You are on page 1of 7

Катедра Материалознание и технология на материалите

Преддеформационно нагряване

Заготовките се нагряват преди горещо обемно щамповане, за да се повиши пластичността на материала и да се понижи съпротивлението му срещу пластична деформация. По този начин може да се намали енергията за реализирането на деформационния процес и да се създадат благоприятни условия за получаването на изковки със сложна форма. От табл. 1 и фиг. 1 се вижда влиянието на

табл. 1

 

Въглеродно съдържание в %

Температура

0,15

0,30

0,45

0,60

T 0 C

Съпротивление срещу пластична деформация R e , MPa

20

437

 
  • 554 783

740

 

600

207

 
  • 251 334

290

 

800

 

96

  • 75 98

110

 
 
  • 1000 56

53

  • 51 50

 
 
  • 1200 27

26

  • 25 26

 
3 0 0 T , o C 6 0 0 4 0 0 8 0 0
3 0 0
T ,
o C
6 0 0
4 0 0
8 0 0
1 0 0 0
1 2 0 0
0 2 0 0
Re, MPa
1 0 0
2 0 0
0
4 0 0
5 0 0
6 0 0
7 0 0
8 0 0
9 0 0
0 ,1 5 % C
0 ,3 % C
0 ,4 5 % C
0 ,6 % C

фиг. 1 Зависимост на R e от температурата

температурата

върху

съпротивлението

срещу

пластична

деформация за

стомани с различно въглеродно съдържание.

Често щамповането се

извършва на няколко прехода в

отделни

деформационни

пространства, като при всеки

преход формата се доближава до желаната форма на изковката,

както е показано на фиг. 2. В

процеса на обработване

заготовката се охлажда главно

поради това, че отдава

топлината си на инструмента, с

който е в контакт. По време на

всички технологични преходи

температурата на заготовката

трябва да е в определени граници.

Катедра “ Материалознание и технология на материалите ” Преддеформационно нагряване Заготовките се нагряват преди горещо обемно
Катедра “ Материалознание и технология на материалите ” Преддеформационно нагряване Заготовките се нагряват преди горещо обемно
Катедра “ Материалознание и технология на материалите ” Преддеформационно нагряване Заготовките се нагряват преди горещо обемно
Катедра “ Материалознание и технология на материалите ” Преддеформационно нагряване Заготовките се нагряват преди горещо обемно

фиг. 2 Технологични преходи при щамповане

1. Температурен интервал Границите на температурния интервал, в който се провежда пластичната деформация, се определят от диаграмата на състоянието за съответната сплав. Добре е в този интервал сплавта да е в еднофазно състояние (аустенит при стоманите), защото това осигурява по-висока пластичност. Горната граница на температурния интервал се определя така, че да не се получи прегряване или прегаряне на материала на заготовките. Прегряването е интензивно нарастване на аустенитните кристалити, а прегарянето - окисление (или стопяване) на междукристалитните прослойки (фиг. 3). Дефектите, получени при прегряване, могат да бъдат отстранени с последваща термична обработка, но при прегарянето се получава непоправим брак. За въглеродните стомани горната граница на

Учебна дисциплина : Материалознание ІІ Упражнение Преддеформационно нагряване

1

Катедра Материалознание и технология на материалите

температурния интервал за щамповане е със 150÷200 O С по-ниска от температурата на солидус линията от диаграмата на състоянието на системата желязо-въглерод. При тази температура стоманите са с най-висока пластичност.

Катедра “ Материалознание и технология на материалите ” температурния интервал за щамповане е със 150 ÷
Катедра “ Материалознание и технология на материалите ” температурния интервал за щамповане е със 150 ÷
Катедра “ Материалознание и технология на материалите ” температурния интервал за щамповане е със 150 ÷

фиг. 3 Микроструктури: а нормална; б след прегряване; в след прегаряне

Долната граница на температурния интервал се определя така, че в края на процеса на пластична деформация структурата и съответно механичните свойства на материала да отговарят на изискванията към детайла. Температурата на края на щамповането трябва да бъде над температурата на рекристализация на съответната сплав, за да не се получи деформационно уякчаване. За въглеродните стомани това е температура, която е с около 75 О С по-висока от линията PSK.

TºC L+ тв р A тв р B H J N A+ тв р 1388º L+A
TºC
L+ тв р
A
тв р
B
H
J
N
A+ тв р
1388º
L+A
E
A
1148º
G
910º
A+Ц"
A+Ф
727º
Ф
P
S
K→
Q
Fe
C,%
ф+Ц'"

фиг. 4 Препоръчителен температурен интервал за горещо щамповане на стомани

Стоманите с въглеродно съдържание между 0,4 и 1% се деформират

Учебна дисциплина : Материалознание ІІ Упражнение Преддеформационно нагряване

2

Катедра Материалознание и технология на материалите

изцяло в еднофазно състояние (аустенит). Щамповането на стоманите с по-ниско въглеродно съдържание се препоръчва да завършва в двуфазно състояние ферит-аустенит. Уякчаването се отстранява при следващото термично обработване на изковките. Температурата на края на щамповането на стомани със съдържание на въглерод над 1% също съответства на двуфазно състояние (аустенит + вторичен цементит). По този начин се раздробява цементитната мрежа при надевтектоидните стомани. На фиг. 4 е показан препоръчителният интервал за горещо щамповане на нелегирани стомани, а в таблица 2 – стойностите на горната и долната граница на този интервал за някои често срещани марки стомани.

табл. 2

Марка стомана

C20, C30

C45

C67

28Mn6

20MnCr5

100Cr6

Температурен

1280°-750°

1260°-800°

1220°-800°

1250°-800°

1200°-800°

1180°-850°

интервал

2. Скорост и време на нагряване Скоростта на нагряване зависи от топлопроводността на стоманата, от сечението на заготовката, от начина на разположение на заготовките в пещта и от температурата на работното й пространство. Металът на нагряваната заготовка реагира с газовете в пещта (кислород, въглероден двуокис, водни пари и др.) и повърхността се окислява и обезвъглеродява. Поради това по-изгодно е бързото нагряване на заготовката до температурата на началото на деформационния процес или нагряването в неутрална или редукционна атмосфера. По този начин може да се намали загубата на метал във вид на окиси и да се повиши трайността на инструмента, който силно се износва от окалината. От друга страна скоростта на нагряване не може да бъде произволно голяма, защото при бързото нагряване отделните слоеве на метала имат различна температура, на която съответства различен обем. При това възникват напрежения, които могат да доведат до нарушаване на целостта на материала. Допустимата скорост на нагряване е толкова по-голяма, колкото по-висока е топлопроводността на материала и колкото по-малки са размерите на заготовките. Освен това производителността на нагревателното съоръжение трябва да бъде съгласувана с производителността на машината (преса или чук), на която се получава изковката. В резултат на дългогодишната практика са натрупани данни, които позволяват да се определи необходимото време за нагряване в зависимост от топлофизичните свойства на материала и размерите на заготовката. За удобство данните са представени във вид на таблици или номограми. По такава номограма (фиг. 5) може да се определи времето за нагряване в случая, когато температурата на пещта е равна на желаната температура на заготовката. За съкращаване на това време е необходимо да се увеличи скоростта на нагряване, което се постига чрез т. нар. температурен напор - разликата между температурата на пещта и температурата, до която трябва да се нагрее заготовката. Колкото по-голям е температурният напор, толкова по-голяма е скоростта и толкова по-малко е необходимото време за нагряване. От фиг. 5 може да се отчете времето за нагряване на заготовки с различен диаметър до 1200ºС без температурен напор. Коефициентът на относително съкращаване на времето а при наличие на температурен напор се дава със следната зависимост:

Учебна дисциплина : Материалознание ІІ Упражнение Преддеформационно нагряване

3

време за нагряване t, min

Катедра Материалознание и технология на материалите

a

=

τ

1200

− τ

M

.100%

τ

1200

,

където ττττ 1200 е времето за нагряване на заготовката до 1200ºС без температурен напор, а ττττ М е времето за нагряване при температурен напор. Коефициентът а може да бъде определен от фиг. 6 за различни стойности на температурния напор и след това да се оредели времето за нагряване ττττ М .

32

                   

28

               
28
 

24

             
24
   

20

           
20
     

16

         
16
       

12

       
12
         

8

     
8
           

4

 
4
               

0

0
                 

0

10

20

30

40

50

60

70

80

диаметър на заготовката D, mm

фиг. 5 Определяне времето за нагряване без температурен напор

време за нагряване t, min Катедра “ Материалознание и технология на материалите ” a = τ
време за нагряване t, min Катедра “ Материалознание и технология на материалите ” a = τ
време за нагряване t, min Катедра “ Материалознание и технология на материалите ” a = τ

фиг. 6 Определяне на коефициента а при температурен напор

Така пресметнатото време за нагряване се отнася за случая, когато в пещта е поставена само една заготовка. Ако в пещта се нагряват едновременно повече заготовки, условията за топлообмен се променят и необходимото време се увеличава. Влиянието на начина на подреждане на заготовките и разстоянието между тях се отчита с коефициента К 1 , стойностите на който са показани в табл. 3. табл. 3

Разположение на заготовките

Коефициент за увеличаване на времето, K 1

при кръгло сечение

при квадратно сечение

върху пода на пещта върху подложка (единично)

1,0

1,0

на пода (единично)

1,0

1,4

плътно допрени

2,0

4,0

на разстояние D/2

1,4

2,2

на разстояние D

1,35

2,0

на разстояние 2÷3 D

1,2

1,8

Времето за нагряване се влияе и от отношението на дължината на заготовката към диаметъра й D/H и се отчита с коефициента К 2 (табл. 4).

табл. 4

H/D

4

3

2,5

2

1,5

1,25

1

0,5

K 2

1

0,96

0,9

0,86

0,77

0,73

0,66

0,5

Необходимото време за нагряване ττττ на заготовката се пресмята по формулата:

τ = K .K .τ

1

2

M

.

Учебна дисциплина : Материалознание ІІ Упражнение Преддеформационно нагряване

4

Катедра Материалознание и технология на материалите

В практиката се ползват таблици, съставени по експериментални данни, в които се дава времето на нагряване в зависимост от вида на стоманата и диаметъра на заготовката (табл. 5). табл. 5

Въглеродно

Температура

 

Диаметър на заготовката

 

съдържание на стоманата,

на нагряване,

25

50

75

100

125

%

°С

Време на нагряване в минути

 

0,4

1275

 
  • 5 17

9,5

13

 

20

0,7

1240

 
  • 4 15

8

11

 

18

1,1

1200

 
  • 3 12

7

9

 

15

3. Индукционно нагряване Един съвременен метод за преддеформационно нагряване на заготовки е индукционното нагряване. При този метод топлината се генерира в материала на самата заготовка и времето за нагряване рязко намалява. Нагряването се осъществява чрез индукционен нагревател (фиг. 7), който има следните основни елементи: генератор на ток с висока честота и индуктор. Индукторът е намотка от водоохлаждаема медна тръба. Променливият ток, преминавайки през намотката на индуктора, създава променливо магнитно поле, в което се намира заготовката (поз. 2). В заготовката възникват вихрови токове (токове на Фуко), в резултат на което тя се нагрява. В индуктора (поз. 3) се намират едновременно няколко заготовки, които се преместват в процеса на нагряване с помощта на пневматичното бутало (поз. 1). Когато температурата на заготовката, намираща се на изхода, достигне зададената стойност, буталото зарежда в индуктора следващата студена заготовка, а нагрятата се изтласква извън индуктора и се подава към инструмента. Дълбочината на проникване на магнитното поле във заготовката зависи от честота на тока. Колкото по-висока е тази честота, толкова по-малка е дълбочината на прогряване. Затова честотата на тока се избира в зависимост от диаметъра на заготовката, както е показано в табл. 6.

 

табл. 6

Диаметър на заготовката, mm

150

100

80

60

40

20

10

Честота на тока, Hz

50

1000

2000

2500

5000

8000

50000

Продължителността на нагряването се определя от таблица 7.

 

табл. 7

Диаметър на

Време за

Диаметър на

Време за

заготовката, mm

нагряване, s

заготовката, mm

нагряване, s

 
  • 25 15 – 30

100

  • 170 – 350

 
  • 50 50 - 100

125

  • 320 – 600

 
  • 75 95 – 210

150

  • 480 – 850

Дължината на индуктора се пресмята по формулата:

L = z.l + ∆l , където:

L – дължина на индуктора, l – дължина на заготовката, z – брой на едновременно нагряваните в индуктора заготовки, L – добавъчна дължина на индуктора – 1 до 2 диаметъра на заготовката.

Учебна дисциплина : Материалознание ІІ Упражнение Преддеформационно нагряване

5

Катедра Материалознание и технология на материалите

Катедра “ Материалознание и технология на материалите ” фиг . 7 Схема на индукционно нагряване на

фиг. 7 Схема на индукционно нагряване на заготовки

4. Съгласуване производителността на нагревателното съоръжение и машината за пластична деформация Обикновено времето за получаване на една изковка е по-малко от времето за нагряването й, поради това едновременно се нагряват няколко заготовки. За да се постигне съгласуваност на работата на съоръженията за нагряване и за щамповане, трябва да се пресметне правилно броят на едновременно нагряваните заготовки z. τ .n

τ

τ

z = = = , τ 60 n 60 0 където:
z =
=
=
,
τ
60 n
60
0
където:

ττττ е времето за нагряване на една заготовка в минути, ττττ 0 е времето за щамповане на една заготовка в минути, n e часовата производителност на машината за пластична деформация.

Използвана литература:

съществуващи материали в катедра МТМ, Генов Й.,В. Камбуров, Ръководство за курсово проектиране по обработване на металите чрез пластична деформация. Технология и инструмент за горещо обемно щамповане Челноков Н. М., Л. К. Власьевнина и Н. А. Адамович, Технология горячей обработки материалов

Учебна дисциплина : Материалознание ІІ Упражнение Преддеформационно нагряване

6

Катедра Материалознание и технология на материалите

Задача:

Да се определят:

температурният интервал за щамповане,

времето за нагряване и броят на едновременно нагряваните

заготовки при нагряване в пещ,

дължината на индуктора при индукционно нагряване.

Изходни данни:

материал на заготовката;

размери на заготовката;

часова производителност на машината за пластична деформация;

температура на нагревателното съоръжение.

Начин на работа:

1.

Определя се времето за щамповане на една заготовка

τ

0

=

60

n

в минути.

  • 2. Определя се температурният интервал за пластична деформация (табл.

2 и фиг. 4).

  • 3. Определя се времето за нагряване на една заготовка в пещ без

температурен напор (фиг. 5).

  • 4. Определя се времето ττττ м за нагряване на една заготовка с температурен

напор (по фиг. 6 се определя коефициентът за намаляване на времето за

нагряване а,%)

  • 5. Времето за нагряване ττττ м се коригира според подреждането на

заготовките в пещта (К 1 от табл. 3).

  • 6. Времето за нагряване се коригира в зависимост от дължината на

заготовката (К 2 от табл. 4).

  • 7. Определя се броят на едновременно нагряваните заготовки z = τ . τ

0

  • 8. За индукционно нагряване се подбира честотата на тока (табл. 6).

  • 9. Определя се времето ττττ за индукционно нагряване (табл. 7).

10. Определя се броят z на едновременно нагряваните в индуктора

заготовки.

11. Определя се дължината на индуктора L.

Материалът е подготвен от гл. ас. д-р Р. Рангелов и инж. А. Димитрова.

Учебна дисциплина : Материалознание ІІ Упражнение Преддеформационно нагряване

7