Corpus iuris civilis – вулгаризация или необходимо

актуализиране на римската правна традиция в духа на

Юстиниановата епоха
Съставянето и обнародването на Свода на гражданското право е първата стъпка,
която Юстиниан предприема след възкачването си на византийския престол.
Необходимостта от събирането и „отсяването на повече от три милиона ръкописни
страници”1 е продиктувана както от нуждата за своеобразна политическа и социална
програма от действия насочени към спасението и възраждането устоите на късното
антично общество във Византия, така и от очевидния безпорядък, с който е белязано
дотогавашното римско законодателство. Свода бележи и легитимира значителна
промяна в отношението към властта на императора, Църквата, данъчните
взаимоотношения, мястото на семейството и жената в тогавашното общество и т.н.
Защитаването на позицията, че Свода на Юстиниан носи белезите на
своеобразна „вулгаризация” на римската правна практика, би било признак на
незадълбочено познаване и очевидно нежелание или неумение постановленията
залегнали в Корпуса да се разглеждат в контекста на епохата, в която възникват. Най –
явното и категорично доказателство срещу подобна теза е факта, че същите закони
остават актуални и определят правният статут на Империята в следващите 1000 години,
а през XII в. служат за основа на изработеното общовалидно Европейско право.
Освен придобитите привилигироващи права на жените в съпружеските
отношения и стегната финансова политика по отношение, на която самият Юстиниан
заявява в своя новела, че „Първото задължение на поданиците е да изпълняват дълга си
по плащане на данъците”2 законите уреждат отношенията с имущественото наследство,
облекчаването на робския статут и др. Но централно място с оглед защита на тезата - че
Corpus iuris civilis е необходимо и правопропорционално отражение на социалните,
икномически, религиозни и политически изменения на времето - безспорно заемат
постановленията за Императора и Църквата.
Силно подчертаният абсолютистки характер на императорската институция
залегнал в законите, според някои изследователи „спира развитието на политическото
мислене не само във Византия”3, но както става ясно от един по задълбочен цялостен
поглед върху Юстиниановото управление и пълноценното изчерпване от негова страна
на въможностите, които му предоставя автокрацията, той „демонстрира, че в

1 Бакалов, Г. Византия. Културно-исторически очерци. София, 1995, с. 186

2 Пак там. с. 167
3 Острогорски, Г. История на византийската държава. София, 1998. с.128
краткосрочна перспектива самодържавническата форма на управление е отличен лек за
злините на византийската държава”4. Огромното преклонение, което Юстиниан
изпитва пред римската традиция, силно прозиращо в законите му оказва влияние и
върху стремежа да подчертае континюитета със старите римски императори, като дори
във второто издание на Дигестите възвръща хвалебствените епитети от рода на
„Юстиниан...покорител на вандалите, покорител на готите и т.н.”.5 Зеамащият
централно място в подготовката и изготвянето на Свода Юстиниан – като вдъхновител
и организатор на кодификацията – сам разбира по собствените си думи императорската
си роля като „защитник на правото”.6
Убеден в качеството си на „избраник Божи” и „равноапостолен” владетел
Юстиниан активно взима участие в живота на Църквата. От въпросите свързани с
ритуалите, през ръководството на църковните събори до съчиняването на църковни
песни неуморният владетел прави повече от всеки друг за християнизирането на
империята и изкореняването на езическите елементи. В негово лице Църквата намира
не само свой защитник, но и повелител. Напасването и привеждането в съответствие на
принципите на христиняския морал и обичайното право на елинизирания Изток в
Юстиниановия Корпус, са ярък белег на чувствителността към изискванията на
времето, предприети от юридическия кръг на Требониан в изработването му. Юстиниан
придава завършек на започнатата от император Теодосий I политика на изолиране
спрямо неправославните от закона, което показва другото лице – наред с хуманния
отенък - на християнското влияние върху характера на законодателството. Голямото
постижение на Юстиниан се състои именно в теологическо измерение на Corpus iuris
cicilis, където двата закона – римски и християнски – започват дабъдат мислени и
възприемани като взаимо допълващи се.7 По този начин римската принадлежност, на
която Византия така държи по пътя към възстановяването на Orbis Romanis и
легитимирането на Божествения престол на владетеля придобива завършен вид.
Свода на гражданско право възражда римската правна традиция придавайки и
завършен и актуален вид в навечерието на шестото столетие. Двуединството на
Император и Църква придават на Империята легитимен и завършен вид, от който тя
силно се нуждае в мисията си на възстановяване на свещенните римски земи.

4 Браун, П. Светът на късната античност. София, 1999. с. 169

5 Пак там. с. 165
6 Бакалов, Г. Византия. Културно-исторически очерци. София, 1995, с. 187
7 Казаков, Г. „Защо Византия няма политическа теория”, в: Civitas Divino0humana. София, 2004. с. 188