lSSN 0861-7899

ФиЛосо ки ал ернативи

altern tives
СПИСАНИЕ НА. ИНСIИ1УГА
,1/1 96 ЗА ФИЛОСОФСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
ГОДИНАV ПРИ БАН
VOL.V

СЪДЪРЖАНИЕ
РОСЕН стъпал -IN }.fIШОRIAМ
рп о • ff Ст 1> 11 О В - ФUООофC1lIТII :гапОРIfI'lПillОcr Jj )(O'f()lIQ1.lnrnlft'~ 1ttJHT~CТ• •• , • 3
с ii Ш О М 1& Р I О D - О1пОЛClI"Я:lМ1.Т - \4ПorocлШinа мсtfQ.IIМОf'Я'iОСI(I пpmjI f3 •• •••• 14
Дя М)( l' Р U А t( О - У СOШIIПо 'А 'l'ptЩRWU. •••••••• , ••••.••. ••••• ••••.•.••••• tS
и D А It Ii: йl1 011 - 11iщJ<м Tristoa'G (ОЩQ fiUlUr1"* "JIlNПО мп О ':lllC 'n!
пс:ш-n' . .. .'" I •• , •• ••••••~ , If ... " • • • • ••
• I I f •• I I • I I ••t •I •••• I •• I •••• 16
А 11 11 А В.It а.ll О. &l - з:\ PfiOOJl. lIIПl ueJtО::ХIiТ3 )tC'nI11". , ••••••• , •• , , • , • , • , •• , , , , •• •• 21
сыlpмJшшJJ ФШlОСОФСКJJ идЕН
lt/ltlco~ С t1't.u1(II-CwJ.1~~",,,,,,,,,,,",,,,,,,,,,,,,, 26
~ t 1 !iJ!~ Щ.:L11....:.J'.,.i ,"е 01.1\'1' ф1tl1QСoфшtna cnu: еС!).' Вю:r...uц.IUhr•• , • , •• , 31
11 (j tt Р jf J: .. О Р - X:.ШJtcrер 11' rt1.ttpoOъ'I' :m Qуб~ • . , •..•. " •.. , ••...... .. ••.• .. 4S
д с u11 n.n д'Ь Р ст - Хетan n Фухо :ы Ш1ДШ1\Щ}'ПJutнщшrt:а 11 Т':УПUIЮ1Шl!ntl D МОДI:p'
пuc:тru.... .• ........ . . •.•... .... ...•. .. ..... . •......... .....•..... S2
Ру м ап д" Jt Ч 6 Ь а ~~ Рос Чciiмбърс - та1lер 'ПОO't u Щ)O'IПВ~mо:....... 6S
(AlJТO) БIЮГРАФИЧШf СВИДЕТЕЛСТВА
Жа IX • Пап С арт р - за ,JW!OThT па ссмсikпюто". . . . • . . .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 72
Р }' дод Ф З:п б 1) р ОС - Автабuоrpафнчни рa:u.mшnc:RШ. .. . • . . . . . • • • • . .. .. . . . . . . . . &4
К р пет Ф р д т ь о r е л - .,Нсха бкаграфirrе да сс мъчат...... . . . . . . . . . . . . . . . . . . . • 87
ФИЛОСОФИЯ 1l НСТОРИЯ НА НАЮ'(АТА
v П о .~ 1Сомeкrapи DЪpxy ОСВ01lIПС па тeopILl111i иа Ыl!OI[CC11l:lТ3 •••••• о •••• • • 97
~а л и п аС р е т с п а 11 а - Биг wm am:и"Виг подход 1CЪbl исторmrra п нсторипа
вв :aay:r;втa. _• . ... .. ....•..•......... : . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . 104
Лю б о в И 1111 со» а. С l' а п п мп р И ли с в - Елемею: t па с:дпu пcm:о:шаШL1а па
наухвта •.. . • . .•........•.....••..... . ....•... . ............. . ...... 114
дЕБЮТИ
Там н С л а в Д о и ч е В - Бorьт па АвРIl8М и философCПDП Еп!' . . . . . . . . . . ........ 122
Де Jt П Кал е 11 - ВарВ8М, защото с абсурдно. . • . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ....... . 123
rс орг П Др 8 r уп '1 с 11 - Mъдpocттu па Заратустра . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . 124
НАУЧЕН ЖИВОТ
Но п х а Ба r о мил о в а - Врс:ысто и CnxpaJIl!oтo в ПОСТ'ИВДУtCТpItaIIJIИI'C общества.. 13О
р е пат о Р Ii J а ли т И - Оспоwги тепДСlЩНИ в \JnЗlltn1l.tТо на ре.т1f'ПЖ]'a (ИnтСРI\Ю). . . 13 1
 ..
_........
,;-~
------""' ......
,
....
~.,

ФИЛОСОФИЯ Н ИСТОРИЯ НА НАУКАТА

ПОЛ КОЕН

КОМЕНТАРИ ВЪРХУ ОСИ'ОВИТЕ НА ТЕОРИЯТА

НА МНОЖЕСГВАТА*

О-чев.идно да се погоnори за философсmте проблеми ва ТСОРlfJlIа /(11

множествата пе е точно същото, ЮlXТо да се поrовори В'Ърху теОРИJlЩ Ш\

мпожестnата. Поне за мен това е доста страяпа и неудобна П03fЩИ •• Дllnrn n

се ИЗ1Jевцдщ от налразщтс УCЩIЮI за формулирапето нn МRСШUl, kO"TO )(
б:ьдат yни1Iсрca.n:ни и дори широхо разцроотрапсщ а също тnц от IICC1.rJl!\CY·
ПnИОСтта птрудпоствте па мопа собствена гледпа ТОЧn. Обlfчni!IIО, Рn'lБНРI\
се, ОIЩСЮIП преход от матCЩI,~ 1С'ЬМ ф1{JIософltl (щ !тра н на IIЯ Д(' 110'
neno n llечи_ жnрпера. 1-ШЙ'ImJq)aJI, за да сс утежЮI nроблсм-ът, H'!I(JIIO 11 1 11110
ТРУДНО О да сс дощнrnссе пещо РаВО X'Ь~ ТО3Я дреп п ,lIJfCJ()'PC, ·n.li ,'а'го УССLlЩ'
нето ми О, че r.rьpxy таlCИ&1t ФУЩ(l\мсmмпи пробл","!я 'Те'ЮПlчеСf(IIТо IIOC'II\JI(C'
НИЯ ХВ'ЬР1Ulт мnл1tO QВСТЛI{!IIt, шпр чо Te3lf техпкчссfЩ П,ОСТ СIЩJl, PI\'I(jllrll
се, ст 1: С'ЬС'ТОCPlо.ца 'Ъ3дсйотвуват Пfi roОПОДОТDУDIllЦОТО мп НЮ:. J ""(:НМО r
от снчm тс.ж l'Ь3ро.жarия НI1МJrpnм. че прптсжtUJ6М определен СIПУСII ')1.1.\ ДВ
змм МИОlIИifТn СН, ШUlК1InМ се ие прокмопо догматични, я Д 11 Т .1(11 11111((111
неща, KOIrrO ffiCJUl. че би трябвмо да се XD.ЖilТ. Все оше сме дОСТ!I'М,'IIIО >J/II'IO
ДО tiPOMCТO 1111 фуидаМСНТМJmте отхрити.ll n ЛОГККtlта It СIIОДС11ЛМt.I
ltlШpожеlПlе10 при l!Ш't.i{fI!Н1JlСТО ип проблемите н може би ls'WIIII\Tn ОТ
I1ХТШШОО'!:' fI теОрШfТА па MkO»:ecтnnrn. X01t'1'() се мюстрнрn ОТ среЩQТ , 11
хапе OM~ Се събрlJJШ, ДОfi"ЬJШИТCJШО дonpuнnc. 34 чувсrвото мП СНЧ'СИn't1.м.
ИЗl'JfС)lЩ1l оБQЧС, ямо. nзвестuQ. проМ1filВ D ТОпА па фlfЛософсkН1'C оБСьЖДUIIIЩ "
liiUш( Jtlnf. Може би 1'0»0 Се Д'Ъ11ЖЯ на ф111('N1, че мtlтемnтищrrе в МНИМОТО IН:ЧС
СП npeiUUleт.t реДlШа йрос'i'Н1t ПОлемнхи юш мОЖе би просто ткхнатn публика
Се е УМОРJfJШ От дебатите. но ВьВ 1JССIШ случаii вече сме ПО-ПРИВШШnЛlI да
имаме миеВНJI. без да се Ornгrвaмe дn обърнем слушателя n своятn ullpa
начаса. Именно в ТОЗII дух жслаж да продължа 11 честно уверявам слушnтелнтс
си в моя'I'a търпимост КЪМ рyrи гледни точки.
Махар да не мога да схвана това, което би могло да се нарече .. истинс 1("
прогрес във фуnдамепталнuтe ВЪnРОоЛf, твърде интересно е от историческ!\
гледна точю:\ да ВИДИМ как РaзJIК1ППП'е поколенШl са юразявзли себе сн 1{ д!\
лредположим. ако можем, 1t8X техните мнения са се оцветпaJlИ от IOCIIOjt,
ствуващия дух на времето. Собственото?ш предубеждение е едно внжд 11' 1
математиката като твърде лично усилие, а не като безличеи нnлреДl. 111
познанието, пмупизнран срещу човешки слабости. Следователно ОnЮIIll ·
нието, което хората заявяват към основнте на мзтематикащ кзглсж.rta 1:1111111\
повлияно от те.-umя ошrт Jf обкръж ение . Струва ми се, че 11 MIIIIIJItII.\
желанието да се възприемат принципи, конто водят до краСlI ва \1 11111 Р It 1

• Преводът е по: J. С о h еп. Comments оо thefoundalions оГ set Lheory. - In, Ах, ,n,.I" 1I 1 111
Procecdings af Symposia in рше m.athemaliсз.Vо1umе хш- Part1.Pr.7Vi<lt.flLI . 1 '".!
1971.

7 ФилософCПI aJtТерпnn ,rш:. ПI, 1 'J/

 М"lте~аты' з, опредtJ<.: rro са на. деЛЯDМИ 1 зд Ш го ~ (') 11Щ 'Г тики. n ТОЗИ
ред бнх ИСкaJ да из-,;,ыт ПОДОО1Щ ТI!:IIДСВU 1, к(што СЬЩ~~ТВУ!З:lТ днес.
В миналото MHOro ДИС~]'ОЩ{ са бил\! Н сочени I t ы
рОGИ, КОИТО съвсем
ОРОЮВОJ1Но предпочитам да I~ разгле; ~(\M , I1QIIРЯМ~ употр ебата на зaRона
за ИЗЮ1Юченото трето. 'Макар ~KOHЪT за ИЗЮlюченото тре;г да се отнася ДО
, ф
проблеми в теорията на множествата, т.. 1(' • о ]потребата на непредu­
КannmIf оrtpеделенш, това ~e t въпрос В CUмaT::lTCOp -: на множествата И ще
'го изо ставим.. Също TaJ.:a. ще пренебреrnем: СПЧ1.1i други въпроси иа
употребата на предю;.ата ю'!п.с.rmм., k.aJ,.-го в въnpо ~'rтe относно природата на
формплизаци.sста в маТeJ.щтиита и ВСИttltI DЪПРОСИ ОТ чисто философско
еС7ество, имащи мamto ДОПИРi~4 ТОЧКИ С особс на:rа пр;!рода на математиката .
За мен същественият въпрос е съществуването на безКРnЙН}{ тоналности.
ОтношеlIИето J:ЪM безкрaiiните множестna традицоШiО е било велика разде­
лителна ]ПUfКЯ между }Аатемаilщите. Прочу-г;!Те 8.НТИ:RОМИИ в логиката никога
не са'играли ро.ПЯ в MI1Te~a щt: rз просто з.'1щото те са uaПЪЛIIО чу-..кдн f{a 'J11па
оБОСJiО ащще, КОЙТО НСРМ8.ЛIfО се изпол:ша. Нюr.oга пе се разглеждат ВСИЧАН
:n1>ЗМО~И обе~"'Ти ПЪП nселеm~-т. янто ДЪЛ дшота ла описанията Д Т,Н, Т~И .
TpYД1l0CTH !Ipl{IU'1ДЛCJI,;Цf поnеqе КЪМ разпятието на rrоRЯТИето за формална
cucтeм.n. АНМQrкчно парадоуснте ца Зено» нс пи ЦЗR!.шщnат ](аТО прсдстn·
щц:ващн сеРИОЗНI\ трудност 110 иаЧН}{fI. по XQr!fO C~ е 1Iъэщщеряnnло да го
сторп. И оБЩQ, бlfX ~1э.1.Л. че MJiOrO ОТ ТС:ЗR nроГ)де. щ CIl ИС1'оричсС1\Я CR"LP-
~1m С ftРехошщя иорнод от }(Щ\сичесIФ фm1О<:оф1Нr Ц.! МnТСМt\ТПf\.Q, IЩЮlnТQ
д.1Ieo ,11 sпаом:. .
р бнрu сс, lfМa ШКО1l СЛ}"ЧМ, n Jo.;OffТO }'J10TpeG:rm нn, БСЗ1(р:Utf{И мпо­
жсoтnп 1I8 f10})nЖДn С'ЫПСОТ'llСNt труднос,",. Н!lЧРНМ~Р да со -коже, че ОДНО
овоnor»о е D СWШ 311 Ь~ЧJ"'И ОСТСйDСНU чltоJUl }{1'f}{ lQ е Ii CfUlfi за DСИ'{jШ ЧJIСИОIlО
Щl МН() О011l0ТО 11{\ сстсСТ'оr.юпе ЧflСJI(I. е оче Щ;ШО е 11 алСНТIIО. АналоrlfЧЦО
,ца се {\АСО. че 11 UРНlInдЛС:ж.н Hn МI!ОжеС'ttJО1'О 11. Ift;'fHnfC еСТССl neHH ·ШСf!/I., ()
elUнtiJ!Ul1:rtтHO Ш\ 'rопа Jil СС ЮI.:1r:С, че fI t четно. СJlСДОРJ.ТСЛНО ynO'fpcGnrn мп
l1ПОИ МUОЖ~C11m може Да сс • G~rHe IфОСJ обрn' 10 OТ1iACJ!UC "'М подходящо
OBofic1'lIO. Ажо ТОU!1IНUfGЛl mo..-еШIJ Дt'I стаllе. tЦ.I.1XMC д:!. HMI1МC ммък проблем.
В Тtория'ro на Ч:I1СJШ,'rtl, а1{О Не се рll.3реШli I10iOl. 110 зn прОН3.1IОJ1НО Мllржеonо
ОТ естес'rдС1Ш ЧМСШl. трябnn дп формуnира.-.tе ПРИН1llшtl на Jrn;:tyXUшtтn qp
ПЗXnЗВtl.Rето му за пся}со свойстnо, J\oerO разглеждаме. НeзnЩlflfМО от тОМ
ПОРад!1 roJJJП\ШТI1 СЛОжн ОСТ на 1'еорнята на МНQЖe<:Тll<lТll, особено поради
непреДШ\D:ГНnЮШ I'{ Xl1pBк-rep. не можем дN ШCJ1ИМ за множеС7ваТI1 просто
като Э<l ЮЩ СТСUОГРUфия. IЩ свойствата. Незruшсимо от това наЙ'мощните IШ
характt'рНИ UКCHOMH от ТСОРНJlта на мньжеС7ватn, аксиомитс за мощнос'f ва
1>шожеств.ата 11. за З~lыест!!аflе, описват множества чрез свойства н, разбира се,
ГъодеЛО.9я-rе построими множества ПОКдзват. че C<lMO множества, които в
.fIЯКдКЬВ СМИСЪЛ могат да се определят чрез СJЗоilства, е необходимо да се
използват, за да се получи модел за теорl!.Я'ro на множествата, Фактът, че
nXСIIО"'18.та за заместването е бе:лсраihIа cx:e~т. в някои случаи е недостатък,
защото изrлежда, че прекалено специфично позво.ля:ва само определени
сво.йства. докато товn., нn което бихме 1ОГЛИ да се надяваме, е JlЗвеС7НО
базисно описание как се образуват множества. Разбира се , зад това е
Гъоделоватn теорема за неrrьлllотата, според която ЮIIШЯ крайно аксиомати­
зируема система яе е пълна . Тази теорема все още е най-rоля:мата бариера
при пееки опит за пълно разбиране на естеството ' иа безкрайните множества,
В същото време, тъй като се вижда, че по-висши безкрайности имат
следствия в теорията на числата, позволяващи да докажем другояче

98
 недо ::UY' 11 r lIърдеНIII!. става .J(раЙно ТРУДНО IJО!Щ"ЬРжаТ{сто на теза • че '1
IIО'IlIiсШIГl С бс. жраifностп просто мо ца престане да се мисли. Бmr~ото lЩ
ЗnПО:ЩnНС11iO с тсоРt!МJlта,за яеm>.nНота а не би трябnanо да ии кара l". ryБJ
от ноглед големия недоcta.nк из 'всs;чm форм:вmm СИCiеми - фs:; , ~ по­
rолсми ПОСJIСД}ЛЩ, OTKOJU(01;'O нез:lВR~Оcтrn йа отделни 1:ВЪрдtНИF, l11ЮПIа
nlTO .kOJfJ1fhyym-хшrоте:за.та. Топа продчерта.ва. оwовния ми·пес~~м. уе
чнсто технически постижеrnш -пикаro H:libla да хвърrnrr С13етлива. БЪРХУ
ОСRО13l1ИТе философС'КЯ пробл~мн.
За СрСДIfИЯ матсмз11iК. който просто иска.да знае, че неговата работа е
сигурно базирана, на.Й·nPСДПОЧВ1<>ШШТ mбор, за да избеrnе трудяо cпrrе, е
посредством ХIlЛбертовата програ:ма. Тук :матемаТКЮl7n ~ разглежда ха-то
i· формална тра l{ сс 'съобразяваме cm.fO с въпроса за КORСПCiеrrrnоcтrз. Тази
1, , гледна ТОЧ.:а MO:J!Ce би е сташща по-предnочита.на с хода ва времето, понеже
l' оперпционaлmшт nOJJ,Xon се е разпРQСТРnЛ JJ ДJ>)'ЛI области, такива кат!.) ф.l!.).('
11 1'а. Тоест t.:ЪоБРi!З11lIаме се само с обenа, с KOkтo ~e в пряте досег, който в
1d!lтемаnnщта е по-окоро ФОРМВJIНИЯТ ~ ОТХОЛItОТО безхрашште МНО'
1: жества. НапетиВА формалисrкaта- nporpaм(} ип Хv.лберт ВС!} още остава
i 1ЩЧеСnоТО щн'дm:Н:rrDI;Нn JЦ1П1iJ1RО nреШ1ЗЦ(} (~oeтo е ОТ}Щ'ШQ 01' KOpcnffa)
!
i l"ледна точха ПО n:щ B"rrpoCff. То»а опрсде,лепо е прliМер цк времето пе ,
iI НnПPЩ'НfJ10 МНОГО, :щ да со nPСДСТI)ВЯ-Т ПОNЯ и орпrшш,l'f!lП ГЛСДfЩ ТОЧ1Щ ц'Ър>tу
ОСИОВ~Rпита НА !.щтеМ4nl~Тn'. Рa:Jбпра се, ФОРмa.лJf3МЪТ нма споите
1· трУДfIОf.mf и . ЛрСДli да сс обърном А'ЪМ него,' ше разГflСДl1ме глшш:ата му
nлтеРН6ТImil. f1НЩП!\Тn ТОЧIЦ1, хоито може да со ПllРUЧС MaTOНIinМ иди t11tO

I
, ..
f,

'"
frредпочцтймо. РШiJПI3ЪМ. ,
В ро.миОТЮJтu. фаДОСОфliЯ ЧИOТQсьрдечио со &'ЬЗffРШ~М4 тро.дтШПОIIRt\"I"11
мвтем.'\nr;:л ОТ JТIЩGlШТn RстоАиоО1'. В()'И'I{Кff D1>Проои,l'o.xImll.IШТО I\Оf!ТНЯУУМ·
хипотезата, со. шш ИOТИllIЩ ИJШ lICUCi11t'dill{ В РСМПШJf OD1I1', IUtM.i1 значение
nC3i1DI1C11MOOТT~ им D рt1:шооG lUfiИ NtОИОМl1ТЯЧШi с,tfстеми. РСМИОТКfiта
tfоэаЦНJI о всроятно ТfiЗIl,' КОЯТО lIОВ~ЧсТО М11теМIl't'll:ЦИ би:m uреДfiОЧCJIИ да
3t1t1MI1't'. ДОК 1'0 пе се осыш!JtТ ·НПОВ: от тpyднocmтe На ТСОРШIТU на
ыуож.еС11J!l'ro, тя дори не со ПОС1'ШJ nОДS·Ыiрос. Ако -re:ut трудности МnOfQ
~nЗСТРОJl'f Мf1't~ма.fяк.е., ТОи ще се X1J1фlШ i1 убeжшne-rо иl1 ФОРМfiЛ.IrJМIl, Д,О1'МО
'lIop~'V1tta'ta му fiO].IЩ1ttt бк бнла и.вnде Ме»:дУ ДDI1Щ оrШТfinЙКН Се до. (;~
lIuCJln.!1l1lffi ЯnН' даброro о}' ,!1М Cnll'I'tl. Гл.:uшото tIpclt1L'dC'rBO 1Jfi, реализма С, 'Че
няма нужда да Се ОПР8вдай:1't u.xСИОМиТе 118. "f'соринТll на М..Ilсжестnnта. Нямu
НУЖда да се nО!dlЗВа TIDtHa1il С1.гласувnnост 11 това, което е eДl:Hll!:BO 1k'1.Ж.tlо за
мен, няма нужд1\. да се обяснява зnщо тези Чflcnm a.KCHOМll са така успешни и
защо си струват сl1tщлалното DШ1МnJrИс. СъОТВeтIlO haH-rоля.мата слабост на
формалНC'iкаm позипнл е обяснението, защо ar.CHoМlrre на теорнята на
множествата, .КllЪ."ТO маже да се предположи отразяващи скрита реалност, са
способни да: ДОКttзват аритметичнп твърдения, недокnзуеМI1 с по-фmнrmи
средства. Слабостта, която съм убеден:, че всеки реалист трябва да признае, е
неспособността да се обясн.и източШllt'Ът ОТ ЮlКОrn нес'Вързваща последова­
телност от ло-висши аксиоми, та:юmа :като по-внсшите аксиоми за безкра.Й­
ност. Разбира ~, дори 1I1lЙ-лоящmят рещmст трябва да отстъпи, когато
съзерцава кардинални числа от достатъчно редостъпеи ТШl . Също ТаКа и.ма
аксиоми, '111кнва .като тази за измеримите кардинални числа, конто са по­
мощни и от това, което най-общите аксиоми за безкрайността все още
разглеждат, но за които слJ.:tI.Ш съвсем няма интуитивно убедителни данни
както за приемането ам, Taкn и за отхвърлянето им. Последюпе резултати за
независимост са друго предизвикателство за позицията ва реалиста. Що се

99
0111 11 ~O 11 1' JIIIII 11, ' " Х Р 1. OIПО уссщnт. че някои интуитивно
JlPHCt.lJIIlbIl .11\ IIОМII CIIClllYIl1lJlO бшш могли да рn.зрешат КОНТИНУУМ­
ХIЩОI 11 11 11 ДО 11111 IIробл 11. ОТ J1I>У'"В страЩl, ахсиомата за измеримите
КnРДНllnJllIИ J:IJICJI IIC 11ОДД1.рж:\ дори I\Qi\·смътll!l перспектива за такова
изв .11 10 11 I ~"'llсЖJtа I1PC'/tJl 1111' e/ll\ да сс В'J>зпр еме от ревностните
теоре Щ 1. • 110 С тв 1 .: о aJtc {о 111. Все пак дори в това отношеЮfе
FlО3ПU1IJ1'I"U JI Р 11 In е 11 ) З:1..!JItЖДDНС, ОТ "олкот~ онази на фор} алиста,
rтонеже 31\ rтor.JteДnIfJl имn "РОUОЗИЦlЩ 8 САмаl"8 теория ua числата, 1"Э.ICИва като
Con is (2F),)(0 о са ОТI~ЪJJ. Р щеиtlС. ЕДНА ОПnШИСТ1{<Qf3 реаллcnaпозиция
СЯIФШ би бl(Лil. че НЯl<n • COfIJis (2F+Измеримото кар.!(Инално число) ще се
сведе до СЪГЛ6СУВ:ЩОСТ на ПОJV(ОДJIЩО МОЩНИ твърдепия, които ще бъдат
сметнО11' кn"X'o altCISOMlf Н1I БС;)краЙ"оc-rra. Най-оптиМRСТИчната позиция би
била, че n~ nпрос от ТСОРНЯ1"8 .на tfцелата може да се реши ЧРСЗо
под;l(()ДJIЩR sкспоми за безхраlfносттn.
ИСТОРН\Jес!i:И не И31.'l!еж)la математиците да Се радвзт на про позициите,
!СОПТО "С допусЮ].т решенио, Такава пролозиция може да се Тfздщпе до отатус
на I1lt00ома п чрез многократно M~arnJlC: може да crаие твърде ШИРОКО
nРИ\}Т3. Тапа е по.,оч() юrн пo-мaJ'lJ:O случаят С ПlCсПQ,Щта за избора. Бих
:wра~.,.ерuзирм тam ТОffДСflШt1r С'Ь1100М просто като фОРМI\ па ОIIОРТЮfЩЗ'QМ.
Топа, ра'Jбпр" се. о RСJПfЧНОorсщ 11 ~tпrЬЩlОJCОRСТРУU1fоеп ОnОРТIОИff31JМ.
НОЗRIНlСЦМО от ТОШ1 УС:ОШВlfСТО , ЧО Мl\тематИlCnТn е <lllСЖtЩТЩ\ деЙНQСТ, Jl:ОЯ.ТО СП
струва. IIC би тр.бпмо шш'Мио д!\ JUJlRЧlU!3 ОТ 1ШWJftо YMOI!f: ОJПЦJ. ЧОСТШl
ОЦСR1(tJ иt\ проблcшrте.. коата .ш обсаждат. В CJtyЧIlJI IШ ХО}t1"ЦtrУУМ'хнпотeзuта
(КХ) тми те.щtНtЦ1Ц о въ )'(I)'Жио, мaж.nр и слабо вероятно, дn llOllelle ДО
" Р ДОJUше JШ теоршта Ш\ t.mожеСТII1Тn Шl MOHOnO, осмоопни пп T08o., К!ll( сс
оцонкпп мошиоCТ'til I13. XOR'l1tJfy)'Мl\.. 3t\СТ4Dt\'ЙКI1 ип еднn UllПИf!Шl гледно. точкn,
би моrло .пп се 1( е, че ОПОРТЮIUUМЪТ ще ОТcrbnИ фм~офскитс II'Lf!POC~t O'f
l'JlСДlll1тtiТОЧ МI1'NМnТИКl\ТI Д3. ое рn.зВИnI1 ТnKll, че ПП Jlullil ЗfiНЯТ"ИС М!\ най·
rОЛflМ броn МОТ мвтниlI. Н!nОOnСД'Ыt миого рnбоТ1i се сu'LрUlИ UЪРJl;У
Ь'ЪftРОС"1'С :ш ({ез искмост и тсормта па мяожеСТВfiТil. ЛюБОflliте" резултат
о, че nO'rOJUlM(\ сn~обност Аа борawrr о тези ВЪПРОСIf JiМII.T хораТ1\ с по·
roJtJlMU МОТltlltUЩI дn. CМJltu'r. че теоРКЯ1'fi Ufi мно",естl:UlТIl Се OiиаСn АО
.. РСU.1НЩ" МIl'l'tlма111чеоlt1{ С>БСIlt11I. Би било IlnНctинn лошо, I1К() ТI13I{ B'ЫlHa о!
усщох би ,·рябnll.J10 Дn ПРОдb.lD!tИ; като ИЗQЯJIО престанем да миСли.. I за вСИЧКИ
фlUl0СОфски ОТНn(;RИI:Ut на КХ И подобни въпроСи като nЯМll.!ltи отношение
..." " , въпроса. Разбирп се, добрата математиха е красивu, ДOКnTo 1{ ШJЙ'
фllлософсжатn дltС"Усшt е безплодна и оnределе1l0 нс е красива.
от гледнn TO'U.'1l ИП реалиста може да се спеКУЛ1fPа, що се отнася до
съдбата 'иа КХ. Ся~ C.'lМO nКСИОМJt, такива КnTo nXCJIOMtlTU за построи­
мостта. ще оrраЮlчават естеС1'ВОТО ва множествата до онези, КОИТО.!1 удовле­
творяват. От друга страна, изrле.жда малка надеждата. че така.ва ал,:иома ще
се в1>Зприеме като иитуитuвио очевидна. По-вероятаото развитие е нейното
отрицанве да се възприеме като nXСИОМа. Оправданието би могло да бъде, че
коtптrнуу-r...lЪт. който ни е даден чрез построяване на множества от мощности,
не е достъпен чрез никакъв процес, хойто се опитва отдолу да построи
кардинални числа посредством конструкции, основани на аксиомата за
3аМС(:тваието. Следователно С ще се СМЯ1"8 по-голямо от N , N" N) и т.н.
t
Рnзбира се, това е явна спеКУJlаци.я. Известно внимание вече привлякоха
техническите последици от различните аксиоми, които се отнасят дО КХ.
Макар че такава работа би могла да е от ГОJlяма естетическа стойност,
изглежда във висша степен невероятно, че е в състояние да доведе до основно
философско ПРОRсняване.

100
011111 11 ДО 1 mlo .1, 11/ Х pl1, () по усещnт, че НЯКОИ интуитивно
пр I1СМJIIIЫI ш. НОМ" 1:11 111)'W'lIIO бих 1 МОГJШ да разрешат .континУ)'1\.{­
ХИЛОI . ,1'" ДО ,1111 II рОn 11. ОТ Щ>УI'В СТР<lЩl, nXCUOMaтa за измеримите
каРДltllnJIIIИ IICJIn IIС I\ ОДД Р n дори нвй,смът!ru перспектива за такова
1110 J1 10 11 "JIСЖ}\II ПРС/{II 11' СНО д!! сс В1.зпрuеме от ревностните
теоре щ« I , J О с"тnп 1 О 8J:ClfOMB. Все пак ДО;>И в т о ва отношеrше
IY03Hn1lJlTU 1/'\ р ,г. мп с 11 ЗдЗИЖДnНС, ОТ ОЛlсото онази на форналиста,
поне с за 1I0CJlедцIU ИМn IJРОll03ИЦJЩ в CtlM&111 теория ва 'Шслащ iaкива като
Соп js (2Р), ко О (".а ОТII'Ьд. р ,шение. Една onnlМRCТЦ<Qfa реалнCТJ:a пО3ИЦШ{
сяtcnfU би БИЛi\, че яяка CO/JJis (2F+Из.меримото ка.рдинално число) ще се
сведе до СЪГЛ6СУВ:ЩQСТ на ПО,МОДIIЩО МОЩПЯ тв-ьрдепи.я, които ще бъдат
cMeтнam като a~CI'OMlr на БС:3JCрaiiноcrrа. Най-оптимистичната позиция би
била, че ВССО nnpoo от ТСОРИАта на {{нелата може да се рещи чрез,
поД)(()дящн акс;иоми за безкраlfН'осттn.
Историчесхи це RЗГllежла математиците да се ра.дват на ПРОПОЗИЦИf!те,
които не допускат решенН't', Ta/W'\ua процозиция може Д<l се И~Дllrяе до статус
па I1КQПОШ\ п ffPC3 мноroкратно JI~IЩ'IlJlQ може да стане твърде ШИРОI(О
nриота:Таf('Ь8 е повоч~ IOrIf nО·ММЖО олучаят с &t1Ссщмата за избора. Бих
;wраlCfеризирa.n тn.m ТСЖlIеfl1LКR С"Ьnсем просто каТО форма Па QПОРТЮffIt3ЪМ.
ТОМ. ра'1бпрn CQ, о НС1ПfЧНОOf(Щ U '"НаrrЬлпо 1Соиструmfl~ен ОПОРТIОЮ'ThМ.
ИС3I\IШСIJМО от ТОflilУС:СШIЩОТО,ЧО Мl\тематикаТit е <lдскtЩтна дсЙflОСТ. KOI{TO сц
струва, 1/0 би ТJ)1[бпмо ш.шмио да Jt3.J1ИЧIШВ ОТIШШIIТО YMOIlf: едп.'\ I{ОСТШl
оцеfl1(n ИП проблOМJttе. каата ше обс-:tЖдат. n
СЛУIIIIJI lll} ХОJtТЦlfУУМ'хнпотeзnта
(КХ) тми ТСШДtШЦЩ( о ПЫWQЖНО, ммар и слабо вероятно, Jlt\ доводе ДО
рмдоmше на теОРlшта Ш\ t.mo",eOTBnТn Шl монопе, осноопни НIl TOStI., К!lK се
ОЩШХDfi МО.!ltиОCТ'tll пп. kОR'I1ШУУмn. З1\отtUlа'ЙЮI ип одна ШIПИflШl глt'Л'н:а точка,
би моrло Д{\ to 1( е , чо ОЛОp-fJOllИЗМЪТ ще ОТС'Ь.IlИ филО<:офските 8'LfIPOC~\ O'f
rneДIlI1Тfi.1'ОЧ • fl1ТCMIlТlOO\TIl до. се розпнnа тока, (Ie до Лi.\Di\ 3iI ИЯiие М!\ Haii.·
rОЛIIМ броn' МJlтеМQТИI1И. Нйnоо.лед't,х мноro работа се cu'!.p1.lll! oъp;r;y
lI'bttpOCII-rО 3t1 Не3Il11НСИМОат fi тсорикm Шl МlIожеСТВI1Тй. Jlюбо!Штен резултат
• че nO'rOJUlMfi способност до борМiiТ о TI!:3If IJЪПРОСIIИМI1Т XOpaТfi с по·
r'OJUlмn МО1'lшu.щ1l ,ltfi. смяtnТ. qe теоРИЯТfi иn МllO",ecтilL\TI1 Се ОiltdСЯ АО
., РСI1J1Н~(" МIl'l'еМа1'l1чесltl{ 06ейtt. Би било IlfiНC'ntиn лошо, ДКО 'i-I1ЗII B'ЪJ1H3 ()!
ycncx би ,'ряБВnJ10 ДI1IIРОд'b.lDlt1t,
като изпяло престанем дn мнСЛlI., {за ВСИЧКИ
фllJ10СОфски ОтНnСJШюt наКХ И пОдобlШ пъпроСИ като RЯМIlUtИ отношение
)(1,,, , въпроcn. Разбирn се. добрата MI1TeMaтнкa е KpaCltBU, ДOКnTo и най ­
философсt.llта Дltсжусш! е безплодна и определено не е t:paCHBn.
От гледна TO'tl.'1I. ШJ реалиста може да се cneКYJ11tpa, що се отнася до
съдбата -на КХ. Сяхаш само аксиоми, такива като шtСНомата за построи­
MOcтro. ще оrpаШlчават естеството на множествата до овези; които я у довле­
творяват . От друга страна, изглежда малка надеждата. {{е такава аксиома ще
се възприеме като интуnтrшно очевидна. По -вероятаото развитие е нейното
отр ицание да се възпр и еме като акспома. Оправданието би МОГЛО да бъде, че
КО}П1ШУУ-r.гът, който ни е даден чрез построяване на множества от мощности,
не е достъпен чрез никакъв процес, КОЙТО се опитва отдолу да построи
кардинални числа посредством конструкции, основаЮI на аксиомата за
заместването. Следователн о С ще се смята по - голямо от N , N,. N) н т , н.
1
Разбира се, това е явна спекулация. Известно внимаиие вече привлякоха
техническите последrщи от различните nксиом.и, които се отнасят до КХ.
Макар че такава работа би могла да е от голяма естетическа стойност,
изглежда ВЪВ висша степе н невероятно, че е в състояние да доведе до основно
философско проясияване ,

100
да "! е B~ зприели. 1> в .tJ .Cioa степен 11 II!'C..'! _ •. 1 {(на .сория на
МJ{ОЖ~ твата, заш.ото разбираме пейната lIыlIJltrt убе rMHocT, пие, както
ЛОЛU(ffТС" е по-малко вероятно да възприе1\. ем теор та на :ь;атегор иите ,
ч:mпо !tореяН'лежат в алreбриrмата тополоп JI fLЛге6рnчната геометрliЯ_ Би
могло да се п~~азц, 'Че . съществуващите kСl{(\МЯ Ra ' без1о-райността са
предостаrьчн:а да ПОЩЛIJ1Т фvpмa.rmзацюrrе ип т .оро на категориите. Все
пак един УПОРР.'Т поборmut оо кат~r()р"ите ' би MOrь:l да каже, че самите
Itатегоря.и . 611 -rpябвало да и В1.З.I1риемат като rrьр:sоначални обеrrи. В
юв~еR cмцCЫt каnl'Ории::rе сг. сходни с Гъод(щ-1>е:рпnifсовата теория на
множествата. Те също, мащ I01зсов ете просто да nJtсиоматизират безrcрай­
ната аксноматnчна. схема на Цермело-Фрепкел за теОРПЯТI1 на мцожествата,
са придобя:ля широхо· Р;l31tpо(;транеRиекато оБСЖТ1J caмJI по себе си, Друг
пример 'за това, J!'aК повтарянotо из.nаraне ПРИThпява I:pИТJrч:ннте спосо{iио­
сти, е ахсиома-m за flедостъmТ tr1с !ШРДИR1UПШ числа, ОбпчаЙRОТО оnраnД1\пяе
за npHcMaueтo й е негати вu о. _ именно, неразумно е .:ха се мисли, 'Ie пеяко
МНО;:Jl;ecтtlО е Достъпно. Ля:ЩОI"1t)l'l<1 со черrm от прсмнН':m-аflето 0'( ;.-раЙщ{ към
6езqlnI1нп MHOJl(e(.IfН1, Лжо ес JР'llЪJrf!И по lrnдyудяя ТРЗЦСфlпt"ИТШl тrОCJIСДО­
fЩТе.,wост от ПОЩЮДJ{ЩП .э.-u;р Щ{ оп ерauии. се nрryмeпrnpа. че все пак може
да се ПРОll'WIЖЯ патаТ'Ь" f( »е:РОll.то да - се амср и II ~ОСThпltО I<nрдщнumо
чпсло И3IJ'Ь}( щщооt абсеr. Обt\ч., усеш М, че това е БЩU-ОВlfДСff apryMclrr. jf.Й"
като ТоЙ no·c '01'0 сс C1'PCМli ]fД оправдае c'ыI СОТDУй3ПСТО ИП стци.д.аРТСR
модел IIi\ теори.m па МIfCtж~тn, !СООТО е неСРl1lURИМО по· слабо тв'ьрдоине.
fJО*1JесТlШ ПРИЧИIlIl:J!i прнемJЩ~ RСДООТЬШmтс Ш1рдшmтrn ЧИWfI\ t: (ЩЗfi оrщт,
JCОПТQ ПОr:n3Dlt, че те ио DOJtIJ1 до проти ОРОЧRJI}( 'Че см!: J)i1.ЭIШЛИ tfЦПК'ЬD ВJШ
8ЯТУШIНЯ, пещеже таmnn пр~ 0PC\lltSf не с'ЬщеС'!!'оуuaт.
Доколкото усошtlМ, ОЧfOOШ се, след fШТО С1ЬМ liзбр::ш ФОРММИ3Ма, дll
оБЯСНI 3!\ЩО Ht ·'3i'IЩI-m\jlQМ отмяната НД ЦЛЛ!Н'n iШфнmmш М" e~ t\nlк:l. Бtt
тряБIlМО да се продложи fJlOl.tRnTB ТОЧМ, че ЩР'IIНЩ ·:rеОРИII"l'ti ип Мtlожс'
CТDtl.C1i. 3I\.ЩО О ЧУIJСТIi}'D:lМС'. че имам " mф,;'рмIШКО JIOKtI:i:lTCJtcfnO ЭП
I:О!lСШСТ-ШТlIОСТ :m.ШJI. ТОМ уttщоле се OCHO~BM по файа. че D1.Jl всеки даде!!
СЛучi1Й rоаорим ~O зn СnСUf1фич.пи МIJОЖecrnn, ()nредenеuи чрез сьойатпn, и
'{рез оБРМ:1l0 прОCnС.l1ltВi1яе м Щ)ОТИlIОрсчшt В kpClIt w1 ~q>аищаtt\ бихме МОГn.li
да rlL ЩlCщем до cO<teo-rвеlШtС ЧиСЛfi. Уnотребfii3 на uenpeДJn<nrnl.lffll
опреДeJ1СklUl ' УCJtоЖ.нЛ1Ш fIR1)'klН1ЯТfi НН. NЙ като неограничената Ilепредлкn­
rnвtioCf ()предслсn води до добре. ilзsестщпе fIOР.здокси, Обнчайнnтu
8.1<.Снома з3. зnместв~иetо псе nag. З!\ произволно множecIВО, нн дава н:якtlкэо
среД(;'Т1IО да 3ШlО'lнем реду 1UUlm сн, ТЬЙ тТ() всяко множество в мно­
жеството, за да седефшшра, t'pябва Дll бъде съпостtLвено елемент по елемент
с преди това дадено множество. Тъй като вече съм ЗI\P.lI UЛ,че техническите
разрцбо11Ut пе воДЛТ до бззuсио изясняване, НЯМ.(\ да искам да давам строго
ДОJmЗ:l'I'eJIСТВ О за КQнсистентност , OCIlOBa1l0 на НJlmIOoB скрит по-висш
принцип, еюш:naл еитен lla теорviЯТn па множествата Цермело-ФреНl\СЛ. Но
ще дам само една сюща на общата рамка, в lCОЯ1·0 това юrryнтивно мислене
се извършва.
Един начнн да се мисли за до казатслс;тватаза КОRСИстентност е следният.
Започва се с 1о-рзен брой аксиоми., да кажем S , Изобретява се символ за всяко
1
множеств о. което е прието, че съществува, и го :!.амества в съответствуващо
тв ърдение, за да формира система от твърдения S·, При S изобретяваме нови
2 k
СНМВОЛII за всички множества, приеl1i, че съществуват, 11 rи заместваме
за всяко твърдение от вида VxA(x) и за всеки вече юползван символ с ще
добавим А(с). За някое n ще допуснем, че има про:гиворечие сред

10
orll I 11CIIIIII брой Сllобо;щJt твър,'!СНШ'. С оглед на Уl.iOбството може; J. ,.

ОПРСДf:JI":IЩ ТtlЛJf да пожелаем да разделим ДОкa3:l'i'елствО'То на два Jo:Лона. В

еДlliШII ЩJlfС'МЩII ~яnаме някаКВО твърдение А. а в другия -4. Тогава
J{0nYCI~ 1с, че IIРOnIВОреч}{с се дocrnгa 1{ в двата Юlона.. Сыдо
nu;a ыожемда ОnpОС'ШМ
противореЧI!СТО, -ата ие присъединим всички твьрдев:яя 110 - ГОРНИЯ процес.
Идея та НИ СJlt:два да сющнра редукция в СЛОЖНОстта ва rrpО1"Иворечяето. Ше
започне, { със символите ., l[ т. Да предnоложm.t :{!3 вюreкъ в етал, "{е се
натъкне на ,Множество Х , определено чрез а!{спомата за заместван:ето '38
някое споиство. В друго tмножество Х" което евен'Туално се появява във
-
формулата ХЕ. -1' може да се опита да се отC'Тp1lНИ употребата на ~ 'Чрез
2 • - т I
заместване на съответствуващото споистно на X~!"' ora.l!a ще разделим
докnзaтелството си на два слуqая според TOB~ A&11i Х удовлетв орява Ю1П ие
- А.. 2
това CBOIf~BO. БJ'U.О множествот~ Х
1 е на;шпе, по-нататък olIНnaMe да
зам ним ,.потре :1т:1 1'<1 Х, чрез краиио ~fНожество от онези множества, коато
с.а налнu!,; в до..-азате:rството R са легоnи членове. Разбира се, ~ да се направн
преЩIЗНО топа, би се изисквnл анaJТЮ на неnредто:атпвшrrе определения,
КОНТО се използват, и подре 'дане на стелеIfИте Hll .непреД:ИКflПШПОСТ, Тъй
к;liO :щаем , че теоремата ~ неПЪЛНОТflТn rrреВР1>ща те3Н търсенJiЛ JI
съществено беЗЩЩ"Ж)ltШ. няма да се стремпм J,ЪМ ТЯХ. J(щoЧQВЮП момент е,
'!е едни елемен., ~ нопото ни Мf{()жеСТ/JО трчб.ва 111) бъде св'Ьрэftн С НJП<LIICЪ'9
елемент 6 тrредхо,!П{о множеСТDО, така че редукция дц може да t1РОд1>lIЖН, В
Щ1рмоксtl }Ц\ Ръсел JfМa КРЪГQПQСТ. I(ОЯТО ИИ J1JН;:Дnn;JЩ\ от TO~"'" J(ш(то С доаре
'i~DCC'J'110. ГеlЩСН If.Зnед таков(\ дока:щтелстuо :ш ~рияТii fll\ ЧНСlIаТl111 това
ИОДII до ордщщлното '!иоло е б' В м)'чnя ЦФ пее ({СFlО JIMH може да се
определя IllfМ!ОfIfЧFlО ОРДИИUJшо ~ШСЛО. AJr.o може, би бяло IШТtlj:НЮПQ ДN сс
J1:1УЧIl HcrOnOTO ОТIIОW0Ш!1) към JlЗnCС'ПШЯ JПffitlРШUff пп ЦФ, {\ ИМОНИО,
IIЗ{IIIСЛlIМОТО ОРДННЫПfО ЧНCJ10 I(ц МI\ПIIМnЛПЮf модал. rrОСЛС1Нtotо е , ШIЙ·
M:'tJlKOTO ОРдlШfiJlНО ЧНСЛО 1'[I!(ОЩ\. Чо М, множестuото, ЩUlСНО чрез
НОС:ТРСН::ШIJ{Тfi Ш\ ГЬОДЩl НtI CТnll !l. с MOJlCJ1. "3<, ЦФ. oРДlt:НМИОТО '1lfсlt{) на
rеоtJИR1'fi эn AOKlUВiblIC'fU!'\Tfi б({ трлбмл() да бъде 'nО'ММ1(О, пП gfi'fO то
,,1'I0С1'РОЯfiU" иn.ii·мwжип llёСТ".щдйрт 11 MO.ltM ш\ ЦФ.
Дора tфIi ннй-добра шtТУUUIiJI. коя.ТО orurrnx да скицнрам , мога само Да
,L(Оi<ОСИfi IlроолеМИ1С, С'ЬЗДfiдеНI( от 3КСllОМО1 .l:lЙ эаМёСТМИето. За ftСДОО'r'ыt"
шrr~ илИ неизмеримите кардннмю! числа Ru1tщтз КU1)'lfUЮ\ е все оше
uсрояп/О недостатъЧllо ра.зrШТtI илиnоuе не може па се съоБШ!1В!'l. НеЗI1ПlНлt"
мо от том 'tfyБстnуnзм , че Зru!ачnта е полезНi1 - до. се разпне МИC11f'1но1'О
усещане. поради I\OCTO ба ipябвШlЬ да се приемат J.I.;CJIOMlt. В TOBn' рnзбlfра се,
трябва да изостаВIIМ наЛl>ЛНО Нtlучиnта програма и да Се върнем К'Ъм. едво
почти llНСТШlk'ТJfВИО ЮШО; донякъде сродно с д)-ха., с който хората първона­
чално са зarrОЧJШ1l.Н да МНСЛЯТ за математи:кnта . Аз например не мога просто
да престана да мисля за тезн въпроси от теОРЮlта на МRожествn-ro по простз­
та прнчииа на отражението и:мвърху теория иа чпсп.ата. CblHaBnM. че би има- .
ло няколко операШlOнamш разграничения меЖдУ моята гледна точка к реми­
СТ1(ата ПОЗIШИЯ. Независимо от това се чувствувам rrpннуден да се съпротц­
влявам на ГОЛЯl\.1Ото естетическо ИЗ!l:ушен.ие да избегна всички многословия II
да възприема теор.нята на множествата 1(ато една съществуваЩ<l реалност.

Читателят несъмнено ще усети тежката нотка на песимизъм, която

ПРОНИКDа в тези становища. Все пак математиката може да се оприл'IfЧИ на
прометеев ТРУД, пълен с живот, енергия и велико изумление, все пак
съдържащо семената на едно непрео долимо ~MOCЪMHeннe. Добре че само
рядко правим пауза за преглед на ситуацнята и за да запишем Мllслите си по

103
 те (! щ"щ.Jj () 11I1.llpOCH.III) )С'J11IlUlIIтачас-гнаматематичесmясиЖ}'tвОТ
!lrlбmоцr\U(IМС н М() С J,I. CM~1of У'IОСТШ) 11 'f'ържеС1'вен:аia процеСР':Я. Гош;r.:шге
IIЫlрnСИ НП 1 С. )IЩЯ'Гi\ IЩ ШОЖt(:ЛЩru, !Соито J;~глежда:&а. недосеr-aeмн, з края
иа раИЩl1111 нс ус 1"'01111 IТ. Н It "ксно~ш сс lIзследват и все по-големи
К:lрДИИ:lJtНII '1I1СЛl CTlIU'\T )111 nо·близки па пашата щrry.идия. През ВСИ'U.О
топа TCOPl!I!111 1111 '1I1CJI11HI ОСТ31 I111TO П'ЬТС!'lодеи фар. Altо пaгnri'с С"ЪМf!ення
започнат да IIгщдеmн)(п нод нас, k.lrtO ct: HaдJlBaM ,!Ш не се слУчва твърде
често, OTCli>nn . D ('нryl)ИИ'Н rrpедели на теорията lш , 'CJислата. докато се
възстанопнм, и TOl<lBtl се ОсмелJПk'\МС да навлезем отново ' в' неоигурната
тернторня на п:орнята 113 МНО' ,eCТlmТn. Това е наwаmсьдба, даПвеСI\Нn.С
СЪ\\f.неНI!Я, да rrpеСJ!СДna 16 предмет, в чиято абсолюmост 'lfC сМе YBep~_
Накратко, да осъзнаваме, че единстзената "RСТfl1iяа" наука е самата ~ ТЯ ~T
СЪЩОТО смъртно, може бя емпирично естество. капо ВСНЧ:КИ други човешки
начипаНlUl. ' •

, - ' 104