Вы находитесь на странице: 1из 17

J~SN СМ6 J 7К9?

~ оИ 'ТР ~ti

о ~;o yЬ1.~.c:aE (1Jte~:~r~atio ~es


5/19'96 СПИСАНИЕ НА I-i..:нСПiТУТА
ЗА ФИЛОСОФСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
ГОДИНА V ПРИ БАН
VOL. V

СЪДЪРЖАНИЕ

ChlJPЕМf.ННИ ФНЛОССФСК}{ НДЕН


v r 1{ ч ; р дРо р ЦI - ФIIJIОсофККf8 пто ,КЛ OMC&IIC: C~ ~II ДерИJII • , • • • • • • • .. • • • • • • • )

ФНЛОСОФИН Н НАУКА
л н 1" С iI С Т еф. 11 () А - Бор м Кllft:ПlР!iJlCJlМ " pn-;;ОllКМОСТК •.•••••••••••••••••.• 19
, л f1 11 А !I 11 а JI О Ь I - За прс4м11!ккlтe.nстыlёt IЦI BpeIoiQТO . ~ "оамтс OТfOIiOPIIO<:fM НА
lIaYK~'t". 311 НОВ TMfl Pil1i10HIiJIIIOCТ М .. ОЩО нешо· ••••••••••••••••••••••••••• 32

I 3
Ел н С ~ Р о в а - КРl.CТОПЪТННА'Т човс:r.
ФИЛОСОФНН.ЕСТEiНКА,КУ//iУРА
Л с е 11 Д I • М Д О D - К)'II'1)'\:1фКЛооофСКlan peфJk"JlСНJlI "'~O' flt>C'tIl'l"" M)",,,peH/lo••••
и каМ е р д 11< • Н О 11 .. - 'rсолОrt4Jt 1111 'lq)aCOfllta.. 40nи1.Т'-T80PCЦ ••••• , •••••••••••••

ФНhОСОФСКА АНТРОЛОh()ГНЯ
д рп" ~ О ду 11 О В - Фройд. фи.nосоl!mlГ!ll и cтpan-r., ...•..... О о о
=,..
СИМВОЛИ, Io4С11tфЮМ11 на прехода
••••••• •• 0

.......
о. о. О
о
62
71
М ~ н и Г с О р 1 11 е 8 а - ИИДНВlIд)'IЩИII If власт •... . •............ о
0
••••••••••• • о о, , 75

Фи//осОФско-еОЦИОЛОГИЧЕСКИ АНАЛИЗИ
Н с л и о Х ад"" н й С ~ 8 - за /{JI~OM проблеми нз Быlaрс~ата жена в п"срнода на преход 81

БЪЛГАРСКИ ФИЛОСОФСКИ АРХИВ

А" д Р е кет О Я 11 О В - Есета о о О о •• о О О О о. О. о. О о,


• ., • • • • ,о О О О о, О о О о. О О
, ••• оО О О о • • 95
А 11 8 Н кет О ii н С: В - Астралнoro ТIIЛО на ДYX08HOCТТ1t • о О О О о О о о О О О О О О О О О О О О О О О О о О 113

ЕСЕ

р о с е нАк ге л ?8 - Фклософмя. унижение и r:aз.арма ... о • о О О • О о О О О О о О о О О , О , О О , О О 122

ФИЛОСОФСКО-КУЛТУРНИ ПОВОДИ

Еп лог к Д 8 11 К О 8 - 140 годнми ОТ рождението Н8 Стоян Мк:хаЙ1!ОВСJ: Н о , О О О о о О , • о О оо 134

ОТЗИВИ

Мар г 8 рит 8 Пеш е 8 в - Б1>ЛГ1Iрехата медиа-теория нвА-после със сnое юданне о О о 139

"
)
r
.
•• It.-...........
СЪВРЕМЕННИ ФИЛОСОФСКИ ИДЕИ

РИЧАРД РОРТИ

ФИЛОСОФИЯТА КАТО ВИД ПИСАНЕ:


ЕСЕ ЗА ДЕРИДА!

Ето един начин да се погледне на физиката - и \fa някои невидими неща.


хаито са части на ВСИ'fJCО друго и чието поведение определя начина, по който '
ВСИЧКО друго действува. ФИЗI!к-ата е търсенето на ТОЧIIО описаяие на тези неви­
ДИМИ неща я тя постъпва, Qткривайки Бсе ло-добри описания на видимото. В
~ая на краищата посредством микробиологнчня описаНКJI ва менталното и
чрез ПРИЧliННИ ОПИСЗ!iИJl н а механизми те на ези ха ще можем да видим натрул ­

ЩUlСТО на физ ичесхи истини за света като са м о един преход между тези иеви ­
димli Jlеща.
Ето Jtpyr начин да се погледне н а физиката : фюиците са хора, n.рсещи
tl06И 1'-ЪJlkYmЩИI{ на Книгата lIа Природата . След все"и пешеходен период на
110РМI1Jша Jl8УХЗ те I1ЭЧиCJJЯ 'Г IIО!! модел, t'ОIЩ J;зртяltit. НО В речtlИ)( и тогава
лроfJlас.Яllат. че ИСТиНСКОТО :mаЧСtlиС на Книгата е било ОТICрИТО. НО то, ра.зби ­
ра сс, Iш кога не е НИЩО повече от ИC'nIRСI(ОТО 3Шlчеflие иа Cor/o/al1US "ли
Dllrtcltlad, ИЛИ IIЦ ФСf/ОМС/I()ЛОlUЛ I/а духа, нли на ФWlософскu и смдОQIIWl.
тоыi. което ги nрlllIИ фЮНtш. е. Че 1е~IIИте трудове С4, !(ОМf;lIтарии 1111 роботи на
110'РЙlltfИ Т1.JIICY»n'f"CJlli liа ЛРИРОДnТtJ.. 1), нс че 'tt DСИЧJ;Н }1fIICliK "ГОООР''I'f :}а едно
и сьщо неШО" /nv/s/bllla Ос/ sivc nо(Цгас, ь kOCТQ i~tН'l1i: ЮСJ1сllI!UН I1Я IIсо'гКл0Н '
иО се UllИНil 1.
Ето мислене :.II1 редното и нередното: общото ffp'8BC"tBtIl0 C-ЬЗН Ul!l1е С1.д1.Р·
Ж1i оrlрсдсm:IIИ IНI1)'ИI1НИ, оrНIlСЯЩИ се до paoeHCТDO"ГO, честнОё1lti, човеШ"ОтО
JlостоАИC"f1JО м. др., ко иtо има нужда да стаНIl' хвШ\ ч:рез фор мулирuне НIlПРНН'
ципи - пр"нципн От рода. I1З ПОЛЗВnН прн писане 1111 :JBICOIIOJlBТCJ1CTIIO. Чрез об­
МИСJlяне нn казУСI1-ГЛВВQбю;с)(аНИUI1 и чрез абстраЮiранс от ptt:)JHIKI1Te ме Ж'
ду наШI1ТВ (Европейскв) култура и другите може все по-добре и по -д обре да
формулираме принципи, които в с е по -близко да съответствуввт на самия нрав­
ствен закон.

Ето друг начин за мислене относно редното и нередн ото : ПО-ДЪJIГНЯТ ЖИ­
вот на хората и културнте, повечето CPpoYТJO"1.t;, които при ICЪCMCТ те могат да
лр.щобият - повече усетът ICЪM другите, по-изтънчева типологията за описва­
не на техн ите приятели и на тях самите. СмесваНето с другите помма; обсъж­
дането на Сократ помма; но от романтизма насам нан-вече ви помагат поети­
те, белетристите и идеолозите. Тъй като Фено.менологuя на духа ни учи да раз ­
бираме не само историята на философиящ во и тa:JI И на Европа )(ато части на
Bilduпgsroman, нне не се стреми м хъм нравствено ~Iн ание като вид Ema'tтi~l1.
По-скоро с ме видели европейските самоопясав ия я вашите собствени самоо­
писання не като предо'пределени от съдържан ието" а като шарки в гоблен, в
хайто ще са още втъкани след като и ние, и Европа умрем.

I Преводът С по :R i с h а r d R о r t у. Philosophy as а Кind of Writing: Ап Емау оп Dcrrida. - In:


Richard Rorty. Consequcn= оГ P~gmatism (Essays 1972-1980). Ncw York, 1991. р . 90-109.

~
>
1.
CIU еднн начин да се погледне яз ф илософията. оТначало философ ията е

загрижена за отношението между мисленето и неговия ooeJCТ; представата и


представяното. Старият проблем за съответствието на несъществуващото е
,- разглеждан например по разнообразни не.задО ВОЛk\ТeJlНИ вачини поради неус­
пеха да се разграничат собствено фи.лософсхи.те пороси за значението и съот­
ВCfствие;rо от външни въпроси, МОТИв ирани от науч н и, CТ1I 1.f ни и ре.лИГJЮЗНИ
разгл~ ИЯ. Ахо тези въrrРОСL{ са со6ств~ио отделев " обаче, може", да видим
фИJЮсоф~Rта I'ЗТО поле, чкНто. ЦСН1Ър е серия въпроси за отношенията между
думите и света. Пречистването нanocледы" което се премества от гов-орене за
иде.ите nM говореве за значеинята. разсейва епистемолоf1JЧВНЯ скеПТИDЯЗЪМ,
мотивирал много от мкналата Фк.noсофия~ ТОЩi е оставя.до философията по­
ограничева. но по-самоосъзната, строга и съглacjвана 06.nAcт на изследване.
Ето друг иачии да се погледне ва философията: философията поставя на­
чалото си .:ато объркано съчетанне от любоц JCЪM мъдро-crra н любов JCЪM сио­
ренета . Това започва с ра.збирането ва Ллатон, че строгостта на математичес­
J(ЗТЗ аргументация, хаК1'О се излага. би могла да сс използва да коригира пре­
тенциите на политици G постк. Понеже философсхата мисъл се променя и из­
раства, поеята от ТQЗИ' двусмислен iproc;. от нея прорастват филиз и, ХОИТО про'
ир ват собствени корени. И мъдростта, n СDорепсто етамт далеч по-разнооб­
разни, ОТКОЛКОТО ПЛатон о мечтал. След nто през >аХ в. са налице тахнва ус­
JlО1iCиенНJ/ като IJildungSfQl1Ian, цееВtлндоtщтз ~мстри~ меологкчееката ис·
ториография, ЛJ1тературнlUIТ деБДИ и ЦОЛНТНЧСCЦJff анархист, няма HII'fRH. ПО
r:ойто н-оже да се изолира фмософията «ато за~шtа отчетлцво мисто а кул­
турата или раЭГЛОQаШI1 отчетЛИ8 ЦPcдI .-:oт, или tfJЮцсдяраша по ИI{l(81CЪ1I от­
IIСТЛИD метод. Дори ие мож~ да сс nрс", същност за фИЛософИlfта като af(I1AC-
МИЧIШ Еасп (защото би ТРl{бвa.nо m.poo да сс яз~е страН!тз, а чиито УИRВСР­
еитстсжи програми тркбsа ла сс погледне). СобствеRИте NaJ'lКИ схоластичии
ОПРСJleJIеиии на философите за .. фКJЮоофия" са просто ПОJlемичю{ устройства,
насочени ла И3XJ1ючат от лоброто общестп~ овези, чието родословие не е И"3-
веСТНа. Можем да избер ем. "фмософкте" !i съвремеиния ЮfтелСlCтуалСII со i
само чрез от6еJtязuне ма ТОIШ. f(oA rомеI:lти~а определена nослеДОlJаiСЛНОСТ
от исторически фКI)'P1!. Вси~ro. хоето ..философиstra" като име на celfГop от
~лтурата. 3MIl4.M. е ..да се го . op~ 3& ПЛатон, A.nгуrnш, Деn.рт, Кант, Хегел,
Фреге, p"ce.n ••• и XOMfiIHtliA", (1}МОсофилТ& май-добре се рuбlfРlll(ато ВИД писа ­
нс. НСЙlIwтсграш-щи са определени, К&.!.."ТО.па b~..enI литературен жан" не от
формата ИЛ\{ npCДMe1'a, S. 01' 'f1'}ItAИnИЯ11t - семеен ромаи, ВКЛЮЧМЩ нап ример
Тап::о Пар~нид, доБРИ$! стар Чичо Kaнr н JlО!.UИJ1 брат Дерида..
В тaJCЪB случай има два Нlf.чииа ва МИCJtене за различните неша. Аз ги на­
реЖдам сред НIUIОМЮ1 ШIЯта за разлихнте мехщу една философска тр ад иция,
JШRТО ПО [1е че или по- м lUI](О започва с Уавт, н друга, ':ORТO в една или друга сте­
пен заПО'isа с Хегс,lО ата Фено.менологuл. Пър mна ТРМИЦШI мисли истината
като в ертюtaJ1НО отношение" ежду представите н това, хоето е представ ено .
Втората традиuия мисли И(;ТJшата хоризонтално - хулм!{нирв.щ о преиЗТЫlКУ­
ване на IТрею1ЪJlryвa.нията на нашите предшестве ющи на npеизтъшсуваНКЯ Th
'Н 8; техните Пj)едшеот веющи ... Тази традиция не пита ках представите се о тна- )
сят към иепредставите, а как представите могат да си съответствуват. Разли­
"ата не е само Mer.-.цy "кореспо ндентни" и "кохеРС nПfИ" теории за истината -
м акар че тези т. нар. теор ии са чаc:rnчии изрази на този J::oHтpa cт. По-скоро
разлю(ата е между разглеждане на истината, добротата и храсотата като вечни
обеl.ТИ, к онто о питваме да ЛОl\ализираме и открием, и раз гл еждането им като
арт»фaJC1'И , 'ШИТО фундам е нтални контури често трябва да сменяме. Първата

4
традиция прие ма научната исти на като център на филоа:>фСlО разглеждане СИ .
презира понятието за IIссъизмернми научни каРТ!iНИ на C!!~a). Тя пита IJ каква
степен други облаСТI! на изследване подхождат ва модела на науката. Втората
традиция приема науката ато един (дорн не привилегкрован или интересен)
сехтор от кулrypата, хайто като всички оставали сектори придобива смисъл
само когато се разглежда исторически. Първата обиqа да се представя като
напредваща, близ ка до земното, като научен опнт да се получат нещата верни.
Втората има нужда да се представя завоалирано с помощта на толкова много
чужди 11)'1 н, н ам еци и хвалби за близост свидни личности, !Салкото е ·възмож­
НО. Ноокантианските философи, като Пътнам, Стросън и Ролс, имат аргумен­
ти и тезиси, свързани с Кантовите чрез сравнителн о напредваща последова­
телност от .. преч·истващ н" траНсфоj)мации. за хоито се мисли, че дават все по­
ясни и ясни възгледи за постоянните проблеми. За неКaJЛliIанските философи
няма упорствуващи проблем\! - освен може би съществуы.нето наа:антианци­
те. НекантиаПСlCите философи, като Хайдегер и Дерида, са загадъчни фигури,
конто rtc само не решават проблемн, те IlЯ..4tоm аргументи нли тезис\!. Те са
. свързани Със своите' предшественици не от ·общ предмет нли методи, а посред­
ством .. семейни ПРИЛИl:::и", чрез която новодошлите n ~РИЯ'га :оментаторя
върху JCомеятатори са свързани с ·по-предишните членове на същата последо­
вателност.

За да сс разбере Дерида, трябва да се види 11erOBaTa работа 1<8,0 най-пос­


лели то раэlНf,ие на тази нскаитяаflс"а. диалсхтическа традиции - IЩИ -П ОС­
ледНИjfТ QЩП иа диалСI(Тlщите да се разбият ва треСJlи raН"ГИЗЯСj(И"С JJродсftи
образи, самк ло ~бе си точно fтредста\}яш~ UJ; Ifанстииа СТО!!,. ft(Ш.{ата. Деря­
ла го ори МНОГО:l8 c:!1f~ 11 е и:lКYWСliие ла JIоrлсднсм на flа'О като на .. философ
Шl е3l{ка". чиято раБОii1 би могла с полза да се СРВОIiИ с лруги НЗCJIСД\JIl.ИЮf, за­
сягашн crrnОШСННЯ1,. МСМУ думите и ·соста. Но Гlо-малжо би flO.!ltHmO, 111(0 со
каже. че негови'ге РlJ.u ОТИ за езика са оп ят ла се nОJCаже :JaЩО пе би ipнб611J10 .11(\
има фJUlОСОфНН 118 e:H~l(il}, ОТ I!CГolН\ ГМlша !ОЧJ:а e:HIJil..T с;, tIOCJ1MIIOiO убежl{­
ше нn l\atПfll.ll!СК!I.'tiJ ipi1дКUИ$l, рu.:!бир"щ:ro. Ч& има Не;цО .вецНО 1I!I.JII1Ue 31i чо­
lIсU1IШЯ ПОI'ЛёI1 (C'rpY"iYPUiIi ИI1 nсеМlJl1тlt, нравственият :mKOfl, nРИРОJ1i1.'га Юl
с:зиI(8), JtOf\1 фИJЮСОфИIm\ може да ни (]О:Щ()J)К да 1НfДHM ПО'ясно, ПРИЧ hШ11'i,
защо fiоиlt1'нето ,фИJlОСОфИЯ НI еэИJ;а" t nmoЗIiЯ, е C1.WllTil KR"tO nРИЧI:шата.
заU10 фмософюf't!l - Канmuа:liс"ата ф~tJIос6ф:t>Jf, фНJlОсофЮI1il каТО йещо 110-
вече от вид писане - е влю:mя. На опита lIа хх В. да преЧIIСТи. общата теория
~a Квнт за отношението между представите и те,;ните QбеlCТl! чрез премества­
нето им ВЪВ фl!лософията нв езика според Дерида с.ледвз да се противопоста­
вим. ото правим ф илософиnтз даже по-нечиста _ . по-непрофеСИQНlU1.на, [1O-
смешна, nО'нвмекваща, по-сексуална и преди Вt:ичхо повече "писанзИ. Следо­
вателно доколкото той има ста; оваще·цапример за ~ шннтрад!\ЦИ ята, която се
простира от Фреге до Дейвидсън, то е cъiцoтo ХllКТО неroiюто. стаRовище хъм
Хуссрловото обсъждане на ез.ика. Това стаповг-'ще, грубо хазано, е, че повечето
разглеждания през хх в. на езиха са JrантиаНСК8 философия в нан-Ч'айна сте-

) за on!Ошею!С:то Н& Aepl!1la 1(1,1.1 съвремснната фклocoф.шi на ез кв и особено I:ЪM 8ктreнщa.ilи.


вЖ. N. С а г v с r. Рл:Гасе (о Jacqucs DCl-ndа. Specch andPi1enomel1011, аnd Other Ess:зys;n НШ;SCr!'s
Theory оГ Sigлs., trans. David В. AJ!isп_ . Eivanston; Northwestc:rn Univcrsity Prcss. 1972; I)(;тrida. оп
Rousse&u оп Writil1g. - Journal оГ PhilosopEY, 74 (1977): 663-67:;; М. G r е n с. Life. Death a.nd
LaЛgu8gс: Some Thoughts оп Wittgel1stein and Derrida. - 1n: РЬilоsopЬу il1 a.nd out оГ Ешоре.
Вerkeley and 1..os Angelcs: Univcrsity of CaJifomia P"ress. 1976, р. 142-154; замяната на Джон Сърл
с Дерида в първите два тома lIа G/yph; R. R о r t у. Dc:rrida оп Language. Вeing. a.nd АЬnопnаl
Philosophy - Journal ofPhilosophy, 74 (1977): 673-68J.

i
1..-..
I
I
.. !
.• н, послед ен оТ'!зя н оп ит да НilПР<:;; ;гг н а 'PO'fY BCТB eHO. '.blIKa <':)(<U1 a това, кое­ I
. о Кант (и прсди !:Icrl! Гlл ато н ) с а ОJrI!ТВали да напр авят "рху J ,~ляма скала _
да покажат как и38ы ! вр е ме в аa истищ. може да се съдърхг. в п ро странствено­
времеви носител, реryлирайхи ОТНО"'illението между чова и това, което човек
търси. чрез ПОJCВЗване на неговата ..структура", замразявайки историчеСJCЮI
процес от последователни преизтълryвания чрез показване структурата на ця­
л ото ВЪЗМОJICНо тълкув ане.

В такъв слу<rай Дерида малко ще вма да БИ каже за езиц но много - за


фИJlОСОфИЯта. За да се получ}! представа за неговата рг6ота., би могло да се
приеме, че той отговаря на въпроса: "Да допуснем, че фЮlQCофията е вид пи­
сане, защо това внушенне среща тз.t:aза съпротива?'" Това става в неговата ра­
бота малко по-частният въпрос: "Киво трябва философитс,. които възразяват
ва това характеризиране, да мислят, че писането е, че те толхова да се зася"гат
от разбирането, че това е, хосто праеп?" Докато Хайдегер, голямата бащивс­
n фНIура за Дерида, трябваше П ЪРhl) ..да намести" (или. & 0 предпочитате, да
"надСХ-О'fИ" или " I:астрира") Хегел. U1'O даде историческо характеризиране на
Хегеловия историцюъм, Дерида ЖCJIае .. да намести" (ИЛII ЕаКВОТО И да с дру-
. го) Хайдегер, като оБЯСШlВа недоверието му J:ЪM писането. Истина е, че Хай­
дегер пише MHOro, но винаги (след .. обрата") зада IЩ flОдбуди да затщltQМ и да
чуем едннични" ред И П стнха., ОТД CJlllа'га гръцха дума. Дсряда е подозрителсн
!съм f1редпОЧlПiщиJtта lia Хайдегер за простота и 8СЩН:;OJlCfIИС lIа д.,.vмaтa, lCаза­
на »а БЩIОТО, 1{ C"l>ЩО X1I M Щ:ГО ПОТО презрение за забслеnите под ЛJНIИЯ, пад­
paCICliH}t о "gastи!um-a 1 , долу 11 ниското, rrрсдло'(итаии<:. хаno тоП МИСЛif, кос·
то Ii3ДЗВI1 фаТIlJI/lО J;IНlfИlШСКО хлеймо НА l1лаТОllооата "метафизиха на при със·
т IfCТO", ПОНеже хараl(ТСРИCПIка па ХАп нанскnта традим! е, че ис е от значе­
IН1е ХOJIХО СО-I1IШН~. В исltНЮI ):01101100 не се м.иСЛИ, IJC философията би mрлбга·
1/0 ла б'hдС "писана" ПОllсче, отколкото наУХliТа, l1исането с нещастна .lc05xo·
ll "МО СТ. топа . което IIII И CiItНfi сс исп. С Afi сс покаже, юты:нс, 1t3J10ЖИ. да се
НЬКUРfiС1.бесеДI!Н1C1i да :SUСfИI1С fi И'~fJlеНt,е преп C8e-i1i. iеорията за идеите
lCu fO ХОШНI, 311 ЗIIIНIНСТО - 'tU"fO НI10:tЮiICН\1С. ПО"JlТИСfО, че "Рli:iбирането на
npCJicTUlijllie-iо" с СЪРUОIJИl1fiТ11 на фкnософиитз, са I13Р83И на тази нужда да се
'аМеСТК 'n:КС1"ЬТ С ьогояnлсние, дn се .. 8ИJНi през" nредС11\n.tie-iо. В зрялата на­
ука ДУМН1"е. чрез kOitTO иЗслСДОВliieJlJtr .. изписва" реэулra:ta ся, би 'tpябвlUtо да
са k"OJlJ:OfO е ВЪзмОжно fIО'малtо 11 ло' nрозрачнlt. Х аГщсгер, макар и борещ се
решително ерехцу ТОЗII грозд от ПС>ЮIТНИ нособено срсщу DОНllТието за "изеле­
дователсхи проект" J(U1'O модел за философското М И CJIснс, накрая се поддава
н а същата носталгия към НСЮIННОcтra и стегнатостта на казаНl~та дума. Него-
80ТО заместване на зрителн и съе слухови метафори - чуването на гласа на
Битието вместо наблюдава не на времето и вечността. е. МНCJIИ Дерида. само
извъртане. Кантианският порив да се доведе фплософИR"та ДоКран чрез реша­
ване на всички нейни проблеми, поставяйки всичко на мястото му, и Хайдеге­
ровият порив хъм Gelassenheil и Unverboгgenheil са един и същ порив. Философ­
ското писане за Хайдегер. капо за К2нтканците, с в действителност насочено
да сложи край на писането и повече. още повече, тъкмо както историята нс
води до Абсолютио Знание или Финална Битка, а до повече история и още, и
още повече. Виждането'на Феноменологuята за истината като това, хоето по­
луча.ваш чрез прензтълкуввне на всич.хи предходни прензтъю:увания на преиз­

тълкувания ; все пак вы1ъшаваa ПЛатоновия идеал за ПОCJIедно Прензтълкува­


не, nравшzноmо изтълкуване на ....рая. Дерида иска да съхрани хоризонталния

J Ergastulum (лат.) - юправитслен дом, затвор (за роби, длъжници) - бел, прев.

б
xaparrep на Хегеловото ра.зБИ-РЗБ!; за liЛОСОфкя без меНната телсолоП!.Я . р ен­
. ния смис:ьл ва . пссощ неяната repнозвост .

II .

Досега в тази стаТЮ[ просто се опитвам' да лоnлизирам Дерида във ~,НJ10-


софсхото npос;транство. Сега исхам да HaCOI{8. вни.ы.а.иието си rьM няколко от
неговите за6елеЖПf за писането и за да се IlКДК по-добре DlX ТОЙ оттоваря ва
въпроса: ..КaJ:Вo трябва фИЛОСОфите да МRCJШТ. че е писането., та те ТОЛJCова
негодуват срещу внушенцсто, че те именно това правrr?" Нeroвият 01ТОВОР е.,
грубо rазано, че те МИСЛЯТ писането пто средство за ПРСДcтaDJrnе на фаrrи и
че по- .. писавото" писане е ' по-малко прозрачно за това, жоето представя, а за­
сягането в по-голяма степен на nи сан и ците на дрyrите трябва да е по-лошо.
Миcnя, че бyr:вaлнИJrТ му оттовор И начинът, п о хайто оттоваря. могат да ни
помогнат да видим защо той МИСЛИ, че писането за шtсането ще помогне да се
..деконструнрn" хзвтиансnurr начин за вюк:дане на нещата. да разгледа..llAе като
начало следНИJl пасаж: .. Има ClIсдователво добро И лошо писане: доброто и
e~IJOТO е божсспен надпис I сърцето ({ душата; извратена и сръчна е
Т'eXl{иuта., заточена па аъцш.постта на TJUlOТO. Едно видоизменение изцяло ва
масто 8 Л1IаТОРОDата Allarpaмa: I1кса.не па душата R Ila T1Inoтo, писане ва вът­
рewпо't'O R nПWIJОТО, писане аа C'Ъ8ecтn. и на cтpacтra. хап<> има глас на ду­
шатаR глас па ТJIJIОТО ...
СлодоваТCJIНО доброто писано НRаrя со разбlfра. РазбlfраJlО като това,
!соото тpJIБВI да бъде разбрано: D природата или ПРJlРОДIJШ~ З4l(0", СР3Д8.щщ
ИJllt но. ИО ПЪРIО мнcnеи във вечно присъmно. СледоваТСJН!О разбирано rs1>"rpG
в ТOТI.I1HOCТ И събирано в обема ва жииrа. Ид.еsrra на кннтата е идея пп тотал­
постта. краАна или безжрайиа, на означаващото; тази тотаJШО~ на ОЗllllчtlDа­
шето ис може да 6'ьде тоталност, докато тоталност, образУU8ttа от 03I1U'li\IЩ-
11010, ореДС1ощеСТlJува преди НеА. надэира.ва{tJCИ пейните flu.J1I1НСИ и ЗНiltНI И О
нСЗUИСItМI от "СА В нейната ИДе8Л1IОСТ. Идеята за JCнпns"tn. коЯТО DИIlI1ГИ се 01'-
ItAСА до естествена тоталност, е Д1.JiБОkО ffYЖJ1.а па СМИC'ЬflI1 па писането ... ЛJCо
РlUI'pl10КЧ8f11М техста от кнмгата, ще JCI1Жа, че деСТРУХI1ИJ1'tli на ntмга111, кахто
сега е в ход па ВСИЧX1t областк. оголва П081.рХНОстта ва TeJ:Cfi....
да разгледаме Дерида !Сато човек, хойто пробва D пасажи пто '\'ОЗВ да С'ЬЗ­
даде нещо ново, за хоC"tO писавето да се O11iаси - не CBeтu., а текстовете. Кнк­
пrге К11ЗВ8Т истините за неща111. Текстовете хомептират други текстове" би
трябвало да спрем опитите да проверяваме текстовете за точност на предста­
вянето: .. Четенето ... не може захонно да премине отвъд тскста към нещо дру­
ГО, различ.но от него, rьM референта (една реалност, .която е метафизичсск8., ис­
торическа, психобиографич:на и т. в.) или към означаващо извън текста, чието
съдържание би могло да се случи, би могло да се случва извън езика, т. е, да се
жазва lJ СМИCЪJIа. че тук сочим онази дума извън писането н:юбщо ... Няма вищо
извън текста"'. Дерида разглежда необходимостта да се преодолее " к.ннraтa"
- понятие за rьc писане, насочено хъм точно ТPC1lfpaнe на предмет, предавай ­
J:Н съобщение., което (при по-щастливи обстоятелства) би могло да се е преда­
ло чрез остевзивно опреде.леllие или чрез ЯЮlCеlCТНpаве ва знание направо в МО­
зъu - като ' оправдаване ва неговата уrютреба във всеJr:И текст, за да ТbJlX)'l3a

• J. D с r r i d а. Of Grammatology. Trans, ОауаtЛ Chakravorty SpiVak. ВaltiПlотс: Johns Hapkins


University press. 1976. р. 17-18.
• flaк там. с. 158.

7
ва: И друг текст. Най-шок иращото нещо за неговата работа., дори по-шокир а­
що от, MaJ::ap и не тara сме шн о У.а!\/ О неговото ссr.суално Т'Ъ.!U:)'ваНl1е на исто­
Р l:iJпа на философи.ята, е употреба.,а яа мяогоезКJ:оJ3И JC1UI2..\.(бури, шеговити
етим ологии, алюзии от RКrьщ: rьM Н8/С'Ъде и фоНИЧНИ, и типоrpафски триr;:ове.
Той CS/1aUD наистина мисли, че напрммер фаnЪТ, че френсало про.изношени е
на Хегел звучи хаl о френската дума .. орел", се предпо;лara pe.nевантен за раз­
бирането ва Хегел. Но Дер .да не иcu да разбере хв:и:гите на Хегел. той вска да
играе с Хегел. Той ве нска да напише пшга за естестаотС> на с:з.ика; той нска да
играе с текстове, кокто други хора са мислwm, че IШШат за с::э:ю;:а.
ог тази ГJlедва Toqxa мохем да си представим сериозно wислещите фило­
софи от двете CipаЮt: на Ла.!dанша. мърморещи за .. идeaлв:n.м". Има дълБОIt
ужас сред Юiвтиаисrnте философ и от опр еделен, съотнесен с работата., РИСJI: за
зд равето: философът след СВръх)'Силено изследване за отношението ни /С'ЪМ
. I
света може да загуби нервите СИ. разума си и света едновремевно. Той прави
том чрез оттегляне i! меч:танв.я свят на идеите, на представвтс. дори, Бог да ин
помма.. на текстовете. За да се предпазят срещу това ВЗКУШc:нJIе, х:аи:rnансжвте
философи ии JCaЗllат. че трябва да си спомним, че само 11J8ВсцеядентaJIНКJlТ
идеалисТ може да бъде емпиричен реалист. Само човек, ХОЙТО разбира отно­
шението между представа и предстмJПIО по онзи ревноете&. ао строго научеи
.начин, харахтерен за епистсмолога от миналия вц и за фи.nocoфа на езиха от
ТООИ, може да бъде травсцсядентаJlен в изисхпавIUI СМАС'ЬЛ. Понеже само ТОЙ
може да "рсдс тавS/ nредсmа6ящоmо се ТОЧJfО. Само тaJCosa точно трансцснден­
T8.JНlQ описание на ОТilошсянето па ПРСДСТll8ЯИето ще съхр.шп I'J.озиаlSашкя
СубеJr>Т в ДОПllР С обехта, думата - ~ света, учспRJC - С Ч1сткuата, onrr:a -
С"ЪС Закона, самата философИJI - със caw.aTa рсалпОСТ. Тажа кпа.ги когато ди­
МСfC1' IЩИТС заП О ЧВАТ да разви ва Т кохерентните в исто р ячеcq глеДШI ТО'fКИ.
хаптяltlJtlКте ооnсляват, че това е друг лр" сnрбев случ ай ва Болестта па Бер­
J:ЛИ И че ЯJlма JfСЧСIlИС O~ilёM оше flо-добро •.ПО-ОСВСТЛI!ЗЩО убецдав.анс, по­
прозрач н о фllJlОСОфСКО оnиса1J~О Иu IIр~д с:таЗ JЩето.
Когато дкаJlсlC'tllЧёС!:l{те философи бl1SUТ оБВi'l НС ItН В идеаJШ3'ЪМ, те об~!(·
IJО~е ll() ОПОЫlрItТ. JQlJ:rO bCplCJHI 011'ОВnРJl ва ЖРНТН1UfТС си - ~TO обясня ат, че
само npOТe<:11tpar срещу rpеш.lШ'\'~ lIa ()предеJt~НJoI философсп шоли j{ че те
н И Сl1ша не ICn:illат nищо, ап жоста оБИКlfовенюrr чо»е!( би се опъшut. Ка)."ТО
OC'11Нi казва ВЪВ uръзо с тоаа: "Има места. 1C"ЬДC"I'O ro К8З1ia. и Mec-ra. в .1(ОИТО го
roСМIl обратно". Хубавото нещо при Дерида е. че пе си 1"0 ~a обра'I1!О. Не е
зюпrreре<:уван да се получи съзвучие м ежду .. неговата философия" н. здравия
разуМ. Той нс ' пише фмософкя. Не да м оп и сание ва н ещо. Не предлага об:lUlа­
щащ 'възглед за пищо. Той не протестира срещу zреШlCUmе на философски
un:оли. Обаче той прот.естира срещу разбнранC"I'O. ч е философкята ва езИkа,
следв ан а "р~нстичесl\И", пто изучаван е ка.х езН/С'ЪТ е ПРllX11чен /С'ЪМ света, е
не що повече от някой по-старомоден мnлъж жанр, че това е първа философия.
Но протестът не е, защото той има различен жавдвдат за положени.ето на .. пър­
ва фИЛОсофИJI"; той е срещу понятието .. първа фИЛОсофИJI". Той би могъл. ахо
прс:длочиташе, да l'aЖе, че той също може да произнася съхдения в рамките
на този жанр -
че той признава по-добра и по-лоша .. реалистическа" филосо­
фИ R на езиl'8.. че е съгласен с всичхи съвремеввн философи ва езика, че Ctpo-
сън н Сърл са ужасво неправи за референтите ва собствените имена и т. rI. Но
товз., хосто ваистина всха да ваправи, е да жаже .. Обичайно мислиш, че е ужас­
ио важво да получиш звачение и съответствие, и то верни. Но ве е така. Ти
само мислеше това.. защото ..... Той би могьл да се сравни със секуларист. кой­
то ве казва "Няма Бог", а по-сrоро .. ВСИЧJСО това говорене за отношението ви

8
!!:ЪМ Бога 'се получава сто 1-axa~. Когато казь'!~ "И сти на е тов.а, което е добро по
път,.. ва вярата", Дж~ймс просто опитва да развенчае епистеМОЛОПlята; той не
пре,длarа' "теория за истиНата.... TaICa Дерида, хогато казва.,i\ n'y а pas de hors-·
texte",вс издкгз онтологичecnf възглед; той се опитва да развенчае кантианс­
nта философu из основи.
Добр~ тогац ще ОПЛИЮfе RЯхо й, той все па". ГО юема обратно. П~неже
допусц чс за вскчJ:n тези глупости, lI:оиm I:UlМaT вищо , "ОС:ТО да е в ичеството
ва ТОЧНОСТ вв. представllНСТО, са .меmoфорuЧJIU, само начин на говорене . Но
защо ве казва това, и:оетонма предвИд? Защо вс излезе вз.npаво и не ни каже
възrJIедите Щf за с:зпа и за реалността? На това може: ca.wo да се повтори, че
Дерида е в същата CE"l)'8.ЦИJI по отвomснве ва с:з вха, I~ Хоето са много ОТ нас,
секуларистите по отн шсние ва Бога. Не че вкрммс в :Бога или че не вярваме в
Боra, или че сме преустановили съждеНИJlта относно Бога, или че смятаме
БоТа ва теизма неадех:ватсв символ при окончателното ви разглеждане, а само
желаем да нс трябва да и:ма..'dе възглед за Господа. НОI не знаем, че .. Господ" е
позвавателно безсмислен израз или че poJUlТ8 му В с:зиховите игри е раЗлична .
от nn.рдснве 311 фarrи или вещо друго. Ние само съ:с:алJlваме за фаlCТа, че ду­
мата се използва толхова често. Та.жа е и за Дерида с рсчаяха на lантиаНСlщта
фИJIософu, Неговото станQвище за B.eJ:OBeтe бе:шохойство отвосно отношени­
ето Между субеJCТ R обеrr, представите и реалното е пто становището на
Прос1ЮЩСRИ~ JCi>M JОЖОвете безлоrОЙСТIIО за отвошеlfIИето между Бог и човек,
I)JJPa и разум. Нагетияа ~ Дерида, IC8!(ТО за Х8.й.дсгср. тези ~ЛОIОЙСТRа са И3-
ЦЯЛО c.zmo и съшо безuоrоАcтuо; безI10КОЯCТIIОТО. че можем да загубим досет С
определени и~nоxmости, С'ЪОбразЯВiflQТО с X01fТO Q ДЪЛТ на II08CIA., Э1l Дери­
да, Dn'O И 31 Фройд 1'064 са И3UJUlо фQрми t бсэПОJ(Ii)ЯСТВО за това. което ба­
шите пк изнcnaт от пас. за Дерида, кalCТO за Сартр, 'roaa. са R31U1J10 формя иа
опита да познаеш себе си чр\33 nреобразЯВI1НСТО си J} ЛО3lfаlinем обект - едно
ltre~n-,$ot. hoe1'O се подчин_uа па законите ВIi CDOJl lIИД.
Таха, за д! обобщим хомснтара. ИСl(liМ да Н:J п ОЛJ IJi1М ТС Х C'tOвсте, ,,'ОИТО
nитирах от Дерида. Дерма сс ОПИТiill до. нзn рави Зli IНi ШI1ТII IнliC.f1l1геиiса:u худ·
тура тов&. Хое1'О сеr}'ларпcmте юrre.nСICТ)'aJ1UН през XIX в, Опи тват Аа Иfittрn­
ВАТ за ТJOOtIl.'I'1t.. Той tlptдnОАQzа как Нёщата биха АС02Аи да UJlАеждОГТI,а/(о
UJtМQXJ/((! каumuemскаmа фшrософuя, uзра'60mена 61Ь6 фабрuкота иа иите­
Аtюnуа.снuл НII жиtiom, mQ1UlI«lKmO неи}6ите npedUleCm8tHUIIIJ са nptд"f10ЛО­
ЖШII ка" биха ACOZJfU да Шl,мж~аm нещата, а"о Р~ЛUlWlта 11 нямаше из­
pa60mtHG Sf}s фабриката на Ilравственuя :живот На ееryлврнстнте, за ХОИ­
то roaop •• непреCi1UlНО ~ нвхвърлю;а с въпроса: "Капа аргумент flMIj.Te вне,
за да ве вкрвате 8 Бога ? ". Върху Дерида flOCТOllНHO се Н8.Авърлsrr с въпроса:
.. Кал.в аргумент имвre дв жвжете, че нне би трябвало да не отнасяме тсхСТ8
л.м вещо, хоето не е тсхст?". Ни:хой няма ниltliКВИ ИН1гересни аргументи; защо­
то в двамата ве действуват по съшитс правила, ХВlCвито спазват опонентите
ИМ. Опитват се да изградят ИЯХВlCВИ HOB~ правила. Липсзтв на сериозност в
смисъла. в хойто тоху-що го приписах ва Дерида. е просто тоза отхаэ да се
приемат CТ8lщарrnите правила сериозно, свързан с опаза да се даде ясен от­

roBOP ва въпроса: "Старата игра лн се играе разлн"{но. ИЛИ по-схоро това е


нова игра? ....
Има обаче Друг СМИСЪЛ. в хайто .наистина Дерида е твърде сериозен -
ТOJD(oвa сериозен, ХОЛ1СОТО проповедниците в а сехулаРИЗВIIИЯта. Той е серио­
зен относн о нуждата да променим себе си, сериозен относно това, хоето нари­
ча ,.дехонстр}'JCЦИЯ". Следователно той нн предупреждава за опасносттв да
приемем "граМ8ТОЛОГИЯта" като името на нова ИЗIt;Ледоввтелсхв програма,

,•
рато о ;ш да сс правк вещо КQПстрyrrивво н прогресивно, когато говори за
.. СНСТGW8ТИЧНО зачер кване ва ""rO и трансформация яв общата ееми ология D
!1'R.\4aТOJIОГИя, лоследнащ изп-ълняваща критическа работа върху всичко вът­
ре в сеМИ01Jогията - чах до HeAtlO'ТO матрично поняти е, - хоято поста вя прег­
рада пред БеНЧО метафиз~чеС1СИ предпоставх:и, несъвмecтиw.и с темата за раз-
лвхата"': "
Лесно може" да се ЗAЮIЮЧИ от пасажи като този, че Дерида схваща ра бота­
та си ото чисто иегатквна - дetовструкцня на метафИЗ1IUТЗ н а присъствие­
то, за да остави таста гол, разто.арев от необходимостта да представя. Такъв
вЪзглед се npe.ддaгa в от неговото оправдание за своеволвото му третиране ва
сосюр по следНIUI начин: "Моето оправдакие би било следното: Този [тех:ст нв
СоСЮР}JrВПОИ други ухазаНИIl (обобщено третирането ва понятието за писа­
ве) вече вв дават осигурени средства да се зачеше де-J:овструкnнята на най­
ВеАикаma "mотаАност - поняТИtТQ за еuистема и логоцентричната метафизи­
n - от хоnO са породе/fК, без хаЮ!ото и да е поставяне на рвдш:алния въпр ос
за писавето: DСИЧХИ западви методи на анализ, обяснение. четене вли тълкува­
нс"?, Този пасаж поДJtОQa на образа ва Де:рида.. I:ОЙТО сь.... предложил досега
- Cl1~ хоЬо той иеха да nоcтиrис повече ОТ Хайдегер :в работата "ПО прес­
ДОЛ.IJmСТО ва традИЦЦJmL аа западната метафIifЗИКЗ", жoeтD пробва да направ я
XdдQ"Cp, Обаче ТО'Qобраз моас би е "реuлсно доброжепатслец. Понеже за
:s.ла участ '1 Дерида има CТJ>lI.па., IDa1'O ItIrлсжда ХОПСТРУПВ.DИCТJCR, стр ана, XOJl'-
то го пра Аа изглсЖда, чо HI\X'pU сс подда.ва. па flОСТалгиата. на съблазънта ЗI1
фкл~ото систсмостроовс И ПО-СnСЦИaJШО - вес пц да со построи ОДИJ{
дрУг тplRсцсмситалеи идеалюъм. Следователно сега се обръшам хъм оБС'Ьж­
дакето па светлата, ХОIJСТРУХТН8Иа, лоша страна в работата нn Дерида хато
Прот1ПЮпоставепа ва сенчестата. дсконструпквиспа. добра страна, хоято дo~
"cera обс1.х.а.ах,

ш
.
за да оБJlСОJl nде и зашо ДepllД& CSOOiШ СТlUlа xonc-rpynиDСU, 1ftоб;r;оДИМО
е да се при J:ЪM бenеnз1'8, ЖОJlТO вanрайих. по-рано О'ТВоспо herOB01'O стано­
вище за мфилософмТ& оа е3иtcа • Мо.е да се поrJlедпе На Опита на Дерида да
М

..дехоьС1'РУИРSl IIn.iH'eJflinfa 1'O'rМ1IОст" като ва опит да се избави. от разб и ра­


нето, че сзи n.-r е ошп дв се представи нещо НeJIНRГВНСТИЧНО. Той приема Вит·
гевЩшовото учени!; хоста Селърс нар и ча .. DСИХОЛОГИЧccnt НОМtШIUI ИЗЪМ -
Ч

}"Iепието. че .. nlUlaтa осъзнатост е ЛlUI гв исти чн о ДОСТОJlние" - до н еговата


крайност'. Но той вижда внимаНllето нап оследък към езюса (като обобщен
предмет ва изследване, срав ним по обхват с Бог, природа. история или човеlC)
като вид псевдономинвлизъм 9 • То е все едво, че хантианците са били принуде­
ни от атахите върху понятията "мисъл", "разум" да разберат, че нямат начин
да О"iТЬCпзт езиха от мисълта, х:оято езикът изразява. няма пачно. XaxтD Внт­
генщайв цзва. .. да доcтиrват между езиха и неговия обеrr". Но вместо заКJПO-
" чението, че би трябввло да спрем да гледаме на езика. сяxam представя нещо,
х:антианспuп Q1ТOBOP е нещо подобно ва .. Ето вече разбираме. че езихът не е
израз на мисълта. но ТЪЙ като знаем, че той наистина представя света. .имен-
- _. _:---'-"---~-- --
• Fromm -Differance-. trans!~ted iri Derтida, Speech ~nd Phc:nomenon. р. 146.
, J. D е r r i d а. or Gnmm~tology. р. 46.
• Вж. W. S е 11 а r s. Scie.nCG, Pc:n:eption and"Re&\ity. LondoD IUId New York: Routledge IUId Kcga.n
Раu1. 1963. рр. 160 !Т.
t J. D е r r i d а. of (ira.mmato!ogy. р. 6.

10
~. но сега може да се )(аже да се отнасяме сериозио хъм е:~иха, можем да обърн еl ,
I
на СЗИJCа вяи~ г.!!и ето, което заСЛУ'JКава, разработsaйхв n~/(lJтe връзки дума­
свп. Това, което изглежда за модерните философи на ез1iП. DrГO вовооп:рнто
отвошенне !съм н е го, за Дерида просто е прижрит OJIК'T да се постаВИ езихът на
мястото на разума, да се настоява, че той има 01ТОЬОРВОСТИ жъм: нещо извън
себе си, че трябва да бъде .. адеJG!атеи", за да свърши реарезавтативната ек ра ­
бота. Дерида мисли, че ИСТИНCJ:ата поука, хоято трябl!Ja да юведе, е, че ез иnт
не е сеЧИВО, а това, в жоето живеем и се ДВИЖИМ. Тах:а че въпросът .,каж езкrьт
успява да свърши работата си" издава психологичесюк номинализъм. АХа щ­
лата осъзнатост е лппrnистично достояние, тогава RJВ'XOГ/t ияма да осъзн,а.ем
думата, от една страна, и иещо-оголено - о-(-думи , от ДJРуга. и да видим, че пър­

вото е адекватно на второто. Но самите ПОНЯТИII ..:шак"', ..npeдстаВlIне" и


"ез ик" предават разбирането, че можем да правим нещо подобво. Разбиране­
то за философнита H~ езика като предмет - приемни к в!! еuистемолоrиllта пред­
полага, че сега откриваме как да изучаваме Ilред ста.вJШО 10 собствено в OТI')'X
да вършим именно работата, която Кант вижда Jt:ATO необходима да се
свърши. - .
ыо допуснем тази ситуация, то Дерида търси Ha'~lIR да каже нещо за езя­
жа. което да не предава идеята за "знаж" М'! "преДС1!'8ВIШС", или .,притурха",
Негояото решение се състои 8 тalCllna понJГПUl ПТО САt;да. която папоследы; са
cтtiпаJf~ нещо Т1!1.рде подобно на НООО .. С1>дЪРЖВlНн:" за 1JtrOВИТ1: следовНlЩЦ.
Но n РIl:ЩИТffСТО нn 11\Зя алтерлатяtlll ДСРltJlА стпrn Oni!lCltO близо ло ТООIl да пп
даде фИ)!ософия 118 С:Ш:КI1 Jf СЛСДОJlаТCJ1f10 ОI.JОСII О блн':ю ПО nО1fXЛ1.:IlЩllето об­
Pl1iffO 11 ТОРА.ICОето Хайnегср lIарича "традиuия на оп TO-ТСОJIОrnята", Тази ТPD.­
ДlШИЯ се flРОЛЪЛЖ468 чрез следното ЛИI1JlСJ:ТИЧССКО Дljнжeftис:първо се 31160-
J1J1ЗО!1, че нешо l\ССОХРЪЖIlОf1ЩО н безУСЛО8НО бяпа третираио, сякаш с само
nещо !'IО ' ограНJfЧСflО и обусловено. Тога8а се оБJlС8ЯJЩ че топ яешо е толкова
О'tЧСТЛlifiО, че Н:JИСКIIIl ИlШ1.J1110 РlUЛичеll ре'lНи.к за С8('О1'О оl1ftCliflяе я се прие­
n!1u8 IC1... M C-l>.3llLllitнleiО fI!I Tl!l("bll. НаЙ-ССi'НС ученипяте на корифея така се nГЛ'ь­
бill!аr» HetOBllJi IIOl! речни..:, че мисм't, че е изобретена "o~ област на изслед­
ванС и UJUltl'Nl flоследопате.rшост започва. OТiJOBO. T08fl се CJ'tYЧва с "Боr'", кога­
то uлатонюм'Ь'r Шl trьРlI:овните ОТМ JJЗДИга бохе~О1"О f1"ЗfS'Ьtt пространство­
то J! upeмe-ro и ltзСТОllВ8 за Неговата CJlедlmШ.n от това Itеliзрt:lимост. Таха Гос­
под етапа t-ълъб за Дохторите lIа ЦЪРJl:IIВtа, )(081'0 са t~eJJИ Аристотел; те обяс­
няват !Сак нсизрвзимo-ro би могло да се юрази въпрехи всичко, во само анал о­
гUЧJ/О. Това става я с "Разума", когато Кант оБЯСRlIва (В "Паралогизми"), че су'
беnът нс е субстаПlIRЯ, оттук позволявай",и 118 Фи.хте 'Н пп XlX в. да обясняват,
чс наистииа има много да се каже за СубеJl:ТR, во CЮlЮ трансцендентал//о. И в
двата случая IUiKOH (ADryCTHH, Кант) ии предупреждвва срещу опита да се опи­
ше безусловното. а няхой друт (Тома Лх.вински, Фихте) измисля специална тех­
ника, предназначена тъкмо за целта. Ах.о съм прав в ][юдозренl:lЯТВ си към Де­
рида, нма извества опасност да се види същият моде'.JI, повторен от Хайдегер
и него. Ние може да си мислим, че това, което ХайдеГ1:Р МИСЛИ, не би могло да
се изрази: всъщност може, ио само граматологuчесlCU.
Хайдегер прекарва живота си в обяснения !>.-ЪМ IJIСffчюпе си последовате­
ЛИ, пренебрегнали "онтологическата разляп" между битие и Битие, и най-нак­
рая развива предположението, че би трябвало да С1:: изписва думата Битие
само X-уваиа IО • ХаЙДеГt.--Р продължава опитите да пред?тврати учениците му да

.. а. м. Не i d е g g е г. "Пtе Question of Вeing. Trans. WiJliam КJuback and Зean Т. Wildc. New York:
ТWayne, 1958; превод ат Zur Scinfragc. Fгалkfurt: КJosterman, 1959.

~ 11
-

'.. ~
кажат: "Сега имаме ясно в ума ОIlТО.iогическата разлиt:!!.. (зжете ни нещо за
БитиетоМ. Най-сетнс казва, че оПlПЪТ да се каже, щото ~цията на мстзфи­
знкатэ.. на онто-теологията е обърквiUa битиетата с БнТ1l~, и сам метафизи­
чески опит, който подвсжда. Той завършва своето "Време и Битие", като казва:
..Да се М)IСЛИ Битието без б , ткстз зн.з"tP.: да се мисли БиТ1lе1'О без отн.асяне към
метафюи!tЭ.та. Все пак отношението n'M метафюиката оше преобладава дори
в наыt::рението да се преодолее ТЯ. Смдователво нашата задача е да се преус­
тановят ВСИЧКИ преодоляваниSl и да се остави метафизихата на сн.мата себе СИ."
..мО преодоляването остава несбходимо, то разГJJс:ада онова мислене,
lое"ТО явво навлиза в Пp+lсво яването ра Го каже в термишrтe Му за Него."
..ЗадзчаТа ни е непрестанно да преодоляваме пречхите, КОИТО ни карат да
смятаме такова казване неадеквапlO."
.. Кювансто на Присвояването поп формата на урах са40ТО остава пречка
от този ВИД. Урокът се изказва само JI ПРОПОЗИЩlОНaJ1НИ nърдения."11
_ Но. разбира се, Присвояването (Ereignis) изглежда D!ТO още едно име за
целта на изследването ни. Това ДВИJI(CI!ие на XaiiдeгepOBaтa мисъл обратно от
едно неизразимо към друго (Т. е. от .. Бкrnе" към "ПРИСВOIВaне") ведпага щом
хората започват да изразяват първото неизразимо, може да се види !Сато опит
да се fl2.'dери нещо, което не може да е предмет на хомевтарии, нещо. ХОста да
не МО"А:е да бъде предмет на изследваue, например в .. ХаМиеровото учение за
Ere/gn&". Дерида мисли, или !10не е wнслсJt, !СОгато запоЧN De la Gramma-
tologj~. че еДl1нстпеflИЯТ наЧНfI да сс разреши ХаliдегерО!l)цт проблем, е да сс
ItзМ'Ъцс от ,еРМИНОЛОГl1ята, ~cтa от 3рНТeJlНОТО Jt СЛУ"ОJQТО "!I'ЬОбраЖСIiИО на
по-раflJtИ aQTOpf!, и да изм исля НО!) начин, !Сонто трябва да борави само с писа­
нето. TtmJ JoIMIlYJ1C може Лll сс I"ШИ вс следните пасажи. "В.!IЫваwитс увсрсност
ЛlНШК, ."тре D конто З:шадПIiТ1i тралиlVtlf трябва да оргаtпояра себо си н тряб-
9а д!\ проn ,.]/)1(" ltil ЖИllее, бцха били СЛСДОllnТCJIНО CJ,сдюпе: редот IШ означа-
1!UIIOlfO. I\'olho t/Иk'ога IIС е С;'I1РСМСНСII, е о наn ·добрия случзt\ Щ:У110nИМО нссъ­
ОТЙCiC'tВ)'DJ.iШ обрат или nnpMCiI - !ltC"I>OiOCTC'111YDt\W 110 аремо lIU ЖНfJОТ/i -
01' РС,;1а ttu О:JВI1ЧUlJоI.UОiО, И ЗНl1nТ ТРJlБВI! .пп б1.дО OJ1ftHё"ГDO на хетерогеннос-r,
n'й JCaTQ О:JIНl чf1IJUНОiO (смисъ.л ИЛИ "сшо, "оема мли PeaJmOCТ) не е сэ.МОПО
себе сн О'.1i1tlчаьащо. Ii следа: II'bli IICctaf случай нс е образyu.но 11 СDOЯ СМИC'bl1
чрез СiЮe'fO отношенио с JJblМОЖНf1 следа. Формалната С'1.ШНост НI1 означliва­
ното с nрисъствие И ПРИL!ИЛёtЮН-Й на "erOllaтa близост до JlОГОсэ. като фоuе е
ПРllвилеПilпа НIl присъствието, Това е неизбежният 01ТОВОР веднага ЩОм се
попнта: .. Какво е знакът7", 'Г. е. да се J(3ЖС, когато се ПОДЧИШlВ8 знакът на въп­
роса за сьшностга на "ti esti". ~ФормаJ1lUl.та същност" на зны:а може единстве­
но да бъде определена Dтермините Н8 присъствието. Не може да се разпрост­
ранн този отговор освен чрез преднзвиrване на самата форма Н8 въпроса и за·
почване да се мнели, че знакът е OHOВ<i зле-ИJl1еНУВaJiО, единственото, което
избягва ИНСТlПУЦНОНализиращия въпрос на философията: _Какво e ... 7"12 Това,
което ТР1lбва да пи накара да се замислим в този пасаж, е фразата .,единстве­
ното, lCocтo·. Сякаш Дерида мисли, че е свършил единственото нещо, )(оето
Хайдегер не е успял да направи - да намери единствевата дума, която ве може
да е пред."dСТ на коментарии, на кандидатска дисертация върху .. Учението на
Дерида за знака", единственпят израз на безусловното! lCoeтo никой пикога
няма да може да разглежда, JCaJrfO аl(О беше име на нещо по-обусловено. В
следвашия пасаж също може да се види такова разбиране: ..движението за за-

11 М. Н е i d с g g с r. Оп Тiтc and &ing. Trans. Joan Stsmbaugh. New Уоос Нзrpет and Row, 1972.
р. 24.
11 J. D е rrid а. Of Gramatology. р. 18-19_

12
личаван е на следата е бма от Платон дО ?-JCO и до Хегел наложено на пнсане­
то в тесен СМИ CЪJI; необходимостта от такова изместване може сега да с оче­
видва. Пи'сането е един от представителите на следата изобщо, то нс е самата
следа. Самата следа не съществува (да съществува.. е да бъде, да бъде ця-
. лост,
битие-присъствие, 10 оп)"!]. ТОЗI;f пасаж може циви'пю да се JCомеитира,
че аха ИСJCаш да знаеш какво ПОRЯтие заема мЯстото на Бога за писателя в оито­
теологическата традиция, В!:Цlаги търсиш онзи, който пзва, че не съществува.
Това ще бъде нмето на Неизразимото. ва това, J::oeтo ·може да се покаже, но ие
да се к:аже, вярвано, во не познавано, предполагаио, но не споменавано, в lюе­

то живеем н се дв юlCИМ, И имаме нашето битие. Това е нуждата да се изрази


безусловното, докато осъзнаваме, че то е неизразкмо, хоето ни води до точка­
тз, описана от Витгенщайн: "ПОНЯl:ога, правейки философц се иска да се из­
рази точно неучленен звух"14. Но това няма да предпази НJlxoгo от дисертаЦИ Я
върху 3ВУЦ к:arbBTO И да е. .
За щастие обаче Дерида ТРJlбва първо да ни предупреди срещу изкушени ­
ето, жоето току-що описах - ИЗlC)'Шението да се 060Жестви следата и да се раз­
глехда писането жато "един от представителите на следата изобщо, но не са·
мата следа" (расаж, ХаЙТО превръща следата в invisihilia Dei. a::OlrTO рег еа qude
/асюе sun' cognoscuntur). В "Разликата", публИl)'вана веднага след Вьрху гра­
.,матОАогuлта. той отьцсствява разлИlCата. ):OJliO се надява да намери .. меж ·
ду ,"ака" ПТО CДIIHCТВCROТQ "ещо. което изБJlгва Иflстктуцион&люиращия въп ­
рос па философкхта.. п DСИЧl(И другп tlеуспели ~аtЩцдат" за Т'il:tи роля с Хайде­
repoпп "ОRТОЛОГИЧссха РII.3ЛИfi.а". Тоя препръща се&: си 8 това есе от нещо
О"IСПО наподобяаащо философ па езика ВDB фltЛОСОф на фИJlОсофИЧта. К1IдeTO
фмософиlJТa е тьхмо саМОС'Ь3!t8ПМето "а играта на определе" IiIUl "НС&НС,!'О3 -
лuката. JfC хато следата, вече "'11048 · "ишо обшо със 3J11iЦI1ТС ООI!СЧС. ОТКО!1ICО ­
то С нешата или боговете. ИЛИ УМОВСТС, И1IИ SСХkIШ!Н други неша. Зli КОИТО кан·
ТИ~ffската философЮI е търсела безусловното YCJ10IHle. РОЗJf икота е име HtI сц ­
тyallК., от КОАТО дкa.nеКТRчеСkl1lrr фИJ\ОСОф эultQ'll!lI - _CJtUIIlICТQ да Сс рюбун­
ТУIi- срещу ооечtlОСТ.ВII.Кето и kОСМОJlоrИЭliuияiu ИU Се rа ШНIIЯ реЧIIИJ( чре) С1.з­
дааане на М08 речник, хойто НАма да n03вОЛИ да се зада ват Ciаритс 8ЪПРОСИ. В
.. Рaзn1tката" Дерида има паCfiж, КОйТО I1peJlC1'liBJlIt8a бnеСТJlUlО t1Ор И Ullние и на
Ха.Йдегер, и на своето предишно аз: .. За l:Iас рlШ1Мht1l остава метафизично
име; и всйqхиltмеU8,ХОIIТО получава от е3и.:а, I:IИ са все още, .lI0 r;олкото са име­
ив. мета.физичпи ...
"По·стар" 01' самото Битие, езикът ни HJlMR име за такава ра ЗЛlIка. Но ние
.. вече знаем'" че аха е ненаименуема. това е не просто временно; това е нс за·
щото езикът ни все още не е намерил или получил това и м е или з ащото би
трябвало да го търсим в друг езИК, IIЗвън крайната с и сте м а на езика нн . Това е.
защото няма име за това - нс дори същност или Битие - даже не името "Раз·
ликаА'" което вс с име, което нс е чисто именна единица, а неnpскъсиато раз­
чупва.не във верига от различни замествания ... "
"Няма да има уникално име, нито дори името на Битието. То трябва да се
зачене без носта.лгuл, то трябва да сс зачене извън мита за чнсто майчиния
или бащин език, принадлежащ на загубеното отечество на мисълта. Обратно
трябва да ro nотв'Ьрдим - в смисъла, КОЙТО Ницше въвежда в употреба - с
определен СМЯХ и определен тaHu."I)

"Пп там, С. 167 .


.. L W i t t g е е j ". Philosophicallnvestigations. Nc:w York and I:ondon: Macmillan. 1953. pL 1,
n5t
5CCL 261.
" Spec:ch and Phenomenon. р . 158- 159.

13

J
ТУ

Сега нека се обърнем хъм това, което може да: нзг..l ~жда rлавнкя въпрос,
ВЪЗННniал ОТ това, което казах досега: приемането, че Дерида е последното и
най-обширно разцъфтяване на Диалектн'tССJ:ата k:udzu· JЮЗa, на хоято Феноме­
IIОЛОГИЯ яа д.уха с първият ластар, не показва ли просто нуждата Д,! се изкоре.
ни таз е ЛЪЛЗilща заплаха? Можем ли сега да видим ИЗlIl.J10 по-добр~ sуждата'
да смъ w см СМУJ:алата ва това паразитно виещо се раCRНие от още незавър­
шената стена и nOIq>HBa на ВСJlИJ:ОТО Кантово здание, roeтo то пожрива и сJ:pи­
ва? дJo се приеме ц.ялата тази безсмислица на сзюса, без да бъде система от
представи, !СОИТО са ИСТИННИ, то извлича ли Дерида н.оои интересни следст­
вия ОТ нея, не можем ли cera да се върнем Х"ЪМ здравu разум и да KIЦКeM, че е
невкрно, а и философията би иаправила добре да се върне J:ЬM бавната и тър­
пелива работа за разбиране !Сак представянето се осъществява?
ДиалеlCТИчерсият oтroBop на това би трilбвало, мием. да бъде ДВОЯХ: пър­
оо, MOJlCe да се oтrовори. че В'ъпросът, дали сзиICЪТ с: система от представи, не е

от вида въпрос.!., дали НЯJ(ОЙ (К8нтианец ИЛИ Rекантиан~ знае П\J( да отгово­
ри, и таха не може да има хакъвто ц да е предмет ца спора. Въпросът е не дали
nезиrът с: система от представи" е JCQpeltТllO предCТ1L8DС ва рещата. Второ,
МQже да сс oтroпори, че, ра,бuра се. C3KnT може с полза 3а MHOro целя Да б-ьдс
оидян !Сато састема от представи, тьхмо I<aж;ro фlfэичеcиra теоРИJl може с пол·
:щ да се види като nрнблюкеllие Х'ЬМ Tosa, XOGТO бlJXМО могли Да 1)ИД1tМ, a~o
би"ме МОГЛII да сс flОТОI1ПМ след I:ваитите, фклософмта аа морала хато приб­
лижеflие хъм НРl1l1СТDСflИЯ закон .и. фИJlОСОфКJТI1 - IC8ТО тьрсспс И8 по-чист ti
по-добър 11СЧJНt да CQ отговор" JIB традИЦИОIШR 'В'ЫIРоси. Всичхо, хоста ТРJlбва
да сс Jfanpall1f, за дl1 сс ПРСDЪР"С асскu ОТ' тези подходи I полозеи и про.цухти­
всн, с.nа сс пряеме речнихът 118 tIl1СТОЯЩЮ{ нсторнчесхи период (иnи XJl8С8. ИЛИ
оБШе(;Т}lО. иnи mХОЛ8) за naJtOII и да се работи nтpc Dнето. Всдnж безопасно
РIl:J"ОJlОЖМИ се D 11l3И e:JИkОIJU игра, въпросите OТJIOCRO това, ПХ»О пра илно
npeJlcтtllJ1I I(I1ЖВО, хак знаем, це 'гооа CТI1Па, и ru.x успява да стане, така ще при­
доБИIIТ flЪ3Х.ИТИТе.лсн СМИC'ЫI и ще получат полезни отroаори. Няма IНtWO нап­
PIiIJeHO ь d.lJ И8.rtСКi1Т8. традиция, хоето ДНllJIёnЯ'tёската традИnЮl да lle може
да разfледа хзто оn исаШIС Юi прarrlttИ от даден иC'tOрlttfССХJi момеят - 8ИДЪТ
О(Нtса"ие, хoero се получава, KOr8ro аремеНIJО се СJtOnт 1lВОчnВUИ 118. истори­
ческото СЪJ1\Iшие, за да се получи йсна гледна ТОчка на тОва. 1(OtrrO става ieIC)'-
ЩО. Традициите влизат в реален ICонфлltlrt самО когато J:aEIТИанската 'tpадИЦJIЯ
КОСМОЛОГllЗИРIl и овечности текущия си възглед за фИЗКltaтu Ми за пра.вилното
и погрешното, i\ЛИ за философ ня та, или за езюса. Следователно, ако например
замразим фllЗиката в период, I ойто Кун нарича "нормална науха", можем да
опишем практиката на оправд а ните теории в терм~\ните на определен език на
наблюдението, списък на правилата за значения и някахви ка.нони за избор на
теори.я, Ахо опитаме да доведем този евристичен апарат до граf'ИДИ. при хаи­
то ще се оrnася до всичJCИ неща, които биха могли да се изброят nто обясне­
ние на природата в разнообразни периоди и К)'ЛТУРil., обаче !ши ще станем
LlОрОЧНО анахронични, или попадаме в безполезна главоблъсканица относно
например "критериите за смяна на съответствието на теоретичеСJ(ите терми ­

ни", Аналогнчно, ако имаме "ата' данни кръг твърден.ия, обхващащи всички
видове от ,,!Сотката е 'върху килима" до ,~частнцата премяна през левия про­
цеп", ние можем да построим Оllисание на приноса на ·частите от изразите хъм

• я.ПОllеа лоза (Рицапа thunbc:rgiana) - бсл. прсв.

14
[IJUIOTO И н а УСЛ081-. та , Щ,Н \ кои т о ПО Т .; онтелят ? .. '] "[ ще t on p a6.L\.l .. O ;..!д П\

използва. Грешим с ю когато настояваме това опУ. сг ю!с да слезс до н ивото


на нли да бъде о су("тен о о т такив а твърде ни я к ато .. т() nло рох",т е само м ноже с­
тво ДlJижещи се м о 'Н::"Ули~; "езикът гово ри човс"а", .. съ щ в остта на Гос под а е
Неговото същеСТВУR неМ. Аха тога в а о п ита ме да CI.'e систе. аТИЧf!О оскъ рби ­
телни 'или да ом аловажаваме, като го во рим за .. бухвыr н ото срещу метафо ри ч­
нОто" или "употре&", п а разказни из ре ч ени я.която н е дава ТlrЪpдение", ил и дру­
' ГИ таlCива, философ кята на езика ще заПО'iне да изгл ежда рс:...1 свантна на еI1Н С­
темологията, противоречива и съществена за нашето са."Iора.збиране. И същ о
T8.Ia изглежда д а се достигне до конфликт с вида нсщг. J:oiho Хайдегер и Де ­
рида ни казват. Още по-лошо, вид:ьт неща, хоито Хайд егер и Дерида казват,
мотат да изглеждат в съревнование с това, което J::азват вапрн.мер Фрсr' е, К а р­
нап и Пътнам.
TaJ::oBa съревпование не съществув а . Н яма тема и в частност не тази за
отношението между з в ак и означав ано , език и св КТ, ОТlЮСIЮ J:ОИТО Дерида да
поддържа различна гледна точка от онази на всеки от ф и л ософите на сзик а ,
ЩИТа споменах. Дори ияма някакво озарение, което допъл ва техните. Той Ile е,
да повторим, фsiJIОСоф ва е:зика. Дерида се доближава иай-/lJГЪТНО до фнлосо ­
фията на езика в интереса си към историч е сJrnЯ въпрос за това., защо един въз­
глед за отиошениCТQ между ЗНaJ( и означавано, естеството я а предстаояно'ГО би
могдо Ifякога да се е МНСЛН}lО !Са 'ГО съществено за саморазбкраяето IIИ, изход­
нат 1'01(1(8 на moБОIJ11t ICl>M м'Ъдросrrа, п-ррвата фИЛОсофIlJl. Той СС ин ' rересупа
ОТ ОРЪЗКi\та мсжду "К IпиаttСКfiЯ" 8ЪЭГЩ:Д за ФилосоФията 11 .. К8НТIIUIIСКИЯ"
uъзгдсл за езика - » ТОЩl, ЗIlЩО най - последното ./С8НТЩlНСКО YCIUII!C да коемо­
l!ОГИ:lИРfi и ОDСЧИОСТJ\ nр liСЪСТI!8ШОТО, бl! ТРJlGnало да се uеп tpИРU В"'Р")' С:IIН( 8 .
Тух ТОЙ f/QUCmUIIQ има МСШО да каже, но то е нешо за фIlJlОсоф"JI11I, rH~ :JII е:Н{I(I\.
C"open ГЛ СЛ"8 а точка Шi Дерид[\ КIШТlН\lIскаТfI фнлософЮI е онд Щ1С811С,
което би ИСICaJ10 ло JJC е ОИД п исане. Тя е жанр. коnто 51{ IIс ltnл nu б'I.J~е жест,
ГРЪМ 1(1\ СuёТ~аfJИUU. МГО)JtlJIСill1(;. Тоиа е. 1Ch1lci O Боr и ч() всr;:. м И (;ъJt'гu tI нейн и­
ят обс(Т, дум и ге JI СвстьТ Се СРСШU't. Ж СJJ/It!НI:iО IНI С бс;н,;л о веС НО 1111 кu ж ем,
неКIl няма nO - И UТIl't1.J( дуМИ между U.ЩСТJlИiJlI1 е ДIЮЙКИ. ФI\ЛОсофЪТ КUIIТIНШСЦ
КС би ИСКaJI да l1ише, а СlSмо да покаже. Те биха НСIШJ! 11 думите. кОитО II:JпОJJj-
11&'1\ да св без предпоставки. Някои ОТ тях искат да МИСЛ IIТ, че физикаТI1 също
"е е. ВilД Ilйсанс, I Il.JtJ1 JJenея:r мисълта, lIе пОне в някОи ё'!1'>ВНК Ф.1ЛОСОФИl\та
lLItMI1 JlI!fературни претенции, зII.щото ТЯ се е добрала до СИГУРНИЯ нът на н а у'
ката. Тъкмо както сп ор ед КU НТИI1J1СКИЯ възглед за фИЗИlCата тя няма HY-lКд a от
историческо самораз бир а не, за да е u СЪ СТО Яllие да се н асо чи право в сърце ви ­
ната на материята, тaJt8 н от Кантианс ката глед на точк а фияо софите ня ма н уж­
да да се раJГлеЖДiiТ заедно със собствеНlIте СII ка нт и ански мо т и в и, за д а се
noco'tll нрава n сърцеюш ата на духа - отношението н а са м ото IlреДС ТflU ЯНС .

Отговорът на Дерид а е, че викой ве може да мине без литературни прете н ции


- без писане, - ю<о е доволен просто да покаже как нещо попада на място в
предварително установен контекст. В нормалната физнка, нормалната филосо­
фия, нормалното морализаТОР СТ80 или проповядване се надява на нормално
вълнение ТЪКМО когато правилното парче попада ва правилното място с пот­
репващ резонанс, Х О ЙТО прави словесния коментар излишен и неподход я щ .
Писането, хакто Дерида казва в коментари и върху Русо, е към този вид на
просто "правилно получаване'', както мастурбацнята е към стандартния,
здрав, вдъхващ увереност секс. Ето защо писателите ги смятат хилави в срав­
нение с учените - .. хората на действието" в наши дни. Важното е да се забеле­
жи, че раЗ.lJ.ю::ата между двете форми на дейност не е въпрос на предмет, не е

~
..
~
15
t
-!..
.,/Ranрим~р въпрос на разлика между ~орави,.е ч а с-тици на СТРОГlIте науки и ГЪВ­
кавото поведение на нес-трогите, а по-скоро се оnредич от lIорма Л 'lосmта
шu ненормалността. НормалНОС1та в този смисъл е да се възприеме без въп­
роси мизансценът в езика., КОЙТО прави деМОRстрация (научва или остензивна)
ва cвosrra захОRНОСТ. Революционннте учени имат НУ'АСда да пишат, докато нор­
малните Y':Iсни - не. РеВОЛЮЦЯОRннте ПОЛJПJЩИ се нyж.Ф!.IТ от писане, докато
П8рлзмсн,,-аряите - не. ДиалеJCnlчеаите философи, като Дерида, имат нужда
от писане. докато Jrавтяансmте - · не.

Cтpyвёl. ми се. че Фройдовото рaзrpавиченве между нормално н ненормал­


но, изведено от xoНJrPcтнocттa., КОЯТО дава Дерида. показшх:и сексуални обер­
тонове в повечето метафНЛОСОфСКИ дебати. е тымо това, Jroeтo е необходимо,
за ~a стане наистяна забавна разли ата между J:автианци и диалеJCnlЦИ. Ахо се
мисли за тази разлика като онази между партиите на Вечността и Времето ил и
онази иа ТеоРlUlта ' Н Пракrnxaта. Природата н Ис-ториrra, Постоянството и
Про .... НаТа. Интелекта и ИятуициffТa. HaYJtaтa и ИзКУСТ13ОТО, всичко изглежда
преJ:8Jlено важно. твърде много. Jrano ако беше налице сериозна и дебатируе­
'ма тема. Мисля. че спорът между кавтнансхата и некантвавската философия е
толкова сериозер. както тоз({ между нормалнит.е и деаиантните сексуални
праrтиxи. .
Това е. ра.эбира се, Il1>UPOC. В'ЬрХУ "ОЙТО мъжете добре могат да почувст-
8ат CaoJlТ8 ~де"ТИЧJfОСТ iI оТ "ОЙТО ТQ'ПНJIТ интегритет зависи. ("Мъже" по-ско­
ро, OТJOJlICOТO ,,:topa", тъй като приемането ха" и l'ажво се прави в леглото като
ОПРСдCnIlШО нечие битие изглежда специфично мъ)Ца чсрта.) Така че това не е
неСериозно в СМИС'ЬЛI па flСВIlЖ(IО , НО 1/С е сериозен въпрос в СМиСЪЛ па деба·
тнруем, В'ЬР"), който нма много да се каже и от ЛDсте стра.ЦИ. Това IIС е тема. за
хоято всички сме'Jl]f'ЬЖI:IН ла запретнем ръкави к па опитаме да ро.зреwим (ло
пикап!! по-днсхурсивсп IIЗIfЮf от избиване ,~a Оl'lозиmtlfП). Наистина по-добре
ис. Ломежео ако въпросът НlIкога се разреwсщс. попече не бя могло ла HMn фl{­
лософИII. (Или В1.0бшс нri~atllO fl0-интереСtlо f1ИCClIIС, ФклосоФtНli8 С въпрек и
IСИЧКО dom/nQtl'/x discfplinar/um. нко вече !~C regina $cicntorIum; ННКQИ не tlиwе
пюса.КDО НIiИСТИЮi "писано" ПИСаНё без БОН3JIНIIII надежда, 'Ie топа, КОСТО пише.
може да има "философски CJleJtc вкn",) АНМОГИ'f1l0, ако pa3Jt1iKfii1l между нор ­
ММСН И ДC1JfIIШТСИ сехс НЯl<Ога се ycтa}JOBfI - йе чрез ~KBaHe, а чрс) р'аЦI10-
tlaJша IleMO acтpll.ЦlU на п супеното nреп'Ь1ХОДcтt50 На една"а страна иМ д ру­
f'1IТIi ми че СВ мораJШО СКIII(ВЗJIеНТIfК. не е яСно ТОNНН1J]али се ксът не би и М aJI
значение ПОЧiН толкова, колкото сега. Когато Фро йд fП1 казва., че трябва да
благодарим на сексуалн(}то 1I0тисиичество за 'Задръжките ва иевропщнте, ко­
ито СЪЗД8пат Европейската култура., той има предвид това. хосто НlI "азва. Ако
Дерида е на вярна следа в пос-т-ГрамаmОЛCRUЧllоmо разглеждане на философ­
ските текс-тове. можем да бъдем малко по-определени относ н о това, как точно
тази култура се подхранва о..,. сублимирана сехсуалност. Кавтианс-твото срещу
нскантнанството сега КОН1lJастира СЯlCaill между хора., КОИТО искат да прие ма т

(и разберат) нещата таlCИва., J(8.ICвито са. И следователно да са СИГУРНИ. че пра­


вилните парчета отиват в правилните ДУDПi, и хора., КОИТО искат да проме н ят
речннка. използван понастоящем за отделни парчета и ДУПICИ. Това ни nOh'.:Ta
да видим защо диалепик.ата на условното и безусловното, ва изразимото и н е­
изразимото предизвиква особено вълнение. Неязговоримите Sъзможнос-ти . не­
споменимите дейс-твия са онези, които се roВорП и споменават в но в ия рево­
люционен, хегелиански, ненорм меи речник. Сартъровото описание на оп ита
на фнлософа да стане Бог чрез пресъэдаването си като pour-soi-en-soi се свърз­
ва с това на Фройд да се предположи. че Г<штиаяската традиция играе в Евро-

16

..
пейската култура напослсдък ро лита на нормалния човек, чието естествсн'О
У1J8жение !.ьм закова е такова, че би жслал естественият и нравств:ният закон
да са като един. ,
Този фройдистки обрат ни помага да видим защо )10РИ аха се приеме СЪВ­
ме стимостга на например всичко, kOCТO Дерида J:азва, и ВCИ"'lIО, . J:оето ..азва
Куайн, не можем да се успокоим и да разграни"им разлната. Именно ве мо­
жем да позволим }{affтиа нците да имат техния (самоотстрaшrващ се) начин на
писане.. а хегелианците - своя (саморазширяващ се, kudzu-подобев) алтерна­
тивен начин . Би~ейки помирителии, по този начин заТЪМRЯваме фarra, че тези
традиции живеят всяка от смъртта на другата, всЯJCa умира от другм )l(НBOТ­

същото отношение, което се поддържа между нормалиИJl и иенорма.ляи; cekC.


Диалеrпщите винаги ще печелят, ако чакат достатъчно ДЪЛГО, понеже lCанти­
анските но рми след време ще станат досадни, пълни с анамии и анома.лни.
Кантианците , от друга страна, избягват тривиалността и постигат самоиден­
тичност и самоосъзната гордост само чрез жонтраста между техните мощни

дела и просто думите на диалс.:тицяте. Той не е хилав паразит, а човсх, които


дава С80Я дял в могъщата bpeme-СrJойваща работа за поcтwхване зданието на
r.ювешrото знание, на човешкото общество, ГрадЪТ на Истинсnrre Хора. Не­
хантианците знаят , че еднн ден саМОТО здание ще бъде деkонструираяо и вели­
ките дела - преИ3ТЪJ1ryвани и отново, и ОТНОВО преизтълryвaни. Но. разбира
се, неЮlllтианецът с паразит - цветове, ХОИТО нс биха МОГЛИ да напъщгг от ди­
алеrrическата лоза, докато ияма здание. в чиито nyxнатиии би могла да мушне
ластаРl1те СИ. Няма конструктори. няма де кон струхтур н . Няма норми, в"ма
первср3ИИ. Дерида (като Ха'lдегер) щ: би fПlСVl, 8J;O 8SWlUDC 3А rtрсодо.ля:ваllС
.. метафН3ИJ(а tll1 пр и съетllItcтo" • Без забаl!ЛСflИСТО от npeMa.uaHCТO па аараз,,­
тите. от друга СТРIШI1. КВtfТlШ1ец'Ьт ияма да с заrpJlжен да ПРОДЪЛЖR!!8 сграда­
та. Нормалните философи се НУЖДIlЯТ от миcъ.nтa, че например 11 И3~О8ааакото
lIа МОШНН'fО ССЧЯllа НIl модерната пим tтtiЧRа фИЛОСОфИЯ те развиват оръжия­
та. 38 n ОСI1Г)'рНТ "обела D ГlриБJlИЖI1Вl1wtlта се ОJ(ончатe.nНI бипа с димен­
'п!iс .Il~але"rнци. Вески се нуждас от другия.
Каи'tИl1НСiШiС и IIсОЮШТИllнСКИiе МСТllфМОСОфН. хогато ta3И точка 11 рIiЗ­
uиТИe-ro на техантс Самосъзнания се ДОСТИnj~ обичат Аа обllСl1l1ват, че опоnеи­
l'Jtit ИМ искат NдеЙСТDИТCJШОСТ да nl1upanlt'l' тов&., косто C&МНi'e те nраllП. Кан-
1'Иа.нСф.'t мисли ЗllнеКй.НтиаМIЩICf1ТО за юtКон, ,oiiro би вс1t8Л да нМа собcтiiё­
на, дисциплинирана, философска гледна ТОЧICа, ttliПРИМер ОТNОСНО думите и
света. но не може да успее да я съчетве в съгласувана. строга форма . Хегелиа­
нецът обича да мислн, че DдеЙСТDИТе.лност няма хонтраст между ЛО38i8. И зда­
lIието, "оето тя nOКPIIBa - по-скоро т. нар. здание е само натрупано мъртво
дърво, чвсти от свмата Велика Лоза. които някога са бяли свежи и отрупани с
цветове, но сега се е случило да лежат в положение, което напомня очертания
на сграда. TaKIl норма.лнНJП човеJ( вижда ненормалния като н е съвсем в ред -
. повече за съжаление, отколк ото за порицание. Ненормалният вижда норма.л­
ния nто някой, който никога не е имал сме.лостга да се освободи и така да
умре вътрешно, докато неговото тяло възкръсне - пов еч е да му се помогне,

ОТКОЛКОТО да се презира. .
Този вид размяна на остроти може да продължи неопределен о. Гледната
точка на Дерида, аз я приемам, е, че тази размяна на остроти е всичко, което
ще постигнем, и че никаква ДЖ)'НДJ'''УРИЯ като "новата наука грамаТ0J10ГИЯ"
няма да я завърши или auJhebel7. Ако се мисли за философията като за BIIД пи­
сане. този резултат не би трябвало д а е изненада. Понеж~ да се мисли това оз­
начава да се спрат опитите да има философИЯ на езИJ(а, която да е .,първа фи-

2 Ф}I.QIl?>ФСКК &JIтсрнатквк. 5{% 17


;~ .
~!ОсоФ:,Я" . гл една 'f(..' о •. : " з а [j СI;Ч КII I3Ъ:"h-'ОЖН И ГJI t:.циr: ТО Ч1.И. rH ~ Ьt't('I~ '!)lЧ
cm o't''I1i.l ТJ c;. с:амо сто s:тел но Сiiмоизди гане д о точка, от КОЯТО ШiЛОТО . МFl НI'IЛ О И
бъдещо п иса не Мц)'(Р. д а се ВиДи като съдържащо се в ПОСТOlш ва рамка, Само
някой, който е леви ти рал до тaJ:aBa гледна точка, би ИМал пра вото да погледне
отгоре на писането, да го ВИДИ като ВТОРОICa'lе:ствено (пто Платон) или като
ненорм ал на дейносl', ва което порок го е осъдил ()Сата Русо) ИJlН nто вещо, без
което една дисци пл ина може да мние при достига!:!е ва сигурния IrЬT на нау.ка­

та, Полем и ката на Дерида CPcm.{y разбирането, че речта предшествува писане­


то, би трябвало да се види като полемика срещу това. жоста Сартр нарича
,,лоша вяра" - опита някой да се обож:сстви, вкж:дайn предварително терми­
ните., в които всички възможни проблеми трябва да се ооставп. и Ipитериите
за тяхното разреша ване. Ако ,.JJогоцентричесJ:ОТО". платоническо ра.'1биране за
речта като прсдwествуваща писансто беше правилно, би могло да бъде една
последна Дума. Гледната точка ва Дерида е. че ниlCОЙ не може да осмисли по­
нятието за един последен KO M Cl1Тap, за последна белсжжа в обсъждането, за
д обър OТfCЪC писа н е, хой то да с повеч. е от повод за по-добър оп:ъ.с.

Превод от аПГЛlJiсrи: ВАСИЛ fIEНЧЕВ

ОО . . . .. ""=_-._; _._ -::; _.

18

Вам также может понравиться