Вы находитесь на странице: 1из 31

ISSN 0861· 7899

Философски алтернативи
Phi osophica а.l ernatives.
СПИСАНИЕ НА ИНСГИТУТА
1/1997 ЗА ФИЛОСОФСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
ГОДИНА VI ПРИ БАН
VOL. УI

СЪДЪРЖАНИЕ

в llАJЛ:Т Ш ТОМАС КУН


т о t.I а о 1< у 11 - nOllTOPIIII "'lICJIj( 34 n.paд1lr1d1f10 ••••••••.•.••••••.•. .•.. . , • • . . • . • )
к о ~ , т • н т И!f Л!I 11 1( 11 О \1 - БIllI'OМРUQCТ Ift>ч T()!o(~o 1<)'11 ••••••• , • • • • • • • • • • • • • • 21
ФИЛОСОФИ НА ХХ ВЕК
V .Ч. ~~.jI е [1 р Gс tt,8, ':' BIC~lIlIOIIITO .. фliJlocoфclиlt'CJlt.:шAJЦи •••• : ••••••• :. 32
ФнлосОФшr н ПОЗШIШЕ
н о 11 11 г. 11 С О - nроб/lilМ1оТ 'i:lIЩ{I!OIIIiJ1Нсх.--rn. и нd!.пttте Щ"' • .................. 4S
lJ Ji а Д. !I /о! 11 Р С т () 11 ч е Ii - DCtЦl!IIKf сuи 'r 1111 1'"!;МI1!1ШТ4 11 !tpoeK-ГI!Ulln13 СIlI1~ ВА
rlOТ1'e6ttOC'titiG ~ , , • , • f 6' • , • • I • • I , ~ • I . . . . t . . . . . . . . . . . . . . . . . . J • , , I • I • I I t I t • I • • ~S
и о с р а А р с е I( а iJ А -l1аео'J! D пcroр"J. ltd Те.\.'1иlt1п МН M~QIIOnlll liA кcroрИЧСС·
КIrtO ЮCl1сДil&НJ(J/ 118 T\::J11!J(1ITII ••• ••• •••••• •••• • , •• •• ••• • •••••••••••••••• 62

ФИЛОСОФИЯ И ИКОнОМИКА
Лта Ii I С Лео I! 11 ДО (1 - CoU\I&JllIOTO пшрно CТO R&!'ICТilO: uд~!iJOО'rroРСТIIЧНI! DCnCnH 10

Ф1ШОС(N)l{Я. К:iJJТУРА.n:IlИГНЯ

и в а R С л а н н r о 8 - Без~МЬРТllе 11 ПВ)fСТОs.a npuOlC"fSC"OCТ. . . • . . . . . . . . . . • . . • . . . . 8.


Н о R J; а Бог о ).( и л о в а - Утопи'шоro С;ЫIl8ШIС JI !UJlСТОD!<1П «ЮII~ . • • • . • • • • • • • • 94
Е ле u 11 Ст 8 Т е 8 а - Принципи 1111 орrодо~с.алIlОТО Р.ГТУRлнообразно мислеllе . . . . . . 105
НСТОPJШ НА ФИЛОСОФИЯТА

Д о бри н Т о д о р о 8 - XIIражтернн проблеми и IilbЗМОЖЮI lШСОICИ 8 ЮCl1СДВАНIU111


върху фlU10софСUi.ll ХКВОТ В СЪ8СТСЖОТО общество. . . . • • . . • . . • • . • • . • . . . . • . . • 121

ЕСЕ
р о с е н А 11 r сл ов - Любов, страх и ИДСНТ!IЧ1JОСТ • • • • • • • • • • . • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • 130

РА.змнслн
!.
А нан u С т О i! II С В - Мкгоос .. .. .. ..•... . ...... " .. " . .< .• • . .• : . . . . • • • • . . • . . • • . IН

I
\
L
'"
_ _ _ _ _ _ _.:-_ _ _ _ _ _ __ _ __ _ .. _ _ _ .~~:II'aI._"Т"_ .~

ФИЛОСОФИ НА хх ВЕК
-- _.~-----~-"-~~---_._~-------------­

ПОЛ ФАЙЕРАБЕНД

БИ1тm:.r]ДА1~ИО ИТЕ /

nфило сqфски: ИЗCJШДВА.!ШЯ"1

В обсъждането ва тази ЖШ!ra ще 110ДХ:ОМ Jlo слёдw наЧlШ. Първо, ще


изложа философска теОРIiЯ Т. атахува иа по прcm:женве на пигата. За да нац­
ра.в- тов8., В![МВ да използвам обичайните твърдения аа ТCDpJ.IЯТa (аусо ftM& ая-
f3S и), а тези ва ВитгеящаЙн, . то могат да б'Ьд.П. рltЗбира се, изв~а иде-
ализация. Второ, ще пока жа 11:" ВltТГсцщайи rфити:кува теоРИJm\: църво. из­
ПQПЗвайп пример (!СоАто пгрuзнаЧJfтелнQ. роля в Нsслед,анURmа, по с IЩЯТ'О
помощ прсдстаn.ям аргумеRТИте, които в Юll!"nта Ре садрсдcтuепи ВЪ' пръзrса
с този ЛРI.IМср). цосле -
оБС"ьж.мне в обобЩСR~ терМJЩИ tIa ТРУДIfОСТИТС. раз ­
rpJlTR от примера. Тр,.то, ще IWТ07.ca това., "ООТО нзrлежд, соБСТЗСf{О ВИ1ТОU­
(.фdif1QВ8 ПQЗIЩ[{Я ПО ТОЗИ въирос. Тll.Эlf 1100IIЦИЯ WO'1!CC да сс форМ)!лира. като
фмософсra ТСОРIiЛ ТI , Нс со Юffма uреДВitIt, ч:с ВКТГ0ifЩ {' BW ! MCpltl1l. .ДВ
разВНО фМОСофСК3 'rcop~J( ('roti нс ro nраrш), Н!lG·1(~Шра.я ще обсъди отtlОШСЕШ·
ето между IfЭЛОЖСlluта теорни я rnеДПI\Тt\ точка if.1 Вfl:ТГGншdк" философията
ще :' ~8ърша с ия~олхо КРКТКIIJfИ белсжки 2 ,
За nО'Х'ратко ще пыItщаa Т'pit РIlЗJ1(f'(НИ ТИIТ!11attшчICИ. ОБИХRОDСНИ "UИЧ1(И
(Н ..... ). эаrpа ждоши собо'\' сиите ДУМИ Шl Витгекща.ЙIII, ДИS3R (# •. .#).
IIC..'iЮЧIН1WЯ
t О'Н TUibl!.t!l"TO Рil3IШ'tие ив UerODltfe wдеИ,R обши белеажн. звсздичка (111 ... *),
~ !'"р ilЖJ\iЩН КРI-IТНЧIН\ бележки. TelCCT без които и на е от Те3}{ ~авиqlШ е съкра·
тено 3JlОЖСШIС на това, което 8итгенща!1в ka3811.

u
# Теор иятu, която Се криТИХ}'вu. е тясно СВЪpз81JIS С'ЬС с:ре.llноnеI<ОВЮIII реа­
ШJ3ЪМ (относно универСiiJlЮIТС) и с 1'ов8., КОС'1'О К8111t>CJ1еды:: е наричано .. ссен-

I ПРС1lOд~т С ПО Р.
F е у с r а Ь СП d. Wrt!gcl1Jtdn's Philosophical InvestigatioD5. - lп: Wittgcmtcin:
Thc Pblloaophica1lI1vestigatioD5. London. 1968.
Цитатите ва Фаnс:рабснд от орКЛl.l!2.llНОТII ПРОIn8CДС8ие III Вl\тге~1tи са по акгдк1tСХИJl liМ
8ap1&&llТ. I13ПOl13В8.Н от Фall~абснд. З. CB~J;a е i!3П0Л3ВAR пр::водът 11.1 бългаРСJ;И от ':>рИПI!IЗ­
.АА: Ph1IOllophucJrt! Unlспш:hung,!n - Л. в 1\ Т r с 11. Щ а il н. Ф1vюcoфcпi IDCJIсдаВIIIUI.. - В: Избр.
съч. C~ 1988. наричаи lШДолу бълт. 8:Щ. Там. n'JICТ1> са IlVUЩС СЪЩCCТi!CIШ СМИСЛОIIII. разлюси
. JliСЖДУ ваРl1анта на внтлнl!сlO.l . ЮПОlUВ811. от Файс:рабснд•• БЪ1lf . изд.. в бслеJП1l СС u тира
ТC.J:CТЬT ат бълг . ЮД. В HJlJ:OII J;ОСВС1iИ П030В81181i1iJl се ПОСО'Ш!I тсхстьт, J(ORтO вероятно сс IIM8
предвид от Фаl\ерабенд. по бълг. юд.. Беnею.:ите, хоито са В8 Фаllсрабснд. са С арабска tlомс­
p:iд1iЯ ; бслCXD!те на пре ВОД8Ч8 - с РКМСК8. Последоватеmюстта 118 номсраЦИJlта Н8 БСЛСJI([Н'
те. IIC3a!iИСИМО от пошата ПРUI\aдJ1C"ЖfJОСТ, е обща - бсл.. tIp:'II.
1 bl.з.ltl!р NflOГO раз.лнЧНII проблеми да сс обсъждат в ИЗСАедsaН ,Шlmа. С"Трувз мн се. че S:РИТИJCв та
ва Т (МИ твърдсниита 118 Т') се отивеlТ до сърцевината на JJliКгата. Следователно ще се със·
редоточа " ЪР"У р а эработваll~О Iia Т Н Т' I! ще пропусна в(: ичrн дрyrи проблеМII (81:0 нма
RJlIC8ICBH).

32
циа.,1.crьм"). Тео р ията. !Сакто е аредставена от Витгt:нllLiЙ li, ВК.lночва следните
пет главни момента:

# (1) .. Всяха дума има значение. Това значение е СЪО1"Е еССIЮ с думите. Това
е 06erгъT. ХОЙТО дума1а олнцетворяnа"IV (1;90.120)~. Зка вията съществуват,
независимо от това дали Н1п::а!СЪв език се използва и юu:ъ.в сзю:: сс КЗПОJlЗва. Те
. са опредмеки. еДИElИЧ:КИ обекти и "тсхнюгг ред ТР!iба да бъде извънредно
nрocm " (97).
# (2) СравwmаЙ"Х:и с определеността и чистотата ка значеl:iJiЯТВ (техвшrг
ред ..трябва •.. да 6ъhe от наЛ-Ч:IfСТ ICРИСТ1IЛ (97]), ,.деiiствктелш:ra употреба...
Ц

изглежда вещо мътно" (426). Това показва несъвършенството ка н ашия СЗИIC.


# (3) Това несъвършенство поражда.два различни фИJIософСICН проблема;
.. (а) Философът трябва да оприе nXBO една дума 'Д' OJПЩеТВОРЯRa (stands fcr}
или. пто поня:хога се nзраз~во. той трябва да открие а.щнocmта ва обекта,
r.;oКтo е о:;начен с 'Д', roraro се взима предвид неЙш.та употреба в ежеднсв!fИЯ
сзвх. от ЗВ1lНието З8 същността на Д ще следва знакие 3а ЦЯЛ ОСТНJl та употреба
на 'Д: (264. 362, 449); (б) тон трябва да []остро!! идеален e::lЦ ЧИlПО еяеменТfI се
отнасп kЪM същността ио прост начин . Методът за JU!YI{pa.н e ва реШСflRе на
l1роблем (8) е акаля~т. Този авIlJШ3 Й3ХQу.да от допуc:.nвС'То, че.същността е
с"рита от нас" (92). во че неэависпмо от това u ·mР!I.б4а' да бъде OТl(paтa в
реалНOCТ11l"VI (101.). Обаче MoraT да бъдат разлИЧНИ ыетоди за внализ: aH~
иа JUUJfIНIСТJIЧИllта употреба на 'Д', феRомеИОJ!оГ'.{q~f( tifUl1Я3 на Д (,ЗRдi,лбо<tа.­
IHUlC' 8Ъ}) фС"ОJ.<IШз. I-D: Iштс.лС!стуlLЛRа fЩТУiщJtIl зn с"ыuиOCТt1! на д. OrГО ПJ!'1,r
RA проблем (а) .. О да бъде II1Щ(Щ едпъж заеИI1аrR: II !Jt3aВНсимо ОТ u с .. ·-
бueIU оп1П"" (92). Формата ип ТОО!! о-:-гопор е ОUР!:l1(:Лt::НIIСТО. То обl!спя а r
'Д' со ЮDолзва по ПМСIШОТ03И Щ\ЧЮf И :IIUЩ} дСС ЛЪР'" • J:. ПО ссдър~щ .~ :.. ,
428. 654). Решението ва (б) со I1реJШОJtartl IJ peWC[lifCТO ,< (1\); доколt:о H~
СНlБДК8 С -reрмшш, D JcOffiO определенията. 06рnз;'D щu J)(WCH8CТO 1"10. (а), Т'рSlб·
Аа се рпмхир т. Оnределе1l0 решение 111\ (6) мече OrrpCoAcJ1CIIU форма на про6-
ле СIl (а). ЛХо се до[туснс IilIпример, че изрс ч е/JНЯТIl СП СJlО есн(\ ~РТНШI (1 11
Фf1rnt (291: сри. ЛО~Ц/(О'фUIf()С()фtКIJ трактат, 2.1,4.04). ТQllIUU '[{Il~CO е u'Ъп ·
рос?' слеА An се преведе KufO 'Кu1,n ВИД факт е о п исан ПОСРедСilJОМ СДЮl
арос? Фarrът, че nЯl(оlt иска Дf13Ш1С дали ... , ИJШ фаrrът, че ItJ{j(oll се СЬМНЯUа,
щО се 01'Вася до .... и Т, н.7'
#
(4) 11и'raЯЮi ках ПрЗ8k!лtlОСТ11l на ОllреАМСП nЩl1ШЗ може AI1 се провери,
nОЛУЧlШl1МС отгоиор, че същността може да се nодложu иа опит. Този опит се
състои в налич.ие па npTflRa в ума, ва УССЩlUlе, пп феllОМСR. на чувство IUlИ на
8ътрешен процес от ПО'ефирен ВИД (305). 'Да се CXUnHe значеНllето' озuаЧlIва
същото капо 'да ИМ liме nртина пред иечие вътрсшnо 010' И ,,да сме разбрали
обяснение оз н ачава да с! ма n НС'iJIЙ ум идея за нещото. к оето се оБRсвява, It
това е мостра или .:арnша"(73). Същността аа обеп, коКто се означава. значе­
нието на означаващия израз (това е едно а също; срв . 371.373) CJJeAna от анализ
на тази картино. на това усещане; това следва от ПОDЗването ва въпросния

) 0". К. R. Р о ррс f. ТЬс Орсn Socicty IUld Its Enemic:s (Princetol1, 1950), I, 31. If.
,У " _о ВCJU:a дума има 3IlЗЧСllке. ТОII8. змаЧСIillС е съчетано с думата. То е предметъТ. r;ОПТО замсс ·
тва думата- (1) - бълг.l!3д. В афоРЮМII90 11120 1UЪв!!ЛИ ana.'UПАСIi техст Кn!Jl- бел. upeВ.
) ОтнВC1i1!ЮI"Га В схоби са до IIОМ~IfPIШИ парагра !( от част 1 811 Фwtoroфcrum~ иЗСАедва/(Ш/.
допro ДР)ТЮ"е се nocqЧВJП. [- По страlНЩII. за част II.X05lro не се състои от номерирани
Пl\раграФи, в големи сшби {_.} се посочll8. съответствиеro по' страници с бълг. юд. - бел.
прев.).
VI ""_идеалът 'ЧJ!lбlШ' да се Ilзмира 8 реалността" (бълг. И3JL) - бел.. прев.
1.
3.0:1_ Фш:ософсхн алтсрнатнви, ПI. 1/97 33

~' ,
JJ iOl~e(.; ( , Ч IlН С • уо.:..... O .•:;J.l.!\ с •
'.iВ глац,". , 1•. •: И мен )' ~..,. 'f;TO П ap'l lI baT~ д.аЬ· оо '<~ .1'" 1
те нп f~Ij . [,J.} , "" ПрИ~J ~"Я А'., .. .. . ~аi:S.1. Гlnг.тз. Yn01i. '-.;: д. у.{"::' , •• : !"\.',
305, 322. 426, 449); ПОЗВОJUU:.' :' }! да !О...,iП,JIНЯВа! ' ~ прави::rr '\е'н:; .0; (четене,
СМЯТа.ЕН~). omято СЪЩНОСТ то t>рэзynа (179, 175, 186, 232). С 't;;дО aTCJТHO разб и ­
paнero. CЫJlТ8JiC-ТO, мпслене: ro, '{стеНе1'О, надяв.ането, ~ , 1е1'О са умствени

про цCCJ!. о
# (5) от ВС1ГВо това CJi(.:зtВ~ ТЦ: обучаванеТо на езюс mв.aчава поnзване на
Връэtamt между думи и зш.ч еRЦ (362) и че "научаваяС'ТО на ~зик се състои в
даваиQ змееа ка обепи" (253). Досега беше описанието аа Т, както неявно се
" C'ЪД'ЬPJa във Ф илософските UЗСАедванu.я;

m
КРlЛ"IП)'в8.йки Т, внmшц8.Йи анализира Т. и ПО този Rаqиu показва невъз­
мажи ::: ,Н[ програмата Т), също UI..'ТO И нерL!ШИМОCТ11t на проблемите, свър·
з.ани с Т83И програма , от ТOBa·CJJtABa, че вътре в Т никога не бихме могли да
знаем ТOBa~ косто определена дума 'Д: значя. иля дали изобщо има някакво
:ща.ЧСIUfС, jo,{ш:в.р nОСТОIШНQ да' използваме тази дума If мuap въпросът, как
CJIC.lIlJit да СС If3tI01t3BIl, по 1JЪ.,ниnа, oЦOlCaTO цс се отдадC!t( IШ философски ИЗС·
ДСДВI1ИD. HQ пе В'Ь.ЭfmХJ{З ли ТОЗ" napaдolCc. зашото доr.ryCПVtМе, \IC 3f1ачс~пята
~ об~ от ОI1РСД~СП JtIЩ п чо дума ~IМa зла ЧС1ЩС, ако 11 саЪо(О ако ОЛlЩСiворlt·
'Ва од [( от mи ooeImt, Т. е. заlЦОТО доuуспахм~ чо Т'.1 сп f~СПНШИ? ЛII:О, от
;друга C'l1'апА, ItIЖnМО да И3OCf38 м T'J' срещаме друга трудност: тоraоа дума­
та иm, фПОlfl't\llН зиаче .;Ц (79)... НО U1(ВО стааа с лоrщaта TornOIi 1 НеПната
строгост- cxnш се Ра.:1хлnбаii. В 100" случnй ие изчсзnа ля JIОГЮС!П'n ~:щяло7
ПОllеже D.J( е 1I'Ь3МОЖfIО да ryбя своят cтporotт7 Ре::;бlfР сс. Ае чрез наше
Сl'lаз PI01!UtC 1 тtX!\ че нещо 01' lfси.ЩiТn строгост J!f$ се fJ30C't'a1Ht. Пl'едубеждсuu·
сто 3ilIфЯС'-IIJПfllТ8 ЧffСТО може да сс 01' Q1ра 1{ само чрез Вр оБР1..ЩI1НС иа
QenЮI fiscJIсДОlJаТGJ1СlC;{ подход" (108); т. е. <!.рез СМnШl!{ Те 1". Ще се охt\Жс, tle
Тli3И oм.ma яе мо е да се ОiШWС прост",) II:I1ТO CМJLRIl на e.!UJtt mёорllЛ о друга,
MaJCap че rrьpoo ще 1.lIе,nем'Г а ~ачест(\ото ив пом 'reopllJt ~a З!lIl'JСЮlе'I'О.
# ПреДИ да НiПplUlВМ 'fonn. t-рябв да npeДС1'1UИМ ~Н1'и~ата ма Витtell­
шайн сщжмо Т. Тази ICpИТНn се раэпростnра по про rcж~i)ие на I'ЮП11Тn. Тя се
съС'ГО[{ от tpliЖJШВ ItИaJШ3 ш1 MROI'O специални СЛ)''1IШ. Bpъ3ICDTll между които
ис с лесно дв се схване. Ще се опитам да н:шолзв8.М един пример вместо много
и да trpедcnв.я т олкова ва бро!! арryмеити, ICOJIiOТO е пъз южно, чрез оглеждn­
не на тuзи пример от ТОЛJ:ова различни cтp aBII. отколкото е възможно. Всичкн
apгyмeв:rn са на ВитгенщаЙн. Няхоя от допълнеаията пи въпросния пример
са мои .

IV

# Философът е човек, ХОЙТО яеха да откриезначенвето аа изразите на eД~H


езкк или същността на нещата, означени чрез тези изрази. Нека видим как пос·
тъпва . Нека вземем например думата 'четене'." Чете н eтu е дейност за изпълня­
ване на rлас ва тоза, което е написано или напечатано; а също така писането

под дюсroзжа ; пр е писвввето на нещо напечатано ; свиренето от ноти ит. н."


(156).
, \ ) Според Т 1 Трябва да доп'):'( е" , '.~ ду мата 'Ч =rNlС' ОJ[Н ф~ПЮ Р," ~ .. ос r
rI' ) 'о слс има ра.Зfiообразнс от из . н а четенето: :тенс 8 ;~ сутр . " • ЧО '
пю;:; I те ие. за д а сс оп..-рне печ.а. на. .' 111,а (1')'1; ЮП;:О2 ;;::;"t: б ::,вно, кa CI ' .J'1 че.'
Rачниа ~ щ); ч~не на материал. шuш г н ва чужд езИL, шмто човек ве разqpа,
' но се е научпл да произнася; четене '-.<1 мат риал. за дr. се прецени с,"'!"8.J).Ъ Bit
а а ра; четене на стеногр афия. чстев \ -( а Pгiпcipia MaIDnI1.tk~ четене Bf rDP~-
ченш R адревноеврейсICИ (отдЯсн()-1!8.JU ао); четене на р..отк. за да 'се науи..к rшр­
чето. ' оето ТРllбаа. да се изпее; четене на ноти. за да се O1:1q)ие нещо O''.1JOCKO
инве ацн ята ва композито ра или за да се отхрие ICЗ.X МIWI100IПОРЪТ може да. е'
бил noвлияв от друrи С'Ьврсменни муз кханти; че:геи е .l13 вО'r1I. за да се отхрие
дали разбирането на ROТие св"ЪtyдШо с аr:yстични и.:rи· със зрителни образи
(Което би могло да бъде много Bвтep~C:H DСИХОЛОГЯЧ.ecn~ щ:юблем), НО това
разнообразие без ,.нито една черта, првС"Ъcтuуваща в"ъв ВСИ'iЮI СЛУ'iаи на чете­
нс" (168), е само повърхностен асаеп. Всичm тези И'3.i1IИ выат вещо общо и
това е оБЩОiО свойство, "оето ги прави И3JfJlИ ва чem~не. Също таlCа това е
свойството, "оето е същността t.a ч~еRет(). Другитсс:иоЙСТ!\а. II:ОИТО варират
от една изява до дру а, са Rщидентални. За да. се ОТКРllе същн остта, трибва да
е-е снемат особените ПОICРПiИ" II:ОИ1'О правlIТ разuоо6разВllТС [{ЗII"!!И рамични
случаи на четене. НО правейки та" (ЧJfтаТeJt.-r би СЛСД'ВaJIО да O!llfia за себе
си!), откриваме, че RC ТQB8. което с съществено за чстt1fето. с" с:хриТQ под цо·
nЪР~1I0стта EUi ОТДСЛЩUI случай. 8 че таз" цовърщост, за ICOf(ТQ сс твърди. е ощс
IЩИlf случа#! OCI1CfJ ССr.fСЙСПQ ОТ случая и8 ЧС'ТС8е (164).#
ДА разгледамо например flОCnПКПТе. ~ОЯТО li8Р1fч~ме ,."l, а", Имам прсд­
DU.1lI{СРИ на маса, нrрняа карти, нгри Q топк;;.., ОЛl!wп{iiс~и КL'Р и~11 и Т. п. KalCtlo
с общото между IIСИ1lJ(R ТКА 7' Но МОЖе да се 11lже: .. ТРАбва JXtt нма I(СШО обшо
И/Ш '1'0 НО биха бlt..'1И иврич!ши ,игри·.. ; но да noгMдH~ и да видим далll КМII
fI~ЩО общо ЗА асuчкu - nонсже, fl.tCO l'И погледпом, Ш!МА Аа ОIЩRМ кн що. което
е обшо '11 IIСIIЧХИ, 11 подобия, сродеТ8" 11 при това u.ала ПОСЛIШОUI1ТeJfНОСТ от
Tltx", И ре:эУJlТ8Т'И' ОТ тази иро cplC е: lIи~аме C.JI~на мре*-а от f10.ll0б~щ
ОТ<lаctи r]рuпоtpШIUЩИ сс tt nрссича.щ се ... Не Mora.ll H3MlfCJfjl nо·доб р ItJ ~
раз 3в. xapltifrepl! НРIШё НIl Te:lU DоцоБШI от .. ccMeiilttl uри.nНЮi'" ПОНеже разпо­
ОБРnЗtLIt't'е [фМНХМ Между членовете па cCMeitC'tDO'fO - ТeJ!ОСЛОЖСIt.lЩ чеРТif,
Ц!.: .,Т но. Ol{lI'I'C, пох.оДl(a. ТCMI'!CpaмCIIT It Т.М.,К Т. 11. - Отч сти сс Itpиnoкривnr й
rtpссичг.ТItС> С'ЬЩИI начМ'. И ще X4Юt: ,.юl'втс" формират ce.мcit.CiilO [66t1,
. СЫllО тn,a и 110 С'Ъщия пачнИ УПО'rpеб1lfi ме думата 'чc'tcн 'за семе"ст О
от с.лучаи. ПРII раЗJНI 'fНU обс:'tОIl"I'CJIC11Ifi uрил.llЛlме различни q>итерии за нечие
четене [164].
# (В) Погл.еждаЙКи л.м ВЪНШllите И3IIви ВА четенето, не бихме могли да
открием струхтуращ предложена от Т., Вместо акцидевтално разнообразие,
центрирано в добре определена сърцевина. намираме .. сложна мрежа от подо­
бая" (66). Този факт не опровергава ли Т.7 Разбира се. ис; понеже филосоФ,
който иска да защити Т •• И"1il много възможни rrьТ'lЩа за това. Той може да
допусне, 'lе откритото nоведение ва ИВДIfВНД, който чете, ае разкрива ника­
къв добре определен център, но може да добави, че 'IeтeHeтo е фuзuологuЧЕН
nрсцес от определен ВНД. Нека наречем този процес процес на четене (ПЧ).
Индивидът Р чете, ако и само ако ПЧ продъл:жава вътре в (мозъка ИЛИ нервна­
та система на) индивида Р (срв. 15&). 3атрудненкята на топа допускане са оче­
В ИДНИ. Де разгледаме случая на индивид. който не поглежда кика...ъв напече-

уи В 6ълr. ЮД: ~ОЛКМП1!ЙСКII игри" с "~IIHH ИГРll- - бел. прев.

35

~',
тан i.-".Jtтерищ КОЙТО се радожда напред и назад, поглежда np~ прозореца и се
A'Ъp7.m, сяхаш очаква RSШОЙ да дойде. Но ПЧ продължава в леговия МОЗЪL Трябва
.m! да прием~ !I!UIиqll~О ка процес на ,,-стене като достатъчен КРflТСРИЙ за
Ес::чве чс:теие, добавяhи може би, че сме открили досега неизвестен случай на
четене? (ерв. 160). Ясно е. че в случай К"е.то ТОЗR: !!Ие би трябвало по-скоро да
fZ'.JМeВИМ RПОИ ПСI:П.OJIОIrtчecm хипотези. Ако пак доuуснем. че четенето е пс!;-
-- :mлom~ процсс, то определено нма смисъл да се ~аJl[е, че Р прочете 'али' в
- 'тоталитаризъм', по не проЧ"иТ'8., преди да е произиесъл Тези звуци, нито прочи-
та CJICA roa~ швр юm:о!t. tойто наблюдава отвън поведението на Р, би бил
a:noв:ев да zaже. че Р е ч~:ur !!рез Ц~OТO време. Понеже е напълно възможно.
• . ПЧ би Ур.бвало да е R8.ЛИце сг.мо когато Р произнася 'али' (срв. 157). Изглежда
обаче доста безсм:ис.лено да се предлага шuотезата. че в обстоятелствата, ко­
.В'ТО са оnиcaии, индивцът Чете само за секунда или две, така че неговото изго­
r:apцe ва звуци в присъствието на напечатан материал преди вли след този
период вс тр.rбва да се Rapl!'l.3 чстене.- -
# (с) на неуспеха на ОПКТ1пе (А) и (в) да се oтrpие СЪЩВQC1Тd. на четенето
" опрсдenец философи ще oтroворят по следния начин: Разбира се, това тряб­
JJaШО да сс очахва,# ПОflежс чстен~о е у.мanвен nроце"с и .. сдипственRЯТ реа­
J!Q{ 1tpятеркй за печие четене е С1>3нателпият ап на четене. arrъT на изчитане
w. звуци от бynи. 'ЧОISСIC о'ьс сиrypяост звае дали чете или само се преструва.
'fC чето'" (159). # Ил~srro. Н! /t01fro се n030BanaT. с тази: В степента. в ХОЯТО
~ за червено е RflJtIЩ~, коrnТО поглеждаме черпен обсхт. в същата сте-
. Пe:ll ОДШl спецИфliЧС6 умстзсп процес, процесът ({11 четене (упЧ), е IIМlще 8
)'МI, Jtогзто ЧОТСМ. УЛЧ С rI~.lIМCТ на нашкР. апализ ва чстсие, "ОГОВОТО вми·
!uп: ирпн ашQТC аn:pито псnr,,.цсш{с изява Шl четене (11 Т. 8., ':81(1'0 uсчс пока­
SlDfO D TJ. На1ф8.'ПtО, СМП& се, чо ТОЗИ умствен процес ще IШ позnоли 11& ре­
f.ШIм.проблемите, хоито но можехме да решим. 1Согато раэГЛC")kдnxме СДШlCiIlС­
ао bll!:.. ... иа.mшя процес. I1l<oraтo naшюtТ ези/( nРСJlЛО.ne. iйЛО. го НlIма; има .
бuме предпочми да x~cм. дух" (36). Но ще се ОIl:ВЖС. че умстаеннтс процеси
са предМет ка СЪЩКХ вид хритш(а, l(alCТo М3:J'сриIiЛНIЛ'C uponecJt: че Ю!ТО мате ·
ptШ.Reа, шrro духовен MexaпКnM ШI nО3ВOJtЯОll дв оБЯСl111М О" така. ДYМnTe са
..UIlИldR If S аЧОlШето!lМ може да. се :шае: Tarll в В 1СОttВ8Ието хъм УМCl'вения
upoцес мс се npl1Д.1.рж ме 1CЬt.f С1.ЩВl"l1 схема на оБJiсисвне. nXТO във ФIiЗliОJIО­
nAес:шта п 5ю:.еВИОРКCТtf1Т1 teoрlUl [{а 3Rltче вето (рtзгледаНif в nоследни·го
AU t1Аp4f'pафа). без да се otb:fuae. че правнм същото'. Това може да се покаже
с много прости съображеиШI. да разгледаме случWl н IIНДНВид. който не пог­
лежда хъм X8rbBTO И да е ItшечаТ!ш материал. който се разхожда напред и
" иазц поглежда през прозореца н се държк. смRШ оча~а ВЯJ;ОЙ да дойде. Но
УПЧ продължава в ума му (В неговото съзнание). Трябва лн да приемем НIUШ­
чието на този умствен процес като достатъчен критерий за не~ие четене. доба­
nШЬ:и може би. че сме открили досега неизвестен случай на четене? Ясно е, че
би трабвало да променим по-сlCоро нmtои психологически хипотези (хипотеза­
та.. ч е четенето е винаги с;ъотвссспо с УПЧ). Но последният apryыeHT е ПРОста
трансформация на първия apГYMelJТ от параграф (В), Jl:ltто УПЧ (умственият
ародес, ][ойто се предполага да е същвоcrra на четенето) замества ПЧ (физио-
" логическня процес, който се предполагаше да е същността на четенето в па­
раграф В). Посрсдство).{ това заместване вторият аргумент може също да се
нзuолзва за настоящата цел.

• Т83.11 гледна ТОчIIl се разработва подробно в G. R У I е. Conce:pt ofМind (London, 1949). за lOJIТO
ВС би трювало обаче да се CМJI.Т1I. че се съгласува напълно с !!Деите на В~нщвl!н.

-36
w..;..,;;.........;;;........._-.....,
_ _ _- - . _ -
1: (а) Нека сега се обърне..! към по-подробно ЮСЛС1I!f"'-НС ва въпроса. Пър-
во да попитаме дали наистина всеки акт на четене. е придружен Qm УПЧ.
Преди мякаяхо мннуги четях вестню:.. Спомням ли си ВJПrЫ! оСобен умствеа
процес, хайто е бил налице през ЦЯЛОТО време, докато четях? СпоМIШМ си, '{е
ча.;.ах ПрИ!iТСЛ (д:еЙСТВIiТ~О погледнах ръч.в:ия сп часовв:в:;;: НЯJ:ОmtO пъти) И
бях ядосан. повеJr.е не идваше • .макар че беше обещал да дo!tдe . Също си:спом- - -
ням наличието на мисълта за сдаа чудесно IDItЬ.JШени: ва Дон. Жуан. хоето
гледах npеди няколко ДНК и хоето твърде ме впс:чатJШ. Тогава оти:рих смешна
печатна грешка и се забавлявах. Също тan се IIИТaX Дa.mI м:rur,xoтo, ж-оето бях
поставял на ПСЧJCата, вече е заврJVIО, ит. в. Независимо ar това аз четях ' nрез
цялото време н е съвсем сиryрво, че го пра.вех (срв. 171).' ..но сега да отбеле­
жим това.. Докато аз съм [четщJ. всичхо е съвсем просто. Не зa.6cJuзвам: ИИЩО
особено. Но след това, когато се питам D.XВO беше това, xoero се СЛУЧИ. изглеж­
да е имало нещо неописуемо. След тава нпое ОПИСaRllе не ме удовлстворпа.
Сякаш ае бих могь.л да nовкрвам. че просто гледц BIlДD<O правех това и това
и пронзн.ася:х думи. Но не си ли CnO.lrUUUd нищо друго? Не" (срв. 175; 'бивам
водеи' вместо 'четене'). #
Същото се отнас. до деltвости ото cr.uтaвe, рисува-
не ва картина, жопиране на хс.лиограф R т. н. Аз. разБИРА сс. ,ная, чс чето.. по
това единствено показ ва. че моето званве не се осцовааа на· спомсн 311. опрсде­
депо усещане. впсчатлепие илц Qещо tJодООво.38ЩОТО иnaм nЦJЩ впечатле­
ния. # Сега дв сравиим с ДРУГ пример. ЛоrлеД8СТС з!1AU ft) и век.а ЦIC&КЪ[! 3ВУIc
пи хрумm:, oЦOICRTO I1p:tDIiТC това. Проиэпссетс 1'0. Да ДОfI)'CИew - топа е ,cyrьT
.:1'. # Сега ета uэрсчспиото 'Дана е хуба90 момиче', Pa3JmЧОIJ.rш с иаЧИtl'Ьт
{ra. ПЪЗПРJН{ТflС па у-то (В 'хубапо'), довСд ДО ПРО!:iЗП3С#IJС па ЗU)'l'а 'у' във ВТО­
рая слyiJпi1? РА3бпрll. сс, ЯМ ше Р/1ЗЛRка. Поuсжс "роч~тох IТOpoтo U3РQЧСПRС,
fI Пе чстях, ICогато произнесох 'у' при Ш1Jfll.ЧИСТО па ft), ААа тази РIWfЯ'II:f1 дали е
разлки УИСТDСВОТО С'Ъдържапие, т. е. способеи ли съм JИ ОТlq)КЯ спец tфюшо
усеЩilllО. unечаТЛеНнО ШН{ "ещо подобно, [(Ое1О С IIрttсъс:тоувало nD аторWl
CJтучаil. Л~I'IСDl\~f(R D rп,РIJЙIi. ЧИI.YfO и.Ми.Ч8е ПР~(Jр1tща DТOj:)кя случай J} чете­
Нс7# Ра.эбира сс, НМIШli: мпоro Р:lЗ.fШ.l(g. В n1>paHII случаЙ..Аз СIl бях казм арет}
това, чс c.r.cдe l1 ЮПU'bD 38)'1: да ~iИ 1tpyынe; имаше определено наnpеrнато nplt-
C1>cтnи e. преди:) yrьT да се появи. Не lU4X у IUlтоматn'Чltо. nrro ntшравц
когато jJоrл~НIiJt бyxnата у, Ocue1<! тоШ1 тоза :Н{ЭJi: ~~ J пе Шt беше nозuаm по
1!ачиsа, П() "ОЙl'О са мв I1ОЭlIаni буж.вп.те от азбynТll. nоглсДШi.X nM вего целе­
насочен о и с определен интерес 1tЪM формата му" (166). да сн представим сега
ЮIДШJ ИД, КоЙ"ГО вма усещанията, описани по-гор::, n npиС'ЪСТеието ва нормален
а.НГЛКЙСПl текст, съставен ОТ обичайни б)'ЮJи.. БlUJайхн пonнен да чете, CМJIЦ
че се предuолarn да изговаря звуци тъхмо ltaXТO ахо те му хрумваха - зв)'х за
BCIIXll буква. Независимо от това той произнася всички звуци, IСОИТО обиItНовен
lIНДКВИД изговаря, когато чете текста. "Би ли трябвало в 1CU.DB CJryчвй да Jra-
жем, че той не про'ШТа действително пасажа? Трябва ли да допуснем усещане­
то му да се приеме пто критерий за неговото четене ил.и ве-четене7" (160). от
Oтpвцaтe.JIНWI cлroвор на този въпрос трябва да захлю'ШМ, че дори n ахо можех ­
ме да отr.:pием разлика между начина, по хойто възлрИJlt1iето на вs>ди до
произнасяне на звука у, и начина, по ХОЙТО ШШрКМер възприятието на 'у' в
'хубаво' води до npоизнаскнето на у, то тази разлюса, IU:O е разпиха в умстве­
ното съдържание. поведение п Т. н .• ве може да се изт-ьт:ува като удостове­
ряваща допусж:ането за същностна рa.з.лшr.а мехщу случаите ва четене и не~четеве9.

, Има случаи ва умствекк нарушени .. при II:ORТO П8.llиентът рал113М правилно. lIl!WIp И С усеща­
I!CТO. че н.n:оЙ II3ГOМрЯ думите вместо вего. Това сс CМЛ1I праВJUIВО ото с.лучв.й на умствено

37
,
...
(Ъ) Н_ U~ И ,.i1:;.J, I"",} ). ,~ ;.. ' ~6Ъ:\I'ft'Чl, "е УI1 Ч: по q;:~ ,<tJНiце C;,IJC~~'
ОNe:тJlИВО. n Четете стращща н апе чатан матераал I! ("; _ ,'е да 8I!щ: те, че
IlСЩО cnеФ{aJJflО ПРОДълuва, · о твърде x:aparrepHo (1 65). Това на истина е
Тa.JC:a. особено хогато .. ПPilSим Q,;лежха да се чете банко - може би да се ви ди
ICaoo ще C11tBe, 90 ние ч...."Тсм'" (170), Следователно RПUЙ м оже да е склонен
да nxс; -че УПЧ е tiодсъ:шате.пен процес, който придр)ха.аа всски процес на
четев:е., ио КОЙТО .моЖе да и ОСЪЗRaе 'Ipез специални УCiШИ1il IО •
Oтt-oBop ; (1) Четене с намерение да се ОТJCPие каlCБO става, .когато ч тем, е
особен с.луча.й -на четене в пто Т8.k.ЪВ е различен от обичаяното четене (срв,
170). Нез2.виёимо от това четене без подобно намерение е С".>ЩО случай на чете­
ве, JtOIro nОЦЗDa, че причината да го наречем случай Ш! четене не може да
fu:,дe li8JIИ.1ШeтD . на усещав:е. което, кзrrо се признава, llpи.:;Ьствува само в осо­
бени случаи. а не в случц Ikofiтo се обсъжда, Най-Н81CJ'U описанието на УПЧ
нс може да бъде описани.е на ЧС1'еве изобщо, понеже ООilDlовеният случай е
пропуснат. Нс би трябвало да бъдем въведени в заб. деяне от 'артината,
KOIfТO преД[lOлага. че "то:ш феномен се 1I0явява !три 'блu:sъж' оглед. ЛАо Се пред­
по.лоЖIt. че оцисваы JmIC обеп изглежда отдалеч, не rrраиж ОnИСRlIието по-точ·
ВО. цто nxa lCаlClЮ МО»:С да сс зпбслt:ЖИ за обекта при пО-близък оглед" (171).
#(2) Не вссш
Д 1ПП'PQCпеIЩЮI се прецеНJ{!li по СЪЩlUl пачия. Въз можно е
КПДЩЦIJLХОЙro сс IIредпол m дц. 011q)пе УПЧ Ч"рез IfКТРОС1IСЩШI. ахе с уморен,
да aтl!Тa н Д" опише твърде rrеобlflCf{ОВС!ПI цсща, дooТt) МИСдИ през 1~IlЛОТ()
8pQМ~ че Ц~ КОПО му е !100тr~ еаа ОТ ncrrxOJtora, е И3lТЪJ[iН~FЩ, даЩ1Й К I{ ТеЗК
ОIrRCI1JlШ". НJ:мa. ПCПXOJfО , r.оЙТа да ПР"СМС добре '!11 • Р~УЛТl1Т. Вместо да
МIlМJJ, "О попи 11 б.лССТЯIШ' фаft1'К ~a чстонето са СО ОТ'lCp:ШЯ, ще се усъмни n
щеждпоC'!.'Тlt. ЯI1 оп5fТИО1'О СUfJКЧ'О. IТОРIlДП това tpяб!ll1.D ,а rcJПO\П1м още оед­
П'Ы'I, чо уссщаниятs.. И ЭПIl .. RИ пъп nР'Ь:1ка счетевето, ".u с ОJl(r"JИ, ИЗIНf"t1lНt·
nТО същност па IIОТС"Ме1'О от СI!.МПТО чвтатели" ИЯМIlТ ШШ10 общо с D'blIPOca,
"шо RaЯcnmв е четенето,
# (3) Ииn ccra oZtOUYCn'M, че ЩI.дОЖ.!ЩI I.tiiбmодnтe.n. JOU го МО;ЩМ д(\ чс:те
DИfшатeтrо R да ии J:3ЖС "t1l0 се С:Л)''illil., докато ЧeiС, IIH Сl:lа6ДЯUfi със CJtC.uIli1!t
отчет: ·.Из.rО1Jа.рJШ~ еС8'ЪР3QIЮ с DКЖД8НС utl3ШЩИ, "0 С ОnO, м:о бкх оодсu 01'

MP)'l1lCHIIAI, I Jtc, rtп() ьu50РЮlUflТС иа 'tCOplLirt за умствена каpnu!A на Зllll че нието бн.u
51i/Ш CA.1lOttWi. да I:1ОТ, като Cilучuli на UИYWСI!IIС. Пансже СС CЪJJII П!) фаrro. че В1>П рОС II II ЧТ
liIШIWiA p.1YI(1J3.a nРОВIUIIlО, ш ..ар IJ с nO'CТPВIJIJII УССШВI!IIL Следнl'i:l:'t Ло\(, обlJЧПЙНО се
npan рюrpавичеllЯСТО Между lI0счаТЛСIШСТО 31 усешане к nпеЧR-::II~dll"rо 311 рефЛc:J;СIIЯ. КОП\ '
то B~H говора 33 усе'nUНШJl, за '{)'D~"'11Ia. за 'прт"иа n 1'М!!" И3U1~8 н",а ПРС:ДОI\д 11
двстс, Clrtд.оозтелuо 11 roiште К3С11СДВ8I1ШI сг наСОЧСШf срещу СДIШ ПР"Мit7иnсн ПСI\ХОIIОПI ­
:n.м (ПОШ,ТIIJI'П!. ез C"t.ЧeтllШill от сетивни ВDсчатлеIUlJl), с;ьщо Ka\tтO R срещу един ПО'ЮТЪНЧСII
психолоl'ИЗ'1.М (ПО!lJПижта са С'Ьчс:таНIIJI ОТ DпечаТЛСlНiJI за рсфлеа:CRI).
Те сг IUIС(ЯСW! It срещу едНН Пре3антаТКnСIl реализъм (аОН.IПiJIТ8 са 00e-r:m 0"1' определен 81\Д­
НО нмансто ва ПОНJП1IС ИЛИ употребквансто на ПОllятке е също urro наличисто на идея в
нечи!! ум - т. е. N.8.0p ПОНJlТllJlТа да ве са психологичCCUI С1>бнтиJl. ТСХНИ'I'e репрезеuтаЦИII в
хората са), срещу теорц ЖОЯТО Вютснщайн ка друго МIСТО ОПИСА хато теория, от която
слсдва, че ".логикатn с фиэпжnта ка интелсцумквта област" ,
J) ПCl1XQ110Г или побоРRШ нn феиомеНОЛОПI'iССI:ИJI метод в ПСIIJ(ОЛОГИsтa би бил склонен да
прецеки СIПУIЩИJrТa по този кз'{ин. Неroооro намс:~иис: би бкло да сс създаде вид "ЧНCТII
сит)'n~, в IrotrТO спецнlU1НИте процеси ИЗIIИХВЗТ съвссм ОТ'!стливо. ПOCJlе се предполага, че
ТОЗ!! nP0IICC е crpнт във ВСЯI:J! обичаllиа ситуациа (~O!IТO ве е ЧIIСТА, во). хоя.то Иlшодобяа8
ЧИCТIIТ1l. СИТ)'1щ.иа до определСНII cтenClI, В случа.s 1\8 четев!: чистата ситуаЦНJI би била : чстен!:
ПЛЮС инчюспещия, за да. отr:pис I1IItDO следва, Обичайната СНl)'8.LtИJl е просто чстене.
11 Вси'U1! КЛЮСТРВТI1В!fН примери от този DIIД MOГ1lT да бъдат I!8Мсрени в В_ R u 11 S е 11. Нistory of
We:!tml Philosophy (Ncw York, 1945), р, 145,

38 ,

~~-,~-----------------------------
въз ЩН;J(Ти е-:;, R2. f.: 'ВРо. п Т, Н, ipJ); , l6~, l j' \ i /1;. , щ ~r-JЙ', r-oгато , 0ttOI'''Ii},j-
Т'.и: ва tlr..Шl' 'Ыlри"; О ТОЗИ Н!i":IШ, описва Y_~CТge!1(\ f'1о..!'lЪP'2ДШ"С к:апо 1'..t.ДJI ­
Вi:Щ, !Сойто , ;ща черВСl!О и КОЙТО н и J(аз :1, ВВ:ЖЩ '~ :paeao. опясва умствен о
съдърхаВиt. Дали той !LaЗва "Аз сън nOД~!! от б)');! .ilТС", защото УЫ СТПС.В:Оi"О
съдържани е д а сом воден е наличво 1 ТОГ!!В8. вяm t, могъл да 3axJlЮЩ ttc:
ВС1:Ш случай на да бъда воден е npидру;..е:FI от да бъд!' вооен, ю!по ДОиуС:Ках­
ме в началотu на napar jJаф (С), qe всек:и случаЯ на чcтes с: uридружен от УПЧ.
Но то а посл~дно допуск.а.не е BCQe опровергаво и др)ТО1'О. ДОКОЛJ:ОТО с: ШШ'ЬЛ­
во авалоrично аа нето, може да се опровергае със СЪЩlЛ'eвргументи. Следова­
телно трябва да заХЛЮ'iим, че възможностга да се оnzmе процесът на четене '
като случай на 'да бъда воден' не влеqе, Qe четенето ey&lcтВCH процес, защото
'да бъда воден' ее е (срв. 172)12. ,
# (С) кarro вече посочкх, хората обmrnовс:во се ОШiтват да избягат от
аргумент (С.) чрез допусжавето, че УПЧ е nодсъзв:атешш усещане, косто ТРJlб­
ва да се осъзнае ч .:з янтро пещни. Ра.зJШчва форма fUt същото БИГСТIIО е след­
ната. Аргумент>! 'С' юг.. Н ти доссгз.. допус~ат, че llетеието IJ упч. могат да
бъдат отделени едно ОТ друго. Обаче нс това е случа.п - четенето е иеотДСЛQw
мо сrrьрзацо с УПЧ. ТОва. което се случаа оrделно от eтef!cтo, пс е YUЧ. а
единствено погрсшпо ТЪJ1J()'ПliНС на нещо като четенG. НО It?y J,tll рещим дltJП,f
С8)КRЯТ УПЧ е палкце, ЯJЩ самО Н(:<ЩО Apyro n:orpeulНo сс n...цyвa JtIlTO '1стсцс;
IШR . доcmгаfw до С"'о\1щоro. кеж CJH'jДtHi да pCUЦftd ЛaJ!)I' чeтt"м, ЯЛJt само мис­
JI!fM. че четем? ДnдеFfОТО С'Ъ.ц-ьр . ппс на Ci>Зюшието fiC може да сс И:JI1OJ'h1DI\ за
pcwanl\.uc ца тозц lI'ЬflРОС, понеже IfМСЮIО uel04aтa u&ДCJI:ДItОСТ трябва да сс
определи. ЕдЯ[IСПСР..ата U'ЬЗМО?'<t! а.лщпатява о ла ct IIII.P~ О сдно УСQшапо
СЛУЧАЙ иа YI1Ч, хо и само IlICO с ПРНдРУЖСII от ЧС1'СUс. но ccra JtOI't)'CICI1МO об­
ратно на лреДSlШJIОТО. че Ш'О шшcrИШl ПрIIТОЖ4В8МС крneркй 31 yceWIlRe, раз­
личен от (IЯ",",ХI\О усеПll1l10.
# Друг ~pryмcиT срещу доиус:к:нтето :щ CJ.'PIlТO YМCne.IIO C'f,Д"РЖIНl~Сt 1:00'
то може дn се ОС1.Зlн\е '1р Щi1"роспе~u."1I МИ IHI.ICana 4РУГ ),мСТDеИ I1ХТ, се
С1.C'fOИ 11 разu1tТJ1C'rО lIU rШРUОКСf\JШ нте медет l.tII 01' 11U:U! fЛОДП& ТОЧkа: .. Кu
може nроцес;"loТ lJ [Че1'(ше] да о бил скркт, (ot'aтo f13 ta3U etrtl [чета]. litlщото
(чйn}?\ И ахо r ,IfC е сqжL'. 'tOГ(\.!Н\ ХIlX ще)RtUI хаКLЮtp1t5r.:а Да ThPCit" (153;
"разбир вс'" зliмепево с .. ЧС1'еf1С )".
М

" ИдСJfП. че ч~тснето с СДlШИ"СИ обеrr (uезаJli!СUМО ОТ р&знообразiI!t'ТО I!& ",Ш\II. n01C1UIIIII D оар.
А) ОЧСllilдНО t:e nОДII:РСD.I от Ф.rr&. че III'Jr;o ll ",о;&е да даде о.с.рсдСЛ:СШilС ото онов .. J(~
дв..цохме в R.ЧМОТО на парагрв.ф IY, ид и 'ООК НJI(О!\ МОЖС да ац че ч~нето е форм 8.а да
б'ЬЛe.w. DOДСIl. Но Ii~ не бъдем 8ъвеДСIШ в 3RБЛУХДСНIIС от ДУМIПt_ ПО!lС1ЕС оnpедCJ1СПJlето :1&
четеш: D ТСРЫИ1!ИТС R.8 да БDДСШ воден 1,1 други подоБНlI подц-ъpu в.дС.lТ&. че ч~uсто с сди­
IШЧIm обект, U),(O ажu да б1.д;1водеп може да раз~"Рие себе СИ .laтo e;D!.lшчеп обсr:r. Но 8.ШUIIO,
подобен па IlВXВ1oРШII.IIJ1 » пар. А, ще поахс, чс IIC ТО!lа с случап.
Елна от ГJl!lJ!КИТС ПРИ'UUlИ за wнpo~oтo D1.3присм:ше на AOII)'CJZI!CТQ, че е 1ПоЗМОЖIIО дв сс
OТ.Ipие CЪЩlIOCТТII нв четенето чрез И1ПрОСнеЩИJl. е фUТЬТ, чс oбsxнОllCпо нс се ВЗRМIIТ IIpCA-
ВКД ГOJI.IIМ брой ИЭJI:1II1 ва ч~ето, Ахо НВСТО.lвамс на ТСОРIi.lП Т, КИС ~UCдим, че остро шб­
людекке ТРJюВА да разхрнс СЪЩIIОстта И че това, meтo ОТХРD;lНС с остро паБЛЮДС!lИс, с
щи-ro в обичаЙВИJI случай па Ч~l!е CТJ. НО li8ШС:ТО знание 3а 06J[ч:!ПИ.l спучaJ! е много 00-
бегло. 3& да ОПРlI.IIдае тоза ДООУСJaШС: "l лавна rтрuчШIA 38 филocoфcnта болест е eДHOGТpa1{­
ч квата двета: мисленето се DoдxpOlloa само с един вид прнмерs!" (593).
11 Същаn I:pИТИПl с приложима JrЪM метода на фсноменолозите. кu да 3НВI .lo!! феномен с
"ора.ви.nНIlrr"'7 Те lr.!Xождат от дооуcnнсто, че С'ЪЩЫOCТl1lliе е 0ТIp1lТ8 38 общ оглсд. а трsrбва
да сс отхрие чрез нпахьв вид анализ, .lOilTO И3WJ.IДа от сжедtlсввото аОlваване, В хода на
ТОЗII анализ се nOU!UIIIT WlХОЛКО феномена. КI,.I CJleAвa да )"Jwtt::М (ой ОТ ТJix е фсНОМСIJЪТ.
1I:0ЙТО търсехме. И ио звsем отговора на Т031r (rbllPOC, ТОПlJl8 з.шцо въобще с нсобходкмо да
8.!lЫtЮкраие?

39
.•..
# (d) Досега сме поr:азалв (чрез вид емпирично ИЗCJ!IЩВ .не ва употребата
на думата .,четене"), '{е I'HrMa умствено съдържанЕIС, хоето 6ин.агu да присъе'\'­
ЕУВа, '.>.11Т1) индивидът чете, и че следоваТeJ1RО даването ва хритеРffЙ за нечие
четене ве може да се СЪСТои в изтъlt1lШiе на особе но }"Мствено съдър",ание,
Cern ще lJоюасем. че дг.же и да ffМ&МC умсп;~ (;1.ДJ.p.;;:ume. хоето е валИЧhО,
а.к.о и само IL1(O даден ИaдJrВпд чете, не бихме МОГЛI!! да пр1!еМем това съдъ рх:а­
пие за СЪЩНОСТ ва четенето. H~ доауснем, cre yм(~eea:ro съдържание е същ­
иоcтra ва четевето и че сдкн ИНДИВВ:Д чете, ако н c~o a.m това съдържание, а
ffМСЯВО YIIЧ е валице. ще D:оrcaжем сега.. че процесът. характеризврав: чрез
ИЗJnIЧНето на YIIЧ. ве мохе да бъде ·чстене . # Преди ~o: мо четенето е
особен omrr...ТОГ8.ва става съвсем малоsa.жIIО дали Ч~ според вяхахви 06-
щоrrрЯЗБа.ТИ азбучни nраlJЮЩ мн не" (165). Чо~ 'чете, аха в само аха изпитва
YIIЧ; RJlЩо друго ве е важно. от това слсдв.а обаче, че ве може да се проnра
разграничение Между четене и мкслеl1еУО. че се Ч,е1:t (срв. 202). wш. ако се !С8.Же
по друг вачив. че на WlItOЙ. JCOЙТО МКСЛИ" че чете" му е Д!1Д(:во правото да се
подразБИРi1, че чете. Важвщ цел. па eДJnI учител слеl:'.)8атeJmО би се състоJtЛIt
В обучаването на DP3ар"Irr'Цето па пеговите У"СIJJЩЯ (232). четенето би било
вещо "Ц> слущане на nътрешЮl rла.со&С в праС'ЪС1iЗl!СТО ва rцпечатава хартия
и дейс'Вю( в С"ЬОТВСТСТВке с 1'СХИliТC cьet.mr (233). Тогава сьт.ла.сис между раз­
J[ИI{Н1lТe хорн. КОНТО четат едип R ст.щ тercт, arRQj:"O 3Byrt1tТe, I:ОИТО [fPO~RI1-
СЯТ, ба БRJtО ЧУДQ (~З3). # Сл:едозатслпо, нашето ДQaycQ.М. -.с четенето ,с умс­
ТDC/I npouec. аоди до ЗlIмecrnll!fС на ОЖСIЩСВItnРILбота с чудо. То С'Ь-шо Т8Ха
IО,цп до зucсстеалс па прост iIpOneQ (upOK'JIIBCRiirc 1111 SIrJ1.1И цри ПМRЧ~О ва
паПQiJатапа хертия) с 1'10-СЛ01tСН (слуuлпо IП IfЬТPCWml глаС:ОIО ПРil иалнчяс 11a
паасuтa.щt хартия). т. С, то IIЗU)'cra.t целта на обlсиеоcro па процеса ,на че­
meHe l••
е) Но дали въ ОЖДIШето 118 в'ЬтроШИИ ГlllООВС иаИCТflпа реШАва проблема
ан, , iеШI0 .па обяспи защо хората четат прапwm() и да оuрз.вдае собствепото
nu четсас н текст по опредслеIlП&.t{пв1 С6ЮШО&СfIО просто изчитаме :JD)'l\D. от
5У':IIНте, сега ИОКАме An ~ ОПРШIДIlС :f П смлта.мс. че умстквото съдържанио
би могло.ца опр дае tIОC'iЪПйfa ПИ, НО &ro не се дo~e-pnaмe ва знаците върху
uртиsrra, rora&a ::ШЩО би трябвало да се oЦoaeplaaMe па по-ефямеР1Шj( cыJ"I' ка
ltltI)'~цana 1tJШ на умот&с:ното съдъриrше, k-Otm) се npeJWМЫ' че е същ­
ИQC't'ra ва четсgето? (232, 233).

v
# Каюш захлючени.я следва да се изведат от 1ГОЗИ a.aaJШЗ? Преди всичко
ИЗFЛежда вевъзмохно да се открие C'ЪЩl{0стта. на нещо по вачива, по който
06ИJCНОВево се npедnолага, Т. ,е. Т. ИЭI'леца веПРВJIожима. Но ако това е случа­
П, ПРIlВJШНОстта ва анвлюа не може повеч:е да бъде: проверпана по обихнове-

и Cьoтв~o IЩс.-га. копо се J:pIl'ТИX)'1I4. пхто ари.с.хме. е сьщата пЛ'О в Т. - че УПЧ DaJC С
IlplI'llI.НaТ1i за вашето ПРОИЗШСJПlС ва 3BY1UlТ'C.. r.оито юro"РiINС. Крь-тк;;ата, развита в тer.cтa,
се npll1lllrl. също пп rьм идепа. чс в СМЛ1Iвето IШ води ~lНТУНЦИA'11l ('ТеОрИJrl1l ва Деnрт).
каэ.ва се, че възпрnпието ва '2+ 2' с последиво от вепсрцс:птивио умствено събитие, което
ви СЪ&СТ1!а J:8Ji: да се държим nаоследставе; спаш шептк в YWCТDeBOТO f!И ухо 'Кажи 41', Но
ид= ве маже да оБJl.СВИ защо CМJrТ1LМc, v:arro ro правим, Вместо об_С:НСUИС на процеса чрез
подчинпане на правила (праВI!ЛОТО на таБЛ1Щата 311 УМНOIса.вс), Т1I описва процеса ЧРез под­
ЧНЮIIIIUIС аа вид внушение. В CЛ'jЧВJ на внушение ОЧЙl(ВIUl yrаЗ8.ННе. Но аз нс ЧII.J:IU.I вкушенне,
r.oraтo nз;вaы, че 2+2 е четири (232).

40
пия начин. Ня~{а критернii, за да се реши дали нзрсченv.е (ата ',А" се отнася до
в', или 'твърдението "р" озна'{авв проаозици.ята, че р' са верЮI нли не; нито
има на'iИИ да се реши дали определен знак има знач~~ Но оби(новсно не се
бe:mохои..'vI за подобни неща. Разказваме я решаваме (wыематtlчес1СИ, физичес­
КИ, ю:ояоми'i~С1СИ) проблем" , б~з да се б~зr:ОI(QИЫ от фz...-ra, че оч~видно ИJ!:Ма.
ВЪЗМОЖНОСТ да се реши дали действуваме освоват~о• .:taJIи рaзrюваме смис­
лено. Не с ли доста парадо"сално? Не е ли доста парадоn:з.лно да допуснем, че
за3Х., ~OКтO постоянво използваме да предаваме, ICaJCТO ),(Rслим, важна квфор­
маЦИL, е наистина без зва чекне и че нямаме възможвост да отхрием този факт?
И тъй пто неговата липса на значение очевидво изобщо не възд.еЙствува върху
полезността му в дискурса (иапр. за пред.аване ва и.нформаДИIl), ие поnзва ли
това. че uредuоста.вICИТС на парадокса., по-специално Т 17 сс нуждаят от прераз­
глеждане l '?

VI

# ГоЛяма часТ ОТ Философскuте щследtJQНUЛ е посветена па тази цел. #


Феномените па езика първо се изучават в примитивни видове приложения, .. в
):(ЩТО чо.всI( може да QНУШИ ясна гледна точка !съм цс:.лта Я функционирането на
езика" (5:130). nРИМИТJlвнпте, рудиментарни езици, IОИТО се юуча~ат в хода на
изслсдмпето. са наречещ! "C3UKQ(J1i "гриН. Нека разгnедаме едиа TlUCana еэИJo:О'
па игра. Има се nрсдо>{д да CJ1УЖl{ за обr.цyI\IlПС междУ строител А ц помощник
Б. А строи СЪС СТРОИТCJIЩ{ I(ам"ш~: има б.пОJ:О8С, CТЪJIоопе, пnоч!! 1{ гроди, Б
ТРiбn. да пода"а kaM-ЬШ:lТС, и то n рсда, D КОЙТО А сс tJ)'1rjlae от Т$fX. 31\ то.зи ЦОЛ
'lО.И3ПОЛЗ&аТ еэНХ t СЪСТОЯШ се 'ОТ ДУМИ-ТО "бло(\ .. с"",д6-. t.n.rroQa"t нгрода • Л
Ч
.....
111 И3DНQа. Б носи квмъ!С. I:oiiro се - о научил да МОС\{ пра Tllna и Т4ХЪВ ВИК.
СXDfщtтс iO~" J(I\TO :,}авършсН J1рИМИ1НОСU <:ЗКК [2).
Д. рuзгледамо fJРСДИ ВСИЧКО как А [10ДГОТВК 6 за IlеЛl11. 1(011'1"0 l'Ой се пред'
nОЛаnS дn И:.JU'ЪJIКЯ !t: .. Важна част ОТ tpеIJИРОn~t1'111 ще се CЪCТOII в fiОСОчuапс
иа обепите от стра а на УЧИ1'tJ1Я, иuсочпаftки 8tlИМULlИе1'О [на 110МОЩlIика] rьM
ТЯХ. It n същото време, иэroварnltкн. дума, Ю1tIр. думата ,.nлоча", докато СОЧИ
таз$( форма'" (6; •.дe'l't" е з.амсстс!tО с "nом()щн.кк"). llU1t процедура не може да
се нарtчс: образцоnо оnpедеJlсние, защото ПОМОЩНИJe'Ьт. 33 който В НI1Ч!U10ТО се
llредtЮ.IU1.гn., че е без ниК1iК1lИ зпа.иш{ от НИJ(lUСЪВ езИК, все още нс може да попи­
та кахво е Иl'.tето (6); косто показва, че обучението на сзп може да се погледне
като .. В1I.ГЛnСJlВА.ве на механизъм Зll отговор нn определен вид влияние" (497;
срв. 5). НRЙ-нахраи помощнИJtbТ е в състояние дn играе кграта, той е способен
да юпыlmаa заповедите, давани му от строителя А. Не,;а сега сн представим,
че А обучава Б на по-слохии заповеди - заповеди, r:оито съдържат имена на
цветове. д)'Ми за числа ('4 червени плочи') и даже заповеди, хоито съдържат
това, хосто човеr: би бил СJCЛонен да нарече описание ('Дай ми nлочащ която
лежи точно пред теб') и т. Н.

" Има и друга ПРСДПO<:Лl.ВJ(а, & именно, че в Пар. IV всuчки ВЪЗЫCDffiOCТ1l ЗJ! 1!3ШlТване на същ·
иocтra са били разгледани. Очевидно ТОВ8 доnycnие нс може да се до ижс. Но едно с сиryp­
но. Рuтледах.!\о{с всич,,\! ВЪЗМОЖНОСТИ за И:Шl!l1I8.НС на същнoc:rra, nM 5:0ИТО доссга са сс об­
P-ЫЦ8Лl1 философ/!, I:ОИТО следват nОрЮI Т. Cf. Н. G о m р е r z. WcllLnschauungs1ehrc. 11, 140 ff.
nдe-тu СРСД808СI:ОВНИJIТ реализъм относно I:оицептите се КрКТИr:yaa С арryмскти Ю1то тези на
Випеищайн. Срв. също бел. 48 по-долу.

41
;'::;u ... ,.л., ., ':',,~:J l ' • ':':';;10:,. J ~ UT този език З lш q е;щн ' ! Q. С. п р'щпС>)!,., .. да

/Оказ ва това, 1C0000 ~' ,.\ч~т, " ' 0 не видът употреба, крйто те HMf!T. А BelfC сме
оп исали то ва. ТаКIl r 'TL:I~ за израза., Тази дума. зна<fИ rrюs.a" с rлед да стане
част от описание. ка:.. н о оо друг на'Шн, описанието трябаа да п риема форма­
та ,.думата ... озНач.авz. ..... ... Но наподобявайки описанията ва употребаn на думи
по ТОЗИ M<rН H. не мо}хем ДJ1 направим самите употреби н о nOBe'le като една
друга [yn01lJd)a - бел. прев.]. Понеже, капо ВlШДаме, те са а"" солютно вепо­
до6в:я" [lO}XVI,
# J1;J. срава им напрамср начина, по ~ОЙТО ~шта ,.,чt:ntpИ" се ИЗПOJIЗва. с
начи:на., по !сойто думата ..uлоча" се Ii3nOЛЗва. във въарос:зата' езихова игра.
Рaзли.mтc в употребата на ДlJeтe думи·най-~сво нз:ляза напе. J:oraTo cpaBRJ[Sa-
ме процедурите, посредcтrюм \Соито човех се учи па СЪО'rвeтвятс им употреби.
Дете, Хое1'О ще брои правилно, първо ТРJlбва да научи П()C;.l.едователностга на
цифрите наизуст; ПOCJlе тр1lбs 8. да на.учи Юl!< да прилага та звание в случай , на
броене, напр. броя ябътси: една коmиица. Прю~еЙ1СR това. ТРJlбва да казва
ПОCJIедоватеnност от кард.иЯaJIНИ числа!I за ВСЦО ч:исnо Ч.lSlбва да взеv.а. една
ж6ЫII:.а от ",отипцата (срв. J). То триб еа да вни~ав да П~ преброц одпlt ябъmcа
два tгьrn пли да пе пропусне HJliCOJf. Цифрата. fфJriО 8 CЬOТnCTCТ8ac С 't'aЗИ
процедура со КООРДIfI!яра с последна JЮълu, се ва Р~1f8 "брой а x6'WtY(1iТQ в
~отИIЩ4та' . Ето ),"i1~ ~OBeK се Qб}'ЧRпа па ynотр~г;та IJI!- ~ ИТО М ха.: ПRфрR1"C
се ll3UOJr.JIЩТ n броенето. да сра fЩМ с това употрсбl1ra: if дума хаro 'ruro\Ui.',
Чо!!сlC сО обучава чрез прост n01\113 - думаn 'I'[л()ча-' се nопар" а nРИC;ЪCТnИО1'О
па плоча. НаА·сстцс детето. lCoeтo t.!ОЖО да Q'fЪQСCТnIIМОJ(И и РШ\Q{те ~a
сзпхова.та игра, с бяло обучспо, Н СОВ'" ~I!. ПЯЩО, gOCiТO да има- нещо подоб­
по с npOI.ICДYPIlТll на броено, ОnИCD.Юt no--ropc. Прrmож~ ето пп с мата ДУМА
rbM KOIIJpCiCIl o6crr CI млого ио-просто, ono.n:roтo приложението па ДУМИ за
qясла хъм С'Ъ!IКУПRОСТ, q (ето t.:арДИОIUШО fWСЛО- ис МО.,В да се види iJClXH!tt'l.
TODa пр lJ10ЖОIЩС 110 \'МIC'JJ(JШ И ИКlLКnll CJJОЖttП технюrn; Иlf11Uпл" !СОЙТО рi\збпра
3НiИСНlIСТО Шl 'плоча', може да щшл&rа 11I3И дума СЪ8С м иепосрсщствсuо. #
He~a сега с/о{ nрсдcтn.nим, че шtкой. cncдsa.it!CК Т" би cnoрил 110 ~И начин.
Cы~cel\{ ЯСМО с: '.!lJIOIiIl' ОЭ!!АЧ аа моц А '3' О:Шiif{liва З ... I1сиа дума IJ един езих
0311i!.l(n.lJ l1СЩО (ер • З). Сl.1ор~д Ви:rreнщaliН ТОй досега. с е.wэал съвсем нищо.
Ахо нС (той е1 обясltяаaJi ТО\{НО «ОlCео реэграи.иЧСfНIС [toil} тлас да иапра.ви,
(DъзмоJJruО е. Рl1Збира се ('f'Oй1 Д!l.1tС1U\ШС да разl'p!UШЧК,цуыв-тс па {кахиатаl е3ПJС
[оuа игра] 01' ДУМИ без 3П8'iСIШС [13].
Да Сп представим uяхой да ХДЗВ8.; ..всички ifRСТРУМСНТИ служат да видоиз­
мем нещо. Следователно чукът видоизменя ра.зПОJlОЖСIlИето на цирова; три­
ORЪT - формата ва дъс,"ата и Т, Н . " И кахво сс ИЗМ~НJt от метьра.. от един съд за
разтошшане ва ТУПМ, цироните'? "Нашето знавие за Д'ЬJIЖЯНата на нещо, тем­
пературата ва 1Y'flt8Ла и TВЪPДOCТГR ва кутията", Бн ли се спечелило нещо от
това IiаlIодо~яване ва израза ? [14]

XVI ПаС4жът е преведен тм:а: "1<4.00 означава", думите на ТtlЗI! С:ЗИJt? - Ка..: може да се Видll
nu:::вo roИ&"Iаввт, ио нс чрс:з наЧ1fНа. по хонто се употребli1lЗТ? А тоа. вече OnllcaJU.le. Изра·
:rът: "Тази дума означава тава-, тркбва да стане част от таи ОШiсание. Или: ОПIlС8.ЮlСТО
ТРJlбм да вземе формаТ1l: "Думата .... означава ...М
Но чрез едно тахова уподобааане на описааИJП8 на употребата на ДУМкте n ИС може д
ста.не в по·roЛJIМВ степен еДН8оа ! Тъ!! като, 1."Uтo B~C, т1: са cыIccM разнородни
М
[10]-
бел. прев .

42. ,
/11

# Нашият пример li неговото " ... ш:уване nрсДJ1Зr.rт !iНСТРУ:'>{СНТали: с ТJ( , те -


. ория ва е:ЗИJCа I7 : Редът, по който А дава на Б ИПСТРУМ~НПI. оринужда г. Б да
девстнуса по определен начии. Тяхното значение зав'R:::И. ОТ това, хак се предпо­
лага да дейстнува Б в Сlf1)'зциитс, в !юи ro те са изговорени. Изглеждао снова­
телно да :с разшири тази теория - к('.>!то е следствие ка Т', след малко Т:{ ще
б'ьде описана в езикови игри, които СЪ.L(ържат и оппсателни изречения. З;,ач е­
ннето на едво описателно .изречение тогава би се cъcro'li.10 в неговата роля ПР И
' оаределеки свтуацlПt; по-общо вътре в определена а:ултура (срв. 199,206, 241,
325. р. 226 {с. 390-391}XVШ). Витгеюцайн е извел това следствие, косто е друг
резултат на Т'.
Това, 11.'0..'"1'0 нариqаме "оnuсанuя , са ннструмеНТ',{ за особени употреби.
U

ПОМИСЛИ си за машинен чертеж [ко кто насочва създамнето на fШ'lерта.ната


машина по опр делен начян - доб. от ФайерабеflД - бc.n. пре в.], за сечения., за
верпrкална проекция с оразмеряваШ{II, които .lН1:жеuерът ИМJl пред себе СИ .
Коrзто мислим за описаннеТО.JCато за словесна карТИ.на на фаJCТ!lте, нещо ни
nодвсхда относно нея: С]C]IЩIНИ сме да мислим само·за жаРТИНIJ. КОНТО ВИСЯТ на
стените, КОПТО СЯIЩЩ са портрет на това. как лещата ЮГ}fсждат, как изглежда
Toaa~X ('J'сзх каРl'1НЩ са СЯХ6Ш бе:щолсзни) [29IЗ. .
И QЪOCCM обобщено: •• Е3ИК'ЬТ с IItTCTPYMetIТ. Неrotште flОНЯТЯЯ са иистру·
меи~" (569). Тази идея има. пажно CJIСДCfRrtс, ИНС'гр)'М сft'!'нте Се описват, I(ато
со обърнем К'ЪМ '1'(1)11. 1<ак те ра.ботят. Им!\. разЛI\ЧНII 11I-iДОIIС ИflСТРУМСflТИ за
Р!UJllf'lШ{ иели. И ШIма uшцо. С'ьответСТDуLlашо на ефrщtp!!RТС эва'}СIН!Я, "оито
саоред T t се предполага да праnя:т СМItСЛСfli1 улотребtrr'а Н1\ t/C!J!JJ(!.I HUCTPYMCfI-
тя еJlШ1КUО, "Н(жа употребата lla думите мя учи на TXXtiOTO З.ttltlснне" (р. 220
(ерь. З8S l! &Ы!Г. 11ЗД. - бел. ПРСН.} ) i'рябtlfi дц ЗIlМССТI{ Т. R. ODil сеrэ. НЮltждll. да
е нооа тсорю{, Т', За да СЩGItИМ Ш!JIfi.'га (I!1ЖНОСТ Нn Г. IOfC flреди !JCH'II<() TP!IUHi\
НВ р~~глсдпме CJtедtпtтс fJ1.ЗРflЖСlfИJ!. k(ЩiO с!t\(uш си 1It/!.Б СЖIlIt. РIIЗ!(UЗ f1 t\Но.n
ТО . ШlрежданCiО, ОПDtU1Нlс"rо нис, разби ра C~. И3f10Jt31Ji1ме ДУМИ f( IIрсдОСТU!Jлме
IU\ JI'руrите хора д" Aei1C11i)' ат по ОЩ:Н:ДeJНШ. Ш1ЧИН (Ап flреос~ш сюt'Г nЛUНОi!ет~
Cit. 'O.ltfO 1l0КiiЭпnме 1(81'0 неоснова:ГСJ'lIШ. да се IiОД'lюt1!.i Шl жt:.лl1tнliПtl НИ, A/i
слсдват Оl1редел сu маршрут, хойтО им UОСОЧВltме на j';apТnia). Но опнс:шиe-tO
ЮJ. :шачсния1'n HI1 елеМСlЛ'ltrе на езякОВtI't'с ilfpИ не се Ю 'lСРnВI1 чрез ПОСОЧПI!lН:
на нlt'{ИН!l, по който УiJотрtБЯDам елементите, п връз ата на. та.зи употреба с
нашите действия и тези на дрyt ·и хора. Понеже в ПРОRЗнасянето ш\ думите и
изречсRИЯта UЛ(Qме np€дfШд НС' О чрез ТЮ;, .искаме да Ifзразн м МIIСЛИте сн,

17 или една ИЫТУИЦИОJiИCJD (пра.гматистn, l(онстрyrrи.вIIСТn}ТWРНJ! 114 езиХ11. Изра:щтс "IIИ­


туиu.ИОflI!Сn:a-, "ораГМRТИСТГJ.-. бl1деii~1J НЗПОll3ва.вil по тоо.а !nЧИН, слухат дв опкшыт една
от lIаСТQJlЩИТС ТСНДСJЩИИ lCBTO отиаСJlща се 110.1.1 ОСf!ОИ8Н.кжта ив М8тсмал[квтu. C&:JIOHCU
съм да пжа - и има С IЩН О ОСlIовоние в ПОД:ЦJ. НВ тuзи гледнll. ТОЧК8, - че теорията на

Вl!1ТснщаJlн за езика може да се разбере (ато Х:ОВСТРУХТИВ1ICТn теорЮI иа знаЧСНllето, Т. С.


ОТО II:ОНСТРyrrиви:rъм. П'jН"''lожен не само 110М Зlf2ченнЯТ!! IUI ЮlтсмаТИЧeQ;нте IIЗРази, ио 11
n'M ЗН8ЧСI:Il!Jm\ l!Зобщо: СГ. Р о i n с а r е. Derniers рсns= (G=вп edition), рр. 143 ff., и
осоБСI:IО: Р. L о r е n z еп. Konstructive Bcgruendung der !l-1ашnаш Math. Zs., Вd . LJ.ll (1950),
162 ff. а. СЪЩО PhiJosopr.ical Investig:ations, р. 220: .. НСЮl доJrt1Jаrnелсmsаmо вн обучи нв
тооа. което трябва д се докаже Ц{с . 385 в БЪJ1ГЗРС"ОТО юдаlillС- Изречението С преведено
"1ICn: "Нсn доказателството те научн какво е бмо доазЦ,но" - бел. прев.}.
)(",111 &pOJln!O се има ПРСдJ!ид ПОСJlСДНЮIТ абзац 118 С. 390 (ПРОI{ЪJ1XЗ.ВВЩ ив с. 391) в бълг. изд.
относно 'Д'ЪJlЖинв' 11 IIСЙl!ОТО опреДСЛJше - бсл . аРСD.
XlX В бъ.лr. юд. MD!J( и.згле-жда тoвa~ с ~к.a[ с нап ра вено ТОnВ" - бе.н. прев .

43
_ r• .
.. "1",
.~
желанията си ИТ. н. (СРВ. 501). Иwеяао нвашето зnаЧ2uuе за него придава сми­
CЪJI ва изречението ... И 'имайо предвид' е нещо в сферата ва ума" (358; срВ.
TJ. Това., хоста имаме предвв:д, IGГлежда ВС:З&ВИСШdО от в:ачина., ПО който из­
ползваме дyt.fiПC св, и от вачиц по шАто други хора peaлrpа.т на иашитс из-
1t?.з!!2.В.ИЯ (срв. 205 а отново TJ. Нещо повече, зН&чсаюrra ВА вашите изказnа­
!шя, бядеАп CJq>1IТП ПОД цoвъpвocrтa на рaзim:чmпe n:а'ШIЩ, 110 конто изпол­
S:Шlkre тemктc елемекти. сщивстваю MOГtI.T да се 0'Т!rp1!Я.Т ~рс:з 110глеж:даае на
p.JCТВCBRТC npтвв:и. <шето Hl!..11:ВIme ПОnЗllа. J:aD0 ~ rr.pедвf!Д qpс:з тях.
И.цдивв:д, шАто ксn да разбсре, тpmвa следоВl1телко да схване умствената
npтя:нз... ..на впоЙ' 611 се ИCDJlО Ц юme 'РазП3В8JlerD става причиаа., ЩQ'ГO
[IUXОIi друг) да SHae. че мен ме бo.Jtи [например}; това Пора1[дIL този умстве н
фс.помеи; всичхо друго (по-сnеIDW!ИО дали "ТОЙ също llpапи нещо по-нататък
с това" - R!Шркмср rърси: ле:к:аР. за да JfiO! помогяе) е несъществено 38 раз«аз­
ваисто'" (363F. "Единствено в деЙствието ва разбирането е това., !l.'.оето ЗВ8ч.и,
че трябза да В8ЛРanиu това. Hape:x::дaнemo - iщо, та това са само звуци,
·CJ1едп от wacтило" (431). Слr:доsaтeлво эначеввсто R разбирането са умствена
процеси.

# Очевидно тазн !iUtCJI IfсоБJ.OДJU40 го принуждава .ца си даде cMCТlCa за


зиа.ч.сцието. ~eтo е RС3ЦИСю.со от' описанието па UЧ1lЦ l'Ю коЯто ЗЩЩ1iте се
а:щолзват I опрсдм,па ~lUtOaa 1П'pa. Друга г01tJfЩ ЧАСТ отфид.ОСофСl(uте ц,.
САеованШl е nО~I.ЮТCRIi па то"адаuоuже. че ие 1'Оl!ао cлyчuт.. ГриЖJП{1J ав8.J1ПЗ
на ПIЧППа. оо "ОЙТО IJЗtIоJIЗ38МС фpu~ ПТО 'А D1mU1ысрдеа Аа ...', 'Л ама пред­
аIШ. чо ...'. 'Д l5а~апно р~бр", '10..:, пощва. че в аniПa да се обllСПИ Т1!3К упо­
треба ппо ОТflО80 сс npw-ьр,м.ме JC1JM описаниото аа В&I{DI, по КОЙ1'О упо­
требаDJме ОUPСДСЛОIII oммnтв u С3ИХОlите агри, ftorrтo ~(f lf3рази са на­
юше, и 1p'Ь3k4rn на Тll3И уп~ с д~йCТ1lwmt ИИ 11 С тези ва други хора.

САсд,,,

Превод: ВАСИЛ rшНЧЕВ

хх ИзречеliИ~ е превсдено таха: "Иа:аwе да I:IIЖСМ: "СъобщеlillСТО преДИ38К1rа това. че ТОЙ


зкае, че аз ".мам 6оЛ~II; то прсд извп:ва този психичссJrn феномен; всич~о друго е несыцест·
кно за сюбщението· [363] - бел. прев.

44 . .
I ISSN 0801-7~99 оо

~.
Философски о алтернативи
hilo§ 'Llicala t~rnatfves ~

СПИСАНИЕ НА ИНСТИТУГА
2/ 997 ЗА ФИЛОСОФСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
ГОДИНА Yl o

VOL. vr ПРИ БАН

СЪДЪРЖАНИЕ

ДЕКАРТ - ~ ГОДННН no·nCHCJ'



А е о 11 д» и n о 11 = Д,"рт: MOllfPl!M I(орещи 111 IIОКSI8СМ'II!CW:тт&. ••••••••••••••••••• )
А Jf О К С 111 J1 'It Р ·г" 11 r о 11 - M-СТofo 111 сllOбoлllАТI IIOJIllll дСПРЛО_П ЛОГКО ••••• 2У

ФИЛОСОФИ НА кк ВЕК
/.1 !l2 11 Ф• .1 S Р I б q Ц А - DlIтreuщаllllОllltТО "Философски КX&,UIII"I" (О '(IСТ). • • • • • • 34
ФИЛОСОФИЯ И ПОЗНАНИЕ
И I Q 1/ r 111 ё I - ПробilёJot\.Т рАIUiОШIJ1I1ОСТТl М IJёil шсте 4.орМII (11 'liст) ••••• ~ •• • • • 50
ФJlЛОСОФИА Н НА УКА
11 11 11 И 11
Г)' Р о 111 - ФКilософИI'fI 11 С1>lIремеlllЮro 1111)"1110 rlCmlllllilt'. • • •• • • • • • • •• • • • 61
С 11 11 С Сп s с о Ii - ФМJIософllП1I Между 1111)'1/11111 теоnОnll1l'а. • • • • • • •• • • • • • • • • • • • • • 69
И 11 а 11 Пу 11'1 е о - Хе tёлОВ:if1l .. фll1l()с:офllll1111 НРltрo.шl111- 1(1'1'0 nР lш0*Jt8 АИaJIёt't"'IКО
JlOntI"D• • •••••• , • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • 74
Н It It О n С Р с -r С 11 О 11 11 - BlooP~), I lapaдoKCII 1111 А.xnWдКII · ПОjI()JICкк - РОХIl It
11 IJ 11
IIрllродатn 113 фк)мчсСItIlТll peaJllI()Cf. • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • . • • • • 81
В J1 n д Ii М 11 Р С f О iI '1 С • - Тtxvч -
ГCIJcaJ10ntJI 111 CM"ClooJtI1. • • • • • • • • • • • • • • • • . • • • • . • 90
А n ~ кс 11 А 11 О С ТОП О 11 - KPJrТII'lCCKlllfF РIЩllНОШlnк:n.м n10 IЛтср"атнва lIаl1с:нхо.1 0-
rn~ма н СОЦII0J10rмэм~•.• _ • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • . • • • • • • . • • • • • • •• • • • • • %

ЕТИКА . МОРАЛНАТА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЛИЧНОСТТА

Д к м \1 тър С т а fI r о • - rCIIOIIC: 113 MOP3J\IIOТO c:ъ:J118f1I1C ~ J1МЧIIOCТТl. . . . . • . • . . • . • 103


Е ... 11 n 11. М 3 Р н 11 О а а - МоралllОТО Р3З8ИТ"С - об.С:ШП~J1tUlIТ модел na Жан Пккже . 115
ФИЛОСОФИЯ. РЕЛИГИЯ. УТОПИЯ

н к 11 n Д 11 101 11 Т Р О В а - _Всичко ще БЪдС по IIOIIOMY; защ(ло :Jt BOТЪT е преrp3ССII-. • • 125


РАЗМИСЛИ

r с орг к Тод О р О О - _Ва раа." всипата 113 беззащитните дуМи!-. . . ...... . .. ..... .. 136
А 11 U 11 11 С ТОЙ 11 е в - MllrOBC: .• о о о ~ о
•••••••••••••• •• •• ••• • •••••• • • • • • • • • • • • • • • • • 150
П а в с: пПо 11 О В - ВЛIUШКС:ТО 113 фlU10СОфIlТС: .••.• о о • •• ••• •• •• ••••••• •••• о ••• о •• • • 155
ФИЛОСОФИ НА ХХ ВЕК

ПОЛ ФАЙЕРЛБЕНД

вИТГЕНЩАЙНОВИТЕ "ФИЛОСОФСКИ mСЛЕДВАНИЯ"*

vш .
. # ЗначенИсто, косто свързваме с определен знак, е умствена картина. Ние
нс поглеждаме
t
в ума на инднвида, за да OТ1Cp~feM KalCВO
_
наистина казва.
. ,..-
Прие-
мамс неговите IОIQQвания откъм лицевата им стоиност, например допускаме,
I
чс (огато ~aa 'М. рад те, -
, тои е в СЪСТОJПiие на QМРаза. n
А. ко давам пякому
QаР~Ждаце, ~У8СТ!lУ1ЩМ. 'ie е наllМНО дО"mа11l'ЬЧНQ дащ дам знаци. И аз няма
НКХОI1i дa~: ТОIЩ са само думи •• "СЪОТjlСТflО. KoraTO питам НЯКОГО нещо и
тоА ми дава OТfODOP <например знак), аз съм доволен - именно това с. косто
съм очаквал - н нс НЗДIfГllМ възражението: това с просто отГQIЮР" (503), от
настоящата ип гледна ТОЧХII леСflО се ПО~lIа, че това CТ11IОllище с ловърхност­
ПО, Понеже бll могло при ПОГЛСЖМ/JС П душа,а (ш1И ума) па говорещня ла откри­
ем нещо, .CbBteМ Р~ЛК'Пfо, например шобов D ННДИВIIm1. който хаза 'Мразя те',
и Два Dвпроса D'ЬЭННК1I8Т OTIIOCHO тази 110CThПка, ПЪрво: Защо се лоперя­
в&Ме 111 езика иа ума (човек се ЧУДИ JШК'ЬD език може да бъде това) при положе­
RПС, че ис сс ДОIIС'РЯDtlме ш\ ОТКРИТИЯ език, т, С, ип изрсчmllСТО 'МРnЗЯ те', (Срв,
например 74 к всички пасаЖJl OTIIOCHO ТЪЛКУВn\lСТО на правила 197 н сл,) Поис­
*е каквото и да се ОТКРllе Ii YMn, може ДО сс ТbJII(Y"::i по различни иnчннн , ако
всдив* сме решилидn I/С ПОСТЪПnl1МС, IШkТO оБЮ:IIОilС"О ПРfifJИМ. шшример llfi
ие B3CMnмe Y'fзстие )J определени игри, които сс нграят с sнши,.е стойности.
Второ: Нека допуснем, че НIIКОЙ, който IlfiИСТИШ!. обltча дадено лице, и казва, че
11 мра:ш 2l , Дми този факт прави 'МраЗII те' да значи С'Ы1l0ТО K!i)t'fO 'ОБИЧfiМ те'?
Или да си представим ИНДИВИД, който npn!!1t мноro .. rptШКИ lНl е:шкn" (или Ii
момсИТfi е пО>скоро jЗСТ С труден пробле м и пораш! това не с.луша lIНIIМЗ1ел­
ио), .lL3.DnЙ ки това. което IШС СМIlТUме 3i\ грешен Нли неподходящ отговор. д3lНI
таЗII реакuия - да се рззrлежда tIеговият отгово р като непоШ\одящ ~ Не показ­
ва, че това, което той I:пзва, се мисли като имащо значение. нсзаВИСIIМО от
онова. което той мисли? Понеже не казuпмс: 'Той, разбира се. даде праВllлен
отговор: това, което каза, се прндрУжпваше от правилен мисловен прiщес', а
по-скоро: 'Той даде СЪвсем неподходящ OTrOBOp; може би той не разбра въпро­
са ии или се изрази rpешно' . Или "да се предположи, че казах 'абвг' и имам
предвид: времето с хубаво. Понеже, като произнасях тези знаЦJJ. flMax предвид
нормално опита на НЯКОЙ, който години наред е употребявал '6' в смисъл на
члена 'то', 'а' в смисъл на 'време' н т. н. Дали 'абвг' сега значи времето е хуба­
во?" (509; сра. 6~5). Как някой друг да отt..-рие какво JfMaX предвид с 'абвг'?
Разбира се, мога да му обясня, че 'абвг' значи 'времето е хубаво' ; а също така

• Продължение от 1(11. J -В3 ,


l' Психоаll8лиззra е превърнала но-скоро в 110двеждаща УПОll>ебата lIа таltи83 СJlУЧUИ. Т. въвеж­
да Ji:apТlllltll езИК (Т. Шlр. СИМВОJlИ) и го n.лКУВS 110 тапа lIачин. че е Ш:Ра3биросмо как теори­
.та би могла да се ollpoBepгac.

34
мога да покажа как частите lIа първата последователност от знаци се отнасят
'. . .1.
към частите (AYMlrтc) на втората последователност. НО ба било грешка да се
допусне, че такова обяснение разкрива това: което 'а6вг' наистина значи. Поне­
же от ня KOJ1XOTO ДУМИ, КОIIТО възнамеряв~ да сс оо.cюrт, ве може да се преце-
ни далИ се дава оБЯСН(!НИ(!. . " . • .
# Разбира се, казвам '"абв!"" значи "времетО е хубаво'" илй 'чрез "абв!"".
имам предвид, че "времето с ху6аво'" и имам нcwерението да дам обяснение . .
Но сега да СИ представим някой да казва 'Г-Н А н г-жа Б се обичаха - исцм да
кажа жи-вяха ХХJl - заедно д'ЬЛГО време':!. В този случай той не иска да даде
определение или обяснение, според което 'обичам' се предполага да значи съ­
щото като 'живея'; по-скоро тон извършва "грешха на езио" и ис~ да се поп­
рави. В определени случаи това с ДОстатъчно ясно. В дрyrи случаи следва нап­
ример от фаrra, че 'обичам' пикога "е се споменава пак във вРъзка С. г-н А и г­
жа Б 11 т. н. СледоватеЛно, когато аз каЖа 'Чрез .. абв!"" имам предвид "в.ремето ·
е хубаво''', все още пе с определено каnв е случarr. дали В'ЪЗнамеРJlВах да дам
обяснение, яли беше СР6УЖДЗFlС от виД транс, или капвто и друг да би Могь.л
да е случаят, НаЧJfПЪТ, по кОНТО 'имам преmнщ' ТРАбва да се ТЬЛКУI13, сле.ааа от
КОПТСl<ста, в ХО"ТО ПЯЛОТО Ii3речеJ{ИС се КЗказва " от тоаа. r;ocтo разбираме
относно П~liатаТЪJUиата употреба на знака 'абв'" (срв. 686). СледоватCJlНО, 3а
ла сс разбере дал" 'абвг' Iil1l1CТJma значк 'времсто е хуБЗIIQ', трябllа да открием
как 'цбвг' се If ползва "аПЪШIО tlезаВКСIIМО ОТ всяпкви чytства от страна иа
IЩДlllllша, КQЙТО JrШ3ВIl 'абвг', и от всякакви оБЯСJfСКИJl, nЗ8а1fК от НС.ГО. Разб.IРl1
сс, tlerollOTO обяснеlШС може да бъlIС И3)(.ОДIll1 точка DТРСIIКРОlIката tllt употрс­
б3Тt\ на нов С3ИХ,D кокто 'а', '6', 'о', 'г' наистина ИМ4Т посочените значеиия, Но
3tlбслсжсте сега, че 'uбог' прилобивз CMIIC'ЫI САмо D рамките ш\ тази езикова
,(гр", Не мога д(\ имам предвид 'времето е хубаво' под 'абвг.', прели тазll еЗIIКО­
ап IIГРIl Дl\ се УТВЪРЩ1. Cuмият ОЗ нс можах да СВ1tржа ШIUnl смисъл с 'обвг',
ПРСЛ II СJIСМСIIТИ1е ип Т0311 311111C да СП ПРИJlобllЛИ ЗllnЧСllие като CJlСМСIJТИ на
onpeIlCJlClla С3И.ICО1\1\ "ГР3, И Дl1же фактът, че " HOPMII.J1HO съм ИМn11 опит СЛИН­
CTI}CIIO от 11111(01\, който ГОДJШИ IIПРСД С И3ПО11381111 'б' 8 СМИC'bJI на члена 'то', 'а'
n смиC'bJ1 1-111 '»РСМС' и т, 11," (509), нс би моn.л да им npnдaдC знаЧСlIие. Ис
можех дори да оmlШfJ този опит. КIlКТО ШI11РПВИХ ТОКУ-ЩО , 3I1ЩОТО 111.КОВI1 onll-
сыше все още НС сьществувnше,
# Трябоз .ltli МttJНОЧИМ. че НЯМIl ПрОС10 умствено УСИJше Ни ИНДШIИД А.
който МОже Нли да шн1РUl}!I една nоCJtсдова'rелиост от 311аци 11а значи нещо
Рa.зJIIIЧ\lО от 'rOBa. IЮЯТО ТJI има в определена езИКОва игра. 01" коя1'О е част. или
ще оправдава казанотО - той ItMfi предвид (възнамерява) нещо различно от
всеки друг. който JI използва. Това юrJlеЖДа Доста парадоксално. Нека за мо·
мент допуснем, че двама човека от племе, което не познава IIгрите, сядат пред
шахматна дъска н изпълняват движенията на шахматната игра; It дори С всичко
подходящо умствено, което ги съпътствува, и ЭJl:О ни(! ги видехме, щяхме да

кажем, че играят шах. Ала сега да си представим игра на шах. преведена спо·
ред определени правила в последователност от деiiствиJl. които не асоциираме
обикновено с l1гра, да кажем във викове и тропане с !Срака, После да предполо­
жим. че тези двама викат и тропат. вместо да играят обичайната форма на шах;
пр" това викат 11 тропат ло TanB начин, че движенията им могат да се преве­

дат чрез под."(ОДящи правила D шах.матна игра, Би ли трябва.по все още да сме
склонни да кажем. че те играят игра? [200]

x.~il Lovcd (OllrJI .) - 06I1Ч3.~О. lived (nIlГЛ.) - жltОkXа - бел . прев.


:J В"ь Vorft:-sungen uеЬег PS},('/loonalisl! MOr:ll' да се lIамерат МIIОГО пркмери.от този ЫIД.

35
Ре шениClО на този Bbl1 POC ОТ';' 40. завие и 01 еитуamurrа. Например да с н
rт ре"ставим. че тяхното ·викане и -rpomille играе важна ponя в рамките на рс:ли­
j'ИОЗl.lа цереМОНИII. на племето. Казва и, че BCКJ:a промя:на ва процедурата обижда
боговете и съответно се наnзва (yбrвaТ тези, КОИТО обиждат). В ТОЗИ случай
'нито 8'ЪзмоЖJIОcrтa на превода. нито наличието на ШaxwaтIJИ чувства в умове­
те на участниците би превърнала процедурата в- игра ва шах (макар -че също
така с шurь.лно възможно да см прenставим племе, в ~oeтo губещите lfrpa на
шах се смя:тат за мразени от богоJltJ'С и са убивани; ВО . в този слУчай ще СС.
направи разлиха между ИгрИ 11 релнtJIO')ВН процедури ЧРеЗ фа.кта.. че единrnс­
н() жреци имат ДОСТЬП до ПОСЛСдннте. ИЛИ че различни юрази се използват за
описването им, 1(0ето липсва в Ha11JN. случай). Нащ~оТ1Пi.. странното умствено
CЪCТOJIНHe на онези, I(ОИТО са обезnocoeпи от шахматни чувства. ще бъде сви­
детелство за безумие (Срв. бел. 6 пo-rоре) или за липса ва рели.гиозни чувства.
# Сега можем да преосмислим целия си аргумент JI да погледнем хората.,
КОИ"Т() сеДIIТ на шахматната ;{Ьсха и местп фигурите. Наистина ли играят шах?
Виждаме. че огледът 1Iа умовете ИМ не ни помага: биха могли да са странни
хора.. МffСЛСЩЩ за шах своето щm.лпt1IИе на религиозни церемонии. дори твър­
деrгие-то ИМ, че (rrpаlП' ШЦJlе е СИl')'J'1Jо, че щс nOMOrn.:. ПОНQже бн могло да са
чуДl( думите от НЦОЙ lI.р)'Т " цепрз~ио да гп 1"ЬЛ1C)'вa1' 1J СМИСРЛ, че да се
ffrpae шах е да се стои преА А'ЬСка к ла сс праият ПРОЮJOЛJШ ДllИЖСIIИR С пеш­
КUTC. Сь.шо фа1C'f'ЬТ. че кэпотвuт шахматна Д'ЬСка, нс ии помага. ПОllеже Д'Ьска'
та ле с С'ЬЩСC11lспа за играта. Какпотогава е същссrвСRО? Фактът. че кграят по
ОПРС!lICJIсiш npat/lilla, чо CJlCJDaT праlКJIIlТ8 fЩ шахматната кгра. ПрилагаRЮI
този резултат IC'bM ЗПliчсftJtJilТ8 на ИJРСЧСIIИЯта изобщо. стигам с до идеята. че
"ако Rяхоft И31'Оваря изречение и шш нещо nрОО8ид JUIИ го ра.збuра. то тоП
опсркр~ с ИЗЧUCnСИИJl по определеuи правила" (81). СлеловаТСЛIiО при UИМ"­
зира.пс папоtllтията :111 :НШЧСlmе, разБНрtше, мислено If Т. П. ИnС\-IIЮСРМ стиrnме
до II:ОНЦСfшИJtitl :m слсо«аNС на щю,иIlО. Но преди да се об"llРflСМ към Тtull
l<оltuсfUlИЯ. трябon до npоюпспсм по-nобре IJ 110Юlтията. ~оито току-ша СЬ0МС­
IШх.мс, особено IJ flОНЯiИСТО за UQJ,fepcJIIIC. #
# .. Странното вещо в HQAfCPCHutmO. DУМСТIIения пропее е. че същеСТ8ува­
нето па IНIВИК. на тexIlНKIi не е uеобхо1UtМо 31\ него. Така и.n.nример можем дn си
!1РСДCТiU\ИМ, че двама ше Н~QJlТ шах tf D СПЯТ, D !СОиТО дрyrи игри не С'Ъществу­
u
мт; и nаже, че биха 3fi.ПОЧllIUl.Н иrpа На шах -- 1'Оrt1DО се Dpel(1,clln (205). Поло­
жената KfiTO ОСИОII!i идеи е СЪЩfiТ1l, bt1'O 11 с.tty1./ая на :шаЧеНllето: щом присъе­
ДННlIваме значение 1(1,1'01 :ШаХ тъкмо ото свържем УПО1'рсбата му с определ ен
обрl1З, койТО доброволно С'Ъ)дзпаме, ТО roralltl МОжеМ СЪЩО 'I'ака да възнамеря­
ваме да наПР8.IШМ нещо ПОСРСДСТnОМ СЪЗ.l1nване на определена умствена .:ар­
тина. Но ках, тряБВt\ да попитаме, е възможно да разбср~ t дали А, който тъкмо
е обявил намереннето сн да lirpae ш.ах наиеТЮfа възнаме РЯDа да го налрuви?
Рl1Збнра се, шахъТ е определен от нравилата си (срв. 205). Следователно би ЛIi
трябвало да заключим, че правилата па шаха. присъствуват в ума на А, когато
изговаря намеренията си? (205) .
# Изследване, подобно на това от IV Са по~горе, ще покаже. че не Bce~1I
акт на възнамеряване да сс иrpае шах се придружава от специална умствена
карnша, харапер"зирана чрез намерението да се играе шах_ Разбира се, ЛОНJiI­
кога намерението да се играе шах е налице съвсем отчетливо. (не съм IIrpал
шах от дългс. време, запален иrpач на шах съм, сега исхам да играя шах и не

[[екам да спра търсенето, докато не намеря шахматна дъска и подходящ парт­

ньор_) Но това е самосnсциаАСН случай на възнамеряване да ее играе щах (срв.


IV СЬ по-горе); следователно неговите хараперистики не могат да бъдат лри-

36 •
ЧlIна да сс нарскат ДРУГИ случ а ll на nЪЗIJ~мсряваllС да ' IIrpat шах - СЛУ'iа и

например. в конто тез!! хараll.lСрlfСПIКI1 Шllll,ЛНО отсъствуват. Н о а '0. от друга


страна, допуснем, че п рсд вътрешното си око Л им.а съвършен о КОIllН~ на пра­
вилата lIа шаха. то трябва ли ТОIs неоБХОДIIМО да следва чеpnrrе на това копис
по такъв на'!.ин, З3 да бъде резултатът игра на ша.",? СЪЩО таи не е ЛИ възмож­
но той да ги тъш:ува по не06ШUlовен нач.ШI. който в премина.ването от четене
на умствената си картина към външния свят (шахмаn!а дъсхз, св о ите действия
пред шахматната дъска) автоматично да прави вид превод. така че в крайна
сметка той да не върши топа, което сме СКЛОIIIШ да наречем .,игра lIа щах"
(срв. 73, 74, 86,139.237). И трябва ли все още да казваме, чt той възнамерява да
играе шах тъкмо защото IIЯl\ъде във веригата от събиn!я. която накрая води до
негоnите действия. участвува .:опие от правилата на шаха? Разб и ра се. бихме
могли да тълкуваме това копие. както обичайно правим. Но дали той го тъл­
кува по Същия liачин? И даже ако той можеше да НlI I:a~e кзк го тълкува, ще
знаем ли как да приемем обяенеm!ята му? В"ждамС. че "тълкуванията сами по
себе "1( не определят Зllа'jсние" (198). Просто трябва да '{а.каме. И ако той наис­
тина действува по такъв lIаЧНR, че се отнася хъм играене IШ та.'<, кakio НИе ro ·
Ра;}бираме. като ИЗПЪЛlfСЩIС 113 намсрс:нията си, тогава можем да "ажем, Че
flъэнамеРJlIЩ да играе шах;. Но ако се окаже. че той нс знае ~K се нграе шАХ ИJIИ
че t.lal(ap. ВVl/щмеряваl1lCИ да играе uщх. ,ой седне пред ш;ц."щтнuта дъска и
netic11lyвa непраlН!J'lliО. flРН определени обстоятеJIСТllil бl! ТРJlбвало, да ЗЗI(ЛЮ­
ЧИМ, че е имал погрешни HnCli, шо се QТIЩСА дс) IlfiмереНи.lfТil му. Разбира сс.
ipяБРIl ,/Ш се DмЪ!ше фра:НПft .. пр\! Оllре'nСЛС1I1I обстоятеЛСТ1)jl". Понеже с 11Il-
ПМНО ЯСIIО. \Ie аl(О А . ВЪ ШlмеР"D8Щ Д играс шах. бъде flpelICТilDeH па ИIIIШIШД •
. когото lIe xupec[I!I. то с IIl1меРСIlНСТО [(fi IIзосГIIС !frpUT:I 'Нi шах е мего ДСЙСТllyut1
кпкто 1\1<0 нс :шоешс I1/,НШ\lЛ8ТIt на шаха ют I(IH(TO [\1(0 1)1.05ще JIC ё D1.:IШlмеря·
D{L.'f д" Ш'РilС шах . ТОп/.!. 1(QC10 тряБIiI\ ДN сс )(РИ1 HKYlJa. с IIДCIIТU. че TfiK:1Dn Рil.3ЛИ·
" би моr'ла да .Оl,ДС () ГlфltТfi Л0СРСДСТ1l0М ОГJlсЖ.l1UJlе lIu У~1i1 му (НЛИ душатu) н
чрез II:iЧИТIIНё 11(\ IIcfOuOTO ШlмсреllilС от Y"'Cl'lJeHllt c му процеси. Именно ПО·
IIfiТU'!"ЬШlllfте де'1с,'~ ин (ВIUI. и ГОnОРСНСТО). СЪШО КаКТО и llИЧНi1Та му ИC'fОРЮI.
ше учи как да "Рllемсм rrьРПОIlUЧfiЛllоtо му изкuзв!ше - че nbl1lllMepllfill дn иг'
Pfie 1.t1t\.X. ДОf(()ЛКО'tО cera се окnзn. че наШltте !СритерНIi да се реши ДfiJIИ I11IДИI!ИД
А nblllaMepllfifi да tlrp:le ШfiX 111111 не .,са РUЗШI\РСНI\ аъв времето" (срв. 138),
ipllбвu да заКЛЮЧIIМ. че В1.Знамернването да сс IIграе шах не може да бъде ум'
ствено събитис. което д;l сс случвз 110 опредеJlено врсме. Възна~lеР.'lваlfсто не
е оnиnI (срв, р. 217 {с. 382 I! бълг. ЮД. - бе;l. преп.}); то няма .. опитно съдържu­
НIIС~, понеже еъдържаllllСТО (образи наПРlIмер), което ,го] придружавu и IIЛЮС­
трира, не са .. . възнамерявансто .. ХХI\· (р. 217 {с. 382 в бълг . IIЗд, - бел. преп.}).
# (С) Същото се ПрIUШr:l към разбllрането. # Нека проучим слеДНJiЯ внд
езикова итра (143 сл.): KOГnTo Ад;ша заповед. Б трябва да наШlше последова­
телност от знаци според опредслено правнло на образуване. Заповеднте са от
вида " I,2,3 . . . !" ЮIII ,,2,4.6.8 .. . !", нла ,.2,4,9.16 ... !", ИЛII .. 2, 6.12,20,30,
42 . .. '" и т. н . Предполага се Б да продължи последователността по определен
начин. н апример дu напише последователността от цифРII в първия случай,
последователността от четни цифрн - във втория случай ит. н. Преди всичко

)t"" П"сажът. ЕОЙТО сс IIма предuи.n. в бълг. изд, с преведсн тa~:I: :ИМUllt:ТO предвид е толкова
малко ПРСЖIl8ЯU:lllе, кол~о.о 11 D")llа~IСРЯО3I1СТО.
Какво обаче ПI 01'ЛIIЧ38а от преживявансто? Те ШI~Iат съдържа ввс lIа преж и uява н с. Тъй
,што СЪДЪРJO.lIвня.а (вавр. предcтuuигс), които те СЪ'IРОВОJIUIЗТ и И Л IOCТpIl рат . вс са И."8111:­
ТО Ilредuид IIЛlI Dы"aMcp~BallC1'O- (с. 382) - бсл, "рев.

37
А ще обучи Б на правилата lIa езиковата игра. После щеl1aде на Б заповеди. за
да провери способностите на Б. Нак-накрая ще твърди. че 6 е усВоил система- .
та. че той я. е разбрал. Би трябвало да е ясно, 'Че когато се използва по този
начиll, 'разбиране' не може да означава умствен феномеа. Понеже също а:азва­
ме, че Б разбира (усвоил е) езиковата игра, която току-що е обяснена, ТЪDlО . '
докато лежи в леглото си н СПИ (срв. 148). Но философът, привързан.:ъм тео­
рията за умствеиия ап. е готов с нов израз - ток ГОIЮpR за n(х}съзнаmелен
умствен феномен. например казва, че 6, макар и може би сънуващ хубава жена.,
иезависимо от това подсъзн ателно мисли за новата с::1Пова игра и нейните
правила.
Възражения.та към тази идея са очевидни. Дали подсъзнателни нли нс.
ПРlfписваюпе МИСЛОПЮI процеси могат или не да O\IpeJI~ действителното
поведС'ние на Б (срв. VIП В. по-горе); например 6 може да не е способен да
lIЗпълиява заповеДlfТе на А. макар изобретателен психоJlOГ да е бтхрил. че мис­
лопнюrт [lроцес. за който сс предполага. че ПРИДРY1lCава способността му да сс
подчинява иа эаповедк. е налице. Няма да кажем в то1К случай. че Б е усвоил
играта. че сме Qтrрили спеЩlалСIi случай на УСВОll8зие па ",грата (ф1J. IV, С Ы '
"о-горе): цросто ще KaJtlCM, ч~-Той ис. я е УСIlОИЛ. макар той ИЛИ психологът да
мислят. Че с. Лко това П'ЬЭРiPl(еНllе СОВ'Ь3присме, 611 MOrJfO ла се каже. че: знае­
нето ЩJ (liгра]та с C1tСiояпJtС Ш1 ума ••• , посредством което ние обясняваме
измuта па ТОВа 3t1I1ШIС. TnJiouu състояние сс нарича ycтaRolluxxv • Но има ВЪ)­
раженИR да се ГОI!QРИ 3tt C'ЬC'fOfltНle ИII ума тук ПРСllDКЦ па това, qc трява ла
съшествуват два ра3JНI\fшt "Ротери" за ТUKOBa CDСТОЯ:lIне: :шание за построява­
не иа IШl1рата. сыlсмM РIl31lJIЧUО от това, което тоП npulIK (149],
ТОI\3, което UnUpliThT прави, е D JШШЮI CJIучаlt деl}стаителиото поведение
1111 Б. когато "Оl(У'1tI1J I о"реi1С11lШН 3IiПОDСДИ. Но има .D'fOt)и НIIЧИН, по коnто сс
употребlШU 'разбиране'. Под Рl13бllранс 11 Т03И СМИCDJt пе се има rtреДDllЛ дз се
Рliзбr:ре една Hrpt\ И1IlЯЛО (разбираНё ПР:НШЛIlТU на шnxa; т. е. 3Шlеие как да се
игрnе ШIlX). 11 РIl:JБIlРIШё 11. OTJleJIlIO ДlшжеlШё 11 рамките l'Iа играта, например
рnзбllр:ше ип ЗliПО1lСД 2. 4, 6 . , . I .. Нека си преДCТl1IiЮrt следиКА пример: А
И.3flИСВII ПОСЛёДОlillТeJlНОСТ от чItСJШ. Б го иаБЛЮД1l1J1I. и се опитва да "амер"
3I1KOtf за ffослеДОШlтeJlността от ЧИСJlI1. Ако успее, Il'lo.1ЮlКквlt: .. Сега мот Аа t
ПРОJМжaI" TIН{a 'tЗЗи СОО обuост. том разбиране е нещо, жоста поражда Uero-
ва fJ"bнШиn проява в момента" (lSI)ЖХVI Ii топа I1рёДllОлага, че 'разБJtра1Jё" Из­
поJtзвa1l() пО 'r0311 uаЧJШ. бн МОглО да ЗllаЧII умствено събитие. Но tlО'lfikllй: nа- .
мира.ме ЛII някакво умствено събитие. коста е общо за всички случаи на разби­
ране? Да CII пр.елстаВI\М, че А дава заповедта J. 5, 1J. 19,24 ... 1на 6 Jt ~e tcоnпо
А ДОСТИПIС до J9, Б казва 'Разбирам!' Какво се е случило на 67
Различни неща може да са се случили; например ДОЕата А бавно поставя
число след ЧIIСЛО, Б се заема да пробваlpазлични алгебрични форМУJtи върху
числата, конто се изписват. След като А е написал числото 19. Б пробва форму­
лата а =r+n-l; и следващото число потвърждава неговата хипотеза. Или лък
- 6 не"МИСЛII за формули. Той наблюдава как А изписва числата си е определе­
но чувство на напрежение н всякакъв вид смътни мисли преминават през rла­

вата му. Най-накрая той се пита: "Каква е последователността от разлики?"


Той открива последо вате:шостта 4, 6. 8, I О и казва: Сега мога да продъл)il."3.

XXV В бълг, ИЗД... ycтallo8J(a~ с _tlрсдра3110ЛОЖСIIИС~ - бсл. IIрСО.


XXVl ПОСЛ(ДIIOТО изречеllИС ' с IIPC:8CдCIIO "'1(3: "ТIIЗII способllОСТ. това рззБИРЗIIС: 31111'111 е IIСЩО.

.
lCоето се появява в едltll миr-1151]
.
- бел . IIрео.

38
Или той наблюдава и казва: ~Дa, зная тази последо!IЗТе..'1Ност" - и я продъл­
жава точно ono 'tой би направил, ако А изпишеше последоватеЛНОС1Та 1, 3, 5,
Т. 9 ... Или изобщо не казва нищо и просто продълх:а:ва последователността.
M~e би ~a това. KqeтO може да. се нарече чувство, Чt~ "това е лесно!" [151].
, Ние Също можем да си представим случая, при който изобщо нищо не се
случва в yм1i на Б, освен че той' изведнъж казва "Сега змая ua: да продължа" -
може би с чувство на 06леlCЧекне [179].
Но дш процесите, които описах тух. са разБUР(lJ(е? (152] .
.' Дали ве с възможно индивид. хойто има чувстващ "оито току-що бяха
описани, да вс с способен да изпише последователността., какТо се има пред­
вид от А? нс би ли трябвало да сме СIШОНПИ да кажем, 'fe той в действителност
ве разбира? .. Приложението все пак е rpитерий за рaзj5иравето" (146). Следо­
ватеЛно' би било твърде подвеждащо "да се нареюп· :думите. [Сега мога да
rIpO.ц-ьлЖа) 'описание ив умствено състояние'. НЯКОЙ ПО-СКОРО би могъл да ги
нарече 'сигнал'; ние прецеRJIваме дали е npаВИJlНО употребен чрез това, което
той [Т, е. Б] продължава да орави" (180).
Нска сета И3IJолэваме тозн пример, ,а да обсъдКJI.1 намереlfИСТО, а също
значението. Какво ще ствне, ио Б в изпълнение на ~ЩО8едт3 2, 4, 6. 8 ... !
напише 1000, 1004,1008,1012 и т. Н. (срв. 185). Р~бlfp:il се А ще каже 'Не , пЮl(­
даш ли? Ти тр.бвв да Щ1Пншеш 2, 4, 6, 8, , , .1' И ако това пе ДОllеде до ПРОМllна
I ПОlедснкето па Б, той ше му kUCO ..Това, KO~O Hмa;~ преюнlд, беше, че [ти]
трабва да иапишеш само по·следВIIUI0ТО число СЛCJI 8C/l,,0 число. КОСТО (ТИ]
написа; и от fОlllllJСИЧICН оисзи пропозиuшt СЛОltОIlТ nO.!lpeJX" (186). MoraT да со
ИЗ8СД1Т RlUtonlCO :suключе"ия от та, .. ситуtщия, # ПрсltlJ 8С\1111(0 II"KO" можо lta е
склонен да "аже. че 2,4,6,8, . , ! е непълна запоосщ и че има ОЧСIIIЩПО възмож·
КОСТ я иерl3БИРIШС (срв. подобен nРГУМСIfТ в 19). Поn!:же 1'3зи Зl\ftОflСД опри;
811, 'така да се каже, само външен J«IpalCТCp МII f10C:1C.!l OIHITeJIИОC1lI!, която се
иэписва, 8. имепно ~apaктeptl, че Неговите п'Ърnи ЧJН:l!ое е сп '2', '4', '6' н т, Н.; И
СЪЩО ТАх8. трешtРОВlCliта на Б го Y'fИ еДИНCil!eIIО 11[\ n'\,l!uflHHI xnpUКiCp 1111 IIСНЧICII
flоследоlШтeJUlОСТИ, а именно, че 3UПОЧ811Т f10 oripeAeJItl1 начин. CJtеДОВflТСЛНО
Б траБВIl ДА от2атнс "ах да ПРО1rЬJtжи ". разбllра се. може да улучи греtШlО
oтraтвa.нe. Но яареждането .. взеМII ПО-СЛёДВI1ЩI1Тn\" С;IIICUШ ИМ!! р:шtllчен ха"
рахтер. То C'1.JtЪржа. така да Се !Саже, пялата пос:ледовu'f1C.1lНОCi в орехова черуп·
ка. от разбирuнето на това нuреждане следва знuеНе IIlа закона за развитие на
ЦJUt~ta ПОСЛёДователноCi. Да }IЗслсдваме !Сак разбирането на това нареждане
мохс е да се научи. Разбира се, А трябва да налllше послс:дователноcтra 2, 4. 6, 8
н 'rpяБВllдli. обясни на Б това, жоето .. по· следващата" юначава. Той прави това
чрез сраВИЯ:Бане нз тази последоnателност с 1,2,3,4 . . ,и чрез показване, че '4'
е ппо-следващата" спрямо '2' Jt т. Н. Следователно обiяснението ще бъде по­
добио на обяснението на 2, 4, 6, 8 ..• ! KaJt тогава би трябвало да учим ученика
каж да приема 'по-следващата', пто отстраняваме ВСJl.JШ възможност за греш­
ка? Чрез обратното. Бихме могли да си представим, 'че Б се е научил как се
използва 2, 4, 6, 8 ... !, но че той не знае какво значи ' по-следващата!' В този
случай учителят би трябвало да оБЯСНIf по-следващата чрез отнасяне към 2, 4,
6,8 ... !, а не по друг околен начин. Същото се прилага ln>M алтебрични форму­
ли. Да разгледаме една 'трудна' последователност, такава като 1,3,7,13,31,43
... Не е лесно да се внди как тази последователност би могла да се продължи.
Ассо чуем, че нейната алгебрична формула е n 2-n+ 1, м1~жем да IIЗпншем след­
ващите членове веднага. Но това само показва, че Нlfе вече знаем ссак да прило­
жим 1, 3, 7, 13, 21, 31, 43 .... ако се поръча продължеlfИl: на тази последовател­
ност. Това не ни показва есеНЦllално качество, което, така да се каЖе, съдържа

39
. tvlaтa последовател 11 ост в орехова qерупка. Доколкото ещш случа ен ЗРlIтел.
КОЙТО не е запознат с формул ата, кarJ'o 11 с послсдоваТС.:rността, ще трябва да
ваучи ах да прилага формул ата в развиваща се лоследозателност. А методите
ва обучение в.а тази способност ще бt.дат подобни Jla Мc:тQдите на учене на 2, 4,
6.8 ... 1(~B. 146).
нео се върнем !СЪМ BaмepeHlIc:JO. Съществуване на алгебри'JНИ формули
' за,riiпcсэяие ва последователност ни подвежда по следния начин. А не може да
it3пише Цялата последоватслност, за да накара Б да го разбере. Но той може да
използва алгебрич:ва формула или прост израз, Tal\DB пто "вземи по-следва-
~ щата!". Той .може да напише формулата за николко сеJ;)'Нди и следователно
сме C'L'IОННИ да допуснем. че значението на последОnаR.!lНостта 1, 2, З, 4 ... до
бе3крайнocni може да бъде умствен акт, който се сЛ)"flШ за няколко секунди.
Tytt бих исх:ал преди всичко да k3жа: Тnоя-та идея е, че актът на значене на
заповедта е вече по собствен нцчян rtpемнязл лрез IjСИЧХИ тези стъпки; че кога-
1'0 иыam предвид вещо, поп ум е rтpeлетял напред и завършва всички СТЪПКИ,
преди ти фюичесхи да достнп!ещ до тази или онази. Следователно ти би бил
СХЛЩIСЦда ynотреБJfIU тах:ква I{ЗРЗЗIf tзто: .. СТЪЛК1-!те саноисmина пече напра­
зепи. даЖе преди да ги паnpаnSl пиемсно нли YCnIO, ЯД(f М1Iслено" Н [188].
Те .. са оnpсдел~щ'К чрез алгебрични формули" (189). Но l(al<1 Разбl!ра се,
МИCJ'lc:JJСТО ,а формулата пс може да JПf помогне (срn. 146), понеже една 11 съща
формула може да сс използва за Р~Я'НШ uеЩI (Мl1сла "" ра3JIИННlПС ynOTPWH,
хоито има формулата а+ЬиЬ+а 1} ра-'ЛИЧIIИ части 113 MaТtMIITliKaTa; IJ ТСОРИJlТn
па МIIожсствата озпа'tава хомутаТЮIJIОСТ на оБСДlllIСJlII.КТЭ от МИОЖССТlIа: DМ­
гебрата со К3t1ОЛ3Dа за lt3разR1IlItlС КСЩУТnТИDllоcтrа на мrсбрично събирано; в
теорипа на 1fuсла11\ сс J1ЗПОJf3I1о. да и рази обшо ClOncТDO 111\ 'lНс1lt\тn; D
теориJП'1 па роwетхитс има оше I10'PI\3JfH'ItlO 3Шl'lОI\ИС 1.1 подобllО 8 ТСОр"ЛТil ШI
групите, и т. и.). ПрелСТUJШСТО ш\ формулата (ако ТОВВ IiJlKOrn стuие) трябва да
б1.лс СВЪРЗlШо С опрсделено ПРИЛОЖtIllН: ип формулtlТn, э..\ дn OCHryPII311l\flIIC 3[\
:шачеиясто МУ, ICIIК'fO 11 :ШАние зn намерснието Щ\ ГОIJОРСЩШl .1111 я И:Ш.ОЛ:SUIl. И
ДОICОЛlCото IIIШnГИ е DЫМОЖllО да се nРIIJlОЖlt еднn формуJНl [10 много рtшiltЧlI1I
IJI!.ЧИlI1I, lше трабва да Н:1БЛЮДfUlамс как се прилnгn DCД.ltН ОТДелеи случni1, от
01'Делен математиlC, ЗII ДII. определим неговия иачюt 1111 ytlОiребfi 11(1 формулата,
и cnедоватeJШ.О тоtlо, lCoem() той има nредвид, когатО lDlCазм ФОрмулата. Но
уоотребfl't'I1ИIJ. формулата е ро.:шшреfше във времето" (138). И CJICJlOBUieJ1HO,
nй аro ДОРnЗвНВIШС1'о На тазн Уl1О'грсба е сдlш от "рlП't:рЮI'ге. които ynoipe-
бяnаме. за да разберем 1t1lXIlO ИМа предвид А, KoraTO ИЗDJlсва определена фор'
мула. нс можсм дв кажем. че значсuето нещо е умствено съБИТllе. "Може cera
да се Itажс: 'Начшгьт, ло хойто формулата се има предВlЩ. определя кои стъл­
юl трябва да се предприемат'. Какъв е критерият за наЧlrЮl. 110 който формула ­
та значи? Това например е наЧIIНЪТ, по lCОЙТО винаги я употребя.вш-.Iе. начинът,
по JЮЙ1'О сме обучени да я юползваме" (190)21.

17 В том е сърцевнната 1101 ВИТТСllщаiillовата IpИТlllffi 118 Т. нар. nнтopooa (Cr. Poincarc loc. cit.)
интсрnpетация 1101 мвтеМВТ1l1свта. ТаЗII rРКТIIIШ (тя е раЗОllта nO.:lp06l1o 8 матемаТllчссккте
ръшпнсн. във Фuлософскumt! UЗCJIl!дваНUR .'М3 co~,o IIНКОЛКО пасажа. срв. 352) е друг резул­
тат отТ'.
,. Сра. също 693: "'Когато уча НJlКОГО на фОРМllраllе на ПОCJlедоваТСЛIIОСТ ... разбllра се, кмам
IIp<:дJIKД Д3 напнше . •• на стотното мнсто' , Съвсем праUШIllО: ти го И~1аш предвид. И очеВИДII О
без необхоДимocтra ДОрl1 да се МНСЛII за Ilero, ТОllа ти rlOК3ЗUП КОЛЕО различни са грзматихнтс
ва ГЛ3fOЛll "IIMaM предом- и таЗИ 113 "МНСЛJl", И нищо нс е ПО-Т8ЪРДОГ1lilВО от това да се
Jlа~е Зllачсинс:то умствеllЗ деЙIIОСТ."

40 .
(О ' Друга критика на идеята , че значенето е YMCiВCнa .'1СЙ!;lОСТ, е произ вод­
на от q l....-rn, че понякога именно изч нсл св.ието решава вiпроса. дали изречени­
ето им а значение или не. да разгледаме твърдението: .. 'имам n приятеля и
n 2 + n+2= О'. Има ли това твърдение смисъл?" (513). Пр иcыaim. чс изреченис­
то е пр идоб ило значение чрез свързване на изхазва.всто му с опрсделено умст­
вено съдържание, би трябвало да заключим, чс няма затрудвсинс, еДИН CТ1lено
тря бва да потърсим умствената карти ка зад него н п ще ви научи ЦК да отсъ­
дим. Но нс такъв е случаяr, дори сме склонни да пхем. че все още не зsае:м ··
дали някой ще може да свърже значение с изрсчението, т. ~ сцор сд теорията..,
J:ОЯТО обсъждаме ПОRастоящем, дали някой се оправ. дава чрез свързването на
образ·с изхазването нз това изречение. Трява първо да разберем ДЗJШ изречс~
нието е съобразено с определени общи правила (броп яа ПРИ.lfI'слите нс може
да е отри цателен или имагинерен) и да сметнем. Също таи ве можем веднага
да кажем дали разб ираме илп не; трябва първо да оприем има ли нещо да
бъде разбрано, т. е. дали разбlfраме или ие може пц единствено да се отq>ие
_чрез проце с на изчисление. Следователно трабва да се осъзнае, че "ине смята·
ме, боравепки с думи, и ходът ва времето ГII превръща "оипот в едва uрти­
на. понякога в друга" (449).
(Е) Резултат: Значение, разбиране, Ifl>зпамеРJlаапе, t.шслене (и както мо­
жем.nа .n06аIЩМ: СПОМlIяне. обичанс. наД.lUlI1нсl9) нс са YJ4cmtJtxa деЙuосm. Кри­
терните, РО които pcmanaMO дали А с МltСЛСНС 38 , • " Jr'ЬЗIUIМСРЯВRПС .па сс
П8IIраПR ,, •, :lIIачс"о , , . 11 Т. П .. пс се отнасят en.ИПСПСJlО IC'ЬM момента на
памереШlt1'о. MIICЪJITa. Ра:!бираllето, Нс можем .na цжем 'А аъ:щаМСРЯD3 ••• I
3ащото' .. 11 да посочим "роцсса, който С'Ьп'Ьтcnува llCГOIOТO изказвано или
нстопото (ОЧОIIИ11110 К!IТСfЩИОIIAJItIО) f10веДСIIИО", .. Понсже ПJlМn процес, коАто
би моrъл да С'ы\'Ь ржа CniШСТfllt1fТI\ от [иltмеРСШlсr ххх (еро. р. 218 {с. 383 Dб'ЬЛг.
и:ш. - бел, преп.}),

# Последният nараграф беше fIOCneтtll на обсъждtutёТО НI1 IIЫМОЖ1l0 вы­


ражсние срещу инструмеarrалИС1'КnТfi теория НIi езика. ка.пото СftlCnШ се пред­
Jlara {)f ВlIтrСI:IЩnЙII (срв . rtВРarpвф VЩ. ВЪЗРa)l(СUНtтO СС oCMOBliВn на идеята.,
че llу~IIПС JIMUr значеНIIС, зuщото uлшлrс предвид нещо, когато ги произнасям е ,
и това с съвсем нез:lIJ11СНМО от НUЧ-Иll3., ПО който Те се ynотребя.ва'i'. Оказва се
обаче. че в реш аваllето дал и НЯКОЙ наистина има предвид нещо, когато изказва
твърдение, обра·шо се прех.върляме !СЪМ наблюдеЮlе на начина. по KOIГГO т()й
Jnползва опрсделени елементи на речщ и че следователно оnнсаШlе назначе­

Illiето може и трябва да се даде в раМК1Iте 1Iа ивструменталистката теори.я на


езюtа. Значението не е нещо, което се нуждае от разглеждане, оmдеЛl : О от опи­
санието на начина, по който определени изрази се ynотребяват от говорещия

" ~KnICBO с дмооко чуос<uо7 Би ли могъл ня~оii да има чувстю 113 плам~ннз любов ItЛl1 нnдеж·
да в РЗ ~lIсите 118 - IUI."a зuй о /t:/II/I! I(ЙI(!О npcдwet:Tllyвa иJlи следва тази CCJ:)'II-
една ~J:)'нда

да? KalCВOТo сс СЛУЧва ССг.! IIMa значимост в тези околности . ОlCо"ностнте [1IС<ОРИJlТU "а
събиТIIСТО BIUI. - срв. ДУМlrп ~товз. lCоето IIредшествува-) му придават lIel'oBaтa важноС<
(583: СрВ. 572. 584. 591 . 614 CJI .. особ~IIО 638: .Лti:О ",I!СОЙ 1rn~e 'За MOM~IIT . . . '. дали тон
IШИСТИllа О[ЩСО3 само MOMClfТCl1 процес7 Но даже lIе ЦjU!зТ8 НСТОРИJI беше моето ОСlIование
да Icnже ~За момент .. .-
ххх В бълг. изд. кзре'lСIIНето с слсдното: ~3:lщото IIНICЗI:ЪВ nJЮ1lI!C не би могъл да има слсдстви·
Jlта Н8 имаllСТО Ilредвнл- (с. 383) - бел . прсв.
или от други хора. с които ТОЙ се опитва да комуникира.. В СЪЩОТО време се
рззq>ива. тендеюUtя, а именно "да се ХИrIостззнрат чувств.а, където ги няма"
(598)". Няма друго възражение срещу и нструменталиcn:ато тълкувание, което
изглежда· да е останало, освен следното. Когато играем am::oвa игра, разбира
се, се подчинявамci на определени правила. Следовате.з:но предполага се, че
tщеJIТЗ е .. цо няхой ИЗlCЗзва твърденнеХ ХХI' и има nредвид нещо ИЛИ го разби-
, ра. тoQ прави изчисление според определени правила" (&1) И правилата. юг-
..Л~ са нещо, жосто насочва дейностите в рамките на с:зю::овата игра, която
следователно не може да бъде описана в термини. полезкк за описване на ра­
ботата на самата езикова иrpа. Това е идеята, rbM която трябва да се обърнем ·
наЙ-вupая. Обсъждането на тази идея във Фuлософскиrne изследвания тясно
СС сплита С обсъждането на другите идеи, рззглС"ждани в mиraта. защото има
арryмеитк, жоито се прилагат rbM Нluюлко идеи иаведнъ.х.

ДОПУСЖа8СТО, че в говоренето" смятането и Т. IL действуваме в съответст­


вие с опредслеJЩ правила. водн веднага до следния въnpoc: .. Как мога да се
IJодчицяаам на правило?" (217). Понеже, от една страш, изглежда че това е
случаят, JtOraTO "праВИJJОТQ. ВСДffЪж щамповано с особено значение. прокнрва
Jtоло803Jl. !10 KOЦТQ трябва да ~ продъ.mкава "рез WIЛОТО пространство ... ВСИЧКИ
СТЬПQf са Jfl1иСl1П1а всчс присти" (219). Но .. ако Нещо от този род наиСТЮiа
- беше с.лучIlJlТ, ка" ТОllа би ПОМQгпалО,?·~(219). Нс съществува ли винаги lIЪЗ-
• МОЖDос:тта да сс ТWlKYlla праомото по раЗЛичен "ачии? И JCafC слема да узщt­
см кос n..лКУIl&ИRС е праВМrfОТО? Аха DСдНЪЖ праl!ИЛОТО« отдели от дейиост-
1'11, КЗГЛcж.u.A RСD1t3можно то па опреnсля тази дейност rrоlCЧС. Понеже можс па
опитаме да го ОffО3Ш1СМ \IPe:J УМCТnСШI събития ('СХUnШIШС' иаrrраонлото), чрез
КШfn,fCОJIТО С'Ъд'Ьржа всички правила пп озиковата игра, IОЯТО сс ИI'pIl. С, ит. Я.
ВЪ8 &Секи СДltil от тези случаи може да ПРОJ1'hJlЖКМ flO мвоro различии fItlЧИШf.
3tlвисещи от това, как ThлКУПflМС, т. С. !Сnк употребяваме умствената картпна,
!шигата и т. Н., В XOAIlIIQ ПО'IIIIТIIThШШlте си дейности (сра, 73. 74, 86. 139, 237).
r1op:w.н ТОIIII И3ГЛёЖдli, че шtм:\ .,ход ип 11еЙСТВllето. коЙiо (може) ПП се опреде­
ли чрез ПРIlОИЛО, :юшото всски ход ШI llcAC'fOIICTO може да се Рl1збере, да се
съглас:уаа с npaDM8Tn"XXXIII (201 i "би могло" заменено с "може").
Но "ТОВIi, което се ПОICIUОIi, е, че имаltuЧIШ 11:\ сс сх.DШtс правило, коста не
е m'ЬА/(у,анис, но което в действителни СJlУЧnИ с показа.но 8 това, "оето нарича­
ме 'ПОДЧИЮllllше на правилото' и 'противоречие, което му npотиьостои'" (201).
Това ще СТане ясно от следния пример (срв, 454): "r1ра.ВШIОТО се оприличава
1Iа ~азателен Знак. Не OC11ttilt пи 01'КРИТО съмнение УКа3ате.1НiIЯТ знак Относно
. пъп, по кои,-о трябва ДВ тpъtнa? Показва ли той ПО коя посока трябва да пое­
ма, когато минавам покрай него?" (85»)()()(I\', ОТ1Съде ДIlЗНая в коя посока? .. Ако
това значи: 'Имам ли осованне?', отговорът е: Моите основания скоро ще се
изчерwrr. И тогава ще действувам без основания" (211). "Когато се страхувам
от шпаго да не ми заповяда (да следвам указателния знаl:}. действувам бързо,

}I (Срв. 295) _KoI1lТO поглеДI.СМ 1111 себе си. като правим фНЛОСофlUl. често виждамс n.r:мo
nпва .... ртИlIa. Една С1.всем свобоДllа )QpТl1Н3 "а lIашата граматика, Не факти; а ск..аш се
IUlIOCТpирзт обрати 113 речr.l.-
",и(II аместо "'I.ЗlmЗI<a твърдеllие- от DНГЛИЙСI(Н може да сс преведе н .юговаРJl юрс'/сиие-. 1(31('
то С 8 БЪлг. юд. (81) - бел. прев,
ххх'" В бълг. ИЗД.: Едно правнло НС може да оltреДСJlИ наЧИII lIа деЙC11lие. n.Й I(ато тогава 8СС:ICИ
uaЧК!I 11:1 ДСЙC11l'IС ~IОЖС да се С1.гласува с IIравилото- (201) - бе.'L прев.
""XIV В бl.лг. изд. I1ревОДЪТ с слеДIIИАТ: "Правилото е като ПЪПII поr,uaтсл . Но дали показатсл.,.
не ocr.IBR С1.МIIСllие ОТIIОСIIО IIЪТЯ. 110 който трябва да тръruа? Посочва ЛИ той в ПЕва
поео" трsбва да 8ЪРЬJl. ако вече С1.М го I'ОДМНllал7- (85) - бел . прев.

~. 42 ·, .
С1;.с съвършена увереност и липсатз. на основаНИJl И,е ме безоОJ:Ои"' (212, С ..да
продължим последоватеЛIIОстга", заменено от' "да следвам ynзaтелния знак").
"Когато се подчинявам "а правило, аз не юбирам. Подчюu.вам се на правило­
то сляпо" (219). Нека сега допуснем, че иМа страна, в Itопо всичltи. ито видят
YJffiзателен знак: - отиват в следната посоltа: :- страва, в ItO~ децата. са съ­
ветвани да следват ужазателния знак по посрчения Raчин, в ltоllТО чужденците,
които по навик отиват -, когато видят yuзaтелен зви ито тоои, са обучавани,
че действуват неправилно, че - значи 'отнди -'. Би ли трirбвало да пжем, че
обкгателите на въображаемата ни страна н'еправИJlНО ' rьлкуват ynзaтелния
знак? Очевидно това не би било правилното опиСание на свтуаципа, понеже,
без да се отнесе до човеШ1СИ дейности (BIUI. езикови при), ynзaтелният знак е
просто парче материал и въпросът, що се отнася до вегоlЮТO значение (и сле­
дователно въпросът, що се отнаСJl до това, дали определено ТЬЛIyваиие е вяр-

но) изобщо не ВЪЗFfИlCВа. .


Сега се употребllВа ука1ателен. зна1С по опредеJlев начин, т. е. дьржейm се
по определен начин в uрисъствието на указателен зRa);, което му да.ва значение
и го ОТДСЛJl от дрyпrrе чаCnf на природата. които са без значение в смисъл, че
. не са части от \fQвешrcи езИJCОВИ игри. Но държането по този начин, ICOCТO
също така Се наркча l1од'lиНJlванс на nровtllfО. е праrтиц, "И следователно
СЪЩО така 'ПОДЧИНSI{lанст() на ПРI1ОИJ'Щ' е практиu. И ла се MIIC/fU. че ЧОРе" Се
лолчиюrпа иа пра!lИJ10, IIС е па СС QОnЧИНlI1Iа Н" npiHlrtJlo. Оттук по с IrЬ3можно
да сс 110ДЧНflЯlIаm НА праllИJIО '8 чаСТеlf план': от лруГ8 страна, М1fСЪЛТ8. Че
" ЧОIIСК со ПОЛIfНЮllНi на прuвило. би било същото, капо ла се ПОJlЧИН~Da на него"
(202).
. Да пр"ложим това OТHOCIIO е3ИJCОIИТС кrpи изобшо. Слелн, Че "ла сс пол· '
Чl1f1ЯDIlI1I на правило, до праllИШ съоБЩСlll1С, ла Лllаl1Ш запоащ .1111 играеш шах
са иаtl/JЦIl (употреби, ЮIСТИТУЮШ)" (199), а ие .,фоryt·бокус, който можс ла сс
И:Ш'ЫlНИ tЩШ1СТDеllО от душата" (454). "ДА се разберс изречсние, ОЗIIItЧIiOn ла сс
разбере езlllС. Дn СС-рt\зберс език, 03Шl'InВIl до сс усвои техника" (199). И тtlKIl ние
сс IIРiJщnме JCЬM ЮlструмеНТМIIОТО TbJJlCYOl1l1C нn e3~tкa: .. Всехя :IIII1Х сам по
себе си изглеждn М1>РnВ. Какео му JIt\DIl жквот1 ОжиtlRtlо в yn~ата. А има
JШ ЖИDОТ D него? Или .lI11JI Н употреба та е неГОDшrГЖКDОТ?" (432) ,И D'LПрО·
сите ЗI1 3Нfiчението. за Рil~бttpа"ето. Зfi следването ма правило ТРltБВI1 да се РIl3·
гледti'r, като ее вземе nрС11111Щ уnоmр~баmа на 3ШЩlf 11 рnмКИ1'ё на определена
еЗИКОва "tpa.

Следователно Достнгаме до следния резултат. Според Т значенията са


обекти, които сс ОЛlщстворяват от думите . Правилата са от подобен ефимерен
. характер. Разбирането на значенията, схващането на правилата е дейност на
ума, който е органът за откриване на пътя ни в областга на значението, както
сетивата са органи за откриване на пътя ни във фИЗИ'IеСКIIЯ свят. Ние опри.ва­
ме, че IШТО има представяне на значенията или правилата в ума, HlrТO. допус­

каЙКII съществувание за представянето, може да определим начина. по който


продължаваме, защото ВИl1аги има MIIOrO възможности за тълкуване. Според

хх". В бълг. ЮД.: "Всс:кн 111аЕ ,11М };I cc~ с " ItЗГJlехдз мъртъв. Какво му дава ЖИ80Т? - Той
ЖU8се 8 Yl1oтproaтa. ДалИ тогзвз ю.с3 живителеll дъх в себе сн? Итt IICГOBHJlT ЖНВltтелС11
дъх с YflQmpe6ama?~ (432) - бсл . IlрСВ.

43
" значени ето н а ел е менiПте на сди.а езикова "гра се ПОAS2mат от тяхната уп оm­
ое6а n употреб та принадлеЖи на QТеroрия,' съвсем paз.r1Цчна от единич ното
умствено събитие или умствен npoutc ИJlII на какъвто и да било процес (срв. р.
196 {с.:З81 в 6ълr. и.зд. - бел. npeB:)XXXVI) •
..J #- Тогава еднн знак може да б1.де част от РЗ3ЛИЧ1J.]l ·езИJ;ОВИ· игри, тъкмо
капо ICОJТче може да се използва в Mrpa на шах (вместо ПeIШa, която например
е бюш загубена) mIИ в игра иа шаtIJD., Да опитаме ли в тmи случай да се абст­
рахир3.Уе от разлиnrrе между тези JCIJЗ вида употреба. за да открием общо r:a-
чество, хоето ще ни обясни пк е 81.ЗМожно I:ОПЧето да фунЮf.Ионира и като
пе~ я n1'O пул в шашхя? BbnpoCJol' ве възнихва, защоТо изглежда очевидно,
че хопчето смепя функЦиите си Сl10peд играта, в които се ynотребквз. Но в
случи ва езикова игра Teop~тa Т нк прелъстява да WDс.п:Им, че знакът '2' -
например в коЦто и ДА е случай па )'IJOТpебата му в рамппе на ези.ка - е свър·
:}аН С единичен елемент, неговото значение. и че разнообразието на неговата
УЛ<YГpt:ба (Дай ми две ябълки, хакто се казва з бак3JlИИцата.; rdx=4; 'Преди два
часа аз ro срещнах на УЛJlUЗТn'; 'БРQ'" иа решенията на уравнепиетохЧ Sx+4o:0 .
е двс1 с& само f10пърхноСТtПI аспеl(ТН, Лко веднъж та3и ){Ле. се появи, аlCО вед­
нъж бъде ОС'ЬЭJtато. че зиаЧСfll~етО'ta ;ШltJC: се образува чрез употребата му в
рамКJПС па опрсделена СЗl:fIсова итра. па думите може па се погледНе !Сата на
ICОIIЧСТО по-горе. И вмссто ла ОШ(ТВiWС да схванем С1!щ~остmа па нещо, !СОСТО
СJIOlUI .па обяснява ' разпообрll3ИОТО па YnOTproaтn }Щ 38а1С8, оmrucтuор'я:пащ
нешото. пие сме ДЛЪЖJНI просто да опишем езИlCовата D.тр8, от КОЯТО ЗШII(1;Т е
част. _Нио ТРJnlа ла ПРИJCJrючим с вс,кзк 11 оБJlСtlСrIЮI "e.mmcтвeRo опнсакието
трябlm 11 заеме тнхtlото място" (109)... НаtШ\ТII грсшка е.. че сс тьрсн об"С~lени·
сто там, nJIeтo смо ДЛЪЖНИ да ПОГЛСJUlем. случuщото се О,ТО 'протофеномсtl',
Тоест, nдcтo сме .I1JrbЖНИ да кпжем: Та,и с,икоеа UЦЮ сс ulpac" (654). "Да
JIОГЛСJII]СМ 1'111 езиковота Игрll като на n1tрtШЧIIО нещо, да погледнем Jla чувства­
та ит. П, J«(11CТO ти поглеждаш пп Iщчина IIn третиране 1111 е:ШICОDi1та игра КnТО Шl
ThJlХУlltiЯНО" (656»)', .
1# 1103ИЦItIПn шt ВИТГСlIщоt\н все още ис е ОnИCfiна коректно, КnЗli се, че
ВитrсищаЙII поддържа теорlut Т', кокто подчертава ияструмеН1'fiЛltИlI аспект
11Ii с:шо н 1(0llТO е нв сочена да се И3ЛQmва Dе3иkОDllягра U1'O С'Ъщиостяо ыещо.
Някой ще бъде склонен да каже според nредставяnето, хоето се дnдe досеrа, че
ОШlcti1Шето ип е:шково.та Ilf'P1l е ЦМП Н8 философията. Наколко философск.н
пролема ще (;11IНа1' ЯСIIН Т1.КМО от това Оnнсаliне, Те IfЭГЛC)IЩаха безнадеждно
обърuпн. когато пt Вltждn.хме 01' гJtСШltlТn точка иа теориата Т, Тогава филосо>
фията СХj(аш е теория на езЮСОВIIТС "!"рИ (I!IIД обобщен синтаксис IIЛИ семанти ­
ка в с,.шсълз на Карна п) II 'Г СякаШ с най· важната му част. Но според Витген­
щайл това допускане насочва към погрешно разбиран е. Понеже предположе­
ната Л:Орltя на е.3иковите игри не би могла да направи mnцo повече от· това да
даде възможност на хората бегло да прегледат отделпите движения на една

ххху, Може би СС им а IIРСДUИД CJIСДIIОТО: " Ако с.а дадеllИ двстс nOIJJlnt8 'блажсн' 11 'постеll ', ЩUIII
УМ би бил 1I0-CV10HCH да IC:IЖСШ, чс срида с блажна. n nToplIlI~ - noeтclI, клк обратно? (Аз
~ U()-СV1Оllен да HpllCMil IIЪРВОТО . ) ДilЛ К тук ,.БJlаJl(СII~ It .. lIoeтcн~ IIмат ЗН;lЧСIНIС, разлllЧ'
НО от оБИКНОВСIIОТО? Тс IIMaT друга Уllотреба . - Дали ' ВЗ cneд0a3TCJ1110 бll трябвало да
юпо.;nВilМ други думи? Ро.збllра сс, че нс. - Аз IIС':"''-I да употрсб8 тук ИМС1l1l0 m~ЗII ДУМИ
(с D.О:Ш3.ТОТО им Зllачеllllе)" (С . 381 от бъ.~г. юд.). Вж. също по·горе н по·долу от привсдения
Цнr.!T - бел. IIр<:В .
)7 ЗаfJc.,сжстс, "с идсата за СДlНlllдс:аЛСII C"JH K се прс:uръща 11 остарlIЛ:l веДllага щом се ПРЮllае,
че JlC)tчжи с:3иковк Игрll са раВllонраDIIИ. НаПРIIМСР CMloTl1II IIOIlIIТИ8 (сро . 71) вс могат вечс
дll се СМЯТ1lТ HcдonYCТIIMII . Тс IIмат определена ФУН~ЦIIЯ и това с всичко. КОСТО можсм да
исD..\сс от TIL'.

44
игра, както играч, който е запознат с играта. бегло "р;:глсж;ха ДВИЖ , ,,{ята il. Но
за такъв иtрач няма проблем. Ако 10Й ПОПlпа например: .: Как нзреченията
успяват да представят?', отговорът би могъл да бъде: 'Нс знаеш ли? Разбира
се, че знаеш, когато ги употребяваш.' Понеже нищо не е схрито" (435). Всичко
,.лежи оn'''рито пред погледа"(92; 126). "Философията следователно нс може по
никакъв начин да пречи на действителната употреба иа сзикаХХХVIII, тя може
само накрая да я опише ... тя оставя всичко, както си e~ (124).
# Нека допуснем, че някой започне да построява теорИJ! на езиковите игри .
Би могло да се помисли , че тази теория, ако се формулира в термините на Г,
ще служи 'Като обяснение за това, как значението се присъжда на отделни знаци
по начииа.. по ХаЙТО тези знаци се присъединяват в t:зюювата НI-pa. Теорията
(или описанието, както тя също може да бъде наречена) ще · въведе нов вид
употреба па термини, такива като 'изречение', 'факт', 'ЗНй'lСIiU(!' ит. н . Ако тази
употреба въвежда дори слабо отклонение от употребата иа тези думи в раМКII­
те на езиковите игри, които се описват (обясняват), пре,1,ложеното описание
всъщиост въвежда подмяна'на описвания феномен. Но ахо, от друга страна,
юменението е знаЧНТСЛIIО (Н това тряt,iва да се очаlша, ахо IlЯкой се опита да
развие напълно 311вършена инструментална философия на зна'lението), то се
установява нова С3IfI(ОЩ\ игра за юразllте 'изречение', 'значеНllе' 11 Т. Н. и целта
иа ОПlfСlIlIИето lIа ШlдеЩ1Т11 еЗlIкора игра 8'Рсбll.J.С не с(: изrrъ.rrЯJlва, Следовател­
по" трябllа JНl ЛРИlСЛIO'НlМ С всички 06лснс//uл нс т' СЪЩО. ОfЩСl1l1l1СТО обаче,
И

което ВитгсшщаR" ни кани да дадем вместо оБЯСIIСНЖ\ сс CPCТQlf 11 .. (топа] да сс


постапи JlСIIЧICО пред нас" (126) н псщсже .. IJС III{I\О л,еЖII ОТ'КрНТО за поглсда,
нчма JIIШIО обясненнс"М,~11\ (126): СЛСnО!iаТСЛIIО би могло да кажем. по-ско·
РОХIПlсрБОЛIIЧIIО. че .. C:IНКЪT скрноа МИСЛИТС" от Трактата (4.002) ccrn е зn­
мснено с .. C3HКDT пече се мисли, IIНЩО IIС е СКР"ТО".
Но СllТУПIlЮffU IIC с TOJlKOll:.! ПРОСТiI "ПТС тn:ш. 1101l1:)I(C !lЩI философски
#
СИСТСМН. фllЛQСОфСКII 'rCOfHIII : 11 нма "УЖLliI Д[\ СС 0611(;1111 IФ СП сс flOflllllJ!II да
С1.ЩСС'I1iУfНIТ, IH(O .. I1I1ЩО нс с CKPlliO",
# D ОПНСilLtНс1'(), IШК фllJlОСОфСКlliС ТеОР IIИ Се ПСНШЯIН1Т. Вltтгснщuflll се об-
о Р1.ща към фахта, че .,J-IIII: 1/(1 8I1УШ(JО(J,,/(: JН:No. мсдна точка (о б'Ыlf. IIЗД.: 11(1 C~
омеждаМt!- беЛ. прея.] За употребата на дУМlIте СН (122). Ако е дnден OifOBO'
М

ръТ, че нишо яе е CKpIfiO. "ЩII(ОЙ бн nредпочсл дn в"з!р:tЗн : 'Да, но fiСIIЧКО пре­


МИnDВI1 1'аКа бързо , n t\З бнх лреДЛО'lеJ1 да ГО Вllдll J('(lКlO ако m:жсw е откривано
пред пOГJН:lIa'цxxxx (435). От друга страна, "ННС оставаме без ОСЪЗIШIIВllе на
грамадното рnзнообразllе на ВСIIЧКИ ежеднеВНII езикови игри. защото облекло­
то на НIlЩЮI език праВII вснчко СДllакво"(р. 224)=1 ... Това, което НII смущава,
е еднообразната форма на думите, когато гн 'IYCM IIЗказани НЛИ ги срещнем в
РЪКОПIIС, IШИ напсчатшш . Понеже тяхното I1рIlАОЖ'СНIIС не нн се представя така
ясно" (ll). Да вземем следння пример: Изреченията 'В:uu.ИllГТОН е град' и 'Две

XJO(Yt'I В бълг. ,,")д.: ~ФIUIOСофIlКТU по '1IIKa~"8 наЧl1II ие бива дв ДOKOC8~ фаnичесJtaта употреба
II~ с:311.:а ... ч (124) - бел. "рев.
XЦI)( В БЪJ\Г. 1!Зд.: ~ФIIЛОСофИЯта "рОСТО постави IIсщаrd пред ип,". а не 06ясняоn 1I нс IIЗвсжда
IIIIЩО. Тъй ':-,11'0. ~KO всичко беше огкр"то, тогава IIИМnШС ~:nKBO да се 06яснява (126)-
Ч

бел.l1реlt.
""-,х В БЫII". И:1!l: ~ . .. 1111 сс KCKn да OТl!bPIIC~I: 'Дз . 1'0 всичr.:о това cтaB~ тo.~KOBa бързо, n аз бих
IIСIПI)] да го 81ЩЯ Uдетайли " ред MeH'~ (435) - бел. прев . ~
хххх, АН3ЛОПlчиа MIICЪJ1 сс съдър жа в ЛQгllI\О-фl/ЛОСОфО:U трактат (Сl10ред БЪJ\Г. юд.): .. Езн·
кът оБJ1ИЧ3 MHCЪ)]r.I. И то тar.:n. че 110 uъншн~тu форма 113 др,ехнте lIе :чожс да се 3аlU1ючн
за формаr.l 113 оБJlечеlllПС мнслн; защото външната форма на дрехllТС с направена не 3<' да
може да се Р:\ЗПОЗllава формаrd lIа тялото. " за съвсем ДРУПI целll- (4.002), .
е четно число' са е подобна. струлура. T()na преД[JоЛага..кменно както е в пър­
вия случай, че ~Вашингт~н' с Jlt-1CТO на реално 'нещо, '.!IIC' е името на по-абст­
ражтен 00e1CТ независимо от фЭJcra, че употребите на двата знака са .. абсолютно
неподобкк" (10).
В употребата на думите би MOl-ЛО да се различи ..граматнка-повърхност" .
от .. грамаТИJCa-дълбочина". Това, което незабавно ки впечатлява при употреба­
та на думата, е начюn.т, по който ТJI се употребява в ~РУlЩuяmа . на изре­
чението, чаcrra от употребата и - би могло да се. кажс. '"'" xono може да се
възприеме чрез ухото. 11
cera да cpaBНJtМ С грамаТИICЭ:rа-дълбочина, да кажем
надуиата "знача", с това, "осто нейната граматика-I108'ЬРХНОСТ би ни карала
да подозираме. Няма да е чудно, ако срещнем трудност да ОТ1Срием подход
[664}. Тази трудност с ПРИЧИJJЗта, порадИ която прибиra.wе до философски те­
орки. изобретяваме теории 33 значението и се опитваме да схванем една идеал-
на форма :щд сложността на езНК08И1'е ни игри. .
# Но ясво е. .. че вся"о изречеиие а нашия езИК 'с в рсда, кalCТO с'-; Това е вес
едио да се каже. че не се сmре,мШl nм един идеал, поцеже 06ичаIПЩТС ни
смътни изречения все ощс не са получили съвсем беэупрсчсн сми~ .•. трябва
да нма пм;н ред дори к 8 ЯЗЙ'СМ1>Тflото юрсчение" (98). БИ. трябвало също да
е _сно, '10 "философията па логиката гоlЮрк за нзречemцтa и думите ТОЧIIО в
смисъла, в КОЙТО нио ГО80риМ(.Jа тц D оби"КновсtlКЯ ЖК!!ОТ, KoraTO казваме шm­
римор: 'Ето едно китайско нзрсчеlJНС' или 'Нс,-това само кзгnежда като НllдПИС:
11 ДСRСТIШТCJlНОСТ е орнамент'и Т. м," (108). Cnсnоuател:яо собствената t\CJI иа
философията ще бъде па JlСмАСКНР'" фИJIософсхитс т~tfИ, да 'ВЪЗIl'ЬРIIС дуt.;tи­
те от мстафи'шuт(\ nм еж сдс аната им употреба'ХХХ~ (116). да разруши .. IC'Ь­
щичкитс от хартн" и да ИЗIIСНИ ..основата lIа езика, върху .хоято стоят" (118). И
фиnософюrта СТОВ8 .. бита срещу омагьосването на JiatUWII ум посредством ези­
ка" (109), Тази битка сс оС'ЬщеСТIIIВI1 чрез "С'ЬБИРUl1е 111 CnOMellH38 определена
, им" (127) - понеже uелта е "Аа се ВИДЯТ ар'Ьзкитс" (122); к ,.РО3JJИ\(RИ терапии"
(133), ис •• СДИН" философски МСТОА" (133) се ИЗПОЛЗВDТ, за ДN я 3(1l1ършnтi10бе·

домосно. ,
# Но а ТС3I! те.рапии и3JtОЖСIIИСТО ип Т' (или по-скоро на НЯICОnlсо резултата
от Т', ХОКТО бlWl сftОМWnТИ nocern) игрnе lIаR'DfiЖНОта роля. досега ThЛКУОnX'
ме К3Jtоженuето на Т' !ШТО изложение на новn (ИНСТРУМёиталИCТlCа, НОМИИtutИС­
па или както ви сс хареса nn Анарсчете) meopuJt на значението. Топа Т'ЫlICYSfi'
не не е HeOCHoaaтeJtHO само по себе си и прието като Т3kОIЩ е много Iш'tереСен
nРШIОС КЪМ трциuион.ната философия (деЙСТВИТf:JШО аз мисля, че всичко, KO~
етО е юrrересно в JCкиraта. се присъеДИIIЯва към разглеждансто lIaT' по Т0311
начин). Но това n.лкуваис би се противопоставила Н3 Ra'ШН<I, по който BlrrreH-
щайн има прtдВИД да се използва -неговатв IClшга. Това може да се ВНДИ от
следните разглеждания: В параграф IV идеята., която се ~тикува, е, че четене­
то е умствен процес. Atto съпоставим с т' и я тълкуваме като теория, не можем
да разберем защо обсъжданията в Пз.раграф IV би тря.ввло да бъдат критика .
Понеже бихме могли да се арryмеЯТlfраме по следиИ1l начин: Витгенщайн каз­
ва, че значението на думата става ясно от начина, по I:ОЙТО се ИЗl10лзва в рам­
Jrnте на специфична езикова игра. Нека следователно погледнем езиковата игра,
която съдържа и двата IIзраза 'четене' и 'умствен про пес' и. в която се ПОЯ1lява
изречението 'Четенето е умствен процес', Така човек би бил склонен да каже,

)000<11 В бълг. ЮД.: ~Нш! CBC-AC.Llа:чс мс:тафН:ШЧССJ(Зт:J У1l0треба на :tу:IoIIПС до DCCKllДllCBllaтn 11М
употреба~ - бе". прев.

46.

~--~-------------------------------- -
че представено от ВИТГСllщайн, то с описание на определени черти на тази
езикова игра н включва, разбира сс, забележката, че 'умствен процес', както е
употрсбено в тази (!JUKoea игра, нс трябва да има lНlЩО общо със зъбобола.
# Но това нс е празилното разглеждане на това, което Витгенщайн прави.
Витгенщайн наистина критикува - но неговата критиJtЗ с от особен в,,!д. Това
не е критищ която е насочена например срещу погрешно математическо из­

числение. В последния случай резулта1ЪТ от КРИТИJCата е, че определено твър­


дение се замества от неговото отрицание или от различно твърдение. Но Вит­
генщайн не иска неговият читател да открие. че четенето не с умствен процес.
Понеже ако 'умственият процес' се ИЗIlОJIЗва' по метафизичен начин в ''{етенето
е умствен процес', също толкова метафизична е употребата 'четенето нс с ум­
ствен процес' (СРВ. 116). Понеже за него "резултаnrтс на философията са не­
криене на един или друг къс пълна безсмислица и на сблъсъците, при които
разбирането се получава при челсн удар с границите на езика" (119) и неговата
. цел е "Да те обучи да преминаваш от !със скрита безсмислица към нещо, което
е очевидна бсзсмислица~ (464) и по този нач и н да изясни "основанията на ези­
ка"Л 18). Но топа може единствено да значи, "че философските проблеми би
трябвало HanЪ/l/{O да ИЗЧСЗllат" (133); понеже, ако целта сс ДОСТИПiе, .. ВСИЧКО
лежи откр ито пред погледа" [и} ... няма нищо за обяснение" (126). от това след­
ва, че ФорМущtраllето на 1". както се I13ползва в рамките Аа JrpитичеСlCата про­
иедура. не може да се ThJТкyBU хат() IfО'Щ теОРИIl "а значението. ПОliеже сс при­
лага с намереllИето па се лраllllТ еЗИК08И игри (lianp1fMCp тсзи с ·четенето').
конто .. lIежат. ОТlCрllТИ пред погледа". т. С, ПОДИ до СНТУUШiЯ.1I която СЗНКОIJНТО
игри просто сс IIfp:lltТ. бсз IШ""ПТО и да с IIЪПРОС да DИЮIКВ8 относно ТООIl, k!l1C
Тi1kn думите придоБИРI1Т значсние kl1TO част НIl опреДСЛСlln С3ИICООI1 игра и т. Н.
АICО пешата стоят по този lIаЧ~III. ФОРМУЛilРОl)кат!\ на 1" губн нсзабtШIIО своята
фУНkUИЯ IIСдШlга щом се достигне .. nЪЛНЙnJ(l J/Cfloma". Но без функция :шn ците.
които СII ЧfiСТ ОТ ФОРМУJ1НРОfiК{lТIIII!\ Т'. СО бе') 31tl1чеllне. СледоlИlТСЛНО би мог­
ЛО J.Ш се КПЖё З3 Тfi'!.Р'nСIIIIЯТfI. 1(0llТО со чист от Т': Тези ТII'!.рдення "СIl РIi.3ЯСне­
НИЯ по СlIё'/нШН I/ПЧНН: Оfl:iН. 1(0"10 мС рuзбирп. НnЙ'Н!lКРnЯ ги раЗflО311fiОll като
безсмислени. , , (Ток трябl!U, ТПIШ да сс IШЖС, дп O'DJJ'!.PJ1H стмбата, CJtClt кото
сс е изкочил по нея). Той тряБЫi да flрсодолее Т'СзИ [ТВ1.рдеIlНЯ} .•• , TOfli\'ifi roй
вижда с»ета "РI1lIl{JIНО" (Трактатът, 6.54). И да Се IШЖДа светът праОllJtltо,
03И1lчtiвfi С3ИJCОIНIТС Ilrpll ДN сс играя1'. без да сс беЗПОJ(ОИ ~1 от фИJIософски «М­
роси IIЛИ от фНlI()софСКII проблеми. #

xl
.. Забележете, че 11 предходння параграф идеята за същност беше повторно
въведена. В традиционната философия същността беше скрита под разлИL{НН­
те начини на описанието и. Сега .. е дадено" това. което "трябва да се възприе­
Me"XXXX,1I (р. 226 {с. 392 в бълг. IIЗД. - бел. прев.}) в "ежедневната употреба"
(116), но тази ежедневна употреба е, от друга страна, скрита под "КЪЩИL{ката от
картн" на философските теории (118)Ц и това също трябва да се осъзнае. ТЪК­
мо така традИЦНОIIНlIТС философи (т. е. поБОРНИUlпе на теория Т) опитваха да

XXJWII BepoJlnlO се 1I~la ВРедВIIД (Сllоред 61.111'. IIЗД.): "Това. KOCTo.,p~61k1 да сс "рнеме, дадеllОТО.

.. са формите lIа ЖIJ80m (с. 392) - 6CJJ. ВреВ•


М

~ЕзIll:ЪТ C~'PIIBa MIICЪJIт:t с 1I031Щllяrd IШ Трактата (4.002). БII MOrJIO да сс кажс. чс Сl10ред
M

Изсл~.аllилта фllЛософската MIICЪJI СКРIl"" с::щка.

47
.:д ат на бял свят ясните 11 отчст;rнви ЗIIЗЧСI( IISI, "ОН10 са СКРИni под "зю/ър­
CC}!.iTa" употре ба нз думит е. които rn олнцстворяв ат (4:!6). ААО ДОПУСllем CCI-a,
че а отстраняването на тсзи философсю! покрития ние пай-накрая стигаме до
"Lb8ёрш(!на асната" (133), предполагаме, че има рязко очертана линия между
"КЪЩИЧII."1tте от Kapnt". от еДllа страна, \{ езиковите ИТРIJ, върху които те са
постросни. от друга. Същевременно, докато Витгснщafm обихновсно криnti.'У­
ва кдеята, че например ..трябва да нма нещо общо [за шрите] или те нс биха се
наричали игри" (66. срв. IVA по-го~), и посочва факта, че ако ЮIС .,поглсднсм
и ВИДИМ.. (66). ще намерим .. сложна Mpe)t.-a от подобlUl, отчасти покриващи сс,
отчасти кръстосващи сс" (66), той Сякаш допуска въпрап това, че поне фило­
СoфcnlТ.е трудности IlJI.laT }JС ЩО общо, че има опрсдс.~ граница Между къ­
щичхите от ..apnl на философ ията и солидната основа на ежедневюUl език,
таива, че става възможно да се възгърнат думите от метафюичната им [упот­
ребаllCЪМ всеJtllдиевната им употре6а" (116) .
• За 8итгенщаи н можем да ПРИ:lОЖНМ "оментара (~ойто се използва,за да
хзраперизирз п.оборниците на Т). че ••сдна картина [ro)ДЪРЯQl пленннк" (115).
Понеже това с употребата, практиката. КОЯТО Qбразува знаЧСlDlJIТа. ако .. това.
"QeТO 'ТРябва да сс "рисме. даде ното е .. . форми /{О жи80т"J(,Ц)(V (р. 226 {с. 392
[1 б'wrг. IIЗД. - бел. прев.}). тогава Ч(>btX може да пorщта защо ВIIТfснщаflн ОШf'ПЩ
да t:.'IIIМlIняра ,еори,11Т3 Т, I(OI!ТO. разбира сс, трябва да се сметнс за форма на
ЖЦSOl'. ако ЛОГJН:дtIСМ IЩ 1111 1111. по КОЙТО сс НЗПОJ1:Jпа от нейщпс лоборшнш.
Нсза!Щ·СJlМО ОТ ТОЩl 8 нтгеищаliн оmгтр а да еЛНМl1l!ира «13" тсория СЪЩО J«IХТО
лрyrnте qJIIJlОСОфС К И ТСОРШI. Но 10:Щ ОПlfТ може да сс ощнншас СJllПiСТDСJJО
чрез ЛОПУСIЦl Нето. ч с ИМ:! PU3JI1I1(3 мС"..кду у"отрсбатn fI зщ\к (.lrpacRKIf езикова
Ifl"pii) и ПОСТ"ЬfНlI\IIС според тео рията Т. ПРCJll10лага сс. qe ПРОШ:ДУРIfТС, КОИТО
са cn.РJЮШ с теория Т, "е сс flРIIСМIП '(IIТО Ч!lСТИ 11(\ езИКОвn игра, те копcntту- .
IIplti flOI1f1PO IICtll1 -"rpa. 1(0111'0 1'р яБ ВII да сс разруш.н. K~I( ла сс разбира топа
~П'fННllшtе?
• Мнел я . '1 0 МОЖеМ да го РII:Jб<:рсм 'Iр ез llоглеЖIlаll с n-м l1дt1tТё. КОИТО
tJlrtrеIlЩI\ИII има 01'11 С IIО фЮI()(;Офllllitl (nplt НСГО!J(\ТII"А:uрmIШQМ Ш" фIlЛ ОСофИ­
Jmi. Ii:ЗКТО 611 мО ГЛ а Д{\ се \lfiРСЧ ~. \I:JПОJt3I1fiйIШ со5ствеrште му думи). Тnзи Jrop.
ТИШi ё ХnРТЮ1 i\Тtl от ТР(Ж17lаmll . .. ДyMuru .,фИJlОСОфI1Я· трstбlll1 да значи нещо,
което СТО\! шt!I ИЛИ ПОД. не БЛИ:i О .110 ecrCCтnCHItTe наyxn" (Тра"тат, 4.111). В
JfзслсдвШIllJIПlll можеМ ,tln З:JмеllIlМ •. еСте ств е ни IIHYKII~ с •. СЗII!'ОВ}\ иrpи" И да
СТlfП:lСМ до .. фIlJlософ шrtп -грябоt! да бъде нещо , което стои Над ИЛ И под. ие
блю() до езНКОВl\те игри"; самата фllЛОСОфНЯ нс ыоже па бъде езикова иrpа;
иаПРl1мер ис м о же Щl бъде тсор"ятз Т'. Допускnм, ч е ТЗЗII IIдея псе люс прИСЪС­
rnyвa в Изсл ед ва НUJl та 11 топа IIЗЯСНЯIШ з ащо 8нтгеншаЙн. 1C0iIТo I1Ul\пгра , че
з нак може да нма значение eДlIHCTIJ C IIO ако е ПРIIСЪСДlшен в езикова игра. не

МОже да ПРll3на е, че има фlUlOсофс"н тСорииц,. Това наблюдение (също хахто и


други. хоито не се споменава"''?) предполага, че ИЗСАедван.ията (отделно от
това, че заместват единия език от Трактата с езикови игри) в II.1)ЗЯ на краищата

XJOO(V И~lа се 11pe.Q811д (СIIОрсд бълг. ИЗД . ): ~Бн могло да сс I(~же: Тоаа. IОето ТРJlбва да се приеме.

. даДСIIОТО CI формите 113 )l(НDОТ (с. 392) - бсл. прев .


Ы

Има I'М~ОИ ЩIС8ЖII. ICОllТО СЯКUШ ПРOiНlюречзт "~ това тъ.nrУЗ:IllС 'Ia глеД lIите ТОЧI(I! на
ВИТГСllщаЙн. lIonpllMcp: .. Ако ня к оii Ollllr.l па изпига IIIt!:Iи във фllЛософНКта. не би било
IIЪЗМО:АСIIО до се nOcr.lBИf под BUllpOC. защото IIсеки ше е С1.гла с 11 С ТИХ (\28). Според
bl

Е ОСТО фll.~ОсофСlCите тези IIС са БСЗСМНСIIС'II! , а mРIISЩIЛ/III .


Срв . lIодобието на •.да сс 1I0l(ОЗОЗ МСIIО" U Трактати 11 "лехи открито пред очите 8 Из·
U
..,
слС'дsаlluяmu.

48 '
. не са ТЩIICО88 рззлмчни от Трактата. "акто изглежда нз. пръв ПОГJII:Д. Дори
съм сV\оиен да тв-ьpдJI (без да мога да приведа достатъчяо основания за тази
гледна ТОЧka в момента). чсИзслсдванuята основно (:одържат приложсн и е на
главнитс идеи на Трактата към няколко J:Оf!крСТНИ проблема., доколк:ото.един -
. ствсната разлиха е употрёбата на ези((ови игри вмсС1ГО C:::Нka на естествените
Baylrn. който образува теоретична 'основа па Трактата.
• Опитвайки се да оценим хни:-ата. бихме могли да JCaЖСМ. че критиката на
I
Ти И3JIQженнето нз Т. хоито съдържа. също xalCТO приложенията на тази тео-
рш{ към обсъilcданеТо на конкретни проблеми (СПОМНJl.нс, подч.иняване на запо- .1
вед. проблема за усещането и т. н.). са велиlCО ЛОСТИ[ЖСlШе, което обаче има I
своите предmе:;твеницкС·. Ето ни в раА/ките на традиционната философия. \
Но Витгенщайн "еха от нас да видим неговата I:рИТ1il П в разлИ1.fна светлина.
Накрая би трябвало да rn забравим също ПlCТо Т, да забравим за философията
изобщо. Мапр формулировхзТа 113 това. J(OCТO MOJКe да се сметне за теория
(тсория 1"), да ЮI 8Оди до собствсното разбираие lIа нашитс трудности. то не
трябва да ~ приема '''ПО формулировка Н3 теория. а само ((ато ПОДХОДЯЩII
cpeДCТ1la да се И;;Iбщщм ОТ фltJlософските си неПРИЯ1"1IОСТ1I. Следователно Т'
ТРllбва да If,Jчс:ще 3I1СА"О с тези НС"Р"IIТПОcnt. Таз\! ЩJва идеll. t:OIlTO е именно
ИДСJlТU l1а ВJfТfснmaЙ., " )(OJJTQ може да сс открие .и R Трактата. СС дъ.ПЖИ }Щ
KapmlJlIama. 11 'ОЯТО фllлософията трябва да 6'ьлс '-ICLЦО съвсем IJеобllчаi\но 11.
IIТОРО, на ОnPСJlСЛС1fИ 11'УJШОСТII. ВСЧС сnомснати. КQIПО биха могли да сс раз-
решат, !Сато сс вземат предвид РIUЛI1КИТС МСЖДУ C3lit:a-обсlCТ rI мстаезИI((l (И3-
пол:sno сс от Тарс,,"; за ла сс избави от "011061111 трудности. 110 ШII(ога нс сс
прн:ш[tВIi от ВитrcumaЯII [срв. 121 ]). Използвайки ТОЗII cыIт.. On!'IIIIIlMC. ЧС фН-
. лософС!СIIТС С3ИКОDИ кrpи нс наРУUШIIUТ 31U1DJ1ЖИТСJШО It:JЩ(ОlllfТС Игрll. ЗU "ОIlТО
се преДЛОЛIlГD, че ОШIСВIlТ. Също ТnKи ОТКРlшаме. чс фllлософlНrru не C3UДЫ1 -
ЖIIТелно на раВIJИЩето II!\ езИКОВIIТС игр". 36 KOlfТO СС OiНlICII . Н !ШРОiIНi. Допус ·
tcI\IJCTO, че фИJlОСофС1Сите СЗЮСОDН игри са 1111 СДН0 pnutllllllC с (f,I 1!J(01i1l1C ИfРН, С
КОИТО борави, ВОДИ ло ПрОТIIDОрСЧЮI. Тоьп решенво IIс сс съглnсуо(\ с TOlH1 IН!
8итгеншпАII, но D ис:ro OCTfiDliT ШIКОfllCО елемента от HCrOlJfiTl1 фИJIософюt: (\)
HeГOMТfi "РИТИ lCl1l1n T~ (2) неговото УГfi'ЪРЖдuпn"е "111[.... ; (3) иаБJIlОllСl:lltето МУ,
че е:ШICОIШте ItГРИ MorUT ПП се нйрушат от други ё3ИJ:ОiШ IlгрИ, 311 "ОИТО се npeJ1~
поnnга, че rtI. оБSlСIНI.DfiТ ИЛИ ОnИСIШТ. Би трябвМО обаче пп Т'Ы1t}'Dliме и.~О)l\е·
I:/Iteтo нn 'r к.a'tO Специал.на iСОРНЯ Hn значеншrrJ и да 11 формулираме, KUTO
ьземем предвид Р~JtКИiе между сзю:u-обект 11 метаС:lIIка. БII било ВЫМОЖIIО
вСе ппк да имзме фwtософСКII теорни 11 философСКII проблеми. без Щl сме уяз ­
!lимlI за КРJrrllJшта но ВитгенщаЙlI, освеН може 611 еДlIнствено за КРIПlIкзта. че
въведеното раЗI'раниченне е 1I3ПЪЛIIО IIЗкуствено.·

Превод от аНГЛIIЙСКИ: ВАСИЛ ПЕНЧЕВ

.. Срв . 11311pHMep Н . G о m р е r z . IVl!/on.lc/lйlllmgs[l!IIГC. Vol. Н. Там с;в даденн CJlсдuащнте п озоnа·


вання : Е. М а с h. Erkt:!nntnis и. /ГГ/ИIII. З 4 ed. рр . 126 ff; D. А I е rn Ь е r 1. Troi/l! dr: dynomiquc
(1743); I'РIНЩНIIНТС 1101 р33ЛНЧlIIlте IIОМНН:lJlНСТIIЧНII ш~олн. старн! н Н08И. И Т. 11 . Срв. к r:pИТII­
К3та 113 К. Попър срещу еССIIЦ1I3J1l1Зма . РПЗОIIТ:l още през 1936 г.

4 01. ФНJlософСКII ЗJIТеу>113ТII D И. кн . 2/97 49

Вам также может понравиться