Armcad 2005 Manual-Bg (Build 1600)

ArmCAD 2005
Програмен продукт за изчертаване

на армировъчни планове и спецификации
Инструкция за работа с програмата

2
ArmCAD 2005
1. УВОД ..........................................................................................................6
1.1. НЕОБХОДИМА КОМПЮТЪРНА КОНФИГУРАЦИЯ ...................................................6
1.2. ИНСТАЛИРАНЕ НА ПРОГРАМАТА ....................................................................7
1.2.1. Единична инсталация на програмата .........................................................8
1.2.2. Мрежова инсталация ............................................................................. 15
1.3. ДЕИНСТАЛАЦИЯ НА ПРОГРАМАТА ................................................................ 22
1.4. СТАРТИРАНЕ НА ПРОГРАМАТА .................................................................... 23
1.5. ОСНОВНА КОНЦЕПЦИЯ НА ПРОГРАМАТА. ....................................................... 25
2. ЧЕРТАНЕ НА КОФРАЖИ............................................................................28
2.1. РАБОТА СЪС СПИСЪКА ПОЗИЦИИ КОФРАЖ (ПОЗИЦИИ КОФРАЖ)........................... 28
2.2. ЧЕРТАНЕ НА ТИПОВИ КОФРАЖИ (ТИПОВ КОФРАЖ) ....................................... 30
2.3. ПОМОЩНИ ЛИНИИ ПРИ ЧЕРТАНЕ ................................................................ 39
3. ЧЕРТАНЕ НА АРМИРОВКИ В НАДЛЪЖЕН РАЗРЕЗ ....................................41

3.1. НОВА ПОЗИЦИЯ АРМИРОВКА (ПРОИЗВОЛНА) .............................................. 42
3.2. НОВА ПОЗИЦИЯ АРМИРОВКА (ТИПОВА) ...................................................... 53
3.3. СЪЩЕСТВУВАЩА ПОЗИЦИЯ (СЪЩЕСТВУВАЩА) ........................................... 58
3.4. СЪЩЕСТВУВАЩА ПОЗИЦИЯ - НОВА ГЕОМЕТРИЯ (ПРЕЗЕНТ) ............................... 65
4. ЧЕРТАНЕ НА АРМИРОВКИ В СЕРИИ .........................................................68

4.1. КОНСТАНТНА СЕРИЯ В ПЛАН ..................................................................... 68
4.2. КОНСТАНТНА СЕРИЯ В НАДЛЪЖНО СЕЧЕНИЕ .................................................. 83
4.3. КОНСТАНТНА СЕРИЯ В НАПРЕЧНО СЕЧЕНИЕ.................................................... 93
4.4. ПРОМЕНЛИВА СЕРИЯ В ПЛАН ..................................................................... 98
4.5. ПРОМЕНЛИВА СЕРИЯ В НАДЛЪЖНО СЕЧЕНИЕ ................................................ 113
4.6. ПРОМЕНЛИВИ СЕРИИ В НАПРЕЧНО СЕЧЕНИЕ ................................................. 118
4.7. ПОКРИВАНЕ НА ПЛОЧИ С ДЪГОВИ ПРЪТИ .................................................... 119
5. ЧЕРТАНЕ НА АРМИРОВКИ В НАПРЕЧНО СЕЧЕНИЕ .................................122

5.1. ПО ОТДЕЛНО ..................................................................................... 122
5.2. ЛИНЕЙНА АРМИРОВКА В НАПРЕЧНО СЕЧЕНИЕ ............................................... 126
5.3. ЦЯЛО СЕЧЕНИЕ ................................................................................... 132
Copyright (c) Radimpex * VAG LTD * http://www.gaudy.net *e-mail:office@gaudy.net * Tel 02 9 310 300
3
5.4. ИЗВАЖДАНЕ НА СЕЧЕНИЕ ....................................................................... 145

5.4.1. Създаване на напречно сечение на греда .............................................. 146
5.4.2. Напречно сечение на плочести елементи ............................................... 151
5.5. ПРОМЯНА НА МАЩАБА .......................................................................... 161
6. ОПИСВАНЕ НА АРМИРОВКИ ...................................................................164

6.1. КОТА ............................................................................................... 164
6.2. СПЕЦИФИКАТОР .................................................................................. 168
6.3. ОБЩА РЕКАПИТУЛАЦИЯ ......................................................................... 170
6.4. СИМВОЛ ЗА СЕЧЕНИЕ ............................................................................ 171
7. РЕДАКТИРАНЕ НА АРМИРОВКИ .............................................................173

7.1. СПИСЪК ПОЗИЦИИ ............................................................................... 173
7.2. РЕДАКТИРАНЕ (РЕДАКТИРАНЕ НА ОБЕКТИ) ............................................ 189
7.2.1. Редактиране на армировки в изглед ...................................................... 190
7.2.2. Редактиране на серии .......................................................................... 192
7.2.3. Редактиране на армировки в напречно сечение ..................................... 195
7.2.4. Редактиране на коти ............................................................................ 197
7.2.5. Редактиране на символ за сечение........................................................ 198
7.3. ПРОМЯНА НА ПОЗИЦИИ ......................................................................... 202
7.4. ПРЕКЪСВАНЕ НА АРМИРОВКА ................................................................... 206
7.5. ЗАКОТВЯНЕ НА АРМИРОВКА .................................................................... 213
7.6. ВМЪКВАНЕ НА СЕГМЕНТ ......................................................................... 217
7.7. ИЗТРИВАНЕ НА СЕГМЕНТ ........................................................................ 219
8. ЧЕРТАНЕ НА АРМИРОВЪЧНА МРЕЖА.....................................................221

8.1. САМОСТОЯТЕЛНО ПОСТАВЯНЕ НА МРЕЖА .................................................... 221
8.2. СЕРИЙНО ПОСТАВЯНЕ НА МРЕЖИ .............................................................. 229
8.3. НАПРЕЧНО СЕЧЕНИЕ НА МРЕЖИ ............................................................... 241
8.4. ПОСТАВЯНЕ НА ОТВОРИ В МРЕЖИТЕ .......................................................... 246
8.5. СПИСЪК ПОЗИЦИИ ЗА АРМИРОВЪЧНИ МРЕЖИ ............................................... 250
8.6. ПРОМЯНА НА ОБЕКТ И ПОЗИЦИЯ .............................................................. 252
8.7. РЕДАКТИРАНЕ НА МРЕЖИ (РЕДАКТИРАНЕ)................................................ 254
8.8. ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА СЕРИИ В ОТДЕЛНИ МРЕЖИ (EXTRACT) ............................. 256
8.9. СЪЕДИНЯВАНЕ КОНТУРА НА МРЕЖИ ........................................................... 260
8.10. ПРОМЯНА НА ПОСОКАТА НА ДИАГОНАЛА (ДИАГОНАЛ) .................................. 260
8.11. КОРЕКЦИЯ НА КОНТУРА НА МРЕЖА ............................................................ 263
4
9. ПОМОЩНИ КОМАНДИ ЗА УЛЕСНЕНО ЧЕРТАНЕ......................................266

9.1. ВИДИМОСТ НА ОБЕКТА .......................................................................... 266
9.2. СКРИВАНЕ НА ОБЕКТИ ........................................................................... 272
9.3. ПРЕСМЯТАНЕ НА ПРЪТИТЕ – КАЛКУЛАТОР НА ПЛОЩИ ...................................... 273
9.4. РАМКА НА ЧЕРТЕЖА .............................................................................. 274
10. СЪЗДАВАНЕ НА БИБЛИОТЕКИ, ИЗПОЛЗВАНИ ОТ КОМАНДИТЕ НА

ПРОГРАМАТА .......................................................................................275
10.1. ТИПОВИ ПРЪТИ ................................................................................... 275
10.2. БИБЛИОТЕКА СЪС СТАНДАРТНИ КОФРАЖИ ................................................... 279
10.3. БИБЛИОТЕКА С МРЕЖИ ......................................................................... 280
10.4. БИБЛИОТЕКА С КОМЕНТАРИ .................................................................... 284
11. НАСТРОЙВАНЕ НА ПАРАМЕТРИТЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ РАБОТА С

ПРОГРАМАТА .......................................................................................286
11.1. ПАРАМЕТРИ НА ЧЕРТЕЖА........................................................................ 286
11.2. СТИЛОВЕ ЗА КОТИРАНЕ ......................................................................... 299
11.3. СТАНДАРТИ ....................................................................................... 309
11.4. ПАРАМЕТРИ ....................................................................................... 325
11.5. ЗАДАВАНЕ НА МАЩАБ НА ЧЕРТЕЖА (МАЩАБ) ............................................... 334
11.6. ИЗГЛЕД НА ОБЕКТ................................................................................ 335
12. СПЕЦИФИКАЦИИ ..................................................................................337

12.1. СЪДЪРЖАНИЕ НА СПЕЦИФИКАЦИЯТА ......................................................... 338
12.2. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ .............................................................. 340
12.3. ФОРМАТИРАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ .............................................................. 343
12.3.1. Формат на листа .................................................................................. 344
12.3.2. Работни граници.................................................................................. 345
12.3.3. Заглавие............................................................................................. 346
12.3.4. Текст .................................................................................................. 356
12.3.5. Армировка - спецификация .................................................................. 357
12.3.6. Армировка – рекапитулация ................................................................. 363
12.3.7. Допълнителна таблица......................................................................... 365
12.3.8. Мрежи - спецификация ........................................................................ 367
12.3.9. Мрежи - рекапитулация ....................................................................... 368
12.3.10. Мрежи – план за разкрояване............................................................... 369
12.3.11. Запис на информацията за документацията ........................................... 370
5
12.4. ПЕЧАТ ............................................................................................. 371

12.5. ЕКСПОРТ КАТО RTF ............................................................................. 372
12.6. ЕКСПОРТ НА ЧЕРТЕЖ ............................................................................ 373
12.7. ВРЪЩАНЕ КЪМ ЕКРАНА ЗА ЧЕРТАНЕ (НАЗАД) ............................................... 373
12.8. ОБЩА РЕКАПИТУЛАЦИЯ ......................................................................... 374
12.9. ГРУПИРАНЕ НА КОФРАЖИТЕ .................................................................... 377
13. ИМПОРТИРАНЕ НА АРМИРОВКИ ..........................................................379

13.1. ЕКСПОРТИРАНЕ НА АРМИРОВКА НА ПЛОЧИ ОТ ‘TOWER 5’ ................................. 381
13.2. ИМПОРТИРАНЕ НА АРМИРОВКА НА ПЛОЧИ В ‘ARMCAD 2005’ ............................ 388
13.2.1. Правила според които избраните армировъчни пръти се конструират ...... 390
Долна зона ...................................................................................... 390
Горна зона ...................................................................................... 398
Промяна на дебелината на плочата ................................................... 402
13.3. ИМПОРТИРАНЕ НА АРМИРОВКА НА ПЛОЧИ С МРЕЖИ В ‘ARMCAD 2005’ ................ 402
13.3.1. Правила за конструиране на армировка с мрежи .................................... 403
Долна зона ...................................................................................... 404
Горна зона ...................................................................................... 407
13.4. ЕКСПОРТИРАНЕ НА ИЗЧИСЛЕНА АРМИРОВКА НА ГРЕДИ ОТ ‘TOWER 5’ ................... 410
13.4.1. При плочи........................................................................................... 410
13.4.2. При рамки........................................................................................... 411
13.5. ИМПОРТИРАНЕ НА АРМИРОВКА НА ГРЕДИ В ‘ARMCAD 2005’ ............................. 412
13.5.1. Главна надлъжна армировка ................................................................ 413
13.5.2. Формиране на армировката е края на гредите........................................ 416
13.5.3. Главна надлъжна армировка в колони ................................................... 427
13.5.4. Конструиране на армировката при неколинеарни колони........................ 429
6
1. УВОД
1.1. Необходима компютърна конфигурация

Програмата ‘ArmCAD 2005’ работи в средата на ‘AutoCAD’ и за нейното
стартиране е необходимо да бъде инсталирана операционната система ‘Windows’, както и
самата програма ‘AutoCAD’, версия ‘2004’, ‘2005’ или по-нова. Що се отнася до
минималната компютърна конфигурация, ArmCAD 2005’ няма специални изисквания,
освен тези които имат самата операционна система и програмата ‘AutoCAD’. Ако има
условия за нормална работа на компютъра в средата на ‘AutoCAD’, тогава и ‘ArmCAD
2005’ ще работи нормално.
В случай, че вашата версия изисква някои специални символи, (в случая символи на

‘кирилица’ ), ще е необходимо за тяхното нормално изобразяване в програмата да
направите няколко настройки в ‘Windows’, в менюто ‘Control Panel ► Regional and
Language Options’. В противен случай, програмата ще работи в ASCII режим – режим по
подразбиране, т.е. всички символи ще се трансформират в съответния ASCII символ
(Английска азбука).
‘Windows 2000’
7
‘Windows XP’
1.2. Инсталиране на програмата

За да правилно инсталирате програмата е необходимо да имате компакт диск (CD)
и съответен hardlock. Тъй като съществуват единични и мрежови инсталации на
програмата както и различни видове hard-lock-ове (самостоятелна, мрежова и с временно
ограничение за използване), необходимо e да знаете и серийния номер на инсталацията.
Ролята на този сериен номер е да приготви инсталацията за Вашият hard-lock от
инсталационния диск.
Всеки потребител има уникален сериен номер на инсталацията, който определя не само
типа на инсталацията, но и функциите на програмата. В случай, че закупите
допълнителен модул на програмата, ще получите нов сериен номер, а стария ви - става
невалиден.рами. Тоест, серийният номер на инсталацията зависи само от вида на hard-
lock-а който Ви е доставен и сте го получили от Вашият дистрибутор.
Можете да инсталирате програмата само ако имате ‘права’ за да я инсталирате,т.е. трябва

да сте ‘Power User’ или ‘Administrator’ ако операционната ви система е ‘Windows 2000’, или
‘Administrator’ ако операционната ви система е ‘Windows XP’, при по-ниските версии на
‘Windows’ няма ограничения за използването на програмата.
Необходимо е програмата ‘AutoCAD’ да е вече инсталирана, преди да сте започнали

инсталацията на ‘ArmCAD 2005’, в противен случай инсталацията няма да се извърши.
Важно:
‘Windows’ има специфични изисквания към USB устройствата, в случай че получите USB
hardlock, не го включвайте преди инсталацията на ‘ArmCAD 2005’ да ви го изисква. Ако
по някакво стечение на обстоятелствата го включите, прекратете веднага автоматичната
процедурата по инсталиране на драйверите на USB hardlock-а.
8
1.2.1. Единична инсталация на програмата

От инсталационният диск, стартирайте програмата ‘\ArmCAD 2005\
Setup.exe’, след което програмата ще провери дали са инсталирани драйверите за
hardlock-а, в случай че не са инсталирани, програмата ще ги инсталира автоматично, след
което ще ви се появи следното съобщение:
По време на инсталацията , е необходимо hardlock-а да е включен, а програмата ще ви

подкани с това съобщение да проверите дали hardlock-а е включен във вашия компютър.
В зависимост от типа на вашият hardlock, можете да го включите в паралелен (LPT) или в

USB порт-а на вашия компютър. Ако вашият hardlock е за паралелен порт, поставянето и
свалянето му трябва да се извършва само при изключен компютър, поради опасността от
повреждането му от токов удар при включен компютър.
Hardlock-а за паралелен порт има в задната си част „женска” букса, което позволява
включването на принтер към компютъра.
Ако притежавате USB hardlock, който вече сте включили в компютъра преди да
инсталирате програмата, необходимо е да го изключите и след това отново да го включите
в компютъра.
9
След като hardlock-а е включен, активирайте бутона ‘OK’ и инсталацията ще продължи.

Ако сте инсталирали програмата и друг път на дадения компютър, програмата ще
прескочи предните процедури и директно ще започне да инсталира програмата. На
екрана ще ви излезе следният диалогов прозорец:
Изберете желаният от вас език на инсталацията от падащото меню и след това

активирайте бутона ‘OK’.
10
За да продължите с инсталацията активирайте бутона ‘Next’.
В централната част на диалоговия прозорец се намира договор, който представя

условията за ползване на програмата. Внимателно го прочетете и само при условие, че
сте съгласни с клаузите, изберете ‘Приемам условията’. След което бутона ‘Next’ ще
стане активен и след натискате нето му инсталацията на програмата ще продължи.
11
В този диалогов прозорец се определя вида на инсталацията – единична или мрежова. С

климване с курсора върху бутона ‘Единична’ изберете този вид на инсталация за текуща
и натиснете бутона ‘Next’.
Ако програмата ‘AutoCAD’ не е инсталирана на вашия компютър, ще се появи

предупреждение и след това, процедурата по инсталиране на ArmCAD 2005’ ще бъде
прекратена.
В случай че имате повече от една различни версии на програмата ‘AutoCAD’, ще ви се

появи следния диалогов прозорец:
Изберете програмната версия в диалоговия прозорец. Трябва да отбележа, че с

натискането на бутона ‘Back’, в който и да е диалогов прозорец, ще можете да се върнете
12
към предната стъпка от инсталацията, а чрез натискането на бутона ‘Cancel’, ще

прекратите инсталацията на програмата. За да продължите с инсталацията натиснете
върху правилния бутон, изберете желаната програмна версия и натиснете бутона ‘Next’.
В полето ‘Собственик’ на лиценза въведете точното наименование за Вашата фирма, тъй

като то ще се изписва по-късно в дъното на всяка разпечатана страница от вашите
проекти. Ще припомним, че с приемането на условията от договора, сте поели
задължението да въведете точното име на притежателя на лиценза.
В полето ‘Регистрационен номер’ въведете сериен номер на инсталацията, получен от

вашия дистрибутор. След това натиснете бутона ‘Next’.
Чрез този диалогов прозорец се определя мястото на твърдия ви диск, където желаете да
инсталирате програмата. Ако не сте съгласни с предложената от програмата дестинация
на директорията на ‘ArmCAD 2005’, можете да редактирате пътят до инсталационната
директория като директно го редактирате или с натискането на бутона от дясната страна
на полето да изберете желания път до инсталационната директория. След определяне на
директорията продължете инсталацията чрез натискане на бутона ‘Next’.
13
В случай, че в зададената директория има вече инсталирана програмата , ще се появи

съобщение, което ще ви даде възможност да запазите съществуващите конфигурационни
файлове или да ги препокриете с нови.
За ваше улеснение в решението дали да замените конфигурационните файлове, ще Ви

посочим списъка на файловете, в които се запазват данни, достъпни за редактиране по
време на работа с програмата.
ArmCAD4.$bto Библиотека със стандартни кофражи

ArmCAD4.$bts Библиотека със стандартна армировка
ArmCAD4.$btm Библиотека със стандартни мрежи
ArmCAD4.$bk Библиотека със стандартни коментари
ArmCAD4.$bpd Библиотека със стремена
ArmCAD4.$bp Библиотека с нормативи
ArmCAD4.$har Библиотека със стандартни размери на листовете хартия
ArmCAD4.$eds Конфигурация на програмата създадена с командата параметри
ArmCAD4.$sks Стил за котиране на пръти в надлъжно сечение
ArmCAD4.$skp Стил за котиране на пръти е напречно сечение
ArmCAD4.$skso Стил за котиране на серии в плана
ArmCAD4.$sksd Стил за котиране на серии в надлъжно сечение
ArmCAD4.$sksp Стил за котиране на серии в напречно сечение
ArmCAD4.$skm Стил за котиране на мрежи
ArmCAD4.$skf Стил за котиране на ‘спецификатор’
Ако сте настройвали всички или части от библиотеките съобразно нуждите си, натиснете
бутона ‘Yes’, така ще подновите само програмните файлове, а всички конфигурационни
файлове ще останат непроменени.
Програмата сега представя всички параметри зададени по време на инсталацията и ако

сте доволни от тях е необходимо да натиснете бутона ‘Finish’,след което ще започне
14
самият процес на инсталацията. Много скоро ще получите на екрана справка за успешно

извършената инсталация.
С натискане на бутона ‘OK’ ще бъде приключена работата на инсталационната програма.
В случай, че hardlock-ът не е включен към компютъра, програмата ще прекрати

процедурата на инсталирането и ще издаде съответното съобщение
Ако hardlock-ът е включен към компютъра, но сте сгрешили при въвеждането на

регистрационния номер, бутона ‘Finish’ ще бъде недостъпен за активиране. В
диалоговият прозорец програмата ще Ви уведоми, че е въведен грешен регистрационен
номер.
15
1.2.2. Мрежова инсталация

За да може програмата да работи на всички компютри в мрежата, необходимо е
да бъде установен поне един от следните комуникационни протоколи: TCP/IP, NETBIOS
или IPX. Самата процедура на мрежовата инсталация се извършва в две стъпки. В
първата, на диска на сървъра се инсталира сървъра инсталация, а във втората стъпка – от
диска на сървъра се извършва клиентска инсталация на всички компютри в мрежата
(терминали), на които е необходимо да се пуска програмата. На сървъра освен това е
необходимо постоянно да е активен ‘HASP License Manager’ – програма, която контролира
работата на мрежовият hard-lock.
Тъй като сървърът служи само за включване на hard-lock-а и съхраняване на

изпълнителните програми, то техническите характеристики на сървъра не влияят върху
скоростта на работа на програмата. Много по-важно е самата мрежа да бъде достатъчно
бърза за да може контролът за наличието на hard-lock-а да се извършва с по-голяма
скорост.
Сървърна инсталация
Тъй като характеристиките на сървъра не влияят на скоростта на работата на програмата,

то за сървър може да се избере който и да е компютър в мрежата. Важното е на него да
бъде извършена сървърната инсталация на програмата, включен hard-lock-а и активен
‘HASP License Manager’. По време на инсталацията, програмата записва в ‘Registry’
поредица от данни необходими за нормалната и работа, ето защо е необходимо да се
логнете като ‘Administrator’ на сървъра.
На сървъра стартирайте от инсталационният диск, програмата ‘\ArmCAD 2005\

Setup.exe’ и проведете същата процедура както при единичната инсталация (виж глава
‘1.2.1’). Всичко по-горе обяснено за включване на USB hard-lock-а, важи и тук. Естествено
за тип на инсталацията е необходимо да изберете ‘Мрежова’.
След като приключи сървърната инсталация, трябва да инсталирате програмата ‘HASP

License Manager’ на сървъра. От инсталационният диск, стартирайте програмата
‘\Hasp\LMSETUP.EXE’.
16
След натискане на бутона ‘Next’, на екрана ще се появи следния диалогов прозорец:
Предлагат Ви се два метода за инсталация – ‘Application (nhsrvw32.exe)’, която

инсталира ‘HASP License Manager’ като програма за ‘Windows’ и услуга ‘Service
(nhsrvice.exe)’, която инсталира ‘HASP License Manager’ като услуга на ‘Windows’.
‘HASP License Manager’ като програма за ‘Windows’
Ако изберете ‘Application (nhsrvw32.exe)’ за метод на инсталацията и натиснете бутона

‘Next’, диалоговият прозорец ще Ви даде възможност да промените (или да приемете
предложената) директория за инсталиране на ‘HASP License Manager’.
17
След натискане на бутона ‘Next’, диалоговият прозорец ще Ви попита дали да постави

програмата в ‘Startup Folder’ и да я стартира автоматично всеки път при стартирането на
‘Windows’. Ако не желаете тази опция, ‘HASP License Manager’ ще трябва да се стартира
ръчно от: ‘Start ► Programs ► HASP License Manager ► HASP License Manager’.
С натискането на бутона ‘Next’ в този, както и в още няколко диалогови прозорци, ще

приключите инсталацията на ‘HASP License Manager’.
‘HASP License Manager’ като услуга на ‘Windows’
Този метод на инсталация позволява на ‘HASP License Manager’-а да се стартира

автоматично всеки път когато рестартирате компютъра си преди дори да сте се ‘логнали’.
Тази метод на инсталация е направен изключително за реални сървъри, с което се
елиминира всякаква нужда от администриране.
Работа с ‘HASP License Manager’
Най-лесният начин да разберете дали ‘HASP License Manager’ е активен е присъствието на

иконата му в Taskbar-а:
18
Червената икона показва, че

‘HASP License Manager’ е активен
С двойно кликване върху тази икона ще се появи прозореца на ‘HASP License Manager’-а:
С избирането на командата ‘Exit’, прозорецът на ‘HASP License Manager’ може да се

минимизира отново. В случай, че тази програма не е стартирана на сървъра, няма да
имате достъп до мрежовият hardlock от който и да е компютър свързан в мрежата, което
прави стартирането на програмата ‘ArmCAD 2005’ невъзможно.
Трябва да се отбележи, че ако желаете да стартирате програмата на сървъра, ще трябва

също да направите клиетска инсталация на сървъра, също както на всички компютри в
мрежата Ви.
Клиенска инсталация
От компютърът, на който желаете да работите с ‘ArmCAD 2005’, е необходимо да

достигнете до диска на сървъра и да стартирате програмата „Setup.exe” от директорията
на сървърната инсталация. Клиентската инсталация не се извършва от
инсталационното CD, а от хард диска на сървъра – от директорията, където е
направена сървърната инсталация. Ако не сте променили пътят предложен Ви от
инсталационната програма на сървърната инсталация, ще го откриете на хард диска на
сървъра в ‘C:\ArmCAD 2005 Server\’.
19
За да продължите с клиентската инсталация, натиснете бутона ‘Next’.
Изберете някой от типовете инсталации в диалоговия прозорец. Ако изберете ‘Client

installation WITHOUT copying executable files from the server to the workstation’
изпълнимите файлове няма да се копират на клиентския компютър. Така програмата ще
се стартира използвайки изпълнимите файлове директно от сървъра. Този вариант е
удачен за малки, бързи и ненатоварени мрежи, а нейното главно предимство е, че
позволява много лесно обновяване и инсталация на по-старите версии на програмата. С
други думи, ако последната версия е инсталирана на сървъра, всички клиенти ще вземат
автоматично също последната версия.
Ако изберете ‘Client installation WITH copying executable files from the server to the
workstation’, тогава всички изпълними файлове ще се копират на клиентския компютър.
Този вариант е предназначен за мрежи с голям брой потребители или за тежко
натоварени мрежи. Главното му предимство е, че не зависи от натовареността на мрежата
или състоянието на сървъра по време на стартирането на програмата, затова стартирането
и е по-бързо. При инсталирането на по-нова версия, след инасталацията на сървъра, ще
трябва да повторите и клиентските инсталации на всеки компютър.
След като изберете някой от типовете клиентски инстлации, активирайте бутона ‘Next’.
Ако програмата ‘AutoCAD’ не е инсталирана на вашия компютър, ще се появи

предупреждение и след това, процедурата по инсталиране на ‘ArmCAD 2005’ ще бъде
прекратена.
В случай, че имате повече от една версии на ‘AutoCAD’, ще се появи следният диалогов

прозорец:
20
Това е индивидуална програмна инсталация, трябва да изберете една от версиите на

‘AutoCAD’ след това да натиснете ‘Next’.
Покажете мястото на клиентската инсталация на вашия твърд диск и след това натиснете
бутона ‘Next’.
21
Сега програмата Ви показва всички параметри, които сте посочили по време на

клиентската инсталацията, ако сте съгласни със зададените параметри, натиснете бутона
‘Finish’. След което процедурата по инсталацията ще се стартира. Скоро след това ще се
покаже съобщение за успешна инсталация на програмата.
По-горе описание процедури по инсталацията могат да се извършат и на всички останали

компютри в мрежата.
22
1.3. Деинсталация на програмата

В случай, че желаете да премахнете инсталацията на програмка, отидете в
‘Settings ► Control Panel’ от старт менюто.
С двойно кликване в отвореният диалогов прозорец, активирайте ‘Add or Remove

Programs’, ще видите следният диалогов прозорец:
В показаният списък от инсталирани програми, изберете програмата ‘ArmCAD 2005’ и

след това натиснете ‘Change/Remove’. В случай, че искате да премахнете сървърната
инсталация, изберете програмата ‘ArmCAD 2005 Server’ а за клиентската инсталация
изберете програмата ‘ArmCAD 2005 Client’.
Тъй като тази командата е деструкривна, ще се появи, следното съобщение:
23
След като изберете бутона ‘Yes’, ще започне процедурата по деинсталацията, като

програмата ще ви информира за успешната деинсталация със следния прозорец:
След натискане на бутона ‘ОК’, процедурата по деинсталацията ще бъде напълно

завършена и ще се върнете към стандартния прозорец за деинсталация на програми на
windows.
1.4. Стартиране на програмата

По време на работа програмата постоянно проверява присъствието на защита на
софтуера ‘Hardlock’ необходимо е да се направи връзка с ‘LPT’ или ‘USB’ порта на
компютъра преди стартиране. Програмата се стартира със активирането на ‘Programs ►
Radimpex ► ArmCAD 2005’ от ‘Start’ менюто. При инсталация клиента трябва да избере
‘Programs ► Radimpex ► ArmCAD 2005 Client’.
В двата случаи, маската на входът първо ще бъде показана на екранът, следван от

програмата ‘ArmCAD 2005.’
24
Сега трябва се определи главният мащаб на чертежа начинът е описан в глава ‘11.5
Задаване на мащаб на чертежа’.
По време на първоначалното стартиране на програмата, командите могат да се изведат с

падащото меню така и с икони, които се намират в ‘Toolbar’ на ‘ArmCAD’. Те могат да
бъдат подредени произволно като се захванат от външната страна и се влачат с мишката.
Допълнителните операции с ‘Toolbar’ (активиране, деактивиране, изготвяне на нови или
променяне на стари) се извършва с помощта на командите в ‘AutoCAD’ ‘Tools ►
Customize ► Toolbars…’ тези операции са обяснени в документацията на ‘AutoCAD’.
25
1.5. Основна концепция на програмата.

Програмата ‘ArmCAD 2005’ е създадена с програмния език ‘C++’ и с помощта на
библиотека ‘Object ARX’ свързана с ‘AutoCAD’, тя не може да работи самостоятелно, а с
програмен пакет ‘AutoCAD’ (версия ‘2004’ или ‘2005’ и по-нова). Тази концепция
осъществява цялостната съвместимост на двете програми и възможност за директната им
комуникация. От тук следва, че ‘ArmCAD 2005’ е подпрограма на ‘AutoCAD’
специализирана в изчертаването на армировъчни детайли подчиняваща се на правилата в
‘AutoCAD’.
Командите в програмата ‘ArmCAD’ се появяват от падащото меню ‘ArmCAD’ и тези които

са най-често, употребявани могат да се изведат както от падащото меню, така и с
иконите, които се намират ‘Toolbar’ на ‘ArmCAD’.
Армировката, която се изчертава с програмата се дели на обикновена армировка и

армировъчни мрежи. Обекти, създадени от програмата ‘ArmCAD 2005’ съдържат всички
необходими данни, така че във всеки момента да могат да се създадат Спецификации и
рекапитулации на армировката, които съответстват на изчертаните.
Освен голямата лекота с която се създават армировъчните детайли и спецификации, едно

от главните предимства на програмата е възможността за вкарване на експортирани
файлове на програмата на ‘Radimpex’ за конструктивен анализ ‘Tower 5’. С други думи
‘ArmCAD 2005’ способна да създава както желаната форма така и действителни
армировъчни детайли. С малки промени на така експортираните чертежи (обикновено
конструктивните чертежи не отговарят съвсем точно на архитектурните подложки) по най-
бърз начин могат да се създадат окончателни работни чертежи.
Програмата ‘ArmCAD 2005’ е обратно съвместима с предишните си версии, което

означава, че е възможно да се зареждат библиотеки създадени с ‘ArmCAD 2000’. По
време на зареждането на тези библиотеки става автоматично преобразуване на всички
обекти с техните правила. Процедурата на преобразуването на библиотеките е идентична
на командата ‘Стандарти’, когато се променя текущото правило за чертежа с армировка
(виж гл. ‘11.3’).
Въпреки, че в началото на тази глава е написано, че програмата ‘ArmCAD 2005’ е

напълно съвместима с ‘AutoCAD’ и всички команди работят по същия начин когато
програмата е използвана без допълнителната част за изчертаване на армировки, по
нататък в текста ще подчертаем някои от най-важните моменти относно тяхната
съвместимост:
- форматът на файловете на ‘ArmCAD’ и ‘AutoCAD’ са едни и същи (*.dwg) това значи

,че за изчертаването на армировката като подложка може да се използва който и да е
от преди това създадените файлове от ‘AutoCAD’ (който и да е съществуващ файл може
да се зареди от ‘File ► Open’ ) или ‘File ► New’ отваря нов чертеж. Това означава ,че
чертежите създадени в ‘ArmCAD’ могат да се отварят и с ‘AutoCAD’ в които няма
инсталиран ‘ArmCAD 2005’. Тогава няма да можете да редактирате създадените
армировки, но такива чертежи можете да разпечатвате или да ги използвате като
подложка за други цели.
- По същия начин както се чертае в ‘AutoCAD’ всичко се изчертава с чертожните единици

на ‘AutoCAD’, при което една единица съответства на един сантиметър. Така, че ако
използвате вече готови чертежи от ‘AutoCAD’, където една чертожна единица отговаря
на един сантиметър, необходимо е с командата ‘Modify ► Scale’ да коригирате това
съотношение. Ако в чертежа отделни части са изчертани в различни мащаби, всички те
26
трябва да се скалират, така че във всички части на чертежа да се въведе това

съотношение.
- Според правилата на ‘ArmCAD’ всички обекти се поставят в текущ ‘layer’, така че

потребителя сам ще трябва да реши дали с помощта на командата ‘Format ► Layer’ ще
отвори съвсем нов ‘layer’ и ще го постави за текущ, преди да започне да чертае
армировките. Избраният цвят на този ‘layer’ няма да влияе на цвета на обектите от
‘ArmCAD’, тъй като програмата предвижда с помощта на командата ‘ArmCAD ►
Настройка ► Параметри’, (виж гл. ‘11.1’) възможно е съвсем произволно да се
определят цветовете за всички обекти, които представляват армировката на чертежа.
Такава концепция има редица преимущества при работа с програмата, защото с
отваряне на произволен брой ‘layer’-и за чертане, армировката може да бъде
групирана в определените съвкупности, при което не се променя основната
конфигурация на цветовете, която ще се използва при разпечатване на чертежа.Като
типичен пример може да бъде посочен случая, когато за да имаме обща Спецификация,
желаем на един и същ чертеж да покажем армировката в горната и долната зона на
плочата.С чертане на армировката от долната зона в един и горната зона в друг ‘layer’
и с изключването на видимостта ту на единия ту на другия , ще получите два много по-
прегледни чертежа за печат, при което списъкът с позиции на армировката ще бъде
общ и за двете зони.
- С всяка извършена промяна програмата ‘ArmCAD 2005’ разчита нужната и

информация.В случай че, ‘layer’ за който ще се извършват промените е заключен
програмата автоматично ще го отключи и ще изпише подходящо известие на командния
ред.
- Тъй като големината на шрифтовете в котите на обектите на ‘ArmCAD’ се определят в

мм на хартия за печат, много важно е преди самото чертане , с помощта ‘ArmCAD ►
Настройка ► Мащаб’ да се избере основният мащаб на чертежа (виж гл. ‘11.5’). Въз
основа на зададения мащаб и зададените големини на шрифтовете за печат,
програмата за всички текстове ще пресметне съответстваща стойност в чертожни
единици на ‘AutoCAD’.
- Почти всички команди за променяне на елементите на чертежа на ‘AutoCAD’ (‘Erase’,

‘Copy’, ‘Mirror’, ‘Move’, ‘Rotate’, и т.н.) имат същото предназначение, както и в
случая, когато се селектират елементите от ‘ArmCAD’. Освен това обектите на
‘ArmCAD’ имат и вградени специфични ‘grips’ с които може да се влияе на геометрията
на армировките. Програмата предвижда промяната на геометрията на един обект да се
отрази на всички обекти от същата позиция на други места на чертежа.Общо взето
програмата, при всяко редактиране постоянно ще актуализира и контролира
валидността на състоянието на чертежа в момента.
- Тъй като в строителната практика често се срещат напълно еднакви или подобни
елементи на конструкцията, то командите за работа с блокове от чертежа са достъпни и
когато в тяхното съдържание се намира армировка. При създаване на блок с
армировка, програмата записва всички необходими цифрови данни (пореден номер на
позицията, диаметър, брой на елементите, наименование на позицията на кофража към
която спада армировката и т.н.) за да може при по-нататъшно вмъкване на блока в нов
или в същия чертеж, да се създаде напълно обикновено състояние на чертежа.Така че
при вмъкване на блока в чертеж, програмата за всеки елемент от блока, които
представлява армировка, прави следния анализ. Първо извършва проверка дали
присъединеното наименование на позицията кофраж за дадената армировка
съществува в състава на текущия чертеж и ако не съществува отваря нова позиция
кофраж на чертежа и дадената позиция армировка я вмества в нея, като останалите
данни остават непроменени. Ако в състава на чертежа има такова наименование на
27
позиция кофраж, тогава програмата прави анализ дали дадения пореден номер на
позицията армировка е свободен и ако е свободен, вмества я под този номер.
Армировката ще бъде вместена под същия номер и в случай, че тази позиция не е
свободна, но само при условие, че е съвсем същата и по отношение на геометрията, и
по отношение на цифровите данни, както и по отношение на позициите на чертежа.Ако
дадения пореден номер на позицията е зает и геометрията на тази позиция не
съответства на геометрията на позицията от блока, програмата търси дали също такава
позиция на армировка съществува под някакъв друг пореден номер или не. Ако
съществува, на позицията армировка от блока програмата дава този пореден номер, а
ако не съществува, позицията армировка от блока получава първия свободен номер на
позиция в списъка с позиции кофраж на чертежа. Същото важи и за командите ‘Cut’ и
‘Copy’ с помощта на които селектираната част на чертежа най-напред се записва в
‘clipboard’-а, а след това, с помощта на командата ‘Paste’ произволен брой пъти се
включва в състава на чертежа. Трябва да се обърне внимание на вмъкнатите блокове,
че трябва да са задължително експлодирани с помощта на командата ‘AutoCAD’ ‘Modify
► Explode’, защото в противен случай те биха били недостъпни за селектиране с
командите на ‘ArmCAD’.
28
2. ЧЕРТАНЕ НА КОФРАЖИ
2.1. Работа със списъка позиции кофраж

(Позиции кофраж)
С избирането на тази команда ‘Кофраж’ която се намира в падащото меню
‘ArmCAD ► Кофраж’, или с кликването на мишката върху иконата се отваря
диалогов прозорец със следния вид:
Диалогов прозорец за определяне позициите
В централната част на диалоговия прозорец се намира списъкът на всички позиции

кофраж, които се съдържат в чертежа. Тук терминът ‘Позиции кофраж’, означава
наименование на конструктивен елемент (рамка,греда, стълби, етажна конструкция и
т.н.), към който ще се присъедини армировката, която след това ще бъде изчертана.
Такава организация на данните дава възможност на един чертеж да има произволен брой
конструктивни елементи и за всеки от тях ще се изготви Спецификация на армировката (в
рамките на обща таблица на Спецификацията позициите армировки ще бъдат ясно
разграничени посредством зададените наименования на позициите кофражи).Позицията
кофраж не се вижда на чертежа (физически е неосезаема). Нейната роля е да групира в
отделни групи армировката, която се изчертава на чертежа.За всяка от определените
позиции кофраж номерацията на позициите на армировката започва от номер едно и
продължава нататък.
При отваряне на нов чертеж, програмата автоматично създава нова позиция кофражи по
подразбиране й поставя наименованието ‘noname’. Към позиция кофраж ,освен
произволно наименование, може да се присъедини и информация за количеството.С други
думи при изготвянето на Спецификацията, програмата ще умножи всички количества
вложена армировка в дадена позиция по зададени тук номер. Ако някоя греда, например,
се повтаря в някой обект 5 пъти, тогава армировката на чертежа се поставя за една
греда, а в позицията кофраж се определя количеството 5. По този начин в
Спецификацията на армировката всички количества ще получат 5 пъти по-големи
стойности и ще отговарят на необходимата армировка за всички такива греди в
конструкцията.
29
Прибавянето на нова позиция кофраж в списъка се прави с активиране на командния

бутон ‘Добавяне’. Новата позиция ще бъде прибавена към списъка с позиции точно под
предходната позиция избрана преди това. Избирайки позиция кофраж може да се
осъществи чрез кликване с мишката и позицията кофраж се счита за дефинирана в
списъка.
Името на позицията кофраж и количеството са въведени направо от списъка с клетки

‘Име’ и ‘Брой’.По същия начин, може директно да се променя името и броя в списъка без
това да повлияе върху чертежа.
Премахването на позиция кофраж от списъка се прави чрез активиране на командата

‘Изтриване’. Тъй като в състава на чертежа трябва да има поне една позиция кофраж, то
тази команда ще бъде неактивна ако в списъка се намира само една позиция кофраж. От
лявата страна на наименованието на позицията кофраж се намира маркерът, който
отбелязва дали към дадена позиция кофраж вече е присъединена някоя армировка или
не. Символът ‘X’ означава, че кофражът е празен, докато символът ‘√’ означава, че към
дадената позиция кофраж е присъединена някоя от армировките. При активиране на
командата ‘Изтриване’ на коя да е селектирана позиция кофраж програмата ще направи
следното съобщение:
При избиране на командния бутон ‘Yes’ селектираната позиция ще се премахне от

списъка и същевременно от чертежа ще бъде премахната цялата армировка , която е била
присъединена към тази позиция кофраж.
Командните полета ‘Нагоре’ и ‘Надолу’ ще бъдат активни само ако в списъка кофражи
има повече от един кофраж и с тях се прави промяна на мястото на селектираната в
момента позиция кофраж нагоре или надолу.
С избирането на командния бутон ‘OK’ диалоговия прозорец ще се затвори, а

селектираната в момента позиция кофраж в списъка ще стане текуща, т.е. цялата
армировка, която по-нататък ще бъде изчертана, ще се присъедини към така поставената
текуща позиция кофраж.
Тук трябва да се отбележи, че текущата позиция кофраж също може да бъде променяна с
командите за настройка и редактиране на армировките с които ще се занимаваме по-
късно.
30
2.2. Чертане на типови кофражи (ТИПОВ

КОФРАЖ)
С командата ‘Типов кофраж’ имате възможност бързо да създадете кофражен
план от определени преди това форми на конструкции.Избирането на тази команда може
да се осъществи от менюто ‘ArmCAD ► Кофраж’ или кликване с мишката върху иконата
при което се отваря следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец за избор на библиотека кофражи
В горната част на диалоговия прозорец са показани всички форми на кофраж, които в

момента се намират в библиотеката, а с активирането на командните бутони ‘▲’ и‘▼’ се
прави промяна на текущата страница, т.е. се прелиства напред и назад ,в случай ,че в
базата са вмъкнати толкова типови кофражи, че те не могат да бъдат едновременно
показани. Избора на кофраж от библиотеката с типови кофражи става ,чрез двойно
кликване върху желаното изображение.
В централната част на диалоговия прозорец се намира изображението ,което беше

избрано от библиотеката с типови кофражи. Поради факта ,че кофражите могат да бъдат
с напълно произволни форми е възможно преместването и увеличението на изгледа на
кофража.
Увеличението(намалението) става посредством скрола на мишката или с някои

специфични команди:
- CTRL + ляв бутон на мишката = Увеличение на прозореца. При задържане за

кратко на бутона ‘CTRL’ и кликване с левия бутон на мишката вие ще маркирате
точка определяща първия ъгъл на правоъгълната област, която трябва да бъде
уголемена, при допълнително кликване с левия бутон ще ,вие ще дефинирате
избраната точка докато противоположния ъгъл на правоъгълната област и
увеличението ще бъде завършено.
- CTRL + среден бутон на мишката = Увеличаване изцяло.
- CTRL + десен бутон на мишката = Увеличаване на предишното.
31
- Преместването на изображението се извършва с кликване със средния бутон на

мишката и скролиране с него.
По същия начин могат и всички изображения на кофражи показани в горната част на

диалоговия прозорец да бъдат увеличавани и премествани.
Предназначението на отметките е ‘Ротация по X’ и ‘Ротация по Y’ служат за завъртане

на кофража съответно по X и Y. Можете едновременно да ги включвате и изключвате в
зависимост от текущите нужди на чертежа.
Отметки за осово завъртане на кофражите
Програмата задейства автоматично обозначаването на избраният кофраж ,в диалоговия

прозорец над командата ‘OK’ се намира падащото меню ‘Надписи’ който включва всички
стилове дефинирани в ‘AutoCAD’ изготвени чрез командата ‘Format ► Dimension Style’.
С избора на този стил става текущ и за кофража.
32
Падащо меню за избор на текущ обозначаващ

стил дефиниран в ‘AutoCAD’
Във всички чупки на кофража, програмата поставя мрежа от хоризонтални и вертикални

линии и разстоянията между тях ги обозначава с букви от азбуката. Освен това
програмата по подразбиране в долния ляв ъгъл на мрежата поставя червена кръгла точка,
а горния десен ъгъл на мрежата – червена квадратна точка. Кръглата точка ще наричаме
‘Точка 1’, а квадратната - ‘Точка 2’. Тези две точки формират правоъгълна област, която
точно ще определи геометрията на кофража на самия чертеж. С активиране на бутон ‘OK’
програмата ще затвори диалоговия прозорец и от командния ред ще поиска да определите
най-напред мястото на точка 1 на чертежа.
Точка 1:
След като изберете тази точка, програмата ще поиска да зададете и точката, която
определя ъгъла на завъртането на целия кофраж спрямо хоризонталата.
Направляваща точка:
След като е определен ъгъла на завъртане на кофража в разглежданото хоризонтално

направление програмата ще поиска да се направи същото и за точка 2.
Точка 2:
Геометрията на кофража може да бъде напълно определена след като е избрана точка 2,
тя се определя чрез позициониране само на две точки и всички останали размери ще
съдържат същото съотношение, което е зададено при внасянето на кофража в библиотека
типови кофражи.
Вътрешна точка:
Броя на вътрешните точки зависи от сложността на геометрията на избрания кофраж.

Въвеждайки тези точки, програмата показва изображението на кофража в режим на
влачене с мишката. Червеният цвят на кофражните линии в режим на влачене означава,
че не е възможно да се въведе избраната точка т.е. не може със сигурност да се определи
33
размера на кофража. Жълтия цвят е използван за представянето на помощна линия, която

показва кои вътрешни кофражни размери са дефинирани с дадената точка. Когато всички
вътрешни точки са определени програмата ще поиска да дефинирате точка спрямо която
ще се сложат размерите от ръба на кофража.
Позиция на размерите (End) <End>:
След избора на тази точка се определя на какво разстояние ще се поставят размерните

линии, а след избора на под опцията ‘End’ кофража остава без размерни линии.
Размерни линии
Понеже предложените точки не е задължително да съответстват на конкретните ви нужди

програмата дава възможност сами да изберете които и да е две точки като те ще са
референтни при определяне геометрията на кофража. С други думи в самия диалогов
прозорец като приближите маркера на мишката около нея от пресечните точки, с десен
клик на мишката поставяте точката 1, а натискайки ‘Shift’ определяте точката 2.
34
Размяна на местата на точите 1 и 2
При избора на точка 1 няма никакви ограничения,т.е. можете да я поставите в която и да

е пресечна или средна точка от мрежата, която се формира от хоризонтални и вертикални
линии, прекарани през всички чупки на кофража. Избраното място на точка 1
същевременно ще определи и всички възможни позиции на точка 2. Иначе казано
кофражи, които имат габарити в двете посоки, като място на точката 2 ще може да
определите само точки, които не са в една линия с точка 1. За облекчение като
приближавате мишката около всяка от точките от мрежата или средната точка между две
съседни разстояния програмата маркира дадената точка с кръгъл или правоъгълен
символ, в зависимост коя точка може да се постави на това място.
Както вече беше споменато в началото, за всички хоризонтални и вертикални разстояния

между чупките на кофража са въведени буквени параметри. Чрез кликване с мишката на
някоя от тези букви се появява прозореца за редактиране който се намира над падащото
меню с оразмерителните стилове. Вие можете да зададете точна цифрова стойност за
селектираното разстояние.
35
Прозорец за определяне дължината на селектирания

сегмент ‘D’
След като зададете стойност в прозореца за редактиране и на самия чертеж, вместо буква
ще се появи зададената цифрова стойност.
Стойността 40 е зададена за участъка ‘D’
36
Размера на участък ‘D’ е представен като 40%

от участък ‘C’
Ако, искате да промените определена стойност е необходимо да напишете буква от

азбуката в полето за редактиране.
Чрез кликване върху който и да е хоризонтален или вертикален край на кофража се

активира прозореца за редактиране същото се получава и при директно кликване върху
буквите. Избраният ръб на кофража се счита за дефиниран от две чупки, като числовата
стойност заменя буквеното означение използвано да маркира разстоянието между тях. В
случай, че има повече от две чупки на ръба може да се зададе ‘Дължина=’, тази
стойност ще се подели между съответните буквени параметри, използвани за отбелязване
на чупките в зависимост от връзката между тях определена при вмъкването на кофража в
библиотека кофражи.
37
Ръбът на кофража състоящ се от сумата на

участъци A+B+A избран чрез кликване
Определена дължина 100, ‘A’ and ‘B’ дължини на

участъците получени на базата на взаимна връзка
При кликване на наклонен ръб от кофраж се появява ‘Ъгъл=’ записаната числова

стойност ще определи наклона на ръба спрямо хоризонта.
38
Избор на наклонен ръб и въвеждане на стойност за ъгъла
o
Наклон под 45 на избран наклонен участък
В зависимост от определените числови стойности към параметрите на типовия кофраж, се

явяват три случая:
Кофражи с известни всички размери на сегменти
В този случай се избира само местоположението на точка 1 (няма смисъл за определяне

на точка 2 – всички размери на кофража са известни).Програмата има изискване само при
задаване на точка 1 и точката, която определя ъгъла на наклона.
39
Кофражи при които едното от двете възможни направления са известни дължините на

всички сегменти
Няма ограничения при избора на точка 1, докато избирате точка 2, можете да изберете
една от точките, поставена на линията на която точка 1 принадлежи, която е в същото
време е вертикална на направлението където всички размери са известни. Когато
поставяте кофража в чертежа програмата няма да ви иска да определяте наклона, тъй
като на практика вече е определен при избора на местоположението на точка 1 и точка 2.
След дефинирането на точка 2 програмата ще поиска да определите вътрешните точки.
Единственото изключение може да бъде случаят, когато размера на един сегмент е
неизвестен и той ще бъде определен със задаването на точка 2.
Кофраж в който проекцията на дължините на всички сегменти са неизвестни в едно от две

направления
Тук също няма ограничения при избора на точка 1, докато при избора на точка 2 – също
има изискване за определяне на вътрешни точки при поставяне на кофража в чертежа – в
зависимост от броя на сегментите с неизвестни размери.
Накрая ще отбележим, че типовия кофраж ще бъде поставен в текущия ‘Слой’ слой който
е бил показан в момента на създаването му.
2.3. Помощни линии при чертане

Вероятно ще сметнете за целесъобразно да използвате помощни линии в
допълнителен слой за да изчертаете по-лесно един армировъчния прът като прихващате
точките му на сгъване към помощните линии. Освен, че имате на разположение всички
стандартни команди от ‘AutoCAD’ (‘Line’, ‘Polyline’, ‘Circle’, ‘Arc’, и др.), ще забележите, че
сме разработили команда ‘Помощни линии’, която представлява леко променената
команда от ‘AutoCAD’- ‘Offset’. При избирането на този команда или от падащото меню
‘ArmCAD ► Кофраж’, или като кликнете върху иконата , програмата ще иска от Вас
да зададете разстоянието, на което ще изчертае помощните линии.
Отстояние:
След като укажете стойността му, програмата ще поиска да изберете всички обекти от
чертежа, за които ще поставяте помощни линии.
Селектиране на обект:
Режимът на избиране на обектите ще остане активен на командния ред докато не

прекъснете процедурата му. Това става или с натискане на клавиша ‘Enter’ или с десния
бутон на мишката. Няма ограничения по време на избирането на обектите. Това означава,
че помощни линии могат да бъдат поставени по отношение на формата на всички по-
значителни видове линии, обикновени армировки или мрежи.
Задайте точка и дефинирайте страна за отстоянието:
Сега е необходимо да зададете страната, на която програмата ще начертае помощните

линии като изберете точка от чертежа. С това ще свърши и режима на командата.
Както вече сте забелязали, процедурата с тази команда е почти еднаква с тази на
командата ‘Offset’ от ‘AutoCAD’. Единствената разлика тук е тази, че с тази команда
помощните линии се поставят в текущия слой, докато с ‘Offset’ – те запазват слоя на
40
избрания обект. Като допълнение програмата скъсява или респективно удължава

помощните линии които се падат под ъгъл спрямо точката на пречупване.
Накрая отново ще бъде отбелязано, че същия ефект може да бъде постигнат с командите
на ‘AutoCAD’, само че това ще отнеме повече време, защото освен командата ‘Offset’ ще
трябва да бъде използвана и командата ‘Change’ за да се преместят помощните линии в
нов слой, а също и командите ‘Extend’ and ‘Trim’ за да се съединят в пресечните им точки.
41
3. ЧЕРТАНЕ НА АРМИРОВКИ В
НАДЛЪЖЕН РАЗРЕЗ
В падащото меню ‘ArmCAD ► Армировка’ там има многобройни команди за
поставяне на отделни армировъчни пръти. Преди да продължим обяснението на
командите ще обясним основната концепция на програмата. Тъй като всеки от
армировъчните пръти на чертежа трябва да бъде свързан с определен пореден номер на
позицията, то могат да се появят два основни случая, а именно – да се определи напълно
нова позиция армировка или вече определената позиция да се постави на някое друго
място на чертежа. За изчертаване на геометрията на нова позиция се предлагат две
алтернативи: Да се вземе от библиотеката с вече определени форми и да се постави в
чертежа или геометрията на новата позиция да се определи с изчертаването на самия
чертеж. На практика често се появява възможността от представяне на армировка в някоя
друга форма, различна от действителната, то и при поставянето на съществуващите
позиции на армировки на чертежа, могат да се получат два случая: представяне на
съществуваща позиция на чертежа с вече определена действителна форма или да се
представи на чертежа с напълно различна геометрия.
Със следните четири команди се изчертават новите и старите позиции армировка:
‘Произволна’ на чертежа се поставя нова позиция армировка чрез изчертаване на

нейните чупки на самия чертеж.
‘Типова’ на чертежа се поставя нова позиция армировка, чиято геометрия

съответства на предварително определена форма от създадената
библиотека с типови армировъчни пръти.
‘Съществуваща’ на чертежа се поставя позиция армировка, на която геометрията е

определена преди това.
‘Презент’ на чертежа се поставя съществуващата позиция армировка, но сега с

геометрия, различна от определената преди това.
Сега ще разясним как програмата третира позициите армировка.Когато се създава нова

позиция армировка, тя се разполага в списъка позиции на текущия кофраж, а
начертаният елемент на самия чертеж се обновява за ‘Изображение’ на дадената
позиция. Това практически означава, че с изтриването на изображенията от чертежа,
позицията армировка не се премахва от проекта, а само от чертежа, докато в списъка
позиции на текущия кофража остава напълно непроменена. Такава логика дава
възможност и за определяне на позиции армировка, които не е задължително да се
намират някъде на самия чертеж. Премахването на цели позиции армировка от базата
данни се прави в рамките на командата ‘Списък позиции’ за която по-късно ще стане дума
по-подробно.
42
3.1. Нова позиция армировка (ПРОИЗВОЛНА)

С избирането на командата ‘Армировка ► Произволна’ от падащото меню в
‘ArmCAD’ или чрез кликване върху иконата се стартира процедурата за изчертаване
на произволна полилиния, която ще определи геометрията на армировъчния прът, така че
командния ред получава следния вид:
Първа точка (Полилиния /Кръг/Спирала):
Програмата сега очаква да определите първата точка на полилинията или чрез

избирането на една от предложените подопции да извикате допълнителните възможности,
които ви предлага програмата. Т.е. с избора на подопция ‘Полилиния’ , вместо свободно
чертане имате възможност да определите геометрията на армировъчния прът чрез
селектиране на произволна полилиния от чертежа, докато подопциите ‘Кръг’ и ‘Спирала’
са предвидени за определяне на специални форми на произволен армировъчен прът,
което ще детайлизираме по-подробно в края на тази глава.
Ако сте решили да определите геометрията на този прът чрез чертане на произволна
полилиния, след като изберете първа точка, на командния ред ще се появи ново
съобщение:
Следваща точка (Дъга /Назад):
Подопцията ‘Назад’ служи за отмяна на селекцията на последната точка, докато

подопцията ‘Дъга’ е предвидена за дефиниране на дъгови сегменти от полилинията. С
избирането на тази подопция програмата най-напред ще поиска да определите точка от
дъгата, а след това и крайната точка на дъгата.
Точка от дъгата:
Крайна точка:
Веднага след определянето на геометрията на първия сегмент на полилинията, на

командния ред се появява и подопцията ‘Край’.
Следваща точка (Дъга /Назад /Край ) <Край>:
С избора на подопцията с която отбелязвате края на процедурата на определяне на

геометрията на армировъчния прът и влизате в процедура на определяне на цифрови
данни.
43
Диалогов прозорец за дефиниране на числовите данни на армировъчен прът
Предварително избраната геометрия на армировъчния прът е показана в централната част

на диалогови прозорец.Трябва да се отбележи, че на изображението на армировъчния
прът има сегменти които винаги са маркирани в червено. Отбелязаният сегмент
фактически е ‘Текущ’ за този армировъчен прът. Може да се избира кой сегмент да е
текущ като това става чрез кликване върху желания участък. Отличаваща се от текущия
сегмент е маркирано неговото начало с червен кръг.Тъй като геометрията на
армировъчния прът може да бъде напълно произволна, а мястото, запазено за
показването на изгледа на пръта е фиксирано, то с помощта на скрола на мишката може
да се увеличава мащаба и мести армировката.
Увеличението може да се извърши чрез скролиране (прелистване) с мишката или чрез

някои специфични команди:
- CTRL+ ляв бутон на мишката = Прозорец за увеличаване. Докато бутонът ‘CTRL’ е

натиснат и кликвате с ляв бутон на мишката ще маркирате първата точка от
правоъгълна област след което се определя втората точка намираща се по диагонал и
така се формира областта в която ще се извърши увеличението.
- CTRL + среден бутон на мишката = Изцяло увеличение.
- CTRL+ десен бутон на мишката = Увеличава предишното.
- Местенето на изображението става чрез кликване със средния бутон на мишката и
скролиране(прелистване).
В левия ъгъл на диалоговия прозорец показана котата служеща за връзка с текущото

състояние и показаните параметри.
44
Част от диалоговия прозорец показваща съдържанието на етикета
Параметрите показани в диалоговата кутия имат следното предназначение:
- който и да е от предварително дефинираните обозначаващи стилове може да стане

текущ като се избере от падащото меню ‘Кота’. Начина за създаване на тези стилове
ще бъде разгледан по-късно (виж гл. ‘11.2’).
- която и да е предварително дефинирана позиция кофраж става текуща чрез избора й

от падащото меню ‘Кофраж’.
- всички налични армировки, които съответстват на поставената текуща позиция са

показани в падащото меню ‘Позиция’.
- Това число показва количеството армировка от съответната позиция показана на

чертежа, то се избира от прозореца за редакция ‘Брой’. Следователно, този брой
позиции се касае само до мястото, където е поставен преди това изчертания
армировъчен прът.
- В редактиращия прозорец ‘Коментар’ се предлага следната възможност за

произволен коментар (долна зона, горна зона, /10, /20...). В страни от редактиращия
прозорец коментар има падащо меню ,което дава възможност за избор на коментар от
предварително създадени. Начина по който се изготвя библиотеката с коментари ще
бъде разгледан по-късно при (виж гл. ‘10.4’).
- С помощта на редактиращия прозорец ‘Двустранно’ имате възможността да

поставите символа ‘±’ (или друг символ предварително дефиниран в стиловете),
който ще отбележи, че на мястото на изчертаното изображение армировката е
поставена в двете зони. При изготвянето на Спецификацията програмата ще удвои
зададеното количество армировка на това място.
- С помощта на редактиращия прозорец ‘Стреме’ се определя дали начертаната

армировка е стреме или не е. Правилата за огъване на обикновена армировка или
стреме са различни в зависимост от текущия стандарт (виж гл. ‘11.3’). Когато тази
отметка се включи трябва да се запише символа за стреме в текста на котата, ако
неговата настройка вече е изготвена от (виж гл. ‘11.2’).
- Дали дадена армировка ще бъде включена към Спецификацията или не, зависи от
поставянето на отметката ‘Спецификация’.
45
- Избора на вида на армировката и диаметър става от частта на диалоговия прозорец

‘Вид армировка’.
В двете затворени списъчни полета които работят заедно с бутоните даващи възможност
за избор на различен завършек на краищата обозначени диалоговата кутия ‘Краища’.
Често от диалоговата кутия в която началото и края на армировъчния прът

се дефинират с помощта на куки
Единия списък с прекъсвача са за началото, а другия списък с прекъсвач са за края на

армировката.От съдържанието на затворения списък може да се види, че на края на пръта
може да се постави кука, маркер или да завърши свободно. Маркерът има формата на
тире, което в случай на застъпване на два пръта определя дължината на пръта в
надлъжно отношение. Ще обърнем внимание, че маркерът е само графичен символ на
чертежа, който не влияе на самата геометрия на армировъчния прът при изготвянето на
Спецификацията на армировката. Краищата на армировката могат да завършват по
различен начин примерно: начало-кука; край-свободен;.В зависимост и избраният тип
армировка програмата автоматично поставя куки на гладката армировка, а при избор на
армировка с периодичен профил оставя краищата свободни.Тези възможности са
дефинирани в различните стандартите които ще бъдат разгледани по-късно (виж
гл.‘11.3’).
В частта на диалоговия прозорец ‘Полилиния’, има редактиращи полета, чрез които

може да се дава възможност за отместване началото и края на армировката, както
отместването на всички сегменти съставящи геометрията на армировката.
46
Част от диалоговия прозорец за отместване на полилинията,

която дефинира геометрията на армировката
Геометрията на армировката в по-голямата си част е утвърдена, но може да се отмести

спрямо първоначалното си положение (размера на тази обвиваща линия е + ½ от
диаметъра на армировката), най-лесният начин да наместите армировката е като
използвате точките образувани от чупките, след което в редактиращия прозорец да
нанесете нужното разстояние на което ще се извърши отместването.
‘a =’ При задаване на стойност програмата ще извърши желаното отместване от

всички страни на армировката със зададената стойност. Ако въведената
стойност е положителна за началният и крайният сегмент, армировката ще
се скъси всички свои участъци по равно като използва обграждаща
правоъгълна зона спрямо центъра на армировката (навътре). Ако въведената
стойност е отрицателна за началния и крайният сегмент, армировката ще се
удължи всички свои участъци по равно като използва обграждаща
правоъгълна зона спрямо центъра на армировката (навън).
‘a нач =’ При въвеждане на положителна стойност в полето програмата ще скъси

началният сегмент, а при въвеждане на отрицателна ще го удължи.
‘a край =’ При въвеждане на положителна стойност в полето програмата ще скъси

крайният сегмент, а при въвеждане на отрицателна ще го удължи.
‘a сег =’ Когато се въведе стойност в това поле програмата отмества текущия сегмент
спрямо правоъгълна област, ако стойността е положителна маркирания
сегмент се отмества навътре, а другия се скъсява. При въведена отрицателна
стойност маркирания сегмент се отмества навън, а другия се удължава.
‘L сег =’ Поле в което е показана дължината на текущия сегмент. При въвеждане на

нова стойност може да се промени дължината на маркирания сегмент. Тук
точката определена от чупката си остава фиксирана, при което промяната на
дължината се дължи на свободните краища. В случай, че армировката е
представена с презент (двата края на армировката са свободни), но
началната точка е фиксирана.
47
Допълнителна дължина, която променя първоначалната за сегмента
Възможностите които програмата използва за армировката когато дължината на крайния

сегмент е известна е невъзможно да изберете точно място на началната или крайната
точка на армировката. В такъв случай за началната или крайната точка ние избираме
произволна точка от линията разположена върху сегмента. В следствие на което в
редактиращия прозорец нанасяме точната стойност сегмента. При определяне на
отместването дължината на участъка се променя, препоръчваме ви първо да извършите
отместването и след това да определите дължините на крайните сегменти.
Тези командни полета се задействат при закотвяне на началото или края на армировката
и се намират отдясно на ‘a нач=’ и ‘a край =’.
Командни полета за закотвяне на началният и крайният сегмент
При избора им се отваря диалогова кутия определяща закотвящите свойства на краищата:
48
Диалогов прозорец за закотвяне на

краищата на армировката
Този диалогов прозорец функционира почти като командата ‘Закотвяне армировки’, с

което ще се занимаваме по обстойно на това място (виж гл. ‘7.5’). На базата на
предварително избрания тип армировка и диаметър, при избора на закотвящи тип на една
от две възможни дължини (‘ls1-най-голямата или ‘ls2’-най-малката) програмата ще
дефинира от само себе си нуждата от закотвяща дължина това е показано в ‘Стандарти’
(виж гл. ‘11.3’). След активирането на командата ‘OK’, този диалогов прозорец се затваря
и началото и края на армировката се удължава съгласно зададените закотвящи дължини.
Отрицателна стойност зададена за закотвяща дължина избрана от ‘a край=’
Тук трябва да се отбележи в курса на изчертаване на тримерни армировки отместванията

не са дефинирани поради следните причини: това ще бъде извънредно трудно при
определяне равнината към която се отнасят отместванията. За по-добро представяне и
вникване в геометрията на тримерните армировки в този диалогов прозорец се задейства
пространствената ротация на изображението (3D Орбита).
49
Част от диалоговия прозорец за ротация на армировката в пространството
Ако искате да ротация трябва да въведете курсора на мишката в тази равнина и след това
да местите мишката с кликване на ляв бутон. Като премествате с помощта на мишката
пръстена оформен от вътрешния кръг и кръгът ограничаващ тази площ изображението на
армировката се върти около ос Z. Ротация около ос X става чрез движението на мишката
отгоре на областта ограничена от вътрешния кръг в посока Y, докато ротацията около ос Y
е извършена като местим мишката отгоре на същата област по направлението на ос X.
Ротация на 3D изображение на армировката
Ако кликнете с десен бутон върху кръговата област в предвид пространствената ротация
на изображението се отваря падащо меню. Формират се няколко изгледа дефинирани
програмно.
50
Падащо меню за избор на изгледи
Избирайки един от следващите изгледи ‘Нагоре’, ‘Наляво’ или ‘Челно’ ви позволява да

погледнете елемента под различен ъгъл, докато при избор на изглед ‘Изометрия’
задействате тримерното изображение на геометрията.
След активиране на командата ‘OK’, диалоговия прозорец ще се затвори и включително

определената числова информация ще бъде прибавена към начертаната полилиния която
дефинира геометрията определения елемент. Освен това програмата ще обяви
изчертаната полилиния ‘Отделен случай’ и то ще включи току що създадени армировъчни
елементи. Когато диалоговия прозорец се затвори програмата ще прекрати командата или
ще стартира процедурата за котиране. Дали програмата ще започне котиране или не
зависи от състоянието на параметрите на командата ‘Параметри’ (виж гл. ‘11.4’).
Избор на полилиния
Активирайки командата ‘Произволен прът’, чрез избор на подкомандата ‘Полилиния’ от

командния ред – ви позволява да прибавите предварително изчертана полилиния, която
се превръща в армировка. След като вие избрахте тази подкоманда се появява следното
съобщение:
Селектирай полилиния (Изход):
Въпреки, че тази подкоманда е наречена ‘Полилиния’ тази процедура ви позволява да

изберете линии, които не са често от полилиния единственото условие е тези прости
линии да са свързани по между си, т.е. по-късно ще бъдат заменени от действителна
полилиния представяща геометрията на армировката. Краят на процедурата идва след
маркиране на подкомандата ‘Изход’ след което програмата ще отвори диалогов прозорец
за дефиниране на числовите данни на новата армировка. По нататък процедурата протича
като преди това описаната единствената разлика беше в начина на дефиниране на
геометрията.
Кръгова армировка
Другата подопция, която се появява след избирането на командата ‘Произволен прът’

служи за определяне на армировка с кръгова форма. След като се избере подопцията
‘Окръжност’ програмата от командния ред първо ще поиска да зададете центъра на
окръжността, а след това и точка от нея която ще определи нейния радиус.
51
Център:
Точка от окръжността :
Ще обърнем внимание на това, че избраната точка от окръжността същевременно ще

определи и мястото, на което програмата ще постави застъпване. Тъй като геометрията на
армировката е напълно определена, програмата ще отвори диалогов прозорец за
определяне на цифрови данни за позицията армировка, която току що е създадена.
Диалогов прозорец за дефиниране на цифровите данни на кръгова армировка
Част от диалоговия прозорец, запазена за определяне на отместването състояща се от две

полета за редакция:
‘a =’ Ако въведете положителна стойност програмата ще отмести окръжността

по-близо към центъра й (ще намали радиуса й), а при отрицателна
стойност ще я отмести по-далече от центъра й (ще увеличи радиуса й).
‘Снаждане =’ Въвеждането на застъпването става в полето за редакция.Тъй като

големината на застъпването зависи от избрания диаметър на армировката,
програмата автоматично постави 30 ∅ ,която може да бъде променяна.
Значението на другите параметри е в диалоговия прозорец е същото когато геометрията

на армировката се изчертава свободно.
Спирално стреме
При активиране на командата ‘Произволен прът’ избираме подопцията ‘Спирала’, се

влиза в процедура на определяне на спирални стремена в надлъжен изглед. От командния
ред програмата ще поиска да определите мястото на точките 1,2 и 3.
52
Схема на точките от спиралния контур
Мястото на точки 1 и 2 определят както дължината, върху която е разположено

спиралното стреме (L), така и ъгъла на неговия наклон, а разстоянието между точките 2 и
3 определя диаметъра (R) на спиралното стреме.На края, програмата ще поиска от
клавиатурата или чрез избиране на точка от чертежа да зададете и хода на спиралата (t),
след което геометрията на спиралното стреме ще бъде напълно определена.
Диалогов прозорец за дефиниране цифровата информация на спирално стреме
Част от диалоговия прозорец запазена за определяне на отместването състояща се от три

полета за редакция:
‘aR =’ При задаване на положителна стойност програмата ще намали диаметъра на

спиралата симетрично на оста й. Ако стойността е отрицателна диаметъра
ще бъде увеличен.
53
‘a нач =’ Задаването на положителна стойност води до намаляване дължината на

спиралата (L), т.е. отместването на точка 1 се извършва към центъра на
правоъгълника описващ спиралата. Ако въведената стойност е отрицателна
дължината на спиралата (L) ще се увеличи.
‘a край =’ При въвеждане на положителна стойност програмата ще намали дължината

на спиралата (L), т.е. ще отмести точка 2 със зададената стойност към
центъра на правоъгълника описан около спиралата. Ако стойността е
отрицателна дължината на спиралата (L) ще се увеличи.
И при спиралното стреме се отваря същия диалогов прозорец, само че определени

параметри ще бъдат недостъпни за промяна, в предвид спецификата на една такава
позиция армировка.
Тъй като спиралното стреме е показано само в надлъжен изглед, а неговото възможно
показване в напречен разрез става възможно при активиране на командата ‘Презент’ и
подопцията й ‘Окръжност’ (виж гл. ‘3.4’).
3.2. Нова позиция армировка (ТИПОВА)

С активиране на командата ‘Типова’ имате възможност за бързо задаване на
армировъчен прът с избирането на една от определените преди това форми от
библиотеката типови пръти. Или избирането на предната команда може да стане от
падащото меню ‘ArmCAD ► Прът’ или чрез кликване върху иконата
се отваря следващия диалогов прозорец:
Диалогов прозорец за командата ‘Типов прът’
Всички възможни форми на библиотеката са показани в горната част на този диалогов

прозорец. Активирайки командните полета ‘▲’ и ‘▼’ се прелиства текущата страница, т.е.
извършва се преместване нагоре и надолу тъй като типовите пръти са много и не всички
могат да се покажат. Чрез двойно кликване върху желаната форма на армировката се
извършва избора от библиотеката.
54
Желаната форма става текуща чрез двойно кликване върху изображението й
В централната част на диалоговия прозорец се намира изображението на типовата

армировка избрана от библиотеката. Правилата разглеждащи увеличението и местенето
на изображението са същите като командите описани преди това.
Параметрите в ляво и под изображението на армировката имат същия смисъл като тези на
‘Армировка – нова позиция’ (виж гл. ‘3.1’) тук повече няма да се занимаваме с това.
Отметките на ‘Ротация около ос X’ и ‘Ротация около ос Y’ са предвидени за осово

завъртане на армировките около ос X и Y. Вие можете да ги включвате и изключвате
едновременно в зависимост от нуждите на чертежа.
Отметки служещи за осово завъртане на армировката
55
Определянето на отместването е не е валидно за отделните участъци на армировката

(като в командата ‘Армировка – нова позиция’), а за цялата армировка описана от
правоъгълна област.
Част от диалоговия прозорец за отместване на пръта представена

като заграждащ правоъгълник
‘a =’ Глобално отместване. При задаване на стойност програмата ще извърши

желаното изместване от всички страни на правоъгълната зона със
зададената стойност.
‘a горе =’ Отместване отгоре на правоъгълната зона.
‘a долу =’ Отместване отдолу на правоъгълната зона.
‘a ляво =’ Отместване отляво на правоъгълната зона.
‘a дясно =’ Отместване отдясно на правоъгълната зона.
Съществува вероятност за задаване на отрицателна стойност.

С нейното написване става отместване на точката на вмъкване на пръта.
От дясно на прозореца за редактиране съществува команда за закотвяне на краищата на

армировъчния прът обградени от правоъгълника. С активирането и се отваря диалогов
прозорец който е същия като за ‘Армировка – нова позиция’ (виж глава ‘3.1’)
56
Диалогов прозорец за закотвяне

на армировката
След активиране на командата ‘OK’, диалоговия прозорец ще се затвори и от едната

страна на правоъгълника армировката ще се удължи с избраната стойност на закотвянето.
Отрицателна стойност на закотвянето на избрана в полето ‘a left =’
В всички чупки на армировката програмата поставя мрежа от хоризонтални и вертикални

линии, а разстоянията между тях са отбелязани с параметър, т.е. маркирани с букви от
азбуката. Заменяйки параметрите със стойности, както и избора на референти точки е
същото както настройките за типов кофраж с които няма да се занимавам сега (виж гл.
‘2.2’). Трябва да се отбележи пресечните точки могат да определят мястото на
референтните точки, които служат за поставяне на армировката на желаното място в
чертежа.
След като определите всички цифрови данни и активирате командата ‘OK’ скоро след
това програмата ще ви попита от командния ред, къде ще определите мястото на точка 1 в
чертежа.
57
Точка 1:
След избора на тази точка (червената кръгла точка в диалоговия прозорец) програмата
ще иска да нанесете точка, която ще определи ъгъла на армировката спрямо хоризонта.
Направляваща точка:
След като е определен ъгъла който армировката сключва с хоризонтално направление,

следното съобщение ще се появи на командния ред:
Точка 2:
Армировката може произволно да определи формата си след избора на точка 2 (червената

квадратна точка в диалоговия прозорец), програмата ще поиска тези въведени точки
които определят размерите на армировката, но това няма да бъде прецизно след избора
на точка 1 и 2.
Вътрешна точка:
Броя на вътрешните точки зависи от сложността на геометрията на избраната армировка.

Въвеждайки тези точки, програмата показва изображението на армировката в режим на
влачене с мишката. Червеният цвят на армировъчните линии в режим на влачене
означава, че не е възможно да се въведе избраната точка т.е. не може със сигурност да се
определи размера на армировката. Жълтия цвят е използван за представянето на
помощна линия, която показва кои вътрешни армировъчни размери са дефинирани с
дадената точка.
В зависимост от стойностите които са прибавени за армировъчните размери в диалоговия

прозорец, както при типовите кофражи се формират три основни случая:
Армировки на които всички размери на сегментите са известни
При поставяне на такава армировка на чертежа програмата иска да определите само

точка 1 (червената кръгла точка в диалоговия прозорец) и точката, която определя ъгъла
на наклона на армировката спрямо хоризонта.
Армировки на при които едното от двете възможни направления са известни дължините

на проекциите на всички сегменти
При избор на точка 1 (червената кръгла точка в диалоговия прозорец) там няма
ограничения, докато избирате точка 2 (червената квадратна точка в диалоговия
прозорец) вие можете да изберете една от точките, поставена на линията на която точка 1
принадлежи, която е в същото време е вертикална на направлението където всички
размери са известни. Когато поставяте армировката в чертежа програмата няма да ви
иска да определяте наклона, тъй като на практика вече е определен при избора на
местоположението на точка 1 и точка 2. След определянето на точка 2 програмата ще
поиска да определите вътрешните точки. Единственото изключение може да бъде случаят,
когато размера на един сегмент е неизвестен и той ще бъде определен със задаването на
точка 2.
58
Армировки при който проекцията на дължините на всички сегменти са неизвестни в едно

от две направления
Тук също при избора на точка 1 (червената кръгла точка в диалоговия прозорец) няма
ограничения, докато при избора на точка 2 (червената квадратна точка в диалоговия
прозорец) също има изискване за определяне на вътрешни точки при поставяне на
армировката в чертежа в зависимост от броя на сегментите с неизвестни размери.
Когато въведете всички необходими вътрешни точки също като командата ‘Произволна’ –
програмата ще обяви изчертаването на армировката за ‘Отделен случай’ и ще включи
създадената армировка която има същите цифрови данни и геометрия като ‘Отделен
случай’ в библиотеката на текущите армировъчни елементи.
3.3. Съществуваща позиция (СЪЩЕСТВУВАЩА)

Командата ‘Съществуваща’ се използва когато предварително създадена
армировка трябва да се постави на някое друго място на чертежа. Единият начин за избор
на командата е от падащото меню ‘ArmCAD ► Армировка ► Съществуваща’ или чрез
кликване с мишката върху иконата и се отваря следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец за избор на съществуваща армировка
Лявата част на диалогови прозорец показва списък на всички дефинирани позиции

армировки както и текущата в момента позиция. Единствено изключение са променливите
серии с които ще се занимаваме по-късно в гл. ‘4.4’, ‘4.5’ и ‘4.6’. Вида на елемента е
обозначен със символ поставен в колоната ‘N°’. Тук различаваме следните типове
армировка:
Армировъчен прът
Стреме
Променлива позиция – определяща променлива серия
59
Тук ще забележите два вида символи черни или сиви, които не са поставени от вас.
Подредбата на тези символи зависи от следващите 4 правила:
1. Ако армировъчен прът получи в най-малко един отделен случай получи брой различен
от нула, цветът на символа е черен.
2. Ако армировъчен прът получи в най-малко един отделен случай получи брой равен на
нула, цветът на символа е сив.
3. Ако армировъчен прът не получи в един отделен случай получи брой различен от
нула, цветът на символа е черен.
4. Ако армировъчен прът не получи в един отделен случай получи брой равен на нула,
цветът на символа е сив.
Колоната ‘Форма’ показва формата на дадената армировка, колоната ‘Вид’ показва типа
на армировката и колоната ‘ Ø ’ диаметъра на армировката.
От затворения списък ‘Кофраж’, тук можете да променяте текущата позиция кофраж.

Списъка с армировка на който ще променяме съдържанието съответства на фиксиран
текущ кофраж.
Затворен списък за промяна на текущия кофраж
От затворения списък ‘Кота’, вие можете да направите текущ един от предварително

определени стилове на котиране. Котите които съответстват на текущото състояние на
определените параметри са показани в горния ляв ъгъл на диалоговия прозорец.
В централната част на диалоговия прозорец има предвиден прозорец представящ на

геометрията на избраната армировка (един ред винаги е маркиран в списъка, което
означава, че той е бил избран).
60
Част от диалоговия прозорец представящ геометрията

на избраната армировка
След като чертежите могат да бъдат доста сложни и армировките могат често да имат да
имат подобни форми, навярно не е толкова прост избора на желаната армировка от
списъка представящ я само по форма и маркиране. Поради тази причина над прозореца
представящ геометрията на пръта се намира затворен списък, който може да направи
текущ един от трите начина подредба на прътите.
Затвореният списък за промяна на подредбата в диалоговия прозорец
‘Геометрия на позицията’ Показва геометрията само на избрания прът.
‘Армировка от избраните позиции’ Случай при който всички армировки от текущия

списък са показани, но само селектираната
позиция е явно дефинирана.
61
‘Всички пръти’ Случай при който всички армировки от всеки

Когато имате поставена подредбата ‘Армировка от избраните позиции’ или ‘Всички пръти’
при кликване с десен бутон на мишката се отваря командата ‘Покажи фоново
чертежа’.
Падащо меню което се отваря чрез кликване с десен бутон на мишката
В прозореца за подредбата заедно с подредбата на геометрията на елементите, всички

‘AutoCAD’- ски обекти при избора на тази команда ще се покажат.
В резултат на командата ‘Покажи фоново чертежа’
Тази команда може да се използва във всички диалогови прозорци където това е
възможно като променя видът за подредба на геометрията.
62
В случая когато даден армировъчен елемент е създаден чрез командата ‘Съществуваща’

програмата няма да позволи промяна на армировка която има куки да завършват по друг
начин тъй като това ще повреди геометрията която първоначално е избрана. Единственото
решение за армировъчни пръти със свободни краища е поставянето на маркери.
Част от диалоговия прозорец ‘Полилиния’, за редакция на отместването.
‘a =’ Глобално отместване. При задаване на стойност в това поле програмата ще

постави помощни линии за определяне на разстоянието, както в началото и
края така и успоредно от двете страни на всеки сегмент.
‘a нач =’ Отместване на началото. При въвеждане на стойност в това поле програмата

ще постави помощна линия в началото, чиято дължина е равна на
въведената стойност.
‘a край =’ Отместване на края. При въвеждане на стойност в това поле програмата ще

постави помощна линия в края, чиято дължина е равна на въведената
стойност.
‘a сег =’ Отместване на текущия сегмент (текущия сегмент е маркиран в червено).

Ако въведете стойност програмата ще постави помощни линии при
определяне на разстоянието което е успоредно на двете страни на сегмента.
За армировката може да съществува повече от един случай за избор на място в чертежа

при активиране на командното поле ‘Ъгъл’ ви се позволява да изберете позиция за във
всеки случай в чертежа или да изберете сегмент който ще е успореден на ос Х. С други
думи кликвайки с мишката върху това поле по всяко време подредбата на единия ще
заеме позиция на следващия случай в чертежа или завъртане на ъгъл необходим на
следващия сегмент да бъде успореден на ос Х.
63
Позицията армировка завъртяна използвайки командата ‘Ъгъл’
Маркирането на ‘Ротация по X’ и ‘Ротация по Y’, служи за завъртане около осите X и Y.

Вие можете да включите или изключите едновременно и отделно тези отметки в
зависимост от нуждите на чертежа.
Отметки за осово завъртане на армировъчния прът
Референтната точка на фигурата е отбелязана в червено. С други думи промяната на

мястото й ще определи друга точка на вмъкване на армировката в чертежа. Тази точка
може да се постави във всяка чупка или средата на произволен сегмент чрез кликване с
десен бутон на мишката. Също можете да изберете пресечна или средна точка от линиите
които служат за отместване.
64
Определяне мястото на референтна точка чрез десен клик с мишката
Като изберете желания армировъчен прът вие можете да въведете допълнителен брой
който ще бъде прибавен към дадения това става от полето ‘Количество’. Поставянето на
отметките на ‘Двустранно’ и ‘Спецификация’ както и полето ‘Коментар’ имат същия
смисъл като ‘Армировка – нова позиция’ и ‘Типови пръти’ те също могат да бъдат
прибавени към отделния случай на избрания елемент.
Част от диалоговия прозорец за дефиниране на цифрови данни

за армировъчния прът
След активирането на командното поле ‘OK’, програмата ще затвори диалоговия прозорец

и ще поиска от командния ред да определите мястото на референтните точки в чертежа.
Референтна точка:
След като сте определили референтната точка също така трябва да дефинирате и ъгъла
който армировката сключва с хоризонталното направление.
65
Ъгъл:
Вие можете да определите ъгъла като въведете цифровата му стойност от клавиатурата

или като изберете точка която заедно с референтната го формират.
3.4. Съществуваща позиция - нова геометрия

(ПРЕЗЕНТ)
В практиката се често се налага позицията армировка на самия чертеж да не се
показва с истинската си геометрия. В такъв случай с първо трябва да създадете нова
позиция с действителна геометрия с помощта на една от командите ‘Произволна’ или
‘Типова’. Ако позицията армировка никъде на чертежа не се появява с действителни си
изглед, тогава е необходимо начертаната такава позиция да се премахне от чертежа.
Избирането на командата ‘Презент’ от падащото меню ‘ArmCAD ► Армировка

►Презент’ или чрез кликването върху иконата появява се същото съобщение като
при командата ‘Армировка – нова позиция’.
Първа точка (Полилиния /Окръжност/Спирала):
Начинът на изчертаване на произволна полилиния, както и значението на всички

предложени подопции на командния ред са съвсем същите, както и при вече описаната
команда ‘Произволна’ (виж гл. ‘3.1’). След определянето на геометрията на презента,
програмата ще отвори диалогов прозорец.
Диалогов прозорец за създаване на презент на съществуваща армировка
Диалоговия прозорец е почти еднакъв като този на ‘Съществуваща’, така че всичко казано
в предишната глава и тук. Единствената разлика е при дефиниране на отместването на
предварително изчертана полилиния. С други думи логиката е същата като в командата
‘Произволна’ приложена също и тук.
66
Част от диалоговия прозорец за отместване на полилиния

дефиниране чрез геометрията на презент
За улеснение на избора на позиция армировка за който ще създаваме презент, освен чрез

презентация на геометрията вие можете да изберете и други типове които са налични и за
командата ‘Съществуваща’.
Затворен списък за промяна на текущата подредба
Тук трябва да се отбележи, че полето ‘Количество’ и поставянето на отметката на

‘Спецификация’ ще бъде неактивно ако в списъка се избере за текуща позиция
променлива серия. С други вие няма да можете да присъедините бройка армировъчни
елементи, тъй като действителната геометрия на такава позиция е определена с точното
място на всеки от прътите вътре в създадената променлива серия, така че задаването на
бройка няма никакъв смисъл.
След активирането на командата ‘OK’, програмата ще затвори диалоговия прозорец и

цялата определена информация ще бъде прибавена към изчертаната полилиния
определяща геометрията на презента.
67
Трябва да се отбележи още веднъж накрая за геометрията на презента няма нужда от

каквато и да е връзка с геометрията на елемента,която той представя в чертежа. В хода
на изготвяне на Спецификация на армировката програмата няма да вземе геометрията на
презента, а тази на елемента на който изготвяме презент.
68
СЕРИИ
Освен отделното изчертаване на армировка, програмата дава възможност и за
създаване на серии от армировъчни елементи с най-различна конфигурация, които са
разположени на произволно зададен интервал. В зависимост от проекцията, в която
желаем да покажем серията, програмата предвижда три основни вида:
- серия в план
- серия в надлъжно сечение
- серия в напречно сечение
Тъй като поставените армировъчни пръти вътре в серията могат да имат и променлива
геометрия, то всяка от споменатите серии може да бъде константна и променлива.
Командите за създаване на константни и променливи серии се съдържат в падащото меню
‘ArmCAD ► Серия’ операциите с тях ще бъдат обяснени обстойно в тази частта на
ръководството.
4.1. Константна серия в план

След като сте избрали тази команда от падащото меню ‘ArmCAD ► Серия’ или
чрез кликване върху иконата програмата от командния ред ще поиска да селектирате
изображението на позицията, за която желаете да създадете серия в план.
Селектиране на армировка:
В тази процедура ще можете да селектирате което и да е изображение на позиция

армировка, с изключение на спирално стреме и презента от променлива позиция. След
избора на желаното изображение, програмата ще поиска най-напред да определите
началната точка.
Първа точка (Окръжност):
А след това и крайната точка на интервала, на който ще разположите серията.
Крайна точка (Дъга /Назад):
69
Точка 1 се използва да определя началото, а точка 2 за крайна

точка на серията
Уверете се, че зададената линия на серията пресича селектираното изображение, защото

в противен случай процедурата на определяне на серията ще бъде анулирана.
Ако изберете подопцията ‘Назад’ вие ще отмените въвеждането на първа точка от

линията която пресича армировката, докато подопцията ‘Дъга’ и ‘Окръжност’ служат за
дефиниране пътя на кривата по която ще се разгъне серията в план.
След избора на подопцията ‘Дъга’ програмата първо ще поиска от командния ред да

дефинирате точка от дъгата.
А след това и крайна точка на дъгата.
70
След избора на точки ‘1’, ‘2’ и ‘3’ геометрията на дъгата се счита

за дефинирана в план
При избор на подопцията ‘Окръжност’ програмата ще поиска от командния ред, вместо

началото първо да определите центъра на окръжността.
Център:
А след това и радиуса на кръга.
Точка от окръжността:
Определената точка от окръжността същевременно ще определи и началото на серията,

което съответства на зададеното в последствие разстояние между армировъчните пръти в
серията.
71
Точка 1 отбелязва центърът, а точка 2 началото и радиуса

на кръговата серия
От фигурата горе можете да видите, че кръговата серия на практика е специфичен случай

дъговата, т.е. тя може да се определи и с дъга, ако краят на дъгата се постави на такова
разстояние от началото, че то да съответства на разстоянието между прътите вътре в
серията. Кръговата серия, като специфичен случай на дъговата е въведена защото
нейната геометрия може много по-лесно да се определи чрез окръжността, отколкото чрез
дъгата (вие няма нужда да държите сметка за разстоянието между прътите в серията, и
геометрията на дъгата се определя само чрез задаването на центъра и радиуса на
окръжността, вместо чрез задаването на три точки).
Независимо дали линията по която се формира серията е праволинейна или е с дъгова

форма, програмата ще поиска от командния ред да определите сегментите в които
армировката ще бъде поставена на различно разстояние.
Граница между сегментите (Назад/Край) <Край>:
Определянето на сегменти чрез избора на точки на чертежа не е необходимо докато имате

възможността впоследствие да прибавяте сегменти въвеждайки точната им дължина в
диалоговия прозорец за дефиниране на цифровите данни. Избора на подопцията ‘Край’
от командния ред ще отбележи края на процедурата по дефиниране на геометрията на
серията върху чертежа. В резултат на което програмата ще отвори диалогов прозорец за
определяне на цифровите данни.
72
Диалогов прозорец за дефиниране на цифрови

данни на серията в план
В централната част на диалоговия прозорец се намира разположението на създадената

серия със съответната котировка. Тази подредба кореспондира с текущото състояние на
параметрите в диалоговия прозорец, така че вие можете да видите какво за създадената
серия ще се покаже по всяко време на чертежа. Буквите ‘П’ и ‘К’ отбелязват началото т.е.
крайната точка на серията, докато кръглата червена точка показва, че точката е
фиксирана.
Част от диалоговия прозорец запазена за

разположението на серията в чертежа
73
В лявата част на диалоговия прозорец са показани данните за отбелязаната армировка

поредния номер на позицията, както и наименованието на позицията кофраж, към която
тя принадлежи. Промяна на тези данни няма да се допусне тъй като създадената серия е
за предварително избрана позиция армировка.
Информация за отбелязаната позиция армировка и

името на кофража към който тя принадлежи
От падащото меню ‘Кота’, можете да направите текущ някой от предварително

зададените стилове на котиране. Също така можете да въведете коментар в полето
‘Коментар’ или да изберете затворения списък някой от типовите коментари, които
предварително сте създали в библиотеката с ‘Коментари’ (виж гл. ‘10.4’)
Отметката на ‘Спецификация’ е сложена по подразбиране, което означава, че зададения

брой пръти ще влезе в общи брой елементи на дадената позиция при изготвянето на
Спецификацията на армировката. Ако дадената серия е представена в друга проекция,
заедно с друг вид серия, трябва да изключите тази отметка за да не се дублира бройката
на прътите.
При включване на отметката ‘Двустранно’, символът ‘±’ (или друг символ определящ
стила на котиране) изписването на този текст в котата показва, че дадената серия се
поставя двустранно, т.е. едновременно в горната и долната зона. Това значи, че по време
на изготвяне на Спецификация зададената бройка ще се умножи по 2 разбира се, ако
отметката на ‘Спецификация’ е поставена.
Отметката ‘Радиално’ се активира само в случай на дъгова серия чийто централен ъгъл е
по-малък от 180°, докато за праволинейни серии, при които (‘Fn=0’), тя е изключена и
неактивна. Включването на тази отметка при дъгови серии ще доведе до подреждането на
прътите радиално, т.е. всички пръти от серията, вместо зададената посока, ще се насочат
към центъра на дадения дъгов интервал. За кръгови серии тази отметка е замразена и
изключена.
Програмата предвижда възможността за замяна на действителния изглед на армировката

в серията с права линия. Това става когато се постави отметката на ‘Презент’.
74
Тази алтернатива е подходяща за сложно изчертана

армировка чиято поява може да утежни чертежа
Отметката ‘Пълен поглед’ показва подредбата на армировъчните пръти, ако цялата

серия, а не един прът е показан на чертежа. При включването му програмата ще изчертае
(на определеното разстояние) символ, който показва мястото на всеки един прът в
серията.
Пълен поглед на серията в план
75
Често срещано явление в практиката е проекцията на серията в действителност да е

ъгъла с който равнината е наклонена (например по време на изготвянето на подробен
армировъчен план на стълби или наклонени армировки на покрив) e представен в
чертежа. В такъв случай началната или крайната точка на проекцията на линията която
пресича пръта е избран в чертежа и полето ‘Наклонена равнина’ ъгъла на наклона, в
която наклонена равнина се намира серията спрямо равнината на чертежа е въведен. В
зависимост от определения ъгъл програмата ще изчисли действителната дължина на която
се разполага серията, както и броя т.е. на какво разстояние ще са поставени прътите в
серията.
30° е определеният ъгъл на наклона
В централната част на диалоговия прозорец в който е разположена на линията

определяща серията е показана и кръглата червена точка която фиксира точката. По
подразбиране програмата поставя тази точка в началото на линията определяща серията,
но нейното място може да се променя чрез кликване с десен бутон на мишката върху
който и да е край или средата на сегмента. При избора на тази точка вие определяте коя
точка в чертежа ще бъде фиксирана по време на промяната на дължината линията
определяща серията както и нейните сегменти.
76
Разположение на серията върху линията
Под тази фигура се има прозорци за редактиране, които цифрово дефинират

геометрията на линията определяща серията и се разделят на три групи:
Сегменти
Част от диалоговия прозорец за редакция сегментите

от серията
Като активирате полето ‘Добави’, вие прибавяте сегмента, така че текущия сегмент ще се
раздели на две.
77
При активиране на полето ‘Изтриване’ вие изтривате текущия сегмент, в зависимост от

позицията на фиксираната точка прибавяте неговата дължина върху единия или двата
прилежащи сегменти.
Прибавени са два сегмента като е използвана

командата ‘Добави’
На фигурата е показана линията определяща серията, дефинираните сегменти, където

прътите са разположени на различно разстояние, видимо са отделени и в момента е
активен само един сегмент, т.е. текущия сегмент и маркиран в червено. Вие можете да
променяте кой сегмент да е текущ като кликвате върху желания сегмент, докато
стойностите в полетата за редактиране в частта на диалоговия прозорец ‘Сегменти’
винаги се отнасят за текущия сегмент и имат следното предназначение:
‘L =’ Дължина на сегмента. При поставяне на отметката на ‘Процент’,която е точно до

прозореца за редактиране, когато е изключена, дължината на сегментите е
изразена чрез единиците на ‘AutoCAD’, ако е включена, стойността показана в
момента представлява процент от цялата дължина на серията.
78
20% от цялата дължина на серията са определени

за дължини на крайните сегменти
Трябва да се отбележи, че при промяна на дължината на текущия сегмент не може

да промени дължината на цялата серия. С други думи при промяна на дължината
на първия и последния сегмент, ограничаващите линии винаги се местят, докато
за вътрешните сегменти позицията на фиксираната точка определя кои гранични
линии могат да се преместват. Единствено изключение е случаят на единичен
сегмент от линията която определя серията и тук полетата му за редактиране
работят по същия начин като ‘ΣL=’, в частта на диалоговия прозорец ‘Линия на
сериите’. Точно до прозорците за редактиране се намира полето ‘!’ с активирането
на което се отива на чертежа. Избирането на две точки от чертежа ще определи
разстоянието между тях и тази стойност ще се помести в съответния прозорец за
редактиране.
‘e =’ разстоянието между прътите в даден сегмент
‘n =’ брой пръти в текущия сегмент
Прозорците за редактиране ‘e=’ и ‘n=’ свързано, т.е. за определено разстояние ‘e’ се

изчислява необходимия брой пръти и обратно.
79
20 см е определеното разстояние за средния сегмент
В продължението на прозореца за редактиране ‘e=’, действителната стойност ‘e=L/n’ на

това разстояние е записана в скоби. Това означава, че като въведете данни вие можете да
определите разстоянието между прътите или броя им в текущия сегмент. Връзката между
сегментите са прътите които принадлежат към един или друг сегмент, броя ‘n=’ всъщност
обяснява, че броя на деленията нарастват с едно. Програмата въвежда правилото според
което кои да е пръти на граничната линия между два сегмента винаги ще се прибави един
към по-малкото разстояние. Като резултат точният брой пръти в дадения сегмент (числото
което ще се запише като кота на дадения сегмент) може да се изчисли когато броя който
е записан с отрицателен знак в неговото разширение е извадено от стойността показана в
прозореца за редактиране ‘n=’. Ако нищо не е записано в разширението на този прозорец
за редактиране, това значи, че точно същата стойност (0) ще бъде прибавена към дадения
сегмент за брой на неговите пръти.
80
Линия на сериите
Част от диалоговия прозорец - ‘Линия на сериите’
‘ΣL =’ обща сума на дължините на сегментите равна на дължината на серията.

Дължината на линията определяща серията се променя чрез промяната на
стойността в това поле. Линията на серията се състои от отделни сегменти и
точка която фиксира началото, вие ще можете да промените дължината на
серията спрямо началото, ако точката която фиксира се премести в края вие
ще променяте серията спрямо края. Ако фиксиращата точка се намира по
средата на серията промяната на дължината ще е симетрично, чрез
преместване на началото и края на серията. Когато фиксиращата точка при
мулти сегментни серии е поставена в края вие ще промените дължината само
на първия сегмент, а другите сегменти ще останат със същата дължина, ако
точката фиксира началото тогава промяната на дължината ще има само
последният сегмент.
‘Fn =’ дължина и височина на хордата на дъгата, т.е. разстоянието от средата на

хордата до средата на точката на дъгата (това измерение има ‘Fn=0’ стойност
за действителна серия). При създаване на кръгова серия вместо редактиращия
прозорец ‘Fn=’ ще се появи ‘R кръг=’ въведената за него стойност ще
определи радиуса на серията. До него се намира и бутона ‘!’ като се задейства
се отива на чертежа. Избирането на две точки от чертежа ще определи
разстоянието между тях и тази стойност ще влезе в прозореца за редактиране.
Тук трябва да се отбележи, че показаното разстояние винаги има положителна
стойност и при определянето на височината на хордата на дъговия сегмент ще
трябва сами да зададете съответния положителен или отрицателен знак.
‘Ъгъл=’ Наклона на линията която определя серията се въвежда в този редактиращ

прозорец. Тук трябва да се отбележи, че за дъга кръгова или радиална серия,
за стойността на ъгъла може да е само 90° или 270°. За двата ъгъла в случай,
че са насочени към центъра на дъгата, т.е. окръжността и по възможност ще
заеме една от две възможни позиции, като това се постига чрез осово
завъртане гледайки пресечната точка на пръта с определената кръгова серия.
81
‘ ’ Показаното бутонче на командата служи за завъртане на показания

армировъчен прът около надлъжната му ос. С него можете да завъртите
показания армировъчен прът до положението, в което той реално ще бъде
поставен в сечението на плочата.
Отстояние
Част от диалоговия прозорец отместване на началото

и края на серията
Тази възможност е доста удобна, защото по време на определяне на дължината на

серията вие можете да изберете точки направо от образеца.
‘a нач =’ отместване на началото на серията (началото на серията е маркирано с

буквата ‘П’ )
‘a край =’ отместване на края на серията (края на серията е маркирано с буквата ‘К’ )
Ако въведената стойност е положителна първия и последния сегмент на серията ще се

преместят в близост към центъра на правоъгълника който обгражда серията и общата
дължина на серията ‘ΣL=’ ще се намали със същата стойност. При въвеждане на
отрицателна стойност първия и последния сегмент ще се преместят на далеч от центъра
на правоъгълника който обгражда серията и общата дължина на серията ‘ΣL=’ ще се
увеличи със същата стойност. Когато създавате кръгова серия тези две полета за
редакция са замразени. Тук трябва да се отбележи, че при изготвянето на наклонени
серии, отместването трябва да се определи преди въвеждането на ъгъла в прозореца за
редактиране ‘Наклонена равнина’ приложена е проекцията на дължината на серията при
това изчисление, когато отместването се определя след въвеждането на този ъгъл е
приложена действителната дължина на серията. Иначе казано трябва да се обърне
специално внимание на последователността на въвеждане на тези данни.
82
След избора на командата ‘OK’, диалоговия прозорец ще се затвори и програмата ще

сложи край на командата или ще стартира процедурата по котиране. Дали програмата ще
стартира процедурата по котиране или не зависи от състоянието на параметрите в
командата ‘Параметри’ (виж гл. ‘11.4’).
На пресечната точка между изображението и серийната линия програмата ще постави

символ, който ще кореспондира с тези два елемента на чертежа, а самото изображение
ще превърне в символ, който е непосредствено свързан със създадената серия. Ако
изображението съдържа броя пръти да се създаде серията то ще бъде пренебрегнато по
време на изготвяне на Спецификацията.
След избора на създадената серия на базата на поставените ‘grips’, може ясно да се види
линията на серията вътрешната кота и изображението са се превърнали в символ който ги
представя като блок, докато котата може да си избира и отделно.
‘Grips’ на константна серия в план.
‘Grips’ които се намират в краищата на линията на серията (‘grips’ ‘1’ и ‘2’) могат да се
преместват в произволна посока. Също можете да ги използвате за промяна на наклона на
серията и дължината, докато наклона на прътите в серията остава непроменен. ‘Grips’
които са на мястото на вътрешните гранични линии (‘grips’ ‘3’ и ‘4’) са запазени за
промяна на техните дължини и могат да се местят само по дължина на линията
определяща серията. Символа на изображението също може да се мести чрез ‘grips’ само
покрай линията определяща серията (‘grips’ ‘5’ and ‘6’) т.е. линията на серията и
изображението трябва винаги да имат само една пресечна точка. При наличие на дъгова
серия програмата поставя ‘grip’ и по средата на дъгата чрез преместването на който се
определя кривината на дъгата. При кръгови серии ‘grips’ се поставя на две места в
центъра на окръжността и точка от нея, която определя радиуса й. Grips’ те също се
използват за промяна на мястото на вътрешна кота (‘grips’ ‘7’, ‘8’ и ‘9’) както и
преместване на котата ако тя е избрана.
83
4.2. Константна серия в надлъжно сечение

С тази команда най-често се показват сериите на стремена в греди и колони.
Избирането на командата става от падащото меню ‘ArmCAD ► Серия► Константна
серия в надлъжно сечение’ или чрез кликване върху иконата съобщението което се
появява на командния ред за определяне на първата точка то линията на серията.
След определяне на първата точка програмата ще поиска да определите и крайната точка

на линията на серията.
С избора на подопцията ‘Назад’, се отменя въвеждането на първа точка от серията,

докато подопциите ‘Дъга’ и ‘Окръжност’ служат за дефиниране на кривата, според
която, серията се разполага в надлъжно сечение. Начинът на работа на тази подопция е
същия като при създаване на серия в план (виж гл. ‘4.1’).
След като е определена линията на разполагане на серията, без оглед на това, дали тя е
права, дъгова или кръгова, програмата ще поиска да определите и височината на серията.
Височина на серията (Назад):
Направление на серията по която серията нараства определена чрез

точките ‘1’ и ‘2’, докато височината се дефинира чрез точката‘3’
Зададената височина и нейното направление ясно ще определят контура на серията в

надлъжно сечение. При правите серии всички пръти се поставят успоредно на зададената
посока по височина, докато при дъговите серии, при които централният ъгъл е по-малък
от 180º могат да се поставят както успоредно така и радиално.За кръгови и дъгови серии
при които централния ъгъл е по-голям от 180º, всички пръти се поставят само радиално,
т.е. са насочени към центъра на окръжността или дъгата.
84
Когато сте определили контура на серията в надлъжно сечение, програмата от командния

ред ще поиска също да определите междинните сегменти, в които прътите са поставени
на различно разстояние.
Граница между сегментите (Назад /Край) <Край>:
Определянето на сегментите, чрез избор на точки от чертежа не е задължително, защото

вие можете да определите техните дължини, като въведете необходимите дължини в
диалоговия прозорец. Избирането на подопцията ‘Край’ от командния ред ще отбележи
края на процедурата по определяне на геометрията на серията върху чертежа след това
програмата ще отвори диалогов прозорец за въвеждане на цифрови данни.
Тъй като създадената серия в надлъжно сечение може да се присъедини към произволна
позиция, то в горната част на диалоговия прозорец се намира списък с позиции
армировка, чието съдържание съответства на избраната позиция кофраж от затворения
списък ‘Кофраж’. Трябва да се отбележи, че изключение правят само променливите
позиции и спиралните стремена, като те няма да бъдат показани в списъка с позиции
армировка.
85
Списък за избор на позиция армировка за която

ще се създаде серия
Освен възможността да избереш една съществуваща позиция от този списък

дефинирането на напълно нова позиция също е предвидено в програмата. С други думи
това става, чрез командата ‘Типов прът’, която се намира под списъка с позиции
армировка посочването на която отваря същия диалогов прозорец както при командата
‘Типов прът’ (виж гл. ‘3.2’)
Диалогов прозорец за създаване на нова позиция армировка (‘Типов прът’)
След като новата позиция армировка е създадена и поставена на чертежа някои данни в
диалоговия прозорец се замразяват и не могат да се променят. Командата ‘OK’ ще се
появи само след като дефинирате дължината сегменти от избрания типов прът. След
86
активирането й програмата се връща към диалоговия прозорец за въвеждане на цифрови

данни на серията в надлъжно сечение и прибавя създадената позиция към списъка с
позиции армировка.
Новосъздадената позиция армировка има пореден

номер ‘8’ в списъка с позиции
За по-лесен избор на дадена позиция от дясно на списъка е поставен прозорец който

показва геометрията на избраната текуща позиция.
Част от диалоговия прозорец показващ геометрията

на избраната текуща позиция
87
В частта на диалоговия прозорец където е показано разположението на избраната

позиция от списъка, като поставеното сечение ясно показва посоката в която се
разглежда серията, т.е. от коя страна на армировката съответства изчертания контур на
серията. При избор на командата ‘Ъгъл’ програмата дава възможност да поставите
позицията армировка по избран от вас начин ако преди това не е била добре
позиционирана.
Стремето е поставено хоризонтално след използването

на командата ‘Angle’
Правилната ориентация на прътите в серията ще бъде показано по-късно при изготвянето

на сечения (виж гл. ‘5.4’). При избиране на затворения списък вие можете да изберете
едно от следващите разположения за текущо:
‘Геометрия на позицията’ Това е обозначената геометрия от избрана позиция

армировка от списъка.
‘Поглед на серията’ Разположение на серията (същата ще се включи в

чертежа) която е показана.
‘3D поглед на серията’ Тримерен поглед на серията. Служи за зрителен

контрол за коректното ориентиране на серията.
‘Армировка от избрани позиции’ Случай при който всички армировки от текущия

‘Всички пръти’ Случай при който всички армировки от всеки

88
Разположение на серията при 3D поглед
След избра на желаната позиция армировка и проверихте дали ориентацията на серията е

зададена коректно в пространството, ви предлагаме да определите разположението на
серията в текущо състояние. По този начин вие ще имате много по-добро вникване в
правилността при въвеждането на останалите параметри в този диалогов прозорец.
Разположение на серията в зависимост от избрания поглед.
От затворения списък ‘Кота’ който се намира под този прозорец вие можете да направите
текущ един от предварително дефинираните стилове на котиране. В прозореца за
89
редактиране ‘Коментар’ можете да въведете произволен текст с който ще се котира

позицията.
Отметката на ‘Спецификация’ се използва да определи дали зададения брой пръти ще

влезе в общия брой елементи на дадена позиция при изготвянето на Спецификация на
армировката.Програмата поставя тази отметка по подразбиране.
При включване на отметката ‘Двустранно’ се поставя символа ‘±’ (или друг символ
изготвен в стила на котиране) това означава, че прътите в дадена серия се поставят
двустранно. По този начин при изготвяне на Спецификация, ако отметката е поставена
зададения брой пръти ще се умножи по две.
Тази отметка е активна само имаме дъгова серия, която има централен ъгъл по-малък от
180° при други серии ще е неактивна. Включването на тази отметка при дъгови серии ще
доведе до поставяне на прътите в радиална посока, т.е. всички пръти от серията, вместо
зададената посока, ще бъдат ориентирани към центъра на дъгата. За кръгова серия тази
отметка е замразена и изключена.
Под командното поле ‘Типов прът’ е показано разположението на серията, където

червената точка показва коя точка е фиксирана. Програмата по подразбиране поставя
тази точка в началото на серията, но нейната позиция може да се променя чрез кликване
с десен бутон на мишката върху който й да е край или среда на сегмент от серията. С
избора на й в чертежа вие фиксирате точка спрямо която ще се извършва промяната на
дължината на серията и нейните сегменти.
Част от диалоговия прозорец за показване

на разположението на серията.
В най-долната част на диалогови прозорец се намират прозорци за редактиране, които

дефинират цифровите геометрията на серията те са разделени на три групи:
90
Сегменти
Значението на тези параметри в диалоговата кутия точно по същия начин се описани

разгледаните вече серии в план. Така, че те няма да бъдат обяснявани отново.
Добавени са още два сегмента и средният сегмент в момента

е текущ след използване на командата ‘Добави’
Линия на сериите
Част от диалоговия прозорец ‘Линия на сериите’
91
‘ΣL =’ обща сума на дължините на сегментите равна на дължината на серията.

Дължината на линията определяща серията се променя чрез промяната на
стойността в това поле. Начинът за промяна дължината на линията определяща
серията зависи от местоположението на фиксиращата точка и се определя по
същия начин, като при серия в план.
‘Fn =’ дължина и височина на хордата на дъгата, т.е. разстоянието от средата на

хордата до средата на точката на дъгата (това измерение има ‘Fn=0’ стойност за
действителна серия). При създаване на кръгова серия вместо редактиращия
прозорец ‘Fn=’ ще се появи ‘R кръг=’ въведената за него стойност ще определи
радиуса на серията.
‘α1 =’ ъгъл, който височината на серията затваря със зададената посока на разполагане
на серията (при дъговите серии това е ъгъл спрямо хордата на дъгата)
‘h1 =’ височина на серията
Точно встрани на тези прозорци за редактиране се намира и бутона ‘!’ като се задейства
се отива на чертежа. Избирането на две точки от чертежа ще определи разстоянието
между тях и тази стойност ще влезе в прозореца за редактиране.
Отместване
Част от диалоговия прозорец за отместване на контура на серията
‘ Л =’ отместване от ляво на контура на серията (маркирано с буквата ‘Л’ – Ляво, при

даденото разположение на серията)
‘ Де =’ отместване от дясно на контура на серията (маркирано с буквите ‘Де’ – Дясно,

при даденото разположение на серията)
‘ Г =’ отместване от горе на контура на серията (маркирано с буквата ‘Г’ – Горе, при

даденото разположение на серията)
92
‘ До =’ отместване от долу на контура на серията (маркирано с буквите ‘До’ – Долу,

при даденото разположение на серията)
В централната част на този прозорец за редактиране, който не е маркиран с буква се

използва за глобално отместване. С въвеждането на стойност в това поле всички страни
на контура ще се отместят.
След въвеждането на стойност в полетата за редактиране, определени страни от контура

на серията ще се отместят в близост до центъра на контура, ако въведената стойност е
положителна и на далече от центъра при въведена отрицателна стойност. Същевременно
програмата изчертава помощни линии върху страните на първоначалния сериен контур
(тези контури са определени при избора на точки от чертежа) в показаната подредба на
серията. По този начин вие получавате ясна картина за въведеното отместване по всяко
време.
Две от тези полета за редактиране ще бъдат замразени, при изчертаването на кръгова

серия в зависимост от избраните точки от чертежа. Другите две се използват за
отместване външният т.е. вътрешните контури на серията.
След активирането на командата ‘OK’ диалоговия прозорец се затваря и програмата ще

поиска от командния ред да определите позицията на линията, която дефинира посоката
на разпространение на серията.
Положение на линия от серията:
Тази позиция на линията от серията се определя чрез избор на точка от чертежа, като
програмата ще прекрати командата или продължава процедурата по котиране. Дали
програмата ще стартира процедурата по котиране или не, зависи от състоянието на
параметрите в командата ‘Параметри’ (виж гл. ‘11.4’).
След селектирането на създадената серия на базата на поставените ‘grips’, ясно може да

се види, че цялата серия заедно с линията на серията и вътрешните коти са представени
като блок.
‘Grips’ на константна серия в надлъжно сечение
93
Три ‘Grips’ са поставени върху първото и последното стреме от серията и един ‘grip’ на
границата между сегментите. ‘Grips’ отбелязани с номер ‘1’ могат де се преместват само по
направление на разпространението на серията и се използват да променят дължината на
сегмента. ‘Grips’ отбелязани с номер ‘2’ могат да се местят в произволно направление по
този начин се променя дължината, като наклона на серията се запазва. Не може да се
промени наклона прътите един спрямо друг. За промяна на наклона прътите в серията,
както и височината й се използват ‘grip’-вете отбелязани с номер ‘3’. За преместване на
‘grip’-а отбелязан с номер ‘4’ може да се променя линията на серията, а ‘grip’ номер ‘5’
служи за преместване на вътрешната текстова кота.
При наличие на дъгова серия програмата поставя ‘grip’ и по средата на дъгата чрез
преместването на който се определя кривината на дъгата.
При кръгови серии ‘grips’ се поставя на първия пръта от серията (чрез местенето на тези
‘grips’ се променя височината и радиуса на серията) на границите между сегментите (се
променя дължината на сегмента) и в центъра на окръжността (при местенето на този ‘grip’
се движи цялата серия ).
4.3. Константна серия в напречно сечение

Избирането на тази команда става от падащото меню ‘ArmCAD ► Серия►
Константна серия в напречно сечение’ или чрез кликване върху иконата
програмата ще поиска от командния ред да въведете първа точка.
А след това и крайната точка от линията на разпространение на серията в напречно

сечение.
Начинът на определяна на линията на серията, както и значението на всички подопции от

командния ред са напълно същите, както и при описаните преди това серии в константна
серия в план и надлъжно сечение.
След избирането на крайна точка на линията на серията, програмата от командния ред ще

предложи и опцията за задаване на серията в два реда.
Място на втория ред (Назад/Край) <Край>:
Избирането на точка от чертежа ще отбележи мястото на пръта във втория ред. Вие
можете да прескочите тази допълнителна опция като изберете подопцията ‘Край’.
94
Направление и дължина, по която серията се разпростира

дефинирани чрез точки 1’ и ‘2’ докато мястото на втория
ред се определя от точка ‘3’
И в двата случая, независимо от факта дали серията съдържа един или два реда,
програмата ще стартира процедурата за определяне на сегменти в които прътите са
поставени на различно разстояние.
Граница между сегментите (Назад/Край) <Край>:
По същия начин, като сериите в план и надлъжно сечение вие можете да изберете да
дефинирате границите между сегментите на самия чертеж, ако изобщо се необходими, ще
ги поставите допълнително в диалоговия прозорец за определяне на цифрови данни. Във
всеки случай, изборът на подопцията ‘Край’ ще отбележи края на процедурата по
определяне на сегментите, след което програмата ще отвори диалогов прозорец за
задаване на цифрови данни.
95
Диалогов прозорец за дефиниране на цифрови данни на

константна серия в напречно сечение
Значението на предложените параметри е съвсем същото, както и в диалоговия прозорец

за определяне на цифрови данни за серии в надлъжно сечение, което е причина да не се
обяснява отново начина на работа на диалоговия прозорец. Единствената разлика е в
демонстрацията на подредбата на самата серия и отметката ‘Отворени стремена’, която се
появява вместо отметката за ‘Двустранно’.
Отметката за ‘Отворени стремена’
96
Отметката ‘Отворени стремена’ ще се появи за промяна само са създадени и двата реда.

С други думи, ако тази отметка е изключена програмата ще постави символа ‘±’, който
показва, че прътите са поставени едновременно в двете зони, така че броя им по време на
правене на Спецификация ще се умножи по две. Когато позиция армировка има формата
на отворено стреме и е част от серия в напречно сечение броя на прътите няма да се
удвои при изготвяне на Спецификацията. В такива случаи се препоръчва отметката
‘Отворени стремена’ да е поставена програмата оставя отвън символа ‘±’ котата, така че
броя пръти няма да се дублира по време на изготвяне на Спецификацията. Тук ще
отбележим, че факта в прозореца за редактиране ‘h1=’, сега представлява разстоянието
на прътите от втория ред спрямо зададената линия по протежение на която са
разположени прътите от първия ред. Ако серията пръти в напречно сечение се поставя
само в един ред (‘h1=0’),прозорецът за редактиране ‘α1=’ ще бъде неактивен и замразен.
След избора на командата ‘OK’, диалоговия прозорец ще се затвори, а програмата ще

влезе в съвсем същата процедура за поставяне на коти, като при серия в надлъжно
сечение.
Положение на линия от серията:
Мястото на линията на серията се определя след избора на точка от чертежа и програмата

ще прекрати командата или ще продължи процедурата по котиране. Дали програмата ще
стартира процедурата по котиране или не в зависимост от състоянието на параметрите в
командата ‘Параметри’ (виж гл. ‘11.4’).
След селектиране на създадената серия в напречно сечение, програмата ще постави

‘grip’-ове, с преместването на които лесно можете да редактирате геометрията на серията
на самия чертеж.
‘Grips’ на константна серия в надлъжно сечение (един ред)
‘Grips’- обозначени с цифрата ‘1’ могат да се преместват само по протежение на

зададената линия на разполагане на серията и те определят дължината на сегментите,
докато с преместването на ‘grips’ обозначени с номер ‘2’ освен дължината може да се
променя и наклона на серията. Чрез местене на‘grip’ отбелязан с номер ‘3’ може да
97
промени мястото на линията, която определя серията. ‘Grips’- обозначени с номер ‘4’ са
запазени за местене на текстовата котировка.
При серии, които имат пръти в два реда, разполагането на ‘grips’ е напълно същото, както
и при серии в надлъжно сечение.
‘Grips’ на константна серия в напречно сечение (два реда)
Три ‘grips’ са поставени върху първия и последния прът на серията и само един ‘grip’ на
границата между сегментите. ‘Grips’ отбелязани с номер ‘1’ могат да се преместват само по
посока на разпространение на серията и се използват за промяна дължината на сегмента.
‘Grips’ с номер ‘2’ могат да се местят в произволна посока и се използват за промяна както
на дължината така и на наклона на серията. За промяна на наклона на прътите в серията,
както и височината й са запазени ‘grips’ с номер ‘3’. Чрез преместването на ‘grip’ номер ‘4’
се премества линията на серията, докато ‘grips’ с номер ‘5’ са предназначени за местене
на вътрешната кота с текст.
В случая при дъгова серия, на средата на дъгата се поставя още един ‘grip’, с
преместването на който се влияе върху кривината на дъгата. При кръгова серия ‘grips’ се
поставя на първия прът от серията (чрез местенето на тези ‘grips’ се променя височината
и радиуса на серията) на границите между сегментите (се променя дължината на
сегмента) и в центъра на окръжността (при местенето на този ‘grip’ се движи цялата
серия).
98
4.4. Променлива серия в план

Главната разлика между команда и командата за създаване на константна серия в
план е факта, че сега програмата няма да иска да изберете прът от който променливата
серия в план ще бъде създадена. С други думи, отделният случай присъствието на дадена
позиция армировка в чертежа не е нужно. Тъй като командното поле ‘Типов прът’ се
намира и в този диалогов прозорец, присъствието на позиция армировка не е нужно.
След избиране на командата ‘Променлива серия в план’ падащото меню ‘ArmCAD ►

Серия’, или чрез кликване върху иконата трябва да се изберат местата на точките,
които ще определят геометрията на променливата серия в план се появяват на командния
ред.
Първа точка:
В общи линии, това е това, което схемата за селекцията на точки, които дефинират
геометрията на серии, които изглеждат така:
Обща форма на променлива серия
Тук ще се отбележи, че последователността за определяне на точките не е важна, т.е.

която и да е от четирите точки може да бъде първа от контура.
Когато изберете първата точка от контура ще се появи ново съобщение на командния ред:
Втора точка (Дъга/Назад):
Ако промяната не е дъгова, тогава е необходимо да се определите мястото на следващата

точка, а ако е дъгова, необходимо е да се избере подопцията ‘Дъга’ от командния ред и
след това, чрез кликване с мишката избирате позицията на точка от дъгата и точката за
край на дъгата в чертежа.
99
Ясно може да се види на фигурата, че прилежащите линии на контура на серията и двете

не могат да са дъги, така че съдържанието на текста на съобщението за избор не
следваща точка е в директна зависимост от формата на предварително определените
контурни линии на серията. От тук следва, че определихте линиите на контурите при
случай на промяна на дъга съобщението за избор на следваща точка няма да има
подопцията ‘Дъга’.
Трета точка (Назад):
Като изберете трета точка също трябва да определите и четвърта точка на контура на
серията.
Четвърта точка (Дъга/Назад):
Ако контура на серията е определен, чрез избор на четвърта точка дъга, програмата ще
свърже четвъртата и първата точка и тогава ще отбележи края на дефинирането. Ако
контура на серията е определен чрез избора на четвърта точка командния ред получава
следния вид:
Точка от дъгата (Свързване/Назад <Свързване>:
След избор на точка от дъгата се променя последната линия на контура. Чрез избора на
подопцията ‘Свързване’ четвъртата и първата точка на контурите се свързват в линия на
чертежа.
Посоката на нарастване на серията се е определена от формата на контура. С други думи,

ако контурите на серията съдържат дъга за промяна серията ще се разположи между
срещуположни прави линии на контура. Ако тези линии се успоредни линията на серията
е права и прътите в серията са разположени под ъгъл 90°.Когато линията на серията е
дъгова тогава прътите ще са разположени радиално.
Права линия на серията
100
Дъгово разположение на линията на серията
Ако контура на серията не може да се променя дъгово, серията ще се разположи между

кои да е двете успоредни контурни линии. В този случай линията на серията е права и
прътите са поставени под ъгъл 90°. Ако няма успоредни линии серията ще се разположи
между втората и последната линия на контура. Когато линията на серията е дъгова
прътите ще се поставят радиално.
Права линия на серията
101
Дъгова линия на серията
Трябва да се отбележи, че посоката на разпространение на серията не може да променя

дъгата могат да се променят заедно чрез избора на подопцията ‘Смени местата’ линията
на серията от права преминава в дъгова намираща се в диалоговия прозорец за
дефиниране на цифрови данни.
След като дефинирахте контура на променливата серия в план, програмата ще поиска от

командния ред да определите сегментите, където прътите са разположени на различно
разстояние по линията на разположение на серията.
Граница между сегментите (Назад/Смени местата/ Край) <Край>:
Тук също можете да изберете или определите границите в самия чертеж, ако е
необходимо след което в диалоговия прозорец ще дефинирате цифровите данни. При
всички случай чрез избора на подопцията ‘Край’ ще постави край на процедурата по
дефиниране на сегментите, след което програмата ще отвори диалогов прозорец за
дефиниране на цифрови данни.
102
Диалогов прозорец за дефиниране на цифрови данни на

променливата серия в план
При създадената вече променлива серия в план може да се прибави произволен елемент в
горната лява част на диалоговия прозорец има списък с позиции кофраж който
съответства на затворения списък ‘Позиция кофраж’. Тук трябва да се отбележи, че
единствено изключение са кръговите пръти и спиралните стремена, които няма да бъдат
показани в този списък.
От долу на този списък се намира бутона ‘Типов прът’, който работи по същия начин,
като при константни серии в надлъжно и напречно сечение.
Бутон за дефиниране на елемент
От дясно на този списък се намира прозорец в който е показана геометрията на текущия

елемент.
103
Елемент от армировъчния прът който винаги е поставен в позицията,

която съответства на едно от възможните места в серията
Избиране от затворения списък, който се намира над този прозорец освен избрания
елемент (‘Геометрия на позицията’),можете да видите как е разположена серията в
план (‘Поглед на серията’) или как тя изглежда тримерно (‘3D поглед на серията’).
‘Поглед на серията’ избрана от този списък
‘Поглед на серията’ съответстваща на текущото състояние от параметри в диалоговия

прозорец, така че вие можете да видите как серията ще изглежда на чертежа по всяко
време. За по лесно определяне на отместването страните на контурите в серията са
маркирани. Също така червената точка отбелязва началото на серията в чертежа. Тази
информация ще бъде много полезна, ако изберете опцията за определяне ‘Ръчно’ за
промяна на размера на сегментите, което ще направим по-късно.
104
Мястото на червената точка показва началото на линията на

серията и посоката на разпространение
‘3D поглед на серията’ използвано за визуално контролиране на параметрите на серията

освен прозореца за разположение на серията се появява ‘3D Orbit’ на равнина. Работата
на ‘3D Oрбит’ е същата като при другите диалогови прозорци (виж гл. ‘3.1’).
‘3D поглед на серията’ избран от списъка
Прътите в създадената серия имат променлива геометрия в дясно от прозореца за

показващ подредбата има четири прозореца за редактиране, които се използват за
промяна на геометрията на пръта по посоката на нарастване на серията (тези прозорци за
редактиране са активни само ако е избрана ‘Геометрия на позицията’ за текуща).
105
Прозорци за редактиране за дефиниране ‘Ръчно’

промените на сегментите в серията
Данните в тези прозорци за редактиране съответстват на текущия сегмент от пръта, т.е.

сегмента който е маркиран в червено. Текущия сегмент от пръта може да се променя чрез
кликване върху който й да е избран от самия армировъчен прът. Редактиращите прозорци
се използват за промяна на геометрията на всеки от участък от армировката и те имат
следното значение:
‘Dсп =’ дължината на текущия сегмент от армировката от началото на серията
‘Dск =’ дължината на текущия сегмент от армировката от края на серията
‘Fna =’ дължина на горната височина на хордата (задава се само при промяна на

геометрията по дъга )
‘Fnb =’ дължина на долната височина на хордата (задава се само при промяна на

геометрията по дъга )
Обща форма на промяната на дължината на сегмент от армировка.
106
Червената точка показва началото, т.е. края на серията (виж предходната част на
ръководството за текущата подредба )
Програмата по подразбиране във всички сегменти на пръта поставя константна стойност

(Dсп=Dск, Fna=Fnb=0) така че сега имате възможност за промяна на зададения интервал
на серията за желаните сегменти на армировъчен прът, чрез задаване на необходимите
данни в прозорците за редактиране.
От страни на прозорците за редактиране са намира бутона ‘!’ с активирането на който

директно се отива на чертежа. При избирането на две точки от чертежа ще дефинирате
разстоянието между тях и тази стойност ще се помести в прозореца за редактиране.
Уверете се, че функцията за промяна на геометрията на армировъчен прът по интервала

на разпространение на серията съответства на определения сериен контур, в противен
случай командното поле ‘OK’ ще остане неактивно.
Отдолу на прозорците за редактиране се намира отметката ‘Вземи от чертеж’. Тази

отметка е поставена програмата поставя червена точка върху текущия сегмент от
армировъчния прът и прозорците за редактиране и дефиниране на неговата промяна
стават неактивни.
Отметка с включването на която се дефинира размера

на сегмента в серията
Червената точка показва, че размера на дадения сегмент ще изчисли за всяка позиция на

армировката в серията, като неговата дължина ще кореспондира с дължината на цялата
армировка редуцирана с проекцията на всички други сегменти, чиито измерения са
известни. С други думи, общата дължина на проекциите на всички постоянни и
променливи сегменти трябва да бъде равна на широчината в която се разполага серията.
От тук следва, че само за един сегмент може да се постави отметката ‘Вземи от чертежа’.
Този начин очевидно е доста по-удобен за дефиниране на промяна от преди това
описаните ‘ръчни’ настройки.
Трябва да се отбележи, че промяната на чертеж не е възможна за сегменти, които имат

вертикална посока на линията на серията. Извършването на промяната няма да бъде
възможна отначало т.е. края на серията ще е общата сума на дължините на проекциите на
107
всички сегменти, но текущия е равен или по-голям от ширината на серията в неговото

началото т.е. края. В такъв случай докато се опитвате да поставите отметката ‘Вземи от
чертежа’, програмата ще постави червена окръжност ясно показваща, че такава
промяна не може да бъде извършена.
Поставянето на червеното кръгче на текущия сегмент, показва,

че общата сума от всички други сегменти е по-голяма от
най-малката ширина на серията
Освен опцията ‘вземи от чертежа’, на сегментите може да се присвои и опцията ‘Процент

от Dp’. Тези сегменти също ще имат променливи измерения но те ще бъдат изчислени,
като части от общата дължина на пръта, на съответното място в серията. След като
включихте тази опция, трябва да зададете отношение на сегмента спрямо цялата
широчина на серия в полето ‘Ds=Lx’.
108
20% от общата ширина на серията е присвоена на този сегмент,

за всяка позиция от армировките в серията
Можем да поискаме от програмата 3D изглед на серията, за да проверим точността на

въведените данни.
Ефективността на присвоените свойства за сериите се вижда

най-ясно в ‘3D поглед на серията’
В карето ‘Настройка’ са опциите за определяне на позицията на армировките в серията.

За придобиване на по-добра представа за работата на тези опции, е добре да е избрана
опцията ‘3D поглед на серията’, както е показано на снимката.
109
Опциите, за промяна на позицията на армировките в серии
- Когато се включи опцията ‘Ротация на прът - надлъжно’, армировката се копира

осово около надлъжната си ос. Когато се включи отметката ‘Ротация на прът -
напречно’ прътът се копира осово около напречната си ос.
- С натискане на бутона ‘Ъгъл’ избирате сегментът от пръта, който ще бъде вертикален

(ще бъде разположен в равнина, перпендикулярна на равнината на серията).
- Бутонът ‘Смени местата’ ще бъде активен само в серии, които нямат промяна по дъга.
С натискането му се променя посоката на разпространение на серията и разменя
местата на прътите.
Трябва да се отбележи, че при активирането на командите ‘Смени местата’ и ‘Ъгъл’,

значението на термините ‘надлъжно’ и ‘напречно’, в опциите за ротация на посоката на
пръта около собствената му ос, може да се промени. С други думи, ако искаме да
завъртим пръта около надлъжната му ос, програмата може да го завърти около
напречната му ос и обратно. Този технически проблем няма да бъде сериозно препятствие
при работата с програмата, при положение, че промяната се отразява веднага в
прозореца с 3D изгледа на серията.
Ако предварително сте задали начина на промяна на сегментите в серията, натискането

на бутона ‘Ъгъл’ ще се отрази в загуба на тази информация. От това следва, че първо
трябва да се зададе посоката на прътите в серията и чак тогава да се следват
процедурите за промяна на дължините на сегментите.
110
Промяна на позицията на пръта, чрез натискане на бутона ‘Ъгъл’

води до загуба на по-рано дефинираната промяна на
дължините на сегментите на пръта
Частта от този диалогов прозорец, отнасяща се за отместването на контурите на сериите,

работи по същия начин, както беше описано това в частта за константни серии в план
(виж гл. ‘4.2’).
Част от диалоговия прозорец, идентична с тази частта

за константни серии в план
Останалите опции, представени в този диалогов прозорец, са идентични с тези, описани в

частта за константни серии в план (виж гл. ‘4.1’).
111
Параметри, имащи еднакво значение, като при константни серии в план
Трябва само да се отбележи, че серията може да бъде разделяна на подсерии само в

чертежа, чрез посочване на точки. Тази промяна в диалоговия прозорец е невъзможна.
Поради тази причина, при серии, без подсерии полето ‘L=’, в частта на диалоговия
прозорец ‘Серия сегменти’ е недостъпно за редактиране.
Бутонът ‘ОК’ ще бъде активен, само когато за един от сегментите на пръта е включена
опцията ‘Вземи от чертежа’, или когато опцията за промяна на геометрията на целия прът,
по посока на разпределение на серията, съответства на очертания за серията контур.
След натискане на бутона ‘ОК’, диалоговият прозорец ще се затвори и програмата ще
активира процедурата за надписване на армировъчния прът. Дали програмата ще
активира процедурата за надписване на армировката зависи от настройките направени в
‘Параметри’. (виж част ‘11.4’).
При селектиране на вече създадена серия се появяват тъй наречените ‘grips’. Ясно се
вижда, че базовата линия на серията, междинните котировки и символа на пръта се
селектират заедно, а главната котировка се селектира отделно.
112
‘Grips’ при променливи серии в план
‘Grip’-овте, маркирани с номер ‘1’, в горната фигура, се използват за промяна на контура,

на серията. Позицията на символа на пръта и на базовата линия на серията се променя,
чрез преместване на ‘grip’-а, който се намира в пресечната им точка (‘grip’ 2). ‘Grip’ 3 се
използва за промяна на дължината на сериите, ако са дефинирани такива, в които се
сменя разстоянието между прътите. ‘Grip’ 4 се използва за променяне на позицията на
междинните котировки.
Важно:
Доколкото геометрията на пръта, от който е създадена променливата серия в план зависи
единствено от неговата позиция в серията, програмата ще промени всички останали
единични пръти от тази позиция (ако има такива в чертежа) в презент и ще премахне
бройката им.
Важно:
В случай, че изберете променлив прът за създаване на променлива серия в план,
текстовите полета за дефиниране на промените в геометрията на избрания прът, заедно с
опциите ‘Вземи от чертежа’ и ‘Спецификация’ ще бъдат неактивни и заключени за
редактиране. От тук следва, че програмата ще игнорира информацията за тази серия при
съставянето на спецификация на армировките. С други думи, в хода на изготвяне на
Спецификацията, програмата ще вземе всичката нужна й информация за тази променлива
от променливата серия, от която този прът е бил преместен от константен, в променлив
елемент. Типичен пример е, ако сте създали променлив елемент, чрез създаване на
променливи серии в надлъжно и напречно сечение, и сега искате да изобразите сериите в
план. Всичко казано до тук важи и в случаите, когато се създават променливи серии в
напречно и надлъжно направление от променливи елементи.
113
4.5. Променлива серия в надлъжно сечение

След селектиране на тази команда от менюто ‘ArmCAD ► Серия ► Променлива
серия в надлъжно сечение’ , или чрез кликване върху иконата , на командния ред
се появяват набор от изисквания за селектиране на специфични точки, които дефинират
геометрията на променливата серия в надлъжно сечение.
Първа точка
По същество, схемата за селектиране на точки, които дефинират геометрията на серията е

еднаква с тази, за дефиниране на променлива серия в план.
Общо очертание на контура на променливата серия
От тук следва, че изискванията, които се появяват в командния ред напълно припокриват

тези, разгледани в предишната част.
Когато селектирате точките, дефиниращи контура на променливата серия в надлъжно

сечение, програмата ще очаква от Вас да въведете в командния ред сегментите, в които
прътите ще се разполагат през различни разстояния.
Граница между сегментите (Назад/Смени местата/Край) <Край>:
Тук може да се дефинират границите между сегментите, в които прътите ще бъдат през
различни разстояния, в самия чертеж, или тези разстояния могат да се дефинират
впоследствие в диалоговия прозорец, чрез задаване на точни числени стойности. В
случай, че изберете подопцията ‘Край’ програмата прекратява дефинирането на сегменти
и се отваря диалогов прозорец, за дефиниране на точните числени стойности за така
зададената геометрия на серията.
114
Диалогов прозорец, за дефиниране на числени стойности

на променливи серии в надлъжно сечение - план
В частта от диалоговия прозорец, където е изобразен селектирания обект от списъка в

план двете стрелки показват посоката, от която се гледа серията, т.е. коя страна от пръта
ще се вижда в изчертаната вече серия.
Стрелките ясно показват посоката, от която се виждат

прътите в серията
Това е изключително важна информация, дотолкова, доколкото в случай на грешка може

да се случи да бъде зададена промяна на погрешен сегмент на пръта.
115
За страничните клонове на стремето е зададено да приемат

промяната на дължината си от чертежа, чрез поставяне
на отметката ‘Вземи от чертежа’
Значението на останалите параметри е идентично, с тези, описани в частта за

дефиниране на променливи серии в план. Единствената разлика е в изобразяването в
‘Поглед на серията’.
‘Поглед на серията’ е селектиран, от списъка с изгледи,

за дефинираната вече позиция
116
‘3D-поглед на серията’ е селектиран, от списъка с изгледи,

за дефинираната вече позиция
След натискане на бутона ‘OK’, диалоговия прозорец ще се затвори и командата ще

поиска от Вас в командния ред да посочите позиция на базовата линия, която дефинира
посоката на разпределение на серията.
Позиция на базовата линия:
Позицията на базовата линия на серията се определя, чрез посочване на точки от

чертежа, след което програмата ще прекрати командата, или ще продължи с процедура по
надписване на сериите. Дали програмата ще продължи с процедурата по надписване на
сериите зависи от настройките направени в менюто ‘Параметри’ (виж гл. ‘11.4’)
Позицията на ‘grips’, които се появяват, в случай, че селектирате вече създадената серия

е същото, както при променливи серии в план, с единствената разлика, че има два
допълнителни ‘grip’-а, които дефинират промяната по арка на страничните контури на
серията директно на чертежа.
117
‘Grips’ при променливи серии в надлъжно сечение
Три ‘grips’ се намират на първия и последния прът от серията и по един ‘grip’ на

страничната граница на всеки сегмент от серията. ‘Grip’ ‘1’ може да се мести само по
посока на разпределението на серията, и дефинира дължините на отделните сегменти.
‘Grip’ ‘2’ може да се мести в произволно направление и той дефинира дължината на
серията и нейния наклон. Промяната на позицията на ‘grip’ ‘2’ не влияе на наклона на
пръта в серията, а само на наклона на самата серия. За промяна на наклона на прътите в
серията се използват ‘grips’ ‘3’. Чрез промяна на позицията на ‘grip’ ‘4’ се променя
позицията на базовата линия на цялата серия, докато преместването на ‘grip’ ‘5’ променя
само позицията на надписа на сегмента. С преместване на ‘grip’ ‘6’ се променя контура на
серията по дъга.
118
4.6. Променливи серии в напречно сечение

При стартиране на тази команда от падащото меню ‘ArmCAD ► Серии’, или чрез
бутона , стартира идентична процедура по дефиниране на геометрията на серия на
чертежа, както при дефиниране на ‘Константна серия в напречно сечение’. Единствената
разлика е в диалоговия прозорец, в плана за изобразяване на серията, като разликата е
в задаването на числени стойности.
Диалогов прозорец, за дефиниране на числени стойности на

променливи серии в напречно сечение - план
Значението на параметрите в този диалогов прозорец е идентично с това при дефиниране

на ‘Константна серия в план’. Единствената разлика е в дясно от плана на серията, където
се намират текстовите полета, за дефиниране на функциите на промените в геометрията
на серията, за избрания сегмент от пръта.
Част от диалоговия прозорец, използвана за дефиниране

на промените, за избрания сегмент от пръта
119
Също както при ‘Променливи серии в план’ и ‘Променливи серии в надлъжно сечение’ и
тук могат да се изберат променливи позиции от списъка с позициите. Както и преди при
селектиране на такъв (променлив) обект опцията ‘Спецификация’ няма да бъде активна.
С натискане на бутона ‘OK’, диалоговия прозорец се затваря и програмата ще поиска

определяне на позицията на базовата линия, с което командата ще приключи.
Позицията и значението на ‘grips’ е идентично с това при ‘Константна серия в напречно

сечение’
‘Grips’ при променлива серия в напречно сечение
4.7. Покриване на плочи с дъгови пръти

Командата ‘Покриване на плочи с дъгови пръти’ позволява бързо да създадете
постоянни и променливи серии с дъгови пръти. При избора на тази команда или от
падащото меню ‘ArmCAD ► Серия’, или като кликнете върху иконата , ще се стартира
процедурата за дефиниране на дъговата област, която ще се покрива.
При избор на първата точка програмата ще поиска от командния ред да укажете точка от
дъгата,
И после крайна точка от дъгата:
Следното съобщение ще се покаже на командния ред:
120
Край на линията <Константна серия>:
Сега се очаква или да изберете точка, с което ще завършете процедурата на задаване на

област за покриване с променлива серия дъгови пръти – от линията минаваща през
центъра и крайната точка на дъгата – или да въведете предложената допълнителна
подопция от командния ред.
Променливата серия се дефинира чрез последователно

избиране на точките по контура и с номера ‘1’, ‘2’ ‘3’ and ‘4’.
При избор на подопцията ‘Константна серия’, командния ред си променя вида и

програмата сега очаква да въведете точка от чертежа, с която ще завършите процедурата
на дефиниране на област за покриване с постоянна серия дъгови пръти.
Край на линията <Постоянна серия>:
Програмата ще продължи да показва в реално време положението на покриваната площ

спрямо точката на курсора. Ако създаването на серия не е възможно за текущата точка,
област не се показва, а ако все пак изберете тази точка, програмата ще прекрати
командата.
Постоянна серия се дефинира чрез последователно

избиране на точките по контура и с номера ‘1’, ‘2’ ‘3’ and ‘4’.
Независисимо дали създавате постоянна или променлива серия, следния диалогова

прозорец ще се появи след дефинирането на покриваната област:
121
Изглед на диалоговия прозорец при задаване на

параметрите на създаваната серия
Значението на параметрите показани тук е същото както при по-рано описаните команди
при създаването на серията, което е и причината да не се спираме пак на тях.
При активирането на полето ‘OK’, програмата ще затвори текущия диалогов прозорец и

ще приеме всички указани промени като същевременно ще постави създадената серия на
чертежа.
Накрая ще бъде отбелязано, че по време на редактиране на серии, които са създадени с

тази команда, същия диалогов прозорез ще се отвори както и по време на редактиране на
каквито и да са други константни или променливи серии е режим на преглед (виж глава
‘7.2.2’)
122
НАПРЕЧНО СЕЧЕНИЕ
В падащото меню ‘Напречно сечение’ е поместена група от команди, за
изчертаване на армировки в напречно сечение. Коя точно от наличните команди ще се
използва зависи от конкретните нужди и от конкретната задача.
5.1. По отделно
Командата ‘По отделно’ позволява да разположите произволен брой пръти от
избрана от Вас позиция, на желаното от Вас място в напречното сечение на изчертавания
елемент. При избиране на командата от падащото меню ‘ArmCAD ► Напречно сечение’,
или чрез бутона , се отваря диалогов прозорец, за избиране на желания армировъчен
прът, който ще се поставя в напречно сечение.
Диалогов прозорец на командата ‘По отделно’ – изглед
В лявата половина на диалоговия прозорец се вижда списъка с армировъчните пръти,

изчертани в активния кофраж (промяната на активния кофраж става чрез падащото меню
‘Кофраж’). Изгледа на избрания прът се вижда в дясната половина на диалоговия
прозорец. С цел облекчаване на избирането на точно желаната позиция от списъка,
диалоговия прозорец позволява да се избира от три различни изгледа на избрания прът
(от падащото меню горе в дясната половина на диалоговия прозорец).
123
Падащо меню за избиране на изгледа на избраната позиция
От падащото меню ‘Кота’, можете да изберете някой от вече създадените стилове за

котиране на армировките, които се създават чрез командата ‘Стилове за котиране’ (виж
гл. ‘11.2’). Коти, които съответстват на избрания стил на котиране са изброени в този
списък.
Падащо меню за избиране на стил на котиране
Под списъка с позициите е бутона ‘Типов прът’, който действа по същия начин, както
при ‘Константни серии в надлъжно сечение’ (виж гл. ‘4.2’).
124
Тъй като прътите, изчертани чрез тази команда са изчертани с точния си брой,
дефинирането на количество различно от изчертаното няма да има особен смисъл полето
‘Количество’ е неактивно и не позволява редактиране. Смисъла на наличието на това
поле, ще бъде изяснен при разглеждане на командата за редактиране на армировките в
напречно сечение (виж гл. ‘7.2.3’)
На всяка позиция може да бъде зададен произволен коментар от полето ‘Коментари’,

може също да се избира от няколко вида типове на котиране от падащото меню ‘Тип
котировка’.
Падащо меню за избиране на типа котировка
Отметката ‘Спецификация’ е изключена по подразбиране, което означава, че

създаденото напречно сечение няма да бъде включено като бройка в Спецификацията.
Разбира се, когато е необходимо например, ако надлъжната армировка на кръгла колона,
е показана само в напречно сечение, тази отметка може да бъде поставена. Ако бъде
избрана позиция, която включва пръти с променлива дължина, отметката ‘Спецификация’
ще бъде изключена и няма да бъде активна (няма да може да бъде включена).
Тъй като в напречно сечение могат да се поставят само пръти от една позиция, трябва да
бъде избрана желаната позиция, след което се натиска бутона ‘OK’. Програмата ще
затвори диалоговия прозорец и в командния ред ще се появи подсказка, за позиция на
първия прът в напречното сечение.
Положение на напречно пресечени пръти:
Програмата ще бъде в постоянно очакване за посочване на позицията на прътите и ще

изчертава малки кръгове, отговарящи на диаметъра на избраната позиция. След като се
постави първия прът, в командния ред се появяват две нови подопции.
Положение на напречно пресечените пръти (Назад/Край) <Край>:
Опцията ‘Край’ ще се отрази в отмяна на последно посочената позиция на пръта в

напречното сечение. Опцията ‘Край’, която е избрана по подразбиране, ще прекрати
125
процедурата по въвеждане на позициите на прътите, и в командния ред ще се появят

серия от подсказки, за определяне стила на котиране на напречното сечение и позицията
на котата.
Начална точка на котировъчната линия (Звездообразно/Паралелно/Индивидуално

/Непривързано) <Звездообразно>:
Подопциите, предложени Ви в командния ред позволяват избирането на някой от

котировъчните стилове, заложени в програмата.
Котировъчните стилове, заложени в програмата
Когато посочите началната точка на котировъчната линия, програмата ще поиска от Вас

да посочите точка, която да определи началната точка на надписа в котата, и посоката
му.
Позиция на котировката (Звездообразно/Паралелно/Индивидуално/Непривързано)

<Звездообразно>:
Трябва да се отбележи, че избирането на стил на котиране може да стане, докато се

избира начална точка на котата, което ще се отрази в отмяна на зададената начална
точка и връщане в началото на процедурата по надписване на армировките в напречно
сечение.
В случай, че сте избрали ‘Индивидуално’, като стил на котиране, програмата ще очаква

от Вас да укажете позицията на котата на всеки прът, поставен в напречното сечение.
След маркиране на вече готовото сечение става ясно от появилите се ‘grips’, че всички
пръти, заедно с котите си, представляват едно цяло.
126
Горещи точки на прътите в напречно сечение (‘grips’)
Можете да променяте мястото на прътите и на котата само чрез преместване на

съответните ‘grips’.
5.2. Линейна армировка в напречно сечение

След избиране на командата ‘Линейна армировка в напречно сечение’ от
падащото меню ‘ArmCAD ► Напречно сечение’, или от иконата се стартира
процедура по изчертаване на произволна линия, по която ще бъде разположено
напречното сечение,при което командния ред придобива следния вид:
Първа точка (Полилиния/Окръжност):
Сега програмата очаква да се въведе начална точка на линия или някоя от

предоставените опции. При селектиране на подопцията ‘Полилиния’, освен произволна
линия, позволява дефиниране на геометрията по произволна полилиния, по същия начин,
както това става чрез командата ‘Произволна’ (виж гл. ‘3.1’). Подопцията ‘Окръжност’
ще бъде разгледана в края на тази част.
При избиране на началната точка на командния ред се появява ново съобщение:
Следваща точка (Дъга/Назад):
Ако изберете подопцията ‘Назад’, отменяте последната посочена точка от линията. При
избиране на подопцията ‘Дъга’, се дава възможност за очертаване на дъговиден сегмент
от линията. След избиране на тази опция, командата ще очаква посочване на точка от
дъгата, след което и на крайна точка на дъгата.
127
Когато дефинирате първия сегмент на командния ред се появява подопцията ‘Край’
Следваща точка (Дъга/Назад/Край) <Край>:
Избирането на тази опция приключва процедурата по дефиниране на геометрията и

програмата отваря диалогов прозорец, за определяне на параметрите на прътите, които
ще влязат в напречното сечение.
Диалогов прозорец, за избиране на прътите, които се поставят

в ‘Напречно сечение – по дължината на линията’
Вече дефинираната геометрия на линията се вижда в централната част на диалоговия

прозорец. Списъка с всички армировки, принадлежащи на активния ‘Кофраж’ се вижда в
лявата част на диалоговия прозорец. Под списъка с позициите е бутона ‘Типов прът’,
който действа по същия начин, както при ‘Константни серии в надлъжно сечение’ (виж гл.
‘4.2’).
Избирането на пръта, чието сечение ще бъде разположено по дължината на линията,

става чрез избирането му от списъка. За улесняване на избора на желания прът отделно
от изгледа ‘Геометрия на линията’, диалоговия прозорец позволява още (от падащото
меню точно над плана на линията) да се избере като активен някой от изгледите на
избрания прът, които са заложени в програмата.
128
Падащо меню, за избор на активен изглед на избрания прът
В изгледа на изчертаната линия, активния сегмент е маркиран в червено, докато

кръгчетата, маркиращи позицията на прътите, в съответствие със зададените параметри.
Промяната на активния сегмент, става чрез кликване с мишката върху желания сегмент.
Параметрите, които определят избрания сегмент от линията в напречно сечение се
намират в текстовите полета в дясно на диалоговия прозорец.
Текстови полета, за дефиниране на броя пръти и разстоянието

между тях в активния сегмент
Броя на прътите се въвежда в полето ‘n=’, докато разстоянието между прътите в активния
сегмент се въвежда в полето ‘e=’. Тези текстови полета работят съвместно, т.е. за
въведено ‘е’ се изчислява автоматично необходимата бройка пръти ‘n=’. Точно след
прозореца, със стойността на ‘е=’ се изписва точната стойност на разстоянието ‘e=L/n’. От
тук следва, че като входни данни, могат да се въвеждат както броя на прътите, така и
разстоянието между тях. Тъй като във връзката между отделните сегменти се намират
пръти, които могат да принадлежат към всеки един от двата сегмента, програмата следва
определено правило, чрез което прътите се прибавят към редуващи се сегменти. Точният
брой на прътите в сегмента (броят, който ще бъде изписан в котата към сегмента) може да
бъде изчислен, като от числото изписано в полето ‘n=’ се извади отрицателното число,
129
изписано след полето. Ако след полето ‘n=’ няма изписана цифра, то това значи, че
цифрата изписана в него ще бъде записана като бройка на прътите в серията.
Полетата, които се намират над описаните ‘e=’ и ‘n=’, се използват за дефиниране на

отстояния, т.е. разстоянията, на които прътите ще бъдат поставени, съобразени с
дефинираната геометрия на линията. Значението на тези полета е същото, както при
работата с командата ‘Армировка ► Произволна’ (виж гл. ‘3.1’).
Част от диалоговия прозорец, служеща за определяне на отстоянията

от линията, на които ще бъдат разположение прътите
Съдържанието на котата, което съответства на моментното състояние на серията се

извеждат в горния ляв ъгъл на диалоговия прозорец. Във всеки един момент може да се
избира от предварително зададените стилове за котиране от падащото меню ‘Кота’, както
може да се избира и предварително зададен кофраж, от падащото меню ‘Кофраж’.
На всяко напречно сечение може да се задава произволен коментар от текстовото поле

‘Коментар’. Също така може да се избира от няколкото типа котировки от падащото меню
‘Тип котировка’.
Меню, за промяна на типа котировка
130
Отметката ‘Спецификация’ е изключена по подразбиране, което означава, че

създаденото напречно сечение няма да бъде включено като бройка в спецификацията.
Разбира се, когато е необходимо например, ако надлъжната армировка на кръгла колона,
е показана само в напречно сечение, тази отметка може да бъде поставена. Ако бъде
избрана позиция, която включва пръти с променлива дължина, отметката ‘Спецификация’
ще бъде изключена и няма да бъде активна(няма да може да бъде включена).
След натискане на бутона ‘OK’, програмата ще затвори диалоговия прозорец и ще

стартира процедура по нанасяне на котировките, която е идентична, с предходно
описаната процедура в командата ‘По отделно’ (виж гл. ‘5.1’)
При селектиране на прът от създаденото напречно сечение от появилите се ‘grips’ се

вижда, че всички пръти от един сегмент от линията и котата им представляват едно цяло.
‘Grips’ при Напречно сечение – по дължината на линия
Можете да променяте позицията на прътите в напречното сечение, както и на котата им и

в двете направления, само чрез преместване на съответните ‘grips’.
Ако сте избрали подопцията ‘Окръжност’ след активиране на командата ‘Напречно

сечение – по дължина на линия’, програмата извежда подсказка в командния ред за
въвеждане на център, след което и на точка от окръжността, чрез което се определя
нейният радиус.
Център:
Точка от окръжността:
Избраната точка от окръжността ще определи радиуса на окръжността, като в същото

време ще определи и позицията на първия прът в напречното сечение, след което ще се
отвори и диалогов прозорец за определяне на параметрите, за позицията на прътите в
напречното сечение.
131
Диалогов прозорец за определяне на параметрите, за позицията

на прътите в напречното сечение
Значението на всички параметри, в този прозорец е същото, както когато дефинирате

геометрията на линията, при напречно сечение – по дължината на линия. Единствената
разлика е в полето, за определяне на отстоянията, където сега се намира само едно
текстово поле ‘а=’.
Текстово поле за отстояние от окръжността
Ако зададената стойност е положителна, прътите ще се преместят към центъра на

окръжността, обратно навън от окръжността, ако стойността е отрицателна.
132
5.3. Цяло сечение

Тази команда позволява дефиниране на позицията на всички армировки в
напречното сечение. От тук следва, че можете да дефинирате и котирате сечение, с
точните позиции на всички армировки в него. След активиране на командата от менюто
‘ArmCAD ► Напречно сечение ► Цяло сечение’, или чрез иконата , се отваря
следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец на командата ‘Цяло сечение’
Тъй като напречно сечение може да бъде създадено от произволни елементи, в горния
десен ъгъл на диалоговия прозорец е поставен списък на всички позиции на армировките,
като съдържанието на списъка съответства на активния в момента кофраж. Активният
кофраж може да се сменя от падащото меню ‘Кофраж’. Трябва да се отбележи, че в
списъка с позициите няма да фигурират позициите с променлива дължина, както и
спираловидните стремена.
133
Списък на позициите, за избиране на стреме, което ще

дефинира геометрията на напречното сечение
Под списъка с позициите е бутона ‘Типов прът’, който действа по същия начин, както
при ‘Константни серии в надлъжно сечение’ (виж гл. ‘4.2.’).
В дясната част на диалоговия прозорец е поставен прозорец, за изглед на напречното

сечение, и неговата форма зависи от вида на избраната в момента позиция от списъка. За
улеснение на избора на желаната позиция, можете да избирате от три изгледа, които се
избират от падащото меню, в горния край на диалоговия прозорец.
Падащо меню, за промяна на изгледа на избраната армировка
134
Избраната позиция се изобразява в напречното сечение, чрез действителната си

геометрия, и за да може да се различава от прътите, които се изобразяват в напречно
сечение чрез кръг, от сега нататък ще бъде наричано стреме, независимо от факта, че от
списъка може да се избира произволен елемент.
Вижда се, че в ъглите на избраното стреме са изобразени червени кръстове, като

определят позицията на прътите в напречното сечение. Сега трябва да се изберат
прътите, които ще се изобразяват в напречното сечение, от списъка под изгледа на
сечението.
Списък, за избиране на прътите, които ще се изобразяват

в напречното сечение
Трябва да се отбележи, че този списък съдържа всички армировки, които са изчертавани

в активния кофраж до момента, включително променливите серии и спиралните стремена.
За да поставите избраната позиция в напречното сечение, е нужно просто да се кликне с
мишката върху червения кръст и в сечението се появява малко кръгче, чийто диаметър
отговаря на диаметъра на избраната армировка.
135
Две позиции №1 са поставени в горната зона
Процедурата за премахване на армировките, които са били некоректно поставени е

същата, т.е. чрез кликване с мишката върху вече поставеното кръгче, ще премахне
позицията от сечението, и на негово място ще се появи отново червен кръст. Поради
причината, че програмата по подразбиране поставя кръстовете в ъглите на стремето, Вие
можете да определяте тяхната последователност. С други думи можете да поставяте
произволен брой вътрешни кръстове във всеки сегмент от стремето. Процедурата е
следната: чрез кликване с мишката върху желания сегмент от стремето, той се оцветява в
червено. Сега в полето ‘n=’ в карето ‘Сегмент’, се записва желаната бройка на
кръстовете(вътрешните за избрания сегмент железа). При натискане на ‘Enter’, ‘Tab’
бутоните на клавиатурата, програмата ще изобрази желания брой кръстове върху
маркирания сегмент от стремето.
136
Два допълнителни вътрешни кръста са добавени

към горния сегмент на стремето
Всички кръстове се разполагат симетрично, така че ако искате да разположите прътите

несиметрично, ще се наложи да се въведат по-голям брой деления, и когато поставяте
прътите, ще ги поставяте само върху кръстовете, които съответстват на желаната позиция
на пръта в напречното сечение.
В случай, че се налага да се вложи такова количество армировка, което не се събира в

един ред, е дадена възможност за въвеждане на няколко реда армировки. За тази цел са
поставени полетата ‘Редове’ и ‘е=’. С други думи в полето ‘Редове’, се записва броя на
редовете, в които ще се поставя армировката, след което цифрата се потвърждава, чрез
натискане на бутоните ‘Enter’ или ‘Tab’ на клавиатурата. След това полето ‘е=’, където
трябва да бъде въведено разстоянието между центровете на редовете, ще стане активно,
и вторият ред армировки ще се появи в изгледа на сечението.
137
На горния сегмент на стремето е поставен е втори ред

кръстове на 4.5 см осово разстояние
В случай на добавяне на няколко реда армировка, възниква въпроса на кой сегмент от

стремето ще бъдат добавени вътрешните редове или междинните кръстове. С други думи,
програмата по подразбиране добавя кръстове в ъглите на стремето на един от сегментите.
Поставянето на отметката ‘Изменение на осите на основната армировка’ позволява
промяна на това действие.
Ъгловите пръти са добавени на страничните сегменти

на стремето, чрез поставяне на отметката
138
Трябва да се отбележи, че в случаите, когато се използват стандартни стремена (с

изключение на правоъгълните), армировките могат да се поставят в няколко реда само в
сегментите, където се разполагат носещите армировки. По страничните сегменти на
стремето армировките могат да се разполагат само в един ред. В случаите на правоъгълни
стремена и пръти с произволна геометрия, армировките могат да се разполагат в повече
редове във всички сегменти.
Едни от най-често задаваните въпроси при конструирането на армировката в едно

сечение са колко армировъчни пръти и с какъв диаметър трябва да се вложат, за да се
покрие минимално необходимото количество армировка. За улеснение при намирането на
оптимално решение е създаден помощен диалогов прозорец ‘Пресмятане на прътите’,
където можете да пробвате възможните комбинации. Този диалогов прозорец се извежда
на екрана, чрез натискане на бутона ‘Калкулатор’.
Изглед на диалоговия прозорец за пресмятане

на диаметъра и необходимия брой пръти
Изберете вид на армировката от предложения списък ‘Тип армировка’ и после в полето

за редактиране ‘Необходимо[cm2]’ въведете необходимата площ армировка. След това
в частта ‘Прието’ въведете броя пръти или изберете някой от изброените стандартни
диаметри.
Ако въведете броя пръти като входни данни в полето ‘Прието’ и натиснете клавиша
‘ENTER’, то в частта ‘По подразбиране’ програмата ще изчисли въз основа на този брой
необходимия им диаметър, за да се покрие зададената площ. И обратно - ако изберете от
падащия списък диаметъра на пръта, то в частта ‘По подразбиране’ програмата ще
изчисли за конкретния диаметър необходимия им брой, за да се покрие зададената площ.
И при двата варианта програмата показва реално получената площ, която по
подразбиране е повече от зададената минимално необходима площ.
След натискане на бутона ‘OK’, програмата ще затвори прозореца ‘Пресмятане на

прътите’ и ще се върне към основния диалогов прозорец за поставяне на армировките в
Под бутона ‘Калкулатор’ е поместен бутона ‘Изчисти’, чрез който всички поставени
пръти в напречното сечение се премахват. Поставените армировки също ще бъдат
премахнати от сечението, ако се опитате да изберете друга позиция от списъка с
армировките, намиращ се в горния ляв ъгъл на прозореца. Тъй като такова действие може
да доведе до загуба на важни данни, програмата ще попита дали сте сигурни в действията
си.
139
При натискане на бутона ‘Yes’ създаденото напречно сечение ще се промени и всички

поставени пръти ще изчезнат, докато натискане на бутона ‘No’ ще прекрати изпълнението
на командата и няма да се отрази в промяна на въведени вече данни.
В случай, че желаете да поставите симетрична армировка, т. е. желаете да поставите

армировка в ъгъла на стремето, която е същата, както тази в противоположния му ъгъл,
можете да направите това най-лесно, като поставите армировката в единия ъгъл, и после
я копирате автоматично в срещуположния Това става, като маркирате сегмента от
стремето, в който армировката вече е поставена така, че той да стане червен, след което
се кликва с десния бутон на мишката.
Симетрично копиране на армировки в напречно сечение
Ако активирате командата ‘Симетрично’, от подобното на падащо, меню, програмата

автоматично ще копира вече поставената армировка на противоположния сегмент на
стремето.
140
Осово копирана армировка от горната зона
Тъй като поставените армировки не са котирани в изгледа на диалоговия прозорец, и тъй

като е важно във всеки момент да се знае какъв диаметър и коя позиция армировка е
използвана в сечението, е разработена процедура, за идентифициране на
поставените пръти. С други думи, ако сложите маркера на мишката над позицията,
която желаете да идентифицирате, информацията ще се изпише под изгледа на
Поле за изписване на информация за армировките
Тъй като напречното сечение обикновено се изчертава в мащаб по-голям от този на

останалата част от чертежа, е предвидена възможност за определяне на желания мащаб
141
още тук – диалоговия прозорец. Избирането на мащаба става чрез задаване на стойност в
полето ‘Мащаб’, или чрез избиране на мащаб от зададените стойности в програмата.
Отметката ‘Спецификация’, както и падащото меню ‘Тип котировка’ и ‘Кота’ действат

по същия начин, както това беше описано при командата за поставяне на пръти
поотделно в напречно сечение (виж гл. ‘5.1’).
Включването на отметката ‘Групирай еднаквите позиции’ позволява да котирате

всички пръти в една позиция с една кота, в случай че те са от една позиция. Обратно,
изключването на тази отметка позволява да котирате с различни коти пръти, които са от
една позиция, но са поставени в различни сегменти на стремето.
Отметката ‘Групирай еднаквите позиции’ е включена в лявото

сечение и изключена в дясното
Използването на опциите в карето ‘Кофраж’, позволяват създаването на кофраж, за

дефинираното напречно сечение. С други думи, след поставяне на отметката ‘Кофраж’
полето ‘а=’, както и отметките ‘Котировка’ и ‘Плоча’ стават активни и готови за
въвеждане на данни. В полето ‘а=’, се въвежда стойност за бетоновото покритие, по които
програмата изчислява размерите на сечението. Трябва да се знае, че размерите на
сечението се изчисляват, като стойността ‘а=’ се прибавя към размера на стремето, така
че тази стойност всъщност представлява бетоновото покритие, увеличено с половин
диаметър на стремето. При маркиране на някой от ръбовете на сечението, полето ‘а сег’
също става активно, и програмата маркира избрания ръб в червено. Това поле дава
възможност за задаване на различно бетоново покритие от всички страни на сечението.
142
Частта от диалоговия прозорец, за дефиниране появата на

кофраж и бетоново покритие
Следователно стойностите, зададени в полето ‘а=’ ще са валидни за всички сегменти от

стремето, докато стойностите, зададени в полето ‘а сег=’, ще са валидни само за
маркирания клон от сегмент.
С поставянето на отметката ‘Котировка’, се определя дали напречното сечение ще бъде

котирано и трябва да се избере стилът на котиране от падащото меню отдолу. Това
падащо меню съдържа всички създадени преди това стилове за котиране в ‘AutoCAD’.
Падащо меню, за избиране на стила на котиране на кофража
143
Тъй като в практиката доста често се срещат случаите на плочи-редови сечения, то

програмата дава възможност за автоматично изчертаване на такова сечение. С поставяне
на отметката ‘Плоча’ се активира полето ‘H пл=’, където се задава дебелината на
плочата, както и групата бутони, даващи възможност за избиране на позицията на
плочата в напречното сечение на гредата.
Включване на групата опции за определяне на позицията

на плочата в напречното сечение
Група от бутони, за определяне на страната,

от която е разположена плочата
144
След задаване на цялата информация в диалоговия прозорец, и натискане на бутона ‘ОК’,

се затваря диалоговия прозорец и програмата очаква посочване на точка за изчертаване
на напречното сечение.
Базова точка:
След посочване на базовата точка (базова точка за сечението винаги е долният ляв ъгъл
на стремето), трябва също да се посочи и завъртането на напречното сечение, спрямо
хоризонталната равнина, което става чрез посочване на точка от чертежа, или чрез
цифрова стойност, зададена от клавиатурата.
Ъгъл:
След определяне на ъгъла, ако е била включена отметката ‘Котировка’ в диалоговия

прозорец, то сега програмата очаква определянето на позицията на котите, спрямо
напречното сечение, чрез посочване на точка на чертежа.
Положение на котировката (Край) <Край>:
Подопцията ‘Край’, има същото значение, както ако отметката ‘Котировки’ в диалоговия
прозорец е била изключена, т.е. избирането на тази подопция отменя поставянето на коти
на напречното сечение.
Последно остава да се определи позицията на котите на всички армировки, поставени в

напречното сечение. Процедурата по котиране се изпълнява по същия начин, както беше
описано, при обясненията за командата ‘Поотделно’ (виж гл. ‘5.1.’). Програмата ще зададе
серия от уточняващи въпроси, относно начална точка на котата, начална точка на
надписа – толкова пъти, колкото различни позиции са зададени в напречното сечение.
Подобно на процедурата по котиране на прътите в надлъжно сечение, програмата може да

стартира процедура по котиране и на стремената. Тази опция на програмата се активира
през менюто ‘Параметри’ (виж гл. ‘11.4’). Сама по себе си процедурата е идентична с
досега описаните команди за изчертаване на армировки.
145
Изглед на готово, изчертано напречно сечение,

чрез командата ‘Цяло сечение’
Въпреки че чрез тази команда всички армировки в сечението се изчертават

едновременно, те се третират от програмата като различни обекти. С други думи,
резултатът от тази команда е същият, както ако поставим всеки един прът от сечението
чрез командата ‘По отделно’.
Предимствата на тази команда са в простотата в дефинирането на позициите на прътите,

спрямо геометрията на стремето и във възможността да се поставят едновременно
стремето и котирания кофраж на сечението. Трябва да се отбележи, че така изчертаните
коти и кофраж на сечението, ще бъдат поставени в текущия ‘Слой’, същия като за
армировките, цвета на кофража ще бъде присвоен от цвета на текущия ‘Слой’ и котите ще
имат свойствата и цвета, дефинирани в текущия в момента в ‘AutoCAD’ котировъчни
стилове.
5.4. Изваждане на сечение

Тази команда има двойно действие в зависимост от това дали искате да
изчертаете напречно сечение на предварително създадено надлъжно сечение (в случаите
на греди в конструкциите), или да създадете напречно сечение на елементи в план (най-
често срещано при плочи). Командата се активира от падащото меню ‘ArmCAD ►
Напречно сечение ► Изваждане на сечение’, или чрез иконата . След това
програмата ще очаква посочване на първа точка от линия, която указва мястото на
разреза.
След посочване на първата точка, програмата очаква посочването на крайна точка на

разрезната линия.
146
Командата е разделена на две различни процедури, в зависимост от това, което е

пресекла линията. Първо програмата проверява дали от резрезната линия е била
пресечена серия в надлъжно сечение и независимо от това, дали серията е константна
или променлива, процедурата продължава с изчертаване на напречно сечение на прътите,
които преди това са били дефинирани в надлъжно сечение. Ако не е пресечена серия в
надлъжно сечение, програмата проверява за пресечена серия в план. Ако е пресечена
такава серия, продължава с процедура, за изчертаване на напречното сечение на
армировки, които преди това са били изчертани като серия в план. Ако нито една от двата
вида серии не е била пресечена, това означава, че сечението е зададено некоректно и
програмата прекратява командата.
5.4.1. Създаване на напречно сечение на греда

Командата позволява още създаване на напречно сечение на надлъжни пръти,
които са били дефинирани чрез една или повече серии в надлъжно сечение. За да се
създаде напречно сечение на повече от една серия в надлъжно сечение, е необходимо те
да имат еднакво направление, посока на разпределение и да се застъпват, или поне да се
допират с едната си страна. Също така, всички пресичани серии трябва да бъдат от един
тип – радиални или нерадиални. При нерадиалните серии, прътите в серията трябва да
имат еднакъв наклон, спрямо линията на разпределение на серията, а при радиалните
серии, сериите трябва да имат еднакъв център. Трябва също да се отбележи, че е
възможно комбинирането на константни и променливи серии, стига те да отговарят на
описаните дотук правила.
Ако от разрезната линия е пресечена повече от една серия, програмата ще отвори

Диалогов прозорец за подравняване на няколко

пресечени серии стремена
В централната част на прозореца се вижда стремето, от което е създадена пресечената

серия в надлъжно сечение. Програмата автоматично събира двете стремена, пресечени от
разрезната линия в едно сложно сечение. В случай, че е била пресечена променлива
серия, в разреза ще бъдат посочени и размерите на сечението в мястото на разреза.
Разбира се, автоматично изчертаното сложно сечение не винаги ще отговаря на нуждите
на конкретния чертеж. Ето защо в този диалогов прозорец е дадена възможност за
редактиране на сечението, съобразно с конкретните нужди.
147
Механизмът за подравняване действа по следния начин: първо маркирате с левия бутон

на мишката средата или края на стремето, което се отбелязва на фигурата с червена
точка, след което избирате с десния бутон на мишката съответната точка от другото
стреме. Трябва да се отбележи, че за да се постигне по-лесна работа, стремето с
отправната точка е винаги ясно маркирано по отношение на останалите стремена.
Ако гредата има, например Г-образно сечение (плочата е надясно), първо трябва да
маркирате горния ляв ъгъл на вертикалното стреме с левия бутон на мишката, след което
да маркирате горния ляв ъгъл на хоризонталното стреме с десния бутон на мишката.
Резултатът трябва да бъде, както е посочено на следващата фигурата:
Чрез подравняване на горния ляв ъгъл на стремената

е постигната Г-образна форма на гредата
Ако пък искате да изчертаете симетрично Т-сечение, първо трябва да маркирате средата
на горния сегмент на вертикалното стреме с левия бутон на мишката, след което да
маркирате средата на горния сегмент на хоризонталното стреме с десния бутон на
мишката. Резултатът трябва да бъде, както е посочено на следващата фигурата:
Чрез горно подравняване на средите на стремената

е постигната Т-образна форма на гредата
Полетата ‘Xd=’ и ‘Yd=’ позволяват отместване на стремената по посока на осите X и Y.
148
Отметките ‘Ротация по X’ и ‘Ротация по Y’ позволяват огледално завъртане на

маркираното стреме спрямо осите X и Y. Тези отметки могат да се включват и изключват
едновременно съобразно с конкретните нужди на чертежа.
Командата от бутона ‘ ’ завърта изгледа на избраното стреме. Това на практика

означава, че с всяко кликване върху този бутон стремето ще се завърти на 90 градуса.
Трябва да се отбележи, че завъртането на изгледа на стремето променя и позицията в
серията по същия начин както това прави и бутона ‘Ъгъл’, когато се използва диалоговия
прозорец за серията (виж. гл.4.2). При показването на стремената има стрелки, които
сочат посоката на изгледа към тях в разреза, т.е. кое от тях оформя контура.
Да се избере отправна точка от стреме, не винаги се оказва лесна задача, защото

понякога частите на някои стремена се припокриват. Ако конкретният случай е такъв,
можете да изберете последователно всяко едно от стремената с помощта на бутони,
отбелязани с ‘◄’ и ‘►’.
След като сечението вече е подготвено, с натискането на бутона ‘OK’, програмата

извежда следния диалогов прозорец:
Програмата също така поставя и надлъжната армировка, която е пресечена от разреза и

така създаденото напречно сечение се изобразява в дясната половина на диалоговия
прозорец.
Ако искате да включите пресечените пръти от надлъжната армировка в напречното

сечение, те трябва да са вътре в стремето, което се пресича. За избягване на неточности в
чертежите, в програмата са зададени допуски, така че при създаване на напречни
сечения, при некоректно поставени надлъжни пръти, грешките могат да се поправят. Тези
допуски могат да се променят в менюто ‘ArmCAD ► Настройка ► Параметри’ (виж
гл.‘11.4’).
Подредбата на армировките по ширина на сечението е продиктувано от броя им във всяко

сечение и от условието те да бъдат подредени симетрично. В случай, че няколко различни
пръта се припокриват в надлъжно сечение, то при формирането на напречното сечение
програмата поставя тези с по-голям диаметър в ъглите на стремето, а останалите - на
равни разстояния между тях.
149
Трябва да се отбележи, че когато се прави сечение на кръгли и спирални стремена,

програмата разпределя надлъжната армировка на равни разстояния по периметъра на
стремето, като изобразява спиралата като кръг чрез презент.
Ако само една серия е пресечена с разрезната линия в надлъжен разрез, същия диалогов
прозорец ще се отвори, като сега ще съдържа само бутона за завъртане на изгледа към
стремето.
Означен е бутона за завъртане на изгледа към стремето
Трябва да се отбележи, че по време на завъртане на изгледа към стремето песичаните

пръти от надлъжната армировка няма да променят позицията си в напречно сечение.
Ако полето за отметка ‘Поставяне на символ за сечение’, което се намира в

диалоговия прозорец ‘ArmCAD ► Настройка ► Параметри ► Напречно сечение’ (виж.
гл.‘11.4’), е маркирано, то в диалоговия прозорец ще се появи полето за редакция
‘Заглавие’, което служи за задаване на заглавие на сечението.
Редакционно поле за задаване на заглавие на сечението
Значението на всички останали параметри в този диалогов прозорец е същото, както при
командата ‘Цяло сечение’ (виж гл. ‘5.3’).
150
След определяне на цялата нужна информация и натискане на бутона ‘OK’, диалоговият

прозорец се затваря и програмата очаква посочване на точка, за вмъкване на създаденото
сечение в чертежа.
Базова точка:
Вмъкване на сечение в чертежа се прави по начина, подробно описан в разгледаната по

горе команда ‘Цяло сечение’ (виж. гл.‘5.3’). Остава да се определи позицията на котите
на всички армировки, поставени в напречното сечение. Процедурата по котиране се
изпълнява по същия начин, както беше описано, при обяснението на командата ‘По
отделно’ (виж гл. ‘5.1’). Програмата ще зададе серия от уточняващи въпроси, относно
начална точка на котата, начална точка на надписа – толкова пъти, колкото различни
позиции са зададени в напречното сечение.

гл.‘11.4’), е маркирано, то програмата ще започне автоматичната процедура за поставяне
означение на сечението. Най-напред програмата ще положи отправното означение до
разрезната линия и по нататък ще покаже на командния ред, че очаква да зададете
положение за поставяне на заглавието до изваденото сечение (подобно е действието на
командата ‘Символ за сечение’ – (виж гл. ‘6.4’)
Позиция на текста (Въведи/Излез/Заглавие<2>) <Излез>:
И после ъгъл за наклона за изписване на текста:
Посока на текста:
С това завършва изпълнението на командата ‘Изваждане на сечение’ като резултатът

би изглеждал подобно на фигурата по-долу:
Напречно сечение, изчертано с командата ‘Изваждане на сечение’
151
5.4.2. Напречно сечение на плочести елементи

Ако в чертежа има въведена поне една серия в план или мрежа в план,
програмата ще отвори следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец на командата за изваждане

на напречно сечение от плочест елемент
В горната част на диалоговия прозорец са поместени два списъка, показващи елементите

на пресичащите се серии в план и всички мрежи. Всички елементи, чиито символ за
означаване на посоката на разпределение (базовите линии на сериите) е пресечен от
разрезната линия се изписват в списъка ‘Паралелни сечения’, всички елементи, когато
самите те, са пресечени от разрезната линя се изписват в списъка ‘Вертикални
сечения’.
152
Списъци, показващи всички пресечени елементи

от сериите в план
В дясно на тези списъци е списъка ‘Мрежи’, показваш всички мрежи пресечени от

разрезната линия.
Списък, показващ всички пресечени мрежи
Елементите от списъка ‘Паралелни сечения’ се изобразяват в сечението с действителната

си геометрия, докато елементите от списъка ‘Вертикални сечения’ се изобразяват като
серии в напречно сечение. Мрежите от друга страна се изобразяват със символ за мрежа в
напречно сечение. Поради тази причина, ако изчертавате горната и долната армировка в
153
различни слоеве (което е най-често срещания случай в практиката), ще трябва те да са

видими на чертежа, преди да активирате командата ‘Изваждане на напречно сечение’.
В долния ляв ъгъл на диалоговия прозорец е поместен фрагмент от чертежа с всички

армировки, които са пресечени от разрезната линия, маркирана с пунктир.
Част от диалоговия прозорец, показваща армировките,

пресечени от разрезната линия
Ролята на този фрагмент от чертежа е да улесни избирането на точно желаните армировки

от списъка и едновременно с това - определянето на тяхната позиция съобразно с
разрезната линия. Ако изберете опцията ‘Всичко’ от падащото меню над него, то ще
бъдат показани всички армировки от чертежа.
154
Падащо меню за избиране на вида на изгледа
В средната част на прозореца е показан за предварителен преглед чертежът на

създаваното напречното сечение, като неговия вид се променя динамично в зависимост от
стойностите на задаваните в диалоговия прозорец параметри. Ако изберете с мишката
произволна позиция от двата списъка в горния десен ъгъл на диалоговия прозорец, то тя
става активна и положението й се маркира с по-тъмен цвят и на двата чертежа – в
напречното сечение и на фрагмента от чертежа.
Част от диалоговия прозорец, показваща създаденото

напречно сечение
155
Една от основните функции на този диалогов прозорец е да изясни към първи или втори
ред армировки принадлежи всяка пресечена от разрезната линия позиция. С други думи,
програмата автоматично добавя към списъка на армировъчните елементи в колоната
‘Зона’ зоната, към която всеки един от тях принадлежи.
Параметър, определящ зоната, към която всеки

армировъчен елемент принадлежи
Чрез кликване с десния бутон на мишката върху всяка армировка в списъка, параметърът
й ‘долна/горна’ се променя алтернативно, което автоматично се отразява върху изгледа
на напречното сечение. В случай, че има серии в план или мрежи, едновременно
поставени и в двете зони, и са пресечени от разрезната линия, то тогава параметърът
‘Двустранна’, ще се появи в колоната ‘Зона’, но няма да може да бъде променян.
Ако сте чертали долната и горната армировка в различни слоеве, то програмата дава
право да се избере, кой слой да се счита, че съдържа армировка от горната зона и кой –
от долната зона. Този избор става от карето ‘Слой’, както е показано на фигурата по-
долу.
156
Избор на слой от списъците в зависимост

от зоната, към която армировката принадлежи
След конфигурирането на слоевете от този списък, програмата ще добави автоматично

параметъра ‘горна’ или ‘долна’ на всички пресечени армировки и ще промени схемата на
напречното сечение така, че тя да отговаря на зададените параметри. В случай, че се
работи с чертеж, експортиран от нашата програма за анализ на строителни конструкции,
на базата на програмно генерираните ‘Слоеве’ с имена ‘A4_DZ’ и ‘A4_GZ’, програмата е
способна автоматично да постави пресечените елементи в съответните им зони.
Сериите в план или мрежите, които са само от части засегнати от дефинираната разрезна
линия се изобразяват в напречното сечение чрез действителната си геометрия (също
както ако бяха пресечени изцяло от разрезната линия). Включването на отметката
‘Частично сечение’ позволява създаването на сечения, само на участъците, които са
били пресечени от разрезната линия.
157
Отметка, за създаване на частично напречно сечение

за плочест елемент

гл.‘11.4’), е маркирано, в диалоговия прозорец ще се появи полето за редакция
‘Заглавие’, което служи за задаване на заглавие на сечението.
Редакционно поле за задаване на заглавие на сечението
Параметрите в карето ‘Кофраж’ позволяват дефинирането на геометрията на кофража на

напречното сечение на плочестия елемент.
158
Карето ‘Кофраж’, за дефиниране на геометрията на кофража
Поставянето на отметката ‘Кофраж’ отключва всички текстови полета и отметката

‘Котировка’. Текстовите полета имат следните значения:
‘a =’ Общо бетоново покритие. Бетоновото покритие на армировката, считано от

всички ръбове на кофража.
‘a ляво =’ Бетоново покритие от левия ръб на кофража.
‘a дясно =’ Бетоново покритие от десния ръб на кофража.
‘a горе =’ Бетоново покритие от горния ръб на кофража.
‘a долу =’ Бетоново покритие от долния ръб на кофража.
Програмата задава дебелина на плочестия елемент на базата на зададените стойности на

бетоновите покрития и на дебелината на армировките (които се виждат в напречното
сечение) и показва тази стойност в полето ‘H пл=’. Тази стойност на дебелината на
плочестия елемент може да се променя, чрез задаване на желаната дебелина в полето ‘H
пл=’.
159
Поле, за задаване на дебелината на плочестия елемент
Отметката ‘Котировки’ се използва, за се укаже на програмата дали да поставя

котировки на напречното сечение. В случай, че отметката е маркирана, по-долу може да
се избира стил за котиране от падащото меню, където са достъпни всичките създадени в
чертежа котировъчни стилове.
Падащо меню за избиране на котировъчния стил
Армировките, поставени в списъка ‘Вертикални сечения’ винаги се изобразяват като

разпределителна армировка, т.е. армировка, която е на втори ред. Ако в даден случай
това не е така, поставянето на отметката в колоната ‘Глав.’ променя мястото на
армировката и я поставя на първи ред, т.е. по-близо до ръба, на разстояние, равно на
160
зададеното бетоново покритие. Поставянето на тази отметка, автоматично ще се отрази на

зададената вече дебелина на елемента.
Отметка, за определяне посоката на главната армировка
Задаване на стойност в полето ‘Мащаб’ от или клавиатурата или от падащото меню

позволява избиране на мащаба, в който сечението ще бъде изобразено на чертежа.
Падащо меню, за задаване на мащаб при изчертаване

на сечението
След задаване на цялата необходима информация в този диалогов прозорец и натискане

на бутона ‘OK’, диалоговия прозорец се затваря и програмата очаква посочване на точка,
161
за изчертаване на напречното сечение, позиция на размерите на сечението и позиция на

котировките за котировките на всички използвани армировки.
Напречно сечение на плочест елемент, след използване

на командата ‘Изваждане на сечение’
5.5. Промяна на мащаба

Тъй като в практиката се налага доста често различни части от чертежа да се
изобразяват в различни мащаби в ‘ArmCAD’ е създадена специална команда, за
променяне на мащаба на произволно избрани елементи от чертежа. След активиране на
командата от падащото меню ‘ArmCAD ► Промяна на мащаба’, или чрез иконата , на
командния ред се появява съобщение, за избиране на всички елементи от чертежа, чиито
мащаб желаете да промените.
Селектирайте обект за мащабиране:
Това съобщение ще остане активно в командния ред, докато не обявите край на

маркирането, чрез натискане на клавиша ‘Enter’, или чрез натискане на десния бутон на
мишката. Веднага след това в командния ред ще се изпише ново съобщение:
Положение на базовата точка за мащабиране:
Програмата очаква посочване на точка, спрямо която ще бъде мащабиран елемента от

чертежа, който е бил избран. След като посочите базовата точка на чертежа, програмата
ще отвори диалогов прозорец, където да бъде въведен новия мащаб.
162
Диалогов прозорец, за смяна на мащаба
В полето от диалоговия прозорец ‘Основен мащаб на чертежа’ е показан зададения

основен мащаб на чертежа (виж гл. ‘11.5’), докато в карето ‘Мащаб на избрания обект’
е изписан мащаба, на селектирания в момента обект. Промяната на мащаба става чрез
въвеждане на нова стойност в текстовото поле чрез клавиатурата, или чрез избиране на
една от вече зададените стойности в падащото меню. С натискане на бутона ‘OK’,
диалоговия прозорец се затваря и програмата променя мащаба ма всички избрани обекти,
като мащаба е отношение, между зададената стойност и основния мащаб на чертежа. При
процедурата по смяна на мащаба, програмата няма да смени размера единствено на
текста, но ще промени неговата позиция, спрямо елементите, чиито мащаб се променя. По
този начин всички въведени текстове, било то мащабирани или не мащабирани, ще имат
еднакъв размер в ‘AutoCAD’ чертожни единици, което е удобно, при определяне на
основния мащаб на чертежа, при плотиране.
За да може програмата да добави в Спецификацията действителните размери на всички

армировки, за всеки елемент от чертежа се запазва информация за мащабирането му (ако
мащаба на елемента не е променян, мащабът е със стойност по подразбиране, равна на
1.0). Тъй като това е уникална информация за всеки елемент, няма възможност за
селектиране на елементи, които нямат еднакъв мащаб, в една процедура по мащабиране.
Ако програмата засече маркиране на елементи с различни мащаби, на екрана се появява
предупредително съобщение за грешка.
Трябва да се отбележи, че програмата засича промени в мащаба, дори и ако те са правени

чрез вградената команда в ‘AutoCAD’ – ‘Scale’. За ‘ArmCAD 2005’ това представляват
съвсем идентични команди, ето защо, дори при използване на командата ‘Scale’, в
информацията за елемента пак ще бъде запазена информация за променяне на мащаба
му. От тук следва, че чрез използване на ‘AutoCAD’ командата ‘Scale’ се променя
мащаба на избрания ‘ArmCAD’ обект по-точно, отколкото чрез променяне
котировките му.
Предимството на командата ‘Промяна на мащаба’ в сравнение с командата ‘Scale’ на

‘AutoCAD’ е в това, че мащаба на избрания обект е изписан в диалоговия прозорец, и
освен това промяната на мащаба става, чрез въвеждане на желания мащаб, а не на
фактор за мащабиране. Също така съществува разлика и в мащабирането на котировките
на кофража. С други думи, котировъчните линии ще променят размерите си, но в текста
на котите, ще останат непроменените, действителни за обекта стойности, докато при
използване на ‘Scale’ на ‘AutoCAD’, на чертежа ще се изобразят мащабираните котировки.
Тази разлика е показана с прост пример на правоъгълно напречно сечение, с размери
30x40cm, което е изчертано в мащаб 1:50 (схема 1 на следващата фигура).
163
Мащабът е променен на 1:25 първо чрез използване на командата ‘Промяна на мащаба’

(схема 2), и после с командата ‘Scale’ на ‘AutoCAD’ (схема 3). От фигурата ясно се вижда,
че котировките на сечението остават непроменени в първия случай (30x40cm), докато в
следващия случай, те са умножени с мащабния фактор, и сега вече сечението е изчертано
с размери 60x80cm, което определено не е желаният резултат.
164
6. ОПИСВАНЕ НА АРМИРОВКИ
6.1. Кота
Командата ‘Кота’ позволява поставяне на кота на произволно избрана армировка,
която ясно ще определи в чертежа размерите и броя на въпросния елемент. Командата
позволява също котиране на константни серии в план, както и на всички видове серии и
мрежи, изобразени в напречно сечение. Всички тези елементи могат да бъдат изобразени
без кота, така и с една или повече коти. Процедурата по поставяне на коти е малко или
повече еднаква за всички видове серии и сечения. За пример ще използваме поставянето
на кота върху прът в изглед. След активиране на командата ‘Кота’ от падащото меню
‘ArmCAD ► Описване’ или от иконата командният ред придобива следния вид:
Стартова точка на текста (Въведи/Излез) <Излез>:
Програмата очаква посочване на стартова точка от елемента, който ще се котира или една
от предложените подопции.
При избиране на подопцията ‘Излез’, се прекратява изпълнението на командата; при

избиране на подопцията ‘Въведи’, на екрана се показва следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец, за определяне параметрите

на текущия стил за котиране
Това е типичен диалогов прозорец, за избор на стил на котиране. Тъй като котите за
различните типове армировки (прът, серия, мрежа и т.н.) имат различен вид, в
диалоговия прозорец е поставен прозорец, за показване на предварителен изглед на
стила на котиране за всеки различен тип армировка. Също така към всеки прозорец има
падащо меню, където са достъпни за избор всички предварително зададени стилове за
котиране. От падащото меню се избере желаният стил за котиране за типа армировка,
който се котира, след което с натискането на бутона ‘OK’ програмата затваря този
диалогов прозорец и се връща към процедурата за поставяне на коти.
165
След избиране на стартова точка на текста, програмата ще очаква определяне позицията

на котата, чрез посочване на серия от точки с мишката.
Позиция на текста (Въведи/Излез) <Излез>:
Накрая програмата позволява въвеждане на ъгъл на наклон на текста чрез посочване на

точка или чрез въвеждане на конкретен ъгъл от клавиатурата.
Ъгъл на текста:
Програмата приема цялата въведена за армировката, и в зависимост от избрания стил на

котиране създава котата.
Точката, от армировъчния прът се задава като стартова точка на котата

(котата се създава, чрез последователно посочване на точки 1, 2 и 3)
Ако полето за отметка ‘Многосегментна кота’, което се намира в диалоговия прозорец

‘ArmCAD ► Настройка ► Параметри ► Генерално (виж. гл. ‘11.4’), е маркирано, то
линията за котата може да бъде изобразена като начупена на произволен брой части така
процедурата за направата й леко се различава от описаното по-горе. С други думи, след
избора на начална точка програмата автоматично ще започне процедура за определяне на
точките на пречупване на многосегментна полилиния, която ще свърза армировката с
нейната кота.
Стартова точка на текста (Въведи/Излез) <Излез>:
След посочване на стартова точка на първия сегмент две нови опции ще се появят на
командния ред.
Точка за кота (Постави/Изход/Ъгъл/Обратно) <Ъгъл>:
Подопцията ‘Обратно’ служи за отмяна на предишната изборана точка, а с подопцията

‘Ъгъл’ изчертаването на начупената линия се прекратява. Сега програмата ще очаква да
166
бъде въведен ъгъл за посоката на текста чрез избор на точка от чертежа или чрез
клавиатурата.
Ъгъл на текста:
Котата е изчертана с последователен избор на точки 1,2,3,4 и 5
Ако в точката, посочена като стартова точка на котата се припокриват няколко армировки
(вместо само една) програмата ще изведе информацията за всяка една от тях.
Точка, от две покриващи се армировки е посочена като стартова точка

на котата (котата а е създадена чрез селектиране на точки 1, 2 и 3)
Използването на командите ‘Видимост на обекти’ и ‘Скриване на обекти’ (виж гл. ‘9.1’ и

гл. ‘9.2’) позволява избягване на подобни случаи, чрез скриване на обекти, чиято кота не
167
желаете да се показва. Скриването на обектите трябва да става преди стартиране на

процедурата по нанасяне на кота.
Ако за стартова точка на котата посочите точка от чертежа, непринадлежаща на никоя

армировка, програмата ще очаква (също както и в описаната по-горе процедура с
посочване на точка от армировката) да посочите на стартова точка на текста. В този
случай програмата ще изведе кота, за всички армировки, пресечени от линията на котата.
Изглед на кота начертана чрез задаване на точка от чертежа,

непринадлежаща на никоя армировка, като стартова точка
(котата е създадена чрез посочване на точки 1, 2 и 3)
Трябва да се отбележи, че броя на създадените коти, ще е равен на броя на елементите,

пресечени от линията на котата. Също така подредбата на котите ще отговаря на
подредбата на елементите, пресечени от линията на котата. Котирането по този начин на
практика създава няколко отделни коти, чиито линии на котиране се припокриват.
Единственото изключение на описаната функция се проявява, когато от линията на котата

са пресечени няколко армировки от една позиция. В този случай програмата създава кота
на един ред за всички армировки, пресечени от линията на котата. Дали котата ще бъде
поставена на един или няколко реда в такива частни случаи се определя в менюто
‘Параметри’ (виж част ‘11.4’).
168
Кота на един ред, за няколко армировки от една позиция

(котата е създадена чрез посочване на точки 1, 2 и 3)
Накрая още веднъж трябва да се отбележи, че създаването на коти на всички видове

серии, мрежи и напречни сечения е напълно еднакво със създаването на коти на
единични армировки.
6.2. Спецификатор
Тази команда позволява показването в чертежа на всяка армировка във вид, в
който тя ще бъде показана в спецификацията – с котирани всички сегменти и информация
за пълната и дължина. Такова изчертаване на армировките е удобно при по-сложни
чертежи и дори задължително според някой стандарти. След активиране на командата
‘Спецификатор’ от падащото меню ‘ArmCAD ► Описване’, или от иконата ,
командния ред придобива следния вид:
Селектирайте обект (Въведи/Излез):
Програмата очаква селектиране на обекта, който да бъде представен в чертежа в

подробен вид или избиране на някоя от предложените подопции в командния ред. При
избиране на подопцията ‘Излез’, командата ще приключи, докато при избиране на
подопцията ‘Въведи’ се появява диалоговия прозорец за избиране на стил за котиране за
командата ‘Спецификатор’.
Тази команда позволява всички елементи, създавани от ‘ArmCAD’, да бъдат представени

в подробен вид (единични армировки, всички видове серии, всички видове напречни
сечения). След завършване на селектирането, в командния ред програмата ще поиска
определяне на позиция за поставяне на спецификатора в чертежа.
Позиция на спецификатора (Въведи):
169
Спецификатор в чертежа
При селектиране на вече изчертания спецификатор, програмата поставя ‘grips’ както на

основната кота, така и на котите на всички сегменти, които служат за лесно определяне
на позицията на всички коти.
‘Grips’ на спецификатор
Съдържанието и вида на котата на спецификатора отговаря на избрания стил на

котиране, който може да бъде променен чрез командата ‘Редактиране’. С други думи, след
активиране на тази команда, ако последвате дадената в командния ред покана за
селектиране на обект, и селектирате спецификатора, ще се отвори диалоговия прозорец
170
за променяне стила на котиране на спецификатора. Тук може да се промени стила на

котиране на избрания спецификатор, чрез избиране на друг стил на котиране от падащото
меню.
Трябва да се отбележи, че броя елементи, записани в котата на спецификатора няма да

бъдат включени в общия брой елементи на съответната позиция, при изготвянето на
Спецификацията.
6.3. Обща рекапитулация

На практика доста често се налага да се изобразят всички армировки от даден
елемент в подробен вид, както в спецификацията. Тъй като чрез командата
‘Спецификатор’, се селектира и изчертава само по един елемент, използването и в много
случаи може да бъде доста монотонно. Поради тази причина е добавена командата ‘Обща
рекапитулация’, която се използва за извеждане на спецификатор на всички елементи,
пресечени от посочена линия. При активиране на командата от падащото меню ‘ArmCAD
► Описание’ или чрез иконата , програмата ще поиска от командния ред да
определите първо:
Първа точка от сечението (Въведи/Излез) <Излез>:
След което и втора точка на сечението.
Друга пресечна точка (Въведи/Излез) <Излез>:
Значението на подопциите ‘Въведи’ и ‘Излез’ е същото, както при предната описана

команда ‘Спецификатор’ (виж гл. ‘6.2’).
След като е селектирана и втората точка на сечението, програмата очаква да се посочи

точка, за вмъкване на спецификатора на всеки селектиран елемент.
Позиция на спецификатора (Въведи/Излез) <Излез>:
171
6.4. Символ за сечение

Използването на командата ‘Символ за сечение’ Ви дава възможност да
поставите в чертежа символ показващ мястото на сечението за даден коцтруктивен
елемент. Сиволът за сечението се състои от две части:
Символ на разреза – символ, поставен на мястото в коструктивния елемент, от където

сечението е извадено.
Символ на изгледа – символ, означаващ мястото на чертежа, където е разположено

изваденото сечение.
Изгледа на символа за сечение
Изгледът на символа за сечение може да се наглася според предпочитанията и нуждите

чрез командите ‘Параметри на чертежа’ и ‘Стилове за котиране’.
След избора на командата ‘Символ за сечение’ или от падащото меню ‘ArmCAD ►

Напречно сечение’ или като кликнете на бутона с икона , следното съобщение ще се
появи на командния ред и ще се очаква от Вас да въведете първата,
а после и крайна точка на разрезната линия.
След като е направен избора на тези точки, програма ще покаже изображение на

зададения символ за сечение в режим на изчертаване и ново съобщение ще се появи на
командния ред.
Позиция на текста (Въведи/Излез/Мащаб<1:50>/Заглавие<1>) <Излез>:
172
Сега се очаква или да укажете точка, която ще определи положението на текста или да
изберете една от предложените подопции. При избора на подопцията ‘Изход’, програмата
ще прекрати командата, а при избора на подопцията ‘Въведи’, ще се отвори диалогов
прозорец на предварително дефинираните стилове на котиране (виж гл. ‘11.2’).
В скобите след подопцията ‘Мащаб’ програмата изписва мащаба на целия чертеж. При
положение, че той е различен от мащаба на сечението, при избора на подопцията ще
можете да укажете новия мащаб, който ще бъде изписан на чертежа в текста към
загалавието на сечението.
Мащаб <50>:
В скобите след подопцията ‘Заглавие’ програмата е извела символа за сечение. По

подразбиране заглавието се съдържа и в символа на разреза и в символа на изгледа и се
използва за връзка между тези двете части. Изборът на тази подопция прави възможно
задаването на нов произволен текст за заглавие на символа на сечение.
Заглавие <1>:
След като сте указали положението на заглавието, трябва също да укажете също и
посоката на изписване на текста или като изберете точка от чертежа или като въведете
число от клавиатурата и с това изпълнението на командата.
Посока на текста:
Символ на сечението начертано с помоща на командата
173
7. РЕДАКТИРАНЕ НА АРМИРОВКИ
7.1. Списък позиции

След стартиране на командата ‘Списък позиции’ от падащото меню ‘ArmCAD ►
Армировка’, или чрез иконата , се отваря следният диалогов прозорец:
Диалогов прозорец на командата ‘Списък позиции’
В лявата част на диалоговия прозорец е показан пълен списък на всички армировки,

добавени към активния кофраж, до момента на стартиране на командата. Значението на
всички колони в списъка е същото, както в преди описаната команда ‘Съществуваща’.
Активния кофраж може да бъде променян от падащото меню ‘Кофраж’.
Често се налага да се зададат дадени параметри на група елементи. Поради тази причина
в този диалогов прозорец могат да се избират произволен брой различни елементи от
списъка. Съществуват няколко начина за произволен избор:
- Преместете мишката върху елемента, от който желаете да започне селекцията, след

това натиснете левият бутон на мишката и местете мишката нагоре или надолу. Всички
елементи, през които мине маркера на мишката, докато задържате левия бутон ще
бъдат селектирани.
- Маркирайте елемента, от който желаете да започне селекцията, след това натиснете и

задръжте клавиша ‘Shift’ и маркирайте елемента, който желаете да бъде последен за
селекцията.
- Ако държите натиснат клавиша ‘Ctrl’, всеки елемент, който бъде маркиран с мишката,
ще попадне в селекцията; маркиране на вече маркиран елемент ще го извади от
174
Елементи с номера 4,6,7 и 9 са избрани от списъка
В средната част на диалоговия прозорец е поставен прозорец, показващ геометрията на

избраните елементи. От падащото меню над този прозорец може да се избира от трите
метода за изобразяване на избраните елементи. Армировките могат да се изобразяват
като ‘Армировка от избраните позиции’ при групов избор (ясно се показват избраните
армировки). Армировките могат да бъдат изобразени още и като ‘Всички пръти’ (показва
се позицията на всички армировки във всички кофражи и избраните елементи са ясно
маркирани), или ‘Геометрия на позицията’, която е запазена за показване на
геометрията на единични селектирани елементи.
Падащо меню, за смяна на изгледа на позициите в диалоговия прозорец
Може да се променят едновременно класа армировка и нейния диаметър на избраните от

списъка позиции. Това става от падащите менюта в карето ‘Тип армировка’. С поставяне
на отметката ‘Стреме’ се определя дали е избрано стреме или не.
175
Част от диалоговия прозорец, за промяна на класа и диаметъра

на армировката и отметка ‘Стреме’
Под прозореца, показващ маркираната позиция са поставени падащите менюта и бутоните

за определяне типа на куките на армировката. Тъй като промените, направени в
диалоговия прозорец се отразяват на всички армировки от избраната позиция, поставени
в чертежа, в падащите менюта не се дава възможност за избиране на ‘Маркер’, тъй като
това е символ, използван за отбелязване на края на армировки със свободен край.
Падащи менюта и бутони, за определяне вида и завъртане на куките
Общия брой на прътите от избраната позиция се изписва в горния десен ъгъл на

диалоговия прозорец. В тази бройка е включен броя на всички пръти, включени в серии,
напречни сечения, както и броя на свободно стоящите пръти в чертежа, в полето
‘Количество’. Под това поле, в полето ‘Добавено’ може да се добавят произволен брой
пръти от избраната позиция, които не са показани в чертежа. Добавянето на
допълнителна бройка пръти по този начин се използва най-често при изчертаване на
съставни елементи, изобразявани в напречно сечение по-ясно, отколкото в надлъжно
176
сечение. Ако вземем за пример кръгла колона, която обикновено се изчертава само в
напречно сечение, в чертежа няма как да бъде показан броя на стремената и единствения
начин за добавянето им е чрез използване на тази опция. Всъщност в практиката се
срещат множество примери, при които това е единствения начин за решаване на
проблема. Полето ‘Всичко’, под полето ‘Добавено’, показва общия брой пръти от
дадената позиция, които ще бъдат изведени в спецификацията.
Бройката 10 е вписана като допълнително количество пръти,

за избраната позиция
В полето ‘Добавено’ могат да се въвеждат и отрицателни стойности, като единственото

условие е в полето ‘Всичко’ да не се получава отрицателна бройка пръти. Ако са избрани
няколко различни позиции, които имат различна бройка в чертежа, програмата не е в
състояние да покаже информацията в полетата ‘Количество’ и ‘Всичко’, но в същото време
полето ‘Добавено’ ще е активно и в него ще могат да се въвеждат данни, като въведените
допълнителни бройки ще бъдат добавени към всички избрани позиции. Единственото
изключение са променливите елементи. Тъй като размерите на армировките с променлива
геометрия са определени от тяхната позиция в серията, добавянето на допълнителни
бройки не е позволено.
Когато за активен е избран изгледа ‘Геометрия на позицията’, избрания елемент е

изобразен с котирани сегменти, и един от сегментите е винаги оцветен в червено.
Сегментът, оцветен в червено е активния сегмент. В дясната част на диалоговия прозорец
са поместени полета, с числени стойности, определящи геометрията на ‘текущия’ сегмент.
177
Част от диалоговия прозорец, с полета, определящи геометрията

на активния сегмент
Промяната на активния сегмент става, чрез кликване с левия бутон на мишката върху
желания сегмент. Показаните полета имат следното значение:
‘Dсег =’ дължина на текущия сегмент
‘Dx =’ дължина на хоризонталната проекция на активния сегмент
‘Dy =’ дължина на вертикалната проекция на активния сегмент
‘α =’ ъгъл на наклона на текущия сегмент, спрямо хоризонталното направление
‘Fn =’ стрелка на арката на текущия сегмент (при Fn=0 сегмента е права линия)
В изгледа на избраната позиция базовата точка е маркирана с червен кръг. По

подразбиране програмата избира за базова точка първата точка, посочена при
изчертаване на пръта. Позицията на базовата точка може да се променя, чрез кликване с
десния бутон на мишката върху края или средата на всеки сегмент от пръта. Тази точка
няма да променя положението си в чертежа в случай на променяне на геометрията на
пръта. Например, ако е маркирана крайната точка на даден сегмент като базова точка и
после се промени дължината на някой сегмент, нито един сегмент от страната на базовата
точка няма да промени позицията си в чертежа.
178
Дължината на активния сегмент е променена (Ds=300), и за базова

точка е избран левият му край. Така вертикалния сегмент няма
да промени позицията си в чертежа
Като алтернатива за определяне на дължината на сегмента в текстовите полета,

дължината може да се определя и директно от чертежа. С други думи от дясно на всяко
текстово поле е поставен бутон ‘!’, с натискането на който може да се взима мярка на
сегмента директно от чертежа.
Втора точка:
След посочване на втората точка, програмата показва отново диалоговия прозорец, като
изписва избраната дължина в съответното текстово поле. Изписаните стойности са винаги
положително, тъй че ако в конкретен случай се налага въвеждане на отрицателна
стойност, знакът ‘-’ трябва да се постави в полето допълнително.
При кликване с десния бутон на мишката върху прозореца, показващ изгледа на

избраната позиция, се показва допълнително падащо меню, съдържащо команди, за
опериране с активния сегмент на пръта.
179
Падащо меню, което се отваря чрез кликване с десния бутон на мишката
Командите в падащото меню имат следните значения:
‘Следващ сегмент’ активният сегмент от пръта се сменя напред
‘Предишен сегмент’ активният сегмент от пръта се сменя назад
‘Нов сегмент - след’ нов сегмент се добавя след активния
‘Нов сегмент - напред’ нов сегмент се добавя преди активния
‘Изтриване на сегмент’ изтрива активния сегмент
В случаите на добавяне на сегмент, позицията на базовата точка показва точката, чиято

позиция няма да се промени в чертежа.
Над бутона ‘OK’ е поставено полето на командата ‘3D Orbit’, която се използва за въртене
на изгледа на армировката. Работата с командата ‘3D Orbit’ е същата, както при командата
за нова армировка ‘Произволна’.
Тъй като от избраната позиция в чертежа може да има няколко елемента, поставени на
различни места. Чрез командата ‘Ъгъл’ може да се променя изгледа на позицията, като тя
променя изгледа си, заемайки позицията на всички елементи, поставени в чертежа, което
в определени случаи може да улесни промяната на геометрията й. Тази команда
позволява също показване на елемента в ‘нормална’ позиция (в позиция, в която
елемента е изобразяван в Спецификацията).
180
Позицията на пръта е променена, чрез използване на командата ‘Ъгъл’
Когато от списъка е избрана позиция, от която е била създадена променлива серия

дължината на променливия сегмент е изписана за първия и последния прът от серията.
Тъй като размерите на всеки елемент от серията се определя от позицията му в серията,
полетата за определяне на геометрията на позицията, както и полето ‘Добавено’ са
неактивни.
Коти на сегменти на прът от променлива серия
Друг частен случай се вижда, когато е активно спирално стреме. Тъй като неговата
геометрия се определя чрез различен вид размери три различни текстови полета ще
заменят описаните до сега.
181
Текстови полета с числени стойности за определяне на геометрията

на спирално стреме
Текстовите полета имат следното значение:
‘L спир =’ дължина на спиралното стреме, по права линия
‘T спир =’ ход на спиралата
‘R спир =’ диаметър на спиралата
Трети частен случай е кръглото стреме. При избиране за активен на такъв елемент две
нови текстови полета заменят описаните до сега.
Текстови полета с числени стойности за определяне на геометрията

на кръгло стреме
182
Текстовите полета имат следното значение:
‘R кръг =’ радиус на кръглото стреме
‘Снаждане =’ дължина на застъпване на двата края на кръглото стреме
В допълнение към описаните до тук възможности за промяна на геометрията на прътите,

има още шест бутона под списъка с позициите, които предлагат допълнителни
възможности за работа с позициите.
Бутони за работа с позициите от списъка
С натискане на бутона ‘Добави’ се добавя нова позиция, която има еднакви размери и
геометрия като позицията, която е била активна при натискане на бутона. Новата позиция
ще бъде добавена като следваща по номер в списъка. Забелязва се, че до номера на
последно добавената позиция няма символ, което означава, че в чертежа няма въведени
елементи от тази позиция и в полето ‘Количество’ броя на армировките е нула
(значението на този символ беше обяснено в част ‘3.3’ в обясненията за командата
‘Съществуваща’).
183
Копие на позиция 1 е добавено в списъка, чрез бутона ‘Добави’
Чрез използване на вече описаните команди ‘Съществуваща’ и ‘Презент’, могат да се

създадат позиции подобни на вече създадената. Промяната на тяхната геометрия и
числени стойности позволява лесно създаване на армировки, имащи геометрия подобна
на съществуващия елемент.
С натискане на бутона ‘Изтрий’ се изтриват всички армировки от чертежа, принадлежащи

на избраната позиция. Тъй като тази команда може да доведе до сериозна загуба на
информация от чертежа, програмата изисква потвърждаване на изтриването на
позицията.
Натискането на бутона ‘Да’ изтрива позицията от списъка, както и всички вмъкнати в

чертежа армировки от тази позиция. Натискането на бутона ‘Не’ прекратява изпълнението
на командата за изтриване на позицията.
Бутоните ‘▲’ и ‘▼’ ще бъдат активни само в случай, че в списъка има повече от една
позиция и само една позиция е избрана от списъка. С тези бутони може лесно да се
променя номера на позицията на избраната позиция.
С бутона ‘Промени’ се отваря нов диалогов прозорец, позволяващ промяната

едновременно на номера на позицията и на кофража, към който тя принадлежи.
184
Диалогов прозорец за промяна на

номера и кофража на позицията
Само номерата на наличните, т.е. незаетите позиции от активния кофраж, от падащото

меню ‘Кофраж’ са изброени в падащото меню ‘Позиция’. По този начин може да се
променят номерата на позициите в различните кофражи, както и да се преместват
позиции от един кофраж в друг. Ако са избрани няколко позиции, избраният номер ще
бъде поставен на позицията с най-нисък номер в момента, следващият свободен номер ще
се постави на следващата позиция и т.н. Ако в полето ‘Позиция’ не се зададе начален
номер, то армировките ще запазят досегашната си позиция, ако тя не е вече заета в новия
кофраж. Ако позицията е заета, ще се присъедини следващата свободна позиция. С
натискане на бутона ‘OK’, програмата се връща към основния диалогов прозорец и
променя въведената дотук информация за номерата на позициите.
В практиката често се налага да създадете променлива серия, която нe се показва на

чертежа, но пък се включва в спецификацията на армировката (примерно при армиране
на дълги стени). Активирането на бутона ‘ ’ ще отвори нов диалогов прозорец,
където променливите серии могат да се създават чрез въвеждане на стойностите на
необходимите параметри, като не е необходимо самите серии да се изобразяват на
чертежа.
Изглед на диалоговия прозорец за ‘ръчно’ създаване на променливи серии
В средната част на диалоговия прозорец е показана геометрията на елемента, който е

избран от списъка от момента на активирането на бутона ‘ ’. Трябва да се отбележи,
че този бутон няма да бъде активен, ако армировъчния елемент, участващ в променливата
или постоянната серия в чертежа е селектиран от списъка.
185
Геометрия на елемента, за който се прави променлива серия
На изображението на елемента един от сегментите му е оцветен в червено. Той за

момента се приема за активен, а промяната става с кликване с мишката върху желания
сегмент.
В десния горен ъгъл има две полета, които служат за ‘ръчна’ промяна на геометрията на
елемента по дължината на променливата серия.
Полетата за ‘ръчна’ промяна на геометрията на елемента в серията
Стойностите на параметрите в двете полета винаги съответстват на текущия сегмент и

имат следното значение:
‘Dсп=’ дължината на текущия сегмент от армировката в началото на серията;
‘Dск=’ дължината на текущия сегмент от армировката в края на серията.
По подразбиране програма приема постоянна стойност за параметрите (Dсп=Dск) за

всички армировки. Сега обаче имате възможност да зададете промяната за зададения
интервал от серията на желаните армировъчни пръти както се въведате стойностите в
полета за редакция.
Интервалът на изобразяване на серията и показан в горния ляв ъгъл на диалоговия

прозорец, като първата точка е оцветена в червено. Дължината на интервала на
изобразяване на серията се указва в полето с име ‘ΣL=’.
186
Изглед на интервала на изобразяване на серията и полето с

дължината за указване на интервала на изобразяване на серията
Параметрите в полето ‘Серия сегменти’ имат същата роля както и при изобразяване на
постоянна серия (вж. гл.‘4.1’), така че няма бъдат разглеждани отново.
Параметрите за дефиниране на сегментите
Така създадената променливата серия ще бъде разглеждана от програмата при

съставянето на спецификацията по същия начин както се разглежда и променлива серия,
създадена чрез начертаване със същите параметри. Оттук следва, че използваните
армировъчни пръти ще бъдат включени в спецификацията и програмата ще изчисли
геометрията на всеки един от тях въз основа на зададените параметри за серията.
Също така можете да добавяте допълнително количество към броя създадените серии,
като въведете стойност в полето ‘Брой серии’. При генерирането на спецификацията
програмата ще умножи броя на армировъчните прътите по общия брой на сериите.
187
Поле за указване на броя на сериите
Натискането на бутона ‘ОК’ прекратява процедурата по създаване на променлива серия и

програмата се връща към основния диалогов прозорец на командата. В списъка с
армировки, до избрания елемент сега стои и символа за променлива серия и всичките
копия на този елемент от чертежа ще се третират от програмата като негови презенти.
‘Ръчно’ направен армировъчен елемент с променливи размери
Редактирането на ‘Ръчно’ направена променлива серия се прави по подобен начин на

създаването й с активирането на бутона ' ', който ще отвори същия диалогов
прозорец където ще можете да променяте стойностите на параметрите. Също така ще
отбележим че изтриване на така съдадена променлива серия се прави с въвеждане на
нулева стойност в полето ‘Брой на сериите’. След тази стъпка, елементът си връща
състоянието на единична армировка в базата данни.
С натискане на бутона ‘Сортирай’ се показва сления диалогов прозорец:
188
Диалогов прозорец за сортиране на армировките
Тук се задават критериите, според които можете да пренареждате бързо и лесно списъка
с армировки според нуждата и предпочитанията Ви. Желаният критерий се избира или с
маркиране на едно от кръглите полета за отметка (‘радио бутон’) или на текста към него.
След натискане на бутона ‘OK’ програмата ще затвори диалоговия прозорец и ще
актуализира списъка с армировките според зададените критерии.
● ‘Изтрий празните позиции (n = 0)’ Всички позиции, чиято бройка е равна на нула
(елементи, чиито символ е изчертан със сива линия или нямат символ) ще бъдат
премахнати от списъка с позициите и техни спецификатори (ако има такива) ще бъдат
премахнати от чертежа.
● ‘Съедини еднаквите позиции’ всички позиции, имащи еднаква геометрия, тип и

диаметър ще бъдат съединени в една.
● ‘Увеличи поредния номер на позицията на’ тази опция позволява промяната на

позицията на група позиции от списъка. Номерът на първата, съответно, на последната
позиция от групата която ще се променя се записват в полетата ‘n1=’, съответно,
‘n2=’, а новия номер на първата позиция се записва в полето ‘=> n1=’. По този начин
на практика се преместват номерата на група от позиции от списъка на позиция която е
определена от новия номер на първия елемент в групата.
Промяна на номерата на позиции от 4 до 7 в номера

от 101 до 104
Ако някой от номерата на позициите, към които трябва да бъдат променени новите
номера е вече зает, програмата показва предупреждение, че желаната промяна не
може да се извърши.
189
● ‘Премести стремето в края’ Всички стремена в списъка ще бъдат преместени в края

на списъка.
● ‘Обозначи поредните номера’ тъй като в процеса на изчертаване на армировъчни

планове често се случва някои позиции да останат празни, т.е. да няма армировки в
някой позиции (при изтриване на елементи, празни позиции и т.н.), тази опция
позволява преномериране на списъка така, че армировките да имат последователни
позиции (номерът на първия елемент се записва в полето ‘n1=’, а номерът на
последният елемент в групата за преномериране се записва в полето ‘n2=’)
● ‘Сортиране по вида на армировката’ служи за преместване на елементи в списъка

по такъв начин, че всички елементи създадени от един и същ тип армировка се
групират заедно. Реда на групиране отговаря на този ред от списъка за избора на тип
армировка. Ако се сложи отметка на ‘В обраен ред’ това групира типовете като се
започне с последния.
● ‘Сортиране по диаметър’ служи за преместване на елементи в списъка по такъв

начин, че всички елементи създадени от един и същ диаметър армировка се групират
заедно. Групите започват от най-малкия диаметър и завършват с най-големия. Ако се
сложи отметка на ‘В обраен ред’ това групирането е най-големия към най-малкия
Докато актуализира списъка с армировки според зададените критерии, при възможност

програмата ще се придържа с предишната подредба.
Накрая трябва да се отбележи още веднъж, че промените направени в диалоговия

прозорец ‘Списък позиции’ оказват влияние върху всички вече въведени позиции в
чертежа. Натискането на бутона ‘OK’ потвърждава всички промени, правени в диалоговия
прозорец, и програмата ще промени чертежа така, че той да отговаря на направените
промени. Бутона ‘Отмени’ отменя всички направени промени и затваря диалоговия
прозорец, без програмата да променя чертежа.
7.2. Редактиране (РЕДАКТИРАНЕ НА ОБЕКТИ)

Тази команда има различен ефект, в зависимост от това какъв елемент е избран
за редактиране. Командата позволява редактиране на информация дефинирана за
следните елементи:
- Армировки в изглед (пръти, стремена, презенти)

- Серии в план – в надлъжно и напречно сечение (константни и променливи)
- Армировки в напречно сечение
- Котировки във всичките им разновидности (за пръти, серии и спецификатор)
С тази команда могат също да се редактират мрежи и техните коти, но тези възможности
ще бъдат разгледани по-подробно в гл. ‘8.7 Редактиране на мрежи’.
190
След активиране на тази команда от падащото меню ‘ArmCAD ► Редактиране на

обекти’, или от иконата , програмата ще поиска от командния ред да селектирате
обектите, които желаете да се редактират.
Селектиране на обекти:
Тъй като с тази команда може да се редактират обекти както по единично, така и на
няколко обекта едновременно, след селектиране на първия обект, програмата ще очаква
селектиране на още обекти. За прекратяване на процедурата по селектиране трябва да се
натисне клавиша ‘Enter’ или десен бутон на мишката. Тъй като с командата позволява
редактиране на произволни обекти, може да се случи различни обекти да попаднат в
селекцията. За избягване на такива проблеми, най-добре е селектирането да става чрез
избиране на обектите поединично и чак след това чрез очертаване на зона около
желаните обекти.
7.2.1. Редактиране на армировки в изглед

При избиране на единична армировка, програмата отваря същия диалогов
прозорец, като този за създаване на произволна армировка (виж гл. ‘3.1’).
Диалогов прозорец за редактиране на единична

армировка в изглед
В този диалогов прозорец е възможно променянето на всички зададени параметри при

създаването на армировката. По време на редактирането някои параметри ще се отразят
само на селектирания обект, а други на всички обекти от избраната позиция.
- Поставянето на кука в краищата на пръта, също както премахването или промяната на

позицията й, променят геометрията на армировката. От тук следва, че промяната ще се
отрази на всички армировки от тази позиция, поставени в чертежа. Изключение правят
прътите изчертани чрез ‘Презент’. Тъй като геометрията на презента няма нищо общо с
геометрията на самата армировка, промяната на състоянието на куките ще се отрази
само на избрания презент, а геометрията на самата армировка ще остане непроменена.
За разлика от куките, поставянето на маркер оказва влияние само на селектирания
обект, а не на цялата позиция.
191
- Тъй като в една позиция не може да съдържа армировки с различни диаметри,

промяната на информацията в карето ‘Тип армировка’ оказва влияние на всички
пръти от избраната позиция, поставени в чертежа.
- Наличието на отметката ‘Стреме’ също оказва влияние върху геометрията на

позицията, към която принадлежи редактираната армировка, промяната ще се отрази
на всички пръти, от избраната позиция, поставени в чертежа.
Промяната на всички други параметри се отразява само на избрания прът.
Всички номера на позиции са изброени в падащото меню ‘Позиция’ за избрания кофраж

от падащото меню ‘Кофраж’. Както се вижда преди някои от номерата в списъка е
изобразен символа ‘→’, който показва номера на избраната в момента позиция. Символа
‘+’, показва заетите вече номера от други позиции. Пред свободните номера няма
изобразен никакъв символ. Ако бъде избран свободен номер на позиция, след натискане
на бутона ‘OK’ програмата ще създаде нова армировка в списъка. Геометрията на новата
армировка ще бъде същата, като геометрията на армировката, от която тя произлиза, като
първата армировка ще остане с непроменена позиция в списъка. Ако бъде избран номер
на позиция, която е вече заета от някаква армировка, след натискане на бутона ‘OK’,
програмата ще покаже следното предупредително съобщение:
При натискане на бутона ‘OK’, избраната армировка ще приеме геометрията на

армировката, в чиято позиция се внася.
Групова промяна на данни
Ако бъдат избрани няколко елемента в изглед, програмата ще отвори същия диалогов
прозорец, както когато е избран един елемент. В този случай данните, които са различни
за избраните елементи няма да бъдат показани в полетата (отметките, които имат
различно състояние за различните избрани елементи ще бъдат ‘прозрачни’).
192
Диалогов прозорец, за групова промяна на данните

на пръти в изглед
Значението на всички параметри в този диалогов прозорец, както и начина им на

промяна, както в случая, когато е избран единичен елемент. В някои случаи на промяна
на кофража на избраните елементи или на тяхната позиция, могат да се проявят разлики,
които зависят от вида на избраните елементи. Ако са избрани армировки, принадлежащи
на различни позиции или кофражи, падащите менюта ‘Позиция’ и ‘Кофраж’ ще бъдат
неактивни и параметрите в тях няма да могат да се променят. В случай, че се налага да се
променят тези параметри е необходимо използването на командата ‘Промяна на позиции’
(виж гл. ‘7.3’).
След натискане на бутона ‘OK’, само тези данни, които са ясно показани в диалоговия
прозорец ще бъдат приложени за избраните елементи, докато останалите (празни полета
и ‘прозрачни’ отметки) ще останат непроменени.
7.2.2. Редактиране на серии

Освен промяна на геометрията на самия прът, е възможно също да се
редактират параметрите на цели серии, които се задават единствено в диалоговите
прозорци за създаването на сериите. Ако серията е избрана самостоятелно, в зависимост
от вида й, програмата отваря съответния диалогов прозорец, където може да се променят
всички параметри, зададени при създаването на серията.
193
Диалогов прозорец за промяна на параметрите

на самостоятелно избрана серия
Трябва да се отбележи, че падащите менюта ‘Кофраж’ и ‘Позиция’ ще бъдат активни за

промяна при константни серии в план. Все пак, в хода на създаване на серията, в
началото на командата, от чертежа трябва да бъде избрана армировката, която ще бъде
изобразена в серия.
Ако при редактиране на серията, от падащото меню ‘Позиция’, бъде избрана свободна
позиция, в която още няма дефинирана армировка, след натискане на бутона ‘OK’,
програмата ще създаде нова позиция, чиято геометрия ще бъде същата, като геометрията
на армировката от серията, като серията ще остане непроменена. В случай, че от
падащото меню ‘Позиция’ бъде избрана заета позиция, в която вече има дефинирана
армировка, след натискане на бутона ‘OK’, програмата показва следното предупредително
съобщение:
При натискане на бутона ‘OK’, избраната серия ще приеме геометрията на армировката, в

чиято позиция се внася.
Ако бъдат избрани няколко серии от един вид, програмата отново отваря същия диалогов
прозорец, но сега само някой полета са активни за промяна на параметрите в тях.
194
Диалогов прозорец за групова промяна на параметрите на серии
След натискане на бутона ‘OK’, само тези параметри, които са ясно показани в
диалоговия прозорец ще бъдат приложени за избраните серии, докато останалите (празни
полета и ‘прозрачни’ отметки) ще останат непроменени.
195
7.2.3. Редактиране на армировки в напречно сечение

Ако бъде избрана единична армировка в напречно сечение или няколко
армировки, представляващи едно цяло, независимо от командата, използвана за
създаването на напречното сечение, програмата ще отвори диалоговия прозорец,
използван от командата за създаване не пръти в напречно сечение ‘По отделно’ (виж гл.
‘5.1’)
Диалогов прозорец, за редактиране на армировки

в напречно сечение
Единствената разлика, е че полето ‘Количество’ в този диалогов прозорец в разрешено

за редакция, така че от тук може да се променя броя на прътите в напречното сечение,
чрез задаване на нови стойности. Освен броя на прътите, в този диалогов прозорец могат
да се променят всички други параметри на сечението (позиция на армировките, стил на
котиране и т.н.). След натискане на бутона ‘OK’, диалоговия прозорец се затваря и се
прилага новата информация, зададена за прътите в напречно сечение. Ако е променен
броя на прътите, програмата ще ги разположи съгласно вграден алгоритъм. В последствие
тяхната позиция лесно може да се коригира, чрез захващане и преместване на ‘grips’,
които се намират върху всеки прът в напречно сечение.
Ако от чертежа бъдат избрани няколко различни пръта или серии в напречно сечение,
програмата ще отвори същия диалогов прозорец, както когато е избрана само един прът.
И тук параметрите, различни за различните позиции няма да бъдат показани в диалоговия
прозорец (отметките, които имат различно състояние за различните избрани елементи ще
бъдат ‘прозрачни’).
196
Диалогов прозорец, за групова промяна на данните

на армировки в напречно сечение
Ако са избрани сечения от различни позиции, програмата не дава възможност за

едновременна промяна на кофражите, към които армировките принадлежат. За тази цел
се използва командата ‘Промяна на позицията’ (виж гл. ‘7.3’).
След натискане на бутона ‘OK’, само параметрите, които са ясно показани в диалоговия
прозорец ще бъдат приложени за избраните серии, докато останалите (празни полета и
‘прозрачни’ отметки) ще останат непроменени.
197
7.2.4. Редактиране на коти

Командата ‘Редактиране на обекти’, позволява също редактиране на
котировки. Без значение каква котировка е избрана, програмата отваря винаги един и
същи диалогов прозорец.
Диалогов прозорец, за промяна на стила на котиране
Този диалогов прозорец работи по същия начин, както диалоговия прозорец, описан при
командата ‘Кота’ (виж гл. ‘6.1’), при избиране на подопцията ‘Въведи’. Единствената
разлика е, че сега програмата дава възможност за промяна само на тези стилове за
котиране, които са селектирани в момента. След избиране на желания стил на котиране и
натискане на бутона ‘OK’, програмата ще затвори диалоговия прозорец и ще промени
стила на редактираните котировки с желания.
198
7.2.5. Редактиране на символ за сечение

Можете да промените параметрите, които променят изгледа на избраните
символи на сечения с активирането на командата ‘Редактиране на обекти’ С други
думи, ако преди да активирате командата те избрали на чертежа само един символ за
сечение ще се отвори следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец за поединично редактиране

на символите за сечение
В дясната част на диалоговия прозорец е показано избрания символ на сечение, а в ляво

са параметрите за редактиране.
Всички стилове за символите за сечение, създадени с командата ‘Стилове на котиране’ се

съдържат с списъка ‘Стил’ (виж гл.‘11.2’). Промяната на текущия стил става с избора от
този списък.
Изгледа на символа се променя с избора

на стил от списъка
Параметрите, които променят заглавието за символа за сечение се намират в зоната на

диалоговата кутия с име ‘Заглавие’. Ако там бутонът ‘5!’ е натиснат, то за заглавие на
199
сечението ще можете да използвате всяко естествено число, и докато е включен

програмата автоматично ще използва за заглавие следващото свободно число. Ако пък
бутонът ‘A!’ е включен, то можете да използвате за заглавие всяка една главна буква и
докато е включен програмата автоматично ще използва за заглавие следващата свободна
буква. Ако и двата бутона са изключени, програмата ще приеме напълно произволен текст
за заглавие на сечението.
С включването на бутона ‘A!’, за заглавие на сечението

се използва следващата подред главна буква
Полетата за отметка, които се намират в зоната на диалоговата кутия ‘Начало’ служат за

определяне на изгледа в началото на разрезната линия при символа за разреза. Ако
полето за отметка ‘Покажи символ’ е маркирано, то символът, който преди това е бил
дефиниран в командата ‘Праметри на четежа’ (виж ‘гл.11.1’), ще бъде изчертан в
началото на разрезната линия; в противен случай няма да бъде Изчертан. Само когато
полето за отметка ‘Покажи символа’ е маркирано, полето ‘Размени’ е на разположение
за маркиране и служи за огледална размяна на символа със заглавието на сечението
спрямо разрезната линия.
Когато полето за отметка ‘Покажи символ’ не е маркирано,

символът за сечение не се изчертава
200
Полетата за отметка в диалоговата кутия ‘Край’ имат същато предназначение както тези
описани в предишния параграф и служат за определяне на изгледа в края на линията на
разреза.
С превключването на на полето за отметка ‘Размени’

символа на сечението и заглавието си разменят местата
Изпозването на полето за отметка ‘Нормален текст’ Ви позволява да промените

ориентацията на заглавието към линията на разреза. С други думи, когато полето за
отметка не е маркирано, заглавието се изписва с посока по продължението на разреза, а
когато е маркирано –заглавието е завъртяно на 90 градуса спрямо посоката на разрезната
линия.
С отметка на ‘Нормален текст’ променяме посоката

на завъртане на заглавието на символа на разреза
Когато полето за отметка ‘Едносегментен’ е маркирано, линията на разреза (символ за

разреза) се чертае непрекъснато от началото до края, докато ако полето не е маркирано,
разрезната линия ще бъде спряна по продължение на елемента.
201
Когато полето за отметка ‘Приеми за настройка по подразбиране’ е маркирано, то при

натискане на бутона ‘OK’, програмата ще запомни текущите стойности на всички
параметри от диалоговия прозорец и ще ги използва отново при следващото активиране
на командата. Ако промените някоя настройка от този прозорец отметката ‘Приеми
настройка по подразбиране’ се размаркирава автоматично, докато не я марките повторно.
В слуай, че сте избрали за редактиране няколко символа за сечения от чертежа, същия

диалогов прозорец ще се отвори, както и при един избран символ. Ако обаче параметрите
им се различават, полетата ще бъдат празни, а различните отметки ще бъдат маркирани
по специален начин.
Диалогов прозорец за групово редактиране

на символи за сечения
След активиране на бутона ‘OK’, само тези стойности, които са ясно показани в
диалоговите полета (с черен цвят) ще бъдат записани за редактираните символи, докато
всички останали (стойности, показаи със сив цвят и празни полета) ще останат
непроменени.
202
7.3. Промяна на позиции

Тази команда позволява произволна промяна на кофража и позицията на
изчертани армировки. Могат да се променят настройки за следните типове елементи:
- армировки в изглед (единични пръти, стремена, презенти)

- серии в план – напречни и надлъжни (константни и променливи)
- армировки в напречно сечение
Чрез тази команда могат да се променят още и котите на мрежи, но тези възможности на
командата ще бъдат разгледани по-подробно в гл. ‘8.6 Промяна на обект и позиция’
С цел да се увеличи функционалността на командата и за да се намалят шансовете за

грешки при използването й, са въведени някой правила и елементите са разделени на две
основни групи. Елементи, които могат да заменят геометрията на други елементи,
принадлежат към първата група: единични пръти, всички константни серии, напречни
сечения и всички променливи серии, които влизат в Спецификацията.
Всички елементи, които показват ‘грешна’ геометрия, принадлежат към втората категория,
и те не могат да заменят геометрията на други елементи, или да създават нови позиции.
Правилата са:
1. Елементите от първата категория могат да се прехвърлят към всички други

свободни позиции
2. Елементите от първа категория могат да се прехвърлят към заети позиции. Тук

програмата изисква да се избере коя от геометриите на двата елемента ще бъде
запазена.
3. Елементи от втора категория, които са селектирани заедно с елементи от първа

категория, като те са от една позиция с елемента от първа категория.
4. Всички останали елементи от втора категория могат да бъдат прехвърляни само

към съществуващи, съвместими елементи.
5. Добавени са общи правила за несъвместимост между серии, кръгли и спираловидни

пръти.
След селектиране на командата ‘Промяна на позиции’ от падащото меню ‘ArmCAD’, или

от иконата , от командния ред програмата ще поиска да селектирате обект от чертежа,
на който ще променяме данните.
Тъй като може да се променя позицията и кофража както на единично селектирани

обекти, така и на група от обекти, след избиране на първия обект, командата остава
активна. За прекратяване на процедурата по селектиране на обекти, трябва да се натисне
клавишът ‘Enter’, или десния бутон на мишката.
Ако е селектиран само един обект, програмата показва следния диалогов прозорец:
203
Диалогов прозорец за смяна на позицията или кофража

на единично селектиран обект
В лявата част на диалоговия прозорец е отделено място за показване на селектираната

позиция и, чрез избиране от падащото меню ‘Кофраж’, може да се промени кофража на
армировката към всеки един от преди това създадените кофражи.
Падащо меню за промяна на кофража на избрания елемент
Съдържанието на падащото меню ‘Позиция’ зависи от типа елемент, който е избран. Под
това падащо меню, програмата изписва информация, каква информация за селектирания
елемент може да бъде променяна.
204
Падащо меню за промяна на позицията на армировката
Пред номера на позицията в падащото меню могат да бъдат показани два символа.
Символът ‘→’ показва позицията на армировката в момента. символът ‘+’ показва
позициите, които в момента са заети. Пред свободните позиции в списъка няма изобразен
символ.
Когато от списъка се избере свободна позиция, командата работи по същия начин, както
по-рано описаната команда ‘Промени’ в диалоговия прозорец на командата ‘Списък
позиции’ (виж гл. ‘7.1’). Единствената разлика тук е, че при тази команда, кофража и
позицията се променят само за избрания елемент, а не за всички елементи, които
съдържа позицията.
Когато от падащото меню ‘Позиция’ се избере номер на позиция, в която има армировки,
диалоговия прозорец сменя вида си. Тъй като избрания елемент и избраната позиция в
повечето случаи имат различна геометрия, програмата предлага два начина за промяна
на геометрията на единия или другия елемент (двете опции се показват над бутона ‘OK’).
Опции, определящи начина на замяна на геометрията

на армировките, при избиране на заета позиция
Избирането на едната от двете опции, става чрез кликване с левия бутон на мишката
върху единия от двете отметки, пред описанието на опциите. След натискане на бутона
205
‘OK’, диалоговия прозорец се затваря и армировката се променя, в зависимост от

избраната опция. Ако избрания за редактиране елемент е ‘Презент’, в диалоговия
прозорец няма да се покажат тези опции. Въпреки това, програмата автоматично
определя геометрията на позицията и на армировката, която показва презента, поради
простата причина, че геометрията на презента няма нищо общо с геометрията на
армировката
Ако бъдат избрани няколко елемента, програмата ще отвори същия диалогов прозорец,
както когато е избран един прът. Информацията, която е различна за различните
елементи от селекцията няма да бъде изписана.
Диалогов прозорец, за промяна на данните

на селектирана група
Ако избраните позиции принадлежат към различни кофражи, падащото меню ‘Позиция’ ще
бъде неактивно, докато армировките не бъдат поставени в един кофраж от падащото
меню ‘Кофраж’.
Тъй като, в случаите на промяна на позицията, различни правила се прилагат за

армировките от различен тип, съдържанието на падащото меню ‘Позиция’ отговаря на
съдържанието на съответния списък, който може да бъде показан, чрез избиране на всяка
армировка, от избраната група, поотделно.
В някои случаи може да се случи така, че едновременната промяна на позициите на някои

елементи не е възможна. В такива случаи програмата изключва от селекцията някои от
армировките и изписва съобщение в диалоговия прозорец. Също така програмата
изобразява армировките, изключени от селекцията, в различен цвят в прозореца, с
изгледа на селектираните елементи. За пример, такава ситуация може да се получи, ако
от чертежа са селектирани армировки с константни размери и презент на променлива
серия. Тъй като елементите с константни размери могат да бъдат променяни само в
елементи константни размери, а презентите на елементи с променливи размери, само в
презенти на елементи с променливи размери, едновременната промяна на позициите е
невъзможна. Ето защо единият от двата елемента, трябва да бъде изключен от
206
Презент на армировка с променливи размери

е изключен от селекцията.
Командата ‘Промяна на обект и позиция’, когато в един чертеж има два подобни
конструктивни елемента, принадлежащи на различни кофражи. В такива случаи е удобно
първо да се изчертае армировката на единия елемент, след което да се копира елемента и
чрез командата ‘Промяна на обект и позиция’, и селектиране на всички армировки от
копието, те да се копират в новия кофраж. С малки промени могат да се създават и
армиовки на други конструктивни елементи. Могат също така да се създават и армировки,
които имат подобна геометрия и в същия кофраж. Промяната на обекти и позиции също
може да се използва и при вмъкване на блокове с армировки, създадени в други чертежи,
на по-ранен етап.
Още веднъж трябва да се отбележи, че чрез тази команда могат да се променят позициите
само на селектираните в чертежа армировки, а не на всички армировки от цялата
позиция.
7.4. Прекъсване на армировка

Тъй като в хода на експортиране на армировката от програмата за изчисление на
конструкцията не се взима предвид максималната дължина на армировъчните пръти
(продиктувана от транспортни и производствени обстоятелства) и също така не сме в
състояние да определим оптималната зона на снаждане на армировъчните пръти (в зоните
с минимални напрежения), в ‘ArmCAD’ е поставена команда, с помощта на която всяка
избрана армировка, или цялата позиция, към която тя принадлежи може да бъде
продължена чрез застъпване в произволно избрана точка. Тази команда може да се
използва също когато армировките са изчертани в ‘ArmCAD’. След селектиране на
командата ‘Прекъсване на армировка’ от падащото меню ‘ArmCAD ► Армировка’, или от
иконата , в командния ред се изписва следното съобщение:
Референтна точка (Равни деления):
Програмата очаква избиране на едната от двете предложени опции – посочване на точка

от прът или подопцията ‘Равни деления’. Тази под опция позволява заместването на
армировки, съставени от един сегмент с определен брой армировки с дължина, равна на
дължината на първоначалния сегмент.
207
Използването на командата, позволява избирането на произволна точка произволна

единична армировка или цяла серия в план в чертежа. Използването на тази команда за
презенти, символи на серии в напречно сечение и серии в напречно и надлъжно сечение
няма смисъл. Требва да се отбележи, че при избирането на точка от армировката, трябва
да е активирана командата на AutoCAD OSNAP.
След селектиране на базовата точка, програмата ще отвори следният диалогов прозорец:
Диалогов прозорец за прекъсване

на армировки
Позицията на армировката, броя на прътите, класът и диаметъра на армировката са

изписани в горната част на диалоговия прозорец. Под тази информация са поставени
няколко отметки, действащи като бутони, чрез използването на които, се дефинират
параметрите за изчисляване на дължината на продължаване на армировките. С други
думи, в зависимост от избрания тип закотвяне от падащото меню ‘Тип закотвяне’ и от
избраното правило, програмата изчислява необходимата дължина на закотвяне в опънна
зона ‘ls=ls1’ и в натискова зона ‘ls=ls2’ и изписва резултата в полето ‘ls=’. От тук следва,
че ако е избрана опцията ‘ls=ls1’, стойността изписана в полето ‘ls=’ ще отговаря на
закотвяне в опънна зона, докато ако е избрана опцията ‘ls=ls2’, в полето ‘ls=’ ще се
изпише стойността, отговаряща на закотвяне в натискова зона.
208
Дължината на снаждане на натискова

армировка ‘ls2’ и класа на бетона B 30
са изчислени и изписани в полето ‘ls=’
Избирането на опцията ‘ls=n x Ø’ позволява избиране на дължината на закотвяне на

базата на диаметъра на избраната армировка. Тогава полето ‘n=’ ще стане активно за
попълване на данни. В полето ‘ls=’ програмата ще изпише изчислената дължина на
застъпване, която представлява произведение на данните въведени в полето ‘n=’ и
диаметъра на армировката.
Дължината на закотвяне, в функция на

диаметъра на избраната армировка
‘ls=40x1.4’ е изписан в полето ‘ls=’
Освен полето ‘n=’, полето ‘ls=’ също е активно за редактиране, и в него може да се зададе
напълно произволна стойност, за застъпването на армировките.
209
Дължината на застъпване е зададена

директно в полето ‘ls=’
Ако се постави отметката ‘Приеми за настройки по подразбиране’, програмата ще

запази моментните настройки за всички параметри в диалоговия прозорец за бъдеща
употреба на командата. Ако по-късно някоя от стойностите в диалоговия прозорец бъде
променена, програмата автоматично ще премахне отметката, за да се разбира ясно дали
данните отговарят на запазените стойности. Тъй като този диалогов прозорец се използва
от програмата в още няколко команди, като ‘Нова армировка ► Произволна’, ‘Закотвяне
на армировка’, данните, запазени в една от тези команди, ще се използват и за
останалите.
Отметката ‘Приложи на цялата позиция’ за определяне дали само избрания елемент

или всички принадлежащи на позицията ще бъдат удължени. С други думи, когато тази
отметка е изключена ще бъде продължена само избраната армировка, а когато е
включена, всички армировки от тази позиция ще бъдат удължени.
Натискането на бутона ‘Отмени’ ще отмени командата, докато бутона ‘OK’ ще затвори

диалоговия прозорец, като ако е била избрана армировка за продължаване, програмата
ще създаде две нови позиции, които са застъпени със зададената стойност в посочената
точка.
210
Продължена армировка
Ако е изключена отметката ‘Приложи на цялата позиция’, и от избраните армировки има

поставени и на друго място в чертежа, програмата ще създаде две нови позиции, но ако е
селектирана армировка, която е единствена в чертежа, геометрията на избраната
армировка ще бъде променена, а програмата ще създаде само една нова позиция. Ако
отметката ‘Приложи на цялата позиция’ е включена, геометрията на избраната армировка,
както и на всички армировки от тази позиция, ще бъде променена, а програмата ще
създаде само една нова позиция.
Ако за продължаване е избрана константна серия в план, програмата ще създаде две нови
серии, чието направление и дължина ще са еднакви с тези на избраната серия.
Геометрията на армировките ще бъде променена по същите правила, както и при
единични армировки.
Продължена константна серия в план
211
Равни деления
Ако е избрана подопцията ‘Равни деления’, в командния ред се появява следното

съобщение:
Селектиране на едносегментен прът:
Програмата очаква избирането на армировка, съставена от един сегмент, или на серия в

план, съставена от прът, съставен от един сегмент. След като приключи селектирането,
програмата отваря следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец за продължаване на армировки,

след избиране на подопцията ‘Равни деления’
Лявата част на диалоговия прозорец е същата, като прозореца, който се отваря, когато е
избрана точка от пръта. Геометрията на избрания едносегментен прът, заедно с
‘Дължина на един елемент =’ са изписани в дясната част на диалоговия прозорец.
В полето ‘Брой елементи =’, се записва броя на равните части, на които програмата ще
раздели избрания прът, и които ще се продължават чрез застъпване, определено от
стойностите, зададени в лявата част на диалоговия прозорец ‘ls=’. В полето ‘Дължина на
един елемент =’, може да се въведе желаната дължина на един прът. Тези две полета
работят взаимно, т.е. дължината се изчислява на базата на въведената бройка и обратно.
Зададено е разделяне на пръта на три равни части
212
Изгледа на избрания прът се променя с промяната на параметрите, тъй че той постоянно

отговаря на зададените в диалоговия прозорец данни, и на базата на дължината на
избрания прът, се изписва и ефективната дължина на застъпване ‘ls,еф=’. Ако
удължаването е направено на базата на избран брой елементи, ефективната дължина
(‘ls,еф=’) е равна на избраната дължина на застъпване в лявата част на диалоговия
прозорец (‘ls=’). Ако удължаването е направено на базата на зададена дължина на
сегментите, е ясно че ефективната дължина на застъпване (‘ls,еф=’) не може да бъде
винаги равна на зададената дължина на застъпване (‘ls=’), и тогава броя на частите е
изчислен така, че да се удовлетвори условието ‘ls,еф’ >= ‘ls’.
След натискане на бутона ‘OK’, диалоговия прозорец се затваря и програмата извършва

зададеното удължение.
Прекъсната армировка
Ако е изключена отметката ‘Приложи за цялата позиция’, ще бъде създадена нова

позиция, геометрията на прътите на която, ще отговарят на зададеното удължаване,
докато ако отметката е включена, геометрията на съществуващата позиция ще бъде
променена, т.е. ще бъде направено удължение на всички елеметни от тази позиция в
чертежа.
Ако за удължаване е била избрана константна серия в план, съставена от едносегментен

прът, програмата ще създаде зададения брой нови серии, чиято посока и дължина ще
бъдат същите, както на избраната серия. Геометрията на армировките ще бъде променена
по същите правила, както и при единични армировки.
213
Удължени серии в план
7.5. Закотвяне на армировка

Ако в процеса на изчертаване на армировките не е държана сметка за тяхното
закотвяне, използването на тази команда позволява впоследствие да се удължават
прътите с необходимата закотвяща дължина. След избиране командата ‘Закотвяне’, от
падащото меню ‘ArmCAD ► Армировка’, или от иконата , на командния ред излиза
Селектиране на пръти за закотвяне:
Програмата очаква избиране на единична армировка или серия в план, които ще бъдат
закотвяни. Тъй като в един момент може да се определя закотвянето само за един край на
прът, е необходимо, в процеса на селектиране, да се избере точка, която е по-близо до
края на пръта, за който ще се определя закотвянето. След като селектирането приключи,
програмата ще отвори следния диалогов прозорец:
214
Диалогов прозорец за закотвяне на армировка
Значението на всички параметри в лявата част на диалоговия прозорец е същото, както в

предишната описана команда ‘Прекъсване на армировки’, докато дясната част на
диалоговия прозорец е запазена за изглед на избрания край на пръта. Също така типа на
закотвянето, избран от падащото меню ‘Вид закотвяне’ се изобразява с пунктирана
линия.
Съдържание на падащото меню, за избиране

на вида на закотвяне
Бутонът ‘ ’ служи за завъртане на избраната котва спрямо оста на пръта.
215
Бутон за завъртане на котвата, спрямо оста на пръта
Ако от падащото меню ‘Вид закотвяне’ е избрана котва, съдържаща два сегмента, се
появява поле ‘d1’. В него се въвежда дължината на съответния сегмент, докато
дължината на останалите сегменти се изчислява по формулата ‘ls - d1’.
Поле, за определяне на дължината на сегмента ‘d1’
Геометрията и дължините на котва, съдържаща три сегмента се определят по подобен

начин.
След натискане на бутона ‘OK’, диалоговия прозорец се затваря и се изчертава избрания

вид кука, с оглед на въведените параметри.
Как точно работи програмата ще покажем с много прост пример, за случай на поставяне
на серия в план, като долна армировка за плоча. За начало пръта ще бъде изчертан да
достига до вътрешния ръб на средната опора – без да обръщаме внимание на
необходимото закотвяне.
216
След активиране на командата ‘Закотвяне на армировка’, вече изчертания прът може

лесно да бъде продължен над средната опора, на зададена дължина, отговаряща на
закотвяне в натискова зона.
От така редактирания прът ще бъде създадена правилната серия в план. Разбира се

трябва да се спазва тази последователност на изпълнение на командите. Всъщност не би
представлявало проблем първо да бъде създадена серията и след това да се изпълни
командата за закотвяне на армировката.
217
Командата за закотвяне на армировките ще бъде често използвана в случай на директен

импорт на армировките, от програмата за изчисляване на строителни конструкции, за
горна зона на плочите, поради сложността на армирането на горни зони на плоча, за
разлика от долните зони, които са ясно определени от ръбове на плочата, греди и т.н.
Поради тази причина е по-лесно първо да се покрият зоните, където армировката е
необходима по изчисление, и чак тогава всички армировки да бъдат удължени с
необходимата дължина, чрез използване на командата ‘Закотвяне на армировка’.
7.6. Вмъкване на сегмент

Тази команда позволява вмъкване на ‘grip’-точка на произволно място в пръта. По
този начин, армировка, съставена от един сегмент се разделя на два сегмента.
Активирането на която и да е от двете команди ‘Нов сегмент – след’ или ‘Нов сегмент –
преди’, които се показват в падащото меню, при натискане на десен бутон на мишката
върху текущия сегмент от пръта, в полето за изглед на армировките на диалоговия
прозорец на командата ‘Списък позиции’, би дало същия ефект. Разликата е в това, че там
новият сегмент се вмъква в информацията за пръта, а тук самия сегмент се разделя на два
нови. След избиране на командата ‘Вмъкване на сегмент’, от падащото меню ‘ArmCAD
► Армировка’, или от иконата , програмата ще поиска посочване на точка, в която ще
бъде вмъкнат новата ‘grip’-точка.
Референтна точка:
1. LM
Избиране на базова точка
След посочването на точката, програмата ще прекрати командата и новата ‘grip’-точка ще

бъде вмъкната на желаната позиция.
218
Новата ‘grip’-точка е вмъкната на избраната позиция
При селектиране на така създадената ‘grip’-точка, лесно може да се променя геометрията

на избраната армировка.
219
7.7. Изтриване на сегмент

Тази команда има противоположно действие на командата ‘Вмъкване на сегмент’.
С други думи, след избиране на командата ‘Изтриване на сегмент’ от падащото меню
‘ArmCAD ► Армировка’, или от иконата , програмата ще поиска от командния ред да
изберете сегмента, който желаете да изтриете.
Селектирайте обект:
1. LM
Избиране на сегмент от пръта, за изтриване
След като селектирането е приключено, с изтриване на избрания сегмент програмата ще

промени геометрията на позицията, към която принадлежи избрания прът. С други думи,
така изтрития сегмент се изтрива от всички пръти, принадлежащи на избраната позиция.
220
Избрания сегмент е изтрит
В случай, че се налага да бъде променена геометрията на само един прът от позицията,

трябва преди това да му бъде сменена позицията, чрез командата ‘Промяна на позиции’, и
чак тогава да се пристъпи към изтриване на сегменти.
Активирането на командата ‘Изтриване на сегмент’, която се показва при натискане на

десния бутон на мишката в полето за изглед на армировката на командата ‘Списък
позиции’ има същия ефект.
221
8. ЧЕРТАНЕ НА АРМИРОВЪЧНА
МРЕЖА
Мрежите представляват самостоятелна част от програмата и всички команди за
работа с армировъчни мрежи се намират в падащото меню ‘ArmCAD ► Мрежи’. По време
на изготвяне на Спецификацията има отделна част, която показва само данните за
армировъчни мрежи. Ако на един чертеж имате и обикновена армировка и армировъчни
мрежи, препоръчително е за прегледност на чертежа и евентуално разделно печатане на
хартия, преди поставянето на мрежите, като текущ да поставите ‘Layer’ (който е запазен
само за показване на мрежи).
По принцип има два начина за поставяне на мрежи. Единият е поотделно поставяне,

когато един по един лист мрежи се поставят на желаното място на чертежа, а другият е
серийно поставяне на няколко мрежи вътре в зададен контур. В серийния начин на
поставяне на мрежа се определя контур на областта, вътре в който е необходимо да се
постави една и съща позиция армировъчни мрежи, а програмата сама ги разпределя на
базата на зададени размери на мрежи, застъпвания и определения начин на поставяне.
Има и трети начин когато мрежите се представят със символа на пунктирана линия в
напречно сечение.
8.1. Самостоятелно поставяне на мрежа

Използвайки командата ‘Самостоятелно поставяне на мрежа’ ви позволява да
поставите самостоятелни листове мрежа един по един на желано от вас място в чертежа.
Избирането на тази команда става от ‘ArmCAD ► Мрежи’ или чрез кликване върху
иконата се отваря следния диалогов прозорец.
Диалогов прозорец за ‘Самостоятелно поставяне на мрежа’
В дясната част на диалоговия прозорец има пространство за показване на подредбата на

цялата мрежа, която се поставя с тази команда, от друга страна котата съответства на
текущото състояние, като тези параметри се намират горния ляв ъгъл на диалоговия
прозорец.
222
Част от диалоговия прозорец запазен за съдържанието на котата
Който и да е от предварително дефинираните оразмерителни стилове може да стане

текущ с помощта на затворения списък ‘Кота’,а от прозореца за редактиране ‘Коментар’
ви дава възможността за поставяне на произволен коментар (горна зона, долна зона и
т.н.). В допълнение на за избор на произволен коментар, чрез кликване с мишката върху
стрелката ви се показват като списък предварително дефинирани коментари. Която и да е
предварително дефинирана позиция кофраж може да стане текуща от затворения списък
‘Кофраж’, докато всички налични и не налични позиции, които съответстват на текущата
позиция са показани в затворения списък ‘Позиция’. Заетите позиции са отбелязани със
символа ‘+’, който е поставен пред обозначението за пореден номер, така че при
самостоятелно и серийно поставяне на мрежи от списъка може напълно равноправно да се
избере едното от двете (свободна и заета) позиция армировка. При обикновената
армировка не е така, а има отделни команди за поставяне на нови позиции, и за
определени преди това съществуващи позиции. Причината е в това, че при обикновените
армировки всяка различна геометрия на армировъчния елемент, независимо от това, че
има същият диаметър, трябва да бъде обозначена с друг пореден номер на позиция,
докато при позиционирането на мрежи нейните различни размери не налагат промяна на
поредния номер на позициите, а само на избрания вид мрежа.
Тъй като програмата предвижда една позиция армировъчна мрежа да може да се състои
от произволен брой застъпени мрежи, но най-много от три различни вида мрежа, там има
три затворени списъка (‘M1’, ‘M2’, ‘M3’) и три прозореца за редактиране (‘n1=’, ‘n2=’,
‘n3=’) в частта на диалоговия прозорец ‘Тип мрежа’ с които се определя състава на
позицията армировъчна мрежа.
223
Част от диалоговия прозорец за дефиниране състава

на позицията армировъчна мрежа
Една от предложените типове мрежи може да се избере от затворения списък, докато броя
еднакви листове избрана мрежа (които се поставят един върху друг) се определят в
съответния прозорец за редактиране. Вие можете да дефинирате сами съдържанието на
списъка, който предлага различни видове армировъчни мрежи и ги пригодите към своите
нужди, като използвате командата ‘Стандартна библиотека с мрежи’ (виж гл. ‘10.3’). В
началото на затворените списъци ‘M2’ и ‘M3’ има празно поле което показва, че никоя от
мрежите в списъка не е избрана и в такъв случай прозорците за редактиране отговарящи
за тях ‘n2=’ или ‘n3=’ ще бъдат неактивни. От тук следва, че ако дадена позиция се
състои от един вид мрежи, тогава е необходимо да изберете желаната от вас мрежа от
затворения списък ‘M1’ и евентуално да зададете бройката на този вид мрежа, която се
поставя една над друга в прозореца за редактиране ‘n1’. Тук трябва да оставите празни
полета в затворените списъци ‘M2’ и ‘M3’. От друга страна, ако позицията армировка се
състои, например от два различни вида мрежи, вие трябва да изберете желания вид
мрежа от затворения списък ‘M2’ и ако е необходимо да зададете по-голяма стойност от
предложената по подразбиране -стойност ‘1’ в прозореца за редактиране ‘n2=’. Ще
обърнем внимание, че данните за третия вид мрежа ‘M3’ и ‘n3=’ ще бъдат недостъпни за
редактиране, докато има празно поле ‘M2’ в затворения списък.
Размерите на целия лист и застъпването, които ще бъдат валидни за дадена позиция на

армировъчната мрежа, са определени със стойности в следните прозорци за редактиране:
‘B =’ ширина на целия лист мрежа

‘L =’ дължина на целия лист мрежа
‘dB =’ размери на застъпването по посока на широчината на листа
‘dL =’ размери на застъпването по посока на дължината на листа
224
Прозорци за редактиране на размерите на целия лист и застъпването
Програмата по подразбиране приема стойности, които са прибавени избрания вид мрежа

от списъка ‘M1’ от библиотеката със стандартни листове и застъпване. Промяната е
позволена, чрез задаване на нови стойности в съответните прозорци за редактиране.
Трябва да се отбележи, че ако позицията се състои от различни видове мрежи, те
всичките ще имат същите размери и ще съответстват на поставените стойности в
прозорците за редактиране ‘B=’, ‘L=’, ‘dB’ и ‘dL’.
В допълнение на тази алтернатива за определянето на желани стойности директно във

всеки от прозорците за редактиране, програмата също ви дава възможността и да отидете
на чертежа. От дясно на тези прозорци за редактиране се намира бутона ‘!’, с
активирането на който се отива на чертежа и се прави избор на две точки, разстоянието
между които ще определи необходимата стойност.
Командно поле с което се отива директно на чертежа
Прозореца за редактиране ‘α=’ и бутоните за превключване ‘B’и ‘L’, са част от

диалоговия прозорец ‘Наклон на мрежата’, са предвидени за чертане на проекция на
мрежата която е, в процес на конструиране, поставена под ъгъл който определя наклона
(например по време на създаване на стълбище). В такъв случай трябва да се въведе
ъгъла на наклона на мрежата която изготвяме в прозореца за редактиране ‘α=’ и чрез
избора на един от двата предложени бутона, вие ще определите дали мрежата ще се
наклони спрямо широчината (‘B’) или спрямо дължината (‘L’). На базата на въведените
данни, програмата ще пресметне размерите на проекцията на мрежата, която ще бъде
поставена на чертежа. По-нататък ще отбележим, че действителните размери, а не тези
225
на проекцията ще бъдат използвани при котиране на текста, също така и по време на

изготвяне на Спецификацията.
Частта от диалоговия прозорец за определяне наклона на мрежата

(30° е наклона на мрежата – по посока на ширината на листа)
С помощта на отметката ‘Двустранно’ имате възможност в съдържанието на котата,

преди броя на избраните видове мрежи се поставя символа ‘±’ или друг символ определен
от текущия стил на котиране, който отбелязва, че на даденото място мрежите се поставят
едновременно в двете зони (програмата ще удвои количеството мрежи в по време на
изготвяне на спецификацията).
Отметката ‘Спецификация’ е поставена по подразбиране, което означава, че

определеното количество от пръти ще бъде включено ще бъде включено към общото за
избраната позиция мрежа в курса на изготвяне на Спецификацията.
Бутона ‘Диагонал’, който се намира под показаната мрежа е запазен за една от двете
възможни посоки на диагонала, на който се изписва съдържанието на котата на чертежа.
Бутон който определя посоката на диагонала
Трябва да се отбележи, че ако изберете неактивна позиция от списъка с позиции, вие

няма да имате възможността за промяна на размерите нито на избрания тип мрежа нито
на тяхното количество, с промяната на тези данни, характера на предварително
дефинираното позиция мрежа ще се промени също. Цялата тази информация в диалогови
226
прозорец ще бъде активна за редактиране и ще позволява промяна, която ще

удовлетворява текущите нужди на чертежа.
След активирането на бутона ‘OK’, програмата ще затвори диалоговия прозорец и ще

поиска от командния ред да дефинирате мястото на мрежата в чертежа.
Референтна точка (Назад) <Назад>:
По време на процедурата по дефиниране мястото мрежата в чертежа, програмата ще

предлага винаги от командния ред подопцията ‘Назад’ при което избора на последната
стъпка се анулира.
Когато вие определите мястото на референтната точка (програмата по подразбиране я

поставя в долния ляв ъгъл на вертикалния лист на мрежата за референтна) програмата
ще поиска от командния ред да определите и точката, която дефинира завъртането на
листа по отношение на хоризонта.
Точка определяща ъгъла (Назад) <Назад>:
Тъй като избраната вертикална позиция на мрежата и определянето на нейния долен ляв
ъгъл като референтен не винаги ще съответства на реалните нужди на чертежа, то
програмата от командния ред ще поиска с избиране на трета точка да определите
ориентацията на поставяне на дадената мрежа.
Ориентация (Назад) <Назад>:
В зависимост от мястото на мишката в момента, програмата в ‘drag modе’ ще начертае

една от възможните осем позиции, които мрежата може да заеме на чертежа.
227
Възможни места на мрежата, поставена в хоризонтално направление
На горните фигури са показани възможните позиции на мрежата, която се поставя в

хоризонтална посока. Същите правила са в сила и когато тя е завъртяна по отношение на
хоризонталата. Номер 1 показва референтната точка; номер 2 отбелязва ъгъла на
наклона; номер 3 дефинира ориентацията на дадения лист. От всичко казано, дотук може
да се направи заключението, че при избирането на първите две точки няма нужда да се
съобразявате с вертикалния изглед на мрежата, който програмата по подразбиране е
избрала. Това което е важно само, че избраната референтна точка на чертежа
представлява само единият ъгъл на мрежата, а точката, която определя нейната посока
наклон спрямо хоризонталата, следва посоката на един от нейните ръбове. С
допълнително избиране на ориентация, мрежата лесно ще заеме желаното място. С
допълнително избиране на ориентация, мрежата лесно ще заеме желаното място.
Със селектирането на поставената мрежа на чертежа, на базата на поставени ‘grips’ ясно

се вижда, че контурът на мрежата е свързан в един блок с котата.
228
‘Grips’ по целия мрежов лист
С преместването на ‘grips’, размерите на поставената мрежа могат да се увеличават и

намаляват, мястото на котата лесно може да се променя. В случай, че увеличите контура
на поставената мрежа, програмата вътре в новата ще прибави нови мрежи с еднакво
обозначение на позицията, така че ще получите същия ефект, както и когато ползвате
командата за серийно поставяне на мрежи.
Създаване на мрежи чрез местене на ‘grips’
За размера на застъпването програмата ще използва данните, които са присъединени към

избраната позиция мрежа. Последователността и ъгълът на подреждане ще бъдат
229
определени от неговото място в чертежа. Обикновено с поотделеното поставяне на мрежа,

също се създава серия, която в специалната си форма, по геометрия напълно съответства
на размерите на един лист на избраната позиция армировъчна мрежа.
Ако е необходимо да се постави едно парче от мрежата, което има по-малки размери от
целия лист, тогава е много по-лесно с помощта на командата ‘Серия’ да се зададе контур,
геометрията на който е определена с размерите на даденото парче от мрежата, за която
по- подробно ще стане дума в следващата глава.
8.2. Серийно поставяне на мрежи

С използването на командата ‘Серия’ ви се позволява да автоматично да
поставяте мрежи на една позиция в произволно избран контур. След като изберете тази
команда от падащото меню ‘ArmCAD ► Мрежи’ или чрез кликване върху иконата , вие
стартирате процедурата по изчертаване на произволна полилиния, която ще определи
геометрията на контура и на командния ред ще се появи следното съобщение:
Първа точка (Правоъгълник/Окръжност):
Програмата очаква да определите първата точка от полилинията или от командния ред да

изберете една от предложените подопции, които се използват за по-лесно дефиниране на
контурите, които по-често се срещат в инженерната практика.
Процедурата по определяне геометрията на полилиния, която определя геометрията на

контура (също като подопцията ‘Окръжност’) също както при създаването на геометрия
на произволна армировка (виж глава ‘3.1’). Единствената разлика тук е след избора на
втората точка се появява подопцията ‘Затвори’ на командния ред.
Следваща точка (Дъга/Назад/Затвори) <Затвори>:
След избора на тази подопция последната определена точка и първата на тази полилиния
се свързват. По този начин определянето геометрията на контура свършва до тук.
Трябва да се отбележи, че при използването на тази команда, поставяща мрежи ви чийто

контури сегментите са пресечени не е допусната. Това означава, че процедурата по
определяне пресечните точки на полилинията, програмата няма да допусне избора на
точка която в резултат на което може да пресече сегментите на дадената полилиния. При
свързването на последната и първата точка от полилиния, резултатите при пресичане на
сегменти от дадената полилиния след избора на подопцията ‘Затвори’ командата ще
постави своя край.
След избора на подопцията ‘Правоъгълник’ програмата ще поиска от командния ред да

определите първия ъгъл на правоъгълната област.
Първи ъгъл (Център/Ивица):
След избора на тази точка, програмата ще поиска да определите срещуположния ъгъл на

правоъгълната област с което мрежата се счита за поставена.
Противоположен ъгъл:
По време на преместването на маркера програмата постоянно ще изчертава в drag mode

правоъгълника чийто диагонал е определен от мястото на курсора в момента. С избора на
втория ъгъл на правоъгълника контурът ще бъде напълно определен.
230
Вероятно се забелязали, че след избора на подопцията ‘Правоъгълник’ на командния ред

се появява неговата подопция ‘Център’. Това е удобен начин за определяне на
произволен правоъгълник, когато искаме неговата средна точка (пресичане на
диагонали), да бъде поставена в определено място на чертежа. С избирането на тази
подопция програмата ще поиска от командния ред да определите мястото на точката, в
която ще се пресекат диагоналите на правоъгълника.
Център на правоъгълника
След като е избран центъра на правоъгълника, програмата ще поиска да определите

точката, която дефинира неговия единствен ъгъл.
Ъгъл:
Тук също програмата ще изчертае в drag mode правоъгълника, чиято геометрия

съответства на мястото на маркера в момента.
За начертаване на правоъгълника програмата предвижда още един начин. С други думи

когато изберете подопцията ‘Правоъгълник’ от командния ред, освен подопцията ‘Център’
се появява и подопцията ‘Ивица’. С активирането на която програмата ще поиска от
командния ред да зададете най-напред първата точка,
и след това крайната точка на средната линия на правоъгълника.
Втора точка:
След като определите средната линия на правоъгълника, програмата ще изчертае в drag

mode правоъгълник, геометрията на който съответства на мястото на курсора в момента и
следващото искане от командния ред е да изберете точка от чертежа, която да определи
ширината на ивицата или чрез избора на подопцията ‘Ширина’ ще зададете желаната
стойност от клавиатурата.
Трета точка (Ширина):
Този начин се среща често при поставянето на мрежи в горната зона над стена или греда,
чието място определя средната линия на правоъгълната област.
Независимо от това, по кой от описаните начини сте определили контура на областта,

веднага след нейното затваряне програмата автоматично ще отвори диалогов прозорец за
определяне на цифрови данни за серията мрежи.
231
Диалогов прозорец за дефиниране на цифрови данни за серията мрежи
Повечето показани параметри имат същото значение, както в предходното описание на

командата за ‘Самостоятелно поставяне на мрежа’, с която се поставят мрежите
поотделно, освен това тук са прибавени и данните, които са необходими за правилното
създаване на серия мрежи на една и съща позиция. Ще отбележим, че тук от списъка
позиции могат да се избират и свободни и заети позиции, защото както вече подчертахме,
поредният номер на позицията не е определен от размера на даденото парче на мрежата
на чертежа, а само от вида на мрежа и от размера на целия лист от която може да се
скрои даденото парче.
По време на поставяне на мрежите трябва да се изпълни условието, че те трябва да се

застъпват в двете посоки, то под прозорците за редактиране (с използването на които се
размера на целия лист се дефинира) се намират и двата прозореца за редактиране ‘dB=’
и ‘dL=’ чрез които се определя размерът на застъпването в двете посоки: по цялата
ширина и дължина на листа. За размера на застъпването програмата по подразбиране
възприема стойностите, които са прибавени към избрания вид мрежа от списъка ‘M1’, но
вие можете да ги промените чрез задаване на нови стойности в съответните прозорци за
редактиране.
Прозорци за редактиране на застъпването
232
След тези прозорци за редактиране, се намира е поставен бутон който изпраща директно
на чертежа (‘!’) както и бутона ‘n’ с използването на който стойността на застъпването се
изчислява на базата на определеното число за целия лист, който програмата ще постави
по посока на съответния негов размер.
Бутони за определяне на числото на целите листове
След активиране на бутона ‘n’ който е след прозореца за редактиране ‘dB=’ се отваря нов
диалогов прозорец:
Диалогов прозорец за определяне

на числото на целите листове
Прозореца за редактиране ‘nB=’ се използва за определяне на броя цели листове, докато

пресмятането на застъпването за въведения брой листове е замразен ‘dB=’. Броя цели
листове, които позволяват препокриване по посока на ширината на листа са показани
след прозореца за редактиране ‘nB=’. Стойността на застъпване, която се прибавя към
избрания тип мрежа от списъка ‘M1’ е показана в продължението на прозореца за
редактиране ‘dB=’.
След активирането на бутона ‘OK’, текущия диалогов прозорец се затваря и изчисленото

застъпване се показва на в прозореца за редактиране ‘dB=’ намиращ се в диалоговия
прозорец за определяне на цифровите данни на серия от мрежи.
При случай когато бутона ‘n’ е след прозореца за редактиране ‘dL=’ се активира и отваря
точно същия диалогов прозорец. Като вместо прозорците за редактиране ‘nB=’ and ‘dB=’
се заменят с ‘nL=’ and ‘dL=’. В случаи, когато не можете да препокриете предварително
избрания контур, с цяло число листове в желаната посока, след активиране на бутона ‘n’
програмата ще издаде следното предупреждение.
233
Мястото показващо разположението на серията в създадения контур е запълнен избрания

тип мрежа в съответствие с правилата определени от параметрите, които са поставени в
този прозорец за редактиране. Тъй като алгоритъма за препокриване на определения
контур не е толкова елементарен и изисква известно време, който и да е от параметрите,
които засягат начина по който мрежите са поставени в определения контур е променен,
предварително поставените мрежи са премахнати от чертежа и обновяването с нови
позиции е само по искане на потребителя, чрез активирането на бутона ‘Покритие’.
Бутон за обновяване на местоположението на мрежите
Тук може да се забележи, че в серията мрежи една таблица винаги е маркирана в

различен цвят, което означава, че програмата ще приеме тази таблица за референтна и
ще позиционира мрежите в серията спрямо нейната ориентация.
Позицията на референтната таблица е ясно показана
234
Позицията на референтната таблица много рядко удовлетворява конкретните нуждите на

чертежа, чрез избора на бутона ‘Реф. таблица<’, програмата директно ще ни изпрати на
чертежа и избора ще приключи с произволното позициониране на референтната таблица.
Референтна точка (Назад) <Назад>:
Самата процедура по определяне мястото на референтната таблица напълно съответства

на вече описаната процедура на определяне на мястото на мрежата с помощта на
командата ‘Самостоятелно поставяне на мрежа’ (виж гл. ‘8.1’). След като се върнете в
диалоговия прозорец, с активиране на командния бутон ‘Покритие’, програмата ще
преподреди мрежите, спрямо новото място на референтната таблица.
Командния бутон ‘Диагонал’ е също, както и при по отделното поставяне на мрежи,

предвиден за промяна на посока на диагонала.
В частта на диалоговия прозорец ‘Отстояние’ има два прозореца за редактиране, които

служат за определяне на отместването.
Част от диалоговия прозорец за отместване на полилинията

която дефинира контура
Прозорец за редактиране ‘a=’ използван за глобално отместване, програмата отмества

цялата полилиния определя, която определя покриващата област, докато прозореца за
редактиране ‘a сег=’ се използва за отместване на текущия сегмент от полилинията.
Текущия сегмент е ясно обозначен с червен цвят в разглежданата серия. Вие можете да го
промените чрез кликване с мишката върху желания сегмент от полилинията.
235
Даденото отместване за текущия сегмент
Трябва да се отбележи, че полигоналните сегменти се отместват към вътрешността на

покриващата област, ако присъединените стойности са положителни и навън от
покриващата област, когато зададените стойности са отрицателни.
В допълнение на всички предварително описани параметри, вие можете да повлияете

върху изгледа на серията с помощта на настройката на параметрите в частта на
диалоговия прозорец ‘Покритие’.
Вече казахме, зададения контур автоматично се покрива с мрежи, като стриктно се

спазват зададените размери на застъпването, и в резултат на такъв начин на подреждане
се появяват парчета мрежа, които се поставят по ивицата на контура и представляват
някаква част от целия лист на мрежата.
Тъй като тези парчета могат да бъдат много малки, то в случай, че ивицата на цялата
мрежа се приближи до ивицата на контура, на разстояние, което е по-малко или равно на
зададения параметър ‘Толеранс’, вие можете да се поискате от програмата да не поставя
такова малко парче мрежа, чрез задаване на определени стойности в прозореца за
редактиране ‘Толеранс.’ В този случай програмата ще намали последното застъпване с
необходимия размер, за да се застъпи ивицата на дадена мрежа със зададения контур на
това място. Това е причината, че за толеранс, не може да се зададе стойност по-голяма от
половината на по-малката стойност на определеното застъпване.
236
Прозорец за редактиране за определяне на толеранса
Прилагането на този параметър ще представим с следния пример за един вертикален лист

на мрежа с размери 215x455 см, и желаем да го поставим на контур с размери 215x840
см. Умишлено избрахме пример, при който широчината на правоъгълния контур
съответства на широчината на целия лист на мрежата, за да анализираме по-лесно метода
само в едната посока. Същото важи и за другата посока и за наклонените ивици. Поради
тази причина за нагледност на примера, в двата случая за начална точка на
подреждането сме избрали долният ляв ъгъл на правоъгълния контур.
Пример за прилагане на параметъра ‘Толеранс’
В първия случай параметърът ‘Толеранс’ е бил поставен на нула, което е довело до

вмъкване на парчета мрежа широко от 80 см (зададено е застъпване от 75 см) заради
разстоянието от 5 см до ивицата на контура. Във втория случай параметърът ‘Толеранс’ е
поставен на стойност 7,5 см, така че парчето не е вмъкнато. Последната мрежа е
преместена така, че големината на последното застъпване, е поставена стойност 70 см,
237
вместо определените 75 см. За стойност на параметъра ‘Толеранс’ би могла да бъде

поставена и стойността 5 см, което също така не би довело до вмъкване на малко парче
мрежа.
Поставянето на отметката ‘Автом.’ ви се позволява да редуцирате произволно размерите

на парчетата мрежа, които са поставени по определените ивици на контура за избраната
част на целия размер на листа вземайки в предвид увеличението на последното
застъпване. С поставянето на отметката, затворените списъци ‘B’ и ‘L’ се активират, като
от тях можете да поставите за текуща една от следните стойности ‘1’, ‘1/2’, ‘1/3’, ‘1/4’,
‘1/3;1/2’, ‘1/4;1/3’. Стойността избрана от затворения списък ‘B’ представлява част от
ширината, докато стойността избрана от затворения списък ‘L’ представя дължината на
целия лист мрежа. Предложените стойности са двусмислени и просто загатват, че към
частите за дадения размер лист, програмата може да опита да намали дадения размер на
парче мрежа. С други думи, да кажем, че сме избрали ‘1/4’ от затворения списък ‘L’,
програмата ще провери за всяко парче поотделно, дали може да редуцира дължината на
всяко до на 1/4’, ‘2/4’ или ‘3/4’ от цялата дължина на листа и накрая да избере най-
малката от тези стойности. Ако нито една от тези стойности е възможна, цялата дължина
на листа ще се възприеме, като дадената дължина парче. В допълнение към
предложените стойности в началото на затворените списъци за ‘B’ and ‘L’, има празно
поле с избора на което вие можете да поискате от програмата да не променя размера на
даденото парче мрежа.
Параметъра ‘Aвтом.’
В случай, че за параметърът ‘Aвтом.’ се зададе стойност ‘0’ за толеранса контурът от

предния пример би бил покрит по следния начин:
238
Пример за прилагане на параметъра ‘Aвтом.’
В първия случай ‘1/4’ беше избрана от затворения списък ‘L’ и така сега вместо парчето
мрежа 215x80 см, размерите на сега вмъкнатото парче са 215x114 см (114 см е една
четвърт от дължината на листа). Това закръгление на размера на парчето мрежа е
направено за сметка на застъпването, което сега е 109 см (114 - 5 = 109). Във втория
случай ‘1/3;1/2’ бяха избрани от затворения списък ‘L’, така че сега вместо парчето мрежа
215x80 см, сега парчето има размери 215x152 см с които е вмъкнато (152 cm една трета
от дължината на листа) и дължината на застъпване е 147 см.
Поставянето на отметката ‘Зиг-Заг’ води до изместване на всяка друга редица мрежа,

така че мрежите се подреждат по схемата, която е обичайна при тухлени зидове. При
поставянето на отметката бутоните за превключване ‘B’ и ‘L’ се активират. Тези бутони се
за преместване в едното направление т.е. с избора на ‘B’ мрежите се преместват по
посока на ширината, докато при избора на ‘L’ се преместват по дължина на референтната
таблица. По този начин вие удовлетворявате състоянието, което това застъпване е в
противоположна посока на избраната.
239
Параметъра ‘Зиг-Заг’
След активиране на командния бутон ‘OK’ диалоговия прозорец ще се затвори, а

зададения контур ще бъде покрит с избраната позиция мрежи по същия начин, както е
показано на фигурата в диалоговия прозорец.
Серия – разположение
Тук трябва да обърнем внимание на размери на парчета мрежа с неправилна форма в

съдържанието на котата се изписват размерите на съответен правоъгълник, от който с
кроене на място може да се получи желаната форма. Освен това програмата обозначава с
допълнителни индекси всички парчета мрежа, които имат размери по-малки от размерите
на целия лист, при което парчетата с еднакви размери получават и еднакви индекси като
обозначение.
240
Отбелязване на парчетата мрежа
Тази индексация е много важна по време на изготвяне на Спецификацията, тъй като

възможна направата на план на разкрояване на мрежата. За това на базата на
поставените индекси лесно може да се определи мястото на всяко парче мрежа в
структурата.
Със селектиране на така създадената серия мрежи, ‘grips’ ще бъдат поставени на всички
ъгли на контура и на средните точки на всяка от котите, което означава, че цялата серия
се третира в програмата като един блок.
‘Grips’ в серията
Вие можете да промените контура на областта чрез разтеглянето на ‘grips’ и програмата

постоянно ще коригира мястото на подредените мрежи вътре в него, така че да
съответства на всички параметри, зададени при нейното създаване.
241
Следователно със избиране на серията няма да можете да извършите действията, които са

предвидени от програмата, които се отнасят до една мрежа в серията. Например, няма да
можете да изтриете или копирате само една мрежа, която принадлежи на серията. Ако по
време на работа се появи необходимост от такова действие, тогава е необходимо да
активирате командата ‘Extract’ (от падащото меню ‘Мрежа’), която има това
предназначение (виж гл. ‘8.8’).
8.3. Напречно сечение на мрежи

С помощта на тази команда имате възможност да покажете мястото на определена
преди това позиция армировъчни мрежи в напречно сечение. С други думи с избирането
на командата ‘Напречно сечение’ от падащото меню ‘ArmCAD ► Мрежа’ или чрез
кликване върху иконата се стартира процедурата по изчертаване на произволна
полилиния, която ще представи селектираната позиция мрежа в напречно сечение.
Първа точка (Полилиния/Окръжност):
Начинът за изчертаване на полилинията е същия, както при определяне геометрията на

произволна позиция армировка (виж гл. ‘3.1’) и няма да бъде обяснено отново. След като
е въведена последната точка от полилинията, програмата ще отвори следващия диалогов
прозорец:
Диалогов прозорец за командата ‘Напречно сечение’ на мрежа
Геометрията на предварително създадената полилиния е показана в централната част на

диалоговия прозорец, докато в лявата част има списък с всички позиции мрежи, които са
прибавени към текущия позиция кофраж. Геометрията на текущата позиция е представена
със селектирането от затворения списък ‘Кофраж’, докато избраната позиция която ще
се представи в чертежа, чрез предварително създадената полилиния може да се извърши
с кликване върху желаната позиция от списъка. За опростяване на избора от този списък,
освен избора ‘Геометрия на мрежата в сечение’ можете да поставите и една от двете
алтернативи ‘Мрежа от селектираният обект’ или ‘Всички мрежи’ като текущи.
242
Затворен списък за промяна на текущото разположение
Прозорци за редактиране, които се съдържат в частта на диалоговия прозорец

‘Полилиния’ се използват за задаване на отместване точният начин за работа с тях е
описан при командата ‘Армировка – нова позиция’ (виж гл. ‘3.1’).
Част от диалоговия прозорец за отместване на полилинията която

определя геометрията на мрежата в напречно сечение
Чрез избора от затворения списък ‘Кота’ можете да поставите като текущ един от
предварително създадените стилове на котиране. Съдържанието на котата е показано в
горния ляв ъгъл на диалоговия прозорец.
Прозореца за редактиране ‘Коментар’ ви позволява да поставите произволен в котата

(горна зона, долна зона и т.н.). В допълнение на възможността можете да поставите
произволни коментари, чрез кликване с мишката върху стрелката в този прозорец за
редактиране се появяват предварително дефинираните стандартни коментари.
243
Когато полето за отметка ‘Индекс на сечение’ е включен, полето за редактиране от

дясната му страна също става активно. То служи за указване на число за индекса за
сечение, с които програмата ще запише котата на мрежата за разкройката.
Полето за указване на стойност за индекса на сечение
Можете да добавите правоъгълна покриваща област към символите на мрежите в

напречно сечение. С други думи, когато полето за отметка ‘Покрита област’ е
маркирано, полето за указване на стойност от дясната и страна става също активно. Това
поле служи за указване на размер по другото направление за правоъгълната област, с
което се променя и изгледа на диалоговия прозорец.
Поле за указване на геометрията на покриващата област
Програмата автоматично активира полетата в зоната ‘Покритие’, а в центалната част на

диалоговия прозорец ще се представи модела.
244
Изглед на създаваната покриваща област.
В дясната част на диалоговия прозорец са отделени параметрите, които дефинират

създаваната покриваща област. Значението на тези параметри е подобно на тези от
описаните по-горе параметри от командите ‘Самостоятелно поставяне на мрежа’ (виж
гл.‘8.1’) и ‘Серийно поставяне на мрежи’ (виж гл.‘8.2’) и няма да спираме отново.
Изключение прави полето за отметка ‘Перпендикулярно’.
Параметри за определяне на стила на покриване на областта
Полето за отметка ‘Перпендикулярно’ Ви позволява да дефинирате положението на

мрежите върху покриваната област. С други думи, когато тази отметка е отмаркирана,
тогава мрежите се разпростират в направлението на символа за мрежа в напречно
сечение, докато когато е маркирана, тогава мрежите се поставят направо върху символа
за мрежи в напречно сечение.
245
Полето за отметка ‘Перпендикуляр’ определя ориентацията на мрежите
Създадена по този начин една серия мрежи ще се приема от програмата по същия начин
както би била създадена чрез командата ‘Серийно поставяне на мрежи’ (виж гл.‘8.2’).
Оттук следва, че използваният брой мрежи ще бъде включен при съставянето на
спецификацията в общия брой на мрежите за елемента, за който се изписва символа за
мрежите в напречно сечение.
След активиране на командния бутон ‘OK’ програмата ще затвори този диалогов прозорец
и всички данни ще се прибавят към създадената полилиния.
След като диалоговия прозорец се затвори, програмата ще прекрати командата или ще

започне процедурата по котиране на напречното сечение на мрежата, в зависимост от
дефинираните параметри в командата ‘Параметри’ (виж гл. ‘11.4’). В последствие можете
да котирате напречното сечение на мрежата, като използвате командата ‘Кота’ (виж гл.
‘6.1’) и процедурата по котиране е същата, като тази за котиране на пръти в надлъжно
сечение.
246
Мрежа в напречно сечение
8.4. Поставяне на отвори в мрежите

Тъй като в практиката често има отвори в плочите и стените, които могат да имат
напълно произволна форма е предвидена командата ‘Отвор’ тя има за цел допълнително
коригиране на начертания преди това контур покрит с мрежи. Следователно, ако имаме
отвор (един или няколко) площта, която се покрива с мрежи с еднаква позиция, първо се
определя контурът, така че мрежите се поставят върху отвора, след което премахвате
частите, които са излишни като използвате тази команда. След избора на тази команда се
от падащото меню ‘ArmCAD ► Мрежи’ или чрез кликване върху иконата вие ще
стартирате процедурата по определяне на напълно произволна полилиния, която ще
определи геометрията на отвора, който се поставя.
Първа точка (Правоъгълник/Окръжност/Изтриване):
Пътят за определяне на геометрията на отвор е същия, като при дефиниране на серия

мрежи поради тази причина няма да се обяснява отново тук, докато подопцията
‘Изтриване’ ще бъде разгледана в края на тази глава. При стени и плочи не се поставят
отвори в края на контура,но ако все пак се постави отвор в края на контура програмата
ще коригира формата на външния контур, отворите могат и да се отместват на определено
разстояние спрямо полилинията, която очертава отвора. След въвеждането и на
последната точка от полилинията програмата автоматично ще започне процедурата по
определяне на отвора вместо край на командата на командния ред ще приеме следния
вид.
Отстояние:
Програмата сега очаква от вас да въведете желаната стойност за отместване или да

поставите край на командата, чрез кликване с десен бутон на мишката. Вие можете да
определите отместването, като въведете стойност направо от клавиатурата или с избор на
две точки от чертежа, като разстоянието между тях ще дефинира необходимата стойност.
247
В случай, че изберете последната възможност, след избора на първа точка, програмата

ще поиска от командния ред да определите втората точка.
Отстояние: Определяне на втора точка:
След като определихте стойността, също трябва да покажете от коя страна на

предварително определения контур искате да стане отместването това става, чрез избор
на точка от чертежа. В същото време, това ще постави край на командата.
Страна на отстоянието:
Програмата ще промени поставената серия мрежи така, че ще премахне всички части от

мрежи, които се застъпват със зададената геометрия на отвора.
Поставяне на отвор
С избора на такава променена серия,ще забележите, че програмата поставя ‘grips’ в

точките които определят геометрията на отвора.
248
‘Grips’ на серия в която е поставен отвор
С промяната на мястото на ново поставените ‘grips’ естествено, можете допълнително да

влияете и на формата на самия отвор. На края ще обърнем внимание, че отворите могат
да се поставят и на цели мрежи, които са поставени с помощта на командата ‘Цяла’.
Изтриване на отвори
Подопцията ‘Изтриване’, която се появява на командния ред след активирането на

командата ‘Отвор’ ви позволява да премахнете от чертежа предварително създаден отвор
в мрежите.
Първа точка (Правоъгълник/Окръжност/Изтрий):
След избора на тази подопция, командния ред ще придобие следния вид:
Селектирай отвор в мрежата:
Сега програмата очаква да изберете от чертежа отвора, който искате да премахнете, това
става чрез кликване с мишката.
249
1. LM
Избиране на отвора за изтриване в серията
След като селекцията е завършена, програмата ще премахне отвора от чертежа т.е.

серията ще изглежда така както преди да се постави отвора.
Серията след изтриване на отвора
250
8.5. Списък позиции за армировъчни мрежи
С избирането на командата ‘Списък позиции’ от падащото меню ‘ArmCAD ►

Мрежи’ или чрез кликване върху иконата се отваря следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец при задействане на командата ‘Списък позиции’
Списък с всички позиции мрежи, които са били присъединени към текущата позиция
кофраж са показани в лявата част на тази диалогов прозорец. Начинът на работа със
списъка позиции мрежи и командните полета е съвсем същия, както и при ‘Списък
позиции’ за обикновена армировка (виж гл. ‘7.1’).
Изгледа на селектираната позиция от списъка е показана в дясната част на диалоговия

прозорец, докато всички цифрови данни, които са били присъединени преди това към
тази позиция са показани в най-долната й част.
За по-лесно откриване на определени позиции и в този диалогов прозорец над фигурата,

която показва геометрията на мрежата се намира затворен списък, чрез който можете да
изберете един от трите начина по който може да изглежда избраната позиция.
Размерите на листа се показани в прозорците за редактиране ‘B=’ и ‘L=’, докато състава

на текущата позиция армировъчна мрежа се намира в затворените списъци ‘M1’, ‘M2’,
‘M3’ и прозорците за редактиране ‘n1=’, ‘n2=’, ‘n3=’. Начинът за работа с тези
параметри е точно същия, както преди това описаната команда ‘Самостоятелно
поставяне на мрежа’ (виж гл. ‘8.1’).
Над командния бутон ‘OK’, се намира прозореца за редактиране ‘Добавено количество’,

чрез който можете за дадена позиция мрежи да добавите допълнителен брой цели мрежи,
които не са представени в чертежа. Такова определяне на допълнителни количества най-
често има приложение при конструктивни елементи, които на чертежа не се показват в
плана, а само в надлъжно или напречно сечение. Тогава при активиране на командата
‘Самостоятелно поставяне на мрежа’ (виж гл. ‘8.1’). трябва на произволно място в
чертежа да се постави дадената позиция мрежа и веднага след това да се изтрие от
чертежа. Вие можете да покажете мястото на така създадената позиция мрежа в
конструкцията с помощта на командата ‘Напречно сечение на мрежи’ (виж гл. ‘8.3’).
покажете символа, който е предвиден от програмата, а след това, чрез задаване на
251
допълнителни количества в този диалогов прозорец, регулирайте необходимия брой цели

листове, за да се получат верни данни при изготвяне на Спецификацията.
Прозорец за редактиране в който се задава

допълнително количество
Полето за отметка ‘Самостоятелно разкрояване за всеки кофраж’ Ви позволява да

определяте начина, по който програмата ще създаде дизайн на разкрояване на мрежите в
спецификацията. С други думи, когато полето за отметка е отмаркирано, тогава
спецификациите за всеки кофраж се правят поотделно, докато когато е маркирано,
дизайна за разкрояване включва целия набор кофражи. (виж гл. ‘12.9’ ‘Групиране на
кофражите’).
Полето за отметка за определяне начина на създаване

на разкрайката на мрежите
При промяна на полето за отметка ‘Самостоятелно разкрояване за всеки кофраж’ и

потръждаването с бутона ‘ОК’ програмата ще извади следното предупреждение и ще
252
актуализира индексите на разкройките според новия дизайн, което е и наложително

съобразно тази промяна.
8.6. Промяна на обект и позиция

За промяна на дадена армировъчна позиция мрежа се избира същата команда,
която служи за промяна на обикновена позиция армировка. След избирането на
командата ‘Промяна на позиции’ от падащото меню ‘ArmCAD’ или чрез кликване върху
иконата програмата ще поиска от командния ред да селектирате в чертежа обекта,
който желаете да промените.
С избирането на тази команда информацията може да се променя както индивидуално,

така и групово, след избора на първа мрежа, програмата ще продължи да иска от
командния ред да селектирате мрежа – докато натиснете ‘Enter’ или кликнете с десен
бутон на мишката, което поставя край на процедурата по селектиране.
Ако изберете само една мрежа от чертежа, се отваря следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец за промяна на позицията на мрежата
В лявата част на диалоговия прозорец е запазена за показване на селектираната мрежа,

докато затворения списък ‘Кофраж’, който се намира в горния десен ъгъл на диалоговия
прозорец служи за поставяне на която и да е предварително създадена позиция, като
текуща.
Числата за всички позиции, които са свободни и заети за избрана позиция кофраж са

показани в затворения списък ‘Позиция’. По този начин, вие можете да присъедините
която и да е от тях към селектираната мрежа. Изключение прави само, когато е избрана
253
мрежата в напречно сечение и след това само заетите позиции се показват в този
затворен списък.
Затворен списък за избор на позиция
Ако от списъка позиции изберете нова позиция, с активиране на командния бутон ‘OK’
програмата ще създаде в списъка позиции на мрежи ново зададената позиция, цифровите
данни на която ще бъдат определени със селектираната мрежа, а позицията. От друга
страна, ако изберете съществуваща позиция (символа ‘+’ до самото число отбелязва, че
тази позиция съществува вече в този списък) и диалоговия прозорец ще промени вида си.
Тъй като избраната мрежа и селектираната позиция най-често имат различни цифрови
данни и с избора на един от двата критерия, които са изписани над командния бутон ‘OK’,
определят дали избраната мрежа ще приеме или промени цифровите данни на позицията
към която ще се добави след като дефинирате промяната.
Критерии, които дефинират начина по който селектираната

позиция мрежа се променя при съществуваща позиция
Селекцията на желания критерий се извършва, чрез кликване с мишката върху един от

превключващите бутони или върху текста след тях и след активирането на командата ‘OK’
програмата ще затвори диалоговия прозорец и ще обнови чертежа след извършената
промяна. Когато е избрана мрежа в напречно сечение, програмата автоматично ще добави
254
към нея цифровите данни на селектираната позиция вместо да ни предлага тези

критерии.
В случай, че изберете няколко мрежи на чертежа, програмата ще отвори същи диалогов

прозорец, като за една мрежа. Тук данните които не са еднакви за всички избрани мрежи
няма да бъдат показани.
Диалогов прозорец за промяна на мрежи които са групово селектирани.
В процедурата на избор на мрежи които принадлежат на различни кофражи, затворения

списък ‘Позиция’ ще остане замразен докато не си избере желана позиция кофраж от
затворения списък ‘Кофраж’.
Ще обърнем внимание, че с помощта на тази команда се променят само избраните мрежи,

а не всички мрежи, които се съдържат в дадена позиция т.е. позициите, които към които
предварително избраните мрежи принадлежат ще останат непокътнати в списъка позиции.
8.7. Редактиране на мрежи (РЕДАКТИРАНЕ)

Освен промяната на геометрията в чертежа е възможна промяната на данни,
които са дефинирани в диалоговите прозорци за всички създадени мрежи и промяната с
поставените ‘grips’. За това предназначение е предвидена универсалната команда
‘Редактиране’, която се избира от падащото меню ‘ArmCAD’ или чрез кликване върху
иконата и се появява следното съобщение на командния ред:
С активирането на тази команда информацията може да се променя както групово, така и

индивидуално, след избора на мрежа или серия мрежи, програмата ще продължи да иска
от командния ред да селектирате обекти, докато не поставите край на процедурата по
селектиране, чрез натискане на клавиша ‘Enter’ или чрез кликване с десен бутон на
мишката. Тъй като и при по отделното поставяне на мрежи с помощта на командата ‘Цяла’,
всъщност се създава серия, която напълно съответства на размерите на един лист на
избраната позиция мрежа. Затова след селектирането на мрежи (без значение по какъв
255
начин се поставени) винаги се отваря диалогов прозорец за промяна на цифровите данни

за серията мрежи.
Ако изберете от чертежа само една мрежа, се отваря следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец за самостоятелно редактиране на мрежи
Този диалогов прозорец работи по същия начин, като диалоговия прозорец който се
отваря при активирането на командата ‘Серия’ (виж гл. ‘8.2’). Поради, което начина на
работа няма да бъде обясняван отново.
В случай, че изберете няколко мрежи на чертежа, програмата ще отвори същи диалогов

прозорец, като за една мрежа. Тук данните които не са еднакви за всички избрани мрежи
няма да бъдат показани (отметки, които не са в същото състояние за всички избрани
мрежи ще бъдат специално маркирани).
Диалогов прозорец за редактиране на мрежи които

са групово селектирани
256
По време на редактиране на групата данни, прозорците за редактиране за определяне на

отстоянието, ‘Толеранс’ и командните бутони ‘Реф. таблица <’ и ‘n’, стават неактивни за
промяна, докато промяната на позиция кофраж и позиция армировка се активират в
зависимост от избраните мрежи в чертежа. С други думи, ако изберете мрежи, които
принадлежат на различни позиции армировка или различни позиции кофраж, затворените
списъци ‘Кофраж’ и ‘Позиция’ ще останат замразени т.е. не могат да се променят. При
това положение ще трябва да използвате командата ‘Промяна на позиции’ ако искате да
промените тези данни (виж гл. ‘8.6’).
След активиране на командния бутон ‘OK’ само тези данни, които ясно са показани в
диалоговия прозорец ще се добавят към всички предварително избрани случаи, докато
другите (празните и затъмнени полета) ще останат непроменени.
Редактиране на мрежи в напречно сечение
Като изберете символа показващ напречно сечение на мрежа в чертежа, програмата ще

отвори следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец за редактиране на мрежи в напречно сечение
Този диалогов прозорец работи по същия начин, като диалоговия прозорец който се
отваря при създаване на мрежи в напречно сечение (виж гл. ‘8.3’). Ще обърнем внимание
на едновременното редактирането на няколко мрежи в напречно сечение, които
принадлежат на различни позиции, вие няма да може да промените маркираната позиция
нито позицията кофраж на която избраните мрежи принадлежат.
8.8. Преобразуване на серии в отделни мрежи

(EXTRACT)
Тъй като данните за всички мрежи в създадената серия са уникални и се водят
като един блок, то селектирането на която и да е от мрежите в серията, автоматично ще
бъдат селектирани и другите мрежи, които принадлежат към тази серия. Това означава,
че всички действия, които са предвидени в програмата ще бъдат извършени върху цялата
серия мрежи и в случай, че искате да ги премахнете или копирате само една от тях, няма
да можете да направите това, ако предварително не сте разгрупирали дадената серия в
257
‘ArmCAD’ с командата ‘Extract’. След активирането на тази команда от падащото меню

‘ArmCAD ► Мрежи’ или чрез кликване с мишката върху иконата програмата ще
поиска от командния ред да изберете една от двете ви предложени опции.
Таблица от мрежи. Изберете операция (Самостоятелно/Групово):
Опцията ‘Самостоятелно’ служи за самостоятелно избиране на мрежа от дадена серия,

докато опцията ‘Групово’ е за избиране на селектиране група от мрежи.
Самостоятелно
След като избрахте опцията ‘Самостоятелно’, програмата ще поиска от командния ред, да

изберете мрежа, която разгрупира от серията на която принадлежи.
Избери лист мрежа:
1. LM
Избор на мрежа с ‘Extract’
След като селектирате желаната мрежа, програмата ще постави отвор на нейно място в
съществуващата серия и ще се създаде нова серия, геометрията на която съответства на
геометрията на избраната мрежа. Програмата ще продължава да бъде в процедура на
селектиране, докато с натискане на клавиша ‘Enter’ или с клик на десния бутон на
мишката не отбележите края на тази команда. По този начин практически, с всяко
селектиране на мрежа, винаги от една серия ще получавате две нови. На чертежа няма да
забележите никакви промени; все още, чрез клик с мишката върху някоя от
селектираните преди това мрежи, можете, на базата на поставените ‘grips’, ясно да видите
какво е извършила програмата.
258
Нова серия мрежи - създадена с командата ‘Extract’
От всяко парче мрежи вътре, в създадената преди това серия, програмата е направила
нова серия, която по контур напълно съответства на даденото парче мрежа, така че след
като го селектирате, върху тази малка серия могат да се извършат всички действия, които
са предвидени в програмата.
Групово
Както преди това беше казано, с използване на командата ‘Групово’ избраната серия ще
бъде разгрупирана от дадената серия. След което, командния ред приема следния вид:
Програмата сега очаква вие да изберете желаната група мрежи от дадената серия, като
дефинирате правоъгълна област. Процедурата по определяне на правоъгълна област е
същата, като при командата ‘Серия’, като изберете подопцията ‘Правоъгълник’ от
командния ред (виж гл. ‘8.2’) – няма да бъде обяснявана отново тук.
259
Група мрежи избрана чрез правоъгълна област
Програмата избира всички мрежи, които са напълно разделени от чрез зададената

правоъгълна област и създава нова серия с тях, поставяйки отвор на мястото на
съществуващата серия. Програмата ще продължава да бъде в процедура на селектиране,
докато с натискане на клавиша ‘Esc’ не отбележите края на тази команда. Ако на чертежа
кликнете с мишката върху някоя от селектираните преди това мрежи, можете, на базата
на поставените ‘grips’, ясно да видите какво е извършила програмата.
Новата серия мрежи създадени чрез избора на група мрежи.
260
8.9. Съединяване контура на мрежи

Командата ‘Съединяване контура на мрежи’ има противоположния ефект на
предходно описаната команда ‘Extract’ т.е. използването на тази команда ви позволява
да групирате заедно няколко серии мрежи,като обединява разделената серия. След
избора на командата от падащото меню ‘ArmCAD ► Мрежи’ или чрез кликване върху
иконата програмата ще поиска от командния ред да изберете серии мрежи които
искате да съедините.
Селектиране на мрежа:
След като изберете серия мрежи, програмата все още няма да е приключила процедурата
по селектиране, докато не натиснете ‘Enter’ или чрез десен клик с мишката, поставите
края на процедурата. Когато се групират само серии,чиито размери се припокриват и са
създадени от еднаква позиция мрежа, при завършване на процедурата по селектиране,
програмата ще създаде нов контур от всички избрани контури, които удовлетворяват тези
изисквания и ще покрие с мрежи дадената позиция. Програмата ще се подчини на всички
правила за покриване (размер на застъпването ‘Toлеранс’, ‘Автоматичен’ ...) заедно с
позицията на референтната таблица, чрез която серията е селектирана първоначално. Ако
кликнете с мишката върху предварително избраните серии ще имате възможността да
видите сериите, които бяха групирани заедно в нова серия мрежи на базата на
поставените ‘grips’.
8.10. Промяна на посоката на диагонала

(ДИАГОНАЛ)
Тъй като посоката на диагоналите, върху които се изписва съдържанието на
котата, се поставя едновременно за цялата серия мрежи – т .е. при създаването и
редактирането на серията всички диагонали имат еднаква посока, то може да се случи да
имате нужда да промените посоката на диагонал само на отделна лист, за да бъде по-
прегледно. За да не се налага само по тази причина да разгрупирате мрежи с помощта на
командата ‘Extract’, разработена е командата ‘Диагонал’ която на произволно селектиран
лист на мрежа последователно поставя една от възможните две посоки на диагонала.
След избора на тази команда от падащото меню ‘ArmCAD ► Мрежи’ или чрез кликване
върху иконата програмата ще поиска от командния ред една от двете предложени
опции.
Промяна на ориентацията на диагонала. Изберете операция (Самостоятелно/Групово):
Опцията ‘Самостоятелно’ служи за промяна на посоката на диагонала само на един лист

мрежа, докато опцията ‘Групово’ променя посоката на всички избрани групово листове
мрежи.
Самостоятелно
След като избрахте опцията ‘Самостоятелно’ програмата ще поиска от командния ред, да

изберете лист мрежа на която искате да промените посоката на диагонала.
Избери лист мрежа:
261
1. LM
Избраният лист мрежа
След селектиране на желания лист, програмата автоматично ще промени посоката на

диагонала и ще остане в процедура на селектиране, докато с натискане на клавиша
‘Enter’ или с клик на десния бутон на мишката, не отбележите края на тази команда.
Позицията на диагонала на селектирания лист мрежа е променен
262
Групово
Опцията ‘Групово’ служи за промяна посоката на диагонала на избрана група листове

мрежа. След избирането им, командния ред придобива следния вид:
Програмата очаква от вас да изберете желаната група мрежи селектирана чрез

правоъгълна област. Процедурата по дефиниране на правоъгълна област е същата като
при командата ‘Серия’ – когато изберете подопцията ‘Правоъгълник’ от командния ред
(виж гл. ‘8.2’) – нови обяснения няма да се дават отново тук.
Селектиране на група мрежи чрез определяне на правоъгълна област
Програмата избира всички мрежи са напълно определени от правоъгълната област и

променя само техните диагонали.
263
Промяна посоката на диагонала на селектираните мрежи
Програмата ще продължава да бъде в процедура на селектиране, докато с натискане на

клавиша ‘Esc’ не отбележите края на тази команда. Ще отбележим, че използването на
тази команда – чрез определяне на правоъгълна област – също можете да промените
посоката на диагонала на мрежи, които са от различни серии, дори и на област от цели
мрежи.
8.11. Корекция на контура на мрежа

Един от начините за промяна на контура мрежи, покриващи областта е чрез
използване на ‘grips’, които програмата поставя във всички чупки на контура на мрежата,
при селектирането на контура на чертежа. Често тези ‘grips’ не са достатъчни за
направата на желаната геометрия на покриващата област, затова е предвидена командата
‘Корекция на контура на мрежа’ ви позволява да поставите нова ‘grip-point’
произволна избрана точка от контура на мрежата. В допълнение на възможността
програмата може при нужда да изтрива съществуващи ‘grips’. След избора на командата
от падащото меню ‘ArmCAD ► Мрежи’ или чрез кликване върху иконата програмата
ще поиска от командния ред да изберете една от двете опции.
Корекция на контура на мрежа. Изберете тип операция (Добави/Изтрий):
След избора на опцията ‘Добави’ вие стартирате процедурата по добавяне на ‘grip-point’

и програмата ще поиска от командния ред да изберете желаната от вас точка от контура.
Изберете точка (Край) <Край>:
264
1. LM
Избор на точка от контура
След като избрахте първа точка, програмата ще продължи да иска да изберете нова
точка, докато не поставите края на командата по селектиране, чрез подопцията ‘Край’.
Програмата вече е поставила новите ‘grips’ при всички селектирани точки от контура, чрез
които може да се променя по-лесно геометрията на покриващата област.
Нова ‘grip-point’ поставена в избраната точка
След като избрахте командата ‘Корекция на контура на мрежа,’ ако селектирате опцията
‘Изтрий’, програмата ще поиска от командния ред да изберете съществуващ ‘grips’ от
контура.
Изберете точка (Край) <Край>:
265
1. LM
Избор на ‘grip-point’ за изтриване
Програмата сега изтрива избраната ‘grip-point’ от чертежа и променя контура, чрез

свързването на две съседни ‘grip-points’. След като промяната е извършена програмата
отново ще поиска от командния ред да изберете ‘grip-point’ докато не поставите край на
командата, като селектирате подопцията ‘Край’.
Изглед на мрежата след изтриване на grip-points’
Накрая ще отбележим, че включването на OSNAP е критерий за точното поставяне на

точките върху контура на мрежата.
266
9. ПОМОЩНИ КОМАНДИ ЗА
УЛЕСНЕНО ЧЕРТАНЕ
В тази част на ръководството ще опишем начина на работа с помощните команди,
които са предвидени в програмата ‘ArmCAD 2005’. Навярно тези команди, ще бъдат
много полезни при създаването на кофражни и армировъчни планове.
9.1. Видимост на обекта

С помощта на командата ‘Видимост на обекта’ имате възможност селективно да
поставяте и премахвате видимостта на елементите, които на чертежа представят
армировка. Тези команди са прозрачни т.е. могат да се активират и по време на
изпълнение на други команди. След като изберете тази команда от падащото меню
‘ArmCAD’ или чрез кликване върху иконата се отваря следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец за командата ‘Видимост на обекта’
В горната лява част на диалоговия прозорец е показан списък с всички позиции кофраж,
който е поставен за текущ. Под този списък се намират бутоните за превключване
‘Армировка’ и ‘Mрежи’, които служат за определяне съдържанието на списъка, който се
намира в долната част на диалоговия прозорец. С други думи, ако вие изберете бутона
‘Армировка’ всички позиции армировка принадлежащи на избрана позиция кофраж на
горния списък ще бъдат показани в този списък.
267
Чрез избора на бутона ‘Армировка’ всички позиции армировка, принадлежащи

на избрана позиция кофраж ще бъдат показани в този списък
Ако изберете бутона ‘Mрежи’ всички позиции мрежи принадлежащи на избрана позиция
кофраж на горния списък ще бъдат показани в този списък.
Чрез избора на бутона ‘Mрежи’ всички позиции мрежи, принадлежащи

на избрана позиция кофраж ще бъдат показани в този списък
Докато многочислената селекция на позиции кофраж и армировка е възможна и в този

диалогов прозорец – тази многочислената селекция е извършена по същия начин, като
при командата ‘Списък позиции’ – списъкът в долната част е празен, докато вие не
изберете няколко позиции кофраж от горния списък.
В продължението на наименованията на кофража, в колонката ‘Видимост’ се намира

идентификатор, който показва, дали дадена позиция кофраж е видима или не.
268
Индикатор за видимост
Чрез кликване върху този индикатор с десен бутон на мишката той последователно
получава ту утвърдителен, ту отрицателен отговор. Следователно кликване с десния
бутон на мишката върху идентификатора ще доведе до поставяне на противоположната
стойност, а тя ще се отнася до позицията армировка, която е показана в рамките на
дадения ред. Ако вие изберете няколко позиции кофраж от списъка, чрез кликване с
десен бутон на мишката, стойността на индикатора за всички избрани позиции кофраж ще
се промени. Чрез кликване с десен бутон върху колонката с име ‘Видимост’, стойността
на индикатора за всички позиции кофраж в списъка ще се промени.
Видимостта на всички позиции кофраж в списъка беше променена

чрез кликване с десен бутон върху името на колонката
Същата процедура е предвидена за настройка и премахване на видимостта в списъка

позиции армировка или позиции мрежи. Ще обърнем внимание, че критерият за поставяне
на видимост по позициите кофраж предхожда критериите за поставяне на видимост по
отделни позиции армировка. Например, ако позиция кофраж е поставена да е невидима,
програмата ще постави като невидими всички позиции армировка в този кофраж, без
значение какво е зададено за този параметър в списъка позиции армировка.
269
Селективното поставяне на видимост за позициите армировка ще има смисъл само ако за

позицията кофраж, към която принадлежи армировката, е поставена за видима. Дясната
част на диалоговия прозорец е запазена, за да показва позициите армировка. Избора от
затворения списък, който е отгоре на този прозорец, вие можете да поставяте като текуща
една от следните три възможности: ‘Геометрия на позицията’, ‘Армировка от избрани
позиции’ или ‘Всичко’.
Затворен списък за избиране вида на разположението
Ще подчертаем, че избраната подредба на армировъчни позиции не е ‘preview’ на този

чертеж, а на състоянието му, което ще получи след излизане от този диалогов прозорец.
Неговата роля е само в това, по-лесно да изберете от списъка желаната позиция
армировка. Следователно чертежът в диалоговия прозорец винаги ще има същия вид,
независимо от състоянието на видимостта в момента, поставена в диалоговия прозорец.
Поради скоростта на чертане, на този чертеж се изчертават само елементите на

‘ArmCAD’. Като изберете командата ‘Покажи фоново чертежа’- от менюто, което се отваря
след като кликнете с десен бутон на мишката в прозореца показващ изчертаното – вие ще
получите представа и за останалите елементи на чертежа. Тази възможност на програмата
става активна, по същия начин като другите команди, като поставите за текущ един от
двата избора ‘Армировка от избрани позиции’ или ‘Всичко’.
След активиране на командния бутон ‘OK’, програмата ще преработи състоянието на

чертежа, така че да съответства на поставените параметри в този диалогов прозорец. От
тук следва, че предназначението на тази команда е главно да се получи по-прегледен
чертеж и да премахне видимостта на отделните позиции. Като пример се има в предвид
случай, който може често да се срещне в практиката, когато две различни позиции
армировка с една своя част се застъпват напълно или частично. Ако желаете точно в тази
обща част да поставите кота, в нейното съдържание, след селектиране, винаги ще се
появяват данните за двете селектирани позиции армировка. С премахването на
видимостта на едната от позициите, които се застъпват и със селектиране на едно и също
място, в съдържанието на котата се появяват данните само за видимата позиция
армировка.
В допълнение на описаното предназначение, командата ‘Видимост’ може да служи и за

контрол на точността на създадения чертеж. С други думи, в долния ляв ъгъл на
диалоговия прозорец е показан затворен списък, в който се намират предвидените в
270
програмата филтри за диагностика на чертежа (предвидени от програмата) и те ще

действат само на позициите армировка, които в списъка са поставени за видими.
Затворени списъци за избиране на филтри за диагностика
- ‘Нито един’
Програмата ще постави като видими всички позиции армировка, на които е поставен

идентификаторът ‘Да’, без никакви допълнителни критерии.
- ‘Само случаи които не влизат в спесификацията’
С помощта на този филтър може да се получи полезна информация кои елементи се

намират на чертежа, но не участват в общия брой елементи на дадена позиция
армировка при изготвянето на спецификацията. Като пример на позиции армировка
това ще са тези, за които е предвиден брой ‘0’ за прътите или ако по време на
създаването им, е била поставена отметката за ‘Спесификация’. При случай на серия,
армировъчните елементи в напречно сечение и мрежите, всички тези елементи ще
бъдат видими, ако по време на създаването им е поставена отметката за
‘Спесификация’. По този начин лесно можете да забележите евентуално направените
грешки.
- ‘Само кофражи за спецификация’
Всички армировъчни елементи, чиито позиции на чертежа имат включено поле за

отметка ‘Спецификация’, и чийто брой пъти е различен от нула, ще бъдат изведени на
чертежа.
- ‘Само презенти’
Тъй като презентите са особен вид армировъчни елементи, геометрията на които не се

взема предвид при изготвянето на спецификацията, то с поставянето на този филтър на
чертежа лесно могат да се идентифицират такива елементи.
- ‘Само променливи позиции’
Програмата поставя като видими на чертежа само позициите армировки, геометрията

на които е определена от някоя от променливите серии.
271
- ‘Само променливи позиции с всички константни участъци’
Този филтър ще бъде още по-стриктен от описания по-горе, т.е. ще покаже евентуално
направените грешки при създаването на променливи серии. Следователно на чертежа
ще станат видими само позициите армировка, които имат константен размер на всички
сегменти на армировъчния елемент, а са показани на чертежа с помощта на някоя от
предвидените от програмата променливи серии.
- ‘Само серии’
Програмата ще премахне видимостта на всички елементи, с изключение на тези, които

представляват серии, независимо от това, дали са променливи или не.
- ‘Всичко освен серии
Този филтър е противоположен на предходния. Така всички елементи ще бъдат видими

освен константните и променливи серии.
- ‘Армировки с дължина повече от:’
Когато този филтър е избран, програмата ще остави видими, всички отделни случаи,
които са по-дълги от определената дължина в прозореца за редактиране, който се
намира след затворения списък.
Прозорец за редактиране в който се определя желаната дължина
Тъй като програмата ‘ArmCAD 2005’ не отчита максималната дължина на армировките

при създаването им (обикновено повлияна от транспортните условия), като се използва
този филтър ви се дава възможност за по-лесно да идентифицирате дадените
армировки и по-късно с използването на командата ‘Прекъсване на армировки’, да ги
разделите на части, които да удовлетворяват горното изискване
- ‘Само мрежи’
Програмата ще направи видими всички елементи от тип мрежи.
272
- ‘Всичко с изключение на мрежите’
Този филтър е противоположен на предходния, и ако изберете него, то ще направите

видими всички елементи които не са от тип мрежи.
- ‘Показване на определен вид армировка:’
При избора на този филтър програмата ще покаже допълнително два списъка, от които
да изберете типа и диаметъра на армировката.
Списъци за изберане типа и диаметъра на армировката
След избор на желаните тип и диаметър на армировката програмата ще направи

видими само тях.
9.2. Скриване на обекти

Командата ‘Скриване на обекти’ се използва, когато искате временно да
скриете някои от обектите на чертежа, за да подобрите видимостта, докато чертаете.
Командата е прозрачна, т.е. може да се активира докато изпълнявате друга команда. След
като изберете тази команда или от падащото меню ‘ArmCAD’, или с кликване на бутона
, следното съобщение ще се изведе на командния ред и ще се очаква да изберете една
от следните опции:
Скриване на обекти (Скриване/Показване/Размяна/скрий Всичко/покажи всиЧко/Край)

<Край>:
Програмата показва едновременно всички скрити преди това обекти по специфичен начин
– в цвета използван за изчертаване на второстепенни обекти в диалоговите прозорци.
Предлаганите опции имат следното значение:
- ‘Скриване’ – с избора на тази опция ще стартирате процедура за избор на елементи и

на командния ред ще се покаже:
273
Когато селектирането приключи, програмата ще скрие всички избрани елементи.

Скритите по рано елементи ще си останат отново скрити.
- ‘Показване’ – с избора на тази опция ще стартирате процедура за избор само на

елементи, които са вече скрити. Когато селектирането приключи, програмата ще
покаже на чертежа всички избрани елементи, т.е. те ще станат видими.
-
- ‘Размяна’ – с избора на тази опция, всички обекти на ‘ArmCAD’ ще си сменят
състоянието на показване – тези, които са били скрити ще станат видими и обратно.
- ‘скрий Всичко’ – тази опция ще скрие всички обекти на ‘ArmCAD’.
- ‘покажи всиЧко’ – тази опция ще разкрие всички обекти на ‘ArmCAD’.
9.3. Пресмятане на прътите – калкулатор на

площи
Избора на командата ‘Пресмятане на прътите’ или от падащото меню
‘ArmCAD’, или с кликване на бутона , ще отвори диалогов прозорец където ще можете
да намерите оптимално броя и диаметрите на армировъчните пръти на база на минимално
необходимите за всеки конкретен случай.
Изглед на диалоговия прозорец за пресмятане

на диаметъра и необходимия брой пръти
Начинът, по който работи този диалогов прозорец, е същия, както и при извикването му
от бутона ‘Калкулатор’ от диалоговия прозорец ‘Цяло сечение’ (виж гл. ‘5.3’). Затова тук
няма да се описва отново начинът на работа с него, а само се отбележи, че командата е
прозрачна, т.е. може да се активира докато изпълнявате друга команда.
274
9.4. Рамка на чертежа

Използването на командата ‘Рамка на чертежа’ позволява да поставите рамка,
която ще покаже размерите на листа хартия за плотирането на чертежа или
спецификацията. След избора на командата или от падащото меню ‘ArmCAD’ и като
кликнете на бутона ще се отвори следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец за изчертаване

на рамка около чертежа
В горната част на диалоговия прозорец с име ‘Ориентация’ се намират две кръгли полета
за отметка ‘Вертикално’ and ‘Хоризонтално’ които указват позиционирането на
рамката. В десния горен ъгъл е показан приблизителен изглед на рамката заедно с
отстоянията (границите) от краищата на листа.
В средната част на диалоговия прозорец има обособена зона със заглавие ‘Формат на
рамката’. При влючено поле ‘Стандартни размери’ ще можете да изберете някой от
преложените в списъка стандартни размери (A0 - A10, B0 - B10, C0 - C10). Ако желаният
размер не е включен в списъка, то с активирането на полето ‘Произволни размери’ ще
имате възможност да укажете стойностите на желаните размери в полета отдясно.
В долната част на диалоговия прозорец е обособена зоната със заглавие ‘Работни

граници’. Там се намират четири полета с имена ‘Ляво’, ‘Дясно’, ‘Нагоре’ and
‘Надолу’. Като задавате стойност в тези полета, ще можете да отмествате вътрешната
рамка от съответния край на листа на желаното разстояние. При въвеждане на нулева
стойност на някое от разстоянията, то съответната страна на вътрешната рамка няма да се
изчертае.
След натискане на бутона ‘ОК’, програмата ще затвори диалоговия прозорец и ще

започне процедура по вмъкване на рамката в чертежа, т.е. ще очаква да въведете точка
на вмъкване на долния ляв ъгъл на рамката.
Позиция на рамката:
Действителния размер на рамката е определен на база на избрания формат и текущия

мащаб на чертежа. Няма ограничение за броя рамки, които можете на вмъкнете в чертежа
с тази команда.
275
10. СЪЗДАВАНЕ НА БИБЛИОТЕКИ,

ИЗПОЛЗВАНИ ОТ КОМАНДИТЕ НА
ПРОГРАМАТА
Използването на командите, съдържащи се в падащото меню ‘ArmCAD ►
Библиотеки’, позволява създадат набор от библиотеки, които да се използват от
програмата и нейните команди.
10.1. Типови пръти

След стартиране на командата ‘Типови пръти’ от падащото меню ‘ArmCAD ►
Библиотеки’, или от иконата , се отваря следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец на командата ‘Типови пръти’
В този прозорец са показани всички типови пръти, които запаметени в библиотеките на

програмата. Чрез използване на бутоните ‘▲’ и ‘▼’, се прелистват страниците, в случай че
в библиотеката са зададени толкова типови пръти, които да не могат да се събират на
един екран.
276
Бутони, за промяна на страниците
Чрез натискане на бутоните ‘Ляво’ и ‘Дясно’, се променя позицията на активния прът в

библиотеката, като го премества наляво или надясно. Чрез кликване с мишката на
произволен прът в библиотеката, той става активен.
Бутони, за промяна на активния прът в библиотеката
Чрез използване на бутона ‘Добави’, може да се допълва библиотеката с нови

армировки. С натискането на този бутон, програмата затваря диалоговия прозорец и в
командния ред се изписва съобщение за избиране на армировка от чертежа.
Селектиране на пръти:
От тук следва, че за да се добави нов прът в библиотеката, преди това той трябва да е
изчертан в чертежа. След селектиране на армировката, която ще се добавя в
библиотеката (при селектирането на новата армировка, програмата не позволява
селектиране на пръти, съдържащи дъгови сегменти), програмата отново отваря същия
277
диалогов прозорец и вмъква избраната армировка в библиотеката точно зад армировката,

която е била активна преди натискането на бутона ‘Добави’.
Нова типова армировка е добавена в библиотеката, чрез използване

на бутона ‘Добави’
Чрез двойно кликване с мишката върху армировката в библиотеката или чрез натискане
на бутона ‘Редактиране’, програмата отваря диалогов прозорец, за дефиниране на
параметрите, на избраната стандартна армировка.
Диалогов прозорец, за дефиниране на параметрите

на избраната стандартна армировка
Геометрията на избраната стандартна армировка е изобразена в лявата част на

диалоговия прозорец. Във всички чупки на избрания прът програмата поставя мрежа от
хоризонтални и вертикални линии, които определят взаимните им размери, т.е. буквите,
отговарящи на размери. Сегментите от пръта, с равни размери са маркирани с еднакви
букви. Добавена е опция, позволяваща да се променят разстоянията, очаквани от
програмата като еднакви, в произволни, чрез задаване на произволна стойност, или
различна буква. По подразбиране програмата поставя червена точка в долния ляв край на
мрежата, и червен квадрат горния десен край на мрежата. В случай, че предложените
точки не отговарят на конкретните нужди, програмата предлага да бъде избрано, кои
278
други точки да бъдат избрани като базови. Начинът за работа с тези параметри, заедно с
определянето на нови базови точки, става по същия начин, както при вмъкването на
стандартни пръти (виж част ‘2.2’), така че тук няма да му се обръща внимание отново.
В полето ‘Име’ може да се въвежда произволно име на избраната армировка. Така

въведеното име ще бъде изписвано над изгледа на армировката в библиотеката за
улесняване на избора на желаната армировка.
Отметката ‘Стреме’ позволява да се определи дали стандартната армировка е стреме, или

не.
След натискане на бутона ‘OK’, програмата затваря диалоговия прозорец и добавя всички
избрани параметри към избраната стандартна армировка. Така запазените параметри ще
бъдат изписвани като стандартни, ако армировката бъде избрана от библиотеката в
диалоговия прозорец ‘Типови пръти’ (виж гл. ‘3.2’).
Чрез натискане на бутона ‘Копирай’, програмата вмъква нов прът в библиотеката,

копирайки активния в момента. Промяната на параметрите на така копирания прът,
позволява създаване на нов стандартен прът, с геометрия подобна на вече
съществуващия.
Копие на съществуващия стандартен прът е добавено в библиотеката,

чрез използване на командата ‘Копирай’
Чрез бутона ‘Изтрий’ се изтрива активната в момента стандартна армировка от

библиотеката.
След натискане на бутона ‘OK’, програмата затваря диалоговия прозорец и запазва

всички промени, правени в библиотеката, докато всички промени се отменят, чрез
натискане на бутона ‘Отмени’.
279
10.2. Библиотека със стандартни кофражи

Командата ‘Стандартни кофражи’, работи по идентичен начин с предната
описана команда за създаване на стандартни армиовки. След активиране на командата от
падащото меню ‘ArmCAD ► Библиотеки’, или от иконата , се отваря следния диалогов
прозорец:
Диалогов прозорец на командата ‘Стандартни кофражи’
В този диалогов прозорец, са показани всички стандартни кофражи, запазени до момента

в библиотеката. Чрез натискане на бутоните ‘▲’ и ‘▼’, с прелистват страниците, в случай
че има запаметени толкова стандартни кофражи, които не могат да се съберат на една
страница.
Чрез натискане на бутона ‘Добави’, в библиотеката могат да се добавят нови стандартни

кофражи. След активиране на тази команда, в командния ред се изписва следното
съобщение:
В хода на селектирането, могат да се селектират произволни елементи, създадени чрез

командите на ‘AutoCAD’ линия и полилиния (единственото изключение са дъгите, които
няма да бъдат селектирани от командата). Командата позволява освен единично и
селектиране с ‘прозорец’. С други думи, ако командата очаква селектиране на обект, и в
прозореца на командата се кликне върху празно място (а не върху изчертан обект),
командата ще стартира приеме това, като първи ъгъл на правоъгълна област за
селектиране, и програмата ще очаква определяне на срещуположния ъгъл на
правоъгълника. Натискането на десния бутон на мишката, определя край на селекцията и
след това програмата ще отвори същия диалогов прозорец и ще добави в него избраните
обекти в библиотеката, точно зад стандартния кофраж, който е бил активен в момента на
натискане на бутона ‘Добави’.
280
Нов стандартен кофраж е добавен в библиотеката, чрез натискане

Работата с останалите бутони в този диалогов прозорец е същата, както в предната

описана команда ‘Типови пръти’ (виж част ‘10.1’).
10.3. Библиотека с Мрежи

След активиране на командата ‘Мрежи’, от падащото меню ‘ArmCAD ►
Библиотеки’, или от иконата , се отваря диалогов прозорец, за допълване на
библиотеката със стандартни мрежи (използвана в момента от програмата):
Диалогов прозорец, за допълване на библиотеката с мрежи
В този диалогов прозорец е показан списък, с всички стандартни мрежи, които са

записани в библиотеката, като всяка от мрежите в списъка е представена, чрез следните
данни:
‘Име’ име на мрежата, т.е. името, което най-добре описва мрежата
‘Ø1 [mm]’ диаметър на армировките, поставени успоредно на дългата страна на

мрежата (главна армировка)
281
‘e1 [cm]’ разстояние между прътите на главната армировка
‘Ø2 [mm]’ диаметър на армировките, поставени успоредно на късата страна на мрежата

(второстепенна армировка)
‘e2 [cm]’ разстояние между прътите на второстепенната армировка
‘B [cm]’ пълна ширина на мрежата
‘L [cm]’ пълна дължина на мрежата
‘∆B [cm]’ застъпване на мрежите, по посока на ширината
‘∆L [cm]’ застъпване на мрежите, по посока на дължината
‘g [kg/m2]’ маса на мрежата, на квадратен метър
Добавянето на нова мрежа в списъка става, чрез натискане на бутона ‘Добави’, след
което програмата вмъква нова мрежа, след активната в момента, като новата мрежа има
същите параметри, като активната. Параметрите на новата (и на всяка друга) мрежа могат
да бъдат променяни, като се избере желаното поле, след което се въведе желаната
стойност от клавиатурата.
Нова мрежа е добавена в библиотеката, чрез натискане на бутона ‘Добави’
Чрез бутона ‘Изтрий’, могат да се изтриват напълно стандартни мрежи от библиотеката.

От тук следва, че за да бъде изтрита мрежа от библиотеката е достатъчно тя да бъде
избрана, и след това да се натисне бутона ‘Изтрий’.
Бутоните ‘На горе’ и ‘На долу’ са активни, само в случай, че в списъка има повече от
една мрежа. Натискането на тези бутони премества избраната в момента мрежа на горе
или на долу в списъка.
Тъй като в практиката често се налага използването на мрежи от различни библиотеки,

командата позволява създаване и зареждане на различни библиотеки с мрежи.
Създаването на нова библиотека става, като първо се създава копие на активната в
момента библиотека, чрез бутона ‘Запази като’.
282
Бутон ‘Запази като’
След натискане на бутона ‘Запази като...’, програмата отваря следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец, за създаване на нова библиотека
Задава се име на новата библиотека в полето ‘Име на файла’ и се натиска бутона

‘Запази’. След извършване на тези процедури и извършване на необходимите промени е
готова новата библиотека с мрежи.
Бутонът ‘Зареди’ се използва за зареждане на преди създадени библиотеки с мрежи.
Бутон ‘Зареди’
След натискане на този бутон, програмата показва следния диалогов прозорец:
283
Диалогов прозорец за зареждане на библиотеки с мрежи
Достатъчно е да бъде избрана някоя от преди създадените библиотеки с мрежи и да се

натисне бутона ‘Зареди’. Веднага след това, програмата се връща към основния диалогов
прозорец на тази команда, като активна е така избраната библиотека с мрежи. Коя точно
библиотека с мрежи е активна в момента се вижда в горната част на диалоговия
прозорец.
Информация за активната библиотека с мрежи
С натискане на бутона ‘OK’ програмата затваря диалоговия прозорец и запазва

направените промени в диалоговия прозорец, докато с бутона ‘Отмени’ отменя
направените промени. Във всички бъдещи операции, командата ще предлага мрежи от
активната библиотека, като стандартни мрежи.
284
10.4. Библиотека с коментари

Командата ‘Коментари’, позволява създаване на библиотека, съдържаща
стандартни коментари, от която могат да се избират желаните коментари, и да бъдат
добавени към котата на армировката в чертежа. След активиране на командата
‘Коментари’, от падащото меню ‘ArmCAD ► Библиотеки’, или от иконата , се отваря
Диалогов прозорец, за допълване на

библиотеката със стандартни коментари
В средната част на диалоговия прозорец е поместен списък, на забележките, запазени до

момента в библиотеката. Поредният номер на коментарите е изписан в колоната ‘№’, а
въведения коментар – в колоната ‘Коментар’.
Добавянето на нов коментар в библиотеката става чрез натискане на бутона ‘Добави’.

Веднага след това, програмата добавя празен ред в списъка, точно под коментара, който е
бил активен преди натискане на бутона ‘Добави’.
Празен ред е добавен в списъка, чрез

натискане на бутона ‘Добави’
285
Самият коментар се добавя директно в празния ред, като той се маркира с мишката, след
което текста на коментара се въвежда от клавиатурата. По същия начин се променят и
коментарите на съществуващите вече в библиотеката коментари.
Въвеждане на коментари в библиотеката
Коментарите се изтриват от библиотеката, чрез бутона ‘Изтрий’. За да се изтрие

коментара от библиотеката, е нужно само той да се маркира, и после чрез натискане на
бутона ‘Изтрий’, той да се премахне от списъка.
Бутоните ‘На горе’ и ‘На долу’ ще бъдат активни, само в случай, че в списъка има
въведен повече от един коментар. Натискането на тези бутони премества избрания
коментар на горе или на долу в списъка.
След натискане на бутона ‘OK’, диалоговия прозорец се затваря. Съдържанието на така

въведения списък се изписва във всички диалогови прозорци и позволява поставянето на
произволен коментар в котите на армировките или сериите.
286
11. НАСТРОЙВАНЕ НА
ПАРАМЕТРИТЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ
РАБОТА С ПРОГРАМАТА
В падащото меню ‘ArmCAD ► Настройка’, са поместени няколко командни,
използвани главно за настройване на параметрите, за работа с програмата. Целта на
всяка команда и начина на работа с нея ще бъдат описани в тази част.
11.1. Параметри на чертежа

След активиране на командата ‘Параметри на чертежа’ от падащото меню
‘ArmCAD ► Настройки’, или от иконата , се отваря диалогов прозорец, който
определя начина, по който чертежа ще изглежда на екрана и в последствие на хартия.
Диалогов прозорец на командата ‘Параметри на чертане’
Състоянието на всички параметри, дефинирани в този диалогов прозорец може бъде

запазено, чрез натискане на бутона ‘Запази’.
287
Бутон ‘Запази’
След натискане на този бутон, програмата отваря следния диалогов прозорец:
В полето се записва желаното име на настройките, след което с натискане на бутона ‘OK’,
диалоговия прозорец се затваря и запазва текущото състояние на всички параметри. В
случай, че въведеното име вече съществува в списъка, програмата показва следното
предупреждение:
Натискането на бутона ‘Да’, се отразява в загуба на състоянието на параметрите, които

преди са били запазени с това име. Натискането на бутона ‘Не’, прекратява процедурата
по запазване на параметрите.
Ако бъде направена промяна в параметрите в диалоговия прозорец, но операцията по

запазване на новите настройки се провали, след затваряне на диалоговия прозорец (чрез
натискане на бутона ‘OK’), програмата ще работи с новите зададени настройки, но при
рестартиране на програмата те ще бъдат загубени.
Всички преди запазени настройки са показани в падащото меню, намиращо се отляво на

бутона ‘Запази’.
288
Падащо меню, за избиране на по-рано запазени файлове с настройки
В комбинация с настройките, направени от потребителя, в падащото меню винаги остава и

списъка с настройки ‘По подразбиране’. Промяната на активния списък с настройки
става, чрез натискане на стрелката, в дясната част на падащото меню, което се отразява в
отваряне на списъка, след което чрез мишката се избира някоя от запазените настройки.
След натискане на бутона ‘OK’, диалоговия прозорец се затваря и програмата започва да
използва настройките на параметрите.
С активиране на командата ‘Изтрий’ може да се изтривате настройките, които са активни

в момента. От тук следва, че за да бъдат изтрити и записаните преди това настройки от
списъка, трябва първо те да бъдат избрани за активни, и чак след това да се натисне
бутона ‘Изтрий’. Тъй като тази команда може да доведе до известна загуба на данни, при
натискане на бутона ‘Изтрий’, програмата ще изиска потвърждение и ще изтрие
съществуващите настройки само при получаване на положителен отговор.
Докато програмата работи тя използва винаги текущия набор параметри – дори и ако
чертежът е наравен под различна конфигурация. Като резултат чертежът може да не
изглежда по начина, по които последно е бил записан. Това често се случва, когато
потребители на ‘ArmCAD’ си обменят файлове или когато се променят параметрите.
Докато записвате даден чертеж, програмата ще записва също и текущото състояние на

всички параметри, които са модифицирани с тази команда. С бутона ‘Предишен’ ще
можете за заредите комплекта параметри, с който текущия чертеж е бил последно
записан.
289
Команда за зареждане на параметри от текущия чертеж
След натискането на този бутон програмата ще покаже предупреждение и при

потвърждение ще зареди параметрите от текущия чертеж.
Тази възможност позволява чертежът да придобие вида, как е изглеждал в момента на

записа. Също така потребителите могат да си разменят различни конфигурации от
параметри. След зареждане на предишната конфигурация е възможно съхранението и с
бутона ‘Запази’ за следващо зареждане.
Тъй като в този прозорец се показва голямо количество информация, диалоговия

прозорец е организиран във формата на дърво. По този начин един диалогов прозорец се
използва за промяна на настройки от различен тип.
290
В горната лява част на диалоговия прозорец е поместено

дървовидното меню за промяна на настройките
В началото на някой от редовете се вижда символа ‘ + ’ което означава, че това меню има
съответно подменю. Ако се кликне с мишката върху този символ, подменютата ще се
отворят, и нов символ ‘ - ’ ще се покаже на това място (ако се кликне с мишката върху
този символ, менюто ще се затвори).
Менюто ‘Армировка’ е отворено, чрез кликване с мишката върху

символа ‘ + ’
Отварянето и затварянето на менютата може да става както чрез кликване с мишката

върху символите ‘ + ’ и ‘ - ’, така и чрез двойно кликване с мишката директно върху
името на менюто.
Подменю, което няма символ пред себе си няма подменю и представлява краен клон на
дървото. Така чрез избиране на менютата, параметрите отговарящи на заглавието на
менюто се показват в централната част на диалоговия прозорец.
291
Параметрите, за избраното подменю ‘Цвят’ е показано

в диалоговия прозорец
За да се получи по-добра представа за значението на параметрите, показани в средната

част на диалоговия прозорец, в дясната част на диалоговия прозорец се показва изглед
на текущото състояние на параметрите.
Армировка
В тази част на менюто са поместени параметрите, дефиниращи изгледа на армировките и

техните коти на екрана.
При избиране на подменюто ‘Цвят’, в средната част на диалоговия прозорец се показват

параметрите, определящи цвета, с който различните типове армировки ще се виждат на
чертежа.
Полета, за промяна на цвета различните типове армировки
Промяната на цвета на всяка от предложените типове армировки става, чрез кликване с

мишката върху бутоните, показващи активния в момента цвят, след което ще се отвори
диалогов прозорец, за избиране на цвета на типа армировка.
292
Диалогов прозорец, за избиране на цвят
Избирането на цвета става, чрез кликване с мишката върху квадратчето съдържащо

желания цвят, след което се натиска бутона ‘OK’.
В полето ‘Маркер на пръта’, се намират параметрите за определяне вида на маркера на

пръта.
Параметри, за дефиниране на вида на маркера на пръта
Размерът на маркера на пръта в милиметри се показва в полето, а отметката след полето,

позволява определяне на цвета на маркера. С други думи, при изключване на тази
отметка, се изчертава в същия цвят с пръта, и когато отметката е сложена, бутона за
определяне на произволен цвят на маркера става активно.
При избиране на подменюто ‘Оразмерителна линия’, параметрите използвани за

дефиниране на типа на оразмерителната линия се показват в средната част на диалоговия
прозорец.
293
Диалогов прозорец, за дефиниране на параметрите

на оразмерителната линия
Бутона ‘Цвят’ позволява определяне на цвят на оразмерителната линия, докато чрез

кликване с мишката върху бутона ‘Тип на символите’, се отваря падащо меню, за
определяне на типа символ (който се изчертава в пресечната точка на пръта и
оразмерителната линия), от списъка, предоставен от програмата.
Падащо меню, за определяне на тип символ

на оразмерителната линия
Размера на символа в милиметри се определя в полето ‘Големина на символите’.
При избиране на подменюто ‘Картировъчен текст’, за промяна се отварят параметрите,

за определяне на типа на текста в котите.
294
Диалогов прозорец, за определяне на параметрите на

текста в котировките
В карето ‘Номер на позицията’, се намират параметрите за определяне на вида на

номера на позицията. Падащото меню се използва за избиране на шрифта, с който ще се
изписва позицията на армировката, докато в полето след него се определя размера на
шрифта в милиметри.
Падащо меню, за избиране на шрифта и размера му
Точно до бутона за избиране на цвета на котировката се намират два бутона, служещи за

определяне на вида на шрифта – удебелен или наклонен.
295
Бутони за определяне на типа на шрифта – удебелен или наклонен
Командата позволява прилагането на настройките на параметрите, дефинирани в тази

част от диалоговия прозорец за оразмерителните текстове, на всички обекти, изчертавани
от ‘ArmCAD’. Тъй като с тази команда се редактират много параметри, след активирането
и програмата ще изиска потвърждение преди прилагането и.
Избирането на положителен отговор, означава приемане на промяната на параметрите,

докато отрицателният отговор означава прекратяване на командата.
След натискане на бутона ‘Тип на символите’ се отваря падащо меню, за избиране на

символ (в който ще бъде записан номера на позицията на армировката), от списъка,
предложен от програмата.
296
Падащо меню, за определяне на вида на символа
Размерът на избрания символ се определя от полето ‘Релативна величина на’ – в

проценти от избрания размер на вида на символа.
Поле, за определяне на релативната височина на символа
Отметката ‘Римски числа’ определя типа на числата, използвани за номериране на

позициите в чертежа. Ако отметката е изключена, номерата на позициите ще се изписват
с Арабски цифри, ако е включена, позициите ще се изписват с Римски цифри.
297
Отметка, за определяне на вида на цифрите за номера на позицията
Тази опция на програмата се използва често за разграничаване на армировъчните пръти

от армировъчните мрежи. В практиката мрежите се маркират с Римски цифри, а прътите –
с Арабски.
Параметрите, съдържащи се в карето ‘Картировъчен текст’ се използват за определяне

на вида на текста, изписан в котите на армировките. С тези параметри се работи по същия
начин, както с параметрите, поставени в полето ‘Номер на позицията’.
Параметри, използвани за дефиниране на типа на текста

в котите на армировките
При избиране на подменюто ‘Спецификатор’ се показват параметрите, използвани за

дефиниране на изгледа на спецификаторите в чертежа.
298
Диалогов прозорец, за определяне на параметрите

на спецификаторите
Параметрите, съдържащи се в полето ‘Размери на сегментите’ се използват за

определяне на вида на текста, който се изписва в сегментите на спецификатора. Бутона
‘Цвят за спецификатора на пръти’ и ‘Цвят на спецификатора на стремена’ се
използва за определяне на цвета на спецификатора в чертежа.
Определянето параметрите за останалите обекти, изчертавани от ‘ArmCAD’ става по

същия начин, както при описаните до тук параметри (менюто ‘Армировки’), поради което
няма да се спираме поотделно на всички тях.
299
11.2. Стилове за котиране

След селектиране на командата ‘Стилове за котиране’ от падащото меню
‘ArmCAD ► Настройка’, или от иконата , се отваря следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец, за дефиниране на столове за котиране
Списък, със стилове за котиране е показан в карето ‘Конфигурация’, като в този списък
са показани стиловете за котиране, отнасящи се за конкретните обекти, които се избират
от падащото меню ‘Обект’.
Списък с стиловете за котиране за избрания обект ‘Армировка’
Пред някой от стиловете в списъка има различни символи, чието значение е:
300
Стилът за котиране се използва в чертежа
Стилът за котиране не е наличен в библиотеката. Такъв стил за котиране е зареден

заедно с отворения чертеж.
‘ * ’ програмата поставя този символ в дясно от името на стила за котиране, когато по

параметрите на стила за котиране са правени някакви промени. Това показва, че
направените промени не са запазени. Програмата ще премахне автоматично този
символ при записване на промените.
Стилът за котиране, чието име в списъка е подчертано, е текущия стил за даден

обект. Това означава че програмата ще използва този стил при поставяне на обект в
чертежа. Текущият стил за котиране може да се сменя от подопцията ‘Добави’, която
може да се появи на командния ред, след избор на командата ‘Кота’ или по време на
командата за поставяне на обект в чертежа.
При натискане на бутона ‘Добави’, програмата вмъква нов стил за котиране в края на
списъка, като новият стил ще има същите параметри, който е бил селектиран точно преди
натискане на бутона. Тъй като стиловете за котиране не могат да имат еднакви имена,
програмата ще даде на новия стил за котиране следващото свободно име.
Копие на стила за котиране ‘BULG’ е добавен в края на списъка,

чрез използване на командата ‘Добави’
Промяната на името и параметрите на така създадения стил за котиране позволява

създаването на напълно нов стил за котиране, отговарящ на нуждите на потребителя.
Промяната на името на добавения, също както и на всички останали стилове за котиране,

се извършва директно в списъка, чрез селектиране на желания стил за котиране, и след
това чрез въвеждане на новото име от клавиатурата. Промяна на стил за котиране, на
активен стил за котиране, както и на стил за котиране, създаден заедно с чертежа не е
възможно.
Бутонът ‘Изтрий’ ще бъде активен само в случай, че в библиотеката има запазени повече
от един стил за котиране. Чрез този бутон избрания в момента стил за котиране ще бъде
премахнат от библиотеките. Тъй като използването на тази команда може да доведе до
301
загуба на важни данни, при натискането на този бутон, програмата ще покаже съобщение
за потвърждаване на действието.
Положителен отговор води до изтриване на избрания стил, докато отрицателен води до

прекратяване на командата по изтриване.
Трябва да бъде отбелязано, че стил за котиране, който в момента е активен, както и

такъв, който е зареден с чертежа не могат да бъдат изтривани.
След натискане на бутона ‘Запази’, програмата ще запази всички промени направени по

стила за котиране за избрания обект, и ще покаже съобщение, че записа е успешен.
Ако искате да запазите в библиотеката стил за котиране, който е бил зареден с чертежа,
трябва първо да бъде направено копие на стила, чрез използване на бутона ‘Добави’, и
чак след това да се запази копието в библиотеката.
Всички стилове за котиране, които са били запазени преди в библиотеката, ще бъдат

показани в списъка, в случаите, когато селекцията го позволява.
Ако са правени промени в параметрите на даден стил за котиране, но операцията по

записване на настройките се окаже неуспешна, след затваряне на диалоговия прозорец
(чрез натискане на бутона ‘OK’), програмата ще продължи да работи със зададените
параметри, но при рестартирането и, промените ще бъдат загубени.
Параметрите, дефиниращи избрания стил за котиране се намират в централната част на

диалоговия прозорец. Трябва да се отбележи, че за различните обекти, параметрите,
предложени за промяна от програмата ще бъдат различни.
302
Параметри, дефиниращи стила за котиране
За да се разбират по-добре промените, направени в параметрите, в дясната част на

диалоговия прозорец се вижда резултата от промяната, веднага след като тя е направена.
Армировка
При избиране от падащото меню обект ‘Армировка’, диалоговия прозорец придобива

следния вид:
Диалогов прозорец за дефиниране на стила за котиране

на единична армировка
Параметрите, определящи съдържанието на котата, се определят в полето ‘Кота’.

Параметрите, записани в горното поле, определят съдържанието на котата, което се
изписва над линията на самата кота, докато параметрите в долната част на диалоговия
прозорец определят съдържанието на котата под линията.
303
Диалогов прозорец, за дефиниране на съдържанието

на текста на котата
След натискане на бутоните, намиращи се в края на текстовото поле, се отваря падащо

меню, където се селектират параметрите, които ще се изписват в текста на котата.
Падащо меню за дефиниране на параметрите, изписвани

в текста на котите
След всеки символ е дадено кратко описание на значението му в котата. Избирането на

желания параметър става, чрез кликване с мишката върху него, с което програмата
затваря падащото меню, и поставя параметъра в текстовото поле. Тези параметри могат
да бъдат задавани също и чрез директно въвеждане от клавиатурата. Също така в полето
може да се задава и произволен текст от клавиатурата. Тази възможност се използва най-
често за въвеждане на точно известна информация в котата. Прост пример е изписването
на дължината на пръта в котата. Ако в текстовото поле се въведе символа ‘%L’, в котата
ще се изпише само дължината на пръта (например 210). Ако обаче в текстовото поле се
304
въведе текста ‘L=%L’, в котата ще се изпише текста ‘L=210’, което помага да се разбере
какво означава изписаната от програмата стойност в котата.
Значението на параметъра ‘%L’ се описва точно, чрез въвеждане

на текста ‘L=’ пред него в текстовото поле
Параметрите, имащи отношение към котите на спиралните стремена се въвеждат в карето

‘Котировка за спирала’. Те се въвеждат по същия начин, както това става при
дефиниране на параметрите за кота на единична армировка.
По подразбиране програмата поставя символа ‘±’ за двустранна армировка. Въвеждането

на различен символ в текстовото поле ‘Символ за “двустранно”(±)’ заменя този символ
с въведения.
Текстово поле за ‘Символ за „двустранно” (±)’
Мерните единици, в които ще се показва дължината на армировките в котите се

определят в падащото меню в полето ‘Формат за дължина на прътите’. Отметката след
305
падащото меню определя дали мерната единица ще бъде изписвана в котата или не. В
текстовото поле след отметката се определя точността след десетичната точка, с която
дължината ще бъде изписвана в котите.
Поле, за определяне на вида на дължината в котата
Когато при котиране на армировки (виж гл. ‘6.1’) с котировъчната линия бъдат пресечени
няколко еднакви елемента, програмата създава кота на всички пресечени елементи, в
една линия. Отметката ‘Съединяване на котировки’ позволява избиране на вариант,
при който програмата създава отделна котировка за всеки пресечен елемент.
Вид на котировката, в случай, че отметката ‘Съединяване

на котировки’ е изключена
Ако отметката ‘Съединяване на котировки’ е включена, програмата слива котите на

всички еднакви елементи в една котировка.
306
Вид на котировката, в случай, че отметката ‘Съединяване на котировки’

е включена
Серия - в план
Когато от падащото меню ‘Обект’ бъде избрано ‘Серия – в план’, активни за промяна
стават параметрите, определящи стиловете за котиране на сериите в план. Еднакви
стилове за котиране се използват както за константни, така и за променливи серии.
Диалогов прозорец, за дефиниране на стиловете за котиране

на серии в план
Начинът за работа с параметрите е същия, както и с параметрите за ‘Армировка’.

Единствената разлика е, че тук има бутон ‘Стил на котиране’.
307
Бутон ‘Стил на котиране’
След натискане на този бутон, активни за промяна стават параметрите, определящи вида
на базовите линии, начина им на свързване с котите и междинните коти. Еднакви стилове
за котиране се използват както за константни, така и за променливи серии.
Параметри, определящи стила на котиране на серии в план
Параметрите, показани в диалоговия прозорец имат следното предназначение и значение:
- Отметката ‘Покажи символ на пръта’ се използва за определяне дали символа на

пръта, от който е създадена серията ще се вижда на чертежа.
- Отметката ‘Съединена котировка’ определя вида на котата в чертежа. Когато

отметката е изключена в чертежа се показва само текста на котата, без котировъчна
линия. Ако отметката е включена се показва и котировъчна линия.
308
- При включване на отметката ‘Междинна котировка’, параметрите, определящи

поставянето на междинните котировки стават активни за промяна.
- Отметката ‘Съединена средна котировка’ се използва за определяне на изгледа

на междинните котировки в чертежа. Когато тази отметка е изключена, се изчертава
само текста на междинната котировка, без котировъчна линия, докато в случая,
когато отметката е включена, се изчертава и котировъчна линя.
- Чрез избиране на един от бутоните за превключване се определят случаите, в които

се поставя междинна котировка:
• ‘Винаги’ междинна котировка се поставя винаги

• ‘Само за повече от един сегменти’ междинната котировка се поставя само в
случаите, когато серията има повече от един сегмент
• ‘Само за един сегмент’ междинната котировка се поставя само в случаите,
когато серията има само един сегмент
- При поставяне на отметката ‘Кост на риба’, програмата поставя маркери по дължина

на базовата линия на серията на зададеното разстояние между прътите, което
еднозначно определя позицията на всеки прът в серията. Чрез избиране на някой от
бутоните за превключване се определя начина на свързване между маркерите и
базовата линя на серията.
• ‘Празно’ няма поставена връзка

• ‘С пунктир’ прътите и базовата линия на серията са свързани чрез линия,
наклонена под 45 градуса
• ‘С окръжности’ прътите и базовата линия на серията са свързани чрез
окръжности
По подобен начин се дефинират и стиловете за котиране и на останалите обекти, така че

те няма да бъдат подробно описвани. В случай на неясноти относно някой параметри,
може да се правят промени в състоянието им, като тези промени се отразяват веднага на
изгледа на котировките в дясната част на диалоговия прозорец, което помага за
разбирането на значението им.
309
11.3. Стандарти
След селектиране на командата ‘Стандарти’ от падащото меню ‘ArmCAD ►
Настройки’, или от иконата , се отваря следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец за избиране на стандарт
Списък на всички стандарти, съдържащи се в момента в библиотеката са изписани в

лявата част на диалоговия прозорец. Първия стандарт в списъка винаги е активния, и
пред него е символа ‘ ’.
Активен стандарт
Командата ‘Добави към библиотеката’ само в случай, че е селектиран активния

стандарт, и чрез активирането и в списъка ще се появи нов стандарт, имащ същото име и
параметри, както активния. По този начин в библиотеките могат да се добавят стандарти,
които са били заредени с чертежа или да се запазват промени в параметрите на активния
стандарт.
310
Копие на активния стандарт е добавено към библиотеката,

чрез командата ‘Добави към библиотеката’
Промяната на активния стандарт става чрез натискане на бутона ‘Приеми за текущ’.

Този бутон става активен, когато от списъка е избран различен от активния стандарт.
Стандартът ‘SNIP’ е избран за активен
Добавянето на нов стандарт в библиотеката става чрез бутона ‘Добави’. Ако отметката
‘С копиране’ е пусната, се вмъква копие на избрания в момента стандарт.
311
Копие на стандарта ‘SNIP’ е добавено към

библиотеката, чрез бутона ‘Добави’
Ако отметката ‘С копиране’ е изключена, в библиотеката се добавя стандарт, на когото

програмата по подразбиране добавя име ‘Нов стандарт’.
‘Нов стандарт’ е добавен към списъка,

чрез натискане на бутона ‘Добави’
Добавеният по този начин ‘Нов стандарт’ е празен, така че се налага всички параметри да
бъдат зададени от потребителя. Ако някой от параметрите не бъде дефиниран, след
натискане на бутона ‘OK’, програмата ще покаже предупреждение.
Името на добавения стандарт, както и на всеки друг стандарт в списъка, може да се

променя, чрез кликване в полето от колоната ‘Име’, след което желаното име се въвежда
от клавиатурата.
Бутонът ‘Изтрий’ се използва за изтриване на избрания стандарт от библиотеката. Тъй

като използването на тази команда може да доведе до загуба на информация, програмата
показва предупредително съобщение.
312
Даването на положителен отговор ще изтрие избрания стандарт, докато отрицателният

отговор ще прекрати командата.
Трябва да се отбележи, че активния стандарт не може да бъде изтриван, т.е. когато е

избран активния стандарт, бутонът ‘Изтрий’ е неактивен.
Бутоните ‘На горе’ и ‘На долу’ са активни само в случаите, когато в списъка има повече
от един стандарт. Тези бутони служат за преместване на избрания стандарт на горе и на
долу в списъка.
При натискане на бутона ‘Армировка’ се отваря нов диалогов прозорец, който позволява
определяне на армировката, която ще се използва при изчертаване на армировките от
избрания стандарт.
Диалогов прозорец, за дефиниране на типа

армировка в стандарта
Списък с всички дефинирани типове армировка за избрания стандарт е показан в

централната част на диалоговия прозорец. Имената на типовете армировка са изписани в
графата ‘Име’, границата на провлачване на армировката е изписана в графата
‘σv [MN/m2]’. Символът, който означава диаметъра на армировката се изписва в
графата ‘Знаци в котировките’.
Чрез отметката ‘Кука’ се определя как пръта от избраната армировка ще завършва в

чертежа. Ако отметката е включена, програмата автоматично ще поставя куки в краищата
на армировъчния прът от избрания тип армировка.
313
Отметка, за определяне на типа на края

на армировъчния прът
Текста, който ще се изписва в котите на стремената се определя в полето ‘Котировка на

стреме’. Това поле важи за всички типове армировки.
Добавянето на нов тип армировка става чрез бутона ‘Добави’. Ако е поставена отметката
‘С копиране’ в списъка се добавя копие на избрания тип армировка.
Копие на типа армировка ‘AI’ е добавено към

списъка, чрез бутона ‘Добави’
Тъй като имената на типовете армировки трябва да бъдат уникални, програмата добавя
копието, програмата поставя името на копието и прибавя число след него. Всички
останали параметри в диалоговия прозорец, заедно с формата на прътите и правилата за
оформянето им са абсолютно еднакви за двата типа. Промяната на желаната информация
позволява създаването на нов тип армировка, подобен на съществуващия.
Ако е изключена отметката ‘С копиране’, програмата вмъква нов ред в списъка точно под
типа армировка, който е бил селектиран в момента на натискането на бутона ‘Добави’.
314
Вмъкнат е нов ред в списъка, чрез използването

В така добавения тип армировка всички параметри трябва да бъдат дефинирани всички
параметри в този диалогов прозорец, както и в диалоговия прозорец за дефиниране на
вида на армировката и дължините на закотвяне, които ще бъдат разгледани по-късно. Ако
някой от параметрите не е въведен коректно, при натискане на бутона ‘OK’ програмата ще
покаже предупредително съобщение.
Името на типа армировка, ‘σv [MN/m2]’ и знаците в котировките се задават директно в

този диалогов прозорец чрез избиране на полето, и след това въвеждане на желания
текст от клавиатурата. По същия начин става промяната на тези параметри за всички
типове армировки в списъка. Включването на отметката в графата ‘Кука’ става само чрез
кликване с мишката.
Изтриването на типовете армировки от списъка става чрез бутона ‘Изтрий’.
Бутоните ‘На горе’ и ‘На долу’ ще бъдат активни само в случай, че в списъка има повече
от един тип армировка. Чрез тези бутони се премества позицията на типа армировка на
горе и на долу в списъка.
След натискане на бутона ‘OK’, програмата затваря диалоговия прозорец и добавя

съдържанието на така създадения списък към избрания стандарт, докато чрез бутона
‘Отмени’ всички промени в този диалогов прозорец ще бъдат отменени.
Чрез натискане на бутона ‘Формиране на армировката’ се отваря нов диалогов

прозорец, в който се определят диаметрите и правилата за огъване на всички типове
армировка в избрания стандарт.
315
Бутон ‘Формиране на армировката’
Диалогов прозорец за формиране на армировката
В горната част на диалоговия прозорец е показан списък с всички по-рано дефинирани

диаметри армировки за избрания тип армировка. Името на избрания стандарт е изписано
в горния десен ъгъл на диалоговия прозорец. Типа армировка се променя от падащото
меню ‘Тип армировка’. Този списък съдържа имената на всички типове армировки,
дефинирани в диалоговия прозорец ‘Армировка’.
316
Падащо меню за избиране на типа армировка
Името, което ще се показва в падащите менюта за избиране на диаметър на армировка

във всички диалогови прозорци, където се използва този стандарт, е показано в колоната
‘Име’. Диаметърът на армировката е показан в колоната ‘Ø [mm]’, а теглото на
армировката за линеен метър е показано в колоната ‘g [kg/m]’. Тъй като правилата за
огъване на армировките се дефинират за всеки диаметър, в списъка ясно се различава
кой параметър се отнася за прът, и кой за стреме, и тези параметри имат следните
значения:
Армировъчни пръти
α1 [°] ъгълът на куките в края на надлъжните армировки.
L1 [cm] допълнителна дължина след края на пръта, необходима за изготвяне на куката

на надлъжната армировка.
R1 [cm] диаметър на куката в края на надлъжната армировка.
R2 [cm] диаметър на огъвките на надлъжната армировка.
Стремена
α2 [°] ъгълът на куките в края на стремената.
L2 [cm] допълнителна дължина след края на пръта, необходима за изготвяне на куката

на стремето.
R3 [cm] диаметър на огъвките за куки и по дължина на стремето.
В долния край на диалоговия прозорец е показана снимка, която ясно показва всички
описани параметри.
317
Добавянето на нов диаметър армировка става чрез натискане на бутона ‘Добави’, като
веднага след натискането му новия диаметър се добавя в списъка точно под избрания.
В списъка е добавено копие на избрания диаметър,

чрез използване на бутона ‘Добави’
Параметрите на така добавения нов диаметър, както и на всички останали диаметри,

могат да се променят чрез маркиране на параметъра, който ще се променя, след което
желаната стойност се въвежда от клавиатурата.
Изтриването на диаметър от списъка става чрез бутона ‘Изтрий’.
Бутоните ‘На горе’ и ‘На долу’ са активни само в случай, че в списъка има повече от
един диаметър. Чрез тези бутони става преместването на позицията на избран диаметър
на горе и надолу в списъка.
След натискане на бутона ‘OK’, програмата затваря диалоговия прозорец и добавя така
систематизираните диаметри в избрания тип армировка. Бутонът ‘Отмени’ отменя всички
промени, направени в диалоговия прозорец.
При натискане на бутона ‘Закотвяне’ се отваря нов диалогов прозорец, в който се

дефинират дължините за закотвяне за различните типове армировки от избрания
стандарт.
318
Бутон ‘Закотвяне’
Диалогов прозорец, за определяне на дължините за закотвяне
От падащото меню ‘Армировка’ се избира някоя от преди създадените типове армировки

за избрания стандарт. Името на избрания стандарт е показано в горния десен ъгъл на
диалоговия прозорец.
Падащо меню, за избиране на типа армировка
От падащото меню ‘Тип закотвяне’ може да се избира от някой от по-рано създадените

типове закотвяне за избрания тип стандарт.
319
Падащо меню, за избиране на тип закотвяне
В лявата част на диалоговия прозорец е показан списък, на всички диаметри от избрания

тип армировка, създадени по-рано. Дължината на закотвяне, за избрания тип закотвяне,
за опънна армировка е изписана в колоната ‘ls1[cm]’, а за натискова армировка – в
колоната ‘ls2[cm]’. Промяната на дължината на закотвяне става директно в полето от
съответната колона, чрез избирането му с мишката, след което желаната стойност се
въвежда от клавиатурата.
Бутонът ‘Добави’ служи за добавяне на нов тип закотвяне. При натискане на този бутон,
ще се отвори следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец, за добавяне

на тип закотвяне
Името на новия тип закотвяне се въвежда в полето ‘Име’.
Текстово поле, за въвеждане на името

на добавения тип закотвяне
Ако отметката ‘С копиране’ е включена, програмата ще създаде нов тип закотвяне с

еднакви параметри с типа закотвяне, който е бил активен преди натискане на бутона
‘Добави’. Ако отметката е изключена, програмата ще постави нули на всички дължини за
закотвяне в новия тип закотвяне.
320
Отметка, за копиране на данните

от активния тип котиране
Ако отметката ‘Добави в края’ е включена, програмата ще добави новия тип закотвяне в
края на списъка. Ако отметката е изключена, програмата ще добави новия тип закотвяне
след този, който е бил активен, преди натискане на бутона ‘Добави’.
Отметка, за определяне на позицията в

списъка на новия тип закотвяне
След натискане на бутона ‘OK’, в списъка ще бъде вмъкнат новия тип закотвяне, като
програмата автоматично ще го направи активен.
Нов тип на закотвяне ‘Example’ вмъкнат в списъка, чрез използване

на бутона‘Добави’
Последно остава да се зададат стойности на параметрите ‘ls1[cm]’ и ‘ls2[cm]’ за добавения

тип закотвяне.
Чрез бутона ‘Изтрий’ се изтрива активния тип закотвяне. От тук следва, че при нужда да
бъде премахнат от списъка някой тип закотвяне, то преди това той трябва да бъде избран
за активен, след което чрез натискане на бутона ‘Изтрий’, типа закотвяне се премахва от
списъка и от библиотеките на програмата. Тъй като натискането на този бутон може да
доведе до загуба на важна информация, програмата ще поиска потвърждение преди
изтриването.
321
Даването на положителен отговор ще изтрие избрания тип закотвяне от списъка, докато

отрицателен отговор ще прекрати командата.
След натискане на бутона ‘OK’, програмата затваря диалоговия прозорец и добавя

променения тип закотвяне към избрания стандарт. Бутона ‘Отмени’ отменя всички
промени в типовете закотвяне.
Ако се промени нещо в активния стандарт, или в стандарт, имащ същото име, както
активния, символът ‘(*)’ се показва до името на стандарта в списъка, което означава, че
двата стандарта имат разлика в параметрите.
Символ, означаващ разлика в параметрите на активния стандарт

и стандарт, имащ същото име като активния
Тъй като всеки стандарт съдържа голямо количество информация, откриването на разлики
между активния и друг стандарт от списъка би било съпроводено с големи трудности. За
избягване на тези трудности се използва командата ‘Сравни с текущ’. При активиране на
командата активния стандарт се сравнява с произволно избран, и разликите се извеждат
в следния диалогов прозорец:
322
Диалогов прозорец, показващ се при активиране на командата

‘Сравни с текущ’
Параметрите на текущия стандарт се изписват в лявата колона (точно до името на

стандарта в първия ред на списъка са изписани думите ‘Текущ стандарт’), докато
стандартът, с който се сравнява текущия е показан в дясната колона. За да се виждат по-
добре разликите между стандартите, различните параметри са маркирани в различни
цветове.
- Параметрите, маркирани в жълто се съдържат и в двата стандарта, но имат различни

стойности.
- Параметрите, маркирани в зелено се съдържат само в активния стандарт, така че те са

изписани само в лявата колона.
- Параметрите, изписани в червено се съдържат само в избрания за сравнение стандарт,

така че те са изписани само в дясната колона.
Трябва да се знае, че параметрите, еднакви за двата стандарта не се изписват в този

диалогов прозорец.
Тази опция на програмата се използва често, когато стандарт, зареден с чертежа има
еднакво име с текущия, но двата стандарта имат разлики в параметрите. С използване на
командата ‘Сравни с текущ’ лесно се откриват разликите между тези два стандарта.
Използването на тази команда позволява също така да се контролира дали правилно са
въведени промените в някой стандарт. В такива случаи е наложително преди започване
на промените избрания стандарт да бъде избран за активен.
След натискане на бутона ‘OK’, диалоговия прозорец се затваря и запазва всички

направени промени. Това означава, че ако някои параметри са променени в активния
стандарт, програмата ще регенерира всички начертани армировки в чертежа, съгласно
новите параметри. Също така програмата ще се съобразява с новите параметри при
въвеждането на нови армировки в чертежа.
Ако в чертежа не съществува армировка от променяния стандарт, но в диалоговия

прозорец ‘Стандарти’ са направени промени, след натискане на бутона ‘OK’, програмата
ще отвори следния диалогов прозорец:
323
Диалогов прозорец за координиране

на стандартите
Всички типове армировки от даден стандарт, поставени в чертежа, са изписани в лявата

колона, докато типовете армировки, докато всички типове (поставени в чертежа в
стандарта, от лявата колона) армировки, към които избраните ще бъдат превърнати са
показани в дясната колона. Имената на тези стандарти са изписани в първия ред на
таблицата. Избирането на типа армировка от активния стандарт става от падащото меню в
дясната половина на всеки ред от таблицата.
Падащи менюта, за избиране на типа

армировка от текущия стандарт
В хода на замяна на стандартите, може да се случи така, че новия стандарт не съдържа

всички диаметри от даден тип армировка, за стандарта, с който армировките са били
поставени в чертежа. Поради тази причина в карето ‘Правила за формиране на
армировката’ са поставени два бутона за превключване, които се използват за
определяне на начина за замяна на диаметрите.
324
Бутони за превключване, които

определят на начина за замяна
на армировките
Ако се избере опцията ‘Първата, с по-голям диаметър’, всички армировки, от даден

диаметър ще бъдат заменени с армировки със същия диаметър, ако съществува такъв. В
случай, че не съществува такъв диаметър, армировките ще бъдат заменени с първия по-
голям диаметър от дадения тип армировка.
Ако се избере опцията ‘Най-близка’, всички армировки, от даден диаметър ще бъдат

заменени с армировки със същия диаметър, ако съществува такъв. В случай, че не
съществува такъв диаметър, програмата ще замени несъществуващия, с най-близкия
диаметър от новия тип армировка, независимо дали той е по-голям или по-малък.
След натискане на бутона ‘OK’, диалоговия прозорец се затваря и запазва всички

направени промени. Това означава, че ако някои параметри са променени в активния
стандарт, програмата ще регенерира всички начертани армировки в чертежа, съгласно
новите параметри. Също така програмата ще се съобразява с новите параметри при
въвеждането на нови армировки в чертежа.
325
11.4. Параметри
Използването на командата ‘Параметри’, позволява настройването на
програмата, така, че тя да работи съгласно вашите конкретни нужди. След активиране на
тази команда от падащото меню ‘ArmCAD ► Настройка’, или от иконата , се отваря
Диалогов прозорец на командата ‘Параметри’
Тъй като в този диалогов прозорец трябва да бъде показано голямо количество
информация, то той е организиран с дървовидна структура. По този начин, едно и също
място в диалоговия прозорец се използва за въвеждане на различен вид информация. В
лявата част на диалоговия прозорец е показано споменатото вече дърво. Имената на
неговите разклонения ясно показват параметрите на коя команда се показват в дясната
част на прозореца. Промяната на текущото разклонение става чрез избирането му с
мишката, което позволява промяната на съответните параметри в дясната част на
диалоговия прозорец.
326
Генерално
Диалогов прозорец на избраното разклонение ‘Генерално’
В полето от диалоговия прозорец ‘Избор на езика’ са поставени две падащи менюта, от

които могат да се избират различните езици, заложени в програмата. Избирането на
езика, който програмата ще използва при работата си става от падащото меню ‘Език на
програмата’. Всички менюта на програмата ще бъдат на избрания език. Какви точно
езици ще бъдат включени в това падащо меню, зависи само от закупения лиценз.
Падащо меню за език на програмата
След избиране на желания език и натискане на бутона ‘OK’, програмата ще покаже

327
От показаното съобщение ясно се вижда, че за да приеме новия език, програмата трябва

да се рестартира.
В някой случаи се налага извежданата от програмата документация да бъде на език,

различен от този, на който се работи. Чрез избиране на желания език от падащото меню
‘Език на документите’, всички документи, създавани от програмата ще бъдат на
избрания език. За това меню няма ограничения, в зависимост от закупения лиценз, тъй че
в него ще бъдат налични всички езици, поддържани от програмата.
Падащо меню, за избиране на език на документите
Ако е включена отметката ‘Отвори диалог за дефиниране на размери и мащаби’,

всеки път, когато се започва чертането на нов чертеж, програмата ще отваря същия
диалогов прозорец, като този, използван от командата ‘Мащаб’ (виж гл. ‘11.5’). Ако тази
отметка е изключена, програмата по подразбиране ще задава на всеки нов чертеж мащаб
1:50 и мерни единици cm.
328
Отметка, за определяне на мащаб и мерни единици за нов чертеж
Ако е включена отметката ‘Покажи информация за обекти’, всеки път, когато маркера
на мишката се доближи до обект, създаден от ‘ArmCAD’, програмата ще показва същата
информация за обекта, като информацията, показвана, ако на този обект бъде направена
кота, в текущия стил за котиране.
Информация за обекта
Маркирането на отметката ‘Многосегментна кота’ Ви позволява да определите дали

текста към армировката ще бъде отбелязан със стандартна кота с една линия или с кота,
чиято линия има хроизволен брой сегменти. Двете възможности са разгледани подробно в
гл.6.1 ‘Кота’.
329
Полето за отметка за броя на сегментите на линията

за кота на армировката
Армировка
Диалогов прозорец, за избраното разклонение ‘Армировка’
Ако отметката ‘Предупреди ако новата позиция се дублира’, в карето ‘Армировка’, е

включена, при създаване на нова позиция чрез командите ‘Произволна’ или ‘Типова’,
програмата ще сравни геометрията на новата създадена позиция, с тази на вече
съществуващите. Ако геометрията на новия елемент е еднаква с тази на вече
съществуващ, ще се покаже следния диалогов прозорец:
330
Ако бъде даден положителен отговор, армировката се добавя в чертежа, от

съществуващата позиция, докато ако се даде отрицателен отговор, се създава нова
позиция, с изчертаната геометрия.
Ако отметката ‘Предупреди ако новата позиция се дублира’, в карето ‘Армировка’, е

изключена, се създава нова позиция, без проверка за позиции със същата геометрия.
Параметрите, намиращи се в полето ‘Кота’ определят стила на котировките. Ако

отметката ‘Влез в настройките за котировка’ е включена, в хода на създаване на нов
прът чрез командите ‘Произволна’ или ‘Типова’, както и при използване на командите
‘Съществуваща’ и ‘Презент’, програмата автоматично ще стартира процедура по поставяне
на коти. Чрез избирането на единия от двата бутона за превключване, под отметката, се
определя начина на поставяне на котите. Ако е избран бутона ‘Изберете 3 точки’, при
процедурата по котиране трябва да се посочат три точки от котата – стартова точка на
котата, стартова точка на текста и точка, за определяне на ъгъла на наклона на котата.
Ако е избран радио бутона ‘Изберете 2 точки’, при процедурата по котиране трябва да
се посочат две точки – начална точка на текста, и точка, определяща наклона на котата,
като програмата сама определя началната точка на котата. Начинът, по който програмата
определя началната точка на котата се определя чрез наличните два радио бутона. Ако се
избере опцията ‘като близка точка’, програмата ще избере точката от пръта, която е
най-близко до посочената стартова точка на текста. Ако е избрана опцията ‘като
ортогонална точка’, програмата ще свърже началната точка на текста и пръта с линия,
перпендикулярна на пръта. В случай че това е невъзможно, програмата ще избере точката
от пръта, която е най-близко до посочената стартова точка на текста.
Ако отметката ‘Отиди в менюто за настройка размера на спиралата’ е включена, при

изчертаване на спирално стреме, програмата автоматично ще стартира процедура по
поставяне на кота.
Бутоните за превключване от полето ‘Многократна котировка’ позволяват

определянето на начина на котиране на няколко елемента едновременно, чрез
пресичането им само с една котировъчна линия, при използването на командата ‘Кота’
(виж гл. ‘6.1’). При избирането на опцията ‘На един ред’, програмата ще постави котите
на всички елементи на една линия, докато при избиране на опцията ‘На много редове’,
програмата ще изчертае котата на всеки елемент на отделен ред, както ако са направени
няколко различни коти.
331
Серия – в план
Диалогов прозорец на разклонението ‘Серии – в план’
Параметрите, поставени в карето ‘Кота’ имат същото значение, като параметрите със
същите имена, от разклонението ‘Армировка’.
Когато се създава серия в план, програмата изчислява разстоянието между прътите за

зададената в полето ‘n=’ бройка пръти, и изписва резултата в полето ‘e=’ (виж гл. ‘4.1’).
При задаване на стойност в полето ‘Закръгли разстоянието между прътите на’,
програмата закръгля изчисленото разстояние ‘e=’ на стойност, кратна на стойността,
записана в това поле. Така закръгленото разстояние се изписва в котата на серията.
Трябва да се отбележи, че ако разстоянието между прътите е въведено директно в полето
‘е=’, то няма да бъде закръгляно.
Когато е избрана постоянна серия в план, различните и параметри могат да се променят с

преместването на поставените точки на прихващане ‘grips’ (виж гл. ‘4.1’). Все пак, когато
полето за отметка ‘Модифициране на геометрията на позициите чрез прихващане’
е отметнато, докато избирате серия програмата ще постави ‘grips’ на армировъчния прът и
ако ги промените, ще промените и геометрията на самия прът от серията. Същият ефект
би се получил и ако се използва командата ‘Съществуваща Армировка’ – новия обект
се поставия на чертежа и геометрията му се променя с промяна на точките за прихващане
‘grips’.
332
‘Модифициране на геометрията на ‘Модифициране на геометрията на

позициите чрез прихващане’ – позициите чрез прихващане’ – маркирано
отматкирано
Значението на параметрите в разклоненията ‘Серия в надлъжно сечение’ и ‘Серия в

напречно сечение’ са същите, както описаните до тук. Трябва да се отбележи, че
стойността ‘Закръгли разстоянието между прътите на’ е еднаква за всички видове серии.
От тук следва, че промяната на тази стойност за една серия ще се отрази в промяна и за
другите серии.
Напречно сечение
Диалогов прозорец на разклонението ‘Напречно сечение’
Когато отметката ‘Котиране на стремената’ е включена, при изчертаване на стремена

чрез използване на командите ‘Цяло сечение’ и ‘Изваждане на сечение’, програмата
автоматично ще стартира процедура, по поставяне на кота на стремето.
Толерансът в проценти от ‘h’, се дефиниран в полето ‘Толерансе за извеждане на

сечение’. Програмата използва този толеранс за определяне на позицията на
пресичащите се пръти в напречното сечение, извеждано от командата ‘Извеждане на
сечение’ (виж гл. ‘5.4’). Когато в правоъгълника на сечението се съдържат серии в
333
надлъжно сечение, програмата приема за стойност на ‘h’ височината на сегментите на

стремето, които те пресичат. Ако в сечението не се съдържат серии в надлъжно сечение,
програмата приема за стойност на ‘h’ височината на серията от стремена. Трябва да се
отбележи, че за височина на променливите серии програмата приема за височина на
серията височината на стремето, което е най-близо до разрезната линия.
Когато полето за отметка ‘Поставяне на символ за сечение’ е маркирано, след

изваждане на сечение на чертежа програмата ще започне автоматична процедура за
поставяне символ на сечение (виж гл. ‘5.4’)
Мрежи
Диалогов прозорец на разклонението ‘Мрежи’
Когато е включена отметката ‘Предупреди ако новата позиция се дублира’, при

създаването на мрежи, чрез командите ‘Цяла’ и ‘Серия’, програмата ще сравни
параметрите на новата мрежа, с параметрите на мрежите, съдържащи се в списъка с
позиции. Ако в списъка позиции съществува мрежа със същите параметри, програмата ще
покаже следното съобщение:
При даване на положителен отговор се използва вече създадената стара мрежа. Ако се
даде отрицателен отговор се създава нова мрежа с зададената геометрия и параметри.
334
Мрежи – напречно сечение
Диалогов прозорец на разклонението ‘Мрежи – напречно сечение’
Параметрите, съдържащи се в карето ‘Кота’ имат същото значение, като параметрите,

съдържащи се в разклонението ‘Армировка’, поради което няма да бъдат обяснявани
повторно.
След натискане на бутона ‘OK’, програмата затваря диалоговия прозорец и запазва

всички направени промени в параметрите, което на практика означава, че при бъдещата
си работа, програмата ще използва така зададените параметри.
11.5. Задаване на мащаб на чертежа (Мащаб)

След активиране на командата ‘Мащаб’ от падащото меню ‘ArmCAD ►
Настройка’, или от иконата , се отваря следния диалогов прозорец:
Тъй като размера на текста на всички обекти, създавани от ‘ArmCAD’ се дефинира в

милиметри от чертежа, вече изчертан на хартия, е необходимо да се определи мащаба, в
който чертежа ще бъде разпечатван. Този мащаб се определя в лявата част на диалоговия
прозорец, в карето ‘Мащаб’, чрез избиране на стойност от падащото меню, или чрез
задаване на различна стойност директно от клавиатурата. След задаване на мащаба за
разпечатване, програмата ще промени размера на текста във всички коти на обекти,
създадени чрез ‘ArmCAD’, така, че размера на текста да отговаря на размера в
милиметри при разпечатването на чертежа.
335
В дясната част на диалоговия прозорец, в карето ‘AutoCAD unit’, се намира падащо

меню, за определяне на мерните единици на чертежа (m, cm, mm,...), както и текстово
поле, в което се определя броя единици, които ще отговарят на една ‘AutoCAD’ unit (ACU)
в чертежа. По този начин се създава връзка между бездименсионните ‘AutoCAD’ unit и
действителната дължина на обектите на ‘ArmCAD’.
Всички обекти, изчертани в ‘AutoCAD’ (в това число и обектите на ‘ArmCAD’) се

изчертават и показват на чертежа в така наречените ‘AutoCAD’ unit (ACU), които са
бездименсионна величина и не определят дължина. От друга страна всички обекти,
създавани чрез ‘ArmCAD’ (пръти, серии, мрежи...) са конкретни обекти, които трябва да
имат конкретни размери.
Мащаба на чертежа, определен в началото може да бъде променян във всеки един момент
чрез командата ‘Мащаб’, като това ще се отрази само в промяна на големината на текста.
Промяната на физическата дължина на ‘AutoCAD’ unit не се прави от тази команда. Ако в
чертежа има обекти, изчертани от ‘ArmCAD’, техните размери в ‘AutoCAD’ units не се
променят. Чрез тази команда се променя единствено начина, по който ‘AutoCAD’ unit
(ACU) отговарят на физическата дължина на обектите.
Пример: Ако 1ACU=1cm и е изчертан прът, с дължина 200cm, неговата дължина е

200ACU. Ако в командата ‘Мащаб’ дефинираме, че 1ACU= 1mm, тогава същия прът ще има
дължина 200ACU, но неговата физическа дължина ще бъде 200cm.
От казаното до тук следва, че тази програма може да има и вредни последствия върху
чертежа, ако е стартирана, когато в чертежа вече са създадени обекти от ‘ArmCAD’.
Поради тази причина е важно да се дефинира коректно физическата дължина на една
‘AutoCAD’ unit (ACU).
Накрая трябва да се отбележи, че всеки път, когато се стартира нов чертеж, се отваря
автоматично и командата за дефиниране на мащаба на чертежа. Автоматичното
стартиране на тази команда може да се променя (виж гл. ‘11.4’).
11.6. Изглед на обект

Тъй като в чертежа по подразбиране прътите се изчертават чрез тяхната ос,
при разпечатването на чертежа, за определяне на дебелината на линиите на чертежа се
използва командата ‘plot’ на ‘AutoCAD’, като дебелината се определя зависимост от цвета,
с който е изчертана линията. По този начин, в чертежа всички армировки ще бъдат
изчертани с еднаква дебелина, независимо от техния действителен диаметър. Командата
‘Изгед на обект’ позволява в чертежа прътите да бъдат изчертани с тяхната
действителна дебелина (отговаряща на диаметъра им). Тази команда позволява още
показването на действителния начин, по който армировките ще бъдат огънати.
След активиране на командата ‘Изгед на обект’ от падащото меню ‘ArmCAD’, или от

иконата , програмата ще покаже от командния ред, че очаква избирането на обект.
Тъй като командата позволява промяната на параметрите както на единични армировки,

така и на селектирани групи, командата ще бъде активна, до момента, в който е натиснат
клавиша ‘Enter’, или десния бутон на мишката, което означава прекратяване на
процедурата по маркиране. Веднага след това се отваря следния диалогов прозорец:
336
Диалогов прозорец, за определяне

на изгледа на елементите в чертежа
Отметката ‘Дебелина на линията’ се използва за определяне дали избрания обект ще се

вижда в чертежа с действителната си дебелина или не. Отметката ‘Заобляне’ се използва
за определяне дали огъвките на армировките ще се изобразяват с остри ъгли, или със
заобляне, съгласно избрания стандарт. Отметката ‘Пълен поглед’ ще бъде активна само
в случаите, когато в селекцията е попаднала и серия. С други думи, чрез включването на
тази отметка се определя дали програмата ще изчертае позицията на всеки прът в
избраната серия. Тази отметка има същото действие, както отметките със същото име в
диалоговите прозорци за дефиниране на параметрите на сериите.
Трябва да се отбележи че, въпреки добавените данни в този диалогов прозорец, прътите в
напречно сечение са винаги показани с плътни кръгчета с диаметри, отговарящи на
диаметъра на дадените пръти.
Командата ‘Дебелина на линията’ ще има същия ефект върху прътите в напречно

сечение по време на плотиране на чертежа, както и върху всички други видове
армировки, въпреки, че няма да се отрази на подредбата на прътите в напречно сечение.
С други думи, всички армировки, за които полето за отметка ‘Дебелина на линията’ е
маркирано, ще се плотират с действителната си дебелина на прътите, независимо от
каквито и да е настройки, направени през ‘Plot’ командата на ‘AutoCAD’. За пример ще
разгледаме сечението.
полето ‘Дебелина на линията’ – полето ‘Дебелина на линията’ –

маркирано отмаркирано
Първата фигура е плотирана с полето ‘Дебелина на линията’ – маркирано за всички

пръти, докато при втората фигура, то е отмаркирано. За двете фигури настройките,
направени през ‘Plot’ командата на 'AutoCAD’ са едни и същи.
След натискане на бутона ‘OK’, програмата ще промени чертежа така, че избраните

обекти ще бъдат показвани по начина, определен в диалоговия прозорец.
337
12. СПЕЦИФИКАЦИИ
Тази команда се използва за генериране на всякакъв вид документи, като
например: Спецификации и рекапитулации на армировките, Спецификации и
рекапитулации на мрежи и информация за разкрояване на мрежите. Съдържанието на
документацията съответства на моментното състояние на чертежа. Едновременно с
процеса на генериране на документите, програмата автоматично се превключва в
специален режим на работа, позволяващ разглеждане, настройване и разпечатване на
документите. Документите могат да бъдат:
- Разпечатвани
- Експортирани към чертеж на ‘AutoCAD’
- Конвертиране в RTF формат (Rich Text Format – формат, съвместим с множество
текстови редактори)
При активиране на командата ‘Спецификации’ от падащото меню ‘ArmCAD’, или от

бутона , програмата ще прочете текущото състояние от чертежа и автоматично
спецификация на армировката, която принадлежи на текущия набор армировъчни
планове (виж гл. ‘12.9’). Пред позореца на графичната среда на ‘AutoCAD’ ще се отвори
прозорец за работа с генерираната Спецификация.
Прозорец за работа с генерираната Спецификация
В лявата част на този прозорец се намира дървовидно меню, което разделя

Спецификацията на подобни обекти. В същото време в дясната част на прозореца е
показан пълният изглед на Спецификацията, във вида, в който тя ще изглежда след като
бъде разпечатана. В информационната линия в долния край на екрана е показана
информация за заглавието на показаната част от Спецификацията, номера на страницата
и броя на всички страници.
338
12.1. Съдържание на спецификацията

Създадените вече документи съдържат серия от таблици, които са разделени на
две основни групи: ‘Армировки’ и ‘Мрежи’. Разделянето на тези групи е показано с
дървовидна структура в лявата част на прозореца, който се използва за обработване на
документите.
Дървовидна структура на документите
В групата армировка се генерира списък от документи ‘Спецификация’ (по една за всеки

кофраж), заедно с документа ‘Рекапитулация на армировката’. Тези документи са
показани в дървовидната структура на менюто ‘Армировка’, като подзаглавия за всеки
кофраж и рекапитулация.
- Всяка ‘Спецификация’ съдържа детайлна информация за изготвянето на всички

армировки в съответния кофраж. Тази информация е подредена в зависимост от
номерата на позициите на армировките.
- Документът ‘Рекапитулация’ съдържа информация за армировките, съдържащи се в

текущия набор армировъчни планове. Тази информация е разделена по диаметрите
съответно за отделните типове армировка.
В групата мрежи се генерира списък от документи ‘Спецификация’ (по една за всеки

кофраж), заедно с документа ‘Рекапитулация на армировката’. Тези документи са
показани в дървовидната структура на менюто ‘Мрежи’, като подзаглавия за всеки кофраж
и рекапитулация.
- Всяка ‘Спецификация’ съдържа детайлно информация за изготвянето на всички мрежи

в съответния кофраж. Тази информация е подредена в зависимост от номерата на
позициите на мрежите.
339
- Документът ‘Рекапитулация’ съдържа информация за мрежите, съдържащи се в текущия

набор армировъчни планове. Тази информация е разделена по диаметри на
армировките и по типове мрежи.
- Документът ‘План на сечение на мрежи’ съдържа графични схеми, за начина на

разкрояване на мрежите, подредени в таблица. Програмата определя оптималния
начин за разкрояване на мрежите така, че да се получат минимален брой таблици.
Пълното запълване на полетата изисква поставяне на правоъгълни мрежи, от таблицата
с мрежи, плътно една до друга, което отразява на действителната геометрия на
таблицата с мрежи. Данните са подредени по кофражи и типове мрежи.
Както вече беше отбелязано, програмата автоматично ще създаде всички документи, при
активиране на командата. Ако не е нужно някои документи да се показват, чрез кликване
с десен бутон, върху името на конкретния документ в дървовидното меню, се показва
падащо меню, с командите ‘Покажи’ и ‘Скрий’.
Падащо меню, което се отваря чрез кликване с десния бутон

на мишката
При избиране на командата ‘Скрий’, избрания документ става невидим, а заглавието му в

менюто се оцветява в сиво. Командата ‘Покажи’ е активна само когато е селектиран скрит
документ, и чрез активирането и избрания документ става отново видим. По този начин
може да се променя видимостта и на целите групи ‘Армировка’ и ‘Мрежи’, както и на
няколко произволно избрани отделни документи, избрани чрез обща селекция.
Обща селекция на документите се прави стандартно за ‘Windows’.
- чрез задържане на клавиша ‘Ctrl’ всеки документ, върху който се кликне с мишката
попада в селекцията, както и чрез кликване на вече избран документ, той се изважда
от селекцията.
- чрез задържане на клавиша ‘Shift’, в селекцията попадат всички документи, намиращи

се между два документа, върху които се кликва с мишката.
340
12.2. Разглеждане на документите

Изгледа на активния документ, показан в дясната част на прозореца, изглежда
по същия начин, както би изглеждал след разпечатването му. В най-долната част на
екрана в линията за състоянието, е показана информация за името на показания
документ, страницата, показана на екрана и общия брой страници.
Полета, показващи заглавието на активния документ и страницата
Активният документ от Спецификацията винаги е маркиран в дървовидното меню.

Промяната на активния документ става чрез кликване с мишката върху заглавието му в
дървовидното меню, като това е последвано от поставяне на началната страница на
документа в дясната част на екрана.
341
Активния документ е ‘Рекапитулация’ от групата ‘Армировки’
По този начин активния документ в дървовидното меню винаги отговаря на разглежданата

страница, което улеснява избирането на желаната част от спецификацията. Промяната на
активния документ става чрез използване на стрелките.
Промяната на активната страница от документа става чрез използване на клавишите

‘PgUp’ и ‘PgDn’ от клавиатурата, или чрез използване на съответните икони:
Чрез тази икона страницата предшестваща активната се избира за активна.
Чрез тази икона страницата следваща активната се избира за активна.
Ако документа съдържа много страници, плъзгача в дясната част на екрана може да се
използва за намиране на желаната страница по-бързо.
По подразбиране точният вид на документа се вижда само за една страница. Предвидена

е опция и за разглеждане на повече от една страница на екрана.
Тази икона позволява разглеждане на няколко страници едновременно на екрана.

Броя на страниците, които ще се покажат едновременно на екрана се избира от
падащо меню, което се активира, чрез натискане на стрелката, в дясно от
иконата. Максималния брой страници, които могат да се разглеждат едновременно
на един екран е ограничен на 6.
342
Разглеждане на две страници едновременно
Чрез тази икона става връщането в режим на разглеждане на една страница –

активния документ от групата.
Увеличаването на изгледа става чрез използване на скрола на мишката или чрез няколко
специфични команди:
- CTRL+ ляв бутон на мишката = Zoom window – увеличи прозорец – При задържане
на бутона ‘CTRL’ с натискането на левия бутон на мишката се маркира точка,
отговаряща на ъгъла на правоъгълна зона, следващата посочена точка затваря
правоъгълната зона, която се увеличава до размерите на екрана.
- CTRL+ среден бутон на мишката = Zoom all. – покажи всичко
- CTRL+ десен бутон на мишката = Zoom previous. – покажи предишния екран.
- Преместване по увеличените вече страници става чрез натискане на средния бутон на
мишката и преместването и (аналогично на командата ‘Pan’ в ‘AutoCAD’).
Командите за увеличение се активират още и чрез използване на следните икони.
- Zoom all – покажи всичко
- Zoom window – увеличи прозорец
- Zoom previous – покажи предния екран
- Zoom dynamic – динамично увеличение
- Zооm pan – преместване по страницата
343
12.3. Форматиране на документите

Програмата ‘ArmCAD 2005’ позволява настройването на голямо количество
параметри, свързани с изгледа и съдържанието на създадената документация, така, че тя
да отговаря на навиците и желанията на крайния потребител.
Всички настройки по изгледа и съдържанието на документацията се правят в диалогов

прозорец, който се отваря чрез използване на командата ‘Форматиране на извода на
данни’, от иконата .
Диалогов прозорец за форматиране на документацията
Поради голямото количество параметри, показани в този диалогов прозорец, той е

организиран в няколко страници.
344
12.3.1. Формат на листа

Страницата ‘Формат на листа’ позволява определяне на размерите на
страниците на документацията.
Страница ‘Формат на листа’
В зависимост от принтера, който притежавате, можете да избирате от предложените

формати на листа, съдържащи се в падащо меню. В случай, че желания формат на листа
не присъства в предложените от програмата, с избора на един от бутоните за
превключване ‘Произволни размери’ позволява въвеждането на произволни размери на
листа в полетата ‘Ширина’ и ‘Височина’. Единственото ограничение е вашия принтер да
поддържа зададените размери на листа.
345
Текстови полета за въвеждане на произволни

размери на листа
Двата бутона за превключване ‘Вертикално’ и ‘Хоризонтално’ позволяват избиране на

ориентацията на листа.
12.3.2. Работни граници

Работната площ на принтера се задава в страницата ‘Работни граници’.
Страница ‘Работни граници’
346
Избрания формат на листа е показан в централната част на диалоговия прозорец. Чрез

използването на четирите текстови полета – от горе, от долу, в ляво и дясно на
страницата, се определят отстоянията на текста от края на листа. Тези отстояния трябва
да се задават внимателно, тъй като всеки принтер има различни граници, извън които той
не може да печата. Програмата позволява задаването на абсолютно произволни стойности
в тези полета. При разпечатване на чертежа, може да се случи принтера да не поддържа
така зададените работни граници. В такива случаи, след активиране на командата за
принтиране, програмата показва следното предупреждение:
Единственото ограничение при задаване на размера на работните граници е поставено за

полето ‘На долу’, тъй като в дъното на всяка страница се поставя служебна информация
и поради тази причина програмата не позволява задаване на тази стойност по-малка от 8
mm.
Тъй като всяка страница от документацията трябва да съдържа и заглавие, се налага

задаване на стойност в полето ‘Височина на заглавието’. В случай, че не желаете
страниците да имат заглавие, в това поле се задава стойност ‘0’.
12.3.3. Заглавие
Подредбата на заглавието, което ще се отпечатва на всяка страница на
документа се намира в частта ‘Заглавие’.
Страница ‘Заглавие’
347
Видът на заглавието, доставено с програмата, позволява редактиране. Негов изглед се

намира в горната част на диалоговия прозорец. Широчина на таблицата на заглавието се
определя от ширината на листа, намален с лявата и дясната работни граници, докато
височината и се определя от стойността, въведена в полето ‘Височина на заглавието’, в
страницата ‘Работни граници’ (виж гл.12.3.2). Ширината на таблицата е разделена на
няколко клетки (правоъгълни зони) и при кликване с мишката в някоя от тях,
съдържанието и се показва в долната част на диалоговия прозорец.
Съдържанието на избраната клетка, предназначено за показване на заглавие на проекта,

е показано в долната част на диалоговия прозорец
Във всяка клетка може да се въвежда произволно съдържание. Процедурата по

редактиране на съдържанието на активната клетка е идентична, с процедурите, при
работа с текстови редактори като ‘WordPad’ например. Дефинирането на шрифта неговия
размер става от падащи менюта, намиращи се над полето, показващо съдържанието на
активната клетка.
348
Падащи менюта, за определяне на шрифта и размера му
Съдържанието и вида на активната клетка могат да се променят, чрез използване на

следните икони:
Селектирания текст се копира в клипборда, като се премахва от клетката.
Селектирания текст се копира в клипборда, без да се премахва от клетката.
Текстът от клипборда се поставя в клетката, като позицията му се определя от

позицията на маркера.
Чрез включването на този бутон въвеждания текст е удебелен.
Чрез включването на този бутон въвеждания текст е наклонен.
Чрез включването на този бутон въвеждания текст е подчертан.
При натискане на този бутон се отваря падащо меню, за избиране на цвят на избран
текст.
Включването на този бутон подравнява текста в ляво.
Включването на този бутон подравнява текста в средата.
Включването на този бутон подравнява текста в дясно.
Включването на този бутон маркира въвеждания текст с точки, като списък.
При включването на този бутон се отваря диалогов прозорец, за поставяне на рамка

около текста в клетката.
349
Диалогов прозорец, за
поставяне на рамка около
текста на клетката
Линиите от рамката се поставят на съответната страна на клетката, чрез включване на

съответния бутон. Линията от рамката се показва на съответната страна на клетката, в
средната част на диалоговия прозорец. Включването на отметката ‘Присъедини на
всички’ поставя същия тип рамка на всички клетки в заглавието. На практика често се
налага поставяне на рамка около всички клетки. Това става, чрез включване на всички
бутони в този диалогов прозорец.
При натискането на този бутон се отваря диалогов прозорец, за вмъкване на

картина в заглавието.
Диалогов прозорец за вмъкване на картина

в клетката на заглавието
От падащото меню ‘Тип на файла’ чрез избора на типа файл могат да се вмъкват освен
фалове с разширение ‘*.bmp’, и метафайлове (‘*.wmf’ и ‘*.emf’). След като е избран
желания файл, с натискането на бутона ‘OK’, заредената картина ще се появи на
позицията на маркера. В случай, че размера на картината е голям, чрез използване на
плъзгачите, и чрез прихващане на някой от ъглите и, когато картината е маркирана,
размера на картината се променя до желания.
350
След маркиране вмъкнатата снимка, в ъглите и средата

на всяка страна, се показват символи (малки квадрати)
които служат за промяна размера на картината
Променен размер на заредената картина
При натискане на този бутон се отваря падащо меню, за вмъкване на програмни

текстове. Вмъкнатите текстове имат следното значение:
#p - номер на текущата страница

#n - общ брой на страниците
#t - текущо време
#d - текуща дата
351
Вмъкнатите текстове, дефинирани от програмата, са маркирани със символа ‘#’ и

съответната буква.
За да се настроят клетките от заглавието, съгласно конкретните нужди на потребителя е

нужно първо да се дефинира формата на страницата и работните граници. В допълнение
към това трябва да се премахне и стандартното заглавие, което идва заедно с програмата.
Чрез кликване във всяка клетка тя става активна и нейните размери се изписват в
полетата ‘Ширина’ и ‘Височина’.
Полета за задаване на размерите на активната клетка
Тъй като заглавието има ограничени, предварително зададени размери, промяната на

размерите на някоя от клетките променя размерите и на останалите. Както вече беше
отбелязано, промяната на размерите на клетките става от ляво на дясно и от горе на
долу. Поради тази причина, при селектиране на някой клетки, полето, за промяна на
съответния размер ще стане неактивно.
352
Промяната на ширината на горната дясна клетка

не е възможно
За да се премахне стандартното заглавие е достатъчно да се маркира най-лявата клетка и

да и се зададат максималните възможни размери в двете посоки. Ако не сте сигурни за
максималните възможни размери, може просто да зададете стойности, които са видимо
много по-големи от максималните и програмата автоматично ще зададе максималните
възможни размери на избраната клетка.
Задаване на максимални размери на най-лявата

клетка от заглавието
По този начин се получава заглавие, съдържащо само една клетка.
353
Заглавие, съдържащо само една клетка
Премахването на снимката става след като я селектирате в долната част на диалоговия

прозорец, предназначен за редактиране на съдържанието на активната клетка, и
натиснете клавиша ‘Del’.
Празно поле на заглавието
В долния ляв ъгъл на всяка клетка има малък вертикален правоъгълник, който служи за
вертикално разделяне на всяка клетка на две нови клетки. Малкият хоризонтален
правоъгълник в горния десен ъгъл на клетките служи за хоризонтално разделяне на
клетките. При поставяне на маркера на мишката върху някой от тези правоъгълници, той
променя формата си в такава, отговаряща на възможната посока на разделяне на
клетките.
354
Правоъгълници за разделяне на клетките
Разделянето на клетките става, като кликнете върху съответния правоъгълник, и без да

пускате бутона на мишката провлачите маркера до желаната вертикална, съответно
хоризонтална позиция.
Нова клетка е получена, чрез разтягане на

горния десен правоъгълник надолу
В долния ляв и горния десен ъгъл на новите клетки също има малки правоъгълници,
служещи за тяхното разделяне. В горната част на заглавието ще създадем още една
клетка.
355
Нова клетка е създадена, чрез разтягане на

долния ляв правоъгълник на дясно
Тази процедура се повтаря докато се получат желания брой клетки. Преместването на

мишката от позицията и към средата на някоя от вътрешните клетки, позволява
произволна промяна на размерите на избраната клетка.
Вътрешни клетки, които могат да бъдат разтягани
Тъй като точните размери на клетките трудно се определят чрез разтягане с мишката,
желаните размери могат да се въведат в полетата ‘Ширина’ и ‘Височина’.
След като размера и броя на клетките е вече определен, остава единствено да се попълни
съдържанието им, по начина, който беше описан по-рано.
356
12.3.4. Текст
Страницата ‘Текст’ позволява дефиниране на всички параметри, относно
типа, цвета и размера на текста, който ще се печата.
Страница ‘Текст’
В карето ‘Печат’ се намират параметрите, определящи изгледа при печат и конвертиране

в RTF формат.
Показаните параметри имат следното значение:
- ‘Текст в таблица’ отговаря на всички текстове в цялата документация. Може да се

избира тип, височина удебеляване, наклоняване, подчертаване и цвят на текста.
- ‘Текст на чертежа’ се отнася за всички текстове, съдържащи се в схемите на

армировките и мрежите. За самите схеми могат да се задават дебелина и цвят на
линията за следните елементи: ‘Армировка’, ‘Кота’, ‘Цяла мрежа’, ‘Таблица за
мрежи’.
В карето ‘Чертеж’, се дефинират по-рано описаните параметри на документацията, които

се експортират към чертежа в ‘AutoCAD’. Размерът на текста се изчислява в зависимост от
избрания мащаб на чертежа (виж гл. ‘11.5’). Цвета на текста и линиите се избира от
палитрата с цветове на ‘AutoCAD’.
Полето за отметка ‘Номер на първата’ служи за указване на номера, от който програма

ще започне да номерира страниците, т.е. номера, който ще постави на първата страница.
Това е доста удобно, защото почти винаги спецификацията се намира към края на
проектната документация.
357
Полето за отметка за указване на номерацията

на първате страница
12.3.5. Армировка - спецификация

В страницата ‘Армировка – спецификация’ се дефинират всички
параметри, отнасящи се до документацията.
Страница ‘Армировка – спецификация’
358
В текстовото поле ‘Име на таблицата’ се определя името, което ще се изписва в

началото на всяка таблица. Позицията на текста (в хоризонтално направление) се
определя чрез един от бутоните (ляво, централно или дясно подравняване).
Текстово поле за определяне името на таблиците

и бутони за подравняване на текста
В горната лява част на диалоговия прозорец се намира списък, определящ реда и

съдържанието на колоните, които съставят документацията.
Списък, определящ реда и съдържанието на

колоните, които съставят документацията
359
Под този списък са бутоните ‘Добави’ и ‘Изтрий’, чрез които става добавянето или
премахването на колони, и бутоните ‘На горе’ и ‘На долу’, чрез които се определя
последователността на колоните в документацията.
В списъка е добавена нова колона, чрез бутона ‘Добави’
Съдържанието на всяка колона може да се променя, чрез избиране от падащото меню,

което се отваря чрез кликване върху стрелката, в дясно от името на колоната.
Падащо меню, за избор на съдържанието

на колоните
За всяка колона от документацията могат да се дефинират следните параметри:
360
- Текст в заглавието на колоната

- Ширина на колоната
- Специфична информация за всяка колона
Полето ‘Име на колоната’ служи за въвеждане на текста, който ще се изписва в

заглавието на колоната. Могат да се въвеждат два реда. Подравняването на текста (ляво,
средно, дясно) става по начина, описан при ‘Име на таблицата’. В дясно на полето за
въвеждане на текст се намира бутона , чрез който се отваря падащо меню. В падащото
меню е поставен параметърът ‘%%c – означение за диаметър’, който включва
показването на символа Ø в текста.
Поле, за дефиниране на името на колоната
Полето ‘Ширина на’ се използва за определяне на необходимата ширина на колоната.

Ширината на колоната може да не е зададена. В този случай ширината и се определя от
свободната част от листа, която остава след дефиниране на колоните с известна ширина.
Ако съществуват няколко колони, чиято ширина не е зададена, свободното място в листа
ще бъде разделено по равно между тях. Ако за колоната няма да бъде задавана ширина,
това се определя, чрез поставяне на отметката ‘Произволна’.
361
Поле за определяне на ширината на колоната.
Полето ‘Покажи преди рекапитулацията’ се използва при определяна на реда на

документация. Ако е маркирано спецификацията на армировка ще се покаже преди
рекапитулацията и съответно обратно.
Полето за отметка за определяне на реда

на документацията
В долната част на диалоговия прозорец е показан изглед на таблицата, отговарящ на

текущите настройки на параметрите.
362
Документацията може да съдържа следните колони:
Номер на позицията – показва се номера на позицията.
Преглед на прът – изчертава геометрията на пръта, с котиране на дължините на

сегментите. Специфични за тази колона са полетата:
‘Мерни единици’ – дефинират се мерните единици, в които ще се котират сегментните.

‘Закръгление’ – дефинира се точността, с която ще се изписват котировките.
Диаметър на прът – показва се информация за диаметъра на пръта. (Всъщност в тази

колона се изписва името, определено за дадения диаметър – виж гл. ‘11.3’. Тъй като в
повечето стандарти името на диаметъра отговаря на самия диаметър, името на колоната е
‘Диаметър на прът’.).
Диаметър на прът (условно) – показва информация за диаметъра на пръта, но само ако

типа армировка за позицията съответства на типа армировка, посочена в полето ‘Филтър
на’. В дясно от полето е поставен бутон, който служи за въвеждане на филтъра, с
натискането на който се отваря падащо меню, от където се избира желания тип
армировка. Чрез поставянето на символа ‘+’ между типовете армировка се създава
комбиниран филтър. Ако типа армировка не отговаря на дефинирания филтър, графата в
таблицата на спецификацията ще остане празна.
Дилжина на прът – показва общата дължина на пръта. Специфични за тази колона са

полетата:
‘Мерни единици’ – дефинират се мерните единици, в които ще се котира дължината на

пръта.
‘Закръгление’ – дефинира се точността, с която ще се изписва дължината.
Важно: В случай, че пръта е от променлива серия, в тази колона се изписват две

стойности – минимална и максимална дължина.
Брой пръти – общия брой пръти от дадената позиция в целия чертеж. Едно специално
поле с отношение към броя пръти е:
‘Фактор скалиране’ – когато полето за отметка е отмаркирано, се показва общия брой

на прътите за даден елемент, докато ако е маркирано броят на прътите се показва като
формула на ‘общ брой за кофража’ (виж гл. ‘2.1’) x зададен брой пръти за елемента.
Обща дължина на позицията – общата дължина на всички пръти от дадената позиция.

Специфични за тази колона са полетата:
‘Мерни единици’ – дефинират се мерните единици, в които ще се котира общата

дължина.
‘Закръгление’ – дефинира се точността, с която ще се изписва общата дължина.
Тип армировка – името на армировката, дефинирано в стандарта.
Обозначение на типов прът – показва името на пръти, взети от библиотеката със

стандартни армировки (геометрията на пръта отговаря на геометрията на стандартната
армировка).
Коментар – празно поле, за записване на произволна информация.
363
Тегло за m’ – информация за теглото на линеен метър от дадения тип армировка.

‘Мерни единици’ – дефинират се мерните единици, в които ще се показва теглото.

‘Закръгление’ – дефинира се точността, с която ще се изписва теглото.
12.3.6. Армировка – рекапитулация

В страницата ‘Армировка – рекапитулация’ се дефинират всички
параметри, отнасящи се до тази част от документацията.
Страница ‘Рекапитулация на армировката’
Каретата ‘Име на таблицата’, ‘Име на колоната’ и ‘Ширина на’ са напълно еднакви с

описаните в предната част.
Документацията е структурирана на базата на разделение на армировките по тип. Групите

на типа армировка са разделени на подгрупи, разделени по диаметър. Програмата дава
възможност за произволно дефиниране на групирането на армировките по следните
начини:
- В случай, че желаем таблицата да съдържа всички възможни диаметри от избрания

стандарт, трябва да бъде включен бутона ‘Всички диаметри’. В противен случай в
рекапитулацията ще бъдат включени само използваните в чертежа диаметри.
- Поставянето на отметката ‘Разделяне на прави и огънати пръти’ позволява

рекапитулацията да бъде направена по отделно за правите и огънатите пръти.
- Отметката ‘Разделено от Ø’ позволява разделяне на рекапитулацията на части, като

разделянето става в зависимост от диаметрите – по-голям от, по-малък от, като след
поставяне на отметката трябва да се въведе и съответната стойност в полето ‘Ø=’.
Рекапитулацията може да съдържа следните колони:
364
Диаметър на прът – показва се информация за диаметъра на пръта. (Всъщност в тази

колона се изписва името, определено за дадения диаметър – виж част ‘11.3’. Тъй като в
повечето стандарти името на диаметъра отговаря на самия диаметър, името на колоната е
‘Диаметър на прът’.).
Обща дължина – общата дължина на всички пръти от дадения тип армировка и диаметър.
‘Мерни единици’ – дефинират се мерните единици, в които ще се котира общата

дължина.
‘Закръгление’ – дефинира се точността, с която ще се изписва общата дължина.
Тегло за m’ – информация за теглото на линеен метър от дадения тип армировка.


Общо тегло – общо тегло за позициите от даден диаметър и тип армировка. Специфични
за тази колона са полетата:

Важно: Специфично за тази колона е, че тя показва общото тегло на армировката от

даден тип от цялата колона. В полето ‘Текстова сума’ може да се дефинира произволен
текст, който ще се изписва в колоната.
365
12.3.7. Допълнителна таблица

В страницата ‘Допълнителна таблица’ се дава възможност в документацията
да се постави допълнителна таблица с произволна форма и съдържание. Таблицата ще се
покаже като част от спецификацията на армировката. Показването на таблицата е само
при желание на потребителя.
Страница ‘Допълнителна таблица’
Чрез отметката ‘Включено в отчета’ се определя дали таблицата ще се показва в

документацията или не.
В текстовото поле ‘Име на таблицата’ се определя заглавието на таблицата, което ще се

изпише над нея. Позицията на заглавието на таблицата (в хоризонтално направление) се
определя чрез трите бутона (ляво, средно и дясно подравняване на текста).
Също така таблицата може да съдържа произволен брой редове и колони.
Бутоните в полето ‘Колони на таблицата’ се използват за управление на колоните на

таблицата.
‘Добави’ – добавя нова колона в края на таблицата. Съдържанието на добавената

колона ще бъде копирано от предната активна колона.
‘Изтрий’ – изтрива активната колона.
‘На ляво’ – премества активната колона на ляво.
‘На дясно’ – премества активната колона на дясно.
Параметрите от карето ‘Ширина на колоната’ се използват за определяне на ширината

на колоните. Колоните могат да имат точно определена ширина, или ако тя не е
определена, ширината им се изчислява съобразно с свободното място в страницата, което
става, чрез включване на отметката ‘Произволна’.
Бутоните в карето ‘Редове на таблицата’ се използват за управление на колоните на

таблицата.
366
‘Добави’ – добавя нов ред в края на таблицата. Съдържанието на добавения ред ще

бъде копирано от предния активен ред.
‘Изтрий’ – изтрива активния ред.
‘На горе’ – премества активния ред на горе.
‘На долу’ – премества активния ред на долу.
Редовете в горния край на таблицата имат специално предназначение – заглавие на

колоните. Броя на редовете в горния край на таблицата, които ще се използват за
заглавие на колоните се определя в текстовото поле ‘Брой редове в заглавието’.
Редовете, служещи за заглавие са маркирани в различен цвят. Причината да се поставят
клетки за заглавие се крие във факта, че тези клетки се променят по-рядко от останалата
част от таблицата.
След натискане на бутона ‘Запази’ в полето ‘Библиотека с таблици’ се отваря диалогов

прозорец, за определяне на името, под което таблицата ще бъде записана.
Информацията, която ще се записва за таблиците се определя в карето ‘Запази’. Ако е

избрана опцията ‘Запази цялата таблица’, ще бъде запазена цялата таблица (с цялата
информация в редовете и колоните), заедно с информацията във всички клетки. Ако се
избере опцията ‘Запази само заглавието’, в библиотеката ще бъдат запазени само
клетките от заглавието. Останалите клетки ще бъдат запазени празни.
От падащото меню могат да се избират всички таблици, запазени по-рано. Чрез бутона
‘Изтрий’ се изтрива активната таблица от библиотеката.
Във всяка клетка от таблицата може да се въвежда произволна информация.

Подравняването на текста в клетките на таблицата става чрез бутоните в карето
‘Подравняване на таблицата’.
367
12.3.8. Мрежи - спецификация

В страницата ‘Мрежи – спецификация’ се дефинират всички параметри,
отнасящи се до документацията.
Страница ‘Мрежи – спецификация’
Документацията може да съдържа следните колони:
Позиция – номер на позицията. За изрязаните мрежи се изписва и уникален индекс, който

зависи от типа на срязване на мрежата.
Тип мрежа – показва типа мрежа.
Ширина – показва размера на мрежата, по посока B. Специфични за тази колона са

полетата:
‘Мерни единици’ – дефинират се мерните единици, в които ще се котира размера.

‘Закръгление’ – дефинира се точността, с която ще се изписва размера.
Височина – показва размера на мрежата, по посока L. Специфични за тази колона са

полетата:

Брой пръти – показва броя пръти в мрежата. Едно специално поле с отношение към броя
пръти е:
‘Фактор скалиране’ – когато полето за отметка е отмаркирано, се показва общия брой

на прътите за даден елемент, докато ако е маркирано броят на прътите се показва като
формула на ‘общ брой за кофража’ (виж гл. ‘2.1’) x зададен брой пръти за елемента.
368
Тегло на мрежата – показва теглото на мрежата, за метър линеен (единица мярка).

‘Мерни единици’ – дефинират се мерните единици, в които ще се показва телгото.

Общо тегло – показва общото тегло на мрежите. Специфични за тази колона са полетата:
‘Мерни единици’ – дефинират се мерните единици, в които ще се показва телгото.


даден тип от цялта колона. В полето ‘Текстова сума’ може да се дефинира произволен
12.3.9. Мрежи - рекапитулация

В страницата ‘Мрежи – рекапитулация’ се дефинират параметрите,
отнасящи се за рекапитулацията на мрежите в документацията.
Страница ‘Мрежи – рекапитулация’
Този документ може да съдържа следните колони:
Тип мрежа – показва типа на мрежата
Ширина – показва размера на мрежата, по посока B. Специфични за тази колона са

полетата:

369
Височина – показва размера на мрежата, по посока L. Специфични за тази колона са

полетата:

Брой пръти – показва броя пръти в мрежата.
Тегло на мрежата – показва теглото на мрежата, за метър линеен (единица мярка).


Общо тегло – показва общото тегло на мрежите. Специфични за тази колона са полетата:


даден тип от цялата колона. В полето ‘Текстова сума’ може да се дефинира произволен
12.3.10. Мрежи – план за разкрояване

В страницата ‘Мрежи – план за разкрояване’ се дефинират всички
параметри, отнасящи се до тази част на документацията.
Страница ‘Мрежи – план за разкрояване’
370
‘Име на таблицата’ – полето има същата функция, както полетата със същото име, в
предишните страници от настройките.
‘Брой колони’ – определя броя схеми, които ще се изчертаят на един ред от страницата.
Размера на схемата зависи от броя схеми, които ще се показват на един ред.
‘Мерни единици’ – определя мерните единици, в които ще се изчертават схемите.
‘Закръгление’ – определя точността, с която ще бъдат показани мерните единици.
12.3.11. Запис на информацията за документацията

За да могат да се използват вече направените настройки за извеждане на
документацията и в други чертежи, трябва те да бъдат запазени. При натискане на бутона
‘Запази’ в долната част на диалоговия прозорец, се отваря следния диалогов прозорец:
В този диалогов прозорец се определя името, с което направената настройка ще се запази

от програмата. Ако се запише име, на вече съществуваща настройка, програмата ще
покаже предупредително съобщение.
При даване на положителен отговор, програмата записва новата настройка на мястото на

вече съществуващата, докато при отрицателен отговор, процедурата по записване се
прекратява.
От падащото меню в долния ляв ъгъл на диалоговия прозорец могат да се избират някои
от преди запазените типови настройки.
Важно: Ако по настройките на параметрите са правени промени, но процедурата по

записване се провали, след излизане от тази команда, чрез натискане на бутона ‘OK’,
програмата ще продължи да работи с така настроените параметри. Освен това, в момента
на запис на чертежа, програмата ще запише и настройките на параметрите, заедно с
чертежа, като предпазна мярка, за следващото отваряне на този чертеж.
Чрез бутона ‘Изтрий’ се изтриват настройките на параметрите, активни в момента на

натискане на бутона. От тук следва, че при необходимост от изтриване на някоя от
настройките, трябва тя първо да бъде избрана за активна, и чак след това, чрез
натискане на бутона ‘изтрий’, настройката се изтрива. Тъй като натискането на този бутон
може да доведе до изгубване на важна информация, програмата ще поиска потвърждение,
преди изпълнение на командата.
371
12.4. Печат
При натискането на тази икона, се отваря диалогов прозорец, за

определяне на параметрите за принтиране на документацията.
Диалогов прозорец за разпечатване на документи
В полето ‘Print range’ се определя дали ще се разпечатва целия документ, или само
няколко страници, съставящи част от документа. Ако е избрана опцията ‘All’ ще бъде
разпечатан целия документ, докато ако е избрана опцията ‘Pages’ ще бъдат разпечатани
само страниците, номерата на които са въведени в полетата в дясно.
В полето ‘Number of copies’ се определя в колко копия ще бъде разпечатан документа.

При включване на отметката ‘Print to file’, програмата позволява създаване на файл,
който да се разпечатва извън програмата.
При натискане на бутона ‘OK’ започва разпечатването на документите.
Трябва да се отбележи, че в процеса на разпечатване на документите, програмата взима

предвид всички параметри, дефинирани в карето ‘Печат’ на страницата ‘Текст’ (виж гл.
‘12.3.4’).
372
12.5. Експорт като RTF
При натискането на иконата ‘Експорт към RTF’ програмата прехвърля

цялата документация към файл с разширение ‘*.rtf’, който се отваря от
повечето текстови редактори като ‘Word’ например.
Диалогов прозорец на командата ‘Експорт към RTF’
В полето ‘Файл’ се записва пътя до директорията където ще се записва файла, заедно с

името на файла. За улеснение, вместо да се изписва пътя до директорията, той може да
бъде избран, чрез натискане на бутона ‘Избор...’, който отваря стандартния диалогов
прозорец на Windows за запазване на файлове.
Бутон ‘Избор...’
Диалогов прозорец за записване на файлове
След натискане на бутона ‘Запази’, диалоговия прозорец се затваря и пътя до

директорията се изписва в полето ‘Файл’ на основния диалогов прозорец на командата.
Зададеният път до директорията се изписва в полето ‘Файл’
373
Процедурата по експортиране започва с натискането на бутона ‘OK’, и продължителността

и зависи главно от размера на документацията. При следващо отваряне на файла в ‘Word’,
или в друг текстов редактор, данните в документацията могат да се променят. Тази
команда е полезна също в случаите, когато документите от проекта трябва да се изпратят
в цифров вид.
Важно:
Тъй като няма техническа възможност заглавието на страницата да бъде експортирано
като текст в таблица, в ‘*.rtf’ файла те ще бъдат експортирани като снимка (‘meta file’).
Неудобства се създават от факта, че няма възможност за добавяне страници в
номерацията на страниците в заглавието на ‘ArmCAD’. В такива случаи е по-добре
заглавието на страницата да се създаде в ‘Word’, а това в ‘ArmCAD’ да бъде изключено.
Алтернативното решение е номерацията на страниците да се поставя по-късно в ‘Word’, а
тази в ‘ArmCAD’ да бъде изключена.
Важно:
При определяне на работните граници на документацията в ‘ArmCAD’, трябва да се има
предвид те да отговарят на тези на текстовия редактор (‘Word’), с който по-късно
документацията ще бъде отваряна като RTF файл. С други думи ‘Word’, особено по-
ранните му версии, нямат възможностите за разпечатване като ‘ArmCAD’. Поради тази
причина може да се случи така, че създадения RTF файл има изрязани части в краищата
на страницата след разпечатване.
12.6. Експорт на чертеж
Командата ‘Експорт на чертеж’ позволява поставяне на всички таблици от

документацията в чертежа. След активиране на тази команда, програмата
ще очаква посочване на базова точка за изчертаването на всяка таблица.
Базовата точка е горната лява точка на всяка таблица.
Армировки – спецификация:
След определяне на базовата точка, програмата ще изчертае таблиците в чертежа, като

при изчертаването им, те ще отговарят на параметрите, зададени в страницата ‘Текст’, в
карето ‘Чертеж’ (виж гл. ‘12.3.4’).
12.7. Връщане към екрана за чертане (Назад)
Активирането на тази команда излиза от екрана за разглеждане и

редактиране на спецификациите и връща програмата към основния и екран,
за изчертаване на армировки.
374
12.8. Обща рекапитулация

Командата ‘Обща рекапитулация’ позволява създаването на рекапитулация
на армировката от няколко чертежа начертани с ‘ArmCAD’. Тази команда се използва
главно за намиране на количествата армировка за целия проект, който е на няколко
чертежа. С други думи, с избора на тази команда или от падащото меню ‘ArmCAD’ или с
кликване на бутона , ще се изведе следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец за създаването

на рекапитулация от няколко файла
С бутона ‘Добави’ ще отвори диалогов прозорец за избор на чертежите с армировки на

‘ArmCAD’, за които искате да направите рекапитулация.
Диалогов прозорец за избор на чертежи
С тази процедура можете да изберете един или няколко чертежа. С бутона ‘Зареди’ се
затваря последния прозорец и програма ни връща към основния прозорец, където са
показани избраните файловете.
375
Списък на избраните файловете
Всяко поле от списъка с чертежи съдържа падащ списък, който се активира като се
кликне на стрелката отдясно. Този падащ списък съдържа имената на файловете, които са
били зареждани с тази команда, заедно с пътя към тяхното положение на съхранение.
Списък с по-рано зарежданите файлове
При повторна активация на командата ‘Обща рекапитулация’ съдържанието на списъка

в диалоговия прозорец ще бъде същото както е било да го затворите предния път. Ако
някои чертежи вече не съществуват под това име или на това място (преместени, изтрити
и т.н.) тяхното име в списъка ще бъде в сив цвят, ще имат отметка, че са повредени, и
следващия път при активиране на командата ще бъдат игнорирани.
376
Повредени или липсващи файлове
Ако искате да премахнете чертеж от списъка, първо го изберете и после натиснете бутона
‘Изтрий’.
С натискането на бутона ‘ОК’ програмата ще калкулира рекапитулация за армировката за

всички чертежи и ще покаже резултата на екрана.
Рекапитулация на армировка от няколко файла.
377
12.9. Групиране на кофражите

Доста често се случва няколко начертани армировъчни комплекти или
армировъчни планове да са на един чертеж (файл) и е необходимо да се направи
рекапитулация на армировката само за един или няколко от тях, но не за всички. С
използването на командата ‘Групиране на кофражите’ е възможно да групирате
армировките на конструктивни елементи и после да укажете за дадена група кои от тях да
се включат в спецификацията. С активирането на командата или от падащото меню
‘ArmCAD’ или от бутона ще се отвори следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец ‘Групиране на кофражите’
В централната част на прозореца се показва списък на всички създадени за чертежа

армировъчни комплекти (наричани в програмата кофражи). Името на групата, към която
принадлежи даден армировъчен комплект (кофраж), е изписана в колоната с име ‘Група’
(по подразбиране има създадена глобална група ‘Всички кофражи’). За да добавите
армировъчен комплект (кофраж) към група, трябва да зададете желаното име на групата
отдясно за всеки един от тях.
Диалогов прозорец за задаване на групата
378
Ако въведеното име на групата не съществува за чертежа програмата ще го създаде на

момента. Също така има и още един начин да зададете към коя група принадлежи
армировъчния комплект (кофража). Вдясно на полетата от колоната ‘група’ има падащи
списъци с възможност за избор на някоя от зададените вече групи.
Списък за избор на група
Изборът на група, за която ще се прави рекапитулацията, се осъществява от списъка

‘Текуща група’.
Списък за избор на текуща група
Ако е необходимо текущата група може да бъде изтрита от бутона ‘Изтрий’ като всички
армировъчни комплекти (кофражи), които са били включени към нея ще бъдат
прехвърлени към глобалната група ‘Всички кофражи’. Също така програмата ще премахне
групите, които не съдържат армировъчни комплекти (кофражи).
С активирането на бутона ‘OK’, програма записва промените и затваря прозореца. При

активиране на командата ‘Спецификации’ (виж гл. ‘12.’), програмата ще генерира
спецификация и рекапитулация за избраната текуща група.
379
13. ИМПОРТИРАНЕ НА
АРМИРОВКИ
Една от ползите за потребителите на програмата ‘ArmCAD 2005’ е възможността
да зареждат експортирани файлове с данни от програмата за структурен анализ ‘Tower
5’. С други думи, ‘ArmCAD 2005’ има възможност да специфицира и създава едновременно
армировъчни планове и детайли. Проектите могат да бъдат изчертани лесно само с
няколко леки промени в същите чертежи. Между другото, програмата не може да
предвиди на 100% всички възможни ситуации и проблеми, защото в подобни ситуации
няма строго определени правила. Също така в математическите модели, които обикновено
ползваме за структурен анализ, има определена апроксимация на реалните конструкции.
Въпреки това, в около 70-80% от случаите програмата дава задоволително решение, и
можем да считаме, че оправдава очакванията.
Програмата ‘Tower 5’ може да експортира изчислената армировка както в ‘ArmCAD 2000’

така и в ‘ArmCAD 2005’. Поради тази причина в програмата ‘Tower 5’ има диалогов
прозорец ‘Настройки’►‘Опции’ към който е прибавена опцията ‘Експорт в ArmCAD’
където можете да посочите програмата, в която да се експортира файла.
Диалоговия прозорец за посочване на програмата към която

да се експортира файла
В новата версия на ‘Tower 5’ можете да експортирате и армировка на греди и колони. Има

два начина за експортиране на армировка на пръти. При единия от тях, така нареченият
‘базов’ начин, се експортира поредица от пръти в линия. В ‘ArmCAD 2005’, тази поредица
се показва като единичен непрекъснат прът, който е показан завъртян на 90 градуса
спрямо това къде е било направено експортиране то (дъговидните пръти се показват в
разгънатия си вид). При другия начин, така наречен ‘по части’, се експортират
произволно избрани армировки - от план или от разрези. В ‘ArmCAD 2005’ те се показват
по същия начин, по който са изглеждали преди това.
Единствената разлика между тези два типа експортиране е в начина на представяне, на

армировката, т.е. в направлението на изгледа в ‘ArmCAD’. Формата на армировките не
зависи от изгледа към тях и в реалното им пространствено положение тя е винаги една и
съща, независимо от начина на експортиране.
380
В процеса на експортиране програмата ще пренебрегне дължината на прътите, която

обаче е от значение за транспортирането им. Именно за това вие трябва да ограничите
дължината като използвате възможностите на ‘ArmCAD 2005’.
Трансферът на данни между ‘Tower 5’ и ‘ArmCAD 2005’ се извършва посредством файлове,

в които са запазени приетите армировки и контури. В ‘ArmCAD 2005’ има команда
‘Вмъкни армировка’ чиято функция е да импортира армировката в дадения чертеж.
След като маркирате обекта, от падащото меню ‘ArmCAD’ или от менюто на десния бутон
на мишката кликвате на иконата и се отваря следният диалогов прозорец:
Диалогов прозорец за импорт на армировка
Сега трябва да изберете някои от записаните по-рано файлове и да ги заредите с бутона

‘зареди’. Най-отдолу диалоговия прозорец се изписва коментар за селектираната база
(ако е въведен предварително в процес на експорта от ‘Tower 5’).
Коментарът, който е добавен

в маркираната база данни
След затваряне на прозореца и активиране на командата ‘зареди’, се отворя нов диалогов

прозорец, където можете да въведете някои допълнителни параметри и опции. След това
програмата ще поиска от командния ред да зададете позицията на блока, като до избора
на точка за вмъкване го изобразява с правоъгълник по границите. С избора на долна лява
точка за вмъкване програмата ще изчертае контурите на кофражите и изчислената
армировка.
381
Армировъчните пръти ще се изчертаят в ‘ArmCAD 2005’ според текущите настройки за

оразмеряване, данните за вида на стоманата и диаметрите. Заедно с тях ще се изчертаят
и конструктивните елементи(кофражи) и независимо дали вече ги има на чертежа,
програмата ще ги създаде наново и ще постави след имената им индексите ‘(1)’, ‘(2)’, а
ако съответното име е вече използвано в чертежа.
Използваните имена на слоеве са:
A4_OP – слой за кофражите

A4_GR – слой за армировка в греди
A4_DZ – слой за долна армировка в плочи
A4_GZ - слой за горна армировка в плочи
Без значение дали ще се използват армировъчни пръти или мрежи при армировка на
плочи, импортираната армировка е почти готова като чертеж. При гредите, обаче, все още
трябва да се котират прътите и да се извадят сечения. За целта направените за това
команди ‘Кота’ и ‘Изваждане на сечение’ са от голяма полза.
Едно от нещата от първостепенно значение при определяне на размерите на прътите е

закотвящата дължина. ‘ArmCAD 2005’ дава възможност на създаването на неограничен
брой таблици за закотвящите дължини на прътите според вида на армировката и бетона.
При импортирането на армировка се указва закотвящата дължина на прътите.
Използваните означения имат следното значение:
ls1 – закотвяща дължина на опънна армировка

ls2 - закотвяща дължина на натискова армировка
Начините за експортиране и формоване на армировката в плочи и гради ще бъде

обяснена в следващите точки.
13.1. Експортиране на армировка на плочи от

‘Tower 5’
Преди да обясним процедурата за експортиране на армировки в плочи, ще
обясним някои основни правила към които трябва да се придържате при изчисляването на
армировката:
- По време на задаване на областта за армиране, трябва да не се отчита дебелината на

конструктивните елементи и границите да се зададат по осите на елементите (по време
на експортирането програмата ще промени геометрията на означените области по
зададени размери на конструктивни елементи.
- Когато областта за армиране се намира над междинна греда, за горната армировка в

плочата трябва ръчно да зададете закотвящата дължина, защото програмата приема
буквално размерите на зададената област.
382
Указаната област над междинна греда за

горна армировка в плоча
- По време на поставянето на горна армировка в плочата Ви препоръчваме да не

задавате монтажна армировка в другото направление (в полето ‘Ø2’ въведете стойност
‘0.00’). Вместо монтажна армировка Ви препоръчваме да използвате главната
армировка от друга област, препокриваща текущата. По този начин главната армировка
от една област ще бъде използвана като монтажна за друга област поради
ортогоналността на прътите. Ако в някои полета на плочата няма припокриващи се
области и затова не е въведена монтажна армировка, програмата сама ще разпознае
тези случай и ще приеме автоматично монтажна армировка възлизаща на 20% от
избраната главна армировка. Същото се отнася и за монтажната армировка за долната
зона при еднопосочно армирани полета.
Комбиниране на армировка в ортогонална област
383
- В долната зона програмата ще промени размерите на зададените области като вземе

предвид размерите на конструктивните елементи и създадената армировката ще бъде
съобразена с необходимите закотвящи дължини.
Зададените области за долна армировка
- При краищата на плочата програмата закотвя долната армировката в горната зона и

създава автоматично необходимата монтажна армировка, в зависимост дали краят на
плочата е свободен или подпрян. Автоматична процедура за ортогонално
припокриващите се армировки в този случай не е удобна и трябва сами да направите
това след като сте експортирали армировките от горната зона.
Ако активирате процедурата ‘Оразмеряване ► Бетон ► Плочи ► Експорт в ArmCAD’,

то ще бъде изведен следният диалогов прозорец:
Диалогов прозорец за експорт на армировка

на плочи в ‘ArmCAD’
384
Полето с име ‘Файл’ служи за указване на името на файла и мястото му за съхранение,

където ще бъдат експортирани данните за избраните армировки. С бутона ‘Browse...’
можете да променяте текущата папка/устройство.
Полето с име ‘Файл’ за указване на името

на файла и мястото му за съхранение
Полето ‘Коментар’ позволява да въведете в експортирания файл поясняващ текст.
Поле за въвеждане на произволен коментар
385
С полетата за отметка в лявата част на диалоговия прозорец се задават елементите които

ще се експортират.
Полета за избор на елементите, които ще

се експортират
Полетата имат следното значение:
‘Кофраж’ – указва дали контурите на конструктивния елемент, както са по кофраж,

да се експортират и прехвърлят в служебния слой ‘A4_OP’. Ако има
конструктивни елементи, за които не са зададени конкретни размери,
програмата ще им зададе размери по подразбиране.
‘Долна зона’ – указва дали изчислената армировка в долната зона да се експортира и

прехвърлят в служебния слой ‘A4_DZ’.
‘Горна зона’ – указва дали изчислената армировка в горната зона да се експортира и

прехвърлят в служебния слой ‘A4_GZ’.
Чрез последователно маркиране на тези полета можете да поставите долната и горната

армировка в различни файлове, а ако имате вече начертани размерите на конструктивния
елемент в ‘AutoCAD’, можете да се откажете да експортирате кофража.
386
Полето ‘a0=’ задава дебелината на бетоновото покритие (по подразбиране стойността е

‘1.5 см’).
Поле задаващо бетоновото покритие

на армировката
Полето за отметка ‘Основи’ указва дали плочата е етажна или фундаментна. При
фундаментна плоча трябва да се маркира полето, за да се постави опънната армировка
като горна за плочата, като това се отразява и върху конструирането на армировката.
Полето за фундаментна плоча
Както препоръчахме по-горе при задаването на основната армировка да не се задава

монтажна армировка, а да се използват за тази цел перпендикулярните пръти в другото
направление, то е възможно да се получат еднопосочни зони, където е необходимо да се
зададат монтажни и разпределителни пръти. Полетата ‘Разпределителна армировка’ са
предназначени главно за тази цел.
387
Полета за задаване на разпределителна армировка
Програма ще провери дали зададените пръти удовлетворяват условието да са поне 20%

от основната армировка и, ако са по-малко, то тя или ще увеличи диаметъра или ще
намали разстоянието между прътите.
С бутона ‘OK’ се слага край на процедурата и избраната информация ще бъде запазена

във файла, като при наличие на файл същото име програмата ще покаже
предупреждение:
При положителен отговор програмата ще запише новия файл върху стария, а при
отрицателен отговор – няма да се запази.
388
13.2. Импортиране на армировка на плочи в

‘ArmCAD 2005’
Както преди беше отбелязано с командата ‘Вмъкни армировка’ ще можете да
отворите записани вече файлове с армировка за плочи като ще се отвори следния
диалогов прозорец:
Диалогов прозорец за допълнително уточняване на армировката

на плочи, която се импортира
Изборът на един от предлаганите начини на огъване на прътите в горната и долната зони

се прави от падащите списъци ‘Огънати пръти – горна армировка’ и ‘Огънати пръти
– долна армировка’. Предлаганите начини за огъване на армировката ще бъдат
обяснени подробно по-нататък.
Списъци за избор на начин на закотвяне
Когато полето за отметка ‘Пределна дължина на прътите’ е включено, може да се

зададе стойността в ‘Максимална дължина на прътите’. Това често се налага от
ограничението при транспортиране. Програмата ще направи серия от армировъчни пръти
по-къси от зададения лимит, за да спази условието.
389
Част от диалоговия прозорец за указване на максималната

дължина на прътите
Полето ‘Не създавай променливи серии’ служи да се зададе на програмата да покрие

плочата със серии само с постоянна дължина. Това ще промени покриваната област и ще
увеличи припокриването. Относителното увеличение на припокриването може да се
ограничи като се въведе стойност в полето ‘Коефициент за увеличаване на’. Колкото е
по-малък този коефициент толкова по-малко ще бъде допълнителното припокриване, като
ще се увеличи броя на различните по размери пръти. При по-голям коефициент ще се
увеличи разхода на армировка за припокриване.
Покриване на областта само с пръти с постоянна дължина
С избор от списъка ‘Тип закотвяне’ се указва класа на бетона, в който се закотвя

армировката. Тази информация се използва за изчисляване на закотвящата дължина на
армировъчните пръти (‘ls1’ i ‘ls2’).
390
Поле за избор на клас бетон при типа на закотвяне
При натискане на бутона ‘OK’, програмата ще покаже на командния ред, че очаква да

въведете точка на вмъкване от чертежа за долния ляв ъгъл на правоъгълника, ограждащ
блока с армировка.
13.2.1. Правила според които избраните армировъчни

пръти се конструират
В програмата има зададени ясни правила, според които се конструират
армировъчните пръти в краищата си при съответните условия. Целта на програмата е да
раздели произволно избрана област на части с еднакви условия по краищата за
покриване с прави и променливи серии. Областта е разделена на части в направлението
на армировъчните пръти.
По нататък ще бъдат обяснени начините на конструиране на армировката.
Долна зона
Изброените по-долу примери обхващат случаите на подпиране на плоча (по границата на

областта в десния край на дадените чертежи), от които зависи конструирането на
армировката успоредно на контура - поз.1 - и перпендикулярно на него - поз.2.
Общо взето случаите се групират на следните типове:
391
1. Зададената област съвпада по контура със свободен край на плоча
Армировката от поз.1 стига да края на плочата на разстояние за бетоновото покритие,

след това се сгъва под прав ъгъл до горния край на плочата и там се закотвя навътре в
горната зона на постоянна дължина от 30 см. Прътът от поз.2 по другото направление
също стига да края на плочата на разстояние за бетоновото покритие.
Монтажната армировка се създава автоматично в горната зона от прави пръти, чиято

дължина отговаря на серията на поз.1. Разстоянието в серията е 15 см, което позволява
да се поставят армировки от поз.3. Диаметърът им се взема от указаните минимално
допустими стойности за монтажна армировка от диалоговия прозорец за експорт на
армировката на плочи. Създадени по този начин сериите на монтажната армировка
автоматично се добавя към другите серии в горната зона в слоя ‘A4_GZ’.
Когато се покрива триъгълна област, последния прът от поз.1 при върха на триъгълника
се конструира с минимално допустима дължина на долната зона 60 см, за да не се
припокрият сегментите на тази прът в горната зона.
При конструирането на армировката от поз.1, програмата взема под внимание формата на

армировката по другото направление. В случай, че и то се огъва и закотвя в горната зона,
то височината на вертикалния сегмент (означен като ‘А’ на чертежа) може да приеме две
стойности. Ако прътите от поз.1 са с по-голям диаметър, то вертикалният сегмент ще има
дължина:
A = d - 2a0
Ако армировката по другото направление е с по-голям диаметър, то дължината на

вертикалния елемент ще бъде намалена с два пъти дебелината на прътите с по-голямата
относителна площ:
A = d - 2a0 - 2∅
d - дебелина на плочата
a0 - размер на бетонното покритие
∅ - диаметър на армировката с по-голям диаметър площ по другото направление
392
2. Зададената област е вътрешна за плочата и не е съседна до друга армирана област
Този случай макар и чисто хипотетичен служи само като вариант на действие за
програмата като поз.1 и поз.2 се конструират открай до край без да се скъсят или
закотвят.
3. Зададената област е вътрешна за плочата и е съседна до друга армирана област
Армировката от поз.1 се закотвя на необходимата дължина за опънна армировка ‘ls1’,

докато тази – от поз.2 е преместена на половината разстояние на серията (‘e/2’) от края
със съседната област, за да се избегне припокриване на пръти. Армировката от съседната
област поз.4 съответно също е преместена на (‘e/2’) от края на серията и, ако съвпада
като пръти и като интензивност с поз.2, програмата ще ги слее в една обща позиция.
393
4. Зададената област съвпада по контура с подпрян край на плоча
Армировката от поз.1 стига да края на гредата на разстояние за бетоновото покритие,

след това се сгъва под прав ъгъл до горния край на гредата и там се закотвя навътре на
дължина от ‘lo/10’ от вътрешния ръб на гредата. Дължина ‘lo’ е дължината на полето, а
при променлива дължина се приема на голямата стойност, като по този начин се избягват
променливи серии.
Серията от поз.2 на армировката в другото направление стига до вътрешния ръб на

гредата. Монтажната армировка, означена на чертежа с поз.3, се създава автоматично в
горната зона от прави пръти, чиято дължина отговаря на серията на поз.1. Серията на
поз.3 се стига на разстояние 1/10 от ‘lo’ .
Също така, програмата взема под внимание размерите на вертикалния сегмент на поз.1,
отбелязан на чертежа с ‘A’. При наличие на подобен елемент в другото направление,
програма ще вземе предвид, която е двете армировки е с по-голям диаметър и ще
формира дължината на елемента ‘A’ на базата на следните два случая. Ако армировката
от поз.2 не е извита в горната зона, или пък е извита, но диаметърът и е по-малък от
диаметъра на поз.1, то тогава вертикалният сегмент има следните размери:
A = d - 2a0
Ако армировката по другото направление е с по-голям диаметър, то дължината на

вертикалния елемент ще бъде намалена с два пъти дебелината на прътите:
A = d - 2a0 - 2∅
D - дебелина на плочата
394
5. Зададената област е вътрешна за плочата, по контура съвпада с линейна опора, но не е

съседна до друга армирана област
Този случай макар и чисто хипотетичен служи само като вариант на действие за
програмата като поз.1 се закотвя на разстояние ‘ls2’ в съседното поле, мерено от до
вътрешния за полето контур на линейната опора, а серията на поз.2 се спира до същия
този контур.
6. Зададената област е вътрешна за плочата, по контура съвпада с линейна опора и

граничи с друга армирана област
Армировката на поз.1 се закотвя на разстояние ‘ls2’ в съседното поле, мерено от до

вътрешния за полето контур на линейната опора, а серията на поз.2 се спира до същия
този контур. Армировките от съседното поле – поз.3 и поз.4 се конструират по същия
принцип.
В предишните примери е показано как се покриват отрицателните моменти и как се

усилват свободните краища на плочите чрез огъването и закотвянето на долната
армировка в горната зона. Това може да се зададе специално за програмата от
395
диалоговия прозорец ‘Вмъкни армировка’ от списъка ‘Огънати пръти – долна

армировка’ с избора на следната опция:
При вариант с използване на фиби опцията, за да се укаже на програмата това е:
При конструирането на армировката вместо да закотви долната армировка в горната зона

програмата ще вмъкне допълнителна серия фиби:
Закотвяне на долната армировка в Използване на фиби

горната зона
396
Дължината на хоризонталните части на фибите се определя според правилата, които

разгледахме по-горе, като в зависимост от това дали имаме случаи на подпрян или на
свободен край, тя ще бъде съответно ‘lo/10’ от полето или 30см. Също така ще бъдат
създадени и необходимите серии монтажна армировка за горната зона за необходимата
дължина на фибата.
Ако не желаете програмата да конструира краищата на хоризонталната армировка трябва

да изберете следната опция:
При това положение програма ще импортира армировката без огъвания, като ще имате
възможност сами да ги конструирате с командите на ‘ArmCAD’.
Армировка импортирана без огъвания
Ако във файла, който се импортира е зададено армировката да завършва с куки, ще бъдат
на разположение за избор следните начини за завършване на прътите от списъците
‘Огънати пръти – долна армировка’.
397
398
Горна зона
Също както бе направено за долна армировка, сега ще разгледаме конструирането на

армировката и разположението на сериите за възможните варианти на дясната граница на
областта, която ще се армира, спрямо положението в плочата и случаите на подпиране.
Армировката от поз.1 спира преди края на плочата на разстояние, колкото е бетоновото

покритие, и после се огъва надолу. Сериите от монтажна армировка спират от края на
плочата на разстояние, колкото е бетоновото покритие. Дължината на вертикалния
елемент от поз.1 е маркирана с ‘А’ и е изчислена по формулата:
A = d – 2a0
Ако армировката от поз.2 е с по-голям диаметър дължината на вертикалния сегмент ще се

намали с диаметъра и:
A = d - 2a0 - ∅
399
Този случай може да се получи, когато покривате горна зона над средна линейна опора
успоредна на разглежданата граница. В случая главната армировка от поз.1 и монтажната
от поз.2 стигат до края на границата.
В този случай армировката е конструирана по същи начин както в по-горния случай. Ако
армировките от поз.2 и поз.4 имат еднакъв диаметър са през еднакво разстояние в
сериите програмата ще си ги обедини.
400
Армировката от поз.1 спира преди края на плочата на разстояние, колкото е бетоновото

покритие, и после се огъва надолу. Сериите от монтажна армировка спират до вътрешния
край на линейната опора. Дължината на вертикалния елемент от поз.1 е маркирана с ‘А’ и
е изчислена по формулата:
A = d – 2a0
Ако армировката от поз.2 е с по-голям диаметър дължината на вертикалния сегмент ще се

намали с диаметъра и:
A = d - 2a0 - ∅
401

Въпреки, че подобен случай почти не се среща на практика, ще се разгледа за

изчерпателност. Армировката от поз.1 ще премине през линейната опора и ще се закотви
на разстояние ‘ls1’. Серията на поз.2 ще спре на преди вътрешния за областта край на
линейната опора.

Този случай пак не се среща в практиката, защото над линейната опора при максимумите
на отрицателните моменти горната армировка не се прекъсва. Ако все пак се стигне до
този случай, армировката от поз.1 ще премине през линейната опора и ще се закотви на
разстояние ‘ls1’. Серията на поз.2 ще спре на преди вътрешния за областта край на
линейната опора. По подобен начин ще се процедира и за поз.3 и поз.4 от съседното
поле.
402
Промяна на дебелината на плочата
По време на конструиране на армировката при връзката на две плочи с различна

дебелина програмата ще се придържа към подраняването при тяхното задаване.
Възможни са следните три случаи:
- плочите са подравнени по горния си ръб

- плочите са подравнени по долния си ръб
- плочите не са подравнени
Ако плочите са подравнени по горния си ръб и по време на експортирането полето за

отметка ‘Основи’ е маркирано, то опънната горна армировка се конструира както и когато
плочите са с еднаква дебелина. Долната армировка от по-тънката плоча се закотвя в по-
дебелата на разстояние ‘ls2’. Долната армировка от по-дебелата плоча се конструира в
зависимост от размерите на междинната опора, където става промяна на дебелината на
плочата. Конструирането е подобно на връзката на два пръта при греди с различни
размери и е обяснено по-нататък, когато се разглеждат гредите. Ако по време на
експортирането полето за отметка ‘Основи’ е отмаркирано, то положението на опънната
горна се променя и прътите в долната зона се закотвят на разстояние ‘ls1’.
13.3. Импортиране на армировка на плочи с

мрежи в ‘ArmCAD 2005’
Както по рано беше споменато по-горе с командата ‘Вмъкни армировка’ и
избора на файл ще се отвори диалогов прозорец за необходимото допълнително задаване
на някои параметри:
Диалогов прозорец за допълнителни параметри
Едно от полетата в този прозорец се уточняват параметри, ако армирането става с мрежи:
- Полето за отметка ‘Автом.’ и списъците ‘B’ and ‘L’ отдясно влияят върху начина на
разкрояване, т.е. размера на парчетата.
- Полето за отметка ‘Зиг-заг’ и бутоните ‘B’ and ‘L’, отдясно променят начина на
подредба.
403
Полета ‘Автом.’ и ‘Зиг-заг’
Функцията на тези полета е обяснена подробно при командата ‘Серийно поставяне на

мрежи’ (виж гл. ‘8.2’).
Стойността в полето ‘Долна зона - дължина на наклона’ указва оставащото парче от

мрежата след линейната опора.

13.3.1. Правила за конструиране на армировка с мрежи

Програмата заменя зададената област за армиране със съответната площ,
покрита с мрежи. Тъй като при експортирането от програмата ‘Tower’ не се специфицират
при параметрите на приетата армировка допълнителни данни като размери на платната,
площно тегло и презастъпване, то при импортирането в ‘ArmCAD 2005’, програмата ще
се опита да намери най-подходящите мрежи в базата си от данни. За мрежи, които
армират само в една посока, е ясно посоката им на поставя, докато за мрежи, които
армират двупосочно програмата ще разгледа и двете им възможни положения и ще вземе
предвид това, при което има по-малко загуби от изрязване. Същото правило се прилага и
когато се избира позиция от съответната таблица за армиране. При всяко положение,
програмата ‘ArmCAD 2005’ е снабдена с инструменти, с чиято помощ можете да
модифицирате приетата армировка. Процедурата за действие е аналогична с тази при
армировка на пръти – разглеждат се контурите на областите и възможните варианти за
конструиране на края на мрежите, в зависимост от условия по тези контури. Ако
условието по контура не е еднакво за областта, програма ще модифицира избраната
област така, че да попадне в някой от предварително заложените сценарии за действие.
В примерите по долу ще разгледаме тези сценарии, като за отправен ще имаме десния

край на областта и конструирането на армировката спрямо него.
404
Долна зона
Площта с мрежи се скъсява с разстоянието за бетоновото покритие ‘a0’.
Програмата не променя границите на областта.
405
Площта с мрежите се премества в съседната област с половината от необходимото

разстояние ‘ls1’. Ако мрежата завършва по контура с прът от главното носещо
направление, то тогава презастъпването е 3 отвора на мрежата, ако пък завършва с прът
от второстепенното направление, то тогава презастъпването е 1 отвор на мрежата или
15см. Същите правила се прилагат и за мрежата от съседната област.
Контура на покриваната площ се скъсява по такъв начин, че в линейната подпора да

навлиза част от мрежата на разстояние ‘da’. Това разстояние се задава в диалоговия
прозорец на командата ‘Вмъкни армировка’ в полето ‘Долна зона - дължина на
наклона’.
406

Също както в предишния случай програмата ще промени контура на покриваната площ по

такъв начин, че в линейната подпора да навлиза част от мрежата на разстояние ‘da’.

Също както в предишния случай програмата ще промени контура на покриваната площ по

такъв начин, че в линейната подпора да навлиза част от мрежата на разстояние ‘da’.
Същото ще бъде направено за мрежата от съседното поле.
407
Горна зона
Програмата не променя границите на областта.
408

409

Също като при предишния случай, площта с мрежи се скъсява с разстоянието за

бетоновото покритие ‘a0’.


410
13.4. Експортиране на изчислена армировка на

греди от ‘Tower 5’
13.4.1. При плочи
Когато активирате командата ‘Оразмеряване ► Бетон ► Греди ► Експорт
в ArmCAD (плоча)’ от менюто в програмата ‘Tower 5’, то ще бъдат изчертана приета
армировка в прозореца на програмата и на командния ред ще бъде изписано:
<0 сел.> Избор на греди и колони – Селектиране (Съвкупност/<Изход>):
Избора на подопцията ‘Съвкупност’ позволява да се избира и променя вида на

подредбата, но не влияе на процеса на експортиране.
Програмата позволява многократно избиране на армировъчни пръти, като единственото

условие е да са свързани взаимно. Съобщението остава на командния ред докато не
укажете края на процедурата или като изберете подопцията ‘Изход’ или като кликнете с
десния бутон на мишката. С това ще бъде изведен следния диалогов прозорец:
Диалогов прозорец за експорт на приета

армировка на греди
Полето с име ‘Файл’ служи за указване на името на файла и мястото му за съхранение,

където ще бъдат експортирани данните за избраните армировки. С бутона ‘Browse...’
можете да променяте текущата папка/устройство.
Полето ‘Коментар’ позволява да въведете в експортирания файл поясняващ текст.
Полето ‘Кофраж’ указва дали контурите на конструктивния елемент, както са по кофраж,

да се експортират и прехвърлят в служебния слой ‘A4_OP’. Ако има конструктивни
елементи, за които не са зададени конкретни размери, програмата ще им зададе размери
по подразбиране.
В случай, че избраните греди са от следните видове в напречно сечение ‘T’, ‘I’, и подобни,
като маркирате полето за отметка ‘Замени общото стреме с няколко правоъгълни’ ще
можете да контролирате формата на стремената, които програмата ще създава:
411
‘Замени сложните стремена с ‘Замени сложните стремена с правоъгълни’ -

правоъгълни’ - отмаркирано маркирано
Полето за отметка ‘3D изглед’ в ‘ArmCAD 2005’ служи за получаване на пространствен

изглед на армировката и контурите на избраните елементи. Един такъв начин може да е
от-голяма полза за разглеждане на армировката, въпреки че не е удобен за други цели –
поставяне на коти, изваждане на сечение, рекапитулации и др. Прътите, експортирани с
тази отметка няма да бъдат включени в спецификацията.
Армировки за греди или за ивични фундаменти могат да бъдат избрани за експортиране

без да се указва допълнително дали напреженията в тези зони са опънни или натискови,
защото програмата може само да ги разпознава в зависимост дали има линейна или
площна опора под тях.
Натискането на бутона ‘OK’ ще сложи край на процедурата и изчислената армировка ще

се експортира като файл по зададеното име.
13.4.2. При рамки

Когато активирате командата за експортиране на изчислената армировка от
гредите като рамки ‘Оразмеряване ► Бетон ► Греди ► Експорт в ArmCAD(рамкa)’,
от менюто в програмата ‘Tower 5’, то ще бъдат изчертана приета армировка в прозореца
на програмата и на командния ред ще бъде изписано:
<0 сел.> Избор на греди и колони – Селектиране (Всичко/Прозорец/пОлигон/преСичаща/

Екстри/Деселектиране/<Изход>/Съвкупност):
Избора на подопцията ‘Съвкупност’ позволява да се избира и променя вида на

подредбата, но не влияе на процеса на експортиране. Подопциите ‘Всичко/Прозорец/
пОлигон/преСичаща/Екстри’ са предназначени за улесняване на избора при маркирането
на рамките, а подопцията ‘Деселектиране’ служи за отмаркиране на погрешно избрани
рамки.
При избор на греди с изчислената армировка няма ограничения по време на избора те да

принадлежат в една и съща равнина (2D група), но ако не принадлежат няма да можете
да ги експортирате. След завършването на избора програмата ще отвори следния
диалогов прозорец.
412
Той е подобен както при експортирането на греди от плочи и няма да се спираме отново
на него.
Ако избраните греди не принадлежат към една равнина (2D група), то програмата няма да
ги експортира в равнинен модел и ще изведе съобщение за грешка:
13.5. Импортиране на армировка на греди в

‘ArmCAD 2005’
Както по-горе бе споменато, след като активирате командата ‘Вмъкни
армировка’ и изберете файл с прехвърлени армировки от греди, ще бъде изведен на
екрана диалогов прозорец за уточняване на допълнителни параметри:
Настройката на закотвянето, дефинирано в текущите правила, се прави от падащия

списък с избор на класа на бетона. От този избор зависят закотвящите дължини (‘ls1’ и
‘ls2’)

413
13.5.1. Главна надлъжна армировка

Начинът за определяне на надлъжната армировка ще бъде демонстриран с
примера по-долу:
Изглед на приетата армировка в ‘Tower’
Долна зона
Армировката от първата итерация, независимо дали се приема на един или няколко реда,
винаги се разпростира открай –докрай по целия отвор и се закотвя в средната подпора на
дължина ‘ls2’ в натискова зона, мерено от по-близкия край на подпората.
Армировката от следващите итерации се поставя по два начина в зависимост дали прътът

е на първи ред в сечението или не е. Ако е на първи ред, то се закотвя в средната
подпора на дължина ‘ls2’ в натискова зона, мерено от по-близкия край на подпората. За
примера, разглеждан тук, програмата ще конструира долната армировка по следния
начин:
Ако армировката от последвалите итерации не е на първи ред, то тогава стойността на

закотвящата дължина на опънната армировка ‘ls1’ се добавя към изчислената необходима
дължина от ‘Tower’ към всеки от двата края – увеличена с 70% от височината на гредата.
В горния пример ако в полето отдясно се добави един прът на втори ред, програмата ще
конструира армировката по следния начин:
414
Горна зона
Армировката от първата итерация се поставя на цялата дължина на гредата, като при

последвалите итерации върху изчислената в ‘Tower’ дължина на прътите се добавя
закотвящата дължина за опънна зона ‘ls1’, увеличена с 70% от височината на гредата.
Армировка в средата по височина на гредата Aa3/Aa4
Тази армировка се разпростира винаги от край до край по дължината на цялата греда.

Обаче при промяна в диаметъра на прътите или при голяма дължина, прътите на тази
армировка се прекъсват и се закотвят като в натискова зона – закотвяща дължина ‘ls2’.
415
Напречна армировка
Програмата поставя стремената по дължината на отвора и никога над опорите.
Конструиране на армировката в случай на значителна промяна в дебелината на

гредата
Както беше по-рано споменато, експортирането се прави при 3D модел, така че е

възможно да срещат случаи на ексцентрицитет на гредата, завъртане на локалната
координатна система и промяна в геометрията на сечението. Случаите са различни като
при някои от тях армировка от едната част е невъзможно да бъде продължена или
закотвена в другата част като значение дали в зоната на промяната има опора или няма.
Също така, ако гредите са част от ивични фундаменти положението на опънната и
натисковата зона в сечението е противоположно на случая с обикновени греди.
Сега ще разгледаме случай, при който имаме промяна на височината на сечението в две
полета на гредата като между тях има опора. Останалите случаи са сходни на този като
разликата е при използването на закотвящите дължини.
Ако двете различни сечения са подравнени в горния си край, то опънната армировка над
опората се моделира както при греди с постоянно сечение. Долната армировка се закотвя
на разстояние ‘ls2’, като са възможни следните случаи:
a) ls2 ≤ A, където:
A = b - a0
b – ширина на опората
a0 – бетоново покритие
416
b) ls2 ≤ (A + B), където:
A = b - a0
B = d2 - 2a0 - 2∅u
d2 – височина на по-високата
греда
∅u – диаметър на стремето
c) ls2 = (A + B + C), където:
A = b - a0
B = d2 - 2a0 - 2∅u
d2 – височина на по-високата
греда
Всички случаи разгледани тук се отнасят и при конструиране на армировката в зоната на

промяна на дебелината на плочи.
13.5.2. Формиране на армировката е края на гредите

Програмата ще конструира армировката съобразно условията на подпиране в
края на гредата и наличните напрежения. За възможностите за подпиране има следните
варианти:
- неподпрян край
- запънат край в стена, която е в равнина на гредата
- подпрян край (обикновена опора)
- запънат край (обикновена опора)
- запънат край в колона или стена перпендикулярна на гредата
- подпрян край към греда от другото направление
- подпрян край към греда от другото направление (към второстепенна греда)
- корав възел между колона и греда
- възел при две неколинеарни греди
В разглежданите случаи ще обясним правилата и начините на конструиране на

армировката в горната и долната зони (Aa1/Aa2), както и стремената и страничната
армировка (Aa3/Aa4).
417
Неподпрян край
И горната и долната армировки спират от края на гредата на разстояние за бетоновото

покритие ‘a0’.
Запънат край в стена, която е в равнина на гредата
В този случай натисковата армировка от долната зона е закотвена в стената на

разстояние ‘ls2’, докато опънната армировка – на разстояние ‘ls1’. При съпоставянето на
дължината на стената с ‘ls1’ могат да възникнат следните случаи:
a) ls1 ≤ (b-a0), където:
b – дължина на стената
b) (A+B) ≥ ls1 > (b-a0), където:
A = b - a0
B = d - 2a0 - ∅u
a0 - бетоново покритие
d - височина на гредата
418
c) ls1 > (A+B), където:
A = b - a0
B = d - 2a0 - ∅u
C = ls1 – (A + B)
a0 - бетоново покритие
d - височина на гредата
За последния случай армировката от горната зона стига до края на стената до бетоновото

покритие и до нея се поставя ъглов закотвящ прът. Размерите му в хоризонтално и във
вертикално направление са според горната схема.
В случай, че програмата изпадне в многобройни итерации за определен край на гредата,

то освен армировката от предишните случаи тя ще постави ъглов усилител с дължина на
вертикалната част според ‘ls1’ (C+B=ls1-A), и хоризонтална част отстояща на ‘ls1+0,7d’ от
мястото, където според диаграмата е неговото начало.
В случай че стената е толкова къса, че дължината и не е достатъчна, за да се осигури

закотвянето на натисковата армировка ‘ls2’, долната армировка се огъва нагоре на
разстояние ‘B’, така че да се удовлетворява условието (ls2=A+B).
419
Подпрян край
И горната и долната армировки спират от края на гредата на разстояние за бетоновото

покритие ‘a0’. Сравнява се закотвянето на опънната армировка в долната зона спрямо
ширината на опората и са възможни следните случаи:
A = b - a0
b – размера на опората
b) (A+B) ≥ ls2 > A, където:
A = b - a0
B = d - 2a0 - ∅u
d – височина на гредата
c) ls2 > (A + B), където:
A = b - a0
B = d - 2a0 - 2∅u
C = ls2 – (A + B)
420
Запънат край
И тук както при предишните случаи натисковата армировка се закотвя в долната зона, а
за опънната армировка в горната зона се сравняват ‘ls1’ и размера на опората, като са
възможни следните случаи:
A = b - a0
b) ls1 > A, където:
A = b - a0
B = ls1 - A
Запънат край в колона или стена, перпендикулярна на гредата
Натисковата армировка от долната зона стига до края на колоната/стената на разстояние

необходимо за бетоновото покритие. В случай че размера е недостатъчен за закотвяне в
натискова зона, то пръта се огъва нагоре. За опънната армировка от горната зона се
сравняват ‘ls1’ и размера на опората, като са възможни следните случаи
A = b - a0
b – размер на колоната/стената
421
b) (A+B) ≥ ls1 > A, където:
A = b - a0
B = d - 2a0 - ∅u
c) ls1 > (A+B), където:
A = b - a0
B = d - 2a0 - ∅u
C = ls1 – (A + B)
В този случай горната армировка стига на разстояние за бетоново покритие до края и до

нея се поставя ъглов закотвящ прът с размери според чертежа по-горе.
В случай, че програмата изпадне в многобройни итерации за определен край на гредата,

то освен армировката от предишните случаи тя ще постави ъглов усилител с дължина на
вертикалната част според ‘ls1’ (C+B=ls1-A), и хоризонтална част отстояща на ‘ls1+0,7d’ от
мястото, където според диаграмата е неговото начало.
В случай, че края на фундаментната греда е запънат в стена, натисковата армировка от

горната страна стига до края на разстояние за бетоново покритие и после се извива
надолу до достигане на ‘ls2’, докато опънната армировка от долната страна стига до края
на разстояние за бетоново покритие и после се извива нагоре в стената се закотвя на
разстояние ‘ls1’.
422
Подпрян край към греда от другото направление (към главна греда)
Натисковата армировка от горната зона стига до края на разстояние за бетоново

покритие, докато опънната армировка от долната зона се закотвя на разстояние ‘ls2’, като
то се мери не от началото на опората, а 1/3 навътре в нея. Възможни са следните случаи:
A = 2/3 b - a0
b) (A + B) ≥ ls2 > A, където:
A = 2/3 b - a0
B = d - 2a0 - ∅u
423
A = 2/3 b - a0
B = d - 2a0 - 2∅u
C = ls2 – (A + B)
Подпрян край към греда от другото направление (към второстепенна греда)
В този случай разглеждания служи за опора на греда от другото направление и горната

армировка е натоварена на опън и се закотвя подобно на долната армировка от предния
вариант, когато разглеждаме главна греда. Възможни са следните случаи:
A = 2/3 b - a0
b) (A + B) ≥ ls1 > A, където:
A = 2/3 b - a0
B = d - 2a0 - ∅u
424
A = 2/3 b - a0
B = d - 2a0 - 2∅u
C = ls1 – (A + B)
Корав възел между колона и греда
В този пример ще бъде показано как се конструира армировката във възела – в края на
гредата и в края на колоната. Армировката от гредата от горната и долната зони стигат до
края на колоната на разстояние за бетоново покритие. При положение, че сечението на
колоната е недостатъчно, армировката от долната зона се огъва нагоре до достигане на
необходимото разстояние за закотвяне на натискова армировка ‘ls2’. Натисковата
вътрешна армировка от колоната стига до горния край на колоната на разстояние за
бетоново покритие, докато опънната външна армировка е огъната навътре към гредата на
В случай на рязко увеличение на итерациите при покриване на моментовата диаграма за

края на гредата могат да възникнат два случая в зависимост дали в колоната има такъв
диаметър пръти какъвто е необходим от последната итерация (последната стъпка при
покриване на М-диаграмата). Ако опънната армировка от колоната съвпада с армировката
от гредата за последната итерация, тогава армировъчния прът от колоната се огъва към
гредата и се продължава на разстояние ‘ls1’ + 70% от височина на гредата след
пресечната точката при покриване на диаграмата.
425
В другия случай цялата опънна армировка от колоната се огъва и закотвя в гредата на

разстояние ‘ls1’, а армировката за гредата от последната итерация се използва като
усилител, които се закотвя в гредата на разстояние ‘ls1’ + 70%, а в колоната на
необходимото разстояние, така че ‘ls1’ (A+B+C=ls1).
В случай на корав възел на ивичен фундамент и колона, армировката се конструира по

показания начин:
Горната натискова армировка в гредата винаги стига преди края на колоната на

разстояние за бетоново покритие и при необходимост се огъва надолу, за да се осигури
закотвянето ‘ls2’, докато долната опънна армировка се огъва нагоре като разстоянието за
закотвяне ‘ls1’ се мери от горния ръб на гредата. Армировка на колоната е по цялата и
426
дължина като армировките започват от горния ръб на гредата, където се прекъсва

бетонирането.
Всички примери и правила, дадени по-горе важат и при конструиране на възли, при които
гредите и колоните не са взаимно перпендикулярни.
Възел при две неколинеарни греди
Армировките от горната зона се обединяват, само ако са с еднакъв диаметър и ако

позицията им в сечението съвпада. Във всички останали случаи те се закотвят в другата
на необходимото разстояние ‘ls1’.
Армировките от долната зона се обединяват, само ако са с еднакъв диаметър, ако

позицията им в сечението съвпада, и ако ъгълът който сключват не е повече от 150°.
В останалите случаи, армировката се закотвя в другата греда на необходимата дължина

‘ls1’.
427
Разгледаните по-горе правила са валидни и при корав възел на греда и колона, които се
пресичат под ъгъл различен от 90°.
13.5.3. Главна надлъжна армировка в колони

При конструиране на армировката в колони итерацията с най-голямо количество приета
армировка се счита за меродавна. Като резултат количеството на армировката в колоната
е постоянно по нейното продължение. За стремената се вземат под внимание резултатите
от всички итерации, като сериите от стремена се прекъсват само в зоните на връзка с
греди.
Надлъжната армировка се продължава като непрекъсната за два етажа най-много, като се

има в предвид условието да се снажда най-много 50% от армировката в дадено сечение.
Програма ще започне да анализира поредицата от неколинеарни колони от точката с най
ниска координата:
- В разглеждания възел се вземат само тези пръти които могат да се обединят, като те
трябва да имат еднакви диаметри и да имат еднакви позиции в сечението.
- Армировъчни пръти могат да се обединят ако по долният прът не е бил обединен с друг
преди това – така се избягва от положението за поставяне на пръти на повече от два
етажа.
- По време на обединяването с предимство са тези пръти които са в ъглите на сечението.
- Процедурата се повтаря за всички възли в серията.
- Прътите от долната колона, които не са свързани с други пръти по-горе, се закотвят на

- За всеки прът,за който няма кореспондиращ прът от долната колона, се генерира

анкер/фус, които се закотвя на необходимото разстояние ‘ls1’ във всяка от колоните.
Мястото, където се спира бетонирането на всеки такт – горния ръб на гредата - се счита
за начало на закотвянето.
428
Конструиране на армировката е случай на значителна промяна на сечението на

колоната
При връзката на две колони с различни сечения армировката се конструира според

следните правила:
- Всички пръти от ‘по-тънката’ колона и тези пръти от ‘по-дебелата’, които могат да се

продължат в ‘по-тънката’, се обработват от програмата по същия начин както при
колони с постоянни сечения
- Армировката от ‘по-дебелата’ колона, която не може да се продължи в ‘по-тънката’, се

огъва под прав ъгъл и се продължава по цялото сечение.
429
13.5.4. Конструиране на армировката при неколинеарни

колони.
В зависимост от условията в краищата на колоните, следните случаи могат да
възникнат:
Свободен край на колона
Всички армировъчни пръти се пускат до края на колоните на разстояние за бетоново

покритие.
Края на колоната свършва при поредицата от неколинеарни греди
Следните случаи могат да възникнат в зависимост от размерите на гредата на мястото на

връзката им с колоната и в зависимост от необходимата закотвяща дължина:
A = d - a0
430
b) ls1 > A, където:
A = d - a0
B = ls1 – A
В случай, че колоната е поставена между две неколинеарни греди, се поставя анкер за

всеки прът от колоната, така че да се спази необходимата закотвяща дължина ‘ls1’
(A+B=ls1) в гредата. Армировката в колоната започва от горния ръб на гредата.
Колоната започва или свършва на точкова опора, т.е. линейна опора от друга
равнина
В този случай, армировката се пуска до края на колоната.
431
Колоната е над или под стена
В случай, че колоната е над стена се поставя анкер за всеки прът от колоната, които
навлиза на закотвяща разстояние ‘ls1’ в стената и съответно в колоната, а армировката в
колоната започва от горния ръб на гредата.
В случай, че колоната е под стена армировката от колоната се продължава навътре в

стената на закотвящо разстояние ‘ls1’.
Края на колоната е във възел на връзка на неколинеарни греди
В тази част на това ръководство, ще се изяснят правилата, по които програмата ще

конструира армировката във възела за всички случаи, които не сме разгледали в
предишните примери. Тъй като това е много общ случай и могат да се явят всякакви
изключения на практика, и често може да се случи програмата да не даде най-доброто
решение в такива възли. Ако това се случи се налага човешка намеса.
За всяка греда програмата определя кореспондираща такава за закотвяне на горната си

армировка и такава за закотвяне на долната си армировка, като за опънна армировка
закотвящата дължина е ‘ls1’, а за натисковата -‘ls2’. Начинът на определяне на
съответстваща греда е следния: осовата линията, която свързва центровете на сеченията,
се продължава докато пресече възела. Съответната греда за горната армировка е
гредата, сключваща най-малкия ъгъл с тази линия, гледано от противоположната страна
спрямо там, където е горната армировка. Съответната греда за долната армировка е
гредата, сключваща най-малкия ъгъл с тази линия, но сега гледано от противоположната
страна спрямо там, където е долната армировка.
432
На горната фигура е илюстрирано горното правило. Горната армировка (1) на

разглежданата греда е закотвена в горната зона на хоризонталната греда отдясно, докато
долната армировка – в дясната част на вертикалната греда (2).
В случай, че линията, която свързва центровете на сеченията, се продължава до възела и

там пресича осовата линия на друг елемент, то тогава този елемент е кореспондиращ на
първия. При това двата елемента (независимо дали са греди или са колони) се изключват
от анализа и армировката е тях се закотвя според описаните правила.
В случай, че разглежданият елемент е разположен над една хоризонтална линия, а

елементът, в който следва да се закотви армировката от горния елемент, е под тази линия
програмата се съобразява, че в етапите на бетониране може да се окаже невъзможно да
се закотви армировката във вече бетониран елемент. За целта прътите от горния елемент
се спират до възела, а за връзка между армировките се поставя анкер/фус, който навлиза
и в двата елемента.
Армировката, отбелязана с (1) на горната фигура, е започната от ръба на елемента, като

закотвянето в колоната е осъществено с анкер/фус.
Ако армировъчен прът няма съответстващ за закотвяне, т.е. няма греда в необходимото
направление, той спира на края на кофража на разстояние за бетоново покритие.
433
На фигурата по-горе армировката от колоната се закотвя в горната зона на горната

греда(1), докато за вътрешната армировка (2) няма съответно място за закотвяне и тя се
спира до края на кофража. Когато закотвящата дължина не е достатъчна, този прът се
огъва навътре в същата колона.

Armcad 2005 Manual-Bg (Build 1600)

Загружено:

Сведения о документе

Оригинальное название

Авторское право

Доступные форматы

Поделиться этим документом

Поделиться или встроить документ

Параметры публикации

Этот документ был вам полезен?

Это неприемлемый материал?

Авторское право:

Доступные форматы

Armcad 2005 Manual-Bg (Build 1600)

Загружено:

Авторское право:

Доступные форматы

ArmCAD 2005

Програмен продукт за изчертаване

Инструкция за работа с програмата

3. ЧЕРТАНЕ НА АРМИРОВКИ В НАДЛЪЖЕН РАЗРЕЗ ....................................41

4. ЧЕРТАНЕ НА АРМИРОВКИ В СЕРИИ .........................................................68

5. ЧЕРТАНЕ НА АРМИРОВКИ В НАПРЕЧНО СЕЧЕНИЕ .................................122

5.4. ИЗВАЖДАНЕ НА СЕЧЕНИЕ ....................................................................... 145

6. ОПИСВАНЕ НА АРМИРОВКИ ...................................................................164

7. РЕДАКТИРАНЕ НА АРМИРОВКИ .............................................................173

8. ЧЕРТАНЕ НА АРМИРОВЪЧНА МРЕЖА.....................................................221

9. ПОМОЩНИ КОМАНДИ ЗА УЛЕСНЕНО ЧЕРТАНЕ......................................266

10. СЪЗДАВАНЕ НА БИБЛИОТЕКИ, ИЗПОЛЗВАНИ ОТ КОМАНДИТЕ НА

11. НАСТРОЙВАНЕ НА ПАРАМЕТРИТЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ РАБОТА С

12. СПЕЦИФИКАЦИИ ..................................................................................337

12.4. ПЕЧАТ ............................................................................................. 371

13. ИМПОРТИРАНЕ НА АРМИРОВКИ ..........................................................379

1.1. Необходима компютърна конфигурация

В случай, че вашата версия изисква някои специални символи, (в случая символи на

1.2. Инсталиране на програмата

Можете да инсталирате програмата само ако имате ‘права’ за да я инсталирате,т.е. трябва

Необходимо е програмата ‘AutoCAD’ да е вече инсталирана, преди да сте започнали

1.2.1. Единична инсталация на програмата

По време на инсталацията , е необходимо hardlock-а да е включен, а програмата ще ви

В зависимост от типа на вашият hardlock, можете да го включите в паралелен (LPT) или в

След като hardlock-а е включен, активирайте бутона ‘OK’ и инсталацията ще продължи.

Изберете желаният от вас език на инсталацията от падащото меню и след това

За да продължите с инсталацията активирайте бутона ‘Next’.

В централната част на диалоговия прозорец се намира договор, който представя

В този диалогов прозорец се определя вида на инсталацията – единична или мрежова. С

Ако програмата ‘AutoCAD’ не е инсталирана на вашия компютър, ще се появи

В случай че имате повече от една различни версии на програмата ‘AutoCAD’, ще ви се

Изберете програмната версия в диалоговия прозорец. Трябва да отбележа, че с

към предната стъпка от инсталацията, а чрез натискането на бутона ‘Cancel’, ще

В полето ‘Собственик’ на лиценза въведете точното наименование за Вашата фирма, тъй

В полето ‘Регистрационен номер’ въведете сериен номер на инсталацията, получен от

В случай, че в зададената директория има вече инсталирана програмата , ще се появи

За ваше улеснение в решението дали да замените конфигурационните файлове, ще Ви

ArmCAD4.$bto Библиотека със стандартни кофражи

Програмата сега представя всички параметри зададени по време на инсталацията и ако

самият процес на инсталацията. Много скоро ще получите на екрана справка за успешно

С натискане на бутона ‘OK’ ще бъде приключена работата на инсталационната програма.

В случай, че hardlock-ът не е включен към компютъра, програмата ще прекрати

Ако hardlock-ът е включен към компютъра, но сте сгрешили при въвеждането на

1.2.2. Мрежова инсталация

Тъй като сървърът служи само за включване на hard-lock-а и съхраняване на

Тъй като характеристиките на сървъра не влияят на скоростта на работата на програмата,

На сървъра стартирайте от инсталационният диск, програмата ‘\ArmCAD 2005\

След като приключи сървърната инсталация, трябва да инсталирате програмата ‘HASP

След натискане на бутона ‘Next’, на екрана ще се появи следния диалогов прозорец:

Предлагат Ви се два метода за инсталация – ‘Application (nhsrvw32.exe)’, която

‘HASP License Manager’ като програма за ‘Windows’

Ако изберете ‘Application (nhsrvw32.exe)’ за метод на инсталацията и натиснете бутона

След натискане на бутона ‘Next’, диалоговият прозорец ще Ви попита дали да постави

С натискането на бутона ‘Next’ в този, както и в още няколко диалогови прозорци, ще

‘HASP License Manager’ като услуга на ‘Windows’

Този метод на инсталация позволява на ‘HASP License Manager’-а да се стартира

Работа с ‘HASP License Manager’

Най-лесният начин да разберете дали ‘HASP License Manager’ е активен е присъствието на

Червената икона показва, че

С избирането на командата ‘Exit’, прозорецът на ‘HASP License Manager’ може да се

Трябва да се отбележи, че ако желаете да стартирате програмата на сървъра, ще трябва

От компютърът, на който желаете да работите с ‘ArmCAD 2005’, е необходимо да

За да продължите с клиентската инсталация, натиснете бутона ‘Next’.