You are on page 1of 103

ЧАСТ ІІІ

С ЪДЪРЖАНИЕ
ІІІ. Енергийни модели

28. Дух, душа и енергоинформация 185


29. Душа и енергия 190
30. Душата на човека акумулира енергия от обекти
в битие 197
31. Душата на човека акумулира енергия от обекти
в небитие 202
32. Душата на човека излъчва енергия към обекти
от битие 207
33. Душата на човека излъчва енергия към обекти
в небитие 220
34. Аналитичен модел на потока енергия, протичащ през
душата на човека 224

ІV. Функционални модели

35. Етапи на структуриране на душата на човек от


родителите му 230
36. Ентропия на нова душа 237
37. Ритмичност и скорост на движение на душата на
човека извън тялото му 243
38. Основни параметри на прехода на душата от
битие в небитие 248
39. Класификация на основни фактори, които
управляват разграждането на душата на човека 255
40. Душа, тяло на човек и колебателни процеси 264
41. Еволюция на душа и техника 270
42. Система товар-носач и система тяло-душа 277

Забележка: страниците в оригинала не са


актуални за този файл.
Дух, душа и енергоинформация
проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

Духът е автономна подсистема на душата. Духът не


притежава енергиен ресурс за доближаване до битие. Топлината
разрушава духа.

Ключови думи: дух, душа, енергия, температура, топлина,


студ.

Въведение
Целта на статията е да се идентифицират (на базата на установени и
публикувани явления) основните характеристики на духа в структурен и енергиен
аспект.

Душа и дух
Субстанцията, която напуска вещественото тяло на човека след смъртта му,
се нарича: “Душа”, “Дух”, “Его”, “Аз”, “Истинско Аз”, “Съзнание”, “Монада”
[Юрин, с.112]. “...Думата ЧОВЕК...означава ДУХ или ЧЕЛО, преминаващо през
вековете” [Стульгинскис, с.81]. След смъртта на човешкото тяло душата му
“отнася в другостранния свят натрупания опит” [Юрин, с.119].
Терминът “душа” първоначално е означавал “дихание”, “дух”, “мирис”
[Грачева, с.71...75]. “Духът въплатен в тялото, съставлява душата” [Кардек, с.68].
Според древните йоги духът е съставка на душата. Тази съставка регулира
еволюционното развитие на човека. Йогите определят духа като душа на душата
[Рамачарка, с.34]. “Духът е едно повторение на душата във висшия план” [Омраам,
с.28]. Туземците от Бансовите острови считат, че духовете на умрелите в
подземния свят имат свои души, подобно на живите хора [Токарев, с.185].
Тези представи може да се разглеждат като израз на верижната структура на
духа. Ако се приложи йогийският принцип, че духът е душа на душата, то следва,
че всяка по-първична структура (душа или дух) от разглежданата верига е душа по
отношение на еволюционно по-късно възникналата към нея духовна структура.
“...След смъртта дух, душа и Висшия Аз се обединяват под наименованието дух...”
[Илиева, с.59]. Според един дух душата е въплатен дух, а преди това е била дух
[Кардек, с.130].
“Според Екхарт духът съществува вътре в душата и не контактува с времето
и материята. Този дух е въведен в човека от Светия Дух и остава завинаги затворен
в него, тъй като същността му е само духовна” [Шане, с.54,55]. Тази концепция на
мистичния философ от 14 век предлага генетична връзка между дух, душа и Светия
дух (прадух).
Известният мексикански магьосник Дон Хуан възприема духа като “поток
на нещата” [Кастанеда, с.97]. “Духът е първи, а не седми...” [Блаватска, с.210], т.е.
духът е генезиса на душата на човека. Духът е преходна форма на съществуване на
душата на човека, която обхваща нейните небитиейни структури, т.е. изключва
директната й връзка с вещественото тяло на човека. Духът е подсистема на душата
на човека, която притежава автономност и относителна устойчивост на
съществуване след смъртта на вещественото тяло на човека. Духът обитава небитие
в периода между две прераждания (освен, ако процедурата на прераждания е
приключила – тогава трайно остава в условията на небитие). След поредното
прераждане духът се заселва в ново човешко веществено тяло, т.е. включва се към
структурата на душата му. По този начин духът се проявява като информационен
носител от едно към друго прераждане. В този аспект духът се проявява като
еволюционен предшественик за развитието на човешката душа.
“Духът... е същество мислещо и преживяващо” [Кардек, с. 20]. Според
сведенията на един дух: “Въпреки, че духовете не произхождат един от друг... те се
опитват да се привързват към тези, които са свързани с роднински връзки с тях...”
[там, с.160]. По този начин афинитетът между духовни обекти, стремежът към
минимален разход на енергия за приспособяване към нов обект поражда
еволюционна приемственост и в частност подкрепя генетичната приемственост на
човека.
“Съществуват такива високоразвити души, които толкова бързо излизат от
своите тела... [...]...По-младите души с малко на брой минали прераждания са
онези, които остават привързани към обкръжението на Земята дълго след смъртта”
[Нютън, с.39]. Следователно в духа съществува страх от преадаптиране, т.е. той
притежава консервативна психика. Този извод се потвърждава от сведенията, че
“Понякога някой по-разтревожен дух не желае да напусне Земята след физическата
смърт. Това се дължи на някакъв неразрешим проблем, който е имал силно
въздействие върху неговото съзнание” [там, с.31].
Дон Хуан обяснява, че „...Нашата смърт представлява черно петно,
намиращо се точно зад лявото ни рамо. ...Магьосниците знаят кога даден човек е
близо до смъртта си, защото могат да видят тъмното петно, което се превръща в
движеща се сянка с абсолютно същите размери и форми като на човека, на когото
принадлежи” [Кастанеда, с.29]. „...Когато смъртта удря на здрави същества, това е
като удар с топка – като рязък юмручен удар. А когато съществата са към края си,
смъртта ги пронизва като с кинжал” [Кастанеда, с.31]. „Дон Хуан с един замах
разруши хармонията в съзнанието ми, като ме удари силно отляво под ребрата”
[Кастанеда, с.11].
Юнг разглежда личностното съзнание като произтичащо от Анима (душата).
За източните представи съзнанието е следствие от действието на Анима [Тайната
на Зл. цвете, с.55].
На базата на своите психологически изследвания Д-р Майкъл Нютън
заключава, че “Свръхсъзнанието може изобщо да не бъде ниво, а самата душа”
[Нютън, с.15].
Анкетирането показва, че 80% от тези, които излизат извън тялото си “са
чували себе си главно като дух, като безтелесно съзнание...” [Брюн, с.30]. При
излизане кратковременно от тялото се запазва връзката между душата (проявяваща
се като дух) и тялото на човека чрез така наречената “сребърна нишка”
[Ламбаджиев (1)].
Душата на живия човек се представя обикновено като слабо, пасивно,
боязливо същество, а духа като силно, активно и агресивно същество. Например
според чукчите душата е “...малка, крехка, безпомощна, подложена на опасности от
страна на враждебните духове” – пише В.Г.Богораз – “Мъртвите, обратно, се
представят като невидими духове, безплътни и силни, значително по-силни от
човека” [Токарев, с.186].
“Според богомилите за да не бъдеш разрушен трябва да станеш “дух”, т.е.
Първичен, защото разрушението никога не е опасно за “духа” [Райнов, с.7].
„Духът може да се всели в животно, дърво, река, планина или дори океан”
[Напърт, с.154].

Влияние на физическият фактор топлина


върху поведението на духа

Анкетирането на хора, които са имали преживявания извън тялото си


показва, че само в два случая не е регистрирано усещане за температура. В
болшинството случаи се е възприемала “приятна топлина” [Юрин, с.40].
Съществуват представи, че “...духът загива в огъня или поглъщайки горещ камък
или вода...” [Путилов, с.287]. В Нова Гвинея е разпространено вярване, че “за да не
станеш плячка на утуму – жестоко чудовище, хората лягат да спят между два
огъня” [там, с.70].
Духът може в първо приближение да се разглежда като концентрат на
аурата на човека, от която е изключена земната душа [Ламбаджиев (2)].
В процеса на разкъсване на връзката между дух и душа на човека и особено
при бързо разделяне (катастрофа, взрив и др.) е възможно да останат в духа малки
съставки, присъщи на етерното му тяло с характерните му електромагнитни
свойства на част от изграждащата го среда. Високата температура може да внесе
хаотичност в разпространяването на електромагнитни колебания в етерната среда и
да предизвика възприятие на страх в свързания с нея дух. По този начин може да се
обясни поверието, че духът се бои от високата температура.
Признак за наличие на електрически потенциал в духа е инцидентът, при
който появилият се дух простира ръце към човек и изчезва. В резултат “Прониза
ме остра болка, като че електрически ток мина през тялото ми. Загубих съзнание”
[Дочева, с.107].
Според В.Минков духът е газово състояние на праматерията [Минкова,
с.82], като праматерията е “магнитна импулсна струя” [там, с.34]. “Духът има
материална природа. Той представлява вълново явление и бихме го нарекли
биополе. Това поле е главният катализатор на човешката дейност, то осигурява
контакта на човека със заобикалящият го свят” [Мургов, с.58]. “Биополето има
вълнова природа...”, принадлежаща “...към микровълновите дължини..” [там,с.60].
Известно е, че душата на човека се влияе от силно електромагнитно поле
(геомагнитни бури, мълнии, електрическо поле на подстанции и други). Връзката
между душа и тяло (сребърната нишка) има признаци, характерни за електрически
кабел [Ламбаджиев (1)]. Следователно съществуват основания да се твърди, че
топлинните процеси чрез електрическата природа на духа влияе върху поведението
му.
Поглъщане на топлина от духа

Още в древен Китай е било известно, че появяването на дух се предшества от


хлад и миризма от гниене [Рязанцев, с.285 ]. Установено е, че “Колкото е по-
близка смъртта, толкова е по-хладно в болницата” [Кирсон, с.269 ].
Медиумът Луиз виждала излитането на флуидни тела от лица, които се
намирали в състояние на регресия. “Ако Луиз докоснела този вид облак, имала
неприятното усещане за студ, както ако се приближавала до току-що починал
човек” [Пасиан, с.39 ]. “Призракът стоял до кревата на мисис Бул, полагайки ръка
на главата й; тя казала, че е усетила нейната твърдост и прохлада. Тези визити не са
били кратки – те продължавали повече от час и цялото семейство е могло да ги
види” [Вильсон, с.205]. “Повечето призраци са ...астрални тела на хора, които са
загубили своите физически тела, макар че някои могат да представляват и мисъл-
форми, облечени в тънък слой астрална субстанция, която също се разпада във
времето” [Стар, с.28 ].
Духът може да достигне до етерна, до астрална и в много редки случаи – до
ментални форми на проявление. “Духът е енергия” [Приор, с.72; Бейнс, с.64 ].
Установено е, че в помещение, в което се предполага, че се обитава от
духове, температурата е “с около десет градуса” по-ниска, отколкото извън
сградата [Уорън, с.139 ]. Установено е, че след като пет дни се появяват статични
образи на призраци на загинали концлагеристи в съветски концлагер, по време на
августовските жеги, термометърът в стаята е показвал – 3оС. Установено е, че
привиденията могат да понижат температурата в помещение до – 20оС, след като
се появят видения [Рэндлз, с.173].
“На спиритически сеанси през време на материализация на духове се
забелязва освен това и понижаване на температурата” [Тухолка, с.52 ]. “Появата на
внезапен студ при всички положения означаваше, че някой демон съобщава за
своето присъствие на човека, който го е призовал да се материализира” [Уорън,
с.125 ].
Следователно “преместването” на нивото на духа към нивото на
организация на битие, т.е. материализирането или доближаването до него изисква
голямо количество енергия. Тя се усвоява от духа чрез заобикалящата го въздушна
среда и предизвиква охлаждането й. Този енергиен транспорт “компенсира”
отсъствието на духа от присъщото му ниво на организация в небитие.

Основни изводи
1. Духът е автономна подсистема на душата на човека.
2. Духът е относително по-устойчива система от душата на човека.
3. Духът е подобен на душата във функционално отношение.
4. Духът не притежава достатъчно енергиен ресурс, за да се премества
през нивата на организация на небитие в посока към битие (например с цел
материализация) или при опит за комуникация с живи хора. За да компенсира
дефицита си на енергия, необходима за този процес, духът усвоява липсващата
му енергия от битиейната среда.
5. Прекаленото енергизиране на духа под формата на мощен топлинен
поток е разрушително за него.
6. От изводи 3 и 4 следва, че духът притежава относително тесен
диапазон на преобразуващата си способност на топлинна енергия.
Литература
1. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.1, Астрала, С.,1993.
2. Бейнс Д. Звездният човек – херметическа философия, Ars Hermetica, С.,
1992.
3. Брюн Ф. Мъртвите ни говорят, Гуторанов & Sherry, С., 1991.
4. Вильсон К. Оккультизм, “Клышников – Комаров и Ко “, М., 1994.
5. Грачева Г. Н. Традиционное мировозрение охотников Таймыра: На
материалах нганасян ХIХ – ХХ в., Л., 1983.
6. Дочева П. Пътуване във вечността. Тайните на прераждането, Хемус, С.,
1997.
7. Илиева М. Позволете да ви разкажа, Изд. Божич, Бургас, 2007.
8. Кардек А. Книга духов, Ренессанс, М., 1993.
9. Кастанеда К. Силата на безмълвието, Петрум Ко, С., 1995.
10. Киросон П., Калиновский П. Очевидцы бессмертия, Изд. Чернышева, С.-
Петербург, 1994.
11. Ламбаджиев Г.(1) Основни характеристики и модели на астралния шнур
(сребърната нишка), Изследовател, т.7, 2010.
12. Ламбаджиев Г. (2) Земната душа, Изследовател, т.7, 2010.
13. Минкова Р. Извънземният разум проговори. Послания, ДФ Офсетграфик,
С.,1992.
14. Мургав И. Хора и явления, за които малко знаем, Земиздат, С., 1992.
15. Нютън М. Пътят на душите, Аратрон, С.,1997.
16. Омраам. Душата – инструмент на духа, Варна, 1995.
17. Пасиан Р. Прераждане. Един или няколко живота, Изд. Жар, С., 1994.
18. Приор Ж. Аурата и безсмъртното тяло, Гуторанов и син, С., 1992.
19. Путилов Б.М. Миф-обряд-песня Новой Гвиней, Наука, М., 1980.
20. Райнов Н. Богомилски легенди, Логос, Варна, 1994.
22. Рамчарка Й. Философия на йогите и източния окултизъм, Военно
издателство, С.,1919, (машинописен препис от 180 страници).
23. Рэндлз Д., Хог П. После жизни, Периодика, Ярославль, 1994.
24. Рязанцев С. Тантология ( учение о смерти ), Восточно - Европейский
Институт Психоанализа, Санкт-Петербург, 1994.
25. Стар Е. Пленници на Земята, Астрала, С., 1996.
26. Стульгинскис С.А. Космические легенды Востока, Сфера, М., 1992.
27. Тайната на Златното цвете, С., (1990...2000).
28. Токарев С. А. Раннные формы религии, Политиздат, М., 1990.
29. Тухолка С., Алтамарова Н. Окултизм. Практически магии, Астра Вита, С.,
1995.
30. Уорън Е., Уорън Л. Ловци на духове, Хипопо, В.Търново, 1995.
31. Шане П.– О. Тайните на прераждането, Нов Златорог, (1990-1997).
32. Юрин В. К. В поисках души, СВ -96, Екатеринбург, 2001.
Душа и енергия
проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

Извличането на енергия от небитие в битие е възможно да се


осъществи чрез информационни технологии.
Ключови думи: душа, енергия, среда, еволюция, небитие,
битие, плътност на енергия.

Въведение
Целта на статията е да се идентифицират основните обективни причини за
ограничен енергиен обмен между небитие и битие и на тази основа да се търсят
насоки за управление на този обмен.

Енергията като различие


Аристотел разглежда “...energia като “сила в действие”, “активност”, а
entelechia като “активност, действаща и ефикасна енергия” ..., “dynamis е
възможност за действие, което може да се прояви, а energia е действаща енергия,
която може и да е безрезултатна” [Аристотел, с.99]. С други думи ентелехията е
ефективна енергия, динамис е потенциална енергия, а енергията е кинетична
енергия.
Физиката разглежда енергията като мяра на различни форми на движение.
Следователно енергията се дефинира чрез движението, което е външна проява на
енергията. Всяко движение е проява на различие. Когато различието е
незначително, то не поражда движение, т.е. енергията на различието е
потенциална. Над мярата на различието възниква движение, т.е. енергията на
различието е кинетична. Следователно енергията е форма на проявление на
степен на различие от определен вид.
Различието може да се прояви по отношение на функция, структура и
свойство на обекти, както и на комбинация от тях. Различието може да се изрази
по отношение на един или на множество фактори, както и по отношение на нивата
им на организация, към които принадлежат. Тези обстоятелства определят
многообразието и сложността на формите на проявление на енергията.
Според Козирев енергията и времето са две страни на едно цяло. В битиеен
аспект времето отчита хронологията на измененията, т.е. на различията, а чрез тях
и на енергията, която те пораждат.
“ По време на медитация човек започва да чувства фината всемирна
енергия, наречена прана от индийците, чи от китайците, ка от египтяните, озонова
енергия от Вилхелм Райх, животински магнетизъм от Райхенбах. Това е
енергията... в нас” [Маклейн, с.156].
В “Метафизика”, кн.IX, гл.3, 412а10 Аристотел пише:”Материята е
възможност (energia), а формата – ентелехия...” [Аристотел, с.100].
„Емоциите възникват тогава, когато обичаят (сам по себе си
идентифициран) е нарушен” [Леви-Строс, с.85]. Нарушаването на обичаят
(стериотипа) представлява противоречие на утвърдено правило.
„...Импулсите или емоциите произтичат: или от мощта на тялото или от
немощта на духа” [Леви-Строс, с.85]. Мощта на тялото е форма на проявление на
подобреното му ениргитично състояние. Немощта на духа е израз на влошаване
енергитичното му състояние. „Всички емоции са само различни състояния на
астралното тяло, отличаващи се една от друга по характера на вибрациите и
свързаната с тях цветова гама” [Тихоплав (2), с.119]. Извънземна духовна същност
казва: „...Виталната енергия, емоция – както вие я наричате” [Монро (2), с.147].
Рендъл пише, че “...енергията е пропорционална на мотива” [Рендъл, с.94].
Ако мотивът се разглежда като разлика между желаното и действителното, то
мотивът се проявява като частен случай на информационно различие.
Информационното различие, т.е. различие в познанието е също форма на
проявление на енергия. Например тя е пораждаща: “В началото бе словото” – както
започва Библията и “Знанието е сила” – както ни напомня латинската сентенция.
“...Материята – това е сгъстена енергия” [Успенский, с.121]. “...Материята
е втвърдена енергия” [Уилямсън, с.127]. “Напълно възможно е при определени
условия информацията да е в състояние да преминава в енергия, а пък енергията –
в материя” [Тихоплав (2), с.51,52]. Материалният обект е енергиен концентрат, в
който фиксираните вътрешни връзки на обекта (по отношение на основни
категории) доминират над фиксираните му външни връзки. В резултат на това
обектът се обособява като отделна структура.
Известни са множество примери за трансформиране на материална
структура в енергия. По-интересен е случаят на целенасочено трансформиране на
веществената структура на човешкото тяло в енергийно явление – светлина:
Описано е реално събитие, при което йога след смъртта си трансформира тялото си
в “...странни светлини с цветовете на дъгата”, така че на осмия ден след смъртта му
са останали само коса и нокти [Ринпоче, с.180]. Този процес е известен като “тяло
на дъгата” или “тяло на светлината”, защото “често е съпроводен от спонтанно
излъчване на светлина и поява на цветни дъги” [там, с.179]. Явлението илюстрира
способността на човешката душа да управлява чрез предварително програмиране
процеса на разграждане на вещественото тяло на човека. Разграждането на
вещественото тяло без горене под формата на оптическо явление е признак за
различие между веществените енергийни процеси и небитиейните трансформации
на енергия.
Енергиите на всяко ниво на организация от битие притежават специфична
форма на проявление. Енергиите на всяко еволюционно ниво на средата
(битиейно, небитиейно, пранебитиейно и т.н.) притежават специфично
съдържание. Преходът от едно към друго еволюционно ниво на средата изменя
формата (начинът) на проявление на енергията и изменя количественото
съответствие между вход и изход на този процес. Количествената деформация се
дължи на различието между диапазоните на скалите на проявление на енергията на
битие, небитие, пранебитие и т.н. В резултат на това част от енергията в едно
еволюционно нива на средата няма проекция, т.е. няма проявление в съседно на
него еволюционно ниво на средата. В този еволюционен аспект на разглеждане на
средата енергията в конкретна точка от пространството е функция на различията в
закономерностите, на които се подчиняват процесите в същата точка.
Човекът и в частност душата му са непрекъснато потопени в средата, в
която са вградени едно в друго взаимно пресичащи се нива на организация. “Всяко
ниво е един цялостен свят, в който живеем и в който протича нашето битие”
[Бренън, с.63]. Отвореността на вещественото тяло на човека към обкръжаващата
го среда и на душата му към различните небитиейни нива на организация поражда
информационен обмен между тях. Ето защо енергията на всяка точка от
пространството представлява сума от енергиите на съставящите я нива на
организация в тази точка, които могат реално да се проявят като явления в
еволюционното ниво на средата на конкретен обект.

N
(1) Eo(ix, j) = ∑ a(i,j) . E (i, j) ,
i=1

(2) 1 ≥ a(ix, j) > a(ix ± ∆i, j) > 0,

N
(3) ∑ a(i, j) = 1,
i =1

n
(4) E (i, j) = ∑ a(i,p,j) . E(i,p,j),
p=1

(5) 0 < a(i,p,j) < 1,

n
(6) ∑ a(i,p,j) = 1,
p=1

където Eo(ix,j) - енергия в точка j от пространството на обект, принадлежащ на


еволюционно ниво i = ix на средата,
E (i, j) - енергия от еволюционно ниво i на точка j от пространството,
E(i,p,j) - енергия на еволюционно ниво i и междинното й ниво р (между
нива i и i+1), принадлежаща на точка j от пространството,
i - индекс на еволюционно ниво (битиейно, небитиейно, пранебитиейно и
т.н.) на средата, като i = N за битиейно ниво, i = N-1 за небитиейно ниво и т.н. (i
= 0,1,2,3,4,…N),
ix - индекс на еволюционното ниво i на средата, към което ниво
принадлежи точка j от разглеждания обект,
N - брой нива i в разглежданата точка j от пространството,
р - индекс на междинно еволюционно ниво на организация, разположено
между две съседни нива i и i+1 на средата, с основно ниво i. Например: към нивото
i на средата от небитие принадлежат междинни еволюционни нива на организация,
представени от ментално ниво (p = n-2), емоционално ниво (p = n-1), ефирно ниво
(p = n),
n - максимален по стойност индекс на р,
a(i,j) - коефициент на относително участие на енергия E (i, j) от ниво i в
енергия Eo(ix, j) от ниво ix в точка j от пространството,
a(ix,j) - коефициент на относително участие на енергия E(ix, j) от ниво ix в
енергия Eo(ix,j) на обекта от същото ниво ix в точка j от пространството,
a(ix ±, ∆i, j) - коефициент a(ix, j), при който i = ix ± ∆i , където ∆i е
изменение на индекса на нивото (∆i = 1,2,3,...),
a(i,p,j) - коефициент на относително участие на енергия E(i,p,j) - от ниво
i и междинно ниво р в точка j от пространството в енергия E(i,j) - от ниво i и
позиция j.

От (1) следва, че енергетиката на точка j от пространството се влияе от


енергетиката на всички нива i, които пронизва. От (1) следва също, че
енергетиката на точка j в небитие се влияе в някаква степен от енергетиката на
точка j в битие и обратното. Същото може да се твърди и за енергетиката на
точка j от пранебитие, прапранебитие и т. н., тъй като те имат позиция в същата
точка от пространството [Ламбаджиев, с.96-99].
Според концепцията на В.Ю.Тихоплав и Т.С. Тихоплав в процеса на
развитието на Вселената част от съзнанието в нея се превръща в информация, част
от информацията - в енергия, част от енергията – в материя [Тихоплав (1), с.50].
Изводът на тези изследователи може да се получи от равенство (1), ако се положи,
че енергията на обект:
o в битие (i = N): E (i, j) се поражда преди всичко от структурни
различия на материята,
o в небитие (i = N-1): E (i, j) се поражда преди всичко от разлика в
потенциалите на небитиейната среда,
o в пранебитие (i = N-2): E (i, j) се поражда преди всичко от разлика в
сигналите (информацията) в пранебитиейната среда.
От постановката на авторите Тихоплав следва, че пранебитие е стартовата
среда на съществуващото. Няма такива признаци нито в известните ни процеси,
нито в религиозните представи за възникването на заобикалящият ни свят. От
равенство (1) следва, че няма ограничение за стартовото еволюционно ниво. То
може да бъде твърде отдалечено от битието в йерархично отношение.

Душата – небитиейна енергия


“...Демокрит твърди, че душата е един вид огън и топлина” [Аристотел,
с.24]. “...Духовната Наставница Франсин... ми разказваше...,че нашите души не са
нищо друго освен чиста енергия...” [Браун, с.148]. “...Магьосниците виждат
движението на енергията...” [там, с.16]. Колкото по-интензивна е енергията на
душата, толкова по-блестяща е тя в небитие [Нютън (1), с.137]. В небитие душите
на хората изглеждат като ”...светлини ...меки...приличат на облак от енергия...и аз
знам, че това са хора!” [там,с.49]. Душата е “малка капчица енергия” [Муди, с.41],
“конфигурация на енергия” [там, с.43], “енергиен концентрат” [Горбовский, с.123],
“сгъстена енергия” [Димитрова, с.81].
В битие са известни много феноменално играещи светлинки, които
обитават преди всичко места, свързани с поверия или с религиозни значения:
“...Япония... била обитавана от неизброими земни божества, “които светят като
светулки” и от зли духове, които “бръмчат като мухи” [Тубелевич, с.66]. Д-р
Майкъл Нютън нарича душата ”интелигентна светлинна енергия” [Нютън (2), с.96].
“Колкото е по-наситен цветът на душата, толкова по-напреднала е тя” [Нютън (1),
с.138]. Цветът на душата се променя от бял в жълт и накрая в син в зависимост от
етапа на нейното развитие. Той наблюдава, че: “Повечето са бели, няколко жълти
и малко сини” [там, с.139].
Етапът на развитие на душата съответства на степента на сгъстяване
(концентриране) на енергия, от която е изградена [там, с.139]. Уплътняването на
енергията на душата е насочено към достигане на плътността на веществената
структура, без да може да я достигне. Когато душата е присъединена към
вещественото тяло на човека, аурата му е изградена от огромен брой светли нишки
(“енергийни полета”), които са идентични с енергийните нишковидни полета,
формиращи вселената [Кастанеда (3), с.12,98,99]. Когато “...енергийните полета
вътре в нашите сияйни пашкули се подравнят със същите енергийни полета отвън”
се повишава степента на свръхвъзприятие [там, с.99]. Синхронизирането на
вътрешните и външните структури повишава степента на пренасяне на енергия
между тях както в битие, така и в небитие.
„Макар и освободено от затвора на физическото тяло, етерното тяло все
още не е освободено от неговото влияние. [...] ...Етерното тяло витае около
смъртното ложе или ковчега. Съчетаните енергии, които наричаме астрално тяло и
менталният носител все още проникват в етерното тяло, а в центъра има една
светлинна точка, която показва наличието на душата” [Бейли, с.232].
Кастанеда описва как Ла Горда хвърля урината си като “червеникави
искри” [Кастанеда (1), с.110]. “...Аз видях сноп от дълги сияйни нишки, излитащи
от пръстите й... Те изглеждаха като дълги, тънки влакна от червеникава светлина.
Не след дълго те избледняха и изчезнаха” [там, с.107]. Ла Горда се издига по тези
нишки – лъчи до горния край на каньона и после се спуска по тях на тласъци, ”като
че ли слизаше по стълба по корем” [там, с.107]. Тя споделя, че: “Когато грабна
някоя от тези лъчи, чувствам, че нещо ме притегля. Наистина не правя нищо друго
освен да оставя линията, която съм сграбчила да ме тегли. Когато искам да се върна
обаче, чувствам, че линията не иска да ме пусне и обезумявам” [там, с.124]. Този
пример илюстрира по-голямата енергитичност на небитиейните обекти в сравнение
с аналогични битиейни обекти. Това обстоятелство в някаква степен затруднява
управлението на небитиейни обекти от битиейни (например от човешката мисъл,
проектирана в небитейна среда).
Енергията на небитиейна структура подкрепя, армира, концентрира
енергията на принадлежащата й битиейна структура: “Наблюденията на ефирното
тяло разкриват едно тяло или поле от жизнена енергия, което формира матрица,
подобна на искряща мрежа от светлинни лъчи, взаимопронизваща се с плътното
физическо тяло. Тази матрица ...оформя и скрива физическата материя на
тъканите. Сами по себе си тъканите съществуват единствено поради проникващото
в тях жизнено поле” [Бренън, с.45]. “...Детето...изпраща амебоподобни нишки,
излизащи от ефирното му поле, които обвиват притежаваните от него предмети.
Колкото по-важен е предметът за изграждането на детския фантастичен свят, с
толкова повече енергосъзнание от своето поле го обгръща детето. Предметът се
превръща в част от детското Аз. Когато този предмет бъде отнет насила от ръцете
на детето, енергийното му поле се разкъсва и детето изживява физическа и
емоционална болка” [Бренън, с.77].
По-високата енергийна плътност в средата от небитие, в сравнение със
средата от битие, поражда и по-силни взаимовръзки в обектите от небитие,
отколкото между обектите от битие. Тази закономерност се обуславя от
еволюционната първичност на средата на небитие, в сравнение със средата от
битие: небитието е фундаментът, върху който се изгражда битие. Съответно:
“сънуването”, т.е. преходът в небитие “...е състояние, произвеждащо енергия”
[Кастанеда (2), с.160]. Монро отбелязва, че при всичките му пътувания в небитие е
установил, че “не бяха отбелязани нужди от хранителна енергия” [Монро (1), с.77].
Известно е, че част от завърналите се в битие след клинична смърт, когато
душите им са преминавали в небитие, са се почувствали безгрижни. Този
емоционален ефект може да се разглежда като следствие от повишената степен на
енергитичност на небитиейната среда, в която са пребивавали кратковременно, в
сравнение с енергитичността на битиейната.
Колкото по-първична в еволюционно отношение е средата на небитие,
толкова тя е по-фина. Ледбитър посочва, че колкото по-фина е средата, толкова тя е
“безкрайно по-напрегната” [Лидбитер, с.28], т.е. енергетичната й плътност е
значително по-голяма. Например Кастанеда вижда в астрала “...енергийни кълба;
тези кълба сякаш кипяха и се пенеха от някакъв вътрешен процес, подобен на
нагряване...Колкото по-голямо е кипенето им, толкова по-отдалече идват”
[Кастанеда (2), с.163]. В този пример понятието “по-отдалече” е синоним на
“йерархично по-първично” или “еволюционно по-първично”. На тази основа
следва, че душите от пранебитие са значително по-енергетични от тези в небитие.
Този извод, пренесен върху библейските персонажи означава, че Светия Дух е по-
енергетичен от Бога, а Богът от Бога-син (Христос). Съответно е и тяхната
преобразуваща способност по отношение на битиейни процеси.

Небитие – източник на енергия


Според Дон Хуан: “ Всичко, което възприемаме сетивно е енергия...”
[Кастанеда (2), с.12]. “...Светът се състои, на първо място, от енергия и чак след
това от обекти” [там, с.13]. Функциите на етерното тяло са преди всичко да приема,
усвоява и предава прана [Бейли, с.116]. Понастоящем основният център за
приемане на прана се намира между лопатките” [там].
Тибетският духовен учител Емил е обяснил: ”Топлината, която вие
чувствате, идва от една сила, с която ние можем да се свържем и да я използваме.
Тази енергия или сила е по-силна, отколкото вие използвате. Човек обаче може да
се свърже с нея и да я използва като светлинна, топлинна и дори като енергия за
производство и задвижване на всякакви механизми. Ние я наричаме всемирна
енергия. [...]. Тя се намира навсякъде, без пари и цена. Тази енергия може да се
улови и използва от всеки” [Спалдинг, с.44,45].
“...Никола Тесла... се опитал да създаде метод за пренасяне на
електрическа енергия по въздуха, като елиминира скъпите кабелни системи. [...]
Успял поне частично, защото лампите и съоръженията в последните му
лаборатории работели без проводници” [Кийл, с.157,158]. Група руски учени от
Института по биоинформация “Д.С.Попов” откриват, че живите организми
излъчват енергийни вибрации с дължина на вълната от 300 до 2000 нанометра. “Те
нарекоха тази енергия биополе или биоплазма. Установиха, че хората, способни да
обменят успешно биоенергия, са с по-голямо и мощно биополе” [Бренън, с.46].
Използването на небитиейната енергия за захранване на битиейни обекти
е необходимо и възможно. За тази цел е необходимо разширяване на
пропускателната способност на енергиен канал между битие и небитие. Това крие
опасност от превръщането на този канал в “черна дупка”, която може да погълне
този, който е извършил сондажа й. Ако се загуби контрол над такъв “енергиен
кладенец” е възможно теоретично той да погълне всичко живо на Земята.
Съществува опасност и от експлоатация на душите на хора-роби за да се управлява
чрез тях извличане на небитиейна енергия: “Мнозина учители в Тибет за няколко
години превръщали учениците си в роби...” [Лазарев,с.127].
Основни изводи
1. Големината на потенциалната енергия се проявява като степен на
различие (градиент) на определен вид характеристика на конкретна среда.
2. Различието между характеристиките на битиейна и небитиейна
среди поражда различие във формите на проявление на енергията в тях.
3. Различието между характеристиките на битиейна и небитиейна
среди поражда частично пренасяне на енергия между тях.
4. Синхронизирането между поведението на проекции (модели) в
небитие и на обекти от битие повишава коефициента на полезно действие на
прехода на енергия и информация между тях.
5. Еволюционната първичност на небитиейната среда по
отношение на битиейната среда поражда по-висока енергийна плътност на
взаимовръзките в небитие, в сравнение с техните аналози от битие. Съответно
душата на човека притежава значително по-висока плътност на енергията, в
сравнение с тялото на човека, а духът на човека притежава по-висока
плътност на енергия, в сравнение с душата на човека.
6. Съсредоточването на битиетата в определени пунктове на
пространството, заето от небитие, концентрира енергията на битиетата в
пространството, подобно на събирателни точки в аурата. Различията между
пространствата на битиетата и пространството на небитието, което ги
обхваща, формира потенциалната разлика между тях.
7. От изводи 1 ... 5 следва, че управлението от битие на енергийни
потоци, постъпващи от небитие, изисква индиректна технология, т.е.
технология, при която управляващите въздействия не са в областта на
енергетиката, а имат информационен характер.

Литература
1. Аристотел. За душата, Любородие, С.,1979.
2. Бейли А. А. Посланията на тибетеца, ч.2, Гуторанов, Ловеч, 1996.
3. Браун С. До другата страна и обратно, Хермес, Пловдив, 2001.
4. Бренън Б. Д. Ръце от светлина, Кибеа, С., 2000.
5. Горбовский Б. А. Те, кто вернулись..., Наука и жизнь, № 5, 1989.
6. Димитрова П. Свръхестественото, Феномен, С., 1992.
7. Кастанеда К. (1) Вторият принцип на силата, Петрум Ко, С., 1993.
8. Кастанеда К. (2) Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 1995
9. Кастанеда К. (3) Силата на безмълвието, Петрум Ко, С., 1995.
10. Кийл Д. А. Планета с привидения, Литера Прима, С.,2000.
11. Лазарев С. Н. Диагностика на кармата, ч.4, Астросфера, Варна, 1998.
12. Ламбаджиев Г. Еволюционни преходи между битие и небитие –
формализация и траектории, Изследовател, т.4, 2004.
13. Леви-Строс К. Первобытное мышление, Республика, М., 1994.
14. Лидбитер. Ментальный план, ЕГО, Ленинград, 1991.
15. Маклейн Ш. За да достигнеш плода, Гуторанов и син, С.,1993.
16. Монро Р. (1) Пътуване извън тялото, Гуторанов и син, Ловеч, 1992.
17. Монро Р. (2) Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч, 1993.
18. Муди Р. Живот след живота, Интерпринт, С.,1991.
19. Нютън М. (1) Пътят на душите, Аратрон, С.,1997.
20. Нютън М. (2) Следите на душите. 67 нови доказателства за
прераждане, Хермес, Пловдив, 2000.
21. Рендъл П. Чакрите, Хемус, 1992.
22. Ринпоче С. Тибетска книга за живота и смъртта, Абагар Холдинг, С.,
1993.
23. Спалдинг Б. Животът и учението на учителите от Далечния
Изток, т.1, Соните, С.,1994.
24. Тихоплав В., Тихоплав Т.(1) Учението на Грабовой, НСМ Медиа, С.,
2005.
25. Тихоплав В., Тихоплав Т.(2) Великият преход, НСМ Медиа, С., 2005.
26. Тубелевич Й. Митология на Япония, Български художник, С., 1986.
27. Уилямсън Л. Медиумите и отвъдното, ЖАР, С., 1995.
28. Успенский П. Д. Новая модель вселенной, изд. Чернышева, Петербург,
1993.
Душата на човека акумулира енергия
от обекти в битие
проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

Позитивните вътрешни и външни връзки на душата на човека


я захранват с енергия.
Ключови думи: душа, човек, енергия, отношение, стабилизация,
любов.

Въведение

Целта на статията е да се идентифицират основните фактори, които


управляват процеса на енергизиране на човешката душа от обекти в битие.

Душата на човека акумулира енергия от тялото


„След 30-секундно напускане на тялото клинически се усеща рязко
понижаване на телесната температура – от краката до нивото на щитовидната
жлеза. Напълно възможно е това да става поради страх дали астралното тяло ще
успее да се върне във физическото” [Тихоплав, с.177]. Това явление може да се
обясни с нуждата на душата от допълнителна енергия, за провеждане на
самостоятелна разходка из небитие. Тази енергия душата усвоява от тялото на
човека, поради което то изстива.
„Децата до 20-годишна възраст и хората над 80 години не са в състояние да
се разделят за по-кратко от физическото тяло. Починалите след дълго и тежко
заболяване също са прекалено изтощени, за да може духът им да се отдели бързо”
[Йоцова, с.15].
Когато душата временно се отдели от тялото на човека, тя взема от него
различно количество вещество, което е еквивалент на съответно количество
резервна енергия. Ако това количество е прекалено голямо, то движението на
душата в пространството се ограничава от преградни стени и затворени врати и
прозорци. Ако това количество е недостатъчно, то душата се проявява като
„енергийна форма...като облак от памук... прозрачен воал или... светлинен овал”
[Приор, с.121,122].
При завръщане на душата в тялото, кръжейки около него като перо, човек
усеща много силни болки в главата и гадене [Кастанеда (3), с. 84]. Това усещане е
симптом за черпене на енергия от тялото.
Теоретично се достига до заключението, че „само при условията на
пасивност на физическото тяло може да се извади много материя без опасност за
живота” [Ледбитър, с.98]. И обратното – при неправилна процедура на медиума се
появява миризма на разлагаща се материя [Форчун, с.20].
Отделянето на душата от вещественото тяло на човека, за да извърши
астрално пътешествие, предизвиква в съзнанието на този човек усещане за
зашеметеност, характерна за мозъчно сътресение [Денинг, с.180,181].
Следователно енергийният дефицит, поради излъчване на енергия за астрален
транспорт, поражда ефект на информационна недостатъчност.
„...Енергията, която магът натрупва и съхранява за доста продължителен
период от време ... в даден момент за няколко секунди я изпраща на образа на този,
който иска да премахне. Смъртта е най-често мигновена, предизвиква най-често
инфаркт или мозъчен инсулт” [Дянков, с.47].

Душата на човека акумулира енергия от негов


лечител

Водачът на магьосници Нагуалът съобщава на Соледад, че ако води


безупречен живот, тя може да извлече от аурата на Кастанеда всичко, което
Нагуалът е заложил в нея, за да му дава сила. За целта е било необходимо да се
доведе Кастанеда до състояние на “безпомощност” [Кастанеда (1), с.104]. Този
пример свидетелства, че може да се извърши директен енергообмен между аурите
на двама човека. На този принцип може да се обясни покосяването на цялата
аудитория по време на проповед: “...По цялото помещение хората падаха на пода
като убити в бой... Приличаше на гора с множество повалени дървета” [Бюне, с.29].
Ла Горда съобщава на Карлос Кастанеда: „...Когато излекува Роза и
Соледад, ти възстанови също така и себе си... Затова имаше достатъчно енергия да
изкараш двойника си и трети път, когато сестричките се опитаха да отнемат
сияйността ти” [Кастанеда (1), с.172]. Това е признак, че в процеса на лечение се
осъществява чрез обмен на енергия между лечител и лекуван, докато практически
се изравнят техните енергийни потенциали.

Душата на човека акумулира енергия от други


обекти

„...На 14 срещу 15 март 2004 г. в Москва гори Манежът. Епицентърът на


пожара е таванските помещения. [...] ... Големият полюлей на тавана е разтопен и
стъклото се е превърнало в „сталактити”. [...] Масичката, на която е била иконата, е
изгоряла, но самата икона не е пострадала. [...] ...Всички ценни книжа, документи и
пари се оказват непокътнати” [Тихоплав, с.159]. Този ефект може да се обясни със
способността на душата да акумулира енергия от битие.
“Всеки път, когато електрониката се разваляше, това ставаше в момент, в
който се чувствах некоординирана. Бях или притеснена, или нервна, или
безпокоена” – споделя Шърли Маклейн [Маклейн, с.23]. “Ние всички оказваме
неотделимо въздействие върху всеки друг човек и предмет наблизо и надалеч”
[Маклейн, с.83]. Следователно по време на безпокойство (енергиен дефицит)
душата на човека акумулира енергия от обкръжаващите я обекти.
Слава Севрюкова споделя: „...Поели към Земята, духовете са немощни,
нестабилни. За да се проявят в триизмерността, трябва де се сдобият със сила.
Приемат я от нас” [Нанев, с.22]. Когато магьосницата Лидия се носи във въздуха,
Кастанеда, който я следи с поглед, започва да чувства конвулсии в стомаха си,
„...усещах тичането й със стомаха си” [Кастанеда (1), с.194].
В резултат от експерименти е установено, че след 15-20 минути медитация
върху икона, купена от църковен щанд, се получава „насищане с енергия на
човешкия организъм”. Установено е, че „Възприятието се състои не в пасивни
реакции, а в активни творчески транзакции” [Тихоплав, с.67]. Този ефект може да
се разглежда като резултат от енергоакумулиращата способност на душа на човек
по отношение на енергията, включена в икона, като част от извлечената енергия от
иконата се предава на тялото на човека.
„Нагуалът” (произнасян нах-уа’хл) беше названието, което се дава на
животното, в което се смята, че могат да се преобразяват магьосниците. Също и
магьосник, способен на такова преобразяване” [Кастанеда (2), с.95]. Дон Хуан
съветва, че „когато човек си има работа с нагуала, не трябва да гледа към него
направо” [Кастанеда (2), с.134], тъй като той изсмуква жизнените сили на
наблюдателя. Например левитацията и нейните модификации са проявление на
нагуала, т.е. на свойствата на космическата душа на човека.
“В немски лагер на смъртта през Втората световна война внезапно
починала немската асистентка Луиза. Оказало се, че пристъпите на Луиза съвпадат
с часовете на екзекуции. Проф. Лудвиг Хенгенау нарекъл откритието си “полето на
смъртта”. Според него то възниквало при едновременна насилствена гибел на
множество хора” [Манчев, с.6]. В този случай е възникнало мощно акумулиране на
енергия от душите на загиващите хора.
Примерите илюстрират факта, че чрез тялото на човека, с което душата е
свързана, тя усвоява енергия от органични или от неорганични системи от битие.
„Колкото повече стои магията или колкото по-наближава крайният срок за
нейното изпълнение, толкова повече нараства и енергията, заложена в нея”
[Дянков, с.46].
“Под външна душа се разбира животно или растение, в което живее една
от душите на човека” [Басаргина, с.26]. Според преданията на североамериканските
индианци, ако ловец убие животно, в което е заложена неговата външна душа, той
пада в безсъзнание [там, с.27].
Външната душа може да се разглежда като резервоар за енергия от небитие
в близост до битие, за разлика от резервоара от енергия, която душата е оставила в
небитие за периода на пребиваването й в човешко тяло.
Съществуват традиции от древността за усвояване на енергията на друг
човек (жив или мъртъв) чрез кичур от косата му (например от племето минахаса от
о. Целебес, туземците от централна Австралия, магьосници от Индия, Мексико,
Европа и др.) [Басаргина, с.21]. Може да се предположи, че душата на субект може
да извлече енергия от обект като осъществява дистанционен контакт с него чрез
генетичния му код, заложен в косата на обекта.

Циркулация на енергия от душата на човека

На базата на сведенията за акумулиране и излъчване на енергия на душата е


съставена схема за циркулация на енергия в системата душа-тяло (фиг.1).
С цел да се постигне хармоничност на графичното изображение с малки
окръжности, които са допирателни към стрелки ( ) са добавени директни
връзки между възстановяващи души, душа на човека - обект на разглеждане, аура
и резервоар за енергия на душата на човека. От схемата следва, че резервоарът за
енергия се зарежда от възстановяващи души в небитие; от душата, която обслужва
и от аурата й. Съответно енергията на този резервоар директно
възстановява запасите от енергия на аурата на човека.

ВЕЩЕСТВЕНО
ЛЕЧИТЕЛ ТЯЛО

БИТИЕ
ОБЕКТ С
ДЕФИЦИТ НА
СЪЗНАНИЕ ПОДСЪЗНАНИЕ ЕНЕРГИЯ ИЛИ С
ГРАНИЦА МЕЖДУ БИТИЕ И ВЪТРЕШНО
НЕБИТИЕ
ПРОТИВОРЕЧИЕ

ОБЕКТ С
ДЕФИЦИТ НА
ДУША АУРА ЕНЕРГИЯ ИЛИ С
ВЪТРЕШНО
ПРОТИВОРЕЧИЕ

ВЪЗСТАНО-
ВЯВАЩА РЕЗЕРВОАР НА
ДУША ЕНЕРГИЯ

НЕБИТИЕ

Фиг.1. Схема на циркулация на енергия в система душа-


тяло

Основни изводи

1. Захранването на душата на човека с енергия в условията на битие


се осъществява чрез вещественото тяло на човека.
2. Емоционалното стабилизиране на психиката на човека
енергизира душата му.

3. Любовното чувство на човека енергизира душата му.

4. Дълбокият психически обусловен информационен пробив в


предисторията на човека енергизира душата и тялото му.

5. Лечителят енергизира душата и тялото на пациента като


отключва психологически блокировки в тях или им влива енергия.

6. От изводи 1, 2, 3, 4 и 5 следва, че позитивните вътрешни и


външни връзки и отношения на душата на човека са предпоставки за нейното
енергизиране от обекти в битие.

Литература
1. Басаргина Е. Жизнь за грани жизни, Диамант, Санкт-Петербург, 1997.
2. Бюне В. Игра с огъня, Верен, С., 1989.
3. Денинг М., Филипс О. Астрална проекция, Аратрон, С.,1997.
4. Дянков Д. Срещи със злото и черната магия такава, каквато я видях,
Силует 33, С., 1995.
5. Йоцова Т. Майко пиша ти от оня свят. Делници в отвъдното, ГЕБРА, Враца,
1994.
6. Кастанеда К. (1) Вторият пръстен на силата, Петрум Ко, С., 1993.
7. Кастанеда К. (2) Сказание за силата, Петрум Ко, С., 1993.
8. Кастанеда К. (3) Учението на Дон Хуан. Пътят на знанието на един яки,
Петрум Ко, С., 1992.
9. Ледбитър Ч. Тайната доктрина. Живот отвъд смъртта, Библиотека „5Ф”, №4,
С., 1994.
10. Маклейн Ш. Медитацията: навлизане навътре, Гуторанов и син, С.,1994.
11. Минчев М. Лъчите на смъртта, в. Мистерии на цивилизацията, № 30, 2005.
12. Нанев Х. Легендата реалност. Свръхфеноменът Слава Севрюкова, Факел,
Пловдив, 2009.
13. Приор Ж. Аурата и безсмъртното тяло, Гуторанов и син,С., 1992.
14. Тихоплав В., Тихоплав Т. Учението на Грабовой, НСМ, Медиа, С., 2005.
15. Форчун Д. Психическая самозащита, Санкт Петербург, 1992.
Душата на човека акумулира енергия
от обекти в небитие
проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

Чрез позитивните си вътрешни и външни връзки и отношения


душата на човека се захранва с енергия.
Ключови думи: душа, небитие, енергия, енергопроводи,
отношение.

Въведение
Целта на статията е да се идентифицират по литературни сведения
основните фактори, които управляват процеса на енергизиране на човешката душа
от обекти в битие.

Душата на човека акумулира енергия


от своя енергиен резервоар в небитие
Когато една душа се запасява с 5% от базовата си енергия, тя може да
пребивава на Земята като невидим човек, т. е. като дух [Нютън (2), с.300].
“Целта на душите, които избират да се разделят в две или повече тела в
един и същ отрязък от време на Земята, е по-интензивно учение. Могат да оставят
около десет процента от енергията си и да влязат с останалата в две или повече
тела. [...]. Поради огромния разход на енергия повечето души, които опитват
паралелен живот, го правят само веднъж или два пъти, преди да се откажат” [там,
с.129].
Ако душата се запаси с около 60% от базовата си енергия за прераждането
й на Земята – това й е предостатъчно [там, с.133].
“Обикновено много напредналата душа взема на Земята не повече от
двадесет и пет процента от целия си капацитет, докато средно развитите и по-
неопитни използват 50-70 процента. Енергията на по-развитата душа е пречистена,
еластична и силна в по-малки количества.[...] ...Не количеството на енергията
придава мощ, а качеството на вибрационната й сила, зависещо от опита и
мъдростта на душата” [там].
Един от клиентите на д-р Нютън заявява категорично: “Ако влизаме в едно
тяло със сто процента от енергията си при прераждане, мозъкът би се пръснал”. В
този случай “пълният заряд на душевната енергия, напълно би подчинил мозъка на
волята на душата. Очевидно това важи дори за по-слабите и недоразвити души”
[Нютън (2), с.126]. “...Ако душата обитаваше едно тяло с пълния си енергиен
капацитет, процесът на развитието й на Земята би се обезмислил, защото не би
имал предизвикателството да се справи с мозъка” [там, с.127].
В процеса на придобиване на опит в преражданията душата се запасява все
по-малко с енергия от небитие, за да направи преход в битие. Това означава, че
свързаността на душата с небитие намалява в процеса на прераждането й, т.е. в
процеса на индивидуалното й развитие.
Когато душата не е в хармония с тялото, в което се е преродила или при
враждебна обкръжаваща ги среда, “е необходима повече лична душевна енергия”
[Нютън (2), с.133]. Резервната енергия, която душата е взела със себе си по време
на поредното й прераждане, се явява компенсатор на противодействието на
външните й обстоятелства. Недостигът на енергия за преодоляването им, т. е.
енергийният дефицит на душата по време на прераждане, определя степента й на
адаптиране към тези обстоятелства, т.е. към нейното обучение. В този случай
енергийният дефицит се трансформира в информация, т.е. в еволюционно
първична форма на активизиране на средата. По този начин енергийният потенциал
на душата в небитие се трансформира постепенно в информационен потенциал. От
гледна точка на представите ни за наличие на пранебитие този информационен
потенциал е необходим, за да могат развитите души да се разградят в пранебитие,
така както това става последователно в небитие.
След завръщане в небитие от поредното им прераждане душите чрез
“бавно обратно вливане” черпят енергия от резервоара си за да се възстановят по-
бързо [Нютън (2), с.118]. Преди това душите осмислят впечатленията си от
последното прераждане, тъй като резервната енергия постепенно размива и
избледнява спомените от него [там, с.134]. По този начин придобитата
информация от прераждането (текущо усвоена в битие) се превръща във
фундаментална, като се включва към резервоара на енергията на душата в небитие.
Енергията в резервоара в небитие и в аурата се съхранява под формата на
енергийни нишки или “енергийно излъчване”. “Тяхната сияйност идва само от
енергията на затворените излъчвания” [Кастанеда (1), с.133], т. е. от по-високата им
плътност на енергия.
В небитие “...ние започваме да се възприемаме като интензивна светла
енергия. ...Като наситена пулсираща светлина или като преизпълване с енергия във
и извън съществуването” [Уилистън, с.186].

Душата на човека акумулира енергия


от други източници

“В Тибет съм чувал за хора, които след като научили, че ще умрат от


безнадеждно заболяване, раздавали всичко свое и отивали на гробището, за да
умрат. Там практикували поемане на чуждото страдание и за всеобщо изумление
вместо да умрат, се връщали изцелени у дома” [Ринпоче, с.200]. Този пример
илюстрира преминаването на крайната граница (мярата) на ентропийното
натоварване на човека. В резултат на това установката му преминава в
противоположна настройка. Енергията на този преход е логично да е постъпила от
ресурса на душата на човека.
Част от енергията на душата в резерв в небитие може да послужи, ако се
наложи тя да направи по-голяма крачка в своето развитие по време на
прераждането си [Нютън (1), с.328]. В резултат на енергетичен или на
информационен недостиг (за разрешаване на конфликт при земни условия) душата
се връща в небитие преждевременно и в общия случай продължава да витае като
призрак [там, с.75], преди да се захрани с енергия. В небитие някои души
използват своите “...вибрационни честоти, за да... масажират енергиите ни...” [там,
с.118]. Други души лекуват душите на хората в битие, за да преодолеят грешките в
развитието си [там, с.119].
Единият от начините за енергизиране на душата е “обгръщане”:
“Завърналата се душа е обградена от силната енергия на своя водач като
кълбовидна маса. Когато душата и водачът се сближат, около тях се образува нещо
подобно на сапунен мехур.
Вторият основен начин за енергизиране на душата е “фокусиращ ефект”:
“Докато водачът се приближава, насочва енергията си към определени точки от
етерния силует на душата от избран ъгъл. [...] Лечението започва подобно на
галещо докосване, последвано от дълбоко проникване. Изборът на процедурата
зависи от предпочитанията на водача и от състоянието на душата в момента”
[Нютън (2), с.97]. Направляван светлинен лъч окъпва душата, която идва от Земята
и я пречиства като отмива ”...повечето от отрицателните вируси” [Нютън (1), с.81].
Колкото по-опитна е душата, толкова по-добър ефект има пречистващия лъч [там].
“Положителната енергия струи към всяка част на духовното същество...
Клиентите... го оприличават на зареждане с електричество” [Нютън (2), с.98].
“Изглежда, изпитваме нужда от време на време да напускаме тялото си, за
да се презаредим с енергия, необходима за някои части на нашето същество”
[Друо,с.145]. “След летене най-често се събудих бодър и пълен със сили, както се
събудих след потресената за цялото тяло клинична смърт” [Герджиков, с.14].
Установено е, че игривите духове - полтергайстите черпят енергия от
малки момиченца.
По време на астрално пътуване душата на човека поглъща енергия от
заобикалящата я небитиейна среда: “Струва ми се, че събирам енергия от
вселената. [...] Сякаш те включват във високоволтова верига без превключвател.
Чувствам се истински обичан” [там, с.186,187]. Този процес се възприема и по
друг начин: ”Чувствам се така, сякаш се напомпвам, подобно на балон с хелий. Бях
лека и надуваема и се чувствах толкова добре... [...] Някои енергии донякъде
наподобяваха хора... хора, които бяха загубили тяло и форма, но някакси все още
бяха там...” [там, с.189].
Съзнание и енергия
“Съзнанието е енергия” [Грискам, с.201]. “...Съзнанието е форма на
работеща енергия” [Монро, с.39]. Следователно съзнанието е форма на проявление
на кинетична енергия. От информационна гледна точка съзнанието е представа за
връзка или за връзки на частта с цялото, т.е. на подсистемата със системата. В
информационноенергиен аспект съзнанието е енергия, която осигурява текущата
връзка между подсистемата и системата, в която тя участва:
“...Физическата вселена е съставена от чиста енергия, която съответства на
нашето мислене” [Редфийлд, с.136]. “Съставени сме от подредени последоватeлни
пластове от енергия и съзнание. [...] Всеки слой в известен смисъл е отделен свят,
свят сам за себе си, и все пак тези светове са взаимосвързани и съществуват
потопени в цялото пространство, в което преживяваме физическата си реалност”
[Бренън, с.143]. “...Съзнанието представлява ...светенето на възпламенените
енергийни полета” [Кастанеда (3), с.99]. “...Съзнанието се появява, когато
енергийните полета вътре в нашите сияйни пашкули се подравнят със същите
енергийни полета отвън” [там]. Външната сила възбужда съзнанието [там].
Следователно съзнанието е енергийно възбуждане на душата на човека,
стимулирано от енергиите на небитиейната среда, когато между вътрешните и
външните енергийни канали на душата съществува съгласуваност (съответствие
или синхронизиране между конкретна душа и системата на небитие). Тази
съгласуваност се управлява текущо от душата на човека: “...Налягането, което
упражняват излъчванията на пашкула, наречени “свободни излъчвания”, върху
излъчванията вътре в пашкула, е едно и също при всички живи същества. [...]
Степента на съзнание на всяко отделно същество... зависи от това до каква степен е
способно то да остави свободните излъчвания да го носят” [Кастанеда (1), с.52].
“...Съзнанието започва с постоянно налягане, което свободните излъчвания
упражняват върху излъчванията, затворени в пашкула. Това налягане поражда
първия акт на съзнанието; то спира движението на затворените излъчвания, които
се стремят да разрушат пашкула, стремят се да умрат” [там, с.64].
Външните енергийни въздействия определят границите на проявление на
вътрешните енергии в аурата на човека и по такъв начин създават предпоставки за
участието им в управлението на съвместния енергиен процес. По този начин
съзнанието е резултат от взаимно синхронизиране на вътрешни и външни за
душата енергийни процеси. Следователно съзнанието е форма на енергийно
саморегулиране и адаптиране на подсистемата (душата) към системата, в рамките
на която съществува.
“Когато увеличиш своята енергия, ти вече си готов да се включиш
съзнателно в еволюционния процес, да предизвикаш онези закономерни
случайности, които ще тласнат развитието ти напред. Човек... първо... акумулира
достатъчно енергия, след което трябва да насочи мислите си към основния
еволюционен процес на своя живот, към своето главно предназначение...”
[Редфийлд, с.173].
“Проведените експерименти показаха, че генетичният код не е основният
предавател на информация. Не по-малка роля в този процес принадлежи на
полевите енергоинформационни процеси. ...Можем да говорим за полеви генотип,
който е по-обемен от физическия и предава по носледство емоциите, характера и
даже мирогледа” [Лазарев (1), с.171].
Както енергийната синхронизация на съзнанието на човека се обуславя
преди всичко от външните предпоставки, така и мисловната съставяща на
съзнанието се определя преди всичко от полевата му форма – аурата на човека.
Външният енергиен фактор е необходимото, а вътрешният – достатъчното условие
за да възникне протичане на съзнание като енергиен процес: “...Ако енергийното ти
ниво не отговаря на важността на това, което знаеш, спокойно можеш да се
сбогуваш със знанието си – то никога няма да стане достатъчно за теб” [Кастанеда
(2), с.129].
Всяко знание е закодирано чрез специфична за съдържанието му енергийна
плътност във вътрешната или във външната среда на душата. За да се декодира
това знание е необходим енергиен поток със съответна плътност:
“Ние зависим много повече от подсъзнанието, отколкото от околната
среда” [Лазарев (1), с.464]. “Жизнеспособността на човека се определя от запаса от
любов в душата му” [Лазарев (1), с.421]. “Колкото повече любов съдържа
информацията, толкова по-висока е плътността й и по-силно - нейното
въздействие” [Лазарев (3), с.5]. “Ако се сърдите на себе си, това е програма за
самоунищожение” [Лазарев (2), с.5]. Следователно любовта е израз на свръхвисока
плътност на енергийния поток от субект към обект, а неговите емоции – на
свръхниска плътност на този поток. Емоциите изискват насочен към субекта
енергокомпенсиращ поток. Любовта е форма на проява на такъв стабилизиращ
поток.
„В процеса на развитието ни през отделните животи, нашите енергийни
тела стават все по-фини и по-силни” [Дейвис, с.343]. Колкото по-външно е
биополето на човека, толкова по-фино и съответно по-енергитично е то.
Постепенно се скъсява дистанцията между земната душа СА и космическата душа
БА, с която СА е свързана. Съответно преходът на енергия и информация между
тях става в по-висока степен възможен, а представите за обкръжаващата среда
стават по-близки до реалността.
Основни изводи
1. Резервоарите за енергия на душата на човека в небитие
(стратегически резерв) и в битие (тактически резерв: аурата на човека) са
изградени от енергопроводи.
2. Пропускателната способност на енергопроводите на душата се
изменя в съответствие със степента на синхронизиране с външните
енергопроводи, с които контактува.
3. Синхронизирането между енергопроводите се осъществява под
въздействието на външни и вътрешни фактори на душата на човека.
4. Необходимостта от баланс на енергия на душата на всяко от нивата
й на организация е предпоставка небитиейната среда автоматично да
възстанови това равновесие, ако има отклонение от него (енергиен дефицит
или енергиен излишък).
5. От изводи 1, 2, 3, 4 следва, че позитивните вътрешни и външни
връзки и отношения на душата на човека са предпоставка за нейното
енергизиране в небитие.

Литература
1. Бренън Б. А. Ръце от светлина, Кибеа, С., 2000.
2. Герджиков С. Смъртен опит: сънуване – рисуване – умиране, Екстрем,
С.,1994.
3. Грискам К. Лекуване на емоциите. Събуждане на безстрашния аз,
Гуторанов, Ловеч, 1996.
4. Дейвис Б. Душата – път през вечността, Кронос, с., 2006.
5. Друо П. Прераждане и безсмъртие, Астрала, С.,1993.
6. Кастанеда К.(1) Огънят отвътре, Петрум Ко,,С.,1994.
7. Кастанеда К.(2) Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 1995.
8. Кастанеда К.(3) Силата на безмълвието, Петрум Ко, С., 1995.
9. Лазарев С.Н.(1) Диагностика на кармата, ч.1,2, Гуторанов, Ловеч,1996.
10. Лазарев С.Н.(2) Диагностика на кармата, ч.3, Астросфера, Варна, 1997.
11. Лазарев С.Н.(3) Диагностика на кармата, ч.4, Астросфера, Варна, 1998.
12. Монро Р. Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч, 1993.
13. Нютън М. (1) Пътят на душите, Аратрон, С.,1997.
14. Нютън М. (2) Следите на душите. 67 нови доказателства за
прераждане, Хермес, Пловдив, 2000.
15. Редфийлд Д. Селестинското пророчество, Епсилон, С.,1995.
16. Ринпоче С. Тибетска книга за живота и смъртта, Абагар Холдинг, С., 1993.
17. Уилистън Г., Джонстън Д. Стъпки по пясъка на времето; Духовно
израстване чрез познание за минали животи, ЖАР,С.,1999.
Душата на човека излъчва енергия
към обекти от битие
проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

Вътрешни и външни противоречия предизвикват излъчване на


енергия в битие от душата на човека.
Ключови думи: душа, битие, енергия, излъчване,
противоречия.

Въведение
Целта на статията е да се идентифицират по литературни сведения
източниците за излъчване на енергия в битие от душата на човека.

Душата на лечителя излъчва енергия към пациента


Екстрасенс споделя: “Чувствах, че енергията ми капе от ръцете ми като
вода” [Ганев, с.33]. Барбара Бренън споделя, че от ръцете й “...струеше подобно
на пухкав облак, бяла енергия, която успокояваше болката” на пациента.
Екстрасенс споделя: “Чувствах, че енергията ми капе от ръцете ми като вода”
[Бренън, с.283].
“...Който провежда лечението, чувства непрекъснато, че през него протича
сила, ако е достатъчно чувствителен, а пациента има едно особено чувство на
горещина или студ” [Бюне, с.231]. “Дори когато лекарят предписва таблетки, той
включва своята енергетика” [Лазарев (2) ,с.15].
“... Рисуването е чрез точкуване. Имам чувството, че с ударите зареждам
рисунката с моята биоенергия. [...] Лечебната енергия е закодирана в рисунката и
чрез нея се отстранява болестта. [...] Цветовете са носители на мисълта. При
оцветяване се разтоварвам. Напрежението спада и тялото се отпуска. Същото
облекчение изпитва пациента. [...] По време на рисуването чувствам болния орган
като жив. Най-често той е изобразен на рисунката в някаква абстрактна форма. [...]
Болният взема рисунката и я държи пред себе си. Концентрира се в продължение на
10 – 15 минути. Тези рисунки са всъщност индиректни сеанси на биотерапевт”
[Ганев, с.113].
“...Огънят от свещта, както и мисълта са енергии, които подсилват
енергията на душата на починалите” [Илиева, с. 28]. Използването на огънят на
свещта като усилвател на мисълта на човека, насочена към духа на починал, е
признак, че в огъня на свещта се съдържат елементи, които изграждат канала за
връзка между душа на жив човек и духа на мъртъв човек.
“При лечението вие не генерирате предаваната енергия, но се налага да
ускорите чистотата на вибрациите си до онази, от която се нуждае пациента, за да
извлече енергия от универсалното енергийно поле. Това се нарича хармонична
индукция, за осъществяването на която е необходима много енергия и силна
концентрация от ваша страна” [Бренън, с.191]. “Може да се наложи да накарате
тялото си да трепти, за да могат чакрите ви да включват повече енергия...” [Бренън,
с.221]. “...Лечителят се разделя с част от жизнената си аура за да помогне на
болния” [Блаватска (1), с.44].
Следователно енергийният потенциал на аурата на болния е по-нисък от
потенциала на лечителя: енергийният потенциал на аурата на човека се променя в
зависимост от състоянието на вещественото тяло на човека и обратното:
състоянието на това тяло се определя от потенциала на аурата му. В частност
преходът от един към друг потенциал се проявява като преход от един
електрически към друг електрически потенциал по повърхността или в структурата
на вещественото тяло на човека или в полето на аурата му. Аналогично на
протичането на електрически ток в проводник протича и изравнителния енергиен
процес в енергопроводите на аурата на човека.
Собственият ми опит показва, че при допир на дланите ми към болни
области на тялото на нуждаещ се от лечение инстинктивно започват да вибрират
различни части от тялото ми. В общия случай те са разположени близо до онези
мои чакри, които съответстват на чакрите със здравословни проблеми на
лекуваното лице. Този факт подсказва, че при енергийно преливане (вероятно на
резонансен принцип) участват приоритетно онези чакри на лекуващия, които при
болния са свързани с енергиен дефицит или с енергиен излишък. Съответно
вибрациите на тялото на лечителя са средство за усвояване на по-силен поток
външна енергия, за да бъде пренесен към лекуваното място.
Този извод се подкрепя и от друго обстоятелство: честотата на вибрациите
на тялото (части от него) на лечителя първоначално е много висока (около 3 – 5 Hz)
и с голяма амплитуда (тялото вибрира, като поразено с постоянен електрически ток
до 8 mA). След като болното място е във висока степен енергизирано или
енергийно балансирано, постепенно започва да намалява честотата и амплитудата
на вибрацийте на тялото на лечителя. Следва етап от кратка пауза, последвана в
общия случай от няколко разтърсвания на тялото на лечителя, което е признак за
настъпване на финалния етап от необходимостта от отдаване на енергия на
лекувания. Колкото по-висока е потребността от енергийна корекция, толкова по-
продължителен е този период на вибриране на тялото на лечителя. Когато болката
се мести на други места по тялото или възниква след малко на същото място, се
налага да се преследва чрез контактен или чрез безконтактен масаж до пълното й
изчезване. Този процес е свързан с постепенно намаляване на честотата и
амплитудата на колебания на част от тялото на лечителя.
Размитата област на центъра на вибриране на части от тялото на лечителя
може да се разглежда като признак, че конкретна болка, която е необходимо да се
отстрани, е свързана с отклонение от нормата на повече от една чакра от заболелия
организъм. На този принцип може да се обясни факта, че след отстраняване на
отклонение по отношение на главния причинител на заболяването
(неразположението) се появява като обект за лекуване (възстановяване)
второстепенен и третостепенен негов причинител.
Барбара Бренън утвърждава, че лечителят канализира, а не излъчва енергия
[Бренън, с.219]. От друга страна тя пише, че: “Човек се уморява много бързо,
когато посее в себе си болката на всеки страдащ” [Бренън, с.179]. “Ако се
занимавате с лечителство и не се грижите за себе си, положително ще се разболеете
по-бързо, отколкото във всички други случаи” [Бренън, с.191]. “По този начин ще
привлечете от пациента негативните енергии на неговото заболяване. Ако сте
много здрав организъм, енергийната ви система ще се изчисти от тях като ги
преработи или отблъсне. [...] Ако имате предразположение от някое заболяване,
ще влошите собственото си здравословно състояние” [Бренън, с.191].
“Статистиката сочи, че продължителността на живота на лекарите е по-малка,
отколкото при хората с други професии” [Лазарев (2), с.15].
Тези сведени, разглеждани през призмата на собствения ми опит показват,
че част от енергията на човека участва в процеса на енергизиране на нездрав човек,
а друга част си я набавя отвън, т.е. лечителят е ретранслатор (препредавател) и
междинен (буферен) акумулатор на енергия, необходима за възстановяване на
нуждаещият се.
Душата на човека излъчва енергия
към битиейната среда
„...Храната на човека го осигурява едва 25-30 % с необходимата енергия
(при това груба, нискочестотна), а останалите 70-75 % от нужната му фина енергия
получава от информационното поле на Вселената, от Бога” [Тихоплав, с.74]. В
частност съществуват слънцеяди. „Например живата легенда Джасмухин, която
вече много години не поема храна. Или Зинаида Баранова от Русия, която също се е
отказала от храна и вода. Енергията, която организмът получава от околното
пространство, се усвоява и асимилира в техните организми на клетъчно равнище”
[Тихоплав, с.75]. Тази акумулираща способност на организма може да се обясни с
опосредствената роля на душата на човека.
Ла Горда изхвърля нагоре светещата си, наелектризирана от тялото й
урина: “Чух пукотлив звук и видях искри да изкачат от пръстите й. Тя отново
клекна и като разтвори пръсти, те излъчваха най-удивителния поток от светлини.
Небето се изпълни с плътни лъчи светлина. Гледката бе невероятна” [Кастанеда (2),
с.106,107]. “...Тя хвърляше урината си нагоре като червеникави искри” [там, с.110].
По време на европейските спиритични сеанси се е случвало ектоплазмата
(сребриста субстанция) да се отделя от тялото на медиума и да приема различни
форми – на ленти, нишки, длани, лица, животни [Янева, с.5].
Описан е случай на изпускане на миро от икона на Богородица по време на
предаването й от музей в църква [Тихоплав, с.160]. Установени са следните
феноменални явления: слизане на Благодатния огън... ежегодно в йерусалимския
храм на Гроба Господен във Великата събота; в една от килиите на Световеденския
женски манастир в град Иваново тече миро от всички донасяни от хората икони,
включително и от картички с изображения на светци; при пренасяне на иконата на
царя мъченик Николай ІІ капките благоуханно миро текат нагоре. В Богородицкия
Висоцки мъжки манастир в Серпухов се намира чудотворна икона на Божията
майка, която лекува пиянство, тютюнопушене и наркомания [Тихоплав, с.161]. „...В
църквата „Николай Чудотворец” в селището Ленински (Ленинградска област)
кърви разпятие. Кръвта се стича по кръста и капе в специално поставен съд”
[Тихоплав, с.162]. От ковчега на Николай Чудотворец в същата църква тече миро
[Тихоплав, с.30]. Тези явления могат да се разглеждат като външни прояви на
излъчената и трансформирана от душата или духа на човека енергия в обекти от
битие.
“Бяхме седнали само няколко минути, когато един мъж, който
предположихме да е на около 35 години се появи внезапно в стаята. [...] Цялото му
същество излъчваше светлина, която беше извън нашите способности за
разбиране” [Спалдинг, с.54].
Маврицио Панисет е лечител екстрасенс. След медитация и силен звук
“Пау!”: “Цялата стая светна със светлина, която идваше от слънчевия му сплит.
Видях един назъбен електрически заряд, който излизаше от центъра на тялото му,
просветваше надолу по ръцете му и излизаше към стаята! ... След това чух
пращене, последвано от миризмата на озон. ...Направи онзи звук “пау”, при което
един електрически заряд светлина излезе от челото му и влезе в моето. ...Но не ме
заболя. ...Почувствах скалпа си като опърлен. ... И едно огромно електрическо
кълбо премина от ръцете му в моето тяло, там където предполагам, че се намира
сърцето. ...По-късно научих, че светлината, идваща от него в спалнята, преминава
през стените на къщата и осветява също и всички други стаи! ... Тялото му се
превърна в гръмоотвод и една светлинна струя се проточваше от центъра на тялото
и преминаваше през върховете на пръстите му. Докато уринираше в тоалетната
чиния, самият поток урина бе светлина! ...Между чашите вино той излизаше на
балкона и осветяваше градините около къщата ми, като че ли бе ден. ...Светлината
се излъчваше от вътрешността на тялото му. Видях нейния източник. Сякаш имаше
един вътрешен гръмоотвод, който зареждаше физическата му форма. Светкавиците
се появяваха във всички стаи” [Маклейн, с. 182 - 187].
“Чувството на щастие е свързано с ефект на изтичане на енергия от човека”
[Кастанеда (1), с.61].
“Неотдавна Александър Попов е удивил учените, като преместил лазерен
лъч” [Тодоров, с.5].
Съществуват множество случаи, когато операторът неволно, с
присъствието си създава дефект в работата на компютъра, с който работи. След
отстраняването му компютърът нормализира работата си” [Рэндъл, с.226].
“...Еусапия успява да разреди един електроскоп и да увеличи теглото на
теглилката със 7 килограма, като и в двата случая няма физически контакт”
[Пикнет, с.210].
Акад. В. Казначеев казва: “Възможно е с мисъл да се разстроят всички
компютърни системи на противниковата страна и да се парализират напълно
нейните радиопредования и въздушния трафик” [Мандаджиева, с.159].
Изследванията показват, че на разстояние 6 м от кабинета, в който са
проведени сеанси за излизане на душата от тялото, акумулаторите на колите са
били изтощени. След това те били заредени много бързо. На 20 м от същата кабина
акумулаторите на колите не били засегнати [Монро, с.68].
Следователно душата на човека създава около себе си силно електрическо
поле, което йонизира средата. В този аспект е заключението, че: “Екстрасенсите
могат да образуват йони във въздуха, което помага за по-доброто протичане на
коронния разряд. Ефектът е свързан само с етерното тяло на човека” [Игнатов,
с.43]. “Ла Горда каза, че Жозефина упражнява втренчването в кълбести буреносни
облаци всеки път, когато Нагуалът го нямало, докато един ден мълния едва не я
убило” [Кастанеда (2) , с.230]. В последните случаи мисловно се формира
йонизиран канал до буреносен облак и се предизвиква мълния по този
електропровод.
Стела Димитрова е демонстрирала как чрез биополето се предизвиква
поява на дъжд и чрез полето си го прекратява [Ганев, с.41].
Японски изследователи от университета в Токио са открили, че водата
променя начина си на кристализация в зависимост от мисълта на заобикалящите я
хора [Симеонова, с.3].

Вътрешните психически противоречия


предизвикват излъчване на енергия от душата
на човека в битие
След 70–те години на 20 век започват да се раждат все по-често високо
интелигентни деца с лабилна психика, “...но могат да се превърнат в малолетни
убийци. [...] През последните десет години все по-често в техните среди има
самоубийства. ...При индиговите деца има твърде много вътрешна енергия, която
няма къде да се насочи” [Петрова, с.7]. “Страхът отприщва енергия” [Герджиков,
с.115].
“...За ненавистта отиват 220 единици енергия... За обиди се изразходват
80–90 единици...За презрение, осъждане, нежелание за живот отиват 35–45
единици. Емоционална умора човек усеща при разход на енергия повече от 50
единици” [Лазарев (1), с.335]. Самосъжалението, ревността, завистта, депресията и
други емоционални навици изразходват енергия, защото човекът се чувства важен
[Санчес, с.185] и се чувства уязвим. Скромният и спокоен човек не изразходва
излишно енергия. “Когато водим спор, имаме чувство, че някой изтегля нещо от
слънчевия ни сплит или че нещо ни пробожда. [...] Всички тези преживявания имат
своята реалност в енергийното ни поле” [Бренън, с.31].
Английската мъдрост казва, че “с всяко блеене овцата губи по един
залък”. Това не е само от пропуснати ползи, но и от енергиен емоционален разход.
“На най-дълбоко ниво, ако непрекъснато практикувате състрадание към
умиращите и ги вдъхновявате да правят същото, можете да успеете да ги
излекувате не само духовно, но и физически. ...Силата на състраданието няма
граници.” [Ринпоче, с.200]. “Много от прокажените, които се заели с практиката
Тонглен, оздравели...” [Ринпоче, с.203].
Оздравителният ефект на усилената циркулация на духовна енергия в
организма го лекува подобно на усилената циркулация на кръв в него.
“В Египет някои жреци са управлявали сънищата на болните така, че да
им помогнат за оздравяването” [Крачунова, с.3]. “...Между най-висшите части на
астралното тяло и физическото тяло, намиращо се в сън, протича енергообмен. [...]
Енергообменът протича на нивото на всички клетки на организма, а не само на
главния мозък. Този енергообмен е жизнено необходим (както и самия сън) на
всяка клетка, без което тя не може да се развива, функционира и да се дели [Юрин,
с.101]
Д-р Лазарев въз основа на опита си с клиенти достига до извода, че
“болестта почва на полево равнище и че след това преминава върху физическия
орган. И осъзнах, че полето е най-важният носител на информация” [Лазарев (3),
с.189]. М.Мандаджиева е категорична, че: “...Болестта първо трябва да я търсим в
аурата и после във физическото тяло” [Мандаджиева, с.180].
“Споделената енергия създава родствена връзка” [Кастанеда (5), с.89].
“Енергията на всеки един от присъстващите подсилва енергията на другите и така
цялото е много по-голямо от простия сбор на отделните енергии” [Гауейн, с.16].
Блаватска посочва, че в древността монарсите “...не са овладели Окултното
Изкуство за лекуване, в това им помагали Йерофантите на храмовете” [Блаватска
(2), с.324].
Тези сведения показват, че в общия случай външното лечебно въздействие
се е основавало на психическа енергия (отключване на резервна енергия или
отблокиране) и в по-малка степен на допълнителен приток на енергия от страна на
лечителя.
Директният енергообмен между лечител и пациент може да се илюстрира
чрез видението на Майк Флин – свещеник от Калифорния по време на затруднение
при изцеляване на пациент: “И така, погледнах към Исус. Той стана от трона,
коленичи до жената, постави дясната си ръка около раменете й и бръкна с лявата си
ръка в сърцето й, като извади нещо, което изглеждаше като черна пихтиеста маса.
Тази маса Той постави в своето собствено сърце, където тя започна да се свива,
докато изчезна. След това Той бръкна отново в своето сърце и извади една бяла
маса, която внимателно постави в сърцето жената точно на мястото, където преди
беше тъмната маса. Накрая Исус се обърна към мен и ми каза: “Направи това!”
...Жената беше...моментално излекувана” [Бюне, с.228].
Външните психически противоречия от битиейни
обекти акумулират енергия от душата на
човека
“Ако лечителят общува с хора с недоразвита или ниска духовност, от
които се излъчват ниски и бавни вибрации, те повреждат аурата му и намаляват
лечителските му способности” [Фусу, с.165]. Психическата атмосфера около
пианица или наркоман е много по-вредна, отколкото атмосферата около
криминален престъпник, но може да навреди само на свръхсетивни хора [Форчун,
с.56]. Следователно всяка емоция – осъзната или подсъзнателна предизвиква
излъчване на енергия от душата на човека.
“Отвсякъде... започнаха да се източват светлинни нишки. В началото това
приличаше на взрив от безброй къси влакънца, после влакънцата се превърнаха в
дълги бляскави снопове, чиито лъчи от трепкаща светлина достигаха безкрая.
...като нишки от вибрираща светлина. Нишките не бяха размесени или преплетени,
а бликаха във всички посоки, като всяка беше самостоятелна и същевременно част
от цялото. [...] В момента, в който долових мисълта му (на дон Хуан – б.а.),
нишките светлина като че ли изсмукаха цялата ми енергия. Обзе ме изтощение.
Като с магически замах то заличи гледката пред мен и ме потопи в дълбок мрак”
[Кастанеда (3), с..96]. Синхронизацията на енергийните канали е предпоставка за
изтичане на енергия през тях с минимално съпротивление.
“Таитяните магьосници си служат със специален прах, съставките на който
само те знаят, и с който приспиват жертвите си така, че да изглеждат умрели. [...]
Вечерта след погребението магьосникът разравя гроба, изважда мъртвеца и му
вдъхва душа. Така жертвата става зомби, движи се механично, без разум и воля, и
изпълнява волята на владетеля си” [Историята..., с.9]. В този случай магьосникът
парализира временно жертвата си за да извлече достатъчно много енергия от
душата й и по този начин да я подчини на себе си.
“Когато група хора се молят едновременно за смъртта на някого, той умира
мигновено. За да се предпази, той трябва да се присъедини към друго общество,
чието покровителство да неутрализира магията на първото” [Тухолка, с.60,61].
“През Втората световна война са правени групови сеанси с молитви и с
концентриране на мисловната енергия на много хора срещу хитлеристите. Оказало
се, че в дните на тези прояви загубите на Хитлер били огромни, а на съюзниците –
минимални” [Дочева, с.28]. “Подобни експерименти се предприемат и днес в
някои райони на света. Докато те траят, неколкократно намаляват продажбите на
наркотици и употребата на упойващи средства, смъртните случаи, проституцията,
общата заболеваемост” [ Дочева, с.9].

Енергията на душата се предава към


вещественото тяло на човека
„...На седем години извърших първото си астрално пътуване... След
няколко подобни опита започнах да усещам силни парения, като че ли истински
удари с юмрук в точно определени точки на тялото си. Денем, по пътя към
училище, ме обхващаха внезапно силни болки в сърцето, в гърлото, в корема”
[Рабан, с.21]. Когато душата се върне в тялото на човека, той чувства горещина
като от огън [Юй, с.301]. Това е признак, че душата отдава енергия на тялото.
“...Физическото тяло на човека също е енергия” [Бренън, с.36].
„Енергийната система на тялото се захранва с енергия от два центъра – Долен и
Горен. Долният енергиен резервоар, известен като Кундалини, изпраща на
синхронизирани интервали енергийни импулси – вълни движещи се нагоре по
основния гръбначен енергиен канал и встрани по органите, тъканите, клетките.
Това е еволюционна вътрешна енергия, спомагаща развитието на различните фази,
цикли от развитието на човека. Горният енергиен резервоар е малко над темето ...
[...] Вероятно съществува нещо като диалог и обмен на енергия между двата
енергийни центрове” [Коларов, с.104].
В книгата си “Йога” изследователят Мирча Елиаде пише: “Тялото – както
физическо, така и фино” се състои от някакво количество нади (буквално “тръба”,
“съд”, “вена” или “артерия”, но също “нерв”) и чакра (буквално “кръг”, “диск”, но
най-често се превежда като “център”). Леко опростявайки може да се каже, че
жизнената енергия във форма на ”дишане” циркулира по нади, а космическата
енергия в скрит вид е съсредоточена в чакрите” [Юрин, с.156, 157].
“...Корейски учени изследваха с електронен микроскоп акупунктурни
точки и откриха система от тръбички, запълнени с аморфно вещество. Тези
тръбички приличаха на свръхчестотни вълноводи...” [Игнатов, с.45].
“Върховете на чакрите, чрез които те се свързват с основния енергиен
поток, се наричат корени или центрове на чакрите. Вътре в тези центрове има
клапи, които регулират енергообмена между слоевете на аурата…” [Бренън, с.57].
“Чакрите абсорбират универсалната или първична енергия (ки, оргон,
прана и т.н.), разлагат я на съставните й части и след това я изтласкват по
енергийните канали, наречени нади, към нервната система, ендокринните жлези и
после в кръвта за захранване на организма…” [Бренън, с.60]. “…Чакрите по своето
разположение приблизително съвпадат с жлезите на ендокринната система на
човека” [Юрин, с.158].
Когато душата на човека е свързана с тялото му, то аурата на човека се
проявява като енергиен резервоар. Чакрите на човека са центрове от кълбовидна
енергия “проявяваща се под формата на бяла светлина, като тези кълба са около 5
см в диаметър” [Денинг, с.29].
Цитираните сведения илюстрират структурното сходство между
енергийните канали на душата на човека и енергийните канали на вещественото му
тяло. Енергийните канали се свързват в центрове, чрез които се осъществява
активен енергообмен с външната среда: битиейна или небитиейна. Това изисква
съответствие между принципите, на които се подчиняват процесите на
енергообмен.
Опитно е доказано, че „...ако полевата среда рязко и трайно се измени, най-
напред се разгражда полето, а след това загива и белтъчнонуклеиновото тяло не
само на отделните клетки, но и на живия организъм. Това се осъществило в така
наречените хипомагнитни камери – конструирани от самия Казначеев, които
снижават магнитното поле до 100000 пъти. Странно е, че човекът, поставен за
кратко в този „полеви вакуум” изведнъж придобива (или си възвръща) качествата
на своя пещерен прадед... [...] ...Когато в хипомагнитното поле...влезе екстрасенс с
доказани качества. Възможностите му просто се удесеторяват [Делян, с.63].
Аскетите, които живеят в пещери почти без храна и вода [Парнов, с.71]
илюстрират енергизиращата роля на душата по отношение на тялото на човека.
Според даоиските представи енергитичността на човека нараства до около
19 годишната му възраст. След това намалява до началната си стойност към 64
годишнината му [Юй, с.191,195]. Практиката показва, че жизнеността на човека
може да се запази значително над 64 годишната му възраст. Независимо от това
енергийното зареждане и разреждане на организма на човека има характер на
апериодичен процес.
Натрупването на енергиен потенциал (жизненост) в организма е
предпоставка за по-прдължителен живот на свързаното с него тяло [Юй, с.257].
Установката на човека, която съответства на оптималното индивидуално развитие
на душата му се нарича Дхарма. В частност Дхарма означава докосване [Юй,
с.105], т.е. съгласуване на установките на душа и тяло.
Душата на човека, която целенасочено е напуснала тялото му през върха на
главата му, „се връща обратно в тялото за „сукане” (даоски термин, означаващ
изтегляне на захранване от тялото)” [Юй, с.299]. “...Енергията, нужна за да се
движим и да търсим сънуването, тръгва от мястото на четири – пет сантиметра под
пъпа. [...] При жените вниманието, а също и енергията за сънуването, произлизат
от утробата” [Кастанеда (4), с.110]. Следователно управлението на образите в съня
енергийно се осигурява от енергийни центрове във веществената структура на
човешкото тяло.

Душата на човека захранва с енергия тялото му


Типичната за индусите медитативна техника е насочена към така
нареченото “трето око”, т.е. по същество стимулира шестата чакра.
Християнството чрез специфичния за него знак за прекръстване има за
център на кръстосаното движение на дясната длан сърдечната, т.е. четвъртата
чакра.
Мюсюлманството чрез специфичния му поклон върху пода също
стимулира отварянето на четвъртата чакра.
Следователно главният ритуал на основните, т.е. на най-популярните
религии на Земята, е насочен към стимулиране на енергообмена на биополето на
човека с обкръжаващата го среда, т. е. свързан е с процедура за енергоотваряне на
системата душа-тяло към обкръжаващите я обекти.
Кастанеда споделя, че: “Бих могъл да обичам ближния си само тогава,
когато съм изпълнен с жизнена сила и не съм в депресия”. Любовта е признак за
енергитичност, която захранва обекта на чувствата.
Ако се изключат “...непрекъснати романтични приключения; претенцията
и защитата на собственото “Аз” във всекидневния живот; прекалената
привързаност към установен порядък и най-важното, огромната и настоянтелна
загриженост за собствената си персона” [Кастанеда (5), с.122], то човекът ще
натрупа енергия. Това е освободената енергия от охраняване на предварително
заложени ценности. От нея и душата на човека се енергизира.
“Въртенето наляво, противоположно на часовниковата стрелка, въвлича
енергия в тялото. Въртенето надясно или по посока на часовниковата стрелка
изхвърля негативните енергии навън от тялото” [Грискам, с.192]. Съответно:
“...”ляво” има определена семантична връзка със смъртта, с мъртвите, докато
“дясно” се свързва със здраве и живот” [Георгиева, с.77]. “Енергията почти винаги
се движи в кръг в посока от ляво на дясно” [Бренън, с.67].
“...Всяка болест е... ограничение на протичането на жизнена енергия в
определена зона” [Рендъл, с.79]. “Човек започва да се лекува чрез промяна на
чувствата, а чак после на мислите” [Лазарев (3), с.203].
Д-р Чопра е проучил 400 случая на самолечение от рак. При всеки от тях
методите били различни. [...] Общото между тях било, че всеки един от тях
твърдо бил решил, че ще оздравее и прогонил страха и отчаянието. Настъпило
облекчение, а след известно време и пълно оздравяване” [Аюрведа, с.12]. “Около
година преди да дойде при мен няколко лекари й предрекли, че вероятно до две
седмици ще умре. Незабавно я приели в интензивното отделение и започнали
лечение с хемиотерапия. Роза сподели с мен, че когато й казали, че й остават само
две седмици, видяла бялозлатиста светлина в стаята и разбрала, че няма да умре.
По време на престоя си в болницата, на етикета на всяка прелята в тялото й бутилка
течност, включително при химиотерапията, тя изписвала думите “чиста любов”. Не
се получили странични ефекти от химиотерапията. Роза влязла в ремисия” [Бренън,
с.168].
За да съхрани човек жизнената си енергия и за да постигне благополучие се
препоръчва в продължение на минимум три дни да се спазва следното златно
правило: не критикувайте, не осъждайте, не се оплаквайте!” [Санчес, с.91].
Изолирането от външни смущаващи въздействия също е ефективно средство
за енергизиране: В продължение на половин минута поне шест пъти на ден, когато
човек извършва рутинната си работна е необходимо да спре тази дейност и да не
мисли за нищо [Ошо, с.57]. “...Медитативна техника за успокояване на ума е ... да
броите до десет. Броите едно при вдишване, две при издишване, три при вдишване,
четири при издишване и така докато стигнете до десет. ... Всеки път, когото
вниманието ви се отклони и в главата ви се появи друга мисъл, освен броенето,
трябва да започнете отново от едно и да повторите всичко отначало!” [Бренън,
с.201].
Установена е високоефективна индианска техника за енергизиране чрез
възприемане на светлина: въртете бавно глава наляво-надясно със затворено дясно
око, като улавяте светлината с притворено ляво око [Кастанеда (2), с.212].
Авторът на настоящата статия е модифицирал този метод на принципа на
светлинните удари: затворете дясното си око и мигайте често с лявото срещу ярък
светоизточник (дотолкова ярък, че да не е опасен за зрението). Методът е построен
по аналогия с метода на светлинните удари, които са използвани за повишаване на
носливостта на кокошките, отглеждани в тъмни затворени помещения.
“Психиатри са установили, че чрез честото говорене на езици психограмата
на говорещите се променя в положителна посока” [Бюне, с.214]. След
проговорването на неизучени в последния живот езици, в резултат от въздействие
на гуру Свами Мукша, Нанда Джералд Ялполски установява, че “През следващите
три месеца имах много повече енергия, отколкото до тогава и се нуждаех от малко
сън. Бях изпълнен с едно чувство на любов, но съвсем различно от това, което
познавах преди” [Бюне, с.210]. “Необходимото условие за развитието на любовта е
периодичното губене на контрол върху ситуацията...” [Лазарев (3), с.192].
Тези сведения съдържат признаци, че дълбокият информационен пробив в
психиката на човека подобрява енергийната циркулация на информационния му
канал. Връщането към енергозахранването от небитие е закономерен,
автоматизиран, периодично повтарящ се процес. Той възниква при критичен
дефицит на енергия в битие.

Енергията на душата се излъчва


като колебание
„Когато накараме чакрите да се завъртят в посока обратна на часовниковата
стрелка, ние изпращаме енергията си навън, към света около нас... В психологията
явлението са нарича проекция” [Бренън, с.82].
„Дори скептици откриват, че в присъствието на Хюм могат да левитират и
също като него стават устойчиви на огън. Хюм често пъха двете си ръце, а
понякога и лицето си, в нажежената до бяло жерава, без да се изгори и дори без да
остави белег” [Пикнет, с.203]. Тези експерименти показват, че душата на един
човек може дистанционно да измени установките на душите на други хора, като ги
синхронизира със себе си.
Синхронизирането на дишането на партньорите е предпоставка за
ефективно предаване на енергия от партньора към партньорката [Кастанеда (4),
с.46].
„Всеки мъртвец излъчва радиация и е опасно да се стои край него. Затова в
древността веднага са погребвали умрелите. При това труповете са обличани и
погребвани от хора, живеещи далеч от останалото население. На тях им е било
забранено да се женят и да имат деца. [...] Според (Юлиана) Потоцка (от Русия
емигрирала в САЩ на 6 години) радиоактивният фон на всяко гробище е толкова
висок, че ако прекараме там няколко дни непременно ще се разболеем от
левкимия” [Крачунова, с.8].
“Ясно е само едно: връзката между душата и тялото има вълнови характер.
Това се потвърждава от съобщения на хора, напуснали тялото по време на
клинична смърт, така и от съзнателно практикуващите астрални пътешествия”
[Юрин, с.155].
“Всяка клетка в организма ни има точно определена вибрация и издава
звук, съответстващ на определена музикално нота” [Тихоплав, с.182].
Обектите с по-голяма маса притежават при равни други условия по-ниска
честота на собствените си колебания. Следователно собствената честата на душата
е по-висока от тази на вещественото тяло на човека. Както тялото, така и душата
имат различни елементи с различни собствени честоти. От това се налага извода, че
всяка подсистема на душата на човека притежава по-висока честота на собствени
колебания, в сравнение с коя да е подсистема на вещественото тяло на човека. С
други думи всяка подсистема на душата на човека е в по-висока степен
енергетична, в сравнение с коя да е подсистема на вещественото тяло на човека. От
това следва, че по принцип от всяка подсистема на душата на човека може да се
прехвърли енергия към коя да е подсистема на вещественото тяло на човека.
“По-фините нива на нашето съзнание представляват жизнена енергия,
вибрираща с повишена честота, а по-ниските честоти са тъждествени на неговите
по-груби и по-материални нива” [Рендъл, с.22]. “Честотата на вълната е право
пропорционална на енергията на частицата: вълна с висока честота съответства на
частицата с висока енергия” [Капра, с.133]. Следователно аурата на човека се
проявява като пространствен филтър на колебания от небитиейната среда (външни,
протяжни тела на аурата) към битиейна среда (вещественото тяло на човека).
“Ако душата на човека изпрати към тялото му повече от енергията си и не
му остане такава за придвижване, то тялото издърпва душата при себе си веднага”
[Денинг, с.154]. Ако по време на астралното си пътешествие душата пожелае да
отдаде енергия на някого, за да го лекува, то я изтегля от вещественото тяло на
човека чрез сребърната си нишка [там, с.149]. “Докато напрежението на
собствената ви енергия е по-високо от това на пациента, вие ще му предавате
енергия. Ако обаче се опитате да лекувате някой, когато сте още много уморени,
напрежението, което сте в състояние да генерирате, може да се окаже по-слабо от
това на пациента. Потокът протича от място с по-виско към място с по-ниско
напрежение “ [Бренън, с.191].
Душата енергизира тялото и след смъртта му
През ХІІІ век, когато повеждат към гробището един умрял, той скочил,
догонил капелана и му поръчал свещеника да се помоли за успокоение на душата
му, като вземе за това хубавият му овен. Също през ХІІІ век умира алчен богаташ
от Милано, поръчал за да му бъде спокойно сърцето, да му поставят 10 златни
марки в гроба. Когато слугите на съдията са дошли да откраднат парите, мъртвецът
скочил и извикал „Оставете златото, не е ваше то!” и удушил съдията, който
присъствал на грабежа [Рязавцев, с.134].
Разказва се, че вождовете на два враждуващи си по между си селски рода
починали в един и същи ден и били погребани в един гроб. Тогава телата им се
завъртяли със задниците един към друг, блъскайки се с глави, крака и гръб.
Наложило се да ги закопаят в различни места [Рязавцев, с.135].
Тези сведения показват, че определящо за поведението на тялото е
отношението на душата му към обект, с който си взаимодействат, независимо дали
тялото е живо или мъртво.
Енергията на душата на човека е средство за
изменение на неговите свойства
“В свободното си време лечителят трябва да сведе до минимум контактите
с непросветени и бездуховни хора. Най-добре е в свободното си време лечителят да
не общува с никого, а да потърси уединение. Той също се нуждае от изчистване и
зареждане с енергия” [Фусу,с.165].
Под хипноза доброволец съобщава, че: “Част от енергията, която имам,
когато съм вън от тялото, се използва за неговото изграждане. Когато използвам
тази енергия за изграждане на тялото ми тук на Земята, то блокира ...и изкривява
мисловния ми процес, и затова той не излиза извън моя организъм. [...] Вземам
голяма част от енергията, използвана от физиката ми с мен, но оставям достатъчно,
за да мога да информирам тялото си” [Монро, с.74]. Следователно целите на
душата определят преразпределението на резервната й енергия с вещественото
тяло на човека.
“На 19 май 2004 г. вестник “Шанхайска звезда” съобщи за 51- годишният
Чен Джамин, който преживял 49 дни без храна и вода...[...] В началото на
експеримента Чен тежал 69 кг, а накрая – само 49. Кожата и мускулите му станали
по-еластични, а сърцето, белите дробове, стомахът и нервната му система останали
в норма” [Без вода ...,с.9].
“66 – годишният инженер от Калкута Хира Ратан Манек твърди, че от 1995
г. не е хапвал нищо друго освен слънчева енергия. [...] Седем години без храна
според него го направили по-здрав и младолик. ...Слънчевият човек премина пълни
медицински изследвания в САЩ в два независими института. Лекарите са
потвърдили, че индиецът е здрав и жизнен. [...] Той се зарежда всеки ден рано
сутрин в рамките на първия половин час след изгрева. Достатъчни са 15 минути
“храна”, за да си сит и здрав” [Порция слънце, с.6]. “Света Анжела да Фолиньо 10
години не е приемала храна и вода, Екатерина Сиенска – 8, Света Людвина – 28, а
Тереза Баварска почти 30 години” [Фусу, с.177]. Известно е, че Тереза Нойман е
спряла да се храни през 1927 г., а е починала през 1962 г. Марта Робин спряла да се
храни през 1928 г., а е починала през 1979 г. [Манев, с.20]. “Телата на светците не
се нуждаят от храна и вода, тъй като се хранят от енергията на Космоса” [Фусу,
с.177].
Високата енергоемкост на душата на човека се проявява в следните на
пръв поглед парадоксални случаи: Съгласно японската митология планинските
мъдреци сенини са овладели изкуството да летят [Тубелевич, с.258]. “Живелият
през 18 век монах Йосиф от Копертино бил способен да се издигне над земята
заедно с тежък дървен кръст, който не могли да помръднат и дузина силни мъже”
[Матеев, с.10]. Подобна товароподемност не е присъща на човека и в екстремални
условия. Тя може да се обясни с енергитичността на душата на човека. Тази
енергитичност също не може да се формира за сметка на енергетиката на
вещественото тяло на човека. Тя е вътрешно присъща способност на душата.
Анастасий Синапт пише за съществувалия в древността Симон, който
“...карал статуите да ходят;...той влизал в пламъка, без да се изгори; превръщал
тялото си в различни животни..., заставял мебелите да се движат в стаята”
[Блаватска (2), с.156].
“Ако из къщата ви летят предмети или уредите ви изведнъж полудяват,
картините ви се сгромолясват на пода, а любимият ви шал изведнъж скочи и се
увие около главата ви, това може изобщо да не е призрак, дух или отпечатък. Може
да притежавате или да живеете с някой, който притежава кинетична енергия”
[Браун, с.207]. “...Една 13-годишна китайка... отключвала с мисъл заключени
врати! Присъствали са учени от САЩ, Китай, Франция и Англия. Всеки от тях
купувал самостоятелно брава от някой магазин, монтирал я и след като заключвал
два пъти, прибирал в джоба ключовете. Момичето въздействало на вратата от
разстояние и от друго помещение. Вратата се отключвала без видимо насилие. За
да се справи с бравата, й били необходими около 15-ина минути” [Силата на..., с.3].
Шевчук успява на младини да задържи предмети във въздуха до двайсетина
минути, а по-късно до пет минети [Ганев, с.30].
На базата на свръхенергитичността на душата на човека би могло да се
търси обяснение на следните явления: “През цялата 1985 г. от 47 места из цяла
Ирландия постъпвали много съобщения за движение на статуи...” “...Вечерта на 22
юли 2002 г. в градчето Боленшпигел ... стоящата на входа 152-килограмова статуя
на Дева Мария направила крачка напред, а после се върнала обратно на мястото”
[Бостанджиев, с.9]. Ури Гелер огъва метални предмети, главно прибори за хранене
и ключове [Пикнет, с.221].
През втората половина на 20 век свръхсилен екстрасенс от военното
ведомство на САЩ е успял чрез медитативна техника дистанционно да счупи
опората на кран на територията на СССР, който се предполага, че е бил част от
военен обект.
“Ескимоският шаман може да проседи пет дни в ледена вода” [Вильсон,
с.57].

Основни изводи
1. Лечителят чрез енергията на своята душа и чрез енергията, която
текущо може да усвои от обкръжаващата го среда, стабилизира енергийно
душата на нуждаещият се от лечение и чрез нея и вещественото тяло на този
човек.
2. Високо енергизираната душа на човека може да излъчи йонизиращо поле
и електрически заряди в обкръжаващата я среда, т.е. тя взаимодейства
директно с тази среда чрез етерното тяло на аурата на човека.
3. Вътрешните противоречия в душата на човека се проявяват като емоции.
Тези противоречия пораждат енергиен разход на душата на човека.
4. Душата на човека притежава достатъчно енергиен ресурс, за да захранва
принадлежащото му веществено тяло без необходимост от допълнителна
храна, да повдига това тяло и предмети, свързани функционално с него, да
деформира тези предмети или да нарушава функцията им.
5. От изводи 1, 2, 3, 4 следва, че вътрешни и външни противоречия
предизвикват излъчване на енергия на душата в битие.
6. Същесвуват много повече примери за излъчване на енергия от душата
към обкръжаващите я обекти, отколкото примери за акумулиране от душата
на енергия от тези обекти. Това е признак, че душата приоритетно е
излъчвател на енергия към обекти от обкръжаващата я среда.
7. Работата е енергия, която е изразходвана за изменение на конкретни
връзки. В съответствие с извод 6 това означава, че излъчената приоритетно
енергия от душата към обекти от битие е средство за промяна на устойчиви
връзки в тези обекти и на връзки между тях.

Литература
1. Антонова Л. Срещи с отвъдното, Хермес, С.,1994.
2. Аюрведа, в.Мистерии на цивилизацията, № 6, 2006.
3. Без вода и храна 49 дена, в. Мистерии на цивилизацията, №25, 2004.
4. Блаватска Е. (1) Окултни изследвания, Изд.Кралица Маб, С., 1993.
5. Блаватска Е. (2) Тайната доктрина, т.3, кн.1, Астрала, С.,1995.
6. Бостанджиев К. И статуите тръгнаха, в. Мистерии на цивилизацията,
№ 18, 2004.
7. Браун С. До другата страна и обратно, Хермес, Пловдив, 2001.
8. Бренън Б. А. Ръце от светлина, Кибеа, С., 2000.
9. Бюне В. Игра с огъня, Верен, С.,1989.
10. Вильсон К. Оккультизм, “Клышников – Комаров и Ко “, М., 1994.
11. Ганев Н. Феномени на България, изд. Христо Ботев, С., 1993.
12. Гауейн Ш. Творческа визуализация, Кибеа, С., 1997.
13. Герджиков С. Лицата на смъртта, Просвета, С., 1995.
14. Георгиева И. Българска народна митология, Наука и изкуство, С., 1993.
15. Грискам К. Лекуване на емоциите. Събуждане на безстрашния аз,
Гуторанов, Ловеч, 1996.
16. Делян Д. Извънземие, Астрала, С., 1993.
17. Денинг М., Филипс О. Астрална проекция, Аратрон, С.,1997.
18. Дочева П. Пътуване във вечността. Тайните на прераждането, Хермес,
С.,1994.
19. Историята на Калвис Нарциус, в. Мистерии на цивилизацията, № 9, 2005.
20. Игнатов И. Ясновидството, Гея – Либрис, С., 1994.
21. Илиева М. Позволете да ви разкажа, Изд. Божич, Бургас, 2007.
22. Капра Ф. Дао физики, Орис, Санкт – Петербург, 1994.
23. Кастанеда К. (1) Сказание за силата, Петрум Ко, С., 1993.
24. Кастанеда К. (2) Вторият пръстен на силата, Петрум Ко, С., 1993.
25. Кастанеда К. (3) Силата на безмълвието, Петрум Ко, С., 1995.
26. Кастанеда К. (4) Дарът на Орела, Петрум Ко, С., 1994.
27. Кастанеда К. (5) Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 1995.
28. Коларов Н. Многомерен скок в края на времето, Аратрон, С., 2004.
29. Крачунова Ю. Загадката на съживяването, в. Мистерии на
цивилизацията, №18, 2005.
30. Лазарев С.Н. (1) Диагностика на кармата, ч.1,2, Гуторанов, Ловеч,1996.
31. Лазарев С.Н. (2) Диагностика на кармата, ч.3, Астросфера, Варна, 1997.
32. Лазарев С.Н. (3) Диагностика на кармата, ч.4, Астросфера, Варна, 1998.
33. Мандаджиева М. Великото единство на природата и човека, Изсл. Център,
Варна, 1997.
34. Манев И. Разгадаване на тайнственото, Сагл Технолоджи Еоод, С., 1997.
35. Маклейн Ш. Медитацията: навлизане навътре, Гуторанов и син, С.,1994.
36. Матеев С. Тайната на левитацията, в. Мистерии на цивилизацията, № 2,
2005.
37. Монро Р. Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч,1993.
38. Ошо. Оранжевата книга, ИК Одисей, С.,1994.
39. Парнов Е. Боговете на лотоса, Народна култура, С., 1983.
40. Петрова К. Много странни дечица, в. Мистерии на цивилизацията, №18,
2004.
41. Пикнет Л. Паранормалното, енциклопедия, т.1, Делфин прес, Бургас, 1993.
42. Порция слънце, моля, в. Мистерии на цивилизацията, № 25, 2003.
43. Рабан П. Траектория от един живот към друг, Хипопо, Варна, 1993.
44. Рендъл П. Чакрите, Хемус, С., 1992.
45. Рэндлз Д., Хот П. После жизни, Периодика, Ярославль, 1994.
46. Рязанцев С. Тантология (учение о смерти), Восточно - Европейский
Институт Психоанализа, Санкт-Петербург, 1994.
47. Санчес В. Учението на Дон Карлос, Аратрон, С.,1998.
48. Силата на мисълта, в. Мистерии на цивилизацията, № 23, 2003.
49. Симеонова Е. Водата помни добрите и лошите думи и мисли, в. Домашен
лекар, № 44, 2002.
50. Спалдинг Б. Живот и учение на учителите от Далечния Изток, т.1,
Соните, С.,1994.
51. Тихоплав В., Тихоплав Т. Учението на Грабовой, НСМ Медиа, С.,2005.
52. Тодоров В. Жител на Воронеж мести лазерен лъч с поглед, в. Знахар у дома,
№ 10, 2003.
53. Тубелевич Й. Митология на Япония, Български художник,С.,1986.
54. Тухолка С., Алтамарова Н. Окултизъм. Практически магии, Астра Вита, С.,
1995.
55. Форчун Д. Психическая самозащита, Дорвиль, Санкт – Петербург, 1992.
56. Фусу Л. Енергия на душата, Аливго, С.,2004.
56. Юрин В.К. В поисках души, СВ-96, Екатеринбург,2001.
58. Юй Л. Даоская йога, „Одисей”, Бишкек, 1993.
59. Янева Н. Мистичното племе Хиваро и страшните му обреди, в. Мистерии
на цивилизацията, № 11, 2005.

Душата на човека излъчва енергия


към обекти в небитие
проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg
Преминаването на енергия от един към друг обект в небитие е
апериодичен процес.
Ключови думи: душа, небитие, енергия, излъчване.

Въведение
Целта на статията е да се обобщят литературни сведения за излъчване на
енергия на душата на човека към обекти в небитие.

Излъчване на енергия от душата на човека в


небитие

По време на експедиция учени намерили пещери в Хималайте, в които от


много голям интервал от време стоят телата на йоги в състояние самадхи.
Общуването с душите им става чрез дух – посредник. “До един от входовете на
пещерата учените снимали аурата на всички членове на експедицията с апарата на
проф. Коротков. Всички изображения на аурите на хората, които постояли няколко
минути в пещерата до самия вход, се оказали ”изпокъсани, като че ли проядени”.
При това участниците в експедицията почувствали огромна слабост. Такива
изследвания се провеждали няколко дни и резултатите се повтаряли. Няма
съмнение: пещерата взема от човешката енергия” [Тихоплав, с.162].
При допиране на пръстите на участниците в спиритичен сеанс, чрез тях се
предава енергията им на медиума, за да я предаде той на формирания от него дух
[Тухолка, с.52].
“...Нагуалът е мъж или жена със свръхестествена енергия... Някои
ясновидци виждат подобни хора като лъчиста сфера от четири части, сякаш четири
отделни светещи кълба са събрани в едно” [Кастанеда (3), с.10].
В астралния свят този АД продължава до момента, в който чрез страдания
се изразходи напълно енергията, заложена в страстите и мислите на индивида”
[Дочева, с.19].
В менталните нива на организация от небитие душата на човека изпитва
“...блаженство удивително, неописуемо, неизразимо... Нищо в нашия свят не
подхожда на това блаженство и нищо не би могло за него да даде някаква
представа”. Това блаженство е хилядократно по-силно от детското щастие
[Ледбитер, с.15].
Една жена споделя, че по време на спонтанно възникнал астрален секс
“Чудовищно енергийно напрежение бушуваше и експлоадираше в нас.[...] Защото
любов, тотална и абсолютна, ни заобикаляше много по-силно, отколкото може на
Земята да се преживее или да си представим. Колкото повече давах, толкова повече
получавах и не исках да го напусна. Исках дори да му дам повече. Сякаш две
енергии в пълен унисон се превръщат в една. (Мога да си припомня как
физическия секс бледнее в сравнение с астралния)” [Монро (2), с.51,52].
Монро описва, че посещението му в небитие, наречено Място III
“...изведоха на показ всички емоционални следи, които смътно допусках, че
притежавам, плюс много други, за които въобще не знаех, че съществуват. Те така
влияеха на действията ми, че аз се върнах напълно сконфузен и смутен към тяхното
величие и моята способност да ги контролирам. Страхът бе доминираща тема –
страх от непознатото, от странните същества (нематериални), от “смъртта”, от Бог,
от нарушаване на правилата, от откритията, от болката – споменавам малко. Такива
страхове бяха по-силни от сексуалния нагон, който ... е огромно препятствие”
[Монро (1), с.81].
Любовната игра в астралния свят представлява обмен на енергийни заряди,
които се възприемат като леки електрически удари, съвсем приятни за партньорите
[Денинг, с.165]. Обмяната на енергия има лечебен ефект [там, с.180]. “...Един мъж
и една жена, които могат да осъществят проекция, могат да срещнат своите
астрални тела и да изживеят далеч по-голямо удоволствие, отколкото насладата
при чисто физически секс” [там, с.145]. Жената би могла да се доближи като
астрална субстанция към вещественото тяло на своя партньор и по време на секс
да получи от него “допълнителна астрална субстанция” [там, с.161]. Мъжът би
могъл да се доближи като астрална субстанция към вещественото тяло на
партньорката си, но не може да си достави такова количество астрална субстанция,
за да преживее оргазъм [там, с.162].
Следователно душата на човека в небитие изразходва значително по-малко
енергия за единица степен на емоция, отколкото в битие. Ето защо спектърът от
емоции в небитие е по-широко диапазонен, отколкото в битие.
“Но докато бях ... извън тялото си..., нямах никакво страдание, никаква
физическа болка от каквото и да било естество” [Ричи, с.94]. “...На астрално ниво
емоциите са по-интензивни” [Уилямсън, с.140].
Тормозът е свойствен за вещественото тяло на човека. За сияйното му тяло
е присъщо спокойствието [Кастанеда (2), с.209]. Дори напускането на тялото е
свързано с неразположение: “В някои случаи ефирното тяло частично напуска
плътното, например, когато ръката “е изтръпнала” [Тихоплав, с.137].
“Всички съобщавали единодушно, че идеята за връщане към Земята им се
струвала много непривлекателна перспектива, страшно тежка и тъжна в сравнение
с красотата и мира, изпитвани при пътуването към светлината. [...] Дори в момента
на навлизането обратно в тунела някои от тях вече съжалявали за взетото решение”
[Обин, с.20]. Следователно небитиейната среда се характеризира със значително
по-ниска степен на проблемност, отколкото съществуването в битие и по-точно: на
Земята. Това обстоятелство обяснява по-ниската енергийна плътност (натовареност
на единица степен на емоция) при небитие, в сравнение с битие.
“Жестокият човек, който жадува да причини болка на другите, непременно
се отзовава в свят, който не може да задоволява неговите страсти. [...]
Същевременно менталната му сила се е увеличила и това състояние му причинява
ужасни страдания. Той се лута да открие някоя жертва, но не намира нищо.[...]
Другите остават в това състояние, докато не почувстват угризения на съвестта...”
[Уилямсън, с.143].
Вътрешните противоречия в душата на човека, предизвикани от причини в
битие, не намират външно средство за разтоварване в небитие, тъй като не могат да
провокират съответен на битие конфликт, който предизвиква съответен енергиен
дефицит. Ниската енергетична плътност и относителната енергетична
балансираност на небитиейната среда, включително и на принадлежащите й
обекти, не предоставя възможност за бързо протичащ възстановителен енергиен
разряд в тази среда. Ето защо душата на човека се принуждава да премине в режим
на самовъзстановяване, т.е. като използва вътрешна отрицателна обратна връзка:
“...В отвъдното има любов и състрадание за всяка пристигаща душа, но е
трудно да се помогне на някого, който е в тежко психическо състояние...”
[Уилямсън, с.98]. Това обяснява защо автономните човешки души (духове)
изглеждат в небитие като “...напълно смазани същества без надежда, които не знаят
какво правят, нито накъде да се насочат, нито кои са, нищо” [Брюн, с.126]. “Те не
чуваха и бяха безсъзнателни; извън себе си и обхванати от безумие, те избягваха
всякакъв поглед и всякакъв контакт, и се въртяха на едно място. ...Струва ми се, че
проявяваха неприязнените си чувства, като се свиваха, а благоразположението си –
като се прегръщаха” [Приор, с.150]. “...И хората се лутат безпомощни... там човек
не може да живее със спокойно сърце” [Ледбитър, с.24]. “...Какафония от страх, яд
и почти всички други човешки емоции, всяко желание, всяка необходимост,
свързана с човешкото физическо съществуване” [Монро (2), с.192].
В небитие се води бой “с голи ръце, с ритници и със зъби”. Воюващите “се
нахвърлят един срещу друг с бесен и безмилостен гняв”. “Край нас напразно се
мъчеха да се отдават на перверзии, за които никога не съм и помислял” [Ричи,
с.78,79].
Преходният процес на преливане на енергия от един към друг обект от
небитие протича постепенно, т.е. има характер на апериодичен процес: “Дозите от
собствената ни енергия се вливаха в нас бавно, за по-голяма еластичност” [Нютън,
с.118].
В полето на духа човек се чувства като в силно електрическо поле, което
постепенно преминава в усещане за протичане на електрически ток през тялото:
“То започна постепенно. Отначало със силно настръхване на кожата... После
започнаха да ме бодват тук-там хиляди, хиляди иглички... Тези иглички не ме
бодяха равномерно, а някакси се местеха... като разтърсване от слаб ток. [...]...
Изведнъж почувствах, че по лявата ми буза протече нещо като много силен ток и
след това тя се вцепени напълно” [Антонова, с.19, 21].
“Нагуалът ми каза, че съюзниците се захранват директно от живителната ни
сила, която се намира в центъра на стомаха, те обикновено ни разболяват и тогава
ги виждаме като тежки, грозни същества” [Кастанеда (1), с. 119]. С други думи
мисъл формите на човешката душа акумулират от нейната енергия, като извеждат
душата от равновесие (устойчивост), т.е. като я “разболяват”.
Когато Ла Горда демонстрира пренасяне в пространството по лъч, който
излиза от тялото й, Карлос Кастанеда почувствал “...необяснима, гъделичкаща
болка в областта точно под пъпа ми. Не бях полагал никакви физически усилия, а
въпреки това аз също се задъхах” [там, с.107]. “Някакъв шум над мен ме накара да
погледна нагоре и видях тя да се рее на около три метра над мен подобно на
черната сянка на огромно хвърчило. Почувствах ужасен сърбеж в пъпа и тогава Ла
Горда се спусна на земята с невероятна скорост, но вместо да се пребие, тя меко и
стабилно спря. В момента, в който Ла Горда се приземи, сърбежът в областта на
пъпа ми се превърна в ужасно изтощителна, нервна болка. Като че ли
приземяването й дърпаше вътрешностите ми навън. Изпищях от болка с пълен
глас” [там, с.128]. В този случай душата на партньорката по магьосничество Ла
Горда извлича от душата на Кастанеда недостигащата й енергия за да реализира
полет в близката му околност, като акумулирането на енергия се осъществява от
енергийния център в тялото на човека, разположен под пъпа му.
Основни изводи

1. Резервоарите за енергия на душата на човека в небитие


(стратегически резерв) и в битие (тактически резерв: аурата на човека) са
свързани с нея чрез енергопроводи.

2. Пропускателната способност на енергопроводите на душата се


изменя в съответствие със степента на синхронизиране с външните
енергопроводи, с които контактува.

3. Синхронизирането между енергопроводите се осъществява под


въздействието на външни и вътрешни фактори на душата на човека.

4. Ако е възникнала енергийна недостатъчност в резервоара на


душата в небитие, то небитиейната среда автоматично ще възстанови това
равновесие, като захрани с енергия нейния резервоар.

5. От изводи 1, 2, 3, 4 следва, че позитивните вътрешни и външни


връзки и отношения на душата на човека са предпоставка за нейното
енергизиране в небитие.

Литература
1. Антонова Л. Срещи с отвъдното, Хемус, С., 1994.
2. Брюн Ф. Мъртвите ни говорят, Гуторанов & Sherry,С., 1991.
3. Денинг М., Филипс О. Астрална проекция, Аратрон, С., 1997.
4. Дочева П. Пътуване във вечността. Тайните на прераждането, Хермес,
С.,1994.
5. Кастанеда К.(1), Сказание за силата, С., 1993.
6. Кастанеда К.(2) Дарът на Орела, Петрум Ко, С.,1994.
7. Кастанеда К.(3) Силата на безмълвието, Петрум Ко, С., 1995.
8. Ледбитер. Менталный план, ЕГО, Ленинград, 1991.
9. Монро Р. (1) Пътуване извън тялото, Гуторанов и син, Ловеч, 1992.
10. Монро Р. (2) Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч,1993.
11. Нютън М. Следите на душите. 67 нови доказателства за прераждане,
Хермес, Пловдив, 2000.
12. Приор Ж. Аурата и безсмъртното тяло, Гуторанов и син, С., 1992.
13. Ричи Ж., Шерил Е. Завръщане от отвъдното, Хипопо, В.Търново, 1995.
14. Тихоплав В., Тихоплав Т. Физика на вярата, “Данграфик”, Варна, 2005.
15. Тухолка С. Окултна енциклопедия, Редакция „6 плюс”, С., 1991.
16. Уилямсън Л. Медиумите и отвъдното, ЖАР, С., 1995.
Аналитичен модел на потока енергия,
протичащ през душата на човека
проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

Енергийните взаимовръзки на душата на човека са


представени чрез ентропийни равенства.
Ключови думи: душа, енергия, развитие, вход, изход, битие,
небитие, ентропия, формализация.

Въведение
Целта на статията е да се формализира в ентропиен вид енергийният поток,
протичащ през душата, в качеството му на контактно средство с други обекти от
небитие и битие.
Установка и душа
“Тоналът започва с раждането и завършва със смъртта” [Кастанеда, с.208],
т.е. тоналът е земната душа.
Нагуалът или съюзникът [там, с.188] е свързан с върховния център на
волята, а тоналът – с върховния център на разума [там, с.195]. “Щом жизнената
сила напусне тялото, съвкупността от отделни възприятия се разпада и те се
връщат обратно там, откъдето са дошли в нагуала” [там, с.208], т.е. нагуалът е
космическата душа.
На тази основа следва, че космическата душа на човека формира основата на
волята му, а земната му душа формира емоционалната му реакция. Това означава,
че фиксираната установка на човека чрез ролята на космическата му душа формира
волята му, а вариабилната му установка е формирана от земната му душа под
формата на емоционална характеристика на конкретна ситуация.
„Колкото повече функции има един орган или няколко взети заедно, толкова
по-висока е била приспособимостта на организма” [Лазарев, с.54]. Високата степен
на приспособимост на организма на човека към разнообразни обстоятелства е
признак, че установката му е многофункционална.
При обстоятелства, които са пагубни за тялото, душата му оцелява, т.е. тя е
в по-висока степен многофункционална, в сравнение с тялото на човека.

Диапазони на установката на душата


Според класификацията на Маймонд способностите на душата са пет:
хранителна, чувствена, съобразителна, желаеща и разумна [Еврейская энцикл.,
с.406]. В тази йерархична класификация всяка по-висша способност включва в
себе си по-низшите й способности.
В Брахма-сутра II.4.12 пише: “Указано е, че прана има пет състояния,
подобно на ума”. В Брхадараняка I.5.3 се уточнява, че прана съществува в пет
различни форми на съществуване (състояния): “прана, апана, вяна, удана и
самана”. Прана се движи напред и изпълнява функцията издишване. Апана се
движи назад и действа при вдишване. Вяна съществува между тях и поема
функцията, която изисква сила. Удаяна се движи нагоре и е причина за отлитане на
душата от тялото. Самана разнася най-ценното от храната равномерно (самана) до
всички крайници [Ачаря, с.433].
Преданията разказват, че древните скандинавци са притежавали най-малко
пет “души”: “душа – “мъжество”-“мисъл”-“желание”, душа в богословско-
християнски смисъл, душа – “тяло”-“живот”, душа – “мъжество”-“гняв”-“мъка”,
душа – “сила” [Симонов, с.196].
Постепенна е и скалата, която характеризира типичното поведение на
душата: великодушие, добродушие, равнодушие, малодушие, бездушие.
Известно е, че най-добре се прави това, което е “от душа” или е
предназначено “за душа”.
Тези определения, метафори, сравнения и понятия са средство за стъпално
характеризиране на нива от енергитичността на душата на човека. Чрез тях може да
се изрази динамиката на енергитичността на душата, която е свързана с тялото на
човека.
Шри Орбиндо “...е овладял болестите, функциите на тялото, а може би и
гравитацията, станал е способен без страдание да поема отрови... Но внезапно от
деня, в който решава да трансформира тялото, всичките му постижения изчезват...
Болестите го връхлитат, сякаш е начинаещ, органите му се повреждат, всичко
функционира наопаки. Изглежда тялото трябва да забрави старите си лъжливи...
функции, за да ги научи всичко отново по нов начин” [Сатпрем, с.288,289].
Надхвърлянето на мярата на преструктуиране поражда разпад. Съответно
съществува граница, до която душата поддържа промените във вещественото тяло
на човека.

Взаимодействие между установки по ранг


Основното уравнение на установката на система е:

(1) Z = Zf . Zo . Zv,
където Z – установка на система,
Zf , Zo , Zv – фиксирана (f), неутрална (o), вариабилна (v) установка (Z) на
система.

От (1) следва, че:

(2) Кf . Кo . Кv = 1,
(3) Кf = Zf / Z ,
(4) Кo = Zo / Z ,
(5) Кv = Zv / Z ,

където Кf, Кo, Кv – относителен дял на фиксирана (f), неутрална (o) и вариабилна (v)
установка на система по отношение на общата й установка (Z).

Поведението на система с високо степен на затвореност (изолираност) по


отношение на околната среда се характеризира с високи стойности на коефициент
Кf.
Поведението на система с високо степен на отвореност (комуникативност) по
отношение на околната среда се характеризира с високи стойности на коефициент
Кv.
Самосъхранението на система се проявява като увеличаване на Кf и
намаляване на Кv. Развитието на система се проявява като намаляване на Кf и
увеличаване на Кv .
Еволюционните процеси са фиксирали преобладаваща част от утвърдилите се
като целесъобразни връзки на система. В резултат на този процес нарастването на
ранга на установката на система повишава относителния дял на фиксираната й
установка, като се намалява относителния дял на вариабилната й установка:

(6) Кf = F (r),
(7) Кv = F (r-1),

където r – ранг на установката.

От (3), (5), (6) и (7) следва, че:


(8) Zf = F (r),
(9) Zv = F (r-1),

т.е. увеличаването на ранга на процес поражда повишаване на фиксираната му


установка и намалява вариабилната му установка.

Установка и отклонения
Установката на система изразява най-общата й енергийноинформационна
(ЕИ) характеристика. Фиксираната установка характеризира относително
устойчивите ЕИ връзки в система. От (8) следва, че ЕИ плътност на система
нараства по ранг.
Установката на система съвместно с отклоненията й в най-общ вид може да
се представят във вида:

(10) Z = Zf . ΔZf . Zo . ΔZo . Zv . ΔZv,

(11) е >> ΔZf > 1,


(12) е >> ΔZo > 1,
(13) е >> ΔZv > 1,

където ΔZf , ΔZo , ΔZv – изменение (Δ) на фиксирана (f), неутрална (o) и
вариабилна (v) установка (Z) на система,

(14) ΔZ = ΔZf . ΔZo . ΔZv,


където ΔZ – изменение (Δ) на установка (Z) на система,

От (1) и (14) следва, че


(15) Z = ZN . ΔZ ,
където Z – уравновесена (N) установка (Z) на система.
От (14) и (15) следва, че измененията в установката на система могат да
се компенсират взаимно между фиксираната, неутралната и вариабилната
установка. В частност това означава, че поведението на душата на човека в някаква
степен може да компенсира противоречията й, които са запаметени във
фиксираната й установка (карма) чрез енергоинформационна циркулация между
тях.

Енергия и отклонения
Ако енергията Е на душата на човека се представи в относителни единици,
като Е = 1...е, където е ≈ 2,72, то:

(16) Е = R.V,

където Е - обща енергия на душата на човека, когато съществува като автономна


система в небитие,
R - резервна енергия на душата на човека, оставена в “резервоар” в небитие
по време на прераждането й, представена като относителни единици R = 1...е,
V - променлива енергия на душата на човека: първично адаптирана обща
енергия Е към условията на прераждането й, концентрирана преди всичко в аурата
на човека, представена чрез относителни единици V = 1...е.

Възможни са следните варианти: R>V, R=V, R < V.

В съответствие с (15) може да запишем (16) във вида:

(17) Е = ЕN . ΔЕ,
(18) R = RN . ΔR,
(19) V = VN . ΔV,
(20) е > ЕN > 1,
(21) е > RN > 1,
(22) е > VN > 1,

като позитивните отклонения са в диапазона:

(23) е >> ΔЕ р > 1,


(24) е >> ΔR р > 1,
(25) е >> ΔVр > 1,

а негативните отклонения са диапазона:

(26) 1 >> ΔЕn > 0,


(27) 1 >> ΔRn > 0,
(28) 1 >> ΔVn > 0,

където Е N – устойчива (балансирана) обща енергия на душата на човека,


R N – устойчива (балансирана) резервна енергия на душата на човека,
V N – устойчива (балансирана) променлива енергия на душата на човека,
ΔЕр , ΔЕn – изменение (Δ) позитивно (р) или негативно (n) на устойчива
(балансирана) обща енергия (Е) на душата на човека,
ΔRр , ΔRn – изменение (Δ) позитивно (р) или негативно (n) на устойчива
(балансирана) резервна енергия (R) на душата на човека,
ΔVр , ΔVn – изменение (Δ) позитивно (р) или негативно (n) на устойчива
(балансирана) променлива енергия (V) на душата на човека,

От (16)...(19) следва, че:

(29) Е = Е N . ΔЕ. R N . ΔR . V N . ΔV,


(30) Е N = R N . V N,
(31) ΔЕ = ΔR . ΔV.

Енергията V може да се разпредели между едно (най-често срещания


случай): V1, две: V1, V2 или три: V1, V2, V3 паралелни прераждания:

(32) V = V1.V2. V3 .

Всяка компонента от V1, V2, V3 притежава устойчива съставяща V1 N, V2 N, V3


N и отклонение от нея ΔV1, ΔV2, ΔV3 .
От (1)....(31) следва, че аналитичната форма на представяне на енергията на
душата на човека съответства на аналитичната форма на представяне на
установката на човека.

Ентропия на енергия на душата


Ентропия на енергията на душата на човека е безразмерна величина за
измерване на степента на енергизираност на тази душа.
Логаритамът от установката на система изразява стойността на ентропията
му [Ламбаджиев (1), с.302...304]. На тази основа от (16) определяме:

(33) HЕ = HR + HV,
(34) HЕ = ln E,
(35) HR = ln R,
(36) HV = ln V,
(37) 1 > HЕ > 0,
(38) 1 > HR > 0,
(39) 1 > HV > 0,

където HЕ - ентропия на обща енергия на душата на човека,


HR - ентропия на резервна енергия на душата на човека,
HV - ентропия на променлива енергия на душата на човека.

От (32) и (36) следва, че

(40) HV = HV1 + HV2 + H V3 ,


където HV1 , HV2 , H V3 - ентропия на енергията на душата HV за всяко паралелно
(1, 2, 3) прераждане, като HV1 = 0...1, HV2 = 0...1, HV2 = 0...1.
От (23)...(25) и (34)...(36) следва, че ентропията на нарастване на енергията
на душата е свързано с увеличаване на стойността й. От (26)...(28) и (34)...(36)
следва, че ентропията на намаляването на енергията на душата е свързано с
намаляване на стойността й. На тази основа следва, че:

(41) ΔН = ΔНр - ΔНn ,


където ΔНр , ΔНn - ентропия на позитивно (р) или негативно (n) изменение (Δ) на
енергията на душата на човека.
Позитивното изменение (нарастване) на ентропията на енергията на душата
може да бъде предизвикано в резултат от увеличаване на количеството на връзките
й с други обекти, които й доставят или биха й доставили енергия. Негативното
изменение (намаляване) на ентропията на енергията на душата може да бъде
предизвикано в резултат от намаляване на количеството на връзките й с други
обекти, които й доставят или биха й доставили енергия.

Основни изводи

1. Увеличаването на ранга на процес поражда повишаване на фиксираната


му установка и намалява вариабилната му установка.
2. Поведението на душата на човека в някаква степен може да компенсира
противоречията й, които са запаметени във фиксираната й установка (карма)
чрез енергоинформационна циркулация между тях.
3. Аналитичната форма на представяне на енергията на душата на човека
съответства на аналитичната форма на представяне на установката на човека.
4. Енергообменът между душата на човека и други обекти за периода от
един цикъл от нейни прераждания може да се разглежда като ентропиен
процес на съответния цикъл от циркулация на енергия от индивидуалното
развитие на тази душа.
5. Нарастването на ентропията на всеки енергиен поток, които е свързан с
душата, протича паралелно на развитието на резервната й енергия в небитие
и на връзката между душа и резервна енергия.
6. Увеличаването на степента на фиксираност на установката на
субект (повишаване на ентропията й) повишава ентропията на система
субект-обект.
7. Космическата му душа на човека участва във формирането на
фиксираната установка на човека чрез неговата воля за достигане на
устойчив успех.
8. Земната душа на човека участва във формирането на вариабилната
установка на човека под формата на емоционална характеристика на
конкретна ситуация.
9. Душата на човека е много по-функционална от тялото му, но е в по-
малка степен инициативна за развитие от него.

Литература
1. Ачаря Ш. Брахма-сутра на Бадараяна с коментарите на Ш.Ачаря, Евразия –
Абагар, С., 1992.
2. Еврейская энциклопедiя, “ТЕРРА” – “ТЕRRА”, М., т.7, (1994).
3. Кастанеда К. Сказания за силата, Петрум Ко, С., 1993.
4. Лазарев С. Н. Диагностика на кармата, ч. 3, Астросфера, Варна, 1997.
5. Ламбаджиев (1) Модель установки материальной системы, В:
Методология математического моделирования, БАН, С., 1990.
6. Сатпрем. Шри Аутробиндо или путешествие сознания, Л., Изд.
Ленинградского у-та, 1989.
7. Симонов П. В., Ершов П. М., Вяземский Ю. П. Произхождение духовности,
Наука, М., 1989.

Етапи на структуриране на душата на човек


от родителите му
проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

Душата на яйцеклетката и душата на сперматозоида


формират душата на зародиша. Последователно се формира земната
и индивидуалната душа на човека. Към тях се присъединява
космическата душа.
Ключови думи: душа, структуриране, етапи.

Въведение
Целта на статията е да се представи концепция за структурирането на
душата на човека от неговите родители.

Концепции за композиране на душата на човека

Приор счита, че аурата „се проявява още около зародиша, а при раждането
нейният цвят добива пълния си блясък” [Приор, с.53]. Бебето се ражда
едновременно с душата си: „метафизичното тяло се ражда заедно с физическото:
двата близнака израстват заедно” [там, с.128].
Блаватска твърди, че астралното тяло „нараства заедно с човека и
съществува в зачатъчно състояние до и преди раждането на детето” [Блаватска (1),
с.81]. „На определен етап от растежа на бебето и формирането на неговото
астрално тяло започва да се развива неговото ментално тяло (тялото на мисълта).
По-скоро всичко това става по време на формиране на кората на главния мозък”
[Юрин, с.362].
Каскадното участие на духове в процеса на формиране на душата на човека
се проявява в представата на индианците астека, че съществува „нагуал”, т. е. дух –
двойник, покровител на новороденото” [Фейхоо, с.27]. Аналогични са представите
на инж. Юрий Иванов. Той счита, че в човека съществуват две души: „Първата се
вселява в тялото при неговото зачеване, заема се с неговото строителство, а също и
извличане на Духовните съставляващи от микросвета, т.е. на подбор на материала
за бъдещата Душа; втората – за пръв път родила се от микросвета, се явява резултат
от дейността на първата. Първата Душа известно време преди и известно време
след раждането на тялото се заема с обучението на втората, помага й да усвои
управлението на тялото, а след това го напуска, но по-нататък наглежда
собственото си „чедо”. [...] Наглеждайки за собственото си „чедо”, Душата му
помага в критични ситуации предупреждения, предсказания, предвиждания,
съпровождане в другостранния свят и прочее” [Иванова, с.124].
Първата душа е външна, прераждаща се в тялото на човека. Тя насочва
втората (земната) душа СА към определено развитие. Първата душа е формирана
преди втората. Първата душа може да се присъедини към тялото на човека преди,
по време или след формирането му. В процеса на индивидуалното развитие на
човека първата (прераждащата се) душа постепенно намалява ръководната си роля
към поведението на човека и се включва във веригата на космическата му душа.
Най-близко до уникалната структура на човешкия организъм е земната му душа.
Останалите съставки на индивидуалната душа на човека са носители на типичните
характеристики на поколения хора. Земната душа включва специфичните
особености на индивида, формирани в зародиша му. По-късно земната душа на
човека се доразвива до структурата на индивидуалната му душа. След това към
индивидуалната душа на човека се присъединява устойчиво прераждащата се
душа. Прераждащата душа свързва индивидуалната душа на човека КА към
космическата му душа БА. Последната представлява верига от последователно
преродени души в съответни последователно родени хора.
„Съединението на душата с тялото по време на зачеване се представя в
окултизма така: В момента на половия съюз се формира психически вихър,
напомнящ воден смерч, фуниеобразно завихряне, което се повдига в друго
измерение. В съответствие със степента на сливане на едното тяло с другото
вихърът се повдига на все по-висока плоскост. Във всички случаи тук участват
физическото, ефирното и астралното тяло, затова вихърът се повдига до астралната
плоскост и някаква душа, намираща се там, може да бъде всмукана в този вихър,
ако тя е съзряла за въплъщаване и по такъв начин влиза в сферата на родителите.
Ако вихърът се повдигне по-високо от астралния план, в тази сфера могат да влязат
души от различен тип, но такава височина е рядкост и затова се казва, че човек е
породен от страстно желание, тъй като малко се явяват породени от друго” [Юрин,
с.160,161]
Доразвивайки тази теза Вадим Юрин теоретически полага, че с повишаване
на степента на любовното привличане между родителите се повишава нивото на
астрала, до което достига вихърът и от него се засмуква съответно по качество
душа за възникване на заченатите деца. Към тази теза се придържа и д.т.н. В. В.
Налимов в книгата си „Спонтанност на съзнанието” [Юрин, с.160,162]
Обаче между половият акт и оплождането на яйцеклетка от сперматозоид(и)
протичат няколко часа. Това противоречие Вадим Юрин решава като предполага,
че засмуканата от вихъра душа се помещава или в сперматозоидите или в
яйцеклетката или в двете до момента на зачеването. Това предположение се
усложнява при обясняване на оплодителната способност на замразени
сперматозоиди или при използване на противозачатъчни средства. Ето защо Вадим
Юрин отхвърля тази хипотеза и предполага, че в момента на оплождането на
яйцеклетката се излъчва специфичен сигнал, който привлича душата на бъдещото
дете [Юрин, с.165-168].
Тази версия предполага, че душата на човека е формирана извън тялото му,
т.е. тя е в непрекъснат режим на прераждане. Непрекъснатото увеличаване на
населението на Земята не позволява тази хипотеза да се реализира, тъй като за
всички хора няма да стигнат души на умрели техни предшественици. Счита се, че
много малка част от прераждащите се души са принадлежали на хуманоиди от
други цивилизации или са наскоро формирани по друг начин в небитие.
Идеята да се разглежда душата на човека като 100 % преродена душа
автоматично изключва ролята на бащата на детето, при психическото му
формиране. Психическата привързаност между дете-баща изключва
целесъобразността на този коцептуален модел.
При третата версия душата се съединява с тялото при раждането на детето.
Тази версия се поддържа от Алексей Вул в книгата му „Човекът и неговите
възможности”: „Някои полагат, че душата се появява у човека в момента на
зачеването му и даже по-рано, например три месеца преди това. Това може да се
разглежда само от гледна точка на „планиране” на живота на душата, на
взаимодействието й с тялото. При изучаване на проблемите на реинкарнация ние
срещнахме случаи, когато душата е придобила ново тяло след два-три месеца след
смъртта на предишното, което никак не ни позволява да се присъединим към тези
предположения. Освен това анализът на полевите съставящи на зародиша в
утробата на майката показва наличие само на четири обвивки на полето на тялото
до раждането му.” [Юрин, с.173].
Изследванията показват, че дори двумесечния ембрион реагира на налягане
и болка, а по-късно се появяват гримаси, които са признаци за емоция [там, с.174].
Тези признаци отхвърлят третата версия, като показват, че индивидуалната душа на
човека се развива в процеса на развитие на зародиша. Съответно никой не повдига
дори и хипотеза, че разградена преродена душа се развива паралелно със зародиша
на човека, в който се е преродила. Търсенето единствено и само на „външно”
решение на проблема чрез „готова” прераждаща се душа противоречи на
множество фундаментални представи:
• В Библията е подчертано, че „... не е първо духовното, а одушевеното, и
после духовното” [1 Коринтяни 15:46]. „Ако има одушевено тяло, то има и
духовно тяло” [там, 15:44].
• „...Хипон ... казва, че семето не е кръв, а първоначална душа” [Аристотел, с.
27].
• „Както казва Християн Шотчен в „Norae Hebraicae”… първият земен Адам
“е имал само дихание на живот” – Нефет, а не жива Душа” [Блаватска (2),
с.198].
• Според Хезонд първа от Хаоса се заражда Гея, след това Тартор и накрая
Ерос [Батаклиев, с.164]. Този мит може да се разглежда като закодирано
сведение, че първоначално се формира веществената структура на зародиша
(Гея), след това духовната му (Тартор) и накрая се проявява
възпроизводствената им функция (Ерос).
Според африканските вярвания духът на предците трябва да се вмъкне в
утробата на майката до навършване на четвъртия месец на ембриона [Шане, с.57].
Според дневниците на Иво Велчев: «...процесът на сливане на духа с физическото
тяло е завършен напълно, когато дете стане на една година» [Йоцова, с.46].
Окултистите считат, че духът окончателно се слива с тялото към седмата година от
живота на детето [Тухолка, с.149]. Научните изследвания показват, че «по правило
«ефект на преселването» се наблюдава при деца от 3 до 7 години. С годините те
напълно забравят това» [Капустин, с.33]. Други автори считат, че новата душа се
вселява във вещественото тяло на човека, достигнал възраст 13 години, когато той
става пълнолетен [Еврейская энц., т.12, с.392].

Концепции за структуриране
на душата на човека
1. Структуриране чрез специална технология.
„... Ако нашите души са част от една огромна, свръхдуховна енергийна сила,
която се разделя или разгръща, за да създаде нашите души, то защо тогава рожбата
на тази разумна духовна енергия да няма същата способност да се разделя и след
това да се обединява?” [Нютън (1), с.210]. Дедуктивно от това следва, че всяка
душа има свойствата да се дели от начална генезисна структура и след това да
нараства по начин, подобен на развитието на зародиша на човека. „Създаване на
души със собствено Аз непрекъснато продължава” [Нютън (1), с.212]. „Новата
душа не е в състояние да прави избор. Ти придобиваш своя характер въз основа на
това как е комбинирана твоята енергия... как е съчетана за теб” [там].
Акад. Гаряев предполага: „Като насочил вълнови холограми, духът накарал
простите молекули да се съберат в по-сложни, чак до белтъци ДНК, РНК и накрая –
в сложен организъм” [Тихоплав (1), с.139]. По аналогичен начин духовете биха
могли да синтезират други духове, в частност – прераждащи се души в тела на
хора.
Клиентка на д-р Нютън под хипноза разказва: „Виждам яйцевидна маса с
пулсираща навън и навътре енергия. Когато нарасне, излъчва нова частица
душевна енергия. Когато се свие, мисля, че всмуква обратно неуспелите да се
отделят” [Нютън (2), с.137]. Този вибрационен процес може да се разглежда като
енергизиране на онези съставки на аурата на човека, от които се формира душата
на заченатия човек.
Друг пациент на д-р Нютън си спомня под хипноза: „Душата ми беше
създадена от голяма безформена маса, подобна на облак. Бях откъснат като малка
частица енергия от тази пулсираща синкава, жълта и бяла светлина. Пулсациите
изтласкваха късчета душевна същност. Някои се върнаха и отново бяха
абсорбирани, но аз продължих навън и се понесох заедно с другите” [Нютън (2),
с.135]. Тези сведения са признаци, че част от душите се формират целенасочено в
инкубатори в небитие, като условието за предоставянето им на самостоятелност в
тяхното развитие е наличието в тях на достатъчната по големина първоначална
енергия. По аналогичен начин загрятата над определена степен частица напуска
чайника като пара, а останалите капки си остават в него. Съответно електрон,
получил външна енергия достатъчно много, се откъсва от атома и започва
самостоятелно да се движи в структурата на обекта.
Запазването на структурата на обектите в битие е признак, че малка част от
заредените им частици придобиват самостоятелност. По аналогия следва, че малка
част от инкубираните души придобиват самостоятелност.
2. Сексуален синтез на душата на човека.
Наблюдавано е, че „аурите си взаимодействат: хората с единство на мислите
развиват обща аура” [Приор, с.53].
Сексът е проекция в битие на механизма на вграждане на души една в друга
в небитие.
„... Влизането в полето на друг човек може да бъде опасно” [Лазарев, с.263].
За успешното имплантиране на орган от един организъм на друг е
необходимо физическо сходство между структурите, биополево сходство
между тях и приемственост по отношение на душите на тези структури.
Вграждането на едно биополе в друго може да предизвика качествен
необратим скок в тяхната структура. Такъв е оплодителният резултат от секса,
такъв е и зомбиращия ефект от външни психически смущаващи въздействия върху
субекта.
„След зачатието се създава енергийна връзка между душата и оплодената
яйцеклетка. В същото време се създава ефирна утроба, която защитава душата от
всички влияния с изключение на майчините” [Тихоплав (2), с.29].
„Сексуалната енергия лесно ни впримчва, тъй като е в състояние буквално
да прониже аурата и да навлезе и „залее” другия. Тогава индивидуалната цялост на
аурата не може да се запази. За известен период от време между двете аури
неизбежно се обменят и смесват мисли, чувства и енергии. След любовен акт те са
сложно преплетени най-малко за 48 часа!” [Грискам, с.82].
От това следва логично заключението на Мургов, че формирането на
индивидуалната душа на човека се осъществява в резултат от взаимодействието на
душите на бащата и майката [Мургов, с.58].
„Прехвърлянето на части от души може да се получи и когато сме влюбени,
а също и по време на сексуален акт” [Дейвис, с.168]. Колкото по-интензивен, т. е.
по-енергитичен е половият акт, толкова по-голямо количество астрална субстанция
от бащата и майката ще се насочи към формиране на синтезирания от тях бъдещ
зародиш.
„Старият нагуал... [...]... казваше, че ако в момента на зачеването майката не
е успяла да изпита оргазъм, се получавало „скучно зачатие”. Човек, роден при тези
обстоятелства, не притежава енергия” [Кастанеда (2), с.122].
Магьосниците „...казвали, че ако сме били заченати с огромна физическа и
емоционална страст, нашето естествено равнище на енергия е толкова високо, че
ние можем да направим всичко, което пожелаем, без какъвто и да било ущърб за
себе си; ние също бихме могли до насита да се отдадем на сладострастието” [там,
с.132,133]. Всепроникващото свойство на душите на мъжа и жената позволява в
определена позиция между тях да се формира нова полева духовна структура,
която да синтезира особеностите на родителите.
Бахи бен Йосиф ибн – Пакуди пише, че „в момента на зачатието лъча на
разумната душа прониква в зародиша...” [Еврейская энц.,т.7, с. 406].
„Според Пако Рабан всеки човек, преди да се появи на този свят, съществува
в етерна форма, която се изхвърля, чрез силен светлинен лъч, подобен на лазерния,
към избраните родители, след което следва зачатието. ... Той стигнал до извода, че
не родителите създават детето си, а то (по-точно неговата душа) ги избира”
[Дочева, с. 128].
Описаният светлинен лъч напомня за стрелата на Амур, която пронизва
сърцата на влюбените. В този смисъл този лъч може да се разглежда като
стимулатор за обединяване на родителите, за да се синтезира нова душа от техните
души.
В този момент е възможно към формиращата се душа да се присъедини
прераждаща се душа, както споделя Пако Рабан: „От моето същество бликна
светлинен лъч. Сякаш лазер ме изхвърли към моите родители с безумна скорост.
Компресията на материята бе толкова огромна, че усетих ужасна болка. В мига, в
който докосвах целта си, ме разсече на две като блясък на острие един мъжки член
– този на баща ми, и аз изгубих съзнание, пронизан от неописуема болка” [Дочева,
с.130].
Тази болка е емоционална реакция (възприятие) на разкъсване на предишни
връзки в прераждащата се душа и формиране на нови (ограничения) със земната
душа на зародиша на бъдещия човек. В началния етап от индивидуалното развитие
на човек преродената в него душа ръководи земната му душа. Ето защо в началото
на своето индивидуално развитие индивидът не може да се самоидентифицира,
обхванат изцяло от преродената в него душа.
„Когато неотдавна изследователите успели да заснемат мига на проникване
на сперматозоида в женската яйцеклетка, се оказало, че става нещо като взрив,
който е съпроводен от избухване на светлина. И нито един не прилича на друг.
Вероятно цветът на този взрив съответства на типа и качеството на енергията,
която надделява в момента на зачатието. Тази енергия ще бъде визитната картичка
на човека в неговия живот” [Сляпа..., с.10].
Описаното излъчване може да се разглежда като резултат от излишък на
енергия, възникнал поради синтеза на две автономни системи. Взаимодействието
между душа и тяло протича непрекъснато през целия период на съществуване на
система душа-тяло. В резултат на това взаимодействие тялото стимулира
развитието на душата, а душата стимулира развитието на тялото.
„По време на сношение в мъжа се активира положителният, а в жената
отрицателният полюс на астросома, при което се извършва енергообмен, в резултат
на който астросомът на жената се обогатява с положителни, а на мъжа с
отрицателни емоционално пречистени флуиди” [Руденко, с.64].
„Именно сексуалното взаимодействие, сексуалният обмен в момента на
зачеването създава тялото – под ръководството на душата!” [Грискам, с.73].
„...Плодът попълва своето астрално тяло от обвивката на душата. Оттук е и
възникнала представата, че душата затяга в плътния физически свят психическия
вихър, фуниеобразно завихряне” [Юрин, с.362]. Неидентифицираният хуманоид
споделя, че „... част от енергията ми в този момент може да бъде използвана за
развитие на едно създание и мога да имам няколко същества, оплодени по едно и
също време” [Монро, с.75]. С други думи оплождането, а съответно и формирането
на нова душа, може да бъде резултат от целенасочено интелектуално въздействие и
да породи множество души. Известно е, че близнаци, тризнаци и т. н. практически
едновременно раждащи се деца притежават сходни психологически профили, т. е.
сходните структури на зародишите притежават сходни души. „Душата, ако трябва
да се въплъти при прераждане в телата на 2 или 3 бебета, но това става в Отвъдното
при подписване на „Предварителната програма, която за всяко от тези бебета е
различна” [Илиева, с.180].
Уникалността на човека поражда необходимост от съответна уникалност на
душата, която е свързана с неговото тяло.
Човечеството ускорено нараства, но се предполага, че няма човек без душа.
Освен това новото поколение все повече се различава психологически от
предишното. Това обстоятелство поражда трудност в обясняването на
прераждането като механично присаждане на предишна душа в ново човешко тяло.
В процеса на оплождането възникват два едновременни синтеза: физически
(обединяване на яйцеклетка със сперматозоид) и духовен (обединяване на техните
биополета). В резултат на този синтез се формира зародиша със свето биополе –
първообраз на земната му душа. По-нататък синхронно се развива душата и тялото
на зародиша. По същия начин се синтезира нова биополева структура от замразени
(консервирани) яйцеклетки и сперма.
Всяка съставка на тези оплодителни продукти притежава информация за
функцията, структурата и свойствата на системите (бащата и майката), от които
произхождат. Формирането на синтез между част от оплодителните продукти
изключва завръщането на биополетата им (земните им души) в биополетата на
техните родители. В резултат на това в биополетата на родителите остават дупки.
Ако оплодителните продукти загинат, то биополетата им се връщат в телата
на бащата и майката. Ако бащата и/или майката не са живи, то в консервираните
им биопродукти се запазват части от техните биополета.
“…По време на половия акт излъчванията, затворени в пашкула на всеки от
родителите се възбуждат неимоверно, като кулминацията на тази възбуда е едно
смесване, едно сливане на две части от пламъка на съзнанието, по една от всеки
родител, която се откъсва от пашкула му” [Кастанеда (1), с.54]
„... Ясновидците... виждат, че когато се роди дете пламъкът на съзнанието
на родителя намалява, а на детето се увеличава. При някои извънредно
чувствителни, крехки родители пламъкът на съзнанието почти изчезва. Докато
децата увеличават своето съзнание, в сияйния пашкул на родителите се образува
голямо черно петно, точно на същото място, откъдето е бил взет пламъка. Това
обикновено е средата на пашкула. Понякога тези петна могат да се видят дори
насложени върху самото тяло” [Кастанеда (1), с. 55].
Това означава, че в процеса на развитие на ембриона и на детето след
раждането му постепенно се извлича астрална структура от определени области от
аурата на бащата и майката, т.е. формирането на земната душа на човека е за
сметка на земните души на родителите му. Общата аура на бащата и майката по
време на полов акт е предпоставка за синхронизиране на физическите,
психическите и духовните им процеси.
Тази синхронизация се разглежда като „биоенергитичен духовен резонанс”
[Везнева, с.77].
„Според специалистите по темата за прераждането при образуването на
физическото тяло на човека най-напред се изгражда неговият етерен двойник...
Този двойник се внася в утробата на майката и следвайки точно очертанията му,
постепенно, молекула по молекула се изгражда физическото тяло” [Дочева, с.24].
Използването на стволови клетки от жената в качеството им на
сперматозоиди за оплождане на яйцеклетка на същата жена е предпоставка в
оплодената яйцеклетка да се съчетаят компоненти от биополето на майката, които
принадлежат на различни нейни структури. Различието поражда новото в синтеза
им. В този случай зародишът, биологично и полево (като душа), ще бъде
продължение на структурата на майката така, както хората от първичните раси са
били продължение на хора, които са ги предшествали. Принципът на синтез на
компоненти от душата на човека при формиране на нова душа и в този случай се
запазва.

Основни изводи
1. Новата душа се синтезира от душата на сперматозоида и от душата на
яйцеклетката, които формират зародиша.
2. Душата на зародиша формира първо земната душа СА, а след това и
индивидуалната душа КА на човека.
3. Към индивидуалната душа КА на човека се присъединява
космическата му душа БА чрез душата, която се преражда в човешкото тяло.
Литература

1. Аристотел. За душата, Любородие, С., 1996.


2. Батаклиев Г. Антична митология, справочник, Изд. „Петър Берон”, С.,
1992.
3. Блаватска Е. (1) Окултни изследвания, Изд. „Кралица МАБ”, С., 1993.
4. Блаватска Е. (2) Тайната доктрина, т. 2, кн. 1, Астрала, В. Търново, 1994.
5. Везнева М. По спиралата на еволюцията, Откровение, С., 1995.
6. Грискам К. Лекуване на емоциите. Събуждане на безстрашния аз,
Гуторанов, Ловеч, 1996.
7. Дейвис Б. Душата – път през вечността, Кронос, С., 2006.
8. Дочева П. Пътуване във вечността, Тайните на прераждането, Хемус, С.,
1994.
9. Еврейская энциклопедiя, „ТЕРРА” – „TERRA”, М., (1991 – 1995).
10. Иванова Н. М., Иванов Ю. Н. Жизнь по интуиции, АО Кумплект,
Санкт-Петербург, 1994.
11. Илиева М. Позволете да ви разкажа, Изд. Божич, Бургас, 2007.
12. Йоцова Т. Майко пиша ти от оня свят. Делници от отвъдното, ГЕБРА,
Враца, 1994.
13. Кастанеда К. (1) Огънят отвътре, Петрум Ко, С., 1994.
14. Кастанеда К. (2) Пътят на силата, 1. Интервюта, Екстрем, С., 1995.
15. Капустин М. Преселването на душите: блъф или загадка?, Наука и
техника, № 27, 1989.
16. Лазарев С. Н. Диагностика на кармата, ч. 1 и 2, Гуторанов, Ловеч, 1996.
17. Монро Р. Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч, 1993.
18. Мургов И. Хора и явления, за които малко знаем, Земиздат, С., 1992.
19. Нютън М. (1) Пътят на душата, Аратрон, С., 1997.
20. Нютън М. (2) Следите на душите, 67 нови доказателства за
прераждане, Хермес, Пловдив, 2000.
21. Приор Ж. Аурата и безсмъртното тяло, Гуторанов и син, С., 1992.
22. Руденко К. Кръстът на просветения. Методи на висшата магия, ИК
„ВАНЕСА”, С., 1995.
23. Сляпа жена лекува с цветове, в Мистерии на цивилизацията, № 44, 2003.
24. Тихоплав В., Тихоплав Т. (1) Физика на вярата, Варна, 2006.
25. Тихоплав В., Тихоплав Т. (2) Времето на Бога: съзнание и живот, НСМ
Медиа, С., 2006.
26. Тухолка С. Окултна енциклопедия, редакция „6 плюс”, 1991. Фейхоо
С. Американска митология, Изд. Отечество, С., 1994.
27. Шане П.- О. Тайните на прераждането, Нов Златорог, (1990 – 1997).
28. Юрин В. К. В поисках души, СВ-96, Екатеринбург, 2001.

Ентропия на нова душа


проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

В процеса на индивидуалното си развитие душата на оплодена


яйцеклетка се изменя стъпаловидно.

Ключови думи: ентропия, душа, оплождане, развитие.

Въведение
Целта на статията е да се формализира ентропията на нова душа.
Концептуалната основа за ентропията на нова душа е представена в
изследванията на автора [Ламбаджиев (1), (2)].
Ентропията е използвана като параметър, който характеризира степента на
развитие душата на оплодена яйцеклетка в процеса на индивидуалното й развитие:
от яйцеклетка до зародиш. Колебанията в индивидуалното развитие на душата
пораждат колебания в стойностите на ентропията й.
Колебанията в установката (интегралното състояние) на система е резултат
от генетично заложената й програма и от външните смущаващи я въздействия.
Душата се разглежда като „индивидуално биопрограмно поле” на човека.
„Индивидуалната биопрограма... е нематериална ... част от човешкия организъм”
[Лозенски, с.138, 139]. Тази биопрограма включва в себе си фиксираната
(генетично обусловената) установка на индивидуалната душа на човека. Съответна
на нея е и стойността на фиксираната ентропия на тази душа.
„Няколко месеца преди зачатието, духът бива насочен от Господарите на
карма (безплътни духовни същества) към тази майка, която е в енергиен резонанс с
него” [Везнева, с.93].
Следователно съществува сходство (синхронизиране) между прераждащата
се душа и душите на майката и бащата на бъдещата детска душа. От тук следва, че
съществува сходство между новата (детска) душа и преродената към нея душа.
Това сходство създава приемственост. Тя може да се проследи в своята
предистория към предходни прераждащи се души, които формират космическата
душа на човека. Съответно: формирането на нова душа се проявява като
еволюционна приемственост. Тази приемственост може да се разглежда в частност
като еволюционна програма.
„В земния живот нищо не остава случайно. Краят на отделния индивид е
програмиран далече преди неговото начало... Небесните енергии могат да приберат
някого преждевременно, ако в земния му живот няма цел или черното около аурата
му е прекалено много” [Йоцова, с.14].
Дон Хуан споделя, че „Ако не може да се види някоя заплаха, значи, че тя е
била предопределена и нито Хенаро (мощен ясновидец – Г. Л.), нито който и да
било може да я избегне” [Кастанеда, с.50].
„Умът им е пълен с мисли, които са реакция на чуждите преживявания.
Много малко от мислите ти са породени от лично събрани от теб данни, а още по-
малко – от лично оформени твои предпочитания” [Уолш, с.186].
„Четири пети от хората на Земята считат живота за изпитание, премеждие,
дълг, който трябва да бъде изплатен, училище със сурови уроци, които трябва да
бъдат научени или най-общо смятат живота за нещо, което трябва да бъде
изтърпяно в очакване на истинска радост, която идва след смъртта.” [Уолш, с.235].
Тези възприятия и представи са признаци за високия относителен дял на
вариабилната установка (свързана с взаимодействието на субекта с обкръжаващата
го среда) в сравнение с общата му установка. Тези пропорции се регулират от
душата му, тъй като тя настройва организма за реализация на конкретно поведение.
Съответно: „Доказано е, че човекът е отворен резонансен контур...” [Тихоплав,
с.124].

Формализация

От взаимодействието между установките на бащата и майката в момента на


оплождането на яйцеклетката от сперматозоида се формира установката на
зародиша. Новата установка зависи от текущото съчетание на вътрешни
(наследствени) и външни (обстоятелствени) фактори, поради което в един и същи
момент на оплождане могат да се формират множество варианти на установката на
зародиша. На тази основа може да запишем, че:
d
(1) Z = f (d1Z, d2Z),

където dZ – установка на душата на оплодената яйцеклетка,


d1
Z – установка на душата на сперматозоида, оплождащ яйцеклетката,
d2
Z – установка на душата на яйцеклетката, която е в процес на оплождане от
сперматозоид с установка d1Z.
Взаимодействието между две системи се осъществява чрез техните
установки. Устойчивото им взаимодействие формира относително устойчива
система, в която те участват като автономни подсистеми. В този случай
установката на системата може да се представи чрез произведението на
установките на подсистемите й. Всяка подсистема взаимодейства с друга
подсистема чрез определен (конкретен) аспект от установката си, т.е. чрез
определени категории и понятия, които я характеризират. В процеса на
взаимодействието между подсистемите многократно може да се променят
аспектите на проявление на установките им, т.е. те се проявяват чрез различни свои
характеристики. В резултат на това установката на обединяващата ги система може
да се променя в широки граници.
Когато в процеса на взаимодействие си подсистемите се слеят, т.е. загубят
автономността си, то обединяващата ги система придобива относително в по-
висока степен устойчива установка. Тази установка е синтез в различни пропорции
между установките на изходните подсистеми. На базата на тази концепция може да
запишем:
d
(2) Z = (d1Z)С1 (d2Z)С2,

където С1 – степен на участие на установка d1Z в установка dZ,


С2 – степен на участие на установка d2Z в установка dZ,
(3)
0 〈 C1〈 1 ,

(4)
0 〈 C2 〈 1 ,

(5) 1〈 〈 e d
Z ,

(6) 1〈 〈 d1
Z e,

(7) 1〈 〈 d2
Z e.

Ако логаритмуваме (2), получаваме:

(8) log a d z = C1. log a d1 z + C2 . log a d 2 z ,


където а – основа на логаритъма.

Полагаме:
(9)
d
H = log a d z ,
(10)
d1
H = log a d1 z ,
(11) H = log a d 2 z ,
d2

където d
H − ентропия на душата d на оплодена яйцеклетка,
d1
H − ентропия на душата d1 на сперматозоида, оплождащ яйцеклетката,
d2
H − ентропия на душата d2 на опложданата яйцеклетка,
От (8)......(11) следва, че:

(12) d
H = C1 .d1 H + C 2 .d 2 H ,
като

(13)
0 〈 H 〈 1,
d
(14)
0 〈 H 〈 1,
d1

(15)
0 〈 H 〈 1,
d2
Полагаме:
(16)
d
H =d H V +d H f + d
Ho ,
(17)
d1
H = HV + H f +
d1 d1 d1
Ho ,
(18)
d2
H = HV + H f +
d2 d2 d2
Ho ,
където
d
H V , H V , H V − вариабилна (v) ентропия H на d, d1, d2,
d1 d2

d
H f , d1 H f , d 2 H f - фиксирана (f) ентропия H на d, d1, d2.
d
Ho , d1 Ho , d 2 Ho - неутралнана (о) ентропия H на d, d1, d2.

От (12) ....(18) получаваме:


(19)
d
H V = C1.d1 HV + C2 d 2 H V ,
(20)
d
H f = C1.d1 H f + C2 .d 2 H f ,
(21) d
Ho = C1.d1 Ho + C2 d 2 Ho,

Вариабилната ентропия е функция от процеси от ранг r1 (процес на търсене


на решение) и на ранг r2 (процес на взаимодействие между субект и обект),
неутралната ентропия е функция на индивидуалното развитие на субекта – процеси
от ранг r3, а фиксираната установка е функция от процеси от ранг r4 (процес на
развитие на вида на субекта) [Ламбаджиев (4), с.103,104]. На този основа от (19),
(20) и (21) следва, че степените С1 и С2 съгласуват d1 и d2 по отношение на процеси
по ранг.
Равенство (12) предоставя възможност стойностите на C1 и C2 да се изменят
в процеса на развитие на системата d. По този начин относителните дялове на
участие на d1 и d2 в нея може да варират. По подобен неравномерен начин се
развиват органите на зародиша, както и степента на прилика на детето по
отношение на своите родители.
Ако d1 го разглеждаме като форма на проявление на енергизиращата душа
ТА, а d2 – на възпроизвеждащата душа МА [Ламбаджиев (3)], то синтезът им d
формира земната душа СА, като колебателен процес, при който се усвояват
приоритетно компоненти от душата ТА или от душата МА.

Фиксирана ентропия на нова душа

Генетичните изменения в оплодената яйцеклетка се проявяват в изменението


на душата й, т. е. във фиксираната й установка и съответно във фиксираната й
d
ентропия H f . Цикличното изменение на зародиша се проявява и като циклично
изменение на фиксираната установка на душата му.
„Три седмици след зачатие етерното тяло, астралното тяло и Азът слизат, но
само постепенно стават деятелни, етерното тяло след около седмица; астралното
тяло по-интензивно около седмия месец; и Азът при приближаването на
раждането” [Джоселин, с.270]. В съответствие с тази цикличност и зародишът
периодично развива ту едни, ту други органи приоритетно.
В процеса на индивидуалното си развитие субектът периодично започва да
прилича в по-висока степен ту на баща си, ту на майка си. Съответно душата на
субекта периодично наследява в по-висока степен характеристиките ту на душата
на бащата, ту на душата на майката.
„През първите слънчеви цикли между 21 и 42 години Азът работи върху
троичната душа: сетивната душа, 21 – 28 години; интелектуалната душа – 28 – 35
години; и духовната душа – 35 – 42 години...” [Джоселин, с.36].
Съгласно биогенетичният закон на Хекел и Мюлер (онтогенезата повтаря
накратко филогенезата) посочената периодичност е признак, че подобна
цикличност е присъща и на формирането на душата на оплодена яйцеклетка.
Аллан Кардек е получил сведения, че душата започва да се присъединява
към тялото при зачатието, но те са напълно свързани едва в момента на раждането.
Съединението между дух и тяло е окончателно, но е слабо [Кардек, с.215].
„Когато астралното и менталното тяло на бебето са формирани окончателно,
душата му влиза в неговото тяло, хармонично съединявайки се с него чрез тези
междинни тела” [Юрин, с.363]. Прераждащата се душа казва: „След като се
прикрепя към някое дете е необходимо да синхронизирам своя разум с мозъка.
Трябва да свикнем един с друг като партньори” [Нютън (1), с.355].
Юрин предполага, че душата на детето се съединява с тялото му в утробата
на майката за период от 10 дни от оплождането (бременността) [Юрин, с.172]. В
„Книга на премъдрости на Соломон” в древността е записано, че „.. душата
съществува преди раждането в тялото” [Еврейская энц., с.746].
Според пророчицата Ванга Димитрова (1911-1996 г.): „Откъде се взема
душата? Тя се спуска от небето, от космоса, по слънчев лъч и прониква в плода в
утробата на майката. Той вече живее самостоятелен живот, въпреки че пъпната
връв още не е прерязана. Кога това става...? 21 дни преди раждането. Как се спуска
огънчето, как попада то в човешкия организъм, на нас не ни е дадено да знаем, но
ако това не се случи, детето се ражда мъртво” [Юрин, с.181].
В резултат на изследване на пациенти под регресивна хипноза д-р Майкъл
Нютън стига до извода, че душата на човека се слива с избраното тяло домакин в
утробата на майката около третия месец от бременността [Нютън (2), с.21]. На 5-6
години преродената душа престава да напуска детето [Нютън (1), с.357].
„Приблизително към седмата година се затварят вратите между невидимите
сфери и третото измерение” [Грискам, с.71].
Аллан Кардек в своята „Книга за духове” привежда следните отговори на
Духа на въпроси по време на спиритичен сеанс:
„- В какъв момент душата се съединява с тялото?
- Съединението започва при зачеването, но става пълно само в минутата
на раждането. В минутата на раждането Духът, назначен за
въплъщаване, се свързва със зачеваното тяло посредством ток; тази
връзка се закрепва все повече и повече до самата минута на раждането на
детето...” [Юрин, с.353].
По време на регресивна хипноза пациент отговаря на въпроси:
„ – Как разбра, че е време да се преродиш?
- Сякаш някой ми каза, че е мой ред да се връщам, но имам избор – можех да
избера времето... датата и годината. [...]
- В кой момент от развитието на зародиша влезе ти?
- Преди тя да разбере, че е бременна” [Уилистън, с.191].
Това показва, че цикличността се определя стратегически от други
интелигентни обекти в небитие, а тактически се определя от прераждащата се
душа. „Ключа към успеха е да позволиш на нашата висша същност да поеме
„управлението” ни” [Уилистън, с.197].
Непознаването на стратегическата ни програма за индивидуалното ни
развитие е предпоставка да се повери то на тези, които го знаят и притежават
средствата за неговото управление.
Цитираните сведения илюстрират цикличното изменение на фиксираната
установка на душата на оплодената яйцеклетка, на зародиша, на детето и на
възрастния човек. Следователно стойността на фиксираната ентропия се променя
стъпаловидно циклично през целия период на индивидуалното развитие на човека
под действие на генетични и външно обусловени фактори.
Установено е, че един от основните способи за усложняване на структурата
на невроните е прекомбинирането на ограничено количество клетъчни механизми,
които са общи за целия животински свят [Костюк, с.222-226]. Приемствеността в
развитието на системите дава основание да се твърди, че качествените
скокообразни промени в структурата на душата също се реализират чрез подобен
прекомбиниращ механизъм на преобразуване. Полевата природа на структурата на
душата на човека е предпоставка тя да бъде преобразувана значително по-лесно и
„безболезнено” в сравнение с веществената структура на човешкото тяло. От тук се
налага извода, че качествените скокове в развитието на душата на човека се
реализират със значително по-малки степени на изменения, в сравнение с
промените в структурата на човешкото тяло в процеса на индивидуалното му
развитие.

Основни изводи
1. На базата на теория на установката и ентропийното й представяне е
формализиран процесът на свързване на части от души на бащата и майката
при формиране на душата на зародиша.
2. Фиксираната ентропия: на душата на оплодената яйцеклетка на
зародиша, на душата на детето, на душата на младежа и на душата на
възрастния човек се променя скокообразно, когато възникне качествен скок в
индивидуалното им развитие.
3. От интерполирането на извод 3 следва, че степента на участие на
установката на душата на сперматозоида, оплождащ яйцеклетката и на
душата на яйцеклетката се променя в процеса на оплождането.
4. От извод 4 следва, че фиксираната установка на душата на човека се
променя във висока степен от текущите характеристики на душата на
майката и на душата на бащата и в по-малка степен от външните (в общия
случай относително неизменни) смущаващи въздействия.

Литература
1. Везнева М. По спиралата на еволюцията, Откровение, С., 1995.
2. Грискам К. Лекуване на емоциите. Събуждане на безстрашния аз,
Гуторанов, Ловеч, 1996.
3. Джоселин Б. Граждани на космоса. Разгъването на Живота от зачатие
през смърт до прераждане, Изд. Везни, С., 1992.
4. Еврейская энциклопедiя, т.1,“ТЕРРА” – „TERRA”, M., (1991 – 1995).
5. Йоцова Т. Майко, пиша ти от оня свят. Делници в отвъдното, ГЕБРА,
Враца, 1994.
6. Кардек А. Книга духов, Ренессанс, М., 1993.
7. Кастанеда К. Сказание за силата, Петрум – Ко, С., 1993.
8. Костюк. Основны нервных механизмов как фундамент эволюции
нервной деятельности, Журнал эволюц. биохим. и физиол., т. 15, 1979.
9. Ламбаджиев Г. (1) Модель установки материальной системы, В:
Методология математического моделирования, БАН, С., 1990, с. 302-304.
10. Ламбаджиев Г. (2) Етапи на структуриране на душата на човека от
родителите му, Изследовател, № 7, 2010.
11. Ламбаджиев Г. (3) Душите МА и ТА, Изследовател, № 7, 2010.
12. Ламбаджиев Г. (4) Установка и процеси по ранг, Изследовател, т.1, 2001
14. Лозенски И. Програмираният Исус, „Уърлд – европейски клон”, С., 2008.
15. Нютън М. (1) Пътят на душите, Аратрон, С., 1997.
16. Нютън М. (2) Следите на душите, 67 нови доказателства за прераждане,
Хермес, Пловдив, 2000.
17. Тихоплав В., Тихоплав Т. Великият преход, НСМ Медиа, С., 2005.
18. Уплистън Г., Джонсън Д. Стъпки по пясъка на времето; Духовно
порастване чрез познание на минали животи, ЖАР, С., 1999.
19. Уолш Н. Д. Разговори с Бога, СД. „Недкова и сие – Математика”, С.,
1999.
20. Юрин В. К. В поисках души, СВ – 96, Екатеринбург, 2001.

Ритмичност и скорост на движение


на душата на човек извън тялото му
проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

Текущото преместване в битие и индивидуалното развитие на


душата на човека в небитие се подчиняват на обща закономерност,
характеризираща филогенеза на средата, през която преминава
душата.

Ключови думи: душа, движение, ритъм, динамика, скорост,


филогенеза, онтогенеза.

Въведение
Целта на статията е да се обобщят признаците, характеризиращи ритъма на
движение и скоростта на преместване на душата извън тялото на човека.

Ритмичност на движение на душата


извън тялото на човека
Когато душата на човека навлиза в тунела, който свързва битие с небитие, тя
„...хлътва с главоломна скорост” [Брюн, с.71].
„Видях тялото на Паблито на фона на тъмното западно небе. Описваше
бавни кръгове и изглеждаше, че набира височина, вместо да пада. После кръженето
се ускори. Тялото на Паблито се завъртя като диск, след което се разпадна. Усетих
как изчезна във въздуха. [...] ... Дон Хуан ме завъртя и за миг имах напълно
съзнателното усещане, че се въртя като пумпал във въздуха. После полетях и
започнах да падам отвесно надолу със страхотна скорост. Докато падах усетих как
дрехите ми се разкъсват, плътта ми се разпадаше, усетих как губя излишното си
тегло, при което загубвах ускорение „започнах да падам по-бавно, вече не така
шеметно. Носех се като листо” [Кастанеда (2), с.204].
„За да се приближа до тялото си трябваше да прелитам значително
разстояние. В мига, в който се отзовах там, някаква подобна на вихър сила ме
заставяше да кръжа над него като колибри” [Кастанеда (3), с.146].
„Движението на душата е кръгово, когато навлиза в себе си...
[...]...движението е по права..., когато излиза към заобикалящото я...” [Ареопагит,
с.61].
Когато съпругата разбира, че ще остави децата си да ги гледа мъжа й,
изведнъж бързо се прибира в тялото си. „Почувствах, че с краката напред влизам в
една сияйна, приличаща на дъга спирала” [Уйлямсън, с.117]. „И започнах да се
спускам като перо, със странични движения” [Кастанеда (1), с.84].
Тези сведения показват, че при високи скорости на транспорт в
пространството душата на човека се премества относително праволинейно.
При ниски скорости на транспорт душата придобива спираловидна
траектория на движение. При прекратяване на движението си в
пространството недалеч от тялото на човека, неговата душа отново
относително праволинейно се транспортира в тялото му. В близката
околност на човешкото тяло душата се премества импулсивно или скокообразно от
една относително устойчива позиция към друга.
Динамиката на завръщане на душата в тялото на човека изразява динамиката
на възстановяване на техните взаимовръзки, т.е. тези взаимовръзки се подчиняват
на система от фиксирани нива на организация. Косвени признаци показват, че
текущото завръщане на душата към тялото на човека протича като: стъпаловидно
спускане [Кастанеда (1), с.84], всмукване обратно в тялото [Муди, с.71] и най-често
като стремително падане [Витанов, с.19, Уейс, с. 61,62; Муди , с.70].
„А после внезапно всичко отведнъж се скъса. Почувствах, че падам в черна
пропаст и чух страхотен трясък. Стана ми студено, ужасно студено, усещах как
постепенно се задушавам и сякаш падах в тъмница. ...В следващата секунда
разбрах, че воланът на колата се е врязал в гърдите ми, а главата ми цялата е в
кръв” [Друо, с.184].
В друг случай: „Проблемът, който ме бе повикал обратно бе напълно
очевиден. Тялото ми бе твърде студено. Завивката бе паднала” [Монро (1), с.196].
Когато душата пътешества продължително извън тялото, последното може да
изпита шок: „...то бе студено, кръвното налягане – съвсем слабо, пулсът – едва се
долавяше, сърцето ми бе близо до фибрилация. ... Но мускулите ми бяха
вдървени... ще са необходими няколко дни, за ги върна към разумно действие...”
[Монро (2), с.184,185].
Космическата душа на Монро го съветва: „Ако не се върнеш бързо, можеш
да го загубиш” (тялото) [там]. Прекаленото любопитство може да се окаже фатално
за изоставеното тяло. „После съзнанието ми се вмъкна в моето спящо, отпуснато
тяло и аз се събудих така рязко, че ми трябваше повече от половин час, за да се
успокоя. Сърцето ми биеше на пресекулки, целият зъзнех и усетих неудържими
спазми в някои от мускулите на краката си. Бях претърпял такава огромна загуба на
телесна топлина, че се нуждаех от няколко одеяла и грейки, за да повдигна
температурата си” [Кастанеда (3), с.142].
„В състояние ли сте да си припомните за „падащ” сън, когато вместо да се
разбиете на „дъното”, вие се събуждате? Това е нещо съвсем обичайно, когато
обратното влизане във физическото тяло е ускорено от звънеца на будилника!”
[Монро (2), с.16].
Астралните изследвания показват, че не трябва душата на човека да стои
много близко до вещественото тяло, защото то може да я „издърпа” неочаквано”
[Денинг, с. 137], като се чува „прищракване” [там, с.180].
Когато Кастанеда осъзнава, че неорганичните същества го обсипват с
изобилна информация, за да го обсебят в своя свят: „В мига, в който тази мисъл се
оформи в съзнанието ми, гласът замлъкна и моето енергийно тяло рязко се
изстреля, сякаш бе дръпнато с някакво въже. В следващия момент аз вече бях в
леглото си, напълно буден” [Кастанеда (3), с.111]. „Миг след това изпаднах в
паника и нещо ме издърпа нагоре като топка на ластик” [Кастанеда (2), с.199].
„Изведнъж усетих раздрусване и се върнах с голяма скорост на леглото”
[Уилямсън, с.117]. „Ако нещата се влошат във физически смисъл, тогава се връщам
вътре като изстрел” [Нютън, с.358].
Скокообразните движения на присъединяване на душата на човека към
тялото му са присъщи и на въздействия и върху различни предмети. Например, под
действие на медиум: „Понякога масата се повдига и застава ту на единия, ту на
другия крак, след това бавно се спуска и заема натуралното си положение.
Понякога тя се клати, подражавайки на движението на... страничното клатене на
кораба. Понякога ... тя напълно се отделя от пода и държейки се в равновесие във
въздуха без всякаква опорна точка се повдига понякога до самия таван, така че
може да мине под него; после бавно се отпуска, клатейки се подобно на падащ лист
хартия, или пада изведнъж, разбивайки се на части, което много ясно показва, че
това не е оптическа измама, не е игра на въображението” [Кардек, с.76]. „И така,
когато предметът се привежда в движение, повдига се или се хвърля във въздуха,
то духът не го хваща, както ние бихме го направили с ръка, той го н а п о я в а,
така да се каже със своите токове, съединени с тока на медиума и предметът по
такъв начин минутно оживен, действа сякаш е живо същество, с тази разлика, че
нямайки собствена воля, той следва подбудите на волята на духа” [там, с.89].
Аналогично е поведението на човешкото тяло при левитация. От това се налага
извода, че ритъмът на движение на душата в пространството е нейна вътрешно
присъща характеристика. Този вътрешен ритъм душата се стреми да наложи на
свързаното с нея тяло или на други обекти, с които активно взаимодейства.

Скорост на душата извън човешко тяло


„Казаха ми, че разстоянието до планетата им от тук е около седемдесет
милиона светлинни години, но чрез трансформация на пространството те пристигат
тук и си отиват там за пет секунди” [Димитрова, с.80]. Това означава средна
скорост на придвижване на душата 14 000 000 светлинни години за секунда.
Извънземният Жен съобщава: „На какво разстояние е Елсом от Земята? На
2 000 000 светлинни години. Ние идваме за пет минути.” [Ганев, с.115], т.е. при
големи разстояния душата се транспортира със средна скорост около 6666,(6)
светлинни години за секунда.
„... Астралното тяло може да се премества по-бързо от светлината в
пространството и във времето и при това без повреждане на материята... да
прониква през стени, стомана, бетон, въздух, газ или вода” [Дегтярева, с.165].
Големите различия в скоростите могат да се дължат на различните нива на
организация (различни комуникационни канали), през които преминават душите за
контакт с различни точки на вселената. Големите стойности на скоростите
осигуряват ефективно съгласуване на процесите във Вселената (от битие), за да
притежава тя необходимата устойчивост. Закръглените стойности на записаните
скорости могат да се дължат както на ориентировъчни числа за онагледяване на
порядъка, така и на шега на духове, които спекулират с невежеството на хората в
тази област.
Робърт Монро съобщава, че след излизането си от тялото се е устремил към
близката планина със скорост 600 мили в час [Рэндлз, с.260].
През 1956 г. художникът Хенри Томсон чрез медиум се среща и разговаря
няколко минути с Елфи Холл, който е бил взривен преди 12 години от пехотна
мина по време на Втората световна война. Веднага след разговора фигурата на
Холл станала прозрачна и се разтворила в пространството [Рэндлз, с.78,79].
Фактите на взривяването и на „материализирането” на Холл, на които е бил
свидетел Хенри Томсън, показват, че душата на човека не се разрушава от взрив, не
се деформира от взривната вълна.
„... Душите се отделят от телата няколко мига преди насилствена смърт”
[Нютън, с.99]. Ето защо оценката на скоростта на душата, излитаща от тялото е
целесъобразно да се сравнява със скоростта на взривната вълна. Това означава, че
отделянето на душата от тялото на човека в критични ситуации може да се
осъществи чрез по-висока скорост, отколкото скоростта на разпространяване на
взривната вълна. Следователно скоростта на експресното отделяне на душата
от тялото на човека е по-голяма от 332 m/s.
Една пациентка разказва как по време на сеанс, затваряйки си очите
изведнъж се видяла как се повдига нагоре към покрива. „Аз се видях отстрана, аз
видях хората, седящи в залата. ... Аз излетях от тялото като ракета – с много голяма
скорост. Намирайки се над земята, аз усещах само своя разум и пълното отсъствие
на тяло, но едновременно по някакъв непонятен начин аз можах да почувствам
собственото си тяло, останало в залата. Аз като че ли се раздвоих, но едновременно
останах като едно” [Иванова, с.126,127]. Подобна скорост на снаряд притежава
присъединяващата се към тялото душа.
„Пътят назад обикновено е много кратък, в сравнение с пътя на небето. По
време на реанимация душата често влиза в тялото през главата със скоростта на
оръдейно гюле” [Рэндлз, с.275]. По време на преживяния в детството ми инцидент
душата ми се завърна в областта на гръдния ми кош с ускорение, което никога не
съм усетил по-късно през живота си.
Скорост на разграждане на душата на човека

През 1906 г. В. Флис публикува научен труд върху два биологични цикъла
на човека, които започват от рождения му ден: физическият цикъл (с
продължителност от 23 дни) и емоционалният (с продължителност от 28 дни). По-
късно А. Телчер открива интелектуалният цикъл (с продължителност от 33 дни).
Пренесени върху процесите в аурата на човека тези цикли показват, че най-бавно
протичат менталните процеси, по-кратковременни са астралните, а най-бързи са
етерните (съответно физическите) процеси. От тази последователност следва, че
при разграждането си душата на човека първоначално се разпада с най-голяма
скорост, а след това постепенно тази скорост намалява. По аналогичен начин
асимптотично протича темпът на разграждане на структурата на душата до нивото,
при което тя достига максимална степен на равновесие с обкръжаващата я
небитиейна среда. Специфичните характеристики на предисторията на душата
определят темпа на ускоряване или забавяне на разграждането й от разделянето й с
тялото на човека през различни нива на организация, през които тя преминава в
небитие.
Стъпаловидното приближаване на душата към тялото на човека е подобно
на стъпаловидното разграждане, а съответно и на стъпаловидното синтезиране на
душата към поредното й прераждане. Тази аналогия може да се разглежда като
проява на биогенетичния закон на Хекел и Мюлер, т.е. онтогенеза на човешката
душа (зараждането на земната и индивидуалната душа в условията на човешко
тяло) повтарят накратко филогенеза й (подготовката на прераждащата се душа в
небитие преди да се присъедини към човешкото тяло).
Индивидуалната душа на Монро научава от неговата космическа душа, че
всеки човек може да прекрати процеса на прераждания, ако душата му се отдели от
тялото с определена, самостоятелно реализирана, достатъчно голяма „начална
скорост” [Монро (2), с.151]. Колкото по-голяма е тази вътрешно присъща (а не
аварийна, катапултираща) начална скорост, толкова по-първично е еволюционното
ниво от небитие, към което душата на човека се устремява след напускане на
тялото му.
Ускореното раждане (недоизносване на плода) може да завърши фатално за
него, т.е. той да няма поколение след себе си. При големи психически или
физически проблеми на майката, детето й се ражда преждевременно – обременено
с дефекти или мъртво.
Разграждането на вещественото тяло на човека след смъртта му също не
протича равномерно, тъй като всяка от изграждащите го системи и органи
притежава собствена времеконстанта на разпад.
Началната скорост на несмущавано отделяне на душата от тялото е резултат
от натрупване на вътрешно присъщи качества на личността. Те в основата си се
свеждат до степен на вътрешна и външна психическа необремененост с проблеми и
свързаност на други обекти или цели.

Основни изводи
1. При високи транспортни скорости (близки до скоростта на звука и
по-големи) душата на човека се премества относително праволинейно в
пространството.
2. При ниски транспортни скорости (значително по-малки от скоростта
на звука) душата на човека се премества в пространството по спираловидна
или дъговидна траектория.
3. При много ниски или близки до нулеви скорости на транспорт
душата на човека се премества еднократно или стъпаловидно към човешкото
тяло относително праволинейно.
4. От извод 3 следва, че съществуват стъпаловидно разположени до
тялото на човека нива на свързаност с душата му, които са вътрешно
присъща нейна характеристика.
5. В критична ситуация душата на човека напуска тялото му със
скорост по-голяма или равна на 332 m/s.

Литература

1. Ареопагит Св. Д. За божествените имена, ГАЛ-ИКО, С., 1996.


2. Брюн Ф. Мъртвите ни говорят, Гуторанов & Sherry, С., 1991.
3. Витанов Н. Никой от нас не умира завинаги. Прераждане. Повторен
живот. Безсмъртие, „СИКОМ 22”, С., 1991.
4. Ганев Н. Феномени на България, Изд. Хр. Ботев, С., 1993.
5. Дегтярева Е. Справочник необычных явлений и невероятных фактов,
Рипол классик, М., 2004.
6. Денинг М., Филипс О. Астрална проекция, Изд. Аратрон, С., 1997.
7. Димитрова П. Свръхестественото, Феномен, С., 1992.
8. Иванова Н. М., Иванов Ю. Н. Жизнь по популации, АО Комплект, СПб,
1994.
9. Друо П. Прераждане и безсмъртие. Методи за пътуване в миналото и в
бъдещето, Изд. Аратрон, С., 1993.
10. Кардек А. Книга медиумов, Ренессанс, М., 1993.
11. Кастанеда К. (1) Учението на Дон Хуан. Пътят на знанието на един
индианец от племето яки, Петрум Ко - ЕОД, С., 1992.
12. Кастанеда К. (2) Сказания за силата, Петрум – Ко ООД, С., 1993.
13. Кастанеда К. (3) Изкуството на сънуването, Петрум Ко – ООД, С., 1995.
14. Монро Р. (1) Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч, 1993.
15. Монро Р. (2) Безкрайно пътуване, Гуторанов и син, Враца, 1994.
16. Муди Р. Живот след живота, Интерпринт, С., 1991.
17. Нютън М. Следите на душите. 67 нови доказателства за прераждане,
Хермес, Пловдив, 2000.
18. Рэндлз Д., Хог П. После жизни, ПО „Периодика”, Ярославль, 1994.
19. Уйес Б. Л. Вестители от отвъдното, Слово, В. Търново, 1991.
20. Уилямсън Л. Медиумите и отвъдното, ЖАР, С., 1995.
Основни параметри на прехода
на душата от битие в небитие
проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

Еволюционното развитие на система, което протича от


небитие към битие, се подчинява на обща закономерност и по-
специално е свързано със собствената й честотата и амплитуда на
колебание.
Ключови думи: душа, тяло, битие, небитие, еволюция,
честота, амплитуда, енергия.
Въведение

Целта на статията е да се обобщят сведения, които са свързани с


еволюционното развитие на системи от небитие към битие по отношение на
основните им параметри собствена честота и собствена амплитуда на колебания.
Тези сведения характеризират промяната на параметрите на душата в процеса на
индивидуалното й развитие при прехода й от битие (в симбиоза с тялото на човека)
в небитие (самостоятелно развивайки се в качеството си на свободен дух).
На границата със смъртта „Някои пациенти отбелязват, че са се приближили
към границата с формата на водно пространство, сива мъгла или незрима черта”
[Тихоплав, с. 147]. „... Границата между нашия и другия свят изтънява...” [Илиева,
с.172].
„...Липса на подчертана разлика между излъчванията на мъртвите и живите
тела... Липса на рязко очертана граница между живото и мъртвото състояние ...
преходът е постепенен и плавен.” [Коротков, с.171]. „Нивата... могат да бъдат
обяснени по-точно като измерения или състояния на съзнанието. Между тях не
съществува рязка граница, те се преливат като цветовете на спектъра... и проникват
едно в друго, но тъй като вибрират с различна честота, могат да заемат едно и също
физическо пространство независимо едно от друго” [Уилямсън, с. 128,129].
Границата между битие и небитие е размита. Необходими са признаци за
установяване на принадлежност на обект към една от двете еволюционни нива на
организация на средата.
Процеси по ранг

През 1986 г. Патри Друо е изследвал пациент на име Жерар чрез регресивна
хипноза и установява, че общата причина за преражданията му е „потребността да
помага на другите и неспособността му да го направи от страх да не бъде измамен”
[Друо, с.71]. Този пример илюстрира, че цикличността на множества прераждания
може да предизвикана от подобни причини.
Р. Муди установява, че „малцина чувстват съвсем определено, че активен
фактор за връщане в тялото и подновяване на физическия живот е тяхното
собствено решение за това” [Муди, с.67]. На тази основа следва, че има общност в
принципите за формиране на цикличност в процесите в тяло и душа на човека и по-
общо: в битие и в небитие. Тази общност се заключава в обхващане на по-
незначителните процеси от по-значителни.
Емоционалните и рационалните колебания модулират процеса на търсене
на решение. Той от своя страна модулира процеса на взаимодействие на субект и
обект (отражателен процес). Обектът е цялата среда, която заобикаля субекта
или представлява част от нея. Отражателният процес модулира процеса на
индивидуално развитие на субекта. Индивидуалното му развитие модулира
развитието на вида, към който принадлежи субекта. Развитието на вида модулира
тенденцията на развитие на видовете, към които принадлежи вида на субекта и
т. н. Всеки ранг модулира процеси от по-висок ранг, тъй като по необходимост
повтаря накратко своята предистория съгласно законът на Хекел и Мюлер.
Следователно честотата на цикличност на процеси от определен ранг е по-
голяма от честотата на процеси от по-голям ранг:
r r÷1
(1) f > f ,
r r ÷1
където f , f - честота (f) на процеси от ранг r и r+1.
Отклоненията, които могат да се предизвикат в конкретна система
нарастват в процеса на повишаване на ранга (r) на смущаващото въздействие:
процес на търсене на решение (r1), отражателен процес (r2), индивидуално
развитие на системата (r3), развитие на вида, към който принадлежи тази система
(r4), развитие на тенденцията на развитие на видовете, включваща вида на
разглежданата система (r5), най-обща тенденция на еволюционно развитие на
системите (r6). Съответно процесите от по-висок ранг се характеризират с по-
голяма амплитуда на собствени колебанията, в сравнение с амплитудата на
колебанията на процеси от по-нисък ранг:

r r +1
(2)
A〈 A,
r r+1
където A, A - амплитуда (А) на колебания на процеси от ранг r и r+1.
Известно е, че душата на човека притежава значително по-малка маса от
тялото му. В съответствие с физическите представи това означава, че душата на
човека притежава значително по-голяма собствена честота на колебания, в
сравнение с тази на тялото на човек. Този извод се потвърждава от изследванията
на американския инженер Джордж У. Мийк (1910–1999 г.) заедно с физика от
НАСА д-р Джорд Дж. Мюълър, които са осъществили повече от 20 часова
комуникация с духове на честота 29 MHz посредством специална създадена от тях
апаратура [Лечев, с.7].

Процеси по ниво на организация

1.Честота
Според древноизточните представи „по-фините нива на нашето съзнание
представляват жизнена енергия, вибрираща с по-висока честота, а по-ниските
честоти са тъждествени на неговите по-груби или по-материални тела” [Рендъл,
с.22].
Тези представи се възприемат и от учени през 21 век: „Колкото по-висше
или по-фино е нивото на реалността, толкова по-висока е скоростта на вибрациите”
[Бренън, с.183]. Това означава, че еволюционно първичните структури и процеси
притежават относително високочестотни характеристики на проявление, а
еволюционно по-късно възникналите структури и процеси притежават
относително по-нискочестотни характеристики на проявление при едно и
също количество на изграждащи ги подсистеми и взаимовръзки между тях.
Голямата собствена честота на душата е предпоставка за по-бързото й реагиране
при външни смущаващи въздействия върху система душа-тяло, в сравнение с
тялото на човека. Съответно душата има по-голям ресурс от време, за да реагира на
отклонения от нормата в устойчивостта на тялото на човека, с което е свързана, в
сравнение със самосъхранителното поведение на това тяло. „... Колкото повече
хора имаше, толкова повече се усилваше вътрешната сила на всеки един. Понякога
енергията в стаята бе толкова интензивна, че тя буквално можеше да се види от
присъстващите екстрасенси. ... Колективната духовна енергия се превръщаше в
една колосална вибрация” [Маклейн, с.13, 14]. „Честотата на мозъчните вълни по
време на медитация... е около 8 трептения в секунда. Физиците твърдят, че и самата
Земя трепти с честота от 8 херца. Нервните системи на всички форми на живот са
настроени към тази основна честота. По този начин съществува един невидим
хармоничен резонанс между Земята, като живо вибриращо същество, и човека,
когато той е отпуснат” [Маклейн, с.134]. Един Садках споделя: „Месец аз
практикувах Пранаяма, след което започнах да чувам различни приятни мелодични
звуци Нада: на флейти, на цигулки, на камбана, на мриданга, на няколко камбани,
на морска раковина, на барабан и на гръм. Понякога аз ги чувах само с дясното ухо,
а понякога с двете” [Юй, с.588].
Сатирите – „... духовете на дивата природа ... обичали танците, звуците на
флейта и овчарската свирка на горския бог Пан” [Батаклиев, с.139]. Бог Пан, за да
укроти горските нимфи и преди всичко Аркадия направил от тръстика свирка със
седем или девет цеви с различна дължина. Така изобретил овчарската свирка
сиринга [там, с.143]. Тази метафора изразява привличането на духовете от
съчетания от 7 или от 9 звука. Извънтелесното възприятие за звук е „... като
бръмчене, звънене, бучене, фучене...” [Дейвис, с.229].
Тези възприятия в небитие се проектират върху (представят се чрез)
високочестотни звукови усещания в битие.
Млада жена, която по време на операция едва не умира от кръвоизлив,
усеща „много неприятен жужащ звук, който преминава” през главата й [Басаргина,
с.376]. Когато на пациент сърцето му престанало да бие той чул „звънтящ много
ритмичен шум” [там, 377]. „... Писък на неспокойни духове – писък, който често
звучи в ушите на природно надарените медиуми” [Уорън, с.13]. Непосредствено
преди да се отдели от тялото си след инфаркт човекът чува звук, който „прилича на
удари на голям барабан. Това беше много бърз, стремителен звук, подобен на звука
на поток, бягащ през теснината” [Басаргина, с.425].
Тези сведения показват, че в условия, характерни за прехода между небитие
и битие, усещанията за звук съответстват на възприятия за понижена звукова
честота в земни условия, в сравнения с тези, които се възприемат в небитие.
Експерименталните изследвания „показват, че гравитацията... е бавно
пулсираща вълна, излъчваща се в пространството с пулсация веднъж в час” [Кийдл,
с.15]. Гравитацията (в качеството си на фундаментално свойство на материята)
илюстрира ниската честота на собствените колебания на средата от битие
(материята), в сравнение със собствената честота на средата от небитие.
„Айнщайн и другите прочути учени – физици са отбелязали факта, че
материята е мисъл, която трепти с ниска честота” [Рендъл, с.25], т. е. материалните
обекти притежават относително ниска собствена честота в качеството си на
еволюционно по-късно възникнали структури:

(3) f 〉 f,
i i+ 1

където fi , i +
f - собствена честота (f) на система от еволюционно ниво на
1

организация i и i+1.
Например основната чакра на човешкия организъм притежава по-ниска
f  f 
честота  
i +1 
в сравнение с по-висшите от нея чакри  ,
i 
тъй като те принадлежат
в по-висока степен към еволюционно по-първична среда (небитие), в сравнение с
човешкото тяло (от битие). „...Седемте чакри у човека отговарят на седемте тона на
една гама, като по-долните чакри имат по-бавни вибрации и отговарят на по-
ниските тонове, а по-горните чакри – съответно на по-високите тонове” [Рендъл,
с.24].
„... По време на състояние извън тялото има интересно намаляване на
честотата с промяна на стойността до 4-5 херца и обхват в междинната зона „тита –
делта” [Монро, с.348].
От (3) следва, че еволюционно по-късно появилото се ниво на организация
i+1 (битие), представено от тялото на човека, притежава по-ниска собствена
честота, в сравнение с еволюционно предшестващото я ниво i (небитие),
представено от душата на човека. Съответно: при отстраняване на душата от
тялото, собствената честотата на душата нараства, тъй като не е необходимо да се
синхронизира с тази на тялото.

2.Амплитуда.
„Млада вдовица целунала три пъти в устата починалия си съпруг. Два дни
след погребението краката й отекли. Докторите установили паралич, без каквато и
да е надежда за излекуване.
Целувката на покойник понякога може да докара на живия човек различни
неприятности – най-малкото силна алергия или жестоко стомашно разстройство.
Колкото по-слаб имунитет имаме, толкова по-сериозни са последствията, твърдят
медици. Те посочват случай, когато хората получавали такива дози интоксикация,
че преставали да работят черният им дроб, бъбреците, дори се появявало
заразяване на кръвта. [...] Още нашите далечни предци са установили, че мъртвото
тяло е способно да отделя особена силно токсична миризма. От древни времена се
знае, че тя действа като наркотик и предизвиква причудливи халюцинации,
отпуснатост, сънливост. Някои свещеници твърдят, че знаят случаи, когато
живеещите в църквите прислужници, извършвайки религиозни обреди, свързани с
покойниците, виждали нечестиви сили, а понякога излизащ от гроба мъртвец”
[Георгиев, с.3].
Тези сведения илюстрират значително по-високата степен на интензивност
на въздействие на обекти, които са преминали духовно в небитие, в сравнение с
взаимодействия между подобни обекти в битие. „Всеки мъртвец излъчва радиация
и е опасно да се стои край него. Затова в древността веднага са погребвали
умрелите. При това труповете са обличани и погребвани от хора, живеещи далеч от
останалото население. На тях им е било забранено да се женят и да имат деца. [...]
Според (Юлияна) Потоцка (от Русия емигрирала в САЩ на шест години)
радиоактивният фон на всяко гробище е толкова висок, че ако прекараме там
няколко дни, непременно ще се разболеем от левкемия. [...] Юлиана Потоцка
станала ученичка на Вануа Сола, един от магьосниците. [...] „Изпращах много от
своите ученици в царството на мъртвите, но не всеки се завръщаше същия както
преди. Повечето се превръщаха в идиоти и влизаха в психиатрични клиники заради
видяното и преживяното отвъд” [Крачунова, с.8].
Стресогенното въздействие на душата на човека, преминала в небитие е
признак, че процесите в небитие се характеризират със значително по-голяма
интензивност на развитие, в сравнение с тези в битие.
На тази основа може да се обобщи, че амплитудата на собствените
(вътрешноприсъщите) колебания на системите намалява в процеса на
еволюционното им развитие:
(4) A〉 A,
i i+ 1

където A i
, A - амплитуда (А) на собствените колебания на система от
i +1

еволюционно ниво i и i+1.


Например амплитудите на вълните: бета (13-26 Hz), алфа (8-12 Hz), тета (4-
7 Hz) и делта (0,5 – 3 Hz) намаляват при увеличаване на честота им, както е
графично регистрирано [Юрин, с.379]. Ако приемем Гаусовото разпределение за
типично за всички нива на организация, то от (4) следва, че диапазонът на
проявление на управляващите параметри на система се стеснява в процеса на
еволюционното й развитие:

(5) D 〉D,
iξ i + 1ξ

където D , D - диапазон D на проявление на управляващ параметър ξ на


i ξ i +1ξ

система от ниво на организация i и i + 1.


Извод (5) съответства на заключението, че диапазонът на изменение на
ентропията на управляващ параметър от определен ранг намалява в процеса на
повишаване на нивото му на организация [Ламбаджиев (1), с.181].
Например: „Диапазонът на честотни колебания на астралната сфера... е
много широк, което се потвърждава от богатството на разнообразни наситени
цветове (бои) на астралния свят, широчината и дълбочината на възприятията,
изменчивостта на формите и скоростта на придвижването” [Юрин, с.234].
От неравенства (3) и (5) следва, че повишаването на честотата f на средата е
свързано с увеличаване на диапазона D на разпределение на колебанията. Този
извод се потвърждава от сведенията на екстрасенската Розалин Брайър, потвърдени
от д-р Валери Хънт и други изследователи на цветовете на аурата и техните
честоти.
Д-р Хънт провежда експерименти през 1988 г. и установява съответствия
между цвят и честота [Hz]:
„Синьо 250-275 Hz плюс 1200 Hz
Зелено 250-475 Hz
Жълто 500-700 Hz
Оранжево 950-1050 Hz
Червено 1000-1200 Hz
Виолетово 1000-2000, плюс 300-400; 600-800 Hz
Бяло 1100-2000 Hz.
Честотните обхвати, с изключение на допълнителните честоти при синьото
и виолетовото, са подредени обратно на последователността в спектъра на дъгата”
[Бренън, с.46]. С други думи: разпределението на управляващите параметри
(честотни ленти) на съседни нива на организация (веществено и биополево) е
обратно едно спрямо друго. „Честотата на вълната е право пропорционална на
енергията на частицата: вълна с висока честота съответства на частица с висока
енергия” [Капра, с. 133].
Ако този извод чрез неравенство (3) го пренесем към система душа-тяло, то
следва, че енергията на еволюционно първичното - душата на човека е по-голяма,
от тази на тялото му:

(6)
d
E 〉 tE ,
където d
E , t E - енергия Е на душата d и на тялото t на човек.
Неравенство (6) се потвърждава от сравнението на възможностите на душа и
тяло [Ламбаджиев (2)].
„В много съобщения се споменава за различен род необикновени слухови
усещания в момента на смъртта или преди това. Това може да бъде жужене, високо
щракане, рев, чукане, свистящ звук, приличен на вятър, камбанен звън,
величествена музика. Често, едновременно с шумовите ефекти у хората възниква
усещането за движение с много голяма скорост през някакво пространство. За
описване на това пространство се използват различни изрази: пещера, кладенец,
нещо преминаващо от единия край до другия, вакуум, пустота, източна тръба,
долина, цилиндър. Въпреки, че хората в този случай използват различна
терминология, ясно е, че всичките изразяват една и съща мисъл” [Рязанцев, с.111].
Тези сведения характеризират звукови възприятия с повишаваща се
интензивност и честота, в сравнение с тези възприети в земни условия. Същото се
отнася и за представите за пространство в небитие, като за огромно вместилище, в
което придвижването на духът се осъществява с много голяма скорост.
От (3) и (4) следва, че

(7) A. f 〉 A〉. f .
i i i+ 1 i+ 1

От (7) следва, че амплитудно-честотната характеристика на обекта е силен


признак за разпознаване принадлежността му към определено ниво на организация.
От (6) и (7) следва, че амплитудно-честотните характеристики на енергията на
душата на човека притежават значително по-големи стойности, в сравнение с
амплитудно-честотните характеристики на тялото му.
Разграждането на душата на човека има смисъл на последователно
намаляване на слоевете от структурата й, които са свързани със запаметените в нея
противоречия. По този начин се намалява концентрацията на единица
противоречие за единица от обема на средата, изграждаща душата на човека. Този
процес се придружава от вихрообразни процеси на преход от едно към друго ниво
на организация в небитие [Ламбаджиев (3)]. Следователно преходът към по-ниски
нива на организация на душата на човека е свързано с процеси на вихреобразуване,
т.е. с колебателни процеси, които се харктеризират с повишени стойности на
амплитудно-честотните им характеристики.
Основни изводи

1. Основните параметри: собствена честота и амплитуда на


колебанията на процесите в душата и в тялото на човека се подчиняват на
обща закономерност, която е присъща на фундаменталните процеси, които
протичат в материалната природа (битие) и в средата от небитие.

2. Съгласно извод 1 амплитудата и честотата на собствените колебания


на системите намаляват в процеса на еволюционното им развитие от небитие
към битие.

3. Съгласно изводи 1 и 2 диапазонът на проявление на управляващите


параметри на система се стеснява в процеса на еволюционното й развитие от
небитие към битие.

4. В процеса на еволюционното си развитие средата стеснява


пространството, в което съсредоточва своето йерархично развитие и стеснява
диапазонът на проявление на управляващите параметри на това
пространство.

5. Процесите по ниво на организация и по ранг протичат по различни


закономерности.

Литература

1. Басаргина Е. Жизнь за гранью жизни, Диамант, Санкт-Петербург, 1997


2. Батаклиев Г. Антична митология, справочник, Изд. Петър Берон, С.,
1992.
3. Бренън Б. А. Ръце от светлина, Кибеа, С., 2000.
4. Георгиев Г. А. Не целувайте мъртвец, в Мистерии на цивилизацията, №
42, 2003.
5. Дейвис Б. Душата – път през вечността, Кронос, С., 2006.
6. Друо П. Прераждане и безсмъртие. Методи за пътуване в
миналото и в бъдещето, Изд. Аратрон, С., 1993.
7. Илиева М. Позволете да ви разкажа, Изд. Божич, Бургас, 2007.
8. Коротков К. Светлина след живота, Персей, (С.), 2006.
9. Лечев П. Контактьори с отвъдното, в. Мистерии на цивилизацията, № 25,
2005.
10. Капра Ф. Дао физики, Орис, Санкт-Петербург, 1994.
11. Кийдл Д. А. Планета с привидения, Литера Прима, С., 2000.
12. Крачунова Ю. Загадката на съживяването, в Мистерии на цивилизацията,
№ 18, 2005.
13. Ламбаджиев Г. (1) Концепция за рангова система от фундаментални
процеси в материални системи, Контакт’ 99, С., 1999.
14. Ламбаджиев Г. (2) Душата на човека излъчва енергия към обекти от
битие, Изследовател, № 7, 2010.
15. Ламбаджиев Г. (3) Психическият вихър, Изследовател, № 6, 2009.
16. Маклейн Ш. Медитацията: навлизане навътре, Гуторанов и син, Ямбол,
1994.
17. Монро Р. Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч, 1993.
18. Муди Р. Живот след смъртта, Интерпринт, С., 1991.
19. Рендъл П. Чакрите, Хемус, С., 1992.
20. Рязанцев С. Тантология (учение о смерти), Восточно - Европейский
Институт Психоанализа, Санкт-Петербург, 1994.
21. Тихоплав В., Тихоплав Т. Великият преход, НСМ Медиа, С., 2005.
22. Уилямсън Л. Медиумите и отвъдното, ЖАР, С., 1995.
23. Уорън Е., Уорън Л. Ловци на духове, Хипопо, В. Търново, 1995.
24. Юй Л. Г. и др. Даоская йога, МП „Одисей”, Бишкек, 1993.
25. Юрин В. К. В поисках души, СВ-96, Екатеринбург, 2001.
Класификация на основни фактори, които
управляват разграждането на душата на
човека
проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

Основните фактори, които стимулират разграждането на


душата на човека са двойно по-малко от факторите, които забавят
този процес, но стимулиращите фактори са по-силни от забавящите.
Ключови думи: душа, разграждане, фактори, класификация,
стимулиране, забавяне.

Въведение
Целта на статията е да се идентифицират по литературни сведения
основните фактори за стимулиране и за забавяне разграждането на душата на човек
след смъртта му. В качеството на критерий за оценка на тяхната значимост за
стимулиране или за забавяне на разграждането на душата е избрано съчетанието от
качествена преценка за значимостта им от страна на специалисти в разглежданата
област и от честотата на проявлението на разглежданите фактори, също оценени
чрез експертна оценка на изследователи или наблюдатели.

Фактори
1. Вътрешни фактори, които задържат разграждането на човешка
душа.
Вътрешните фактори на човешката душа управляват генетично обусловено,
както нейното развитие, така и развитието на вещественото тяло на човека, с което
тя е в симбиоза.
В Бахма-сутра 1.2.20 пише: „Въплатената душа също [не е вътрешният
Владетел]...” [Ачаря, с.108]. Следователно индивидуалната душа на човека е
определяща за управление на индивидуалното й развитие, а не преродената в
човека душа.
1.1. Натрупаните негативни предразположения в резултат на
кармична обремененост на душата на човека забавя нейното разграждане след
смъртта на човека. Кармичната обремененост е подобна на филогенетичната
предразположеност на човешкия организъм и на генетичната му обремененост с
наследствени предразположения към определени заболявания, характерни за рода,
от който произхожда човека.
1.2. Душите на хора, които са силно привързани към материалните
критерии за ценност на съществуване, се разграждат по-бавно, отколкото
душите на хора, които са силно привързани към духовните критерии за
ценност на съществуване.
„....Привързаността на човека към земните удоволствия... прави по-
продължително и мъчително откъсването на душата от тялото” [Тухолка, с.93].
Когато душите на хора са се устремили в тунела към небитие „Само най-
настойчивото усещане за семеен и духовен дълг може да ги накара да изберат
връщане към Земята” [Обин, с.20].
Силната привързаност на човек към „земни”, материални постижения, към
дейност в битие, която се е превърнала в смисъл на неговия живот, задържа
развитието на прехода от душа на човека към дух.

1.3. Душите на хора, които са обременени от неразрешени проблеми.


„Според народните вярвания покойник с рани на тялото или язва в стомаха
също се превръща във вампир. [...] ...вампири стават хората, водили лош живот –
крадци, убийци, блудници, пияници, магьосници” [Георгиева, с.197].
„Вампирясълият не се разлага. Когато го разровят, „той е весел” – подут, червен”
[Георгиева, с.200].
В Бхагават – Гита гл.16, текст 21 пише: „Три варианта откриват пътя към
ада: силно желание, гняв и алчност. Всеки разумен човек трябва да се откаже от
тях, тъй като те довеждат до деградация на душата” [Юрин, с.327].
1.4. Силната привързаност на субекта към децата си, съпруг(а),
роднини, приятели, познати, кумири и други задържа развитието на душата
му в небитие. В този смисъл може да се интерпретира обръщението на Христос
към Мария: „Не се допирай до Мене, защото още не Съм се възнесъл при Отца”
[Библия, Иоан 20:17].
Тиспезий разказва, че „невежеството и похотливостта на някои души ни
принуждават да се върнат отново в телата на живи същества” [Приор, с.155].
1.5. Страхът от прехода към следващото ниво на организация в
небитие задържа разграждането на душата. Този преход се възприема като
вихър [Ламбаджиев (2)].

2. Външни фактори, задържащи разграждането на човешка душа.


Външните фактори за човешката душа са обстоятелства и системи (с
изключение на тялото на човека), които влияят върху индивидуалното й развитие.

2.1. Силната привързаност на близки, приятели, познати, съмишленици


към починал човек може да задържи развитието на душата му в небитие.
Необходими са „положителни мисли за смъртта”, за „да не задържат умиращия със
своята любов и емоционална привързаност...” [Муди, с.101]. „Заострянето на
вниманието към мъртвия позволява да се адресира мисъл и мисловна енергия,
която захранва информационния пакет на душа” [Мургов, с.44]. „... Плачещите
лица губят със сълзите си известно количество нервна сила, от която се ползва
душата на покойния” [Тухолка, с.94].
Емоционалната връзка на умрелите към живите връща духовете на умрелите
към битие, за да помогнат на живите. Например монахиня, която се грижела за
ранените от бомбардировките в Плимут през 1942 г. разказва, че умрелите от
бомбардировките се завърнали, помагали и успокоявали душите на живите [Обин,
с.79]. Грижата за живите по този начин задържа развитието в небитие на духовете
на умрелите. Според сведенията от изследванията на Р. Муди: „Искам да остана
там, но не мога, докато вие се молите да съм с вас. [...]. Имах чувството, че съм
повикана – привлечена като с магнит – от любовта на сестра ми и съпруга ми. От
тогава вярвам, че другите хора могат да се върнат към живот” [Муди, с.69]. Древен
китайски мит утвърждава, че „ако в продължение на три години вярващите кадят
тамян там на твоя олтар, ти отново ще можеш да се върнеш в тялото си” [Роман,
с.256].

2.2. Душата може да се върне в тялото си, ако то се възстанови


(самостоятелно или чрез други външни фактори) в достатъчно висока степен, за да
изпълнява задоволително своите функции. В качеството на външни фактори могат
да се разглеждат резултантните въздействия на лекарски екипи, доброжелатели,
геологични или космически процеси, както и целенасоченото или нецеленасочено
въздействие на неидентифицирани обекти. Например в отговор на хуманни мисли
за обекта: „Щом като искаш нещо заради другите и мислиш за другите... Ще
живееш...” [Муди, с.91].

2.3. Името на покойника, произнесено или помислено, извиква душата


му. „Душа и име, според поверията на ханти и манси са тясно свързани един с друг.
Освен това, някои от обредите свидетелстват за това, за да наречеш човека по име –
това е същото, да се обърнеш към неговата душа” [Соколова, с.49]. „Един
например ми разказа как се носел по тъмна равнина. Усетил, че наближава края на
тунела, но точно в тоя момент някой зад него извикал името му. И той бил
издърпан обратно през същото пространство” [Муди, с.70].
„При обските угари... се прилага забрана да се нарича собственото име на
покойния, което понякога се разпространява и на неговите едноименници, които за
известно време преставали да ги наричат по име и ги наричали някак по друг
начин” [Новик, с.177].

2.4. Върху динамиката на индивидуалното развитие на човешка душа


може да се окаже влияние косвено чрез преразказ на предисторията й като
процес или като структура.
„Важното е Лама да се извика навреме, за да може да предотврати
излизането на съзнанието от тялото, тъй като няма полза от даването на Пхова след
това” [Лодьо, с.22]. По аналогичен начин от свещеник се дава последно причастие
на умиращия, съгласно християнските ритуали. Тази процедура има успокояващ
ефект, който е необходим, за да може душата на покойника да се насочи към
небитие при оптимални условия за прехода си към него.
За целта Ламата „... си представя, че мъртвото тяло е тялото на неговия идам
или божество. После изпада в дълбока медитация и започва да дава инструкции на
мъртвия за Бардо1 на Процеса на Смъртта. След това Ламата чрез средствата на
Пхова ще се опита да пробуди и да насочи съзнанието към освобождение. В този
момент съзнанието на човек е много пъти по-проницателно и интелигентно,
отколкото по време на живота му” [Лодьо, с.35,36]. Ако Ламата не успее да навлезе
в състояние на дълбока медитация, наречена „състояние на пустота”, тогава с цел
да помогне на умиращия „да прочисти негативната карма” той му рецитира
спокойно „Сутрата на Тридесет и петте Буди”, а след това и различни мантри”
[Лодьо, с.40].
„Някои заклинания започват просто с повторение на това, което се явява
основа на нещо (някой дух или явление), т.е. фрагменти на някакъв мит” [Новик,
с.77]. Повторението на предисторията или на базовите й структури, от които е
изградена конкретна система е предпоставка за идентифициране на системата,

1
„В тибетския език думата Бардо означава „междинно състояние” [Лодьо Л., с.22]
която е резултат от тази предистория или от структурирането на изграждащите я
подсистеми.
2.5. Интелектуалните обекти от небитие, които са негативно
настроени към душа, навлизаща в техния свят, могат да възпрепятстват
естествения процес на нейното развитие.
Съществуват сведения за различни степени на негативно отношение към
души, навлизащи в различни нива на небитие [Монро, с.125,143,144, 148]. „Бихме
се, както ми се стори, в продължение на часове. Постепенно започнах да разбирам,
че ще загубя. ...Заработва същият защитен механизъм, който би задействал, ако
животно ви нападне в джунглата посред нощ. Биете се отчаяно, без да
разсъждавате в момента как, защо и срещу кого водите тази битка. ... Защитата е
автоматична, инстинктивна, без никаква друга мисъл, освен спасението...” [там,
с.148,149,150].
Следователно душата на човека притежава инстинкт за самосъхранение.
Този инстинкт е формиран в резултат на устойчиво повтарящи се в миналото атаки
към компонентите на космическата душа на човека в небитие, т.е. небитието е
конфликтно място, което влияе съществено върху индивидуалното развитие на
човешката душа.
Според предания от Нова Гвинея героите преминават в „другия свят” в
сънно състояние. „Условията за завръщане – въздържане от близки контакти с
духове” [Путилов, с.248].
2.6. „...Физическият елементал може понякога да възвърне властта си над
етерното тяло, ако това се намери за желателно от душата, ако смъртта не е част от
вътрешния план или ако физическият елементал е толкова силен, че може да
удължи процеса на умиране. Този елементален живот понякога ще се бори в
продължение на дни и седмици. Когато обаче смъртта е неизбежна, тази пауза е
изключително кратка, понякога траеща само секунди. Физическият елементал е
загубил влиянието си и етерното тяло очаква окончателно „дръпване” от страна на
душата, действаща според закона на Привличането” [Бейли, с.232].
3. Фактори стимулиращи разграждането на човешка душа.
3.1. Преходът от душа към дух в небитие протича стремително за едни
души, неравномерно за други, а за трети е свързано с периодично връщане към
предишен етап на развитие.
Известно е, че стремителното доближаване към желаното ниво е свързано с
финален затихващ колебателен процес около него. За този начин на придвижване
Ролан разказва, че „с мъка се насочваме към по-горни течения, които не винаги
успяваме да достигнем и падаме обратно”. Едни души се издигат и слизат с
неравномерни движения и се повдигат напред с мъчителни усилия”, а „някои души
бързо се засилват и изкачват право нагоре” [Приор, с.153].
Теоретично Аристотел достига до извода, че „... душата не е едновременно
движещото и движеното, а самодвиженото” [Аристотел, с.45]. Следователно
стръмността на доближаване на душата на човека до определено ниво на
организация на небитие е резултат преди всичко от вътрешната настройка на
душата.

3.2. Най-необвързаните с битието отиват най-далеч в духовно


измерение след напускане на вещественото тяло на човека. Такива са духовните
лица; учените, работещи с абстрактни сфери на познанието; престъпници,
изпитващи неприкрита омраза към заобикалящите ги хора от битие. По аналогичен
начин битието контактува с небитие чрез излизане извън крайните позиции на
скалите за изменение на управляващите параметри на системи от битие.
3.3. Счита се, че психическото равновесие на индивида е предпоставка
за адресиране на душата му към предпочитаното от човека божество.
За установяване на равновесие (хомеостаза) се използва молитва.
„Молитвата е процес на чистене” [Дънов, с.19] на душата на човека от текущи
смущаващи я въздействия в процеса на възстановяване на хомеостазиса на
индивида. Мисловното обединяване на индивида с някаква по-висша система е
предпоставка за отключване на резервните механизми на организма на субекта. На
същия принцип обединяването на системи в по-обща система (атомна, молекулна,
клетъчна, организмова, социална или друга) повишава устойчивостта им срещу
външни смущаващи ги въздействия. Мисловната представа за небитие е програма
за присъединяване на душата на човека към структура от по-първично ниво на
организация. Тази структура е значително по-устойчива към въздействието на
преходните процеси в небитие, отколкото самостоятелното развитие на душата в
небитие.
3.4. От насочеността на последната мисъл на живия човек зависи
скоростта на разграждане на душата му.
Ако мисълта „е устремена с необходимата енергия към по-високите сфери,
голяма е вероятността да се отзовем изведнъж в тия сфери, пресичайки
стремително мрачните области, населени от низши същности” [Райнов, с.168].
Шанкара препоръчва: „В момента на смъртта трябва да овладеете духа си и
да го поддържате здраво установен в сърцето. Посредством този канал, който отива
нагоре и с помощта на слънцето се постига безсмъртието” [Брюн, с.144].
„След като си тръгне от този свят, човек става такъв, какъвто е искал да бъде
[т. е. какъвто се е мислил в медитация]” – Чхандога упанишада [Ачаря, с.47].
Будизмът утвърждава, че ако човек умре в състояние на нирвана, той ще се
освободи от прераждане [Уйлкинс, с.139].
Тибетски литературни източници твърдят, че „е достатъчно да се разбере, че
всички чудовища, които виждаме” в момента на смъртта „са само проекции на
нашия ум. ...Ако успеете в това, то каквото и да сте вършили, дори и най-долните
престъпления, няма да се преродите! Ще се изплъзнете от вашата карма” [Брюн, с.
144].
За целта Кришна – теорията препоръчва доминантно мислене, насочено към
Кришна, за да може то автоматично да се реализира по време на умирането на
човека и да насочи душата му по най-стръмната (пряката) траектория към това
божество, т.е. към първичните еволюционни нива на организация на средата.
В Бхагават-гита 8.10 пише: „Този, който по време на смъртта установи
жизнения си дъх между веждите и чрез силата на йога с неотклонен ум се ангажира
в помнене на Върховния Господ, в пълна преданост, със сигурност ще достигне
Бога, Върховната Личност” [Бхактиведанта, с.375]. В Бхагават-гита 12.8 е
записано: „Просто съсредоточи ума си върху Мен, Бога, Върховната Личност, и
използвай целия си разум за Мен. По този начин несъмнено ти ще живееш винаги с
Мен” [там, с.546]. По-общо казано: „Човек ще постигне това състояние на
съществуване, за което мисли, когато напусне тялото си”, както утвърждава
Бхактиведанта. „Който познава Брахман, се превръща в Брахман” [Ачаря, с.746]. В
Чхандогя-упанишада е записано, че „стремящият се, който има такова видение (че
той е Брахман) и няма съмнение, постига Брахман” [там, с.602].
Подобно на последната мисъл преди сън, формираща доминантния
мисловен процес по време на сън и последната мисъл преди смъртта формира
устойчивата тенденция на индивидуалното развитие на душата на човека след
смъртта му. „...Чрез силата на съзнателността...” човек „...ще види, че целта да
придобие съзнателност в живота е да остане съзнателен през смъртта” [Колин,
с.106].
3.5. Външни целенасочени експлоататори на човешката душа.
Шрьодингер разглежда храненето като процес на поддържане на определена
степен на подреденост в организма за сметка на околната среда [Бушев, с.239].
Смъртта на организма предоставя възможност на подсистемите му да проявят по-
висока степен на свобода за самосъхранението си. Разграждането на душата е
предпоставка за възникване на по-висока степен на свобода на изграждащите я
подсистеми – душите, които изграждат индивидуалната и космическата душа на
човека.
Тези души могат да се реализират на нива от небитие, на които: нормално
съществуват същества, канещи при себе си душите на живи хора по време на
тяхното обичайно ежедневие [Димитрова, с.52,60] или при условия на екстремални
ситуации, като например в условията на сражение [Брюн, с.62], което моделират по
подобие на земна битка.
Някои източници твърдят, че „материята понякога изтича на струи от цялото
тяло, извличана от силното всмукване на духовете.” [Ледбитър, с.103]. Други
източници утвърждават, че за да се трансформират от твърдо в друго състояние на
извънземните пилоти на НЛО им е необходима енергия, произвеждана от хора...
[Димитрова, с.89].
Разграждането на една система е предпоставка тя да бъде асимилирана от
друга система. Например разлагащият се тор или биологични отпадъци подхранват
растенията; оплодителната способност на кочове и бици за разплод се усилва чрез
инжектирането им с препарата, които са изолирани от човешки ембриони [Правени
са..., с.1]. Следователно, на принципа на приемствеността в процесите в средата,
душата на човека също би могла да бъде обект на консумация от по-първични
структури.
Формализация
На базата на теория на установката [Ламбаджиев (1), с.94] може да запишем
за душата на човека:
d d
(1)
d
Z = Z. Z ,
∧ ∨
където d
Z - установка (Z) на душата (d) на човека,
Z , Z - вътрешна ( ∧) и външна ( ∨) установка ( Z ) на душата ( d ) на
d d
∧ ∨
човека
Ξ
Z =Π Zξ
d d
(2) ,

ξ =1 ∧
Е
Z=Π Zξ
d d
(3)

ξ =1 ∨
d
където Zξ - вътрешна ( ∧) установка ( Z ) на душата ( d ) на човека в зависимост

от фактори ξ, които притежават индекси от 1 до Ξ ,


d
Z ξ - външна ( ∨) установка ( Z ) на душата ( d ) на човека в зависимост от

фактори ξ, които притежават индекси от 1 до Е.

(4)
d
〈1 Z 〈 e ,

d
(5) 1〈 Z 〈 e ,


d
(6) 1〈 Z 〈 e ,


d
(7) 1〈 Z ξ 〈 e ,


d
(8) 1〈 Z ξ 〈 e ,


където е = 2,72.
Нарастването на стойността на установката повишава принадлежащата й
ентропия. Ентропията нараства в посока на индивидуалното развитие на душата на
човека. Следователно факторите, които стимулират разграждането на душата на
човека са насочени към повишаване на ентропията й и съответно на установката й.
От (1) ... (8) следва, че значителното увеличаване на стойността на
установката по отношение на кой да е от управляващите я параметри съществено
увеличава стойността на цялостната й установка. Следователно грубото
управление на установката на душата е целесъобразно да се осъществи по
отношение на онези управляващи я параметри, които най-бързо променят
установката й, а финото управление на установката на душата може да се
осъществи чрез управляващи параметри, които относително бавно я
променят.
Известно е, че спортистите могат да преодолеят криза в организма си и да
продължат да се състезават обновени. Тези процеси могат да се разглеждат като
преход последователно от вариабилната към неутралната установка на организма,
когато се изчерпят ресурсите на вариабилната установка, да разреши конкретен
жизнено важен проблем за субекта. Ако се изчерпи ресурса на вариабилната и на
неутралната установка, то се извършва преход към фиксираната установка на
субекта. Йогите могат да преодолеят още една бариера в организма си.
Когато се изчерпят ресурсите и на трите нива (вариабилно, неутрално и
фиксирано) на стабилизация, организмът се разпада като система. Рязкото
настъпване на пълно изтощение и рухване на съпротивителните сили на организма
може да се разглежда като признак, че консумирането на ресурси последователно
от неутралната и от фиксираната установки се осъществява посредством
управляващи параметри, които грубо или скокообразно променят установката на
човека, а съответно и установката на душата му.
Всяка промяна в настройката на организма се изживява психически. По
необходимост факторите, на които се подчиняват разглежданите процеси в
установката на човека са нейни вътрешно присъщи. На тази основа символично
може да се посочи посоката на пренасяне на енергийно-информационни ресурси от
и към установката на душата на човека (фиг. 1).

d
Z f (ξ ) d
Z o (ξ ) d
ZV ( ξ , ε ) O
ZV (ξ.ε )

фиг. 1 Схема на енергийно-информационен транспорт в и извън


установката на душата на човека:
d
Z f (ξ ) - фиксирана (f) установка (Z) на душата (d) на човека по отношение
на вътрешно обусловени за нея фактори (ξ) ,
d
Z o (ξ ) - неутрална ( o ) установка (Z) на душата ( d ) на човека по
отношение на вътрешно обусловени за нея фактори (ξ) ,
d
ZV (ξ, ε ) - вариабилна (V ) установка (Z) на душата ( d ) на човека по
отношение на вътрешно обусловени (ξ) и външно обусловени (ε ) фактори,
O
ZV ( ε ) - вариабилна (V ) установка (Z) на обекти ( o ) от външната среда на
душата на човека по отношение на външни за душата фактори (ε ) ,
посока на изчерпване на енергийно-информационните ресурси на
установката на душата на човека,
посока на зареждане на енергийно-информационните ресурси на
установката на душата на човека.
От фиг.1 следва, че разграждането на структурата на душата на човека в
процеса на индивидуалното й развитие е защитен механизъм срещу ликвидирането
й, така както всяка известна ни веществена структура постепенно се разгражда след
като ентропията й нарасне до своя предел.

Основни изводи
1. Идентифицирани са (по литературни сведения) пет основни
вътрешни фактори, които задържат разграждането на човешката душа. Те са
свързани с предисторията на индивидуалната душа на човека и с неговите
предпочитания. Най-важни са факторите, които са свързани с текущото
развитие на душата на човека, съвместно с вещественото тяло на човека и
страхът от прехода й към друго ниво в небитие.
2. Идентифицирани са (по литературни сведения) шест основни външни
фактори, които задържат разграждането на човешката душа. Те са свързани с
привързаността на хора към починалия човек, с възстановяване на тялото на
този човек, с управление на душата на покойника чрез неговото име или чрез
проследяване на неговата предистория, както и чрез въздействие на
физическият елементал или на враждебни духове от небитие върху душата на
човека. Най-важни за задържане на разграждането на душата са факторите,
които са свързани с възстановяване на тялото на човека и привързаността на
хората към починалия.
3. Идентифицирани са (по литературни сведения) пет основни фактори,
които стимулират разграждането на човешката душа. Те са свързани с
вътрешната настройка на душата на човека, с приоритетната й духовна
свързаност с конкретно божество, с психическото равновесие, с ролята на
системи, които експлоатират душата на човека и с насочеността на
последната мисъл на човека преди смъртта му. Най-важна е насочеността на
последната мисъл на човека преди настъпването на смъртта му.
4. От изводи 1, 2 и 3 следва, че основните фактори, които задържат
разграждането на душата на човека са двойно повече, в сравнение с
факторите, които стимулират този процес.
5. От изводи 1, 2 и 3 следва, че определящ фактор за разграждането на
душата на човека е насочеността на последната мисъл на умиращия човек.
6. От изводи 4 и 5 следва, че определящи за развитието на душата на
човека са субективните му фактори.
7. Грубото, но най-бързо управление на душата на човека може да се
осъществи чрез тези управляващи параметри на установката на душата на
човека, които я изменят най-бързо. Финото управление на душата на човека
може да се осъществи чрез тези управляващи параметри на установката й,
които я изменят относително бавно.

Литература
1. Аристотел, За душата, С., 1979.
2. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна с коментарите на Ш. Ачаря,
Евразия – Абагар, С., 1992.
3. Бейли А. А. Посланията на тибетеца, ч.2, Гуторанов, Ловеч, 1996.
4. Библия.
5. Брюн Ф. Мъртвите ни говорят, Гуторанов & Sherry, С., 1991.
6. Бушев М. Синергетика – хаос, ред, самоорганизация, Унив. Изд. „Св.
Кл. Охридски”, С., 1992.
7. Бхактиведанта А. Ч. Бхагават – гита такава, каквато е, Бхактиведанта
Бук Тръст, 1990.
8. Георгиева И. Българска народна митология, Наука и изкуство, С., 1993.
9. Димитрова П. Свръхестественото, Феномен, С. , 1992.
10. Дънов П. Закони на доброто, Хелиополис, С., 1993.
11. Колин Р. Теория на вечия живот, Екслибрис, С.,(1991-1997).
12. Ламбаджиев Г. (1) Установката – обща концепция и формализация,
Изследовател, т. 1, 2001.
13. Ламбаджиев Г. (2) Психическият вихър, Изследовател, № 6, 2009.
14. Ледбитър Ч. Тайната доктрина, Живот след живота, Библиотека „5Ф”, №
4, С., 1992.
15. Лодьо Л. Бардо. Пътят на смъртта и прераждането, Коментар върху
тибетската книга на мъртвите, Шамбала, С., 1993.
16. Монро Р. Пътуване извън тялото, Гуторанов и син, Ловеч, 1992.
17. Муди Р. Живот след живота, Интерпринт, С., 1991.
18. Мургов И. Хора и явления, за които малко знаем, Земиздат, С., 1992.
19. Новик Е. С. Обряд и фолклор в сибирском шаманизме (Опыть
сопоставления структур), Наука, 1984.
20. Обин Л. С. Нов поглед към смъртта, Гуторанов и син, Ловеч, 1996.
21. Правени са опити с човешки ембриони във Варна. Целта била
добавяне на биостимулатори за импотентни бици, в. Демокрация, № 25, 1993.
22. Приор Ж. Аурата и безсмъртното тяло, Гуторанов и син, С., 1992.
23. Путилов Б. М. Мир - обряд - песня Новой Гвиней, Наука, М., 1980.
24. Райнов Б. Тайното учение, Петекс – Petex, 1991.
25. Роман Й. Митове, Наука и изкуство, С., 1975.
26. Соколова З. П. Наследственные, или предковые, имена у обских угаров
и связанные с ним обычаи, Советская этнография, 1975, № 5.
27. Тухолка С. Окултна енциклопедия, редакция „6 плюс”, 1991.
28. Уйлкинс У. Д. Митология на древна Индия; Аргес, Клуб-90, С., 1993.
29. Юрин В. К. В поисках души, СВ-96, Екатеринбург, 2001.
Душа, тяло на човек и колебателни
процеси
проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

Емоцията пренася филогенетичната цикличност в развитието


на структурата на душата на човека към хомеостазна цикличност на
поведението на тялото му в битие.
Ключови думи: душа, тяло, човек, емоция, филогенеза,
цикличност, поведение.

Въведение
Целта на статията е да представи емоцията като носител на колебателни
процеси от предисторията на душата на човека към поведението му, модулирайки
го по време на индивидуалното му развитие в битие.

Филогенеза
„Според д-р Емде...
1. Както показва опитът, Дарвиновият принцип не е приложим при
възникването на нови, по-висши схеми; може да се вземе под внимание единствено
при създаването на разновидности и подразделения на един и същи вид.
2. Изчисленията на вероятностите говорят с астрономически числа срещу
чисто случайното възникване на гигантски молекули, които били в състояние да
създават свои собствени копия.
3. При възникването например на нови органи според теорията на Дарвин са
необходими по-големи скокове в развитието. Такива обаче досега не са били
наблюдавани никъде в природата.
4. Много примитивни видове съществуват непроменени от милиони години
непрекъсната борба за оцеляване.
5. Дарвинизмът не дава убедителни обяснения за възникването на качества,
които не носят предимства, например красотата на цветята, пеперудите, рибите,
птиците” [Пасин, с.149].
Липсата на връзка между Дарвинизмът и еволюцията в природата може да
се обясни с влиянието на еволюцията на предисторията (небитие) върху историята
(битие). Значително по-широкият диапазон на изменение на управляващите
параметри в небитие, в сравнение с този в битие, е предпоставка да се разглежда
битие като среда, в която диапазоните на проявление на управляващите параметри
са скъсени дискретно (накъсано) по отношение на техния оригинал в небитие. Тази
дискретизация е най-силно изразена в областта на филогенеза на процесите и в по-
малка степен в областта на тяхната онтогенеза.
Установено е, че „повечето хора говорят средно със скорост 150 думи в
минута. ...Когато говорят на някого те са способни да мислят четири пъти по-бързо,
отколкото говорят” [Макгий, с.155]. Говоренето е форма на комуникация в битие, а
мисълта е връзка между процесите на търсене на решение в битие и в небитие.
Съответно мисловните процеси и техните проекции в земната душа на човека
протичат повече от четири пъти по-бързо от комуникативните процеси в тялото на
човека. От това следва, че при дискретно (съкратено) повторение на предисторията
на определен процес в система душа-тяло, се налага тялото многократно в по-
висока степен да съкрати моделирания процес, в сравнение с душата, за да се
синхронизират техните процеси при управление на крайния съгласуван между тях
резултат. Ето защо в условията на битие системите (например на душа-тяло на
човек) в значително по-висока степен са изолирани от предисторията си в небитие,
в сравнение с предисторията им в битие (тя е по-кратка и по-необходима за вземане
на текущо решение). При търсене на решение на житейски проблеми в общия
случай прераждането не се взема под внимание.
Ежедневието в общия случай е „сиво”. Рядко възникват празнични
екзотични проблясъци, които са присъщи на процесите в небитие, но те намират
проекции в красотата на цветята, пеперудите, рибите, птиците.
Достигнахме до извода, че фиксираната ентропия на душата на оплодената
яйцеклетка, на зародиша, на детето, на младежа и на възрастния човек се променя
скокообразно при настъпване на качествен скок в индивидуалното си развитие
[Ламбаджиев (1)].
„...Организмът на човека се развива не равномерно, а по своя специфична
времева скала, отговаряща на развитието на реда от числа на Фибоначи. Сороко е
изказал предположение, че такъв характер на развитие е присъщ не само на
организма на човека, но и „на всички самоорганизиращи се системи, в които
обменните процеси и течението на времето имат необратим характер”. [...] Може
да се предположи, че историческият процес на такива формации се развива във
времето в съответствие със законът за ръста „по Фибоначи”, преминавайки от
детството към юношество, младост, зрелост и т. н.” [Васютинский, с.165,166]. В
този смисъл системата душа-тяло също следва да се разглежда като подчиняваща
се на ритъма, представен математически чрез реда на Фибоначи. От тук се налага
извода, че и относително независимите подсистеми: душа и тяло поотделно също
се подчиняват на тази закономерност.

Емоция
„Емоциите са просто рециклирана енергия. Емоциите не произлизат от нас.
Те идват и си отиват в зависимост от ситуациите, предизвикани са от ситуациите,
обстоятелствата, взаимоотношенията и събитията” [Чопра, с.64].
Емоцията може да се разглежда като израз на текущата представа на душата
на човека за нейната степен на свобода да реагира на конкретни смущаващи я
въздействия.
По принцип жените проявяват по-висока степен на емоционалност от
мъжете. Тази особеност може да се съчетае с представата им, че душите на жените
притежават по-голям потенциал от мъжете, а душите на мъжете по-висока степен
на кинетична реализация от душите на жените. На тази основа следва, че женската
чувствителност е външен израз на повишена степен на вътрешен духовен
потенциал, който търси адекватна реализация в битие. „...Докато слушат хората
жените подсъзнателно се съсредоточават колкото върху „начина”, по който е
казано нещо, толкова и върху действително изречените думи” [Макгий, с.41].
В тези случаи съществува редуване на възприемането на информацията „по
форма” с възприемането й „по съдържание”. С други думи циклично се редува
характерният за душата асоциативен стил на възприемане, с характерния за тялото
на човека логически обоснован (аналитичен) метод на информиране. Редуването на
тези стилове на възприемане на информацията създава „стерео” информационен
ефект във възприятието, но същевременно формира различия в информационните
канали на субекта, което се възприема емоционално.
Идентифицирани са следните позитивни емоционални състояния: радост,
сила, свобода, любов, признателност, ентусиазъм, нетърпение, щастие, страст, вяра,
надежда, оптимизъм, задоволство и следните негативни емоционални състояния:
скука, песимизъм, неудовлетвореност, раздразнение, нетърпение, претовареност,
разочарование, съмнение, тревога, обвинение, обезсърчаване, гняв,
отмъстителност, омраза, ярост, завист, несигурност, вина, нищожност, страх,
скръб, депресия, отчаяние, безсилие [Хикс, с.127].
Идентифицирани са 11 фактори за задържане саморазграждането на душата
в процеса на индивидуалното си развитие в небитие и 5 фактори, които стимулират
този процес [Ламбаджиев (2)]. Представената от Е. Хикс и Д. Хикс скала на
негативни състояния на човека включва 24 позиции, а на позитивни състояния – 13
[Хикс, с.127]. Негативните фактори (и негативните емоции) са два пъти
приблизително повече от позитивните фактори (и емоции).
Емоцията на душата на човека е обобщен израз на отклоненията й от
равновесие. Уеднаквените съотношения между скалите на позитивни и негативни
отклонения за душата и за човека (чрез емоционалните му проявления) е израз на
синхронизирането между душата и тялото на човека. Емоцията на човека е
обобщен израз на отклоненията на тялото и на душата му от равновесно състояние,
независимо от вида на причините.
Душата се формира и се развива във филогенетично по-първична среда –
небитие, в сравнение със средата на материалните обекти - битие. В качеството си
на филогенетична характеристика емоцията е проекция на поведението на душата в
онтогенеза на развитието на човека.
Означаването на различни емоционални състояния със собствени названия е
израз на специфичните особености на тези състояния, т.е. изразява дискретното им
разпределение по скалата на тяхното количествено и качествено разпределение.
Сред тях преобладават отрицателните емоционални състояния. Те показват, че в
периода на предисторията си (космическата душа БА) душата на човека се е
структурирала като верига от преодолявани противоречия (трудности на
развитието). Усъвършенстването на космическата душа е продължителен и сложен
процес. Ето защо и емоционалното развитие на душата на човека е продължителен
процес. Емоционалното развитие е израз на стратегическото развитие на душата.
От тактически съображения: „Понякога душата изоставя емоционалното си
развитие в полза на интелектуалното, изчаквайки подходящи условия за
емоционално израстване” [Уилистън, с.112, 113].
Рационалността е потребност в поведението на човека, използвана като
средство за целесъобразно самосъхранение и развитие. Редуването на
рационалност и емоционалност като предпоставка за вземане на решение формира
колебания в резултатите от дейността на човека. Съответно поведението му става в
по-малка степен предвидимо, тъй като не може със сигурност да се определи кой от
тези фактори ще доминира при окончателното вземане на решение. Емоцията
усилва (стимулира) търсенето на решение, а рационалността понижава степента на
проява на емоцията. Тези фактори са взаимосвързани и взаимно допълващи се.
Приоритетът на рационалното и интелектуалното в поведението на тялото
на човека и на душата му, когато те са органично взаимосвързани, може да се
разглежда като израз на еволюционен акт в индивидуалното развитие на душата. В
този период душата съчетава емоционалността си с рационалността на тялото, с
което е свързана. По подобен начин омъжената жена усвоява мъжки качества, а
семейният мъж усвоява женски качества, за да се реализира семейството като
устойчива система.
След завръщането на душата в небитие като дух отново в нея нараства
ролята на емоционалността й. В тази емоционалност някаква степен са модулирани
различни аспекти на рационалността, които са усвоени от симбиозата й с
вещественото тяло на човека. По аналогичен начин жената, която е загубила мъжа
си, е усвоила нещо рационално от него.
В резултат на това не само поведението на система в битие е резултат от
съкратен опит от небитие, но и развитието на система от небитие протича като
дискретно имплантиране на постижения от битие. Това е цикличен
взаимообусловен процес. По аналогичен начин: „Редувайки отпускане и
напрягане, вие ще можете да разберете два основни принципа на мускулната
релаксация. Първо мускулите е необходимо да се напрегнат по своя воля, за да се
установи контрол върху напрегнатостта. [...] Второ мускулите е необходимо да се
отпуснат. Вие можете постепенно движейки се по своето тяло, леко да напрегнете
и отпуснете всички мускули по ред. По такъв начин вие можете да отпуснете
всички части на тялото” [Пэйдж, с.91].
В този хомеостазен акт също се проявява проекцията (пречупеното през
обстоятелствата) повторение на филогенетичните механизми на уравновесяване.
Колебанието около равновесие може да трансформира качествено системата, като я
пренася в ново относително устойчиво състояние: Извънземният Роки споделя, че
за да се телепортира „...разклащам се... и изчезвам!” [Антонова, с.26].
Всяко колебание се възприема емоционално в някаква степен. При отделяне
на душата от тялото на човека промените също се възприемат емоционално:
„...Скачане...скачане...огромна вълна...ужасно боли вътре в мен, но е толкова
прекрасно, изключително красиво...нищо не може да е толкова чудесно като
това...” [Монро, с.177].
Ако се разсъгласуват функциите между душа и тяло възникват полярни
емоционални състояния: „Превърнал се бях в двама души – единият вбесен, с пяна
на устата, а другият спокоен, наблюдаващ” [Кастанеда, с.119].
Последните два примера илюстрират противоречивото възприятие в небитие
и в битие, което душата на човека споделя с тялото му. При конфликти възниква
противоречие между филогенеза (стратегията) и отногенеза (оперативността).
След преживяване близко до смъртта човек става извънредно спокоен
[Басаргина, с.420]. Този факт може да се обясни с текущо удовлетворените
желания на душата на човека за свобода, реализирани при напускане на тялото му
и с текущо намалената способност на тялото му да доминира над тази душа.
Следователно в една или друга степен и в един или в друг аспект всяко
действие в тялото на човека и в душата му притежават емоционално изражение, т.е.
характеризират в обобщен вид тяхното отклонение от равновесие.
Цикличност
„Има различни типове излъчване и с времето се извършва преминаване от
един вид в друг. Общата интензивност на аурата намалява, но не до нула, а до
стационарна величина” [Коротков, с.114].
„Най-силното заземяване, любов към земното и съответно най-високата
духовност се проявява при детето на 14 и 15 годишна възраст. [...] Следващите
ключови периоди са 18, 30, 70 години” [Лазарев, с.337].
Цикличността не протича равномерно в процеса на индивидуално развитие
на човека, което може да се разглежда като резултат от съчетание от няколко
фактори с различна честота на проявление.
Според Рудолф Щайнер: „Човешкият живот се дели на три части: на период,
когато съзрява физическото и етерното тяло; после когато започват да развиват
астралното тяло и Аз-ът; и накрая, когато етерното и физическото тяло започнат да
се променят в обратна посока. Астралното тяло участва във всички процеси между
раждането и смъртта. Благодарение на това обаче, че то се ражда духовно чак
между 12-ата и 16-ата година, а през последния етап от живота е принудено да се
подхранва от силите на етерното и физическото тяло, онова, което постига със
собствените си сили, се развива по-бавно, отколкото ако ги нямаше другите тела –
физическото и етерното. Затова след смъртта, когато те отпаднат, развитието
протича така, че заема приблизително една трета от времето, отредено на живота от
раждането до смъртта” [Коротков, с.58].
„...Историята е съставена от цикли...” [Друо, с.138]. „Нострадамус твърди,
че на всеки 177 години 3 месеца и 11 дни в света се регистрират епидемии, войни,
глад и сериозни катастрофи. [...] Други важни космически пулсации се проявяват
на всеки 186 и 207 години и са свързани с планетите на Слънчевата система. [...]
Нострадамус е оставил послание за всеки от нас – съдбовни са циклите в живота
ни, свързани с 18-ата, 36-ата, 54-ата, 72-ата година. Много важни са събитията
както на нацията, така и за отделния човек, които се случват на 36 години”
[Шифърът..., с.9]. „Силата на земното магнитно поле сега намалява и след 1500
години ще предизвика отново моментна смяна на полюсите” [Дамгов, с.83].
Цикличността е вътрешно присъща характеристика на процеси от всички
рангове: от процесът на търсене на решение, през отражателния процес (циклично
взаимодействие както със себе си под формата на редуващи се релаксация и
мобилизация, така и с обкръжаващата ни среда), индивидуалното развитие на
субекта (от раждането да смъртта му), развитието на вида към който той
принадлежи и така нататък. Циклична е интензивността на взаимодействието
между душа и тяло.
Излизането извън текущите граници на скٰалите за преобразуване на
индивидуално развитие на субект е преход към качествено различни скали на
преобразуване, които са аналози на предисторията на субекта [Ламбаджиев (3)].
Следователно циклично се променя съдържателната страна на скалите на
преобразуване, използвани от душа и тяло в процеса на тяхното взаимодействие.
„Изглежда изпитваме нужда от време на време да напускаме тялото си, за да
се презаредим с енергия, необходима за някои части на нашето същество. [...] Това
е като процес на изчистване, на пречистване” [Друо, с.145]. Цикличните промени в
средата и в организма на човека се възприемат от него емоционално под формата
на стрес. Следователно емоционалната цикличност (емоционалната памет за
събитията) е израз на циклични филогенетични промени в душата на човека.
Основни изводи
1. Филогенетичната цикличност на развитието на душата на човека се
проектира върху индивидуалното му развитие.
2. В съответствие с извод 1 редицата от числа на Фибоначи могат да се
разглеждат като проекции на филогенетичната цикличност на душата на
човека върху индивидуалното развитие на човека.
3. Емоцията е обобщена характеристика на поведението (отклонението
от равновесие) както на душата на човека, така и на човека, разглеждан като
система изградена от душа и тяло.
4. Филогенетичната цикличност на емоцията на душата е модел на
цикличните преодолявания на трудности в процеса на нейното предварително
усъвършенстване (например при структурирането на космическата душа БА).

Литература
1. Антонова Л. Прозорец към космоса, Хемус, С., 1993.
2. Басартина Е. Жизнь за граню жизни, Диамант, Санкт-Петербург, 1997.
3. Васютинский Н. Золотая пропорция, Молодая гвардия, М., 1990.
4. Дамгов В. Където и да копнем, намираме хаос, а не нещо детерминирано,
В: Науката – новите тенденции, съст. Матеев Н., Свят 2001.
5. Друо П. Прераждане и безсмъртие. Методи за пътуване в миналото и в
бъдещето, Изд. Аратрон, С., 1993.
6. Кастанеда К. Дарът на Орела, Петрум Ко, С., 1994.
7. Келедър П. Тибетски тайни на младостта и жизнеността, Жорж Неф, С.,
1993.
8. Коротков К. Светлина след живота, Персей, (С.), 2006.
9. Лазарев С. Н. Диагностика на кармата, т. 1, 2, Гуторанов, Ловеч, 1996
10. Ламбаджиев Г. (1) Ентропия на нова душа, Изследовател, № 7, 2010.
11. Ламбаджиев Г. (2) Класификация на основни фактори, които
управляват разграждането на душата, Изследовател, №7, 2010.
12. Ламбаджиев Г. (3) Скали на установка по ранг, Изследовател, № 7, 2010.
13. Ледбитър Ч. Тайната доктрина, Живот отвъд смъртта, Библиотека „5Ф”,
№ 4, С., 1992.
14. Макгий П. С.У.М.О. в отношенията, ЕРА, С., 2008.
15. Монро Р. Безкрайно пътуване, Гуторанов и син, Враца, 1994.
16. Пасиан Р. Прераждане. Един или няколко живота, ЖАР, С., 1994.
17. Пэйдж Э. Тревога и страх...как преодолевать, „Норинт”, Санкт-
Петербург, 2003.
18. Уилистън Г., Джонсън Д. Стъпки по пясъка на времето; Духовно
израстване чрез познание на минали животи, ЖАР, С. 1999.
19. Хикс Е., Хикс Д. Поискай и ще ти бъде дадено, Сребърното звънче, С.,
(2008).
20. Чопра Д. Спонтанното удовлетворяване на желанията, Бард, С., 2004.
21.Шифърът на Нострадамус и бъдещето на света, в. Мистерии на
цивилизацията, № 4, 2006.
Еволюция на душа и техника
проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

Еволюционните структури на технически средства може да се


разглеждат като проекции на еволюционните структури на
космически души, реализирани в условията на битие.
Ключови думи: душа, космическа душа, еволюция,
еволюционна структура, техника.

Въведение
Целта на статията е да се представят основните признаци за сходство
(подобие) между еволюционните структури на технически средства и
еволюционните структури на душата на човека. Еволюционната структура
представлява последователност от етапи на качествено развитие на система. Тези
етапи при техническите средства могат да се представят като матрица от цикли, в
която съществува приемственост по редове (нива на организация) и по колонки
(фази на развитие).
В най-общ вид еволюционният процес се разглежда като спирала на
развитие на съответна система. Този модел разглежда по-висшето ниво на развитие
(по-висока витка на спиралата), като повторение на предшестващата витка при
други условия на развитието на същата система.

Основни предпоставки за подобие между


еволюционните структури на душа и техника
Тялото на човека е посредник между душата му и техническите средства, с
които той взаимодейства. Еволюционният етап на развитие на техническите
средства зависи от социалния етап на развитие на човека, който оперира с тях. В
триелементната система душа-тяло-машина душата е еволюционно първична
подсистема, която формира тялото на човека по свой образ и подобие, а човекът
„изобретява” машини също по свой образ и подобие. Основните признаци за
еволюционна приемственост по веригата душа-тяло-машина са следните:
• Цикличност на етапите на развитие на душата, тялото и машината.
• Приемственост на структурното развитие на обекта: приемственост
на структурата на душа от предишна душа, на тяло на човека от тяло на негов
родител, на машина от неин прототип.
• Приемственост на функционалното развитие на обекта:
приемственост на машината по отношение на функцията на тялото на човека,
приемственост на функцията на тялото на човека по отношение на функцията на
душата му.
• В частност съществуват признаци за директна връзка между душа и
техническо средство.
Проф. Дан Крейнуърд – ученик на К. Юнг, казва: „Между колата и нейния
собственик се установява психическа връзка. Психичната енергия на човека се
предава на колата” [Тихоплав, с.170].
• Едновременно се ускорява развитието на душата, тялото и
машината.
„...Интервалите между преражданията изобщо като че ли са станали по-къси
и траят приблизително 20 до 30 години, както можем да съдим по многобройните
регресии” [Пасиан, с.135].
Спортните и интелектуалните постижения на човечеството стремително
нарастват от 20 в. към 21 в.
Техническият прогрес се развива ускорително.
• Последните възникнали обекти се развиват по-бързо от техните
предшественици.
Техническият прогрес (еволюцията на техниката) се развива значително по-
бързо от еволюцията (усъвършенстването) на човешкия организъм. Еволюцията на
човешкия организъм протича много по-бързо от еволюцията на душата на човека.
• Конкуренцията стимулира или задържа развитието на елементите
на системата душа-тяло-машина.
Бизнес-конкуренцията стимулира развитието на едни и подтиска развитието
на други фирми и технически средства. Спортната конкуренция поражда рекорди и
травми.
Новите технически средства и технологии изместват и ускоряват
еволюционните си предшественици. Възникването на огнестрелното оръжие
задържа развитието на капаните и те отново повтарят в еволюционното си развитие
първичния етап от своето развитие [Ламбаджиев (1), с.83].
Когато развитието на едно растение е пространствено ограничено над върха
му, възникват клонове при основата му или в разклоненията. Електромагнитните
колебания с висока честота (влияещи върху душата на човека) в процеса на
развитието на техническите средства на човека неизбежно ще повлияят върху
структурата и функцията на човешката душа.
Под действие на интензифицираните социални процеси по протежение на
развитието на човешката цивилизация, се задържа допълнително
саморазграждането на душите на хората чрез стимулиране на управляващите
фактори на душата на човека [Ламбаджиев (2)]. По този начин се ускоряват
допълнително цикличните процеси на прераждане на душите на хората. Както
посочихме, установена е тенденция на скъсяване на периодите на прераждане на
душите на хората [Пасиан, с.135].
На базата на сходството между процесите на развитие на машината и на
душата на човека е възможно да се моделира технически еволюцията на
технически средства като аналог на еволюцията на душата на човека.

Условия за подобие (в първо приближение)


между еволюционните структури на технически
средства и на душа на човек
1. Еволюционното развитие на космическата душа преминава през
микро и макро цикли:
1.1. Микроциклите са периоди на преход на душата на човека от едно
към друго прераждане. Всеки от тези периоди започва с формиране на
индивидуалната душа на човека, продължава като симбиоза на душата с
вещественото тяло на човека до смъртта му, доразвива се като интервал в небитие
между две последователни прераждания и завършва с присъединяване на душата
към следващото веществено тяло на човек или към друго същество.
През този период индивидуалната душа на човека възприема в различна
степен опита на предшестващата я индивидуална душа на човек (или друго
същество), когато и двете души принадлежат към обща космическа душа. През
същия период от време индивидуалната душа на човека усвоява в по-малка степен
опита на други индивидуални души, които също принадлежат към разглежданата
космическа душа. По реда на възникването им тези индивидуални души са
относително близко стоящи предшественици на разглежданата космическа душа.
Тези души принадлежат към общ за тях макроцикъл на еволюционно развитие на
космическата душа.
1.2. Макроциклите са периоди на преход на душата на човека от едно
към друго, по-високо качество. Според сведенията на Блаватска е известен
макроцикъл с продължителност от 3000 години [Блаватска (1), с.116; Блаватска (2),
с.302,304]. Сложната, йерархична система на средата в битие, характеризираща се с
множество нива на организация, изисква множество макроцикли на еволюционно
развитие на душата, от които да усвои еволюционно перспективен опит. Този опит
се усвоява чрез директен контакт на душата на човека с нейни еволюционни
предшественици. На същия принцип всяка предшестваща душа носи преработено в
себе си познание, получено от нейните предшественици. Ето защо в процеса на
своя микроцикъл на развитие всяка душа изпитва влияние не само на
непосредствено свързаната с нея душа от предшестван цикъл на прераждане по
веригата на космическата душа, но и на пряко и косвено свързаните с нея по-
първични души, които са възникнали в предишни макроцикли от развитието на
космическата душа.
2. Еволюционното развитие на космическата душа се стреми към пълна
и всестранна уравновесеност.
2.1. Вътрешната уравновесеност на космическата душа е предпоставка
за оптимално текущо функциониране и развитие.
2.2. Външно обусловената уравновесеност (равновесие по отношение на
средата и обектите в небитие – екологично поведение) на космическата душа е
необходимо условие за устойчивото й присъединяване към структурата на
Абсолютния бог. Съществува сходство между представите на основните религии
на Земята за условията, които е необходимо да изпълни душата на човек, за да се
присъедини към върховния бог на съответната религия. Това е признак за
общовалидност на принципите (или условията) за присъединяване на душа на
човек към структурата (душата) на Абсолютния бог.

Обща характеристика на еволюционната


структура на технически средства
Изследванията ми показаха, че техническите средства еволюират циклично.
Съществуват нива на развитие на всяко техническо средство. Развитието протича
от структури с по-прости към структури с по-сложни вътрешни връзки. Всяко ниво
на развитие се характеризира с общност на фундаментални за него качествени
характеристики. Например система товар-носач започва с носач-човек, преминава
през носач-животно и достига до носач-машина: парна, двигател с вътрешно
горене, електродвигател и други, формиращи отделни нива на организация на тази
система.
Всяко ниво на организация включва множество етапи на развитие. Всеки
етап се характеризира със структура (устройство) на основно (типово) техническо
средство.
Съществува еволюционна приемственост между последователните
етапи от развитието на техническо средство от определено ниво на организация:
всяка иновация е база за следваща иновация.
Съществува паралелна еволюционна приемственост между технически
обекти, чиито структури са от съседни нива на организация, но принадлежат към
еднакви или близки етапи (фази) на развитие от съответното ниво на организация.
Паралелната приемственост се проявява по отношение на общи фактори,
управляващи подобни етапи (фази) от развитието на нивата на организация на вида
техническо средство.
Последователната еволюционна приемственост възниква хронологично във
времето. Паралелната еволюционна приемственост възниква циклично във
времето.
За оценка на еволюционната приемственост използвах съотношението
между количеството паралелни връзки h по отношение на количеството
последователни връзки l на еволюционната структура, т. е. S=h/l. Ако паралелните
връзки се разглеждат като резултат (изход) от развитието на системата, а
последователните връзки се разглеждат като причина (вход) на развитието на тази
система, то отношението S изразява предавателното отношение на процеса на
преобразуване на конкретен вид техническа структура в процеса на нейното
усъвършенстване. На базата на стойностите за S на различни технически обекти
графично се очерта функцията [Ламбаджиев (3)]:
(1) S = A. e-ah. sin(ωh – φo),
където А – амплитуда на затихващия процес на еволюционна приемственост; А ≈
0,6,
а – степен на затихване на процеса; а › 0,
ω – честота на циклично протичане на еволюционния процес; ω ≈ π/4,
φo – начална фаза или фаза на стартиране на еволюционния процес; φo < π/4,
S – степен на еволюционна приемственост; установената (сходящата) стойност на
S е Sy ≈ 0,4.
Установената стойност Sy изразява оптимално съчетание на технически
структури с относително висока степен на сложност (S > Sy) и на технически
структури с относително ниска степен на сложност (S < Sy). Степента на
еволюционна приемственост се стреми към установената си стойност Sy като
колебателен хомеостазен процес. Сходящият затихващият процес на изменение на
S във функция от h е признак на съществуване на регулатор на еволюционна
приемственост.

Еволюционна структура на душата


Според академик Грабовой „Съществува информационен фон,
информационен логически двойник с неявен план (скрит), който определя
реалността на събитията в миналото, настоящето и бъдещето. В настоящето това е
система от кръстосващи се области около автономното тяло. В бъдещето са
информационни структури в хоризонтален план, а в миналото – във вертикален.
При пресичането си те могат да създават определени паралепипедни зони. Могат
да имат деформационни изменения” [Грабовой, с.31]. Аналогична е еволюционната
структура на технически средства. Хоризонталните връзки формират
приемственост от определено ниво на организация, а вертикалните връзки
формират приемственост от сходни, фази на съседни нива на организация на
същото техническо средство.
В процеса на прераждане циклично се променя пола на вещественото тяло
на човека. По този начин се стимулира развитието на душата на човека при други
субективни обстоятелства. Освен това циклично се търси решение на основните
вътрешни противоречия в душата на човека посредством различни житейски
сценарии. Програмата на поведение на душата е извън възприятията й. Желанията
на душата са средство за нейното управление. Те моделират поведението й така, че
то да протече в рамките на допустимите отклонения от оптималния сценарий на
нейното развитие.
Например жизнено важните събития в живота на Линкълн (1860 – 1856 г.) и
Кенеди (1960 - 1956 г.) са дистанцирани точно 100 години едно от друго, т.е.
животът на Линкълн се явява модел за живота на Кенеди. Същото се отнася за 4
жизнено важни събития на Людвиг ІХ (1215 – 1254 г.) и Людвиг ХVІ (1754 – 1793
г.) отдалечени точно на 539 години. 7 жизнено важни събития на Хитлер (1889 –
1945 г.) отстоят течно на 129 години от подобните им при живота на Наполеон
(1760 – 1816 г.– сваляне от власт) [Игнатов, с.102,103].
Програмираните процеси на земния живот определят цикличността на
прераждането на душата на човека. Съответно: етапите (фазите) на началното ниво
на еволюционно развитие на техническо средство предопределят във висока степен
цикличността в следващите нива на организация на същия вид техническо
средство.
„...Развитието на личността на човека става под въздействието на два
кармични информационни потоци – конкретният наследствен от зародиша и
абстрактният индивидуален от минали животи” [Мертони, с.190].
Биологичната наследственост може да се разглежда като резултат от
приемственост, чийто прототип е свързан с предишно прераждане на душата на
човека. Проекцията (образът) на този прототип е свързана с по-късната реализация
(съществуване) на друг човек по веригата на преражданията на конкретна душа. В
частност прототипът може да принадлежи към по-първично социално и/или
структурно (биологично) ниво на организация, в сравнение с проекцията (например
цивилизован човек). Еволюционните структури на технически средства могат да се
типизират в три основни групи: практически независими от външни въздействия -
например: еволюционната структура на транспортно ходово колело [Lambadjiev
(7), с.324-331] носач [Ламбаджиев (4), с.495-501]), частично зависими от външни
въздействия (например: въртящ се пробивен инструмент [Ламбаджиев (5), с.130-
135)] и напълно зависими от външни въздействия - например: капаните в
зависимост от огнестрелните оръжия [Ламбаджиев (6), с.82, 83].
Еволюционните структури на вид технически средства могат да се
разглеждат като проекция (модел) в битие на еволюционните структури на вид
души на хората. Колкото по-задълбочено е разграждането на прераждащата се
душа в небитие и колкото по-дълга е веригата от души, формиращи космическата
душа на човека, толкова по-голяма е степента на независимост на душата на човека
от агресивни спрямо нея души. Когато прераждащата се душа се разгражда
незначително в небитие и космическата душа на човека е с относително къса
структура, то душата на човека е относително неустойчива по отношение на
агресивни спрямо нея души. Частичната неустойчивост на душата на човека на
външни смущаващи я въздействия може да се разглежда като резултат от
незначително разграждане (незначително обновяване) на прераждащата се душа в
небитие при относително дълга верига на космическата душа на човека или от
значително разграждане (значително обновяване) на прераждащата се душа в
небитие при относително къса верига на космическата душа на човека.

Основни изводи
1. В триелементната система душа-тяло на човека – машина
(технически средства) съществува еднопосочност и взаимообвързаност между
развитието на изграждащите я подсистеми.
2. Най-бързо се развива подсистемата машина в системата душа-тяло-
машина. В началото на 21 век развитието на машината определя развитието
на човека, а от неговото развитие зависи еволюцията на душата му.
3.Структурата на еволюционното развитие на определен вид
техническо средство може да се разглежда като проекция в битие на
структурата на еволюционното развитие на вид души, които формират
космическата си душа БА.
4. От извод 3 следва, че еволюционната структура на вид техническо
средство може да се разглежда като модел на еволюционната структура на вид
космическа душа.
5. От извод 4 следва, че еволюционната структура на космическата
душа БА, по аналогия с еволюционната структура на видове технически
средства, е три типа:
А) реализирана практически независимо от външни смущаващи я
въздействия; Б) формирана при условията на частична зависимост от външни
смущаващи я въздействия; В) формирана в резултат на външни управляващи
развитието й въздействия.
6. От извод 5 следва, че еволюционна или целенасочена причина може
да предизвика стратегическо програмиране в генезиса на някои от
космическите души. Тези причини са закодирани в генезиса на структурата на
космическата душа, т.е. те са недостъпни за страничен наблюдател. Ето защо
от негова гледна точка развитието на такъв тип космически души може да се
възприеме погрешно като практически независимо от текущите смущаващи
ги въздействия.
7. Екологичното съчетание на космически души от тип А, Б и В е
средство за оптималното им реагиране на промени в средата от небитие в
интерес на повишаване на степента на устойчивост на тази среда.
8. Еволюционното развитие на космическите души (от тип А, Б, и В)
има характер на затихващ колебателен процес, подобен на този при степента
на еволюционна приемственост S при технически средства.
9. От моделът за степента на еволюционна приемственост S при
технически средства, приложен към еволюционното развитие на космически
души (извод 8) следва, че еволюционното развитие на космическите души има
предистория, тъй като началната фаза на този процес φo > 0.
10. Предисторията на еволюционното развитие на космическите души
(съгласно извод 9) може да се разглежда като резултат от процеси в
пранебитие.
11. От еволюционната приемственост (в частност от биогенетичния
закон на Хекел и Мюлер) следва, че в интервала между два начални момента
на последователни процеси на прераждане индивидуалната душа на човека
повтаря накратко предисторията си, т.е. повтаря адаптирано етапите на
развитие на космическата душа, към която принадлежи от момента на
зараждането си.
12. Колкото повече са микроциклите (преражданията) в рамките на
един макроцикъл (качествено развитие) на космическата душа, толкова
повече са душите, които изграждат космическата душа и съответно по-висока
е степента й на уравновесеност в границите на конкретен макроцикъл на
еволюционното й развитие.
13. Развитието на земната популация на души на човечеството като
относително информационно изолирана популация (като в инкубатор или в
резерват) е предпоставка еволюционната й структура да се развива
пълноценно, т.е. чрез максимално възможните й нива и фази на развитие.
14. От извод 13 следва, че космическите души на душите на хората
притежават много висока (практически максимална) степен на устойчивост за
условията, в които функционира.
15. Водеща е ролята на технически средства, които притежават
относителна пълнота на еволюционната си структура (например система
товар-носач) по отношение на други технически средства, чийто еволюционна
структура притежава непълноти във фазите на развитие (например система с
въртящ се пробивен инструмент) или деформация в еволюционната си
структура (например при капаните). На тази основа във връзка с извод 14
следва, че космическите души на други цивилизации, които са формирани в
условия на значително по-висока степен на информационна отвореност към
интелектуалните системи в битие и в небитие, в сравнение с космическите
души на земната цивилизация, ще се подчинят (адаптират) на космическите
души на нашата цивилизация, ако последните се развият в достатъчно висока
степен без смущаващи ги въздействия.
Литература
1. Блаватска Е. (1) Тайната доктрина, т.1, кн.2, Астрала, В. Търново, 1994.
2. Блаватска Е. (2) Тайната доктрина, т.3, кн.1, Астрала, Хасково, 1995.
3. Грабовой Г. Унифицированная система знаний, М., 2004.
4. Игнатов И. Ясновидството, Гея – Либрис, С., 1994.
5.Ламбаджиев Г. (1) Еволюция на механични автомати с еднократно
действие, Контакт `96, С., 1996.
6. Ламбаджиев Г. (2) Класификация на основни фактори, които управляват
разграждането на душата на човека, Изследовател, № 7, 2010.
7. Ламбаджиев Г. (3) Идентифициране на степента на еволюционна
приемственост на технически обект, Контакт `96, С., 1996.
8. Ламбаджиев Г. (4) Еволюция на структурата на система товар-носач,
Сборник доклади, Осма научна конференция, ВВТУ „Г. Каблешков”, ч. І, С., 1995.
9. Ламбаджиев Г. (5) Еволюция на задвижването на въртящ се около оста
си пробивен инструмент, Сборник доклади, Осма научна конференция, ВВТУ „Т.
Каблешков”, ч. ІІ, С. 1995.
10. Ламбаджиев Г. (6) Еволюция на мeханизми на автомати с еднократно
действие, Контакт `96, С., 1996.
11. Lambadjiev G. (7) Identification of evolutionary stages of the development of
the form of travelling whel of transport vehtcles, Контакт `2000, С., 2000.
12. Мертони Э. Введение в теософию. Тонкие планы, Велигор, М., 1998.
13. Пасиан Р. Прераждане. Един или няколко живота, Изд. ЖАР, С., 1994.
14.Тихоплав В., Тихоплав Т. Времето на Бога: съзнание и живот, НСМ
Медиа, С., 2006.

Система товар-носач и система тяло-душа


проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg
Система товар-носач е модел на система тяло-душа.

Ключови думи: душа, тяло, модел, товар, носач,

Въведение
Целта на статията е да се представят основните връзки между системите
тяло-душа и товар-носач.

Признаци
Известно е, че човекът, т.е. система душа-веществено тяло, е средство за
развитие на технически средства. Установихме е, че развитието на технически
средства се подчинява на определена цикличност, съставена от микро- и
макроцикли на периодично развитие. Прераждането на душата на човека също
включва микро- и макроцикли. Душата на човека направлява развитието му.
Човекът се явява препредавател на еволюционната цикличност на своята душа към
еволюционна цикличност на техническите средства, с които оперира. По този
начин каскадно се пренася щафетата на еволюционното развитие от небитие към
битие. Човекът се проявява като междинен носител на развитието и поради тази
функция е хибрид между веществено тяло (представител на битие) и душа
(представител на небитие). Човекът има структуроопределяща функция за
множества видове растения и животни, които съществуват на земята.
Подобна функция притежава системата товар-носач сред техническите
системи [Ламбаджиев (2), с. 496...501]. Вещественото тяло на човека се проявява
като товар, а душата на човека, в качеството й на по-енергитична подсистема, се
проявява като носач. Носачът в началото на развитието на система товар-носач е
бил човек, а след това животно. Те притежават душа. Душата на човека в тази
система постепенно се е заменила с душата на животно, т.е. с по-първична духовна
структура. Отдалечаването на душата (по йерархична принадлежност) от товара се
проявява в третия етап, когато се появява машината (вятърна, водна, парна и т.н.),
т.е. когато енергията на душата се заменя ат енергия, която е присъща на
структурата на материята.
Цикличното повишаване на енергитичността на носача от човешка и
животинска тяга към парна машина, двигател с вътрешно горене, електродвигател
и т.н. има за аналог цикличното доближаване на енергитичността на преродената
душа към все по-дълбоки еволюционни нива на небитие. По-първичните нива на
организация в небитие притежават по-висока енергийна плътност на средата.
Достигането до енергитично по-плътни среди е признак, че душата притежава
компоненти от тях в своята структура. Връщайки се за ново прераждане, тези
компоненти й придават повишена енергитичност и устойчивост.
Връзката между вещественото тяло на човека и душата му, т.е. астралният
шнур, притежава своя еволюционен аналог – механичната връзка между товар и
носач. В началото тя е била представена от гъвкави връзки, ленти и ремъци. При
животинската тяга тези връзки постепенно се втвърдяват като тегличи, които се
превръщат в стоманени греди при тежките машини.
Съществува съответствие между структурите на системите товар-носач и
на душа тяло (табл.1).
Пътувайки в небитие, душата на човека се чувства “невероятно” жизнена,
в сравнение с пребиваването на човек в земни условия [Браун, с.20]. Това е
признак, че енергитичността на душата е в значително по-висока степен изразена, в
сравнение с енергитичността на тялото на човека. Съответно развитието на душата
управлява развитието на тялото на човека.
Табл.1.
Аналогия между системи товар-насач и тяло-душа

№ Товар-носач Тяло - душа


1 Един товар – Вещественото тяло на човека – индивидуалната душа на
един носач същия човек
2 Множество Една автономна душа в небитие може да се раздели на
товари – няколко части, всяка от които се преражда в едновременно
един носач живеещи на земята хора в различни области на планетата
3 Товарът има за аналог вещественото тяло на човека;
Един товар – носачите имат за аналози душите, с които е свързано това
много носачи тяло: земна душа СА, енергизиращи души ТА,
възпроизвеждащи души МА, индивидуална душа КА,
космическа душа БА
4 Много товари Телата на хората се управляват от собствените им души: и се
– манипулират от душите, с които комуникират
много носачи

Следствия
• Връзката между душа и тяло в процеса на преражданията на душата става
все по-здрава, тъй като нейния аналог (връзката между товар и насач) в процеса на
еволюцията си става все по-здрава и по-сложна по структура. Постепенно тя
придобива характер на канал за енергия за технологични нужди (механична връзка,
електропровод, топлопровод и други) на товара (ремарке, вагони) и на канал за
информация (комуникация с товара: ремарке, вагони). Следователно структурата
на астралния шнур в процеса на развитието му се усложнява в посока на
включване на енергийни и информационни канали в него.
• В процеса на еволюцията на система товар-носач нараства дистанцията
между товара или носача. Съответно в процеса на индивидуалното си развитие
душата все по-дълбоко прониква в небитие: текущо (като астрално пътешествие) и
циклично (през периода между две последователни прераждания). Всяка следващо
прераждане на разглежданата душа свързва все по-отдалечени в еволюционно
отношение нива на организация от небитие със структурата на човешкото тяло.
• Системата товар-носач еволюира на етапи, включващи цикли, подцикли,
стадии и фази. Логично е да се предположи, че и системата веществено тяло на
човека – душа на човека също еволюира, преминавайки през подобни етапи.
Установихме, че е практически непрекъсната структурата на еволюиране на
система товар-носач по отношение на последователност и приемственост между
съседни еволюционни етапи. Поради тази причина система товар-насач има
характер на структуроопределяща за множество технически структури, т.е. те се
адаптират към етапите на нейното развитие.
• В еволюционен аспект потокът на енергия косвено може да се моделира
чрез развитието на система товар-носач, анализирана от автора. Формализацията на
този процес на ентропийна основа се явява следствие от други изводи на автора,
свързани с енергетиката на душата на човека [Ламбаджиев (1), (2)].
На тази основа може да се заключи, че в небитие към еволюционните
етапи на душата на човека се приспособяват множества автономни
небитиейни системи. В тази посока е и тезата на Елена Блаватска, че “Душата,
която управлява всичко, което се движи по какъвто и да е начин, управлява също
така и небесата” [Блаватска, с.375].

Основни изводи

1. В процеса на индивидуалното развитие (поредица от прераждания)


на душата на човека се усъвършенства връзката й с вещественото тяло на
човека (астралният шнур): тя става все по-здрава, все по-сложна и по-
протяжна.
2. Към еволюционните етапи на душата на човека се приспособяват
множества автономни небитиейни системи.
3. От [Ламбаджиев (3)...(6)] следва, че в общия случай каналите за
акумулиране на енергия от душата и каналите за излъчване на енергия от нея
се различават. Тези канали се различават в зависимост от особеностите на
обектите от битие и от небитие, с които е свързана душата на човека.
4. Система товар-носач е информационен модел на система тяло-
душа. На тази основа историята на система товар-насач е средство за
предвиждане взаимодействията между тяло и душа.

Литература
1. Браун С., Харисън Л. Посещения от другата страна, Хермес, Пловдив,
2007.
2. Блаватска Е. Разбулената Изида, т.2, кн.1, Астрала, В.Търново, 1995.
3. Ламбаджиев (1) Модель установки материальной системы, В:
Методология математического моделирования, БАН, С., 1990.
4. Ламбаджиев (2) Еволюция на структурата на система товар-носач, Сборник
доклади, Осма научна конференция на ВВТУ “Т.Каблешков”, ч.1 С., 1995.