Os PUP G Drianovo Iasenovo

ДОКЛАД ЗА
ОЦЕНКА НА СЪВМЕСТИМОСТТА
НА
„ПУП – ПЗ на имоти № 000252, 000253, 000334, 000155 И 000190 в
землището на с. Ясеново, Община Казанлък и ПУП-ПЗ на имоти с
№ 010001, 010002, 010003, 010004, 010005, 010006, 010007, 010008,
010009, 000047 и 000218 в землището на с. Голямо Дряново,
Община Казанлък – за изграждане на фотоволтаичен парк за
производство на електроенергия от ВЕИ”
с предмета и целите на опазване на защитена зона
„Язовир Копринка” с код BG 0000261
Възложител: „БИ СИ АЙ ХОЛДИНГ” ЕООД
СОФИЯ
НОЕМВРИ, 2010 г.
ДОКЛАД ЗА ОЦЕНКА НА СЪВМЕСТИМОСТТА НА
„ПУП – ПЗ на имоти № 000252, 000253, 000334, 000155 И 000190 в землището на с. Ясеново, Община Казанлък и ПУП-ПЗ
на имоти с № 010001, 010002, 010003, 010004, 010005, 010006, 010007, 010008, 010009, 000047 и 000218 в землището на с.
Голямо Дряново, Община Казанлък – за изграждане на фотоволтаичен парк за производство на електроенергия от ВЕИ”
с предмета и целите на опазване на защитена зона „Язовир Копринка” с код BG 0000261
Съдържание
УВОДНА ЧАСТ................................................................................................................................................... 4
1.1. АНОТАЦИЯ НА ПУП-ПЗ.......................................................................................................................................... 6
1.1. АНОТАЦИЯ НА ПУП-ПЗ.......................................................................................................................................... 6
i. Основания за изготвяне на плана..................................................................................................................6
i. Основания за изготвяне на плана..................................................................................................................6
ii. . Местоположение и териториален обхват на плана.............................................................................6
ii. . Местоположение и териториален обхват на плана.............................................................................6
iii. . Основни цели на плана...............................................................................................................................10
iii. . Основни цели на плана...............................................................................................................................10
iv. Предвиждани технологии и дейности .....................................................................................................10
iv. Предвиждани технологии и дейности .....................................................................................................10
1.4.1. Технологични характеристики на Фотоволтаичния парк ..............................................................10
1.4.1. Технологични характеристики на Фотоволтаичния парк ..............................................................10
1.4.2. Предвидени дейности по време на строителството .....................................................................16
1.4.2. Предвидени дейности по време на строителството .....................................................................16
1.4.3. Предвидени дейности по време на експлоатацията ......................................................................20
1.4.3. Предвидени дейности по време на експлоатацията ......................................................................20
1.4.4. Техническа инфраструктура................................................................................................................21
1.4.4. Техническа инфраструктура................................................................................................................21
1.4.5. Закриване и рекултивация ..................................................................................................................22
1.4.5. Закриване и рекултивация ..................................................................................................................22
1.2. ОПИСАНИЕ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДРУГИ ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ/ИНВЕСТИЦИОННИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, СЪЩЕСТВУВАЩИ И/ИЛИ В ПРОЦЕС
НА РАЗРАБОТВАНЕ ИЛИ ОДОБРЯВАНЕ, КОИТО В СЪЧЕТАНИЕ С ОЦЕНЯВАНИЯ ПЛАН МОГАТ ДА ОКАЖАТ НЕБЛАГОПРИЯТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ
ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА......................................................................................................................................................... 22
1.2. ОПИСАНИЕ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДРУГИ ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ/ИНВЕСТИЦИОННИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, СЪЩЕСТВУВАЩИ И/ИЛИ В ПРОЦЕС
НА РАЗРАБОТВАНЕ ИЛИ ОДОБРЯВАНЕ, КОИТО В СЪЧЕТАНИЕ С ОЦЕНЯВАНИЯ ПЛАН МОГАТ ДА ОКАЖАТ НЕБЛАГОПРИЯТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ
ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА......................................................................................................................................................... 22
1.3. ОПИСАНИЕ НА ПЛАНА, КОЙТО САМОСТОЯТЕЛНО ИЛИ В КОМБИНАЦИЯ С ДРУГИ ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ/ИНВЕСТИЦИОННИ
ПРЕДЛОЖЕНИЯ БИХА МОГЛИ ДА ОКАЖАТ ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА ИЛИ НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ................................. 25
1.3. ОПИСАНИЕ НА ПЛАНА, КОЙТО САМОСТОЯТЕЛНО ИЛИ В КОМБИНАЦИЯ С ДРУГИ ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ/ИНВЕСТИЦИОННИ
ПРЕДЛОЖЕНИЯ БИХА МОГЛИ ДА ОКАЖАТ ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА ИЛИ НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ................................. 25
1.4. ОПИСАНИЕ НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА, МЕСТООБИТАНИЯТА, ПОПУЛАЦИИТЕ И МЕСТООБИТАНИЯТА НА ВИДОВЕТЕ И ЦЕЛИТЕ НА УПРАВЛЕНИЕ НА
НАЦИОНАЛНО И МЕЖДУНАРОДНО НИВО И ТЯХНОТО ОТРАЗЯВАНЕ ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА ПЛАНА ................................................................ 27
1.4. ОПИСАНИЕ НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА, МЕСТООБИТАНИЯТА, ПОПУЛАЦИИТЕ И МЕСТООБИТАНИЯТА НА ВИДОВЕТЕ И ЦЕЛИТЕ НА УПРАВЛЕНИЕ НА
НАЦИОНАЛНО И МЕЖДУНАРОДНО НИВО И ТЯХНОТО ОТРАЗЯВАНЕ ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА ПЛАНА ................................................................ 27
1.5. ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА ВЕРОЯТНОСТТА И СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПЛАНА ВЪРХУ ПРЕДМЕТА И ЦЕЛИТЕ НА ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНАТА
ЗОНА ........................................................................................................................................................................ 31
1.5. ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА ВЕРОЯТНОСТТА И СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПЛАНА ВЪРХУ ПРЕДМЕТА И ЦЕЛИТЕ НА ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНАТА
ЗОНА ........................................................................................................................................................................ 31
5.1. Описание и анализ на въздействието на плана върху типовете природни местообитания и
видовете – предмет на опазване в защитената зона ...............................................................................31
5.1. Описание и анализ на въздействието на плана върху типовете природни местообитания и
видовете – предмет на опазване в защитената зона ...............................................................................31
5.2. Описание и анализ на въздействието на плана върху целостта на защитената зона с оглед на
нейните структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация,
обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки
промени и др.), както по време на реализацията, така и при експлоатацията на плана ...................41
5.2. Описание и анализ на въздействието на плана върху целостта на защитената зона с оглед на
нейните структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация,
обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки
промени и др.), както по време на реализацията, така и при експлоатацията на плана ...................41
2
ДОКЛАД ЗА ОЦЕНКА НА СЪВМЕСТИМОСТТА НА
„ПУП – ПЗ на имоти № 000252, 000253, 000334, 000155 И 000190 в землището на с. Ясеново, Община Казанлък и ПУП-ПЗ
на имоти с № 010001, 010002, 010003, 010004, 010005, 010006, 010007, 010008, 010009, 000047 и 000218 в землището на с.
Голямо Дряново, Община Казанлък – за изграждане на фотоволтаичен парк за производство на електроенергия от ВЕИ”
с предмета и целите на опазване на защитена зона „Язовир Копринка” с код BG 0000261
5.3. Описание и оценка на кумулативното въздействие на предлагания план с други планове,

програми и инвестиционни предложения, които биха могли да окажат значително въздийствие
върху защитената зона или нейните елементи ........................................................................................ 47
5.3. Описание и оценка на кумулативното въздействие на предлагания план с други планове,
програми и инвестиционни предложения, които биха могли да окажат значително въздийствие
върху защитената зона или нейните елементи ........................................................................................ 47
1.6. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМЕКЧАВАЩИ МЕРКИ ПРЕДВИДЕНИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ И ВЪЗМОЖНО ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ
ВЪЗДЕЙСТВИЯ ОТ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПЛАНА ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА И ОПРЕДЕЛЯНЕ СТЕПЕНТА ИМ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПРЕДМЕТА НА ОПАЗВАНЕ
НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА В РЕЗУЛТАТ НА ПРИЛАГАНЕТО НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ СМЕКЧАВАЩИ МЕРКИ................................................................. 48
1.6. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМЕКЧАВАЩИ МЕРКИ ПРЕДВИДЕНИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ И ВЪЗМОЖНО ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ
ВЪЗДЕЙСТВИЯ ОТ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПЛАНА ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА И ОПРЕДЕЛЯНЕ СТЕПЕНТА ИМ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПРЕДМЕТА НА ОПАЗВАНЕ
НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА В РЕЗУЛТАТ НА ПРИЛАГАНЕТО НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ СМЕКЧАВАЩИ МЕРКИ................................................................. 48
1.7. РАЗГЛЕДАНИ АЛТЕРНАТИВНИ РЕШЕНИЯ И ОЦЕНКА НА ТЯХНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА, ВКЛЮЧИТЕЛНО „НУЛЕВА АЛТЕРНАТИВА”
............................................................................................................................................................................... 48
1.7. РАЗГЛЕДАНИ АЛТЕРНАТИВНИ РЕШЕНИЯ И ОЦЕНКА НА ТЯХНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА, ВКЛЮЧИТЕЛНО „НУЛЕВА АЛТЕРНАТИВА”
............................................................................................................................................................................... 48
1.8. КАРТЕН МАТЕРИАЛ С МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА ОБЕКТИТЕ НА ПЛАНА СПРЯМО ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА И НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ..........................50
1.8. КАРТЕН МАТЕРИАЛ С МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА ОБЕКТИТЕ НА ПЛАНА СПРЯМО ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА И НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ..........................50
1.9. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА ВИДА И СТЕПЕНТА НА ОТРИЦАТЕЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ СЪОБРАЗНО КРИТЕРИИТЕ ПО ЧЛ. 22 НА НАРЕДБАТА .....................52
1.9. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА ВИДА И СТЕПЕНТА НА ОТРИЦАТЕЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ СЪОБРАЗНО КРИТЕРИИТЕ ПО ЧЛ. 22 НА НАРЕДБАТА .....................52
9.1. Степен на повлияност върху защитените зани..................................................................................52
9.1. Степен на повлияност върху защитените зани..................................................................................52
9.2. Област и степен на въздействие ..........................................................................................................52
9.2. Област и степен на въздействие ..........................................................................................................52
1.10. ОПИСАНИЕ И ОЦЕНКА НА КОМБИНИРАНОТО (КУМУЛАТИВНО) ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРЕДЛАГАНИЯ ПЛАН, ПРОГРАМА И ПРОЕКТ/ИНВЕСТИЦИОННО
ПРЕДЛОЖЕНИЕ С ДРУГИ ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ/ИНВЕСТИЦИОННИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, КОИТО БИХА МОГЛИ ДА ОКАЖАТ ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ
ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА ИЛИ НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ................................................................................................................... 53
1.10. ОПИСАНИЕ И ОЦЕНКА НА КОМБИНИРАНОТО (КУМУЛАТИВНО) ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРЕДЛАГАНИЯ ПЛАН, ПРОГРАМА И ПРОЕКТ/ИНВЕСТИЦИОННО
ПРЕДЛОЖЕНИЕ С ДРУГИ ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ/ИНВЕСТИЦИОННИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, КОИТО БИХА МОГЛИ ДА ОКАЖАТ ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ
ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА ИЛИ НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ................................................................................................................... 53
1.11. НАЛИЧИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ЧЛ. 33 ЗБР И ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА КОНКРЕТНИ КОМПЕНСИРАЩИ МЕРКИ ПО ЧЛ. 34 ЗБР – КОГАТО
ЗАКЛЮЧЕНИЕТО ПО Т. 9 Е, ЧЕ ПРЕДМЕТЪТ НА ОПАЗВАНЕ НА СЪОТВЕТНАТА ЗАЩИТЕНА ЗОНА ЩЕ БЪДЕ ЗНАЧИТЕЛНО УВРЕДЕН ОТ РЕАЛИЗИРАНЕТО И
ЕСПЛОАТАЦИЯТА НА ПЛАНА И ЧЕ НЕ Е НАЛИЦЕ ДРУГО АЛТЕРНАТИВНО РЕШЕНИЕ .................................................................................. 54
1.11. НАЛИЧИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ЧЛ. 33 ЗБР И ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА КОНКРЕТНИ КОМПЕНСИРАЩИ МЕРКИ ПО ЧЛ. 34 ЗБР – КОГАТО
ЗАКЛЮЧЕНИЕТО ПО Т. 9 Е, ЧЕ ПРЕДМЕТЪТ НА ОПАЗВАНЕ НА СЪОТВЕТНАТА ЗАЩИТЕНА ЗОНА ЩЕ БЪДЕ ЗНАЧИТЕЛНО УВРЕДЕН ОТ РЕАЛИЗИРАНЕТО И
ЕСПЛОАТАЦИЯТА НА ПЛАНА И ЧЕ НЕ Е НАЛИЦЕ ДРУГО АЛТЕРНАТИВНО РЕШЕНИЕ .................................................................................. 54
1.12. ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ, МЕТОДИ ЗА ПРОГНОЗА И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО, ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ ................54
1.12. ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ, МЕТОДИ ЗА ПРОГНОЗА И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО, ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ ................54
1.13. ДОКУМЕНТИ ПО ЧЛ. 9, АЛ. 2, Т. 3 (ПРИЛОЖЕНИЯ).............................................................................................. 56
1.13. ДОКУМЕНТИ ПО ЧЛ. 9, АЛ. 2, Т. 3 (ПРИЛОЖЕНИЯ).............................................................................................. 56
............................................................................................................................................................................ 58
............................................................................................................................................................................ 58
3
УВОДНА ЧАСТ
Докладът за Оценка на Съвместимостта (ДОС) на ПУП-ПЗ на имоти № 000252,
000253, 000334, 000155 и 000190 в землището на с. Ясеново, Община Казанлък и ПУП-ПЗ
на имоти с № 010001, 010002, 010003, 010004, 010005, 010006, 010007, 010008, 010009,
000047 и 000218 в землището на с. Голямо Дряново, Община Казанлък – се изготвят с
цел промяна предназначението на земята на изброените имоти за целите на
възложителя - изграждане на фотоволтаичен парк (ФВП) за производство на
електроенергия от ВЕИ. Обща площ на имотите възлиза на 1137,395 дка. Настоящият
ДОС се изготвя на основание чл. 31, ал. 10 от Закона за биологичното разнообразие (ДВ,
бр.77/2002 г, посл. изм. ДВ, бр. 62/2010 г.) и във връзка с чл. 20, ал.1, т.3 от Наредба за
условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми,
проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените
зони (ДВ, бр. 73/2007 г., посл. изм. ДВ, бр. 81/2010 г.).
С Решение № СЗ-38-ЕО/2010 на директора на РИОСВ-Стара Загора е изискано
извършването на оценка на степента на въздействие върху защитената зона, като тя е
представена в отделен доклад, неразделно приложение към доклада за ЕО.
(Приложение № 3 към доклада за ЕО ), поради:
Ι. Теренът, предвиден за реализацията на ПУП-ПЗ, попада в границите на
защитена зона “Язовир Копринка” с код BG0000261 за опазване на природдните
местообитания инадивата флораи фауна, която е включена в списъка на
защитените зони, приети с Решение №122 от 02.03.2007 г. на МС.
ΙΙ. Преценката за вероятната степен на отрицателно въздействие е, че
реализацията и експлоатацията на предвиждания ПУП-ПЗ има вероятност да
окаже значително отрицателно въздействие върху природните местообитания,
популации и местообитания на на видове, предмет на опазване в защитените зони
поради следндите мотиви:
2.1. Изграждането на соларните панели предполагат трайно отнемане на
площи от защитената зона, както по време на строителствоито, така и по време
на експлоатацията на централата, който не е по-малък от 30 години.
2.2. Реализацията на предложения ПУП може да доведе до трайно увреждане
или унищожаване на местоиобитания на видове и видове, предмет на опазване в ЗЗ
“Язовир Коппринка” за опазване на природндите местообитания
2.3. Предвиденият ПУП-ПЗ има вероятност да окаже дълготрайно
безпокойство, прогонване и унищожаване на животинските видове, както и да
възпрепядства естестве4ната миграция на дивите животни, в следствие на което
са възможни промени във видовия състав, числеността и плътността на
популациите им, предмет на опазване в защиената зона.
2.4. Изграждането на мащабна фотоволтаична централа на площ от 11137,395
дка може да доведе до промяна в местообитанията, като съществува и много голям
риск по тоношение опазването на биологичното разнообразие, особено в групана на
птиците, с трудно предивидими негативни последствия.
2.5. Характерът на ПУП-ПЗ предполага дълготрайно въздействие върху
защитената зона, включително и увреждане (унищожаване) на ключови елементи в
нея - почви, растителност и животински свят. В процеса на строителството се
очаква да бъдат засегнати и съседни терени от движението и престоя на
строителната техника и депонирането на земни маси.
2.6. Реализацията на предвидения ПУП ще доведе дозначителна промяна на
характерния ландшафт, който в моменвта е природен, тъй ка то фотоволтаични
модули, монтирани на метални носещи конструкции ще се открояват от останалите
естествени елементи на ландшафта.
2.7. Възможни са отрицателни въздействия върху целостта и кохерентостта
на зоните, поради факта, че на тереторията на ЗЗ “Язовир Копринка” има
съгласувани инвистиционни предложения и съвкупността им може да доведе до
значителе кумулативен ефект.
3. С извършването на ДОС на ПУП-ПЗ ще се изясни степетна на въздействие
върху местообитанията, видовете, предмет на опазване в защитената зона, ще се
определи степента на въздействие върху околната среда и мерките за ограничаване,
предотвнратяване и възможно най-пълно отстраняване на неблагоприятните
последствия от реализацията на ПУП.
Компетентният орган – директорът на РИОСВ - Стара Загора е определил в
рамките на общите изисквания по чл. 9 от Наредбата за ОС, докладът за Оценка
степента на въздействие върху защитените зони, да бъде изготвен от експерти/спец
иалисти по ботаника - фитоценолози и зоолози, с което косвено се определя, оценката да
се акцентира върху ЗЗ „Язовир Копринка”, защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за
запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
Докладът за Оценка на съвместимостта е разработен в обхвата на изискванията
на чл. 23, ал. 2 на Наредба за условията и реда за извършване на оценка на
съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с
предмета и целите на опазване на защитените зони при отчитане на критериите по чл.
22 на Наредбата.
Докладът за ОС е възложен на експерти, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 1
на Наредбата за ОС.
Владимир Асенов Велев – еколог- фитоценолог
Михаил Квартирников - еколог - зоолог.

1.1. АНОТАЦИЯ НА ПУП-ПЗ
i. Основания за изготвяне на плана

За имотите, попадащи в обхвата на проектите на ПУП-ПЗ е извършено
Предпроектно проучване (ОДИТ) на енергийния потенциал на слънчевата радиация в
района на Община Казанлък резултатите от което, което определят местоположението
като подходящо за реализиране на намерението на „БИ СИ АЙ КАЗАНЛЪК ХОЛДИНГ”
ЕООД за изграждане на фотоволтаичен парк.
Община Казанлък е разработила и утвърдила Програма на Община Казанлък за
насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници за периода
2010-2015 г. Стратегическа цел на програмата за насърчаване на използването на ВЕИ е
създаване на предпоставки за превръщане на община Казанлък в енергийно ефективна и
екологична община.
С Решение № 322/09.11.2009 г. на Общински съвет – Казанлък е дадено
предварително съгласие за промяна на предназначението на земеделските имоти,
представляващи пасище, мера (т.I), дадено е предварително съгласие за преобразуване
на имотите – публична общинска собственост в имоти – частна общинска собственост (т.
II); дадено е предварително съгласие за учредяване на право на строеж за срок от 30
години за изграждане на фотоволтаичен парк и необходимата техническа
инфраструктура (т.III); дадено е съгласие за изработване на Подробен устройствен план
(т.V) и е поставено условие (т.VI) изработването на ПУП да се финансира от „БИ СИ АЙ
КАЗАНЛЪК ХОЛДИНГ” ЕООД.
ПУП-ПЗ се изготвя в съответствие с разпоредбите и по реда на Закона за
устройство на територията и подзаконовите нормативни актове за прилагането му.
В хода на устройствената процедура са проведени срещи с местното население,
като са получени подписки на жители на с. Ясеново и с. Голямо Дряново в подкрепа на
намерението на възложителя за изграждане на Фотоволтаичен парк.
Възложителят има сключен Предварителен договор за присъединяване на
производител на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа № ЕП-
264/2010 г. с НЕК ЕАД, становища на РИОКОЗ – Стара Загора и МЗ, Актуални скици на
имотите, Удостоверения за поливност на имотите, Акт № 90 от 19.07.2010 г. за
категоризиране на земеделски земи при промяна на тяхното предназначение, и др. Копия
на документите на дружеството, получени и издадени в рамките на процедурата по
изработване на ПУП-ПЗ са представени в Приложение към доклада за ЕО.
ПУП-ПЗ ще се одобрят със Заповед на Кмета на Община Казанлък по
предложение на Общински съвет- Казанлък.
Възложителят е разработил и проектна документация за целите на
инвестиционното предложение, произтичащо от ПУП-ПЗ – изграждане и експлоатация на
ФВП.
ii. . Местоположение и териториален обхват на плана

Имотите, обект на изработваните ПУП-ПЗ са разположени на около 14 км
северозападно от Казанлък в България, на около 0,57 км югозападно от с. Ясеново, на
около 0,55 км северозападно от Голямо Дряново и на около 3 км източно от Скобелево.
Границата на югоизток, на около 0,5 км разстояние, е път ІІ-56, а на изток – р. Лешница.
Използваният като пасище (за животновъдство) парцел е с лек наклон от 1,5° на
югоизток. Височината на терена е около
460-485 м над морското ниво. Местоположението на имотите, обект на ПУП-ПЗ е
представено на следващите фигури-извадки от картен материал:
Фигура № 1 Местоположение на ПУП-ПЗ за ФВП на извадка от пътната карта на

Република България
Фигура № 2 Местоположение на имотите, обект на ПУП-ПЗ върху извадка от топографска карта
Общата площ на имотите е 1137,395 дка. Основните показатели на имотите са
представени в следващата таблица:
Таблица № 1 Характеристика на имотите, съгласно скици, издадени от Общинска

служба по земеделие, гр. Казанлък
№ № на имот Предназначение (ограничения) Категория на Площ, дка
земята
Землище на с. Голямо Дряново, местност „Горния кър” (823,887дка)
1 010001 Пасище, мера VІІ 29,473
2 010002 Пасище, мера VІ 348,465
(през имота минава главен водопровод – над
него и на 3 м от двете му страни се забраняват
трайни и временни постройки и трайни
насаждения)
9 010009 Пасище, мера VІІ 171,601
(попада в защитена зона „Язовир Копринка”)
10 000047 Изкуствена водна площ - бракувана - 27,367
11 000218 Общински път - 1,591
Землище на с. Ясеново (313,508 дка)
1 000252 Пасище, мера VІІ, VІ 41,245
2 000253 Пасище, мера VІІ, VІ 249,328
4 000155 Полски път - 3,482
5 000190 Полски път - 1,583
ОБЩО: 1137,395 ДКА
Площадката, съставена от описаните имоти граничи с ниви (на север-
североизток), полски пътища (на запад- югозапад и на североизток), път ІІ-56 клас от
републиканската пътна мрежа (на юг-югоизток) и залесени територии (на изток-
североизток). В близост, на изток-североизток – на около 180 м. отстояние, по
протежение на североизточната граница на минава течението на р. Лешница.
iii. . Основни цели на плана

Предвижда се да се установи устройствена зона за изграждане на фотоволтаичен
парк за производство на електроенергия от ВЕИ с мощност около 50 MW. Устройствената
зона е означена като Пп (Предимно производствена) съгласно Наредба № 7/2003 г. за
правила и нормативи за устройство на територията,издадена от МРРБ. Съгласно
изискванията на чл.25 на Наредба № 7/2003 г., в тази зона не се допускат производства с
вредни отделяния.
Зона Пп се установява с цел производство на електроенергия от възобноваем
енергиен източник - слънцето.
Избраният терен се намира в частта от страната с висока общата плътност на
слънчевата мощност – над 1 500 kWh/m2 годишно.
Периодът на действие на ПУП-ПЗ и произтичащото от него инвестиционно
намерение за ФВП е дългогодишен – над 25 години.
Предвидените устройствени показатели, които ще се установят с ПУП-ПЗ са както
следва:
• Максимална плътност на застрояване: 80%;
• Максимален Кинт: 1,2;
• Минимално озеленяване: 20%;
• Начин на застрояване: свободно (е);
• Характер на застрояване: ниско (до 10м).
Реалното застрояване на терена, по проектни данни, с включване на всички

предвидени обекти и съоръжения, ще заеме под 30% от общата предвидена за
преотреждане площ.
По протежението на част от имотите преминава подземен водопровод ф100 .За

водопровода е предвиден сервитут от 6 м, по 3 м от двете страни на тръбопровода.
Предвиден е сервитут между имот 000253 и регулационната линия на пътя от 3 м.
За фотоволтаичния парк е предвидено отстояние от 3 м на фотоволтаичните
панели от границите на имотите.
iv. Предвиждани технологии и дейности
1.4.1. Технологични характеристики на Фотоволтаичния парк

Възложителят „БИ СИ АЙ ХОЛДИНГ” ЕООД предвижда изграждането на
фотоволтаична инсталация, която преобразува слънчевата енергия в електрическа и
свързването й към електропреносната мрежа.
Основа на фотоелектричното преобразуване е директното въздействие на
слънчевото лъчение върху електроните на твърдите тела, като всяко твърдо тяло
притежава определен брой носители на електричен заряд под формата на свободни
електрони и положителни дупки. Концентрацията им е различна според вида на
материала: при изолаторите е приблизително 1016 - 1018 в м3, при класическите
полупроводници е от 1021 до 1022, при проводниците превишава 1028.
Физичният процес, при който РV клетките преобразуват слънчевата светлина в
електричество, е известен като фотоволтаичен ефект. Същността на фотоволтаичния
ефект е следният: фотоните на слънчевата светлина попадайки върху фотоволтаичната
клетка избутват електроните от атомите на клетката. Свободните електрони се
придвижват из клетката, създавайки и запълвайки дупки. Това движение на електроните и
дупките генерира електричество.
Произведеният от фотоволтаичната клетка ток е с много ниско напрежение и сила,
и съответно мощност. За производството на по-големи количества ток, е необходимо
клетките да се свържат една с друга. Такива свръзки на фотоволтаични клетки
представляват фотоволтаичните модулите (панели).
Възложителят се е спрял на два типа високо ефективни слънчеви модули
изградени от поликристален силиций. Техническите характеристики на модулите са
дадени в следващата таблица, а изгледът им се вижда от Снимка №1:
Таблица № 2 Технически характеристики на PV модулите
Характеристика Модул STP270 Модул STP280
Дължина 1,956 м 1,956 м
Ширина 0,992 м 0,992 м
Дебелина 50 мм 50 мм
Бр. соларни клетки в модул 72 бр. 72 бр.
Пикова мощност 270 Wp 280 Wp
Напрежение 35 V 35,2 V
Сила на тока 7,71 А 7,95 А
Ефективност 13,9% 14,4%
Температура на експлоатация -40 ÷ +85°С -40 ÷ +85°С
Максимално напрежение на системата 1000 V 1000 V
Номинална температура на работа 45±2°С 45±2°С
Снимка №1
При съвременните фотоволтаични панели е гарантирана висока ефективност за

продължителен период от време – за 12 годишен период на експлоатация,
производителността пада едва с 10 %, а за 25 годишен период – пада с 20 %.
За да се получи фотоволтаична централа с пикова мощност от 50 MW, е
необходимо да се свържат 185 185 поликристални панела от типа на STP270 или 178 571
панела от типа на STP280.
Процесът на пренасяне и преобразуване на електрическата енергия, така че да
може да се свърже към електропреносната мрежа на страната е представено на
следващата фигура:
Фигура № 3 Схема на свързване на фотоволтаичната инсталация
Модулите ще бъдат закрепени чрез стационарна носеща конструкция, изработена
от висококачествени елементи от поцинкована стомана, алуминий и благородна стомана.
Kонструкцията ще осигури оптимален ъгъл на наклон на модулите спрямо слънцето,
който в конкретният случай е 30°. Модулите ще се закрепват по три, по широчина един
над друг – редиците фотоволтаични модули ще бъдат широки около 3 м. Най – ниската
част на модулите (южната) ще бъде на минимум 0,7 м от земната повърхност и ще
достига до 2,3 м във високата част (северната). Носещата конструкция ще се държи на
метални П-образни профили, забити в земята. Профилите ще се разполагат през 6 м
един от друг или на всеки 3х3 свързани панела.
По принцип модулите произвеждат ток с ниско напрежение, а колкото е по–ниско
изходящото напрежение, толкова са по–големи енергийните загуби. За да се осигури
произведеният ток да е с възможно най-малки загуби е необходимо множество модули да
се включват последователно (отрицателният електрод на първия модул се свързва с
положителния електрод на втория) – позиция 1 от фиг. № 4. По този начин става
покачване на напрежението на генератора до желана стойност. Този вид свързване се
нарича стринг. Захранващите кабели на стринговете са прикрепени към конструкцията,
положени в надлъжен трегер (отворени отгоре).
Определен брой стрингове се събират в т.н. разпределителни кутии (РК), в които
се осигурява комуникация и контрол на съответните стрингови вериги (позиция 2).
Максималният брой стрингове, които могат да се включат в кутията е 24. Кутиите се
закрепват в земята или на металната конструкция на фотоволтаичните модули в
засенчената част. От стринговете към РК, захранващите кабели се отвеждат по надлъжни
канали в носещата конструкция.
Токът, който ще протича през РК е прав, а токът който протича през
електропреносната мрежа – променлив. За да може произведените мощности от
фотоволтаичната централа да се включат към на енергийната система на страната, е
необходимо да се преобразуват в променлив ток. За целта се ползват инвертори, като
определен брой РК се включват към централните инвертори – позиция 3. От РК към
инверторите, захранващите кабели се отвеждат в изолационна тръба под земята.
Предвижда се да бъдат изградени 57 бр. инвертора с максимална PV мощност 705 kWp и
19 бр. – 506 kWp.
От инверторите протича променлив ток, но с много ниско напрежение (270÷315V),
което е необходимо да се повиши до 20 kV чрез употребата на повишаващи
трансформатори. На всеки два инвертора се включва един трансформатор – позиция 4,
като ще са достатъчни общо 38 трансформатора. Инверторите и трансформаторите са
разположени в Инверторни комплектни бетонни трансформаторни постове (ИКБТП),
които представляват бетонни сгради.
На всеки 5 MWp инсталирана мощност ще бъде монтирана по една
разпределителна станция. Разпределителните станции са снабдени с контролери и
предпазители, които ще гарантират за сигурността и качеството на подаваната към
подстанцията електроенергия.
Поради невъзможността на мрежата 20 kV да пренесе генерираната от целия
слънчев парк мощност, се налага да се изгради и трансформаторна подстанция 20/110 kV
с един трансформатор – позиция 5.
Подстанцията ще се изгради ОРУ-110 kV с два извода и ще бъде разположена в
ПИ 010004 в южната част на обекта – фиг. № 5.
Произведената електроенергия ще се присъедини към националната
електропреносна мрежа чрез подземно положен кабел, който служи да свърже
подстанцията на фотоволтаичната централа при с. Голямо Дряново с подстанцията при с.
Горно Сахране.
Като цяло за успешното функциониране на ФВЕЦ са необходими две
присъединявания към мрежата.
1. Присъединяване към мрежата за отвеждане на произведената енергия на
110 kV.
2. Присъединяване към мрежата за използване на енергия, необходима за
собствени нужди на ФВЕЦ на 400 V (трифазно) – позиция 6. По изключение тази енергия
може да се добие чрез отделен трансформатор от точката за присъединяване на
произведена енергия, при положение, че това отклонение е оборудвано със собствено
средство за измерване и освен това може да се отчита отделно. В този проект е
предвидено захранване на ел.енергия за собствени нужди от отделна точка на
присъединяване (400 V / 3-фазно).
При така подбраните характеристики (съгласно Техническия проект на
Фотоволтаичната централа) ще се генерира електроенергия възлизаща на около 60
GWh годишно. На следващите таблица и фигура са представени ср. дневно, ср. месечно
и годишното производство на електроенергия от фотоволтаичната инсталация.
Таблица № 3
Месец Ed Em
kWh kWh
Януари 95400.00 2960000
Февруари 127000.0 3570000
Март 168000.0 5210000
Април 185000.0 5550000
Май 201000.0 6230000
Юни 216000.0 6470000
Юли 229000.0 7100000
Август 220000.0 6810000
Септември 171000.0 5120000
Октомври 151000.0 4670000
Ноември 116000.0 3490000
Декември 80200.0 2490000
Годишно 163000.0 0 4970000
Общо за година 59 600 000
Ed – Средно дневно производство на ел. енергия Фигура № 4
Em – Средно месечно производство на ел. енергия
Прогнозната производителност от инсталацията е изчислена с помощта на

софтуерен продукт PVGIS © Europeaen Communities, 2001-2008.
Прогнозната производителност на инсталацията представлява около 0,13 % от
Брутното производство на електрическа енергия за България или около 2 % от енергията
произвеждана от ВЕИ (спрямо периода 1997÷2008 г.).
Степен на сигурност за предпазване на PV системата от повреди:

Фотоволтаичните модули, които се произвеждат, имат доста крехка структура и
затова трябва да бъдат защитени механически и от двете им страни. За целта се прави
т. нар. „сандвичова" структура, при която фотоволтаиците се поставят върху твърда
подложка и се покриват с прозрачен горен защитен слой. Коефициентът на термично
разширение на материалите от горния и долен защитен слой трябва да бъде еднакъв и
освен това да е сравним с този на фотоелемента и на използваната свързваща смола. За
момента най-широко използваните материали са стъклото и пластмасите.
Фотоелементите, херметизирани под стъкло, имат това предимство, че не изменят
оптичните, механичните и електрическите си свойства при продължителна работа на
открито. Полимерите не могат да предотвратят проникването на влага, следователно те са
подходящи, само когато фотоволтаика и металните контакти са защитени с антикорозионно
покритие. Пластмасите са по-леки от стъклото, но притежават ефекта „стареене" при
продължителна работа на атмосферни условия, което силно влияе върху техните
качества. Конкретно панелите, които ще се ползват за фотоволтаичната инсталация ще
бъдат осигурени с 4 милиметрово закалено стъкло и анодирана алуминиева рамка.
Горният прозрачен защитен слой позволява лесното почистване на слънчевите
батерии и все пак при монтажа си те трябва да бъдат поставени така, че да се избегне
силното им замърсяване и задържането на сняг върху тях. Това практически се
осъществява чрез южната ориентация на панелите, поставянето им под наклон
съответстващ на географската ширина на мястото и монтирането им на височина поне
0,7 м от земната повърхност.
За сигурната работа на централата са предвидени следните основни групи:
- на всеки 5 MWp ще бъде монтирана по една разпределителна станция,
снабдена с контролери и предпазители;
- управляващо – комуникационна система;
- мълниезащита на цялата инсталация;
- заземителна инсталация.
Разпределителните кутии освен за събиране на инсталирана мощност служат и
за диагностика на поведението на всички стрингове. Те съдържат: предпазители,
прекъсвачи, противогръмни автоматични изключватели, сравняват токовете в
отделните вериги и алармират системата за мониторинг при аварии или отклонения от
експлоатационните параметри.
PV модулите в един стринг трябва да са от един и същи тип, една и съща
технология и мощност за да работят съвместно с максимална ефективност, каквито са
и модулите от разглежданата инсталация.
Технически рискове:
Поради липса на движещи се детайли и системи рисковете от амортизация са
пренебрежими. Все пак не могат да бъдат изключени дефекти в инверторите, кабели,
съединения в резултат на стареене на материалите, като и амортизация на някои
второстепенни елементи. Като технически рискове се разглеждат загубите предизвикани
от смущения в електрическата мрежа, изключване на мрежата както и замърсяване на
повърхността ма модулите.
Като технически риск може да се разглежда случая на неконтролируема работа на
инверторите в електропреносната мрежа дори при прекъсване на електро-захранването.
Съществува вероятност, PV генератора да продължи работата си, ако генерираната
мощност съвпада точно с моментната консумация. Тази вероятност зависи от гъстотата
на разпределените генератори в определена точка на мрежата.
Фотоелекрическото преобразуване е една сравнително нова технология за
производство на електрическа енергия. Все още липсва дългосрочна статистика за
рисковете свързани с намаляване ефективността на PV системата за срок по дълъг от 25
години.
Пожарна безопасност:
PV системите са ограничени източници на ток, за които мах ток на късо
съединение не надвишава с повече от 20% тока на максимална мощност и не може да
причини претоварване на кабелните линии и съответно пожар. Утечни DC токове
причиняват корозия на металите и при определени обстоятелства могат да предизвикат
пожар.
Заради изискванията за пожарна безопасност на обекта, се изграждат
пожарни алеи, минаващи между и през редиците с модули. Алеите осигуряват достъп
при нужда на противопожарната техника до Инверторните комплектни бетонни
трансформаторни постове. Единствено ИКБТП представляват опасност за възникване на
пожар, тъй като всеки пост ще съдържа около 1 т петролни продукти (масла).
Противогръмна защита:
Предвидени са следните видове мълниезащита:
- Еквипотенциално заземяване на металните конструкции
- Външна мълниезащита на сградите
- Защита срещу свръхнапрежение от променлив ток
- Защита срещу свръхнапрежение от постоянен ток
Осигуряване срещу злоумишлени действия:
Ще се ограничи достъпа на неоторизирани лица на територията на
фотоволтаичната инсталация чрез поставянето на метална ограда по границите на целия
обект.
1.4.2. Предвидени дейности по време на строителството

По време на строителството няма да е необходимо изграждане или промяна на
съществуващата инфраструктура от републиканската пътна мрежа. Достъпът до обекта
се осъществява по второкласен път свързващ гр. Шипка със с. Горно Сахране.
Предвижда се строителството на цялата фотоволтаична инсталация да се
извърши за период около 7 месеца.
Ще се извършат следните основни дейности:
- подготовка на терена;
- изграждане на пожарни алеи;
- доставка и монтаж на носеща конструкция и фотоволтаични панели;
- доставка и монтаж на разпределителни кутии, Инверторни комплектни бетонни
трансформаторни постове и разпределителни станции;
- изграждане на ел. връзки;
- изграждане на подстанция;
- изграждане на противогръмна защита;
- свързване на фотоволтаичната инсталация с електропреносната мрежа;
- поставяне на метална ограда.
Подготовка на терена:
Почти целия терен е равнинен, с минимален наклон и е предимно зает с ниска
растителност.
За територията на имот 000047 ще е необходимо да се извършват дейности по
подравняване на земната повърхност и издигане на нивото до котата на съседните
имоти. Конкретно за този имот, в миналото са се извършвали опити за изграждането на
изкуствена водна площ, но поради високата водопропускливост на геоложката основа
тези опити са били неуспешни. Вследствие на това теренът на имот 000047 в по –
голямата си част е хлътнал, а източната, южната и западната му граница е завишена от
околния терен – остатък от стената на водната площ.
Дейностите по подготовка на терена в имот 000047 ще са свързани с премахване
на остатъка от стената на водната площ и разстилане на земната маса върху хлътналата
част на имота. За целта ще се ползва строителна техника – багер или булдозер.
Територията, която ще бъде засегната е с площ 27,367 дка.
Изграждане на пожарни алеи:

Пожарните алеи ще осигуряват достъп до всички ИКБТП. Общата дължина на
алеите ще е 12 170 м с ширина 3,5 м. Подготовката ще се състои в премахване на
излишната земна маса и полагане на 30 сантиметров слой от трошен камък с размер до
56 мм и 10 см слой от трошен камък с размер до 16 мм.
Фигура № 5 Проектна схема на пожарна алея
Територията, която ще се засегне с изграждането на пожарните алеи е с площ

от 42,595 дка.
Неравностите на терена трябва да бъдат заравнени преди започване на

строителството. През терена преминава магистрален водопровод за с. Голямо Дряново,
започващ от съществуваща водна станция. Съгласно нормите в прилежащата му
сервитутна зона няма и не може да се предприема каквото и да е строителство. Зоната с
ширина 6 м остава свободна, като преминава над водопровода и сервитута му от водната
станция посока изток – югоизток до напускане границите на терена. Зоната е оградена с
мрежа от двете страни и предоставя достъп до станцията за обслужването й.
Монтиране на фотоволтаичните модули:

Носещата конструкция на модулите представлява П-образен метален профил с
размер 12/18/12 см и дебелина 5 мм.
Снимка 2 Носеща конструкция на PV модулите
Металните профили на носещата конструкцията ще се набиват в земята на
дълбочина 1,2 ÷ 1,5 м – съгласно проведените предварителни геоложки проучвания.
При тази технология се избягва използването на бетонови фундаменти. За да се осигури
максимална механична устойчивост на конструкцията ще се набият метални профили
през 6 м (на всеки 3х3 свързани модула).
Площта на територията, която трайно ще се засегне от набитите в земята
метални профили е нищожна – общо около 4 м2.
Предвижда се използването на машини за пневматично полагане в земята на
металните профили.
След издигането на носещата конструкция, върху нея ще се монтират
фотоволтаичните модули. Модулите се монтират на разстояние от земната повърхност и
няма да оказват пряко въздействие върху заетата територия.
Въздействието се изрязява в засенчването на територията под панелите.
Проекцията на всички монтирани модули върху земната повърхност ще бъде от 300 дка
(при 280 kWp на панел) до 311,2 дка (при 270 kWp на панел). Така се получава, че след
монтирането на модулите, ще бъде косвено засегната от 26,4 до 27,3 % от общата
територия подлещата на ПУП – ПЗ.
Между редиците с фотоволтаични модули ще има разстояние около 5 м.
Монтаж на разпределителни кутии, ИКБТП и разпределителни станции:

Ще бъдат монтирани общо 449 броя РК закрепени върху носещата конструкция
под панелите. В този случай размерът на всяка РК е 1 060/245 мм и височина 894 мм.
Снимка 3 Разпределителна кутия

За да се осигури устойчивост на кутиите, ще се направи изкоп с размери
1,060/0,245 м и дълбочина около 0,9 м. Площта на засегнатата територия ще е общо
около 117 м2.
ИКБТП и разпределителните станции ще бъдат разположени в сгради изградени
от бетон с площ 18,6 м2. Достъпът до сградите ще става по изградените пожарни алеи.
Преди полагането на сградите ще се извършат следните подготвителни работи:
- изкоп и заравняване;
- полагане на подложен слой трошен камък, за да се предотврати смесване на
подземните земни пластове;
- полагане на настилка от трошен камък фракция 0/56;
- насипване на слой от трошен камък фракция 0/16.
Изкопът ще се направи с багер, на дълбочина около 1,25 м.
Общият брой на сградите, които ще се разположат на територията на
фотоволтаичната инсталация е 48 – 38 бр. ИКБТП и 10 бр. разпределителни станции.
Площта заета от сградите ще е общо около 893 м2.
Изграждане на ел. връзки:

Модулите се свързват кабелно един към друг до достигане на напрежение около
600-900 V. Кабелите минават по надлъжни канали в носещата конструкция до РК. От РК
захранващите кабели се отвеждат под земята, следвайки трасетата на пожарните алеи
до ИКБТП и разпределителните станции.
От повечето разпределителни станции подземни кабели 20 kV ще минават по
границите на имотите със съществуващ общински път 000218 до х. Крачана до достигане
на подстанция ОРУ-110 kV в ПИ 010004. Единствено от разпределителните станции
разположени в имот 010002 ще минават кабели 20 kV покрай съществуващ полски път
(граничи западно с имота) до свързването им с подстанцията.
Изграждане на подстанция:
Подстанцията ще се изгради в имот 010004 върху територия с площ 2,1 дка (50/42
м). Върху терена ще бъде изградена и едноетажна сграда, част от подстанцията, която
включва:
- Командна зала;
- апаратна зала с оборудвани килии-защита 20 и 110 кV;
- център-измерване;
- самостоятелен санитарен възел.
Сградата ще бъде с площ около 190 m2. Дълбочината на фундаментите е до 1,25
м.
Предвиден е и паркинг за автомобили с площ 90 м2. Дебелина на настилката – 0.4
м.
Станцията ще има два трансформатора поставени на фундаменти 7/8.3 м (около
2
58 м ), които ще са с дълбочина до 2.5 м
Общо засегнатата от различни фундаменти площ е около 396 м2
Изграждането на противогръмната защита ще осигури предпазване на

системата от повреди и не е свързана със заемане на допълнителна територия.
Свързване на фотоволтаичната инсталация с електропреносната мрежа:

Ще се свърже п/ст 110 kV на фотоволтаичната инсталация с п/ст 110 kV “Сахране”
чрез подземен електропровод 110 kV.
Трасето на електропровода е показано на следващата фигура, като преминава по
сервитута на второкласен път ІІ-56 свързващ гр. Шипка със с. Горно Сахране. Подземният
електропровод 110 kV ще бъде с дължина около 2,3 км.
.
Фигура № 6 Трасе на подземен електропровод 110 kV от п/ст на ФВ инсталация до п/ст

„Сахране”
Поставяне на метална ограда:

Оградата ще се монтира по контура на всички крайни имоти и от двете страни на
магистралните водопроводи, заедно със сервитута като достъп за обслужване на водната
станция. За да се осигури здравина оградата ще е бетонирана, съгласно изисквания на
НАРЕДБА No 7от 8 юни 1998 г. за системите за физическа защита на строежите. Бетонът
ще бъде на нивото на терена. Височината на оградата е 2 м.
1.4.3. Предвидени дейности по време на експлоатацията

Дейностите по време на експлоатацията са свързани с инспекция, поддръжка и
наблюдение.
Отделните елементи на инсталацията редовно ще се инспектират по отношение
на тяхното състояние и безопасно функциониране.
Към елементите, които подлежат на периодичен контрол и поддръжка, могат да се
зачислят:
- Средства за пожарозащита;
- Предпазители ,защита от свръх напрежение;
- Разпределителни кутии и главни разпределителни кутии;
- Средства за измерване;
- ФВ модули и кабелни линии;
- Носещи конструкции;
- Видео система (актуализиране на софтуера, поддръжка и изправност на
техниката за сигурност).
Чрез системата за контрол може да се проверява редовно произведената енергия,
както и състоянието на системата, което ще позволи да се открият проблемите, веднага
след възникването им.
По принцип се предвижда единствено присъствие на охраната на територията на
парка. Трансформаторните и инверторни постове, както и подстанцията са принципно
безлюдни и в тях се влиза само за работи по поддръжка и ремонт. При необходимост,
както и при строителни и ремонтни работи персонала ще посещава площадката.
Влизането в фотоволтаичния парк ще бъде разрешено само на оторизирани за това
лица.
Гаранцията, която се дава на фотоволтаичните модули е 3-5 години продуктова
гаранция и до 25 години мощностна гаранция. Инверторите имат гаранция от 2 години,
която може при желание да бъде удължена до 10 години. Всички останали елементи
влагани в централата са от най-високо качество, което е предпоставка за минимален
живот от 25 години.
1.4.4. Техническа инфраструктура

На територията на обекта ще бъдат разположени две отделни сгради - на
охраната и на подстанцията на обекта.
Сградата на охраната е едноетажна сграда с площ 18 м2 и се състои от стая на
дежурните (2 бр.) и един самостоятелен санитарен възел.
В подстанцията на обекта с площ 190 м 2 има командна зала, апаратна зала с
оборудвани килии-защита 20 и 110 кV, център-измерване и самостоятелен санитарен
възел. Всички помещения са изградени съгласно изискванията на Наредба № 3/2004 г. за
устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, изд. от
Министерство на енергетиката и енергийните ресурси.
Двете сгради ще бъдат на отстояние една от друга на около 150 м и битово-
отпадъчните води се включват в обща водоплътна изгребна яма.
Ямата е с обем до 5 м3 и ще се чисти по график от специализирана фирма
съгласно договор.
Съгласно предварителен договор № 300-з/07.10.2010 г. с „Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД - Стара Загора (копие на договора е представено в Приложение № 2
към настоящия доклад), са одобрени заявените количества за подаване на вода за
битови нужди в обем до 30 м3/мес.
Отоплението на помещенията за дежурния персонал и охраната в двете сгради ще
бъде решено с климатици на електрозахранване.
Командната зала в подстанцията също ще е оборудвана с климатици, осигуряващи
необходимия за оборудването микроклимат.
Подстанцията на обекта е постоянно свързана с електропреносната мрежа на
НЕК, чрез подстанция „Сахране“. Двете сгради ще се захранват от отделен кръг
„Собствена консумация“ изграден в подстанцията на обекта.
Осветлението в помещенията ще се съобрази с действащите нормативни
изисквания по част „Електрическа“.
Не се налага изграждането на нови пътища, тъй като подстанцията с прилежащия
й паркинг е разположена непосредствено до съществуващия път ІІ-56 Шипка – Г.
Сахране.
Всички гореизброени сгради и елементите на техническата инфраструктура са
съобразени със ЗУТ и действащата нормативна урадба за отделните части на проекта.
1.4.5. Закриване и рекултивация

Етапът на закриване на инвестиционното предложение, което ще се реализира
върху терена, отреден с ПУП-ПЗ, ще се осъществи след период не по-малък от 25-30
години. По време на закриване се предвижда демонтаж и предаване за рециклиране на
оборудването, след което площадката ще се приведе в подходящ за последващо
използване вид, съобразно нормативните изисквания.
1.2. ОПИСАНИЕ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДРУГИ ПЛАНОВЕ,

ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ/ИНВЕСТИЦИОННИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ,
СЪЩЕСТВУВАЩИ И/ИЛИ В ПРОЦЕС НА РАЗРАБОТВАНЕ ИЛИ
ОДОБРЯВАНЕ, КОИТО В СЪЧЕТАНИЕ С ОЦЕНЯВАНИЯ ПЛАН МОГАТ
ДА ОКАЖАТ НЕБЛАГОПРИЯТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА
ЗОНА
Съгласно информацията, предоставена от Община Казанлък, най-близките обекти
до площадката на ПУП-ПЗ са както следва:
• На 180 м североизточно от терена, в землището на с . Ясеново има действаща
мандра;
• На 280 м североизточно от терена, в землището на с. Ясеново има розоварна с
разрешение за ползване.
Местоположението на горепосочените обекти е отразено на следващата извадка
от кадастрална основа, като от нея и по-нататък представените карти с нанесена
защитена зона “Язовир Копринка”се вижда, че имотите, в които се намират действащите
обекти попадат в граничните терени на защитената зона.
Характерът на дейностите в мандрата и розоварната нямат отношение към
Фотоволтаичния парк. Кумулативно въздействие ще се наблюдава единствено по
отношение на отнемането на площи от защитена зона „Язовир Копринка”, както и по
отношение на ланшафтните промени на ниво „защитена зона”.
Фигура № 7 Картна извадка с нанесено местоположгение на съществуващите в близост
обекти – мандра и розоварна
Съгласно предоставената информация от Общината, в непосредствена близост до

района не са инициирани инвестиционни намерения в Община Казанлък.
Най-близките инициирани инвестиционни намерения са както следва:

• ПУП-Парцеларен план за водохващане за курортен комплекс ”Узана”в землището
на с. Ясеново, северно от селото,
• ПУП –ПЗ за 20 броя площадки за ветрогенераторни станции на фирма „Грийн
Ланд”АД, гр. Габрово в имот №000523 в землището на с.Ясеново и парцеларен
план за трасе за електрификация. Имотът отстои на над 5 км в североизточна
посока от северната граница на ПУП-ПЗ. Скица на имота е представена на
Фигура № 8:
Посочените ПУП не попадат в обхвата на защитена зона „Язовир Копринка”. Също

така, са на достатъчно разстояние, което определя липсата на възможност за
възникване на кумулативно въздействие по отношение на околната среда и
човешкото здраве.
Фигура № 8 Местоположение на имот № 000523 за изграждане на ветроенергиен парк и
трасето за електрификация
По данни на РИОСВ-Стара Загора - Решение за предоставяне достсъп до

обществена информация № РД-16-32/24.09.2010 г. (Приложение № 3 към доклада за ЕО)
в обхвата на ЗЗ „Язовир Копринка” има съответно 5 одобрени или постъпили
уведомления за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения:
Таблица № 4 Инвестиционни предложения, планове и програми в ЗЗ „Язовир Копринка”

Инвестиционо Местоположен Пло Начин Засегна
предложение, план, ие щ на на трайно та площ от
програма или проект (землище) имот ползване местообитание
а/ите
дка
Изграждане на 3 бр. землището на с. 1,999 дка Паси Не

. жилищни сгради Ясеново, общ. ще засяга
Казанлък; в имоти
с №№ 004030,
004028
1 бр. жилищна землището на с. 0,913 дка пасищ Не
. сграда Голямо Дряново, е засяга
общ. Казанлък; в
имот № 012020
1 бр. жилищна в землището на с. 1,387 дка пасищ Не

. сграда Ясеново, общ. е засяга
Казанлък в имот №
005001
Изграждане на в землището на с. 1,811 дка пасищ Не
. складова база с Ясеново, общ. е засяга
гаражи Казанлък; в имот
№ 065007
Изграждане н а в имоти с №№ 20,073 дка пасищ Не
. рибарници 046005, 047005, е засяга
066022,
От предоставената информация е видно, че в ЗЗ „Язовир Копринка”

одобрените или постъпили уведомления са 5 броя планове, програми, проекти и
инвестиционни предложения, които заемат площ от 26.183 дка.
1.3. ОПИСАНИЕ НА ПЛАНА, КОЙТО САМОСТОЯТЕЛНО ИЛИ В

КОМБИНАЦИЯ С ДРУГИ ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ И
ПРОЕКТИ/ИНВЕСТИЦИОННИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ БИХА МОГЛИ ДА ОКАЖАТ
ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА ИЛИ
НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ
Елементите на ПУП-ПЗ и тяхното потенциално въздействие върху екосистемата е
представено в Таблица № 5:
№ Елементи на плана Характер на потенциалното въздействие
Подготовка на терена за поставяне

на фотоволтаичните панели,
изграждане на противопожарните Нарушаване на растителни
1.
алеи и монтаж на разпределителни местообитания
кутии и инверторни комплектни
бетонно-трансформаторни постове
Доставка и разопаковане на
2. Утъпкване на растителната покривка
детайли за съоръженията
№ Елементи на плана Характер на потенциалното въздействие
Монтаж на фотоволтаичните
модули. Ще се извършва на место,
в предварително монтирана носеща
3. Не се очакват въздействия
конструкция без мокри процеси и
ползване на строителна и монтажна
(кранове) техника
Образуване на незначително
4. Временно замърсяване на терена
количество строителни отпадъци
Незначителна промяна на
5. Безпокойство на животински видове
акустичните нива
Визуална промяна в съществуващите
6. Промени в ландшафта
елементи на ландшафта
Създаване на предпоставки за
фрагментиране на хабитати и на
популации на растителни и животински
видове
Възможност за унищожаване на
Изкопни и подравнитерни работи -
местообитания на животински видове и
по кабелните трасето, на мястото
заплаха за пряко унищожаване на
на каналите и понижението на
7. индивиди при строителството.
релефа при бившия микроязовир,
Унищожаване на хабитати и растителни
на мястото, където ще бъде
видове по време на строителството
построена подстанцията.
Обезпокояване на животински видове при
изпълнение на строителните работи в
резултат на завишени шумови нива и
напускане на местообитанията.
Замърсяване със строителни отпадъци.
Преминаване на транспортна
Разпокъсване и утъпкване на растителни
техника за доставка на строителни
8. съобщества.
материали и елементи на
Безпокойство на животински видове.
фотоволтаичните модули
Повишена опасност от замърсявване на

околната среда.
Замърсяване на въздуха с аерозоли от
ДВГ.
Общо антропогенно натоварване на
9. Снижаване параметрите на зооценозите
средата
при променените хидрологични и
светлинни условия на средата
Замърсяване с отпадъци на крайпатните
пространства.
ПУП-ПЗ ще има въздействие върху целите на опазване на защитена зона ЗЗ

«Язовир Копринка», а именно “Запазване на естественото състояние на природните
местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на
защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав,
характерни видове и условия на средата.” Заплахите ще са свързани с увеличаване на
антропогенното и техногенно въздействие върху защитената зона.
Монтажните дейности са ограничени, от което емисии на прах, изгорели
газове и аерозоли от монтажна техника са временни и в малки количества..
Генерираните отпадъци ще са в незначително количество и след приключване на
дейността теренът ще бъде разчистен. Отпадъчните води се заустват в изгребна
яма, която периодично ще се почиства. Значими промени в геоложките структури
няма да има, тъй като фундирането на устоите е плитко и много фрагментирано.
Предвиденото стротелство ще бъде свързано основно с нарушаване на
растителни съобщества в т.ч. и фрагментиране и нарушаване на местообитания на
животински видове. Ще бъдат променени природни местообитания и местообитания на
видове.
При реализирането на ПУП-ПЗ не се очаква промяна в близко разположените
естествени местообитания, вследствие промяна условията на средата. При
експлоатацията съществува потенциалната опастност от промяна параметрите на
зооценозите вследствие промени в светлинния и хидрологичен режим на терена
безпокойство и внасяне на техногенни елементи.
В етапа на строителството се очакват минимални емисии на прах, изгорели
газове, аерозоли и генериране на отпадъци от строителната техника и работниците
на обекта. Те ще са локални, кратковременни и ще имат незначително отрицателно
въздействие върху отделните компоненти на околната среда. Отпадъчни води
няма да се формират.
Реализирането на ПУП-ПЗ самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и
проекти/инвестиционни предложения може да окаже незначително въздействие върху
защитената зона или нейните елементи.
1.4. ОПИСАНИЕ НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА, МЕСТООБИТАНИЯТА,

ПОПУЛАЦИИТЕ И МЕСТООБИТАНИЯТА НА ВИДОВЕТЕ И ЦЕЛИТЕ НА
УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНО И МЕЖДУНАРОДНО НИВО И ТЯХНОТО
ОТРАЗЯВАНЕ ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА ПЛАНА
Част от имотите, предвидени за реализация на ПУП-ПЗ (както се вижда от
Таблица № 1 и Фигура № 3, представени по-горе) попадат на територията на защитена
зона BG 0000261 „Язовир Копринка” за опазване на природните местообитания и на
дивата флора и фауна по Директива 92/43/ЕЕС, приета с Решение № 122/02.03 2007 г на
МС.
Защитена зона „Яздовир Копринка” BG 0000261
Тип Код на зоната

Е BG0000261
тип К - Защитена зона по Директива за местообитанията, която се допира до
защитена зона по Директива за птиците;
Площ на ЗЗ „Язовир Копринка” 8763.3 дка
Защитената зона обхваща изкуствен язовир, чиято повърхност е замръзнала през

цялата зима. Географски зоната принадлежи към басейна на река Тунджа. По-голямата
част от територията е заета от язовир Копринка. Има включени и бряг с низинна
характеристика.
Предмет и цели на опазване съгласно чл. 8, ал 1,т. 1 на ЗБР
• Запазвне площта на природните местообитания и местообитания на
видовете и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената
зона;
• Запазване естественото състояние на природните местообитания и
местообитания на видовете, предмет на опазване в ЗЗ, включително и на
естествените за тези местообитания видов състав, характерни видове и
условията на средата;
• Възстановяване при необходимост на площща и естественото състояние на
приоритетните местообитания и местообитания на видове, както и на
популации на видове, предмет на опазване в рамките на ЗЗ.
Предмет на опазване:
Таблица № 6 Природни местообитания - Приложение I на Директива 92/43/EEC
Код Местообитание Покритие%
3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа 0.29
Magnopotamion или Hydrocharition
3260 Равнинни или планински реки с растителност от 1.46
Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion
6210 *Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества 5.242
върху варовик (Festuco-Brometalia) *важни местообитания на
орхидеи
6510 Низинни сенокосни ливади 34.66
7210 Карбонатни мочурища с Cladium mariscus и 0.87

видове от съюза Caricion davallianae
7230 Алкални блата 0.87
91ЕО *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior 2.879

(Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)
92АO Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba 0.874
3.2.а. ПТИЦИ, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC
A403 Buteo rufinus Белоопашат мишелов

A075 Haliaeetus albicilla Белоопашат морски орел
A151 Philomachus pugnax Бойник
A215 Bubo bubo Бухал
A031 Ciconia ciconia Бял щъркел
A021 Botaurus stellaris Голям воден бик
A027 Egretta alba Голяма бяла чапла
A246 Lullula arborea Горска чучулига
A101 Falco biarmicus Далматински сокол
A229 Alcedo atthis Земеродно рибарче
A140 Pluvialis apricaria Златистопер дъждосвирец
A224 Caprimulgus europaeus Козодой
A042 Anser erythropus Малка белочела гъска
A026 Egretta garzetta Малка бяла чапла
A166 Tringa glareola Малък горски водобегач
A089 Aquila pomarina Малък креслив орел
A068 Mergus albellus Малък нирец
A094 Pandion haliaetus Орел рибар
A072 Pernis apivorus Осояд
A038 Cygnus cygnus Поен лебед
A255 Anthus campestris Полска бъбрица
A082 Circus cyaneus Полски блатар
A193 Sterna hirundo Речна рибарка
A231 Coracias garrulus Синявица
A429 Dendrocopos syriacus Сирийски пъстър кълвач
A238 Dendrocopos medius Среден пъстър кълвач
A081 Circus aeruginosusТръстиков блатар
A037 Cygnus columbianus bewickii Тундров лебед
A170 Phalaropus lobatus Тънкоклюн листоног
A396 Branta ruficollis Червеногуша гъска
A338 Lanius collurio Червеногърба сврачка
A236 Dryocopus martius Черен кълвач
A030 Ciconia nigra Черен щъркел
A073 Milvus migrans Черна каня
A002 Gavia arctica Черногуш гмуркач
A307 Sylvia nisoria Ястребогушо коприварче
3.2.b. Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир.

79/409/EEC
A249 Riparia riparia Брегова лястовица

A048 Tadorna tadorna Бял ангъч
A005 Podiceps cristatus Голям гмурец
A165 Tringa ochropus Голям горски водобегач
A017 Phalacrocorax carbo Голям корморан
A041 Anser albifrons Голяма белочела гъска
A459 Larus cachinnans Жълтокрака чайка
A067 Bucephala clangula Звънарка
A053 Anas platyrhynchos Зеленоглава патица
A052 Anas crecca Зимно бърне
A059 Aythya ferina Кафявоглава потапница
A061 Aythya fuligula Качулата потапница
A056 Anas clypeata Клопач
A147 Calidris ferruginea Кривоклюн брегобегач
A168 Actitis hypoleucos Късокрил кюкавец
A125 Fulica atra Лиска
A055 Anas querquedula Лятно бърне
A145 Calidris minuta Малък брегобегач
A004 Tachybaptus ruficollis Малък гмурец
A162 Tringa totanus Малък червеноног водобегач
A086 Accipiter nisus Малък ястреб
A036 Cygnus olor Ням лебед
A087 Buteo buteo Обикновен мишелов
A230 Merops apiaster Обикновен пчелояд
A099 Falco subbuteo Орко
A136 Charadrius dubius Речен дъждосвирец
A179 Larus ridibundus Речна чайка
A051 Anas strepera Сива патица
A028 Ardea cinerea Сива чапла
A141 Pluvialis squatarola Сребриста булка
A153 Gallinago gallinago Средна бекасина
A149 Calidris alpina Тъмногръд брегобегач
A050 Anas penelope Фиш
A006 Podiceps grisegena Червеногуш гмурец
A058 Netta rufina Червеноклюна потапница
A008 Podiceps nigricollis Черноврат гмурец
A096 Falco tinnunculus Черношипа ветрушка
A214 Otus scops Чухал
A054 Anas acuta Шилоопашата патица
Бозайници, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС

1355 Lutra lutra Видра
2609 Mesocricetus newtoni Добруджански (среден) хомяк
1310 Miniopterus schreibersi Дългокрил прилеп
1352 Canis lupus Европейски вълк
1335 Spermophilus citellus Лалугер
2635 Vormela peregusna Пъстър пор
Земноводни и влечуги, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС

Жълтокоремна бумка (Bombina variegata);
Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis);
Шипобедрена костенурка (Testudo graeca);
Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni);
Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)
Безгръбначни, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС
1093 Austropotamobius torrentium Ручеен рак

4045 Coenagrion ornatum Ценагрион
1083 Lucanus cervus Бръмбар рогач
1087 Rosalia alpina Алпийска розалиа
3.2.e. РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

1137 Barbus plebejus Маришка мряна
1134 Rhodeus sericeus amarus Европейска горчивка
Растения, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС
3.3 Други значими растителни и животински видове
Зелена крастава жаба Bufo viridis

Горска дългокрака жаба Rana dalmatina
Дървесница Hyla arborea
Блатна сова Asio flammeus
Северен мишелов Buteo lagopus
Сива сврачка Lanius excubitor
Гарван Corvus corax
Голям ястреб Accipiter gentilis
Chondrostoma vardarense
Източноевропейски /белогръд/ таралеж Erinaceus concolor
Черна елша Alnus glutinosa
Тръстиков вейник Calamagrostis pseudophragmites
Садина Chrysopogon gryllus
Режещ кладиум Cladium mariscus
Целолистен повет Clematis integrifolia
Полски ясен Fraxinus oxycarpa
Синкава молиния Molinia coerulea
Летен дъб Quercus robur
Бяла върба Salix alba
Лечебна динка Sanguisorba officinalis
Щитовиден сърпец Serratula tinctoria
Голоосилесто коило Stipa capillata
Пепелянка Vipera ammodytes
Медянка Coronella austriaca
Смок-стрелец (Синурник) Coluber caspius
Зелен гущер Lacerta viridis
Сива водна змия Natrix tessellata
Степен гущер Podarcis muralis
Смок мишкар Elaphe longissima
Класове земно покритие % покритие
Друга орна земя 11
Други земи-градове, села, пътища, сметища, мини, инд.обекти 1
водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 1
Не-орски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. 3
овощки, лозя, крайпътни дървета)
Сухи тревни съобщества, степи 23
Храстови съобщества 45
Широколистни гори 16
Общо покритие 100
1.5. ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА ВЕРОЯТНОСТТА И СТЕПЕНТА НА

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПЛАНА ВЪРХУ ПРЕДМЕТА И ЦЕЛИТЕ НА
ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА
5.1. Описание и анализ на въздействието на плана върху типовете природни

местообитания и видовете – предмет на опазване в защитената зона
В защитена зона „Язовир Копринка” попадат 294,05 дка от землището на с.
Ясеново, включващи имоти №№ 000252, 000253 и 000155, както и 171,601 дка от
землището на с. Голямо Дряново, включващи имот № 010009. Общата площ на имотите
от ПУП-ПЗ в защитената зона е 465,656 дка, което съставлява 5,3% от общата площ на
защитената зона. В имот 010009 има около 30 дка пояс около ДГФ и около 2,9 дка
сервитут на водопровод, за които не се предвиждат никакви дейности. Така се получава,
че територията, която попада в Натура и едновременно в ПУП е с площ 432,756 дка (38%
от ПУП-ПЗ и 4,94% от зоната).
Територията, която ще бъде косвено засегната от засенчването на
фотоволтаиците (вертикалната проекцията на модулите върху земната повърхност)
ще е от 114 дка (при 280 kWp на панел) до 118 дка (при 270 kWp на панел). Така се
получава, че ще бъде косвено засегната около 1,34 % от територията на зоната.
Прякото засягане от изграждането на пожарните алеи – около 17,2 дка или 0,2 %
от зоната. Разполагането на сградите (ИКБТП и разпределителните станции), ще засегне
общо до 0,372 дка или 0,004% от площта на зоната. Следователно, общо засегнатата
площ ще бъде 1,54 % от зоната (до 136 дка).
Защитената зона има обща площ 8763,30 декара. Теренът e с 450 м. надморска
височина. Екотопите на съобществата представляват почти хоризонтален терен с
максимален наклон от 150 в южна посока. В северна посока теренът на ИП граничи с
южните склонове на Стара планина, на юг теренът граничи с път ІІ-56 от националната
пътна мрежа. На запад и изток теренът на ИП граничи със землищата на селата Голямо
Дряново и Ясеново.
Преобладава почти изцяло тревното покритие и единични храсти от глог
(Crataegus monogina).
Предвиденото монтиране на фотоволтаичния парк е свързано с нарушаване на
тревни съобщества и местообитания на растителни и животински видове и превръщането
им в техногенна територия.
Инвестиционното предложение ще има въздействие основно върху една от
целите на опазване на защитената зона, а именно “Запазване на естественото състояние
на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в
рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов
състав, характерни видове и условия на средата.”
В резултат на проведените теренни проучвания, е констатирано следното:
Типове природни местообитания, включени в Приложение II на Директива

92/43/EEC
Спецификата на екологичните условия, създадени от скалната основа - алкална
реакция на почвата, модифициращо влияние на елементите на климата и др. е
решаваща за формирането и развитието на растителната покривка в района.
Въз основа на биоекологическите особености и връзките на основнвите ценози в
изследвания район може да се определи един основен тип растителност,
идентифицирана като равнвинна-мезоксеротермна тревна растителност. Към нея се
отнасят ценозите на Chrysopogonеtа grylli, Poetum bulbosae, Dichantietum ischaemi,
Festucetum valesiacae и др. на мястото на някогаши разредени гори от Quercetum
frainetto-cerris, на по-влажните места и от черна елша (Alneta glutinosae), върби (Saliceta
albae, Saliceta fragilis) и тополи (Populeta nigrae, Populeta albae) на места в съчетание с
изкуствени тополови насаждения и с мезофитни тревни формации. Тези терени се
отличават с неблагоприятен и променлив воден режим, който през времето на
вегетацията се променя в широки граници, което е главната причина за особения състав
и структура на фитоценозите в района на изследваната площадка.
От екологичните типове, най-широко е застъпена групата на мезоксерофитите. На
места, силно деградирали се срещат в незначителни петна остатъци от горска
растителност - отделни дървета и храсти от Quercus pubescens, Crataegus monogyna,
Syringa vulgaris и др. Тревостоят е силно разреден и покрива 30-60% от повърхността на
почвата. Въздействията върху растителната покривка от създаването на фотоволтаичния
парк са свързани единствено с промяната на светлинния режим, който контролира
основно хидрологичния. Това обстоятелство ще доведе до извеждането на част от
растителността от екологичната подгрупа мезоксерофити и частичното й заместване с
представители на екологичната група мезофити. Тълкуването на този тип въздействие е
двуяко, тъй като ще се създадат условия за по-богат растителен състав - проникване на
видове с по-мезофилна природа. От друга страна, силно привързаните видове към сух
субстрат няма да се повлияят негативно от относително по-високата влажност на
засенчените места. Те биха страдали по скоро от намалената светлина, но редовата
подредба на модулите и междуредовите разстояния от 6 м., създават условия и за
запазване на традиционния светлинен режим, макар и в отделни ивици. Трябва да се
отбележи, че наклонът, височината на разполагането на модулите и междуредията
водят до частично засенчване - около 30-40 %, което отговаря на горска склопеност
около 0.6 - 0.7.
А. Флора
Територията на ПУП-ПЗ попада във Средногорски флористичен район.
Характерът на растителността в Община Казанлък и нейното географско
разпространение се обуславят от особеностите на почвено-климатичните условия и от
значителната пряка или косвена намеса на човека.
Следи от естествената растителност се наблюдават покрай р. Тунджа и р.
Енинска, представени от влаголюбиви горски видове - върба, топола и елша. В равнинно-
хълмистия горски пояс преобладават смесени гори от цер, благун, зимен дъб. Във
височинно отношение следват гори от зимен дъб, смесени широколистни гори от бук,
благун, габър, мъждрян, бук, зимен дъб и явор. В най-горния среднопланински горски
пояс преобладават буковите гори, в по-високите части смесени със смърч.
Върху ливадните площи се установяват редица естествени тревни растения –
детелина, великденче и др. В Казанлъшката котловина се срещат и много диворастящи
лечебни растения – мащерка, равнец, риган, жълт кантарион.
Флористичното разнообразие на района и конкретно на площадката на ПУП-ПЗ ще
бъде разгледано в настоящия доклад за ЕО.
Теренът е зает предимно от тревна растителност. В тази част растителността е
производна на основните типове фитоценози Quercetum frainetto-cerris, сред множеството
инвазивни видове, проникнали вторично. Този тип растителни съобщества се отнасят към
ксерофитната и мезоксерофитна, микротермна и мезотермна растителност в
ксеротермния дъбов пояс и в хълмистите равнини. Теренът е прорязан от отводнителни
или напоителни канали, които отдавна вече не се използват по прадназначението им.
Участъкът, който ще се разработва като фотоволтаичен парк, попада сред
растителност на селскостопанските площи, установени още преди години на мястото на
смесени гори от цер (Quercus cerris) и благун (Quercus frainetto). Общата площ на
разработката е 1137,395 дка. Тя е заета почти изцяло от асоциациите на Chrysopogonеtа
grylli, Poetum bulbosae, Dichantietum ischaemi, Festucetum valesiacae и др. на мястото на
някогаши разредени гори от Quercetum frainetto-cerris, на по-влажните места и от черна
елша (Alneta glutinosae), върби (Saliceta albae, Saliceta fragilis) и тополи (Populeta nigrae,
Populeta albae) на места в съчетание с изкуствени тополови насаждения и с мезофитни
тревни формации.
Основавайки се на възприетото флористично райониране на България (Кожухаров
ред. и кол. 1995), обектът попада в Средногорски флористичен район. Активната
антропопресия в района - неудачно строителство в карстсов район на микроязовир с
множествво циментирани канали и диги, стари депа на строителни отпадъци, пръст и др.
са предизвикали значитена рудерализация на терените от шосето, на северозапад.
Спецификата на микроедафичните условия са предпоставка за едни или други
фитоценотични комбинации, в конкретния случай силно повлияни от значителното
антропогенизиране на този район. Тук единично и пръснато се срещат дрянът (Cornus
mas), къпината (Rubus idaeus), шипката (Rosa cannina), изочния габър (Carpinus orientalis),
дивата круша (Pirus communis), бъз (Sambucus ebulus, Sambucus nigra), повет (Clematis
vitalba) и др.
Почти цялата част от терена на ПУП-ПЗ и околностите им са заети от тревни
формации от ливаден тип, съставени от мезофилни и ксеромезофилни съобщества. В тях
преобладава местната тревна растителност, изградена от ценозите на Chrysopogonеtum
grylli, в които участват голям брой многогодишни и едногодишни тревни видове. Освен
Chrysopogon gryllus, най-често се срещат Poa bulbosa, Dichantium ischaemum, Festuca
valesiaca, някои видове Potentilla, Filipendula vulgaris, Plantago lancelolata, Euphorbia
nicaeensis, някои видове Trifolium, Medicago и др.
В подножието на плланината, върху делувиални наслаги и почви са били
формирани гори от дръжкоцветен и летен дъб, обикновен габър и клен, които в годините
са били почти напълно унищожени от човека. Сега на тяхно място са се установили
селскостопански площи или мезофитни тревни формации - ливади.
В заплевелените и рудерализирани терени преобладават бяла комунига (Mellilotus
alba), кримски гингер (Onopordun tauricum), хибриден мак (Papaver hybridum), зелена
кощрява (Setaria viridis), синя жлъчка (Cichorium intybus), птича глушина (Vicia cracca),
смрадливо подрумиче (Anthemis cotula), малък репей (Arctium minus), обикновен пелин
(Artemisia vulgaris), обикновен магарешки бодил (Carduus acanthoides), източна метличина
(Centaurea orientalis), обикновена паламида (Cirsium vulgare), четинест пирей (Elymus
hispidus), южен слез (Malva nicaeensis), жълта резеда (Reseda lutea) и др.
За монтирането на фотоволтаичната инсталация ще бъдат изградени плитки
фундаменти по сух способ, като ще бъдат частично нарушени тревни съобщества,
съставени от обикновени, повсеместно разпространени равнинни видове висши
растения. Самите фотоволтаични панели ще бъдат поставени в редици по протежение на
хоризонталите, като те могат да бъдат прекъсвани, така че да се запази съществуващата
растителност. Разстоянието между отделните редици е съобразено с плътността на
застрояване, която не надвишава 30% (около 341.2 дка.) от общата площ на парцела.
Конструкцията, върху която ще бъдат разположени отделните модули, е метална. Така
отпадат мокрите процеси, което благоприятства опазването на естествената
растителност.
За оценка състоянието на растителната покривка в обхвата на имота предвиден за
монтиране на фотоволтаични модули с подстанция, подхода към тях и определяне
размерът на щетите от реализацията им, са извършени в резултат на собствени теренни
наблюдения през м. юли и септември 2010 г.
Ползвани са Натура формулярите на ЗЗ; Ръководство за определяне
местообитания от европейска значимост за България – СФДП, ФПС „Зелени Балкани”,
МОСВ, 2005 г.; Растителността на България, И.Бондев, 1991; Ръководство за оценка на
благоприятното природозащитно състояние на типове природни местообитания и видове
по Натура 2000 в България, Зингстра, Х., Ковачев, А., Китнаес, К., Цонев, Р., Димова, Д.,
Цветков, П., 2009 г. и др.
В резултат на проведените теренни проучвания, е констатирано следното:
Типове природни местообитания включени в Приложение II на Директива

92/43/EEC
От описаните 8 типа природни местообитания, предмет на защита в ЗЗ „Язовир
Копринка”, в обхвата на обекта и имота не е установено нито едно природно
местоообитание с европейска консерваъционна значимост.
Местообитания на видове включени в Приложение II на Директива

92/43/EEC
Растения
На терена в зоните на въздействие и в прилежащитеим райони не са установини
консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC. В
стандартния формуляр на ЗЗ “Язовир Копринка” не са посочени консервационно значими
видове растения.
Таблица № 8 Оценка на въздействието на ПУП-ПЗ върху Благоприятното

Природозащитно Състояние на растителни видове
Критерий Описание на Степен на въдействие
потенциалното
въздействие
Популации в границите на Не се засягат в обхвата на Без въздействие

зоната и обсега на ПУП-ПЗ ПУП-ПЗ
Площ на местообитанието Площта на ПУП-ПЗ е Без въздействие

ограничена в сравнение
площа на местообитанията в
ЗЗ
Фрагментация Не се фрагментират Без въздействие
местообитания
Структура и функции Няма въздействие върху Без въздействие
консервационно значими
видове
Бъдещи перспективи (заплахи Без въдействие от Без въздействие

и въздействия) реализация на ПУП-ПЗ
Б. Фауна
В зоогеографско отношение районът се отнася към Старопланински район.
Климатичните условия и разнообразният релеф определят богатото фаунистично
разнообразие на Община Казанлък, в която се предполага да се разположи
фотоволтаичния парк. Срещат се 49 вида бозайници, 18 вида влечуги, 11 вида
земноводни, 227 вида птици. Река Тунджа, язовир “Копринка” и горните течения на
чистите планински реки обуславят голямо видово разнообразие на рибите.
Защитените видове на територията на ИП, която съвпада отчасти с територията на
ЗЗ Язовир „Копринка”, са съгласно Стандартен формуляр BG0000261 „ЗЗ Язовир
„Копринка” следните:
птици – 36 вида
прилепи – 1 вид
други видове бозайници – 6 вида
земноводни и влечуги – 6 вида
риби – 2 вида
безгръбначни животни – 5 вида
Възможно е при строителството и експлоатацията на съоръжението частично да
бъдат засегнати трофични местообитания на някои видове дневни грабливи птици, осояд
(Pernis apivorus), орел змияр (Circaetus gallicus). Всички дневни грабливи птици са
свързани със защитената зона основно по време на миграция, като трофична база за
попълване на енергетичните си запаси или място за почивка. Урбанизацията на
територията ще има известно отрицателно въздействие върху тези видове. Не се очаква
да се получи фрагментиране на местообитанието. Въздействието ще е непряко и
краткотрайно по продължителност, изразяващо се в загуба на ловни територии и
местообитания на видове обект на лов.
Предвид ландшафтните дадености на терена, в който ще бъде разположен ПУП-ПЗ,
следните видове от този разширен списък на защитените птици най-вероятно ще
присъстват и ще бъдат засегнати от ИП:
Buteo Rufinus - белоопашат мишелов
Milvus migrans – черна каня
Lullula arborea – горска чучулига
За момента не може да се направи преценка, доколко редовно мигриращите птици,

които не са включени в приложение І на Директива 79/409/ЕЕС, ще бъдат засегнати от
ПУП-ПЗ.
Бозайниците, включени в приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС, са следните:
От защитените видове бозайници поради характера на терена може да се очаква

присъствие единствено на Spermophilus citellus - лалугер и на Vormella peregusna –
пъстър пор. Дългокрилият прилеп като силно привързан към пещерни дневни убежища,
каквито липсват в близост до бъдещата строителна площадка и на ИП като цяло, не се
очаква да присъства и съответно да бъде повлиян. Изключва се присъствието на Lutra
lutra – видра поради липсата на воден хабитат и на Canis lupus – европейски вълк поради
високата гъстота на населението на целия район.
Предвид предпочитанията на малкия подковонос Rhinolophus hipposideros към
използване на терени с тревни съобщества за ловни хабитати присъствието му на
терените, предвидени за фотоволтаичния парк, е малко вероятно поради пълната липса
дневни убежища в непосредствена близост съчетано с ограничения му периметър за
облитане, свързан с малките му размери.
На терена на ПУП – ПЗ се очаква да присъства Elaphe quatorlineata – ивичест смок,

който може да изпита отрицателно влияние по време на строителството, но не и по време
на експлоатацията. Поради много добрата подвижност на ивичестия смок въздействие
върху него може да се очаква по време на строителството във вид на случайни срещи и
много по-малко по време на експлоатация на съоръженията.
Риби не се очакват поради липсата на стоящи или течащи водоеми
От безгръбначните защитени видове съгласно приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС
присъствието на Lucanus cervus – бръмбар рогач и на Rosalia alpine – алпийска розалия
не се очаква. Останалите видове не могат да присъстват поради това, че са водни
обитатели.
Въздействие на проектирания фотоволтаичен парк се очаква в следните
направления.
Теренът на ПУП-ПЗ представлява подобна на степ суха местност, покрита с трева и
ограничен брой ниски храсти. По същество това е от десетилетия занемарена
селскостопанска площ с установила се вече трайно фауна и зооценоза. На този терен в
многогодишен план разполагането на фотоволтаичните модули ще внесе промени в
хидроложката динамика на терена. Значителното засенчване на почвата ще доведе до
съществено намаляване на водното изпарение и повишаване на влажността на
надпочвения въздушен слой както и на самата почва. Това от своя страна ще стане
причина предимно сухолюбивата безгръбначна фауна да емигрира и да се замести от
по-влаголюбива и ще причини размествания в хранителните вериги на определени
съобщества.
От друга страна наличието на широките фотоволтаични модули няма да позволи на
дневните грабливи птици да използват хранителните ресурси на хабитата (предимно
малки мишевидни гризачи) и дневните грабливи птици ще трябва да емигрират.
Възможности за това те ще имат поради факта, че цялото поле в полите на Стара
планина се състои от същите терени. В този смисъл въздействието на ИП ще се състои в
намаляване на плътността на заселване на хабитата, което въздействие с оглед на
незначителната процентна част по отношение на цялостната площ може да се приеме
за слабо. Тук е мястото да съобщим, че при обхождане на терена не бяха открити отвори
на убежища на въпросните гризачи нито следи от дейността на къртицата.
Като следствие от казаното по-горе можем да направим следната Оценка на
въздействието на ПУП-ПЗ:

Природозащитно Състояние на фауната на птиците (Aves)
Критерий Описание на Степен на въздействие
Популация в границите на Не се засяга в обхвата на Без въздействие

зоната и обсега на ПУП-ПЗ извършените корекции
Площ на местообитанието Площта на ПУП-ПЗ е много Ниска степен на въздействие

площта на местообитанието
в ЗЗ

Структура и функции Въздействието е ограничено Без въздействие
Бъдещи перспективи (заплахи и Ограничено въздействие Временен и краткосрочен

въздействия) чрез реализация на ПУП-ПЗ характер на въздействието.
върху ограничена площ от ЗЗ
без нарушения на хабитата
Разред прилепи (Chiroptera)

Терените, върху които ще бъде монтиран фотоволтаичния парк заемат само малка
част от Защитена зона „Язовир Копринка” BG 0000261 с обща площ от 8 763,30 дка. Те са
заети от затревени площи с малък брой закелевели храсти и са далеч от скални
образования и населени места. Поради това те не са хабитат нито за прилепи,
предпочитащи пещери за дневни убежища, нито за такива, които предпочитат и
използват дендротелми или постройки за дневни убежища. Твърде спорно е
населяването на хабитата и от дългокрилия прилеп Miniopterus schreibersii от списъка на
защитените бозайници на стандартния формуляр за ЗЗ „Язовир Копринка” BG 0000261”
поради това, че дългокрилият прилеп има ясни предпочитания към пещерните дневни
убежища. Като цяло теренът разполага с ограничена трофична база за прилепи, която е
използваема предимно през пролетта и в ранното лято. Дългокрилият прилеп е включен в
Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС и е предмет на опазване в защитената зона:
От срещащите се на територията на България 33 вида прилепи, в терените,
предвидени за монтирането на ФП и спадащи към защитена зона ЗЗ „Язовир Копринка”
BG 0000261”, вероятно не се срещат прилепи, което представлява 0 % от българската
прилепна фауна. Дори и теренът на ПУП-ПЗ да е хабитат за прилепи, малката височина
на фотоволтаичните панели не може да представлява препятствие за облитането на
района от прилепи поради изключителната им ехолокационна способност.
Предполагаемият видов състав отговаря на наличните хабитатни условия и не са
установени локални миграционни коридори, които да попадат непосредствено в площта
предвидена за реализация на проекта.
Имайки предвид площта за реализация на проекта от 341,2 дка, който само в
малка част се припокрива със ЗЗ „Язовир Копринка”, а също и с оглед на отсъствието на
терена на ПУП-ПЗ и около него на подходящи зимни и дневни убежища на прилепи, преки
въздействия върху индивиди няма да има както по време на строителство, така и по
време на експлоатация на проекта. Възможни са само преки незначителни нарушения
върху растителността и съответно насекомното обилие като хранителна база на
прилепните популации. Те са свързани единствено с рехабилитацията и поддръжката на
съществуващия ФП и ще имат временен, краткосрочен характер, поради естествената
възобновяемост на тревното съобщество. Липсват и поради това не могат да бъдат
унищожавани стари дървета с дендротелми, потенциални убежища на горски видове.
Не се предвиждат никакви строителни дейности през тъмната част на
денонощието, което е гаранция, че евентуалното пряко въздействие върху индивидите и
степента на тяхната хранителна активност ще бъде сведена на практика до нулева.

Природозащитно Състояние на фауната на прилепите (Chiroptera)
Критерий Описание на Степен на въздействие
Популация в границите на Не се засяга в обхвата на Без въздействие

зоната и обсега на ПУП-ПЗ извършените корекции
Площ на местообитанието Площта на ПУП-ПЗ е много Ниска степен на въздействие

площта на местообитанието
в ЗЗ

Структура и функции Въздействието е ограничено Без въздействие
Бъдещи перспективи (заплахи и Ограничено въздействие Временен и краткострочен

въздействия) чрез реализация на ПУП-ПЗ характер на въздействието.
върху ограничена площ от ЗЗ
без нарушения на хабитата
Земноводни (Amphibia) и Влечуги (Reptilia) включени в Приложение II на Директива

92/43/EEC.
В обхвата на имотите определени за монтиране на фотоволтаичния парк няма
повърхностни водни обекти и влажни зони, предпоставки за наличие на местообитания на
земноводни.
По отношение влечугите предмет на защита в зоната, предпоставки за наличие на
местообитания на Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) и Големия гребенест
тритон (Triturus karelinii) в засегнати от проекта терени липсват.
Местообитания на сухоземните костенурки (Testudo hermanni, T. gracea), както и
самите видове не са установени в периода на проучването, но са възможни за района в
места с наличие на по-дълбока почвена покривка и по-богата хранителна база, към които
видовете се придържат. По данни на местни хора, популацията не е представена и
видовете се срещат най-вече в проредените горски територии. Местообитанията и
видовете са защитени от ЗБР – Приложение 2 към чл. 6, ал.1, т.2 и Приложение 3 към чл.
37 и Приложение ІІ на Директива 92/43 и са предмет на опазване в защитената зона.
От другите значими видове за защитената територия е възможно наличието на:
Сив (Podarcis muralis) и Зелен гущер (Lacerta viridis), Смок мишкар (Elaphe longissima) и
Пепелянка (Vipera ammodytes).
В процеса на строителството е възможно да бъдат нарушени местообитания
единствено на Стенния гущер (Podarcis muralis) и Зеления гущер (Lacerta viridis), без
реална вероятност за унищожаване на самите видове поради бързата подвижност и
приспособимост към нови местообитания в съседни територии. Видовете не са предмет
на защита в защитената зона, но са определени като „други значими видове”.
Въздействие върху популациите на видовете няма да има. Значително засягане на
техните хабитати също няма да има. Няма да бъде нарушена структурата на местните
популации.
След изграждането на фотоволтаичния парк, присъствието му няма да има по
никакъв начин отражение върху сезонните и денонощни хранителни миграции и на тези,
свързани с размножителния период на видовете.
Вероятността от унищожаване на екземпляри съществува единствено при
невнимателно движение по пътя на моторни средства, което по същество ще се
затруднява от монтираните фотоволтаични панели и налагащата се бавна скорост.
Негативно въздействие върху представителите на влечугите ще се изразява и във
временното им безпокоене по време на монтажа на ФП и много рядко при
експлоатацията на инфраструктурите на парка, което може да доведе до тяхното
изтегляне в съседни територии.

Природозащитно Състояние на популацията на сухоземната херпетофауна
Популация в границите на Не се засягат в обхвата на Без въздействие

зоната и обсега на ПУП-ПЗ имота за монтаж на ФП
Площ на местообитанието Площта на ПУП-ПЗ е много Без въздействие

площта на местообитанията
в ЗЗ
Бъдещи перспективи (заплахи и Без въздействие от Без въздействие
въздействия) реализация на ПУП-ПЗ
Бозайници (Mammalia), включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Предмет на защита в ЗЗ са 16 вида бозайници, от които 1 вид прилеп .
Липсата на водно течение в района предопределя отсъствието на видрата (Lutra
lutra).
Предпоставки за наличие на местообитания на лалугер (Spermophilus citellus) има
в частите на терените, обозначени като мери. В непосредственият район на имота,
определен за монтаж на фотоволтаичния парк, не са установени местообитания на
лалугера.
Местообитания на Пъстър пор (Vormela peregusna) в процеса на проучването не са
установени.
Непосредствената близост на населените места силно намалява вероятността от
наличие на местообитания и присъствие на Европейския вълк (Canis lupus).
От другите по-дребни бозайници са установени: полска мишка (Apodemus agrarius).
Преки нарушения на местообитания в процеса на строителните работи са
възможни единствено на Обикновената къртица (Talpa europeа) и евентуално на
обикновената горска мишка (Sylvaemus sylvaticus). Същите ще имат временен и
краткосрочен характер, предвид бързата приспособимост на видовете към нови условия
в съседни територии, а проучванията не доказаха наличието на къртицата (Тalpa
europaea).
Като цяло бозайниците са по-слабо толерантни към човешко присъствие в
местообитанията си, като особено силно това важи за едрите хищници и копитни.
Безпокойството от човешкото присъствие и временно завишените шумови
характеристики по време на монтажните работи е възможно да прогонят някои от тях.
С изграждането на фотоволтаичния парк не се очаква да намалеят или да
изчезнат популациите на наличните бозайници в т.ч. на структурата и динамиката им.
Биологичното разнообразие ще запази сегашното си състояние. Не се очаква да се
променят или нарушат хранителните вериги, в които участват бозайниците.
Таблица № 12 Оценка на въздействието на Инвестиционното предложение върху

Благоприятното Природозащитно Състояние на популацията на бозайниците
(Mamalia)
Популация в границите на Не се засягат в обхвата на Без въздействие

зоната и обсега на ПУП-ПЗ имота за монтаж на ФП
Площ на местообитанието Площта на ПУП-ПЗ е много Без въздействие
площта на местообитанията
в ЗЗ

Бъдещи перспективи (заплахи и Без въздействие от Без въздействие
въздействия) реализация на ПУП-ПЗ
Безгръбначни включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Дейностите по изпълнението на инвестиционното предложение не засягат водно
течение и следователно не оказват никакво влияние върху водните безгръбначни,
предмет на защита в ЗЗ, а именно: ручеен рак (Austropotamobius torrentium), и бисерна
мида (Unio crassus).
Ограничената по обем дейност за монтаж на ФП не засяга естествените хабитати на
останалите безгръбначни видове, предмет на опазване. Не се очаква въздействие върху
тези видове, както няма да бъдат нарушени и характера и цялостта на местообитанията
им.
5.2. Описание и анализ на въздействието на плана върху целостта на

защитената зона с оглед на нейните структура, функции и природозащитни
цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове,
нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени
и др.), както по време на реализацията, така и при експлоатацията на плана
Въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на защитената
зона ще бъде ограничено с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели.
ЗЗ “Язовир Копринка” заема територия от 8,763.30 дка. Реализацията на проекта ще бъде
свързано с отнемане на площи от защитената зона в размер на 136 дка за монтаж на
фотоволтаичния парк. Допълнителни нарушения не се предвиждат.
Реализацията на инвестиционното предложение ще бъде свързано с унищожаване
на тревни съобщества и минимална промяна в характера на тревните местообитания,
нарушаване на местообитания на ограничен брой животински видове и допълнително
урбанизиране на територията.
По отношение на прилежащите на предвидения за ПУП-ПЗ терен местообитания, реализацията на проекта няма
да доведе до промяна или допълнителна фрагментация на природни местообитания. Планът няма да повлияе на
структурата, функциите и природозащитни цели на защитената зона, както по време на реализацията, така и при
експлоатацията на обекта.
Оценката на степента на въздействие на проекта се базира на влиянието върху
всеки от критериите за благоприятен природозащитен статус – площ на местообитанията
в зоната, засегнати популации в зоната, качество на местообитанията, въздействия при
строителство и експлоатация.
За определяне степента на въздействието е използвана 10-степенна скала на
оценка, която позволява да се отчетат различните параметри на значимостта на едно
въздействие спрямо стандартните показатели за оценка на степента на въздействие
(Таблица 13).
Оценка Критерии
0 Дейността не оказва въздействие
1 Дейността има много слабо отрицателно въздействие
2 Дейността може да предизвика временни отрицателни въздействия
3 Дейността може да предизвика краткосрочни отрицателни въздействия
4 Дейността може да предизвика вторични отрицателни въздействия
5 Дейността може да предизвика кумулативни отрицателни въздействия
6 Дейността може да предизвика синергични въздействия
Дейността може да предизвика вторични, кумулативни, синергични отрицателни
7 въздействия. Въздействието може да бъда премахнато чрез
смекчаващи/компенсаторни мерки.
Дейността може да предизвика значителни вторични, кумулативни, синергични
8 отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез
Дейността предизвиква значителни, средносрочни или дългострочни/постоянни
9 отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез
Дейността предизвиква значително и постоянно/необратимо отрицателно
10 въздействие. Въздействието не може да бъде премахнато чрез
Възприети са следните четири степени на въздействие в зависимост от баловите

оценки:
0 – няма въздействие
от 1 до 3 – слабо въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на
специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация;
от 4 до 6 – средно по степен въздействие, което е необходимо да се отчете в
комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване
от 7 до 10 – значително въздействие, което е необходимо да бъде премахнато
чрез избор на алтернативи или прилагане на смекчаващи и компенсаторни мерки;
Въздействието от реализацията на проекта се разглежда в двата периода от

осъществяването му – период на строителство и период на експлоатация.
Период на строителство
В границите на ПУП-ПЗ влизат общо 465.656 дка от ЗЗ „Копринка”. От тях за
конкретните цели на проекта - монтиране на фотоволтаичния парк ще бъде отнета обща
площ в размер на 136 от която:
• трайна загуба на местообитания за фундиране на съоръжението в размер на
17.572 дка
• засенчване от фотоволтаичните панели – 118 дка
• временни
- механично увреждане на местообитания, ограничено в периметъра на работа ;
- утъпкване и повреждане на растителност в обхвата на имота.
Горните увреждания ще бъдат нанесени от строителната техника в процеса на монтаж на съоръженията на площ
не по-голяма от 1/2 от засегнатата площ, което е около 250 дка
Общият размер на нарушенията е 136 дка
Тези нарушения се оценяват като слаби по степен на повлияност върху целостта
и структурата на ЗЗ, и слабо по отношение на природозащитните цели и функции на
зоната, които ще бъдат слабо повлияни по време на строителството на обекта. Тези
въздействия могат да бъдат избегнати без прилагане на специални мерки, освен
спазване на най-добрите практики при строежа.
По време на строителството се очаква повишен антропогенен натиск като цяло
върху растителната компонента, който се свежда до минимум по време на
експлоатацията.
Местообитания
Не се засягат се местообитания на видове, предмет на защита в зоната, с изключение на малки въздействия
върху фаунистични видове, описани в долните таблици.
По отношение на прилежащите на територията на пътя и имота местообитания, реализацията на проекта няма да
доведе до промяна в местообитанията и снижаване на параметрите на зооценозите.
Дейността няма да повлияе значително върху функциите и природозащитните
цели на защитената зона. Въздействието се оценява като слабо по степен, което може
да бъде минимизирано при прилагане на предложените в т. 6 мерки.
Природни местообитания
местоообитание с европейска консервационна значимост.
Безгръбначни
Възможно засегнати от строителството на фотоволтаичния парк ще са ограничен
брой видове. Не се очаква влошаване на техния БПС чрез намаляване на числеността на
популацията и съкращаване на площта на техния ареал. Въздействието се оценява като
много слабо по степен:
Таблица № 14 Степен на въздействие на елементите на проекта върху

безгръбначната фауна.
Елемент на ПУП- Най-силно засегнати Характер на въздействието Степен на
ПЗ видове въздействие
по
приложената
скала от 1 до
10
Фундиране на Торбогнездница Унищожаване на 1
съоръженията (Erigaster catax); местообитания и смъртност на
Лицена (Lycaena индивиди
dispar);
Полиоматус
(Polyommatus eroides);
Карабус (Carabus
hungaricus)
Влечуги
Въздействието на ПУП-ПЗ върху влечугите по време на строителство ще се отрази
в отнемане от територия от ЗЗ. Количествените загуби за местообитания, както и
загубите в численост на популациите не могат да се предвидят. Основната опасност е
свързана с унищожаване на видове при движение на транспортни коли, както и с
безпокойство, причинено от шума и движението на хора и техника. Степента на
въздействие спрямо стандартните показатели за оценка на степента на въздействие се
оценява като слабо.
влечугите
по
10
Фундиране на Евентуално Унищожаване на 2
съоръженията присъстваща местообитания
Шипобедрена
костенурка (Testudo
graeca); Смъртност на индивиди 2
Евентуално
присъстваща
Шипоопашата
костенурка (Testudo
hermanni);
Монтаж на Унищожаване на 1
съоръженията местообитания
Бозайници
Въздействието на инвестиционното предложение върху бозайниците ще се отрази
в незначително отнемане от територията на защитената зона. Количествените загуби за
местообитания, както и загубите в численост на популациите на сухоземните видове не
могат да се предвидят. Основната опасност е свързана с унищожаване на видове при
движение на транспорта, както и с безпокойство, причинено от шума и движението на
хора и техника. Унищожаване и фрагментацията на местообитания на бозайната фауна
няма да има. Степента на въздействие спрямо стандартните показатели за оценка на
степента на въздействие поради ниската степен на повлияност на ЗЗ се оценява като
нулева.

бозайната фауна (без прилепи).
по
10
Фундиране на Европейски вълк Унищожаване на хабитати и
съоръженията (Canis lupus) смъртност на индивиди 0
Лалугер (Spermophilus
citellus) 0
Пъстър пор (Vormela
peregusna) 0
Монтаж на Европейски вълк Унищожаване на
съоръженията (Canis lupus) меснообитания 0
Лалугер (Spermophilus
citellus) 0
Пъстър пор (Vormela
peregusna) 0
Прилепи.
Не се предполага наличието на прилепи.
Период на експлоатация
Копринка”, в обхвата на обекта и имотите не е установено нито едно природно
• Обслужването на фотоволтаичния парк не създава условия за изменение в
състоянието на близко разположените местообитания до трасето на пътя и
съоръженията.
• Опасността за намаляване числеността на популациите при инциденти
(прегазване) от транспортни средства е минимална.
• Експлоатацията на фотоволтаичния парк няма да има въздействие върху
местообитания в съседни площи.
Въздействията са обобщени както следва:
Таблица № 17 Въздействие на проекта по време на експлоатация.

Елемент на ПУП-ПЗ по Характер на Степен на въздействие по приложена
време на въздействието скала от 1 до 10
експлоатацията
Човешко присъствие Замърсяване с битови
отпадъци край пътя, 1
което ще е налице и при
нереализиране на
плана
Заключение за въздействието на инвестиционното предложение върху

целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и
природозащитни цели
Структура
Засегнатата площ от реализацията на проекта, попадащ в ЗЗ „Язовир Копринка”
ще окаже отражение върху структурата на защитената зона. Общо засегнатата площ е
136 дка, което представлява 1,54 % от територията на ЗЗ.
Функции и природозащитни цели
Загуба на местообитания
Реализирането на инвестиционното предложение ще е свързано с нарушаване на
природни местообитания и местообитания на видове предмет на защита в зоната.
Загуба на местообитания и видове защитени от закона видове няма да има. При
направените проучвания за гнездящи видове птици на територията на инвестиционното
предложение (района на фотоволтаични парк) не са установени гнездящи двойки на
видове, предмет на опазване в защитена зона „Язовир Копринка”. Въздействието би се
състояло в прогонване на видовете от местообитанието, но не и в преки загуби за
популацията
Фрагментация
Реализацията на проекта не засяга убежища на видове прилепи, а нарушенията
върху потенциала на хабитата, като хранителна база за прилепите е незначителен. Не са
установени миграционни коридори. Поради тези причини, фрагментация на защитената
зона, както и бариерен ефект от съоръжението не се очаква.
Обезпокояване на видове
По време на строителството ще има обезпокояване на видове в т.ч. и напускане на
местообитания (влечуги,птици, бозайници), които обитават територията, като това
въздействие ще е по-чувствително ако строителството се извършва в периода на
размножаване.
Строителните дейности са далеч от убежищата на срещащите се тук прилепи,
поради което обезпокояването на прилепи не се очаква. Всички планирани дейности ще
бъдат извършвани само през светлата част на денонощието, което е допълнителна
гаранция, че евентуално съществуваща прилепна популация няма да бъде
обезпокоявана.
Нарушаване на видовия състав
Не се очаква нарушаване на установения видов състав в т.ч. и въздействие върху
популациите на растителните и животински видове.
Реализацията на проекта няма да окаже въздействие върху видовия състав на
прилепите както в ЗЗ „Язовир Копринка”, така и в съседните територии извън мрежата на
НАТУРА-2000, тъй като не се нарушават техни убежища, не се унищожават индивиди, не
се прекъсват миграционни коридори, а въздействието върху хранителния хабитат е
незначително както по сила, така и по относителна площ на засегнатия хабитат. Предвид
установеното видово разнообразие на орнитофауната в района на разглежданият проект
няма да бъдат нанесени промени в популациите на птиците.
Отнемане на трофични местообитания
Възможно е, при строителството и експлоатацията на пректа, частично да бъдат
засегнати и отнети трофични местообитания на някои видове дневни грабливи птици.
Отнемане на ловни територии
Хищните птици ползват големи ловни и размножителни територии, а прилежащите
на инвестиционното предложение площи са идентични и поддържащи същото или в по-
висока степен биоразнообразие.
Химически промени
Не се очакват.
Хидрогеоложки промени
Геоложки промени
Други промени
Кумулативен ефект
От предоставената информация е видно, че в ЗЗ „Язовир Копринка” одобрените или
постъпили уведомления за 5 броя планове, програми, проекти и инвестиционни
предложения, които заемат площ от 26.183 дка. Кумулативният ефект по отношение на
отнети площи от защитена зона „Язовир Копринка” от други планове, програми, проекти и
инвестиционни предложения представлява 0.3 % от защитената зона, който се оценява
като маелък по степен на площно въздействие (> 1%).
5.3. Описание и оценка на кумулативното въздействие на предлагания план с

други планове, програми и инвестиционни предложения, които биха могли
да окажат значително въздийствие върху защитената зона или нейните
елементи
Цялото необратимо въздействие върху площтта на ПУП – ПЗ се изразява в следното:
• върху площ от 43.дка, която е заета от противопожарните алеи и паркинга на
подстанцията на ФВЕЦ;
• общо 4 м2 за набиване на носещите профили за фотоволтаичните панели;
• площ от 117 м2 за фундаментите на разпределителните кутии;
• площ от 993 м2 за фундаментите на ИКБТП и разпределителните станции (по 18 .6
м2) и подстанция (190 м2)
• фундаментите на трансформаторите в подстанцията които са с площ по 58 м2.
От изброеното се вижда, че общата засегната площ на геоложката основа е около 44 дка,
което е около 4 % от цялата площ на ПУП-ПЗ.
В защитена зона „Язовир Копринка” попадат 294,05 дка от землището на с.
Ясеново, включващи имоти №№ 000252, 000253 и 000155, както и 171,601 дка от
землището на с. Голямо Дряново, включващи имот № 010009. Общата площ на имотите
от ПУП-ПЗ в защитената зона е 465,656 дка, което съставлява 5,3% от общата площ на
защитената зона. В имот 010009 има около 30 дка ДГФ и около 2,9 дка сервитут на
водопровод, за които не се предвиждат никакви дейности. Така се получава, че
територията, която попада в Натура и едновременно в ПУП е с площ 432,756 дка (38%
от ПУП-ПЗ и 4,94% от зоната).
Територията, която ще бъде косвено засегната от засенчването на
фотоволтаиците (вертикалната проекцията на модулите върху земната повърхност)
ще е от 114 дка (при 280 kWp на панел) до 118 дка (при 270 kWp на панел). Така се
получава, че ще бъде косвено засегната около 1,34 % от територията на зоната.
Прякото засягане от изграждането на пожарните алеи – около 17,2 дка или 0,2 %
от зоната. Разполагането на сградите (ИКБТП и разпределителните станции), ще засегне
общо до 0,372 дка или 0,004% от площта на зоната. Следователно, общо засегнатата
площ ще бъде 1,54 % от зоната (до 136 дка).
Като се добавят и 0,3% от другите влезли в сила ИП, кумулативното
въздействие е върху 1.84% от площта на ЗЗ, като трайно въздействие с
унищожаване на тревна растителност, почви и нарушаване на геоложката
основа е 0,2%.
1.6. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМЕКЧАВАЩИ МЕРКИ ПРЕДВИДЕНИ ЗА
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ И ВЪЗМОЖНО ОТСТРАНЯВАНЕ
НА НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ОТ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА
ПЛАНА ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА И ОПРЕДЕЛЯНЕ СТЕПЕНТА ИМ НА
ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПРЕДМЕТА НА ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНАТА
ЗОНА В РЕЗУЛТАТ НА ПРИЛАГАНЕТО НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ
СМЕКЧАВАЩИ МЕРКИ
- За съхраняване и недопускане на допълнителни нарушения на природни местообитания
и местообитания на видове да не се извършват други дейности освен тези, които са
предвидени в ПУП-ПЗ.
- За да се предотврати допълнителното унищожение на растителност и
нарушаване на прилежащи терени, да не се използват други подходи към строителния
обект освен сега съществуващия път ІІ-56 от РПМ.
- Строителните работи да се извършат извън размножителният сезон на
повечето животински видове, който е от април до юни, за да се избегне тяхното
безпокойство.
- Да не се допуска временно депониране на строителни материали. Същите да се
влагат директно при фундирането на съоръжението.
- След приключване монтажа на фотоволтаичния парк да се извърши почистване
на засегнатите от временни дейности участъци.
- При установяване по време на строителството и в етапа на поддръжката на
съоръжението на сухоземни костенурки, змии и други животински видове, те да не бъдат
обезпокоявани или да бъдат пренасяни и освободени на безопасно разстояние.
- Да не се допуска изхвърлянето на отпадъци - битови и хранителни, които могат
да доведат до замърсяване на почвите, както и привличане на животински видове.
- Всички дейности по монтажа на фотоволтаичния парк да се извършват в
границите на отредените имоти.
- Стриктно да се спазват правилата за противопожарна безопасност.
1.7. РАЗГЛЕДАНИ АЛТЕРНАТИВНИ РЕШЕНИЯ И ОЦЕНКА НА

ТЯХНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА, ВКЛЮЧИТЕЛНО
„НУЛЕВА АЛТЕРНАТИВА”
Екологичната мрежа Натура 2000 е създадена с цел опазване на естествените
територии в Европа, но в тях няма цялостна забрана на човешката дейност. При
определени условия биха могли да се изградят природосъобразни обекти, като се
реализират мерки за опазване на компонентите на средата.
Алтернативи за местоположение
Определянето на площадката за местоположение на фотоволтаичния парк е извършено след предварително
проучване на слънчево-енергийния потенциал на района. Проведена е съгласувателна процедура (виж приложенията) с
компетентните органи, което дава положително становище за изграждане на фотоволтаичния парк.
Поради посочените по-горе обстоятелства, алтернатива за местоположение на
фотоволтаичния парк по същество не се разглежда.
В доклада за ЕО подробно са разгледани възможните алтернативи за

технологии:
Алтернативи за избор на материала, от който да са изработени
фотоволтаичните модули:
Изборът на точния вид слънчеви модули има отношение към производителността
на фотоволтаичната инсталация, но е свързано и с икономическата обезпеченост на
Възложителя. Конкретно за фотоволтаичната инсталация в землищата на с. Ясеново и с.
Голямо Дряново е избран оптимален вариант за вида на фотоволтаичните клетки –
клетки от поликристален силиций с висока ефективност на енергопреобразуване.
Алтернативи за избор на типа на фотоволтаичните системи:
Според климатичните условия в района на фотоволтаичната инсталация
съществува единствена алтернатива от гледна точка на избор на системата – система от
плоски панели. Голяма част от слънчевата радиация в района е разсеяна, поради което
концентраторните системи ще имат много ниска производителност и съответно не е
икономически целесъобразно тяхната употреба.
Алтернативи за избор на типа на носещата конструкция на модулите:
От така направените сравнения (икономически и екологични) и характера на
засегнатата територия, може да се заключи, че за смекчаване на негативното
въздействие върху представителите на флората, употребата на стационарни
фотоволтаични системи е по–удачна. На тази алтернатива се е спрял и Възложителят.
Алтернативи за начина на закрепване на носещата конструкция на
модулите:
По – добрата алтернатива е набиването на П-образни метални профили в
земята, без употреба на бетон. Така засегнатата площ ще бъде незначителна, за
разлика от първия вариант. На тази алтернатива се е спрял и Възложителят.
Алтернативи за начина на закрепване на разпределителните кутии:
По – добрата алтернатива от гледна точка запазване на съществуващото
състояние на почвената и растителна покривка е първият вариант. Въпреки това при
избор, да се вкопаят РК в земната повърхност, няма да доведе до значително изменение
в компонентите и факторите на околната среда.
Препоръчително е РК, които попадат в обхвата на ПИ № 000252, 000253, 000155 в
землището на с. Ясеново и ПИ № 010009 в землището на с. Голямо Дряново да бъдат
разположени върху носещата конструкция, без да се нарушава земната повърхност. По
този начин ще се осигури максимално запазване на съществуващото състояние на
растителността в имотите попадащи в защитена зона „Язовир Копринка” с код
BG0000261.
Нулева алтернатива
Направените оценки по отношение очакваните въздействия върху предмета и
целите за опазване на защитените зони, позволява да не се прилага “нулева
алтернатива” за изграждането на Фотоволтаичния парк. При прилагането на мерките за
намаляване на вредните въздействия (описани в т. 6), очакваните въздействия върху
биоразнообразието ще са в ниска степен.
При “нулева алтернатива”, се очаква естествените процеси на развитие на
местообитанията и видове в зоната да не се променят.
1.8. КАРТЕН МАТЕРИАЛ С МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА ОБЕКТИТЕ НА
ПЛАНА СПРЯМО ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА И НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ
На следващата фигура е представена извадка от обединената схема на ПУП-ПЗ
в землището на с. Ясеново и ПУП-ПЗ в землището на с. Голямо Дряново, като е
представено и разположението на ПУП-ПЗ спрямо защитена зона „Язовир Копринка”,
както и имотите и площите от тях, попадащи в защитената зона:
Фигура № 9 Обединена схема на ПУП-ПЗ, и разположение спрямо защитена зона „Язовир

Копринка”
Местоположението на имотите, предмет на ПУП-ПЗ спрямо защитената зона е
представено на следващите две фигури:
Фигура № 10. Местоположение на ПУП-ПЗ спрямо територията на защитена зона
„Язовир Копринка”
Фигура №11. Местоположение на схемата на ФВП, предвиден с ПУП-ПЗ спрямо

територията на защитена зона „Язовир Копринка”
1.9. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА ВИДА И СТЕПЕНТА НА ОТРИЦАТЕЛНОТО
ВЪЗДЕЙСТВИЕ СЪОБРАЗНО КРИТЕРИИТЕ ПО ЧЛ. 22 НА НАРЕДБАТА
Заключенията за степента на отрицателно въздействие върху защитените зони са
съобразени с изискванията на чл.22 от Наредбата за условията и реда за извършване на
оценка за съвместимостта на инвестиционни предложения с предмета и целите на
опазване на защитените зони.
Въз основа на тези критерии заключението може да се аргументира със следните
изводи:
9.1. Степен на повлияност върху защитените зани

Защитената зона „Язовир Копринка” в участъците засегнати от проекта е в
сравнително благоприятно състояние. Антропогенната намеса се свежда до наличието в
близост на урбогенни зони, инфраструктурни обекти и земеделско ползване на земите.
Защитената зона “Язовир Копринка” съхранява природа, присъща за влажните
зони. Частта, която принадлежи на ПУП-ПЗ в защитената зона е около 465.656 дка и е
заета предимно от ксеротермна и мезоксероермна тревна растителност, която не е
типичната и като фитоценози и като природни местообитания на Защитената зона.
Монтажът и дългорайната екслоатация на фотоволтаичния парк в конкретния случай, би
играл позитивна роля, тъй като ще се създадат условия за намалена евапорация и
съответната промяна в хидрологичния режим в посока доближаване до традиционния
воден режим на влажната зона около язовира. Това ще доведе до допълнитерлно
обогатяване на флората и фауната в района. Сумарно се нарушава териториалната
цялост на зоната върху площ от 136 дка. Целостта на ЗЗ се повлиява върху 1.54 % от
общата й площ, което може да се приеме за средна степен на повлияност.
Природозащитните цели на зоната от реализацията на ПУП-ПЗ остават практически
слабо повлияни, поради разлики в характера на природата на ЗЗ и ПУП-ПЗ.
Реализацията на фотоволтаичния парк и прилежащата инфраструктурата ще има

минимално отрицателно въздействие върху орнитофауната в района. По-значимо ще е
въздействието по време на строителството, но то ще има кратковременен характер.
Предвид видовото разнообразие на орнитофауната в непосредствения район на
разглежданият ПУП-ПЗ няма да бъдат нанесени значими промени в популациите на
засегнатите видове.
9.2. Област и степен на въздействие
9.2.1 Типове местообитания (хабитати) и местообитания на растителни

видове
Въздействието е ограничено на площ върху местообитания на обикновени,
повсеместно разпространени видове растения и техните хабитати, които не са предмет
на опазване в зоната. Оценява се като слабо по степен въздействие.
9.2.2. Безгръбначни
Въздействието е ограничено на незначителна площ от местообитанията на видове
предмет на опазване в зоната. Оценява се като много слабо по степен въздействие.
9.2.3. Земноводни
Не се засягат местообитания на земноводни.
9.2.4. Влечуги
Очакваното въздействие ще бъде косвено и в ниска степен
9.2.5. Птици
Очакваното въздействие ще бъде косвено и в ниска степен
9.2.6. Бозайници
Локално по обхват въздействие. Със слаб негативен ефект в режима на поведение
в резултат от безпокойство без промяна в числеността и плътността на популациите.
Прилепи
Ограничената площ, която засяга реализацията на проекта и начинът на
строителство и експлоатация на фотоволтаичния парк няма да доведат до загуба и
разпокъсване на трофични хабитати, както и промяна във видовият състав на
ентомофауната, която е основен хранителен компонент за прилепите. След изграждане
на елементите на проекта, територията заета от него няма да изгуби своя естествен
хранителен потенциал за прилепите, тъй като самовъзстановителните процеси в
тревното съобщетво ще доведат и до почти пълно възстановяване на насекомното
обилие. Прилагайки матрицата за оценка на степента на въздействие върху
местообитанията на видове, включени в Директива 92/43/ЕЕС, оценяваме същото със
степен 1 - много слабо отрицателно въздействие. Това въздействие ще има само
временен характер през годината – след изсъхване на растителността през летния
период и рязкото спадане на насекомното обилие, хранителният потенциал на
територията за прилепите е много нисък и тяхното присъствие тук може да бъде считано
като случайно. През зимния период съоръжението няма да има никакво въздействие
върху прилепното съобщество в ЗЗ „Язовир Копринка”.
Заключение
Въз основа на направения анализ по критерии и фактори за степента на
въздействие на инвестиционно предложение за ПУП-ПЗ на имоти № 000252, 000253,
000334, 000155 И 000190 в землището на с. Ясеново, Община Казанлък и ПУП-ПЗ на
имоти с № 010001, 010002, 010003, 010004, 010005, 010006, 010007, 010008, 010009,
000047 и 000218 в землището на с. Голямо Дряново, Община Казанлък, експертите,
изготвили доклада считат, че реализацията на проекта няма да наруши
Благоприятния Природозащитен Статус на типовете природни местообитания и
местообитания на видове и ще окаже слабо въздействие върху предмета и целите
за опазване на ЗЗ „Язовир Копринка”.
1.10. ОПИСАНИЕ И ОЦЕНКА НА КОМБИНИРАНОТО (КУМУЛАТИВНО)

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРЕДЛАГАНИЯ ПЛАН, ПРОГРАМА И
ПРОЕКТ/ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ С ДРУГИ ПЛАНОВЕ,
ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ/ИНВЕСТИЦИОННИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, КОИТО
БИХА МОГЛИ ДА ОКАЖАТ ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ
ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА ИЛИ НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ
От предоставената информация е видно, че в ЗЗ „Язовир Копринка” одобрените
или постъпили уведомления за 5 броя планове, програми, проекти и инвестиционни
предложения, които заемат площ от 26.183 дка. Кумулативният ефект по отношение на
отнети площи от защитена зона „Язовир Копринка” заедно с площта на настящите ИП е
162,183 дка или 1.85 % от защитената зона, който се оценява като среден по степен на
площно въздействие (от 1 до 10%).
1.11. НАЛИЧИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ЧЛ. 33 ЗБР И ПРЕДЛОЖЕНИЕ

ЗА КОНКРЕТНИ КОМПЕНСИРАЩИ МЕРКИ ПО ЧЛ. 34 ЗБР – КОГАТО
ЗАКЛЮЧЕНИЕТО ПО Т. 9 Е, ЧЕ ПРЕДМЕТЪТ НА ОПАЗВАНЕ НА
СЪОТВЕТНАТА ЗАЩИТЕНА ЗОНА ЩЕ БЪДЕ ЗНАЧИТЕЛНО УВРЕДЕН
ОТ РЕАЛИЗИРАНЕТО И ЕСПЛОАТАЦИЯТА НА ПЛАНА И ЧЕ НЕ Е
НАЛИЦЕ ДРУГО АЛТЕРНАТИВНО РЕШЕНИЕ
Няма такива.
1.12. ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ, МЕТОДИ ЗА ПРОГНОЗА

И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО, ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ
При изследване на растителния свят в границите на инвестиционното
предложение е използван маршрутният метод и методът на пробните площадки.
Определянето на видовете е извършено по Флора на Република България, том 1-10 и по
Определител на висшите растения в България (Кожухаров (ред.) 1992). Определянето на
местообитанията е според Ръководството за определяне на местообитания от
европейска значимост в България (Кавръкова, Димова, Димитров, Цонев & Белев, 2005).
За оценка състоянието на животинския свят са използвани основни методи и
подходи за преки теренни изследвания. Това са маршрутния или трансектен метод (Line
transects) и методът на точковото броене (Point counts) (Bibby et al., 1992). Всеки от тях
има определени предимства и зависи от поставените цели и характера на местността.
Основен метод на проучване на прилепната фауна е регистрацията и
компютърният анализ на издаваните от прилепите ултразвуци. Използван е детектор
„Pettersson D240”. Звуковият анализ е извършен с помощта на специализиран софтуер.
Точкови наблюдения със записи са осъществени главно в местности, представляващи
хранителни хабитати.
Списък на информационните източници:

1. Абаджиев, С., С. Бешков. 2007. Основни райони за пеперуди в България.
Пенсофт, София.
2. Бешков, В. 1993. Амфибия и рептилия. В: Национална стратегия за опазване на
биологичното разнообразие, Основни доклади том I; Програма за биологичното
разнообразие.
3. Бондев, И. 1991. Растителността на България. С. Университетско издателство
“Св. Климент Охридски”, 183 с.
4. Ботев, Б., Ц. Пешев, (ред.). 1985. Червена книга на Република България. Т. 2:
Животни. София. БАН. 9.
5. Българска фондация Биоразнообразие. 2005. План за действие за опазването
на сухоземните костенурки в България (2005 – 2014), Пловдив, Българска фондация
Биоразнообразие.
6. Дерменджиев, Д. (ръкопис, ревизиран от БАН). Бесапарски ридове. –
Стандартен формуляр за защитени зони от НЕМ Натура 2000, МОСВ, БДЗП, БАН, 13 с.
7. Дерменджиев, Д. Бесапарски ридове. В: Костадинова, Граматиков (ред.). 2007.
Орнитологично важни места в България и Натура 2000. София, БДЗП, Природозащитна
поредица, кн. 11: 320-322 (на бълг. и англ.).
8. Димова, Д., Р. Цонев. 2004. Преглед на местообитанията, включени в
Приложение I на Директива 92/43ЕЕС, които вероятно се срещат в България; Световен
фонд за дивата природа, Дунавско Карпатска програма и Инициатива за присъединяване
към Европейския съюз, София.
9. Закон за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77/2002 г.; изм. и доп., бр. 88, изм.
бр. 105 2005 г., изм. ДВ бр. 29, бр. 30, бр. 34/2006 г.).
10. Закон за защитените територии (ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. доп. ДВ бр. 98 от
'99 г., изм. доп. ДВ бр. 28, 48 и 78/2000 г., изм. доп. ДВ бр. 23, изм. бр. 77 и бр. 91/2002 г.,
изм. ДВ бр. 28, изм. доп. ДВ бр. 94/2005 г., изм. ДВ бр. 30/2006 г.).
11. Закон за опазване на околната среда.
12. Инструкция за оценка на защитени зони по чл. 7 ал. 3 във връзка с чл.6 ал.1 т.
3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове
птици.
13. Инструкция за оценка на защитени зони по чл. 7 ал. 3 във връзка с чл. 6, ал. 1,
т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове
птици.
14. Ковачев, А., Карина, К., Росен, Ц., Димова, Д. (ред). Октомври 2008.
Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за видове и типове
природни местообитания по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация
Биоразнообразие, София, 865 с. (ръкопис).
15. Костадинова, И. (съст.). 1997. Орнитологично важни места в България. БЗДП,
Природозащитна поредица. Книга 1, БЗДП, София, 176 с.
16. Костадинова, И., С. Дерелиев. 2001. Резултати от среднозимното преброяване
на водолюбивите птици в България за периода 1997-2001 г. – София, БДЗП, кн. 3, 96 с.
(на бълг. и англ.).
17. Нанкинов, Д., А. Дуцов, Б. Николов, Б. Борисов, Г. Стоянов, Г. Градев, Д.
Георгиев, Д. Попов, Д. Домусчиев, Д. Киров, Е. Тилова, И. Николов, И. Иванов, К. Дичев, К.
Попов, Н. Караиванов, Н. Тодоров, П. Шурулинков, Р. Станчев, Р. Алексов, Р. Цонев, С.
Далакчиева, С. Иванов, С. Марин, С. Стайков, С. Николов, Х. Николов. 2004. Численост
на националните популации на гнездящите в България птици, 2004. Екип
"Орнитофауна" към Работна Група "Фауна" по проект на DEPA НАТУРА 2000 в България.
Зелени Балкани, Пловдив. 32 с.
18. Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на
планове програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на
опазване на защитените зони ДВ. бр.73 11.09.2007 г.
19. Опазване на видове и местообитания в България: Сближаване с ЕС Датска
Агенция за Опазване на Околната Среда (краен доклад).
20. Петров, Ц. 1997. Белият щъркел (Ciconia ciconia) в България. Природозащитна
поредица, Книга 2, БДЗП, Пловдив.
21. Пехливанов, Л., В. Бисерков, С. Шукерова, Д. Кирин, З. Ваклева, С. Ножделов,
Г. Стоянов (ръкопис). Стандартен формуляр за защитената зона Река Луда Яна. София,
МОСВ, БАН, 14 с.
22. Световно застрашени видове животни от 2007 IUCN Red list.
23. Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за
действие за опазването им. Част 1. БДЗП-МОСВ, Природозащитна поредица, Кн. 4,
София:
24. Цонев, Р., Димова, Т. Белев (преработили: Р. Цонев и М. Димитров). 2007.
Хабитати, разпространение, площ и алгоритъм за картиране.
25. Янков, П. (ред.). 2007. Атлас на гнездящите птици в България, Българско
дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, Книга 10, БДЗП, София, 679
с.
26. BirdLife International. 2000. Threatened birds of the world. Barcelona and
Cambridge, UK: Lynx Edicions and BirdLife International, 695pp.
27. Birdlife International. 2004. Birds in Europe: Population estimates, trends and
conservation status. Cambridge, UK: Birdlife International (Birdlife Conservation Series No. 12),
373 pp.
28. BSPB. 2005. Observation of autumn migration of soaring birds in Bulgaria in 2004
in terms of identification of bottleneck IBAs to be included in the European Ecological Network
NATURA 2000; BSPB, Sofia, 14pp.
29. Grimmet, R. F. A., R. T. A. Jones. 1989. Important Bird Areas in Europe. Cambridge,
U.K.: ICBP (ICBP Technical Publication No 9).
30. Heath, M.F. and Evans, M.I., eds. 2000. Important Bird Areas in Europe: Priority
sites for conservation, vol. 2 Southern Europe. Cambridge, UK: BirdLife International (BirdLife
Conservation Series No. 8).
31. Iankov, P., Tz. Petrov, T. Michev, L. Profirov. 1996. Status of the Spotted Eagle
(Aquila clanga) and the Lesser Spotted Eagle (Aquila pomarina) in the Mediterranean. – In:
Muntaner, J. and J. Mayol (Eds.). Biology and conservation of Mediterranean Raptors, 1994.
Monogr. 4. SEO, Madrid, 77-81.
32. Kouzmanov, G. 1996. L`Aigle pomarin Aquila pomarina en Bulgarie. – In: Meyburg,
B.-U. & R. D. Chancellor eds. Eagle Studies. World Working Group on Birds of Prey (WWGBP),
Berlin, London & Paris, 319-326.
33. Michev, T., Tz. Petrov, L. Profirov. 1989. Status, breeding, distribution, numbers and
conservation of the White Stork in Bulgaria.
34. Michev, T., L. Profirov. 2003. Midwinter Numbers of Waterbirds in Bulgaria (1977-
2001). Results from 25 years of mid-winter count carried out at the most important Bulgarian
Wetlands. Publ. House Pensoft, Sofia, 160 pp.
35. Michev, T., M. Stoyneva (eds). 2007. Inventory of Bulgarian Wetlands and their
Biodiversity. Publ. House Elsi-M, Sofia, 364 pp. + CD supplement.
Изготвили доклада:
н.с. Владимир Асенов Велев
Подпис:
(н.с. Вл. Велев))
Д-р Михаил Квартирников:
Подпис:
(Д-р М. Квартирников)
1.13. ДОКУМЕНТИ ПО ЧЛ. 9, АЛ. 2, Т. 3 (ПРИЛОЖЕНИЯ)

(СЛЕДВАТ)
(ПРИЛОЖЕНИЕ)
ДЕКЛАРАЦИЯ
по чл.9, ал.1, т. 4, т. 5,т. 6 и т. 7 от Наредбата за условията и реда за извършване на
оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с
предмета и целите на опазване на защитените зони, приета с ПМС№201/31.08.2007 г.
Долуподписаният Владимир Асенов Велев
ДЕКЛАРИРАМ, че:
1. не съм възложител на инвестиционното предложение „Изграждане на
фотоволтаичен парк за производство на електроенергия от ВЕИ, съгласно ПУП –
ПЗ на имоти № 000252, 000253, 000334, 000155 И 000190 в землището на с.
Ясеново, Община Казанлък и ПУП-ПЗ на имоти с № 010001, 010002, 010003,
010004, 010005, 010006, 010007, 010008, 010009, 000047 и 218 в землището на с.
Голямо Дряново, Община Казанлък”
2. не съм собственик или член на управителен или контролен орган на юридическото
лице - възложител и не съм лично заинтересован от реализацията на
инвестиционното предложение;
3. не съм свързано лице по смисъла на §1 от ДР на Търговския закон и не съм в
трудови, граждански или служебни правоотношения с възложителя на инвестиционното
предложение;
4. не съм в трудови, граждански или служебни правоотношения с компетентните
органи по чл.10 от ЗООС;
5. запознат съм с изискванията на Директива 79/409/ЕЕС на Съвета за опазване на
дивите птици и Директива 92/43/ЕЕС на Съвета за съхранение на природните
местообитания и на дивата флора и фауна и ръководствата на Европейската комисия за
прилагането им.
София, 08.11.2010 г.
Подпис:
(Вл. Велев)
(ПРИЛОЖЕНИЕ)
ДЕКЛАРАЦИЯ
по чл.9, ал.1, т. 4, т. 5,т. 6 и т. 7 от Наредбата за условията и реда за извършване на
оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с
предмета и целите на опазване на защитените зони, приета с ПМС№201/31.08.2007 г.
Долуподписаният Михаил Алексиев Квартирников

ДЕКЛАРИРАМ, че:
1. не съм възложител на инвестиционното предложение „Изграждане на
фотоволтаичен парк за производство на електроенергия от ВЕИ, съгласно ПУП –
ПЗ на имоти № 000252, 000253, 000334, 000155 И 000190 в землището на с.
Ясеново, Община Казанлък и ПУП-ПЗ на имоти с № 010001, 010002, 010003,
010004, 010005, 010006, 010007, 010008, 010009, 000047 и 218 в землището на с.
Голямо Дряново, Община Казанлък”
2. не съм собственик или член на управителен или контролен орган на юридическото
лице - възложител и не съм лично заинтересован от реализацията на
инвестиционното предложение;
3. не съм свързано лице по смисъла на §1 от ДР на Търговския закон и не съм в
трудови, граждански или служебни правоотношения с възложителя на инвестиционното
предложение;
4. не съм в трудови, граждански или служебни правоотношения с компетентните
органи по чл.10 от ЗООС;
5. запознат съм с изискванията на Директива 79/409/ЕЕС на Съвета за опазване на
дивите птици и Директива 92/43/ЕЕС на Съвета за съхранение на природните
местообитания и на дивата флора и фауна и ръководствата на Европейската комисия за
прилагането им.
София, 08.11.2010 г
Подпис:
(М. Квартирников)

Os PUP G Drianovo Iasenovo

Загружено:

Сведения о документе

Оригинальное название

Авторское право

Доступные форматы

Поделиться этим документом

Поделиться или встроить документ

Параметры публикации

Этот документ был вам полезен?

Это неприемлемый материал?

Авторское право:

Доступные форматы

Os PUP G Drianovo Iasenovo

Загружено:

Авторское право:

Доступные форматы

ДОКЛАД ЗА

Възложител: „БИ СИ АЙ ХОЛДИНГ” ЕООД

5.3. Описание и оценка на кумулативното въздействие на предлагания план с други планове,

Владимир Асенов Велев – еколог- фитоценолог

Михаил Квартирников - еколог - зоолог.

i. Основания за изготвяне на плана

ii. . Местоположение и териториален обхват на плана

Фигура № 1 Местоположение на ПУП-ПЗ за ФВП на извадка от пътната карта на

Таблица № 1 Характеристика на имотите, съгласно скици, издадени от Общинска

iii. . Основни цели на плана

Реалното застрояване на терена, по проектни данни, с включване на всички

По протежението на част от имотите преминава подземен водопровод ф100 .За

iv. Предвиждани технологии и дейности

1.4.1. Технологични характеристики на Фотоволтаичния парк

При съвременните фотоволтаични панели е гарантирана висока ефективност за

Прогнозната производителност от инсталацията е изчислена с помощта на

Степен на сигурност за предпазване на PV системата от повреди:

1.4.2. Предвидени дейности по време на строителството

Изграждане на пожарни алеи:

Фигура № 5 Проектна схема на пожарна алея

Територията, която ще се засегне с изграждането на пожарните алеи е с площ

Неравностите на терена трябва да бъдат заравнени преди започване на

Монтиране на фотоволтаичните модули:

Монтаж на разпределителни кутии, ИКБТП и разпределителни станции:

Снимка 3 Разпределителна кутия

Изграждане на ел. връзки:

Изграждането на противогръмната защита ще осигури предпазване на

Свързване на фотоволтаичната инсталация с електропреносната мрежа:

Фигура № 6 Трасе на подземен електропровод 110 kV от п/ст на ФВ инсталация до п/ст

Поставяне на метална ограда:

1.4.3. Предвидени дейности по време на експлоатацията

1.4.4. Техническа инфраструктура

1.4.5. Закриване и рекултивация

1.2. ОПИСАНИЕ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДРУГИ ПЛАНОВЕ,

Съгласно предоставената информация от Общината, в непосредствена близост до

Най-близките инициирани инвестиционни намерения са както следва:

Посочените ПУП не попадат в обхвата на защитена зона „Язовир Копринка”. Също

По данни на РИОСВ-Стара Загора - Решение за предоставяне достсъп до

Таблица № 4 Инвестиционни предложения, планове и програми в ЗЗ „Язовир Копринка”

Изграждане на 3 бр. землището на с. 1,999 дка Паси Не

1 бр. жилищна в землището на с. 1,387 дка пасищ Не

От предоставената информация е видно, че в ЗЗ „Язовир Копринка”

1.3. ОПИСАНИЕ НА ПЛАНА, КОЙТО САМОСТОЯТЕЛНО ИЛИ В

№ Елементи на плана Характер на потенциалното въздействие

Подготовка на терена за поставяне

Повишена опасност от замърсявване на

ПУП-ПЗ ще има въздействие върху целите на опазване на защитена зона ЗЗ

1.4. ОПИСАНИЕ НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА, МЕСТООБИТАНИЯТА,

Защитена зона „Яздовир Копринка” BG 0000261

Тип Код на зоната

Площ на ЗЗ „Язовир Копринка” 8763.3 дка

Защитената зона обхваща изкуствен язовир, чиято повърхност е замръзнала през

6510 Низинни сенокосни ливади 34.66

7210 Карбонатни мочурища с Cladium mariscus и 0.87

91ЕО *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior 2.879

92АO Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba 0.874

3.2.а. ПТИЦИ, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC

A403 Buteo rufinus Белоопашат мишелов

3.2.b. Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир.

A249 Riparia riparia Брегова лястовица

Бозайници, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС

Земноводни и влечуги, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС

Безгръбначни, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС