УЧИТЕЛЯ

ПЕТЪР ДЪНОВ
ОКУЛТНИ ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ
Том ІІ

УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

О КУЛ ТН И ПР ИН ЦИ ПИ И ЗА КО НИ

Том II

Първо издание
София, 2006
ISBN 954-744-063-2 (т. 2)
Издателство Бяло Братство

Тази книга е справочник на окултни принципи и закони, дадени от Учителя Петър Дънов в
неговото Слово, издадено до 2004 година. Събраният материал е подреден по теми и представлява
извадки, които са в оптимално съкратен вид и имат за цел да насочат читателя към конкретния
източник. В препратката след цитата са дадени заглавието на беседата, страниците и номерът на
томчето от хронологичния указател, даден в края на книгата.
Подреждането на извадките е направено за улесняване на читателя при изучаване на Словото и
при работа по конкретни теми. За дълбокото разбиране на вътрешния смисъл на всеки принцип и
закон е необходимо прочитането на лекцията или беседата, от която е изваден.
Благодарим на всички, които помогнаха при подбора на материала.

Книгата се подготви, редактира и издаде със съдействието на Великотърновската братска група.

СЪДЪРЖАНИЕ

ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И УЧЕНИКА9

Законите на Бялото Братство..........................................................................................................................9
Школата и ученика.........................................................................................................................................12

1
 Пътят на ученика............................................................................................................................................26
Дарби и способности..................................................................................................................................26
Самопознание и самоопределяне..............................................................................................................28
Мълчание.....................................................................................................................................................28
Смаляване....................................................................................................................................................30
Смирение.....................................................................................................................................................33
Търпение......................................................................................................................................................36
Примирение. Послушание.........................................................................................................................38
Кротост........................................................................................................................................................40
Самообладание...........................................................................................................................................40
Концентриране............................................................................................................................................41
Работа..........................................................................................................................................................42
Малките величини......................................................................................................................................50
Сила.............................................................................................................................................................51
Последователност и постоянство..............................................................................................................53
Точност........................................................................................................................................................54
Даване..........................................................................................................................................................55
Милосърдие.................................................................................................................................................67
Прошка........................................................................................................................................................68
Жертва.........................................................................................................................................................70
Чистота........................................................................................................................................................81
Служене.......................................................................................................................................................86
Благодарност...............................................................................................................................................90
Въплътяване и вселяване...........................................................................................................................94
Спасение......................................................................................................................................................95
Безсмъртие, възкресение и новораждане.................................................................................................95
Новото учение...........................................................................................................................................101
ЧОВЕКЪТ...........................................................................................................................................................108
Съзнание........................................................................................................................................................108
Влиянието..................................................................................................................................................116
Внушението...............................................................................................................................................123
Съпоставянето и различаването..............................................................................................................127
Смени на състоянията..............................................................................................................................128
Трансформиране на състоянията............................................................................................................131
Страданието. Скръбта и радостта...........................................................................................................133
Щастието...................................................................................................................................................148
Ум, сърдце и воля.....................................................................................................................................150
Мисли, чувства и постъпки.....................................................................................................................158
Идеи...........................................................................................................................................................183
Желания.....................................................................................................................................................184
Земният живот.............................................................................................................................................187
Противоречия и промени.........................................................................................................................194
Условия, блага, изобилие.........................................................................................................................197
Богатството...............................................................................................................................................201
Разумната мярка.......................................................................................................................................203
Развитие и взаимоотношения......................................................................................................................206
Мъжът и жената........................................................................................................................................226
Семейството..............................................................................................................................................229
Наследствеността.....................................................................................................................................232
Възпитанието............................................................................................................................................236
Приятелите................................................................................................................................................241
2
 ОБЩЕСТВО, НАРОДИ И ЧОВЕЧЕСТВО..................................................................................................................249
Единство....................................................................................................................................................266
НАУКА И ИЗКУСТВО.......................................................................................................................................282
Математика...................................................................................................................................................282
Числа..........................................................................................................................................................283
Действия....................................................................................................................................................293
Геометрия..................................................................................................................................................297
Слово.............................................................................................................................................................304
Букви и думи.............................................................................................................................................304
Реч..............................................................................................................................................................311
Графология................................................................................................................................................313
Астрономия и астрология............................................................................................................................313
Хиромантия, френология и физиогномия..................................................................................................316
Природна медицина.....................................................................................................................................321
Здраве.........................................................................................................................................................321
Болести......................................................................................................................................................323
Лекуване....................................................................................................................................................327
Пост............................................................................................................................................................328
Хранене......................................................................................................................................................329
Дишане......................................................................................................................................................334
Подмладяване...........................................................................................................................................336
Музика...........................................................................................................................................................340
ЧОВЕКЪТ И ВСЕЛЕНАТА................................................................................................................................349
Минало, настояще и бъдеще.......................................................................................................................349
Време и пространство..................................................................................................................................350
Трите свята....................................................................................................................................................350

ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК .............................................................................................................................357

“ВИЕ СТЕ РАЗБРАЛИ СЛОВОТО, КОЕТО ВИ ГОВОРЯ ТОГАВА, КОГАТО ВЪЗПРИЕМЕТЕ ВСИЧКО С
ВСЯКА КЛЕТКА НА ВАШАТА ДУША, НА ВАШИЯ УМ, НА ВАШЕТО СЪРЦЕ И ДУХ И СТЕ ГО
ПРИЛОЖИЛИ.”
БЕИНСА ДУНО

ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

И УЧЕНИКА
ЗАКОНИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
Трите Закона на Веригата:
I. Люби Господа Бога Твоего с всичкото си сърдце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила.
В Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство.
II. Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на твоето повдигане.
III. Бъди съвършен както е Отец Твой съвършен. В Него ще намериш връзките на вечния Живот, извора на
всичките блага.
стр. 146; 197

3
 Има една държава в света, която се налага на всички. Тя се управлява от три велики закона: по закона на
Божията Любов, по закона на Божията Мъдрост и по закона на Божията Истина. От тези закони произлизат други
два: законът на Правдата и законът на Добродетелта. Това е кодексът на тази единствена държава. По него тя се
управлява.
“Още малко”, стр. 82-83; 29

Законът на Любовта трябва да се приложи. Той е първият закон на Всемирното Бяло Братство. Вторият
закон е Мъдростта! Любовта носи живот, а Мъдростта – светлина и знание. Тези два закона работят усилено в
света. Ние виждаме как бързо идат последствията на нещата. Докато разбереш причината, последствието иде
вече. Третият закон на Бялото Братство е Истината, която носи свободата. Вън от тези закони не може да се
съгради никакво общество, никаква държава. Те са основните принципи, на които се основава бъдещият живот.
Вън от Любовта, Мъдростта и Истината никакво учение не съществува. Те имат приложение в цялата Природа.
“Имаше двама синове”, стр. 106; 24

Братството не може да дойде по физически начин. То подразбира отношения на разумни същества, които
живеят помежду си по закона на Любовта.
“Учителю благи!”, стр. 24; 75

Законът на Бялото Братство е закон на абсолютната справедливост, а не на осъждане.

“Абсолютна справедливост”, стр. 21; 36

Когато обичаме някого, сърдцето ни се отваря и ние се радваме. Когато не обичаме, не се радваме, не
искаме да го видим. Казват: “Този ми е брат”. Не, брат може да бъде само онзи, когото обичаш.
“Брат ти си дойде”, стр. 32; 29

Един от законите на Бялото Братство гласи: Не се позволяват никакви отношения, никакви сделки между
същества, които нямат Любов в сърдцето си. Ако Любовта не ги свързва и не работи в тях, никакви отношения не
им се позволяват. Само Любовта сближава хората. Който престъпва този закон, всякога ще се натъква на
мъчнотии и противоречия. Ще ви дам още един важен закон. Когато двама души се свързват в името на Любовта,
връзката им трябва да става денем, на светлина – никога вечер. Трябва да бъдат на светло, да виждат лицата си.
“Имаше двама синове”, стр. 107; 24

Като се говори за братство и сестринство, подразбираме субстанцията на нещата, изявена в две красиви
форми. На физическия свят по-красиви форми от тях не съществуват. Който иска да стане красив като ангел,
трябва да развива в себе си чувството на брат и на сестра. Това е закон... В думите, с които си служат братът и
сестрата, има само една форма, само едно съдържание – идеята, и само един смисъл или едно значение. В
братството и сестринството думите не се доказват. Те са определени математически величини.
“Възкресение на Любовта”, стр. 157; 11

Аз казвам на моите ученици: ще приложа закона, моя закон, закона на Бялото Братство, запишете го! Сега,
младите, които искат да се женят, някоя моя ученичка, като се влюби в някой момък и му каже: “Че аз без тебе не
мога да живея”. Той да ¢ каже: “Хвърли се долу!” Ако тя се хвърли, тогава тя има право да се ожени за него, аз ¢
позволявам. Ако тя откаже да се хвърли, той ще каже: “Аз съм свободен”. Също и за момъка.
“Живот вечен”, стр. 300; 18

Всеки един човек, ще дойде до това положение, щом веднъж постъпил в една Школа, и се върне назад – в
каквато и да е Школа, дали си от Школата на Бялото Братство, или от Школата на черното братство и в двете
Школи законът е един и същ – всякога резултатът е смърт, няма друго! Трябва да знаете, излезете ли веднъж из
Школата, очаква ви смърт.
“Тъмното петно в съзнанието”, стр. 27; 22

Който има сила да повдигне себе си, ще има сила да повдигне и ближния си. Който изнасилва себе си,
изнасилва и ближния си. Това са закони на Бялото Братство. Както постъпвате спрямо себе си, така ще
постъпвате и към другите.
“Природни методи”, стр. 104-105; 17

4
 Доброто и злото в света са две училища, със съвършено различни програми и методи. Ученикът от първото
училище не трябва да минава във второто, защото ще изгуби мястото си, което Природата му е определила.
Докато е в първото училище, т.е. в Школата на белите братя, той ще работи чрез главата и гърдите си. Щом влезе
във второто училище, това на черните братя, той ще работи със стомаха, с черния дроб, дето неизбежно ще се
вкисне. Тъй щото, човек може да живее или в главата и дробовете, или в стомаха и черния дроб. И тогава, той ще
работи или по законите на Бялото Братство, или по законите на черното братство. Тези два закона се изявяват
навсякъде в живота.
“Допирни точки в Природата”, стр. 4; 20

Ако знаеш нещо, кажи го на братята си, да се ползват. Искаш да бъдеш главатар – ще носиш най-големия
товар. Проповядваш да дават, ти ще даваш най-много. Ти ще бъдеш първият, който ще потвърдиш учението. Това
са закони на Братството.
“Три правила за ученика”, стр. 188; 206

Има три вида закони: за Братство, за приятелство и познанство. Вие не сте ми братя още. За да бъдеш брат в
Бялото Братство, трябва да пожертваш живота си за другиго. Това е законът на Братството.
“Съчетание на отношенията”, стр. 205; 203

Умовете ви да бъдат положителни, сърдцата ви да бъдат положителни и волята ви да бъде положителна, т.е.
умовете ви да действат успоредно с Божия ум, сърдцата ви да действат успоредно с Божието сърдце, и волята ви
да действа успоредно с Божията воля. Това е философия. Това е закон за учениците на Бялото Братство.
“Качества на ума, сърдцето и волята”, стр. 29; 22

Ако някой би се опитал да ви докачи, да ви обиди и с това престъпи някой закон, той ще се намери извън
Школата. В Школата всеки има право да бъде една свещ.
“Съзнателна монада”, стр. 10; 27

В Бялата Ложа законът е такъв: Кажеш ли нещо и не го направиш, ти ще се изложиш на едно голямо
изкушение. Кажи и направи! За в бъдеще ние не позволяваме да има само обещания. Не, сега кажи и направи.
Нищо повече!
“Положителни и отрицателни сили в Природата”, стр. 33; 22

ШКОЛАТА И УЧЕНИКА
Умът ще дойде напълно в услуга на Доброто, сърдцето ще дойде напълно в услуга на Любовта, волята ще
дойде напълно в услуга на Истината, а душата ви – напълно в услуга на Божията Мъдрост. Туй са законите, които
са написани като на скрижали вътре във всеки, който иска да стане ученик на Всемирното Бяло Братство, в
морала на което няма никакви изключения.
“Правилно употребление на ума, сърдцето и волята в живота”, стр. 195-196; 12

За да можеш да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на Природата, ти най-първо, трябва
да станеш брат и сестра, и майка на Христа.
“Братя и сестри на Христа”, стр. 8; 13

Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка, според великия Божествен Закон.
“Плачът”, стр. 25; 13

От най-дълбока древност на учениците се е препоръчвало мълчание, докато развият в себе си деликатност,

внимателност, да разбират где какво да говорят. Всеки ученик, който е постъпвал в школата на Питагора, е трябвало
цели три години да мълчи. Мълчанието е било първото качество, което ученикът е трябвало да развива.
“Превръщане на киселините”, стр. 122; 64

Като ученици вие трябва да знаете закона, че в мълчание работите стават по-добре, отколкото при говорене.
Речете ли много да обяснявате една работа, вместо да помогнете за разбирането ¢, вие внасяте повече спънки.

5
Според окултните закони за една работа се говори, само когато се свърши. И тогава, каквито противоречия да
срещнете на пътя си, ще знаете, че те са задачи, с решаването на които се определят вашите способности.
“Освобождаване”, стр. 110; 52

Всеки, който иска да бъде нещо повече от другите, трябва да се съединява с живия Господ, с онази велика
връзка на хармония и да учи закона на мълчанието. Както казват окултистите: Бъдете слушатели на Великия
Учител, който говори. Няма по-хубаво нещо от мълчанието.
“Учител и Господ”, стр. 198; 3

Трябва да знаете, че не е позволено да разправяте на други кога иде вашата светлина. Това е един свещен
момент в живота ви, който ще задържите само за себе си.
“Слънчевите трансформатори”, стр. 112; 33

Не мислете, че ако мъжът ви или жена ви се увлече по Учителя, то вашият дом ще се развали. Не! Ако той е
един истински Учител, той ще внесе в душата на мъжа ви повече Любов, повече разумност, повече воля, той ще
се отнася по-добре с жена си, а ако ти си жена, ще внесе в душата ти повече Любов, повече разумност и ще се
отнасяш по-добре с мъжа си. Туй е закон.
“Както е он чист”, стр. 403; 14

Ако ти преподаваш някому един предмет, ако го добре преподаваш, той те разбира. Онзи, комуто преподаваш,
печели и ти печелиш, и двамата печалба имате.
“Метафизични разсъждения”, стр. 243; 173

Един учител не може да обича своя ученик, ако той не учи. Но щом в него има разположение да учи,
учителят има вече възможност да обича. Щом учителят има разположение да обича, той предава знанието и на
ученика, който го приема. Проявява се същият закон, да обичаш учителя си.
“Прие го с радост”, стр. 298; 97

Любовта на учениците прави учителя учител. Любовта на БОГА от учениците към учителя го прави учител.
Сега да приемем този закон: Любовта на БОГА от учителя към учениците. После да възприемем Любовта на БОГА
от учениците към учителя.
“Отвън дрънкането, отвътре учението”, стр. 153; 182

Казано е в Писанието: “Никой ученик не е по-горен от Учителя си”. Това е закон и във Великата
Божествена Школа.
“Качества на ученика”, стр. 88; 17

Който иска, дава му се. Никой Учител в света не идва да се натрапи на ученика, но ученикът трябва да
дойде да хлопа на вратата на Учителя. Тогава Учителя ще даде.
“Беззаветно служене”, стр. 376; 198

Който правилно взима и правилно дава, той живее в закона на съчетанието. Израз на този закон е в
приложението и в изпълнението на Доброто, вложено в ума и в сърдцето на човека. Законът на приложението се
изразява чрез сърдцето, а законът на изпълнението – чрез ума... Ученикът трябва да работи с трите закона –
съчетание, приложение и изпълнение.
“Съчетание, приложение и изпълнение”, стр. 107, 122; 99

Едно време учителите ходеха при учениците, пък сега учениците ходят при учителите. Едно време благото
само идваше до вас, сега вие сами трябва да идете до благото.
“Качества на мисълта”, стр. 226; 138

В Школата, вътре, не е позволено на учениците да изпитват Учителя си. Това е един закон. Вън от Школата
може, но вътре в Школата – не може. Вътре в Школата Учителят изпитва, ученикът учи.
“Правилно разпределение на енергиите”, стр. 10; 22

На ученика не е позволено да се съмнява в Учителя си, нито да го критикува.

“Качества на ученика”, стр. 97; 17

Досега, в аналите на окултната история, няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя
си, и да не е пострадал. Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя. Ако Учителят
пристъпи най-малкия Божествен закон, и с него всичко е свършено. Строг е Божественият закон.
6
 “Развитие на мозъчните центрове”, стр. 102; 21

Няма да имате абсолютно никакво съмнение. Не прониква ли съмнението, смели ли сте, решителни ли сте,
ще имате всичкото съдействие на Бялото Братство. И всяка задача трябва да извършите навреме, не я отлагайте.
Изгубите ли времето, и условията се изгубват.
“Върху задачите на школата”, стр. 356; 18

Абсолютно се изключва всякакво съмнение в Школата! Съмнението ще дойде, но вие не го приемайте, а

изпитвайте нещата по 99 пъти, защото законът гласи, че който се съмнява, прави пакост на себе си.
“Празникът на труда”, стр. 138-139; 19

Не мислете, че като влезете в окултната школа, ще се подобри положението ви. Не, в първо време ще се
влоши, а после ще се подобри. И ако вашето положение в първо време не се влоши, вие не сте на правия път,
няма да бъдете ученици. Ако ви върви по мед и масло, няма да ви е добре, но ако стане някакво влошаване, на
правия път сте. Такъв е законът.
“Много плод принася”, стр. 95; 18

От 9/22 септември да се прилага закона за десятъка. В прилагането на този закон вие ще калите вашето
сърдце, ум и воля. Какви ще бъдат резултатите от прилагането на този закон, това ще видите след хиляди години.
“Методи за лекуване”, стр. 111; 7

Човек, който не може да говори Истината, той не може да бъде ученик на Бялото Братство! Този закон е
вътрешен. В момента, в който вие не можете да кажете една Истина, или не можете да кажете една лъжа, както
трябва, вие не сте ученик, защото Истината може да се каже и при лъжата.
“Никаква лъжа”, стр. 3-4; 22

Докато сте в Школата, ще бъдете свободни от всички връзки, от всички криви разбирания и заблуждения.
Такъв е законът на Школата, в която ще влизате по свобода и вътрешно разположение, а не от страх и
принуждение.
“Качества на ученика”, стр. 90; 17

Всички задачи и упражнения, които се дават в окултните школи, трябва да се изпълняват съзнателно, а не
механически. Самите задачи и упражнения имат за цел да повдигнат съзнанието на ученика. При това, те трябва
да се изпълняват с Любов. Ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да постигне. Той ще
има обикновени опитности и обикновени постижения, каквито се постигат при обикновените школи.
“Стар и нов живот”, стр. 44; 15

Човек не може да бяга от себе си.

“Добрите навици. Разумното сърдце”, стр. 105; 26

От всинца ви се изисква да стоите на думата си отгоре... Всяко нещо трябва да се изпълни навремето си.
Туй, което Христос дава, е един велик закон за тази Христова школа.
Неделя, 20 август, стр. 91; 18

Онези от вас, които се готвят за специалния клас, трябва да знаят правилата на специалния клас, или аз казвам:
който иска да влезе в специалния клас, трябва да изучава Истината. Такъв е великият закон там.
“Живот вечен”, стр. 304-305; 18

Щом един ученик пристъпи духовните закони, турят го в закона на забравата. Това е наказанието му.
Влезеш ли в закона на забравата, върху ти ще дойдат всички слабости на света и ще изпиташ всички несгоди на
живота. Ще изпиташ всички закони на необходимостта върху си, за да се учиш постепенно да служиш на БОГА.
“Вяра и съмнение”, стр. 5; 22

Ти работи един час, а пък, ако можеш да работиш повече, добре ще бъде. Законът е, този час да го турите най-
първо за Господа, за Братството.
“Върху задачите на школата”, стр. 358; 18

Никой няма право да спира Божественото в нас! Тъй, като ученици, това ще знаете. Никоя сила в света не е
в състояние да спъне моето растене! Никоя сила в света няма право да спъва моето Божествено растене! Туй ще
го турите в себе си. Няма да се колебаете. Кажете ли тъй, БОГ ще бъде на вашата страна, защото туй е Негов
закон. Негов закон е: Вие да растете, да се развивате, да цъфтите, да вържете, да зреете.
7
 “Значение на ръцете и пръстите”, стр. 28; 22

Първият закон на ученика е: Той трябва да има един широк простор и неговите приятели не трябва да
влизат в неговата аура. Вие трябва да си пазите аурите. Да дойдат в съприкосновение, но да се не вплитат. Защото
ако дойде вятър, ще стане движение. Не вплитайте вашите аури една в друга. Опасно е това. Щом се вплетат,
тогава дойде умствено движение, и често става разкъсване... Свързвания не трябва да има, докосвания трябва да
има, но щом дойде законът на мисълта, всеки един трябва да бъде раздалечен, да има известна дистанция, за да
може нашето съзнание свободно да манипулира.
“Значение на ръцете и пръстите”, стр. 22, 23; 22

Представете си, че имате важна работа, която трябва да свършите в определено време. Тогава, именно,
дохожда един ваш приятел да си поприказва с вас. Минават пет, десет минути, той седи спокойно и говори. Като
ученик, вие нямате право да му кажете да си отиде, той сам трябва да се сети. Извадете часовника си и следете,
колко време ще стои приятелят ви и колко време ще търпите, без да нарушите равновесието си. При това,
забележете, ако пожелаете в себе си приятелят ви да си отиде по-скоро, в него ще се яви обратно желание, ще
иска да остане по-дълго време при вас. Колкото по-силно е вашето желание да ви освободи, толкова повече се
усилва в него желанието да остане при вас. И обратното се случва – вие сте свободен, имате време да се
разговаряте с приятеля си, приятно ви е да прекарате повече време заедно, но в него се явява желание по-скоро да
ви освободи. Това е закон, който регулира психическия живот на човека. Вие трябва да знаете този закон и да го
спазвате.
“Превръщане на енергиите”, стр. 386-387; 17

Когато отидете в един салон и намерите своите подходящи течения, и седнете на това място, то като
започнете да си мислите, веднага ще се въодушевите. Седнете ли на чуждо място, веднага усещате, като че нещо
ви стиска и виждате, че не сте на мястото си. Този закон, като окултни ученици, вие ще го изпитате.
“Вяра и съмнение”, стр. 9-10; 22

Четирите картини, които виждате тук (I, II, III, IV) изразяват закона на самообладанието. [Три от
картините са описани само с думи: първата картина - триъгълник с кръг в средата; втората картина - три
кръга с триъгълник в средата; третата картина - три преплетени кръга и двата триъгълника в средата]. Този
закон действа само чрез ума. Значи чрез ума човек може да се самообладава, затова неговите мисли трябва да
бъдат хармонични. При прилагане закона на самообладанието, първото нещо, което трябва да знаете, е, че в
душата на човека се коренят три велики сили, които БОГ е вложил, и които никой не може да и вземе.
“Работа върху чистотата и самообладанието”, стр. 101-102; 10

Всякога ученикът трябва да признава, че БОГ е в душата му.

“Тъмното петно в съзнанието”, стр. 27; 22

Вие ще вложите една велика идея и ще желаете онова възвишеното, благородното, мощното. Ще отправите
вашия ум към БОГА, да ви благослови и да ви даде това, което никой друг не може да ви го даде. Щом разберете
този велик закон, като ученици, това ще желаете, да искате от БОГА невъзможното – невъзможното за хората, а
възможното за БОГА.
“Божественото и човешкото”, стр. 15; 22

Ако разглеждат произведенията на някой виден поет, нему само тук-там нещо ще одобрят. Та и вашите
знания, като на ученици, все по същия закон ще минат. Няма да бързате да се произнасяте, няма и да се
критикувате.
“Окултната музика в живота”, стр. 28-29; 27

Ако искате да успеете, трябва да имате спокойствие.

“Правила за окултната школа”, стр. 18; 22

Всичките велики Учители са проповядвали, че човек не трябва да има нищо. Туй е закон у тях. Другите
хора нека носят богатство, а ученикът ще носи своето богатство на края на езика си! И като каже думата нищо, тя
ще бъде толкова мощно изказана, че където и да иде, да има място за него.
“Школата и развитието на ученика”, стр. 18; 27

И когато ученикът има вдъхновение, дето и да го заровите вие, той пак ще излезе отгоре, ще покълне. Тъй
щото, този закон трябва да действа у всички ви.
“Светлина и знание. Музика”, стр. 123; 31
8
 Ученичеството е закон на подмладяване. Ако не станеш дете, няма да се учиш.
“Окултна медицина”, стр. 7; 22

Не важи как влиза ученикът и как го посрещат, но как се учи и как проявява своята воля. Същият закон е и
по отношение на вас. И вие влизате в света и светът не ви обръща внимание. За да ви обърне внимание, вие
трябва да бъдете способни, трябва да имате дарби.
“Познай себе си”, стр. 18; 27

Голяма дисциплина се изисква от вас! Докато не се научите да контролирате тялото си, добри ученици не
може да бъдете. Тялото ще ви спъва много. То казва: “Или ме учи добре, или аз ще те науча”. След като изучите
тялото си, ще пристъпите да учите сърдцето си, после ума си и като ги научите, трима заедно ще отидете да се
учите.
“Истинната врата”, стр. 178; 38

Отношенията на Учителя към ученика са едни, към вярващия са други, а към оглашения – трети.
Отношенията на Учителя към ученика са Божествени. Ако ученикът обича Учителя си, и Учителят го обича; ако
ученикът не се съмнява в Учителя си, и Учителят не се съмнява в него. Това е Божествен закон. Когато Учителят
обича ученика си, той дава нещо от себе си. Когато ученикът обича Учителя си, и той дава нещо от себе си.
“Оглашен, вярващ и ученик”, стр. 155; 44

Сега не е важно ученичеството и учителството, важни са отношенията между хората. После и към себе си ще
спазвате същия закон. Туй, че утре може да станете вие учители, това е едно заблуждение. Да мислите пък, че
този е учител, а онзи ученик, и то е заблуждение. Човек в света сам Учител не може да стане. И ученик сам не
може да стане. Учител, за да станеш, трябва да те назначат отнякъде, и ученик да станеш, пак трябва да те пуснат
отнякъде.
“Школата и развитието на ученика”, стр. 32; 27

Учителят трябва да дойде отдалеч някъде. Той не трябва да бъде подобен на вас.
“Земята се върти – стремеж на душата”, стр. 91; 36

Като ученици, вие трябва да научите закона на различаването: Да правите разлика – кои състояния са ваши
и кои не. Същевременно може да ви посети една добра и една лоша мисъл. Това показва, че два принципа
едновременно действат във вас. Вашата задача е да наблюдавате тези различни прояви, да ги анализирате и да ги
използвате разумно.
“Кръг и елипса”, стр. 145; 43

За да се реализира Божествената идея, непременно трябва да се съединят един ученик от Небето и един от
Земята, да образуват цял ученик. И Христос, когато дойде на Земята, след Него дойде и другия ученик отгоре. Кой
беше този ученик? Духът. Той дойде и влезе в Христа. Като дойде този ученик отгоре, и двамата започнаха да
проповядват.
“Ще се превърне на радост”, стр. 239; 59

За вас е важна основната добродетел на вашия характер. Всички вие, като ученици, трябва да бъдете изправни
пред този велик Божествен закон.
“Забравените неща”, стр. 24; 36

Като ученици вие трябва да спазвате следния закон: Внасяйте в ума си само положителни мисли, като
същевременно избягвате многото желания. Ако имате много желания, дръжте ги в себе си за подсоляване, като
импулс в живота ви.
“Път към свобода”, стр. 75; 52

Всеки човек, който влезе в пътя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъл и по едно ново
чувство, и то не само веднъж през годината, но почти всеки час, почти всяка минута.
“Пътят на ученика”, стр. 27; 59

9
 Каквато работа да започне, каквото изкуство да изучава, човек непременно трябва да прилага тия три
закона: закона на мълчанието, на търпението и на вярата.
“Петте постижения”, стр. 136; 126

Като ученици, при самовъзпитанието си, вие трябва да прилагате и двата закона – Любовта и вярата. Като
дойдете до малките мъчнотии, ще приложите Любовта. Като дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с
вярата.
“Любов и вяра”, стр. 48; 52

Като ви говоря така, ако нямате разположение да ме слушате със закона на Любовта, със закона на
Светлината, със закона на Мира и със закона на Радостта, вие няма да разберете смисъла на думите ми, и те ще
имат за вас обикновено съдържание.
“Ще се превърне в радост”, стр. 228; 59

Щом сте изгубили своя вътрешен мир, излезли сте из вратата на Любовта; щом мирът дойде, вие сте при
вратата на Любовта.
“Първата дума”, стр. 271; 128

Като ученик ти ще бъдеш на първо място.

“Пробуждане съзнанието на ученика”, стр. 289; 59

Христос казва по-нататък: “Направете си приятели от богатството на неправдата, за да ви приемат в дома

си, когато осиромашеете”.
“Свещеният час”, стр. 444-445; 59

Никое страдание няма да избегне от ученика. Той ще мине и през съмнение, и през изкушение, но винаги
ще бъде буден, ще държи връзка с БОГА и ще се учи от всичко, което животът му носи. Колкото по-високо се
издига човек, толкова по-големи бури ще преживее.
“По-долен от ангелите”, стр. 150; 60

Силата на ученика седи в приложение на великия закон – Любов към БОГА и Любов към ближния.
“Единство и общност”, стр. 275; 66

Специалният клас дава възможност на ученика да разбере законите, които управляват ума, сърдцето и
волята му, за да се справя с мъчнотиите и страданията в живота си.
“Светлина и знание”, стр. 166; 83

Законът за благоприличието не е закон за Земята само, но и за Небето. Не се ли спазва този закон, и хората,
и възвишените същества от Небето се огорчават. Благоприличието е една от основните черти на възвишените
същества. Светии, ангели спазват благоприличие във всички свои прояви. То е едно от ценните качества на
ученика.
“Закон за благоприличие”, стр. 126; 84

Ученикът не трябва да мисли само за Небето. Докато е на Земята, той трябва да спазва правилата, които
земният живот му налага.
“Морални правила”, стр. 213; 86

Който не е изучавал законите на живота, не може да стане ученик на Новото Учение.

“Обходата”, стр. 87; 117

В цялата еврейска история, от времето на Аврама до идването на Христа, само един евреин имаше
способността и след смъртта си да чува и да разбира, какво му се говори. Това състояние окултистите наричат
“четвърто посвещение”. Когато Христос дойде на Земята, Той искаше да провери този закон, затова отиде при
гроба на Лазаря и извика: “Лазаре, излез вън!”

10
 “Лазаре, излез вън!”, стр. 121; 75

Както най-страшната от любовните болести е сифилисът – най-страшната проказа, която светът някога е
виждал, тъй грехът е най-страшната болест, която съществува в света, която носи смърт и унищожава живота.
Тъй седи Истината. Ако тази болест влезе в човека, тя трябва да се изпъди навън. Когато БОГ дойде, според
законите на Школата, Той облече нова дреха на първите хора и ги изпъди извън Рая, за да не се зарази Той с тази
страшна болест.
“От смърт в живот”, стр. 299; 95

Ученикът знае, че който говори добре за хората, повдига себе си; който говори лошо, сам се понижава.
Прилагайте този закон, без да се смущавате. Ако го прилагате, всичките ви мъчнотии и страдания ще изчезнат.
Това е един от най-великите закони на живота. Ученикът се отличава по това, че прилага законите на разумната
Природа. Те са закони и на великия, целокупния живот.
“Законът и Любовта”, стр. 9; 102

За да възприемеш една идея и да я реализираш, трябва да станеш бременен. Не може да бъдеш в

положението на безгрижна мома и да възприемеш една светла идея. Майка трябва да станеш! Само така ще
разбереш нещата и ще ги реализираш. Щом си дошъл на Земята, ще напуснеш моминството, ще изгубиш
външната си свобода и ще се обремениш. Това е закон.
“Сляпороденият”, стр. 261; 133

Христос дойде на Земята да научи четири неща: да взима правилно тона сол, тона ре, тона ла и тона ми.
Като научи тези неща, Той стана Спасител на човечеството. С други думи казано: Христос научи законите на
духа, на душата, на сърдцето и на ума. Това, което Христос научи на Земята, и вие трябва да го научите.
“Основни тонове”, стр. 69-70; 145

Един от неписаните закони, по които трябва да се ръководят праведните, са следните: Те трябва да обичат;
да вършат Добро; да се жертват. Обаче няма закон, който да наказва праведния.
“Сила, разумност и Добро”, стр. 12; 100

Христос казва: “Ако Мене изгониха, и вас ще изгонят”. Такъв е законът.

“Изпит на ученика”, стр. 749; 122

Даже и вие понякога се насърчавате, като казвате, че човек трябва да бъде герой в света, той не трябва да
бъде мек. Вие не страдате от мекота, но страдате от неразбиране на основния закон, който действа върху
киселините, който действа върху основите и върху солите. Тъй щото религиозните хора трябва да се водят по
този закон.
“Бъдете прочие разумни!”, стр. 336; 125

Вярването нищо не допринася! Това, което можеш да приложиш – това е важното. Мен ме ползва в дадения
случай Любовта, която прилагам и опитвам.
“Единият лев”, стр. 97; 135

Ученикът на новото време трябва да бъде доволен и от най-малкото. Който се задоволява с най-малкото,
той е истински човек. Това е закон, който работи навсякъде в Природата.
“Под тебе и над тебе”, стр. 195; 148

Когато вие направите едно Добро някому, вие сте празна торба. Ако не съзнаете този закон, да занесете тази
торба някъде, да я напълните със злато, вие нямате знания.
“Свободният човек”, стр. 408; 143

Не може да предадете на човека нещо, което вие сами не знаете. Законът е такъв.
“Добрият живот”, стр. 138; 127

11
 Ако дълго време мислиш върху едно и също нещо, ти ще си напакостиш. Законът е такъв: Ако вие държите
един предмет близо до очите, не може да виждате другите работи. Този предмет след като държите няколко
време, турете го настрана, той сам ще се реализира.
“Дайте свобода”, стр. 364; 154

Не препоръчвайте неща, които вие не ги разбирате.

“Постъпвайте съвършено!”, стр. 343; 155

Когато всички вие не може да разрешите една мъчна задача, вие имате само един крак. Когато казвате, че не
може нещо, имате само един крак. Щом кажеш: Мога! - създаваш един крак; щом кажеш: Не мога! - оставаш с един
крак. Затуй по-добре е да кажеш мога, за да създадеш един крак. Понеже, ако кажеш мога, ще създадеш един крак.
Щом създадеш един крак, създаваш възможност да разрешиш задачата. Психологически в закона на Природата е
така. Не че, като кажеш, нещата ще станат, но поне ще създадеш в себе си един крак. Щом кажеш: Не мога, един
крак имаш, задачата винаги остава недовършена.
“Криви и прави линии”, стр. 273; 149

Ти никога не приближавай един човек по-близо, отколкото Господ го турил при тебе... Колкото сме по-далеч
един от друг, по-добре.
“Нито близо, нито далече”, стр. 12; 165

Всички хора трябва да бъдат съвършени. Съвършенството човек може да го придобие само в Любовта. Ние
живеем в Любовта и трябва да възприемем всичко онова, което БОГ е създал, и да нямаме две мнения за живота.
Сега ние за един човек пренебрегваме Божията Любов.
“Господар и слуга”, стр. 498; 154

Човешкият дух в утробата на майката също учи; той не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на
майката, двамата работят, за да създадат тялото. По същия закон ученикът и учителят трябва да работят
едновременно двама с помощта на Духа.
“Учителите”, стр. 105; 2

Докато човек не съзнае дълбоко в себе си, че нищо не знае, той не може да учи. Това подразбира: докато
човек не изпразни пълната стомна или пълното шише, той не може да сипе в тях нищо ново.
“Пътят на желанията”, стр. 56; 44

Който иска да се учи, той непременно трябва да слезе на Земята. Даже и напредналите същества има какво
да учат на Земята, затова и те търсят начин, да слязат в материалния, в земния живот, да продължат своето
учение. Някои слизат доброволно, по закона на жертвата, други слизат по убеждение, а трети – чрез насилие.
“Що искате?”, стр. 185-186; 50

Учението е работа. То представлява един необходим закон за Любовта. Само учението изяснява Любовта.
Обаче не се стремете да знаете всичко, то е невъзможно. Ще ви обясня защо не трябва да знаете всичко.
“Явно говорих”, стр. 404; 59

Често се говори, че човек не трябва да се жени. Това е една твърда мисъл, която не е за деца, тя се отнася
само за съвършените. За несъвършените казвам: човек трябва да се жени, колкото пъти иска. Колко пъти трябва
да се жени? Жени се 99 по 9… За да дойде човек до закона на съвършенството, той трябва да е минал през 99
професори. Жената не дохожда на Земята да готви на мъжа си, но тя се явява като негова професорка, да му
държи лекции.
“Ще оздравее”, стр. 308; 50

Като научиш нещо добре, ти можеш да го предадеш на другите ученици. Ако ти си разбрал, можеш да
обясняваш и на другите.
“Към извора”, стр. 185; 135

12
 Сега много пъти се оплакват студентите от професорите. Кой им е крив на тях, когато паметта им е слаба?
Законът е всякога: За да свърши един студент тази работа, която проучва, трябва да я знае по-добре от професора.
Той професор няма да бъде, но да я знае по-добре от професора. И следователно, щом я знае по-добре, на
професора ще му бъде приятно да го пусне. Той вече казва: “Да върви, да мине”. Нали е закон, като срещнеш
един човек, който знае повече от тебе, казваш: “Нека върви”. Понеже студентът знае предмета по-добре, за да не
се компрометира, професорът го пропуща да върви.
“Правите и кривите линии”, стр. 333; 138

В живота вие казвате: “Ние всинца сме братя”. Да, в тъмнината всинца сме братя, обаче в светлината всинца
не сме братя. Ако единият знае да чете, а другият – не. За да бъдат братя, единият ще стане учител, а другият –
ученик. Ако единият не иска да преподава, а другият не иска да учи, не може да имат отношение в света. Виж
този закон е навсякъде.
“Учение”, стр. 370-371; 149

Ти не може да учиш, ако не си свободен. Учението трябва да протича от пълната свобода, да имаш Любов към
всичките преподаватели.
“Учение и служение”, стр. 29; 172

Вие един за друг сте предметно учение. Всеки един от вас разрешава по една велика задача. Срещне ви един
човек, за когото вие сте едно предметно учение, и зависи от вас какво направление ще вземе той в живота си, и
вие сте отговорни, както стрелочника по железниците, че сте турили този човек в крив път. А пък ако му дадете
правилен път, ще имате Божието благословение и ще се радвате на това, което сте създали. И всеки ден мисълта
ви трябва да бъде будна, че вие ще бъдете предметно учение за някого и той ще вземе пример от вас. И вие, като
срещнете някого, ще вземете пример от него. Една постъпка може да реши благото на живота.
“Божествената мярка”, стр. 54; 156

Като отида на Небето, там аз ще се уча, нищо повече. Като сляза на Земята, ще проповядвам. Това е
Божественото, това е законът.
“Те ще наследят Земята”, стр. 447; 134

Досега, откакто светът е създаден, нито един ангел не е успял да се промъкне, без да учи. Всеки, който се е
опитвал, все е слязъл долу на Земята. Туй са правила за всички. Няма никакво снизхождение и лицеприятие.
Законът е еднакъв и за млади, и за стари.
“Огъване и пречупване”, стр. 77; 205

Вие, които се събирате тук, всеки един от вас, който може да повдигне някого, той повдига и себе си. А пък
всеки, който унищожава някого, унищожава и себе си. Учениците като се събират на едно място, то е едно благо.
Когото и да срещнеш, това е едно благо за тебе, ако разбираш закона.
“Правилно възприемане и правилно даване”, стр. 114; 163

Великото в света е: В дадения случай да влизаш в положението на онзи, с когото имаш работа. Ако слугата
влиза в положението на господаря и го разбира, той може да живее добре с него. Също така и господарят, ако
влиза в положението на слугата, може да живее добре с него. Същият закон е и по отношение на БОГА. Ако ние
не можем да влезем в положението на БОГА, ние сме на крив път.
“Победата на Доброто”, стр. 129; 160

Всеки един от вас трябва да знае като дойде Любовта, да тръгне. И тогава да спази онзи закон: “Който не
остави баща си и майка си и не тръгне подир Мене, той не може да влезне в Царството Божие”.
“Една свещена идея”, стр. 160; 157

Господ щом влиза, Той ти дава нещо много важно. Ти ще вземеш това, което ти е дал и ще концентрираш
ума си върху даденото и ще го проучаваш, и ще го наблюдаваш.
“За дишането”, стр. 387; 164
13
 Оценявайте Божественото в себе си – своя ум, своето сърдце, своята воля, своята душа и своя дух.
“Постоянното в живота”, стр. 254; 159

Аз говоря на онези от вас, които искате да бъдете ученици. Ученикът има задача, да живее без закон. Той да
бъде сам закон.
“Обичайте и радвайте се”, стр. 11; 161

В Природата всеки сам трябва да вземе. Ако остане да ти турят въздуха в устата с някой маркуч, и тогава да
дишаш, ти си загазил... Същият закон е и за богатството, за мисълта на човека.
“Умни, добри и здрави”, стр. 234; 166

Когато кажете на един окултен ученик, че от него нищо не може да стане, вие му говорите на един
положителен език и с това му правите най-голямата услуга. Той знае, че по закона на отричането от него всичко
става. “От тебе нищо няма да стане” значи, че от тебе всичко може да стане. А изразът “от тебе нещо може да
стане” значи, че от тебе нищо не може да стане.
“Приложение”, стр. 269; 203

На ученика в света не му трябват слуги. Ще се откажете от слугите, защото, ако имате слуга, той ще ви
обере. Първият слуга, който ще дойде, той е дяволът. Затуй законът казва: Не разчитай на своите слуги, то е
опасна работа.
“Божественият ум, сърдце и воля”, стр. 49; 165

Щом си добър, и умен може да станеш. Щом си умен, и добър може да станеш. Щом си силен, и добър
може да станеш. Щом си добър, и силен може да станеш. Човешкият ум, човешката доброта и човешката сила, те
се сменят. Щом употребяваш едното от тях, и другите ще дойдат. Щом ти липсва едното, и другите ти липсват.
“Голямата привилегия”, стр. 274; 173

Всички блага в света са свързани с кротостта и смирението; всички сили са свързани с електричеството и
магнетизма, т.е. с мозъка и симпатичната нервна система; всички несполуки – с мъчението.
“Силите в Природата”, стр. 137; 203

Ученик, който е влязъл в една Окултна Школа, няма право да причинява мъчение никому. Има право да
причинява мъчения, но само на себе си. Да слезе до дъното на мъчението и да го опита и като се върне на Земята,
да работи според закона, който е изучил.
“Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството”, стр. 130; 203

По отношение на клеветите против нас, отгоре ще се приложи закона: За всяка празна дума ще се даде
ответ.
“Какво учение имате”, стр. 101; 200

Щом дойде час за училището, всичко ще напуснеш. Същият закон е: Не направиш ли това, ще дойдат, ще те
вземат по същия начин. Та вие ще знаете, че законите на Бялото Братство са закони без изключение. Влезете ли
вътре – ще учите!
“Празникът на труда”, стр. 144; 206

Рано да ставаш, навреме да закусиш, навреме да отидеш на училище или на работа. Ти трябва да чакаш
изгрева на Слънцето, а то няма да чака вас.
“Сърдцето си никому в заем не давайте”, стр. 128; 204

Гениалните хора идват в света, за да дадат тласък на обикновените хора. Те внасят потик, нова струя в
техния органически живот. Освен външно проявление, гениалните хора оказват и вътрешно, органическо
въздействие върху човешкия живот. Въз основа на същия закон, ученикът трябва да знае, че и неговата задача не
е само във външното изявяване на неговите идеи – в написването на някоя книга или някое музикално
произведение, но и в онзи вътрешен потик, който би могъл да внесе със своите идеи в цялото човечество.
14
 “Постоянни и непостоянни величини”, стр. 56; 72

Всеки човек трябва да мине през светийството и да се опита да стане най-голям светия.
“Естествени правила”, стр. 74; 207

Вие трябва да се грижите само за вътрешния живот, а за външния свят каквото и да става, не трябва да се
безпокоите.
“Аз ви избрах”, стр. 129; 204

Първото нещо: прощавайте на всички за погрешките, които правят. Не дръжте сметка за чуждите погрешки!
Закон е: Бъди всякога верен и истинен! Това е смисълът на живота. Бъди всякога справедлив! Това е външната страна
на живота. БОГА да осветим с Правда и справедливост!
“Заветът на новото”, стр. 187; 194

Христовото Учение е Учение на Живота. То е разбиране на основните закони, но не така, както са на Небето, а
както се развиват на Земята.
“Встъпление в Любовта”, стр. 92; 203

ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
Д ар би и способност И
Всяка дарба се развива правилно, ако се работи навреме. Изпусне ли човек времето за работа, дарбата
остава в своето потенциално състояние. Той трябва да чака дълго време, да попадне при нови благоприятни
условия... За всеки човек е определено специфично време и специфични условия да прояви една от своите дарби.
“Отношения към Природата”, стр. 54; 82

Турят спънки за способните хора. Щом имаш спънки, в тебе има нещо.
“Смяна на състоянията”, стр. 31; 165

Всеки от вас трябва да се заинтересува за онези възможности, които се крият в неговия организъм, в
неговия мозък, в неговото сърдце, в неговите мускули, в неговите кости.
“И видя там човек”, стр. 218; 97

Аз веднъж гледах 10-15 души млади, застанали край каруцата, тикат я да върви. Докато не бяха дошли до
каруцата, тя стои, но като дойдоха младите и подтикнаха каруцата, тя тръгна. Дойде една ваша способност, после
втора, трета, четвърта и каруцата тръгне. Може способността да е малка, но подтик даде. Предаде тази енергия.
Същият закон е и между вас, вие се групирате... Същото е и в човека.
“Умни, добри и справедливи”, стр. 308-309; 178

Помнете: малките причини произвеждат големи страдания. Ако зачеркнете само една буква на някоя дума,
може да измените хода на цялата работа. Ето защо човек трябва да знае законите, по които се нареждат
човешките мисли, чувства и постъпки; той трябва да знае и законите, по които се развиват човешките дарби и
способности, с които е надарен.
“Слово и живот”, стр. 387; 127

За да има успех в човека, трябва най-първо да събудите по един естествен път всичките тия способности на
нашата природа. После ще подбудите средната част на вашите способности, интелектуалните способности, дето е
паметта, и най-после да пробудите физическите способности, то е умът. След туй да събудите чувството на
самосъхранение, алтруизма и най-после да пробудите Божествените чувства отгоре.
“Нови насоки”, стр. 16; 180

Всякога един процес в Природата, който започва с изваждането, свършва със събиране. И всеки процес,
който започва със събиране, трябва да свърши с изваждане... Това е път за развитие на дарбите, заложбите.
Всички заложби вървят по този закон.
15
 “Двата университета”, стр. 106; 128

Цената на всяко нещо е строго определена, както тази на монетите... На същото основание, всяка
способност, всяко чувство и желание, всяка мисъл в човека имат своя определена стойност, своя определена
величина.
“И огорчи се в сърдцето си”, стр. 91; 76

Неспособният и лишен от дарби студент не може да вземе правото на способния и талантлив студент. И
обратно: способният и даровит студент не може да бъде лишен от дарбите и способностите си.
“Функции на човешкия организъм”, стр. 302; 82

Туй положение, което сега имаш, туй положение ще го имаш и за бъдеще. Дървото ще мяза точно на онази семка,
от която е излязло. Малката семка носи всичките възможности, но ако не се постави при съответните условия, милиони
години може да минат, нищо няма да те ползва.
“Езикът на Истината”, стр. 135; 207

При изучаване на песните, има значение способността на детето. Колкото по-способно е детето, толкова по-
лесно изучава урока си. Този закон има отношение към всички случаи в живота.
“Вторият ден”, стр. 190; 72

За да изпееш, или да изсвириш една хубаво написана песен, се изисква най-добрият певец, с добре развито
гърло, или най-добрият музикант, с най-хубав инструмент. Така и без добре нагласено сърдце сладчината не може
да се разбере. И без добре нагласен ум красотата не се разбира. По същия закон, за да предадеш Истината, иска се
добре нагласена душа и дух.
“Сиромах и богат”, стр. 141; 194

Всеки човек има по една магическа пръчка – известна сила в себе си, но трябва да знае как да я развие.
Мойсей стоя 40 години в пустинята, докато научи този закон.
“Една реалност”, стр. 215; 200

С ам опознание и сам оопр ед еля не

Познавай всички възможности, които са скрити вътре в твоето естество.
“Естествена хладина и топлина”, стр. 177; 144

В Природата съществува закон, според който едновременно не можеш да вършиш две неща. Ако баща ми
се отнася към мене господарски, аз ще бъда роб, слуга. Но ако постъпва към мене приятелски като баща, тогава аз
ще му бъда син. Значи не мога да бъда в едно и също време и роб, и син.
“Отец люби Сина”, стр. 136; 87

Казано е: “Познай себе си!” Това е закон, според който, всеки трябва да се познае, да знае дали е от тези,
които очакват чужда помощ, или от онези, които помагат.
“Отношение към БОГА”, стр. 97; 89

Няма по-велико нещо от това, да познава човек себе си. Запример, като се дразни, той трябва да съзнава, че
е слаб човек.
“Който приеме свидетелството Негово”, стр. 222; 146

Мълч ани Е
Мълчанието освобождава човешките добродетели от изкушение... Определено е кога човек трябва да
говори и кога да мълчи. Когато мълчи, той слуша. Мълчанието е свързано със слушането.
“Ще ти въздаде”, стр. 188; 76

Било е време в човешкия живот, когато човек не е имал думата. Той е приемал нещата, тъй както са, без
никакво възражение. Вие ще кажете: “Кога е било това време?” Когато човек е бил в утробата на майка си, той е
16
мълчал. Каквото майката направи, мълчи, не взема никакво участие, няма думата. Но щом човек се роди, изменя
се положението вече. Докато е в утробата на майка си, майката изисква, детето мълчи. Ако каже една дума, е
престъпление, то е решило своята смърт. Ако детето продума в утробата на майка си, непременно смъртта го
очаква. Ако мълчи, ще спаси живота си; ако продума, ще изгуби живота си. Когато се роди, законът е обратен.
Ако мълчи, ще изгуби живота си; ако говори, ще спечели живота си.
“Единственият път”, стр. 275; 168

Дойде ли въпросът за Любовта, на никого не казвайте, че любите, или че сте благи. Знайте това само за себе
си. Дали другите любят, дали са благи, това не трябва да ви интересува. Ако се интересувате за другите, или ако
им разправяте за себе си, вие сами ще си напакостите.
“Полюси на съзнанието”, стр. 307; 65

Живият човек трябва да говори, а мъртвият – да мълчи. Сега има хора умрели поради нямане на Любов.
Казва някой: “Аз не мога да любя”. Казвам: “Мъртъв си, затова ще мълчиш, ще изучаваш философията на
мълчанието!” Мълчанието е закон на мъртвите. Трябва да научиш закона на мълчанието! Мъртвите само ще
мълчат в почвата, докато съберат енергии да израснат отново.
“Тъчете мислите си”, стр. 12; 27

Старите окултни школи са налагали на учениците си мълчание. В Питагоровата школа са изисквали от

учениците четири години мълчание. Не е лесно да мълчиш четири години. Това не е за обикновените хора. Чрез
мълчанието човек изучава вътрешните закони на Битието. Чрез мълчанието той разбира вътрешния смисъл на
живота. Чрез мълчанието той разбира двата полюса на нещата.
“Мълчание и говор”, стр. 159; 70

Каквото и желание да имате, дръжте го в себе си, не го изнасяйте пред хората. Кажете ли на някого, че
искате да станете философ, и говорите много за философия, тази философия ще избяга от вас. Това е един от
окултните закони. Не говорете за желанията си, но пристъпвайте към тяхното реализиране.
“Разбиране на живота”, стр. 135-136; 72

Там, гдето съм мълчал, работите десет пъти по-добре са станали, отколкото там, гдето съм говорил. Законът
и за мен, и за вас е един. Колкото по-малко говориш, по-добре е. Колкото повече говориш, по-зле е.
“Плодовете на Любовта”, стр. 232; 183

См аля в ан Е
Кога ще се оправи светът? Светът ще се оправи, когато хората научат закона на смаляването. Този закон е
основа на приятелството. Смаляването подразбира раздробяване. При този закон Цялото, т.е. единицата се
раздробява на малки части, наречени дроби. Ако единицата не би могла да се раздробява, нещастието щеше да
остане завинаги в света. Значи дробите представят метод за изправяне на погрешките, за спасяване от нещастия.
“Новите веяния”, стр. 163; 85

Душата може да стане толкова малка, че с никакъв микроскоп да се не вижда. Същевременно тя може да
стане толкова голяма, че нищо да не е в състояние да я обгърне. Значи в своето развитие душата се движи между
тия два полюса, т.е. тя изучава законите на крайното смаляване и крайното увеличаване. Ако питате защо сте
дошли на Земята, ще ви кажа, че сте дошли тук, да изучавате законите на смаляването и увеличаването. Някога
вие сте били грамадни същества, но сега, в сравнение с по-раншната си големина, сте толкова малки, че можете
да влезете в орехова черупка.
“Призови Симона”, стр. 123; 60

Любовта учи хората на законите на смаляването и на разширяването. Като знае да се смалява, човек може
да влезе и в най-тясната стая, без да ограничава другите.
“Неоцененото богатство”, стр. 239; 167
17
 Проявената Любов е голяма величина. Да я опиташ само за 60 секунди, това е много нещо. Но понеже
мащабът на физическия живот е много голям, не зная тогава какво ще ни ползва такава малка хапчица, донесена
от една врана. Илия тогава не знаеше закона за смаляването, но като изпадна в тия ограничителни условия на
живота, го научи. Когато враната му носеше малките хапчици хляб, той не беше вече голям човек, а заемаше
положението на една малка пеперуда, тъй щото от тази храна даже му оставаше. Той казваше: “Господи, храната,
която ми изпращаш, е в изобилие!” Така Илия се смали и се задоволяваше с храната, която една врана можеше да
изяде. Този закон е верен и по отношение на БОГА. Някой път БОГ дохожда до нас, смалява се, за да ни
повдигне. Божието благословение не седи в големите работи, но в малките.
“Пътят на ученика”, стр. 38-39; 59

Преди всичко БОГ не е такъв, какъвто си Го представяте. Той създаде света и ни държи в съзнанието си, но
не иска да ни направи като Себе си. “Слаб човек съм”. Слаб си по единствената причина, че искаш да станеш като
БОГА. Това е неразбиране на живота. Закон е: Всеки лист, който иска да стане голям като дървото, в края на
краищата, ще отслабне.
“Новата мисъл”, стр. 10; 115

Силен човек е онзи, когото никой не може да товари. Товарят ли го другите, той не е силен. Силният човек
сам се товари и сам се разтоваря... Как може да се освободи човек от товара на дявола? Като изучава и прилага
закона на смаляването.
“Да ви даде”, стр. 11; 79

Който знае закона за смаляването и увеличаването, той лесно ще се справя със своите мъчнотии.
“Степени на съзнанието”, стр. 339; 152

Някой път ние искаме някои работи в света, но те се постигат чрез закона на увеличението, те се постигат
чрез закона на смаляването. Казваме някой път: “Трябва да се увеличим”. Човек сега се увеличил, за да постигне
някои неща. Но трябва да се смали. Смирението е закон на смаляването. Има закон, който се разрешава чрез сила.
Има закони, които се решават чрез смаляване.
“Доброта и справедливост”, стр. 647; 140

Свободата се допуща по закона на смаляването. Трябва да се отречеш от много работи, за да станеш

свободен.
“Самоотричане”, стр. 133; 129

Ако ти не научиш закона да ставаш малък, невидим в света, ти не можеш да се освободиш.

“Постигни реалността”, стр. 258-259; 122

Един ден Буда заспал в една цветна ливада. В това време една змия се приближила до него и го обвила.
Като започнала да го души, Буда веднага се събудил и приложил закона на смаляването. Той се смалил толкова
много, че се изхлузил от оковите на змията. Буда се освободил лесно от змията, понеже знаел как да се смалява.
“Координиране на силите”, стр. 145-146; 53

Днес всички хора говорят за доброта и за справедливост, но нито са добри още, нито справедливи. Защо
още не могат да придобият тези качества? Защото им липсва едно съществено качество, а именно – те не могат да
се смаляват. Всички хора вървят по закона на разширяването, по закона на уголемяването.
“Връзката между БОГА и човека”, стр. 478; 167

Силен човек е онзи, който владее закона на смаляването и увеличаването.

“Двата стълба”, стр. 101; 74

Ако работите ти вървят добре, смаляваш се; ако работите ти не вървят добре, увеличаваш се; от тебе зависи,
да вървят работите ти добре, или да не вървят. Тоя закон не се влияе от външните условия.
“Голямото благо”, стр. 121; 196

18
 Знаете ли колко енергия, колко материя е пресирана в един атом? По същия начин, по същия закон и ние
трябва да се смалим, и да станем малки, като деца, защото велик е само БОГ, и за да бъдем като Него, трябва да
научим изкуството на преходните неща в битието, стадиите на преходния живот, защо малките неща минават от
малки към големи.
“Децата”, стр. 252; 2

Някой казва: “Какво ще стане с мене като умра?” Като умреш, ти ще се разпръснеш навред из
пространството на безброй малки частици, и тогава от тебе нищо няма да остане. По този начин ти ще научиш
закона на абсолютно малките величини и ще се смалиш. Сега хората на щастието и нещастието учат закона на
абсолютно малките величини, чрез страданията и смъртта. Само по този начин се лекуват негативните страни на
живота.
“Две думи”, стр. 238; 50

Най-късото изречение, което съдържа смисъла на живота, и което сме в състояние да преведем на български
език, е следното: в света има само двама души – силният и слабият, крайно силният и крайно слабият. Питате как
се спогаждат те. Има един закон, на който служат и двамата – Божият закон. Ако крайно големият не изпълни
Божия закон, започва да се смалява; и ако крайно малкият изпълни Божия закон, започва да се увеличава. Щом
започнеш да се смаляваш, трябва да знаеш, че твоите работи не вървят по Божия закон. Ако големият започне да
се смалява, той е престъпил Божия закон. Ако малкият започне да се увеличава, той е изпълнил Божия закон.
“Слабият и силният”, стр. 74; 195

Единицата представя същество от най-горна еволюция, но според законите, колкото по-възвишено е

съществото, което слиза на Земята, толкова повече се смалява. Затова, именно, единицата, която в Божествения
свят е от най-висока йерархия, на Земята е най-малка.
“Окултни познания”, стр. 137; 41

БОГ гледа благосклонно на малките форми, а разрушава ония, които искат да обърнат света. Това е закон,
който може да проверите във всекидневния живот.
“Ангелът отговори”, стр. 228; 11

См ир ение
Голям и малък, това са две противоположности, които са свързани заедно. Те са две възможности. Голямото
е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото да се смири.
“Най-голям в Царството Божие”, стр. 5; 140

Защо е дошъл човек на Земята? Да учи закона на смирението. Не само обикновеният човек трябва да учи
този закон, но и Христос го учеше. Той знаеше този закон, но трябваше да го приложи на Земята, да види какви
резултати ще има. Като дойде на Земята, Христос трябваше да приложи двата велики закона: законът на
смирението и законът на търпението.
“По-долен от ангелите”, стр. 160; 60

Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не може да бъдеш! Христос е разбирал този закон и го
изказал със следните думи: “Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би като дойде
господарят на този дом да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почтен гост”.
“Братя в единомислие”, стр. 172; 59

Като влезе в Йерусалим, Христос нямаше кон, на който да се качи, но трябваше от съседното село да
доведат една ослица, която да възседне. Мислите ли, че вие ще влезете в Йерусалим по друг начин? И вие ще
влезете с ослица. Ослицата представлява закон на четвъртото посвещение.
“Азбука на Божествения език”, стр. 304; 152

19
 Чули сте, че е речено: “Око за око, зъб за зъб”. А пък аз ви казвам: “Да се не противите злому; но който те
плесне по дясната страна, обърни му и другата”. Христос съпоставя два закона, две култури, съвършено
противоположни по външен вид една на друга.
“Виждане и съзнаване”, стр. 53; 88

Мислите ли, че за Христа не беше определено, да бъде разпнат? Христос се моли, ако е възможно да се
отмени горчивата чаша? Не е лесно да съзнаваш, че си Син Божи и да бъдеш разпнат като най-голям грешник.
Най-после, като мина през големи страдания, Христос се подчини на един закон, който ще изучавате в бъдеще.
“Човешка и Божествена Любов”, стр. 145; 190

Коя е идеята за забавлението? Ще станеш сутрин, ще кажеш: “Господ е дошъл, в закона на забавлението аз
трябва да науча онзи велик закон на смирението”.
“Съзнателният живот като забава”, стр. 112; 28

Казвам: ученикът трябва да придобие едно качество, което са имали всички велики хора – смирението. Ще
дам един пример на смирение. Седи един велик учен в кабинета си и се занимава. В това време дохожда при него
едно малко дете, носи писмо с един скъпоценен камък от негов приятел. Детето казва: “Господине, вашият
приятел ми даде това писмо да ви го предам и да ви кажа нещо важно”. Ученият веднага прекъсва работата си,
спира вниманието си върху детето и започва да го слуша. То предава всичката работа, както му е заповядано, а
ученият слуша внимателно, взима всичко в съображение. От време на време го запитва какво още има да каже, и
след всичко това му благодари любезно като на голям човек. Този човек е философ, мъдрец, учи се от малкото
дете.
“Последната постъпка”, стр. 266-267; 54

Смирение се иска от ученика. Докато не научи добре едно изкуство, той не трябва да го прилага, а още повече
към учителя си. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Докато не се научи да мисли и да чувства
правилно, човек не трябва да бърза да се проявява.
“Свиване и разширяване”, стр. 275; 91

Като се говори за смирение, това подразбира човек да се откаже от грандоманията, от лакомството, защото
смисълът на живота не е нито в многото, нито в малкото. Човек трябва да има само това, което му е нужно за
даден случай.
“Денят Господен”, стр. 36; 60

Силната воля седи в ограничението на едно твое малко желание. То за днес е тъй нищожно, една малка
искра е, но утре, тази малка искра, турена при благоприятни условия, може да изгори цял град. Или, ако турите
тази малка искра при взривно вещество, може да създаде най-голямото нещастие. Тази искра можеш да запазиш
за себе си, но да не ¢ даваш условия да се развие в голям огън. Законът, който изваждаме от този пример е
следният: Не се стремете към великите работи в света!
“Абсолютна справедливост”, стр. 23; 36

Не се самоизмамвайте! Всички хора на Земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се
намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате
най-голямото Божие благоволение. Затуй в Писанието се казва: “Господ на смирените дава благодат, а на
горделивите се противи”. Проверявайте закона!
“Вяра и съмнение”, стр. 31-32; 22

Ако сте разумен, ще научите един закон, че трябва да отстъпвате пред физическата сила. Опитате ли да ¢ се
противопоставите, тя ще ви смаже.
“Символични и научни правила”, стр. 151; 17

Смирението е закон на смаляване. Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими... Божествената
сила седи в малките добродетели. Това е закон.
20
 “Добрата постъпка”, стр. 25, 26; 36

Когато се говори за закона на смирението, ние подразбираме закона на смаляването. Казвате: “Какво нещо е
смирението!” То е закон на смаляване. Човек може толкова много да се смали, че никой да не го види. И после
той може да стане толкова голям, че всички да го видят, но да не могат да го уловят.
“Сто пенязи”, стр. 130; 50

За да не се усилва омразата, не ¢ противодействайте. Не спазвате ли този закон, вие я признавате за

реалност. Щом противодействате на реалността, вие признавате нейната сила. За да не давате сила на омразата да
се проявява, трябва да мислите само за Любовта. Затова Христос казва: “Не противи се на злото”.
“Развитие на съзнанието”, стр. 373; 17

Щом човек има мрачни мисли, щом става песимист, той започва да обеднява. Обедняването е един морален
упадък. Почне ли това състояние да ви наляга, вие ще се повърнете към закона на смирението. Смирението е
начин за тониране в живота.
“Единицата и вечността”, стр. 17-18; 26

Законът е такъв, щом желаеш велики работи, ще те смалят. Щом желаеш малки работи, ще те възрастат.
Това е изказано в стиха: “БОГ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи”.
“Двата полюса”, стр. 52; 54

Ако 150 пъти викате упорития човек да дойде при вас, най-после той ще отстъпи. Така ще проверите
доколко човек може да издържа в упоритостта си. Това е закон, който действа върху човека.
“Силните течения”, стр. 28; 56

Всякога загубата е свързана със закона на гордостта, печалбата е свързана със закона на смирението.
“Гордост и смирение”, стр. 254; 178

Когато тя [Природата] ти наложи някакво наказание, не роптай, но бъди готов да платиш дълга си. Щом
платиш доброволно и съзнателно задълженията си, ти ставаш господар, влизаш в неограничените условия на
живота.
“Учене и прилагане”, стр. 274; 69

Според закона на смирението човек трябва да слезе в такова положение, че да може правилно да наблюдава
как стават нещата.
“Общи въпроси”, стр. 12; 205

Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното. Щом го намериш, ти си радостен. Ето защо всеки
трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрязан и да даде плод; да разбира законите на великата Божия Любов.
Само така ще дойде в нас законът на вътрешния мир.
“Истинната лоза”, стр. 26; 30

Смирението е закон за запазване на енергиите. С малко енергия смиреният извършва добра работа.
“Трите зрънца”, стр. 16; 53

Т ър пение
Хората, които живеят на Земята, са крайно нетърпеливи. Докато са били в Невидимия свят, те са причинявали
големи смущения. За да се избавят от тях, изпратили ги на Земята да се учат, да придобият търпение. Значи човек е
слязъл на Земята, да научи закона на търпението.
“Търпение”, стр. 213; 159

Мъчнотиите без закона на търпението не могат да се премахнат.

“Отребване, разтопяване, отвяване”, стр. 315; 128

21
 Вземете, когато човек е гладен, е нетърпелив. Щом се наяде, е разположен. При глада е изгубил нещо; след
като се наяде, разположен е вече. Защо не се въздържа човек? Казват: “Мъчно е да се въздържаш”.
Въздържанието произтича от един вътрешен закон. Ако ти не разбираш закона за въздържанието, не е лесно да се
въздържаш. И търпението си има закон. Ако ти не разбираш закона на търпението, не е лесна работа да търпиш.
“Живи и мъртви закони”, стр. 317; 180

Всички трябва да се научите да търпите. Ти не можеш да търпиш. Тогава ще ти кажа как да се изправиш.
Това е законът на търпението. Ти си нетърпелив. Вземи си една книга и начертай една крива линия. Ти си
нетърпелив и искаш да кажеш нещо. Представи си сега, че си на високо място, преследват те и искат да те хванат.
Имаш една свещ. Трябва ли да запалиш свещта, за да те видят хората? Искаш да направиш опит, дали кибритът ти
ще хване, та да запалиш свещта. Че ти като запалиш свещта, ти се излагаш на опасността, от която бягаш. Някой
казва: “Прояви Любовта си!” Аз говоря за една Любов, която не трябва да се проявява. Аз разбирам истинската
Любов да се прояви, но да не се знае.
“Естественият живот”, стр. 600; 143

Помнете: търпението е до 99 пъти. Дойде ли до 100, камшикът вече иде. Камшикът ще дойде не на 2, 3, 10, но по
БОГА ще дойде след 99 пъти. Тогава вече камшикът е на място. По еврейски ще бъде. Сега то е закон.
“Търпение”, стр. 224; 168

Ако не можеш да примириш черния цвят със светлината, ти не разбираш вътрешния смисъл на живота. Под
черен цвят разбирам, че отвън няма условия за работа, но отвътре. Щом отвън няма условия, отвътре ще има. Ето
защо, когато злото е отвън, а Доброто – отвътре, ние изучаваме закона на търпението. Това е естественото
положение.
“Първичната храна”, стр. 124-125; 89

Многото е винаги делимо. Голямото във вас е щедростта, а малкото – търпението. Следователно ще научите
законите на две неща, които са неделими. Търпението отникъде няма да го изчоплите, няма да го придобиете, ами
ще изучавате закона на търпението.
“Най-добрият плод”, стр. 67; 130

Аз вземам женения човек, като подразбирам под това “човек под закон”. Законът изисква нещата да станат
формално, буквално както са. Ти, ако отидеш в съдилището, по духовному и правото да е на твоя страна, съдията
ще те осъди по форма – по формата на закона. Съдията ще ти каже: “По духовному ти имаш право, но по закон
онзи има право”. И да иска да ти помогне той, не може. Да кажем, че някой човек ви е обидил. Какво изисква
законът при обидата? Духовният закон изисква, ти, който си обиден, да претърпиш, защото, ако си се обидил, ще
дадеш едно заявление, ще подведеш онзи под ударите на закона.
“Изпитът на Любовта”, стр. 14; 158

Само мъдрите хора имат право да критикуват. Някой пита: “Ами аз нямам ли право да критикувам?” Ако си
някой велик мъдрец, Природата ти дава carte blanche, но ако си ученик, който едва сега започваш да учиш, няма
да се занимаваш с критика! Можеш да четеш какво са казали критиците по разните въпроси, но своето мнение
няма да изказваш, докато Природата не ти позволи. До това време ще учите онзи велик закон на чакане. До кога?
Докато ви дойде времето.
“Духът на Господа”, стр. 109; 59

Когато се натъкнете на най-големите мъчнотии и несгоди в живота, вие трябва да имате предвид този стих и
всичко да претърпявате, като знаете, че сте близо вече до края на мъчнотиите, т.е. близо до избавлението.
“Мек ответ”, стр. 115; 60

Дали минава през състоянието на растение или на животно, човек трябва да се радва. Като растение, той
трябва да изучава закона на търпението. В каквото и положение да изпадне, човек трябва да учи.
“Смени в Природата”, стр. 18; 72

22
 Стойте на мястото, където БОГ ви е поставил. Всички вие трябва да научите великия закон на търпението.
“Стремежите на ума и сърдцето”, стр. 21

Аз ви желая през този събор да придобиете търпение и вяра. Аз няма да казвам никому, че трябва да ме
търпи, аз не употребявам в такъв смисъл думата търпение, но разбирам търпението като закон; да спуснеш
дълбоко в земята корените си и да работиш. Да ми бръкне някой в очите и аз да търпя, да не казвам нищо, това не
е търпение. Защото аз мога и да си затворя очите. Търпението, това е проникване дълбоко в живота.
“Живите образи”, стр. 161-162; 38

Човек сее, БОГ възраства посятото. Ето защо, човек трябва да има търпение, да чака момента да възрасне
онова, което той е посял.
“Личност, общество и свят”, стр. 269; 72

При сегашните условия, всеки човек има известни препятствия при развитието си. Търпението е черта
необходима за всички! То се подкрепя от закона на Любовта. Любовта в проявлението си в духовния свят е малка
топлинка, която дава директива на търпението.
“Проекции”, стр. 12-13; 36

Човек може да разбира кръста само чрез закона на търпението. Който няма търпение, никога не може да
разбере какво нещо е кръстът. Кръстът – това е търпението.
“Видяхме звездата”, стр. 9; 30

Пр им ир ение. Послушание
Ако решите да отидете при Господа, да Му разкажете всичките си скърби, мислите ли, че Той ще ви
изслуша. По този начин не можете да отидете при БОГА... Даже и Христос, като напусна Земята, не можа да
отиде на Небето, докато още на кръста не се примири с евреите.
“Истински поклонници”, стр. 141; 89

Примирението почива на един математически закон. Трябва да разбирате примирението – то е велик закон.
Трябва да разбирате положителните и отрицателните сили на живота. Най-първо, за да примирите двама души,
трябва да отнемете от единия част от неговия мъжки принцип, от неговата сухота и да му предадете повече
мекота.
“Малкото приложение”, стр. 5-6; 27

Абсолютно вътрешно послушание – това е първото условие, което се иска от ученика. Послушанието е
първият закон, върху който се крепи хармонията.
“Състояния на материята”, стр. 74; 65

Щом ти си послушен и служиш на БОГА, БОГ съизволява в тебе. Защото в послушанието седи Любовта.
Само който люби, той слуша.
“Трите вида съзнания”, стр. 85; 205

На първия човек БОГ му даде да учи закона на послушанието и търпението. Той учеше първо закона на
послушанието, а после на търпението.
“От смърт в живот”, стр. 298; 95

Когато казвам, че човек трябва да заповядва на своя разум, на своя живот и на своята Любов, имам предвид
закона за съзнателното подчиняване. Човек трябва да заповядва на своя разум, разбирам, че той трябва да знае как
да се подчинява на своя разум. Човек трябва да заповядва на своя живот, разбирам, че той трябва да знае как да се
подчинява на своя живот. И най-после, да заповядва човекът на своята Любов, това значи да знае как да ¢ се
подчинява.
“Достоен”, стр. 93; 77

23
 Послушанието не подразбира покорство. Можеш да бъдеш послушен, ако имаш знания, които прилагаш. В
този смисъл, послушният е свободен човек. Който не е свободен, не е послушен. Който обича, също е послушен.
Не може да обичаш някого и да не го слушаш. Не може да обичаш БОГА и да не Го слушаш. Следователно
послушанието е закон, който се отнася първо към БОГА, а после към хората.
“Да слушат”, стр. 137; 147

Всички трябва да научите закона на послушанието. Да не мислите, че този закон има отношение към
някакъв преходен обект. Не, послушание трябва да имате към великата Природа, т.е. послушание към БОГА!
Този закон обуславя всички неща в живота ни. Ако ние бихме имали послушание, то като ни вдъхновят с някоя
велика мисъл, бихме я изпълнили веднага.
“Право ходене”, стр. 10; 27

Всеки ден проявявай вложеното в твоята душа. Дойде ти една добра мисъл, едно добро желание, не го
отлагай.
“Под тебе и над тебе”, стр. 197; 148

Ще ви посоча един закон за оправяне на работите. Господ ви казва да направите това или онова. Започнете
да правите това, което Той ви казва, и вашите работи ще се оправят.
“Ние градим”, стр. 129; 199

Послушанието е необходимо за всички хора.

“Равностранният триъгълник”, стр. 4; 36

Дето Божието благословение отсъства, там разочарованието присъства. За да дойде Божието благословение
върху човека, той непременно трябва да бъде послушен. На кого? На Божественото в себе си, на Божия Дух.
“Послушание”, стр. 30; 126

Кр от ос Т
Земята – това е кротката жена. Кроткият мъж, който следва закона на БОГА, ще наследи Земята. Това се
подразбира под Христовите думи: “Кротките ще наследят Земята”. Каквито и да сте, ако не служите на този
закон, не може да наследите Земята. Следователно само чрез кротостта ще наследите тази кротка Земя и ще
разберете тези закони, които сега се разкриват.
“Кротките”, стр. 34; 206

Кротостта, за която се говори, представя закон на Божествената Любов. Кротостта е вътрешно качество.
Милосърдието пък е външна страна на Любовта.
“Кротките, миротворците”, стр. 113; 162

Всяка човешка мисъл се отхранва само чрез кротост и смирение, а вън от тези качества мисълта ще бъде
като тази на животните. Този закон е точно определен. Така е и с всяко желание.
“Силите в Природата”, стр. 142; 203

С ам ооблад ание
Направиш една погрешка – веднага да видиш добрата страна, че тази погрешка е за Добро. Хилядите
погрешки, които стават в света – те са за Добро. С тия погрешки Невидимият свят има какво да работи. Да ви
оставя сега закона за самообладанието: От гледище на Любовта всякога по възможност се стремете да имате едно
хубаво разположение.
“Трите единици”, стр. 319-320; 171

Всички трябва да любите, но тази Любов трябва да носи живот, а този живот – да носи сила в сърдцата ви.
Искате ли да успеете в това, приложете закона за самообладанието; молете се един за друг и престанете да се
критикувате.

24
 “Специалният закон”, стр. 200; 44

И ако не се самовладате, други ще ви владат. Това е закон! Ако сами не се самоуправлявате, други ще ви
управляват. Това е неизбежно. Свобода е дадена. Тя се дава само на онези хора, които се самовладат. А пък
робството е за всички онези, които не се владат. Неизбежно е това!
“Качества на силния човек”, стр. 58; 158

Концент р ир ан Е
Ако искаш да успееш в нещо, концентрирай мисълта си към него. Този закон работи и за Доброто, и за
злото... Този закон наричаме закон на щастието.
“Разумният свят”, стр. 227, 229; 105

Човек може да познае доколко е концентрирана неговата мисъл по следното: като върви из шумните улици,
да следва спокойно мисълта си, да продължава пътя си, без да чува шума наоколо си. Колкото по-малко го смущава
външният шум, толкова по-концентрирана мисъл има човек.
“Теория и практика”, стр. 146; 36

Природата иска ние да научим закона на концентрирането. Как ще ни научи? Понеже ние се разсейваме
навън, тя ни създава разни болести. И беднотията, и страданията, всичко това са процеси за концентриране, т.е.
влизане в самите нас... Противоречията, които се създават в чувствата се регулират от един велик закон – да
дойде човек до положението да владее чувствата си, да бъде разположен всякога. Това е най-великото в живота.
“Причини за противоречие”, стр. 11-12; 36

Вие искате да се концентрирате, искате някой път да прилагате източните методи. Най-първо трябва да се
научите на закона да се освобождавате от влиянието на Земята.
“Трите устоя”, стр. 265; 136

За да може човек да се справя с всички свои енергии в себе си, били те положителни или отрицателни, той
трябва да изучава закона на концентрирането. Когато е концентриран, съсредоточен в себе си, човек може да
управлява своя страх, т.е. той може да го контролира.
“Малкото съпротивление”, стр. 45; 41

Каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло. Не казвам, че трябва да
присъствате във времето и пространството, но само в момента.
“Съсредоточение”, стр. 133-134; 31

Сега ще спазвате един закон: В екскурзиите важи концентрирането на мисълта. Ние отиваме в Природата, на
Витоша. Като влезем в Природата, ако нашата мисъл е концентрирана, ние можем да използваме енергиите ¢, те
всякога може да се привличат.
“Работа на окултните сили”, стр. 4-5; 22

Ще концентрирате ума си върху работата, която имате.

“Съзнателна монада”, стр. 13; 27

Човек трябва да изучава закона на човешката мисъл. Най-първо като започне една работа, той трябва
същевременно да изчисти мисълта си, да има концентрирана мисъл.
“Запечатаната книга”, стр. 80; 97

Ако човек мисли, няма въже, няма верига, с която може да обесят човека. Той като концентрира своята
мисъл, веднага въжето се скъса.
“Вътрешната светлина”, стр. 45; 149

25
 Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриран, може да има кучета да ви лаят – дръжте
ума си назад, гледайте с ума си, кучетата никога няма да ви ухапят. Щом се захласнете – веднага ще ви ухапят.
“Мощната сила”, стр. 331; 171

Като движите постоянно в ума си мисълта за Доброто, най-после вие ще се чувствате силни да го
направите.
“Слънчевите трансформатори”, стр. 106; 33

Ако човек е ангажиран с външния свят, той съвсем не може да се отстрани от света, но ако всичкото му
внимание е погълнато от света, всичката му енергия ще бъде изсмукана.
“Без наука няма сполука”, стр. 66-67; 205

С Любовта ще се чистиш. Тя е едно мощно течение, което където и да мине – чисти... Имаш ли това живо
течение, всички въпроси бързо ще ги решаваш. Това течение минава през всички части. Иска се все едно да
образуваме едно малко препятствие, да го спрем, да ни напои градината и после да си иде. Да си направите една
мрежица, да спирате тази енергия. Вие всеки ден правите препятствия и ги разваляте. В това седи законът на
концентрирането.
“Живо течение”, стр. 76; 206

Работ а
Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата... Аз ви говоря тази
сутрин върху този основен закон: Трябва да работим. И само когато работим за БОГА, то е работа; когато работим
за себе си, то е труд... В света имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, други
път – не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие
повече, трябва повече да работи.
“Талантите”, стр. 62, 63, 65; 1

Как ще се оправи светът? Като дадеш работа на ума си. Това значи да задоволиш нуждите на всеки човек.
Не спирай дейността на ума! Искаш ли да задоволиш човека, дай му работа... Докато умът и сърдцето ви са
празни, без мисли и желания, всякога ще бъдете недоволни. За да бъдете доволни, умът и сърдцето всякога
трябва да се занимават с нещо. Това е един от великите закони на Битието.
“Новият човек”, стр. 9; 11

В благоприятните дни ще работиш, в неблагоприятните няма да работиш. Това е закон, а не суеверие, както
някои мислят. Ако не си разположен, и работата ти не върви, остави я временно или я промени.
“Да наеме работници”, стр. 349; 5

Ако се трудиш и работиш, всичко ще имаш; ако не се трудиш и не работиш, нищо няма да имаш. Тоя закон
е верен не само за физическия свят, но за всички светове.
“Ще бъдат научени”, стр. 56; 6

Всяко качване и слизане е закон на работа. Работата е потик на Божествения живот в човека. Човек не може
да работи, докато в душата му няма стремеж към нещо. Като работи, той осмисля живота си и избягва всички
спорове и недоразумения.
“Нито тържик”, стр. 92; 6

Вие сами трябва да бъдете досетливи, сами да имате инициатива. Като отидете някъде, каквато работа има,
свършете я, не чакайте заповед. Такъв е Божественият закон. Влезете ли някъде, направете онова, което другият
не е забелязал.
“Търпение”, стр. 126-127; 26

Всеки обект трябва да извърши известна работа.

“Правила за живота”, стр. 133; 17
26
 Има случаи, когато за проява на известна дарба е нужна малка енергия, но ако човек не работи върху себе
си, да предаде тази енергия, дарбата му не ще се прояви.
“Правила за живота”, стр. 139; 17

Докато очакваме други да работят за нас, нищо няма да постигнем. Закон е: Който работи, придобивката е
негова.
“Здравата основа”, стр. 63; 89

Който работи, трябва да яде; който не работи, не трябва да яде.

“Първичната храна”, стр. 106; 89

Във всяка работа, която предприемаш, пръв започвай и последен свършвай!

“Специалният закон”, стр. 177; 44

Ако дойде при мене един брат странник, ще го оставя да поседи като гост три дни и след туй ще му кажа:
“Братко, ти си здрав като мене, ще ти дам една мотика, и ще отидем двамата заедно на лозето – хем ще се
разговаряме сладко, хем ще го прекопаем”. Върнем се вечерта и той печели, и аз печеля. Ще си легнем заедно на
едно легло и на другия ден пак ще вземем мотиката, ще се разговаряме за философия, за Слънцето, за звездите, но
и ще работим. Обаче, ако той седи 5-6 месеца в къщата ми и казва: “Аз съм завършил своята еволюция, затова ще
си почивам, а ти ще работиш заради мене” – това не е разбиране на живота, на Божественото във вас.
“Родените”, стр. 21; 30

Който работи, само той може богат да стане.

“Мек ответ”, стр. 109; 60

Работите ли със закона на прилежанието, не се страхувайте от бързото движение и от изкачване по планински

върхове. За прилежния човек съмнение и безверие не съществуват. Той е човек на положителната и абсолютна вяра.
Започне ли една работа, свършва я докрай.
“Дейност и почивка”, стр. 58; 69

Не можете ли да решите някоя задача, не я започвайте даже. Според окултните закони не се позволява да
почнеш една работа и да я оставиш на половин недовършена.
“Законът на внушението”, стр. 18; 34

В работенето с мотика има известни закони за възпитание на младото поколение. Който не разбира тези
закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика. Да работиш цял ден
с оралото или с мотиката, това е наистина черен труд; това е труд, който огрубява хората. Затова именно днес
всички селяни бягат в градовете и казват: “Дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни
работа!” Който разбира законите обаче, той ще намери в този черен труд, както някой го наричат, нещо особено,
някаква особена философия. Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представят проводник на
Божествената интелигентност. Съзнаете ли това, всеки от вас ще се заеме да огради, да запази всяко новоизрасло
стръкче, да му даде условия да цъфне и да даде плод. След време това стръкче, което е станало голямо дърво, ще
каже: “Много ти благодаря, че беше така благороден да пожертваш един-два часа от времето си за мене! Аз ще се
отплатя, като ти дам възможност да почерпиш от мене колкото енергия имам, било като топлина, било като храна
и т.н.”
“Ще ви се даде”, стр. 154-155; 50

В духовния свят законът за плащането е същият, какъвто и на физическия. Там се плаща след свършване на
работата.
“Ценното в малкото”, стр. 74; 99

Всеки ще работи за себе си, без никакво възнаграждение – даром. Кога работи човек даром? Когато работи
за душата си. Този закон наричаме благият закон.

27
 “Животът във формите”, стр. 206; 63

Само онзи може да има успех в работата си, който всяка сутрин отива до извора на живота, да почерпи сила и
енергия за през деня. За да работи с успех, човек трябва да разбира законите, които определят работата.
“Стари навици”, стр. 65-66; 74

Добрият слуга, безкористният труженик не трябва да се товари много. И добрият господар не трябва да
претоварва своя слуга. Колкото по-правилно разпределя той работата, толкова по-добре. Чрезмерната работа, в
края на краищата, не допринася много. Този закон е верен и по отношение на тялото.
“Малкото Добро и малкото зло”, стр. 305; 89

Умората е във връзка със закона на приложението. Който правилно прилага, той си почива; който неправилно
прилага, той се уморява.
“Теория и приложение”, стр. 202; 98

Ако някой работи един час интензивно, работата му се равнява на тази, която някой ще свърши, ако работи
цял ден с малки усилия. И в двата случая заплатата ще бъде една и съща... Количеството време, колкото и да е
много, не определя цената на работата.
“Симон Петър”, стр. 80; 98

Когато човек се уморява, това показва, че той е работил повече, отколкото трябва. Този закон се отнася и до
умствения, и сърдечния свят.
“Човешките идеали”, стр. 114-115; 91

Щом си здрав, ще работиш... Не се позволява да напуснеш службата си преждевременно. Искаш или не искаш,
ще работиш – законът е такъв.
“Опитност и знание”, стр. 20; 104

Коя е мярката, с която се определя колко трябва да работи човек? Това се познава по приятността, с която
работиш. Работи, докато ти е приятно. Като работиш така, ти си в съгласие със законите на Природата.
Почувстваш ли най-малкото неразположение в работата си, спри, не продължавай повече.
“Бавни и бързи движения”, стр. 181-182; 104

Работата не е нещо физическо. В законите на правия път, според Божиите закони, човек има право да
работи само 3 часа физически труд, 3 часа за сърдцето, 3 часа за ума, 3 часа за душата и 3 часа за своя дух.
Определено е точно времето.
“Три възгледа”, стр. 144; 121

Времето може да се съкрати, може и да се удължи, зависи от интензивността, с която се работи. Ако
времето се съкрати, повече енергия ще се изразходва; ако времето се удължи, енергията ще се спести. Оттук
вадим следния закон: Когато една работа се свършва за по-малко време, изразходва се повече енергия. Значи,
когато енергията се увеличава, времето се съкращава; когато енергията се намалява, времето се удължава.
“Живот и благо”, стр. 141; 113

Казвам: според Мойсеевия закон човек трябва да работи шест дни, а на седмия да почива. Този закон е
отживял времето си. В бъдеще законът ще е точно обратен: Шест дни ще почиваш, един ще работиш, за да
асимилираш физическата енергия в себе си. Ако аз създавам закона, ще наредя четири работни дни, а три за
почивка.
“Три типа хора”, стр. 232; 115

Има един закон, според който на всеки човек трябва да се даде работа и почивка. Той трябва да се заеме и
да извършва някаква работа в практическия живот, а не в теоретическия, не извън земния живот. Този въпрос
трябва да се реши от държавниците и от икономистите... Този закон трябва да се приложи вътре в живота.
“Работа и почивка. Любов и Мъдрост”, стр. 135; 120
28
 Каквато работа започвате, влагайте в нея Любов. Тя ще ползва първо вас, а после – другите. Това е закон,
който се прилага във всекидневния живот.
“Отношение към Природата”, стр. 174; 116

Човек трябва да работи, да има търпение, да прави опити. Опитите могат да бъдат микроскопически, но и
най-малкият резултат показва, че законът вече работи.
“За да благовествувам”, стр. 93; 120

Христос спазва законите на Природата, както и на разумния живот, и ги прилага. Дойде ли до тези закони,
Той знае, че днес нещата се придобиват с пари, а утре – без пари. Думата пари подразбира труд, усилие, работа.
“Насилията под Слънцето”, стр. 98; 127

Божественият живот е една идея, която трябва да се постигне, и трябва да се работи дълго време за това.
“Здравословното положение на човешката душа”, стр. 451; 129

Хляб има за всички хора, но някои хора умират гладни. Но не от нямане на хляб. Те са чакали да им донесе
някой. Стани, тръгни и търси хляба си. Не чакай да ти го донесат.
“Вяра безгранична и Любов безгранична”, стр. 395; 136

За да се очистите, от всички се изисква работа. И богати да сте, пак ще работите. Провидението ще ви

постави на последно място, за да ви научи да работите. То няма да тури пари в банката на ваше име, да ви
осигури. Божествените закони не позволяват никакво осигуряване.
“Божественият раб”, стр. 48; 131

Ако човек не работи върху себе си, ще дойде законът на безразличието.

“Законът на помагането”, стр. 37; 130

С идването си на Земята, човек се облича в проста, скромна дреха – неговата плът. Един ден, когато свърши
земния си живот, т.е. когато възкръсне, той ще се облече в най-красивата си дреха. Като не разбират този закон,
хората се стремят, докато са на Земята още, да се обличат в най-красиви дрехи, за да се харесат.
“Ценности и възможности”, стр. 27; 145

Ако искаш от БОГА хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло. Ако искаш да имаш
отличен ум, ще го впрегнеш на най-хубавата работа. Ако искаш да имаш отлично сърдце, пак по същия закон ще
го впрегнеш на най-благородната работа.
“Жена кога ражда”, стр. 128; 162

Ако престанеш да работиш, трябва да си починеш. Но ако много си почивал, трябва да работиш. Който
много е работил, трябва да почива, то е закон. Който много е почивал, трябва много да работи.
“Разумните движения”, стр. 63; 149

Известна работа, която трябва да работиш, ще ти допринесе нещо. Нея като свършиш, ще дойде втора,
трета, четвърта. Ако една работа не си готов да вършиш, другите няма да дойдат. Работите вървят по един закон.
“Начини на мислене”, стр. 216; 149

Когато Слънцето се проявява и ние се проявяваме. Когато Слънцето не се проявява и ние не се проявяваме.
Във всяка работа, която вършим, органически то започва най-първо работата и после ние следваме. В света
трябва да знаем, същият закон е. Всяка работа БОГ започва най-първо и после започваме ние.
“Блажени сте, ако любите!”, стр. 572; 146

Страданието е една недосвършена работа. Всякога, когато една работа не се досвърши, това е страдание. И
индивидуално хората страдат, или колективно, или семейно. Когато имат страдания, на това се дължи. Често има
случаи, когато и цялото човечество страда. Законът е все същ – когато една работа не е досвършена. Това може да
засегне всичките хора.

29
 “Добрият език”, стр. 12-13; 157

В Природата има закон: Ще си отбираш хубави камъни, когато ще ги чукаш. Трябва да избереш най-хубави
камъни, че като ги чукаш, да излезе нещо хубаво.
“Малките Божествени потици”, стр. 62; 163

Според едно ново определение за Любовта, ние казваме, че Любовта е закон за работа, при която и най-
малко изразходваната енергия води към големи постижения.
“Магическата сила на Любовта”, стр. 172; 167

В работата има три степени: мъчение, слизане в гъстата материя – самоотричане; има закон за възлизане –
труд; има и работа. Ти трябва да минеш от мъченията в труда и от труда в работата, само тогава можеш да
работиш за БОГА.
“Новото в света”, стр. 97; 177

Колкото човек работи в живота, толкова повече се подобрява. Хубавата работа придобива цена. Щом човек
не работи, животът губи от своята цена.
“Неразбраното и разбраното”, стр. 164; 174

Всяка работа, която започвате, трябва да е благоугодна на БОГА или в съгласие със законите на разумния
свят. Работете само онова, което ви е определено от БОГА, т.е. за което сте родени.
“Шестото чувство”, стр. 82; 141

Когато задържиш нещо в себе си, без да го туриш на работа, ще причини болка. Природата не търпи покой,
малко трябва да го употребиш.
“Едно, две, три”, стр. 161; 173

Ако ти приемеш храна в стомаха си и стомахът се обленява и казва: “Нека дойде втора храна, тогава ще
започна работа” – този стомах ще пострада. Още като му дадат работа, трябва да започне. Стомах, който отлага за
следната храна, скоро ще фалира. Сега ти дават една малка работа, ти отлагаш – да дойде друга работа. Малката
работа веднага свърши. Не отлагай нищо!
“Положителна мисъл”, стр. 70; 179

В света каквато и работа да захвана, и най-малката, ще гледам дали ще произведе една по-голяма полза,
едно благо.
“Пътят на праведния”, стр. 236; 184

Когато искате да работите в този свят, трябва да си представяте, че сте на една Божествена сватба или в
епохата на един нов живот. Само в това се състои спасяването на една душа. По същия закон се създава една
култура, религия или каквото и да е друго.
“Призваха Исуса”, стр. 113; 203

За в салона бяхме наредили всеки да има едно малко изкуство, каквото и да е: тенекеджия, собаджия,
плетене на столове и други, та между другите работи да се работи и това в салона – събирате се двама-трима
приятели и поработите 1-2 часа. Този закон е като пчелите: много пчели по малко мед – много мед става,
отколкото поединично всеки да работи.
“Ако излекува болния”, стр. 29; 205

В една работа, ако ти не можеш да вложиш душата си, или на съвременен език казано, ако не вложиш
двойника си, не може да имаш успех.
“Даровити”, стр. 327; 185

В човешкия живот има две подбудителни причини: законът и парите... Законът изисква от човека работа, а
парите го остават свободен, да си почива.

30
 “Най-красивият ден”, стр. 60, 61; 194

Аз зная причината на вашия неуспех: вие работите отделно, лично и затова не ви върви. Законът на
изобилието е колективен.
“Начало има, но край няма”, стр. 104; 199

Работата е закон, метод, условие за подмладяване на човешката душа или за осмисляне на човешкия живот.
“Трудните неща”, стр. 156; 205

Първият закон на труда е да се трудите всички и да бъдете доволни от труда си. Не питайте защо Господ е
оставил човека да се труди. Ако се трудите повече, отколкото са силите ви, това е от лукаваго.
“Труд и мъчение”, стр. 37; 204

Всяко нещо се уморява... Великият Учител казва: В такива случаи да се остави вашият мозък да си почине
една седмица и след това той пак ще почне да работи. Всяко нещо иска своето време на работа и на почивка.
“Учителите”, стр. 119; 2

Когато си лягате вечерно време, също така трябва да спазвате един закон. Не бързайте да си легнете, докато
не вземете всички предохранителни мерки. Легнете си по всички правила! Вие как лягате? Когато си легнете, ще
турите в съзнанието си мисълта, да не се откривате, за да не се простудите, да не хъркате, много шум да не
вдигате, спокойно да спите. Ще кажете на тялото си: “Сега, като замина, ти ще наредиш къщата, добре ще я
изчистиш и след като се върна, ще бъдем и ти, и аз весели”. Дадеш ли всички тия разпореждания, веднага да
излезеш.
“Истинната врата”, стр. 177-178; 38

Ние трябва да работим, за да отворим път за благото в живота. Яденето е велико благо. За оня, който
работи, яденето е намясто.
“Реалности в живота”, стр. 157; 195

От всичко, което предприемеш, трябва да получиш поне микроскопична придобивка.

“Сянка и реалност”, стр. 207; 193

Нормалният живот се придружава с приятни сънища. Сънят е най-приятната почивка. Има хора, които знаят
закона на почивката, и те могат съзнателно да излизат и влизат в тялото си. През време на своето излизане, те
оставят тялото си на по-нискостоящите от тях същества, те да се грижат за него, да го обновят, да го пречистят и
след като се пречистят, тогава се връщат. Те не се безпокоят за живота си, понеже са уверени във Великото начало,
което регулира и ръководи живота.
“Раб и син”, стр. 62; 50

Малкит е в елич ини

Започнете първо с малките величини... Започнете в живота си с най-малкото право, което ви се дава. И в
науката е същият закон. Започнете с най-малкото знание, не с голямото.
“Тониране”, стр. 122; 136

Малкото винаги може да опиташ, голямото не винаги може да опиташ. Казвам, затуй в Природата има един
закон: БОГ ни дава малките неща, които опитваме, защото всички големи неща са градени върху малките.
Каквото е малкото, такова е и голямото.
“Измерения”, стр. 240; 150

Един орех можете да го носите в джоба си и сте в безопасност, няма да пострадате. Но ако един ден вие
посадите този орех и той стане голям орех с гъста сянка, под която вие един ден си почивате, той така ще ви
изненада, ще ви причини такава вреда, която за цял живот ще я помните. Кой е виновен? Голямото благо. Малките
блага не вредят. Същият закон се отнася и до дарбите. Големите дарби пакостят на хората.
“Сила, благородство, светлина и доброта”, стр. 147; 146
31
 Човек, който иска да работи с Любовта, той трябва да изучава малките усилия, микроскопическите усилия, които
трябва да прави в света.
“Без кал!”, стр. 255; 160

Природата, като възпитателка, не представя табула раза – бяла, ненаписана книга. В нея се разрешават най-
трудните задачи. Като знаете това, не пресилвайте нещата. Започнете с най-малкото. Нека то постепенно да расте
и се увеличава. Такъв е законът.
“Неделими неща”, стр. 144; 196

Стремете се от всяка лекция да придобиете поне микроскопическо знание. Това е приложение на закона за
малките величини. Започнете от малкото и постепенно вървете към голямото, към Великото.
“Малкият повод”, стр. 96; 56

Големите работи са създадени за хората. БОГ създал малките работи за Себе си, пък големите работи за
хората. Но вижте какъв е законът: Големите работи на могат да станат по-големи. Големите работи може само да
се смалят; малките работи може да се увеличат само. Малките работи по-малки не могат да станат.
“Малката Любов”, стр. 235; 168

Казвам: трябва да се изучава закона на малките величини. Не само да се говори за тях, но да бъдете
сведущи.
“Неделими неща”, стр. 132; 196

Казвам: разчитайте на онова, което ви е дала Природата... Не разполага човек със средства. В Природата
съществува друг закон. Малкото благо привлича многото... Малкото разумно благо само по себе си привлича
голямото.
“Прилежание”, стр. 81; 178

От малките работи са станали и големите.

“Най-лесната работа”, стр. 176; 195

Питам: какъв е законът, когато се ражда едно дете? Как започва то? Това дете започва с най-малките
възможности, започва като една микроскопическа семка някъде. Също така е и с идеята. Може да се засее една
микроскопическа Божествена идея вътре във вас. И вие казвате: “Нищо няма да излезе от нея”. Но вие оставете
тази идея да работи и тя ще възрастне.
“Пътят на добрите постижения”, стр. 143; 205

С ила
Силният човек при всички условия е силен. Тъй седи законът.
“Очите на мъдрия”, стр. 94; 121

Някой иска да помогне на някого, да го повдигне. Той успява да го повдигне, но в замяна на това сам пада.
Тъй щото, който помага на хората, той трябва да бъде силен, да не възприема състоянието на онези, на които
помага.
“Кристализиране на човешката душа”, стр. 334; 131

Синът никога не може да стане по-силен от баща си. Ако синът може да стане по-силен от баща си, тогава
този баща не му е баща.
“Икономия в Природата”, стр. 342; 140

Човек, когато идва да помага на другите хора, трябва да бъде много силен, да не би да възприеме техните
мисли, техните чувствания, техните постъпки.
“Кристализиране на човешката душа”, стр. 45; 134

32
 Ако силният носи един тежък предмет, неговата сила се развива; ако слабият носи тежък предмет, губи
силата си. Този закон е верен и за умствения свят.
“Възпитание на чувствата”, стр. 242; 148

Всяка мисъл, всяко чувство, което се ражда във вас, първоначално то е слабо. Мислите не остаряват, а се
усилват. Постъпките не остаряват. Всичко в Природата расте. БОГ е, Който се изявява.
“Правият и кривият път”, стр. 598; 151

Който не може да изправи лошите навици, е слаб човек; а пък който може да ги направи и да ги изправи, е
силен човек.
“Частите и Цялото”, стр. 328; 164

Сега вие трябва да знаете, че слабите растат и се усилват, а силните отслабват. БОГ е направил така, че
слабите да се усилват, а силните да отслабват. Тъй щото онзи, силният, който ви притеснява, един ден ще
стане слаб. Затова именно на слабите ще правите Добро.
“Четирите елементи”, стр. 692; 151

Когато искате да скъсявате времето, иждивявате повече сила. Когато иждивявате повече време, пестите
силата. Едно от двете.
“Физически, духовен и умствен свят”, стр. 164; 166

От слаби хора не очаквай да ти помагат. Можем този закон да го приведем и за вътрешния живот. Не
очаквай нищо от една слаба мисъл. От едно жежко чувство не очаквай нищо.
“Божественият и човешкият порядък”, стр. 67; 176

Слабият е под закон, а силният е извън закона. Но понеже силният не постъпва според Любовта, влиза в
рамките на закона.
“Религиозни и духовни хора”, стр. 220; 183

Щом сте слаб, трябва да бъдете умен. Слабостта зависи от светлината.

“Отношение на ума и сърдцето”, стр. 163; 178

Най-силните герои остават назад и последни... Силният остава последен, на заден план. Като разбира
закона, той чака търпеливо времето си.
“Жилища на човешката душа”, стр. 142; 189

Ако ние бяхме турили един вътрешен закон, бихме казали: Силен е онзи човек, който може да влада себе
си.
“Огъване и пречупване”, стр. 79; 205

Христос казва: “Онзи, който връзва” – той е силният принцип. Силният човек на Земята и на Небето е
силен. Слабият на Земята и в Небето е слаб.
“Връзване и развързване”, стр. 151; 184

Послед ов ат елност и пост оя нст в о

В своята дейност Природата прилага закона на последователността, чрез който дава възможност на своите
съзнателни форми да се учат, да придобиват опитности.
“Пътища на Природата”, стр. 275; 82

Започвате ли някое добро дело, изпълнете го, както ви е казано. Дойде ли ви наум някакъв нов план, не се
отклонявайте от първия. Като свършите работата си, тогава разгледайте новия план.
“Симон Петър”, стр. 78-79; 98

В Природата съществува закон на последователност и постоянство. Ако човек прилага този закон в живота
си, работите му ще свършат с успех. Който не прилага този закон, той очаква да получи всичко наготово: знание,
33
богатство, сила. Това е невъзможно. Знание, богатство, сила, придобити по лесен начин, не могат да оправят
света.
“Стойност на нещата”, стр. 78-79; 86

Разумен човек е онзи, в мислите, в чувствата и в действията на когото има пълна последователност. Това е
закон, който има отношение към целокупния живот.
“От сърдцето”, стр. 47; 79

Беден си, нямаш пет пари в джоба си, а се нуждаеш от известна сума. Какво ще направиш? Всеки ден мисли
по половин час върху парите, да дойдат отнякъде. Не туряй срок кога да ги получиш. Не питай, ще ги получиш ли,
или не. Носи в ума си положителна мисъл, че ще ги получиш и повече не се рови. Няма да мине и една година,
парите ще дойдат отнякъде. Това е закон. Постоянството има отношение към този закон. Нарушиш ли някъде
закона, той не работи. И да получиш тази сума, вместо да си наредиш работите, повече ще ги объркаш.
“Отношение към Природата”, стр. 186; 116

Не желайте всичката вода от извора да изтече изведнъж! Изтичането на водата е закон за постепенно
реализиране на нещата. В това отношение и вашата мисъл трябва да бъде подобна на течащата вода, да няма
прекъсване.
“Божествена връзка”, стр. 114; 88

Щом имате убеждение, което се мени, вие сте боядисани. Щом имате убеждение, което не се мени, то може
да претърпява форми, но не се мени, то е същинско убеждение. Този закон може да го приложите за Любовта.
“Зародиш, дърво и плод”, стр. 410; 168

Аз прилагам този закон. Имате да изправите някоя черта, чакате благоприятни времена. Казвате:
“Изведнъж”. Научил си се да пушиш тютюн... Мислите ли, че изведнъж може да го оставиш? То е невъзможно.
“Геометрически съотношения”, стр. 309; 186

Може ли някой да стане турист без да пътешества, без да ходи по високите места; може ли някой да стане
цигулар, без да се учи да свири; може ли някой да стане певец, ако не се е учил на това? В каквото и да е
изкуство, той трябва да посвети дълги години, цял живот трябва да посвети, за да го научи. И чудното е, че
съвременните хора, не всички, но някои от тях, са мислели и мислят, че християнството може да се усвои по един
много лесен начин. Не, по същия закон принципите на християнството изискват цял един живот, за да се
приложат. И не само трябва да се приложи едно учение, но резултатите, които се добиват, трябва да се запазят.
“Без наука няма сполука”, стр. 289-290; 203

Т оч ност
Всяка проява на разумния живот подразбира абсолютна точност.
“Спорни въпроси”, стр. 112; 73

Щастието в света не е произволно, то идва точно на определеното време. Всичко е на определено време. И
ако ти разбираш закона на времето, ако излезеш точно навреме, ще получиш това, което трябва.
“Налягане, напрежение, разумност”, стр. 287; 163

Всеки човек носи по две кошници: от едната дава, от другата получава. Ако и двете кошници са пълни, това
показва, че той е получил, а нищо не е дал. Той е нарушил закона на точността. Правилно е едната кошница да е
празна, а другата – пълна. Някога може и двете кошници да са празни. Това показва, че този човек е изпълнил
своето задължение, но хората, между които се движи, не прилагат закона на Любовта.
“Точност”, стр. 128-129; 86

И в земеделието има един закон: Може да се пресрочи времето за посяването, но като се пресрочи, нищо не
става. Нещата трябва да се посеят навреме.
“Мене слушайте!”, стр. 374; 120
34
 Казва Христос: “Верният в малкото е верен и в многото”. Един е законът.
“Верният в малкото”, стр. 267; 96

При най-малкото невнимание, човек може да изгуби своето добро разположение. Ако е невнимателен в
храненето, в мислите, в чувствата, в постъпките си, той непременно ще пострада. Приеме ли една мисъл, или едно
чувство не навреме, той непременно ще разстрои своята нервна система.
“Положително знание”, стр. 29; 86

Когато не може да направите едно Добро навреме, непременно трябва да знаете, че злото ще дойде.
“Вътрешни състояния и външни условия”, стр. 680; 122

Ако ти не си роден през годината, през месеца, през седмицата, през деня, часа, минутата и секундата, когато
е трябвало да се родиш, твоите работи на Земята няма да се оправят. Не че Природата няма желание да ви помогне,
но между избора на времето, през което сте дошли, и природните влияния има едно несъответствие. Едно нещо е
човек да вярва, а друго нещо е да знае. Ние трябва да разбираме закона. Едно нещо е човек да бъде изпитван, а
друго нещо е човек да бъде изкушаван. БОГ изпитва и опитва хората, но никога не ги изкушава.
“И виделината свети”, стр. 101; 145

Онзи закон, който съществува в Любовта, изисква точно навреме, ни да закъсняваш, ни преждевременно,
защото ако закъснееш в работата, подир тебе ще има напрежение на гърба ти, ще те блъскат; ако идеш
преждевременно, отколкото трябва, ще имаш препятствие.
“Трите изкушения”, стр. 175; 182

Не забравяйте, че в света нещата са строго математически определени. Както има определено време за
сеене, тъй има определено време за лекуване. Това е Божествен принцип, Божествен закон, който е верен и по
отношение на тези, които искат да изучават Христовото Учение с цел, да подобрят живота си, защото то е Учение
на Живота.
“Призваха Исуса”, стр. 111; 203

Д ав ане
България трябва да бъде първата държава, да приложи Божия закон на Земята – хлябът да се дава даром.
Само оня може да приложи този закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешният, освен че няма да
приложи този закон, но ще създаде още по-лош. Значи само мъдрият, праведният и благородният може да
приложи този закон.
“Живата енергия”, стр. 192-193; 11

Истинска, положителна мисъл е само онази, която носи в себе си известно благо, както за самия човек, така и
за окръжаващите. Ближните ни трябва да се ползват поне от излишъка на това благо. Този закон съществува и в
Природата. От изобилието, с което разполага, Природата всеки момент отделя по нещо за всички живи същества.
“Предназначение на Слънцето, Луната и звездите”, стр. 47; 21

Да си богат, това значи да съзнаваш, че си извор, който изобилно дава водата си на хората, уталожва
жаждата им, напоява и освежава растенията – с една дума, на всички живот дава. От богатството, от изобилието
на този извор зависи живота на околната местност. Богатството на едного става условие за разбогатяване на
другите.
“Така е писано”, стр. 212; 60

Всеки човек е като извор, който не може да задържи живота в себе си. Не мислете, че можете да го
задържите. От всеки живот, който е минал през нас, излишното ще изтече навън, а върху нас ще остане онази
чистота, която ни е необходима. Животът на хората се кръстосва правилно и онези, които противодействат на
този закон, попадат в противоречия, отдето идат всички страдания.
“Напразно Ме почитат”, стр. 82; 24

35
 Всички живи същества на Земята са осигурени. Всичко е предвидено за тях. В такъв смисъл щедростта е
закон за разширение на човешкото съзнание. Затова човек трябва да бъде щедър не за другите, но за себе си. Да
бъдеш щедър, това не подразбира да направиш някакво Добро, но да вземеш от пълните Божии хамбари в света и
да раздаваш на ония, които имат по-малко от тебе.
“Мнозина казваха”, стр. 6; 60

На физическия свят БОГ се изявява чрез даване. Следователно бъдете и вие щедри като БОГА. Доколко
човек трябва да дава? Има един вътрешен закон, който определя степента на даването. Едно трябва да знаете:
човек не може да бъде богат, ако не е щедър. Щедростта подразбира отношение към всички: към себе си, към
ближния си, към БОГА. Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота.
“Проява на Любовта”, стр. 100-101; 85

Щедрост значи да задоволиш в даден случай една човешка нужда, да можеш в даден случай да задоволиш
нуждата на един свой ближен. Щом не задоволиш, то е закон на скържавост.
“Методи за постижения”, стр. 57; 166

Към щедрия идат притоци отвсякъде. Щедрост, но не разточителност!

“Развитие на добродетелите”, стр. 448; 198

Щедрият човек и на младини, и на старини е щедър.

“Вехтото премина”, стр. 19; 50

Всяка добродетел, която се увеличава, тя има обратни резултати. Следователно ние, като умираме в света, учим
се на закона на щедростта.
“Правилни процеси”, стр. 178; 164

Смъртта подразбира закон на даване. Като дава, човек става щедър.

“Един и същ”, стр. 195; 92

Който яде боб, той ще научи закона на щедростта.

“Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината”, стр. 232; 99

Човек трябва да дава по закона на Любовта, да знае кому колко да дава. Защо? Понеже всеки ден, всяка
година има свои определени задължения.
“Тихият глас”, стр. 134; 205

Първото нещо, да се научите по закона на Любовта, по закона на постъпките, всякога трябва да бъдем
щедри. То е благородство.
“Три пътя”, стр. 74; 106

Когато човек дава, според закона на Любовта, той трябва да знае кога да дава. И като взима, той пак трябва
да знае кога да взима.
“Ценности и възможности”, стр. 30; 145

Който дава, трябва да знае как да дава. Ако не знаеш как да даваш, ти причиняваш вреда на ближния си.
Ако пък взимаш насилствено, ти вършиш престъпление. И ако даваш насилствено, без да ти искат нещо, без да
имат нужда от него, ти пак вършиш престъпление. Следователно даването трябва да става свободно и с Любов.
“Превръщане и съпоставяне”, стр. 291; 83

Не може да ти дадат, ако не ти вземат. За да ти дадат нещо, най-първо трябва да вземат от тебе. Или
другояче казано: ти трябва да имаш нужда от онова, което ти дават.
“Любов към себе си, Любов към ближния си, Любов към БОГА”, стр. 71; 163

В Природата има едно даване, което идва естествено. Трябва да дадеш, понеже даването е един закон.
“Което мислиш, става”, стр. 97; 144
36
 Любовта най-първо услужва на другите, а после на себе си. Услужвате ли на другите, имате Любов... Вие
този закон не можете да го измените. Ще започнем със себе си. Най-първо ще работим за БОГА. Ще дадем
половината от това, което имаме. Тогава ще имаме Любов и ще дойде благословението върху нас. Такъв е
законът.
“Какъв трябва да бъде ученика”, стр. 345, 346; 18

За добрите и лоши проводници, ето какво е моето мнение: добри проводници са ония тела, онази материя,
ония сили, през които Божествената Любов идва до нас. Това са добрите проводници. Тази Любов, за да може да
се задържи до нас и да се върне назад, трябва да дойдат лошите проводници. Един лош проводник е вълнената
дреха. Тя задържа топлината на тялото. Чрез добрите проводници ще възприемем Божията Любов. След като
приемете Любовта, ще дойдат лошите проводници, тогава ще придадат на Любовта друго направление. Тази
Любов ще я използувате за себе си. След като я използувате, ще дойдат пак добрите проводници, вие ще
изпратите тази Любов навън и нищо няма да остане във вас. Този закон постоянно действа във вас. Дишането е
основано на този закон. Вие, като добър проводник, приемате въздуха. Този въздух ще го задържите доста дълго
време, за да се образува едно окисляване. И дълго време мислете върху въздуха, който сте приели. Благодарете на
БОГА за това, което сте приели. Като изпратиш въздуха навън, пак започваш да приемаш. Ще добиете този
характер на самообладание.
“Добри и лоши хора”, стр. 121-122; 155

Любовта разширява човека и събужда в него желание да дава... Докато хората дават, Любовта действа в тях.
Щом престанат да дават, Любовта ги напуска.
“Проява на Любовта”, стр. 132; 131

Любовта е двояка. Едната Любов, която раздава, другата, която възприема. Вие трябва да изучавате и двата
закона, да бъдете съвършени във възприемането и съвършени в даването. Тогава ще се образува този вътрешен
мир.
“Съвършенство във възприемането и даването”, стр. 178; 161

Старайте се да бъдете проводници на Божествената Любов. Не се бойте, че ще изгубите Любовта. Много

сте страхливи. Колкото повече даваш от Любовта си, повече приемаш. Колкото по-малко даваш, по-малко
приемаш. Законът е такъв. Не бъдете разточителни, но щедри.
“Да работим с радост”, стр. 62; 182

Онова, което даваш на хората, ще се даде на тебе. Ти сам определяш своята съдба – колко да ти дават
хората.
“Към Обетованата земя!”, стр. 53; 163

Давай многото от сърдце! Като имаш, дай многото от сърдце. Там е Божественият закон.
“Възлюблени”, стр. 85; 184

Нека правим Добро и следим не какво имат другите да ни дават, но какво ние имаме да даваме. Любовта е
закон на даване.
“БОГ е виделина”, стр. 281; 184

В света няма безкористна Любов. Синът обича майка си дотолкова, доколкото му е дала нещо. Дъщерята или
брата вие обичате дотолкова, доколкото той е оставил нещо във вас. Ако нищо не ви остави, не може да го обичате.
Вие мислите, понеже сте създадени от БОГА, да ви обичат. От БОГА, който е създаден, трябва да дадеш нещо.
Законът е такъв.
“Най-малкото и най-голямото”, стр. 311; 155

Единственото нещо, което всякога дава даром, е Любовта. Другите неща не дават даром. Следователно
всяко нещо, което иде от Любовта, даром се дава. Това е вътрешен закон, вътрешно правило... На онези от вас,
които разбират закона, казвам: “Даром сте взели, даром давайте!” Който прави сметка какво е дал и какво трябва
37
да получи, неизбежно изпада в противоречия. Законът на даването разрешава всички въпроси, недоразумения,
сиромашия, здраве, свобода – всичко се разрешава. С даването започва разумният живот.
“Даром давайте”, стр. 214, 226; 148

Щом дойдеш при Любовта, вземи последното място и чакай тя да ти даде, никога не си туряй ръката да
вземеш. То е закон вече. Ако искаш да вземеш, закон създаваш. Чакай тя да ти даде. Когато ти даде плода, вземи
го. То е Любов. Щом ти грабиш, ти вече създаваш закона. Ти търсиш първо тебе да те обичат. То е закон.
“Най-малката и най-голямата Любов”, стр. 41; 177

Ти, като кажеш, че обичаш някого, тогава ще си навееш беля на главата. Не казвайте, че обичате, защото то
е все таки да кажете, че сте богат... Тъй щото, законът е верен: Който много има, много дава.
“Животът за Любовта”, стр. 61; 177

В една Божествена работа трябва всички да взимат участие: кой с каквото може и каквото знае. После
спазвайте закона: Даром сте взели, даром ще давате.
“Живите образи”, стр. 175; 38

Божественият закон гласи: “Даром сте взели, даром давайте!”

“С человечески езици”, стр. 222; 131

Даром си взел, даром ще дадеш. Значи, Природата изключва всякаква заплата.

“Устойчиви величини”, стр. 8; 133

Давайте даром това, което даром ви е дадено, но не и вашето.

“Ще ви въздигна”, стр. 186; 201

“Давайте и ще ви се даде!” Въз основа на този закон, и ученикът трябва да дава на учителя си, за да бъде от
него научен.
“Ще ви се даде”, стр. 158; 50

В дома си ще имаш една каса, в която ще пускаш една десета от всичко, което получаваш. Тази каса ще
бъде за БОГА. Законът е: Даром си взел, даром давай. БОГ ти е дал и ти давай.
“Живот на жертвата”, стр. 272; 200

Нямаш право да раздаваш имота на жена си и на децата си, той е техен. Имаш 100 хиляди лева, раздели ги
братски, поравно между тебе, жена си и децата си, и само дела, който ти се пада, имаш право да раздадеш. С
техни пари нямаш право да правиш помен на Господа. То е Христовият закон.
“Истината”, стр. 199, 200

Христос прави една малка забележка върху онова, което богаташите дали, и онази вдовица, която била най-бедна.
В тия Христови думи се крие великият закон. Тя турила всичко, що имала. И спънките на живота се дължат на това, че
ние не влагаме всичко, което имаме.
“Две лепти”, стр. 169; 204

От чисто Божествено гледище, всеки, който даде една вехта дреха, той се наказва. Такъв е законът. Когато
направим една добрина, или когато дадеш нещо в Името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за
себе си.
“Нашите длъжници”, стр. 260; 25

Щом възлюбя Господа, аз ще дам всичкото си имане и то пак от сърце. Това е Любов! Това е закон. Господ
няма да каже: “Дай всичко!” Но щом аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане.
“Раздай всичко!”, стр. 22-23; 30

38
 Ако човек не е готов да продаде имането си и да го раздаде на бедните, той не може да отиде при Христа.
Не е въпросът в раздаването, в това че някой имал къща или няколко декара земя, но законът е такъв. Според този
закон човек ще има възможност да влезе във връзка с разумните същества, богати и бедни.
“Баща си и майка си”, стр. 117-118; 62

Дали много, или малко ще дадете на човека, не е важно; за вас е важно да знаете, че пари не трябва да
давате. Природата не работи с пари... Природата не обича скръжавите хора. Тя казва: Когато даваш, с крина
давай.
“Огън да запаля”, стр. 68; 77

Всеки ще даде нещо от себе си, ще плати с нещо от живота си. Ако нищо не плащаш, нищо не можеш да
получиш. Колкото повече плащаш, повече ще получиш; колкото по-малко плащаш, по-малко ще получиш. Аз
говоря за Божествения закон, дето съществува равенство. В човешкия закон равенство не съществува.
“Работникът и неговата прехрана”, стр. 15; 67

Човек трябва да дава толкова, колкото взима. Ако малко взима, малко ще дава; ако много взима, много ще
дава. БОГ ни е дал изобилно живот, изобилно мисъл и чувства.
“Разумни наредби”, стр. 168; 71

Данта на БОГА се дава доброволно, а на кесаря – чрез насилие. На БОГ ще даваш доброволно, колкото искаш и
когато искаш. Не изпълниш ли този закон доброволно, ще дойде кесарят и насила ще те застави да дадеш. БОГ и кесар
са двама господари. Ако не служиш доброволно на Единия, ще дойде вторият и на сила ще те застави да му служиш...
Спазвайте и двата закона – на БОГА и на кесаря, без да ги смесвате.
“Като чуха”, стр. 362, 365; 5

Който изпълнява Волята Божия и дава, по същия закон и на него ще се даде.

“Забравената дума”, стр. 176; 56

Някога си бил голям скъперник, нищо не си давал. Днес ще даваш. Носиш един хляб, но срещаш гладни
хора. Ще се спреш и ще дадеш половината хляб на едного, другата половина на друг и ще продължиш пътя си.
Какво ще остане за мене? Затова не мисли. Законът работи.
“Деца на БОГА”, стр. 325; 103

Да допуснем, че ти имаш в джоба си всичко 10 лева, но дохожда при тебе един твой приятел, на когото ти
се кълнеш в любов, и ти поиска пари назаем. Ти отваряш кесията си и му казваш: “Имам всичко 10 лева, но ми
трябват за обяд”. Не, дай половината на приятеля си, а половината задръж за себе си. Законът е такъв. Ако
двамата приятели изядат заедно десетте лева, тия десет лева ще се явят отново в кесията на онзи, който е
услужил.
“Явно говорих”, стр. 398-399; 59

Българинът разбира, че важните числа в живота са дробите. С това той иска да каже, че за да бъде човек
добър, трябва да бъде човек и половина, да знае ирационалните числа, да знае правилно да дели. Дробите
подразбират закона на даването. Дето има дроби, там е Доброто. Който знае да дроби, той знае и да сърба; който
не знае да дроби, той не знае да сърба.
“Мойсей и Христос”, стр. 121; 47

Аз разглеждам въпроса, че от едно мъчение може да се освободите само като дадете половината от туй
мъчение на другите. От едно страдание може да се освободиш само като дадеш половината. Една работа може
добре да я ползваш, като дадеш половината. Само по половина ще даваш.
“Възлюбете Господ”, стр. 554-555; 140

Човек трябва да работи в живота първо с низшите сили, а после с висшите, а не обратно. Ако отивате при
канарите, няма да им говорите меко, благо, но ще вземете чук и длето и ще удряте, да получите от тях някакъв

39
скъпоценен камък. Те ще ви дадат нещо и ще кажат: “Добре че с малко се освободихме”. Същият закон действа и
в живота. Когато дойде някой при вас да ви иска нещо, и започне да вика, да ви се заканва, не мислете много.
Дайте каквото ви иска и благодарете, че с малко се освободихте.
“Малкият повод”, стр. 87; 56

Ако даваш, краят ще бъде добър; ако не даваш, краят ще бъде лош. Кое е по-добро: да сее ли човек, или да
не сее? И за него, и за близките му по-добре е да сее, отколкото да не сее. Даването е Божествен закон.
“Направление на истинския живот”, стр. 186; 72

Да даваш, без да взимаш – такъв закон не съществува на Земята.

“Естествени връзки”, стр. 77; 74

Човек е длъжен да дава от благата, които приема, и на другите. След като задържи за себе си толкова,
колкото му е нужно, останалата част, колкото малка да е, той трябва да я даде на своите ближни.
“Закон на отношения”, стр. 154-155; 74

Колкото даваш, толкова ще получиш. Малко даваш, малко ще получиш. Много даваш, много ще получиш.
“Пробният камък”, стр. 216; 74

Законът на даването се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Човек трябва да знае как
да дава своите чувства и мисли.
“Вкисване”, стр. 183-184; 84

Преди да дойде до закона на жертвата, човек трябва да е дошъл до закон на правилната обмяна, според
който ще дава правилно и ще взима правилно.
“Съчетание на числата”, стр. 182; 85

Имаш ли два хляба в торбата си и срещнеш човек, който няма нито един, дай му един от своите. Не чакай
той да ти го вземе. Ако имаш само един хляб, бъди уверен, че няма да срещнеш човек, който може да те обере.
“Двата принципа”, стр. 141; 86

Духовният човек дава, а физическият – взима. Първо човек трябва да започне с даването. Ако не научи закона
на даването – първият Божествен закон, той никога няма да научи закона на вземането.
“Удължени и скъсени линии”, стр. 76; 82

Човек не може да бъде свободен, докато не се научи да дава.

“Идете в Галилея”, стр. 557; 134

Който дава, живее в закона на свободата. Всякога давай, за да освободиш хората от ограничението. Значи
положителната Любов, която дава – освобождава; Любов, която само взима – ограничава.
“Законът на ограничението и законът на свободата”, стр. 125; 117

В ума си човек трябва да държи мисълта, че колкото дава, толкова ще взима, плюс един малък придатък, равен
на лихвите на дадената сума.
“Човекът на Новото”, стр. 176; 98

Божествено е да даваш повече, а да взимаш по-малко. Същият закон се отнася и до знанието. Ще даваш
повече, ще взимаш по-малко.
“Закон на вярата и Любовта”, стр. 82; 103

Между двама души, които ще съградят един дом, единият трябва да обича два пъти повече. И тогава в дома може да
има обич. Единият ще дава повече, а другият ще взема два пъти повече и ще дава два пъти по-малко.
“Въздухът и мисълта – нови начини за хранене”, стр. 236; 122

Човек не може да расте, без да дава. У БОГА това е закон, който постоянно действа.

40
 “Единственият свободен”, стр. 328; 119

Давайте и после вземайте.

“Върховният авторитет”, стр. 430; 119

За да получиш нещо, трябва и ти да дадеш нещо от себе си. Такъв е законът. Правилна обмяна трябва да
има: ще получиш, ако дадеш; като дадеш, ще получиш.
“Малкото Добро. Живият порядък”, стр. 273; 103

Не очаквай Добро от оня, който сам дължи на хората.

“Живот, мисъл и воля”, стр. 113; 105

Силен човек е онзи, който първо дава, а после взима; слаб е онзи, който първо взима, а после дава.
“Даване и вземане”, стр. 210; 105

Слабите хора са практични, те се занимават с дребна търговия. Тежките търговци, с големите чували, те
разполагат с хиляди левове. Обаче и едните, и другите са намясто. По-слабите вземат на кредит от по-силните, от по-
богатите. Същият закон съществува и в органическия свят.
“Събиране и раздаване, заробване и освобождаване”, стр. 424; 153

Даването е закон на Небето, закон на изобилието.

“Великото и малкото”, стр. 54; 124

Никой няма право да вземе това, което не е дал. С други думи казано: никой няма право да жъне там, дето
не е сял.
“Завършени и незавършени процеси”, стр. 81; 107

Ще отворите кесиите си. Парите – това са семената. Ще ги хвърлиш, идущата година ще имаш резултата от
засяването. Това е Божият закон.
“Пътят на щастието”, стр. 481; 122

Ние сега искаме да дадем от изобилието. А пък аз ви казвам моралния закон – сега трябва да дадеш. Ако
човек не възприеме неща умни и ако възприема и възприема, и ги държи в себе си, пак ще има. Ние имаме в
дишането онзи хармоничен закон на даването и вземането, и колкото вземеш отвън, толкова и даваш пак навън.
“Веселие и радост”, стр. 223; 129

Божественият закон започва със закона на даването. Даването е издишване. Дишането е вземане. Аз ги
свързвам така: даването и вземането са дишането на душата.
“Новата дреха”, стр. 298; 119

И който дава, и който взима трябва да постъпват според законите на Божествения свят. Не е нужно да
дадете цяло кило маслини на един човек. На всекиго ще дадете по малко.
“Две естества”, стр. 29; 131

Старите са остарели, понеже са лъгали и лъжат. Младите ще остареят, понеже се учат да лъжат. Казвам:
напуснете този път. От гледището на живия хляб това са стари пътища. Вие гледате, че и моята коса е побеляла,
но аз сега уча закона на щедростта. Да давам, да давам. Обаче никога не раздавам безсмислено, уча щедростта и
раздавам по всички правила.
“Блажен, който яде хляб в Царството Божие”, стр. 652; 125

Не мислете, че ако аз говоря, че не искам нищо. Не, не! Много скъпо искам за моите беседи... Даром давам
само на умните, глупавите ги карам да плащат на общо основание. Аз ви казвам само закона.
“Очите на мъдрия”, стр. 91; 121

Даже и при днешните условия, ако всеки човек би отделял по един лев всеки ден, въпросът би се разрешил
добре. Тогава нямаше да има бедни хора на Земята, нямаше да има нещастни.
41
 “Ти си Христос, Син на БОГА живаго”, стр. 267; 140

Като даваш, винаги носиш светлина. Щом даваш, светлината идва в ума ти, щом вземаш, това винаги носи
тъмнина.
“Тайната на даването”, стр. 150; 135

Но вие, които искате да вървите по Божествения път, като ученици, опитайте този метод с единия лев!
Искам поне за една година всички, които сте ученици, да го опитате. Никога да не сте раздвоени в съзнанието си
по отношение на това, което правите. Направете този опит: всеки ден отделяйте по един лев, като ученици. Ако го
искате. Един лев на ден. Турете го настрана, за да се изпълни Божественият закон.
“Единият лев”, стр. 111; 135

Можете да отидете при лошия човек, но никакви пари не му давайте, нищо не му давайте! А пък на добрия
давайте! Колкото повече дадеш нему, толкоз по-добре... Този закон можете да го приложите спрямо вашите
мисли, чувства и постъпки.
“Едно ви трябва”, стр. 353; 135

Когато каниш на гости, кани тия, които са гладни, а не, които са сити.
“Вътрешният човек”, стр. 341; 121

Злото в света винаги идва, когато хората само вземат. Има едно състояние, което вие не съзнавате, че вие
само вземате, вземате, вземате. Искате само Доброто, а не давате нищо. При това положение злото се явява във
вас като процес, да отнеме онова, което вие вземате.
“Първата светлина”, стр. 312-313; 138

Представете си, че имате два конуса, които се срещат с върховете си. Тези два конуса представят две
различни движения. Ако започвате да се движите от първия конус към втория, т.е. отдолу нагоре, първо ще
минете през широката част на конуса. Колкото по-нагоре се качвате, толкова конусът повече се свива. В това
положение вие се намирате в състояние на вземане – вземате само. Щом дойдете до най-тясната част на конуса,
вие започвате вече да давате, влизате в обратното движение на конуса. Значи в първо време вие сте в закона на
вземането, от другите вземате, а после влизате в закона на даването, от вас вземат.
“Да сторя”, стр. 167; 140

Ако не си давал, не можеш да вземаш. Ако не си вземал, не можеш да даваш.

“Светът на духа, на душата, на ума и на сърдцето”, стр. 110; 140

Когато говоря за даването в света, разбирам: има един закон, едно вечно даване, което произтича от БОГА.
Даването е закон от БОГА.
“Бяга в Тарсис”, стр. 511; 140

Божественият закон гласи: Туй, което даваш, не го вземай.

“Не пренебрегвайте благата”, стр. 350; 179

Това, което веднъж си дал на БОГА, никога не вземай назад. Постъпвай, както БОГ постъпва с нас. Каквото
БОГ ни е дал и дава, никога не взима назад. Такъв е Неговият закон.
“Двама синове”, стр. 80; 142

В Природата съществува един закон – като даваш, ще дойде обратното движение.

“Честност и справедливост”, стр. 456; 149

Някой върви с разперени пръсти на ръцете. (Учителя изнася лявата ръка напред.) Вземам. (Учителя изнася
дясната ръка напред.) С тази давам. Едната казва: “Вземам”, другата казва: “Давам”. В Природата това е закон.
“Съзнание и самосъзнание”, стр. 534; 149

42
 Важно е човек да знае как да дава и как да взема. Разумният знае кога и как да дава и да взема. Даването е
закон, чрез който човек изпълнява Божията Воля.
“Прави възгледи”, стр. 163; 175

Намирам се между хора и те искат да знаят, аз какво мисля. Две неща може да мисля: или искам да взема,
или искам да дам. Има степени в даването, може много да дам. Но принципите са два: искам да дам – то е хубаво;
искам да взема – то е лошото в света. Кога е лошо? Лошото е, когато трябва да дам, пък искам да взема. Когато
трябва да дам, да дам. След като съм дал, трябва да взема.
“И рече им”, стр. 292; 170

Не всякога даването е едно благо, има изключения при даването. Същият закон е и при знанието.
“Математически отношения”, стр. 126; 173

В ада отиват всички хора, които са вземали повече. В Небето отиват всички, които са вземали по-малко. Че
то е по онези физически закони – всички тежки тела падат на дъното на океана, а всички леки тела излизат нагоре,
отиват в Рая.
“По образ и подобие”, стр. 61; 169

Ако ти в даването нямаш усет, даването не е нормално.

“Сила, усет, мисъл”, стр. 172; 165

Когато отиваш в оня свят, трябва да бъдеш чист, да нямаш нищо никому да даваш. Сега това са закони,
самият живот го изисква.
“Състояние и разположение”, стр. 204; 180

Едновременно не може да даваш и да вземаш. Най-първо ще вземаш и после ще даваш.

“Любов и обич”, стр. 173; 179

Някои поети започват с даване, а поезията е процес първо на възприемане. Първият процес е да възприемеш
правилно и после да даваш. Виждам, този закон е верен.
“Слаб и силен”, стр. 329; 186

Ако ти нищо не дадеш, не може и да възприемеш. Който не дава, не може и да възприема; който не
възприема, не може и да предава.
“Съотношение на тяло и придобивки”, стр. 150; 186

Даваш повече, взимаш по-малко.

“Обикновени и необикновени процеси”, стр. 138; 193

Не спирай в себе си Божественото, дай го, защото ако го спираш, ще си причиниш нещастие. Не задържай
излишните неща. Закон е да не лишаваме себе си от най-необходимото, а останалото да раздадем на другите, то
ще се благослови.
“Взимане и даване”, стр. 177; 198

Съзнателният живот подразбира жертва, която почива на закона на даването.

“Плодовете на Духа”, стр. 69; 190

Благословен е оня, който дава, без да очаква нещо. Има смисъл да взимаш, но от Оня, Който носи
изобилието. Взимай от Слънцето. Когато взимаш от подобния си, ще взимаш по-малко, ще даваш повече. Това е
Божествен закон.
“Човешка и Божествена Любов”, стр. 147; 190

Ето една илюстрация на един много строг закон в Природата – който дава, получава. Водата извира от земята,
но щеше ли да извира, ако не бе по-рано паднала отгоре влага? Водата в извора иде отдолу нагоре, но друга вода иде

43
отгоре надолу – онова, което иде отгоре, е условие да има изобилие. Затова в Природата има закон: Давай и ще
получиш.
“С конкретни примери и символичен език”, стр. 127; 200

Който живее в Божествения свят, трябва да дава изобилно... Ако приемеш повече отколкото трябва, и
дадеш повече отколкото трябва, и в двата случая нарушаваш равновесието в Божествения свят. Спазвате ли
закона за приемането и даването, светът ще се оправи магически.
“Възприемане и предаване”, стр. 273, 274; 189

Милосър д ие
Сега ние имаме в живота си една велика задача: да научим хората да бъдат милостиви не само към хората,
но и към животните, и към растенията. Туй е великият Божи закон!
“Волята Божия”, стр. 22-23; 27

Милосърдието е свързано със закона на Любовта. Без милосърдие не можеш да бъдеш щедър.
“Числото тринадесет”, стр. 181; 183

Любовта винаги носи след себе си омраза: ако обичаш Доброто, ще мразиш злото; ако обичаш злото, ще
мразиш Доброто. Следователно Любовта сама по себе си не може да разреши въпроса и да донесе спасение на
хората, ако не е придружена с постоянно отбягване на нейната противоположност. Тогава кой ще спаси света?
Ангелът на Любовта, придружен от Ангелът на милосърдието. Само в милосърдието няма сянка, само в
Божественото милосърдие няма раздвояване. Трябва да се учим на закона на милосърдието.
“Милосърдието”, стр. 91; 201

За да излезе от егоизма си, човек трябва да развива центъра на милосърдието. Егоизмът се уравновесява с
милосърдието. Само милосърдието е в състояние да въздейства на човешкия егоизъм. Колкото да е гениален, човек
неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие. Това е неизбежен закон за всички хора.
“Път към свобода”, стр. 75; 52

Щастието на човека се крие в работата му за ближните. Ако си разумен и се грижиш за благото на своите
ближни така, както за своето благо, всички ще те обичат: домашните, приятелите ти, обществото и т.н... Закон е:
Искате ли да проявите Любовта си, целувайте онези, които нямат майки, бащи, братя и сестри.
“Аз и Отец едно сме”, стр. 202; 80

И като мъж, и като жена, ти трябва да живееш добре, да създадеш условия за забогатяване. Тъй щото, ако
жената е богата, това показва, че в миналото като мъж е живяла добре. Днес се радва на придобивките си. В един
живот не се придобива богатство. Ако и мъжът е живял добре, и като жена, и като мъж, той ще запази богатството
си. Който не живее добре, губи богатството си и се превръща на крава, за да изучава закона на милосърдието.
Същевременно тя изучава и закона за безкористието.
“Реалност в Любовта”, стр. 53; 141

Пр ошка
БОГ казва: “Прости на човека. Забрави обидите му”. Човешката любов действа обратно. Тя казва: “Дай
длъжника си под съд. Не му прощавай. Ако на всички прощаваш, къде ще му излезе краят?” Прости и не мисли за
края! В Божията Любов законът е друг. Там даваш едно, вземаш десет. Като следваш този закон, всякога ще
печелиш.
“Примирение”, стр. 19; 112

Казано е в Писанието, че когато хората чуят гласа на Господа, ще оживеят. Това оживяване не е физически
процес, но психически. Да оживееш, това значи да си готов да простиш на онзи, който ти е направил най-голяма
пакост.
“В сила”, стр. 136; 80

44
 “И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници!” Значи, у БОГА прощаването е
закон. БОГ всякога прощава, Той никога не държи нечисто нещо в Себе Си.
“Нашите длъжници”, стр. 260; 25

Който прощава, той е в състояние да развързва. В естеството на БОГА е да прощава. Достатъчно е да се

помоли човек чистосърдечно, за да му прости БОГ всичките дългове. Когато БОГ е простил веднъж, и той трябва
да прощава. Това значи да вярва човек в БОГА.
“Вързано и развързано”, стр. 48-49; 76

Казвате: “Не мога да простя на този човек”. Не, прости му, прости заради своето собствено благо. Прости
му за себе си, а не за него.
“Да им дам живот”, стр. 246; 134

И прощаването става пак по закона на Любовта. Не можеш да простиш някому, докато не го обичаш, и
докато не те обича.
“Правила на разумния живот”, стр. 38; 28

И двата закона ще прилагате: Ще обичате и ще ви обичат. Не мислете, че можете да простите на някого, без
да го обичате. Без обич няма прошка.
“Идете в Галилея”, стр. 566; 134

Когато вашият длъжник е беден човек, изпаднал материално и ви моли искрено да му простите, простете
дълга му; ако вашият длъжник е богат човек, не му прощавайте, оставете го да си плати. Ако простите дълга на
богатия, това не е благодеяние.
“Умовете им”, стр. 211; 47

Трябва да приложим Божествения закон. Щом онзи човек ти простил хилядата лева и други хиляда ти дал и
ти трябва да простиш стоте лева и да дадеш други сто лева. То е законът. Няма да дадеш всичките си пари.
“Четирите струни”, стр. 340; 143

Ако сте прощавали, след като напуснете Земята, трябва да си изперете дрехите. Понеже в онзи свят с
непрани дрехи не приемат. И ако сте изпълнявали Божия закон на Земята, ако сте прощавали на Земята, като си
турите дрехата в тази вода, петно няма да остане.
“Изпитът на Любовта”, стр. 18; 158

Щом прощаваш, кармичната връзка се скъсва. Като не прощаваш и се противиш, връзките на кармата се
продължават.
“Посещение на БОГА”, стр. 43; 198

Като прощаваш, добиваш своята Свобода.

“Любов към врага – това е една Школа”, стр. 141; 198

Това стана в едно село в Русенска околия с един евангелски проповедник, но тогава не бил още
проповедник. Набил жена си. След това отива на нивата, не може да сее. Тежко му е, ще се пукне, нищо не може
да работи. Минава се целия ден, не може да работи. После на другия ден – пак. Какво трябва да прави? Казах му:
“Ще се изповядаш, ще се простиш с жена си, ти си паднал пред нейните очи. С изповядването ще се повдигнеш в
нейните очи”. После, като направи това, светна, почна да пее, впрегна, отиде на нивата и почна да работи. Закон е
това.
“Три правила за ученика”, стр. 189; 206

Желая ви сега да приложите в живота си закона на Любовта като закон на всепрощаване. Правете опити в
името на Любовта да простите на всички. Както БОГ прощава греховете на хората, така и те трябва да прощават и
своите грехове, и греховете на ближните си. Само така може да се запази великата хармония в живота.
“Правилни връзки”, стр. 30-31; 84
45
 Ж ер т в а
Сега, от окултно гледище, ще определя значението на думата жертва. Жертвата подразбира закон за
правилно растене и развиване. Защо? Защото само това, което расте, което се развива, цъфти и дава плод, може да
се жертва.
“Закон на кармата”, стр. 93; 15

Първият основен закон за вас е: Човек най-първо трябва да пожертва своя живот за БОГА. Под думата
жертва, да се пожертваш, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертваш живота си за БОГА,
то значи да мислиш тъй, както БОГ мисли.
“Двата метода в Природата”, стр. 7; 25

И когато Господ казва да се самоотречем, да изгубим своя живот, Той разбира да го изгубим не за свинете,
а за ония, които седят на по-високо стъпало от нас; само тогава ще спечелим. Ще кажете, че този закон е
несъвместим със законите на Природата. Съвместим е. Ония, които ще изядат соковете, ще посеят ново семе, и
от него дърво ще израсте и ще даде плод. Следователно, за да можем да израстем, трябва да влезем в пътя на
развитието.
“Словесното мляко”, стр. 140; 2

Днес от всички хора се изисква велик морал, който се обуславя от закона на жертвата. Само онзи човек може
да влезе в новия живот, който прилага закона на великата жертва. Да разрешиш едно голямо противоречие в себе
си, това значи да си приложил закона на жертвата.
“Път към живота”, стр. 15; 90

Учението може да има резултат само тогава, когато човек приложи закона на самопожертването за цялото
човечество, само тогава ще се пожертвате за себе си. Ако се пожертвате за доброто на човечеството и го
подигнете само един сантиметър в неговото положение, следущия път, когато се върнете на Земята, вие ще
влезете в тия благоприятни условия на живота, за които сами сте причината.
“Гредата”, стр. 111; 3

Вътрешният смисъл на живота се заключава в жертвата, в самопожертването. Тъй щото, вътрешното

познаване на Сина подразбира закон на жертва. Само онзи може да се жертва, който познава Сина. Когато се
жертва, човек става силен... Самопожертването подразбира закон, чрез който може да се измени едно състояние в
друго, една отрицателна мисъл в положителна, и едно отрицателно чувство в положително.
“Всичко ми е предадено”, стр. 27-28; 4

Жертвата има отношение към физическия свят, дето човек трябва да слезе, за да разбере Божията Любов.
На Земята човек изучава закона на жертвата, отдето постепенно отива към Божията Любов. Чрез жертвата човек
дохожда до правилно трансформиране на Божествените енергии... Задачата на ученика е да прилага закона на
жертвата разумно. Да правите малко отстъпки, това не е жертва. Жертвата е закон, чрез който се примиряват
всички противоречия.
“Прости и сложни движения”, стр. 332, 333; 17

Жертва в света може да принесе само Любовта... Трябва да принасяме в жертва на БОГА най-чистите си
мисли... Същият закон е и за чувствата... Когато искате да пожертвате нещо, не бързайте, спрете се, попитайте се,
турете този въпрос във вашата интуиция, помислете си и кажете: “Господи, аз искам да се жертвам заради Тебе от
Любов.”
“Законът на самопожертването”, стр. 265, 266, 270; 12

В съзнанието и самосъзнанието спада законът на жертвите, защото в тях ние почваме да виждаме своите
грешки, постъпките на миналото, и тогава, в подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от миналото си, в
свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори, който носи бъдещето знание, т.е. онова, което БОГ сега твори
в света, само тогава ще почне да се проявява между тези два полюса Божествената Любов.
46
 “Сродните души”, стр. 279; 13

“Ако пожертвам всичко, а Любов нямам, нищо не се ползвам.” Това не е Любов. Може да направиш всички
жертви, тези жертви са за тебе, ти искаш да се жертваш. Що ме ползва твоята жертва? Не, Любовта изисква нещо
повече от жертви. Жертвата е само закон за изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята чистота, той
може да я възстанови само чрез закона за жертвата. Самопожертвуванието е само закон да възстановим своята
първоначална чистота и след като я придобием, ще имаме основание да видим БОГА, а като видим БОГА, ще
придобием онова истинско съзнание за нашето развитие.
“Сродните души”, стр. 278; 13

Първият акт на Любовта, който я определя като Любов, е законът за самопожертването...

Самопожертването подразбира да се отречеш от нещо свое.
“Кое е това учение?”, стр. 72; 23

Като говорим за Любовта, ние имаме предвид закона на жертвата. Този закон е във връзка с Любовта.
Следователно, каквото човек прави, всичко трябва да става от Любов. Той трябва да даде място на Любовта в себе
си, да се изявява като течение отвътре навън.
“Вечно благовестие”, стр. 150-151; 78

Когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко заради него. Когато обикнем Христа така
благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, туй показва, че не сме
Го обикнали, т.е. не че не Го обичаме, но че тази Любов е слаба, не може да даде импулс, потик.
“Както е Он чист”, стр. 412; 14

Любовта жертва всичко. Един от великите закони на Битието гласи: Жертва без Любов не съществува.
“Няма пророк”, стр. 140; 47

Любовта всякога изисква жертва. Тя се проявява чрез закона на жертвата. Първият закон, чрез който
Любовта се проявява в съзнанието на душата ти, е чрез жертвата. Защото някой път жертва без Любов може, но
Любов без жертва не може.
“Малките случаи”, стр. 10; 22

Дъждът е закон на жертвата, нищо повече! За да могат растенията да дишат, непременно трябва да се
измият. За да може човешката душа да разбира Божиите работи, също така трябва да се измие. Като се измие,
животът ще дойде.
“Късият път”, стр. 241; 38

Както житното зърно трябва да измени външната форма, за да излезе на повърхността на земята, така и човекът,
който се намира в живота на квадрата, трябва да измени своята външна форма, за да излезе от своите отрицателни
условия. Това излизане наричат закон на самоотричане. И затова, когато искаш да минеш в по-рядка среда, трябва да се
откажеш от по-гъстата, в която се намираш. Ако искаш да придобиеш някоя по-възвишена идея, трябва да се откажеш
от друга, по-обикновена, стара идея, която те е държала до това време вързан за Земята.
“Време и сила”, стр. 11-12; 39

Ако житното зърно не умре, ако не го засадиш, ако остане само, не дава плод. Ако ти го посееш на нивата,
то става силно и принася плод 30, 60 или 100.
“Отмерени принципи и изявени факти”, стр. 38; 184

От житото човек учи закона на жертвата. Щом приеме житото като храна, чрез кръвта то прониква в мозъка
ни и по този начин ни учи на закона на жертвата.
“Както светът дава”, стр. 46; 80

47
 Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила брашно, а трябва да се дъвче
сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората какво нещо представлява законът на
великото самопожертване.
“Аз те познах”, стр. 32; 30

Кои класове стърчат нагоре? Празните класове. Питам: какво беше положението на узрелите класове преди
да цъфнат и да завържат? И те не стърчаха ли нагоре, както стърчат сега празните класове? Стърчаха, разбира се.
Ето защо, като знаем това, ние трябва да гледаме с уважение на всеки празен клас, който днес стърчи нагоре. Утре
и той ще увисне към земята. Когато един клас стърчи нагоре, това показва, че в него има нещо велико, което чака
своето време, за да се прояви. Когато един клас се разпръсне, той ни учи на закона на самопожертването.
“Не Го приеха”, стр. 182; 47

Който живее като душа, той вече е в закона на жертвата, в закона на самоотричането. Не живее ли човек
като душа, а като личност, и да се самоотрече, от едно ще се откаже, друго нещо ще възприеме и то такова, което
ще го спъне в живота. При самоотричането съзнанието на човека трябва да е будно.
“Служене на БОГА и на себе си”, стр. 83; 42

За да се добере човек до Истината, той трябва да научи закона на самоотричането и така ще разбере
законите на Великата Любов. В това отношение човек трябва да чувства, че животът на всички хора е негов
живот; знанията на всички хора са негови знания.
“Глас в пустинята”, стр. 242; 47

Законът на самоотричането подразбира, че когато човек дойде до една фаза на своето развитие, дето
почвата, върху която живее, няма сокове за неговото развитие, той трябва да напусне тази почва.
“Кръг и елипса”, стр. 133; 43

Човек се ражда, за да изучава великия закон на самопожертването. Някога човек е бил щастлив, горд, с високо
мнение за себе си, голям философ, и затова БОГ го изпратил на Земята, да учи закона на самопожертването, да се
смири, да стане толкова малък, че да се събере в една микроскопическа клетка. Смири ли се човек веднъж, оттам
насетне той ще почне да учи и да прилага великите уроци на живота.
“Здравословни условия”, стр. 178; 43

Ако ти не си готов да се самопожертвуваш, ти не си познал Истината.

“Вечно подмладяване”, стр. 15; 151

Христос дойде на Земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи
знания и възможности. Той познаваше великите Божии закони, но трябваше да пострада от човеците. Христос
приложи закона на себеотричането, който проповядваше и на учениците Си.
“Трите родословия”, стр. 18; 132

Християнството дойде в света, за да покаже пътя, по който Бялата раса трябва да върви, да я научи на
закона на жертвата, чрез който може да се върне към БОГА.
“Влизане”, стр. 15; 48

Христос е казал на учениците си: “Ако не се отречете от себе си, от своя живот, не можете да бъдете Мои
ученици”. И до днес още се проповядва закона на жертвата, на себеотричането. Законът на жертвата е разумен
живот. Има смисъл да жертва човек, но разумност се иска от него.
“Призовете ги на сватба”, стр. 72; 80

“Ако не се отречете от всичко материално в света, вие не можете да бъдете Мои ученици, не може да бъдете
Мои последователи.” Ако ти не се отречеш от всичко материално в ума си, в душата си, ти не може да разбереш
законите. Не може да градиш новия живот.
“Великото малко и великото голямо”, стр. 547-548; 140

По какво се отличава Христос от другите хора? Той пожертва живота Си, за да прослави БОГА в Себе Си.
Христос казва: “Затова дойдох на този свят”. И днес Той учи Своите ученици на Земята на същия закон.
“Дойде глас”, стр. 353; 59
48
 “Ако не се отречеш от себе си и не Ме последваш, няма да бъдеш спасен.” Трябва да се отречем от
материята, от къщите, децата, от нещата, с които сме свързани като с хиляди въжета. Казвате, че искате да
отидете при Господа. Никога няма да отидете при Него, ако не прережете въжетата, с които сте свързани.
“В начало бе”, стр. 16-17; 201

Истински благороден и възвишен човек е този, който живее в закона на жертвата. Който живее в закона на
жертвата, той придобива живота; който живее в егоизма, той придобива смъртта.
“Новата Земя”, стр. 163; 48

Когато е слизал в материята, човек е развил в себе си чувството на лакомство, вследствие на което у него са
се събудили много материалистични желания. За да се освободи от тях, той трябва да живее в закона на жертвата.
Ако човек не пожертва незаконните желания в себе си, преди да са се оплодили, след като се оплодят, те ще
причинят големи препятствия и страдания в живота му.
“Превръщане на киселините”, стр. 119; 64

Днес всички хора трябва да разбират смисъла на мъркането, на пението, на мисълта. Думата мъркане
започва с буквата м – закон на абсолютна жертва. Следователно всеки човек трябва да мине през закона на
жертвата, през пението – като закон за реализиране на нещата, през мисълта – като условие за постигане на
Божественото.
“Наука за езика”, стр. 305; 84

За да могат двама души да живеят в хармония, те трябва да са готови да се жертват един за друг. Не е ли
готов човек да се жертва за възвишеното в света, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиите в живота.
“Аз живея, и вие ще живеете”, стр. 38; 79

За да развива самообладанието си, човек трябва да знае, че един БОГ съществува в света и към Него да
определи отношенията си – отношение на Любов и самоотричане. Законът на себеотричането не подразбира
загуба. Да се отречеш от себе си, от своя живот, това значи да придобиеш Вечния живот.
“Личност и душа”, стр. 50-51; 85

Живее ли по Божествен начин, човек може вече да приложи закона на жертвата. За да жертва, човек трябва
да бъде разумен. Само разумният знае как и кога да жертва. Жертва ли правилно, той никога не се разочарова.
Каква жертва е тази, днес да си готов да дадеш всичко, а на другия ден да съжаляваш.
“Съчетание на числата”, стр. 182; 85

Всеки човек преживява подобна борба в себе си, която може да се реши само чрез закона на жертвата. За
предпочитане е човек да страда, но да спаси някое възвишено чувство или някоя възвишена мисъл от смърт,
отколкото да избегне страданието и да лиши от живот едно Божествено чувство или една Божествена мисъл.
Низшето всякога трябва да се жертва за Висшето.
“Път към живота”, стр. 15; 90

Ние пристъпваме към закона на жертвата, който казва: Всеки човек, който задържа за себе си това, което е
произвел, не може да намери смисъла на живота. Туй, което ти си произвел, не е заради тебе, трябва да го дадеш
някому.
“Дойде глас”, стр. 330; 59

Преди всичко молитвата подразбира закон на жертва. Не можеш да се молиш, както трябва, докато не
пожертваш нещо. Който иска молитвата му да бъде приета, той трябва да познава закона на жертвата.
“Къси и дълги линии”, стр. 150; 65

Пост и молитва – това е законът на жертвата. Човек трябва да жертва, но при това да бъде свързан с БОГА, да
живее в хармония с Него! Щом пожертваш всичко, туй болезнено състояние веднага ще мине.
“Светлият път на знанието”, стр. 55; 51

Всеки човек трябва да принесе някаква жертва пред олтара на БОГА. Даже висши духове слизат на Земята,
за да принесат своята жертва пред великия жертвеник на живота. Те приемат Божието благословение само след
като се въплътят на Земята и принесат своята жертва. Този закон се отнася, както към Цялото, така и към частите.
“Един и същ”, стр. 206; 92

49
 Според окултната наука растенията са говорели едно време тъй разумно, както хората сега говорят, а пък
животните са били философи. Но като е паднал човек, толкова ниско е паднал, че дошъл до положението на
растенията. Човек днес говори с езика на растенията, а растенията онемели. Те, като слезли по този закон на
саможертвата, съвсем забравили своя език.
“Прие го с радост”, стр. 300-301; 97

Развържете се от връзките, с които сте вързани. Човек може сам да се развърже. Знание е нужно за това.
Вие сте имали знанието да се увеличавате и смалявате, но сте го забравили. Приложете смаляването, да
измъкнете ръцете и краката си от въжетата, които ви държат. “Не знаем как да се смалим.” Знаете, но не искате да
се смалите, страх ви е да не се обезличите. Да се обезличиш, това е закон на самоотричане. Това се иска от вас.
“Погледът на БОГА”, стр. 185; 105

Аз имах една бяла дреха, върху която беше капнало малко олио. Какво не правихме, за да изчистим олиото.
Прахме дрехата с вода и със сапун, със сода за пране, но олиото не излезе. Най-после намазахме петното с хума,
оставихме го да постои известно време и като изпрахме дрехата, петното се махна. Какво представя хумата?
Закон за самопожертвуване. Прилагайте закона за самопожертвуването доброволно, не само веднъж, но много
пъти. В тоя закон се крие решаването на всички въпроси.
“Любов към БОГА”, стр. 373; 103

Умният знае кога да се отрече. Законът за отричането, в християнски смисъл, подразбира отричане от едни
блага и придобиване на други.
“Здрава мисъл”, стр. 189; 115

Ако не сте готови да пожертвате своите мисли, чувства и постъпки за Божественото, вие не можете да
влезете в Царството Божие.
“Даване и вземане”, стр. 75; 110

При богатството и сиромашията човек изучава великия закон на самоотричането, на самопожертването.

Този закон е неумолим. Няма същество на Земята, което да не е научило този закон. Всичко трябва да се даде!
“Ще и не ще”, стр. 137; 107

Мислите ли, че ако дам парите си на другите хора, които не знаят за какво да ги употребят, не ги използват
както трябва, че моята жертва е на място? “Пожертвай себе си, раздай имането си!” Как трябва да се пожертвам, за
кого? Трябва да е определено. Ама тъй било писано. Един закон е писан и този закон има приложение. Едно дърво
трябва да се посади, но къде? Не можеш да го посадиш на камъните. Ти ще го посадиш на добра почва. И ще
оставиш това дърво само да расте.
“Единственият свободен”, стр. 326; 119

Докато не познава закона на жертвата, човек не може да разреши противоречията в живота си.
“Съучастници в благата”, стр. 77; 127

Вие ще жертвате или Любовта, или свободата, докато дойде да имате ясна представа. И тогава няма да
жертвате нито Любовта, нито свободата. Това е великото разрешение, което ще дойде.
“Самоотричане”, стр. 138; 129

Докато нямате доверие в Божествения свят и не сте готови да се жертвате за Божественото начало в себе си,
вие нищо няма да постигнете.
“С человечески езици”, стр. 223; 131

Не се стремете да бъдете творци на своята съдба, но използвайте това, което БОГ е вложил във вас. За да се
освободите от обикновените процеси, не вървете по пътя на миналото, на своите родители. Това е закон на
самоотричане. Това значи да не следваш пътя, по който някога си вървял.
“Новата мисъл”, стр. 3-4; 115

Ако жертвата, която направя, не е за Славата Божия, нищо не допринася. Ако жертвата е за Славата Божия,
тя носи благословение за всички хора.
“Вътрешни опити”, стр. 354; 115

50
 В самопожертването трябва да има един възходящ път. Жертвата в света е, което увеличава светлината на
вашия ум, топлината на вашия живот и силата на човека! Във всяко самопожертване човек придобива три неща:
светлина, топлина и сила. Ако с една жертва тия три качества не се придобиват, това не е жертва, това е нещо
неразбрано. Та когато се говори за самопожертване ние разбираме светлина, която е необходима за строежа на
вашия ум; топлина, която е необходима за строежа на духовния свят на човека и сила, която е необходима за
строежа, който става на физическото поле. Та този закон на самопожертване трябва да имате постоянно в себе си.
Ще жертваш. Във физическия свят ще жертваш най-хубавото и в Духовния свят – най-хубавото, и в Божествения
свят – най-хубавото.
“Иде и иди”, стр. 149; 156

Когато низшето съзнателно се жертва за Висшето, тогава и двата живота се развиват правилно. Законът е:
Низшето да се жертва за Висшето. Понякога законът действа обратно: Висшето става жертва за низшето.
“Доволството”, стр. 202; 132

Докато човек не жертва стария живот, докато човек не жертва своите стари възгледи, навици, привички и да
се облече в нова форма на светлината, на топлината, мъчно е да слугува на БОГА.
“Вам завещавам Царството”, стр. 564; 153

Ако човек не е готов да се пожертва за онзи, когото обича, тогава и Господ няма да се пожертва за него.
Ако е готов да се пожертва, и Господ ще бъде готов да се пожертва за него.
“Ти си Христос, Син на БОГА живаго”, стр. 263; 140

Овцата минава за кротка, за добра, но и тя има много още да се усъвършенства. Тя учи първия етап на
добродетелта – на щедростта, на самопожертването. Овцата учи закона на жертвата.
“Любов и вяра към БОГА, вяра към себе си”, стр. 353; 153

Свободата заставя хората да се жертват. Жертвоприношението е закон на Истината.

“Закон на вечната младост”, стр. 405; 145

Що е петелът? Той е закон на самопожертването, т.е. постоянно да даваш, а другите да взимат... Има нещо
много по-високо от петела, а то е – при всички свои неуспехи да намериш смисъл на живота.
“Трапезата на Новия Завет”, стр. 136; 3

Физическият живот е условие за духовния живот; духовният живот е условие за Божествения живот, а
Божественият живот е животът на Любовта. Щом дойде в него Божественото, ти от само себе си вече жертваш,
доброволно правиш тази жертва и ти е приятно. Защото Любовта не може да се прояви в света без
самопожертване. И не само да се пожертваш за едного – за всички трябва да се жертваш. Когато дойде Христос
на Земята, Той само за едного ли се пожертва? Един закон определя това отношение.
“Добрият език”, стр. 9; 157

Жената като роди дете, много кръв трябва да изтече. То са милиони клетки, които стават жертва. При
раждането 10, 15, 20, 100 милиона клетки понякога стават жертва. Същият закон е и в Природата. Тия мъчения,
които сега претърпяваме, по този закон хората трябва да станат жертва, за да се роди хубавото в света.
“Като роди дете”, стр. 31-32; 169

Всичко в света е жертва. Всичко служи на закона на пожертването, не с цел да изчезне, но всичко иде в света,
да помогне за развитието на човека.
“Познаване на Великото”, стр. 256; 162

Що е майчинството? Майките сега се учат на закона на самопожертването. Девет месеца ще носи своето
дете, след туй се самопожертва. Туй дете защо се пожертва? Туй дете направи голяма жертва заради нея. Туй
дете, което майката носи, то се е пожертвало за майка си, затуй тя го носи.
“Основа на здравето”, стр. 643; 151

Женитбата е едно училище, едно от хубавите училища. Там се учи закона на самоотричане. Защото човек
трябва да се отрече.
“При БОГА, ангелите и добрите хора”, стр. 98; 160

51
 Жертвата за себе си е намясто, жертвата за ближните е намясто, жертвата за БОГА е намясто, но ще ги
турим последователно. Най-първо ще започнеш да се жертваш за БОГА, да се жертваш за ближните си и най-
после да се жертваш за себе си.
“Живот, сила, здраве”, стр. 172; 171

Ти, като се жертваш, ще влезеш в Божествения свят. Без жертва не може. Сега жертва се Христос. Христос
се жертва, за да влезе в Божествения свят, да може да въведе всичките души, да им даде пример, че и те по същия
закон на жертвата да влязат.
“Без сол”, стр. 87; 177

Жертва има всякога, когато човек минава от едно по-низше състояние в едно по-висше състояние.
“Бяло и черно”, стр. 77; 186

Смъртта не е нищо друго, освен един закон за жертва, за самоотричане, за щедрост. Човек докато не се
научи да умира, той щедър не може да стане.
“Комедия, драма, трагедия”, стр. 167; 161

Сега милиони хора измират. Тия жертви трябваше да се дадат преди милиони години. Сега те се дават за
неизпълнение на закона за Любовта. Защото или по Любов ще жертваш, или по закон – не може да се избавиш от
жертвата.
“Човешка, ангелска и Божествена Любов”, стр. 205; 182

Да сте готови на всички жертви за Божията Любов. То е един закон. Не жертви за хората, но вътре в себе си
трябва да имаш един закон за онази жертва, която трябва да направиш.
“Път на избавление”, стр. 163; 183

Да коленичиш, това означава закон на самоотвержението, на самопожертването. Като образуваш ъгли при
колениченето, това показва, че си готов да слезеш долу и да се самопожертваш. Когато спреш и се жертваш за
някого, значи ти коленичиш пред него.
“Оправдание и спасение”, стр. 24; 203

Ако някой иска да се жертва, трябва да разбира закона: Да умрем за стария живот и да оживеем за новия.
“Новото в живота”, стр. 38-39; 194

За да влезе в Царството Божие, човек трябва да се освободи от всички свои стари желания и възгледи... И
когато проповядвам закона за себеотрицанието, вие се чудите как е възможно това. Възможно е за младите – за
моми и за момци, но за стари не е възможно, защото те не се женят.
“Закхей”, стр. 161; 201

Християнинът трябва да върви по закона на самопожертването. Християнството не е за светски деца галени,

които искат да ядат и пият, но е за големи деца, които искат да работят за Баща си. Самопожертване значи да
повдигнеш живота си.
“От мен да замине”, стр. 100; 204

Новият живот е живот на жертвата, при него законът ще заработи и благата ще се насочат към човека. Този
закон съм го проверявал.
“Живот на жертвата”, стр. 270; 200

Човек може да се прояви в жертвата. По това именно той се отличава от животните. Значи животното се
бори да преодолее условията; човек се жертва, а свръхчовекът, Синът Божи полага душата си за приятелите си,
т.е. Той служи на БОГА. Да положиш душата си за приятелите си, това е извън закона на жертвата. Съвременният
човек е минал първата и втората фаза и е дошъл вече до положението да положи душата си за приятелите си. Тази
е последната, третата фаза в живота.
“За приятелите си”, стр. 73; 61

52
 Себеотричането подразбира скъсване на всички стари, неправилни връзки с хората и създаване на нови,
любовни връзки, които почиват на законите на Любовта, Мъдростта и Истината.
“Най-голямо веселие и най-малка радост”, стр. 116; 54

Чист от а
За да имаш власт над един нечестив дух, не трябва да имаш неговите слабости. Имаш ли ги, може да си
учен, философ, министър, ти ще бъдеш техен роб – те интриги ще правят, царе ще детронират, всичко могат да
направят. Нямаш ли техните слабости, ти си техен господар. Затова именно Христос е заповядвал на духовете.
Той беше чист и като им каже: “Излезте!”, те са отговаряли: “Слушаме”. Онези, които докарват и които лекуват
болестите, са пак лошите духове. Ще кажете “Чудно”, нали? Законът е такъв... Вие не може да бъдете господари
на водата, ако не завладеете духовете на водата; не можете да бъдете господари на въздуха, докато не завладеете
духовете на въздуха; нито пък можете да сте господари на огъня, докато не завладеете духовете на огъня, и т.н.
Следователно Христос ни дава един закон, по който трябва да действуваме: Първото нещо е да бъдем чисти и
тогава да се обърнем към Него.
“Страхът”, стр. 226, 239; 1

Законът за чистотата е един от основните закони на Битието. От него зависи здравословното състояние на
майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата. Що е хигиена? Закон на
чистотата. Всички заразителни болести се дължат на нечистотата. Както съществуват микроби във физическия
свят, така съществуват микроби в духовния и в умствения свят; те са причина на големите сърдечни и умствени
катастрофи, който човек преживява.
“Чистосърдечните”, стр. 112; 4

За Божествените неща обаче е нужна чиста, кристална вода. Който иска да влезе в Божествения свят,
изворите на неговия живот трябва да бъдат чисти. Това е закон, валиден и за Природата.
“Зачудиха се”, стр. 45; 9

Наруши ли чистотата и светостта на душата си, човек сам се опорочава. Вън от него никаква сила не може
да го опетни. “Много строго казано. Строг морал!” Това е закон, а не морал.
“Сеятелят”, стр. 59; 11

Живата чистота е свързана със закона на Любовта и със закона на Мъдростта. Докато се съобразяваш с тия два закона,
ти си чист. Щом направиш най-малкото отклонение, ти изгубваш чистотата си. Живата чистота не е постоянно качество на
човека. Тя е качество главно на Любовта.
“Допирни точки в Природата”, стр. 21; 20

Никакво същество, никаква сила, вън от вас, не е в състояние да ви опорочи. Единственият, който може да
опорочи човека, това е той сам. Когато сам се опорочи, всеки друг вън от него, лесно може да го опорочи.
“Огнената пещ”, стр. 112; 11

Нито един от вас не е свободен. Щом дойдат при вас същества от по-низша йерархия, те непременно ще
донесат по-лоши последствия, ще донесат нещастия. А щом дойдат другите същества, от по-висшата йерархия, те
ще донесат блага. Следователно щом дойдете в Школата, непременно трябва да бъдете чисти!
“Божественото и човешкото”, стр. 19-20; 22

Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога си е чиста!

“Основа на знанието”, стр. 26; 26

В Любовта има един важен закон: Тя абсолютно не търпи никаква нечистота. Един от основните принципи
на Любовта е, че тя с първото свое проявление носи чистота в себе си.
“Малкото приложение”, стр. 11; 27

53
 Любовта е закон на чистотата. Вие трябва да обичате. Най-първо, Любовта трябва да влезе във вас като
един процес на чистене.
“Изпит на ученика”, стр. 742; 122

Няма случай в живота на овчарите, когато вълк да е нападнал стадото на овчар, който е водил добър и чист
живот, и да е ял овцете му.
“По-долен от ангелите”, стр. 153; 60

Чистото сърдце е извор – колкото повече дава, толкова повече изтича от него. Давай, за да получаваш. Този
закон се отнася само за чистите сърдца. За нечистите сърдца той не работи.
“Постоянни и преходни неща. Козметика”, стр. 178; 74

Само най-целомъдрената душа може да роди прави, прекрасни, красиви мисли в света. Същият закон се
отнася и до постъпките, до действията. Само най-целомъдреният дух може да роди прекрасни, красиви постъпки
в света. Целомъдрието може да се тури като основа в живота на всеки едного.
“Братя в единомислие”, стр. 137; 59

Добрият живот прави кръвта чиста. В момента, в който човек внесе една нечиста мисъл в ума си и едно
нечисто чувство в сърдцето си, кръвта му се покваря, т.е. губи чистотата си. Всяка мисъл, всяко чувство имат
своето определено място. Не се ли поставят на мястото си, те изгубват предназначението си.
“Свободно движение”, стр. 77-78; 54

Чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е
външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов
дава топлината. Само Духът носи пълната светлина.
“27 август, четвъртък”, стр. 23; 37

Нашият добър живот е напълно зависим от нашите чисти мисли и чисти желания. Такъв е законът и в
светиите, и в ангелите. И тук важи същият закон. Животът на един народ, животът на цялото човечество пак
зависи от същия закон.
“Бъдете прочие разумни!”, стр. 338; 125

Който иска да успява в работите си, той трябва да бъде абсолютно чист! Великите работи растат само при
абсолютна чистота.
“В образ Божи”, стр. 144; 61

Добре е човек да има много знания, но да са чисти. Не са ли чисти, по-добре е човек да има малко знания.
“Термометърът на човека”, стр. 213; 85

Днес всички хора се оплакват, че са се оцапали. Питам: кой работник не се цапа? Въпросът не е в това, че
човек се оцапал, но разумност трябва да има в това цапане. Да се цапа човек разумно, това е благословение; да се
цапа неразумно, това е нещастие. Да се цапа човек, това е неизбежен закон. Щом знаете това, не търсете такъв
живот, какъвто не можете да намерите.
“Отношение на два закона”, стр. 78; 95

Ние се намираме в такава фаза, в която животът по никой начин не може да се опетни. Известни
материални примеси, каквито са мислите и чувствата на хората, могат временно само, и то външно, да замъглят
чистотата на живота, но същината на живота по никой начин не може да се опетни.
“Едно звено”, стр. 81; 118

Мнозина мислят, че могат да вършат на планината каквото искат. Не е така. Чистота се изисква от човека! В
Природата съществува закон за абсолютна чистота: Чистота в мисли, чувства и действия.
“По БОГА направени”, стр. 32; 81

54
 Болни хора не трябва да се женят. Хора, на които кръвта не е чиста, не трябва да се женят... След като се
пречистят, имат право да се женят. Поколението, което ще излезе от тях, да бъде здраво. Този е законът.
“Стани и яж!”, стр. 197; 120

Ако искате да се нахраните, каква храна трябва да дадете на тялото си? Най-чистата, най-здравословната
храна, от която да остане то доволно и да е готово да работи за вас. Не го ли нахраните както трябва, то ще бъде
недоволно от вас и няма да ви слуша. Същият закон се отнася и за сърдцето, и за ума.
“Ще се приложи”, стр. 299; 107

Придобивките идат чрез закона на страданието. И обратният закон: За разбирането на БОГА чистотата е
един метод.
“Изтълкувай ни тази притча”, стр. 30; 134

По твоята красота и чистота ще познаеш своята разумност... Ти не можеш да очакваш чистота, ако не си
красив, ако не си разумен. И физическият, и духовният закон е един и същ.
“Красна като Луната и чиста като Слънцето”, стр. 177; 120

Ако хората бяха чисти и честни, никога не биха се докосвали до чуждите пари. Чуждото носи нещастие за
човека. Каквото носи прокаженият или сифилистичният за здравия, това носи и чуждата вещ или чуждата пара.
Не пипай чуждото! Не се обличай с дреха, шита от прокажен или сифилистик! Не пий от чаша, с която си е
служил прокажен! Това е закон, който важи и в морално отношение.
“Прави и криви линии”, стр. 36; 104

Житото не може да поникне, докато не извадите тросъка от нивата... Приложете същия закон и към себе си.
“Пробни страдания”, стр. 97; 131

Първото нещо – чистота! Чистотата е предпазна мярка, за да не могат тия същества вътре в нас да повлияят
върху нас; защото в края на краищата каквото направят те, ние ще го платим, ние отговаряме. На Земята първо нас
ще съдят, ние ще сме отговорни, и после ще съдят тях.
“Самопознание и самовъзпитание”, стр. 71; 135

Постоянно в света човек трябва да чисти. Законът на чистенето, това е закон за Любовта. Любовта е един огън,
който трябва да влезе и да чисти.
“Съгласуване на мислите”, стр. 13; 168

Под мислене разбирам следното: ако във вас Божественият живот извира като извор, той е чист. Извирайте!
Имайте желание да бъдете извори! Не бъдете застояла вода!
“Работете с Доброто”, стр. 99; 136

Нямаш право да плюеш и да се секнеш на Земята. Тя е твоя Майка, ще я пазиш чиста. Нямаш право да
тропаш и да риташ на Земята...Ако ви кажа сега, десет деня да не плюете по Земята, а в кърпата, ще видите, колко
нарушения ще направите. Има закон, който регулира нещата. Щом го спазваш, преставаш вече да плюваш... Защо
да не плюем? Плювайте, но не на Земята, а в кърпа. Ако нямаме пари за кърпи? Носете си в джобовете по едно
шишенце с широко гърло и там плювайте. Това изисква законът на чистотата. Аз говоря за чистотата, като закон
на Любовта. Тя изисква абсолютна чистота.
“Малките неща”, стр. 226, 231, 233-234; 146

Сега ние говорим върху закона на искреността. Туй, което желаем за себе си, ще пожелаем и за другите.
Днес ще се молите в себе си, като децата ще пожелаете, щото всички да приемат по едно Божествено благо, че
като се върнат вкъщи, този ден да съставлява една нова епоха в техния живот, не само тук на Земята, но и в
другия свят. Днешният ден все трябва да има нещо, с което да го помните.
“Живите образи”, стр. 167-168; 38

55
 Имаш гняв – не отивай никъде, седи си у дома! Натоварен си с товар – не отивай никъде да си стовариш
товара, защото това не е по закона Божий. Такъв живот не е добър... Пророците са ходили в гората, за да си
разтоварят товара.
“Венецът на живота”, стр. 14; 203

Помнете: първото нещо в живота е чистотата. Чистотата е един елемент, който е необходим за
постиженията, които човек има. Това е не само на физическото поле. Този закон е същият и във физическия, и в
духовния, и в умствения. Законът е същият. Без чистота придобиваш нещо и го изгубваш.
“Великата работа на водата, въздуха, топлината и светлината”, стр. 184; 148

Трябва Любовта, този Божествен огън в човешката душа, не само да гори, но трябва да се слее. Сливането
аз го считам закон за пречистване.
“Жената самарянка”, стр. 285; 153

Щом е чисто тялото, бълха не влиза. Щом е чиста главата, въшка не влиза. Този закон е верен и за
духовния, и за физическия свят. А за Божествения свят другояче стои въпросът.
“За Добро е”, стр. 400; 164

Ако излезеш отвън, да ходиш, ще си измиеш краката. Гледам някои от вас не си мият краката. Според този
закон: Трябва да си умиеш краката и тогава да ходиш по тревата.
“Невидимите погрешки”, стр. 386; 172

Вие като млади приложете следното правило в живота си: пазете ума си чрез светлината, сърдцето и душата
си – чрез топлината, а тялото си чрез чистотата! Чистотата е израз на съвършения живот.
“Чист и светъл!”, стр. 81; 205

Отсега нататък каквито недоразумения и караници да има между вас, Господ е заповядал: “Вън всяка
нечистота!” БОГ не е БОГ на гнева, а на Вярата, Надеждата, Любовта, Правдата, Чистотата.
“Волята Божия”, стр. 19; 203

Който прилага Божиите закони, той става красив и всеки го обича. За какво може да обичате човека? За
неговия светъл ум и за неговото чисто сърдце.
“Закони на красотата”, стр. 33; 69

С лужене
“Служене на себе си” – това е закон на слизане. “Служене на БОГА” – това е закон на възлизане, на
възкачване.
“Служене на БОГА и на себе си”, стр. 78-79; 42

Велик закон е да служим на БОГА! Няма по-велико нещо в света от това да служим на БОГА! И питам: ако ние
си подадем ръце да служим на БОГА, няма ли да оправим света? Ще го оправим. И ако ние се съединим помежду си,
ако се съединим с Небето, няма да има нищо невъзможно.
“Откъде ида”, стр. 24; 45

Първото нещо, в ума ти е скритата идея да служиш на БОГА, след това ще служиш на себе си и най-после
да служиш на ближните си. Така започваме ние: първо на БОГА, после на нашата душа и най-после на нашите
ближни. Това е законът и ние го прилагаме по три начина: първо на БОГА с всичката си душа, с всичкото си
сърдце, с всичкия си ум и с всичката си сила; после на ближния си като себе си и най-после на враговете си, като
ги любим.
“Дух Свети ще ви научи”, стр. 153; 19

56
 Който служи на БОГА, едновременно служи и на себе си. Щом е така, той не трябва да се обижда от
Истината. От това гледище, като служи на БОГА, на Истината, човек ще бъде полезен и на себе си, и на другите.
Законът е такъв. Не може човек да прави опити с другите, ако не е правил със себе си.
“Работа на Природата”, стр. 229; 57

Човек е онзи, който иска да служи най-първо на своите ближни, или аз взимам тази идея в прав смисъл – да
служи на БОГА. Под думата БОГ ние разбираме да служи на цялото Битие, на всички живи същества. Това значи
още: неговата мисъл, неговите чувства, неговите блага да бъдат общи за всички същества. Този закон има и
обратно приложение.
“За да благоветствувам”, стр. 101; 120

Силата на човека седи в изпълнението Волята на БОГА. Законът на Любовта е закон на служене. Дето е
Любовта, там е служенето. Служенето е едновременно вътрешен и външен процес. Първият закон в света е
служене на БОГА, а вторият – служене на ближния.
“Влязоха в ладията”, стр. 269; 78

Служите ли първо на БОГА, вие ще можете да служите и на другите хора. Който служи добре на себе си,
той ще служи добре и на БОГА. Щом служи добре на БОГА, ще служи добре и на ближните си.
“Най-високото място”, стр. 80; 100

Първо ще служиш на Бога, а после на себе си. Този е безопасният път, по който човек трябва да върви. Този
закон не се отнася до всички, но само до онези, които разбират живота.
“Начало и край”, стр. 273; 111

Щом човек научи нещо, той трябва да помага и на другите. В това седи служенето на БОГА. От изобилието,
което има човек, трябва да потече и към другите.
“Равностранният триъгълник”, стр. 67; 33

Много окултни ученици искат да придобият знания, да станат учени, да заемат високо обществено
положение, но в този път не могат да имат големи постижения. Това са постижения на падналите духове. Значи,
който не учи и който много учи, неизбежно ще падне; който не учи добре, също пада. Който служи добре, не
пада. Такъв е законът. Казвате: “Всичко ни е дадено”. Дадено ви е, но вие го изявявате по два начина: ако служиш
на себе си, ще паднеш; ако служиш на БОГА, ще се повдигнеш. Значи първо, ще служиш на БОГА, после, на себе
си; първо, ще учиш за БОГА, после, за себе си. Такъв е законът.
“Учение и служене”, стр. 377; 147

Всеки слуга, като влезе в своя господар, той или ще го изпъди, или ще го прати на работа.
“Дойде глас”, стр. 325-326; 59

Ако вие служите на БОГА, ако вие се определите да му служите, БОГ ще промисли заради вас.
“Лесният и мъчният път”, стр. 156; 136

Ако господарят е щастлив, и слугата ще бъде щастлив. Ако слугата направи господарят си нещастен, заедно
с него и той ще бъде нещастен. Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата си съзнае,
че е слуга, дошъл на Земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си.
“Господар и слуга”, стр. 136; 74

Ако жената направи мъжа си слуга, тя върши престъпление. Жената няма право да изисква от мъжа си да ¢
стане слуга. Щом го направи слуга, тя не разбира великия закон: В каквото противоречие да се намираш, за
предпочитане е сам да си слугуваш, отколкото другите да ти слугуват. Това е новото в света.
“Обич и знание”, стр. 251; 89

Като господаруваш, заемаш най-долното място; ако слугуваш, заемаш най-горното място. Силният може да
слугува, а слабият може да господарува.
57
 “Организиране на вътрешния човек”, стр. 146; 117

Бъдете служители. Всеки един от вас да е служител, да носи Божественото в себе си, да носи Волята Божия
в света. БОГ никога няма да ни каже да направим това. Във всинца да има желанието да изпълним Волята Божия.
“Бъдете служители”, стр. 313; 156

Служение е, когато нашата воля и Волята на БОГА действат заедно, в хармония, не насила. Гдето има
насилие, там е вече законът, то е човешкото служение. Гдето има Любов при служенето, то е законът на Любовта,
то е служението на БОГА.
“Плодовете на Любовта”, стр. 237; 183

Който обича, трябва да е готов да слугува. Ако обичаш и очакваш да ти слугуват, ти си на крив път. Който
обича, той е силен и може да слугува. Когото обичат, на него слугуват.
“Гредите на живота”, стр. 189; 93

Милосърдието има отношение към закона на служенето. Решете се и вие да служите на БОГА. Това е
новото учение, което всеки може да приложи.
“Ще бъдат научени”, стр. 57-58; 6

“Във вас, обаче, не ще така да бъде; но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам.” /Матея
20:26/... На пръв поглед тези Христови думи се виждат малко противоречиви. Как е възможно онзи, който иска да
бъде големец, да бъде учтив, да стане слуга и да се унижи? Това именно е Божественият закон... Може да слугува
само силният, умният, добрият човек.
“Големец и слуга”, стр. 113, 114; 10

В едно от Посланията си Павел казва: “С плътта си служа на греховния свят, а с духа си – на закона на
Любовта. Кой ще ме избави от това положение?” Няма кой да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си:
на плътта си – чрез греховния закон, а на духа си – чрез закона на Любовта.
“Придобиване и задържане”, стр. 176; 127

Съществата, които стоят от дясната страна, са на прав път. Те служат на БОГА по закона на Любовта. Онези,
които стоят от лявата страна, са на крив път. И те служат на БОГА, но чрез отрицателни методи.
“Ще се похваля”, стр. 86-87; 133

БОГ обича всички ония, които Му служат. Който служи само на себе си, не може да бъде обичан от БОГА.
“Божествената храна”, стр. 128; 141

Често хората спорят по въпроса кой е на правата страна. Според мене прав е само онзи, който обича БОГА
и Му служи. Това е закон, на който всички, големи и малки, се подчиняват.
“Даде Ми се всяка власт”, стр. 207; 147

БОГ не позволява да има много господари в света. Един господар е достатъчен. Ако пожелаеш да станеш
господар, ти си в стълкновение с БОГА.
“Добрите плодове”, стр. 142; 148

Служенето подразбира акт, който произлиза от Любов.

“Божият глас”, стр. 27; 92

Големите хора тя [Природата] ги е турила да слугуват на малките.

“Малцина избрани”, стр. 258; 97

Долу слугите, горе господарите. Това е законът, който съществува и в Природата.

“Мястото на възвишеното и обикновеното в живота”, стр. 72; 151

Трябва служене – умът трябва да служи, после сърдцето трябва да служи и най-после и волята трябва да
служи.
58
 “Концентриране на човешкия ум”, стр. 242; 144

Човек, който не е полезен спрямо своето сърдце, спрямо своя ум и спрямо своята воля, не може да служи на
БОГА.
“Приложение”, стр. 156; 206

Служете на БОГА, Който ви люби. Законът е такъв. Служете на онези, които ви обичат. Служете на БОГА,
Който ни обича. Като ни остане време, ще служим и на онези, които не ни обичат.
“Една седмица в Рая”, стр. 62; 171

Колкото повече те обичат, толкова повече слугуваш; колкото по-малко те обичат, толкова по-малко
слугуваш. Същият закон се отнася и към господаруването. Малко те обичат, малко господаруваш; много те
обичат, много господаруваш. Малко обичаш, малко господаруваш; много обичаш, много господаруваш.
“Служене”, стр. 275; 159

Вие само пожелайте да служите на БОГА и условията, и случаите ще дойдат сами по себе си. Всеки ден ще
ви се нарежда, стига постоянно да храните това желание.
“Седмият ден, седмият час, седмата минута”, стр. 77; 198

Всеки един човек е пратен да служи. Онзи, който не разбира закона и чака другите да му услужват, той е
забравил своето обещание.
“Носители на новото”, стр. 114; 207

Колкото и да е умен човек, щом влезе в пререкание с Първата Причина на нещата, той изгубва връзката си с нея и
от този момент работите му тръгват назад. За да се развива правилно, човек трябва да се подчини на вътрешния закон
на Битието – служене на Първата Причина.
“Разумни отношения”, стр. 50; 66

Благ од ар ност
Единственото нещо, което трябва да правите, е да благодарите на БОГА, от сърдце да благодарите. Като
благодариш, да не виждаш никъде злото. Животът на всички хора, които сега страдат, един ден ще се подобри.
Всеки човек, който е минал през страданията, ще се облекчи. Законът е такъв.
“Верният в малкото”, стр. 312; 109

Мистикът е онзи, който живее в реалността на нещата, който сам опитва работите, който се радва еднакво и
на малките, и на големите придобивки. Той се радва на една череша толкова, колкото и на стотици череши. Той
живее в закона на благодарността. Никой не е в състояние да отнеме радостта на мистика. Мистикът знае, че и
малките, и големи усилия дават еднакви резултати; малките и големи удари причиняват еднакви резултати.
“Стойност на нещата”, стр. 96-97; 86

Не мислете, че у вас, във вашата душа, нещата тепърва ще се създадат. Не, у вас има много заспали
чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие. Първото, което трябва да се развие у вас, то е
благодарността за всичко, което имате... Ако всички приложите този велик закон на благодарността, то най-
малко 50% от всички работи на Земята ще се уредят.
“Солта”, стр. 11, 12; 3

Докато си недоволен, ти си старозаветен човек, но като разбереш великия Божи закон, да бъдеш доволен на
малките хапки, които враната ти донася, минаваш в Новия Завет, ставаш новозаветен човек, преставаш да се
ожесточаваш, започваш да разсъждаваш, да оправдаваш враната и казваш: “Наистина, колко може да донесе в
устата си тази малка врана – колкото тя може да изяде. Виждам, крилцата ¢ са малки, крехки. И на това съм
благодарен”.
“Пътят на ученика”, стр. 21; 59

59
 Ученикът всякога трябва да има най-хубав хляб, но каквото количество и да има, всякога трябва да е
доволен. Той няма право да изказва недоволство от количеството на храната си, защото всеки ден носи своето
благо.
“Обич към знанието”, стр. 262; 59

Няма по-хубаво нещо от боя, ако се бие намясто, но няма по-лошо, ако се бие не намясто. Казвам на
жените: “Ще биете както трябва”. И на мъжете казвам: “Бийте както трябва”. И на учителите казвам: “Бийте
както трябва”. И на учениците казвам, когато бият учителите си: “Бийте както трябва”. Същият закон е.
Учениците, като срещнат учителите си, да благодарят на БОГА, че са ги били.
“Запечатаната книга”, стр. 79; 97

Благодарността дава сила на човека да понесе всички несгоди в живота, колкото и големи да са: щом е
благодарен, с тази благодарност той покрива недостатъците, несгодите си и ги носи по-леко.
“Ценното в малкото”, стр. 62; 99

Законът на Доброто е следният: Ако благодариш за малкото Добро, ще дойде голямото Добро; ако
благодариш за голямото Добро, ще дойде още по-голямо. Законът на злото е обратен: Ако благодариш за малкото
зло, иде по-малко зло; ако не благодариш за малкото зло, ще дойде по-голямо зло.
“Сянка и реалност”, стр. 210-211; 193

Като благодариш на БОГА за Доброто, то расте. Като благодариш на страданието, то си отива. Като не
благодариш за Доброто, то си отива. Като не благодариш за страданието, то си остава и расте. Това са четири
закона в Природата.
“Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство”, стр. 66; 198

Помнете: ако човек е недоволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от
ближните си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от БОГА, всички живи същества няма да
бъдат доволни от него. Такъв е законът.
“Особености на човека”, стр. 239; 142

Ако доброволно приемеш малкото зло, голямото зло няма да дойде. И обратно: Ако доброволно приемеш
малкото Добро, и голямото Добро ще дойде.
“Динамика на живота”, стр. 101; 103

Когато ще се роди едно същество, всички, от най-низките до най-високите същества, се радват и даряват с
нещо новороденото. Благодарение на тези подаръци то се облича в плът, придобива известни качества и дарби и
започва нов живот. По-нататък то започва да се развива, като се ползва от благата на Природата и живота.
“Аз и Отец едно сме”, стр. 203; 80

Когато се отнема нещо на човека, в замяна на отнемането му се дава друго нещо. Ако той е оценил това,
което му е било дадено, новото, което получава, ще бъде по-добро от старото. Ако не го е оценил, новото ще бъде
по-просто, от по-долно качество.
“Вътрешна просвета”, стр. 36; 152

Обичай светлината, за да имаш толкова светлина, колкото ти трябва. Обичай въздуха, за да имаш толкова
въздух, колкото ти трябва. Обичай водата, за да имаш толкова вода, колкото ти е потребно. И най-после, обичай и
Земята, за да те поддържа.
“Божественият подтик”, стр. 87; 155

При дишането, като приемаш въздуха, трябва да благодариш на БОГА, че си приел въздуха в себе си, да го
задържиш. И като го изпратиш навън, да благодариш, че БОГ ти дал свобода, да вземеш колкото искаш... Там,
дето умът присъства, всяка работа става добре. И при стомаха е същия закон.
“Новото в живота”, стр. 438; 153

60
 Ако ти си недоволен от сиромашията, тя се увеличава. Ако си недоволен от богатството, то се намалява.
Противоположни са.
“Всичко е създадено за Добро”, стр. 514; 143

Работата, която вършиш, да ти е приятна. Ти щом усещаш недоволство в работата, ти си изхарчил повече
енергия. И в яденето същият закон е. Като ядеш, дойдеш до едно място, приятно ти е. Спри там.
“Мозъчни центрове”, стр. 102; 166

Благодарете на БОГА за Любовта, която Той изявява към вас. Благодарете на БОГА за Мъдростта, за
светлината, която изявява към вас. Благодарете на БОГА за свободата, която ви дава. Да се изпълни сърдцето ви с
благодарност. То е сила. Този закон и в дома да действа, и в народа да действа, в обществото и в цялото
човечество, навсякъде да действа.
“Свещено чувство”, стр. 138; 161

Всичко онова, каквото направиш, да се радваш, да се радва и оня, на когото ти си го направил. Като свириш
ти всякога да си доволен и той да е доволен, това наричам музика. Като свириш и ти, и другите, всички да са
доволни. Законът е все същият. Да бъдем доволни от нашата Любов.
“Да дойде при Мене”, стр. 330; 168

Ако си недоволен от Любовта, влез в безлюбието. Ако си недоволен от безлюбието, влез в Любовта.
“Навреме и безвреме”, стр. 25; 185

Нека нашите човешки усмивки показват едно удоволствие, че можем да носим страданието, което
човешката Любов изисква.
“Човешка, ангелска и Божествена Любов”, стр. 199; 182

Като се засмеем да сме доволни от своята усмивка. Дали хората ще се зарадват от нашата усмивка не е важно; ние
лично трябва да сме доволни от нея. И когато се начумерим, пак трябва да действа същият закон.
“Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството”, стр. 129-130; 203

Благодарете на Господа за страданията, които ви дава. Щом страдаш, имаш един ревматизъм, кажи:
“Господи, много ти благодаря, единият ми крак ме боли”. Ще благодарите. Дойде болката и на другия крак. Ще
проверите закона, че е верен. Това, което желаеш, става. Но това, което не желаеш, и то става.
“Всичко е за Добро”, стр. 121; 157

Учете се на закона на доволството; и то не отвънка, а отвътре, от сърдце да бъдете доволни! Когато си

доволен, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с дълбоко съзнание.
“Работете с Любов”, стр. 198; 203

Докато човек се безпокои, работите му не могат да се оправят и ако е болен, не може да се излекува. Затова
първо ще престанете да се безпокоите и ще загърбите недоволството, тогава и съдбите ви се изправят по-лесно.
“Седни при силния огън”, стр. 125; 199

Бъдете доволни от малкото, което ви се дава, било в знание, в сила, в ядене, в ходене, в спане и т.н. Нека
доволството бъде основа на живота ви. Доволството е Божествен закон.
“Полюси на съзнанието”, стр. 302; 65

Бъдете благодарни на онова, което БОГ дава.

“Един момент”, стр. 487; 151

В ъплът я в ане и в селя в ане

Човешкият свят е свят на въплътяване, вплитане в материята, а Божественият свят е свят на вселяване. Аз
познавам два свята: щом сте силни, влизате в проявленията на Божествения свят, в закона на вселяването; щом
сте слаби, влизате в закона на въплътяването – слизане в материята.
61
 “Ключът на живота”, стр. 34; 68

Щом дойде Любовта, прераждането престава. Тогава ще влезеш в закона на вселяването.

“Малките неща”, стр. 246; 146

Сега у всинца ви има тези свещени идеи, но вие трябва да ги родите, да ги облечете във форма. Как? Има
един нов начин на въплътяване. Не материализирайте вашите идеи, а ги оставете да живеят духовно у вас. Друг
път ще ви обясня закона. Турите ли в едно ваше свещено чувство, или в една ваша свещена идея желанието да я
въплътите в животинска плът и кръв, вие развращавате тази свещена идея или това свещено чувство. Вие ги
погубвате. Следователно, ако искате да облечете туй ваше чувство, или тази ваша идея във форма, има и друг
начин. Кой е този начин? Христос казва: “Трябва да се родите от Дух и вода”.
“Високият връх”, стр. 113-114; 38

Докато служи на злото, човек живее в закона на раждането и прераждането. Откаже ли се от този закон, той
служи на Доброто и влиза вече в закона на вселяването. Този закон подразбира прилагането на следните
заповеди: “Почитай баща си и майка си, люби ближния си и раздай всичкото си имане на сиромасите”. Който
спазва седемте заповеди, той живее в безсмъртието; той почива вече, защото е придобил спасението на своята
душа. Това подразбира връзка на човешката душа с БОГА, като източник на всички блага в живота.
“Спасението”, стр. 55-56; 4

Човекът по образ и подобие Божие сега ще дойде. И човечеството, което сега се връща към БОГА, ще
подеме човешката еволюция. Тия души са сега на път и ние ще се срещнем с тях... Като дойдат тия светли души,
те ще се вселят във вас. И вие, и те заедно ще живеете. Те ще внесат във вас туй новото, което всички очаквате.
Ако някой ученик седи дълго време при някой знаменит учител, нали той ще добие това изкуство, което и
учителят му има? То е същият закон.
“Ученикът трябва да разбира”, стр. 9; 22

С пасение
Христос казва: “Ако искаш съвършен да бъдеш, иди, продай имението си, и дай го на сиромаси; дойди, та
Ме последвай”. Който не разбира спасението така, той сам се заблуждава. Той ще греши, ще пада и става, ще се
обезверява и т.н. Законът за спасението е постоянно действащ закон.
“Спасението”, стр. 43; 4

Всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него. Той не
трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него. Божественият закон работи у всеки човек за неговото
спасение.
“Замъждяло свещило”, стр. 17; 30

Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане на сърдцето.

“Отношение на два закона”, стр. 85; 95

Спасението е непреривен закон. Ти трябва постоянно да се спасяваш. И съвършенството е непреривен

закон. Във всички неща трябва да има непреривност.
“На утрешния ден”, стр. 614; 125

Често сега се проповядва спасението. Всеки иска да спаси себе си... Ако с вас излязат хиляди хора,
благодарете, че те са се хванали за вас. Ще се радвате. То е законът за безкористието на света – трябва да влезе
между вярващите.
“Единствената врата”, стр. 132; 176

Безсм ър т ие, в ъзкр есение и нов ор ажд ане

62
 “Ако се не родите изново”, един процес е – знание се изисква да се родите в Дух и вода. Значи, ако не
разбирате закона на водата и закона на Духа, ако те не благоволят да се родите, не може да влезете в Царството
Небесно.
“Новото в света”, стр. 96; 177

“Ако се родите от вода и Дух”. Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов свят. Това, което
внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на
възраждането.
“Влизане”, стр. 3; 48

Новораждането е Божествен закон. Ти всякога трябва да се обновяваш. Ти всеки ден трябва да се раждаш
изново.
“Законът на сегашния човек”, стр. 588; 153

Като не разбират законите, мнозина се утешават с мисълта, че когато заминат за другия свят, тогава поне
ще бъдат на Небето, при добри, богати условия. Влизането в Небето, при богати условия е във връзка със закона
на новораждането.
“Новораждане”, стр. 67; 131

Когато Христос е произнесъл великия закон, че човек може да се роди изново, Той е скъсал връзките на
робството. Сега хората са роби, и за да се освободят от това робство, непременно трябва да се новородят.
Новораждането е освобождение, скъсване на тия връзки, които сега ни спъват.
“Родени изново”, стр. 490; 25

Трябва да се разбира основният закон на възкресението. Възкресението е едно преходно състояние от

подсъзнателен живот към съзнателен и свръхсъзнателен живот.
“Аз ще го възкреся!”, стр. 163; 13

Законът на новораждането е закон на влизане в ония хубавите условия. Те са условия вътре в нас.
“Изново родени”, стр. 320; 121

Има сила в света, която възкресява хората. Аз наричам тази сила с едно източно име Лемру. Тази сила
съдържа първичния закон, чрез който БОГ е създал цялото човечество. В този първичен закон съществуват
известни условия, при които животът може правилно да се развива. При тези условия само най-разумните
същества взимат участие в развитието на човека.
“Кога ражда”, стр. 13; 67

Възкресението включва в себе си друг закон, то е състояние – минаване на душата в онова същинско
състояние, в което е съществувала преди да е била въплътена в материята. Веднъж въплътена в материята, душата
се опорочава. Също, всички хора, без изключение, са нечисти.
“След три дни”, стр. 115; 24

Поставете Любовта като главен фактор в живота си. Като казвам, че трябва да обичате всички без разлика,
това не значи, че ще обичате всички еднакво. Законът за обновяването изисква да обичате непреривно и идейно, а
не материално. Материалната любов носи големи страдания.
“Дванадесетте племена”, стр. 78; 62

За да бъде възкресението непреривен процес, човек никога не трябва да греши. Ако греши, той пак ще се
върне назад. В този смисъл, възкресението подразбира закон за възпитанието на душите, правилно да разбират и
прилагат Божествените закони.
“Остани с нас”, стр. 171; 62

Всички хора не могат да бъдат живи, но всички хора могат да възкръснат. Това е закон. Христос пък никога не е
умирал. Следователно може да се помогне само на онзи, който разбира закона на възкресението и вярва в него.
63
 “Другата събота”, стр. 38; 77

Писанието казва, че ние сме храм Божий. Така е, тялото ни е храм на БОГА. Ние сега искаме смъртното
тяло да се облече в безсмъртие. Кога ще стане това? Когато научим великите закони на Божията мисъл. Те ще ни
доведат до безсмъртието.
“Духът на Господа”, стр. 107; 59

И както след страданията Христос възкръсна, така и вие ще възкръснете – ще научите закона на
безсмъртието.
“Рождението”, стр. 35; 3

Любовта е велик свят, който има съвсем друго произхождение в сравнение с физическия. Безсмъртието на
човека седи именно в Любовта. Когато хората се научат да изпълняват Божията воля, те ще дойдат до закона на
безсмъртието. Не е достатъчно само да чувствате тази Любов, но трябва да я изявявате.
“И рече БОГ”, стр. 191; 60

В първата фаза на своя живот човек е изучавал законите за придобиването на вечния живот… При втория
изпит всички хора изучават условията, законите за спазване на вечния живот.
“Раздай всичко!”, стр. 16; 30

Когато Христос е изказал тия думи за “вечния живот” в присъствието на Своите ученици, Той им е разкрил
един велик закон на живота, чрез който закон се разграничават и определят два съществени негови елемента, които
влизат във временния и вечния, в съзнателния и свръхчувствения живот. Сега хора, които не разбират дълбокия
смисъл на първообразния език, могат да направят един или друг превод, да разместят думите, но има известни
закони, които регулират човешката мисъл и които не допускат едно своеобразно разместване.
“Условията на вечния живот”, стр. 244; 1

Чистотата прави човека млад, а знанието го прави мъдър. Задачата на стария е да разреши закона на
безсмъртието.
“Знание и прилагане”, стр. 227; 103

Ние не говорим за свършване на света, но казваме, че светът ще се преобрази и прероди. По същия закон и
хората няма да умрат, но ще преминат от живот в смърт и от смърт в живот. Те ще преминат две състояния. Първо
ще съблекат физическата си дреха, ще излязат от гъстата материя и ще влязат в по-рядка материя, дето ще облекат
духовната си дреха, т.е. духовното тяло. И тогава всички противоречия от човешкия ум ще изчезнат и ще се родят
нови хармонични действия.
“Ако говоря”, стр. 61; 47

“От смърт в живот.” Това подразбира: който вярва в БОГА, във Великия Закон, ще придобие Вечния
Живот. Аз не говоря за физическия живот, защото животът не се заключава само във физическото тяло.
“Раб и син”, стр. 74; 50

За всичко старо, което спъва вашето развитие, трябва да умрете. Мислите ли, че житното зърно, като влезе в
земята, не трябва да умре? То трябва да умре, за да се роди в него новият живот. Според този закон, ако
посаждате едно житно зърно десет пъти в земята, то ще има различни опитности, ще придобие различни качества.
Същото се отнася и до хората.
“Те свидетелстват”, стр. 275; 47

Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме същина на разумния живот. Който знае това
място, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното
единство, до което той е достигнал. Това място в човека е недостъпно.
“Едно стадо”, стр. 62-63; 48

В третия закон, в закона на Божествената Любов е вечният живот. Там смъртта се изключва.
64
 “Да угоди на народа”, стр. 6; 30

На каквато възраст и да сте, вие трябва постоянно да се подмладявате. Не мислете за старост! Постоянно
подмладяване! Този е законът на вечния живот. Всеки ден трябва да работите за своето подмладяване. Тази идея
ще внесе нещо ново във вашия живот. Който държи в ума си идеята за подмладяване, той всеки ден ще получава
по нещо ново от Невидимия свят.
“Право разбиране”, стр. 80-81; 55

Като не разбира смисъла на живота, човек казва, че щом се е родил на Земята, нищо друго не му остава,
освен да умре. Това е неразбиране на живота, на принципите, които действат в него. Който е роден в Доброто, той
никога не умира.
“Доброто оръжие”, стр. 4; 86

Живее ли човек в Божията Любов, той постепенно се приближава към закона на безсмъртието. Законът на
безсмъртието поставя всички хора под еднакъв знаменател.
“Глас от града”, стр. 10; 67

Изявяването е закон на безсмъртието. Това подразбира да се освободиш от всички тягости на живота или
казано на съвременен език: да имаш свободен билет да пътуваш разумно навсякъде, дето пожелаеш.
“Кога ражда”, стр. 16; 67

Казвам: всеки човек, който се стреми към нов живот, той влиза в нова област – в закона на безсмъртието,
дето отношенията между хората са съвсем нови. Тия отношения са абсолютно чисти.
“По БОГА направени”, стр. 24; 81

Лазар не беше прост човек. Той беше един адепт в края на своето развитие. С възкресението той премина
едно посвещение, мина от едно по-ниско в по-високо състояние на развитието си. За Лазара имаше един съвпад с
идването на Христа – да го възкреси. Христос му каза: “Лазаре, излез вън!” Това е закон, който и сега съществува
в Природата. Не трябва да оспорвате този въпрос. Когато посеете едно житно зърно в земята, то първо започва да
гние, а после дохожда до едно място, дето този живот почва да се организира, и от него излиза едно растение, от
което ще се получи не само едно зърно, но някъде 30, някъде 60, а някъде сто зърна. Това, което е вярно за
житното зърно, е вярно и за човека.
“Когото възкреси”, стр. 203; 125

На светиите е дадено задачата, не да спасят хората, но да ги освободят от лошите им наследствени черти и

да ги направят щастливи и безсмъртни. Същият принцип подържаше и Христос, като казваше: “Който вярва в
Мене, той ще придобие живот вечен”.
“Лазаре, излез вън!”, стр. 133; 75

Ще намериш път без прах, после ще намериш Истина без съмнение, живот без страдание, и тогава ще
станеш безсмъртен. Следователно този закон вие може да го приложите в живота.
“Ценни мисли”, стр. 314; 97

Безсмъртието ще дойде, когато хората влязат в закона на Любовта. Сега те изучават закона на
безсмъртието. Щом научат този закон, те ще знаят вече как да любят.
“Ценното в малкото”, стр. 69; 99

Всеки човек трябва да работи със закона на Любовта. Този закон е мощният закон на безсмъртието.
“Да се облечете с новия человек!”, стр. 42; 95

Всеки, който даде живот на другите, той трябва да има живот. Законът е такъв.
“Да живее душата ми!”, стр. 286; 120

Аз мога да въздигна един умрял човек, ако ме слуша. Казвате: “Направи това, за да повярват хората”. Мене
не ме интересува вярата на хората, аз не се нуждая от тяхната вяра. Аз за себе си мога да направя това нещо, а не
65
да убеждавам хората. После ще ме питате как съм го направил. То не е ваша работа. Онези, които ме слушат, ще
кажат: “Много казано”. Ако с това искам да си дам вид, че съм много нещо, това е криво разбиране. Аз само
искам да демонстрирам един закон, върху който съм съграден.
“Колко е хубава Твоята Любов”, стр. 469-470; 125

Животът на Земята е музика. Този живот върви в три направления. Да се изразя на музикален език: някой път
върви в мажорно направление, тъй както се изразяват военните; някой път върви в минорно направление, тъй както
скръбта се изразява, а друг път върви по една хармоническа гама, в която влизат първите две гами. Това са три
велики метода, три велики закона, които регулират живота ни.
“Пробуждане на колективното съзнание”, стр. 25; 12

Едно качество, което Любовта предава някому, то е неизгладимо. То не може да се изгуби. Значи в дадения
случай Любовта – това е свещеният огън на безсмъртието.
“Към извора”, стр. 190; 135

Който е познал закона на Любовта, той е разбрал само една трета от реалността. Който е познал закона на
Мъдростта, той е разбрал две трети от реалността. Който е познал закона на вечната младост, той е разбрал
Любовта, Мъдростта и Истината.
“Закон на вечната младост”, стр. 407; 145

При най-големите страдания, които човек има, да се не измени неговата душа. При най-големите страдания
да се не промени неговата мисъл. При най-големите страдания да се не промени неговото тяло. Но да се усили.
Понеже чрез страданията, чрез изпитанията се усилва човешкото тяло. Та да дойдем до закона на безсмъртието.
“Който знае и който не знае”, стр. 502; 153

Основната мисъл, която трябва да остане във вас, е да намерите вашите ближни. То е първата задача. Ближният
– това е противоположното на вашия живот. Когато намерите противоположното в себе си, в центъра на тези две
противоположности ще намерите великия закон на Божественото, на Вечното, то е безсмъртното.
“Добро и човещина”, стр. 255; 109

Един ден ако излезем из въздуха, както рибите излязоха из водата – един ден и ние ще излезем из въздуха –
тогава какво ще бъде нашето положение? Трябва да се създадат съвсем други органи, с които ще влезем в онова
етерно пространство. Наричам го Божествено дихание. Туй е диханието на Любовта, дето е законът на
безсмъртието.
“Настанало е Царството Божие”, стр. 68; 170

Вечният живот е живот без препятствия, без ограничения. Формата не се разрушава в него. Сегашната
форма се разрушава постепенно и постоянно и така ще отива, докато добие безсмъртно тяло. Истината не можете
нито да придобиете, нито да предадете, ако нямате тази опитност. Този Божествен закон се отличава с една черта
на разширение.
“Бележки от разговори с Учителя”, стр. 111; 205

Средата за всички същества и за нашата душа е БОГ; елементът, който носи живота в себе си, е Христос, а
условията, които спомагат за проявяването на живота, седят в Дух Свети. Когато вие изменяте реда на нещата,
трябва да изменяте същевременно и законите, които регулират формите на нещата... Някои искат да познаят
БОГА; ако сте потопени в БОГА, няма да Го познаете, защото сте вътре в Него; вие тогава само живеете в Него,
без да Го познавате. А трябва да излезете извън Него и да Го направите условие за вашето съществуване, ако
искате да Го познаете.
“Условията на вечния живот”, стр. 252, 253; 1

БОГ царува на Небето! БОГ царува на Земята! И всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка
доброта и всяка мощ, било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи
на Този, Който е създал света. Този свят има и външен израз. Ние сме членове на този свят и трябва да изпълним

66
Божията Воля, каквато и да е тя. Този е Великият закон на Вечния живот. Този е Великият закон на учениците,
които искат да реализират Добро и то тъй, както е писано в Божествената книга, която още не е напечатана на
Земята.
“Пътят на ученика”, стр. 70-71; 59

Нов от о уч ение
“И никой не налива ново вино в мехове вехти... Но трябва да се налива новото вино в мехове нови, и се
завардят и двете”. /Ев. Лука,5: 37-38/… Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за
Божествените идеи, които се влагат в този свят, потребни са нови мехове, по-еластични, да издържат напора на
ферментацията, т.е. хора, които имат ум и сърдце, възприемчиви за новата Истина.
“Стари и нови мехове”, стр. 143; 2

Новото учение не разрушава, но закон е: Когато дойде новото в света, то отстранява всички елементи, които
не взимат никакво участие в работата, т.е. които нищо не допринасят.
“Кое е това учение?”, стр. 65; 23

Бъдещата култура ще зависи от абсолютната свобода на човешкото съзнание.

“Син человечески отхожда”, стр. 140; 95

Новото е всякога за предпочитане пред старото, при всичките несгоди, понеже то е закон в Природата.
“Що да сторя”, стр. 243; 96

Когато човек проектира една мисъл по Божествен начин, тя вече твори у него. Възприеми една Божествена
мисъл, без каква и да е користолюбива цел, изслушай нейните упътвания, и ти ще придобиеш всичко, което
пожелаеш.
“Светило на тялото”, стр. 96; 3

Всякога новото в една канализация минава през най-святи, най-чисти тръби. БОГ, когато прави нещата
нови, изпраща най-хубавото, затова всички ние трябва да бъдем чисти и святи. Не се плашете от чистота и
святост!
“Четирите съвета”, стр. 116; 12

Всичко старо трябва да се преработи.

“Нашите длъжници”, стр. 258; 25

Човекът, който говори Истината, и Слънцето, което грее, не могат да рушат нещата, те само ги разтопяват.
И когато нещата се топят, това не става по наша воля, но законът е такъв.
“Сто пенязи”, стр. 135; 50

Излизането от ада подразбира влизане в Новата култура. Какво ще стане с вас, като влезете в тази култура
със сегашните си умове? Ще ви върнат назад. Една опасност ви очаква. Ако започнете да се изкачвате нагоре със
старите си вярвания и възгледи, колата ви няма да издържи: ще се откачи и отново ще падне в ада... Тоя закон
действа безпощадно. Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно, никакви лоши мисли, чувства
и действия. За да се приготви за тази култура, човек ще мине 77 пъти през огъня.
“Фарисей и садукей”, стр. 33; 11

Всички съвременни учреждения, всички здания, болници, затвори, които сега съществуват, с изключение на
някои паметници – всичко туй трябва да се събори.
“Няма да угаси”, стр. 172; 95

Гордостта в човека трябва да отстъпи на смирението и така да се яви пред БОГА. Смири ли се човек, тогава
всички добри, благородни хора ще му се притекат на помощ. Дойдат ли всички хора до това положение, те ще
заживеят в закона на вечното зазоряване. За всеки човек Любовта трябва да бъде в зазоряването си. Някой чака да

67
дойде Любовта до своя зенит, че тогава да я прояви. Любовта няма никакъв зенит, никакво залязване; тя има
постоянно зазоряване. Същото се отнася и за Мъдростта, и за Истината. Следователно Божията Любов, Божията
Мъдрост и Божията Истина имат само зазоряване. По същия закон и във всяка наука трябва да има само
зазоряване. Ако съвременните хора възприемат и приложат тази мисъл в себе си, те ще придобият големи
богатства.
“Дойде на себе си”, стр. 288; 50

Сега трябва да разбирате Любовта не както белите я разбират, но както я разбира Светещата раса – расата, в
която вие ще се познавате и никога няма да нарушавате закона на Майка си, няма да нарушавате закона на Баща
си, няма да нарушавате закона на Божия Дух, нито на Брата си. Има един закон, който регулира отношенията.
Братята и Сестрите, и те си имат закон в духовния свят. Няма да нарушавате законите на съвършените Братя,
които са завършили своето развитие. Вие сте малки деца, имате големи Братя и техните закони ще почитате. Има
три закона: Законът на Майката, законът на Бащата и законът на вашите възрастни Братя. Не само закона на
Майката ще зачиташ и на Баща си, но ще слушаш и почиташ и закона на своите Братя и Сестри.
“Трите изпита. Трите велики закона”, стр. 455-456; 119

Каквито вярвания и да имате, главите на всички ще узреят, ще разберат, че има един закон в света, който управлява
цялата Вселена. Резка няма да се измени от този закон заради вярванията и теориите на хората. Всички хора трябва да
дойдат до правилното разбиране на живота.
“Състояния на материята”, стр. 87; 65

Казвате: “Какво ще работим?” Всички трябва да работите над себе си. Тази нова работа има своето
определено време, има своята сила, има и своите помощници. Ако спазвате този велик закон, да четете и
проучвате свещената книга на живота, да изучавате живота на великите хора, които са я писали, тя ще ви даде
ценни упътвания. Новата наука започва да чертае велики методи и пътища на бъдещето.
“Братя в единомислие”, стр. 177; 59

Като ви казвам, че огън ще дойде в света, вие питате: “Какво ще правим тогава?”... Това е такова горение,
което никаква вода не може да изгаси. И на цял океан водата да го гаси, не може да го изгаси. Каквото и да
говорят учените хора, не могат да обяснят произхода на този огън. Това е закон на живата Природа.
“Явно говорих”, стр. 423; 59

Новото учение представлява хармонично съчетание между един триъгълник и един квадрат.
“Пробуждане на съзнанието на ученика”, стр. 316; 59

По силата на закона за причини и последствия, хората казват, че родителите са виновни за постъпките на

децата си, както и децата – за постъпките на родителите си. По новия закон обаче нито децата ще бъдат виновни
за престъпленията на родителите си, нито родителите – за престъпленията на своите деца.
“Закон за възможности – закон на Опуленс”, стр. 230; 72

Според законите на новия живот, вие трябва да знаете, че силната енергия протича от много места и дава
живот на много същества; слабата енергия протича от едно място и дава живот само на едно същество.
“Добри и лоши условия”, стр. 13; 66

Нови условия се искат за младото поколение! Това е един от великите закони на Природата. Природата не
търпи нищо старо. В нея всичко е младо, ново.
“Достоен”, стр. 80; 77

Сега мимоходом само казвам каква е задачата на човека. Той трябва да изучава онзи велик, разумен закон,
който функционира днес в живота, и да знае с каква храна трябва да се храни; да знае още как да подобри
условията, в които живее; да знае как да пресъздаде себе си.
“Да се облечете с новия человек!”, стр. 35; 95

68
 В новото учение оставете всичко онова, което сега разбирате, да си почине. Нищо повече. За да се подмлади
човек, трябва да се освободи от всичко старо.
“Основната мярка”, стр. 360; 136

Страшен, тежък изпит иде за човечеството. Всичко ще се стопи, ще се превърне в прах и пепел. Кога ще
стане това, не е важно; може да стане след година, след десет, сто или хиляда години. Важно е, че законът ще се
приложи... Невидимият свят е решил да ликвидира със старото... Вие знаете притчата за талантите, дето
господарят казва: “Вземете единия талант от тоя слуга и го дайте на оня, който има пет таланта”. Това е великият
закон, който ще се приложи.
“Любов, обич и почит”, стр. 215, 216; 103

Навсякъде нещата се преустройват: къщите се преустройват, градовете се преустройват, обществата се

преустройват. Дето се разбират законите на нещата, там всякога съществува едно разумно преустройство.
“Всичко е възможно”, стр. 96; 125

Житото не може да поникне, докато не извадите тросъка от нивата... Приложете същия закон и към себе си.
“Пробни страдания”, стр. 97; 131

Казвам: десет години не си купувай дреха, но купи такава, каквато отговаря на новите условия. Нека струва
скъпо, но да ти е по вкуса, да е по всички изисквания на новото. Защо ти е дреха за хиляда лева? Ако си купуваш
нещо, да бъде най-хубавото, най-фино, да няма подобно на него. Същият закон съществува и в Природата. И там
най-хубавите неща са най-скъпи.
“Фактори в Природата”, стр. 19-20; 105

Духовните хора ходят разгащени, чорапите паднали, лекета по дрехите, за БОГА мислят. Не, не може по
старому. Новите хора в света трябва да са спретнати, косите вчесани. Може да имате сто ями по дрехите, но
всички да са чисти, да няма никакво леке отгоре. То е закон заради вас. Не може да го наложите на света, вие
може да го приложите, има си приложение. Казвам: ако вие го приложите, ще имате много по-добри резултати от
други философии.
“Търпение”, стр. 228; 168

Тепърва ще разберете Неговия закон: “Не пожелай!” Не пожелай всичко онова, което не носи щастие.
Знанието, което няма приложение, не го желай!
“Възможности и условия на ума и сърдцето”, стр. 106; 138

Върху старите клончета израстват нови, а върху новите – още по-нови.

“Икономия в Природата”, стр. 346; 140

Всяко ново нещо, което човек избира, трябва да се съвпада със старото, което напуща. Между старото и
новото трябва да има връзка.
“Да идем във Витлеем”, стр. 415; 140

Тежко е положението на бедния и болния, но онзи, който носи Любовта в себе си, поема половината от
загубата им и дава половината от печалбата си. В това се заключава Божественото. Това е новото учение. Ще
кажете, че всеки сам трябва да носи кръста си. Това е законът, това е старото учение. Новото учение – учението
на Любовта казва: ще вземеш участие в страданието на ближния си, ще понесеш половината от загубата му и ще
дадеш половината от печалбата си.
“Земята като училище”, стр. 312; 132

Новото верую е: в света всичките противоречия, които сега ги имаме, това са нечистотиите на миналите
векове, които сега се изкарват навън. Сега БОГ отвътре навън ги изкарва. Ние виждаме злото в света. Това е по
закона на еволюцията.
“Не ограничавай Божественото!”, стр. 229; 143

69
 На какво почива новото учение? На закона на даването. Този закон е основа на новото общество, на новото
братство. Всички майки и бащи, братя и сестри, господари и слуги, приятели, приложете този закон.
“Даром давайте”, стр. 227; 148

Мъжът трябва да бъде свободен, както извира изворът. Също така и жената трябва да бъде един извор за
мъжа, и мъжът за жената. Това е новото схващане, за да се образува ново общество, новият живот в света!
Същият закон е и за младите.
“Новите форми на Любовта”, стр. 527-528; 153

Като ви каже Господ: “Заповядай!” – тогава ще вземеш от всичко, което е сложено. Това е новата религия
сега в света. Не яж без позволение! И всяка една наша мисъл ние трябва да я поднесем пред Божието лице. И
всяко едно наше чувство ще го поднесем пред БОГА. И всяка една наша постъпка ще я поднесем пред БОГА.
Това ще бъде като закон.
“Естествените връзки”, стр. 70; 155

Ако е съгласна Божествената Воля с вашата воля, вие сте готови да я изпълните, но обратното – не. Новото
учение калугери не иска да прави, нито калугерици. То иска съвсем здрави хора, които могат да носят несгодите
на живота. И които разбирате този закон, това Учение, ще сте готови да си помагате едни на други.
“Волята Божия”, стр. 17-18; 203

В бъдещата култура едно семейство ще живее в обширен парк, в средата на който ще има малко здание с
няколко стаи и кухня. В съседство ще се намира друг парк, за друго семейство – пак в средата с малко жилище и
т.н. Всеки ще има своя стая, защото има закон, че свобода и простор са нужни на душата.
“Жилище, облекло, красота”, стр. 219; 199

Едно учение, една религия, която не може да измени един обществен живот, тази религия не може да служи
на културата. Защото християнството, така както е разбрано, то е закон на жертвата.
“Проявление”, стр. 10; 184

За в бъдеще новият метод на Любовта е да бъдеш сляп за всичко – злото и Доброто да го не виждаш в света,
защото законът е такъв. Ще виждаш Доброто на един човек, ще му видиш и злото, не можеш да го избегнеш, това
е поляризиране. Щом търсиш добрите му страни, ще намериш и лошите. И обратното е вярно, т.е. търсиш ли
лошите му страни, ще намериш и добрите. Щом не го бараш, ти ще видиш само неговите отношения към БОГА.
“Физическият живот – път към духовния и Божествения живот”, стр. 38; 206

Упадъкът на нравите, съвременната култура – това е снегът... Когато снегът се стопи, ние виждаме резултата.
Иде приятността на пролетта. Същият закон е и в духовния свят. Христос иде постепенно в света.
“Основният закон на съзнателният живот”, стр. 180; 206

Как се познава, че Слънцето минава в северното полушарие? Водата започва да се увеличава, растенията
растат, цветята цъфтят, плодните дървета цъфтят и плод завързват, цялата Природа се украсява. По същия закон,
когато дойдат тия братя на Земята, които сега са определени, на Земята ще стане един преврат.
“Най-великото”, стр. 424; 162

Първо Разумността, второ Красотата, трето Справедливостта и най-после Доброто, ако отгоре надолу идем.
Ако отдолу нагоре вървим, първо Доброто, после Справедливостта, Красотата и Разумността. Ако отгоре слизаме
– по един начин, а нагоре се качваме по обратния начин. Тия са сега новите работи. Вложете ги в живота си, за да
не бъдете еднообразни.
“Двата велики закона”, стр. 93-94; 183

70
 ЧОВЕКЪТ
СЪЗНАНИЕ
Когато аз говоря, че БОГ се приближава или отдалечава, аз употребявам този език, както когато
астрономите казват, че Слънцето изгрява или залязва; всъщност Слънцето никога не залязва. То изгрява и залязва
само по отношение на нас. Същият закон е и тук. Ако тия прави линии се скъсяват, ние се отдалечаваме от БОГА;
ако тия линии се удължават, това не става изведнъж, а върви по един математически закон и тогава ние съдим за
правилния развой. Има известна пропорция, значи ние се приближаваме към БОГА. Щом се намалява
разстоянието, ние се отдалечаваме. Това е закон на човешкото съзнание.
“Закон за късите и дългите линии”, стр. 10; 27

Аз ще определя какво нещо е съзнанието. Съзнанието не е един атрибут на човешкия ум, нито пък има
нещо общо с ума. Съзнанието е само един принцип на сърдцето. То носи светлина в себе си. Съзнанието се отнася
само до човешкото сърдце.
“Излишък и недоимък в живота”, стр. 18; 27

Колкото идеално и да живеете в света, като се движите в гъста материя, винаги ще имате един малък
наклон. След туй се спирате, почвате едно кръгообразно движение и тогава пак тръгвате по една права линия. В
туй движение става видоизменение във вашето съзнание или във вашето състояние.
“Трите състояния у човека”, стр. 3-4; 27

Вие, като ученици, в съзнанието си трябва да бъдете еднородни. Това е Божествен закон за всички. Никакво
раздвоение! Силата, красотата, хубостта на човека зависи от единството, от еднородността в съзнанието му.
“Връзки в геометрическите форми”, стр. 17; 36

За да разбере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира. Духовният
живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният – ограничение на съзнанието. Затова всеки човек, който
иска да живее разумно – добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание – процеса на разширението и
процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи
противоречия.
“Затова се родих”, стр. 5; 47

В света има два вида герои: едни, които правят Добро, не грешат, те са герои-ученици, и други, които
изправят своите погрешки. И последните в моите очи са герои, защото тук даже се изисква по-голямо усилие.
Това е един вътрешен закон на нашето съзнание.
“Забравените неща”, стр. 20; 36

Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но
трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с
търпение да го дочака.
“Дело свършено”, стр. 99; 48

Съзнанието на по-напредналите хора обхваща съзнанието на другите същества. При това, всяко съзнание,
което прониква през другите съзнания трябва да се пази да не спъва тяхното развитие. Ако съзнанието, което
прониква другите, внесе най-малката дисхармония в тях, то се обвързва кармически с дадените съзнания.
“Трите състояния: S, R и T”, стр. 48; 39

Ако прекарате една цев, която има цилиндрична форма, в света на двете измерения, там ще се види само
един малък кръг, началото на цилиндъра. Краят на цилиндъра обаче няма да се види. Ако нашарите този
цилиндър с различни цветове – червени, зелени, сини, виолетови – и го прекарате пак в двуизмерния свят, там ще
се види във вид на кръг, който постоянно променя цвета си, като става ту червен, ту син, ту зелен и т.н.
Съществата от този свят ще кажат за кръга: “На какво се дължи свойството на този кръг, да променя цветовете
си?” Не, кръгът не се изменя, това е илюзия на съзнанието. Казвам: по същия закон и хората често изпадат в
такива илюзии. Изпаднете ли в някаква илюзия, ще знаете, че сте в двуизмерния свят и пред вас е минал един
цилиндър с различно боядисани кръгове.
“Двама синове”, стр. 41; 50

71
 Когато [човекът] е живял в първото измерение на съзнанието и изучавал закона на събирането, съзнанието
му е излязло вън от своя творчески център. Тогава той е вървял само в дължина. Животните пък са учили закона
на изваждането. Човек е научил този закон от животните, които се занимавали с него хиляди години. При
събирането съзнанието има две посоки на движение: едната е към центъра на Земята, другата – към центъра на
Слънцето. И за това, когато човек постави в себе си този велик закон на движение, едното движение ще бъде по
посока на корените, т.е. по посока на своето възвишено Аз, на своята възвишена душа. Другото движение ще бъде
по посока на Слънцето, т.е. към БОГА. Ако човек се движи правилно в тези две посоки, той ще води благороден,
възвишен живот. В своето обикновено съзнание хората имат само една посока на движение. Те се съобщават
направо. Съвременният човек едва сега е започнал да изучавал закона на умножението. Умножението е закон на
човешкото съзнание, закон на триизмерния свят. В света на плоскостите няма умножение. Умножение може да
става само в триизмерния свят.
“Двама синове”, стр. 42; 50

Кой човек е паметлив? Този, който, като чуе нещо веднъж, веднага го запомня. Трябва ли десет пъти да му се
повтаря, за да го запомни, той не е паметлив човек. Същият закон е верен и по отношение на духовния свят. Който
е духовен, той веднага разбира духовните работи. Който не е духовен, с часове може да му се говори и пак ще
остане нещо тъмно в съзнанието му. Под думата духовен човек разбираме, който живее в по-висок свят, в света на
четирите измерения.
“Благословена между жените”, стр. 16; 88

Известни мъчнотии се разрешават в плоскостта, а други мъчнотии се разрешават в триизмерното

пространство. Казвам: в съзнанието си трябва да разбирате законите на едноизмерното, двуизмерното,
триизмерното, четириизмерното пространство.
“Основният тон”, стр. 46; 178

Една от задачите на ученика е да преодолее своята среда, да се справи с наследствените си черти. Това
зависи от самоопределянето на човешкото съзнание.
“Самоопределяне на съзнанието”, стр. 253; 72

Ако някой човек изпрати някъде в пространството една престъпна мисъл, тази мисъл най-много след
четири поколения пак ще се върне към него... Това става по закона на прераждането. Вън от него има друг закон,
който регулира промените, които постоянно се извършват в нашето съзнание... Тези промени в съзнанието на
човека са необходими. Те идат по един неизбежен закон, но човек трябва да бъде силен, да устоява, да не се
съмнява в БОГА. Вие трябва да разбирате този закон, да не се плашите.
“Най-голямото веселие и най-малката радост”, стр. 107-108, 108; 54

Човек трябва да бъде буден, защото често може да наруши някои от великите закони на подсъзнанието или
на съзнанието. Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот.
“Разумното Слово”, стр. 80; 145

Използвайте противоречията и мъчнотиите за самовъзпитанието си. Нищо да не постигнете, не се

обезсърчавайте. Работете непрестанно. Ще дойде ден, когато съзнанието ви ще се пробуди. Постигнете ли това,
вие сте разрешили задачата на своя живот.
“Възпитание на волята”, стр. 341; 82

Ако човек може да се излекува в един момент, това говори за неговото будно съзнание. Колкото по-мъчно
може да се излекува човек, толкова по-слабо развито е неговото съзнание. Всичко зависи от степента на развитие
на човешкото съзнание.
“Наклади огън”, стр. 115-116; 76

В пробуждането на съзнанието има два важни момента: отваряне на очите – проглеждане и възприемане, и
прилагане на великите закони на живота.
“Божият глас”, стр. 27; 92

Законите са строги, защото съзнанието на съвременните хора не е будно, вследствие на което те не могат да
влязат във връзка със съзнанието на висши разумни същества и от тях направо да се поучават. Тогава не остава
друго, освен да изпитат строгостта на законите, за да се пробуди в тях висшето съзнание. Онзи, в когото
Божественото съзнание е пробудено, той никога не се натъква на разумните закони. Той върви в съгласие с тях и
ги прилага.

72
 “Силните течения”, стр. 30; 56

При пробуждане на човешкото съзнание се забелязват четири важни фази или състояния – пробуждане на
самосъзнанието, на съзнанието, на подсъзнанието и на Свръхсъзнанието. От фазите, до които е стигнало
пробуждането на съзнанието, зависи и човешката интелигентност. Ако човек не разбира закона на вечното
движение, той не би могъл да си обясни промените, които стават в съзнанието му.
“Дойде на себе си”, стр. 273; 50

Човек трябва да държи съзнанието си будно, да не се колебае във вярата си, да не говори лошо за своя
Създател.
“Задна стража”, стр. 177; 66

Искате ли да знаете дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога
не изчезва от съзнанието ви, вие ще знаете, че той ви обича. Изчезне ли от съзнанието ви, той не ви обича.
Същото се отнася и до неговото съзнание. Ако и вие никога не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.
В Любовта ви има взаимност.
“Вкисване”, стр. 176; 84

Ако човек има съзнателно отношение към дадена мисъл, той се ползва от нея.
“Единица време”, стр. 89; 93

Щастлив човек е онзи, в когото съчетанието на вътрешните сили е по-голямо от външните.

“Външни и вътрешни условия”, стр. 147; 82

Студът и топлината са степени на съзнанието... Студът действа главно на лошите хора, прави ги по-
смирени. От топлината лошият човек се разгорещява: той вади ножа и маха с него наляво-надясно. От студа пък
той се сковава, смирява се, светия става. Мъжът и жената трябва да знаят този закон и да влязат във връзка със
съществата на студа и на топлината, та когато им трябва студ, да го използват на място; когато им трябва
топлина, също така да я използват на място.
“Даде плод”, стр. 112; 75

Сега това са идеи, изразени чрез известни думи, които аз не вземам в друг смисъл, освен в смисъл на онзи
велик закон, който регулира нещата в нашето съзнание.
“Дайте ни от вашето масло”, стр. 48; 95

Случайността е закон, който има отношение до единиците. Тя е закон за единичното съзнание.

“Виждане и съзнаване”, стр. 30; 88

За да се измени човешкият характер, да се измени посоката на неговото движение, т.е. посоката на правата
линия, трябва да се знаят законите на безпространствените точки, т.е. на силовите центрове. За да се използват
силовите центрове, трябва да се знаят законите на Божественото съзнание или законите на човешкото съзнание
като проява на Божественото. С други думи казано: за да се измени характерът на един човек, той трябва да
промени своята философия за живота, която е нещо неопределено, неустановено.
“Съзнание, точка и права линия”, стр. 106-107; 92

Колкото хора на Земята има, толкова и разбирания, толкова различни вярвания. Обаче има един принцип,
един велик закон в Природата – общ за всички. Той регулира съзнанията на всички хора. Той е мярка за нещата.
“Механични и съзнателни процеси”, стр. 118; 110

Според закона на наследствеността съзнанието на ума напълно трябва да носи качествата на съзнанието на
душата и съзнанието на духа.
“Ще дойдем”, стр. 114; 153

Аз не съм срещнал семейство, дом, дето хората, като живеят в самосъзнанието, да са добре. Дом, членовете
на който живеят добре, там има нещо по-високо от самосъзнанието. Това са хора на Божественото. Жената казва:
“Ние не живеем добре с мъжа си, защото той е невъзпитан”. Значи ти си възпитана, а той невъзпитан. Щом
живеете в самосъзнанието, и двамата сте невъзпитани. Ако днес мъжът греши, утре жената ще греши. Днес синът
греши, утре дъщерята ще греши. Това е неизбежен закон.
“Ново съзнание”, стр. 281; 110

73
 Раждането на човека подразбира проява на неговото самосъзнание... Когато Адам се видя гол, почувства се
унижен и потърси причината на това унижение. Той намери причината в жената. Защо? Защото не разбираше
закона на самосъзнанието.
“Ново съзнание”, стр. 297, 298; 110

Докато има запичане на човешкото съзнание, ще има безплодие. Щом има неплодородие, сиромашията ще
дойде като естествено последствие.
“Гордост и ревност”, стр. 70; 69

Нощем излизат хищни, грабливи животни. След изгряването на Слънцето излизат по-добри животни, с мек
благороден характер. Много пойни птици излизат сутрин – пеят и търсят храната си. Ако и вие спазвате този
закон, ще излезете в такъв момент, когато красивите форми излизат от съзнанието. Те ще ви освободят от
несгодите, ще задоволят нуждите ви и ще ви помогнат да разрешите мъчнотиите си.
“Времето на Доброто”, стр. 282-283; 113

Съзнанието е полето, дето се натрупва човешкото знание и опитности. Ако човек не разбира този закон, той
може да направи своето съзнание на един склад, дето да складира нещата.
“Първата дума”, стр. 258; 128

Духът на съвременните хора не е тъй мощен, благодарение на честото раздвояване на съзнанието им.
Каквото да правят, те не могат да избегнат това раздвояване. Засега то е неизбежен закон.
“Посвещения в живота”, стр. 45; 126

Човек се е родил в самосъзнанието – като съгреши, веднага там се явяват два полюса: Добро и зло. В
самосъзнанието си радостен, скърбен, разположен, неразположен – това се негови полюси.
“Добре е”, стр. 241; 135

Щом има единство в съзнанието ми, аз съм здрав. Докато има колебание в съзнанието ми, че мога да бъда
здрав или болен, болестта идва, но щом дойде в съзнанието мисълта, че съм здрав, болестта изчезва. И в
беднотията е същият закон: Докато се колебаеш и се питаш дали ще бъдеш богат или сиромах, ти не си богат.
“Опити”, стр. 170; 135

Каквото човек постави в своето подсъзнание и свръхсъзнание, става.

“Онова, което дава живот”, стр. 294; 134

Реалността никога не може да съществува в своята сянка. Реалността никога не може да произтича от сенките.
Сенките произтичат от реалността, но реалността никога не произтича от сенките.
“Той ми е и брат, и сестра, и майка”, стр. 617; 140

Щом вие започвате да разсъждавате дали сте религиозен човек, 50% вие сте изгубили вашата религиозност.
Вие казвате: “Трябва да станем по-добри”. Същият закон е, щом започнеш да мислиш, че ще станеш по-добър.
“Добрият живот”, стр. 621; 151

Трябва да работите за обединяването на съзнанието вътре. То е вътрешен закон, с който трябва да се

справите. Ако сега с него не може да се справите, външните противоречия не може да изчезнат.
“Общи погрешки и общи добродетели”, стр. 270; 130

Дотогава, докато ти се плашиш, че можеш да сгрешиш, ти считаш, че грехът е нещо външно, ти не

разбираш. То е законът на твоето съзнание.
“Първата дума”, стр. 263; 128

Като измени човек своите мисли и чувства, изменя се и почеркът на човека. Ако вие наблюдавате, когато
играете гимнастика, същият закон: Ще видите кому какво липсва.
“Тайни и откровения”, стр. 366; 136

Всяко огъване не е нищо друго, освен две успоредни линии да се пресекат. Но то е само перспектива на
вашето съзнание, изглежда, като че в далечното пространство са се пресекли. Тия линии са успоредни. Затуй
човек, който не се огъва, огънатите работи може да ги поправи. Новата философия е този закон. Силата на човека
е там, че неговите пътища се огъват.
“Неизменното в човека”, стр. 76; 137

74
 Виждането – това е закон. Това е процес на човешкото съзнание.
“И видя там човек”, стр. 201; 97

Човек вижда само една четвърт. Туй, което е отпред, вижда. А това, което е отзад, отгоре и отстрани, не
вижда. Как трябва да измени лицето, да се тури друга поза, за да може да вижда тия четири точки. Да вижда
напред, назад, отгоре и отдолу. Като психологически закон е това, което съществува в съзнанието на човека.
“С човешки и ангелски езици”, стр. 544; 153

Най-малкото колебание в човек показва, че нещата не са от БОГА.

“Промяна в съзнанието”, стр. 183; 200

Дойдете ли до закона на Любовта, знайте, че тя стои по-високо от всички останали закони. Любовта е
единствената сила в света, която с никаква мярка не може да се определи и измери. Тя се изучава и определя само
в Свръхсъзнанието.
“Магическата сила на Любовта”, стр. 160; 167

Вие може някой път да възприемете една мисъл във вашето съзнание, която не е сдъвкана. Една несдъвкана
мисъл не може да я възприемете така лесно, както несдъвканата храна. Законът е все същият. В съзнанието ви ако
проникне една мисъл, която не сте разбрали, ще се създаде едно болезнено състояние.
“Самовъзпитание”, стр. 381; 154

Законът за чистене на съзнанието е следният: Между две радости всякога се крие една скръб. Първо е радостта, в
центъра е скръбта, мъчението, а след него иде пак радостта. Това положение е най-естествено.
“Чистене на съзнанието”, стр. 27; 99

Чистете съзнанието си, за да се повиши качеството на вашия ум. Чистете съзнанието си, за да се повиши
качеството на вашите чувства и чистете съзнанието си, за да се повиши качеството на вашите постъпки. Всички
ония хора, които сполучват в света, без да знаят, те са научили този закон... Казвам: Дръжте съзнанието си чисто
от всевъзможни петна. Постоянно чистете съзнанието си. Не се безпокойте, но чистете.
“Свобода на съзнанието”, стр. 409; 154

Докато не познаваш БОГА, докато не познаваш Неговата Любов, ти не можеш да Го обичаш. Значи
знанието предшества Любовта. Това е в закона на съзнанието.
“Кротките, миротворците”, стр. 98; 162

Съзнанието се разширява от съзнание. Ако вашето съзнание не дойде в контакт с друго съзнание, не може
да се разшири; ако един ум не дойде в съотношение с Божествения ум, не може да се разшири.
“Да слезе Христос, да ви обясни”, стр. 249; 203

Ще ви представя един велик закон, който трябва да турите като основа за вашата бъдеща деятелност.
Слънцето много пъти може да изгрява. Само здравите хора стават, когато Слънцето изгрее, а болните лежат на
гърба си, на корема си, на едната си страна. Те лежат, а здравите се ползват.
“Основният закон на съзнателният живот”, стр. 179; 206

Свещта като запаля, гори. Ти запали свещта и тя гори. Тази свещ веднага ще почне да свети. Няма да
изгасне. Същият закон е у човека. Ще запалиш себе си, своето съзнание ще запалиш. Има една запалка. Запали
съзнанието си и остави последствията.
“Според делата”, стр. 267; 95

Будност се иска от вас! Пазете фенера си да не го счупите. Пазете свещта си да не изгасне. Само така ще
познаете силата си. Ако не си опитал своята сила, никога не можеш да опиташ моята.
“Любов към БОГ”, стр. 138; 115

В ли я ниет о
Всяко нещо, което ни е направило впечатление, ще се прояви вътре в нас. Затова именно, сърдцето на
ученика трябва да бъде пълно, да няма никаква празнина. Защото всяко нещо, което прониква в празнината,
непременно ще се прояви. Сърдцето на човека трябва да бъде пълно с благородни неща, за да бъдем избавени от
влиянието на външния свят.
75
 “Обектът на съзнанието”, стр. 23-24; 27

Това, което виждаш днес, след време ще остави отпечатък върху твоята мисъл. Това е неизбежен закон. Не
мислете, че сте свободни от външното влияние.
“Постигнати резултати”, стр. 89-90; 113

Колкото по-чувствителен е човек, толкова повече се влияе от чуждите мисли и чувства, но той трябва да
знае законите да се огражда и да познава откъде идат влиянията.
“В дома на Симона”, стр. 411; 80

Колкото и да се пази от хората, човек все ще се натъкне на тяхното влияние, но и той ще им влияе. Никой
не може да се освободи от закона на влиянието, нито от закона на внушението. Божественото съзнание регулира
всички влияния. Когато живее в пълна хармония с окръжаващата среда, човек е напълно свободен.
“Духовна мекота”, стр. 181; 40

Щом БОГ пребивава във всички свои части, ние не можем да не се влияем едни от други.
“Външни влияния”, стр. 219; 42

Когато някой казва, че животът няма смисъл, това говори за неговите възгледи и за положението, в което
той се намира. Този човек е дошъл в съприкосновение със същества, които в културно отношение, седят по-ниско
от него. Вследствие на това, той има възгледите на тия същества. Психологически този закон е верен. Когато
някой казва, че животът има смисъл, това показва, че този човек е влязъл в съприкосновение със същества, които
седят по-високо от него, и той се влияе от техните възгледи.
“Великата задача на човека”, стр. 213-214; 55

Никой на никого не може да влияе. Ако има някакво влияние, то не е опасно, не може да спъва човека. Хората
могат да си противодействат един на други, но не и да се спъват... Влиянието е велик закон. Тъй щото пазете се от
противодействие, но не и от влияние.
“Посока на растене”, стр. 11; 52

Влиянието е закон, който се отнася до висшето съзнание. Може да упражнява влияние върху някого само
този, който води чист и свят живот. Не води ли такъв живот, той може да събуди в хората само известни стимули,
но не и влияние. Влиянието носи най-великите неща в света.
“Ще ви се даде”, стр. 165; 50

Когато се разговаряте с някой свой приятел, в ума ви дохождат светли мисли. В негово присъствие вие се
чувствате разположен. Щом се отдели от вас, разположението ви изчезва, като че става някакво изпразване в ума
и сърдцето ви. Следователно, като мисли за вас, всяко добро същество внася в ума ви някаква светла идея.
“Придобиване на търпение”, стр. 83; 52

Има хора, на които направо не може да им се въздейства. Между такъв човек и вас трябва да има няколко
души още, десет или петнайсет най-малко, като трансформатори, та като мине енергията през тях, да засегне и
дадения човек. Ако говорите на този човек направо, ще имате точно обратни резултати.
“Свещеният олтар”, стр. 191; 55

Когато двама души се обичат или мразят, в първо време те взимат един от друг своите положителни или
добри черти, а после отрицателните или лошите си черти. Това е неизбежен закон. Дали обичате, или мразите
някого, вие ще започнете да приличате на него.
“Забравената дума”, стр. 168; 56

Всеки човек, който познава законите, по които се нареждат мислите ви, може да ви влияе. С какво? С
мисълта си. Ето защо вие не можете да се избавите от влиянието на неговата мисъл. Влиянието на мисълта не е
лошо нещо. Благодарение на този закон и добрите, и лошите хора в света едновременно се влияят.
“Духът на Господа”, стр. 80; 59

Четеш, внимаваш, нещо ти говори отвътре. Щом ти каже нещо, продължаваш да четеш и пак спираш.
Много естествено, обмяна става между човешките мисли. И паузите в музиката вървят по същия закон.
“Изменена посока”, стр. 66; 195

Ако носите един пръстен със скъпоценен камък с радост и скъпоценният камък ще се радва. Вие ще
познаете радостта му по неговия блясък. Тъжите ли нещо, не се ли радвате на пръстена си, или престанете ли да
76
го носите, блясъкът на камъка постепенно изчезва... Кога да е, човек трябва да срещне същество, по-високо от
себе си, за да възприеме от него онази енергия, която да възстанови силите му, да му даде нова насока в живота.
“Съчетание на числата”, стр. 181; 85

През всяка форма на живота минават специфични течения, които се проявяват навън по начин, който
съответства на дадената форма. Следователно, в каквото течение попадне, човек неизбежно се намира под негово
влияние. В този смисъл той не може да избегне закона на влиянието. Едно се иска от вас: да се стремите към
добрите влияния и да избягвате лошите.
“Божествената мисъл”, стр. 11; 63

Който мрази, той предава енергия на онзи, когото мрази, и по този начин го прави по-деятелен, по-активен.
Който мисли за някого, той го прави по-разумен. Следователно, ако някой ви мрази, радвайте се, защото той ще
ви придаде повече активност, т.е. ще усили волята ви. Това означава разширяване. Който мрази някого, той му
принася полза. Ако знаеше това, той не би го мразил.
“Двете точки”, стр. 231; 65

Чувствителният човек веднага възприема тия мисли, вследствие на което понякога разположението му се
подига, а понякога – понижава. Като знаете този закон, вие лесно ще се справяте с настроенията си.
“Славата човеческа”, стр. 186; 62

Човек не може да се освободи от влиянието на масата. Какво се разбира под думата маса? Сбор от
интелигентни същества. Маса съществува само в разумния живот.
“По пътя на Природата”, стр. 209; 63

Човек не може да бъде радостен, ако окръжаващите не са радостни. Човек може да бъде радостен, даже и
при скръбни хора, ако той внася между тях своята радост.
“Вечно веселие”, стр. 17; 67

Като изучавате закона на махалото, ще видите, че две еднакви състояния, но с различна интензивност,
произвеждат обратен резултат. Запример, ако един скръбен човек се приближи при друг, който е по-скръбен от
него, той става радостен. Или, ако двама радостни се срещнат, по-малко радостния ще стане скръбен.
“Махалото”, стр. 139; 85

Човек не може да се запази от влияние. Важно е, че когато човек е далеч, по-лесно може да му се повлияе,
отколкото, когато е близо. Изобщо, отдалеч влиянието е по-силно, отколкото отблизо.
“Слабото и силното”, стр. 92; 110

Ако турите на цигулката си една струна от вълчи черва и друга – от овчи, вълчата струна, със своите груби,
силни трептения, ще скъса овчата. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства.
“Трите степени”, стр. 235; 127

Човек трябва да знае, че се намира под влиянието на закона за общността, който има отношение и към
Доброто, и към злото. Следователно по силата на този закон, лошите или добрите мисли на един човек се
отразяват върху всички хора.
“Постоянни и непостоянни величини”, стр. 48; 72

Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други.
Първите влияят на ония с по-слаби способности. Обаче за това е нужно време. Енергиите не се предават
изведнъж.
“Методи за усилване на паметта”, стр. 46; 104

Всички отрицателни състояния на човека се дължат на дисхармонични мисли и чувства. Те съставят една
психична, духовна среда, на която човек не може да бъде господар. Ето защо, когато някой страда от кашлица,
ако не може да се справи с нея, въпреки неговата силна мисъл, кашлицата му ще зарази окръжаващите. И той ще
кашля, и те ще кашлят, без да могат да си помогнат. Това се дължи на един психически закон, който произвежда
известно огъване. Човек започва да подражава, без да иска.
“Отношение към БОГА”, стр. 86; 89

Пазете се от чужди влияния. Има лоши и добри влияния. Достатъчно е лош човек да седне до тебе, за да ти
остави своето лошо влияние. Как става това? Понякога в човека влизат нечистотии, както в чистия извор, и

77
намаляват чистотата му. Но изворът е чист и сам може да се очисти. Всички извори са изложени на малки
промени в техните крайници. Този закон е неизбежен. И вие сте изложени на този закон.
“Малкото Добро. Живият порядък”, стр. 270-271; 103

Работете върху себе си, да се освободите от страничните влияния. Страх, съмнение, безверие, скръб, радост
– това са чужди чувства и настроения, под влиянието на които често изпадате. Това са малки препятствия, които
трябва да отстраните от пътя си. Това е закон, който трябва да изучавате от научна гледна точка.
“Съзнателни и несъзнателни движения”, стр. 242; 104

Съвременните хора се поддават на привличане от течения от миналото, поради което губят добрите условия. Те
не подозират, че с това сами се ограничават. Дето има привличане, там има и ограничаване.
“Светлият образ”, стр. 252; 93

Ако една мома се влюби в човек с пороци, по закона на Любовта, неговите пороци ще минат и в нея. Ако
обичаш музикант, музиката ще мине в тебе; ако обичаш крадец, тази слабост ще се яви в тебе. Всеки недъг, всяка
болест се предава от човек на човек. Разбирайте правилно.
“Добрите плодове”, стр. 151; 148

Ако турите на цигулката си една струна от овчи черва и една струна от вълчи черва, няма да мине дълго
време и струната от овчи черва ще се скъса на върха. Това показва, че както вълкът изяжда овцата, така и вълчите
струни изяждат овчите. Защо? Вибрациите им не са хармонични. Въз основа на същия закон, ако вие дружите с
един лош човек, по същия начин ще се скъсате, нищо повече.
“Пак се яви!”, стр. 522; 125

Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот. Ако ти си свързан с човека, който не живее
добре, ти може да платиш с живота си. Ти трябва да разбираш добре този закон.
“Развързано ще бъде на Небето”, стр. 632; 125

Дотогава, докато твоите възгледи се изменят, ти не си в реалността, в живота. Тогава ти не можеш да имаш
никакви постижения. Законът е верен и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят.
“Каза ми всичко”, стр. 553-554; 125

Когато влезе в едно общество, добро или лошо, човек едновременно се влияе от добрите и от лошите мисли
на хората, които съставят обществото.
“Двете добродетели”, стр. 145; 127

Дойде един добър брат, запалете свещите си от него... Не му гледай светилника какъв е, но ти гледай, че е
запалена свещта му. Можеш ли да запалиш свещта си от него, запали я.
“Личното и безличното”, стр. 451; 136

Когато отиде един скъперник при един касиер, то у последния има всякога желание да вземе нещо от
скъперника, понеже скъперникът предава от себе си на другите това желание, това чувство, което храни, тъй че и
у другите се заражда желание да откъснат нещо от него. А пък когато един човек е много щедър, дава от себе си,
той като отиде при касиера, то и другият иска да му дава; щедрият му предава своята мисъл. Че законът е все
същият в света. Този закон го има и в идейния свят.
“Реалното и идеалното”, стр. 560; 143

Ако при касиера отиде някой щедър човек, с желание да дава от себе си, същите чувства и желания ще се
събудят и в касиера. Този закон се среща и в реалния, и в идеалния свят.
“Реално и идеално”, стр. 113; 145

Вие искате да се концентрирате, искате някой път да прилагате източните методи. Най-първо трябва да се
научите на закона да се освобождавате от влиянието на Земята.
“Трите устоя”, стр. 265; 136

Всеки един човек в света си има един музикален тон. За да възпиташ човека, ти трябва да намериш
основния тон на неговия живот и да започнеш да произнасяш неговия тон. Като дойде този човек, ти трябва да го
изследваш, трябва да изучаваш езика му и да му говориш. Ако не му говориш на неговия тон, не можеш да му
повлияеш. И силата на влиянието зависи от основния тон, който можеш да вземеш, на неговото естество.
“Веселие и радост”, стр. 216; 129

78
 Цялата Природа влияе на човека, но и човек указва влияние на Природата.
“С человечески езици”, стр. 230; 131

Не минавайте наблизо край ония неща, които не са ви симпатични, за да не ги виждате, защото щом ги
видите, ще имате лошо разположение.
“Четири хигиенни правила”, стр. 305; 144

Вие имате къща и посеете дървета близо до къщата. Вие не разбирате закона на растенията. Растенията, без
да искат, ще ви причинят пакост.
“Отворената врата”, стр. 107; 164

Като проповядвате на хората, вие предавате и положителните, и отрицателните качества на вашия характер.
“Вечер и сутрин”, стр. 114; 169

Ако живеете между болни хора, вие ще изпитате тяхното състояние. Ако живеете между здрави хора, и вие
ще бъдете здрави. В силата на този закон, човек трябва да пожелае в душата си да има здраво тяло, благородни
чувства и светли мисли. Това трябва да желае и за своите близки.
“Ще се приложи”, стр. 306-307; 107

Ако си видял една болест и искаш да знаеш каква е тази болест, тя ще дойде до главата ти. Сега да не
направя да се страхувате, но законът е такъв. Външните впечатления, които оставят дълбоки отпечатъци, винаги
след години ще произведат съответни резултати върху нашето тяло.
“Тангентално и обкръжаващо”, стр. 232-233; 174

Френолозите казват, че сегашните хора имат четиридесет и една врати, през които могат да приемат
посетители. Опитвате през една врата – не може да влезете, опитвате друга и най-после ще намерите някоя врата,
през която ще можете да влезете. Така че, по много начини може да влияете на хората.
“Който намигнува”, стр. 70; 203

В приятелството става истинска обмяна между душите. Ако ядеш плод, който обичаш, между тебе и плода
става правилна обмяна. Любовта към даден плод е в състояние да подобри неговото качество. Ако ядеш един
плод няколко години наред с Любов, ще видиш, че дървото се подобрява. Ако един глупав човек яде от един и
същ плод няколко години наред, без Любов, състоянието на дървото се влошава. Това е закон.
“Трите пътя”, стр. 29; 191

Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, при което предавате и Доброто, и злото.
“Простотата”, стр. 47; 203

Една мисъл може да бъде ясна и може да повлияе само тогава, когато дойдем на същия уровен, на който
стои онзи, който я изказва. Как действа законът на изказването? За да ви повлияе кой и да е човек, добър или лош,
трябва да ви снеме до своя уровен; само тогава той може да ви повлияе.
“Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството”, стр. 129; 203

В Природата има разни степени на интелигентност и с каквито се съедините, такива ставате.

“Но Син Человечески кога дойде, дали ще намери вяра на Земята”, стр. 39; 202

За каквито хора мислиш, такъв ставаш; с каквито хора се заобикаляш, такъв ставаш.
“Закони на мисълта”, стр. 198; 198

Трябва да бъдеш при умните хора, за да бъдеш умен. Трябва да бъдеш при добрите хора, за да бъдеш добър.
“Платното”, стр. 44; 205

Ти, ако дружиш с обикновени хора, обикновен ще бъдеш; ако дружиш с велики хора, велик ще станеш; ако
дружиш с талантливи, талантлив ще станеш. Та, има един закон в света. Великите хора се събират, за да помагат на
другите. Те са проводници на великите блага.
“Рабство и приятелство”, стр. 483; 140

Онзи човек, който е умен, той може да ти помогне. Следователно по законите, по които живеем, искаш да
бъдеш умен – дружи с умни хора. Искаш да бъдеш добър – дружи с добри хора.
“Важното в живота”, стр. 315; 185

79
 Влиянието е закон. Ще влияеш и ще ти влияят. Чрез влиянието става вливане от един човек на друг.
Благодарение на влиянието хората си помагат взаимно.
“Стремеж към съвършенство”, стр. 33; 54

С каквито дружиш, такъв ставаш.

“Двата университета”, стр. 96; 128

Ще ти влияят и ще влияеш – това е Божествен закон в света. Не съжалявай, но се радвай на онова влияние,
което БОГ упражнява върху хората.
“Положителна мисъл”, стр. 71; 179

В нушени ет о
Всичко ще дойде на своето време. Обаче законът на внушението изисква специфично време и специфично
състояние на човека... Всеки, който иска да вложи в подсъзнанието си една велика мисъл, която да се реализира,
той трябва да избере за това най-хубавото разположение на духа си. Колкото човек е по-неразположен, по-
неспокоен, толкова по-бавно и несигурно работи законът на внушението; колкото човек е по-разположен, законът
работи по-добре.
“Обич към знанието”, стр. 276, 277; 59

Не работете чрез закона на внушението, че не можете да пеете, а работете чрез закона на внушението, че
можете да пеете, да развиете гласа си. Прилагайте мисълта си, че можете да развиете гласа си, слушайте добри
певци, въодушевявайте се от тях, те ще ви дадат импулс.
“Отговор на зададени въпроси”, стр. 252; 12

Никой не може да освободи човека от онази мисъл, която той сам си е внушил.
“Постоянното в живота”, стр. 245; 159

И на вас предстои да се борите сред противоположни сили в света, но трябва да бъдете разумни, т.е. трябва
да разбирате закона на внушението. Този закон изисква чистота на мисълта.
“Закон за внушение и закон за равновесие”, стр. 24; 32

Не е лесно например да отхвърлим едно внушение, едно хипнотизиране, че след десет дена ще умреш.
Трябва да разбираш законите как да се разхипнотизираш.
“Отличителни черти на човешката интелигентност”, стр. 16; 36

По закона на хипнотизма човек може да изпълни една чужда престъпна мисъл. Но по закона на внушението
не всеки човек може да се хипнотизира. Ти не може да хипнотизираш един светия, един праведен човек, а един
грешен човек можеш да го хипнотизираш. Слабия човек можеш да го хипнотизираш, силния човек не може да го
хипнотизираш.
“Думата Му държа”, стр. 286; 95

Вие трябва да внушите на себе си, а не на другите. Това е наука. Научете се да внушавате на себе си, а не на
другите! Внуши на себе си!
“Истинското служене”, стр. 12; 36

Първо вие трябва да се освободите от закона на човешките внушения и да дойдете до внушения, които идат
от свят, по-висок от вашия. Вие трябва да различавате от кой свят идат внушенията. Научите ли това, вие ще
можете да въздействувате на тия, които могат да ви спънат или да ви заведат в крив път.
“Методи и пътища на идейния свят”, стр. 37; 44

Чрез закона на внушението човек може да стане твърд като желязо. Онзи, който го е втвърдил, пак по
закона на внушението, може да го направи толкова мек, че от най-малкото бутване да усеща страдания.
“С Дух и огън”, стр. 19; 30

Прави са хората, когато се боят от внушението. Те са забелязали неговото вредно действие върху човека, но
не знаят как да приложат този закон. Значи има дни и часове, когато внушението се отразява вредно върху човека.
Тогава нито той трябва да внушава на другите, нито другите на него. В такива моменти човек трябва да се
огражда от внушението така, както военните с ред крепости се ограждат от своите неприятели.
“Основни мисли”, стр. 119; 57

80
 Прилагането на волята като метод за преодоляване на физически и душевни болки, на мъчнотии и
изпитания не е нищо друго, освен закон на внушение. Който иска да работи чрез този закон, трябва да бъде
положителен.
“Възпитание на волята”, стр. 332; 82

Съвременните хора работят със закона на внушението. Нима със създаване закон за престъпниците,
държавниците не внушават престъпността у хората? Щом се яви един престъпник, те казват: “Хайде да създадем
закон за престъпниците!” С този закон се отваря път на престъплението. Свещениците говорят за развалата на
хората, но с това те не ги изправят, а отварят път на развалата в света. За да се избегнат тия лоши последствия в
живота, човек трябва да се стреми към Истината. В Истината е скрит смисълът на живота.
“Неговата заповед”, стр. 87; 47

Съвременните учени се спират върху закона на внушението като вътрешна, съзнателна сила в човека.
Достатъчно е да има човек чисто и пробудено съзнание, за да бъде проводник на светлите и възвишени мисли на
разумните същества.
“Божествената мисъл”, стр. 7; 63

Съвременните хора са вързани с ремъците на дявола. Вечер, преди да заспите, ще се развързвате чрез
закона на внушението.
“Свободно движение”, стр. 91; 54

Оставете човека свободен, не му внушавайте какво да прави.

“И помаза”, стр. 48, 49; 124

Майката е първата възпитателка на детето си, затова тя сама трябва да изучава закона на внушението и на
самовнушението и да каже на детето си какво трябва да дойде.
“Който сее и който жъне”, стр. 150; 125

Искате ли да напредвате в живота си, прилагайте закона на внушението... Прилагайте този закон, както към
себе си, така и към своите ближни, но винаги за Доброто, за положителното в живота.
“Внушение”, стр. 39; 52

Според закона на внушението и Доброто, и злото се предават.

“Живот, светлина и свобода”, стр. 26; 97

Доброто се усилва от добри и положителни сили. Когато Доброто израсте и укрепне, злото попада под
негово влияние и се възпитава.
“И рече Исус”, стр. 165; 80

Казвам: ако хората знаят този закон, че като заспи човек магнетически сън, може да му се внуши да направи
някакво зло, те трябва да знаят, че същият закон работи и за Доброто.
“Добри вести”, стр. 187; 125

Има хора, които биват хипнотизирани, и те в хипнотично състояние извършват престъпление. Вие още не
разбирате какво нещо е престъплението. После, когато се карате, вие сте хипнотизирани тогава. Князът на този
свят разбира тези закони.
“Богат и сиромах”, стр. 64; 129

Често човек се проявява неморален, без да иска. Той по наследство носи в себе си, било от баща, било от
майка си, дядо си или баба си, от четири поколения насам една лоша наследствена черта, с която не може да се
справи. Натъкне ли се на тази черта, той не е господар на себе си. Който знае законите на внушението, той може да
лекува и другите хора, и себе си. Но ако не знае тия закони, той не може да лекува нито себе си, нито другите.
Внушението е сила, която се проявява и в отрицателното, и в положителното.
“Закон за контролиране”, стр. 185; 146

Някой казват: “Ние остаряхме”. Вие сте остарели по закона на внушението. Понеже светът казва, че сте
остарели, вие остарявате.
“Новото учение”, стр. 34; 135

Има духове, които причиняват големи пакости на хората. Те са в състояние да разстроят живота на хиляди
семейства. Те са големи майстори. Знаят закона на внушението и нашепват убийствени мисли, на които мнозина
81
се поддават. Какво трябва да се прави, за да се освободим от влиянието на лошите духове? Ще ги вържете. Сега е
време да вържете лошите духове, да вържете злото в света. Няма да остане нито един лош дух свободен. Само
онзи може да връзва, който разбира законите на живота и на Любовта. Ако не ги разбира, по-добре да не се
опитва, защото вместо той да връзва, него ще вържат.
“Вътрешна връзка”, стр. 285-286; 133

Представете си, че имате един спътник, който обича да рисува, обича да туря маски на лицето ви, когато
заспите. Той всякога залепва маската, когато ти спиш... Законът за миенето е останал от древността – за да можете
да махнете тая маска, която са ви турили.
“Към извора”, стр. 187; 135

Норма е, когато всички сили не само са в равновесие, но действат правилно, ти усещаш приятно настроение
вътре в мозъка и в дробовете, навсякъде работиш добре. То е нормата, която трябва да спазваш – приятно
настроение да имаш на духа. Ти почнеш тъй, но си казваш: “Пази се, че туй настроение може да се измени”. Че ти
всеки ден със закона на внушението нарушаваш хармонията на живота.
“Според делата”, стр. 257; 95

Ти може да превърнеш една своя мисъл. В тебе се явява една страст, това е една форма, която се е създала
още преди три-четири поколения. В четвъртото поколение тази форма трябва да се прояви. Дядо ти или баба ти са
създали тази анормална форма. Понеже ти вървиш по тази линия, в тебе сега се явява едно неестествено желание.
Тази форма идва по закона на внушението.
“Първото място”, стр. 162; 109

Аз нося 20 кг вода. Някой казва: “Аз пък мога да нося 40 кг.” Добре, ще опитам. Ако наистина носи 40 кг, и в
мене ще се яви желанието да бъда силен като него. Не е важно количеството; важно е и аз, и той да носим водата с
радост, с добро чувство. Този закон работи в човека.
“Внушение и вдъхновение”, стр. 332; 115

В света съществува един закон на внушение, който работи отвън. Ако ти, по едно невнимание, в света
останеш дълго време да живееш на физическото поле, в материалния свят, да се занимаваш само със своето
материално подобрение, ти непременно ще извършиш престъпление.
“Усилни времена”, стр. 395; 120

Законът на внушението действа във всички области на живота, във всички науки и изкуства.
“Земята като училище”, стр. 303; 132

Знаете ли: един човек, който се хвърля от канарата, той е израз на ред поколения. Ако десет силни хора или ако
един силен човек намисли и каже да се хвърли от канарата, а после казва: “Не, аз няма да се хвърля!” Вторият също
така казва и най-после най-слабият от тях иде да се качи на канарата и той ще изпълни тяхната воля. Законът на
внушението работи.
“Който прави Истината”, стр. 358; 121

Законът на внушението е един мощен закон и човек не може да се избави от него. Щом дойде едно
настроение, ще знаете, че това настроение е външно, ще гледате да го премахнете. Човек трябва да бъде вътрешно
свободен. Аз съм за вътрешната свобода.
“Ръководен от Любовта и Мъдростта”, стр. 177; 199

Докато живеете в света на противоречията, трябва да знаете, че се намирате под закона на внушението.
Никой смъртен, даже и безсмъртен не е свободен от този закон.
“С человечески езици”, стр. 214; 131

Абсолютно здравият човек е свободен от закона на отрицателното внушение, от всички кармически връзки.
Той се е развързал благодарение на закона на Любовта и на закона на Истината. Казано е, че Истината
освобождава, а Любовта възкресява. Като ученици, вие трябва да живеете и да работите с радост. Каквото и да
правите, не може да се освободите от закона на внушението. Велик и мощен е този закон. И ангелите, и Боговете
се намират под положителното му влияние.
“Живот и радост”, стр. 38; 91

82
 Всеки живее толкова години, колкото той сам си е определил. Този въпрос е свързан с ред още въпроси и
подробности, но основният закон е, че много от нашите навици се дължат на внушението. Следователно време е
вече човечеството да мине от фазата на внушението във фазата на вдъхновението.
“Законът на внушението”, стр. 11; 34

С ъпост ав я нет о и различ ав анет о

Законът на съпоставянето – това е зазоряването на съзнателния, на разумния живот. Това е проявление на
Великото съзнание, не на самия живот, но на онези граници, отгдето започва проявата на разумния живот...
Законът на съпоставянето гласи следното: Не изисквай в дадения случай това, което е невъзможно!
“Закон на съпоставяне”, стр. 3, 15; 45

Като ученици, вие трябва да изучавате закона на различаването, да знаете кой ви говори.
“Път и възможности”, стр. 260; 145

Трябва да се съпоставят всички думи в изреченията, всички числа в математиката, всички мисли, чувства и
действия в живота на човека, всички идеи и т.н. Законът за съпоставяне на нещата не е произволен. Той е строго
определен.
“Ще трябва да речете”, стр. 152; 77

Човек трябва да има ясна представа за живота и за неговите прояви. Той трябва да различава кои неща са
материални, кои – духовни и кои – Божествени. Като изучава закона на различаването, човек ще познава тия неща
в себе си.
“Да ви даде”, стр. 5; 79

Казвам: човек трябва да изучава закона на различаването, да различава Доброто и злото в себе си, като две
страни на своето естество, които нямат нищо общо със самия човек.
“Даде плод”, стр. 106; 75

Какво представят обикновените работи? Те са пастърма, направена от месото на някой стар вол. Хората си
развалят зъбите, разстройват стомасите с тази пастърма, но продължават да ядат. Време е вече да се откажат от
обикновените работи и да започнат със закона на различаването. Те гледат на обикновените неща, като на велики
работи, а на великите – като на обикновени.
“Четирите качества”, стр. 244-245; 133

В началото всякога лошите хора имат преимущество над добрите. По закона на аналогиите, като
разглеждаме този въпрос, в края лошите изгубват – добрите печелят.
“Възможности на красотата”, стр. 20; 149

Във висшия съзнателен живот съществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между
всички явления. Изкуство е да знае човек как да съпоставя многобройните и разнообразни на вид независими
едно от друго явления, за да създаде от тях една стройна система, каквато всъщност представлява цялата Вселена.
“Линиите на Природата”, стр. 100; 81

См ени на съст оя ния т а

Законът на смените е неизбежен, но ученикът трябва да сменя Любовта с благостта и обратно, а не Любовта
с омраза.
“Полюси на съзнанието”, стр. 285; 65

Човек никога не може да се движи само по права или само по крива линия. Ако в един момент се движи по
права, в следния момент вече се движи по крива линия.
“Постоянни и променливи сили”, стр. 88; 114

Ако на една плоча фотографирате например десет образа, те няма да бъдат ясни. Тъй щото, когато известна
идея или известни понятия не са ясни в човешкия ум, това показва, че сте фотографирали повече образи на тази
плоча. С това се обяснява защо едни хора не могат да мислят, а други – не могат да помнят. Първо, трябва да
знаете закона за смените; постоянно да сменяте плочите на вашата мисъл.
“Първичната храна”, стр. 109; 89

83
 Този, на когото вие поддържате щастието, един ден той ще заеме вашето място и ще ви отстъпи своето. Той
ще ви подигне.
“Превръщане на числата”, стр. 22; 108

Благодарение на закона за смяна силите в Природата, човек не може да бъде цял живот нещастен, но не
може да бъде и цял живот щастлив. Щастието се сменя с нещастието, здравето с болестта, учеността с
невежеството, богатството със сиромашията и т.н. И тъй изучавайте закона за смяна на силите, да знаете през
какъв период от време се сменя една сила с друга.
“Смяна на силите”, стр. 56; 94

Левите и десните течения в света трябва да заемат местата на лявата и дясната ръка в човешкия организъм,
да си помагат. Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава да мисли, да има здраво
сърдце и стомах. Тъй разбирам леви и десни. Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава.
Следователно това прилича на многоглава хидра. Питате: “Какво трябва да правим?” Да обърнем левите. Ами
утре левите ще вземат надмощие. Закон има в Природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и
десните. Служи си еднакво с левите и десните.
“Ето отрока”, стр. 154-155; 108

Тази сутрин ви говорих за доволството и недоволството, защото едни от вас са доволни по ум, а недоволни
по сърдце; други сте доволни по сърдце, а недоволни по ум. Недоволни от едното или другото, казвате: “Животът
няма смисъл, не виждаме разрешение на задачите си”. Има разрешение, а именно: смени състоянието от
недоволство в сърдцето в доволство в ума. Мини от единия полюс в другия. Ако не спазвате този закон, не казвам
какво ви очаква, но не е Добро.
“Икономия на енергиите”, стр. 254; 113

Когато един скърби, друг се радва. После става обратното: първият се радва, вторият скърби.
“С благодат и Истина”, стр. 78; 80

В Природата процесите постоянно се сменят. Ще бъдеш и господар, и слуга. И едното, и другото са

временни положения.
“Три типа хора”, стр. 209; 115

Един забогатява, друг осиромашава; един се въплътява на Земята, друг се обезплътява, отива на онзи свят.
“Една похвала”, стр. 285; 115

Този човек, когото не обичате, след време може да го обичате. А може и този, дето обичате, след време да
го намразите. Едното може да се срещне и другото може да се срещне. Мнозина, които не разбират този закон, се
спъват.
“Единственият свободен”, стр. 330; 119

Всички хора трябва да бъдат богати. Сиромашията е едно временно състояние, преходно. Ти като минаваш
от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш беден. Аз изследвам закона на Природата. То е
преходно състояние. Като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш сиромах. Ако не
станеш, ще изгубиш условията да станеш богат... Същият закон е и за болестите... Същият закон е и за грешните
хора.
“Умно дете”, стр. 264; 121

Ако човек разбира езика на Природата, той никога няма да страда, защото съществува един закон: Всяка
печалба води една загуба след себе си и всяка загуба е път за една печалба.
“Земята на живите”, стр. 207; 120

Един от трудните закони е този на смените. Докато научи този закон, човек ще види и ще пати. Дълго време
ще мине, докато научи този закон. Поне едно е утешителното, че човек не знае кога ще дойде този закон.
“Силните и слабите степени”, стр. 34; 128

Никога не мислете, че едно състояние, което имате, то няма да се промени. Вие сте забелязали резките
промени, които стават. В дадения случай, когато имате едно приятно чувство, ще се промени. Вие трябва да
изучавате закона на смените. Аз говоря за естествените смени.
“Двата закона”, стр. 240; 128

84
 Във физическо отношение ще срещнете много смени. Законът е такъв.
“Да Му служим без страх”, стр. 612; 145

След всяко страдание, което Природата ви дава, тя ви готви нещо по-хубаво, и след всяко благо, което ви отнема,
тя ще ви даде нещо по-хубаво. Сменя се сцената. Взема една картина, да ви даде друга. Ако остави старата, новата няма
да дойде. Вашето заключение е, вие мислите, че туй, което ви е взето, лишени сте от едно благо. Но когато човек се
лишава от едно благо, му дават друго, по-голямо благо. Трябва да се учите.
“Основен тон”, стр. 278; 154

Ще работиш определено време във физическия свят, да добиеш сила. Определено време ще чувстваш,
чувствата и те са работа. Определено време ще мислиш. Ако разбираш смените на този закон от мисълта към
чувствата, от чувствата към постъпките и от постъпките към чувствата и към мислите, може да владаш себе си.
“Пестене на енергията”, стр. 272; 165

Когато двама души спорят, трябва да стане смяна на мислите в ума ви и трябва да стане смяна в чувствата
ви. Една смяна в силите на мозъка. Постоянно трябва да става смяна.
“Основни отношения”, стр. 57; 178

Според мене, млад е оня, който носи семена. БОГ му е дал различни семена, да ги изучава. Той посажда
семената и продължава пътя си. Стар е оня, който отглежда посетите семена. Той е градинар. В неговата градина
семената растат, цъфтят и плодове дават. Младият носи семена, но плодове няма. Иска ли да хапне някакъв плод,
трябва да отиде при стария, който е богат с плодове, има възможност да яде. Случва се, че старият няма зъби и не
може да яде плодове. Тогава той вика младия и му казва: “Ти имаш семена, аз имам градина с плодове. Посей и
твоите семена в моята градина, да има какво да ядеш. Плодовете са за тебе. Като се подмладя, тогава ти ще ми
даваш от своите плодове. Аз ще нося семената, а ти ще ги отглеждаш и ще ми даваш плодове”. Това е закон на
смяна, който хората не разбират, затова казват, че животът е пълен с противоречия.
“Неповторими неща”, стр. 196-197; 195

Ако имаш едно приятно чувство една-две минути, ти трябва да знаеш, след всяка радост да очакваш да дойде
една смяна, едно голямо разочарование. В Природата имаме същия закон.
“Прилежание”, стр. 83; 178

Т р ансф ор м ир ане на съст оя ния т а

Дойде ли в човека някаква отрицателна мисъл, че е нещастен, изоставен от всички, нека обърне знака от
отрицателен в положителен и да каже: “Аз се отказах от БОГА, затова съм нещастен. Обаче от днес аз се отказвам
от всичко онова, което ме е спъвало в живота, и се обръщам към БОГА, на Него да служа, на Него да се подчиня”.
Това е закон за трансформиране, който трябва да се изучава и прилага в живота, както на отделния човек, така и в
живота на обществата и народите.
“Право разбиране”, стр. 75; 55

Та сега следното положение е, че след нас иде друга една фаза и трябва да се трансформирате, да сте готови
да минете от едно състояние в друго.
“Човешките и Божествените порядки в живота”, стр. 108; 122

БОГ е в сила да превърне страданията на хората в радости. Казано е в Писанието: “Всичко, което се случва
в живота на онзи, който люби БОГА, ще се превърне на Добро”. Това е закон за смяна на състоянията.
“Смяна на състоянията”, стр. 108; 72

Като ученици, вие трябва да изучавате закона за превръщане на нещата, за да се справите с условията на
живота. Този закон има приложение и в Любовта. Човек трябва да се стреми към превръщане на Любовта, от
нисша към висша.
“Степени на съзнанието”, стр. 14; 85

Ако някъде в Природата или в живота става подигане на температурата с единица, на противоположния
полюс някъде става понижаване на температурата с единица. Това наричаме закон на смени в Природата. Който
разбира този закон, той разбира и своите състояния. Като преживее някакво високо, подигнато състояние, той
знае, че неизбежно предстои понижаване на състоянието му.
“Личност и душа”, стр. 39-40; 85

85
 Болестта всякога се дължи или на някакъв чужд живот, който не хармонира с вашия, или тя е един излишен
материал, който не принадлежи като материал на твоя организъм... Ако човек може да превърне, да трансформира
тази чужда материя, да я организира, болестта му веднага ще го напусне. Ако по-низшия живот успеете по
някакъв начин да го превърнете и да го доведете в унисон с вашия ум, този живот ще ви бъде в полза. Всеки от
вас трябва да изучава този закон на превръщане, за да може да превръща своите мисли и чувства.
“Добри вести”, стр. 184, 185; 125

Дойде едно противоречие на ревност в тебе. Внеси в душата си една красива форма, която да отвлече част
от енергията, която се е набрала в душата ти, и която няма къде да я пласирате. Да имате един проводник на тази
енергия. Тя трябва да излезе навън.
“Естественото положение на човешката душа”, стр. 430; 129

Една мисъл, едно чувство в тебе, ако не можеш да го превърнеш, ако едно кисело чувство не можеш да
превърнеш, да направиш опит, в едно благородно чувство, тогава не разбираш закона. Цялата окултна наука е
превръщане на чувствата, на мислите. Щом може да превърнеш една мисъл, да ¢ дадеш друга насока, една
постъпка – ти по същия закон може да превърнеш.
“Естествената мярка”, стр. 146; 138

“Радвайте се, когато върху вас рекат всяка зла реч, защото е голяма заплатата ваша на Небето.” То е един
вътрешен велик окултен закон.
“Празникът на труда”, стр. 145; 206

Не можеш всякога да сменяш едно тъжно състояние с едно весело и обратно. Едно състояние може да се
сменя с друго само тогава, когато има условия за това. Преди да имаш условия, не сменяй състоянието си. Това е
закон. Следователно не спирайте само върху последствията на нещата, търсете причините им.
“Доброто и светлината”, стр. 276; 147

Искате ли да се разбирате, вие трябва да прилагате закона за трансформиране на състоянията. Ако двама
души едновременно са положителни, те непременно ще се отблъснат. За да не става това, единият трябва да бъде
положителен, а другият – отрицателен.
“Основи на здравето”, стр. 84; 152

Когато човек ще яде, той трябва да си подбере най-добрата храна и да я дъвче. Да не оставя несдъвкана
храна, да не оставя стомахът да върши работата на устата. Инак ще има коремоболие. Но този закон на
(дъвченето) е валиден и за човешката мисъл. И мисълта си има свой стомах. Ако една мисъл не си я разбрал, не си
я сдъвкал хубаво, тя ще ти причини коремоболие. И чувствата си имат свой стомах. Ако си я приел и не си я
сдъвкал, ще ти причини коремоболие.
“Доброта, разумност, Любов”, стр. 576; 151

Никога в себе си не позволявай да стават резки промени, да преминаваш от едно състояние в друго, рязко
да не стават преминаванията.
“Пробуждане на космичното съзнание”, стр. 319; 164

Ако идеш на северния полюс, климатичните условия ще изменят характера, ще изменят температурата на
тялото. Ако идеш на екватора, пак ще се измени твоят характер. Ако пренесете един човек от полярните страни на
екватора, ще му създадете най-големи страдания. Ако пренесете един човек от екватора на полюса, съвсем ще се
измени характерът. Постепенно човек трябва да се приспособява.
“Линия на Любовта”, стр. 271; 180

С т р ад аниет о. С кр ъбт а и р ад ост т а

Ние трябва да влезем във връзка с Любовта. Тази връзка Христос я направи. Тя иде чрез закона на
страданието. Страданието е първото запознаване на Любовта.
“Да направим човека”, стр. 97; 182

Страданията са указател към Любовта. Който иска да бъде добър човек, непременно трябва да страда.
Страданията са един закон необходим, за да ни направи да живеем в Любов и да се усъвършенстваме.
“Съединителната линия”, стр. 37; 208

86
 Без страдания човек не може да се подигне на физическия свят... Всяко страдание, добре издържано, се
възнаграждава десет пъти повече, отколкото самото страдание.
“Нито близо, нито далече”, стр. 11; 165

Тези, които не са участвали във всички страдания на Земята, не могат да участват и в благата на Небето.
Такъв е законът.
“Страдание и радост”, стр. 215; 157

Страданията са за сърдцето, а за ума са мъчнотиите. Страданията обработват човешкото сърдце, това е

закон в Природата. Няма същество, което да живее и да не е подложено на страдания. Колкото човек се повдига
по-високо, толкова страданията стават по-големи.
“Измерения”, стр. 236; 149

Всички страдания на хората произтичат от погрешните мисли, чувствания и постъпки.

“Горе на планината”, стр. 125; 157

Някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, което може да бъде от
различен характер. Дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило. Всякога след такова нещастие ще дойде
добра мисъл; полейте я. Тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли.
“Простотата”, стр. 43; 203

Всяка мъчнотия, която срещате в живота, е една възможност или за ума, или за сърдцето, или за волята.
“Две положения”, стр. 290; 166

Мъчнотията аз считам една окръжност. Има свой център. Ако можеш да влезеш в центъра на тази мъчнотия
и да излезеш из центъра навън, ти си силен човек. Ще придобиеш нещо. И в радостта е същият закон. Докато ти
не влезеш в центъра на една радост и не излезеш навън от радостта, тя ще остане непонятна.
“Център и периферия”, стр. 124; 178

Няма някой, който да не е страдал и да не се е благословил. Всичките страдания след време донасят своя
плод, своето благо.
“Умът и сърдцето”, стр. 232; 179

Човек трябва да се научи на мъчнотиите. Де седи силата? Ако бих ви пратил сами, щяхте ли да се качите на
Мусала? Искам да извлека закона, такова нещо е Божествената Любов. Днес ви изкачих – дъжд, сняг, отивате,
вървите. Като дойде Божествената Любов, мъчнотиите, страданията, всичко това върви нагоре, нищо не може да
ви спре, няма нещо в света, което може да ви спъне.
“Платното”, стр. 44; 205

Който приема мъчението, става красив и в него постоянно приижда Божествения живот. Такъв е законът на
БОГА.
“Труд и мъчение”, стр. 38; 204

Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: В света има два вида мъже и два вида жени.
Единият вид жени са герои, а другите – страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият – страхливци. И на
едните, и на другите Господ казва: “Страдания ще има!”
“Събиране и изваждане”, стр. 58; 205

Една ябълка, когато роди децата си, мечките ги изядат, ябълките се радват на това. Ти изядеш плода и ябълката
се радва. Законът е, че ако изядете ябълките, тя ражда; ако не ядете ябълките, тя няма да ражда.
“Нищо и нещо”, стр. 296; 186

Когато човек минава от една фаза в друга, трябва да се намира в страдания през преходния период, когато е на
границата между две фази.
“Причини на страданията”, стр. 476; 198

Скръбта не трябва да проникне в душата на човека. Изкушение може да дойде, но то не трябва да проникне
в душата на човека.
“Лечебното действие на музиката”, стр. 419; 151

87
 Ако вие много страдате и викате от вашите страдания, змиите ще ви нагълтат. Веднъж нагълта ли те злото, и да
викаш, да ходиш да се оплакваш, ще знаеш, че ни глас, ни услишание... Какво трябва да правиш при това страдание?
Започни да мислиш разумно. Първо, започни да мислиш защо страдаш. И ако в дадения случай ти може да събудиш в
себе си Божественото, БОГ ще ти помогне, ще дойде да те освободи.
“Четирите елементи”, стр. 689; 151

В сиромашията е животът, а животът е винаги за предпочитане. Тогава верен е и следният закон: Любовта е
винаги жива при страданията.
“Двете течения”, стр. 262; 144

Ние сами сме причина за нашите нещастия, а не както мнозина търсят причините в този или в онзи. Така
седи великият закон.
“Призова учениците Си”, стр. 81; 162

Когато избирате лесния път, всъщност вие се натъквате на най-мъчния път. В това отношение законът е
верен.
“Което знаем”, стр. 162; 162

Природата не обича да се притискат нейните енергии. Това е закон. Не мислете, че вие ще можете да
спестите страданията.
“Стана невидим”, стр. 440; 140

Някой страда, но и страданието не може преждевременно да се махне. Ако се махне преждевременно, то ще

се удвои. Този закон се отнася и до радостта на човека.
“Дървото на живота”, стр. 488; 162

Всички ония хора, които имат каменисти сърдца, които мязат на камъни, щом стане вечерно време –
страдания, вече започват да изпращат топлината си. Във време на големи сътресения, лошите хора стават по-
добри.
“Да Му служим без страх”, стр. 609; 146

Но казвам: тази война трябва да мине, туй е един неизбежен закон. Войната е едно зло, но и едно
благословение. Без нея светът не може да се оправи.
“Добрата круша”, стр. 435; 146

Казвате: “Защо е туй мъчение?” Ако не се печеш, нищо не може да излезе от тебе. Ако тази кал не се пече,
нищо не може да излезе от нея. Това е един необходим закон.
“Законът на музиката”, стр. 393; 150

Лошите условия са котли, в които се развива мощна сила, парата, с която ние има да работим. Този закон е
верен.
“Законът на контраста”, стр. 511; 150

Защо идат страданията? Това е боят на гробищата. Защо ни бият? Да платите дълговете си. Ако не ви бият,
живи ще ви заровят. По-добре е да ви набият малко, но да оживеете, отколкото да не ви бият и живи да ви
заровят... Закон е: Когато Любовта дойде и боят иде. Благодарете за боя, който иде от БОГА, а не от хората.
“Учение и служене”, стр. 144; 141

Понеже вие сега се намирате в преддверието на Царството Божие, отсега трябва да започнете да работите и
да прилагате Любовта. Работете с Любов. Този вятър лъха вече. Той е лъхнал някои от вас. Онези, които този
вятър лъхне, стават тъжни и мислят, че БОГ ги е забравил. Щом ви лъхне този вятър, вие веднага чувствате една
болка. Този закон е верен навсякъде в живота.
“Който приеме свидетелството Негово”, стр. 224; 146

Аз зная, че ако приема едно зло разумно, след него иде някакво Добро. Следователно всяко страдание в
света е предвестник на някакво Добро, което иде. Това е закон.
“Няма нищо ново под Слънцето”, стр. 266; 146

Придобивките идат чрез закона на страданието. И обратният закон: За разбирането на БОГА чистотата е
един метод.

88
 “Изтълкувай ни тази притча”, стр. 30; 134

Когато дойдеш в страдание, големите мъчнотии като дойдат, големите скърби като дойдат, в такива скърби
човек се обновява. БОГ винаги дава на скърбящите души.
“Разумният музикален живот”, стр. 404; 143

Аз съм казвал на мнозина: “Донесете ми вашите страдания, аз ще ги купя”. Сега не съм се отказал да
купувам страдания. Кой от вас би ми продал своите страдания? Щом ми продадете вашата вълна, изпреда я,
изтъка я, и първо аз ще я облека, а после вие. Туй да го знаете, такъв е законът.
“Всичките народи”, стр. 459; 146

Страданието е пробният камък за подигането на човека.

“Любов и вяра към БОГА, вяра към себе си”, стр. 355; 153

След всяка болест, след всяко страдание и изпитание, човек придобива известна опитност, която го повдига.
Колкото по-тежка е била болестта, през която човек е минал, толкова по-силен е станал той. Колкото по-големи
са били изпитанията и страданията му, толкова по-голяма сила е придобил. Големите изпитания носят големи
придобивки; малките изпитания – малки придобивки. Следователно всички болести, всички мъчнотии, изпитания
и страдания, които човек преживява, без да изгуби живота си, са за Слава Божия, защото носят със себе си велики
опитности, велики блага и придобивки. Този закон се проверява навсякъде в Природата.
“За Слава Божия”, стр. 187-188; 139

Едно същество дойде като хрема, друго – като треска и т.н. и ако вие разбирате от закона, една хрема може
да ви донесе голямо благо, а пък ако не разбирате, може да ви донесе голямо нещастие... Или в окултната наука
има закон: Ти едно малко препятствие в живота, каквото и да е то, не го считай за едно нещастие.
“Работете с Доброто”, стр. 97; 136

Когато имате една трудна задача, това е една тежест във вашия ум. Да кажем, че сте се справили с тази
мъчнотия. След това, при втората мъчнотия вие трябва да прибавите още една трета от тежестта на мъчнотията,
която сте имали по-напред. Ако при първото разрешение на задачата сте имали 10 мъчнотии, при второто
разрешение ще имате 12 мъчнотии, с които трябва да се справите. При третото разрешение на задачата
мъчнотиите ще се увеличават. Законът е верен във всяко отношение.
“Благоприятната Господня година”, стр. 404; 125

Страданията показват, че човек е на прав път. Ако няма страдания, той е на крив път. Такъв е законът на
Земята.
“Божественият план”, стр. 424; 127

Както радостта, така и страданието са неизбежни. Това е закон. Няма човек в света, който може да избегне
този закон. Разликата е само в степента на страданията и радостите.
“Вътрешният закон”, стр. 171; 132

Пътят на страданията, това е пътят на Мойсеевия закон. Докато не минем през Мойсеевия закон, през
закона на страданията, не можем да дойдем до Христовия закон. Целият политически живот, целият обществен
строй, това е все законът на Мойсей.
“Бъдете прочие разумни!”, стр. 343; 125

От хиляди и милиони години БОГ иска да покаже на хората, че Той предпочита да страда, да бъде разпнат,
но да запази свободата Си. Той иска да им покаже, че страданията са пътят, по който можете да запазите
свободата си. Обаче хората мислят, че е най-естествено да минат живота си без страдания. Не, все трябва да има
едного, за когото да страдаш. Законът е такъв.
“Каза ми всичко”, стр. 552-553; 125

Страданието е път, който води човека към спасение. Мъчнотията обаче се подчинява на други закони.
Мъчението води човека към безизходен път, а страданието – към спасение. Следователно, попаднете ли в
безизходния път на мъчението, молете се да дойде страдането, да ви избави от този път.
“Път към Любовта”, стр. 48; 127

89
 Имаш в себе си нещо, което те измъчва. Ти всякога искаш да се избавиш от вътрешните страдания. Не
търсиш онзи велик закон за разбиране на живота. Всичките противоречия, които сега съществуват във вас,
показват, че вие сте се отклонили от правия път.
“Първата дума”, стр. 260; 128

Колкото повече те боли нещо, толкова повече ще дишаш и ще благодариш. Като дойдеш до някое място,
болката ще престане, и заедно с дишането, ще излезе навън... Според този закон, всяко страдание, всяка мъчнотия
трябва да дойде до своя край, до най-високата си точка, и след това да ви напусне. По-горе от това те не могат да
отидат.
“Великото и малкото”, стр. 58; 124

Първо, човек се облича с дрехата на младостта. Тази дреха наричат дреха на страданието. Ето защо, който
не може да облече тази дреха, не може да се подмлади, не може да се нарече млад. Това е закон. Няма същество,
от каквато йерархия да е, като стъпи на Земята, да не облече дрехата на младостта. Който се откаже от дрехата на
страданието, той е осъден на смърт.
“Дреха на живота”, стр. 7; 112

Щом имате някоя мъчнотия, това значи, че ви чака голямо изпитание... Изпитанието ще дойде и при
мъчнотията, и при радостта.
“Първото стъпало за Любовта”, стр. 119, 120; 130

Ако искаш да оздравееш, ти трябва да дойдеш до дъното, да изпиташ всички страдания.

“Колко е добър Господ”, стр. 406; 130

Когато в съществата, които живеят във Висшите светове, се събират излишъци, те слизат временно в
човешкия свят, дето оставят излишъците си и пак си отиват горе. Като знаете това, не се оплаквайте от
страданията. Те са път, по който слизате в низшите светове, да оставите своите нечистотии. Като се освободите от
тях, пак ще се качите горе. Такъв е законът на необходимостта. Това е философията на страданията.
“Основа на знанието”, стр. 275; 117

Колкото по-големи са страданията, толкова по-добри и по-разумни са съществата, които ги причиняват.

“Човешките идеали”, стр. 129; 91

Помни: който минава през страданието, само той може да се обнови. Това е закон. Човек не може да се
повдигне, нито да придобие нещо, ако не мине поне през най-малкото страдание.
“Координирани движения”, стр. 195; 114

Пътят на страданията е неизбежен. Като те посети една хубава мисъл и едно хубаво чувство, пак ще минеш
през страдания. Този закон работи в целокупния живот.
“Една похвала”, стр. 285; 115

Страданията могат да се неутрализират. Как? Обикновено физическото страдание се неутрализира с

психическо. И обратно: психическото страдание се неутрализира с физическо.
“Възпитание на волята”, стр. 330; 82

Някой път може да минете през някоя голяма криза, толкова голяма, че ще се пръснете сякаш. В това ще
научите великата Истина. Всеки може да изпадне в семейна криза, също в обществено отношение или в личния
живот може да е кризата, законът е един и същ. В този момент именно, Великото, Божественото ще ти проговори.
“Доведете ми го”, стр. 81; 96

Не разбира ли човек смисъла на страданието, състоянието на неговата душа се сгъстява и той мъчно може
да се освободи от ударите на страданието.
“Отличителна черта”, стр. 84; 92

Щом мине човек през известно страдание, втори път не може да мине през същото.
“Единица време”, стр. 95-96; 93

Щом доброволно задоволите изискването на страданието, то само ще ви напусне. Страданията не са

механически сили, но съзнателни, разумни същества, които са изостанали в развитието си.
“Точка на равновесие”, стр. 321; 92

90
 Заплашването е закон за всеки, който се отклонява от правия път и не иска да служи. Заплашването,
страданието е път към Божествената Любов.
“Божествени състояния”, стр. 45; 89

Когато страда, човек слиза надолу, в сянката на живота, и видимо губи. Когато се радва, той се качва
нагоре, дето Слънцето грее най-силно. Физическият свят представя долината на живота, а духовният – високите
планински върхове. Като живее на Земята, човек ту слиза, ту се качва, като придобива опитности и знания.
“Опитна школа”, стр. 129; 85

Който страда, той има условия да се развива. Ако не страдаш, дълго време ще тъпчеш на едно място.
Добрите хора прогресират, а лошите остават на едно място.
“Имам ястие”, стр. 27; 87

Ако искаш да вървиш направо, следвай разумното Слово. Страданията са закон на необходимостта, но не са
закон на свободата. Ако веднъж са те разпъвали, трябва ли и втори път да те разпъват?
“Разумното слово”, стр. 114; 87

Като наблюдавате вашия живот, ще видите, че много от мъчнотиите и изпитанията ви се дължат на това, че
не знаете как да постъпвате. Запример, като се натъкнете на една малка мъчнотия, вие искате да се освободите от
нея, но вместо освобождение, вие увеличавате товара си. Законът е такъв. За да не попаднете под ударите на този
закон, бъдете доволни от положението, в което се намирате. Знайте, че малката мъчнотия, малкото страдание е
отдушник за вас. Не запушвайте отдушника си, за да не си създадете по-голямо зло.
“Дисонанси в живота”, стр. 48-49; 83

Първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка. Оттук
то не се намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне. Щом се забележи този критичен процес,
ние казваме, че настъпва освобождаване на човека.
“Разумни методи”, стр. 81; 84

Ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма. Такъв е законът.
“Направление на истинския живот”, стр. 181; 72

Без съпротивление мускулната система на човека не може да се развива. Без съпротивление ръцете му
винаги ще останат слаби, пасивни. Същият закон се отнася и до развитието на човешката мисъл. Казвате: “Защо
са мъчнотиите и страданията в живота?” Без мъчнотии и страдания човек ще мяза на морска гъба или на морска
медуза. Значи мъчнотиите и страданията са съпротивление, което развива човешката мисъл.
“Четирите кръга”, стр. 11-12; 57

Помнете: мъчнотиите, през които минавате, са вашите неприятели, с които в даден случай не хармонирате.
След време ще се хармонизирате с тях и те ще станат ваши приятели.
“Научни изследвания”, стр. 87; 63

Само смелите хора се поставят на изпитания, а не и страхливите; само на способните ученици се дават мъчни
задачи, а не и на неспособните; само на силните хора се дава да носят товар, а не на слабите.
“Психически анализ”, стр. 111; 63

И тези страдания сега в света произтичат от този закон, че човешкото съзнание се присажда. И когато
усетиш в себе си едно голямо страдание, това показва, че нещо ново се внася в твоята душа.
“И Земята ще се изпълни със знание”, стр. 17; 46

Когато човек прекара няколко големи кризи в живота си, най-после той придобива голяма светлина, чрез
която издържа на големи изпитания и мъчнотии. Който не се е калил, той не може да издържа на големи
изпитания и изненади и става жертва на тях.
“Малкото съпротивление”, стр. 48; 41

Природата дава на човека такива страдания, които отговарят на силата на неговия ум, на неговото сърдце и на
неговата воля. На всеки човек се дават толкова страдания, колкото може да носи. От разбиранията на човека зависи по-
леко или по-мъчно да понася страданията.
“Музикално упражнение”, стр. 154; 41

91
 При всички страдания, които хората изживяват, става един вътрешен процес. Когато се съберат в човека
излишни мисли и чувства, идват и страданията. Те почиват на един велик закон. Ако разбирате този закон, вие ще
можете да избегнете страданията. Ударът на страданията ще ви засегне, но ще го обиколите без да ви сломи; ако
пък не разбирате закона, този удар ще дойде отвесно, под прав ъгъл, срещу вас, а тогава той е най-силен.
“Равностранният триъгълник”, стр. 5; 36

Изобщо страданието е необходимо. За да прогресирате, непременно трябва да ви се даде нещо и после да ви се

вземе... Всяко страдание е слизане в материята, за да се качите после по-високо. Следователно, когато минавате от
едно състояние в друго, навлизате в една зона, която ви причинява страдание. Това е неизбежно. Законът е такъв.
“Страхът”, стр. 7, 8; 27

Що е страданието? Велик закон, който примирява хората. Страданието като Божествен процес сближава
хората. Когато те се сближат, страданието ще вземе друга форма. Енергиите му ще се сменят, но няма да
изчезнат.
“Кое е това учение?”, стр. 64; 23

Страданията в света не са нищо друго, освен знак, че ние сме нарушили един закон на разумни същества.
“Ти си”, стр. 18; 30

Опасността в съвременното общество е там, че когато се сближите и след това се скарате, вие си създавате
едно голямо нещастие, и чрез закона на страданието БОГ ще ви примири.
“Ще хвърля мрежата”, стр. 154; 25

Само БОГ има право едновременно да наказва и да благославя! Той може веднага да те умъртви и след туй
да те възкреси, но когато БОГ умъртвява, Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те изкара
из тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновеси. Всеки друг, който не
разбира този закон, ще ти причини само страдания.
“Съмнение и воля”, стр. 22; 22

Разумните страдания в Природата са една привилегия. Ще знаете, туй е един закон. Затова ще се радвате на
тази привилегия, която ви дава Невидимият свят.
“Възпитателната сила на страданията”, стр. 57-58; 31

Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия висши интелигентни същества в нас. Ние, по
причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок вътрешен смисъл, а се спираме
само върху негативната им страна. Когато тия същества завършат своята работа, в нас се явява известна радост.
“Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърдцето”, стр. 63-64; 26

Всяко страдание, което вие чувствате, не се отнася само до вас. В дадения случай и други същества
чувстват това страдание, даже още по-тежко, отколкото вие.
“Съграждане на Доброто”, стр. 174; 26

Колкото вашите страдания са по-големи, без никакви изключения, толкова бъдещите условия за вашето
развитие са по-благоприятни. Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането...
Страданията в света не са случайно създадени. Това е един велик закон, който иска обработване. Страданията, това
са условия за обработване на човешката душа.
“Изпитвайте Писанията”, стр. 68, 69; 25

Човешките души се развиват чрез страданията, от които ще научат великите загадки на душата.
“За Името Ми”, стр. 70; 24

Всяко нещастие, което дойде от Горе, превръщайте го за ваше Добро! Истинският живот седи в
страданията, не можете да ги избегнете. Туй е за Земята. Когато човек започне да се издига умствено или
сърдечно, непременно ще му дойдат страданията. Това е една фаза в неговото развитие. Неизбежен закон е.
“Който има уши”, стр. 121; 25

Когато човек иска от БОГА да го прати на Земята, БОГ го пита: “Искаш ли да минеш през закона на страданието?
Ако искаш да те пратя”.
“Рождението”, стр. 30; 3

92
 Колкото по-грешен е човек, толкова по-бавно еволюира. Той е изложен на големи страдания, за да се
пробуди съзнанието му. Същият закон се отнася и до животните. Тази е причината, дето едни животни страдат
повече от други. Колкото по-тежки са страданията на едно същество, толкова повече има да плаща.
“Все що е писано”, стр. 17; 4

Страданията биват два вида: възходящи и низходящи. При първите страдания човек се повдига и
облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава. За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре
на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното.
Същият закон се отнася и за възходящите страдания. Щом започне да се повдига, човек трябва непрестанно да се
качва, докато дойде до най-високата точка. Изобщо, не се позволява никакво спиране нито при възлизането, нито
при слизането.
“Чистосърдечните”, стр. 121; 4

Ако се въплъти на Земята един ангел или някой архангел, или някой херувим, или някой серафим, и те ще
изпитат същите страдания, каквито и вие. Не можете да ги избегнете. По същия закон и Христос ги изпита. И най-
висшите същества, като дойдат на Земята, ще изпитат страдания.
“Продължаване на живота”, стр. 17; 36

Ще създадем мисълта, че тези условия са най-добрите за нас, този живот е най-добрият, страданията, които
ни се дават, са най-добрите, всичко това е за наше Добро, и ще знаем, че БОГ е, Който разполага с нашите
съдбини, и няма защо да се плашим. Ще дойдат глад, страдания, болести, няма защо да се плашим. Каквото и да
дойде, трябва да знаем, че е от БОГА. БОГ е, Който е създал този закон. Доброто, което Господ ни дава, вземаме
го за страдание, но като го разберем, то ни става приятно.
“Възпитание на човешката воля”, стр. 23; 12

Страданията са симптоми, признаци за ония велики енергии, които сега идват в Природата. Зад всяко
страдание се крие Божествена енергия. То е ключ.
“Разумни наблюдения”, стр. 20; 36

Като говоря за страданието, аз имам пред вид великия закон на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Така
разбрани, страданията представят път към познаване на великото, красивото, възвишеното в света. Те водят към
познаване и придобиване на Любовта.
“Смяна на състоянията”, стр. 111; 72

Излизането вън от БОГА е скръб. Връщането при БОГА, то е радост.

“Вечно подмладяване”, стр. 7; 151

Под думата радост разбираме онзи възвишен, Божествен живот у човека, онова велико съзнание в него, с
което той прониква цялата Природата, изучава нейните сили и закони… Радостта – това е същественото, към
което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта, не ще може да се домогнем до самата Истина, да
разберем какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност, която ние сме
притежавали, или пък неизползване в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени.
“Сега скръб имате”, стр. 5-6; 30

Когато аз употребявам думата скръб, подразбирам онези разумни условия, при които известна добродетел
може да се развие... Имаш ли скръб, нещо хубаво ще се роди в тебе. Аз не говоря за мъчението, а за скръбта.
“Огъване и пречупване”, стр. 80; 205

Докато учението радва човека, то е постижимо за него. Престане ли да се радва, то се отдръпва от него. За
този човек знанието е непостижимо. Този закон се отнася и до здравето на човека. Докато човек се радва на
здравето и го цени, то е постижимо за него. Щом престане да се радва и да не го цени, здравето го напуща.
“Смяна на състоянията”, стр. 91; 72

Който разумно влага своята радост, която е живо нещо, той никога няма да я изгуби. Радостният човек
всякога се стреми да направи и други хора радостни.
“Вечно веселие”, стр. 17; 67

Не всяка радост е истинска радост; и не всяка скръб е истинска скръб... Когато БОГ погледне на
противоречията, които съществуват в целия Космос, Той се развеселява, защото вижда Доброто, като плод на
всичко това.
93
 “Най-голямо веселие и най-малка радост”, стр. 124; 54

Когато някой от Рая скърби за нещо, той веднага ще се намери вън от Рая. И когато някой от ада се зарадва
за нещо, той веднага ще се намери вън от ада. И двата закона са верни... Този закон има приложение и в живота:
Радваш ли се, когато и другите се радват, ти си в Рая; страдаш ли заедно с другите хора, ти си в ада.
“Обмяна”, стр. 38, 39; 43

Дали се радва или страда; дали е добър или лош – човек трябва да знае причините за тия неща. Освен за
себе си, човек страда още и за своите ближни.
“Свобода на съзнанието”, стр. 199; 94

Един човек в своята радост мисли по-добре, отколкото в своята скръб. Но там има друга опасност. В
радостите харчи повече. В скърбите мисли дълбоко, не само мисли, но придобива повече. Сега не че скръбта е
нещо приятно, но понеже в скръбта има придобивка, там е приятното... Сега законът в Природата е съвсем друг.
БОГ ни турил в Природата, иска да опитаме и радостите, иска да опитаме и скърбите.
“Скръб и радост”, стр. 13; 154

Това, което се втича в живота, е радост, а пък това, което изтича, е скръб. Това, което приемаш, е радост, а
пък това, което даваш, е скръб. Не във всеки случай това е вярно, но като общ закон – така е.
“Царството на Духа”, стр. 161; 143

Страданието е само един момент. Продължителността, то е отзвук... И при радостта е същият закон. Радостта,
то е само един момент, вие имате вече отзвук на радостта. Този отзвук на радостта, това е растенето. Радост, която
не расте, не е радост. И скръб, която не се намалява, не е скръб. Разбирайте определено. Защото скръбта, като се
увеличава, става на радост и радостта, която се намалява, става на скръб. И затова, когато се смалява, човек трябва
да разбира страданието, и когато се увеличава, трябва да разбира радостта. Процесът на радостта е разширение,
процесът на скръбта е процес на смаляване.
“Скръб и радост”, стр. 192; 154

Всичко в човека – и радости, и скърби, трябва да растат. Изнасям един психологичен закон.
“Нови насоки”, стр. 260; 165

Първо човек трябва да събира, а после да дава. Като не разбират този закон, хората искат да се радват, т.е.
радостта да предшества скръбта.
“Закон на вечната младост”, стр. 394; 145

Радостта е динамична, скръбта е потенциална. Следователно радост без потенциал не може да се прояви.
Скръб без динамичност не може да се прояви. Това са закони.
“Реалността”, стр. 246; 165

Страданията и радостите са две крайности в живота, които правилно се сменят. Както горещият слънчев
ден се сменя с облачен, дъждовен, така и радостта се сменя със скръб. Който познава закона за трансформиране
на състоянията, той лесно може да смени едно лошо състояние или неразположение на духа с добро.
“Микроскопически добрини”, стр. 131; 40

Красивият живот ще дойде, само когато ние превърнем скръбта в радост. Скръбта и радостта вървят по
един велик закон.
“Скръб и радост”, стр. 244; 25

Когато вие изгубите една радостна идея, какво идва на нейно място? Скръбта. Законът е верен и в обратния
смисъл. Когато скръбта изчезне, явява се на нейно място радостта.
“Добро и съвършенство”, стр. 212; 51

След всяко страдание иде радост. Който иска да участва в радостите, непременно трябва да приеме
страданията, като неизбежен път в живота си.
“Неизбежният път”, стр. 257; 91

Винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една
скръб. Това е като закон, като правило в живота.
“Имаше някой человек”, стр. 206; 108

94
 Страданията са неизбежни, но човек знае, че след всяко страдание иде радост. И обратно: След всяка радост иде
страдание. Такъв е законът. Благодарение на този закон, човек живее в постоянни промени.
“Просветено съзнание”, стр. 20; 93

Няма защо да се радваме много, но не трябва и да скърбим много, защото голямата радост подразбира
голяма скръб и обратно.
“Съхранение на душевната енергия”, стр. 54; 203

В Природата съществува закон за компенсация: На всяко страдание отговаря една радост; и обратно, на всяка
радост отговаря едно страдание. Следователно, който иска да се освободи от страданието, трябва да е готов да се
освободи и от радостта.
“Път към живот”, стр. 13; 90

Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта.
Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става
скръбта.
“Радостни и търпеливи”, стр. 62; 5

Щом страданията са големи, и радостите са големи; и обратно: когато радостите са големи, и страданията са
големи. Този закон има отношение към чувствата на човека, а чувствата – към ума.
“Двете жени”, стр. 245; 11

В началото страданието е тънко. Колкото по-голямо става страданието, толкова повече надебелява. И като
наближи краят му, то става много дебело и изчезва. Докато е тънко, страданието е младо; щом започне да
надебелява, казваме, че страданието остарява. Същият закон важи и за радостта.
“Тънки и дебели линии”, стр. 240; 105

Щом страданието се продължи по-дълго време и радостта ще трае същото време.

“Най-високото място”, стр. 79; 100

Казвам: докато ти не се включиш в страданието, не можеш да се включиш и в радостта. Закон е това.

“Лица на реалността”, стр. 88; 102

Всяка радост, придобита за сметка на скръбта на другите, е временна. И скръбта, причинена от радостта на
другите, също така е временна. Следователно между скръбта и радостта има известно отношение.
“Живот и хляб”, стр. 149; 87

Когато един страда, друг някой се радва; когато един се радва, друг някой страда.
“Постоянни и преходни неща. Козметика”, стр. 168; 74

Колкото по-нагоре се качва човек в духовния свят, толкова по-интензивни са страданията му. Най-после
той дохожда до една област, дето страданията изчезват. Там страданията се превръщат в радости. Това показва, че
неорганизираните сили се организират.
“Основна идея”, стр. 20; 69

Ако не можете да носите скръбта на целия свят, вие не можете да носите и радостта на целия свят.
“Силният”, стр. 290; 142

Когато усещате в себе си голяма скръб или голяма тъга, или голяма тъмнина, това показва, че вие се
движите в гъста материя или в един неразумен свят – вие сте попаднали в една неблагоприятна среда.
“Ще ми изявиш”, стр. 20-21; 46

Най-първо Любовта трябва да се изяви чрез закона на страданието. Можеш ли да издържиш този закон, ще
дойде още по-големият – законът на радостта. Ако издържиш и него, ще дойде законът на истинския смисъл на
нещата. Трябва да минете през тези две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост, след това ще
разберете вътрешния, истинския смисъл на живота.
“За Името Ми”, стр. 66-67; 24

Страданието е един велик закон... Страданието и радостта са два противоположни полюса в живота. Всеки,
който иска да се развива, трябва непременно да страда – страданията са врата, необходимо условие за радостта.
“Блажените”, стр. 259, 260; 2
95
 Щ аст иет о
Щастието е абсолютен закон или закон на определени величини. Щастието се обуславя от закони, които не
зависят от материалните условия.
“Смяна на състоянията”, стр. 42; 82

Казва Христос: “Ако Ме любите, ще опазите Моите заповеди, Моя закон”. Кой е този закон? Щастието.
Щастието на човека седи в едно нещо – да люби.
“Добри вести”, стр. 197; 125

Сегашните хора обичат главно ближните си: мъжът, жената и децата си. От това зависи тяхното частично
щастие. Колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастие ще имате. Щастието на хората е в зависимост от
Любовта им. Ако обичате много хора, голямо щастие ще имате. Същият закон се отнася и до омразата. Малко
мразите, малко нещастия ще ви сполетяват. Много мразите, много нещастия ще ви сполетяват. Любовта подхранва
Доброто у човека, а омразата – злото.
“За Слава Божия”, стр. 188-189; 139

Мнозина мислят, че щастието зависи от многото. Не, щастието е закон, който обхваща и големите, и
малките величини.
“Часът на Любовта”, стр. 5; 124

Всеки един от вас иска да бъде щастлив, но щастието се обосновава на един велик закон. Искаш да обичаш
един човек, нали така? Но, за да го обичаш и да те обича, трябва да знаеш какво той обича.
“Приготовленията на сърдцето”, стр. 9-10; 121

Щастието почива на един разумен закон. Ти да знаеш как да се движиш. Ти вечно не може да бъдеш
щастлив. Ако хората в Рая са вечно щастливи, то хората в ада са вечно нещастни. Нещастието на едни е щастие на
други; и щастието на едни е нещастие на други.
“Пътят на човешкото развитие”, стр. 38; 151

Ако в един момент вашето щастие е кратковременно, а нещастието дълговременно, следващия момент
законът е обратен: щастието ви ще бъде дълговременно, а нещастието кратковременно. Няма никакво изключение
в този закон.
“Най-щастливия ден”, стр. 13; 27

Всеки може да бъде щастлив, ако научи закона на щастието. Като знаеш да се пълниш и да се изпразваш,
всякога ще бъдеш щастлив, а като не можеш да правиш това, всякога ще бъдеш нещастен.
“Щастието – многократно и непреривно”, стр. 120; 199

Щастието се определя от това, което човек в даден момент има. Една ябълка, една хапка правят човека
щастлив. Кога? Когато са дадени в момента, в който човек се нуждае. Такъв е законът в Природата.
“Трите перпендикуляра”, стр. 261; 175

Приложете Божия закон: Да обичате безвъзмездно, за да бъдете щастливи.

“Пътят на щастието”, стр. 485; 122

Щастието е закон, да знаеш да туряш всяко нещо на своето място. Или щастието е закон, при който не се
позволява абсолютно да ограничаваш някого.
“Пътят към щастието”, стр. 14; 166

Помнете: всеки плод, изяден без Любов; всяка шапка, носена без Любов; всяка обувка, всяко палто, носени
без Любов, водят към нещастие. И обратното: всяка шапка, всяко палто, носени с Любов, водят към щастие; всяка
ябълка, изядена с Любов, всеки човек, приет с Любов, носят щастие. Това е закон.
“Той иде”, стр. 91; 194

У м , сърд це и в оля
Да допуснем, че имате около сто куба, които се движат. Трябва да знаете надясно ли се местят, или наляво.
Те се движат по един математически закон. Трябва да знаете в дадения момент в каква посока се движат. Наляво
96
– това е вашето сърдце, надясно – това е вашият ум; наляво – това е вашият дух, надясно – това е вашата душа.
Значи в света има разни движения. Този закон не е абсолютен.
“Трите състояния у човека”, стр. 14-15; 27

Там, дето трябва да се координират умът, сърдцето ти и душата ти, тогава пропорцията е 1:2. Но трябва да
се координират.
“Координиране”, стр. 213; 180

Човек трябва да знае как и откъде да започне. Това е важното. А той трябва да започне от своето сърдце и
от своя ум. Законът е такъв.
“Който сее и който жъне”, стр. 147; 125

Да познава законите на своя ум, човек трябва да е минал през мислите си; да познава законите на сърдцето
си, човек трябва да е минал през чувствата си; да познава законите на волята си, това значи, да е минал през
силите на своя организъм.
“Светлина и знание”, стр. 167; 83

Христос е казал: “Лявата ръка да не се меси в това, което дясната прави”. За дясната ръка не е казал нищо.
Защо само лявата ръка да не се меси в работата на дясната? Това е един кабалистичен закон, който трябва да се
разбира.
“Слаби и силни положения”, стр. 158; 103

Сърдцето не може да се изправи без страдания и умът не може да се изправи без наказания. Затова е казано:
когото БОГ обича, него наказва. Мъжът се наказва, а жената страда, тя се подлага на страдания. Мъжете се
наказват чрез война, а жените – чрез раждане на деца. Когато децата умират, с това се причинява страдания,
които изправят сърдцата на жените. Това не се отнася до вас. Ние говорим за цялото човечество, а вие сте удове
на човечеството. С това ние обясняваме един вътрешен закон.
“Колко са прекрасни нозете”, стр. 47; 125

Жената иска да има добро сърдце. Няма какво жената да иска да има добро сърдце. Нейното сърдце е кално.
Бедният не може да стане богат. Тя трябва да разчита на своя добър ум. И умният е, който може да помогне на
сърдцето. Такъв е законът. А при мъжа сърдцето е, което ще помогне на ума.
“Добри проводници”, стр. 86-87; 129

Христос казва: “Ще напусне човек баща си и майка си, ще се прилепи към жена си”. Но тази жена умира.
Тогава? Този закон е неприложим, ако имаме предвид хората, които умират... Жената ще поставим на мястото на
сърдцето и мъжът на мястото на ума. И законът става верен и приложим по отношение на човешкия ум и
човешкото сърдце.
“Трите положения”, стр. 766, 767; 122

Женското право трябва да го търсиш за сърдцето, мъжкото право трябва да го търсиш за ума. Ако не пазиш
този закон, ако търсиш женското право по пътя на мъжкото, ще носиш пукната глава. Ако носиш мъжкото право
с чувствата, ти ще намериш затвора.
“Стара и нова българска песен”, стр. 263; 138

В умствено отношение вие ще отивате при БОГА, а по отношение на сърдцето БОГ ще дохожда у вас, чрез
Духа Си. И когато ние казваме, че Господ трябва да ни научи, ще знаем, че Той не може да дойде в ума ни.
Дойдем ли до живота на ума, ние трябва да отидем при БОГА; за тази цел трябва да водим чист и свят живот, за
да олекнем. Същото нещо е и в училищата: ученикът отива при учителите си, а не учителите при ученика.
“Две думи”, стр. 240; 50

Преди всичко, сърдцето трябва да разбере Христа, а после ума.

“Ти си”, стр. 7; 30

Умът е опора на сърдцето отвън, а сърдцето е опора на ума отвътре.

“Новите схващания на ученика”, стр. 4; 31

Сърдцето на човека е мястото, отдето всичко изтича навън. Ако той не разбира закона на своето сърдце, ако
разбира само законите на своята мисъл, но не знае накъде да ги насочи, ако неговото сърдце не е така благородно,
той ще се намери в противоречие със себе си.

97
 “В последното време”, стр. 210; 96

Всяка една мисъл, която не е на място, е лоша. Ако ти туриш едно чувство в ума си и една мисъл в сърдцето
си, ти си направил една погрешка. Ако туриш една мисъл в ума си и едно чувство в сърдцето си, то е на място.
Ако туриш едно чувство да ръководи работите и туриш едно чувство отподире като опашка, да помага на това
чувство, ти си направил една погрешка. Ако туриш една мисъл да ръководи и туриш едно чувство да помага, това
чувство е на място. Чувствата трябва да подтикват човека към работа. Когато туриш чувствата да вършат работа,
а умът да помага, тогава ти не си от умните. Ти не разбираш Божия закон.
“Младост и старост”, стр. 148; 154

Когато дойде едно страдание вътре във вас, показва, че по закона на сърдцето не сме постъпили
справедливо, по закона на вашата мисъл. Когато не постъпваме справедливо, изгубва се светлината, настава
тъмнина.
“Опитване, проверяване и прилагане”, стр. 390; 154

Движиш ръката си на една, или на друга страна, но разумността не е в нея. Това зависи от разумността на
човека. Ако мисълта е светла, ако сърдцето е нежно, ръката се движи по един начин. Тя се подчинява на законите
на мисълта и на сърдцето.
“Като децата”, стр. 209; 195

Един музикант, който иска да свири, иска да свири много добре. Ако лявата ръка много добре дава на
дясната и дясната дава на лявата, когато ръцете правилно дават и правилно възприемат, тогава е хубавото
свирене... Същият закон имате, ако вашият ум не предава добре движението. Ако сърдцето не приема топлината,
движението не може да се прояви. Същият закон е, ако сърдцето неправилно предава своите чувства и умът не ги
приема правилно.
“Математически отношения”, стр. 132; 173

Когато човек прилага на сърдцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или, с
други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. Сърдцето ти
трябва да бъде топло, но не горещо.
“27 август, четвъртък”, стр. 22-23; 37

Топлината, това е онзи закон за разредяването. От него зависи здравословното състояние на човека...
Тялото само по себе си не може да живее. За да живее човек дълго време, той трябва да разбира законите на
сгъстяването, разредяването и разширяването.
“Сгъстяване, разредяване и разширяване”, стр. 122, 123; 164

Щастието на човека седи само в постоянното и вечно разширение на ума и сърдцето. По нямане на
подходящи думи, аз употребявам в случая думата разширение. Ще се задоволя с тази дума само затова, защото
искам да ви дам една определена идея. Като казвам разширение, разбирам границата на сърдцето и ума постоянно
да се разширяват по форма, по съдържание и по смисъл. Щом престане разширението, смъртта ще дойде.
“Смисълът на противоречието”, стр. 13-14; 22

Първо ще работите с ума си, ще работите със сърдцето си, ще изпълните работите си с волята си. Има един
закон, който определя. Умът е подтик. Умът ще направи правите линии, сърдцето ще направи плоскостите, волята
ще направи тялото.
“Координиране”, стр. 220; 180

Под права линия аз разбирам, когато умът функционира. Под крива линия разбирам: то е закон, по който
сърдцето действа, този именно закон, че сърдцето действа по крива линия, понеже в кривата линия се харчи най-
малко енергия.
“Страж на живота”, стр. 45; 166

Вие сега не искате да огънете вашата воля. В дадения случай, според закона на музиката, за да приемеш
едно Божествено благо, непременно ти трябва да понижиш на половин тон волята си и тогава тази воля, като я
понижиш, ще имаш всички условия... Винаги законът е: Ако повишаваш ума и сърдцето си, едновременно ще ги
повишаваш! Или ги понижаваш, едновременно ще ги понижаваш. А волята трябва да бъде сама, отделно.
“Мистичната чаша”, стр. 465; 122

98
 Човек трябва да иска онова, което е постижимо за ума. Човек трябва да иска онова, което е постижимо за
сърдцето в даден случай. Човек трябва да иска онова, което е постижимо за волята.
“Внушение”, стр. 137; 165

Природни, разумни закони управляват ума и сърдцето на човека. Следователно от вас не се иска нищо
друго, освен да зачитате тези закони и да следите за тяхното изпълнение.
“Работа, музика и мисъл”, стр. 276; 83

Даже и най-лошата мечка като я срещнеш, ако знаеш как да постъпиш с нея, ако минеш от лявата или от
дясната ¢ страна, ще имаш два различни резултата... Законът го прилага – ако имаш в живота си известна мечка и
оставиш тази мечка на лявата си страна, ще имаш лош резултат. Ако въпросите ги разглеждаш със сърдцето си,
ти ще загазиш; ако ги разглеждаш с ума си конкретно, обективно, ще ги разрешиш и ще излезеш на добър път.
“Освободеният роб”, стр. 231; 120

Забележете едно нещо: целокупният човек расте нагоре. То е хубавото. Носът и брадата растат надолу. Като
разгледате хиромантически линиите на ръката си, какво забелязвате, как расте линията на сърдцето? Наляво. Накъде
отива линията на ума? Надясно. Накъде отива линията на живота? Надолу. Значи, имаме пак същия закон:
Линията на живота отива наляво, линията на сърдцето – наляво, а линията на ума – надясно. Тогава, накъде отива
линията на съдбата? Надясно, нагоре. Оттук, носът и брадата растат надолу, сърдцето и животът – наляво,
движението на Божествения ум върви надясно. Отношенията или пропорцията между тия величини е 1:2, затова
не трябва само да мечтаете върху Божественото, но и да се спирате върху Него, да работите за развиването Му.
“Пътят на ученика”, стр. 145-146; 26

Някой може да се съмнява дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но
дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, запример, аз
казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: “Възможно ли е?” Възможно е! Е, как ще проверим?
Ще разкопаем. Това са възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не
подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: “Аз ще бъда чист”.
“27 август, четвъртък”, стр. 32-33; 37

Някои деца се мерят всеки ден, да видят колко са израсли, но вместо да растат, те спират на едно място. Щом
престанат да се мерят, растенето продължава. Същият закон се отнася и към умственото и сърдечно развитие на
човека. Човек трябва да обича знанието, да се стреми към него, без да го свързва с мисълта за растежа на своя ум.
Започне ли да мисли колко е израснал умствено, той непременно ще се спъне.
“Светото място”, стр. 9; 53

И най-сетне питам: защо ни е този ум, който ни е дал Господ? Най-първо той е една цедилка... Да приложим
в живота този закон за прецеждане.
“Талантите”, стр. 71; 1

Ново възпитание е онова, което може да внесе здраве, веселие и бодрост в човека, да се справя лесно с
мъчнотиите на живота си... Тази наука подразбира познаване на законите на сърдцето и на ума.
“Господар на съботата”, стр. 182; 80

Когато в човека се произведе едно вътрешно раздвояване, то се дължи на същия закон. Ако вашето сърдце не
върви в една и съща посока с ума, ако вашите желания не държат посоката на ума, тогава има един разрив в
сърдцето, ражда се една вътрешна борба.
“Трите закона”, стр. 177; 154

Когато ще вземате решение по някой въпрос, ще гледате умът ви и сърдцето ви какво ще кажат. Закон е: Да
имаме пълно съгласие между ума и сърдцето по отношение на решението, което вземаме.
“Новораждане”, стр. 173; 200

Когато дойдете в живота, ето какво трябва да правите: да съблюдавате основния закон – между вашия ум и
вашето сърдце да има равновесие.
“Сънищата на Йосифа”, стр. 110; 1

Никога не влагайте в ума си една изкуствена мисъл, никога не влагайте в сърдцето си едно изкуствено
желание и никога не влагайте във волята си или в тялото си една изкуствена постъпка.
“Пътят към щастието”, стр. 16; 166
99
 Формата на мисълта трябва да се нагоди според ума, формата на чувството – според сърдцето, а не
обратното.
“Млад и стар”, стр. 67; 193

Тялото се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърдцето. Ще кажете: “Сърдцето трябва да се подчини
на ума”. Не, на Земята сърдцето е по-силно от ума. Най-първо човек е чувствал и после се появила мисълта...
Всякога след реализирането на две желания, ще дойде една мисъл. След като се реализират две желания, човек се
изтощава и чувствата му отслабват. Тогава законът се сменя: Умът става два пъти по-силен от сърдцето. Щом се
реализира мисълта, умът отслабва, т.е. енергията му се изразходва и той се нуждае от набавяне нова енергия.
“Тъчете мислите си”, стр. 9-10, 10-11; 27

Всеки човек трябва да има една основна мисъл в ума си, едно основно желание в сърдцето си и едно
основно действие във волята си. Всеки трябва да намери тази основна мисъл, това основно чувство и действие в
себе си.
“Ако говоря”, стр. 57; 47

Едно се иска от човека: като се товари, да не остава всякога натоварен; и като се разтоваря, да не остава
всякога разтоварен. Като се товари и разтоваря, човек усилва организма си. Като знаете този закон, не задържайте
в ума си и в сърдцето си тежки мисли и чувства за по-дълго време, отколкото трябва, да не се обезсилите.
“Товарене и разтоваряне”, стр. 311; 126

Според мен, умът, който се жени за сърдцето, трябва да е здрав, да не е заразен от никаква болест.
Сърдцето, което се жени за ума, трябва да е здраво, чисто. Ако това стане така, тогава и нашите мисли и желания
по същия закон трябва да бъдат здрави и чисти.
“Призваха Исуса”, стр. 114-115; 203

Човек трябва да се съобразява със законите, които регулират човешката мисъл. Хубавите чувства регулират
човешката мисъл... Всеки човек, който е философ, в него сърдцето дава повече топлина. И в мозъка е същият
закон.
“Отношение на ума и сърдцето”, стр. 166, 167; 178

Когато в ума ви дойдат светли, възвишени мисли, а в сърдцето ви чисти и благородни чувства, непременно
отнякъде ще нахлуят у вас противоположни мисли и чувства, за да ви смутят. Ако не знаете закона и не сте
готови да противодействате на тия отрицателни влияния, има опасност да се осакатите. Пазете се и от
несъзнателните движения.
“Озлобяване, мъка, скръб”, стр. 109; 65

В ума и сърдцето текат два рода енергии. Когато в ума има прилив, в сърдцето има отлив. Когато в ума има
отлив, в сърдцето има прилив. Туй не е само едно твърдение, то е един факт.
“Приливи и отливи”, стр. 5; 27

Някои мисли са лоши, но човек трябва да изучава закона на човешката мисъл. Вие се нуждаете от наука за
сърдцето, да знаете как да се справяте със своите чувства. Когато в сърдцето ви се появи едно положително
чувство, в противовес на него ще се яви едно отрицателно. Като знаете законите, по които чувствата се явяват, ще
видите, че винаги се редуват едно положително и едно отрицателно. Никога не могат да се явят положителни
чувства едно след друго.
“Сила, благородство, светлина и доброта”, стр. 142; 146

Да се върнем към въпроса за дейността на човека, който се е поляризирал: единият полюс представя
дейността на ума, а другият – на сърдцето. Фигуративно представяме това с помощта на два триъгълника, които
могат да се намаляват и увеличават. Намаляването и увеличаването на триъгълниците зависи от дейността на
човешкия ум и на човешкото сърдце. При това, колкото по-голяма хармония съществува между ума и сърдцето на
човека, толкова по-правилни са триъгълниците. Като изучава законите на ума и на сърдцето, човек може лесно да
се справя със своите криви мисли и чувства. Достатъчно е да измени посоката на действащите сили в ума и в
сърдцето си, за да преодолява всички мъчнотии и смущения. Като познава законите на ума и на сърдцето си, той
ще скъсява и удължава линиите АД и СВ, ще скъсява и удължава линията АВ – резултат на силите. Така той ще
превръща силите, които действат в триизмерния свят, в едноизмерни и двуизмерни според нуждите на своя
организъм.
“Великите хора”, стр. 26; 63

100
 Умът поставя нещата върху един положителен закон и казва: “Аз съм се родил в света, БОГ ми е дал
условия да се развивам, и аз трябва да работя”. Хора, които се ръководят от своя ум, са разумни и разрешават
въпросите правилно. Такъв човек размишлява, съпоставя нещата на място и казва: “Ако постъпя по този начин
например, животът ми ще се оправи”. От това гледище, засега всички живеете двояк живот, но трябва да
придобиете една нова опитност, едно ново схващане. В стария живот ще се обезсърчавате, а в новия живот ще се
насърчавате – мисълта преодолява в него. Винаги ще поставяте паралел между тия два живота и така ще вървите
напред. Вие още не можете да живеете само в новия живот, но ще минавате ту в единия, ту в другия.
“Обич към знанието”, стр. 273-274; 59

Животът на обществото е такъв, какъвто и на отделните индивиди... Според техните мисли от миналия
живот се определя тяхното настояще, а според сегашните им мисли и желания се определя бъдещето им. Тези два
Божествени закона са поставени у човека така: първият, Великият закон е поставен в ума, а малкият – в сърдцето.
Следователно, когато искате да изпълните малките работи в света, трябва да ги изпълнявате със сърдцето си.
“Малкият закон”, стр. 215; 3

В органическия свят, когато известна храна влезе в стомаха и не може да реагира правилно върху него,
образува се едно състояние, което лекарите наричат “мъчно храносмилане” и което, от своя страна, произвежда
известна неприятност на самото тяло. Този закон е верен не само по отношение на умствения живот: когато ни се
представи една мисъл, която не може да реагира върху нашия мозък, и умът ни не може да я възприеме, образува
се и у нас същото състояние; тъй става и с човешкото сърдце: когато едно желание влезе в сърдцето на човека и
не може да реагира върху него, а сърдцето, вследствие на това, не може да го възприеме, образува се пак едно
подобно състояние.
“Любовта”, стр. 75; 1

Когато сърдцето и умът на човека се движат в гъста среда, чувствата огрубяват, а мислите потъмняват.
Значи, огрубеят ли чувствата на човека и потъмнеят ли мислите му, той вече се движи в гъста среда, без разлика
на това дали съзнава своето движение, или не го съзнава. Какво трябва да направи този човек, ако иска да излезе
от това положение? Той трябва да измени посоката на своето движение.
“Оглашен, вярващ и ученик”, стр. 131; 44

С каквато мисъл човек се свърже, такова въздействие ще окаже тя върху неговия мозък; с каквото желание
човек се свърже, такова въздействие ще окаже то върху неговото сърдце.
“И рече БОГ”, стр. 189; 60

Ако от всяка мисъл, която минава през тебе, можеш да изваждаш сок, ти си умен. Ако от всяко чувство,
което минава през твоето сърдце, можеш да изваждаш сок, ти си добър човек, ти си любящ човек.
“На него можем да разчитаме”, стр. 19; 160

Умът ни трябва да върви успоредно, паралелно с Божия ум. Нашето сърдце, трябва да върви успоредно,
паралелно с Божието сърдце. И волята ни трябва да върви успоредно с Божията воля.
“Качества на ума, сърдцето и волята”, стр. 21; 22

Законът винаги да се прилага с думата може. Така се проявява човешката воля.

“Простотата”, стр. 48; 203

Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да възпитава волята си. Той трябва да знае, че материята на
физическия свят се подчинява на човешката воля. За тази цел трябва да знаете законите, които управляват волята.
Материята се подчинява и на човешката мисъл.
“Възпитание на волята”, стр. 339; 82

Аз няма да ви освободя от мъчнотиите. Природата също тъй няма да ви освободи от мъчнотии, от

страдания, защото те са нарочно създадени, да усилят вашата воля.
“Мощните сили на разумната воля”, стр. 56-57; 26

Колкото и да са малки лошите думи, изказани ли са веднъж, колкото по-дълго време минава, толкова
повече се увеличава тяхната разрушителна сила. Задръжте за себе си всяка лоша дума, която искате да кажете
някому. Колкото повече я задържате, толкова по-силен вътрешен импулс ще придобиете.
“Истинната врата”, стр. 188; 38

При малките усилия имате същите резултати, както при големите.

101
 “Доволството в живота”, стр. 290; 114

Кипването, това е неустойчивост. Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат да кипнете.
Най-първо трябва да разберете закона на предохраняване. Вие трябва да изолирате всички киселини от себе си, да
ги турите под контрол на вашата воля, или пък вашата воля да бъде тъй будна, че киселините да са вън от вас. Вие
трябва да боравите с тях, а не те да боравят с вас.
“Упътвания. Образи”, стр. 193; 26

Силна воля, според Божествения закон, се разбира човек да може да запази всички придобити резултати от
добри деяния, не само за кратко време, но завинаги и да станат плът от неговата плът и кръв от неговата кръв.
“Добрите навици. Разумното сърдце”, стр. 74; 26

Мисли, чув ст в а и пост ъпки

Посей в ума си една Божествена мисъл и я остави да работи. Тази мисъл има динамическа сила. Тя ще
израсте, ще се развие и ще те очисти. Ти не се безпокой за резултатите. Едно чувство, колкото и да е
микроскопическо, не го презирай. Посей го в сърдцето си и го остави да израсте. То ще се развие и ще даде своя
плод.
“Линиите на Природата”, стр. 120-121; 81

За да постъпваш право, ти трябва да знаеш законите на своите мисли и чувства, т.е. тяхната геометрия.
“Граници и възможности”, стр. 64; 113

За да роди човек една здрава, светла и благородна мисъл или едно здраво и благородно желание, те
непременно трябва да се родят без охкане и пъшкане. И мислите, и чувствата, и желанията се зачеват, раждат и
живеят като човека. Следователно всяка мисъл, която човек е родил в някакво болезнено състояние, също като
него ще стене, ще плаче.
“Класическата книга на Любовта”, стр. 176; 57

Мислите и желанията в човека се раждат по същия начин, както и самия човек. Затова човек трябва да бъде
внимателен, да ражда своите мисли и желания правилно, по човешки, за да услужва с тях и на другите хора.
“Положителни и отрицателни сили на живота”, стр. 89; 81

Жаждата – това е закон за оправяне на света на чувствата. Гладът, това е едно мерило за оправяне на
постъпките. Дишането, това е закон, за да оправиш мисловния си свят, за да оправиш мислите си.
“Радиации”, стр. 231; 136

Човек трябва да изучава закона на човешката мисъл, тъй както изучава въздуха, неговото естество и
неговите свойства. После нашите чувства имат свойствата на течните тела – никакъв морал нямат, те се
наклоняват. Нашите постъпки аз ги уподобявам на твърдите тела, те се огъват.
“И видя там човек”, стр. 208; 97

Казвам: в един разумен живот, човек трябва да вземе много работи в съображение. Трябва да вземе
законите на човешката мисъл, законите на човешките чувства и законите на човешките постъпки. Постъпките са
свързани със силата, чувствата са свързани с неговата интензивност, мисълта е свързана с простора, широчината.
Казвам: всякога, когато трябва да мислите, трябва да имате достатъчно количество светлина. Тази светлина да не
е много, тогава пак не може да мислите. Ако светлината е слаба, ще имате едни постижения, ако имате много
силна светлина, ще имате други постижения, ако светлината е нормална, тогава ще имате истински постижения
на нещата. Този закон важи и за чувствата: Ако топлината е малка или голяма, постиженията на чувствата ви ще
бъдат различни. Ако силата ви е голяма или малка, пак е същият закон. Казвам: трябва да имате една нормална
сила, която при всички условия да бъде равномерна, отмерено да действа.
“Трите перпендикуляра”, стр. 353; 154

За да те сплете дяволът с една лоша мисъл, той трябва да изгаси свещите ти. Той ще дойде и ще изгаси едно
хубаво твое чувство или една хубава твоя мисъл. Ти ги пали. Два-три часа ще бъде така и като пропеят петлите,
той ще си отиде.
“Тялото на Любовта. Ограничаване и освобождаване”, стр. 168; 136

На сто мисли и на сто чувства, които имам в себе си, аз трябва да приложа поне 25%. Това аз считам закон,
в който няма никакво изключение.

102
 “И украсиха светилниците си”, стр. 130; 109

Има мисли и чувства толкова отровни, че в един момент могат да отровят човека. Като са знаели това, от
най-стари времена даже, в окултните школи не се е позволявало да влизат неподготвени ученици. Преди да
постъпи в окултна школа, ученикът трябвало да различава отровните мисли и чувства от безвредните, от
възвишените и да знае кои в каква доза да употребява. Които не разбират този закон, те мислят, че човек е
свободен да мисли, да чувства и да действа, както намери за добре. Не е така. Човек не е свободен да върши
каквото си иска.
“Който слуша Моите думи”, стр. 174; 77

Отрицателните мисли, чувства и постъпки са подобни на паразитите. Те се хранят на чужда сметка и черпят
соковете на другите. Затова не се позволява на човека да ги допуща в ума, сърдцето и волята си.
“Устойчиви величини”, стр. 25; 133

Не може да постигнеш това, което желаеш, ако мисълта, желанието и постъпките не са светли. Или с други
думи: Не може да постигнеш нещо, ако мисълта, желанието и постъпките ти не са добри.
“Славата Божия, Царството Божие и волята Божия”, стр. 27; 155

Човек, който няма правилни физически възприятия, не може да има и правилни духовни възприятия. Ако
физическите ни възприятия са болезнени, и духовните ни възприятия ще бъдат такива. Законът е верен. Ако
волята ни е слаба, ще бъде слабо и сърдцето ни. Ако волята ни е силна, подразбира се физическата сила на човека,
ще бъдат силни и неговите чувства.
“Физическият живот – път към духовния и Божествения живот”, стр. 39; 206

Да се обличаш – това е закон! БОГ иска да се обличаш с най-хубавите мисли! Да мислиш – това е обличане!
Добър да бъдеш – това е да си облечен на физическото поле; да чувстваш добре – това значи да си облечен добре
в духовния свят; да мислиш добре – това значи да си облечен добре в умствения свят.
“Едно ви трябва”, стр. 341; 135

Ако имате устойчиви мисли, чувства и постъпки, т.е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли,
чувства и постъпки е устойчиво, всеки ще може да ви извади от кладенеца. Обаче, ако въжето ви не е устойчиво,
никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца.
“С притчи”, стр. 105; 107

Всяка една мисъл е силна, когато може да се облече в едно чувство. Всяко едно чувство е силно, когато
може да се облече в един волеви акт. И всеки един волеви акт е силен, когато дойде в съприкосновение с духа на
човека. Ако вие не разбирате този вътрешен закон, каквото и богатство да имате, ще го изгубите... Великият
закон, който съществува в света, е следният: Не щади труда си да посееш една хубава мисъл в ума си.
“Творители на Словото”, стр. 275, 277; 97

Трябва да гледаме на мислите и желанията, които имаме, като на дадени нам. От нас само се иска да ги
използваме. Всяка мисъл идва и заминава, не можете да я задържите.
“В начало бе”, стр. 22; 201

Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да се поставят на местата си. Такъв е законът. Като
знаете този закон, ще разберете защо идат противоречията.
“Живот и отношения”, стр. 12; 104

Казвам: в хората има такива желания, които могат да проникнат в нашия организъм и да достигнат дълбоко
в него, от това няма никаква полза, както от златото на планетите. Това е външната страна на щастието. За него е
в сила законът – щастието на всеки човек е в неговия ум, в неговото сърдце и в неговата воля.
“Яви им се”, стр. 248; 108

В духовно отношение колебанието в мислите представя процес на гниене. Въз основа на същия закон,
когато в сърдцето на човека става някакво смущение, той пак се намира в процес на гниене.
“Път на зазоряване”, стр. 256; 107

Силата на човешките мисли се определя от чувствата, и обратно: силата на чувствата се определя от

мислите. Постъпките пък се определят от силата на чувствата и мислите.
“Закони на красотата”, стр. 31; 69

103
 Ако иска да измени едно свое желание, човек трябва да знае каква мисъл, какъв образ произвежда това
желание. Щом намери мисълта и я измени, с нея заедно ще измени и желанието си.
“Постоянни и непостоянни величини”, стр. 39; 72

Трябва да знаете какви мисли и желания да допущате в себе си. Ако не знаете закона – как да живеете, за да
не се подпушвате – един ден ще допуснете такива мисли и желания, които ще подпушат нервната ви система;
друг ден ще допуснете други, докато най-после заболеете – подпушили сте нервната си система.
“Непреривност в процесите”, стр. 191; 117

Човек не може правилно да мисли, докато не тури в хармония своите мисли и чувства.
“Лесният и мъчният път”, стр. 138; 136

Всяка лоша мисъл ражда още една лоша мисъл, които започват да се борят, докато едната унищожи
другата. Всяко лошо чувство ражда второ чувство, които също влизат в борба помежду си.
“Самоопределяне на съзнанието”, стр. 254-255; 72

Когато мислите и чувствата на човека са от низш характер, той губи силата си. Когато са от висш характер,
той придава енергия и става способен за работа.
“Най-високото място”, стр. 191; 69

Каквито са бащата и майката, такива ще бъдат и децата. Този закон е верен без изключение. Каквито са
вашите мисли и чувства, такива ще бъдат и вашите постъпки... Човекът е в своята постъпка. БОГ е в неговите
мисли, а Природата е в неговите чувства. Така схващам човека психологически. Това е закон, който трябва да се
разбере.
“Всичко чрез Него стана”, стр. 670, 671; 125

Когато някой казва, че страда много, това показва, че много е ял и пил. Колкото по-малко страда човек,
толкова по-малко е ял и пил... Яденето и пиенето се отнасят до света на чувствата. В умствения свят законът за
яденето е точно обратен. Който яде много в умствения свят, той малко страда; който яде малко, много страда...
Оттук вадим заключението: всеки свят има свои закони.
“Причинният свят”, стр. 270, 271; 126

Устойчивостта на плода е в семето, а не във външната му форма... Същият закон се отнася и до човешките
мисли, чувства и постъпки. Те издържат по няколко месеца, но семената им остават за дълго време.
“Основна мисъл”, стр. 30; 94

Законът на земното притегляне е механически, но може да причини голямо нещастие на човека. Ето защо, за да
не причинява зло на никого, човек трябва да държи здраво в ръцете си силите, с които е свързан. Това наричаме ние
владеене на силите или самообладание. Този закон има отношение и към мислите, чувствата и постъпките на човека.
“Музикални прояви”, стр. 144; 94

В Природата има един закон на умереност. Ако прекалиш и престъпиш този закон, идва насищане в
нещата... За всеки даден момент Божественият закон позволява по едно желание, по една мисъл и по едно волево
движение извън времето и пространството. Във времето и пространството пък се допуща реализирането само на
едно от тия желания, мисли и действия.
“Раздай го на сиромасите!”, стр. 33, 34; 47

За да не си създава излишни страдания, човек трябва да спазва следния закон: В един и същ момент да не се
проявяват две мисли, две чувства, две постъпки.
“Правилно разбиране”, стр. 109; 86

В даден момент човек може да има само една мисъл, едно чувство, едно желание. Има ли две или повече
мисли, чувства и желания, той сам се спъва.
“Материални прояви на живота”, стр. 149; 101

Както водата на физическия свят представя среда, която пренася необходимите елементи за развитието на
растенията, така и мисълта в духовния свят служи за среда, която доставя нужните елементи за растенето и
развитието на чувствата. Ако човек мисли, само тогава той ще може да постави чувствата си в правилен,
хармоничен ред. Човек може да прояви Любовта само чрез закона на мисълта.
“Изостаналите укрухи”, стр. 91; 50

104
 Остави мисълта си да се прояви, както е в своята природа. Остави чувството ти да се прояви тъй, както е в
сърдцето. Остави твоята воля да действа тъй, както е нейното естество.
“Малкото приложение”, стр. 17-18; 27

Два закона има, които трябва да вземате предвид: някога правата мисъл идва първа, а някога – последна;
някога правото чувство идва първо, а някога – последно; някой път правата постъпка идва първа, а някога –
последна.
“Той Ми е и брат, и сестра, и майка”, стр. 627; 140

Сега аз като пея, казвате: “Ние не можем да го направим”. То е чувствание. Направяте го и оттатък
минавате. Човек, който може да мисли, може да го направи. Туй е закон.
“Мислене и чувствувание”, стр. 271; 143

Когато човек изпитва известно ограничение или стеснение в чувствата си, в организма пак настава известна
аномалия, явява се увеличение на температурата. Затова казвам, че човек трябва да бъде свободен и в мислите, и в
чувствата, и в постъпките си.
“Обмяна на Божественото”, стр. 283; 141

Всяка мисъл, която не произлиза от Любовта, причинява известно налягане върху човека. И ако в дадения
случай Любовта не присъства, налягането ще причини известна опасност.
“Словото бе БОГ”, стр. 362; 162

Никога не изопачавайте вашите мисли, чувства и постъпки. Това е важен закон.

“Обещанието на Отца”, стр. 524; 162

Най-първо човек трябва да има разположение на чувствата си... При мисълта, законът е обратен. Мисълта
не се провява при разположение на духа, най-хубавата мисъл се проявява при обратния закон, а разположението е
необходимо за живота.
“Плодът на дървото”, стр. 11; 30

Ако между нас съществува не относително, но абсолютно единство в разбиранията ни, и действията ни ще
бъдат еднакви. Значи, ако мислите и чувствата на човека са правилни, и действията му ще бъдат правилни. Това е
закон, в който няма никакво изключение.
“Изтълкувай ни тази притча”, стр. 172; 11

Всяка права мисъл, право чувство и право действие не произвеждат никакво раздвояване, не хвърлят
никаква сянка в човешкия ум, в човешкото съзнание. Всеки може да провери този закон.
“По предание”, стр. 92; 9

Върнете ли се от екскурзия, веднага се преоблечете, пийте една-две чаши гореща вода, да възстановите
изгубената топлина на тялото си. Същият закон се отнася и до мислите и чувствата на човека.
“На двама господари”, стр. 62-63; 153

Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда радост и веселие носи
живот, то е за тебе, приеми го в себе си. Същият закон се отнася и към мислите. Всяка мисъл, която те обърква и
заблуждава, не е за тебе. Всяка мисъл, която внася светлина в ума ти, тя е за тебе.
“Двамата братя”, стр. 223; 5

Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: Трябва да имате добри чувства, добри желания,
да подквасвате човека с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с Истината, и ако
го заквасите с нея, вие сте хора с два таланта, тогава ще имате четири, а като имате четири таланта, вие сте вече
хора спасени, значи сте минали през закона на Исуса, през процеса на самоусъвършенстването, очистването от
лоши желания.
“Талантите”, стр. 71; 1

Аз турям закона още по-далеч. Всяко чувство, което ферментира; всяка мисъл, която ферментира в човека и
всяка постъпка, която ферментира, тя не носи живот, тя носи ограничения. Всички ония мисли, всички ония
желания, всички ония постъпки, които не ферментират, стават на хляб, като нещо съществено.
“Обичайте я!”, стр. 323; 120

105
 Когато мислите и чувствата на човека не се възприемат правилно, те създават известни болезнени прояви –
съмнение, гняв, алчност и ред още недъзи, които някога са били добродетели, а впоследствие са се превърнали в
отрицателни качества.
“Правилно хранене”, стр. 276; 66

Когато процесите в органическия свят спират, в резултат на това става вкисване. Същият закон се отнася и
до психическия живот на човека. Когато противодействате на желанията на човека, той непременно ще се вкисне.
“Вкисване”, стр. 172; 84

Казвам: всяка една ваша идея, всяка една ваша мисъл трябва да мине през формите на растенията, трябва да
се разпука. Всяко едно ваше чувство прилича най-първо на един зародиш, на един малък зародиш, едно малко
яйце, което трябва да се разпука, да се измъти. Всяка една ваша постъпка по същия закон върви.
“Зародиш, дърво и плод”, стр. 414; 168

Човек не може да измени посоката на своя живот, ако не разбира законите на своите мисли и желания.
Човек не може да трансформира една своя мисъл в едно благородно желание, или едно свое желание в една
светла мисъл, ако няма един център, или една свещена идея, към които да се стреми.
“Център на живота”, стр. 141; 84

Всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство – нещо написано е, и то ще се представи в един свят. Това,
което мислите, това, което е невидимо за вас тук – има и нещо написано. Няма скрито покрито.
“Най-съвършения идеал”, стр. 232; 129

В човека има една способност, която проверява дали са прави човешките чувства, или не. Чувствата
проверяват дали са прави мислите, или не, а пък способностите проверяват дали са прави чувствата, или не. Ако ти,
с твоите чувства, не можеш да проверяваш мислите си, ти не познаваш себе си. Една мисъл създава формата на едно
чувство, в която това чувство трябва да се изрази. А пък едно чувство създава формата на една мисъл, в която
мисълта може да се прояви.
“БОГ иска това”, стр. 281; 156

Щом знаете, че житото не вирее в студен климат, ще се заемете с обработването на други култури, за които
дадените условия благоприятстват. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Хранете в себе си
такива мисли и чувства, за развитието на които вашата температура и почва благоприятстват.
“Личност и душа”, стр. 52; 85

Ако вие във вас нямате най-малко едно чувство, едно желание, една постъпка, на която да разчитате, вие
нищо не можете да свършите.
“Обикновен, талантлив и гениален”, стр. 384; 178

Има човешки чувства, които вървят по пътя на късите линии, вследствие на което те траят няколко месеца
само. Има човешки чувства, които траят години; те вървят по пътя на дългите линии. Същият закон се отнася и до
човешките мисли.
“Служба на уравненията”, стр. 317; 65

За всяка една мисъл, която минава, трябва да промислиш. Тя или ще ти донесе нещо, или ще отнеме нещо
от тебе. От туй никой не може да се избави. Част от твоята енергия ще ти даде, или ще вземе нещо то тебе и ще си
замине. Същият закон е и с чувствата. Някои чувства има, някои усети има, ще ти донесат нещо, или ще вземат
нещо от тебе. Същият закон е и с постъпките на човека – неговите волеви действия.
“Нови пътища”, стр. 20; 161

Всяка една мисъл и всяко едно чувство в човека може да принесе своя плод.
“Истина и живот”, стр. 26; 207

Ако човек е весел, ще има отворени и изпъкнали очи. Ако е песимист и гледа с мрачен поглед на хората и
на живота, ще има навътре хлътнали очи. Това произтича от един психологически закон. Колкото повече
вниманието на човека е съсредоточено към вътрешния живот, толкова по-малко се хранят очите. Светските хора,
които искат да видят всичко и се радват на живота като деца, те изпращат повече кръв в очите си, затова техните
очи са по-здрави.
“Отношение между проявите в Природата”, стр. 30; 26

106
 Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка не могат да не произведат своите последствия. И онова, което
мислим, то един ден ще се върне върху нас.
“Право и безправие”, стр. 98; 151

Съвременните хора се оплакват от слабо зрение. За да усилят зрението си, те трябва да прилагат закона за
филтриране на своите мисли и желания.
“Богове сте”, стр. 102; 79

Най-малката мисъл, която възприемеш, най-малкото Божествено чувство, което възприемеш, най-малката
постъпка и микроскопична да е, която си направил, тя ще ви услужи.
“Трите връзки”, стр. 80; 172

Ако вие дадете ход на една ваша добра мисъл или на едно добро ваше чувство, те ще се възприемат и от
окръжаващите и ще принесат своя плод. Тъй щото, дойде ли до някаква услуга, каквато и да е тя, направете я и не
се страхувайте.
“Работа и почивка. Любов и Мъдрост”, стр. 139; 120

Всяка отрицателна мисъл, или всяко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщат към
вас.
“Изгрев и залез”, стр. 221; 133

Ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл; ако изсъхнат две ваши желания, ще
изсъхнат две мисли, ако изсъхнат три желания, ще изсъхнат три мисли; и един ден, когато вашите чувства се
атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета, и вие ще се превърнете в човеци, които имат само един
талант.
“Талантите”, стр. 66; 1

Смъртта настъпва като резултат на анормалните чувства в човека. Когато чувствата в човека взимат връх
над мислите, той преждевременно умира. Когато човек мисли само за ядене и за пиене, когато преяжда, той
преждевременно умира.
“Място на добродетелите”, стр. 97; 41

Когато светът на чувствата в човека се увеличава, или усилва, едновременно с това в него отслабва
умственият свят. И обратно: когато умственият свят в човека се увеличава, светът на чувствата в него намалява.
“Установени мерки”, стр. 260; 20

В единицата физическият свят е най-силен по качество. В единицата чувствата почват да се засилват, а

физическият свят е по-слаб. Следователно, когато физическият свят отслабва, чувственият свят се усилва. Законът
действа и по-нататък. Когато чувственият свят отслабва, умственият свят става по-силен. Когато пък чувствата са
много силни, човек не може да прояви умствена деятелност, там той е слаб.
“Противоречията като необходимост при всяко растене”, стр. 250; 26

Както редът и местата на числата са в зависимост от известни закони, така също особени закони регулират
отношението между мислите и чувствата на човека. При това всяка мисъл и всяко чувство се явяват на точно
определено време.
“Съпоставяне на нещата”, стр. 116; 82

Нещата се поправят по три начина: чрез мисъл – първият процес е психологически процес, органическият е
чрез чувствата и механическият е чрез постъпките.
“Механически, органически и психически процеси”, стр. 259; 174

Човек трябва да се отнася съзнателно към своите мисли и чувства, да ги регулира правилно. Ако енергиите
на мислите и чувствата в човека не са правилно разпределени в организма, той е изложен на вътрешни експлозии.
“Удължени и скъсени линии”, стр. 73; 82

Ако човек държи дълго време известни мисли и чувства в себе си без приложение, в края на краищата те ще
експлодират и ще произведат неочаквани резултати.
“Правилни отношения”, стр. 109; 90

Започнете да цените онези мисли, които са родени от обичта и които са отгледани от Любовта. Любовта
отглежда, обичта ражда. Бъдещите мисли и чувства, които идат, трябва да идат по този начин, по този закон.
107
 “Любов и обич”, стр. 175; 179

Ти не можеш правилно да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, ако не обичаш.

“Новата Любов”, стр. 262; 158

Храна, към която нямаш влечение, не е за тебе. Влечението още не е едно правило. Ако влечението не се
превърне в едно движение, ако туй движение не се превърне в една Любов, тази храна, която си ял, няма да те
ползва. Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, той е верен и по отношение на човешките
мисли и чувства.
“Разпаленият въглен”, стр. 158; 121

Майката много добре знае да гледа детето, докато не е отбито. А сега работата е разметешена. Ако бащата
отглежда децата, докато майката ги кърми, а майката ги отглеждаше, като ги отбие, в това и двамата са невежи.
Ако тази майка внесе каквато и да е лоша мисъл, когато тя кърми децата си, или каквото и да е лошо чувство,
това вече се отразява върху храната, която ще даде на своето дете. Вие може да принесете този закон върху себе
си.
“Вечният порядък. Най-силното у човека”, стр. 5; 122

Силата не седи в механическия процес, а силата на човека седи в най-слабите подбуждения, които човек
може да има. Силата на човека седи в неговата най-слаба мисъл, в неговото по възможност най-слабо чувство и
силата му седи в неговата най-слаба постъпка.
“Да правим Добро”, стр. 63; 120

Не оставяйте една мисъл, едно желание неприложено. Не е въпросът за големите ви желания, но за малките
желания, винаги трябва да се прилагат.
“Малките желания”, стр. 197; 128

Несъпоставените мисли, несъпоставените чувства, несъпоставените човешки постъпки, всякога може да ви

причинят страдания, които не са нарочни. Те са в реда на нещата.
“Отребване, разтопяване, отвяване”, стр. 317; 128

Вие изпъдите една лоша мисъл от главата си и казвате: “Да се махне тя!” Не разсъждавате правилно. Ако
знаете закона, ще видите, че след време лошата мисъл ще се превърне в благородна. След време едно ваше лошо
чувство ще се превърне в благородно.
“Милият поглед”, стр. 13; 195

Три закона определят нещата: законът на мислите, законът на чувствата и законът на постъпките. Тия
закони показват, кое е начало на нещата и кое – край, кое е първо и кое – последно.
“Най-великата наука”, стр. 182; 190

Реални неща са ония, които са опитани и преживени, които са сложили положителен отпечатък в
съзнанието на човека. Ето защо свободно може да разчитате на онова, което възвишените същества ви казват.
Отдавна те са минали по вашия път и са го изучили. Каквото ви кажат, всичко се сбъдва. Като знаете това,
подчинявайте се на великите закони, които управляват вашите мисли и чувства.
“Обикновени, талантливи, гениални и светии”, стр. 336; 83

Всички трябва да имате предвид следното положение: всеки човек живее едновременно и в трите свята – на
физическия, на астралния и на умствения. Питам: колко от хората, които живеят на Земята, трябва да се гневят?
От десет души само на един е позволено да се гневи. Ако ви накарат да изберете хора за Земята, от кои ще
вземете: от десетте, от стоте, или от хилядата? Ако изберете само от хилядата, те ще бъдат хора от физическия
свят, които само ще се гневят. Затова трябва да изберете хора от трите свята: един от Божествения свят, от
десетте, които ще турите на главата; десет ще вземете от ангелския свят, от стоте, които ще турите в сърдцето;
най-после ще вземете сто от хилядата, които ще поставите на физическия свят. След това ще размесите тия хора,
за да си окажат известно влияние. Това е закон, който можете да приложите при възпитанието от една страна и за
подмладяването – от друга. Ако не разбирате този закон, вие не можете да се подмладите, не можете да усилите
паметта си. Защо отслабва паметта на човека? Защото той изразходва физическите си сили и няма отде да дойдат
нови.
“Малкият повод”, стр. 85-86; 56

108
 Гневът не се дължи на никаква мисъл. То е чувстване. Причината на гнева е тук, при ушите. Има три точки.
Гневът принадлежи на закона на разширението. Човек, който се гневи, той се разширява.
“Божественият извор”, стр. 103; 137

Всяко неразположение е изгаряне. Вие казвате: “Много ме накърни”. Това е изгаряне на чувствата. Същият
закон: Там, дето чувствата не се накърняват, там, дето чувствата не се подпушват, там е естественото положение.
“Измерения”, стр. 239; 149

Да кажем, вие сте възбудени. Разгневили сте се. Вземи гъбичката, понамокри устните си. Щом се
разсърдите, вземете, че прекарайте три-четири пъти гъбичката по устните си, да проверите дали е вярно, или не.
Вие не знаете. Направете един път, втори, трети, четвърти, да видите сполучлив ли е опитът. Как ще започнете
сега? Вие не знаете надясно ли ще започнете, или наляво. Най-първо законът е към лявата страна и после към
дясната. Към сърдцето, наляво ще започнете; ако причината е сърдечна, започваш отдясно и отиваш наляво. Ако
причината е умствена, започваш отляво и свършваш надясно.
“Възпитание на чувствата”, стр. 257; 149

Човек, който много се безпокои, той е влязъл в чувствения свят, има неща, които го вълнуват. Не е лошо
вълнуването. Ако океанът се вълнува, има ли нещо лошо в туй вълнуване? Не е лошо, че ние се вълнуваме.
Лошото не седи в самото вълнуване. Когато се вълнува океанът, има ли нещо лошо? Във вълнуването на океана
има един закон, че с вълнуването става опресняване на водата.
“Импулсът”, стр. 413; 150

От физиката знаете, че енергията от положителния полюс минава в отрицателния. Знаете ли през какъв път
минава положителната енергия? Тя обикновено излиза от дясното полушарие на мозъка, върви по повърхността
му, минава под лявото полушарие, после извива над него и се връща под дясното полушарие. Тук, в отрицателния
полюс, се образува светлина. Значи, мисълта иде от дясното полушарие, минава през лявото и като резултат на
това се произвежда светлина в съзнанието. Вие трябва да изучавате законите на мисълта. Казвам: знаете ли
законите на мисълта, вие ще можете правилно да трансформирате енергиите на вашия мозък. Дойде ли ви някоя
отрицателна мисъл, постарайте се да я изпъдите по течението на мисълта, която в пътя на движението си образува
осморка ∞. В центъра ¢ се проявява мисълта.
“Методи и пътища на идейния свят”, стр. 47-48; 44

Всяка мисъл, която влиза в човешкия ум, трябва напълно да обгърне органа на мисълта, иначе тази мисъл
не е пълна.
“Естествен ред на нещата”, стр. 4; 84

Човешката мисъл идва вън от физическия свят, от друг един свят. Ако разбирате закона, вие трябва да
знаете как да оперирате с късите и дългите вълни, защото в мозъка има два вида жички: едните са къси, а другите
– дълги.
“Когато беше по-млад”, стр. 109; 97

Човешкият мозък е една силна, красива батерия, в която са вложени всичките му богатства. Ако разбирате
законите на вашата глава, всички болести, страдания, нещастия, недоразумения ще изчезнат.
“Когото възкреси”, стр. 213; 125

Като изпееш до, ре ще се яви. Ре излиза от до. Ако не можеш да вземеш до, не можеш да вземеш ре. Ако не
можеш да вземеш ре, не можеш да вземеш ми. Последователно вървят психологически в живота. Това са законите
на мисълта.
“Музикални тонове”, стр. 48; 174

Като посееш едно семе, то трябва не само да поникне, но трябва да се разклони, да цъфне и да даде плод.
Всяка една мисъл трябва да мине през тези три процеса.
“Обикновен, талантлив и гениален”, стр. 80; 174

Мисълта, която достига до човека, е толкова по-права и велика, през колкото повече умове е минала, без да
се накърни нейния подтик, нейната сила и чистота. Тази мисъл е Божествена.
“Микроскопически добрини”, стр. 137-138; 40

Дойде ли в ума ви една възвишена, благородна, Божествена мисъл, веднага трябва да ¢ направите място.
“Неизбежният път”, стр. 253; 91
109
 За да мисли човек правилно, мозъкът му като инструмент трябва равномерно да се свива и разширява, да
издава правилни тонове.
“Свиване и разширяване”, стр. 266-267; 91

Като изучавате човешкия мозък, ще видите, че той е също така набразден, образуван от ред начупени,
огънати пластове, които са претърпели ред метаморфози, докато дойдат до това състояние, в което ги намираме.
По гънките на мозъка тече космическата енергия на разумния живот, който душата използва. Учените хора
казват, че от гънките на човешкия мозък зависи неговата мисъл. Това значи, че енергията на мисълта тече именно
по тия гънки и по тях пак излиза навън. Те са проводници на енергиите от цялото пространство.
“Обич към знанието”, стр. 252-253; 59

Всяка мисъл има специфична форма. Докато дадена мисъл може да излиза вън от своята форма и да се
реализира, тя има условие за развитие.
“Отворени форми”, стр. 3; 70

Ако вие проектирате една спирала, един винт в един свят с две измерения, вие няма да го видите като винт,
а той ще се проектира като кръг. Значи, ако проектирате един конус, една спирала в една плоскост, ще се образува
един кръг. Първо кръгът ще бъде много малък, но после, колкото повече се разширява конусът, толкова и кръгът
става все по-голям и по-голям, докато дойде до най-големия си размер. По този закон се развиват и нашите
мисли. Всяка една мисъл, която сега се проявява в нас, е Божествена.
“Божественото съвършенство”, стр. 11; 27

Човешката мисъл е свързана с жизненото електричество в живота. Когато мислите са положителни, те

привличат жизнените сили към себе си, а когато мислите са отрицателни, тия жизнени сили се разпръсват,
отдалечават от човека, вследствие на което се появява заболяване. Запример, ако имате някой противник, който
ви мрази, неговата мисъл спрямо вас е много силна. Той може да ви направи негативен, и вие ще заболеете.
Законът е следният: Ако вие заболеете, туй заболяване ще се върне върху него, ще има обратно движение.
“Предаване на мислите. Музикалност”, стр. 144; 26

Излизането на мислите от едно тяло и връщането им пак в това тяло се подчинява на известен закон. Това
не е произволно. Този закон се отнася до целия органически свят, а не само до човека.
“Най-голямото веселие и най-малката радост”, стр. 107; 54

Някой казва: “Аз измислих нещо”. Нищо не си измислил. Ти само си хванал някоя мисъл в пространството
и считаш, че е твоя. Който разбира този закон, той ще се радва, че е дошъл в такова състояние, да схване мислите
на някои висши същества.
“Право разбиране”, стр. 72-73; 55

За онзи, който не разбира законите на движението, не е възможно с автомобил да пропътува Земята. Обаче
за онзи, който разбира тия закони, той знае, че е възможно. Той знае, че човек разполага не само с външни, но и с
вътрешни средства, чрез които може да пропътува не само Земята, но и цялата Слънчева система. Това може да
постигне човек с автомобила на своя ум – с мисълта си. Наистина с мисълта си човек може да се движи с бързина,
по-голяма от тази на светлината.
“Трудни задачи”, стр. 126; 73

Всяко знание, от което се ползва мисълта, принася полза и за целия човек. Теорията е тясно свързана с
практиката. Закон е: Всяка мисъл, която прониква в човешкия ум, е в полза и на целия организъм. Кога ще се
отрази мисълта върху организма, не е важно. Може още днес, може и след хиляда години.
“Възможности и постижения”, стр. 73; 113

Ако мисълта ви е еднообразна, т.е. ако тя върви само в една определена посока, може да разбие черепа ви.
По тази причина именно много хора заболяват умствено и нервната им система се разстройва. Следователно, като
разбирате този велик закон, ще трансформирате умствената си енергия, ще я отправите към всички посоки на
мозъка.
“Братя в единомислие”, стр. 145-146; 59

Човешката мисъл е в състояние да помогне на цялото човечество. Според този закон всички тела са в
равновесие. Достатъчно е да се закачи някъде една малка тежест или да се бутне нещо, за да се докара едно тяло в
движение.
“Постигнати резултати”, стр. 96; 113
110
 Неорганизираните мисли мислят за себе си, организираните мисли мислят за вас. Следователно, ако вие
мислите за себе си, вие сте неорганизиран. Сега законът е такъв. Ако ти от сутрин до вечер мислиш само за себе
си, ти си неорганизирано същество. Когато започнеш да обичаш БОГА, мислиш за ближния си, ти вече си
организиран.
“Организиране”, стр. 207; 138

Кои са доказателствата, че има хора на Месечината? За мене това е една очевидна Истина. Не може да
мислиш за едно същество, което не мисли за тебе. Не може да мислиш за Месечината, ако Месечината не мисли
заради тебе. Това е закон.
“Скръб и радост”, стр. 210; 174

Не можем да мислим за това, което не съществува; не можем да мислим за това, което няма никаква форма;
не можем да мислим за това, което няма никакво съдържание; не можем да мислим за това, което няма никакъв
смисъл.
“Дързайте”, стр. 77; 125

Като дойде една мъчнотия, започваш да мислиш. Щом мислиш, мъчнотията се разрешава.
“Реалността”, стр. 239; 165

Когато искате да решите някой въпрос, искате да мислите по някой път дълго. Пет минути да мислиш е
достатъчно.
“Работа за Цялото”, стр. 29; 168

Когато тъчете платното си, т.е. своя живот, трябва да спазвате всички правила на тъкачеството. Основата на
платното трябва да бъде много здрава и доброкачествена; вътъкът – също така здрав; бърдото, станът също така трябва
да бъдат първокачествени. С една дума всичко трябва да бъде здраво, хубаво, за да можете лесно да продадете своето
платно.
“Спасителни положения”, стр. 59; 56

Ако детето, в даден момент, не съдържа качествата на баща си и майка си, те ще се безпокоят за него. Защо
ще се безпокоят? Защото то не изявява качествата на своите родители. Този закон е верен и по отношение на
мислите и чувствата.
“Зависимост в Природата”, стр. 188-189; 113

Всяко нещо има само една възможност – в правата мисъл. Една възможност има, да започнеш работа и да
престанат работите. Всяка мисъл има свое начало, има и свой край. Всяка мисъл има свое постижение.
“Постижения на мисълта”, стр. 238; 138

Колкото повече се мери човек, толкова по-малко расте. Същото става и в психическия живот. Колкото
повече желаеш да станеш умен, добър и силен, толкова повече препятстваш на растенето си.
“Трите посоки”, стр. 203; 114

Може да имате най-хубавите нишки: копринени, ленени, вълнени или памучни, но все таки те ще бъдат
разхвърляни тук-таме из материята. Питам: тия нишки ще ви ползват ли? Не. Ако дойде една разумна сила и така
вплете тия нишки, че образува от тях един плат, този плат ще може вече да се използва за вашето тяло, за вашата
къща. На същия закон се подчиняват и човешките мисли. Докато са разхвърляни, не ви ползват нищо. Изплетат ли
се така, че да образуват едно цяло, те са вече една материя, която може да се използва в живота.
“Тъчете мислите си”, стр. 3; 27

Чудни са осите. Има случаи, когато всички прозорци са затворени, вратата – също, но, въпреки това, те
намират малки отвори, откъдето излизат. Ако днес се справя с тях, на другия ден започва същата история.
Приложете този закон и към вашите мисли. Има мисли, които приличат на осите – постоянно нападат човека. Те
не са опасни, но могат да го ужилят. Щом го ужилят, те не могат да намерят отвор, отдето да излязат. Затова ще
държиш прозорците си винаги затворени. С други думи казано: умът ти трябва винаги да бъде зает с положителни
мисли.
“Слабото и силното”, стр. 95-96; 110

Не е ли буден, човек изгубва силата си, богатството си, знанието си, доброто разположение на сърдцето си,
своята мисъл и т.н. Следователно иска ли да запази своите външни и вътрешни богатства, човек трябва да влезе в
закона на правата мисъл.
111
 “Закон и принцип”, стр. 193; 86

Всяка една мисъл има своите последствия. Това е закон, който се отнася както за лошите мисли, така и за
добрите.
“Според делата”, стр. 253; 95

Да вземем мисълта: ти можеш да мислиш криво, както и да е. Но мисълта, която ти пращаш в света, е един
физически принцип. Дали ти мислиш право, или криво, ти вече твориш в света. Тази сила – мисълта, която е
излязла от ума, тя твори.
“Пред всичкия народ”, стр. 225; 95

Никога не употребявайте отрицателни мисли, прилагайте положителни.

“Естествени правила”, стр. 75; 207

Една мисъл трябва да имаш в ума си.

“Заветът на новото”, стр. 192; 194

Когато храносмилането не става правилно, образуват се газове. А щом въздухът влезе в стомаха, той винаги
причинява болка... Сега по същия закон, ако вие внесете във вашето съзнание една низша мисъл, тази мисъл има
друго съдържание. Но ако вие я внесете в съзнанието си, където тя няма условия правилно да се развива, тази
мисъл ще ви създаде страдания.
“Аурата – кожата на духовното тяло”, стр. 207-208; 128

Щом влезете в умствения свят, разширява се вашият кръг на знания. Щом се увеличава вашият кръг на
знание, непременно ще се увеличат и вашите страдания.
“Степени на числата”, стр. 330; 128

За да мисли непременно умът ти той трябва единично да мисли и общо да мисли. Той трябва да пази закона
на хармонията.
“Трите метода”, стр. 111; 188

Каквото мисли човек, това ще направи; затова да мисли винаги хубавото.

“Закони на мисълта”, стр. 198; 198

Когато мислите се свързват една с друга така, че енергиите им се преливат, казваме, че човек мисли право.
“Ханизе”, стр. 64; 91

Който познава закона за съединяване на една положителна добра мисъл с една отрицателна добра мисъл,
той ще може да превърне желязото или оловото, или среброто в злато.
“Любовта дава живот”, стр. 23; 153

Една наша лоша мисъл, като влезе между добри мисли, може да ги развали, и една добра мисъл, като влезе
между лоши мисли, може да ги поправи, да ги подобри.
“Разумно служене”, стр. 300; 12

Добрите мисли са семенцата, зрънцата, които се посаждат в земята. Лошите, отрицателните мисли са тор, от
който се ползват добрите мисли. Като проследите този закон, ще видите, че той е верен при всички случаи на
живота. Добрите мисли се хранят от лошите. Ако около една добра мисъл няма няколко лоши, които да ¢
послужат за храна, тя не може да се реализира.
“Четирите кръга”, стр. 13-14; 57

Всяка една права мисъл, която ти прекарваш и мине през твоя ум, тая мисъл, след като мине през умовете
на всички хора, тя може да преброди и цялото Небе, и тя ще се върне при тебе. И ако е била права, тя ще ти
донесе всичкото богатство със себе си.
“Веселие и радост”, стр. 204; 129

Всяка мисъл съдържа в себе си ред сили, които подигат или понижават човека. Като знае това, човек не
трябва да бъде безразличен към силите, както и към потиците, които мислите крият в себе си.
“Динамическа сила на мисълта”, стр. 95; 84

Вярата е път при закона на ума, за постигане възможностите на Любовта.

112
 “Закон на вярата”, стр. 151; 153

Каквито мисли са изказвали хората преди хиляди години, едва днес са започнали да се реализират. Това, което
пророците са казвали някога, или това, което Христос е казал някога, едва сега започва да се реализира.
“Симон Петър”, стр. 72; 98

Каквото и да помислиш, то е станало някога в света.

“Думата Му държа”, стр. 278; 95

Ако искаш да запазиш състоянието си, трябва да прилагаш самообладание.

“Законът и Любовта”, стр. 16; 102

Когато човек се домогне до правилния начин, по който могат да се правят въздушните бани, той ще разбере
закона, на който се подчиняват неговите мисли.
“Ден на Доброто”, стр. 117; 98

Човек трябва да изпраща мисълта си точно на нейното място, както войникът отправя патрона точно към
целта.
“Теория и приложение”, стр. 195-196; 98

Ти имаш да разрешиш една малка задача в ума си – една малка мисъл, едно малко желание. Ти трябва да знаеш
как да го разрешиш. Разрешението върви по един закон – или ще намалиш, или ще увеличиш.
“Действието на музиката”, стр. 173; 129

Само между две разумни същества може да се яви разумна, велика мисъл. Това е закон. Когато кажем, че
мислим разумно, подразбира се, че само между БОГА и нас може да се образува разумна мисъл.
“Напразно Ме почитат”, стр. 79; 24

Каквото човек мисли вътрешно за себе си, това мислят и другите хора за него.
“Прави и криви линии”, стр. 51; 42

Както човешките мисли се предават чрез пространството, така също се предават и мислите от Невидимия
свят. Тия мисли представят цял свят. Те се наслояват в пространството на дебелина 1-2 см.
“Славата човеческа”, стр. 186; 62

Лесно се предават мислите между хора, които живеят в Любов... Обаче това става само между хора, които
се обичат. Който има такива опитности, да не ги изнася навън. Щом ги похвали някъде, законът вече не работи.
“Новата храна”, стр. 111; 148

В съвременната наука например се разглежда въпросът, как мисълта на един човек може да проникне
мисълта на друг човек. От това гледище мисълта е нещо материално, което има своя форма. И за образуването, за
съчетанието на всички тия форми, има определени закони, на които те се подчиняват.
“Духът на Господа”, стр. 79-80; 59

Първо, човек трябва да започне да мисли. Никакво подобрение не може да стане в света, ако човек не
започне да мисли... Законът на израждането показва, че мисълта е престанала. А законът на еволюцията, на
растенето, е закон на човешката мисъл.
“Алилуя”, стр. 56; 140

Първото нещо, което ви предстои, е да възстановите правата мисъл... Това е един закон, вложен още в
началото у човека – способността душата му да мисли правилно.
“Великата майка”, стр. 156; 203

Ако моите възгледи са прави, ако моите мисли са прави, ако вашите мисли са прави, тогава страданието е
несъвместимо, нещастието е несъвместимо, противоречието е несъвместимо, беднотията е несъвместима, смъртта е
несъвместима.
“Проява на живата светлина”, стр. 82; 96

Всяка мисъл има своя форма. И мислите са живи. Някой път, като ви дойдат външни мисли, ще ги
наблюдавате: усмихват ли се, сериозни ли са, или тъжни, или радостни.
“Правият ъгъл отвътре”, стр. 60; 128

113
 Всяка права мисъл е глас Божи. Тя иде от три места: отдалеч, отвътре и през главата. Чуеш ли глас близо до
ушите, това е гласът на изкушението. Божият глас иде отдалеч. Чуеш ли глас отдолу, около пъпа, това е някакво
отражение – не се вслушвай в него. Чакай да чуеш гласа отвътре, отдалеч някъде и от главата. Мисъл, която иде
само от едно място, е от физическия свят. Ако мисълта иде от две места, тя е от духовния свят. И най-после, ако
мисълта иде едновременно от три места, тя е Божествена, тя иде от Божествения свят. Тоя закон е верен и в
науката, и в музиката, и в поезията.
“Любовта на безсмъртието”, стр. 122; 102

Искаш да вдигнеш един камък. Мъчиш се, пъшкаш, не можеш. Промени мястото, иди на друга страна и оттам
го вдигай. Ако намериш удобно място, не търси друго, оттам вдигай камъка. В Природата има доста камъни. Дето
можеш да извадиш един камък, там стой. Приложете този закон във вашия ум, понеже всеки ден имате неуспехи.
“Обикновена и необикновена мисъл”, стр. 332; 114

Щом човек изгуби ония закони, при които се регулира човешката мисъл, формите на живота вече се
изменят. Сега пак идваме до двата закона: Има неща в света, които не се изменят, и има неща в света, които се
изменят.
“Най-добрият плод”, стр. 61; 130

Всяка мисъл може да се прочете от някоя книга – това е механическо възприемане на мисълта. Но при
второто положение всяка мисъл може да изпъкне в ума на човека, това е възпроизвеждане на мислите по
съдържание.
“Закхее, сляз скоро!”, стр. 166; 134

Конят символизира човешкия ум. Щом се качи на ума си, човек трябва да го направлява добре... Никога не
се качвайте на кон без юлар. Юларът е закон на живота. Това значи, че човек трябва да познава законите на своя
ум.
“Синове на светлината”, стр. 111; 80

По някой път и вие може да се объркате. Объркате се, изгубите своята мисъл. Изгубите онази мисъл, онези
отношения, които съществуват, намерите се на тъмно. Умът ви не работи, има едно ужасно объркване.
Психологически вие трябва да изучавате този закон.
“Погрешка и спънка”, стр. 74; 128

Помнете: всяка мисъл, добра или лоша, се връща при своя източник, като носи със себе си придобивките от
своето пътуване. Не може да отправиш някъде една добра или лоша мисъл, без да понесеш последствията ¢. Това
е закон.
“Ми бемол и фа диез”, стр. 227; 102

Когато дойде една отрицателна мисъл да ви казва, че от вас нищо няма да стане, при вас седи друг един
велик закон, вие сте при един възел на най-големите възможности и от черната ложа искат да ви отнемат
възможността, да ви отвлекат вниманието.
“Вяра и съмнение”, стр. 21-22; 22

При сегашните условия човек мисли за много неща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслон и т.н. Докато
мисли за много неща, човек не може да мисли за същественото. Закон е: Ако човек мисли за същественото,
всичките му работи ще се наредят добре. Тогава няма да му липсва нищо.
“Тънкият конец”, стр. 93-94; 126

Защо се страхувате от дъжда, а не се страхувате от мисли, които цапат умствената дреха? Законът е един и
същ. Както се справяте с дъжда, така трябва да се справяте и с лошите и нечисти мисли.
“Деца на БОГА”, стр. 331-332; 103

Щом вие мислите само за черната ложа и виждате хора все от черната ложа, вие сте свързани с черната
ложа и сте техни членове. То е закон. Защото, каквото човек мисли, това и става.
“Качества на ума, сърдцето и волята”, стр. 13; 22

Ние трябва да знаем всяка мисъл, която иде, към кой свят принадлежи и отде иде. Трябва да се знае дали тази
мисъл е от физическия, от материалния свят, дали е от чувствения свят и най-после – от умствения свят. Защото
законите във физическия, чувствения и умствения свят се различават диаметрално противоположно. Също така се
различават и методите на тия три свята.
114
 “Здравото учение”, стр. 240; 125

Никога не допускай една отрицателна мисъл да вземе връх в твоето съзнание. По никой начин не
допускайте такава мисъл.
“Разумният домостроител”, стр. 301; 125

Правата мисъл е закон, който действа във всички хора еднакво. Никой човек няма право да се извини, че
няма условия да мисли право. Това не е вярно. Може би някои хора да мислят така, но всякога законът действа.
“Всеки, който слуша тези Мои думи”, стр. 372; 125

Сега ще ви говоря за другия цар, който бил голям мъдрец, адепт на тайните науки. Неговият палат бил така
направен, че всичките му стаи се движели по магически начин във всички посоки – напред и назад, наляво и
надясно. Той имал особен часовник, с който определял посоката, по която се движели стаите. Това ставало,
когато му дохождали гости. Той поканвал госта в една от стаите и следял как се изменя стрелката на часовника.
Движението на стрелката определяло посоката на движението на стаята, а самото движение – посоката и
характера на мислите, които вълнували госта. Ако мислел да направи някакво Добро и благородно дело, в
съответна посока се движела стаята. Това е закон. Идете в Природата, там да проверите този закон.
“Ангелът отговори”, стр. 229-230; 11

“Каквото вържете на Земята”. Това значи, че всеки човек вързва по нещо на Земята. Всеки човек има нещо в
ума си, мисли той. И дотолкова работите на човека в живота са успешни, доколкото той знае да вързва... Има
един еднообразен начин и в мисленето, но човек трябва да знае, да разбира законите на новия начин на мислене.
“Каквото вържете на Земята”, стр. 416; 125

Всякога нещастията стават, когато мислиш неестествено. Щом е отклонен умът, ще дойдат нещастията...
Важен е законът: Като вървиш, умът ти да присъства винаги, пази равновесие.
“Развитие на заложбите”, стр. 450, 451; 122

Щом помисля и мисълта ми щом е права, всякога човек има едно радостно състояние.
“Религиозни и духовни хора”, стр. 209; 183

Ако решаваш един въпрос, който стои на един километър от тебе, ще си послужиш с една мисъл; ако
въпросът е на десет километра от тебе, ще си послужиш с друга мисъл. Невъзможно е една мисъл да решава
всички въпроси.
“Безопасното място”, стр. 264; 192

Като измерим ръката на крадеца, виждаме, че тя е по-дълга от нормалната. Оттук вадим заключение, че
прадядо му и дядо му са обичали да крадат. Тази е причината, дето неговата мисъл работи в същото направление.
Този закон е причина за дългите предни крака на маймуните. Като посягали към плодовете, ръцете им се
удължили. Същата мисъл е удължила и пръстите им.
“Ще дойдем при Него”, стр. 140; 24

Не можеш да убиеш човека или да извършиш някакво престъпление, докато мислиш; щом престанеш да
мислиш, ти губиш равновесието на своя живот.
“Новата канализация”, стр. 237; 115

Ако мислите Добро или зло за другите хора, то е все едно да мислите същото за вас. Ако искате да се
изправите, да се облагородите, непременно трябва да мислите много Добро за другите хора. Туй, което мислите
за тях, то е заради вас. Такъв е Божественият закон.
“Окултна музика”, стр. 21; 22

БОГ, т.е. Любовта, се отнася към човека така, както човек към своята мисъл. Само онзи може да бъде
уважаван, който носи в себе си Божественото, т.е. мисълта. Който мисли, всякога успява, за него няма
невъзможни неща.
“Магическата пръчица”, стр. 342-343; 69

В десет години дадена мисъл се реализира в положителна степен, т.е. тогава тя се посажда, израства и
приема известна форма. През другите десет години тя се реализира в отрицателна степен, т.е. дава плод. Следните
десет години отново се посажда, после пак дава плод и т.н. Ние казваме, че мисълта се е реализирала, само след
като видим нейния плод. Обаче плодове дават само положителните мисли.

115
 “Съзвучно движение”, стр. 106-107; 57

Щастието е закон за Божествената мисъл. Божествената мисъл, която БОГ е вложил в нас, сега може би тази мисъл
е ценна за вас. Да мислиш.
“Да мисли”, стр. 135; 128

Мислите, чувствата и постъпките на човека се посаждат и обработват, както семената и дърветата...

Колкото по-благородни и възвишени са мислите, чувствата и постъпките, толкова повече време е нужно за
реализирането им.
“Природна философия”, стр. 176-177; 82

Ако върхът на едно човешко желание е обърнат към изток, а отворената му част към запад, то ще се
реализира правилно – и началото, и краят му ще са добри. Обратно: ако върхът на желанието е към запад, а
отворената му част – към изток, в началото желанието ще се прояви добре, а краят му ще бъде лош. Като не
разбират законите за реализиране на желанията, мнозина се питат защо едни желания и в началото, и в края се
изявяват добре, а други не следват по същия път.
“Път към живот”, стр. 9; 90

Когато две еднородни сили се срещат, те всякога се отблъскват. Това отблъскване е причина за отклоняване
или изкривяване в правия път на човешките мисли, чувства и желания. За реализиране на човешките мисли,
чувства и желания трябва да действат противоположни сили, които се привличат.
“Права и крива линия”, стр. 107-108; 82

Каквато добра мисъл или добро желание се роди във вас, вложете го в подсъзнанието си и го оставете там,
докато му дойде времето. Животът съдържа всички възможности. Първо вложи мисълта в подсъзнанието си и
после разсъждавай може ли да се реализира тази мисъл, или не. Тук ще видиш закона на вероятностите.
“Път към свобода”, стр. 79-80; 52

Всяка добра мисъл или всяко добро чувство, които не се прилагат навреме, произвеждат лоши резултати. И
обратно: всяка лоша мисъл, която не се реализира, произвежда добри чувства.
“Изпълнение и отлагане”, стр. 240; 82

Ако седиш на един и същи уровен, никога не можеш да прогресираш в света. Ако дори половин сантиметър
подигнеш ума си, ти ще влезнеш в друго поле.
“Същественото за младите”, стр. 74; 144

Едно чувство ще се възприеме вътре. Ще се опита и трябва да излезе пак навън, за да се реализира. Това е
един вътрешен закон. И всяка мисъл има два процеса. Трябва да я възприемеш, да я вдишаш и след това да я
преживееш. И после тя трябва да излезе навън, за да се опита в света.
“Дишането и вътрешният живот”, стр. 642; 122

Ако една добра мисъл я допущаш, тя ще има добри последствия. Ако допуснеш добрата мисъл, тя ще се
реализира. И ако допуснеш лошата мисъл, тя ще се реализира.
“Сегашният момент”, стр. 207; 136

Това, за което човек мисли, става. Това, което мислиш, има сила и тази сила може да излезе през теб навън
и да се реализира.
“Естествена хладина и топлина”, стр. 172; 144

В края на краищата става само това, което мислиш; онова, за което никак не мислиш, не става.
“Което мислиш, става”, стр. 92; 144

Когато човек мисли, че е нещастен, такъв става; като помисли, че е щастлив, такъв и става. Каквото
помисли човек, това и става.
“Празното време”, стр. 84; 206

Каквото помислят или пожелаят хората, животните и растенията, всичко става.

“Вързано и развързано”, стр. 60; 76

Доброто, което човек помисли и пожелае, да стане.

“Достоен”, стр. 87; 77
116
 Когато човек дава възможност на мислите, чувствата и желанията си да се размножават без закон, той
създава зло.
“Постижения на богатия и на сиромаха”, стр. 140; 73

Всяка една мисъл, която минава през вашия ум, всяко едно чувство, което минава през вашето сърдце, всяка
ваша постъпка, която минава през вашето тяло, тези мисли, чувства и идеи ще се реализират.
“Законът на помагането”, стр. 39; 130

Можете ли на злото да въздействате с Добро? Ще кажете, че каквото прави човек, това му се случва;
каквото мисли, това го постига... Положителните мисли привличат възвишени същества, които веднага идат на
помощ на човека.
“Служене, почит и обич”, стр. 26; 82

Ид еи
Раждането на една идея в главата на човека е сложен процес. Че се родила една идея, това още не значи, че
тя може да се реализира. Защо? Защото се намира в зависимост от всички мисли и чувства, които имат отношение
към дадената идея. Ако отделните мисли и чувства са родени при благоприятни условия за идеята, последната
може да се реализира.
“Любов и милосърдие”, стр. 227; 90

Много чувства не могат да се реализират по единствената причина, че човек не знае кога и при какви
условия да ги изнесе. Същият закон се отнася и към идеите. Човек трябва да познава идеите си и да разбира кога
да ги изнесе пред хората. Има случаи, когато човек може да изнесе само част от идеята си, и то само онази, която
интересува хората.
“Четирите положения”, стр. 261; 90

Когато една идея е в нулево състояние, това значи, че се намира в пасивно, в непроявено състояние. Какво
трябва да се направи с тази идея? За да се прояви, тя трябва да се постави под нулата, т.е. под почвата. Ако
правата линия представлява почвата, т.е. нулевата линия, вие трябва да посадите житното зърно в почвата, под
нулата. Щом се намери под нулата, в ограничителните условия на живота, житното зърно започва да страда, но
прави усилия да се освободи от страданията. Един ден виждате житен стрък над земята – житното зърно се
освободило и започнало да расте. Същият закон се отнася и до идеите. Посадете една своя идея в мозъка си, под
нулата, и не се безпокойте. От време на време поливайте идеята си и не мислете как и кога ще израсте.
“Седмият кръг на живота”, стр. 169-170; 53

Истинската женитба е съединяване, съчетание, не между мъже и жени, но между човека и неговите идеи.
Идеите са вашите деца, за които трябва да се жертвате. Ако родителите не се жертват за децата си, и децата – за
родителите, не може да се говори за истински родители, нито за истински синове и дъщери. Това проповядва
Христос на съвременните хора, не като закон, който трябва да мине през камарата, но като закон на сърдцето –
вътрешната камара в човека.
“Дух Господен”, стр. 304; 5

Вас ще ви дойде една идея. Ти искаш втора, трета. Не. На човека Господ даде една идея, човек трябва да я вложи
в себе си, да се размножи.
“Единицата”, стр. 357; 178

Искате ли да проявите идейния живот, изнасяйте навън една по една идеите си. Само по този начин те
растат и се развиват правилно.
“Основна идея”, стр. 21; 69

Когато влезе в ума ви известна идея, която не ви е симпатична, не се старайте физически да я изпъдите. И
тук се прилага същият закон. Започнете ли да ¢ се противите, тя непременно ще ви създаде една неприятност.
Говорете вътре в себе си. Всяка идея, която дойде във вас, не е нищо друго, освен едно разумно същество, което
ви е посетило. Затова говорете му разумно веднъж, дваж, докато ви разбере. Щом ви разбере, ще си замине.
“Причини за противоречие”, стр. 21; 36

Всяка идея, която прониква в човешкия ум, трябва да е в съгласие с основните идеи на човека. Не е ли в
съгласие с тях, тя произвежда обратен резултат. Същият закон се отнася и до чувствата. Ако едно чувство влезе в

117
сърдцето на човека и не се подчини на основния ред и порядък, който съществува между останалите чувства,
сърдцето непременно ще го изхвърли навън.
“Проява на Любовта”, стр. 81-82; 85

Съмненията, тревогите, обезсърченията са условия, които пречат за развитието на човешката душа и на

човешките идеи. Всяка идея, която се е заченала и расла при такива условия, не може да устои. Тя ще бъде плод,
преждевременно паднал на земята и изгнил. Същият закон се отнася и до чувствата и постъпките на човека. За да
не се осакатява, човек трябва да храни мислите, чувствата и желанията си с чиста храна, която да помага на
тяхното правилно растене и развиване.
“Идейната обич”, стр. 237; 85

ЖЕЛАНИЯ
При реализиране на желанията съществува закон, според който, искате ли да реализирате известно желание,
турете го в подсъзнанието си и не мислете повече за него. Работете в това направление, но не мислете кога ще го
реализирате, какви ще бъдат резултатите му и т.н.
“Реализиране на желанията”, стр. 53; 53

Всяко желание може да се изпълни, когато има благоприятни условия за него. Съществуват у нас желания,
но това не значи, че трябва да се изпълнят, когато пожелаем. За всяко желание, вложено в нас, трябва да знаем,
кога му е времето да се изпълни.
“Мисълта – мощна сила”, стр. 228; 110

Преди всичко човек трябва да изучава свойствата на своите желания, както и законите, условията, при
които те растат. Това значи да живее човек в третото измерение.
“Благословена между жените”, стр. 9; 88

Трябва да се подбират желанията. Всички ония желания, които идват до вашата душа, трябва да знаете дали
са за вас.
“Естествени правила”, стр. 73; 207

Когато взимате нещо от живота, вие сте доволни; когато нищо не взимате, тогава пък от вас взимат, и вие се
усещате уморени, измъчени. Тъй щото, за да си починете, трябва да се освободите от излишни и непотребни
желания.
“Учителю благи!”, стр. 17; 75

Ако ти, в даден случай, можеш да отмахнеш всичките желания, да нямаш нещо, което да те привлича към
Земята, ти ще олекнеш. Левитацията е същият закон. Ще знаеш закона да можеш сам да се освобождаваш... Като
тръгнеш в планината не носи много желания. Ако имаш много желания, има опасност, като си дигнеш крака, да
стане навехване. Всичко може да стане. Сега този закон може да го приложите и в живота. Когато тръгнеш в
живота не носи много желания.
“Дух и материя”, стр. 123; 138

Казвам: не се подпушвай! Имаш едно желание, не го подпушвай! Не реагирай в себе си. Не мисли, че със
сила можеш да измениш нещата. Бъди готов повече да отстъпваш, отколкото да воюваш със себе си. Не си
противодействай. Това е закон, който Христос изказал със стиха: “Не се противи на злото!” Има някакво зло в тебе
– дай му място да излезе навън. Не взимай участие с него, но дай му път да се изяви.
“Внушение и вдъхновение”, стр. 330; 115

Всяко едно висше или низше желание имат това свойство – да произвеждат известна киселина.
“Ферменти”, стр. 216; 128

Престъплението, прегрешението седи в това, че ние проявяваме известни желания преждевременно. Всяко едно
наше желание трябва да дойде на своето място и време. Ако вие като малко дете се научите да направите една работа,
както възрастните, вие ще извършите едно престъпление. Ако го направите, когато сте възрастен, ще бъде едно Добро.
“Думи на Правда”, стр. 294; 108

Не пожелай е друг закон, стар закон. Желай да обичаш, желай да правиш Добро. Желай да бъдеш силен,
желай да обичаш хората. Желай да свириш, да пееш, да не кряскаш, всичко туй го желай. Не туряй думата не – то
е стар закон.

118
 “Ще се наситят”, стр. 22; 170

Трябва да знаете, че постигането на вашите желания зависи от спазването на известни закони: За

реализирането на физическите желания трябва да спазвате известни физически закони, за духовните желания ще
спазвате някои духовни закони, а за умствените желания – умствени закони.
“Скритите таланти”, стр. 207-208; 91

Дойдете ли до съзнанието, там се желаят само възможни неща. Има възможни и невъзможни неща. Има
големи и малки постижения и желания. Желай най-малките неща... Като мислиш за себе си, ти мислиш и за
другите. Това е закон.
“Да оздравееш”, стр. 41; 191

Често хората проявяват желанията на животните. Разправя един господин, че имал две възпитани котки. Но
един ден, на тия възпитани котки той донася една риба, прясна, дава им я. Едната котка хваща рибата за главата,
другата за опашката, и двете теглят... Добре, но се случва по някой път, тия котки като теглят рибата, тя се скъсва.
Но се скъсва така: онази, която държи рибата за главата, взема винаги повече от онази, която държи за опашката.
Такъв е законът: че който държи нещата за опашката, винаги взима по-малко. Нишките, които излизат от мозъка
към опашката, са по-силни.
“Господарят и на двете”, стр. 373; 119

При разрешаване на въпросите, мнозина излизат от своите желания и се стремят да ги реализират. За да

реализираш едно свое желание, трябва да платиш два пъти повече, отколкото струва то. Ако не си съгласен да
платиш, трябва или да отстъпиш, или да отложиш реализирането му.
“Любов към БОГА”, стр. 370; 103

Всяко желание трябва да се постигне. Как? Природата разполага с ред методи за това. Тя съдейства на
човека. Защо? Това е в нейн интерес. Желанията не принадлежат на самия човек, но на обществото и на цялото
човечество.
“Тънки и дебели линии”, стр. 249; 105

Всички желания са на мястото си, но те трябва да се реализират на своето време. Не стане ли така, човек се
натъква на големи противоречия. Нищо в Природата не става произволно.
“На време и на място”, стр. 349; 82

Не казвам, че не трябва човек да пожелава, но в пожеланието да научи великия закон, по който да постъпва,
т.е. да види дали това, което пожелава, е Добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество и
тогава да пожелава, защото не е важно само да създава жив организъм временно.
“Ще се приравнят всички по закона на Любовта и Мъдростта”, стр. 95; 208

ЗЕМНИЯТ ЖИВОТ
Природата се интересува от човека дотолкова, доколкото той се е проявил. Тя се интересува само от онова,
което той е проявил, но не и от непроявеното. Въз основа на същия закон, и ние трябва да се интересуваме само
от проявените неща, а не от непроявените. Следователно на изучаване подлежи само онова, което се е проявило,
което има вече определена форма, съдържание и смисъл.
“Проявеният живот”, стр. 54; 84

Срещате една натоварена кола по пътя. Тази кола е жива. Всички клетки в нея са в движение. В тази кола е
впрегнат кон. Колата е направена по закона на натрупването. Тя е направена по механически начин: в нея няма
растене, в нея няма никакво съчетание. Впрегнатият кон обаче се намира в процеса на растенето. За него има
живот. Разумното начало е човекът, които туря юздите в устата на коня, качва се на колата и двамата тръгват...
Колата представя физическото тяло на човека; животното, конят представя астралното тяло, сърдцето на човека;
юздите, поводите – човешкият ум, който направлява коня; разумното начало, което кара колата, това е човешкият
дух.
“Възкресение”, стр. 169; 65

119
 Ако говорим за човека на Правдата, сянката му не може да бъде на изток, защото Правдата излиза от изток,
отгоре, а сянката ¢ ще бъде всякога надолу, дето е запад. Това са вътрешни разбирания на законите на живота.
Когато човек страда, сянката му е към запад, когато се радва – към изток.
“Ще се превърне на радост”, стр. 234; 59

Човек живее за себе си дотолкова, доколкото разбира и прилага Волята Божия. Затова е казано, че в
изпълнение Волята на БОГА се крие силата на човешката душа. Човек живее по благодат, но умира по закон.
Затова виждаме, че някой умира веднага след раждането си, друг – на 10, 20, 30 годишна възраст, трети
доживяват дълбока старост. На всеки е дадено толкова, колкото е нужно.
“Верни положения”, стр. 36; 74

Ще знаете, че колкото по-огъната е плоскостта, на която живеете, толкова по-големи ще бъдат и

страданията ви… Когато човек се намира на плоскостта и няма желание да обсеби нещата, тя остава равна…
Новият морал има за задача да научи човека как да оправя огънатата плоскост на своя морален живот. Докато
плоскостта на вашия морален живот е огъната, вие не можете да използвате нито условията, нито възможностите,
които ви са дадени. Следователно, когато механичните закони в човешкия живот се предават с езика на новия
морал и станат приложими в новия живот, огънатите плоскости могат да се изправят.
“Огъната плоскост”, стр. 118-119; 83

Първият основен морал на живота е храненето, вторият – дишането, третият – чувстването, четвъртият –
мисленето, петият – служенето на БОГА. Ако не знае правилно да яде, да диша, да чувства, да мисли, човек не
може да служи на БОГА. Това са петте основни правила, пет велики закона на живота. Изпълни ли тия закони,
човек е свободен да живее както иска.
“Морални правила”, стр. 215; 86

Щом излезе от закона на Доброто, той [човекът] непременно ще умре. Да изгуби човек Доброто в себе си,
това значи да се изложи на закона на смъртта, т.е. на закона на промените.
“Доброто оръжие”, стр. 4; 86

Който отрича живота, той приема смъртта. Това е неизбежен закон. След живота иде смъртта, а след
смъртта – животът. Каже ли някой, че не иска да живее, той кани смъртта при себе си.
“Разбиране на живота”, стр. 122; 72

Лазар беше съзнателен човек: той мислеше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше някой да му каже да
стане и да излезе вън. Той беше жив, затова сполучи, придоби живота. Законът за сполуките в живота има две
страни. От човека зависи коя от двете страни ще хване.
“Лазаре, излез вън!”, стр. 119; 75

Който разбира законите на живота, той схваща тъмнината и светлината като покой и движение, като работа
и почивка, като смърт и живот.
“Побеждавайте злото”, стр. 147; 79

Заминаването на човека за другия свят е неумолим закон, който се отнася до всички положения и възрасти.
Той е и законът на великата справедливост, която регулира отношенията между хората.
“Иде Исус”, стр. 98; 87

Когато Природата поставя някого в известни ограничения, тя има пред вид неговото благо. В този смисъл
сиромашията за човека е също такова благо, каквото е и богатството.
“Благословена между жените”, стр. 14; 88

Докато близките ви желаят да живеете, вие ще живеете. Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота
си. Това е един от вътрешните закони на Битието.
“Божият глас”, стр. 16; 92

Господарят съди слугата си, че крал пари от него и пиянствал. Който разбира законите на разумния живот, ще
съди слугата не затова, че е пил вино, но че не е пил вода. Не се позволява на човек да пие вино, докато не се е
научил да пие вода. Не се позволява на човека да прави зло, докато не се е научил да прави Добро. Не се позволява
на човека да изразходва времето си напразно, докато не се е научил да го цени.
“Един и същ”, стр. 198; 92

120
 В богатството животът всякога се съкращава, в сиромашията животът се продължава.
“Да известят на учениците Му”, стр. 126; 96

За да живее човек или да умре по свое желание, това подразбира да владее великата наука за живота. Той
трябва да разбира законите на живота и смъртта, като два противоположни процеса.
“Служене, почит и обич”, стр. 17; 82

За да не се страхува, човек трябва да стане по-силен от окръжаващата среда. Като знаят този закон, хората
го прилагат в много случаи в живота си.
“Външни и вътрешни условия”, стр. 140; 82

Как може човек да изправи живота си? По два начина: чрез въздържание и чрез приложение. Къде трябва да
прилагате закона на въздържанието? На Земята, дето съществуват отрицателни сили. Обаче влезе ли в
Божествения свят, човек трябва да проявява приложението.
“Изпълнение и отлагане”, стр. 252-253; 82

Какъвто и да е животът, да го приемем. Не че аз го считам за най-красив, но този живот, както сега го

живеем, както го имаме, от това гледище, той е най-добрият живот; не че е най-идеалният живот, но е най-
добрият живот в дадения случай.
“За кого ме мислите”, стр. 193; 95

Който започва с отрицателните процеси, той завършва с положителните – без изключение... Всички онези,
които са започнали с положителните процеси, са нещастни, те в края на краищата, винаги свършват нещастно.
Такъв е законът на Земята.
“Наклали огън”, стр. 307, 308; 96

Животът на Земята осмисля живота ни дотолкова, доколкото като живеем, ние трябва да знаем защо ядем,
защо пием, защо дишаме, защо мислим и т.н. ... Човек не знае отношенията между твърдите и течните тела, не
знае как да ги размесва, вследствие на което той е забравил основния закон, чрез който може да ремонтира своето
тяло.
“Покрива и изправя”, стр. 45; 97

Един от законите на физическия свят гласи: Всичко живо подлежи на промяна.

“Правилният тон”, стр. 122; 101

Щом злото дойде в света, то е вашата плевня, която трябва да изгори. Обаче силата, която гори вашата
плевня, тя ще спаси вашия живот.
“Въведен биде Исус”, стр. 52; 108

Растенията знаят законите на дългия живот. И тепърва хората трябва да се учат от тях как да живеят дълго.
“И украсиха светилниците си”, стр. 118; 109

В бъдеще, когато условията на живота се изменят, двама силни и грешни хора ще свършат по-добра работа
от двама силни, праведни хора. Това ще стане по един от законите на Земята, а не по закона на абсолютната
справедливост.
“Отец Ми живее”, стр. 303; 103

Кой е най-красивият живот? Който представя едно цяло: от ранна младост до късна старост да няма никакво
прекъсване. И като млад да бъдеш стар, и като стар да бъдеш млад. Това е закон.
“Стимул и Любов”, стр. 149; 104

Когато мътната вода минава през песъчливи пластове, тя се пречиства и става бистра. Когато чистата вода
тече по повърхността на земята, тя става мътна. Това е закон на Земята. Преведете тоя закон и към вашия живот.
“Свещеното място”, стр. 252; 104

Парите са закон на ограничение. Вярно е, че без пари не може, без въглища не може, без хляб не може, но
вие трябва да отделите съществените неща в живота от несъществените. Съществените неща са: твърдата почва,
водата, въздухът и светлината. Без тези неща никой не може. Имате ли ги, вие ще образувате един квадрат, който
включва всички възможности. Щом имате тези четири елемента, всичко останало ще имате.
“Време и пространство”, стр. 215-216; 110

121
 Ще кажете, че растението е неразумно същество. Лъжете се, растенията са разумни същества, те са добри
химици, превръщат материята и така я използват. Те се справят и с най-трудните условия, които срещат в живота
си. Растенията познават закона за дълголетието по-добре от човека.
“Трите посоки”, стр. 200-201; 114

Яденето е за здравите, а гладът – за болните. За кого е даден хлябът? За здравите, да се научат да го ценят и
да бъдат доволни. За кого е гладът? За болните, и те да научат нещо. Обаче за предпочитане е да ядеш, отколкото
да гладуваш; да работиш, отколкото да почиваш.
“Великата реалност”, стр. 273; 114

По този начин, по който искате да се оправи светът, то е един механически начин. Ще умираш хиляди пъти
– това нищо няма да ти помогне. Защото, ако ти в умирането не се върнеш в мястото, откъдето си излезнал, ако ти
се губиш, ти не си направил опит както трябва да се върнеш в дулото на пушката. Нашият живот трябва да се
превърне. В умирането ти ще научиш този закон. Смъртта не е нищо друго освен един завършен кръг на Земята.
“Да правим Добро”, стр. 70; 120

Може ти да живееш един порочен живот, никой нищо няма да ти каже. Но ако ти речеш да живееш един
възвишен, благороден живот, веднага ще намерят хиляди погрешки и вини – това е закон в света. И всички онези,
които искат да се подвизават в закона на Любовта, ще бъдат гонени.
“Бъдете като Баща си”, стр. 362; 119

Да се поправи едно нещо, това не значи да се оправи, защото едно нещо най-първо трябва да бъде
хигиенично, материалът трябва да бъде по възможност най-чистият. Защото често ние съграждаме нашите къщи
от материал, който носи смъртта. Има една статистика, която показва, че всяка една къща, докато стане добра за
живеене, най-малко 100 души трябва да умрат в нея. Вие запример направите една къща от камъни, но тия камъни
просмукват живота на хората. Или вие направите от тухли една къща, много хора могат да умрат. И кой как
влезне в нова къща, все ще заболее. Казват: “Урочасан е той”. Няма никакви уроки. Тази кал съдържа единия
живот. И ако не разбирате единия закон, тази кал използва вашата енергия и вие ще отслабнете. И казвам тогава:
на вас не ви трябват такива кални къщи, за предпочитане е една къща, направена от дървета, защото животът на
дърветата е малко по-висок. И дървените къщи са по-здравословни. Сега учените хора по-другояче обясняват, но
и аз виждам: тяхното обяснение все се свежда към същия закон.
“Ще се зарадва”, стр. 49; 120

Добро ядене е, когато храната може да се асимилира напълно. И тази материя да се тури всичката на работа,
да няма никакви излишъци. Излишъците, непотребното в нас внася известна отрова. Този закон е верен и по
отношение на човешките мисли.
“Общото благо”, стр. 74; 119

Не трябва да има стълкновение. Докато има борби, човек не може да се развива правилно. Не може да
прогресира.
“Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия”, стр. 34; 155

Красив е земният живот, красив е и духовният. Който разбира законите на живота, той е доволен от
положението си. Той знае, че като живее, ще образува правилни връзки с хората. Това става, когато човек схване
момента за образуване на известна връзка.
“Божественият план”, стр. 427; 127

Сега хората се изпитват, да се разбере кой за къде е. Всеки ще бъде подложен на приемен изпит, за да мине
в по-горно училище на живота. Който издържи изпита, ще мине в по-горна област на живота; който не го
издържи, ще остане да повтаря. Не може ли без изпити? Не може. Законът на Земята е такъв.
“Божественият план”, стр. 430; 127

Невидимият свят, когато иска да избави една душа или един човек от противоположност, туря го в лоши
условия. В тия условия невъзможно е да изгуби живота.
“Двата закона”, стр. 237; 128

Умирането не е произволен процес. Има закони, които определят умирането. Да умре човек, това значи да
му дадат от Невидимия свят паспорт, заверен и подписан от държавата, в която е живял и от тази, в която
заминава.
“Свободно даване”, стр. 293; 145
122
 Когато бащата умре, животът му ще се влее в живота на сина му. Животът на сина му пък ще се влее в
неговия правнук. Значи вливане става в живота.
“Закхее, сляз скоро!”, стр. 174; 134

На Земята и душата, и духът са ограничени. И в Писанието е казано, че духът, който имаме, се намира в
голямо утеснение, в голямо ограничение. Следователно ние още не сме добили своята свобода. Апостол Павел,
който разбира този закон, казва, че цялото създание е подчинено на един закон на ограничение.
“И не можаха на това да Му отговорят”, стр. 90; 146

При събирането туряте един кръст, това е закон на органическия свят. Значи ти трябва да се учиш да садиш,
и като посадиш, растението ще излезе от почвата. Като посадиш растението под почвата, има минус; после, като
изникне растението из почвата, има плюс.
“Разумните движения”, стр. 82; 149

Когато се мъчиш, тогава няма избор. Това е законът на необходимостта. Да се трудиш, това е по закон. Каквото
законът ти определи, това ще правиш. По закон никой не може да се спаси. Който живее по закон, за Земята
живее.
“Основното правило”, стр. 266; 157

Сега, който не разбира закона, ще се обезсърчи. Той ще се обезсърчи така, както се обезсърчава една ябълчна
семка, като я турят в земята. Казват ¢: “От тебе ще стане нещо много голямо”. Като я турят в земята, тя казва:
“Втасахме я. Свърши се нашата”. И се заражда едно голямо страдание в нея. Но от тази семка ще излезе един нов
живот. И след години тя ще види как чрез големи страдания е излязла над земята. Сега вие прекарвате един живот
на растеж и трябва да дадете плод.
“Право и безправие”, стр. 79; 151

Човек, докато не умре, не може да живее. Това е закон. Животът започва най-първо със смъртта.
“Девети март (22 март)”, стр. 53; 204

Когато някой каже, че ще живее дълъг живот, той трябва да знае закона, че Любовта продължава живота.
Когато човек приеме Любовта, нещата стават видими и невидими. Когато човек почва да изгубва Любовта, той
умира.
“Един опит”, стр. 205; 163

Живот, който не носи в себе си светлина, живот, който не носи в себе си топлина, и живот, който не носи в
себе си Божествена сила, това не е живот. Това е мъчение.
“Светлина, топлина, сила”, стр. 64; 161

В умирането няма никакво изкуство за мене, никаква наука. Сега аз търся законите, по които трябва да се
живее. Животът уча сега, а не смъртта. И вие трябва да изучавате великите закони на живота.
“И виделината свети”, стр. 105; 146

Човек още от Рая като е излязъл, така се е проявил: Каин убива Авела. Оттам започва. Те са два принципа.
Едни ще бъдат убивани, а пък други ще убиват, докато дойде да се смени този ред на нещата. Но сега сме към
края на смяната. И тая смяна няма да стане бързо. Злото в нас постепенно ще се ограничи. И вие трябва да
изучавате закона на ограничението.
“Към свобода!”, стр. 135; 163

Законът за живота не трябва да излиза от хората. Човек не е в състояние да създава закони.

“Господар на съботата”, стр. 172; 80

В едноименната лекция Учителя обяснява “Законът на плътта е закон на ограничението”; 204

Пр от ив ор еч ия и пр ом ени

123
 Пътят, по който вървим, е строго определен. В края на краищата, той ще ни изведе към целта. Това може да
стане в далечното бъдеще, но всички хора ще се примирят и всички противоречия ще изчезнат. Сега ние няма да
се спираме, да обясняваме противоречията на хората. Те са необходим закон в еволюцията на човечеството.
Противоречията са задачи, които си имат своите добри страни.
“Дерзайте, Аз съм!” стр. 46; 24

Човешката душа слиза на Земята, за да стане силна. В славянските езици думите силен и слаб започват с
една и съща буква. Думата слаб означава закон на промени. Думата силен – закон на постоянните величини, т.е.
на величини, които не се променят. С други думи казано: силата подразбира разширяване, а слабостта –
смаляване.
“Закон на движение”, стр. 71-72, 74; 15

Да кажем, че имате едно семенце. Какви са неговите възможности? Да расте нагоре и надолу. То среща
надолу едно противоречие – почвата, която му препятства, обаче в нея се образуват коренчетата на това растение.
По същия начин се образуват нагоре клонищата. И тъй, тия противодействащи сили, нагоре и надолу, образуват
цялото дърво. Тъй щото, и противодействащите сили в нашия организъм помагат за растенето ни. Когато се яви
във вас едно противодействие или противоречие, трябва да знаете, че то е в реда на нещата.
“Противоречията като необходимост при всяко растене”, стр. 259-260; 26

Много пъти някое противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, която е в
състояние да ви повдигне.
“Що е единица. Числа и действия”, стр. 185; 31

Често запитвате: “Не може ли без противоречия в живота?” Вие не можете да се избавите от
противоречията в живота. Те са закон в Природата. Туй трябва да го знаете! Противоречия съществуват
навсякъде.
“Правилно пеене”, стр. 3; 36

Христос казва: “Извади гредата от своето око, за да може да виждаш ясно, та да извадиш сламчицата от
окото на брата си.” ... Гредата – това е закон на противоречия. Под думата “сламка” се разбира закон на
постоянни промени.
“Гредата”, стр. 103; 3

Всичко в света е подложено на промени. Всяко верую, в каквато форма да е, то е плод на човешките мисли,
чувства и постъпки, от хиляди години насам, вследствие на което търпи промяна.
“И помаза”, стр. 38; 124

В Природата съществуват привидни противоречия. Тия противоречия са висши математически задачи...

Може да си послужиш с всички философски теории, може да си послужиш с всички противоречиви възгледи, но
в края на краищата пак ще трябва да решиш задачата. Такъв е законът на великото Божествено училище...
Противоречията вие няма да разрешавате. Даже няма да се стараете да си въздействате един на друг, защото щом
въздействаш комуто и да е, и на теб ще въздействат. И всеки, който се е опитал да изправи някой лош човек, сам е
станал лош. Законът е такъв.
“Точилото и ножът”, стр. 6, 7, 16; 27

Хиляди страдания да преживее човек, но жив да бъде – това е важно за него. Противоречията неизбежно ще
дойдат. Вие не можете да измените този закон, нито можете да го избегнете. Каквото и да правите, неизбежно ще
минете през страданията на Йова.
“Великата задача на човека”, стр. 204; 55

Ти си сит, нямаш нужда от вяра, аз съм гладен, имам нужда от вяра. Следователно, всички, които трябва да
вярват, са гладни хора, а които не трябва да вярват, са сити хора. Но закон е в Природата, че става смяна:
гладните ще станат сити, а ситите ще станат гладни. Следователно, след време като се завърти това колело,
безверниците ще станат вярващи, а вярващите – безверници.
“Прави правете Неговите пътеки”, стр. 189; 14

Някой казва: “Аз съм сприхав човек”. Не го бутайте този човек никъде. И законът е навсякъде такъв: Щом имаш
една болка, не я закачай.
“Единият лев”, стр. 99; 135

124
 В света съществува закон, наречен закон на мъртвите неща. Мъртвите неща са непостижимите,
ненавременните. Да се занимаваш с мъртви неща, това значи да се занимаваш с неща, при които времето се губи.
Въпреки това тия неща именно се развиват. Това е афоризъм.
“Възкресение”, стр. 164; 65

Как да се разбира, че след всеки 100 000 000 обръщания става едно изключение? Това е минаване от едно
състояние в друго. Движението минава в нова форма... Същият закон не се ли отнася и до плътта? Да, щом
направим 100 000 000 обръщания около своята ос, нас ни очаква промяна. Хората не знаят, че всяка промяна,
която става в Земята, става и вътре в нас, защото материята е една и съща.
“Новото човечество”, стр. 45, 46; 10

Там, дето има противоречия, животът е започнал. Това е един признак, по който се познава, че истинският
живот на ученика е започнал. Няма ли противоречие, вие сте далече от Истината.
“Великата майка”, стр. 154; 203

Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си,
всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще
имат право в друго отношение. Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е. това, което
става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия.
“Братя в единомислие”, стр. 124; 59

За предпочитане е човек да се роди в Рая, отколкото извън Рая. Който се е родил извън Рая, той всякога е
недоволен. Недоволството показва, че извън Рая човек ражда мъжки деца, от които едното непременно ще убие
другото. Най-после той трябва да роди трети син, който ще остане жив.
“Самоопределяне на съзнанието”, стр. 254; 72

Със свиренето си мога да примирявам хората. Ако не мога да примиря двама души, които се карат и бият,
не съм свирил хубаво. Доброто свирене е в състояние да подобри нещата, да премахне мъчнотиите и
противоречията в пътя на всеки човек. Същият закон действа и в Любовта.
“Плодовете на Духа”, стр. 75; 190

В Слънчевата система няма по-благоприятни условия от тези, в които е поставена Земята. Но съществува
един закон на противоречие. Ако ти дадеш добри условия на един човек, който не е готов в даден случай да ги
използва, той ще се спъне в тях.
“Пред всичкия народ”, стр. 228; 95

Природата допуща противоречията в живота, защото има предвид разумните хора, разумните общества, на
които тя иска да помогне. Това е закон.
“Методи за усилване на паметта”, стр. 54; 104

На лошия човек, който върви по лошия път, кажи му: “Стани още по-лош!”, и ще стане добър. Ако на
лошия му кажеш да стане добър, той ще стане още по-лош.
“Действието на музиката”, стр. 270; 136

Щом влезете в духовния живот и почнете да прогресирате, ще дойде противоположното, ще дойдат

противодействията.
“Издигай се към по-висшите светове”, стр. 351; 198

Съпротивлението именно показва, че вие сте в пътя, значи движите се. Ако няма съпротивление, значи
стоите на едно място. Следователно всички изпитания, изкушения, които могат да дойдат в живота ви, признават,
че вие се движите.
“Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки”, стр. 109; 206

Гледал съм някой, като дойде и седне до пианото и от тщеславие така си отвори ръцете настрани нашироко.
Няма да отваряш ръцете си нашироко, а така (Учителя поставя ръцете си по-близо една до друга), ще си
приближиш ръцете до пианото близо една до друга. И то не така бързо, като че искаш да хванеш някого. Та да не
може да забележи, че ръцете се отварят. Защото, ако ръцете ги отваряш много, то е закон за противоречие.
“Силата на човека”, стр. 93; 157

В закона на Любовта всичките противоречия някога, когато и да е, всичко това ще се превърне на Добро.

125
 “Числото тринадесет”, стр. 184; 183

Страданието е закон на противоречие и означава, че не разбирате нещата.

“Тримата професори”, стр. 310; 144

Всеки, който се отказва от закона на Доброто, от подбудата на Любовта, той влиза във втория закон, в
закона на противоречията и на ограниченията. От този закон се ражда злото.
“БОГ е виделина”, стр. 274; 184

За да се яви Христос, непременно трябва да стане буря.

“Спаси ни”, стр. 200; 201

Услов ия , благ а, изобилие

Никой няма право да задържа за себе си повече блага, отколкото са му потребни.
“Иди си с миром”, стр. 184; 153

Дето са най-големите мъчнотии и препятствия, там са най-големите печалби и блага за човека. Това е закон
на Природата.
“Значение на числата”, стр. 80; 105

Тя позволява да се ползваме от нейните блага дотолкова, доколкото имаме нужда от тях. Излишъкът от тези
блага трябва да минава през нас като през проводници и да се предава на другите, без да се задържа.
“Отношение на два закона”, стр. 72; 95

Онези хора, които са при лоши условия, в тях се създава един вътрешен морал, за Доброто говорят. А пък
онези, на които условията са уредени, които са богати, имат всички възможности, те уреждат преди всичко
външния живот.
“И видя там човек”, стр. 205; 97

Не може да стане нещо в света, ако няма условия за това. Никой не може да придобие нещо, ако няма
условия за това. Може да съществува нещо, само ако има друго, което да му отговаря. Това е закон, опитан и
доказан.
“Доброто разположение”, стр. 128; 102

Най-първо трябва да обичаме БОГА с всичкия си ум, сърдце, душа и сила, за да можем да възприемем
правилно благата, които БОГ ни дава. Като не обичаме БОГА, тези блага не могат да минат през нас. И после,
трябва да обичаме ближните си. Законът е такъв. За да можем да предаваме това благо, което сме приели, трябва
да имаме Любов към ближните си.
“Аз, ти, той”, стр. 162; 160

Изобилие да има в света. Ако ние разбираме закона на това изобилие, ще разберем и самото щастие. В това
седи новото разбиране.
“Ето младоженецът иде”, стр. 433-434; 134

Когато се намирате в неблагоприятни условия на живота, в положението на гъсеница, вие трябва да знаете,
че има положение на пеперуда, може да се превърнете в положението на пеперуда, да влезете в благоприятните
условия на живота. Но ако не знаете как да използвате това положение на пеперуда, вие пак ще се върнете в
първото си положение, в положението на гъсеница, и тогава положението ви ще бъде по-лошо, отколкото е било
първото. Какъв е законът сега? За да се освободи от сиромашията си, сиромахът трябва да бъде трудолюбив,
търпелив, в това седи неговото спасение. За да запази богатството си, богатият трябва да бъде щедър и чист. Кой
може да бъде чист! Чист може да бъде само честният и справедливият човек.
“И отиде, та се представи”, стр. 392; 125

Голямото благо е голям товар; малкото благо – малък товар. Този закон почти навсякъде е верен. Когато
човек малко има, по-добре е. Който много има, много ще изискват от него. Който малко има, малко ще изискват
от него.
“Новото разбиране на връзката в живота”, стр. 8; 119

Същият закон се отнася и до мислите: не желай да разбереш една мисъл докрай – това е лакомия. Не желай
да бъдеш такъв поет, музикант или учен, че да няма втори като тебе. Това е непостижимо.
126
 “Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли”, стр. 81; 122

Има едно правилно съчетание, при което всеки ще бъде полезен на окръжаващата среда. Онези, които се
занимават със земеделие, знаят този закон. Всяко растение или всяко плодно дърво трябва да се сее на
съответната за него почва.
“Който сее и който жъне”, стр. 148; 125

Който става баща е богат. Бедният не може да стане баща. Бедността иде впоследствие.
“Великата разумност”, стр. 4; 113

Когато има изобилие, чакайте, нека се прояви... Никога не подпушвайте Божествената енергия, когато се
проявява – нека излезе това, което тече.
“Храна, вода, топлина, светлина”, стр. 117; 205

Ние сме длъжни да възприемем от БОГА това, което Той ни изпраща. Първо трябва да дойде слънчевата
светлина на Земята и тогава да я възприемем. Такъв е законът.
“Имаше някой человек”, стр. 199; 146

Благото, на който и да е човек, не зависи от него, а зависи от неговите отношения към Цялото.
“Божието благословение”, стр. 482; 153

Научете се да се уважавате един друг. Всички сте проводници на Божието благословение. И ако не зачитате
някого, вие се лишавате от Божието благословение. Доколкото обичате хората, вие се ползвате от благото на
хората. Който и човек да обичаш, ти се ползваш. Минава един човек и ти се харесва. “Допада ми в сърдцето”,
казваш. Тогава ти се ползваш. Видиш едно дърво и го харесаш. И ти се ползваш. Видиш една птичка, видиш едно
цвете и ги харесваш. Тогава се ползваш. От всичко това, което обичаш, ти се ползваш.
“Нагоре и напред”, стр. 237; 156

Ние трябва да имаме благото на другите хора като свое благо. Законът седи така: Да имаш ония блага,
каквито БОГ е решил да даде на всяка душа. Ние да съдействаме всеки да възприеме благата, които БОГ е
определил за него. Никой да не става препятствие.
“Добрият брат и добрият баща”, стр. 195; 151

Човек не разсъждава върху нещата. За всяко благо, което му се дава, той трябва да плати. Всякога трябва да
плати за всяко благо, което му се дава в Природата. И това, което ти се дава, трябва да го оценяваш. И ако не го
оценяваш, глоба ще имаш.
“Божието дихание”, стр. 434; 151

Не яж това, в което няма Божието благословение! Искам да ви кажа закона: Не яж това, което няма Любов!
Не яж това, което няма мисъл! Не яж това, в което няма Добро!
“На него можем да разчитаме”, стр. 27; 160

Да допуснем, че десет души са гладни, и ти си гладен. Ти искаш да ядеш, но и другите десет души искат, а
има само едно кило хляб... Щом си между другите хора, ако разбираш закона, трябва да разделиш този хляб на
десет равни части и на всекиго по равно ще дадеш. Но някой от десетте души е на пет години, други – на десет,
петнадесет. Тогава ще разделиш хляба според годините им и според това ще им дадеш... Но в Природата
съществува друг един закон, който хората не знаят. Един хляб, ако хората се обичат, той ще се увеличи.
“Новото възпитание”, стр. 297; 165

В Божествения свят няма недоимък, сиромашия няма... Христос по същия закон правеше Своите чудеса:
Пет хляба взе, нахрани пет хиляди души.
“Жилище ще направим”, стр. 29-30; 166

Ида при бедния човек и му туря един наполеон, мислено му туря. За мене е реално, за просяка не е реално...
Сега аз туря нищото, въображаемият наполеон е нищо в копанята. Туй нищо, по закона като се превърне четири
пъти, става реално.
“В любещите ръце”, стр. 130; 183

Кое беше онова, което правеше Христа силен? Дадоха Му пет хляба и Той веднага казва: “С тия пет хляба
ще нахраня всичките тия пет хиляди души”. Някои искат да обяснят по кой начин станало това. По същия начин,
по който се увеличава и житото. Като посееш едно житено зърно, дава 40, 50 стръка и всеки стрък по 50-60 някой
127
път 100 зърна. Петдесет стръка по 100 зърна – едното се увеличава вече. Любовта е закон за увеличаване във
всяко отношение.
“Добрият път”, стр. 274; 160

В четири неща в света не се съмнявайте никак: не се съмнявайте в светлината... Щом можеш да поемеш
въздуха и ти е приятно, въздухът те обича. Щом обичаш водата и тя ти утолява жаждата, и тя те обича. Щом ядеш
хляб, и той те обича. Четири неща има в света, без които никой не може да живее. И най-големите, и най-малките,
и не само тук на Земята, но и в Небето, законът е същият.
“Животът е по-драгоценен”, стр. 127; 184

Аз веднъж се бях спрял при един български пчелар, който имаше 150 кошера. Казвам му: “Слушай, ако
искаш да ти върви, отдели на всеки [десет] по един кошер, от 150 отдели 15 кошера за Господа. От тия, които се
роят, пак отделяй за Господа, че като върви на кошерите на Господа, и на твоите ще върви”.
“Състояние и разположение”, стр. 201; 180

Добрият човек е отхранен със специфична храна от Невидимия свят. Добрите майки знаят този закон и
затова раждат добри деца. Те ги отхранват със специфична храна.
“Реална и идеална обстановка на нещата”, стр. 283; 162

В Новото учение благото, Божественото благо трябва да дойде от БОГА. Но законът е следният: Това благо
някой път право до вас не може да дойде, трябва да мине през някоя среда.
“Трите връзки”, стр. 325; 163

Когато Господ и на вас иска да даде благословение, ще ви прекара през големи страдания.
“Бъдете яки!”, стр. 268; 164

Мислете добре, чувствайте добре и постъпвайте добре, за да бъдете във връзка с добрите хора по цялото
земно кълбо. Когато вие сте във връзка с тях, тогава Божието благословение ще бъде с вас.
“Най-добрите условия”, стр. 294; 164

През тази година гледайте вашите врати и прозорци да бъдат отворени, та като мине Божествената торба с
богатствата покрай вас, да си поискате от Божествените вестители. Който иска, той винаги получава.
“Отворените очи”, стр. 132; 205

Всички условия в Природата са благоприятни, това е закон, а неблагоприятните неща са от нашето

неразбиране.
“Жизнен магнетизъм”, стр. 263; 198

В света има един закон, който урежда крайностите. Например за една екскурзия ще се дадат средства – но
само за нея, а не и повече.
“Екскурзиите и Слънцето”, стр. 128; 205

В Новото Учение човек да дава с широко сърдце. Това е законът на благодатта. Когато човек дава, той се
благославя, защото е Божествено. Събудете тази мисъл.
“Смени съдбата си”, стр. 284; 200

Бог ат ст в от о
Щом се родите, може да се предскаже богат ли ще бъдете, или не. Туй богатство се обуславя от златото,
което е във вашата кръв.
“Доброто семе”, стр. 193; 97

Има в човека една тайна сила, и ако вие знаехте да боравите с нея, ще знаете къде има злато, сребро,
скъпоценни камъни, ще идете там, ще си вземете малко, няма какво да огъвате сухите корички от хляб, нито да
носите скъсаните обувки, но след като разкриете тези тайни в Природата, има закон: Всеки, който е кредитиран
от Природата, не му се позволява на такси да се вози. После не му се позволява да има повече от три костюма, от
три шапки.
“Истинната лоза”, стр. 339; 97

128
 В историята не се помни каква е нормата да бъде човек щастлив. Не само това, но колкото богатите стават
по-богати, повече изгубват своето щастие. Те изгубват условията за щастието. Дори богатството носи своето
нещастие в себе си. То е един закон вътрешен.
“Вечният порядък и безпорядъкът в живота”, стр. 28; 119

Когато някой се приближи до богатата Природа, тя се отличава по това, че всякога ще го приеме в къщи и
ще му даде нещо. Щом се приближи до сиромахкинята Природа, тя ще го обере и ще го изпъди вън. Законът е
такъв.
“И ще доведат всичките ви братя”, стр. 217; 125

В бъдещата култура ще има един закон: Богатият човек няма право да се жени, сиромахът ще има право да
се жени. Тогава ако каже някой: “Искам да се женя”. – “Сиромах стани”. – “Искам да живея добре”. – “Не се
жени”. Питам тогава: кой ще се ражда? Законът в Природата е такъв: Само бедните се раждат, само богатите
умират. Искаш да живееш, беден бъди; искаш ли да умреш, богат стани.
“Запечатаната книга”, стр. 86; 97

Като умре човек, той оставя всичките си богатства на Земята. Значи има един закон, който охранява всички
богатства, придобити на Земята.
“Ако всичкият свят спечели”, стр. 131; 97

Сиромахът, който е недоволен от сиромашията си, няма да се раздели от сиромашията. Сиромахът не само
да е недоволен, но да се радва на сиромашията. Такъв е законът.
“Живейте разумно”, стр. 234-235; 97

Без богатство, ти не можеш да развиеш своята щедрост. Чрез онова, което излиза, богатият развива своята
щедрост. А пък сиромахът ще приеме онова, което му трябва и ще бъде благодарен.
“Единният живот”, стр. 203; 122

Големи страдания има в това богатство, големи жертви. Когато богатият човек започне да мисли, той ще
знае как да го употреби. Сиромахът, като дойде до голямата сиромашия, той да започне да мисли и да благодари,
че сега ще се пречисти, защото сиромашията е процес на чистене. Когато дойде богатството в света, да се не
опетни. То е онзи велик закон в света.
“Постижимото”, стр. 16; 120

Да допуснем сега, че вие по някой път искате да бъдете богати. Колко богатство е потребно? Природата е
създала така: запример, ако вие математически намерите колко богатство ви трябва, веднага ще ви даде
богатството. Законът в туй отношение няма никакво изключение.
“Противоречията в живота”, стр. 242; 149

Материалното благо е една мечка. Ти трябва да си запознат с мечката. Като те срещне, да се качиш на гърба
¢. Ако не познаваш тази мечка – законите на материалните блага – като те срещне, ще ти създаде най-големите
нещастия.
“Вералах – да даде Господ”, стр. 434; 168

Богатият да се радва, когато се освободи от богатството си; и сиромахът да се радва, когато се освободи от
сиромашията си.
“Сиромах и богат”, стр. 147-148; 194

Материалното богатство на човека се обуславя от неговото духовно богатство. Богатството се обуславя от

човешката мисъл, от човешките чувства и постъпки, те са основата. Не мислете, че богатството е нещо произволно.
То е точен закон, няма никакво изключение.
“Организиран и неорганизиран свят”, стр. 175; 148

Богатият не може да бъде блажен, то е закон.

“Само хляб”, стр. 156; 204

Разум нат а мя р ка
Знанието, което иде от БОГА, Божествената светлина да стане достояние на нашите души... Толкова
светлина трябва да имате, колкото е необходимо за дадения случай. И в Любовта е същият закон... Толкова
Любов да има, колкото може да ви причинява радост.
129
 “Възвишеното в човека”, стр. 526; 122

Всеки, който е придобил Любовта преждевременно, той се е осакатил. Човек трябва да бъде готов за Любовта. Не
е ли готов за нея, той е дошъл вече до закона на пресищането и отвръщението. Дойдете ли до Любовта, до живота,
приемайте от тях толкова, колкото можете да носите.
“Правият път”, стр. 256; 126

Ако се разтовариш повече, отколкото трябва, ти губиш, ако се натовариш по-малко, отколкото трябва, пак
губиш. Ще се натовариш, колкото трябва. В Природата има закон. Като имаш едно шише, трябва да го напълниш
до устата, да няма празно място, да е напълнено догоре. Не се позволява шишето до половина да го носиш с вода.
“Добро слушане”, стр. 243; 183

Като минава от едно състояние в друго, човек трябва да вземе само толкова, колкото може да носи.
Постъпва ли така, ще му се даде повече, отколкото е предполагал; вземе ли повече, отколкото може да носи, той е
проявил лакомията си, заради което ще му се отнеме и това, което има.
“Ханизе”, стр. 58; 91

Богатството на човека да бъде толкова, колкото той може да носи на гърба си... Това е с парите, които не се
ядат, но същото нещо е и с това, което се яде. Това не е мое твърдение, но това е един велик закон, който
функционира в живота.
“Да се облечете с новия человек!”, стр. 37, 38; 95

Никой няма право да изразходва повече енергия, повече пари, отколкото е нужно. Друг закон: Никой няма
право да икономисва и това, което му е нужно.
“Неизменни величини”, стр. 165; 147

Не може да държиш повече пари или по-малко пари, отколкото имаш необходимост, ако са звонкови. Ако
имаш повече или по-малко, попадаш в дисонанс.
“Служение”, стр. 233; 180

Никой няма право да задържа за себе си повече блага, отколкото са му потребни.

“Иди си с миром”, стр. 184; 153

Ако тръгнеш към Господа с каца, трябва да си я носиш и като я напълниш, пак ти ще я мъкнеш на гръб. При
Господа никой няма да ти носи товара. Законът е да носиш при Господа такъв съд, в който ще туриш толкова
тежест, колкото тежиш.
“Разумното начало в света”, стр. 15-16; 198

За един човек е определено колко количество храна може да приеме. Стомахът дохожда до едно състояние,
че нито една хапка повече не можеш да туриш.
“Трите устоя”, стр. 245; 136

Никой няма право да туря в стомаха си повече от това, което може да носи; никой няма право да носи на
гърба си по-голям товар от този, който може да носи.
“Вяра и вярване”, стр. 119; 167

Не е потребно да турите големи комати в устата си, може хапката да е съвсем малка. Същият закон е и за
стомаха: Ако турите в него повече храна, отколкото трябва, той не може да работи.
“Естествена хладина и топлина”, стр. 173; 144

Човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да
носи.
“Силните и слабите степени”, стр. 32; 128

Ти можеш да запалиш огън с една лопата въглища, а можеш да го запалиш и с една кибритена клечка, и ще
имаш същите резултати.
“Единият лев”, стр. 108; 135

Да изядеш една, две ябълки, никой няма да те държи отговорен. Хората може да те държат, но БОГ не те
държи. Ако види, че някой човек е ял, Господ няма да го държи отговорен, но ако види, че е напълнил пазвата си,
това не е на място.
130
 “Естественият път”, стр. 111; 151

Дадат ви един французки наполеон. Ще се зароди едно доволство. Дават ви два наполеона – усилва се
задоволството, дават ви три, четири, пет, шест, седем, осем, девет – доволството ви все расте. Като дойде до едно
място, вашето чувство вече не се усилва, оттам ще ви стане безразлично... И в яденето е същият закон. Като
вземеш, първата хапка е най-сладка. Втората е по-сладка, три, четири са по-сладки, но дойдеш до едно място,
дето вече се пресищаш. Ако вземеш една хапка повече, настава обратен процес. Не си доядай. Нека има нещо в
живота, което не си постигнал. Ти ще бъдеш щастлив.
“При къпалнята”, стр. 480; 162

Ако ти си обичан по-малко отколкото трябва, ти ще замръзнеш. Ако те обичат повече отколкото трябва, ще
се изпариш, ще се превърнеш на въздух. Затова всеки човек трябва да бъде обичан толкова, колкото е
необходимо.
“Светлина, топлина и сила”, стр. 664; 162

В многото ядене е опасността и в неяденето е опасността. Като ядеш толкова, колкото БОГ изисква, то е
Божието благословение. И в Любовта е същият закон. Няма да се пресищаш.
“Малките правила”, стр. 75; 188

Като се храниш и дойдеш до най-приятната точка на храненето, спри там. Ако туриш една хапка повече, ще
влезеш в закона на ограничението.
“Закон и свобода”, стр. 303; 185

Какъвто е законът на физическото хранене, такъв е законът за умственото и сърдечното хранене. Никога не
пресищайте ума си с излишни мисли. Никога не пресищайте сърдцето си с излишни чувства.
“Добрата дума”, стр. 78; 193

Всякога задържането на въздуха може да трае определено време. Ако знаеш как да го приемеш и колко да
го задържиш в себе си, ти можеш да се ползваш от него. Същият закон се отнася и до парите. Същият закон се
отнася и до храната.
“Кротките ще наследят Земята”, стр. 113; 134

Ти трябва да учиш закона на размножаването. И у човека всичкото нещастие седи в ония неестествени
желания за размножаване.
“Грозота и красота”, стр. 156; 144

Кое е същественото в дишането? Според степента на желанието: да не приемеш ни повече, ни по-малко...

Да приемеш толкова, колкото ти е необходимо. Да го задържиш толкова, колкото е потребно. След туй ще
приемеш благото, което въздухът съдържа... Същият закон е с мислите: Когато възприемем една мисъл, тъй както
трябва, и извадим онази енергия, която тя съдържа, то е правият процес.
“Основна идея”, стр. 328; 178

Много от даровитите, от талантливите деца, много пъти ги повреждат, понеже преждевременно им дават
известни занятия. Не ги пресилвайте, оставете даровитото дете да стане на 21 години, че да се прояви неговата
даровитост. Светът не се нуждае от толкова деца. От колко деца се нуждае? Пропорция има. По същия закон и
вие не се нуждаете от много желания.
“Разумни отношения”, стр. 88; 187

Всеки трябва да носи според силите си. Същият закон се отнася и към знанието.
“Закон на хармонията”, стр. 97; 193

РАЗВИТИЕ И ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
Два начина има за изправяне на човека - законът и Любовта.
“Контрасти в живота”, стр. 130; 113

Законът не е да бъдем всички еднакво учени; всеки трябва да знае толкова, колкото му е потребно... Не
трябва да мислим за бъдещето, а да използваме всички блага, които ни дава днешният ден, за Добро; той ни носи
всички бъдещи блага. Законът е такъв, че БОГ, Който е дал условия за този ден, ще ги даде и за другите; няма
защо да мислим какво ще стане с нас в бъдеще, а трябва да бъдем спокойни; има известни закони, които
регулират отношенията на хората.
131
 “Житното зърно”, стр. 30; 1

Сам човек представя едно предметно учение. Човек в самия себе си трябва да извади законите: Как трябва
да живее, как трябва да вярва и как трябва да постъпва.
“Любов и разбиране”, стр. 269; 119

Сега да преминем на противоположностите, които изисква законът за раждането, който е закон за вечното
развитие. Чрез този закон, Господ напълно се изявява на нашата душа и чрез него Духът положително работи.
Всичките ви въжделения са под закона на раждането; чрез него се проявява и усъвършенства Висшето,
Божественото съзнание у човека.
“Рождението”, стр. 28-29; 3

Всяко нещо си има сянката, и по нея ние можем да намерим предмета. Вашите желания в света са една
сянка, вашите стремежи – също; вие искате да разберете същността, трябва да вървите по закона: от сърдцето
нагоре към вашия ум, да мислите за БОГА... Господ ще изгрее в сърдцата и умовете на мнозина, но и за мнозина
пък няма да изгрее. Ония, в които Господ изгрее, ще почувстват радост и веселие, а ония, за които няма да изгрее,
ще кажат: “За нас животът е нещастие, скръб, страдание”. Те трябва да почакат. Защо? Защото няма у тях условия
да изгрее; защото, ако изгрее преждевременно, ще бъде нещастие за тях. По-добре е сега да си починат. Не
казвам, че ще умрат – ни най-малко; аз ви цитирам един закон.
“Житното зърно”, стр. 34-35; 1

Когато издигнете ръцете над главата си така, че да се образува еврейската буква шин (ш), това значи, че
искате да растете към БОГА; то означава закон за размножаване и изпълване с всички блага.
“Разбиране и прилагане”, стр. 31; 7

“Не съдете, да не бъдете съдени!” В тия думи има дълбок смисъл, и който ги е проумял, се е домогнал до
великия закон на човешкото благо.
“Фарисей и митар”, стр. 204; 1

Във вашите животи има слизане и възлизане. По закона на слизането вие се научавате да се намалявате, а по
закона на възлизането се учите да се увеличавате.
“Учител и Господ”, стр. 184; 3

Българите често си служат с поговорката: “На прехвалени ягоди с голяма кошница не ходи”. Тази
поговорка може да се преведе с други думи: там, дето всички реалности са неизвестни, не мисли, че можеш много
да спечелиш. Въз основа на този закон, човек знае, в коя къща могат да го приемат, и в коя не го приемат.
“Неизвестното”, стр. 420; 5

Човек ще бъде дотолкова верен на другите, доколкото е верен на себе си. Който изневерява на себе си,
изневерява на ближния си. Това е закон, в който няма изключения.
“В къщи”, стр. 175; 5

Всяко нещо, което започва добре, свършва зле... Така свършват всички, които живеят само на физическия,
т.е. на материалния свят.
“Работи на лозето ми”, стр. 194, 195; 6

Под думата прераждане, което мнозина не приемат, аз разбирам закон на еволюция, закон на развитие.
Значи човек не се преражда, но се развива, расте.
“Дайте ни от вашето масло”, стр. 50; 95

В пътя на нашето развитие не бива да искаме невъзможното, трябва постоянно да очакваме промяна и
изхабяване. Плашите се от смъртта. Но що е смърт? Смъртта е овехтяване, скъсване на нашата дреха. Такъв е
законът. Тялото постепенно се изменя.
“Талантите”, стр. 61; 1

Всеки, който се променя и изменя, той е в рамките на плътта, на преходното, а този, който се променя, без да се
изменя, той е в рамките на Духа... Когато дойдем, обаче, до онова вътрешно състояние, когато се изменяме вътрешно,
тогава изгубваме своята индивидуалност, изгубваме това, което сме спечелили. Това аз наричам закон на падането.
“Светило на тялото”, стр. 91, 92; 3

132
 Когато човекът е слизал на Земята, т.е. когато е попаднал в закона на инволюцията, той се е раздвоил,
изгубил е БОГА и започнал да мисли за себе си, че е божество, вследствие на което се е отклонил от правия път,
по който първоначално е вървял.
“Три вида служене”, стр. 119; 42

В Стария Завет се казва: “БОГ на горделивите се противи, а на смирените дава благодат”. Под БОГ
подразбирам Майката, живата Природа. Как изразява Майката това свое противене? Живата Природа се противи
на своите горделиви деца като ги хваща с трите си пръста, дига ги нагоре, после ги хвърля и казва: “Вие познавате
ли Ме, знаете ли какво мога да направя с вас, ще се гневите ли? Аз мога от един човек да направя най-малкото,
микроскопическо животно!” Вие ще кажете: “Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция и да стане
животно”. Не е вярно, човек може да се върне в своята еволюция и то по всички правила на този велик закон на
Майката.
“Великата майка”, стр. 154-155; 203

Вие сте учили физиология. Кой е правилният пулс на сърдцето? Правете наблюдения и забележете при
всички ваши разположения колко пъти сърдцето удря в минута. Ще започнете с една велика наука. Следете, при
ритъма на отклонението, между колко удара варира сърдцето; при един отлив и прилив на сърдцето какъв ъгъл
ще се образува. Този ъгъл ще бъде приблизително равен на 60 градуса – законът на човешката еволюция.
“Любовта”, стр. 8; 8

Човек по закона на еволюцията е излязъл от БОГА, да научи нещо. По закона на еволюцията ще се качи
пак, ще покаже, че нещо е научил.
“Духът дава живот”, стр. 99-100; 109

Еволюцията съществува само при чист и свят живот. В грешния живот обаче има само инволюция.
“Дух Господен”, стр. 99; 78

Свастиката е един кръст в движение. Когато мъчнотиите започнат да се движат, то е свастика. Търпението е
то. Работата тръгнала малко наред. Копаеш някой кладенец и появи се една капчица, зарадваш се. Ако копаеш
кладенец и не се появява капчица, обезсърдчиш се. Но като копаеш и се появи капката, наближаваш водата.
Казваш: “Има нещо”. Страданието в света е първата капка на дълбокия кладенец, който човек копае. Страданието
показва, че той не се качва към БОГА, той слиза и е разкопал един кладенец. Като излезе водата, започне да
мисли, казва: “Ще се удавя в тази вода”, ха нагоре и започва да се върти. Започва по закона на еволюцията да
прави своя път нагоре. Следователно, страданието е път за излизане от дълбокия кладенец, който вие сте
изкопали. Не мислете, че друг го изкопал, че ви гурнал.
“До мажор и ре мажор”, стр. 282; 138

Кристалите се образуват по пътя, по законите на инволюцията, от голямото към малкото. Те слизат. А пък
растенията започват вече обратния процес, от малкото към голямото.
“Божествената справедливост”, стр. 344; 129

Странстването на душата е велика реалност, според която, душата излиза от БОГА, слиза в материята да се
учи и отново се връща при БОГА.
“Отец люби Сина”, стр. 132; 87

Вярата е свързана с човешкия ум, с човешкия интелект, а умът е свързан с дишането. И понеже ние се
намираме на границата на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180 градуса. Пътят, който сме
извървели от деня на излизането ни от Божествената хармония, е път на слизане. Сега ние сме до дъното и
започваме другата половина на тоя кръг, предстои да изминем друг ъгъл от 180 градуса. Този е законът на
еволюцията, при който ще изучавате нещата отдолу нагоре, а не както сега отгоре надолу.
“Вярата”, стр. 35; 8

Искаме сърдца да се любят, хора, ред и законност във всеки един дом, във всяко училище – това се иска
днес в света. Това е законът на еволюцията.
“Стани и опаши се”, стр. 217; 13

Когато слиза от Невидимия свят, ученикът минава през закона на инволюцията, т.е. той инволюира, като
навлиза все повече и повече в гъстата материя, дето постепенно губи знанието си и става все по-груб. Като дойде
до отделенията, влезе в четвърто отделение, той започва да разбира, че животът на Земята не е такъв, какъвто си

133
го е представял горе, но има в него нещо, което ограничава всички същества. Какъвто е човек в отделенията на
Земята, такъв трябва да бъде и в университета на Небето.
“Сам Отец”, стр. 41-42; 76

При закона на инволюцията постоянно сме се смалявали, от нас са вземали нещо, ние сме давали, давали.
Когато казват, че трябва да даваш, то е законът на инволюцията, трябва да дадеш нещо, за да се освободиш. Сега
се качваме нагоре и ние сме започнали да придобиваме, но не материални неща, разбира се.
“Първото място”, стр. 160-161; 109

Когато се променя една душа, само тогава тя придобива нови качества и се развива. Божественият живот
непрекъснато се влива в душата. И в това отношение, еволюцията и инволюцията не са нищо друго, освен
вливане и изливане на Божествения Дух в душата.
“Новата Земя”, стр. 156; 48

Докато сте на Земята, вие ще слизате и ще се качвате, ще падате и ще ставате. Това е животът. Само БОГ е
извън тези закони. Всичко, което става с човека, е за негово Добро. Той трябва да го използва за
самовъзпитанието си.
“Дадено по нещо”, стр. 333-334; 71

Хората живеят и се развиват според закона на еволюцията, който гласи: Човек трябва да започне от най-
малките идеи и величини, от най-близките до него предмети и постепенно да отива към по-големите величини,
към по-далечните предмети. Само в приложението на този закон могат да се очакват постижения.
“Великата задача на човека”, стр. 196; 55

Еволюцията подразбира движение, а движението е първият потик на живота в известна посока. Втората
стъпка, това е самият живот, който показва, че животът използва това разумно движение.
“И обхождаше Исус всичка Галилея”, стр. 3; 30

Законът на еволюцията изисква противоречията, като една необходимост. Това е закон само за човешкото
царство.
“В Египет”, стр. 107; 13

Като отидете на онзи свят, вие ще бъдете като дете, което е свършило първо отделение и минава за второ.
По-горе от второ отделение обаче не можете да отидете. Такъв е законът на развитието. Колкото и да е учил човек
на Земята, неговото знание се равнява на знанието на дете, което е свършило първо отделение.
“Смяна на състоянията”, стр. 96; 72

На такива души, които са паднали, изостанали в своята еволюция, трябва да се помогне. Има един закон за
помагане.
“Не само абсолютна чистота, но и абсолютно доверие”, стр. 33; 205

Всеки ще заеме това стъпало, което отговаря на неговото развитие.

“Той е реченият”, стр. 64; 76

По какво се отличават мъртвите тела от живите? Че тежестта на мъртвите тела е постоянна, а тежестта на
живите постоянно се изменя. Тогава по същия закон, когато кажем, че човек се е изменил, ние трябва да
означаваме, че той се е изменил чрез живота. Това е едно благо заради него. Ако е станала една промяна или едно
видоизменение вътре в него, то е за негово добро. Този закон е много верен.
“Мъртвите и живите линии”, стр. 4-5; 27

Падението е закон за събуждане. Човек трябва да падне, за да се събуди. Сега вие ще кажете: “Защо трябва
да падне човек?” Падането има свои добри страни.
“Стремежите на ума и сърдцето”, стр. 8; 27

Задачата на цвета е да върже плод, и плодът да узрее. Това е велик закон, към който трябва да се стремите.
“Ще управлява всички народи”, стр. 10; 9

Обущарите шият хубави обуща на хората, а за себе си не могат; шивачите шият хубави дрехи на хората, а за
себе си не могат. Законът обаче изисква човек да шие най-хубавите обуща и най-хубавите дрехи за себе си. Може
ли да направи за себе си това, той и за другите ще бъде еднакво добър майстор.

134
 “Духовното у човека”, стр. 190-191; 81

Всяка форма, която живее на гърба на другите, няма да остане. И всяка душа, която не се развива правилно,
ще спъне своята еволюция. Всеки ум, който не се развива правилно, ще спъне своята еволюция. Всяко сърдце, което
не се развива правилно, ще спъне своята еволюция.
“Петте разумни”, стр. 13; 46

Никое същество на Земята не може да ви отнеме благото, което сте спечелили с труд и пот. Ако вие сами
изгубите това благо, пак не се плашете, кога и да е, то ще се върне при вас.
“Двете жени”, стр. 251; 11

Върви от големите грешки към малките, а не от малките към големите.

“В рова на лъвовете”, стр. 146; 11

В Природата има един закон, според който може да се определя възрастта на дърветата. Запример, у
малките дръвчета клонищата са винаги изправени. Колкото едно дърво започва да остарява, толкова клонищата
започват да се превиват към земята. Този закон за растенията е същ както и у човека. Човек като мине известна
възраст, някой път започва несъзнателно да се прегърбва. Това е идеята. Това прегърбване произтича от
изменение на теченията, които действат в неговия организъм.
“Най-щастливия ден”, стр. 4-5; 27

Животът, както и Любовта, могат да се проявят напълно, само когато човек започне да живее в причинния
свят, дето един живее за всички, и всички живеят за един. В този свят благото на едного е благо за всички; и
благото на всички е благо на едного. Въз основа на този закон, деятелността, както и радостите, и скърбите на
едно същество, колкото и малко да е то, трябва да бъдат за вас свещени.
“Закон на кармата”, стр. 96; 15

Що е болестта? Обедняване на богатия. Наистина, докато са богати, хората са здрави, но щом обеднеят, те
заболяват. Ако отново се напълнят касите им, те стават от леглото си, т.е. оздравяват. Този закон е верен и в
умствено, и морално отношение. Докато е смел и решителен, докато мисли право, човек е богат и здрав. Щом
изгуби мисълта си и не мисли вече правилно, той обеднява.
“Ще дойдем при Него”, стр. 134; 24

Имайте предвид едно нещо, да се пазите от следния закон: Силните сътресения в живота са в състояние да
изменят способностите ви, чувствата и силите ви или във възходяща степен – да ги подобрят, или в низходяща
степен – да изменят целия ви живот.
“Двете течения”, стр. 21; 22

Богатствата на човека се определят от друг един закон. Всеки един човек става богат според златото, което
има в себе си. Онези, богатите милионери, те са богати, защото имат повече злато в себе си. Следователно златото
отива при златото. Такъв е законът.
“Двете течения”, стр. 27-28; 22

Тези, които не правят Добро, слизат от БОГА и отиват към Земята. Законът е такъв, не могат да ги търпят
горе. Тези пък, които не правят зло, отиват нагоре и се срещат с първите – имат противоположно движение с тях...
Втората категория са тия, които правят Добро. Тяхното движение е нагоре, във възходяща степен. Те са добрите,
които отиват към БОГА. Тия пък, които правят зло, отиват към центъра на Земята. Тези две движения ще се
срещнат.
“Точилото и ножът”, стр. 3, 4; 27

Тялото на човека е резултат на Божествената енергия. Тя е създала сегашния човешки организъм. И всички
тия мисли, желания, пориви, които човек проявява, това са сили, които са били ангажирани за създаване на
неговия сложен организъм. Някои от тия сили са свършили своята работа, но понеже вие не знаете законите,
които ги управляват, те стават спънка в живота ви. Сами по себе си те са извършили една прекрасна работа. И
според закона на нашето съзнание, тази сила, която е свършила своята работа, трябва да слезе по-ниско от
естеството си и да подеме другите части.
“Движение на енергиите. Закон за поляризиране”, стр. 13-14; 26

Кръвта, животът и духът съдържат всичкото богатство на човека. Ако искаш да бъдеш богат на Земята,
богата кръв трябва да имаш; ако искаш да бъдеш богат в духовния свят, живот трябва да имаш; ако искаш да
135
бъдеш богат в Божествения свят, дух трябва да имаш... Всеки носи в себе си и духа, и живота, и кръвта. От тия
три фактора зависи богатството на човека, а не от нас. Те не са механични неща, не са определени по един
фатален закон, но те са определени от един разумен закон.
“Неразбраното”, стр. 18, 19; 36

От наше гледище има четири важни точки в кръга, от които Вселената може да започне, и според това,
съществата, които може да се проявят при създаването на Вселената от едната или другата точка, съществено ще
се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл, и по воля.
“Единство на обичта”, стр. 14-15; 27

Най-първо вие искате да се учите и казвате: “Няма ли някой да ни помогне?” Може да ти съдейства, но
никой не може да учи заради теб. Моята мисъл може да съдейства за вашата мисъл, но вие за себе си трябва да
мислите. Моята добродетел може да ви съдейства, но тя не може да бъде заради вас. Тя няма да ви ползва. Такъв е
законът при сегашните условия.
“Приливи и отливи”, стр. 14-15; 27

Ние още не изживяваме нашия истински живот, но когато го изживяваме, ние ще живеем, за да се изяви
Божественото съвършенство. Следователно, когато всички същества достигнат до своя краен предел на развитие,
всичката творческа енергия във Вселената се разкапва, всичко туй се повръща в БОГА и тогава се заражда нова
Вселена, за да се прояви Божественото съвършенство в нова форма. Следователно всички ние сме слепи, за да се
прояви Божественото вътре в нас, а не човешкото. И когато ние се отклоняваме от този закон, всякога идват
наказания, страдания.
“Божественото съвършенство”, стр. 7; 27

Животът е в тесния път; в тесния път е смисълът му. Оттук изваждам един закон: Ние изгубваме живота си,
понеже ходим в широкия път.
“Тесният път”, стр. 20; 30

Ако развиете в себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мен излиза един
прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. После ще забележите, че от мен излиза един прекрасен
бледо-жълт цвят. По всичко това вие ще разберете, че аз ви говоря Истината.
“Който иска славата”, стр. 19; 30

Измени стремлението си към Слънцето и ще станеш вегетарианец. Измениш ли отново стремлението си към
центъра на Земята, ще станеш месоядец. Тия две посоки определят каква ще бъде храната ви. Същият закон се
отнася и до растенията, и до птиците.
“Точилото и ножът”, стр. 22; 27

Казва един стих от Писанието: “Ако трябва да запаля своята свещ, от Словото Божие трябва да я запаля, за
да гори без да изгаря”... Туй вечно горение ние наричаме закон на растене.
“Миротворци”, стр. 26; 30

За вашето развитие, външните и вътрешните условия трябва да съществуват едновременно. Външните

условия са от БОГА, а вътрешните условия – от нас. Такъв е законът.
“Ти си”, стр. 11; 30

Когато в човека предстои да се създаде нещо ново, нещо велико, нещо много хубаво, в него настават такива
бури, такива пертурбации, докато в четвъртия ден в него изгрее Слънцето. Това става около 30-тата му годишна
възраст.
“Той заповядва на Слънцето”, стр. 14; 30

Ако младият е роден глупав, глупав си остава. И като стар, пак глупав остава. Младият роден мъдър, мъдър
остава. Така е законът.
“И оздравя дъщеря ¢”, стр. 8; 30

Като се разгледа човек чисто органически, той е двояко растение. В него съществуват две растения, които се
преплитат. Клоните на едното растение са горе в мозъка, а коренчетата – долу в стомаха. Корените на другото
растение са в симпатичната нервна система, или в т. нар. стомашен мозък, а клоните му отиват горе в мозъка, тъй
щото тези две растения са преплетени. И между това двойно растение, именно, живее човекът, като мислещо
същество. Значи, щом растението престане да расте, и животът престава. Щом човек престане да мисли, по същия
136
закон и растението умира. Дотогава, докато човек мисли, и растението живее. И обратното е вярно. Докато човек
живее, докато има чувства в сърдцето си, докато има мисъл в ума си, той е човек.
“Плодът на дървото”, стр. 6-7; 30

“Всяка добра лоза, която дава хубав, доброкачествен плод, господарят ¢ я обрязва, и тези пръчки, които не
са плодни, ги отрязва и хвърля настрана, за да могат соковете от тях да минат към плодните пръчки и да ги
засилят”. Много хора умират по единствената причина, че са безплодни. Следователно техните сокове в дадена
епоха да преминат в други, плодни хора и да ги засилят. Тъй че този закон за лозата е общ и за човека. Соковете
от почвата трябва да минат от лошите в добрите пръчки.
“Истинната лоза”, стр. 10; 30

След години Земята няма да бъде в това състояние, в което я намираме днес. Материята на Земята става по-
рядка, защото Земята се повдига нагоре и влиза в друго течение, което изменя състава ¢, а с това и движението на
нейните частици. По същия начин и вашата душа, която е турена във вашия организъм, като една затворена
форма, има определен път, определена работа, която трябва да извърши. Всеки от вас трябва да се стреми да
извърши работата, която му е дадена.
“Добрите и лошите”, стр. 23; 27

Ако вие мислите, че съдбата е по-снизходителна спрямо едни, а по-жестока спрямо други, вие не разбирате
нищо. Има закон, който обяснява тия неща. Той казва: Който знае да плува, не се дави; който не знае да плува,
той се дави.
“Чудните предположения,” стр. 111-112; 32

Първият важен закон при вашето саморазвитие е следният: Няма да отричате никой човек извън себе си.
“Новите схващания на ученика”, стр. 12-13; 31

Материалните блага не могат да направят човека добър. Те са условия за него. Тия условия можеш да
използваш за Добро, но те не могат да направят човека добър. Друго твърдение: материалните лишения не могат
да направят човека зъл. Богатството не може да направи човека добър. Сиромашията не може да направи човека
зъл. Те са две положения, които се изключват.
“Закон на равенство”, стр. 16-17; 36

Човек, който иска бързо да преживее, който иска да израсне изведнъж, който иска много неща, той бързо
остарява. Който бързо расте, бързо и остарява; който бързо остарява, бързо и осиромашава. Такъв е законът в
Природата.
“Неразбраното”, стр. 23; 36

В живота си, когато дойдем до науката, ние ще бъдем строги, ще имаме една Божествена мярка, с която ще
мерим своите чувства, своите мисли и своите действия. По същия закон ще постъпваме и спрямо себе си, няма да
си правим илюзии.
“Проекции”, стр. 8; 36

Затова именно всеки ден трябва да имате по една основна мисъл в себе си, и то такава, която да не прилича
на вчерашната. Ако не можете да развиете физическите си сили на Земята, на същото основание вие не ще можете
да развиете и висшите си сили на Небето. На Земята ще се развивате физически, ще упражнявате мускулите си; на
Небето ще се развивате духовно, а в Божествения свят ще се развивате по Божествен начин.
“Оглашен, вярващ и ученик”, стр. 137-138; 44

Никой никого не може да обере. Животът, който БОГ ти е дал, никой не може да ти го вземе. Законът е
такъв. Животът има отношение към богатството, храната и условията. Щом БОГ ти дава живот, този живот има
свои условия, които никой не може да ти ги вземе.
“Равностранният триъгълник”, стр. 13-14; 36

В Природата съществува закон, който определя по колко пъти на ден човек трябва да яде, за да поддържа
живота си. Обикновено по колко пъти на ден яде човек? По три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер. Питам: ако
за поддържане на физическия живот употребяваме толкова много часове и енергия, не трябва ли на същото
основание за поддържане на духовния си живот да употребим поне приблизително толкова време?
“Целомъдрие и великодушие”, стр. 31; 44

137
 Когато средата се измени в условие, тя е ценност за човека. Следователно, човек може да познае чистотата
на водата само тогава, когато тя стане условие за него. Щом стане среда, той ще остави в нея своите нечистотии.
Понеже водата е среда за рибата, тя не я цени; понеже водата е условие за нас, ние я ценим. Или, на научен език
казано: всяко нещо, което става среда, всякога се изцапва.
“Среда и условия”, стр. 162; 44

Душата на човека представя среда, през която той прекарва всички свои болки, нужди и желания. Може ли
човек да бъде музикален, ако няма среда, която да го разбира и вдъхновява? На кого ще свири той? И за себе си да
свири, той сам трябва да бъде среда. Този закон съществува навсякъде в живота. Условия, среда съществуват за
всички живи същества, обаче мнозина искат специални условия за себе си. Който иска специални условия,
специална среда за своето развитие да се прояви, той трябва да чака, докато дойде това време.
“Свещеният олтар”, стр. 176; 55

Когато приложи правилно закона за яденето, човек едновременно прилага и законите на правилното
дишане, мислене, чувстване и служене. Когато приложи тия правила в живота си, човек пристъпва към други
правила, но вече второстепенни. Всичко, което учи, човек трябва да го прилага навреме и правилно.
“Морални правила”, стр. 210-211; 86

Като са знаели, че ще срещнат мъчнотии в живота си, всички животни – риби, птици, млекопитаещи са
взели мерки да се оградят от тях. Запример, за да не наранява краката си, конят е направил копита. Въз основа на
същия закон и хората трябва да развиват своите способности, за да могат да си помагат с тях.
“Микроскопически добрини”, стр. 135-136; 40

Всяка научна теория се развива по същия закон, както се развива краставицата, тиквата и т.н. Тя е посята
върху човека като семенце и трябва да минат година, две, три, докато израсте и узрее това семенце, да стане
голям плод.
“Благо и леко”, стр. 213; 50

Не се свързвайте с временните, с преходните неща... Всички разумни, напреднали същества знаят този
закон и го прилагат. Като не знаете този закон, вие търсите лек начин за постигане на вашите идеали, и като не ги
постигнете, казвате: “Толкова години се моля, плача пред БОГА, но нищо не ми се дава”. Защо? Работа, мисъл се
иска. Нещата не стават лесно. Когато се казва, че трябва да мислим добре, това значи да се свържем с онзи
възвишен, чист свят, дето всички същества разбират и изпълняват Волята Божия.
“Силните течения”, стр. 37, 38; 56

За да бъдеш човек на изкуството, ти трябва да намериш своето място. Художникът, музикантът, философът,
ученият, религиозният трябва да намерят своето място. Въз основа на същия закон, всеки стремеж на човешката
душа изисква специфична област, специфично място. Любовта, Мъдростта, Истината имат свои специфични
области.
“Свещеният олтар”, стр. 161; 55

Малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати. Ако човек
разбере и приложи този закон в живота си, той ще придобие вътрешно спокойствие, вътрешен мир. Не е лесно да
придобие човек този мир в себе си. За такъв човек може да се каже, че има характер.
“Възможни постижения”, стр. 20; 56

На първо място вие трябва да развивате вашите способности, вашите таланти. Каквато и малка способност
да имате, непременно гледайте да я развивате, защото до известна степен от нея зависи проявата на вашия живот.
Живата Природа ще работи върху вас именно чрез тази способност.
“Обич към знанието”, стр. 31; 58

Когато дойдете пръв път на Земята, ще ви гонят, ще ви преследват, на кръст ще ви разпнат. Обаче, като
дойдете втори път на Земята, ще бъдете смели и решителни и ще кажете: “Няма оръжие в света, с което можете да
пробиете ръката ми!”
“По-долен от ангелите”, стр. 163; 60

“Да не приемеш вдовица по-долу от шестдесет години.” Числото шест е число на Любовта. Павел показва,
че такъв човек още не е за работа. Затова младите вдовици трябва да се женят и да отглеждат деца. Това е велик
закон. Думата женене значи Живот.
“Което е БОГ съчетал”, стр. 32; 203
138
 За да разберете естеството на семето и силите, които крие в себе си, трябва да го посадите в земята. Според
силите, които съдържа, семето ще използва благоприятните условия, които му се дават. Същият закон се отнася и
до човека. Ако не е поставен при условия да прояви своите вътрешни възможности, човек не може да се познае.
“Основна идея”, стр. 14; 69

Който не използва добрите, благоприятните условия на живота за своето развитие, той ще слезе в по-ниско
положение. Който не желае доброволно, по пътя на жертвата да даде това, което БОГ изисква от него, той пак ще
го даде, но вече чрез насилие.
“Четирите кръга”, стр. 15; 57

Който се жени, той непременно ще мине през изпитания, които водят към смъртта. Това е първата фаза на
живота. След нея се влиза във втората фаза. Това не значи, че брак съществува само в смъртния живот. Бракът
постепенно минава в по-високи форми, докато дойде най-после до фазата на възкресението. Значи бракът в
смъртния живот се замества с възкресението във Вечния живот. Условието, при което ще живеят хората на
възкресението, ще бъдат ангелите, ангелският свят. Великото, с което ще се занимават, ще бъдат Синовете
Божии. Обаче това положение не се отнася за хората от сегашния век. Като се говори за женитбата, мнозина
казват, че не искат да се женят. Докато се намира в първата фаза на живота, човек непременно ще се жени; той не
може да бъде свободен от този закон.
“Синове на възкресението”, стр. 7; 62

За да живее добре, човек трябва да различава нещата. Какъвто предмет да изучава, той трябва да се ръководи от
закона на различаването, да следи в себе си как се отразява даден предмет върху него. Ако работата, с която се
занимавате, или предметът, който изучавате, уравновесяват силите у вас, те са на място.
“Благото на човека”, стр. 240; 64

Ако двойникът на човек може да проникне през всички клетки на тялото му, той ще направи от себе си, каквото
пожелае. Човек има в себе си един инструмент, една цигулка, с която трябва да знае как да се справя.
“Възкресение”, стр. 161; 65

Във всяка страна, в която дърветата се изсичат и растителността не се поддържа, никаква култура не може да
има. Този закон е верен и по отношение на самия човек. Често хората страдат по причина на това, че изтребват
растителността на своя организъм. Ако разгледаме организма на някой здрав човек, в него виждаме гъсти гори и
богата растителност. И ако този човек по невнимание изсече своите гори, изворите на неговия ум и на неговото
сърдце непременно ще се размътят.
“Той дойде при Пилата”, стр. 10-11; 67

Ще прочета 20 гл. от Откровението. Няма да ви дам никакви тълкувания по нея. Нека всеки я разбира тъй,
както може. Обаче има един основен закон, който гласи: Всяко същество използва храната, която му се дава,
според степента на неговото развитие.
“Ключът на живота”, стр. 3; 68

Орачът е най-високият израз на старозаветния живот. Когато се роди Христос, кои дойдоха първи да Му се
поклонят? Старозаветни ли дойдоха? Не, овчарите дойдоха най-напред, а те са новозаветни.
“Ще се превърне в радост”, стр. 222-223; 59

Студените хора извират от дълбоки места; горещите хора извират от плитки места.
“Благословена между жените”, стр. 13; 88

Не е позволено да се говори за духовния свят на хора, които не са готови да го разберат. Влезе ли някой
неподготвен в духовния свят, никой няма да му обърне внимание. Влезе ли някой готов да разбира духовния свят,
всички ще станат прави, ще го посрещнат с голямо уважение.
“Доброто значение”, стр. 208; 85

Аз искам да разберете реалността, да разберете онзи вътрешен закон, че човек трябва да дойде до
положение, когато едновременно ще вижда и ще съзнава нещата... Човек, който е видял нещата в тяхната
реалност, той затваря вече книгата на живота и започва да помага на страдащите, на бедните, които обича и
разбира, както разбира и себе си.
“Виждане и съзнаване”, стр. 34, 35; 88

139
 Една от причините за осакатяването на човека е пресищането. Този закон е валиден не само за физическия,
но и за умствения и сърдечния живот на човека.
“Основа на живота”, стр. 280-281; 92

Детето първо расте на височина. Достигне ли крайния предел на растенето, човек започва да се разширява,
да надебелява. Когато дойде до крайния предел на живота, човек прави един ъгъл, едно пречупване. Този ъгъл
показва, че човек трябва да измени метода на работата си или посоката на своя живот. Не направи ли едното или
другото, животът му се прекратява.
“Две категории хора”, стр. 38; 92

Когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се
вкисва, окислява, огъва... Когато вътрешните условия в човека са по-силни от външните, той издържа на тия
условия, без да се окислява, вкисва или огъва.
“Външни и вътрешни условия”, стр. 137; 82

Желанието на човека да увеличава благата, с които си служи за ядене, се е пренесло и в психическия му

живот. Затова често срещаме хора, които по естество са добри, но в тях се явява специфично желание да бъдат
още по-добри, да правят добрини на своите близки, всички да говорят за тях. Въз основа на същия закон много
хора не се задоволяват с общите познания и се стремят към специфичните.
“Общи и специфични идеи”, стр. 91; 92

Като люби, човек непременно трябва да се качва и да слиза. При качването си той изразява своя стремеж, а
при слизането си той реализира нещата. Когато работи, за да реализира своите желания, човек непременно ще
изпита мъчнотии и страдания. Следователно, който е на върховете, той всякога е щастлив; който е слязъл долу,
той е нещастен… Този закон се потвърждава навсякъде в живота.
“Новата епоха”, стр. 161; 93

Онзи, който може да ви помогне, това сте вие самите. В дадения случай, ако сам не направите едно
положително усилие, не можете да излезете от това затруднение.
“Син человечески отхожда”, стр. 151; 95

Има една наука, която може да се предава само на хора, които имат деца. Ако вие нямате деца, по никой
начин онази Истина не мога да ви я кажа. И да ви я кажа, ще бъде неразбрана за вас. Вие ще кажете: “Как така?”
По същия закон: един цигулар може да е най-големия виртуоз в света, гениален човек може да е, но няма цигулка,
няма лък, с какво ще свири? Това е мощното, то е инструментът.
“Вземи детето”, стр. 25; 96

Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, какви са те в действителност, а не както хората
ги тълкуват. Ако разбира правилно законите на живота и на Природата, човек вижда, че смените в състоянията му
са необходими.
“Смени в Природата”, стр. 232; 82

Колкото човек става по-учен, по-мъчни задачи му поставят.

“От смърт в живот”, стр. 316; 95

Всякога, когато човек изпълнява своя дълг, своето задължение, той е във възходящо положение, а този,
който дължи на банкера, на съседа си и прочие, той се намира в едно по-тежко състояние, защото мисли, тревожи
се, има да изплаща.
“Доведете ми го”, стр. 60; 96

Човек трябва да има ясна представа за себе си. Той е направен като рохко яйце. Трябва да съзнава закона, че
колкото е яко яйцето, толкова е як и той.
“Запечатаната книга”, стр. 80; 97

Според закона на развитието, онези жени, които са израснали повече на височина, те имат по-благоприятни
условия за развитие. Идеите хранят хората. И човек с една възвишена идея може да израсте повече, отколкото с
една дребнава идея.
“Ако всичкият свят спечели”, стр. 123; 97

140
 Както храната влиза в човешкия организъм, като расте, допълва онези празнини, така и музиката е жив
организъм, който расте. Законът е същият. Нашите мисли и те растат.
“Постижимото”, стр. 8; 120

Всяка форма, колкото и да е малка, трябва да се усъвършенства, за да мине в по-висока форма. Това е
неизбежен закон.
“Събуждане”, стр. 5; 101

Като се запознаем с трите измерения, ние ще дойдем до закона на растенето. Докато не почне да расте в
Любовта, човек не може да познае какво нещо представя тя. Без растене Любовта е непонятна. Любовта е извън
трите измерения.
“Ако имате вяра”, стр. 302; 162

Истинско растене има само в Божията Любов, Мъдрост и Истина. Следователно човек расте именно в тия
три свята. Същият закон се отнася и до физическия свят. Дето има топлина, светлина и свобода, само там има
растене.
“Ден на Божието изявление”, стр. 180; 99

Огъват се и мислите, и чувствата, и постъпките. Огъва се даже и характерът на човека. Всичко, което
съществува и се проявява, е изложено на огъване.
“Красивите линии”, стр. 280; 91

Когато се стреми да реализира идеала си, човек неизбежно среща препятствия, с които се стълкновява. От
стълкновяването се образува топлина. Понякога тази топлина може да бъде толкова голяма, че телата изгарят. В
случая човек се попарва и идеалът му изгаря.
“Човешките идеали”, стр. 123-124; 91

Един вид никога не може да се подобри. Туй дето казват, че видът може да се подобри, не е точно така. Едно
растение не може да се подобри. Вложеното в едно растение не може да се подобри. Може да измениш някои качества,
но вложеното в едно растение не може да подобриш.
“И видя там човек”, стр. 203-204; 97

Парите някой път може да ти спасят живота, а друг път може да го погубят. Храната може да ти бъде полезна
само в случай, когато си гладен, но ако ти не знаеш как да я приемаш, тя може да стане отрова за тебе.
“Въведен биде Исус”, стр. 50; 108

Човек трябва да изучава великите закони на живота, да познава себе си. Без да искате и без да съзнавате,
вие минавате през живота на грешните и на праведните хора и ако не се познавате, в първия случай ще мислите,
че сте голям грешник, а във втория – голям светия. Който се познава, не мисли така. Той знае, че колелото на
живота се върти, а с него заедно и той се върти. Когато колелото е долу, човек е в ада. Щом се качи горе, човек
влиза в Рая. Който разбира законите на колелото, не се страхува, нито се самозабравя да мисли, че е по-добър, по-
праведен, отколкото е всъщност.
“Разбрани неща”, стр. 172; 94

Човек не може да види или да чуе повече от това, което му е определено за даден момент.
“Новите възгледи”, стр. 160; 107

Видите ли, че семето е посадено и изоставено, ще знаете, че ученикът е направил това. Видите ли, че семето
е посадено, полято и започнало да расте, ще знаете, че това е направил добрият, посветеният човек. Въз основа на
този закон, всяка мисъл минава през три фази, през три състояния: първо, тя се изнася от скривалището си, от
хамбара и се оставя върху почвата; после, тя се заравя и най-после се полива, дават ¢ се условия да расте, да се
развива, да даде плод. Тези фази се забелязват и в живота на човека.
“Слабото и силното”, стр. 9; 107

Детето трябва да има известни качества и способности в себе си, за да има върху какво да работи. Може
това дете да е невъзприемчиво, понякога то прилича на майка си, някой път на баща си, или нито на баща си, нито
на майка си, нито на баба си, нито на дядо си. Ако това дете умре, най-много след четири поколения пак ще се яви
на Земята. Такъв е законът.
“Ще влезе Духът”, стр. 38; 109

141
 Дотогава, докато твоите възгледи се изменят, ти не си в реалността, в живота. Тогава ти не можеш да имаш
никакви постижения. Законът е верен и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят.
“Каза ми всичко”, стр. 553-554; 125

В минералите има едно състояние, при което материята се сгъстява, подготвя се. В растенията имаме
движение, разширение. В тази материя има и растене. Докато в животните имаме вече организиране, а в човека
може да имаме мисъл. Това са стадии на човешкото развитие. Значи има един велик закон: Ако силите, които
протичат в минералите, в растенията, в животинското царство, не се движат правилно, и ако силите, вложени в
човека, не се движат правилно, той не може да има такова разбиране за живота, каквото има сега.
“Верният в малкото”, стр. 295-296; 109

В моята кесия мога да бъркам само аз. И тогава: не бъркайте в чуждите кесии.
“Основни закони”, стр. 46; 205

Ако рибата влезе във водата, тя трябва да знае как да живее. Ако не знае как да се приспособи към
условията на живота, рибата може да умре, както умира човек. Същата тази риба, която се е научила да живее
добре във водата, ако излезе във въздуха, е изложена на смърт, въпреки че във въздуха има по-добри условия,
отколкото във водата. Следователно условията там са нови. Същият закон е: Ако един светски човек влезе в едно
религиозно общество, той ще избегне всички възможности да живее както преди.
“Съшествие на Духа”, стр. 473; 119

Каквато и да е идея, ако тази идея вие не може да я посеете, ако не може да я оградите, не може да я
поливате, ако тази идея не може във вас да узрее и да я повърнете във вас, отдето е излязла, вие постижения не
може да имате. Законът е един и същ.
“Божественият извор”, стр. 115; 137

Има неща, които не са потребни на човека. Най-първо, не трябва да рови там, дето не трябва. Второ, човек
не трябва да се въргаля в калта, която не му трябва, и не трябва да носи мазнина, която не му трябва. Те са три
неща, във всяко отношение може да ги определите - в умствено отношение може, в духовно отношение и във
физическо отношение - законът работи.
“Да имат живот”, стр. 170; 121

Това, което е благообразно на детето, не е благообразно на възрастния. И това, което е благообразно на

възрастния, не е благообразно на стария. Какво трябва да прави старият сега? Старият е вече накрая и трябва да
започне една нова младост. Защото законът е: След като се родиш в новия път, ти не трябва да бъдеш като
първия, млад, не трябва да бъдеш като втория, възрастен, и не трябва да бъдеш като третия, стар човек. Ти трябва
да бъдеш всичкото това, което трите съдържат, да образуваш в себе си едно цяло от трите възрасти.
“Предпоставките на музиката”, стр. 179; 130

Ако човек остане три епохи наред на Земята, ще го изпъдят оттам. Определено е колко време човек трябва да
седи на Земята. Ако остане повече от три епохи на Земята, ще го изпратят в един по-нисък свят.
“Ако се родите изново”, стр. 451; 134

Ако не дойде една нова идея в човека, то неговият живот не може да се продължи. Това е един закон. Всеки
ден трябва да внесете в ума си по една нова идея и тя ще внесе една много малка радост във вас.
“Съработници на БОГА”, стр. 131; 143

На младини човек се качва нагоре, на старини слиза надолу. На младини приема енергия, а на старини се
ползва от тая енергия.
“Малкото Добро”, стр. 293; 192

Има един закон в Природата, който определя пътя на човешкото развитие. Човек не може да има светлина в
ума, топлина в сърдцето и сила в тялото си, ако не е разположен, не е отворен към БОГА... Следователно, когато
човек е недоволен от живота, когато е неразположен духом, той е затворен за горния свят – за Небето, а отворен
за долния свят – за злото. Когато е доволен от живота и разположен духом, той е отворен за горния свят – за
Небето, а затворен за долния свят – за злото.
“Качества на ума, на сърдцето и на тялото”, стр. 217; 145

142
 Коя е идеята на човека? Идеята на мисленето. Тя е в една ефирна област. Чистата мисъл има много малко
тежест, да бъде той свободен. Растенията изучават закона на движението, животните изучават закона на
чувстванията. Животните изучават какво нещо е страданието. Човек не страда. Страдат животните.
“Увеличаване и размножаване”, стр. 245; 138

Функционално страхът спада към астралния свят, а не към висшите чувства на човека. Той е най-високото
състояние на животните. Той е великият закон на животинското царство.
“Функции на черния дроб”, стр. 28; 144

Първоначално, когато е бил малък, човек не е имал съзнание, не е можел да мисли, а когато станал голям,
тогава започнал да мисли. За да мислиш, трябва голям да станеш.
“Същественото за младите”, стр. 71; 144

Човешкият организъм боледува, когато е лишен от вътрешна светлина, топлина и сила. Всички удове на
човешкия организъм трябва да се импулсират от Любовта. Клетките на тялото се размножават по закона на
Любовта, Истината и свободата. По тоя начин клетките от едни удове минават в други. След години, клетките на
краката се качват в мозъка, а мозъчните клетки слизат в краката. Така те сменят ролите си. Това може да стане
след хиляди години. Обмяната на веществата и смяната на службите в организма е неизменен природен закон.
“Бъдете съвършени”, стр. 114-115; 190

Някой път се докачате, че ви изпъдили. Всичката вода, която се изпъжда из стомната, трябва да се докачи.
Вие пак трябва да дадете на стомната вода. Изпъждането е закон на прогреса. Ако не ви изпъждат, няма да има
никакво раждане.
“Нищо и нещо”, стр. 291; 186

Дванайсет задължения през деня: три фази има, по четири подразделения. Сутрин, откакто изгрее
Слънцето, до обед – да спазваш закона на младостта. От обед до вечер ще спазваш закона на възрастта. И третата
фаза – до среднощ, ти ще спазваш закона на началото.
“Религиозни и духовни хора”, стр. 217; 183

Правата линия, ако се движи, означава безконечност. Човек, който иска по права линия да постигне своите
идеали, няма да ги постигне. Защо? Такъв е законът. Щом постигнеш нещо, то не е идеал.
“Мозъчни центрове”, стр. 91; 166

Онзи, който не следва закона на Любовта, върху него ще дойде законът на необходимостта.
“От тях ще излезе лъвът”, стр. 237; 200

Ако един професор, който предава музика, не преподава хубаво, той след време ще загуби. Ако един
ученик, който отива в училище да учи, не учи със сърдце и той ще изгуби.
“Факти, закони, принципи”, стр. 290; 188

Всяко усилие, което человек направи за едно упражнение, все принася известни резултати. А в началото и
да има грешки, все ще се научи да го прави правилно.
“Екскурзиите и Слънцето”, стр. 127; 205

Да намигваш значи да слизаш една степен по-надолу. Очите на хората, които намигват, стават малки, а за
хора с малки очи казват, че са хитри и лукави. Това е резултат на намигване. По същия закон и вашият ум
деградира.
“Който намигнува”, стр. 62; 203

Човек е излязъл от БОГА и започнал с големи работи. С влизането си в света, той постепенно е слизал
надолу и дошъл до крайния предел, отдето повече няма къде да слиза. Тук е трябвало да направи завой, да
започне да възлиза. В слизането и възлизането си човек изучавал закона на Любовта.
“Божественият ден”, стр. 304; 190

Първи закон е на страданието. Втори закон е на изкушението – духовете ви изкушават чрез хората. Трети
закон е на Божественото благословение.
“Волята Божия”, стр. 21; 203

В Писанието се казва: “Трябва да растем от слава в слава, от сила в сила, от Любов в Любов”. Това е велик
закон за развитието на Божественото у човека.
143
 “Изгревите на Слънцето”, стр. 9; 207

Ходете във виделина, ползвайте се от силите си, от знанието си, развивайте ги.
“Умни и силни”, стр. 83; 208

Доброто не се прави, а съществува само по себе си. И Справедливостта съществува сама по себе си. И
целият човешки организъм е построен върху законите на Доброто, Справедливостта, Красотата и Разумността.
Това са четири закона, по които е построен целият човешки организъм.
“Четирите закона”, стр. 131; 185

Мъжът и женат а
БОГ чрез мъжа ни учи на закона как Той ни обича. А пък чрез жената ни учи как да възприемем Неговата
Любов.
“Новите форми на Любовта”, стр. 529; 153

Само една жена има за един мъж... Този закон трябва да съществува и в живота на хората. За всеки мъж е
определена само една жена.
“Материална, реална и идеална Любов. Категории на Любовта”, стр. 164; 146

Първоначално мъжът и жената трябвало да бъдат свързани в един ум, в едно сърдце, в една душа и в един
дух. Това е било изказано и в стиха: “Човек ще напусне майка си и баща си, ще се прилепи към жена си и ще
образуват едно цяло.” Не се ли спазва този закон, отношенията между мъжа и жената всякога ще бъдат
дисхармонични.
“Правилно отношение към числата”, стр. 261; 92

Някои казват: “Този развален човек да го оженим, та да го поправим.” Това не е позволено. Христос казва:
“Вие сте живи камъни.” Но има и мъртви камъни. Следователно една мома, която разбира законите, никога не
трябва да се жени за един грешник.
“Изкушението”, стр. 33; 201

Ако мъжът задържа жена си при себе си, и той ще я разврати. Той трябва да покаже пътя към БОГА. Не той
ще я разврати, но тя ще започне да вижда неговите слабости. Сега този закон ще го приложите навсякъде.
“Вечер и сутрин”, стр. 115; 169

Ако искаме по закона на еволюцията да се поправи светът, тогава една студена жена трябва да я жените за
един топъл мъж, да стане преобразование в поколението, да се подобри. Ако някой е много горещ, той пък трябва
да се ожени за една студена жена, при тази топлина непременно трябва да му турите една студена другарка, да
урегулира голямата му топлина.
“Трите закона”, стр. 184; 154

В един и същ момент две неща не могат да бъдат отрицателни. Никога не можеш да събереш на едно място
двама лоши хора, те непременно ще се отблъснат, не могат да се обичат. Също така и двама добри хора не могат
да се съберат на едно място. Такъв е законът на Земята. Това се отнася обаче за хора от еднаква категория – до
двама мъже, или две жени. Никога не могат да се съберат на едно място две добри жени или двама добри мъже.
Но един добър мъж и една добра жена могат да бъдат на едно място понеже са от различен пол.
“Доброто и светлината”, стр. 262; 147

Между добрия и лошия човек не могат да съществуват никакви отношения. Те се разговарят, но не могат да
се обичат. Единият ще се мъчи, а другият ще благува. Това е закон, който не може да се престъпва. Всеки ще
живее според това, което е изработил.
“Четири погледа”, стр. 47; 148

Според мене, като дойде онзи, когото обичам, ще дам изобилна светлина, изобилна топлина, изобилна сила.
В него трябва да има достатъчно светлина в ума си, достатъчно топлина в сърдцето си и достатъчно сила в тялото
си.
“Светлина, топлина, сила”, стр. 65; 161

Ако един мъж не може да внесе светлина в ума на една жена и ако той не може да внесе топлина в
сърдцето, и ако не може да внесе сила в тялото, той не е мъж. Той е сянка, няма реалност.
“Майката на съвършенството”, стр. 70; 161
144
 Много жени има в света, които вървят по мъжка линия, и ако мъжът върви по мъжка линия, непременно ще
стане спор. Ако вървят и двамата по женска линия, пак ще има спор. Жената, ако върви по женска линия, мъжът
трябва да върви по мъжка. Ако жената върви по мъжка, мъжът трябва да върви по женска линия.
“Буден ум и бъдно сърдце”, стр. 14; 179

Такъв е Божественият закон – един слиза, друг се качва. Ако мъжът слиза, жената се качва; ако жената се
качва, мъжът слиза.
“Оправдание и спасение”, стр. 25; 203

Казвате, че жената трябва да обича мъжа и мъжът трябва да обича жената. Двама души едновременно не
може да се обичат. Вие не разбирате закона. Щом се обикнат едновременно, те ще се отблъснат.
“Обич и преценка”, стр. 216; 155

Една мома може да живее с един момък, ако той е на фокус. Това е закон. Ако е вън от фокуса, или вътре
във фокуса, ще се явят големи недоразумения... Всички неща, които не са на фокус, произвеждат отрицателни
резултати.
“На фокус”, стр. 242; 195

Тук мъже и жени започват по небесному, а свършват по земному. Докато са млади, раздават си много
целувки, а когато остареят, целувките вече ги няма. Обратно трябва да се постъпи: най-напред да се започне с по
една целувка в година, после да се премине на по една целувка в месец, по една целувка в седмицата, по една на
ден, по една на час и така постепенно да се увеличава. Така трябва да се върви по закона на Любовта.
“С Любов се взима”, стр. 248; 201

Ако в момъка и в момата не е развит центърът на Любовта към ближния, те не са един за друг. Като не
разбират този закон, някои от съвременните хора насилват Природата, като мислят, че ако между двама души
днес няма Любов, утре ще има.
“Двете съзнания”, стр. 299; 72

Ти като се ожениш, нито една лоша мисъл, нито едно лошо желание в сърдцето, нито една лоша постъпка в
душата ти да не се яви за твоята възлюблена. Като че Господ дошъл у тебе. За мъжа е това, и за жената е същото.
“Пожелаване”, стр. 213; 182

В женитбата мъже и жени са пратени от БОГА да проправят път, че напредналите души да дойдат по един
уреден път.
“Координиране”, стр. 216; 180

Като целунеш някого, трябва да излезе от тебе една магнетична сила, да влезе нещо в него... Ако искаш да
го целунеш, трябва да му дадеш от себе си най-хубавото, което имаш.
“Великата възможност”, стр. 123; 180

Когато две същества се съединят на Земята, те непременно ще ритат. Това ритане е неизбежно.
“Встъпление в Любовта”, стр. 91; 203

Сърденето е едно качество на земната Любов. За да любиш, трябва да се разсърдиш и затова, който не се
сърди, няма Любов и който няма Любов, не се сърди. Затова мъжът, който се сърди, вземи го; ако не се сърди,
остави го, тъй седи законът.
“Физическият живот – път към духовния и Божествения живот”, стр. 36-37; 206

Не е въпрос жената да стане стражар за мъжа и да ходи подир него, да го пази, да го морализира. БОГ е
закон, а не жената. БОГ ще постави и жената, и мъжа в правия път, а не те помежду си. Ако остане на мъжа да
тури жената в правия път, горко му. Мъжът трябва да бъде закон сам за себе си. Всеки човек е носител на
Божията Любов и той трябва да даде тази Любов в пълната ¢ чистота, така, както е излязла от БОГА – от недрата
на БОГА.
“Да идем във Витлеем”, стр. 427; 140

С ем ейст в от о

145
 За да можем да обикнем хората, БОГ създаде семейството – баща, майка, братя, сестри. И като обичаш тези
видими форми, ти ще се научиш да манипулираш със законите на Любовта.
“Здравословното положение на човешката душа”, стр. 446; 129

Срещнеш един човек, който носи 50 кг товар на гърба си. Ако пожелаеш да вземеш 25 кг на своя гръб, за да
му помогнеш, ти се жениш за него. Не искаш ли да му помогнеш, ти си свободен. Това е женитба в широк смисъл
на думата. Това наричаме още и приятелство. Ако искаш да имаш син или дъщеря, и те трябва да вземат
половината товар от гърба ти. Ако имаш приятел, и той трябва вземе половината товар. Който пожелае да стане
господар или учител, също трябва да вземе половината товар. Такъв е законът в Божествения свят. При всички
условия на живота ти трябва вземеш половината товар от гърба на своя ближен. Тоя закон има приложение във
всички случаи на човешкия живот. Ако срещнеш човек с много Любов, вяра и надежда, ще вземеш половината от
неговата Любов, вяра и надежда. Срещаш беден, болен човек, ще вземеш половината от неговата беднотия и
болест. Пазете свещено тоя закон. Това изисква БОГ от всички.
“Старото отмина”, стр. 18-19; 142

Мъжът може да люби БОГА само чрез жената. Жената може да люби БОГА само чрез мъжа. Майката може
да люби БОГА само чрез детето. Детето може да люби БОГА само чрез майката, учителят може да люби БОГА
само чрез учениците. Учениците могат да любят БОГА само чрез учителя. Това са отношения, закони, които
никой не може да измени.
“Двете полушария”, стр. 209; 139

Всичките ми опити са показали, законът е много верен: Каквото е отношението на сина към бащата и
майката, туй определя неговата интелигентност. Отношението на нашата Любов към БОГА, към Природата,
отношението на нашата Любов към нашите ближни определя нашата интелигентност.
“Разумните ще разберат”, стр. 357; 120

Човек трябва да изучи закона, който уравновесява или определя отношенията му с майката и с бащата. Той
трябва да дойде с тях в споразумение, за да може да реализира своите идеи. И тъй, за да се приложи този закон,
човек трябва да знае, че не е сам в живота. Каквато мисъл и да му дойде в главата, той трябва да помни, че е във
връзка с живата Природа.
“Свободни движения” стр. 66; 35

Когато Мъдростта има надмощие в дома, ражда се момче. Когато Любовта има надмощие – ражда се
момиче. Това показва, че децата не се раждат произволно, но по известни закони.
“Израз на живота”, стр. 152; 72

Ако майката и бащата се повдигат, с тях заедно се повдигат синът и дъщерята. Ако родителите се
понижават, и децата се понижават.
“Малките величини”, стр. 185; 192

Когато в един дом момичетата са повече, майката има условия за по-дълъг живот. Ако момчетата са повече,
бащата има условия за по-дълъг живот... Ако мъжът и жената живееха правилно, хармонично, във всеки дом щяха
да се раждат само по едно момче и едно момиче.
“Голямото благо”, стр. 18, 19; 77

Като срещна един човек, аз разглеждам главата му и от нея вадя заключение за неговите уши, брада и
вярвам в тях. Моите отношения към него са нормални и неговите отношения към мен са нормални. Не може да
има недоразумение между него и мене, не може да има никакво неразбиране: същият закон важи и за дъщерята, и
за сина.
“Първото място”, стр. 166; 109

Има едно изречение, което казва: “Храни мома, да не е в дома.” Въобще бащата и майката искат да
задържат сина в дома, а дъщерята да изпратят навънка. Това е един закон. Това не е изпъждане, това става
постоянно в живота. Семето, което се посажда в земята, това е момъкът, който остава вкъщи, а момата, която
изпраща, това е плодът, който слиза от дървото.
“Трите вида съзнания”, стр. 84; 205

Когато синът или дъщерята измени отношението си към майка си, в ума ¢ настава тъмнина, на слънчевия
възел усеща тежест, стягане и докато отношенията не се подобрят, тъгата не напуща не само майката, но и целия
дом.
146
 “Отличителна черта”, стр. 84; 92

В желанието се да се усъвършенства, човек иска да расте, да придобива знание и опитности. Това виждате в
детето, което постоянно поглежда към дядо си и казва, че иска да стане като него. То разсъждава правилно. Като
вижда, че дядо му знае много неща, то се стреми към неговите знания. Обаче дядото не мисли правилно,
вследствие на което между него и детето не става правилна обмяна. Ако обмяната е правилна, дядото ще се
подмладява, а детето ще поумнява. Като не разбира този закон, дядото казва: “Синко, ще остарееш като мене, и
нищо няма да придобиеш.” Ако човек остарява и нищо не придобива, той не е разбрал живота.
“Разумни отношения”, стр. 49; 93

Аз бих желал истинският българин да се върне като този син (бел. ред. блудният син) и да каже на баща си:
“Татко, съгреших и искам да бъда Твой слуга.” Бих желал да видя повече такива свещеници. И моето сърдце ще
се радва за тях – бих се радвал, както никога! А сега всички викат: “Как, този син ние не можем да го търпим!”
Христос още не е в нас. Да не хранят никаква омраза – това е велик Божествен закон, това е блудният син.
“Блудният син”, стр. 51-52; 201

Ако дъщерята иска да продължи своя живот, тя трябва да обича баща си, а не майка си. Синът пък трябва да
обича майка си. Така върви законът. Братът и сестрата пък отделно ще се обичат.
“В начало бе Словото”, стр. 212; 140

Майката и бащата обичат детето си, само когато то мяза на тях или на някого от техния род. Няма ли нещо
общо с тях, те го държат далеч от себе си. Това е закон, който се отнася до връзките на всички хора.
“Външни линии на красотата”, стр. 86; 74

Детето не може да бъде по-умно от родителите си, нито ученикът по-горен от учителя си. Щом е така,
почитайте се един други.
“Основна мисъл”, стр. 37; 94

Слабият всякога пристъпва към силния, но не силният към слабия. Ако бащата пръв пристъпва към детето
си, от последното нищо няма да излезе. Първо детето трябва да пристъпва към баща си. После и бащата може да
пристъпи към детето си.
“Правилни връзки”, стр. 24; 84

Във всеки дом ще има само две деца, едно момиче и едно момче, а не както сега по десетина деца. И този
дом трябва да има три стаи, и кухня, и една градина, да си имат всичко от каквото се нуждаят. Този ще бъде
първият социален закон.
“Плод стократен”, стр. 271; 125

Всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, гдето те искат да ви противопоставят на
някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото могат да ви убеждават в нещо и да
ви карат да извършите нещо, което е против Волята Божия. Колкото до тяхното спасение – за спасението на
домашните ви, не се безпокойте, защото законът е такъв, че щом се повдигнат вибрациите у вас, тогава, и те,
домашните ви ще се ползват.
стр. 145; 197

Наслед ст в еност т а
Ако синът или дъщерята водят по-добър живот от родителите си, техният живот може да се продължи с
няколко години. Ако младите не водят по-добър живот от родителите си, има възможност да умрат с няколко
години по-рано от годините, до които са доживели родителите им. Обаче законът за наследствеността се изразява
не само по отношение продължителността на човешкия живот, дали животът на човека ще бъде по-дълъг или по-
къс, но още и по отношение на неговите чувства.
“Служба на уравненията”, стр. 316-317; 65

Всяко ново поколение носи печата на предходното. Приближете се до него и четете. Ще се убедите сами, че
няма нищо скрито-покрито в Природата. Отворете книгата на Стария завет и там ще проверите същия закон.
Авраам беше на 90 години, а Сарра на 80, когато им се роди син – Исак. Те трябваше да се приготвят, да се
очистят от отрицателните мисли и желания, за да имат какво да оставят в наследство на своето поколение.
“По пътя на Природата”, стр. 217; 63
147
 Да еволюираш, да странстваш, да се прераждаш, това представя една и съща идея. Който не разбира този
закон, той обяснява всички неща със закона на наследствеността. Казват, че синът наследява качествата на баща
си. Може би преди четири поколения, този баща е бил син на сегашния си син. Това показва, че вън от себе си
човек нищо не може да наследи.
“Възкресение”, стр. 166; 65

Вие трябва да знаете, че ако се ражда такъв син, който изяжда всичкото богатство на баща си, причината за
това е, че бащата има някакъв дефект. Според закона на наследствеността, от вълка не може да се роди овца, и от
овцата не може да се роди вълк. По същия закон от орела не може да се роди паун, и от пауна не може да се роди
орел. От змията не може да се роди риба, и от рибата не може да се роди змия. Значи във всички тия форми се
крият известни сили, които определят посоката на движението им.
“Правосъдие”, стр. 179-180; 51

Една погрешка може до четвъртия род да се предава, а една добра мисъл – до тисяща родове. Следователно
Доброто е по-трайно. Ако в това време не правиш друго престъпление, хиляди години ще се ползваш от Доброто.
Ако направиш една погрешка и не я поправиш, от 4 до 9 поколения съдбата ти ще те преследва.
“Освободеният роб”, стр. 236; 120

Едно разумно същество не може да се роди от някое глупаво същество. Например една овца не може да
роди едно разумно дете. Законът е такъв. Детето ще мяза на майка си и на баща си. Неговата интелигентност и
неговите знания представляват сбор от тия на бащата и майката. Детето е резултат. Синът и дъщерята не могат да
стоят по-горе от майката и бащата. Понякога по издръжливост, по вътрешни разбирания, по проява, те могат да
стоят по-високо от родителите си, но това е едно външно заблуждение.
“Ще се превърне на радост”, стр. 200; 59

Всички народи, всички общества, всички семейства, всички индивиди, които не могат да се справят със
своя вътрешен живот и влизат в постоянно стълкновение с него, са осъдени на постоянно израждане, на
постоянно изчезване.
“Който слуша Моите думи”, стр. 183-184; 77

Законът за наследствеността подразбира придаване на известни черти, стремежи и качества от бащата на

сина.
“Отец люби Сина”, стр. 132; 87

За да мине кръвта от бащата в детето, изискват се специфични условия... Когато майката и бащата не могат
да изберат хубав ден за зачеване и раждане на своето дете, ражда се дете, което не мяза нито на бащата, нито на
майката, но мяза на баба си или на дядо си.
“Другата събота”, стр. 34; 77

Докато човек се намира под закона на наследствеността, той често попада под едни и същи навици, добри
или лоши. Защо? Защото не е свободен от причината, която го заставя да се прояви по един или друг начин.
Махне ли се причината, човек тръгва по своя естествен път, който Природата му е предначертала.
“Права и крива линия”, стр. 106; 82

Ражда ви се един син, който по наследство е пияница. Той не е виновен – дядо му пил, прадядо му пил и
сега всички казват, че е пияница. Първо той не е пияница. Дядо му пил първо. Този човек, който има знание,
трябва да се върне четири поколения назад. Много мъчно е да се поправи един пияница, който е такъв по закона
на наследствеността. Може да се поправи, но мъчно е.
“Сгърбената жена”, стр. 579; 125

Като се радвате на благото на другите, и вие придобивате нещо. Вие живеете в един свят, в който благото и
постижението на едного е благо и постижение на всички. Един ден, по закона на наследствеността, и вие ще
наследите нещо от благата и постиженията на вашите предшественици.
“Подмлади”, стр. 341; 126

Човек може да наследи добрите черти на своите родители, а може да наследи и лошите черти. Природата е
допуснала и двете страни, защото са потребни за човека.
“Здравото учение”, стр. 362; 140

148
 Не дръжте еднообразните мисли в ума си. Например ти държиш в ума си някакъв недъг. Но този недъг не е
твой. Той се е родил преди няколко хиляди години. И ти го имаш по закона на наследствеността.
“Силата на човека”, стр. 89; 157

Ако един баща е лъгал много моми или бездетен ще остане, или децата му ще мрат. Ако той обича само
една мома и се държи заради нея, държи се чист с нея, в дома смърт няма да има.
“Важни и належащи неща”, стр. 28; 182

За да бъде човек гениален, талантлив, непременно майка му и баща му трябва да са били гениални,
талантливи.
“Ти кой си?”, стр. 358; 134

Нещастията не са само заради вас. Земята е виновна за всичко. Тя има да изкупува много грехове, та, като
наказват нея, заедно с нея и вие теглите... По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и
страда.
“Виделината и тъмнината”, стр. 387; 140

От глупави родители – глупави деца, от неразумна майка – вагабонтин син; това е закон.
“Венецът на живота”, стр. 12; 203

Бащата и майката не са били здрави, следователно и децата не могат да бъдат здрави. Изобщо има
изключения, но закон е: Или че бащата не бил здрав, или майката не била здрава, и тогава децата не могат да
бъдат здрави.
“Умни, здрави и богати”, стр. 374; 143

Децата не могат да бъдат здрави, ако родителите не са здрави. Ако бащата е здрав, и децата, които вървят
по бащина линия, са здрави, със здрави зъби. И обратното е вярно: ако бащата не е здрав, и децата, които вървят
по негова линия, не са здрави. Същото се отнася и до майката.
“Новото в живота”, стр. 86; 189

Помнете, че човек е възел, в който се кръстосват хиляди мисли, чувства и желания от миналото. По закона
на наследствеността тия мисли и желания, рано или късно ще се реализират или от самия човек, или от неговите
деца.
“Възелът”, стр. 227; 175

Вие забележете: децата, които имат Любов, са толкова внимателни. Онези деца, които нямат Любов, са
разсеяни, никакво внимание няма у тях, няма благородство в тях. Тогава, по закона на наследствеността, майката,
когато заченала туй дете, го заченала без Любов, не е могла да внесе в неговия ум, в неговото сърдце Божествени
елементи на Любовта.
“Най-малката и най-голямата Любов”, стр. 32; 177

Ако майката е вложила повече Любов в своето дете, то върви по нейна линия, т.е. по женска линия.
Следователно, ако майката е здрава, бащата и да е болен, детето ще бъде здраво. Това дете не е изложено на
болестта на бащата. Обаче, ако детето върви по линията на баща си, който е бил студен по отношение на него,
това дете е осъдено да си замине.
“Мощните сили в Природата”, стр. 46; 162

Някои хора ще ги гледате грозни, но като го погледнеш в другия свят, е красив. Той е красив в другия свят,
а в този свят не е пренесъл красотата. Някои тук са красиви, а в другия свят не са красиви. То е закон на
наследствеността и едва сега ние работим върху себе си.
“Разумни отношения”, стр. 96; 187

Всеки жъне това, което е сял; всеки жъне плодовете на своите мисли, чувства и постъпки.
“Новата присадка”, стр. 241; 189

Трънът може да се присажда, да стане добра подложка. И обратното може да се случи: на една хубава ябълка
може отгоре да ¢ се присади дивачка. Тогава питомната ябълка ще се чуди как именно израснаха върху нея тези
диви клончета. Та и сегашните хора са присадки. Те едва сега започват да изучават закона на наследствеността
както трябва. Този закон не е нищо друго, освен една присадка.
“Плевели”, стр. 145; 134

149
 Съществуват два вида хора: едните са лоши, но присадени с Доброто; другите са добри, присадени с
лошото. Като се счупи присадката, тогава виждаме истинското естество на човека. Добрият по естество, и с лоша
присадка да е, пак си е добър. Лошият, и с добра присадка, пак си е лош. Това се проверява по закона на
наследствеността... Изучавайте закона за наследствеността, за да си помагате съзнателно. Човек носи в себе си и
Доброто, и лошото, както богатият наследник поема и благата, и дълговете на баща си.
“Да оздравееш”, стр. 45, 46; 191

Сега аз изнасям закона за наследствеността по два начина. При единия случай наследствеността е
присадена на дивачка, а при втория – на питомно дърво. Човешкото е дивачката, а Божественото – питомното.
“Добрата покана”, стр. 361; 167

В ъзпит аниет о
Ще опитате Божествената Мъдрост, ще опитате Божествената Любов, ще опитате най-после и Божествената
Истина върху онзи ученик, когото БОГ ви е дал като ваше дете. Чрез него БОГ ви изпитва. Ако имаш една
Добродетел, тя е ваше дете. И по отношение на нея ще приложите същия закон.
“Съвместими отношения”, стр. 77-78; 36

Ако искате да прогресирате, започнете със закона на своето самовъзпитание, самообработване.

“Изпълнение Волята”, стр. 243; 119

Вие трябва да изучавате буквите като методи за самовъзпитание. Човек не може да се самовъзпита
изведнъж. Той трябва да спре вниманието си върху най-силната си добродетел и около нея да централизира
всички останали.
“Възпитание на удовете”, стр. 346; 65

За да бъде възкресението непреривен процес, човек никога не трябва да греши. Ако греши, той пак ще се
върне назад. В този смисъл, възкресението подразбира закон за възпитанието на душите, правилно да разбират и
прилагат Божествените закони.
“Остани с нас”, стр. 171; 62

Майката и бащата оставят детето вкъщи да играе, да скача, а те излизат на разходка. В стаята, дето детето
играе, има един долап, пълен със сладка, но добре затворен, да не може лесно да се отваря. На една от стените на
стаята бащата закача една пръчица. Като излизат, бащата казва на детето: “Ще те оставим да играеш свободно, но
да не пипаш в долапа. Бутнеш ли без позволение, ще знаеш, че пръчицата ще играе по гърба ти”. Докато детето е
малко, от 1 до 7 годишна възраст, те прилагат върху него закона на единицата, т.е. пръчицата. От 7 до 14 годишна
възраст, те прилагат друг закон. От 14 до 21 годишна възраст прилагат трети закон. Когато бащата остарее, синът
му отговаря със същото. И той затваря долапите от баща си и му казва, че няма право да бута без позволение.
Сега бащата опитва закона върху себе си. Защо? Защото законите, които родителите създават, трябва да бъдат
еднакви – и за децата, и за тях. Те нямат право да поставят децата си на изкушения и след това да ги наказват.
Стаята, в която децата играят, трябва да бъде съвършено празна, без никакви долапи пълни с изкушения. Иначе,
какъвто закон създават, след време те сами ще го опитат върху гърба си.
“Значение на числата”, стр. 307; 85

Всеки един знае колко трябва да носи. Всеки един човек знае колко трябва да яде.
“След това”, стр. 168; 96

Всички разумни хора, всички хора с благородни чувства и със силна воля, аз наричам хора, които могат да
оправят своя свят. Това е закон, според който бъдещото общество може да се преустрои.
“Наклали огън”, стр. 309; 96

Слабите трябва да се насърчават. Това е в реда на нещата. Питам: ако силните се насърчават, на място ли е
това? Същият закон се отнася и до самия човек: слабия в себе си насърчавай, а силния – възпитавай.
“С притчи”, стр. 111; 107

Аз мога да продължа живота на всеки човек, но има друг един по-важен закон, а именно, че трябва да го
науча първо да живее добре.
“Живот, светлина и свобода”, стр. 22; 97

150
 Щастието на човека се определя от неговия ум. То върви по мъжка линия. Нещастието върви по женска
линия. Щом има ум, всеки може да бъде щастлив. Само едно условие е важно: да има предвид щастието и на
другите хора. Ако мислиш само за своето щастие, никога няма да бъдеш щастлив. Дръж в ума си едновременно
мисълта за своето щастие, както и за щастието на другите хора. Това ще усили ума ти. Търси своето право, но
едновременно търси и правото на другите. Само така ще бъдеш силен. Това е закон за самоусъвършенстване.
“Сенки на Битието”, стр. 233-234; 104

Не бъркай в кацата с мед без позволение... Изкуство е доброволно да се откажеш от това, което ти е
приятно.
“Забраненият плод”, стр. 314; 110

Като изучавате законите на възпитанието, ще видите, че човек не може да предаде на другите това, което
той няма в себе си. Колкото и да желаете да възпитате едно дете, не можете да постигнете нищо, ако сами не сте
възпитани.
“По-горни от тях”, стр. 294; 80

За Господа не може да се работи по старите начини, със старите разбирания. Законът е: Никога не можеш
да предадеш на хората една мисъл, едно чувство, ако ти сам не го чувстваш. То и за тебе, и за другите ще бъде
неразбрано.
“Качества на Любовта”, стр. 186-187; 158

За да възпитате другиго, първо трябва да възпитате себе си. Лош ли си, всички наоколо ти са лоши.
“Учителите”, стр. 107; 2

Не трябва да се бориш нито със себе си, нито със своите близки. По същия закон трябва да се стремим да
познаем и тях.
“Познай себе си”, стр. 23; 27

Единственото същество, което може да изправи живота си, той е самият човек.
“В Името на БОГА!”, стр. 410; 145

Когато детето греши, очите на майката трябва да бъдат отворени; когато не греши, очите на майката трябва
да бъдат затворени. Тук законът е обратен. Ако очите на майката са отворени при даровитите деца, тя ще започне
да ги хвали и ще ги развали.
“Доброто и светлината”, стр. 266-267; 146

Някой ангел е пратен при някой грешен човек. Той греши, онзи помага. Човекът не слуша. Най-после
ангелът употребява един метод, втори, трети, четвърти. С години работи. Ангелът се намира в трудно положение
– мъчно се изправя човек. Влече го тоя грешник, пък той е свързан, не може да го напусне. Ако го напусне, трябва
да се върне на Небето, да каже: “Тази работа не можах да я свърша”. Невидимият свят ще прецени, че той е един
от слабите ангели. Ако не може да се справи с един грешен човек, той е от слабите ангели. Същият закон е и с
вас. Ако сега вие не може да се справите със сегашния живот, какво понятие ще има Небето за вас?
“Киселина, основа, сол”, стр. 200; 130

Няма по-опасно нещо от това, да ти услужват хората. Сам ще си услужваш, сам ще задоволиш изискванията
си. Така ще пестиш времето си.
“Законът на ограничението и законът на свободата”, стр. 115; 117

Боят, то е един психологически резултат. Той има чисто педагогическо възпитание... Ще го проведеш разумно.
Ще внесеш нещо разумно. Всеки удар трябва да носи живот.
“Усилни времена”, стр. 399; 120

Писанието казва: “Мойсеевият закон е до Христа, а пък Христовият закон на Любовта е вечен закон за
възпитание”.
“Върховният авторитет”, стр. 426; 119

При децата да започнеш с Мойсеевия закон е право, но не само с Мойсеевия. Най-първо трябва да започнем
с Христовия закон, после да влезем в Мойсеевия закон, и пак с Христовия.
“Методи на самовъзпитание”, стр. 51; 137

Всяка майка, като зачене един син, трябва да му заповядва да обича жените и да им отдаде тяхното право.
151
 “Лотовата жена”, стр. 327; 140

Човек всякога е недоволен от две неща: когато много има и когато малко има. От многото е недоволен,
понеже всякога трябва да го носи. Такъв е законът в Природата. Туй, което придобиеш, ти сам трябва да го
носиш. Другите не могат да го носят.
“Самовъзпитание”, стр. 548; 149

Ако придобиете естествено държане на тялото си и ръцете, всякога ще взимат правилно положение. Само
по този начин вие ще можете да управлявате движенията на тялото си. Ако религиозните хора не разбират тия
закони, от техния живот се изгубва всякакво благородство, всякаква топлина и влага.
“Теория и практика”, стр. 125; 36

За да има една правилна стойка, вие не може да си представите какви усилия е вложила Природата, за да
научи човек прав да стои. Някои седите със свити рамене, някои не знаете да седите. Според както седиш, такъв е
и животът, който ще проявиш.
“Даване, вземане и прилагане”, стр. 461; 154

Някой може да направи един опит. Вземете гореща вода, вземете първо вода, която е стоплена на един
градус над нулата и капнете една капка на ръката. После капнете вода, стоплена на 2, на 3, 4, на 5, 6, 7, 8, 9, 10, 15,
20, 25, 30, 35, 40 градуса, да видите колко ще издържите, да дойдете до едно положение, дето да ви е приятно.
Най-първо вие не сте свикнали с топлината. Ако турите 45, 50, 60 градуса, ще ви опари. Ако турите топла вода на
краката, ако направите 10, 20 опита, ще започнете да издържате топлината и при 90 градуса може да издържате,
дори да ви бъде приятно топло. Организмът ще започне да се приспособява. Същият закон е и за обидата.
Обидата (е като) топла вода. Има една обида топла, има една обида студена. Сега може да опитате от 2-3 градуса
до 90 градуса. И действително, човек може да дойде до едно положение, дето може да издържа.
“Един опит”, стр. 294-295; 154

Ако сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени; ако ти сам не оценяваш
своето сърдце, никой друг не може да го оцени; и ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го
оцени.
“Слава във Вишних БОГУ”, стр. 347; 162

Храна, която носи светлина, храна, която носи топлина и която носи сила, тази храна е здравословна.
Тогава може да си подмладиш тялото, както искаш. По същия закон ти не може да създадеш едно хубаво чело,
ако нямаш светлина в ума си, ти не може да създадеш един хубав нос в долната част, ако нямаш топлина и не
можеш да създадеш един подбрадник отдолу, ако нямаш сила.
“Самовъзпитание и самообразование”, стр. 128; 174

Ония актове, които не са подписани от душата, нямат стойност. Затова всякога ние трябва да даваме
възможност, душата ни да се проявява в нас, да се прояви в ума, в сърдцето и в тялото. Този е законът на
възпитанието.
“Същественото”, стр. 141; 178

Човек, който не знае как да се отнася добре със своето тяло, със своите ръце, със своите крака, със своите
очи, със своя нос, със своята уста, със своите гърди, със своя стомах, и хората не могат да имат уважение към
него.
“С благодат и Истина”, стр. 259; 184

Животът на Земята седи в това, да възпитаваме своите мисли, своите чувства и своите постъпки.
“Аз ще оздравея”, стр. 142; 151

Мързелът се ражда във водата, а сприхавостта се ражда при сушата. Тогава има един закон: Ще научиш
мързеливия да работи. Ще му отнемеш това, което има. Ако има мързеливци и ако аз ги възпитавам, ето какво
щях да направя: никак вода няма да им нося.
“Четиритях точки”, стр. 271; 151

Горещината на едно чувство може да го намалите с един, с два, с три, четири, пет, шест градуса.
Следователно ще намалите трептенията на това чувство, докато започнат да хармонират с усещанията, които
имаме сега.
“Хигиена на сетивата”, стр. 221; 144

152
 Един възпитан ум, едно възпитано сърдце, една възпитана воля – това е завършен процес на едно
възпитание, което трябва да почива на един закон.
“Концентриране на човешкия ум”, стр. 233-234; 144

Казвам: законът е всеки ден да се освобождавате от своята инертност. Увеличавайте с една стотна от
секундата бързината си. То е доста голям прогрес.
“Инертност и движение”, стр. 275; 178

Мъжът да зачита Божественото в жената и жената да зачита Божественото в мъжа. Мъжът и жената да
зачитат Божественото в децата. То е бъдещият закон за възпитание.
“Настанало е Царството Божие”, стр. 79; 170

Като работите за възпитанието на децата, ще прилагате метода на изобилието и щедростта. Тоя закон е
приложим и при самовъзпитанието.
“Сянка и реалност”, стр. 213; 193

Хората приемат нещата по два начина: чрез закона и чрез Любовта. Законът е принудителен начин – той е
за децата. Като стане човек възрастен, законът трябва да отстъпи на Любовта. Това, което стеснява и ограничава
човека, е законът. Той го ограничава и в разбирането, и в прилагането. Дето е законът, там е насилието и злото.
“Безопасният път”, стр. 155; 190

Децата трябва да се учат на природосъобразен живот. Има закон, че каквото работим отвън, това се
съгражда и отвътре; нека това се приложи в педагогиката.
“Възпитание на детето”, стр. 282; 199

Пр ия т елит е
Човек да бъде искрен в душата си, да няма задна мисъл, това разбирам Любов. Когато се приближа при
него, какъвто и да е, мъж или жена, да бъда толкова чист, да имам всичкото благопожелание, да постъпя с този
брат тъй, както бих постъпил със себе си. И тъй е великият закон, който гласи: Както искате хората да постъпват с
вас, така постъпвайте и вие с тях.
“Слушайте Него!” стр. 137; 14

За да любиш някого, трябва да му помагаш да излезе от ония мъчни условия, при които се намира. Той като
излезе оттам и да се освободи – като те види, ще ти благодари. Всеки ден, като го изваждаш из едно положение,
той ти благодари. Този закон е верен.
“Неможко и можко”, стр. 44; 186

Морален е този човек, който държи твоето сърдце, твоят ум, твоята душа и твоят дух тъй свещено в себе си,
както своите.
“Които гладуват”, стр. 16; 30

И Христос казва: “Който вас приеме”. Ако ти от Любов не можеш да приемеш брата си, не можеш да приемеш и
Христа. Законът е много верен.
“Които вас приемат”, стр. 167; 14

Божията Любов се проявява в обмяната. БОГ е, Който ме заставя да възприема Любовта. Когато тази
обмяна между този, който обича и когото обичат е правилна, тогава иде плодът на Любовта.
“Единствената свобода”, стр. 201; 171

Запомнете закона на помагането. Ти никому не може да помагаш, ако не го обичаш.

“Законът на помагането”, стр. 49; 130

Никой не може да ви обича, докато не дадете нещо от себе си.

“Блажен, който яде хляб в Царството Божие”, стр. 654; 125

Законът е такъв, че не може да помогнете на някого, когото не обичате.

“Добрият самарянин”, стр. 74; 201

Някой път казвате за някого: “Той си има карма, нека си я носи!” Не, този цирей трябва да излезе от него,
той има нечиста кръв. Аз мога да му туря един лек и да улесня неговите страдания. Този човек може да има една

153
рана, но не я лекува. Ти казваш: “Карма е това!” Не, аз като човек трябва да му помогна, да улесня неговата
карма, да мине малко по-лесно. И вие ще спазвате този закон.
“Съграждане на Доброто”, стр. 179; 26

Любовта трябва да се разбира в нейните малки изявления. В закона на Любовта един човек, който е готов
да ти направи една малка услуга, той е готов да ти направи и една голяма услуга.
“Плодовете на Любовта”, стр. 15; 183

Като обичаш някого, ще работиш за него и каквото придобиеш, ще му го дадеш.

“Човешка и Божествена Любов”, стр. 134; 190

Когато правиш Добро някому, у онзи, комуто правиш Добро, трябва да се яви в съзнанието една
благодарност, в душата му да се яви благодарност, да оцени онова, което правиш. Тогава обмяната е правилна.
“Сила, усет, мисъл”, стр. 172; 165

Всичкото заблуждение е, че вие мислите, че онзи, който ви обича, само при вас ще седи. Законът седи
другояче. Онзи, който ви обича, като ви посети и си замине, вие ще тръгнете подир него, че дето се спре той – и
вие подир него.
“Учение и служение”, стр. 22; 172

Ако искаш някой човек да ти помага – онзи, който не те обича, ще намериш най-хубавата черта, която има в
себе си, с която той е роден, ще държиш тази хубавата черта в ума си и ще му желаеш Доброто.
“Влюбване и Любов”, стр. 74; 164

Ако си отишъл за помощ при някого един път, втори път не трябва да го безпокоиш. Отидеш ли втори и
трети път при един и същ човек за услуга, ти нарушаваш закона.
“Източник на знанието”, стр. 116; 132

В света хората се изявяват само като ги възлюбиш. Да възлюбиш ближния си.

“С благодат и Истина”, стр. 264; 184

В онзи свят хората, които се обичат, се виждат, а които не се обичат, не се виждат. Има закон: Онези, които
обичаме, да държим в ума си най-хубавото за тях.
“През тъмната зона”, стр. 221; 198

Когато обичате някого и той почерпва от вас енергия, тя скоро се компенсира.

“Тя скоро се компенсира”, стр. 117; 199

Когато обичаш някого, ти можеш да говориш на неговия език; ако този човек те обича, и той ще говори на
твоя език.
“Право разбиране”, стр. 70; 55

Двама души, като се обичат, трети не търпят – закон е това.

“Великото изкуство”, стр. 687; 122

Справете се със закона на вашето влюбване.

“Двата закона”, стр. 237; 128

Когато един човек е неразположен към вас, той ви обръща гърба си. Когато е добре разположен, той ви
обръща лицето и ви се усмихва.
“Сила, благородство, светлина и доброта”, стр. 148; 146

Ако една точка се движи към друга точка и се образува права линия, това е, защото правата линия е
отношение между две същества, или аз казвам: правата линия е правото отношение между две разумни същества.
Идейно е това. Щом се измени това отношение, тази линия вече не е права линия, но е крива линия. Следователно
по този закон две същества, които се обичат, се приближават; две същества, които си приличат, се отблъскват.
“Верният в малкото”, стр. 274; 96

Законът е, че когато обичам някого, се приближавам.

“Религиозни и духовни хора”, стр. 211; 183

154
 Ти никога не може да обичаш един човек, ако той не те обича. Никога един човек не може тебе да те обича,
ако ти не го обичаш.
“Да дойде при Мене”, стр. 327; 168

Законът на Любовта еднакво привлича нещата. Като обичаш и като мразиш човека, еднакво го привличаш.
Само че онзи, когото мразиш, той има едно свойство – той всякога взима от тебе повече.
“Минало и настояще”, стр. 393; 163

Ти не може да познаеш един човек, ако не го обичаш. После, обратният закон е верен: Не може да го
обичаш, ако не го познаваш.
“Мечът на Духа”, стр. 407; 121

Ако ти измениш състоянието на един човек, не го обичаш вече, то в Невидимия свят, в организирания свят
на разумните хора ти си вече в един дисонанс.
“Млад, възрастен, стар”, стр. 320; 179

Ти не можеш да разбереш един човек, докато не се надяваш на него. Ти не можеш да разбереш един човек,
докато не вярваш в него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не го обичаш – нищо повече.
“Любов, Доброта и Справедливост”, стр. 157; 153

Този, когото ти обичаш, той се грижи за тебе. И ти като ги обичаш, и ти се грижиш за тях. Ако ти мислиш за
някого, и той мисли за тебе.
“Един опит”, стр. 208; 163

Когато говоря за Любовта, разбирам две разумни същества, които трябва да се разбират... Ние често
нарушаваме този закон. Спрямо другите хора не сме тъй, както спрямо себе си.
“Разлика между физическата и Божествената Любов”, стр. 4; 205

Павел казва: “Лошите общения развалят добрите нрави”. Христос формулира този закон така: “Не давайте
осветените неща на псетата, защото ще се повърнат и ще причинят зло”. Това е велик закон, че не бива да влизате
в пряма свръзка с човек, докато не го разберете, защото иначе ще страдате.
“Правият път”, стр. 49, 50; 7

Христос казва: “Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си”. Това означава
закона на опознаването. Не можеш да познаеш качеството на един плод, ако не го изядеш. Не можеш да познаеш
човека, ако не го изядеш. В това отношение всеки човек е плод за ядене. Не е лошо, че ще изядете човека като
плод; лошо е, че не знаете как да ядете. Да изядеш нещо според законите на разумния свят, значи, то да си остане
живо – да не отнемеш живота му. Да изядеш един човек, това значи, така да го преустроиш в себе си, че да му
дадеш условия за нов живот.
“Единственото нещо”, стр. 276-277; 175

Ако помогнеш на един човек по време на този Божествен път, то е благословение. Не помагай на човек,
който сам не може да си помогне.
“Работа за Цялото”, стр. 35; 168

Аз искам да ви предпазя от една слабост, а именно: не искам да ме туряте толкова близо до очите си, че да
не виждате нищо друго. Това не е хубаво. Вие ще ме турите на такава дистанция пред очите си, че да бъдете
свободни. И колкото от по-далеч ме виждате, толкова по-добре за вас. Спазвайте този закон и помежду си: не се
приближавайте много един до друг! В близостта няма никаква красота.
“Отвън и отвътре”, стр. 20; 51

Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява. Същият закон: Ти
никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб.
“Единството в света”, стр. 40; 198

Когато хората дойдат на близко разстояние помежду си, Любовта им постепенно намалява. Много естествено,
когато туриш един предмет близо до очите си, той губи своята красота. Всеки предмет или човек, за да ви бъде
приятен или обичан, трябва да стои на известно разстояние от вас. Нарушите ли това разстояние, нарушават се и
чувствата. Тоя закон е верен и за физическия свят, и за духовния.
“Доброто разположение”, стр. 145; 102

155
 Днес всичко живо се радва на слънчевата светлина и топлина. Обикне ли ни Слънцето повече, отколкото
трябва и се приближи към нас, ние сме осъдени на изгаряне. Като знаете този закон, не се приближавайте до
човека по-близо, отколкото е определено.
“Подмлади”, стр. 323; 126

Когато хората се приближават по плът повече, отколкото трябва, в тях настава ужасна реакция, която ги
измъчва. За да не настъпва тази реакция между тях, те трябва да бъдат едни от други на известно разстояние.
“Роденото от плътта”, стр. 136; 134

Да кажем, че имате един приятел, в когото имате пълна вяра. Докато ти храниш абсолютна вяра в него и той
към тебе, никакво лошо настроение не може да има.
“Психически наслоявания. Закон за примирение”, стр. 191-192; 26

За да познавате някой човек, за да го наречете ваш приятел, вие трябва да сте в една система с него. Щом
сте в една система с него, между вашите мисли, чувства и действия ще има единство; вие ще бъдете в хармония с
него. Само при тези условия между вас ще съществува истинско приятелство. Въз основа на този вътрешен закон
се образуват окултните школи: сродни души, с еднакви стремежи и разбирания се събират на едно място и
образуват цяла система. Това не става на Земята, но в Невидимия свят.
“Свещеният олтар”, стр. 192; 55

Между двама приятели никога не може да се изпречи една река. Може да опитате това нещо. Никога не
може да се срещнете с един ваш приятел през една река, всякога ще се намери един възел, отдето ще можете да
минете свободно. Това е Божественото. Никога не могат да ви поставят на едно противоречие. Щом обичта ви е
непреодолима, противоречия няма.
“Проява на разумните сили”, стр. 23; 22

Който зачита свободата на другите хора, и неговата ще зачитат.

“Стари и нови разбирания”, стр. 254; 131

Щом имате един приятел, на когото съзнанието е будно и ви обича, като отидете при него, той веднага ще
ви помогне.
“Правите и кривите линии”, стр. 332; 138

На всинца ви препоръчвам най-малко по половин час през май и юни да копаете, да работите земята. Ако
нямате ваша градина, идете в градината на вашия приятел. Като помагате на градината на вашия приятел, ще си
помогнете и на вас.
“Три вида Любов”, стр. 191; 164

Ако вие изнесете някои от интимните работи на някой ваш приятел, вие сами ще се спънете в живота си.
Ако великият закон в света беше такъв, да изнасяме всичко, защо Природата не е изнесла всичко, защо го държи
закрито? По същия закон, има много свещени работи, които ние трябва да пазим.
“Пътят на ученика”, стр. 144; 26

Всеки човек се отличава с една характерна черта, затова и вашият приятел, когото обичате, трябва да има
една отличителна черта, каквато у вас няма. И у вас трябва да има една отличителна черта, каквато у него няма.
Следователно туй, което в тебе няма, а в него има и туй, което в него няма, а в тебе има, прави съединението.
Оттук извличаме един оригинален закон в окултната наука, според който равните отношения не могат да се
събират. Според това единица с единица не могат да се събират на едно място. Това, че хората се събират на едно
място, показва, че те не са единици. Те са части на една единица.
“Единицата и вечността”, стр. 10; 26

В даден случай вие може да дружите само с едного, а другите оказват влияние върху вас. От другите, които
оказват влияние, всеки от тях дружи само с едного. Друженето е цел вече, вие принадлежите към някоя планетна
система. Разните индивиди принадлежат към разни психологически системи.
“Съграждане на Доброто”, стр. 174; 26

Вие може да живеете с най-лошия човек, стига вие да сте добър. Вие ще бъдете едно допълнение за него.
“Добрите и лошите”, стр. 15-16; 27

156
 Ако сте един обикновен човек, ще ви пратят при един гениален човек. Пък ако сте гениален, ще ви пратят
при един обикновен, за да има кого да учите.
“Три връзки”, стр. 428; 168

Никога не желайте другите хора, с които дружите, да бъдат като вас.

“Един опит”, стр. 295; 154

Стягайте се сега, за да приложите този закон, според който ще обирате и ще ви обирам, но навреме. Аз
употребявам думата обирам в много добър, в много широк смисъл, а именно като обиране на плодовете от
градината.
“Силите в Природата”, стр. 141; 203

Вие някой път не оценявате вашите приятели, но след време ще оцените каква стойност има и най-лошият
приятел, който имате. Той ви е донесъл несметни богатства.
“Четирите проекции”, стр. 20; 27

Най-първо, за да ви е приятен един човек, вие не трябва да виждате никакъв дефект в него.
“Колко е добър Господ”, стр. 390; 130

Аз, ако обичам, ползвам себе си. Онзи, който приема Любовта, той се ползва. Ако аз не обичам, вредя на
себе си. Ако той не възприема моята Любов, вреди на себе си. Обратното: той, като ме обича – ползва себе си. Аз,
като възприемам неговата Любов – аз се ползвам. Този закон няма изключение.
“Музика и здраве”, стр. 156; 172

Ще обикнеш един човек, не той да те обича, но ти да го обичаш, и тъй да вложиш енергията си в него, че
никаква сила в света да не е в състояние да те разедини. Да обичаш, както БОГ обича. После тия двама да намерят
други двама, които се обичат. Тия четирима сега да намерят други четирима, които се обичат и т.н. БОГ е
поставил Своята енергия в нас, и щом обичаме Него, ще обичаме и другите хора.
“Закон на съпоставяне”, стр. 25-26; 45

Христовият закон е следният: Никога не мислете, че вашата сестра е лицемерна или лоша.
“Това учение”, стр. 107; 203

Докато вие се сърдите, не сте научили закона, когато ви дразни някой, на вас да ви е приятно.
“Комплексни понятия”, стр. 339; 130

За да си създадеш приятелски отношения с един човек, първо, ти трябва да го обичаш. Второ, ти трябва да
мислиш за него добре. Дръж всякога в ума си мисълта, че той е умен човек. И най-после, ти трябва да му дадеш
свобода, никога да не го ограничаваш... Същият закон се отнася и към БОГА.
“Който има уши, нека слуша”, стр. 213; 152

Всяко недоволство, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване закона на обходата и на

обезценяване на малките неща.
“Ценност на нещата”, стр. 121; 131

Само БОГ може да живее самичък в света, а всички същества от БОГА надолу имат нужда да си помагат.
Човек трябва да чувства, че има някой, който храни нежни и благородни чувства към него.
“Психически наслоявания. Закон за примирение”, стр. 210; 26

Законът за приятелството има приложение и към мислите и чувствата на човека. Кой е истинският начин на
израз на приятелство? Като споделиш благата, които са ти дадени, със своя ближен.
“Пречупване на светлината”, стр. 293; 69

За да свържете приятелство с един човек, вие трябва да разбирате законите на приятелството. Само онзи
може да ви бъде приятел, който е отворил душата си за вас.
“Стари навици”, стр. 66; 74

Във всички области на живота трябва да съществува правилна обмяна. Като знаете закона за правилната
обмяна, не се спирайте върху отрицателните черти на човека. Срещнеш ли някой свой приятел, спри вниманието
си върху една от неговите добри черти и я дръж постоянно в ума си.
“Показване”, стр. 194-195; 83
157
 Винаги си намирайте такъв приятел, който да има контрасти с вас, който да има противоположни
добродетели на вашите. Когато завързвате приятелство с някого, вие гледайте да е такъв, от който можете да
придобиете нещо. Или когато влизате в едно общество, пак същият закон трябва да се спазва.
“Там ще бъде и слугата Ми”, стр. 115; 120

Христос казва: “Всичко, което чух от Отца Си, явих ви го”. Ще кажете: “Този Отец е Отец само на Христа,
но не и наш”. Тъй говорят само слугите и рабите. Ами онази млада мома, като се ожени и отиде като снаха при
своя възлюблен, не казва ли татко на своя свекър? Защо тя нарича свекъра си татко? Тя казва на момъка:
“Твоят баща ще бъде мой баща и твоята майка – моя майка”. Това е законът на приятелството. Вие отидете при
Христа и казвате: “Аз на Вашия Баща не мога да казвам татко, както Вие”. Ами по-голямо омерзение от това
може ли да има. И това ние считаме за благочестие! Че ти ако не кажеш на свекъра си татко, синът ще се докачи.
Не, твоят баща ще бъде и мой баща. Такъв е законът и затова, като дойдете до Христа, трябва да мислите, че
Неговият Баща е и ваш Баща и че светът, в който Той живее, е и ваш свят.
“Приятел и раб”, стр. 69; 204

От притчата за настойника, когото господарят уволнил, Христос вади закона: “Правете си приятели от
богатството на неправдата”. Какво разбирате от тия думи? Ако успеете да обърнете богатия човек към БОГА, в
неговото лице вие ще придобиете приятел, който може да подобри положението ви.
“Първата причина”, стр. 193-194; 65

Ти търсиш Христа, обичаш Христа. Но трябва да обичаш всички ония, които Христос обича. Ако ти не
правиш това нещо, тогава не разбираш. И в света законът е същият: Ако обичаш приятеля, ще обичаш жена му,
децата му, приятелите му и пр. Ако не ги обичаш, това не е приятелство.
“Запалена свещ”, стр. 15; 143

Да кажем, че някой от вас влиза в една гостилница и гостилничарят му казва: Един от вашите приятели яде
тука и не си плати. Какво трябва да направите? Вие трябва да кажете: “Извинете, моят приятел отдавна ме
упълномощи да платя вместо него, но аз забравих”. И ако имате пари, още този момент ще платите. (Това няма ли
да бъде лъжа?) Не, погрешката е пак негова. Законът е верен. Щом този гостилничар ми казва, че моят приятел не
си е платил, аз вече съм длъжен да изправя и неговата погрешка, без да казвам нещо. Ако аз кажа на
гостилничаря: “Добре, аз ще платя за него” – това е човешка постъпка. От моя страна, ще направя благороден
жест, ако аз извадя пари и платя на гостилничаря от името на приятеля си, без да му кажа, какво съм направил за
него.
“Психически наслоявания. Закон за примирение”, стр. 208; 26

Зад нашите врагове е БОГ. И при нашите приятели е БОГ. Пред нашите приятели е БОГ и зад нашите
врагове е пак БОГ. Той ги гледа какво ще направят отзад. Като рекат да направят нещо, Той веднага ги хване за
врата. БОГ е пред нашите приятели, понеже те ни обичат. Той е пред нас, показва как трябва да се отнасят с нас.
“Пред радостите и зад страданията”, стр. 240; 151

Приятелството никога не се мени, то е един велик закон, който свързва хората. Имаш ли приятел, той е
готов да служи винаги на БОГА и когато те срещне паднал на улицата, ще се жертва за теб.
“Добрият самарянин”, стр. 75; 201

Общест в о , нар од и и чов еч ест в о

Хората трябва да разчитат на двата велики закона – на съграждане и на разрушаване. Те нареждат нещата,
поставят ги в пълен ред и порядък, и по този начин оказват възпитателно въздействие върху хората.
“На този камък”, стр. 56; 75

Всички хора не са на еднаква степен на развитие, поради което са дошли на Земята, да се учат. Различаваме
пет категории хора: обикновени, талантливи, гениални, светии и Учители. Всички категории хора си служат с
факти, закони и теории, но те се различават едни от други. Запример фактите, законите и теориите на
обикновените хора не съответстват на тези на талантливите, на гениалните, на светиите и на Учителите. Всяка
категория има специфични факти, закони и теории, нагодени според тяхното развитие.
“Който влиза”, стр. 324; 80

Новораждането е многократен процес. Като се новоражда, човек може да се развива. Само така той ще
разбере смисъла на стиховете: “В Начало бе Словото и Словото бе у БОГА”. Това са закони и методи, чрез които
човек се развива. Така именно той се освобождава от трудните условия на живота, единично и колективно. Ако не
158
разбира тези закони, и цялата земя да се обработва, и житото да се подобри, човек няма да се освободи от
мъчнотиите.
“Разумното слово”, стр. 119; 87

Както за създаването на живота са употребени усилия и опитите на вековете, така и за изменението му са

нужни векове и хилядолетия. Като не разбират този закон, религиозните хора искат изведнъж да станат светии.
Това е невъзможно.
“Първо и последно място”, стр. 186; 152

Само праведният трябва да се наказва. Когато се разбере този закон, общественият живот ще мине през
голяма реформа.
“Живата енергия”, стр. 187; 11

Материята в горните класове е тясно свързана с тази от долните. Ако съществува такава връзка в материала,
който се изучава в училищата, толкова повече тя съществува в живота. Този закон има приложение и в Любовта.
Не е Любов това да се свързват отношения само. Любовта е велика наука, която трябва да се изучава.
“Единният живот”, стр. 34; 207

Всички ония хора, ония души, които БОГ е определил, в които е вложил Своята Любов, изпратил Духа Си
върху тях, ние сме длъжни, задължени сме да ги обичаме. Ако ние сме от тях, и нас трябва да ни обичат.
“Вам завещавам Царството”, стр. 563; 153

Сега вие ходите при хората, но ще дойде време хората да дойдат при вас и ще ви искат да им говорите.
Поповете каквото и да правят, в края на краищата всички вегетарианци, въздържатели, туристи, скаути, всички
тия младежи ще дойдат да им говорите.
“Бележки от разговори с Учителя”, стр. 113; 205

Ще си образувате три съвета от по 100 души съветници: съвет на физическия труд, съвет на духовния живот
и съвет на просветата. И така ще разграничите кои работи влизат в съвета на просветата, кои в съвета на духовния
живот, и кои – в кръга на физическия труд. Този последният е най-важният. Не се самозаблуждавайте, но
започнете. Законът на сегашното развитие изисква да се започне от физическия свят, с материалното, а не с
духовното. Това се налага.
“Четирите съвета”, стр. 127; 12

Вие искате да проповядвате на хората. Никога не проповядвайте на хора, които не възприемат. Законът е:
Всякога проповядвайте на хора, при които има най-малко съпротивление.
“Личното и безличното”, стр. 452; 136

Трябва да намерите най-подходящата форма, да изнесете на света това, което знаете. Има закон: Като учи
човек хората, учи и себе си. Вие трябва да разбирате състоянията на хората и техните нужди.
“Хигиена в три направления”, стр. 139; 200

Велик закон е зачитане работата на другия. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова
и Невидимият свят е внимателен към неговата работа.
“Пробен камък”, стр. 212; 200

Работите ли за някой човек, той непременно трябва да се моли за вас. Не се ли моли, и вие не трябва да
работите за него. Такива са отношенията между духовните хора. Ако вие се молите за някого, той ще работи за
вас.
“Общение с БОГА”, стр. 14; 207

В света съществува един закон, че хората взаимно трябва да си помагат, понеже те са носители отчасти на
Божествените сили, понеже човек не може да носи всичко Божествено в себе си.
“И видя там човек”, стр. 216; 97

Виждаш някоя муха се дави, извади я навън. Навсякъде окажете една услуга. Правиш полза на себе си.
Минаваш през гората, виждаш цвете стъпкано. Повдигни го, тури му подпорка. Нека седи нагоре. Ти помагаш на
себе си, на своите чувства. Или минаваш покрай някой извор замътен, почисти този извор. Законът е: Ти ще се
ползваш. Всички извори няма да изчистиш, но този извор, който си видял, изчисти.
“Проводници”, стр. 58; 173

159
 Ако аз не помагам на умовете на хората, не помагам на своя ум. Ако помагам на сърдцата на хората,
помагам на своето сърдце. Ако помагам на телата на хората, помагам на своята сила.
“Служение”, стр. 232; 180

Всеки човек е проводник на Божието благословение. Ако не му даде път, той носи отговорност за това.
Кажи една добра, блага дума на човека, и Божието благословение ще протече. Като станеш проводник на БОГА,
ти помагаш първо на себе си. Като кажа някому, че работите му ще се оправят, и моите работи се оправят. Ако не
вярвам в това, и моите работи не се оправят. Щом пожелая Доброто на ближния си, и моите работи се оправят.
Това е закон, в който няма никакво изключение. От благословението, което получава моя ближен, има дял и за
мене. Това е новата философия на живота.
“Главните точки”, стр. 259; 148

Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излезе от събранието, усеща ли да е станал по-
голям, отколкото е бил? При всяко събиране тялото на човека трябва органически да нарасне поне с една
десетохилядна част от милиметъра. Човек, когато ходи на събрание, особено молитвено или каквото е нашето, по
закона на събирането трябва да се е увеличил поне малко.
“Приложение”, стр. 276; 203

Лошото седи в нашите възможности, които ние имаме и не упот-ребяваме за подигането на себе си и за
подигането на другите. Защото твоето богатство остава само това, което ти може да употребиш за благото на
другите. То остава. Онова, което ти не направиш за благото на другите, то се взема от тебе. Такъв е законът в
Природата.
“Добрата круша”, стр. 427; 146

Смисълът на живота седи във взаимопомощ, във взаимно помагане. Законът за взаимопомощта гласи:
Никаква връзка не може да съществува между хората, докато те не са проникнати от силно желание взаимно да си
помагат.
“Място на добродетелите”, стр. 102; 41

Въз основа на закона на взаимопомощта, уважавайте всеки човек, без оглед на работата, която той
извършва. И най-малките същества са в състояние да дадат урок на човека.
“Отношения към Природата”, стр. 57; 82

Като дойдем до Волята Божия, не трябва да се двоумим да помогнем. Законът е: На един човек в даден
момент е определено да помогнат сто души. Зависи от първия – ако откаже, и другите ще откажат; ако помогнеш
ти – първият – и другите ще помогнат.
“Съвети от Учителя”, стр. 17; 206

Когато човек е малко отпаднал, Божественият Дух постоянно ще идва да го насърчава. Същият закон ще
спазваме и ние: Постоянно да има поощрение!
“Съвети и наставления за учениците”, стр. 97; 19

Като помагам на другите хора, аз се ползвам. Защото с всяка добра мисъл, с която аз подкрепям другите хора,
аз подкрепям и самия себе си.
“Трите връзки”, стр. 228; 135

Всеки човек е носител на известно благо в себе си. За да получите това благо, вие трябва да знаете
написаното върху човека. Същият закон има значение и при познаване на БОГА. Човек не може да познае БОГА,
докато не дойде до положение да чете и да свири всичко онова, което Той е създал.
“Трудни задачи”, стр. 236; 152

Онзи народ, който не иска да служи на БОГА, ще се обезличи от Земята.

“Седмият ден, седмият час, седмата минута”, стр. 77; 198

Ако вашият живот може да съживи другите хора, вие имате един правилен живот, но ако вашият живот не
може да съживи, този живот не е на мястото си. Ако вашето пение или ако вашите мисли може да съживят
другите, те са на място. Един закон има. Към туй трябва да се стремите всички; сами трябва да се насърчавате.
“Вътрешната светлина”, стр. 47-48; 149

160
 Сега, гледам, че в събранията всички вие сте започнали по обратен път: във физическо отношение се
събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането и все отрицателни качества си намирате. Какво
изваждате? Вие казвате, че еди-коя си сестра има някоя отрицателна черта. Като кажете така, знаете ли какво
става? Един лъч от тази лампичка изгасва... Вие говорите по същия начин за петата, за шестата, за седмата, за
осмата и т.н. сестри и току-виж, един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после
изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настава най-после тъмнина. Това е един психологически
закон, който предизвиква загасване на Светлината в нашия ум, в нашето съзнание.
“Приложение”, стр. 279; 203

Във взаимоотношенията и дейностите на хората има два вида, две категории закони. Първата категория
закони има механически характер и има две страни: събиране и изваждане. Втората пък има Божествен характер
и страните ¢ са умножение и деление.
“Към всички”, стр. 6; 202

Опознаването на онези, които се любят, носи благословение на целия свят. Всички народи трябва да се
опознаят, понеже те носят известни блага едни на други. Такъв е законът в Божествения свят. Всеки народ, който
вижда в лицето на другите народи свои неприятели, не разбира Божиите закони.
“Нова основа”, стр. 144; 186

“А който влиза през вратата, пастир е на овцете.” Който не влиза през вратата на кошарата, той е крадец и
разбойник за овцете. Не употребява ли човек думите, мислите и желанията си намясто, и за тях той е крадец и
разбойник. Който не постъпва с другите, както със себе си, той е крадец и разбойник. На всичко това е
предпоставен обратният закон: Който постъпва с другите, както със себе си, той е пастир на овцете, в широк
смисъл на думата.
“Познава гласа Му”, стр. 80; 88

Изучавайте живота, за да разберете защо някога си готов да помогнеш на едного, а на друг – не си готов. Има
случаи, когато и светията, и праведният правят усилие, за да помогнат на някого. Те нямат вътрешно разположение
към него, но въпреки това пак му помагат.
“Реалност в Любовта”, стр. 56; 141

Ние казваме, в религията, в миналото, че човек трябва да се моли на БОГА. Но за да се моли човек на БОГА,
той трябва да има туй разположение, което БОГ има. Законът в света е такъв, че ти не може да говориш на когото и
да е, ако не го обичаш или казано на сегашен език: ти не може да имаш отношение към някой човек, ако нямаш
интерес.
“В Името на БОГА!”, стр. 405; 146

Не си разположен днес духом, не приемай гости. Кажи: “Имам да решавам известна задача, която Учителя
ми е дал”.
“Учител и Господ”, стр. 195; 3

Дойде някой при мене и ми казва: “Искам да се запозная с вас. – Нямам време сега. – Защо? – Нямам време
да ти услужа.” Тъй щото, когато казвам на някой човек, че нямам време да го приема, това значи, че нямам време
да му услужа.
“Светът на духа, на душата, на ума и на сърдцето”, стр. 116-117; 140

Докато вие във вашите нещастия не се постараете да помогнете на нещастията на другите хора, вие не
можете да избегнете от бедното положение, в което се намирате. Този закон е верен и за семействата, и за
обществата, и за народите – навсякъде почти го има.
“Всичко е възможно”, стр. 91; 125

Има един закон. Ще ви обясня. Много пъти един добър човек винаги го подозират в някакви слабости.
“Силата на човека”, стр. 89; 157

Вие искате хората да вярват във вас, а вие да не вярвате. Дотолкова, доколкото вие вярвате в тях, и те
вярват във вас. Дотолкова, доколкото вие имате желание да им служите, дотолкова и те ще ви услужат. Такъв е
Божият закон.
“Дрехата на Любовта, на Мъдростта и на Истината”, стр. 148; 176

161
 Ние мислим по много обикновен начин: най-първо имаме за задача всички хора да се отнасят с нас хубаво.
Аз турям закон: Аз трябва да се отнасям с всички хора добре.
“Бъдете щедри”, стр. 329; 150

Така, както се обхождаш, така ще се обхождат с тебе.

“Към свобода!”, стр. 136; 163

Казваш: “Защо това ми се случи?” Ако не искаш да ти се случва, и ти не прави това на другите. Онова,
което искате вам да ви правят другите, вие правете на другите. Този закон трябва да го турим.
“Да обичаш и да те обичат”, стр. 83; 176

Каквото направиш за другите, ще се върне върху тебе. И каквото другите хора направят за нас, ще се върне
върху тях.
“Две задачи”, стр. 306; 163

Както искаш да постъпват спрямо тебе, така постъпвай и ти спрямо другите.

“За Името Ми”, стр. 68-69; 24

Вие питате: “Как трябва да постъпваме?” Вземете онзи закон: Постъпвайте така, както желаете и вие да
постъпват с вас.
“Добрият език”, стр. 17; 157

Благослови ближния си, за да бъдеш и ти благословен. Не простреш ли ръката си към ближния си и

Божията ръка няма да се простре към тебе. Това е Божият закон, в който няма никакво лицеприятие. Христос е
изказал този закон с думите: “С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери”. Този закон е еднакъв и за
Земята, и за Небето. Искате ли да подобрите земния си живот, приложете този закон в отношенията си към
хората. Никой не може да бъде обичан, ако той не обича БОГА.
“Четирите полета”, стр. 249; 92

Законът на паралелизма съществува навсякъде в живота. Запример човек не може да бъде обичан, ако той
сам не се обича. Човек не може да бъде свободен, ако той сам не дава свобода на другите. Не могат да вярват в
тебе, ако и ти не вярваш в хората. Не могат да ти направят добро, ако и ти не правиш добро на другите.
“Паралелизъм в Природата”, стр. 224; 84

Докато ти не обичаш хората, никой не може да те обича. Който мисли, че първо хората трябва да го обичат,
а после той да ги обича, той е попаднал на крив път. Закон е: Ти първо възлюби ближния си, а после и той ще те
възлюби.
“Защо плачеш и кого търсиш?”, стр. 249; 140

Докато човек желае Доброто за себе си, той нарушава Божия закон.
“Вътрешно единство”, стр. 148; 205

Хората, които се сближават, трябва да мислят Добро един за друг, понеже при добрата мисъл, ти можеш да
мислиш и да се развиваш.
“Запалена свещ”, стр. 14; 143

Ако мислиш добре, Добро ще бъде и на тебе, и на твоите ближни. Такъв е Божественият закон.
“Дървото на живота”, стр. 493; 162

Когато някой ви хвали, едновременно с Доброто, което внася във вас, той внася и злото, което крие в себе си.
Това са изпитали всички хора.
“Израз на живота”, стр. 146; 72

За да имате добри и правилни отношения с хората, вие трябва да им давате най-хубавото, което имате –
най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки.
“Зората на живота”, стр. 104; 175

Всеки човек може да избегне от съдбата си с помощта на онова, което хората му кредитират.
“Да идем във Витлеем”, стр. 419; 140

162
 Христос казва да обичаш ближния като себе си. Аз казвам тъй на себе си: Ще обичаш другите хора тъй,
както БОГ ги обича. Както БОГ ги държи в ума Си, в Своето сърдце, и ти ще бъдеш тъй внимателен, защото то е
закон.
“Рабство и приятелство”, стр. 477-478; 140

Обичай хората като себе си! Нищо повече. Този е законът: Влизай в неговото положение, обичай го като
себе си и познавай го както себе си познаваш.
“Обичай и познавай!”, стр. 203; 143

За да няма омраза, един човек няма да го туряш нито по-долу, нито по-горе от себе си – за да не го
намразиш и за да не те намрази и за да се разбирате.
“Идете при чистите извори”, стр. 658; 140

Това, което искаш за себе си, искай го за всичките хора. Тогава ти ще бъдеш свободен. Не искай всичките
хора да бъдат като тебе. Искай да живеят, както те знаят. Искай да имат знание. Искай да имат свобода, както за
себе си. Свободата, както е благо за тебе, така е и за тях. Свободата не може да бъде еднообразна.
“Пред радостите и зад страданията”, стр. 224; 151

Който дава, да дава по закона на Любовта, със съзнание, че БОГ е в него; който взема, да взема по закона на
Любовта, със съзнание, че БОГ е в него. Това значи правилна обмяна между хората, между кредитора и
длъжника.
“Коприненият конец”, стр. 281; 132

Ние сме ценни един за друг, понеже виждаме себе си. Аз виждам себе си във вас и вие виждате себе си в
мене. Вие сте ценни заради мене дотолкова, доколкото аз мога да се огледам във вас. Дотолкова, доколкото аз
мога да проявя вашия живот, аз съм ценен заради вас; дотолкова, доколкото може да ви услужа за вашия живот,
аз съм ценен заради вас. Дотолкова, доколкото вие може да ми услужите, вие сте ценни заради мене. Тъй седи
Божественият закон.
“Божествена книга”, стр. 270-271; 168

Аз като срещна един добър човек, не че е добър, но виждам проявлението на БОГА в него. Аз съм правил
опити и никак няма изключение. Там, дето съм постъпвал така, всякога законът си работи.
“Новото събиране”, стр. 441; 136

Това, което желаят другите, ти не го желай, ако искаш да бъдеш свободен, нищо повече. Щом го желаеш, ти
ще влезеш в едно голямо стълкновение. Когато Христос е казал: “Не съдете, за да не бъдете съдени”, то е същият
закон.
“Неразрешените задачи”, стр. 611; 122

Човек може да те обича, докато му даваш свобода.

“Мажорни и минорни гами”, стр. 117; 192

Не искай хората да мислят, чувстват и постъпват като тебе. Всеки решава въпросите си по свой начин.
“Даване и вземане”, стр. 220; 105

Когато човек прави някои опити, има опасност, като минат няколко души покрай него, всеки да си откъсне
по едно клонче и да му причинят известна вреда. Затова, именно, Христос е казвал на учениците си да се пазят от
свинете. Когато цветята и дърветата цъфтят, радвайте се отдалеч на миризмата, на благоуханието им, но по никой
начин не се докосвайте до цвета им. Такъв е великият закон на Природата.
“Отличителните черти на живота”, стр. 70; 20

Има гостилничари, които не влагат добри енергии в яденето. Ядете ли тяхната храна, непременно ще се
разстроите. Този закон има приложение навсякъде в живота... Свързваш ли приятелство с хората, прилагай същия
закон.
“Постоянното в живота”, стр. 250, 251; 159

Онова, което Природата ще каже за нас, то ще стане, а не това, което ние казваме. Което ние казваме да
стане, няма да стане за нас, а ще стане за другите... Онова, което твоите ближни мислят за теб, то ще стане;
каквото и ти мислиш за другите, и то ще стане – това е вътрешният закон.
“Поводи на мисълта”, стр. 140, 141; 144

163
 Красотата на живота се заключава в отдалечаване и приближаване на нещата, но човек трябва да знае кога
може да стане това... Предметите трябва да се отдалечават и приближават правилно и навреме. Приближаването
подразбира увеличаване на предмета, а отдалечаването – намаляване... Увеличаването и намаляването на
разстоянието дава илюзия, че предметите растат или се намаляват. Като знаете този закон, вие можете правилно
да регулирате отно-шенията си към хората.
“Удължени и скъсени линии”, стр. 74-75; 82

Човек трябва да носи геройски изпитанията и страданията си. Това значи да почитате себе си. Който почита
себе си, ще почита и ближния си; който почита ближния си, ще почита и себе си.
“Абсолютна справедливост”, стр. 126; 133

Вие при един човек не трябва да се приближавате. Като дойдете при някой човек, вие се приближавате
повече, отколкото трябва. Някои хора дойдат близо, че като говорят, изскача им плюнката. Стойте на половин
метър, на един метър разстояние. Вие се приближавате. За да бъде естествено това състояние помежду вас, трябва
да има разстояние.
“Великото благо на живота”, стр. 608-609; 151

Ще живеете, ще мислите, ще чувствате, както искате и разбирате. Докато сте в стадо, ще живеете и ще се
движите по онзи път, по който ви води главатарят. Останете ли сами, ще разчитате на себе си. Сами ще си
търсите пътя, сами ще намерите щастието си. Докато сте в ятото, ще следвате неговите закони. По-силните ще
вървят напред и ще ръководят по-слабите. Така едни други ще си помагате.
“Топлината на Любовта”, стр. 367; 132

Който иска да го обичат, и той трябва да обича. Законът е такъв, не може другояче. Който иска хората да
имат добро мнение за него, той трябва да бъде разумен във висша степен.
“Условия за разумна работа”, стр. 9; 205

Спрямо себе си човек трябва да бъде верен – нищо повече! Когато някой се отнася спрямо мене така, както
не трябва, това не значи, че и аз трябва да се изменя. Аз трябва да бъде верен спрямо онези принципи, които аз
разбирам, а не както той разбира.
“Тогаз се обърнах аз и видях”, стр. 363; 125

Каже ли някой, че може да обича всички хора, той не разбира законите. Колкото е възможно обикновеният
човек да носи Земята на гърба си, толкова е възможно да обича всички хора.
“Сляпороденият”, стр. 257; 133

Не искайте повече от това, което можете да носите. Ти искаш да те обичат хората. Щом искаш Любовта на
хората, ти трябва да имаш гръбнак, да понесеш тяхното оплюване. Законът е такъв.
“Най-голямото веселие и най-малката радост”, стр. 102; 54

Вие искате добра обхода от другите, когато вие имате интерес. Дойде ли до вас, не мислите вече за обхода.
Тя е закон в Природата. Дали към себе си изискваш внимание или към другите, това е едно и също. Обходата е
необходима за самия човек, за неговите близки и за Славата Божия. БОГ изисква от всички Негови чеда добра
обхода.
“Обходата”, стр. 92; 117

И външна обхода трябва, и вътрешна обхода трябва. Законът е следният – неизбежно е, помнете: Всеки
един човек сам начертава пътя, по който хората да го уважават и как да го уважават и да го почитат. Както се
обхождаш с другите хора, така ще се обхождат и с тебе. Не само видимият свят, но и Невидимият свят ще
постъпи точно така с тебе, както ти постъпваш.
“Нито близо, нито далече”, стр. 9; 165

Българите, когато искат да постигнат нещо, казват: “Ти замажи колата на този, на онзи, както той иска, за
да постигнеш своето желание”. С мазане на кола, тази работа не става. С мазане на кола човек не може да се
подигне. Има един основен закон, който седи в следното: Не се занимавай с мазане на колата на този, на онзи, но
намери основната добра черта във всеки човек и разработвай тази черта. Ако ти разработваш тази негова добра
черта, този човек всякога ще бъде готов да ти помогне, но ако ти го подозираш, той ще се откаже от тебе, няма да
ти помага в нищо.
“Помни Създателя си!”, стр. 171-172; 125

164
 Аз държа за себе си един закон: Да бъда всякога изправен към себе си. Да имам правилни отношения към
всички хора.
“Бъдете като децата”, стр. 595; 125

Химикът търси начин да разложи квадрата, т.е. да намери вътрешните сили на елементите и да ги използва
разумно. Не постигне ли това, той ще се натъкне на експлозия, която ще му отнеме живота. Същият закон се
отнася и до хората. Когато те са невнимателни помежду си, когато отношенията им в материалния свят са
неправилни, Царството Божие не може да дойде на Земята.
“Входни врати”, стр. 65; 103

Силата, величието на човека седи в приложението на Божия закон. Според този закон, човек трябва да
постъпи спрямо другите така, както постъпва спрямо себе си.
“Оставете децата”, стр. 281; 107

Една банка има свой собствен капитал, с който работи, но същевременно тя работи с капиталите и със
скъпоценностите на много външни лица; външните лица са вложили своите капитали в някои банки, за да се
ползват от известни облаги. По същия закон и в човека са вложени капитали, ценности, дарби от външни лица, с
цел един ден и те да се ползват от облагите на неговата банка.
“Свещеният олтар”, стр. 165; 55

Ако изискваш от някой човек повече, отколкото той може да ти даде, ти вършиш престъпление; ако си
индиферентен и изискваш по-малко, отколкото той може да ти даде, пак вършиш престъпление.
“Новата епоха”, стр. 162; 93

На всинца ви трябва едно вътрешно, нееднократно разрешение на въпроса, но един непреривен процес на
онова правилно разбиране... Ако всичките хора се решат да мислят правилно, да влиза всеки един в положението
на другиго вътрешно, ако само така вътрешно се разбираха, то веднага щеше да се оправи света.
“Вечният порядък. Най-силното у човека”, стр. 12; 122

Всеки човек, бил той добър или лош, има две торби. В едната торба държи лошите си работи, а в другата –
добрите. Когато предизвикате добрия човек, той изважда налице торбата с лошите си работи. Когато се отнесете
добре с лошия човек, той изнася налице торбата с добрите си работи. Като знаете това, трябва да бъдете
внимателни към хората. Който разбира великите закони, той знае, че БОГ работи и с Доброто, и със злото.
“Другата събота”, стр. 49; 77

Законът на благоприличието представя външна дреха на самооб-ладанието. Когато започне да се подига в

обществото, човек придобива много неприятели. Изкуство е при тия случаи да знае как да се справя. Прояви ли
отвън благоприличие, а отвътре самообладание, той е разрешил въпроса.
“Закон за благоприличие”, стр. 132; 84

Силният, умният човек, който разбира законите, съзнателно предизвиква лошите хора да изкажат всичко,
което крият дълбоко в себе си, и по този начин той ги обезоръжава... Ако имате някой неприятел, който говори
лоши думи по ваш адрес, ще дойде ден, когато ще ви стане най-добър приятел. Обаче той непременно трябва да
изхвърли всички ония снаряди, които е приготвил срещу вас.
“Оскърбени”, стр. 80; 60

Животът и отношенията ви с ближните са основани на същите закони, на които почива вашият живот и
отношенията ви към самия себе си.
“Право разбиране”, стр. 84; 55

Когато съдят някого, ти не го защитавай. Само един начин има, по който можем да му помогнем: да
изпратим мисълта си към него, с пожелание да изправи погрешката си.
“Девет съществени причини”, стр. 11; 196

Когато ангел дойде на гости у вас, вие трябва да топите хапките си, както той топи. Закон е това. Ако вие не
топите хапките си като ангела или ако не топите като мене, работата ви е свършена. Ако аз съм на гости у вас, вие
ще топите като мене; ако вие сте на гости у мене, аз ще топя като вас. Това са елементарни правила и закони,
които трябва да се приложат в новата етика.
“Нови възгледи и методи”, стр. 299-300; 64

165
 Всичко, каквото човек прави, трябва да бъде благо за самия него и за онзи, на когото го прави. Само така
човек може да се подигне. Същият закон виждаме и в растенията. Когато Слънцето изпраща благата си, т.е.
своята светлина и топлина към растенията, те я възприемат и благодарение на нея израстват, велики стават.
“По-драгоценен”, стр. 226; 62

Има закон в Природата, който определя отношенията между хората, и според него, човек сам нито страда,
нито се радва.
“Основни мисли”, стр. 113-114; 57

Като отивате при някой човек за известна услуга, първо ще го поздравите, после ще се ръкувате с него и ще
кажете: “Радвам се, че случаят ми даде възможност да ви видя”. Той ще ви запита: “Какво обичате? Приятно ми е,
че мога да ви услужа. Заповядайте и втори път”.
“Форми на съзнанието”, стр. 285; 64

Благостта съдържа в себе си необходимите елементи за растене. Любовта е мощна, творческа сила, която се
посажда в благостта, като в благоприятна за нея почва, и там се обработва, израства и се развива. Тази е
причината, един трябва да люби, а друг – да бъде благ.
“Полюси на съзнанието”, стр. 282; 65

Хората на Любовта трябва да бъдат последни в яденето. След като се наядат всичките, те последни да
бъдат...Този закон е толкова очевиден.
“Великият път”, стр. 198; 176

Силният да носи слабия, ученият – невежия, добрият – лошия и т.н.

“Дадено по нещо”, стр. 326; 71

Хората работят и взаимно си помагат във физическия, в сър-дечния и в умствения свят... Върху този закон
се създава и крепи обществото.
“Абсолютна реалност”, стр. 201; 73

Когато идем при Любовта, тя ще ни угости тъй, както ние обичаме. Когато дойде Любовта в нас, ние ще я
угостим, както тя обича. Тъй седи новият закон. Силните трябва да станат слуги на слабите, за да ги научат на ред
и порядък.
“Слаби и силни”, стр. 151; 177

Иска ли да уреди живота си, човек трябва да го урежда с оглед на общото благо, с живота на другите хора.
При това положение, като урежда своя живот, той ще съдейства за уреждане и живота на своите ближни. Като
учи, човек помага и на ближните си да учат. В пътя на развитието си, човек се натъква на закона на обмяната.
“Спорни въпроси”, стр. 108; 73

Ако гениалните хора имат нужда от поддръжката на подобните си, колко повече това важи за обикновените
хора. Въз основа на този закон се образуват семейства, общества, училища, да могат хората взаимно да си
помагат по мисли, чувства и действия. Ако учениците в един клас се обичат и живеят в хармония, те се
стимулират взаимно. Сам човек по-мъчно учи, отколкото с другари, с които си хармонира. Въз основа на този
закон се крепят сдруженията. Силата на сдруженията се заключава в мисълта и чувствата на сдружените.
“Скрити сили”, стр. 98-99; 53

Не е достатъчно само обикновеното запознаване, ами трябва да се молите един за друг и да си услужвате
един на друг. Не по закона на насилието, но по закона на Любовта.
“Трите вида съзнания”, стр. 91; 205

Мекотата е нужна на всинца ви, за да можете да правите с нея каквото искате. Да допуснем, че вие сте
решили някому да направите едно Добро. Обаче, има един закон, според който, ти ще направиш Добро на този,
когото не обичаш и който те мрази. Да направиш Добро на този, когото обичаш, това е най-лесно, но да направиш
Добро на този, когото не обичаш, това е мъчно.
“Най-важното”, стр. 34-35; 33

Добрият човек, като види един лош, вижда Доброто в него. Лошият човек, като види един добър, вижда
лошото в него... Той не вярва на добрия. Той трябва да живее най-малко десет години при един добър човек, за да
разбере, че има нещо Добро в него. После пак ще си остане на особено мнение. Закон е това.

166
 “Изменена посока”, стр. 56; 195

Мразиш някого; не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да
обичаш.
“Което е БОГ съчетал”, стр. 34; 203

Всяка проява, всяко отношение на хората едни към други не е нищо друго освен изплащане на стари
дългове. Това показва, че хората имат много дългове. По този начин те учат закона на златото; те изучават
алхимическия закон, да могат от малко злато да създават повече, да го увеличат.
“Две думи”, стр. 243; 50

Ако мислите Добро или зло за другите хора, то е все едно да мислите същото за вас. Ако искате да се
изправите, да се облагородите, непременно трябва да мислите много Добро за другите хора. Туй, което мислите
за тях, то е заради вас. Такъв е Божественият закон.
“Окултна музика”, стр. 21; 22

Да допуснем, че вие имате в кесията си 200 000 лева, с които можете да разполагате, както и когато
поискате. Вие може да бъркате в кесията си и да си служите с тия пари даже и когато не са ваши. Другото
положение: да допуснем,че вие станете гарант някому. Ако той не плати дълга си, вие трябва да платите един ден
вместо него. Каква полза, че имате тия 200 000 лева в кесията си? В този случай те не са ваши. Аз казвам: гаранти
не ставайте! Нищо повече. Но трябва да знаете, че това, което оставите в касата на Бялото Братство е една
гаранция. Законът, който може да се извлече от този пример, е следният: В моята кесия, с моите пари, мога да
разполагам само аз. Не бъркайте в чуждите кесии, не разполагайте с чужди пари!
“Търпение и вяра”, стр. 52-53; 38

За да разбереш живота на другите хора, трябва да влезеш в себе си, да знаеш как да отваряш ключа на
светлината и да осветяваш всичкото пространство наоколо. Само така ще разбереш причината на страданията и
радостите в хората. Светлина трябва на всички ви! Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да
хвърли светлина в полето, в което те живеят.
“Разумният живот”, стр. 17; 26

Ако ние искаме в бъдеще да се измени животът ни, ние трябва да знаем закона: Да знаем, че постиженията
на всички онези, които са преди нас, са наши постижения и нашите постижения – на другите, които идат след нас.
“Към Обетованата земя!”, стр. 54; 163

Никой няма право да се взира в постъпките на другите хора и да ги критикува. Пристъпва ли този закон, той
ще носи последствията му.
“Несъвместими отношения”, стр. 41; 36

Не мисли, че хората са лоши, а ти си добър. Обикни лошите хора! Най-първо трябва да обичаме лошите
хора, защото през тях трябва да излизат нечистотиите навънка, за да дойдат добрите работи. И когато е казал
Христос: “Любете враговете”, Той е подразбирал този велик вътрешен закон.
“Положителни и отрицателни сили в Природата”, стр. 15; 22

За всяка епоха са определени възможностите, до които тя може да достигне. Същото се отнася и до човека.
За всеки човек е определено какви най-големи постижения може да има.
“Показване”, стр. 193; 83

Питам: в една гимназия, дето се преподава на учениците, и онези ученици, които не издържат изпита, може ли да
минат в по-горен клас? Не може. Този закон е същ и за личност, и за народ, и за цялото човечество.
“Възлюблени”, стр. 81; 184

Когато ние работим идейно, Природата ще събуди у нас онези способности, чрез които ние ще можем да се
подигнем.
“Ще ми изявиш”, стр. 28; 46

Една от важните задачи, която човечеството трябва да разреши по закона на умножението, е въпросът за
яденето. Когато се ограничаваме, ние влизаме в четириизмерното съзнание, в света на щастието и благото, в света
на ангелите. Дойде ли човек до този свят, той ще знае как да постави законите и в своя свят.
“Двама синове”, стр. 45; 50

167
 Аз определям животните като ония изостанали душ¢, които са деца. Както виждате, за мене едно
бръмбъзъче, малкото дете, което се учи, една птичка, един славей ще станат човек, след време ще израснат. Това
е, по закона на времето вие сте по-напреднали. Сега както е казано в Библията, човекът е създаден най-после. Но
ето аз как разсъждавам: когато някъде ще стане някакво тържество, царят ли иде най-напред или войниците?
Войниците се нареждат най-напред, царят иде после. Сега човекът като е дошъл най-после, другите животни са
дошли преди него. Законът е обратен. Който иде най-после, той най-много знае, който иде най-напред, той най-
малко знае. Който има най-големи претенции в света за учен човек, той най-малко знае, който минава за най-
голям светия, той е най-малкият светия, в каквото и да е отношение, това е вярно.
“Бъдете щедри”, стр. 309; 149

За в бъдеще в шестата раса ще има следният закон: Всяка мома, която иска да се ожени, трябва да е
свършила поне четири факултета и да знае да меси хляб.
“Откъде ида”, стр. 11; 45

Като изучавате живота на формите, естествено дохождате до тяхното растене. Растенето подразбира увеличаване
на формите. Обратният процес на увеличаването е намаляването. Значи формите се намаляват и увеличават. Това са два
закона, които имат приложение в целокупния живот: в икономическия, обществения, семейния и индивидуалния.
“Растене и развитие”, стр. 283; 63

Сегашните хора обичат себе си, но не са минали през първите два закона. Предстои им да се качват нагоре:
от третия закон – Любов към себе си, да минат към втория – Любов към ближния, а оттам към първия – Любов
към БОГА. Този е еволюционният път на развитие.
“Даде Ми се всяка власт”, стр. 209; 148

Само добрите и любещите хора имат бъдеще. Само те имат добри условия.
“Вечното благо”, стр. 31; 189

От сегашните хора ще останат само онези, които могат да се справят със сегашните условия, а другите по
същия закон, както грамадните растения и мамонтите, ще трябва да напуснат Земята.
“Малцина избрани”, стр. 258; 97

Сега ще поставя въпроса в друг смисъл: да допуснем, че сте мързеливи и очаквате някой ваш приятел да ви
даде нещо, мързи ви да се умиете, да се вчешете и т.н. Питам тогава: тези змии (бел. ред. змиите в пустинята по
време на Мойсей) няма ли дойдат около вас? Тогава трябва да станете малко егоист, т.е. от гледище на старата
култура, от гледна точка на самосъхранението вие трябва да защитавате себе си. Това е закон, който еднакво
засяга и човека, и семейството, и обществото, и народите, и човечеството. И който разбира този закон за себе си,
може да го приложи и за другите.
“Ще ви въздигна”, стр. 179; 201

Понеже човечеството расте, този, външният човек расте.

“Вътрешният човек”, стр. 348; 121

В съзнанието на държавника, в съзнанието на свещеника трябва да живее свещеният закон на БОГА:

Всички хора трябва да бъдат еднакво почитани пред Господа.
“Ще бъде жив”, стр. 22; 46

Ако ти не почиташ и тебе няма да те почитат.

“Трите закона”, стр. 49; 164

Приложи Христовия закон, който изисква взаимно почитание и уважение към всички хора. Това значи
почитание на Божественото начало, както в себе си, така и в своя ближен.
“Изобилният живот”, стр. 384; 5

Всяка държава е един общ, колективен организъм. Всяка държава е сглобена от много кириши, камъни,
тухли, дървета и от какви ли не още материали. Много и разнородни материали влизат в нея. Пък освен тях, има и
много скоби, които свързват материалите. И всички тия скоби трябва да бъдат здрави. Ако се поставят скоби, без
да има дървета, в които да се забиват, какво ще стане с това здание? Ще рухне. Следователно същият закон е и по
отношение на човека. Ето защо, ние започваме от човека.
“Той заповядва на Слънцето”, стр. 13; 30

168
 Всеки човек, всяко семейство, всяко общество, всеки народ, който люби, има бъдеще.
“Единствената сила”, стр. 180; 189

Е д инст в о
“Който, като намери един многоценен бисер, отиде и продаде все що имаше, и купи го.” Тази сутрин ще ви
говоря върху най-маловажния на глед стих от прочетената глава из Евангелието на Матея, в свръзка с друг един
закон, седмия и най-велик закон на Природата – законът за рода.
“Многоценният бисер”, стр. 75; 2

Тия хора, които имат вечния живот, са еднородни. Само еднород-ните неща се привличат, а разнородните
се отблъскват... Еднородни трябва да бъдете! В еднородността седи законът на Любовта. Тя прави нещата
еднородни. Тогава как ще се поправи света? Когато хората станат еднородни.
“Раздай всичко!”, стр. 19, 20; 30

Да допуснем, че вие имате баща, който разполага със сто декара земя. Вие сте петима братя и пет сестри.
По колко ще ви се падне от тази земя? По десет декара. Ако ти искаш да бъдеш богат, ще трябва да обереш
братята си, иначе други външни условия няма. Тогава какво ще правиш? (Не трябва да се делят.) Да, не трябва да
се делите, а да се съберете всички заедно и така, като работят десет души задружно, работата ще върви. Тогава
законът е следният: Човек понеже има десет пръсти на двете си ръце, всички ще се подчиняват на главата и така
той ще бъде богат.
“Закон на равенство”, стр. 19; 36

Всяко същество, което ви обича, е ваш близък роднина. То е от вашите близки, то ви е брат, сестра,
приятел. Такъв е законът. Не може ли да ви обича, не му се сърдете! Ние не можем да проявим в света това, което
не съществува в нас.
“Раждането на свободата”, стр. 75; 51

Под думата красив свят разбирам света и на единството, и на множеството. Под думата множество
разбирам, когато цялото множество живее в закона на съгласието. Сега да определя думата съгласие. Под
съгласие аз не разбирам съгласуване между двама души на почва на някакъв интерес, на някаква търговска сделка
или някаква търговска операция, защото това съгласуване е временно. Разумното съгласуване е една брънка в
живота. То е свързване.
“И обхождаше Исус всичката Галилея”, стр. 4-5; 30

Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш едно Добро на един
човек, туй Добро се отнася и за целия свят.
“Добрата постъпка”, стр. 8; 36

Казвам: яви ли се желание у някого да върви напред, оставете го, нека излезе напред! След него ще излезе
втори, после трети и т.н. Ще дойде ден, когато всички ще стигнат върха. Ако един се подигне нагоре и стигне
върха, и останалите ще вървят след него; ако един от тях се върне назад, и останалите ще се върнат. Такъв е
законът. Смъртта на едного е смърт за всички; животът на едного е живот за всички. Казано е в Писанието: “Бог
не съизволява за смъртта на грешниците”.
“Специалният закон”, стр. 197; 44

“Колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!” Този стих е основата на това, което
осмисля живота. Този закон се отнася не само за обществото, но той е верен и за нашия духовен живот, той е
верен и за физическия живот.
“Братя в единомислие”, стр. 126; 59

Това, което отделният човек желае, е желание на Цялото, на всички хора по лицето на Земята. Достатъчно е
да пожелаеш да бъдеш богат или красив, в този момент още някой е станал богат или красив. Законът е такъв.
Радвайте се, че желанията ви се изпълняват. Щом един човек реализира желанията си, всички могат да ги
реализират. Значи всички желания са реални и постижими; въпросът е само до времето.
“Изново”, стр. 111; 62

Когато момък и мома се обичат, единият от тях казва: “Или аз ще дойда да живея при тебе, или ти ще
дойдеш при мене”. Тогава и момата напуска майка си и баща си, и момъкът напуска майка си и баща си – двамата
напускат своя дом. Не е добро положението на онзи, който остава при майка си и при баща си. Всеки човек
169
трябва да се стреми да роди Божественото Добро, да придобие своята свобода. Не е въпросът в женитбата по
форма, но това подразбира закон за сливане, за обединение на хората в едно цяло.
“Кога ражда”, стр. 15; 67

В Божествения свят радостта на едного е радост на всички; скръбта на едного е скръб на всички. Законите
на физическия свят са точно обратни на законите в Божествения свят.
“Постоянни и преходни неща. Козметика”, стр. 169; 74

Като говорим за вътрешния живот, ние имаме пред вид реалния живот, от който е произлязъл външният
живот. Който не разбира закона на единството, да търси БОГА отвътре, той ще Го търси в множеството, и все ще
Го намери някъде в баща си, в майка си, в приятелите си, в някой велик човек, в някой музикант, поет, художник.
Който намери БОГА отвън, той ще има един резултат; намери ли Го отвътре, ще има друг резултат.
“Влязоха в ладията”, стр. 267-268; 78

Всяка идея, която излиза от човека, отива в пространството, прави цял кръг и се връща там, откъдето е
излязла. Същото се отнася и до Доброто, и до злото. Като излязат от човека, те образуват един кръг и пак се
връщат към него. Значи законът за обединяване на нещата съществува навсякъде в живота.
“Постижения на богатия и на сиромаха”, стр. 139-140; 73

Българинът на българин враг не може да бъде. Такъв е Божият закон! Всеки, който каже противното, не
говори Истината. Въпросът не е само за българите, но и за всеки човек, който се обявява против цялото
човечество. Такъв човек е негов враг.
“За съдба дойдох”, стр. 7; 67

Хората трябва да бъдат разумни, за да изправят отношенията помежду си. Те съставят удове на един общ
организъм.
“Голямото благо”, стр. 9; 77

Ако у теб самия не може да живее всичкият народ, ако ти не можеш да живееш във всичкия народ, ти не си
го разбрал. Ти тъй чувстваш нещата, но всичкия народ в себе си, при сърдцето си да го имаш. Не само своя си
народ – законът е един и същ. Един народ има в света, то е цялото човечество. Това е народът.
“Пред всичкия народ”, стр. 242; 95

Като се оправи щастието на народа, и на личността ще бъде добре. Но когато народът е зле, тогава и богати
да сме, пак няма да ни бъде добре.
“Като дете”, стр. 105; 108

Вие желаете толкова много работи, които са ви непотребни. Хубаво е, че ги желаете, понеже това, което не
може да постигнете, като го желаете, други ще го постигнат.
“Законът на помагането”, стр. 29; 130

Когато внесем Доброто в една душа, ние го внасяме във всички души. Не можем ли да внесем Доброто в
една душа, не можем да го внесем и в цялото човечество. Този закон има отношение и към отделния човек. Ако
можете да внесете Доброто в една своя мисъл или в едно свое желание, вие го внасяте във всичките си мисли и
желания.
“Път към живота”, стр. 17; 90

Всички хора, които мислят, чувстват и постъпват по един и същ начин, са скачени съдове. Всички хора,
които имат еднакви убеждения, са скачени съдове. Всички обикновени хора представят система от скачени
съдове. Талантливите представят друга система; гениалните – трета. Изобщо хората представят системи от
скачени съдове, в зависимост от нивото на своя умствен, сърдечен и волев живот.
“Елементи на планетите”, стр. 184; 90

Съществува закон на единство, според който има тясна връзка между малките и големите неща. Казано е в
Писанието: “Аз съм алфа и омега, начало и край на нещата”. Големите мисли са началото, малките са краят. Ако
големите мисли не се свържат с малките, първите няма да се реализират.
“Оставете децата”, стр. 269; 107

170
 Всеки човек в живота си се интересува от своята специалност. Щом нещата са от общ характер, те не го
интересуват. Специалистите в живота зависят от един общ закон. Благосъстоянието, на който и да е лист на цвета
и на което и да е клонче на едно дърво, зависи от благосъстоянието на цялото дърво, от неговите жизнени сокове.
“Ето отрока”, стр. 133; 108

Възможно ли е на едно дърво само на един лист да е добре, а пък на другите да не е добре? Законът, който
съществува, е: Ако на цялото дърво е добре, ако на всичките листа е добре и са в цветущо състояние, и на единия
лист ще му бъде добре.
“Три фази”, стр. 538; 146

Всеки човек е длъжен да вярва в каквото си иска. Той има право на това. Но неблагоразумно е човек да вярва и
да поддържа това, което носи нещастие. Да вярва и да поддържа това, което носи щастие, разбирам. Защото
съществува един закон: Благото на всички хора е и наше благо и нещастието на всички хора е и наше нещастие.
Сегашните хора чувстват този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи.
За бъдеще това нещо ще се чувства още повече.
“Разумните ще разберат”, стр. 349-350; 120

Както вашето съзнание въздейства на всички същества, така и колективното съзнание на всички същества
въздейства върху вас.
“Възвишеното в човека”, стр. 519; 122

Доброто, което другите придобиват, ще бъде ваше Добро. И Доброто, което вие придобивате, ще бъде
Добро на другите.
“Божественият филтър”, стр. 578; 122

Ние казваме, че един ден човечеството ще се поправи. Когато великото съзнание, когато тази светлина
проникне в умовете на всички души, тогава всички хора, цялото човечество ще се разбере помежду си, ще се
поправят. Същият закон се отнася и до народите.
“Благоприятната Господня година”, стр. 406; 125

Който иска да бъде Син Божи, трябва да признава закона за единството: една воля, една мисъл, едно
чувство.
“Положителни качества”, стр. 419; 127

Всички хора съставят един организъм. Те имат взаимни отношения, и най-първо трябва да се намерят
отношенията между расите. Расите не се родиха произволно в света. Народите не се родиха произволно.
Индивидите не се родиха произволно – всичко в света върви по един общ закон. Трябва да се намери първо
произхода на нещата, по каква линия вървят те.
“Колко са прекрасни нозете”, стр. 44-45; 125

Доброто носи всичко със себе си. А пък щом се разколебае човек в Доброто, след него идат вече всичките
неприятности. Изобщо законът за единичния живот е верен. В колективния живот има едно изключение, но то се
дължи на индивидите.
“Най-добрият плод”, стр. 64; 130

Има един закон в света: Общите погрешки в целия свят докато не се изправят, не може да се избавите от
тях. Те са в самата материя, в силата, която действа, в мислите на хората, в техните религиозни вярвания, те са
наследствени.
“Общи погрешки и общи добродетели”, стр. 258; 130

Щом бащата в един дом падне, с него заедно ще паднат и майката, и децата. Ако майката падне, ще паднат
и бащата, и децата. Ако децата паднат, ще паднат и майката, и бащата. Това е общ закон, който засяга всички
хора.
“Отворени книги”, стр. 310; 131

Човек може да отреже и да яде месото на другите хора, но да отреже месо от себе си – не. И ако човек
съзнае, че всичко в света представлява един организъм, той няма защо да яде своето месо. По някой път вие
злословите другите хора. То е същият закон, понеже не съзнавате, че няма човек в света, който да злослови себе
си. И ако някой път вие злословите себе си, то не сте вие, а някое същество, което е чуждо на вас.
“Действието на музиката”, стр. 269; 136
171
 Не можеш да направиш престъпление на себе си, от себе си не можеш да ядеш. Ако хората приложат този
закон, ще бъде невъзможно да направиш пакост някому. Този човек съставлява едно цяло с тебе.
“Опитай!”, стр. 397; 122

В света има едно коопериране на душите... Та и когато вие решите да направите едно Добро все таки
едновременно мнозина ще поискат да направят, по разни начини, едно Добро.
“Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието”, стр. 299; 122

В света съществува закон на коопериране, на сдружаване между съществата с цел да си помагат едни други.
“Виждане и съзнаване”, стр. 45; 88

Когато ти решиш да направиш едно Добро, с тебе заедно се кооперира и цялото човечество, които мислят
като тебе. С тебе заедно се кооперират всички разумни хора, които мислят като тебе.
“И видях ново Небе и нова Земя”, стр. 73; 140

Ако вашата Любов може да ползва вас, тя може да ползва и другите... То е един закон, който трябва да го
имате предвид.
“Възлюбете Господ”, стр. 553; 140

Благото е благо за всички; животът е живот за всички; сиромашията е сиромашия за всички.

“Закон за контролиране”, стр. 181; 146

Човек не е сам в света. Има един закон в света, който регулира човешкия живот. Всички души са
колективни. Човек сам се ражда в света, но с неговото раждане на Земята с него заедно слизат около 10, 20, 30, 50,
100 хиляди души. С неговата съдба е свързана и съдбата на всички тия души. Ако не повече, то поне 10 000 души
идват в един и същ момент на Земята с раждането на всяка една душа. Тези души са разпръснати по Земята и така
се случва, че едновременно те всички не са бедни. Ако един от тях е съвсем закъсал, много от тях са богати и
могат да му помогнат. Достатъчно е човек да отправи ума си към БОГА и радиото на всички тези 10 000 души
започва да работи и се притичват на помощ. Те разбират този закон добре.
“Няма нищо ново под Слънцето”, стр. 262-263; 146

Станете проводници на Божественото... Ако си проводник на изкуството, на хубавото, на красивото, ти ще

бъдеш велик художник в света. Ако си проводник на Доброто, ти ще минаваш като един голям благодетел в света. Ако
си проводник, ти ще бъдеш като спасител в света. Проводник трябва да бъде човек в света. И за здравето е същият
закон. Желайте здравето на всички хора в света – здравето ще дойде във вас.
“Проводници”, стр. 67; 173

Страхът е предвиждане на бъдещите мъчнотии, които се раждат. Един човек не може да се справи, трябват
10, 100, 1000, трябват няколко милиона хора да се координират. Същият закон е и в човешката глава, същият
закон е и в човешкото сърдце, и в мускулите, навсякъде човешките клетки се координират по същите правила.
“Сърдцето на Природата”, стр. 262; 150

Като знаете закона на кооперирането, прилагайте го с Любов.

“От север към юг”, стр. 389; 175

Човек взима участие в скърбите и в радостите на своите ближни, без сам той да е скърбен или радостен.
Това е неизбежен закон.
“Азбука на Божествения език”, стр. 308; 152

Какво по-хубаво, ако всеки един от вас, би влязъл в един дом, че да чувстват хората, че носиш живот, да
чувстват хората, че носиш светлина и знание, да чувстват хората, че носиш свобода. И всеки да чувства – дали е в
един дом, дали е в едно общество, дали е в един народ или където и да е, – законът навсякъде е един и същ.
“Правилно верую”, стр. 269; 153

Щом вие желаете Доброто на другите хора и те ще желаят вашето Добро. Радвайте се на знанието на
другите хора и те ще се радват на вашето. Радвайте се на всяко хубаво нещо, което виждате, защото то ще бъде
един ден и за вас. Такъв е законът.
“Мощните сили в Природата”, стр. 51; 162

Благото на цялото човечество зависи от един човек и благото на един човек, зависи от цялото човечество.

172
 “Божественото право”, стр. 467; 153

С всяка помощ, която можеш да дадеш на когото и да е, ти помагаш на себе си. Животът – това са скачени
съдове.
“Ще бъдат опитани”, стр. 64; 160

Страданието на цялото човечество да бъде наше страдание. Радостта на цялото човечество да бъде наша
радост. Понеже страданията на Адам и Ева станаха наши страдания, по същия закон благостите на цялото
човечество ще бъдат благости за всеки едного от вас.
“Близо е”, стр. 114; 183

Някой страда, без да знае причината за страданието си. Много просто – друг някой страда, а той възприема
страданието му. Някога се радва, без да знае защо се радва. Друг някой се радва и той възприема радостта му.
Като знае този закон, човек може да се лекува. Как ще се лекува? Като се свърже със здрави и добри хора, които
го обичат.
“Умен, добър и силен”, стр. 27; 192

Когато на всички хора е добре, и на мен ще е добре.

“Но Син Человечески кога дойде, дали ще намери вяра на Земята”, стр. 41; 202

Останете ли сам, пейте за себе си! После, трябва да бъдете мисли-тел пак за себе си. Учите ли, учете пак за
себе си. Щом можеш да пееш за себе си, ще можеш да пееш и за другите. Щом можеш да мислиш за себе си, ще
можеш да мислиш и за другите. Щом можеш да учиш за себе си, ще можеш да учиш и за другите. Законът е
такъв. В този закон е смисълът.
“Равностранният триъгълник”, стр. 26; 36

Като живее на Земята, човек се натъква на два закона: закон на Цялото и закон на частите. Дойдете ли до
първия закон, вашата основна задача е да определите отношенията си към Цялото, без да се мъчите да проникнете
в Неговата същина. Вашата задача е да имате правилни отношения към Цялото, да се съзнавате като Негови
удове.
“Две категории хора”, стр. 35; 92

Има едно единство, но то съществува само между всички мистич-ни общества – те управляват сега.
Следователно и ония, които се подчиняват на тоя велик закон, те само успяват в света.
“Бележки от разговори с Учителя”, стр. 112; 205

Ако ти нямаш право отношение към БОГА, ти не може да имаш право отношение към вечното множество;
ако ти нямаш право отношение към вечното множество, не може да имаш право отношение към вечното
единство. Те са две неща, които са в отношение, в тясна зависимост.
“Що да сторя”, стр. 250; 96

В живота съществуват три важни закона: закон за Цялото, закон за множеството и закон за частите. Първия
закон наричаме закон на БОГА, втория – закон за ближния, а третия – закон за самия себе си. Първият закон
включва всичко в себе си.
“Четирите полета”, стр. 245-246; 92

Благото в света се определя от първия закон, законът на Цялото. Ние наричаме това Цяло “закон на БОГА,
закон на Любовта”. Безграничното е първото проявление, Любовта, която се проявява и която всякога носи в себе
си благо. Благото пък, това е вечната хармония, която включва всички души. Следователно този закон
представлява пълнота на духовния живот и всяко зло е изключение от него. Вторият закон е законът на частите,
законът на душите, законът на индивидите в света. От втория закон, от закона на ограниченото се ражда злото.
“Истинната лоза”, стр. 3-4; 30

Любовта, за която говорим ние, е закон на Цялото.

“Любов в трите свята”, стр. 453; 167

Никога частта не може да даде мнението си за цялото; никога произведението на човека не може да даде
мнението си за своя творец.
“Сила, разумност и Добро”, стр. 14; 100

173
 Във висшата окултна математика частта може да бъде равна на Цялото, но не може да стане по-голяма от
Цялото. Това е едно положение. Цялото пък може да бъде по-голямо от частта. Това е второто положение.
“Условия, лежащи в триъгълника”, стр. 78; 31

Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в Цялото. Само
Цялото представлява велик закон за примирение на интересите на частите. Следователно всеки човек, който се
занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на Цялото, понеже всяка част има определено място в
Цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част. И в
живота забелязваме същото нещо. И тъй, докато човек има свое определено място в Цялото, т.е. в БОГА, той
живее.
“Братя в единомислие”, стр. 122-123; 59

Когато говорим за частите и за Цялото, натъкваме се на два важни закона. Първият закон: Частта никога не
може да бъде по-голяма от Цялото; Цялото всякога може да бъде по-голямо от всяка своя част и равно на сбора на
всички негови части. Вторият закон: Всяко Цяло може да бъде толкова малко, колкото е сборът на неговите
части, но никога не може да бъде по-малко от тях. Цялото никога не може да бъде по-малко от своята част.
Неделимото представя най-малката величина в света. От единицата, като неделимо, не може да има по-малка
величина. Ние можем да пренесем тия закони и към БОГА и да кажем: Никое същество не може да знае повече от
БОГА. И обратно: БОГ никога не може да знае по-малко от своите части – живите същества.
“Хармоничен избор”, стр. 128; 83

На Земята, цялото зависи от своите части, а в духовния свят, частиците зависят от своето Цяло.
“Отхвърленият камък”, стр. 148; 3

В човека има едно възвишено “себе”. То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум?
Защо не му даде два, три ума, да работи повече? Като турят два ума у човека, те развалят работите. Законът е, че
едното е най-силно в света.
“27 август, четвъртък”, стр. 23-24; 37

Ако помагате на хората, и те ще ви помогнат; ако не им помагате, и те няма да ви помагат. Тоя закон е
верен, както за отделния индивид, така и за всяко общество и всеки народ. Във всеки дом, във всяко общество,
във всеки народ, във всяка раса, както и в цялото човечество съществува една обща душа, която обхваща
отделните единици. Общите души се групират в едно общо цяло.
“Изтълкувай ни тази притча”, стр. 172; 11

Може да разделяш, но само непотребното в твоя организъм. Следователно законът, който стои скрит в този
стих, е: Първото и най-важно нещо е, да не се раздвоява Доброто. Религиозните, добрите хора не трябва да се
раздвояват.
“Разделено царство”, стр. 60; 3

Човек трябва да разбира основния закон, според който да се поставя всяко нещо на мястото му.
“Гърбавата жена”, стр. 160; 3

Всички вие, ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца
и ще въртите, не както сега, отдясно към ляво, а отляво към дясно. Това е Христовото учение: да завъртите
колелото на малкия закон.
“Малкият закон”, стр. 219; 3

Чрез своя ум и желания майката се свързва с детето си още докато то е в утробата ¢ – там още тя дава
насока на бъдещото му развитие. Този закон работи и може да стане опасен ето как: ако вие се свържете много
тясно с някого, когото много обичате, и ако той измени своята насока, между вас ще настане голям разрив и
единият от вас ще пострада. Затова, когато човек е решил да изучава Божествените тайни, трябва да бъде много
чист.
“Правият път”, стр. 45; 7

Помнете: в Битието всяко същество, колкото и да е малко, е част от Цялото. Следователно, когато малкото
или частта страда, с нея заедно страда и Цялото. Като не знаят тоя закон, хората си причиняват сами на себе си
страдания. Цялото човечество е общ организъм, затова всеки трябва да приложи своята дейност за благото на тоя
организъм.
“Като го видя Петър”, стр. 112-113; 6
174
 Може да има сто милиона начини как да постъпиш, но от тия сто милиона начини на целокупния живот има
да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело. Ти отиваш при една бедна вдовица,
запример вдовицата А. Ще кажеш: “Какво ще направя като отида при нея?” Ти като идеш при тази вдовица, ще
извършиш своята длъжност, а именно с това си посещение може да дадеш потик на сто милиона други хора да
направят Добро. Туй е закон.
“Разумност в Природата”, стр. 14; 27

Божественото винаги идва в множеството, а се реализира само в едно. В човешкото идва само едно
желание, а се реализират много, и вследствие на това, човешкият живот е безсмислен, т.е. в човешкия живот няма
единство. В Божествения живот има единство, значи, там всичко се хармонизира в едно.
“Господи, да прогледам!”, стр. 495; 25

Човек не е направен от пръст. Че пръстта влиза като съставна част в човешкия организъм, това още нищо не
значи. Пръстта не е организирана, в нея няма никакво единство. А под думата човек, ние разбираме закон на
единство, т.е. нещо организирано.
“Полюси на съзнанието”, стр. 279; 65

Щом сме добре облечени за Едного, то това обличане важи за всичките. Щом мислите добре само за
Едного, това мислене важи за всичките еднакво.
“Учител мой”, стр. 78; 182

Един закон има в Природата – закон на единство, една мярка – единицата, една причина – Първопричината
на нещата. В закона на единството е и законът на множеството.
“Хармонични и дисхармонични съпоставяния”, стр. 257; 145

Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото. Законът е един и същ и навсякъде има
приложение.
“Царството Божие се благоветствува”, стр. 428; 25

Ще бъдеш едно с БОГА и едно със своите ближни. Във вътрешното единство е разнообразието на живота. В
това единство, именно, се проявява Любовта. Приложете Любовта, за да разберете закона на единството.
“Познат от БОГА”, стр. 104; 133

Ти трябва да обичаш само Едного. Ако ти обичаш, по общия закон за другите няма да мислиш.
“Математическо отношение и геометрическо положение”, стр. 543; 162

Да обичаш едного, това значи да работиш върху тази душа и да изучаваш в нея онова, което е общо за
всички души. Това е закон за общност. Да обичаш всички души, това означава да изучаваш закона за единството.
В закона на единството човек постепенно слиза. Той започва да работи първо за БОГА, после за ближния си и
най-после за себе си. При закона на общността е точно обратно: Човек първо работи за себе си, после за ближния
си и най-после за БОГА. За да се развива правилно, човек трябва да минава от единия закон в другия. Остане ли
само в единия закон, той преживява големи противоречия.
“Единство и общност”, стр. 242-243; 66

Ако съберете всичките физически хора на Земята в едно, от тях ще направите един астрален човек.
Всичките хора, колкото милиарда и да съществуват на Земята, като ги съберете в едно, ще направите един
умствен човек. Ако съберете всичките умствени хора в едно, ще направите един причинен човек. Такъв е законът.
“Четирите проекции”, стр. 14-15; 27

Всеки човек е мярка за себе си. И ако вземеш друг човек за мярка на себе си, ти ще паднеш в погрешка.
Тогава трябва да пазите следующия закон: Единицата, едното съдържа всичко в себе си. Но едното е и във
всичко! Всички са в едното и едното е във всички.
“Изкуството на ангелите”, стр. 210; 156

Когато човек разбере външната страна на физическия живот и вътрешната страна на духовния живот, той
влиза вече в Божествения свят – в закона на единството.
“Гордост и ревност”, стр. 74; 69

В света има само едно първо място, което принадлежи на Господа. Останалите места са за хората. Не се
стремете да сядате на първо място. Който търси първо място, той ще носи големи отговорности. Никой човек,

175
никое същество не е за първо място. Който търси първо място, той се е заблудил. Първото място е свързано с
големи отговорности. Следователно ще знаете, че закон за единство съществува навсякъде в Природата: едно
първо място, един мъж, една жена, един баща, една майка, едно дете – всичко в света съществува по едно, а
многото са негови отражения.
“Двете полушария”, стр. 206; 139

Каза Христос: “Тази заповед приех от Отца Си”. Казвам: това е единството, към което ние се
приближаваме. Щом човек живее в тази заповед, в това единство, няма повече какво да се съмнява. Навлезеш ли в
закона на единството, ти ще разбираш нещата и от техните резултати, от техните последствия ще разбираш
причините.
“Приех от Отца Си”, стр. 17; 45

Каквото и оръжие да употребиш против мене, когато БОГ се проявява, туй оръжие няма да успее, защото
колективните мисли, колективните чувства и колективните постъпки, това е Божественото, там е великият закон, на
който всички велики същества еднакво мислят, еднакво се подчиняват и всичко вършат от Любов, не от насилие.
“Идете при чистите извори”, стр. 663; 140

БОГ се проявява и в най-малките същества, като части от Него, но същевременно Той се проявява и в
Цялото, което наричаме закон за единство, или велик закон на Любовта.
“Проява и постижение на Любовта”, стр. 379; 152

Единството трябва да се изразява чрез послушанието. Единство трябва да съществува в принципите. Дето
има единство, там съществува и законът на Любовта. Единството не подразбира еднообразие. Ние схващаме
Любовта като закон на разнообразие – разнообразие на малките единици, които съставляват голямата единица в
света.
“Тази притча”, стр. 299; 47

Щом търсиш ближните си, това показва, че БОГ живее в множеството. То е Великото в света – да търсиш
безбройното множество. А пък в едното е законът на малкото.
“Най-съвършения идеал”, стр. 253; 129

Хората трябва да се върнат към първия закон, когато живяха заедно и да си кажат: “Ето тук можем да
живеем заедно”. Те първоначално живяха в едно тяло, в един ум, в едно сърдце, значи и сега могат да живеят така,
да се разбират и да си служат.
“Сам изтъпках жлеба”, стр. 20; 46

Христос казва на учениците си: “Без Мене нищо не можете да направите. Аз съм лозата, вие – пръчките”.
Как ще си обясните тези думи? С тези стихове Христос изнася един велик закон. Докато човек не е на тази лоза,
като част от нея, той учен не може да стане, той служител Божи не може да бъде.
“Което оправя”, стр. 127; 55

Частта трябва да знае какво е отношението ¢ спрямо Цялото, а после какво е отношението ¢ към другите
части. Значи частта има отношение към половината, към четвъртината и към всички по-малки части на Цялото.
Това е един вътрешен закон, който обуславя нашите разбирания.
“Дойде глас”, стр. 372; 59

Законът за Цялото включва в себе си закона на частите, но законът на частите не може да обхване закона на
Цялото. Законът на частите може да има някои специфични закони, които да не се отнасят към закона на Цялото,
но всички закони на Цялото са едновременно и закони на частите.
“Постоянни и непостоянни величини”, стр. 40; 72

Цялото никога не се дели. То е вечно и неделимо. Делят се само частите. Цялото не се събира, не се вади, не
се умножава, нито се дели. То е единствената реална величина, която нито се изменя, нито се променя. Дойдете
ли до промените, вие сте в закона на частите.
“Закон за частите и за Цялото”, стр. 184; 103

Частите слизат и се качват, но Цялото никога не се качва, нито слиза.

“Закон на хармонията”, стр. 92; 193

176
 Когато всички удове на организма са здрави, целият организъм е здрав. Ако само един уд на организма е
болен, целият организъм страда. Този закон се отнася, както до органическия, така и до психическия свят.
Причината за заболяване на кой да е уд на организма е вътрешна, а не външна. Тя се дължи на някакви примеси във
физическото или духовното тяло на човека.
“Влязоха в ладията”, стр. 270; 78

Големите реки не се вливат в малките, но малките реки винаги се вливат в големите. Ще изкажа тази мисъл
в друга форма: малките реки се вливат в големите, а големите реки се разливат в малки. Когато говорим за
разливане, разбираме един вътрешен процес, а именно: великото, мощното, силното се разлива в малкото.
“Ще се превърне на радост”, стр. 192-193; 59

Лично за тебе може да няма Добро, но в Природата, в общия закон на Цялото, зло не може да има. Злото
съществува като закон на индивида.
“Ще влезе Духът”, стр. 33; 109

Ако помагаш на Цялото, ти си свободен човек; ако не помагаш, не си свободен. Щом е добре на Цялото, и
на тебе ще бъде добре.
“Средство за подобряване”, стр. 71; 192

В ума си ще пазите един велик закон: Всеки орган си има велико предназначение – стомахът, дробовете и
пр. Те си имат и своите помощници-адютанти: бъбреците, дебелото черво и пр.; за дробовете – артериите, вените.
Там са източниците на ума. Мозъчната система също.
“Бележки от разговори с Учителя”, стр. 102; 205

Под семейство не разбирам няколко члена – майка, баща и деца. Вселената е едно голямо семейство. По
тоя образец е създадено и малкото човешко семейство. Изучавайте великото семейство – Вселената, за да
създадете и малкото семейство по тоя план. Законите на Вселената трябва да бъдат закони и на малкото
семейство.
“Кръг, елипса и хипербола”, стр. 153; 103

Помнете: благото на човечеството е ваше благо; и вашето благо е благо на цялото човечество. Какво мога
да направя аз, един човек? Може би, ти си последният, когото очакват, да направиш едно Добро за цялото
човечество. Хиляди хора очакват пример от тебе. Това е закон не само на физическия свят, но за още много
светове.
“Живот и благо”, стр. 147-148; 113

Всички хора, с които имаме среща, аз говоря съзнателно, за всички умни хора, те са едно цяло. Това е
Божествен език, това е помощта, с която Невидимият свят, или разумният свят, помага на слабите в света.
Колкото повече помощници имате в света, вие ще бъдете по-силни. Туй е същият закон: Когато целият човешки
мозък функционира правилно, всички чувства и способности са нормални.
“Постижимото”, стр. 20; 120

Кажем ли, че между две същества се образува права линия, разбираме отношения на тия същества към
Божествения принцип, който ги свързва. В този смисъл мъжът и жената представят едно цяло, а не отделни
същества.
“Два центъра”, стр. 195; 84

Някой път някои работи с един човек не стават, тогава ще се съберете двама души, за да се изпълни
законът. Може да турите и трима души. Казано е: “Дето са двама или трима души събрани, Аз съм там!” Един в
света е само БОГ.
“Изпит на ученика”, стр. 743; 122

Туй, което наричат части на единицата, то е безброй частици, които се съдържат в единицата. То са
възможности, при които цялото се развива. То е закон на човешкото развитие.
“Единицата”, стр. 359; 178

Колкото по-високо се повдига човек, толкова и хоризонтът на неговото разбиране и знание трябва да се
разшири. Той трябва да разбира закона на Цялото и закона на частите. Цялото е БОГ, частите са всички живи
същества, от най-малките до най-големите.
“Граници на живота”, стр. 22; 123
177
 Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако Цялото не е щастливо. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако Цялото не е
здраво. Ти не можеш да бъдеш умен, ако Цялото не е умно. Ти не можеш да бъдеш богат, ако Цялото не е богато.
Следователно всичко зависи от Цялото. И тогава, ако има някакво нарушение на този закон, ти ще прегледаш
какви са ти отношенията към Цялото, и ако намериш някаква погрешка, да я изправиш.
“Подобно е на невод”, стр. 34; 146

Каквото и да направиш, засягаш целия организъм на Живата Природа. Затова когато измъчваш един човек,
това се отразява върху съзнанието на БОГА, за което ще имаш и въздаяние.
“Закони и методи на Мъдростта”, стр. 186; 198

Всеки поотделно трябва да мисли за своето оправяне. Щом се изправят частите, и цялото ще бъде
изправено. Нито частите могат без цялото, нито цялото – без частите.
“На видело”, стр. 251; 80

Всеки народ има право да живее добре. Някои народи казват, че всеки трябва да гледа своя живот. Не,
каквито са законите на индивидуалния живот, такива са законите за дома, обществото, за народите, за цялото
човечество. Законите, които функционират в частите, функционират и в цялото, но само в своето приложение, те
имат една площ, по-голяма.
“Животът е по-ценен”, стр. 133-134; 125

Когато частите се съединяват в едно цяло, цялото става силно. Когато частите на цялото се разединяват,
цялото става слабо. Вие можете да приложите този закон и ще имате резултат.
“Цялото и частите”, стр. 425; 143

Човек трябва да живее за обществото, обществото трябва да живее за народа, народът трябва да живее за
цялото човечество. Още по-високо е човек да живее за цялото човечество. Най-високо е човек да живее за БОГА.
“Кротките, миротворците”, стр. 107; 162

Щастието се обуславя от Божествения принцип в света, т.е. от закона на Цялото. Невъзможно е човек да
прилага закона на Цялото към една малка част и да бъде щастлив.
“Божественият и човешкият свят”, стр. 3-4; 167

Ако искате да бъдете силен, ще си кажете: Аз, добрият човек, и всички добри хора в света с мен, плюс
БОГА с мен, Който е над нас, всичко мога да направя. Тъй седи законът.
“Пътят на ученика”, стр. 136; 26

Препоръчва се цялата лекция “Закон за частите и за Цялото”; 167

НАУКА И ИЗКУСТВО
МАТЕМАТИКА
Който разбира законите на числата, той може да измени съдбата си, т. е. да я подобри. Забележите ли, че
дадено число, ден или месец не ви благоприятства, изменете ги и наблюдавайте какви резултати имате при новите
числа. Ако строите къща, спазвайте числата. Каквото правите в живота си, правете го с оглед на науката за
числата.
“Непреривно движение”, стр. 80; 73

Човек трябва да знае кои числа отговарят на него и да се ръководи в живота си според тях. Които не разбират
закона на числата, могат да изпаднат в две крайности: или в крайно суеверие, или в крайно безверие.
“Побеждавайте злото”, стр. 149-150; 79

Законът за малките числа не е верен и за големите. А законът за големите числа обхваща и малките.
“Закон на числата”, стр. 23; 94

Когато говоря за смисъла на числата, аз имам предвид, че всички хора вървят по закона на живите числа.
Всеки човек е едно живо число и в Невидимия свят гледат на него като на една възможност.

178
 “Любовта като среда, като сила и като възможност”, стр. 451; 153

Всеки от вас има право да създаде каквато иска теория за превръщане на числата. Вие трябва да разбирате тези
закони. Необходим ви е един силен контраст, за да бъдете щастливи.
“Превръщане на числата”, стр. 14; 108

Стремете се да не се тревожите, понеже всяка една тревога носи една ужасна отрова. Тогава тази отрова
действа по един кабалистичен закон на числата. Направиш една погрешка веднъж, два пъти, три пъти и дойдеш
до едно място, дето се експлодира.
“Що е истинно?”, стр. 391; 162

За да бъдат разбрани и правилно приложени, мислите и чувствата трябва първо да се превърнат в

математически величини, после – в геометрически формули и фигури, и най-после в действия.
“Свиване и разширяване”, стр. 276; 91

Числа
Който е създал числата, казал е, че в света има една мярка, която ще служи за определение, която наричаме
БОГ. С Него мерим, с числото 1 – единицата.
“Но Син Человечески кога дойде, дали ще намери вяра на Земята”, стр. 39; 202

Числото 1 означава творчески принцип, 2 – числото на раздори, 3 – числото на примиряване, 4 – изкуство за

деление на нещата, 5 – изкуство за добро свършване на работите, 6 – да ядеш сладко, 7 – почивка, 8 – изплащане
на дълговете, 9 – примиряване с противоречията, т.е. резултатът на всички добри работи, 10 – отиване при БОГА,
да дадеш отчет за всичко, което си направил на Земята.
“Тя иде”, стр. 74; 175

Онзи, Който е създал света, го е създал по закона на числата.

“Очите на мъдрия”, стр. 81; 121

Единицата е закон на Мъдростта; двойката – закон на Любовта.

“Тихият глас”, стр. 137; 205

Всичките противоречия произтичат от факта, че ние не знаем де да поставим някой човек. Майката знаем де
да поставим, бащата знаем де да поставим, но когато синът дойде да нарежда нещата, той не знае как да ги
нареди. Хайде, сега от мене да замине, аз да ви кажа как синът трябва да нареди нещата. Когато той дойде да
нарежда нещата, щом иска да разреши този въпрос, той трябва да си намери вече една приятелка. Тогава той ще
тури баща си и майка си в центъра, себе си отдясно, а момата, приятелката си, отляво. И ще станат четири. Това е
Питагоровата теорема. Числата от 1 до 4, събрани заедно, правят 10. Сега и вие ще прекарате този закон да работи
у вас. Как ще работите? Имате дух, ум, сърдце и воля. Всичките заедно съставят дом.
“За да благоветствувам”, стр. 98; 120

Единицата е закон за правото, за мерилото на нещата. Две е закон за примирение на противоречията. Три е
закон за равновесието. Четири е закон за стабилността в живота. Пет и шест това са правилните придобивки, да
бъде човек щастлив. Или можем да кажем, че шест е закон за вярването – ти си готов да вярваш, че никой не може
да те бутне; отдето минеш, да бъдеш толкова силен, че никой да не те закачи.
“Най-добрият учител”, стр. 259; 166

Дойдат и ви кажат, че някоя сестра набрала от прасковите цяла една кошница. Проверявам – тя откъснала
само една праскова. Една праскова, станала на една кошница. Че да ида, да ¢ кажа: “Ти как смееш цяла кошница да
береш”? Казвам: “Сестра, една праскова не вземай, понеже тя е закон на Правдата. Правдата ще те намери. Ако две
вземеш, то е числото на раздорите, всички раздори ще дойдат. Ако три праскови вземеш, на сол ще станеш”. Сега
колко трябва да вземеш? Казвам: ела и поискай от мене. Като ти дам една праскова, ще те благословя.
“Работа за Цялото”, стр. 31; 168

Ти ако искаш да вървиш по един път, трябва да разбираш числото 1. Ако ти искаш да се движиш в една
плоскост, трябва да разбираш законите на числото 2. Ако ти искаш да знаеш как да се справиш с едно тяло, ти
трябва да разбираш законите на числото 3. Ако искаш да разбираш законите на растенето, трябва да разбираш

179
числото 4. Ако искаш да разбираш цъфтенето, трябва да разбираш законите на числото 5. Ако искаш да разбираш
зреенето на плода, трябва да разбираш законите на числото 6 и т.н.
“Бъдете яки!”, стр. 263; 164

В групите, които ще образувате, от по 10 или 12 души, трябва да вложите познаване и разбиране. Ще ви

обясня защо ви казвам това и какъв е законът. Първото число означава онзи велик принцип на БОГА, който
създава, твори нещата. Когото запишат за пръв на групата, той стои като емблема на nринципа, който създава.
Второто число представя онзи принцип, който отдолу възраства, организира нещата. Третото число е закон на
равновесие. Четвъртото – закон на справедливост. Ще разчитате на четвъртия, защото той е честен, не краде. Ако
бих образувал организация по този Божествен закон, четвъртият бих направил касиер. Ако измените мястото на
този, който има числото три, ще измените реда на нещата. Казах, трите е число на равновесие; то е детето,
смисълът на родителите, защото, щом се роди детето, то осмисля живота на родителите си – то е смисълът на
живота. В такъв случай, числото 1 е бащата, 2 – майката, 3 – детето. Като разбирате числата 1, 2, 3 и 4, имате
основните закони за разбиране на другите числа. Числото 5 означава човек, който е вече индивидуализиран –
неговите пет пръста. Числото 6 означава човек в своето развитие; Земята сега минава през числото шест; зелената
краска е числото шест; също – размножаване, развиване. Числото 7 е закон на почивка. Към това число спадат
всички богати хора, защото те са завършили работата си и се задълбочават в себе си, за да се развият, култивират
и да станат духовни. Числото 8 е на Духа; то означава ония безконечни числа, които съществуват вътре във
Вселената. То е едно от най-строгите числа. Числото 9 е човекът, който ще обобщи всички неща. И затова него ще
направим докладчик, той ще опише целия процес на числата от 1 до 8 и ще даде резюме как е вървяла цялата
работа. Така вървят всички неща в своя ред. Вие се сърдите кой кое място да заема, а трябва да знаете, че всеки ще
заеме онова място, което му е определено. Не може двама в една група да бъдат числото 1 или 2, защото ще се яви
борба. А в групировките не трябва да има дуализъм.
“Разбиране и прилагане”, стр. 33, 34; 7

При единицата имате една кокошка, едно яйце, и едно пиле. Ако вземем числото две като резултат, като
закон и като последствие на известна причина, разбираме две кокошки, две яйца и две пилета. Има ли разлика
между числата едно и две? Има разлика. Резултатите от тях едни и същи ли са? Не са еднакви.
“Доволството в живота”, стр. 287; 114

Понеже съм богат, давам и на добрите платци, както и на ония, които не плащат. И на едните давам по един
лев, както и на другите. Закон е: Като дойдеш до единицата, никой не може да те излъже. Когато и да е, единицата
пак ще се върне при мене. Никой не може да задържи единицата в себе си. Няма сила в света, която може да я
задържи.
“Човешка и Божествена Любов”, стр. 135; 190

Единицата е основа на нещата. Тя е канарата, върху която се градят всички неща. Всичко започва от нея.
Числото 2 пък показва как се извършва процеса на това градене в Природата; 3 е закон на равновесие, то
представлява завършения плод. Числото 4 означава слизане на плода, след което той се оплодотворява наново.
“Истинското служене”, стр. 7-8; 36

Единицата е основа на всички останали числа. Който разбира единицата, той ще разбере и другите числа.
Двойката пък, в своята вътрешна същина, подразбира познаване на законите, чрез които човек може да измени
положението си в живота. Който иска да внесе равновесие в своя живот, той трябва да оперира с числото три.
“На този камък”, стр. 67; 75

Единица значи туй, което е създало света. Две е туй, което внася противоречия в света... Две е числото на
пълната справедливост. Три, като влезе, съвсем друг закон е.
“Плодовете на Любовта”, стр. 238; 183

Числото 1 е положително. То показва посоката, отдето идват енергиите. Числото 2 показва посоката,
накъдето отиват енергиите. Числото 3 показва работата, която са извършили тия енергии в даден случай. Такива
числа, като тройката ние наричаме средни, неутрални.
“Направление на енергиите”, стр. 43; 32

Две е закон за смекчаване... Знанието в света означава само по себе си три, но трите като закон в света, като
път в света, който ще те заведе в света на динамическите сили.
“Силното число”, стр. 60, 65; 174

180
 Хора, които работят съзнателно с числата 2, 5 и 8, са богати. Числата 3, 6 и 9 създават големи неприятности
на човека.
“Съчетание на числата”, стр. 172; 85

Едното означава положителен принцип, този който движи света. Две означава туй, което обработва нещата.
Три е резултатът, това са постъпките. Най-първо вървят числата отляво надясно. Положителният принцип върви
отляво надясно. Във второто положение принципът върви отгоре надолу и третият процес – отдясно наляво.
“Господар и слуга”, стр. 19; 137

Този човек на единицата, той е много прям. Той не е човек, който се влияе. Няма външни условия да му
влияят. Щом дойдете до двете, законът вече се изменя. При едно вие сте неотстъпчив, а при две вие ставате
отстъпчив.
“Възможности на красотата”, стр. 29; 149

Казвате, че единицата е строго число. Защо? Защото представя завършен процес. Двойката пък означава
настоящето – времето, в което човек днес живее. Тройката означава бъдещето на човека. Търсете ли щастие,
търсете го в бъдещето, в закона на числото три.
“Специфична работа”, стр. 73; 94

Един човек не може да оправи света и когато казва някой: “Аз ще оправя света”, той не разбира закона.
Трябва всякога двама, четирима, шестима, осмина и т.н. Двойки, само двойки трябват, от които учениците плачат.
Двойките, са законите на съграждането.
“Виделината”, стр. 17; 3

Числото 2 е число на борба, на противоречия, но същевременно съдържа в себе си и метод за примиряване.

“Две лепти”, стр. 95; 79

Докато не разбере съдържанието на числото 2, човек никога не би намерил своята приятелка и своя
приятел. Числото две е творчески принцип. С него е започнало създаването на света.
“Предназначението на човека”, стр. 185; 145

Щом станете сутрин, казвате: “Като отидем, какво ще спечелим? Ще изгубим доста енергия”. Половин,
един киловат – колко киловата от тази енергия ще се похарчи? А, плаща се. Тук колко плащат на киловат? Мисля,
че 7 лева. Докато дойдете тук, два киловата енергия ще изхарчите – 14 лева. Аз предлагам толкова. Това трябва да
се провери. Два киловата – аз го вземем като закон на противоречие. Може да е един, половин или повече от два.
Но и един киловат да е, пак има две половинки. Единицата съдържа пак две половинки.
“Постоянната връзка и единствената връзка”, стр. 65-66; 157

Ако кажем, че човек не знае как да се справя с ценностите, подразбираме числото 2... Числото две винаги
взима, не дава. Туй, което те изгаря, е числото две.
“Музикални тактове”, стр. 104; 172

Ако 25 души образуват едно дружество, в скоро време между тях ще се създадат раздори, недоразумения.
Само числото 2 е в състояние да изглади техните недоразумения... Двойката означава женския принцип.
“Момчето ми”, стр. 141; 76

Дойдете ли до числото 9, спрете. Не давайте на децата си повече от девет ореха! Казвам: вие трябва да
прилагате този закон не само върху вашите деца, но и върху себе си, защото човек има нужда и от самовъзпитание.
Ако някой ден се почувствате нервен, много активен, изяжте две ябълки или круши. Някой може да намери, че
ябълките, които изял, са били малки, та трябва да се вземе още една. Малки или големи, законът действа еднакво.
В случая силата не седи в големината, но в количеството, в числото две, като принцип, който действа.
“Няма тайно”, стр. 95; 49

Числото 2, двойката представя материята, т.е. закон на материалния свят. С други думи казано: единицата
представя сили, които подтикват нещата в материалния свят, в материята, която ги облича във форми, т.е. оформя
ги.
“Самоопределение”, стр. 183; 20

Числото 2 показва, че когато е било единица, образувало един кръг. След това е образувало още един кръг,
т.е. то е минало в друга еволюция и се е превърнало в числото две.

181
 “Израз на живота”, стр. 152; 72

Как познавате, че някой е недоволен? Когато детето е недоволно, лесно се познава. Майка му сипва ядене,
но то е недоволно, слиза от стола и се обръща с гръб към масата. Сипват му още една лъжица, то се усмихва и
отново сяда на стола – започва да яде. Майката знае закона, че като сипе три лъжици, детето забравя
недоволството си. Числото 3 уравновесява силите в човека.
“Слаби и силни положения”, стр. 156; 103

В числото 12, сборът от 1+2=3, показва, че те не могат да отидат никъде. Две вълни, като се срещнат, не
могат да отидат напред, не могат и да се върнат назад. Нашите мисли нямат обратни решения. Такъв е законът в
Природата. Две проявени чувства, като се срещнат по закона на туй сливане, не могат да се върнат назад. Щом се
срещнат, те дават насока – трета насока. Числото 3 е един велик закон за проявяване на Божията Любов.
“Разпятаго търсете”, стр. 89; 24

Числото 3 е закон на волята, която уравновесява силите на ума и на сърдцето.

“Справедливост”, стр. 76; 91

Под думата три аз разбирам да съедините в едно Любовта, вярата и надеждата, че да работят заедно. Това е
законът на трите.
“Посрещането на Господа”, стр. 233; 157

Числото 3 означава закон на растене. Числото 4 означава разпределяне на материалите в Природата на

четири категории. За да има здраво тяло, човек трябва да разбира отношението на числата от 1 до 4. Единицата
пък дава право на човека да живее на Земята и да има отношения към всички живи същества. Числото 2 е закон
на противоречие, на контрасти в живота.
“Трудни задачи”, стр. 129-130; 73

Тройката съдържа качествата на единицата и на двойката. Двойката пък съдържа качествата на единицата.
Двойката е закон на противоречие. Ако напишете две единици една до друга, без никакъв знак между тях,
получавате числото 11 – закон на противоречие.
“Отношение между числата”, стр. 16; 73

Числото 4 означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири

удара, но хубаво ще те заболи. Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото, обидил си някой човек,
брата си, накърнил си неговите лични чувства.
“Морални чувства”, стр. 192; 26

Когато бият или раняват жена, никога няма да я ударят четири пъти. Жената може да я бият, или раняват
един, два, три, пет или повече пъти, но никога четири пъти. Числото 4 е закон, който има отношение към мъжа.
“Битие и откровение”, стр. 222-223; 73

Четворката е закон, който води към изходния пункт, отдето започва всяка работа.
“Двете жени”, стр. 310; 147

Знаете ли, как се е въртяла Земята в миналото? Знаете ли колко дълги са били дните? Няма да се спирам на
тия въпроси. Важно е, че числото 250 представя основен закон на Битието. Двойката представя принцип на Божия
Дух, а петорката – принцип на човешкия ум.
“БОГ е говорил”, стр. 165; 6

Като наблюдаваме живота на Христа, виждаме, че Христос всякога е обръщал внимание върху малките
неща. Той казва направо на учениците си: “Не бойте се, вашият живот е осигурен”, и им привежда пример, че от
петте врабчета нито едно не пада на Земята без волята на Отца. Защо Христос не е взел едно врабче, а е взел
числото пет? Тук има един закон, и всеки, който се намира в този закон на числото 5, той не пада без волята на
Отца.
“Божественият промисъл”, стр. 179, 180; 2

В числото 5 има идея, то е идейно число. Ако наредим числата от естествения ред по три в една група, ще
имаме: 1, 2, 3 – първа група; 4, 5, 6 – втора група; 7, 8, 9 – трета група. Каква роля играе числото 5? Единицата е
творчески принцип – това, което твори. Това число означава още киселина, която руши; тя приготвя материята.
Числото 2 е основа; числото 3 е резултат, т.е. завършен плод. Като дойдем до числото 4 продължаваме да броим

182
нататък, имаме същия закон: 4 е киселина, 5 е основа – майката, а 6 е резултат. Числото 5 се среща често в
Библията.
“Петимата братя”, стр. 3; 24

По благодат учителят не може да тури бележка на ученика; ако не учи, не може да му постави шесторка.
Шесторката трябва да е вътре у вас. Аз нямам шесторки, не давам нищо по благодат и шесторки слагам само на
онзи, който знае да работи. Какво значи шесторката? Тя е закон на прогрес, на развитие. Като ви поставя
седморка, то е закон на съвършенство.
“Който намигнува”, стр. 74-75; 203

От числата от 1 до 7 най-силна е седморката. В числото 7 са съединени два свята. Числото 3 съдържа в себе
си основните принципи за образуване на числото 4, през което минава развитието на всички същества, от най-
долните до най-горните. Числото 7 е строго число. То изисква от човека правилно прилагане на основните
принципи на живота.
“Любов и милосърдие”, стр. 226; 90

Ако искаш да примириш младия със стария, трябва да му туриш единица. Защото 8-те, това е закон за
подмладяване. Вие никога не може да се подмладите, ако не разбирате 8-те.
“Тъй мисля аз”, стр. 98; 121

Сега някой от вас гледат по-скоро да си отидат вкъщи. Какво ще спечелят, като си отидат по домовете?
Нищо особено. Ще кажете, че сте закъснели доста. Колко е часът? Девет. Какво означава деветият час вечер? Той
означава закон на равновесие.
“Малки и големи придобивки”, стр. 33-34; 65

Числото 9 е едно от щастливите числа.

“Външни и вътрешни условия”, стр. 147; 82

1941 – тази година хората се намират заклещени. Господ е отпред и отзад. 9 е човекът, който мисли. 4-те в
дадения случай е човекът, който прилага. То е седалището, скамейката, на която може да седне и да раздава
справедливост. 4-те е закон на справедливостта. 9 е закон на мисълта, главата е.
“Съработници”, стр. 260; 171

На физическото поле 9 е единица в друго измерение. Двете не може да стане на 8. Никога не може да стане
на 8. То е прост резултат. От 8 като извадите 2 е 6, резултат, работата, която 2-те изработват. Тази работа, то е
времето и пространството, в което 2-те функционират в дадения случай. Това е кубът. Времето и пространството,
и работата, която е свършена.
“Свещен трепет”, стр. 148-149; 207

Числото 10 е закон на съвършенство. Работете върху този закон и вървете напред.

“Символични и научни правила”, стр. 150; 17

Какво означават нулата и единицата? Нулата подразбира процес, при който нещата се намаляват.
Единицата подразбира процес, при който нещата се увеличават. При нулата човек се запознава със закона на
намаляването, на израждане на нещата. При единицата той се запознава със закона на растенето. При нулата
човек губи, а при единицата – печели.
“Движение на силите”, стр. 96; 90

Когато човек има нулата в себе си, за такъв човек казват, че той няма нищо. Но ако вие турите зад
единицата нулата, какво става с тази единица? Увеличава се десет пъти. Добре, тогава какъв закон може да се
изведе. Единицата, това е човекът, а нищото, това са условията, при които този човек може да се развива –
всичките дадени условия, при всичките съществувания, при които човек може да се прояви, ние наричаме нищо.
“Единство на обичта”, стр. 8; 27

Когато вие се намирате в едно голямо противоречие в живота и дойдете до отчаяние, пренесете нулата
отзад напред. Това са други условия вече. И турете единицата отзад, а нулата пред единицата, тогава и тия
условия се подобряват... Числото 10 е за мъдреца. Тъй написано числото 10 в света, е за който борави и регулира
законите. А който не разбира тия закони, то е обратното – 01.
“Правият ъгъл отвътре”, стр. 65, 66; 128

183
 И числото 11 е гама на свободата. Но тя е закон само на света. Само законът на Любовта дава 11 гласа на
човека.
“Органически, духовни и умствени сили в човека”, стр. 158; 128

Йосиф беше продаден от братята си, но после той стана глава на ъгъла... Нещастията във всеки дом се
дължат на отхвърлянето на този камък. Той е числото 11.
“Отхвърленият камък”, стр. 139; 3

За всеки пътник има един закон. Той е следният: На пътника е позволено да тропне само три пъти на
прозореца, и като потропа четвъртия път – няма право повече. Сега, за свое оправдание, вие може да кажете:
“Ама ние може да не сме чули този пътник, може да сме били на гости”. Е, аз взимам факта тъй, че сте били
вкъщи. Че сте били на гости, това е изключение. Вие сте свободни да приемете този пътник, или не, а на пътника
е позволено да хлопне три пъти по три, значи девет пъти, и още един път, но пак по три удара, значи всичко
дванадесет пъти. Числото 12 е целият кръг на човешкия живот.
“Родените”, стр. 20; 30

Числото 12 е преобладаващо влияние на мъжкия принцип. Числото 21 е преобладаващо влияние на женския

принцип. Единицата е преобладаващо влияние на мъжкия принцип. Двойката – преобладаващо влияние на
женския принцип. Тройката пък е резултат от двете числа – от единицата и от двойката. Четирите е мъжкият
принцип. Петорката – женският принцип. Шесторката е резултат на влиянието на числата 4 и 5. Седморката е
мъжкият принцип, осморката – женският, а деветорката – резултат на тия две числа. С десеторката започва нова
епоха в света. Тук единицата се развива при нулата.
“Алилуя”, стр. 59; 140

Стефан научи Павла да страда, да изтърпи три пъти по 39 тояги. Павел за това търпение е знаменит. И
знаете ли защо са били 39 тояги? 3+9=12: числото 12 е законът за закръгляване еволюцията на всичките дни от
човешкия живот.
“Истината”, стр. 195; 2

Когато взимам числото 13, аз го взимам като едно статистическо число. То е най-прогресивното число. Туй
число има сила да се увеличава в света, да направи чудеса, то е числото 13. Сега всички хора могат да боравят с
него. Христос боравеше с числото 13. Всеки, който борави с числото 13, винаги ще го сполети една катастрофа на
физическото поле. В духовния свят този закон не работи.
“Запечатаната книга”, стр. 90; 97

Всичките нещастия в света произтичат от числото 13. Не че числото ги ражда, но онези Божествени сили,
които раждат благата, имат еднакво отношение. Следователно има една дисхармония.
“Числото тринадесет”, стр. 177; 183

В числото 12 единицата е на първо място. Значи тук управлява принципът на мисълта – разумният принцип.
В дом, дето разумността управлява, ще се чува само философия. Всички ще говорят за наука, за музика. Всички
ще се учат, ще пеят и свирят, и ще говорят върху това, което правят. В числото 21 управлява двойката –
принципът на сърдцето, т.е. на чувствата. В такъв дом ще се говори за благодеяния, за ядене и пиене, за всичко,
което се отнася до чувствата. Всяко число носи известен род енергии в себе си, които влияят върху човека и го
заставят да работи.
“Методи за самовъзпитание”, стр. 262-263; 83

Момъкът трябва да изучава числото 21, да премества единицата пред двойката, да образува числото 12.
Значи момъкът не може да се качи по-горе от 21 година, но и по-долу от 12 години не може да слезе. Момата пък
трябва да изучава числото 19. Като тури числото 9 пред единицата, образува се числото 91. Това показва, че
момата има по-голям мащаб на действия и на движения. Тя може да се качи най-много до 91, но по-долу от 19 не
може да слезе. Тази е причината, поради която жените са по-умни и по-стари от мъжете. Защо? Защото, стара е
само Любовта, Божественото, женският принцип в човека. Числото 91 е закон на Любовта, която действа в
човека. Числото 90 пък представя един завършен цикъл, който включва всичко в себе си. И тъй, женският
принцип в човека, това е старото, мекотата, деликатността, вярата, Любовта, Мъдростта и Истината. Който няма
женския принцип в себе си, той не е мъж и не може да мисли. Числото 21 се включва в 90. Двойката е женският
принцип – старата майка в света. Нулата представя мъжкият принцип, който се смекчава от майката. Числото 9
представя най-разумната дъщеря в света. Бащата, т.е. единицата седи ту пред дъщеря си, в числото 19, ту зад нея
в числото 91 и изпълнява всичко каквото тя каже. Сега аз желая всички жени да станат на 19 години, а всички

184
мъже – на 21 години. Като съберете 2+1=3. Щом умножите числото 3 само на себе си, ще получите числото 9.
Това показва, че за да мине в по-високо състояние, човек трябва да се умножи три пъти сам на себе си, т.е. от
физическия свят, от грубата материя да мине в духовния свят и от духовния – в Божествения. Като работите с
числата вие имате възможност да развивате ума си.
“Сторете да насядат”, стр. 242; 78

1, 2 – пиша единица, после 2, нали, 12 става? Кое печели? Единицата или двойката? С колко се увеличава
единицата? С десет. Двойката с нищо не се увеличава. Прибавим 3, става 123. С колко се увеличава единицата?
Със 100, двойката с 10, а тройката остава същата. Всяко последующо число увеличава предидущето. Такъв е
законът. Вас ви е страх, че някой ще ви замести. Вие печелите. Всеки човек, който иде да ви замести, ще ви
увеличи.
“Естественият път”, стр. 119; 151

Туй число 123, то спада към безсмъртните числа на Божествения свят. Когато човек разбере законите – 1-то
значи законът на Любовта, 2-те е законът на Мъдростта, а 3-те е на Истината. Три закона, по които човек трябва
да живее.
“Едно, две, три”, стр. 262; 179

В числото 153 това, 1-то е онзи велик принцип, който действа в света... 1-то спада към Божествения свят. 5-
те спада към онези велики души в света, които са разбрали Божия закон. Това е числото 5. Нямаме дума в
съвременния език, с която да го определим. Туй е едно число, което твори, но не съгражда. 3-те спада към
човешкия свят. Защото в света човечеството представлява числото 3.
“Числото 153”, стр. 192; 121

Законът на разширението върви по четните числа, мекотата върви по нечетните. Коравината върви по
четните.
“Добър ден”, стр. 68; 186

За да разберете значението на числата, вижте с кои числа Природата си служи. Ония числа, с които
Природата най-много си служи, това са нейните любими числа.
“Значение на числата”, стр. 308; 85

Д ейст в ия
Събирането е колективен процес. На физическия свят, събирането е механически, несъзнателен процес.
Събират се само такива неща, на които съзнанието не е пробудено. Умножението обаче е духовен процес. То е
процес, в който взимат участие същества с пробудено съзнание. Следователно неразумните неща се събират, а
разумните се умножават. Изваждането е също така физически процес. Когато изучаваме биологически развитието
на клетките, виждаме, че те се размножават чрез делене. Това делене е разумен, съзнателен процес. И сега, като
знаете тия неща, вие можете да употребявате събирането и изваждането за лекуване на един род болести, а
умножението и делението за лекуване на друг род болести. Също така известни сили в нашия организъм могат да
се събудят по закона на събирането и изваждането, а други – по закона на умножението и делението.
“Четирите кръга”, стр. 10-11; 57

Ева направи първото събиране на запретените плодове и извади наяве вкуса на плодовете, и Господ направи
изваждането – изпъждането. В началото беше им казано да умножават и разплодяват. Правя ви намек за един
велик духовен закон, върху който почива целия живот.
“Онова, което ще повдигне човека”, стр. 105; 208

Като твърдиш и отричаш нещо, това е процес на унищожаване. С други думи, плюс и минус взаимно се
унищожават. Закон е: Ако два пъти твърдиш нещо, а един път го отричаш, имаш плюс. Ако два пъти отричаш
нещо, пак имаш плюс.
“Входни врати”, стр. 46; 103

Две противоречия в живота не раждат една добродетел. Две положителни, рационални числа раждат едно
отрицателно число. Единицата е положително число. Тогава 1+1=2. Двойката е отрицателно число. Следователно
тия две положителни числа можем само да ги съберем, за да получим отрицателно число, но по никой начин не
можем да ги умножаваме. Например 1х1=1. Обаче има и друг един закон: Като съберем две отрицателни числа,
получаваме едно положително. Например 2+2=4. Числото 4 е положително. Като умножим две отрицателни числа,

185
пак получаваме едно положително: 2х2=4. Следователно, ако искаме да получим положителен резултат, трябва да
работим с две отрицателни числа.
“Време и сила”, стр. 20-21;39

Всяко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по техните имена, те веднага
ще се отзоват, и като дойдат, ще се разберем... В тази жива математика числата нито се събират, нито се изваждат.
Нито се умножават, нито се делят. Те не се събират, а при това в тях има събиране. Те не се изваждат, а при това в
тях има изваждане. Те не се умножават, а при това в тях има умножение. Те не се делят, а при това в тях има
деление. Това са разумните събирания, изваждания, умножения и деления. И според този велик закон, когато
извадиш едно число по Божествен начин, ти усещаш радост в себе си.
“И обхождаше Исус всичката Галилея”, стр. 24-25; 30

Като събирате числата от едно до десет, вие трябва по някакъв начин да ги оживите.
“Двете съзнания”, стр. 302; 72

Вие не можете да събирате оттам, дето не сте внасяли, дето не сте събирали. Ти не можеш да изваждаш
оттам, дето не си събирал. Ти не можеш да делиш там, дето не си умножавал. Вие трябва да разбирате този закон.
“Имаше някой человек”, стр. 198; 146

Числото 10 е рационално, а 5 е ирационално. Мъжът е числото 5, затова не му върви. Той трябва да се

съедини с жената, за да станат двамата числото 10, което е рационално число. Тогава законът е: Две ирационални
числа, събрани в едно, образуват едно рационално число. Съчетанията на тези живи числа, ще дадат бъдещия
живот.
“Гърбавата жена”, стр. 174; 3

Имате една единица; може ли да я разделите на повече от десет части? Не, единицата може да се разделели
само на десет части... Такъв е законът, така е в Божествения свят: Единицата може да се раздели само на десет
части. Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части.
“Приложение”, стр. 277; 203

Всяко число има определено значение. Запример 3 представлява закон за размножаване. В действието 5+3,
тройката е вътре, което показва, че човек трябва да расте, да се размножава отвътре, а не отвън, и то с действието
събиране. При действието изваждане, 9-4, имаме числото четири, което е положително число. Следователно,
когато се натъкне на някой кармически въпрос, човек трябва да действа смело, съобразително, веднага да го
разреши. Числото 9 е резултат.
“Изваждане”, стр. 77; 40

Сега ще се спрем малко върху числата. Вземете числата 1, 2, 3, 4. Като съберем тия числа, ще получим
числото 10. Съгласно Питагоровата теория за числата, числата 1, 2, 3 и 4 са най-важните числа, а числото 10 е
свещено число. Какво показва това число? То показва, че всички точки, които образуват даден кръг, са дошли в
съприкосновение с външния свят. Числото 4 показва едно пълно завъртане на живота. В числото 1 има деление; в
2 – умножение; в 3 – изваждане; а в 4 – събиране: (:1), (х2), (-3), (+4). Тия числа представляват закони в живота.
“Що е единица. Числа и действия”, стр. 171-172; 31

Числото 2 е закон на Любовта. Значи, докато Любовта действа, резултатите и при събирането, и при
умножаването са един и същи. Дойдете ли до тройката, четворката и другите числа, резултатът вече не е един и
същ… При числото 3 срещаме една мъчнотия, която не може да отиде по-далеч от числото 9 – закон за
наследствеността.
“Направление на истинския живот”, стр. 180; 72

Числото 2 е отрицателно. То представя еволюция на нещата. Обаче, в дадения случай, две отрицателни
числа умножени сами на себе си, дават положително число. Така и в алгебрата: 2х2=4. Това е закон, който трябва
да изучавате в живота, за да разберете отношенията, които съществуват между хората.
“Озлобяване, мъка, скръб”, стр. 112-113; 65

Гредата не се вади с един калем, а много пъти ще изваждате. Трябва верижно изваждане. Като научите този
закон на изваждането, ще дойдете до процеса на умножаването. Тогава ще разберете и закона: “Плодете се и
множете се.”
“Гредата”, стр. 116; 3

186
 Ако срещнете в някоя книга числа с различни знаци, пред и след тях, както в написаните тук няколко числа:
6+, 7-, +6, -7 – какво значение ще им дадете? Числото 6+ показва, че някой човек има да получава нещо, някакво
наследство например. Като получи наследството, на какво число ще бъде равен той? Числото 7- показва, че от
някой човек трябва да се вземе нещо. Като се вземе от него това число, на какво ще бъде равен и той? Да
допуснем пък, че числото 6+ представлява ябълчно дърво, посадено на богата почва, а при това редовно се
полива. Какво ще придобие това дърво в продължение на 10 месеца? Ако пък това дърво е при неблагоприятни
условия, какво ще стане с него? То ще изгуби нещо от себе си. Значи, в първия случай ще имаме 6+1=7, а във
втория случай ще имаме 7-1=6. Според този закон, числото 6 е майката, а 7 е бащата.
“Прави и криви линии”, стр. 39-40; 42

Числото 2 е отрицателно и като го умножим само на себе си, ще получим положително число. Значи, едно
отрицателно число, умножено само на себе си дава положително число. Ако пък умножим числото три сам¬ на
себе си, имаме друг закон. Какъв е резултатът в този случай? Като се умножи 3x3=9. Числото 9 е неутрално. Като
умножите 5x5, получавате 25. Сборът 2+5=7. Числото 7 е положително. Като умножите 6х6, получавате 36.
Сборът 3+6=9. Значи, числата 6, 36 и 9 са неутрални числа. Като умножите 8x8=64, сборът от тия числа
6+4=10=1. Значи, единицата е положително число.
“Изпитите на ученика. Житното зърно”, стр. 96; 32

122=144. Като съберем цифрите на числото 144, ще получите числото 9. Като работите с числата, ще
забележите, че при умножаване на 9 с кое да е число, винаги сборът от цифрите на полученото число дава пак
девет. Запример, 2х9=18=1+8=9; 3х9=27=2+7=9; 4х9=36=3+6=9; 5х9=45=4+5=9; 6х9=54=5+4=9; 7х9=63=6+3=9;
8х9=72=7+2=9; 9х9=81=8+1=9; 144=1+4+4=9; 1296=1+2+9+6=18=1+8=9. Какво заключение можете да извадите от
това съчетание на числата? Оттук можем да извадим следния закон: Благоприятните условия всякога дават добри
резултати.
“Положително знание”, стр. 31; 86

При обикновеното събиране на числата, резултатът върви много добре, но при живото събиране, резултатът
е друг. За изразяване на действието събиране, аз ще употребя друг знак, не плюсът, т.е. кръстът, с който си
служим, а следният знак . Ще обърна този знак нагоре и тогава като искам да събера 2000 лева с 1000 лева ще
пиша така: 2000 1000 = 3000 лв. Как ще примирим сега тия двама души, от които единият има да дава, а другият
да взема? В математиката съществува един закон, според който ще съберем тия числа, ще ги разделим на две и по
този начин тия хора ще се примирят. Значи, 3000:2=1500 лв.
“Закон на равенство”, стр. 3-4; 36

Геом ет р и я
Като изучавате геометрическите фигури и тела, вие дохождате до ония вътрешни закони, които работят в
разумната Природа. Същите закони се прилагат и в живота.
“Човешките идеали”, стр. 114; 91

Кръгът, т.е. кривата линия представя незавършен процес. Който се движи по крива линия, трябва да знае
законите на вечността, защото незавършените процеси имат отношение към вечността.
“Правилна преценка”, стр. 223; 91

Кръгът е хармонична линия, без никакво противоречие. Изобщо геометричните форми не са нищо друго,
освен език на Природата. Когато кръгът изгуби своята хармонична форма, казваме, че и силите, които действат в
него, претърпяват известна промяна. Когато яйцето се излюпи, и то губи своята форма. Това е неизбежен закон.
“Сенки на Битието”, стр. 223; 104

Първата фигура, която БОГ е начертал, е кръгът… Кръгът е проекция на Вселената.

“Вторият ден”, стр. 192; 72

Представете си един свят от едно измерение. Аз говоря за първичния свят, който има едно отношение, свят
на вечно успокоение. Това е законът на единицата. Двойката това показва движение вече. Двойката в дадения
случай показва закона на правата линия с една проекция в плоскостта. Раждането на тройката. Тройката
същевременно показва закона на плоскостта с нейното движение извън тази плоскост на третото измерение.
“Що да сторя”, стр. 250-251; 96

187
 Ъгълът не е нищо друго, освен дъга, взета от окръжността. Когато се увеличават ъглите на квадрата, те се
приближават; когато се намаляват, те се отдалечават. Това се отнася до всички тела и предмети. Изобщо, когато
един предмет се увеличава, това показва, че той се приближава до нас; когато се намалява, той се отдалечава.
Същият закон има отношение и към интелигентността на човека.
“Единица мярка”, стр. 76; 90

Под прав ъгъл винаги разбираме съотношение на две същества, които имат разумни отношения. Правият
ъгъл е като емблема на разумността между две същества, на които задълженията са строго определени...
Следователно всяко едно разумно същество разполага с по два прави ъгъла, или с по 180°.
“Доведете ми го”, стр. 66; 96

Ъгълът е едно от противоречията, които се създават в отношенията на двама души. Ъгълът е противоречие,
което съществува между мъжа и жената. Колкото ъгълът е по-голям, толкова и противоречието е по-голямо.
Увеличаването на ъгъла започва от един градус и постепенно расте, докато стигне до 90°. След това той
продължава да расте и достига до 180°, при което двете рамене на ъгъла образуват права линия. При това
положение противоречието изчезва.
“Лазаре, излез вън!”, стр. 137; 75

Всякога погледът трябва да бъде на 45°. Естественото положение е това. Ако седиш, по същия начин. Като
размишляваш, трябва да държиш мисълта си на 45°.
“Трите закона”, стр. 52; 164

Законът за перпендикуляра е физически закон, но вие трябва да го пренесете и в духовния свят. Там този
закон гласи: Двама души могат да бъдат в хармония само тогава, когато перпендикулярите им са успоредни. Не са
ли успоредни, и те не са в хармония.
“Бавни и бързи движения”, стр. 178-179; 104

Да кажем, че ти имаш две ноти в две октави. Ако можеш от едната октава да прескочиш в другата, ако
можеш да ги вземеш вярно – до и до, си и си, ре и ре – твоето щастие веднага ще дойде. Но всичко седи в това, че
на тебе ти действа един затворен ъгъл и не може да го отвориш. Вие имате една мъчнотия, това е една права линия,
нямате ъгъл. Защото двете е закон на противоречието. Имате един отворен ъгъл.
“Разумните движения”, стр. 59; 149

Видите ли една права линия, ще знаете, че тя представя отношението на човека към Божествения свят.
Счупената линия, съставена от няколко прави, представя отношението на човека към органическия свят, т.е. към
света на външните промени, към света на голямото външно разнообразие. Ъгълът пък представя закон на
възприемане. Колкото по-голям е ъгълът, толкова по-голямо е възприемането. И обратно: колкото по-малък е
ъгълът, толкова по-слаба е възприемателната способност на човека.
“Определено време и място”, стр. 178; 92

Под права линия трябва да разбираме отношението между две разумни същества... Според законите на
правата линия ти не можеш да обичаш кого и да е, ти не можеш да се примириш с даден човек, докато не
почувстваш, че в него живее Божественото. Щом почувстваш Божественото в човека, ти ще се отвориш за него и
той ще се отвори за тебе... Да бъде човек изправен в своите мисли и чувства, това подразбира да върви по
законите на правата линия.
“Право разбиране”, стр. 60, 69, 74; 55

Двама души може да се сприятелят само по правата линия. Отношение може да има по правата линия.
Законът на кривата линия, то е закон на множеството. Само по една крива линия всичко може да се примири.
Кривата линия е закон за всички.
“Не пренебрегвайте благата”, стр. 354; 179

Правата линия подразбира разумно движение, което обаче не е вечно. Ще дойде момент, когато правата
линия ще се пречупи, ще се огъне и ще вземе друго направление. Това е естествен закон в Природата. Тя си
служи и с прави линии, и с криви линии.
“Път към живот”, стр. 8; 90

Да кажем, че имате една крива линия, която е образувана от прави. Когато правите линии се удължават и
скъсяват, кривите линии изменят своя път. Когато кривата линия се придвижи в една посока, едни от правите се
скъсяват, а другите се удължават.
188
 “Прави и криви линии”, стр. 190; 144

Да се върнем пак към правата мисъл, като проява на точката. Следователно, ако човек не може да намери
път за проява на една своя мисъл, на едно свое чувство или на една своя постъпка в най-елементарния им вид, той
не разбира закона на правата линия. Възпитанието и самовъзпитанието на човека почиват върху същия закон.
“Светът на правата линия”, стр. 23; 90

Всички хора, които не са вървели по закона на правата линия, всякога са падали. На научен език казано:
всички хора, всички същества, които в посоката на движението си са избрали три точки, всякога са падали. Те
никога не са успявали, никога не са могли да постигнат нещо. Защо? Защото цялата Вселена е построена само
върху две точки.
“Двете точки”, стр. 209-210; 65

Правата линия е законът за спестяване пространството и времето, в което живеем, а от там да спестим
енергия.
“Приятел и раб”, стр. 63; 204

Всяка линия, която се удължава, е женска, т.е. линия на мекота; всяка линия, която се скъсява, е мъжка, т.е.
линия на твърдост, на якост. Колкото повече се скъсяват кривите линии, толкова предметът става по-твърд, по-
корав; колкото повече се удължават правите линии, толкова предметът става по-мек.
“Дисонанси в живота”, стр. 45; 83

Само при правата линия има почивка, а пък при кривата линия има дейност, постройка и постижения в
живота.
“Дружене, слушане и следване”, стр. 364-365; 122

Правите линии са резултат от дейността на разумните същества. Вие сте изучавали математика и геометрия
и знаете законите, с които те работят. По тези закони именно трябва да се живее.
“Просете, търсете и хлопайте!”, стр. 50; 87

Тази слабост пиенето, по каква линия върви? По огъната линия или по изпъкнала линия? Огъната.
Следователно пиянството по този начин, за да го поправите, трябва да разберете закона на линиите. Ако може да
измените тази огъната линия в обратна посока, да направите състоянието си изпъкнало, вие ще се освободите от
пиянството.
“Органически, духовни и умствени сили в човека”, стр. 155; 128

Когато човек се огъва, то е само временно, за да премахне само някои препятствия. Всякога, когато човек
иска да избегне някоя голяма мъчнотия, той се огъва. Такъв е законът в Природата, търсим кривите линии. В
друго отношение правите линии са за предпочитане.
“Божествена мярка”, стр. 165; 168

Що е скръб? Крива линия. Следователно може да изправиш скръбта по пътя на правата линия. Трябва да
знаеш законите на правата линия. Щом знаеш тия закони, веднага, моментално скръбта може да се изправи.
“Права и крива линия”, стр. 437; 178

Линията как ще я превърнеш? Тая линия какво означава вече? Аз съм написал на дъската сега цяло едно
писмо. То съдържа всичко в себе си... На този закон се основават всички окултни науки. Дали един човек
постъпва добре, аз го меря с прави линии. Дали неговите чувства са благородни и добри, аз го меря с плоскостта.
Дали неговите мисли са прави, аз го меря с кръга. И дали той е човек на БОГА, аз го меря с радиациите.
“Радиации”, стр. 226-227; 136

Човешкият живот е построен върху правата линия. Докато не разберете законите на правата линия, вие не
можете да говорите за морален живот. Щом се отклони от законите на правата линия, човек влиза в законите на
кривата линия, дето съществуват умствени смущения и противоречия. За да излезе от това положение, той трябва
да се върне пак към правата линия, да знае, че това е единственото място, което не може да се огъне.
“Линията на живота”, стр. 213; 83

Човешкият ум се проявява геометрически, човешкият ум първо се проявява в прави линии, а после в криви
линии. В какво се проявява сърдцето? Сърдцето у човека най-първо се проявява в криви линии, а после в прави.
Следователно, когато вие изучавате съвременната окултна наука, ако искате да имате една правилна наука, най-

189
първо трябва да знаете отношението на правите линии, да покажете умствените способности как се проявяват.
Трябва да знаете закона за успоредните линии.
“Запечатаната книга”, стр. 75; 97

Що е триъгълникът? Закон на примирение. Тук имате пак три допирни точки, а това е Божествено
съчетание.
“Пробуждане на съзнанието на ученика”, стр. 313; 59

Ромбът представлява един велик закон. Ако ти може да разбереш какво нещо е ромбът, много мъчнотии в
твоя живот ще се разрешат... Всички фигури в геометрията са образи на закони, чрез които ние може да разрешим
дадени мъчнотии.
“Вътрешната светлина”, стр. 38; 149

Слизането на Духа се представя графически с триъгълника А1В1С1. За да спасят човечеството от това

слизане, от това отклоняване, философите построяват друг триъгълник АВС, с който представят възлизането на
Духа. Тези два триъгълника имат шест ъгъла и шест допирни точки. Така преплетени, те образуват т. нар.
Соломонов знак. В тези триъгълници има две прави линии ВС и В1С1, които са успоредни помежду си. Тези
линии именно разрешават въпросите. Мъжът и жената вървят обикновено по успоредни линии. Върху този закон
са построени аритметичните правила и условия при събирането.
“Двете точки”, стр. 214-215; 65

Какво представлява триъгълникът в Природата? Той представлява съзнателният живот на човека, т.е. пътят
на душата в Божествения свят. Четириъгълникът означава слизането на душата в материалния свят, дето изучава
законите на развитието. Квадратът е място на борба. Тук човешката душа се намира на два полюса. Ако в
квадрата се прекара един диагонал, получават се два триъгълника, с обща основа. Квадратът означава още и
семейството: бащата, майка, синът и дъщерята. Той представлява завършена форма на дома, на семейството.
Петоъгълникът представлява правилата, законите и методите, по които едно общество може да се ръководи. Ако
с един от върховете му съединим всичките останали върхове на петоъгълника, получават се три триъгълника. В
Пентаграма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата, обърнат с върха надолу. Там човек всякога
ще се намери в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв. Пентаграма представлява велики,
разумни течения в живата Природа – течения на светлината, които индусите наричат прана. Те ги наричат още
движения на праната или течения на живота. Това са пет велики центъра, в които стават велики процеси. Те
представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по
върховете на петоъгълника, обърнат с върха нагоре, а низходящите, т.е. отрицателните се намират във вътрешния
петоъгълник, обърнат с върха надолу.
“Влияние на вътрешната светлина”, стр. 29-30, 35; 34

Триъгълникът е фигура, която показва закона на помирението.

“Съгласуване”, стр. 138; 149

Диагоналът в квадрата или хипотенузата в правоъгълния триъгълник, представя оня велик закон, който
примирява противоречията. В математиката хипотенузата е единицата, а в Божествения свят – БОГ. Значи,
думите хипотенуза, единица, БОГ са преводи на двете точки, които се движат една срещу друга, за да образуват
правата линия. Двете точки, т.е. двете разумни същества, като се движат едно срещу друго, са създали Небето и
Земята, т.е. вашия Господ.
“Новият човек”, стр. 5; 11

Ако вземете един квадрат, ще знаете, че двете му страни са положителни, а другите две – отрицателни. Тези
четири страни могат да бъдат положителни низходящи и отрицателни низходящи, както и положителни
възходящи и отрицателни възходящи. Като познавате законите и силите, които действат в квадрата, вие можете
да се ползвате от тях за трансформиране на своите мисли и чувства.
“Форми на съзнанието”, стр. 279; 64

Ако искате в един праволинеен свят да влезете, най-първо трябва да се освободите от онова, което носите.
Следователно вие само при В може да се освободите. Ще се запознаете с него. Тогава А се отнася към В, както С
към Д. То е закон на освобождаването.
“Математически отношения”, стр. 129; 173

190
 Квадратът е най-опасното място, в което човек може да попадне. Съвременните хора са поставени в
квадрата, заобиколени са с четири страни. Едната страна на квадрата е приятелската, а противоположната на нея –
неприятелската. Другите две страни са неутрални сили. Значи в квадрата има неутрални зони. Който не разбира
законите на квадрата, той ще слезе на тази страна именно, дето са неприятелите му. И ако се намира при добро
благосъстояние, те ще го ограбят. Когато знанието дойде при него, той ще слезе точно там, дето са невежите, и по
този начин ще изгуби всичко, което е придобил.
“Последната постъпка”, стр. 264; 54

В съвременната геометрия и в живота квадратът е най-устойчивото положение. Има четири точки, четири
центъра, от които той зависи. Четири положения са това. И онзи закон, който казва: “Възлюби Господа с всичкото
си сърдце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила”, то е квадратът.
“Първата дума”, стр. 258; 128

Законът на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мъжа и жената трябва да
дойдат други две линии, които да ги пресекат, и по този начин да се създадат между тях допирни точки. Кои са
тия две линии? Децата. Те свързват майката и бащата.
“Пробуждане на съзнанието на ученика”, стр. 310; 59

Новото възпитание има предвид познаване законите на квадрата. За да не изпадне в безизходно положение,
каквото е положението на квадрата, човекът трябва да вземе предвид всички мъчнотии, които ще срещне на пътя
си.
“Разумността”, стр. 303-304; 90

При кръга се научават законите на квадрата. И при кръга, и при квадрата се изучават законите на кръга.
“Лесният и мъчният път”, стр. 155; 136

Ако искаш да намериш плоскостта, от правата линия трябва да тръгнеш перпендикулярно. В правата линия,
щом дигате перпендикуляр, имате плоскост. В плоскостта, щом дигате перпендикуляр, имате куб. В съзнанието
същият закон е. Вие ще знаете как да се избавите от известна мъчнотия. Известни мъчнотии се разрешават в
точката, в известен център. Известни мъчнотии се разрешават в правата линия. Известни мъчнотии се разрешават
в плоскостта, а други мъчнотии се разрешават в триизмерното пространство. Казвам: в съзнанието си трябва да
разбирате законите на едноизмерното, двуизмерното, триизмерното, четириизмерното пространство.
“Основният тон”, стр. 46; 178

Всяко движение трябва да се преведе в геометрична форма. Същото се отнася и до науката, специално
математиката. Ако не може да преведете числата и отношенията между тях в геометрични форми, не може да
разберете външния свят.
“Разумност в Природата”, стр. 141; 105

СЛОВО
Букв и и д ум и
Думата БОГ, запример, на еврейски език се пише от 4 съгласни: Иехова. Евреите не произнасят името както
трябва, но го сричат: еох-вей-иот-мей. Първата съгласна буква означава творческия принцип в живота, принципа,
който твори. Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре. Третият принцип е пак
съгласна буква – вав – който държи нещата в равновесие.
“Синаповото зърно”, стр. 389-390; 140

Иехова – същество, направено от БОГА. Името му е съставено от четири букви. Първата буква е И –
принципът, който твори. Втората – О – принципът, който съхранява. Третата изразява принцип, който държи
нещата в равновесие и последната буква е пак повторение. Евреите произнасят това име така: Иот хей ват хей.
“Дайте ни от вашето масло”, стр. 55; 95

Едно трябва да знаете: всяка буква означава известен закон. Запример буквата в означава вътрешен стремеж
на зърното да цъфне – закон на разцъфтяване. В тази буква се съдържат ред сили, които трябва да намерят начин
да излязат навън. И наистина, когато зърното се разпука то се превръща в буквата З. Чрез разпукване на зърното е
станало трансформиране на енергиите, т.е. преминаването им от едно състояние в друго. Лесно е човек да напише

191
превръщането на буквите една в друга, но мъчно е, когато при някое противоречие в живота, той трябва да
превръща енергиите според разумните закони на Природата. Който разбира смисъла на законите, вложени в
буквите, той ще може да превръща и техните енергии.
“Природните звукове”, стр. 235; 55

Като изучавате елементите на думата живот, ще видите, че буквите, които образуват думите, не са
произволно съставени. Те се основават на вътрешни закони на Битието. Който разбира вътрешния смисъл на
азбуката, той пише съзнателно. За него всяка буква е жива.
“Първата буква”, стр. 43; 73

Щом Любовта дойде между хората, тя веднага ще произведе някакво противодействие. Това е много
естествено, понеже началната буква на думата Любов е Л, която е закон на противодействие. Буквата Л затваря
ъгъл от 30°, което в астрологията е добър знак. Значи, чрез Любовта човек противодейства на някои свои
слабости. Този закон се проверява навсякъде в живота.
“Разковничето”, стр. 164; 42

Старите българи, които живели на Балканския полуостров, служили на Благия БОГ, затова се нарекли
българи. Това е духовното тълкуване на думата българин.
“Животът във формите”, стр. 206; 63

Българите трябва да изменят една от буквите на името си или името на София. И България, и София
свършват с буквата я – опасна буква. Българите са в областта на буквата я. Понеже сега царува тая буква,
българите говорят за купони, за ядене, за месо, за масло. Буквата я владее цяла България, както и София. Вие
живеете в София, без да знаете, какво означава тая дума. Буквата с означава закон на реформи; буквата о
подразбира условия; буквата ф е опасна по вибрациите си.
“БОГ е говорил”, стр. 167-168; 6

В българската дума Любов втората буква е ю. Ю в началото има отвесна линийка, която по-рано е била i.
Това е онзи Божествен принцип. То съществува и в английската, и в латинската азбука. Една линия отвесна, с
точка отгоре, ни показва Божествения принцип.
“Здравословното положение на човешката душа”, стр. 441; 129

В една от неделните беседи аз употребих думата рада, която на български език се дава и като има на човек
– Рада. Вие си служите с тази дума, произнасяте я, без да знаете, какво тя означава всъщност. Тя е санскритска
дума и се пише radha. Българите са взели тази дума, изхвърлили са буквата h и са образували името Рада. Radha
означава реалната Любов, с която човек може да служи на БОГА във въплътения живот. Или тя още означава
онзи принцип, чрез който Божественото може да се прояви в материалния свят. Буквата а в тази дума означава
активност, активно начало. Radha подразбира в санскритски език водителка на хорото, на онова хоро, което става
според закона на Любовта. Всеки човек, който иска да служи на БОГА според закона на Любовта, той трябва да
съдържа в себе си принципа на Radha.
“Нашето място”, стр. 237; 42

В Истината, на която първата буква е И, са вложени две течения: първото течение върви отгоре надолу, а
второто – отдолу нагоре. Значи, ако търсиш Истината, първо ще слезеш, а после ще се качиш. Втората буква е С –
закон на Месечината, т.е. закон на вечните промени. Дойдеш ли до Истината, трябва да бъдеш готов на всякакви
промени. Буквата Т е закон на противоречия. Който търси Истината, ще се натъква на големи противоречия, но
трябва да върви без спъвания и колебания. Ако се спъва, да не се обезсърчава. Буквата Н е закон за примиряване на
противоречията. Буквата А означава бременност. Който търси Истината, трябва да бъде бременен с някаква идея.
“Няколко необходими неща”, стр. 27; 91

Вие знаете, че като се пише Любов, туря се буквата Л в началото. Защо буквата Л е турена, а не друга буква.
Понеже Любовта излиза от БОГА, туй е законът.
“Добрият брат и добрият баща”, стр. 190; 151

Какво значи закон? Кон на един стар език значи същество, което мисли. Закон значи – на този, който мисли.
Ти не можеш да имаш закон, ако не мислиш.
“Възпитателен метод”, стр. 141-142; 188

В думата глад има три отношения – г:л:а:д. Понеже тази дума започва с буквата г, ние спираме вниманието
си върху нея, като буква, която означава женския, мекия принцип. Гладът приготвя човека за някакво благо.
192
 “Гладът”, стр. 183; 175

Какво означава думата беден и как човек може да се справи с беднотията? Буквата б подразбира познаване
на Първия източник на живота. Беден ли си – не Го познаваш; богат ли си – познаваш Го. Буквата е означава
закон на размножаване. Който мисли право, може да увеличи мислите и чувствата си, т.е. да обогати своя
вътрешен живот. Бедният не мисли право, затова се оплаква от положението си. Буквата д е закон на равновесие.
Буквата н е закон на противоречие. За да се справи с мъчнотиите и противоречията си, човек трябва да тури мост
между тях и да ги премине. Значи беден човек е онзи, който не познава Първия Принцип на живота; не работи
върху себе си да се обогатява вътрешно, не уравновесява мисълта си, не мисли право и не туря мост между
противоречията си.
“Разумни промени”, стр. 143; 90

Да анализираме пак думата ханизе. Сричката ха означава нещо приятно; ни – закон за приемане и справяне
с противоречието; зе – закон за произвеждане на нещо, което променя сиромашията в богатство. Сричката ха
представя още закон на ума, ни – закон на сърдцето; а зе – закон на волята.
“Ханизе”, стр. 63; 91

Някой пита: “Що е морал?” Моралът са гласните букви. Тогава какво означава буквата А? Буквата А означава
даване. Ние знаем, че Божественото в човека дава. Какво означава буквата М? Тя означава стягане, затваряне на крана.
И наистина, щом човек дойде до буквата М, нещо го стегне, той затваря крана си и никому нищо не дава. Ние не
омаловажаваме нито гласните, нито съгласните букви, но казваме, че има закон, по който се редят нашите мисли и
чувства, тъй както има закон, по който се редят буквите, за да образуват думи, а после и цели изречения.
“Няма пророк”, стр. 147-148; 47

Като напишете на български думата щастие, от геометрическите форми на буквите, които влизат в нея,
можете да определите значението на тази дума. Буквата щ означава закон на разумността. Буквата а с извитата
линия означава закон на вечността. Буквата с – закон на промените... Буквата с означава още закон на мисълта.
“Музикални прояви”, стр. 154; 94

ИСКАШ. – И – за да искаш, трябва да знаеш закона на слизане и възлизане, да разбираш Доброто и злото,
да разбираш причините и последствията. Линията / е, която свързва двете отвесни линии на буквата И. Искането
трябва да има един обект. С – трябва да разбираш закона на движението, защото, който иска, в него трябва да има
движение, в него трябва да има постоянно прииждане. Това, което искаш, то не трябва само за един момент да го
искаш, а постоянно да искаш. Ще удряш, докато се счупи този голям камък.
“Живо течение”, стр. 77-78; 206

В Писанието се казва: “Сине мой, дай ми сърдцето си!” Какво значи думата дай? Тя подразбира да си
отвориш сърдцето. Съвременните хора се плашат от думата дай. Тя подразбира закон на отваряне, на
възприемане. Ти ще се отвориш, ще възприемеш нещо в себе си и после ще дадеш.
“Дойде глас”, стр. 338; 59

Разправят за такава една опера – “Хвърчащият холандец”. Защо е холандец, а не е ирландец? Нима само
холандецът може да хвърка. Буквата Х е закон на противоречие. В хиперболата можеш да хвъркаш. А пък
ирландецът не може да хвърка, понеже буквата И е закон на движение надолу.
“Посещение на БОГА. Работа и учение”, стр. 150; 160

Кажете ли думата сатана на някого, той веднага ще се обиди. Защо? Той счита, че тази дума е лоша.
Частицата sat означава проява на Божествена сила в света. Когато човек се проявява, едновременно се раждат и
Доброто, и злото. Когато кажат на някой човек сатана, станал ли е сатана? Отде произлиза думата сатана? От
Сатанаил. Когато паднал, Сатанаил станал сатана. Думите Сатанаил, Кришна, Христос са синоними. В
написването на тия имена е станало известно преобразование. Така се реформират и буквите. На български имаме
буквата х, на латински – h. Латинската буква h е обърнато у. Като се заличи долната част на буквата у, образува се
латинската буква u. Българската буква п е латинското н, а т – латинската м. Има ли някакъв закон, на който се
подчиняват тия промени, или са случайни? Които не разбират закона за превръщане на величините, те мислят, че
тия неща са случайни. Обаче, които разбират този закон, те знаят дълбокия смисъл на тия превръщания.
“Форми на съзнанието”, стр. 189; 40

Буквата Н в думата невежа означава закон на противоречие. Буквата е означава закон на размножаване.
Буквата в – закон на посаждане.

193
 “Предназначението на човека”, стр. 182; 145

Буквата з означава числото, което не признава никакви закони. Думата зло, както се пише на български с
три букви, значи, че не се подчинява на никакви закони. Това е злото. Всички сили следователно, които не се
подчиняват на никакви закони, наричаме ги хаос в живота.
“Кротките”, стр. 26; 206

Понеже звукът е е закон за размножение, трябва усилване. В думата едно има единство и размножение.
“Концентриране на човешкия ум”, стр. 240; 144

Буквата У, с която започва думата умен, е взета от египетската азбука. Там тя е обърната. Тази буква е
изобразявала човек, който ходи... Когато този знак се обърне с главата надолу, във вид на чашка – У – това
показва, че човек започва да се стреми към БОГА, иска да върви нагоре, както растенията.
“Три вида служене”, стр. 119, 120; 42

Съгласните букви са букви, които спират човешката енергия. Гласните, които отварят път, равно го отварят.
А-то отваря по един начин, О-то – по друг начин, Е-то, И-то – по трети. Сега тия закони са на човешката мисъл. Ти
не може да произнесеш една буква, ако не знаеш да мислиш, ако не знаеш да чувстваш, ако не знаеш да постъпваш.
“Път и постижение”, стр. 186; 155

В българския език буквата ж показва закона, по който може да примириш противоречията в живота.
“Студ и топлина”, стр. 153; 166

Колко гласни букви има в българския език? Имате а, о, и и др. Всичките звукове се отличават, имат особено
свойство.
“Двата полюса”, стр. 242; 128

Буквата а означава натоварена камила, т.е. семето, което е още в хамбара. Буквата б означава посято семе.
Буквата в – разпукване на семето, от което се образуват стъбълце и коренчета. Тази буква може да се напише във
вид на котвичка. Буквата г е закон на безконечността.
“Проява и постижение на Любовта”, стр. 383; 152

Като се разтоварите от скърбите, вие сте в състояние да разбирате буквата а. А-то е закон, сам да се
разтоварваш и сам да се натовариш, колко да носиш. Ни една десета от милиграма повече.
“По пътя на Любовта”, стр. 92; 171

А е творческият принцип, той е принципът, който твори. Е дава разширение.

“Принципи и условия”, стр. 193; 129

В звука д се съдържа такава активна сила, която е в състояние да примири противоположностите между
физическия и Божествения свят. Тази буква представя закон на равновесие. В звука д се съдържат такива правила,
чрез които силите на Природата могат да се регулират, уравновесяват или хармонизират.
“Хармонизиране на енергиите”, стр. 108; 20

Този, който римува с а-то, той говори за въздържанието, някаква мъчна задача се разрешава. И-то показва
посока на движение. Е-то е закон на разширение.
“Зло и Добро”, стр. 249; 166

Сега в българския език има е-просто, э-двойно... Э носи страдание. Е-то е закон на разширение.
“Човешка, ангелска и Божествена Любов”, стр. 17; 188

Горната част на буквата Ж представя закон на възприемане, а долната – закон на предаване. Двата закона
представят жертвата, която влиза в живота. Живот без жертва не съществува.
“Възприемане и предаване”, стр. 266; 189

Буквата з означава закон за размножаване. Като изучава този закон, човек трябва да се вглежда в себе си, да
знае как и до каква степен да размножава своите желания.
“Възпитание на удовете”, стр. 346; 65

При и ще има едно малко пречупване в гласа. Ще има направление надолу – влизаме в една гъста материя.
В египетската азбука, отгдето е взет този знак, той показва наклонността, по която отива творческия принцип.
194
 “Добри проводници”, стр. 85; 129

Буквата м в думата омега означава материалния свят, който създава противоречията и греха в света.
Буквата м обърната надолу означава w – знак на противоречие... Думата общество започва с буквата о – закон на
движение.
“Личност, общество и свят”, стр. 259-260, 261; 72

Буквата м, както в българския, така и във всички западни езици, означава незаконни желания, т.е. желания,
които се развиват по незаконен път.
“Превръщане на киселините”, стр. 118-119; 64

Дойдете ли до Доброто, за предпочитане е да казвате: Мога, отколкото: Не мога. Буквата М прави човека по-
силен от онзи, който започва работите си с буквата Н, която е носител на отрицателното в света.
“Хармоничен избор”, стр. 131; 83

Буквата Н е закон на противоречие.

“Що е единица. Числа и действия”, стр. 183; 31

С-то е винаги закон за промените. С-то, това са две фази. И-то е закон за слизане и за качване.
“Законът на контраста”, стр. 507; 150

Буквите Х, У, Z, както и всички останали букви от азбуката, представят известни символи. Тъй щото
буквата Х, с която си служи съвременната математика, не е произволен знак. Този знак изразява закон на
противоречие.
“Възпитание на удовете”, стр. 344; 65

В буквата Т вертикалната линия представлява мъжа, а хоризонталната представлява жената. Те се стремят

да се обединят или има стремление между активното и пасивното състояние, между двете велики сили, които
работят в света. А буквата В е принципът на обединението, начинът, по който се работи.
“Което е БОГ съчетал”, стр. 37-38; 203

Една дума може да му кажеш на ухото на един човек, на дясното ухо, и да го въздигнеш; може да
пошепнеш на лявото ухо една дума и да го умориш. Но ако знаеш как да кажеш думата.
“Пред всичкия народ”, стр. 245; 95

Пишеш донякъде хубаво, после, като дойдеш до края, започнеш да пишеш буквите ситно, ситно. Значи
започваш със закона на щедростта – едро пишеш, а свършваш със закона на скържавостта – ситно. Питам: какво
се добива така? Започнал си със закона на Любовта, а свършваш със закона на омразата.
“Бъдете като Баща си”, стр. 361; 119

Като разделите всичките букви на българската азбука на четири категории, в името трябва да има от
всичките категории по една буква. Ако имате букви само от двете категории в името си, средна хубост е. Понеже
трябва да има един закон, как да направим името.
“Вералах – да даде Господ”, стр. 437; 168

Когато пишете или изговаряте една дума, едновременно в нея се раждат буквите, от които тя е съставена,
като нейни елементи. От благоприятното съчетание на условията, при които се раждат буквите на думите, зависи
и благоприятното раждане на самата дума.
“Любов и милосърдие”, стр. 227; 90

Всеки човек е произнасял в живота си думите Учителю благи! В българския език няма по-съдържателни
думи по хармония и по мелодия от тия двете. Думата учител е издържана във всяко отношение: и в
математическо, и в кабалистическо, и по съчетание на буквите си... Силни са думите не само в българския език,
но и във всички останали езици. Тъй щото много се изисква от ученика, докато разбере техния дълбок смисъл.
Буквите в тия думи са наредени по известни закони, при специално съчетание между тях.
“Учителю благи!”, стр. 4-5, 5; 75

Ре ч
Изкуство е да се говори добре. Да говори човек, както трябва, подразбира всякога да дава нещо оригинално.
Иначе, ако той говори и повтаря нещата, това е лесна работа. Според законите на говора само онази мисъл е
195
права, която задоволява, както говорителя, така и слушателя: говорителят се ползва по един начин, а слушателите
– по друг. Всяка реч, която не задоволява нито говорителя, нито слушателите, е обикновена реч.
“Доброто сърдце”, стр. 177; 54

Първото нещо на един ученик на окултизма е: Той трябва да знае да пее. Не може ли да пее, той не може и
да говори правилно... Всяка дума има особена интонация. Всяка дума трябва да произнесеш по този музикален
закон.
“Изтълкувай ни тази притча”, стр. 120, 121; 206

Всичко можете да говорите, но трябва да спазвате законите на говоренето. Можете много да говорите,
можете много да се молите, но трябва да знаете как да правите това. Има хора, които много се молят, много
говорят, но не е в много говорене и молене... Човек не може да люби, докато не се е научил да слуша. За да слуша,
той трябва да е научил основния закон на слушането. По този начин само човек ще дойде до идейната Любов, в
която няма абсолютно никакво прекъсване, никакви противоречия.
“Великата задача на човека”, стр. 216-217, 218; 55

Не е достатъчно човек да говори само, но важно е какво говори, как съчетава думите на своята реч. Не ги ли
съчетава според законите на разумната реч, той не говори Истината.
“Петте постижения”, стр. 129; 126

Когато човек почне да мисли и да говори, има закон, който обуславя мисълта, говора, изобщо целия живот.
Не може да говори човек каквото иска. Той може да говори каквото иска, но последствията ще бъдат съответни.
“Сегашният момент”, стр. 208; 136

Всяка дума представя едно тяло, следователно тя има своя форма и съдържание. Всяка дума, проектирана в
пространството, съставя цял един свят. Тя трябва да бъде поставена на своето място и след това да ¢ се начертае
път, по който тази дума трябва да се движи. Същото се отнася и до мислите на човека.
“Да сторя”, стр. 169; 140

Всяка добра или лоша дума или мисъл, която е минала през вашите уста, оставя последствията във вашата
уста.
“Търпелив и добър човек”, стр. 161; 12

Думите имат свое качество, своя стойност. В Природата има един закон: Според трептенията думата прави
известно вътрешно впечатление.
“Начини на мислене”, стр. 196; 149

Ако се научите всички да знаете да слушате, то е много. А туй в събранията ви е много малко застъпено. И
после, човешкото говорене има една опасна страна. Тя е следната: когато един човек е подпушван дълго време,
той мяза на вода, която е била спряна, и като я отпуснеш, изведнъж изтече. Такъв човек започва да говори и после
пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв.
“Без наука няма сполука”, стр. 71; 205

Щом кажете една неестествена дума, вашето небе се покрива. Аз ви говоря за един закон, който е много
верен. Щом кажете една горчива дума, вашето небе ще се засенчи... Вие трябва да кажете една хубава дума, за да
се изясни вашето небе.
“Здравословното състояние на човешката душа”, стр. 264; 155

Една дума може да произведе цял един обрат в живота на човека. Могат да кажат някой път, че човек
трябва да се въздържа. Но има един закон, който определя нещата. Трябва да се научим на него.
“Страдание и радост”, стр. 208; 157

Една реч, която не носи светлина в себе си, една реч, която не носи топлина в себе си и една реч, която не
носи сила в себе си, тя е безсмислена.
“Светлина, топлина, сила”, стр. 64; 161

Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове – къде поставяте точка, запетая, точка и запетая
и две точки. Две точки представят две успоредни линии, т.е. закона на разумността.
“Три важни неща”, стр. 106; 191

За всяка дума, която изговаряш, харчиш известна енергия и ще те питат тази енергия за какво я похарчи.
196
 “Трите Божествени подтици”, стр. 377; 164

Гр аф олог и я
От почерка на човека може да се определи характера, състоянието, професията му и т.н. Като разглеждате
почерците, можете да кажете дали човек е философ, поет, музикант, художник или писател. Изкуството да се чете
характера на човека по почерка се дължи на известен биологически закон. От вибрациите на човешкия мозък се
определят състоянията и характерът на човека.
“Време и вечност”, стр. 203; 64

Като измени човек своите мисли и чувства, изменя се и почеркът на човека. Ако вие наблюдавате, когато
играете гимнастика, същият закон – ще видите кому какво липсва.
“Тайни и откровения”, стр. 366; 136

Евреите пишат отдясно наляво, китайците пишат отгоре надолу. И двата начина на писане означават
слизане, т.е. инволюционен път на движение. Българите, както и цялата бяла раса, пишат отляво надясно. Това е
закон на еволюция, т.е. закон на възлизане.
“Постоянна благодарност”, стр. 276; 89

Защо пишеш едро или защо пишеш дребно? Пишеш ситно – малко харчиш. Пишеш едро – много харчиш...
Съотношение има на нещата. Не може на една страница само една буква да напишеш, не е практично. Може
буквите да са едри, но има един закон, който регулира доколко буквите могат да бъдат едри.
“Любов, вяра и надежда”, стр. 123, 124; 177

Всеки подпис на човека, със завъртания или без завъртания, съответства на известен психически момент
или на определено психическо състояние на човека.
“Космически възприятия”, стр. 63; 64

АСТРОНОМИЯ И АСТРОЛОГИЯ
За следния път искам от всинца ви да знаете отношението на планетите една към друга като започнете от
Меркурий, Венера, Земята, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Искам да знаете по колко километра
разстояние има между тях, каква е големината им и т.н. Това са елементарни неща, които някога сте учили, но
сега трябва да си ги припомните. С това ние ще обосновем друг един закон, който определя отношенията, които
съществуват между планетите.
“Закон на съотношения”, стр. 31-32; 36

Трябва да изучавате влиянието на планетите върху човека като принципи, за да се ползвате от

благотворното им въздействие. Всяка планета има добро и лошо влияние. Човек трябва да бъде разумен, за да се
ползва от благотворното им въздействие.
“Елементи на планетите”, стр. 185; 90

Когато се казва, че планетите имат влияние върху човешкия организъм, това показва, че те са му дали нещо.
Това е закон в Природата. Влияние има само там, дето съществуват отношения на взимане и даване.
“Трите зрънца”, стр. 23-24; 53

Ще питате дали е позволено на човека да използва знанията на учените, за да спечели някаква сума.
Позволено ли е да безпокоите Господа с вашето недоволство? По-добре е човек да плати известна сума на един
астролог и да си купи билет, който печели, отколкото всеки ден да безпокои Господа със своето недоволство.
Добре, че съществува закон, чрез който човек може да провери известна закономерност в Природата. Той трябва
да благодари, че по този начин се домогва до известно знание.
“Стотникът”, стр. 38; 78

Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници, или друго нещо, добре е, това да става в периода на
пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията. Но в това време те не
могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче, самото растене спира. Щом Луната започне да
се празни, и растенето на растенията започва. Значи светлината на Луната, при пълненето ¢, се отразява
отрицателно върху растенето, т.е. спира растежа на растенията. Същият закон се отнася и до растенето на човека.
Когато болният иска да се излекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни, и
197
да се свързва с нея. Пълни ли се Луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, да не прониква
светлината ¢ в неговата стая… Идеите на човек растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а
добродетелите – в периода на нейното пълнене. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора,
които искат да се развиват духовно. И Венера има същите фази на пълнене и празнене, както Луната.
“Пълнене и празнене”, стр. 45, 46; 40

Слънцето има желания да привлече Земята към себе си, но има един закон, според който Земята бяга от
Слънцето, вследствие на което Слънцето и Земята се намират всякога на еднакво разстояние едно от друго.
“Ето младоженецът иде”, стр. 426; 134

Трябва да се покаже, че ти трябва да се подчиняваш. Щом не се подчинявате, дърво ще имате. То е законът

на Марс. На физическо поле, който дойде на Земята, трябва да го бият. За да няма бой, човек трябва да бъде
много умен, за да се справи с Марс. При най-малката постъпка, той е силен, с бой се разправя. Ако знаеш как да
постъпваш с Марс, ще се освободиш с малко биене. Сега, понеже бащата и майката служат на Марс, затова те
казват: “За децата дърво има”. Вие се подчинявате на този закон.
“Единствената врата”, стр. 127-128; 176

Днес всички знаят, че в месец март настъпва равноденствието. Второто равноденствие е през септември.
Равноденствието или знакът на Овена представя Божествения принцип на самопожертване. Минаването на
Слънцето през Северния полюс, през полюса на Истината, подразбира закон на самопожертване. За да се познае
Истината, Божественото трябва да слезе в материалния свят при онези души, които са вече на Земята. Когато
казваме, че съществува драма, трагедия за човешките души, ние имаме предвид оплитането на тези души в
материята. Тези души трябва да се освободят! Те са подтиснати от тежестта на едно голямо здание, каквото
представя материалния свят, но никой не подозира това. Никой не знае отде е дошъл, защо е дошъл и де ще отиде.
Съвременният човек е изгубил историята на своето минало, историята на своето битие. Като дойде до закона на
самопожертването, той ще се върне към своето битие. След първото равноденствие, в месец април, влиза в знака
на Телеца или на Бика, който е принцип на майката, т.е. на онази сила, която съединява всички неща. После иде
знакът Близнаци, който представя принципа на космическия, т.е. на Божествения ум. Той свързва всички
същества в едно цяло. Тези три знака в зодиака представят една триада, която се повтаря четири пъти през
годината. Те съответстват на четирите полета, през които човекът е минал, докато дойде на Земята: той е слязъл
от причинния свят в умствения; от умствения – в астралния; от астралния – във физическия, дето най-после е
спрял.
“Твърдата храна”, стр. 100; 61

Ако човек иска да развие някаква идея, да роди нещо, Месечината трябва да подейства върху него. Законът
на Месечината е такъв.
“В Името на БОГА!”, стр. 415; 145

Съществата, които са устройвали Слънчевата система, са поставили Земята от Слънцето точно на такова
разстояние, че слънчевата енергия да може да въздейства върху човека. От тия наблюдения окултната наука извлича
следния закон: По-далечно стоящите планети от Слънцето приемат количествено по-малко светлина, но качествено
по-интензивна; по-близо стоящите планети до Слънцето приемат количествено повече светлина, но качествено по-
слаба.
“Разумни наблюдения”, стр. 6; 36

Трябва да изучавате отношението на Земята към човешкия организъм. Трябва да изучавате отношението на
звездите към човешкия организъм.
“Наяве”, стр. 116; 121

ХИРОМАНТИЯ, ФРЕНОЛОГИЯ И ФИЗИОГНОМИЯ

Хиромантията е наука за волята. Физиогномията – наука за сърдцето. Френологията – наука за ума.
Астрологията пък е четвъртата наука, която обобщава външните условия, при които човек се развива. Тя изучава
влиянието на планетите върху човека. Значи човек едновременно се проектира в три свята. Главата му спада към
един свят, който не принадлежи на Земята.
“Славата човеческа”, стр. 179; 62

При изучаване на лицето, на ръката, дохождате до такива данни, по които определяте характера и
способностите на човека. За да бъде лицето широко или дълго, това зависи от известни математически данни,

198
които предшестват раждането на човека. Това не е произволен, случаен закон. Прадедите и родителите на детето
имат влияние върху чертите на лицето, както и върху размерите на цялото тяло.
“От Египет”, стр. 58; 87

Като се разгледа ръката на някой човек, от формата, от нейния строеж, както и от дължината на пръстите ¢,
може да се съди за живота на неговите деди и прадеди. Запример на някои хора трябва да се продължават
показалците, на други – третите пръсти, на четвърти – безимените и т.н. Затова обаче се изискват големи усилия.
Забелязано е например, че ръцете на крадците са дълги, а на убийците – къси. Не правете общи заключения, че
който има дълги ръце, той е крадец или който има къси ръце, е убиец. Аз само изяснявам закона. Ако признакът,
че някой човек е крадец, съществува не само на ръцете, но още и на главата, и на лицето му, тогава само може да
се каже с положителност, че той е крадец.
“Няма тайно”, стр. 101; 49

При някои хора горната част на ръката е по-мека – показва, че умът е по-благороден, отколкото сърдцето.
Имате равновесие, когато ръката отгоре е мека както отдолу... На някои – ръката отдолу е по-мека, отгоре е по-
груба. Тогава сърдцето е по-меко. Има с какво да се занимавате. Погледнеш крака – огрубял, пак същият закон. В
тебе Доброто е огрубяло.
“Словото бе БОГ”, стр. 372; 162

Ако погледнете ръката си, ще видите, че БОГ е положил всички закони на нея. На ръката са написани
законите и на Любовта, и на Мъдростта, и на Истината. И Библията е написана на ръката, но всичко е написано
много ситно.
“Новото в живота”, стр. 27; 194

Всяка една деятелност, която вие проявявате, в който и да е свят, ще се отрази на вашето лице или върху
челото, или върху носа, или върху устата ви. Всяка една деятелност ще се отрази или върху очите – във формата
на очите, или в строежа на очите. Всяка една деятелност ще се отрази или върху ухото отгоре, или отдолу, или по
средата. Затова казвам, че има едно съответствие между тялото и самия човек. По ухото можеш да познаеш един
човек. По носа можеш да познаеш един човек. По челото, по устата можеш да познаеш един (човек) какъв е.
Който разбира, може да познае. Това показва доколко човек живее съобразно със законите на Природата.
“Недоволството”, стр. 315; 154

Ако в едно отношение човек се стеснява, в друго се разширява. И обратно: ако в едно отношение се
разширява, в друго се стеснява. Този закон действа върху човешкото лице.
“Осмисляне на живота”, стр. 223; 94

Всеки оттенък, всяка черта на човешкото лице се дължи на една вътрешна, дълбока причина на душата на
човека.
“Многоценният бисер”, стр. 78; 2

Когато говорим за човека, ние разбираме същество с два центъра: единият център се е проявил навън, във
форма на жена, а другият – във форма на мъж. Когато тия два центъра се стремят един към друг, те образуват права
линия. Всяко друго отношение образува крива линия. Обаче кривата линия не представя злото в света. Кривата
линия показва възможностите, които се крият в съществата. Единият кръг показва възможностите на човека А, а
другият – възможностите на човека В. Възможностите на тия двама души се пресичат в точките С и D. От тия два
кръга се образува елипса. Дето има външна, физическа деятелност, там всякога се образува елипса. Колкото по-
дълбоко слиза човек в материята, толкова повече елипсата се сплесква. Колкото повече излиза от материята,
толкова по-кръгла става елипсата. Този закон се отразява върху лицето на човека: Хора, които са по-активни, които
имат по-големи мъчнотии, лицата им са продълговати. Тия, които имат по-малко мъчнотии, които живеят охолно,
лицата им са валчести.
“Два центъра”, стр. 191-192; 84

Като изучавате физиогномията, вие се натъквате на различни въпроси, които развиват ума. Така вие
дохождате до закона на различаването, да познавате коя постъпка или кое явление е разумно, и кое – не.
“Стотният път”, стр. 137; 114

Ако по лицето се явяват бръчки, те трябва да бъдат на място. Всяка бръчка трябва да е резултат на някаква
придобивка. Природата не търпи никаква дисхармония. Бръчките по лицето на стария човек се подчиняват на
един общ закон. Тия бръчки показват какво е постигнал старият човек. Те са индивидуални и колективни бръчки.

199
Ако бръчките по лицето на старите хора са наредени според законите на Природата, те са нормални и на място.
Ако не са наредени по законите на Природата, те са анормални, не са на място и са резултат на известни
патологични състояния. Същото може да се каже и за линиите на носа. Линиите на носа трябва да бъдат
правилни. Изобщо човек трябва да развива линиите на носа, на ушите, на устата, на брадата си. Той трябва да
развива и очите си, да дойде до положение и при затворени очи да вижда.
“Доброто сърдце”, стр. 184; 54

Само един човек с оформена брада може да прояви Любовта. Той може да има чувство на Любов. Тъй седи
Истината.
“Когато беше по-млад”, стр. 113; 97

Изучавайте ухото, което взима участие в закона на необходимостта, в закона на дълга и на желанията.
Докато си в закона на необходимостта, ти непременно ще бъдеш под заповеди. (В същия том Учителя дава
подробни обяснения по физиогномия.)
“Слушайте разумното”, стр. 331; 116

Брадата е признак на онзи мъжки елемент, когато човек почва да става груб. Като загрубее човек, брадата
му ще израсне. И по брадата, и по космите ще познаеш човека. Ако космите са по-тънки или по-дебели, ще
познаеш дали принципът, който е водил човека, е мек, или груб. Мекотата е винаги женски елемент.
“Постоянната връзка и единствената връзка”, стр. 72; 157

Колкото по-дебели и по-груби са космите на човека, толкова по-слаба е интелигентността му. Колкото по-
дебели и по-груби са космите на човека, толкова по-грубо, по-необработено е сърдцето му и толкова по-груба е
волята му. И обратно: колкото по-тънки и меки са космите му, толкова по-голяма е интелигентността, по-
благородно е сърдцето и по-възпитана е волята му. Значи между космите на човека и неговия характер има
известно съотношение.
“Разумни отношения”, стр. 79; 66

Хора, у които ушите са дълги, живеят дълги години; а хора, у които ушите са къси, живеят малко време.
Това е така, Природата никога не лъже. По същия закон интелигентността на хората се изявява в лицето им.
Природата е поставила по лицето на интелигентните хора повече бръчки.
“Домовит човек”, стр. 27-28; 45

Какъв е законът на клепачите?... Когато се подобряват условията на живота, и мигането става по-рядко.
Този закон е верен. Охтичавите хора бързо дишат. Щом диша бързо човек, условията са много лоши.
“Най-великото”, стр. 417, 418; 162

Единственото нещо, което не се мени, е човешкото око. По очите може да познаеш какво мисли човек, той
не може да те излъже, няма скрито-покрито. И децата знаят този закон.
“Силовите линии в Природата”, стр. 13; 27

Очите на човека трябва да бъдат поставени точно на меридиана на зрението. Когато очите са поставени
точно на меридиана на зрението, ние имаме един идеален човек.
“Саваат-Амон-Ра”, стр. 20; 45

В старо време магите са носили дрехи с широки ръкави, дето криели тояжките си. Преди да направи
нещо, магът поглаждал тояжката си. Те не са знаели, че тояжката е на лицето им – техният нос. Днес обаче
посветените знаят, че тояжката им е техният нос. Не е достатъчно само човек да носи тояжката в ръкава си, но
той трябва да отговаря на нейните изисквания. Тя е закон, който се налага на всеки човек. Който не изпълни
този закон, той неизбежно ще опита силата ¢.
“Вторият ден”, стр. 191-192; 72

Дължината на носа определя човешката мисъл, а широчината на носа определя чувствата на човека.
Следователно, когато човек мисли, носът му се удължава. Когато чувства, носът му се разширява. Същият закон
се отнася и до лицето на човека. Удължаването на лицето зависи от мисълта, а разширяването му от чувствата.
Широчината и височината на челото зависят пак от мисълта и чувствата на човека.
“Външни линии на красотата”, стр. 84; 74

Френологията твърди, че ако носът е къс и широк, това показва известна деятелност в чувствата. Тази
широчина на носа може да се дължи на някакъв физиологически дефект на човека. Значи законът, който определя
200
интелигентността и деятелността на чувствата в човека, е верен само тогава, когато дължината на носа е резултат
на усилена умствена дейност, а широчината му – резултат на усилена дейност на сърдцето.
“По БОГА направени”, стр. 12; 81

Щом се разгневите, направете един опит. Ти си добър, няма защо да се сърдиш, поглади носа си и ще
видиш по него, че от носа излиза нещо... Ще бъдеш много внимателен – като дойдеш, ще пипнеш носа си много
деликатно. Много деликатно ще концентрираш ума си. Ако ти го хванеш, няма да го разтриваш, но едва ще се
докосваш и по този начин ще направиш връзка. Защото двете ръце, това е законът на духа. Това са положителни
сили, които действат.
“Рабство и приятелство”, стр. 481, 482; 140

Какво движение е оказала човешката мисъл върху човешкия нос? Има закони, по които може да се чете
човешката история на човешкото лице в различните епохи – в какво направление е вървяла тази мисъл. Това е
един начин на изследване. Ако една ваша мисъл не е права, тя един ден ще окаже влияние върху окръжаващата
среда.
“Погрешка и спънка”, стр. 80; 128

Допуснете, че АВ означава движението на вашите очи. ДС, този перпендикуляр показва височината на
вашето чело... Ако в дадения случай ДС, този перпендикуляр се измени, тук имате едно равновесие от 90°.
“Правият ъгъл отвътре”, стр. 58; 128

Колкото ъгълът на челото е по-голям, толкова по-интелигентен е човек. Ако челото легне надолу, ъгълът
става малък. При това положение интелигентността са намалява. Ако носът изпъква много навън,
интелигентността на човека е слаба. Тя зависи от дължината на перпендикуляра, спуснат от челото надолу, а не от
дължината на носа. За да се увеличи интелигентността на човека, трябва да стане вътрешна, органическа промяна
в него.
“Единица мярка”, стр. 76; 90

Долната част на челото, дето са веждите, е границата на умствения свят. Там са събрани данните. Фактът е
това, което човек е преживял. По средата на челото се намират известни способности на трансформиране на
енергиите в Природата. Горната част на челото, разсъдителната част, е, дето са поставени принципите на живота.
В горната част са принципите, в средната част са законите, в долната част са фактите.
“Основен тон”, стр. 56; 187

Веждите са закон в духовния свят. Начин, по който трябва да работите.

“Пред лицето Божие”, стр. 42; 187

Законът на Божествената хармония е носът ви да е на място, веждите ви, очите ви да бъдат направени тъй
съвършено.
“Добри певци”, стр. 276; 179

ПРИРОДНА МЕДИЦИНА
Зд р ав е
Един здрав човек да седи вкъщи, той е затворник – дяволът го държи вкъщи. Христос, и Той излизаше
навън за молитва. Така са правили всички велики хора. Така вие ще се върнете към оня естествен закон, който са
практикували хората преди хиляди години.
“Екскурзиите и Слънцето”, стр. 126; 205

Сега с вас, младите, може да се правят големи реформи. Ако вие не се свържете със законите на Природата,
ще имате същите резултати както старите... За да бъдете силни и здрави, трябва да използвате сутрешния въздух и
слънчевите лъчи.
“Великденски подарък”, стр. 122; 205

Законът е, че ти искаш да продължиш своя живот и следствие на това трябва да има обич. В обичта животът
се продължава.
“Двата полюса”, стр. 248; 128

Когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда; когато се нарушават законите на живота,
дробовете страдат; когато се нарушават законите на Любовта, мозъкът, главата страда.
201
 “Хигиена на живота”, стр. 93; 99

В главата на човека не трябва да има топлина, трябва да има хладина, т.е. в главата трябва да има светлина,
а в стомаха – топлина.
“Плодовете на Духа”, стр. 394; 25

Здравето на човека зависи от законите, които управляват неговото тяло. На първо място здравето зависи от
мисълта на човека. Като знае законите на мисълта и правилно ги прилага, човек е здрав.
“Закони на дишането”, стр. 387; 167

За да бъдете здрави, трябва да мислите.

“Основи на здравето”, стр. 281; 144

Здравето почива върху онзи закон на човешката мисъл; здравето почива върху онзи закон на човешките
чувства; здравето почива и върху онзи закон на човешките постъпки.
“Сила и безсилие”, стр. 245; 164

Здравето почива на онзи основен закон – равновесие между ума, сърдцето и волята. То е здраве.
“Начини на мислене”, стр. 212; 148

Благоприличието е закон за здравето. Благоприличието е хигиена на живота. С благоприличието, като

качество на човека, всичко може да се преодолее: болести, мъчнотии и страдания.
“Закон за благоприличие”, стр. 137; 84

Когато решава задачите си правилно, човек мисли право. Следователно той е здрав. Ако не може да решава
задачите си, той не е здрав. Същият закон се отнася и към Доброто. Ако е готов всякога да прави Добро, човек е
здрав. Не може ли да прави Добро, той не е буден за него. За такъв човек казваме, че е болен.
“Хармоничен избор”, стр. 130-131; 83

Когато се ходи по равни места, едни органи се развиват, но за сметка на тях други се атрофират. Обаче при
изкачване на височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се предизвиква
деятелност на всички органи, и човек става по-здрав. Същото може да се каже и за мислите, чувствата и постъпките
на човека.
“Съчетание, приложение и изпълнение”, стр. 109; 99

Като се вземе широчината на врата и се умножи по две, получава се мярката на кръста. Ако се вземе
широчината на китката и се умножи по две, това е широчината на врата. Щом се нарушат тези мерки, човек е
нарушил разумните закони на Природата. От спазването на тези закони зависи здравето на човека.
“Иде Исус”, стр. 96; 87

Здравето почива върху почвата, на която живеем и върху храната, която приемаме... От този закон
изваждаме правилото, че човек се храни не само с хляб, но и неговият ум се нуждае от здравословна храна.
“И оздравя дъщеря ¢”, стр. 5, 6; 30

За да бъде в изправност мозъчната система на човека, преди всичко той трябва да разбира онези закони, през
които са минали съществата преди него, т.е. той трябва да знае законите на храненето и дишането.
“Къртица, славей и пчела”, стр. 240; 83

Въпросът за храненето е математическа задача, която, колкото и да е проста, непременно трябва да се

разреши. Докато не разрешите тази задача правилно, всичките ви усилия към велики и сложни задачи ще бъдат
безуспешни. Щом разрешите въпроса за храненето, ще ви се наложи разрешаването задачата за съня, за спането.
Знаете ли в колко часа трябва да си лягате и в колко да ставате? Ще кажете, че това зависи от условията. Не,
външните условия на живота не могат да изменят законите на разумната Природа. Тя строго е определила за
всеки човек, кога да си ляга и кога да става.
“Математически задачи”, стр. 108; 40

Ако здравето не иде навреме, то не е здраве. И ако болестта не иде навреме, тя не е болест.
“Добрата Воля Божия”, стр. 353; 89

Болест и

202
 Всяка болест е резултат от нарушение на някой Божествен закон. Причината за заболяването е много
проста: турена е преграда пред някой Божествен закон. Какво трябва да направи човек, за да се излекува? Да
махне преградата, която е поставил пред Божествения закон.
“В Ниневия”, стр. 209; 126

Болестите се дължат на нарушаване на Божествените закони. Който не се ръководи от тези закони, в

организма му се събират различни утайки, в стомаха – различни киселини, и той заболява. Всичките
противоречия, всичките болести се дължат на нарушаване на Божествените закони. И след това човек се чуди
защо страда и боледува. Много естествено, кръшнал си някъде. Който живее по Божествените закони, той няма
никакви киселини, никакви утайки в организма си. “Ама аз всеки ден се моля на Бога.” Ти можеш да се молиш,
това нищо не значи.
“Сеятелят”, стр. 15; 111

Боли ви главата, понеже има стълкновение между стомаха и мозъка ви, нищо повече. Уредете вашите
отношения, отношенията на стомаха или на симпатичната нервна система и ще престанат болките в главния
мозък.
“Личното и безличното”, стр. 444; 136

Основата на всички болести седи в нарушението на първия закон на Любовта. Законът на всичките болести
на нервната система се дължи на нарушение на закона на Знанието, на Мъдростта. Законът на ония, физическите
болести се дължи на нарушение на закона на Истината.
“Да живее душата ми!”, стр. 285; 120

Всичките болести в света се дължат на някакъв недоимък в живота. Причината е, или че не разбираш
Божията Истина, както трябва, или че не разбираш Божията Любов, както трябва. От това гледище всеки може да
лекува болестите. Боли те гърлото, ще знаеш дали Истината не разбираш, дали Божията Мъдрост не разбираш,
или Божията Любов не разбираш. Като намеря погрешката, трябва да я изправя. Всеки ден трябва да правите
опити. Болят те очите, пак същият закон. Болят те ушите, пак същият закон е.
“Постоянна благодарност”, стр. 39-40; 176

Колкото повече боледуват децата, толкова Любовта на родителите към тях е по-слаба. За да бъдеш здрав,
Любовта на майката ти трябва да прониква дълбоко в твоята душа.
“Речи само реч”, стр. 150; 24

Боли ви зъб, тичате при лекар. И това е добре, но потърсете причината на заболяването. Тя е духовна.
Зъбоболието се дължи на нарушаване закона на Любовта. Това нарушаване може да е станало в далечното
минало, а днес изпитвате последствията му. Първоначално нарушаването на закона се е отразило върху ума,
изопачило е мислите; после е слязло в чувствата, а оттам във физическия свят, дето се е отразило дисхармонично
на зъбите.
“Съотношение на величините”, стр. 96; 63

Вие трябва да изучавате и законите, как да трансформирате енергията от един орган в друг. Всички
заболявания на организма се дължат на нееднаквото разпределение на енергиите в него, вследствие на което и
кръвообращението не става правилно. Електричеството постоянно тече по повърхността на сърдцето и
благодарение на него то се свива и разпуща, като разнася кръвта по цялото тяло.
“Вдлъбната и изпъкнала лещи”, стр. 92; 33

Болестите на съвременните хора се дължат, именно, на неразбиране закона за превръщане на енергиите. За

да дойде до естествено приложение на този закон, човек трябва да живее висок, морален, идеен живот.
“Групиране на сили”, стр. 38; 41

Новата окултна хигиена трябва да се изучава. Сега, разбира се, трябва да изучаваме отношението, което
съществува между етерния двойник на човека и тялото на човека. Етерният двойник, който свързва сърдцето с
ума на човека. Та казвам, те си влияят. По някой път вие казвате, че сърдцето се свива. Щом се свива сърдцето, то
е същият закон, когато някой човек се е простудил; свие се тялото. Трябва да се въдвори първото положение –
разширение на капилярните съдове. Капилярните съдове са свързани с етерния двойник на човека. Когато става
свиване на капилярните съдове, етерният двойник не може да функционира правилно.
“Дишане”, стр. 286; 149

203
 Ако някой орган – ръцете, краката, главата имат по-висока температура, отколкото трябва, организмът е в
анормално състояние. Ще вземеш мерки да се възстанови естествената температура. Ако топлината на организма
е по-ниска, отколкото трябва, пак има нещо ненормално в него. Не оставяй да се събере в някой уд повече
топлина, отколкото трябва.
“Обмяна на Божественото”, стр. 283; 141

За болестта можем да се каже, че това са енергии, които трябва да се впрегнат на работа.

“Психични причини за болестите”, стр. 226; 199

Станеш сутрин, недоволен си. Питат те защо си недоволен? Казваш: “Не можах да спя”. “Защо не можа да
спиш?” Може ли неспането да зависи, че не си ял добре, не си дишал добре, обходата ти не е била добра? Вечерта
като си легнал, не си легнал навреме. Защото има един закон: Навреме трябва да легнеш. Ако ти не лягаш
навреме, ти не можеш да се ползваш.
“Добрият брат и добрият баща”, стр. 189; 151

Мисълта има отношение към белия дроб, а чувствата – към черния дроб. Затова именно казваме, че човек
диша едновременно и с белия, и с черния дроб. Ако белият дроб се подпуши, човек се задушава и престава да
мисли; ако черният дроб се подпуши, в човека се зараждат много отрицателни чувства, които тровят кръвта.
“Закони на красотата”, стр. 25; 69

Вие казвате: “Аз съм неразположен”. Неразположението може да произтича от това, че вие не дишате
добре. Неразположението ви може да произтича от това, че не се храните добре. Не че нямате храна, но не
дъвчите храната си. Когато се храните, вие не мислите върху храната. Умът ви не присъства при яденето. Или
когато дишате също така. Ако иска човек да бъде здрав, при дишането трябва да присъства умът. Ако вие дишате
и сте неразположен, това не ви ползва. За да дишате правилно, умът най-малко 5-10 минути на ден трябва да
мисли върху дишането, върху онова, което правите при дишането. Та често хората заболяват, когато техният ум
не взима участие при дишането. При дишането ние сме длъжни да взимаме участие най-малко по 5-10 минути на
ден. През това време да мислим върху дишането, да вземем участие с мисълта си при дишането, да мислим върху
самия процес.
“Самовъзпитание”, стр. 385-386; 154

Почне ли човек малко да се прегърбва, той е влязъл вече в областта на болните хора. Това е закон.
“Развързано ще бъде на Небето”, стр. 628; 125

Някой път, когато един човек боледува, предава се болестта, но и здравословното състояние се предава.
“Положителна мисъл”, стр. 69; 179

Болестта произтича от някакви вътрешни нарушения. Може болката да е обща за цялото тяло, пък може да
е само на един орган. Оттам може да извадите един закон, че когато страда един орган в тялото, произвежда
безпокойство на цялото тяло.
“Добро, справедливо и разумно”, стр. 198; 174

Всяка болест се образува от същества, които живеят в нас. Всяка болест се образува психологически и
органически от изверженията на тия същества. Когато дойде едно такова същество в нашия организъм, трябва да
приложите същия закон: Само три дена може да седи на гости, защото ако го оставите за по-дълго, ще се
загнезди, ще образува тумори, ще събере кръв и вие ще умрете.
“Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството”, стр. 131-132; 203

Човек трябва да разбира законите: Големите болести сменят малките.

“Прави и криви линии”, стр. 195; 144

Всяко действие, в което вашият ум не взема участие, каквото и да е то, вашето сърдце не взема участие и
вашата воля не взема участие, то е болезнено състояние, образуват се болестите в света. Това е от моето гледище.
Умът, сърдцето и волята създават всичките болести в света. Щом умът е недоволен, създава се главоболие. Щом
стомахът е недоволен, създава се коремоболие. Щом ръцете са недоволни, създават се болести в ръцете. Щом
пръстите са недоволни, създава се болести в пръстите. Всички тия частици са живи, в тях има съзнание. Човек е
сбор от разумни същества.
“Правилна преценка”, стр. 54; 154

204
 Ако всичките органи на тялото заболеят, смъртта е неизбежна, ние не може да очакваме здраве. Ако един,
два, три органи заболеят, понеже има повече органи, повечето други са здрави, здравите може да помогнат на
болните.
“Запечатаната книга”, стр. 73; 97

Ти имаш силна криза. Като минеш нея, после ще дойде втора криза, тя ще бъде малко по-слаба. После могат
да минат 1000 кризи. После ще дойде най-малката криза и болестта ще си излезе. Този закон навсякъде
съществува.
“Път, Истина и Живот”, стр. 43; 143

Природата е определила колко упражнения трябва да прави всеки човек. Не прави ли доброволно
упражнения, тя ще му изпрати някаква болест, ще го застави с часове да се върти в леглото си и по този начин пак
ще направи нужното число движения. Всяко упражнение е свързано с известни сили в Природата.
“Разумни отношения”, стр. 50-51; 93

Лекув ане
Законът е: Щом обичаш БОГА и БОГ те обича, веднага можеш да се излекуваш.
“Вътрешното Добро”, стр. 200; 166

Заболи те глава, обикни БОГА, главоболието ще изчезне.

“Да направим човека”, стр. 98; 182

Ако болният в дадения случай, преди да съм го излекувал, ме обича, той ще оздравее. Нищо повече. Ако
той ме обикне, ще оздравее.
“Законът на помагането”, стр. 43; 130

Който иска да се лекува, трябва да бъде абсолютно чист и физически, и духовно. Той трябва да има
непоколебима вяра в онзи велик закон, който работи в света.
“Великите пътища”, стр. 166; 147

Има закони за лекуване чрез храната, чрез водата, чрез топлината, чрез светлината. Най-първо трябва да
дадете светлината, после топлината и най-после храната.
“Храна, вода, топлина, светлина”, стр. 120; 205

В хипнотизирането загасват всички свещи в човешкия мозък, остава само една свещ да гори. Човек в
хипнотизирането изстива. Да се магнетизира човек, увеличава се топлината на тялото. Духовно, когато се лекува
човек, трябва да се внесе хармония между ума и сърдцето, и човешката душа. За да го лекуваш, трябва да внесеш
хармония. Той трябва да влезе в хармония със законите на Битието. Аз не го лекувам от себе си. Както един
художник знае как да тури боите, как да направи ония криви линии, и един човек, който лекува, трябва да знае
законите.
“Добрият път”, стр. 136; 177

Ти трябва да разбираш закона. Ти не можеш да лекуваш един човек, ако не влезеш в него. Или най-малкото,
ти трябва да вземеш неговото болезнено състояние. Ти мислиш, че може да лекуваш някого. За да можеш да го
лекуваш, ти трябва да почувстваш каква е неговата болест и да можеш да я носиш.
“Мене слушайте!”, стр. 382; 120

Ако разбира законите на водата, той [човекът] може да лекува с нея. Водата е носителка на живот, на
жизнена прана.
“Смяна на състоянията”, стр. 105; 72

Добре е да се правят частични измивания на тялото. Понякога те са за предпочитане пред целите бани.
Изобщо Природата обича разнообразието.
“Ден на Доброто”, стр. 113; 98

205
 Българите имат обичай след оздравяването на болния да му раздават дрехите. Всички мъчнотии в живота са
от повдигнатите одъри. Това е, което източните народи наричат карма. Законът е, че всякой, който е оздравял, ако
не е променил одъра си, болестта му остава и който легне на този одър, заболява.
“Без съмнение и без отсрочка”, стр. 146; 204

В Природата има един закон, според който трябва внимателно да се постъпва. Когато ще лекуваш
някого, трябва да се пазите. Ако един човек е болен, и Природата по този начин прати всички отрицателни сили
да излязат през него, той е в дадения случай един канал, а ти, като не знаеш това, правиш подпушвания.
“Качества на ума, сърдцето и волята”, стр. 17; 22

Пост
Някои мислят, че вегетарианецът трябва да пости. Това е криво разбиране. Постът е за болни, за грешни хора,
а не за здрави и праведни. Само болният човек се лекува чрез пост. Здравият трябва да яде, без да преяжда.
“Функции на човешкия организъм”, стр. 307; 82

Дойде ли до това положение, да изгуби половината от теглото си, човек е осъден вече на смърт. Такъв е
законът на поста.
“Защо плачеш и кого търсиш?”, стр. 243; 140

Постът е необходим само в болезнено състояние. И в духовния свят, когато наложим пост някому,
подразбира се, че той е болен и неговият организъм трябва да си почине. Това е един вътрешен закон. А щом
човек е здрав и сърдцето му може да възиграе, ще кажем: “Ще ядеш и ще славиш БОГА”.
“Пак ще ви видя”, стр. 42; 14

Законът за постенето е закон за почивката.

“Сгъстяване, разредяване и разширяване”, стр. 127; 164

Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста. Да постиш, не значи да гладуваш и да се мъчиш. Ако си
гладен, не пости. Само ситият може да пости. Като се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели 40 деня.
“Сеятелят”, стр. 61; 11

Постът трябва да става не всякога. Когато човек иска да пречисти своя организъм или има хронически
болести, които с нищо не се церят, един дълъг пост може да употребиш за лекуване. Постът е за две неща: да се
усили твоята воля, да се усилят твоите чувства и да се избавим от ония ненужните вещества.
“Ново сърдце”, стр. 465; 140

Х р анене
Какъв е законът на яденето? Когато ядеш, ако гледаш наляво и надясно, не можеш да ядеш. Като дойде до
яденето, всичко ще забравиш, ще мислиш само за яденето и така ще ядеш.
“Три връзки”, стр. 422; 168

Който се храни съзнателно, той ще знае начин, как да възприеме добрите енергии, внесени в хляба, и как да се
освободи от отрицателните енергии, останали в него. Който не разбира този закон, той ще приеме всичките енергии
в него, добри и лоши, и ще усеща шума на воденичните камъни в стомаха си, а после в сърдцето и в ума си.
“Линиите на Природата”, стр. 112; 81

Ако храната, която влиза в устата, не се сдъвче добре, тя и в стомаха не може да се смели правилно; ако в
стомаха не може да се смели добре, тя не може да се използва правилно и от белите дробове; ако белите дробове
не я използват правилно, и мозъкът не може да я възприеме и преработи, както трябва.
“Духовното у човека”, стр. 180; 81

Всяка храна, която човек приема, трябва да се смила добре. Не се ли възприема правилно от човешкия
организъм, тя създава болезнени състояния.
“Правилно хранене”, стр. 276; 66

Какво ще каже Природата, ако види човек с едно нелъснато копче? Нищо няма да му каже. Тя ще мине край
него, ще му се усмихне и ще продължи пътя си. Обаче ако види, че той не дъвче добре храната си, а направо я
гълта, тя ще го спре и ще го запита: “Как смееш да гълташ цели хапки, без да ги дъвчеш? За нарушаване на този
закон, ще бъдеш наказан”. Това, от което хората се интересуват, Природата не се интересува.
206
 “Правилно дъвчене”, стр. 292-293; 63

Всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт.
Същият закон се прилага и при говоренето.
“Свободно движение”, стр. 78; 54

Ако ядеш с Любов, и малко да ядеш, и много да ядеш, това ядене е благословено.
“Новата земя”, стр. 165; 48

Човек може всичко да яде, но ако яде с Любов, съзнателно.

“Призови Симона”, стр. 125; 60

Има хора, в които храносмилателната система е слабо развита. Показва се в слепоочните области. Всички
хора не могат да ядат еднакво. Трябва да се съобразим със закона. Този, на когото слепоочните части са сплеснати,
той избира деликатна храна. Онзи, на когото са изпъкнали, може да яде друго. Не е позволено на всички да ядат
еднакво... В бъдеще, като дойдат хората, за яденето няма да бързат. Ще бъдат в размишление, да се помолят, да
попитат Господа да ядат ли тази храна, или да не ядат. Ако е позволено, в тях ще се отвори разположение.
“Добра мисъл, добро чувство и здраве”, стр. 44; 180

Човек трябва са изучава законите на яденето. Той трябва да яде умерено, да ходи свободно, да не туря
букаи на краката си. Който яде много, той трябва да бъде богат човек, външно и вътрешно, да може да носи.
“Постоянни и непостоянни величини”, стр. 45; 72

Когато се храниш, не допущай нито една отрицателна мисъл в ума си. Между тебе и храната трябва да има
общение, връзка. Яж храна, която обичаш, и се разговаряй с нея. Това значи да употребяваш жива, а не мъртва
храна.
“Ще Ме видите”, стр. 202; 87

Абсолютно забранено е на човека да се гневи при ядене. Това е закон в Природата.

“Методи на Природата”, стр. 28-29; 17

При яденето ще възприемаш толкова, колкото трябва. После храната трябва да бъде доброкачествена.
“Естествени правила”, стр. 72; 207

Яденето е обосновано на един закон: В Природата недоимък няма, но няма и излишък. Онова, което вие
трябва да ядете, то е определено.
“Идеален и реален живот”, стр. 202; 165

Като ти дадат хубавия хляб, яж го ти и не го давай. Най-хубавия хляб яж ти, а пък второстепенното дай на
другите. Такъв е законът! Яж на свят. Без да преядеш. Ще оставиш едно празно пространство в стомаха си, за да
може стомахът ти да работи.
“Правилно възприемане и правилно даване”, стр. 104; 163
Според мен месната храна е закон за ограничение... Човек без Любов вегетарианец не може да стане. Без
Любов е винаги месоядец. А пък вегетарианството по закон не става.
“Любов без закон”, стр. 242; 182

Едно от главните правила при храненето е: Никога да не си дояждаш, да останеш малко гладен. Това да
бъде идеал за вас. Ако станеш от трапезата напълно нахранен, ти си престъпил Божия закон... Помнете: храненето
се основава на закона на Любовта. Ако употребяваш храна, която не обичаш, ти не можеш да се ползваш от нея...
Същият закон се отнася и до въздуха... Казвам: какъвто е законът за храненето и дишането, такъв е и за четенето.
“Степени на Любовта”, стр. 51, 52, 53; 142

Яденето в Природата е също намясто. Докато живее човек, трябва да яде, но умерено – като приеме 15-20
хапки, той трябва да спре.
“Постоянни и преходни неща. Козметика”, стр. 167; 74

Според закона, по който е направен нашият организъм, в него постоянно става обмяна. Никога не трябва да
вземаш по-голямо количество храна, отколкото е потребно на организма. Който иска да бъде здрав, никога не
трябва да преяжда.
“Радостта”, стр. 356; 109

207
 Като ядеш и дойдеш до най-сладката хапка, престани да ядеш... Не гледай на чинията, но и на изядените
хапки. Радвай се на тях. Хапката, която си изял, струва хиляди пъти повече от пълните чинии ядене. Тя принася
повече полза от яденето, което си приел в себе си. Този закон има приложение и в живота.
“Бавни и бързи движения”, стр. 182, 185; 104

Като се храниш и дойдеш до най-приятната точка на храненето, спри там. Ако туриш една хапка повече, ще
влезеш в закона на ограничението.
“Закон и свобода”, стр. 303; 185

Природата е определила за всеки човек, колко храна му е нужна дневно.

“Здраве, богатство и енергия”, стр. 123; 82

В многото ядене е опасността и в неяденето е опасността. Като ядеш толкова, колкото БОГ изисква, то е
Божието благословение.
“Малките правила”, стр. 75; 188

Яденето е закон за придобиване на светлина. Обмяна става в яденето... Всички плодове, това е сгъстена
светлина.
“Три важни неща”, стр. 114; 174

При сегашното състояние, ако силата на глада не действа в човека, веднага ще се яви едно инертно
състояние. А някой път многото ядене внася друга анормалност.
“Четири хигиенни правила”, стр. 299; 144

Докато живее на Земята, човек не може без стомах, но той трябва да живее и да се храни съобразно
законите, които управляват стомаха. Когато обработи храната, стомахът я изпраща в по-високи полета.
Следователно той изпълнява една функция на взимания и давания.
“Сам Отец”, стр. 28; 76

Ако яде много и неправилно, той върши престъпление; ако остава гладен и не си дояжда, той пак върши
престъпление. На човек се препоръчва нито да преяжда, нито да си недояжда.
“Новата епоха”, стр. 161-162; 93

Вътрешната връзка, която свързва клетките на организма в една стройна единица, е храната. Въз основа на
този закон, човек трябва да яде... Яденето не е нищо друго, освен съзнателна работа за подържане и засилване на
вътрешната връзка. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли.
“Трите свята”, стр. 223; 107

Сутрин ще ядете за ума си, на обяд – за сърдцето си, а вечер – за тялото си. Човек трябва да разграничи тия
неща в себе си и да постави храната на своето място. Не я ли тури на мястото, тя не може да се използва.
“Реална и идеална обстановка на нещата”, стр. 284; 162

Представете си, че имате 1000 души ваши приятели, които ви обичат, и ти тръгнеш да ги посетиш. Идеш
при единия на гости. Хубаво, дадат ти една паница сладко и водица, идеш при другия – пак сладко; при третия,
100, 200 души, 300 различни сладка, стане ти байгън. И ако речеш всеки ден да посещаваш своите приятели и все
по една лъжица да ти дават, ти скоро ще фалираш. Тия, несъвместимите сладка, ще произведат обратни
резултати. Ти вървиш по един път, нарушаваш закона на храносмилането. Защото храносмилането върви по един
път: ти трябва да ядеш само когато си гладен.
“Няма да ви остави”, стр. 54; 119

И в Библията Мойсей казва на евреите, че могат да ядат месо, но без кръвта му. Той казва: “Месото на
животните можете да ядете, но кръвта им няма да ядете, защото животът им е в кръвта”. Значи законът е същият.
И в плода кръвта му е семката. Следователно ще ядете месото на плода, а кръвта му, т.е. семката му, няма да
унищожавате.
“Който сее и който жъне”, стр. 146; 125

Яденето е закон да приемаш гости. Вие още нямате понятие, какво нещо е яденето. При едно ядене ще
имаш най-малко четирийсет-петдесет души разумни същества, които са влезли в тебе.
“Трите правила. Път за освобождение”, стр. 86-87; 130

208
 Яж само това, което законът позволява. А кое е то? Всеки предмет или всяка вещ, или всяко живо същество,
каквото и да е, което не хвърля сянка в съзнанието ти, това същество може да изядеш.
“Разпаленият въглен”, стр. 157; 121

Ние имаме вече онзи велик закон на истинското ядене. Истинското ядене седи в човешките мисли. Когато
храната, която ядеш, събужда в тебе хубави мисли, тя е истинска храна. Ако тази храна не събужда хубави мисли
в тебе, откажи се от нея.
“За да благовествувам”, стр. 92; 120

Всеки човек може да яде каквото иска, но Природата има следния закон: Всеки, който яде разнообразна, но
неестествена храна, кракът му няма да влезе в Царството Божие и той сам ще се изложи на смърт.
“Да се облечете с новия человек!”, стр. 39; 95

Какъв е процесът на яденето? На какви закони се подчинява? Човек се храни не само с хляб, но и с въздух...
Ако не знаеш по колко хапки да ядеш и по колко вдишки да правиш, ти нарушаваш законите на храненето.
“Слаби и силни положения”, стр. 163-164; 103

Всички най-добри хора в света, всички светии, всички те са учени, но са започнали възпитанието си с този
природен закон: Да ядат, когато Природата казва и да не ядат, когато пак тя казва.
“Дайте ни от вашето масло”, стр. 57; 95

В яденето запример има един абсолютен закон, който напълно трябва да се спазва. Не спазва ли човек този
закон, Природата няма да му даде нужното количество храна. Той може да яде много, без да използва приетата
храна.
“Определени движения”, стр. 18; 74

Ако можеш да ядеш хубаво, късметлия си. И ако хубаво ядеш, законът е такъв: Ти добре ще се учиш.
“Навреме”, стр. 411; 136

Който се храни съобразно законите на своето тяло, той се ползва; който не се храни съобразно законите на
своето тяло, той се осакатява, безразлично дали вярва, или не вярва. Изобщо, който работи разумно, той вярва в
законите.
“Остани с нас”, стр. 168; 62

Като яде, човек не работи. Следователно, щом престане да работи, той ще яде.
“Първичната храна”, стр. 106; 89

Моисей създаде закона за почивката. Той имаше предвид почивката за стомаха. Нито евреите, нито
християните разбраха този закон. Като дойде неделя, тогава българите ядат и пият най-много. Те казват: Днес ще
празнуваме Света неделя! Стомахът казва: Никаква Света неделя! Моисей създаде почивката за мене. Вие
забравихте този закон... Сега от вас се иска разумност. Бъдете изправни в храненето. То трябва да се придружава
с мисъл, чувство и волеви действия. С мисъл – защото първо си помислил какво да ядеш. С чувство – защото си
обикнал храната. С воля – защото си я дъвкал.
“Обичен и скъп”, стр. 179; 9

В Природата има един закон, според който е определено всекиму колко трябва да яде. В това именно седи
разумността на живота, че Природата е определила на всички същества каква доза ядене трябва да употребяват. И
ако ние, съвременните хора, познаваме този велик закон на хранене, всички щяхме да бъдем здрави.
“Давам власт”, стр. 7-8; 45

В човека има едно чувство, с което той познава коя храна е за него, коя не е. Ако не можете да намерите
съответна храна на вашия организъм, по-добре не яжте. Почакайте ден, два, но да намерите съответната храна за
своя стомах. Който яде навреме, той ще научи този закон и ще се благослови; който не яде навреме, той ще
изгуби добрите условия на живота и преждевременно ще замине.
“Оскърбени”, стр. 86; 60

В живата Природа е предвидено всичко да става навреме. Има закон, който строго определя кога човек
трябва да яде. Природата е определила точно часа, минутата и секундата, когато човек трябва да яде... Според
законите на Природата човек не трябва да яде, когато е неразположен. Нека почака малко, нека отложи яденето,
докато придобие разположение на духа. Това се отнася до ония, на които съзнанието е будно.

209
 “Любов – колективност”, стр. 223; 54

Д ишане
Един велик, разумен закон регулира дишането на Земята и на всички живи същества, които живеят на нея.
При това, ако ритмусът в дишането на хората съвпада с ритмуса при дишането на Земята, в техния живот настава
пълна хармония... И Слънцето диша.
“Доведете ми го тук”, стр. 227; 80

В Индия йогите са създали цяла школа за дишането, в която изучават ритмичния закон за дишането. Те
търсят ключа на дишането, защото е изгубен. Но и досега не могат да намерят ритмуса на дишането на сърдцето.
Туй дишане, което индусите правят, не е ритмично... Да хвалите Господ, то е законът на дишането.
“Вечният порядък”, стр. 155, 156; 97

Доброто дишане в Природата има определен закон... През носа е доброто дишане. Когато превърнем
дишането в нормално състояние, то трябва да става много правилно и хармонично.
“Двете течения”, стр. 259; 144

Във въздуха има известна животворна енергия, която помага pа кръвообращението и за пречистването на
кръвта. И дишането се подчинява на известни закони. Ако човек диша плитко, той не може да се ползва от
приетия въздух. Ако диша дълбоко, въздухът, който приема, ще може да извърши добра работа.
“Неизбежният път”, стр. 69; 153

За да диша свободно, човек трябва да знае законите как да излезе от херметически затворените условия и да
поеме чист въздух отвън.
“Функции на човешкия организъм”, стр. 312; 82

Когато дишането става правилно, тялото е здраво, а щом дихателната система не е правилно развита,
дишането е неправилно и децата са нездрави.
“Молитва”, стр. 61; 201

За да бъде здрав, човек трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите дробове. При дишането, заедно с
въздуха, в дробовете влиза известна енергия. Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голямо количество
енергия влиза в дробовете, която, заедно с въздуха, обхваща всички белодробни клетки и помага за доброто
пречистване на кръвта.
“Естествен ред на нещата”, стр. 3-4; 84

Ще поемаш и изпущаш плавно въздуха. Ще поемаш въздух през лявата ноздра и ще го изпущаш през
дясната. И обратно: ще поемаш въздух през дясната ноздра и ще го изпущаш през лявата.
“Живот, мисъл и воля”, стр. 118-119; 105

Силата на човека зависи от правилното дишане. Да знае човек как да диша, това значи да владее законите
на дишането. Заслужава човек да посвети цял живот, за да се научи да диша правилно. Болестите, страданията,
неуспехите в човешкия живот се дължат на неправилното дишане. Когато се научите да дишате правилно,
всичките ви работи ще се наредят добре.
“Общи и специфични идеи”, стр. 101; 92

Вярата е закон, свързан с дишането.

“Закон на вярата”, стр. 145; 153

Препоръчва се лекцията “За дишането”; 164

Под м лад я в ане

Аз като искам да се подмладя, хваля Господа. Осветявам Името Му в ума си, осветявам Името Му в
сърдцето си, в душата си. Туй е закон. Да бъдем верни на този закон. Там няма никакво изключение.
“Да се родите изново”, стр. 213; 185

Вие не можете да приложите закона за подмладяването, ако не обичате БОГА с ума си, със сърдцето си,
душата си и силата си. Ако обичате БОГА с ума си, ще обновите мисълта си, ще я подмладите. Ако обичате
БОГА със сърдцето си, тази Любов ще обнови вашите желания. Любовта обновява.
“Аз, ти, той”, стр. 163; 160
210
 Ние сме родени, но постоянно трябва да се обновяваме. Трябва да се обновява нашия ум, нашето сърдце и
душа. Вечно обновление трябва да има.
“На място”, стр. 58; 188

Светлината, топлината и силата ти са дадени от БОГА. И ако ги обновяваш, то е закон за подмладяване.

“Правилно възприемане и правилно даване”, стр. 113; 163

Когато човек изхвърли от ума, от сърдцето и душата си всички отрицателни мисли и желания, които
разрушават, той се подмладява.
“Психически наслоявания. Закон за примирение”, стр. 207; 26

Забавата е закон на подмладяване. Човек, който не се забавлява, не може да се подмлади.

“Съзнателният живот като забава”, стр. 113; 28

В душата се крие алхимическият закон за подмладяване; там е силата за лекуване.

“Усилване на вярата”, стр. 122; 44

На физическия свят разположението и неразположението представят закон на обнова. За да стане вътрешна

обнова в човека, той трябва да бъде поставен на две противоположни състояния. Който изучава окултната наука,
той трябва да знае този закон. Всеки ден човек трябва да се опреснява, да се обновява. Ако не се обновява, той
преждевременно ще остарее.
“Момчето ми”, стр. 145-146; 76

Да бъде в благоприятни условия човек, това значи да има храна, която да подържа физическия му живот; да
бъде млад, да може да възприема; да бъде герой, да носи мъчнотиите и изпитанията в живота. Младият представя
началото на живота, началото на Божествените прояви. Който яде и се чувства стар, той не заслужава хляба.
Който яде хляб и остарява, той не разбира силата на хляба. Започне ли човек да остарява, стомахът му отказва да
работи. Същият закон се отнася до ума и сърдцето.
“Светото място”, стр. 4; 53

Ако си остарял по причина на това, че си иждивил Любовта си, ти не може да се подмладиш по закона на
Любовта. Ти ще проявиш своята Мъдрост и ще се подмладиш по закона на Мъдростта. Ако си остарял по
причина на това, че си живял с Истината, по същия закон ще се подмладиш. Следователно всеки човек ще намери
възможностите за своето подмладяване в пътя, по който е минал.
“Ще ти въздаде”, стр. 189; 76

Искам да ви обясня един закон: Защо човек трябва да влезе в БОГА? Защото, след като си отеготен, отиваш
при БОГА, за да се обновиш. Отеготяването аз наричам греховете.
“Божественият филтър”, стр. 571; 122

Вие никога не може да се подмладите, ако не разбирате 8-те.

“Тъй мисля аз”, стр. 98; 121

Питам: каква е задачата на младия човек? Да живее според законите на младостта. Каква е задачата на
стария? Да се подмлади. В това седи смисълът на живота. Ако човек мисли, че като се роди веднъж, трябва да
расте, да бъде млад известно време и след това да остарее и да умре, той не разбира смисъла на живота.
“Жал ми е за народа”, стр. 203; 95

За твое благо, ако искаш по-дълго време да си млад, ти непременно трябва да проучваш законите на БОГА,
в които животът седи като един резултат; понеже този живот не иде всякога тъй изобилно. Ако вие иждивите
силите на живота си, после ще усетите колко е мъчно да ги възстановите. Никой не може да ви заеме нещо. Никой
никому не може да даде.
“Тези малките”, стр. 105; 96

Има два вида побеляване в света: едните глави побеляват от глупост, а другите глави побеляват от голяма
разумност. По два начина на човека може да му побелее косата. Но ако косата може в 24 часа да побелее, има ред
факти – от големи тревоги стават и от голям страх може да побелее. Но по същия закон, може в 24 часа да почернее
косата.
“Възлюбете Господ”, стр. 563; 140

211
 Който иска да следва Христа, трябва да мине по Неговия път, да види как кръвта му изтича капка по капка и
се слива с Христовата. Такъв е биологическият закон. Ако се влее здрава кръв в тялото на болния, той
непременно ще се обнови.
“Тонът фа”, стр. 318; 127

Ако на младини не си късметлия, и на старини няма да бъдеш. Какъвто си на младини, такъв ще бъдеш и на
старини.
“Постижимото”, стр. 13; 120

Като живеете, вие трябва да дойдете до закона на обновяването, на вечното подмладяване, та като заминете
един ден за онзи свят, да бъдете млади. Ако заминавате за онзи свят, млади заминавайте, а не стари.
“Две естества”, стр. 43; 131

Ако искате да се подмладите, аз ви казвам закона: Подмладяването зависи от мекотата на вашите мисли,
чувства и постъпки.
“Мекота”, стр. 314; 136

Срещате едного, който казва: “Едно време бях млад. Едно време свирех добре”. Щом говори за минало
време, този човек не е на прав път. Той изпада в закона на отлагането, дето нещата губят своята младост и сила.
“Вътрешна връзка”, стр. 30; 139

Това, в което хората забогатяват, стават щастливи и си помагат, то е новото. Това е казал някога Христос:
“Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно. И който пие от тази вода, няма да умре, той ще се
подмлади”. Христос е проповядвал закона за подмладяването.
“Алилуя”, стр. 63; 140

Подмладяването е закон съзнателен, а не механически. Вас ви очаква подмладяване, но вие трябва да знаете
как да се подмладите.
“Сила, благородство, светлина и доброта”, стр. 150; 146

Какъв смисъл има смъртта? Подмладяването е вечно, понеже в света хората умират, за да се подмладят.
Учат закона за подмладяването.
“Умити в Любовта”, стр. 302; 184

Според мен, да служи човек на Доброто, това е закон на подмладяване. Да служи на злото, това е закон на
остаряване.
“Закон на вярата”, стр. 147; 153

За да влезе в Царството Божие, човек трябва да стане като детето. Такъв е законът на духовния свят.
“Който има уши, нека слуша”, стр. 212; 152

Остаряването по отношение на тялото е остаряване, а по отношение на човешкия ум е подмладяване.

Старостта е закон на подмладяване.
“Двата принципа”, стр. 203; 164

Не можеш да се подмладиш, ако не остарееш. Всичко, което се подмладява, непременно ще остарее. Вие
искате да се подмладявате, а не искате да остарявате. Това е невъзможно. Старостта е възможност за
подмладяване. Тя крие в себе си Божественото благо – младостта.
“Красотата на душата”, стр. 22; 148

“Ако не станете като малките деца, няма да наследите Царството Божие.” Стар човек не може да влезе в
Царството Божие. С вашите стари възгледи, тъй както сега мислите, не може. Законът е закон!
“Празникът на труда”, стр. 141; 206

Човек, който не е научил закона на вечната младост, човек, който не е влязъл в нея, той не е познал
Истината.
“Вечно подмладяване”, стр. 16; 151

Ако не чувствате, че сте дете, вие нямате бъдеще. Вие сте стар човек. Но едновременно и младостта, и
старостта съществуват. Трябва да правите разлика. Децата, то е законът за вечно подмладяване. Разумните деца
използват всичко онова, което БОГ е създал.
212
 “Което е и което не е”, стр. 149; 168

В дадения случай ти във всички светове не може да се подмладиш. Ти ще се подмладиш или в Любовта, или
в Мъдростта, или в Истината. То е законът на обновяването... Имаш нещо в себе си, изправи погрешката. Не се
извинявай, да кажеш: “Условията, че беднотията”. Но кажи: “Ще изправя погрешката си”, нищо повече. Това е
законът на подмладяването.
“Прав път”, стр. 46, 47; 172

Тщестлавие е да мислиш, че си стар. Само боговете са стари. Като ви е пратил на Земята, БОГ имал предвид
да научите закона на подмладяването.
“Новото в живота”, стр. 80; 189

Човек трябва вечно да се обновява. Вечно, постоянно трябва да се преражда.

“Възлюблени”, стр. 74; 184

Две причини има за остаряването: нарушаване на закона на Любовта и нарушаване на закона на Мъдростта.
Младият нарушава закона на Любовта, а старият – закона на Мъдростта.
“Дреха на живота”, стр. 4; 112

В подмладяването има три процеса: първо, ще започнете с процеса на ума, после – на сърдцето и накрая –
на волята. Има един закон на подмладяване: Дружи с младите, радвай се на младостта и ще се подмладиш.
“Подмладяване”, стр. 216; 199

Казвам: започни да служиш на ближните съзнателно и с Любов. Ето един от законите за подмладяването.
“На фокус”, стр. 243; 195

Да се подмлади човек, това значи да измени своето естество. Да измени човек естеството си, това значи да
мине от световното към Вечното, към Божественото.
“Както светът дава”, стр. 40; 80

Само светлият път на Мъдростта води към Истината! И в този път ще се реализират думите, дето казва
един от пророците, че “онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови”. Те ще се подмладят. Такъв е
законът. Любовта, Мъдростта и Истината подмладяват, обновяват, новоражда се човек. Човек постоянно трябва
да се възражда. Този е вечният закон на възраждането, защото само във вечния живот, като се съединим с БОГА,
само Божественият живот може да внесе онези елементи, които донасят подмладяване, които обновяват човека,
иначе изгубвате смисъла на живота.
“Трите допирни точки”, стр. 152; 206

Младостта е един общ принцип, който съществува в света.

“Няма да ви остави”, стр. 56; 119

МУЗИКА
Музиката е велик закон, според който се определя посоката на човешките мисли, чувства и постъпки.
“Път и възможности”, стр. 238; 145

Музиката принадлежи на умствения свят. В твоите разумни чувства и там има музика, и в постъпките, и във
волята ти, като направиш нещо хубаво, и там има музика. Вие не можете да бъдете музикални, ако не мислите, не
чувствате и не постъпвате добре. Ако не мислите, ако не чувствате и ако не постъпвате, не учете музиката.
Музиката е един правилен начин как да постъпва човек.
“Музикален живот”, стр. 410; 154

На една отрицателна мисъл или на една лоша мисъл, трябва да я поставиш в съприкосновение по закона на
музиката.
“Отношение на нещата” стр. 485; 143

Не можеш да мислиш правилно или да чувстваш правилно, ако нямаш една музикална форма в себе си, ако
нещата не схващаш музикално, хармонично. Всички разумни неща в света стават по един музикален закон, те са
отмерени в своите действия.
“Условията за растеж”, стр. 494; 122

213
 Музиката е построена по законите на светлината.
“Божественото огледало. Трите области”, стр. 284; 136

Музиката е закон вътре. Тя е един закон вътре в човешката мисъл.

“Изпит на ученика”, стр. 739; 122

Мисълта е висша музика; чувствата са също висша музика.

“Светлина и знание. Музика”, стр. 122; 3

Първото качество на музикалния тон е светлата мисъл; второто качество е възвишеното и благородно
чувство, а третото качество – добрата постъпка. Трябва да знаете, че органическият свят е създаден върху
законите на музиката.
“Тонът Фа”, стр. 312; 127

Всички мисли и желания, които са музикални, отиват в Невидимия свят. Всички мисли и чувства, които са
немузикални, от тях идат страданията неволно.
“Великото благо на живота”, стр. 617-618; 151

Музиката е жив организъм, който расте. Законът е същият – нашите мисли и те растат.
“Постижимото”, стр. 8; 120

При изсвирването на два противоположни тона се забелязва една дълбочина, която не може да се изрази на
цигулката. Това е закон на контрастите в музиката. И в музиката, и навсякъде трябва да има силни контрасти, за
да си въздействате.
“Закон за контрастите”, стр. 6; 22

Щом имате някаква скръб, изпейте тази песен “Тъги, скърби”... Когато пеете тази песен, имайте предвид
закона на контрастите. Затова пейте я веднъж по-слабо, после по-силно. Ако я пеете няколко пъти по един и същ
начин, тя ще изгуби своята сила и значение. В ирационалната музика по никой начин не можете да изпеете един и
същ тон два пъти. Там няма повторение на тоновете.
“Вечно обновяване”, стр. 187, 188; 64

Знае се от музиката, че колкото по-високи са тоновете, толкова по-голям брой трептения имат.
“Малките величини”, стр. 197; 192

Изпейте песента “Аз ще се подмладя”. Тя започва от ла. Старият пее, защото иска да се подмлади. Той
изучава закона на затворените интервали.
“Млад и стар”, стр. 58; 193

(Учителят изпя едно хубаво окултно упражнение). Гласът на това упражнение е окултно нотиран. Като сте
неразположени, седнете да си изпейте едно хо-хо-хо, хо-хо-хо, и всичко ще ви мине. При тази окултна музика се
случва, че между двете части има близост, тъй че като изпеете първата, втората част сама изпъква. А при
последното упражнение изведнъж има едно повишение. Туй са две състояния на съзнанието. Между двете части
няма връзка. Изисква се воля, да знаете законите на съединението, за да можете пак да се върнете.
“Работа за новия живот”, стр. 190; 18

Ако вземеш вярно тонът до, каквато и мъчнотия да имате – може да направите един малък опит – може да
имате една мъчнотия, може да имате главоболие, може да имате температура, каквото и да е, ако вие вземете
вярно тона, веднага ще стане една промяна във вас. Значи от това пасивно състояние сте излезли и сте влезли в
активно състояние. Това е до. За мене ре е – щом вземеш ре, ти ще тръгнеш в правата посока на движение. Ако
посоката ти е вярна, вярно ще вземеш ре. Ако посоката на твоето движение не е вярна, не може да вземеш вярно
ре. Законът е същият. Ако посоката на твоята мисъл е вярна, ще вземеш вярно ре. Ако посоката на твоите чувства
е вярна, ще вземеш вярно ре. Посоката на движението е вярна, ще вземеш вярно ре... После искам да зная дали
това, което искам да постигна, ще го постигна. Тогава пея вече. Ако вземеш вярно ми, ще постигнеш. Ако не
вземеш вярно, ти не може да постигнеш. Искаш да знаеш дали ще спечелиш. Ако вземеш вярно фа, ще спечелиш.
Ако не вземеш вярно, ти ще се опропастиш.
“Едно, две, три”, стр. 163; 173

Началният тон в музиката е тонът do. Крайният тон в музиката е si. Тонът do е цял, а si – полутоние, т.е.
между si и do има половин тон. Значи началото на музиката започва с цяло число, а краят на музиката свършва с

214
тона si, с полутоние, т.е. с дробно число. Защо музиката свършва с дробно, а не с цяло число, затова има ред
причини.
“Битие и откровение”, стр. 213-214; 73

Ти не можеш да приложиш един Божествен закон правилно без музика. В музиката имате до-ми-сол-до.
Желанието, което имаш, е този закон. Какъв е начинът, по който можеш да изпълниш? Сол – то е завършеният
резултат на изпълнението на този закон. Ако тия трите тона може да ги вземеш правилно, то закона си го
изпълнил. Щом си изпълнил добре закона, ти вече влизаш в Божествения свят.
“Сгъстяване, разредяване и разширяване”, стр. 134; 164

Музиката е една мощна сила в света, която работи със седем принципа. Първият принцип е до – подтик на
движението отдолу нагоре. Против този принцип нищо не може да устои... Вторият принцип е ре. Този принцип
по права линия върви... (В лекцията Учителя обяснява и останалите пет принципа.)
“Създаде Небето и Земята”, стр. 223, 224; 185

До-то е закон за размножаване.

“Да Му служим без страх”, стр. 616; 146

Ако до в дадения случай представя едно семе, което е посято в земята, ми показва, че това семе има нужда
от влага, а ре показва, че има нужда от растеж. По закона на хармонията при дадените условия в сол ключ до
показва посятото семе в земята. Ако вие можете това ми да го изпеете по законите, които съществуват, влагата ще
дойде.
“Възпитателен метод”, стр. 142-143; 188

Слънцето е по закона на Любовта – до. Оттам започва животът. Ако не можеш да вземеш правилно до, ти
не можеш да разбереш закона на Любовта.
“Музика и организиране”, стр. 372; 179

От долно до до горно до октава други тонове има. До е основният тон. Другите тонове откъде се родиха?
Тоновете се раждат тъй, както децата се раждат. Има един закон, по който вървят тоновете.
“Новото учение”, стр. 30; 135

Ако един тон в някое музикално парче се повиши, тогава всички останали тонове, които са свързани с него,
се изменят. За да не се изменят, и те трябва да се повишат с толкова, с колкото се е повишил първият тон.
“Основни мисли”, стр. 109; 57

Силният и мекият тон вървят паралелно в музиката. Великите музиканти разбират този двояк закон. След
силния тон трябва да предизвикаме мек, за да може да използваме енергията на силния тон.
“Съвместими отношения”, стр. 56-57; 36

На Земята добрите и лошите хора са камертон. Между един лош и един добър човек се явява музикален
тон... Ако лошият стане положителен, пък добрият отрицателен, тогава се раждат добрите постъпки. Това е закон.
“Правилното пеене”, стр. 280; 130

Музиката е хигиенично средство за човешкия живот. Настоявам всички да пеете, то е Божествен закон.
“Положителен живот”, стр. 34; 187

Затова първото нещо на един ученик на окултизма е: той трябва да знае да пее. Не може ли да пее, той не
може да говори и правилно... Всяка дума има особена интонация. Всяка дума трябва да произнесеш по този
музикален закон.
“Изтълкувай ни тази притча”, стр. 120, 121; 206

Аз сега ви изнасям какво е фа в живота. Фа е един тон, който може да туриш в действие в живота. И ти
трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи.
“Фа – фа диез”, стр. 180; 128

Ти в дадения случай поне теорията на цигулката трябва да разбираш... Двете струни показват закона какъв
е. Ре и ла в дадения случай са възпитателен метод. Ре е, което постоянно дава, ла е, което взема. Под думата
любов разбирам онази енергия, която влиза в Природата. Ла е закон да възприемаш. При ла зреят плодовете. При
ре се насаждат.

215
 “Плодовете на Любовта”, стр. 227; 183

Най-първо трябва да научите обикновеното пеене както трябва и после можете да почнете да пеете, както
вие искате.
“Самопознание и самовъзпитание”, стр. 62; 135

Един, който пее, който има Любов, другояче разбира. Щом на математиката пееш, по-лесно ще я научиш.
По някой път, когато сте скръбни, пейте на скръбта, за да я разберете. Същият закон е.
“Сто двадесет и три”, стр. 212; 178

По два начина ще пеете: нагоре и надолу. Като пеете, да знаете да разредявате материята и като пеете, да я
сгъстявате. Тогава, да знаете да я моделирате. Нали, качване и слизане на високите и ниските тонове, то е
моделиране, магическият закон.
“Двата вида пеене”, стр. 289; 137

Когато пееш, трябва да предадеш своето пение на другите, че и те да почнат с тебе да пеят. А щом пееш, и
другите, които те слушат, не пеят с тебе заедно, пението не е правилно. А пък и ти щом пееш и щом не се
вслушваш, пеенето не е правилно. Най-първо трябва да се вслуша човек. Законът е верен и в друго отношение.
Щом живееш добре, тогаз и хората ще искат да живеят добре. На всинца ви пението трябва да бъде мярката.
“О, Любов неизказана!”, стр. 455; 151

Пели ли сте на човек, когото срещате? Говорили сте му, но не сте му пели. С говорене нищо не става.
Говоренето трябва да дойде след пеенето. Такъв е законът в Природата.
“Доброто и светлината”, стр. 271; 147

Аз, като пея, гледам какво ще кажат отгоре професорите по музика. Слушам ги какво ме коригират. Те
казват: “Малко измени”. Когато те ме харесват, всичките отвън ще ме харесат. Те като не ме харесат, зная, че и
отвън не може да ме харесат.
“Живот, сила, здраве”, стр. 183; 171

В музикално отношение, ако вие добре пеете сопран, вие може да разберете добре закона на светлината.
Ако добре пеете баса, вие ще разберете закона на топлината. Ако добре пеете тенора, вие ще разберете силата.
Пък ако добре пеете алта, ще знаете как да моделирате нещата, да ги хармонизирате.
“Светлина, топлина и сила”, стр. 131; 166

Певците, които пеят за пари, лесно губят гласа си. Така е било от памти века, и така ще бъде. Някой певец,
след като спечели много пари, казва: “Не искам повече да пея”. Каже ли така, гласът му го напуща. Същият закон
се отнася и до музиканта, и до оратора.
“Силният”, стр. 284; 142

Всеки, който пее и сухите цветя оживяват, той пее хубаво; всеки, който пее и живите цветя изсъхват, то не е
добро пеене.
“Две врати”, стр. 114; 168

Казвам: музиката има три стимула – стомашен стимул, дробен стимул и мозъчен стимул. Всеки един тон
три стимула има. Този закон работи. Онези, които свирят, каквото и да вършат, три стимула трябва да имат
едновременно.
“Новото възпитание”, стр. 301; 165

Музиката е един вътрешен процес на живота. Тя излиза от човека. Там са законите. Инструментът е само
условие, както радиото.
“Музика и здраве”, стр. 153; 172

За да оживееш, ти непременно трябва да бъдеш музикален. Понеже музиката, това е един метод за
помиряване на всичките големи противоречия, които съществуват на Земята. Само когато ти се стремиш да
примириш нещо, то е по закона на музиката.
“Явих ви го”, стр. 306; 146

Всякога, когато ние срещнем едно противоречие, ние търсим един начин да се справим с това
противоречие. Когато не можем да вземем верен тон, веднага ще забележите на лицето една гримаса... Онзи,
който е вещ, веднага съобразява. Другият спира, замлъква, пък на някого му се завързва гърлото. Това завързване
216
значи – тази музикална енергия търси място да се прояви. Законът е такъв, търси най-лесния път, пътя на най-
малкото съпротивление.
“Реална мисъл”, стр. 242; 174

Ние изучаваме себе си. То е закон на мелодията. Когато изучаваме закона на ближния, той е законът на
хармонията.
“Ценностите в живота”, стр. 36; 151

Много гами има в музиката, но достатъчно е да си служат хората с мажорните, миньорните и

хроматическите, както си служат досега. Двама души – мъж и жена, се обичат. Мъжът има съприкосновение,
допирна точка с жената по закона на повишението, а жената с мъжа – по закона на понижението.
“Сила, благородство, светлина и доброта”, стр. 132; 146

Сега помнете закона в музиката: Дотогава, докато не се научим да обичаме, ние сме в света на зависимостта
и ние щастливи хора не можем да бъдем. Любовта е път за щастието на човек. Но това е закон музикален.
“Пътят и възможностите”, стр. 586; 143

Когато художникът рисува краските, той ги нарежда по законите на музиката. И богатството се определя от
законите на музиката.
“Подобно е на невод”, стр. 42; 146

Има разни тактове: 5/16, 6/16. По някой път слушам, когато се разправят за музикални тактове. Според мене
2/4 е такт на противоречие, усилен такт чрез бързане. Според мене две е закон на бързане, бързаш тази работа.
Щом имаш две, трябва да знаеш, че ще се дигне някой скандал.
“Пътят към щастието”, стр. 15; 166

Ако музиката те изважда от затвора, ако тази музика те туря в пътя, ако тази музика ти създава всичките
удобства, поставя мостове, дето да минеш, ако ти дава средства, за да можеш да постигнеш онова, което желаеш,
ако тази музика ти дава чувството да съградиш нещо в света и да можеш да живееш и да се ползваш, то е музика.
Това ние го наричаме закон на мислене. Да мислиш, значи музикално да разбираш онзи естествен Божествен път,
по който вървиш.
“Музикални тонове”, стр. 43-44; 174

Под думата един музикално организиран свят разбираме: всичките същества знаят какво трябва да се прави.
Ние живеем в свят, поставен на музикални закони. Ако искате да прогресирате, тия закони трябва да се спазват.
“Нови насоки”, стр. 9; 180

Всяко движение, което не е музикално, е в закона на престъпленията.

“Музика в живота”, стр. 59; 180

Казвам: музиката е едно вътрешно състояние, разбирателство с ония, които направляват света. Няма
същество на Земята, което да не разбира музиката. Даже, когато цъфтят дърветата, то е по закона на музиката;
когато реките текат, то е по закона на музиката; когато вятърът духа, то е по закона на музиката; когато Слънцето
изгрява и залязва, музика има; когато силно се сменят теченията на облаците, музика има. Навсякъде има музика.
“Трите качества на тона”, стр. 99; 176

Правдата има сила, когато е турена в законите на музиката. Любовта само като действа по законите на
музиката, се прилага.
“Бъдещото верую”, стр. 9; 182

Музиката е един реален израз на Истината. Без музика нищо не може да се постигне... И може да се каже, че
всеки трябва да разбира от музика, понеже всички наши мисли вървят по закона на музиката. Мисловните
радиовълни са музикални.
“Усилени обертонове”, стр. 9; 199

Всички велики майстори на музиката, които я разбират правилно, като дойдат при ключа, всички работят
добре, разбират работата си и само понякога коригират някоя нота дали е поставена на мястото си така, както
изисква законът на музиката. Това наричам учение, това наричам прогрес, развиване на съзнанието и т.н.
“Влиянието на хармонията в живота”, стр. 209-210; 203

217
 И днес правят цигулки, но това, което Страдивариус е направил, никой досега не може да го достигне... Той
е поставял особен лък, какъвто и до днес още не могат да изнамерят. При това, той така е изрязвал дърветата, че
нишките на дървото да падат успоредно със звука, с трептенията на звука. Те не трябва да вървят непрекъснати,
но да бъдат успоредни. Той е разбирал много добре тази работа. В това отношение той е бил голям капацитет.
Той е познавал много добре законите на отражението на звука.
“Великото малко и великото голямо”, стр. 545; 140

За да свири с душа, цигуларят трябва да познава законите, да извади своя двойник и да го вложи в
цигулката и в лъка си. Само при това положение той ще може да изкарва от цигулката си, каквито тонове желае.
“Възкресение”, стр. 161; 65

Когато плодовете зреят, в Природата всичко пее и се весели. Колкото повече са пели на един плод, толкова
по-сладък е той. Същият закон се отнася и до човека. Човек, който е откърмен с музика и песен, има светла мисъл
и широко, отворено сърдце.
“Термометърът на човека”, стр. 227; 85

Западноевропейската музика прилага повече хармонията, а източната музика – мелодията... Защото

законите на едната музика са едни, на втората – съвършено други.
“Доброта и разумност”, стр. 383; 65

Откъде излиза тонът в цигулката? Това, което слушате, не излиза всичко от цигулката. То са обертоновете,
които идат отвън. Като засегнеш правилно физическото поле, вече има отглас от музикалния свят. Казвам: сега
законът е същият. Ако засегнете една мисъл в себе си, веднага ще има едно съзвучие във вас. То ще ви помогне.
“Възпитание на чувствата”, стр. 259; 149

За да бъде здрав и нормално развит, човек трябва да придобие вътрешно равновесие между силите на
материята, от която е направено тялото му, както между мислите и чувствата си. Музиката е едно от средствата за
поддържане на това равновесие. Който знае законите на природната музика, той може да спре разрушителното
действие на паразитите в своя организъм и да подобри състоянието си.
“Идеалният човек”, стр. 35-36; 83

Стремете се към онази музика, която внася в човека истинска хармония и мелодия. Тази музика прониква
цялото Битие. Без нея няма мисъл, чувство и действие; без нея няма градеж, няма творчество, няма напредък.
Тази музика наричаме духовна. Тя включва в себе си законите на хармонията и на мелодията. Чрез тия закони,
именно, се проявява духовният свят.
“Музикален живот”, стр. 217; 94

Психичната музика е на смисъла, органичната е на съдържанието, а механичната е на формата. Психичната

музика е музика на принципите, органичната музика е музика на законите, механичната музика е музика на
фактите.
“Четвъртинките тонове”, стр. 50; 199

Всяка музика или всяка песен трябва да изразяват законите, принципите, явленията и фактите, които
действат в човека и в живата Природа, за да се дойде до известна сполука, до известен резултат.
“Който сее и който жъне”, стр. 154; 125

В цялата лекция “Разумният музикален живот”; 143 Учителя обяснява закони на музиката и пеенето.

Учителя широко обяснява закони на музиката в лекцията “Действието на музиката”; 129

В лекцията “Законът на музиката”; 150 Учителя развива нашироко и конкретно този закон.

218
 ЧОВЕКЪТ И ВСЕЛЕНАТА
МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ
Животът на всеки човек представя възел, в който се прекръстосват неговото минало, настояще и бъдеще.
Следователно миналото определя настоящето, а настоящето ще определи бъдещето.
“И рече БОГ”, стр. 187; 60

Нека разберем що е бъдеще и що е минало. Миналото съдържа законите на страданието, според моето
схващане, или според новите веяния. А пък бъдещето съдържа законите на радостта и щастието.
“Живият хляб”, стр. 9; 109

От сегашното положение по-важно няма. Следующето ти положение като дойде, тогава то ще бъде най-
важно. Трябва да знаете, че следующето ви положение зависи от сегашното. Същият закон ще имате и тогава.
“Тъчете мислите си”, стр. 17; 27

Това, което в дадения момент имам, това моето разположение, то е реалното. Не какво ще бъде след един
час, но в дадения момент, какво съм, то е реалното, то е, на което разчитам. Законът е верен. Ако аз съм добър
сега и в следния момент ще бъда добър. Ако сега аз не съм добър и следния момент няма да бъда добър.
“Старото и новото”, стр. 93; 169

Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот.

“Разумното Слово”, стр. 80; 145

Преди всичко миналото на човека е свързано с неговото настояще така, както изгревът на Слънцето е
свързан с неговия залез. И тогава съществува следният закон: Всеки човек трябва да се прояви. Без прояви
животът няма смисъл. Животът е реален само тогава, когато се проявява, в каква и да е форма.
“Прави и криви линии”, стр. 35; 42

Стремежът на хората да бъдат добри, да обичат и да бъдат обичани, да развиват вярата си и в тях да вярват,
се обуславя, именно, от този закон – да създадат условия за бъдещия живот.
“Вероятности и възможности”, стр. 160; 64

ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО
В живота има две течения: в едно от двете течения попада човек и там работи. То е ограниченото
състояние. Другото е неограниченото състояние, в което само БОГ работи. Тези две течения се намират в
постоянно съприкосновение помежду си. Първото течение обхваща времето и пространството, а второто е извън
времето и пространството. Ето защо човек трябва да изучава законите на времето, да се освободи от Сатурн, от
своята карма. Когато се говори за време, ние разбираме кармата.
“Вечно обновяване”, стр. 181; 64

Има известно съотношение между времето и човешкия живот, но човек трябва да се издигне над условията,
над времето, над хората и да прояви Божественото в себе си. Който познава законите на времето, той се е
домогнал до една от великите тайни в живота. Времето носи в себе си всички неща; също така времето отнася
всичко със себе си. Времето пише, но и времето заличава. За онзи, който разбира законите на времето, всичко е
възможно.
“Закони на Доброто”, стр. 22; 83

Когато искате да скъсявате времето, иждивявате повече сила. Когато иждивявате повече време, пестите
силата. Едно от двете.
“Физически, духовен и умствен свят”, стр. 164; 166

Едно момиче на 5 години свободно ли е да се люби, да се жени? Когато стане на 21 година, тогава е
свободно. Този закон прилагайте към всички неща. За някои работи ние сме ограничени. Значи не е времето още.
219
 “Разумни отношения”, стр. 88; 187

Сега отдалечаването и приближаването е нещо разумно. В приближаването и отдалечаването има един

вътрешен закон, дава една възможност на човека да може да работи.
“Дигна ръцете Си и ги благослови”, стр. 392; 146

ТРИТЕ СВЯТА
Като се изучава едно явление от физическия свят, трябва да се пренесе и в духовния свят, и в умствения
свят; не се ли прави тази връзка, явява се една разпокъсаност, при която съществуват празнини, както в науката,
така и във философията. Отделните явления, закони и принципи не разрешават въпросите.
“Четирите положения”, стр. 322; 175

Ако вие не може да мислите, както БОГ мисли; ако вие не може да мислите, както ангелите мислят; ако вие
не може да мислите, както хората мислят, вие нищо не можете да постигнете. Щом може да мислите, това е вече
третият принцип, да мислиш, както хората мислят. Ти започваш вече със закона на хармонията, влиза музиката в
света, върху която е създаден целият свят.
“Радвайте се и веселете се”, стр. 382; 146

Глава на човека в Божествения свят е Любовта. Глава на човека в духовния свят е Мъдростта. Глава на
човека във физическия свят е Истината. Та Писанието казва: “Глава на Твоето Слово е Истината”. Три глави има
човек, коя глава да изучава? Вие ще ги смесите, едновременно да са тия глави. С главата на Истината вие
събирате фактите на Земята. С главата на знанието вие обработвате тия факти, в духовния свят вие научавате
законите. С третата глава, на Любовта, вие изучавате принципите, разбирате вътрешните неща.
“Близо и далече”, стр. 4; 177

Когато сме на Земята, когато сме в духовния свят, когато сме в Божествения свят, Любовта да ни бъде един
закон.
“Най-сигурното място”, стр. 262; 182

Колко мъчно се постига човек да бъде идеален, защото законът на Небето и законът на Земята се отличават.
Земният и небесният живот си мязат, само че са обратно пропорционални.
“Геометрически съотношения”, стр. 313; 186

Искате духовно да бъдете силен, непременно човек трябва да има три вида сили, с които да регулира
физическите, духовните и умствените сили. Вие не можете със своите физически сили да работите в духовния
свят.
“Органически, духовни и умствени сили в човека”, стр. 156; 128

Когато обичаш, трябва да бъде образ на абсолютна чистота. Това е закон за всички светове: за физическия,
духовния и умствения.
“Малките неща”, стр. 234; 146

Има закони, които регулират идеалния свят и реалния свят. В материалния свят не може да живеем според
законите на идеалния свят. Най-първо трябва да се научим да живеем според законите на материалния свят и
тогава на идеалния.
“Идеален, реален и материален порядък”, стр. 125; 148

Ако някой влезе в ангелския свят и си позволи да каже една обидна дума, той непременно ще изхвръкне от
техния свят. Там не се позволява да говорят обидни думи. Даже и на Земята за една обидна дума, човек може да
бъде наказан.
“Нито в Израиля”, стр. 135; 153

Областта на делата е физическият свят; областта на вярата е духовният свят и областта на Любовта е
Божественият свят. Законите в тия три области са различни.
“На двама господари”, стр. 53; 153

Най-слабият ангел в Небето има 25 милиона крила. Всяко крило подразбира една мощна сила, то е закон на
ума, на движението.
“Идете при чистите извори”, стр. 657; 140

220
 Някой от вас мислите да умрете и да отидете в онзи свят, а пък законът за онзи свят е такъв: Влезнеш в този
свят и най-хубавото те привлича. Тук на Земята, ако знаеше човек какво щеше да се случи с него, той не би
дошъл. А пък за да идеш на онзи свят, там няма да те приемат. Там ще видите как сте разбрали земния живот. И
ако ти си разбрал земния живот с всичкото му противоречие, те ще те приемат, ако не си го разбрал, няма да те
приемат.
“Изпитът на Любовта”, стр. 10; 158

Несъизмеримите числа във физическия свят са съизмерими в астралния свят; несъизмеримите числа в
астралния свят са съизмерими в умствения свят. Следователно туй, което е невъзможно за физическия свят, е
възможно за духовния свят; туй, което е невъзможно за духовния свят, е възможно за умствения свят; туй, което е
невъзможно за умствения свят, е възможно за причинния свят. Значи всички противоречия, които произтичат от
несъизмеримостта на числата, техният философски смисъл се обяснява в по-висшите светове. Там
несъизмеримото става разумно, съизмеримо. Следователно при всяка мъчнотия ще приложите закона за
съизмеримите и несъизмеримите числа.
“Продължаване на живота”, стр. 18-19; 36

В онзи свят не обичат да правят подаяния. Там се счита за унижение да дадеш плод някому. В оня свят ако
идете, той ще те покани в своята градина и ще каже: “На ваше разположение”. Той няма да откъсне. Законът е
такъв: Ако ти не си направил Добро, като идеш до дървото, то ще се изгуби.
“Да Му служим без страх”, стр. 613; 146

Някои братя и сестри заспиват и на беседите. Защо? Защото беседите били високи, неразбираеми за тях.
Като не могат да ги разберат на физическия свят, те отиват в астралния, оттам да слушат. Има закон, според който
на всеки хиляда души, ще се намерят десетина души да спят. Те ще подържат реда от астралния свят.
“Доброто и светлината”, стр. 265; 147

В духовния свят има един закон, който казва: Щом мислиш, че знаеш – ти си пълно шише.
“Отворени и затворени фигури”, стр. 225; 171

Животът, който БОГ ти е дал, ще употребиш за Него, а печалбата, която ще имаш, ще употребиш за себе си.
Този закон има еднакво приложение и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят.
“Вътрешно единство”, стр. 149; 205

Вие казвате: “Като идем на онзи свят, нещата ще ни станат ясни”. Онези, които не разбират закона, те
очакват да отидат на онзи свят, за да го разберат. А пък онзи, който може да разбере закона, той може да го научи
и в този свят.
“Посрещането на Господа”, стр. 222; 157

Физическият закон се отнася до тялото, духовният закон се отнася до сърдцето и Божественият закон се
отнася до човешкия ум.
“Голямата радост”, стр. 205; 169

Физическият свят е един резултат. Мисловият свят е причината, мисловият свят е подбудителната причина.
Духовният свят, това са материалите, от които тази причина иска да създаде нещо. Законите се намират в
духовния свят, във физическия свят имаме резултатите.
“Физически, духовен и умствен свят”, стр. 156; 166

Физическият свят значи – вие се движите по една права линия. Духовният свят е квадрат, значи имате второ
измерение. В Божествения свят имате един свят с три измерения. Значи линията е закон за тялото, плоскостите ще
бъдат за сърдцето, кубът е свят за човешкия ум. Тези трите съставят пак един физически свят.
“Човешката мисъл”, стр. 272; 166

Някой запример иска да бъде добър. Щом иска да бъде добър, той се стреми към физическия свят, иска да
изучава неговите закони. Щом пожелае да влезе в духовния свят, човек се стреми вече към Истината и свободата.
“Израил и българин”, стр. 434; 167

Човек в света за две неща може да се безпокои и за две неща може да се радва. Ще ви кажа за какво може да
се безпокои. Може да се безпокои, когато има да дава. Може да се безпокои, когато има да взема... Сега този
закон е верен и в умствения свят, и в духовния свят, и във физическото поле – законът е все един и същ. Законът е
един и същ, методите са различни.
221
 “Към съвършенство!”, стр. 83; 164

Дойде ли до проповядването с пари, и дума да не става. На физическия свят материята търпи всичко, но
чисто духовният свят не търпи никакви плащания. Онзи, когото ти си обърнал към БОГА, той с пари не трябва да
ти се отплаща, той трябва да ти се отплати с Любов. Любов за Любов, такъв е законът.
“Физическият живот – път към духовния и Божествения живот”, стр. 41; 206

Всяко нарушаване на физическите закони, произвежда разстройство в стомаха, корема и червата; всяко
нарушаване на духовните закони произвежда разстройство в дробовете, т.е. в чувствата на човека; всяко нарушаване в
умствения свят, произвежда разстройство в главата.
“Малкият опит”, стр. 231; 175

Целият духовен свят е основан по закона на човешката душа. Целият умствен и причинен свят е създаден
по закона на духа.
“Благословен!”, стр. 281; 169

В онзи свят разумните хора се ориентират веднага. Щом дойдат силни хора, те си намират мястото. Най-
силните хора вземат първото място. После намалява постепенно силата на тези, които заемат по-задните места. И
най-слабият завзема последното място. И в духовно отношение най-добрите завземат първото място, а всички
други се нареждат след него според степента на Доброто. И в умствения свят е същият закон.
“Всеки ден по една добра мисъл”, стр. 17; 171

Ще намериш една майка, която да те роди по човешки. Идеш на Земята, ще намериш някоя майка. Тя няма
само да те роди, но ще ти покаже началото на Божия път. Сега искате да идете на другия свят. Трябва да намерите
баща в другия свят.
“Пожелаване”, стр. 214-215; 182

Ако си тъпак, всички знаят, че си тъпак; ако си даровит, всички знаят, че си даровит. Законът е верен и в
духовно отношение. Ако в Невидимия свят живееш добре, ще те сочат с пръст. Ако не изпълняваш Волята Божия,
пак ще те сочат с пръст.
“Истина и живот”, стр. 28; 207

Каквото научите тук на Земята, там ще го живеете. Спечелените пари на Земята, в Небето ще ги видите.
Колкото добрини направиш на Земята, в Небето са капитал. В Небето щом изядеш всичките добрини, пратят те да
се преродиш, пак да спечелиш, да ядеш. Туй, което си научил на Земята, туй ще живееш горе и в Небето. Сега туй
няма да го вземате буквално, но е закон.
“Добрият живот”, стр. 347-348; 168

Материалният свят и духовният свят са двата полюса в живота: слизане от духовния свят в материалния и
качване от материалния свят в духовния. Това слизане и качване се повтаря вечно, защото такъв е неизменният
закон за прогреса на човечеството, за неговото повдигане, за да добият хората прогресивна мисъл, т.е. да
осъзнаят, че всичко, което БОГ е създал, е Добро.
“Назидавайте себе си”, стр. 76; 208

222
 ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК
1. “Сила и живот” НБ (серия I, 1914), София, 1915 г.
2. “Сила и живот” НБ (серия II, 1915-17), Русе, 1927 г.
3. “Сила и живот” НБ (серия III, 1917-19), Русе, Д. Петров, 1929 г.
4. “Все що е писано” НБ (1917), София, 1942 г.
5. “Дали може” НБ (1918), София, 1942 г.
6. “Да възлюбиш Господа” НБ (година 1916-20), София, 1946 г.
7. “Беседи, обяснение и упътвания” СБ (19-26.08.1919, Търново), София, 1919 г.
8. “Трите основи на живота” НБ (1920-21), София, 1947 г.
9. “Ще управлява всички народи” НБ (1920-22), София, 1948 г.
10.“Беседи, обяснения и упътвания” СБ (19-24.08.1920 г., Търново), София, 1996 г.
11. “Новият човек” НБ (1921), София, 1947 г.
12. “Беседи, обяснение и упътвания” СБ (19-25.08.1921, Търново), София, 1921 г.
13. “Сила и живот” НБ (IV серия, 1921-22), София, 1922 г.
14.“Сила и живот” НБ (V серия, 1922 г.), София, 1922 г.
15. “Двата пътя” МОК (година І/1, 1922), София, 1934 г.
16. “Противоречия в живота” МОК (година І/2, 1922), София, 1934 г.
17. “Трите живота” ООК (година І, 1922-23), София, 1942 г.
18. “Беседи, обяснение и упътвания” СБ (19-26.08.1922, Търново), София, 1922 г.
19. “Аз съм истинната лоза” цикъл беседи, Търново (година 1922), Варна, 1922 г.
20. “Допирни точки в Природата” МОК (година ІІ/1, 1922-23), София, 1935 г.
21. “Добри навици” МОК (година ІІ/2, 1922-23), София, 1936 г.
22. “Положителни и отрицателни сили в Природата” ООК (година ІІ, 1922-23), София, 1923 г.
23. “Поучаваше ги” НБ (1923), София, 1949 г.
24. “Петимата братя” НБ (1923), София, 1949 г.
25. “Двата природни метода” НБ, (серия VІ , 1923-24), София, 1924 г.
26. “Разумният живот” МОК (година ІІІ, 1923-24), София, 1927 г.
27. “Високият идеал” ООК (година ІІІ, 1923-24), Русе, 1924 г.
28. “Разумният живот” СБ (година 1924), Русе, 1924 г.
29. “Който дойде при Мене” НБ (1924-25), София, 1950 г.
30. “Настанало е Царството Божие” НБ (серия VІІ, 1924-25), Русе, 1925 г.
31. Лекции на МОК (година ІV/1, 1924-25), София, 1927 г.
32. Лекции на МОК (година ІV/2, 1924-25), София, 1928 г.
33. Лекции на МОК (година ІV/3, 1924-25), София, 1928 г.
34. Лекции на МОК (година ІV/4, 1924-25), София, 1928 г.
35. Лекции на МОК (година ІV/5, 1924-25), София, 1928 г.

223
36. “Абсолютна справедливост” ООК (година ІV, 1924-25), Русе, 1925 г.
37. “Наряд и упътвания” СБ (година 1925), София, 1925 г.
38. “Две свещени положения” СБ (година 1925), София, 1925 г.
39. Лекции на МОК (година V/1, 1925-26), София, 1929 г.
40. “Влияние на светлината и тъмнината” МОК (година V/2, 1925-26), София, 1937 г.
41. “Жива реч” МОК (година V/3, 1925-26), София, 1937 г.
42. “Козативни сили” ООК (година V/1, 1925-26), София, 1930 г.
43. “Светлина на мисълта” ООК (година V/2, 1925-26), София, 1930 г.
44. “Условия за разумния човек” ООК (година V/3, 1925-26), София, 1930 г.
45. “Заведоха Исуса” НБ (година VІІІ/1, 1925-26), Русе, 1926 г.
46. “За Славата Божия” НБ (година VІІІ/2, 1926-27), Русе, 1927 г.
47. “За това се родих” НБ (серия ІХ/1, 1927), София, 1929 г.
48. “Влизане” НБ (серия ІХ/2, 1927), София, 1930 г.
49. “Праведният” НБ (серия ІХ/3, 1926-27), София, 1931 г.
50. “Вехтото премина” НБ (серия ІХ/4, 1927), София, 1931 г.
51. “Съборни беседи” (1926), София, 1926 г.
52. “Посока на растене” МОК (година VІ/1, 1926-27), София, 1939 г.
53. “Светото място” МОК (година VІ/2, 1926-27), София, 1939 г.
54. “Простите истини” ООК (година VІ/1, 1926-27), София, 1933 г.
55. “Неразрешеното” ООК (година VІ/2, 1926-27), София, 1933 г.
56. “Възможни постижения” ООК (година VІ/3, 1926-27), София, 1934 г.
57. “Четирите кръга” ООК (година VІ/4, 1926-27), София, 1934 г.
58. “Обич към знанието” СБ (21.08. 1927), София, 1928 г.
59. “Пътят на ученика” СБ (година 1927), София, 1927 г.
60. “Мнозина казваха” НБ (серия Х/1, 1927), София, 1933 г.
61. “Ни мъж, ни жена” НБ (серия Х/2, 1927-28), София, 1933 г.
62. “Синове на възкресението” НБ (серия Х/3, 1928), София, 1934 г.
63. “Божествената мисъл” МОК (година VІІ/1, 1927-28), София, 1942 г.
64. “Великото и красивото” ООК (година VІІ/1, 1927-28), София, 1935 г.
65. “Малки и големи придобивки” ООК (година VІІ/2, 1927-28), София, 1936 г.
66. “Добри и лоши условия” ООК ( година VІІ/3, 1927-28), София, 1937г.
67. “За съдба дойдох” НБ (серия XI, 1928), София, 1929 г.
68. “Ключът на Живота” СБ ( 22.08.1928), София, 1928 г.
69. “Божествените условия” МОК (година VIII/1, 1928-29),София, 1942г.
70. “Отворени форми” МОК (година VІІІ/2, 1928-29), София, 1943 г.
71. “Ключът на живота” ООК (година VІІІ/1, 1928-29), София, 1937 г.
72. “Смени в Природата” ООК (година VІІІ/2, 1928-29), София, 1938 г.
224
73. “Форми в Природата” ООК (година VІІІ/3, 1928-29), София, 1938 г.
74. “Определени движения” ООК (година VІІІ/4, 1928-29), София,1938 г.
75. “Учителю благи” НБ (серия ХІІ/1, 1929), София, 1934 г.
76. “Който има невестата” НБ (серия ХІІ/2, 1929), София, 1935 г.
77. “Голямото благо” НБ (серия ХІІ/3, 1929), София, 1936 г.
78. “Крадецът и пастирът” НБ (серия ХІІІ/1, 1929), София, 1937 г.
79. “Да ви даде” НБ (серия ХІІІ/2, 1929-30), София, 1938 г.
80. “Делата Божии” НБ (серия ХІІІ/3, 1930), София, 1940 г.
81. “По БОГА направени” СБ (година 1929), София, 1929 г.
82. “Служене, почит и обич” МОК (година ІХ/1, 1929-30), София, 1940 г.
83. “Закони на Доброто” МОК (година ІХ/2, 1929-30), София, 1940 г.
84. “Естествен ред на нещата” ООК (година ІХ/1, 1929-30), София, 1939 г.
85. “Степени на съзнанието” ООК (година ІХ/2, 1929-30), София, 1939 г.
86. “Доброто оръжие” ООК (година ІХ/3, 1929-30), София, 1939 г.
87. “Условия за растене” НБ (серия ХІV, 1930), София, 1949 г.
88. “Благословена между жените” СБ (година 1930), София, 1930 г.
89. “Абсолютна Истина” УС (година І, 1930-32), София, 1949 г.
90. “Път към живота” МОК (година Х/1, 1930-31), София, 1941 г.
91. “Методи за самовъзпитание” МОК (година Х/2, 1930-31), София, 1941 г.
92. “Божият глас” ООК (година Х/1, 1930-31), София, 1940 г.
93. “Просветено съзнание” ООК (година Х/2, 1930-31), София, 1940 г.
94. “Реалности и сенки” ООК (година Х/3, 1930-31), София, 1941 г.
95. “Изново” НБ (година ХV/1, 1931-32), Бургас, 1992 г.
96. “Вземи детето” НБ (серия ХV/2, 1931-32), Бургас, 1993 г.
97. “Живот, светлина и свобода” НБ (година ХV/3, 1932), Бургас, 1994 г.
98. “Любов към БОГА” СБ (година 1931, том І), София, 1931 г.
99. “Нашето място” СБ (година 1931, том ІІ), София, 1932 г.
100.“Отиване и връщане” СБ (година 1931, том ІІІ), София, 1932 г.
101. “Събуждне” ООК (година ХІ/1, 1931-32), София, 1944 г.
102. “Законът и Любовта” ООК (година ХІ/2, 1931-32), София, 1936 г.
103. “Начало на Мъдростта” ООК (година ХІ/3, 1931-32), София, 1946 г.
104. “Живот и отношения” МОК (година ХІ/1, 1931-32), София, 1947 г.
105. “Фактори в Природата” МОК (година ХІ/2, 1931-32), София, 1947 г.
106. “Видяхме Славата” СБ (година 1932), София, 1999 г.
107. “Ценното из книгата на Великия Живот” СБ (година 1932), София, 1932 г.
108. “Думи на Правда” НБ (серия ХVІ/1, 1932), Бургас, 1996 г.
109. “Живият хляб” НБ (серия ХVІ/2, 1932-33), Бургас, 1997 г.
225
110. “Ново разбиране” УС (година ІІ/1, 1932-33), София, 1949 г.
111. “Сеятелят” УС (година ІІ/2, 1932-33), София, 1950 г.
112. “Дреха на живота” УС (година ІІ/3, 1932-33), София, 1950 г.
113. “Великата разумност” МОК (година ХІІ/1, 1932-33), София, 1949 г.
114. “Съразмерност в Природата” МОК (година ХІІ/2, 1932-33), София, 1949 г.
115. “Новата мисъл” ООК (година ХІІ/1, 1932-33), София, 1947 г.
116. “Работа на Природата” ООК (година ХІІ/2, 1932-33), София, 1948 г.
117. “Трите посоки” ООК (година ХІІ/3, 1932-33), София, 1948 г.
118. “Бъдещето верую на човечеството” СБ (година1933), София, 1934 г.
119. “Новото разбиране на връзката в живота” УС (година ІІІ, 1933-34), София, 2000 г.
120. “Постижимото” НБ (серия ХVІІ/1, 1933-34), София, 1999 г.
121. “Приготовленията на сърдцето” НБ (серия ХVІІ/2, 1933-34),София, 1999 г.
122. “Вечният порядък” ООК (година ХІІІ, 1933-34), София, 1999 г.
123. “Великото в живота” СБ (година 1934), София, 1934 г.
124. “Часът на Любовта” СБ (година 1934), София, 1934 г.
125. “Този е живият хляб” НБ (серия ХVІІІ, 1934-35/, Кърджали, 1998 г.
126. “Учение и работа” УС (година ІV/1, 1934-35), София, 1939 г.
127. “Ценната дума” УС (година V/2, 1934-35), София, 1941 г.
128. “Права обхода и права постъпка” МОК (година ХІІІ и ХІV, 1934-35/ София, 2003 г.
129. “Ако говоря” ООК (година ХІV/1, 1934-35), София, 2003 г.
130. “Ако говоря” ООК (година ХІV/2, 1934-35), София, 2003 г.
131. “Царският път на душата” СБ (година 1935), София, 1935 г.
132. “Трите родословия” УС (година V/1, 1935-36), София, 1943 г.
133. “Устойчиви величини” УС (година V/2, 1935-36), София, 1943 г.
134. “Вас ви нарекох приятели” НБ (година 1935-36), Кърджали, 1998 г.
135. “Към извора” ООК (година ХV/І, 1935-36), София, 2002 г.
136. “Петте врати” ООК (година ХV/ІІ, 1935-36), София, 2002 г.
137. “Господар и слуга” МОК (година ХV/1, 1935-36), Шумен, 1998 г.
138. “Основният тон” МОК (година ХV/2, 1935-36), София, 1998 г.
139. “Да им дам живот” СБ (година 1936), София, 1936 г.
140. “Най-голям в Царството Небесно” НБ (година 1936-37),София, 1999 г.
141. “Той създава” УС (година VІ/1, 1936-37), София, 1947 г.
142. “Старото отмина” УС (година VІ/2, 1936-37), София, 1947 г.
143. “Запалена свещ” ООК (година ХVІ, 1936-37), София, 1999 г.
144. “Разумните същества” МОК (година ХVІ/1, 1936-37), София, 2003 г.
145. “Лъчи на живота” СБ (година 1937), София, 1937 г.
146. “По образ и подобие” НБ (серия ХХІ, 1937-38), София, 1998 г.
226
147. “Ликвидация на века” УС (година VІІ/1, 1937-38), София, 1948 г.
148. “Красотата на душата” УС (година VІІ/2, 1937-38), София, 1948 г.
149. “Възможности на красотата” МОК (година ХVІІ/1, 1937-38), Алфадар, 1999 г.
150. “Възможности в живота” МОК (година ХVІІ, 1937-38), София, 1998 г.
151. “Божественият импулс” ООК (година ХVІІ, 1937-38), София, 1999 г.
152. “Двигатели в живота” СБ (година 1938), София, 1938 г.
153. “Любовта дава живот” НБ (година 1938-39), София, 1999 г.
154. “Скръб и радост” МОК (година ХVIII, 1938-39), София, 1999 г.
155. “Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия” ООК (година ХVІІІ/1, 1938-39), София, 1998 г.
156. “Силата на мисълта” ООК (година ХVІІІ/2, 1938-39), София, 1998 г.
157. “Добрият език” УС (година VІІІ/1, 1938-39), София, 1998 г.
158. “Изпитът на Любовта” УС (година VІІІ/2, 1938-39), София, 1998 г.
159. “Езикът на Любовта” СБ (година 1939), София, 1939 г.
160. “Първият момент на Любовта” УС (година ІХ/1, 1939-40), София, 1997 г.
161. “Обичайте и радвайте се” УС (година ІХ/2, 1939-40), София, 1997 г.
162. “Път на зазоряване” НБ (година 1939-40), София, 1999 г.
163. “Единственото богатство” ООК (година ХІХ/1, 1939-40), София, 1999 г.
164. “Наука за живота” ООК (година ХІХ/2, 1939-40), София, 1999 г.
165. “Смяна на състоянията” МОК (година ХІХ/1, 1939-40), София, 1998 г.
166. “Пътят към щастието” МОК (година ХІХ/2, 1939-40), София, 1998 г.
167. “Божественият и човешкият свят” СБ (година 1940), София, 1940 г.
168. “Съгласуване на мислите” УС (година Х, 1940-41), София, 1998 г.
169. “Като роди дете” НБ (година 1940-41, том І), Стара Загора, 1998 г.
170. “Възпитанието” НБ (година 1940-41, том ІІ), София, 1999 г.
171. “Всеки ден по една добра мисъл” ООК (година ХХ/1, 1940-41), София, 1997 г.
172. “Прав път” ООК (година ХХ/2, 1940-41), София, 1998 г.
173. “Най-лесното” МОК (година ХХ/1, 1940-41), София, 1998 г.
174. “Живот, светлина и сила” МОК (година ХХ/2, 1940-41), София, 1998 г.
175. “Възможности за щастие” СБ (година 1941), София, 1941 г.
176. “Последното Добро” УС (година ХІ/1, 1941-42), София, 1997 г.
177. “Близо и далече” УС (година ХІ/2, 1941-42), София, 1997 г.
178. “Двете Божествени посещения” МОК (година ХХІ, 1941-42), София, 1999 г.
179. “Буден ум и будно сърдце” ООК (година ХХІ/1, 1941-42), София, 1999 г.
180. “Великата възможност” ООК (година ХХІ/2, 1941-42), София, 1999 г.
181. “Опорни точки на живота” СБ (година 1942), София, 1942 г.
182. “Важни и належащи неща” УС (година ХІІ/1, 1942-43), София, 1997 г.
183. “Плодовете на Любовта” УС (година ХІІ/2, 1942-43), София, 1997 г.
227
184. “Проявление” НБ (1942-43, том І), София, 1998 г.
185. “Оживяване” НБ (1942-43, том ІІ), София, 1998 г.
186. “Минало, настояще, бъдеще” МОК (година ХХІІ, 1942-43), София, 1998 г.
187. “Факти, закони, принципи” ООК (година ХХІІ/1, 1942-43), София, 2002 г.
188. “Факти, закони, принципи” ООК (година ХХІІ/2, 1942-43), София, 2002 г.
189. “Вечното благо” СБ (година 1943), София, 1944 г.
190. “Новото начало” УС (година ХІІІ, 1943-44), София, 1944 г.
191. “Вечно подмладяване” НБ (серия ХХVІІ, 1943), София, 1944 г.
192. “Новият светилник” ООК (година ХХІІІ, 1943-44), София, 1946 г.
193. “Силите на Природата” МОК (година ХХІІІ, 1943-44), София, 1947 г.
194. “Заветът на Любовта” УС (година ХІV/1, 1944), София, 1944 г.
195. “Заветът на Любовта” УС (година ХІV/2, 1944), София, 1944 г.
196. “Заветът на Любовта” УС (година ХІV/3, 1944), София, 1944 г.
197. “Учителя във Варна”, Документална хроника, София, 1999 г.
198. “Акордиране на човешката душа”, архив на Боян Боев, І том, София, 1999 г.
199. “Акордиране на човешката душа”, архив на Боян Боев, ІІ том, София, 2000 г.
200. “Акордиране на човешката душа”, архив на Боян Боев, ІІІ том, София, 2001 г.
201. “В начало бе” НБ (1914-16), София, 2003 г.
202. “Искайте сила, имайте вяра” ИБ (1914-19), София, 1994 г.
203. “Великата майка” ИБ (1917-32), София, 1998 г.
204. “Аз ви избрах” ИБ (1920), София, 1995 г.
205. “Тихият глас” ИБ (1924-30), София, 1997 г.
206. “Кротките” ИБ (1921-23), София, 1996 г.
207. “Свещен трепет” ИБ (1930-32), София, 1998 г.
208. “Ходете във виделината” ИБ (1898-1913), София, 1994 г.

228
 Учителя Петър Дънов

ОК УЛТ НИ

ПР ИН ЦИ ПИ И З А КО НИ

Том II

Първо издание
София, 2006
ISBN 954-744-063-2 (т. 2)
Издателство Бяло Братство

Учителя Петър Дънов

ОКУЛТНИ ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ
(Том ІI)

Издателство Бяло Братство

София 1113, кв. Изгрев
ул. Ген. Щерю Атанасов № 6
тел. (02) 963-43-13, 866-89-55

Официален интернет сайт

на Общество Бяло Братство
www.BeinsaDouno.org

Цена 9 лв.

229