Вы находитесь на странице: 1из 272

В.Н. Гливинская, И.В.

Платонова

Давайте
вместе учить
болгарский
Учебник для начинающих

Москва
АСТ • Астрель
2004
УДК 811.163.2(075)
ББК 81.2Бол-9
Г54

Печатается по постановлению Редакционно-издательско-


го совета факультета иностранных языков МГУ им. М.В. Ло­
моносова.
Рецензенты:
доц. кафедры славянской филологии филологического фа­
культета МГУ им. Ломоносова к.ф.н. Р.П. Усикова;
доц. Юго-Западного университета им. Н. Рильского (Бол­
гария) д-р Е.Чаушева
Компьютерный дизайн обложки студии «Дикобраз»
Подписано в печать с готовых диапозитивов 20.07.04.
Формат 70 х 100'/|6. Усл.печ.л. 11,05. Тираж 3 000 экз.
Заказ №204.
Общероссийский классификатор продукции
ОК-005-93, том 2; 953005 — литература учебная
Санитарно-эпидемиологическое заключение
№ 77.99.02.953.Д.000577.02.04 от 03.02.2004 г.

Гливинская В.Н.
Г54 Давайте вместе учить болгарский: Учебник для
начинающих / В.Н. Гливинская, И.В. Платонова. -
М.: ООО «Издательство Астрель»: ООО «Издательст­
во АСТ», 2004. - 271, [ 1 ] с.: ил.
ISBN 5-17-026459-3 (ООО «Издательство АСТ»)
ISBN 5-271-09911-3 (ООО «Издательство Астрель»)
' Учебник болгарского языка для начинающих создан впервые и имеет чис­
то практическую направленность. Состоит из вводно-фонетического урока и
20 уроков основного курса. Тексты уроков охватывают бытовые темы, связан­
ные с жизнью и учебой школьников. В основе текста — диалог, к которому даны
ремарки, описание места действия. В учебнике освещены вопросы лексики, фо­
нетики, грамматики болгарского языка. Система упражнений напра&тена на
формирование навыков чтения, говорения, аудирования, письма и основ дву­
стороннего перевода.
Учебник предназначен для учеников старших классов общеобразователь­
ных школ, славянских лицеев и гимназий Российской Федерации. Также мо­
жет быть использован для обучения студентов гуманитарных факультетов выс­
ших учебных заведений, начинающих изучать болгарский язык, с общим объе­
мом курса до 300 учебных часов.
УДК 811.163.2 (075)
ББК 81.2 Бол-9

ISBN 5-17-026459-3
(ООО «Издательство АСТ»)
© В.Н. Гливинская, 2004
ISBN 5-271-09911-3 ©И.В. Платонова, 2004
(ООО «Издательство Астрель») © ООО «Издательство Астрель» 2004
СОДЕРЖАНИЕ

Предисловие 9

Вводный урок. Республика Болгария. Краткие сведения


о болгарском языке 11

Урок 1. Знакомство. Приветствия


Текст: Росица е за първи път в московско училище 17
Фонетика и графика: Особенности произношения предлогов
от и в и правописание предлога в 20
Грамматика:Формы личных местоимений 21
Спряжение глагола съм (быть) в настоящем времени 21
Отрицательные формы глагола съм 22
Вопросительные предложения 23
Вопросительно-отрицательная конструкция с глаголом съм 24

Урок 2. Рабочий день (утро)


Текст: Росица бърза за училище , 26
Грамматика:Спряжение глаголов в настоящем времени 30
Отрицательные формы глаголов настоящего времени 31
Вопросительные и вопросительно-отрицательные формы
глаголов настоящего времени 36

Урок 3. Времена года


Текст: Годината минава бързо 39
Грамматика:Имя существительное 43
Род имен существительных 44
-3-
Функции имен существительных в предложении.
Употребление предлога на при обозначении адресата
действия и принадлежности 44
Вопросы к подлежащему и дополнению. Вопросительные
местоимения для лиц и предметов 45
Вопросы к несогласованному определению, обозначающему
принадлежность 47
Порядок слов в простом повествовательном
предложении 48

Урок 4. Рабочий день (продолжение)


Текст: Росица се връща от училище 50
Грамматика:Спряжение возвратных глаголов в настоящем времени
(положительные, отрицательные, вопросительные и
вопросительно-отрицательные формы) 54
Особенности употребления фазисных глаголов 59

Урок 5. Квартира
Текст: Росица почиства апартамента 61
Грамматика: Определенность и неопределенность имен
существительных 65
Образование определенной формы имен существительных
в единственном числе 66
Употребление определенной формы имени существительного
в единственном числе (общее правило) 68
Употребление общей формы имени существительного
(общее правило) 69
Указательные местоимения для близко находящихся
от говорящего лиц и предметов 71

Урок 6. Еда. Обед


Текст: Какво имаме днес за обяд? 75
Грамматика: Глагольные да-конструкции 78
Составное глагольное сказуемое 79
-4-
Спряжение возвратных глаголов в да-конструкциях 80
Спряжение модальных глаголов може, трябва, не бива
в составном глагольном сказуемом в настоящем времени 82

Урок 7. Прогулка. Транспорт


Текст: Къде да отидем? 87
Грамматика: Множественное число имен существительных 91
Образование определенной формы существительных
во множественном числе 96
Изъяснительные придаточные предложения с союзом че 97
Вопросительные изъяснительные придаточные
предложения 98
Прямая и косвенная речь 98

Урок 8. В столовой
Текст: Компанията си похапва 102
Грамматика: Количественные числительные. Формы числительных 106
Определенная форма количественных числительных 108
Лично-мужская форма количественных числительных 109
Формы имен существительных в сочетании
с числительными ПО

Урок 9. Портрет человека. Одежда


Текст: Братовчедката на Андрей 113
Фонетика: Перегласовка я/е (променливо я) 117
Грамматика:Имя прилагательное 119
Порядковые числительные -120
Определенная форма прилагательных и порядковых
числительных 121
Наречия 123
Степени сравнения прилагательных и наречий 123
-5-
Урок 10. Свободное время. Посещение театра, кино
Текст: Как да прекараме свободното си време 126
Грамматика:Вид глагола... 130
Образование глаголов совершенного вида 130
Образование глаголов несовершенного вида 132
Сочетаемость глаголов движения с существительными
с предлогами на и в 134
Спряжение глагола съм в прошедшем времени 135

Урок 11. Вечер в семье. За ужином


Текст: Една вечер вкъщи 138
Грамматика: Спряжение глаголов в будущем времени 141
Отрицательные формы будущего времени 142
Формы будущего времени глаголов съм и имам/нямам 145
Вопросительные и вопросительно-отрицательные
формы будущего времени 146
Спряжение возвратных глаголов в будущем времени 147

Урок 12. Просьба


Текст: Искам да те помоля за нещо 152
Грамматика: Формы личных местоимений 156
Полные формы личных местоимений 157
Краткие формы личных местоимений. Место кратких
форм в предложении 158

Урок 13. Письмо. Поздравления. Планы на лето


Текст: Елена пише писмо 165
Грамматика:Личные местоимения (продолжение). Место кратких
местоимений в формах будущего времени 168
Полные и краткие формы притяжательных местоимений 170

Урок 14. Разговор по телефону


Текст: Телефонен разговор. Росица телефонира на Настя 180
-6-
Грамматика: Повелительное наклонение 184
Отрицательные формы повелительного наклонения 186
Формы, выражающие побуждение к действию 187
Отрицательные побудительные формы 189
Сложноподчиненные предложения с союзами като
и преди да 191

Урок 15. Досуг — в кинотеатре


Текст: Евтино се отърва 195
Грамматика: Понятие о системе прошедших времен 199
Сводная таблица форм прошедших времен 201
Условное наклонение 201
Относительные местоимения и местоименные наречия 203
Сложноподчиненные предложения 203
Придаточные определительные 204
Придаточные условия 205

Урок 16. Домашние животные


Текст: Когато жилището прилича на зоологическа градина 20
Грамматика: Образование существительных с уменьшительно-
ласкательным значением 214
Уменьшительно-ласкательные собственные имена 216
Аорист. Аористе основой на -ах 216

Урок 17. Здоровье


Текст: Щом правиш нещо, прави го както трябва 225
Грамматика: Аорист (продолжение). Аорист на -их, -ях, -ох и -х 231
Спряжение в аористе глаголов I спр. (из)ям и дам 237
Спряжение в аористе глагола дойда 237

Урок 18. В гостях у одноклассника


Текст: Впечатления от приятната среща 240
Грамматика: Имперфект 243
-7-
Урок 19. Животные
Текст: Приказка за стахливия тигър 249
Грамматика:Действительные причастия на -л 253
Аористное причастие на -л 253
Имперфектное причастие на -л 255
Пересказывательные формы глаголов 256
Пересказывательные формы аориста. Пересказывательные
формы имперфекта 256

Урок 20. Зимние праздники


Текст: Посрещане на Коледните празници 261
Грамматика: Перфект. Формы перфекта 264
Формы перфекта возвратных глаголов 266
Употребление кратких местоимений с формами перфекта ... 268
Употребление перфекта 269
ПРЕДИСЛОВИЕ
Настоящий учебник предназначен для учеников старших классов обще­
образовательных школ, славянских лицеев и гимназий Российской Федера­
ции. Также может быть использован для обучения студентов гуманитарных
факультетов высших учебных заведений, начинающих изучать болгарский
язык, с общим объемом курса до 300 учебных часов.
Учебник болгарского языка для начинающих создан впервые и задуман
как часть комплекса учебных пособий для школьников по курсу «Болгарский
язык. История и культура Болгарии» в соответствии с Авторской програм­
мой, разработанной преподавателями кафедры славянских языков факульте­
та иностранных языков МГУ доц. И.В. Платоновой, ст. преп. В.Н. Гливинс-
кой и доцентом кафедры южных и западных славян исторического факульте­
та МГУ Л.И. Жила.
Учебник болгарского языка имеет чисто практическую направленность.
Его цель — помочь русскоязычным учащимся овладеть основами болгарского
языка.
Авторы ставили перед собой следующие задачи:
1) научить обучаемого читать, понимать и переводить на русский язык тек­
сты средней трудности на основе овладения фонетическим, лексичес­
ким и грамматическим минимумом болгарского языка;
2) развить коммуникативную компетенцию ученика, то есть научить его
языковому общению в быту и школьной сфере. При этом принималось
во внимание, что обучение протекает не в естественной иноязычной
среде, а в среде родного языка, где не проявляются в должной мере жиз­
ненные потребности в коммуникации на иностранном языке.
Лингво-методическими основами построения «Учебника» являются: ком­
муникативная ориентированность, опора на русский язык, системный харак­
тер подачи лексического и грамматического материала, принцип «примити­
визации» грамматических средств.
Учебник состоит из вводного урока и основного курса, содержащего 20
уроков. В каждом уроке — одна основная лексическая тема и одна или не­
сколько грамматических тем.
В основе текста урока — диалог, к которому даны ремарки, описание ме­
ста действия. Все тексты связаны общими действующими лицами и представ­
ляют как бы сценки из жизни.
Отдельно указываются случаи расхождения в ударении в одних и тех же
словах русского и болгарского языков.
За текстом следует этикет, связанный с тематикой урока, и дополнитель­
ная лексика.

-9-
После каждого текста приведены новые слова и выражения. При этом соче­
тания, в которые входит неизвестный грамматический материал, переводят­
ся на русский язык полностью. Глаголы представлены видовыми парами, что­
бы они запоминались лексически, так как видовое формообразование пред­
ставляет значительную трудность для русских учащихся.
В некоторых уроках даны лексико-грамматические упражнения. Строятся
они на базе лексики нового урока и грамматическом материале предыдущих
уроков.
С целью активизации новой лексики и повторения пройденной даны за­
дания, где кроме традиционных вопросов к тексту есть и творческие, выпол­
нение которых направлено на выработку навыков монологической и диало­
гической речи.
Грамматика представлена в схемах и таблицах с небольшими пояснения­
ми. Особое внимание уделяется сопоставлению грамматических структур рус­
ского и болгарского языков.
После каждой грамматической подтемы даны упражнения на формообра­
зование, выполняемые по моделям. Эта работа ведется или в лаборатории ус­
тной речи, или в аудитории с преподавателем, но без опоры на текст.
Остальные грамматические упражнения, в том числе на функционирова­
ние форм, комплексны и приведены единым блоком (подстановка, трансфор­
мации и т.п.).
Задания по переводу с русского языка на болгарский позволяют проконтро­
лировать усвоение материала урока и способствуют развитию навыков пере­
водческой деятельности. Текст для перевода может предъявляться и письмен­
но, и устно в лингафонном кабинете.
Авторами были написаны следующие уроки:
доц. к.ф.н. И.В. Платонова— Вводный, 1, 3, 5, 8, 9, 10, 18, 19, 20;
ст. преп. В.Н. Гливинская — 2, 4, 6, 7, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17.
Авторы искренне признательны гл. ассистенту Департамента языкового
образования Софийского университета им. Св. Кл. Охридското (Болгария)
Л. Белковой и гл. ассистенту того же вуза д-ру Й. Дапчевой за внимательное
прочтение болгарского текстового материала и полезные рекомендации, а
также благодарят рецензентов рукописи, доц. кафедры славянской филоло­
гии филологического факультета МГУ им. М.В. Ломоносова к.ф.н Р.П. Уси-
кову и доц. Юго-Западного университета им. Н. Рильского (Болгария) д-ра
Е. Чаушеву за ценные замечания.
Особую благодарность авторы выражают выпускнице болгарской груп­
пы второго образования факультета иностранных языков МГУ им. М.В. Ло­
моносова Е. Пушкаревой, а также сотруднице кафедры славянских языков
Е.В. Степаненко за помощь в подготовке рукописи к печати.

От авторов
Вводный урок

РЕСПУБЛИКА БОЛГАРИЯ

Республика Болгария расположена в


юго-восточной части Европы на Бал­
канском полуострове, занимает пло­
щадь 110,9 тыс. кв. км, то есть около 20%
всей площади полуострова.
Население страны составляет около
8 млн. человек.
Столица Болгарии — город София
(около 1 миллиона жителей).
Высший орган государственной вла­
сти - однопалатное Народное собрание. Глава государства — президент, из­
бираемый общим тайным голосованием. Высший исполнительный орган —
Совет министров.

Краткие сведения о болгарском языке


Государственный язык Республики Болгария — болгарский. Вместе с ма­
кедонским, сербским, хорватским и словенским языками онютносится к юж­
ной ветви славянских языков (восточную ветвь образуют русский, украин­
ский и белорусский языки; западную — польский, лужицкий, чешский и сло­
вацкий).
По лексическому составу болгарский язык близок к русскому языку. Грам­
матический же строй современного болгарского языка значительно отлича­
ется от русского. Например, в болгарском языке имена существительные не
изменяются по падежам, у них есть определенный артикль. У глаголов имеет­
ся много форм времен, а кроме того, представлена уникальная для славян­
ских языков система форм пересказа.
Все это, как и другие специфические черты болгарского языка, делают его
глубоко своеобразным среди других славянских языков.
-11-
БОЛГАРСКАЯ АЗБУКА
Болгары и русские пользуются одной и той же азбукой — «гражданской
кириллицей». Однако болгарская азбука по сравнению с русской имеет свои
особенности:
1. нет букв Ы, Э, Ё;
2. буква Ъ («ер голям») обозначает гласный звук: българин, първи;
3. буква Ь («ер малък») пишется лишь для обозначения мягкости соглас­
ных перед О: боксьор /бокс'ор/;
4. буква Е читается как русская буква Э: едно /эднб/;
5. буква Щ обозначает сочетание двух согласных /шт/: що, училище.

В болгарской азбуке 30 букв:

Печатная Название Приблизительное Печатная Название Приблизительное


буква буквы по- буквенное и звуковое буква буквы по- буквенное и звуковое
болгарски соответствие болгарски соответствие
в русском языке в русском языке

Аа а а Рр ръ Р
Бб бъ б Сс съ С
Вв въ в Тт тъ т
Гг гъ г Уу У У
Дд дъ д Фф фъ Ф
Ее е приблизительно Хх хъ X
как э в слове Цц цъ Ц
«эти» Чч чъ ч (чуть тверже)
Жж жъ ж(чуть мягче) Шш шъ ш(чуть мягче)
Зз зъ 3 Щш штъ шт
Ии и и Ъъ ер голям особый
Йй и кратко й характерный
Кк къ к гласный
Лл лъ л ь ер малък ьо=ё после
Мм мъ м согласных:
Нн нъ н боксьор /боксёр/
Оо о О Юю ю ю
Пп пъ п Яя я ' я

-12-
ГЛАСНЫЕ И СОГЛАСНЫЕ

ГЛАСНЫЕ

Буквы Звуки Примеры

а [а] — под ударением; в безударной град, картофи


позиции приближается к /ъ /.

0 [о] — и под ударением, и в безудар­ София, това'


ной позиции; в безударной позиции
возможно приближение к /у/.

У [у] руски, учител

ъ Звук заднего ряда среднего подъема. бмгарин, Бвлгария


«Средний» между / а / и русским / ы / ;
похож на произношение русской бук­
вы а в безударной позиции: сапоги

е Похож на произношение русской едно, поет


буквы э в начале слова или после
гласных: этот, поэт

и [и] име, московчанин

я Ца]; ['а] — после согласных София, голям

ю Uy]; ['у] — после согласных ют, л/обов

СОГЛАСНЫЕ

Буквы б, в, г, д, ж, з, й, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц, ч, ш, щ обозначают
согласные звуки. Буква щ обозначаетдва звука /шт/, сочетание двух букв дж
и дз — слитно произносимые звуки /дж/ и /дз/ — аффрикаты.

I. Буквы й, л, м, н, р обозначают сонорные согласные звуки.

II. Буквы и буквосочетания, обозначающие шумные согласные звуки, про­


тивопоставлены по признаку звонкие — глухие:
-13-
шие —б в д ж 3 /дж/ / Д З / г
ие — п ф т ш с ч ц к
Как и в русском языке, на конце слова и перед глухими согласными звон­
кие шумные согласные оглушаются: град /грат/.
III. Согласные ж, ш, а также аффриката дж /дж/ произносятся мягче, чем
в русском языке, а ч произносится тверже, чем в русском.
IV. Согласные б, в, г, д, з, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц, а также щ /шт/ и
аффриката дз /дз/ могут быть твердыми и мягкими.
© Твердые: * перед а, о, у, ъ: София, какъв;
* перед согласными: град;
* на конце слова: руснак.
© Мягкие: • перед я, ю: голям, сядам, сюжет;
* согласные к, г, х перед и, е: кино, география, химия

Внимание*.
Болгарские т, д, н даже перед я, ю произносятся тверже, чем
в русском языке (свистящий призвук у болгарских мягких т,
д отсутствует): сняг {снег), дядо (дедушка), конфитюр.
Перед е, и согласные (кроме к, г, х, а также р и л ) произно­
сятся со смягчением, но тверже, чем в русском языке: ден,
тихо, тема.
Сочетания ци, це, ця произносятся мягче, чем в русском язы­
ке: революция, цена, цял (целый).

УДАРЕНИЕ
Ударение в болгарском языке может падать на различные
слоги слова, в том числе на различные слоги в разных формах
одного слова: село — села.
В отличие от русского языка, в болгарском языке гласный
под ударением произносится с меньшей протяжностью. Кро­
ме того, в именных словосочетаниях согласованные определения, стоящие
перед определяемым словом, несут ударение большей силы, чем определяе­
мое: голям град, трудово обучение.
Некоторые слова: предлоги, союзы, частицы, формы настоящего времени
глагола съм (быть), краткие формы местоимений, — не имеют ударения и про­
износятся слитно с предшествующим или последующим словом: от,_С6фия,
откъде^си?
-14-
ФОНЕТИЧЕСКИЕ УПРАЖНЕНИЯ

О Прочитайте слова с Ъ.
Първи, път, българин, какъв, към, съм, сърбин, България.
О Прочитайте слова, обращая внимание на произношение 0.
Москва, София, Росица, голям, момче, лесно, страшно, народност, обу­
чение, география, госпожица.

Кръвта вода не става.

ф Прочитайте слова, обращая внимание на произношение Е и согласного п


ним.
Елена, арменец, днес, сега, училище, йме, зелен, живея, здравейте.
О Прочитайте слова, обращая внимание на произношение согласных перед
и И.
Андрей, Пламен, пет, седем, език, легло, петък, висбк, география, кафе,
обличам, излизам.

© Прочитайте слова, обращая внимание на произношение ТиД.


Тихо, деца, един, телевизор, гимнастика, математика, ти, тя, Настя, дядо,
костюм.

От^тйхата вода да_те_е_страх.

Ф Прочитайте слова, обращая внимание на произношение шипящих и Ц.

Момче, момиче, московчанин, обучение, чао, чай, вечер, училище, санд­


вич, живея, госпожица, широк, страшно, нищо, украинци, звуци.

в Прочитайте словосочетания.
Едно момче, нищо страшно, училищна униформа, трудово обучение,
контролно по_математика, столицата на^България, правя гимнастика,
в^нашия клас.
-15-
© Прочитайте загадки и отгадки. Обратите внимание на ударение.
Нозе няма, всё след тебе хбди.
/сянката (тень}/
Кое е_това нёщо, без^коёто никой не може.
/Ушето (имя)/
Пред очйте^ти, a^jie^jo виждаш.
/въздухът (воздух)/
Живее без тяло, говори без език,
никой не_го вижда, а всеки щ_чува.
/ехото охо)/
Една бъчва с вино — половина бяло,
половина жълто.
/яйцето (яйцо)/
От едно огнище цял свят се_/рее.
/слънцето (солнце)/

т
О Выучите начало стихотворения Е. Багряны «Първите уроци».

Мнбго съм послушна,


много съм добрйчка,
много грижи имам —
аз съм ученичка.

Първите урбци
виждат ми се тежки —
как да ги науча,
без да правя грешки?

-16-
Первый урок
Тема: Знакомство. Приветствия.
Фонетика и графика: Особенности произно­
шения предлогов от и в и правописание пред­
лога в.
Грамматика: # Формы личных местоимений.
# Спряжение глагола съм (быть) в настоя­
щем времени. # Отрицательные формы глаго­
ла съм. # Вопросительные предложения. # Воп­
росительно-отрицательная конструкция с гла­
голом съм.

Росица е за първи път в московско училище


Елена Николаевна, учителка по руски език: Здравейте, ученици!
Учениците: Добро утро, Елена Николаевна!
Елена Николаевна: Да ви представя една нова ученичка. Това е Росица Боне­
ва. Тя е от България.
Настя: Да се запознаем. Казвам се Настя.
Андрей: Моето име е Андрей. Аз съм от Москва. Ти от кой град си? Не си ли
от София?
Росица: От София съм. Това е столицата на България.
Настя: Какъв град е София? Голям ли е?
Росица: Да, той е голям и зелен. {Обръща се към едно момче): И ти ли си мос­
ковчанин? Много си тъмнокос. Какъв си по народност? Руснак ли
си?
Олег: Не, не съм руснак. Аз съм сърбин.
Росица: Откъде си? От Сърбия ли си?
Олег: Да, но сега живея в Москва.
Андрей: В нашия клас има украинци, една татарка и един арменец.

®- УДАРЕНИЕ

София стблица
България българин българка
-17-
cg° ЭТИКЕТ
Поздрави (Приветствия)

Здравей,здравейте Здравствуй,здравствуйте
Здрасти Привет (относится к одному лицу) А
Добро утро Доброе утро \ 3 ?
Добър ден Добрый день Д^^г
Добър вечер Добрый вечер ^cl

Запознаване (Знакомство)

Да ви представя Хочу вам представить


Да се запознаем Давай(те) познакомимся

Казвам се... 1
Моето йме е... / Менязовут...

Как се казваш? Как тебя зовут?

Названия некоторых стран, республик, национальностей

Страна, Национальность
республика M.p.f ед. ч. М.р., мн.ч. Ж.р., ед. ч. Ж.р., мн. ч.

Русйя руснак руснаци рускиня рускини


България българин българи българка българки
Гърция грък гърци гъркиня гъркйни
Сърбия сърбин сърби сръбкйня сръбкйни
Украйна украинец украинци украинка украинки
Татария татарин татари татарка татарки
Армения арменец арменци армёнка армёнки

-18-
CF= СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ

учителка по руски език учительница русского языка


ученик / ученици ученик, школьник/ученики, школьники
учениците ученики {существительное употреблено
с членной морфемой)
ученичка / ученички ученица, школьница / ученицы, школьницы
това это
от от, из
кой (коя, кое, кой)... кто, который (которая, которое, которые)
из...
град город
столицата на България столица Болгарии
какъв (каква, какво, какви) какой (какая, какое, какие)
голям большой
зелен зеленый
обръща се (он, она) обращается
към к
един (една, едно, едни) один (одна, одно, одни)
момче / момчета мальчик / мальчики
московчанин / московчани москвич / москвичи
много очень
тъмнокос темноволосый
по народност по национальности, по народности
откъде откуда
сега сейчас
живёя в Москва я живу в Москве
в нашия клас в нашем классе

qr ЗАДАНИЯ

© Ответьте на вопросы.
1. Откъде е Росица Бонева? Каква е по народност? От кой град е? Зелен
град ли е София?
2. Андрей и Настя не са ли българи? Те московчани ли са?
3. Олег руснак ли е? Откъде е ?

@ Опишите по-болгарски ситуацию.


Росица — болгарка, из Софии. Она знакомится с Олегом. Он из Сербии,
но сейчас живет в Москве.
-19-
ФОНЕТИКА и ГРАФИКА
Особенности произношения предлогов от и в
и правописания предлога в

Позиция предлогов . от. :


•-?'."в-*! •

Перед гласными произношение слитное: пишется в,


но произносится /ф/:
от Южна България в Южна България
/отюжна българия/ /фюжна българия/
от Армения /отармёния/ в Армения /фармёния/
от Украйна /отукрайна/ в Украйна /фукрайна/
Перед пишется в,
согласными как в русском языке: но произносится /ф/:
р, л, м, н, й от Москва /от москва/ в Москва /ф москва/
в нашия клас /ф нашия клас/
пишется във,
Перед в и ф как в русском языке: но произносится /въф/:
от Варна /от варна/ във Варна /въф варна/
във Франция /въф франция/
Перед
остальными как в русском языке как в русском языке
согласными

cg° РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ

Ответьте на вопрос откъде си?, используя названия стран и городов.

Модель: Москва —> Аз съм от Москва. Живея в


Москва /ф москва/.
Ростов, Липецк, Новгород, Йордания, Минск,
Англия, Америка, Одеса, Украйна, Армения. Ере­
ван, Индия, Ялта, Варна, Феодосия, Вилнюс, Вол­
гоград, Франция.

-20-
ГРАММАТИКА
Формы личных местоимений

Лицо Ед. число Мп.число


1 аз я нйе мы
2 ти ты вйе/Вйе/ вы/Вы/
м.р. той он
3 ж.р. тя она те они
ср.р. то оно

6/ Если на местоимении нет логического ударения, местоимение опускается:


Аз съм московчанин. Живёя в Москва.

Спряжение глагола СЪМ (быть) в настоящем времени


Лицо Ед. число Мп.число

1 аз съм /ассъм/ ние сме /нйесме/


2 ти си /тйси/ вие сте /вйесте/
м.р. той /тойе/
3 ж.р. тя е /тяе/ те са /тёсъ/
ср.р. то /тое/

© Формы глагола съм произносятся без ударения и слитно с предшеству­


ющим словом, они не употребляются в начале предложения:
От_,С6фия_съм. — Я из Софии.

qp РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Тя е от Одеса.
Аз .... Той ....
Олег.... Олег и Мария ....
Ние .... Ти ....
Вие....
-21-
1
Модель: Аз съм българка.
Ти ... .
Росица... .
Те... .
Вие....
Тя ... .
Ние ... .
Модель: Андрей е руснак.
Аз ... .
Той....
Вие....
Те ....
Ние....
Ти....

Отрицательные формы глагола СЪМ


Лицо Ед. число Мн.число
1 не съм /несъм/ не сме /несмё/
2 не си /несй/ не сте /нестё/
3 не е /неё/ не са /несъ/

© Отрицательная частица к^лроизносится елитно с глаголом, под общим


ударением, которое, в отличие от положительной формы, падает на глагол съм.

Дума стрела не^ё, пък в сърцето заби на.

cg° РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ


О Модель: Росица е от София. Андрей не ё от София.
Ние....
Аз....
Олег....
Вие....
Олеги Андрей ....
Ти ... .
-22-
0 Модель: Олег е сърбин. Аз не съм сърбин.
Ти ... .
Андрей ... .
Ние....
Вие....
Андрей и Дима....
©Модель: Настя е рускиня. Росица не ё рускиня.
Аз... .
Сийка....
Ти ....
Росица и Сийка
Вие....
Ние....

Вопросительные предложения
С вопросительным словом откъде, Откъде е Росйца? (Откуда Росица?)
кой, какъв и т.д. От кой град си? (Ты из какого /ко­
торого/ города 7)
Какъв град е София? (Какой город
София 7)
Без вопросительного слова с воп­ От София ли си? (Ты из Софии ?)
росительной частицей ли. {Части­ И тй ли си московчанин? (И ты
ца ли следует за словом, к которому
москвич?)
относится вопрос.) Голям град ли е София? (София —
большой город ?)

<з° РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ


О Модель: Ти какъв си по народност ?
Росица...?
Олеги Милан ...?
Вие...?
Те...?
Ти и Настя ...?
© Модель: Росица рускиня ли е?
Настя ...?
Ти ...?
Вие...?
Те...?
Ние...?
-23-
© Модель: Росица е от София. И ти ли си от София ?
И Олег...?
И вие...?
И те...?
Ити...?
О Модель: Сърбин ли си ?
Олег...?
Те...?
Вие...?
Олеги Милан...?

Вопросительно-отрицательная конструкция
с глаголом СЪМ
1 ? Ед. число Мн. число

Ь 1. не съм ли? /несъмли?/ не сме ли? /несмёли?/

И 2. не си ли? /несйли?/
3. не е ли? /неёли?/
не сте ли? /нестёли?/
не са ли? /несъли?/

$ В вопросительно-отрицательных предложениях частица ли следует за


глаголом съм. Не и ли произносятся слитно с глаголом, но пишутся раздельно.
Ударение падает на глагол.

CS" РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ


О Модель: Не сте ли българи ?
Росица...?
Те...?
Ти...?
Росица и Олег...?
© Модель: Не си ли от Южна България ?
Олег...?
Вие...?
Те...?
Олеги Милан ...?
-24-
^УПРАЖНЕНИЯ
ф Замените собственные имена личными местоимениями. / ,
Образец: Росица е българка. —» Каква е тя? — Тя е българка.
1. Пламен е българин. 2. Андрей е руснак. 3. Олег и Милан са
сърби. 4. Настя е рускиня. 5. Миланка е сръбкиня.

® Ответьте на вопросы положительно и отрицательно. Обратите вни


ние на ударение.
Образец:Ти от Москва ли си? — Да, аз съм от Москва. А той? — Той не е
от Москва.
1. Росица от България ли е? А Милан? 2. Олег сърбин ли е? А Андрей? 3.
Настя московчанка ли е? А Росица? 4. Оксана украинка ли е? А Настя? 5. Ти
арменец ли си? А вие? 6. Олег и Милан сърби ли са? А Андрей?

® Трансформируйте предложения в вопросительные и вопросительно-от


цательные.
Образец: Андрей е от Москва. —> Андрей от Москва ли е? Андрей не е ли
от Москва?
1. Ти си българка. 2. Той е от Армения. 3. Вие сте московчани. 4. Андрей и
Настя са руснаци. 5. Росица е от София. 6. Той е от нашия клас.

® Составьте вопросы к указанным ответам.


Образец: Той не е от София. —> Той от София ли е?
1. Аз съм московчанка. 2. Росица е от София. 3. София е голям град. 4.
Олег е от Сърбия. 5. В нашия клас има украинци. 6. Андрей не е българин.

®= ПЕРЕВОД
— Здравствуйте, Андрей и Настя.
— Добрый день, Елена Николаевна.
— Это Олег. Он из Сербии.
— Меня зовут Андрей.
— А меня — Настя. Мы — русские, москвичи. А ты кто по национальности,
не серб?
— Я серб. Я не москвич, но сейчас живу в Москве.

-25-
Второй урок
Тема: Рабочий день (утро).
Грамматика: # Спряжение глаголов в на­
стоящем времени # Спряжение глаголов с ос­
новой на шипящий.* Отрицательные формы
глаголов настоящего времени. # Вопроситель­
ные и вопросительно-отрицательные формы
глаголов.

Росица бърза за училище


Днес е петък. Часът е седем. Децата още спят. Майката става и събужда Пла­
мен и Росица. Пламен веднага пуска касетофона. Той винаги прави гимнастика
под звуците на рока. Росица е все още в леглото и сънува сладки сънища.
Майката: Роси, защо не ставаш? Днес нали започвате в 8 часа? Закуската е
на масата и изстива.
Росица: Сега, мамо. След пет минути сядам на масата.'Росица бързо ска­
ча от леглото, измива се и се облича. Пламен вече закусва сандвич със салам и
пие кафе. Росица набързо изяжда закуската, облича си шлифера и тичешком
излиза. Тя бърза за училище. По пътя Пламен пита Росица:
Пламен: Колко часа имаш днес?
Росица: Пет: математика, география, руски, история и трудово обучение,
а освен това имаме контролно по математика.
Пламен: Няма нищо страшно. Нали имаш пищови?
Росица: Госпожицата не пише лесно високи бележки. Чао!
Пламен: Чао!

<ЗР УДАРЕНИЕ

Часът е седем. В осем часа, (точное время)


Работя пет часа, (продолжительность во времени)

-26-
СГ- ЭТИКЕТ
Довиждане! До свидания!
Чао! Пока! А^>
<3- СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ
днес сегодня
пётък пятница
детё / деца ребенок/дети
спя спать
майка, мама мама
Мамо! Мама! {употребляется при обращении)
ставам / стана вставать / встать
събуждам / събудя будить / разбудить;
събуждам се / събудя се просыпаться / проснуться
веднага сразу же
пускам / пусна включать / включить
касетофон магнитофон (кассетник)
винаги всегда
правя / направя делать / сделать
под звуците на рока под звуки рока
легло постель
сънувам сънища видеть сны
защо почему
налй Вопросительная частица, предполагаю­
щая утвердительный ответ Щ${
започвам / започна начинать /начать
Днес налй започвате в 8 часа? Вы ведь сегодня начинаете в 8 часов?
час: 1. Колко е часът? 1. час: Который час?
2. Имам час по български език. 2. урок: У меня урок болгарского языка,
закуска завтрак
маса стол
изстивам / изстина остывать / остыть
след пет минути через пять минут
сядам/сёдна на масата садиться / сесть за стол
бързо быстро
скачам / скоча вскакивать/вскочить
измивам (се) / измия (се) умывать(ся) / умыть(ся)
обличам (се) / облека (се) одевать(ся) / одеть(ся)
вече уже
-27-
сандвич със салам бутерброд с колбасой
пйя / изпия кафе пить / выпить кофе
набързо наспех
изяждам / изям съедать / съесть
шлифер плащ
тйчешком излизам / изляза убегать откуда-нибудь
бързам / побързам спешить / поспешить
училище школа
по пътя по дороге
питам / попитам спрашивать / спросить
колко сколько
имам иметь; у меня есть
трудово обучение урок труда
освен това кроме этого
контролно по... (математика) контрольная по... (математике)
нямам не иметь; у меня нет
Няма нищо страшно. Ничего страшного.
Нали имаш пищови? Ведь у тебя есть шпаргалки?
пищов / пищови шпаргалка / шпаргалки
госпожицата зд.учительница {сущ. с членной морфемой)
пиша / напиша писать / написать
лесно легко
бележка 1. оценка;
2. замечание

Днйте на седмицата {Дни недели)

понеделник вторник
fp^r
сряда четвъртък петък събота неделя

завчера вчера днес утре вдругиден

-28-
Много просто
Иванчо: Марче, кажи ми пет дни на седмица­
та, но без да ги наричаш нито понеделник, нито
вторник, нито сряда, нито четвъртък, нито петък,
нито събота, нито неделя.
Марчето: Не мога.
Иванчо: Много просто: завчера, вчера, днес,
утре, вдругиден.

dP ЗАДАНИЯ

ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и вы­


ражений:
Почему, сейчас, через пять минут, садиться за стол, включать кассетник,
убегать, по дороге (по пути), кроме того, ничего страшного.

® Найдите в тексте видовые пары глаголов и дайте их словарную форму.


Стана, събудя (се), пусна, направя, започна, изстина, седна, скоча, измия
(се), облека (се), закуся, изпия, изям, изляза, побързам, попитам, напиша.

® Переведите выражения в скобках.


1. Роси, {почему) не ставаш? 2. Росица бързо (вскакивает с постели). 3.
Настя (наспех) изяжда закуската и (убегает). 4. (По дороге) Пламен пита Роси­
ца. 5. Андрей е все още в леглото и (видит сладкие сны). 6. Закуската вече из­
стива и децата (садятся за стол). 7. Олег има шест часа, а (кроме того конт­
рольную по математике).

® Ответьте на вопросы утвердительно и отрицательно.


Образец: — Днес петък ли е? — Днес нали е петък?
— Не, днес не е петък. — Да, днес е петък.
1. Днес понеделник ли е? 2. Днес вторник ли е? 3. Днес сряда ли е? 4. Днес
четвъртък ли е? 5. Днес събота ли е? 6. Днес неделя ли е?

© Задайте вопросы.
Образец: — Днес е неделя.
— Днес нали е неделя?
— Днес не е ли неделя?
1. Днес е понеделник. 2. Днес е вторник. 3. Днес е сряда. 4. Днес е четвъртък.
^- Днес е петък. 6. Днес е събота.
-29-

I
© Ответьте на вопросы.
1. В колко часа става майката? В колко часа започва Росица?
2. Колко часа има Росица? Кои са те?
3. Има ли Росица контролно по руски език? Има ли тя днес час по трудово
обучение?
4. Госпожицата пише ли лесно високи бележки?
© Расскажите, как начинается рабочий день в Вашей семье.

ГРАММАТИКА
Спряжение глаголов в настоящем времени
В болгарском языке, в отличие от русского, утрачена неопределенная фор­
ма глагола (инфинитив). Словарной формой глагола (т.е. формой, приводи­
мой в словаре) является форма 1-го лица единственного числа настоящего
времени. По этой форме определяется и тип спряжения глагола. Всего в бол­
гарском языке 3 типа спряжения:
А-класс (III спр.), И-класс (II спр.) и Е-класс (I спр.).
Глаголы, оканчивающиеся в словарной форме на -м (за исключением гла­
голов дам (дать) и ям {есть)), относятся к Ш-му спряжению (А-классу).
При спряжении глаголов А-класса во всех формах сохраняется конечный
гласный основы: събуждам, пускам, отговарям.

Спряжение глаголов А-класса (III спр.)


Лицо Ед. число Мн. число
1 става -м отговаря -м става -ме отговаря -ме
2 става -ш отговаря -ш става -те отговаря -те
3 става отговаря става -т отговаря -т

Спряжение глагола ИМАМ


Лицо Ед. число Мн. число
1 ймам (у меня есть) ймаме (у нас есть)
2 ймаш (у тебя есть) ймате (у вас есть)
3 йма (у него есть) ймат (у них есть)
(у нее есть)

-30-
Отрицательные формы глагола ИМАМ
Лицо Ед. число Мн. число
1 нямам {у меня нет) нямаме (у нас нет)
2 нямаш (у тебя нет) нямате (у вас нет)
3 няма (у него нет) нямат (у них нет)
(у нее нет)

Приятел в нужда се познава


Професорът проверява групата, в която от­
състват половината от студентите. За всеки се
обажда {откликается) по някой, само при повик­
ването на Петров всички мълчат.
Професорът изчаква и озадачено възкликва:
— Боже Господи, колегата Петров няма ли
приятел в групата?!

РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

I Модель: Росица става рано и аз ставам.


и ти....
и Пламен ....
и ние....
и вие ....
и те....
9 Модель: Аз имам контролно по химия, а Олег няма.
а ти ... .
а вие....
ате ....
а тя ....
D Модель: Аз сядам на масата и Росица сяда.
Пламен пуска касетофона и аз ....
Настя закусва и вие ....
Олег пита и те ....
Андрей бърза за училище и ти ....
-31-
Спряжение глаголов И-класса (И спр.)
Глаголы, оканчивающиеся в словарной форме на -я после согласного, а
также на -оя, относятся ко II спр. (И-классу).

Лицо Ед. число Мн. число


1 сп -я /ъ/ сто -я /ji>/ сп-и-м сто-й -м
2 сп-и-ш сто-й -ш сп-й -те сто-й -те
3 сп-и сто-й сп -ят /ът/ СТО -ЯТ / ] Ъ Т /

^ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Пламен прави гимнастика и аз правя.


ити....
и Росица....
и ние....
и вие....
и те....

© Модель: Росица още спи, а Пламен пуска касетофона.


Аз още ..., а ти ... касетофона.
Ти още ..., а ние ... касетофона.
Ние още ..., а тя ... касетофона.
Вие още ..,, а те ... касетофона.
Те още ..., а вие ... касетофона.

Спряжение глаголов Е-класса (I спр.)


Глаголы, оканчивающиеся в словарной форме на -а после согласного, а
также на -я после гласных -а, -е, -и, -у, -ю (кроме гласного -о), относятся к I
спряжению (Е-классу).

Лицо Ед. число Мн. число


1 живё -я /|ь/ чет -а /ъ/ живё-е -м чет-ё -м
2 живё-е -ш чет-ё -ш живё-е -те чет-ё -те
3 живё-е чет-ё живё -ят/]ът/ чет -ат /ът/

-32-
dP" РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Андрей чете и аз чета.


и т и ... .
и ние ... .
и вие ....
и те ....

© Модель: Настя е от Москва. Тя живее в Москва.


Аз .... Аз ....
Ти .... Ти ....
Андрей .... Той ....
Ние .... Ние ....
Вие .... Вие ....
Те .... Те ....

О Модель: Аз пия кафе и излизам.


Ти ... и ....
Пламен ... и ....
Ние ... и ....
Вие ... и ....
Те ... и ....

О Модель: Аз чета. Имам час по български език.


Росица
Ние
Олег
Ти
Те
Вие

Спряжение глаголов ДАМ и ЯМ


Лицо Ед. число Мн. число

1 дам ям дад-ё-м яд-ё-м


2 дад-ё -ш яд-ё -ш дад-ё -те яд-ё -те
3 дад-ё яд-ё дад -ат /ът/ яд -ат /ът/

-33-
Ф= РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ
О Модель: Децата ядат.
Росица... .
Ти... .
Ние....
Вие....
'Аз....
О Модель: Пламен пие кафе и яде сандвич със салам.
Аз....
Ние....
Росица....
Вие....
Настя и Олег....
Ти ....

Спряжение глаголов с основой на шипящий


Тип спряжения глаголов с основой на шипящий следует проверять по
словарю.
Лицо Ед. число Мн. число
1 пйш - а / ъ / пйш-е -м
2 пйш-е -ш пйш-е -те
3 пйш-е пйш -ат /ът/

Лицо Ед. число Ми. число


1 уч-а [ъ] уч-и -м
2 уч-и -ш уч-и -те
3 уч-и уч-ат /ът/

<3° ЗАПОМНИТЕ!
I спр. (Е-класс) II спр. (И-класс)

-34-
cw СРАВНИТЕ!
11
' '1"*!**™**И**^***к*ВИИ»1Ш^ИНа

Тя реже. Она режет. Тя лежи. Она лежит.


Той плаче. Он плачет. Той мълчй. Он молчит.
Тя лъже. Она лжет. Тя държй. Она держит.
Той пйше. Он пишет. Той учи. Он учит.

<W РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Ти лежиш и мълчиш.


Аз ... и ....
Олег ... и ....
Ние ... и ....
Вие ... и ....
Те ... и ....

О Модель: Той лежи и плаче.


Ти ... и ....
Тя ... и ....
Ние ... и ....
Вие ... и ....
Те ... и ....
Аз ... и ....

Модель: Аз държа нож и режа салам.


Ти ... и ....
Пламен ... и ....
Ние ... и ....
Вие ... и ....
Те ... и ....

Отрицательные формы
глаголов настоящего времени
Лицо Ед. число Мн. число
1 не ставам не ставаме
2 не ставаш не ставате
3 не става не стават

-35-
<3^ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ

Модель: Росица не прави гимнастика.


Аз....
Ти....
Олег....
Ние....
Вие....
Те....

Вопросительные формы
глаголов настоящего времени
Лицо Ед. число Мн. число
I ставам ли? ставаме ли?
2 ставаш ли? ставате ли?
3 става ли? стават ли?

С8° РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ

Модель: Майката събужда ли децата?


Ние...?
Ти ... ?
Той... ?
Аз... ?
Вие...?
Те... ?

Вопросительно-отрицательные формы
глаголов настоящего времени
Лицо Ед. число Мн. число
1 не ставам ли? не ставаме ли?
2 не ставаш ли? не ставате ли?
3 не става ли? не стават ли?

-36-
cg° РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Настя не бърза ли за училище?


Ти ...?
Олег... ?
Ние...?
Вие...?
Те... ?

О Модель: Пламен не пие ли кафе ?


Ние...?
Росица... ?
Ти... ?
Те... ?
Вие...?

Ф* УПРАЖНЕНИЯ

ф Вместо точек вставьте глаголы: питам или отговарям.


1. По пътя Пламен ... Росица: «Колко часа имаш днес?». Роси­
ца ...: «Пет». 2. Аз... Настя: «Имаш ли пищови?». Настя...: «Имам
страшен пищов!». 3. Ние ... Олег и Андрей: «Вие българи ли сте?».
Те ...: «Ние не сме българи, Андрей е руснак, а Олег е сърбин».

® Вставьте личные местоимения.


1. ... събуждам децата. 2. ... набързо изяждаш закуската. 3. ... вече закусва
сандвич със салам. 4. ... бързаме за училище. 5. ... не пишете лесно високи
бележки. 6.... още спят.

® Трансформируйте предложения, начав их со следующих местоимен


ти, ние, вие, те.
Майката става рано и веднага пуска касетофона. Тя винаги прави гимнас­
тика под звуците на рока. Тя преподава руски език. Днес тя започва от 8 часа.
Бързо яде сандвич със салам, пие кафе и излиза. Тя бърза за училище. Днес
има 4 часа. Тя пише лесно високи бележки.

® Ответьте на вопросы положительно и отрицательно.


Образец: Пламен имали касетофон? — Да, има. А Олег? — Не, той няма.
1. Днес имаш ли час по български език? А вие? 2. Те имат ли за закуска
сандвич със салам? А ти? З. Имате ли контролно по математика? А Пламен?
4. Росица имали пищови? А Настя? 5. Имаш ли учебник по български език? Ате?
-37-
© расформируйте предложения, употребив в качестве подлежащих ука­
занные в скобках слова.
1. Децата спят ли? — Да, вече спят. Децата не спят ли още? — Не, още не
спят. {Росица, те, той).
2. Госпожицата пише ли лесно високи бележки? —> Госпожицата не пише
лесно високи бележки. Госпожицата не пише ли лесно високи бележки? {Вие,
ти, аз, ние, те).
3. Росица става ли от леглото? —> Росица не става от леглото. Росица не
става ли от леглото? Росица нали става от леглото? — Росица става от леглото.
{ние, ти, те, вие, аз).

© Трансформируйте предложения в вопросительные и в вопросительно


отрицательные.
Образец: Росица сяда на масата. —> Росица сяда ли на масата? Росица
не сяда ли на масата?
1. Децата спят. 2. Майката събужда Пламен и Росица. 3. Олег сънува слад­
ки сънища. 4. Закуската изстива. 5. Андрей бърза за училище. 6. Госпожицата
пише високи бележки.

® Составьте вопросы к указанным ответам.


Образец: Не, аз не правя гимнастика сутрин. — Правиш ли гимнастика
сутрин?
1. Не, днес не е петък. 2. Да, майката става в 7 часа. 3. Не, закуската не е на
масата. 4. Да, Пламен сяда на масата. 5. Да, Олег има час по български език.
6. Не, Настя няма пищови.

®= ПЕРЕВОД
— Эли, почему ты не встаешь?
— Мы сегодня начинаем в 8 часов.
— Завтрак остывает.
— Ничего страшного. Через пять минут встаю.
— Сколько у тебя сегодня уроков?
— Семь. У нас нет математики. А Ганка все еще спит?
— Нет, она уже за столом и пьет кофе. Ведь она всегда завтракает рано.
А кроме того она спешит.
— Почему?
— У нее сегодня контрольная.
Эли вскакивает с постели и сразу же включает магнитофон.
-38-
Третий урок
Тема: Времена года.
Грамматика: # Имя существительное. # Род имен
существительных. # Функции имен существитель­
ных в предложении. Употребление предлога НА при
обозначении адресата действия и принадлежности.
# Вопросы к подлежащему и дополнению. Вопро­
сительные местоимения для лиц и предметов. # Воп­
росы к несогласованному определению, обознача­
ющему принадлежность. # Порядок слов в простом
повествовательном предложении.

Годината минава бързо


Росица, Настя и Андрей стоят до прозореца. Сега е междучасие, Росица
мълчи и въздиша тежко.
Настя: Какво ти е?
Росица: Спомням си София. Октомври. Тук е вече есен, често вали дъжд, всич­
ко е сиво, няма слънце. А в България е още топло, слънцето грее, има
и зелена трева, и цветя.
Андрей: Сега наистина не е хубаво, по-хубаво е през зимата, когато наоколо е
бяло, светло, слънчево и снегът блести. Ние често ходим в Подмос-
ковието и караме ски.
Настя: А аз обичам да се пързалям с кънки. Близо до нашия двор има пързалка
и следобед понякога ходим там с Лена. Музика. Много познати. Смях.
Шеги. За два часа на чист въздух добиваме прекрасно настроение!
Андрей: През януари има и ваканция, и много празнични дни.
Настя: А след това започва най-дългият срок. Пролетната ваканция е чак в
края на март!
Андрей: Но април и май минават бързо и всички започват да мислят за лято­
то, за почивката.
Росица: В началото на юли аз вече мога да замина за България!
Андрей: Виждаш как бързо минава годината. Не тъжи, бъди по-весела, Роси.
Между другото, днес времето не е лошо. Можем да се поразходим из
града.
Росица: Нямам нищо против.
Настя: 0'кей. Да се срещнем в два часа пред блока на Росица.
-39-
^УДАРЕНИЕ
заедно следобед зима светло

^ЭТИКЕТ
Выражение согласия на какое-либо предложение
Нямам нищо против. Я не против.
Съгласна съм. Я согласна.
С удоволствие. С удовольствием.
Добре. Хорошо.
лг*
СУСЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ
годината год (сущ. с членной морфемой)
прозорец окно
до прозореца около окна (сущ. с членной морфемой)
междучасие перемена
въздишам вздыхать
тёжко тяжело
Какво ти е? Что с тобой?
спомням си / спомня си вспоминать / вспомнить
есен осень
често часто
вали дъжд идет дождь
всичко все
слънце солнце
топло тепло
грея светить
трева трава
цвете / цветя цветок / цветы
наистина действительно, правда
хубаво красиво
по-хубаво более красиво
когато когда (относительное местоимение)
наоколо вокруг
снегът снег (сущ. с членной морфемой)
сняг снег (без членной морфемы)
-40-
блестя блестеть
карам ски кататься на лыжах
обичам да се пързалям
с кънки люблю кататься на коньках
пързалка каток
следобед после обеда
понякога иногда
шега / шеги шутка / шутки
добивам / добия получать / получить
ваканция каникулы
пролетната ваканция весенние каникулы (прил. с членной морфемой)
празник праздник

Внимание! Правописание!
наи-дългият срок зд.: самая длинная четверть
в края в конце (сущ. с членной морфемой)
край конец
чак зд.: едва, только
минавам / мина проходить / пройти
започват да мислят начинают думать
почивката отдых (сущ. с членной морфемой)
началото начало (сущ. с членной морфемой)
Аз мога да замина Я могу поехать
Не тъжи! Не печалься! (повелительное наклонение)
тъжа печалиться
бъди по-весела будь веселей
между другото между прочим
времето зд.: погода (сущ. с членной морфемой)
лошо плохо
Можем да се поразходим Мы можем погулять по городу (сущ. с членной
из града морфемой)

Внимание!
-з- в приставках сохраняется во всех позициях.
град город
нямам нищо против я не против
о'кей о'кей, хорошо
да се срещнем давайте встретимся
блок зд.: жилой многоэтажный дом
-41-
Годишни времена (Времена года)

пролет весна през пролетта весной


NVfe лято
ёсен
лето
осень
през лятото
през есента
летом
осенью
зима зима през зимата зимой

Месеци (Месяцы)

януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август,


септември, октбмври, ноември, декември
през януари — в январе
през февруари — в феврале и т.д.

а ° ЗАДАНИЯ

Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слови вы


жений:
Перемена; Что с тобой?; идет дождь; снег блестит; недалеко от нашего дво­
ра; послеобеденное время; знакомые; кататься на коньках; весенние канику­
лы; все; апрель; июль; между прочим; по городу.

© Найдите в тексте слова и выражения, близкие по смыслу.


Росица, Настя и Андрей са до прозореца; мисля за София; слънцето све­
ти; сега е лошо; ние често излизаме извън Москва; всички мечтаят за лятото;
аз вече имам възможност да замина за България; времето е хубаво; можем да
направим разходка из града.

® Найдите в тексте слова и выражения, противоположные по смыслу


Тя говори; Росица се радва; зима; студено; ние рядко ходим в Подмоско-
вието; далече; винаги; ужасно настроение; най-краткият срок; в началото на
март; времето не е хубаво; аз съм против.

© Переведите слова и словосочетания в скобках.


Росица често (вспоминает Софию). (Еще тепло) и има много (цветов). Тя с
нетърпение чака (год) да мине по-бързо. (Зимой) е по-весело — децата (ка­
таются на лыжах и коньках). А (после весенних каникул) всички (начинают
думать) за лятото. Април, май и юни (проходят быстро) и (в начале июля) тя
вече се готви да замине (в Болгарию).
-42-
© Вставьте вместо точек необходимые по смыслу слова и словосочет
Настя и Андрей ... зимата. Всичко е ..., светло, слънцето... и ... блести. През
зимата има ... и много ... дни. Има време и за разходки в ... . Андрей там ... .
Настя обича .... Заедно с Лена те често ... на една ... . Тя е ... нейния двор. На
пързалката е весело, има много .... Обикновено приятелките ... вкъщи в ....
© Ответьте на вопросы.
1. Къде стоят Росица, Настя и Андрей?
2. Защо Росица мълчи и въздиша тежко?
3. Защо Андрей мисли, че в Москва е по-хубаво през зимата?
4. Какво прави Андрей през зимата в Подмосковието?
5. Как прекарват времето Настя и Лена на пързалката?
6. Какво имат учениците през януари?
7. Кога започва пролетната ваканция?
8. За какво мислят всички в края на май?
9. Какво казва Росица за началото на юли?
10. Какво предлага на приятелките си Андрей?
11. Какво отговарят Росица и Настя на Андрей?
© Восстановите реплики в следующем диалоге:
— Настя, искаш ли да отидем да караме ски?

— Сама ли ходиш на пързалката?

— Весело ли е там?

— И все пак пързалката е в града. В Подмосковието е по-приятно.

ГРАММАТИКА
Имя существительное {Съществително име)
Имена существительные в болгарском языке, как и в русском, относятся к
одному из трех родов: мужскому, женскому и среднему. Однако, в отличие от
русского языка, в болгарском языке у существительных различаются опреде­
ленная форма — с определенным артиклем (членной морфемой) и общая фор­
ма— без артикля.
Словарной формой существительного (т.е. формой, приводимой в слова­
ре) является общая форма единственного числа.
В болгарском языке имена существительные не изменяются по падежам.
-43-
Род имен существительных

Мужской род Женский род Средний род


1. Существительные, 1. Существительные, 1. Существительные,
оканчивающиеся в ед. оканчивающиеся в оканчивающиеся в
числе на согласный: ед. числе на -а, -я: ед. числе на -о, -е:
дъжд година лято
двор музика начало
въздух зима слънце
град трева
мёсец
2. Ряд существитель­ 2. Ряд существитель­ 2. Существительные
ных с окончанием на ных, оканчивающих­ иностранного проис­
гласный: ся в ед. числе на со­ хождения, оканчива­
юли гласный (в том числе ющиеся на -и, -у, -ю:
октомври слова на -ост, -ест): такси
баща (отец) сутрин бижу (бижутерия)
дядо (дедушка) захар меню
народност
радост
болест (болезнь)

© Существительные, похожие по звучанию и написанию, в русском и бол­


гарском языках, могут относиться к разному роду:
площад — м.р.
захар — ж.р.
вечер — ж.р., кроме сочетания ДОБЪР ВЕЧЕР!

Функции имен существительных


в предложении
В предложении имена существительные могут употребляться в функциях:
ПОДЛЕЖАЩЕГО: Годината минава бързо.
ИМЕННОЙ ЧАСТИ СКАЗУЕМОГО: Настя е ученичка.
ПРЯМОГО ДОПОЛНЕНИЯ: Андрей обйча сандвичи.
КОСВЕННОГО ДОПОЛНЕНИЯ: Всички започват да мйслят за лятото.
Настя дава на Андрей една книга.
-44-
НЕСОГЛАСОВАННОГО Майката на Настя се събужда рано.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ:
ОБСТОЯТЕЛЬСТВА: Те стоят до прозореца.
През зимата в Москва е хубаво.
Косвенное дополнение в значении адресата действия выражается именем
сушествительным с предлогом на (в русском языке - дательный падеж без
предлога):
Настя казва на приятелите си: «Нйе можем да се разходим из града». -
Настя говорит друзьям: «Мы момеем погулять по городу».

Несогласованное определение в значении принадлежности также выража­


ется именем существительным с предлогом на (в русском языке — родитель­
ный падеж без предлога):
Приятелите на Настя с удоволствие тръгват да се поразходят из града.
Друзья Насти с удовольствием идут погулять по городу.

Вопросы к подлежащему и дополнению

Вопросительные местоимения для лиц и предметов


1
Функции Для лиц Для предметов
кой? {кто?) какво? (что?)

Подлежащее Росйца бърза за училище. Годината минава бързо.


— Кой бърза за училище? — Какво минава бързо?

кого? (кого?) какво? (что'?)

Прямое Майката събужда Обичам кафе.


дополнение Росйца и Пламен. — Какво обичаш?
— Кого събужда майката?

предлог + кого предлог + какво

Косвенное Ймам срёща с Роси. Всички вече мислят за лятото.


дополнение — С кого ймаш срёща? — За какво мислят?

-45-
Какво е това, което пиеш? Чай или кафе?
Не знам. Трябва да попитам сервитьора.

**" РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Росица е от София. — Кой е от София ?


Андрей е от Москва. — ...?
Олег е сърбин. — ...?
Пламен е софиянец. — ...?
Виктор е руснак. — ...?
Стоян е българин. — ...?

© Модель: Учителката пита Настя. — Кого пита учителката?


Андрей кани Настя и Росица на разходка. — ...?
Майката събужда Пламен. — ...?
Пламен пита Росица. — ...?
Майката обича Росица. — ...?

© Модель: Росица сънува сладки сънища. — Какво сънува Росица?


Пламен закусва сандвич със салам. — ...?
Росица има контролно по руски език. — ...?
Госпожицата не пише лесно високи бележки. — ...?
Той веднага пуска касетофона. — ...?
Пламен вече пие кафе. - ...?

О Модель: Учителката задава на Настя един въпрос. — На кого задава ?


Олег дава на Росица своя адрес. - ...?
Росица отговаря на Андрей. - ...?
Настя разказва на Росица за зимата в Москва. — ...?
Андрей предлага на приятелките си да се поразходят. — ...?

© Модель: Учителката се обръща към едно момче. — Към кого се обръща


учителката ?
\г Настя се запознава с Росица. — ...?
/ Росица закусва с Пламен. — ...?
JS^ \ Момичетата се срещат с Андрей. — ...?
•* * Пламен има среща с едно момиче. — ...?
Приятелките се обръщат към Олег. - ...?
-46-
Вопросы к несогласованному определению,
обозначающему принадлежность
При вопросе к несогласованному определению, обозначающему принад­
лежность, употребляется вопросительно-притяжательное местоимение чий?
(чей?)- Существительные, следующие за местоимением, стоят в общей форме.

Единственное число Множественное


число
М.р. Ж.р. Ср.р.

чий? (чей ?) чия? (чья ?) чиё? (чье ?) чий? (чьи?)

Приятелките се Кнйгата на Настя Росйца учи в Приятелите на


срёщат пред бло­ е на масата. — училището на Росйца са много
ка на Росйца. — Чий книга е на Настя. — В чиё добрй. — Чии
Пред чйй блок се масата? училище учи тя? приятели са мно­
срёщат? го добрй?

Двама бащи разговарят^

— Как върви учението на сина ти?


— Чие? На сина ми ли?
-Да.
— По-добре, но все още на родителските срещи ходя
с псевдоним.

РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ

Модель: Росица отговаря на въпроса на Настя. — На чий въпрос отговаря


Росица?
Пързалката се намира близо до двора на Настя. — ...?
Кънките на Лена са нови. — ...?
Настроението на Андрей е хубаво. — ...?
Приятелите се срещат пред блока на Росица. — ...?
-47-
Порядок слов в простом
повествовательном предложении

Обычно порядок слов в простом повествовательном предложении такой:


подлежащее, сказуемое, дополнение.
Определения, как правило, находятся в непосредственной близости с оп­
ределяемыми существительными (согласованные определения — перед суще­
ствительными, а несогласованные — после них).
Обстоятельства могут стоять в начале, в конце или в середине предло­
жения:
Андрей показва на Настя и Росйца една нова книга. Кнйгата на Ан­
дрей харесва на приятелките. Те с интерес разглеждат илюстрации в
кнйгата.

&° УПРАЖНЕНИЯ

® Спишите текст. Определите функции имен существительных


в предложениях.
Настя става рано. Майката на Настя е вече в кухнята и при­ / ,
готвя закуската. Настя се мие дълго и след това се облича. После
сяда на масата и бързо изяжда закуската. След половин час тя е
готова и тръгва за училище.
@ Поставьте вопросы к выделенным словам.
1. Росица е за първи път в московско училище. 2. Пламен винаги прави
гимнастика под звуците на рока. 3. Настя закусва сандвич със салам. 4. Майка­
та събужда Пламен и Росица. 5. Андрей предлага на момичетата да се поразхо­
дят из града. 6. Момичетата се срещат с Андрей. 7. Олег се обръща към учител­
ката.
Ф Спишите текст. Подчеркните подлежащее одной чертой, прямое дополне
ние — пунктиром, а косвенное — двойным пунктиром. Поставьте вопросы к
выделенным словам.
Майката събужда Андрей. Той става и пуска касетофона. След това се мие,
облича се и казва на майката: «Готов съм. Сядам на масата^. Той яде сандвич
със салам и пие кафе. (Блед пет-минут-и излиз^Андрей бързала училище. Днес
има контролно по руски език.
® Составьте предложения.
1. Често, в Москва, октомври, вали, през, а, грее, в София, слънцето.
2. Ходят, с, заедно, пързалка, приятелите си, на, Настя и Елена, понякога.
-48-
3 Росица и Настя, предлага, из, Андрей, на, града, разходка, една.
л В, свършва, ваканция, на, началото, пролетната, април.

сг ПЕРЕВОД
Андрей и Настя ждут Росицу около школы.
Настя говорит Андрею: У Росицы плохое настроение. Она часто вспоми­
нает Софию. Сейчас там тепло, светит солнце, а здесь все серо, идет дождь.
Андрей отвечает: Скоро зима, зимой в Москве хорошо, тоже светит солн­
це. Я часто езжу в Подмосковье и катаюсь там на лыжах.
Настя: А мы с Леной катаемся на коньках.
Андрей: Я люблю зиму, зимой каникулы и много праздничных дней.
Настя: Но потом начинается самая длинная четверть.
Андрей: Да, весенние каникулы в конце марта месяца.
Настя: А в мае уже тепло и все думают о лете.
- О чем думают все? — спрашивает Росица Настю.
- Ты уже здесь? — смеется Настя.
Андрей: Мы говорим о погоде в Москве и в Софии. Не печалься, Роси, год
проходит быстро, и ты опять можешь поехать (можеш да заминеш) в Болга­
рию.

-49-
Четвертый урок
Тема: Рабочий день (продолжение).
Грамматика: # Спряжение возвратных глаго­
лов в настоящем времени (положительные, от­
рицательные, вопросительные и вопросительно-
отрицательные формы). # Особенности упот­
ребления фазисных глаголов.

Росица се връща от училище


Настя и Росица вече са приятелки. Обикновено те се връщат от училище
заедно. По пътя момичетата разговарят:
Росица: Ти в колко часа ставаш?
Настя: В седем без четвърт.
Росица: Сама ли се събуждаш?
Настя: Не, не се събуждам сама. Будилникът ме събужда. Той звъни и аз
ставам.
Росица: А аз не ставам веднага. Обичам да се излежавам поне десет мину­
ти.
Настя: Не се ли страхуваш да закъснееш?
Росица: Ами! Нали часовете започват в осем и половина? Имам на разпо­
ложение доста време. А ти защо ставаш толкова рано?
Настя: Бързам първа да вляза в банята. Много обичам да се мия. Освен
това дълго се реша. Нали имам дълга коса.
Росица: Половин час се миеш и още половин час си решиш косата и си
връзваш панделка! Не е ли така?
Момичетата се смеят и не забелязват как стигат до вкъщи.
Настя: Роси, нали си спомняш, че Андрей ни кани да се поразходим мал­
ко из града. Искаш ли?
Росица: Защо не? Нямам нищо против. В колко часа ще се срещнем?
Настя: В два часа пред входа на блока.
Росица: Всичко хубаво!
Настя: Подобно!

-50-
cr ЭТИКЕТ
Пожелания
Всйчко хубаво! Всего хорошего!
Всичко най-хубаво! Всего наилучшего!

Ж
Подобно! И Вам (тебе) того же! *

^ ГЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ

приятелка / приятелки подружка / подружки


обикновено обычно
връщам (се) / върна (се) возвращать(ся) / возвратить(ся)
заедно вместе
момиче / момичета девочка / девочки
Внимание! Сущ. момйче в болг. яз. — среднего рода.
разговарям разговаривать
будилник будильник
звъня / позвъня звонить/ позвонить
страх5'вам се бояться
закъснявам / закъснея опаздывать / опоздать
имам на разположение иметь в распоряжении
доста достаточно
толкова рано так рано
първа первая
влизам / вляза входить / войти
баня ванная (комната)
мйя (се) / измия (се) мыть(ся) / вымыть(ся)
реша (се) / среша (се) причесывать(ся) / причесать(ся)
дълга коса длинные волосы
Внимание! Сущ. коса в болг. яз. — женского рода, ед. числа.
връзвам / вържа завязывать / завязать
панделка бант
Не ё ли така? Не так ли?
смея се / засмея се смеяться / засмеяться
забелязвам / забележа замечать / заметить
стигам / стигна достигать, доходить / достичь, дойти
стигам до вкъщи доходить до своего дома
каня / поканя приглашать / пригласить
Андрей ни кани Андрей нас приглашает
-51-
разхождам се / разходя се гулять / погулять
разхождам се из града гулять по городу (сущ. с членной морфемой
поразхбждам се / поразходя се прогуливаться / прогуляться
малко немного
искам / поискам хотеть / захотеть
срещам (се) / срещна (се) встречать(ся) / встретить(ся)
ще се срещнем мы встретимся (глагол употреблен в буду­
щем времени)
пред входа зд.: у подъезда (сущ. с членной морфемой)

Часовник (часы)

дванайсет

единайсет
десет
дёвет
осем
седем

шест
Колко е часът?
Часът е точно дванайсет.
Часът е дванайсет.
Часът е дванайсет и петнайсет.

Часът е дванайсет и половина.

Часът е дванайсет без петнайсет.

I ЗАПОМНИТЕ!

В колко часа свършва урокът? — Кблко часа се разхождаш?


Урокът свършва в един часй. — Разхождам се един час_.

-52-
Знаете ли, колко е часът?
Да!
Благодаря!

л Прочитайте, обращая внимание на ударение.


1. Аз се събуждам в 7 часа. В осем часа излизам. Урокът започва точно в 9
часа. В 1 часа обядвам. В 4 часа излизам. В 6 часа се връщам.
2. Днес имам 6 часа. Пиша домашните 3 часа. Разхождам се 2 часа. Мия се
1 час. Спя 8 часа.

@ Ответьте на вопросы по образцу.


Образец: В колко часа започваш? (8) — Започвам в осем часа.
Колко часа имаш днес? (6) — Днес имам шест часа.
1. В колко часа се събужда майката? (7)
2. Колко часа спят децата? (9)
3. В колко часа започва Пламен? (10)
4. В колко часа се връщаш? (1)
5. Колко часа има Росица? (5)
6. В колко часа Настя сяда на масата? (12)
7. Колко часа Олег пише домашното по руски език? (1)

сг ЗАДАНИЯ

® Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выражен


Подруги, обычно, люблю поваляться в постели хотя бы десять минут, иметь
в распоряжении, достаточно времени, так рано, спешить первой занять ван­
ную, очень люблю, Андрей нас приглашает, не возражаю (не имею ничего
против), у подъезда, всего хорошего.
® Найдите в тексте видовые пары (совершенного вида) глаголов.
Закъснявам, влизам, разхождам (се).
® Найдите в тексте видовые пары (несовершенного вида) глаголов.
Върна (се), обикна, започна, забележа, стигна, срещна (се).
®1 Замените выделенные слова синонимами из текста.
Ели и Ганка са приятелки. Обикновено те се прибират вкъщи заедно. По
Пъ
тя момичетата си приказват. Те разполагат с доста време. Андрей кани мо­
мичетата на разходка из града. Момичетата приемат поканата. Те се уговарят
Да
се срещнат пред входа на кооперацията. Андрей се бои да не закъснее за
с
РещаТа.
-53-
© Замените словосочетания в скобках антонимами из текста.
Настя и Росица са съученички. Те се връщат от училище (поотделно). По
пътя момичетата (мълчат). Росица пита Настя в колко часа (си ляга). Урокът
(свършва) в 8.30. Момичетата (нямат на разположение) много време. Защо
Настя става толкова (късно)? Тя има (къса) коса и половин час се реши.
© Переведите выражения в скобках.
I. Настя и Росица (возвращаются из школы) заедно. 2. (По дороге) момиче
та разговарят. 3. Часовете (начинаются) в 8 часа и половина. 4. (У них враспоря
жении) доста време. 5. Андрей ни кани (погулять немного по городу). 6. Нас
бърза (первой занять ванную). 7. Момичетата (встречаютсяу подъезда) на бло
® Ответьте на вопросы.
1. Приятелки ли са Настя и Росица?
2. Как се връщат от училище?
3. В колко часа става Настя?
4. Сама ли се събужда?
5. Веднага ли става?
6. А Росица? Не се ли страхува да закъснее?
7. В колко часа започва урокът?
8. Защо Настя става толкова рано?
9. Каква коса има? Връзва ли си панделка?
10. Защо момичетата не забелязват как стигат до вкъщи?
II. Иска ли Росица да се поразходи малко из града с Настя и Андрей?
12. В колко часа се срещат?

ГРАММАТИКА

Спряжение возвратных глаголов в настоящем времени


Лицо Ед. число Мп. число
1 мйя се мйем се
2 мйеш се мйете се
3 мйе се мйят се

Лицо Ед. число Мн. число


1 мйя си лицёто мйем си лицёто
2 мйеш си лицёто мйете си лицёто
3 мйе си лицёто мйят си лицёто

-54-
Возвратные частицы се и си пишутся с глаголом раздельно.
Частица си употребляется, если при глаголе есть прямое дополнение (сло­
во отвечающее на вопрос кого?, что?):
Рёша си косата. — Причесываю (что?) волосы.
Частицы се и си никогда не начинают предложение. Если предложение
начинается с глагола, частицы стоят после него; если пред глаголом есть дру­
гие слова, частицы перемещаются на место перед ним.

сгСРАВНЖШ
Събуждам се в 7 часа. Аз се събуждам в 7 часа.
Решиш си косата. Тй си рёшиш косата.

Между Диоген и Ал. Македонски


Ал. Македонски пита Диоген:
— Диоген, вярно ли е, че не се миеш?
— Вярно е — отговаря мъдрецът.
— Защо?
— Мие се само онзи, който е мръсен (грязный)'.

сг РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ
О Модель: Аз се казвам Андрей. Казвам се Андрей.
Ти
Той
То (детето)
Вие
• Модель: Ние се събуждаме в 6 часа. Събуждаме се в 6 часа.
Ти
Аз
Тя
Те
Вие
• Модель: Аз си реша косата. Реша си косата.
Ти
Той
Те
Вие
Ние
-55-
О Модель: Росица се връща вкъщи и се обръща към Пламен с въпрос.
Аз....
Те ....
Вие ....
Ти....
Ние....
\р) Модель: Аз се мия бързо. Аз си мия лицето.
Росица
Ти
Вие
Пламен
Ние
Те

Отрицательные формы возвратных глаголов


настоящего времени
Лицо Ед. число Мн. число
1 не се събуждам не сё събуждаме
2 не сё събуждаш не сё събуждате
3 не сё събужда не сё събуждат

Лицо Ед. число Мн. число


1 не ей обличам шлифера не ей обличаме шлиферите
2 не ей обличаш шлифера не ей обличате шлиферите
3 не ей облйча шлифера не ей обличат шлиферите

$ Безударные возвратные частицы в положительных формах при отрица­


нии всегда произносятся с ударением:

Обикновено се събуждам рано. Днёс не сё събуждам рано.


Всёки дён си обличам шлифера. Днёс не ей обличам шлифера.

-56-
c r РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ
Q Модель: Росица се запознава с Олег. Настя не сё запознава с Олег.
Аз ... . Ти ... .
Ти... .Аз....
Андрей .... Виктор....
Ние .... Те ....
Вие .... Ние ....
Те .... Вие ....
Q Модель: Настя си връзва панделка. Росица не ей връзва панделка.
Аз .... Ти ....
Ти ... .Аз ....
Настя .... Елена ....
Вие .... Те ....
Ние .... Вие ....
Те .... Ние ....

Вопросительные формы возвратных глаголов


настоящего времени
Лицо Ед. число Мн. число
1 събуждам ли се? събуждаме ли се ?
2 събуждаш ли се? събуждате ли се ?
3 събужда ли се ? събуждат ли се ?

Лицо Ед. число Мн. число


1 обличам ли си шлифера? обличаме ли си шлиферите?
2 обличаш ли си шлйфера? обличате ли си шлиферите?
3 облйча ли си шлйфера? обличат ли си шлиферите?

®° РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ
® Модель: Росица връща ли се вкъщи рано ? — Не, не сё връща.
Ти...?-....
Олег...?-....
Ние...?-....
Вие...?-....
Те...?-....
-57-
© Модель: Настя връзва ли си панделка ? — Не, не ей връзва.
Ти...?-....
Елена ...? — ....
Ние...?-....
Вие...?-....
Те...?-....
© Модель: Аз се смея. —» Смея ли се? — Не, не се смея.
Ти . . . . - * . . . ? - . . . .
Тя... . - > . . . ? - . . . .
Ние....-*...?-....
Вие... . - > . . . ? - . . . .
Те . . . . - > . . . ? - . . . .
Олег... . - > . . . ? - . . . .

Вопросительно-отрицательные формы возвратных глаголов


Лицо Ед. число Мн. число
1 не сё ли събуждам? не сё ли събуждаме?
2 не сё ли събуждаш? не сё ли събуждате?
3 не сё ли събужда? не сё ли събуждат?

Лицо Ед. число Мп. число


1 не ей ли обличам шлифера? не ей ли обличаме шлиферите?
2 не ей ли обличаш шлифера? не ей ли обличате шлиферите?
3 не ей ли облича шлифера? не ей ли обличат шлиферите?

о т РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ
О Модель: Андрей не сё ли разхожда из града ?
Ти...?
Елена...?
Ние...?
Вие...?
Те...?
в Модель: Олег не ей ли мие лицето?
О
i
Ти...?
Пламен ...?
Ние...?
Вие...?
Те...?
-58-
а Модель: Ти се обръщаш към Настя с въпрос. —> Не сели обръщаш към Росица?
Той....-*...?
Олег .... —>...?
Ние... .->...?
Те... .->...?
Вие ....->...?

Особенности употребления фазисных глаголов


Глаголы, обозначающие фазис действия (начало, продолжение, заверше­
ние), в болгарском языке всегда употребляются без возвратной частицы се.

esp СРАВНИТЕ !
Урок начинается в 8 часов. Урбкът започва в 8 часа.
Уроки заканчиваются в 12 часов. Уроците свършват в 12 часа.
Уроки продолжаются до 12 часов. Уроците продължават до 12 час&.

«g- УПРАЖНЕНИЯ

Ф Трансформируйте текст, используя в функции подлежащего


ти, Елена, ние, Вие, те.
Обикновено се връщам от училище заедно с Олег. В 1 часа
обядвам. В 2 часа се срещам с Настя. От 3 до 5 пиша домашни.
Разхождам се до 7 часа, цели 2 часа. В 7 и половина започвам да
чета. Чета 1-2 часа. В 11 часа си лягам.

® Ответьте на вопросы.
Образец: Сама ли се събуждаш? — Не, не се събуждам сама.
1. Сама ли се връщаш от училище? 2. Сама ли се решиш? 3. Сама ли си
връзваш панделка? 4. Сама ли се разхождаш из града? 5. <€ама~ли иав<шк?,6.
Сама ли си миеш косата?

® Задайте вопросы.
Образец: Дълго се реша. — Дълго ли се решиш?
1. Дълго си реша косата. 2. Бързо се връщам. 3. Рано се събуждам. 4. Дълго
^ е обличам. 5. Заедно се разхождаме. 6. Рано си лягам. 7. Бързо се мием. 8.
Дълго се смеем.

-59-
® Трансформируйте предложения в отрицательные, вопросительные и в
сительно -отрицательные.
Образец: Обръщам се към госпожицата с въпрос. —>
Не се обръщам към госпожицата с въпрос. —>
Обръщам ли се към госпожицата с въпрос? —>
Не се ли обръщам към госпожицата с въпрос?

1. Миеш си косата. 2. Запознават се с учителката по български език. 3. Об­


личаме се набързо. 4. Казва се Андрей. 5. Връщате се заедно. 6. Разхождат се
из града.

© Вместо точек употребите частицу се или си.


Настя не ... събужда сама. Будилникът звъни и тя става веднага. Тя ... стра­
хува да закъснее. Настя обича да... мие. Дълго ... реши косата и ... връзва пан­
делка. Облича ... шлифера и бързо излиза. Пред входа на блока тя ... среща с
Росица. Те заедно бързат за училище. По пътя момичетата разговарят и... смеят,

сЗ° ПЕРЕВОД

Обычно Росица не просыпается сама. Звенит будильник, и она сразу же


вскакивает с постели. Семь часов. Росица делает гимнастику под звуки рока,
Быстро умывается и одевается. Она спешит в школу. По дороге она встреча­
ется с Настей. Девочки разговаривают.
Росица: Доброе утро!
Настя: Здравствуй!
Росица: Который час? Ты не боишься опоздать?
Настя: У нас в распоряжении достаточно времени! Занятия начинаются
в 8.30.
Росица: Ты обычно во сколько встаешь?
Настя: Без 15 минут семь.
Росица: Почему так рано?
Настя: У меня длинные волосы и я долго причесываюсь. Кроме того, я
долго завтракаю.
Росица: И еще полчаса завязываешь бантик!
Девочки смеются и не замечают, как доходят до школы.

-60-
Пятый урок
Тема: Квартира.
Грамматика: # Определенность и
неопределенность имен существи­
тельных. # Образование определен­
ной формы имен существительных в
единственном числе. # Употребление
определенной формы имени суще­
ствительного в единственном числе
(общее правило). # Употребление об­
щей формы имени существительного
(общее правило). # Указательные ме­
стоимения для близко находящихся
от говорящего лиц и предметов.

Росица почиства апартамента


Семейство Боневи живеят на площад «Ромен Ролан», бл. 4. Росица звъни
на вратата.
Майката: Кой е?
Росица: Аз съм. Роси.
Тя се втурва в своята стая, хвърля чантата на канапето и се преоблича.
- Гладна ли си? — пита майката.
— Не, сега не ща нищо. — отвръща Росица.
Майката: Аз приготвям обеда, а ти почисти стаите.
Росица: Все аз ли? Пламен почиства само тоалетната и банята.
Майката: Не си права. Той почиства още мивките и коридора.
„ Росица: А аз — всичките стаи.
Майката: Това не отнема много време.
Росица пуска касетофона. Тя бързо изтрива праха по бюрото на Пламен,
по секциите, по масичката до дивана, а в своята стая само по библиотеката.
После изнася стола от стаята на Пламен в коридора, премества креслото в
Ъг
ъла и мие пода. Чисти с прахосмукачката килима в хола, а след това и кили-
Ма
в спалнята на родителите си.
Росица (срадост): Мамо, готово!
Майката влиза в хола.
-61-
Майката: Какво е това? Защо столът е в коридора?
, Росица внася стола в стаята на Пламен.
Росица: Бързам, за кухнята нямам време, а и ти още готвиш тук.
Тя отваря хладилника и взема мляко и салам. Млякото бързо изпива, а
салама преглъща по пътя към огледалото в антрето.
Майката: А сега къде?
Росица: Имам среща с Настя и Андрей, те са от нашия клас.
Майката: Добре, но не повече от два часа. Обедът е готов. Татко ви се
връща в четири часа.
Росица целува майка си и излиза.

УДАРЕНИЕ

Кресло, креслото; ббед, ббедът

ОТ- КОММЕНТАРИИ

При обозначении адреса названия улиц и площадей в болгарском языке


пишутся в кавычках. Русскому слову дом соответствуют или слово блок (бл.),
или знак № (в основном для указания на частное владение).
Например: площад «Ромен Ролан», бл. 4 — площадь Ромена Роллана, дом 4
улица «Свобода», № 36 - улица Свободы, дом 36.

®= СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ:

апартамент квартира
семейство семья
врата дверь
звъня на вратата звонить в дверь
Кой е? зд.: Кто там?
втурвам се / втурна се врываться / ворваться;
стремительно вбегать / вбежать;
влетать / влететь
стая комната
своята стая своя комната
хвърлям / хвърля бросать / бросить
чанта сумка, портфель
канапе софа, кушетка
-62-
гладен (гладна, гладно, гладни) голодный (голодная, голодное, голодные)
неща разг. не хочу
отвръщам / отвърна отвечать / ответить
приготвям / приготвя готовить / приготовить
чистя, почиствам / почистя чистить / почистить; убираться / убраться
Почисти стаите! Приберись в комнатах!
само только
тоалетна туалет
мивка / мйвки(тЪ) раковина / раковины
Не ей права! Ты не права!
всйчки(те) стаи все комнаты
отнемам / отнема (време) отнимать / отнять (время);
занимать / занять (время)
хол холл,гостиная
изтривам / изтрия вытирать / вытереть; стирать / стереть
прах пыль
бюро письменный стол, бюро 7
секция / секции зд.: стенка
масичка столик
библиотека зд.: полки, шкаф для книг -
стол стул
ъгъл угол
премествам / преместя передвигать / передвинуть;
переносить / перенести
под пол
килим ковер
прахосмукачка пылесос
след това 1
затем
после /
спалня спальня
спалнята на родителите спальня родителей
кухня кухня
за кухнята для кухни
хладилник холодильник
внасям / внеса вносить / внести
мляко молоко
огледало зеркало
антре прихожая
къде где; куда
повече больше
преглъщам / преглътна проглатывать / проглотить
Целувам / целуна целовать / поцеловать
излизам / изляза выходить / выйти
-63-
Семейство (Семья)

родители родители
баща отец
татко папа
майка мать
мама мама
син сын
дъщеря дочь
детё ребенок

®= ЗАДАНИЯ
ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и вы
ний:
Кто там?; она переодевается; я готовлю обед; раковины; письменный стол;
полки для книг; она выносит стул в коридор; пылесос; мама входит в гости­
ную; у меня нет времени; они из нашего класса; не больше двух часов; Росица
целует маму.

® Скажите иначе.
Семейство Боневи имат апартамент на площад «Ромен Ролан», блок 4; Тя
бързо влиза в стаята; искаш ли да хапнеш нещо?; не искам нищо; Пламег
измива банята; това отнема малко време; Росица пренася креслото в ъгъла; i
бързо изяжда салама; среща се с Настя и Андрей; Росица тръгва.

® Найдите в тексте слова и выражения, противоположные по смыслу


Росица взема чантата от канапето; искам нещо; тя внася стола в стаята на
Пламен; майката излиза от хола; ти вече не готвиш там; тя слага в хладилника
мляко и салам; бавно; не по-малко; татко ви тръгва в четири часа.

© Переведите выражения в скобках.


Росица се качва на своя етаж и (звонит в дверь). Тя (влетает в свою комно
ту) и бързо се преоблича.
Майката: Аз съм заета, (приберись в комнатах).
Росица: Това може да направи и Пламен, (я спешу, у меня нет времени)'
Майката: И Пламен има какво да прави. Той (моет туалет, ванную, корИ
дор, чистит раковины).
Росица: Аз правя повече — (убираюсь во всех комнатах).
Майката: Но и това (не занимает много времени).
-64-
(g) Вставьте вместо точек необходимые по смыслу слова и словосочетани
Росица чисти апартамента. Обикновено прави това под звуците на рока.
Тя ••• и в л и з а в стаята на Пламен. Първо изтрива .... После изнася ... и мие ....
g своята стая .... С прахосмукачката ... в хола, а след това и килима ... . Тя
бърза,... с Настя и Андрей. Затова ... от хладилника мляко и салам.... изпива,
а салама .... Тя обещава да се върне след ..., целува ... и ....

ф Ответьте на вопросы:
1. Къде живеят семейство Боневи?
2. Росица влиза в своята стая. Какво прави тя?
3. Какво казва майката на Росица?
4. От колко стаи се състои апартаментът на Боневи?
5. Какво почиства Пламен?
6. Как Росица почиства апартамента?
7. Защо не почиства кухнята? Закъде бърза тя?
8. Яде ли Росица нещо?
9. Кога се връща бащата?
® Нарисуйте план квартиры Боневых.
® Опишите вашу квартиру.

ГРАММАТИКА

Определенность и неопределенность имен существительных


Грамматическим показателем определенности существительного, обозна­
чающего определенный, известный и говорящему, и слушателю конкретный
предмет, является артикль, называемый членной морфемой или определен­
ным членом (определителен член):
Майката: Защо столът е в коридора? (Мать Росицы видит стул в кори
доре своей квартиры и спрашивает: Почему стул в коридоре?)
Росйца внася стола в стаята на Пламен. (Росица вносит этот стул
комнату Пламена.)
Артикль пишется и произносится в конце имени существительного и слит­
но с ним.
Для обозначения неопределенных предметов (не конкретных, а предме­
тов «вообще») употребляется общая форма существительного (без членной
Морфемы):
Какво е това? — Това е стбл. (Это стул вообще, а не данный, конкретн
стул.)

-65-
Имена собственные, обозначающие определенные, конкретные лица,
предметы, обычно употребляются без членной морфемы:
Росйца, Боневи, Сбфия, Москва.
Образование определенной формы
имен существительных в единственном числе
Мужской род Женский род Средний род
подлежащее второстепенные члены
полная форма краткая форма
-ът, -ят -а, -я -та -то
столът стола стаята канапето
холът хола кухнята антрето
площадът площада чантата времето
преподавателят преподавателя вечерта бюрото
пътят пътя радостта креслото

Большинство существительных мужского рода присоединяют членную


морфему -ът, -а.

Членную морфему -ят, -я присоединяют существительные:


• с суффиксом -тел, -ар:
преподавател — преподавателят, преподавателя; учйтел — учителят, учи
теля; лёкар — лекарят — лекаря;
• существительные на -й:
герой — героят, героя;
• несколько слов, которые в русском языке оканчиваются в основном на
мягкий согласный:
път — пътят, пътя; сън — сънят, съня; ден — денят, деня.

<У УДАРЕНИЕ

Ударение в определенной форме сохраняется на том же слоге су­


ществительного, что и в общей форме.

Исключение: Ударение переносится на членную морфему:


# у существительных женского рода, оканчивающихся на
согласный: радост — радостта, гордост — гордостта;
-66-
# у некоторых односложных существительных мужского
рола: син - синът — сина /синь/, град - градът - града /градь/,
час - часът — часа/часъ/, сън - сънят/сън'ът/ - съня /сьп'ъ/,
де и - денят /ден'ът/— деня /ден 'ъ/.

Мъж и жена пътуват към Варна. По пътя се


редуват градове и села. След известно време
мъжът казва па жената: «Вземи картата и виж
много ли път ни оставало Варна?»
Жената разтваря картата, прекарва пръст по
линията на пътя и казва: «Не, не е много. Оста­
ват ни само два сантиметра!»

^РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: звук — звукът, звука


касетофон - ...
рок-...
сандвич - . . .
салам - ...
площад- ...
коридор- ...
© Модель: руснак — руснакът, руснака
българин —...
сърбин —...
арменец —...
украинец —...
татарин —...
© Модель: път — пътят, пътя
преподавател —...
учител - ...
трамвай — ...
писател — ...
О Модель: град — градът, града
син - . . .
час - . . .
мъж - ...
-67-
© Модель: майка — майката
гимнастика — ...
закуска — ...
минута — ...
бележка — ...
столица— ...
© Модель: радост — радостта
гордост —...
захар —...
вечер —...
О Модель: име — името
дете —...
легло —...
момче —...
кафе —...
училище —...
канапе —...
време —...

Употребление определенной формы


имени существительного в единственном числе
(общее правило)
Форма имени существительного с членной морфемой конкретизирует, вы­
деляет предмет из всех остальных, ему подобных. Определенная форма суще­
ствительного употребляется в тех случаях, когда:

• Предмет является единственным в данной конкретной обстановке:


Росица звъни на вратата. {Росица звонит у входной двери — это кон
ретная, единственная дверь).

• Предмет уникален, общеизвестен:


Днёс на небето няма облаци. {Сегодня на небе ни облачка).

• Предмет упоминается повторно:


Росйца взёма мляко и салам. Млякото бързо изпива, а салама пре­
глъща по пътя към огледалото. {Росица берет молоко и колбасу. Мол
ко — то, что взяла — быстро выпивает, а колбасу съедает по дороге к
калу).
-68-
•:• О предмете известно из предыдущей информации или в связи с други­
ми известными предметами:
Бързам, за кухнята нямам врёме. {Я спешу, на кухню — в данной ситу
ации речь может идти лишь о кухне квартиры семьи Боневых — у меня
нет времени).

Употребление общей формы имени существительного


(общее правило)
Общая форма имени существительного употребляется:

• При назывании предметов, в том числе при ответе на вопрос Какво е


това? в конструкции Това е ...:
Какво е това? —Това е маса.

• При первом упоминании о предмете:


Росица отваря хладилника и взема мляко и салам. {Росица открывает
холодильник — он единственный на кухне — и берет молоко и колбасу. Мы у
ем, что она берет. Об этих предметах сообщается впервые).

Основываясь на общих правилах употребления определенной формы име­


ни существительного, можно выделить отдельные конкретные случаи:

• В повествовательном предложении при прямом порядке слов подлежа­


щее обозначает известный предмет, о котором сообщается что-то новое. По­
этому ПОДЛЕЖАЩЕЕ в болгарском языке обычно употребляется с членной
морфемой:
Майката влиза в хола.

• ПРЯМОЕ ДОПОЛНЕНИЕ может употребляться как с членной морфе­


мой, так и без нее:
Аз приготвям обеда {Я сейчас готовлю обед на сегодня).
Если существительное — прямое дополнение составляет с глаголом-ска­
зуемым единое целое и отвечает на вопрос что делаешь? (какво правиш?), то
это существительное употребляется без членной морфемы:
Какво прави Пламен? — Той пйе кафе.
Существительное — прямое дополнение при личных глаголах ймам/нямам
и безличных глаголах йма/няма также обычно употребляется в общей форме:
В своята стая имаш ли кресло? — Не, нямам кресло. В спалнята на
Родителите йма ли кресло? - Не, там няма кресло.
-69-
• ОБСТОЯТЕЛЬСТВА могут употребляться и в общей форме, и в опре­
деленной. Так, ОБСТОЯТЕЛЬСТВА ОБРАЗА ДЕЙСТВИЯ, обозначающие
образ, способ или орудие действия и отвечающие на вопрос как?чем?(как? с
какво?) обычно употребляются в общей форме:
Росица отговаря с радост.
Однако, подчиняясь общему правилу, обстоятельства могут употреблять­
ся и в определенной форме:
Росйца чисти килима в хола с прахосмукачката. (Росица чистит ковер
в гостиной своим пылесосом).

®= РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: майка — Майката влиза в стаята.


баща —....
учителка —....
ученичка —....
дъщеря —....

© Модель: канапе — Канапето е в ъгъла.


легло —....
. кресло —....
бюро —....
огледало — ....

О Модель: обед — Обедът е на масата.


салам —... .
сандвич — ....
касетофон —....

О Модель: обед — Росица слага обеда на масата.


салам —....
сандвич —....
касетофон —....

О Модель: Правя гимнастика —> Какво прави дъщерята? — Дъщерята прави


гимнастика.
Сънувам сън —> Какво прави дъщерята? — ....
Пия кафе —> Какво прави дъщерята? — ....
Закусвам сандвич със салам —> Какво прави дъщерята? — ....
-70-
Q Модель: В хола има ли легло ? — Не, в хола няма легло.
а хола имали огледало? — Не,....
о хола има ли канапе? — Не,....
к хола има ли бюро? — Не,....
В хола има ли хладилник? — Не, ....

0 Модель: закуска / обед -> Имаш ли закуска ? — Да, имам закуска.


Л обед?— Не, нямам обед.
стая / апартамент —>....
библиотека / бюро -»....
канапе / кресло —>....
мляко / салам —>....

0 Модель: радост — Пламен отговаря с радост.


гордост —....
удоволствие —....
готовност —....

Указательные местоимения
для близко находящихся от говорящего
лиц и предметов
Единственное число Мн.число
М.р. Ж.р. Ср.р.
този — этот тази — эта това — это тёзи — эти

В сочетании с указательным местоимением существительное употребля­


ется в общей форме, так как местоимение само определяет, указывает на дан­
ный предмет и заменяет членную морфему:
този стол — этот стул, тази улица — эта улица, това кресло — это кресл
тёзи стаи — эти комнаты.

Указательные местоимения определяют имена существительные. Место-


Имение това может употребляться самостоятельно:
Кой е това? — Това е Росица Бонева (Кто это?- Это Росица Бонева.).
Какво е това? — Това е училище (Что это?- Это школа.).
-71-
сёг РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: диван — този диван, диванът, дивана


площад — ...
коридор — ...
хладилник—...
клас —...
ъгъл — ...
О Модель: врата — тази врата, вратата
маса — ...
мивка —...
прахосмукачка —...
стая —...
библиотека —...
© Модель: вечер — тази вечер, вечерта
сутрин —...
радост —...
гордост —...
захар —...
О Модель: момче — това момче, момчето
канапе —...
бюро — ...
легло —...
кафе —...
меню —...
такси — ...
© Модель: минути — тези минути . М^АЛ^^соЛ.'^-
секции —...
звуци — ...
бележки —...
деца-...
сънища —...

^УПРАЖНЕНИЯ

® Выпишите из текста урока существительные мужского рода. Образуйте 0


них формы с полной и краткой членной морфемой, поставьте ударение.
-72-
/№j Перепишите предложения, употребив существительные, дан-
е в скобках, с полной или краткой членной морфемой. Поставь­
те ударение.
1. Семейство Боневи живеят в (град). (Град) е голям и зелен,
оВ е София, столицата на България. 2. (Ден) е хубав. Росица и
а
Пламен стават, пускат (касетофон) и започват (ден) под звуците
на рока. 3. Росица мие (под) в (хол). Тя бърза, но (хол) не е малък.
4 Пламен пита (преподавател) за нови книги. (Преподавател)
дава на Пламен един учебник по история. 5. Майката мие (хла­
дилник). (Хладилник) стои в кухнята в ъгъла. 6. Росица яде по (път) към антре­
то. (Път) не е свободен, в коридора има малка масичка и един стол.

ф Употребите существительные, данные в скобках, в определенной форме


объясните, почему она здесь необходима.
1. В (училище) Росица се запознава с едно момче. (Момче) е от Сърбия,
казва се Олег. 2. Пламен тръгва за (Университет). (Ден) е хубав, (небе) е чисто.
3. (Майка) събужда (дъщеря), слага (закуска) на (маса) и отива в (хол). 4. (Баща)
се връща в четири часа. (Обед) е вече готов и (семейство) сяда на масата. 5.
СледТ^ео^Пламен премества (стол) от (бюро) към (касетофон), той седи и
чете вестници.

® Замените местоимения именами существительными. Не забудьте обупот -


реблении членной морфемы.
1. Пламен пие кафе. То е сладко. 2. Росица почиства апартамента. Той не е
малък. 3. Майката готви обед. Той е почти готов. 4. Пламен седи на едно крес­
ло. То е в ъгъла на стаята. 5. Росица чисти с прахосмукачката килима в спал­
нята на родителите. Тя не е голяма.

© Употребите существительные, данные в скобках, в определенной или общ


форме.
а) Пламен и Росица стават рано. Пламен пуска (касетофон) и прави (гим­
настика). Росица няма (време). Тя бързо се измива, закусва (сандвич), пие (чай)
и
излиза.
б) Росица почиства (апартамент). Тя изтрива (прах) по (маса) в (хол), по
(библиотека), по (бюро) на Пламен. След това почиства (спалня) на родители-
Те
и мие (под) в (коридор) и (антре). Отива в (кухня) и казва с (гордост) на
Утайка): «Всичко е готово».

^ Объясните употребление общей и определенной формы существительных


Шкетах уроков II и III.
-73-
Г ПЕРЕВОД
Настя: Росица, у вас есть квартира в Москве?
Росица: Да, мы живем на площади Ромена Роллана, дом 4.
Настя: Квартира большая?
Росица: Не очень большая — гостиная, спальня родителей, комната Пла­
мена, и у меня есть своя комната.
Настя: Ты сама убираешься в своей комнате?
Росица: Не только в своей комнате, но и в гостиной. Вытираю пыль с пись­
менного стола Пламена, чищу пылесосом ковер в спальне роди­
телей.
Настя: А что делает Пламен?
Росица: Он убирается в туалете, ванной, чистит раковины.
Настя: Кто убирает в кухне?
Росица: В кухне убирается мама. Она готовит обед, а потом чистит рако­
вину и моет пол.
Настя: А я убираюсь только в своей комнате, просто нет времени.
Шестой урок
Тема: Еда. Обед.
Грамматика: # Глагольные да-конструкции.
# Составное глагольное сказуемое. # Спряже­
ние возвратных глаголов в д а-конструкциях.
# Спряжение модальных глаголов може, тряб­
ва, не бива в составном глагольном сказуемом.

Какво имаме днес за обяд?


Настя се връща от училище. Бързо се преоблича, взема бележника си и
гледа какво има за домашно.
Майката: Какво се радваш толкова?
Настя: Супер! Нямаме домашно по алгебра, а и урокът по история
съвсем не е голям!
Майката: Ясно! Значи, можеш да си починеш малко.
Настя: Не, трябва да бързам. Имам среща с Роси и Андрей. Искаме да
се поразходим.
Майката: А пък аз искам първо да обядваш.
Настя: Не съм гладна, но ще хапна нещо. Какво имаме днес за обяд?
Майката: Супа-топчета, кренвирши, салата.
Настя: Пак кренвирши...
Майката: Добре де, може и без кренвирши.
Настя: Нали знаеш, аз обичам пържоли, телешко задушено, печено
пиле.
Майката: Ти пък трябва да знаеш, че аз ходя на работа и нямам много
свободно време да готвя всичко това.
Настя: Добре, ами тогава яйца на очи.
Майката: В неделя. В неделя всичко може.
Настя: А може ли да не ставам от леглото цял ден, от сутринта до вечерта?
Майката: Искаш да спиш през деня и да четеш през нощта, така ли?
Настя: Не, искам да спя цяло денонощие.
Майката: Браво! И насън да ядеш печено пиле.
Настя: Не бива да се шегуваш така!
Майката стопля храната. Настя сяда на масата да обядва.
-75-
dP ЭТИКЕТ

Добре! Хорошо! А
Добре де! Ну хорошо! ^ "щ^
Много добре! Очень хорошо! l^V
Ясно! Ясно! Понятно! Л?**
Браво! Браво! (Отлично!) ^^»
Супер! (мол. жаргон) Здорово!

СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ
преобличам (се) / преоблека (се) переодеваться / переодеться
взёмам / взёма брать / взять
бележник дневник
глёдам смотреть
домашно по ... домашнее задание по...
радвам се / зарадвам се радоваться / обрадоваться
значи значит
почивам си / почина си отдыхать / отдохнуть
среща встреча
обядвам обедать
обяд обед
хапвам / хапна есть / съесть на скорую руку
ще хапна я съем (гл. в форме буд. вр.)
супа-топчета суп с фрикадельками
Внимание! Сущ.супа в болг. яз. — ж. р.!
кренвирши сосиски
салата салат
Внимание! Сущ.салата в болг. яз. — ж. р.!
пак снова, опять
пържола свиная отбивная
телешко задушено тушеная телятина
печено пиле жареный цыпленок
пък 1. а, но; 2. же
готвя / сготвя готовить / приготовить
амй (разг.) а; но; но ведь
тогава тогда
яйца на очй глазунья (яичница)
Внимание! Ударение!
-76-
насън во сне
шегувам се шутить
стоплям / стопля греть / согреть

Обозначение времени суток

денонощие сутки през денонощието в течение суток


ден день през деня днем
нощ ночь през нощта ночью
сутрин утро ±~//-сутринта утром
вечер вечер //_ вечерта вечером

Внимание! Сущ. сутрин и вечер в болг. яз. — женского рода!

цяло денонощие целые сутки цяла нощ целая ночь


цял ден целый день цяла сутрин целое утро
(цял дён = от сутринта до вечерта) цяла вечер целый вечер

«= ЗАДАНИЯ

Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраже­


ний:
Брать дневник; домашнее задание по истории; чему ты так радуешься?;
нам ничего не задали по алгебре; ты можешь немного отдохнуть; во-первых;
я не голодна; что у нас сегодня на обед?; у меня нет свободного времени гото­
вить все это; весь день с утра до вечера; спать днем; читать ночью; целые сут­
ки; есть во сне; разогревать еду; садиться за стол; шутить.

® Найдите в тексте слова и выражения, близкие по смыслу.


Настя се прибира от училище; съблича едно нещо и облича друго; Настя
проверява какво има за домашно; искаме да отидем на разходка; срещам се с
Росица и Андрей; искам да спя цял ден и цяла нощ; сънувам, че ям печено
пиле.

® Найдите в тексте слова и выражения, противоположные по смыслу.


Настя отива на училище; домашното по история съвсем не е малко; мо-
*еш да поработиш малко; искам да ям; лягам в леглото; цял ден; през нощта;
Ст
авам от масата.
-77-
® Переведите словосочетания в скобках.
Връщам се (из школы). Бързо (переодеваюсь и беру) бележника си. Много се
радвам, че (нам ничего не задали по алгебре). (Уменя сегодня встреча) с Роси ц
Андрей. Иска^заеднд^ртдохнут^). (Яразогреваю суп) и обядвам.
© Вставьте вместо точек необходимые по смыслу слова и словосочетания.
В неделя Настя иска да не става от леглото .... Тя иска да спи ... и да чете ....
Аз пък искам да спя .... Обичам да се ... поне десет минути. Часовете започват
в осем и половина. Цял ... съм заета. Имам възможност да си почина едва'....
© Ответьте на вопросы.
1. Гладна ли е Настя?
2. Какво иска майката на Настя?
3. Какво има вкъщи за обяд?
4. Какво не иска да яде Настя?
5. Какво иска тя вместо кренвирши?
6. Какво обича Настя?
7. Защо майката на Настя често приготвя кренвирши?
8. Вие обичате ли супа-топчета?
9. Кога ядете яйца на очи?
10. Какво ядете в неделя?
® Восстановите реплики в следующем диалоге:

— Мамо, много съм гладна! Какво има за обяд?

— Пак супа-топчета... Без супа не може ли?

— Защо няма печено пиле или телешко задушено?

— Добре, ами тогава поне яйца на очи.

— Защо в неделя? Искам сега. Нали знаеш, не обичам супи и кренвирши!

ГРАММАТИКА
Глагольные ДА-конструкции
В болгарском языке нет неопределенной формы глагола (инфинитива).
Функцию инфинитива выполняет сочетание частицы да с глаголом настоя­
щего времени:
Я хочулить. — Искам да пйя.
-78-
Составное глагольное сказуемое
Составное глагольное сказуемое состоит их двух глаголов, соединенных
частицей да. Обе части составного глагольного сказуемого согласуются с под-
лежашим в лице и числе:

Лицо Ед. число Ми. число


1 бързам да вляза бързаме да влезем
2 бързаш да влёзеш бързате да влезете
3 бърза да влёзе бързат да влязат

Первый компонент составного сказуемого свободен (выбор формы вре­


мени, места в предложении). Второй компонент следует сразу же за частицей
да и всегда употребляется только в форме настоящего времени:
Бързам първа да вляза в банята. Настя бърза първа да влёзе в банята.

© Не путайте с изъяснительными придаточными, где глаголы, соединен­


ные частицей да, употребляются в разных лицах и числах.

СРАВНИТЕ!
Искам да обядвам. Я хочу пообедать.
Искам да обядваш. Я хочу, чтобы ты пообедала.

Обяснение
— Младежо, очаквам да ми обясните защо во­
дите дъщеря ми вкъщи в шест часа сутринта!
— За съжаление, в седем започвам работа!

V РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ:

О Модель: Андрей обича да става рано.


Ти ....
Аз ....
Те....
Ние ....
Вие....
-79-
® Модель: Росица обича да чете.
Ние....
Ти ....
Аз....
Те ....
Вие....
© Модель: Аз бързам да седна на масата.
Вие....
Ти ....
Елена....
Ние....
Те....
Внимание!
@ Модель: Настя иска (аз) да стана рано.
ти ... .
той ... .
ние....
вие ....
те....
® Модель: Майката иска децата да обядват.
вие....
ние....
Олег....
ти ....
аз....

Спряжение возвратных глаголов в ДА-конструкциях


Лицо Ед. число Мн. число
1 обйчам да се мйя обйчаме да се мйем
2 обйчаш да се мйеш обйчате да се мйете
3 обйча да се мйе обйчат да се мйят

Лицо Ед. число Мн. число


1 обйчам да си мйя косата обйчаме да си мйем косата
2 обйчаш да си мйеш косата обйчате да си мйете косата
3 обйча да си мйе косата обйчат да си мйят косата

-80-
Возвратные частицы се и си всегда ставятся между частицей да и следую­
щим за ней возвратным глаголом:
Обйчам да се излежавам поне 10 минути.
Если возвратным является первый компонент составного глагольного ска­
зуемого, частицы се и си подчиняются общим правилам: стремятся опередить
глагол, но не занимают первого места в предложении:
Аз се страхувам да закъснея. Страхувам се да закъснея.

сг РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Росица обича да се излежава.


Ние... А
Ти... „-^* jg -ф
Аз...
Олег...
Вие...
Те...
@ Модель: Андрей бърза да се върне вкъщи.
**#§-
Ти...
Ние...
Аз...
Вие...
Елена...
Те...
в Модель: Ти се страхуваш да закъснееш.
Настя...
Аз...
Олег...
Те...
Вие...
Ние...
Внимание!
О Модель: Андрей иска (ние) да се запознаем с Олег.
аз...
ти ...
Роси ...
вие...
Настя и Елена...
-81-
О Модель: Нямам нищо против Олег да се срещне с Андрей.
ние ...
ти ...
Роси и Настя...
вие...

Спряжение модальных глаголов


МОЖЕ, ТРЯБВА и НЕ БИВА в составном глагольном сказуемом
в настоящем времени
Лицо Ед. число Мн. число
1 спя спим
2 може да спйш може да спите
3 спи спят

Лицо Ед. число Мн. число


1 бързам бързаме
2 трябва да бързаш трябва да бързате
3 бърза бързат

Лицо Ед. число Мн. число


1 се шегувам се шегуваме
2 не бйва да се шегуваш не бйва да се шегувате
3 се шегува се шегуват

Може да ... {можно...), трябва да ... (нужно...) и не бйва да ... (нельзя...) не


изменяются по лицам и числам. Форма лица и числа глагола, следующего за
компонентом да, зависит от лица субъекта действия.
Вопросительная частица ли ставится между модальным глаголом и да-кон-
струкцией:
Може ли да спя цяло денонощие? - Можно мне спать целые сутки?
Трябва ли да бързам? — Мне нужно спешить?
Отрицательная частица не ставится перед модальным глаголом:
Не може ли да си починеш малко? - Нельзя ли тебе немного отдохнуть?
Не трябва да се връщаш толкова късно. - Тебе не следует возвращаться
так поздно.
-82-
— Една пържола, моля.
— С удоволствие.
— Може и без удоволствие, но с повече гар
нитура (больше гарнира).

РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

0 Модель: Може да пусна касетофона.


Ти...
Вие ...
Те...
Елена...
Ние...
О Модель: Аз трябва да се върна вкъщи на обяд.
Ти...
Те...
Аз и Пламен ...
Ти и Настя...
Той ...
© Модель: Аз не бива да чета толкова.
Елена и Андрей ...
Ти...
Росица ...
Ние...
Вие...
О Модель: Ние може ли да си починем малко ?
Аз...
Олег...
Вие...
Те...
Ти...
• Модель: Ти не трябва ли да отидеш на училище?
Аз...
Елена...
Ние...
Вие ...
Те ...
-83-
q r УПРАЖНЕНИЯ
® Трансформируйте текст, используя в функции подлежащего аз,
ти, ние, вие, те. / ,
Настя се връща от училище. Тя не иска да пише домашното.
Не иска да чете. Настя иска да спи и да не става от леглото цяло
денонощие. Всичко това е възможно, но чак в неделя. А сега
Настя сяда на масата да обядва и след това отива да се поразходи
с Росица и Андрей.

® Согласуйте данные в скобках глаголы-сказуемые с подлежащими. Пере


те полученные предложения на русский язык.
а) Образец: Настя {искам да се запозная) с Андрей. —>
Настя иска да се запознае с Андрей.
1. Настя {бързам първа да вляза) в банята. 2. Росица (обичам поне пет мин
ти да се излежавам) сутрин. 3. Олег и Андрей {не обичам да се мия). 4. Ние
{страхувам се да закъснея). 5. Момичетата {обичам да се разхождам) из град
6. Вие {обичам да се връщам) заедно.
б) Образец: Настя иска ние {да се запозная) с Андрей. —>
Настя иска да се запознаем с Андрей.
1. Момичетата искат ние {да се поразходя) заедно. 2. Олег иска аз {да пока­
ня) Росица. 3. Майката предлага на Андрей заедно {да обядвам). 4. Учителката
предлага на учениците първо {да напиша) контролното. 5. Аз обичам ние {да
се връщам) заедно. 6. Те искат ти {да си почина) малко.

(D Завершите предложение.
Образец: Нямам много свободно време ... (обедать) —>
Нямам много свободно време да обядвам.
1. готовить все это; 2. гулять; З. отдыхать; 4. делать гимнастику; 5. делать
домашнее задание; 6. причесываться; х переодеваться.

© Трансформируйте полученные выражения из упражнения ®, используя


кции подлежащего ти, Елена, ние, вие, те.

Ф Трансформируйте текст, начав его со слов «В неделя е възможно...».


В неделя не ставам рано, не бързам за училище. Лежа си в леглото цял ден.
Не се мия и не се реша. Не се страхувам да закъснея. Почивам си от сутринта
до вечерта. Спя и сънувам сладки сънища.
-84-
!

@ Завершите вопросительные фразы по образцу:


а) Образец: Защо ставаш толкова рано? — Не бива да ставаш!
1. Защо се шегуваш така? 2. Защо пускаш касетофона? 3. Защо се връщате
толкова късно? 4. Защо Настя закъснява? Защо се мият половин час? 6. Защо
Пламен чете през нощта? 7. Защо спят през деня?

б) Образец: Искаш ли да отидем заедно? — Трябва да отидем!


1. Искаш ли да се поразходим малко из града? 2. Искате ли да се срещнем
пред входа в 5 часа? 3. Иска ли да се събуди сам? 4. Искат ли да отидат в парка?
5. Искаш ли да се запознаем? 6. Росица иска ли да обядва? 7. Искаме ли да сме
добри ученици?

ф Трансформируйте предложения, используя в функции подлежащего данны


скобках слова.
1. Може да закусиш сандвич със салам (Олег, аз, ние, те, Вие). 2. Може да
спя до 9 часа (ти, Елена, Росица и Настя, ние, вие). 3. Трябва да стана в 7 часа
(тя, ние, ти, те, ти и Олег). 4. Трябва да се върнеш навреме (той, ние, те, аз,
вие, Андрей). 5. Не бива да си обличаш шлифера! (Росица, ние, те, Вие, аз). 6.
Не бива да се шегуваш така! (Настя, аз, ние, те, вие).

® Согласуйте данные в скобках глаголы-сказуемые с подлежащими.


1. Андрей (искам да поканя) момичетата на разходка. 2. Настя (трябва да
напиша) домашното. 3. Момичетата (искам да се поразходя). 4. Днес децата
(може да спя) до 10 часа. 5. Пламен (не бива да чета) цял ден, от сутринта до
вечерта. 6. Ние (не бива да закъснявам) за училището. 7. В неделя майката (тряб­
ва да си почина).

^ПЕРЕВОД

У нас сегодня пять уроков. Нет урока истории. Мы очень рады и хотим
немного погулять. Я возвращаюсь домой, быстро переодеваюсь, но дома -
Мама. Она хочет, чтобы я сначала пообедала.
Мама: У нас сегодня на обед салат, суп с фрикадельками и тушеная теля­
тина.
Настя: Опять телятина...
Мама: А ты хочешь с утра до вечера есть сосиски?!
Настя: Можно p&mmd отбивные.
-85-
Мама: Хорошо! Ночью, во сне. А сейчас — тушеная телятина!
Мама разогревает еду, и мы садимся за стол обедать.
Мама: Не надо так спешить!
Настя: Мне нужно встретиться с Роси и Андреем.
Мама: Сначала нужно хорошо пообедать.
Настя: А можно мне вернуться не в пять часов, а в шесть?
Мама: Можно. Сегодня все можно.
Настя: Здорово! У нас полно (много) времени, и мы можем хорошо погу­
лять!
Седьмой урок
Тема: Прогулка. Транспорт.
Грамматика: # Множественное число имен суще­
ствительных # Образование определенной формы су­
ществительных во множественном числе. # Изъясни­
тельные придаточные предложения с союзом че. #
Вопросительные изъяснительные придаточные пред­
ложения. # Прямая и косвенная речь.

Къде да отидем?
Часът е 2 без 5. Росица слиза долу и вижда Настя с Андрей.
Андрей: Много си точна.
Настя: Момичетата никога не закъсняват!
Андрей: Тогава трябва да признаем, че ти правиш изключение.*}
Росица: В 4 часа трябва да съм вкъщи. А сега накъде?
Настя: Може да отидем в центъра на града. Там има много интересни места:
музеи, кина, театри, изложби. На Театралния площад, например, се
намират 3 театъра и всеки един от тях е забележителен архитектурен
паметник.
Росица: С какво да пътуваме?
Настя: Може да вземем тролей.
Р Андрей: Защо не такси?!
Настя: Таксита има, ами парични знаци?
Андрей: С метрото може да стигнем до центъра без прехвърляне.
Росица: Пеша не може ли?
Андрей: Ами това са километри път.
Настя: Не повече от 5-6 километра.
Росица: Щом е толкова далече, предлагам да се поразходим из най-близкия
парк.
Настя: От всички московски паркове най-много обичам този. Той е много
стар.
Андрей: Тук има игрални автомати, различни атракции.
Настя: И хубави архитектурни паметници!
Андрей: Побъркана си на тема паметници!
-87-
Росица: В последния брой на вестник «Московски новини» има интересна
информация за два паметника от този ансамбъл.
Андрей: Томове литературни произведения, събрани съчинения, вестници,
учебници. Как имате време за всичко? Аз пък нищо не успявам.
Настя: Не бива да спортуваш толкова!
Младежите отиват до най-близката спирка, качват се в тролея и сядат.
Защо да не си починат, щом има свободни места.

<зг ЭТИКЕТ
— Как може да стигнем до...? — Как нам добраться до ...?
— Трябва да вземете трамвай № . — Вам нужно сесть на трамвай № ..
(тролей, автобус и пр.). (троллейбус, автобус и т.п.).
— До ... може да стигнете пеш(а) — До ... можно дойти пешком
(с трамвая, метрото, автобуса, (доехать на трамвае, на метро,
с трамвай № 1). на автобусе, на трамвае № 1).

еж* СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ


слизам дблу
слизам от тролея
спускаться вниз
выходить из троллейбуса
А"
Слизате ли? Вы выходите? /разг.: Вы сходите?
качвам се горе _ подниматься вверх
7 качвам се в,(наУтролёя садиться в/на троллейбус
^ Качвате ли се? Вы садитесь? (в троллейбус, трамвай и т.п.)
Сядате ли? Вы садитесь? (в троллейбусе, трамвае и т.п.)
Къде да отидем? Куда пойти?
А сега накъде? А сейчас куда? (в каком направлении?)
пътувам с тролей ехать на троллейбусе(троллейбусом)
автобус(рейс) автобусе (автобусом)
трамвай трамвае (трамваем)
такси такси
влак поезде (поездом)
метрото метро
със самолёт лететь да самолете (самолетом)
С какво да пътуваме? На чем поедем? (Как поедем?)
с прехвърляне / с пересадкой /
без прехвърляне без пересадки
виждам / видя видеть / увидеть
точен (точна, тбчно, точни) точный (пунктуальный)
нйкога никогда
признавам / призная признавать(ся) / признать(ся)
правя изключение быть исключением
цёнтър центр
място место
кино кинотеатр
театър театр
изложба выставка
площад площадь
Внимание! Сущ. площад в болг. яз. — мужского рода!
Театралният площад Театральная площадь
Червеният площад Красная площадь
намирам (се) / намеря (се) находить(ся) / найти(сь)
всеки (всяка, всяко) каждый (каждая, каждое); любой (любая, любое)
всеки един от тях каждый из них
забележителен замечательный
паметник памятник
парични знаци; пари дензнаки; деньги
километър километр
не повече от... не более...
щом если,раз
толкова далече так далеко
предлагам / предложа предлагать / предложить
в най-близкия парк в ближайшем парке
най-много больше всего
игрален игровой
игрален филм художественный фильм
различен различный, разный
атракция аттракцион
побъркан съм на тема ... помешан на...
последен последний
брой номер
вестник газета
списание журнал
«Московски новини» «Московские новости»
ансамбъл ансамбль
том / томове том / тома
литературни произведения литературные произведения
събрани съчинения собрание сочинений
учебник / учебници учебник/ учебники
спортувам заниматься спортом
успявам / успея успевать / успеть
спирка остановка
-89-
Пътуване без кондуктор
Питат един габровец защо слиза и се качва на
всяка трамвайна спирка.
— За да кажа на контролата, че току-що съм
се качил.

ОТ ЗАДАНИЯ

Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраж


ний:
Спускаться вниз; я должна быть дома; куда поедем?; каждый из них; на
чем поедем?; почему не на такси?; можно добраться без пересадок; а пешком
можно?; погулять в ближайшем парке; быть помешанной на ...; собрание со­
чинений; как вам хватает времени на все?

® Найдите в тексте видовые пары (несовершенного вида) глаголов.


Сляза, видя, закъснея, отида, намеря, предпочета, предложа, обикйа, ус­
пея, тръгна.
® Найдите в тексте видовые пары (совершенного вида) глаголов.
Признавам, отивам, стигам, разхождам се.

© Переведите выражения в скобках.


1. Росица {спускается вниз и видит) Настя и Андрей. 2. В 5 часа {ты дол­
жен быть дома). 3. Може ли да стигнем до центъра {без пересадок). 4. Олег
иска да стигне до парка {пешком). 5. {У Насти хватает времени на все), а пък
аз нищо не успявам. 6. {На Театральной площади) се намират {3 театра и 2
кинотеатра).

© Вставьте вместо точек необходимые предлоги.


1. Росица се връща ... училище. Пламен отива ... Университета. Настя сти­
га ... спирката ...тролея. Олег отива ... най-близкия парк. Майката отива ...
центъра... града.
2. Младежите искат да отидат ... центъра ... града. Те вземат тролей № 9.
Качват се ... тролея и пътуват 10 минути. Слизат... тролея ... последната спир­
ка и след това вървят пеш ... Червения площад.
3. — Как може да стигнем ... Театралния площад?
— ... Театралния площад може да стигнете ... метрото.
— А ... тролей може ли?
— Щом не искате да пътувате ... метрото, може да вземете тролей № 2.
-90-
Ф Восстановите реплики в диалоге.
— ?
— До центъра може да стигнете с метрото с едно прехвърляне.
— .. ?
- Не, без прехвърляне не може.
- Не, с тролей също няма да стигнете без прехвърляне.

- Трябва да вземете № 4 и да слезете на спирка «Алексеевская». След това


ще пътувате с тролей № 9 до «Лубянка». Това е последната спирка на маршрута.

ф Расскажите, как можно добраться до Университета.

© Ответьте на вопросы.
1. В колко часа се срещат приятелите?
2. Закъсняват ли момичетата?
3. Какво предлага Настя? Защо?
4. Какво има в центъра на града?
5. Какво е предложението на Росица?
6. Какво има в най-близкия парк?

ГРАММАТИКА

Множественное число имен существительных


женского рода
! "
Ед. число Окончание 1 Мн. число

изложба изложби
атракция атракции
информация -и информации
вечер вечери

ОСОБЫЕ ФОРМЫ: мйсъл - мисли


песен — песни
ръка — ръце
© Ударение неподвижно.
-91-
<Ж* РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ:

О Модель: столица — столици


закуска —...
бележка —...
врата —...
чанта— ...
среща —...
О Модель: стая — стаи
кухня —... ~± Л -0
спалня —...
секция —...
баня —...
© Модель: вечер — вечери
сутрин —...
нощ — ...

Множественное число имен существительных


среднего рода
Имена существительные, оканчивающиеся на -о, -це, -ище получают окон­
чание -а. Имена существительные, оканчивающиеся на -е и на -и, -у, -ю ино­
странного происхождения —та; на -не и -ие (-ние) —(и)я.

Ед. число Окончание Мн. число Примечание


място -а места Ударение на окончании;
легло легла перегласовка я/е
лице лица
училище училища
антрё -та антрета Ударение неподвижно
момчё момчета
такси таксита
занятие ^ занятия
упражнение упражнения Ударение неподвижно
прехвърляне -ия прехвърляния

-92-
I

ОСОБЫЕ ФОРМЫ: око - очи


дърво {дерево) — дървета
дърво {полено) — дърва
дет.ё — деда
цвете — цветя

ггг РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: изключение — изключения


произведение —...
съчинение —...
списание —...
изречение — ...
упражнение —...
@ Модель: кресло — кресла
огледало — ...
I бюро — ...
кино —...
Внимание!
място —...
"У мляко —...
6 Модель: момиче — момичета
момче —...
море — ...
пиле —...
О Модель: канапе — канапета
кафе —...
антре —...
такси —...
меню— ...

Множественное число имен существительных


мужского рода
Имена существительные мужского рода имеют две формы множествен­
ного числа: простое множественное (без указания количества) и счетное мно­
жественное (после числительных и слов «колко?» и «няколко»): много ав­
томати, но: 3 автомата (Колко автомата? — Няколко автомата.).
-93-
Имена существительные, обозначающие лиц мужского пола, не употреб.
ляются в форме счетного множественного числа.

Простое множественное число образуется с помощью окончаний -ове (.


еве) и -и. Выбор окончания определяется количеством слогов в слове: к одно..
сложным присоединяется окончание -ове (-еве), к многосложным — оконча­
ние -и.
Сравните: стол — столове, брой — броеве, но: площад — площади.
Счетное множественное число образуется независимо от количества сло­
гов в слове с помощью окончания -а (-я):
стол — 4 стола, площад — 3 площада, трамвай — 2 трамвая

Ед. число Простое мн. число Счетное мн. число


много колко?, няколко, 2 и т.п.
ОДНОСЛОЖНЫЕ:

град градове града


стол столове стола
парк паркове парка
брой броеве (на -Й) броя (на -Й)
автомат автомати автомата
сандвич сандвичи сандвича
музей музеи музея (на -Й)
часовник часовници 6 часовника
6« вестници §f«
МНОГОСЛОЖНЫЕ

вестник £w sx вестника
е?*
носорог носорози нее носорога
У™
алманах алманаси Ы
X
алманаха
театър театри , В! театъра
ансамбъл ансамбли ансамбъла
българин 2 българи о2
< граждани
гражданин
3
литър с литри лЙ!р_а
метър 3 метри s метра

^УДАРЕНИЕ
При образовании форм множественного числа с помощью
окончания -и, как и при образовании форм счетного множествен­
ного числа, ударение не изменяется.
-94-
ОСОБЫЕ ФОРМЫ: човёк - хора - души
ден — дни - дёна / дни
зъб — зъби — зъба
знак — знаци — знака
внук — внуци
мъж — мъжё
брат — братя

Колко месеца има годината?


s f£~2 -^ Момиче пита жена с бебе:
^ \ "^ - На колко години е вашето момиченце?
^k — На тринайсет месеца.
С^ — Шегувате се. Годината има само дванайсет месеца.

бг РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ
О Модель: един стол — много столове — пет стола
нож —...
том —...
парк —...
хол — ...
час —...
в Модель: един апартамент — много апартаменти — три апартамента
коридор - ...
диван —...
килим — ...
площад —...
© Модель: един часовник — много часовници — колко часовника ?
учебник — ...
урок— ...
будилник —...
хладилник —...
паметник —...
О Модель: един българин — много българи
сърбин — ...
югославянин — ...
англичанин — ...
французин —...
гражданин — ...
-95-
О Модель: един прозорец — много прозорци — няколко прозореца
ансамбъл — ...
километър — ...
ъгъл — ...
театър — ...

Образование определенной формы


имен существительных во множественном числе
Мн. число Определенная форма
на -а,-я -та
места местата
упражнения упражненията
таксйта такситата
•;./•• на ~и^-е:; • •."""'v-Te:-' • '

закуски закуските
бележки бележките
паметници паметниците
градове градовете
ръцё ръцете

<? Ударение неподвижно.

<Ж> РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ


О Модель: дете — деца — децата
училище —...
семейство — ...
бюро — ...
огледало —...
кино — ...
9 Модель: прахосмукачка — прахосмукачки — прахосмукачките
стая —...
спалня — ...
супа —...
салата — ...
среща — ...
-96-
I

ф Модель: хладилник — хладилници — хладилниците


паметник — ...
бележник— ...
урок— ...
съпруг— ...
Q Модель: парк — паркове — парковете
п о д - ...
хол — ...
блок— ...
О Модель: антре — антрета — антретата
канапе —...
пиле — ...
^_ такси —...
ф Модель: площад — площадът — площади — площадите
автомат — ...
кренвирш —...
младеж— ...

Изъяснительные придаточные предложения с союзом ЧЕ


Изъяснительные придаточные с союзом че употребляются в сложноподчи­
ненных предложениях, в главной части которых сказуемое выражает оценоч­
ную, речевую, мыслительную, эмоциональную деятельность или состояние:
Мйсля, | ,
к- I че с метрото може да стигнем до центъра
Радвам се j без прехвърляне.
ffl Перед союзом че ставится запятая: ^.
{Тогава трябва да признаем, че тй правиш изключение^

®= РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ
О Модель: В парка има игрални автомати. —>
Мисля,че в парка има игрални автомати.
Може да отидем в най-близкия парк. —>....
Може да стигнем до центъра на града с тролей № 9. —>....
В Москва има забележителни архитектурни паметници. —>
Момичетата винаги са точни. —>....
Момичетата имат време за всичко. —>....
-97-
Вопросительные изъяснительные
придаточные предложения
Вопросительные изъяснительные придаточные предложения присоединя­
ются к главному с помощью вопросительных местоимений, местоименных на­
речии и частицы ли:
Настя не знае къде да отидат.
Росица пита с какво да пътуват.
Андрей не знае има ли в парка игрални автомати.
t В сложноподчиненных предложениях с вопросительными изъяснитель­
ными придаточными запятая не ставится.

^ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ
О Мель: В колко часа трябва да е вкъщи Настя ? —>
Росица пита в колко часа трябва да е вкъщи Настя.
Колко театъра има на Театралния площад? —> ....
Има ли музеи в центъра на града? —>....
Къде се намира най-близкият парк? —> ....
Има ли в парка атракции? —»....
Кой парк обича Настя? —>....

Прямая и косвенная речь

Прямая речь Косвенная речь

Повествовательные предложения

Настя казва: «От всйчки московски Настя казва, че от всйчки московс­


парюве най-много обйчам този.» ки паркове най-много обйча този.
Вопросительные предложения
Роси пита: «С какво да пътуваме?» Роси пита с какво да пътуват.

© Каки в русском языке, при трансформации прямой речи в косвенную мо­


жет меняться лицо глагола и местоимения:
Андрей казва: «Аз пък нищо не успявам».
Андрей казва, че той пък нйщо не успява.
-98-
гр» РАКОТАЙТЕ П О М О Д Е Л Я М

0 Модель: Настя казва на майката: — Нямам домашно по алгебра. —»


Настя казва на майката, че няма домашно по алгебра.
Роси казва на Пламен: — Не съм гладна. —>....
Майката казва на Росица: — Искам първо да обядваш. —> ....
Настя казва на Андрей: — Имам среща с Роси. —>....
Момичетата казват на Олег: — Трябва да бързаме. —>....
Майката казва на Пламен: — Аз ходя на работа и нямам много
свободно време да готвя всичко това. —> ... .

Q Модель: Настя пита майката: — Какво имаме днес за обяд? —>....


Настя пита майката какво имат днес за обяд.
Майката пита Настя: — Какво се радваш толкова? —>....
Пламен пита Росица: — Защо ставаш толкова рано? —»....
Настя пита Росица: — Ти в колко часа ставаш? Сама ли се
събуждаш? —>....
Андрей пита момичетата: — В колко часа ще се срещнем? —>...

^УПРАЖНЕНИЯ

Ф Согласуйте существительные со словами един, ^озилнякол-


ко, много. ^
Автобус, брой, километър, час, парк, театър, урок, град,
дете, момиче, песен, площад, място, кино, такси, учебник,
вестник, приятелка, око, занятие, легло, ръка, ден, зъб.

® Образуйте определенную форму существительных в един­


ственном и множественном числе.
рСаф^дищов, приятелка, будилник, баня, коса, панделка, изключение,
паметник, прехвърляне, ансамбъл, том, произведение, списание.

® Существительные, данные в скобках, употребите в форме множественного


числа.
1. В училището има много (касетофон). Пламен има 2 (касетофон). 2. В
Москва има много (парк). Колко (парк) има в София? 3. С метрото може да
-99-
стигнем до центъра с 3 {прехвърляне). 4. Елена има много {брой) на това списа­
ние. Аз също имам няколко {брой). 5. До центъра на града има много {кило­
метър) път. Колко {километър)? 6. Р^оеицаима много {учебник), 3 {вестник) и 5
{списание).

® Существительные, данные в скобках, употребите, если это необходимо, в


определенной форме.
1. {Момичета) бързат за училище. {Момичета) разговарят. 2. Боневи имат
{деца). {Деца) живеят в Москва. 3. Росица изтрива {прах) от {бюро) на Пламен
{секции и столове). Тя чисти {килим) в {спалня) на {родители) с {прахосмукач­
ка). 4. {Град) не е голям. 5. Настя предпочита да пътува с {тролей). 6. Днес
имаме много {уроци). {Уроци) започват в 9 часа.

® Трансформируйте предложения в придаточные изъяснительные, присоеди


нив их к главному предложению Пламен мисли.
1. Годината минава бързо. 2. В началото на юни мога да замина за Бълга­
рия. 3. Може да се поразходим из града. 4. Април и май минават бързо и всич­
ки започват да мислят за лятото, за почивката. 5.Трябва да се запозная с Ната­
ша. 6. Момичетата никога не закъсняват.

© , Трансформируйте предложения в изъяснительные придаточные, присоеди


нив их к главному предложению Росица още не знае.
1. В колко часа свършва урокът? 2. Кога започва междучасието? 3. Къде
живее Андрей? 4. От кой град е Олег? 5. Каква е по народност Настя? 6. С
какво да пътуваме?

© Трансформируйте прямую речь в косвенную.


1. Настя казва: «В центъра на града има много интересни места». 2. Росица
пита Пламен: «Кога заминаваш за България?». 3. Настя пита Олег: «Колко
часа имаме днес?». 4. Олег отговаря на Настя: «Днес имаме 5 часа». 5. Госпо­
жицата казва: «Росица е от България». 6. Майката пита Пламен: «Защо не ис­
каш да обядваш?».

<®= ПЕРЕВОД

Росица очень пунктуальна. Она никогда не опаздывает. Без пяти два она
спускается вниз и встречается с Настей и Андреем.
Росица: Куда пойдем?

-100-
Настя: Можно пойти в ближайший парк. Там много игровых автоматов,
есть и интересные архитектурные памятники.
Росица: Пешком можно добраться до парка?
Андрей: Да, можно. Но нам нужно вернуться домой в 4 часа.
Настя: Предлагаю поехать на троллейбусе. Андрей должен быть дома в 4
часа. Опаздывать нельзя!
Андрей: До парка не более 2 километров. Думаю, можно успеть.
Росица: У нас в распоряжении 2 часа.
Молодые люди отправляются к центральному входу парка. По пути они
продолжают разговаривать.
Росица: Я сегодня должна убраться в квартире.
Настя: А я должна пропылесосить ковры в двух комнатах.
Андрей: И как вам на все хватает времени? Я ничего не успеваю!
Настя: Ты много занимаешься спортом. Любишь читать ...
Росица: Я тоже люблю читать и не люблю убираться в квартире.

-101-
Восьмой урок
Тема: В столовой
Грамматика: # Количественные числитель­
ные. Формы числительных. # Определенная
форма количественных числительных. # Лич­
но-мужская формаколичественных числитель­
ных. # Формы имен существительных в сочета­
нии с числительными.

Компанията си похапва
Следобед. Часовете са вече към края си. След училище Олег има среща с
баща си. В събота цялото семейство иска да отиде някъде в Подмосковието -
да се поразходят, да направят снимки, затова трябва да купят ленти за видео­
камерата и за фотоапарата. Олег решава да хапне нещо. Той отива в стола.
Учениците, които след уроците посещават различни кръжоци, спортни сек­
ции или факултативни занятия, обядват в училищния стол. Там Олег забеляз­
ва Андрей. Той слага на таблата супа, пиле с картофи, три филийки хляб и два
компота.
Олег: Андрей, и аз искам да обядвам. За съжаление, няма чисти табли.
Много те моля, вземи още едно пиле, две филийки хляб и един
компот.
Андрей: Добре, пилето и компота ще взема, а трите филийки хляб ще ни
стигнат за двамата. Аз ще занеса всичко на масата, а ти помогни
на момичетата.
Олег се обръща и на опашката в бюфета вижда позната компания — Настя
и Росица. Двете момичета чакат заедно и си купуват два сока и два чипса.
Настя вече плаща и се кани да отмине.
Олег: Настя, почакай. Колко струва един сок? Вземи и за мене.
Настя (към продавачката): Моля, не два, а три сока.
Олег дава на продавачката парите и тримата тръгват към масата на Андрей.
Андрей: Олег, в неделя искаме да се съберем у нас. Ако си свободен, ела.
Много ще ми бъде приятно.
-102-
г

Олег: Хубава идея. С удоволствие ще дойда. За всеки случай дай ми твоя


номер.
Андрей:261-47-82.

rff- ЭТИКЕТ
Покана (Приглашение)
Заповядай(те) на гости у нас! Приходи(те) к нам в гости!
Ела(те) у нас! Приходи(те) к нам!
Благодарим (благодаря) за поканата. Спасибо за приглашение.
Благодаря, ще дойда (ще дойдем). Спасибо, я приду (мы придем).
С удоволствие. С удовольствием.

<аг СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ:


Часовете са вече към края си
някъде
Уроки подходят к концу
куда-нибудь
J '$>-

правя/направя снимки делать/сделать фотографии,


фотографировать / сфотографировать
лента зд.: пленка
стол зд.: столовая
учйлищния(т) стол школьная столовая
кръжок кружок
спортна секция спортивная секция
табла поднос
филййка хляб кусок хлеба
Внимание! Сочетание беспредложное!
моля / помоля просить / попросить
много те моля очень тебя прошу
вземй возьми (повелительное наклонение гл. взем
ще взёма я возьму (будущее время гл. взема,)
ще ни стйгнат их нам хватит (будущее время гл. стигна,)
занасям / занеса относить / отнести
ще занеса я отнесу (будущее время гл. занеса,)
помогни помоги (повелительное наклонение гл. помо
опашка зд.: очередь
стоя на опашка стоять в очереди
плащам / платя платить / заплатить
-103-
каня се намереваться что-то сделать
отминавам / отмина отходить / отойти
почакай подожди (повелительное наклонение гл. по­
чакам,)
Колко струва? Сколько стоит?
Вземи и за мене Возьми и мне (для меня)
продавачка продавщица
моля зд.: пожалуйста
тръгвам / тръгна отправляться / отправиться
събирам се / събера се собираться / собраться
идвам / дойда приходить / прийти
ще дойда я приду (будущее время гл. дойда,)
ела приходи (повелительное наклонение гл.
дойда^
Много ще ми бъде приятно Мне будет очень приятно
за всеки случай на всякий случай
дай ми дай мне (повелительное наклонение гл. дам,)

&° ЗАДАНИЯ

Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраже


ний:
После занятий; вся семья; куда-нибудь; им нужно купить; что-нибудь; круж­
ки; суп; два кусочка хлеба; в очереди; цыпленок; чистые подносы; подожди;
сколько стоит?; деньги; мне будет очень приятно; дай мне твой телефон.

® Скажите иначе.
Уроците завършват; Олег се среща с баща си; семейството иска да отиде на
разходка; той иска да изяде нещо; трите филийки хляб ще ни бъдат достатъч­
ни; Настя вече иска да отмине; Олег дава пари на продавачката; кажи ми твоя
номер. " "-"* -

® Найдите в тексте слова и выражения, противоположные по смыслу.


Преди часовете; той се връща от стола; той взема от таблата ...; мръснй
табли; двете момичета стоят поотделно; Настя се кани да дойде; зает; аз ше
донеса всищсо.

® Объясните употребление общей и определенной формы существительных


2-х первых абзацах текста урока.
-104-
ф Переведите выражения в скобках.
Семейството на Олег обича да ходи в Подмосковието — (погулять, пофо­
тографировать). (И в эту субботу) те решиха да направят такава разходка. Но
за това (нужно купить пленки для фотоаппарата и видеокамеры). С тези раб
ти се занимават Олег и баща му. Преди срещата с баща си Олег (хочет переку­
сить). Той (входит в столовую) и вижда Андрей. Олег моли Андрей да вземе и
за него (цыпленка с картофелем, два кусочка хлеба и один компот). (Оба пр
ятеля) сядат на масата и (замечают) Настя и Росица. (Девочки не обедают
столовой), те само пият сок.

© В&сстановите реплики в диалогах.


— Олег, къде отиваш?
— Защо, обикновено ти не обядваш в стола.

— Тогава трябва да побързаме. Може да има опашка.


Приятелите влизат в стола.
— Какво да взема за тебе?

— А аз ще взема само пиле с картофи.


— Какво ще пиеш?

— Той се продава в бюфета.


— (Към продавачката):...
Олег плаща и се връща към масата на приятеля си.

® Ответьте на вопросы.
1. Защо Олег решава да хапне нещо в стола?
2. Какво слага Андрей на таблата?
3. За какво Олег моли Андрей?
4. Кого вижда Олег на опашката в бюфета?
5. Какво си купуват момичетата?
6. Какво казва Андрей на Олег?

® Опишите сценки.
1. Вы хотите пообедать в столовой. Зовете с собой подругу. Она идет с Вами,
Но когда видит, что в этот день нет ее любимых блюд, берет в буфете лишь сок
и чипсы.
2. В воскресение к Вам в гости приходят друзья. Пригласите еще одного
°Дноклассника, дайте ему свой адрес и телефон.
-105-
ГРАММАТИКА
Количественные числительные
(Бройни числйтелни имена)
Количественные числительные в предложении могут употребляться са­
мостоятельно в качестве названия отвлеченного числа и в функции опреде­
ления имени существительного.

1 един,една , едно, едни 21 двайсет и едно


2 два, две 22 двайсет и две (и т.п.)
3 три 30 трийсет (тридесет)
4 чётири 40 четирййсет (четиридесет)
5 пет 50 петдесет
6 шест 60 шейсет (шестдесет)
7 сёдем 70 седемдесет
8 беем 80 осемдесет
9 дёвет 90 деветдесет
10 дёсет 100 сто
11 единайсет (единадесет) 101 сто и едно (и т.п.)
12 дванайсет (дванадесет) 121 етб двайсет и едно (и т.п.)
13 тринайсет (тринадесет) 200 двеста
14 четиринайсет (четиринадесет) 300 триста
15 петнайсет (петнадесет) 400 четиристотин
16 шестнайсет (шестнадесет) 500 петстотин
17 седемнайсет (седемнадесет) 600 шестстотин
18 осемнайсет (осемнадесет) 700 седемстотин
19 деветнайсет (деветнадесет) 800 осемстотин
20 двайсет (двадесет) 900 деветстотин

1 000 хиляда (но: хиляди)


1 000 000 милион
1 000 000 000 милиард
-106-
Формы числительных
Числительное 1 имеет формы трех родов: мужс­
кого, женского и среднего: един, една, едно (в ед.
J^^^ числе) и мн. числа: еднй.
Числительное 2 имеет две формы: мужского рода:
два и женского и среднего: две.
Внимание! В болгарском совпадают формы жен­
ского и среднего рода.
Присчете, названии цифр, номеров телефонов числительные 1,2, атакже
сложйые числительные, последнюю часть которых составляют 1 или 2, высту­
пают в форме среднего рода: едно, две, три, чётири ...; двайсет и две; сто трий­
сет и едно.

Съпругата е в банята:
«1,2,3,4,5,6...»
Съпругът:
— Какво правиш, скъпа?
Съпругата:
«67, 68, 69...»
Съпругът:
— Отговори, моля те, какво правиш?
Съпругата:
«98, 99, 100! Помощ, в банята има стоножка!»

При обозначении количества предметов, числительные 1 и 2 (а также 21,


22 и т.п.) согласуются в роде с определяемым именем существительным, а чис­
лительное 1 может иметь и форму множественного числа:
м.р. един учебник два учебника
ж.р. една книга две книги
ср.р. едно писмо две писма
мн.ч. еднй чорапи (доэв»Д
Остальные числительные по родам не изменяются и имеют одну форму:
м.р. три учебника
ж.р. три книги
ср. р. три писма
У составных числительных перед последним словом употребляется союз и:
147 — с т б четйрийсет и сёдем; 319 — триста и деветнайсет.
-107-
Названия больших чисел — хиляда (тысяча), милион и милиард являются
именами существительными; хиляда (ж.р.), милион и милиард (м.р.) соответ­
ственно имеют формы мн. числа: хиляди и милиони, милиарди и счетную
форму: милиона, милиарда.
Хиляда (тысяча) в сочетании с числительными употребляется во множе­
ственном числе и имеет ударение на первом слоге: три хйляди, сто двайсет
и осем хйляди, триста и една хйляди и т.д.
Милион и милиард в сочетании с числительными употребляются в счет­
ной форме: осем милиарда, седемстотин петдесет и девет милиона и т.п.

Ф* РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: изложба —> една изложба — две изложби — четири изложби


новина->...
майка —>...
тетрадка —>...
маса->...
книга—>...
© Модель: час —> един час — два часа — четири часа
урок—>...
блок-^...
театър —>...
вход —>...
тролей —>...
вестник—»...
© Модель: легло^> едно легло — две легла — четири легла
училище —»...
кино —»...
кафе —> ...
такси —>...
момиче —>...

Определенная форма количественных числительных


1 — м.р. един едйния(т)
ж.р. една едната
ср.р. едно едното
мн.ч. едни едните
-108-
Щ
2 — м.р. два двата
ж.р. две двете
ср.р. две двете

3— трй трите
© Ударение неподвижно.

Остальные числительные, оканчивающиеся на -а, присоединяют членную


морфему -та:
хиляда — хилядата.

Числительные, оканчивающиеся на -е, -и, -о и согласный, присоединяют


членную морфему -те.
Q Ударение переносится на членную морфему:
четири — четирите; сто — стотё; двайсет — двайсетте.

У числительных, состоящих из сочетания двух или нескольких слов, член­


ная морфема присоединяется к последнему слову в соответствии с общим пра­
вилом: сто двайсет и двете; двеста и двайсетте.

— Имам шестдъшери и всички са студентки.


— О, сигурно е трудно да издържаш шест деца?
— Не шест, а единайсет. Петте от тях са омъ­
жени за студенти.

Лично-мужская форма
количественных числительных
Количественные числительные 2, 3, 4, 5, 6 и составные, оканчивающиеся
на 2—6 (32, 46 и т.п.), в сочетании с существительными, обозначающими лиц
мужского пола, и при самостоятельном употреблении, если речь идет о лицах
мужского пола или смешанной мужской и женской группе, получают особую
лично-мужскую форму:
двама трийсет и двама
трйма сто и четирима и т.п.
четирима
петима
шестима
-109-

1
Определенная форма у лично-мужских числительных образуется присое­
динением членной морфемы -та.
Ударение неподвижно:
двамата
тримата
трийсет и двамата и т.п.

Съвет (анекдот)
Двама души живеят заедно в една къща. Ед­
ната половина от къщата е на единия, другата —
на другия.
Единият казва на другия:
— Аз искам да купя твоята половина, за да бъде
цялата къща моя, но нямам пари.
Тогава другият го съветва:
-- Продай свояга половина и с парше купи
моята.

Формы имен существительных


в сочетании с числительными
Имена существительные в сочетании с числительным 1 употребляются в
единственном числе. С остальными числительными, в том числе и с состав­
ными, типа 21, 291 и т.п., имена существительные употребляются во множе­
ственном числе (а неодушевленные существительные и названия животных
мужского рода — чаще в счетной форме):

Мужскойрод Женский род Средний род


пет учебника пет книги пет писма
сто учебника / учебници сто книги сто писма
сто двайсет и един сто двайсет и една сто двайсет и едно
учебника/ учебници книги писма

Изброй ми три животни, кош о живеят в Африка.


Един крокодил и два хипопотама.

-ПО-
I
С лично-мужской формой числительных употребляется множественное
число имен существительных: двама студенти, четирима ученици.

Ф- РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ
0 Модель: молив —» един молив, единият молив
два молива, двата молива
учебник—»
\ вестник-»
компот—»
фотоапарат—>
0 Модель: снимка —» една снимка, едната снимка
две снимки, двете снимки
табла—>
лента—»
маса—»
част—»
възможност-»
ф Модель: занятие —» едно занятие, едното занятие
две занятия, двете занятия
упражнение—»
място—»
училище—»
семейство-»
О Модель: студент —> един студент, единият студент
двама студенти, двамата студенти
ученик—»
учител—»
преподавател—»
брат—»

^УПРАЖНЕНИЯ
® Напишите названия чисел. / ,
7; 9; 23; 32; 118; 265; 1341; 6 452; 11698 274.
® Прочитайте номера телефонов:
939-56-12; 932-88-16; 231-27-32; 457-18-41; 375-19-84;
526-17-63; 542-71-17
® Согласуйте каждое числительное с каждым именем существительным.
Два, пет, шест, девет, четиринайсет, трийсет и един;
среща, баща, стол, видеокамера, продавачка, град, театър, изложба, му­
зей, площад, кино, паметник, такси, тролей, ученичка, професор, километър
продавач, къща.
® Составьте диалоги, используя данные существительные.
Образец: — Дайте ми, моля, две тетрадки.
— За съжаление, нямаме тетрадки.
Книга, сок, панделка, чанта, речник, часовник, компот, пиле, яйце, крен-
вирши, салата, кафе.
® Перепишите текст, написав числительные и существительные в необходи­
мой форме.
2 {приятел) са съседи. 1, Мишо, е ученик в десети клас. Другият, Сашо, е в
единайсети. Мишо казва на Сашо:
— Аз трябва да напиша домашното по български език. Имаш ли някои по­
магала?
— Имам 2 {помагало) и 3 (учебник).
— А речници имаш ли?
— Да, имам 2 руско-български {речник).
— Тези речници големи ли са?
— 1 е голям, а другият е малък. Ти кой искаш?
— Дай ми големия.
— Добре. Извинявай, а ти нямаш ли нови тетрадки?
— Разбира се, имам. Утре сутринта ще ти донеса 3 тетрадки.
— Мерси. И 3 ще ти върна утре следобед.

®° ПЕРЕВОД
Настя и Росица входят в столовую.
Настя: Что у нас сегодня?
Росица: Суп с фрикадельками, салат, сосиски и чай.
Настя: Не люблю сосиски.
Росица: А я не люблю суп.
Настя: Возьми только два салата. Я отнесу (ще занеса) это на стол, а ты в
буфете возьми еще четыре бутерброда с колбасой и два сока.
Росица: Хорошо. Четыре бутерброда с колбасой я возьму (ще взема), но
вместо сока хочу кофе.
Настя: Тогда один сок и два кофе.
Настя сидит за столом. Росица возвращается с полным подносом, и обе
девочки начинают с удовольствием есть.
-112-
Девятый урок
Тема: Портрет человека. Одежда.
Фонетика: Перегласовка я/е (променливо я).
Грамматика: # Имя прилагательное. # По­
рядковые числительные. # Определенная фор­
ма прилагательных и порядковых числитель­
ных. # Наречия. # Степени сравнения прила­
гательных и наречий.

Братовчедката на Андрей
Пламен седи и преглежда вестници. В първия не намира нищо особено,
нито една интересна статия. Взема втория. Росица чука на вратата и наднича
в стаята.
Росица: Какво правиш? Пак ли се ровиш в тези вестници?
Пламен: Всеки човек трябва да знае какво става по света.
Росица: И аз прелиствам вестници, чета книги, но по-приятно е с при­
ятелите. Защо не се запознаеш с някоя колежка? Нямали във ва­
шата група хубави момичета?
Пламен: Стига с тия закачки!
Росица: Знаеш ли, Андрей има братовчедка, много добро момиче.
Пламен: Така ли? И как изглежда?
Росица: Тя е по-ниска от тебе, средна на ръст. Има чуплива коса, големи
сини очи, тънки вежди и гъсти мигли.
Пламен: Истинска хубавица!
Росица: Защо не? Тя ми харесва. И се облича с вкус, предпочита дрехи в
бяло и синьо. Каквото и да си облече, всичко й отива: широки
поли, тесни дънки, светли блузи, тъмни пуловери.
Пламен: Сега всички, и момичетауи момчета^носят дънки. И аз не обичам
костюми, бели ризи, вратовръзки. С дънки и тъмно поло е по-
удобно.
Росица: А мама ти купи сиво или бежово.
• Пламен: И това не е лошо. С едно черно яке отгоре...
-113-
Росица: А аз обичам светли роклички, бели якички, пъстри шалчета и
ботуши с висок ток! Високият ток прави фигурата по-елегант-
на. Но, за съжаление, на училище а^одя с обувки с нисък ток
Пламен: Искаш да изглеждаш по-висока и по-стройна, и да си най-ху­
бавата. Не се разстройвай, и така си мила и красива. По-добре
кажи как се казва момичето?
Росица: Най-после. Момичето се казва Наташа.

^УДАРЕНИЕ

статия, свят — светът — света /ъ/ — светове, фигура

^СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ

братовчедка двоюродная сестра


братовчед двоюродный брат
седя сидеть
преглеждам / прегледам просматривать / просмотреть
намирам / намеря находить / найти
чукам; чукам на вратата стучать; стучать в дверь
ровя се рыться
статия статья
надничам / надникна заглядывать / заглянуть
ставам / стана зд.\ становиться / стать,
происходить / произойти
свят мир, свет
прелиствам / прелистя перелистывать / перелистать
някой (някоя, някое, някои) какой-нибудь (какая-н., какое-н.,
какие-н.)
колежка (ж.р.) коллега; зд.: однокурсница
колега (м.р.) однокурсник
Стига с тия закачки! Хватит острить; не трогай меня, оставь
в покое
Гака ли? зд.:Да?
изглеждам выглядеть
нисък (ниска, ниско, ниски) низкий (низкая, низкое, низкие)
Тя е по-нйска от тебе Она ниже тебя
-114-
среден (срёдна,срёдно,средни) средний (средняя, среднее, средние)
Тя е срёдна на ръст Она среднего роста
чуплйв волнистый
тънък тонкий
вежди брови
гъст густой
мигли ресницы
истински > настоящий
ч
хубавица красавица
харесвам / харесам нравиться / понравиться
Тя ми харесва Она мне нравится
Тя й харесва Она ей нравится
Тя му харесва Она ему нравится
с вкус со вкусом
дрехи одежда
в бяло зд.\ белого цвета
каквото и да си облече что бы она ни надела
нося носить
пола юбка
тесен(тясна, тясно, тесни) узкий (узкая, узкое, узкие)
широк широкий
свётъл (светла, светло, светли) светлый (светлая, светлое, светлые)
блуза блузка
дънки джинсы
пуловер пуловер, свитер
риза рубашка
вратовръзка галстук
тъмен (тъмна, тъмно, тъмни) темный (темная, темное, темные)
отива й ей идет
отива му ему идет
поло водолазка
отгоре сверху
яке куртка
рокличка платьице
рокля платье
якичка воротничок
яка воротник
пъстър (пъстра, пъстро, пъстри) пестрый (пестрая, пестрое, пестрые)
шалче шарфик
шал шарф

-115-
даже
обувки обувь, ботинки, туфли
обувка ботинок
Щя с обувки=н6ся обувки носить обувь
ВИСОК
высокий
ток каблук
с висок тбк на высоком каблуке
(НИСЪК ТОК
на низком каблуке
Цши сапоги
фигура
«гантен элегантный
фен (стройна, стройно, стройный (стройная, стройное,
стройни) стройные)
разстройвам се / разстроя се расстраиваться / расстроиться
№ милый
скажи (повелительное наклонение гл. кажа
Казвам / кажа говорить / сказать
нЙ-после наконец

Цветове (Цвета)
бял
белый

сив серый черный черен


сии синий желтый жълт
бежов бежевый кориннеЩш кафяв

3ein зеленый красный червей

16-
I
ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и вы
ний:
Стучать в дверь; коллега, однокурсница; хватит острить; волнистые воло­
сы; синие глаза; почему бы и нет?; широкая юбка; белая рубашка; носить джин­
сы; черная куртка; обувь на низком каблуке; к сожалению; лучше; больше.
ф Скажите иначе.
Всеки човек трябва да знае новините; девойка; харесва дрехи в бяло и си­
ньо; тя ходи с дънки и пуловер; Високият ток прави фигурата по-стройна;
красива; как е името на момичето?
® Переведите выражения, данные в скобках.
1. «Къде е майкд5^мисли си Пламен и {заглядывает на кухню). 2. В нашия
клас има {много высоких и стройных ребят и красивых девочек). 3. Пламен
{высокого роста). 4. Това момиче {мне очень нравится). 5. Наташа има син
очи, {волнистые волосы), тя носи дрехи {серого и белого цвета).
® Ответьте на вопросы.
1. Какво прави Пламен?
2. Има ли нещо интересно в първия вестник?
3. Защо Пламен обича да се рови във вестници?
4. Росица обича ли да чете вестници? Какво обича повече?
5. С кого Росица иска да запознае Пламен?
6. Как Росица описва Наташа (портрет, дрехи)?
7. Какви дрехи носи Пламен?
8. Какви дрехи обича Росица?
9. Какви обувки носи Росица и защо?
© Опишите кого-нибудь из своих родных или знакомых.
_®_jgaume сравнительное описание своих знакомых, отметив их порт
одежду.

ФОНЕТИКА
f
Перегласовка Я / Е (Променливо Я)
Перегласовка я/е характерна для форм некоторых употребительных слов
(имен существительных, имен прилагательных, глаголов и др.)
Эти слова следует запоминать.
-117-
¥й? Под ударением Без ударения
Я Е
в следующем слог в следующем следующий слог во всех
слоге имеются конечный слоге имеются начинается с ши­ позициях
а, о, у, ъ е, и пящих согласных
ж,ш,ч,щнй
бяла, бяло бял бели
всяка, всяко всёки
свят светът, CEfiia,
нещо неща
вляза влезеш

СРАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: костюм — бял костюм


рокля — ...
яке —...
дънки —...

О Модель: риза — голяма риза


пуловер —...
поло —...
очи —

© Модель: шалче — тясно шалче


костюм —...
пола —...
обувки —...

О Модель: път — всеки път


човек —...
стая —...
училище —...
-118-
п ГРАММАТИКА
Имя прилагательное (Прилагателно име)
Имена прилагательные образуют формы мужского, женского и среднего
р0да в единственном числе и общую форму множественного числа для всех
трех родов.
Ед. число Мн. число
Мужской род Женский род Средний род
; согласные -ски,-ки -а -о -и
широк широка широко широки
истински истинска истинско истински
тъмен тъмна тъмно тъмни
нйсък нйска нйско нйски
строен стройна стройно стройни

© В формах женского, среднего родов, а также и множественного числа не­


которых прилагательных выпадают беглые е и ъ. После гласного е чередуется с й.
0 Прилагательное син имеет особые формы: син — синя, сйньо, сини.

сг РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ
О Модель: поло — светло поло
костюм —...
риза—...
дрехи —...
© Модель: блуза — пъстра блуза
пуловер —...
шалче —...
рокли — ...
@ Модель: коридор — тъмен коридор
коса- ...
яке —...
ботуши —...
© Модель: столове — ниски столове
масичка —...
ток— ...
момиче —...
-119-
Порядковые числительные
(Рёдни числйтелни имена)
Порядковые числительные, как и имена прилагательные, образуют фор.
мы мужского, женского и среднего рода в единственном числе и форму мно.
жественного числа.
Формы числительных от 1 до 4:
Единственное число Мн. число~~
Количественные
числительные Мужской род Женский род Средний род
-и -а -о -и
един първи първа първо първи
два втори втора второ втори
три трети трета трето трети
чётири четвърти четвърта четвърто четвърти
Порядковые числительные от 5 до 20 и названия десятков образуются о
количественных числительных с помощью суффикса -и в мужском роде i
окончаний женского, среднего рода и множественного числа.
Ударение остается на прежнем месте:
Единственное число Мн. число
Количественные
числительные Мужской род Женскж род Средний род
-и -а -0 -и
пет пёти пета пето пети
шест шести шеста шесто шести
седем* седми седма седмо седми
осем* осми осма осмо осми
единайсет единайсети единайсета единайсето единайсети
дванайсет дванайсети дванайсета дванайсето дванайсети
двайсет двайсети двайсета двайсето двайсети
трийсет трийсети трийсета трийсето трийсети
* Примечание: При образовании числительных седьмой и восьмой выпадает б
Числительное сотый и другие, образованные от названий сотен (двухсо
тый, трехсотый), имеют в мужском роде форму стотен (с беглым е в форма
женского и среднего рода и множественного числа):
стотен стотна стотно стотни
двустотен двустоша двустотно двустотни
тристотен тристотна тристотно тристотни
-120-
формы порядковых числительных от хиляда, милион, милиард:
хиляден хилядна хилядно хилядни
милионен милионна милионно милионни
милиарден милиардна милиардно милиардни
у составных числительных форму порядкового имеет лишь последнее слово:
1998 год — хиляда деветстотин деветдесет и осма година.

?> РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

0 Модель: 9 — Росица е в девети клас.


11 —Ангел ....
10 — Приятелката на Росица ....
7 — Братовчедката на Настя ....
8 - Олга ....
5 — Сестрата на Наташа ....

Q Модель: 14/3 — Росица пише четиринайсето упражнение на трета стра


21/5-Олег....
37/9 - Настя....
101/32 — Андрей....
89/28 - Елена....
4/1 — Росица ....

Определенная форма прилагательных


и порядковых числительных
Единственное число ,
Мужской род -(и)ят Женский род Средний род А///, число
согласные -ски, -ки -та -то -те
Широкият, широкия широката широкото широките
истинският, истинската истинското истинските
истинския
тъмният, тъмния тъмната тъмното тъмните
ниският, ниския ниската ниското ниските
стройният, стройния стройната стройното стройните
стотният, стотния стотната стотното стотните
Първият, първия първата първото първите

-121-
© При образовании определенной формы прилагательных и порядков^
числительных мужского рода беглые е и ъ выпадают:
тъмен-* тъмният, тъмния
нисък—> ниският, ниския
стбтен—> стотният, стотаия
© Полная форма прилагательных и порядковых числительных мужского
рода единственного числа -ят употребляется в том случае, если это прилага­
тельное или порядковое числительное определяют имя существительное, яв­
ляющееся подлежащим. При определении существительных - второстепен­
ных членов предложения употребляется краткая форма -я:
Наташа йма светъл и тъмен костюми. Тя обйча да носи тъмния кос­
тюм. Тъмният костюм й отива.

© Если перед именем существительным имеется несколько прилагатель­


ных, то членная морфема присоединяется лишь к первому из них:
Високото стройно момиче ми харесва.

Разговарят две приятелки:


— Просто не знам кого от тримата да избера.
Единият печели добре, другият е много умен, тре­
тият отлично танцува...
— Л онзи, първият, не би ли могъл да се научи
ла танцува?

cg° РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Андрей има черен пуловер Черният пуловер му харесва.


Той облича черния пуловер.
пъстър пуловер. —>
тесен пуловер. -»
светъл пуловер. —>
тънък пуловер. —>
червен пуловер. —>
-122-
а Модель: Росица си купува синя блуза. —» Синият цвят й отива.
Тя облича синята блуза.
син костюм. —>
синьо поло. —>
синя рокля. —>
сини дънки. —>
синьо яке. —>

ф Модель: Наташа има дълга сива пола. —> Дългата сива пола на
Наташа е хубава.
чуплива руса коса. —>....
йшаСтьнко бежово поло. —>.... и
големи сини очи. —»
^ я \ н о ^ костюм. —> ("^
гъсти черни мигли. —>....

О Модель: Нашият клас (3) —> Нашият клас е на третия етаж.


Библиотеката (2) —>....
Кабинетът по физика (4) —> ....
Столът (1) —> ....
Апартаментът на Олег (12) —> ....

0 Модель: Пред Пламен има два пуловера. Той взема втория.


шест книги
четири вратовръзки
три ризи
пет тетрадки

Наречия (Наречия)
Наречия являются неизменяемой частью речи.
Большинство наречий в болгарском языке оканчиваются на -о: приятно,
Удобно, много; но есть и другие окончания: добре, отгоре, винаги, поня­
кога и др.

Степени сравнения прилагательных и наречий


Качественные прилагательные и качественные наречия имеют три степе­
ни сравнения — положительную, сравнительную и превосходную.
-123-
Положительная Сравнительная Превосходная
степень степень степень
Прилагательные висок по-висок най-висок
(-а, -о, -и) (-а, -о, -и) (-а, -о, -и)
елегантен по-елегантен най-елегантен
(-а, -о,-и) (-а, -о, -и) (-а, -о, -и)
Наречия приятно пб-приятно най-приятно
удобно по-удобно най-удобно

© Сравнительная и превосходная степени прилагательных и наречий име­


ют два ударения.

Наречие много имеет особую форму сравнительной степени:


много — повече — най-много

Связь между сравниваемыми объектами выражается предлогом от:


Наташа е по-нйска от Андрей.

<Ж> РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Настя има дълга коса. — Косата на Росица е по-дълга.


тънък пуловер. — ....
пъстро шалче. — ....
нови обувки. — ....
О Модель: Андрей е красив. —» Пламен е пд-красйв от Андрей.
Пламен е най-красивият в групата.
строен. —>
весел. —>
висок. ->
тъмнокос. —>

^УПРАЖНЕНИЯ
/ ,
Ф Согласуйте каждое прилагательное с каждым существитель­
ным. Укажите определенные формы.
Жълт, зелен, кафяв, бял;
костюм, рокля, яке, ботуши, якичка, риза, шалче, обувки.
-124-
ф Укажите определенную форму сочетаний прилагательных и существитель­
ных.
а) Висока бележка, работен ден, скучни лекции, печени чушки, различни
помагала, кафяви очи, светъл костюм, удобен апартамент, бяло лице, строй­
на фигура, топло яке, тъмно поло, нисък ток, широка пола, български език;
б) Голям зелен град, вкусни пържени картофи, чуплива кестенява коса, тяс­
на сива вратовръзка. ~"%-
ф Напишите а) порядковые и б) количественные числительные словами, упот­
ребив их в общей и определенной форме.
а) 28-о упражнение; 254-а страница; 3-а статия; 4-а книга; 8-и учебник;
7-и ученик; 9-и пример; 8-и апартамент; 2-й ден; 1-а вратовръзка;
б) 28 упражнения; 254 страници; 3 статии; 4 книги; 8 учебника; 7 ученици;
9 примера; 8 апартамента; 2 дена; 1 вратовръзка.

® Согласуйте имена прилагательные, данные в скобках, с соответствующими


именами существительными. Там, где необходимо, употребите членную мор­
фему.
Росица е {тъмнокос), с (кафяв) очи, (дълъг кестеняв) коса, (черен) вежди и
(гъст) мигли. Тя е (висок) и (строен). Росица обича (красив) дрехи. Често об­
лича рокли с (бял) якички и (пъстър) шалчета. (Бял) якички и (пъстър) шалче­
та й отиват. Тя носи обувки с (висок) ток. Росица има брат. Той е (висок) от
Росица, също е (тъмнокос), има (черен) очи. Косата на Пламен е (тъмен) от
косата на Росица. Пламен не обича костюми, носи дънки и (сив) или {черен)
пуловер. По-често облича (черен) пуловер и (тъмен) яке.

®= ПЕРЕВОД

Росица — болгарка. Она живет в Москве. У нее много друзей. Сейчас Ро­
сица спешит.
— Ты куда? — спрашивает мама.
— Меня ждет Настя, из нашего класса. Мы хотим погулять.
— Настя? Как выглядит эта девочка?
— Она среднего роста ...
— Выше тебя?
— Выглядит выше. У нее светлые волосы, карие глаза, длинные черные
Ресницы. Одевается со вкусом, любит платья или блузки желтого и зеленого
Цвета.
— Зеленый цвет ей идет?
— Да, очень. Но сейчас она носит джинсы, свитер с курткой и сапоги.
-125-
Десятый урок
Тема: Свободное время. Посещение театра
кино.
Грамматика: # Вид глаголов. # Образование
глаголов совершенного и несовершенного вида.
# Сочетаемость глаголов движения с существи­
тельными с предлогами на и в. # Спряжение
глагола съм в прошедшем времени.

Как да прекараме свободното си време


Предаването на новините свършва. Росица става от фотьойла.
Пламен: Няма ли да гледаш по-нататък?
Росица: Не, след новините винаги дават нещо премъдро и скучно: срещи,
«кръгли маси», интервюта. Аман от тези измислици.
Пламен: А как иначе? Та това е нашият живот. Трябва да се запознаеш с мно­
го мнения, за да оформиш своето.
Майката: Стига сте спорили! По-добре да отидете утре на някой концерт или на
театър. Я да видим вестника! Какво дават в Болшой театър?
Пламен: Колко си наивна! Билети за Болшой театър не се намират толкова
лесно. И самите московчани много рядко ходят там.
Майката: Който търси — намира. Ако не в касата, то на «търси се». Ще питате
«Имате ли повече билети?». Ние с баща ти бяхме миналата неделя
на «Лебедово езеро». Още съм под впечатление от този балет. Раз­
бира се, местата бяха не в партера, а на първи балкон, но на първия
ред.
Росица: Да седиш в галерията и да разглеждаш артистите с бинокъл!
Пламен: Е, да. А бюфета? Не искаш ли да изядеш една-две пасти и сладолед
със сладко?
Майката: Хубава работа! Заради бюфета ли ходят хората в театъра?
Росица: Що се отнася до бюфета, то и в някое централно кино може да хап­
неш нещо и да изпиеш една лимонада илй^ир^)
Пламен: Но ти се стараеш да влезеш в киното по-рано не заради бюфета, а
заради игралните автомати.
-126-
Росица: И ти с часове можеш да стоиш пред тях!
Пламен: Да не спорим. Наистина, утре съм по-свободен, няма да ходя в Уни­
верситета. Има ли нещо интересно по кината? Да отидем в «Илю-
зион». Обичам хубавите стари филми.
Росица: Аз не съм по старите филми, предпочитам да съм в течение на всичко
ново. Но ако утре следобед си свободен, ела с мене на гости. Анд­
рей има видео, нашата компания ще се събере у тях в шест часа.
Майката на Андрей е добра домакиня, обича да кани гости. Тя пече
хубави сладкиши и винаги черпи гостите с нещо вкусно.
Майката: Добре, но този път аз ще изпека баница и вие ще почерпите всички
с български специалитет.
Росица: Много хубаво! А аз ще кажа на Андрей да покани Наташа, иначе
никога няма да се запознаете.

^УДАРЕНИЕ

място — места; ред — редът — редове; иначе

со ЭТИКЕТ

Ела(те) с мене (с нас) Пошли со мной (с нами)


(на кино, на театър, на концерт) (в кино, в театр, на концерт)
Имате ли повече билети? У Вас нет лишнего билетика?
(Повече билети?)

•5° СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ


t
Я •^r

прекарвам / прекарам проводить / провести


предаване, предавания передача, передачи
новина, новини новость, новости
премъдър/ премудрый
аман от „. надоел (-а, -о, -и)...; избави меня Бог от...
измислица выдумка
живот жизнь
оформям / оформя оформлять / оформить
-127-
стига хватит, довольно
Стига сте спорили! Хватит вам спорить!
П6-добре да отидете... Лучше вам пойти... (конструкция с да обозна­
чает побуждение)
я Побудительная частица
Я да видим! Давайте посмотрим!
Какво дават...? зд.: Что идет...? (о фильме, спектакле)
Билёти ... не сё намират Билеты ... достать не так легко.
толкова лесно.
там там, туда
Внимание! В болгарском языке наречия места и направления не различаются
които търси тот, кто ищет
Който търси — намира Кто ищет, тот найдет
ако если
на «търси се» с рук
ще питате спросите (будущее время гл. питаме
повече билети лишний билет
минал прошлый, минувший
балкон зд.:ярус
ред ряд
галерия галерка
разглеждам / разгледам рассматривать / рассмотреть
паста пирожное
сладолед мороженое
сладко варенье
Хубава работа! Прекрасно!; Ну и ну!; Великолепно!
заради из-за, ради
що се отнася до... что касается...
лимонада лимонад
Внимание! Существительное лимонада в болгарском языке женского рода
бйра пиво
старая се / постарая се стараться / постараться
с часовё часами
пред тях перед ними
няма да ходя я не пойду (будущее время с отрицанием гл.
ходя;
аз не съм по... я не любитель..., мне не нравится ...
аз съм в течение на я в курсе...
ела с мене пошли со мной (повелительное наклонение
гл. дойда,)
-128-
г
събирам (се) / събера (се) собирать(ся) / собрать(ся)
ще се съберё соберется (будущее время гл. събера се)
у тях У них
домакиня хозяйка
пека / изпека печь / испечь
сладкиш, сладкиши лакомство (-а), сласти
чёрпя / почерпя угощать / угостить
ще почерпите угостите (будущее время гл. почерпя)
баница баница {слоеный пирог, обычно с брынзой)
специалитет специальное кушанье, фирменное блюдо
ще кажа скажу (будущее время гл. кажа)

<Ж ЗАДАНИЯ

® Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраже­


ний:
Новости; хватит спорить; лучше пойдите завтра на какой-нибудь концерт;
достать билеты в Большой театр не так-то легко; места были не в партере, а в
первом ярусе; галерка; угощать гостей чем-нибудь вкусным.

® Скажите иначе, используя текст урока.


Информационната програма е към края си; омръзнаха ми тези измисли­
ци; билети за Болшой театър се намират трудно; и в някое кино може да изя­
деш нещо; утре нямам занятия в Университета; не обичам старите филми;
предпочитам да съм запозната с всичко ново.

® Найдите в тексте слова и выражения, противоположные по смыслу.


Росица сяда във фотьойла; след новините винаги дават нещо интересно и
весело; да поспорим!; често; на последния ред; нито една минута не можеш да
стоиш пред игралните автомати; винаги.

® Переведите выражения, данные в скобках.


1. След информационната програма {обычно передают интересные интер­
вью). 2. {Что идет сегодня) в Централния детски театър? — (Давай посмотрим
газету). 3. В Болшой театър {редко ходят и сами москвичи). 4. Пред киното
много хора питат (нет ли лишнего билетика). 5. Билети за Болшой театър се
намират с голям труд,, обикновено не в касата, а (с рук).(б/(Ну и ну!), защо
разговаряте по времеМТа спектакъла? 7. Обичам да гледам нови филми, (есть
что-нибудь интересное в кинотеатрах?). 8. Майката на Росица и Пламен пече
баница, (она любит угощать гостей болгарскими блюдами).
-129-
® Ответьте на вопросы.
1. Гледа ли Росица телевизия след информационната програма? Защо?
2. Защо Пламен обича «кръгли маси», интервюта?
3. Какво предлага майката на Росица и Пламен?
4. Къде бяха бащата и майката на Росица и Пламен миналата неделя? Къде
седяха те?
5. Какво се продава в бюфетите на театрите и кината?
6. Защо Росица обича да влиза в киното по-рано?
7. Кои филми предпочита да гледа Пламен? А кои Росица?
8. Къде отива в неделя компанията на Росица?
9. Какво мисли да изпече майката на Росица и Пламен?
10. За какво Росица иска да предупреди Андрей?
© Расскажите о Вашем посещении театра или кино, употребив следующие
ва и выражения:
Дават (спектакъл, филм и пр.), намирам билет(и) на «търси се», «повече
билети», обичам (опера, филми и пр.), местата бяха на ..., влизам(е) в бюфета,
аз съм под впечатление от ....

ГРАММАТИКА
Вид глагола
Как и в русском языке, в болгарском каждый глагол относится либо к не­
совершенному виду (в основном это простые глаголы — без приставок и суф­
фиксов, или глаголы с суффиксами несовершенного вида), либо к совершен­
ному (в основном у этих глаголов есть приставки или суффикс совершенного
вида, но имеется и ряд простых глаголов).
Некоторые глаголы могут выступать как в значении совершенного вида, так и
в значении несовершенного, напр. сънувам.
<Э Видовое значение простых глаголов в русском и болгарском языках не
всегда совпадает:
видя — увидеть
платя — заплатить

Образование глаголов совершенного вида


Глаголы совершенного вида образуются с помощью приставок и суффик­
са -на.
Приставки присоединяются к простым глаголам как несовершенного, так
и совершенного вида. Обычно приставки придают глаголам новое лексичес­
кое значение: , , ,
пиша (писать), подпйша (подписать), надпйша (надписать) и т.п. б
-130-
р
*^ Суффикс -на присоединяется только к глаголам несовершенного вида.
Несовер­ Совершенный вид
шенный вид
Простые глаголы Глаголы с приставками Глаголы
на-, под-, над-, до-, за-, пре-, с суффиксом
пред-, по-, из-, о-, от-, про- -на
пиша напйша, подпиша, надпиша,
допиша, запиша, препиша, изпиша,
опиша
работя доработя,заработя, изработя,
поработя, отработя
дам предам, подам, издам, продам
пия напия, надпия, допия, запия, пийна
препия, попия, изпия, опия, отпия,
пропия
седя преседя, поседя, отседя сёдна

<g° РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Аз мета често. — И сега мога да помета.


Аз спя дълго. — ....
Аз чета бързо. — ....
Аз се смея с удоволствие. — ....
Аз бързам често. — ....

© Модель: Андрей пита Настя. — Росица искали да попита Настя?


Андрей кани Настя. — ... ?
Андрей черпи Настя. — ... ?
Андрей звъни на Настя. — ... ?
Андрей спори с Настя. — ... ?

© Модель: Росица пие чай. — Трябва да изпие чая по-бързо.


Росица яде сладолед. — ....
Росица пече баница. — ....
Росица мие чаши. — ....
Росица чисти обувки. — ....
-131-
О Модель: С удоволствие пия сок. — А ти не искаш ли да пийнеш?
Лежа и си почивам. — ... ?
На Росица винаги звъня аз. — ... ?
Седя в автобуса на свободна седалка. — ... ?
7 часа. Бързо ставам. — ... ?

Образование глаголов несовершенного вида


1. В болгарском языке почти от каждого глагола совершенного вида можно
образовать глагол несовершенного вида. Тогда получается второй глагол не­
совершенного вида, называемый вторичным:
пйя — изпйя — изпйвам.
Вторичные глаголы несовершенного вида употребляются в особых случа­
ях, в частности, при указании на повторяемость действия:
Всеки ден сутринта изпйвам по една чаша мляко.
I. Глаголы несовершенного вида образуются от глаголов совершенного вида
с помощью суффиксов -вам, -ам, -ям, -авам, -явам. При этом в корне глаголов
часто происходят чередования.

Глаголы Глаголы несовершенного вида


совершен­
ного вида
-вам -ам -ям -авам -явам
целуна целувам
започна започвам
изпйя изпйвам
кажа казвам
събудя събуждам
пусна пускам
сёдна сядам
облека обличам
сляза слизам
предложа предлагам
внеса внасям
отворя отварям
науча научавам
успея успявам
изживея изживявам_

-132-
Сводная таблица образования глаголов
совершенного и несовершенного вида
Несовершенный вид Совершенный вид
Простые Глаголы Двувидовые Простые Глаголы Глаголы с
глаголы с суффик­ глаголы глаголы с пристав­ суффиксом
сами несов. ками -на
вида -вам,
-ам,-ям
спбря оспорвам оспоря
чёрпя почерпвам почерпя
каня поканвам поканя
питам попитам
ям изяждам изям
пека изпичам изпека
ПИЯ изпивам изпия
сядам сёдна
стигам стигна
обичам обикна
влизам вляза
разбирам разбера
запознавам запозная
свършвам свърша
давам дам подам
казвам кажа изкажа
виждам видя
вечерям
обядвам
сънувам

РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ
О Модель: преместя — премествам
изтрия — ...
измия — ...
изпия —...
почистя — ...
поканя — ...
запозная — ...
Модель:Искам да стана — и ставам.
започна —
науча —...
надникна -
целуна —..
включа —.
Модель: Мога да отговоря. -- Защо неотговаряш ?
отворя. — . 9
изхвърля.-- ... ?
приготвя. --... ?
поправя. —... ?
О Модель: Рано ли искаш да закусиш ? — Не обичам да закусвам рано.
станеш? —....
тръгнеш? —....
си легнеш? — ....
се върнеш? — ....

Сочетаемость глаголов движения


с существительными с предлогами НА и В
на + в+
существительные существительные
в общей форме в определенной форме
Глаголы (обозначение (обозначение конкрет­
мероприятия, ного места, опреде^ген-
цели) ного здания)
отйвам / отйда (1 раз) Днёс отйвам на кино. — Отйвам в кйното.
Сегодня я иду в кино, т.е. Я иду в кинотеатр. —
смотреть фильм. —В коё кино?
В какой кинотеатр ? —
— В «Илюзион».
В «Иллюзион».
ходя (много раз, часто) Чёсто ходя на кино. — Чёсто ли ходиш в но­
Я часто хожу в кино, вото кино?
т.е. смотреть фильмы. Ты часто ходишь в новый
кинотеатр ?
— Да, то е блйзо до на­
шия блок.
Да, он недалеко от наше­
го дома.
-134-
rgp РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

0 Модель: Какво правиш тази вечер ? (кино) — Отивам на кино.


(театър) — ....
(концерт) —....
(дискотека) —....
( ц и р к ) - ... .

О Модель: Къде отиваш? (ново кино) — Отивам в новото кино.


(ново училище) — ....
(нова Опера) — ....
(нов парк) — ....
(нов театър) — ....
(нов цирк) — ....

Спряжение глагола СЪМ в прошедшем времени


Лицо Ед. число Мн. число
1 аз бях ние бяхме
2 ти бёше вие бяхте
3 той, тя, то бёше те бяха

Тази година аз и жена ми чудесно прекарахме


отпуската.
— Къде бяхте?
- Къде с била жена ми не зная. Аз бях вкъщи.

V РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Аз — Аз вчера бях на кино.


Ние-....
Той —....
Те - . . . .
Ти - . . . .
Тя - . . . .
Вие-....
-135-
© Модель: Ти къде беше миналата събота ? — Миналата събота бях на «Леб{
дово езеро».
Той... ? - . . . .
Вие... ? - . . . .
Майката и бащата...? — ....
Олег... ? — ....

УПРАЖНЕНИЯ

О Выпишите из текста урока глаголы, которые представлены


видовыми парами. / •

© Употребите один из данных в скобках глаголов в необходимой


форме.
Днес е неделя. Решаваме да {спя/поспя) по-дълго. {Ставам/
стана) в 8 часа и половина. Майката бърза да {приготвям / при­
готвя) закуска.
Бащата {преглеждам / прегледам) вестници. «Нямаме хляб. Някой трябва
да {отивам / отида) в магазина», — казва майката. {Обличам се / облека се) и
тръгвам. {Връщам се/върна се) бързо. Искам да {закусвам / закуся) по-бързо и
да {разхождам се /разходя се) из най-близкия парк с моите приятелки. Обе­
щавам да {връщам се/върна се) към обяд.

© Трансформируйте предложения, заменив глаголы сочетанием може да ... .


Не забудьте о виде глаголов.
В неделя обикновено ние с Настя се разхождаме из града. До центъра сти­
гаме с метрото. Там посещаваме музей или изложба. Ходим и в един стар парк.
Дотам пътуваме с тролей. В парка разглеждаме архитектурни паметници, взе­
маме участие в различни атракции.

О Ответьте на вопросы.
1. Обичате ли да ходите на театър? Често ли ходите в Болшой театър?
2. Отивате ли днес на кино? В киното до нашия блок ли отивате?
3. Твоята сестра ученичка ли е, ходи ли на училище? В кое училище ходи тя?
4. На театър или на концерт предпочиташ да ходиш? Къде ходите на кон­
церт?
5. Искаш ли да отидем утре на изложба? В Музея на изобразителните изку­
ства ли да отидем?
-136-
0 Вставьте вместо точек глагол движения в необходимой форме с соо
ствующим предлогом.
1. Днес Росица и Пламен ... гости. 2. Ти в колко часа ... училище? 3. До
центъра на града аз ... тролей. 4. Понякога аз и моята братовчедка... Цирка на
булевард «Вернадски». 5. В неделя искаме да ... най-близкия парк да се пораз­
ходим. 6. Настя ... хола и включва телевизора. 7. Майката на Росица обича да
... опера.
Q Вставьте вместо точек соответствующие формы глагола съм в пр
шем времени.
1. Вчера Наташа ... на концерт. 2. Ти ... ли в Музея на изобразителните
изкуства? 3. В неделя майката и бащата на Настя ... в Болшой театър. 4. Вече­
рята ... много вкусна. 5. В събота ние ... в парка на разходка. 6. Вчера следобед
вие... ли вкъщи?

аг ПЕРЕВОД

Сегодня воскресение. Росица не идет в школу, но встает рано.


Пламен: Ты куда торопишься?
Росица: Нужно сделать математику. В нашем кинотеатре идет новый
фильм. Мы с Настей хотим пойти в кино. Пошли со мной!
Пламен: Но у меня нет билета.
Росица: И у нас тоже нет. Нужно прийти пораньше и купить билеты с рук.
Пламен: Хорошо, но «нет ли лишнего билета», будешь спрашивать (ще пи­
таш) ты.
Росица: Билеты могут быть и на первый ряд, и Ha'Wrn»H.i ^fC^tl
Пламен: Что делать! Согласен. А я вас (ви) приглашаю в буфет — хочу уго­
стить.
Росица: Я люблю пирожные и лимонад.
Пламен: Хорошо. Тогда давай поспешим. У меня тоже мало времени — надо
просмотреть газеты и ванную и раковины.

-137-
Одиннадцатый урок
Тема: Вечер в семье. За ужином.
Грамматика: # Спряжение глаголов в буду­
щем времени. # Отрицательные формы буду­
щего времени. # Формы будущего времени гла­
голов съм и имам / нямам. # Вопросительные и
вопросительно-отрицательные формы будуще­
го времени. # Спряжение возвратных глаголов
в будущем времени.

Една вечер вкыщ^ц


Вечерта семейството се събира заедно. Всеки разказва за изминалия рабо­
тен ден.
Пламен: Утре няма да ходя в Университета. Писна ми от тия скучни лек­
ции и упражнения. По-добре да чета в библиотеката.
Майката: Към колко часа ще се върнеш?
Пламен: Всеки случай няма да спя в библиотеката.
Бащата: Вие, младите, имате много големи претенции и никакво покри­
тие!
Майката: Вечерята вече е готова.
Росица: К"во ще кльопаме? Мирише страхотно!
Бащата: Роси, как говориш само! Откъде научаваш всичко това?
Росица: Хайде и ти татко! Днес всички младежи говорят така!
Майката: Хайде, хайде. На масата има куп вкусни неща: кебапчета, пърже­
ни картофи, салатка от домати и печени чушки.
Всички сядат на масата и ядат с апетит.
Пламен: Роси, колко имаш @ контролното по математика?
Росица: Три на релси.
Бащата: Ами как така?! Нали ходиш на училище всеки ден, имаш всичко
необходимо: справочници, речници, учебници, различни пома­
гала... Ето ги днешните ученици! Закърпят ли една тройка и са
доволни!
Пламен: Татко, много обичаш да ни правиш забележки.
-138-
Майката: Пак ли се карате? Надухте ми главата. Няма ли да гледаме теле­
визия? Сериалът започва вече.
Росица: А десерта? Ще ядем ли десерт?
Майката: Десертът е за утре. Настя и Андрей нали ще дойдат утре?
Росица: Не, утре няма да дойдат. Може вдругиден.
Бащата благодари на майката и става. Пламен включва телевизора.
Росица бърза да заеме най-удобното място пред екрана. Майката мие
съдовете...

сг ЭТИКЕТ
Благодаря! Спасибо!
Благодаря за ... (вечерята, вниманието). Спасибо за... (ужин, внимание).
Много Ви благодаря. Я очень Вам признателен(-льна)
(благодарен(-на)).
Мерси. (разг.) Спасибо.
Няма защо (за какво).

Внимание!
Не за что (Не стоит).

болг. «благодаря» (кому?) — косвенное дополнение


рус. «благодарить» (кого?) — прямое дополнение
W *

Бащата благодари на майката. Отец благодарит маму.

СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ
разказвам / разкажа рассказывать / рассказать
изминалия работен дён прошедший (минувший) рабочий день
скучен (скучна, скучно,скучни) скучный
млад (млада, младо, млади) молодой
претенция претензия
много претенции и никакво покритие много необоснованных претензий
,вечеря ужин
вечерям ужинать
мириша / замириша пахнуть / запахнуть
страхотно ужасно
К"во? (разг. от какво) Что?
кльопам (мол. жарг.) есть
Как говориш само! Как ты выражаешься!
откъде откуда
научавам / науча узнавать / узнать
-139-
Хайде и тй татко! зд.: Ну папа!
говоря говорить
хайде давай(-те); ну-ка
куп вкусни неща много всего вкусного
кебапче кебап
пържен (пържена, пържено, пържени) жареный
картоф картофель
домат помидор
чушка перец (сладкий)
трй на релси (разг.) три с двумя минусами
Как така? Как же так?
справочник справочник
Внимание! Ударение!
речник словарь
помагало пособие
Ето ги! Вот они!
днешен (днешна, днешно, днешни) сегодняшний
закърпя една тройка натянуть на троечку
обичаш да ни правиш забележки любишь нам делать замечания
карам се с... ссориться с ...
Надухте ми главата. У меня от вас раскалывается голова,
гледам телевизия смотреть телевизионные передачи
сериал сериал, многосерийный фильм
дойда / идвам прийти / приходить
включвам / включа включать / включить
екран экран
съд / съдове сосуд / посуда

cir ЗАДАНИЯ
© Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраже­
ний:
Минувший рабочий (будний) день; во всяком случае; много необоснован­
ных претензий; жареный картофель; печеный перец; тройка с двумя минуса­
ми; ходить в школу; ссориться с ...; смотреть телевизионные передачи; мно­
госерийный фильм; благодарить отца за внимание.
® Найдите в тексте видовые пары совершенного вида глаголов.
Връщам се, идвам, заемам.
® Найдите в тексте видовые пары несовершенного вида глаголов.
Разкажа, науча, седна, изям, обикна, започна, включа.
-140-
<*> -

g) Переведите выражения в скобках.


(Вечером) семейството се събира заедно. На масата има (много вкусного).
Всички сядат и (едят с аппетитом). Росица обича (салат из помидоров и пече­
ных перцев). Пламен предпочита (жареный картофель). Децата (благодарят
^аму за вкусный ужин) и стават. По телевизия дават нов (многосерийный фильм).
Всички бързат (занять места перед экраном).
© Ответьте на вопросы.
1. Пламен ще ходи ли утре в Университета? Защо?
2. Към колко часа ще се върне Пламен?
3. Готова ли е вече вечерята?
4. Какво има за вечеря?
5. Колко има Росица на контролното по математика?
6. Доволен ли е бащата?
7. Какво казва бащата на Росица?
8. Ще гледа ли майката телевизия?
9. Защо няма да гледа?

ГРАММАТИКА
Спряжение глаголов в будущем времени
Для глаголов всех трех типов спряжений формы будущего времени обра­
зуются с помощью неизменяемой по лицам и числам частицы ще и изменяе­
мых по лицам и числам форм глаголов настоящего времени.
Лицо Ед. число Мн. 4UC/10
1 ще чета ще четём
2 ще четёш ще четёте
3 ще чете ще четат

В отличие от русского языка в болгарском языке форма будущего вре­


мени не зависит от вида глагола:
1

Совершенный вид Несовершенный вид


Болгарский язык Русский язык Болгарский язык Русский язык
ще + глагол простое будущее ще + глагол сложное будущее
ще дойда я приду ще йдвам я буду приходить
ще прочета я прочту ще чета я буду читать

-141-
I
Телевизия
На габровец се повредил телевизорът — образ
има, звук — няма.
— Жена — казва той, — я се обади на съседа да
усили техния говор. Оттук ще гледаме, а оттам ще
слушаме.

<ЗГ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Аз ще дам речника на Пламен.


Ти....
Той....
Настя....
Ние....
Вие....
Те....

© Модель: Ще благодаря на майката за закуската


Ние....
Ти....

1
Олег....
Вие....
Те....

© Модель: Ще разкажа за изминалия ден.


Росица....
Ти ....
Те....
Аз и Настя ....
Ти и Пламен....

Отрицательные формы будущего времени


Лицо Ед. число Мн. число
1 чета четём
2 няма да четёш няма да четёте
3 чете четат
-142-

П
г <W Сравните отрицательные формы будущего времени в болгарском и рус­
лом языках:
болгарский язык Русский язык Болгарский язык Русский язык
„яма да + глагол отрицательное няма да + глагол отрицательное
совершенного простое несовершенного сложное
вида будущее вида будущее
няма да дойда я не приду няма да йдвам я не буду приходить
няма да прочета я не прочту няма да чета я не буду читать

Късмет (Счастье, везение)


— Тате, имаш късмет — вика отдалеч малкото
габровче, като размахва току-що полученото учи­
лищно свидетелство. — За догодина няма да ми
купуваш учебници. Ще повтарям същия клас.

5Г РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ
О Модель: Няма да ходя на училище.
Ти ... . \
Росица.... \
Аз и Елена ....
Ти и Пламен ....
Олеги Андрей....
® Модель: Няма да ям пържени картофи.
Ти....
Тя ....
Ние....
Вие....
Те....
Модель: Няма да гледам телевизия.

i Ти....
Олег....
Ние....
Вие....
Те....
-143-
1

О Модель: Утре няма да станем рано.


Ти ... .
Той ....
Ние ....
Вие....
Те....

Формы будущего времени глагола СЪМ


Лицо Ед.число Ми. число
1
i ще бъда (ще съм) ще бъдем (ще сме)
2 ще бъдеш (ще си) ще бъдете (ще сте)
.: 3 ще бъде (ще е) ще бъдат (ще са)
Лицо Ед. число Ми. число
:1 няма да бъда (няма да съм) няма да бъдем (няма да сме)
2 няма да бъдеш (няма да си) няма да бъдете (няма да сте)
3 няма да бъде (няма да е) няма да бъдат ( няма да са)

с ^ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ
О Модель: В 7 часа ще бъда пред киното.
Ти....
Росица....
Ние....
Вие... .
Те....
О Модель: Утре аз няма да бъда в Университета.
Ти ....
Пламен ....
Аз и Елена ....
Ти и Андрей....
Олеги Росица....
© Модель: В 1 часа ще съм пред входа на блока.
Ти....
Той ....
Ние....
Вие....
Те....
-144-
Q Модель: На обяд няма да съм вкъщи.
Ти... .
Те....
Елена....
Ние....
Вие....

Формы будущего времени глагола ИМАМ / НЯМАМ


Лицо Ед.число Мн. число
1 ще имам ще имаме
2 ще имаш ще имате
3 ще йма ще имат
Лицо Ед.число Мн. число
1 няма да имам няма да имаме
2 няма да имаш няма да имате
3 няма да йма няма да имат

Към луната
— Татко, дай ми едно левче да видя луната през
телескоп.
— Почакай малко. След две седмици ще има
пълнолуние и тогава за същите пари ще видиш
повече.

Ф° РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Ще имам доста време на разположение.


Ти....
Олег....
Аз и Настя ....
Ти и Елена ....
Пламен и Росица....
-145-
О Модель: Няма да имам урок по история.
Ти....
Тя ....
Ние ....
Вие....
Те....

О Модель: Ще имам речници и учебници, но няма да имам време.


Елена....
Те....
Ние....
Ти....

Вопросительные формы
будущего времени
Лицо Ед. число Мн. число
1 ще ям ли? ще идём ли?
, • • 2
' •
ще ядёш ли? ще ядёте ли?
'Ш-е ще яде ли? ще ядат ли?

Вопросительно-отрицательные формы
будущего времени
Лицо Ед. число Мн. число
1 няма ли да ям? няма ли да ядём?
-2 няма ли да ядёш? няма ли да ядёте?
3 ,;. няма ли да яде? няма ли да ядат?

На габровец му дошли гости. По едно време


домакинята пита мъжа си:
— Няма ли да почерпиш гостите с нещо раз-
хладително?
- Разбира се! — казва домакинът и широко от­
варя прозореца...

-146-
сГ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

0 Модель: Ще гледаме ли телевизия ?


Ти... ?
Настя... ?

1
Ние... ?
Вие... ?
Те... ?
ф Модель: Няма ли да ходя на училище ?
Ние...?
Елена и Олег... ? \
Тии Пламен... ?
Аз... ?
Ти... ?
ф Модель: Ще бъдеш ли вкъщи в 8 часа ?
Вие...?
Росица...?
Ние...?
Те...?
О Модель: Няма ли да бъдеш в парка ?
Ние... ?
Тя... ?
Олег...?
Те... ?
Вие... ?

Спряжение возвратных глаголов


в будущем времени
Лицо Ед. число Мн. число
: 1 ще се-върна ще се върнем
2 ще се върнеш ще се върнете
3 ще се върне ще се върнат
Лицо Ед. число Мн. число
1 няма да се върна няма да се върнем
2 няма да се върнеш няма да се върнете
^••1№М, няма да се върне няма да се върнат

-147-
Вопросительные формы
Лицо Ед. число Ми. число
1 ще се върна ли? ще се върнем ли?
2 ще се върнеш ли? ще се върнете ли?
3 ще се върне ли? ще се върнат ли?

Вопросительно-отрицательные формы
Лицо Ед. число А/и. число
1 няма ли да се върна? няма ли да се върнем?
2 няма ли да се върнеш? няма ли да се върнете?
3 няма ли да се върне? няма ли да се върнат?

d^ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Аз ще се срещна с Олег пред входа.


Ти ....
Той....
Ние....
Вие....
Те....

© Модель: Аз ще си облека новите дрехи.


Те....
Ние....
Елена....
Ти....
Вие....

© Модель: Аз няма да се запозная с момичето.


Пламен....
Олеги Елена....
Аз и Настя ....
Ти ....
Вие....
-148-
л Модель: Аз няма да се разхождам до 5 часа.
Ти ... .
Андрей....
Ние....
Те....
Вие....

0 Модель: Росица ще се събуди ли толкова рано ?


Те... ?
Вие... ?
Ти... ?
Ние... ?

О Модель: Пламен няма ли да се върне към 5 часа ?


Вие... ?
Елена... ?
Те... ?
Ти... ?
Ние... ?

<F УПРАЖНЕНИЯ

® Образуйте от глаголов положительные, отрицательные, воп­


росительные и вопросительно-отрицательные формы будущего
времени 3-го лица единственного числа.
Образец: звъня —> ще звъни, няма да звъни, ще звъни ли?,
няма ли да звъни?
Пия, ям, сляза, събуждам се, лягам си, разхождам се, отида.
® Проспрягайте глаголы в положительной и отрицательной фор­
ме будущего времени.
Разказвам / разкажа; научавам / науча; ям / изям; обличам се / облека се;
идвам / дойда.
@ Трансформируйте предложения в вопросительные и вопросительно-отрица
тельные.
Образец: Ще закуся сандвич със салам. —> Олег ще закуси ли сандвич със
салам? —> Олег и Елена няма ли да закусят сандвич със салам?
1. Ще чета до 5 часа. 2. Ще разкажа за изминалия работен ден. 3. Ще науча
Много нови думи. 4. Ще седна на масата и ще ям с апетит. 5. Ще се разходя из
п
арка. 6. Ще се върна вкъщи в 4 часа.
-149-
® Трансформируйте предложения в отрицательные, вопросительные и вопро­
сительно-отрицательные.

Образец: Утре Пламен ще бъде (е) на лекции от 9 до 13 часа. —>


Утре Пламен няма да бъде (е) на лекции от 9 до 13 часа. —>
Утре Пламен ще бъде ли на лекции от 9 до 13 часа? —»
Утре Пламен няма ли да бъде на лекции от 9 до 13 часа?

1. Утре ще чета в библиотеката от 15 до 17 часа. 2. Утре ще имаш контролно


по математика. 3. Утре ще бъдем на училище от 8 до 12 часа. 4. Утре Олег и
Елена ще се разхождат из парка. 5. Вечерта децата пак ще се карат. 6. Утре ще
се запознаете с Настя. 7. Утре Росица ще има урок по български език.

(D Употребите в будущем времени глаголы, данные в скобках. Переведите пред­


ложения на русский.
Утре Росица пак (не се събудя) сама. Тя (стана) в 7 часа. (Не се излежавам)
в леглото както обикновено. Бързо (измия се) и (облека се). (Изляза) в 7 и 30.
Урокът (започна) в 8 часа. От 8 до 13 часа Росица (съм) на училище. (Върна се)
вкъщи на обяд. От 14 часа до 16 (разхоЩсе) из най-близкия парк.

© Употребите в форме множественного числа данные в скобках существитель­


ные.
Часът е 8. (Детето) бързат за училище. (Ученикът и ученичката) не бива да
закъсняват. Те имат много (урок). (Момичето и момчето) носят в своите (чан­
та) много различни (нещо): (учебник, тетрадка, помагало). Настя освен това
носи 2 (речник). Днес тя има 5 (час): математика, пеене, трудово обучение,
английски и български език. По (улицата) има много (човек): (мъж, жена,
младеж). Те бързат за работа. В училището Настя вижда познати (лице). Урокът
започва. (Детето) четат, превеждат различни (текст), правят разнообразни
(упражнение).

® Объясните употребление существительных из упр. © в общей или опреде­


ленной форме.

® Употребите, если это необходимо, существительные в скобках в определен­


ной форме.
Росица слиза долу и вижда Настя. (Момичета) са много точни. След 5 (ми­
нути) идва Андрей. (Младежи) искат да отидат в (център) на (град). Там има
много (музеи, театри и кина). Те пътуват с (тролей) и стигат до (център) много
бързо. Росица иска да види Театралния площад. (Театри) в Москва са много
хубави. (Разходка) продължава 2 часа.

-150-
^ПЕРЕВОД

8 часов вечера. Пламен возвращается из Университета.


]у1ама: Почему ты возвращаешься так поздно? Завтра опять будешь зани­
маться в библиотеке до восьми?
Пламен: Нет, завтра я не пойду в библиотеку. Буду работать дома. Мне нужно
написать много упражнений. Росица дома?
Росица входит в комнату.
росица: Добрый вечер! ц^
Пламен: Что ты получила^ контрольную по математике?
Росица: Тройку с двумя минусами.
Пламен: Как же так?!
Мама: Ничего страшного. Не нужно делать замечаний.
Росица благодарит маму и спрашивает Пламена:
Росица: Ты будешь смотреть сегодня новый многосерийный фильм?
Пламен: Нет, не буду. Во сколько он начинается?
Росица: В 9 часов.
Пламен: А заканчивается? Опять ляжешь поздно и не проснешься без будиль­
ника.
Росица: Вот увидишь. Завтра в 8 часов я уже буду в школе.
Мама: Не надо ссориться! У меня от вас раскалывается голова. На столе
полно вкусного. Мы сегодня будем ужинать?
Все садятся за стол и едят с аппетитом.
Двенадцатый урок
Тема: Просьба.
Грамматика: # Формы личных местоимений.
# Полные формы личных местоимений.
# Краткие формы личных местоимений. Мес­
то кратких форм в предложении.

Искам да те помоля за нещо^_


Неделя следобед. Настя стои вкъщи и се чуди с какво да започне. Толкова
неща има да прави, че и нощите няма да й стигнат. Пране, гладене, чистене на
апартамента, а на всичко отгоре домашните по ... Настя се сеща, че трябва да
се обади на Росица, за да научи темата по литература. Госпожицата винаги
дава на учениците да четат обемиста литература. Настя вдига слушалката и
набира номера на Росица. Тя иска да я попита за темата и да я покани заедно
да отидат в библиотеката. Някой звъни на вратата. Настя бързо затваря теле­
фона. Кой ли може да е? Тя гледа през шпионката и вижда познато лице. Това
е Елена. Настя отваря вратата.
Елена: Здравей!
Настя: О, здрасти! Заповядай!
Елена: Благодаря! Аз само за малко. Искам да те помоля за нещо. Можеш
ли да ми дадеш руско-българския речник за половин час? Ще ти
го върна довечера.
Настя: Разбира се. Речникът няма да ми е нужен тези дни. Защо? Ще пре­
веждаш ли нещо?
Елена: Не, искам да напиша писмо на една своя приятелка в България. С
нея се познаваме повече от две години.
Настя донася речника.
Настя: Ето го! Заповядай! Това е най-добрият речник. От мене да го зна­
еш!
Елена: Много ти благодаря.
Настя: И няма да ми го връщаш днес. Андрей ни кани у тях, така че дове­
чера ще бъдем на гости. Обаче и аз имам една молба към тебе. Може
-152-
ли да ми услужиш с един плик? Времето е много лошо. Вали. Не
ми се излиза навън, а трябва да изпратя честитка на една своя по­
зната по случай рождения и ден.
Елена: С удоволствие ще ти услужа. Имам много хубави пликове, подхо­
дящи за случая. Можеш да си избереш от тях.
Настя: Благодаря ти много!
Елена: Нищо. Довиждане.
Настя: Чао! Чао!

<я> ЭТИКЕТ

Здравей! Здравейте! Здравствуй! Здравствуйте!


Здрасти! Привет!
Заповядай! / Заповядайте! Пожалуйста! (в значении «Пожалуйста, про­
ходите (заходите)!» или в значении «Пожалуй­
ста, возьми(те)!»)

Молба (Просьба)
Моля те да... Прошу тебя ...
Искам да те помоля за нёщо. Хочу тебя попросить об одном одолже­
нии.
Искам да те помоля за ... Хочу попросить тебя о ...
Може ли да Ви помоля за ...? Можно (ли) Вас попросить о ...?
Ймам една молба към тебе. У меня есть к тебе одна просьба.
М6же(ш) ли да ми дадеш ...? Ты можешь мне дать ...?
М6же(ш) ли да ми услужиш с . Не мог ли бы ты мне дать ...?
С удоволствие ще ти услужа с С удовольствием тебе дам ...

Ж
*

^ СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ

стоя вкъщи сидеть дома


чудя се ломать голову; недоумевать
с какво да започна с чего начать
толкова неща ймам да правя у меня столько дел
пранё стирка
гладене глажка
на всичко отгоре сверх того

В
-153-
сёщам се / сётя се припоминать / припомнить;
догадываться / догадаться
обаждам се / обадя се ^отзываться / отозваться;
Ъ звонить / позвонить (по телефону)
обемист объемистый, большой по объему
вдигам / вдигна поднимать / поднять
слушалка трубка {телефонная), наушники
набирам / набера набирать / набрать
затварям/затворя телефона класть/положить трубку
Кбй ли може да ё? Кто бы это мог быть?
шпионка дверной глазок
довечера сегодня вечером
Внимание! Правописание!
Защо? зд.: (разг.) А что?
От мене да го знаеш! Это я тебе говорю!
Не мй се излйза. Мне не хочется выходить.
честитка поздравительная открытка
честитявам / честитя поздравлять / поздравить
рождён дён день рождения
плик конверт

<У ЗАДАНИЯ

ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и вы


ний:
\\сЪ1(& Сидеть дома; ломать себе голову; с чего начать; у нее столько дел; Насте
приходит в голову; позвонить Росице; узнать, что задано по литературе; боль­
шое по объему; снять трубку; набрать номер; звонить в дверь; класть трубку;
Кто бы это мог быть?; смотреть в глазок; Двброложалввать!-; Не могла бы ты
мне дать...; сегодня вечером; А что?; более двух лет; Вот он!; пожалуйста; мне
не хочется выходить на улицу; поздравительная открытка; по случаю ее дня
рождения.

® Найдите в тексте видовые пары для глаголов.


а) совершенного вида — сетя се, дам, вдигна, набера, позвъня, затворя, вид
отворя, преведа, позная, донеса, поканя, изляза;
б) несовершенного вида — започвам, стигам, обаждам се, научавам, пита
каня, отивам, моля, връщам, пиша, изпращам, избирам.
-154-
I
ф Найдите в тексте слова и выражения, противоположные по смыслу.
Настя я няма вкъщи; тя добре знае с какво да започне; няма какво да пра-
вИ Настя забравя; нещо малко по обем; затварям телефона; непознато лице;
;
затварям вратата; вземам; по-малко от две години; занасям; бавно; времето е
много хубаво; съжалявам, не мога да ти услужа; вътре.
® Найдите в тексте слова и выражения, близкие по смыслу.
Настя си спомня, че ...; трябва да телефонира на Росица; нещо голямо по
обем; избира номера на Росица; Можеш ли да ми услужиш с руско-българс-
кия речник?; няма да имам нужда от речника тези дни; искам да те помоля;
Може ли да ми дадеш един плик?; не искам да излизам навън; трябва да чес­
титя на една своя позната рождения й ден; благодаря ти.
® Попросите дать Вам.
Карандаш, ручку, спортивную сумку, тетрадь, газету, поздравительную от­
крытку, русско-болгарский словарь.
а) Образец: Може ли да ми дадеш един молив?
б) Образец: Може ли да ми услужиш с един молив?
© Выразите просьбу.
—- 1. Дать Вам номер телефона Насти; 2. пойти вместе в библиотеку; 3. дать
Вам конверт; 4. купить газету; 5. перевести письмо; 6. поздравить Елену с днем
рождения.
Образец: Може ли да Ви помоля да ми кажете номера на Настя.
® Скажите иначе.
Образец: Не искам да излизам. — Не ми се излиза.
1. Не искам да ям. 2. Не искам да пия. 3. Не искам да отивам. 4. Не искам
да се разхождам. 5. Не искам да уча.
® Переведите выражения в скобках.
Събота следобед. (Ясижу дома и не знаю с чего начать). Толкова неща имам
Да правя, (что и ночи не хватит). (Нужно позвонить Елене), за да науча темата
по литература. (Снимаю трубку, набираю номер), точно по това време някой
(звонит в дверь). (Я кладу трубку), гледам (в глазок) и виждам познато лице.
Това е една моя съседка. Тя се казва Наташа. Отварям вратата. Наташа (про­
сит меня дать ей русско-болгарский словарь). Речникът (не будет мне нужен
сегодня вечером). Донасям речника. Наташа (благодарит меня), взема речника
и (мы прощаемся).
® Ответьте на вопросы.
1. Какво прави Настя в неделя следобед?
2. За какво се сеща Настя?
-155-
3. Защо Настя трябва да се обади на Росица?
4. Къде иска да я покани?
5. Кой звъни на вратата?
6. Настя веднага ли отваря вратата?
7. Какво казва Настя на Елена?
8. Какво й отговаря Елена?
9. От какво има нужда Елена?
10. Защо на Елена й трябва руско-българският речник?
11. Откога се познават приятелките?
12. Дава ли Настя речника на Елена?
13. За какво моли Настя?
14. Какво трябва да направи Настя?

© Восстановите недостающие реплики в диалоге.


— О, добре дошла! Здравей!

— Разбира се. С удоволствие ще ти услужа. Ще превеждаш ли нещо?

— Ето го. Заповядай!

— Довиждане!

ГРАММАТИКА
Формы личных местоимений
Краткие формы Полные формы
Им.п. Вин.п. Дат.п. Вин.п. Дат.п. Другие косвенные
(на + вин.п.) (предлог + вин.п.)
Ед.ч. аз ме ми мене на мёне с мёне
ти те ти тебе на тебе стёбе
той го му него на него с него
тя я U нёя на нёя с нёя
то го му него на него с него
Мн.ч. ние ни ни нас на нас с нас
вие ви ви вас на вас с вас
те ги им тях на тях с тях

-156-
[F
Искам да те помоля за нёщо. Ще ти го върна довечера. Ёто го. С нёя
с е познаваме от две години. От мене да го знаеш.

^гУЛАРЕНИЕ

Краткие формы личных местоимений безударны. Знак " над


и в форме дат. падежа ж.р. — и не обозначает ударения. Он упот­
ребляется лишь для того, чтобы отличить местоимение от союза.

fg» РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Къде е речникът ? — Ето го.


Къде е писалката? — ....
Къде са учебниците? — ....
Къде е столът? — ....
Къде са моливите? — ....
Къде е огледалото? — ....
JJL Модель: Къде е Росица ? — Ето я.
Къде е детето? — ....
Къде е Пламен? — ....
Къде са момичетата? — ....
Къде сити? — ....
Къде сте вие? - ....
© Модель: Благодаря на него. — Благодаря му.
Благодаря на тебе. — ....
Благодаря на нея. — ....
Благодаря на него. — ....
Благодаря на тях. — ....
Елена благодари на мене. — ....
Елена благодари на нас. — ....

Полные формы личных местоимений


Полные формы личных местоимений употребляются после предлогов, в
Неполных ответах и при логическом противопоставлении:
С нёя се познаваме повече от две годйни. От мене да го знаеш!
На кого даваш речника? — На тебе.
Настя дава речника на нёя. не на него.

-157-
На млада жена представят един мъж, след ко­
его следва размяна на любезности:
— Много се радвам да се запозная с вас.
— Аз също. За Вас се чуват само хубави неша.
— Какво именно?
— Че не сте женен.

^ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Довечера ще бъдем на гости у Андрей.-^ Ще бъдем на гости у


Елена. —>....
тебе и Пламен. —>....
Пламен и Росица. —>....
твоя дядо. —>....

9 Модель: Искам да напиша писмо на Росица, а не на Пламен. —»


На кого*искаш да напишеш писмо?— На нея, а не на него.
на баща си, а не на майка си—>... ? - . . . .
на брат си, а не на сестра си —»...? — ....
на баба си, а не на дядо си —>...? — ....
на Елена, а не на Андрей —>...? — ....
на Пламен и Росица, а не на Наташа—>...? — ....

Между приятели
— Петър ми иска пари назаем. Чудя се дали да
мудам.
— Дай му непременно. Ще ми направиш го­
ляма услуга.
— На тебе?
— Да. Иначе ще иска от мене.

Краткие формы личных местоимений


Место кратких форм в предложении
Если предложение начинается с глагола, краткое местоимение ставится сра­
зу же после него:
Пйтам я за домашното по алгебра.
-158-
Если предложение начинается с какого-либо другого слова, краткое место­
имение стремится опередить глагол:
Настя я пита за домашното по алгебра.

— Трябвала купим билет от лотарията, - каз­


ва жената. — Моят вътрешен глас ми подсказва ...
- Господи! — прекъсва я разтревожен мъжът.
Нима имаш и вътрешен глас?

ГУ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Аз му давам речника. — Давам му речника.


Ти му даваш речника. — .
Той му дава речника. — ..,
Ние му даваме речника. — ....
Вие му давате речника. — ....
Те му дават речника. — ....

9 Модель: Андрей ги кани на гости. — Кани ги на гости.


Аз и Наташа ги каним на гости. — ....
Олга ги кани на гости. — ....
Ти и Настя ги каните на гости. — ....
Росица и Пламен ги канят на гости. — ... .

® Если при глаголе употребляются сразу два кратких местоимения, то сна­


чала ставится дательная форма местоимения, а затем винительная:
Настя дава речника на Елена. Дава и го. Настя й го дава.

^РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

® Модель: Връщам тетрадката на Росица. — Връщам и я.


учебника на Пламен. — ....
книгата на Андрей. — ....
билетите на Елена. — ....
речника на Настя. — ....
вестника на тебе. — ....
-159-
© Модель: Настя се обажда на Елена. — Обажда й се.
Росица се обажда на Пламен. — ....
Андрей се обажда на Наташа и Настя. — ....
Аз се обаждам на родителите си. — ....
Госпожицата се обажда на детето. — ....
Ти се обаждаш на момичето. — ....
ffl Отрицание не ставится перед краткими местоимениями. После отрица
ния местоимение произносится с ударением:
Не й го дава. Не му я връща.

— О! Вие имате голямо щастие! — възкликва


гледач ката (гадалка), — Никога няма да узнаете,
какво е това болест (болезнь).
— Това не ме радва — отговаря посетителят.
— Защо?
— Следвам (изучаю) медицина.

У РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Андрей не пита Росица за домашното. —> Андрей не я пита


машното.
Настя не пита Андрей за домашното. —>....
Елена не пита момичетата за домашното. —>....
Андрей не пита Олег за домашното. —»....
Децата не питат госпожицата за домашното. —>....
Аз не питам Настя и Елена за домашното. —>....
О Модель: Настя не дава речника на Елена. —> Настя не и го дава.
Елена не дава учебника на Пламен. —>....
Андрей не дава тетрадката на Наташа. —>....
Росица не дава вестника на родителите си. —»....
Госпожицата не дава тетрадките на децата. —>....
Ние не даваме билета на Настя. —»....
ф Модель: Андрей не си облича палтото. —» Андрей не си го облича.
/"Аз не си обличам роклята. —>....
/ Ти не си обличаш новата пола. —>....
/ Настя не си облича полото. —»....
I Пламен не си облича пуловера. —> ....
V Елена не си облича дрехите в жълто. -» ....
-160-
<Э Вопросительная частица ли ставится после глагола, за ней следует крат­
кая форма местоимения:
К а н и ш ли го? Пйташ л и я? Връщаш л и му я?

^РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Черпите ли Пламен с баница ? —> Черпите ли го с баница ?


Черпиш ли Росица с баница? —>... ?
Черпим ли момичетата с баница? —>... ?
Черпят ли детето с баница? —>...?
Майката черпи ли Настя с баница? —>...?
Елена черпи ли Андрей с баница? —>...?

@ Модель: Връщаш ли книгата на Елена ? —> Връщаш лийя?


Връщат ли учебника на Настя? -/•»... ?
Връщате ли билетите на Андрей? —>... ?
Връщам ли писалката на момичето? —>... ?
Госпожицата връща ли тетрадките на децата? —>... ?
Пламен връща ли речника на Елена? —>...?

ffl В вопросительно-отрицательных конструкциях частица ли ставится за


первым кратким местоимением:
Не го ли каниш? Не я ли пйташ? Не му ли я връщаш?

Ф* РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ
О Модель: Андрей не кани ли Пламен у дома ? —> Андрей не го ли кани у дома ?
Настя не кани ли Елена у дома? —>...?
Пламен не кани ли момичетата у дома? —>... ?
Ние не каним ли госпожицата у дома? —>... ?
Вие не каните ли мене и Росица у дома? —»...?
Те не канят ли тебе и Андрей у дома? —>...?
® Модель: Майката не подава ли топлите сандвичи на Пламен ?—>
Майката не му ли ги подава ?
Ние не подаваме ли баницата на гостите? —>... ?
Вие не подавате ли сладоледа на Росица? —»... ?
Те не подават ли кафето на Андрей? —>...?
Ти не подаваш ли чая на Настя? —>... ?
Росица не подава ли бонбоните на момичетата? —>...?
-161-
© В да-конструкциях краткие формы местоимений ставятся между да и
следующим за ним глаголом:
Искам да те помоля за нёщо. Можеш ли да ми дадёш речника? От
Мене да го знаеш!

Габровска кръв
В габровска болница закарали катастрофирал
чужденец. Трябвало спешно да му се прелее кръв.
Той платил предварително голяма сума на кръво­
дарителя, който ще му спаси живота. При второ­
то преливане обаче (однако) сумата била съвсем
нищожна, а за третото не заплатил нито стотин­
ка. В жилите му вече течала габровска кръв.

9° РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Майката иска да почерпи децата с баница. —>


Майката иска да ги почерпи с баница.
Росица иска да почерпи Пламен с едно кафе. —> ....
Настя иска да почерпи Елена с топли сандвичи. —>....
Ние искаме да почерпим тебе и Андрей със сладолед. —» ....
Ти искаш да почерпиш компанията с чай. —>....
Те искат да почерпят мене и Наташа с бонбони. —>....
% Модель: Можеш ли да се обадиш довечера на Пламен ? —>
Можеш ли да му се обадиш довечера ?
Можете ли да се обадите на Росица довечера? —»...?
Могат ли момичетата да се обадят на родителите си? —>...?
Можем ли да се обадим на госпожицата довечера? —>.
Можеш ли да се обадиш на мене и Елена довечера? —>
Може ли Андрей да се обади на Наташа довечера? —> .

» УПРАЖНЕНИЯ
® Трансформируйте данные предложения в вопросительные, от­
рицательные и вопросительно-отрицательные.
1. Вие искате да ги поканите в библиотеката. 2. Питаш я за
Домашното по алгебра. 3. Андрей ни кани у дома си. 4. Елена
-162-
ii благодари. 5. Те ме познават. 6. Тя ги вижда през шпионката. 7. Росица
им го връща.

ф Ответьте на вопросы в утвердительной и отрицательнощ $орме, заменив


выделенные существительные или словосочетания местоиметшми. Трансфор­
мируйте полученные отрицательные предложения в вопросительно-отрица­
тельные.
Образец: Елена благодари ли на Настя за речника? —>
Да, благодари й. Не, не и благодари. — Не и ли благодари?
1. Дава ли Настя речника на Елена? 2. Андрей кани ли момчетата на гос­
ти? 3. Пише ли Елена писмо на своя българска приятелка? 4. Задавали госпо­
жицата въпроси на децата? 5. Отговарят ли учениците на гостскицата? 6. По­
знаваш ли това момче? 7. Децата благодарят ли на родителите и?

® Трансформируйте предложения, употребив местоимения - подлежащие и


дополнения во множественном числе.
1. Аз не я познавам. 2. Ти не го виждаш. 3. Тя му благодар:и.4. Той го кани.
5. Ти не ме чакаш. 6. Ти ли я посрещаш? 7. Той и отговаря. 8. Аз му го връщам.
9. Ти му затваряш телефона. 10. Тя не ме пита.

® Составьте вопросы к предложным сочетаниям по образцу, {потребив мес­


тоимения.
Образец: Настя говори с Елена. — С нея ли говори?
1. Елена благодари на Настя. 2. Росица иска да запознае Пламен с братов­
чедката на Андрей. 3. Росица се обажда на Андрей. 4. Елена сетознава с при­
ятелката си от България повече от две години. 5. Довечера ще5ъдем на гости
у Росица и Пламен. 6. Росица с часове може да стои пред игралните автомати.

© Вместо точек употребите необходимые по смыслу местоттния.


Настя и Росица отиват на гости у Андрей. По пътя ... срещат Елена. На­
стя ... кани да отидат заедно. Елена ... благодари, но отказвя.Един приятел
на Елена заминава за България. Тя иска да изпрати писмо ша една своя по­
зната по иска да напише на български език, затоваиоли Настя да
... даде руско-български речник. Росица предлагала ... помогне.... е българ­
ка и за ... не е проблем да напише едно писмо на български език. Елена се
радва, че има добри приятелки. Настя казва, че Андрей вече.... чака и... трябва
да побързат.

-163-
I
qr П Е Р Е В О Д

В субботу у меня так много дел, что я не знаю с чего начать: стирка, глаж­
ка, уборка квартиры. Учительница по литературе всегда задает читать что-
нибудь очень объемистое. Нужно позвонить Маше и узнать, что задали на
дом. Кто-то звонит в дверь. Кто бы это мог быть? Сквозь глазок вижу знако­
мое лицо. Это Настя.
— Здравствуй!
— О, добро пожаловать!
— Как хорошо, что я тебя застала дома. Мне очень нужен русско-болгарс­
кий словарь. Я хочу написать письмо своей подруге. Она живет в Болгарии
уже более двух лет. Хорошо знает болгарский язык.
Я приношу словарь и даю его Насте. Настя меня благодарит и спрашива­
ет:
— Когда тебе его вернуть?
— Сегодня вечером меня не будет дома. Нас приглашает Андрей, так что
мы будем у него в гостях.
— Ты будешь с Росицей?
— Да, с ней.
— А Пламен?
— Не знаю. Андрей всегда его приглашает, но он не всегда приходит.
— Хорошо, тогда до завтра.
— Всего хорошего!
— До свидания, и тебе того же.

Л
Тринадцатый урок
Тема: Письмо. Поздравления. Планы на лето.
^ Грамматика: # Личные местоимения (про­
должение). Место кратких местоимений в фор­
мах будущего времени. # Полные и краткие
формы притяжательных местоимений.

Елена пише писмо


Елена слиза по стълбите до своя етаж. Тя не обича да чака асансьора. От­
ключва вратата и влиза в малкото антре. Техният апартамент съвсем не е го­
лям. Родителите й са някъде по покупки. По-големият й брат е в библиотека­
та. Тя е самичка^ Моментът е много подходящ да се заеме с писането на пис­
мата. Тя взема лист хартия и започва:

«Мила Лили!
Радвам се, че най-сетне имам възможност да ти драсна няколко реда. Един
наш познат заминава тези дни за София. Ще ти изпратя писъмцето по него.
Отдавна нямам нищо от тебе. Как си? Защо неми пишеш ? Няма ли да ни дойдеш
на гости това лято ? Какви са плановете ти? През юни ще съм в Москва и ще те
чакам. През юли аз и брат ми ще заминем за провинцията, където живеят на­
шите роднини: баба ни, дядо ни, леля със сина си, чичо и стринка. Много ми се
иска да се срещна с нашите братовчеди и братовчедки. Те са млади хора като
нас и ние имаме много общи интереси. Ще прекараме ваканцията заедно. По­
точно част от ваканцията, защото през август имаме намерение да се видим с
вуйчо и младата му булка, вуйна Снежана. Тя е българка от едно българско село
в
Украйна. Сега те живеят в Одеса. Така че ще прекараме цял месец край Черно
море. Ще се печем на слънце, ще се къпем и ще мисля за тебе. Ти нали ще си почи­
ваш както винаги във Варна ? Между тези южни градове има не повече от 400 км
Горски път. Ще сме почти съседки. Чакам от тебе едно дълго-предълго писмо.
Пиши ми как си, как са твоите близки ? Ели ? Мъжът й ? Какво правят нашите
°бщи приятели ? Много поздрави на всички вкъщи!
С обич: твоя Елена.»
-165-

i
Елена взема един хубав плик, изважда от него картичка със същите катп
на плика хубави цветя и пише:
«Мила моя Лили!
Честит рожден ден! Пожелавам ти успех и сбъдване на всички твои жела­
ния! Бъди щастлива!Много поздрави от брат ми Кирил.
Елена/»
Елена слага честитката и писмото в плика, залепва го и надписва адреса и
телефона на своята приятелка.

ЭТИКЕТ

Мила моя... Милая (дорогая) моя ...


Мили приятели! Дорогие друзья!
Скъпи (скъпа, скъпи)... Дорогой (дорогая, дорогие)...
Много поздрави на всички вкъщи! Привет всем домашним!
Много поздрави от... Привет от...
С обич! С любовью!
— Как си? — Как дела? Как поживаешь?
— Добре съм! Благодаря! — Хорошо! Спасибо!
(Горе долу!) (Ничего!)
Честит рождён дён! С Днем рождения!
Честита Нова година! С Новым годом!
Честит 8-ми март! С Днем 8-го марта!
Честита Коледа! С Рождеством!
Честит Великден! С праздником Св. Пасхи!
Честита Баба Марта! С праздником Весны! «,. *^Л

<У СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ

асансьор лифт
самичка (самичък, самичко, самички) одна(один,одно, одни)
лист хартия лист бумаги
най-сётне наконец
драскам / драсна черкать / черкнуть
заминавам / замина уезжать / уехать
изпращам / изпратя посылать / послать
отдавна давно
-166-
роднина / роднини родственник / родственники
(родные)
лёля тетя (родная по крови);
разг. обращение к старшей по воз­
расту женщине
чйчо дядя (брат отца); разг. обращение
к старшему по возрасту мужчине
стрйна тетя (жена брата отца)
вуйчо дядя (брат матери)
вуйна тетя (жена брата матери)
булка невеста; молодая жена
пека се на слънце загорать (сам процесс)
почернявам / почернея загорать / загореть (результат —
потемнение кожи)
къпя се купаться
Внимание! Глагол къпя се — I спр., Е-класса!
близките ти твои близкие
изваждам / извадя доставать / достать
картичка открытка
пожелавам / пожелая желать / пожелать
сбъдване осуществление
залепвам / залепя заклеивать / заклеить

сз-ЗАДАНИЯ

® Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраже


Спускаться по лестнице; лист бумаги; я рада, что ...; наконец; уезжать в
Софию; посылать письмо; Как поживаешь?; Какие у тебя планы?; Не соби­
раешься ли ты приехать к нам в гости? мне очень хочется; проводить канику­
лы; заклеивать конверт; поздравительная открытка; осуществление желаний.
© Найдите в тексте видовые пары глаголов.
Сляза, обикна, почакам, отключа, вляза, заемам се, взема, драскам, зами­
на, изпращам, идвам, срещам, прекарвам, почина си, извадя, пожелая, сло­
жа, залепя, надпиша.
® Найдите в тексте слова и выражения, противоположные по смыслу.
Качвам се по стълбите; заключвам вратата; излизам от малкото антре; по-
малкият й брат; завършвам; съжалявам; пристигам в ...; столица; чужди хора;

-167-
получавам писмо; отскоро; не желая да се срещна с ...; стари хора; различни
интереси; прекарваме ваканцията поотделно; работа; северни градове; крат­
ко писмо; слагам картичката в плика; отварям плика.

® Переведите выражения в скобках.


Елена не обича да чака асансьора и обикновено (спускается по лестнице).
Родителите и (ходят где-то по магазинам). {Ее старший брат) е в библиотека­
та. Тя взема (лист бумаги, открытку и конверт). Тя иска да напише писмо
(одной своей знакомой/подруге в Болгарию). (В июне) Елена ще бъде в Москва.
(В июле) тя с брат си ще замине (в деревню), където живеят техните (родные).
(Ей очень хочется) да се види с баба си. (В августе) тя ще замине за Одеса,
където (будет загорать и купаться в море). Елена изпраща (поздравительную
открытку своей подруге) по случай рождения и ден.

© Ответьте на вопросы.
1. Къде са родителите на Елена?
2. Къде е брат u? •——
3. Какво прави Елена?
4. На кого пише писмо?
5. По кого иска да го изпрати?
6. Какви са плановете й за лятото?
7. Къде живее приятелката й?
8. Къде живеят нейните роднини?
9. Какво ще прави Елена през август?
10. Колко километра път има между Варна и Одеса?

11. Какво прави Елена с писмото и честитката?

© Напишите поздравление своему другу (подруге) по случаю дня рождения.

® Напишите своему другу (подруге) письмо.

ГРАММАТИКА
Личные местоимения (продолжение)
Место кратких местоимений в формах будущего времени
Краткие формы местоимений, как и возвратные компоненты се и си, ста­
вятся между ще и глаголом, няма да и глаголом:
Ще се печём на слънце. Ще ти изпратя писъмцё.
Няма да се печём на слънце. Няма да ти изпратя писъмцё.
-168-
rg- РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

0 Модель: Ще чакам Елена. —> Ще я чакам. — Ще я чакам ли ?


Ще чакам Андрей. —>.... — ... ?
Ще чакам детето. —».... — ... ?
Ще чакаш родителите. —>.... — ...?
Ще чакаме тебе и Настя. —>.... — ... ?
Ще чакате мене и Пламен. —>.... — ...?

0 Модель: Ще напиша писмо на Росица. —» Ще и напиша. — Ще и напиша ли?


Ще напише картичка на Пламен. —>.... — ... ?
Ще напишем честитка на родителите си. —»....— ... ?
Ще напишеш писъмце на Елена. —>.... — ...?
Ще напишат писма на момичетата. —>.... — ...?
Ще напиша писмо на Настя. —».... — ...?

® Модель: Няма да запозная Настя с него. —> Яямя да я запозная с него.


Няма да запознаем Пламен с Наташа (с нея). —>....
Няма да запознаем момичетата с Андрей (с него). —>....
Няма да запознаем Олег с Елена (с нея). —»....
Няма да запознаете Наташа с тях. —>....
Няма да запознае Настя и Росица с нас. —»....

О Модель: Няма ли да дойдеш на гости у нас? —> Няма ли да ни дойдеш на


гости ?
Няма ли да дойдете на гости у тях? —» ... ?
Няма ли да дойде на гости у Стоянови? —>...? I
Няма ли да дойдат на гости у вас? —»...? *
Няма ли да дойде на гости у Йорданкини? —>...?

© Модель: Няма да купя тази пола на Росица. — Няма ли да й я купиш ? —


Няма дай я купя.
Няма да купя тази риза на Пламен. — ...? — ....
Няма да купя тези книги на Елена. - . . . ? — ... .
Няма да купя това палто на детето. — ...? — ....
Няма да купя този панталон на Олег. — ...? — ....
Няма да купя това шалче на леля ми. — ...? — ....

-169-
Полные и краткие формы притяжательных местоимений
Полные формы Краткие
Лицо Мужской род Жен. род Сред, род Мн. число
1 мой моя мое мои ми
2 твой твоя твое твои ти
3 нёгов (м.р.) нёгова нёгово нёгови му
нёин (ж.р.) нёйна нёйно нёйни U

нёгов (ср.р.) нёгова нёгово нёгови му

1 наш наша наше наши ни


2 ваш ваша ваше ваши ви
3 тёхен тяхна тяхно тёхни им

свой своя свое свои СИ

Вежливая форма: Ваш, Ваша, Ваше, Ваши, Ви.

Краткие формы местоимений


Краткие формы притяжательных местоимений совпадают с краткими фор
мами личных местоимений в дательном падеже:
По-голёмият и брат е в Университета.
Ймаме намерение да се видим с вуйчо ми и младата му булка.

© Краткое притяжательное местоимение всегда следует за определяемыл


существительным, которое при этом употребляется в членной форме:
Как са близките ти? Родителите й са някъде по покупки.

Исключение: Названия родственников в единственном числе, кроме:


съпруг, мъж, син, внук:

майка ми, баща ми, сестра му, баба им, леля й,


но: мъжът ми, синът му; майките им, сестрите ти.

-170-
Младеж и девойка разговарят. Младежът пита:
— Какво ще каже баща ти, когато разбере, че
си решила да се омъжиш за мене?
— Ще се зарадва както обикновено!
#
— Вчера татко купи на майка ми кафе без кофе­
ин. И днес тя цял ден обикаля магазините (ходиш
по магазинам) да му търси безалкохолно уиски.

<щ> РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Аз имам чанта. — Чантата ми е голяма.


Ти имаш апартамент. — ....
Той има легло. — ....
Тя има дете. — ....
Ние имаме касетофон. — ....
Вие имате кола. — ....
Те имат антре. — ....
О Модель: Майката на Елена е по покупки. — Майка й е по покупки.
Бащата на Андрей е на работа. — ....
Бабата на Росица е българка. — ....
Внимание!
Майките на Росица и Наташа са в училището. — ....
Синът на леля Надя живее в София. — ....
Мъжът на Снежана заминава за Одеса. — .... \
Синовете на нашите съседи са ученици. — ... .
ffl Если при существительном есть согласованные определения, то краткое
притяжательное местоимение ставится сразу же после первого из них, и оно
Вееща употребляется с членной морфемой:
По-голёмият и брат. Хубавата му млада булка.

Между родители
— Какъв ще стане синът ти. след като вземе
последния си изгпп?
— Старец!

-171-
ОТ- РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Аз имам черна чанта. —> Черната ми чанта е много удобна.


Ти имаш нов апартамент. - » . . . .
Той има широко легло. —> ....
Тя има синьо палто. —> ....
Ние имаме голямо бюро. —>....
Вие имате нова кола. —> ....
Те имат старо кресло. —> ....

О Модель: Аз имам сестра. —»Сестра ми е малка.


Малката ми сестра е ученичка.
Той има брат. —>
Ние имаме братовчед^^-» ... \ . . .
? Те имат братовчедка. —>
Той има дъщеря. —>
Внимание!
Вие имате внук. —>..
Тя има син. —>

Модель: Андрей има ново синьо палто. —> Новото му синьо палто е мн
хубаво.
Елена има малко пъстро шалче. —>....
Наташа има чуплива руса коса. —>....
Детето има големи сини очи. —» ....
Момичето има тънки гъсти вежди. —>... .
Аз имам нова бяла риза. —>....
Те имат широки светли вратовръзки. —>... .

Полные формы местоимений


Полные формы притяжательных местоимений употребляются:
1) если местоимение логически выделено:
Какво правят нашите общи приятели?

2) в неполных высказываниях, когда определяемое местоимением суще­


ствительное опущено:
— Чйй вуйчо живее в Одёса? — Нейният.
— 172—

ii
На моя малък брат също принадлежи нещо.
Има толкова много неща, които не бива да каз­
вам. Например, не бива да казвам «моята стая»,
«моят глобус», «моето куче» или «моите играчки».
Всъщност почти никога не бивада казвам, че нещо
е мое. Аз трябва да казвам «нашата стая», «нашият
глобус», «нашето куче», «нашите играчки», защо­
то всичко принадлежи също и на Петър.
- Каквото имаш, е също и на Петър. Не всич­
ки играчки са твои. Кога най-после ще научиш,
че не всичко вкъщи е само твое! Каквото имате,
принадлежи и на двамата, — казва мама. — Какво
търсиш пък сега?
— Моя ... нашия панталон!

cgr РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Тази тетрадка е на Наташа. —> Чия е тази тетрадка ? Нейнар


Това шалче е на Росица. —>...? — ....
Този речник е на Олег. —>...? — ....
Тези пари са на/ родителите ми. - » . . . ? — ....
Тази книга е на Стоянови. —>...? — ....
Този молив е на Андрей. —>...? — ... . —""
Това писмо е на баба ми и дядо ми. —>...? — ....
© Модель: Ти имаш писалка. —> Чия е тази писалка ? — Твоя .
Аз имам учебник. —>...? — ....
Ние имаме огледало. —>...? — ....
Той има речник. —>... ? — ....
Тя има книга. —>...? — ....
Вие имате бонбони. —>...? — ....
Те имат обувки. —>...? — ....
© Модель: Тази рокля е на Росица. — Тази рокля е нейна.
Този костюм е на Пламен. — ....
Това шалче е на Наташа. — ....
Тази вратовръзка е на Андрей. — ....
Този пуловер е на Елена. — ....
Тези обувки са на Настя и Росица. — ....
Тази пола е на това момиче. — ....
— 173—
О Модель: Ето апартамента ни. — Този апартамент е наш.
Ето жилището ни. — ....
Ето стаята ви. — ....
Ето дрехите им. — ....
Ето дома му. — ....
Ето кухнята й. — ....
Ето банята ти. — ....
Ето антрето ми. — ....
ф Модель: Елена има плик. —> Къде е пликът й ?—> Този плик неин ли е?
Аз имам честитка. —>...?—>... ? ^—
Андрей има хартия. —>...?—»...?
Ние имаме картички. —>...?—>... ?
Вие имате писмо. —>...?—> ... ?
Ти имаш писалка. —>...?—>... ?
Те имат тетрадки. —»...?—»... ?
и Полные притяжательные местоимения образуют определенную форму
аналогично именам прилагательным:
Местоим. М.р. Ж.р. Ср.р. Мн.ч.
мой моя(т) моята моето моите
твой твоя(т) твоята твоето твоите
нёгов нёговия(т) неговата неговото неговите
нёин нёйния(т) нейната нейното нейните
наш нашия(т) нашата нашето нашите
ваш вашия(т) вашата вашето вашите
тёхен тёхния(т) тяхната тяхното техните

При развода
— А в началото на брака вашият съпруг няма­
ше ли някакви положителни качества?
— Имаше, но се свършиха до стотинка.
Студентски
— Нашият професор по история говори сам
със себе си. А вашият?
— И нашият, но при него е по-друго — той мис­
ли, че ние го слушаме.

-174-
.g» РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

л Модель: Аз харесвам детето на нашите приятели. —


Чие дете харесвам ? — Тяхното.
Той харесва новото палто на Елена. — ...? — ....
Ние харесваме баницата на майката на Росица. — ...? — ....
Тя харесва новия часовник на Настя. — ...? — ....
Те харесват новите обувки на Пламен. — ...? — ....
Ти харесваш удобната чанта на Андрей. — ...? — ....

0 Модель: Елена има чичо. Той е учител. —>


Чичо и е учител. Нейният чичо е учител.
Пламен има вуйчо. Той е преподавател. —> :
Настя има брат. Той е ученик. —>
Наташа има братовчедка. Тя е студентка. —>
Аз имам сестра. Тя е ученичка. —>
Ти имаш баща. Той е преподавател. —>
Ние имаме майка. Тя е преподавателка. —» \
Росица и Пламен имат баба. Тя е пенсионерка. —»

© Модель: Апартаментът на Елена не е голям. —>


Апартаментът йнее голям. Нейният апартамент не е голям.
Учителката на Росица е много млада. —>
Учениците на леля ми са много учтиви. —»
Приятелката на Андрей заминава за Варна. —>
Внукът на чичо Димитър живее в Пловдив. —>
Родителите на Настя си почиват край Черно море. —»
Синът на леля Снежана ще ни дойде на гости това лято. —>

О Модель: Аз имам голяма черна чанта. —>


Голямата ми черна чанта е на твое разположение.
Моята голяма черна чанта е на твое разположение.
Елена има светла уютна стая. —>
Андрей има обемист руско-български речник. —>
Пламен и Росица имат нов модерен касетофон. —>
Ние имаме голям тристаен апартамент. —>
Наташа има удобни спортни принадлежности. —>
-175-
© Возвратно-притяжательные местоимения, как и в русском языке, упот­
ребляются лишь в тех случаях, когда определяемый предмет принадлежит
субъекту действия (подлежащему предложения):

Елена слйза по стълбите до своя етаж.


Елена надписва адреса на своята приятелка.
Елена пйше писмо на приятелката си.

<ЗГ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Росица има приятелка. —» Тя се обажда на приятелката си.


Тя се обажда на своята приятелка.
Леля ми има син. —>
Снежана има мъж. —>
Те имат родители. —>
Внимание!
Росица и Пламен имат баба. —>
Настя има брат. —>
Андрей има сестра. —»

© Модель: Приятелката на Елена живее в София. Елена и пише писмо.—»


Приятелката й живее в София.
Тя пише писмо на приятелката си (на своята приятелка).
Лелите на Настя живеят в Одеса. Настя им пише писмо. —>....
Синовете на леля Надя живеят в Москва. Тя им пише писмо. —>....
Децата на Снежана живеят в провинцията. Тя им пише пис­
мо.—>... .
Родителите на Пламен живеят във Варна. Той им пише пис­
мо. —> ... .
Бабите на Настя живеят на село. Тя им пише писмо. —>... .
Мъжът на леля ми живее в България. Тя му пише писмо.—» ....

© Модель: Наташа си купува палто. —> Тя харесва палтото си.


И Елена харесва палтото и.
Аз си купувам рокля. —>
Андрей има бяла риза. —>
Те си купуват книги. —>
Ние имаме нов апртамент. —»
Настя има обувки. —>
-176-
СГ УПРАЖНЕНИЯ

ф Трансформируйте данные предложения в вопросительные, от -


питательные и вопросительно-отрицательные.
1. Ще ти изпратя писъмцето по един наш познат. 2. Леля ми
ще ни дойде на гости това лято. З. Ще си почиваш във Варна. 4.
Баща ми ще им благодари сърдечно за честитката. 5. Брат ми ще
им го върне (речника на Росица и Пламен). 6. Сестра й ще му се
обади. 7. Братята им ще ни ги донесат (книгите).

® Ответьте на вопросы в утвердительной и отрицательной форме, заменив


выделенные существительные или словосочетания местоимениями. Трансфор­
мируйте полученные отрицательные предложения в вопросительно-отрица­
тельные.
Образец: Ще върнеш ли тетрадката на Росица? — Да, ще и я върна.
Не, няма да и я върна. — Няма ли да и я върнеш?
1. Андрей ще изпрати ли честитката на баща си? 2. Лиляна ще се обади ли
на Андрей? 3. Настя ще покани ли вуйчо си и вуйна си у дома? 4. Елена ще
благодари ли на дядо си? 5. Ние ще върнем ли речника на Наташа? 6. Те ще
дадат ли касетофона на братовчедите си? 7. Майка ми ще купи ли вестника на
баща ми?

® Вместо точек употребите необходимые по смыслу местоимения.


Елена е сама вкъщи и пише писмо на една ... българска приятелка. Тя ...
разказва за плановете ... за лятото и ... пита за .... Благодари ... за последното
дълго писмо и ... моли да... пише по-често. Пита за общите познати и ... поже­
лава успех и сбъдване на всички желания. Елена слага писмото в плика, но не
... залепва, защото изпраща писмото по един ... познат. Елена надписва теле­
фона на приятелката ... и бърза за среща с .... Тя ... моли да се види с приятел­
ката ... и да ... предаде писмото. Тя ... благодари и се сбогува с ....

® Трансформируйте текст упр. 3 в будущее время.

® Ответьте на вопросы, употребляя краткие личные местоимения.


Образец: Кога ще напишеш това писмо? —
А защо ти не искаш да го напишеш?
1. Кога ще поканиш леля си на гости? 2. Кога ще се обадиш на брат си? 3.
Кога ще изпратиш честитката на сестра си? 4. Кога ще благодариш на чичо си ^
за честитката? 5. Кога ще купиш вестник на баща си? 6. Кога ще върнеш реч­
ника на госпожицата?

-177-
© Вместо точек употребите необходимые по смыслу местоимения.
Образец: Росица има леля. Тя обича леля .... Леля ... заминава за Варна. -~
Тя обича леля си. Леля й заминава за Варна.
1. Пламен има чичо. Той обича чичо ... . Чичо ... живее в София. 2. Аз
имам вуйчо. Аз обичам вуйчо .... Вуйчо ... е студент. 3. Леля ми има син. Тя
обича сина .... Синът... е ученик. 4. Росица има братовчед. Тя обича братов­
чед ... . Братовчед ... живее на село. 5. Снежана има мъж. Тя обича мъжа ...
Мъжът ... е българин. 6. Ти имаш майка. Ти обичаш майка ... . Майка ... е
добра домакиня.

© Переведите словосочетания в скобках.


Семейството на Красимира е много голямо. (Ее бабушка и дедушка) живе­
ят на село. Те имат три дъщери. (Их дочери) не живеят с тях. Едната от тях е (ее
мама). (Ее тетя) Весела живее (сродителями своего мужа) — със свекър и свек
рва си. (Ее муж) се казва Богдан. (Их сын) е ученик. Той носи името (своего
дедушки). Леля Лиляна живее в София (со своим сыном). (Ее сын) е студент.
Красимира няма вуйчо, но има чичо. (Ее дядя) живее във Варна и Красимира
често му гостува. (Его молодая жена) е добра домакиня и обича да посреща
гости. Те имат малка дъщеричка. (Ихмаленькая дочка) се казва Румяна. Елена
обича (свою двоюродную сестру).

•3° ПЕРЕВОД
О Я спускаюсь на свой этаж, открываю дверь. Мои родители ходят где-то
по магазинам, а брат сегодня будет в университете до шести часов. Я беру лист
бумаги и пишу:
«Дорогая Лили!
Я очень рада, что могу, наконец, тебе послать письмецо с одним нашим
знакомым. От тебя давно нет вестей. Как ты? Какие у тебя планы на лето? Как
поживает твой брат? Не собираетесь ли вы к нам в гости этим летом? Мы с
моей старшей сестрой будем Вас ждать в июне. Наши родители поедут в Одессу
повидаться с бабушкой и дедушкой. Они проведут там целый месяц вместе с
сестрой и братьями нашей мамы: с нашей тетей Снежаной, дядей Богданом и
дядей Иваном. В июле я тоже хочу поехать на море. А август мы проведем в
деревне у нашего дяди Вадима, брата нашего отца. Познакомимся с его моло­
дой женой и их маленькой дочкой.»

© Сегодня суббота. Настя дома одна и спешит написать письмо своей при­
ятельнице. Ее зовут Лиляна. Она болгарка. Они знакомы более двух лет. На-
-178-
ТЯ хочет написать письмо по-болгарски, но у нее нет русско-болгарского сло-
аря. Нужно позвонить Андрею и попросить его дать свой словарь. Настя сни-
аеТ трубку, набирает номер Андрея. В этот момент кто-то звонит в дверь.
Она кладет трубку, смотрит в глазок и видит знакомое лицо. Открывает дверь.

Настя: Здравствуй! Заходи!


Росица: Добрый день! Я хочу пригласить тебя погулять.
Настя: А я собираюсь писать письмо своей болгарской приятельнице,
но без словаря я его не напишу.
Росица: Я могу тебе помочь.
Настя: Вместе мы его напишем быстро и пойдем погулять по городу.
Росица: Моя мама нас приглашает сегодня вечером поужинать вместе.
Она печет баницу с брынзой.
Настя: Спасибо! С удовольствием приду.
Росица: Она будет нас ждать к семи часам.
Настя: Моя тетя завтра уезжает в Болгарию. Я должна послать письмо с
ней. УЛиляны скоро день рождения. Нужно послатьей поздрав­
ление. У меня есть красивая открытка и красивый конверт. Мы
не будем ее поздравлять в письме. Мы пошлем поздравитель­
ную открытку.
Росица: Хорошо! Нужно спешить. Очень хочется погулять и съесть вкус­
ную баницу!
Четырнадцатый урок
Тема: Разговор по телефону.
Грамматика: # Повелительное наклонение
# Отрицательные формы повелительного на­
клонения. # Формы, выражающие побуждение
к действию. # Отрицательные побудительные
формы. # Сложноподчиненные предложения с
союзами като и преди да.

Телефонен разговор. Росица телефонира на Наспу


«Телефонът е най-ценната придобивка на човечеството», — мисли си Ро­
сица, като набира номера на Настя. Тя никак не се учудва, когато чува сигнал
«заето». Всички момичета с часове висят на телефона и Настя не прави из­
ключение. Лошо е, че Настя все още няма мобифон. Росица затваря телефона
и в същия момент се сепва от пронизителен звън. Вдига слушалката и казва:
Росица: Да, моля?
Настя: Добър ден! Роси може ли да се обади?
Росица: Извинете, не Ви чувам добре. Кого търсите? Говорете по-високо!
Настя: Може ли да повикате Росица?
Росица: Ами аз съм на телефона. Настя, ти ли си?
Настя: Ох, пак не те познах! Почти са еднакви гласовете ви с майка ти!
Росица: Всички ни бъркат. Няма значение. Кажи!
Настя: Виж какво! Хайде да отидем заедно в библиотеката.
Росица: Четеш ми мислите! И аз от две седмици се каня да взема за дома­
шен прочит някои заглавия. Хайде да отидем утре сутринта!
Настя: Добре! Обади ми се преди да излезеш!
Росица: Чакай! Не ми затваряй телефона! Да знаеш какво ни е домашното
по алгебра? Зная, че и тебе те нямаше миналия четвъртък, но все
пак...
Настя: Нямам представа. Питай Андрей! Той винаги знае всичко. Нека
ти обясни задачите, а аз ще ти се обадя след половин час.
Росица: Андрей го няма. С него ще се видим довечера, тогава ще го питаме-

— 180—

Л
Настя: Роси! Да излезем малко по-рано. Искам да купя цветя за майката
на Андрей. Тя е много мила.
Росица: Добре! Ще те чакам на автобусната спирка в шест без двайсет.
Настя: Дочуване!
Росица: Дочуване!

Ф> ЭТИКЕТ
Кого търсите, моля? Вам кого?
Ако обичате... Будьте добры...
Извинете, може ли да се обади ... Будьте добры, позовите,
Извинете, може ли да повикате пожалуйста,...
Извинете, може ли да говоря с... /

На телефона. Я слушаю.
... е на телефона. ... слушает. '
Кажи! (Кажете!) Я слушаю!

Имате грешка! Вы ошиблись! Таких здесь нет!


Не затваряй(те) телефона! Не клади(те) трубку!

Дочуване! Пока!; До свидания!


Внимание! По окончании разговора по
телефону не говорят Довиждане!
Как може да се обадя (да позвъня) Как позвонить по телефону-
по телефон автомат? автомату? Jf
V СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ *

телефонирам звонить по телефону


придобивка приобретение
човечество человечество
вися на телефона висеть на телефоне
заёто занято
Телефонът дава заёто. Телефон занят (Занято!)
мобифон мобильный телефон
сепвам се / сёпна се вздрагивать / вздрогнуть
пронизйтелен пронзительный
високо высоко; громко
-181-
познавам / позная узнавать / узнать
Не те познах. Я тебя не узнала, (глагол употреб­
лен в аористе)
еднакъв одинаковый
бъркам путать
Зная, че и тебе те нямаше ... Я знаю, что и тебя не было ...
Андрей го няма. Андрея нет.

Внимание! В болгарском языке возможно совместное употребление полной и


краткой формы местоимений, а также дублирование имени или названия пред­
мета краткой формой местоимения.

<Ш* ЗАДАНИЯ

Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выражен


Ценнейшее приобретение человечества; набирая номер; ничуть не удивить­
ся; сигнал «занято»; часами висеть на телефоне; мобильник; класть трубку;
вздрагивать от пронзительного звонка; поднимать (снимать) трубку; Росица
может подойти к телефону?; слушаю (я у телефона); ничего (не страшно); со­
бираться; взять домой несколько книг; Позвони мне!; Не клади трубку!; в про­
шлый четверг; не имею представления; Пока!

® Найдите в тексте видовые пары глаголов.


Помисля, набера, учудя се, чуя, дам, затворя, сепна се, вдигна, кажа, обаж­
дам се, познавам, виждам, вземам, отивам, прочета, изляза, почакам, разказ­
вам, попитам, купувам.

® Найдите в тексте слова и выражения, близкие по смыслу.


Най-ценно постижение; изненадвам се; възможно е; никак не се изненад­
ва; Росица се изплашва от рязък (проглушителен) звън; може ли да повикате
...; искам да ти предложа ...; имам намерение (възнамерявам) да ...; не зная;
ще ти звънна; след 30 минути; днес вечерта (тази вечер); да тръгнем малко по-
рано.

® Найдите в тексте слова и выражения, противоположные по смыслу.


Тя много се учудва; вдигам слушалката; мелодичен звън; различни гласо­
ве; връщам се от библиотеката; не знаеш какво мисля; зная добре; Кажи на
Андрей!; никога; не зная нищо; накратко; преди половин час; много по-късно;
тя е малко неприятна; на ново място.

-182-
W
/g Переведите выражения в скобках.
«Телефонът е (ценнейшее приобретение) на човечеството», — мисли си Ро-
и ца, (набирая телефон Насти). Всички момичета (часами висят на телефоне)
й Настя не прави изключение. (Занято). Лошо е, (что^^НЦддщ.все .еще нет
аобВДьника). Росица (кладет трубку) и в същия момент чува (пронзительный
звонок). Тя (снимает трубку) и казва: «Ало!». На телефона е Настя. Тя кани
роеииа (вместе пойти в библиотеку). За последен път те бяха там заедно (про-
01ый четверг).
D Восстановите недостающие реплики в следующем диалоге.

- Да, моля?

- Извинете, не Ви чувам добре. Говорете по-високо!

- На телефона. Здравей!

- Четеш ми миелите! Кога искаш да отидем?

- Добре, ясно. Дочуване!

® Ответьте на вопросы.
1. На кого телефонира Росица?
2. Какво мисли Росица, като набира номера на Настя?
3. Защо Росица не се учудва, когато чува сигнал «заето»?
4. Защо Росица не се обажда на Настя по мобифон?
5. От какво се сепва Росица?
6. Кой се обажда на Росица?
7. Защо Настя не познава Росица?
8. Защо Настя се обажда на Росица?
9. Какво предлага Росица?
10. С кого ще се видят довечера момичетата?
11. Защо Настя иска да излязат малко по-рано?
12. Как се сбогуват момичетата?
® Опишите следующие ситуации по-болгарски.
1. Вам нужно позвонить своей подруге, Вы набираете ее номер и слышите
^знакомый голос. Вы ошиблись.
2. Вам нужно позвонить своему приятелю, его нет дома. Вы разговаривае-
Те
с его мамой.
3. Вам нужно позвонить домой. Вы звоните и разговариваете со своей ма-
Мой.

-183-

[
ГРАММАТИКА
Повелительное наклонение {Повелително наклонение)
Формы повелительного наклонения. Обращение ко 2-му лицу:
Окончание -
Тип
глагольной Ед. число Мн. число Ударение
основы Вежливая форма
на согласный -й -ёте
мйсля мислй мислете Переносится
вися виси висете на
затворя затвори затворете окончание
кажа кажи кажете
чета четй четёте
на гласный -й -йте
чакам чакай чакайте
пйтам питай питайте На основе
стоя стой стоите
ПИЯ ПИЙ пийте

— Иванчо, защо всяка сутрин закъсняваш за


училище?
— Когато стигнало ъгъла, виждам знака «Учи­
лище — движи се бавно!»

cg° РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ


О Модель: Камеи на Настя да вземе книгата. — Вземи книгата!
Кажи на Андрей да набере номера на Елена. — ...!
Кажи на Елена да почака Андрей. — ...!
Кажи на момичето да отвори вратата. — ...!
Кажи на Росица и Пламен да поканят Настя. — ...!
Кажи на госпожицата да повтори въпроса. — ...!
Кажи на майката на Пламен да купи цветя. — ...!
© Модель: Трябва да напиша домашното. — Напиши го!
Трябва да върна книгите. — ...!
Трябва да почакаме Пламен и Росица. — ...!
Трябва да затворим вратата. — ...!
Трябва да сложа писмото в плика. — ...!
Трябвала прочетем книгата довечера. — ...!
-184-
Особые формы повелительного наклонения:
съм бъди бъдете
видя виж вижте
дойда ела елате
отйда идй идёте
държа дръж дръжте
ям яж яжте
вляза влез влезте
изляза излез излезте
облека се облечи се облечёте се
изпека изпечи изпечете

— Скъпи, иди в магазина!


— Мила, сега така вали, че куче не можеш да
изгониш на улицата!
— Боже! Тогава върви без кучето!

cg° РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Кажи на Елена да е пред входа в 5 часа. —> Моля те, бъди пред вхо
в 5 часа!
; Кажи на Настя да ни дойде на гости. —>...!
'• Кажи на Наташа да отиде в библиотеката. —»...!
- Кажи на момичетата да са внимателни. —>...!
Кажи на децата да ядат бавно. —»...!
Кажи на госпожицата да влезе. —»...!
Кажи на братята си да излязат. —>...!
Модель: Трябва да излезем на разходка. —> Излезте!
И Трябва да отидем на гости. —>...!
Трябва да ни дойдете на гости. —>...!
Трябва да си по-внимателна. —>...!
Трябва да вляза в училището навреме. —>...!
Трябва да изляза в 6 часа. —>...!
® Модель: Искам да дам речника на Настя. —> Дай и го!
Искам да дам писмото на момичетата. —>...!
Искам да дам честитката на вуйна си. —> ...!
Искам да дам сладоледа на детето. —>...!
Искаме да дадем кафето на сестрите си. —>...!
Искаме да дадем книгите на Андрей. —»...!
-185-
© Как и в русском языке, более вежливыми являются формы повелител
ного наклонения от глаголов совершенного вида:
Кажй! Кажете! Дай! Дайте! Виж! Вижте!
Формы повелительного наклонения от глаголов несовершенного вида сп
начают приказ и звучат категорично или нетерпеливо.
Сравните:
Затвори вратата! но: Затваряй най-сётне!
Кажй какво става! но: Казвай, защо мълчиш!

СУ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ
Модель: Трябва да изляза на разходка. — Излез! Излизай по-бързо!
Трябва да се върна рано. — ...!...!
Трябва да изпека картофи. — ...!...!
Трябва да се облека добре. — ...!...!
Внимание!
Трябва да отида на училище. I !

Трябва да им дойдем на гости. — ...!...!

Отрицательные формы
повелительного наклонения
Как и в русском языке, отрицательные формы повелительного наклонения
образуются только от глаголов несовершенного вида.
Сравните:
Кажй! но: Не казвай! Скажи! но: Не говори!
Ела тук! но: Не йдвай! Иди (подойди) сюда! но: Не приходи (не подхо
Иди там! но: Не отйвай! Иди туда! но: Не ходи туда!

^ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ
О Модель: Да вляза ли ? — Да, влез! (Не, не влизай!)
Да купя ли цветя? - ...! (...!)
Да дойда ли? — ...!(...!)
Да отида ли в библиотеката? - ...! (...!)
Да затворя ли телефона? — ...!(...!)
Да излезем ли малко по-рано? - ...! (...!)
Да изядем ли по един сладолед? — ...! (...!)
-186-
g Модель: Мога да дойда към пет часа. — Ела! (Не идвай!)
Мога да отида на разходка. — ...! (...!)
Мога да се върна по-бързо. — ...! (...!)
Мога да им се обадя. — ...! (...!)
Мога да се облека. — ...! (...!)
Мога да ви изпека баница със сирене. — ...! (...!)
ф Модель: Да изпратя ли писмото на сестра си ? — Изпрати й го! (Не и го из
пращай!)
Да се обадим ли на родителите си?— ...!(...!)
Да дадем ли касетофона на момичетата? — ...! (...!)
Да повторим ли въпроса на момчето? — ...! (...!)
Да купя ли този вестник на баща ти? — ...! (...!)
Да върнем ли билетите на чичо ви? — ...! (...!)

Формы, выражающие побуждение к действию


Обращение к 1-му и 3-му лицу:
да
нека + настоящее время глагола!
нека да

Лицо Ед. число МИ. число

1 да отйда да отйдем
нёка отйда нёка отйдем
нёка да отйда нёка да отйдем

3 да отйде да отйдат
нёка отйде нёка отйдат
нёка да отйде нёка да отйдат

В русском языке этим формам соответствуют также составные формы:


Давай я пойду! Давайте мы пойдем!
Пусть он (она) пойдет! Пусть они пойдут!
— 187—
<Ж* РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ
О Модель: Ела тук! — А Настя ? — И Настя нека дойде! j
Иди в библиотеката! — А Пламен? — ...!
Разходете се из парка! — А Росица? — ...!
Яжте, вкусно е! — А Наташа? — ...!
Елате ни на гости! — А Андрей? — ...!
Облечи се по-топло! — А децата? — ...!
Влезте! — А момичетата? — ...!
О Модель: Искам да изляза с тебе. — Нека да излезем!Добре, да излезем!
Искам да говоря с тебе. — .
Искам да се видя с тебе. —
Искам да работя с тебе. — .
Искам да ям с тебе. — ...!..
Искам да се разходя с тебе
Искам да уча с тебе. — ...!.

§9 При побудительных формах 1 -го лица мн.ч. может употребляться час­


тица хайде. Эта частица используется лишь в сочетании с частицей да:

Хайде да отидем утре сутринта! Хайде да им се обадим по телефбна!

РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Искам да купя билети. — Хайде да ги купим заедно!


Искам да отида на театър. — ...!
Искам да обядвам. — ...!
Искам да се разходя из града. — ...!
Искам да замина за Варна. — ...!
Искам да се обадя на родителите си. — ...!
Искам да го поканя на гости. — ...!

© Модель: Защо не искаш да повървим пеш? — Нека повървим! Хайде д


повървим!
Защо не искате да поканим Наташа? — ...!...!
Защо Андрей не иска да се поразходим из парка? — ...!...!
Защо Елена не иска да отидем на театър? — ...!...!
Защо не искате да тръгнем заедно? — ...!...!
Защо не искаш да напишем писмо на баба ни? — ...!...!
Отрицательные побудительные формы

Отрицательные побудительные формы образуются с помощью отрицатель­


ной частицы не:
Нёка не сё обаждаме на Андрей! Да не сё обаждаме на Андрей!
Нёка да не сё обаждаме на Андрей!
© При отрицании и в побудительных формах используются только глаго-
Л несовершенного вида:
Ы
Нёка ти разкаже какво бёше! но: Нёка не тй разказва какво бёше!

от РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель Росица иска да купи цветя. —>


Нека купи. —> Нека не купува. Да не купува. Нека да
не купува.
Брат ми иска да замине за София. —>.... —»....
Сестричката му иска да се облече по-топло. —>....—>....
Чичо ми иска да се обади на Елена. —»....—»....
Ние искаме да изпратим писмо на приятелите си. —>....—».
Аз искам да им дойда на гости. —>....—>.,..
Те искат да отидат на разходка. —>....—>....

Модель: Трябва да напиша писмо на баба си. —


Нека брат ти напише! И да не пише много!
Трябва да купя тетрадки. — ...!...!
Трябва да вземем книги за вкъщи. — ...!...!
Трябва да направим сандвичи. — ...!...!
Трябва да изпратя честитки на близките ни.

• Модель: Елена иска да излезе сега. — Нека не излиза сега. Да излезе по-късно
Андрей иска да дойде сега. —
Родителите ми искат да заминат сега. —
Леля ти иска да тръгне сега. —
Децата искат да се обадят на дядо си. —
Сестра ми иска да се разходи. —
-189-
Запомните:
Положительные формы Отрицательные форлщ*
от глаголов от глаголов только от глаголов^
сов. вида несов. вида несов. вида
Кажи! Кажете! Казвай! Казвайте! Не казвай! Не казва %CT
Дай! Дайте! Давай! Давайте! Не давай! Не давайте
Обади се! Обадете се! Обаждай се! Обаждайте Не се Не се "~"~
се! обаждай! обаждайте'
Иди! Идете! Отивай! Отивайте! Не отивай! Не отивай^
Ела! Елате! Идвай! Идвайте! Не идвай! Не идвайте
Влез! Влезте! Влизай! Влизайте! Не влизай! Не влизайт?
Изяж! Изяжте! Яж! Яжте! Не яж! Не яжте!
Виж! Вижте! — — — —
.
Да отида! Да отидем! Да отивам! Да отиваме! Да не Да не
отивам! отиваме!
Да дойда! Да дойдем! Да идвам! Да идваме! Да не идвам! Да не идваме!

Нека вляза! Нека влезем! Нека Нека Нека не Нека не


влизам! влизаме! влизам! влизаме!
Нека влезе! Нека влязат! Нека влиза! Нека влизат! Нека Нека
не влиза! не влизат!

Нека да Нека да Нека да Нека да Нека да Нека да не


купя! купим! купувам! купуваме! не купувам! купуваме!
Нека да Нека да Нека да Нека да Нека да Нека да не
купи! купят! купува! купуват! не купува! купуват!

<Ж> РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Настя иска да отиде в библиотеката. —


Нека не отива сега. Да отиде довечера. \*.
Пламен иска да купи цветя за Наташа. —
Момичетата искат да отидат на кино. —
Искаме да се разходим из парка. —
Родителите на Елена искат да купят билети за театър. — •
Росица иска да телефонира на Настя. —

-190-
@ Модель: Андрей иска да се обади на Росица. —
Нека не й се обажда сега. Нея я няма вкъщи.
Андрей иска да помогне на Росица. —
Момичетата искат да потърсят приятеля си. — ...
Андрей иска да покани момичетата на разходка. •
Елена иска да попита Настя. —

Сложноподчиненные предложения
с союзами КАТО и ПРЕДИ ДА
Придаточные предложения с союзом като выражают одновременность дей­
ствия придаточного предложения действию главного и переводятся на рус­
ский язык деепричастным оборотом. После союза като не употребляются
формы будущего времени:
«Телефонът е най-ценната придобивка на човечеството», — мисли
Росица, като набира номера на Настя. - «Телефон — ценнейшее приобретем
те человечества», — думает Росица, набирая номер Насти.

@° РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

в Модель: Пламен чете вестник и слуша музика. —»


Пламен чете вестник, като слуша музика.
Настя превежда текста и търси думите в речника. —>....
Момичетата вечерят и говорят за изминалия ден. —>....
Андрей пие кафе и гледа телевизия. —>....
Ние се разхождаме из парка и ядем сладолед. —»....
Росица почиства стаята и повтаря домашното си. —>....

Модель: Утре баща ми пак ще чете вестник и ще закусва. —>


Утре баща ми пак ще чете вестник, като закусва.
Утре майка ми пак ще вечеря и ще гледа телевизия.—»....
Утре брат ми пак ще прави домашното си и ще слуша музи­
ка.—» ....
Утре децата пак ще се връщат от училището и ще ядат сладо­
лед.-^ ....
м Утре учителката ни пак ще проверява контролните и ще поправя
л грешките с червен молив.—>....
-191-
® В придаточных предложениях с союзом преди да (прежде чем) сказуе 1. Да отидем ли на гости у Росица? 2. Да излезем ли малко по-рано? 3. Да
мое всегда выражает действие, которое совершится после действия главно^ ^у напишем ли писмо? 4. Да му честитим ли рождения ден? 5. Да му благода­
предложения. После союза преди да сказуемое употребляется только в фор^' рим ли за поканата? 6. Да гледаме ли телевизия тази вечер? 7. Да го чакаме ли?
настоящего времени в основном от глаголов совершенного вида:
ф Ответьте на вопросы упр. 4 отрицательно. Переведите полученные предло­
Обадй ми се, предй да излезеш! Преди да изпрати писмото, Елёца жения на русский язык.
залепва плика и надписва адреса на приятелката си. Ще му върна пар^
те, предй да замине. ф Попросите товарища по-болгарски.
1. Позвонить Вам по телефону; 2. не опаздывать; 3. подойти сюда; 4. пой­
ти в магазин; 5. вернуть Вам книги; 6. не висеть на телефоне; 7. написать пись­
<W РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ мо сестре; 8. сказать Вам, что задано по алгебре; 9. не посылать ему поздрав­
ления; 10. не ждать Вас сегодня вечером.
Модель: Първо пия мляко и после си лягам. —> Преди да си легна, пия мляко.
Първо се мия и после закусвам. —».... ф Переведите выражения в скобках.
Първо обядвам и после пиша домашното. —».... 1. (Читая книгу), Росица винаги запомня съдържанието й. 2. {Проверяя кон­
Първо се обличам и после се обувам. —>....
трольные работы), учителката поправя грешките с червен молив. 3. Момиче­
Първо затварям прозореца и после излизам. —>....
тата се връщат от училището, {громкоразговаривая). 4. {Поднимая трубку), Еле­
на си спомня номера на Настя. 5. Децата се разхождат из парка, {весело сме­
^УПРАЖНЕНИЯ ясь). 6. Андрей честити на майка си рождения и ден, {даря ей цветы и конфеты).

Ф Образуйте формы повелительного наклонения. ® Трансформируйте полученные выражения в будущее время.


а) Обратитесь ко 2-му лицу (ед.ч. имн. ч.): чета, пиша, играя,
купя, дойда, кажа, ям, обличам се, отида, дам, изляза; ® Составьте сложноподчиненные предложения с союзом преди да.
б) Обратитесь к 3-му лицу (ед.ч. и мн.ч.): чакам, върна, обадя Образец: Помагам на майка си. Срещам се с приятелите си. — Преди да се
се, търся, бързам, вляза, съм, почистя, разходя се; срещна с приятелите си, помагам на майка си.
в) Трансформируйте полученные распоряжения в отрицательные.
1. Залепвам плика. Изпращам писмото. 2. Вдигам слушалката. Набирам
® Трансформируйте предложения, используя глаголы в повелительном накло номера. 3. Сбогувам се с приятелката си. Затварям телефона. 4. Настя се обажда
нении для выражения а) рекомендации; б) категорического указания. на сестра си и излиза. 5. Андрей пише писмо на леля си и заминава за Варна.
1. Ти ставаш рано и бързо се обличаш. 2. Вие повтаряте новите думи. 3.1 6. Децата си мият зъбите и си лягат. 7. Свършвам работата си и вечерям.
се обаждаш на родителите си. 4. Вие се обличате добре. 5. Ти отиваш в магази
на. 6. Вие излизате навреме. ® Трансформируйте полученные предложения в будущее время.
(D Трансформируйте утвердительные предложения в отрицательные.
1. Вдигнете слушалката! 2. Позвънете утре сутринта! 3. Телефонирайте н
Елена утре! 4. Идете на кино тази вечер! 5. Затворете му телефона! 6. Обади с ^ ПЕРЕВОД
на Андрей! 7. Влез в антрето! 8. Ела ни на гости тази вечер!
® Ответьте на вопросы по образцу. Переведите полученные предложения $ Субботний вечер. Пламен очень рад, что Росицы нет дома. Телефон сво­
русский язык. боден, можно позвонить приятелям. Пламен снимает трубку, набирает номер
Образец: Да се разходим ли из града? - Бориса и слышит сигнал «занято». Ну, конечно же! У Бориса две сестры! Пла-
Хайде да се разходим! - А те? И те нека се разходят! Мен кладет трубку, думая о том, что все девочки одинаковы и любят часами

-192- -193-
висеть на телефоне. Прежде чем позвонить еще раз, Пламен выжидает 10 ми­
нут. На этот раз он слышит незнакомый голос: ,
— Алло! Вам кого?
— Будьте добры, позовите, пожалуйста, Бориса.
— Вы ошиблись. Таких здесь нет.
— Извините!
Пламен кладет трубку и в тот же момент вздрагивает от пронзительного
звонка.
— Алло!
— Пламен, это ты? Это Ирина. Здравствуй!
— Здравствуй!
— Скажи, ты был вчера в университете?
— Да, а что?
— Дай мне, пожалуйста, конспект (конспект) лекции по литературе.
— Видишь ли, я был в университете, но у меня нет конспекта. Спроси у
Бориса, но не звони ему сейчас. У него занято. Давай лучше подумаем, у кого
еще может быть конспект? Знаешь, позвони Ане, и пусть она не говорит, что у
нее тоже нет конспекта! Она всегда все записывает. Пусть поделится впечат­
лениями (споделям впечатленията си с) со своими коллегами!
— Ани тоже нет дома.
— Тогда звони Борису, и будь настойчивой (настойчива/.
— Хорошо, буду! Всего доброго!
— И тебе того же!
— Пока!
— Пока!

-194-
Пятнадцатый урок
Тема: Досуг — в кинотеатре.
Грамматика: # Понятие о системе прошед­
ших времен. # Сводная таблица форм прошед­
ших времен # Условное наклонение. # Отно­
сительные местоимения и местоименные наре­
чия. # Сложноподчиненные предложения. #
Придаточные определительные. # Придаточ­
ные условия.

L Евтино се отърва
f Братовчедката на Андрей, Наташа, е младо хубаво момиче. Тя обича да
прекарва свободното си време с приятелите си, но не винаги има възможност
за това. Работата е там, че тя има малка сестричка, която е едва на 5 години. И
днес, преди да отиде на гости у Андрей, тя трябва да убеди малката да остане
вкъщи сама.
— Елке! Днес имам среща с приятелите си. Татко ще се върне в шест часа, а
аз бих искала да изляза в пет и половина.
— Няма! Няма да остана сама. Страх ме е!
— Като човек те моля. Става дума само за половин час! Хайде да се угово­
рим така: аз ще ти чета каквото щеш, а след това ти ще четеш същите приказ­
ки на своите кукли. Моля ти се, миличко!
— Не искам да съм сама!
— Няма да си сама. Твоите приятелчета ще са с тебе и ще им разказваш за
приключенията на малкото слонче Румпи-румп!
Наташа взема любимата книга на сестричката си и започва да чете:
«Румпи-румп на кино.
Румпи-румп правеше своята сутрешна баня в басейна и си пееше: «Фър-
бър-плим! Плим-фър-бърр!» Не защото му беше студено във водата, а защото
песничката му беше такава. Едно момченце, облечено в бяла ризка и дълги
сини панталонки, изтича покрай него и извика:
— А, Румпи-румп, какво правиш тук? Не си ли на детско киноутро?
— Киноутро?... Какво е това?
— Ама никога ли не си ходил на киноутро? Как да ти кажа... Влизаш в една
голяма, много голяма стая, в която има безброй столове. Сядаш на един от
-195-
тях, после лампите угасват и пред очите ти светва един огромен прозорец,
през който виждаш чудни приказки ...
— Как се влиза в тая стая? — попита малко недоверчиво Румпи-румп.
— С билет. Ако искаш — ела с мен. Аз съм вече голям и мога да купя билет
и за теб.
Румпи-румп се замисли. Това беше наистина нещо интересно...
Когато стигнаха до входа на киното, Румпи-румп видя един плакат, шарен
като папагалска опашка, и много деца, строени в редичка, които подаваха
билетите си на една висока и важна леля.
— Ей сега ще взема билети и аз — рече момченцето, изтича донякъде и след
минута се върна с два билета в ръка...
Момченцето се нареди в редичката и Румпи-румп радостно го последва.
Навела глава, лелята късаше контролите и говореше:
— Първи ред, шесто място. Шести ред, първо място. Седми ред, трето мя­
сто. Трети ред, седмо място.
Румпи-румп подаде своя билет. И тъкмо се готвеше да пристъпи напред,
леличката вдигна глава и извика ядосано:
— А, какво е това?... Хобот? Да, хобот!... Какви са тези слонски шеги, моля
ви се!
— Аз съм Румпи-румп. Дойдох на кино — отговори вежливо слончето.
— Какво! На кино?... Че ти, ако седнеш на стола, моментално ще го счу­
пиш! Не мо-же!
— Но аз имам билет ... Пък мога да постоя и прав... — едва не заплака Рум­
пи-румп.
— Румпи-румп е добро слонче! Пусни го, леличко! — извика отвътре мом­
ченцето, но беше вече късно.
Лелята хвана дръжката на вратата, погледна наоколо и извика:
— Има ли още деца с билети? Няма. Затварям! — И превъртя два пъти ключа.
Румпи-румп се огледа смаян. Беше останал навън, на широкия площад,
където бързаха коли и звъняха трамваи, под големия плакат, шарен като па­
пагалска опашка...
И приказката щеше да свърши дотук, ако един ден не беше се случило още
нещо.»

(Продължението следва)

•У ЭТИКЕТ
Бих йскал(а) да ... Я бы хотел(а)...
Бйх йскал(а) да отида на кино. Я бы хотел(а) пойти в кино.
Бйх йскал(а) да видя този филм. Я бы хотел(а) посмотреть этот фильм.
-196-
Кой филм дават днес в кино «...»? 1 Какой фильм идет сегодня в кино
Кой филм се прожектира в кино «...» ? / театре «...»?
*

<щ* СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ $

евтин дешевый
отървавам (се) / отърва (се) избавлять(ся) / избавить(ся);
зд. ."отделаться
Работата е там, че ... Дело в том, что ...
на... години съм мне ... лет
убеждавам / убедя убеждать / убедить
малката / малкият малышка / малыш
Страх ме е! (Страх го е!) Мне страшно! (Ему страшно!)
става дума за... речь идет о ..А
приказка сказка
ща (разг.) = искам желать; хотеть
песничка песенка
покрай мимо; рядом
дётско киноутро утренний показ детских фильмов
хобот хобот
безброй много-много; бесчисленное множе­
ство
угасвам / угасна угасать / угаснуть
недоверчиво недоверчиво
шарен пестрый
папагал попугай
опашка хвост
редица (ред) ряд
строени в редйчка построенные в ряд(ок)
донякъде зд.: куда-то
нареждам се/наредя се в редичката зд.: строиться/построиться в ряд;
(редицата) вставать/встать в очередь
навёл(а)глава склонив голову
късам / скъсам рвать / порвать; отрывать / оторвать
контрола контроль (часть театрального билета)
пристъпвам / пристъпя напред выступать / выступить вперед;
продвинуться вперед
ядосано сердито
чупя / счупя ломать / сломать
-197-
стоя/постоя прав стоять / постоять
' плача / заплача плакать / заплакать
' заплака заплакал (аорист от заплача)
оплаквам се / оплача се жаловаться / пожаловаться
отвътре изнутри; зд.: из зала
викам / извикам кричать / выкрикнуть
хващам / хвана хватать / схватить
дръжка ручка
превъртам / превъртя поворачивать / повернуть
смаян изумленный

УДАРЕНИЕ

работа хоббт недоверчиво вежливо

^ЗАДАНИЯ
® Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраже­
ний:
Дело в том, что...; сестренка, которой 5 лет; я бы хотела выйти; мне страш­
но; заниматься утренним туалетом (принимать утреннюю ванну); Как тебе ска­
зать; бесчисленное множество стульев; Как войти в эту комнату?; пестрый, как
хвост попугая; вставать в очередь; отрывать контроль; Я могу и постоять.
® Найдите в тексте видовые пары глаголов.
Обикна, прекарам, отивам, убеждавам, оставам, връщам се, излизам, уго­
варям, взема, започна, направя, тичам, седна, угасна, видя, купувам, дойда,
оглеждам се, стигам, подам, нареждам се, скъсам, пристъпвам, вдигам, ви­
кам, отговарям, пускам, хващам, затворя, превъртам, свършвам, случвам се.
® Выразите намерение (желание).
1. Пойти в кино; 2. купить билеты в кино; 3. посмотреть новый художе­
ственный фильм; 4. пойти в школу; 5. съесть мороженое; 6. погулять по горо­
ду; 7. вернуться домой к 6 часам.
® Скажите иначе.
Образец: Пламен се страхува да се обажда на Елена. —>
Страх го е да се обажда на Елена.
1. Росица се страхува да се връща късно. 2. Децата се страхуват да гледат
този филм. 3. Не се ли страхуваш да закъснееш за училище? 4. Вие се страху­
вате да говорите български. 5. Ние се страхуваме да пътуваме със самолет.
-198-

i
ц

© Выразите опасение.
1. Остаться дома одной; 2. читать эту книгу; 3. возвращаться поздно; 4.
писать контрольную; 5. опоздать на фильм; 6. сделать ошибку; 7. есть моро­
женое.
© Ответьте на вопросы по образцу.
Образец: Защо Елка не знае да чете? — Работата е там, че тя е още малка.
1. Защо Елка не иска да остава вкъщи сама?
2. Защо Наташа трябва да излезе довечера?
3. Защо Елка трябва да остане вкъщи сама за половин час?
ф Ответьте на вопросы:
1. Как се казва малкото слонче от приказката?
2. Какво значи киноутро?
3. Къде отиват момченцето и слончето?
4. Какво казва важната висока леля на входа?
5. Защо тя не иска да пусне слончето?
® Перескажите сказку «Румпи-румп на кино» в настоящем времени.

ГРАММАТИКА

Понятие о системе прошедших времен


Для выражения действия в прошлом в болгарском языке, в отличие от рус­
ского, существует сложная система прошедших времен.

Самым распространенным и употребительным является аорист {мйнало


свършено врёме). Аорист обозначает действие, которое произошло, закончилось
в определенный момент в прошлом. Чаще всего употребляются формы аориста
от глаголов совершенного вида:

Лелята хвана дръжката на вратата, погледна наоколо и извика... —


Тетенька схватила ручку двери, посмотрела вокруг и крикнула...

Имперфект {мйнало несвършено врёме) обозначает действие, происходив­


шее, но не законченное в какой-то момент или период в прошлом. Преимуще­
ственно употребляются формы имперфекта от глаголов несовершенного вида:
Навела глава, лелята късаше контрблите и говореше... —
Опустив голову, тетя отрывала контроль от билетов и говорила...
-199-
Аорист движет действие вперед. Действия, выраженные аористом, как бы
осуществляются на фоне длящихся действий, выраженных имперфектом:

Румпи-румп правеше своята сутрешна баня в басейна и си пёеще


познатата песничка, когато покрай него изтича едно момченце, обле­
чено в бяла ризка. —
Румпи-румп принимал свою утреннюю ванну и напевал знакомую песенку,
мимо него пробежал мальчонка, одетый в белую рубашечку.

Перфект (минало неопределено врёме) служит для выражения действия


прошлом, результат которого актуален для настоящего. Время осуществления
действия при этом значения не имеет:

Ама никога ли не ей ходил на киноутро? —


А ты никогда не бывал на утренних показах детских фильмов ?

Плюсквамперфект {мйнало предварително врёме) обозначает действие, к


торое предшествовало другому действию в прошлом, выраженному, как прави­
ло, аористом или имперфектом:

Румпи-румп се огледа смаян. Бёше останал навън, на ширбкия пло­


щад, където бързаха коли и звъняха трамваи. —
Румпи-румп удивленно огляделся вокруг. Он остался на улице, на широкой
щади, где спешили машины и звенели трамваи.

Поскольку все прошедшие времена в болгарском языке обозначают про­


шедшие действия, на русский язык их следует переводить прошедшим вре­
менем.

Будущее в прошедшем {бъдеще в миналото) обозначает действие, которо


предстояло осуществить в прошлом. На русский язык переводится конструк­
циями долженствования или формами условного наклонения:

Наташа щеше да излёзе в пет и половина, но Ёлка не йскаше да ос­


тане сама вкъщи. — Наташа должна была выйти в пять тридцать, но Элк
хотела оставаться дома одна.
И приказката щеше да свърши дотук, акб един дён не бёше се слу­
чило бще не що. — И сказка закончилась бы на этом месте, если бы однаж
не произошло еще кое-что.
-200-
Сводная таблица форм прошедших времен
АОРИСТ ИМПЕРФЕКТ
(от глаголов сов.вида) (от глаголов несов.вида)
Лицо Ед.число Мн. число Лицо Ед.число Мн. число
1 -X -хме 1 -X -хме
2 -хте 2 -ше -хте
3 -ха 3 -ше -ха

ПЕРФЕКТ \
Лицо Ед. число Мн. число
1 съм + л-аористное сме
2 си причастие сте
3 е са

ПЛЮСКВАМПЕРФЕКТ
Лицо Ед. число Мн. число
1 бях + л-аористное бяхме
2 бёше причастие бяхте
3 бёше бяха

БЪДЕЩЕ В МИНАЛОТО
Положительные формы Отрицательные формы
Лицо Ед. число Мн. число Лицо Ед. число Мн. число
1 щях да + глагол щяхме да 1 + глагол
нямаше нямаше
2 щеше да нает. щяхте да 2 нает.
да да
3 щеше да вр. щяха да 3 вр.

Условное наклонение (Условно наклонение)


Условное наклонение образуется с помощью специальной, изменяемой
По лицам и числам формы вспомогательного глагола бих и Л-аористного при­
частия.
-201-
Лицо Ед. число Мн. число
1 бйх искал бйхме искали
2 бй искал бйхте искали
3 бй искал бйха искали
Бйх искала да изляза в пет и половина.
— Я бы хотела уйти в половине шестого.

РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

Модель: Бих купила тази книга.


Ти....
Роси....
Ние....
Вие....
Настя и Андрей....
Модель: Бихме отишли на море.
Аз....
Те....
Олег....
Ти....
Вие....
Ние....

Между приятелки:
— Ана ми каза, че ти си u казала тайната, която
ти казах да не й казваш.
— Как е могла! Нали й казах да не ти казва, че
съм й казала?
— Може би не си, защото тя не ми каза това. Аз й
казах, че няма да ти казвам, че тя ми е казала. Надя­
вам се, че няма да й кажеш, че съм ти казала!

5Г ЗАДАНИЯ
® Выпишите из сказки «Румпи-румп на кино» глагольные формы, опред
от каких глаголов они образованы и в каком времени употреблены.
® Переведите сказку на русский язык. Обратите внимание на перевод ф
прошедших времен.
-202-
Относительные местоимения и местоименные наречия
Относительные местоимения и местоименные наречия образуются от воп-
„осительных путем присоединения неизменяемого элемента (неизменяемой
^0рфемы) -то:
Вопросительные местоимения Относительные местоимения
и местоименные наречия и местоименные наречия
къде където
кога когато
защо защото
какъв какъвто
чий чийто
кой които
- Защо слончето си пееше: «Фър-бър-плйм»?
— Не защото му бёше студёно във водата, а защото песничката му
беше такава.

— От момента, в който се запознах с това мо­


миче, аз станах друг човек...
— Как, толкова ли е сериозно?
— Ш-ш-шт, аз й се представих под чуждо име.

Сложноподчиненные предложения
Относительные местоимения и местоименные наречия выступают в фун­
кции союзных слов и союзов в повествовательных сложноподчиненных пред­
ложениях. Они вводят придаточные предложения, например:
• придаточные причины
Наташа бърза, защото йма среща.
• придаточные места
Слончето е останало на широкия площад, където бързаха коли и
звъняха трамваи.
• придаточные времени
Когато стигнаха до входа на киното, Румпи-румп видя един голям
Плакат.
Эти придаточные предложения отделяются от главного запятыми.
-203-
— Защо е по-добре да обичаш, отколкото да
бъдеш обичан?
— Защото е по-сигурно.

0 Если в главном предложении и в придаточном одно общее подлежащее


то оно всегда употребляется только в главном предложении:
Когато се върна с два билета в ръка, момченцето се наредй в редйч-
ката.

®= РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Защо Наташа трябва да излезе?(Има среща с приятелите си.


Защото има среща с приятелите си.
Кога Наташа чете приказки на сестричката си? (Трябва да изле­
зе.) —...
Защо Елка не иска да остане сама? (Страх я е.) — ...
Кога Елка я е страх? (Тя остава сама.) — ...
Кога слончето си пее? (То си прави сутрешната баня.) — ...
Защо Елка не знае да чете? (Тя е още малка.) — ...
О Модель: Момчето кани Румпи-румп на кино. Слончето е много мило. —
Момчето кани Румпи-румп на кино, защото слончето е много м
Румпи румп не пускат на кино. Той ще счупи стола. — ...
Румпи-румп е смаян. Не го пускат на кино. — ...
Внимание!
Децата купуват билети. Те искат да отидат на кино. — ...
Момичето може да купи билет. То е вече голямо. — ...

Придаточные определительные
Придаточные определительные вводятся с помощью относительных мес­
тоимений който (която, което, който). Род и число местоимения зависят от
рода и числа определяемого слова главного предложения:
Влизаш в една голяма стая, в която има безброй столове.
Пред очите ти светва един огромен прозорец, през който виждаШ
чудни приказки.
Слончето видя много деца, който подаваха билетите си на една ви­
сока и важна леля.
-204-
Мъдрости
Попитали Хилон;
— Кои са според тебе трите най-трудни неща
в живота?
Хилон, който бил един от седемте мъдреци на
Гърция, отговорил:
— Да запазиш една тайна; да забравиш една
клетва; да употребиш добре времето си.

аг РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Виждам едно момче,... весело се смее. —>


* Виждам едно момче, което весело се смее.
Виждам чичо си,... весело се смее. —» ....
Виждам леля си,... весело се смее. —»....
Виждам братята си,... весело се смеят. —»....
Виждам едно момиче,... весело се смее. —> ....
Виждам сестра си,... весело се смее. —>....

Модель: Наташа пише писмо. Тя трябва да го изпрати. —>


Наташа пише писмо, което трябва да изпрати.
Пред киното има много деца. Те искат да гледат новия филм. —>....
В киното дават нов игрален филм. Искам да го гледам.—>....
В редичката се нарежда едно момченце. То е облечено в бяла риз­
ка.—»... .
Румпи-румп е едно малко слонче. То е много вежливо. —> ....
Контролите къса една висока леля. Тя не иска да пусне Румпи-румп
на киноутрото. —>....

Придаточные условия
Придаточные условия вводятся с помощью союза акб {если):
Ако искаш, ела с мене!
В придаточных условных не употребляются формы будущего времени.
Ако седнеш на стола, моментално ще го счупиш.
-205-
Богат ерген (холостяк) казва на приятеля си:
— Навърших шейсет години и искам да се
оженя за хубавка, младичка личност. Как мис­
лиш, ше имам ли повече шансове, ако й кажа, че
съм на петдесет?
- Повече изгледи ще имаш, ако й се предста­
виш за седемдесетгодишен...

•ЗГ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: (Мога) Дай ми речника си! —> Ако можеш, дай ми речника си!
(Искам) Да отидем в парка! —>...!
(Мога) Обади ми се утре! —> ...!
(Искам) Ела! —>...!
(Не мога) Не ми връщай парите! —>...!
(Не искам) Не му давай билета! —>...! : ,
9 Модель: Обикновено си купувам билет и отивам на кино. —>
Ако си купя билет, ще отида на кино.
Обикновено си лягам рано и ставам рано. —>.... '
Обикновено свършваме работата и си почиваме. —>.... '
Обикновено пекат баница и ни канят на гости. —>....
Обикновено се среща с приятелите си и отива на разходка. —>..:.

^УПРАЖНЕНИЯ
Ф Образуйте из двух простых предложений сложноподчиненное
а) с придаточными причины:
1. Настя бърза. Тя има среща с приятелите си. 2. Андрей е
доволен. Той ще отиде на кино. 3. Леля ми заминава за Варна. Тя
иска да види сина си. 4. Росица няма да дойде. Тя трябва да по­
чисти стаята си. 5. Баща ми е в лошо настроение. Той няма вест­
ник. 6. Иванчо не иска да е сам вкъщи. Страх го е.

б) с придаточными определительными:
1. Дай ми книгата! Тя е на масата. 2. Бих искала да видя леля си. Тя замина-
ва за София. 3. Кажи на брат си за момчето. То го чака навън. 4. Бих искала Да
честитя на чичо си. Той живее в Одеса. 5. Вземи този плик. Този плик ше ^
-206-
II
хареса най-много. 6. Бих искала да прекарам ваканцията с братовчедите си.
fe живеят на село.

в) с придаточными условными:
1. Наташа няма да дойде. Елка няма да се съгласи да остане сама вкъщи. 2.
£лка ще се съгласи да остане сама вкъщи. Наташа ще й прочете приказката за
румпи-румп. 3. Елена ще изпрати писмото на приятелката си. Настя ще й даде
плик. 4. Брат ми няма да закъснее. Ще отидем на кино. 5. Пламен няма да
отиде в Университета. Баба ни ще пристигне рано сутринта. 6. Утре няма да
вали. Ще отидем на разходка из града.

@ Трансформируйте предложения в сложноподчиненные с придаточными ус


ловными. Не забывайте о месте подлежащего.
1. Елена ще се върне рано и ще почисти стаята си. 2. Децата ще прочетат
текста много внимателно и ще го разберат. 3. Баба ми има на разположение
половин час и ще ни дойде на гости. 4. Няма да преведа текста и няма да му
върна речника довечера. 5. Наташа няма да свърши работата си и няма да оти­
де на кино. 6. Госпожицата ще провери контролните ни и ще ни ги върне.

® Вместо точек употребите необходимые по смыслу союзы когато или преди да


1. ... иска да научи за домашното, Настя се обажда на Росица, „т набере
номера, Настя вдига слушалката. 2. ... иска да отиде в библиотеката, Росица
телефонира на Настя.... отиде в библиотеката, Росица се обажда на Настя. 3.
... някой звъни на вратата, Настя гледа през шпионката. ... отвори вратата,
Настя гледа през шпионката. 4.... вали дъжд, децата стоят в къщи.... излязат,
децата се обличат по-топло. 5.... иска да изпрати писмо, Елена избира хубав
плик.... изпрати писмото, Елена го слага в най-хубавия плик.

@ Трансформируйте предложения из упр. ® в будущее время. Обратите вни­


мание на вид глаголов.

® Вместо точек употребите необходимые по смыслу союзы или союзные слова


Настя и Елена искат да гледат новия игрален филм, ... се прожектира в
най-близкото кино. До площада, ... се намира киното, момичетата пътуват с
тролей.... слязат, те забелязват Пламен,... пътува със същия тролей. Момиче­
тата го поздравяват и вече се готвят да слязат, ... виждат и Росица, ... им се
Усмихва: момичетата винаги обръщат внимание първо върху момчетата. Пла­
мен казва, ... трябва да побързат, ... искат да бъдат там навреме. Младежите
влизат в киното,... има доста много хора. Пламен се нарежда на опашката,...
те нямат билети.... влизат в залата, Пламен подава билетите на разпоредител­
ната. ... младежите заемат местата си, филмът започва.
-207-
g" ПЕРЕВОД
Когда Насте нечего делать, она звонит своим подружкам. Ее телефон все*
гда занят. Дело в том, что Настя любит часами висеть на телефоне. Вот и сей«
час она берет трубку и набирает номер, который уже давно знает наизусть. {(
телефону подходит мама Росицы.
— Алло!
— Добрый день! Позовите, пожалуйста, Росицу! .-.•
— Здравствуй! Это Настя? Подожди минутку, я ее сейчас позову. \
Мама (к Росице): Роси, тебя просит к телефону Настя. •"•'
— Привет!
— Привет! Как дела? Чем занимаешься?
— Так себе. Делаю домашнее по алгебре.
— Пойдем лучше в кино. В «Пушкинском» идет новый художественный
фильм.
— Мне жаль, но я не могу. Позвони Наташе!
— Наташа тоже не может. Элке страшно оставаться дома одной.
— Она же уже большая. Сколько ей лет?
— Пять. А ты почему не можешь?
— У меня много дел. Если я пойду в кино, то не успею написать сочинение
по литературе.
— Ну, ладно. Когда закончишь, позвони! Я возьму билеты на вечер.
— Нет. Не покупай билеты заранее! Я боюсь, что не успею закончить до 6
часов. Давай сходим завтра!
— Всегда так!
— Хорошо! Иди купи билеты на 8 часов. Я буду тебя ждать на площади, где
мы встречаемся обычно, без четверти восемь. Но если я получу двойку ...
— Не получишь! У тебя еще 5 часов времени!
— И много-много дел.
— Успехов тебе! (Успешна работа!) Пока!
— Пока!
Шестнадцатый урок
Тема: Домашние животные.
Грамматика: # Образование существитель­
ных с уменьшительно-ласкательным значени­
ем. * Уменьшительно-ласкательные собствен­
ные имена. # Аорист. Аорист на -ах.

Когато жилището прилича на зоологическа градина...


Приказката за слончето подсети Наташа, че трябва много внимателно да
си избере тоалета, зада се подготви добре за «специалното» посрещане в дома
на Андрей. Андрей има слабост към животните и затова жилището му повече
прилича на една малка зоологическа градина. Още на вратата гостите посре­
ща с радостен лай и острите си нокти любимото му куче Блек. Някъде отгоре
наблюдава какво става мързеливият бял котарак Каспер. Преди две години
той беше едно малко весело котенце, но и сега е готов да направи бримка на
чорапа. Наташа извади от гардероба черни дънки. Така ще е по-сигурно. В
стаята на Андрей освен големия аквариум с хубави малки рибки има терари-
ум, където живее един симпатичен бял хамстер, и клетка с две мили пъстри
папагалчета. Наташа си спомни и за малката забавна костенурка, която живе-,
еше у Андрей преди 4 години ... Ето откъде ще дойде спасението!
— Елке! Ако останеш сама довечера, ще ти купя едно мъничко хубаво кос-
тенурче!
— Костенурче ли? Ама това не е лесна работа. Нали трябва да живее някъ­
де, а пък и да се храни с нещо. Няма да яде пилешка супа, я!
— Нищо. Ще се грижиш за него. Ще му купуваме храна от специализиран
магазин. Обещавам ти!
— Ами ако ме излъжеш?!
— Няма, няма!
— А ако мама не се съгласи?
— Не, ще се съгласи, ще я убедим, че трябва да имаш малки живи приятел-
чета и че ти ще се грижиш за тях.
— Добре тогава. Обаче преди да тръгнеш, искам да чуя края на приказката
за Румпи-румп. Много ми харесва, когато слончето отмъщава на лелката.
-209-
— Не говори така! (Недей да казваш така!) Не бива да се радваш на от­
мъщението. Не ти ли е жал за леличката?
— На мен ми е жал за слончето!
Елка подаде книгата на Наташа и затихна.
«В зоологическата градина/
Румпи-румп си лежеше в басейна, изсипваше на гърба си хладни струи
вода и си тананикаше познатата песничка, когато по алеята се зададе онази
висока и важна леля.
— Същата, която не ме пусна на детското киноутро! — изненадано си каза
Румпи-румп.
Лелята вървеше бавно и стискаше в ръката си билет — нали и в зоологи­
ческата градина без билет не може да се влезе.
— Хей, лелко, помниш ли ме? — обади се слончето и потопи хобота си във
водата.
Лелята се обърна, но не успя да отвърне. Някакво странно «фър-бър-плим»
се дочу и една хладна струя вода я обля от главата до петите.
— Кой? Кой направи това? — изпищя лелята.
— Аз — отвърна слончето.
Най-после лелята съзря Румпи-румп и тропна с крак:
— Ти ли? Как смееш? Аз имам билет!
— И аз имах — засмя се Румпи-румп и легна отново в кръглия басейн, където
водата беше толкова прохладна и бистра.»
(Георги Константинов из «Приказки за Румпи-румп»)

с?" ЭТИКЕТ
Жал ми е. Мне жаль.
Жал ми е за някого (нещо). Мне жаль кого-то. (Я сожалею о чем-то).
Съжалявам, че ... Я сожалею, что ...
Съжалявам някого (за нещо) Жалею кого-то; жалею о чем-то
Жалко, че... Жаль, что...
Мъчно ми е за някого (нещо). Мне больно за кого-то (что-то).

<5Г СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ


приличам на...
Това на нищо не прилича!
подсещам / подсетя
подготвям се / подготвя се
быть похожим...
Это ни на что не похоже!
напоминать / напомнить
подготавливаться / подготовиться
1
-210-

J
мързелив ленивый
котарак; кбтка; кбте, кбтенце кот; кошка; котенок
брймка петля
чорап чулок; носок
сигурно надежно; вероятно
хамстер хомяк
костенурка черепаха
мъничък маленький
лесен легкий
грижа се за... заботится о...
обещавам / обещая обещать / пообещать
лъжа / излъжа обманывать / обмануть
съгласявам се / съглася се соглашаться / согласиться
отмъщавам / отмъстя мстить / отомстить
отмъщение мщение
затихвам / затихна затихать / затихнуть; замолкать / замолкнуть
изсипвам / изсипя высыпать / высыпать; выливать / вылить
гръб спина
Внимание! Опред. форма — гърбът, гърба
тананикам напевать
струя / струи струя / струи
задавам се / задам се показываться / показаться
изненадано удивленно
стискам / стисна сжимать / сжать
дочувам се / дочуя се ' слышаться / послышаться
дочу се послышалось, аорист 3 л. ед.ч. от гл.
дочуя се
обливам (се) / облея (се) обливать(ся) / облить(ся)
обля облил, аорист Зл. ед.ч. от гл. облёя
от главата до петите с головы до ног (пят)
съзирам / съзра видеть / увидеть; замечать / заметить
съзря увидел, заметил, аорист 3 л. ед.ч. от гл.
съзра
бистър чистый; прозрачный
В съда
Сьдията: Обвинявате се, чс сте ударили жен|
s
си с чиния по главата. Не Ви ли беше жат?
•ч Габровец: Как да не ми е жал?! Чинията 6euif
съвсем нова.

-211-
•У ЗАДАНИЯ
Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраж
Быть похожим на зоопарк; напомнить; осторожно; подготовиться к встре­
че; что происходит; ленивый кот; два года тому назад; так будет надежнее-
хомяк; пестрые попугайчики; вспомнить о...; черепашка; простое Дело; кури­
ный суп; мне жаль слоненка; без билета войти нельзя; с головы до пят; про­
зрачная вода.
® Найдите в тексте видовые пары глаголов.
Подсещам, избирам, подготвям, посрещна, стана, правя, изваждам, спом­
ням си, оставам, купувам, нахраня, изям, обещая, лъжа, съгласявам се, убеж­
давам, тръгвам, обикна, отмъстя, подавам, изсипя, задавам се, пускам, каз­
вам, стисна, влизам, обаждам се, потопявам, обръщам се, успявам, отвръщам,
дочувам, лягам.
® Распределите глаголы из упр. 1 в две колонки в зависимости от вида.
© Скажите иначе.
Когато жилището е подобно на зоологическа градина; приказката за слон­
чето напомни на Наташа, че ...; тя трябва да си избира тоалета много прециз­
но; Андрей много обича животни; Наташа се сети за ...; тази вечер; трябва да
яде нещо; искам да чуя завършека на приказката; слончето наказва важната
леля; мъчно ми е за слончето (съжалявам слончето); учудено си каза Румпи-
румп; без билет не се влиза (без билет не пускат); не успя да отговори.
® Выразите сожаление.
а) Образец: Слончето не го пускат на киноутрото. —>
Жал ми е за слончето. Съжалявам слончето.
1. Кучето остана само. 2. Котенцето е наказано. 3. Папагалчето остана без
опашка. 4. Няма храна за рибките. 5. Хамстерът остана без храна. 6. Костенур-
чето не иска да яде.
б) Образец: Наташа не може да се види с приятелите си. —>
Жал ми е, че Наташа не може да се види с приятелите си.
Съжалявам, че Наташа не може да се види с приятелите си.
1. Елка не се грижи за своите папагалчета. 2. Настя няма аквариум за риб­
ки. 3. Росица няма домашни животни. 4. Котенцето на Андрей вече не е весе­
ло. 5. Андрей няма терариум за своя бял хамстер.
в) Образец: Наташа трябва да излезе. —> За съжаление, Наташа трябва да
излезе.
1. Навънка вали. 2. Елка не иска да остава сама вкъщи. 3. Котаракът на
Андрей е мързелив. 4. Кучето Блек винаги е готово да направи бримка на чо-
-212-
рапа. 5. Майката на Елка не се съгласи да и купи костенурка. 6. Ние няма да
отидем днес в зоологическата градина.
ф Выразите удовлетворение.
а) Образец: Жилището ми прилича на зоологическа градина. —>
Радвам се, че жилището ми прилича на зоологическа градина.
1. Андрей има слабост към животните. 2. Настя се грижи добре за своя
хамстер. 3. Росица има две пъстри папагалчета. 3. Наташа купува специална
храна за своето котенце. 5. Майката на Елка й купи мъничко костенурче. 6.
Кучето ми Блек е весело.
б) Образец: Елена ще отиде днес в зоологическата градина. — Радвам се за
нея.
1 .Ти имаш добри приятели. 2. Те са много весели. 3. Елка слуша любимата
си приказка. 4. Андрей обича своите животни. 5. Вие не се страхувате от ост­
рите нокти на кучето Блек. 6. Наташа добре се подготви за «специалното» по­
срещане.
® Выразите отношение.
Образец: Наташа има котенце. —>
Тя се радва на котенцето си. Страх я е за него, когато не се храни.
1. Настя има хамстер. 2. Андрей има кученце. 3. Росица има папагалчета.
4. Аз имам хубави малки рибки. 5. Ние имаме костенурка. 6. Леля ми има го­
лям бял котарак.
® Переведите выражения в скобках.
Жилището ми {похоже на зоопарк). Имам много приятелчета: (два пест­
рых попугайчика, маленькая черепашка, симпатичный хомячок, веселый коте
нок). Освен това имам голям аквариум (с красивыми маленькими рыбками). Да
се грижиш за тях не е (простое дело). Всеки ден разхождам (свою собаку). Ку­
пувам специална храна. Почиствам (клетку и террариум), сменявам вода (в
аквариуме). (К сожалению), котенцето ми няма да остане малко. То ще порас­
не и ще стане (большим котом). (Два года тому назад) и кученцето ми беше
малко. Нищо, че сега е голямо. То е много весело и винаги (встречает меня
радостным лаем).
® Ответьте на вопросы.
1. Защо Наташа си избира тоалета внимателно?
2. Защо жилището на Андрей прилича на зоологическа градина?
3. Кога белият котарак беше малко котенце?
4. Защо не е лесно да се грижиш за едно костенурче?
5. Защо на Елка не й е жал за леличката?
-213-
6. Как отмъщава слончето на важната леля?
7. Защо слончето я облива с хладна вода от главата до петите?
© а) Перескажите окончание сказки («В зоологическата градина») в наст
щем времени. ,
б) Расскажите о своих домашних животных и о том, как Вы заботитесь

ГРАММАТИКА
Образование существительных
с уменьшительно-ласкательным значением
Род Мужской Женский Средний
Суффикс -че -ичка -енце
-ка -це

Потомък
Габровче си купува шоколадено човече.
— Какво искаш: момченце или момиченце? —
пита продавачката.
— Момченце! — пресметливо отговорило габ-
ровчето.

• С помощью суффикса -че образуются существительные с уменьшитель­


но-ласкательным значением от основ на согласный имен существительных
мужского рода:
слон — слонче; папагал — папагалче; приятел — приятелче.

<ЗГ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ


Модель: носорог — носорогче
кон —... ,%
билет—... 'у.-Л
хобот — ...
хамстер —...
брат —...
• Суффиксы -ка и -ичка присоединяются к существительным женского
рода: лёля — леличка; сестра — сестричка; песен — песничка; риба —
рйбка.
-214-
<jr РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ
О Модель: стълба — стълбичка
врата —...
баба —...
чанта — ...
стая —...
дума — ...
рокля —...

О Модель: стрина — стринка


блуза —...
риза —...
фигура —...
салата — ...
градина — ...
алея —...

• К именам существительным среднего рода присоединяются суффиксы


-це и-енце:
момчё — момченце; коте — котенце; детё - детенце; огледало — ог­
ледалце

•У РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

© Модель: куче — кученце


момиче —...
кюфте —...
кафе —...
цвете —...
палто — ...

© Модель: село — селце


сирене —...
вино —...
писмо —...
месо —...

-215-
Уменьшительно-ласкательные собственные имена
Для имен существительных собственных мужского рода самым распрост­
раненным является суффикс -чо:
Иван — Иванчо; Пламен — Пламенчо.

Для имен существительных собственных женского рода — суффикс -ка:


Ана - Анка; Вера — Верка.

ё В отличие от русского языка болгарские имена собственные с суффик^


сом -ка не имеют просторечного (грубого) характера.

РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

Ф Модель: Андрей — Андрейчо


Крум —...
Васил —...
Младен —...
Боян —...
Петър —...
Стоян —...

© Модель: Гана — Ганка


Милена —...
Рада-...
Цветана —...
Анастасия — Сия —
Калина —...
Елисавета — Ели — .

Аорист {Минало свършено време)


Формы аориста обозначают действие, которое произошло в определенный
момент прошлого. Обычно в аористе употребляются глаголы совершенного
вида. При этом говорящий непременно должен быть или действующим ли­
цом, или свидетелем действия:
Слончето свй хобота си на кравай, огледа се и с тромави стъпки тръгна
след момченцето...
-216-
Аорист на -ах

• У глаголов Ш-го спряжения (А-класса) аористная основа совпадает с


основой настоящего времени:
Лицо Ед. число Мн. число
1 йма -х йма-хме
2 йма йма -хте
3 йма йма -ха

Лицо Ед. число Мн. число


1 затваря -х затваря -хме
2 затваря затваря -хте
3 затваря затваря -ха

c ^ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Аз телефонирам на Елена.-* Снощи телефонирах на Елена.


Ти....—»....
Той... .—»....
Вие... .—»....
Те....-»....
Ние....—»....
© Модель: Елка пита сестричката си. —» Елка попита сестричката си.
Аз... .—»....
Ние ... .—»....
Те....-»....
Той ... .—»....
Ти ... .—»....
Вие... . - » . . . .
© Модель: Момченцето вика отвътре. —» Момченцето извика отвътре.
Ние....—»....
Те....-»....
Аз....—»....
Тя....-»....
Вие....—»....
Ти....—»....
-217-
! " • Основу на -а в аористе имеют также некоторые глаголы 1-го спряжения
(Ё-класса).

[ Глаголы с суффиксом -н (тръгна, вдигна, погледна, пусна и т.п.)


Лицо Ед. число Мн. число
1 тръгна-х тръгна -хме
2 тръгна тръгна -хте
U В: тръгна тръгна -ха

ОТ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Децата стигнаха до входа на киното.


Ние....
Аз....
Вие....
Ти....
Момчето....

# Модель: Лелята хвана дръжката на вратата и погледна наоколо.


Ти....
Аз....
Те....
Ние....
Вие....
Той

О Модель: Леличката вдигна глава и извика ядосано.


Аз....
Вие....
Той....
Ние....
Ти....
Те....

• Глаголы с основой на -ж, -ш и -ч в настоящем времени. У этих глаголов


при образовании форм аориста происходит чередование конечного соглас­
ного основы:
-218-
Чередования Примеры Сравните с рус. глаголами
ж~ з кажа — казах, покажа — показах сказать, показать
ж~ г излъжа — излъгах солгать
ш~с надпиша — надписах надписать •« ,v .
ч~к заплача — заплаках заплакать "•" ":

Подобного рода чередования характерны для старых глаголов, имеющих


обшее происхождение с аналогичными русскими глаголами. Поэтому русский
инфинитив часто может служить подсказкой при выборе аористнхзй основы
болгарского глагола:
нарежа — нарязах (нарезать); свържа — свързах (связать).

Урок по учтивост
Тролеят е пълен с хора. Една жена стои права.
Един мъж става и й отстъпва мястото си. Жената
сяла.
- Казахте ли нещо? — пита мъжът.
- Не. нищо не казах.
- Извинете. Стори ми се, че казахте «Благо­
даря*.

®= РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ
О Модель: Андрей иска да напише писмо на приятелката си.—»
Вчера Андрей написа писмо на приятелката си.
Аз....—»....
Ние....—»....
Ти....—»....
Те....-»....
Вие....—»....
© Модель: Аз трябва да покажа билета си на контрольора. —»
Аз показах билета си на контрольора.
Настя....-»....
Росица и Пламен ....—»....
Ти и Елена ....—»....
Аз и Олег....—»....
Ти....—»....

-219-
© Модель: Елка започна да плаче —» Елка заплака.
Ти ... .—>....
Аз ... .—>....
Те... .->....
Ние... .—»....
Вие... .—>....

Спряжение глагола МОГА в аористе


Лицо Ед. число Мн. число
1 можа -х можа -хме
2 можа можа -хте
3 можа можа -ха

@ При спряжении составного глагольного сказуемого (да-конструкции) в


аористе спрягается только первая составляющая. После да в болгарском язы­
ке употребляется всегда настоящее время:

Лицо Ед. число Ми. число


.1 можа-х да дойда можа-хме да дойдем
2 можа да дойдеш можа-хте да дойдете
3 можа да дойде можа-ха да дойдат

Отрицание не ставится перед первой частью составного глагольного ска­


зуемого:
Не можах да дойда навреме.

Бащи и деца
Габровец изпратил сина си да учи в столица­
та. Наскоро получил писмо: «Тате, днес спестих
4 стотинки. Не се качих в трамвая, а тичах след
него.»
«Синко, от тебе човек няма да стане — упрек­
нал го бащата в отговора си. — Не можа ли да ти­
чаш след някое такси, та да спестиш цял лев?»

-220-
<W РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Мога да отида на кино.—> След уроците можах да отида на кино


Ние ....—»....
Ти... .->....
Росица... .—>....
Те....-»....
Вие... .—>....

О Модель: Не мога да купя билети. —> В събота вечерта не можах да купя


билети.
Ти ... .—>....
Вие... .—>....
Той... .—>....
Те....-»....
Ние... .->....

Место кратких местоимений (энклитик)


в формах аориста
Действительны те же правила, что и для форм настоящего времени:

Румпи-румп се оглежда смаян. —> Румпи-румп се огледа смаян.


Оглеждам се смаяна. -> Огледах се смаяна.
Не се оглеждам. —> Не се огледах.
Мога да щ купя билет. —> Можах да щ купя билет.
Не мога да му купя билет. —> Не можах да му купя билет.

Еаагол
Вчера учителката ни накара Петьрчо да спрет­
не глагола «ходя». Момчето започна, но не можа
да се сети точно как да стане това и за произнася
буква по буква. Учителката го подкани да спрег-
не този глагол по-бързо, и той започна:
— Аз тичам, ти тичаш, той тича ...

-221-
<У РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

Модель: Искам да разкажа тази приказка на Елка.—* Разказах и я следобед.


Ти .... - » . . . .
Наташа... .—»....
Те....-*....
Ние....-*....
Вие.....—»....

О Модель: Не можах да се обадя на Елена. —» Не и се обадих до 3 часа .


Момчето... .—»....
Ти... .—»....
Ние... .—»....
Вие....—»....
Те....-»....

Модель: Мога да купя билета за него. Мога да му го купя. -^Сутринта


можах да му го купя.
Ние....-»....-»....
Те....-»....—»....
Ти ....—».... —»....
Момчето ....—»....—»....
Вие ....—».... —»....

Модель: Започвам да отговарям на леличката. ~»


Започвам да й отговарям. —» Започнах да й отговарям.
Ти ....—».... —»....
Вие . . . . - » . . . . —»....
Ние....—»....—»....
Той . . . . - » . . . . —»....
Те . . . . - » . . . . —»....

^УПРАЖНЕНИЯ

Ф Трансформируйте текст, начав его со слова «Вчера...».


Наташа става рано. Пуска касетофона и започва да прави гимнастика. В
това време край нейната стая минава малката й сестричка Елка. Наташа и казва
да не заема банята, но Елка се развиква, вдига страшен шум и изтичва при
майката, зада й се оплаче. Тя не излъгва майката. Наташа наистина не я пуска
-222-
в банята, но тя самата е виновна за това: не може да разббре* че;Осетра ййакъ>
снява за училище.
'.•••' ;•;.!,г-'".-'- '.'., 'Л»ЛЛ Ш
® Закончите предложения по образцам.
а) Образец: Винаги ставам рано, а тази сутрин не станах. J ' "' .
1. Винаги пиша писма много бързо, а днес .... 2. Винаги казвам на брат си
«довиждане», а тази сутрин ... . 3. Винаги чакам приятелите си*пред киното,
но днес ... .4. Елена винаги се връща навреме, но тази вечер ... . 5. Винаги
започваме да работим в 10 часа, а тази сутрин ... 6. Леля ми винаги разказва*
нещо интересно, но тази вечер .... 7. Винаги тръгваме рано, ноднес ....

б) Образец: Елена ми каза да се обадя на родителите си.—>


За съжаление, не можах да им се обадя.
1. Момчето помоли леличката да пусне слончето на детското киноутро. За
съжаление .... 2. Андрей ни каза да дойдем малко по-рано. За съжаление ,„ . 3.
Вие му казахте да почака сестрите си. За съжаление ... .4. Елка помоли Ната­
ша да й прочете приказката за Румпи-румп. За съжаление .... 5. Ние им казах­
ме да върнат книгите на Елена. За съжаление .... 6. Ти ми каза да си обуя чер­
ните дънки. За съжаление....

© Ответьте на вопросы по образцу.


Образец: Ще кажеш ли на Елена за филма? — Кажи й! — Вчера й казах.
1. Ще напишеш ли на Росица?
2. Ще телефонираш ли на родителите си?
3. Ще покажеш ли бележника си на татко?
4. Ще започнеш ли превода?
5. Ще върнеш ли тетрадката на Андрей?
6. Ще нарежеш ли хляба?

® Трансформируйте выражения из упр. 3 в отрицательные.


Образец: Няма ли да кажеш на Елена за филма? — Не й казах. — Не и каз­
вай! . >;

© Образуйте существительные с уменьшительно-ласкательным значением


распределите по группам в зависимости от рода исходного существительного
Вода, стол, кравай, плакат, глава, място, кола, градина, къща, телефон,
писмо, момче, плик, антре, лист, хартия, стрина, град, цвете, сестра, полови­
на, кукла, куче, коте, папагал, чорап, супа, магазин, сирене, нож, лъжица;
-223-
<g- ПЕРЕВОД
Я очень люблю животных, но, к сожалению, мои родители не позволяют
мне держать дома не только кошку или собаку, но даже и маленького хомяч­
ка. Нет, мои родители ничего не имеют против домашних животных, но толь­
ко не у себя дома. Папа считает, что в городских квартирах не следует держать
даже попугайчиков, а мама говорит, что у нее нет сил заботиться еще и о птич­
ках и собачках. Но надежда нас покидает последней. Вчера я опять сказала
родителям:
— У меня скоро день рождения. Подарите мне котенка. Я буду сама о нем
заботиться.
— А кто будет покупать ему еду, убираться в квартире? — спросила мама.
— Я на все согласна. Хочу котенка!
— Маленькие зверушки (животинки) часто болеют. Знаешь, как их жаль,
когда они отказываются есть?
— Мы вчера были у Андрея. Он нам показал своих животных. Это целый
зоопарк! Их так много, что я даже не смогла запомнить их имена. Ведь и они
были маленькими, а теперь выросли и не требуют особых забот.
— Это не так. На прошлой неделе я встретила маму Андрея, и она мне по­
жаловалась, что у Андрея не остается времени на уроки...
— Да, но это из-за собаки. Он начал ее выгуливать по два часа в день.
— И еще по два часа играть с котенком.
— Ну ладно! Не хотите котенка, купите мне черепашку!
— Рыбок! И то, если будешь послушной.
Семнадцатый урок
л
Тема: Здоровье.
Грамматика: # Аорист (продолжение).
Аорист на -их, -ях, -ох и -х. # Спряжение в
аористе глаголов I спр. (из)ям и дам. • Спряже­
ние в аористе глагола дойда.

Щом правиш нещо, прави го както трябва


Майката на Андрей свърши приготовленията за тържествената вечеря и
попита сина си:
Майката: Преброи ли чиниите? Стигат ли чашите и приборите за всич­
ки? Провери вилиците да са отляво, а ножовете — отдясно.
Миналия път ги сложи точно обратно.
Андрей: Не се притеснявай! Моите приятели не са по етикета.
Майката: И все пак щом правиш нещо, прави го както трябва.
Андрей: Добре! Няма да се караме заради тези дреболии. Всичко прове­
рих, всичко преброих, но ми се струва, че Пламен няма да дой­
де.
Майката: Защо? Какво му е на Пламен?
Андрей: Случайно го видях сутринта, не изглеждаше добре. Оплака ми
се, че не се чувства добре.
Майката: Чух, че започва епидемията от грип, но се надявах, че ще ни
отмине.
Андрей: И Олег се разболя. Кашля, има хрема. Снощи вдигна висока
температура. Заболя го гърлото. Отиде в поликлиниката на ле­
кар по вътрешни болести. Той го прегледа, прислуша дробовете
и му предписа какво ли не: сироп за кашлица, капки за нос,
хапчета за температурата, витамини ... Олег ги купи, но не ги
взема.
Майката: Горкият! Миналата година аз оздравях бързо, само защото се
лекувах добре. Сега как е?
Андрей: Лошо му е.
-225-
Майката: Кажи му да взема лекарствата, защото грипът е опасен поради
усложненията. Съжалявам за Олег, но както и да е. Той е млад
човек, ще му мине. Аз пък трябва да хвърля един поглед на тра­
пезата и с очите си да видя всичко ли е наред.
За щастие опасенията на Андрей се оказаха напразни. Приятелите му дой­
доха навреме и в пълен състав. Настя донесе за майката на Андрей хубави ка­
рамфили. Наташа беше успяла да се отърве от малката си сестричка и вече се^
запозна с Пламен. Стана весел купон. Младежите с апетит изядоха вкусните
пирожки и изпиха всички швепсове и коли до последна капка.

ЭТИКЕТ
Не се притеснявай! Не беспокойся!
Както и да ё! Будь^^чт^будеН Как бы то ни было!
Какво ли не... Чего только не...
Не съм по... я не специалист по ...
струва ми се, че ... Мне кажется, что
Горкият! Горката! Бедняжка!
Оплаквания (Жалобы)
Не изглеждаш добре. Ты плохо выглядишь.
Какво ти е? Что с тобой?
Не сё чувствам добре. Я плохо себя чувствую.
Разболях се. Я разболелся.
Зле ми е. (Лошо ми е.) Мне плохо.
Не мога да оздравея. Не могу поправиться.
Кашлям, ймам хрёма. У меня кашель, насморк. г
Боли ме гърлото {главата, У меня болит горло (голова, ухо, зуб и
УХОТО, З ъ б ъ т И T.lfc). т.п.).

Не мй минават болките. У меня не проходят боли.


Ймам висока температура. У меня высокая температура.
Температурата ми се качи У меня поднялась температура до 38 гра­
до 38 градуса. дусов.
Вдигнах висока температура. У меня поднялась высокая температура.
Лекуване (Лечение)
Трябва да се лекуваш. Ты должен (должна) лечиться.
Отивам на лёкар по вътрешни Иду к врачу-терапевту. ?
болести. -'
лекарски прёглед врачебный осмотр ''••'
-226-
прислушвам/прислушам прослушивать/прослушать
дробовете легкие
гьрдй грудь
Внимание!Сущ. гьрдй в болг. яз. — мн.ч.
предписвам / предпиша лекарства выписывать / выписать лекарства
рецепта рецепт
Внимание! Сущ. рецепта в болг. яз. — ж.р.
взёмам / взёма витамини. принимать / принять витамины
вземам през ... часа; принимать через ... часа
взёмам ... пъти на дён принимать ... раз в день
сироп за кашлица микстура от кашля
капки за нос (носни капки) . капли от насморка
хапчета (таблетки) за темпёрату- таблетки от температуры (головной боли
£U
рата (главоболието и т.%) и т.п.)
антибиотик антибиотик
Внимание! Ударение!
мерки против усложнения меры по предотвращению осложнении
епидемия от... эпидемия...

¥
*

Безплатна рецепта
Зада получи безплатна рецепта, тбровец пита
случайно срещнатия познат лекар:
Докторе, какво правиш, когато имам.1 xpt
ма.'
— Кихам — отговаря лекарят, който съпю оеше
от Габрово.

•5° СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ


тържествен торжественный
преброявам / преброя пересчитывать / пересчитать
чиния тарелка
чаша; чашка;
-227-
ti
чаша за вода; чаша за вино и т.Ц. стакан; бокал; рюмка; стопка
висока чаша фужер
прибор прибор
Внимание! Ударение!
вйлица вилка
лъжица (чаена, кафяна, супена) ложка (чайная, кофейная, столовая)
миналия път . прошлый раз
дреболия мелочь
трапеза стол, накрытый для еды
оказвам (се) / окажа (се) оказывать(ся) / оказать(ся)
напразен напрасный
карамфил гвоздика
купон вечеринка
Стана вёсел купон. зд.: Вечеринка удалась.

ОТ ЗАДАНИЯ

® Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраже­


ний:
Приготовления к торжественному ужину; достаточно ли приборов?; про­
шлый раз; положить наоборот; мои друзья не специалисты по этикету; не бу­
дем ссориться; из-за мелочей; мне кажется; что с Пламеном?; эпидемия грип­
па; пойти к врачу-терапевту; в прошлом году; ему плохо; принимать лекар­
ство; опасен осложнениями; как бы то ни было; увидеть своими глазами; стол,
накрытый для еды; суметь избавиться.

©
а) Подберите видовые пары к глаголам.
Свършвам, питам, преброявам, стигна, проверявам, слагам, скарам се, ид­
вам, виждам, оплаквам се, чувам, минавам, разболявам се, вдигам, отивам,
преглеждам, прислушвам, предписвам, купувам, вземам, оздравявам, оказ­
вам се, донасям, успявам, запознавам, изяждам.

б) Распределите глаголы в две колонки в зависимости от вида.

® Скажите иначе.
Майката на Андрей се готви за тържествената вечеря; не се безпокой; не
се интересуват много от етикета; заради тези незначителни неща; Олег е бо­
лен; има кашлица; вчера вечерта; температурата се качи; усещаше болки в
-228-
гърлото; написа рецепта за сироп против кашлицата; носни капки; зле му е;
грипът дава усложнения; опасенията на Андрей не се сбъднаха.
® Найдите в тексте слова и выражения, противоположные по смыслу.
Започвам приготовления; Олег оздравя; снощи температурата му спадна;
добре му е; радвам се за Олег; за съжаление; опасенията се сбъднаха; прияте­
лите му закъсняха; увехнали карамфили.
© Восстановите реплики в диалогах.
а) Между двама приятели:

— Добро утро!

— Какво става с тебе? Не изглеждаш добре.

— Температура имаш ли?

— Болят ли те гърдите?

— Трябва да отидеш на преглед!

б) При лекаря:
— От какво се оплаквате?
— Отворете си устата. Гърлото Ви е зачервено. Съблечете се. Трябва да Ви
прислушам белите дробове. Болят ли Ви гърдите, когато дишате?

— Каква Ви е температурата?

— Имате грип. Ще Ви напиша рецепта. Предписвам Ви антибиотик.

— За кашлицата ще Ви предпиша сироп. Ще го вземате по една супена


лъжица 3 пъти на ден.

— Довиждане!
в) В аптеката:

— Моля, можете ли да ми изпълните тази рецепта?

— Кажете, как да го вземам?

— Благодаря Ви.

-229-
© Перескажите текст.
Рецепта/
Слонът в зоологическата градина се разболял. След прегледа ветеринар­
ният лекар казал:
— Това е грип. Предписвам му капки за нос.
— По колко капки да слагаме? - ;
— По два литра е достатъчно. \

Ф Расскажите своим собеседникам понравившиеся Вам габровские анекд

Габровски лекар
— Винаги питате пациента с какво се храни.
Нима това е важно за всяка диагноза (диагноз)?
— Важно е. Така се ориентирам колко да му
взема за прегледа.
Обща рецепта
Болен габровец помолил приятеля си в сто­
лицата да го заведе при виден лекар. На излизане
приятелят го попитат:
— Ти не изглеждаш толкова зле, а изреди (пе­
речислил) много болести.
— Аз страдам само от едната, другите са на
жена ми и на дъщерите. Ама не съм луд (сумас­
шедший) да давам пари поотделно за тях. Сега
само да не объркам кое лекарство за коя болест
беше ...
Всеки с болката си
Габровка, поканена на гости, седяла до изве­
стен лекар. Решила да се възползва от това и му
заразказвала болестите си, с молба да й драсне
една рецепта.
— С удоволствие — съгласил се лекарят. — Само
че се съблечете да Ви прегледам.

® Переведите анекдот «Обща рецепта» на русский язык.


® Переведите выражения в скобках. 1 <
Андрей подрежда масата за тържествената вечеря {по случаю своего дня рож­
дения). Той слага {тарелки, бокалы, ножи и вилки). Андрей пита майка си тряб-
-230-
ва ли да сложи {столовые и чайные ложки). Майката отговаря, че не бива да
слага {весь прибор) наведнаж. Лъжичките по-добре да се сервират заедно с (чаш­
ками для чая или кофе).
Андрей: Мойте приятели {не специалисты по этикету).
Майката: {Мне кажется), че така е по-удобно.
Андрей: {Боюсь), че няма да успеем до пет часа.
Майката: {Не беспокойся! Стол) вече е готова.

а) Ответьте на вопросы:
1. Какво става в дома на Андрей?
2. За какво го помоли майката?
3. Заради кои дреболии Андрей не иска да се кара с майка си?
4. Защо на Андрей му се струва, че Пламен няма да дойде?
5. Какво му е на Пламен?
6. От какво се разболя Олег?
7. Какво му предписа лекарят?
8. С какво е опасен грипът?
9. Какво донесе Настя на майката на Андрей?

б) Расскажите:
а) как кто-то из Ваших знакомых болел гриппом;
б) как Вы были последний раз у врача;
в) как Ваша мама покупала лекарства.

ГРАММАТИКА

Аорист (продолжение)
Аорист на -их, -ях, -х, и -ох

• Основу на -и в аористе имеют глаголы 11-го спряжения (И-класса). Все


глаголы с ударением на основе + переходные глаголы с ударением на окончании:
направя — направих; купя — купих;
преброя (кого?что?) — преброих;
проверя (кого?что?) — проверих.
Из непереходных глаголов аорист на -их имеют глаголы (по)звъня и бла­
годаря.
-231-
Лицо Ед. число Мн. число
1 направи-х направи -хме
2 направи направи -хте
3 направи направи -ха

сг= РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Аз свършвам приготовленията за вечерята. —»


Аз свърших приготовленията за вечерята.
Те... . - » . . . .
Настя... .—>....
Аз и Елена ... .—>....
Ти и Росица ... .—>....
Ти... .—>....

О Модель: Андрей преброява приборите. —»Андрей преброи приборите.


Ти... .—»....
Елена... .—>....
Аз .... —» ....
Те... . - > . . . .
Ние... .—>....
Вие....—»....

О Модель: Аз звъня на Росица. —» Аз позвъних на Росица.


Ти ....—»....
Настя....—»....
Ние ....—>....
Вие... .—>....
Те... . - > . . . .

О Модель: Аз благодаря на Елена за писмото. —>


Аз благодарих на Елена за писмото.
Ние ... .—>....
Те... . - > . . . .
Росица... .—>....
Ти ... .—>....
Вие... . - > . . . .

-232-
• Основу на -я в аористе (кроме глаголов Щ-го спряжения) имеют:
непереходные глаголы Н-го спряжения с ударением на окончании :
вървя — (вървйш) — вървях
постоя — (постоиш) — постоях;

глаголы 1-го спряжения на -ея :


оздравея — оздравях
съживёя — съживях;

глаголы умра, спра, видя и некоторые другие:


умра — умрях
спра - спрях
видя - видях

Лицо JEd. число Мп. число


1 стоя-х оздравя-х спря-х стоя-хме оздравя-хме спря-хме
2 стоя оздравя спря стоя-хте оздравя-хте спря-хте
3 стоя оздравя спря стоя-ха оздравя-ха спря-ха

GT РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

Ф Модель: Настя върви по улицата. —> Настя повървя по улицата.


Аз... .—>....
Ти... .->....
Андрей ....—» ....
Ние ... .-» ....
Вие .... -» ....
Те ....->....

© Модель: Лиляна живее в София. —> Лиляна 2 години живя в София.


Ние... .—>....
Ти... .—>....
Аз .... —»....
Вие... .—>....
Те....-»....
Пламен ... . - > . . . .
-233-
® Модель: Виждам голям плакат. —» Видях голям плакат.
Ти ... .—»....
Той... .—»....
Ние ... . —»... .
Вие... .—»....
Те....-»....
• Непосредственно к основе настоящего времени присоединяются
окончания аориста у глаголов 1-го спряжения на -яя, -ая, -уя, -юя^-ия:
Лицо Ед. число Мн. число
1 запозна-х чу-х изпй-х запозна -хме чу -хме изпй-хме
2 запозна ЧУ изпй запозна -хте чу -хте изпй -хте
3 запозна чу изпй запозна -ха чу -ха изпй -ха

Радост вкъщи
Майката се връща от работата и пита децата си:
- Измихте ли чиниите, милички? »
— Аз ги измих, мамо!
Аз ги избърсах, мамо!
- А аз събрах парчетата, мамо!

РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ
О Модель: Елка играе с кучето си. —» Елка поигра с кучето си.
Аз... .—»....
Ти... .—»....
Андрей ... . - » . . . .
Ние....—»....
Вие... .—>....
Те....-»....
© Модель: Пламен обува нови дънки. —» За срещата Пламен обу нови дънк
Аз....—»....
Ти... .—»....
Тя ... .—>....
Ние ....—»....
Вие... .—>....
Те....-»....
-234-

Ji
Модель: Чувам те добре. -» Чух те добре по телефона.
Той ... . - » . . . .
Ние... .—»....
Те....-»....
Елена ....—»....

® Модель: Искам да пия. Изпих цяла чаша вода.


Ти... .—>....
Тя... .->....
Ние... .—>....
Вие ....—>....
Те....-»....

• При спряжении в аористе глаголов на -ема


(взёма, поема, снёма, отнёма, наёма, приёма, заёма и т.п.) выпадает
суффикс -ма:

Лицо Ед. число Ми. число

1 взе -х взе -хме

2 взе взе -хте

3 взе взе -ха

ОТ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ

Модель: Момчето взема билет. —»Момчето взе последния билет.


Те....-»....
Аз... .—>....
Ние....-»....
Ти... .—>....
Вие... .->....

• Аорист на -ох образуют глаголы 1-го спряжения (Е-класса) с основой


на -т, -д, -з, -с и -к. При этом во втором и третьем лице единственного числа
происходят чередования о ~ е, к ~ ч.
-235-
© УДАРЕНИЕ: Ударение в этих глаголах переносится на основу:
(про)чета — (про)чётох, I
донеса — донесох I
Исключение: дойда — дойдох

Лицо Ед. число Мн. число


1 прочёто -х слязо -х прочёто -хме слязо -хме
2 прочёте слезе прочёто -хте слязо^-хте
3 прочёте слезе прочёто -ха слязо -ха

•g- РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Трябва да отидеш на лекар. — Отидох вече.


Той.... — ....
Ние.........
Вие.........
Те.........
9 Модель: Трябва да донесеш книгите на Елена. — Вчера и ги донесох.
Той.... — ....
Ние.........
Вие.........
Те.........

Лицо Ед. число Мн. число


1 обляко -х обляко -хме
2 облече обляко -хте
3 облече обляко -ха

<Ж> РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ

Модель: Трябва да си съблечеш топлите дрехи. — Съблякох ги вече.


Олег.... — ....
Ние.........
Вие.........
Те.........
-236-
Спряжение в аористе глаголов I спр. (ИЗ)ЯМ и ДАМ

Лицо Ед. число Мн. число


1 ИЗЯДО-X дадо -х изядо -хме дадо -хме
2 изяде даде изядо -хте дадо -хте
3 изяде даде изядо -ха дадо -ха

от РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ
О Модель: Росица иска ли да яде ? — Преди половин час изяде една салатка
Ти...?-....
Вие... ? - . . . .
Олег...?-....
Те... ? - . . . .
О Модель: Трябва да дадеш ключа на Елка.( — Преди два часа и го дадох.
Наташа.... — ....
Вие.........
Майката.... — ....
Те.........

Спряжение в аористе глагола ДОИДА


© Внимание! Ударение!
Лицо Ед. число Мн. число
1 дойдо-х дойдо-хме
2 дойдё дойдо -хте
3 дойдё дойдо-ха

<У РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ

Модель: Трябва да дойда към 5 часа. — Дойдох навреме.


Ти.........
Тя.........
Те.........
Ние.........
Вие.........
-237-
<g° УПРАЖНЕНИЯ
Ф Ответьте на вопросы по образцу.
Образец: Те дойдоха ли на гости у Андрей? — Да, дойдоха.
А Олег? — И той дойде.
1. Момичетата облякоха ли си топлите дрехи? А Андрей? 2.
Вие отидохте ли на лекар? А Елена? 3. Те преведоха ли текста от
български на руски? А Пламен? 4. Ти яде ли днес сладолед? А
Наташа? 6. Рано ли излязохте днес? А Настя? 7. Дадохте ли контролните си на
учителката? А Лиляна?
® Трансформируйте предложения, используя вместо подлежащего сло
стя, Пламен и Росица, ние, ти.
1. Преброих чиниите и проверих стигат ли чашите за всички. 2. Изядох
един сандвич и изпих чаша кафе. 3. Дойдох навреме за срещата. 4. Успях да се
подготвя добре за тържествената вечеря. 5. Чух, че Елена заминава за Варна.
6. Съблякох се за лекарски преглед. 7. Снощи донесох карамфили на майка си.

® Образуйте формы аориста от следующих глаголов:


Свърша, попитам, преброя, проверя, сложа, нарежа, направя, кажа, отго­
воря, дойда, разболея се, успея, оздравея, отида, вляза, сляза, запозная се,
изям, дам, окажа се, прегледам, облека се, чуя, повторя, събудя, видя, спра,
измия, обуя, взема, поздравя, купя, преживея, закъснея, тръгна, замина, при­
ема, река, изиграя, пожелая, изпия, построя.
® Распределите глаголы из упр. 3 на группы в зависимости от аористно
вы и укажите их спряжение.
© Употребите глаголы, данные в скобках, в аористе.
Снощи Елена беше на гости и не (успея да напиша) домашното по руски
език. Тя {сетя се), че ше имат контролно по български език. Елена {взема)
руско-български речник и {преведа) един малък текст от руски на български
за тренировка. Тя {обадя се) на Росица, за да провери превода си. Телефонът
даваше заето и Елена {не мога да се свържа) с Росица. Тя бързо {облека се и
изляза). Този път Пламен говореше по телефона. Росица {прочета) превода и
{кажа), че няма нито една грешка. Елена (благодаря йисе върна) вкъщи.
© Трансформируйте текст, начав его со слов «Утре...» и «Вчера ...».
Всеки ден се събуждам в седем часа. Будилникът звъни и аз ставам. Бързо
се мия и се обличам. В седем и половина закусвам: пия чаша кафе и ям един
сандвич. Благодаря на майка си и излизам. По пътя се спирам пред блока на
-238-
приятелката си. Тя слиза и ние заедно отиваме на училище. Звънецът бие и
ние влизаме в класната стая. В три часа уроците свършват и аз се връщам
вкъщи. Вземам тетрадките си и пиша домашното по български език.

© Вместо точек вставьте пропущенные глаголы.
4
Разболявам се / разболея се, боля / заболя, благодаря, вземам / взема, в д и - ^
гам / вдигна, връщам се / върна се, преглеждам / прегледам, предписвам /
предпиша, прислушвам / прислушам, купувам / купя, оздравявам / оздра­
вея, отивам / отида.
Миналата седмица Наташа висока температура.... я гърлото. Тя ... в
поликлиниката на лекар по вътрешни болести. Лекарят я ....... белите дробове
ий ...таблетки за температурата. Наташа ...рецептата,... на лекаря и... в апте­
ката. ... лекарствата и ... вкъщи. Тя се лекуваше добре и бързо ....
® Выпишите из сказки о Румпи-румп глаголы. Восстановите их словарную ф
му. Образуйте от них формы 1-го и 3-го лица единственного числа аориста.
пределите глаголы на группы в зависимости от аористной основы и укажит
спряжение.

•У ПЕРЕВОД
О У Андрея день рождения. Он пригласил своих друзей и решил подгото­
виться к торжественному ужину как следует: пересчитал тарелки и приборы, .
поставил на стол фужеры. Андрей задумался. Он опять не мог вспомнить, с
какой стороны должны быть вилки, а с какой — ножи! Конечно, его друзья не
специалисты по этикету, но мама... Прошлый раз он все сделал наоборот, и
она его отругала. Но как это было? Андрей услышал шаги и обернулся. Мама
вошла в комнату проверить, все ли в порядке. Она ничего не сказала. Значит,
на этот раз Андрей сделал все как надо.
Друзья Андрея пришли вовремя и в полном составе. Они принесли много
красивых цветов для мамы Андрея. Андрею они подарили маленького белого
котенка. День рождения прошел очень весело. Праздник (вечеринка) удался.
@ Вчера у поликлиники я встретила Настю. Она выглядела неважно и ска­
зала мне, что идет к терапевту. Я посоветовала ей лечиться серьезно, так как
слышала, что начинается эпидемия гриппа, а грипп опасен осложнениями.
Вернувшись домой, я начала делать домашнее задание по литературе, но не
смогла его закончить. У меня разболелась голова, поднялась температура и я
поняла, что тоже заболеваю. Я приняла витамины и пошла в поликлинику. Врач
внимательно прослушал мои легкие, посмотрел горло и выписал таблетки от
температуры. По дороге в аптеку я вспомнила о своем разговоре с Настей и
свои «мудрые» советы. Ну что же! Если хочешь поправиться, нужно лечиться!
-239-
Восемнадцатый урок
Тема: В гостях у одноклассника.
Грамматика: Имперфект.

Впечатления от приятната среща


Росица се връща вкъщи.
— Защо си сама? — учудено пита майката.
Росица: Пламен отиде да изпрати Наташа, ще се върне скоро.
Майката: Как прекарахте вечерта? Приятно ли беше?
Росица: Всичко беше чудесно. Първо, настроението ми се повиши от ху­
бавото време. Ти знаеш, че ние решихме да се срещнем на авто­
бусната спирка. Тя се оказа пред една малка, но приветлива гра­
динка. Аз дойдох по-рано и чаках там Настя и Пламен. Нямаше
какво да правя, затова се оглеждах и се любувах на природата.
Слънцето грееше и осветяваше зелените елхи и борчета. Зад тях
жълтееха листата на брезите. Кафявите и червените листа на кле­
новете кръжаха и падаха на земята. В лехите пъстрееха после­
дните цветя — астри и латинки. На пейките седяха възрастни
хора. Те използваха последните хубави дни и се топлеха на
слънце. Малки деца с удоволствие играеха край тях.
Майката: С какво ви гости майката на Андрей?
Росица: О, тя^беше приготвила куп вкусни неща. Най-много ми харесаха
пирожките с различен пълнеж: месо, гъби, ябълки. А твоята ба­
ница разделихме на толкова парчета, колкото бяхме ние и я изя­
дохме веднага. Майката на Андрей си записа рецептата и каза, че
следващия път непременно ще направи българския специалитет.
Майката: Много се радвам. Аз си спомням как ти обичаше да каниш сво­
ите съученици у нас и сама приготвяше нешо да ги почерпиш.
-240-
Росица: Е, не съм такава домакиня, както майката на Андрей. Аз при­
готвях по-прости неща: правех топли сандвичи и кафе. Слагах
на масата плодове, чипе, бадеми, фъстъци, кола. Между впро­
чем, времето прекарвахме точно така, както и у Андрей — гле­
дахме някакъв екшън по видеото, слушахме модерни състави и
рок изпълнители, танцувахме, разказвахме си вицове.
Майката: И Пламен ли танцуваше? В София, когато ти имаше гости, пред­
почиташе да излиза някъде.
Росица: Той ни смяташе за малки, но тук беше Наташа, по-голямата бра­
товчедка на Андрей. Тя е също студентка. Явно намериха общи
теми за разговор. Седяха заедно на масата, оживено си говореха
нещо, смееха се, танцуваха.
Майката: Много ще се радвам, ако Пламен има в Москва не само състу-
денти, но и други приятели и приятелки.

УДАРЕНИЕ

приветлив елха бреза пирожки

СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ
учудено удивленно
градинка садик,сквер
оглеждам (се) / огледам (се) осматривать(ся) / осмотреть(ся);
оглядывать(ся) / оглядеть(ся)
любувам се / налюбувам се на. любоваться / налюбоваться чём-л., кем-л.
осветявам / осветя освещать / осветить
леха зд.: клумба
латйнка настурция
пейка скамейка
топля (се) / стопля (се) греть(ся) / согреть(ся)
топля се на слънце греться на солнце
Внимание! Имя существительное употребляется без членной морфемы
гощавам / гостя угощать / угостить
пълнёж начинка
следващия път в следующий раз
Внимание! Сочетание употребляется без предлога
-241-
бадём миндаль
фъстък арахис
ёкшън остросюжетный фильм
модерен състав современный ансамбль; группа
виц анекдот
смятам / сметна за ... считать / счесть кем-л., чем-л.
състудёнт однокурсник

Дървета (Деревья)
елха — ель липа — липа
бреза — береза дъб — дуб
кёстен — каштан бряст -вяз
бор (борче) — сосна (сосенка)

Ф~ ЗАДАНИЯ

Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выра


ний:
Почему ты одна?; прекрасная погода; автобусная остановка; маленький
скверик; солнце светило; березы; настурции; около них; сразу; хозяйка; горя­
чие бутерброды; фрукты; анекдоты; двоюродная сестра; сидеть за столом; од­
нокурсники.

® Найдите в тексте видовые пары глаголов, дайте их словарную форму.


глаголов совершенного вида образуйте формы 1 лица ед. числа аориста.
Връщам се, повишавам, решавам, срещам се, пожълтея, падна, седна, при­
готвям, харесвам, разделям, записвам, казвам, обикна, направя, прекарам,
намирам, предпочета, сложа.

® Замените выделенные слова и словосочетания синонимами из текста.


Росица пристига на срещата по-рано от Настя и Андрей. Тя се озовава в
един малък парк. Денят е прекрасен. Слънцето свети, няма вятър. Елхите и оор-
четата са зелени, но зад тях се виждат жълтите листа на брезите. Красивите
почервенели листа на кленовете капят и покриват всичко наоколо — и земята,
и лехите с есенните цветя. Стари хора използват последните слънчеви дни и се
топлят на пейките. Край тях играят техните внуци.
-242-
I
® Замените выделенные слова и словосочетания антонимами из текста*
Андрей чака гости. Майката на Андрей е лоша домакиня. На масата има
малко вкусни неща. Приятелите и приятелките му особено харесват пирожки
без пълнеж. Те ще гледат по видеото стар филм, ще мълчат, ще танцуват. Ната­
ша, неговата по-малка братовчедка, няма да дойде.

© Переведите выражения в скобках.


Пламен {спешит) за срещата с Росица. Те отиват {в гости) у Андрей. В Со­
фия, когато Росица чакаше {своих одноклассников) и почваше да прави топли
{бутерброды), да слага на масата {миндаль, арахис, фрукты), той се стараеше
{куда-нибудь уйти). Но този път Андрей е поканил {свою старшую двоюродную
сестру), Наташа. Тя е {тоже) студентка. Разбира се, те ще намерят общи теми
{для разговора). Вероятно, тя и {танцует) добре. Пламен купува {цветы) за
майката на Андрей и {садится) в автобус.

© Ответьте на вопросы.
1. Защо се учуди майката на Росица?
2. За какво разпита тя Росица?
3. Как мина срещата?
4. Къде Росица чакаше Настя и Пламен?
5. На какво се любуваше Росица в градинката?
6. С какво почерпи гостите майката на Андрей?
7. Хареса ли на всички баницата?
8. С какво гощаваше своите съученици Росица в София?

Ф Опишите какую-нибудь свою подругу, какой она была в 1 классе — портрет,


одежду, любимое занятие.

® Напишите, что вы делали во время зимних каникул.

ГРАММАТИКА
Имперфект {Минало несвършено време)
Имперфект обозначает действие, происходившее и непрекращенное в тот
прошедший момент, о котором идет речь. Он также может обозначать дей­
ствия, повторявшиеся в прошлом неограниченное число раз. Как и при упот­
реблении аориста, говорящий должен быть или действующим лицом, или сви­
детелем данного действия.
-243-
• У глаголов III спряжения окончания имперфекта присоединяются не­
посредственно к основе настоящего времени.

Лицо Ед. число Мн. число


1 пада -х отваря -х пада -хме отваря -хме
2 пада-ше отваря -ше пада -хте отваря -хте
3 пада -ше отваря -ше пада -ха отваря -ха

сзг РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ


О Модель: Росица чакаше Настя на спирката.
Аз....
Ти....
Аз и Росица....
Пламен....
Пламен и Росица....
Вие....

© Модель: В София Пламен познаваше съучениците на Росица.


В София аз ....
В София бащата....
В София ние....
В София бащата и майката ....
В София ти ....
В София вие....

© Модель: Майката на Росица и в София приготвяше баница на гостите.


Ние....
Росица....
Аз....
Вие....
Ти ....
Росица и майка й ....

• У глаголов I и II спряжений окончания имперфекта присоединяются к


основе настоящего времени с помощью тематических гласных е и я. Если уда­
рение падает на основу, добавляется суффикс -е-, если на окончание — я - .
Перед окончанием -ше -я чередуется с -е-.
-244-
Лицо Ед. число Мн. число
Icnp. II спр. Icnp. II спр.
1 зна-е-х прав-е -х зна-е -хме прав-е -хме
2 зна-е -ше прав-е -ше зна-е-хте прав-е -хте
3 зна-е -ше прав-е -ше зна-е-ха прав-е -ха

1 чет-я -х сед-я -х чет-я -хме сед-я -хме


2 чет-ё -ше сед-ё -ше чет-я -хте сед-я -хте
3 чет-ё -ше сед -ё -ше чет-я -ха сед-я -ха

Если основа глагола оканчивается на к или г, то происходят чередова­


ния:

Лицо Ед. число Мн. число


1 мож-е -х печ-а -х мож-е -хме печ-а -хме
2 мож-е-ше печ-ё -ше мож-е -хте печ-а -хте
3 мож-е-ше печ-ё -ше мож-е -ха печ-а -ха

Глагол ям имеет особые формы:

Лицо Ед. число Мн. число !1


\
1 ЯД-Я -X яд-я-хме |
2 яд-ё -ше яд-я -хте
3 яд-ё -ше яд-я -ха

ОТ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: В София Пламен не говореше много по телефона.


Пламен и Росица....
Аз....
Ти ....
Вие....
Ние....
-245-
О Модель: През ваканцията Елена спеше до 10 часа.
Ти ....
Ние ....
Вие....
Елена и Настя....
Аз....

О Модель: Миналата година четях много романи.


Ние....
Ти....
Моят брат....
Вие....
Моите братовчеди....

О Модель: Ти още в България знаеше много руски приказки.


Росица....
Ние....
Аз....
Вие....
Росица и Пламен....

• В имперфекте употребляются глаголы несовершенного вида — при опи­


сании, для обозначения повторявшихся действий в прошлом, а также в каче­
стве фона, на котором совершались другие законченные действия.

-- Какво Ви с на ушите?
— AiMH приготвях се за Нова година.
— А как именно?
— Гладех панталоните си, и изведнъж иззвъня
телефонът.

Домакинята, възмутена: Сашо, аз спокойно


свирех на пианото, а нашият
съсед хвърли камък през затво­
рения прозорец!
Александър: Глупава работа! Сега той още по -
добре ще чува как свириш.

-246-
^УПРАЖНЕНИЯ
ф Употребите вместо точек глаголы в соответствующем лице и числе имп
фекта.
1. По време на ваканцията ти често ли ходеше в парка? — Да, аз ... често. А
твоите съученици? — И те ... често. 2. Росица чакаше ли Пламен на спирката?
— Да, тя го .... А Наташа? — Не, Наташа не го .... 3. Възрастни хора седяха ли
на пейките? — Да, те ... . А майката на Настя? — Не, тя не ... . 4. Роси, вие с
Пламен приготвяхте ли нещо за гостите си в София? — Аз ..., а Пламен не ...,
той обикновено излизаше някъде. 5. Пламене, когато беше в България, ти често
ли канеше своите състуденти на гости? — Да, аз ги ... често. —А те? — И те ме ...
често. 6. Роси, миналата година ти печеше ли нещо за рождения си ден? — Не,
аз не .... Майка ми и баба ми .... 7. Пламене, вие с Росица пишехте ли писма в
Москва, преди да дойдете тук? — Не, ние не ..., нямахме познати. Майка ни и
баща ни ... на приятелите си.

® Трансформируйте предложения, используя в качестве подлежащих слова,


ные в скобках.
1. Вие седите и се топлите на слънце. И миналата събота седяхте и се
топлехте на слънце. (Ти, възрастни хора, ние, аз, бащата на Росица). 2. Олег
нещо не изглежда добре. И миналата седмица не изглеждаше добре. (Аз, Олег
и Пламен, вие, ние, ти). 3. На срещите ние пием и ядем с удоволствие. И
цялата вечер у Андрей пиехме и ядяхме с удоволствие. (Вие, гостите, ти,
Пламен, аз).

® Закончите предложения, используя предыдущие выражения.


1. Чакам те пред училището. Вчера също така ... . 2. Листата кръжат и па­
дат. Вчера също така.... 3. Ние използваме хубавите дни и се топлим на слънце.
Вчера също така.... 4. Росица приготвя топли сандвичи за закуска. Вчера също
така .... 5. Ти с интерес гледаш екшън по видеото. Вчера също така .... 6. Вие
слушате модерни състави. Вчера също така ....

® Образуйте формы 1 иЗ лица ед. числа имперфекта от следующих глаголо


Питам, слагам, свършвам, правя, броя, идвам, кашлям, нося, пия, ям,
пиша, чета, строя, обличам, режа, плача, смея се, говоря, ходя, викам, звъня.

® Употребите глаголы, данные в скобках, в необходимой форме аориста


имперфекта. Переведите предложения на русский язык.
Вчера Олег (вдигна) висока температура и (остана) вкъщи. (Боля) го гърло­
то, (кашлям), (имам) хрема. Изобщо не (съм) добре. Не му се (ям), само се
(пия) нещо кисело. На масичката до него (лежа) лекарства и витамини. (Стоя)
-247-
и една голяма чаша с компот. Той {лежа) в леглото и {мисля) какво да прави.
{Нямам) сили за нищо. Дори не {мога) да чете и да гледа телевизия. Тогава той
{реша) да заспи, за да мине времето по-бързо и по-скоро да оздравее.

сг3 ПЕРЕВОД

Вчера у Андрея были гости. Ужин, конечно, готовила мама. Но и Андрей


ей помогал тоже: ставил на стол тарелки и стаканы для швепса, приносил из
кухни салаты, фрукты, пирожки. Мама быладовольна: даже ножи лежали пра­
вильно — справа от тарелок. В середине стола стояла красивая ваза с астрами.
Потом Настя и Пламен принесли еще два букета. Одноклассники Андрея хо­
рошо провели время: много танцевали, рассказывали смешные истории, анек­
доты, смотрели остросюжетный фильм по видео, слушали рок ансамбли. Все
были очень довольны этой встречей.

-248-
Девятнадцатый урок
Тема: Животные.
Грамматика: # Действительные причастия

# ТЯ
на -л. # Аористное причастие на -л. # Импер-
фектное причастие на -л. # Пересказыватель-
ные формы глаголов. # Пересказывательные
формы аориста. Пересказывательные формы
имперфекта.

Приказка за страхливия тигър


ж Върналата се от Андрей Наташа беше много доволна.
Щ «Трябва да се обадя на Оля и да и разкажа за хубавата вечер», — ПОМИСЛИ СИ
тя. — «Ще отида в кухнята, там мога да говоря СПОКОЙНО, няма да преча на
НИКОГО.»
Наташа тръгна към кухнята.
«Интересно, дали е заспала Елка?» — По пътя тя надникна в стаята на сес­
тричката си. Там беше тихо. Нощната лампа не беше загасена и излъчваше
мека светлина. На стола до леглото бяха наредени кукли и няколко книжки.
Между тях беше и познатата ни книга за приключенията на Румпи-румп. Зас­
палото момиче държеше в ръцете си още една. Наташа влезе и я взе тихичко.
«Приказки» — прочете тя. — « Това е нещо ново». Наташа загаси лампата, из­
лезе в коридора и разлисти книгата. Изведнъж я привлече едно заглавие. Тя
седна на столчето в ъгъла и почна да чете.
Страхливият тигър
Добринка Микова
Било тогава, когато на земята все още нямало котки, а само тигри. Те има­
ли хубава кафява козина с жълти ивици, както и сега, били силни и здрави,
както и сега, а ревът им плашел животните. И както и сега, така и тогава сред
тигрите имало и добри и лоши, кръвожадни и страхливи.
Той бил страхлив Тигър. Една сутрин тръгнал на разходка. Гората била
подозрително тиха, толкова тиха, че страхливият Тигър чул безшумните си
стъпки.
Спрял.
-249-
— Какво има? — попитал той, като видял, че всички животни се били
насъбрали на поляната.
— Трябва да поговорим! — казала Къртицата.
— Така не може да подължава! — изпискала Совата.
— На това трябва да се сложи край! — избоботил Хипопотамът.
— Вярно! — извисила глас Мравката.
— Какво има? — учудил се Тигърът.
— Не е хубаво един да бъде красив, а друг да бъде грозен — възмутил се
Хипопотамът.
— Не бива едни да бъдат силни, а други — слаби — казал Заекът.
— Не може то някой да реве силно, а на друг гласът едва да се чува — избух­
нала Къртицата.
— Трябва да бъдем равни! — отсякла Мравката.
— Ами, да! — извикали в хор животните.
— Какво искате от мен? — попитал Тигърът, вместо да си продължи разход­
ката.
— Да си направиш самокритика! — казала Гората.
— Добре — съгласил се той. — Но как?
— Ще застанеш ей на онова дърво и високо ще кажеш, че не си силен, че не
си страшен, че не си красив и накрая три пъти ще измяукаш.
И страхливият Тигър, вместо да си продължи сутрешната разходка, се по­
катерил на дървото и високо, та цял свят да го чуе, казал, че не е силен, не е
страшен, не е красив, и накрая три пъти измяукал и... И какво мислите? —
Превърнал се в котка.

... «Да, приказката е не само за малките» — усмихна се Наташа. — «Ами с


тази приказка щях да забравя да се обадя на Оля». И тя забърза към кухнята.

-.и
ОТ УДАРЕНИЕ u

козина рев — ревът сова

сзг СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ


страхлив трусливый
преча мешать И!
загасявам / загася гасить / погасить; тушить / потушитй*
>}:
выключать / выключить свет
-250-
светлини свет
разлиствам / разлистя перелистывать / перелистать
привличам / привлеки привлекать / привлечь
козина шерсть, волосяной покров
ивица полоса, полоска, линия
плаша / изплаша пугать / испугать; грозить / пригрозить
стъпка шаг
Какво има? В чем дело?; Что случилось?
боботя / избоббтя бубнить / пробубнить;
рокотать / пророкотать
мравка муравей
грозен некрасивый, уродливый; страшный
грозный
избухвам / избухна взрываться / взорваться
бнзи (онази, онова, онези) тот (та, то, те)
сутрешен утренний
катеря се / покатеря се лезть/залезть (вверх);
карабкаться/вскарабкаться
Щях да забравя. Чуть было не забыл(а).

Дйви животни (Дикие животные)


къртица — крот заек — заяц
вълк — волк мёчка — медведь
елён — олень таралеж — ёж
лисица — лиса
кума-лйса — фолк. кумушка лиса
хипопотам — гиппопотам

ЗАДАНИЯ

Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и в


ний:
Нужно позвонить; не буду никому мешать; она заглянула в комнату сест­
ренки; уснувшая девочка; сказки; это что-то новое; вдруг; она полистала книгу;
табуретка; полосы; трусливый; однажды утром; шаги; этому нужно положить
конец; громко; три раза; и что вы думаете?; я чуть было не забыла.
-251-

>
<D Замените выделенные слова и словосочетания синонимами из текста.
След като се върна от Андрей, Наташа реши да позвъни на Оля и да сподели
с нея за чудесната вечер. В хола родителите гледаха телевизия. Затова Наташа
се запъти към кухнята. «Интересно, спи ли вече Елка?» — помисли си тя и вле­
зе з детската. Детето спеше. От нощната лампа падаше мека светлина. На сто­
ла до кревата имаше кукли и книжки. Още една книжка беше в леглото. Ната­
ша я взе и напусна стаята. «Приказки» — прочете тя. Едно заглавие я заинтере­
сува. Тя седна и почна да чете.
® Замените выделенные слова и словосочетания антонимами из текста
Било тогава, когато вече имало и котки, и тигри. Те имали грозна козина и
били слаби. Един от тигрите бил страхлив. Една вечер той тръгнал на разход­
ка. В Гората било шумно. Само няколко животни стояли на поляната и изказ­
вали своето неудоволствие. Те искали Тигърът да си направи самокритика.
Тигърът възразил. Той слязъл от едно дърво и тихо казал, че не е силен, не е
страшен и не е красив. И дори три пъти измяукал. И какво? — И се превърнал
в котка.
® Закончите фразы, основываясь на тексте урока.
Било тогава, когато на земята имало само тигри, а ... . Те били ... . Сред
тигрите имало .... Той бил .... Веднъж Тигърът тръгнал на разходка и на поля­
ната видял ... . «Какво има?» — ... . Хопопотамът се възмутил: — казал
Заекът.... — отсякла Мравката. «Какво искате от мен?» — — казала Гора­
та. «Но как?» — ... . Гората обяснила: ... . И страхливият Тигър, вместо да
продължи разходката,.... И какво мислите? — ....
© Ответьте на вопросы.
1. Какво реши да направи Наташа, след като се върна от Андрей?
2. Защо отиде тя в кухнята?
3. Къде надникна Наташа по пътя?
4. Какво видя Наташа в стаята на Елка?
5. Какво направи Наташа, когато излезе от стаята на сестричката си?
6. Какви били тигрите?
7. Къде спрял страхливият Тигър?
8. Какви били исканията на животните?
9. Какво направил Тигърът? J,
10. Какво станало след това? Ч
© Напишите со слов Вашей подруги, какой она была в детстве.
© Перескажите своими словами приключения Румпи -румп, употребив глаг
е тресказывателъных формах аориста и имперфекта. v
-252-
ГРАММАТИКА
Действительные причастия на -л
Действительные причастия на -л образуются от основы аориста (аорист-
ные причастия на -л) и от основы имперфекта (имперфектные причастия на -
л). Причастия на -л имеют формы мужского, женского и среднего рода, а так­
же множественного числа.

Во множественном числе перед суффиксом -л возможно чередование я/е


(« променливо я»).

с§= УДАРЕНИЕ: Ударение в формах причастий остается на том


же месте, что и в аористе или имперфекте.

Аористное причастие на -л
ПРИЧАСТИЯ
Глаголы Аорист
Муж. род Жен. род Ср. род Мн. число

използвам използвах използвал използвала използвало използвали


стана станах станал станала станало станали
напйша написах написал написала написало написали
свърша свърших свършил свършила свършило свършили
проверя проверих проверил проверила проверило проверили
видя видях видял видяла видяло видели
разболея разболях разболял разболяла разболяло разболели
се се се се се се
взёма взех взел взела взело взели

Особенности образования
У глаголов I спряжения с аористом на -ох корневые т и д вместе с темати­
ческим гласным и окончанием опускаются. К корневым согласным з, с и к
вместо -ох присоединяются -ъл, -ла, -ло, -ли.
-253-
ПРИЧАСТИЯ
Глаголы Аорист
Муж. род Жен. род Ср.род Мн. число

преведа преведох превел превела превело превели


дам дадох дал дала дало дали
изйм изядох изял изяла изяло изяли
облека облякох облякъл облякла облякло облекли
изляза излязох излязъл излязла излязло излезли

У
Особые формы
ПРИЧАСТИЯ
| Глаголы Аорист
Муж. род Жен. род Ср. род Мн. число

съм бил била било били


дойда дойдох дошъл дошла дошло дошли
отида отидох отишъл отишла отишло отишли

<g° РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ


о
О Модель: Прекарам — прекарах — прекарал, прекарала, прекарало, прыкара
поискам — ... — ...
забързам — ... — ...
последвам — ... — ...
зарадвам се — ... — ...
излекувам се — ... — ...
О Модель: Избера — избрах — избрал, избрала, избрало, избрали
посрещна — ... — ...
тръгна —... —...
затихна —... — ...
пусна —... —...
кажа—... —...
предпиша —... —...
-254-
О Модель: Преброя — преброих пребройл, преброила, преброило, преброили
направя — ... — ...
сложа— ... — ...
подсетя — ... — ...
подготвя — ... — ...
О Модель: Заживея — заживях — заживял, заживяла, заживяао, заживели
облея — ... — ...
успея — ... — ...
засмея се — ... — ...
превъртя — ... — ...
видя — ... — ...
О Модель: Облека — облякох — облякъл, облякла, облякло, облекли
изляза —... —...
изпека — ... — ...
река —... —...
донеса — ... — ...

Имперфектное причастие на -л
1i •

ПРИЧАСТИЯ
Глаголы Имперфект
Муж. род Жен. род Ср. род Ми. число

започвам започвах запбчвал започвала започвало започвали


подготвям подготвях подготвял подготвяла подгбтвяло подгбтвяли
пиша пишех пишел пишела пишело пишели
чета четях четял четяла четяло четели
ям ядях ядял ядяла ядяло ядели

<ЗГ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ


О Модель: Проверявам — проверявах — проверявал, проверявала, проверяв
проверявали
изглеждам — ... — ...
започвам — ... — ...
искам — ... — ...
прекарвам — ... — ...
разговарям — ... — ...
-255-
© Модель: Правя — правех — правел, правела, правело, правели
нося — ... — ...
храня — ... — ...
помня — ... — ...
живёя —... —...
смея се — ... — ...
грйжасе — ... — ...

© Модель: Вървя — вървях — вървял, вървяла, вървяло, вървели


пищи — ... — ...
летя — ... — ...
стоя — ... — ...
чета —... —...

© Аористное причастие на -л, как действительное причастие прошедшего


времени, может выступать в предложении в функции определения и полу­
чать членную морфему, как прилагательное:
Върналата се от Андрей Наташа бёше много доволна.
Заспалото момиче държеше в ръцете си една книга.
6/ Имперфектное причастие выступать в этой функции не может.

Пересказывательные формы глаголов


Пересказывательные формы глаголов употребляются в том случае, когда
говорящий хочет подчеркнуть, что знает о сообщаемых событиях из чьего-
либо рассказа, книг и т.п. Он сам не видел совершения действия и не несет
ответственности за достоверность информации.
В пересказывательных формах стоят глаголы в сказках, легендах, анекдо­
тах, а также, если речь идет о фактах далекого прошлого.
Глаголы выступают в пересказе во всех временных значениях, но чаще всего
употребляются пересказывательные аорист и имперфект.

Пересказывательные формы аориста


Пересказывательные формы аориста образуются с помощью вспомо­
гательного глагола съм в настоящем времени + аористное причастие на -л.
В 3-м лице единственного и множественного числа глагол съм опускается.
Вспомогательный глагол съм — энклитика, он не может стоять в начале
предложения.
-256-
Лицо Ед. число Мн. число
1 аз съм прочёл / прочёл съм нйе сме прочели / прочели сме
2 тй си прочёл / прочил си вйе сте прочели / прочели сте
3 той прочёл те прочели
тя прочела
тб прочёло

Журналист пристигнат в едно планинско село


и попитал първия срещнат човек:
— Чух, че тук живее един старец на сто годи­
ни. Познавате ли го?
— Как да не го познавам, това е моят син!

Отрицательные формы
Лицо Ед. число Мн. число
1 (аз) не съм прочёл (нйе) не сме прочели
2 (тй) не ей прочёл (вйе) не сте прочели
3 (той) не прочёл (те) не прочели
(тя) не прочела
(то) не прочело

Вопросительные формы
Лицо Ед. число Мн. число
1 (аз) прочёл ли съм? (нйе) прочели ли сме?
2 (тй) прочёл ли си? (вйе) прочели ли сте?
3 (той) прочёл ли? (те) прочели ли?
(тя) прочела ли?
(то) прочело ли?

-257-
Вопросительно-отрицательные формы
Лицо Ед. число Мн. число
! (аз) не съм ли прочёл? (нйе)не смё ли прочели?
2 (тй) не ей ли прочёл? (вйе) не стё ли прочели?
3 (той) не прочёл ли? (те) не прочёли ли?
(тя) не прочела ли?
(то) не прочёло ли?

Пересказывательные формы имперфекта


Пересказывательные формы имперфекта образуются с помощью вспомо­
гательного глагола съм в настоящем времени + имперфектное причастие на -
л. Как и в аористе, в 3-м лице единственного и множественного числа глагол
съм опускается.

Лицо Ед. число Л/л. число


1 аз съм четял / четял съм нйе сме четели / четели сме
2 тй си четял / четял си вйе сте четели / четели сте
1 э той четял те четели
i тя четяла
то четйло

• Отрицательные, вопросительные и вопросительно-отрицательные фор­


мы имперфекта образуются также, как и соответствующие формы аориста.

Американски журналист интервюирал анг­


лийски писател. По време на беседата той сло­
жил краката си на масата, но в същия момент се
смутил и попитал:
— Извинете, не Ви ли шокира тази привичка?
— О не, не се безпокойте — любезно отвърнал
писателят, можете да сложите на масата и чети­
рите си крака.

-258-
$ Краткие личные местоимения и возвратные компоненты си и се с гла­
голами в пересказывательных формах и аориста, и имперфекта всегда стоят
после форм вспомогательного глагола (вначале — краткое местоимение да­
тельного падежа, затем — винительного):
Аз съм Го четял — Четял съм го
Ти си му го дал - Дал си му го

cg" УПРАЖНЕНИЯ

Ф Образуйте от глаголов совершенного вида формы аориста в


1-м лице единственного числа и формы аористного причастия на -л
в единственном числе мужского, женского, среднего рода и мно­
жественного числа; от глаголов несовершенного вида — формы
имперфекта в 1-м лице единственного числа и формы имперфек-
тного причастия на -л в единственном числе мужского, женского,
среднего рода и множественного числа.
Отида, мета, прочета, лежа, вземам, наведа, мълча, дойда, подам, пека,
изям, оздравея, питам, обърна, ям, извикам.

® Выпишите из текста урока глаголы в словарной форме. Укажите видовые


пары. От глаголов совершенного вида образуйте формы аориста в 1-м лице един­
ственного числа и соответствующего причастия на -л в единственном числе
мужского рода и множественном числе. От глаголов несовершенного вида обра­
зуйте формы имперфекта в 1-м лице единственного числа и соответствующего
причастия на -л в единственном числе мужского рода и множественном числе.

® Перепишите текст XVIIIурока от слов «Всичко беше чудесно.» и до слов «С


какво ви гости майката на Андрей?», начав его таким вступлением:
След връщането си от Андрей Росица бързо заспа. Майката споделя с баща
й впечатленията на дъщеря им от хубавия ден:...

® Трансформируйте предложения, употребив вместо дополнений-существи­


тельных местоимения, а в качестве подлежащих — слова:
Росица, ти,приятелите, вие.
i. Наташа се обадила на Оля. 2. Майката загасила лампата. 3. Бащата гледал
новините. 4. Наташа разлистила вестника. 5. Момичето дало книгата на сест­
ра си.
-259-
<з^ ПЕРЕВОД

Наташе очень понравился^вечер у Андрея, и она хотела рассказать о нем


своей подруге Оле. Элка уже'спала, поэтому Наташа решила позвонить из
кухни. По дороге она заглянула в комнату сестренки и случайно увидела но­
вую книжку. Это были «Сказки». Наташа начала читать и так увлеклась, что
чуть было не забыла о своем намерении. Одна сказка называлась «Трусливый
тигр».
«Одно время на земле не было кошек, были только тигры. И один из них
был трусливым Тигром. Однажды, когда он пошел на прогулку, на поляне уви­
дел много животных. Тигр очень удивился. «В чем дело?» — спросил он. «Надо
поговорить», — ответил Крот. Тигр согласился. Тогда Муравей, Гиппопотам,
Сова и Заяц заявили ему, что он не должен От них отличаться, что в лесу все
должны быть равными. «Ты должен залезть на дерево и громко крикнуть, что
ты не сильный, не красивый, не грозный, а в конце три раза промяукать».
Тигр был трусливым. Он забрался на дерево и сделал все, что они хотели и ...
И что вы думаете? — Превратился в кошку.»

-260-
Двадцатый урок
Тема: Зимние праздники.
Грамматика: # Перфект. Формы перфекта
(положительные, отрицательные и вопроси­
тельные). # Формы перфекта возвратных гла­
голов. # Употребление кратких местоимений с
формами перфекта. # Употребление перфекта.

Посрещане на Коледните празници


Росица отключва входната врата и влиза в антрето. На закачалката няма
нищо — нито палтото на майка й, нито якето на Пламен.
— Пламен още не се е върнал от Университета, а къде е мама? Обикновено
тя пазарува рано, а сега е вече един часа... Защо ли още не се е върнала? —
мисли си Росица.
Тя отива в своята стая да се преоблече. В това време влиза майката.
Майката: О, ти си вече вкъщи! Защо си се върнала толкова рано?
Росица: Преподавателят по математика се е разболял. А ти къде беше?
Майката: Ходих по магазините за втори път. Преди два часа се обади леля
Румяна, утре пристига в Москва в командировка.
Росица: Леля Румяна, твоята съученичка?
Майката: Да.
Росица: Браво! Значи, Коледа ще посрещнем заедно. Ще отида да купя
елхичка, близо до нас има специално пазарче.
Майката: Защо да купуваш, нали имаме найлонова?
Росица: Не, не, не. Искам истинска. И опечи пуйка, както сега правят в
България. Още ли не си купила?
Майката: Пуйките се пекат отскоро, а по-рано българите са пекли пра­
сенце. За съжаление, вие, младите, малко знаете за това.
Росица: Как да не зная! Ти си разказвала много пъти за Коледните и но­
вогодишните празници през ученическите си години на село.
Зная, че сами сте правили сурвачки и с тях сте ходили по съсе­
дите, пели сте сурвакарски песни с пожелание за добра година и
сте получавали ябълки, орехи и други вкусни неща. А сега на
-261-
всяка крачка се продават готови сурвачки, но ги купуват само за
малките деца. Те с радостни викове «Сурва, сурва година» тупат
роднини и познати по гърба и също получават ябълки, портока­
ли, бонбони.
Майката: Хубаво, че този обичай се е запазил в България като израз на
благопожелание за живот, здраве и добруване. Но да оставим
спомените за вечерите с леля Румяна. Да не губим време, трябва
да се готвим да посрещнем гостенката.

Сурвакарско пожелание
Сурва, сурва година, Живо, здраво до година,
весела година! до година, до амйна.
Червена ябълка в градина, Сурва, сурва година,
пълен клас на нйва. весела година!

^УДАРЕНИЕ

един часа толкова Коледа


новогодишни празници обичай

g ° ЭТИКЕТ
Поздравления
Честита Нова година! (ЧНГ!) С Новым годом! (Поздравляю с Новым
годом!)
Честита Коледа! С Рождеством! (Поздравляю
с Рождеством!)

g ° СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ
лг
пазарувам ходить по магазинам, ходить за покупками
толкова так
тблкова рано так рано
за втори път второй раз, во второй раз
пуйка индейка
отскоро недавно, с недавнего времени
Коледа Рождество
Коледни празници Рождественские праздники
-262-
новогодишни празници новогодние праздники
сурвачка кизиловая веточка, которой ударяют по спине,
поздравляя с Новым годом
сурвакар мальчик или молодой человек, поздравляющий
с Новым годом
сурвакарски песни специальные поздравительные новогодние песни
крачка шаг
на всяка крачка на каждом шагу
Сурва, сурва година Счастливого нового года!
до амйна на вечные времена, навсегда

5Г ЗАДАНИЯ

® Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраже


Она отпирает входную дверь; ходить по магазинам; Сейчас уже час!;
дома; во второй раз; одноклассница; на целую неделю; поросенок; гостья.

® Выпишите из текста глаголы в словарной форме, дайте их видовые пары


От глаголов совершенного вида образуйте формы 1лица ед. числа аориста и ао
стного причастия на -л м.р.

® Замените выделенные слова и словосочетания синонимами из текста.


Росица отваря входната врата. На закачалката не се виждат нито палтото
на майка и, нито якето на Пламен. Тя се насочва към своята стая. В това време
се връща майката и казва: «Преди два часа телефонира леля Румяна, моята
съученичка. Утре ще дойде в Москва». Росица е много доволна: «Колко хуба­
во! Значи, на Коледа ще бъдем заедно!»

® Замените выделенные слова и словосочетания антонимами из текста.


На закачалката виси якето на Пламен. Значи, той е вече вкъщи. Но къде е
майката? Обикновено тя пазарува късно. Росица не иска да смени роклята. Тя е
гладна и отива направо в кухнята. На масата вижда бележка: «Ще се върна
скоро. Получих телеграма, че леля Румяна утре няма да дойде в Москва. Не
купувай елхичка, пазарчето е далече от нас».

© Переведите выражения в скобках.


Росица се радва, че леля Румяна (приезжает) в Москва (на целую неделю).
(Рождественские праздники) ще посрещат заедно. «Опечи (индейку). Знам, че
по-рано българите са пекли (поросенка), но сега в България е прието да се пече
-263-
(индейку)», — казва Росица на майка си. Майката си спомня как те, като деца,
са правили {кизиловые палочки) и са ходили {по соседям) да ги поздравяват за
празника и да им {желать) хубава щастлива година. А съседите'са ги дарявали
{яблоками, грецкими орехами).
© Ответьте на вопросы.
1. Защо Росица се връща вкъщи рано?
2. Какво вижда на закачалката?
3. Какво мисли Росица?
4. Какво й съобщава майка й?
5. Защо Росица е много доволна?
6. Какво иска Росица да направи майка й за празника?
7. Как са празнували по-рано Коледните празници на село?
8. Запазен ли е този обичай сега?
Ъ Разкажете как българските деца поздравяват близките си и съседите с
Коледа и за Нова година.

ГРАММАТИКА
Перфект {Минало неопределено време)
Перфект обозначает действие в прошлом как факт, актуальный для насто-
пцего момента. При этом (в отличие от аориста и имперфекта) не важно, ког-
И это действие произошло, важно, что оно совершилось вообще.

Формы перфекта
Формы перфекта образуются с помощью вспомогательного глагола съм в
«стоящем времени и аористного причастия на -л, согласуемого в роде и чис-
ie с подлежащим (в 3-м лице вспомогательный глагол не опускается!).

Шцо Ед.число Мн.число


Полож. формы Отриц. формы Полож. формы Отриц. формы
1 аз съм купил (-а,-о) / (аз) не съм нйе сме купили / (нйе) не сме
купил (-а,-о) съм купил (-а,-о) купили сме купили
2 тй си купил (-а,-о) / (ти) не ей вйе сте купили / (вйе) не стё
купил (-а,-о) си купил (-а,-о) купили сте купили
3 той (тя, то) е купил (-а,-о)/ (той, тя, то) не те са купили / (те) не са
купил (-а,-о) е ё купил (-а,-о) купили са купили

-264-
Един мъж казва с възмущение на жена си:
- По дяволите! Ти пак си загубила ръкавици­
те си!
— Не преувеличавай, изгубила съм само ед­
ната...

Вопросительные формы
Лицо Едлтело Мн.число
Полож. формы Отриц. формы Полож. формы Отриц. формы
1 (аз) купил (-а,-о) (аз) не съм ли (нйе)купили (нйе) не сме
ли съм? купил (-а,-о)? ли сме? ли купили
2 (тй) купил (-а,-о) (тй) не си ли (вйе) купили (вйе) не сте
лиси? купил (-а,-о)? ли сте? ли купили?
3 (той, тя, то) купил (той, тя, то) не е (те) купили (те) не са ли
(-а,-о) ли е? ли купил (-а,-о)? лиса? купили?

© В положительных формах частица ли стоит после причастия.


В отрицательных формах — после вспомогательного глагола.

&- РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ

О Модель: Не си ли опекла пуйка ? — Как да не съм. Ето я. Опекла съм.


Бащата на Олег ... ? —
Наташа ... ? —
Вие...?-
Родителите на Елена ... ? —
Майката на Настя ... ? —

© Модель: Майката на Росица правила ли е някога сурвачки ?


— Да, правила е.
А баща и?— Не, той никога не е правил.
Росица ... ? — Да,.... А Настя ? — Не,....
Вие...?-Да,... . А т е ? - Н е , . . . .
Росица и Пламен ... ? - Да,.... А ти ? - Не,....
Пламен ... ? - Да,.... А Андрей ? - Не,....
Ти... ?-Да,... .А В и е ? - Н е , . . . .
-265-
Формы перфекта возвратных глаголов
Возвратные компоненты се и си стоят после вспомогательного глагола.
Л и ш ь в 3-м лице ед.числа се и си ставятся перед ним.

Лицо Ед.число Ми. число


Полож. формы Отриц. формы Полож. формы Отриц. формы
1 аз съм се (аз) не съм се нйе сме се (нйе) не сме се
обадил (-а,-о) / обадил (-а,-о) обадили / обадили
обадил (-а,-о) съм се обадили сме се
2 тй си се обадил (-а,-о) / (тй) не ей се вйе сте се (вйе) не сте се
обадил (-а,-о) си се обадил (-а,-о) обадили / обадили
обадили сте се
3 той (тя, то) се е (той, тя, то) не сё те са се (те) не са се
обадил (-а,-о) / е обадил (-а,-о) обадили / обадили
обадил (-а,-о) се е обадили са се

- Мила, предполагам, че не ти се ходи


на театър със старата рокля — казва мъж на
жена си.
- Много хубаво от тпои страна, че си се
сетил...
- Да, затова съм купил само един билет...

<ар РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ

О Модель: Аз съм се разболял.


Вие....
Ти ....
Родителите на Н а т а ш а . . . .
Ние....
Олег и баща му ....
9 Модель: Преподавателят се е разболял.
Наташа....
Олег....
Майката на Росица ....
Бащата на О л е г . . . .
Бабата на Е л е н а . . . .

-266-
Вопросительные формы перфекта возвратных глаголов
Лицо Ед.число Мн. число
Полож. формы Отриц. формы Полож. формы Отриц. формы
1 (аз) обадил (-а, -о) (аз) не съм ли се (нйе) обадили ли (нйе) не смё ли
ли съм се? обадил (-а, -о)? сме се? се обадили?
2 (тй) обадил (-а, -о) (тй) не ей ли се (вйе) обадили ли (вйе) не стё ли
ли си се? обадил (-а, -о)? сте се? се обадили?
3 (той, тя, то) обадил (той, тя, то) не (те)обадили (те) не са ли се
(-а,-о) ли се е? сели е обадил (-а,-о)? ли са се? обадили?

ф В положительных формах частица ли стоит после причастия.


В отрицательных формах — после вспомогательного глагола.

Ф В 3-м лице единственного числа отрицательной формы частица ли


стоит после возвратных компонентов се или си.

cg° РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ

О Модель: — Зарадвала ли се е майката на Росица ?


— Да, зарадвала се е. Много се е зарадвала.
... Пламен? — Да,
... родителите на Росица? — Да,
...Ти...?-Да,
... Росица? — Да,
...Вие...?-Да,
О Модель: Пламен не се ли е върнал още? — Не, няма го.
Настя ... ? - Не,....
Бащата на Настя ..? —Не,....
Майката на Росица ... ? — Не,....
Олег...?-Не,....
Наташа... ? — Не,....
© Модель: Те не са ли се преоблекли ?
— Те са се преоблекли, а Росица — не.
Настя и Елена ... ? — Те ....
Вие...?-Ние....
Родителите на Росица ... ? — Те ....
Ти...?-Аз....
-267-
Употребление кратких местоимений с формами перфекта

Между вспомогательным глаголом и причастием на -л кроме возвратных


компонентов и вопросительной частицы ли могут быть лишь краткие формы
личных местоимений. Они стоят на том же месте, что и се и си.
Например:
Тй си го купил. Той го е купил.

На младеж показали известна книга:


— Не, не съм я чел — заявил той, — но съм гле­
дал пиесата, филма по пиесата, мюзикъла и фил­
ма по него...

При употреблении форм и дательного, и винительного падежей на первом


месте стоит форма дат. падежа. Например:
Тй си му го купил. (Купил си му го).
Той му го е купил. (Купил му го е).
(Тй) не ей му го купил.
(Той) не му го е купил.
(Тй) купил ли си му го?
(Той) купил ли му го е?
(Тй) не ей ли му го купил?
<Э В 3-м лице ед. числа вопросительно-отрицательной формы частица ли
стоит между местоимениями:
(Той) не му ли го е купил?

<Ж> РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ

О Модель: Росица намерила ли е найлоновата елхичка ? — Намерила я е.


Майката на Росица ... бялата покривка? — Намерила ....
Андрей ... вазата за да сложи цветята ? - Намерил ....
Настя ... учебника по български език ? — Намерила ....
Момичето ... книжката за Румпи-румп? — Намерило ....
Бабата на Елена ... новите вилици и ножове? — Намерила ....
О Модель: Леля Румяна обадила ли се е на Росица ? — Не, ней се е обадила.
Настя обадила ли се е на Андрей? — Не,....
-268-
Пламен обадил ли се е на Наташа? - Не,....
Андрей обадил ли се е на Настя и Росица? — Не, ....
Олег обадил ли се е на баща си? — Не,... .
Росица обадила ли се е на родителите си? — Не,....
© Модель: Направил ли си домашното ? — Да, направил съм го.
Вие...?-Да,....
Те...?-Да,....
Настя и Росица ...? — Да,....
Внимание!
Росица... ? — Да,....
Андрей ... ? - Д а , . . . .
Момичето ... ? — Да,....
О Модель: — Ти поднесъл ли си подаръка на сестра си ?
— Да, поднесъл съм и го. (Не, не съм и го поднесъл).
— Не си ли и го поднесъл ?
Росица и майка й поднесли ли са подаръка на леля Румяна? — Да,
Вие поднесли ли сте подаръците на приятелите си? — Да,.... — ...?
Децата поднесли ли са подаръка на майка си? — Да,.... — ...?
Ти поднесла ли си подаръците на родителите си? — Да,.... — ...?
Росица и Пламен поднесли ли са подаръка на баща си? — Да,.... — ...
0 Модель: — Настя дала ли е речника на Елена ? — Да, дала й го е.
(Не, ней го е дала).
— Ней ли го е дала ?
Елена дала ли е пликовете на Настя? — Да,.... Не,... - Н е . . . ?
Олег дал ли е учебника на приятеля си? — Да,.... Не,.... - Не ?
Пламен дал ли е конспектите на колегите си? — Да,.. .Не,.... - Н е ?
Наташа дала ли е книгата на сестричката си? — Да,.. .Не,.... - Н е ?
Майката дала ли е бонбоните на децата си? — Да,....Не,... . - Не... ?

Употребление перфекта
Формы перфекта употребляются для обозначения прошедшего действия,
результат которого важен для настоящего момента.

Жена ми излезе без чадър, а сега заваля силен


дъжд — загрижено казва Александър.
— Не се безпокой, тя сигурно с влязла и някой
магазин и там ше изчака да спре дъждът.
— Точно затова толкова се страхувам.

-269-
® Связь прошедшего действия с настоящим моментом может проявлять­
ся в том, что говорящий об этом действии предполагает на основании какого-
либо его «следа» в настоящем:

Якето на Пламен не ё на закачалката. Значи, тбй още не се е върнал


от Университета.

<3* РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ

Модель: Палтото на Румяна е на закачалката. Значи, тя се е върнала от


училището.
Палтото на Елена е на закачалката. Значи,....
Палтата на Настя и приятелката й са на закачалката. Значи,....
Палтото на Олег е на закачалката. Значи,....
Палтата им са на закачалката. Значи, ....

^УПРАЖНЕНИЯ

Ф Закончите предложения по образцу.


Образец: Аз още чета новата книга, а Настя вече я е прочела.
1. Румяна отива да купи елхичка, а Наташа ... . 2. Аз пиша писмо на при­
ятелката си в България, а Елена .... 3. Настя закусва, а майка й и баща й .... 4.
Бащата на Наташа се връща от работа, а майка й .... 5. Пламен влиза в аудито­
рията, а ти .... 6. Брат ми обядва, а аз .... 7.Ние отиваме в стола, а вие ....

® Ответьте на вопросы, употребив местоимения в функции дополнения.


Образец: Помолила ли е Наташа сестричката си да остане сама?
— Да, помолила я е.
1. Прочела ли е Наташа приказката за Румпи-румп на Елка? 2. Разказвала
ли е Елка приказката за Румпи-румп на своите кукли? З. Чели ли сте приклю­
ченията на слончето? 4. Поканило ли е малкото момченце слончето на кино-
утро? 5. Пуснала ли е важната леля Румпи-румп в залата? 6. Отмъстил ли е
Румпи-румп на лелята?

® Употребите в перфекте глаголы, данные в скобках. Будьте внимательны при


выборе видовой пары, не забывайте о порядке слов.
1. Олег не е гладен — (обядвам) в училищния стол. 2. Майката на Росица й
казва за пристигането на леля Румяна — (обаждам се/обадя се) й по телефона.
-270-
3. Пламен и баща му не знаят за идването на гостенката - не (връщам се/върнс
се) още вкъщи. 4. Майката отива в магазина — още не (купувам/купя) пуйка з
Коледните празници. 5. Росица знае за новогодишните празници на село -
(чувам/чуя) за тях от майка си. 6. Росица като малка винаги (имам) сурвачки -
те (продавам се/продам се) в София на всяка крачка.

® Употребите в перфекте глаголы, данные в скобках.


1. В стаята на Елка е тихо. Вероятно, тя (заспя) вече. 2. Наташа влиза i
кухнята. В ъгъла работи телевизорът — майката (забравя) да го изключи. 3. Д
леглото на Елка са нейните кукли — тя ги (наредя) на стола. 4. Книгата за Рум-
пи-румп е разтворена — значи, Елка я (чета) на своите приятелчета. 5. Ната­
ша взе от ръцете на заспалото момиче «Приказки». «Това е нещо ново, аз (не
чета) тази книжка», — помиели си Наташа. 6. Наташа погледна часовника
«Вече е единайсет, а аз още '{обадя се) на Оля».

саг ПЕРЕВОД
Росица очень удивлена, что никого нет дома. Вероятно, мама пошла за
покупками позднее, чем обычно.
Она идет на кухню и слышит, как кто-то открывает дверь. Это мама.
Мама: Ты одна? Пламен еще не вернулся из Университета?
Росица: Нет. А ты где была?
Мама: В магазине. Утром позвонила тетя Румяна, завтра она приезжает в
Москву.
Росица: Браво, значит, Рождественские праздники будем встречать не одни.
Мама: У нас так мало времени, а я еще не испекла индейку, не сделала
салат.
Росица: Ничего страшного. Я приберусь в квартире, а ты готовь празднич­
ный ужин.
Мама: Да, нужно все приготовить, чтобы было время посидеть, погово­
рить, повспоминать.
Росица (с улыбкой): Опять будете рассказывать о Рождественских празд­
никах в селе. Я уже знаю наизусть, как в школьные годы на Рож­
дество вы делали «сурвачки», ходили с ними по соседям, поздрав­
ляли всех с праздником и радовались яблокам, орехам, которые
получали в подарок.
Мама: Нечего смеяться. Детство всегда вспоминается с удовольствием.
А народные обычаи надо знать и помнить. Я очень рада, что этот
добрый обычай в Болгарии сохранился. Но время идет. Давай бы­
стро приниматься за дело.
-271-
Учебное издание

Гливинская Вера Николаевна


Платонова Ирина Вадимовна

ДАВАЙТЕ ВМЕСТЕ УЧИТЬ БОЛГАРСКИЙ


Учебник для начинающих

Отв. редактор Э.А. Газина


Технический редактор Э.С. Соболевская
Компьютерная верстка Т.В. Коротковои

ООО «Издательство Астрель»


129085, Москва,
проезд Ольминского, д.ЗА
ООО «Издательство АСТ»
667000, Республика Тыва, г. Кызыл,
ул. Кочетова, д. 28
Наши электронные адреса: www.ast.ru
E-mail: astpub@aha.ru

ОАО «Санкт-Петербургская типография № 6».


191144, Санкт-Петербург, ул. Моисеенко, 10.
Телефон отдела маркетинга 271-35-42.
\-Щ.