R6

ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г.
ХОМО ИНСТИТУТ
Сборник ИЗСЛЕДОВАТЕЛ
България, София, т. 6, 2009 г.
Редакционна колегия
Главен научен редактор:
проф. д-р инж. Георги Ламбаджиев
България, София, 1229, жк. Надежда, бл. 323, вх. В
тел.: (359 2) 8977 353
e-mail: georgilam@abv.bg
Технически редактор:
доц. д-р Нина Ламбаджиева
e-mail: nin@biofac.uni-sofia.bg
Web side: Филип Дудин
e-mail: philip@cablebg.net
HOMO INSTITUTE
Collection “RESEARCH WORKER”
Bulgaria, Sofia, v. 6, 2009
Editorial board
Scientific Editor:
Prof. Ph. D. Eng. Georgi Lambadjiev
Bulgaria, Sofia, 1229, jk. Nadejda, bl. 323, в
tel: (359 2) 8977 353
Technical Editor:
Assoc. Prof. Ph. D. Nina Lambadjieva
e-mail: nin@biofac.uni-sofia.bg
Web side: Philip Dudin
e-mail: philip@cablebg.net
ISSN 1311-9443 Format A4
1
С ЪДЪРЖАНИЕ
Content 5
Предисловие 8
Въведение 11
Introduction 14
І. Регулация на поведение
1. Спермидин и емоционалност 16
2. Спермидин и експлорация 22
3. Спермидин и болкова реакция 28
4. Полиамини – невробиологична роля 33
5. Участват ли полиамините в
циркаосцилаторната система? 40
6. Пси-хирургия 46
ІІ. Душа и поведение
7. Сравнение между душа и тяло на човек 52

8. Паразитни връзки към душата на човека 60
9. Събирателната точка 66
10. Душата на животно 72
11. Душата на растение и душата на човека 81
12. Сходство и различие между душата на
човека и душата на неорганично същество 86
13. Дух, душа и енергоинформация 91
ІІІ. Възприятия и мисъл
14. Свръх възприятия 95

15. Директен контакт на душа с обект 102
16. Душа и информационни модели 109
17. Позициониране на мисълта 118
18. Форми на мисълта 126
19. Душа и мисъл 133
20. Душа, мисъл и позитивно отношение 140
21. Душа и творчество 146
2
ІV. Манипулиане на поведение
22. Взаимоотношения между структурите

на дух и душа 155
23. Извънземни и душата на човека 164
24. Манипулиране на човек чрез душата му 171
25. Въздействие на дух върху душа на човек 176
26. Канали за управление на дух, душа и тяло
на човек 183
V. Установка
27. Електрически модел на установката

на човек 196
28. Асинхронният електродвигател и душата
на човека 206
29. Митологични модели и психотехники
за психическия вихър 214
30. Психическият вихър 218
31. Мощност на установката 224
32. Ентропия на мощност на установката 229
33. Еволюция и хомеостаза на система
душа – тяло 235
34. Установка на система душа-тяло
и еволюция 245
35. Формализация на динамика
на установката 251
36. Афинитет на душата към тялото
на човека и разграждането на душата 255
37. Основни преобразувания на установката на
човешката душа 262
38. Математически модел на количеството
на популация на душите на хората 267
3
VІ. Макрорегулатор
39. Представи за Абсолютния бог 275

40. Еволюция на система среда – бог 285
41. Абсолютният бог и средата 298
42. Самоорганизация на прасредата 310
43. Нива на средата и еволюция 319
44. Еволюционно развитие на средата
и нейната установка 326
45. Фундаментални нива на организация
на средата 332
46. Концептуални модели на еволюционното
развитие на средата от небитие към битие 342
47. Количество на движение на средата и еволюция 353
48. Еволюционни връзки между основни
управляващи параметри на средата 357
49. Схеми на нива на организация в
еволюционен интервал битие – небитие 364
Annotations 371
4
CONTENT
Foreword 8
Introduction 14
І. Regulation of the behavior
1. Spermidine and emotionality 16

2. Spermidine and exploration 22
3. Spermidine and pain reaction 28
4. Polyamines – neurobiological function 33
5. Do the polyamines participate in the circa oscillatory
system 40
6. Psy-surgery 46
ІІ. Soul and behaviour
7. A comparison between soul and body of man 52

8. Parasitic links to the human soul 60
9. The assembly point 66
10. The soul of an animal 72
11. The soul of plant and the human soul 81
12. Similarity and difference between the soul of man
and the soul of inorganic thing 86
13. Spirit, soul and energy information 91
ІІІ. Рerceptions
14. Hyperperceptions 95
15. Direct contact of soul and object 102
16. Soul and informational models 109
17. Positioning of the thought 118
18. Forms of the thought 126
19. Soul and thought 133
20. Soul, thought and positive attitude 140
21. Soul and creativity 146
5
ІV. Мanipulation of the behavior
22. Relationships between the structures of spirit and soul 155

23. Extraterrestrial and human soul 164
24. Manipulation of man by his soul 171
25. An influence of spirit on human soul 176
26. Channels for controlling of human spirit, soul and body 183
V. Set
27. Electrical model of the set of man 196

28. The asynchronous electromotor and the human soul 206
29. Mythological models and psychotechniques
for psyvortex 214
30. Psyvortex 218
31. Power of the set 224
32. Entropy of power of the set 229
33. Evolution and homeostasis of the soul - body system 235
34. A set of system soul-body and evolution 245
35. Formalization and dinamics of the set 251
36. The affinity of the soul to the human body
and the degradation of the soul
255
37. Basic transformations of the set of the human soul
262
38. Mathematical model of the quantity of human souls
267
VІ. Macroregulator
39. Concepts for the Absolut God 275

40. Evolution of system medium – God 285
41. The Absolut God and medium 298
6
42. Selforganization of primary medium 310

43. Levels of the medium and evolution 319
44. Evolutional development of the medium and their s 326
45. Basic levels of the evolution 332
46. Conceptual models of the evolutional development
from notbeing to being 342
47. Quantity of the enviroment and evolution 353
48. Evolutional connections between basic ruling
parameters of the medium 357
49. Schemes of levels of organization in evolutional
Interval being - notbeing 364
Annotations 371
7
ПРЕДГОВОР
( рецензия )
Статиите, разработени от доц. д-р Нина Ламбаджиева и екип са свързани с

регулация на поведението. Те обобщават постигнатото от други изследователи в
разглежданите области и го свързват с резултатите от оригиналните
изследвания на екипа. Съдържанието на статиите е докладвано на научна
конференция Контакт’2009. Основните приноси на серията от пет групи
изследвания се заключават в следното: спермидинът в изследваната доза
модулира емоционалността, ориентировъчно-изследователската активност и
болковата латентност на полово незрели плъхове от двата пола. Тези ефекти
зависят от пола, фотопериода и времевия интервал на провеждане на тестовете
след въвеждането на полиамина.
От направения обширен литературен обзор на изследвания, свързани с
невробиологичната роля на полиамините се установява, че тези съединения
участват в управлението както на метаболитната регулация на органи, така и в
управлението на стреса, в патологията на редица заболявания, поради което са
перспективно средство за тяхното лечение. Има основание да се предположи, че
полиамините участват в цикаосцилаторната система на организма.
Представеният личен опит на Юлия Логодажка свидетелства за хибридната
същност на пси-хирургията и транс-хирургията.
Изследванията на проф. д-р Георги Ламбаджиев са свързани с теоретично
изследване и моделиране на различни аспекти на човешката душа, небитие,
средата и други структури в нея. За целта са съпоставени сведения и представи
от древността до началото на 21 век. Тези сведения са обобщени на основата на
разработената от проф. д-р Георги Ламбаджиев еволюционна теория за развитие
на средата и са свързани чрез разработената от него аналитичен модел на
установката. На тази основа специално внимание в теоретичните изследвания е
отделено на връзката между душа и тяло на човека.
В електротехничeски аспект е разработен математически модел за
установката на система душа-тяло, представена чрез RLC-верига. От този модел
следва, че високочестотните външни смущаващи въздействия приоритетно се
проявяват като стабилизиращи нормалното функциониране на човека, а
нискочестотните – като дестабилизиращи.
Асинхронният електродвигател е използван като физически модел на
системата душа-тяло на човека. От този модел следва, че оптималната
взаимосвързаност между душа и тяло на човек в обща система се изменя в
границите от ± 5% от стойността на най-доброто им съчетание. При надкритична
степен на асинхронност между функциите на душа и тяло енергитичността на
организма намалява по хиперболичен закон. Съответно смъртта на тялото
протича по хиперболичен закон.
Аналитично е представена установката на система душа-тяло като
произведение от установката на душата на човека и установката на тялото му.
Установката на тялото на човека е по-голяма от установката на душата му. На
8
базата на установката са разработени множество аналитични модели, които са

представени в различни статии на сборника.
Повишаването на вътрешната ентропия на тялото на човека и приоритетният
афинитет на човека към външна за него система ускоряват разпадането както на
система душа - тяло, така и на душата на човека, като намаляват степента на
разграждането й.
Стъпалното свързване на душа с тяло може да бъде резултат от текущо
проявения й интерес към други обекти в околната среда, от стъпално
пренастройване на степента им на свързаност или от стъпално външно
енергизиране. Разпределението на нивата на организация на сигналите за
управление на дух и тяло на човек, които последователно се подават при
свързването им и при разграничаването им, протича по хистерезисна крива в
зависимост от нивото на организация на текущия управляван процес.
На базата на литературни сведения е осъществен сравнителен анализ между
функциите и свойствата на човешката душа от една страна и съответните
характеристики на душата на животно, растение, неорганично същество и дух от
друга страна. На тази основа е достигнато до извода, че относително
устойчивият афинитет между дух и душа се подчиняват на стъпаловиден закон
на разпределение. Вграждането на дух в душа е резултат от максимален
афинитет или интерес на духа към душата.
Смисълът на човешкия живот е интегрален регулатор на неговото
поведение, който е предназначен да обслужва оптималното индивидуално
развитие на душата на човека и по този начин и нейното еволюционно развитие.
Биополето на произволна материална структура може да се разглежда като
форма на проявление на душата й. Душата притежава толкова нива на съзнание,
колкото нива на организация я изграждат. Съответно всяко ниво на организация
на йерархичната структура на биополето на човек притежава специфична
относително автономна памет.
Творческият процес е подсъзнателно връщане към духовната предистория
на човека, връщане към фундамента. Съответно: изучаването на творческия
процес е средство за опознаване на духовната предистория на човека. И
обратното: изучаването на еволюцията на духовността е средство за изучаване
на последователните етапи на развитие на творческия процес. Този извод
кореспондира със заключението, че мисълта протича по траектория, която е
модел на индивидуалното развитие на душата на човека.
Пространството в мястото на контакт между битие и небитие е изкривено по
спирала. По подобна траектория протича еволюционен скок на средата.
Съответно емержентният ефект, като проява на творчески процес в мисълта, е
модел на този еволюционен преход.
На базата на концепцията за еволюционната приемственост в развитието на
средата са анализирани и съпоставени множество сведения от различни области
на знанието. На тази основа са обосновани нови представи за функцията,
структурата и свойствата на средата в периода преди образуването на небитие.
Направен е извод, че пранебитие се състои от множество нива на организация.
Вихровият процес е присъщ на битие и на небитие.
Обобщено е, че законът за запазване на количеството на средата е по-общ от
закона за запазване на количеството на енергията. В процеса на еволюция на
средата се изменя съдържанието на количеството на движението на обекти в
9
нея, но големината на количеството на движението на обекти в нея остава

непроменена.
На базата на концепцията, че енергията се проявява като степен на различие
на определен вид характеристика на конкретна среда е направен изводът, че
различието между характеристиките на битиейна и небитиейна среди поражда
различие във формите на проявление на енергията в тях. Съответно -
различието между характеристиките на битиейна и небитиейна среди поражда
частично пренасяне на енергия между тях. Енергията и информацията са
формирани приоритетно от различни нива на организация на средата
Анализирани са представите за Абсолютния бог. На тази основа е
достигнато до извода, че Абсолютният бог е сложна многойерархична структура
от интелектуални системи. Разработена е концепция за стимулиращата функция
на Абсолютния бог по отношение на еволюционното развитие на средата.
Обобщено е, че функцията на Абсолютния бог постепенно се разтваря във
функцията на средата, от която е произлязъл. Функцията на Абсолютния бог се е
превърнала в органично част на средата, нейна вътрешна природа.
Битие се проявява като компютърен инструмент за обитателите на небитие,
които го регулират и развиват.
В изследователския процес, свързан с анализ и моделиране на различни
аспекти на душата на човека е приложен интердисциплинен подход.
От взаимното пресичане на направените оригинални математически модели
и концептуални изводи могат да бъдат формулирани множество нови изводи с
повишена степен на конкретност, както и да се повиши степента на
наукофициране на познанието за човешката душа.
РЕЦЕНЗЕНТ: проф. дтн Кольо Минков

e-mail: minkov@imbm.bas.bg
10
ВЪВЕДЕНИЕ
1. Информация за читатели
Сборникът ИЗСЛЕДОВАТЕЛ включва изследвания, модели,
концепции, идеи и прогнози в областта на еволюцията, поведението,
творческите процеси и структурата на системите.
Целите на редакционната колегия са:
1.Да се популяризират нетрадиционни иновации, които свързват

различни области на познанието.
2.Да се представят нови методологични средства на познавателния
процес.
3.Да се запазят авторските права на създателите на интелектуални
продукти чрез представяне на описанието на тези продукти в
престижни световни библиотеки.
Сборникът ИЗСЛЕДОВАТЕЛ
се предоставя безвъзмездно в:
1. Конгресна библиотека, Вашингтон.
2. Британска библиотека, Лондон.
3. Национална библиотека на Франция, Париж.
4. Национална библиотека на Русия, Москва.
5. Японска национална библиотека, Токио.
6. Национална библиотека "Св.Св. Кирил и Методий", България,

София.
7. Централна библиотека на Българската академия на науките,

България, София.
8. Интернет
11
2. Информация за изследователи
Езикът, на който е написан текстът на статията, може да бъде

български или английски.
На отделна страница се представя резюме на статията на английски
език.
Няма ограничения за количеството и обема на публикувани
статии в сборник ИЗСЛЕДОВАТЕЛ от един автор или от един
авторски екип.
Статиите се публикуват без редактиране в оригиналния им
вид.
Всеки автор е персонално отговорен пред читателите за
съдържанието и оформлението на своята статия или иновация.
Заглавието е максимално кратко. Под него може да се изписват
научните степени и звания на авторите (ако желаят), техните имена
и фамилии, както и адрес за комуникация (ако е необходимо).
Желателно е статията да включва въведение и раздели на
изложенията. Тя включва текст, таблици, формули, графики и
други черни или цветни илюстрации.
Всяка статия задължително завършва с оригинални изводи,
заключения или обобщения, характеризиращи предлаганата
новост.
Желателно е списъкът от ползвана литература да включва
цитирани от авторите на статията източници или такива, чието
съдържание е обобщено в статията.
Желаещите да публикуват свои текстове или илюстрации в
сборника е необходимо да ги изпратят на научния редактор. Те
трябва да са записани на диск или дискета и отпечатани на бели
листа с формат А4. Материалите се изпращат заедно с два
адресирани до автора пликове и са придружени с пощенска такса за
тях.
Постъпилите за печат информационни материали не се връщат.
12
Редакционната колегия информира авторите за решението за

публикуване на представените от тях статии.
На всеки автор или авторски екип, който е публикувал свои статии
в сборник ИЗСЛЕДОВАТЕЛ се изпраща по пощата един екземпляр
от съответния сборник.
3. Информация за спонсори и рекламодатели
Спонсорите могат да отпечатват своя снимка, творческа

автобиография, есе, поезия, проза, игри, фотоси, графични
илюстрации, живопис и друго собствено творчество, върху което
желаят да запазят авторските си права чрез съхраняване на
информация в 7 от най-големите библиотеки в света.
Илюстрации и реклама се изпращат съгласно процедурата,
посочена в раздела за информация на изследователи, като
графичното оформление е свободно избираемо.
Редакционният екип ви пожелава творческо
дълголетие !
13
INTRODUCTION
I. Reader’s Information
The collection “RESEARCH WORKER” includes investigations, models,

conceptions, ideas and prognoses in the field of evolution, behavior,
creative processes and systems structure.
The aims of editorial board are:

To popularize non-traditional innovations, bringing different fields of
knowledge together.
To present new methodological means of cognitive processes.

To preserve the copyrights of the authors of intellectual products by
presentation of these products in prestigious libraries in the world.
The collection “Research worker” is granted free or charge at library

disposal in:
National library “St.St. Cyril and Methodices”, Bulgaria, Sofia.

Central library of the Bulgarian Academy of Sciences, Bulgaria,
Sofia.
National library of France , Paris.

National library of Britain, London.
National library, USA, Washington.
National library, Japan, Tokyo.
National library, Russia, Moscow.
Internet.
II. Information for research workers
The articles have to be written in Bulgarian and English with a

summary on a separate page in English. There aren’t any limitations
on the number and volume of the articles published by one or more
authors in the collection “Research worker”.
14
The articles will be published without wording in the original

manuscript on the author’s own responsibility for the content and
arragement of the article as innovation.
The title has to be short with full names of the authors, scientific
degree, title and address for correspondence. In the article are
included: introduction, section, tables, formulas, figures, illustrations.
At the end of the article obligatory are original conclusion or summary
of the presented novelty. It is desirable that the references should
included the cited sources or books and articles whose content was
summarized in the article. Those who wish to publish their text or
illustrations in the collection “RESEARCH WORKER” should send them
to the scientific editor printed on format A4 (white) and recorded on a
disc or diskette. The materials should be send together with two
addressed to the author envelopes and post charge for them. The
materials received for edition are not to be sent back. The editorial
board informs the authors about the resolution for publication of the
submitted articles. Every author or group of authors, whose article
has been published in the collection “Research worker” will receive a
copy of the collection by post.
III. Information for sponsors and advertisings

The sponsors could publish their picture, autobiography, essay,
poesy, prose, plays, pictures, graphic illustrations, paintings and
other creative work of their own on which they wish to reserve their
copyrights printing and keeping the information in seven big libraries
in the word.
Illustrations and advertisement have to be submitted according to the
information for the investigation with free chosen graphic design.
The editorial board wish you a long creative life.
15
Спермидин и емоционалност
Доц. д-р Нина Ламбаджиева,
ст. ас. Милена Шкодрова, Жана Рашкова
СУ “Св. Климент Охридски”, Биологически факултет
Обект на настоящата работа са ефектите на полиамина спермидин върху

емоционалното състояние на плъхове в прематурационен период при периодична
и постоянна светлина 2, 5 и 24 часа след въвеждане му. При периодична
светлина в “открито поле” спермидинът в доза 0,6mg/100g b.w. i.p. не влияе
статистически значимо върху хоризонталната двигателна активност на
мъжки и женски полово незрели плъхове. В условията на стрес при постоянна
светлина емоционалността на мъжките е повишена под влияние на въведения
спермидин, а при женските плъхове полиаминът предизвиква двуфазен ефект
във времето: на 2-я и 5-я час поведенческият показател е понижен, а на 24-я час
той е повишен спрямо контролата. Тези изменения вероятно са свързани с
нарушената неврохуморална хомеостаза, с фотопериодична и полиаминна
модулация на възбудимостта.
Ключови думи: “открито поле”, поведение, спермидин, полиамини.
Въведение
Силно нарастващ е напоследък интересът към ролята на полиамините в нормалните и
патологичните мозъчни функции, като тази роля се изследва активно, но съществуващите
възгледи за връзката полиамини – централна нервна система са твърде противоречиви.
Установен е висок афинитет на усвояване и отделяне на полиамините в мозъка (Gilad and Gilad,
1991; Dot et al., 2000; Masuko et al., 2003), но свойствата и локализацията на мозъчните
полиаминни транспортни системи не са изследвани в детайли (Goracke-Postle et al., 2007). Като
се имат предвид взаимодействията им с различни трансмембранни канали (Dingledine et al.,
1999), те могат да влияят върху електрическите свойства на възбудими клетки (Williams et al.,
1997), да действат като невромодулатори при различни рецептори, да се натрупват в
синаптичните мехурчета и да се отделят при деполяризация (Reis et al., 2000; Masuko et al.,
2003).
16
Полиамините влияят върху свойствата на различни невромедиаторни пътища, включително

катехоламини, ГАМК, глутамат, ацетилхолин (Bastida et al., 2007; Seiler, 2004; Lynch et al., 1996;
Zomkovski et al., 2006). Те имат важна роля в модулацията на нервното предаване (Anderson et
al., 1975; Shaw, 1979; Harman and Shaw, 1981 a, b) и като вътре- и извънклетъчни посредници,
които променят регулирания от катиони мембранен транспорт. Повечето изследвания свързани
с полиамините са на клетъчно, субклетъчно и мембранно ниво. Тъй като има доказателства, че
полиамините модулират механизмите на невронална и поведенческа пластичност (Berlese et al.,
2005; Conway, 1998; Halonen et al., 1993; Rubin et al., 2004; Yu et al., 2000; Gilad and Gilad, 2002),
те представляват определен интерес за невробиологията, невроетологията, патофизиологията.
Модулацията на полиаминната система е възможата фармакологична мишена при лечението на
редица психични и свързани със стрес заболявания.
Настоящето изследване е насочено към влиянието на полиамина спермидин върху
нерепродуктивното поведение, т.е. ефектите му на организмово ниво. Ефектите на спермидина
върху хоризонталната двигателна активност са изследвани върху плъхове от двата пола в
прематурационния период на онтогенезата. Проследено е и влиянието на фотопериодизма
върху полиаминната модулация на това поведение чрез фотопериодичен модел от два
светлинни режима: периодична и постоянна светлина.
Материали и методи
Използвани са мъжки и женски полово незрели плъхове от линията Wistar (със средно тегло
100g) по 10 броя в група при постоянна температура 22°C, при периодична (СТ 12:12) или
постоянна (СС) светлина.
Опитните животни са инжектирани интраперитонеално със спермидин (Sigma) в доза
0,6mg/100g b.w., а контролните – с 1ml физиологичен разтвор. Животните са тествани по
метода "opеn field" (Hall, 1960; Lazarenko et al., 1982) 2, 5 и 24 часа след въвеждането на
полиамина. Използвана е камера от стъкло с размери на основата 1m/1m и височина 0,6m.
Подът е разграфен на 25 квадрата. Животното се поставя в средата на камерата и се регистрира
броят на посетените квадрати за 5 минути – хоризонтална двигателна активност. След всяко
изследване подът е почистван с разредена оцетна киселина.
Резултати и обсъждане
Спермидинът в доза 0,6mg/100g b.w. не влияе статистически значимо върху хоризонталната
двигателна активност (ХДА) на мъжки и женски полово незрели плъхове по теста "open field"
проведен 2, 5 и 24 часа след въвеждането на полиамина при периодична светлина (табл. 1).
17
Таблица 1
Влияние на спермидина върху ХДА на мъжки и женски полово
незрели плъхове при периодична светлина (СТ) по теста “open field”
Контролни Опитни Контролни Опитни
Интер-
Мъжки Мъжки женски женски
вал
плъхове плъхове плъхове плъхове
[часове]
ХДА/N1 ХДА/N1 ХДА/N1 ХДА/N1
2 150 ± 9,1 161,2 ± 11 160,1 ± 9,2 167,9 ± 5,4
5 80,1 ± 12,1 59,1 ± 9,2 105,4 ± 11,1 89,2 ± 5,9
24 36,4 ± 9,3 19,8 ± 7,6 88,1 ± 10,1 68,3 ±10,8
N1 - брой посетени квадрати в “открито поле” за 5 минути
Хабитуацията на животните от опитната група е по-добра от тази на животните от контролната

група. Стойностите на поведенческия показател са по-ниски при опитната група и при двата
пола, но тези разлики са статистически несъществени (p>0,05).
В таблица 2 са представени експерименталните данни за стойностите на ХДА при мъжки и
женски плъхове, но при постоянна светлина (СС) 2, 5 и 24 часа след въвеждане на спермидина.
Установява се статистически достоверно понижение на поведенческия показател при мъжките
плъхове (p< 0,05) 2 и 5 часа след въвеждане на полиамина и статистически достоверно
повишение на ХДА 24 часа след въвеждането на спермидина на опитната група спрямо
контролната. След първоначално подобряване на хабитуацията до 5-тия час, на 24 час тя е
влошена. Повишение на ХДА се наблюдава и при женските плъхове при СС под въздействие на
спермидина (р<0,05) на 2 ,5 и 24-я час след въвеждането му.
Нашите резултати по отношение на хоризонталната двигателна активност при периодична
светлина са в съгласие с резултатите на други автори (Rubin et al., 2004), но установени при
други условия на експеримента (начин на въвеждане на полиамина, вид на поведенческия тест,
възраст на опитните животни и др.). Има неврохимични и електрофизиологични доказателства,
че полиамините модулират NMDA-рецептора, който управлява поведението на гризачите (Rock
and McDonald, 1995; Williams, 1997; Goracke-Postle et al., 2007). Ниски микромоларни
концентрации стимулират свързването с NMDA-рецепторния канал и увеличават NMDA-
предизвиканите потоци, докато по-високите концентрации на полиамините предизвикват по-
слабо повишение или инхибиране на NMDA-рецепторните потоци (McGurk et al., 1990; Sprosen
and Woodruff, 1990; Williams et al., 1990). Установено е, че полиамините in vitro регулират
AMPA-каналите двуфазно (Peligrini-Giampietro, 2003). Ефектите на спермидина върху тези
канали са инверсни в сравнение с тези върху NMDA-рецепторите (ниски полиаминни
концентрации инхибират, докато високите концентрации активират йонната проводимост).
Предполага се включване на тези рецептори в ефектите на полиамините върху поведението, но
са необходими допълнителни изследвания по този въпрос.
18
Таблица 2
Влияние на спермидина върху ХДА на мъжки и женски полово

незрели плъхове при постоянна светлина (СС) по теста “open field”
Интер-
мъжки мъжки женски женски
вал
плъхове плъхове плъхове плъхове
[часове]
ХДА/N1 ХДА/N1 ХДА/N1 ХДА/N1
32,4 ± 9* 159 ± 9,1*
2 115,1 ± 10,2 85 ± 10
- 72%** + 87%**
15,8 ± 7,1* 122 ± 7,1*
5 61 ± 9,1 58,2 ± 6,9
- 74%** + 110%**
81 ± 9,1* 122,5 ± 9*
24 48,5 ± 10 79 ± 9,1
+ 67%** + 55%**
* - p< 0,05 спрямо контролата
** - относително изменение спрямо контролата в %
N1 – брой посетени квадрати в “открито поле” за 5 минути
Оказва се, че на организмово ниво спермидинът няма непосредствен ефект върху

хоризонталната двигателна активност при периодична светлина (вероятно поради
неефективност на използваната концентрация), но в условията на стрес при постоянно
осветление, спермидинът показва съществени специфични поведенчески ефекти. Половият
диморфизъм в ефектите на полиамина вероятно е свързан с установения от други автори полов
диморфизъм в орнитиндекарбоксилазата (Bastida et al., 2007).
Различието в ефектите на спермидина при СТ и СС в нашите изследвания е по-вероятно да се
свърже с директното му действие върху неврохимията на мозъка, но не е изключено изменение
на амплитудата на биоритъма на двигателна активност при постоянна светлина (Zhou et al.,
2000).
Промяната на ХДА (като показател за емоционалността) при стрес с нарушена хабитуация
може да се дължи на промени в стероидния хормонален метаболизъм. В предишни наши
изследвания е установено влиянието на тестостерона върху този поведенчески показател при
периодична и постоянна светлина (Lambadjieva, 1999).
Най-нови изследвания (Maeda et al., 2002) показват, че полиамините могат да модулират
взаимодействието между хормон- рецептори и техните регулаторни белтъци, което показва, че
при изследване на поведенческата роля на полиамините трябва да се вземат предвид ефектите
им върху невроендокринологията на организма. При понижено ниво на спермидина се
повишават нивата на адренокортикотропния хормон и кортикостерона, а тези на тестостерона и
тиреоидните хормони са понижени, което може да е и в следствие на полиаминна
трансформация и нарушена полиаминна хомеостаза (Kaasinen et al., 2004). Нивото и ефектите
на хормоните зависят от фотопериода (Zwirska- Korezala, 1991; Vanecek, 1990) при допускането,
че постоянната светлина сенситизира оста хипоталамус - жлези с вътрешна секреция за
ефектите на стероидните хормони.
Налице е полов диморфизъм в ефектите на спермидина върху ХДА (табл. 2) при постоянна
светлина, който вероятно се дължи на различния хормонален фон, на който действа
19
полиаминът. Възможно е, макар и малко вероятно, норадреналинът да инхибира полиаминния

транспорт косвено чрез сигнална мрежа след активиране на адренергичните рецептори (Masuko
et al., 2003). Би могло да се допусне наличие на емержентен ефект от каскадните промени в
неврохуморалната регулация на изследваното поведение: повишено ниво и трансформация на
полиамини при стрес, медиаторен и хормонален дисбаланс при СС и изменени
взаимоотношения полиамини - хормони, отразяващи се на нервната възбудимост, които на
организмово ниво се проявяват чрез промени в адаптивното поведение.
Основен извод
1.Модулиращото влияние на спермидина върху хоризонталната двигателна активност,
т.е. върху емоционалното състояние е динамичен процес, зависещ от пола, времевия
интервал след въвеждането му и от фотопериода.
Литература
1. Anderson, D.J., Crossland, J., Shaw, G.G., (1975). The actions of spermidine and spermine on
the central nervous system. Neuropharmacology. 14:571 - 577.
2. Bastida, C.M., Cremades, A., Castells, M.T., (2007). Sexual dimorphism of ornithine
decarboxylase in the mouse adrenal: influence of polyamine deprivation on catecholamine and
corticoid levels. Am. J. Physiol. Endocrinol. Metab. 292: E 1010 - 1017.
3. Berlese, D.B., Sauzem, P.D., Carati, M.C., Guerra, G.P, Stiegemeier, J.A., Mello, C.F., Rubin,
M.A., (2005). Time dependent modulation of inhibitory avoidance memory by spermidine in
rats. Neurobiol. Learn. Mem. 83: 48 - 53.
4. Conway, E.L., (1998). Brain lesions and delayed water maze learning deficits after
intracerebroventricular spermine. Brain Res. 800: 10 - 20.
5. Dingledine, R., Borges, K., Bowie, D., Traynelis, S.F., (1999). The glutamate receptor ion
channels. Pharmacol. Rev. 51: 7 - 61.
6. Dot, J., Lluch, M., Blanco, I., Rodriguez-Alvarez, J., (2000). Polyamine uptake in cultured
astrocytes: characterization and modulation by protein kinases. J. Neurochem. 75: 1917 - 1926.
7. Gilad, G.M., Gilad, V.H., (1991). Polyamine uptake, binding and release in rat brain. Eur. J.
Pharmacol. 193: 41 - 46.
8. Gilad, G.M., Gilad, V.H., (2002). Stress - induced dynamic changes in mouse brain
polyamines. Role in behavioral reactivity. Brain Research 943: 23 - 29.
9. Goracke-Postle, C.J., Overland, A.C., Stone, L.S., Fairbanks, C.A., (2007). Agmatine transport
into spinal nerve terminals is modulated by polyamine analogs. J. of Neurochem. 100: 132 -
141.
10. Hall, K. S., (1960). Experimental Psychology. Part I, Nauka, Moskow, 405 – 406.
11. Halonen, T., Sivenius, J., and Mettinen, R., (1993). Elevated seizure threshold and impaired
spatial learning in transgenic mice with putrescine overproduction in the brain. Eur. J.
Neurosci. 5:1233 - 1239.
12. Harman, R.J., Shaw, G.G., (1981a). The spontaneous and evoked release of spermine from rat
brain in vitro. Br. J. Pharmacol. 73: 165 - 174.
13. Harman, R.J., Shaw, G.G., (1981b). High affinity uptake of spermine by slices of rat cerebral
cortex. J. Neurochem. 36: 1609 - 1615.
14. Kaasinen, S.K., Oksman, M., Alhonen, L., (2004). Spermidine/spermine N1-acetyltransferase
overexpression in mice induces hypoactivity and spatial learning impairment. Pharmacol.
Biochem. Behav. 78: 35 - 45.
20
15. Lambadjieva, N., (1999). Influence of testosterone on some behavioral reactions of male
immature rats exposed to continual light. Methods Find Exp. Clin. Pharmacol. 21, 1: 17 - 20.
16. Lazarenko, N. S., Petrov, E. S., Vartanjan, G. A., (1982). Verojatnostnie harakteristiki
povedenija kris v usloviqh otkritova polia. Zurnal visshey nervn dejatel, 32: 1092 - 103.
17. Lynch, D.R., Gallagher, M.J., (1996). Inhibition of N-methyl-D-aspartate receptors by
haloperidol: developmental and pharmacological characterization in native and recombinant
receptors. J. Pharmacol. Exp. Ther. 279: 154 - 161.
18. Maeda, Y., Rachez, C., Hawel, L., Byus, C.V., Freedman, L.P, Sladek, F.M., (2002).
Polyamines modulate the interaction between nuclear receptors and vitamin D receptor-
interacting protein 205. hol. Endocrinol 16: 1502 - 1510.
19. Masuko, T., Kushama-Eguchi, K., Sakata, K., (2003). Polyamine transport, accumulation and
release in brain. J of Neurochem. 84, 610 - 617.
20. McGurk, J.F., Bennet, M.V.L., Zukin, R.S., (1990). Polyamines potentiate responses of N-
methyl-D-aspartate receptors expressed in Xenopus oocytes. Proc. Natl. Acad. Sci. USA 87:
9971 - 9974.
21. Pellegrini-Giampietro, D.E., (2003). An activity-dependent spermidine mediated mechanism
that modulates glutamate transmission. Trends Neurosci 26: 9 - 11.
22. Reis, D. J., Regunathan, S., (2000). Is agmatine a novel neurotransmitter in brain? Trends
Pharmacol Sci, 21, 187 - 193.
23. Rock, D.M., and McDonald, R.I. (1995). Polyamine regulation of N-methyl-D-aspartate
receptor channels. Annu. Rev. Pharmacol. Toxicol. 35:463-482
24. Rubin, M.A., Berlese, D.B., Stiegemeier, J.A., (2004). Intra-amygdala administration of
polyamines modulates fear conditioning in rats. J. Neurosci 24, 9: 2328 - 2334.
25. Seiler, N., (2004). Catabolism of polyamines. Amino acid 26: 217 - 233.
26. Shaw, G.G., (1979). The polyamines in the central nervous system. Biochem. Pharmacol. 28: 1
- 6.
27. Sprosen, T., Woodruff, G.N., (1990). Polyamines potentiate NMDA induced whole-cell
currents in cultured striatal neurons. Eur. J. Pharmacol. 179: 477 - 478.
28. Vanecek, J., Kosar, E., Vorlicek, J., (1990). Daily changes in melatonin binding sites and effect
of castration. 73: 2-3, 165 - 170.
29. Williams, K., Dawson, V.L., Romano, C., Dichter, M.A., Molinoff, P.B., (1990).
Characterization of polyamines having agonist, antagonist and inverse effects at the polyamine
recognition site of the NMDA receptor. Neuron 5: 199 - 208.
30. Williams, K., (1997). a) Interactions of polyamines with ion channels. Biochem. J. 325: 289 -
297.
31. Williams, K., (1997). в) Modulation and block or ion channels: a new biology of polyamines.
Cell Signal 9: 1 - 13.
32. Yu, C.G., Marcillo, A.E., Fairbanks, C.A., Wilcox, G.L., Yezierski, R.P., (2000). Agmatine
improves locomotor function and reduces tissue damage following spinal cord injury.
Neuroreport 11: 959 - 965.
33. Zhou, X.J., Jiany, X.H., Ju, C.D., Yin Q.Z., (2000). Modulation of circadian rhythm of
discharges of suprachiasmatic nucleus neurons in rat hypothalamic slices by melatonin. Sheng
Li Xue Bao 52,3: 215 - 219.
34. Zomkowski, A.D., Santos, A.R., Rodrigues, A.L., (2006). Putrescine produces antidepressant
like effects in the forced swimming test and in the tail suspension test in mice. Prog.
Neuropsychopharmacol Biol. Psychiatry 30: 1419 - 1425.
21
35. Zwirska-Korezala, K., Kniazewski, B., Ostrowska, Z., Bunter, B., (1991). Influence of
melatonin or rat thyroid, adrenal and testis secretion during the day. Felia Histochem. Cytobil.
29, 1: 19 - 24.
Спермидин и експлорация
Изследвана е вертикалната двигателна активност в “открито поле” на мъжки

и женски плъхове в прематурационния период при периодична и постоянна
светлина след въвеждане на екзогенен спермидин в доза 0,6mg/100g b.w. i.p.
Поведенческият тест е проведен 2, 5 и 24 часа след инжектиране на полиамина.
Установено е повишение на вертикалната активност (като показател за
ориентировъчно-изследователската активност) на мъжките плъхове на 2-я час
след въвеждането на спермидина спрямо контролата при периодична светлина и
липса на ефект на полиамина върху това поведение при постоянна светлина.
Спермидинът в същата доза предизвиква повишение на вертикалната
двигателна активност (експлорацията) на женските плъхове 2 часа след
въвеждането му при периодична светлина. При постоянна светлина обаче, се
установява статистически значимо изменение на изследваното поведение и в
трите времеви интервала. Тези ефекти се дължат вероятно на променения
неврохуморален статус на организма, на полиаминна и фотопериодична
модулация на този поведенчески показател.
Ключови думи: полиамини, спермидин, поведение.
Въведение
От значителен научен интерес е ролята на полиамините като потенциални невромодулатори на

йонни канали и ефектите им върху адаптивното поведение, включително върху обучението,
паметта и изследователското поведение. Прецизните механизми на техните функции обаче,
въпреки интензивните изследвания, все още не са известни.
Издига се хипотеза за критичността в регулацията на свойствата на мозъчния полиаминен
отговор на стрес (PSR), за невроналните функции и за адекватния поведенчески отговор на
стресори. Тъй като PSR е динамичен процес, вариращ в зависимост от типа, интензивността и
22
продължителността на стресовия стимул, той е важен компонент в адаптивните клетъчни и

поведенчески механизми на реакциите при стресови условия, но може да бъде и неадаптивен
механизъм при продължителен стрес, водещ до клетъчна смърт.
Полиамините (ПА) путресцин, спермидин, спермин и агматин са поликатионни алифатни
съединения с възможност за взаимодействие с отрицателно заредени молекули в живите
клетки. Поради тяхната многофункционалност и жизнено важна роля полиаминните
метаболитни пътища са сложно регулирани в различни типове клетъчни структури,
включително синаптозоми, синаптични мехурчета, глиални клетки, неврони.
Въпреки че, функцията на ПА в мозъка не е проучена напълно, съществуват нарастващ брой
доказателства, че те играят важна роля в модулацията на нервното предаване, медиирайки
трансмембранни йонни канали в ЦНС и влияейки на електрическите свойства ва възбудимите
клетки (Williams, 1997; Anderson et al., 1975). Ролята на вътреклетъчните полиамини в
блокиране на K+ir- и Ca2+-пропускащите AMPA-канали е доказана, но ролята на
извънклетъчните полиамини in vivo върху NMDA-глутаматния и други рецептори не е ясна
(Kamboj et al., 1995; Dingledine et al., 1999; Goracke-Postle et al., 2007). Спермидинът и
сперминът взаимодействат като агонисти с NMDA-рецепторите (Williams et al., 1990), но ПА
могат да проявяват и антагонистични и инверсни ефекти върху този рецептор.
Продължителното му активиране би могло да е причина за невронално увреждане (Paschen,
1992). NMDA-рецепторите участват в синаптичното предаване, гърчовата активност,
обучението, пространствената памет (Mody, Heinemann,1987; Rubin et al., 2004), а също в
модулацията на памет и страх (Lee and Kim, 1998; Cahill et al., 1999; Maren, 2000; Fendt,2001).
Установена е зависима от времето модулация на паметта при плъхове (Berlese et al., 2005) под
действие на спермидин. Полиаминната хомеостаза се регулира фино чрез тяхната синтеза,
разграждане, транспорт и взаимното превръщане на отделните амини.
Твърде малко са изследванията за влиянието на полиамините на организмово ниво върху
поведението на животните. Противоречивите ефекти на ПА и главно на спермидина, вероятно,
се дължат на широкия диапазон прилагани дози.
Настоящето изследване е ориентирано към ефектите на спермидина върху вертикалната
двигателна активност на плъхове като показател за нивото на ориентировъчно-изследователска
активност (Lazarenko et al.,1982) и влиянието на фотопериодизма върху тези ефекти.
Използвани са мъжки и женски полово незрели плъхове от линията Wistar със средно тегло
100g Опитите са провеждани при постоянна температура 22°C, при периодична (СТ 12:12) или
постоянна (СС) светлина. Спермидинът (Sigma) в доза 0,6mg/100g b.w. е инжектиран
интраперитонеално в опитните животни, а контролните са инжектирани с 1ml физиологичен
разтвор. Животните (по 10 броя в група) са тествани по метода "open field" (Hall, 1960) 2, 5 и 24
часа след въвеждане на полиамина в камера от стъкло с основа 1m/1m и височина 0,6m с
разграфен под на 25 квадрата. Животното се поставя в средата на камерата и се определя броят
на вертикалните пози в продължение на 5 минути. След всяко изследване подът е почистван с
разредена оцетна киселина.
23
Резултатите от изследване на вертикалната двигателна активност в "open field" на плъхове от

двата пола в прематурационния период при периодична светлина (СТ) 2, 5 и 24 часа след
въвеждане на спермидина са представени на таблица 1.
Прави впечатление силният ефект на спермидина върху вертикалната активност, определена 2
часа след инжектирането на полиамина (р<0,05) при двата пола, докато на 5-тия и 24-тия час
стойностите на контролната и опитната група са почти еднакви, т.е. липсва ефект.
В таблица 2 са отразени резултатите от изследване на влиянието на спермидина върху
вертикалната двигателна активност в “открито поле” на мъжки и женски полово незрели
плъхове в условията на постоянна светлина (СС).
При мъжките плъхове поведенческият ефект на спермидина е статистически недостоверен
(р>0,05), но при женските този ефект се изразява в повишение на вертикалната активност на 2-
я, 5-я и 24-я час след инжектирането на спермидина. Половите различия в ефектите биха могли
да се свържат с установения полов диморфизъм в орнитиндекарбоксилазната активност (Bastida
et al., 2007).
В условията на стрес при постоянна светлина се съчетават няколко фактора, в резултат на които
изследваното поведение има различни стойности от тези при постоянна светлина и въведен
спермидин. Възможно е модулиращите полиаминни ефекти при периодична светлина да се
повлияват от невромедиатори, неврохормонални промени или от промени в полиаминната
хомеостаза и др. при постоянна светлина с краен резултат – променено поведение по
отношение на експлорацията.
Острите стресори в ЦНС повишават орнитиндекарбоксилазната активност и нивата на
путресцин и агматин (Aricouglu et al., 2003), а нивата на спермидин и спермин се покачват при
многократни стресови третирания, което предполага адаптивен отговор (Sohn et al., 2002).
Предполага се, че модулацията на хипоталамус - жлези с вътрешна секреция -
адренокортикалната ос също може да се включи в тези механизми (Zwirska-Korezala et al., 1991;
Vanecek et al., 1990), т.к. нивото и ефектите на хормоните зависят от фотопериода.
24
Таблица 1
Влияние на спермидина в доза 0,6 mg/100g.b.w.върху вертикалната
двигателна активност (ВДА) на мъжки и женски полово незрели плъхове при
периодична светлина (СТ) по теста “open field”

Интервал мъжки мъжки женски женски
[часове] плъхове плъхове плъхове плъхове
ВДА/N2 ВДА/N2 ВДА/N2 ВДА/N2
6,9 ± 0,9* 3,3 ± 0,4*
2 1,8 ± 0,8 0,5 ± 0,2
+283%** + 560%**
5 0,9 ± 0,5 0,9 ± 0,4 0,2 ± 0,1 0,7 ± 0,2
24 0±0 0±0 0±0 0,2 ± 0,2

N2 – брой вертикални пози в “открито поле” за 5 минути
Половият диморфизъм в поведението при постоянна светлина е показател за намеса на

невростероидите в полиаминната модулация на вертикалната активност, а също на ГАМК-
ергични, адренергични, глутаматергични и др. медиаторни механизми, както и на модулацията
на K+ir канали, Ca2+-пропускащите АМРА-каинатни рецептори и NMDA глутаматните
рецептори.
25
Таблица 2
Влияние на спермидина в доза 0,6 mg/100g.b.w.върху вертикалната
двигателна активност (ВДА) на мъжки и женски полово незрели плъхове при
постоянна светлина (СС) по теста “open field”

Интервал мъжки мъжки женски женски
[часове] плъхове плъхове плъхове плъхове
ВДА/N2 ВДА/N2 ВДА/N2 ВДА/N2
2,3 ±0,4*
2 0,9 ± 0,3 1,2 ± 0,5 0,6 ± 0,4
+283%**
3,3 ± 0,3*
5 0,2 ± 0,1 0,7 ± 0,4 0,3 ± 0,1
+ 1000%**
2 ± 0,5*
24 0,4 ± 0,2 1,2 ± 0,6 0,2 ± 0,2
+ 900%**
N2 – брой вертикални пози в “открито поле” за 5 минути
Основни изводи
1. Поведенческият акт е емержентен ефект от взаимодействието на тези сложни
механизми.
2. Полиаминната модулация на ориетировъчно-изследователското поведение се
модулира от светлинния цикъл, т.е. полиаминната модулация е подложена на
фотопериодична модулация.
3. Ефектите на спермидина върху изследователското поведение зависят от пола, от
времевия интервал след въвеждането му и от фотопериода.
1.Anderson, D.J., Crossland, J., Shaw, G.G., (1975). The actions of spermidine and spermine on the
central nervous system. Neuropharmacology. 14:571 - 577.
2.Aricouglu, F., Altunbas, H., (2003). Is agmantine an endogenous anxyolytic/antidepressant agent?
Ann. N.Y. Acad Sci. 1009: 136 - 140.
26
3.Bastida, C.M., Cremades, A., Castells, M.T., (2007). Sexual dimorphism of ornithine decarboxylase
in the mouse adrenal: influence of polyamine deprivation on catecholamine and corticoid levels. Am.
J. Physiol. Endocrinol. Metab. 292: E 1010 - 1017.
4.Berlese, D.B., Sauzem, P.D., Carati, M.C., Guerra, G.P, Stiegemeier, J.A., Mello, C.F., Rubin, M.A.,
(2005). Time dependent modulation of inhibitory avoidance memory by spermidine in rats. Neurobiol.
Learn. Mem. 83: 48 - 53.
5.Cahill, I., Weinberger, N.M., Roozendaal, B., McGaugh, J.I., (1999). Is the amigdala a locus of
“conditioned fear”? Some questions and caveats. Neuron 23: 227 - 228.
6.Dingledine, R., Borges, K., Bowie, D., Traynelis, S.F., (1999). The glutamate receptor ion channels.
Pharmacol. Rev. 51: 7 - 61.
7.Fendt, M., (2001). Injections of the NMDA receptor antagonist aminophosphonopentanoic acid into
the lateral nucleus of the amygdala block the expression of fear-potentiated startle and freezing. J.
Neurosci 21: 4111 - 4115.
8.Goracke-Postle, C.J., Overland, A.C., Stone, L.S., Fairbanks, C.A., (2007). Agmatine transport into
spinal nerve terminals is modulated by polyamine analogs. J. of Neurochem. 100: 132 - 141.
9.Hall, K. S., (1960). Experimental Psychology. Part I, Nauka, Moskow, 405 – 406.
10.Kamboj, S.K., Swanson, G.T., Cull-Candy, S.G., (1995). Intra-cellular spermine confers
rectification on rat calcium- permeable AMPA and kainate receptors. J. Physiol. 486: 297 - 303.
11.Lazarenko, N. S., Petrov, E. S., Vartanjan, G. A., (1982). Verojatnostnie harakteristiki povedenija
kris v usloviqh otkritova polia. Zurnal visshey nervn dejatel, 32: 1092 - 103.
12.Lee, H., Kim, J.J., (1998). Amygdalar NMDA receptors are critical for new fear learning in
previously fear-conditioned rats. J. Neurosci. 18: 8444 - 8454.
13.Maren, S., (2000). Does the basolateral amygdala store memories for emotional events? Repl.
Trends Neurosci 8: 345 - 346.
14.Mody, I., Heinemann, U., (1987). NMDA receptors of dentate gyrus granulate cells participate in
synaptic transmission following kindling. Nature 326: 701 - 704.
15.Paschen, W., (1992). Polyamine metabolism in different pathological states of the brain. Mol.
Chem. Neuropathol 16, 241 - 271.
16.Rubin, M.A., Berlese, D.B., Stiegemeier, J.A., (2004). Intra-amygdala administration of polyamines
modulates fear conditioning in rats. J. Neurosci 24,9: 2328 - 2334.
17.Sohn, H.S., Park, Y.N., Lee, S.R., (2002). Effect of immobilization stress on brain polyamine levels
in spontaneously hypertensive and Wistar-Kyoto rats. Brain Res. Bull. 57: 575 - 579.
18.Vanecek, J., Kosar, E., Vorlicek, J., (1990). Daily changes in melatonin binding sites and effect of
castration. 73: 2-3, 165 - 170.
19.Williams, K., (1997). a) Interactions of polyamines with ion channels. Biochem. J. 325: 289 - 297.
20.Williams, K., (1997). в) Modulation and block or ion channels: a new biology of polyamines. Cell
Signal 9: 1 - 13.
21.Williams, K., Dawson, V.L., Romano, C., Dichter, M.A., Molinoff, P.B., (1990). Characterization
of polyamines having agonist, antagonist and inverse effects at the polyamine recognition site of the
NMDA receptor. Neuron 5: 199 - 208.
22.Zwirska-Korezala, K., Kniazewski, B., Ostrowska, Z., Bunter, B., (1991). Influence of melatonin or
rat thyroid, adrenal and testis secretion during the day. Felia Histochem. Cytobil. 29, 1: 19 - 24.
27
Спермидин и болкова реакция
Изследвани са ефектите на екзогенно въведен спермидин в доза 0,6mg/100g b.w.

i.p. върху болковата латентност на плъхове от двата пола в прематурационния
период по теста "tail flick" при периодична и постоянна светлина. Наблюдава се
силно удължаване на болковата латентност на опитната група от мъжки
плъхове с въведен спермидин спрямо контролната в три времеви интервали: 2, 5
и 24 часа след въвеждането на спермидина при периодична светлина. При
постоянна светлина, обаче, ефектът от полиамина е скъсяване на болковата
латентност 2 и 5 часа след инжектирането му, като този ефект се губи на 24-
я час. Спермидинът в същата доза не влияе върху продължителността на
болковата латентност на женските плъхове при периодична и постоянна
светлина.
Ключови думи: полиамини, спермидин, болкова реакция.
Въведение
Въпреки че невробиологичната роля на полиамините не е проучена напълно, съществуват
нарастващ брой доказателства, че те играят важна роля в модулацията на нервното предаване
(Anderson et al., 1975; Harman and Shaw, 1981). Те модулират редица трансмембранни йонни
канали в ЦНС (Williams, 1997), влияейки върху електрическите свойства на възбудимите клетки
и върху свойствата на невромедиаторните пътища (ГАМК, катехоламини, глутамат,
ацетилхолин и др.) (Bastida et al., 2007; Zomkowski et al., 2006), а за орнитиндекарбоксилазата е
установен полов диморфизъм. Твърде малко са изследванията в това актуално направление –
влиянието на полиамините върху поведението, включително върху болковата реакция.
В настоящето изследване са проследени ефектите на полиамина спермидин върху болковата
латентност на болкова реакция при термично лъчево дразнене на плъхове от двата пола в
прематурационния период 2, 5 и 24 часа след въвеждане на полиамина и при два светлинни
режима – периодична (СТ) и постоянна (СС) светлина.
28
Опитните животни са мъжки и женски полово незрели плъхове линия Wistar (средно тегло
100g) със сходна болкова чувствителност. Експериментите са провеждани при постоянна
температура 22˚C при периодична (СТ 12:12) и при постоянна (СС) светлина.
Животните са тествани по метода "tail flick" по 10 броя в опитна и контролна група. Опитните
животни са инжектирани интраперитонеално веднъж дневно със спермидин (Sigma) в доза 0,6
mg/100g b.w., а контролните – с 1ml физиологичен разтвор.
Методът се основава на измерване на времето на двигателен рефлекс в резултат на термично
болково дразнене от фокусирано топлинно излъчване от електрическа лампа върху опашката на
плъх, докато се достигне болков гърч и животното отмести опашката си. Чрез фотоклетка
автоматично се отчита времето за реакция на болката, т.е. болковата латентност (Bass,
Vanderbrook, 1952).
Статистическата обработка е извършена по метода на Стюдънт.
Болковата реакция е вродена специфична неврофизиологична реакция в отговор на
физиологични или функционални изменения с периферен и централен механизъм, с участието
на ретикуларната формация, таламуса, хипоталамуса, лимбичната система и решаващата роля
на мозъчната кора. В обработката на постъпващата от периферията информация играят роля
ГАМК, ацетилхолин, норадреналин и серотонин. Материалният субстрат на поведението са
биохимичните мембранни и вътреядрени процеси. При преминаване от системно на клетъчно
ниво на функциониране на мозъка при предаване на сигнала върху синапсните мембрани е
установено модулиращо влияние на Ca2+, хормони и много други фактори, вторични
посредници и биологичноактивни вещества.
На това ниво се очаква и влиянието на полиамините. Внасянето на екзогенен спермидин може
да промени полиаминната хомеостаза – преход на полиамините един в друг и изменение на
вътреклетъчните и извънклетъчните концентрации с различна мозъчна локализация,
последвано от агонистични, антагонистични и инверсни ефекти чрез полиаминното място в
NMDA глутаматния и други рецепторно-йонофорни комплекси, никотинови, ГАМК,
катехоламинови и др. рецептори (Williams, 1997). Повлиявайки свойствата на редица рецептори
и йонни канали, спермидинът оперира като динамичен модулатор на нервното предаване в
ЦНС. Той може да се трансформира в путресцин, който е антагонист на NMDA рецепторите и е
с неврозащитен ефект (Goracke-Postle et al., 2007). Спермидинът може също да блокира
транспорта на агматин и путресцин в гръбначномозъчните синаптозоми, а самият той –
ефективно да се транспортира в невроните и глиалните клетки (Masuko et al., 2003). Възможна е
също агматин-зависима стимулация на глутаматната невромодулация, предизвикана от
повишената концентрация на спермидин, който повишава усвояването на агматин и инхибира
това на путресцин, т.е. транспортът на агматин в гръбначномозъчните нервни краища е
чувствителен към конкуренцията между путресцин и спермидин (Goracke-Postle et al., 2007;
Kaasinen, 2003). Агматинът от своя страна модулира опиоидната аналгезия (Kolesnikov et al.,
29
1996; Morgan et al., 2002), антагонизира NMDA-рецепторите (Yang, Reis, 1999; Demady et al.,
2001; Roberts, 2005; Mullan, 1999).
По този начин ендогенно въведеният спермидин е възможно да модулира пряко болковата
латентност – обект на настоящето изследване или опосредствано чрез други полиамини.
Предполага се, че модулиращите ефекти на спермидина, които наблюдаваме върху болковата
реакция може би са свързани и с холинергичната система. Както е известно, спермидинът
инхибира свързването на ацетилхолина със синаптичните мехурчета (Seiler et al., 1996), с което
затруднява протичането на нервни импулси в синапсите или модулира ацетилхолинестеразната
активност.
Прави впечатление голямата разлика в ефектите на спермидина при периодична и постоянна
светлина съгласно резултатите от нашите изследвания.
В стресова ситуация при постоянна светлина спермидинът скъсява болковата латентност при
мъжките плъхове статистически достоверно на 2-я и 5-я час, но при женските не се наблюдава
статистически достоверно скъсяване на латентния период (табл. 1).
Интерес представлява пластичността на този поведенчески показател, който при промяна във
фотопериода при мъжките плъхове се удължава или се скъсява, а при женските животни
ефектите са аналогични като тенденция, но без статистическа достоверност (табл. 1 и табл. 2).
При СС като фотопериодичен модел на стрес се променя неврохуморалният статус на
организма, променя се биоритъмът на болковата реакция, концентрацията на медиатори,
хормони, опиоиди, полиамини, ензимни активности, гъстота на рецептори и др. Променената
полиаминна хомеостаза чрез ендогенно внесения спермидин на този фон може да доведе до
промени в стероидния хормонален метаболизъм и обратно – невростероидите да повишат
нивото на полиамините. Настоящите резултати в известен смисъл показват, че когато се
изследва функцията на полиамините в нервната система, трябва де се вземат предвид и
невроендокринните им ефекти. Специфичното действие на полиамините зависи от изменението
на концентрацията им във времето в определени клетъчни структури. Тези пространствено-
времеви изменения зависят от регулацията на полиаминната обмяна, която пък е свързана със
състоянието на клетъчната метаболитна активност (Starkman et al., 1999; Seiler, 1991).
Таблица 1
Влияние на спермидина върху болковата латентност на мъжки и женски полово
незрели плъхове при постоянна светлина (СС) по теста “tail flick”
Контролни Опитни
Контролни Опитни
Интервал мъжки мъжки
женски женски
[часове] плъхове,t[s плъхове,t[s
плъхове,t[s] плъхове,t[s]
] ]
2,9 ± 0,3*
2 3,9 ± 0,2 2,1 ± 0,2 1,7 ± 0,2
- 26%**
2,7 ± 0,1*
5 3,2 ± 0,1 2,2 ± 0,2 1,8 ± 0,3
- 15%**
24 3 ± 0,2 2,9 ± 0,3 1,9 ± 0,5 2,1 ± 0,2

30
t[s] - болкова латентност в секунди по теста “tail flick”
Таблица 2
Влияние на спермидина върху болковата латентност на мъжки и женски полово
незрели плъхове при периодична светлина(СТ) по теста “tail flick”
Интер- Контролни Опитни Контролни Опитни

вал мъжки мъжки женски женски
[часове] плъхове,t[s] плъхове,t[s] плъхове,t[s] плъхове,t[s]
4,1±0,2*
2 2,1 ± 0,3 2,5 ± 0,3 2,9 ± 0,3
+95%**
4 ± 0,2*
5 2 ± 0,3 2,5 ± 0,2 2,7 ± 0,3
100%**
4,2 ± 0,3
24 2,2 ± 0,2 2,7 ± 0,3 2,8 ± 0,3
+91%**
t[s] - болкова латентност в секунди по теста “tail flick”
Наблюдаваните от нас ефекти на полиамина спермидин в една и съща доза, но при различни
времеви интервали при двата пола и при два фотопериода показват нееднопосочност на
въздействието му и характеристика на модулация на болковата латентност в резултат на
емержентен ефект на организмово ниво. Вероятно се касае за модулация на няколко нива. За
агматина е установено противоболково действие (Fairbanks et al., 2000), но за спермидина няма
данни. Поведенческите промени по отношение на болковата латентност след въвеждане на
спермидин вероятно включват неговото влияние и върху Ca2+ йонни потоци, които са свързани
не само с клетъчната възбудимост, но и са връзка между мембранния и цитоплазмения
осцилатор, тъй като вътреклетъчното ниво на Ca2+ зависи както от мембранната проницаемост,
така и от вътреклетъчните метаболитни процеси (Berridge, 1975), което е свързано с промяната
в биоритъма на болковата чувствителност.
1.Ефектите на спермидина върху болковата латентност на плъхове зависят от пола,

времевия интервал и светлинния цикъл, което вероятно се дължи на полиаминна и
фотопериодична модулация на възбуждането в ЦНС на различни нива.
31
1.Anderson, D.J., Crossland, J., Shaw, G.G., (1975). The actions of spermidine and spermine on the
central nervous system. Neuropharmacology. 14:571 - 577.
2.Bass, W.B., Vanderbrook, N.J., (1952). A note on an improved method of analgesis evaluation. J.
Am. Pharm. Assoc. Sci Ed. 41: 569 - 570.
3.Bastida, C.M., Cremades, A., Castells, M.T., (2007). Sexual dimorphism of ornithine decarboxylase
J. Physiol. Endocrinol. Metab. 292: E 1010 - 1017.
4.Berridge, M.J., (1975). The interaction of cyclic nucleotides and calcium in the control of cellular
activity. Adv. Cycl. Nucleotide Res. 6: 1 - 98.
5.Demady, D. R., Jianmongkol, S., Vuletich, J. L., Bender, A. T., Osawa, Y., (2001). Agmatine
enchances the NADPH oxidase activity of neuronal NO synthase and leads to oxidative inactivation of
the enzyme. Mol. Pharmacol 59, 24 - 29.
6.Fairbanks, C. A., Sehreiber, K.L., Brewer, K.L., (2000). Agmatine reverses pain induced by
inflammation neuropathy and spinal cord injury. Proc. Natl. Acad. Sci. USA 97, 19584 - 19589.
7.Goracke-Postle, C.J., Overland, A.C., Stone, L.S., Fairbanks, C.A., (2007). Agmatine transport into
spinal nerve terminals is modulated by polyamine analogs. J. of Neurochem. 100: 132 - 141.
8.Harman, R.J., Shaw, G.G., (1981a). The spontaneous and evoked release of spermine from rat brain
in vitro. Br. J. Pharmacol. 73: 165 - 174.
9.Harman, R.J., Shaw, G.G., (1981b). High affinity uptake of spermine by slices of rat cerebral cortex.
J. Neurochem. 36: 1609 - 1615.
10.Kaasinen, S.K., Oksman, M., Alhonen, L., (2004). Spermidine/spermine N1-acetyltransferase
overexpression in mice induces hypoactivity and spatial learning impairment. Pharmacol. Biochem.
Behav. 78: 35 - 45.
11.Kolesnikov, Y., Jain, S., Pastemak, G.W., (1996). Modulation of opioid analgesia by agmatine.
Europ. J. Pharmacol. 296: 17 - 22.
12.Masuko, T., Kushama-Eguchi, K., Sakata, K., (2003). Polyamine transport, accumulation and
13.Morgan, A.D., Campbel, U.C., Fons, R.D., Carroll, M.E., (2002). Effects of agmatine on the
escalation of i.v. cocaine and fentanyl selfadministration in rats. Pharmacol. Biochem. Behav. 72: 873
- 880.
14.Mullan, M. J., (1999). The induction of pain: an intergrative review. Prog. Neurobiol 57, 1 - 164.
15.Roberts, J. C., Grocholski, B. M., Kitto, K. F., Fairbanks, C. A., (2005). Pharmacodinamic and
pharmacokinetic studies of agmatine after spinal administration in the mouse. J. Pharmacol Exp. Ther.
314, 1226 - 1233.
16.Seiler, N., Delcros, J. G., Moulinoux, J. P., (1996). Polyamine transport in mammalian cells: an
update. Int. J. Biochem Cell Biol., 28, 843 - 861.
17.Seiler, N., (1991). Pharmacological properties of natural polyamines and their depletion by
biosynthesis inhibitors as a therapeutic approach. Prog. Drug. Res. 37: 107 - 159.
18.Starkman, M., Giordani, B., Gebarski, S.S., Berent, S., Schork, M.A., Schteingart, D.E., (1999).
Decrease in cortisol reverses human hippocampal atrophy following treatment of Cushing’s disease.
Biol. Psychol. 45: 1595 - 1602.
Signal 9: 1 - 13.
21.Yang, X. C., Reis, D. L., (1999). Agmatine selectively blocks the N-methil-D-aspartate subclass of
glutamate receptor channels in rat hippocampal neurons. J. Pharmacol. Exp. Ther. 288, 544 -549.
32
22.Zomkowski, A.D., Santos, A.R., Rodrigues, A.L., (2006). Putrescine produces antidepressant like
effects in the forced swimming test and in the tail suspension test in mice. Prog.
Полиамини – невробиологична роля
Доц. д-р Нина Д. Ламбаджиева
СУ ”Св. Климент Охридски”, Биологически факултет
Направен е обзор на резултатите от най-нови научни изследвания в областта на

полиамините като органични поликатионни ефектори в специфичните функции
на ЦНС чрез модулиране на физиологичните свойства на извън- и вътреклетъчни
рецептори, които променят регулирания от катиони транспорт и са
изключително важни за поведенческата реактивност при стрес, обучение,
памет, психични заболявания и др.
Ключови думи: полиамини, поведение.
Полиамините путресцин, спермидин, спермин и агматин са малки алифатни поликатионни

съединения (с 2, 3 и 4 аминогрупи) с възможност за взаимодействие с отрицателно заредени
молекули (нуклеинови киселини, фосфолипиди и др.) в живите клетки. За разлика от
двувалентните неорганични катиони положителните товари в полиамините са подвижни и имат
твърде сложни метаболитни механизми за регулация и поддържане на вътреклетъчната им
хомеостаза. Те влияят върху сперматогенезата, органната хипертрофия, спонтанната
туморогенеза, кожата и централната нервна система като невронална протекция. Полиамините
са включени в много аспекти на клетъчните функции: клетъчно делене, диференциация,
белтъчна секреция. Специфичното инхибиране на тяхната биосинтеза спира растежа на
клетките на бозайниците. Биосинтезните и катаболитните ензими на полиамините са главна
мишена на раковата химиотерапия (Bolkenius et al., 1985; Igarashi, 2003). Полиамините участват
в генната експресия (Gilad and Gilad, 2003), повлияват свойствата на белтъците и мембраните
(Schuber, 1989), функционират като антиоксиданти (Lovaas et al., 1991), показват про- и
антиапоптозни ефекти (Wallace et al., 2003), могат да действат като вътре- и извънклетъчни
посредници в сигнални пътища, които променят регулирания от катиони транспорт. Поради
жизненоважната им роля полиаминните пътища са сложно регулирани в различни типове
клетъчни структури (хепатоцити, синаптозоми, синаптични мехурчeта и глиални клетки).
Независимо че, молекулната природа на полиаминните преносители е напълно непозната,
движението на полиамините е добре документирано (Sakata et al., 2000; Dot et al., 2000; Soulet et
al., 2004). Полиаминните транспортери в глиалните клетки, невроните и синаптичните
мехурчета имат различни свойства и молекулни структури, въпреки че е възможно да съдържат
общи компоненти (Masuko et al., 2003). Спермидинът се транспортира по-ефективно в
глиалните клетки, отколкото спермина, но последният се транспортира по-ефективно в
33
синаптичните мехурчета и синаптозомите. Усвояването на спермин в синаптичните мехурчета

зависи от протонния градиент, създаден от H+-АТФаза, а в синаптозомите и глиалните клетки
зависи от мембранния потенциал на плазмената мембрана. Глиалните клетки имат ниска степен
на синтеза или висока степен на обмяна на полиамините, отчитайки тяхното ниско съдържание.
Агматинът инхибира усвояването на спермидин и спермин в мозъчните синаптозоми чрез
конкуренция за полиаминен преносител (Masuko et al., 2003).
Въпреки, че функцията на полиамините в мозъка не е проучена напълно, съществуват
нарастващ брой доказателства, че те играят важна роля в модулацията на нервното предаване
(Anderson et al., 1975; Shaw, 1979; Harman and Shaw, 1981a), модулирайки редица
трансмембранни йонни канали в централната нервна система (Williams, 1997в). Те могат да
влияят върху електрическите свойства на възбудимите клетки. Агматинът и спермидинът
действат като невромедиатори при различни рецептори. Те се натрупват в синапсите, могат да
се отделят при деполяризация (Reis et al., 2000) и действайки като невромодулатори, те влияят
върху свойствата на невромедиаторни пътища (ГАМК, катехоламини, глутамат, ацетилхолин,
глицин и др.) (Gilad and Gilad, 1992; Bastida et al., 2007; Zomkovski et al., 2006). Ролята на
вътреклетъчните полиамини в блокиране на K+ir- и AMPA-канали е доказана, но ролята на
извънклетъчните полиамини in vivo върху NMDA-глутаматния рецептор не е ясна (Kamboj et
al., 1995; Dingledine et al., 1999; Goracke-Postle et al., 2007). Ако извънклетъчните полиамини
модулират рецептори и по този начин и синапсното предаване in vivo, то те би трябвало да се
отделят от неврони или глия при деполяризация и бързо да се реинкорпорират в тези клетки.
Полиамините са в относително високи концентрации в мозъка (микро и наномоларен диапазон)
с разлики в регионалното разпространение (Seiler, 1981; Bernstein and Muller, 1999). Когато са в
милимоларни концентрации, те са свързани с отрицателно заредени клетъчни компоненти и
структури (Janne et al., 2004), променяйки тяхната структура и функция, като незначителна част
от тях са в реактивоспособно състояние (Bolkenius et al., 1985; Stolkin and Bartolome, 1986). Чрез
циркулацията си вътреклетъчните полиамини блокират K+ir- канали и Ca²+- пропускащите
AMPA-каинатни рецептори, а извънклетъчните полиамини могат да модулират NMDA-
рецепторните потоци и зависимия от напрежението блок (Dingledine et al., 1999; Janne et al.,
2004; Panchenko et al., 1999). Спермидинът и сперминът взаимодействат като агонисти с
NMDA-рецепторите (Williams et al., 1990), но полиамините могат да проявяват и
антагонистични и инверсни ефекти върху тези рецептори. Като модулатор на K+ir- канали
сперминът е 100 пъти, а спермидинът е 10 пъти по-силен блокер на каналите от путресцина или
Mg2+ (Lopatin et al., 1994; Falker et al., 1995). Продължителното му активиране би могло да е
причина за невронално увреждане (Paschen, 1992). Путресцинът вероятно действа като слаб
антагонист на NMDA-рецептора, действайки на полиаминното място на рецептора (Dempsey et
al., 2000). Повишеното му натрупване в мозъка има неврозащитен ефект (Kaasinen et al., 2003;
2000) – блок на NMDA-рецепторите. Той повишава гърчовия праг (Halonen et al., 1993).
Известно е, че NMDA-рецепторите участват в синапсното предаване, гърчовата активност
(Mody and Heinemann, 1987), обучението, пространствената памет (O’Keefe and Speakman, 1987;
Rubin et al., 2004). Напоследък се водят интензивни дебати относно ролята на амигдални
NMDА- и неNMDA-глутаматни рецептори в модулацията на памет и страх (Lee and Kim, 1998;
Cahill et al., 1999; Maren, 2000; Wilensky et al., 2000; Fendt, 2001).
Най-богатият източник на спермидин при бозайниците е панкреасът (Loser et al., 1989),
вероятно поради интензивната белтъчна синтеза в този орган, като молекулното съотношение
спермидин/спермин е около 10, а те се превръщат обратно в путресцин.
Полиаминният метаболизъм има важна роля в патологията на редица психически и
невродегенеративни заболявания. Нарушената полиаминна регулация чрез изменения в
експресията и активността на полиаминните метаболитни ензими и в нивата на отделните
34
полиамини може да предизвика психически разстройства (Fiori and Turecki, 2008). Те имат
антидепресантен, анксиолитичен ефект. Имат повишено ниво при шизофрения и
самоубийствено поведение. Поради важната им роля тяхната хомеостаза се регулира фино чрез
тяхната синтеза, разграждане, транспорт и чрез взаимното превръщане на отделните
полиамини. Главните лимитиращи ензими са орнитиндекарбоксилаза, S-
аденозилметиониндекарбоксилаза и спермидин/спермин N′-ацетилтрансфераза, чиито
активности се контролират на много нива чрез редица механизми. Активността на
спермидин/спермин синтетазата е обикновено постоянна, въпреки че при известни условия е
възможна индукция. Полиаминоксидазната активност се регулира от нивото на субстрата.
Синтезата и натрупването на полиамините може да не са с идентична локализация (Krauss et al.,
2006). В стриатума полиамините имат роля в междукомпартментно сигнализиране. Високи нива
на спермидин и спермин са установени в амигдалата, паравентрикуланото и супраоптичното
ядро на хипоталамуса. Високи дози полиамини (125-250 nmol i.c.v.) са невротоксични –
увреждат хипокампа и обучението при плъхове (Conway, 1998; Shimada et al., 1994).
Твърде малко са изследванията върху влиянието на полиамините върху поведението на
животните, обучението и паметта. Противоречивите им ефекти и главно на спермидина
вероятно се дължат на широкия диапазон дози.
AMPA каинатните рецептори и K+ir-канали се влияят от вътреклетъчни ниски (нано- до
микромоларни) концентрации на спермидин/спермин, а NMDA и каинатните рецептори имат
извънклетъчни места, изискващи високи концентрации (милимоларни) от спермидин/спермин
(Mott et al., 2003). Двата полиамина имат подобни ефекти върху техните вътре- и
извънклетъчни мишени. Три отделни свързващи места върху NMDA рецептора позволяват
различни видове въздействия (Williams, 1997в). В зависимост от извънклетъчните нива на
спермидин/спермин NMDA рецепторите са съответно или положително модулирани, или
блокирани при ниски или високи концентрации. Положителната модулация може да доведе до
повишено навлизане на Ca²+. Така при патологични условия извънклетъчният
спермидин/спермин може да участва във възбудната токсичност, а вътреклетъчният се включва
в патологията на невродегенеративните заболявания – Хънтингтонова хореа (Colfon et al., 2004)
и Паркинсонова болест (Antony et al., 2003; Goers et al., 2003).
При плъховете спермидин/спермин са локализирани в глиалните клетки, особено астроцитите
(Laube and Veh, 1997) и главно в някои видове неврони, т.е. диференцирано, нехомогенно
(Fujiwara et al., 1997; Laube et al., 2002; Schreiber et al., 2004). Предполага се взаимодействие
между невроните и глията чрез отделяне и усвояване на полиамините (Sakata et al., 2000;
Masuko et al., 2003). Синтезираните в невроните спермидин/спермин могат да се отделят от
везикулите (Soulet et al., 2004) и да се натрупат в астроцитите, където не се образуват
полиамини. Частично отделяне от астроцитите може да се предизвика при невронална
активност, водеща до активиране на глиалния глутаматен рецептор.
Спермидин/спермин (без путресцин) модулират функциите на йонните канали. Допуска се
интегративна функция на спермидин и/или спермин между два компартмента в междинни
неврони в стриатума (Cicchetti et al., 2000), което е важно за физиологичните и
патофизиологичните функции на стриатума. Избирателната липса на неврони при патология се
обяснява с механизма на предизвиканата от азотен оксид и полиамини NMDA-рецептор-
медиаторна възбудна токсичност (Eliasson et al., 1999; Sattler et al., 1999; Carter et al., 1990;
Zeevalk and Nicklas, 1990), тъй като спермидин/спермин положително модулират тези
рецептори чрез извънклетъчни места за свързване (Rock and McDonald, 1995). Последната
предизвиква повишение на орнитиндекарбоксилазната активност и концентрацията на
путресцин- невропротективен ефект в хипокампа (Ferchmin et al., 2000), а прилагането на
екзогенен путресцин повишава нивото на спермин и анулира невропротективния ефект на
35
ензимното инхибиране (Trout et al., 1993). Високи извънклетъчни сперминови концентрации

блокират NMDA-рецепторите и така намаляват опасността от възбудна токсичност. Установен
е полов диморфизъм по отношение на орнитиндекарбоксилазата (Bastida et al., 2007).
Противоречивите активности на невротоксичност и невропротекция на спермидин/спермин
биха могли да се обяснят със зависими от техните вътре- и извънклетъчни концентрации
ефекти върху NMDA-рецепторите – от положителна модулация при ниски концентрации до
пълна блокада при високи концентрации (които още не са известни).
В отговор на стрес нивото на полиаминния метаболизъм се повишава (PSR – полиаминнен
стресов отговор) като компонент на защитна клетъчна антистресова програма според
интензивността на стресора (Gilad and Gilad, 2002). Специфичното действие на полиамините
зависи от времето на изменение на тяхната концентрация на селективни вътрешни места. Тези
пространствено-времеви изменения зависят от регулацията на полиаминната обмяна, която е
тясно свързана със състоянието на активност на клетъчния метаболизъм (Seiler, 1991; Starkman
et al., 1999).
PSR е обща реакция на стресови стимули, включително физични, емоционални и хормонални в
степен, свързана с интензивността на стреса (Gilad and Gilad, 2003). Установено е, че
норепинефринът инхибира полиаминния транспорт косвено чрез сигнална каскада след
активиране на адренорецепторите (Masuko et al., 2003). Подходящата точна регулация на
мозъчния полиаминен стресов отговор е критична за нервната функция и съответно за
подходящия поведенчески отговор на стресори.
Полиамините се оказват твърде актуална група биологично активни съединения, участващи не
само в метаболитната регулация на органи, но и в регулацията на система поведенчески
реакции, в управлението на стреса, в патологията на редица заболявания и са переспективна
мишена за тяхното лечение.
1.Anderson, D. J., Crossland, J., Shaw, G. G., (1975). The actions of spermidine and spermine on the
central nervous system. Neuropharmacology. 14: 571 - 577.
2.Antony, T., Hoyer, W., Cherny, D., Heim, G., Jovin, T., (2003). Cellular polyamines promote the
aggregation of alpha- synuclein. Biol. Chem.. 278: 3235 - 3240.
3.Bastida, C. M., Cremades, A., Castells, M. T., (2007). Sexual dimorphism of ornithine decarboxylase
J. Physiol. Endocrinol. Metab. 292: E1010 - 1017.
4.Bernstein, H. G., Muller, M., (1999). The cellular localization of the l-
ornithinedecarboxylase/polyamine system in normal and diseased central nervous systems. Progr.
Neurobiol. 57: 485 - 505.
5.Bolkenius, F.N., Beey, P., Seiler, N., (1985). Specific inhibition of polyamine oxidase in vivo is a
method for the elucidation of its physiological role. Biochem. Biophys. Acta. 838: 69 - 76.
6.Cahill, I., Weinberger, N. M., Roozendaal, B., McGaugh, J. I., (1999). Is the amigdala a locus of
“conditioned fear”? Some questions and caveats. Neuron 23: 227 - 228.
36
7.Carter, C., Lloid, K., Zivkovic, B., Scatton, B., (1990). Sfenprodil and SL 82.0715 as cerebral
antiischemic agents. Evidence for antagonistic effects at the polyamine modulatory site within the
NMDA receptor complex. J. Pharmacol, Exp. Ther. 253: 475 - 482.
8.Cicchetti, F., Prensa, L., Wu, Y., Parent, A., (2000). Chemical anatomy of striatal interneurous in
normal individuals and in patients with Huntington’s disease. Brain Res. Rev. 34: 80 - 101.
9.Colfon, C., Xu, Q., Burke, J., Bae, S., Wakefield, J., Nair, A., Strittmatter, W., Vitek, M., (2004).
Disrupted spermine homeostatic: a novel mechanism in polyglutamine mediated aggregation and cell
death. J. Neurosci 24: 7118 - 7124.
10.Conway, E. L., (1998). Brain lesions and delayed water maze learning deficits after
intracerebroventricular spermine. Brain Res. 800: 10 - 20.
11.Dempsey, R. J., Baskaya, M. K., Dogan, A., (2000). Attenuation of brain edema, blood-brain
barrier breakdown and injury volume by ifenprodil, a polyamine-site NMDA receptor antagonist after
experimental traumatic brain injury in rats. Neurosurgery 47: 399 - 404.
12.Dingledine, R., Borges, K., Bowie, D., Traynelis, S. F., (1999). The glutamate receptor ion
channels. Pharmacol. Rev. 51: 7 - 61.
13.Dot, J., Lluch, M., Blanco, I., Rodriguez-Alvarez, J., (2000). Polyamine uptake in cultured
astrocytes: characterization and modulation by protein kinases. J. Neurochem. 75: 1917 - 1926.
14.Eliasson, M., Huang, Z., Ferrante, R., Sasamata, M., Molliver, M., Snyder, S., Moskowitz, M.,
(1999). Neuronal NO synthase activation and peroxynitrite formation in ischemic stroke linked to
neural damage. J. Neurosci 19: 5910 - 5918.
15.Falker, B., Brandle, U., Glowatzki, E., Weidemann, S., (1995). Strong voltage dependent inward
rectification of inward rectifier K+channels is caused by intracellular spermine. Cell 80: 149 - 154.
16.Fendt, M., (2001). Injections of the NMDA receptor antagonist aminophosphonopentanoic acid into
the lateral nucleus of the amygdala block the expression of fear-potentiated startle and freezing. J.
Neurosci 21: 4111 - 4115.
17.Ferchmin, P., Perez, D., Biello, M., (2000). Spermine is neuroprotective against anoxia and NMDA
in hippocampal slices. Brain Res. 859: 273 - 279.
18.Fiori, L. M., Turecki, G., (2008). Implication of the polyamine system in mental disorders. J.
Psychiatry Neurosci 33, 2: 102 - 110.
19.Fujiwara, K., Bai, G., Kitagawa, T., (1997). Polyamine like immunoreactivity in rat neurons. Brain
Res. 767: 166 - 171.
20.Gilad, G. M., Gilad, V. H., (2003). Overview of the brain polyamine-stress- response: regulation,
development and modulation by lithium and role in cell survival. Cellular and molecular neurobiology,
23, 4/5: 637 - 649.
21.Gilad, G. M., Gilad, V. H., (2002). Stress- induced dynamic changes in mouse brain polyamines.
Role in behavioral reactivity. Brain Research 943: 23 - 29.
22.Gilad, G. M., Gilad, V. H., Wyatt, R. J., (1992). Polyamines modulate the binding of GABAA-
benzodiazepine receptor ligands in membranes from the rat forebrain. Neuropharmacol 31: 895 - 898.
23.Goers, J., Uversky, V., Fink, A., (2003). Polycation- induced oligomerization and accelerated
fibrillation of human alpha- synuclein in vitro. Protein Sci. 12: 702 - 707.
24.Goracke-Postle, C. J., Overland, A. C., Stone, L.S., Fairbanks, C. A., (2007). Agmatine transport
into spinal nerve terminals is modulated by polyamine analogs. J. of Neurochem. 100: 132 - 141.
25.Halonen, T., Sivenius, J., Mettinen, R., (1993). Elevated seizure threshold and impaired spatial
learning in transgenic mice with putrescine overproduction in the brain. Eur. J. Neurosci. 5: 1233 -
1239.
26.Harman, R. J., Shaw, G. G., (1981a). The spontaneous and evoked release of spermine from rat
brain in vitro. Br. J. Pharmacol. 73: 165 - 174.
37
27.Igarashi, K., (2003). Polyamine transport, accumulation and release in brain. J. Neurochem. 84: 610
- 617.
28.Janne, J., Alhonen, I., Pietila, M., (2004). Genetic approaches to the cellular functions of
polyamines in mammals. Eur. J. Biochem. 271: 877 - 894.
29.Kaasinen, S. K., Grohn, O. H., Keinanen, T. A., Alhonen, L., Janne, J., (2003). Overexpression of
spermidine/spermine N1-acetyltransferase elevates the threshold to PTZ-induced seizure activity in
transgenic mice. Exp. Neural. 183: 645 - 652.
30.Kaasinen, S. K., Koistinado, J., Alhonen, L., Janne, J., (2000). Overexpression of
spermidine/spermine N1-acetyltransferase in transgenic mice protects the animals from kainate induced
toxicity. Eur. J. Neurosci. 12: 540 - 548.
31.Kamboj, S. K., Swanson, G. T., Cull-Candy, S. G., (1995). Intra-cellular spermine confers
rectification on rat calcium- permeable AMPA and kainate receptors. J. Physiol. 486: 297 - 303.
32.Krauss, M., Langnaese, K., Richter, K., Brunk, I., Wieske, M., (2006). Spermidine synthase is
prominently expressed in the striatal patch compartment and in putative interneurones of the matrix
compartment. J. Neurochem. 97: 174 - 189.
33.Laube, G. Veh, R. W., (1997). Astrocytes, not neurons, show most prominent staining for
spermidine/spermine – like immunoreactivity in adult rat brain. Glia 19, 171 - 179.
34.Laube, G., Bernstein, H., Wolf, G., Veh, R., (2002). Differential distribution of
spermidine/spermine like immunoreactivity in neurous of the adult rat brain. J. Comp. Neurol. 444:
369 - 386.
35.Lee, H., Kim, J. J. (1998). Amygdalar NMDA receptors are critical for new fear learning in
previously fear-conditioned rats. J. Neurosci. 18: 8444 - 8454.
36.Lopatin, A. N, Makbina, E. N., Nichols, C. G., (1994). Potassium channel block by cytoplasmic
polyamines the mechanism of intrinsic rectification. Nature 372: 366 - 369.
37.Loser, C., Folsch, U. R., Cleffman, U., Nustede, R., Creuzfeldt, W., (1989). Role of ornithine
decarboxylase and polyamines in camostate (Foy-305)-induced pancreatic growth in rats. Digestion J.
3: 98 – 112.
38.Lovaas, E., Carlin, G., (1991). Spermine: an antioxidant and anti-inflammatory agent. Free radic
Biol. Med. 11: 455 - 461.
39.Maren, S., (2000). Does the basolateral amygdala store memories for emotional events? Repl.
Trends Neurosci 8: 345 - 346.
41.Mody, I., Heinemann, U., (1987). NMDA receptors of dentate gyrus granulate cells participate in
synaptic transmission following kindling. Nature 326: 701 - 704.
42.Mott, D. D, Washburn, M. S., Zhang, S., Dingledine, R. J., (2003). Submit-dependet modulation of
kainite receptors by extracellular protons and polyamines. J. Neurosci 23: 1179 - 1188.
43.O’Keefe, J., Speakman, A., (1987). Single unit activity in the rat hippocampus during a spatial
memory task. Exp. Brain Res. 68: 1 - 27.
44.Paschen, W., (1992). Polyamine metabolism in different pathological states of the brain. Mol.
Chem. Neuropathol 16, 241 - 271.
45.Panchenko, V. A., Glasser, C. R., Partin, K. M., Mayer, M. L., (1999). Amino acid substitutions in
the pore of rat glutamate receptors at sites influencing block by polyamines. J. Physiol. 520, 2: 337 -
357.
46.Reis, D. J., Regunathan, S., (2000). Is agmatine a novel neurotransmitter in brain? Trends
Pharmacol Sci, 21, 187 - 193.
47.Rock, D. M., McDonald, R. I., (1995). Polyamine regulation of N-methyl-D-aspartate receptor
channels. Annu. Rev. Pharmacol. Toxicol. 35: 463 - 482.
38
48.Rubin, M. A., Berlese, D. B., Stiegemeier, J. A., (2004). Intra-amygdala administration of

polyamines modulates fear conditioning in rats. J. Neurosci 24, 9: 2328 - 2334.
49.Sakata, K., Kashiwagi, K., Igarashi, K., (2000). Properties of a polyamine transporter regulated by
antizyme. Biochem. J. 347, 1: 297 - 303.
50.Sattler, R., Xiong, Z., Lu, W., Hafner, M., Mcdonalds, J., Tymianski, M., (1999). Specific coupling
of NMDA receptor activation to NO neurotoxicity by PSD-95 protein. Science 284: 1845 - 1848.
51.Schreiber, R., Boeshore, K., Laube, G., Veh, R., Zigmond, R., (2004). Polyamines increase in
sympathetic neurons and nonneuronal cells after axotomy and enhance neurite out-growth in nerve
growth factor-primed CC12 cells. Neurosci. 128: 741 - 749.
52.Schuber, F., (1989). Influence of polyamines on membrane functions. Biochem J. 260: 1 - 10.
53..Seiler, N., (1991). Pharmacological properties of natural polyamines and their depletion by
54.Seiler, N., (1981). Polyamine metabolism and function in brain. Neurochem. Int. 3: 95 - 110.
55.Shaw, G. G., (1979). The polyamines in the central nervous system. Biochem. Pharmacol. 28: 1 - 6.
56.Shimada, A., Spangler, E. I., London, E. D., Ingram, D. K., (1994). Spermidine potentiates
dizocilpine- induced impairment of learning performance by rats in a 14unit T-maze. Eur. J.
Pharmacol. 262: 293 - 300.
57.Soulet, D., Gagnon, B., Rivest, S., Andette, M., Poulin, R., (2004). A flurescent probe of polyamine
transport accumulates into intracellular acidic vesicles via a two-step mechanism. J. Biol. Chem.
279,49: 355 - 366.
58.Starkman, M., Giordani, B., Gebarski, S. S., Berent, S., Schork, M. A., Schteingart, D. E., (1999).
Biol. Psychol. 45: 1595 - 1602.
59.Stolkin, T. A., Bartolome, J., (1986). Role of ornitine decarboxylase and the polyamines in nervous
system development: a review. Brain Res. Bull. 17: 307 - 320.
60.Trout, J., Koenig, H., Goldstone, A., Iqbal, Z., Lu, C., Siddiqui, F., (1993). NMDA receptor
excitotoxicity involves activation of polyamine synthesis. J. Neurochem. 60: 352 - 355.
61.Wallace, H. M., Fraser, A. V, Hughes, A., (2003). A perspective of polyamine metabolism.
Biochem. J. 376: 1 - 14.
62.Wilensky, A. E., Schafe, G. E., Le Doux, J. E., (2000). The amygdala modulates memory
consolidation of fear motivated inhibitory avoidance learning but not classical fear conditioning. J.
Neurosci 20: 7059 - 7066.
Signal 9: 1 - 13.
64.Williams, K., Dawson, V. L., Romano, C., Dichter, M. A., and Molinoff, P. B., (1990).
Characterization of polyamines having agonist, antagonist and inverse effects at the polyamine
recognition site of the NMDA receptor. Neuron 5: 199 - 208.
65.Zeevalk, G., Nicklas, W., (1990). Action on the antiischemic agent ifenprodil on NMDA and
kainite mediated excitotoxicity. Brain Res. 522, 135 - 139.
66.Zomkowski, A. D., Santos, A. R., Rodrigues, A. L., (2006). Putrescine produces antidepressant like
39
Участват ли полиамините в
циркаосцилаторната система?
Доц. д-р Нина Д. Ламбаджиева
СУ ”Св. Климент Охридски“, Биологически факултет
В настоящата работа е направен сравнителен анализ на функционалната

активност на мелатонина и полиамините. Обоснована е хипотезата за
участието на полиамините в механизмите на регулация на циркаосцилаторната
система у гръбначните животни и човека.
Ключови думи: полиамини, биоритми, циркадна система.
За всички биологични системи са характерни колебания на различни нива, а ритмичността е
едно от задължителните свойства на живата материя. Характерен признак на функционалната
организация е и съгласуваността на честотните и фазовите параметри на биологичните процеси.
Способността за синхронизация е фундаментално свойство на осцилаторните процеси.
Резонансните взаимодействия надеждно осигуряват времевата интеграция на процесите в
живата природа.
Циркадната система на висшите животни и човека се състои от множество потенциално
независими ендогенни осцилатори, намиращи се в различни тъкани на тялото, свързани
помежду си и спрегнати с околната среда чрез циркадните ритми на нервната и ендокринната
системи. Фазите на циркадните ритми пряко или косвено се определят от геофизичните
датчици за време (светлинен режим, геомагнитно поле и др.). Синхронизираните периодични
изменения на много физиологични показатели свидетелствуват за единни неврохуморални
механизми на регулация на тази периодичност, което в частност се потвърждава от
флуктуациите в активността на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната система. Има данни, че
динамиката на циркаосцилациите се променя при въвеждане на биологично активни вещества,
при стрес, овариектомия и др. Така хормоналната активност може да се разглежда във връзка с
различни периодични изменения на интензивността на физиологичните и биохимичните
реакции.
В основата на механизмите на биологичното усилване на фотопериодичните стимули се
предполага сложна верига от невро-рефлексни и хуморални влияния, а регулацията на
фотобиологичните реакции се осъществява главно на мембранно ниво. То определя широката
вариабилност на ефективността на светлинното действие върху организма в зависимост от
факторите на средата (температура, солеви състав и др.). Времевата десинхронизация на
циркадната система е комплекс от нарушения във взаимодействието между биоритмите на
организма на много нива с негативни последствия за неговото функциониране и оцеляване.
Светлинните цикли (промените във фотопериодизма) имат влияние върху развитието на
циркадната ритмичност – промени в неврохуморалния статус на организма (ниво на медиатори,
невропептиди, хормони, циклични нуклеотиди, активност на ензими, гъстота и чувствителност
на рецептори и др.). Това са важни предусловия за невроналните осцилации, информационните
процеси и организацията на адаптивното поведение. Изменението на поведението се разглежда
като една от най-мощните универсални адаптивни системи към целия динамичен комплекс от
40
екологични фактори, насочена към снижение на общите стресови реакции на организма, към
намаление на натоварването на отделните хомеостатични системи – дишане, кръвообращение,
метаболизъм.
Супрахиазмените ядра на хипоталамуса съдържат ендогенен пейсмейкър с циркадна ритмика.
Информацията, възприета от ретината, се предава към супрахиазмените ядра, където се
синхронизира с 24-часовата периодичност, а супрахиазмените ядра контролират ритмичната
продукция на мелатонин, който се счита за времесъхраняваща (time keeping) молекула на
организма (Arechiga, 1993). Те изпълняват ролята на “биологични часовници”, отговарящи за
генерирането и съгласуването във времето на циркадните биоритми по основните
физиологични показатели. Установена е висока плътност на мелатониновите рецептори в
супрахиазмените ядра и ГАМК- съдържащи супрахиазмени проекции в този контрол (Kalsbeek
et al., 1999).
Циркадните изменения на възбудимостта на интегративните центрове на централната нервна
система (ЦНС), нивото и ефектът на хормоните зависят от фотопериодичността (Zwirska-
Korezala, 1991; Vanacek, 1990). Например тестостеронът повишава съдържанието на пролактин
в плъхове при постоянна светлина, но не и при периодична. Допуска се, че постоянната
светлина сенситизира оста хипоталамус-жлези с вътрешна секреция за ефектите на
тестостерона (Vanеcek, 1990).
Функционалното значение на ендогенните осцилации в специализирани клетки се свежда до
регулиране на активността на самата клетка, генерираща ритъма или до обезпечаване на сигнал
за управление на съседните клетки. Цитоплазмените осцилации се генерират вследствие на
стабилността в метаболитните пътища, а мембранните осцилации са свързани с ритмични
изменения на мембранната проницаемост или периодична активност на електрогенните помпи.
Мембранният и цитоплазменият осцилатор могат да съществуват и съвместно в дадена клетка,
като връзката между тях се осъществява вероятно чрез Ca2+, тъй като вътреклетъчното ниво на
Ca2+ зависи както от проницаемостта, така и от вътрешните метаболитни процеси (Berridge,
1975).
Мембранните осцилации, свързани с периодичните колебания на йонната проницаемост,
вероятно, слабо зависят от метаболизма на клетката. Деполяризационната и
хиперполяризационната фази на повечето осцилации зависят от съотношението на
проницаемостта на два различни канала. Мембраната се деполяризира от потока на Na+ или
Ca2+. Фазата на деполяризация се сменя с фаза на хиперполяризация вследствие на обратния
поток (обикновено) на K+ йони. Взаимодействието между флуктуациите на входящия и
изходящия поток определя особеностите на много мембранни осцилатори. Блокирането на
изходящия K+ ток обикновено съдейства на входящия ток, който отново деполяризира
мембраната и така се формира цикълът. За продължителната работа на такъв осцилатор са
необходими концентрационни градиенти, които се поддържат от йонни помпи. Но в тези
мембранни осцилатори измененията на заряда на мембраната вследствие на активността на
помпата са почти незабележими и флуктуациите на потенциала са резултат от измененията на
йонната проницаемост.
В някои мембранни осцилатори входящият и изходящият ток си взаимодействат чрез Ca 2+. По
време на деполяризация Ca2+ влиза в клетката или се освобождава от вътрешните резервоари и
включва Ca2+-зависимата K+ проводимост (Ашофф, 1984). При тази интегрална роля на Ca2+ в
работата на мембранния осцилатор е очевидно, че той е чувствителен към всички процеси,
променящи Ca2+-хомеостаза включително и към измененията на клетъчния метаболизъм,
обезпечаващ енергия за отстраняване на Ca2+ след всяка деполяризация.
Ритмите са взаимно свързани. Някои от тях взаимно се модулират. Например, механизмът на
адаптация към светлинните условия, чието отражение е циркадният ритъм, е тясно свързан с
41
процеса на регулация на нерепродуктивното поведение (Батурин, 1987). Използването на

експериментални фотопериодични модели е подходящо не само за изследване на
взаимодействието организъм - среда, но и за прехода от описание на поведението към
откриване на алгоритмите и механизмите на системната ортанизация на възприемане и
преработка на информацията, т.е. постоянно променящата се пространствено-времева
организация.
Изследванията ни с такива модели, предложени за два фотопериода СТ (12:12) и СТ (24:0),
няколко времеви интервали и биологично активните вещества мелатонин и полиамина
спермидин по отношение на нерепродуктивното поведение (емоционалност, ориентировъчно-
изследователско поведение и болкова реакция) показват голямо функционално сходство между
тях и зависима от фотопериода модулация на поведението (Ламбаджиева, 2006 а, б, в, г, д).
Резултатите от тези изследвания насочват към допускане на участието на полиамините в
циркаосцилаторната организация на поведението (а вероятно и на други нива), подобно на
мелатонина, т.е. полиамините биха могли да имат отношение към ендогенните биоритми и/или
главния “биологичен часовник” в хипоталамуса.
Мелатонинът участва в обезпечаване на циркадния периодизъм на поведенческите актове (като
адаптивен механизъм) чрез пряка или косвена (чрез хипоталамуса) намеса в дейността на
ендокринните жлези и с непосредственото влияние върху функцията на мозъчните структури.
Синтезата и отделянето на полиамините зависи от състоянието на клетъчния метаболизъм, като
те оказват сигнално и модулиращо влияние върху него, върху мембранната активност, върху
жлезите с вътрешна секреция, централната нервна система, включително и върху поведението
на животните и човека, приспособявайки го към зависимите от фотопериода условия на
средата.
Полиамините и мелатонинът са широко разпространени в ендокринни и неендокринни клетки с
тясна връзка между синтеза и отделяне и широк спектър на биологична активност. Те участват
в регулацията на много жизнено важни физиологични процеси: полово съзряване, растеж и
развитие (пролиферация, диференциация, връзка с белтъчната синтеза и секреция, генна,
мембранна и антиоксидантна активност), с ключова роля на междуклетъчни регулатори и
координатори на много сложни и взаимно свързани биологични процеси (Reiter, 1974; Кветной,
Райхлин, 1999), с влияние върху хипоталамуса, с интегративна функция и модулиращо влияние
върху поведението, приспособяващо организма към зависимите от външната среда (вкл.
фотопериода) условия (Kalsbeek et al., 1999; Masuko et al., 2003), със сигнално значение и
участие в стресовия отговор (Gilad and Gilad, 2002; Gilad and Gilad, 2003; Mefford, 1983).
Има данни, че полиамините могат да повлияят обратното усвояване на серотонин и
катехоламини като моноаминни транспортери (Hоffman et al., 1991). Норадреналинът
стимулира синтезата на мелатонин, а ГАМК я потиска (Ebadi,1984). Полиамините имат връзка с
ГАМК-ергичната, глутаматергичната, адренергичната и допаминергичната системи (Gilad and
Gilad, 1992; Bastida et al., 2007; Zomkovski et al., 2006).`Мелатонинът и полиамините оперират с
ензима N-ацетилтрансфераза, който контролира образуването на предшественика на
мелатонина (N-ацетилсеротонин) (Mefford, 1983) и е полиаминен катаболитен ензим в прехода
спермидин - спермин (Kaasinen et al., 2004).
Важна е също и връзката на мелатонина и полиамините с цикличните нуклеотиди и Ca 2+
(Flamigni et al., 1986; Shubert et al., 1991; Gilad and Gilad, 2003), които са съществени за
функционирането на метаболитните и мембранните осцилатори (Ашофф, 1984). Цикличните
нуклеотиди и Ca2+, играещи роля на вторични посредници при действие на хормони върху
клетката, се разглеждат като управляващи елементи, отговорни за генериране на клетъчни
осцилации, модулация на тяхната честота, определяне на ритмичната активност на клетката,
42
както и връзка между метаболитни изменения в клетката и проницаемост на клетъчната

мембрана (Beridge, 1975).
Механизмите, регулиращи йонните потоци на K+, Na+ и Ca2+ са твърде важни за
междуклетъчната сигнализация в циркадната система. Полиамините специфично
взаимодействат с йонни канали, NMDA- рецептори, Ca2+- зависими канали (Wallace et al., 2003),
като оперират с три различни вътре- и извънклетъчни места върху NMDA- рецептора при
различни видове въздействия (Williams, 1997). Високи нива на полиамини са установени в
хипоталамуса, хипокампа, амигдалата и стриатума (Krauss et al., 2006), имащи раля в
компартментното сигнализиране. За полиамините спермидин и спермин засега се допуска, че
имат интегративна функция между два компартмента в стриатума (Cicchetti et al., 2000). В
отговор на стрес нивото на полиамините се повишава (PSR- полиаминен стресов отговар) като
компонент на защитна клетъчна антистресова програма според интензивността на стресора при
физични, емоционални и хормонални стресори (Gilad and Gilad, 2002, 2003). Специфичното
действие на полиамините зависи от изменението на тяхната концентрация на определени места.
Тези пространствено-времеви изменения зависят от регулацията на полиаминната обмяна,
която е тясно свързана със сътоянието на активност на клетъчния метаболизъм (Seiler, 1991;
Starkman, 1999).
Мелатонинът се намесва в адренергичната система (Oxenkrug, 1987), с която е свързан и
полиаминният транспортер (Masuko, et al., 2003). До сега е установена съвместна локализация и
висока физиологична активност на мелатонина и полиамините в задстомашната,
надбъбречните, щитовидната жлези и хипоталамуса.
Ендокринните механизми заемат важно място в системата на времевата организация на
“биологичните часовници” на организма. Досега не са ясни механизмите на формиране на
отделните фази на цикъла и на осцилаторите на ритмите в организма. Доказано е участието на
хипоталамуса, хипофизата, надбъбречните, щитовидната жлеза и тимуса в тези процеси.
Известни са реципрочните взаимоотношения между хипоталамо-хипофизо-надбъбречната и
хопоталамо-тиреоидната системи в условията на стрес, предизвикващ мобилизация на
ендогенния адренокортикотропен хормон (АКТХ) и кортикостероиди.
Полиамините, както и мелатонинът повлияват нивата на АКТХ, кортикостерона, тестостерона и
тиреоидните хормони (Kaasinen et al., 2004; Zwirska-Korezala et al., 1991; Ашофф, 1984).
Полиамините могат да модулират взаимодействията между хормони-рецептори и техните
регулаторни белтъци (Maeda et al., 2002). Модулирайки действието на медиаторите,
полиамините биха могли да опосредстват мотивационно-емоционалните процеси в ЦНС, а
оттам и адаптивното поведение.
Мелатонинът и полиамините с метаболитната и поведенческа активност на нивото на хормони,
геном, мембранен транспорт при стрес, при промяна на фотопериодизма участват в сигналните
и адаптивните механизми на организма, а вероятно и в биоритмичните осцилации на
метаболизъм, неврорегулация и поведение като най-фин адаптивен механизъм.
Установено е, че мозъчният полиаминен отговор на стрес е динамичен процес, който варира в
зависимост от вида, интензитета и продължителността на стресовия стимул и включва този
отговор като важен компонент в адаптивната клетъчна и поведенческа реакция към стресовите
явления в околната среда (Gilad and Gilad, 2002).
Мелатонинът, както и полиаминът спермидин модулират нерепродуктивни поведенчески
реакции като емоционалност, ориентировъчно-изследователско поведение и болкова реакция
при различен фотопериод. За мелатонина е доказана модулация и на циркадния ритъм на
разряди на неврони от супрахиазмените ядра в хипоталамусни срези (Zhou et al., 2000).
Поведенческите ефекти на мелатонина и полиамина зависят от пола, времето на въздействие на
екзогенно въведения ефектор и от фотопериода. Тъй като е известна връзката на циркадния
43
ритъм на двигателната активност с поведението на плъхове в “открито поле” (Батурин, 1987),

би могло да се апроксимира действието на полиамините върху циркаосцилациите на
нерепродуктивното поведение. Основание за това хипотетично предположение ни дават
разглежданите по-горе аналогии между мелатонина и полиамините като биологично активни
вещества със сходна функционална активност.
Бъдещи изследвания на ефектите им върху поведенческите циркаосцилации (Yu et al., 2000),
участието им в контрола на клетъчната активност (Berridge, 1975), изясняването на
физиологичната им роля (Bolkenius, 1985) биха дали отговор на въпроса дали полиамините
участват в механизма на биологичния часовник и дали ендокринният или полиаминният
стресов отговор не са част от циркадния адаптивен механизъм.
1.Поведенческите ефекти на мелатонина и полиамина спермидин зависят от пола,
времето на въздействие на екзогенно въведения ефектор и от фотопериода.
2.Предполага се участието на полиамините в регулацията на биоритмите.
1. Ашофф, Ю., (1984). Биологические ритмы. Москва, “Мир”, т. 2, 260.
2. Батурин, В. А., (1987). Взаимосвязь циркадного ритма двигательной активности с
поведением крыс в откритом поле и в обр. лабир. ЖВНД 3: 567.
3. Кветной, И. М., Райхлин, Н. Т., Южаков, В. В., Ингель, И., (1999). Экспериментальны
мелатонин: место и роль в нейроендокринной регуляции гомеостаза. Бюлл. эксп.
Биологии и медицины, 127, 4, 364 - 370.
4. Ламбаджиева, Н., (2006) а. Мелатонин и двигателна активност. Контакт 2006, 127 - 132.
5. Ламбаджиева, Н., (2006) б. Болкова реакция и мелатонин. Контакт 2006, 133 - 137.
6. Ламбаджиева, Н., (2006) в. Фотопериодизъм и ефекти на мелатонина върху
емоционалното състояние на плъхове. Контакт 2006, 138 - 143.
7. Ламбаджиева, Н., (2006) г. Влияние на мелатонина върху ориентировъчно-
изследователската активност в зависимост от светлинния режим. Контакт 2006, 144 -
151.
8. Ламбаджиева, Н., (2006) д. Светлинна модулация на мелатониновите ефекти върху
болковата латентност. Контакт 2006, 152 - 156.
9. Arechiga, H., (1993). Circadian rhythms. Current opinion in neurobiol. 3: 1005 - 1010.
10.Bastida, C. M., Cremades, A., Castells, M. T., (2007). Sexual dimorphism of ornithine
decarboxylase in the mouse adrenal: influence of polyamine deprivation on catecholamine and
corticoid levels. Am. J. Physiol. Endocrinol. Metab. 292: E 1010 - 1017.
11.Berridge, M. J., (1975). The interaction of cyclic nucleotides and calcium in the control of cellular
activity. Adv. Cycl. Nucleotide Res. 6: 1 - 98.
12.Bolkenius, F. N., Beey, P., Seiler, N., (1985). Specific inhibition of polyamine oxidase in vivo is a
method for the elucidation of its physiological role. Biochem. Biophys. Acta. 838: 69 - 76.
13.Cicchetti, F., Prensa, L., Wu, Y., Parent, A., (2000). Chemical anatomy of striatal interneurous in
normal individuals and in patients with Huntington’s disease. Brain Res. Rev. 34: 80 - 101.
14.Ebadi, М., (1984). Regulation of the synthesis of melatonin and its significance to
neuroendocrinology. The pineal gland. N. Y. Raven Press, 1 - 37.
15.Flamigni, F. F., Stefanelli, C., Caldarera, C. M., (1986). Polyamine metabolism and function in the
heart. J Mol. Cell Cardiol., 18, 3 - 11.
44
16.Gilad, G. M., Gilad, V. H., (2002). Stress- induced dynamic changes in mouse brain polyamines.
Role in behavioral reactivity. Brain Research 943: 23 - 29.
17.Gilad, G. M., Gilad, V. H., (2003). Overview of the brain polyamine-stress- response: regulation,
development and modulation by lithium and role in cell survival. Cellular and molecular neurobiology
23, 4/5: 637- 649.
18.Gilad, G. M., Gilad, V. H., Wyatt, R. J., (1992). Polyamines modulate the binding of GABAA-
benzodiazepine receptor ligands in membranes from the rat forebrain. Neuropharmacol 31: 895 - 898.
19.Hоffman, B. J., Mezey, E., Brownstein, M. J., (1991). Cloning of a serotonin transporter affected by
antidepressants. Science, 254, 579 - 580.
20.Kaasinen, S. K., Oksman, M., Alhonen, L., (2004). Spermidine/spermine N1-acetyltransferase
overexpression in mice induces hypoactivity and spatial learning impairment. Pharmacol. Biochem.
Behav. 78: 35 - 45.
21.Kalsbeek, A., Cutera, R. A., Van Heerikhuize, J. J., Van der Vliet, J., (1999). GABA release from
suprachiasmatic nucleus terminals in necsssary for the light-induced inhibition of nocturnal melatonin
release in the rat. Neuroscience 91, 2, 453 - 461.
22.Krauss, M., Langnaese, K., Richter, K., Brunk, I., Wieske, M., (2006). Spermidine synthase is
prominently expressed in the striatal patch compartment and in putative interneurones of the matrix
compartment. J. Neurochem. 97: 174 - 189.
23.Maeda, Y., Rachez, C., Hawel, L., Byus, C. V., Freedman, L. P, Sladek, F. M., (2002). Polyamines
modulate the interaction between nuclear receptors and vitamin D receptor-interacting protein 205.
hol. Endocrinol 16: 1502 - 1510.
25.Mefford, I. N., Chang, P., Klein, D. C., (1983). Reciprocal day/night relationship between serotonin
oxidation and N-acetylation products in the rat pineal gland. Endocrinology, 113, 1582 - 1586.
26.Oxenkrug, G., McCanley, F. R., (1987). The effect of MAO inhibitors on melatonin in synthesis:
mechanism and clinical implication. Pharmacol and Toxicol, v. 60, 36.
27.Reiter, R. J., (1974). Circannual reproduction rhythms in mammals related to photoperiod and
pineal function: a review chronobiologia, v. 1, 365 - 395.
28.Schubert, T., Stoll, L., Muller, W. E., (1991). Therapeutic concentrations of lithium and
carbamazepine inhibit cGMP accumulations in human lymphocytes. Aclimical model for a possible
mechanism of action. Psychopharmacology 104: 45 - 50.
29.Seiler, N. (1991). Pharmacological properties of natural polyamines and their depletion by
30.Starkman, M., Giordani, B., Gebarski, S. S., Berent, S., Schork, M. A., Schteingart, D. E., (1999).
Biol. Psychol. 45: 1595 - 1602.
31.Vanecek, J., Kosar, E., Vorlicek, J., (1990). Daily changes in melatonin binding sites and effect of
castration. 73: 2 - 3, 165 - 170.
32.Wallace, H. M., Fraser, A. V., Hughes, A., (2003). A perspective of polyamine metabolism.
Biochem. J. 376: 1 - 14.
34.Zhou, X. J., Jiany, X. H., Ju, C. D., Yin Q. Z., (2000). Modulation of circadian rhythm of
discharges of suprachiasmatic nucleus neurons in rat hypothalamic slices by melatonin. Sheng Li Xue
Bao 52, 3: 215 - 219.
35.Zomkowski, A. D., Santos, A. R., Rodrigues, A. L., (2006). Putrescine produces antidepressant like
45
36.Zwirska-Korezala, K., Kniazewski, B., Ostrowska, Z., Bunter, B., (1991). Influence of melatonin or
rat thyroid, adrenal and testis secretion during the day. Felia Histochem. Cytobil. 29, 1: 19 - 24.
37.Yu, C. G., Marcillo, A. E., Fairbanks, C. A., Wilcox, G. L., Yezierski, R. P., (2000). Agmatine
improves locomotor function and reduces tissue damage following spinal cord injury. Neuroreport 11:
959 - 965.
Пси-хирургия
Юлия Логодажка
Благоевград, ул.Охрид № 6
Правя безкръвни операции. Отстраняван проблема с ръце и тъканта се

затваря сама.
Ключови думи: пси-хирургия, безкръвна хирургия, екстрасенс.
Въведение
Целта на статията е да представя накратко опита ми по мануален и биополеви масаж на
пациенти. В частност този масаж преминава в безкръвна пси-хирургия. Описаните резултати от
лечебната ми дейност са потвърдени от клинични изследвания.
Съвременни представи
1. Биополе.
„Науката е установила, че те (филипинските лечители) създават особено биополе, което
се концентрира във върховете на пръстите им и действа „като лазер, разрязвайки тъканта”
[Тихоплав, с. 241]. „Когато операцията приключи и биополето изчезва, клетките на тъканите
заемат предишното си състояние и незабавно затварят пространството” [там, с.246].
Психичните хирурзи премахват информацията за болестта от информационната структура на
човека и организмът по-нататък се самовъзстановява” [там, с.234]. Счита се, че тези хирурзи
чрез медитация „акумулират някаква неведома енергия и излъчвайки я посредством пръстите
си за няколко мига разделят тъканта на клетъчно равнище, за да се доберат до мястото, което
трябва да се отстрани” [там, с.237].
2. Настройка.
„...Някои от талантливите хирурзи преди операция изпадат в състояние на „транс” и
излизат от него едва след операцията” [Иванова, с.92]. Филипинските безкръвни хирурзи се
настройват от три до пет часа рано сутрин, за да се заредят с енергия за безкръвните операции,
които провеждат през деня [там, с.244].
3. Ефект.
„...И това го прави абсолютно безболезнено.[...] Оперираният не усеща болка, защото
потъналите в разреза пръсти не допират нервни окончания, а излъчването на енергията
стерилизира ръцете на хирурга и зоната на действието им” [там, с.246].
4. Метод.
„Един от методите на академик Грабовой предвижда извличане на информация за
болестта извън пределите на информационната структура на човека, преобразуването й в
информация за здравето и връщане на новата информация в информационната структура.
Организмът на човека, избавен от информацията за болестта, започва сам да се възстановява.
[...]. Нещо подобно извършва психичния хирург” [Тихоплав, с.246].
46
Д-р Сергей Сергеевич Коновалов „извел” гръбначния мозък на жена (която не е могла
да бъде обезболена дори с наркотични вещества при гангрената на краката) „във Финия план и
болката й от типа проводникова анестезия с помощта на Енергия” [Коновалов, с.74]. При
инфаркт на миокарда на пациент Д-р Коновалов чрез енергията на ръцете си „извел” поразения
участък на затворената артериална система във Финия план и провел лечението. След пет
минути мозъчното кръвообръщение се възстановило и болния даже не разбрал какво е станало с
него” [Коновалов, с.75]. „Пациентът може да извика със силата на своята воля и силата на
своите мисли част от тази Енергия на Сътворението, проводник на която служи Доктора”
[Коновалов, с.139]. „В назначения час Докторът е провел сеанс при себе си в къщи, извиквайки
Енергията на Сътворението и насочвайки я в пространството на града. [...] Отчетите на
пациентите свидетелстват за това, че тeхните реакции са били много близки до тези, които
възникват обикновено по време на провеждане на очните сеанси” [Коновалов, с.139].
„Психическите хирурзи... обсъждат възможността за „постепенно отстраняване на
стареещите органи на тялото”, за да могат те после...да се самовъзстановят” [Тихоплав, с.247].
5. Диференциация.
„...Професор Ли предлага пси-хирургията да се отдели от транс-хирургията. Той пише:
„В процеса на пси-хирургията излекуването и разделянето на тъканите, според практикуващите
я, е в резултат от проявлението на Вярата, демонстрация на силата на Вярата и дар на
лечителството, когато разделянето на тъканите и подвеждането на енергия непосредствено до
болния орган се осъществява без прилагането на каквито и да било инструменти. При транс-
хирургията „хирургът” изпада в състояние на транс и в това състояние на съзнанието,
използвайки различни инструменти, често не си давайки отчет за действията (сякаш някой
„движи” ръцете му или ги „ръководи”), разрязва тъканите без анестезия” [Тихоплав, с.248].
6. Външна помощ.
„Решението никога не се взема от лечителя, процедурата се изпълнява по внушение на
водителите” [Браун, с.238]. „За да възстановят структурата на кетерната решетка на даден
орган, водителите обикновено отделят решетъчната структура на този орган на тялото. Това
може да стане само, ако съзнанието на пациента го позволява. Имам предвид дълбините на
съзнанието, а не будното съзнание. В такива моменти пациентът е в променено състояние и
комуникира с водителите си, макар че може да не си спомня това, когато се завърне в тялото
си” [Браун, с.231]. Това е признак, че комуникацията между пациент или пси-хирург с
направлявящите го обекти се осъществява на по-първично ниво на организация, в сравнение с
това, на което се извършна операцията.
„...Водителите, които работят върху ефирната матрица се отделят от фактическите и
потъват дълбоко в него (пациента-б.а.). [...] докато те се занимават с операцията, моите ефирни
ръце се удължават неимоверно” [Браун, с.225]. Те използват известните хирургически
инструменти [Браун, с.227]. „По време на този вид операции, които аз наричам „духовна
хирургия”, лечителят не може при никакви обстоятелства да движи ръцете си. Фактически през
по-голяма част от времето ръцете му са като парализирани... [...] Ефирните ръце на лечителя
постепенно излизат от тялото на пациента и се сливат с физическите. [...] Ръката на лечителя не
се отделя от тялото, докато разрезът не се затвори и новото и предишно поле не се свържат пак.
[...] Водителите зашиват разреза и свързват нововъзстановеното място на матрицата с
останалата част на матричния слой от пето ниво” [Браун, с.227]. „После цялата област се
покрива с „превръзка” от златиста енергия, която да я предпазва” [Браун, с.231].
Експресно лечение с явно изразена външна помощ

1. Вена.
47
Много уморена се връщам от работа. Вените на краката ми са се надули. Лежа и се моля

на Бог да ми помогне. Изведнъж виждам как две ръце разтварят вената в долната част на единия
крак и извличат от нея съсиреци и слуз, като ги изхвърлят неизвестно къде. След това ръцете се
отдръпват от мен, вената ми се затваря веднага без кръв и без болка. От тогава изминаха 12
години без никаква болка в крака ми.
Ръцете, които ме оперираха за по-малко от минута, бяха на хирург, около 30 годишен.
Около ръцете струеше светлина, по-силна от дневната. Тези ръце приличаха на третата
(средната, долна) ръка, изобразена на иконата „Света Богородица Триеручица”.
2. Рана.
Оперирана съм. Конците, които свързват разреза на корема ми, постепенно излизат
навън вместо да се абсорбират от тялото. Виждам две ръце, които разпарят надлъжно корема
ми и след това разреза го зашиват с игла, която има форма на голяма кост. Накрая конеца се
завързва, от двата си края. Всичко протече за секунди. След това раната ми зарасна бързо.
3. Лимфостоза.
Поради сърдечна недостатъчност съм в болница. През едно легло лежи жена с байпас на
сърцето, на която са отстранили едната гърда и има огромна подута ръка от лимфостоза.
Мислено насочвам енергията си към ръката й. Тя бързо се успокоява и усеща, че аз я лекувам.
По време на лечението, което провеждам дистанционно, виждам в стаята женски силует, който
свети със златиста светлина. На следващия ден установих, че силуетът е на руса жена. По
описанието й болната разпозна починалата си майка. Бързо спадна отока на ръката на болната
жена и тя започна да свива пръсти и да усеща топлина с безчувствената си до този момент ръка.
Медицината не предлага лечение на това заболяване.
Биополево лечение с неявно изразена външна помощ

1. Световъртеж.
От месец имам световъртеж, когато рязко ставам. Рано сутрин виждам две вени, които
преминават симетрично от шийните ми прешлени към корпуса на тялото ми. Усещам, че кръвта
ми се движи от движи от главата към долната част на тялото ми. От тогава нямам световъртеж.
2. Инсулт.
Поканена съм на гости, но съм възпрепятствана. Планирам да отида на гости на
следващия ден. Чувствам се много напрегната. Чувам мисъл, която ми нашепва в този момент:
„Тръгвай! Хайде закъсняваш!”
Веднага след като пристигнах, човекът койте ме покани на гости получи инсулт. Ръката
и кракът му увиснаха без да се движат, а устата му се изкривиха и мъжът не можеше да говори.
Повиках Бърза помощ. Тогава чух за пръв път глас, който ми заповядваше какво да
правя. Едва успявах да изпълня разпорежданията му: „Студена вода на малкия мозък.
Масаж на малкия мозък. Студена вода на фонтанелата. Масаж на фонтанелата. Масаж
на цялата глава. Масаж на плешките и ръцете. Вода на врата”.
След 15 минути линейката пристигна. Лекарят установи инсулт, възстановена
подвижност на крайниците и устата, но липсваше говор. Пострадалият сам слезе до линейката,
престоя в болницата три дни и след това започна работа.
3. Троен инсулт.
Мъж с три инсулта лежи на легло с парализиран десен крак и дясна ръка. Устата му е
изкривена, а говорът му е доста затруднен. Лекарите предвиждат неподвижност за шест месеца.
По време на масажа ми върху пострадалия имах чувството, че някой движи ръцете
ми и ми казва: „Отпусни ръцете си! Не ги напрягай!”
След като един месец масажирах тялото на мъжа, той започна да се изкачва и слиза по
стълбите самостоятелно. Говорът му се възстанови и той започна разходки с бастун.
48
4. Кома.
Започвам масаж в болница на моя близка, получила инсулт. Тя получи болки и отказа
масаж. Виждам друга жена, която е в кома. Сякаш нещо ме блъсна в гърба и аз тръгнах към
нея. Започнах да правя движения с ръцете около главата й имах чувството, че сякаш
преди много-много години съм правила тези движения. Около мен сияеше слънчева
светлина.
След няколко минути жената дойде на себе си и проговори.
След един ден по същия начин извадих от кома и друга жена.
5. Миома.
Масажирам жена с миома, която не е могла да бъде отстранена от друга лечителка. По
време на масажа ми жената почувства силно загряване, предизвикано сякаш от електрически
ток, преминал през тялото й. По време на следващите масажи се редуваха усещания за
горещина и за протичане на електрически ток. Лекарят лично ми се обади след петата проверка
на жената, за да ми съобщи, че миомата е напълно изчезнала и по негова преценка никога няма
да се повтори.
6. Тромбоза.
При изследване във връзка с травма от силното напрежение получих тромбоза на
дясното око. Оказа се, че съм алергична към предписаните ми за целта лекарства и се наложи да
премина на лечебен самомасаж. Появи се усещане за топлина (в отделни моменти – силна
горещина) и за преминаване на ток през тялото ми. Медицинският преглед показа, че
тромбозата липсва. Освен това се оказа, че дясното ми око е напълно излекувано от
далекогледство, астигматизъм и очно налягане (очила използвам от дете). Само лявото се
нуждае от корекции.
7. Струма надоза.
Тридесет и три години след операцията ми от срума надоза отново се появи като четири
възела. Ляво разположените възли (14 х 5 мм и 15 х 20 мм) бяха относително меки, а
дясноразположените възли (30 х 20 мм и 30 х 25 мм) бяха много твърди. Започнах самомасаж.
Отначало чувствах, че енергията на ръцете ми не може да проникне в мен, а „отскачаше” от
някаква преграда. Имах чувството, че гърлото ми гори. Постепенно енергията ми преодоля
невидимата преграда и проникна в мен. Усещах изгаряща топлина в гърлото и протичане на
електрически ток през мен. Постепенно левите възли изчезнаха, а от десните остана само един с
диаметър от 2 мм.
8. Детска церебрална парализа.
Донесоха ми тригодишно дете напълно парализирано от детска церебрална парализа.
Клиничните изследвания показваха, че има: атрофия на мозъчната кора, по-изразена в лявата
голяма мозъчна хемисфера и три кисти с размери съответно около 26, 35 и 30 мм:
интрарахноидна киста, комуникираща със Силвиевата бразда и две по-малки субарахноидни
кисти двустранно. Установено е: неоклузивна асиметрична вътрешна хидроцефалия, десният
страничен вертикул е разширен и придръпнат ексвакуум към арахноидната киста,
вертикуларната система е разположена по средната линия, разширени са субарахноидните
пространства значително повече вляво, пареза на дясната страна. Лекарите са били
единодушни, че детето няма да може да ходи и да говори.
След много продължителни масажи, които проведох върху това дете, сега то тича,
говори и ще бъде ученик в първи клас на обикновено училище.
Заедно със семейството на детето посетихме манастира „Свети Георги” в село
Златолист. Тогава от двора на храма видяхме в небето повторен образ на покрива на
манастира. От източна страна на върха на този покрив се появи опашка на движеща се
49
звезда. Срещу нея се появи образ на катедра с отворена книга върху нея. Една жена, която
приличаше много на Преподобна Стойна, записваше нещо в тази книга.
Пси-хирургия
1. Рак.
Масажирам в болница жена, на която са оперирали гърда от рак. Тя има метастази в
гръбначния стълб и крещи от болка. Масажирам последователно от врата по дължината на
гръбначния стълб. Чувам далечен звън на камбани. Започва молитва неизвестно от кой. В
този момент виждам как тъканта се разтваря точно при опашната кост. Виждам
подредените прешлени на гръбначния стълб. Точно на болното място виждам
образувание, подобно на паяк. Краката му са забити в прешлена. Едно по едно ги изваждам
от прешлена и ги забивам в тялото на паяка. Когато забивам и последното краче и
хващам паяка за тялото, в момента на повдигането му тъканта на жената се затваря.
Паякът изчезва неизвестно къде. Няма болка, няма кръв, няма белег. Бодра съм, като че ли
нищо не се е случило. До вечерта болната жена е повръщала, но в продължение на година и
половина след това тя не изпитва болка и няма развитие на болестта й.
2. Кисти и аденом.
Масажирам момиче, което има отстранен един яйчник има две близки до другия яйчник
кисти, които има опасност да се обединят и да го унищожат. Първоначално ръцете ми бяха
студени, но в процеса на масажа се стоплиха. Топлината се повиши до такава степен, че
момичето не можеше да я изтърпи и се налагаха кратки почивки. В края на една от
масажните процедури в стаята проникна светлина, която освети участъка, който
масажирах.
След това момичето направи медицински преглед, от който се установи, че е бременна, а
от кистите няма никаква следа.
След два-три месеца на същото момиче се появи аденом на гърдата. Започнах отново
масажи над нея. От ръцете ми в началото се излъчваше студенина, а след това тя се
превръщаше в топлина. При една процедура върху мястото с аденома ръката ми хлътна в
тъканта й и блесна светлина. Веднага бе направен медицински преглед, от който се
установи, че половината от аденома го няма.
3. Парализа.
Момиче е напълно парализирано от полиомилитна ваксина и не може да движи и
главата си. По време на масажа, който му правех върху шийните прешлени, чух звън на
камбани и започна молитва. Чувах как прешлените на гръбначния й стълб се удрят един в
друг. (Оказа се, че момичето и придружаващият ме лекар също са ги чули). Прешлените
започнаха да се движат в ръцете ми. Имах чувството, че съм ги повдигнала от местата
и. Масажирах ги свободно в дланта си. Те сякаш бяха полегнали в ръцете ми, а
останалите бяха подредени в нормалния си ред в гръбначния стълб. Тези, които бяха
повдигнати и които масажирах, ги усещах отпуснати и поддаващи се на движението на
ръцете ми. След това те си отидоха на мястото си. Цялата процедура продължи около
минута. След няколко дни тази процедура се повтори, но усещанията за нея бяха по-слаби.
В резултат на процедурата момичето започна да движи главата си.
4. Шипове.
След първия сеанс пациентка с шипове в коляното почувства намаляване на болката. В
началото на втория сеанс чувам звуци на камбана, паследвани от молитва и тъканта на
коляното на пациентката се разтваря. Виждам последователно свързани хрущяли, залепени
50
за долната става. С ръка изваждам шиповете, сякаш ги обърсвам. Тъканта се затваря и

изчезва. Около мен се появява светлина. Веднага е направена медицинска снимка на
коляното, от която се вижда, че шиповете са изчезнали.
5. Глаукома.
83 - годишна жена с глаукома (окото й е побеляло) не вярва нито в моите способности,
нито в Бог. След 18-тия масаж тя започва да вижда светлина. Виждам как се появява
светлина и хващам някаква ципа, с което обелвам болното око. Само в края на окото
остават малки следи от пелената. Жената устойчиво вижда ту бял, ту жълт, ту син цвят.
Офталмолог установява, че очното й налягане се е нормализирало (за първи път от последните
25 години), а напълно атрофираният до този момент нерв започва да се възстановява, поради
което тя вижда светлина. В този случай липсата на признаци за камбанен звън и молитва по
време на операцията, може да се разглежда като резултат от пълното недоверие на пациентката
към който и да е лечител (човек или Бог).
Правя безкръвни операции, подобни на тези, които правят във Филипините, но със
следните разлики:
1. По време на манипулациите, които упражнявам върху пациент в съзнанието ми от
само себе си първо се появява камбанен звън, а след това молитва. Тя ме връхлита.
Преди да я чуя в съзнанието си нямам никакви мисли. Зад тази тишина в ума ми се
появяват молитвени слова. Няма предварително предупреждение за камбанения звън и
молитвата. Това се случва при повече от 90 % от случаите, при които правя масаж.
Молитвата протича в съзнанието ми като мисъл-форма. Като християнка аз си правя
молитвата всяка сутрин, но тя е обща и не е свързана с работата ми като лечител.
2. Когато започвам да правя масаж тъканта се разтваря сама. Няма никакво срязване и
разкъсване и изведнъж виждам ясно какъв е проблемът, къде е болестта. Не протича
кръв. По описание при филипинските операции хирургът разкъсва тъканта с ръце.
3. Това, което се случва мога да го видя само аз. На документалните филми се вижда
как филипинските хирурзи отстраняват съсиреци, кисти, тумори и други.
4. По време на манипулацията ми имам добра видимост върху мястото, което оперирам.
От филмите се вижда, че филипинските хирурзи нямат добра видимост на мястото, което
обработват (не виждат добре разположението на органите) и манипулират по усет.
5. Успявам да отстраня проблема с ръце и тъканта отново се затваря. Не остават
никакви външни следи от операцията. По време на сеанса аз съм в пълно съзнание и
контактувам с пациента.
6. За разлика от филипинските хирурзи не изпадам в транс, когато получавам външна
неидентифицирана помощ по време на провежданото от мен лечение. Това означава, че по
форма то се осъществява като пси-хирургия, но включва в частност и външна намеса,
както при транс-хирургията. На тази основа може да се предположи, че и при пси-
хирургията се осъществява външна намеса, но с различна степен на идентификация.
51
1. Бренън Б.А. Ръце от светлина, Кибеа, С., 2000.

2. Иванова Н.М., Иванов Ю.Н. Жизнь по интуиции, АО Комплект, СПб, 1994.
3. Коновалов С.С. Книга которая лечит. Энергия сотворения. Слово о Докторе, Прайм –
Еврознак, С.-Петербург, 2004.
4. Тихоплав В., Тихоплав Т. Времето на Бога: съзнание и живот, НСМ Медиа, С., 2006.
Сравнение между душа и тяло на човека

проф. д-р Георги Ламбаджиев
Процесите на изграждане и разграждане на тялото на човек са

аналогични съответно на процесите на изграждане и разграждане на душата
му.
Ключови думи: душа, тяло, сходство, различие, сравнение.
Въведение
Целта на статията е да представи съпоставка между основните функции и свойства на
душата и тялото на човек. Душата е паралелна структура на тялото на човека, която съществува
самостоятелно в паралелен свят (небитие) под формата на дух.
„...Теоретичната физика и психофизиката признават съществуването на Душата”
[Тихоплав (3), с.142].
През 2004г. „...фотограф енаправил снимка, когато тялото на пациента след секунда от
смъртта му е напуснато от душата му. На драматичната фотография добре е видна човешка
фигура, носеща се над операционната маса в момента, когато приборите показали, че сърцето
на Карина Фишер е престанало да бие” [Колюжный, с.100].
Астралното тяло на човека се възприема от физиците като душата на човека [Тихоплав
(3), с.167]. „В лабораторията по биолокация в Москва...са получени...снимки на душата и
мисълта на човека. ...Експериментите доказали, че „ефирната” материя...е ...обвивка на мисълта.
А самата душа се състои според някои учени от свъхлеки елементарни частици –
микролептони” [Снимки на душата, с.5]. Според изследвания на учени от Масачузетския
технологичен институт в състава на ектоплазмата участват: натрий, калий, хлор, вода, белтък,
епителни клетки и пресни червени кръвни телца [Рэндлз, с.77,78].
Различия между душа и тяло на човека
1. От симбиозата душа-тяло душата печели следното:

1.1. Душата получава енергия от тялото чрез храната му [Аристотел, с.64]. Например
според Библията Господ казва, че „още ще наситя душата на свещениците с тлъсто” [Библия,
Еремия, 31:14] „и душата ви ще се наслаждава с тлъстина” [там, Исая, 55:2], „като от тлъстина и
мас ще се насити душата ми...” [там, Псалм, 63:5].
1.2. Душата е директно свързана с източниците за информация за функциониране
на подсистемите и органите на човешкия организъм. В резултат на това душата е в състояние да
формира адекватен модел (представа) за състоянието на човешкия организъм.
52
„Една сутрин, с ръце, пълни с книги и листове хартия, излязох през изхода към
терасата и се спънах. [...] На около петнадесет сантиметра от пода падането ме бе спряно и аз се
приземих върху главата и раменете си много плавно, не по-тежко, отколкото ако много
внимателно си бях подпрял сам главата. Останалата част от тялото ми се свлече бавно и нежно
като перо. [...] Няколко месеца по-късно, в средата на зимата, се случи подобно събитие.
...Подхлъзнах се и започнах да падам. ...Отново се приземих леко” [Монро (2), с.17,18].
„В ежедневния живот, когато не съществуват опасности, ти първо мислиш, а после
действаш. При опасност целият процес се обръща: първо действаш, а после мислиш. Това
действие осъществено без мисъл, те изпраща към първоначалния ти център - хара” [Ошо,
с.173].
1.3. Доброжелателните спомени на хората за мъртвия стимулират разграждането на
неговата душа и прехода й към оптимално състояние на съществуване в небитие: „Винаги
благославяй в мислите си умрелите, като им пожелаваш преди всичко мир и светлина, защото
твоите молитви стигат до умрелия и имат върху него туй действие, че той по-скоро се
освобождава от своята низша природа и може по-рано да влезе в небето” [Рудолф, с.45].
1.4. Стратегическите функции на тялото във висока степен са подчинени на функциите
и задачите на душата му. Ако човек е въодушевен от конкретна идея, то тялото му придобива
огромна сила за реализацията на тази идея. В състояние на тежка депресия човек може да сложи
край на живота си. „Само тези, които са прекалено привързани към живота могат да извършат
самоубийство” [Ошо, с.229]. Съществува пример за смърт на тялото в интерес на развитието на
дашата му [Лазарев (2), с.43].
Дамската половина на човечеството се впечатлява в по-висока степен от развитието на
взаимовръзките между нещата и в по-малка степен от същността на тези неща (одушевени или
неодушевени).
При мъжете е точно обратното: „В критичния момент мъжете са тия, които стават
истерични и извършват самоубийство, щом преценят, че всичко е загубено. Една жена може да
се самоубие поради липсата на насока и цел, но не защото има провал в системата, към която тя
случайно принадлежи” [Кастанеда, с.179]. Следователно стратегията на поведение на тялото
следва не само специфичното, но и типичното в поведението на душата му.
В частност външното въздействие на друга душа може да се окаже фатално за тялото:
„При бушмените от пустинята Калахари е известно убийството с помощта на внушение”
[Басаргина, с.462].
1.5. „... Даже сериозното повреждане на физическото тяло в никаква степен не се
оказва отрицателно на духовното тяло” [Юрин, с.41].
„Няма значение колко болни и тромави стават телата ни и колко е затруднена
съзнателната ни комуникация, нашите духове са вечно живи и в цветущо здраве и могат да
пътуват по всяко време и до всяко място” [Браун, с.49].
„Когато „бърза помощ” пристигнала – мама беше още жива, въпреки, че пулсът и
налягането бяха нула. Лекарят каза, че такива случаи в медицината са много редки” [Иванова,
с.137].
Понякога човек запазва самосъзнание в продължение на няколко минути след
обезглавяването му [Кардек, с.143].
2. От симбиозата душа-тяло тялото извлича следните основни преимущества:
2.1. Тялото използва душата като информационен носител на дефицитна
информация и като оператор на тази информация. Душата на човека се проявява като външна
памет и като външен изчислителен център на тялото му.
2.2. Духовното се отразява на вещественото: „...душата преди всичко се отразява в
лицето” на човек [Кардек, с.163]. Хоум е демонстрирал левитация, повдигане на мебели и хора,
53
хванати за тях, удължаване на своя ръст, хващане на разпалени въглени, поставяне на лицето си
в жарава и други [Вильсон, с.194]. „Ако по повод и без повод човек се обръща с молби към
Духовния свят, то вместо помощ може да попадне в психиатрията” [Иванова, с.63,61].
„Ако Духовният свят помогне да оздравее, а човекът не се поправи, то болестта може отново да
се сгромоляса върху него” [Иванова, с.124]. „... Когато съзнанието напусне тялото, то
остава незащитено. Много неща могат да влязат в него” [Ошо, с.144].
2.3. Еволюционното развитие на тялото се насочва от душата му.
„...Медиумът привлича около себе си умрели от своя собствен тип, които не се
различават твърде много от неговото ниво на развитие...всяко съобщение, което идва през един
медиум...може да бъде твърде лесно изказано по неговия стил и посредством този език, който
той обикновено употребява” [Летбитер, с.253].
„Биологичното развитие е свързано не само с увеличаването на ценната информация,
съдържаща се в организма, но и с повишаването на симбиозата му да прави подбор на ценната
информация” [Бушев, с.243] .
Установихме корелационна връзка между основните характеристики на мъж и битие
от една стана и между основните характеристики на жена и небитие от друга страна
[Ламбаджиев (1)].„... Мъжкият пол може да се разглежда като еволюционен „авангард” на
популацията, а популационно половия диморфизъм1 по признак – като вектор („компас”),
показващ направлението на еволюцията на дадения признак. Той е насочен от женските форми
на признака в популацията към мъжките. С други думи, в процеса на еволюцията женската
форма на признака се превръща в мъжка (нова)” [Геодакян , с. 332].
От заключението на Бушев, Геодакян и Ламбаджиев следва, че душата на човека
формира направлението на еволюционно развитие на тялото на човека чрез мъжките
представители и възприема устойчиво формирания (прецизиран по насоченост) резултат от
това развитие посредством женските представители на човечеството. За да се уравновесят
еволюционно авангардните и еволюционно следящите характеристики на душата на човека в
общия случай се налага периодично смяна на пола на субекта, в който душата се преражда.
„Племето Догони вярва, че тежките души идват от майчиния род, а леките от
бащиния” [Шане, с.24]. „Тежките души” са свързани с женски функции, а „леките души” с
мъжките функции. Женските функции корелират с небитие, а мъжките – с битие. В този смисъл
„тежките души” са аналози на космическите души БА, които неизменно са разположени в
небитие, а „леките души” са аналози на индивидуалните души КА, които са свързани със
съответните човешки тела, т.е. принадлежат неизменно на битие.
Космическите души БА (женско свойство) пораждат индивидуалните души КА.
Индивидуалните души КА са активни в процеса на управление на процесите в човешките тела
(мъжко свойство).
2.4. Чрез опериране на душата безкръвно се оперира тялото на човека [Брюн, с. 159,
160].
В древността Прокъл е забелязал, че „Нуждаещият се от посредничество при [своето]
тръгване се нуждае от посредничество и във връзка със завръщането... Всичко... се завръща или
само същностно ... или също и неизменно, или – и познавателно” [Лосев, с.143, 144].
Душата моделира вещественото тяло на човека в качеството си на обратна връзка към
него поради симбиозата душа – тяло. В общия случай обратната връзка преработва
смущаващото въздействие и поради това тялото на човека по необходимост се налага да се
измени – да еволюира – видимо или невидимо. „Науката е установила, че те (филипинските
1
„Популационният полов диморфизъм е разликата между средните стойности на честотата
и/или на степента на изразеност на признака при мъжкия и женския пол” [Геодокян, с.332].
54
лечители) създават особено биополе, което се концентрира във върховете на пръстите им и

действа „като лазер, разрязвайки тъканта” [Тихоплав (2), с. 241].
„Когато операцията приключи и биополето изчезва, клетките на тъканите заемат
предишното си състояние и незабавно затварят пространството” [там, с.246]. Моделирането на
душата е средство за моделиране на тялото на човека.
2.5. Индивидуалното развитие на тялото е във висока степен предопределено от
задачите, които трябва да разреши душата му. Академик А. Дубров пише, че способността на
човека мислено да създава материя се демонстрира от религиозни мислители, майстори на
тайдзи цигун, екстрасенси и други [Тихоплав, (2), с.201]. „Етеричното тяло „хваща” мисълта
така да се каже, намалява вибрациите на новите енергийни единици („кристализира” ги в
известен смисъл) и те стават материя – новата материя, която те изграждат.” [Уолш, с.206].
„Астралното тяло е оригиналът, по който се изграждат ефирното и физическото тяло”
[Тихоплав (3), с.119]. „Както астралното, така и менталното тяло е холографски образ” [там].
„... Ефирното тяло представлява средата, която свързва физическото тяло с неговата духовна
съставка и представлява генератор на енергията и информацията, която носи човек” [там,
с.118]. „Всички мисловни интелектуални операции са взаимосвързани и протичат само за
сметка на менталното тяло” [там, с.120]. Следователно нивата на организация на душата са
информационно взаимосвързани и пренасят модели на поведение от едно към друго ниво към
тялото на човека.
Академик В. П. Казначеев стига до извода, че: „Живото вещество (душата) отначало
се проектира като холографски полеви образ и на базата именно на този образ изгражда
конкретното си земно биохимично тяло. Следователно има две страни на живота и първата е
онази, полевата, холографската страна.” „Акад. Гаряев от РАН и колегите му са доказали
експериментално, че такава холограма възниква още преди раждането на цялостния организъм
[...] И този „образ – холограма диктува на делящите се клетки кога и къде трябва да растат
крака, ръце, глава. Вълновият образ се запълва с материя, подобно на това, както леярската
форма се запълва с отливката” [Тихоплав (1), с.119].
“…Смъртта като такава няма. Вие просто завършвате своето образование,
преминавайки от един предмет на друг, като например, преминавайки от училище в колеж”
[Юрин, с.70].
3. От симбиозата душа – тяло душата губи преди всичко следното:
3.1. Душата акумулира в себе си не напълно рафинирана информация по отношение на
индивидуалното развитие и хомеостазни състояния на тялото на човека.
„Истинската причина за изнемогването се намира не в организма, а в духовната сфера
на човека. Това, на свой ред, води до неправилно функциониране или на мозъка, или на
организма като цяло. Душата с това сякаш изразява протест против обстоятелствата, в които е
попаднала” [Иванова, с.49].
3.2. Душата временно се подчинява на ограниченията, на които е подложено тялото на
човека във времето и пространството.
Ако човек целенасочено се стреми към смъртта си, то душата му се подчинява на това
негово желание. Например последователите на изчезнала будистка секта „... започват да
постят до смъртта си, като целят да умрат след четири хиляди дни на постене, последвани от
пълен глад. Много от тях умират точно в деня, който са определили за своята смърт” [Пикнет,
с.179].
3.3. „... Продължителността на пребиваване в което и да е равнище на астралния свят е
право пропорционално на количеството материя от това равнище, намиращо се в астралното
тяло, а това пък зависи от живота, който лицето е видяло, от желанията, които е хранило и от
55
вида на материята, която с това си поведение е привлякло и складирало в себе си” [Ледбийтър,
с.36].
Проблемността на тялото в битие увеличава масата на земната душа, която се отнася от
душата на човека след окончателното загиване на тялото му. Увеличаването на относителният
дял на земната душа в индивидуалната душа на човека повишава инертността на
индивидуалната душа и съответно забавя скоростта на разграждането й в небитие.
3.4. „... Душата е отстъпвала назад, като е правила място на Физическия Разум...”
[Блаватска, с.289]. Еволюционно най-младообразувано е физическото тяло на човека. За да се
развие по-бързо тялото се налага душата му да намали своите ограничения към него.
4. От симбиозата душа-тяло тялото на човека претърпява загуби преди всичко в
следното:
4.1. Несамостоятелност на поведението на тялото. Според Вишишта – Адвайта, с
основоположник Рамануджа (Х - ХІІ век): „Индивидуалната душа подчинява материалното
тяло...” [Блаватска, с.376]. „Когато гледахме работещи екстрасенси, открихме, че с нарастване
на силата на тяхното въздействие в полето им се появяваха нарушения, съответстващи на
онкологичните” [Лазарев (1), с.470]. „Пораженията върху ефирното тяло в резултат на астрална
битка с друг обект в астрала, предизвикват съответни поражения във физическото тяло на
човека” [Форчун, с.42]. Адептът по време на окултен транс може да загуби 2/3 от своето тегло
[Форчун, с.40]. Свойствата на душата в небитие са болестотворни за тялото на човека.
4.2. Пораженията в душата на човека се проявяват като поражения на тялото му:
пробожданията в душата се проявяват като пробождания в тялото; астралното нападение или
неправилно проведената окултна процедура пораждат „отвратително зловоние, като от
канализация” [Форчун, с.20]. Дължи се на частично разлагане на биомаса на тялото, която е
свързана със земната душа. Стресът първо се отразява върху душата, а след това върху тялото
на човека. Импулсното психическо въздействие е средство за текущо управление на душата.
4.3. Ненадеждна е помощта, която душата на човека може да окаже на тялото му при
опасност от смърт. ”Душата често има намерение да включи механизма за унищожение на
тялото, когато или не е способна самостоятелно да излезе от възникналата безизходица, или не
желае” [Иванова, с.159]. „Решават се на рокова крачка неизлечимо болни самотни хора,
престарели, инвалиди” [Рязанцев, с.102], т.е. без перспектива за развитие.
4.4. Информацията на душата за минали прераждания може да създаде объркване в
представите на тялото. Например: „Когато станало на пет години момчето, доста объркано,
обяснило на майка си, че всъщност то е нейният съпруг и че истинските му родители са баба му
и дядо му. Малко по-късно вдигнало висока температура. След спадането й изчезнали и
всичките спомени за предишното му съществуване” [Пасиан, с. 9,10]. Този факт предоставя
възможност Едиповият ефект да се разглежда в частност като повторение на предисторията на
дете-майка, която те може и да не си я спомнят, но да се ръководят подсъзнателно от нея.
Информационната бариера към миналото може да създаде много недоразумения в отношенията
между хората.
4.5. Душата на човека може да се наложи над желанието на човешкия мозък и да
измени поведението на тялото му [Монро (1), с.78]. Това се осъществява в условия на
релаксация на тялото [там, с.79], т. е. отслабената активност на тялото на човека е предпоставка
за доминиране на душата му.
4.6. Тялото не може да контролира напускането на душата му. „Целта е човек да умре...
когато собствената му душа изисква това” [Бейли, с.223].
Не е известно през коя част от тялото ще излети душата. В Брхадараняка е записано:
„Душата излита през очите, главата или други части от тялото” [Ачара, с.386]. Душата може да
излезе от темето, челото, очите, устата, ухото, пъпа, пикочния канал, ануса [Ринбочей, с.78, 79].
56
Сходство между душа и тяло на човека
1. „... Само обитателите на една и съща сфера са способни да преминат към общуване”
[Стульгинскис, с.71]. Това се отнася както за души, така и за тела на хора.
2. Душата на човека е в състояние да въздейства физически върху тялото на човек.
Тялото на човек е в състояние да въздейства върху структурата на душата му. При децата и
възрастните хора поведението на душата доминира над поведението на тялото. В средна
възраст на човека се оптимизира съчетанието между интересите на душа и тяло. Колкото по-
интензивно доминира една от тях върху другата, толкова системата душа-тяло е по-
неустойчива.
3. Съществува приемственост в развитието на душа и на тяло на човек. „Родителите...
предават на децата си собственото си програмиране” [Апостолов, с.9]. Това програмиране е
свързано с генетичен код, с традиции или с навици. „Не са изключени и случаите, когато
въздействието на магията се предава на децата от майката или бащата, в зависимост от това,
чия кръвна група са взели” [Дянков, с.194].
„Някога древните жреци са подбирали за посвещение в жреческото изкуство хора,
които са получили по рождение заложена дарба да общуват с отвъдното. Тази даденост е била
единствена и задължителна, за да бъде човек посветен в различните степени на жреческото
изкуство” [Дянков, с.151]. От дълбока древност познанието (осъзнато или неосъзнато) за
душата се проявява като култура и духовност.
4. В небитие: „Всяко отделение завежда особен вид грях, и изтезават в него душата,
когато душата достигне това отделение” [Роуз, с.82]. Подобна е картината при затворите в
земния свят на битие. Всяка област на небитие е фазово пространство със специфични
характеристики.
5. Практиката показва, че в общия случай хора, които са преживели явления, близки до
смъртта, се отличават с по-висока степен на задълбоченост в осмислянето на житейските
проблеми, в които участват и притежават по-висока степен на психическа устойчивост. Тези
хора се отличават с по-голямо великодушие към обкръжаващите ги и с мащабно възприемане
на събитията. Този ефект може да се разглежда като резултат от активизиране на инстинкта за
самосъхранение на земната душа на човека в критична за него ситуация. „Мнозина ми казваха,
че опитът (за излизане от тялото – Г. Л.) е задълбочил и разширил възгледите им за живота,
заставил ги е по-задълбочено да се отнасят към основните философски въпроси” [Юрин, с.64].
„Една жена, например, казала просто: Животът за мен стана много по-ценен” [там, с.65].
Преживяването на клинична смърт поражда в човека способност да успокоява
околните с присъствието си, възниква остър усет за потребностите на другите, в частност
предварително възприемане на мислите на събеседниците [там, с.66].
Установено е, че хората, които са преживели състояние на границата на смъртта „често
изпитват чувство за силно развита самоличност” [Димитрова, с.58]. Това е признак за
обособяване както на душата, така и на тялото на човека. Повишава се степента на тяхната
самоидентификация. От това следва, че душата започва в по-висока степен да цени връзката си
с тялото, а тялото – с душата му. В резултат на това се повишава психическата устойчивост на
човека: подсъзнателно той вече не се бои от смъртта си в такава висока степен, както в
състояние на неосъзната система душа – тяло, тъй като „усеща” алтернативата: живот и след
физическата смърт.
57
6. След смъртта на тялото на човека първо се разграждат еволюционно последните

(най-сложните) нива на организация (мозък), а след това останалите му структури. След
отделяне на душата от умиращото тяло, тя разгражда първо връзката си със земната душа на
човека (еволюционно последно възникнала, за да обслужва връзката душа – тяло). След това се
разграждат компонентите на индивидуалната душа на човека в толкова по-висока степен,
колкото по-отдалечено (в еволюционно отношение) е нивото на организация от небитие, през
което тя ще премине, преди да се прероди в друго тяло.
Разграждането на душа и тяло се подчинява на общ принцип. Може да се предположи,
че на този принцип се подчинява разграждането на всички структури от битие, небитие,
пранебитие и т. н., т.е. небитие повтаря този принцип от пранебитие, а битие го повтаря от
небитие.
Ако човекомашинната система се разглежда като проекция (модел) на система душа-
тяло в условията на битие, то следва, че машината се разпада, ако човекът я изостави, така
както човешкото тяло се разгражда, ако душата му го изостави. Най-бързо излиза от
функционалност управлението на машината (компютри, акумулатори, кондензатори,
електрическа изолация и други), а по-късно механизмите й (ръждясвайки или разпадайки се от
влиянието на лъчение и вибрации на обкръжаващата ги среда). Съответно при човешкия
организъм първо загиват системните връзки на тялото, след това органите му, а накрая костите.
Машината се развива най-интензивно в мястото на контакта й с човека: нейното
управление. Тялото на човека се развива най-интензивно в мястото на контакта му с душата му,
т. е. в областта на земната му душа. Тя управлява процесите в тялото, като в частност използва
мозъчните процеси за посредник. Ето защо разпадът на душата на човека започва със земната
му душа.
1. Симбиозата между душа и тяло е оптимална форма за тяхното ефективно
функциониране.
2. Функциите и свойствата, по отношение на които душата и тялото на човека се
различават, са значително повече в сравнение с функциите и свойствата им, по
отношение на които те си приличат. Този извод съответства на заключението
[Ламбаджиев (2)], че управлението на тялото на човека от духа му и на духа от тялото
протича по различни канали.
3. Душата и тялото на човека се изграждат от прости към сложни структури и се
разграждат в обратен ред.
4. От извод 3 следва, че процесите на изграждане и разграждане на тялото се
моделират от процесите съответно на изграждане и разграждане на душата му. И
обратното: по процесите на изграждане и разграждане на тялото може да се формира
представа за протичането на тези процеси при душата му.
1. Апостолов М. Наръчник за извън-матрично и не-егрегорично мислене и живот,
Хелиопол, С., 2007.
2. Аристотел. За душата, С., 1979.
3. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна с коментарите на Ш. Ачаря, Евразия –
Абагар, С., 1992.
4. Басаргина Е. Жизнь за гранью жизни, Диамант, Санкт – Петербург, 1997.
58
5. Бейли А.А. Посланията на тибетеца, ч.2, Гуторанов, Ловеч, 1996.

6. Библия.
7. Блаватска Е. Тайната доктрина, т. 1, кн. 1, Астрала, С., 1993.
8. Браун С., Харисън Л. Посещения от другата страна, Хермес, Пловдив, 2007.
9. Брюн Ф. Мъртвите ни говорят, Гуторанов & Sherry, С., 1991.
10. Бушев М. Синергетика – хаос, ред, самоорганизация, Унив. из-во „Св. Кл.
Охридски”, С., 1992.
11. Вильсон К. Оккультизм, „Клышников – Комаров и Ко, М., 1994.
12. Геодакян В. А. Системный подход и закономерности в биологии, В: Системные
исследования, Методологические проблемы, Наука, М., 1984.
13. Димитрова П. Свръхестественото, Феномен, С., 1992.
14. Дянков Д. Срещи със злото или черната магия такава, каквато я видях, Силует 33,
С., 1995.
15. Иванова Н. М., Иванов Ю. Н. Жизнь по интуиции, АО Комплект, СПб, 1994.
16. Кардек А. Книга духов, Ренессанс, М., 1993.
17. Кастанеда К. Дарът на Орела, Петрум Ко, С., 1994.
18. Колюжный Е. Тайны реинкарнации. Необычные факты и свидетельства, Рипол
классик, М., 1007.
19. Лазарев С.Н. (1) Диагностика на кармата, ч.1,2, Гуторанов, 1996.
20. Лазарев С.Н. (2) Диагностика на кармата, ч.3, Астросфера, Варна, 1997.
21. Ламбаджиев Г. (1) Корелация между характеристиките на мъж и битие, и между
жена и небитие, Изследовател, т. 4, 2004, с. 100...164.
22. Ламбаджиев Г. (2) Канали за управление на дух и тяло на човек, Изследовател, №
6, 2009.
23. Ледбийтър Ч. Астралният свят, Чакри, кундалини, прана. Из-во „Кралица маб”, С.,
1992.
24. Летбитър Ч. Тайната доктрина. Живот отвъд смъртта, Библиотека „5Ф”, № 4, С.,
1992.
25. Лосев А. Ф. Бытие – Имя – Космос, „Мысль”, М., 1993.
26. Монро Р. (1) Пътуване извън тялото, Гуторанов и син, Ловеч, 1992.
27. Монро Р. (2) Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч, 1993.
28. Ошо. Книга на тайните, т.1, Одисей, С., 1992.
29. Пасиан Р. Прераждане. Един или няколко живота, Изд. ЖАР, С., 1994.
30. Пикнет Л. Паранормалното – енциклопедия, т. 1, Делфин прес, Бургас, 1993.
31. Рэндлз Д., Хог П. После жизни, „Периодика”, Ярославль, 1994.
32. Ринбочей Л, Хопкинс Д. Смърт, междинно състояние и прераждане в тибетския
будизъм, Астрала, В. Търново, 1999.
33. Роуз С. Душа после смерти, Изд. Царское дело, Санкт – Петербург, 1995.
34. Рудолф Х. Животът след смъртта според духовни проучвания, Печатница на военно
издателство, С., 1919.
35. Рязанцев С. Тантология (учение о смерти), Восточно-Европейский Институт
Психоанализа, Санкт – Петербург, 1994.
36. Снимки на душата, в. Феномен, № 4, 1995.
37. Стульгинскис С. А. Космические легенды Востока, Сфера, М., 1992.
38. Тихоплав В., Тихоплав Т. (1) Физика на вярата, Данграфик, Варна, 2005.
39. Тихоплав В., Тихоплав Т. (2) Времето на Бога: съзнание и живот, НСМ Медиа, С.,
2006.
40. Тихоплав В., Тихоплав Т. (3) Великият преход, НСМ Медиа, С., 2005.
59
41. Уолш Н. Д. Разговори с Бога, СД „Недкова и сие – Математика”, С., 1999.

42. Форчун Д. Психическая самозащита, Санкт – Петербург, 1992.
43. Шане П. – О. Тайните на прераждането, Нов Златорог, (С.), (1992 ...2000).
44. Юрин В. К. В поисках души, СВ – 96, Екатеринбург, 2001.
Паразитни връзки към душата на човека
Паразитният дух е първият относително устойчив клон на

естественото изменение на структурата на душата на човека в небитие.
Ключови думи: паразитен дух, душа, енергия, елементал, демон.
Въведение
Целта на статията е да се представят основните характеристики на връзката на душата
на човека с паразитни за нея духове. В статията се акцентира на изкуствено (целенасочено)
формиране на елементали, които се присъединяват към човешката душа като паразитни
структури. Част от елементалите са резултат от естествено стечение на обстоятелствата в битие
и на тази основа могат да се разглеждат като естествени или природни образувания.
Според Елоа Стар “елементалите са природни духове на земята (феи, вълшебници,
джуджета); на въздуха (самовили); на огъня (самандри); на водата (русалки) и т.н.[…]
Предпочитат да паразитират върху децата, вероятно защото те са им много по-близки по
природа, отколкото възрастните” [Стар, с.137]. Сред западните славяни женските демони са
известни като нимфи и русалки [Мицева, с.16].
Самодивите могат да хвърчат и летят на групи, много рядко сами [Маринов, с.293].
“...Демоните имат постоянно място на действие, периметър, в който владеят, в който се
явяват и с който са свързани техните функции” [Мицева, с.27]. “Демоните се възприемат като
низши божества, посредници между богове и хората...” [Мифы...,с.366].
Основни методи за разкъсване

на паразитни връзки
“Но Исус го смъмри, казвайки: Млъкни и излез от него. Тогава нечистият дух, като се
сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе от него” [Библия, Матея, 17:18].
“А Исус като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си. И положи
ръце над нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога” [Библия, Лука, 13: 11,12,13].
„...Хората, които живеят на местата, обитавани от призраци... твърдят, че са получили
някакви страшни и тежки рани, но незнайно как тези рани, докато стигнат до мястото, са
зараствали магически” [Браун, с.83].
60
Временното екраниране на тялото на умрелия от паразитни духове се осъществява чрез

процедурата на благословението му от свещеника, създавайки по този начин “свещена стена”.
“От светената вода те също се плашели, защото тя ги унищожава, когато попадне върху тях”
[Пасиан, с.37], т.е. енергията заредена в свещената вода неутрализира паразитните духове.
Чрез подходящи молитви за закрила на майката и детето, както преди, така и по време
на раждането може да се предотврати навлизането на паразитни духове в тях по време на дълго
и трудно раждане, както и при третиране на родилката със силни анестезиращи средства...”
[Стар, с.56,57].
Съществуват хора, които са носители на паразитни духове и остават по няколко
навсякъде, където отидат, особено ако тези същества предпочетат ново място [Стар, с. 57]. Ето
защо духовната профилактика е целесъобразно да се провежда циклично там, където има
интензивен поток от хора.
“Развъплатените същества често биват привличани от отвратителни миризми и човек,
който работи в подобна среда, би могъл да ги привлече” [там]. Това обстоятелство налага
повишено изискване към хигиената, което е предпоставка и за духовна хигиена.
“След като се молела и мислено визуализирала виолетов пламък навсякъде из къщата,
странните вибрации изчезнали и енергията в стаята се повишила и изчистила” [там].
“Всеки човек може да излекува другия с помощта на собствената си енергия и
енергията на полето, както чрез непосредствен контакт, словесно внушение, внушение от
разстояние, концентрирано насочване на поток от прана чрез общото поле, изпращане на
елементал или на подарен предмет, в който е локализирана положителна информация, чрез
локализация на такава информация в храната или водата определена за болния, така и ако той
усети тази необходимост като собствена жизнена потребност, т. е. ако емоционално обагри
своето решение” [Закладний, с.46].
“Получената или похитена душа шаманът поставял в ухото си или в специално
приготвено “гнездо” и извършвал обратното пътешествие, което било повече или по-малко
пълно повторение на неговия път към духа” [Новик, с.37].
Известни са опити на екзорсисти да привличат паразитни духове в себе си. В резултат
на това са натрупали в аурата си огромно количество паразити, проявили са силни психически
отклонения и са завършили със смърт [Стар, с. 216]. Значително по-ефективна е технологията,
при която в началото чрез молитви, мантри, призиви и музика се призовават ангелски,
индиански, астрални помощници и роднини на паразитни духове за тяхното отстраняване. “По
този начин екзорсизмът се постига почти незабавно, обикновено в рамките на половин час или
по-малко, а часовете и дните на молитви и/или пости стават излишни” [Стар, с. 221].
“...Шаманът е “внедрявал” духа на болестта в тези изображения на бик и риба, които
били предварително подготвени... [или]... в жертвеното животно”. Преди животното да бъде
принесено в жертва, шаманът отново извиква своите духове-помощници и с тяхна помощ
извлича духа от животното. “Душата на жертвеното животно шаманът “изпращал” напред...”
[Новик, с.35].
Следователно най-ефективните и най-безопасните антипаразитни методи използват
посредник за въздействие върху вредния дух.
“Шоковата терапия, която понякога се прилага в психиатричните клиники, е друг
метод за екзорсизъм, който по принцип е доста ефикасен, но причинява силни болки или агония
на пациента, тъй като се използва екстремален електрически шок, който разтърсва тялото и
изхвърля със сила развъплатените същества” [Стар, с. 214].
“Д-р Уиклънд изобретил метод за третиране на пациентите със статично
електричество, което изхвърля със сила паразитиращия дух...” [там, с.215].
61
Установено е, че “...непосредствените резултати от отстраняването на развъплатени

същества много напомня гадене (с повръщане), особено когато неканените гости са
паразитирали вътре в тялото и в аурата” [Стар, с. 74].
За да изпъди паразитния дух шаманът изпълнява следната процедура: “На болния се
дава да пие топла кръв от животно, а след това някакво лекарство от билки, после докосва
гърлото му с перо и се счита, че заедно с повръщането излиза от тялото и мъчещия го дух”
[Токарев, с.283].
Последните няколко метода, включително и електрошоковият, имитират състояние на
смъртоносен стрес на човешкия организъм. Тези състояния се възприемат от паразитния дух
като признаци за загиване на тялото на човека и възбуждат в духа самосъхранителна реакция на
бягство.
“...Според древните магьосници вселената е хищническа...” [Кастанеда, с.97]. В
основата на поведението й е инстинктът за самосъхранение.
Мисъл-форми: демони
Мисъл-формите са небитиейни структури, които са формирани от енергията и образите

на целенасочена мисъл.
Изследванията на Елоа Стар върху нейна пациентка са показали, че мисъл-формите
извличат енергия през тила й, шията, уши, гръб и преди всичко от основата на гръбначния й
стълб, т.е. използват я като енергиен източник [Стар, с.125,129].
Демоните са зли мисъл-форми, създадени от майстори на черната магия и съществуват
и след смъртта на създателите си за сметка на енергията на хората [там, с.137]. “Демоните
влияят на човешките същества чрез съблазни и покруса” [Илиева, с.89]. Демоните са
“енергизирани мисъл-форми с невидима негативна енергия” [там]. Тъй като демоните са
продукт на човешка мисъл, те нямат душа и “могат да бъдат погълнати, а енергията им
трансформирана” [Стар, с.137].
“Набрало сила, съществото придобива независим живот и излиза от контрола на
създателя. Обаче в крайна сметка, силата на измисленото чудовище отслабва и то изчезва”
[Рэндлз, с.40].
Известната тибетска пътешественица Дейвид-Нийл е създала елементал с кротък
характер, но след непродължителен период той станал злобен и опасен и се наложило тя да
погълне астралната му субстанция, за да го разруши [Денинг, с.212].
“Най-тревожното за Дейвид-Нийл е, че колкото по-дълго нейното творение води свой
собствен живот, толкова повече неговата воля започва да измества нейната” [Браун, с.30].
“Необходимо й е повече от месец на същите интензивни практики и концентрация, за да го
елиминира веднъж завинаги. Процесът е толкова затормозяващ, че здравето на Дейвид-Нийл
почти се разрушава с унищожаването на малкото злобно същество, докарано от нея на този
свят” [Браун, с.32].
“Тюлпа” е тибетски термин и се отнася до съществата, които произлизат от ума и
после, чрез интензивна вяра и визуализация, действително стават физическа реалност. [...]
...Когато един или няколко умове създават много истинско, физически живо същество, което
започва да живее свой живот и набира сили от това, че все повече хора започват да вярват в
неговото съществуване, и обикновено е трудно да се освободиш от него, след като вече си го
визуализирал” [Браун, с.29]. “Колкото повече позволяваме на негативизъм, страх и зло да
обсебват умовете ни, толкова сме по-застрашени от създаване на собствена тюлпа, която кръжи
много повече около нас, отколкото който и да е призрак, и за това може да обвиняваме само
себе си” [Браун, с.35].
62
“Елементалът е съвършен резервоар за енергия...” [Ледбийтър, с.81,82], при който

излъчването и загубите в обкръжаващата го среда са пренебрежимо малки. Елементалът е
изграден от енергия с по-висока концентрация, отколкото тази, която е присъща на човешкото
тяло и на аурата му. С това обстоятелство може да се обясни фактът, че елементалът, който се е
върнал при създалият го магьосник, може да го убие [там, с.83]. Този енергиен признак
характеризира елементалът като еволюционно първична (примитивна) структура. Друг признак
в това отношение е фактът, че към елементала са неуязвими индивиди “с чиста мисъл и добър
живот” [там, с.78], т.е. ако в тях липсват вътрешни противоречия.
Елементалите черпят енергия от еманациите на човека. “Те не могат да разграничават
нещата, а взимат онова, което им се предоставя за използване; било то гняв, омраза или страх”
[Стар, с.139].
“От опит знаем, че пътят до възникването на проблеми от свръхестествен произход е
горе-долу един и същ - алкохолизъм, изневери или дори издевателства над деца, които от своя
страна дават възможност на демоните да намерят удобен обект” [Уорън, с.91], т.е. психически
неустойчивият е удобен обект за проникване на елементала в душата му. “...Много от жертвите
на обсебване от духове сами са си навлекли тази беля” [Уорън, с.47]. “....Много от личностите с
църковен сан или положение в обществото могат да се окажат впримчени или дори
контролирани от свръхестествени сили” [Уорън, с.133]. В крайна безизходица хора, които са
нападнати от зли демони се самоубиват [Уорън, с.132]. И обратното: “Ако са ви се развалили
две-три работи, а вие не преживявате по този повод, то низшите егрегори могат да загубят
интерес към вас” [Свияш, с.174].
Според българският духовен учител Омрам Микаел Айванов: “Когато човекът е зъл,
ревнив, завистлив и обхванат от различни видове алчност, неговата аура бързо се покрива с
отвори, цепнатини и пукнатини, през които се промъкват нежеланите гости” [Стар, с.27].
Свободната душа или така наречените развъплатени същества “...могат да асимилират
миризмите и еманациите” [там, с.26]. Елеа Стар описва как се разтваря аурата на пиян мъж и в
нея навлизат “отвратителни същества” като “незабавно си проправят път навътре” [там].
Арни и Дейвид били приятели. Дейвид бил обсебен от зъл дух. Арни предлага на духа
да го обсеби него. В резултат на това след няколко дни Арни по време на разговор с шефа си
загубва разсъдъка си и го убива с нож [Уорън, с.86, 87]. При нападение на зли духове
личността придобива синдрома “раздвоение на личността” [там, с.147] и “отрицание”, т.е.
полудяване [там, с.151], завършващо с убийство [там, с.7] или със самоубийство [там, с.132].
В частност агресивната душа има образ на рогат сатир или грозен сукубус – женски
похотлив дух. В резултат на борбата между човек и дух в някои случаи човекът побеждава
[Уилямсън, с.109], а в други бива изнасилен.
“По сведения на Изабел (1647г.) спермата на любовника й демон била хладна като лед.
[...] Дяволът притежава люспест член, който предизвиквал при акт родилни болки и неописуемо
удоволствие” [Вильсон, с.172]. Психологът и медиум Стен Гуч описва преживяванията си с
любовницата си демон като доставящи по-голямо удоволствие, в сравнение с истинската жена
[Рэндлз, с.38].
“Дак Смърл бе изнасилен от един сукубус. [...] Една нощ ... внезапно бил събуден от
някаква жена с вид на вещица, която го обездвижила. [...] После го яхнала и малтретирала
сексуално, докато достигнала оргазъм. [...] ... Той видял, че мястото около члена му е покрито с
лепкаво вещество, което се отделяло от вагината на скубуса” [Уорън, с.95].
Присъствието на паразитен дух поражда “ужасна смрад”, “страхотна воня” [Уорън,
с.92,93,129] и “адски студ” [там, с. 92,129].
Демоните могат да говорят не само чрез хората, в които се вселяват, но и чрез
домашната котка [там, с. 182].
63
Основни свойства
на началната човешка раса
“Първите раси били духовни и техните първоначални тела не са се състояли от грубата
материална субстанция, от която се състоят сега. Първите хора били сътворени от всички
способности на Божеството и със сили, далеч надвишаващи силите на войнствата от ангели...”
[Блаватска,с.363]. “Действителният човек се явява Душата (Духа), учи “Зохар” [там, с.364].
Съществувала е “...способността за придвижване на първичните ефирни тела при хората, които
са можели както да ходят, така и да летят...” [там, с.70].
“Третата Раса е познала смъртта. Хората от първите две раси не умирали, но само се
разтваряли и изчезвали, погълнати от своето потомство” [Стульгинскис, с.46].
Структурната приемственост има свои проекции и в началото на 21 век:
“С помощта на метода ин витро жителката на китайската столица Лю Шао родила син
през март 2001година. Само месец след раждането обаче тя открила, че отново е бременна.
[...] ...Открили мумифицирана плацента от първото раждане, която съдържала генетичен
комплект на първородната рожба на китайката. Една от тези клетки оплодила яйцеклетката й”
[Крачунова, с.9]. Този факт е в подкрепа на тезата, че първите раси на човечеството
преминавали една в друга в резултат на вътрешно присъща приемственост на структурите им.
1. Паразитният дух притежава първосигнално самосъхранително поведение.

Той се вгражда в тялото на човека като паразит, за да повиши степента си на устойчивост
психически и енергийно.
2. Оптималният подход за отстраняване на паразитен дух от тялото и душата на

човека е използване на други души (духове) – помощници или имитация на загиване на
3. Демонът извлича енергия външно или вътрешно от душата на човека. За тази

цел той манипулира душата на човека чрез ниските (примитивните) нива на нейната
организация посредством вътрешните й противоречия.
4. Паразитният дух структурно е много близък до земната душа на човека.

Паразитният дух функционира под действие на вътрешни неразрешени противоречия,
които се превръщат в негова доминанта.
64
5. С присъствието си демонът поражда хлад и смрад в пространството, което е

признак за разлагане на съставки на свързаната с него земна душа.
6. Автономната структура на паразитния дух е първият относително устойчив в

структурно отношение клон (модификация) от естественото изменение на структурата на
душата на човека в небитие. Съответно средата, от която е изграден паразитния дух е
подобна на тази, от която е съставено етерното тяло на човека.
7. Паразитният дух по своите основни свойства е аналог на духовете, изградили

първичната човешка раса. Съответно от извод 5 следва, че първичната раса на Земята е
включвала земна душа.
1. Библия.
3. Блаватска Е. Разбулената Изида, т.2, кн.1, В.Търново, 1995.
4. Вильсон К. Оккультизм, “Клышников – Комаров и Ко “, М., 1994.
5. Денинг М., Филипс О. Творческая визуализация. Практическое руководство, “София”,
М., 1999.
6. Закладний Е., Телепатия, Кирсанов А. Суанистика, Ванеса, С., 1993.
7. Илиева М. Позволете да ви разкажа, Изд. Божич, Бургас, С.,2007.
8. Кастанеда К. Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 1995.
9. Крачунова Ю. Да си родиш братче, в. Мистерии на цивилизацията, № 5, 2006.
10. Новик Е.С. Обряд и фольклор в сибирском шаманизме (Опыт сопоставления структур),
Наука, (М.), 1984.
11. Пасиан Р. Прераждане. Един или няколко живота, Издат. Жар, С., 1994.
12. Рэндлз Д., Хот П. После жизни, Периодика, Ярославль, 1994.
13. Свияш А. Карма. Решаем проблемы. Питер, С.-Петербург, 1999.
14. Стар Е. Пленници на Земята, Психическото обсебване, защита и лечение, Астрала,
С.,1996.
15. Токарев С.А. Ранные формы религии, Политиздат, М., 1990.
16. Ледбийтър Ч. Астралният свят, Чакри, кундалини, прана, Изд. “Кралица Маб”, С., 1992.
17. Маринов Д. Избрани произведения, т.1, С., 1981.
18. Мицева Е. Невидими нощни гости, Наука и изкуство, С., 1994.
19. Мифы народов, т.1, (М.),1980.
20. Стар Е. Пленници на Земята, Психическото обсебване, защита и лечение, Астрала,
С.,1996.
21. Стульгинскис С.А. Космические легенды Востока, Сфера, М., 1992.
22. Уилямсън Л. Медиумите и отвъдното, ЖАР, С., 1995.
23. Уорън Е., Уорън Л. Ловци на духове, Хипопо, В. Търново, 1995.
65
Събирателната точка
Изместването на събирателната точка в аурата на човека до

определена степен поражда количествени промени, а над определена мяра –
качествени промени в установката на човека.
Ключови думи: душа, събирателна точка, аура, преместване, установка,

излъчвания, устойчивост.
Въведение
Целта на статията е да се идентифицират основните признаци за представянето на аурата
на човека като фазово пространство на установката му.
Събирателна точка и излъчвания
Събирателната точка е позиция в аурата на човека извън вещественото му тяло [Кастанеда

(1), с.93]. Ясновидците са установили, че в аурата на човека на една ръка разстояние от гърба на
височината на лопатките се намира наситено петно, наречено “събирателна точка”. Това петно
е съпроводено със сферично сияние, което е много по-голямо от него. При промяна на
позицията на тази точка се променят възприятията на човека [Кастанеда (3), с.15,16].
“...Факторът на осъзнаването, определящ тоналността на възприеманите излъчвания, се нарича
събирателна точка” [Санчес, с.38,39]. “...В позицията на събирателната точка биват оставяни
цялостни сведения за неща, които човек може не да прочете, а лично да изживее” [Кастанеда
(3), с.135].
“Събирателната точка може да се придвижва от обичайното си местоположение на
повърхността на лъчистото кълбо до друго място по избор или пък навътре към сърцевината”
[Кастанеда (2), с.12]. “...Древните магьосници разграничавали два вида измествания. При
единия точката заема някакво ново положение на повърхността или във вътрешността на
сияйното кълбо... [...] При другия тип тя застава в дадена позиция извън кълбото... [или
осъществява] придвижване” [Кастанеда (3), с.17].
В рамките на аурата събирателната точка обединява различни комбинации енергетични
нишки, които пресичат нейното пространство. Извън аурата на човека събирателната точка
обединява енергийни нишки, които не пресичат аурата му. Съответно възниква качествен скок
във възприятията при напускане на аурата от страна на събирателната точка. В резултат човек
възприема “...съвършено непонятни, невъобразими светове, които нямат нищо общо с
човешките представи” [Кастанеда (3), с.18]. “...Позицията на събирателната точка е като склад,
66
в който магьосниците съхраняват сведенията си... [...] Енергийното тяло има необхватни
познания” [Кастанеда (3), с.134].
Сиянието на събирателната точка увеличава блясъка на преминаващите през нея нишки
[Кастанеда (3), с.15]. “...В обичайната си позиция събирателната точка е мястото, събиращо
даден, минимален сноп енергийни нишки, от които е съставена вселената. Ако
местоположението й в сияйното яйце бъде променено, ... тогава тя събира друг, различен
минимален сноп енергийни полета, в резултат на което е налице нов приток от сензорни данни:
енергийните полета, различни от обичайните се превръщат в сензорни данни и по този начин се
интерпретират като различен свят” [Кастанеда (4), с.55]. “...Магьосниците описват цялата
вселена като съставена от енергиини конфигурации... като светещи влакна или нишки, опънати
във всяка една посока, но без никога да бъдат преплетени. [...] Всяка нишка е индивидуална,
конкретна конфигурация; всяка нишка сама по себе си е безкрайна” [Кастанеда (4), с.23]. Дон
Хуан твърди, че “нормално ние възприемаме не всичко, което е в човешкия обхват, а най-
вероятно само една хилядна от него” [Кастанеда (3), с.22].
“Дон Хуан говори за съществуването на четиридесет и осем големи снопа излъчвания,
два от които са достатъчни за хората с помощта на обичайните възприятия. Единият от тях е
снопът на органичния живот; вторият е сноп, който включва структури без съзнание – вероятно
минерали, газове, течности и т.н.” [Санчес, с.36]. “В “Огънят отвътре” дон Хуан твърди, че
сферата на това, което може да бъде познато, се състои от седем големи снопа излъчвания,
които могат в крайна сметка да станат достъпни за възприятието...” [Санчес, с.40].
“...”Първият пръстен на силата”... е нашето възприятие за света, такова, каквото ние го
изживяваме. [...] Вторият пръстен на силата ... позволява на възприятието да се осъществи
извън обичайното описание... [...]... Той функционира само когато първият пръстен преустанови
своето действие...” [Санчес, с.43]. Следователно от 48 големи снопа излъчвания два са
достъпни на ниво възприятие в битие, а пет - на ниво астрално възприятие, което може да бъде
предизвикано от преместване на събирателната точка на човека. От това следва, че седем
големи снопа енергийни канали преминават през аурата на човека.
Преместване на събирателната точка
“Когато събирателната точка се мести, става възможно възприемането на изцяло друг

свят. Магьосниците навлизат в този друг свят, за да черпят оттам енергия, мощ, разрешение на
главни и второстепенни проблеми, или за да срещнат невъобразимото” [Кастанеда (2), с.13].
“Един момент на въодушевление е достатъчен да премести събирателната ни точка и да разбие
условностите у нас. Същото могат да сторят и моментите на ужас, боледуване, ярост, краен
глад или дълбока покруса” [Кастанеда (2), с.188]. “...Силната възбуда може да премести
събирателната точка. Гладът или страхът, или любовта, или омразата могат да го сторят. Също
така – мистицизмът, а освен това – непреклонното намерение, което е предпочитаният метод на
магьосниците” [Кастанеда (2), с.196].
Събирателната точка може да се измества чрез хипноза [Кастанеда (2), с.116]. “... Ако
непривичното държане се практикува систематично и бъде мъдро насочвано, то в крайна сметка
кара събирателната точка да се движи” [Кастанеда (2), с.89].
За да се предизвика неголямо, но системно преместване на събирателната точка
магьосниците използват следния метод: 1. Припомнят си хронологията на живота си като
последователност от емоции, 2. “...Прегледът трябва да се съчетае с естествено ритмично
дишане, при което човек издишва продължително, като движи главата си внимателно и бавно
от дясно на ляво и после вдишва продължително, движейки я от ляво на дясно” [Кастанеда (3),
67
с.138]. Спомнянето е преживяване на всичко отминало отново при старата позиция на

събирателната точка [Кастанеда (2), с.216]. “...Спомнянето се определя от събирателната
точка” [Кастанеда (2), с.118], т.е. всяка позиция от тази точка определя характеристиката на
спомените. Управлението на събирателната точка се осъществява целенасочено от човека на
нивото на неорганичните същества в астрала [Кастанеда (3), с.167]. Когато астрален
манипулатор изменя позицията на астралната точка по-бързо, отколкото сетивно човек е в
състояние да възприеме променената информационна картина на заобикалящият го свят, тогава
в човека се формира чувството на страх, че няма да успее да се върне към вещественото си тяло
[Кастанеда (3), с.219].
“…Нагуалите…можели да преместват събирателната точка от обичайното й място,
нанасяйки силен удар право в нея…, който се възприема като плесница по дясната плешка –
независимо, че тялото изобщо не бивало докосвано, - довеждал до състояние на повишено
съзнание” [Кастанеда (2), с.13]. Нагуалът Елиас се насочил към умиращия мъж, “…ударил
събирателната точка на мъжа, за да го вкара в състояние на повишено съзнание. Ударил го
силно, после пак, докато накрая събирателната му точка се раздвижила. […]…така той
престанал да умира” [Кастанеда (2), с.32]. Удар нанесен върху точка от сияйното тяло,
намираща се над вдлъбнатината на дясното бедро, поваля човека [Кастанеда (1), с.31 ].
Дон Хуан описва, че “всяко преместване на събирателната точка е като своего рода
умиране… Всичко в нас изключва, след което се включва наново в източник с неизразимо по-
голяма мощност. Това усилване на енергията се усеща като убийствена тревога” [Кастанеда (2),
с.138,139].
Ясновидците “за части от секундата … могат да преместят своята събирателна точка на
което и да е място в своята сияйна маса. Това преместване…предизвиква мигновено
прехвърляне, изразяващо се във възприемане на друга, нова, абсолютно различна вселена. […].
Силата, създадена чрез такова преместване, е толкова силна, че мигновено изчерпва цялата им
сияйна маса” [Кастанеда (2), с.186].
Промяната в позицията на събирателната точка извън енергийната форма на човека я
променя от яйцевидна във формата на лула. “В този случай точката представлява мундщука, а
другата част на сияйното кълбо – главата на лулата. Ако точката продължава да се придвижва, в
даден момент цялото кълбо става на тънка лента от енергия” [Кастанеда (3), с.20].
Продължителното използване на линейната форма я превръща в необратима [там, с.22].
Дон Хуан учи, че “докато сънуваме, събирателната точка се движи много леко и
естествено. Духовното равновесие не представлява нищо друго освен задържането на
събирателната точка на мястото, на което сме привикнали да бъде” [Кастанеда (2), с.44].
“Сексуалната ни енергия управлява сънуването” [там, с.45]. Когато сексуалната енергия не е в
равновесие, събирателната точка се движи доста непостоянно [там].
“…При Децата събирателната точка постоянно се движи от някакви вибрации и премества
мястото си с лекота… само при възрастните тя е фиксирана на едно място” [Кастанеда (3),
с.76]. “Събирателната точка става много неустойчива по време на сън” [там, с.26].
Следователно събирателната точка променя ефективно вариабилната установка на човека.
Фокусирането на вниманието върху геометричния център на тялото на човека повишава
възприятието на човека във всяка ситуация [Санчес, с.283]. Следователно събирателната точка
не е единственият, но е главният регулатор на вариабилната установка на човека.
Установка и събирателна точка
68
Ако човек притежава енергия, и щом веднъж събирателната точка бъде преместена,
изникват невъобразими неща [Кастанеда (2), с.204], т.е. ефектът е функция на енергия и
настройка. “...Колкото по-навътре се движи събирателната точка, толкова по-голямо е
усещането на човека, че притежава познание, а му липсват думи да ги изкаже” [Кастанеда (2),
с.82]. “...Колкото по-голямо е преместването на точката, толкова по-необичайна промяна
настъпва в поведението, а очевидно и в съзнанието и възприятието” [Кастанеда (3), с.16].
Установяването на събирателната точка в различни позиции позволява на магьосниците да
се превръщат “...в ягуар, птица, насекомо и какво ли не. [...]...в други хора...” [Кастанеда (3),
с.78]. Ако преместването на събирателната точка е резултат от въздействие на външна енергия,
нейната позиция се определя от характера на тази енергия. Външната енергия внася свое време
в обекта [Кастанеда (2), с.75].
“...Ако събирателната точка не застане неподвижно, няма как да получим свързани
възприятия; ще наблюдаваме само калейдоскоп от откъслечни образи” [Кастанеда (3), с.77].
Следователно вътрешно присъщата психическа устойчивост на субекта и неговата
енергитичност определят степента на позициониране на новите възприятия. “Колкото по-
стабилно се закрепи събирателната точка в новата си позиция, толкова по-блестящи са очите”
[там, с.118].
„Ясновидците виждали..., че отначало децата нямат фиксирана събирателна точка.
Техните затворени излъчвания са в състояние на голяма бъркотия, а събирателната им точка
шари някъде из снопа на човека, давайки на децата огромна способност да се съсредоточват
върху излъчвания, които по-късно ще бъдат напълно пренебрегнати. После докато децата
растат, по-възрастните хора наоколо им, чрез своята власт, която имат над тях, принуждават
събирателната им точка, да стане по-стабилна посредством един по-сложен вътрешен диалог.
Вътрешният диалог е процеса, който непрекъсното укрепва позицията на събирателната точка,
защото тази позиция е условна и има нужда от постоянно подсилване” [Кастанеда (1), с.110].
Стабилизирането на позицията на събирателната точка на човека в процеса на
индивидуалното му развитие съответства на стабилизирането на фиксираната му установка.
Този процес се разглежда като помъдряване на личноста.
Силата на тласъка към събирателната точка създава хлътване в аурата на човека и “се
усеща като удар по дясната лопатка – удар, който изкарва всичкия въздух от дробовете. [...]
Ударът на нагуала обикновено не оказва никакво въздействие върху пашкула, втвърден от
саморефлексия. Понякога обаче човешкият пашкул е толкова податлив, че и най-малката сила
създава купулообразна вдлъбнатина, чиито размери варират от дребна хлътнатина до една трета
от целия пашкул, или пък създава цепнатина, която може да се простира по ширината на
яйцеподобната обвивка или по дължината й, като придава на пашкула вид, сякаш се е навил
към себе си. Някои сияйни обвивки, след като са били подложени на хлътване, веднага си
връщали първоначалната форма. Други остават с хлътнатина в продължение на часове, а
понякога и на дни, но после се оправят от само себе си. [...] А някои, съвсем малко на брой,
завинаги остават с хлътнатината...” [Кастанеда (1), с.93,94]. “Веднъж вече отместена,
събирателната точка или отново се връща в позиция, много близка до обичайната, или
продължава да се движи към безкрая” [Кастанеда (2), с.74,75].
Следователно степента на деформираност на аурата на човека под действие на външно
въздействие зависи от силата на удара, а степента на устойчивост на деформацията в аурата на
човека зависи от способността на аурата да се самосъхранява на външни смущаващи я
въздействия.
Дон Хуан обобщава, че “всичко, което мислим, всичко, което казваме, зависи от позицията
на събирателната точка...” [там, с. 89]. Следователно позицията на събирателната точка
отразява текущото психическо състояние на субекта. Субективната устойчивост на тази
69
позиция съответства на психическата устойчивост в резултат от настройката на субекта.

Обективната устойчивост на тази позиция съответства на устойчивостта на подобно физическо
състояние в средата, в която функционира субекта.
„Да си здрав и нормален означава, че събирателната ти точка е неподвижна. Когато тя се
мести, това буквално означава, че човекът е побъркан” [Кастанеда (1), с.101].
Събирателната точка може да заеме междинно състояние по отношение на позициите,
които характеризират устойчиво поведение в битие и в небитие [Кастанеда (2), с.97]. Например
дон Хуан е оставал дни наред в състояние между битие и небитие. “Когато бил “и двамата”,
нещата ставали неясни и някак мъгливи и никоя от двете личности не била ефективна” [там,
с.209].
“Когато един чародей се превърне в гарван например..., то предизвиква голяма и
прекалено рязка промяна в положението на събирателната точка. От друга страна, за
придвижването й в позицията на дебел човек или старец е необходимо съвсем леко
преместване, но то пък изисква огромна прецизност и проницателно познаване на човешката
природа” [Кастанеда (2), с.62]. Следователно степента на преместване на събирателната точка
съответства на степента на качествена промяна, която поражда в организма на човека. По време
на преместването на събирателна точка “блясъкът й стигал, за да възпламени всички
нишковидни енергийни полета, до които се докосне” [Кастанеда (2), с.63]. Блясъкът е резултат
от енергиен разход, който го поражда. Колкото по-голямо е преместването на събирателната
точка, толкова по-голям е енергийният разход за пренастройката на вариабилната установка.
Качественият преход (трансформиране) в други същества е признак, че надхвърлянето на
определена мяра на изменение на вариабилната установка на човека, се трансформира в
промяна на фиксираната му установка.
В аурата на човека магьосниците са открили около 600 особени точки [Кастанеда (4),
с.93]. Всяка от тях формира специфично състояние на психиката на човека, което
информационно пренася душата на човека в различен небитиеен свят. Част от тези светове
принадлежат към различни нива на организация. Това е способност на човешката психика да се
настройва към специфичните особености на определено ниво или разновидност на небитието
чрез различна комбинация от енергийни небитиейни канали, които пресичат и съответно
информационно-енергийно захранват събирателната точка на човека. От тук се налага извода,
че в зависимост от комбинацията от управляващи параметри, които са приоритетни при
формиране на фиксираната установка на човешката психика, душата на човека влиза в резонанс
с конкретно ниво и разновидност на състояние на небитието.
Ако в едно уравнение се замени аргумента с друга променлива на функцията, то в общия
случай тя придобива нова структура и променя оператора (преобразувателя) между входа и
изхода на системата, която описва. По аналогичен начин и при промяна в позицията на
събирателната точка възниква нова настройка и нови свойства на организма. В качеството на
коефициенти (фиксирани стойности на променливи) се използва коефициент к, който се
произнася КА – аналогично на означението на индивидуалната душа на човека. Тази душа се
характеризира с висока степен на адаптируемост към обстоятелствата, произтичащи от
обкръжаващата я среда. В този смисъл чрез душа КА събирателната точка има проекции и във
областта на математическата формализация.
1. Душата на човека е фазово пространство на неговите състояния.
70
2. Събирателната точка е главната позиция на установката на човека във

фазовото пространство на аурата му.
3. Минималното изместване на събирателната точка от устойчивата й позиция в

аурата на човека поражда качествени промени в състоянието на субекта.
4. Изместването на събирателната точка над определена мяра в аурата на човека

поражда качествени промени в структурата му, т.е. трансформира се във изменение на
фиксираната му установка.
5. Съществуват устойчиви и неустойчиви състояния на субекта при различни

позиции на събирателната му точка в неговата аура.
6. Устойчивостта на конкретна позиция на събирателната точка в аурата на

човека, т.е. устойчивостта на конкретна установка на човека, се определя от обективната
устойчивост на този позиция и от способността на субекта да възстановява предишното си
състояние.
7. Устойчивата установка на човека се характеризира с проява на енергитичност и

позитивност в отношението на субект към обкръжаващата го среда. Тези признаци могат
да се използват за оценка на степента на устойчивост на конкретна позиция на
събирателната точка на човека.
8. От изводи 3 и 4 следва, че установката на човека притежава реална

(количествено променяща се в битие) и имагинерна (качествено променяща се в битие в
резултат от свръхизменения в позицията на събирателната точка в аурата) съставяща.
9. От възможността позицията на събирателната точка да напусне пределите на

аурата на човека следва, че имагинерната съставяща на установката на човека
притежава йерархична структура.
10. Битието може да се разглежда като събирателна точка във фазовото пространство
на състоянието на средата, разглеждана във всичките й еволюционни нива,
принадлежащи към и в близката околност на физическото пространство на битие. На
тази основа следва, че реалната съставяща на установката на човека е нищожно малка в
сравнение с имагинерната й съставяща. Аналогично: счита се, че тъмната, още
неизследвана фонова материя съставлява около 90 – 99 % от цялата материя във
вселената.
1. Кастанеда К. (1) Огънят отвътре, Петрум Ко, С., 1994.
2. Кастанеда К. (2) Силата на безмълвието, Петрум Ко, С., 1995.
3. Кастанеда К. (3) Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 1995.
4. Кастанеда К. (4) Пътят на силата, 2.Обяснения, Екстрем, С., 1998.
71
5. Санчес В. Учението на дон Карлос, Аратрон, С., 1998.
Душата на животно
Животинската душа комуникира ефективно както с душите на

растенията, така и с душите на хората.
Ключови думи: душа, животно, растение, комуникация.
Въведение
Целта на статията е да се систематизират основните направления на познанието, свързано
с душата на животно.
Първите млекопитаещи, според Пураните, халдейските и египетските фрагменти, а също и
китайските легенди, “били прозрачни, неми и чудовищни гиганти” [Блаватска, с.220].
Прозрачни гиганти били и хората от първите човешки раси. “Ако се вярва на “Патирът” на
Хермес, книгата, оценявана така висока от първите поколения християни, съществува ангел на
дивите животни; тогава би трябвало да съществува и ангел на кучетата и котките” [Приор,
с.133].
“Египтянинът вярвал в съществуването на душата на животните и в нейния живот след
смъртта, тъй като правел мумии на волове, котки, соколи, ибиси...” [там, с.169].
Под действие на регресивна хипноза върху пациент е установено, че “Всички живеещи
неща – камъни, неодушевени предмети, са живи и имат душа, но са уникални и не се
прераждат..” [Уилистън, с.205].
Според древната философия на йогите проникването в същността на нещата, наречено
самадхи, може де се осъществи както от човека, така и от животните [Раджа – йога, с.76]. Това
означава, че на полево ниво всички форми на материята си взаимодействат като подсистеми на
обединяващата ги система.
Признаци за съществуване на душа в животно
Излизайки от тялото си Монро среща три котки, “...които бяха умрели физически в
последните три години” [Монро, с.339]. “Аз съм виждал ясно няколко пъти едно “умряло” куче
в астралното му тяло, също както често го бях виждал в това астрално тяло...докато беше живо.
Веднъж през своя живот същото животно направило себе си и [било] чуто, и осезаемо за един
наш приятел...на стотина мили далеч от мястото, където лежеше заспало неговото физическо
тяло” [Летбитър, с.209].
“Животното има астрално тяло, което за кратко време надживява физическата форма;
въпреки това неговата (животинска) Монада не се въплащава в същата порода, а в по-висша и,
разбира се, няма състояние на „Девачана”. Тя съдържа в себе си семената на всички човешки
принципи, но те се намират в латентно състояние” [Блаватска, с.238].
72
Монро е разпознал домашната си котка, пътешествайки в небитие [Монро, 339].

“... Кучетата и котките също имат карма, която много често се пресича с нашата. Те също
имат своя “Личен избор” за “Предварителната си програма”. Затова веднъж могат да се
преродят в ролята на коте, друг път в ролята на куче. Те идват в нашия живот... за да ни отдадат
само и единствено любовта си и предаността си” [Илиева, с.146].
“Домашните кучета често са се явявали на онези, които те са обичали, или се явяват на
места, където често са ходили приживе” [Летбитър, с.208].
В редица снимки на хора се вижда и размития образ на техния домашен любимец – котка,
която е била умряла много преди снимката [Рэндлз, с.187, 192].
“Нека ви разкажа историята на моето санбернарско куче и неговите усилия да се свърже с
мен след смъртта си. ...Кучето изведнъж изчезна. След втория ден много се обезпокоих,
започнах да медитирам и го виках психически. Същата нощ бях рязко събудена около три часа
полунощ от огромен инфрачервен облак, който нахлу през прозореца. Когато се взрях с ужас в
облака, той прие формата на сянката на моето куче и след няколко секунди изчезна” [Грискам,
с.153, 154].
“...Всички живи същества имат души – но те имат съвсем елементарни зачатъци на
умствена енергия. [...] Растенията, насекомите, влечугите – всяко от тях е в семейство от души”
[Нютън (1), с.219].
Описан е случай на спасяване на стопанина от духа на прегазеното му от камион куче.
“Ако Лорка не ме беше накарала да се върна, щях да загина. […]...и после изчезна сякаш се
разтвори във въздуха.” По-късно духът на кучето Лорка се появява като живо същество и
спасява от удавяне дъщерята на стопанина си, а после “…изчезнало изведнъж, както се е
появило изведнъж” [С.Г., с.17].
Директна комуникация между човек и животно
„Любимите животни, които ние обсипваме с ласки, могат да предизвикат на еволюцията

ни слабо, но неоспоримо действие” [Лидбитер, с.90]. „Енергията, която вещиците и
магьосниците използват, е низша психическа енергия, която те могат да вземат от животните.
Котките носят много психическа енергия, затова те често се използват в техните ритуали”
[Стар, с.93].
“Историята на два плъха, които пренасяли яйце...: единият легнал на гръб и стискал
яйцето между предните си лапки, а вторият го влачел за опашката...е ...наистина наблюдаван
факт, който доказва съществуването на разум и инициативност” [Пасиан, с.227]. “...Много
животни притежават въображение” [Аристотел, с.79]. Дон Хуан утвърждава, че “Големите
животни имат способността да четат мисли. ...Направо да узнават всичко” [Кастанеда (2),
с.181].
Африканският папагал Ейми Моргана от Ню Йорк сити не само четял мислите й, но и им
отговарял с говор, като ползвал над седемстотин думи. “Жената и съпругът й можели да седят в
друга стая, извън погледа на птицата, на име Нкиси, и ако били гладни, Нкиси им казвал
внезапно: “Искате нещо вкусно”. Ако те мислели за разходка, Нкиси можел да каже: “Ще
излезете, доскоро” [...] Когато веднъж гледала по телевизията филм с Джеки Чан, при една
сцена, когато Чан опасно висял на мост, Нкиси изкрещял: “Не падай!”, въпреки че клетката му
била зад телевизора без никаква видимост на екрана. [...] Друг път, когато Ейми четала в книга
редовете: “Колкото черни са боровинките, толкова по-сладък е сокът”, в същото време от
другата стая птицата казала: “Цветът е черен” [Чопра, с.267]. “...Когато Ейми погледнала
снимка на полуголи хора на плаж, Нкиси промърморил малко след това и тримата го чули да
казва: “Виж ми хубавото голо тяло” [Чопра, с.268]. “...Когато Ейми се съсредоточила върху
73
снимка с цветя. Вместо просто да произнесе цвете, Нкиси казал: “Това е букет цветя” [Чопра,
с.269]. Този пример илюстрира факта, че съществува разум в животните и при определени
обстоятелства може да се осъществи разумна комуникация между човек и животно.
“...Животните също така притежават прозрението на въплатените духове... Измежду
хората, които виждат за първи път, те бързо разпознават онзи, който изключва
добронамереност, любов и духовност, и откриват душевноболния, жестокия, подлеца,
потенциалния убиец” [Приор, с.144].
Установено е, че женските маймуни нагаждат месечния си цикъл в синхрон с любимата си
гледачка, така че да почувстват добронамереното й отношение и грижа. Такова явление е
установено и в женските затвори [Илиева, с.148]. Този пример е признак за сходство между
психиката на човека и животно.
Описан е случай на шестгодишно дете, което разбира езика на животните. “То говори с
кравите, конете, мулетата и кучетата, които му разказват за оплакванията си. То забранява на
котките да скитат и, о, чудо – те му се подчиняват ...Момчето слага ръка върху главата на
пациента, вслушва се в миг и произнася диагнозата си, която винаги е вярна” [Приор, с.235].
Този пример свързва свъхсетивността на човека с честотата, на която беззвуково си
комуникират животните.
“Аз започнах да задавам въпроси и Емил ми каза, че може да повика птиците при себе си и
да ги направлява при техния полет. Той можеше да накара цветята и дърветата да му се
покланят и дивите животни да идват при него без страх. Той раздели два чакала, които се биеха
над трупа на едно малко животно, което бяха убили за да се нахранят. Когато Еимил се
доближи към тях, те престанаха да се бият и сложиха главите си в неговите протегнати ръце с
пълно доверие, а след това продължиха да се хранят спокойно. Той дори ми подаде едно от тези
млади диви животни да поддържа в ръцете си. Тогава той каза: “Това не е смъртното “аз”,
“азът”, който ти виждаш, не е това, което може да върши тези неща. Това е по-истинското, по-
дълбокото същество, това е, което вие признавате като Бог, Бог в мене” [Спалдинг, с.6].
Това по-дълбоко същество, според разработената концепция за структурата на душата на
човека, е подсистемата БА. Тя включва и души на значително по-първични същества, през
еволюцията на които е преминала веригата от прераждания, достигнала до конкретния човек.
Включването на подходящата компонента от БА в контакт със земната душа СА на човека
[Ламбаджиев] осигурява комуникативните му способности за връзка с животно или дори с
растение.
Комуникационният канал човек-животно в частност се проявява в посока от човек към
животно. В общия случай той функционира в посока от животно към човек. Например ”Когато
съм извън къщи и дойде време да се приберем, около пет минути по-рано кучето ми започва да
дава знаци на останалите вкъщи, че си идвам. Гарантирано не може да ме подуши, нито пък да
различи щума от колата” [Кутовски, с.64]. “На 1 декември 1948 г. на господин Бирка се
загубило кучето: просто не се върнало в къщи. Скоро след това събитие семейството се
преместило на ново местоживеене на 2000 км от предишното. На 27 ноември 1949 г. на това
ново място се появило кучето. [...]...Госпожа Лундарк през май 1949 г. променила мястото на
живеене. Преди отпътуването тя оставила на своя приятелка своя котарак. Обаче след известно
време котаракът избягал от нейната приятелка и се появил в новия дом на госпожа Лундарк,
който се намира на 2700 км от предишния” [Рицль, с.255].
Д-р Лазарев установява, че биополето на негова пациентка е същото като полето на
котката й. Когато пациентката очиства психиката си чрез молитви и покаяния, и на котката й
заработват бъбреците [Лазарев, с.420,421].
Тези примери илюстрират пасивното състояние на информационния канал човек-животно
и активното състояние на информационния канал животно-човек. От това следва, че в човека
74
като потенция съществуват способностите за комуникация, присъщи на животните, но поради

доминирането на вербално-мисловната комуникация те са закърнели. “Дори и кучето или конят
познават, когато техният господар загуби смелостта си; още повече животното приема страха
на своя господар и се държи според него” [Хил, с.161].
Взаимодействие на биополето на животно

с други полета
При отчаяна самозащита на клетката тя мобилизира всичките си останали сили и излъчва
много силен ултравиолетов импулс... Този сигнал се възприема от съседните клетки,
които...също загиват” [Вълчев, с.55].
„Преди стотици години Авицена направил експеримент, при който поставил една овца на
известно разстояние от един вълк. След три дни тя загинала, макар че била физически здрава”
[Лазарев, с.169].
Когато Блу е във физическото си тяло или присъства в близост до него котката му се
успокоява, а при отдалечаване от тялото си (телепортация) котката му обикаля и мучи
[Тихоплав(2), с.172]. Когато Блу се телепортира в близост до змия, тя прави резки и яростни
движения към неговото разположение и се опитва да хапе [Тихоплав(2), с.173].
Американските индианци считат, че ако вие не благодарите предварително на животното,
което убивате за удоволетворение на вашия интерес, то “духът му може да ви причини
неприятности” [Кастанеда (4), с.11]. Подобни ритуали се срещат и при индийците, свързани
психически силно с природата.
В древни времена Просветлените Учители са живели без страх в планините, където са се
въдили диви зверове, защото могъщите психически вълни от техните силни умове са
преодолели всяка враждебност” [Юй, с.172].
“Когато всеки от нас се приготви да дойде на Земята за ново прераждане, си избира
няколко закрилници, които да го пазят в трудния ни път далече от Дома. В добавка към
Духовния водач и няколко ангела ние си вземаме и животни по избор, за да бъдат нашата
любеща компания и закрила. Тези животни се наричат тотеми” [Браун, с.57]. В общия случай
тотемът е дух на животно, с което сме били свързани в минал живот [там, с.57]. “Духовете на
животните са съвършени, създадени по този начин от Бога, и те не се прераждат – те вече знаят
всичко каквото трябва да знаят, преди още да дойдат на Земята, така че нямат нужда да се
връщат отново и отново” [Браун, с.59].
“Точно поради факта, че животните не се прераждат поради безусловната си, съвършена
връзка с Бог, те никога не остават и приковани към Земята. Няма такова нещо като животно
призрак. [...] Всяко животно си отива у Дома за секунди, в мига, в който духът му напусне
тялото” [Браун, с.59]. Тъй като няма сведения за деградиране (разграждане) на духа на животно,
то следва че развитието му в небитие протича с много по-бавна скорост, отколкото при душата
на човека.
След отстраняване на елементал, полепнал върху котка, тя се превръща в “...направо
преливаща от любов !” [Стар, с.138].
“Децата, които са имали възможност да бъдат в близост и да играят с животни, се
възстановяват много по-бързо от други деца. Затворниците, особено мъже, на които се
позволява да се грижат за животни, не са толкова агресивни и депресирани като другите
обитатели на затвора” [Грискам, с.152, 153].
75
Кактусът преработва отрицателна енергия в положителна. “Домашните кучета и котки

също притежават способността да поглъщат отрицателна енергия” [Ганев,с.61]. Екстрасенсът
Георги Христов обобщава, че “...растителният и животинският свят се делят, когато са от една и
съща цветна група” [там, с.78]. “Животните имат по-малки частици енергия... по-малък обем, и
не са толкова сложни и многообразни както човешката душа” [Нютън (2), с.304].
Магьосницата Ла Горда споделя, че “Човешките същества, а и всяка друга жива твар,
излъчват бледа жълта светлина. При животните тя е по-жълта, при хората - по-бяла. Но при
магьосника е кехлибарена, като чист мед на слънчева светлина. При някои жени магьосници тя
е зеленикава. Нагуалът каза, че те са най-мощните и най-трудните” [Кастанеда (1), с.183].
Следователно аурата на животните излъчва светлина, чийто честотен обхват е съсредоточен в
диапазона между излъчванията на нормалния човек и средния по способности магьосник. Това
е признак, че човекът при определена настройка може да се доближи до животинската
установка. Съответно извънземни съобщават, че след потъването на Атлантида “Онази част от
унищожените, които не бяха прегрешили, се превърнаха в делфини” [Шлемър, с.239].
“Животните... под въздействието на черната магия, страдат така, както и хората. Те са
отпаднали, трудно приемат храна и в много случаи умират, без това да е предизвикано от
някакво заболяване. [...] Много често от магия, сложена във водоизточник, какъвто примерно е
кладенецът... страдат и умират и домашни животни” [Дянков, с.121]. “Котка многократно е
душила мястото, където е била заровена черна магия” [там, с.110]. “От направената магия
умира стопанинът на къщата, след това домашните животни и накрая котката, повръщайки
кръв, както стопанинът й” [там, с.122].
“...Животните по-бързо виждат привидения от човека, който може и съвсем да не ги
забележи” [Рэндлз, с.190]. “Често се случва, че конете не желаят да вървят нито напред, нито
назад или се спират пред въображаемо препятствие. Бъдете уверени, че това въображаемо
препятствие е дух или няколко духа, желаещи да му пречат да върви напред” [Кардек, с.258].
“Робърт Монро от Университета на Дюк събрал в една къща – свърталище на призраци в
Кентъки куче, котка, плъх и кротал (гърмяща змия); всяко животно било заведено от
собственика си в стая, в която било извършено престъпление. Реакцията на кучето: отдръпване
и уплаха; котката реагирала по същия начин, като скоро тези чувства преминали в своеобразно
яростна съскане и мяукане, ярост, насочена срещу празно кресло; плъхът нямал никаква
реакция. Колкото до мексиканският почти двуметров кротал, той се изправил като за
нападение... и стрелнал плоската си глава към креслото, в което седял духът...” [Приор, с.135].
Приютено котенце спасява стапнина си от падаща скала в мината, в която работи, като го
предупреждава с поведението си, а по-късно го предпазва от пътуване с кола, която се
преобърнала след напускане на селото [Приличат ли..., с.3].
Франк Талберт от Колорадо е събуден от силен лай. Стопанинът отваря вратата и кучето
бавно се отделя от дома му, като че ли викало Франк. Той го последвал. В този момент мълния
удря дома му и запалва спалнята, в която е спал преди това [Колюжный, с.184]. “...Котка
събудила стопанката си през нощта, като принудила цялото семейство да излезе от къщата и то
съвсем навреме: върху къщата паднал снаряд” [Тихоплав (1), с.105].
Куче започва да вие, гледайки короната на голямо дърво, под което стопанката му винаги
паркирала колата си. На другия ден дървото било повалено. Така кучето спасило живота на
стопанката си [Игнатов, с.62]. Този пример показва информационната връзка между куче и
дърво (животно-растение). “...Душите, които слизат от лунния свят със своята остатъчна карма,
нямат преживявания, идентични с тези на растенията” [Ачаря, с.468]. Следователно кучето (в
предния пример) “знае”, че не може да се осъществи връзка между душата на растение и
душата на човек и активно поема посредническата роля между тях. Това е признак за “знание”,
за способност за прогнозиране и съответно за някаква степен на разум (вземане на решение и
76
воля за неговото реализиране). Животните притежават способност да осъществят “...прозрение

на духовете...” и “...предсказание с близко сбъдване...” [Приор, с.144].
Има регистрирани случаи когато кучета усещат предстояща опасност и се стремят да
предпазят стопанина си, например от предстоящ взрив или падане на бомба върху жилище
[Рицль, с.257]. Тези сведения очертават широкия обхват на сетивността на животното.
Същевременно те показват, че животното не само възприема бъдещите събития, но и ги
проектира върху околната среда и прави прогнози на тази основа, което е признак за духовна
дейност.
Този извод може да се илюстрира с изследванията на френския лекар Рене Пеок с пилета.
В стремежа си към светлина те привличат към себе си робот, на който е монтирана запалена
свещ [И пиленцата..., с.17]. За сравнение: “Жена с поглед успява да задвижи перката на метален
прът, поставен под похлупак” [Ганев, с.32].
Изследователи видели “...,че вратата на клетката е отворена, на нейното ниво във въздуха
виси табуретката, плъхът седи върху й и си похапва. Като изял храната, прибрал се в клетката и
табуретката плавно се спуснала на мястото си. След малко вратата на табуретката сама се
затворила. [...] Плъхът използвал табуретката като своеобразен въздушен транспорт – летял,
седейки, и след секунди връщал табуретката на мястото й и сам оставал в клетката” [Янева, с.7].
Групова животинска душа

Под хипноза на пациент му задават въпрос:
- Животните имат ли душа?
- Имат, но не са в същото ниво като хората. Те съществуват в нещо като семейство от
души, отделно от човешките души” [Уилистън, с.204].
През 50-те години на 20 век на остров Кошима е наблюдавано следното: Изследователите
стоварили сладки картофи на плажа, които маймуните не са виждали. ”Тогава една гениална
маймуна открила, че може да ги измие, като ги потопи в морето. В началото няколко други
маймуни, наблюдаващи това, направили същото и по-късно били последвани от още неколцина
други дейни миячи. След това съвсем внезапно всички наведнъж, цялото стадо започнало да се
мие картофите. В същия момент други изследователи, намиращи се на отдалечени острови,
съобщили, че и техните маймуни започнали да използват същия метод за миене!” [Маклейн,
с.77,78].
„...Уйлям МакДугъл в продължение на тридесет и четири години” обучава плъхове,
изолирани в групи, като обучението в една от групите се пренася върху всички, „щом
определен брой плъхове я придобият” [Маклейн, с.77].
„Биохимикът Рупърт Шелдрейк постулира наличието на едно паралелно поле
(информационна паяджина), което той нарича „морфогенно поле” или М-поле, което отговаря
за пренасянето на информация вътре в биологичния вид. Той нарича това движение на
информацията „морфичен резонанс” [Маклейн, с.77].
“Културите, които приемат превъплащението предполагат, че у по-нисшите животни
съществува “колективна душа” [Рэндлз, с.186].
“А.Ф.Кнудсен управлявал от 1892 до 1896 г. фермата на баща си на един остров в Южно
море. […] Постигнал значително майсторство в метода на сугестията (внушението) в будно
състояние” [Пасиан, с.150]. “Систематично той отделял по един кон и го обучавал.
Същевременно наблюдавал кои други животни се подчиняват на внушението без директно
въздействие. […] Така той постепенно успял да раздели конете на групи. … Установил, че във
всяка от тях имало най-малко три и най-много 18 животни. Колкото по-висока била степента на
интелигентност на съответните индивиди, толкова по-малка била групата! Това означавало, че
77
групи от 3-4 животни очевидно проявяват най-високата възможна интелигентност за този вид
(при прочутите коне от Еберфелд [град в Чехия] може би са били само две или само едно
животно в група), а груповата душа при конете включва максимално 18 отделни животни [там,
с.151, 152].
Поради по-ниската интелигентност при говедата “При тях групите били от 50 до 100
отделни индивида. Кундсен провел опити с неколкостотин коня и няколко хиляди говеда. […]
Кундсен заключил, че груповата душа и усещанията не образуват едно цяло при по-високо
развитите животни. […] …Психическото предаване от животно на животно се нуждае от
известен период от време” [там, с.152]. “…Хипнотизирането на питомното животно
подчинявало и дивото, макар че последното винаги било склонно да забрави. […] …
Заключения: а) високо развитите животни имат съзнание за чисто физически усещания, но
същевременно са включени в групово съзнание…б) груповите души на животните са толкова
по-многобройни, колкото по-ниска е интелигентността им” [Пасиан, с.153]. От това следва, че и
в небитие групите души са толкова по-многобройни, колкото по-ниска е степента им на
интелигентност. Това е признак, че законът на разпределението на Гаус в някаква степен се
отнася и за света на небитие.
Прераждане на душа на човек в душа на животно

и обратно
За Боян Магьосника (10 век) – син на владетеля Симеон, се разказвало, че чрез магия
можел да се превърне „...във вълк и във всякакъв друг звяр” [Панчовски, с.208].
Според орфическата религия след смъртта на тялото на човек душата му се преражда в
друго живо същество, дори и в животно [Мутафчиев, с.105].
Според Платон “... постоянните грешници стават животни” [Колюжный, с.31]. Според
тибетските предания манастирските кучета са прегрешили монаси в предишния си живот.
Според емоционалния разказ на Едуард в предишния си живот той бил куче, живяло в
провинция Познан и познал отлично тази област [Пасиан, с.141].
„В един спиритичен кръжок веднъж се появила една същност, която твърдяла, че някога
била котенце. След смъртта си придобивала все повече интелигентност и съзнание и сега
искала да стане човек. Това обаче било трудно, защото „напливът” бил голям” [Пасиан, с.142].
Установяването на събирателната точка в различни позиции позволява на магьосниците да
се превръщат “...в ягуар, птица, насекомо и какво ли не. [...]...в други хора...” [Кастанеда (3),
с.78].
Далечната връзка между човека и животните метафорично се проявява в поверията на
някои народи. “У бурятите се вярва, че (Орелът) е първият шаман на един от бурятските родове
или че първият шаман е роден от орел и смъртна жена. Интересно в този смисъл е и названието
на белия орел у нас – баба, т.е. баща” [Георгиева, с.53]. Аналогична е представата, че Дева
Мария е заченала Христос от Светия Дух, който се представя канонично като гълъб. Счита се,
че “Вълкът е прародител на тюрки и монголи” [там, с.56].
„Задгробният свят на индианците е бил населен от душите на хора и животни,
съществуващи един до друг без нужда да се убиват един друг заради храна. Индианците
считали, че между хората и животните съществува само неголямо различие. Ловците често се
извинявали пред духа на убитата мечка, затова такива животни като мечка и орел, държели
животните в богогвеен страх. В болшинството племена е имало силна вяра в това, че във време
на ритуала, включващ в себе си пост и самоизтезание, храбрите млади хора могат да спечелят
78
покровителството на духове – пазители във вид на животни. Считало се също, че духът на

животното живее в кожата, която носел смелчага” [Рэндлз, с.21,22].
По принцип се твърди, че преходът от душа на човек към душа на животно е невъзможен.
Такава категоричност изключва еволюционни преходи, без които не би било възможно да се
разглеждат процесите от която и да е среда във взаимната им връзка и противоречи на
информационната и енергийна отвореност една към друга на съществуващите системи. Ето
защо може да се предположи, че в процеса на съществуване на определена относително
установена структура в средата съществуват минимален брой преходи от едно към друго ниво
на организация. В частност преходите от човека в животинска душа и обратно са голямо
изключение. В условията на фундаментални преходни процеси в средата (еволюционни скокове
или срифове) е възможно да се осъществи преход на човешка в животинска душа и обратното.
Съответно атомите на химическите елементи при установено състояние изглеждат неделими,
но под действие на интензивни външни въздействия могат да се трансформират от един вид в
друг.
1. Душата на животно притежава комуникационни способности, които са
закърнели при човека и се отключват при него в изключителни случаи. Тази възможност
може да се обясни с епизодични допълнителни връзки между земната душа СА и
космическата душа БА на човека.
2. Животинската душа възприема информация както от по-нисшата от нея

растителна душа, така и от по-висшата от нея човешка душа.
3. Животинската душа (на базата на извод 2) може активно да сигнализира

човешката душа за бедствие, което я очаква. Това е признак за прогнозиране и разум на
животинската душа.
4. Съществуват косвени признаци, че в небитие душите на животните се групират

по степен на интелигентност. Повишаването на степента на интелигентност на душите на
животните рязко намалява броя им в обединяващата ги група.
5. Във фазовото пространство на интелектуалното състояние на душите на

растения, животни и човек човешката душа е съсредоточена в главна точка (събирателна
точка), с която се съгласуват интелектуално душите на растения и животни.
1. Аристотел. За душата, Любородие, С., 1996.
2. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна с коментарите на Ш. Ачаря, Евразия-Абагар,
С.,1992.
3. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.2, кн.1, Астрала, В.Търново, 1994.
4. Браун С., Харисън Л. Посещение от другата страна, Хермес, Пловдив, 2007.
5. Вълчев И. Биотехническите връзки, Техника, С., 1976.
6. Ганев Н. Феномени на България, Хр.Ботев, С., 1993.
7. Георгиева И. Българска народна митология, Наука и изкуство, С.,1993.
79
8. Грискам К. Лекуване на емоциите. Събуждане на безсмъртния аз, Гуторанов, Ловеч,

1996.
9. Дянков Д. Срещи със злото или черната магия такава, каквато я видях, Силует 33, С.,
1995.
10. Игнатов И. Ясновидството, Гея-Либрис, С., 1994.
11. Илиева М. Позволете да ви разкажа, Изд. Божич, Бургас, 2007.
12. И пиленцата владеят телекинезата, Паралели, № 27, 1995.
13. Кардек А. Книга духов, Ренессанс, М.,1993.
14. Кастанеда К. (1) Вторият принцип на силата, Петрум Ко, С., 1993.
17. Кастанеда К. (4) Пътят за силата, 1. Интервюта, Екстрем, С., 1998.
18. Колюжный Е. Тайны реинкарнации. Необычные факты и свидетельства, Рипол классик, М.,
2007.
19. Кутовски Б. Шесто чувство, сп. Мениджър, № 12, 2006.
20. Лазарев С.Н. Диагностика на кармата, ч.1,2, Гуторанов, Ловеч, 1996.
21. Ламбаджиев Г. Допълнителни вътрешни структурни връзки на душата и ефекти от тях,
Изследовател, т.7, С., 2010.
22. Ледбитър Ч. Отвъд смъртта, (С.), (1991-1996).
23. Лидбитер, Ментальный план, ЕГО, Ленинград, 1991.
24. Маклейн Ш. Медитацията: навлизане навътре, Гуторанов и син, Ямбол, 1994.
25. Монро Р. Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч, 1993.
26. Мутафчиев К. HOMO SAPIENS за произхода на HOMO SAPIENS, Гуторанов & Шери М.,
Враца, 1992.
27. Нютън М. (1) Пътят на душите. Аратрон, С.,1997.
28. Нютън М. (2) Следите на душите. 67 нови доказателства за прераждане, Хермес, Пловдив,
2000.
29. Панчовски И. Г. Пантеонът на древните славяни и митологията им, Булвест-2000, С., 1993.
30. Пасиан Р. Прераждане. Един или няколко живота, ЖАР, С., 1994.
31. Приличат ли на нас животните и растенията?, в. Астросома, № 2, 1992.
32. Приор Ж. Душата на животните, Гуторанов и син, (С.),1994.
33. Раджа - йога. Йога – сутра [на Патанджали] с коментарите на Вивекананда, или
Изкуството да победим себе си; Евразия Абагар; София, Плевен, 1992.
34. Рицль М. Парапсихология. Факты и мнения. Изд. Инициатива, Львов, 1999.
36. С.Г. Моят спасител Лорка, в. Мистерии на цивилизацията, №33, 2005.
37. Спалдинг Б. Животът и учението на учителите от Далечния Изток, т.1, Сонита, С., 1994.
38. Стар Е. Пленници на Земята. Психичното обсебване, защита и лечение, Астрала, С., 1996.
39. Тихоплав В., Тихоплав Т. (1) Физика на вярата, “Данграфик”, Варна, 2005.
40. Тихоплав В., Тихоплав Т. (2) Великият преход, НСМ Медиа, 2005.
41. Уилистън Г., Джонстън Д. Стъпки по пясъка на времето; Духовно израстване чрез познание за
миналите животи, ЖАР, С., 1999.
42. Уилистън Г., Джонстън Д. Стъпки по пясъка на времето. Духовно израстване чрез
познание на миналите животи, ЖАР, 1999.
43. Чопра Д. Живот след смъртта. Тежестта на доказателствата, БАРД, С. 2007.
44. Хил Н. Мисленето – ключ към богатството, Персонал – Консулт – ЛД, С., 1992.
45. Шлемър Ф. Единствената планета на избора, Аратрон, С., 1999.
46. Юй Л.Г. и др. Даоская йога, МК “Одисей”, Бишкек, 1993.
80
47. Янева Н. Кои са членовете на “Орден 666”, в.Мистерии на цивилизацията, № 34, 2004.
Душата на растение и душата на човека

Комуникацията между душата на човека и тази на растение е признак за

общност между структурите на техните души.
Ключови думи: душа, растение, човек, взаимоотношение.
Въведение
Целта на статията е да се систематизират основните признаци за позитивно и за негативно
отношение между душа на растение и душа на човек.
Позитивни отношения между

душата на растение и на човек
Известни са препоръките човек да се облегне или да прегърне ствола на голямо дърво за
няколко минути за да получи от него енергия за самовъзстановяването си.
“Фикусът и папрата неутрализират негативните въздействия на геопатогенните зони от
мрежата на Хартман. Филадендроните насищат въздуха с живителна енергия и тонизират
организма. Те преработват енергийния смог и връщат във въздуха полезни йони” [Зелените…,
с.13]. „Според Журбитцки колкото по-голяма е разликата в потенциалите между растенията и
атмосферата, толкова по-интензивно се извършва фотосинтезата” [Вълчев, с.73].
“Чрез аурата на растението може да се постигне по-голям добив от него, може да се
увеличи раждаемостта на животните – питомни и диви, рибите и др.” [Лазарев, с.218].
“Всяко растение пейот от полето блестеше с румена искряща светлина” [Кастанеда (2),
с.72]. Магьосник-лечител от Източна Канада събира корени и листа за лечение на хора. Той е
убеден, че без съдействието на душите на растенията, тяхното “тяло” не може да окаже
нужното лечебно въздействие [Леви-Строс, с.146].
Магьосникът Силвио Мануел окачва Ла Горда и Кастанеда на клоните на едно дърво
върху висящи столчета. Кастанеда споделя: “Докато висяхме така от дървото...ние изпитахме
някакъв превъзходен приток на физически усещания, подобни на леки зареждания с
електрически импулси. През първите три-четири опита дървото сякаш протестираше срещу
81
нахалството ни; после импулсите се превърнаха в сигнали за покой и равновесие. Силвио

Мануил ни казваше, че съзнанието на дървото черпи хранителни сокове от недрата на земята,
докато съзнанието на подвижните същества ги черпи от повърхността й” [Кастанеда (3), с.190].
Този експеримент илюстрира общността (сходството) между някои структури на аурата на
човека и на растение.
Установено е, че след откъсване на части от лист на растение, аурата възстановява
формата и цвета си за 1-2 минути [Бренън, с.51]. Подобно свойство притежава и аурата на
човека.
Академик А.Добрев пише: “Фундаменталният обзор върху данни за съзнание при
растенията сочи съществуването в тях на умствени способности и осъзнато реагиране,
включително на човешка реч” [Тихоплав (2), с.201].
Научни сътрудници от експерименталната лаборатория на... института в град Пущино
разказват, че отглежданите от тях краставици, домати и фасул “усещат доброто отношение,
растат и се развиват по-бързо, ако им се говори доброжелателно или пък ги наричат с нежни
имена. И напротив – линеят и даже загиват от равнодушие и коравосърдечие показано към тях”
[Янева, с.10].
Регистрирани са случаи, при които „...се събира аудитория от хиляда и повече души и на
всеки на входа се връчва жива пъпка на роза. След като всички сядат и в залата настъпва
тишина, на сцената излиза малка китайка и застава в центъра й с лице към аудиторията. С едно
махване на ръката й хилядите розови пъпки бавно се разтварят и се превръщат в прекрасни рози
пред очите на цялата публика” [Тихоплав (1), с.188].
Наблюденията на д-р Бренън и д-р Джон Пиеракос, както и от д-р Тодор Тодоров
показват, че преди фактическото израстване на листа растението проектира матрица с формата
на лист в енергийното си поле и впоследствие се появява самия лист, който запълва
съществуващата вече форма” [Бренън, с.61]. Подобно предварително програмиране на
поведението притежава душата на човека под формата на визуализация (представа) за
бъдещото си поведение.
Дон Хуан обяснява: „Когато Хенаро скочи от дървото, ти трябваше да видиш, че той се
съсредоточва в една точка точно пред тебе и после дървото го изтласка. Но това само
изглеждаше тласък. Всъщност дървото по-скоро го освободи. Дървото освободи нагуала и
нагуалът се върна в света на тонала на определена точка” [Кастанеда, с.140]. „Стори ми се, че
той скочи не като се оттласна с мускулите се, а по-скоро се плъзна във въздуха, изхвърлен от
собствения си ужасен рев и придърпан от някакви недоловими нишки, излизащи от дървото,
като че ли дървото го бе всмукало с нишките си” [Кастанеда, с.142].
Докторът по биология Алфред Уинкорстоун от Пристънския университет е установил, че
подобно на делфините и други видове животни, растенията могат да улавят ултразвукови
вълни” [Янева, с.10]. С понятието “дрипади” са означени “...горски нимфи, които живеели в
дърветата и умирали заедно с тях, понякога преминавайки от едно дърво в друго” [Батаклиев,
с.56].
„Всяко цвете има своя фея, всяко дърво – свой дух. Всяка гара има своя Господарка на
гората. Феи, елфи, самодиви, гномове, леприкони, тролове, еднорози, змейове, русалки и още
много други се срещат в Царството на феите и из целия естествен свят. Има духове на камъните
и духове на растенията. ...Феите и елфите са с най-разнообразни форми и облик. [...] Могат да
бъдат по-големи от секвоя и по-малки от светулка. Могат да променят формата си... [...] И се
разкриват, само когато не се чувстват застрашени” [Андрюс, с.141, 142]. „Когато за пръв път се
доближат до хората, феите често използват формата на животно” [Андрюс, с.145].
82
В много държави по света се вярва, че дърветата имат души или в тях се вселяват
човешките души след смъртта на тялото. В Индия се твърди, че душата на Буда е имала 23
живота в различни дървета” [Белчева, с.5].
В деня, в който лекарка се самоубива, растението в нейния кабинет пожълтява, а след
година на същия ден паднало пред очите на повече от двадесет лекари [Игнатов, с.97]. Този
пример илюстрира духовната връзка между растение и човек.
Негативни отношения между душата

на растение и на човек
Информационната връзка между човек и растение е технически регистрирана от Бакстер.
„В стая, където има 2 растения, последователно влизат 6 души. Единият от тях унищожава
едното растение. При повторно влизане на „убиеца” електродите, поставени върху второто
растение, реагират но присъствието му” [Игнатов, с.61]. Експертът от ФБР Клийв Бакстер чрез
детектор на лъжата установил през 1966 г., че мисловното въздействие върху растенията
поражда реакция в тях. Нараняването на растение в една стая, пораждало реакция на растение
от съседна стая [Чопра, с.300,301].
“На мегдана и селските сборища, където играят хора и ръченици, трева не никне. Хората
са изхвърлили от себе си отрицателна енергия” [Ганев, с.41].
“Немски учени доказаха, че плодовете и зеленчуците страдат, защото усещат болка, когато
ги режем, варим или пържим, за да приготвим обяд или вечеря. […] Щом се появи човек,
растенията издават пронизително пищене. Колкото по-силен е стресът, че плодът ще бъде
откъснат от стеблото, толкова по-високи са звуците на плодовете и зеленчуците – твърдят
изследователите. Английските биолози са установили, че дори растенията от различен вид си
предават сигнали за опасност – например, ако листата или клоните на ореха са наранени от
грубо кършене, всички дървета в околността веднага узнават за инцидента. Като защитна
реакция в листата им се отделя огромно количество танин и те стават негодни за храна на
животни. [...] В Англия вирее уникалният 700 – годишен тис, който при всяко нараняване на
кората или клоните му плаче с кървави сълзи. Подобен екземпляр е открит и на остров
Мадагаскар. Евкалиптът изпуска кървавочервена течност при всяко докосване от човека или
животно. Анализът на течността показва, че тя не прилича на човешка или животинска кръв. Не
е и дървен сок. На острова още разказват за гигантския вековен дъб, повален от буря. Дни наред
дървото плачело като човек, а от клоните му капели червени течности” [Белчева, с.5].
„Опитните насаждения, които били озвучени с класическа музика, израснали и цъфнали,
докато другите, които били засипани с рок музика, клюмнали и изсъхнали” [Стар, с.151].
“Биологът Марченко от град Брянск направил интересен експеримент: върху стволовете
на растящи един до друг ясени направил дълбоки отвесни разрези, така че “раните” да са
обърнати една към друга. След няколко месеца установил, че дърветата са се извъртели на 90
градуса по своята ос, но в срещуположна посока, сякаш за да не останат “лице в лице” с това
осакатяване и да избегнат стреса [Янева, с.10].
Дон Хуан казва, че ако не се извините пред растението за това, че го късате, можете да се
разболеете или да претърпите катастрофа” [Кастанеда (5), с.5]. Дон Хуан “... каза, че
растенията, които бях убил, също можели да ме убият. Бил сигурен, че рано или късно те ще ме
разболеят. Добави, че ако се разболея в резултат на нараняване на растенията обаче, ще се
излекувам и ще вярвам, че съм имал лека инфлуенца” [Кастанеда (2), с.73].
83
“В Мексико има екземпляр, който плюе всеки, опитал се да откъсне от него листа или
клони. Дървото оцелва жертвата си на разстояние 20 метра и никога не пропуска, твърдят
изследователите” [Белчева, с.5].
Според някои африкански поверия „когато бременна жена мине близо до дървото, душата
се вмъква в утробата...” [Шане, с.25].
М. Димов веднъж се облегнал на едно дърво за да си почине и заспал. Бил е спасен от
възрастни хора. Той изглеждал състарен в лицето с десетина години, а е бил само на 30. “Може
би дървото наистина се е опитало да изсмуче живота от мен...” заключава той [Димов, с.11].
Във Флорида...растение напада стопанката си на вилата. Дамата се препичала на шезлонга
си до басейна. Внезапно едно от растящите наблизо растения протегнало клони и започнало да
я удря по лицето и тялото. Други се увили около шията й започнали да я душат. Жената едва
успяла да се пребори с растението вампир. [...] По-късно жената си спомнила, че настоявала
това растение да бъде изкоренено, защото не харесвала жълтите му цветове. Смятала ги за
грозни” [Белчева, с.5].
Преход от душата на растение към душа на човек

“...Зоологическият вид се проявява като медиаторен термин между душата на този вид и
душата на магьосника” [Ливи-Строс, с.62], т.е. съществува приемственост между душата на
растение, животно и човек.
Способността на някои мексикански шамани да се трансформират за кратко във форма на
растение (например царевица) е признак, че душата на човека има възможност да достигне до
нивото на организация на душата на растенията.
„...Според вярванията на древните всички земни владетели приемат образа на различни
животни, а обикновените животни – на треви, храсти дървета” [Бостанджиев, с.10].
През 1977 г. Губер подлага на регресия ОЛ – 40 годишен мъж. „В продължение на четири
сеанса той се „преживял” като мъгла, лава и зъбер на скала, който се разтопил при силно
сгорещяване и се втвърдил отново в полускъпоценен камък. По-късно той се почувствал като
лишей върху камък ...230 години.” В следващото си съществуване ОЛ е малка не напълно
развита жаба. Още по-късно (преди около 10000 години) ОЛ мисли, че е тюлен след леден
морски пейзаж и казва, че е живял около 30 години. Преди около 7000 години ОЛ се вижда като
маймуна. През 4693 г. пр.н.е. ОЛ се появява като човек в Индия, през 2000 г. пр.н.е. – човек в
Африка, през 400 г. от н.е. – човек в Италия, през 18 век е човек във Франция, а между 1867 и
1927 г. живее в Германия [Пасиан, с.147].
Душите на растенията, животните и човека са последователно подредени по степента на
качественото (еволюционното) си развитие. Те могат да си взаимодействат, като си помагат в
процеса на стабилизиране на свързаната с тях веществена система: растение, животно, човек.
1. Сведенията за интелигентно хомеостазно поведение на растенията могат да се
обяснят с поведение, ръководено от тяхната душа.
2. Комуникацията между човек и растение е признак за общност между

структурите на техните души.
84
3. Колкото по-висока е степента на сензитивност на човека, толкова в по-

висока степен той комуникира с растителния свят и растенията могат да му въздействат
позитивно или негативно.
4. Има сведения, че растенията усещат приближаващият ги край, подобно на

животните и някои хора.
1. Андрюс Т. Духове, призраци и пазители, Шамбала, С., 2007.
2. Батаклиев Г. Антична митология, справочник, Петър Берон, С., 1992.
3. Белчева М. Душата на растенията, в.Мистерии на цивилизацията, №41 2006.
5. Бостанджиев К. Бастет – мистичната египетска котка, в. Мистерии на цивилизацията, №

14, 2005.
6. Вълчев И. Биотехническите връзки, Техника, С., 1976.
7. Ганев Н. Феномени на България, Хр. Батев, С., 1993.
8. Димов М. Една нощ под дърветата на смъртта, в. Мистерии на цивилизацията, №

37, 2003.
9. Зелените приятели, в. Мистерии на цивилизацията, №31, 2005.
11. Кастанеда К. Сказания за силата, Петрум Ко, С., 1993.
13. Стар Е. пленици на Земята. Астрала,С., 1996.
14. Тихоплав В., Тихоплав Т.(1) Кардиналният поврат, НСМ Медиа, С., 2004.
15. Тихоплав В., Тихоплав Т.(2) Времето на Бога: съзнание и живот, НСМ Медиа, С., 2006.
16. Чопра Д. Живот след смъртта. Тежестта на доказателствата. БАРД, С., 2007.
85
17. Шане П.-О. Тайните на прераждането, Нов Златорог, С., (19000-1997).
Сходство и различие между душата на човека и

душата на неорганично същество
Душите на неорганичните същества се стремят към усвояване на по-

високоорганизирана енергия от тази, която им е присъща.
Ключови думи: душа, неорганично същество, човек, различие, сходство.
Въведение
Целта на статията е да се идентифицират по литературни данни основните признаци за
сходство и различие между душата на човека и душите на неорганични същества, като
предпоставка за обобщаване на същността на тези същества.
Духовна памет на нежива материя

В Таитирия-упанишада, 10, пише: “...Духът, който се намира тук, в човека и духат, който
се намира там, в Слънцето...това е Единният дух и няма никой друг”. Единният дух, душа –
“това са деца на водата, деца на горите, деца на неподвижните предмети и на предметите, които
се движат. Те присъстват даже в камъка” – Ригведа, 1, 70, 20. Всичко е едно, защото във всичко
е Единното – пише там в Ригведа [Морохова, с.143].
“Всичко, което притежава форма, съдържа и съзнание” [Грискам, с.151]. Всяка частица
съдържа и духовна субстанция [Приор, с.62]. “Кристалите се съдържат в газовете, въздуха,
огъня, химичните вещества и в твърдите тела – те са слугите, които изпълняват различни
функции според своята природа. Те работят под управлението на върховния господар на
елементалите, наречен “Дева” (“Devas”) [Стар, с.138, 139]. Следователно духовната субстанция
на неорганичната среда може да се дължи на разположени в нея елементали.
“Американски учени пишат в специализирани издания за “екзотичен материал, който
променя гравитацията и може да телепортира различни обекти на всякакво разстояние.” Те
описват научни експерименти с новата субстанция на бъдещето и намекват, че за нейното
получаване са допринесли трактати и забравено познание [...] Екзотичната субстанция на
веществото, наричано в древността философски камък, прилича на бял прах, в чийто състав има
86
един атом злато или платина. [...]. Алхимиците от древността са описали ярката му сияеща
светлина, която лекува, но и убива непосветените” [Бостанджиев, с.1]. Тези необикновени
свойства на новия материал могат да се обяснят със свързването му с духовни структури –
елементали, духове и други. По този начин хибридното им действие е привидно необикновено.
“Психометрията ни доказва, че даже и най-дребният физически предмет носи в себе си
завинаги отпечатъците на всяко нещо, което се е случило в неговата област. [...] Но когато
отпечатъкът е много силен, тогава и една по-слаба чувствителност може да го възприеме, а
може той да бъде толкова на повърхността, че да се покаже и на съвсем обикновения и
недоразвит човек” [Летбитър, с.227].
Реймон Реан съобщава, че има способността да преживява сцени от миналото след 15
минути контакт с предмет [Реан, с.30]. “Забелязах, че предметите имат по-голяма
“проводимост” от снимките” [Реан, с.263].
“Камъните, взети от традиционни “свети места”, оказват могъщо разрушително влияние
върху своите собственици” [Пикнет, с.263]. Реан открива електромагнитната структура на
всяко вещество” [Реан, с.51].
“Съзнателно можем да чистим енергията на такива предмети като медитираме над тях и
излъчваме следите. Добре е също да поръсим със солена вода обектите” [Грискам, с.106].
Следователно енергията, която запаметява информация в материални структури е в основата си
електрическа и чрез електролит (солена вода) може да се отстрани. В този аспект на
разглеждане полето около обекта има електростатичен характер и то е носител на запаметена
информация.
От тялото на свидетел на кървав двубой, когато стигнал вкъщи, изведнъж бликнали
същите рани, които били нанесени върху поразения войник [Летбитър, с.259]. Този ефект
Летбитър разглежда като резултат от впечатлителност на вещественото тяло на човека. В
контекста на теорията за биополевата памет същият ефект може да се разглежда като поведение
на душата на човека, стимулирано от онези нива на организация на земната му душа, които
съответстват на нивото на организация на информационния модел на обекта. По този начин
информацията постъпва от обект през негов полеви модел в сензорите на душата на обекта, за
да се разпространи в структурата на тази душа.
Серж Алалуф получава около 4000 писма ежедневно. Прокарва ръка по тях и открива най-
тежките случаи. В писмата има снимки на пациентите. Серж зарежда бързо снимките и ги
връща по пощата с препоръка да се носят 15 дни в пациентите без да се допират към кожата им.
След това да се върнат за дозареждане [Приор, с.52]. Следователно закодираната информация в
снимките (неорганична материя) може да притежава по-високо ниво на организация (например:
степента на болестно състояние на пациента) в сравнение със структурата (на снимката), в
която е вградена тази информация. Това обстоятелство е признак, че запаметяването на
информация в информационен носител в конкретния случай не представлява взаимодействие с
материалната му структура. Този ефект може да се обясни с взаимодействието на закодиращото
поле със закодираното поле, което принадлежи на веществена структура. Този извод се
потвърждава и от препоръката на Виктор Санчес за използване на сандък за продължителна
медитация: “В никакъв случай не трябва да позволявате на друг човек да влиза във вашия
сандък, тъй като той се зарежда с вашите вибрации и подобно натрапничество може да
предизвика уплаха или болест в неочаквания гост” [Санчес, с.133].
“Не знам защо, но много често ми се случва мъртвите да искат близките им да оставят на
гроба най-различни неща. Казват, че използват техния двоен образ. ...Използват астралното
тяло на предметите, тоест вземат “ги наготово, вместо да ги правят сами” [Антонова, с.30].
Астралният модел на конкретна веществена структура може да се разглежда като нейна душа.
87
По-ясно тази концепция може да се илюстрира чрез представите в древен Египет, че в статуя
може да се пресели индивидуалната душа КА на умрелия [Коростовцев, с.259].
Информационната връзка между памет на нежива структура и душа се основава на
няколко закони: “Закон за приликите на световете. “Това, което го има тук, долу, на земята, го
има и горе в други измерения” [Илиева, с.280]. “Вселенски закон за аналогиите – това което се
намира долу, е аналогично на това, което е горе” [там, с.281].
Различават се няколко вида памет: “1.Съзнателна памет. Към това състояние на мисълта
се отнасят всички спомени, съхранени от мозъка на биологичното ни тяло” [Нютън, с.146].
“2. Безсмъртна памет. Спомените от тази категория изглежда идват от подсъзнанието.
[...] Безсмъртната памет носи спомени за произхода ни в тази и в миналите физически животи.
[...] 3. Духовна памет. Това са спомени, произтичащи от самосъзнанието на душата” [там,
с.147].
Съзнателната памет обслужва мисълта на човека и поради това е органично свързана със
земната му душа СА.
Безсмъртната памет е свързана с праструктурите, свойствата и функциите на душата на
човека, поради което е органично свързана с космическата душа БА на човека.
Духовната памет е свързана с представата на субекта за “недалечната “ му предистория,
като духовна проекция, поради което е органично свързана с индивидуалната му душа КА.
На тази основа следва, че на всяко ниво на организация на средата и на душата на човека в
частност е присъща характерна за нея (специфична) форма на памет, така че съществува
информационен обмен между тези нива, но информацията в тях остава автономна.
“...Биополе имат всички живи същества, растенията, кристалите, някои минерали, а водата
фиксира трайно неговите свойства и информацията, която то носи. ...Биополето...присъства на
местата, където са кацнали НЛО, а също в помещенията, “обитавани”от полтергайст. То се
проявява при спиритически сеанси...” [Делян, с.50].
Акад. Грабовой е установил, че „излъчването на кристалната структура на неживото
вещество има вибрационна форма на информация, излъчвана от живото същество” [Тихоплав,
с.256,257].
Следователно има основание биополето на произволна (жива или нежива) структура да се
разглежда като информационен носител. От еволюционната приемственост на средата и от
комуникационните способности между структури, принадлежащи към съседни еволюционни
нива на организация следва, че биополето притежава йерархична структура. Всяко ниво на тази
структура се характеризира със специфична относително автономна памет.
Неорганични същества
Според индиянските магьосници съществуват “...два вида съзнателни същества на земята
– органични и неорганични...” Те представляват “сияйни образувания... [...]. Двата вида се
различават помежду си по своята форма и степен на яркост. Неорганичните същества са
продълговати, подобно на свещи, но матови, а органичните са заоблени и много по-ярки.
...Животът и съзнанието на органичните същества са краткотрайни, защото те са устроени така,
че да бързат, а животът на неорганичните същества е несравнимо по-продължителен и
съзнанието им – несравнимо по-спокойно и дълбоко” [Кастанеда, с.49]. Неорганичните
същества “ са доста мрачни сами по себе си” [там, с.51]. “По каналите на страха те могат да ни
преследват в нашия свят, в ежедневието ни, с пагубни последици за нас” [там]. “Те са в
състояние да ни докарват до лудост” [там, с.52]. “Тайната при неорганичните същества е да не
се страхуваме от тях. ...Стремежът, който човек изпитва към тях, трябва да е изпълнен със сила
88
и безгрижие” [там]. “Неорганичните същества предоставят висшето си съзнание, а

магьосниците – своето повишено съзнание и висша енергия” [там, с.55].
Неорганичните същества предлагат вечен живот и запазване на собствената
индивидуалност срещу вечно преселване в тяхното царство. Това предложение е подобно на
“...идеята за сделка с дявала, при която човек продава душата си, за да се сдобие с
безсмъртие...” [Кастанеда, с.159]. И обратното присъединяването към структурата на
Абсолютния Бог е свързана с пълно подчинение и загубване на индивидуалност на душата на
субекта.
“Споделената енергия създава родствена връзка” [там, с.89]: Когато човешката душа легне
върху уморено неорганично същество, то последното се залепва към човешката душа като
тъмна сянка и след това се отделя плавно и изчезва “...като остави у мен едно извънредно
приятно чувство за пълнота” [там, с.57], т.е. енергизирането е породило позитивно отношение.
При едно свое пътуване в астрала Кастанеда се среща със същества, които имат формата
на “рояк огромни, кръгли, сивкави и кафяви буболечки”, едни имат формата на камбана, а
други на пламък на свещ – различни енергийни структури. “Чувствах се почти уютно сред тях,
навярно защото преценявах, че на големина са колкото моето енергийно тяло” [там, с.107].
Когато Кастанеда почувства изблик на приятелски чувства към тези създания, те веднага се
разбягват от него, т.е. той ги е изплашил със силните си чувства [там]. Следователно, ако
небитиейният обект получи по-голяма порция енергия и стимулиране под формата на
позитивни чувства, това се проявява като стресогенен фактор за него.
Неорганичните същества “...вземат основната ни същност като мерило за потребностите
ни и после... ни обучават в съответствие с това” [там]. Щом изразиш желание да живееш в света
на неорганичните същества и оставаш завинаги в техен плен [там, с.93, 94]. “...Те са способни
да пленят всеки от нас, като изпълняват желанията ни, като ни глезят и ни угаждат” [там, с.96].
Целта е усвояване на по-високоорганизираната енергия на човешката душа, за да се “подмлади”
енергийно небитиейният свят на неорганичните същества.
1. Неорганичните същества са примитивни души (духове) в небитие с различна

форма и нива на организация.
2. Общата тенденция при неорганичните същества е стремежът им, да усвоят

относително по-високоорганизирана енергия на човешката душа, в сравнение с тяхната.
3. Душата на човека е подобна на душите на неорганичните същества по

способността й да излъчва енергия при позитивно отношение и да поглъща енергия при
негативно отношение, като енергията може да се използва и като информационен
носител.
4. От изводи 1, 2 и 3 следва, че съществува структурна и функционална

приемственост на човешката душа по отношение на по-примитивните от нея души.
89
5. Астралната проекция на неорганична структура може да се разглежда като дух на

тази структура.
6. Биополето на произволна материална структура може да се разглежда като форма

на проявление на душата й.
7. Всяко ниво на организация на йерархичната структура на биополе притежава

специфична относително автономна памет.
1. Антонова Л. Прозорец към космоса, Хемус, С., 1993.
2. Бостанджиев К. Учените се сдобиха с философски камък, в. Мистерии на

цивилизацията, № 7, 2006.
3. Грискам К. Лекуване на емоциите. Създаване на безстрашния аз, Гуторанов, Ловеч,

1996.
4. Делян Д. Извънземие, Астрала, С., 1993.
7. Коростовцев М. Религията на древен Египет, Шамбала, С., 1995.
8. Летбитър Ч. Отвъд смъртта, (С.), (1991-1996).
9. Морохова З. П. Личность в культурах Востока и Запада, Наука, Новосибирск, 1994.
10. Нютън М. Следите на душите. 67 нови доказателства за прераждане, Хермес, Пловдив,

2000.
11. Пикнет Л. Паранормалното, енциклопедия, т.1, Делфин експрес, Бургас, 1993.
12. Приор Ж. Паметта на материята или изкуството на психометрията, Гуторанов и син,

Враца, 1993.
13. Реан Р. Парапсихологията наука за духа, Мириам, С., 1999.
14. Санчес В. Учението на Дон Карлос, Аратрон, С., 1998.
90
15. Стар Е. Пленници на Земята. Психичното обсебване, защита и лечение, Астрала, С.,
1996.
16. Тихоплав В., Тихоплав Т. Кардиналният поврат, НСМ Медиа, 2004.
Дух, душа и енергоинформация

Духът е автономна подсистема на душата. В общия случай духът не притежава

енергиен ресурс за доближаване до битие. Топлината разрушава духа.
Ключови думи: дух, душа, енергия, температура, топлина, студ.
Въведение
Целта на статията е да се идентифицират основните характеристики на духа в
структурен и енергиен аспект.
Душа и дух
Субстанцията, която напуска вещественото тяло на човека след смъртта му, се нарича:
“Душа”, “Дух”, “Его”, “Аз”, “Истинско Аз”, “Съзнание”, “Монада” [Юрин, с.112]. “...Думата
ЧОВЕК...означава ДУХ или ЧЕЛО, преминаващо през вековете” [Стульгинскис, с.81]. След
смъртта на човешкото тяло душата му “отнася в другостранния свят натрупания опит” [Юрин,
с.119].
Терминът “душа” първоначално е означавал “дихание”, “дух”, “мирис” [Грачева,
с.71...75]. “Духът въплатен в тялото, съставлява душата” [Кардек, с.68].
Според древните йоги духът е съставка на душата. Тази съставка регулира еволюционното
развитие на човека. Йогите определят духа като душа на душата [Рамачарка, с.34]. “Духът е
едно повторение на душата във висшия план” [Омраам, с.28]. Туземците от Бансовите острови
считат, че духовете на умрелите в подземния свят имат свои души, подобно на живите хора
[Токарев, с.185].
Тези представи може да се разглеждат като израз на верижната структура на духа. Ако се
приложи йогийският принцип, че духът е душа на душата, то следва, че всяка по-първична
структура (душа или дух) от разглежданата верига е душа по отношение на еволюционно по-
късно възникналата към нея духовна структура. “...След смъртта дух, душа и Висшия Аз се
обединяват под наименованието дух...” [Илиева, с.59]. Според един дух душата е въплатен дух,
а преди това е била дух [Кардек, с.130].
“Според Екхарт духът съществува вътре в душата и не контактува с времето и материята.
Този дух е въведен в човека от Светия Дух и остава завинаги затворен в него, тъй като
същността му е само духовна” [Шане, с.54,55]. Тази концепция на мистичния философ от 14 век
предлага генетична връзка между дух, душа и Светия дух (прадух).
Известният мексикански магьосник Дон Хуан възприема духа като “поток на нещата”
[Кастанеда, с.97]. “Духът е първи, а не седми...” [Блаватска, с.210], т.е. духът е генезиса на
душата на човека. Духът е преходна форма на съществуване на душата на човека. Тя обхваща
нейните небитиейни структури и не е директно свързана с вещественото тяло на човека. Духът
е подсистема на душата на човека. Тя притежава автономност и относителна устойчивост на
91
съществуване след смъртта на вещественото тяло на човека. Духът обитава небитие в периода
между две прераждания (освен, ако процедурата на прераждания е приключила – тогава трайно
остава в условията на небитие). След поредното прераждане духът се заселва в ново човешко
веществено тяло, като се включва в структурата на душата му. По този начин духът се проявява
като информационен носител от едно към друго прераждане. В този аспект духът се проявява
като еволюционен предшественик за развитието на човешката душа.
“Духът... е същество мислещо и преживяващо” [Кардек, с. 20]. Според сведенията на
един дух: “Въпреки, че духовете не произхождат един от друг... те се опитват да се привързват
към тези, които са свързани с роднински връзки с тях...” [там, с.160]. По този начин
афинитетът между духовни обекти, стремежът към минимален разход на енергия за
приспособяване към нов обект поражда еволюционна приемственост и в частност подкрепя
генетичната приемственост на човека.
“Съществуват такива високоразвити души, които толкова бързо излизат от своите тела...
[...]...По-младите души с малко на брой минали прераждания са онези, които остават
привързани към обкръжението на Земята дълго след смъртта” [Нютън, с.39]. Следователно в
духа съществува страх от преадаптиране, т.е. той притежава консервативна психика. Този
извод се потвърждава от сведенията, че “Понякога някой по-разтревожен дух не желае да
напусне Земята след физическата смърт. Това се дължи на някакъв неразрешим проблем, който
е имал силно въздействие върху неговото съзнание” [там, с.31].
Юнг разглежда личностното съзнание като резултат от Анима (душата). За източните
представи съзнанието е следствие от действието на Анима [Тайната на Зл. цвете, с.55].
На базата на своите психологически изследвания Д-р Майкъл Нютън заключава, че
“Свръхсъзнанието може изобщо да не бъде ниво, а самата душа” [Нютън, с.15].
Анкетирането показва, че 80% от тези, които излизат извън тялото си “са чували себе си
главно като дух, като безтелесно съзнание...” [Брюн, с.30]. При излизане на душата
кратковременно от тялото си се запазва връзката между душата (проявяваща се като дух) и
тялото на човека чрез така наречената “сребърна нишка” [Ламбаджиев (1)].
Душата на живия човек се представя обикновено като слабо, пасивно, боязливо същество,
а духът като силно, активно и агресивно същество. Например според чукчите душата е
“...малка, крехка, безпомощна, подложена на опасности от страна на враждебните духове” –
пише В.Г. Богораз – “Мъртвите, обратно, се представят като невидими духове, безплътни и
силни, значително по-силни от човека” [Токарев, с.186].
“Според богомилите за да не бъдеш разрушен трябва да станеш “дух”, т.е. Първичен,
защото разрушението никога не е опасно за “духа” [Райнов, с.7].
Влияние на топлината върху поведението на духа

Анкетирането на хора, които са имали преживявания извън тялото си показва, че само в
два случая не е регистрирано усещане за температура. В болшинството случаи се е възприемала
“приятна топлина” [Юрин, с.40]. Съществуват представи, че “...духът загива в огъня или
поглъщайки горещ камък или вода...” [Путилов, с.287]. В Нова Гвинея е разпространено
вярване, че “за да не станеш плячка на утуму – жестоко чудовище, хората лягат да спят между
два огъня” [там, с.70].
Духът може в първо приближение да се разглежда като концентрат на аурата на човека,
от която е изключена земната душа [Ламбаджиев (2)].
В процеса на разкъсване на връзката между дух и душа на човека и особено при бързо
разделяне (катастрофа, взрив и др.) е възможно да останат в духа малки съставки, присъщи на
етерното му тяло с характерните му електромагнитни свойства на част от изграждащата го
среда. Високата температура може да предизвика хаотичност в разпространяването на
92
електромагнитни колебания в етерната среда. Това обстоятелство се възприема от духа като

страх от неочакваното. По този начин може да се обясни поверието, че духът се бои от високата
температура.
Косвен признак за наличие на електрически потенциал в духа е инцидентът, при който
появилият се дух простира ръце към човек и изчезва. В резултат “Прониза ме остра болка, като
че електрически ток мина през тялото ми. Загубих съзнание” [Дочева, с.107].
Според В.Минков духът е газово състояние на праматерията [Минкова, с.82], като
праматерията е “магнитна импулсна струя” [там, с.34]. “Духът има материална природа. Той
представлява вълново явление и бихме го нарекли биополе. Това поле е главният катализатор
на човешката дейност, то осигурява контакта на човека със заобикалящият го свят” [Мургов,
с.58]. “Биополето има вълнова природа...”, принадлежаща “...към микровълновите дължини..”
[там, с.60].
Известно е, че душата на човека се влияе от силно електромагнитно поле (геомагнитни
бури, мълнии, електрическо поле на подстанции и други). Връзката между душа и тяло
(сребърната нишка) има признаци, характерни за електрически кабел [Ламбаджиев (1)].
Следователно чрез електрическата си природа духът изменя поведението си под въздействие на
топлина.
Поглъщане на топлина от духа
Още в древен Китай е било известно, че появяването на дух се предшества от хлад и
миризма от гниене [Рязанцев, с.285 ]. Установено е, че “Колкото е по-близка смъртта, толкова е
по-хладно в болницата” [Кирсон,269].
Медиумът Луиз виждала излитането на флуидни тела от лица, които се намирали в
състояние на регресия. “Ако Луиз докоснела този вид облак, имала неприятното усещане за
студ, както ако се приближавала до току-що починал човек” [Пасиан, с.39 ]. “Призракът стоял
до кревата на мисис Бул, полагайки ръка на главата й; тя казала, че е усетила нейната твърдост
и прохлада. Тези визити не са били кратки – те продължавали повече от час и цялото семейство
е могло да ги види” [Вильсон, с.205]. “Повечето призраци са ...астрални тела на хора, които са
загубили своите физически тела, макар че някои могат да представляват и мисъл-форми,
облечени в тънък слой астрална субстанция, която също се разпада във времето” [Стар, с.28 ].
Духът може да достигне до етерна, до астрална и в много редки случаи – до ментални
форми на проявление. “Духът е енергия” [Приор, с.72; Бейнс, с.64 ].
Установено е, че в помещение, в което се предполага, че се обитава от духове,
температурата е “с около десет градуса” по-ниска, отколкото извън сградата [Уорън, с.139 ].
Установено е, че след като пет дни се появяват статични образи на призраци на загинали
концлагеристи в съветски концлагер, по време на августовските жеги, термометърът в стаята е
показвал –3оС. Установено е, че привиденията могат да понижат температурата в помещение
до –20оС , след като се появят видения [Рэндлз, с.173].
“На спиритически сеанси през време на материализация на духове се забелязва освен това
и понижаване на температурата” [Тухолка, с.52 ]. “Появата на внезапен студ при всички
положения означаваше, че някой демон съобщава за своето присъствие на човека, който го е
призвал да се материализира” [Уорън, с.125].
Следователно “преместването” на нивото на духа към нивото на организация на битие, т.е.
материализирането или доближаването до материализиране изисква голямо количество
енергия. Тя се усвоява от духа чрез заобикалящата го въздушна среда и предизвиква
охлаждането й. Този енергиен транспорт “компенсира” отсъствието на духа от присъщото му
ниво на организация в небитие.
93
1. Духът е автономна подсистема на душата на човека.
2. Духът е относително по-устойчива система от душата на човека.
3. В общия случай духът не притежава достатъчно енергиен ресурс, за да се
премества в йерархичен аспект от небитие в посока към битие. Ето защо усвоява
липсващата му енергия от битиейната среда.
4. Прекаленото енергизиране на духа под формата на мощен топлинен поток е
разрушително за него.
5. От изводи 3 и 4 следва, че духът притежава относително тесен диапазон на
преобразуваща способност към топлинна енергия.
1. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.1, Астрала, С.,1993.
2. Бейнс Д. Звездният човек – херметическа философия, Ars Hermetica, С., 1992.
4. Вильсон К. Оккультизм, “Клышников – Комаров и Ко “, , М., 1994.
5. Грачева Г. Н. Традиционное мировозрение охотников Таймыра: На материалах
нганасян ХIХ – ХХ в., Л., 1983.
6. Дочева П. Пътуване във вечността. Тайните на прераждането, Хемус, С., 1997.
9. Кастанеда К. Силата на безмълвието, Петрум Ко, С., 1995.
10. Киросон П., Калиновский П. Очевидцы бессмертия, Изд. Чернышева, С.-Петербург,
1994.
11. Ламбаджиев Г.(1) Основни характеристики и модели на астралния шнур (сребърната
нишка), Изследовател, т.7, 2010.
12. Ламбаджиев Г. (2) Земната душа, Изследовател, т.7, 2010.
13. Минкова Р. Извънземният разум проговори. Послания, ДФ Офсетграфик, С., 1992.
14. Мургав И. Хора и явления, за които малко знаем, Земиздат, С., 1992.
15. Нютън М. Пътят на душите, Аратрон, С.,1997.
16. Омраам. Душата – инструмент на духа, Варна, 1995.
17. Пасиан Р. Прераждане. Един или няколко живота, Изд. Жар, С., 1994.
18. Приор Ж. Аурата и безсмъртното тяло, Гуторанов и син, С., 1992.
19. Путилов Б. М. Миф-обряд-песня Новой Гвиней, Наука, М., 1980.
20. Райнов Н. Богомилски легенди, Логос, Варна, 1994.
22. Рамчарка Й. Философия на йогите и източния окултизъм, Военно издателство,
С.,1919, (машинописен препис от 180 страници).
23. Рэндлз Д., Хог П. После жизни, Периодика, Ярославль, 1994.
24. Рязанцев С. Тантология ( учение о смерти ), Восточно - Европейский Институт
Психоанализа, Санкт-Петербург, 1994.
25. Стар Е. Пленници на Земята, Астрала, С., 1996.
27. Тайната на Златното цвете, С., (1990...2000).
28. Токарев С. А. Ранные формы религии, Политиздат, М., 1990.
29. Тухолка С., Алтамарова Н. Окултизм. Практически магии, Астра Вита, С., 1995.
30. Уорън Е., Уорън Л. Ловци на духове, Хипопо, В.Търново, 1995.
94
31. Шане П.–О. Тайните на прераждането, Нов Златорог, (1990-1997).

32. Юрин В. К. В поисках души, СВ -96, Екатеринбург, 2001.
Свръхвъзприятия
Свръхвъзприятия получени от небитие, се преобразуват във възприятия,

които са присъщи за битие. Те притежават стъпаловиден нелинеен закон на
преобразуваща способност с размити плавни преходи към всяко ниво на
организация от небитие.
Ключови думи: свъхвъзприятия, преобразуваща способност, битие,
небитие, контакт.
Въведение
Целта на статията е да се обобщят на методологична основа сведенията за
свръхвъзприятие (възприятие извън нормалните граници, установени в битие). “...Под
възприятие обикновено се разбира формирането на цялостни осмислени образи в съзнанието.
[...] Възприятието е сложен процес на приемане и преобразуване на информация, който
осигурява на организма отражение на обективната реалност и ориентиране в околния свят”
[Тихоплав (2), с.169]. “Представите и възприятията отразяват предмети и явления като цяло, без
детайли и обосновка” [Мертон, с.85]. “Болшинството екстрасенси въобще не виждат по-високо
от менталния план” [там, с.166]. “Под виждане магьосниците имат предвид способността на
човешките същества да възприемат енергията, която струи във вселената” [Кастанеда (6), с.22].
Влияние на външни стимулатори

върху свръхвъзприятието
“Използването на наркотици позволява да се осъществят връзки на невронно ниво, които
човек инъче не забелязва. Дрогираният губи паметта си, понеже са се осъществили невронни
връзки, чието съществуване той не е допускал” [Шане, с.99]. След употреба на наркотици човек
става по-чувствителен към комуникация с духове, отколкото в периода на здравословно
състояние. От това следва, че наркотиците формират такива нови връзки в структурата на
нервната му система, които я правят по-неустойчива и това предоставя инициативата за
комуникация на душата му.
“През 1995 г. на пътнически кораб, който ще пресече Бермудския триъгълник, се намира
младо немско семейство. Бременната госпожа изведнъж започнала да ражда точно когато
пресичат коварните Бермуди. По-късно всички пасажери споделят, че по време на раждането са
обхванати от необясними страхове и тревоги. [...] ... Малката Грета...чете мислите на хората,
които са около нея, мести предмети с поглед, предсказва бъдещето и вижда миналото”
[Бостанджиев, с.13]. Подсъзнателният страх на пътниците може да се обясни с поява на
инфразвук от геологични процеси по дъното на океана, които се проявяват по-често в района на
95
Бермудския триъгълник. В този смисъл свръхспособностите на родената в този момент Грета

могат да се разглеждат като резултат от инфразвуково въздействие върху нейната централна
нервна система.
“Учените са доказали, че всеки 7 от 10 души правилно усещат, когато се говори или
мисли за тях и активизират телепатичните си способности. [...] Механизмът на ясновидството
се отключва в зоните, където предстои катастрофа, която по силата на космическите закони, е
кодирана да се реализира, смятат учените” [Суеверията, с.12].
“Моли Фенчър, млада американка от Бруклин, до 24-ата си година била здрава и
жизнерадостна. [...]. На третия месец [след като припаднала] лекарите признали, че Моли е в
кома и най-вероятно мозъкът й е увреден напълно. [...]. Момичето придобило свръхестествени
дарби – можело да чете мислите на хората, които се намират в отдалечени помещения, да чете
текстове, поставени в херметични кутии от олово, да вижда в миналото и в бъдещето.
Момичето придобило скенерно зрение и безпогрешно диагностицирало заболяване на всеки,
който искал съвет от нейните водачи. Моли твърди, че дарбите й са дадени от същества, при
които се обучавала през дългите месеци, докато била в кома” [Белчева, с.12]. “Скоро, а
понякога и веднага, тези, които са имали контакт с Духовния свят, са установили в себе си
необичайни способности: ясновидство, ясночуване, виждане през препятствия, виждане на
вътрешни органи, способност към лечение” [Иванова, с.29].
Юрий Иванов съобщава, че “Ние проведохме множество експерименти с хора от
различна възраст и достигнахме до извода, че след две-три занятия при 70% от изпитваните се
появяват едни или други необичайни способности, които може да се отнесат към разряда на
уникалните” [там, с.29]. Практиката показва, че чрез метод Силва за няколко дни
преподавателят може да настрои аудиторията на свръхвъзприятие.
“Изследвайки въпросите на чувствителността, ние също установихме, че намирайки се
редом до нездрав човек, здравият човек може да чувства вътрешно неговата болка; ако човек се
намира в помещение, където не могат да достигнат до решаване на наболели и омръзнали на
всички въпроси, то в главата възниква неприятно усещане включително до силна болка. От
такива места неподготвеният излиза съвършено “разбит”; намирайки се в колектив със здрава
психологическа атмосфера, никога не излиза оттам с главоболие; излизайки от града в
недокосната гора, усещаш се отново роден и обратното, връщайки се в града, наблюдаваш
завръщане на предишното си състояние; общувайки със спокойни животни, ставаш спокоен;
общувайки със неспокойни животни, ставаш неспокоен и раздразнителен” [Иванова, с. 52, 53].
Тези признаци показват, че съществува емоционална индукция от едно към друго живо,
а в по-общия случай и неживо същество. Например “Изляза ли на пазар, с ръката си усещам кой
зеленчук е пръскан с отрова” [Ганев, с.47].
Преобразуване на свръхвъзприятие
в осъзната информацията
“При Дзен постигането на нова гледна точка се нарича сатори ( у на китайски), а

глаголната му форма е сатору. [...] Сатори може да се определи като интуитивно прозрение и
пълна противоположност на разбирането по пътя на разума и логиката” [Судзуки, с.112].
“Сатори е внезапен проблясък в съзнанието за една съвършено нова истина, неподозирана
досега” [там, с.121,122]. “...Сатори е своеобразно вътрешно възприятие...на Цялото” [там,
с.119]. “Сатори е изживяване, което с никакви обяснения или примери не може да бъде
предадено на друг човек, освен ако самият вече не го е изпитал” [там, с.117].
96
Терминът САтори започва с буквосъчетанието СА, с което означихме земната душа. На

тази основа САтори може да се разглежда като термин за означаване преобразуването на
първична информация (постъпваща от космическата душа БА) във вторична информация
(предназначена за земната душа СА). Това предположение се подкрепя от съображението, че
“Самоцелното развитие на психичните дарби е вредно, защото те не отиват по-високо от
астрала, който е царство на заблудата. Само интуицията е тази, която ни издига до висшата
духовна реалност” [Стар, с.163].
Непосредствено след сватбата си един руски поручик е изпратен през 1904 г. в
Манжурия за Руско-Японската война. Жена му веднъж сънувала, че мъжът й и неговия
ординарец пълзят в бели маскировъчни халати, а зад тях един от двама японци замахва с нож
към съпруга й. „Съпругата на офицера изкрещяла диво и се събудила. Грабнала от масата
масивен бронзов свещник и го хвърлила към огледалото. Стъклото се строшило и тя паднала
безчувствена на пода. Няколко седмици по-късно мъжът й се върнал в отпуск и разказал за
загадъчно събитие, случило се с него и ординареца му. Пълзейки в снега с бели маскировъчни
халати, те се били насочили към тила на врага. Внезапно чул женски вик и звън на счупено
стъкло. Огледал се и открил, че зад тях лежат двама мъртви японци” [Тихоплав (3), с.82,83].
Преобразуването на свръхвъзприятие в осъзната информация протича нелинейно по
отношение на йерархичната дистанция между първоизточника и осъзнаването му в битие. Най-
отдалечените от битие източници на сигнали генерират съобщения, които може и да нямат
проекция в битие. Например в астрала се разширява диапазонът на зрителното възприятие и
изчезват вкусовите, обонятелните, гравитационните и пространствено-ориентировъчните
възприятия [Юрин, с.250]. “За моите свръхсетивни възприятия негативното пространство
прилича на фотографски негатив, на който тъмните места са светли, а светлите са всъщност
тъмни. В негативното пространство всички области, които очакваме да са празни, са пълни,
докато онези, които очакваме да са пълни, са празни” [Бренън, с.227]. Преходът към съседно
ниво на организация в небитие се възприема като бумтеж. Идентифицирани са 10 нива на
небитие [Кастанеда (1), с.75]. Освен това: “Приемам, че свръхсетивността може да се получи и
с петте сетива, но това става извън приетите за нормални възможности” [Игнатов, с.38].
“Едно от основните свойства на астралното тяло се явява неговата способност да
преминава през всякакви материални предмети. [...] ...Хората преминават през астралното тяло
като през въздух, без да го виждат” [Юрин, с.227].
Д-р Елизебит Кублер-Росс в книгата си “Смърт няма” е описала случай, когато “...сляпа
“видяла” и след това ясно описала всичко, произхождащо в стаята, където тя “умряла”,
въпреки, че когато тя отново се върнала към живот, тя отново била сляпа – това е потресаващо
свидетелство за това, че вижда... душата, която, докато тялото е живо, изпълнява тези действия
чрез физическите органи, а когато е мъртво – със своя собствена сила” [Роуз, с.24].
Сред родените след 1974 г. китайски деца има екстрасенси, които могат да виждат с
ушите, носа, езика, ,, подмишниците, дланите или стъпалата си. На тази основа се прави извода,
че „Шестата раса вече идва на Земята, тя вече е на Земята!” [Тихоплав (1), с.187].
Друга специфична характеристика на душата на човека е спонтанната човешка
невидимост. “Още преди три хилядолетия постигането на контролирана невидимост е било
елемент от свръхестествени познания и умения на хиндуиските мъдреци ришас, отразени в
създадените от тях книги “Веди” [Невидими..., с.7].
Тези закони формално (привидно) противоречат на законите, управляващи битие. Те
могат да се разглеждат като вътрешно присъща характеристика на душата на човека. Когато
душата доминира над тялото на човека, тя може да прояви свойствата си по отношение на
цялостното му поведение.
97
“Тези, които са преминали през смърт, в един глас заявяват за непредсказуемостта на

това, с което са се срещнали” [Юрин, с.24]. Понякога за да се преведе свръхвъзприятието на
езика на възприятията от битие се налага да се променя вида на фактора, на базата на който се
изразява съобщението. Например “Швейцарската музикантка (Енрике С.) вижда цветове и
усеща вкусове, когато слуша музикални творби. ...Слушането на музика провокира реакция в
други сензорни органи. [...] Когато чуе тон “фа”, Енрике вижда виолетово, докато “си”
“извиква” в съзнанието й червения цвят. [...] Минорните тонове провокират кисел или солен
вкус, а мажорните – сладък” [Вкусът..., с.16].
В йерархична близост до битие процесът на преобразуване на информацията се
линеаризира. Например при завръщането си към веществената реалност Кастанеда променя
звуковъзприятията си последователно: “В началото различавах звуците като шумове, после
като думи, казвани с вик, и най-после като думи, които се шепнат в ушите ми” [Кастанеда (3),
с.144].
Редуващи се възприятия от битие и небитие
В денонощния период при нормални условия последователно се редуват дневните процеси

на активност (с преобладаване на β – ниво на активност) и нощните процеси (с преобладаване
на α - ниво на мозъчна активност). Счита се, че част от сънищата отразяват възприятията на
душата на човека в процеса на кратковременното й отделяне от вещественото тяло на човека.
Денем човек освен в период на логическо възприемане на действителността (с преобладаващо
участие на β – ниво на мозъчната му дейност), използва и интуитивно възприемане на
действителността (с преобладаващо участие на α – ниво на мозъчната му дейност),
Карлос Кастанеда придобива способността да вижда в тъмното “и най-дребните
песъчинки. В някои моменти всичко беше така ясно, сякаш беше рано сутрин или здрач. После
ставаше тъмно, сетне отново се проясняваше. Скоро разбрах, че яркостта отговаря на моята
сърдечна дистола, а тъмнината на сърдечната ми систола. Светът се променяше от светло към
тъмно и отново към светло с всеки удар на сърцето ми” [Кастанеда (2), с.65]. “Гледах право в
слънцето, което, може би поради факта, че сънувах, беше изключително бяло. [...] И тогава
осъзнах, че не сме на тоя свят. [...] ... Че се намираме, в свят с две слънца, с две звезди”
На границата между битие и небитие се смесват възприятията и е логично от това да
възникнат фантазни образи. “...Много от така наречените свъхестествени прояви са си чисто и
просто плод на въображението на хора, които страдат от различни психически заболявания”
[Уорън, с.79].
В резултат на внушението на доня Соледат върху Кастанеда, той получава видение:
“Когато светлината озари стаята, видях пода да се издига и извива, подобно на пашкул, около
леглото. Възприятието ми бе... мимолетно...” [Кастанеда (4),с.53]. “...Осъзнах, ...че дон Хенаро
извършва някакви манипулации с тялото ми. Тогава се появи физическото усещане – започнах
толкова силно да вибрирам, че от погледа ми изчезна всичко наоколо” [Кастанеда (3), с.58].
Последните примери илюстрират симбиозата между представи от битие и преобразувания,
за които няма граници в небитие. И обратното, след смъртта на вещественото тяло на човека,
душата му създава мисловен образ на такава среда, сред която човекът е работил най-често
преди това и където той се стреми да разреши това, което не е успял да направи на земята.
Например бивш пилот и изследовател работи след смъртта си в изследователска
лаборатория. Медицински работници след смъртта си работят в лекарски кабинет и т.н.
[Монро, с.194, 198, 199].
98
Следователно на границата между битие и небитие възниква обмен и взаимно проникване

на възприятия и преобразувания, свързани с тях.
Графика на изменението на преобразуващата

способност на възприятия на границата
между битие и небитие
На фиг.1 е изобразена теоретично зависимостта на преобразуващата способност

(интензивността на преобразуванията) λ, която е типична за близката околност на контакта
между средите на битие и небитие. Когато областта в небитие е йерархично много близка до
тази на битие, т.е. Δί→0, то λ нараства по линеаризиран закон с множество отклонения. Те са
изобразени чрез прекъсната линия до точка В на графиката. В процеса на нарастване на Δί
нелинейно нараства λ. Може да се предположи, че този процес е сходящ (пунктирна линия при
първа максимална стойност на λ = λ1) към следващото устойчиво ниво на организация от
небитие. След това графиката на λ(Δί) се променя циклично в процеса на увеличаване на
йерархичната дистанция Δί от нивото на организация на битие В.
В съответствие с представите за възможностите на обекти, които са йерархично
отдалечени в небитие по отношение на битие на графиката е изобразено:
(1) λ1 < λ2 < λ3 < λ4 < λ5 < ...

Преобразуванията прилагани върху възприятия от небитие по необходимост преминават в
мисълта за да бъдат осъзнати в някаква степен. Това е предпоставка да се разглежда
зависимостта λ(Δί) като първообраз (модел), на базата на който е формирана зависимостта на
преобразуващата способност на човека от отклоненията от равновесие (характеризиращи
проблемност) на технически обект [Ламбаджиев, с.37-42]. В този смисъл тенденцията на
зависимост λ(Δί) има нелинеен характер.
99
Фиг.1. Теоретично изобразена графика, характеризираща зависимостта между

преобразуващата способност (интензивността на преобразуване) λ на преобразувания, които са
използвани най-често при определяне на йерархичната отдалеченост Δί от нивото на
организация на битие В в посока към небитие с устойчиви нива NB1, NB2, NB3, NB4, при които λ
е съответно λ1 , λ2 , λ3 , λ4 .
1. Екстремалните ситуации (например: стрес), които извеждат субекта извън
границата на устойчивост на неговия организъм, предизвикват относително кратък
преход на душата му в небитие. След тава тя запазва по-висока степен на независимост
по отношение на вещественото тяло на човека и има възможност в отделни моменти да
доминира над него със специфичните си свойства, които са й присъщи за условията на
небитие.
2. Свръхвъзприятията на човека се дължат на душата му. Колкото по-висока е

степента на първичност на нивата й на организация, чрез които осъществява
свръхвъзприятието си, толкова в по-висока степен е деформирана или е напълно
изключена възможността за перифразиране на информация, която постъпва от нивото на
организация на източника й до нивото на нейното осъзнаване от човека.
3. В съответствие с извод 2, законът на преобразуване на свръхвъзприятие в

осъзната информация от човека е нелинеен, като в близката околност на битие има
признаци за неговото линеаризиране.
4. В съответствие с извод 3, в близката йерархична околност около контакта между

битие и небитие съществува взаимопроникване между възприятия от битие и небитие.
5. От извод 4 следва, че на границата между битие и небитие се размива

проявлението на закона за преобразуване на свъхвъзприятия.
6. Мисълта на човека е доразвитие на процесите на преобразуване на информация,

постъпила от небитие посредством душата му. Съответно преобразуващата способност на
възприятията на душата на човека в небитие нараства нелинейно и циклично в
зависимост от увеличаването на йерархичната дистанция между битие и възприемания
от нея обект от небитие.
7. Относително устойчивите състояния на мисълта повтарят в модифициран вид

относително устойчивите състояния на прехода между битие и небитие.
100
1. Белчева М. Вълшебният дар на ясновидството, в. Мистерии на цивилизацията, №

2, 2006.
2. Бостанджиев К. В другото измерение на времето, в. Мистерии на
3. Бренън Б. А. Ръце от светлина, Кибеа, С., 2000.
4. Вкусът на музиката, в.Мистерии на цивилизацията, № 12, 2005.
5. Ганев Н. Феномени на България, Хр.Ботев, С.,1993.
6. Иванова Н. М., Иванов Ю. Н. Жизнь по интуиции, АО “Комплект”, Санкт-
Петербург, 1994.
8. Кастанеда К. (1) Една отделна реалност, Петрум Ко, С., 1992.
9. Кастанеда К. (2) Учението на Дон Хуан. Пътят на един индианец от племето яки,
Петрум Ко, С., 1992.
10. Кастанеда К. (3) Сказание за силата, Петрум Ко, С., 1993.
11. Кастанеда К. (4) Вторият принцип на силата, Петрум Ко, С., 1993.
12. Кастанеда К. (5) Дарът на Орела, Петрум Ко, С., 1994.
13. Кастанеда К. (6) Пътят на силата, 2.Обяснения, Екстрем, С., 1998.
14. Ламбаджиев Г. Графики на преобразуващата способност в хомеостазната и
проясняваща скали, Изследовател, т.3, С., 2003.
15. Мертон Э. Введение в теософию. Тонкие планы, Велигор, М., 1998.
16. Монро Р. Пътуване извън тялото, ч.3. Безкрайно пътуване, Гуторанов и син, Враца,
1994.
17. Нивидими не по своя воля, в.Мистерии на цивилизацията, № 2, 2007.
18. Роуз С. Душа после смерти, Изд. “Царское Дело”, Санкт Петербург, 1995.
19. Стар Е. Пленници на Земята. Психическо обсебване. Защита и лечение, Астрала, С.,
1996.
20. Судзуки Д.Т. Увод в Дзен-Будизма, Хемус, С., 1991.
21. Суеверията и поверията действат, в.Мистерии на цивилизацията, №7, 2006.
22. Тихоплав В.,Тихоплав Т. (1) Кардиналният поврат, НСМ Медиа, 2004.
23. Тихоплав В.,Тихоплав Т. (2) Учението на Грабовой, НСМ Медиа, С., 2005.
24. Тихоплав В.,Тихоплав Т. (3) Времето на Бога: съзнание и живот, НСМ Медиа, С.,
2006
25. Уорън Е., Уорън Л. Ловци на духове, Хипопо, В. Търново, 1995.
26. Шане П.-О. Тайните на прераждането, Нов Златорог, (1990-1997).
27. Юрин В.К. В поисках души, Екатеринбург, ОВ-96, 2001.
101
Директен контакт на душа с обект

Директният контакт между душа и обект е еволюционно първичен.

Той осигурява най-качествена комуникация между тях.
Ключови думи: душа, контакт, аура, пипала, сензори.
Въведение
Целта на статията е да се определи обсега на приложение на директния информационен
контакт между душа и обект, и на тази основа – необходимостта от използване на този способ
за информационен обмен.
Канали за контактна връзка

“Ака” - нишката (ака е термин от древния хавайски Kahuna) е формирана от астрална
субстанция, която свързва оператора със слънчевия сплит на контролирания човек. (Възможно
е ”ака” да бъде използвана и за добри цели)” [Стар, с.95]. Чрез “ака” каналът на информация се
възобновява спомена за оператора в мисълта на контролирания обект, в резултат на което се
“усилва енергийната връзка (“ака” нишката) между тях. Ето защо се препоръчва мислено да се
разкъса тази нишка чрез въображаем син меч [Стар, с.104]. “Ака” – нишката може да свързва
група субекти с конкретен човек, например в областта на слепоочията [Стар, с.108, 109]. Тази
нишка разрушава връзките между етерното и астралното тяло [Стар, с.106], като заменя
вътрешните сигнали в душата на човека с външни за нея. По този начин личността може да
бъде манипулирана. Хипнозата, приложена дори и с лечебна цел, може да предразположи
обекта (пациента) към проникване на външни души в душата му. Регистриран е инцидент, при
който “...регресията е разкъсала”психическата паяджина” между етерното и астралното тяло”,
тъй като психическата защита на пациента е била слаба [Стар, с.113].
„...Само обитателите в една и съща сфера са способни да преминат към общуване”
[Стульгинскис, с.71]. Монро разказва следния случай с душата АА: “АА пусна кълбо с
информация. Сплашваща тактика. ...Формата изтърколи едно кълбо с информация към АА,
който предпазливо го хвана. [...] ...Кълбото стана твърде горещо за държане. ...Формата
отшумя” [Монро (2), с.172,173]. От този разказ става ясно, че автономните души могат да си
взаимодействат ефективно чрез директен обмен на информационни носители, които
притежават признаци на автономни интелектуални същества. “Горещата” информация се
възприема като “горещина”.
102
След раждането между детето и майката остава силна енергийна връзка. Някои я наричат
зародишна плазма. Връзката между майката и бебето е най-силна при раждането и се запазва за
цял живот, макар че с израстването на детето тя вече не е така явна. Благодарение на тази
психическа “пъпна връв” децата запазват контакта си със своите родители през годините. Често
детето или родителят изживяват понесените от другия травми, макар да ги разделят големи
разстояния на физическо ниво” [Бренън, с.75].
Когато дъщеря ми се почувства зле в Австрия, поради натравяне от екзотични японски
водорасли, съпругата ми се почувства много неспокойна в България. Когато други
здравословни проблеми възникнаха с дъщеря ми по време но престоя й в остров Бали,
съпругата ми също се почувства много неспокойна в България.
Често в дъщеря ми и зет ми възникват едновременно едни и същи мисли или желания.
При земни условия на позитивно отношение се отговаря с материален подарък –
компенсатор. Съответно по време на астрален секс жената взема от партньора си астрална
субстанция, която той с готовност й отстъпва [Денинг, с.161]. “...Създаването на поколение
оставя отпечатък по телата както на мъжете, така и на жените, като под стомаха им се появява
дупка...” [Кастанеда (3), с.38]. “Видяхме дупки в хората, които са имали деца...” [там, с.53].
“Докато съзнанието на децата се увеличава, в лъчистия пашкул на родителите се оформя
голямо тъмно петно, на същото място, откъдето е била изтеглена светлината на съзнанието. То
се намира обикновено в средната част на пашкула” [Кастанеда (1), с.48].
Връзката дете-родител се проявява в усвояване на астрална енергия на родителя от
страна на детето. “Съзнанието започва с непрекъснат натиск, упражняван от свободните
еманации върху тези, които са затворени в пашкула. Това налягане поражда първият акт на
съзнанието; то обездвижва затворените еманации, които се борят да счупят пашкула, да умрат”
[Кастанеда (1), с.55]. Еманациите “...приличат на светлинни нишки. ...Тези нишки са съзнателни
по отношение на самите себе си, живеещи и вибриращи...от тях съществува такова множество,
че цифрите не са от значение, и че всяка измежду тях е по себе си вечност” [там, с.38].
“Вътрешните и външните еманации са едни и същи светлинни нишки...Чувстващите
същества са мънички кълба, съставени от такива нишки, микроскопични точки от светлина,
свързани с безкрайни еманации” [там, с.40]. Всяка еманация “е източник на безкрайна енергия”
[Кастанеда (1), с.41]. В границите на аурата нишките се уравновесяват по между си, както и по
отношение на външните еманации. Животинският страх прегрупира еманациите [там, с.76].
При отсъствие на стрес вътрешните еманации ”...в пашкула са напълно неподвижни и се
съгласуват с намиращите се навън” [там, с.45].
„Един от докторите, привърженик на дихателната система на йогите, съумява да засили
своето „сияние” повече от пет пъти” [Тихоплав, с.170]. Това показва, че човекът целенасочено
може да увеличи енергитичността на биополето си.
Когато вътрешната енергия на аурата нарасне, тя се разширява, а при намаляване – се
свива. Подобно е поведението на електромагнитното поле в зависимост от енергитичността
(интензивността) на пораждащия го ток. “При отрицателно електрическо зареждане на аурата
нейната външна обвивка се разтяга” [Един невидим, с.6]. Разширяването или свиването на
аурата е уравновесяващ процес, свързан с изравняване на енергитичността на вътрешните и
външните въздействия в местата на техния контакт – периферията на аурата.
От взаимния контакт и усилие между вътрешните и външните еманации се определя
резултантната проява на съзнание на субекта. “...Съзнанието е светлина с кехлибарен цвят, по-
интензивна от останалата част на пашкула. Тази светлина се намира върху тясна вертикална
лента, разположена в десния край на пашкула, простираща се по цялата му дължина” [там,
с.41]. По аналогична траектория е разположен гръбначния мозък на човека.
103
Практическата кабала утвърждава, че душите са създадени едновременно в различни части

на тялото на Адам. Всяка отделна душа на човека е “искра” (nizoz) на Адам [Еврейская...,
с.391]. Системата от “искри” или светлини в астрала формира цялостноста на душата на човека,
като проява на съзнание.
В момента на смъртта на вещественото тяло на човека “...тялото се изпълва с познание.
Всяка клетка тутакси осъзнава себе си, осъзнава също и тоталността на тялото” [Кастанеда
(3),с.143]. Самосъзнаването на клетките в процеса на загиването на организма, към който
принадлежат, може да се разглежда като разкъсване на психическите им връзки на координация
с цялото тяло и възстановяване на самосъхранителната им индивидуалност.
Съзнанието на отделната душа се свързва със съзнанието на всяка душа на Земята. В
резултат на това на астрално ниво се наблюдава плетеница от светлинни лъчи, които обвиват
Земята. Тази плетеница пронизва стотиците точки от сияйното тяло на човека. Тези точки са
разположени по периферията на това тяло на около 90 см от вещественото тяло на човека
[Кастанеда (3), с. 157].
Според един мит на индианците Папачо: “Духът сътворил човека по свое подобие…
После сътворил един паяк и му наредил да изтъче було около света, което той и сторил”
[Фейхоо, с.74]. Подобно е описанието: “И на тоя хълм Той ще развали Външното покривало,
което е метнато върху всичките племена, върху всичките народи, И покривката, която е
простряна върху всички народи, Ще погълне смъртта завинаги” [Библия, Исая, 25: 7,8].
Пробиването или “развалянето” на “покривалото” над определен “хълм” би породило частичен
ефект, ако се отнася за пробив в озоновия слой на Земята или в слоевете със заредени частици,
високо над повърхността й. Ако това се отнася за комуникационните връзки между душите, то
чрез тях може да се предизвика ускорена смърт на цивилизацията бързо и окончателно.
Контактна сензитивност на душата на човека

Чрез допир (“директно общуване”) автономните души (духовете) могат да обменят
конфиденциално информация. “…Те могат да изпращат лични мисли чрез допир, който
преминава между тях като “електрически звукови импулси” [Нютън, с.59]. Самоличността, с
която душите се представят на другите, подобни на тях, зависи от времето и мястото им в
духовния свят, от тяхното настроение “и от психическото състояние на ума, в момента когато
се срещнат…” [там, с.60].
“Магьосниците твърдят, че ние се намираме в един мехур. В този мехур биваме поставени
в момента на раждането си. Отначало мехурът е отворен, но после започва да се затваря, докато
ни сключи в себе си. Този мехур е нашето възприятие. Ние живеем в този мехур целия си
живот. И това, което наблюдаваме по кръглите му стени, е собственото ни отражение”
[Кастанеда (2), с.193,194].
Чрез мисъл – форми ясновидецът може да осъществи наблюдение на отдалечени от него
обекти. За целта той изпраща мисъл – формите си на мястото на наблюдение “…с помощта на
чувствителни вибрации…” [Ледбитър, с.35]. Контактът между мисъл-формата и тялото на
човека не се прекъсва в този процес, т. е. мисъл-формата е изнасяне на “сензора” на
възприятието в отдалечено място, което се наблюдава от субекта. Може да се предположи, че
връзката между душата на субекта и нейния сензор се осъществява чрез вътрешните еманации
на аурата на човека.
Директната връзка между оригиналната душа на човека и нейния модел може да се
илюстрира чрез следния исторически пример: Една нощ дъщерята на Петър Велики –
императрица Елисавета е била извикана от прислужниците си, за да наблюдава призрак, чиито
черти са били съвсем същите, както нейните. Той бил седнал на нейния трон. Елисавета
104
заповядала на стражите да разстрелят двойника й и умряла скоро след това [Приор, с.40]. “Рана,
нанесена върху жизнените части на астросома […] поради симпатическата свръзка на
астросома с физическото тяло […] причинява смърт на човека; ако пък ударите се нанесат само
върху аурата (астралния кръг, заобикалящ астросома), тогава върху тялото може да остане
белег и да усети удара” [Тухолка, с.55].
Усещането при допир на етерните ръце към етерна материя или към веществени обекти е
почти същото, както на веществените ръце [Монро (1), с.183]. Етерното тяло “... е много
еластично и може да приеме всяка форма, която е приемлива или желана от индивида.
Способността “да се удължава “ ръката до три пъти от нормалната й дължина, доказва тази
еластичност” [там]. В частност връзката душа-сензор също е еластична.
Легендите разказват, че унищожаването на земния враг посредством убийство е създаване
на силен враг във Финия свят. Древните са казвали на своя враг: „Ако убиеш, толкова по-зле за
тебе; на Небето битката е по-удобна и там ще те поразя” [Стульгинскис, с.99]. Според
окултните представи “духът на убит човек често преследва убиеца. С това се обясняват
жестоките угризения на съвестта и халюцинацийте на убийците...” [Тухолка, с.63].
Експериментите доказват, че в периода, когато душата е извън тялото на човека “е
възможно да се окаже физическо влияние върху физически живо човешко създание, когато
последното е в будно състояние” [Монро (1), с.248]. Йогинът “може...да влезе в тялото на човек
и да контролира неговия ум и органи, като временно действа посредством тялото на човек”
[Раджа – йога, с.105].
За разлика от вещественото тяло на човека “Болката, която те усещат, не се
явява...физическа болка: това е някакво смътно вътрешно усещане, което и самия дух не винаги
съзнава напълно, в частност затова, че болката не е локализирана и не е предизвикана от
външни причини: това е по-скоро някакъв спомен, отколкото реалност, но споменът е напълно
мъчителен” [Кардек, с.187]. Притъпената болкова чувствителност на душата в сравнение с
вещественото тяло на човека й осигурява по-широк диапазон на действие от това на човешкото
тяло.
Веднъж излизайки от тялото си Р.Монро посетил своя позната и я ощипал “отстрани зад
бедрото, точно под гръдния кош. Тя доста силно извика “Ох”, а аз се отдръпнах назад, защото
бях малко изненадан” [Монро (1), с.59]. Впоследствие се установило, че познатата на Монро не
си спомня за идването му, тъй като комуникацията между тях е протекла на подсъзнателно
ниво, но за ощипването си спомня добре, тъй като е останала синина върху ощипаното място.
Този опит илюстрира силата на контакта между духовната и веществената структури.
Инвертирането на състоянието на субекта поражда инвертиране на усещането му.
Например, мъж загубил по-голяма част от крака си, в състояние на клинична смърт изпитва
усещане за своята цялост [Муди, с.43]. В друг случай: “Ако във физическия си живот е била
сляпа, глуха или саката, с изненада установява, че в “лъскавото” си тяло всичките й сетива и
способности са възстановени и дори усилени” [там, с.102].
В астрала Кастанеда установява, че “Нямах никакви усещания. Получавах цялата си
информация чрез зрението и слуха. [...] Усещах студ, но не в енергийната си част, а в някаква
друга част от мен. За първи път ми се случваше да осъзная, че преживяването ми е напълно
отделно от сетивните ми усещания” [Кастанеда (4), с.118].
За астрала Кастанеда споделя: “...Откривах у себе си известна студенина, която по-рано не
бях забелязвал, някакво безразличие и дистанцираност... това е една нова особеност на моето
същество, която постоянно нарушаваше вътрешният ми синхрон” [Кастанеда (4), с.125].
Подобна студенина, безразличие и дистанцираност е присъща на убийците и алчните
бизнесмени, чието високомерие е достигнало до патологични размери. Те представляват мощни
консуматори на психическа енергия – в близост до тях е студено като до труп.
105
В астрала Кастанеда чувства силен копнеж към нещо неопределено. Съгласно

информационният модел на емоцията на Симонов [Симонов, с.44-56] това преживяване е
резултат от информационен глад и от висока степен на неопределеност на ситуацията, в която
се намира субекта.
Следователно енерго-информационният дефицит е присъща характеристика на душата в
астрала, както и на вещественото тяло на човека в битие.
“Когато човек мисли, той проектира вибрациите от мозъка върху етерния двойник и
аурата до ауричната ципа. Точно там, върху външната повърхност на тази обвивка, се образуват
картините, предизвикани от мислите ни, и тук те стават видими за някои екстрасенси” [Рампа,
с.21]. Съответно - чрез кората на главния мозък на човека се осъществяват мисловните процеси,
т.е. съществува аналогия между разположението на мисловните процеси в аурата на човека и в
главния му мозък.
Стих 5.9. на Бхагават – гита гласи: “Въплатената душа може да се въздържа от сетивно
наслаждение, но въпреки това вкусът й към сетивните обекти остава. Когато изпита по-висш
вкус, тя престава да бъде привлечена от сетивното наслаждение и съзнанието й става
устойчиво” [Бхактиведанта, с.131]. Постепенно сетивността, усещането, възприятията се
издигат от подсъзнателното (по-близкото към небитие) и се доближават към осъзнатото
(битиейното).
Участието едновременно на множество сензори, ориентирани и разположени в различни
части на пространството, може да обясни стереоефекта на възприемане на обектите в
пространството, разглеждани едновременно от различни страни. По подобен начин различните
камери снимат кинематографичния образ от различни, често подвижни гледни точки.
Стереовъзприятието е отразено в японската живопис. “В класическата живопис на японците
пространството се изобразява на принципа “фукинуки ятай” (съборен покрив), т.е.
изображението е дадено не от една, а от различни гледни точки едновременно и затова
позволява да се види изображението изведнъж като цяло” [Григориева, с.283].
Теоретичен модел на сензор на душата на човека

Сензорите на душата на човека са разположени по повърхността или в близост до
повърхността на аурата на човека. При необходимост те се извеждат извън аурата към обекта
на изследване или комуникиране. В този аспект на разглеждане пространството на аурата се
явява акумулатор на сензорите на душата на човека.
Съгласно концептуалният модел за пространството на Лосев в процеса на еволюционен
скок пространството се преобръща наопъки и вътрешната му “повърхност” се превръща във
външна и обратното [Лосев, с.283]. На тази концептуална основа на фиг.1 е изобразена схема на
разположение на сензор по повърхността на структурата на аурата. Сензорът е ориентиран към
външната среда за аурата. Той е част от информационен канал, свързващ външен обект със
субекта на възприеманата информация. Повърхностният слой 1 е екран по отношение на
вътрешната среда на субекта. Под повърхностният слой 1 е разположен слой 2 с множество
сензори 4 по него.
106
Фиг.1 Схема на разположение на сензор по повърхността на структурата на аурата
Всеки сензор притежава специфична сензитивност. При необходимост от неговото

използване част от вътрешната повърхност се “преобръща” и става външна. В резултат на това
сензор 3 се подготвя за директен контакт с обекта на изследване или комуникация. В
класически аспект на представяне на разглеждания комуникационен процес екраниращата
среда 1 се пробива частично за да премине през нея сензор 3. Сензори 4 поради екранирането
им от повърхност 1 доставят преимуществено информация за вътрешната среда на душата на
човека. Еластичността на връзката между позиции 3 и 4 (фиг.1) метафорично се представя в
стих 5.8. на Бхагават-гита: “Този, който може да отдръпва сетивата си от сетивните обекти,
както костенурката прибира краката си в черупката, е твърдо установен в съвършено
състояние” [Бхактиведанта, с.130]. Установени са множество схеми (разновидности) на пипала,
формирани от аурата на човека, в зависимост от отношението на субекта към обекта. Съответно
по формата на тези пипала душата на субекта може да идентифицира отношението на обекта
към нея [Бренън, с.114].
Установено е, че с нарастване на възрастта се увеличава количеството на децата, които
признават наличието на душата, не само у човека, но и у животните (70% от анкетираните).
Децата от всички възрасти са отхвърлили идеята за съществуване на душа в неодушевени
предмети. Само един третокласник (2,7% от анкетираните) е заявил, че “масата има душа, тъй
като човек зад нея седи и пише”, т.е. признал е явлението партиципация [Савина, с.24]. Ако
тази статистика се разглежда като отражение на вероятността за комуникация между душа на
човек и душа на неорганични системи, то следва, че много малка част от хората реализират
духовен контакт с предметите, с които имат физически контакт. Това означава, че сензорът за
контакт с конкретен външен обект в астрала притежава тесен еволюционно-йерархичен
диапазон на способности за обмен на информация.
Свръхсетивността на човека в общия случай намалява с увеличаване на възрастта на
човека, т.е. директните информационни контакти на душата му постепенно намаляват. Това
обстоятелство не намалява сетивността на сензора на душата на човека към неодушевени
предмети. Пример: Душата на мъртвия Алберт Пошар комуникира с душата на живата му
сестра. След смъртта си той не вижда добре сестра си в новия й апартамент, но добре обменя
информация с нея в стария й апартамент [Брюн, с.104]. Това явление може да се разглежда като
пример за информационен контакт чрез вещите в стария апартамент, в който са живели заедно
със сестра си от малки.
107
1. Директният контакт между души е предназначен преимуществено за
повишаване на степента на точност на обменената между тях информация.
2. Сензорът, който е насочен към външен обект, може да се насочи и към субекта на
изследването.
3. Анализът на ведическите текстове показва, че теоретически е възможно да се
стигне до извода за контакт между “усещащите души” – пуруши и прадхана -
праматериална субстанция [Ачаря, с.34], т.е. контактът като средство за комуникация е
еволюционно първично средство в сравнение с дистанционния обмен на информация.
2. Брюн Ф. Мъртвите ни говорят, Гуторанов & Sherry, С.,1991.
3. Бхактиведанта А.Ч. Бхагавад – гита такава, каквато е, Бхактиведанта Бук Тръст,
(1990).
4. Григориева Т. П. Образы мира в культуре: встреча запада с востоком, В:
Культура, человек и картина мира, Наука, М., 1987.
5. Денинг М., Филипс О. Астрална проекция, Аратрон, С.,1997.
6. Еврейская Энциклопедиiя, т.12, “ТЕРРА” – “ТЕRRА”, М.(1995).
7. Един невидим враг предявява правата си, в.Психо плюс, № 31, (1991).
8. Кардек А. Книга духов, Ренессанс, М.,1993.
9. Кастанеда К. (1) Огънят отвътре, Лотос – Принт, Варна, 1991.
12. Кастанеда К. (4) Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С.,1995.
13. Ледбитър Ч. Тайната доктрина, Живот след смъртта, Библиотека “5Ф”, № 4, с.1992.
14. Лосев А.Т. Бытие – Имя – Космос, “Мысль”, М.,1993.
17. Муди Р. Живот след живота, Интерпринт, С.1991.
18. Нютън М. Пътят на душите. Аратрон, С.,1997.
20. Приор Ж. Аурата и безсмъртното тяло, Гуторанов и син, С.,1992.
21. Раджа - йога. Йога – сутра [ на Патанджали ] с коментарите на Вивекананда,
или Изкуството да победим себе си, Евразия Абагар, София, Плевен, 1992.
22. Рампа Л. Аурата, ръкопис, С., 1990.
23. Савина Е. А. Особености представлений детей 5 - 10 лет о душе, В: Вопросы
психологии, №3, 1995.
24. Симонов П. В. Потребностно – информационная теория эмоции, В: Вопросы
психологии, 1982, № 6.
26. Стульгинскис С.Д. Космические легенды Востока, Сфера, М., 1992.
27. Тихоплав В., Тихоплав Т. Великият преход, НСМ, С., 2005.
28. Тухолка С. Окултна енциклопедиа, редакция “6 плюс”, 1991.
29. Фейхоо С. Американска митология, Изд. Отечество, С., 1994.
108
Душа и информационни модели

Информационният носител на душата на човека е йерархична, динамично

променяща се структура.
Ключови думи: душа, информация, носител, противоречие, модел,
решение, скорост.
Въведение
Целта на статията е да се представи концепция и основни характеристики за
информационен носител на душата на човека.
Информационни модели в душата

В системата душа-тяло душата осъществява преди всичко информационни
преобразувания (в качеството си на регулатор), а тялото – преди всичко физически
преобразувания (в качеството си на ефектор). За да изпълни информационно-преобразуващата
си функция, душата притежава информационен модел на вещественото тяло на човека (в
качеството му на оригинал). Душата има възможност да съществува автономно, т.е. по
необходимост тя притежава и модел на своята структура и поведение.
“В обичайно състояние от подсъзнанието в съзнанието на човека постъпва само част от
знанията, нужни за живота. [...] Информационният канал от подсъзнанието към съзнанието е
затворен със “запушалка”, която се контролира от мозъка” [Тихоплав (2), с.138]. Според акад.
Шипов: “Способността да се прониква през бариерата между съзнанието и подсъзнанието се
нарича интуиция. Подсъзнанието е включено към Всеобщото Съзнание” [Тихоплав (2), с.139].
Следователно част от информацията, с която оперира душата на човека, постъпва чрез
подсъзнанието му в мисловната му дейност. Това означава, че мисълта оперира с отделни
подобласти от знанието и се опитва да ги свърже в логическа връзка без да знае цялото.
Тялото на човека притежава множество подсистеми, които принадлежат към различни
нива на организация. Душата на човека моделира тези структури в себе си, т.е. също притежава
йерархична информационна система. Органите на човека са относително обособени структури.
Съответно техните информационни модели в душата са относително обособени и могат да се
разглеждат като подсистеми на душата на човека.
Душата на човека моделира в себе си обекти от веществения (материалния, битиейния)
свят и от небитие. Взаимовръзките между душа и веществено тяло на човека са значително по-
устойчиви, отколкото взимовръзките на душата с други обекти от битие или от небитие. Това
означава, че информационните модели на система душа-тяло в душата на човека са значително
по-устойчиви, отколкото информационните модели на обекти от битие или от небитие.
За да се отличава степента на свързаност между моделите на обекти (информационна
свързаност) и елементите, от които е изградена душата на човека (структурна свързаност), е
необходимо елементите на душата на човека, които формират информационния й носител, да
109
бъдат свързани в още по-висока степен, в сравнение с информацията, с която те оперират.

Обектите, които информационно моделира в себе си душата на човека, променят във времето
степента си на взаимосвързаност. Съответно динамично се променя степента на
взаимосвързаност между информационните модели на тези обекти. Това означава, че степента
на взаимосвързаност между техните информационни носители могат да променят степента си
на взаимосвързаност във времето (в битиеен смисъл на това понятие).
Душа и противоречия
Ошо пише: “Колкото повече живееш чрез противоположностите, толкова повече, по-
дълбоко се развиваш” [Ошо (2), с.335]. “Фройд твърди, че ако двойката прекрати борбата, бъди
сигурен, че любовта е умряла” [Ошо (1), с.222].
Противоречието между противоположностите се моделира от информационните
структури на душата. Противоречивостта на обкръжаващата среда формира нагласа на
вътрешна противоречивост между структурите на душата на човека, които моделират
информационно тази среда. Следователно по своята същност душата на човека е вътрешно
противоречива. Взаимното компенсиране на противоречията между тези структури формира
привидно (външно) устойчиво функциониране на душата. Това й позволява в динамичен режим
на самостабилизиране да притежава висока степен на адаптивност към външни смущаващи я
“Грешките на духа са неудоволетворими” [Ватев, с.9]. Тези грешки са резултат от
неадекватна оценка на проблемната ситуация или от фиксирани информационни модели, т.е. от
консерватизъм. В общия случай еволюционно първичното много трудно се променя.
Единството на противоположностите не се заключава само между моделите на различни
обекти в душата на човека, но и между йерархично отдалечените нива на организация в
информационния носител на душата. Например: “...Луцифер е Логос във висшия си аспект и
“Противник” в низшия си – и двата аспекта са отразени в нашето Его” [Блаватска, с.198].
Като небитиейна структура душата на човека е съхранила в информационния си носител
основните противоречия на своята среда: “Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но
срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места”
[Библия, Послание на Ефесяните, 6:12].
Знанието е средство за разрешаване на противоречия както в битие, така и в небитие. В
Чхандогя – упанишада, 4: 14.3. пише: “Както водата не се задържа по лотосовото листо, така и
грехът не замърсява човека, притежаващ знание” [Ачаря, с.672].
В Мундака – упанишада, 2: 2.8. е записано: “Когато Аз-ът, едновременно висш и нисш се
осъзнае, възелът на сърцето се развързва, всички съмнения се разрешават и всички дела
[съвкупност от карми] на човека се разсейват” [там]. Следователно всяко противоречие, което е
обект на разрешаване от душата на човека се проектира върху скалата му от отклонения на
хомеостаза: бездушие (негативност), малодушие (слабодушие), равнодушие (неутралност),
добродушие (позитивност), великодушие (свръхпозитивност). Към бездушието се отнасят:
убийството, грабежът, измамата, развратът, властолюбието, алчността и други. Към
малодушието се отнасят: пиянството, наркотичната пристрастеност, хазартът, цигарите,
вредните навици и други. Равнодушието е безразличие, дистанциране (изолиране),
другомислие. Добродушието е отзивчивост, добронамереност, съпричастност, които са
присъщи на “душа-човек”. Великодушието е омаловажаване на чужди грешки, мащабно
съзнание. Тази установка на душата се проявява външно като ведро, оптимистично,
жизнерадостно настроение, т.е. като израз на вътрешно психическо равновесие.
110
Прекъсването на връзка между души поражда енергиен удар във всяка от тях. За едни той
се изразява в дефицит, а при други в излишък на енергия. „Енергийният удар обикновено бива
усетен като внезапно завиване на свят или прилошаване” [Брандл, с.157]. Този проблем душата
се налага да го реши в интерес на своята стабилност и на тялото на човека, с което е свързана.
При невъзможността на субект да вземе важно решение “от душа”, той се изолира от
проблема или се саморазгражда в интерес на достигане на устойчивост и равновесие на друго
ниво на организация. Историята на цивилизацията изобилства с примери за саможертва в името
на идеи, с чието осъществяване субектът се е отъждествил. Невъзможността да се реализира
конкретна идея се възприема като признак за ликвидиране на нейния модел в субекта, което
може да се осъществи според него чрез саморазграждане на структурата му. По аналогичен
начин се разгражда в небитие постепенно слой след слой структурата на автономната душа на
човека (духът му), докато достигне равновесие с небитиейната среда, т.е. докато вътрешната
устойчивост на структурата се изравни с тази на еволюционно аналогичната й среда от небитие.
Душа и йерархична организация
Душата на човека е йерархично организирана система. Всяко ниво от нейната организация

първоначално е възникнало на съответното ниво на еволюционно развитие на небитие. В
качеството си на структурен модел на небитиейната среда, от която еволюционно произлиза,
душата на човека притежава съответна йерархична структура. Във всяко от нивата на
организация на душата на човека протичат процеси, които са подчинени на закономерност,
съответстваща на закономерността, която управлява процесите в това еволюционно ниво от
небитие.
Всяко еволюционно ниво на небитие се характеризира със специфичен закон, на който се
подчиняват преходните процеси в него. Различието на законите на еволюционно или на
хомеостазно развитие на средата от небитие е информационна предпоставка за устойчивост на
тази среда срещу разрушаващи я въздействия. Съответно йерархичната организация на
структурата на човешката душа й придава устойчивост срещу външни смущаващи я
Душата на човека е информационен модел на еволюцията на средата в небитие. При
разграждане на душата на човека в небитие от структурата й постепенно се разпадат онези
нейни нива на организация, които възпрепятстват директния информационен контакт между
структурата на духа и средата на небитие от съответното ниво на организация. По този начин се
уеднаквява както семантичния език на душата и заобикалящата я небитиейна среда, така и
закономерностите на процесите, описвани чрез този език. Този процес има проекция в
поведението на човека в битие: “...През дадена епоха или определен период от живота на човека
той може да има само една единствена личност от даден тип и безкрайно много социални
маски” [Желев, с.87].
Йерархичната организация на битие и небитие по необходимост има своя проекция в
информационния носител на душата на човека. Следователно той е йерархична структура. На
всяко ниво от организацията тази структура се моделират както обекти и процеси, присъщи на
съответното ниво, включително и в самата душа (рефлексия), така и взаимовръзките им с други
обекти и нива на организация. По принцип моделът на оригинала (в случая: на конкретно ниво
или на подсистема на душата на човека) е значително по-точен, отколкото моделът на обекта (в
общия случай: външна структура по отношение на конкретна душа). Ето защо неточността от
решаване на конкретна противоречива ситуация се дължи преди всичко на неопределеността,
неточността, противоречивостта и т.н. на информацията за обектите, които участват в
111
разрешаваното противоречие. Ако в резултат от тази неадекватна информация душата на човека

подцени обектите, които моделира, то ще надцени собствените си възможности. И обратното:
ако обектите са надценени, то се подценяват собствените възможности на душата на субекта.
Устойчивото функциониране на душата на човека е признак, че средно статистично
(независимо от колебанията й, предизвикани от различни нейни грешки) тя адекватно
преценява (моделира) собствените си възможности като преобразувател по отношение на
системите, с които комуникира.
За да бъде възможно гарантирано измерване на конкретна величина е необходимо
измерителното средство да притежава равен по големина или още по-добре: по-голям обхват на
измерване, в сравнение с възможните изменения на тази величина. Това означава, че душата на
човека измерва различни аспекти от структурата, свойствата и функцията на обекти от битие и
от небитие чрез еволюционно по-първична скала от стойности на измервания параметър, в
сравнение с диапазона на изменения на измервания от нея сигнал. Еволюционно по-първичната
система от параметри е по-обща в сравнение с нейната конкретизирана еволюционна
производна. Ето защо “умственият свят е с повече измерения” [Дуно, с.87].
Процесът на търсене на решение на човека, осъществен от душата му за проблеми на
неговото тяло в битие, се нарича мисъл. Мисълта е информационен модел. Тя започва с
предпоставки от небитие и завършва с проекцията им в условията на битие. В резултат на това
мисълта съчетава взаимодействия между модели на обекти от небитие и от битие.
Жана Гене в един и същи момент изживява няколко събития. “Аз съществувах в три
различни физически, психически и психологически ситуации от три различни времена, а при
това с неоспоримо съзнание за вездесъщия и с невероятно ясен ум” [Брюн, с.98]. Този пример е
признак за възможността на различни нива на организацията на душата на човека да протичат
независими процеси. В този смисъл Хипократ разглежда размисъла на човека като “разходка на
душата му” [Ротбак, с.92]. В конкретния пример тази разходка протича едновременно на три
независими във времето и мястото събития. “Всичко най-напред се създава горе в по-фините
енергийни зони, а след това се реализира на Земята във физически план” [Илиева, с.93].
Скорост на търсене на решение

на душата на човека
За да може мисълта да отговори адекватно на промените в обкръжаващата я среда (от

битие или от небитие), т.е. за да реагира на тях в реално време, е необходимо промените в
моделите на тази среда в душата на човека, да се осъществяват по-бързо, отколкото промените
в оригиналите на тези модели. Този извод съответства на факта, че еволюционно по-първичните
структури на средата се движат по-бързо от еволюционно вторичните структури на същата
среда. Например душата на човека може да се транспортира в пространството с много по-
висока скорост, отколкото вещественото тяло на човека. Съответно: молекулите се преместват в
пространството по-бавно от атомите, от които са изградени, а те се преместват по-бавно от
изграждащите ги електрони и т.н.
На базата на този принцип следва, че скоростите на преобразуване на информация в
информационния носител на душата на човека (т.е. в подсистемата й) са по-големи от скоростта
на придвижване на душата в пространството. Ако това изискване не е спазено душата не би
имала адекватно поведение в небитие, където се премества безпрепятствено с огромна скорост.
“...Учените изясняват, че всяка обвивка на човека с немислима скорост предава
информация в пространството. Шестте информационни пакета действително работят като
112
“предаватели”.[...] Всяка наша мисъл, душевно движение, емоция мигновено стават известни
във вселената” [Тихоплав (1), с.91]. Тези резултати от изследвания потвърждават тезата, че
връзката между душа и мисъл на човека се осъществява чрез полеви средства за пренасяне на
информация. Д-р т.н. Плъйкин пише: “Процесът на мислене и вземане на решение се
осъществява извън мозъка, извън нашето физическо тяло, той се осъществява в друго
измерение – в сферата на съзнанието, а нашият мозък отработва само следствието от процеса на
мислене – неговия резултат” [Тихоплав (2), с.140].
Следователно процесът на вземане на решение е транспортиране на условията на задачата
до определени нива на организация от небитие и връщане резултатите от там обратно към
мисълта на човека. В този процес на пренос на информация отпадат последователно онези
компоненти от условието на задачата, които са извън ограничителните условия или принципи,
на които се подчинява средата от небитие, през която протича процеса за търсене на решение.
По този начин на всяко ниво на организация от небитие се формира такава компонента от
решението на задачата или проблема, която е присъща за съответното ниво на организация.
Последна се разрешава тази компонента от търсеното решение, която притежава най-ниско
ниво на организация, т.е. има статут на фундамент, върху който следва да се изгради
решението. Към това решение последователно се приспособяват (адаптират) решенията от по-
високи нива на организация в небитие. По този начин се запазва (моделира се в мисълта на
човека) утвърдилата се вече последователност на еволюционно развитие на средата
(пранебитие-небитие-битие). Ако мисълта на човека успее да свърже (да проектира, да
приспособи) решението от небитие към известните на този човек процеси от битие, то това
решение се възприема от него като логично. Ако не може да се осъществят подобни връзки, то
решението се разглежда като интуитивно, т.е. като нелогично.
“...Душата никога не взема погрешни решения. Личността е тази, която взима погрешни
решения поради пристрастеност към лесните неща и удоволствията в земния ни живот, както и
поради погрешното ни изкривено мислене” [Илиева, с.49]. Съответно. “земното” мислене на
земната душа СА, потискаща съображенията на индивидуалната душа КА и космическата душа
БА, поражда грешки в процеса на търсене на решение.
Частни случаи на комуникация
Душите с минимална степен на информационна отвореност една към друга се

характеризират с единодушие. За да се реализира телепатия “основното изискване е
установяване на резонанс между дишането и ритъма на сърдечната дейност” [Закладний, с.61].
В този случай вътрешното синхронизиране на процесите в организма е предпоставка за
възникване на външно синхронизиране между субект и обект.
Когато между човек-предавател и човек–приемник възникне съвпадение на образите, то
това е признак, че съвпада техният динамичен самонастройващ се код. Когато излъчването се
осъществява с голяма интензивност, то с голяма скорост се извършва презапис от биополето на
интензивно мислещия човек към биополето на приемника [Манев, с.86].
Ако субектът и обектът са равностойно настроени за информационен обмен, то полярните
модели на тяхната настройка (съответно – индуктивно и капацитивно ел. съпротивление)
[Ламбаджиев (2)] се неутрализират и комуникацията между тях протича с минимални загуби
“Усилете резонанса на взаимната настройка – както енергиен, така и поведенчески, така и
гласов. Ако правилно е определена работната чакра на събеседника, то при включване на
собствената такава вие и вашият събеседник ще усетите прилив на сили” [Титов, с.94].
Установено е, че “много решения, вземани от аборигените” на Австралия, “са свързани
със свръхчуване, спиритуализъм. Животът им е основан на интуитивни страхове, догадки и
113
способности да се сливат мислено с чувствата и действията на хора, даже намиращи се на

разстояние. Митовете гласят, че цели племена, подчинявайки се на вътрешния си глас,
предупреждаващ за опасност, преминавали в други краища, а спасители намирали
съплеменниците си, попаднали в беда, улавяйки нещо като “мисловно излъчване” [Рэндлз,
с.20].
Душата е настроена да възприема само определени честоти на средата в небитие. Към
останалите честоти тя се изолира съзнателно или несъзнателно. “Ако няма съвпадение с дадена
честота, няма и възприятие. ...Щом се затвори настройващият рецептор на мисловната форма,
влиянието изчезва. Според сведения на Ференц Лист от отвъдното: “Съществува един вид
възприятие на душата ... Когато една душа е близка до друга, тя я разпознава, като възприема
нейното присъствие и долавя атмосферата, която разпръсква около себе си” [Дочева, с.79].
Когато близнаци се познават, между тях често възниква телепатична връзка, в
резултат на което: ”... едновременно решават да се чуят по телефона или изразяват едни и същи
мисли. Едновременно изпитват болка или отчаяние” [Пикнет, с.259].
В частност, ако субектът моделира своята установка (съвпадение на субект и обект), то
той може да представи (моделира, визуализира) поведението си в различни моменти от
миналото или бъдещето си. Вътрешно разположените сензори в душата на човека [Ламбаджиев
(1)] изпълняват тази функция на самовъзприятие: “В състояние на медитация усещах, че
собственото ми “аз” е отделено от мислите ми. В това състояние умът все още генерира мисли,
но те са далеч по-малко, отколкото в будно състояние. Аз ги усещах като нещо чуждо, не мое.
Имах чувството, че възприемам целия съществуващ свят като едно цяло. От гледна точка на
един страничен наблюдател разумът ми не генерираше мисли, а бе в състояние на наблюдение
на самия себе си. В това състояние на широкообхватна възприемчивост човек не е лишен от
способността да действа” [Браун, с.44].
“Децата от концлагерите в Майданек, преди да влязат в газовите камери, рисували с
ноктите си върху стените малки пеперуди. ... На гръцки език, древен или съвременен, за да
кажат “пеперуда”, казват “душа” или обратното, ако преценят, че е по-добре. Една и съща дума
означава две понятия” [Брюн, с.48]. В този акт на себеизразяване се проявява предчувствието за
отлитане на душата от тялото.
Установено е, че “...продажбите на билети за влак намаляват значително в дните преди
железопътна катастрофи. Все едно, че хората подсъзнателно предугаждат събитията”
[Скенерът..., с.17].
П. Гаряев разказва, че когато набрал автореферата на дисертацията си, то при
принтирането върху няколко страници от текста са излезли само въпросителни знаци. “И
докато не махнах някои части и не поправих други, той (принтера) продължи да сипе
въпросителни” [Тихоплав (2), с.121]. Този пример демонстрира проява на комуникация между
душата на човека чрез тялото му и интелигентна система (например дух) посредством
техническо средство (принтер).
През 1985 г. под ръководството но Гаряев се облъчват с лазерен лъч клетъчни ядра, които
са извлечени от кокоши ембриони. “Когато снимали спектъра на разсейване на неповредени
ядра, те дружно “пеели химна на живота” на ниски честоти. Но когато ядрата били подлагани
на неблагоприятни въздействия (с лазер), генетичният апарат започвал “пронизително да пищи”
в ултразвуковия диапазон, като че ли изпраща сигнали SOS” [Тихоплав (2), с.125]. Установено
е, че колкото и да се очиства епруветката, в която е бил направен експеримента, едва 40 дни
след него престанали да се излъчват тревожните сигнали на поразените клетки [Тихоплав (2),
с.126]. Установено е, че по време на убийство “...от човека се отделя фантомът на генетичният
му апарат. Той поврежда генетичният апарат на убиеца (отмъщава), като предизвиква тежки
психо-соматични разстройства. Ако телесните болести не го надвият, той е застрашен от
114
безумие и самоубийство” [Тихоплав (2), с.127]. “Потомците на убиеца ще боледуват, ще се

пропиват, ще полудяват, ще завършват със самоубийство по “неизвестни” за науката причини”
[там].
Следователно елементите, от които е изграден организма, също непрекъснато
комуникират с останалите елементи на заобикалящата ги среда. По необходимост тази
комуникация протича в средата на битие чрез тялото на субекта и в небитие чрез душата му.
Според древногръцката митология Зет вдигал на раменете си “парчета от планината”, а
брат му Амфион крачел като свирел на златната си лира ”...и дваж по-голяма скала го следвала
по петите” [Бренън, с.232]. Чрез звуците на барабани и рогове тибетските монаси издигат за час
пeт-шест блока (1 х 1 х 1,5 м) на височина 250 м [там, с.237]. Чрез звуков и инфразвуков
генератор Гавро е можел да разруши сграда на разстояние 8 км [там, с.239]. Единадесет жреци
от Индия след обикаляне с припяване, вдигат с лекота около 40 тона скала [там, с.230]. Тези
сведения показват огромната сила на резонанса на различни нива: звукови, инфразвукови и
биополеви. Следователно субектът може не само да промени структурата, но и резонансната
честота на сензора на обекта, с който той желае да влезе в резонанс. При тези възможности
оптималната възможност за комуникация е синхронизиране на субект и обект на междинна за
тях честота.
“Някои учени смятат, че инфразвуковите честоти могат да присъстват в места, които
според легендите се посещават от призраци и именно инфразвукът предизвиква странните
усещания, обикновено асоцииращи се с привиденията – нашето изследване потвърждава тези
“идеи” – заявява Уайзмън. Резултатът е получен ... от експериментиране върху 750 човека от д-
р Ричард Лорд – сътрудник на националната лаборатория по физика в Англия и професорът по
психология Ричард Уйзмън от Хертфордширския университет” [Инфразвукови..., с.3].
Информационно акумулираща способност на средата

между субект и обект
В окултната литература се утвърждава, че водата, восъкът и желатинът притежават добра
акумулираща способност на “одически ток” [Тухолка, с.35]. Гадаенето се осъществява
посредством “утайка от кафе, по белтък на яйцето, по вода и др.”. Те “притежават свойството
да поглъщат и сгъстяват астрала...” [там, с.69]. По време на “сеансите на медиумите спиритици
духовете най-често изказват желание за тях да се раздаде хляб и вода или жито” [Мургов, с.70].
Когато субектът е информационно свързан с чаша, която е пълна с вода, то ако
експериментаторът докосне “водата с игла, субектът усещал убождането, въпреки че между
тялото и чашата вече нямало контакт” [Приор, с.112]. По аналогичен начин съществува
информационна връзка между тялото на субект и етерното тяло, останало след ампутация на
крака на човека. Ако върху ампутирания крайник се приложи травмиращо въздействие, то
болката се усеща от субекта, докато етерната му форма не се разпадне. При безкръвна хирургия
(например на зрението) се оперира полевия модел на обекта, а чрез него измененията се
пренасят върху оригиналния орган [Брюн, с.159,160].
“Контактът с мъртвите може да бъде установен...,ако съсредоточено се гледа обект,
например чаша вода или кристална сфера” [Рэндъл, с.72]. Според индийските магьосници
използването на златен пръстен е техническо средство, което ги подпомага да преминат в
отвъдния свят и да се завърнат от там [Кастанеда, с.91]. Златото и недестилираната вода са
много добри проводници на електрическия ток, а останалите вещества притежават относително
високи стойности на активно съпротивление.
115
Сборището от магьосници се събира в храмово помещение и полагат ръце върху

оригинала на звукозаписваща лента, преди да бъде мултиплицирана и така заклинанието им се
репродуцира върху всеки следващ презапис [Стар, с.152].
Кастанеда съобщава: “...Позицията на събирателната точка е като склад, в който
магьосниците съхраняват сведенията си. ...Някои от археологическите експонати в тази зала
имат способността сами да причиняват промяна на събирателната точка” [Кастанеда, с.134].
Според индианския магьосник дон Хуан предметите са направени нарочно, за да променят
събирателната точка на посетителите и те да си представят обстоятелствата, при които са
живели майсторите на тези предмети. По този начин миналото влияе върху бъдещето.
Трансформирането на биополева енергия (носителка на информация от душата на човека) в
енергия на мозъчна активност е възможно да се осъществи чрез електрогенериращата и
електроакумулиращата способност на вещественото тяло на човека.
1. Градивните елементи на душата на човека са в различна степен и динамика
взаимосвързани в зависимост от основната им функция в структурата на душата и в
зависимост от вътрешните и външните й процеси, които моделират.
2. Информационният носител на душата на човека е йерархична структура. Всяко

от нивата му на организация действа относително независимо.
3. Скоростта на информационните процеси в душата на човека е по-голяма от

скоростта на процесите в битие, които управлява и от скоростта на преместването на
душата в небитие.
4. Душата на човека измерва параметри на обекти от битие или от небитие чрез

скала за оценката им. Тази скала принадлежи към еволюционно по-първично ниво на
организация на тези параметри.
5. Мисълта е информационен модел. Тя описва взаимодействие между модели.

Поради необходимост от еволюционна приемственост на търсеното решение тези модели
са формирани в небитие. Те представляват информационни модели на обекти. В общия
случай тези обекти съществуват в битие или в небитие, тъй като те са главните причини
за проблемни ситуации в битие. Следователно мисълта е проекция в битие на
информационни модели, които са формирани в небитие.
6. Синхронизирането на информационния обмен между субект и обект може да се

осъществи на междинна честота между резонансните им честоти. Ако тази честота
съвпадне с резонансната честота на средата, която провежда информационния обмен, то
се улеснява запомнянето на този обмен от проводящата го среда.
116
1. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна с коментарите на Ш. Ачаря, Евразия-Абагар,
С.1992.
2. Библия.
4. Брандл К. Освобождаване от енергийни влияния и зависимости, Аквариус, С., 2007.
5. Браун К. Пътешествия на съзнанието, Литера Прима, С., 1996.
6. Бренън Х. Великите загадки, БАРД, С.,2001.
8. Ватев Й. Огледало по пътя, Хелиопол, С.1992.
9. Дочева П. Пътуване във вечността. Тайните на прераждането, Хермес, С.,1994.
10. Дуно Б. Законите на живота, Галактика, Варна, 1991.
11. Желев Ж. Човекът и неговите личности, Изд. къща “Цанко Церковски”, С., 1991.
12. Закладний Е. Телепатия; Кирсанов А. Суонистика, Ванеса, С., 1993.
14. Инфразвукът предизвиква привидения, в. Мистерии на цивилизацията, № 38,
2003.
16. Ламбаджиев Г. (1) Директен контакт на душа с обект, Изследовател, т. 6, 2009.
17. Ламбаджиев Г. (2) Електрически модел на установката на човека, Изследовател, т.6,
2009.
18. Манев И. Пространственна и материальна ли мысль, Философия и культура, № 3, 2009.
19. Монро Р. Безкрайно пътуване, Гуторанов и син, Враца, 1994.
20. Мургов И. Хора и явления, за които малко знаем, Земиздат, С.,1992.
21. Ошо.(1) Книга на тайните, т.1, Одисей, С.,1992.
22. Ошо.(2) Книга на тайните, т.4, Одисей, С.,1994.
23. Пикнет Л. Паранормалното, енциклопедия, т.1, Делфин прес, Бургас, 1993.
26. Ройтбак А. И. Метаморфозы дуалистических представлении о связи души с мозгом,
Методологические аспекты изучения деятельности мозга, Наука, М., 1986.
27. Скенерът на съзнанието, Паралели, №27, (1991).
1996.
29. Титов К., Кондаков Г. Влияние. Практическо ръководство по системата ДЕИР, С.,
2007.
30. Тихоплав В., Тихоплав Т. (1) Учението на Грабовой, НСМ Медиа, С., 2005.
32. Тухолка С. Окултна енциклопедия, редакция “6 плюс”, С., 1991.
117
Позициониране на мисълта
В пространството и във филогенетичен аспект мисълта следва етапите на

душата на човека.
Ключови думи: душа, мисъл, позиция, филогенеза.
Въведение
Целта на статията е да се идентифицира разположението в пространството и функцията на
мисълта на човека, като връзка между душата и тялото на човека.
Мозък, мисъл и душа

„Всяка клетка си има душа” [Дънов, с.153].
„...Много пациенти с чужди сърца възприемат характера, навиците и поведението на
своите донори... [...] На осемгодишно момиче присъдили сърце на 10-годишно дете, станало
жертва на убийство. След трансплантацията момичето било връхлетяно от кошмарни видения,
свързани с престъплението. Сънищата й помогнали на следователите да открият и разобличат
убиеца на нейния донор. [...] ...При сърдечна трансплантация чуждото его на починалия донор е
в състояние да промени и „обсеби” съзнанието на пациента” [Минчев, с.5].
Счита се, че представата за самоличност се формира в лявото полукълбо на главния мозък
на човека. “...Опитността извън тялото ми бе доминирана от лявото мозъчно полукълбо”
[Монро (3), с.98].
„Спонтанните жестове и емоционални реакции, генерирани от дясното полукълбо, на
вербално ниво се възприемат от субекта като чуждо негово „Аз” [Ротенберг, с.197]. Този факт
показва, че поведението на субекта се определя като резултат от взаимодействието на поне два
основни модела, които са устойчиво програмирани в неговата структура.
Някои изследвания свързват „свръхчувственото” възприятие, например телепатия, с
особената функция на дясното полукълбо на мозъка [там, с.217]. В тази връзка теоретично се
предполага, че „образът на Аз” е проектиран в дясното полукълбо на мозъка с цел през него да
се вземе под внимание оценката на съзнанието върху подсъзнателно търсене на конкретно
решение.
Самозащитата на съзнанието, което е реализирано чрез образът му в подсъзнанието, може
да отслабне при неврози [там, с.216]. Активизирането на дясното полукълбо е толкова по-
силно изразено, колкото по-трудна е задачата [там, с.198]. В гранични (катастрофални) за
тялото обстоятелства функцията на съзнанието се изключва, т.е. блокират се наложените от
него ограничения върху формиране на крайното решение.
Ако областта на проявление на душата на човека е позиционирана предимно в
подсъзнанието му, то образът на субекта в него е единствен представител на оригинала и се
отъждествява с него след смъртта на тялото му.
Монро установява, че душата на човека е свързана с лявото полукълбо на мозъка на
човека, като се основава на факта, че в небитието логическият анализ се проявява като главен
118
инструмент за решаване на проблеми [Монро (3), с.98, 99]. Следователно душата на човека
кореспондира и с двете полукълба на човешкия мозък в различна степен в зависимост от
естеството на проблема, който е обект на решаване от нея.
„Мозъкът... е само енергия” [Чопра, с.293]. Установено е, че „мозъкът увеличава енергията
си, когато е по-малко активен. На ниски честоти той усвоява и натрупва повече информация”
[Силва, с.16]. Ниските честоти на мозъка са свързани със съня. „Създателят на
съня...е...индивидуалната душа” [Ачаря, с.474]. Според Каушитаки-упанишада „Когато
индивидуалната душа не сънува, тя е в нервите, тогава тя е едно с Прана” [там, с.479], т.е.
„...тогава тя се съединява с Прана” [там, с.477].
Академик Грабовой пише: „В резултат на редовни занимания с медитация настъпва
принципна промяна в дейността на главния мозък: постепенно все повече и повече участъци от
него започват да действат съгласувано. Това се потвърждава от проведените научни
изследвания с използване на електроенцефалограми. Когато човек изцяло усвои практиката на
медитирането, съгласувано ще започне да действа целия мозък. ...Човешкият мозък започва да
действа кохерентно” [Тихоплав (1), с134].
„...Големият изследовател на мозъка И. Шмельов заявява: „Мозъкът не мисли, защото
психическият процес е изнесен извън пределите на този орган.” Докторът на философските
науки А. Манев смята, че „мозъкът трябва да се разглежда като блок за разчитане на
информацията, съхранявана в биополевата система”. [...] Мозъкът – това четящо устройство,
дава възможност да се черпи информация от биополевата система на човека и
информационното поле на Вселената, тя да се превежда на езика на тялото и да бъде доведена
до всяка клетка” [Тихоплав (1), с.107].
Следователно когато душата на човека интензивно формира информация, вещественото
тяло на човека я акумулира чрез мозъка си. И обратното: когато тялото е в активен режим, то
душата е с пасивно поведение. До подобен извод стигнахме и чрез електрическия модел на
установката на система душа-тяло [Ламбаджиев]. Обогатяването на подсъзнанието на хората с
информация за техните минали прераждания ги прави уникални, тъй като в процеса на
преражданията нараства степента на индивидуалност на хората и без да са получили специално
образование или житейска опитност в последния от поредицата животи.
Творческата способност на хората става все по-силно изявена, не само защото житейските
проблеми изискват нейната проява или защото подсъзнанието е обогатено с разнообразна
информация от различни нива на организация, в които се проявяват различни критерии за
търсене на решение. Опитностите, които са придобити от минали прераждания чрез
въображението на душата на човека моделират нови представи за обкръжаващата я среда и
нови решения.
Неуправлявани представи заменят реалността след като душата напусне тялото [Брюн,
с.104,119,127]. Тези представи са присъщи на психически болните. Този ефект може да се
обясни с намаляване на относителния дял на участие на тялото в системата тяло-душа, за
сметка на повишаване ролята на душата на човека.
Например в условията на небитие: „Само си „помисли” за движение и то вече е факт...
Осъществяването на връзките е мигновено...” [Монро (1), с.77]. За толтеките индивидуалната
душа на човека се нарича „тонал” (произнасяно „тох – нах`л”). „...Тоналът... се смята за... дух-
закрилник...” [Кастанеда, с.95]. „Тоналът започва при раждането и свършва със смъртта... Ние
можем да моделираме всичко с ръцете си, индивидуално или в съдружие с други ръце на други
тонали. Една група тонали може да моделира всичко... ...Опит...интуиция...съзнание.
...са...елементи от острова на тонала” [там, с.110, 111]. Следователно в отделни моменти душата
на човека доминира над тялото, с което е свързана и в тях възниква силно въображение,
интуиция и фантазия, генериращи творчески резултати.
119
Творческото прозрение за очаквано събитие включва три етапи на възприятие:

„Н – съскащ звук, V – клапан, отварящ усещането, F – видение за бъдещо събитие”
[Монро (1), с.158]. Това усещане е сигнал за информационен пробив от подсъзнателна към
осъзната мисловна дейност. „Медитативните техники отварят клапите в корена на свързаните
със слоевете чакри и така разкриват пътя, по който съзнанието поема на пътешествие” [Бренън,
с. 63].
„Опитът показва, че след сеансите по регресивна хипноза повечето пациенти променят в
значителна степен своя начин на мислене и поведение, дори понякога местожителство и
сферата на контактите си” [Дочева, с.40].
„Невролозите преценяват, че една личност усвоява около две хиляди бита информация в
минута, преработена от мозъка. ...Извън осъзнатото от нас мозъкът всъщност обработва
четиристотин милиарда бита информация в минута. ... Той запазва контрол над всеки един и
филтрира всичко освен мъничка част, която ни е необходима, за да бъдем в света и да следваме
своите течения на мисли и желания” [Чопра, с.227]. Такъв поток от информация не може да се
проведе чрез физическите сетива на тялото на човека.
Позициониране на мястото
за протичане на мисълта
Емпидокъл и Омир приемат, че “...мисленето е също тъй материално, както и
възприемането и мислим подобното чрез подобно...” [Аристотел, с.92].
Следователно, ако мисълта на човека преобразува информация, която е получена
преимуществено от небитие, то процесът на преработването на тази информация по
целесъобразност (скорост и точност на преобразуване на информацията) преимуществено също
протича в небитие. Съответно протичането на мисловния процес ще протече в битие и в
небитие в зависимост от съотношението на информационните му съставящи, които
принадлежат към тези нива на организация.
„Дори електрохимичните изследвания показват много малка разлика между мозъка на
човека и на животните, с която не може да се обясни как хората създават градове, сателити или
симфонии” [Уилистън, с.35], т. е. творческата функция на човека не може да се обясни само с
мозъчните процеси и с различието в нивата на организация на информацията, която обработва.
„Доказано е, че на растенията са присъщи психически изживявания като ужас,
благоразположение, познаване на враговете, отношение към музиката и т. н., въпреки липса на
мозък. От тази гледна точка мозъкът и висшата нервна дейност не се явяват непременно
условие за наличие на психика” [Чаушев, с.62, 63]. „...Расте количеството на учените, от
невролози до физици, утвърждаващи, че мозъкът не се явява пораждащ съзнателното. Разумът
стои отделно, обособено, той е свързан с тялото чрез мозък. Някои учени смятат, че съзнанието
може да съществува като електромагнитно поле около тялото” [Рэндлз, с.258]. „Дж. Еклис
смята, че мозъкът е по-скоро детектор, отколкото генератор на разума и предполага, че слабите
въздействия на съзнанието могат да модифицират начинът на реагиране на стотици хиляди
неврони, като резултат от въздействие причинило реакцията първоначално на само един
неврон” [Николов, с.92].
„Мисленето и дълговременната памет не могат да се реализират чрез разпространение на
нервните импулси по невронните мрежи на главния мозък, тъй като скоростта на преместване
на потенциала на действие по дължината на нервното влакно и времето на синаптичното
предаване не обезпечават реално съществуващото бързодействие на механизмите на мисленето
и паметта. Такова бързодействие при пренасянето, запомнянето и извличането от паметта на
неограничен обем информация може да се осъществява само на полево ниво. [...]. Всяка клетка
120
създава свое торсионно поле и е подложена на въздействието но външно торсионно поле ”

„Всички теории и съждения за съзнанието на човека може да се разделят на две базови
гледни точки:
1. Съзнанието се формира от пораждане и от развитие на човека, и се осъществява от
нервната система, главния мозък.
2. Съзнанието съществува до рождението, то се явява функция на душата, а чрез мозъка
само се опосредства” [Юрин, с.308]. „Доста изследователи са склонни да приемат, че
съзнанието не се ограничава само в мозъка, а има полева структура, която синхронизира живота
на човека с обкръжаващата го природа” [Иванова, с.9] Според академик Грабовой: „Мисълта е
информация, която е свързващо звено между духа, съзнанието и тялото. Мисълта се организира
от душата” [Тихоплав(1), с.66]. „...Мозъкът няма никакво отношение към съзнанието,
мисленето и паметта. Той възприема информация от областта на духа и съзнанието, прехвърля
я към нервните центрове, а те върху мускулите на един или друг орган” [там, с.107].
„В черепа ти не ще намериш нито едно функционално определение на мисленето, тъй като
мисленето е функция на външното предметно въздействие, активно определяемо по форма на
външните неща, а не по формата на тялото на мозъка” [Ильенков, с.54]. К. Вилсон обобщава, че
многочислените упражнения на йогите се явяват средства да се забави мисълта.
„Предполага се, че процесът на мислене периодично (на смени, едно след друго) засяга
всички части на главния мозък” [Юрин, с.299]. „Мисленето е изключително сложен процес, в
който участва целият организъм, всяка клетка” [Закладний, с.76]. Доктор Ван Ломел изследва
344 пациенти с предсмъртни преживявания, когато мозъкът им не показвал никаква дейност и
те се характеризирали с всеобхватно съзнание [Чопра, с.65].
След десетгодишни изследвания известният невролог и изследовател на мозъчните
функции д-р Карл Прибрам доказва, че „по своята същност дълбоката структура на главния
мозък е холографска. ...Мозъкът гради зрението, слуха, вкуса, обонянието и усещането за допир
на холографски принцип. ...Всеки от фрагментите в нея (информацията – Г. Л.) може да
възпроизведе съдържащата се в цялото информация” [Бренън, с.38]. „Ако образът на ...
предмета, генериран от мозъка на човека, по своята физическа същност се явява стояща вълна
или холограма, то значи може да се твърди, че мислите и образите съществуват независимо от
мозъка във всяка точка от пространството в латентно (невидимо) състояние, в което се проявява
действието на принципа на нелокалност, един от основополагащите в квантово-вълновата
механика. Тези механизми е възможно да действат и в многочислени случаи за явления на
призраци” [Дегтярева, с.23].
„Открихме, че при пълно съзнание в молитвено състояние електроенцефалограмата на
православния свещеник показва цялостно изключване на кората на главния мозък... Човекът
седеше и се молеше, но при него изцяло липсваше електрически импулс, свидетелстващ за
дейност на главния мозък. Тоест наблюдавахме състояние на пълно изключване на мозъка при
ясно съзнание. Нарекохме този феномен четвърто състояние на човека. Преди откритието
науката познаваше три състояния на човешкото съзнание: бодърстване, бавен и бърз сън, които
се различават по характера на електрическите импулси в кората.” [Тихоплав (1), с.123, 124].
„Съзнанието е енергия” [Грискам, с.201]. Следователно съзнанието не е мозъчна енергия
или по-точно мозъчната енергия на съзнанието не е формирана от тялото на човека.
Холандските изследователи са установили, че когато мозъкът е престанал да функционира,
съзнанието продължава да съществува [Колюжный, с.98]. В началото на 2001 г. Питер Фенвик
от Лондон публикува доказателства, че съзнанието на човека не зависи от дейността на главния
мозък и продължава да живее, когато всички процеси в мозъка са прекратени [там]. „...Нашият
121
мозък ни е нужен само в качеството на приемник – преобразувател. [...] Мозъкът ... е способ, с
който душата осъществява своята организация” [там, с.99].
„Джидая Бъкстън (1702-1772 г.)... остава неграмотен през целия си живот и интелектът му
е доста под нивото на средната интелигентност. Въпреки това той извършва изчисления с
необикновена сложност и е способен да смята докато работи или говори, а също и да решава
две задачи едновременно, без да се обърква” [Пикнет, с. 140].
„22-годишен студент от британския град Шефилд се оказал без главен мозък. [...]
Младежът се оплаквал от непрекъснато тежко главоболие и загуба на памет. [...] Диагнозата е
хидроенцефалия, при която пациентите умират рано или, ако оцеляват, остават дебили. Но
студентът бил здрав и със сравнително висок коефициент на интелигентност – 126” – по
материали на Радио 96,4 Еф Ем, Великобритания [Студент..., с.8].
Според И. П. Шмельов: „...Мозъкът не мисли, тъй като психическият процес е изнесен
извън границите на телесния орган” [Делян, с.49]. Хенри Стап (физик), Джефри Шварц
(невропсихиатър) и Марио Боргард (психолог) считат, че умът контролира мозъка, като умът е
подобен на електронен облак, обграждащ ядрото на един атом [Чопра, с.274, 275]. „... Мозъкът
и тялото като цяло са обкръжени от твърде слабо електромагнитно поле” [там, с.298].
Според Димитър Делян „...съзнанието изобщо не е в мозъка, а стои малко встрани и е
обособено... може би то е от някаква друга материя, която не е в нашето измерение и в нашето
време” [Джамбазов, с.5]. „...Психическите и съзнателните процеси се извършват в полевата част
на мозъка...” [Томов, с.142]. Концентрирането на мисловните процеси преди всичко в душата
дава основание тя да бъде наречена „мислеща душа” [Рудолф, с.11] или „разумна душа”
[Кузнецов, с. 143].
„Именно мислите и менталното начало до голяма степен оформят нашата аура...” [Дочева,
с.29]. „Мисълта...представлява фина форма на материята и груба форма на духа. В природата
съществува само субстанция, проявяваща се в различни форми от материалните до най-фините
форми на духа, и това е мисълта” [Аткинсън, с.79]. В астрала Монро наблюдава: „Малки
частички мисъл започнаха да текат от формата, докато тя стоеше полуотворена в несигурност”
[Монро (2), с.157].
В полето на менталното тяло на аурата на човека (7,5-20 см от физическото тяло) може да
се видят формите на мисълта. „Те приличат на мехурчета с различна яркост и форма”. Колкото
по-ясна и оформена е дадена идея, толкова по-ясна и добре оформена е мисловната форма,
свързана с нея” [Бренън, с.62].
Душа и изследване 2
Тялото на човека и машината без душа не могат да творят. Душата е стимулатор на

интелектуалните пробиви на човека.
Най-често в областта на математиката двадесетгодишните даровити младежи са постигали
големи успехи. Нобеловите лауреати по физика достигат до максимална продуктивност на
тридесетгодишна възраст. Продуктивността на нобеловите лауреати по химия и медицина е
максимална, когато възрастта им е била около четиридесет години. Установено е, че общата
маса от учените притежават максимална продуктивност на възраст около петдесет години. Най-
късно се реализират в науката основната маса от учените. Те работят предимно върху приложни
теми с текущо значение.
2
Публикувано в разширен вид в: Ламбаджиев Г. Душата е средство за изследователски пробив,
в. Феномен, №27/1995, с. 7
122
Следователно в младежка възраст се генерират преимуществено идеи, които са свързани с

еволюционно първичните области от знанието. В зряла възраст на човека се разработват
аспекти на точните науки и техниката. В по-късен период от индивидуалното развитие на
човека възникват открития преди всичко в хуманитарните области на познанието.
Ако си представим, че този процес протича в творчеството на един човек, то мисълта му
ще се пренастройва постепенно от фундаменталната към приложната сфера на познанието в
процеса на индивидуалното му развитие. По-късно възникналите процеси в природата по-късно
възникват като мисловни модели в човешкия мозък. Следователно мисълта (реализирана със
съдействието на душата на човека) следва логиката на еволюционното развитие на средата.
Това означава, че функционирането на душата на човека по необходимост повтаря развитието
(филогенеза) на процесите на средата, в която съществува.
„Прокъл е считал, че човешкото съзнание може в състояние на божествено озарение да
извърши скок в сърцевината на нещата и да стане с тях единно цяло” [Вильсон, с. 93]. Това
означава вживяване и отъждествяване на модела с оригинала, т.е. връщането на мисълта към
корените на процеса, който моделира. След това мисълта постепенно пренася тази информация
към нивото на организация на мозъчната дейност на човека: „...Мисълта е движение на духа,
което се предава най-напред на астрала, а след това на мозъчната материя” [Тухолка, с.36].
„Умът е главно свойство на духа...” [Кардек, с.88]. „...Именно душата мисли. Мисълта е нейно
свойство” [Кардек, с.112].
„Виденията в състояние на клинична смърт не предизвикват разстройство на
разсъдъка. ...Само у много малко количество хора след клинична смърт не възникват
положителни мотиви” [Рэндлз, с.289]. В общия случай след състояние на клинична смърт
„...хората осъзнават ценността само на две неща: знание и любов. У някои се развива
„ясновидство” [там, с. 276]. „Като дойдат в съзнание, хората изпитват жажда за познание”
[Димитрова, с.59], т.е. връщането (циркулирането) на душата към небитие, провокира вътрешно
присъщата й потребност от усвояване на знание.
Тази душевна потребност се проявява в медитацията. В частност „САМАДХИ означава на
санскрит „медитация”, буквално се превежда като „душевно равновесие” [Капра, с.109].
Възможността душата да получи самостоятелност, по отношение на свързаното с нея тяло на
човека, я уравновесява. В небитие тя може да удовлетвори жаждата си за познание чрез
огромния поток от възприятия, които получава.
1. Когато системата душа-тяло съществува устойчиво, мисълта на човека е средство

за самосъхраняването й.
2. Мисълта не се ограничава само в рамките на мозъка на човека, а може да се

реализира и извън него под форма на поле.
3. Когато душата напусне тялото на човека, позицията на мисълта се премества в

душата, превърнала се в дух на човека.
123
4. От изводи 1, 2, 3 следва, че мисълта обслужва хомеостаза на тялото, душата и духа,

в които последователно протича.
5. От извод 4 следва, че мисълта е главно средство за стабилизация на душата и на

свързаните с нея системи, като се използва при търсене на решение на нетипични
противоречия с външни обекти. Програмата, наречена инстинкт за самосъхранение, е
средство за търсене на решение на типични противоречия на съответно: тяло, душа или
дух.
6. Душата на човека чрез неговата мисъл информационно повтаря филогенетичното

си развитие.
7. Когато душата на човека доминира над тялото му, тя формира въображение,

интуиция и фантазия в творческия процес на човека.
8. От изводи 6 и 7 следва, че творческият процес е екстраполация на филогенетични

процеси.
9. От извод 8 следва, че творческият процес е модел на прехода между небитие и

битие.
10. От извод 9 следва, че творческият процес обслужва хомеостаза на средата и в

частност обслужва хомеостаза на прехода от небитие към битие.
1. Аристотел. За душата, С., 1979.

2. Аткинсън У. Психология на успеха, Хомо Футурус, С., 1993.
3. Ачаря Ш. Брахма-сутра на Бадараяна с коментарите на Ш. Ачаря, Евразия – Абагар,
С., 1992.
6. Вильсон К. Оккультизм, „Клышников – Комаров и Ко”, М., 1994.
7. Грискам К. Лекуване на емоциите. Събуждане на безстрашния съд, Гуторанов, Ловеч,
1996.
8. Дегтярева Е. Справочник необычных явлений и невероятных фактов, Рипол классик,
М., 2004.
10. Джамбазов Ст. Съзнанието е от друга материя, в. Мистерии на цивилизацията,
№ 37, 2003.
12. Дочева П. Пътуване във вечността, Тайните на преражданията, Хемус, С., 1994.
124
13. Дънов П. Медицински и окултни правила, т.1, „Пирин-принт” ЕООД, Благоевград,

1996.
14. Закладний Е. Телепатия; Кирсанов, А. Суонистика, Ванеса, С., 1993.
15. Иванова Н. Суеверията и поверията действат, в. Мистерии на цивилизацията, № 21,
2003.
16. Ильенков Э. В. Диалектическая логика, Политиздат, М., 1984.
17. Капра Ф. Дао физики, Орис, Санкт-Петербург, 1994.
19. Кастанеда К. Сказания за силата, Петрум – Ко, С., 1993.
20. Колюжный Е. Тайны реинкарнации. Необычные факты и свидетельства, „Рипол
классик”, М., 2007.
21. Ламбаджиев Г. Асинхронният електродвигател и душата на човека, Изследовател,
№ 6, 2009.
22. Минчев М. Паметта на сърцето, в. Мистерии на цивилизацията, № 10, 2005.
25. Монро Р. (3) Безкрайно пътуване, Гуторанов и син, Враца, 1994.
26. Николов Л. Съзнание и паранормални явления, Асоциация „Феномени”, С.,
1994.
29. Ротенберг В. С. Функциональная асимметрия мозга человека
(психофизиологические аспекты). В. Итоги науки и техники, ВИНИТИ, Сер. Физиология
человека и животных, 1989.
30. Рудолф Х. Живот след смъртта според духовни проучвания, Печатница на
военно издателство, С., 1919.
31. Силва Х. Методът Silva. Контрол на ума, „Силва Метод”, С., 1993.
32. Студент учи без мозък, Домашен лекар, № 16, 2002.
34. Тихоплав В., Тихоплав Т. (2) Физика на вярата, НСМ Медиа, С., 2005.
35. Томов К. Резомално – изоморфният принцип, Аргес, С., 1991.
36. Тухолка С. Окултна енциклопедия, редакция „6 плюс”, 1991.
37. Уилистън Г., Джонстън Д. Стъпки по пясъка на времето; Духовно израстване чрез
познание на миналите животи, ЖАР, С., 1999.
38. Чаушев Г. Моят непривичен свят, ТИПОС., С., 2000.
39. Чопра Д. Живот след смъртта. Тежестта на доказателствата, РАРД, С., 2007.
40. Юрин В. К. В поисках души, СВ-96, Екатеринбург, 2001.
125
Форми на мисълта
Мисъл-формите са еволюционна обратна връзка от битие към небитие. На

принципа на мисъл-формите може да се обясни формирането на множество
функционални модели (локални богове) на Абсолютния бог.
Ключови думи: душа, мисъл, егрегор, мисъл-форма, отпечатък, функция.
Въведение
Целта на статията е да се представи концепция за функцията на мисъл-формите.
Свойства
Мисловната форма се характеризират със следните признаци:
- Свойството на мисълта определя цвета на формата й.
- Природата на мисълта определя формата й.
- Точността на мисълта определя яснотата на очертанията й [Лидбитер,
с.29].
Астралният цвят на благочестивата мисъл е небесно син, гневът обагря
астралната форма с червен цвят, зверският гняв – с мръсночервен цвят,
привързаността – с розов цвят, разсъдъкът оцветява мисъл-формата в жълт
цвят [там, с.29, 30].
„В Европа за траур е приет черния цвят, в Китай – белия, в Турция –
синият или виолетовия, в Египет – жълтия, а в древна Етиопия – сиво-
зеленист...” [Басаргина, с.239]. Следователно за всяка нация (регион)
устойчивата представа за скръбта е свързана с определен цвят, който в
астрален план може да има друго значение.
„Мисъл-формата няма своя собствена същност и е само временно
същество, дълготрайността на което зависи само от енергията, вложена в
нея първоначално от мисълта. [...] ...При някои условия възможно е мисъл-
формите, създадени от различни лица, да се съберат в една гигантска
форма...” [Летбитър, с.73].
„През 1374 г. в Утрахт петима войника от патрула виждат на хоризонта
към полунощ жестока битка, която се води действително след 12 дни”
[Брюн, с.23,24]. Освен това някои от описаните битки се осъществява от
модели на живи и мъртви войници.
Работният модел на душата подсъзнателно взаимодейства с работните
модели на други души или духове. Този процес протича без да се осъзнава
комуникацията между тези модели [там, с.96].
126
Например, влюбена двойка наблюдава привечер своите тъмни силуети

да дискутират, независимо от спокойното състояние на оригиналите [Муди,
с.136]. Установено е, че никое същество не може да съществува единствено
в съответствие със заложената в него наследствена програма. Най-
сложните му програми, които обхващат повече от половината от
необходимите му програми се намират извън субекта – в
енергоинформационните полета, обхващащи Земята [Тихоплав (1), с.129].
„Една гигантска мисъл-форма е надвиснала над цялото човечество. Тя е
изградена от хората, живели навсякъде през вековете, активизирана от...
най-лошото в природата на човека... Тази мисъл-форма трябва да се
разчупи и разсее от самите хора” [Бейли, с.293]. Тази мисъл-форма е полева
структура, заредена с негативни програми.
Егрегорът е „фина жива същност, която в първо приближение може да
се нарече аура на група хара, т.е. тази част от психическата им енергия,
която се отнася към група, като към единно цяло...” [Мертони, с.225].
Егрегорът е посредникът между духът и материята [Тихоплав (3), с.73].
„Егрегорът не принадлежи персонално на нито един свой обект, а
функционира за цялата система обекти. Предназначението му е да
корелира действията на хората в рамките на своята специализация
(семейство, държава, етнос, религия и т. н.)” [там, с.74].
„Вече са създадени многобройни методики за използване енергията на
егрегорите (например методика за ускорено изучаване на чужд език, за
провеждане на „мозъчна атака” и т. н.) [там, с.75]. За да ни обърнат
внимание егрегорите е необходимо да се мисли за съответния проблем
сумарно не по-малко от няколко часа [Свияш, с.171].
„Съзнанието създава мисъл-форми – устойчиви полеви образувания,
носещи определена информация [Тихоплав (2),с.110]. „Истинската същност
на човека е неговата Душа, по-точно – концентрираната енергия, надарена
със съзнание” [Тихоплав (1), с.132]. Следователно мисъл-формите са
модели на съзнанието, което ги формира, а то от своя страна е модел на
душата на човека. Подобен опростен модел на душата на човека е тялото
му. Мисъл-формата е опростен модел на душата на човека в условията на
небитие, а тялото на човека – в условията на битие. Отклоненията в тялото
на човека пораждат отклонения в мисъл-формите му. Мисъл-формата е
енергийно-информационен концентрат, който се отделя от аурата на
човека, когато в мисълта и в психиката му възникне отклонение от
нормата: противоречие, страх. Тези отклонения от нормата моделират
поведението на мисъл-формата. Мисъл-формите „... са енергийни
концентрати на полево ниво, породени от мисли или емоционални
вълнения” [Тихоплав (1), с.205].
„Сетне усетих отговора. Дойде у мен наведнъж като някаква буца.
Знаех, че всичко това е там, най-напред на върха на гръдната ми кост, а
после в ума ми” [Кастанеда (1), с.117].
„...В човешкото тяло има място, което отговаря на взимането на
решения: вдлъбнатина във форма на буквата „V” в горната част на гръдния
кош и в основата на врата. ...Това е извънредно фин център, който
съхранява в себе си особен тип енергия” [Кастанеда (2), с.78].
„Долнокачествената храна привлича към астралното тяло същества със
127
злосторнически характер, принадлежащи към астралния свят... и...

елементали” [Безънт, с.46]. Мисъл-формите са изкуствени елементали
[там, с.108], одушевени от мисълта на субекта [там, с.43]. „...Когато мислим
благородно, ние очистваме астралното си тяло, даже без да сме работили
съзнателно с тази цел” [там, с.45]. „Елементалите се привличат от хора,
чиито астрални тела съдържат материя, сродна с тяхната природа” [там,
с.47]. ”Елементналът е стихиен дух. Елементалите са безчислено
множество, но главните от тях се разделят на четири класи: 1) Духове на
огъня (Саламандри); 2) Духове на земята (Гноми); 3) Духове на водата
(Ундини); 4) Духове на въздуха (Силфи или Силфиди). Тези елементални
духове са напълно разумни и могъщи, но те съвсем рядко и даже почти
никога не се проявяват на спиритични сеанси. На сеансите достатъчно
често се проявяват низшите елементали, т.е. духове малко разумни, но
съвсем силни...” [Басаргина, с.457].
Следователно егрегорът е система от мисъл-форми (осъзнати,
целенасочено формирани от мисълта полеви образувания) и от елементали
(неосъзнати, самостоятелно формирани полеви образувания – градивни
модули на душата на човека).
„Елементер...се нарича духа на умрялия човек. [...] Лаври се наричат най-
низшите духове, населяващи астралния план. [...] ...Ларвата, която се е появила на сеанс, нищо
не може да направи, освен чукане и слабо придвижване на предмети. [...] Те обичат да се
наричат с гръмки имена... [...] Ларвите са крайно зли същества..., ако ние променим нашите
лоши постъпки в добри, тогава лаврите изчезват и ни освобождават път към по-висши
същества. ... С тях трябва да се държим с повелителен тон и в никакъв случай не молете или
благодарете за какво и да е явление” [Басаргина, с.458, 459].
Конфигурация
Според академик Грабовой мисловната форма притежава конкретна
геометрична форма [Тихоплав (3), с.196]. В менталното тяло формите на
мисълта изглеждат като мехурчета с различна яркост и форма [Бренън,
с.62].
„Отпечатъкът е концентрирано кълбо енергия, място, където се е
случило някакво изключително драматично събитие или серия от събития, с
такова дълбоко въздействие, че образите и емоциите от тези събития
буквално стават част от земята и атмосферата на това място” [Браун, с.35].
„...Отпечатъците често включват образи на хора и животни, които лесно
могат да бъдат сбъркани с призраци” [там, с.38]. Отпечатъкът „...никога
няма да взаимодейства с нас по по-различен начин, отколкото холограмата,
докато призраците, вярвайки, че са още живи, най-малкото ще ни
забележат...” [там, с.38].
„Ако едно лице мисли упорито за себе си като за присъстващо на
дадено място или даже ако има силно желание да бъде там, то формата,
която ще приеме неговата мисъл или желание, твърде често бива тази на
неговото тяло и тя ще се яви на въпросното място” [Летбитър, с.153].
„Често, обаче, магьосникът вижда пред себе си не духа на покойника, а
само неговия отпечатък в астрала, или дори създадения от самия адепт
астрален образ на покойника” [Тухолка, с.72]. Мисъл-формите „изглеждат
128
на снимката или като вкарани една в друга сфери, или като кравайчета”
Под формата на примка Игор се носи към Земята за поредното си
прераждане, тъй като бъдещите му родители правят секс [Тихоплав (3),
с.29].
„...Нимбът около главите на светците върху иконите всъщност е
торзионно поле, нарисувано по описанията на хора, притежавали такова
„виждане” [Тихоплав (1), с.94].
„Създаването на мисъл-формите се подчинява на три общи принципи:
• Качеството на мисълта определя нейния цвят.
• Характерът на мисълта определя нейната форма.
• Яснотата на мисълта определя яснотата на очертанията”
[Безънт, Летбитър, с.32].
Идентифицирани са множество геометрично прости мисъл-форми.
Сложни картини от мисъл-форми са били образувани в резултат от
оркестрови изпълнения на музикални произведения на Менделсон, Гуно,
Вагнер и други [Безънт, Летбитър, с.113-120].
Според В. С. Аверянов егрегорът прилича на гигантска енергитична
инфузория. Ако тя срещне враждебна инфузория, то тя е изяжда или бива
изядена от нея. Мисъл-формата променя конфигурацията си от сферична (в
частност пръстеновидна) до капковидна (като инфузория или като аурата
на човека).
По подобен начин душата на човека променя конфигурацията си
[Ламбаджиев]. Следователно мисъл-формата е в някаква степен
функционален и геометричен модел на душата на човека.
Динамика
„Когато човек в мислите си представя себе си на някакво далечно

място или копнее да попадне там, тай създава мисъл-форми по свой образ,
която се явява на това място. [...]...Мисъл-формата трябва да бъде
достатъчно силна, за да може да се материализира, т.е. да привлече около
себе си за известно време определено количество материя” [Безънт,
Летбитър, с.41].
„Когато има липса на каквито и да е видими или осезаеми същества,
знаци на „енергийни струпвания” като мигащи светлини, движения на
неодушевени предмети и преди всичко свръхзавладяваща,
неконтролируема емоционална реакция, положителна или отрицателна,
която прониква цялата атмосфера и засяга всеки в нея, абсолютно сигурно
е, че действа отпечатък, в този случай единственият изход е да се махнете
от въздействието и да се върнете в нормалното си състояние” [Браун,
с.126, 127].
„... Егрегорите, могъщите енергоинформационни паразити... възникват
по следния начин – отначало малка група хора създава идея, която се
129
въплъщава в енергоинформационното поле. След това енергията на това

поле започва да въздейства върху значително по-голям брой хора и
поддържа самостоятелно своето съществуване (тоест идеята се поддържа,
обединява масите, масите освобождават синхронизирани
енергоинформационни потоци, тези потоци изграждат тялото и хранят
паразитната структура, а последната поддържа съществуващите идеи)”
[Титов, с.88].
„...Чрез чакрите става енергообменът с егрегорите. Егрегорът е
невидима колективна енергийна конструкция. Най-важната проява на тази
конструкция е общественото мнение, което в една или в друга степен
въздейства на всеки от нас. Егрегорът е енергиен възел на човешкото
общество, който оказва влияние върху поведението и върху здравето, и
върху мислите на човека ” [Титов, с.87]. „В момента човечеството е на прага
на окончателното формиране на колективното съзнание в рамките на
цялата планета” [Лазарев, с.225].
„Нашето общуване също става чрез чакрите” [Титов, с.87]. „Чрез
чакрите егрегориалните идеи се просмукват в нашия мироглед и започват
да се хранят с нашата енергия – и това са само идеите, които витаят във
въздуха” [Титов, с.88].
„Обезпокоителната мисъл се предава като турболентност в различна
степен на проявление” [Нютън, с.244]. Едно достатъчно силно желание –
съсредоточено усилие на силна любов или на непримирима омраза – ще
създаде такова същество, което ще бъде съвсем независимо от своя
създател... Никакво негово разкаяние не може да го повика назад или да му
забрани да работи..., но... може твърде много да отслаби неговото действие
с добрите мисъл-форми, които той може да изпрати след това...” [Летбитър,
с.207].
Следователно негативно ориентираната турболентност може да бъде
неутрализирана с позитивно ориентирана турболентност. Всяка от тях има
способност да се самостабилизира и да се самовъзпроизвежда
(мултиплицира): „...Светлата мисъл поражда Светлина” [Стульгинскис,
с.71]. Стабилизацията и възпроизвеждането са признаци за
неуравновесеност на системата, в която те протичат.
Зараждането на мисъл-формата е резултат от информационно-
енергийна неуравновесеност на субекта, който я е създал. В този смисъл
мисъл-формата има признаците на независима душа, т. е. душа, която не
притежава достатъчно информация и/или енергия за съществуването си.
По аналогичен начин машините, създадени от човека са нефункционални
без енергийно-информационното им осигуряване от човека. Предполага се,
че в бъдеще изкуственият интелект ще се самоосигурява информационно и
енергийно. Съответно мисъл-формите в процеса на съществуването си се
стабилизират като усвояват необходимата им енергия от душите на хората.
„Ако мисъл-формата не е с ясно изразен личен характер и не е
насочена към някой друг, тя просто се носи сама във въздуха, като през
цялото време излъчва вибрации, подобни на тези, които първоначално са
били изпратени от нейния създател. Ако тя не се докосне до друго
ментално тяло, това излъчване постепенно изчерпва своя запас от енергия
и в този случай формата се разпада. Обаче, ако успее да предизвика
130
резонансни вибрации в което и да е намиращо се наблизо ментално тяло,

възниква привличане и менталното тяло обикновено поглъща мисъл-
формата. [...] Мисъл-формата може да достигне само до малцина, но в тези
немногобройни случаи тя точно ще възпроизведе първоначалната идея”
[Безънт, Летбитър, с.32].
Инстинктът за самосъхранение е присъщ на всяко еволюционно ниво на
средата и в частност и на присъщите на тези нива системи, каквито са
душата и тялото на човека, както и на производната от тях мисъл-форма.
На базата на разработената от Карин Брандл теория за енергийните
връзки между биополетата на хората и като има предвид, че тези връзки се
осъществяват на всяко от нивата им на организация, тя достига до извода,
че „нашето холистично съзнание постоянно твори енергийни форми на
всички нива, като по този начин трайно се възпроизвежда” [Брандл, с.106]. Ако
се екстраполира този извод, то следва, че и Абсолютният бог се възпрозвежда структурно чрез
формирани от него мисъл-форми, с които комуникира с различни нива на организация на
средата. Духовете могат да се разглеждат като еволюирали структури на първични мисъл-
форми.
1. Мисъл-формата е модел на душата на човека, който се формира в резултат на

интензивно енергийно и/или информационно неравновесие в система душа-тяло.
2. Мисъл-формата е продукт на мисълта, т. е. на еволюционно по-късно формирана

структура. Съответно мисъл-формите формират вариабилната съставяща на
установката на егрегори, а елементалите формират фиксираната съставяща на
установката на егрегори.
3. Човешката мисъл създава множество химически съединения, технически

средства и технологии, които не са установени в заобикалящата ни природа. Тези
продукти на мисълта са модели на организация на материята, която е присъща на
еволюционно по-първично ниво, в сравнение с нивото на организация на мисълта.
Съответно мисъл-формата притежава форма на сфера, пръстен или на капка, т. е. форма
на първична геометрична и функционална структура, присъща на различни състояния на
4. Индивидуалната душа КА на човека се управлява стратегически от космическата

душа БА. Следователно формирането на относително самостоятелни структури като
мисъл-форми е резултат от съгласувана емисия на душите КА и БА, като в основата и е
стратегическото участие на душа БА.
131
5. От изводи 2 и 4 следва, че тази част от структурата на космическата душа БА,

която е разположена в пранебитие, може да формира относително автономни енергийно-
информационни модели в пранебитие, под формата на прамисъл-форми.
6. От екстраполацията на извод 5 следва, че духовете от пранебитие биха могли да

формират прапрамисъл-форми в прапранебитие.
7. От екстраполацията на извод 5 следва, че е възможно да се образуват модели

на такива прапра... прамисъл-форми, които са от нивото на организация на душата на
Абсолютния бог.
8. От последователния преход от извод 7 към изводи 6 и 5 следва, че има възможност

да се формират относително автономни модели (егрегори) на Абсолютния бог на различни
еволюционни нива на организация на средата. Те се проявяват като локални богове. В
качеството си на духовни модели тези биополеви структури съществуват и се развиват за
ограничен период от време, който е значително по-продължителен от индивидуалното
развитие на захранващите го с енергия и информация структури (в частност – хора).
9. От изводи 2 и 8 следва, че душата или по-точно духът на всеки локален бог е

егрегор, в който средата е закодирала информация за предисторията си чрез елементал.
По този начин поведението на всеки локален бог е екологично в рамките на
пространството, в което функционира.
10. Мисъл-формите са форма на проявление на отрицателна еволюционна обратна

връзка (връзка от изхода към входа на системата - предназначена за стабилизация). Тази
връзка провежда сигнали от средата (структурата) на битие и ги насочва към средата
(структурата) на небитие с цел стабилизиране на системата битие-небитие. Съответно
прамисъл-формите са форма на отрицателна еволюционна обратна връзка в средата на
пранебитие, породена от средата на небитие. Еволюционната отрицателна обратна
връзка е резултат от невъзможността на средата от определено еволюционно ниво да
постигне самоуравновесяване в задоволителна степен. За целта средата развива някои от
своите структури, разположени в ограничено пространство и използва тяхното
доусъвършенстване като свои допълнителни (локални) стабилизатори.
11. От изводи 8, 9 и 10 следва, че формирането на богове-модели с локално

предназначение е екологично средство за регулиране на средата под формата на
приемственост на генезисната функция на Абсолютния бог.
12. От извод 11 следва, че религиите, които утвърждават, че съществува само един

бог и тези, които твърдят, че съществуват множество богове, както и митовете (със
затихващо значение на различни божества) са модели на различни аспекти от една и съща
реалност. Тези модели взаимно се допълват при формиране на мозаечната картина на
реалността.
13. От извод 12 следва, че представата за конкретен бог е обобщена представа за

конкретен регулатор на средата, разглеждан като система със съсредоточени параметри.
132
1. Басаргина Е. Жизнь за гранью жизни, Диамант, Санкт-Петербург, 1997.

2. Бейли А. А. Посланията на тибетеца, ч. 1, Гуторанов, Ловеч, 1996.
3. Безънт А. Човекът и неговите тела, Всеобщата религия, Изд. „Кралица Маб”, С.,
1996.
4. Безънт А., Ледбитър Ч.У. Мисъл-форми, Шамбала, С., 2007.
5. Брандл К. Освобождаване от енергийни влияния и зависимости, Аквариус, С., 2007.
7. Бренън Б. Ръце от светлина, Кибеа, С., 2000.
10. Кастанеда К. (2) Пътят на силата, 2. Обяснения, Екстрем, С., 1998.
11. Лазарев С.Н. Диагностика на кармата, ч.4, Астросфера, Варна, 1998.
12. Ламбаджиев Г. Форма на душата на човека, Изследовател, т. 7, 2010.
13. Летбитър Ч. Тайната доктрина, Живот отвъд смъртта, Библиотека „5Ф”, №4, С.,
1992.
14. Лидбитер, Ментальный план, ЕГО, Ленинград, 1991.
15. Мертони Э. Введение в теософию. Тонкие планы, Велигор, М., 1998.
16. Муди Р. Живот след живота, Интерпринт, С., 1991.
17. Нютън М. Пътят на душите, Аратрон, С., 1997.
18. Свияш А. Карма. Решаем проблемы, Питер, С.-Петербург, 1999.
20. Титов К., Кондаков Г. Влияние. Практическо ръководство на система ДЕИР, Изд.
ДЕИР, С., 2007.
23. Тихоплав В., Тихоплав Т. (3) Времето на Бога: Съзнание и живот, НСМ Медиа, С.,
2006.
24. Тухолка С. Окултна енциклопедия, редакция, „6 плюс”, С., 1991.
133
Душа и мисъл
Мисълта е модел на поведението на душата на човека.
Ключови думи: душа, мисъл, мисъл-форма, развитие на душата, процеси.
Въведение
Целта на статията е да се представят различни аспекти на връзката между душа и мисъл на
човека.
Според Платон мисленето представлява диалог, който душата води сама със себе си за
това, което наблюдава [Платон, стих 189е-190а].
„...Демокрит... напълно отъждествява душата и разума” [Аристотел, с.25].
След ситуация на границата между живота и смъртта завърналата се душа повишава своя
рейтинг в мисълта на човека и той установява, не „Разумът е по-важна част на човека,
отколкото нашето тяло. [...] В някои случаи на пациентите им се струва, че след преживения
опит със смъртта те са придобили интуитивни способности, намиращи се на границата с
психиката” [Басаргина, с.407]. Следователно значението на мисълта за душата и въздействието
на душата върху мисълта са две страни на единен процес.
Траектории на мисълта
и индивидуално развитие на душата на човека
1. Признаци за сходство между траекторията на мисълта (М) и траекторията на
индивидуално развитие на душата (ИРД).
1.1. Затвореност на цикличните им изменения:
М протича от нивото на съзнание към нивото на подсъзнание и обратно. В общия случай
ИРД циркулира от битие към небитие и обратно (при прераждане).
1.2. Всеки цикъл протича в йерархичен аспект:
М преминава множество нива на организация на съзнание и подсъзнание. ИРД преминава
през множество нива на организация от битие към небитие.
1.3. Променлива продължителност на всеки цикъл.
М може да „прескочи” престоя си в някои нива на организация, през които преминава.
ИРД може да съкрати значително преминаването си през определени нива на организация в
небитие, което може да се възприеме като „прескачане” на тези нива.
1.4. Приемственост между етапите, през което преминава цикличния процес.
Всеки етап (ниво на организация) на М определя следващия етап от неговото развитие.
Поведението на душата във всяко от нивата на ИРД определя развитието му в следващия етап.
1.5. Акумулира се информация от нивата на организация, през които се преминава:
М възприема в някаква степен поуките от миналото. Душата се изпълва с впечатления от
особеностите на средата, през която преминава.
1.6. Излъчване на информация към нивата на организация, през които се преминава:
М оставя следи в паметта: емоционални и рационални. Душата излъчва информация към
обектите от битие и небитие, с които комуникира.
1.7. Установката в края на всеки цикъл определя следващия процес:
134
Последната М преди сън определя насоката на подсъзнателната дейност за търсене на

решение. Последната М в края на живота на човека определя насочеността на ИРД. Последната
настройка на душата в тялото определя бъдещото й развитие в небитие.
1.8. Разграждането и изграждането на процесите е разделено от интервал от време:
М прониква в подсъзнанието и след интервал от време се проявява като озарение на
нивото на осъзнатата мисловна дейност. По време на индивидуалното си развитие душата на
човека остава за интервал от време в небитие, след което се връща за прераждане в тяло на
човек.
1.9. Всеки процес накратко повтаря своята предистория:
М преговаря предисторията си, преди да направи следващата крачка. ИРД повтаря по
необходимост и под някаква форма етапите от своята предистория, преди да се затвори цикъл
от развитието й. Дори „Любовта от пръв поглед се дължи на чувства от минал живот. Това е
интуиция” [Уилистън, с.110].
Преминаването на мисълта на човека през етапите на прераждане на душата му става
причина за тяхното обобщаване и извличане на еволюционно същественото от тях: „Накрая
всичките тези епизоди на смърт и на раждане се сляха в мощен синтез: тя стана майка на всички
хора, които някога са били убити във всички войни по света” [Брюн, с.152]. Тази обобщена и
абстрактна (типизирана) великодушна обич може да се разглежда като проява на отношение на
космическата душа към произволна човешка душа. Мисълта на човека моделира (отразява,
изобразява, описва) процесите в природата (битие) и в душата на човека. Душата моделира
(проявява в битие) процесите (закономерностите) в небитие, които имат приемственост в битие.
По този начин мисълта, моделирайки процесите в средата, заобикалящата човека, косвено
моделира процесите, които протичат в небитие и в частност – в душата на човека.
Подсъзнателното съхраняване на информация за преражданията и за тяхната предистория
е признак, че мисълта по необходимост повтаря предисторията в ИРД на различни нива от
своята организация.
„...Хора съобщават, че конфликтите, заради които са се самоубили, не са изчезнали след
смъртта, а дори са се усложнили” [Муди, с.117]. Следователно развитието на душата на човека
продължава и в небитие. За целта се развиват и обстоятелствата, при които душата не е успяла
да демонстрира развитието си.
1.10. Всеки процес има уникални характеристики (пътища на протичане). Според Брахма-
сутра: „След като си свърши дейността си, душата се завръща заедно с останалата карма по
пътя, по който е дошла, или по друг път...” [Ачаря, с.452].
В периода между две последователни прераждания душата на човека се освобождава
частично от натрупаните в нея противоречия. По аналогичен начин мисълта на всяка своя
стъпка разрешава част от проблема, който преобразува. Решенията в общия случаи са
многовариантни.
В медицинската практика са известни случаи на сомнамбулизъм, при които скокообразно
се преминава от нормално в болестно състояние и обратното при пълна загуба на информация
за предишното състояние [Шаповалников, с.67]. По подобен начин всеки процес на
прераждане протича като първичен и уникален.
1.11. Ентропията на М и на ИРД пулсира.
„...Енергията на мисълта понякога е по-силна, а понякога по-слаба” [Илиева, с. 12].
Душата на човека в различни етапи от индивидуалното си развитие е в различна степен
енергизирана. Ентропията на М и на ИРД пулсира в процеса на тяхното протичане.
Информационно-енергийната отвореност на мисълта и на душата на човека към обекти от
обкръжаващата ги среда е предпоставка за пулсирането на ентропията им в такт с пулсациите
на тази среда.
135
2. Признаци за различие между траекторията на М и траекторията на ИРД.

2.1. Душата по време на индивидуалното си развитие може да достигне до много по-ниски
нива на организация на средата, отколкото мисълта на човека:
М циркулира само във веществената структура на човека и в заобикалящата го аура. ИРД
преминава през нива на организация в небитие, които ги няма в аурата на човека.
2.2. М протича на базата на информационно отражение от обект(-и), а ИРД – на базата на
еволюционната структура на средата, през която преминава:
По време на регресия пациентът първо помисля с маниера на мислене на своя
предшественик в прераждането, а след това със собствената си мисъл [Уилистън, с.74, 75]. В
частност добрата майка първо мисли за здравето на детето си и след това за всичко останало.
Малки деца се затичали към непокрит кладенец, но умрялата им майка ги посрещнала и ги
предпазила от сигурна смърт. „...Майката е бдяла над любимите си деца от астралното поле...”
[Ледбитър, с.179]. Мисълта й е следвала присъщата за земния й живот грижа за децата й.
ИРД се формира от свойствата и проблемите на средата, през която преминава душата на
човека.
2.3. Душата на човека е по-надежден източник за решение на проблеми, отколкото
мисълта: „Ние в житейския си опит сме склонни повече да се доверяваме на душата, отколкото
на ума, ползвайки се не от чисто мислене, а от мислително-разсъдъчна дейност на душата”
[Лосев, с.329]. „...Душата е източник и принцип на всичко под нея съществуващо...” [там, с.
366]. „Научих, че малките решения трябва да се вземат с главата, а големите със сърцето”
[Браун, с.88], т.е. незначителните проблеми имат логично, а значителните – духовно обяснение.
„Според едно изследване в процеса на мислене се използват около 1200 думи в минута”
[Макуилямс, с.47].
За разлика от закъснението, дори с части от секундата, при процесите между мисъл и
действие на земята, в астрала този процес пролича мигновено [Юрин, с.235].
Душата реагира (решава) значително по-бързо проблемите, отколкото мисълта на човека.
2.4. Душата на човека в по-висока степен може да формира психическо заболяване на
човека, в сравнение с мисълта му: Установено е, че сред творческите работници психически
болните са едва 2%, докато за останалата част от населението концентрацията на психически
болните е около 5% [Rosca, с.16]. По официални сведения в началото на 2009 г. в България
(намираща се в политико-икономически преход последните 20г.) психически проблеми има
около 25% от населението. Около 55% от затворниците в единични килии в САЩ страдат от
психиатрични заболявания.
Въздействие на мисълта върху

душата на човека
Според академик Грабовой „...мисълта е информацията, която е свързващо звено между

съзнанието, духа и тялото. Тя се формира от съзнанието на основата на цялата информация за
външния и вътрешния свят, свързана с дадено явление. Според Грабовой импулс от външния
свят не може да измени мисълта” [Тихоплав (2), с.195]. Чрез силна воля може да се отдели
душата от тялото на човека. По-нататъшното разграждане на душата, т.е. „промяната” й става
все повече и повече резултат на „воля” [Брюн, с.109]. Същевременно и „една слаба разсейваща
мисъл... за микросекунди” може да измени посоката, в която се движи отделилата се от тялото
душа [Монро (1), с.65].
„...През Втората световна война са правени групови сеанси с молитви и с концентриране
на мисловна енергия на много хора срещу хитлеристите. Оказало се, че в дните на тези прояви
136
загубите на Хитлер били огромни, а на съюзниците – минимални. Подобни експерименти се

предприемат и днес в някои райони на света. Докато те траят, няколкократно намаляват
продажбите на наркотици и употребата на упойващи средства, смъртните случаи,
престъпността, общата заболеваемост” [Дочева, с. 29]. В небитие, Монро усеща, че: „Бях
преизпълнен, почти повален от вълна от огромна енергия, безкрайно мощна вибрация от твърде
висока честота. Това ми бе известно като РОУТ, нещо като кълбо от кондензирани мисли”
[Монро (2), с.27]. Следователно мисловният енергийно-информационен квант манипулира
поведението на душата на човека. Тази енергия се разпространява както в битие, така и в
небитие. Монро я нарича М: „Всички живи същества използват М за да общуват. Животните са
по-запознати с излъчването М в сравнение с хората, които с малки изключения въобще не го
познават. Мисленето е най-използваното отклонение от М, а чувствата са ленти от М, съседни
на мисълта. Любовта също е лента от М, близкостояща до мисълта. Феноменът на
предизвикване на мисъл – по желание или автоматично – е странично разклонение на М, а
мисълта влияе и модулира М – излъчване” [там, с.157]. Космическата душа на Монро, т.е.
„моето Аз – Там се състои единствено от М” [там, с. 158]. Следователно М – енергията е
еволюционно първична по отношение на вещественото тяло на човека и е база за моделиране на
обекти от действителността под формата на мисли. „Мисълта е чиста енергия” [Уолш, с.61].
„Емоционалните мисли... могат да се намерят не само във формата на дезоксирибонуклеиновата
киселина, но и в модела на Аз – там” [там, с.159]. Емоциите са проекция на М – енергия върху
веществения свят, моделиран под формата на мисъл - изживяване. И обратното: емоцията може
да моделира и манипулира М – енергията и чрез нея душата на човека. „...Организираното
излъчване на М – полето на отделната личност, ако е с широколентов обхват, може да бъде
хиляди пъти по-силно от излъчването на групата. Какъвто и да е източникът, приемането може
да окаже влияние на всеки разум и/или тяло, което съдържа резонансни рецептори” [там].
Когато субектът попадне в среда, в която са включени всички честоти на енергийното М –
излъчване, на които е податлив, той лесно се превръща в манипулируем обект. В този смисъл е
и съобщението, че „съществува също и цялостният мисловен процес на всички хора, някога
съществували, включително и нашият. Ти го наричаш шумът на М – Банд. Той може да те
задуши, ако му позволиш” [Монро (2), с.155].
Препоръчва се „ако се сблъскате с духове, медитирайте върху пустотата, ако можете.
Духовете ще разберат, че няма нищо, на което могат да навредят, и ще ви оставят” [Лодьо,
с.45]. Следователно енергийно-информационният квант на мисълта е храна за духовете.
Мисълта има различна „хранителна” стойност за духовете в зависимост от нивото на
организация на средата, която отразява. Когато тя е твърде отдалечена от нивото на
организация на духовете (например еволюционното ниво на пустотата, т. е. предисторията на
небитие), то енергията, която модулира мисълта става неусвояема и затова те загубват интерес
към нея. „Нагуалът каза, че смъртта разделя пластовете. Той ми обясни, че центърът на нашата
сияйност, който е вниманието на нагуала, все напира навън и това е, което разхлабва
пластовете. [...] Магьосниците трябва да направят всичко възможно, за да държат собствените
си пластове плътно прилепнали. Затова Нагуалът ни обучава на сънуване. Сънуването сплотява
пластовете” [Кастанеда, с.223].
Медитацията, вътрешното насочване на мисълта в структурата на аурата, я уплътнява и
заздравява. Мисълта на човека може да предостави приоритет на духовното или на
материалното: „Пост, гладуване, уединение, молитва – всичко това изключва логиката на
тялото и активизира логиката на духа” [Лазарев, с.375].
Установено е, че: „Уравненията, описващи мисълта са нелинейни. Това означава, че
мисълта може да влияе сама на себе си, тоест представлява самоорганизираща се структура,
която има самостоятелен живот” [Тихоплав (1), с. 108]. А. Безънт и Ч. Лидбитър пишат, че
137
„Ако мисълта е свързана непосредствено с някакво друго лице, мисловната форма се движи в
посока към този човек и се разрежда върху неговото астрално тяло. Ако човекът мисли за себе
си или мислите му се основават на чувствата му (а такива са повечето от мислите), мисловната
форма обикаля около създателя си в постоянна готовност да му подейства, ако изпадне в
пасивно състояние” [Тихоплав (2), с.198]. „Ако си фиксиран върху света, ако погледът ти е
фиксиран върху света, Азът ще изглежда илюзорен – все едно, че е сън. Ако гледаш навътре,
светът ще се превърне в сън. И двете са истински, но ти не можеш да възприемаш и двете
едновременно: в това е проблемът” [Ошо, с.115]. Колебанието между материалното и
духовното отслабва постиженията и в двете направления.
Концентрацията на мисълта в определено ниво на организация на средата усилва
управляващата роля на мисълта в това ниво. „ При всяко от моите ОИТ (опитности извън
тялото) дейности разумната част от мен присъстваше до някаква степен. Нещо повече, колкото
по-голяма бе тази участваща част, толкова по-голям бе напредъкът ми” [Монро (2), с.99].
В тамилската поема Шилапиадикара, написана в средата на първото хилядолетие преди
новата ера е записано, че войните отсичайки си главата, хвърлят ги в предсмъртно мигновение
на жертвеника, извиквайки „Приеми в жертва нашия живот!” [Гусева, с.137].
Аналогичен случай преди 20 век е описан за човек преди екзекуция, който „обещал без
глава да изтича край своите ландскнехти и помолил – онези, край които успее да изтича, да
бъдат помилвани. ...Дитц пристъпил към дънера, коленичил и когато палачът с един удар му
отнел главата, трупът скочил и с все сила хукнал. Изтичал край всички свои ландскнехти и едва
тогава паднал на земята. Кралят изпълнило обещанието си – хората на Диц били помилвани”
[Ковачев, с.6]. Тези примери илюстрират силата на душата на човека, ръководена от мисълта
му.
Мисълта – вихров процес
„...Мисълта – в частност и съзнанието – като цяло представляват ...плазма...” [Елцин, с.6].

В книгата си „Откровена религиозна философия на Индия Брахман Чаттерджи пише: „...С
помощта на ясновидство вие бихте могли да възприемете..., че всяка мисъл има видима и
осезаема форма” [Юй, с.342]. ...Тези вихри, в окончателен вид не са нещо друго освен мисли,
разумни стремежи” [Юй, с.330]. Следователно мисълта на човека се проявява в небитие като
различни форми на вихри. Те са модели на процеси, които се възприемат сетивно. Когато се
прекрати възприятието, постепенно затихва и мисълта. Активното външно смущаващо
въздействие предизвиква активен мисловен процес. Външният вихър поражда вътрешен
(мисловен) вихър, т.е. поражда своя образ или модел. „На всеки акт на мислене съответства
някаква спинова структура на мозъка, която води до съответно торсионно излъчване и до
създаване на собствени указания за оздравяване” [Тихоплав (1),с.115]. „...Дясното торзионно
поле подобрява самочувствието на хората, а лявото го потиска” [Тихоплав (1), с.92].
„Положителната информация (думи, мисли, действия) завъртат торзионните полета в една
посока, а отрицателните – в обратна. [...] Торзионните полета могат да се усложняват и да
стават многослойни. [...] Мисълта има торзионна природа. [...] Мисълта представлява
самоорганизиращи се полеви образувания. Това са сгъстявания в торзионното поле, удържащи
се от само себе си. Ние ги усещаме като образи и идеи” [там, с.93].
138
1. Идентифицирани са 11 основни признаци за сходство между траекторията

(последователност от етапи) на мисълта и индивидуалното развитие на душата на човека.
Идентифицирани са 4 основни признаци за различия между тези траектории.
Следователно между мисъл и индивидуално развитие на душата съществува висока
степен на сходство.
2. Мисълта, моделирайки процесите в средата, заобикалящата човека, косвено

моделира процесите, които протичат в небитие и в частност – в душата на човека.
Мисълта протича по траектория, която е модел на траекторията на индивидуално
развитие на душата на човека.
3. От вихровия характер на мисълта и от извод 2 следва, че индивидуалното

развитие на душата на човека протича по траектория, която има вихров характер.
4. Индивидуалното развитие на душата на човека повтаря в съкратен вид

еволюционното развитие на средата. Следователно еволюционното развитие на средата
има вихров характер.
5. Вихърът е израз на относителна стабилизация на конкретен преходен процес на

определено ниво на организация от неговото развитие. Еволюцията на средата е
последователност от преходи от едно към друго относително устойчиво състояние.
6. За разлика от еволюционната обратна връзка, която формират мисъл-формите на

човека [Ламбаджиев], мисълта формира отрицателна обратна връзка на нивото на
организация, на което постъпва смущаващото въздействие. Ето защо функцията на
мисълта по своето предназначение в преобладаващата степен има хомеостазен характер.
7. В частност на извод 6 емержентният ефект е средство за пробив в друго

еволюционно ниво, което се разглежда като проява на творчество, т. е. емержентността е
модел на еволюционен скок на средата. Емержентният ефект е признак за наличие на
ниши в процеса на развитие на средата, които се характеризират с неочаквана посока на
развитие. Тези ниши са особено ценни направления за развитие на средата, тъй като
осигуряват бариера срещу саморазграждането на организацията на средата. Ето защо
творчеството има статут на специална ценност в представите на човека.
139

2. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна с коментарите на Ш. Ачаря, Евразия – Абагар,
С., 1992.
4. Браун Х. Д. Учи се от живота и го сподели с другите, Кибеа, С., 1996.
6. Гусева Н. Р. Индуизъм. История формирования. Культовая практика, Наука, М., 1977.
7. Дочева П. Пътуване във вечността, Тайните на преражданията, Хемус, С., 1994.
8. Елцин М. С. Послание от информационни извънземни сфери на универсалното
съзнание получено в Памирската зона, Поредица „Близки срещи от ІІІ род”, Sent-UFO – Pres, С.,
1993.
10. Кастанеда К. Вторият пръстен на силата, Петрум Ко, С., 1993.
11. Ковачев Р. Невероятният подвиг на Диц, в. Вечерни новини, №30, 1994.
12. Лазарев С. Н. Диагностика на кармата, т. 1, 2, Гуторанов, Ловеч, 1996.
13. Ламбаджиев Г. Форми на мисълта, Изследовател, № 6, 2009.
14. Ледбитър Ч. Тайната доктрина. Живот отвъд смъртта, Библиотека „5Ф”, № 4, С., 1992.
15. Лодьо Л. Бардо. Пътят на смъртта и прераждането, Коментар върху тибетската книга
на мъртвите, Шамбала, С., 1993.
16. Лосев А. Ф. Бытие – Имя – Космос, „Мысль”, М., 1993.
17. Макуилямс П. 101 урока за живота, Кибеа, С., 1998.
19. Монро Р. (2) Безкрайно пътуване, Гуторанов и син, Враца, 1994.
20. Муди Р. Живот след живота, Интерпринт, С., 1991.
22. Платон. Сочинения, т. 2, Мысль, М., 1970.
23. Тихоплав В., Тихоплав Т. (1) Физика на вярата, НСМ Медиа, С., 2005.
2006.
25. Уилистън Г., Джонстън Д. Стъпки по пътеката на времето. Духовно израстване чрез
познание на минали животи, ЖАР, С., 1999.
27. Шаповалников А. Н. Как да си поръчаме сънища, Медицина и физкултура, С., 1990.
28. Юй Л. Г., Чаттерджи Б. и др. Даоская йога, МП „Одисей”, Бишкек, 1993.
30. Roşca Al, Creativitatea, Bucureşti, 1972.
140
Душа, мисъл и позитивно отношение

Мисълта е сложен динамично променящ се модел на структури и процеси в

битие и в небитие.
Ключови думи: душа, мисъл, позитивно отношение, любов, битие,
небитие.
Въведение
Целта на статията е да опише концептуално връзката между душа, мисъл и позитивно
отношение.
Позитивни отношения между духове и души

„През 1978 англичанката Розмари Браун започва да свири и пише неизвестни дотогава
музикални произведения от прочути композитори като Лист, Шопен и Рахманинов, без преди
това да се е занимавала с музика. [...] Розмари Браун написва дори и партитурите на различните
инструменти!” [Шане, с.98]. Освен това тя записва произведения на Бетховен, Шуберт, Брамс и
Дебюси, създадени от тях в небитието. Според експерти тези нови произведения са много
добри, а някои са първокласни [Вильсон, с.203]. Липсата на шедьоври сред тях може да се
обясни с липса на мисловно участие в творческия процес. „...Известният композитор А.
Шнитке: „Музиката от мен не се пише, а се улавя... Като че ли имам работа не със своя работа,
а преписвам чужда.” [...] Има предположение, че съществува някакво информационно поле в
другостранния, нематериален свят и човекът упорито мислещ, търсещ, встъпва с него в контакт
и получава информация оттам, но само малцина това го съзнават и така открито заявяват”
[Юрин, с.305].
„Бразилецът Луис Гаспарето е „произвел” нови платна на Ренуар, Сезан и Пикасо. Той
работи в състояние на транс, обикновено в тъмнина, често едновременно рисувайки две
картини – с всяка ръка! В 1978 г. при запис на програмата на Би-Би-Си Гаспарето е нарисувал
21 картини за 75 минути” [Рэндлз, с.102].
„...Най-великите живописци от миналото са образували сдружение в „отвъдното” и когато
Луис навлезе в транс, те се редуват да рисуват чрез него според това кой от тях е настроен за
рисуване този ден! Гаспарето твърди, че целта им е да докажат, че душите живеят дори и след
тъй наречената смърт” [Маклейн, с.169, 170]. „В същото време той постави още две платна на
масата и едновременно Рембранд рисуваше с краката му, а Моне и Пикасо – съответно с лявата
и дясната му ръка. Бе абсолютно невероятно” [там, с.177]. Най-продуктивният бразилски
писател Чико Хавиер е написал 250 книги в транс, продиктувани от починали бразилски и
португалски писатели с широк тематичен диапазон от науката до литературата [Уилямсън,
с.162]. Цитираните примери илюстрират афинитета на душите на творчески личности от
миналото към душите на живите хора, като използват посредници за тяхното творчество на
Земята. В периода на престой на душите в небитие, преди да се преродят в ново тяло на човек,
141
по-свободните от проблеми души „помагат на по-малко развитите души” [Рамачарка, с.144].

Обмяната на информация и енергия между тях е прототип на мисловния процес на човека.
„Ето, че мога на мъртвите душите да укрепвам. Навсякъде, където аз се появявам,
правдата и истината се явяват” [Книга на мъртвите, гл. 97, с.154]. Следователно основната
функция на силната душа в небитие е да уравновеси слабата душа чрез представите за
справедливост. Тя се представя чрез информационен обмен между души, който е прототип на
мисловния процес на човека. По време на бомбардировките на град Плимут през 1942 г. една
монахиня установила, че „умрелите през първите два дни на бомбардировките...се били
завърнали. Те...помагали и успокоявали...Любовта и безпокойствието им за участта на техните
съграждани били толкова силни, че по изключение те се завърнали, за да обгърнат своя град с
мантия на спокойствие” [Обин, с.79].
Тази грижа на една душа за спокойствието на друга, без да е съществувала връзка между
тях, може да се разглежда като проява на регулатор за стабилизация на състоянието на
популация души при екстремални ситуации. По своята същност това е информационно-
енергийно регулиране. Усещането за присъствие на духове е „все едно, че си загърнат в ярко
осветено одеало от любов” [Нютън (1), с. 52].
Според „учението за „ваксинация”...на душата..., ако две... души не чувстват в себе си
достатъчно сили за изпълнение на своите задачи, Бог ги съединява в едно тяло така, че да се
допълват една друга. Ако една от тези души се нуждае от помощ, то втората става нейна
„майка”, защитавайки я със своята обвивка и хранейки я със своята собствена субстанция”
[Еврейская эн., с.50]. Този текст описва възможността в тялото на човека едновременно да се
преродят две последователно свързани индивидуални души. В този случай душата – „майка” се
свързва директно с космическата душа на човека. Душата, на която се оказва помощ, се свързва
посредством земната душа на човека с тялото му. В този случай по-неопитната душа се
преражда, а другата играе роля на духовен наставник. По този начин се намалява степента на
различие между нивото на развитие на душите, които са претенденти за прераждане. Пренесен
към популацията души, този частен случай е признак за развитието им като система, която се
самостабилизира.
Съгласуваността между поведението на душите се основава на способността им „... всяка
душа (да) вижда как се създава мисъл в друга душа” [Стульгинскис, с.75]. Например мъртвите
могат да предупредят живите за настъпване на бедствие чрез сънища и поличби [Ганев, с.51]. В
този случай духовете чрез душите на живите информират хората за настъпваща опасност, тъй
като душите на живите хора са органично свързани с телата им.
„Сънищата често са средство за общуване с водачите” [Каръл, с.211]. „Вече 8 години
майката на Дан общува с него чрез помощта на Медиума Бренда. Споделя, че усеща
присъствието на Дан като нежен полъх и леко докосване. Друг път той се появява като светещо
в нежни цветове кълбо или като мисли в главата й, изречени с познатия му глас” [Бостанджиев,
с.10]. „Едно от важните открития, до които съм стигнал при изследванията си, е че сродните
души никога не се разделят напълно” [Нютън (2), с.24]. „В Бардо силата на една единствена
позитивна мисъл може да гарантира вашето просветление, и обратното, единствена негативна
мисъл може да завлече ума ви в бездните на страдание, от което освобождението е
изключително трудно” [Лодьо, с.83]. Следователно положителната мисъл (и съответно:
положителното отношение) се характеризира с ниска стойност на ентропията, а
негативната мисъл (и съответно: негативното отношение) се характеризира с висока
стойност на ентропията.
В небитие „...живееш постоянно в едно място, където нашите най-тайни мисли не са
въобще тайни? Без маска, без преструвка, без да претендираш, че си нещо друго, освен това,
което си?” [Ричи, с.80]. Следователно в небитие ентропията е по-ниска по стойност в
142
сравнение с тази в битие. Съответно в процеса на своята еволюция средата повишава

ентропията си. В частност този резултат произтича от намаляването на степента на свобода на
протичане на процесите в битие, в сравнение с небитие.
До същите изводи може да се достигне и по друг път: „Смехът помага на вашите клетки да
повишат своята честота и наистина е много здравословен” [Есен, с.78]. По-висока е честотата
на вибрациите на обекти от небитие, в сравнение с аналогични обекти от битие.
Здровословността (понижаването на ентропията) се свързва с условията на средата в небитие.
„Всичко, на което обръщаме внимание, се енергизира. Всичко, от което отвърнете
внимание, се стопява” [Чопра, с.109]. Отношението е форма на енергия, която функционира в
невеществено измерение.
„...Хипнозата е енергиен поток...” [Уилистън, с.217]. Хипнозата може да се разглежда
като въздействие на душата на субект върху душата на обект чрез предаване на енергия.
Установено е, че „ако работите само с един човек, резултатите са далеч па-добри, отколкото ако
включите още пет и дори трима души в групата” [Уилистън, с.219]. Съответно намалява
плътността на енергията на въздействие.
Душа – любов – мисъл
„Любовта, която изпитвате към починалия, се споделя и връща от него дори след смъртта”
[Карл, с.55]. „Между духовете също има любов и симпатия, но тя се основава на сходството на
чувствата и мислите” [Кардек, с.159]. „Всички преживели Равносметката се завръщат убедени,
че любовта е най-важното нещо. [...] Когато дойдат в съзнание, хората изпитват жажда за
познание. Те често стават ненаситни читатели, дори ако преди това не са обичали твърде
книгите. Понякога започват отново да учат, за да изследват област, различна от тази, в която са
работили до момента” [Димитрова, с.59]. „Ако синхронизирате тази своя чакра, която
съответства на доминиращата в събеседника си, с неговата, то и в двамата ще възникне прилив
на сили” [Титов, с.94].
Синхронизирането привлича хората. Сходството им също ги привлича.
В процеса на съвместния си живот партньорите постепенно се синхронизират и
уеднаквяват предпочитанията си. Това е форма на продължително взаимно препрограмиране.
По своята същност това е процес на препрограмиране на душите на партньорите, разглеждано
като адаптационен процес. Всеки от тях се адаптира към партньора си в толкова по-висока
степен, в каквато степен е отворен информационно към него. Адаптивният процес на
препрограмирането представлява внедряване на модели от душата на единия от партньорите в
душата на другия от тях. Вграждането на тези модели в душите на партньорите повишава
степента на сходство между тях, а това повишава степента им на привързаност.
Висшата степен на привързаност се нарича любов. „Красивата любов е огледало на душа”
[Ватев, с.33]. „Според някои, любовта е привличане между душите” [Дънов, с.52]. Основният
фактор на регулиране, което осъществява душата в условията на битие и на небитие (с
разширен обхват на регулиране), е любовта.
Според Петър Дънов „Любовта е кондензиран Дух” [Константинов, с.143]. Светият Дух е
„информационно поле, с неговите структури и възможности” [Делян, с.56]. Това означава, че
любовта е степен на свързаност, която е присъща на прасредата, към която принадлежи
основното ниво на организация на Светия Дух.
Глас от небитие твърди, че: „...нивото на моето съзнание е това на любовта” [Монро, с.74].
Това означава, че в неговото ниво на организация любовта е доминанта в отношенията между
143
духовете, които го населяват. Ако разглеждаме любовта като висша форма на взаимен обмен на
модели между душите на партньори, то следва, че подобен обмен в небитие се осъществява в
значително по-висока степен, в сравнение с битие. Този извод се съгласува с представите, че в
небитие степента на отвореност на системите една към друга е много по-голяма, в сравнение
със системите в битие. Любовта е модулиращ фактор на мисловния процес. Любовта насочва
мисълта, усилва значението на едни фактори и намалява значението на други в мисловния
процес. Мисълта може да се самоанализира, да установи структурата на изграждащите я
елементи и поделементи. Въпреки това мисълта до началото на 21 век разглежда любовта като
монолитно цяло. Това е признак, че любовта е фактор, чийто елементи принадлежат на друго
ниво, различно от това на битие. Известна е силната любов, която усещат душите на хората,
които са се „разходили” до небитие.
Интензивността на екзалтираната любов, която изпитват някои души, напускащи
временно вещественото тяло на човека, надхвърля „хилядократно” всички известни представи
за взаимоотношение между хора [Брюн, с.63, 172]. Това се дължи на разширяването на
диапазона на възприятия на душата на човека в небитие, в сравнение с битие. Разширяването на
познавателния хоризонт поражда усещане за празноти в познанието и произтичащото от него
желание за преодоляване на противоречието между известното и неизвестното.
В резултат на философски анализ Кант заключава, че: „...душата познава в самата себе си:
1. Безусловното единство на отношенията, т.е. ... като субстанция. 2. Безусловното единство на
качеството, т.е. ... като просто. 3. Безусловното единство в множеството на времето, т. е. като
един и същ субект. 4. Безусловното единство на съществуването в пространството, т.е. ... като
съзнание за съществуването на самата себе си...” [Кант, с.444, 445].
Душата на човека притежава представа за себе си (самосъзнание) в настоящето и в
миналото, във времето и в пространството, в еволюционно-йерархичен аспект, разглеждан като
израз на качествени промени в структурата на душата. В тези аспекти на развитие и поведение
на душата на човека доминиращо отношение е любовта. Следователно любовта е
фундаментален фактор на еволюционното развитие на душата и притежава сложна и
многоаспектна структура. Чрез различни нюанси на любов се представят възприятията на
душата, получени от небитие. Ако любовта е основен фактор (средство) за възприемане и
описване на процесите в небитие от душата на човека, то любовта би следвало да бъде
универсален фактор за описване на процесите в битие, тъй като процесите в битие са съкратени
(огрубени) образи на небитие (оригинал).
Известно е, че позитивното отношение на човек към обекти от животинския или от
растителния свят се възприема еднозначно от тях. Любовта на родителите към ембриона
(детето им) е предпоставка за отлична комуникация между тях на ниво позитивно отношение.
Изследователи от Хелзинския университет са установили, че „...мозъкът на 32-38-седмичен
ембрион е дотолкова развит, че е в състояние да разпознава реч по същия начин, както и
мозъкът на малко дете. [...] Освен това е в състояние да запомня реч и да различава някои
гласни и съгласни” [Тихоплав (2), с. 33]. Следователно мисловният процес с основните си
регулативни функции е генетично присъщ на човека чрез душата му и в процеса на
индивидуално развитие на личността се доразвива и усъвършенства.
Чрез вътрешно присъщата си способност да общува с обекти от небитие посредством
модулация на информацията си от любов, душата на ембриона му помага да общува с
родителите си. „Според Г. И. Шипов съзнанието изпълнява функцията на стабилизиращ фактор,
позволяващ на душата, която е притежавала това съзнание в грубия материален свят, да запази
индивидуалността си” [Тихоплав (1),с.138]. Макросистемното мислене (съзнание) ориентира
душата на човека така, че тя да не влиза в остри противоречия с „интересите” на развитие на
средата в небитие. В резултат на това възниква възможност да се запази стратегията на
144
поведение на душата както в битие, така и в небитие, т. е. не се налага съществено

преустройване на нейното поведение. В този случай отново вътрешната позитивна настройка
на душата се проявява като универсален регулатор в система човек-среда.
1. Позитивното отношение и проявите на практическа взаимопомощ между

непознати души е признак за функционирането на вътрешно присъщ самосъхранителен
механизъм на поведение на популацията души на хората.
2. Комуникацията между души се проектира в битие като мисловен процес. Мисълта

на човека е модел на комуникация между души, която преобладаващо е позитивно
ориентирана.
3. Позитивното отношение на субект към обект е израз на въздействие на

субекта към обекта с по-ниска стойност на ентропия, в сравнение с негативното
отношение. Следователно позитивната мисъл (мисъл, която е модулирана с позитивно
отношение към обекта) притежава по-голям (енергиен) потенциал на въздействие върху
душата на човека, в сравнение с негативната мисъл.
4. От гледна точка на наблюдател от битие генезисът на любовта е небитие. В

небитие любовта е средство за изразяване степента на позитивно отношение на субект
към обект.
5. От извод 4 следва, че любовта е управляващ фактор, който обслужва процесите в

небитие и съответно копира техните структури. В резултат на това обстоятелство любовта
притежава сложна и динамично променяща се структура.
6. От изводи 2 и 5 следва, че мисълта на човека притежава сложна и динамично

променяща се структура, която моделира структурата и процесите в битие и в небитие.
145
1. Бостанджиев К. Съзнанието живее и след смъртта, в. Мистерии на цивилизацията, № 6,

2005.
3. Ватев Й. Огледалото по пътя, Хелиопол, С., 1992.
4. Вильсон К. Оккультизм, „Клышников – Комаров и Кº”, М., 1994.
5. Ганев Н. Феномените на България, Хр. Ботев, С., 1993.
8. Дънов П. Живот и отношения, Варна, 2001.
9. Еврейская энциклопедiя, т. 9, „ТЕРРА” – „TERRA”, М., (1996).
10. Есен В. Нови клетки, нови тела, нов живот, Шамбала, С., 2008.
11. Кант И. Критика на чистия разум, БАН, С., 1967.
12. Каръл Л. Крион ІІ – Не мисли като човек, Аратрон, С., 2004.
13. Книга на мъртвите на древните египтяни, Хелиопол, С., 1994.
14. Константинов М., Маджаров Х. Новата култура през епохата на Водолея, т.І, Алфиола,
Варна, 1991.
15. Лодьо Л. Бардо. Пътят на смъртта и прераждането, Коментар върху тибетската
книга на мъртвите, Шамбала, С., 1993.
16. Маклейн Ш. Медитацията: навлизане навътре, Гуторанов и син, Ямбол, 1994.
18. Нютън М. (1) Пътят на душите, Аратрон, С., 1997.
19. Нютън М. (2) Следите на душите. 67 нови доказателства за прераждане, Хермес,
Пловдив, 2000.
20. Обин Л. С. Нов поглед към смъртта, Гуторанов, Ловеч, 1996.
21. Рамачарка Й. Философия на йогите и източния окултизъм, Военно изд., С., 1919.
22. Ричи Ж., Шерил Е. Завръщане от отвъдното, Хипопо, В. Търново, 1995.
25. Титов К., Кондаков Г. Влияние. Практическое руководство на системата ДЕИР, Изд.
ДЕИР, С., 2007.
27. Тихоплав В., Тихоплав Т. (2) Времето на Бога:съзнание и живот, НСМ Медиа,
С., 2006.
28. Уилистън Г., Джонстън Д. Стъпки по пясъка на времето; Духовно израстване чрез
познание на миналите животи, ЖАР, С., 1994.
30. Чопра Д. Спонтанното удоволетворяване на желанията, Бард, С., 2004.
Душа и творчество
146

Творческият процес стартира от космическата душа БА и се конкретизира

от индивидуалната душа КА.
Ключови думи: душа, творчество, БА, КА.
Въведение
Целта на статията е да се идентифицират на концептуално ниво най-важните етапи от
развитието на творческия процес на човека в душата му.
Въображението в астрала
и в мисълта на човека
Всичко каквото си въобрази душата на човек в астрала се появява веднага, но „творенията

на нейната фантазия са краткотрайни”. Те престават да съществуват, когато душата спре да
мисли за тях [Уилямсън, с.132].
„...Хората в Отвъдното създават всичко – изобретения, медицински и научни открития,
възвишено изкуство, музика и философия. След това деликатно предават тези свои творения по
телепатичен път на онези личности на земята, които притежават уменията, средствата и
упоритостта да ги превърнат в реалност” [Браун, с.31,32]. „Всяка мисъл, която имаш, някога си
имал или някога ще имаш в главата си, е творческа” [Уолш, с.1].
„Каквото си пожелаеш, можеш да го сътвориш..., но само в определени граници”
[Уилямсън, с.128].
Под хипноза също може да се усили способността да се фантазира [Рэндълз, с. 256]. 4-8%
от населението не може да различи реалното от въображаемото възприятие. Психолозите ги
наричат „личности, склонни към фантазии” [там, с.141]. Следователно фантазната способност
на мисълта може да се разглежда като закърняла способност, която е ограничена в своето
проявление от доминиращото логическо мислене на цивилизования човек. Свръхсетивните
възприятия на прачовеците са могли да се свържат в единна представа чрез интензивното им
обвързване със средствата на въображението. Тези средства прачовекът е заимствал от своята
душа, а тя от свързания с нея дух. Следователно въображението и фантазията са необходими и
вътрешно присъщи атрибути на душата и духът на човека в небитие. Логиката е атрибут на
мисълта на човека за оценка на обекти от битие. Съответно дясното полукълбо на главния
мозък на човека е специализирано за формиране на въображение и фантазия, а лявото – за
логика. В условията на висока степен на обвързаност и детерминираност на процесите в битие
логиката е целесъобразно средство за ориентация в условията на материалния свят. В условията
на ниска степен на обвързаност и детерминираност на процесите в небитие въображението е
целесъобразно средство за ориентация в света на духовете.
Част от хората и голяма част от животните възприемат асоциативно заобикалящите ги
събития, т. е. използват въображението като приоритетен инструмент за ориентация в
действителността. Този факт е признак за приоритета на небитиейните (еволюционно
предшестващите) механизми за ориентация по отношение на битиейните средства. Съответно
147
материалният свят по форма и структура е различен от нематериалния, но по съдържание малко

се различава от еволюционните си предшественици (небитие, пранебитие и т. н.). Затова този
свят е „мая”, т. е. илюзия, илюзия за устойчивост, уникалност, независимост и т.н. качества,
които са от първостепенно значение за съществуването на една система. „Ако рано сутрин
човек е в състояние да отхвърли от себе си всички усложнения и обвързаности и медитира в
продължение на два до четири часа, а след това успее и в заниманията си, и спрямо външните
неща да се настрои за един чисто обективен рефлективен метод, ако той провежда това без
всякакво прекъсване, след два-три месеца при него от небето ще се спуснат всички Съвършени
и ще потвърдят правилността на едно такова поведение” [Тайната на..., с.115]. Следователно
упоритото медитиране (и самопрограмиране) присъединява духовни помощници за реализация
на целта. Медитацията е форма на активно адаптиране към небитие. „Всеки човек е
придружаван от невидими същества; по-ниско развитите от тях се стремят да принудят човека
към действия, които те самите са вършили през живота си.” [Пасин, с.184]. Следователно
въображението в духовния свят е вътрешно или външно обусловено по отношение на душата на
човека, в която се проявява.
„Въображението”: phantasia в широкия смисъл на думата означава „познавателна
способност” [Аристотел, с.104].
„Много увлекателна е възможността във Финия свят да се създава от фина материя със
своята мисъл всичко, което желаете... Колкото по-богато е въображението на човека, толкова
по-разнообразно е творчеството му и колкото по-културен е човек, толкова по-прекрасно е то”
[Стульгинскис, с.71].
Рихар Вилхелм пише, че „...Спонтанните продукти на фантазията... постепенно се
задълбочават и концентрират около определени абстрактни образувания, представляващи
очевидно „принципи”, истински гностически „архаизми” [Тайната на..., с. 36].
„Въображението е отражение на предишни опити” [Стульгинскис, с. 89].
Според дон Хуан човек притежава мехур на възприятието. Дясната му половина е на
тонала, а лявата – на нагуала. В общия случай част от лявата половина на възприятието
(нагуала) е разположена в дясната половина на възприятието (тонала) и обратното [Кастанеда,
с.195]. По подобен начин са взаимно проникнати полярностите ИН и ЯН. „...Тези, които
...интензивно влизат в състояние на сатори (нирвана, самадхи, инсайт, и т.н.)... дават поред
отдих ту на едното, ту на другото полукълбо” [Богданович, с.66]. Съответно редува се
способността на душата и на мозъка на човека за търсене на решение.
„...В чанските (дзенските) манастири паралелно с практиката на многочасови медитации,
съществувала практиката на тежък монотонен физически труд, която ... изравнявала полевата
структура на послушника” [Богданович, с.67]. Цивилизованият човек чувства органична нужда
от физическо натоварване, за да компенсира интелектуалната му и психическа натовареност.
Живите същества и в частност човекът функционират на границата между битие и небитие,
като редуват приоритета си към едно от тях. Ето защо неочакваните спонтанно възникнали
представи и идеи не са плод само на мисловната осъзната дейност на тялото, но и на
неосъзнатите асоциации от друго измерение. „...По-интелигентните и еволюирали души... по
бързо свикват с условията на новия си живот в астралния сват. Там вече със силата на волята, с
интелекта си създават каквото пожелаят. Достатъчно е само да се съсредоточат и да си го
представят в детайли” [Антонова, с. 49].
Следователно „логическата” мисловна опитност на душата се пренася в астрала така,
както въображение, присъщо на астрала се пренася в мисълта на човека.
Според И. Валие: „Всяка фантазия се базира на действителността. Ако проследим една
фантазия назад във физическото поле, тя престава да бъде фантазия” [Валие, с.140].
148
Следователно фантастично-интуитивните способности, които са присъщи на

душата на човека в небитие се комбинират в различни пропорции и редуване с
логическите способности на човешкия мозък, като формират способностите на
творческата човешка мисъл.
Обекти на творчество на душата
„... Достатъчно често човек твори не заради обществено признание, а за да изпита „мъката
на творчеството” – това състояние на подем, което му позволява да се почувства човек...”
[Меерович, с.25]. Подемът е форма на проява на вътрешна енергитичност, т.е. връщане към
предисторията за да се почерпи сила и мощ. Следователно творческият процес е връщане и
повтаряне на енергетичната предистория на човека.
Творчеството се преплита с духовното. Според Шри Орбиндо: „...Не можем да разрешим
даден проблем в независимо кой план, без да се сблъскаме с всичко, което е обратно на Целта”
[Сатпрем, с.289].
Под регресивна хипноза на своите пациенти д-р Нютън извлича информация от
подсъзнанието им за творческите процеси на душите им в небитие: „...Архитекти на
топографията, които работят с компонентите, изграждащи повърхността на планетите. Работата
им включва проектиране на планини, водни басейни, атмосфера и климат. ...Структурните
специалисти са свързани с душите, посветили се на създаването на растителни и животински
видове...” [Нютън, с.339]. „Създателите на физически същества се включват на по-късен етап,
когато на планетите вече се заражда живот” [там]. Едни души проектират клетките, от които се
развиват дърветата. Други управляват геологични сили за формиране на планини [там, с. 341].
Трети могат да променят ДНК на едно животно, за да създадат друго животно [там, с.346]. По
този начин се стимулира растежа на животното [там, с.347]. „...Менталната материя може да се
обръща в мисли-образи, приемащи произволна форма” [Юрин, с.343].
Установено е, че „...екипът от духове е способен да твори „събития” в нашето
пространство, оказвайки „тук” въздействие върху атоми и молекули със силата на своите
мисли” [Тихоплав (2), с.217].
Следователно чрез мисълта си душата моделира форми, структура, функция и
свойства на живи или мъртви обекти от битие.
Душа и диалектика
„Змията и птицата са най-разпространените форми на душата...” [Георгиева, с. 124].

Змията е метафора на верижната гъвкава структура на душата на човека, а птицата – на
високата степен на нейната подвижност. Сложната структура и високите комуникативни
характеристики на душата са в единство и взаимно се допълват.
„Според вярванията змейовете са родени от добри, а ламите от лоши хора... Змеят е
мъжко, а ламята е момиче” [Георгиева, с.136]. Тези поверия подсказват, че душата има две
начала мъжко и женско, ЯН и ИН, добро и лошо и т.н., т.е. тя е единство от
противоположности. Тази двойственост се проявява и във вярването, че „самодивите са винаги
чифт...” [Георгиева, с.157].
„...Понякога аз позволявам на Духовната ми наставница Франсин да заеме тялото ми за
кратко” [Браун, Харисън, с.23]. Това е сведение, че човек може чрез душата си да присъедини
към себе си дух.
149
Ченчакът е сребриста субстанция, която повръща шаманът след натравяне, за да реализира

магията си. Счита се, че ченчакът съдържа помощните духове на магьосника. „Магьосникът
мята към жертвата парченце ченчак като куршум. Това се случва обикновено, когато човекът
излиза от къщи. Ако ченчакът премине през тялото, предизвиква смърт след няколко дни или
седмици. По-често обаче остава в тялото, без жертвата да го забелязва. За да засили влиянието
на магията, може да остави край жертвата духовен помощник, наречен пасук, във вид на
насекомо или горско животно... [...] Шаманът може също така да създаде от ченчак ягуар, пума
или отровна змия” [Янева, с.5]. Тези сведения илюстрират многообразието на формите и
структурите, които душата може да реализира, за да осъществи определена функция.
Структурната (базовата) уравновесеност на душата на човека е естествено да търси своята
функционална (вариабилна) уравновесеност за да постигне пълна вътрешна структурно-
функционална завършеност. По този начин душата постига по-висока степен на устойчивост
срещу външни смущаващи я въздействие. Освен това: „Колкото е по-високо нивото, на което
ние можем да заставим да се извърши желаното действие, толкова по-надежден и по-постоянен
ще бъде резултатът” [Деннинг, с.93]. В този случай „по-високо ниво” трябва да се разбира
„еволюционно по-първично ниво”.
Дийпак Чопра съветва: „Преминавайки все по-дълбоко и по-дълбоко в своята истинска
природа, спонтанно ще бъдете осеяни от творчески мисли...” [Чопра, с.21]. Колкото по-
дълбоко в йерархичен аспект проникне процесът на търсене на решение, толкова по-голяма е
степента на стратегическа еволюционна осигуреност на решението, което е възникналото
спонтанно в мисълта. Това е Златното цвете на мъдростта, което съчетава еволюционно
непреходното и текущо специфичното за решавания проблем. „Може да си прекарал хиляди
години в отделни кръгове, без да проучиш всичките им аспекти. [...] Казано ми бе, че всичко,
което човек може да измисли, ще се намери някъде из тези кръгове. Така все повече неща се
прибавят постоянно, колкото повече измисля човек” [Монро, с.187]. Душите от еволюционно
по-първично ниво притежават по-голяма преобразуваща способност, в сравнение с
душите на еволюционно по-късно възникналите в средата нива на организация.
„Където и да се появи Златното цвете, срещу него изплува истинната полюсна светлина.
Захващащото (светлото, ли) отвън е светло, а отвътре – тъмно, това е тялото на творчеството.
Едното тъмно навлиза вътре и го завладява. Последствията са, че сърцето (Съзнанието)
възниква в зависимост от външните неща, насочва се навън и течението го завлича в различни
посоки. Когато обаче движещата се в кръговрат светлина огрява вътрешността, тя не възниква в
зависимост от външните неща, насочва се навън и течението я завлича в различни посоки.
Когато обаче движещата се в кръговрат светлина огрява вътрешността, тя не възниква в
зависимост от външните неща, силата на тъмнината бива фиксирана и Златното цвете засиява
със съсредоточена светлина. В такъв случай говорим за натрупана полюсна светлина. Сродните
неща обаче се привличат едно друго. Затова и светлинно-полюсната линия на бездънното
напира да проникне нагоре. Това обаче не е единствено светлина в бездната, а представлява и
творческа светлина, която среща творческа светлина. Когато тези две субстанции влязат в
съприкосновение, те се съединяват в неразривна цялост и възниква безкраен Живот: той ни
спохожда и напуска, въздига се и пропада от само себе си в дома на прасилата. Човек добива
усещане за яснота и безкрайност. Тялото сякаш е олекнало и иска да литне. [...] Пулсът спира,
дъхът секва. Това точно е мигът на истинското зачеващо съединяване...” [Тайната..., с.118].
Съдържанието на този древен китайски текст, отпечатан едва през 18 век, може да се
интерпретира по следния начин: Новата структура винаги е резултат от синтеза на
противоположности (тъмно и светло, т.е. космическата душа БА и индивидуалната душа КА на
човека или еволюционно първичното и еволюционно последното). Взаимодействието между
противоположностите е цикличен енергийно-информационен процес (движеща се в кръговрат
150
светлина). Резултатът от взаимодействието им зависи от външните за тях обстоятелства, но

преди всичко се определя от потенциала (душата БА) на този процес. Крайният резултат
(Златното цвете) възниква от проникването на еволюционната тенденция в процеса на търсене
на решение (проникване на БА в преобразуванията на КА). В буквален смисъл Златното цвете е
Елексирът на Живота (златна сфера, златна таблетка) [Тайната…, с.90] или сперма, но в по-
общо значение изразява „пряк кръговрат на истинските творчески сили на съзиданието” [там,
с.98].
Интерпретацията на базата на душите БА и КА представя Златното цвете като
еволюционна приемственост на процесите от небитие към битие. „...Когато Духът на починал
лекар се вселява в един, двама или трима души, живеещи в различни краища на света, които без
да имат медицинско образование, успешно лекуват заболявания, пред които съвременната
медицина е безсилна” [Илиева, с.23]. В този случай духът на лекарят се връща към привичната
си дейност, която не е успял да реализира пълноценно в предишен земен живот, но вече
лечението го реализира със средствата, които са достъпни на духа. В частност този нов ефект
може да се възприеме като резултат от творчески процес, въпреки че по същество той е
исторически предопределен. Малка част от семантичните структури на социални евристики са
предразположени към доразвитие и към разнообразие от модификации [Ламбаджиев (1), (2)].
Това е признак, че душата на човека е предразположена към усъвършенстване в тесен диапазон
от аспекти. Нейната насоченост се проявява в поведението на човека, който управлява.
Съответно проявите на творчески резултати са твърде ограничени като разнообразие от
възможности за преобразуване на обекта. Насочеността и стеснеността на диапазона, в който се
проявява творческия процес е еволюционно предопределен от предисторията на битието, в
което живее човечеството.
Генериране на творчески решения
„При уплътняване на информацията тя се разрушава. Ако в този момент количеството

любов не достига, човек може да полудее. Ако пък любовта е достатъчна, то разрушението се
превръща в творчество, в нови идеи” [Лазарев, с.65]. Това означава, че нарастването на
състоянието поражда нарастване на отношението и поражда изменения във фиксираната
установка на субекта. Целта е целесъобразно изменение на ентропията на обекта.
„Душата е съвсем наясно, че целта й е еволюция. Това е единственото й предназначение.
Тя не се интересува от постиженията на цялото или от развитието на разума. Те са без значение
за душата” [Уолш, с.92].
„Моделирането, разглеждано в информационен аспект като пренос на информация от
модела на прототипа..., съединява в себе си моменти на тъждество и различие: преносът на
информация се представя като извод по аналогия, крайната цел, на която се явява определяне на
тъждествените свойства и отношения, характеризиращи различни системи” [Гришкин, с.170].
Методът на моделирането притежава метатеоретичен и общонаучен характер [Гришкин, с.176].
Методът на моделирането е не само основен научен метод, но и основен еволюционен
инструмент, съчетаващ свойствата на приемственост и различие (иновация). В частност се
използва математическо моделиране. „Математиката е духовна в широкия смисъл на думата,
защото е абстракция на конкретните детайли на живота” [Мур, с.306]. „Но уравненията, които
управляват мозъка, почти несъмнено имат хаотично поведение, т.е. съвсем малка промяна в
началното състояние може да доведе до много различен изход. Така че на практика ние не сме в
състояние да предвидим човешкото поведение дори до знаем уравненията, които го
управляват” [Хокинг, с.146].
151
„Ако разполагаме с достатъчно енергия, събитията от нашето сънуване могат да се

превърнат в направляваща сила за събитията от всекидневния ни живот” [Санчес, с. 275].
„...Истинското творчество идва от лявата страна на съзнанието” [Санчес, с.259]. „Първият
духовен закон на успеха е законът за чистата потенциалност. Опира се на факта, че в основното
си състояние ние сме чисто съзнание. Чистото съзнание е чиста потенциалност, то е полето на
всички възможности и безкрайна съзидателност. Чистото съзнание е нашата духовна същност.
[...] Законът за чистата потенциалност би могъл да се нарече и закон за единството, защото в
основата на безкрайното многообразие на живота е единството на всепроникващия дух.”
[Чопра, с.13,14].
Следователно творческата мисъл се заражда в БА. Медитирайки върху нея човек може да
я стимулира, за да подскаже стратегическата (еволюционно обусловената) насоченост, в която
се намира търсеното творческо решение. „Акад. Л. Мелников от Международната Академия по
информация и Академията по космонавтика счита, че „Практически всички велики научни идеи
и теории се появяват не в резултат на разсъжденията и аналитичната дейност на хората, а като
правило по пътя на интуицията, озарението и дори като откровение свише или видения, т.е.
извлечени от недрата на подсъзнанието” [Тихоплав (1), с.18]. „Творческият акт или изява се
получава тогава, когато една концепция или убеждение се предава от източника си във висшите
нива надолу към по-плътните нива на реалността и накрая кристализира във физическата
реалност” [Бренън, с.143].
От тук се налага извода, че творческият процес е подсъзнателно връщане към
духовната предистория на човека, връщане към фундамента. Съответно: изучаването на
творческия процес е средство за опознаване на духовната предистория на човека. И
обратното: изучаването на еволюцията на духовността е средство за изучаване на
последователните етапи на развитие на творческия процес.
Регистрирано е възприятие на космонавт, който последователно се чувствал като:
динозавър (подробно е описал лапите, люспите, цвета на кожата и т. н.), други живи
организми, различни хора, хуманоиди от други планети, като виждал ярки, цветни картини и
разбирал говора на другите същества. „Създавало се впечатление, че някой се опитва отвън да
предаде тази нова и необичайна за човека информация” [Тихоплав (2), с.85]. Това внушение
може да се разглежда като опит за предаване последователността на еволюционните процеси,
през които преминава системата душа-тяло в условията на битие. Тази еволюция може да се
разглежда като творчески процес или като целенасочено управляема процедура на развитие.
Когато осъществим връзка с висшето си Аз (т.е. космическата душа БА) ни се струва, че сме в
състояние „да преместваме планини”, чувствата са „изпълнени със сила, творческа енергия и
светлина...” [Гауейн, с.67]. „Това са признаци, че започвате да канализирате енергията на по-
висшето си Аз” [там, с.68]. Свързването на човек с висшия му Аз се осъществява чрез
повишаване на енергитичността на биополето на човека. Шакти Гауейн предлага визуализация
„докато самият вие не се превърнете в слънце, което разпръсква обич и живителна енергия
върху всичко наоколо” [Гауейн, с.68].
Друг метод е свързан с текущо увеличаване на енергитичността на биополето на човека.
По този начин чрез разширяване пространството, в което е разположено ефирното тяло,
човекът повишава значението си във възприятията на околните. Накрая мисловната процедура
(визуализация) завършва с връщане на нормалните представи за протяжност на биополето на
човека [Титов, с.54].
Трети метод е свързан с:
„ • Ясно визуализиране на предполагаемата цел.
• Затварянето й във визуализиран кръг.
• Зареждането й със Светлината на своето Висше Аз...” [Деннинг, с.146].
152
Целта е биополето на човек да се зареди енергитично от космическата му душа БА и да се

отдаде тази енергия на желания обект. Последният започва да свети пулсиращо в границите на
мисловния кръг и постепенно този процес затихва [там, с. 142]. Светлината на Висшето Аз е
енергия, жизнена сила, любов и благословение заедно [там, с. 189]. Енергизирането на
визуализирания образ е средство за образуване на мисъл-форми [Ламбаджиев (3)]. Ако тези
модели се захранват с еволюционно по-първична енергия (например от космическата душа БА),
в сравнение с енергия от битие, то мощта на тези енергийно-информационни модели ще
нарасне. Това изисква привличане на духове от структурата на БА за подпомагане
реализирането на поставената цел. За да се реализира такова сътрудничество е необходимо да
се постигне съгласуване на действията на ниво битие и на ниво небитие, т.е. съвпадане на
интереси.
„Кристалните” деца (деца с тройна спирала в структурата на ДНК) се отличават с
невероятен интелект и свръхестествени дарби като телепатия и способност да преместват
предмети със силата на мисълта (телекинеза). „Кристалните” деца започват да се раждат около
2000 година и са призвани да ускорят човешката еволюция. Те обаче притежават симптоми на
бързо протичащи болести, умора и болки [Минчев, с.5]. Това поколение може да се разглежда
като стъпка на човечеството към развитие на духовните си способности. Колкото повече
енергия се вложи в осъществяване на конкретна цел, толкова по-бързо се реализира тя.
1. Въображението, интуицията и фантазията са способности на душата на човека, за

да взема решение, свързано с преодоляване на проблеми в битие. Душите от еволюционно
по-първично ниво притежават по-голяма преобразуваща способност, в сравнение с
душите на еволюционно по-късно възникналите в средата нива на организация.
2. Творческото търсене на решение е средство за постигане на по-висока степен на

устойчивост на човека и в частност (като крайна стратегическа цел) за повишаване на
устойчивостта на неговата душа. Творческият процес е подсъзнателно връщане към
духовната предистория на човека, връщане към фундамента. Съответно: изучаването на
творческия процес е средство за опознаване на духовната предистория на човека. И
обратното: изучаването на еволюцията на духовността е средство за изучаване на
последователните етапи на развитие на творческия процес.
3. Съгласно извод 1 Космическата душа БА формира еволюционно-стратегическата

насоченост (ограничителните условия) за възникване на творчески процес на търсеното
решение, т.е. оптимизира го по еволюционни критерии.
4. Ограничителните условия на БА за възникване на творчески процес се

конкретизират от индивидуалната душа КА. Чрез земната душа СА те се превръщат в
практично решение, изразено от мисълта на човека.
5. От изводи 2, 3 и 4 следва, че стратегическата тенденция на решението на проблем,

формирана от космическата душа БА, се проявява като процеси от ранг r4 (развитие на
153
човешкия вид); ранг r5 (развитие на животинския вид на Земята) и ранг r6 (развитие на

материалната среда в битието, в което се намира Земята).
6. От изводи 4 и 5 следва, че индивидуалната душа КА на човека е свързана с

провеждане (управление) на процеси от ранг r3 (индивидуално развитие на субекта, към
който принадлежи душата КА).
7. От изводи 5 и 6 следва, че земната душа СА на човека е свързана с управлението

на процеси от ранг r2 (отражателни процеси: хомеостазно взаимодействие между субект и
обект).
8. От изводи 5, 6, 7 следва, че мисълта на човека е свързана с управлението на

процеси от ранг r1 (търсене на решение).
9. От изводи 5, 6, 7 следва, че преходът от битие към друго измерение е преход на

процеси, характеризиращи се с нарастващ ранг.
10. От извод 9 следва, че изучаването на взаимодействието на процеси от висок ранг е

необходимо в интерес на уточняване механизмите на творческия процес и в интерес на
опознаване на по-първични измерения от тези, които са присъщи на нашата среда.
11. Стратегическите идеи за развитието на средата (еволюцията й) се зараждат в

небитие, в пранебитие и т. н. в техните еволюционни предшественици.
12. Тактическите идеи за стабилизиране на средата стартират като задача в битие и се

оформят като решение в небитие, пранебитие и т. н. в съответствие със стратегическата
тенденция на развитие на средата.
13. Тактическите идеи обслужват стратегическите. В частност новите тактически

идеи могат на формират предпоставки за нови стратегически идеи.

3. Богданович В. И. Психокоррекция в повседневной жизни, Респект, Санкт – Петербург,
1993.
5. Браун С. До другата страна и обратното, Хермес, Пловдив, 2001.
7. Валие И. Лекуване чрез минали прераждания, Астрала, С., 2001.
8. Георгиева И. Българска митология, Наука и изкуство, С., 1993.
9. Гауейн Ш. Творческа визуализация, Кибеа, С., 1997.
10. Гришкин И.И. Понятие информации, Наука, М., 1973.
154
11. Деннинг М., Филлипс О. Творческая визуализация, „София”, М., 1999.

12. Илиева М. Искам да ви разкажа, Изд. Божич, Бургас, 2007.
13. Кастанеда К. Сказание за силата, Петрум Ко, С., 1993.
15. Ламбаджиев Г. (1) Разпределение на семантични структури, започващи с фактор Р,
Изследовател, т. 5, 2006, с. 36-48.
16. Ламбаджиев Г. (2) Разпределение на семантични структури, започващи с фактор р,
Изследовател, т. 5, 2006, с. 49-58.
17. Ламбаджиев Г. (3) Форми на мисълта, Изследовател, № 6, 2009.
18. Меерович М. И., Шрагина Л. И. Технология творческого мышления:
Практическое пособие, Минск, Харвест, 2003
19. Минчев М. Човекът на бъдещето, в. Мистерии на цивилизацията, № 35, 2004.
21. Мур Т. Грижа за душата, Аратрон, С., 1998.
22. Нютън М. Следите на душите. 67 нови доказателства за прераждане, Хермес,
23. Пасин Р. Прераждане. Един или няколко живота, ЖАР, С., 1994.
24. Рэндълз Д., Хог П. После жизни, „Периодика”, Ярославль, 1994.
25. Сарчес В. Учението на Дон Карлос, Аратрон, С., 1998.
26. Сатирем. Шри Аутробиндо или путешествие сознания, Изд. Ленингрд. у-та, Л.,1989.
28. Тайната на Златното цвете, Китайска книга за живота, Евразия – Абагар, Плевен, 1993.
29. Титов К., Кондаков Г. Влияние. Практическо ръководство на системата ДЕИР, Изд.
ДЕИР, С., 2007.
31. Тихоплав В, Тихоплав Т. (2) Времета на Бога: съзнание и живот, НСМ Медиа, С.,
2006.
33. Уолш Н.Д. Разговори с Бога, СД „Недкова и сие – Математика”, С., 1999.
34. Хокинг С. Черните дупки и бебета вселени и други есета, Наука и изкуство, С., 1994.
35. Чопра Д. Седемте духовни закона на успеха. Практическо помагало за
осъществяване на вашите мечти, Хемус, С., 1998.
37. Янева Н. Мистичното племе хиваро и страшните му обреди, в. Мистерии на
Взаимоотношения между структурите
155
на дух и душа
Относително устойчивите форми на дух и душа се характеризират като

стъпаловидни състояния на афинитет или антагонизъм.
Ключови думи: дух, душа, структури, вграждане, присъединяване,
отношение.
Въведение
Целта на статията е на базата на сведения от литературни източници да се идентифицират
основните характеристики на взаимоотношенията между дух и душа в процеса на структурното
им свързване.
На снимките направени от Лучано Бокети в инфрачервения диапазон са „фиксирани
амебоподобни същества, които летят на височина около и над половин метър. …Долитат до
апаратурата и я оглеждат. Тригодишните изследвания дават възможността да се направи
изводът, че тези същности „обичат” промишлени предприятия, особено комини, водосточни
тръби, различни канали и преливници, винаги се събират над пожари и което е особено важно
за всички мигновено, сякаш по сигнал, заобикалят раздразнения, зъл или намиращ се в
депресия човек. Той става източник на нискочестотна енергия по време на скандал, злоба,
псувня, депресия. Чувства като завист, злоба, омраза са проява на нискочестотна енергия.
Цялата нискочестотна нечиста сила влиза в резонанс с нашите отрицателни прояви, колосално
се подхранва от тях, а едновременно „подхранва” и нас. Започваме да се дразним още повече,
скандалът се разраства и все повече хора се оказват вмъкнати в него. А след приключването му
човек се чувства опустошен и буквално няма сили. …Защото е отдал толкова енергия за
„подхранване” на нечистите сили, които летят наоколо” [Тихоплав, с.28,29].
Вграждане на души в тялото на човека

Магьосникът дон Хуан казва: “Влез в гърдите ми...Усетих, че го поглъщам. Беше същото
усещане като за еластичността на стена” [Кастанеда (1), с.92]. “В действителност бях
почувствал тялото на Жозефина като скала, която на практика влизаше в собственото ми
тяло. ...Усещането, че сърцето на Жозефина бие вътре в моите гърди” [Кастанеда (2), с.85].
“Йога-сидхис” са способни да влизат от разстояние в чуждо тяло със съгласието на
собственика му без да му навреди” [Стар, с.182]. “... В Смрти е посочено, че една
проповедничка на Брахман, на име Сулабха, която искала да разговаря с Джанака, напуснала
тялото си, влязла в тялото на Джанака и като свършила разговора с него, се върнала в
собственото си тяло” [Ачаря, с.563].
Техниката за преминаване в друго тяло е следната: “Представете си, че постепенно се
отделяте от физическото си тяло, докато не застанете точно зад себе си с енергийното си тяло
от диамантена светлина. След това идете зад партньора си и нежно и любящо започнете да се
сливате с неговото тяло, като навлизате откъм гърба му и се съединявате с неговото тяло от
диамантена светлина, като му пасвате идеално” [Пиърс, с.273]. “Придвижете се през тялото на
156
вашия партньор и опишете всичко, което привлича вниманието ви. Когато свършите,
благодарете на партньора и на неговото / нейното тяло на висок глас и леко се отдръпнете зад
партньора, така че да положите енергийните си ръце върху раменете му. Оставете цялата
енергия на партньора в него и изтеглете своята обратно към себе си. Върнете се при тялото си и
се присъединете отново към него. Отворете очи и споделете преживявания процес с партньора
си” [Пиърс, с.274].
Юлия разказва как нощем наскоро умрялата й баба идва при нея като безплътно тяло,
говорят си и бабата я погладила “отвътре” приятно [Иванова, с.131].
Според сведенията на любознателния психолог и медиум Стенли Гуч в някои отношения
сексът с невидимо същество му доставял по-голямо удоволствие, отколкото с истинска жена.
Това същество включвало в себе си всички жени, които той познавал, включително и бившата
му съпруга [Рэндлз, с.38]. Изследванията показват, че “...демоните – любовници напълно не
проявяват явни сексуални намерения. В същност много от посещенията...не достигали до
пълноценен полов контакт. [...] Казват още, че демоните отнемат “психическата енергия”,
необходима им за преместване в нашия свят. Жертвите на “любовниците” съобщават, че след
подобни срещи те спокойно се потапяли в сън” [Рэндлз, с.37].
„Понякога аз ставам проводник на моята Духовна наставница, Франсин, така че тя може
да говори чрез моя глас на група хора, вместо високочестотното чуруликане, което използва, за
да си комуникира с мен от осемгодишната ми възраст. [...] Всичко, което тя прави, е да „заеме”
моето тяло, докато трае сеансът. [...] В резултат на това аз не зная и не мога да помня нищо от
това, което става, докато ме „няма”, и трябва другите да ми казват” [Браун, Харисън, с.42]. Тази
циркулация е нормална и за душата на човека: „Няколко пъти на седмица, без значение дали
ние съзнаваме това или не, духът ни напуска нашето тяло по време на сън” [Браун, Харисън,
с.40].
Описан е дух, който съжителства временно с жената на Родолфо и се присъединява към
душата на дъщеря му. Това е духът на бившата му симпатия Мария Едуарда. Чрез навлизане в
тялото на жената на Родолфо, Мария Едуарда си създава любовни контакти него След
навършване на седемгодишна възраст на дъщерята на Родолфо – Мария Едуарда, в нея се
вселява душата на истинската Мария Едуарда и жената на Роналдо изгубила медиумните си
способности [Пасиан, с.58].
Известен е случаят с Кристина Бочами (1898), която освен самоличността си включва
Сали и трето лице – строга учителка. Под хипноза Д-р Пирс установил, че Сали и учителката
помнят различни периоди от живота на Кристина. Трите персонажа спорили по между си за
правото да управляват тялото на Кристина и имали различни поведения в различни периоди от
живота на Кристина [Вильсон, с.184].
“Според езотеричната легенда, Геа е обслужвана от читири духа” [Рабан, с.209].
“Една жена имаше шест демона и каза, че ги е усетила, когато влезли – просто дърпали
тялото й на всички страни” [Хегстатд, с.120].
Японската богиня Каннон – богинята на безграничното милосърдие е притежавала
способност “да приема тридесет и три различни облика в зависимост от това, с кого си има
работа” [Тубелевич, с.201].
“Върху един индивид често могат да се открият до 60-70 развъплатени същества,
прикрепени към неговата аура” [Стар, с.14]. В една жена е установено, че са “се вселили около
200 други личности” [Илиев, с.3].
Най-често паразитните души проникват в аурата на човека след употреба на алкохол или
наркотици [Стар, с.80]. Например установено е наличието на 39 паразитни души блокирали
“висшето Аз” на наркоман и още 54 паразитни души в жилището му [там, с.86], а при друг
алкохолик и наркоман са установени 62 паразитни същества [там, с.199].
157
“...В областта на слънчевия сплит ...проникват повечето развъплатени същества” [Стар,

с.24]. “Когато около човешката аура има развъплатени същества, те се прилепват към нея като
вендузи и не могат да се отделят” [там, с.30].
“Децата често стават жертва на развъплатени същества. Най-често натрапниците влизат
при раждането, когато майката е била дълбоко анестезирана и/или е имала дълги и тежки
родилни мъки. Инцидентите също временно отварят аурата и много деца са имали тежки
падания или удари по главата (още като бебета)” [там, с.71]. Установено е, че “всички деца с
диагноза хиперактивност (ненормално усилване на мускулните движения), които бяхме
изследвали, показаха наличие на парализиращи развъплатени същества” [там, с.75,76].
Върху Четвърта врата на стените на Храма на мъртвите в Египет е записано: “Изчезнете
вампири! Никога не ще проникнете в мен. Ни през ушите, ни през носа, ни през устата: ларви,
кълнове, болести, никога не ще влезете в мен! Запечатвам ви завинаги в небитието с печата на
вечността” [Шане, с.79]. Този надпис свидетелства, че проникването на духове – паразити в
аурата на човека се е осъществявало и в древността през всички отвори на организма, които
формират прорези в аурата му.
“...Някакво движещо се сияние... ме връхлетя, изпълнено с омраза. Излъчваше омраза и
злонамереност. Отскочих назад. Сиянието спря атаката си; аз бях погълнат от някаква черна
субстанция, а в следващия миг се събудих” [Кастанеда (3), с.155]. “Който се двоуми и колебае, е
загубен, защото Орелът го поглъща” [Кастанеда (1), с.49]. И в небитие по-силният управлява
по-слабия.
В Меланезия повсеместно е разпространена представата, че причината за болестите е
похищение или омагьосване на душата. Един от способите за омагьосване е отстраняване на
душата на човека от тялото му. В резултат на това той заболява и ако не се вземат съответни
мерки – умира [Токарев, с.103].
Съществува възможност дух на умрял човек да се вмъкне в полето на индивид, чийто
душа временно е напуснала тялото му. Завърналата се душа в тялото на индивида започва борба
с агресора. Ако оригиналната душа победи – субектът се възстановява. Ако духът и душата на
субекта образуват симбиоза, тогава “животът е лудост, прекъсната от проблясъци на разсъдък”.
Ако душата напусне тялото, а духът остане в него, тогава настъпва пълен идиотизъм и
безумие” [Тухолка (1), с.57]. Тези ефекти могат се обяснят с разсъгласуване между структурата
на вещественото тяло и функции на управляващата го душа. Например медиумът Елена
споделя, че “винаги след като (ме) посещават духове, повръщам” [Антонова, с.37].
Духовете “..умеят да зомбират живите хора, като им внушават неадекватни постъпки и
поведение спрямо другите хора. Те могат...да... сринат бизнеса, семейството и т.н.” [Илиева,
с.90].
В астрала “...всички мислят, действат и живеят като нас. Имат същата ценностна система”
[Илиева, с.92]. “...Първо, че нашите починали близки не ни забравят и ни посещават; второ е, че
оставят някакви знаци, за да заострят вниманието ни; третото е, че намират начин да ни
помагат, когато имаме заболявания; четвъртото е, че намират начин да се отблагодарят за
грижите и уважението ни към тях или към техните роднини; пето, пренареждат събития, когато
е необходимо за да достигне информацията до когото трябва” [Илиева, с.113].
Паразитният дух може да въздейства на поведението на човешкото тяло в широки
граници. Той може да отстрани хронични болести от организма на човека, да “припомни”
древни езици, които субектът не е изучавал, да разтовари психически човека, да се почувства
като “електрически ток, който преминава от главата до краката” [Хегстад, с.45,46], може да
предизвика радост, смях, екстаз, неописуема по сила “любов”, викане, скачане, поток от звуци и
думи [там, с.28]. Тези ефекти могат да се обяснят с формиране на кратковременни връзки в
158
структурата на душата на човека, като се използва нейния потенциал и по такъв начин

паразитният дух я изтощава.
В и преди първи век след новата ера езичниците използвали екстатично говорене за да се
поклонят на своите богове. Пророци и мистици от Асирия, Египет и Гърция говорели чужди
езици в състояние на екстаз и изговаряли неразбираеми фрази, за които се смятало, че са
откритие на боговете [там, с.89]. От съпоставката между библейските критерии за наличие на
Свети Дух и психическите отклонения, свързани с разглежданите явления следва, че тези
явления не са свързани с проявите на този Дух.
Паразитните духове могат да предизвикат крайна умора и липса на енергия, тежки
усещания в слънчевия сплит, силна непоносима телесна миризма [Стар, с.14], изпъкване на
очните ябълки, празен, мъртъв поглед, крайна нервност, епилепсия, шизофрения, гняв и
враждебност към всичко и всички [там, с.15].
“Два месеца живях в комуна АА и две години в някои комуни във Франция. Нито една не
успя – омразата стана по-силна от любовта” [Ошо, с.116]. Това означава, че различието е
вътрешно присъща характеристика на индивида, дълбоко заложена в неговото поведение, т.е.
реализирано с участието на душата му. Това подпомага деструктивното поведение на
паразитните духове.
Счита се, че “Бог не се занимава с” паразитиращите души [Стар, с.77]. Следователно те
изпълняват регулираща функция: подтискат и разрушават слабите връзки между душа и тяло, а
стимулират укрепването на силните връзки.
“Който има на него ще му се даде и ще се умножи, а който няма, от него ще се отнеме и
това което има” [Библия, Матей, 13:12]. “Истински мъдрият прави себе си достъпен за тебе и
ако си достатъчно смел, можеш да пиеш и ядеш от неговото същество. Това има предвид Исус,
когато казва на своите ученици: “Яжте ме! Пийте ме!” Учителят трябва да бъде погълнат,
абсорбиран, само тогава ще се срещнеш със своята собствена истина” [Ошо,с.166].
Според отшелници на сектата Дзогчен съществуват човешки същества, които са
достигнали толкова висока степен на духовно съвършенство, че първоначалната материална
субстанция на телата им се е преобразувала в нещо неосезаемо, притежаващо особени свойства.
Разказва се, че който изяде парче от преобразената им плът, изпада в особен екстаз и постига
познание и свъхсетивни способности [Давид-Неел, с.142]. Тези сведения могат да се
интерпретират като признак, че земната душа на човека, органично свързана с вещественото му
тяло, определя неговите свъхсетивни свойства.
Верижната структура на душата

представена като змия или змей
“Според древногръцката митология душата след смъртта се явява като змия” [Георгиева,
с.124]. “Змията и птицата са най-разпространените форми на душата...” [там]. “В обредните
практики е отразено магическото значение на допира на змията тотем до човека, а в народните
приказки тя плюе в устата му и той хапва от месото й, за да получи здраве, плодовитост и
свръхсетивни способности. [...] ...Змията дарява способност на жената да роди” [там, с.127].
Тези поверия съдържат сведения, че чрез своята (земна) душа човекът придобива
свръхестествени способности.
“Всички, които умират преждевременно от неестествена смърт (удавници, обесени,
самоубили се) и от насилствена смърт... след смъртта си...те се превръщат в зли и отмъстителни
духове” [там, с.197]. “В песенното творчество се среща мотивът за превръщане на човек в змей
чрез магия” [там, с.109]. “...Змейовете се описват не като духове, а като хора, като диви крилати
159
същества, полуживотни – полухора” [там, с.109]. “Външният облик на змея напомня змия,
човек и птица. Той има крила, крака и опашка.[...]... Змеят е мъжки мистичен персонаж, а
ламята е негов женски корелат” [там, с.110]. “Според вярванията змейовете са родени от добри,
а ламите от лоши хора и били носени в корема 15-20 месеца” [Георгиева, с.135,136].
“Външният вид на ламята напомня огромен гущер с кучешка глава..., широка уста, големи
очи, понякога накрая с рог, зъби и люспи. Има и криле, с които хвърчи” [там, с.118]. “Змеят
след дълги години става хала и живее по небето” [там, с.119]. “Ламята запазва връзката си със
земните и подземни води, като причинява суша и наводнения” [там, с.122]. “Етимологично
змия се извежда от земя (земя-змия-змей)”[там]. Тези признаци ни дават основание да
разглеждаме змееподобните митологични персонажи като метафори на земната душа.
Според множество митологични разкази боговете, демоните и чудовищата имат
способност до поглъщат хора. Тези сведения могат да се разглеждат като метафорично
описание на включване на човешка (космическа) душа в (космическата) душа на конкретно
божество. В много разкази се споменава, че божествената или митологична душа повръща
човешката душа и последната се съживява отново, т.е. тя не е деструктуирана в процеса на
поглъщането й.
Хищната природа на могъщите духовни структури се описва в индуиската митология:
“...Този остров се наричал Нагалайа и се обитавал от змии, между които Калийа била една от
най-важните. Тъй като обичал да яде змии, Гаруда ходел на острова и убивал от тях толкова,
колкото пожелаел. Някои наистина изяждал, но други убивал съвсем ненужно...[...] Но
постепенно Калийа се опитал да се сражава с Гаруда и го посрещал с многобройните си глави и
остри зъби” [Бхактиведанта, с.135].
“Единствено в ума ни въжето представлява змия” [там, с.111]. Съответно верижната
структура на дракони, змейове, лами и други мистични хищници символизира тяхната
структурна приемственост по отношение на предисторията им.
Египетската митология възвеличава крокодила – хищник с верижна структура. “В Египет
мъртвият, чийто символ е пентаграма или петолъчната звезда, върховете на която са
представлявали човека, емблематично се е превръщал в крокодил” [Блаватска (1), с.282]. “На
мумията са слагали глава на крокодил, за да покаже, че това е душа, пристигаща от Земята”
[там, с.284].
Крокодилът има една глава за разлика от многоглавите мистични змейове. Ако
крокодилът, т.е. едноглавият модел на змей е символ на единична душа, то многоглавият змей,
ламята и други митологични персонажи от този тип са символи на система от хищни души.
Многоглавите символи нямат двойно, тройно и т.н. мултиплицирано тяло или многоопашие.
Следователно те не символизират синтез на вериги от космически души. Тези модели
напомнят за духове с не напълно разградени земни души, свързани с тях или за разклонения на
веригата на космическа душа, които завършват с проявления като духове или души. При
подобни разклонения в общия случай възниква дефицит на енергия за захранването на
конкретна душа (дух), което съответства на представата за хищната природа на митологичните
им модели.
“Според алегорията всички Дракони и Змейове в древността имат по Седем глави – по
една глава на всяка раса, и “по седем косъма на всяка глава”. От Ананта, Змея на Вечността,
носещ Вишну в продължение на Манватарата, от първобитния Шеша, чиито седем глави са се
превърнали в “хиляди глави” в легендите на Пураните, чак до седемглавия акадийски Змей.
Всичко това изобразява Седемте Начала в цялата Природа и в човека, като най-високата или
средната глава е седмата” [Блаватска (2), с. 142].
Следователно съществува мяра на еволюционно развитие на душата, която характеризира
седеметапния предел на възможни разклонения от основната структура на космическата душа.
160
На тази основа става възможно създаването на “многоглави”, т.е. на разклонени структури на

душата на принципа: онтогенезата повтаря накратко филогенеза. В този аспект хилядите глави
на Шеша могат да се разглеждат като множество структури, формирани в резултат на
йеарархичното им фрактално разклоняване.
“Болшинството медиуми притежават по един “проводник”, но някои имат по няколко
“гида”. Тяхната задача е да охраняват благополучиeто на медиума и да встъпват в ролята на
наблюдател, регулирайки количеството на духовете, които се опитват да се доберат до
общуване. Но понякога все пак някой предприемчив дух се промъква през тази преграда с
информация за отсъстващите на сеанса. Друг път “проводникът”, вече завладял тялото на
медиума, позволява на друг дух да влезе в него, и тогава речта, жестовете и мимиката на
медиума се мени в съответствие с действията на този нов дух на покойник” [Рэндлз, с.80].
В монголската “Песен за сражение на Гесер (или Хесер) с Гилбан Шар” се разказва, че
леговището на многоглавия хищник – дух Гилбар Шар е охранявано от два паяка [Нехлюдов,
с.154,155]. Според анализа на С.Нехлюдов и Ж.Тумурцерен “...паяците също са въплащение на
душата на мангуста” [там, с.284]. За разлика от тях: “От двете ноздри на Зловредния дявол –
мангус поединично Златни рибки излизат. Отляво надясно една до друга скачат. Те и са
истинската му душа” [там, с.158].
“Според прозаичното изложение... към Гесер се присъединяват кучета, придобили облик
на паяци и караулещи до вратата; те обкръжават чудовището и помагат да се повали то на
земята” [там, с.284]. Следователно многоглавото чудовище е хищен дух, който е използвал за
пазачи пленени души (паяци).
“В прозаичното изложение Гесер заповядва на своите кучета да изядат паяците и сами да
придобият техния облик. Това е близко до книжния вариант, където Гесер, убивайки паяците,
охраняващи крилата на вратата, ги подменя с точни подобия – свои въплащения” [там, с.284].
В това описание пленените души са външно (паралелно) присъединени към структурата на
хищния дух за разлика от погълнатите от него души, които са вътрешно (паралелно)
присъединени към същия хищник.
Научният анализ и систематизацията на етапите, през които преминава процеса на
камление на шаманите (ритуал на свързване на душата им с друга душа) показва, че преди те да
се срещнат с духовете похитители на човешкото имущество или на човешки души и да се борят
с тях, те извикват духове-помощници. След приключване на борбата със злия дух шаманите
разпускат духовете-помощници [Новик, с.57]. Шаманът чрез душата си на духовно ниво на
организация се бори с духовете-похитители. За целта шаманът използва духове-помощници. Те
са с аналогична функция на кучетата на юнака Гесер, когато той се сражава с многоглавото
чудовище. Душата на шамана съвместно с асистиращите я духове представлява система от
паралелно функциониращи системи, които са направлявани от душата на шамана.
“Обикновено съществува страж – елементално същество...”, охраняващо ”психическата
врата” в тилната област. Понякога малкият елементал се отегчава от своята работа и напуска
поста си. “...Тогава “психическата врата” може да бъде отворена вследствие на падане на или на
удар, или дори от усилени тренировки от психично естество...” [Стар, с.40].
В “Книга на планините и моретата” е записано: “В Кунлун живеят божества. Звярът на
Зората има едно тяло като тигър и девет глави с човешки лица, обърнати на изток”. А един от
коментаторите – Би Юан, починал през 1797 г. – добавя: ”Става дума за звяра на Портите на
Зората” [Кюнстлер,с.109]. Описанието може да се разглежда като метафора на охранителя на
входа в аурата на човека. В този смисъл хищната природа на разклонените изводи на
космическа душа могат да се проявяват и като помощници (охранители) на индивидуалната
човешка душа, така както едно куче може да се прояви като хищник и като пазач.
161
Вграждане на душа в душа

Две души, които се движат съвместно по обща траектория може да се вградят една в друга
и така да се движат като общо цяло [Юрин, с.74].
Еднопосочните токове се привличат. В този смисъл движението на две паралелно
транспортиращи се души може да се моделира като взаимодействие между паралелно
протичащи токове.
Според Джайна: “Присъствието на душата в отделно пространство не пречи там да се
намира и друга душа: двете могат да се намират в едно и също място..” [Чатерджи, с.84].
Карлос Кастанеда споделя за преживяванията си в астрала: “...Ние започнахме да преминаваме
едни през други, сякаш бяхме валма от пари” [Кастанеда (3), с.106].
“Съпруг и съпруга, които са се обичали, ще продължават да са заедно,... любовта е тази,
която събира две души.[...]... При духовната любов не съществува ревност” [Уилямсън, с.136].
По време на секс “Навлизаме изцяло един в друг, това е сливане, ставаме едно цяло” [там,
с.136].
“Още два пъти видях подобна сцена: един човек припадаше и веднага в ореола му се
появяваше процеп, към който се устремяваше безплътен, като че ли оттам влизаше във
вътрешността на другия” [Ричи, с.74]. “На практика няма големи различия в симптомите,
когато развъплатените същества са в или около аурата – всичко зависи от степента на
проникването” [Стар, с.34].
Аурата е средство за самозащита “освен ако честотата й на трептене не е слязла до тази на
заобикалящите я развъплатени същества. В такива случаи в резултат на честотно привличане,
развъплатените същества се прикрепват (най-често) от външната страна на аурата. Това не
означава, че те могат да минават през въплатените индивиди. [...]... В такива случаи двата
субекта заемат едно и също пространство, но в различни честотни диапазони, така че няма да се
получи смесване на енергийната им плътност” [Стар, с.18]. “Вграждането” на души протича на
различни нива на организация в битие в рамките на едно и също физическо пространство. “Вие
буквално можете да избягате от нападателя си в друг свят. ...Като цяло най-препоръчителна е
техниката за издигане към по-висши нива, тъй като по природа подобни злонамерени същности
принадлежат към по-ниските нива. По този начин ще бъдат изхвърлени и обезкуражени за по-
нататъшни атаки” [Денинг, с.44].
Душата поглъща душа

“Легендите казват, че унищожаването на земен враг посредством убийство е създаване на
силен враг във Финия свят” [Стульгинскис, с.97]. “...Фантомът или духът на убит човек често
преследва убиеца... и закоравели престъпници... се предават в ръцете на правосъдието”
[Тухолка (2), с.49]. В Шатапатха-Брахмана се разказва, че умрелите поглъщат живи хора за да
си “...отмъстят по такъв начин на своите жертви, за това, че те са ги изяли на този свят”
[Воеводского, с.244].
Според вярванията на сибирските народи злите духове ловуват души на хора, както хората
ловуват тюлени. Те ги отнасят със себе си и ги поглъщат. Ако духовете на болестта изядат
душата беен – “телесна душа” или земна душа, то човек умира [Токарев, с.103]. По този начин
се прекъсва връзката между космическата душа и вещественото тяло на човека.
В друго сибирско племе се утвърждава представата, че “...свободно придвижващата се
душа се подлага на нападение от духове: ако злият дух похити и изяде тази душа, човек трябва
да умре” [там, с.103].
162
Кастанеда разказва, за преживяване в астрала: “...Някакво движещо се сияние... ме

връхлетя, изпълнено с омраза. Излъчваше ненавист и злонамереност. Отскочих назад. Сиянието
спря атаката си; аз бях погълнат от някаква черна субстанция, а в следващия миг се събудих”
[Кастанеда (3), с.155]. Според дон Хуан съществото, което е извършило нападението е
смъртоносно. То е осъществило нападението си, защото Кастанеда е показал достъпност [там,
с.156,157].
1. Духовете (автономните души) могат да се вграждат в душата на човека без да се

деструктуират.
2. Духовете могат да поглъщат (вграждат) или да присъединяват външно човешки
души или духове без да ги деструктуират.
3. Хищните (с енергиен дефицит) духове могат да се обединяват в система (от типа
на многоглава ламя) по отношение на недоразградените (слаби поради вътрешните си
противоречия) земни души, защото последните са относително лесна плячка.
4. Хищните духове могат да се снабдят (като паразити) с пленени души на хора,
като ги включват паралелно на основната си структура с цел да усвояват тяхната
енергия.
5. Вграждането на дух в душа е резултат от максимален афинитет или интерес на
духа към душата.
6. От извод 5 следва, че паралелно функциониращите души (от типа на
съмишленици или пленници) изпитват ограничен (със стеснен диапазон) афинитет към
обединяващия ги дух.
7. От изводи 5 и 6 следва, че отношенията между дух и душа се проявяват
като съпаловидна функция на относително устойчив афинитет между тях.
8. На базата на извод 7 следва, че между дух и душа по принцип може да възникне
антагонизъм с относително устойчиви форми на проявление, които се подчиняват на
стъпаловиден закон на разпределение.
9. От изводи 7 и 8 следва, че относително устойчивите форми на афинитет на
дух към душа се характеризират като стъпаловидни състояния на афинитет или
антагонизъм, подобно на спектърът от отношения между хората.
10. Космическата душа на човека не се влияе от атаките на паразитни души (духове)
към душата на човека.
1. Антонова Л. Срещи с отвъдното, Хемус, С., 1994.
2. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна с коментарите на Ш. Ачаря, Евразия-
Абагар, С.1992.
3. Библия.
4. Блаватска Е.(1) Тайната доктрина, т.1, кн.1, Астрала, С., 1993.
5. Блаватска Е.(2) Тайната доктрина, т.1, кн.2, Астрала, С., 1994.
163
6. Браун С., Харисън Л. Посещения от другата страна, Хермес, Пловдив, 2007

7. Бхактиведанта А. Ч. Кришна – изворът на вечното наслаждение, ч.1,
Бхактиведанта Бук Тръст, (1990).
8. Вильсон К. Оккультизм, “Клышников – Комаров и Ко “, М., 1994.
9. Воеводского Л. Канибализмъ в греческихъ митахъ, Опытъ по исторiи развитiя
нравствености, Типографiя В.С.Балашева, Санкт Петербургъ, 1874.
10. Георгиева И. Българска народна митология, Наука и изкуство, С., 1993.
11. Давид – Неел А. Тибет – магия и тайна, ИК “П. Яворов”, ИК “Д. Яков”, С.,1994.
12. Денинг М., Филипс О. Астрална проекция, Изд. Аратрон, С.,1997.
13. Иванова Н. М., Иванов Ю. Н. Жизнь по интуиции, АО “Комплект”, Санкт-
Петербург, 1994.
14. Илиев В. Двама в едно тяло, в.Мистерии на цивилизацията, № 38, 2003.
16. Кастанеда К.(1) Учението на Дон Хуан. Пътят на един индианец от племето яки,,
Петрум Ко, С., 1992.
17. Кастанеда К. (2) Вторият пръстен на силата, Петрум Ко, С., 1993.
19. Кастанеда К. (4) Пътят за силата, 1. Интервюта, Екстрем, С., 1998.
20. Кюнстлер М. Митология на Китай, Български художник, С., 1987.
21. Нехлюдов С. Ю., Тумурцерен Ж. Монголская сказка о Гесере, Новые записа,
Наука, М.,1982.
22. Новик Е. С. Обряд и фольклор в сибирском шаманизме (Опыт сопоставления
структур), Наука, 1984.
23. Ошо. Диамантената сутра, Шамбала, С.,1994.
24. Пасиан Р. Прераждане. Един или няколко живота, Издат. Жар, С., 1994.
25. Пиърс П. Пътят на интуицията, Аратрон, С., 2001.
26. Рабан П. Траектория от един живот към друг, Хипопо, Варна, 1993.
27. Ричи Ж. Завръщане от отвъдното, Хипопо, В.Търново, 1995.
29. Стар Е. Пленници на Земята, Психическото обсебване, защита и лечение,
Астрала, С.,1996.
31. Тихоплав В., Тихоплав Т. Учението на Грабовой, НСМ Медиа, С., 2005.
32. Токарев С.А. Ранные формы религии, Политиздат, М., 1990.
33. Тубелевич Й. Митология на Япония, Български художник, С., 1986.
34. Тухолка С.(1) Окултна енциклопедия, редакция “6 плюс”, С., 1991.
35. Тухолка С.(2) Окултизъм; Алтамарова Н. Практически магии, Астра Вита, С.,1995.
37. Хегстад Р.Р. Духът чука на вратата, Нов живот, С., 1993.
38. Чатерджи С., Датта Д., Увод в индийката философия, Евразия, С., 1995.
39. Шане П.-О. Тайните на прераждането, Нов Златорог, (1990 – 1997).
40. Юрин В.К. В поисках души, СВ-96, Екатеринбург, 2001.
Извънземни и душата на човека

164
Многоаспектното управление на земната цивилизация е в съответствие с

устойчивото развитие на душата на хората.
Ключови думи: душа, извънземни, управление на развитието, човечество.
Въведение
Целта на статията е да се формира концепция за връзката между въздействието на
извънземни върху хората и влиянието на това въздействие върху душата на човека.
Например в Книгата на Енох са записани сведения за връзки на извънземни мъже със
земни жени и Енох е резултат на една от тях. Управлението на земната цивилизация от други
цивилизации от дълбока древност. Може да се предположи, че земната цивилизация е
лабораторен продукт на други цивилизации.
Признаци за влияние на извънземни

върху човечеството
„Физическите характеристики на иетите и на хуманоидите от летящите чинии са еднакви –
ръстът им варира от 0,90 до повече от 3 метра. От тях се разнася непоносима миризма, затова
казвам, че са отвратителни. Тя като че ли е особено расова миризма или идва от някаква
течност, която чиниите изпускат, за да въздействат на съзнанието на очевидците.
Голяма част от иетите са с окосмено тяло и голобрадо лице. ...Когато окосмяването е
голямо, то е рижаво или тъмно кестеняво, но се срещат и руси индивиди с дълги коси като
хипитата. И при единия, и при другия тип, черепът е удължен нагоре и е по-голям като обем от
човешкия. Този тип череп се наблюдава при паметниците от древно Мексико и при
доколумбовите статуи...” [Бержие, с.109].
Китайски археолози са открили в планината Байан Карем Улаа каменни блокове, в които е
записано, че преди дванадесет хиляди години е паднал космически кораб върху земята, а
екипажът му от дребни жълти човечета останали на същото място и дали родословието на
племето дропас” [Бержие, с.7]. „Ескимосите твърдят, че техните предци били пренесени от
огромни „железни птици”. Американските индианци говорят за великия дух, летял върху
гърмяща птица. Хавайците си спомнят за летящи ангели” [Бержие, с.10].
„През 70-те години на миналия век Уорън Смит... се добрал до високопоставен служител
на ЦРУ..., който му разказал какво е известно за чуждите цивилизации. Според него
извънземните произхождат от умираща планета и си търсят нов дом. Условията на Земята са
подходящи за тях, но има една пречка – това сме ние. Затова изследват хората – опитват се да
разберат дали не биха могли да кръстосват видовете, дали отбранителните ни системи ще им
създадат проблеми по време на инвазията и дали сме психически издръжливи. При последните
тестове като че ли не сме се представили твърде добре. [...] Изглежда, обаче, че чуждите раси са
повече на брой. Едни от тях са по-приятелски настроени, но всички се придържат към една и
съща политика – явяват се само на някои хора, сякаш не желаят всички хора да узнаят за
съществуването им” [Петрова, с.3].
Лекари от Калифорнинския университет в Лос Анжелис са изследвали момченце, което се
е родило със СПИН. Установяват, че когато детето е на пет години вирусът на СПИН в него е
165
изчезнал, защото има имунитет към всички болести. Причината е нечовешката му ДНК.
Нормалният човек от 64 кодона (триплета) на своето ДНК използва само 20, а това дете
използва 24. В резултат на това имунната му система се оказва 3000 пъти по-силна, отколкото
при нормалния човек [Тихоплав, с.186].
След 1984 г. на Земята се раждат все повече деца с необикновенни способности, наречени
индигови деца. Притежават коефициент на интелигентност от 130 до 160 и по-висок.
Американските учени са установили, че след 1999 г. в САЩ се раждат индигови деца (80-90 %
от всички новородени). Те притежават високи екстрасензорни способности. Сред родените след
1974 г. китайски деца има екстрасенси, които могат да виждат с ушите, носа, езика,,
подмишниците, дланите или стъпалата си. На тази основа се прави извода, че „Шестата раса
вече идва на Земята, тя вече е на Земята!” [Тихоплав, с.187].
„Вашата планета Гея...е оплодена с много космически модели и енергии” [Есен, с.312].
„Оказа се, че прекият контакт и предаването на информация са опасни за нашата цивилизация и
могат да доведат до нейната гибел, но при това ще бъде наказана и цивилизацията, влязла в
контакт” [Лазарев, с.462]. От тези сведения следва, че земната цивилизация съществува в
информационен инкубатор с цел да се развива с максимална, вътрешно присъща за
възможностите си, скорост.
Според изявленията на извънземният Тор извънземните „...живеят само в астрален вид, без
физическо тяло” [...] „Коефициентът му на интелигентност бил 200 единици, а това
надхвърляло нашите таблици” [Бостанджиев (2), с. 8].
„Има цивилизации като атайенци, хатори, плеядинци, орионци, веганци и т. н., които
работят върху емоционалната ни природа и върху еволюцията на нашето съзнание. Подготвят
ни за преминаването на Земята от третото в четвърто измерение” [Илиева, с.174].
През 1998 г. много хора в Рифт Въли – Кения наблюдавали двучасов бой между четири
кръгли и три триъгълни НЛО. Кръглите били унищожени и изгорели на земята.
През 1999 г. в Уругвай хиляди хора са наблюдавали 40 минутен бой между НЛО по време
на националния празник. Триъгълни и цилиндрични НЛО се биели като поразените падали и
изгаряли в гората [Бостанджиев (3), с.11]. Тези факти са признаци за разномислие между
представители на НЛО, вероятно принадлежащи на различни цивилизации.
„Невидимите НЛО са разумни, извънмерни плазмени същества, лишени от маса и от онези
извънвременни и извънпространствени състояния, които са предшествали възникването на
материята” [Елцин, с.11].
„Трите години инструментални изследвания и проучване на тази скрита от нас реалност,
позволяват да се предположи съществуването на ефирни форми на живот, от ембрион или
едноклетъчен тип, от архитектоничен или геометричен тип, а също форми на биологичен или
квази човешки тип в плазмено състояние” [Елцин, с.6].
През 1972 г. космонавтът полк. Иван Теренко, изпълнявайки свръхсекретна задача, е бил
отвлечен от извънземни. Преживял с тях на планетата им около 20 години, почти без да се
промени, като смятал, че е бил месец-два на гости. С малка летателна машина е бил върнат на
Земята [Чудеса..., с.10].
Извънземни и усъвършенстване
на човешката душа
166
„Доктор Ригард Кал оповести, че през 1969 г. астронавтите от „Аполо-11” са донесли от

Луната къс скала, в който имало човешки ембрион. [...] Учените установили, че възрастта на
плода е приблизително 200000 години, че е от женски пол и че според параметрите на мозъка
му възрастното същество би могло да бъде много по-разумно от съвременните хора. [...]
Намереният ембрион може да се смята за доказателство за кръстосването на човешката раса с
извънземна” [Лунното дете, с.7].
Дистанционните наблюдения на К. Браун върху друга цивилизация, наречена грейове,
показва, че: „Всички грейове са един разум. Те са едновременно един и всички. [...] Индивидите
по нищо не се отличават един от друг. [...] В момента разумът е заключен. Той трябва да избяга
на всяка цена. Обзет е от чувство за панически страх. [...] Отчаяно се нуждаят да излязат от
телата си, въпрос на живот и смърт. Това е висша потребност в името на оцеляването на
разума ... организма. [...] Дълбоко в себе си те не разбират и благоговеят пред човешката
способност да съществуват и преуспяват като индивид, отделно от останалите” [Браун,
с.89,90,91]. Хомеостазната оптималност реализирана чрез синхронизирането на индивидите и
техните души удовлетворява популацията, но я превръща в консервативна система без бъдеще.
При силно външно смущаващо въздействие е възможно цялата популация синхронно да
изчезне. Разнообразието на индивидите осигурява възможност да оцелеят някои от тях при
възникване на неблагоприятни обстоятелства. В този аспект недостатъците на хората като
индивидуалисти се превръщат в преимущество за съхранението на цивилизацията ни.
Ето защо грейовете събират генетичен материал от земните жители, за да усъвършенстват
себе си [там, с.96]. Според грейовете: „Необходима е по-здрава връзка между духа и тялото.
Съвременният генен апарат потиска тази връзка. „...Само ние, жителите на Земя, изпитваме
толкова бурни емоции, свързани с обич, доверие, вяра, любов, ревност и т. н. Затова и тази
енергия на емоциите ни е обект на изучаване от страна на други, по-високо еволюирали от нас
цивилизации в Космоса, намиращи се в други измерения. Те искат да ги усвоят, защото са част
от тяхната „учебна програма” [Илиева, с.17].
Емоцията, вложена в поведението на човека, е усилвател на неговите отклонения от
стериотипа. По този начин се ускоряват процесите на развитието му и се открояват по-
контрастно резултатите от това развитие, проявяват се признаци за нови ниши на развитие.
Според Брус Голдбърг „Душата е съюзът между етерното тяло (представляващо
съвкупност от човешки инстинкти) и астралното тяло (което е домът на емоциите)” [Илиева,
с.49]. От това определение следва, че ускоряването на еволюцията на земната цивилизация се
осъществява чрез душите на хората и преди всичко, чрез подсистема им, реализираща
вариабилната им установка. Тази подсистема е в непосредсвен информационен обмен с паметта
на организма (етерното тяло), която обслужва фиксираната му установка.
Ето защо емоцията се явява средство за: 1) ускоряване на еволюционното развитие на
система душа-тяло и 2) ефективно манипулиране, т.е. на вътрешно (директно) или външно
(косвено) управление на същата система.
„Бъд Хопкинс развива тезата, че пришълците експериментират с човешкото
възпроизводство с намерение да създадът хибриден вид, който да съчетава качествата на хората
и извънземните” [Минчев (1), с.7]. При непосредствените контакти на Браун с извънземни
същества, когато той е пътешествал в пространството извън тялото си: „Казват ми, че основната
им цел е да вървят напред, да се развиват еволюционно” [Браун, с.72].
Логично е ускореното развитие на цивилизацията на Земята да е било програмирано с цел,
да се синхронизира в определен момент от бъдещето с развитието на други системи душа-тяло
(от други по-напреднали цивилизации). След това би следвало да се осъществи симбиоза между
душите на тези цивилизации, за да се формират хибридни души. Те ще еволюират ускорено по
отношение на своите „родителски” души. По този начин ускорено се развиват децата на
167
родители от различни раси. Междудисциплинните изследвания са по-плодотворни при синтез

на ново знание, в сравнение с изследванията в рамките на класическите дисциплини. Синтезът
на разнообразни качества формира ново по-високо качество.
Усъвършенстването на душите е предпоставка за еволюционно развитие на структурата на
Абсолютния бог, към която те постепенно се присъединяват. В този смисъл еволюцията на
човешките души има проекции (ефекти) на различни нива на организация на средата.
Ако разглеждаме древните и действащите религии като концептуални модели на
реалността, то техните главни богове могат да се възприемат като закодирани символи на
съответни извънземни цивилизации, които са участвали и/или участват в управлението на
еволюционните и хомеостазни процеси на Земята. Например проникването на чужди за
египетската митология божества (например: Анат, Ащарта, Кадеш, Рашеп и други
[Коростовцев, с.146]) може да се разглежда като последователно включване в Земния
експеримент на различни цивилизации, представени като богове. Според английският
египтолог Е. Бадж в Египет е имало поне 5000 божества [там, с. 175]. Според Слава
Севрюкова различни извънземни под формата на богове са посещавали Земята с опити да
помогнат на хората, но тяхната помощ не е породила устойчиви промени, поради
необходимост от еволюционно развитие на човешкия род” [Нанев, с.106,107]. В частност
християнският Бог„...се явява представител на другопланетна цивилизация, появила се
милиарди години преди появяването на човечеството...” [Манев, с.86].
Основни аспекти на извънземно управление на

човечеството
Слава Севрюкова съобщава: „Голяма част от разумните същества – доверява Слава – не са
от хуманоидния генетичен фонд. [...] Развили са се по-бързо. По-нагоре са в еволюционната
йерархия. Трудно ще ги разберем. При най-напредналите отсъстват представи за пространство
и време. Могат да приемат каквито желаят форми. Например, за да комуникират с нас,
превръщат се в хуманоиди” [Нанев, с.105].
„И мъртвите, и извънземните имат ревниво отношение към човека. Всеки се стреми да го
спечели. Извънземните имат изработен стил – кратък и експресивен. „Мъртвите” работят с по-
обстоятелствени понятия. Извънземните отговарят на въпроси, свързани с науката и техниката.
Непрекъснато ни насочват към бъдещето. Обвиняват ни, че много време губим за миналото”
[Ганев, с.45,46].
„Извънземни или земни, те обикновено се представят за приятели и подчиняват на себе си
приемащия. Започват с ласкателства, а после продължават със заплахи. И така става
обсебването, което довежда до безволие и психическо разстройство” [Везнева, с.57].
„Магьосниците казват, че ... някакви същества, дошли от космоса на съзнанието, ни
отглеждат в „човешки кокошкарници” или клетки... [...]. Магьосниците казват, че тези сенки са
хищници, те ни оставят живи, но поглъщат нашето съзнание” [Кастанеда, с.133].
Рокпевецът Джон Тот признава, че при „основния запис сборището от магьосници се
събира...и полага ръце върху оригинала на лентата (преди мултипликацията) и така
заклинанието се репродуцира върху всеки следващ презапис. [...] Всеки магьосник знае..., че
рок-песента всъщност е заклинание [...] ...Преди всичко ние сме служители – ръкоположени в
Сатаничното братство на Америка” [Стар, с.152,153]. Този вид манипулиране също би могъл да
бъде инструмент на цивилизациите, управляващи земната цивилизация.
„Получената информация показва, че някои действащи на Земята извънземни раси през
дългия период на технологичното си развитие са изгубили способността си за емоционално
168
възприятие. Превърнали са се в живи машини, дори са загубили възможността за естествено

биологично възпроизводство. [...].
Няколко пъти лекарите успели да получат страховити признания по време на регресивни
хипнотични сеанси от отвлечените и заплодени жени. Те разказват за срещите си със своите
деца хибриди, които им обяснявали, че всичко това трябва да се прави, за да получат
извънземните висши чувства и емоции. Не е без значение и притокът на „свежа кръв” или нови
комплекти от гени, които да подмладят старите, генетично изконсумирани раси” [Кели, с.3].
„За част от извънземните Земята е генетичен фонд с огромен потенциал. Други техни
събратя търсят тук енергия, която извличат от човешките емоции. Трети се нуждаят от
физическите ни тела. Земята е удобна стартова площадка за други измерения и вселени за
агресивния тип космити, които търсят колонии за расите си” [Бостанджиев (1), с.9].
„...Има нещо скрито в човешкото ДНК, което може да бъде от неимоверна полза за
останалата част от вселената” [Есен, с.292].
Извънземният Крион съобщава: „Идвам, за да пренастроя системата на магнитната ви
мрежа заради вашето здраве и просветление...” [Каръл, с.198]. Крион идва от сърцевината на
Слънцето [там, с.199]. Той добавя: „...Триединството ни Бог е ЗЕМЯТА, БИОЛОГИЯТА И
ДУХЪТ, защото моята работа въздейства и координира и трите. Това е службата на Крион”
[там, с.200].
Следователно освен директно въздействие върху човека се прилага и индиректно – чрез
управление на геологичните, биологичните и духовните процеси, сред които се култивира
човека.
„Щом магнитната мрежа се променя и земята се размества и нагъва, щом времето се
променя, ще има промени и в ядрото” [Каръл, с.223].
„В „Махабхарата”... се описват епизоди на ядрена война. ...”Махабхарата” разказва за
времена отпреди десетки и стотици хиляди години, за цивилизацията на асурите, които както
атлантите, лемурийците и хиперборейците, са предшествали съвременната цивилизация. [...]
Подобни открития (руини на праисторически градове с явни следи от въздействието на
свръхвисока температура) са десетки, при това не само в Индия, но и в Шотландия, Турция и в
други страни. А още повече косвени свидетелства има за облъчени с радиация хора в
древността” [Минчев(2), с.3].
Крион разказва, че предишна земна цивилизация са използвали роби „..., които малко по
малко губеха своя човешки облик. Хората от елита не споделяха науката. Моята пренастройка
се съпровождаше от пълно унищожение на земните маси, свързани с тази цивилизация, кратък
цикличен ледников период и нагъване на земната кора, което да покрие всички останки от
случилото се” [Каръл, с.74].
Според духът Йов съдбата на човека зависи от звездите и от света на мъртвите. „Дарбите
се дават от извънземните. Човек ги доказва чрез волята си. На собствената си съдба човек може
да повлияе 40%” [Ганев, с.52].
„...Пшеницата не е продукт на Земята – тя никога не е била намирана в диво състояние”
[Стульгинскис, с.50]. „...Та е била внесена от Учителите на мъдростта от друга планета”
[Стульгинскис, с.55]. Възможно е тя да е един от каналите за управление на цивилизацията на
Земята.
Синтетичната биология се дефинира като “проектиране и изграждане на нови биологични
елементи и системи, както и преработката на съществуващите такива за полезни цели”. В тази
връзка изкуствено се създават несъществуващи досега форми на живот от обикновени
небиологични вещества. „Изследователите в областта на синтетичната биология „програмират”
живи организми, за да променят начина, по който функционират или създават изцяло
синтетичен живот, по който инженерите правят машините – сглобявайки „различни
169
компоненти”. На този принцип в САЩ са създадени микроорганизми за добив на горива,

създадена е съответно научната дисциплина „енерго-биотехнология” [Стоянов, с.204].
По аналогичен начин високоразвити извънземни изследователи са могли да синтезират
различни модификации на души на човека и да търсят оптималната им структура при тест от
програмирани сложни житейски обстоятелства. Първоначалната генна структура на човека е
била създадена, за да гарантира преди всичко оцеляването на човешкия род в миналото. За да
продължи да съществува пълноценно обаче, човечеството има нужда от въвеждането на генни
модификации” [там, с.97]. Това е признак, че генетичната многопараметрична връзка между
душа и тяло е необходимо да се усили. Това би могло да се осъществи като се увеличи броят на
каналите (параметрите) за връзки между тях и като се формират допълнителни системи за
стабилизация на всяка от тези връзки. Като първа стъпка в това отношение е целенасоченото
увеличаване на значението на душата на субекта за неговото съществуване и постепенното
превръщане на грижата за душата в приоритет в поведението на човека, т.е. в превръщането му
в „душа човек”.
Считам, че целта на развитието на човека е развитие на душата му (първи етап).
След това ще възникне хибридно развитие на души от различни цивилизации (по
двойки). По-нататък ще възникне кръстоски между души, възникнали от групи
цивилизации и т.н. Целта е обогатяване структурата, функциите и свойствата на
душата на интелектуална система, за да се разшири нейния диапазон на
целесъобразно поведение и по такъв начин тя да прониква все по-дълбоко в
еволюционните пластове на небитие, за да ги обнови в някаква степен, т.е. да ги
приспособи и синхронизира с устойчиво възникналите иновации в по-високите етажи
на еволюционно развитие на средата (например от битие).
1. Извънземните са или могат да се трансформират в духове, но духовете не могат да
се трансформират в извънземни, освен ако не са тяхна модификация.
2. Извънземните не могат да синтезират дух и затова използват човека за междинно
средство за управление на развитието на душата му. По аналогичен начин човекът не
може да се самосинтезира изкуствено, като се програмира. Опосредствено по принцип е
възможно това да се реализира (например чрез лабораторен синтез, осъществен от
интелигентни извънземни същества).
3. Управлението на развитието на земната цивилизация е в съответствие с естествено
развиващите се процеси (еволюция) на природата, стимулирани и модифицирани от
извънземен интелект.
4. Съществуват сведения за изследване и/или лечение на земни жители от страна на
представители на различни извънземни цивилизации. Изследванията се провеждат с
различни средства и се предполага, че имат различни цели. Това се признаци за
провеждане на многофакторен експеримент със земните жители. Съгласуваността между
изследователите е признак за значимостта на този експеримент. Значимостта на
експеримента е предпоставка за гарантиране на успешния му изход, т. е. за устойчивото
съществуване на земната цивилизация. Съответно: това осигурява устойчиво развитие на
5. Известно е, че в общия случай духовете са в по-висока степен емоционални,
отколкото човека, а човекът е по-емоционален, отколкото извънземните. Това е признак
за изместване на областта на значение на техните представи в процеса на еволюиране на
средата, в която съществуват тези обекти. В частност извънземните притежават различна
ценностна система от тази, която е присъща на човечеството.
170
6. От извод 5 следва, че боговете, разглеждани като модификация на извънземни,

притежават различна ценностна система в сравнение с ценностната система на
човечеството. Съответно понятията добро и лошо има различен смисъл за хора и за
богове. В частност представите за добро и лошо при богове и хора съвпада.
1. Бержие Ж., Гале Ж. Мистериите, Изд. „Ив. Вазов”, С., 1993.

2. Бостанджиев К. (1) Генетични намеси на космити, в. Мистерии на цивилизацията, №
42, 2003.
3. Бостанджиев К. (2) От къде идват извънземните, в. Мистерии на цивилизацията, № 42,
2003.
4. Бостанджиев К. (3) Лъчите на космическите апарати, в. Мистерии на цивилизацията, №
27, 2005.
6. Везнева М. По спиралата на еволюцията, Откровение, С., 1995.
7. Ганев Н. Феномени на България, Хр. Ботев, С., 1993.
8. Елцин М. С. Невидимите пришълци: Самоорганизиращи се разумни
енергитични структури (книга 4), Ключ към контакта: Периодична система на Елементите на
Словото (книга 5), Поредица: „Близки срещи от ІІІ род”, Sent – UFO – Press, С., 1993.
9. Есен В. Нови клетки, нови тела, нов живот, Шамбала, С.,2008.
10. Илиева М. Искам да ви разкажа, Изд. Божич, Бургас, 2007.
11. Каръл Л. Крион ІІ – Не мисли като човек, Аратрон, С., 2004.
12. Кастанеда К. Пътят на силата, 1. Интервюта, Екстрем, С., 1995.
13. Кели К. Фермата, наречена Земя. Пришълци използват хора, за да оцелеят, в. Мистерии
на цивилизацията, № 21, 2004.
14. Коростовцев М. Религията на древен Египет, Шамбала, С., 1995.
15. Лазарев С. Н. Диагностика на кармата, т. 1, 2, Гуторанов, Ловеч, 1996.
16. Лунното дете, в. „Мистерии на цивилизацията”, № 29, 2005.
17. Манев И. Единствен ли Бог?, Философия и культура, № 4, 2008.
18. Минчев М.(1) Агресия от космоса, в.Мистерии на цивилизацията, № 5, 2005.
19. Минчев М.(2) Венера атакува..., в. Мистерии на цивилизацията, № 23, 2005.
20. Нанев Х. Бъдете в този свят, но не от този свят, Свръхфеноменът Слава Севрюкова,
Факел, Пловдив, 2005.
21. Петрова С. Защо правителствата мълчат за НЛО?, в. Мистерии на цивилизацията, №
20, 2005.
23. Стоянов П. С. Човекът като бог, Мениджър, № 1, 2008.
25. Тихоплав В.,Тихоплав Т. Кардиналният поврат, НСМ Медиа, С., 2004.
26. Чудеса във Вселената, в. Ние жените, № 44, 1994.
Манипулиране на човек
чрез душата му
171
Духовете са причина или са средство за управление на човека чрез душата му.
Ключови думи: душа, дух, човек, манипулиране
Въведение
Целта на статията е да представи чрез литературно регистрирани факти основните
разновидности на манипулиране на поведението на човека посредством душата му.
Манипулиране на човек от дух

Адекватното поведение на човека в битие изисква то да бъде реализирано на базата на
осъзнаване на реалностите и реагиране в съответствие с тях. Подсъзнателното реагиране
(инстинктивно или импулсивно) може да бъде резултат от външни смущаващи въздействия. В
резултат човекът може да постъпи „глупаво”, т.е. неосъзнато, включително и без да разбере
това. Огромното количество „глупости”, които извършват хората и които се възприемат като
„нормален” фон, може да се разглежда като резултат от целенасочено манипулиране. „Когато
си помислим нещо, трябва да се запитаме защо. Защо точно такава мисъл ни е споходила в
момента? Как тя се отнася към въпросите на нашия живот?” [Рейфийлд, с.189].
„Всяко живо същество, всяко нещо, с което се срещаме, са указание, учение, което е
дошло при нас” [Валие, с.184]. „Във всяко забавяне търсете смисъл, във всеки подтик –
значение, във всяко действие – изпит” [Везнева, с.73].
Духове съобщават, че „Ние ви събираме, с когото трябва. Но когато една среща може да
протече не така, както е най-добре, ние намираме начин дискретно да я осуетим” [там].
Идентифицирани са два основни начина за манипулиране на мисълта на човека по време
на сън:
„1. Промяна на сън. В този случай безплътният влиза в съзнанието на спящия и частично
променя вече съществуващия сън. [...] 2. Създаване на сън. В този случай душата сама
изгражда и внушава нов сън, като втъква образите в смислено изложение, съответстващо на
целта й” [Нютън (2), с. 39].
„Според мен съществуват два типа медиуми, които аз определям като „затворени” и
„отворени”. Първият тип приема информация само от ръководещия го дух, а втория – от
всякакви духове, но не на по-високо ниво от него” [Везнева, с.60].
Тази класификация илюстрира различната степен на „отвореност” на душата на човека
към външно манипулиране.
Духове разказват, че: „Много хора се стремяха да станат наши проводници, носители и
служители, но ние влизахме само в тези, които можеха да допринесат за социалната
организираност. [...]...Ние не случайно влизахме в телата на господарите, на господстващите, на
властниците” [Везнева, с.234].
„Ако, обаче, той се поддаде на съблазни и си въобрази, че е единствен и незаменим, ние
прекъсваме връзката си с него. Винаги намираме заместник, но трудно се намират светилници,
които изгарят докрай” [Везнева, с.72]. Според един дух най-често духовете направляват
мислите и действията на хората: „Когато мисълта ви се внушава, то на вас като че ли говори
някой глас” [Кардек, с.258].
172
Следователно поведението на човека приоритетно е инструмент на целите на духове,

които го ръководят: „Там горе, вече всичко е решено. Ако ти е съдено да го купиш, ще го
купиш. [...]. Ако не ти е съдено да купиш апартамента, няма да го имаш, каквито и подвизи да
си извършил, а ако все пак го получиш, ще ти бъде отнето здравето или животът” [Лазарев (2),
с.117].
„...Някои хора лошо действат на техниката, в тяхно присъствие всичко се чупи и се
разваля” [Лазарев (1), с.137], т.е. чрез душата си те й въздействат.
И обратното: неживата материя „придобива” „съзнателно” поведение: „Имам видеофилм,
където се вижда как вулканологът се спасява от камък, търкалящ се по склона. Вулканологът
тича надолу, после наляво по дъгата, а след това нагоре по склона. Камъкът се движи по същата
траектория. След няколко секунди камъкът започва да се движи нагоре по склона и убива
учения – вулканолог” [Лазарев (2), с.74].
Примерът илюстрира възможността дух или духове да използват неживи обекти за
въздействие върху човек (предполага се по предварително разработен сценарий).
„Неорганичните същества не могат да накарат никого да остане при тях насила... [...]. И
все пак те са способни да пленят всеки от нас, като използват желанията ни, като ни глезят и ни
угаждат. [...] ... Неорганичните същества се включват в най-съкровените чувства на сънувачите
и безмилостно ги разиграват” [Кастанеда, с.96]. Неорганичните същества създали в
посещаващите ги магьосници „...усещането, че са изключителни и неповторими...” [Кастанеда,
с.97].
„Неорганичните същества трябва само да преместят събирателната ни точка на нужното
място и ние веднага се понасяме като куршум... [...]... в царството на неорганичните същества”
[Кастанеда, с.100].
„Вярвам, че голяма част от народните приказки идват от спомените, които душите имат от
други „физически и безплътни светове” [Нютън (2), с.65].
„Всяко човешко същество има поне един старши или по-висш водач – експерт, прикрепен
към неговата душа още от времето на създаване на душата. По-късно... много от нас се
сдобиват с нов, втори водач...” [Нютън(1), с.152].
От структурата на душата на човека следва, че основният водач на душата на човека е
неговият висш Аз или космическата душа БА. Вторият водач на душата на човека е
преродената в човека душа КА, която се присъединява към индивидуалната му душа КА.
Според един дух „...когато вие вече сте решили и сте създали проект за действие, тогава
Нашата намеса би била насилие над вас. Нека ви оставяме сами да се справяте, а дори и да
сгрешите, това е придобиване на опитност” [Везнева, с.73].
Манипулиране на човек от човек

Сугестивното въздействие може да бъде с широк обхват и интензивност. Например
регистриран е случай, при който на мъж и на жена им е било внушено да се срещнат и да си
подадат ръка, въпреки безразличието си един към друг. Когато са пожелали да се оттеглят
силна болка в главата на всеки от тях ги връща един към друг, докато тръгнат заедно и се
оженят [Иванова, с.66,67]. „Понякога жените попадат под природната хипноза на мъжете, или
обратното... често възприемано като любов” [там, с. 68].
В присъствието на комисия от учени чрез хипноза внушили на студент загуба на теглото
му. След три секунди теглото му изчезнало и било регистрирано от измерителни средства
[Тихоплав, с.96]. При левитация електроенцефалограмата на мозъка показва мощни кохерентни
пакети от 2-40 Херца. „Тази кохерентност се засилва при всяко следващо занимание и се
натрупва, както и ако човек е в група” [Тихоплав, с.97].
173
В Тибет „Учителят може да внуши дадена мисъл на близко намиращ се ученик. Ако
ученикът изпълни заповедта, разстоянието се увеличава – чак до няколко километра.
Новопосветените проверяват дали успешно са усвоили това умение и започват да обменят
мисли” [Бостанджиев, с. 3].
Този пример илюстрира телепатичната връзка човек – човек като взаимодействие по
веригата: мисъл (на човека излъчващ сигнали) – душа (на същия човек) – душа (на приемника
на сигнала) – мисъл (на човека, приемащ сигнала).
Един младеж разказва: „Трябваше само мислено да заповядам и човек падаше от оградата.
[...]. Мога даже да погледна облака и да го разсея” [Лазарев (1), с.154].
„На един сеанс в Лондон материализираният дух съзнателно простря ръка към добре
разгорян огън, взе къс червен въглен, голям колкото топка за игра и ми го подаде, като каза
бързо: „Сложете го на ръката си”. [...]. И аз прострях ръка и разпалената топка беше бързо
поставена на дланта ми. Твърдя, че не почувствах даже и най-малка топлина от нея, дори когато
умрелият взе едно парче хартия от огнището и го допря до въглена, а то пламна изведнъж. Аз
държах този въглен в продължение на минута и половина, когато като започна да загасва, той
ми даде знак да го хвърля назад в огнището. Нямаше ни най-малка следа или червенина,
останала на ръката ми... [...]. Сега зная от последните окултни изследвания, че един много тънък
слой от етерна материя може да бъде така нагласен, че да е идеален изолатор на топлина, и
мисля, че навярно моята ръка е била покрита за дадения момент от такъв един слой” [Летбитер,
с.277,278]. По подобен начин един професор е бил поканен от цейлонски монаси да стъпи
върху жарава. „Той незабавно го сторил, скочил в огъня и нищо не му станало. Не бил изгорен”
[Ошо, с.157]. В продължение на една година тези монаси се подготвят като живеят в изолирани
килии. „...непрекъснато набивайки мисълта си, че тялото е илюзия”. [...] Танцували с часове в
огъня, без да се изгорят” [там, с.156].
Историята (например с Наполеон, Сталин, Хитлер и други) показва, че колкото са по-
мащабни действията на вожда, толкова по-големи са психическите му отклонения от норма.
Тази характеристика е присъща на фанатиците, т.е. на тези, които твърдо провеждат някаква
програма на поведение и се стремят към някаква цел на всяка цена.
Хитлер е „имал състав от специалисти, които да измерят какво трябва да е разстоянието до
публиката и каква височина е необходима, за да може очите да са напрегнати в такава степен,
при която по-лесно могат да бъдат хипнотизирани и приспани. След това всички светлини ще
бъдат изгасени – по време на реч на Хитлер, единствената светлина е насочена върху него. [...]
Нещата, които иска да ти се набият в главата, ще ги каже по-късно, когато цялата публика стане
сънена. Тогава думите отиват направо в подсъзнанието и започват да действат” [Ошо, с.39].
„Колкото повече напредва човек в духовното си развитие, толкова по-голямо количество
хора интуитивно или съзнателно ще го следват” [Лазарев (2), с.117].
Откривателите, революционерите, новаторите в общия случай имат тежка съдба и
предизвикват съчувствие, което способства за популяризиране на постигнатия от тях резултат.
Например Христос, Левски, Ботев. Следователно манипулирането се осъществява и чрез
индивидуалното развитие на личността, разглеждано като модел (образец) за подражание или
като цена, която е била платена за да се постигне качествено новия резултат.
Различие между позитивна и негативна
манипулация на духове върху човек
„В много страни хората вярват, че телата на светците, героите и тираните продължават да

живеят след смъртта. Един от най-типичните примери е остров Мадагаскар. Там мъртвите не се
възприемат като мъртви. Починалите се заравят, но до изтичане на една година се изравят на
174
два пъти. Обличат ги и ги канят на угощение, където те „да разкажат” за живота в отвъдното.
Понякога от тях се иска съвет или пък да кажат истината по някой заплетен случай” [Шане,
с.60]. Подобни са били обичайте на инките.
Тибетците вярват, че след като бъде съживен трупът на умрелия с помощта на специални
ритуали от страна на ламата, мъртвецът може внезапно да скочи и да нападне живите. Затова
покойникът е непрекъснато под наблюдение на четящия молитва, за да се предотврати мнимото
възкръсване. Само ламите знаят магически слова и жестове, с които овладяват трупа, като го
принуждават да се върне на мястото си, ако той направи опит да се раздвижи [Давид-Неел,
с.144,145]. Ако не успее да овладее тялото, след като го е разбудил, магьосникът при всички
случаи умира [Давид-Неел, с.143].
Дон Хуан казва: „Неорганичните същества заговорничат... Те поставят капани още в
началото и по този начин извършват трайно и ефикасно отсяване на сънувачите, които не са
желани” [Кастанеда, с.101]. Духовете извършват старателен подбор на индивида, който е
необходим за провеждане на конкретна манипулация.
„Висшите светли духове убеждават, че само с обединените усилия на доброто може да се
постигне победата над злото, да се запази земната цивилизация и да се ускори духовната
еволюция. Те никога не заплашват, не заповядват, не се налагат, а остават медиума да прояви
свободно воля и сам да направи своя избор. [...].
Низшите тъмни духове действат обратно. Те се представят винаги за „най-висши”.
Информацията им е наситена с ласкателства, че медиумът е единственият избран от тях и има
да изпълни най-голямата мисия. Информацията им често всява страх, песимизъм и отчаяние. Те
се налагат, заповядват, заплашват, създават напрежение, отнемат всякаква самостоятелност и
обещават на медиума показност и слава. Предаваната информация е предимно за бедствия и
катастрофи като наказание за непослушните, а ако е „научна”, то тя е без подкрепа с
доказателства” [Везнева, с.58].
„Студови усещания, хлад и изтръпване на крайниците са признак за контакт с отрицателна
енергия. [...]. Най-типичното доказателство за контакт с черен тип разум: [...] Като ви хвали и
превъзнася като „чудо на природата”. Като ви обещава слава, власт, известност и могъщество.
Като ви превъзнася за месия и водач, избран от РАЗУМА – АБСОЛЮТ. Като ви поставя
задачи, свързани с масови публични прояви и въздействия. Дори чрез трети лица” [Антонова,
с.208].
По подобен признак и „Учител, който използва насилие, който заповядва, наказва или
изисква подчинение, всявайки страх у Ученика, не може да бъде Духовен Учител на
ДОБРОТО” [там, с.257].
„Ако се появи за миг образът на някой наш познат, духовно извисен, може би
първоначално той ще играе роля на Учител. Словото на Учителя, видим като образ от
светлина, е безмълвно. То се предава телепатично, смислово и визуално (зрително), като
мисълта” [Везнева, с.71].
„Постепенно обсебеният започва да се държи странно. Загубва волята си. За най-дребните
неща се допитва до духа и не може да вземе някакво самостоятелно решение. Отначало
открива, че в информацията има противоречия, но все пак има и истини. [...] Често ликвидира
семейството си и започва да страни от старите си приятели. Най-често духът се представя за
извънземен, с което спечелва уважение” [Везнева, с.59, 60].
В сравнение с духовете на неорганични същества „... ние сме деца, преливащи от енергия,
за която те ламтят” [Кастанеда, с.102].
175
1. Духовете от различни нива на организация на небитие са причина или са средство
за управление на тялото на човека. Духовете управляват тялото на човек, за да
компенсират вътрешното си неравновесие.
2. Средствата за манипулиране и обектите на манипулиране от духове са от жива и
от нежива материя. Съответно поведението на човека може да бъде индиректно
манипулирано от духове чрез обекти от жива или от нежива материя. Поведението на
човека може да бъде директно манипулирано от духове чрез управление на мисълта му в
период на психическа неустойчивост.
3. Ако човекът настоява да реализира плана си за действие, духовете не му се
противопоставят. Човекът може да използва духове, за да манипулира други хора или
други обекти, ако това не противоречи на персоналното му стратегическо и тактическо
манипулиране от тях. Извършва се старателен подбор на личности, които да послужат за
реализиране на конкретна манипулативна цел.
2. Бостанджиев К. Светлина и мрак, или тайните манастири на Тибет,
в. Мистерии на цивилизацията, № 2, 2006.
3. Валие Н. Лекуване чрез минали прераждания, Астрала, С., 2001.
5. Давид-Неел А. Тибит – магия и тайна, ИК „П.Яворов”, ИК „ Д. Яков”, С., 1994.
6. Иванова Н. М., Иванов Ю. Н. Жизнь по интуиции, АО Комплект, Санкт Петербург,
1994.
9. Лазарев С. Н. (1) Диагностика на кармата, ч. 1, 2, Гуторанов, Ловеч, 1996.
10. Лазарев С. Н. (2) Диагностика на кармата, ч. 3, Астросфера, Варна, 1997.
11. Летбитер Ч. Тайната доктрина. Живот отвъд смъртта, Библиотека „5ф”, № 4, С., 1992.
12. Нютон М. (1) Пътят на душите, Аратрон, С., 1997.
13. Нютън М.(2) Следите на душите, 67 нови доказателства за прераждане, Хермес,
14. Ошо. Книга на тайните, т. 5, Одисей, С., 1994.
15. Рейфийлд Д. Селестинското пророчество, Епсилон, С., 1995.
16. Тихоплав В., Тихоплав Т. Великият преход, НСМ Медиа, С., 2005.
176
Въздействия на дух
върху душа на човека
В поведението на душата на човека се наслагват тенденции на

манипулиране, произхождащи от небитие и от пранебитие.
Ключови думи: душа, човек, дух, небитие, манипулиране.
Въведение
Целта на статията е да се илюстрират въздействията на небитие и на пранебитие върху
Основни насоки за въздействие на дух

върху душа на човек
Духът на починалия наскоро Монти е казал, че „е бил потресен доколко приличащо на

реалния живот се оказва съществуването в новия му свят” [Тихоплав, с. 209].
„Оказа се, че финия свят полага огромни усилия за връзка с живеещите на Земята. Цели
екипи духове работят, за да ни бъдат предадени необходимите сведения за живота след
смъртта. Целта на тези знания е да ни накарат да изменим възгледите си, да променим
отношението си един към друг, към Земята, към света” [Тихоплав, с.210].
Очаквайки с колата си зелен светофар на кръстовище Мариета вижда починалия си баща
на стъклото на автомобила си и той й казал „Незабавно тръгни!” Тя изместила колата си и в
следващия момент в нейната позиция се забила колата на пиян шофьор [Илиева, с.138].
Духовете „... са много търпеливи, толерантни, искрени, директни, грижовни” [там, с.152].
„... Добронамерените духове никога не заплашват, не принуждават, не ласкаят” [там, с.154].
Злонамерените духове не се съобразяват със законите в небитие [там, с.155].
Възрастна жена посещава Мариана Илиева с оплакване, че в ранните часове през нощта
над нея издевателства дух на мъж. Илиева й препоръчва да чете молитвите на Арахангел
Михаил. През следващата нощ обаче те били откраднати от духа. Тогава жената се опитала по
памет да ги възпроизведе, но това не помогнало. Тя се свързала отново за помощ с М. Илиева. В
момента на разговора им към тях се включва духът Крион и той отстранил похотливия дух
[Илиева, с.132,133].
Този пример илюстрира възможността дух да вреди или да помага на човека.
„За да стане човек шаман, той трябва да е имал шаман в рода си. [...] Приемникът се
избира от самите духове. Те отправят към избраника предложения да стане шаман и
обикновено получават отказ. Духовете обаче упорстват, принуждават го, заплашват със смърт,
наказват го. В края на краищата те постигат своето и получават нов служител. Това описание на
избора с незначителни различия присъства у всички народи, намиращи се понякога на
177
противоположни краища на земното кълбо” [Шаталов, с.37]. „Смята се, че за да поеме

шаманското служене, човек трябва да бъде „пресътворен”. За да се извърши
„пресътворяването”, духовете отнасят душата му в един от трите свята – небесния, земния или
подземния, където тя се „възпитава” от една до десет години, в зависимост от силата на
бъдещия шаман. ...По време на отсъствието на душата бъдещите шамани се разболяват от
„шаманска болест”. Това ставало на различна възраст: на големите шамани рано – от три до пет
годишна възраст, при слабите – по-късно. В този период става и „рязането на тялото” – един от
най-важните актове на шаманското призвание. Това е...необходима операция, която духовете
извършват с шамана: отрязват му главата, слагат я на някой рафт и я набиват на дълъг кол.
Отдалечената от тялото глава не губи способност да чува и вижда и шаманът не без
любопитство наблюдава по-нататъшния ход на събитията” [Шаталов, с.37,38]. Описват се
ужасните мъчения на които е подложена чрез визуализация душата на бъдещия шаман, за да се
пречупи и да приеме ролята, която са й отредили.
„Там, където е налице загуба на късчета душа, може да имаме и натрапено чуждо
присъствие, тъй в аурата ни зейват празнини, в които могат да се настанят фрагменти или даже
цели души. Понякога имаме прилепване или натрапване на част от душата на някой жив –
обикновено човек, към когото все още сме или преди време сме били силно привързани –
например любим – или личност, с която заедно сме понесли насилие или травма [...]... Жертвите
се „влюбват” в своя насилник... похитените се влюбват и изпитват чувства на лоялност към своя
похитител. [...] Душата натрапник може дори да не знае, че се намира в чуждо тяло или че се е
прилепила към чужда аура” [Дейвис, с.165].
Слабостта или дефектите на аурата на човека, както и енергитичността на външната
агресивна душа или дух са предпоставки за вграждането им напълно или частично в биополето
на човека.
„Има няколко равнища на натрапено присъствие на души. При следенето чуждата душа
може да е леко прилепнала или просто да следва приемника, като се опитва да помогне. [...]
Домакинът може да е леко засегнат ... от състояния на тревожност или даже фобии. При
потисничеството прилепналата душа се вмъква в аурата на приемника и погазва естествената
му духовна функция, като ... върши неща, които съвсем не са му присъщи. При обсебването
прилепналата душа се настанява в тялото на приемника и ... доминира над... домакина...При
завладяването ... душата на приемника е напълно изместена и човекът придобива съвсем
различни личностни характеристики” [Дейвис, с.166].
Преродената душа, включена към тялото на човек има поведение подобно на
завладяването в първите няколко години от живота на детето. Преродената душа, включена
към тялото на човек има поведение подобно на обсебването от детската до пуберитетната
възраст на човека. По време на пубертета поведението на човека има характер на
потисничество (от страна на външната му душа). Самостоятелността на човека през
младежкия му период ни дава основание да го разглеждаме като проява на повишаваща се
самостоятелност на индивидуалната му душа, т.е. преродената в тялото на човека душа се
проявява като следяща система по отношение на оригиналната душа на човека.
В този смисъл в началния период на индивидуалното си развитие човекът „преболедува”,
т.е. „имунизира се” или „тренира” към възможно отстраняване на дух от аурата му. Съответно
степента на въздействие на преродената душа върху индивидуалната му душа постепенно
намалява.
„Но когато нашият дух разбере, че някой наш близък, който много ни липсва, е заминал за
Дома или скоро ще отиде там, той събужда духовното в нас, отваря го, прави ни уязвими и
чувствителни. Ние може да започнем да виждаме и да чуваме духовете и призраците за първи
178
път, тъй като нашият собствен дух започва да се изпълва със своите собствени спомени”
[Браун, с.131].
„Духът на нашите близки, които са болни или дори в кома, може да ни посещава по същия
начин както и духът на тези, които вече са починали” [Браун, с.163].
Духът на загиналия син Пепи, на Мариа Илиева я предупреждава, че ще се вмъкне в нея,
за да се скрие от преследване в астрала. В резултат на това тя изпитва „тежест” в областта на
слънчевия сплит. След намаляване на опасността Пепи съобщава, че излиза от майка си и тя
веднага усеща, че „тежестта” от слънчевия сплит е изчезнала [Илиева, с.155].
„Понякога ние носим фрагменти от чужди души с години, още откакто сме се родили и
обикновено чуждата душа остава при нас, докато бъде забелязана и поканена да си иде, докато
открие възможност да се прилепи върху някой друг или разреши проблемите си и най-накрая е
готова да поеме към светлината” [Дейвис, с.174].
„Някои пребивават при различни индивиди от векове, като се местят от един приемник на
друг в случай на смърт или злополука или при поява на друга „душа, решена да ги измести”
[там, с.175]. Паразитизмът и за някои хора е стил на живот...
В небитие може да бъдат срещнати различни обекти:
• „ Могат да бъдат същите, с които вече сме свикнали.
• Могат да бъдат играчи, които сме си представяли и горим от желание да видим.
• Могат да бъдат същества от други светове.
• Могат да бъдат еманации от нас самите.
• Могат да бъдат въплъщение на абстрактни представи” [Чопра, с.118,119].
В общия случай духът на човека се среща с обекти, с които има да разрешава някакви
проблеми.
„... Има милиарди духове от Другата страна и всички те непрекъснато изучават всичко,
каквото може да се случи” [Браун С., с.55]. „Духът е задължен да бди над вас, защото е поел
тази задача, но той има избор и той ще вземе под своя закрила този, който му е симпатичен. За
едни духове всичко това е удоволствие, за други – назначение или задължение [Кардек, с.267].
Духът моли да изпълни определена мисия и е щастлив, като я получава [Кардек, с.293]. „... Има
сред тях такива, които се явяват слепи оръдия, но други знаят много добре, заради каква цел те
действат” [там, с.293]. Анкетирането на привързаните към Земята души показва, че след
смъртта на вещественото тяло никой не ги посреща в отвъдния свят [Стар, с.13].
Ако човек има важна мисия на земята, най-често тя му е неизвестна или има смътна
представа за нея. Неговата мисия се обрисува след раждането му и в зависимост от
обстоятелствата [Кардек, с.295].
Например Ашли Уос, петнадесетгодишно момче, в което се твърди, че се е преродил на 28
март 1977 г. Бетовен (1770-1827). На пет години Ашли можел да свири почти всички
бетовенови творби за пиано, а на девет възстановил писмено, с абсолютна точност една негова
соната [Дочева, с.90].
Според музикалните експерти, запознали се с творчеството на Розмари Браун „...новата
музика повече напомня ранните произведения на Бетовен, отколкото на зрелите му работи”
[Рэндлз, с.105]. Този факт може да се обясни с „подмладяването” на възрастта на духовете на
умрелите композитори, в сравнение с възрастта, до която са достигнали в битие.
„... В повечето случаи онези, които диктуват отвъдното изпращат не души а идеи” [Приор,
с.187]. Насочеността (тенденцията) на развитие в небитие е средството за управление на душата
на човека чрез духове от небитие. Принципната насоченост (мек алгоритъм) на процесите е в
значително по-малка степен уязвима срещу провал и грешки, отколкото твърдият алгоритъм
(сценарий) на развитие. Това е признак, че процесите в небитие зависят от още по-първични
процеси (пранебитие).
179
Духовният свят въздейства върху човека чрез: „... внушение... как да постъпим. [...]...
лечение, но без да се намесват, ако заболяването е дошло по кармичен път. [...]... пренареждане
на случаи и събития, за да се случи едно или друго нещо... [...]... телепатичен контакт с някои
хора, за да ги насърчават, вдъхновяват, да им внушават идеи. [...]... подкрепят ни в желанието,
да се освободим от заболяванията си и да се насочваме към духовните, а не към
материалните преходни неща. [...]... подкрепят ни, за да преустроим отрицателността си в
доброта, щедрост и взаимопомощ.... подават информация за науката...” [Илиева, с.123]
Ако липсват фрагменти от душата на човека или включва прилепнали части от чужда
душа, то:
• Има симптоми, които не се повлияват от никаква форма на лечение.
• Възниква усещате, че част от субекта липсва.
• Появяват се драстични промени на личността, особено след някаква злополука
или болест.
• Човекът страда от неконтролируема смяна на настроенията.
• Субектът чувства, че в поведението си „не е той”...
• Индивидът е бил обект на насилие – физическо, емоционално или сексуално.
• Субектът има визуални спомени за нещо, което интуитивно знаете, че НЕ се е
случило с него [Дейвис, с.175, 176].
В случай на опасност в астрала духът на човек може да се трансформира във форма на
друго същество, например като червена мравка, за да избегне преследването [Илиева, с.138].
Този пример илюстрира факта, че въпреки повишената степен на отвореност на системите
(обектите) от небитие към заобикалящата ги среда, тази степен не е максимално възможна. Това
създава предпоставки за неадекватно възприемане на информация от същата небитиейна среда.
Духът на починал приятел на семейство прекъсва телевизионното им приемане и се
появява усмихнат на екрана на техния телевизор, от което „...нервите на Лъчезар не издържали
и той припаднал” [Илиева, с.139]. Този случай свидетелства за неадекватна преценка от
последствията на своите действия на един дух върху душата на човек. Възможно е тази
„неадекватност” да е програмирана и манипулирана от други духове в небитие.
Провинилите се духове се изпращат на заточение на друга планета за различни периоди от
време [Илиева, с.134], подобно на затворниците на Земята. Регулирането на реда е обща
характеристика на процесите в битие и в небитие. Това е признак, че ентропията на тези
процеси се подчинява на обща закономерност. Всяка система в битие и в небитие е отворена
към обкръжаващата я среда. В резултат на това всяка нова връзка с обект от тази среда създава
и обратна връзка с този обект. Тази връзка във времето може да се променя в положителна,
отрицателна или в неутрална по отношение на управляващите параметри на противоречието,
което субектът разрешава с обекта. Взаимодействието между субект и обект протича
периодично в процеса на индивидуалното им развитие или импулсно (епизодично).
Разрешаването на текущите противоречия между субект и обект се осъществява там и тогава,
където и когато това е необходимо за стабилизация на системата, към която принадлежат.
Следователно взаимодействието между духове или между души и духове е резултат от
макровзаимодействия, в чиито фрагменти те участват. В частност „Никоя смърт не е неуместна.
[...]... Преди да дойдете тук, вие сами сте съставили плана. [...] Любовта, която
изпитвате към починалия, се споделя и връща от него дори след смъртта” [Каръл (2),
с.55].
Следователно макросистемата програмира поведението на подсистемите си значително
преди те да се формират. „Кажете на духа какво е необходимото изобилие във вашата култура,
за да съществувате: после оставете Вселената да намери начините. Не правете предположения
за „пътищата” за осъществяване на желаните от вас резултати, защото по този начин
180
ограничавате Духа. Помнете, че Ние (Духът) сме буквални и се опитваме да използваме

дословно отправените молби. [...] Можете да поискате осъществяване на вашите цели, но не
казвайте на Духа как да бъдат постигнати” [Каръл, (2), с.146].
Следователно начинът за разрешаване на конкретен проблем се определя от
обстоятелства, които по всяка вероятност са свързани с небитие. „Когато хората създават
потомство не е нужно те да контролират процеса, но част от експеримента е да разберат какъв е
резултатът от това общуване. Какво всъщност става, когато две души или две части от една
душа се съчетават?... Те не знаят и това е част от експеримента” [Монро, с.78].
„Някои си признаха, че никога не са били човешки същества, съществували във
физическия живот, други били тук от хилядолетия. Трети бяха имали физическо съществуване
в други части на Вселената в нечовешки форми” [Монро, с.91].
Следователно приемствеността за душите не е ясна и за самите тях. Това е признак, че тя
във висока степен зависи от текущата ситуация (състояние) на системата, към която
принадлежат.
Изпреварващи възприятия
Някои събития писателите ги отразяват в своите творби без да подозират, че те ще се

случат [Пикнет, с.249].
„...Човек, който живее в Северна Индия или в Тибет, получава повишен контакт с
бъдещето и няколко живота по-нататък го носи у себе си. Ако човек има правилно поведение,
контактът се усилва”. [Лазарев, с.148].
При работа с графично-интуитивно предсказване на събитие точността на прогнозата е
80±7% [Богданович, с.336]. Астрологическата прогноза достига точност на предсказанието 60-
70% [Лазарев, с.138]. Ясновидската прогноза достига до 80% вероятност за успех при
откриване на изчезнали хора [Реан, с.103]. Максималната вероятност за успех при телепатия е
около 85% [там, с.112]. Това е признак, че около 17% от възможните взаимовръзки са под
контрола на стратегическото управление на системата, към която принадлежи субекта и обекта
на взаимодействието.
В. Б. Шерер „... отбелязал така нареченото изпреварване: в първите опити количеството на
попаденията значително надхвърлят средните. Но когато изпитваният е получил задание да
продължи опитите, този начално висок резултат се понижил” [Рицль, с.235]. Този ефект
свидетелства, че първичното сведение или внушение е информативно. След това резултатът се
размива при статистическа обработка. „Човекът, който има повишен контакт с бъдещето
извършва голям скок в развитието си, но ако абсолютизира бъдещето и го смята за висше
щастие, той получава висше наказание: изчезва желанието да ражда, да твори и да създава”
[Лазарев, с.151]. Предоставянето на информация от духове към душата на човека е строго
регламентирано по област на значение, степен на конкретност, степен на отдалеченост от
момента на възприемането й и степен на възприемане и използване като ценност. Това са
импулсни форми на манипулиране на душата на човека от духове. „Ако сте „ясновидец”, тоест
човек, който работи почти изцяло с психически способности, вие сте несистемен работник.
Това важи за ясновидците, медиумите и всички гадатели...” [Каръл (1), с.50].
Настройването на душата на човека в режим на приемане на информация я освобождава
от режим на обработване на информация. Ето защо възприемащият информация е в по-висока
степен манипулируем, в сравнение с този, който приоритетно я преобразува. Валентина
181
разказва как нощем й се присънило, че мъжът й, който е отишъл на риболов се е преобърнал с

лодката си и потънал. Когато той дошъл, видението й се потвърдило напълно [Иванова, с.146].
Известен е „странен” случай: от множеството, насъбрали се в една зала, едновременно се
събират в центъра й няколко човека, които притежават спомени, че са отвличани от извънземни
„Никой друг от цялата шумна тълпа нямаше такива преживявания” [Стрийбърг, с.252]. Този
факт може да се интерпретира като проява на телепатична връзка. „По своята същност
телепатичната връзка представлява сливане на съзнания” [Закладний, с.65]. В този смисъл
телепатията е средство за комуникация между души.
Аналогично е и дистанционното наблюдение на обекти, използвано първоначално за
военни разузнавателни цели [Браун К., с.21]. Сигналите при това наблюдение преминават през
вегетативната нервна система на приемника [там, с.52]. По своята същност това е разновидност
на излизане на душата от тялото на човека с изследователска цел.
1. Както в битие човекът е обект на манипулиране от други хора, така и в небитие

душата на човека е обект на манипулиране от други души и духове.
2. „Чуждите” души и духове стабилизират или дестабилизират конкретна душа в

зависимост от своите интереси.
3. „Собствените” духове, т. е. тези, които принадлежат на космическата душа на

човека, преимуществено стабилизират състоянието на свързаната с тях душа на човека.
4. Манипулирането на душата на човека от „собствени” и от „чужди” духове се

обуславя от обстоятелства, принадлежащи на небитие.
5. Противоречивото управление на душата от страна на духове и устойчивостта на

тенденцията на манипулирането й е признак за управление им от други духове
(прадухове), които принадлежат към пранебитие.
6. От извод 1...5 следва, че в поведението на човека (изразяващо поведението на

душата му) се наслагват тенденции на манипулиране, произхождащи от небитие и от
пранебитие.
7. В частност от извод 6 следва, че системата от души на човечеството в процеса на

индивидуалното си развитие моделира и търси решение на проблемни ситуации, чието
разрешаване е от съществено значение за развитието на процесите в небитие и в
пранебитие.
8. В частност от извод 7 следва, че основни проблеми на небитие и на пранебитие

модулират развитието на човечеството, индивидуалното развитие на всеки отделен човек,
включително и на кармичното развитие на душата му.
182
9. Стратегическият водач на душата на човека е космическата душа БА.

Тактическият водач на душата на човека е преродената душа КА, присъединена към
индивидуалната му душа КА. Индивидуалната душа КА на човека управлява
поведението на човека, като се съобразява с ограничителните условия продиктувани от
стратегическия и от тактическия й водач. Следователно поведението на човека е
йерархично манипулирано.
10. От изводи 8 и 9 следва, че космическата душа е носител (проводник) на проблеми

от небитие и от пранебитие, а душите КА са носители преди всичко на проблеми, присъщи
на небитие
1. Богданович В. И. Психокоррекция в повидневой жизни, Респакс, Санкт – Пепербург,

1993.
3. Браун С., Харисън Л Посещения от другата страна, Хермес, Пловдив, 2007.
4. Дейвис Б. Душата – път през вечността, Кронос, С., 2006.
5. Дочева П. Пътуване във вечността. Тайните на преражданията, Хемус, С., 1994.
6. Закладний Е. Телепатия, Кирсанов А. Суонистика, Ванеса, С., 1993.
7. Иванова Н. М., Иванов Ю. Н. Жизнь по интуиции, АО Комплект, Санкт – Петербург,
1994.
10. Каръл Л. (1) Крион І – финалната епоха, Аратрон, С., 2003.
11. Каръл Л. (2) Крион ІІ – Не мисли като човек, Аратрон, С., 2004.
12. Лазарев С. Н. Диагностика на кармата, ч. 3, Астросфера, Варна, 1997.
14. Пикнет Л. Паранормалното, енциклопедия, т. 1, Делфин експрес, Бургас, 1993.
17. Рицль М. Парапсихология. Факты и мнения. Изд. Инициатива, Львов, 1999.
20. Стрийбърг У. Моите срещи с извънземните, ИК „Съвременник”, С. 1993.
21. Тихоплав В., Тихоплав Т. Времето на Бога: съзнание и живот, НСМ Медиа, С., 2006.
22. Чопра Д. Живот след смъртта. Тежестта на доказателствата, БАРД, С., 2007.
23. Шаталов С. Шаманството: В: Пътища водещи към ада, ЕТ Кирил Маринов, (С.), 1998.
183
Канали за управление на дух, душа

и тяло на човек
Управлението на дух и тяло на човек при свързването или разграничаването

им протича по хистерезисна зависимост.
Ключови думи: дух, душа, комуникация, управление, вълни, поле,

електричество, тяло, оживяване.
Въведение
Целта на статията е да се представят сведения за канали за управление на дух и тяло на
човека.
Комуникационни вълни на духа

Според Омир душата в частност се проявява като “...нещо птицеобразно, доколкото тези
души издават писък (Одисея ХХIV, 5-9, Илиада ХХIII, 101)...” [Лосев (2), с.282].
Навите са духове, които летят нощем във вид на малки пиленца и издават писъци
[Панчовски, с.154,155]. Това сведение е признак за изместване на комуникацията от звуковия
диапазон при човека към ултразвуковия – при преход на душата на човека към автономно
състояние, т.е. в състояние на дух.
Швейцарските изследователи Фридрих Юргенсън и доктор К. Раудиве към 1968 г. събрали
над 70000 записи на гласове на призраци [Колюжнный, с.179]. Подобно на спецификата на
всеки човешки глас е логично и духовете да оперират със специфични за всеки един от тях
честоти или комбинация от честоти, чрез които комуникират с обкръжаващата ги среда.
“Опитът показва, че един медиум може не само едновременно да пише с двете си ръце, но
даже и да говори при това. С други думи, чрез него могат да се проявят три духа (Acrapma)
[Кардек, с.313]. Следователно комуникацията между дух и тяло на човек може да се осъществи
едновременно по отношение на няколко комуникационни канали. Косвено комуникацията
между човек и дух може да се осъществи чрез междинни (технически) средства.
Излизайки от астрала Кастанеда установява деформирането на звука: “В началото
различавах звуците като шумове, после думи, казвани с вик, и най-сетне като думи, които се
шепнат в ушите ми” [Кастанеда (2), с.144].
Собственият ми опит показва, че на разстояние от около метър и половина от разговарящи
хора, в астрала думите им се чуват като шумолене и скърцане и в най-отчетлив вид се свеждат
до писклива кавга между врабчета. Подобно възприятие е описано преди хилядолетия:
“Пронизващи са крясъците ми като дива гъска. Като кръжа, аз спускам се в царството на
мъртвите ...” [Книга на мъртвите, с.138].
184
“Крилата ми могъщи ме носят по-далеко... пронизващ вик като вика на дива гъска излиза
от гърдите ми, като сокол над облаците плувам” [там, с.155]. “Издавам викове подобно дива
гъска. Да могат боговете да ме чуят! Гласът ми, на гласа на Сотхис е подобен” [там, с.241].
Следователно боговете издават подобни звуци, т.е. те също са духове.
Регистрирани са два случая (17 в. и 20 в.) на излъчване на пронизителен звук от духове,
които се считат за демони [Стрийбърг, с.240].
“...Душите на умрелите, представени във вид на призраци, ...образуват вихър и издават
свиркания... Душата на Патрокъл се отделя даже с “тласък” (Илиада, ХХIII, 100), при което тук
е употребен глагол triazein, означаващ “чуруликам”, “цвърча”, “пищя”, въпреки че за птици в
тези места директно не се говори, а има само сравнения с тях” [Лосев (1), с.43].
Според кутубуанците от Нова Гвинея духовете на умрелите кръжат около предишните си
домове и издават нощем писък на мишки [Путилов, с.276]. Нощните летящи мишки са прилепи.
“Живеят тези духове на листата на бананите, на палмовите клонки, хранят се с орехи” [там,
с.276]. Големите прилепи са плодоядни животни и нанасят щети на плодовите дървета. Те се
струпват денем върху дърветата с хиляди върху едно дърво. Прилепите издават звукове и
ултразвукове.
В един древногръцки мит се разказва, че “душите полетели подир бога с жалостен писък.
Техният писък приличал на пискането на прилепи, които се носят из тъмна пещера в уплаха,
когато един от тях тупне на земята, след като се е откъснал от каменния свод, на който е висял”
[Кун, с.287].
Поверията разказват, че навите “...пищят, свирят, преструват гласа си на деца и плачат
като тях. Ако ги чуе бременна или родилка, пада в несвяст и често умира” [Панчовски,
с.154,155].
Таласъмите се явяват нощем ту като човек, който плаче, пее, смее се или свири, ту като
някакво животно. Който му проговори, разказват поверията, ще се разболее и ще умре [там,
с.197]. Разказва се също, че сянката, зазидана в отговорен строеж, за да бъде здрав – форма на
жертвоприношение, нощем плачела и виела [там, с.196].
Връзката битие-небитие се проявява и в представата, че хората, които убиват вампири, ги
примамват с музика [Панчовски, с.152]. Вампирите могат само да шумят и да летят [там, с.150].
В света на духовете Монро забелязва кълбовидна структура и той констатира, че
“Формата отшумя” [Монро (2), с.173], т.е. поведението й има звуков еквивалент. Следователно
звуковият честотен диапазон е част от честотния диапазон на комуникация на духовете.
Духовете “считат думите в човешкия ни разговорен език твърде ограничаващи и понякога
недостатъчни, за да ни опишат техния свят. Но затова пък съобщенията им са с много точни
думи” [Илиева, с.17]. Следователно съществуват лаконични средства за пренос на информация
от дух към човек, както по форма (звукова, например), така и по съдържание (информативност).
Тази особеност се дължи на факта, че скалите от понятия, с които оперира човекът са
значително по-тесни (къси), в сравнение с тези, с които оперират духове в небитие.
Полева (приоритетно електрическа) взаимовръзка

между дух и тяло на човек
Руският учен В. Хоканен твърди, че “когато човек се премества в пространството, оставя

след себе си коагулат от електомагнитни излъчвания, който известно време живее
самостоятелно. Учените го наричат полеви фантом, който е нещо...като кълбовидна мълния.
Екпериментите показват, че фантомът на обикновения смъртен живее 4-5 секунди. При някои
екстрасенси и хора със силно поле фантомът им може да се запазва в една точка на
пространството седмици и месеци наред. Такъв фантом се подхранва с информация и е
185
способен да се пренася от място на място. Някои умеят да управляват преместването на

фантомите си и да ги правят видими...” [Хората имат..., с.5].
Чрез медитация тибетските монаси са могли да създават призраци, които постепенно
придобиват независим живот, но постепенно енергитизмът им намалява и те изчезват” [Рэндлз,
с.40]. По-подробно мисъл-формите са разгледани в [Ламбаджиев (2)].
Когато граф Виктор Белшас се среща с духа на жена му, наскоро починала: “тя простря
ръце към мен и... изчезна. Прониза ме остра болка, сякаш електрически ток премина през
тялото ми. Загубих съзнание” [Помар, с.6]. Този случай свидетелства, че в частност е възможно
един дух да комуникира с човек посредством електрически сигнали.
Подобни електрически възприятия се наблюдават при излизане на душата от тялото: През
първите си опити за излизане от тялото Р. Монро изпитва бушуващо в него чувство, което
пропълзява от главата в тялото му със стабилна честота, подобно на електрошок, но без болка.
“Цикълът на пулсациите бе някъде под 60, а може би някъде около половината” [Монро (1),
с.27].
В полето на дух човек се чувства като в силно електрическо поле, което преминава
постепенно в усещане за протичане на електрически ток през тялото: “То” започна постепенно.
Отначалото със силно настръхване на кожата, то ме обхвана цялата, като да бях залята с нещо,
което неусетно се просмуква от тялото ми. После започнаха да ме бодват тук-там хиляди,
хиляди иглички отзад в главата, врата и целия гръб. Тези иглички не ме бодяха равномерно, а
някак си се местеха, вибрираха ту по-силно, ту по-слабо, докато изцяло се съсредоточих в
усещането и вече можех да го определя като разтърсване от слаб ток. Слаб, слаб!...Ама
чувството съвсем не беше слабо. Все едно, че бях докоснала, или по-скоро продължавах да
държа някакъв предмет, от съприкосновението с който започваше да ме друса ток. [...]
...Изведнъж почувствах, че по лявата ми буза протече нещо като много силен електрически ток
и след това тя се вцепени напълно. Усещах я като изтръпнала, или... По-скоро изобщо не я
усещах” [Антонова, с.19,21].
“Всяка магия, независимо каква е тя, действа на организма на жертвата със своето
физическо поле с определена честота на електромагнитните вълни или допълнително с
високочестотно пси поле – мисъл-форма, което увеличава скороста на изпълнението и
възможностите на мозъчен контрол на подсъзнателно равнище от този, който я е направил,
изрекъл и поддържащ действието й” [Мандаджиева, с.165].
Полева (приоритетно неелектрическа) взаимовръзка

между душа, дух, тяло на човека и животните
Руският философ, историк и палеопсихолог Борис Поршнев (1905-1972) счита, че
прачовеците “не са били ловци, не са убивали представителите на заобикалящата ги фауна; те
са въздействали активно – “хипнотично”върху централната нервна система, върху висшата
нервна дейност на животните (или поне на някои видове); те са съумявали да адресират до тях
“зрителни и слухови сигнали” [...] Може да се предположи, че най-древната звукова реч е била
адресирана не от човек за човек, а от човек за всевъзможни други животни. [...] След това “са
започнали... да я разпространяват върху себеподобните си” [Николов, с.107].
Установено е, че ако ензимите на човека се облъчат с резонансната им честота, то
човешкия организъм се извежда от биологично равновесие. Чрез облъчването с друга честота
или чрез система от честоти (симфония) може да се възстанови хомеостаза на човека
[Ензимна..., с.14].
186
“Обикновено магьосниците намират кратунки по пълзящите растения в гората. Тях ги

откъсват, изсушават и ги изтърбушват. След това ги заглаждат и ги лъсват. Щом като е
подготвил кратунката си, магьосникът трябва да я предложи на съюзниците и да ги примами да
живеят в нея. Ако съюзниците се съгласят, кратунката изчезва от света на хората и съюзниците
стават помощници на магьосника” [Кастанеда (1), с.116]. Следователно както човешката мисъл
е директно средство за комуникация между човек и дух, така и веществените структури имат
значение за духовете.
“Торсионните полета – това са полета, възникващи от въртене на физически полета
(електромагнитни, ядрени, гравитационни). Счита се, че торсионните полета са много слаби...
[...] Торсионните вълни притежават необичайни свойства: те се разпространяват практически
мигновено (по-бързо от скоростта на светлината), притежават всепроникваща способност,
преминавайки през всякакви препятствия, в това число и през дебелината на земята. И въпреки,
че тези вълни не пренасят енергия, но носят в себе си голям поток от информация [...]
Организмът на човека също се явява източник на торсионни полета. [...] Импулсите на нервната
система “...имат електрическа природа. Възможно е посредством взаимодействието на тези
полета и да се осъществи връзка между душата и организма на човека” [Юрин, с.160].
Изследванията на ктн Сергей Петрович Кузионов показват, че хората с високо честотни
вибрации (положителни емоции) формират енергии, които се издигат над тях и се връщат
отново при тях под формата на светлина, която им помага: “Най-висока честота на вибрации
има светлината, а от чувствата – любовта” [Тихоплав (1), с.29-30].
Установено е, че “...клетката сигнализира със собствено излъчване за това, че се дели – от
тук и наименованието на лъчите – митогенетични (митоза – деление). ...Това е ултравиолетова
светлина в диапазона 190 – 325 мм...” [Маслоброд, с.113].
Според йогийските представи състоянието самадхи е резултат от “бързо вибриране”, т.е.
от повишаване на честотата “на съзнанието” [Раджа-йога, с.46,47]. “Колкото е по-низше
съзнанието на дадено същество, толкова по-ниски са неговите честотни параметри” [Стар, с.15].
За полетата на аурата е установено, че “С приближаване на старостта и смъртта към
енергийните тела могат да се прибавят още по-високи вибрации” [Бренън, с.79].
“Вибрациите, създадени от пеенето на свещениците и от специалните им инструменти,
улесняват безопасното отделяне и след това разпадане на фините тела, които отново се
превръщат в енергия” [Обнин, с.53].
“Биологичните тъкани са прозрачни за акустичните (механични) вълни в ултразвуковия
диапазон с честота от един до десет мегахерца и дължина на вълната един милиметър”
[Игнатов, с.40], т.е. те избирателно управляват структури, които са непосредствено свързани с
Аурата на човека излъчва вълни с дължина по-близо до 8 мм при здрав орган, а при
заболяване варира до 14 мм. В интервалът от 8 до 18 мм са дължините на вълните на
излъчваната излишна енергия на Земята в Космоса [Игнатов, с.38,39].
Късите дължини на вълните или високата им честота са свързани с устойчивост на тялото
на човека и на душата му. Повишаването на собствената честота на система душа-тяло е
свързано с повишаване на степента на излъчване на енергия и съответно с повишаване на
степента им на неустойчивост.
Разходките на русалките из посевите повишава реколтата. Самодивското игрище не
обраства с трева [Панчовски, с.104,106]. Следователно диапазонът от честоти за комуникация,
които излъчват духовете, включва и вреден за биосферата обхват. В малки дози излъчванията
от този обхват са стимулиращи, а в големи – убийствени.
“Астралните тела в другия свят ... се различават не по своята форма, както на Земята, а по-
скоро с разнообразието на честотите и мощността на колебанията” [Юрин, с.234].
187
Високочестотни въздействия върху душата на човека
“...Спътници кодират в телевизионните сателитни програми с определени честоти, които

влияят на мозъка на милиони хора по света. В интернет предупреждават, че предаването на
мачове от световното първенство по футбол също се използва за такава цел. [...] Всеки
притежател на мобилен телефон може да стане неволна жертва на психотропно
въздействие. ...Чувствителните им устройства... улавят опасни честоти от спътниците. Ако
човек живее в район с военни поделения или важни комуникационни съоръжения, той е
подложен на риска да стане случайна жертва на битка в космоса между свръхдържавите.
Мобилният телефон става транслатор на опасни вълни, които поразяват мозъка и психиката.
[...] Руснаците намекват, че имат свръхоръжие, което използва плазма. То действа от Космоса
на височина 50 километра. Ако в обсега му попадне самолет, метеорит или кораб, обектът
експлодира. Все още се смята, че плазмоидът е неуязвим за сегашните методи на
противовъздушна отбрана” [Бостанджиев, с.3].
„След 30 секундно напускане на тялото клинически се усеща рязко понижаване на
телесната температура – от краката до нивото на щитовидната жлеза. Напълно възможно е това
да става поради страх дали астралното тяло ще успее да се върне във физическото” [Тихоплав
(2), с.177]. Възможно душата да усвоява част от енергията на тялото, когато се разделя с него,
така както прераждащата се душа усвоява енергия от енергийният си резервоар в небитие преди
да се прероди в ново тяло.
„...Ако човек позволи да бъде хипнотизиран от някой друг, това може да причини
увреждане на връзките между етерната паяджина и менталното тяло...” [Стар, с.163].
Тулъйгин е стигнал до извода, че хипнотизаторът излъчва радиовълни в диапазона от 1,8
до 2,1 мм [Тулыгин, с.63]. “...Вълната “пси” се разпространява и се отразява от огледални
предмети така, както и светлината, ...дължината на една вълна “пси” е равна на 1,8 - 2,1 мм”
[Закладний, с.27].
“...В окултната литература постоянно се повтаря, че астралният свят се отличава от
физическия с по-фини вибрации”. Под това очевидно се разбира по-висока честота на
колебанията на астралната сфера” [Юрин, с.232]. Американският инженер Джорж У. Мийк чрез
специална апаратура установява контакт с друго измерение чрез модулирани звуци с честота 29
мегахерца [Лечев, с.7].
Според наблюденията на Британското общество за психически изследвания призраците и
привиденията днес са много по-малко, отколкото преди 15 години. Според Антони Корел това
се случило след внедряването на мобилните телефони [Десперанса, с.7].
“Отец Ернети и отец Жьорели съвместно със специалисти от цял свят създават хроновизор
– апарат, възприемащ звукове от далечното минало. [...] Хроновизорът работи на ултрачестотни
и мегахерцови обхвати в зависимост от магнитната проводимост и честотата на въздуха. [...]
Таен научен съвет е наложил забраната на тези апарати” [Ганев, с.180,181].
В резултат от експеримент, проведен през декември 1991 г., в който са участвали повече
от 4500 представители от 12 страни се установило, че мисловната връзка може да се предаде
телепатично от селище зад полярния кръг към много точки на Евразия. “Връзката била най-
стабилна, когато участниците се намирали във фокуса на вдлъбнати огледала. [...] Чрез фокуса
на вдлъбнато огледало, а после и чрез друго измерение те са стигнали до адресата и са се
реализирали” – се отбелязва за друг случай на телепатичен образ, при който [...] “На стените,
подовете, върху стъклата на прозорците се очертават образи на хора, черепи, орли, кръстове,
знамена, разноцветни ивици, религиозни и политически символи”. Предполага се, че те идват
от местата, където душата на човека отива след смъртта му [Огледала..., с.7].
188
Следователно колебанията, които са носители на телепатична информация, притежават

свойството да се отразяват от твърда повърхност, както известните физически колебания.
Свързване на дух с мъртво тяло

В Брахма-сутра пише: “[Освободената душа може] като лампа [да вдъхне живот на
различни тела]...” [Ачаря, с.732].
Според староеврейска легенда, този, който знае тайнственото (непроизносимо) име на
бога, притежава власт над “Голем” и може да вдъхне живот в изкуствен човек” [Сапарев, с.80].
“Йогинът може да одухотвори мъртво тяло и да го накара да се движи, дори когато самият
той действа в друго тяло” [Раджа – йога, с.185].
Според тибетският ритуал тронг джунг (grong hiug) душата на живо същество влиза в
трупа на мъртвия и привидно му вдъхва живот, въпреки че трупът не се оживява от
първоначалния си собственик [Давид – Неел, с.143].
Окултизмът уточнява, че “...чрез астрала може да се одухотвори материята” [Тухолка,
с.40]. “Астралните същества извличат жизнена сила за материализацията си от живи същества”
[там, с.70]. Известно е, че Исус Христос по неофициални сведения е живял във Франция след
възкръсването си. Васил Левси по непотвърдени сведения е живял в македонския край
(Югозападна България) и след Първата световна война. Тези сведения могат да се отнасят за
овеществената душа съответно на Христос и на неговия български аналог – Левски.
„...Съществата от висшите светове могат да формират тела (обвивки) от низши светове,
спускайки се в тези светове по желание. Съществата от низши светове не могат да формират
тела от висшите светове и съответно, да се намират в тези светове. Пишат, че прониквайки във
висшите светове, те усещат невъобразима „жега”, очевидно свързана с по-високата честота на
вибрациите, което ги заставя да се завърнат в своя свят” [Юрин, с.362].
Преданията разказват, че “Бог Сат, по-късно почитан като Сатана, в пристъп на ревност
разчленил тялото на Осирис и го разхвърлил по целия Египет. Исис, жената на Осирис, събрала
всички части, свързала ги всички заедно и отново вдъхнала живот в мъжа” [Рэндлз, с.10].
Господ Иеова демонстрира високите си технологични възможности като по негова
диктовка се възстановява “ твърде голяма войска” от “...поле, което бе пълно с кости”, които
“...бяха твърде сухи” [Библия, Езекил, 37:10]. Възстановяването започва с гръм и трус, т.е. чрез
мощни колебания. В резултат на това “...костите се събраха, кост с коста си” [там, 37:7]. След
това се възстановяват “...жили и меса...и кожи...” върху костите. “...Дух, обаче нямаше в тях”
[там, 37:8]. На третия етап се поканва духа от името на Господ Иова “...от четири ветрища и
духни тия убити за да оживеят” [там, 37:9]. В четвъртия етап:”...духът влезе в тях и те оживяха;
и изправиха се на нозете си, една твърде голяма войска” [там, 37:10]. „Ветрищата” могат да се
разглеждат като метафори на вихрови процеси, които стимулират вграждането на духове
(бъдещи души) в мъртвите теле, за да ги оживят.
В Корана II.259 се разказва, че след като Аллах умъртвява и съживява след сто години
един човек, той го запитва: “Ти колко време остана така?”, а той отвърна: “Един ден или
няколко часа”. После Аллах добавя: “Сега погледни върху костите на магарето как ги
поставяме една върху друга и ги свързваме помежду им, а после как ги караме да се облекат в
месо”.
Следователно душите на хора и животни могат да се имплантират във въстановените им
тела, независимо от продължителността на раздялата им.
Символичен е фактът, че цитираният текст от Корана принадлежи към Сура 2, която се
нарича БАКАРА. Това название съчетава в себе си названията на космическата душа БА и
индивидуалната душа КА, както и названието на бог РА, (символизиращ излъчване)
189
[Ламбаджиев (1)]. Това съчетание може да се интерпретира (декодира) като запис на излъчване
РА, което стартира от фундаменталната структура БА (стимулирана от върхов дух – в случая
Аллах), преминава през оперативна духовна структура КА и се концентрира в земната душа СА
(символизирана чрез названието СурА), за да одухотвори тяло на човек или животно.
Възстановената земна душа СА, подкрепена енергиино и информационно от космическата душа
БА и от индивидуалната душа КА на човека, подрежда костите и формира тъкани по тях.
“По разпореждането на Месия, Илия затръбява в рог и при първия звук се появява
първобитна светлина, при втория – мъртвите ще въстанат, при трети ще се появи Слава Божия”
[Еврейская энцикл., т.8, с.94].
Следователно излъчват се такива вибрации, които са “привлекателни” за душата на всеки
етап от оживяването на човек или животно. И обратното: при друга система от звуци
(вибрации) може да се раздели душата от тялото на човека. Например в резултат от ритуален
вик “хик” ламата е в състояние да предизвика разтваряне на малък отвор във върха на черепа.
При вик “хик” и след това “пхат” тялото умира и душата се отделя от него [Давид-Неел, с.22].
Канали за връзка между дух и тяло

От сведенията за свързване на дух с мъртво тяло следва, че при определена честотна
стимулация този процес протича относително бързо. Обратният процес: разделяне на душата
(превърната в дух) от тялото протича относително бавно дори и при подходяща стимулация за
тази цел (като се изключат случаите за катастрофи). Това означава, че кривата на промените по
канала за връзка между дух и тяло е по-стръмна при свързването им, отколкото при разделянето
им. В близост до пункта, където е изобразена установката на тялото Т на човека (фиг.1) се
намира позицията, в която е представена установката на земната душа СА на човека. В
отдалечена позиция от нея е разположена установката на индивидуалната душа КА. В най-
отдалечената позиция от тази на установката на тяло Т се намира позицията, характеризираща
установката на космическата душа БА. Съответно: душата БА включва част от душата КА, а
част от КА (невключваща СА) притежава част от структурата на душа БА [Ламбаджиев (1)].
Кривите, характеризиращи каналите за връзка между тяло Т и душа БА по необходимост
преминават през позицията, характеризираща установката на душа БА.
Процесите на развитие, разпад и затихващи колебания в битие се подчиняват на
експоненциален закон по отношение на аргумента, т.е. са нелинейни [Бронштейн, с.179].
“Времето на Духа не е линейно!” [Каръл, с.161]. Нелинейно се разгражда във времето
структурата на духа в небитие.
Стръмността на кривите (фиг.1) се определя от текущата степен на неуравновесеност на
душата и съответно - на духа, постъпващ към тялото на човека за прераждане. “...Духовете
имат право да сменят по собствено желание женската си с мъжка страна и обратното, за да
станат по-балансирани, по-андрогенни, по-единни” [Илиева, с.26]. Следователно траекториите,
изобразени на фиг.1, изразяват символично области (ивици), в които протича преходния
процес, в зависимост от външните смущаващи го въздействия и от вътрешното състояние
(устойчивост) на духа или душата на човека.
“...Три дни след смъртта на физическото тяло енергийната обвивка със заложената в нея
информация, представляваща същността на безплътните тела, се отделя от етерното. След девет
дни тази същност напуска и астралното тяло. На 40-ия ден процесът се повтаря по отношение
на менталното, на 114-ия ден – на кармичното, а след 146 дни – спрямо интуитивното тяло.
Шестстотин шестдесет и шест дни по-късно обвивката на тялото чрез НИРВАНА може да
проникне в АБСОЛЮТА (ВИСШИЯ РАЗУМ). Всъщност разлага се само етерното тяло, а
останалите се запазват за по-нататъшния еволюционен ход...” [Дочева, с.16,17].
190
“Цялото бардо има средна продължителност от четиридесет и девет дни, а минимална – от

една седмица” [Ринпоче, с.294], т.е. времеконстантите на прехода варират в широки граници.
Разлагането само на етерното тяло след отделянето на духа от тялото на човека е признак,
че то единствено се изгражда в процеса на следващото прераждане, т.е. формира
индивидуалността на човека, към който се приспособява. Това обстоятелство формира
различието между етерните тела на хората и различието на траекториите на процесите на
синтез или на разграждане на тези тела.
На тази основа е представена графично (фиг.1) траекторията на прехода БА – Т – БА като
нелинейна хистерезисна зависимост между еволюционното ниво I и честотата на колебанията f
на основния управляващ параметър на преходния процес. По тази траектория първоначално
възниква космическата душа БА, вторично се появява индивидуалната душа КА, а на финала се
заражда земната душа СА.
Фиг.1. Графика на йерархичните траектории (канали за комуникация) между установката

на тяло Т на човека и космическата му душа БА, включваща индивидуалната му душа КА,
която включва земната душа СА.
Еволюционни нива I на средата: В - битие, NB – небитие, РNB – пранебитие.
Честота f от колебания на основните управляващи параметри на каналите БА-Т-БА за
комуникация.
От фиг.1 следва, че:

(1) IБА < IКА < IСА,
където IБА, IКА, IСА - нива на еволюционна организация на средата, към които принадлежи
съответно душа БА, КА и СА.
191
Арабски литературни източници твърдят, че “душата на Адам е била създадена няколко

хилядолетия преди сътворяване на неговото тяло и първоначално се отказала да влезе в парчето
глина” [Еврейская энцикл.,т.1,с.458], т.е. душата е по-първична от тялото.
Известен е биогенетичният принцип на Хекел и Мюлер: в началото на онтогенеза
(индивидуално развитие на човека) накратко се повтарят етапите на филогенезата му. Ако
приложим този принцип към предембрионалния период на индивидуалното развитие на човека,
то следва, че той повтаря в съкратен вид индивидуалното развитие на душата му. Този период
включва съществуването на яйцеклетката и оплодяващият я сперматозоид. Индивидуалното
развитие на оплождането е много по-кратко от ембрионалното развитие на човека.
Ембрионалното му развитие е по-кратко от детския период. Детският период е по-кратък от
младежкия период. Младежкият период е по-кратък от периода на зряла възраст на човека.
Всеки от тези периоди е фаза от живота на човека. На тази основа може да се предположи, че
пуберитетът е начало на нов цикъл от още по-детайлни повторения на предисторията на
субекта.
“Редица изследователи... са склонни да търсят непосредствена връзка между числената
характеристика и особеностите на всеки цикъл от живота на човека, от една страна, и неговите
прераждания, от друга. Според някои от тях до към тридесет – тридесет и пет години, а
понякога и до по-късна възраст се изживяват отново ситуации, аналогични на по-важни епизоди
за личностното развитие от минали реинкарнации, и едва след това започва “настоящия живот”
[Дочева, с.188].
По скалата на времето, колкото по-отдалечен (по-първичен) е конкретен жизнен цикъл,
толкова неговият филогенетичен образ (модел, проекция) е по-кратък. Това означава, че най-
кратковременно представения образ (на предисторията на душата на субекта) изразява
(накратко символизира) най-продължителен интервал от време. Този извод има проекция върху
графиката на фиг.1: колкото по-първична е компонентата от душата на човека, толкова по-
висока е честотата на параметрите, които управляват развитието й. Съответно дължината на
вълната, модулираща колебанията на тези параметри, ще бъде по-малка.
Основни информационни взаимовръзки

между душа и тяло на човек
Известно е, че човекът много по-често загубва живота си в резултат на болести или

физически травми, отколкото на психически травми. Съответно: за оцеляването му в общия
случай се включват хомеостазните механизми на тялото му и в по-редки случаи - на душата
му. Тази схема на регулиране се обуславя от факта, че тялото на човека е обособена система в
битие: тя притежава собствена система за стабилизация по отношение на смущаващи я
въздействия от битие.
„...Някои от така наречените „учени идиоти” с много нисък коефициент на интелигентност
могат мигновено да изчислят дълги редици числа казват дните на седмицата за всяка бъдеща
дата, помнят всяка подробност от миналото си или учат чужди езици с невероятна лекота. [...]
Такива хора често нямат и най-елементарни способности в други области. При някои
случаи...те могат да изпълняват музикални произведения или да рисуват картини с
необикновена лекота, но не могат да изчислят рестото при покупка или да завържат обувките
без чужда помощ. [...] Изглежда, че когато филтриращата система на мозъка е увредена,
реалността се разрушава в някои области и се свива в други” [Чопра, 278]. Този феномен
демонстрира съсредоточването на способностите на човек в една област за сметка на много
други.
192
На фиг.1 е представена схема на основните взаимовръзки между душа и тяло на човек.

Каналът 6 пренася сигнали от тялото към душата на човек, като ги преобразува във вид, който
да е разбираем за земната му душа. Каналът 5 пренася сигнали от душата към тялото на човек,
като ги преобразува във вид, който да е разбираем за съответния орган (или система от органи)
на човека. Душата настройва и стабилизира функцията на тялото на човека. Тялото на човека
търси енергийна и информационна подкрепа от душата си.
1 2
Т
5 6
D
4
3
Фиг.1. Схема на основни взаимовръзки между душа (D) и тяло (Т) на човек
1 – входни сигнали на тяло Т. 4 – изходни сигнали на душа D.

2 – изходни сигнали на тяло Т. 5 – канал за сигнали от душа D към тяло Т.
3 – входни сигнали на душа D. 6 – канал за сигнали от тяло Т към душа D.
Сигналите по канали 1,2,5 и 6 могат да бъдат от битие и/или от небитие.
Специалисти от разглежданата област подчертават, че “...подсъзнателните равнища на

душата управляват личността” [Денинг, с.57]. Те предупреждават да не се оставят
подсъзнателните нива да поемат управлението изцяло. “...Вие се нуждаете от рационален разум,
който да контролира и да се грижи субстанциалната ви и материална природа да не ви въвлекат
в неприятности” [там, с.59].
Откритието на Казначеев, Шурин и Михайлов показва, че изолираните клетки обменят
информация по между си: при загиването на едните загиват и другите без да са облъчени
вторите клетки [Игнатов, с.37]. По аналогичен полеви способ за комуникация е логично да си
взаимодействат както подсистемите на душата, така и подсистемите на душата и подсистемите
на тялото. Съответно обменът на информация между душа и тяло на човек се осъществява
както чрез директен контакт между сруктурите им, така и чрез техните полета.
Схемата на фиг.1 е изображение на основни взаимовръзки между съответни нива на
организация на душата и на тялото на човек, при което подсистемите на душата управляват
подсистемите на тялото.
Унгарските изследователи Егели и Вертеши установяват, че активираното действие на
съзнанието на човека променя магнитните свойства на пробите [Бренън, с.304]. Егели
установява, че интровертите, оптимистите, популярните и необременените с излишни
притеснения хора са предразположени да задвижват течност в чинийката на Петри чрез
биополето на ръцете си, поставени една срещу друга, като между тях е поставена пробата [там,
с.303].
193
Известният философ Ж. Ламетри е доказвал, че душата зависи от органите на тялото, че тя

се преобразува, старее и умира заедно с тялото [Гурев, с.5]. Чрез връзки 5 и 6 (фиг.1) душата и
подсистемите й се адаптират към тялото и подсистемите му. По този начин душата на човека се
развива в съответствие с промените в тялото му. Новите (еволюционните) промени в
структурата на тялото на човека чрез душата му се предават в небитие по канал 4.
“Докато егото използва съзнанието, Висшето Аз има достъп до подсъзнанието и
свръхсъзнанието, където е цялото съзнание на света” [Илиева, с.59]. На принципа на
еволюционната приемственост следва, че връзката между Висшето Аз (или космическата душа
БА) и свръхсъзнанието е прототип (филогенетичен модел) на връзката тяло-душа.
Човек притежана молекулно съзнание и биополево подсъзнание [Манев, с.85]. Тази верига
от подопдсъзнания може да се продължи в съответствие с нивата на организация, които
притежава структурата на душата на човека в текущия момент от индивидуалното й развитие.
Всяко ниво на организация притежава специфично за обсега на възприятията си съзнание.
Колкото по-първично е нивото на организация на душата, толкова по-първичен е и критерия за
оценка на съответното ниво на съзнание. Това означава, че вградените едно в друго съзнания се
различават качествено. Еволюционно значително отдалечените нива на организация на средата
могат да се характеризират с коренно различни и противоположни по характер значения
(ценности), които формират съзнанието на принадлежащите им структури. Тези ценности се
проявяват като фисирани позиции (диапазони на изменение) на някои основни управляващи ги
фактори, които са атрибути на развитието на съответното ниво на организация на средата и на
обекта (система, принадлежаща на конкретна среда) в частност.
1. Духовете комуникират чрез колебания, които варират в широк честотен диапазон
в зависимост от основната им характеристика (фиксираната установка, определена от
нивото на организация на базовата им структура), от текущата настройка (вариабилната
установка, определена от тактическите цели на конкретна комуникация), от нивото на
организация на обекта, с който комуникират и от спецификата на съобщението, което
излъчват.
2. Духът въздейства дистанционно върху тялото на жив човек чрез поле, което във
висока степен притежава признаци на електрическо поле.
3. Духът се подчинява на високочестотни колебания, към които тялото на човека е

нечувствително или слабо чувствително.
4. От изводи 2 и 3 следва, че сигналите за управление на тялото на човека,

постъпващи от душата (духа) му, от една страна и на сигналите за управление на душата
(духа), постъпващи от тялото на човека, с който е свързана, от друга страна протичат по
различни информационни канали.
5. Свързването на дух с мъртво тяло се осъществява последователно на етапи

под действие на колебания, които са различни (присъщи на нивото на организация) за
всеки етап.
6. Колебанията на сигналите за присъединяване на дух към мъртво тяло на човек и

за отстраняване на душата от живо тяло на човек (обратен процес) се различават.
194
7. От изводи 4 и 6 следва, че нивото на организация на сигналите за управление на

дух и тяло на човек, които последователно се подават при свързването им и при
разграничаването им, протичат по хистерезисна крива в зависимост от нивото на
организация на текущия управляван процес.
8. Способностите на човека се определят от концентрацията (приоритетиете) на

способностите на душата му.
9. Душата притежава толкова нива на съзнание, колкото нива на организация я

изграждат.
10. Различието на нивата на организация, които изграждат душата на човека и

еволюционната приемственост, която душата прилага към формиране на свързаното с
нея тяло е основание да се предполага, че между различните нива на организация на
душата съществува комуникация по различни канали (от по-ниско към по-високо ниво
на организация и обратното).
1. Антонова Л. Срещи с отвъдното, Хемус, С., 1994.

2. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна с коментариите на Ш Ачаря, Евразия -
Абагар, С.,1992.
3. Библия.
4. Бостанджиев К. Съвременните джадаи, в. Мистерии на цивилизацията, № 26, 2005.
6. Бренън Х. Великите загадки, БАРД, С., 2001.
7. Бронштейн И.Н., Семендяев К.А. Справочник по математике, Наука, М., 1986.
8. Ганев Н. Феномени на България, Хр.Богев, С., 1993.
9. Гурев Г.А. О вере бессмертия души, Госуд.изд. полит. литературы, М., 1957.
10. Давид-Неел А. Тибет – магия и тайна, ИК “П.Яворов”, ИК “Д.Яков”, С.,1994.
11. Денинг М., Филипс О. Астрална проекция, Аратрон, С., 1997.
12. Десперанса. Телефоните плашат призраците, в. Мистерии на цивилизацията,
№ 39, 2003.
13. Дочева П. Пътуване във вечността. Тайните на прераждането, Хемус, С.,1994.
14. Еврейская энциклопедiя, “ТЕРРА”, “ТЕRRA”, т.1;8, М. (1991).
15. Ензимна симфония или лекува ли музиката?, в.Орбита, № 50, 1987.
16. Закладний Е. Телепатия; Кирсанов А. Суонистика, Ванеса, С., 1993.
17. Игнатов И. Ясновидство, Гея – Либрис, С., 1994.
18. Илиева М. Пизволете да ви разкажа, Изд. Божич, Бургас, 2007.
19. Кардек А. Книга медиумов, Ренессанс, М., 1993.
20. Каръл Л. Крион II – Не мисли като човек, Аратрон, С., 2004.
195
21. Кастанеда К. (1) Вторият пръстен да силата, Петрум Ко, С., 1993.
23. Книга на мъртвите на древните егептяни, Хелиопол, С., 1994.
24. Колюжны Е. Тайны реинкарнации. Необычные факты и свидетельства, Рипол класик, М.,
2007.
25. Кун Н.А. Старогръцки легенди и митове, Наука и изкуство, С., 1979.
26. Ламбаджиев Г. (1) Структура на душата на човека, Изследовател, т.7, 2010.
27. Ламбаджиев Г. (2 ) Душа и мисъл, Изследовател, т.6, 2009.
28. Лечев П. Контактьори с отвъдното, в. Мистерии на цивилизацията, № 25, 2005.
29. Лосев А.Ф.(1) Античная мифология в ее историческом развитии, Учпедгиз, М., 1957.
30. Лосев А.Ф.(2) Гомер, ГУПИ, М., 1960.
32. Мандаджиева М. Великото единство на природата и човека, Изсл. Център, Варна, 1997.
33. Маслоброд С.Н. Електрическият “език” на растенията, Народна просвета, С., 1986.
36. Николов Л. Съзнание и парнормални явления, Асоциация “Феномени”, С., 1994.
37. Обин Л. С. Нов подход към смъртта, Гуторанов, Ловеч, 1996.
38. Огледала материализират образи, в. Мистерии на цивилизацията, № 38, 2003.
39. Панчовски И. Г. Пантеонът на древните славяни и митологията им, Булвест – 2000,
С., 1993.
40. Помар, Дук де, Безсмъртната любов, I. Материализиране на духове, в.Феномен, № 7, 1991.
41. Путилов Б.М. Миф – обряд – песня Новой Гвиней, Наука, М., 1980.
42. Раджа – йога. Йога – сутра [на Патанжали] с коментарите на Вивекананда, или
Изкуството да победим себе си, Евразия Абагар, София, Плевен, 1992.
44. Ринпоче С. Тибетска книга за живота и смъртта, Абагар Холдинг, С., 1993.
45. Свещен Коран, “GUVEN – ДОВЕРИЕ”, С., 1993.
46. Сапарев О. Фантастиката като литература, Просвета, С., 1990.
1996.
48. Стрийбърг У. Моите срещи с извънземните, ИК “Съвременик”, С., 1993.
50. Тихоплав В., Тихоплав Т. (2) Великият преход, НСМ Медиа, С., 2005
51. Тулыгин С. Я. Излучение микроволн 2 мм организмом человека, Бюлл. эксперим. биол.
и медиц., № 4, М., 1942.
52. Тухолка С. Окултна енциклопедия, редакция “6 плюс”, С.,1991.
53. Хората имат извънземен произход, в.Феномен, № 7, 1995.
55. Юрин В. К. В поисках души, СВ- 96, Екатеринбург, 2001.
Електрически модел
196
на установката на човек
Установката на човека може да се моделира чрез поведението на

електрическа верига. Асинхронният електродвигател може да се използва като
физически модел на системата душа-тяло на човек.
Ключови думи: душа, тяло на човек, установка, модел, електрически
параметри, електродвигател.
Въведение
Целта на статията е да се представи възможността за моделиране на установката на човека
чрез параметрите на електрическа верига.
„Моделирането става днес един от най-важните методи на научното познание” [Гришкин,
с.168]. Моделирането е в още по-висока степен необходимо при липса на достатъчно надеждни
средства за пряко измерване на обекта на изследването, какъвто е случаят с душата на човека.
Ето защо електротехническото физическо моделиране на отделни страни (аспекти) от нейното
поведение е важна възможност за изучаване на душата. Електротехническото физическо
моделиране на система душа-тяло се налага и от електротехническата природа на някои
основни процеси, които протичат в тях.
Предпоставки за електротехническо
моделиране на система душа-тяло
„Успяхме да покажем, че сиянието около обекта възниква в резултат на излъчване на

фотони и електрони от повърхността на обекта под въздействието на импулс на електрическо
поле. Това сякаш извлича от обекта частици, натрупани за сметка на свободната енергия, и ги
усилва в газовото изпразване, както става във фотоелектронните ускорители и в броячите на
радиоактивни частици. Затова методиката бе наречена метод на газоизпразваща визуализация
(ГИВ)” [Коротков, с.90,91].
„Една нощ, след като влязохме в колите си, паркирани навън, на около 6 м от кабина 2,
открихме, че акумулаторите са изтощени и то на всички коли. Заредиха се съвсем лесно, сякаш
бе лятна нощ. След това си бяха заредени. Колите, паркирани от другата страна, на около 20
метра, бяха непокътнати” [Монро (2), с.68]. Това наблюдение свидетелства за
електромагнитното влияние на интензивни мисловни процеси, реализирани в кабина 2, върху
разреждането на близко стоящи електрически акумулатори.
„...Това, което наричаме „биополе”, и другото, което наричаме „подсъзнание” и душа, са
едно и също [Лазарев (2), с.190]. По своята същност телепатичната връзка представлява сливане
на съзнания [Закладний, с.65]. Мислено телепатът се възхищава на добрите качества на обекта
и разтваря своята аура в аурата на обекта [там, с.81].
Взаимното пресичане на полетата на душите на хората е аналогично на взаимното
пресичане на електромагнитни полета. „Биоплазменото тяло може да се свива, но също така и
197
да се разтяга” [Реан, с.85]. „Скуката – това е „разширение на астралното тяло”...” [Вильсон,

с.234].
„От опитите на А. В. Мартинов става ясно, че външното поле около човека се колебае
средно от 1 до 3-4 метра и повече при екстрасенс. Колкото по-малко е това поле, толкова по-
опустошен и лишен от енергия се чувства дадения човек. Заради стреса градските жители имат
външно поле около 60 см.” [Тихоплав (1), с.116]. Аурата на Саи Баба се разпростира във всички
посоки на разстояние 30-40 фута [там, с.126]. „Подсъзнанието на човека контролира цялата
Вселена, но особено висок е контролът в радиус около шестдесет метра около човека...”
[Лазарев (1), с.133].
Изследванията върху Нина Кулагина показват, че тя генерира електромагнитно и
акустично поле, което е много по-силно от земното магнитно поле, а то е от десетки хиляди до
десетки милиона пъти по-силно от това на обикновените хора [Пикнет, с.219]. Логично е да се
разглежда това поле като продукт на душата на човека, тъй като енергитичността на тялото му
се колебае в относително тесни граници за здрав човек.
Осъществен е експеримент в клетка на Фарадей, заредена с постоянно напрежение от 50
kV. Експериментът показва, че е възможно целенасочено душата да бъде отделена от
вещественото тяло субекта, но тя не е в състояние да преодолее бариерата на мощно
електрическо поле. В резултат на това тя не може да напусне клетката на Фарадей: „...сякаш бях
оплетен в огромна торба, изработена от елестична жица. Торбата поддаваше, когато я натиснех,
но не можех да премина през нея” [Монро (1), с.179]. Подобен ефект е констатиран при опит да
се преодолее далекопровод с високо напрежение [Монро (1), с.180]. Следователно както полето
на променливия , така и постоянния ток влияят на поведението на душата на човека.
Академик Виктор Хромов улавя с ръце душата на наскоро умрял човек, като ръцете му са
обвити в специални „ръкавици” от много тънки проводници, създаващи специално поле [Душа
от мъртвец..., с.1, 20].
„Когато метално острие докосне двойник в състояние на напреднала материализация или
във форма на видение, се наблюдава отделяне на искри, дори и лумване на пламък в зависимост
от силата на контакта” [Реан, с.83].
„Доказано е, че човекът е отворен резонансен контур, че акупунктурната точка е вълнов
диод, а целият световен ефир е пронизан от виртуални фотони, за които няма никакви
прегради” [Тихоплав (2), с.132]. Установено е, че електромагнитните и биополевите излъчвания
притежават различна същност. „Електромагнитното излъчване е присъщо на „по-грубите” фини
тела, а биополевото излъчване е характерно за висшите духовни тела на човека”. Установено е,
че биополевите излъчвания имат нехармоничен характер. Регистрирани са до 70 метра от
човека да отслабва сигнала, когато между човека и датчика е поставен стоманен екран.
Биополевото излъчване е различно за лявото и за дясното мозъчно полукълбо. Ако се засили
мозъчната активност, честотата им се повишава [Тихоплав (1), с.117]. Биополето според Е.
Крюк притежава дължина на вълната 7-8 мм [там, с.123]. „Честотата на магнитното поле на
мозъка е от един до сто херца” [Игнатов, с.39].
Според руския учен Литисицин „Руските учени са разработили теория за действителните
параметри на мозъчните вълни, която им позволява да внасят ментална информация
(посредством електромагнитни носители) направо в мозъка и да управляват процеса на
активната и съзнателна оценъчна дейност на индивида. ...Психоактивната модулация
фактически се осъществява чрез широк спектър носещи честоти (от 11 до 23). Върху тези
специфични многоканални честоти може да се нанася ментално модулирана информация, която
впоследствие се внася директно в рецепторните мозъчни мишени. Потенциално почти всичко
би могло да бъде вградено в мишената на оценъчните мозъчни системи и получената по този
път информация ще бъде приета и обработена от биосистемите като собствен, вътрешно
198
генериран нервен импулс. Думи, фрази, образи, усещания и емоции могат директно да бъдат
вкарани, усвоени и оценени от биологичните обекти (мишени) като техни собствени, вътрешни
състояния, настроения, емоции, мисли и идеи” [Стар, с.110].
Изследванията показват, че „телепатията не е основана на изпращане на електромагнитни
сигнали” [Рицль, с.277] и „свръхчувственото възприятие е невъзможно да се определи на
основата на електромагнитните вълни” [там, с.280].
Според научни изследователи етерното тяло на душата е ”...енергийно тяло... е вътрешно
единен организъм. То действа като единно цяло; и като такова енергийното тяло създава свое
собствено електромагнитно поле и стои в основата на биологичните полета” [Приор, с.43]. Това
енергийно поле обхваща вещественото тяло на човека в слой с дебелина от 60 до 90 см [Приор,
с.42].
„В класическата електродинамика, разработена от Фарадей и Максуел, се счита, че полето
има самостоятелна физическа природа и може да се разглежда извън връзките с материалните
обекти” [Капра, с.183].
На тази основа следва, че електромагнитното моделиране на система душа-тяло може да
се разглежда като моделиране на система „земна душа на човека – тяло на човека”, тъй като в
тях протичат явно изразени електротехнически процеси. Същевременно има признаци, че
електромагнитното поле може да съществува автономно така, както биополето на човека под
формата на дух.
Концепция за установката на човека

Установката изразява цялостната многофакторна характеристика на човека. Тя се състои
от фиксирана, неутрална и вариабилна съставящи. Фиксираната съставяща характеризира
устойчивата настройка на субекта. Неутралната съставяща характеризира преходната
неустойчива характеристика на субекта. Вариабилната установка характеризира променящата
се характеристика на субекта.
(1) Z = Z f .Z o .Z v ,
където Z – установка на субекта,
Z f - фиксирана установка,
Z o - неутрална установка,
Z v - вариабилна установка,
(2)
1〈 Z〈 e ,
(3) 〈1 Zf 〈 e ,
199
(4)
〈1 Zo 〈 e ,
(5)
〈1 Zv 〈 e ,
е ≈ 2, 72.
В качеството си на обобщена характеристика на човека установката му обединява в
единство противоположни категории, характеризиращи различни аспекти на проявление на
субекта. Всеки категориален фактор в своето проявление е вътрешно и външно обусловен. Най-
общо:
(6) Z = Z .Z ,
∧ ∨
където Z
∧
- вътрешно присъща установка на субекта,
Z - външна, обстоятелствено обусловена установка на субекта.
∨
Например: Фройд посочва, че... външният живот може да изглежда празен, но е
възможно същевременно вътрешната дейност да се развихря с пълна сила” [Мур, с.196].
Този ефект се обуславя от закона за запазване на енергията: общото количество на
енергията не се променя, ако тя се пренесе от вътрешната среда на обекта във външната или
обратното. В най-общ вид установката на човека е съотношение или предавателно отношение
(съотношение между изходен резултат и входно, пораждащо го въздействие):
(7) Z = Z1 / Z 2 ,
където Z 1 - съдържание,
Z 2 - свързаност, т.е. система от устойчиви връзки, които образуват формата на субекта.
В частност (7) се проявява като:
(8) Z f = Z f 1 / Z f 2,
(9) Z v = Z v1 / Z v 2 ,
където: Z f 1 - същност,
Z f 2 - взаимосвързаност,
Z v1 - състояние,
Z v 2 - отношение.
Електрическа формализация на установката

Полагаме:
1. Активното електрическо съпротивление R да съответства на фиксираната установка
Zf на субекта. Те се характеризират с висока степен на устойчивост във времето.
200
1.1. Вътрешна присъщото електрическо съпротивление R на електрическа верига

съответства на вътрешната фиксирана установка Z ∧
f на субекта.
1.2. Външното ел. съпротивление R на ел. верига съответства на външната фиксирана
установка Z ∨ f на субекта. Колкото повече са външните канали на душата (например както
при пипалата на октопода), които едновременно комуникират с обекта, толкова по-малко е

външното електрическо съпротивление на заместващата я електрическа верига (на принципа на
паралелните електрически съпротивления).
1.3. Реалното активно съпротивление е проводник с разпределени параметри. Реалното R
притежава индуктивно съпротивление X L и капацитивно съпротивление X C , които взаимно
се неутрализират, ако са равни по големина. В този смисъл фиксираната установка и нейният
модел – резисторът при определени условия (увеличаване на относителния дял на
индуктивното или на капацитивното съпротивление) може частично да се трансформира във
вариабилна установка и съответно – в индуктивно или в капацитивно съпротивление.
2. Неутралната установка представлява неустойчив баланс между фиксирана и вариабилна
установка. Това свойство на неутралната установка може да се представи електротехнически
като реактивно съпротивление X. То включва в себе си максимално възможните в текущия
момент равнопоставени стойности на капацитивното и индуктивно съпротивление, така че за
тях X = 0. Останалите компоненти от стойностите на Хс и на ХL се отчитат като стойности
съответно на Хс и на ХL.
Практически стойността на реактивното съпротивление, разглеждано като баланс между
индуктивна и капацитивна съставящи в електрическата верига е неустойчиво и зависи от
промени във външната среда (взаимна индукция, магнитна проницаемост на външната среда и
други) и във вътрешната среда (структурни промени, диелектрична проницаемост на
вътрешната среда).
2.1. Индуктивното съпротивление ΔХL, което е извън онази негова съставяща, с която
участва в балансираното реактивно съпротивление Х = 0, е електрически модел на външната
вариабилна установка Z ∨v
на човека. Основна характеристика на сходство между тях ( ΔХL и Z
∨v
) е високата скорост на изменение на стойностите им при изменение на смущаващите ги

фактори във външната за субекта среда.
2.2. Капацитивното съпротивление ΔХс, което е извън онази негова съставяща, с която
участва в балансираното реактивно съпротивление Х = 0, е електрически модел на вътрешната
вариабилна установка Z ∧ v
на човека. Основната характеристика на сходство между тях (ΔХс и
Z v ) е високата скорост на изменение на стойностите им при изменение на смущаващите ги
∧
фактори във вътрешната за субекта среда.
3. Електрическото напрежение U е модел на енергийният потенциал на човека, изразен
чрез установката на съдържанието му Z1.
3.1. Установката ZV1 характеризира динамичната (пулсираща или знакопроменлива)
съставяща на съдържанието на човека.
3.2. Установката Zf1 характеризира статичната (относително неизменна) съставяща на
съдържанието на човека.
3.3. Установката Z01 характеризира неустойчивата, преходна съставка на съдържанието на
човека.
4. Електрическият ток І на електрическия модел на установката на човека представя
информационният потенциал на човека, изразен чрез свързаността Z2.
201
4.1. Установката Zv2 характеризира динамичната (пулсираща и знакопроменлива)

съставяща на свързаността на човека.
4.2. Установката Zf2 характеризира фиксираната по стойност във времето, статична
4.3. Установката ZО2 характеризира неустойчивата, преходна съставяща на свързаността
на човека.
5. Законът на Ом за част от токова верига:
U
(10) R=
I
може да се разглежда като електрически модел на фиксираната установка на човека (R = Zf) при
условие, че реактивната съставяща Х = 0, т. е. при условие, че вариабилната установка Zv = 1 :
Z f1
(11) Zf = .
Zf2
6. Известна е формулата за пълна електрическа мощност на консуматор:
(12) S =U .I ,
където - пълна ел. мощност на консуматор,
S
U - напрежение на входа на консуматор,
I - ток, протичащ през консуматора.
От раздели 3 и 4 следва, че:
(13) S f = Z f 1.Z f 2 ,
S
където f - пълна фиксирана мощност на установката на човек,
Z f 1 - енергийният потенциал на човека в текущ момент от индивидуалното му
развитие, представено чрез установката на съдържанието,
Z f 2 - информационен потенциал на човека в текущ момент от индивидуалното му
развитие, представен чрез установката на свързаността.
От (6) и (13) следва, че:
• пълната мощност Z S на установката на човек е вид установка,
• същността Z f 1 на човека в някаква степен може да се разглежда като вътрешна
установка на човека,
• взаимосвързаността Z f 2 на човека в някаква степен може да се разглежда като външна
установка на човека.
От ентропийното представяне на установката (в приетите граници от 0 до 1) следва, че
всяка компонента на установката може да се изменя в границите от 1 до e, където e ≈ 2,72.
От (13) следва, че стойностите на Z f 1 и на Z f 2 са разположени в тесен диапазон,
включващ 1, но отдалечен значително от e.
7. Топлината, която консуматорът отделя се определя съгласно законът на Джаул-Ленц:
(14) Q = I 2 .R.t ,
където Q - отделената топлина,
I - протичащият през резистор R ток,
t - времето (периодът) на протичане на ток І през резистор R.
Ако заменим електрическите параметри I и R с техните еквиваленти от установката на
човека ще получим:
(15) Q = Z 2f 2 .Z f .t.
202
От равенство (15) следва, че енергийното излъчване на установката, което съответства на

топлинно излъчване във физическа среда, е пропорционално на квадрата на
взаимосвързаността, на първата степен от фиксираната установка на субекта, както и на
времето на разглеждания преходен процес в установката му. Следователно степента на
взаимосвързаност определя в най-висока степен енергетичността на установката на човека.
Степента на взаимосвързаност е израз на количеството на връзките на конкретна система. Всяка
връзка е форма на енергиен баланс между обектите, които свързва. Колкото повече са връзките
на една система, толкова по-висока е степента й на енергитичност. Съответно разкъсването на
тези връзки освобождава акумулираната в тях енергия.
Биополето е изградено от „...биоплазма – свободни електрони и протони. Биоплазмата е
среда, в която се формира биополето. В нея има биологично активни зони, които са
разположени по кожата, чрез която се осъществява биообмен с околната среда. Тези зони се
наричат биоенергетични активни точки, които съвпадат с акупунктурните, или акупресурните
точки. Биологичните точки имат размери 0,12 – 0,5 мм до 1 см. Когато организмът се намира в
болестно състояние, те могат да се уголемят до 5 см и повече. В тях кожното съпротивление е
много слабо, повишена е телесната температура” [Мандаджиева, с.198].
От (15) следва, че увеличаването на Z f 2 увеличава Q. Увеличаването на Q повишава
стойността на фиксираната установка Z f на човека, така както прекомерното загряване на
повърхността на проводника поражда устойчивото изменение на съпротивлението му.
Изменението на свързаността се дължи на вариабилната й съставяща – отношението Z v 2 .
Следователно промяната на отношението на субекта поражда промени във фиксираната
установка на човека. В психологията този преход към нова фиксирана установка се нарича
катарзис. Пренастройването на установката на личността е стъпаловиден процес.
Пренастройването е разкъсване на едни връзки и формиране на други връзки. Формирането е
процес на постепенно увеличаване на връзки, които са подчинени на определени ограничения,
които определят насоката на развитието им.
8. Некомпенсираното индуктивно съпротивление ΔХL се определя по формулата:
(16) ΔХL = 2πf. ΔL,
където π ≈ 3,14 – число на Питагор,
f – честота на сигнала [Hz],
ΔL – некомпенсирана индуктивност [H].
Съгласно 2.1. некомпенсираното индуктивно съпротивление от разглеждания
електически модел е:
(17) Z
ΔХL = ∨ V ,
където Z
∨V
- външна вариабилна установка на субекта.
(18) Z = 2π.f. ΔL.

∨V
От (18) следва, че външната вариабилна установка на субекта нараства в процеса на

увеличаване на честотата на външните смущаващи го въздействия. Това означава, че
високочестотните външни въздействия повишават ентропията на субекта, включително и на
душата му чрез Z ∨V
. И обратното: нискочестотните (и периодичните) външни смущаващи
въздействия намаляват Z
∨V
и ентропията на субекта. В общия случай хомеостазните процеси
протичат значително по-бързо от еволюционните. На тази основа следва, че стойността на Z
∨V
203
е минимална (с ниска ентропия), ако смущаващите я въздействия са еволюционно

управляващи, т. е. нискочестотни. Следователно външната вариабилна установка на субекта е
сензор за еволюционно управляващи сигнали или въздействия и съответно е източник за
еволюционни преобразувания в субекта. Съответно Z ∨V
е лош проводник на хомеостазно
ориентирани (високочестотни) сигнали, в частност излъчвани от небитие. Ето защо човекът има
поведение на система, която е във висока степен изолирана от процесите в небитие. Доктрината
на материализма абсолютизира тази изолираност до пълна затвореност на битие.
9. Некомпенсираното капацитивно съпротивление ΔХс се определя по формулата:
(19) ΔХс = (2πf.ΔC) -1,
където ΔC – некомпенсиран капацитет [F].
Съгласно 2.2. некомпенсираното капацитивно съпротивление от разглеждания
електрически модел е:
(20) ΔХс = Z∧V
,
където Z
∧V
- вътрешна вариабилна установка на субекта.
От (19) и (20) следва, че
(21) Z = (2πf.ΔC) -1.
∧V
От (21) следва, че вътрешната вариабилна установка на субекта нараства в процеса на

намаляване на честотата на външните смущаващи го въздействия. Това означава, че
нискочестотните външни въздействия повишават ентропията на субекта, включително и на
душата му чрез Z ∧V
. И обратното: високочестотните външни смущаващи въздействия
намаляват Z ∧V
и ентропията на субекта.
Доказано е, че човекът е отворен резонансен контур [Тихоплав (1), с.124]. Аурата на
човека се проявява като предавател с всяка от своите обвивки [Тихоплав (1), с.125]. „Аурата не
само характеризира здравето и нагласата на конкретния човек, но и го защитава от торзионните
излъчвания...” [Тихоплав (1), с.127].
Чрез ниските честоти мозъкът на човека усвоява и натрупва повече информация [Силва,
с.16]. Изследванията на д-р Жен Ронлан от университета в Ланжоу в Китайска народна
република „показват, че детекторната система реагира на излъчванията чрез пулсации.
Пулсациите, получени от ръката на учителя по ки гонг значително се различават от пулсациите
при ясновидеца. В шанхайския Институт по атомна и ядрена физика към „Академия Синика” бе
показано, че някои от еманациите на жизнената енергия на учителите по ки гонг, изглежда се
състои от звукови вълни с много ниска честота, които се проявяват като нискочестотни
променливи носещи вълни. В някои случаи ки също така се наблюдава като поток от
микрочастици. Диаметърът на частиците е около 60 микрона и те се движат със скорост от 20
до 50 см в секунда” [Бренън, с.46].
Проблемите в битие пораждат ниско честотни колебания в установката на човека в
съответствие с присъщите чистоти за материалната среда. Когато душата на субекта е
обременена с кармичност, т.е. с нерешени проблеми от минали прераждания, то
нискочестотните колебания на земни проблеми са повишили стойността на Z ∧V
. Устойчивото
поддържане на проблемност поражда трансформиране на част от Z
∧V
в неутралната установка
Z o на субекта, а по-късно и във фиксираната му установка Z f . По този начин се формира нова
и се запазва част от старата карма на субекта.
204
Високочестотните колебания от духовните измерения на душата на човека в общия случай

могат да изместят частично или напълно (в частност) нискочестотните колебания в установката
на човека. По този начин те могат да предизвикват затихване на кармичната натовареност на
душата на човека. Тези високочестотни външни смущаващи въздействия имат в общия случай
стратегически стабилизиращ характер върху неговото поведение. Ето защо те приоритетно се
проявяват като хомеостазни за човека, а нискочестотните – като дестабилизиращи.
Повишаването на честота на тока поражда скин ефект в проводника, т. е. измества се
разпределението му към периферията на проводника, по който протича. В резултат от
повишаване на плътността на тока в периферията на проводника може да възникне термичен
ефект (14) и повишаване на активното съпротивление на проводника (10). В резултат на това
може да възникне качествен скок в разпределението на тока по радиуса на проводника и
съответно да възникне нова установка. Следователно високочестотният процес може да
предизвика пренастройка на фиксираната установка на субекта, т.е. манипулирането от небитие
може да промени поведението на човека устойчиво. Устойчивостта на установката на човека,
въпреки стресогенната социална среда в която съществува, е признак за приоритетно
хомеостазния характер на високочестотните манипулиращи въздействия, които неосъзнато
получава от небитие. От това следва, че човекът се проявява преди всичко като
самостабилизираща се и частично външно стабилизирана система, а в по-малка степен като
генератор на еволюционни изменения в себе си.
За да се реализира телепатия “основното изискване е установяване на резонанс между
дишането и ритъма на сърдечната дейност” [Закладний, с.61]. Дишането (връзката на тялото с
обкръжаващата го среда) може да се разглежда като израз на външната му вариабилна
установка, а сърдечната дейност – като израз на вътрешната му вариабилна установка.
( )
В случай, че съществува текущо равенство между вътрешната и външната вариабилна
установки Z∧ V = Z∨ V = 1 на субекта, т. е. при условие, че (ΔХС = ΔХL = 0) или Х = 0, то
поведението на уравновесения човек се определя от фиксираната му установка Z f . Тя от своя
страна се определя от кармичната й програма заложена в нея.
10. Преходните (хомеостазни) процеси, както и процесите на развитие в битие
притежават експоненциален характер:
(22) ez = ex (cosy + i.siny),

където e ≈2,71 – основа на натуралния логаритъм,
Z – степенен показател, аргумент на функцията,
(23) z = х + i y,
където х, y – аргументи на z,
i = −1 - имагинерно число.
Синусовата функция sin y е модел на процес, който започва от момент, възприет за начало
на отчитане. Косинусовата функция cosy моделира процес, който започва по-късно от
възприетия начален моменти на отчитане. Това обстоятелство може да се интерпретира като
признак за отчитане на времето, свързано с вещественото тяло на човека (cos y), докато душата
му в своята цялост включва компоненти, които са възникнали много преди формиране на
тялото (sin y). Реалната съставяща e x . cos y изразява еволюционния процес във веществената
сфера.
x x2 xn
(24) e x =1 + + + ... ,
1! 2! n!
205
(25) n!=1.2.3.4. ... ( n −1).n ,

където n - пореден номер е на член от редицата с аргумент x .
х
Израз n! изразява усложняването на взаимовръзките в разглежданата функция в процеса

на нейното уточняване, т.е. в процеса на нейното развитие. В реалната съставяща на e Z се
включват както ех, така и cos y , т. е. всеки от членовете на редицата ех (24) се съгласува със
стойността на аргумент y .
Имагинерната съставяща i.e x . sin y може да се разглежда като математически модел на
процес, който е свързан с еволюирането на душата на субекта. В този аспект също се налага
съгласуване на измененията на ех със стойностите на аргумента y . Всеки следващ член от (24)
може да се определи като интеграл от предходния по отношение на аргумент x . Това е
признак, че тялото на човека е еволюционен резултат от предисторията му и от предисторията
на душата му.
1. Установката на човека може да се моделира чрез поведението на електрическа

верига RLC (съпротивление, индуктивност, капацитет).
2. Пълната мощност на установката на човек може да се предостави като
произведение от установката на същността и установката на взаимосвързаността на
човека.
3. Степента на взаимосвързаност, т. е. количеството и качеството на връзките на
субекта определя в най-висока степен неговата енергитичност.
4. Външната вариабилна установка на човека нараства в процеса на увеличаване на
честотата на външните смущаващи го въздействия.
5. Вътрешната вариабилна установка на субекта нараства в процеса на намаляване
на честотата на външните смущаващи го въздействия.
6. Високочестотните външни смущаващи въздействия приоритетно се проявяват
като хомеостазни за човека, а нискочестотните – като дестабилизиращи.

2. Вильсон К. Оккультизм, „Клышников – Комаров и Ко”,М., 1994.
3. Гришкин И. И. Понятие информации, Наука, М., 1973.
4. Душа от мъртвец присъединена в Русия?, в.Дневен труд, С., 1996, №313.
5. Закладний Е. Телепатия; Курсанов А. Суонистика, Ванеса, С. 1993.
6. Игнатов И. Ясновидството, Гея – Либрис, С., 1994.
8. Коротков К. Светлина след живота, Персей, (С.) 2006.
9. Лазарев С. Н. (1) Диагностика на кармата, ч.1,2, Гуторанов, Ловеч, 1996.
10. Лазарев С. Н. (2) Диагностика на кармата, ч. 4, Астросфера, Варна, 1998.
206
11. Ламбаджиев Г. Директен контакт на душа с обект, Изследовател, № 6, 2009.

12. Мандаджиева М. Великото единство на природата и човека, Изсл. център, Варна, 1997.
15. Мур Т. Грижа за душата, Аратрон, С. 1998.
16. Пикнет Л. Паранормалното, енциклопедия, т. 1., Делфин експрес, Бургас, 1993.
19. Рицль М. Парапсихология. Факты и мнения, Изд. Инициатива, Львов, 1999.
20. Силва Х. Методът Silva, Контрол на ума, „Силва Метод”, С., 1993.
Асинхронният електродвигател
и душата на човек
Асинхронният електродвигател е физически модел на система душа-тяло.
Ключови думи: душа, тяло, система, човек, физически модел, асинхронен

електродвигател.
Въведение
Целта на статията е да се представи физически модел на основните процеси, свързващи
душата и тялото на човека в система.
Основа на електромагнитния модел на асинхронния електродвигател като имитатор на
взаимодействието между душа и тяло на човека са аналозите между електротехническите
параметри на електрически консуматор и установката на човека [Ламбаджиев (1)].
Признаци за сходство между асинхронния

електродвигател и система душа-тяло на човека
В класическият си вид асинхронният електродвигател се състои от ротор (подвижна част,
свързана с вала на машината) и статор (обхващащата го неподвижна част, която включва
електрически намотки, захранвани от външно променливо електрическо напрежение). Ако
роторът на асинхронния електродвигател е „навит”, той притежава намотки, включени в
електрическа верига, чийто активно съпротивление може да се изменя по желание на оператора.
Ако се намали това активно съпротивление,то токът в ротора нараства и оборотите му – също.
Ако се увеличи активното съпротивление на веригата на ротора, то оборотите на ротора
намаляват и в граничен случай те ще станат равни на нула.
207
Изследванията ни показват, че роторът на асинхронния електродвигател еволюира 2-3

пъти по-бързо, отколкото статора му. Съответно електрическите и електромагнитните процеси
стартират в статора и след това протичат в ротора на асинхронния електродвигател (по-късно
възникналото се развива в общия случай по-бързо, отколкото предшестващото го).
Аналогично:
1. Душата е еволюционно първична (подобно на електромагнитното поле на статора)
в сравнение с вещественото тяло на човека (аналог на ротора на асинхронния
електродвигателя). Връзката между душа и тяло е полева. Установено е, че основната
компонента на биополето на човека е електрическа. Въртящото се електромагнитно поле на
статора, което увлича ротора, е електромагнитно.
2. Човекът не може да функционира без душа, така както асинхронният електродвигател
не може да задвижи ротора си без статорното поле.
3. Човешкото веществено тяло се движи значително по-бавно от душата му, така
както роторът на асинхронният електродвигател изостава в процеса на въртенето си от
завъртащото го (увличащото го) електромагнитно поле на статора.
4. Енергизирането на човешката душа се определя от собствения й потенциал,
голяма част от който е резервиран в небитие. Съответно статорът на асинхронния
електродвигател се захранва от електроенергия, която постъпва от външен източник.
5. Изменението на степента на синхронизиране на поведението на човека с
динамиката на поведение на душата му може да се осъществи по негово желание в
определени граници. Съответно чрез изменение на активното съпротивление на роторната
намотка на електродвигателя може да се променят оборотите на ротора по отношение на
оборотите на задвижващото го електромагнитно поле на статора, т.е. да се изменя степента на
асинхронност между тях.
6. Душата на човека обхваща и пронизва вещественото му тяло, като го предпазва от
външни смущаващи го въздействия чрез доминиране на интензивността на своето поле.
Съответно електромагнитното поле на статора обхваща и пронизва структурата на ротора, като
го предпазва от външни смущаващи го електромагнитни въздействия чрез доминиране на
интензивността на своето поле.
7. Душата на човека се противопоставя на резките промени в поведението на човека.
Съответно въртящото се електромагнитно поле на статора се противопоставя на резките
промени в ъгловата скорост на ротора.
8. Стресът поражда соматични увреждания (отклонения) в тялото на човека. Стресът
съкращава живота на човека. Колебанията (резките изменения) в натоварването на вала на
електродвигателя поражда механични изменения в ротора, в лагерите му, в намотките и в
тяхната електрическа изолация. Тези остатъчни повреди съкращават живота на машината.
9. Душата на човека може да реализира енергийно-информационното си действие под
формата на динамично променящо се поле или чрез енергийни кванти (концентрати).
Съгласно теорията на Айнщайн електромагнитното излъчване притежава форма на поле и на
кванти. Изследванията показват, че „човешкото енергийно поле има корпоскулен характер и се
движи подобно на флуид... Частиците са съвсем мънички, елементарни... Когато са заредени с
енергия, миниатюрните частици се движат заедно на талази и... ги наричат плазма. [...] Много
от лабораторно установените свойства на човешкото енергийно поле навеждат на мисълта за
съществуването на пето състояние на материята, което някои учени наричат „биоплазма”
[Бренън, с.47]. „Много от психичните явления, свързани с енергийното поле на човека,
например получаването на прекогнитивно знание3 и екстрасензорна информация за минал
живот не могат да бъдат обяснени с електромагнитно поле” [Бренън, с.48].
34
„Способност за свръхсетивно получаване на информация за бъдещи събития” [Бренън, с.48].
208
10. Настройката на душата модифицира поведението на тялото на човека, а това

поведение поражда нови адекватни реакции от страна на душата, докато те взаимно се
стабилизират в определено относително устойчиво състояние.
„...Магьосниците гледат на непреклонното намерение като катализатор, задействащ
техните неизменни решения, или обратното – неизменните им решения са катализатор, тласкащ
събирателната топка към нови позиции, които на свой ред предизвикват поява на непреклонно
намерение” [Кастанеда, с.197]. „...Непреклонното намерение е вид целеустременост...” [там,
с.196], т. е. вид установка на субекта. В процеса на индивидуалното развитие на човека се
редуват приоритетите в управлението му ту от страна на душата му, ту от страна на тялото му.
Следователно мисълта, в качеството си на модел на целта и установката на тялото на
човека, свързана с реализацията на тази цел са взаимно обусловени и се редуват в ролята на
доминиращи поведението на човека.
Изследванията на неврофизиолога Олег Бехметиев показват, че „...душата на човека не е
продукт на мозъка, а представлява излъчване на всички без изключение живи клетки на
човешкия организъм [Тихоплав, с.130]. С други думи земната душа е органично свързана със
структурата на тялото на човека. „Именно мислите и менталното начало до голяма степен
оформят нашата аура...” [Дочева, с.29].
Следователно както тялото формира онази част от душата, с която непосредствено
контактува, така и душата формира мислите на тялото, които управляват неговото поведение.
В модела на асинхронния електродвигател това означава, че полето на статора променя
(управлява) оборотите на ротора (т.е. душата управлява настройката на тялото). След това
електромагнитната реакция на ротора (обратната връзка на тялото към душата) противодейства
на причината (душата), която го е породила, за да се установи баланс между тях при
определени външни въздействия (равенство между въртящия и съпротивителния момент на вал
на електродвигателя). Ако се изменят външните условия (съпротивителния момент), то
системата ротор-статор чрез електромагнитните си полета се пренастройва към ново
относително устойчиво състояние.
11. Душите на родителите формират земната душа на детето им [Ламбаджиев (2)].
Впоследствие се формира индивидуалната душа на детето и тя се свързва с космическата му
душа.
Съответно след първото въздействие на статорното поле върху ротора на
електродвигателя в последния се формира остатъчна магнитна индукция. Вторичното
въздействие на статорното поле върху ротора контактува с остатъчния му магнетизъм и
формира общо електромагнитно поле, което завърта ротора. Съответно земната душа се
включва в системата на космическата душа посредством индивидуалната душа на човека.
Представените признаци за сходство между поведението на система душа-тяло и на
система статор-ротор на асинхронен електродвигател показва, че последният може да се
използва в някаква степен като физически модел на поведението на система душа – тяло на
човека.
Следствия от моделирането на система душа – тяло

като асинхронен електродвигател
1. Поведението на тялото е значително по-инертно, в сравнение с поведението на
душата му. Съответно роторът изостава от въртенето на задвижващото го електромагнитно
поле на двигателя. Това изоставане се нарича хлъзгане. При голямо натоварване
(съпротивителен момент) върху вала на ротора, той забавя въртенето си и нараства хлъзгането
му спрямо въртящото го поле. При стрес организмът на човека в общия случай забавя
209
реакциите си към външно въздействие (блокира), което е в конфликт с желанията за движение,

които има душата на този човек. Когато външното въздействие е прекалено силно върху
организма той спира да функционира (умира). Съответно, ако съпротивителният момент е по-
голям от двигателният, то движението на ротора на електродвигателя спира. В този случай
хлъзгането става по-голямо от критичната му стойност, т.е. е въртенето на ротора на
електродвигателя изостава значително от въртенето на задвижващото го поле.
Средната стойност на критичното хлъзгане може да се приеме, че е 4-5 пъти по-голямо от
номиналното [Минчев, с.142]. Като се има предвид, че йерархичната разлика между душа и
тяло на човек е значително по-голяма от йерархичната разлика между статор и ротор на
електродвигател, то от този модел следва, че критичната степен на асинхронност между
поведението на тялото на човека и на душата му се проявява при мимимум 4-5 пъти по-голяма
скорост на реагиране на душата, в сравнение със скоростта на реакцията й, когато е съгласувана
с поведението на тялото на човека. Номиналната или нормалната (естествената) степен на
асинхронност между душа и тяло се проявява най-често когато тялото е некомфортно, но не е
болно.
Ако хлъзгането на ротора е по-голямо от критичното, то механичната характеристика на
електродвигателя (зависимостта на въртящия момент на вала на двигателя от хлъзгането на
ротора му) има форма на хипербола [Минчев, с.143].
Ако въртящият момент на ел. двигателя го разглеждаме като параметър, който
характеризира енергитичността му, то пренесен върху тялото на човека той е аналог на
енергитичността на организма на човека. На базата на този модел следва, че при увеличаване на
степента на асинхронност между поведението на тяло и на душата му, когато тази степен е по-
голяма от критичната й стойност, енергитичността на организма намалява по стръмен
(хиперболичен или аналогичен на него по характер) закон.
Работният участък от механичната характеристика на асинхронния електродвигател (в
който машината работи устойчиво) е права линия [Минчев, с.143]. Проектирано върху система
душа-тяло това означава, че при нормални условия за функциониране на човека съществува
пропорционалност между степента на отклонение от нормалната асинхронност между тяло и
душата му, от една страна и регулиращото или смущаващото въздействие, свързано с тяхното
синхронизиране, от друга страна. Тази линейност е предпоставка за проста, лесна и точна
прогнозируемост на поведението на душа и тяло при нормални условия за живот на човека.
2. Взаимосвързаността е форма на отдаване на енергия на обект, с който субектът се
възприема като единно цяло. От равенства (7), (10) и (11) на [Ламбаджиев (1)] следва, че
протичащият в електрическа верига ток може да се разглежда като модел на степента на
взаимосвързаност на установката на субект с установката на обект. Колкото по-силна е
степента на тази взаимосвързаност толкова по-силен е този ток.
При пускане на електродвигател в действие протича силен електрически ток в статора му.
Полето на този ток пресича ротора на електродвигателя. Това поле използва част от енергията
на статорния ток. Статорният ток чрез полето си индуцира ток в ротора. На тази основа
статорният ток може да се разглежда като модел на свързаност на статора с ротора на
електрическа машина, т.е на връзката на душата с тялото на човек.
Полето на тока в ротора пресича статора на електродвигателя. Това поле използва част от
енергията на роторния ток. Роторният ток чрез полето си индуцира ток в статора. На тази
основа роторният ток може да се разглежда като модел на свързаност на ротора със статора на
електрическата машина, т.е на връзката на тялото на човека с душата му.
Взаимосвързаността на статорното и роторното електромагнитни полета е физически
модел на взаимосвързаността на душата и тялото на човека. Тези полета са формирани
съответно от статорния и от роторния ток. Взаимообусловеността на тези токове е признак, че
210
душата управлява тялото на човека, като използва и реакцията му на това управление.

Съответно тялото на човека управлява своята душа, като използва реакцията на това
управление. Следователно формирането на система душа-тяло е резултат от афинитета преди
всичко на душата към тялото и се стабилизира от афинитета на тялото към душата му.
Установено е, че за асинхронните електродвигатели с накъсо съединен ротор пусковият
ток е от 4 до 7 пъти по-голям от номиналния, като малките стойности (4, 5) са за двигатели с
малък брой обороти на вала, а големите стойности (6, 7) за двигатели с голям брой обороти
[Минчев, с.147]. Това означава, че след началният интензивен афинитет между душа и тяло
постепенно степента им на взаимосвързаност намалява значително (примерно: с около порядък
и повече) до устойчиво ниво.
В процеса на навлизане на електродвигателя в номинален режим на работа токовете в
статора и в ротора постепенно намаляват. Съответно намалява степента на взаимосвързаност
между душа и тяло, насочвайки се към оптималните стойности на тази взаимосвързаност в
дългосрочен план (индивидуалното развитие на тялото на човека).
Пусковият въртящ момент на вала на електродвигателя е значително по-малък от
номиналния. Следователно афинитетът между душа и тяло независимо от неговата
интензивност, не може да осигури синтеза на душа-тяло при силно външно смущаващо го
въздействие. Например, ако душата завръщайки се в тялото установи, че мястото й е заето от
друга мощна и агресивна душа, то старата връзка между душа и тяло приключва. Съответно
големият съпротивителен момент, който е приложен към вала на електродвигателя по време на
пуска му в действие, може да спре въртенето на вала.
При синхронен електродвигател ъгловата скорост на ротора е равна на ъгловата скорост на
завъртащото го поле. За да се постигне този синхронизиращ ефект е необходима допълнителна
външна енергия. Този факт може да се интерпретира като вариант на свързване на душа с тяло
на човек под външно въздействие (манипулиране и енергизиране). В този вариант на
взаимодействие няма да възникне естествената взаимосвързаност между душата и тяло на
човека. Оптималният асинхрон между душа и тяло е условие за формиране на енергитичност
на човека.
3. Изменението на активното съпротивление на електрическата верига на ротора на
асинхронен електродвигател е едно от най-често прилаганите средства за управление на
оборотите на вала му. Активното съпротивление R е модел на фиксираната установка Z f
[Ламбаджиев (1), с.201 – равенства (10) и (11)] на тялото на човека.
Увеличаването на съпротивлението на ротора намалява протичащия през него ток и
съответно понижава ъгловата му скорост. Намаляването на оборотите на вала на
електродвигателя е признак за повишаване на хлъзгането на ротора по отношение на въртящото
го електромагнитно поле. Това хлъзгане го разглеждаме като модел на степента на
асинхронност между поведението на тялото и поведението на душата му. Следователно колкото
по-консервативен е човек генетично ( Z f е с голяма стойност), толкова степента на
асинхронност в поведението на тяло и душата му е по-голяма. И обратното: колкото по-висока
е степента на адаптивност на една подсистема (например тялото на човека) към друга
(например душата на човека), толкова по-висока е степента на устойчивост на обединяващата
ги система (например системата душа-тяло формира човека).
Асинхронните двигатели с навит ротор се най-просто (в класически вариант) се пускат
чрез активни пускови съпротивления, включени във веригата на ротора, които с ускоряване на
ротора, постепенно се изключват [Минчев, с.154]. В системата душа-тяло това означава, че
постепенният преход на свързване на тялото с душата на човека се осъществява чрез
последователно намаляване на фиксираната му установка (моделирана чрез резистор).
211
4. Асинхронните двигатели с накъсо съединен ротор може да се пускат чрез

непосредственото им включване към напрежението на мрежата или чрез включване към
понижено напрежение [Минчев, с. 157].
Това означава, че ако тялото на човека е с минимална стойност на фиксираната му
установка (т.е. с минимално съпротивление на роторната намотка, което се нарича ротор
накъсо), то плавният преход на връзката му с душата може да се осъществи, ако
енергитичността на душата плавно нараства в процеса на тяхното свързване. Това може да се
осъществи като космическата душа (в ролята на електрическа подстанция) постепенно се
включва към захранването с енергия на разглежданата душа в процеса на свързването й с
Рязкото присъединяване на душата към отвореното за нея тяло на човека (съответно при
директно пускане на асинхронен електродвигател с ротор накъсо) е свързано с висока степен на
взаимосвързаност между тях (т.е. при възникване на силни пускови токове в електродвигателя).
Ударното (рязко) включване на електродвигателя поражда колебателни процеси на стойностите
на пусковите токове. Съответно ударното (рязко) свързване между душа и тяло поражда
преходни процеси (под формата на затихващи колебания) на взаимосвързаността им. Плавното
присъединяване на душата към тялото на човека може да се осъществи чрез плавно намаляване
стойността на фиксираната установка на душата. Съответно чрез плавно намаляване на
активните баластни съпротивления в захранващата верига на асинхронния електродвигател той
плавно развърта ротора си. На практика това включване се осъществява стъпално [Минчев,
с.159]. Съответно в общия случай душата рязко се присъединява към тялото (директно
включване на двигателя в мрежата) или се осъществява стъпално приближаване на душата към
тялото (стъпално резисторно включване на захранващото напрежение към асинхронния
електродвигател).
Пусковият ток при двигатели с накъсо съединен ротор може да се ограничи чрез
реактивно съпротивление, включено във веригата на статора през време на пускането [Минчев,
с.161]. Стъпалното включване на индуктивни съпротивления в захранващата верига на статора
може да се разглежда като модел на външна вариабилна установка на душата в процеса на
присъединяването й към тялото на човека. Това означава, че ако в процеса на присъединяването
й към тялото на човека душата прояви интерес (взаимодейства с външната за нея среда), то това
отклоняване на вниманието й от тялото ще забави свързването й с него и ще намали степента й
на свързаност в този процес.
5. Повишаването на напрежението, което е приложено към статорните намотки на
асинхронния електродвигател, повишава въртящия му момент, но не променя стойността
на критичното хлъзгане на ротора по отношение на задвижващото го поле [Минчев, с.150].
Напрежението може да се разглежда като модел на същността на обекта, съгласно равенства
(12) и (13) [Ламбаджиев (1)] Проектирано върху система душа-тяло това означава, че
нарастването на същността (енергийният потенциал) на душата на човека поражда нарастване
на енергитичността на тялото на човека. Този извод произтича и от факта, че подсистемите
душа и тяло са отворени една към друга и при енергизиране на една от тях, другата също ще
повиши своя потенциал.
За да се запази въртящия момент на електродвигателя при понижаване на захранващото го
напрежение, като компенсация нараства консумирания ток, а това поражда опасност от
прегряване на намотките на машината. Ето защо се счита, че е допустимо ±5 %-то колебание на
номиналното напрежение, което захранва електродвигателя от електрическата мрежа [Минчев,
с.151]. Това означава, че съответно в система душа-тяло повишаването на същността на душата
(повишаване на енергийните й възможности от свързаната с нея космическа душа) предизвиква
повишаване на взаимосвързаността на душата с тялото на човека. От разглеждания
212
електродвигателен модел следва, че оптималната степен на взаимосвързаност между душа и

тяло на човека може да се колебае в тесни границите (в порядъка на ±5% от номиналната й
стойност).
6. При включване на индуктивно съпротивление във веригата на ротора
последователно или паралелно на пусковото съпротивление пусковият ток се намалява
значително.
Индуктивното съпротивление може да се разглежда като модел на външната вариабилна
установка на субекта [Ламбаджиев (1), с.203 - равенство (17)]. На тази основа следва, че
индивидуалното външно въздействие на тялото на човека върху околната му среда намалява
значително взаимосвързаността на душата му с неговото тяло. С други думи текущият външен
афинитет на тялото към обекти от обкръжаващата го среда намалява афинитета на душата му
към него (вкопчването в земни ценности отблъсква душата от тялото).
Душата на човека взаимодейства с тялото му чрез биополето на този човек. В някаква
степен електрическата компонента на това поле може да се моделира чрез електромагнитното
поле, излъчено от индуктивност. В този смисъл комуникирането на душата с тялото може да се
представи чрез индуктивно съпротивление. Установено е, че пусковият момент се запазва
практически постоянен през време на ускоряване на ротора на електродвигателя, когато към
веригата на ротора му (модел на тялото на човека) се присъедини индуктивно съпротивление
(модел на душата на човека). Съответно всяко текущо присъединяване на душата към тялото на
човека (след краткотрайна разходка, например в небитие) енергитичният потенциал на тялото
остава практически неизменна в процеса на свързването им.
1. Асинхронният електродвигател може да се използва като физически модел на

системата душа-тяло на човека.
2. След началният интензивен афинитет между душа и тяло постепенно степента им

на взаимосвързаност намалява значително (примерно: с около порядък и повече) до
устойчиво ниво.
3. Критичната степен на асинхронност между поведението на тялото на човека и на

душата му се проявява при мимимум 4 - 5 пъти по-голяма скорост на реагиране на
душата, в сравнение със скоростта на реакцията й, когато е съгласувана с поведението на
тялото на човека. При надкритична степен на асинхронност се разкъсва връзката между
душа и тяло.
4. При надкритична степен на асинхронност между душа и тяло енергитичността

на организма намалява по хиперболичен или аналогичен на него закон, т.е. смъртта на
тялото протича по хиперболичен или по близък до него закон.
5. В условия на оптимално съчетание между душа и тяло взаимодействието между

установките им (т.е. при незначителни отклонения в тях) протича по линеен закон.
213
6. Оптималният асинхрон между поведението на душа и тяло е необходимо условие за

устойчивото им взаимодействие и за стабилизиране на енергитичността на система душа-
тяло.
7. Консервативната установка на тялото поражда повишена степен на асинхронност

между поведението на душа и тяло в система душа-тяло.
8. Силното външно смущаващо въздействие може да изключи свързването на душа с

тяло.
9. Силното външно стимулиращо (енергоинформационно) въздействие може да

обедини в системно единство душа с тяло на човек.
10. Плавното свързване на душа с тяло би могло да се осъществи, ако душата или
тялото плавно проявят интерес един към друг или ако плавно нараства енергитичността
им в този процес.
11. Стъпалното свързване на душа с тяло може да бъде резултат от текущ проявен
интерес към други обекти в околната среда, от стъпално пренастройване на степента им
на свързаност (съмнения в целесъобразност) или от стъпално външно енергизиране.
12. Оптималната взаимосвързаност между душа и тяло в система душа-тяло се изменя

в границите на ±5% от стойността на най-доброто им съчетание.
2. Дочева П. Пътуване във вечността, тайните на преражданията, Хемус, С., 1994.
3. Кастанеда К. Силата на безмълвието, Петрум Ко, С., 1995.
4. Ламбаджиев Г. (1) Електрически модел на установката на човека, Изследовател, № 6,

2009.
5. Ламбаджиев Г. (2). Етапи на структуриране на душата на човека от родителите му,

Изследовател, № 7, 2010.
6. Минчев Д. Основи на електрозадвижването, Техника, С., 1965.
7. Тихоплав В., Тихоплав Т. Физика на вярата, Данграфик, Варна, 2006.
214
Митологични модели и психотехники

за психическия вихър
Митологични модели и психотехнически средства, свързани с вихрови

процеси, изразяват действието на духовни сили.
Ключови думи: душа, дух, митология, психотехники.
Въведение
Целта на статията е да илюстрира връзката между митологични модели и психотехники с
вихрови процеси, предизвикани от духовни сили.
Митологични модели на психическия вихър

Къщичката на баба Яга има крака, на които може да се върти. Баба Яга може да яхне
метлата си и да излети от къщичката, в частност въртейки се. Тази детска приказка може да се
разглежда като метафора на първичния вихър. От закодирания смисъл, вложен в приказката
следва, че първичния вихър е двуслоен. Външният слой (баба Яга) се върти епизодично, като
може да се ориентира в пространството подобно на дипол (лицето на баба Яга е насочено по
посока на движението й, а гърбът й – в обратна посока). Вътрешният вихър (метлата на баба
Яга) притежава значително по-малка маса и по-голяма скорост на движение (в качеството си на
транспортно средство). Този дипол (система баба Яга – метла) притежава по-високо ниво на
енергия, отколкото прадиполът (къщичката на баба Яга), от който периодично излиза.
„Змеят отвлича девойката, като се спуска като облак, мъгла или вихрушка, като летяща
звезда или гръмотевица. [...] Змеят отвлича девойката, което в народната поезия се представя
като сватба. Сватбата е метафора на смъртта” [Георгиева, с.115]. „Змеят като вихрушка вдига
девойката от хорото на Лазаровден или на Великден. [...] За да се предпазят от змея, жените
никога не излизат без хурка” [Георгиева, с.116]. Това описание съответства на
характеристиките на дух-вихър, който може да бъде поразен от остър предмет.
„Според вярванията змейовете са родени от добри, а ламите от лоши хора и били носени в
корема 15-20 месеца. Змеят е мъжко, а ламята момиче” [Георгиева, с.136]. „Вила се извежда от
глагола вия, рътя, вея, духам... От същия корен е и vix `вихрушка` синоним на самовила,
самодива, юда... ...Различието между самодива и самовила е само териториално” [Георгиева,
с.154].
Ламята е крилат гущер. Когато хвърчи „се вдига силна вихрушка, която изкоренява
вековни дървета, вдига купи сено и хора” [Георгиева, с.118]. „...Менадите... са буен и силен
вятър подобно на самодивите вихрушки” [Георгиева, с.160].
„В Източна България се вярва, че във вихрушката са душите на умрелите. [...] Единично в
Северозападна България е регистрирано поверието, че вихрушката е душа на „не по реда си”
починал човек” [Георгиева, с.155]. „Всички, които умират преждевременно от неестествена
смърт (удавници, обесени, самоубили се) и от насилствена смърт... след смъртта си...те се
превръщат в зли и отмъстителни духове” [Георгиева, с.197].
215
Илия бил вдигнат от вихрушка на небето пред очите на сподвижника си Елисей: „И докато
те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от
друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето” [Библия, 4 книга на Царете, 2:11].
„Третият демон – емисар на Канса бил Тринаварта, „Вихрушката”. Той връхлетял отгоре,
грабнал Кришна от ръцете на Ясода и отлетял с него. Младият Кришна обаче го развъртял и го
размазал в една скала. Изведнъж вихрушката отминала” [Напърт, с.194]. Този митологичен
разказ може да се разглежда като илюстрация на разпадането въздействието на енергизиращия
дух (ТринавартА – кодирано чрез названието ТА на енергизиращата душа) при развъртането му
над максималната му възможна ъглова скорост на въртене. Тацит в „История”, ІV:82 пише, че
на Птоломей в новооснованата Александрия му се присънва „...някакъв юноша, необичайно
висок на ръст и необикновено красив, който му заповядал: „Изпрати най-верните си приятели в
Понт, за да докарат оттам моето изображение. На царството твое то ще донесе щастие, а на
храма, в който го поставят – величие и слава”. Щом юношата произнесъл тези думи, огнена
вихрушка го възнесла към небето” [Коростовцев, с.306]. Пратеникът (вестоносец) може да се
разглежда като душа, която бързо се трансформира от човешки образ в транспортен вихър.
Идзанаги и Идзанами са първата съпружеска двойка в японската митология. За да се
бракосъчетаят те си построили дом и в средата му забили копие. Около копието те обикаляли в
противоположни посоки и при срещата им Идзанаги възкликнал „Ах, каква красива девица!”
След този ритуал те станали официално съпрузи [Тубелевич, с. 32, 33]. Този ритуал илюстрира
два противоположно въртящи се един в друг вихри с обща ос, което ги обединява в система.
Под покрива на храма Ясака – джинджо в Киото – Якония са провисени по оста си три нива от
изрисувани и изписани заоблени цилиндрични фенери. Те образуват пресечена пирамида
обърната с тясната си основа към земята [Тубелевич, с.59]. Тази конфигурация напомня за
вихър, насочен с върха си към земята. Вълшебното чукче на Дайкоку е кухо и е съставено от 7
концентрични, постепенно намаляващи по диаметър, слепени като хармоника (силфон)
пръстени [Тубелевич, с.242]. Тази структура може да се разглежда като физически модел на
конусна спирала, по която мисълта (желанието) се пренася последователно от външните към
вътрешните астрални слоеве към тялото на човека.
„Светът се появява чрез изплуването на първичния хълм, чрез разтварянето на лотосовия
цвят или се измъква от яйцето на водна птица” [Луркер, с.118]. Ако първичният вихър се
възприема метафорично като яйце, то разчупването му под формата на лотос (долна половина)
и хълм (горна половина) се възприемат като негова първа реализация.
Аурата на човека е модел на първичния вихър, то в полето на този вихър съществува
аналог на събирателната точка в аурата на човека. Тя служи за управление на начина на
проявление на първичния вихър като яйце, хълм или лотосов цвят.
Психотехники, свързани с представи за вихър

Лю Юй повече от 10 години е практикувал съсредоточаване под корема. Веднъж той
сменил съсредоточаването си над „централното място”, т.е. между пъпа и стомашната
вдлъбнатина и почувствал свободен поток на прана през 6 психически канали. В резултат на
това възникнали вибрации в гърдите му. „На другата нощ, излизайки от „Централното място”
вибрацията под кожата е приела форма на двудюймова спирала, която обкръжи тялото 36 пъти
във всяко направление. След това тя се върна около долната част на корема и средата на
гърдите. При това въртенето винаги се осъществи подредено и систематично. [...] Веднъж вечер
вибрацията започна от средата на гърба и тръгна по спирала под кожата, правейки 36 кръга
отначало наляво, а след това надясно, след това наляво, но започвайки от точка между дясната и
лява част на пояса и още един път, но от точки между лопатките. Всички тези точки са станали
216
(т.е. свързани – Г.Л.) по определен ред и систематично. [...] На другата вечер вибрацията в
„Централното място” описа големи витки на спирали около тялото 60 пъти наляво и след това
надясно, след това аналогични витки около гърдите и корема. Внезапно всяка от тези 3 токови
вериги се разшириха 6 пъти подред и всичко в тях всеки път ставаше празно за 5-6 минути.
Вибрацията сред това се повдигаше от „Централното Място” към главата и образува 4
наклонени овала под ред, по които циркулира 36 пъти периодично ... [...] Така продължи 6
месеца, след което движенията постепенно се прекратиха. ...вероятно заради това, че
психическите канали се отвориха и прочистиха” [Юй, с.159-162]. Описаните от Лю Юй
биотокове са признаци, че в аурата на човека протичат изравнителни процеси, чийто
траектории имат форма на вихри.
„Всеки център на енергия на тялото... представлява съсредоточаване на енергията и
изглежда като енергийна вихрушка, нещо като яма, която виждащият възприема като въртяща
се обратно на часовниковата стрелка. Силата на всеки център зависи от силата на това
движение. Ако центърът се движи едвам-едвам, значи той е изтощен... ...В човешкото тяло има
шест големи вихъра от енергия..., които могат да се манипулират” [Кастанеда (2), с.79].
Съществува метод, наречен „Пречистващият вихър”. Той е предназначен за цялостно
пречистване и филтриране на аурата на човек. За целта е необходимо да се визуализира „...как
на около шест метра над вас започва да се формира един малък вихър от кристално бял
огън. ...Върхът на фуниевидния вихър трябва да бъде визуализиран като способен да премине
през темето на главата ви и да премине през средната част на тялото ви. ...Трябва да бъде видян
като въртящ се по посока на часовниковата стрелка. Когато той докосне аурата ви, вижте как
сякаш той изсмуква и изгаря всички енергийни наслагвания, които са се натрупали във вас.
...След като премине през цялото ви тяло, оставете този енергиен вихър да излезе през
стъпалата ви и да се насочи към сърцевината на Земята” [Андрюс, с.147-149].
Следователно мисловният вихров модел има акумулиращи свойства. Психическата
„вихрова защита” изисква: „...да си представите в краката си началото на смерч, фуния от
белезникава субстанция, който постепенно се повдига нагоре и ви затваря в себе си. Когато
краят на фунията се окаже над главата, постарайте се да раздвижите и уплътните стените,
боядисвайки ги в охристи тонове; поддържайте смерча около две минути, след което
повдигнете го и тясната част я спуснете в темето” [Богданович, с.100]. За пречистване на аурата
на човека от вредни външни въздействия е необходимо той да си представи конус, идващ от
небосвода, с връх в седмата чакра (върха на главата), като въртенето е по часовниковата стрелка
и постепенно върхът навлиза в земята [Вакуленко, с.46].
„Ако ...насочените пръсти изпълняват въртеливо движение по посока на часовниковата
стрелка, се получава...въртящо се насочване. [...] Оказва силно стимулиращо въздействие. Друг
вариант е така нареченото „перфориране” – пръстите, най-често средният пръст, се насочва
отвесно към тялото и се въртят така, сякаш пробиват дупка от разстояние около десет
сантиметра. Движението предизвиква чувство за затопляне в лекуваната част и въздейства
силно стимулиращо” [Рамачарка, с.23].
За да ускорите въртенето на чакрите си въртете се около оста си вертикално по
посока на въртене на часовниковата стрелка. „...Притиснете дланите си на нивото на
гърдите, като държите очите си отворени и се балансирайте. [...] Това...повишава
скоростта, с която можете да получите и да интерпретирате информацията” [Есен,
с.302].
„При отливане на восък върху вода с цел да се диагностицира здравето или да се
прогнозират житейските процеси на пациент „... се постарайте “да намотаете” излишната
енергия, вихър на восъка... докато не застине целия восък” [Богданович, с.281]. „Създайте
следващия мислеобраз: представете си, че цялата полева структура на пациента, всичките му
217
Фини Тела, всички вихри (свои и „нанесени”) преминават през този конус, оставяйки на восъка
всичко нужно (от гледна точка на интересите на пациента)” [Богданович, с.283].
Г-жа Романи разказва за начина на търсене на изгубени вещи и хора: „Струва ми се..., че с
главозамайваща бързина нещо ме влече към този или тази, когато търся. Така със страхотна
бързина се движа по кръгови траектории, първоначално много разширени, които постепенно се
свиват все повече и повече, докато изведнъж се отзовавам спряла като пред стена: това
означава, че съм доловила въпросния човек и видението се явява.” [Приор, с.41].
Извънземно коментира Монро, когато излиза от тялото си чрез въртене: „Абе, знаеш ли,
ти много пъти се превърта и търкаля, когато излизаше. [...] Правим почти същото, докато
играем една игра... Влизаме и излизаме от една близка до нашата система” [Монро, с.241].
Следователно вихровият процес е средство за преодоляване на бариери между съседни
измерения.
В „земен вариант” този ефект е наблюдаван от Карлос Кастанеда: Ла Горда изхвърля
нагоре своята урина, която образува „сноп от дълги, сияйни нишки [...]... от червеникава
светлина. [...]... за да видя как сграбчва един от лъчите, които създаваше, и въртейки се като
пумпал по него се издигна до самия горен край на каньона. ...След което се смъкна до дъното на
дерето на тласъци или малки скокове...” [Кастанеда (1), с. 107].
1. В различни митологични, религиозни разкази и поверия е закодирана представата
за вихрови процеси, свързани с духове.
2. Множество психотехники, използвани от древността до наши дни, са свързани с
визуализация на вихров процес.
3. От изводи 1 и 2 следва, че митологични и психотехнически средства използват
вихрови процеси, които могат да се обяснят с проява на духовни сили.
4. От извод 3 следва, че вихровият процес е присъщ на битие и на небитие.
5. От извод 4 следва, че вихровият процес е вътрешно присъща
характеристика (форма на проявление на движение) на средата изобщо.
1. Андрюс Т. Как да виждаме и да разчитаме аурата, Аратрон, С., 1997.
2. Библия.
3. Богданович В. И. Психокорекция в повседневной жизни, Респект, Санкт-Петербург, 1994.
4. Вакуленко Е. Магията като реалност, Водолей, С., 1993.
5. Георгиева И. Българска народна митология, Наука и изкуство, С., 1993.
8. Кастанеда К. (2) Пътят на силата, 2. Обяснение, Екстрем, С., 1998.
9. Коростовцев М. Религията на древен Египет, Шамбала ООД, С., 1995.
10. Луркер М. Богове и символи в Древния Египет, Гуторанов, С., 1995.
12. Напърт Д. Индийска митология, Абагар Холдинг, С., 1994.
13. Приор Ж. Паметта на материята или изкуството на психометрията, Гуторанов и син,
Враца, 1993.
14. Рамачарка Й. Самолечение и лечение с биоенергия, Астрала, С., 1992.
15. Тубелевич Й. Митология на Япония, Български художник, С., 1996.
16. Юй Л. Г. и др. Даоиская йога, МП „Одисей”, Бишкек, 1993.
218
Психическият вихър
Самостоятелното пространствено движение на душа или дух в прехода

между битие и небитие се осъществява по спирала.
Ключови думи: душа, дух, вихър, транспорт, информация, поле,

пространство.
Въведение
Целта на статията е да се обобщи информацията за вихрови процеси, свързани с
психически възприятия на човека, за да се идентифицира връзката на душата на човека с тези
процеси.
Психически възприятия за вихър

„...Иогина...вижда, че мислите идват отвън, от Универсалния Ментал или от
Универсалната Природа... и я получава някъде вътре в нас” [Сатпрем, с.46].
„...Не само мислите на хората идват към нас отвън, но...и собствените ни мисли идват по
същия път, отвън. Когато станем достатъчно прозрачни, в неподвижното мълчание на ментала
ще усетим леки завихряния...ако позволим някое от тези завихряния да влезе в нас, изведнъж
ще установим, че мислим за нещо: онова, което сме усетили в периферията на съществото си, е
било мисъл в чист вид или по-точно ментална вибрация...” [Сатпрем, с.44]
Когато създаденият под ръководството на В. Казначев торзионен генератор „създава ляво
торзионно поле (завърта ефирния поток в посока срещу движението на часовниковата стрелка),
тъканните култури (човешките клетки), към които е насочено, започват активно да се
размножават, а синтезът на белтъци и полизахариди върви по обичайния начин. Под
въздействие на дясно торозионно поле изобщо няма деление на клетки, но систезът на белтък в
тях и активността на техните геноми са необичайно високи” [Тихоплав (1), с.293, 294]. Тези
сведения са признаци, че ляво ориентираното торзионно поле развива подсистемите, а дясно
ориентираното торзионно поле развива системите на биологичните макросистеми.
По време на хипноза могат да се появят следните усещания: “...издигане, падане,
дезориентация във времето, ...пулсиране, въртене, завъртане” [Уйлистън, с.62]. Тези усещания
са подобни на възприятията, които би получил наблюдател, застанал във вихър. Преходът на
душата от вещественото тяло на човека към небитие понякога има характер на вихров процес:
„...Точно срещу мен е центъра на вихъра... още малко, още малко...твърде е малък, не мога да
мина през него... концентрирана енергия...скачай...скачай... ...Бушуване дълбоко, вътре в мен...”
[Монро (3), с.177].
Външният вихров преход поражда вътрешно преустройство, пренастройка на човешката
душа по пътя й към небитие. „Докато гледах насън един прозорец, мъчейки се да разбера дали
бих могъл да зърна част от пейзажа навън, някаква вихрена сила, която почувствах като бучене
в ушите си, ме издърпа от стаята през прозореца.” След това Кастанеда вижда трактор
219
[Кастанеда (4), с.46]. „Нужно беше само да съсредоточа и да задържа погледа си върху листата
и мигновено бях въвлечен в някакво усещане, което силно наподобява вихрушките от моите
сънища” [Кастанеда (4), с.71].
„Господин Хелмут е изживял също и своето оплождане: Нишки се сливат фуниеобразно.
Виждам яйцеклетка и сперматозоид, които се сливат” [Валие, с.45]. „Според Прайс по време на
половия акт се създава една „психическа енергийна вихрушка”, която „всмуква от
психическото ниво една „готова за прераждане душа” [Пасиан, с.13]. В състояние на транс Игор
се вижда като някаква примка, която с огромна скорост се носи към Земята, а после попада в
стая, в която мъж и жена правят любов: „Бяхме неколцина в тая стая. Чакахме и се надявахме,
че при тази двойка всичко ще бъде наред. Но само един от нас можеше да се въплъти... Ето че
мен ме завъртя енергийната фуния и ме засмуква нанякъде. Усещам се вътре в кълбото”. Следва
описание на раждането [Тихоплав (3), с.29]. Според д-р Дефлетсон хората виждат спалнята на
родителите си, съпреживяват интимната им близост и в някакъв момент усещат, че неочаквано
се всмукват от „конусообразен кръговрат” в майчината си утроба [там, с.28].
Чрез баба си душата на дете „разказва как пристига от мрака с „вихрено движение”... за да
се отзове в светлината на новия свят” по време на раждането си [Дейвис, с.346].
В присъствието на полтъргайст „...Питър Джейс, още с приближаването си усетил мощен
енергиен вихър. Обследвайки дома той навсякъде се натъквал на силно енергийно поле.
Постоянно усещал и някаква неприятна миризма. [...] Дошлият индийски магьосник пък казал,
че в къщата е разположен дъгов вихър...” [Начева, с.6]. По-нататък се съобщават характерните
признаци, съпътстващи появата на този игрив дух. След освобождаването на пациент от
полепналите към него агресивни души: „Той чувствал голяма сила и духовна енергия и
наблюдавал енергийни силови линии, които се въртели около нас с огромна скорост” [Стар,
с.219].
Духове по различен начин показват къде е поставена магията. „Някои...виждат как точно
на мястото, където е заровена магията, пръстта започва да се върти на едно място, а светещите
точки в нея, показват броя на сложените магии” [Дянков, с.59].
Според мексиканските индиански магьосници върху аурата на човека съществува много
ярка точка, която е наречена „събирателна точка”. Тя може да се мести по повърхността и във
вътрешността на аурата на човека. От нейната позиция зависи живота на човека и способността
му да се превръща в различни животни [Кастанеда (4),с.12,32,62]. „...Прозрачността на
сияйното яйце създава впечатление, че събирателната точка се движи наляво, докато всъщност
всяко нейно движение е в дълбочина, към центъра на сияйното яйце, покрай човешкия сноп”
[Кастанеда (3), с. 102]. При проникване на събирателната точка към сърцевината на аурата на
човека възниква подсъзнателно знание [Кастанеда (4), с.82]. Събирателната точка се движи по
спирала навътре в аурата на човека и това осигурява подсъзнателен процес на възприемане
(обмисляне) на знание. Биополето около човешкото тяло или около друг обект, с който се е
докосвал физически или психически човек, притежава еквипотенциални траектории с форма на
спирални линии. В това поле особените точки (са основен потенциал в средата) се открояват
като по-ярки позиции в пространството.
Доня Соледад казва, че: „...Вятъра...дойде направо в утробата ми. Лежах на върха на
плоска скала, а вятърът виеше около мене.... Усещах го като птица, която се е приземила на
корема ми. ...Вятърът беше жив – облиза ме от главата до петите. И после влезе вътре в мен,
издувайки цялото ми тяло. Бях като болна, а вятърът излизаше от ушите и устата ми и от други
части на тялото, които не ми е удобно да нарека” [Кастанеда (2), с.33]. „От този ден вятърът
идва при мен непрекъснато. Говори ми в утробата и ми казва всичко, каквото искам да знам”
[там, с.34].
220
Д-р Бренда Дейвис споделя: „По време на работа с изгубени души... аз съм виждала
енергиен вихър, който се отваря понякога само на около 20 фута (1 фут = 30,5 см) над земята, с
постоянно виеща се енергия, тъмен единствено на фона на удивителната яркост на светлината
над него. Енергията на вихъра се движи по възходяща спирала, като леко притегля всичко към
центъра си, и душите просто се въздигат в светлината или „навлизат” в него” [Дейвис, с.231].
„...Отправих молба над нас да се отвори вихър от светлина. После безмълвно помолих всички
души, които искат да стигнат до онова място на покой и да влязат в светлината, да бъдат така
добри да го сторят. [...] Процесът продължи дълго... Накрая ми казаха да помоля вихъра да се
издигне още по-високо, което и стана, след което процесът продължи, като този път участваше
и цялата група” [Дейвис, с.245]. По този начин чрез групова медитация се освобождават
фиксирани към Земята души и се изпращат по своя път в небитие.
„Летя... на височина около хиляда метра... Долната ми част е плоска и силна жизнена
енергия се влива в мен отдолу... Ставам все по-голям и по-голям и жадно преобразувам
енергията в себе си... ...Аз съм въртящ се вихър и дейността ми извлича вода от енергията и ми
помага да ставам по-голям, по-съзнателен и знаещ... ...Приличам на кръгла топка, а усещам, че
растежът ми е повече нагоре, отколкото встрани... все повече енергия се влива в мен,
изграждайки... ... електричество” [Монро (2), с.276].
„Макар и да не бях отклонил погледа от дон Хуан, малко бях нарушил концентрацията си.
Преди да протегна ръка да взема камъка имах чувството, че летящото му тяло загубва
очертания от голямата скорост. Първо изглеждаше като въртящ се диск, после като движеща се
светлинна ос. ... Изглеждаше шапка, запокитена във въздуха, като хвърчило, пърхащо насам-
натам” [Кастанеда (1), с.175]. „Движението на душата е кръгово, когато навлиза в себе си... [...]
А спираловидно душата се движи, когато според свойството й се осветява от божествените
знания... разсъдъчно и дискурсивно, като движена от смесени и последователно сменящи се
действия. ...Движението е по права не когато душата влиза в себе си, движена от простата
умосъзерцаемост [защото тогава, ...е кръгово], а когато излиза от към заобикалящото я...”
[Аеропагит, с.61].
„Подозирам, че самата личност или душата в място 2 не е нищо повече от организиран
вихър...” [Монро (1), с.72].
С. Б. Цвелев пише, че „Астралното тяло представлява вихри и потоци от по-фина
енергийна субстанция, в сравнение с онази, от която се състои ефирното тяло” [Тихоплав (2),
с.119]. „Както е установила съвременната наука, общото торзионно поле на човека има дясно
въртене и само при един на няколко милиона може да има ляво торзионно поле. Човекът може
да влияе върху торзионното си поле: да променя посоката на въртене и неговата интензивност,
напрегнатост, а с това да променя външното торзионно поле, което ние излъчваме” [Тихоплав
(1),с.128].
Моите наблюдения показват, че мълнията поразява ствола на дърво по винтова
траектория, която е завита по посока на часовниковата стрелка, погледната от върха към
основата на дървото. Следователно електрическите заряди и торзионните полета, които в
основата си притежават електрически характер, протичат по дясно ориентирана траектория.
„Чакра означава кръг. (Родствена по значение с чекрък – движение в кръг). Това е
енергиен вихър, захранващ жизнената сила. Черква (църква) се строи над природно силно
енергийно място” [Начев, с.279].
„В енергийното поле на човека има конусовидни въртящи се вихри, наречени „чакри”.
Върховете на конусите са насочени към основния вертикален енергиен поток, а отворите на
„фуниите” достигат външния край на всеки слой на полето, в което са локализирани” [Бренън,
с.55]. „Чакрите абсорбират универсалната или първична енергия (ки, оргон, прана и т.н.),
разлагат я на съставните й части и след това я изтласкват по енергийните канали, наречени
221
нади, към нервната система, ендокринните жлези и после в кръвта за захранване на организма”
[Бренън, с.60]. „Върховете на чакрите, чрез които те се свързват с основния енергиен поток, се
наричат корени, или центрове на чакрите. Вътре в тези центрове има клапи, които регулират
енергообмена между слоевете на аурата, извършващ се чрез съответната чакра. Т.е. всяка от
седемте чакри има седем слоя и всеки един от тях съответства на слой от ауралното поле. [...]
Отвореният край на нормалната чакра в първия аурален слой е с диаметър около 15 см и се
намира на 2,5 см от тялото. [...] Всички главни, второстепенни и малки чакри, както и
акупунктурните точки, са отвори през които енергията нахлува и излиза от аурата.” [Бренън
с.57]. „Всяка чакра представлява вихрушка от енергия, задвижена под влияние на положителен
и отрицателен поток, който й въздейства също като електричеството с положителен и
отрицателен заряд, привеждащо в действие електромотор, чийто ротор се завърта” [Рендл, с.29].
„Потокът, протичащ от едната страна на тялото, е положителен, а от другата – отрицателен.
Когато се пресичат във възлите или точките...положителният, който е доминиращ, предизвиква
въртене на чакрата в своята посока. В резултат всяка чакра видимо се върти по посока, обратна
на тази на чакрите над и под нея” [там, с.30, 31].
„В различно време дишането преминава повече през едната или през другата ноздра.
Редуването в дишането по този начин предизвиква смяната на посоката на протичане на
енергийните потоци и завъртане на чакрите” [там, с.33]. „В момента на полов съюз се формира
психически вихър, напомнящ воден смерч, фуниеобразно завихряне, което се повдига в друго
измерение. В съответствие със степента на сливане на едното тяло с другото вихърът се повдига
на все по-високи нива. ...Когато вихърът се повдигне до астрално ниво, някаква душа,
намираща се на астрално ниво може да влезе в този вихър, ако е съзряла за въплъщаване, и по
такъв начин тя влиза в сферата на родителите” [Форчун, с.67]. Следователно психическият
вихър може да притежава инжектираща функция. Тя може да се прояви като външно влияние
на вихров процес върху субекта или като целенасочено атакуващ вихър.
„...Живите могат да оставят отпечатъци, на местността, където са вложили силни чувства”
[Браун, с.205].
„В основни линии отпечатъкът е енергийна вихрушка...(и)... се предизвиква от
висококонцентрирани натрупвания на силни чувства – ярост, гняв, мъка, страх – които се
събират на дадено място и с течение на годините се самозахранват. Цялата атмосфера във и
около него, действаща като невидимо було от мек восък, се изкорубва и върху нея
неизтриваемо се отпечатват разни неща, докато вихрушката продължава да се върти навътре от
само себе си и да се подсилва, издърпвайки всяка емоционална енергия, която пресече пътя й.
Ние чувстваме концентрираната енергия на отпечатъка и реагираме дълбоко, а нашите силни
реакции подхранват отпечатъка” [Браун, с.202, 203]. Съответно въртящите се с голяма скорост
конусовидни полета, наречени торзионни, преодоляват всякакви прегради. При
взаимодействието им и пресичането им с други торзионни полета се отделя мощна енергия
[Ангелов, с.14].
Силвия Браун утвърждава, че „Тунелът, в който се повишават вибрациите на астралното
тяло, има лява и дясна страна. Всяка от тази страни има свое предназначение. Към лявата
страна се отправят убийците и хората, робуващи на ниски страсти. Към дясната страна се
отправят душите на добрите хора” [Илиева, с.83]. Духът на Златка съветва: „Ще тръгнеш по
дясната му страна. В тъмнината ще те води светлосиня нишка. Няма да се отклоняваш към
лявата страна. Лявата страна ще ти прилича на жилищен блок, от чийто прозорци ще ти се
усмихват и ще те поканват да отидеш при тях весели хора. Но ти ще продължаваш да се
движиш вдясно [там, с.83]. Според един автор „наклонът на Тунела е 45º ” [Илиева, с.84]. От
това следва, че тунелът свързващ битие с небитие, по който се транспортират душите на
222
умрелите, е спираловиден двуканален, т.е. има форма на вихър. По подобен начин

продухването на ноздрите ускорява завъртането на чакрите в човешкия организъм.
„...Академик А. Е. Акимов...предполага, че спокойният атом се състои от наслагващи се
един върху друг елементарни вихри – фитони, чиито спинове са насочени в противоположни
посоки, тоест единият вихър се върти в едната, а вторият – във другата. Общо взето такава
среда е неутрална, притежава нулева енергия и нулев спин” [Тихоплав (2), с.81]. Според
Айнщайн ефирът е изкривено пространствено-времево многообразие [Тихоплав (2), с.76]. Тази
представа е в съответствие с турболентния характер на средата, свързваща битие с небитие.
Структурата на веществото носи в себе си паметта за миналото на средата, като вихров процес.
Акад. Шипов пише: „В теорията на вакуума съществуват два вида торзионни полета,
които качествено се различават – първични торзионни полета (нямат енергия, но са в състояние
да пренасят информация) и вторични торзионни полета, пораждани от материални обекти...
Може да се стигне до извода, че ефирното, астралното и менталното тяло са сформирани от
вторични торзионни полета, т.е. породени са от атомномолекулярната структура на физичното
тяло. Останалите фини тела – казуалното, душата и духът... са образувани от първичните
торзионни полета и взаимодействат пряко с полето на съзнанието”. Тихоплав обобщава:
„Първото полево равнище са първичните торзионни полета, а второто равнище, необходимо
само за управление и организация на дейността на мозъка, са торзионни полета, създавани от
кората на главния мозък” [Тихоплав (3), с.188].
„Щателното изследване показва пълно съвпадение на свойствата на торзионните полета с
тези на психичната енергия... ...Психичната енергия и финия план не се изчерпват с
торзионните полета и физическия вакуум...” [Тихоплав (3), с.225]. Биополето е по-сложно от
торзионното поле и го включва като елемент в себе си. Торзионсното поле в психологически
план е изследвано от Монро като М-поле [Тихоплав (2), с.209].
1. Извън тялото на човека душата му или нейни модели се въртят като вихър и се
движат по траектория на вихрово поле.
2. Вихровото поведение на душата на човека се разглежда като психически вихър.

Спиралата на вихровото поле на душата на човека е дясно ориентирана (завърта се по
посока на часовниковата стрелка) към обекта (целта на движението).
3. Преходът на душата на човека от небитие към тялото на човека се осъществява по

траектория на стесняваща се спирала, обвиваща конус, в чийто връх е разположен обекта
(целта).
4. Каналът (тръбата), по който се транспортират души и духове на хора между битие

и небитие е двупътен и спирален. Следователно пространството в мястото на прехода
между небитие и битие е изкривено по спирала.
223
1. Ангелов Л. Торсионните полета дават много важна информация за състоянието на

организма, в. Врачка, № 7, 2007.
2. Ареопагит Св. Д. За божествените имена, ГАЛ-ИКО, С., 1996.
6. Дянков Д. Срещи със злото или черната магия такава, каквато я видях, Силует 33, С.,
1995.
10. Кастанеда К. (3) Огънят отвътре, Петрум Ко, С., 1994.
13. Монро Р. (2) Далечни пътувания, Гутеранов и син, Ловеч, 1993.
14. Монро Р. (3) Безкрайно пътуване, ч. 3, Гуторанов и син, Ловечц, 1994.
15. Начев Х. Бъдете в този свят, но не този свят, Свръхфеноменът Слава Севрюкова,
Факел, Пловдив, 2005.
16. Начева А. 70000 долара срещу полтъргайст, в. Мистерии на цивилизацията, №
11, 2004.
17. Пасиан Р. Прераждане. Един или няколко живота, ЖАР, с. 1994.
18. Рендл П. Чакрите, Хемус, С., 1992.
19. Сатпрем. Шри Орбиндо или авантюрата на съзнанието, Хемус, С., 1999.
20. Стар Е. Пленници на Земята, Психичното обсебване, защита и лечение, Астрала, С.,
1996.
2006.
24. Уилистън Г., Джонстън Д. Стъпки по посока на времето. Духовно израстване чрез
познание за миналите животи, ЖАР, С., 1999.
25. Форчун Д. Психическия самозащита, Санкт-Петербург, 1992.
224
Мощност на установката
Мощността на установката на човек може да се моделира чрез

поведението на електрическа верига.
Ключови думи: мощност, установка, модел, електрически параметри.
Въведение
Целта на статията е да се представи аналитичен модел на мощността на установката на
човека. За основа на модела е използвана връзката между установката на човека и
електрическите параметри на RLC верига, т.е. на верига изградена от активно съпротивление
(резистор), индуктивност (бобина) и капацитет (кондензатор).
Формализация на установката по аналогия с

електротехнически процеси
Полагаме [Ламбаджиев(1)]:
1. Активното електрическо съпротивление R да съответства на фиксираната установка
Z f на субекта. Те се характеризират с висока степен на устойчивост във времето.
1.1. Вътрешна присъщото електрическо съпротивление R на ел. верига съответства на
вътрешната фиксирана установка Z ∧
f на субекта.
1.2. Външното ел. съпротивление R на ел. верига съответства на външната фиксирана
установка Z ∨ f на субекта.
1.3. Реалното активно съпротивление е проводник с разпределени параметри. Реалното R

притежава индуктивно съпротивление X L и капацитивно съпротивление X C , които взаимно
се неутрализират, ако са равни по големина.
2. Неутралната установка представлява неустойчив баланс между фиксирана и
вариабилна установка. Това свойство на неутралната установка може да се представи
електротехнически като реактивно съпротивление X. То включва в себе си максимално
възможните в текущия момент равнопоставени стойности на капацитивното и индуктивно
съпротивление, така че за тях X = 0. Останалите компоненти от стойностите на Хс и на ХL се
отчитат като стойности съответно на Хс и на ХL.
2.1. Индуктивното съпротивление ΔХL, което е извън онази негова съставяща, с която
участва в балансираното реактивно съпротивление Х = 0, е електрически модел на външната
вариабилна установка Z ∨v
на човека.
2.2. Капацитивното съпротивление ΔХс, което е извън онази негова съставяща, с която
участва в балансираното реактивно съпротивление Х = 0, е електрически модел на вътрешната
вариабилна установка Z ∧ v
на човека.
225
3. Електрическото напрежение U е модел на енергийният потенциал на човека, изразен

чрез установката на съдържанието му Z1.
3.1.Установката ZV1 характеризира динамичната (пулсираща или знакопроменлива)
съставяща на съдържанието на човека.
3.2.Установката Zf1 характеризира статичната (относително неизменна) съставяща на
съдържанието на човека.
3.3.Установката Z01 характеризира неустойчивата, преходна съставка на съдържанието на
човека.
4. Електрическият ток І на електрическия модел на установката на човека представя
информационният потенциал на човека, изразен чрез свързаността Z2.
4.1.Установката Zv2 характеризира динамичната (пулсираща и знакопроменлива)
4.2.Установката Zf2 характеризира фиксираната по стойност във времето, статична
4.3.Установката ZО2 характеризира неустойчивата, преходна съставяща на свързаността на
човека.
5.Пълната електрическа мощност на консуматор се определя по формулата:
(1) S =U .I ,
където S - пълна ел. мощност на консуматор,
U - напрежение на входа на консуматор,
I - ток, протичащ през консуматора.
На основата на заместване, посочено в т.3 и в т.4 пълната електрическа мощност на
консуматор може да се трансформира в аналитичен израз за факторите на установката:
(2) S = Z1 . Z2 .
Обща формализация
Установката изразява цялостната многофакторна характеристика на човека. Тя се състои
от фиксирана, неутрална и вариабилна съставящи. Фиксираната съставяща характеризира
устойчивата настройка на субекта. Неутралната съставяща характеризира преходната
неустойчива характеристика на субекта. Вариабилната установка характеризира променящата
се характеристика на субекта.
(3) Z = Z f .Z o .Z v ,
където Z – установка на субекта,
Z v - вариабилна установка,
(4)
1〈 Z〈 e ,
226
(5) 〈1 Zf 〈 e ,
(6)
〈1 Zo 〈 e ,
(7)
〈1 Zv 〈 e ,
е ≈ 2, 72.
За простота на аналитичното представяне на мощността постулираме, че в момента на
разглеждането на конкретна установка липсва неутрална установка ( Z o = 1), т.е. установката е
поляризирана (разпределена) между фиксираната и вариабилната й съставяща (система със
съсредоточени параметри).
В качеството си на обобщена характеристика на човека установката му обединява в
единство противоположни категории, характеризиращи различни аспекти на проявление на
субекта. Всеки категориялен фактор в своето проявление е вътрешно и външно обусловен. Най-
общо:
(8) Z = Z .Z ,
∧ ∨
където Z
∧
∨
(9) Z = Z1 / Z 2 ,
където Z 1 - съдържание,
Z 2 - свързаност, т.е. система от устойчиви връзки, които образуват формата на субекта.
В частност (7) се проявява като:
(10) Z f = Z f 1 / Z f 2,
(11) Z v = Z v1 / Z v 2 ,
където: Z f 1 - същност,
Z f 2 - взаимосвързаност,
Z v1 - състояние,
Z v 2 - отношение.
Формализация на мощност
227
От (2), (8) , (9) , (10) и (11) следват (12)...(17):
(12) S f = Z f 1.Z f 2 ,
където S f - пълна фиксирана мощност на установката на човек,
Z f 1 - енергийният потенциал на човек в текущ момент от индивидуалното му развитие,
представено чрез установката на съдържанието,
Z f 2 - информационен потенциал на човек в текущ момент от индивидуалното му
(13) S = Z∧ f 1 . Z∧ f 2 ,
∧f
където S
∧ f - вътрешна пълна фиксирана мощност на субект,
Z - вътрешен енергийният потенциал на човек (приоритетно генетично обусловен) в

∧ f1
текущ момент от индивидуалното му развитие, представено чрез установката на съдържанието,

Z - вътрешен информационен потенциал на човек (приоритетно генетично обусловен)
∧ f2
в текущ момент от индивидуалното му развитие, представен чрез установката на свързаността.
(14) S = Z Z
∨f ∨ f1 . ∨ f 2,
където S∨ f - външна пълна фиксирана мощност на субект,

Z - външен енергиен потенциал на човек (приоритетно генетично обусловен от
∨ f1
външните му връзки) в текущ момент от индивидуалното му развитие, представено чрез

установката на съдържанието,
Z - външен информационен потенциал на човек (приоритетно генетично обусловен) в
∨ f2
текущ момент от индивидуалното му развитие, представен чрез установката на свързаността.
(15) S v = Z v1.Z v 2 ,
където Sv - пълна вариабилна мощност на установката на човек,
Z v1 - вариабилният енергиен потенциал на човек в текущ момент от индивидуалното му
развитие, представено чрез състоянието му,
Z v 2 - вариабилният информационен потенциал на човек в текущ момент от
индивидуалното му развитие, представен чрез отношението му.
(16) S = Z . Z ,
∧v ∧ v1 ∧ v2
където S
∧v
- вътрешна пълна вариабилна мощност на субект,
Z- вътрешен вариабилен енергиен потенциал на човек в текущ момент от
∧ v1
индивидуалното му развитие, представено чрез вътрешното му състояние,

Z - втрешен вариабилен информационен потенциал на човек в текущ момент от
∧ v2
индивидуалното му развитие, представен чрез отношението му към себе си.
(17) S = Z . Z ,
∨v ∨ v1 ∨ v2
228
където S
∨v
- външна пълна вариабилна мощност на субекта,
Z - външен вариабилен енергиен потенциал на човек в текущ момент от
∨ v1
индивидуалното му развитие, представено чрез външното му състояние, т.е. от състояние на

обекти, които са свързани със субекта пряко или косвено,
Z - външен вариабилен информационен потенциал на човек в текущ момент от
∨ v2
индивидуалното му развитие, представен чрез отношението му към обкръжаващата го среда

(изградена от множество обекти, към които субекта проявява явно или неявно изразено
отношение).
От (2) и (9) следва, че по стойност мощността S ≥ Z .
Мощността може да се представи чрез фиксираната и вариабилната установки, към
които са разпределени стойностите на неутралната установка:
(18) S = Z f 1 . Z f 2 . Z v1 . Z v 2 .
Мощността, по отношение на главните управляващите параметри на установката: ε –
управляващ параметър на фиксираната установка, ζ - управляващ параметър на вариабилната
установка, може да се запише във вида:
(19) S = Z f 1 ( ε). Z f 2 ( ε). Z v1 ( ζ). Z v 2 ( ζ).
На базата на модела на установката със съсредоточени параметри може да запишем, че:
(20) Z = [ Z f 1 ( ε) / Z f 2 ( ε)] . [ Z v1 ( ζ) / Z v 2 ( ζ)].
В процеса на индивидуалното развитие на субекта постепенно нараства стойността на
установката му. В процеса на търсене на решение на конкретно противоречие субектът се
стреми да запази стойността на текущата му вътрешно присъща установка. Оптималната
комбинация между управляващите параметри може да осъществи стабилизация или нарастване
на стойността на мощността на установката на субекта. Следователно съвместното решаване на
равенства (19) и (20) в съчетание с различните варианти на изменение на управляващи
параметри ε и преди всичко на управляващи параметри ζ е средство за търсене на оптимално
решение.
Колкото повече нива на организация от структурата на една система са свързани със
съответните нива на организация от структурата на друга система, толкова по устойчива е
връзката между тях. Ето защо йерархично обусловената мощност на система включва
мощностите й от изграждащите я нива на организация:
N
(21) SI = ∏ Si ,
i=1
където SI – йерархична мощност на установката на система,
Si – мощност на установката от ниво на организация i на конкретна система,
i - индекс на ниво на организация на система,
N – брой на нива на организация на системата, в които установките им са
взаимосвързани.
1. На базата на електротехнически модел на установката е формализирана пълната
мощност на установката на система (и в частност на човек).
229
2. Формулирано е съдържанието на управляващите параметри на пълната мощност

на установката на система.
3. Диапазонът на изменение на мощността е по-широк отколкото на установката.
4. Формализирани са в параметричен вид основните уравнения на установката и на
мощността й, чието съчетаване определя оптималното поведение на субекта.
1. Ламбаджиев Г. Електрически модел на установката на човека, Изследовател, № 6,

2009.
Ентропия на мощност
на установката
На базата на аналитичен модел на мощността на установката е

формализирана нейната ентропия. Формулирано е съдържанието и е уточнен
диапазонът на изменение на управляващите параметри на ентропията на
мощността на установката на човек.
Ключови думи: мощност, установка, модел, параметри.
Въведение
Целта на статията е да се представи аналитичен модел на ентропията на мощността на
установката на човека със съсредоточени параметри (формализирана от фиксирана и
вариабилна съставящи).
Предварителна формализация
За основа на модела е използван аналитичния модел за връзка между установка и

ентропия [Ламбаджиев(1)]:
1) H = loga Z,
където Н – ентропия (степен на деградация – разпад) на система,
а - основа на логаритъма,
Z – установка (най-обща характеристика) на система.
Формализирана е мощността на установката на човек [Ламбаджиев (2)]:
230
(2) S f = Z f 1 .Z f 2 ,
където S f - пълна фиксирана мощност на установката на човек,
Z f 1 - енергийният потенциал на човек в текущ момент от индивидуалното му развитие,
представено чрез установката на съдържанието,
Z f 2 - информационен потенциал на човек в текущ момент от индивидуалното му
(3) S = Z∧ f 1 . Z∧ f 2 ,
∧f
където S
∧ f - вътрешна пълна фиксирана мощност на субект,
Z - вътрешен енергийният потенциал на човек (приоритетно генетично обусловен) в

∧ f1
текущ момент от индивидуалното му развитие, представено чрез установката на съдържанието,

Z - вътрешен информационен потенциал на човек (приоритетно генетично обусловен)
∧ f2
в текущ момент от индивидуалното му развитие, представен чрез установката на свързаността.
(4) S = Z Z
∨ f ∨ f1 . ∨ f2 ,
където S∨ f - външна пълна фиксирана мощност на субект,
Z - външен енергиен потенциал на човек (приоритетно генетично обусловен от
∨ f1
външните му връзки) в текущ момент от индивидуалното му развитие, представено чрез

установката на съдържанието,
Z - външен информационен потенциал на човек (приоритетно генетично обусловен) в
∨ f2
текущ момент от индивидуалното му развитие, представен чрез установката на свързаността.
(5) S v = Z v1.Z v 2 ,
където Sv - пълна вариабилна мощност на установката на човек,
Z v1 - вариабилният енергиен потенциал на човек в текущ момент от индивидуалното му
развитие, представено чрез състоянието му,
Z v 2 - вариабилният информационен потенциал на човек в текущ момент от
индивидуалното му развитие, представен чрез отношението му.
(6) S = Z . Z ,
∧v ∧ v1 ∧ v2
където S∧ v - вътрешна пълна вариабилна мощност на субект,

Z - вътрешен вариабилен енергиен потенциал на човек в текущ момент от
∧ v1
индивидуалното му развитие, представено чрез вътрешното му състояние,

Z - вътрешен вариабилен информационен потенциал на човек в текущ момент от
∧ v2
индивидуалното му развитие, представен чрез отношението му към себе си.
(7) S = Z . Z ,
∨v ∨ v1 ∨ v2
където S
∨v
- външна пълна вариабилна мощност на субект,
231
Z - външен вариабилен енергиен потенциал на човек в текущ момент от

∨ v1
индивидуалното му развитие, представено чрез външното му състояние, т.е. от състояние на

Z - външен вариабилен информационен потенциал на човек в текущ момент от
∨ v2
индивидуалното му развитие, представен чрез отношението му към обкръжаващата го среда

(изградена от множество обекти, към които субекта проявява явно или неявно изразено
Формализация
(8) H Sf = H Sf 1 + H Sf 2 ,
(9) H Sf = loga Sf
,
(10) H Sf 1 = loga Z f1,
(11) H Sf 2 = loga Z f 2 ,
където H Sf - ентропия на пълната фиксирана мощност на установката на човек (степен на

деградация на устойчиво проявяващите се потенциални възможности),
H Sf 1 - ентропия на енергийният потенциал на човек в текущ момент от
индивидуалното му развитие, представена чрез установката на съдържанието (степен на
деградация на устойчиво проявяващите се енергийни потенциални възможности),
H Sf 2 - ентропия на информационен потенциал на човек в текущ момент от
индивидуалното му развитие, представена чрез установката на свързаността (степен на
деградация на устойчиво проявяващите се информационни потенциални възможности).
(12) H = H H
∧ Sf ∧ Sf 1 + ∧ Sf 2 ,
(13) H = loga S
∧ Sf ∧f ,
(14) H = loga Z∧ f 1 ,
∧ f1
(15) H = loga Z∧ f 2 ,
∧ f2
където H
∧ Sf - ентропия на вътрешна пълна фиксирана мощност на субект,
H - ентропия на вътрешния енергиен потенциал на човек (приоритетно генетично

∧ f1
обусловен) в текущ момент от индивидуалното му развитие, представена чрез установката на

съдържанието,
H - ентропия на вътрешния информационен потенциал на човек (приоритетно
∧ f2
генетично обусловен) в текущ момент от индивидуалното му развитие, представена чрез

установката на свързаността.
232
(16) H = H + H ,
∨ Sf ∨ f1 ∨ f2
(17) H = loga S∨ f ,
∨ Sf
(18) H = loga Z
∨ f1 ∨ f1,
(19) H = loga Z∨ f 2 ,
∨ f2
където H
∨ Sf - ентропия на външна пълна фиксирана мощност на субект,
H - ентропия на външен енергиен потенциал на човек (приоритетно генетично

∨ f1
обусловен от външните му връзки) в текущ момент от индивидуалното му развитие,

представена чрез установката на съдържанието,
H - ентропия на външен информационен потенциал на човек (приоритетно генетично
∨ f2
обусловен) в текущ момент от индивидуалното му развитие, представена чрез установката на

свързаността.

(20) H Sv = H v1 + H v 2 ,
(21) H Sv = loga Sv ,
(22) H v1 = loga Z v1 ,
(23) H v2 = loga Z v 2 ,
където H Sv - ентропия на пълна вариабилна мощност на установката на човек (степен на

деградация на устойчиво проявяващите се кинетични възможности),
H v1 - ентропия на вариабилния (кинетичен) енергиен потенциал на човек в текущ
момент от индивидуалното му развитие, представена чрез състоянието му,
H v 2 - ентропия на вариабилния информационен потенциал на човек в текущ момент от
индивидуалното му развитие, представена чрез отношението му.
(24) H = H + H ,
∧ Sv ∧ v1 ∧ v2
(25) H = loga S ,
∧ Sv ∧v
(26) H = loga Z ,
∧ v1 ∧ v1
(27) H = loga Z∧ v 2 ,
∧ v2
където H
∧ Sv
- ентропия на вътрешна пълна вариабилна мощност на субект,
H - ентропия на вътрешен вариабилен енергиен потенциал на човек в текущ момент
∧ v1
от индивидуалното му развитие, представена чрез вътрешното му състояние,

H - ентропия на вътрешен вариабилен информационен потенциал на човек в текущ
∧ v2
момент от индивидуалното му развитие, представена чрез отношението му към себе си.
233
(28) H = H + H ,
∨ Sv ∨ v1 ∨ v2
(29) H = loga S ,
∨ Sv ∨v
(30) H = loga Z ,
∨ v1 ∨ v1
(31) H = loga Z ,
∨ v2 ∨ v2
където H
∨ Sv
- ентропия на външна пълна вариабилна мощност на субект,
H - ентропия на външен вариабилен енергиен потенциал на човек в текущ момент от
∨ v1
индивидуалното му развитие, представена чрез външното му състояние, т.е. от състояние на

H - ентропия на външен вариабилен информационен потенциал на човек в текущ
∨ v2
момент от индивидуалното му развитие, представена чрез отношението му към обкръжаващата

го среда (изградена от множество обекти, към които субекта проявява явно или неявно изразено
Общата ентропия на мощността на установката е:
(32) НS = H Sf + H Sv .
От (8), (12) и (32) следва, че:
(33) НS = H Sf 1 + H Sf 2 + H Sv 1 + H Sv 1 .
Стойностите на ентропията се изменят в диапазона от 0 до 1. Увеличаването на един

вид ентропийни стойности намалява други ентропийни стойности, за да се запазят измененията
на НS в оптимални граници. Високата степен на устойчивост на стойността на H Sf в
сравнение със стойността на H Sv е причина за по-големият диапазон на изменение на H Sv в
сравнение със стойността на H Sf .
От (33) следва, че оптималните стойности на ентропията се изменят в близост до нулата:
(34) 0 < H Sf 1 « 1,
(35) 0 < H Sf 2 « 1,
(36) 0 < H Sv 1 « 1,
(37) 0 < H Sv 2 « 1.
(38) 1 < Z f1 « е.
(39) 1 < Zf2 « е.
(40) 1 < Z v1 « е.
(41) 1 < Zv2 « е.
234
Всяка установка притежава вътрешна и външна характеристика:
(42) Z = Z .Z ,
∧ ∨
където Z
∧
∨
От (42) и (38), (39), (40), (41) следва, че:
(43) 1 < Z∧ f1 « е,
(44) 1 < Z
∨ f1 « е,
(45) 1 < Z∧ f 2 « е,
(46) 1 < Z∨ f 2 « е,
(47) 1 < Z
∧ v1
« е,
(48) 1 < Z « е,
∨ v1
(49) 1 < Z « е,
∧ v2
(50) 1 < Z « е.
∨ v2
1. На базата на аналитичен модел на мощността на установката е формализирана

нейната ентропия.
2. Формулирано е съдържанието на управляващите параметри на ентропията на
мощността на установката на човек.
3. Установката на човек се изменя в тесни граници в близост до стойност единица.
4. Жизнеспособността на човека е изразена във висока степен, тъй като
потенциалните му възможности за развитие са високи, съгласно извод 3.
1. Ламбаджиев Г. (1) Ентропия на органичната връзка на система-подсистема, СОФИЯ

2001, С.,2001, с.386-388.
2. Ламбаджиев Г. (2) Мощност на установката на човека, Изследовател, № 6, 2009.
235
Еволюция и хомеостаза на система

душа-тяло
Смисълът на човешкия живот има толкова нива на организация, колкото

нива на организация притежава тялото и душата му.
Ключови думи: душа, тяло, еволюция, хомеостаза.
Въведение
Целта на статията е да се представи концепция за връзката между еволюция и хомеостаза
на система душа-тяло.
Еволюцията в абсолютния й (идеализиран) смисъл може да се разглежда теоретично, като
резултат на свръхогромно количество преобразувания, протичащи достатъчно продължително
време. На практика тези преобразувания само могат да се представят концептуално.
Считам, че развитието на процесите в природата протича като съкратен и като
стъпаловиден модел на идеализирания непрекъснат процес на еволюция на средата. В реалното
развитие на средата се съкращават или се изключват различни етапи на еволюцията така, че не
се нарушава недопустимо хармонията (съгласуваността) в развитието на различни аспекти от
този многоаспектен и взаимосвързан процес. За да се реализира тази сложна координация
между огромно количество процеси, протичащи на различно ниво на организация от битие,
небитие, пранебитие и т. н. е необходимо безотказно действие на система за еволюционно
управление и регулиране. Душата осъществява развитие на битие в следящ режим по
отношение на еволюционните процеси в небитие.
Еволюционно единство на душа и тяло

при животните и човека
Древните източни космологични представи утвърждават, че „няма дух без материя и няма
материя без дух” [Стулъгинскис, с. 23], т. е. духовното и материалното са системно свързани.
Според теорията на панпсихизма всяко нещо притежава душа. Първоначалните форми на
това мислене се среща в анимистичното мислене на примитивните народи. Според Г. Т.
Фехнер не само човекът и животните, но също така растенията и дори звездите, и изобщо
цялата Вселена, имат душа [Дилова, с. 353].
„...Няма друго различие между душата на животното и душата на човека, освен това, че
душата на животното е лишена от разум; във всичко останало – в раждането, живота и смъртта
– те са съвършено еднакви...” [Дакоста ,с. 95].
Установено е, че зачатъци на разум се проявяват в пчелите, в някои птици и бозайници.
Логично е те да притежават по-примитивни души в сравнение с душата на човека. Ведическите
текстове утвърждават, че душите на неорганичните системи (камъни, пясък, въздух, вода и
236
много други) след много продължително еволюционно развитие достигат до нивото на

растенията, те от своя страна – в животните, а животните – в човека.
Разнообразието на неорганични системи, постепенно намалява при преход към
растителния свят и от него към животинския. Тази особеност съответства на представата, че
само малка част от определен вид еволюира. Съответно малка част от хората успяват да се
реализират в своето индивидуално развитие.
„... Човекът израсъл извън обществото на хора, не само със своето поведение, но и със
съзнанието си е сходен с животните, които са го възпитали. И изменението на това съзнание
след изтичане на някакво време вече е невъзможно” [там, с.311]. “… Такива случаи има
немалко, когато човешки деца се отглеждат от вълци, мечки, маймуни и даже газели” [Юрин,
с.310]. Следователно в условията на битие обстоятелствата имат решаващо значение за
програмиране на поведението на системата.
Различни изследвания показват, че след възкресяването на току-що умрели хора 10%,
25%, 40% и дори 60% от тях имат ясни спомени за преживяното от тях по време на клинична
смърт [Тихоплав (2), с.164]. Тези сведения дават основание да се разглежда възможността за
възкресяване при определени обстоятелства като правило, а не като частен случай.
Хомеостазно единство
между душа и тяло на човека
1. Хомеостазно въздействие на душа върху популация.
„... Латинската дума anima, „душа”, означава човешкото цяло и не изключва тялото”
[Аръес, с.219]. Кастанеда наблюдава случай, при който съществените отклонения в състоянието
и синхронизирането на органите в тялото на човека, проявяващи се като спазми в диафрагмата
му се последват от спазми в биополето на човека под формата на треперене. Първоначално тези
спазми се усилват, а след това затихват [Кастанеда (2), с. 202, 203].
Ефектът на Ахаджанян гласи: „умиращите живи същества излъчват преди смъртта си
сигнали, които благоприятстват оцеляването и дори рязкото увеличаване на тяхната популация,
т. е. на живите същества от техния вид, род...” [Добрев, с. 6]. Известно е, че след война нараства
раждаемостта на момчета. Този ефект показва, че душата на живото изпълнява не само
хомеостазна функция на биологичната система, с която е свързана, но и притежава
популационно регулираща функция.
2. Хомеостазно въздействие на душа върху тяло, към което се присъединява.
Душата, която е преродена в ново тяло първо го изследва, а след това влияе върху
развитието на мозъка му с цел да го приспособи към себе си [Нютон (2), с. 395]. Според една
сентенция на Клавдий: „Човеците не желаят както мислят, а мислят както желаят”, т.е.
желанието определя мисълта. „Духът командва процесите в човешкото тяло чрез мозъка”
[Дуно, с. 88].
3. Координация между целите на душа и тяло.
„... Душата ти те води към необходимите и идеални възможности, за да изживееш точно
това, което си запланувал да изживееш. Какво изживяваш зависи от тебе. Може да бъде
каквото си запланувал да изпиташ, а може да бъде и нещо друго в зависимост от избора ти”
[Уолш, с.197]. „Духът обаче никога няма да наложи желанието си на настоящата съзнателна,
физическа част от теб.[...]. По подобен начин тялото често се стреми да контролира ума и в
много случаи успява. А всъщност тялото и умът няма защо да правят каквото и да било, за да
контролират душата, защото тя (за разлика от тях) не изпитва никакви нужди и затова ги оставя
винаги да получат каквото поискат” [Уолш, с. 198].
237
„Задачата на душата е да покаже желанието си, а не да го наложи. Задачата на ума е да

избере измежду различните възможности. Задачата на тялото е да изиграе този избор” [Уолш, с.
199].
Когато отслабне енергийният потенциал на вещественото тяло на човека, нараства
относителният дял на ролята на душата на този човек при формиране на неговото поведение.
Ако тялото е напълно загубило енергитичността си (например при смърт), душата се обособява
и поема функцията на системата душа-тяло.
4. Душа и мозък на човек.
„Душата притежава значителна способност да контролира биологичните и емоционалните
ни реакции на събитията от живота, но много души не могат да регулират мозък с нарушени
функции. Това остава белези върху тях, когато напуснат тяло с такова увреждане” [Нютон (2),
с.104].
Счита се, че инките, маите, ацтеките и жреците от древния Египет са извършвали успешни
операции за свързване на различни участъци на мозъка на човека за да формират в него
устойчиви екстрасензорни способности [Илиев, с.11].
Осъзнатата, целенасочена грешка във висока степен може да е резултат от мозъчната
дейност на човека, а неосъзнатата, спонтанната, непреднамерена грешка във висока степен
може да е резултат от процеси, които протичат в душата на човека или е внушена от други
души. Несъзнателно осъществените грешки понякога пораждат стратегически важни последици
за живота на човека. В този аспект „духовното” може да се разглежда като стратегически
програматор на индивидуалното развитие на човека.
„Фактически всичко, което приемаме за стойностно, се разработва или контролира от
доминиращото ляво полукълбо на мозъка. Дори и ако произлиза от десния мозък..., левият
мозък надделява и го вкарва в употреба” [Монро (1), с.32]. Следователно лявото полукълбо на
човека е по-високо йерархично при вземане на окончателни решения за битие, отколкото
дясното полукълбо. Съответно еволюционно първично е дясното (емоционалното, духовното)
мозъчно полукълбо, а еволюционно вторично е лявото (рационалното, материалното)
полукълбо. Монро обобщава, че „...цялата история на опитността извън тялото ми бе
доминирана от лявото мозъчно полукълбо. Това ясно потвърждава значимостта на придобитите
от лявото полукълбо способности по време на човешкото ежедневие в Системата за Живот на
Земята.” Чрез присъщата на лявото полукълбо на мозъка логичност на съждението Монро
достига до извода, че е необходимо да се върне по същия път след като не е могъл да преодолее
преграда в небитие [Монро, (2), с. 98, 99]. Следователно тялото също участва в решаване на
проблеми на душата, когато тя е отдалечена от него.
„От самото начало всички съществени елементи на личността идват от душата, избрала
едно тяло. Първите три неща, излъчвани от нея, са въображение, интуиция и прозорливост. Към
тях могат да се прибавят компоненти като съвест и творчески усет” [Нютон (2), с.90].
Интуицията е породена от душата [Бейли, с. 215]. „...Прикрепването на души към хората ни
осигурява интуиция и абстрактен начин на мислене” [Нютон (1), с.328]. „...Подсъзнателното
мислене се явява примитивна форма на умствена дейност, развиваща се преди на човека да му е
станала известна разговорната реч” [Форчун, с. 25].
Според един дух: „Инстинктът е неразсъждаващ ум” [Кардек, с.105]. „Дон Хуан добави, че
в някои определени случаи духът, а не разумът ни решава кои истории да си спомним”
5. Активност на поведението на душата към тялото на човека.
„Душата е скрита, когато:
• Сме прекалено уморени или стресирани.
• Не сме на себе си.
238
• Вниманието ни е доминирано от несъществени неща.

• Оставяме другите да мислят вместо нас.
• Действаме под натиск.
• Повлияни сме от страх и тревога.
• Страдаме и се борим” [Чопра, с.107].
• „...Ненаказваните деца имат средно 5 точки по-висок IQ от другите” [Пляскате
ли..., с.11].
Съответно както лявото полукълбо доминира над дясното при вземане на решение, така и
външните обстоятелства в битие доминират над „вътрешните”, т. е. духовно обусловените.
Всяко външно смущаващо въздействие подтиска душата. Ето защо тя се отъждествява с
психиката на човека, т. е. свежда се до висшата му нервна дейност.
„Душата се разкрива, когато:
• Сме концентрирани.
• Умът ни е бистър.
• Имаме усещането, че времето е спряло.
• Изведнъж се чувстваме свободни от ограничения.
• Ясно съзнаваме себе си.
• Чувстваме се слети с друга личност или от любов, или поради мълчаливо
сродство на мисли и чувства.
• Чувстваме се незасегнати от възраст и промени.
• Чувстваме се възторжени и изпълнени с щастие.
• Имаме интуитивен проблясък, който се оказва верен.
• Някак си знаем какво има да се случи.
• Усещаме истинността.
• Чувстваме се безпределно обичани или в пълна безопасност” [Чопра, с.108, 109].
Безпроблемността, чувството за контрол върху събитията е признак за инициативността на
душата на човека. Тези симптоми изразяват повишената степен на отвореност на система душа-
тяло към обкръжаващата ги среда. Протяжността на тялото е значително по-малка от тази на
душата му. Ето защо повишената степен на отвореност на система душа-тяло към
обкръжаващата ги среда се дължи приоритетно на душата на човека. Повишаването на степента
на уравновесеност на душата, увеличава степента на отвореност на система душа-тяло.
6. Взаимодействие между души.
Прошката на душата на мъртвец, която тя дава на жив човек, успокоява устойчиво и
двамата. Например дрогиран самоубил се младеж се извинява на живи хора, към които се е
прикрепил след смъртта си и ги освобождава от постоянната им депресия [Уилямсън, с.100].
Следователно механизмът за психическо разтоварване е общ за живи хора и за духове на
мъртви хора.
Душата на жив човек също може да измени душата на друг жив човек. Например Доня
Соледад казва за Дон Хуан: „Той е магьосник. Влязъл е в твоето старо тяло и е сменил неговата
сияйност. Сега ти светиш като Нагуал. Ти не си повече син на баща си. Ти си самия Нагуал”
Следователно инстинктите и наследствените способности на система душа-тяло може да
се изменят чрез преобразуване на душата (или духът) на човека.
7. Взаимодействие на душата с тялото на умрял човек.
Душата, в качеството си на еволюционно по-първична структура от тялото на човека,
включва в по-висока степен фундаментални (еволюционно стратегически) механизми за
управление на процесите на система душа-тяло, в сравнение с тялото на човека. Когато
239
поставят тялото на пострадал върху носилка, то той го възприема като „...тежък и дълъг бяг, по
време на който сякаш плувах в пот, дъхът ми секна и аз се съблякох. Свалената дреха беше
моето тяло – струваше ми се, че ако не го отхвърля, ще издъхна... Тялото ми отначало стоя в
превързочната, а после – в моргата. Стоях в него през цялата нощ, но не мислех за нищо.
Просто гледах. После загубих съзнание и заспах здрав сън” [Тихоплав (2), с.154]. Душата
възприема свързаното с нея умиращо тяло на човека като товар, от който трябва да се освободи,
без да загубва привързаността си към него.
„Понякога труповете се разтърсват от нервни тикове, ноктите и косата продължават да
растат и след смъртта, а месото се разваля” [Шане, с.97]. По сведение на Далай Лама при
опитите на хора в медитация „...много често телата им започват да се разлагат дълго след
настъпването на клиничната смърт” [Ринпоче, с.10].
Известни са повече от 102 случая на хора, чиито тела не се разлагат след смъртта им. При
някои от тях телата им излъчват благоуханна миризма или течна секреция [Пикнет, с.102-104].
Този феномен е наблюдаван предимно при светци.
Посочените феноменални явления могат да се обяснят със силната връзка между душа и
тяло на човека и след смъртта му. Този извод се потвърждава от следните наблюдения:
„Когато ефирният двойник бъде изпъден при спиритически сеанс, той се разделя на две.
Целият не може да бъде отделен от плътното тяло без да се причини смъртта на последното...”
[Безънт, с.33]. „Сигурно е, че частичното изпъждане на ефирния двойник води след себе си
голямо нервно разстройство...” [там, с.34].
Земната душа на човека, свързана силно с вещественото му тяло, се явява посредник
между душа и тяло на човека. След смъртта на веществено тяло душата й се отделя като
автономна система, т.е. отново структурата на човека се връща към предисторията си. Между
„духовното” и „материалното” съществува непрекъснат хармоничен процес на обмен на
енергия и информация. „Между полюсите на духа и материята има непрекъснато трептене,
несекваща вибрация или ритъм...” [Рендъл, с. 63].
Еволюционно единство на душа и тяло при човека

Джон Стюарт Милл (19 век) е създал концепция за „менталната химия”, според която
„синтезът на елементите на съзнанието, подобно на химически синтез, дават продукти,
качествено отлични от изходните” [Ярошевский, с.37].
Това означава, че душата на детето е качествено нова система, в сравнение със системите
на душата на баща му и душата на майка му. Подобна качествено нова структура е тялото на
детето в сравнение с тялото на баща му и тялото на майка му. Изводът на качествено новата
структура на душата на детето, в сравнение със структурата на душата на баща му и на душата
на майка му, съответства на представата за взаимното адаптиране на душата и тялото в процеса
на взаимодействието им:
„...Астралът расте със същата бързина, с която и човешкото същество...” [Блаватска,
с.204].
Установено е, че надарените хора най-често са родени в началото на календарната година,
а по средата на годината те са най-малко [Виноградов, с.97]. Следователно интензивността на
слънчевата радиация определя не само основните характеристики на човешкото поведение и
способности, но и на душата му.
Преходът от едно към друго поколение се реализира най-често непосредствено след
половото съзряване на индивидите, в резултат на което жизненият им опит практически не
определя еволюционното развитие на човешкия организъм и неговата душа. Ембрионалното и
бебешкото развитие на човека са периоди от индивидуалното му развитие, в които той в най-
висока степен се адаптира към обкръжаващата го среда, т.е. в този период той е в най-висока
240
степен манипулируем. Съответно душата на човека, следвайки промените в тялото му в

началото на индивидуалното му развитие, се променя най-интензивно.
Известна е високата степен на сензитивност на децата по отношение на възрастните хора.
Изследванията за развитието на представите на децата за наличие на душа в човека, животните,
растенията и неодушевените предмети показват следното:
• Има душа в новородено дете: 58,8% на 5-6 г.; 65% на 6-7 г., 65% от 1 клас; 94,6% от 3
клас.
• Има душа в животните: 29,4% на 5-6 г., 55% на 6-7 г., 60% от 1 клас, 100% от 3 клас.
• Има душа в растенията: 0% на 5-6 г., 30% на 6-7 г., 25% от 1 клас, 27% от 3 клас.
• Има душа в неодушевените предмети: 0% на 5-6 г., 0% на 6-7 г., 0% от 1 клас, 2,7% (1
момче) от 3 клас [Савина, с. 24].
От цитираното по-горе изследване следва, че постепенно детето подсъзнателно възприема
съществуването на души на системи, които са все по-далечни в йерархично отношение до
неговото ниво на организация. Това означава, че в процеса на развитието си детето комуникира
подсъзнателно с все по-далечни нива на организация в небитие.
Съответно според източните представи „... думата ЧОВЕК – означава ДУХ или ЧЕЛО,
преминаващ през ВЕКОВЕТЕ” [Стульгинскис, с. 81]. По този начин човекът се определя чрез
по-първичното на него „дух”, който е „чело”, т. е. формира началото му в процеса на
еволюцията му.
Сахаров счита, че „първите хора... са обладавали силни полеви свойства на мозъка, могли
са да виждат и усещат един друг отдалеко... Отделни древни човеци са могли да видят пейзажа,
зверовете от пещерата не със зрението си, а чрез неговото поле” [Делян, с. 62].
Според древните космологични представи “хората от първите две раси не умирали, но
само се разтваряли и изчезвали погълнати от своето потомство. ... Първият човек възкръсвал от
старото тяло в ново тяло. С всяко ново поколение той ставал по-плътен, физически по-
съвършен. Смъртта се появила едва след като човек станал физическа твар... – със
завършването на физическия организъм” [Стульгинскис, с.23].
„... Колкото повече прогресира еволюцията, толкова по-дълбоки пластове тя докосва...”
[Сатпрем, с.292]. Всяка крачка напред в усъвършенстването е свързана с връщане към все по-
дълбоки нива от предисторията, чието продължение реализира. Еволюцията на човека започва
от неговите дълбоки небитиейни нива на организация, представени в неговата душа. Едва след
тяхното усъвършенстване започва видимото му развитие в битие.
„Духовното” енергизира и стратегически еволюционно насочва „материалното”.
„Материалното” търси нови ниши на развитие в рамките на определената му стратегия на
развитие, насочвана от „духовното”. От гледна точка на „духовното” „материалното” е по-
високо ниво на „духовност”. От гледна точка на „материалното” „духовното” е първична или
генезисна материалност. Екстраполацията на този процес предполага възникване на по-високо
степен на „материалност”, по отношение на която, „материалното” битие ще се прояви като
„духовност”.
Въз основа на принципа на приемствеността следва, че тогава ще възникне
свръхматериален човек, за който отново ще бъде записано, че: „И Господ Бог създаде човека от
пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човека стана жива душа” [Библия,
Битие, 2:7]. В този случай новата душа ще свързва свръхбитието с битието.
Развитие на регулатори в система душа-тяло

1. Адаптиране на регулатора на душа към ритъма на съществуване на човека.
„В човека, освен основния биологичен часовник, управляващ цикличните процеси в
организма – регулиращ цикъла на сън и бодърстване, обмяна на веществата и други,
241
съществува и втори, който в някои случаи може да „поеме управлението”, установиха учени от
медицинския център Beth Israel Deaconess към Харвардския университет... [...] „Ние открихме,
че единствено цикълът на гладуване и последващият на насищане включва този часовник,
който...пренастройва денонощния цикъл в съответствие с времето, когато храната е по-
достъпна” – казва Сейпър. [...] „Достатъчно е да се прекарат 16 часа без храна, за да се включи
този часовник” – казва Сейпър [Здравей!..., с. 20].
Първият регулатор на човека го адаптира към денонощния ритъм на планетарния живот.
Вторият регулатор на човека го адаптира към ритъма за постъпване на енергия (храна) в
организма. Логично е да съществува и трети регулатор, който да синхронизира поведението на
субекта с възможността да получава необходимата му информация. Например някои хора,
които системно търсят информация по интернет, се ориентират към нощен режим на работа и
дневен отдих (сън).
2. Адаптиране на регулатора на тялото към ритъма на съществуване на душата на
човека.
Адаптирането на ритъма на човека към ритъма на функциониране на пространствено
взаимодействие на материалната среда (разположение на Земята и Слънцето), към ритъма на
енергиен и информационен достъп е адаптиране към ритъма на основните управляващи
фактори на средата: пространствена ориентация, енергия, информация. По-късно възникналият
ритъм (пространствена ориентирания, т.е. възникналият в битие) подтиска без да елиминира
еволюционно по-рано възникналите: енергиен ритъм – възникнал в небитие и информационен
ритъм – възникнал в пранебитие. Те съществуват в потенциална готовност да обслужат
субекта, когато са актуално необходими за него.
Следователно всеки еволюционен етап от развитието на средата формира специфичен за
този етап регулатор. Този регулатор управлява параметрите, които са главни за съответния етап
от развитието на средата. Натрупването на регулатори в система в процеса на еволюиране на
средата, от която е съставена, е подобно на натрупването на души в космическата душа БА в
процеса на прераждането им.
“Теоретичните изследвания показват, че продължителността на деня през девонския
период е била 22 часа, т.е. Земята се е въртяла по-бързо, отколкото в нашата епоха. Скоростта
на въртене на Земята около своята ос намалява поради приливното течение” [Николов, с.26].
“Човекът в условията на изолация от времето обикновено вече след няколко седмици се
превключва на 25-часов период (примерно 8 часов сън и 17 – часово бодърстване)” [Уинфри,
с.39].Следователно в условията на времева неопределеност организмът на човека не следва
текущия ритъм на Земята или на предисторията й, а следва забавения времеви ритъм на
душата си.
3. Регулатор на разделяне на душа от тяло на човек.
„...Много от случаите на напускане на физическото тяло били свързани със съня, с
прилагането на упойка, с травми и съпътстващи смъртта преживявания. С една дума – със
състояния на транс” [Тихоплав (2), с.184].
Разделянето (кратковременно или продължително) на душа от тяло е резултат от
екстремални състояния, т.е. реализира се при излизане на състоянието на тялото извън
нормалното за активното му функциониране или с други думи при напускане на хомеостазната
скала на субекта. Устойчивото функциониране на регулатора, който управлява разделянето и
присъединяването на душа към тяло на човека, е признак, че той е свързан (фиксиран) към
душата на човека. Стратегическото еволюционно предназначение на този регулатор е
предпоставка да се разглежда като доразвитие (адаптация) на еволюционния регулатор на
прасредата, чрез който тя е успяла да достигне до нивото на материалната среда.
4.Устойчивост на саморегулиране на душата на човека.
242
Съществува представа на индианците, че ако сияйното яйце (аурата) на душата на човека

не успее своевременно да счупи своята черупка („пука ми се душата” в българския езиков
фолклор), то се задушава и умира [Кастанеда (2), с.177]. Това е допълнително сведение, което
потвърждава тезата, че при катапултирането на душата на човека от умиращото тяло не е
гарантиран безотказен автоматизиран процес, а както при всеки реален процес и при него има
възможност да възникнат грешки. Това е признак, че душата на човека също има
характеристики, които са потенциални обекти за развитие. Този извод следва и от факта, че за
развитието на душата се налага присъединяването й към материалното тяло (в частност на
човек), а не чрез самостоятелни действия. Необходимостта от еволюционно развитие на душата
е признак за несъвършенството на регулаторите й, а това обстоятелство поражда въможност за
възникване на грешки в процеса на регулиране на процесите, които са свързани със
стратегическите й еволюционни цели.
Основни регулиращи преобразувания

в система душа-тяло
Редицата от процеси от определен ранг формират процеси от по-висок ранг.
Редицата от преобразувания и интервалите между тях формират процес на търсене на
решение на конкретно противоречие, свързано със субекта на този процес.
Редицата от процеси на търсене на решение и интервалите между тях формират
отражателния процес на субекта, чрез който той взаимодейства с обкръжаващата го среда и
със своята система.
Редицата от отражателни процеси на субекта и интервалите между тях формират
индивидуалното му развитие.
Редицата от индивидуални развития на последователно възникнали субекти от определен
вид и интервалите между тях формират индивидуалното развитие на вида, към който
принадлежат.
По необходимост душата на човека се адаптира към процесите на търсене на решение на
субекта, към отражателните му процеси, към индивидуалното му развитие, както и към
типичните характеристики, които определят индивидуалното развитие на вида от субекти. Ето
защо индивидуалната душа на всеки човек е отражение (памет) за индивидуалните му
особености. Развитието на индивидуалната душа на човека продължава и след смъртта на
тялото на човека. Това развитие като правило е свързано поне с едно прераждане, в което
участва като подпомагаща (допълнителна) душа към индивидуалната душа на субекта.
Следователно индивидуалното развитие на душата на човека включва развитието на
индивидуалните души на множество последователно родени хора и интервалите между тяхното
индивидуално развитие. По този начин индивидуалното развитие на душата на човека
постепенно изгражда структурата на космическата душа БА.
Установено е, че в местата, където „нещо се прегъва или променя посоката си възникват
пропорции, които образуват реда на Фибоначи 1, 2, 3, 5, 8 и т. н.” [Тихоплав (1), с.94]. Подобен
е прехода между индивидуалните развития на хора, които чрез индивидуалните си души
формират структурата на конкретна космическа душа. В този смисъл редът на Фибоначи има
проекция в структурата и/или в развитието на космическата душа.
Характерът на човека преобразува входната му информация в информация, която
управлява неговото поведение. Преобразуващата способност на характера на човека се
определя пред всичко от фиксираната му установка, т.е. от генетичната му даденост.
Фиксираната установка на субекта моделира вариабилната му установка, а чрез нея се моделира
вариабилната и фиксираната установки на обекта, с който субекта взаимодейства.
243
Съзнанието на човека е системно мислене с определен обхват и йерахична дълбочина.

Обхватът има пространствени измерения, а йерархичната му дълбочина е свързана с
предисторията на системата. Осмислянето на взаимосвързаността на процесите в природата
разширява обхвата на човешкото съзнание при същата йерархична дълбочина на структурата на
подсъзнанието му.
Намаляването на обема на аурата на човека е свързано с изолирането му от
обкръжаващата го среда. Съответно се скъсява излъчването на всяка чакра на субекта.
Установено е, че всяка чакра съответства на фаза на духовното развитие на човека от
земната му установка (І чакра) към духовната му установка (VІІ чакра) [Тихоплав (2),
с.133...136]. На тази основа надлъжната структура (височината) на човека може да се разглежда
като скала на етапите от еволюционното му развитие. От стъпалата до позицията на І чакра са
разположени етапите му на развитие преди възникване на расите на човека. От позицията на І
до позицията на VІІ чакра са разположени етапите на духовното му развитие като човешка раса.
В съответствие с петата си раса поведението на човечеството има преобладаващо емоционален
характер, присъщ на V чакра.
Неравномерността на разпределение на чакрите по височината на човешкото тяло може да
се интерпретира като символ за неравномерността на развитието му в отделните етапи от
еволюцията му. По подобен начин ембрионът се развива приоритетно ту в един, ту в друг
аспект. Известен е случай на недоразвит бъбрек на момче поради бурния му растеж в пубертета
[Тихоплав (2), с.94]. Пренесен върху индивидуалното развитие на душата този процес показва,
че има мяра на темпа на развитието й. Оптималната взаимосвързаност между душа и тяло в
система душа-тяло се изменя в границите на ±5% от стойността на най-доброто им съчетание
[Ламбаджиев].
Ако се ускори индивидуалното развитие на душата над определена скорост, то е
възможно, да възникнат вътрешни диспропорции (дефекти) в структурата й. От това следва, че
темпът на еволюционното развитие на средата (пранебитие, небитие, битие) е обективно
обусловен.
1. Еволюцията на човека започва от дълбоките нива на организация на душата му в
небитие и е предназначена да усъвършенства дълбоките нива на организация на небитие.
2. Съгласно извод 1, смисълът на човешкия живот има толкова нива на организация,
колкото нива на организация притежава системата душа – тяло на човека.
3. Съгласно извод 2 смисълът на човешкия живот в първо приближение се съдържа в
смисъла на развитието на душата чрез развитие на тялото на човека.
4. Човекът включва регулатори, които са възникнали в различни етапи от
еволюционното му развитие, но много от тях са подтиснати от по-късно възникнали
регулатори в душата и в тялото му. Доминиращият регулатор определя текущият главен
стратегически смисъл на човешкия живот. В условията на времева неопределеност
организмът на човека не следва текущия ритъм на Земята или на предисторията й, а
следва забавения времеви ритъм на душата си.
5. Смисълът на човешкия живот е интегрален регулатор на неговото поведение,
който е предназначен да обслужва оптималното индивидуално развитие на душата на
човека и по този начин и нейното еволюционно развитие.
6. От екстраполацията на извод 3 следва, че смисълът на развитие на душата на
човека е развитието на свързаната с нея космическа душа БА. Това развитие в
количествен аспект се свежда до увеличаване на броя на духовете, които изграждат
244
космическата душа, а в качествен аспект – до увеличаване на броя на нивата на

организация, които го изграждат.
1. Арьес Ф. Человек перед лицом смерти, Прогресс, М., 1992.

2. Безънт А. Човекът и неговите тела, Кралица Маг, С.,1996.
3. Бейли А. А. Посланията на тибетеца, ч. 1, Гуторанов, Ловеч, 1996.
4. Библия.
5. Блаватска Е. Тайната доктрина, т. 3, кн. 2, Астрала, Хасково, 1996.
6. Виноградов Е. С. Сезонность в рождаемости одаренных людей, В: Вопросы истории
естествознания и техники, вып. 4, Наука, М., 1989.
7. Дакоста У. О смертности души. Пример человеческой жизни, Academia, 1934.
8. Делян Д. Извънземие, Изд-во “Астрала”, С., 1993.
9. Дилова М., Никова Г., Ценова Б., Попова А., Царева Н., Атанасов
Н., Райков Т. Речник по психология, Наука и изкуство, С., 1989.
10. Дуно Б. Законите на живота, Галактика, Варна, 1991.
11. Добрев С. Сигналите на умиращите, в. Феномен, №30, 1992.
12. Илиев В. Маите създавали хора киборги, в. Мистерии на цивилизацията, №39, 2003.
15. Кастанеда К. (2) Дарът на Орела, Петрум Ко, С.,1994.
17. Ламбаджиев Г. Асинхронният електродвигател и душата на човека, Изследовател, т.6,
2009.
19. Монро Р. (2) Безкрайно пътуване, Гуторонов и син, Враца, 1994.
20. Николов Т.Г. Дългият път на живота, БАН, С., 1994.
21. Нютон М. (1) Пътят на душите, Аратрон, С., 1997.
22. Нютън М. (2) Следите на душите. 67 нови доказателства за прераждане,
Хермес, Пловдив, 2000.
24. Пляскате ли детето си, ще е по-глупаво, Обекти, №4, 2009.
25. Рендъл П. Чакрите, Хемус, С.,1992.
26. Ринпоне С. Тибетска книга за живота и смъртта, Абагар Холдинг, С., 1993.
27. Савина Е. А. Особености представлений детей 5-10 лет о душе, В: Въпросы
психологии, №3, 1995.
28. Сатирем. Шри Аутробиндо или путешествие съзнания, Л., Изд. Ленингр. у-та, 1989.
30. Тихоплав В., Тихоплав Т. (1) Кардиналният поврат, НСМ Медиа, С., 2004.
33. Уинфри А.Т. Время по биологическим часам, МИР, М., 1990.
35. Учени откриха втори биологичен часовник, сп. Здравей! Остани здрав! № 21, 2008.
36. Форчун Д. Психическая самозащита, Дорвиль, Санкт-Петербург, 1992.
37. Чопра Д. Живот след смъртта. Тежестта на доказателствата, Бард, С., 2007.
38. Шане П. – О. Тайните на прераждането, Нов Златорог, (С), (1992...2000).
245
40. Ярошевский М. Г. К историии познания физической и психической реальности, В:

Вопросы истории естествознания и техники, вып. 3, Наука, М., 1988.
Установка на система душа – тяло

и еволюция
Ентропията на тялото на човека е по-голяма от тази на душата му.
Ключови думи: душа, еволюция, среда, установка, формализация.
Въведение
Целта на статията е да се синтезира установката на система душа-тяло в съответствие с
еволюционната предистория на средата. В статията се разглежда установката на
индивидуално развитие на различни системи (душа, тяло, човек, бог). За краткост в
означението на установката не се отбелязва индекс, свързан с индивидуалното развитие на
конкретна система.
Предпоставки за формализация
Човекът е система от взаимно допълващи се и взаимно стабилизиращите се душа и тяло.
Тези подсистеми формират системата душа-тяло:
dt
(1) Z = dZ . tZ,
където dtZ - установка (Z) на душата (d) и на тялото (t) на човека.
Основни следствия
Душата на човека принадлежи към еволюционно по-първична среда (небитие) в сравнение
със средата, в която съществува тялото му (битие). Ето защо те се подчиняват на различни
процеси на развитие.
Вещественото тяло на човека съществува (функционира като система) докато е жив
човекът, а структурата на душата му съществува и след смъртта му. Следователно в процеса на
развитие на система душа-тяло, тялото се развива ускорено и съответно установката му
нараства по-бързо, в сравнение с тази на душата на човека:
(2) dtZ / dt > ddZ / dt ,
t
където d Z / dt - първа производна на установката на индивидуално развитие на тялото на
човека tZ по отношение на времето t на индивидуалното му развитие в битие,
ddZ / dt - първа производна на установката на индивидуално развитие на душата на
човека dZ по отношение на времето t на индивидуалното развитие на тялото на човека в битие.
Машините са продукт на човека, както човешкото тяло е продукт на целенасочено
действие на духа (душата). Машините еволюират по-бързо от вещественото тяло на човека,
246
така както то се развива по-бързо в сравнение с душата му. Еволюционно по-късно

възникналото се развива ускорително по отношение на своите еволюционни предшественици.
От (2) следва, че при t > 0 :
t
(3) Z > dZ ,
т.е. установката на индивидуално развитие на тялото на човека е по-голяма от стойността на
установката на индивидуално развитие на индивидуалната му душа (а не на преродена душа в
същото човешко тяло).
Логаритъмът от стойността на установката на система изразява стойността на ентропията
й [Ламбаджиев (1)]. На тази основа от (3) следва, че за всеки момент на съществуване на душа-
тяло:
t
(4) Н > dН ,
t d
където Н , Н – ентропия Н на индивидуално развитие тяло t и на индивидуалната душа d на
конкретен човек.
Неравенство (4) изразява по-голямата стойност на ентропията на тялото на човека, в
сравнение с ентропията на душата на същия човек във всеки момент от съществуването на
системата душа-тяло. От неравенство (4) или от изрази (1) и (3) следва, че душата на човека
притежава по-голям ресурс за уравновесяване на система душа-тяло, в сравнение с тялото на
човека, тъй като притежава по-голяма възможност за индивидуално развитие.
В моменти на големи проблеми човекът търси външна помощ. В частност за целта той
привлича за помощ своя бог чрез молитва. Това е признак, че установката на този бог е със
значително по-висок енергиен потенциал, т.е. притежава значително по-ниска стойност на
ентропия, в сравнение с тази на човека като цяло и в частност по отношение на тялото и на
душата му.
На базата на (1) може да запишем, че
sо
(5) Z = sZ . оZ,
където sоZ - установка (Z) на индивидуално развитие на система субект (s) – обект (о),
s
Z , оZ - установка (Z) на индивидуално развитие на субект (s) и на обект (о).
Ако субектът (s) е система душа-тяло (dt), то установката му е:
s
(6) Z = dtZ.
Ако обектът е богът, към който субектът отправя молитва за помощ, то
о
(7) Z = вZ ,
в
където Z - установка (Z) на индивидуално развитие на бога, който човек извиква на помощ,
за да се стабилизира в някакво отношение.
От (5), (6) и (7) следва, че ако по условие установката на човека (субекта) е висока
(съответно е висока и ентропията му), то за да се стабилизира системата субект-обект е
необходимо установката (и съответно ентропията) на обекта (бога) да бъде ниска по стойност,
т.е.
в
(8) Z << sZ .
Този извод съответства на религиозните представи за високата степен на устойчивост на
кой да е от боговете (затова и те се възприемат като свръхустойчиви обекти).
Съществува представата, че богът (който и да е той) е дух, т.е. принадлежи към този клас
системи. Душата на човека след смъртта му се превръща в дух. Съответно тя притежава
свойства, които са в някаква степен присъщи на класа системи, към които принадлежи и духа
на бога. От това следва, че душата на човека притежава по-ниска стойност на установката на
индивидуално развитие, в сравнение с тази на тялото на човека, както следва от (3) или от (4).
Следователно (3) и (4) се подкрепят дедуктивно от религиозните представи за всемогъщата
помощ на бога, която той би могъл да упражни по отношение на изпадналия в беда човек.
247
Този теоретичен модел на взаимодействие между богомолец и бог се конкретизира от

представите на талмудистите, че “...всеки еврейн при настъпването на събота получава
добавъчна душа”, която го оставя в края на съботата” [Еврейская энцикл., с.405]. Това сведение
е признак, че душата на човека не му е достатъчна в общия случай, за да се пребори с
проблемите си и затова му е необходима “добавъчна душа”. Във връзка с равенство (5) това
означава, че “добавъчната душа” притежава по-ниска стойност на установката (и на
ентропията) си в сравнение с душата на човека. Ако тази душа е уравновесител (изпратен от
моления за помощ бог, т.е. е негова компонента или заместител, т.е. посланик), то следва, че
душата на бога е с много по-ниска стойност на установката на индивидуално развитие (и на
ентропията) му в сравнение с душата на човека, т.е.
в
(9) Z << dZ .
Този извод следва и от съчетаването на изрази (1), (6) и (8), при което:
в
(10) Z << dZ . tZ .
Душата на човека е уравновесител на тялото съгласно (3), но ако няма ресурс да се
осъществи тази своя функция, то божествената душа (9) се проявява като алтернативен
стабилизатор.
t
(11) Z > dZ >> вZ ,
т.е. еволюционно по-първичното (душа, бог) е значително по-устойчиво от еволюционно
следващото го. Ентропията на система нараства с повишаване на еволюционното й ниво на
организация. В резултат на това еволюционно по-късно възникналите среди (например битие по
отношение на небитие) живеят по-кратко от базиса, върху който израстват.
Устойчивостта на една система се определя преди всичко от вътрешно присъщата й
устойчивост, т.е. от фиксираната й установка.
Обособеността на тялото на човека по отношение на външната му среда може да се
представи като доминиране (съсредоточване) на вътрешните взаимовръзки в тялото му по
отношение на външните му връзки със заобикалящата го среда. Това означава, че ентропията на
вътрешните връзки в тялото на човека е по-ниска от тази на заобикалящата го среда и на тази
основа то съществува като отделна, относително независима система. Ако се представят чрез
установката си, тези връзки могат да се запишат във вида:
t
(12) Zf2 < tZf2 ,
Λ ν
t t
където Zf2 , Zf2 - вътрешни (Λ) и външни (ν) връзки (Zf2) на тялото (t).
Λ ν
От връзката между вътрешната и външната компонента в установката на система
[Ламбаджиев (2), с.94] следва, че:
t
(13) Zf2 = tZf2 . tZf2 ,
Λ ν
където tZf2 - установка на вътрешните (Λ) и външните (ν) връзки (Zf2) на тялото (t) на човек.
От (12) и (13) следва, че външните връзки на тялото на човека повишават приоритетно
установката на връзките му и съответно ентропията на тези връзки. Съответно външната среда
е стимулатор на промените (на развитие или разграждане) на организма на човека.
В процеса на еволюционното развитие на средата от пранебитие към небитие и от небитие
към битие се увеличава степента на съсредоточеност на конкретна система в пространството, в
което е разположена еволюционно присъщата му среда. Съответно се увеличава степента на
съсредоточеност на вътрешните връзки на системата в пространството. Това е процес на
увеличаване на степента на информационно самозатваряне на системата в процеса на
еволюцията на изграждащата я среда. От това следва, че тялото на човека е в по-висока степен
информационно самозатворено, отколкото душата му, т.е.:
248
t d
(14) Zf2 > Zf2 ,
Λ Λ
където tZf2 , dZf2 - установка (Z) на вътрешните ( Λ ) връзки (Zf2) на тялото (t) на човек и
Λ Λ
на душата му (d).
Душата на човека е отделна система. На тази основа в съответствие с (12) може да
запишем:
d
(15) Zf2 < dZf2 ,
Λ ν
където dZf2 , dZf2 - установка (Z) на вътрешните (Λ) и на външните (ν) връзки (Zf2)
Λ ν
на душата (d) на човек.
В периода на разкъсване на връзките между душа и тяло (смърт на тялото) се променя
съотношението между вътрешната и външната установка на душата на човека. В този период
нараства относителният дял на вътрешната установка и намалява относителният дял на
външната установка на душата. Душата на човека се самозатваря. Тя преминава в режим на
автономност.
В периода на саморазграждане на душата в небитие или при структуиране на душата ,
която се насочва към ново прераждане, когато се осъществява прехода от едно към друго ниво
на организация в небитие, се променя съотношението между съставките на установката на
душата. Автономността на душата изисква нарастване на значението на вътрешната установка и
намаляване на значението на външната установка. След присъединяване устойчиво към
конкретен обект (материално тяло или среда от небитие с определени харктеристики)
усановката на душата на човека се отваря информационно към този обект. В резултат на това
нараства значението на външната установка на душата, като намалява значението на
вътрешната й установка. Душата се превръща в подсистема и автономността й намалява.
Аналогично на (13) може да запишем, че:
d
(16) Zf2 = dZf2 . dZf2 ,
Λ ν
d d
където Zf2 , Zf2 - установка (Z) на вътрешните (Λ) и външните (ν) връзки (Zf2)
Λ ν
Главните външни връзки на душата на човека са насочени към тялото му. От (15) и (16)
следва, че нарастването на установката на връзките на душата на човека се обуславя
приоритетно от нарастването на външните й връзки (тъй като те имат най-големи предпоставки
за нарастване). Тези връзки са вътрешни за система душа-тяло. От системна гледна точка те
притежават най-голям потенциал за нарастване, съгласно (15) в система душа-тяло.
„Има противоречие между духовната и човешка същност. Сякаш двете водят борба за
влияние върху егото ...” [Нютън, с.88].
Повишаването на ентропията (и установката) на тялото на човека поражда увеличаване на
стойността на ентропията (и съответно на установката) на душата на човека, поради системната
свързаност на душа и тяло. Над определена степен на ентропийно (деградиращо) влияние на
тялото върху душата му е естествено тя да се затвори (в израз на самосъхранение) по
отношение на него, т.е. да прекъсне фиксираните си връзки с тялото.
Ако относително бавно и продължително протича процесът на нарастване на ентропията
на хомеостаза на тялото на човека (продължителна неустойчивост и регрес на здравето), то
душата му има възможност да се активизира, за да стабилизира свързаното с нея тяло.
Промяната на характера на съществуването на човека се определя от: А. изчерпване на
възможностите на индивидуалната душа на човека за достатъчно интензивен темп на развитие в
условията на конкретен нейн цикъл (в система душа-тяло), Б. реакцията на система душа-тяло
на текущите условия за нейното съществуване.
249
В общия случай тези обстоятелства се налага да се сменят скокообразно, за да се ускори

темпът на промяна на фиксираната установка на душата на човека. Според Платон “Мъжът,
който живее безцветно (безлично – Г.Л.), при второто раждане става жена; постоянните
грешници стават животни” [Колюжный, с.31].
Относително тесен е диапазонът на изменение на управляващите параметри на
установката на система душа-тяло [Ламбаджиев (5)]. Това е признак за фино регулиране на
установката на човека по отношение на управляващите я параметри. Когато душата
окончателно напуска тялото на човека, то загива по хиперболичен закон или по закон
аналогичен на него по степен на стръмност [Ламбаджиев (3)]. Следователно душата на човека е
главен регулатор на управляващите параметри на система душа-тяло.
От условието за устойчивост на система [Ламбаджиев (4), с.302-303] приложено към
система душа-тяло:
d
(17) Z = tZ
и от условието за различен темп на тяхното изменение (2) следва, че тази система е
неустойчива за продължителен период от време, което се потвърждава от смъртността на
човешкото тяло. За интервала на относително устойчивото им взаимодействие от (17) следва,
че
(18) dtZ / dt ≈ ddZ / dt .
От (2) и (18) следва, че в началния период на взаимодействие между душа и тяло (детски
период на човека) тялото на човека се развива с по-големи темпове, отколкото душата му, а в
края на живота на човека тялото се развива със забавени темпове, които са съизмерими с тези
на душата му. Когато душата на човека значително изпревари темпа на развитието на тялото на
човека, то системата душа-тяло се разпада.
Периодът на изпреварващо развитие на тялото на човека по отношение на душата му,
представен чрез неравенство (2), е относително по-кратък от останалия период от живота на
човека, през който съществува относителен баланс между скоростта на развитие на душа и тяло
(18). Следователно ситуацията, представена чрез неравенство (2), се реализира в близката
околност на параметричните характеристики на ситуацията, представена чрез неравенство (18).
Всяка система притежава вариабилна и фиксирана установка. Вариабилната установка на
душата се възприема като проява на психическата дейност на човека. Фиксирана установка на
душата е свързана с нейната предистория и с кармичността, която модулира поведението й.
Вариабилната установка на тялото на човека е свързана с адаптивното му поведение.
Фиксираната установка на тялото на човека е свързана с относителното устойчивите му
способности, които в общия случай са генетично обусловени.
Извекто е, че душата реагира значително по-бързо на рязко изменение на ситуацията в
обкръжаващата я среда, в сравнение с тялото на човека. Например в екстремални ситуации
душата успява да напусне тялото на човека преди то да успее да се настрои за тези промени.
Ето защо вариабилната установка на душата се изменя значително по-бързо, отколкото
вариабилната установка на вещественото тяло на човека:
(19) dtZv / dt « ddZv / dt ,
където tZv , dZv - вариабилна установка (Zv) на тялото (t) и душата (d) на човек.
Процесът на прераждане на душа от едно към друго тяло на човек може да продължи
стотици години. Това е период на пренастройка от една към друга психика на индивида.
Същевременно периодът на адаптиране на присъден орган към ново тяло е значително по-
кратък. Тази съпоставка показва, че фиксирана установка на душата е значително по-инертна, в
сравнение с фиксирана установка на вещественото тяло на човека:
(20) dtZf / dt » ddZf / dt ,
където tZf , dZf - фиксирана установка (Zf) на тялото (t) и душата (d) на човек.
250
„...Полевият генотип се отличава от физическия на първо място с високо ниво на

единство” [Лазарев (1), с.465].
От произведението на левите и на десните страни на (19) и (20) при условие (18) следва, че
в периода на системно единство между душа и тяло на човек се промена съотношението между
вариабилната и фиксираната им установка.
В резултат на това: “...Ако се спасява само тялото, колкото по-ефективно е лечението,
толкова по-бързо се влошава съдбата и характерът на човека” [Лазарев (2), с.190], т.е.
установката на система душа – тяло остава непроменена. „...В поведението на човека има две
логики. Неговата лична земна логика, на която можем да се противопоставяме. Тя заема 5-10
процента и 90 процента е Божествената логика, тя не е подвластна на нашия разум” [Лазарев
(1), с.259]. Съответно колебанията на установката на тялото на човека варират в тесни граници.
„По степен на важност душата заема 97 % и само 3 % се падат на тялото” [Лазарев (1), с.271].
Оптималната взаимосвързаност между душа и тяло в система душа-тяло се изменя в
границите на ± 5% от стойността на най-доброто им съчетание [Ламбаджиев (3)]. Следователно
оптималното колебание в съотношението между установките на душа и тяло е в порядъка на
5% от тяхната стойност.
1. Установката на система душа-тяло е произведение от установката на душата на
човека и от установката на тялото му.
2. Установката на тялото на човека е по-голяма от установката на душата му.
3. От извод 2 следва, че ентропията на тялото на човека е по-голяма от тази на душата
му.
4. Душата е главен регулатор, който осигурява финото регулиране на установката на
система душа-тяло. Този извод се потвърждава от извод 3 (ентропията протича от обекти с
по-висока ентропия към обекти с по-ниска ентропия).
1. Колюжный Е. Тайны реинкарнации. Необычайные факты и свидетельства, Рипол
2. Еврейская энциклопедiя, “ТЕРРА” – “ТЕRRА”, М., т.7, (1995).
3. Лазарев С.Н. (1) Диагностика на кармата, ч.1,2, Гуторанов,, Ловеч, 1996.
4. Лазарев С.Н. (2) Диагностика на кармата, ч.4, Астрала, Варна, 1998.
5. Ламбаджиев Г.(1) Модель установки материальной системы, В: Методология
математического моделирования, ч. I, БАН, С., 1990.
6. Ламбаджиев Г.(2) Установката - обща концепция и формализация, Изследовател,
т.1, 2001.
7. Ламбаджиев Г.(3) Асинхронният електродвигател и душата на човек, Изследовател,
т.6, 2009.
8. Ламбаджиев Г.(4) Модель установки материальной системы, Методология
математического моделирания, т.І, С., 1990.
9. Ламбаджиев Г.(5) Ентропия на мощност на установката на човек, Изследовател, т.6,
2009.
10. Нютън М. Следите на душите. 67 нови доказателства за прераждане, Хермес,
251
Формализация на динамика на установката

Относителната времеконстанта (представена като ентропия) на приоритетния

процес на система определя времеконстантата (ентропията) на съществуването й.
Ключови думи: установка, динамика, формализация
Въведение
Целта на статията е да се осъществи в първо приближение формализация на установката
на несмущавана система, чието поведение се разглежда като непрекъснат процес на подсистеми
от различен ранг.
Предпоставки за формализация
Основното уравнение на установката е
(1) Z = Z f .Z o .Z v ,
където Z - установка на система,
Z v - вариабилна установка.
Уравнение (1) може да се интерпретира като аналитичен модел на културата на система.
Фиксираната установка характеризира познанието на фундаментални принципи за
преобразуване на вътрешната и на външната среда на системата. Неутралната установка
характеризира познанието на преходни принципи (между фундаментални и текущо
операционални) за преобразуване на вътрешната и на външната среда на системата.
Вариабилната установка характеризира познанието на текущо операционални принципи за
преобразуване на вътрешната и на външната среда на системата.
Всяка от компонентите на установката на система включва съставящи от различен ранг.
Постулираме, че:
• Фиксираната установка включва установките на система, които са с ранг r3
(индивидуално развитие на система), r4 (развитие на вида на системата), r5 (тенденция на
развитие на видове, включващи и разглеждания вид), r6 (тенденция на развитие на материята).
Фиксираната установка на система включва преди всичко компоненти от ранг r3, в по-малка
степен компоненти от ранг r4, в още по-малка степен компоненти от ранг r5 и в най-малка
степен компоненти от ранг r6. Приемаме в първо приближение, че фиксираната установка е
изградена само от процес с ранг r3 (индивидуално развитие на система).
252
• Неутралната установска включва съставящи от ранг r2 (отражателен процес –

взаимодействие на системи).
• Вариабилната установка включва съставящи от ранг r1 (процес на търсене на решение).
Всеки процес на развитие в природата протича по експоненциален процес:
(2) Z = еθ,
където е ≈ 2,72 – основа на натуралния логаритъм,
θ -
относителна времеконстанта на установката на система – обобщена времеконстанта.
(3) Z f = еθf ,
(4) Z o = еθo ,
(5) Z o = еθv ,
където θf , θo , θv - относителна времеконстанта (θ) на фиксираната (f), неутралната (o) и
вариабилната (v) установки на система.
От (1) ... (5) следва, че:
(6) θ = θf + θo + θv .
Последното равенства може да се получи чрез логаритмуване на (1), в което са
заместени (2)...(5). Логаритмичната функция на установката изразява ентропията й.
Следователно относителната времеконстанта (6) изразява ентропията на система, включваща
фиксирана, неутрална и вариабилна съставящи.
От условието стойността на ентропията да се изменя в границите между 1 и 0 следва, че:
(7) 1 < Z < е,
(8) 1 < Z f < е,
(9) 1 < Z o < е,
(10) 1 < Z o < е.
От (2) ... (10) може да се уточни, че:
(11) 0 < θ < 1,

(12) 0 < θf « 1,
(13) 0 < θо « 1,
(14) 0 < θv « 1.
От (6) и (11)...(14) следва, че съставките на ентропията на установката на система се

изменят в много тесен интервал в близост до стойност единица.
На тази основа ентропията може да се представи като относително изменение на
времеконстанта:
(15) θ = τ / τmax ,
(16) θf = τ r3 / τ r3max ,
(17) θо = τ r2 / τ r2max ,
(18) θv = τ r1 / τ r1max ,
където τ , τmax - текуща и максимална стойност на времеконстанта θ ,
τ r3 ,τ r3max - текуща и максимална стойност на времеконстанта θf,
τ r2 , τ r2max - текуща и максимална стойност на времеконстанта θо,
τ r1 , τ r1max - текуща и максимална стойност на времеконстанта θv.
253
В общия случай процесите от по-висок ранг протичат с по-голяма времеконстанта,

възникнали са в по-предишен период, в сравнение с процесите от по-нисък ранг и са
значително по-устойчиви, т.е. притежават по-висока ентропия:
(19) θf > θо > θv .
В общия случай преходните процеси в една система могат да имат следната насоченост:
А. Преход от съставящи от фиксираната установка към вариабилната установка с цел
дедуктивно (от общо/фундаментално познание към частно) разрешаване на противоречие:
(20) θf → θо → θv .
Б. Преход от съставящи от вариабилната установка към фиксираната установка
(индуктивен процес – от частното към общото), когато разрешаването на противоречие се
отлага. Причината е невъзможност за достигане до частно решение и се търсене на по-обща
предпоставка за достигане до практически резултат. В частност този процес разширява и
обогатява фундаменталното познание:
(21) θf ← θо ← θv .
В. Преход на съставящи преди всичко от вариабилната установка и в по-малка степен от
фиксираната установка към неутралната установка (при равностойни по значимост проблеми):
(22) θf → θо ← ← θv .
Процеси (22) характеризират адаптирането на текущия опит (познание) на система с
фундаменталното й познание за обогатяване на системната връзка между тях.
Г. Преход на съставящи на неутралната установка преди всичко към вариабилната
установка ( с цел разграничаване на текущите от стратегическите проблеми):
(23) θf ← θо → → θv .
Процеси (23) характеризират обогатяване на текущия опит (познание) на система с
познание от по-висока степен на обобщеност, както и на обогатяване на фундаменталното
познание на същата система с актуални обобщения от текущия й опит.
Полагаме:
nf
(24) θf = nf Ξ аfj . θfj ,
-1
f =1
nо
(25) θо = nо Ξ аоk . θоk ,
-1
k =1
nv
(26) θv = nv Ξ аvl . θvl ,
-1
l =1
(27) 0 < аfj < 1,
(28) 0 < аоk < 1,
(29) 0 < аvl < 1,
където nf, nо, nv - максимален брой съставящи на фиксираната (f), неутралната (о) и на
вариабилната (v) установка на система,
j, k, l – индекс на текущ пореден номер на съставяща на фиксираната (j), неутралната
(k) и на вариабилната (l) установка на система,
254
аfj - коефициент на значимост на съставка j от фиксираната (f) установка на система,

аоk - коефициент на значимост на съставка k от неутралната (о) установка на система,
аvl - коефициент на значимост на съставка l от вариабилната (v) установка на система,
θfj, θоk, θvl - относителна времеконстанта (θ) на фиксираната (f), неутралната (o) и
вариабилната (v) установки на система, отнасяща се за съставящи, съответно j, k, l.
nf nо nv
(30) Σ аfj + Σ аоk + Σ аvl = 1.
j=1 k=1 l=1
Трансформирането на процес с относително голяма времеконстанта в процес с

относително малка времеконстанта (20) поражда преразпределение на значимостите аfj, аоk , аvl,
съгласно (30). Коефициентът на значимост на процеси от висок ранг е нисък, тъй като техните
съставки не са от съществено значение на устойчивостта на конкретна система.
Всяка система търси решение на максимално значими за нея проблеми. Ето защо:
(31) аfj < аоk < аvl .
1. Търсенето на решение на процес, който притежава голяма времеконстанта, е
предпоставка за увеличаване на времеконстантата на индивидуално развитие на
моделиращата го система. Например учените живеят по-продължително от артистите, тъй
като притежават стратегически дългосрочна мисия.
2. Търсенето на решение на процес, който притежава малка времеконстанста е

предпоставка за намаляване на времеконстантата на индивидуално развитие на
моделиращата го система.
3. Относителната времеконстанта на установката на система изразява ентропията

на тази установка.
4. От изводи 1, 2 и 3 следва, че относителната времеконстанта

(ентропията) на приоритетния процес на система определя времеконстантата
(ентропията) на съществуването й.
Афинитетът на душата към тялото на човека

и разграждането на душата
255

Афинитетът на душата и тялото на човека един към друг или към други
системи намалява скоростта и степента на разграждане на душата на човека в
небитие.
Ключови думи: душа, тяло, дух, афинитет, разграждане
Въведение
Целта на статията е да се идентифицира в първо приближение връзката между афинитет
на душа към тяло на човек от една страна и от друга страна скорост и степен на разграждане на
душата в небитие.
Епикур (342 – 270 г. пр. н. е.) разглежда душата и тялото като взаимозависими: „едното не
може да съществува без другото” [Колюжный, с.33]. „Нашата душа процъфтява, когато има
вътрешен покой, мир и признателност” [Дейвис, с.102]. Позитивното отношение на тялото към
душата я стимулира да отговори с адекватно отношение (афинитет) към това тяло.
„Червените кръвни телца, които пренасят кислорода от белите дробове, получават енергия
от душата” [Бхактиведанта, с.87]. „…Душата джива (индивидуалната душа) означава това,
което живее (т.е. нещо одушевено), контролира тялото и поддържа заедно органите и сетивата”
[Ачаря, с.40].
Силен афинитет между душа и тяло на човека
1. Ако между душата и тялото на човека съществува висока степен на свързаност,
то се забавя темпът на разграждане на духът след смъртта на човека. Духът на човека
се стреми да запази предишните си връзки с тялото му.
„Проникнете се от самочувствието, че имате определена мисия на земята... В такъв случай
вашето здраве се превръща в условие на самоусъвършенстването и негова добродетел...”
[Димков, с.7]. Установено е, че „Колкото по-силно сме привързани към други хора, толкова по-
вероятно е да живеем по-дълго” [Аргайл, с.45]. „Други изследвания са показали, че по-добро
телесно здраве се наблюдава при работещите в сравнение с безработните, при семейните в
сравнение с несемейните и при хората, които имат деца, в сравнение с тези, които нямат” [там,
с.47]. Следователно в условията на положителен афинитет на околната среда към субекта, той
живее по-дълго. Полето на средата го захранва енергетично и намалява ентропията му.
Духовните Учители в Далечния Изток достигали до възраст над 500 години [Сталдинг,
с.7]. Вероятно те са усвоявали енергии и от други измерения.
2. Колкото по-продължително живее човек, толкова в по-висока степен има
възможност да се разгради душата му в интервала между смъртта му и следващото я
прераждане на неговата душа:
„Общо взето е вярно, че онзи, който умре млад се връща скоро към нов земен живот,
докато онези, които достигат зряла старост трябва да останат много по-дълго в духовните
сфери преди да се въплътят, т.е. остават извън въплъщение по-дълго от обикновено. [...].
Колкото по-голяма е дължината на живота на земята, толкова по-голяма е дължината на
времето между смърт и ново раждане” [Джоселин, с.181].
256
Афинитет на душа към тяло на човек,

когато външната среда
повишава ентропията на човека
1. Когато съществуването на тялото в обкръжаващата го среда е непоносимо,

душата му с удоволствие очаква момента, когато ще се отдели от тялото.
Такъв е случаят с осъден на екзекуция, който с радост я очаква, тъй като: „Цял живот не
срещнах нищо друго освен страдание. Страдание бе за мен да си осигуря храна и дрехи. Скоро
няма да имам нужда от тези неща. Веднага, щом разбрах, че наистина трябва да умра,
почувствах облекчение. Тогава реших да нося кръста си смело” [Хил, с.160].
В лабораторията на Ю. Калиниченко чрез инжектиране на „концентратор и тревелер” в
тялото се подпомага свиването на душата му в енергиен концентрат и излизането й от тялото за
пътешествие [Тихоплав (1), с.131].
„Следните общи положения, в които всички ние сме се отзовавали, могат да ни правят
особено уязвими и застрашени от загуба на част от душата ни, а понякога и от прилепване на
чужда душа:
• В травматично състояние, например след злополука, особено когато сме в
безсъзнание.
• При оперативна намеса, най-вече когато се прилага пълна упойка и се отстранява или
трансплантира долен орган.
• В състояние на шок или отделяне от тялото, например през време на физическо или
сексуално насилие.
• В състояние на парализиращ страх.
• В изблик на ярост и загуба на самоконтрол.
• При употреба на наркотици и алкохол, особено ако пием до състояние на
безпаметност или загуба на съзнание.
• Влюбване и „отдаване” на другия.
• Включване в стара връзка, след като взаимоотношенията са приключили.
• Когато скърбим за починал и желаем да отидем при него или го умоляваме да остане.
• При широко отворена сърдечна чакра..., когато се предоставяме на разположение на
всички, защото не можем да понесем болката им.
• Когато прекарваме твърде много време с хора, които са уязвими, затормозени и в
нужда и отчаяно се опитваме да им помогнем” [Дейвис, с. 163, 164].
Колкото средата, обкръжаваща човека е в по-висока степен неблагоприятна за
неговото съществуване, толкова по-малка е степента на привързаност между душа и
тяло.
Този принцип може да се приложи за обясняване на факта, че множество видни творци са
умирали при тежки обстоятелства: „Рембранд след блестяща кариера умира болен, забравен и
напълно сам. Бетовен, глух, нещастен, безпомощен и изоставен, е напълно забравен от пияния
младеж, изпратен да доведе доктор. Толстой умира на една провинциална гара, когато на
осемдесет и две годишна възраст се впуска в невъзможното пътуване към Тибет. Нютон
дотолкова се отдалечава от нормалното общуване, че го смятат за луд; същото става с Ницше”
[Колин, с.110].
Легендите разказват, че Орфей пораждал възторг със своята музика даже в скалите,
дърветата и дивите животни, но бил разкъсан на части от своите възторжени почитателки.
Страданието в края на човешкия живот отблъсква душата от тялото на човека
и е предпоставка за ускореното отдалечаване на душата от битие.
257
„Миризмата на живите е така противна и страшна за мъртъвците, както миризмата на

мъртвите е страшна и противна за живите” [Басаргина, с.436]. Признаците за висока стойност
на ентропия (преход към съседно ниво на организация) отблъскват еднакво обекти от различни
нива на организация на средата.
2. Ако смъртта на човека е настъпила насилствено, то съвместната дейност на
душа и тяло остава недовършена (останали са за разрешаване множество проблеми).
„Ако душата не успява да следва тялото, започват проблемите” [Лазарев (2), с.179].
„Ако човек е в добро здраве и почине от насилствена смърт, аурата му не напуска тялото
му веднага” [Игнатов, с.98]. По този начин се забавя разграждането на душата на човека. „При
личности, загинали от насилствена смърт, Аз-ът остава по-дълго свързан с физическото тяло.
Нормално починалите обикновено присъстват на погребението си и слушат какво се говори”
[Пасиан, с.36].

когато тялото само повишава ентропията си
1. Безусловна привързаност на душата към тялото на човек.
За две седмици раково образувание на задстомашната жлеза в размер на няколко юмрука
изчезва в резултат на молитви, четене на книгите на Лазарев и почти абсолютен глад [Лазарев
(2), с.44]. „Лекарите са фиксирали един незначителен процент случаи, когато такива
заболявания като гонорея, сифилис, рак и СПИН са изчезвали безследно за няколко дни”
[Лазарев (2), с.98].
„Душите приемат отговорностите си много сериозно, дори до такава степен, че остават в
нефункциониращи тела. Те не са в плен на материята. Например една душа може да не напусне
тялото изпаднало в кома с години, до смъртта” [Нютън (2), с.90].
През 1964 г. Клавдия Устюжанина била оперирана. Хирургът установил, че от рак червата
й са разложени и затворил разреза. Заради състоянието й след това я отнесли в моргата и
студенти си правили учебни разрези върху трупа й. Тогава тя се събудила. Повторната
хирургическа намеса показала, че вътрешностите й са напълно здрави [там, с.57,61]. Като се
има предвид, че тази жена е била атеистка може да се предположи, че не религиозни причини са
я спасили, а стимулирането на тялото от душата й.
През 1982 г. художникът Мелън – Томас Бенедикт е „умял” от мозъчен тумор в
продължение на час и половина. След три месеца отишъл да сканира мозъка си, но от
злокачествените образувания нямало и следа [Чопра, с.157,161]. Този ефект също може да се
дължи на влиянието на душата върху тялото на човека.
2. Циклична привързаност на душата към тялото на човека.
По време на клинична смърт Инго Сван е напуснал тялото си и го е наблюдавал отстрани,
подобно на целенасочените му пътешествия в астрала. Той заключава, че между тези състояния
„сходството е поразително”, но „не бива да се твърди, че тези състояния са идентични”. Сван
разглежда напускането на физическото тяло като репетиция за окончателната смърт [Тихоплав
(2), с.176]. Клодет Кили разглежда напускането на тялото при клинична смърт като сходно във
висока степен с произволното напускане на физическото тяло [там, с.171].
Текущото пътуване на душата извън тялото на човека е форма на привързаността на
душата към свързаното с нея тяло. По този начин се удовлетворява текущата потребност на
душата за свобода на поведение и се намалява степента на противоречие между душа и тяло
(например при нощното напускане на тялото от страна на душата му). От друга страна тялото
придобива кратковременна функционална самостоятелност, която може да се разглежда като
профилактика, стимулираща неговите функции.
258
3. Стресът, ниското самочувствие, болестите и възрастта постепенно отблъскват

душата от тялото на човека.
„…Дон Хуан с един замах разруши хармонията в съзнанието ми, като ме удари силно
отляво под ребрата” [Кастанеда,с.11].
„Ниското самочувствие и страхът водят до убийството на Аза... при което бавно, в течение
на дълъг период от време ерозираме отвътре” [Уилистън, с.161]. Във връзка с преживявания
близки до смъртта „Няколко човека разказваха, че са изпитали чувство на отчуждение от своето
тяло” [Басаргина, с.381]. Комплексът за малоценност на човек е резултат от вътрешния му
комплекс за пълноценност [Лазарев (2), с.122]. Високото самочувствие на душата подтиска
самочувствието на тялото.
„Колкото е по-силна независимостта, толкова по-големи разрушения може да понесе
човек” [Лазарев (2), с.72].
„... Човекът трябва да изпитва постоянно... усещане за скорошна раздяла със земното.
Само тогава и любовта към всичко земно няма да го приковава към Земята” [Лазарев (1), с.385].
„След като се настроим на честотата на темпоралния пояс, към който се стремим, е необходимо
да извършим и второ действие – да изпитаме пълно безразличие към напусканото от нас
измерение” [Коларов, с.138].
4. Съсредоточаване на мисълта върху част от тялото връща душата в тялото на
човека.
„Мислено поисках от тялото си да раздвижи дясната ръка, заповядах му да помръдне
макар и само палеца. В същия миг, в който го изпълни, бях внезапно всмукан надолу. Но това
завръщане, това преобразяване беше необикновено мъчително. Действително, енергетичното
ми тяло беше много по-обширно от физическото ми тяло и изпитах огромна мъка да се върна
обратно, защото трябваше да се съсредоточа, да се свия в материята. Накрая с цената на
нечувани усилия, придружени от силна болка се завърнах между четирите стени на стаята си с
туптящо сърце, но в плен на някаква екзалтация” [Рабан, с.14].
5. Отклонението на вниманието на субекта връща душата му в тялото. „...Една
слаба разсейваща мисъл се появи доминантно само за микросекунда и вашият курс...” на
пътуване извън тялото ще се прекрати – душата ще се върне отново в него [Монро, с.65].
6. Външното енергизиране подпомага афинитета на душата към тялото на човека.
Д-р Теньо Чаушев – българският махатма чрез биополето си възстановява напълно човек,
на когото са открити разсейки на рак в стомаха, след като е бил опериран и освободен като
безнадежден случай [Хубенова, с.28].
7. Мощното външно енергизиране на душата може да преодолее нежеланието и да се
свърже с тялото.
В резултат на зомбиране изкопани от гробовете им мъртви тела за кратко време били
заставени да ходят и да се движат така, като че ли са живи [Колюжный, с.12,13]. По този начин
се нарушава нормалния процес на развитие на тези души и те се принуждават против волята им
да съживят мъртвите тела, които са напуснали.

когато човекът има за приоритет материални проблеми
1. Колкото по-ангажиран е човек с материални проблеми, толкова по-дълго след
смъртта му духът му ще кръжи около местата, свързани с тези проблеми:
259
„Колкото по-материалистични сме били на земята, толкова по-заспали сме в духовния свят
и толкова по-бързо се прераждаме, дори когато все още сме „незрели” духовно” [Джоселин, с.
252, 253].
Привързаността към материалното е форма на проявление на тактиката за оцеляване над
стратегията – духовното развитие. Колкото по-голям е относителният дял на
тактиката в живота на човека, по отношение на стратегията на съществуването
му, толкова по-висока е степента му на неуравновесеност.
2. Свързаността на духа с материалния свят в резултат от пристрастията на
човека, понижава скоростта на разграждането му в небитие и стеснява йерархичния
диапазон, в който той обитава там.
„…Погрешната система на приоритетите ражда агресията. Прекалено силната
привързаност към земните стойности, желанието да ги превърнем в цел и смисъл на живота
неизбежно водеше до натрупване на агресия. […] Прекалено силната привързаност към земното
поражда страсти, а страстите водят до болест” [Лазарев (2), с.22].
„...Ако душата на човека е била материална и чувствена, тя се привлича от земята и не
само не може да се откъсне от гроба, където е заровено тялото й, но понякога се и опитва да се
върне в него” [Туколка, с.63].
Приоритетен афинитет на душата на човека

към външна за него система
1. Душата спасява тялото на човека.
Три пъти се явил непознат пред капитана и поискал да завие, за да спаси корабокрушенци.
„След малко срещнали една корабна лодка с четирима души, единият от които бил
„посетителят, „който сънувал миналата нощ, че влизал три пъти... и молел капитана да промени
направлението... и да спаси... хората...” [Летбитър, с.143]. Неизвестно лице седи на
капитанската маса и записва „обърнете на северозапад”. Капитанът обръща кораба в указаната
посока и там намира корабокрушенци върху айсберг. Един от тях се оказва посетилото го преди
три часа лице”. На айсберга той уверява: „Капитане, днес ние ще бъдем спасени”, виждайки
насън спасителния кораб [Летбитър, с.140].
По време на сън на У. оксфордският свещеник П. извиква приятелят и колегата си У., за да
бъде спасен от погребение: „У., заравят ме...” Тогава У. прекратява процедурата по
погребението на П., загрял го и го съживил. П. живял още девет години. П. „... се
материализирал частично и могъл да издаде физически звук, и така успял да привлече
вниманието на своя приятел” [Летбитър, с.133].
2. Ценността отделя душата от тялото.
Колкото по-висока е степента на свързаност на човешката психика с конкретна
ценност, толкова по-вероятно е в името на запазване на тази ценност душата да се
отдели от тялото на човека при първа възможност.
„…Душата не бива да се пристрастява към нищо. Когато човек периодично се отблъсква
от духовността, това също го лекува” [Лазарев (2), с.28].
2.1. „Душата се интересува само от това какъв си – дали си състрадателен, дали си егоист,
грубиян, или вежлив и т. н.” [Илиев, с.284]. Например в предсмъртния си момент баща се
появява нощем на сина си като видение, от желание да говори с него [Летбитър, с.147-151].
2.2. Душата се интересува от тялото си или от негов модел. В предсмъртния си момент
под формата на видение младеж поискал снимките си от фотото [Летбитър, с.151,152]. Тези
снимки са спомен за тялото на младежа.
2.3. Историята е изпълнена с примери на жертви в името на различни, често
противоположни каузи. Изменението на ценностите във времето девалвира жертвоготовността
в някаква степен, а това би довело до неудовлетвореност на духа на загиналия. От това следва,
260
че духът на жертва (за висока кауза), както и духът на самоубиец не се разгражда съществено в
небитие. И в двата случая духът на загиналия е обременен с проблеми, които изискват
прераждане, за да бъдат разрешени.
2.4. „... Признаци...на...неспокойствие на душата, която не се е примирила със своето
присъствие на този свят. Чести признаци за нежеланието за инкарнация са пристрастяване,
депресии, опити за самоубийство, негативизъм, циничност и желание за напускане на този свят
без всякаква способност да се оценят радостите му [Дейвис, с. 77]. Младообразуваните души
по-лесно могат да бъдат „увредени” от поведението на тялото на човека [Нютън (1), с.121].
3. Душата се присъединява към тялото, за да спаси други скъпи същества.
Съпруг разтърсва жена си, за да се съвземе. „Стана ми ясно, че го гледам отгоре, от тавана.
[...] Изведнъж си помислих как ще се грижи сам за двете малки деца. И като си помислих това,
целият процес се превъртя обратното. Отново чух бученето и се прибрах в тялото си по същия
начин, по който бях излязла извън него” [Уилямсън, с. 116].
4. Привързаността към Бога ускорено отделя душата от тялото му.
Колкото душата на човека е насочена в по-висока степен и по-често към
конкретен бог, като се изолира от обкръжаващата среда на този човек, толкова ще
бъде по-целеустремена към саморазграждане в небитие, за да се слее по-бързо със
структурата на любимия й бог.
„Колкото... душата на човека е по-чиста и по-духовна, толкова по-скоро и по-лесно
прекъсва тя връзката си с напуснатото тяло” [Тухолка, с.63]. „Душата на човека трябва да бъде
обърната към Бога, а съзнанието и тялото – към Земята” [Лазарев (1), с.270].
1. Силният афинитет между душа и тяло на човека забавя разграждането на душата
и е предпоставка за намаляване на степента на разграждането й.
2. Когато тялото на човека самٰо повишава ентропията си, се намалява
привързаността на душата му към него. Това е предпоставка за ускореното й разграждане
в небитие.
3. Когато човекът има за приоритет материални проблеми, то свързаната с него душа
ще се разгради в небитие с по-малка скорост и в по-малка степен.
4. Приоритетният афинитет на душата на човека към външна за него система
ускорява отделянето на душата от тялото. Ако тази система е в битие, то тя забавя
разграждането на душата, съгласно извод 3, а ако системата е в небитие – ускорява
разпада й.
5. Ако външната среда повишава ентропията на тялото на човека, то тя ускорява
разкъсването на връзката между душа и тяло и забавя разграждането на душата в
небитие.
6. От изводи 1 - 4 следва, че система душа-тяло притежава вътрешно присъщ темп на
разкъсване на връзката между душа и тяло, който се регулира от външните за системата
обстоятелства. Принудителното ускоряване на старта на този процес се компенсира от
финалното му закъсняване (при разграждане на душата в небитие), съгласно извод 5.
7. От изводи 2 и 4 следва, че повишаването на вътрешната ентропия на тялото на
човека и приоритетният афинитет на човека към външна за него система ускоряват
разпада както на система душа-тяло, така и на душата на човека, а намаляват степента на
разграждане на душата.
8. От изводи 3, 4 и 5 следва, че свързаността на човека с битиейна система или
представа, както и външното принудително повишаване на ентропията на субекта
поражда намалена скорост и степен на разпадане на душата му.
261
1. Аргайл М., Хендерсън М. Анатомия на човешките отношения, Наука и изкуство, С., 1989.
2. Ачаря Ш. Брахма-сутра на Бадараяна с коментарите на Ш.Ачаря, Евразия-Абагар, С., 1992.
4. Бхактиведанта А.Ч., Бхагават-гита такава, каквато е, Бхактиведанта Бук Тръст, (1990).
6. Джоселин Б. Граждани на космоса. Разгъването на живота от зачатие през смърт до
прераждане, Изд. Везни, С., 1992.
7. Димков П. За живота без болести, Гея – Либрис, С., 1994.
8. Игнатов И. Ясновидството, Гея – Либрис, С., 1994.
9. Илиева М. Позволете да ви разкажа, Изд. Божии, Бургас, 2007.
10. Кастанеда К. Силата на безмълвието, Народна култура, С., 1995.
11. Коларов Н. Многоизмерен скок в края на времето, Аратрон, С., 2004.
12. Колин Р. Теория на вечния живот, Екалибрис, (1991 – 1997).
13. Колюжный Е. Тайны реинкарнации. Необычные факты и свидетельства, Рипол классик, М.,
2007.
14. Лазарев С. Н. (1) Диагностика на кармата, ч. 1 и 2, Гуторанов, Ловеч, 1996.
15. Лазарев С. Н. (2) Диагностика на кармата, ч.3, Астросфера, Варна, 1997.
16. Летбитър Ч. Тайната доктрина, Живот отвъд смъртта, Библиотика „5ф”, № 4, С., 1992.
17. Монро Р. Пътуване извън тялото, Гуторанов и син, Ловеч, 1992.
18. Нютън М. (1) Пътят на душите, Аратрон, С., 1997.
19. Нютън М. (2) Следите на душите 67 нови доказателства за прераждане, Хермес, Пловид,
2000.
21. Рабан П. Траектория на един живот към друг, Хипопо, Варна, 1993.
24. Тухолка С. Окултизъм.; Алтамарова Н. Практически магии, Астра вита, С., 1995.
25. Уилистън Г., Джонстън Д. Стъпки по пясъка на времето; Духовно израстване чрез познание
на миналите животи, ЖАР, С., 1999.
27. Хил Н. Мисленето – ключ към богатството, С., 1992.
28. Хубенова К. Българският махатма д-р Теньо Чаушев, половин век ходеше бос и не пи вода
цели 20 години. Предсказвал на хората на сън, Ванга изпращала пациенти, в. Доктор, 25.02 –
3.03.2008.
Основни преобразувания на установката

на човешката душа
262
Спирането на мисълта по време на смърт е средство за ускорен преход на

душата към небитие.
Ключови думи: душа, установка, смърт, преобразувания.
Въведение
Целта на статията е да се формулират главните характеристики на установката на
душата при прехода й към автономно съществуване.
Душа и смърт
1. Ум и смърт.
Умът е процес на мислене [Ошо (2),с.239]. „На санскрит имаме дума, чита, която означава
умуване, мислене: не ум, а умуване – процес [Ошо (2),с.58]. „...Умът е мярка за оцеляване. [...]
Умът е оръдие за унищожаване. [...] Бил е изграден чрез насилие” [Ошо (2),с.59]. „Умът е
главно свойство на духа...” [Кардек, с.88].
В книгата си „Медитация и живот” Йог Чинамайананда пише:„Умът – това е
въображаема същност, която има сила и власт, когато има поток от мисли. [...] ... Когато
източникът на мисли е спрян, умът изчезва” [Юй, с.406].
Мисълта и умът са резултат от функционирането на душата на човека и са част от нея.
Следователно вътрешните (мисли) и външните (движения) вихри на душата са обусловени от
функциите й. Вътрешните й вихри (мисловни модели) са обусловени от външните вихри
(преходни процеси на обкръжаващата среда).
Умът е преобразувател на информационни модели на вътрешната и външна среда
на обекта. Умът е присъщ на душата, тъй като тя го използва в и извън тялото на човека.
Относително устойчивата настройка на ума се пренася върху характеристиката на душата
(табл.1, табл.2).
Табл.1.
Скала на вариабилната установка на душата
Вариабилна Без- Кораво- Сърце- Меко- Сърдечен

установка сърдечен сърдечен раздирателен сърдечен
Степен и
поляритет на -- - - /+ + ++
свързаност на
обекта с (-2) (-1) (0) (+1) (+2)
обкръжаващата
го среда
Табл.2.
Скала на фиксираната установка на душата
Фиксирана Без- Мало- Равно- Добро- Велико-

установка душие душие душие душие душие
263
Степен и
поляритет на -- - - /+ + ++
свързаност на
обекта с (-2) (-1) (0) (+1) (+2)
обкръжаващат
а го среда
2. Спиране на мисълта.
От условието за необходимост от фиксиране на установката на душата на човека по време
на смъртта на тялото му следва, че в момента на смъртта е необходимо умът на човека да
прекрати своята преобразуваща функция.
Спирането на мисълта е средство за увеличаване на енергитичността на организма [Ошо
(1), с.57]. Спирането на енергийната и информационна поддръжка на душата към тялото ,
стимулира самосъхранителните му функции. Спирането на мисълта е средство за затихване на
процесите, свързани със скалата на преобразувания, която е присъща на системите от битие и
пренасяне на центъра на преобразувания извън тази скала, т.е. в областта на скалата на
преобразувания, която е присъща на системите от небитие. По този начин системата се
трансформира в условия, които са характерни за небитие. Съответно душата на човека се
настройва (приспособява, адаптира) към спецификата на средата от небитие. Това е ускорено
средство за прехода й в тази среда.
Мисълта, моделирайки процесите в средата, заобикалящата човека, косвено моделира
процесите, които протичат в небитие и в частност – в душата на човека. Мисълта протича по
траектория, която е модел на траекторията на индивидуално развитие на душата на човека
[Ламбаджиев (1)]. Спирането на мисълта е средство за спиране на процеса на естествено
развитие на организацията на душата. Спирането на развитието е предпоставка за стимулиране
на разграждане на същата структура.
3. Душа и йерархия на небитие.
Индивидуалното развитие на душата на човека протича по траектория, която има вихров
характер [Ламбаджиев (1)]. Вихровият характер на процесите забавя тяхното разграждане.
Спирането на мисълта преодолява тази бариера в първата стъпка от разграждането на
структурата на душата.
Индивидуалното развитие на душата на човека повтаря в съкратен вид еволюционното
развитие на средата [Ламбаджиев (1)]. И обратното: разграждането на структурата на душата на
човека повтаря в съкратена последователност нивата на организация на небитие.
„Хармоничният шаман е отивал в бъдещето, лекувал е болния там, помагал му е и болният
се е оправял за два – три дни от тази болест. Колкото по-тежка е била болестта, толкова по-
далече в бъдещето е трябвало да отива шаманът, за да възстанови душата на болния. И ако
навлизането в бъдещето е надвишавало възможностите му, шаманът е припадал или дори е
изпадал в кома. Можел е и да умре. За да се усвои тази техника, са били необходими години”
[Лазарев,с.217].
Корекцията на болестта се е осъществявала чрез корекция на душата, свързана с болното
тяло. Корекцията на душата е свързана с корекция на установка й. Тази установка е закодирана
в нейната предистория. Ето защо за лечението на тялото се е налагало преход към
подпрограмата на душата на човека, т.е. преход към отдалечени от битие нива на организация
от небитие. В тях е закодирана стратегическата перспектива за развитието на тази душа и на
свързаното с нея тяло. Преходът към дълбоките нива на организация на небитие е могъл да
предизвика оставане на душата на шамана в тях.
264
„Още през 1982 г. акад. М. А. Марков докладва пред Президиума на АН на СССР:

„Информационното поле на Вселената е многослойно и по структура напомня матрьошка, при
това всеки слой е свързан йерархически с по-високите слоеве, чак до Абсолюта и освен банка за
информация, то представлява регулатор на съдбата на хората и човечеството” [Тихоплав,
с.99,100]. „По-високите слоеве на Вселената” всъщност са по-първични, т.е. по-ниски
еволюционни нива на организация.
„Има достатъчно факти, че агенти на ФБР и ЦРУ разполагат с миниатюрни свръх
секретни уреди, които могат да извлекат информация от мозъка на покойник. На монитора на
уреда се изписват думи, имена и картини. Достатъчно е да се задават въпроси, на които душата,
която все още е свързана с мъртвото тяло, дава отговор” [Янева, с.4].
Информационният контакт с душата на покойник е свързан и с естественото му
излъчване: „Всеки мъртвец излъчва радиация и е опасно да се стои край него. Затова в
древността веднага са погребвали умрелите. При това труповете са обличани и погребвани от
хора, живеещи далеч от останалото население. На тях им е било забранено да се женят и да
имат деца. [...] Според (Юлиана) Потоцка (от Русия емигрирала в САЩ на 6 години)
радиоактивният фон на всяко гробище е толкова висок, че ако прекараме там няколко дни
непременно ще се разболеем от левкимия” [Крачунова, с.8].
От съответствието между установките на душа и тяло в относително устойчивата система
душа-тяло [Ламбаджиев (2)] може да запишем [Ламбаджиев (3)]:
(1) d
Z= d Z f . d Z o . d Z v ,
където d Z – установка на душата на човек,
dZ
f - фиксирана установка на душата на човек,
dZ
o - неутрална установка на душата на човек,
dZ
v - вариабилна установка на душата на човек,
(2) 1 < d Z < е,

(3) 1 < d Z f « е,
(4) 1 < d Z o « е,
(5) 1 < d Z v « е.
„В момента на смъртта имат значение две неща: това, което сме направили през живота
си и състоянието на ума ни в този момент” [Ринпоче, с.230]. Следователно установката на
прехода се определя от фиксираната установка на душата до момента на смъртта на човека и от
текущата му (вариабилна и неутрална) установка в този момент.
„В каквото състояние на ума сте сега, какъвто човек сте сега, такъв ще бъдете и в
момента на смъртта, ако не се промените” [Ринпоче, с.125]. Това състояние се определя от
предисторията на душата на човека, тъй като : „Всички същества, които имат сходни карми ще
имат сходни представи за света около тях...” [Ринпоче, с.125]. Следователно фиксираната
установка на душата на човека не се променя, т.е.:
(6) d Z
= const.
f
В момента на смъртта вариабилната установка се влияе от външни фактори:

обстоятелства на смъртта, връзка с обичаи, уважавани хора и житейски ценности. „Съществува
много силна връзка между умрелия, мястото на смъртта и времето на смъртта, особено ако тя е
265
настъпила вследствие на злополука” [Ринпоче, с.304]. Неравновесието в средата се компенсира

частично от установката на душата, която е потопена в тази среда. За да се прекрати
автоматичното пренасяне на външно неравновесие на средата върху установката на душата на
човека, се налага тя да се самоизолира от тази среда. Следователно колебанията в установката
на душата на човека по време на смъртта му протичат само във вариабилната и в неутралната й
установка. От (1) и (6) следва, че:
(7) d Zo . d Z v = const.
За да се предотврати следващо прераждане се препоръчва: „ Най-добрият начин е да

изоставим емоциите като гняв, желание или завист и да признаем, че никое от преживяванията
в бардо не съществува реално. Да умеете да постигнете това реално и после да отпуснете ума
си в неговата чиста, пуста природа е достатъчно, за да се предотврати прераждането” [Ринпоче,
с.299]. Това означава, че оптималното поведение на душата по време на смъртта на тялото на
човека се характеризира с практически фиксирана стойност на вариабилната установка:
(8) d Z v = const.
От (7) и (8) следва, че в разглеждания момент:
(9) d Z o = const.
От (6), (8) и (9) следва, че за да се прекрати прераждането на душата е необходимо в

момента на смъртта на тялото на човека, с което е била свързана, тя да се установи в състояние
на устойчиво вътрешно равновесие по отношение на всички съставки на установката си.
„...Лечителят се разделя с част от жизнената си аура за да помогне на болния”
[Блаватска, с.44]. Тази енергия се съдържа във вариабилната установка на субекта (лечителя).
Следователно чрез инжектиране на енергия (част от установката на лечителя) върху пациента
последният може да се уравновеси, включително и (теоретично е възможно) да прекрати
преражданията си.
1. За да се прекрати прераждането на душата е необходимо в момента на смъртта на
тялото на човека, с което е била свързана, тя да се установи в състояние на устойчиво
вътрешно равновесие по отношение на всички съставки на установката си.
2. За да се прекрати прераждането на душата в момента на смъртта е необходимо умът

на човека да прекрати своята преобразуваща функция.
266
3. Спирането на мисълта по време на смърт е средство за ускорен преход на душата към

небитие.
4. Умът е преобразувател на информационни модели на вътрешната и външна среда на

обекта.
1. Блаватска Е. Окултни изследвания, „Кралица Маб”, С., 1993.

3. Крачунова Ю. Загадката на съживяването, в.Мистерии на цивилизацията, №18, 2005.
5. Ламбаджиев Г. (1) Душа и мисъл, Изследовател, т.6, 2009.
6. Ламбаджиев Г. (2) Установка на система душа-тяло и еволюция, Изследовател, т.6, 2009.
7. Ламбаджиев Г. (3) Ентропия на мощност на установката на човек, Изследовател, т.6, 2009.
8. Ошо (1) Оранжевата книга, ИК Одисей, С., 1994.
9. Ошо (2) Книга на тайните, т.2, Одисей, С., 1993.
10. Ринпоче С. Тибетска книга за живота и смъртта, Абагар Холдинг, С. 1993.
11. Тихоплав В., Тихоплав Т. Физика на вярата, Данграфик, Варна, 2005.
12. Юй Л. Г., Чатерджи Б., Чинамайананда Й. И др. Даоская йога, МП „Одисей” , Бишкек,
1993.
13. Янева Н. ФБР извлича информация от мозъка на покойници, в. Мистерии на
Математически модел на количеството

на популация от душите на хората
Изменението на количеството на популация на душите на хората се

осъществява по логистичен закон.
267
Ключови думи: душа, популация, количество, математически модел.
Въведение
Целта на статията е да се представи математически модел на количеството на популация
от душите на хората. В този модел по необходимост се пресичат множество процеси, свързани
с душите на хората.
Основен математически модел*
С термина “количество на популация на душите на живи хора” означавам техния брой в

текущия момент от съществуване на човечеството.
Вътрешните противоречия на популация от души се характеризира със степента на
различие между тях.
Външните противоречия на популация от души се характеризира със степента на различие
между базовата и външната за нея папулация.
Предпоставка за формиране на математически модел за количеството на душите на хората
са основните принципи за формиране на математически модел за количеството на конкретна
неизолирана популация [Сендов, с.405]. На тази основа може да се запише:
(1) dN/dt = k0 N - αN2 - ∆N α ± β N N0 ±

n n m n m p
± N ∑ g i .k i.N i ± N ∑ ∑ g i j .k i j.N i . N j ± N ∑ ∑ ∑ g i j l .k i j l .N i .N j. N l,
i=1 i=1 j=1 i=1 j=1 l=1
като:
(2) 1 > k0 > 0,
(3) 1 > α > 0,
* Цитирано със съкращения в: Ламбаджиев Г. Математически модел на лодката на

Харон, в.Феномен, №32, 1993, с.4.
(4) 1 > β > 0,
(5) 1 > g i > 0,
(6) 1 > k i > 0,

(7) 1 > g i j > 0,
(8) 1 > k i j > 0,
(9) 1 > g i j l > 0,
(10) 1 > kijl > 0
където N – текущо количество на популацията на душите на живите хора,
268
dN/dt - изменение на количеството N за интервал от време dt,

∆Nα - текущо количество на индивидуалните души на мъртви хора, напускащи
популация N,
N0 - текущо количество на популация на души на умрели хора, които не са свързани с
биологично тяло, т.е. количество на популация от духове на умрели хора,
N i, N j , Nl - текущо количество на популации на самостоятелно съществуващи
индивидуални души от нечовешки цивилизации i, j , l,
k0 - коефициент, отчитащ вътрешно присъщата способност за нарастване на
популацията на душите на живите хора при нулеви външни смущаващи въздействия и нулеви
ограничителни условия, т.е. изразяващ специфичната скорост на нарастване на популацията от
души на хора,
- α – степен на текуща вътрешна конфронтация (-) за популация N,
± β – степен на текуща съгласуваност (+) или конфронтация (-) между популация N и
популация N0,
± k i – степен на текуща съгласуваност (+) или конфронтация (-) между популация N и
популация N i,
± k i j – степен на текуща съгласуваност (+) или конфронтация (-) между популация N и
множество популации N i и N j ,
± k i j l – степен на текуща съгласуваност (+) или конфронтация (-) между популация N и
множество популации N i , N j и Nl ,
g i l – степен на текуща значимост на въздействието между популация N и популации N i
и N j за развитието на популация N,
g i j l – степен на текуща значимост на въздействието между популация N и популации N
i , N j и Nl за развитието на популация N,
n - максимален брой на взетите под внимание количества популации, които са означени
с индекс i,
m - максимален брой на взетите под внимание количества популации, които са означени
с индекс j,
p - максимален брой на взетите под внимание количества популации, които са означени
с индекс l.
На същия принцип последният аналитичен израз може да бъде разширен за да отрази
взаимодействието между популация N и групи от четири, пет или повече популации от души.
Коефициентите k0 и α отразяват степента на вътрешна свързаност или противопоставяне
между душите на живите хора в текущ момент от развитието на човешката цивилизация.
Коефициентите β , k i k i j , k i j l отразяват степента на йерархичното различие между
популация N и съответните популации, с които тя взаимодейства. Положителните стойности на
посочените коефициенти се определят от съответният етап на развитие на конкретна
биологична популация [Сендов, с.404].
Конкретизация на основното уравнение

Човешката цивилизация към началото на 21 век се развива така, като че ли не съществуват
други цивилизации или тяхното въздействие върху човечеството взаимно се неутрализира. В
този аспект е и “Закон за ненамеса и възпрепятстване на развитието на човечеството на Земята
от същества от чужда планета” [Илиева, с.309]. На тази основа равенство (1) може да се
редуцира във вида:
(11) dN/dt = k0 N - αN2 - ∆N α ± β N N0.
269
Равенство (11) може да се опрости на базата на следните съображения:

1. Количеството на популацията на умрелите хора N0, които изчакват за да се преродят
отново в тялото на човек, е в зависимост от качеството на популацията на душите на живите
хора N, т.е.:
(12) N0 = kβ N,
където kβ - текущ коефициент на пропорционалност между количествата на популации N0 и N.

Стойността на N0 е по-голяма от тази на N (N0 > N), тъй като в отделен човек може да има
повече от една душа едновременно (в качеството на духове - паразити) и тъй като периодът на
прераждане на човешка душа в общия случай е значително по-продължителен от периода на
смяна на поколенията на хората. Ето защо:
(13) kβ > 1.
2. Количеството на средно статистично раждащите се хора е в зависимост от количеството

на средно статистично умиращите хора за продължителен период от време, съгласно принципа
на Ахаджанян [Добрев, с.6].
На тази основа може да запишем, че:
(14) ∆N α = kα N,
където kα – текущ коефициент на пропорционалност между количеството на популаци N и
∆Nα - на излъчените от цивилизацията души.
Относително малка част от населението умира при нормални условия на живот, т.е.
стойността на коефициент kα е малка:
(15) 1 > > kα > 0.
Нарастването на числеността на цивилизацията показва, че относителният дял на
умиращите хора намалява, т.е. с течение на времето коефициентът kα намалява.
3. От теорията за количеството на популация на биологични обекти [Сендов, с.405] е
известно, че
(16) α = k0 / а,
където а - граница на количеството на популация N, т.е. максималното й количество, което е

ограничено от обстоятелствата, при които се развива. За цивилизацията едни от най-важните
ограничителни фактори е природният ресурс на обработваема плодородна почва, която може да
се усвои и природният ресурс на полезни изкопаеми, които могат да се използват от
човечеството.
От (11), (12), (14) и (16) следва, че
(17) dN/dt = ( k0 - kα ) N – [k0 / а – (± β kβ)] N2.
Съвременните представи за душата на човека утвърждават, че съществува съответствие

между количеството на индивидуалните души на хората и количеството на веществените тела
на тези хора. На тази основа може да се запише, че:
(18) dN/dt = k N – αх N2,
където k – специфична скорост на нарастване на човешката цивилизация,
270
αх - степен на текуща вътрешноцивилизационна конфронтация между индивидуалните

души на човечеството.
Равенство (18) описва информационно отворена популация при условие, че:
(19) k > 0,
(20) αх > 0.
Аналитични следствия
От съпоставката между десните страни на (17) и (18) следва, че:
(21) k = k0 - kα ,
(22) αх = k0 / а – (± β kβ).

(23) k0 > kα .

(24) k 0 / а > ± β k β.
Ако разделим лявата страна на равенство (24) с лявата страна на равенство (23), а дясната
страна на (24) с дясната страна на (23) ще получим:
(25) 1/а > ± β kβ / kα,

т.е.:
(26) kα > ± а . β .kβ,
Стойността на коефициент а е висока, тъй като изразява максималното количество на
популация N за условията на съществуването й. От това следва, че
(27) kα > β.
Стойността на kα е много близка до нула, съгласно (15). Следователно стойността на β е

много близка до нула (27). От израз β N N0 от равенство (11) следва, че популацията на
духовете N0 незначително оказва влияние върху популацията на душите на живите хора N.
Съответна е и утвърдилата се представа в тази област.
Когато цивилизацията нараства най-бързо съотношението ∆Nα / N притежава минимална
стойност. В този период прераждащите се души dNβ са повече, отколкото душите на текущо
умрелите ∆N α:
(28) dN β - ∆N α ≥ 0,
където dN β - количество на прераждащи се души (фиг.1).
dNβ → N → ∆Nα
↑ ↓
N i , N j , Nl → ← N0 ← ↓
271
↓
∆N0 ←
фиг.1. Схема на циркулация на души на човечеството:
N – текущо количество на популация от души на живи хора,

N 0 – текущо количество на популация от души (духове) на умрели хора, които
души очакват прераждане в тела на други хора,
∆Nα – текущо количество на популация от души (духове) на умрели хора за
конкретен текущ период от време,
dNβ – текущо количество на популация от души (духове) на умрели хора, които се
прераждат в тела на живи хора,
∆N0 – текущо количество на популация от души (духове) на умрели хора, които
никога няма да се преродят в тела на живи хора (край на цикъла на прераждания или
прераждане в тела на същества, които не принадлежат към човечеството),
N i, N j , Nl – текущо количество на популации от самостоятелно (независимо от
цивилизацията ни) души (духове) от цивилизации i, j , l.
От фиг.1 следва, че балансът на прераждащи се души в тела на живи хора се реализира за

сметка на присъединяване на души от други цивилизации. Този извод съответства на
представата, че човешката душа е средство за усъвършенстване на души от други цивилизации
[Ламбаджиев]. Това обстоятелство подкрепя целесъобразността от увеличаване на
относителния дял на души от други цивилизации N i, N j , Nl ..., които се прераждат в хора.
От равенство (18) следва, че N се изменя по логистичен закон [Сендов, с.408]. На тази
основа следва, че изменението на количеството на популацията на душите на човечеството
протича по логистичен закон.
Всяка душа може да се разглежда като обект със саморегулиране: всяка душа е обособена
система и функционира самостоятелно или в симбиоза с тялото на човека, което е
саморегулираща се система. Съответно популацията от души на човечеството представлява
система със саморегулиране.
Установено е, че забавянето на процес, който протича през множество обекти със
саморегулиране протича по логистичен закон [Бородин, с.93]. Популацията има поведение на
многокапацитивен обект. От това следва, че популацията на души на човечеството практически
не се влияе в общия случай от нормални външни смущаващи я въздействия и има поведение на
затворена система, притежаваща собствен закон на еволюционно развитие. От това следва, че
нищожно количество души на човечеството се излъчват от популацията им и повече не се
връщат към нея никога. Останалите се подчиняват на закона за прераждането. Тази
характеристика е специфична за човешката популация души, тъй като (по сведения на
починалия Ален Тесие) “съществуват духове, които никога не са се въплащавали и няма да го
сторят” [Брюн, с.157], т.е. съществуват духове, които скокообразно преминават много дългия
път на усъвършенстване на човешките души.
На въпроса на индивидуалната душа на Монро дали има души “които идват и си отиват
само с един човешки живот?” космическата му душа отговаря: “ – Чували сме за такива, но не
сме срещали нито един. Или не сме могли да го разпознаем” [Монро, с.144]. Следователно
“идеални “ души се раждат изключително рядко и те в общия случай не могат да се разпознаят
от останалите.
Един от признаците за отпадане на необходимостта от прераждане на конкретна човешка
душа е тялото, с което тя е свързана до достигне до пределна биологична възраст. По най-
272
оптимистични представи това се случва на един човек от 100000. Следователно вероятността за

окончателно напускане на земния живот на конкретна душа на човека е по-малка от 0,001%.
Древните източни легенди разказват, че съществуват пет класа прераждащи се души.
Първият и вторият от тях съставляват девет десети от душите на човечеството. Те се
характеризират с кратковременен период между две последователни прераждания
[Стульгинскис,с.82,83]. От това следва, че с намаляване на времеконстантата между две
последователни прераждания стръмно нараства относителният дял на количеството на душите,
които участват в този процес.
От логистичния закон на изменение на количеството на душите на човечеството следва, че
във финалния етап от развитието му ще се установи баланс между количеството на текущо
отделящите се от него души ∆Nα и присъединяващите се текущо души dNβ, т.е. ∆Nα = dNβ .
В резултат на това скоростта на изменение на количеството на душите на човечеството ще
бъде равен на нула, тъй като е достигнато устойчиво максимално възможно количество на души
на човешката популация: dN/dt = 0.
При тези ограничителни условия (11) се редуцира във вида:
(29) N (k0 - αN ± β N0 ) = 0,
т.е.
(30) k0 = αN - (± β N0).
(31) k0 = N [α - (± β kβ) ].
Максималната стойност на N е а, т.е.
(32) k0 = а [α - (± β kβ) ],
(33) α > ± β kβ .
(34) α / β > ± N0 / N.
От (3), (4) и (34) следва, че
(35) α > β.
Това означава, че за целия период на съществуване на човечеството духовете, свързани с

него няма да оказват съществено влияние върху неговото развитие (колебанията на душите на
живите хора α са по-големи от тези на духовете на мъртвите хора β).
В началото на 21 век човечеството превишава 6 милиарда човека. Счита се, че до сега на
Земята са живели 60 милиарда души [Бейли, с.20; Стульгинскис, с.76] или 80 милиарда души
[Ракен, с.42; Рязанцев, с.341], т.е. минимум десетократно повече от живеещите в началото на 21
век. Поради голямата детска смъртност в миналото по-голямото число е по-вероятно да
отговаря на истината. Това означава, че съществува конкуренция между душите за реализиране
на поредното им прераждане.
Началният момент на формиране на човешката цивилизация може да се представи
аналитично като частен случай на равенство (11):
(36) dN/dt = k0 N.
Равенство (36) има решение:
(37) N = N(0) . е k0t ,

където N(0) – първоначално количество на човешката цивилизация,
273
е –основа на натуралния логаритъм,

t – време.
Съгласно библейската теза човечеството се заражда от един единствен човек, наречен
Адам, т.е. N(0) = 1.
От (37) следва, че
(38) k0 = ln N / t .
Развитието на количеството N на хората (и на техните индивидуални души) е
експоненциална функция от времето t. Следователно коефициентът k0 = const.
Решението на уравнение (18) е:
(39) N = k. е kt / (k - αх + αх .е kt) ,
което означава, че при t → ∞ , N (∞) = k / αх > 0, т.е. съществува граница на растежа на

популацията души свързани със Земята.
От ускореното нарастване на населението на Земята следва, че все по-малко души от
минали прераждания ще се присъединят към индивидуалните души на хората. Това означава, че
част от космическите души на хората обслужват няколко индивидуални човешки души
едновременно и част от космическите души на хората са преминали процеси на прераждане на
други планети, т.е. не при земни условия. Тези обстоятелства са предпоставки за по-висока
степен на адаптивност на космическите души към индивидуалните души на хората, т.е.
индивидуалните души на хората в условията на бурен индустриален и социален преход на
развитие на цивилизацията притежават по-висока степен на самостоятелност в поведението си,
в сравнение с индивидуалните души хората от минали векове и епохи.
Формирането на популацията от души на човечеството като резултат от фрактално
развитие на първоначалната душа е предпоставка всяка отделна човешка душа да може да
формира при определени външни условия началото на нова популация от души.
1. Синтезиран е математически модел на количеството на популация от души на

човечеството.
2. Определен е физическия смисъл на константите на математическия модел и

границите, в които те се променят.
3. На базата на математическия модел е синтезирана блок-схема за циркулацията на

душите на човечеството.
4. От решението на математическия модел следва, че изменението на количеството

на популацията на душите на човечеството протича по логистичен закон.
5. От математическия модел и литературни сведения следва, че много малка част от

душите на хората не се завръщат за прераждане на Земята.
274
6. В края на развитието на земната цивилизация духовете на умрелите хора ще

образуват значително по-голяма по количество популация, отколкото популацията на
душите на живите хора. Това е предпоставка за излъчване на души от популацията,
свързана със земята към популации от души, свързани с други цивилизации.
1. Бейли А. А. Посланията на тибетеца, ч.1, Гуторанов, Ловеч, 1996.
2. Бородин И. Ф., Кирилин Н. И. Основы автоматизации производственных процессов,
Колос, М., 1977.
4. Добрев С. Сигналите на умиращите, в. Феномен, № 30, 1992.
5. Илиева М. Позволете да ви разкажа, “Божич”, Бургас, 2007.
6. Ламбаджиев Г. Сходство и различие на душата на човека и душата на неорганично
същество, Изследовател, т.6, 2009.
7. Монро Р. Безкрайно пътуване, Гуторанов и син, Враца, 1994.
8. Ракен Б. Преражданията, Хемус, С., 1996.
9. Рязанцев С. Тантология (учение о смерти), Вост. - Европ. Институт
Психоанализа, Санкт – Петербург, 1994.
10. Сендов Б., Малев Р., Марков С., Ташев С. Математика за биолози, Унив. изд.
“Кл.Охридски”, С., 1991.
Представи за Абсолютния бог

Боговете са системи от духове. Преходът от структурата на един бог към

структурата на друг бог се осъществява чрез промяна на количеството на изграждащите го
духове и на връзките между тях.
Ключови думи: Бог, структура, система, съзнание, пространство,

енергия.
Въведение
Целта на статията е да се определят най-общите характеристики на Абсолютния бог.
275
Богът като пространствена структура
1. Фрактална структура.
“В началото на сътворението Богът най-напред се разшири във вселенската форма на
инкарнацията паруша и прояви всички елементи на материалното творение. Така най-напред
бяха създадени шестнайсетте принципа на материалното действие. Това бе направено заради
сътворението на материалната вселена” [Бхактиведанта, с.123]. Следователно стартът на
материалната вселена е многоаспектно детерминиран. Това обстоятелство предполага
съществуването на предварителна многоаспектна, а следователно и фрактално режисирана
(синхронизирана) програма. Съответно метафората “лотосовите крака на Бога” изразява
символично фрактално разклонената му структура в пространството. Фракталната структура на
системата за управление и регулиране е предпоставка за осигуряване на ефективна
многоаспектна синхронизация на управляваните от нея обекти.
Според акад. Грабовский личността на човека е фрактална на Личността на Бога. Душата
на човека е фрактална на Душата на Бога. Духът на човека е фрактален на Духа на Бога.
Съзнанието на човека е фрактално на Съзнанието на Бога. Физическото тяло на човека е
фрактално на физическото тяло на Бога. На тази логическа последователност акад. Грабовский
достига до извода, че Богът има физическо тяло [Тихоплав (1), с.13]. По-точно: Богът има
структура, която има аналог в някаква степен във физическото тяло на човека.
“Пуруша ляга във водата на вселената, от пъпа на тялото Му като от езеро израства
лотосовото стебло, а от лотосовия цвят на върха на стеблото се появява Брахма, господарят на
всички създатели във вселената.” [Бхактиведанта, с.125].
Бхактиведанта коментира този текст на Бхагаватам по следния начин: “Първият пуруша е
Каранодакашайн Вишну. От порите на кожата Му се появяват безброй вселени. Този пуруша
влиза във всяка вселена като Гарбходакашайи Вишну. Той лежи в тази половина от вселената,
която е пълна с потта от тялото Му. От пъпа на Гарбходакашайи Вишну израства лотосов цвят,
върху който се ражда Брахма – бащата на всички живи същества и господарят на полубоговете
създатели, които създават и поддържат съвършения ред на вселената. В стеблото на лотоса се
намират четиринайсет планетарни системи. Земните планети са разположени по средата. Над
тях се намират по-съвършенните планети, най-висшата от които се нарича Брахмалока или
Сайтйалока. Под земната планетарна система са разположени седем низши планетарни
системи, населявани от асури и други живи същества материалисти.” [Бхактиведанта, с.125].
“…Маха-Вишну …ляга в някоя част но материалното небе. Той лежи в океана карана и от там
поглежда материалната Си природа, в резултат на което възниква махат-таттва. Заредена по
този начин с енергията на Бога, материалната природа веднага сътворява безбройните вселени,
както дървото само се украсява с множество зрели плодове, когато настане време..”
[Бхактиведанта, с.125,126].
Според коментара на Бхактиведанта: “След като сътворил безбройните вселени и махат-
таттва, пуруша влязъл във всяка вселена като втора пуруша, Гарбходакашайи Вишну. Когато
видял, че във вселената няма нищо друго, освен мрак и постранство, и няма никакво убежище,
където можеш да се подслониш, Той напълнил част от вселената със собствената Си пот и
легнал в тази вода. Тя се нарича Гарбходака. След това от пъпа Му израсло лотосово стебло,
върху чийто цвят се родил Брахма, главният създател на вселената. Брахма станал създател на
вселената, а самият Бог във формата на Вишну поел отговорността за поддръжката й”
[Бхактиведанта, с.129]. Според Театтирия-упанишада ІІ.6.1.: „След като създаде това, Той влезе
в него”.
276
Тези метафори нагледно представят цикличното формиране на материално пространство

от енергийноинформационен център и формирането паралелно с това на управляващите ги
богове.
„Паякът е високопоставен в митологиите на Африка. Ашанти смятат, че той е най-умното
животно. В приказките той често се появява като висш служител на бога” [Соколевич, с.103].
Паяджината на този модел на служител на бога може да се разглежда като метафора на
фракталното формиране на връзки от общ център. Паяджините могат да бъдат създадени на
различни нива във пространството. Съответно нивата на новите структури са неограничени.
Енерийноинформационните канали „нади”, разположени в тялото на човека, също имат
фрактална структура. В „Кундалини йога” Шри Шивананда Свами пише: „Нади – това са тънки
астрални тръбички, носещи психически токове. Санскритският термин „Нади” е произлязъл от
корена „Над” – движение. През тези Нади преминават Жизнените сили или токове на Прана.
Тъй като надите са от много фина материя, то те е невъзможно с никакви средства да се видят
на физически план. [...] Тялото е запълнено с безчислено количество Нади и те е невъзможно да
се пресметнат. Различните автори наричат (определят) от 72000 до 350000 Нади” [Юй, с.609].
„Всички Нади започват от Канда, разположена между половите органи и ануса.” Нади е
микроскопичен канал в гръбначния стълб, „там където е и гръбначния мозък” [Юй, с.621].
Мрежата на надите може да се разглежда като модел (аналог) на структурата на Абсолютния
бог.
В гл.3, текст 26 на Бхагаватам е записано: “О, брахмани, инкарнациите на Бога са
неизброими като ручеи, които извират от неизчерпаем източник” [Бхактиведанта, с.148].
Ручеите в този текст илюстрират фракталния процес на създаване на многообразие от
структури и тяхната единна организация. Още по-ясно тази мисъл се илюстрира в гл.3, текст 4
на Бхагаватам: “Със съвършените си очи предано отдадените виждат трансцеденталната форма
на пурша, която притежава хиляди необикновени крака, бедра, ръце и лица. Това тяло има
хиляди глави, уши, очи, и носове. Те са украсени с хиляди шлемове, красиви гирлянди и
искрящи обици” [Бхактиведанта, с.128]. „...Прародителите ...се делят на Седем Класа. В
езотеричната митология се казва, че те са родени „от хълбока на Брама” подобно на Ева от
реброто на Адам” [Блаватска (1), с.202]. Фракталното разклоняване на структурата на
Абсолютния бог се проявява и при формиране на човешките раси.
2. Среда на информационните канали на Абсолютния бог.
„Една и съща дума на еврейски означава „Бог” и „нищо” [Блаватска (2), с.221]. На
английски език „небитие” означава и „нищо”. Чрез понятието „нищо” се свързват понятията
„Бог” (еврейски) и „небитие” (английски език). В по-общ план понятието „нищо” ни насочва
към еволюционната предистория на небитие, тъй като и известно, че небитието се състои от
обекти, които не са „нищо”. Ако приемем, че пранебитие се различава от небитие така, както
битие от небитие, то огромното различие между битие и пранебитие е основание за материален
наблюдател да го разглежда като „нищо”. Следователно естеството на
информационноенергийните канали на Абсолютния бог се изменя в зависимост от
еволюционното ниво на средата така, че процесите в нея да не й създават смущения. Това би
могло да се осъществи чрез канали от среда, принадлежаща към еволюционно по-първично
ниво на организация.
3.Форма.
Гл.3, текст 30 на Бхагаватам утвърждава, че: “…всъщност Богът няма материална
форма” [Бхактиведанта, с.154].
Според Стоян Марков „Бог е сфера” [Ганев, с.59]. Този извод вероятно се дължи на
отъждествяване на душата на Бог с духа на човека, т.е. свързан е с формата на елементи от
структурата на Абсолютния бог в небитие. Няма сведения за тази форма в пранебитие, в
277
прапранебитие и т. н. Вероятно тази форма е модел на формата на пространството, което заема

първичната среда. Възможно е тя да е близка до сфера. Съответно фракталната структура на
Абсолютния бог по необходимост се разполага в нея за да я управлява. От тук се налага извода,
че формата на Абсолютния бог се адаптира към формата на средата, която е необходимо да
управлява.
Богът като система
1.Разклонения със съсредоточени параметри (локални регулатори) на Абсолютния

бог.
В древността религиите са включвали в себе си описанието на много богове. Пример за
това е индуизмът. В периода на новата ера пеобладават монотеистичните религии.
Библията е възникнала в период около 1500 години преди раждането на Христос.
Следователно идеята за груповия Бог има основание да се търси и в Библията. „...Преводачите
на Библията... превели съществителното от женски род множествено число „Елохим” като
съществително от мъжки род единствено число „Бог” [Блаватска (2), с.257].
„...Цялата „Кабала” достатъчно обяснява, че Алхимите (Елохимите) са седем; всеки
създава един от седемте обекта, изброени в първа глава, и това алегорично съответства на
седемте творения [Блаватска (2), с.239]. „Всички тия типове на трето мъжко божество: Тот,
Харт-Хат, Нисрох-Салман, Хермес или Меркурий представят бога, който е дал на хората
изкуства, знания и закони, който е разбудил духа у хората, като ги е спасил. Питагор изобразява
този бог с мистическата буква Е...” [Тухолка, с.17].
“Трансценденталистите…утвърждават, че душата и Свръхдушата са две различни
същности, качествено еднакви, но различни като количество” [Бхактиведанта, с.105].
В Шримад-Бхагаватам, І песен пише: “От Ведите научаваме, че Той, единственият, става
много” [Бхагтиведанта, с.19].
2. Абсолютният бог като система от души.

Във Вишну Пурана терминът Брахман е преведен като “абстрактен върховен дух”
[Уйлкинс, с.64].
„Макар че джайнистите отхвърлят съществуването на бога като творец на света, те все
пак смятат да се поклонят на постигналите освобождение съвършени души (сидха) и постоянно
мислят за тях. Мисълта за бога тук ясно може да се заеме от постигналите освобождение души,
притежаващи божествено съвършенство. Вярващите се обръщат към тях за напътствия и
вдъхновение” [Чатерджи, с.99]. „Съвършените” души са достигнали пределното ниво на
организация в небитие, което е най-близко до пранебитие, т.е. доближили са се към базовата
структура на Абсолютния бог. Съответно те доближават свойствата си към Неговите
фундаментални свойства. „О, душа на Вселената, Ти действаш, макар че си бездеен, Ти се
раждаш, макар че си самата жизнена сила и си нероден” [Бхагтиведанта, с.367]. В “Текстове на
пирамидите” се споменава понятието “ах”, което се възприема като означение на дух. В този
смисъл името Алах може да се преведе като “подобен на дух”.
Под хипноза много пациенти, които са били в небитие, са си спомнили, че там съществува
Съюз на създатели, наречени Старци. Чрез този съюз духовните им енергии се обединяват за да
създават Вселени [Нютън, с.251]. Тези сведения са в съответствие с тезата за екип от богове.
„Тантра твърди, че Бог е самото творчество” [Ошо (2), с.187]. „Будистите твърдят, че няма
Творец, а има само безкрайност на творческите сили, образуващи в своята единна и вечна
Същност, чието естество е неизвестно...” [Блаватска (5), с.342].
278
3. Структурата на Абсолютния бог е изградена от система от богове.

В Шримад-Бхагаватам, І песен пише: “От Ведите научаваме, че Той, единственият, става
много” [Бхагтиведанта, с.19]. Блаватска заключава, че „...Драматургът е качествен колектив от
множество Създатели или Строители” [Блаватска (1), с.110].
„...И у Бога има Бог. Духовният свят не е последната наша инстанция” [Иванова, с.110]. В
Бхагават-гита Х.2. е записано: „Нито боговете, нито великите рши (мъдреци) знаят Моя
произход, защото във всяко отношение Аз съм създателят на всички богове и велики рши”
[Ачаря, с.251]. Брахма-сутра ІІ.3.13. уточнява: „Единствено Той чрез дълбока медитация върху
всяко нещо [го създаде], и това се знае от Неговите признаци” [Ачаря, с.376]. “От Ведите
научаваме, че Той, единственият, става много” [Бхагтиведанта, с.19].
„Даже Филон нарича Твореца, Логоса, стоящ до Бога, „Втори Бог”, когато говори за
„Втория Бог”, който е Негова (на Висшия Бог) Премъдрост” [Блаватска (2), с.72].
В индуизма съществуват множество върхови богове, които в различни сюжети заемат
различен ранг и в различни етапи на развитието на тази религия са възприемани с различна
значимост. В Каушитаки-упанишада, ІІ.14. е записано: „Тези богове, такива каквито бяха, се
караха за лично величие” [Ачаря, с.529].
Наличието на множество богове и организираност на заобикалящия ни свят е признак, че
между действията на тези богове съществува координация. Стихийната координация би
предизвикала стихии, неочаквани и незакономерни процеси. Това означава, че между тези
богове съществува централизирана съгласуваност. В този смисъл е и древният текст на Риг
Веда, І.30.6: „Кой изобщо знае кое е нещото, от което е възникнало това многолико творение, и
кой в света е говорил за това? Боговете са се появили по-късно. Тогава как може някой да узнае
кой създаде всичко това?” [Ачаря, с.250,251].
4. Динамика на създаването.
Брахма-сутра ІІ.3.13. уточнява: „Единствено Той чрез дълбока медитация върху всяко
нещо [го създаде], и това се знае от Неговите признаци” [Ачаря, с.376]. “Богът казва в
“Бхагават-гита”, че всичките Му дейности са трансцедентални, дори и появяването и
напускането Му на материалния свят, и този, който знае това съвършенство, не се ражда отново
в материалния свят, а се връща обратно при Бога” [Бхактиведанта, с.363]. “О, Господи, аз
знам, че Ти си вечното време, че си върховният повелител, който няма нито начало, нито край и
е всепроникващ” [Бхактиведанта, с.364].
В Шримад-Бхагаватам, І песен пише: „О, душа на Вселената, Ти действаш, макар че си
бездеен, Ти се раждаш, макар че си самата жизнена сила и си нероден” [Бхагтиведанта, с.468].
Стартовото целенасочено структуриране на средата е съществено различно от известните ни
конструктивни средства. Причината за уникалността на този акт включва и факта, че
Абсолютният бог се изменя в процеса на формиране на своето творение.
Мултиплицирането и модифицирането на Абсолютния бог в процеса на еволюция на
средата се проявява в представа, че: „...първоначалните богове са били считани за бездушни,
подобно на най-ранните раси от хора...” [Блаватска (2), с.247]. Душата на човека преминава
през подобни етапи на развитие.
Богът като съзнание
1.Взаимосвързаност.
Абу Али ибн Авицена (980-1037) е предложил логически извод за съществуването на Бог.
Той счита, че светът съществува вечно заедно с Бог [Научно доказателство..., с.8].
279
Физикът Ф. Капра като обобщава теорията на вътрешно присъщия ред на системите и

теорията на бетстрапа стига до извода, че съзнанието може да представлява неотменима
компонента на Вселената [Капра, с.298].
Професор Нажил Валит аналитично е моделирал взаимодействието между системите във
вселената. Той е установил на тази основа, че всички обекти във вселената си взаимодействат,
независимо от разстоянието между тях. Това му дава основание да предположи, че на този
принцип Господ се информира, контролира и управлява процесите в природата. Според него
текстовете на Корана, Библията и Тора потвърждават заключенията му [Научно
доказателство..., с.8].
В Каушитаки-упанишада, ІІІ.3. е записано: „Това, което е прана, е съзнателност, а това,
което е съзнателност, е прана” [Ачаря, с.81].
Следователно небитиейната проява на енергия е израз на съзнателен акт. Съответно
проявата на Абсолютния бог се свеждат преди всичко до генериране и акумулиране на нови
битиета. Целта е да се формират максимално устойчиви структури и да се установи
перспективната насока за развитието им. Резултатите от развитието на тези битиета се
проектират върху паметта на душите на хората или на други високо организирани
интелигентни същества. Тези души са усвоили същността на иновациите в битието и я пренасят
към структурата на Абсолютния бог. По този начин се изгражда и усложнява неговата
структура и се затваря кръга на взаимосвързаност на различни нива на организация в битие и в
небитие.
Брахма-сутра І.4.25. обяснява, че: ”И защото и двете [произходът и унищожението] се
обясняват непосредствено [с Брахман]” [Ачаря, с.234].
“…Свръхсъзнанието на Свръхразума се намира на духовно равнище и не се различава от
трансцеденталната душа. То никога не се унищожава” [Бхактиведанта, с.255].
2.Духовност.
Според акад. Грабовой смисълът на създаване на човешкото тяло е да се развият знанията
и физическото тяло на Бога. Той твърди, че душата на човека е “изначално безкрайно развита.
[…] Душата е инструмент, който развива света, а едновременно и тя се развива в него от
гледна точка на заобикалящото я. Развива се само при външно наблюдение, а не при
възприемането на физическото тяло на Бога.” [Тихоплав (2), с.80].
“Грабовой казва, че “човекът е личността, отделена от личността на Бога, която изначално
е помолила Бога, Той да създаде човека в цялостен вид, където личността е и душа и дух, и
съзнание, и физическо тяло, и единение с Бога в рамките на вечното развитие” [Тихоплав (2),
с.69]. “Съзнанието е полева структура, чрез която душата управлява тялото” [Тихоплав (2),
с.80].
Според Юнг несъзнателното е творческият, разумният принцип, свързващ индивида с
цялото човечество, природата и космоса. В този смисъл несъзнателното при човека се свързва с
божественото, т.е. с размитата връзка между битие и небитие, която управлява устойчивостта и
развитието на средата. Съзнанието е макромодел на средата, включващ нивата на битие,
небитие, пранебитие и т.н. Съзнанието (подсъзнанието, подподсъзнанието и т.н. поднива на
съзнанието) е средство за синхронизиране на поведението на субекта с поведението и
развитието на заобикалящата го среда. В този смисъл необходимостта от съзнание е екологично
обусловено и е част от регулаторите, които осигуряват системната свързаност между обектите,
изграждащи средата.
Според Граф текущото ни съзнание се отъждествява с много малък фрагмент от онова,
което сме в действителност [Тихоплав (3), с.55]. Информационният филтър между битие и
небитие поражда стесняване на обсега на осъзнаване на ситуацията на средата в текущия
момент от нейното развитие. Това обстоятелство подпомага управляващите функции на
280
Абсолютния бог, тъй като поставя всички системи от средата ни (включително и човечеството)
в условията на неустойчиво равновесие, което предразполага за лесно манипулиране.
На базата на концепциите на Юнг и Граф се стига до заключението, че „...съзнанието на
човека е фрактал на Съзнанието на Вселената и при съответни условия...човек ясно се осъзнава
дори не като част, а като цялата Вселена” [Тихоплав (3), с.65]. „Индивидуалното съзнание на
човека е фрактал на Съзнанието на Вселената” [Тихоплав (3), с.69]. Индивидуалното съзнание
се определя от индивидуалната душа на човека, а Съзнанието на Вселената се определя от
Абсолютния бог. Следователно индивидуалната душа на човека е фрактал на душата на
Абсолютния бог. От тук се налага изводът, че душата на човека е модел на душата на
Абсолютния бог.
„Тантра утвърждава, че какъвто и да си, Абсолютът не ти противостои” [Ошо(1), с.28].
Това съждение съответства на парадигмата, че в позитивната среда (част от която е и нашето
битие) противоречията не са или могат да сведат до неантагонистични. Според акад. Грабовой
смисълът на създаване на човешкото тяло е да се развият знанията и физическото тяло на Бога.
Той твърди, че душата на човека е “изначално безкрайно развита. […] Душата е инструмент,
който развива света, а едновременно и тя се развива в него от гледна точка на заобикалящото я.
Развива се само при външно наблюдение, а не при възприемането на физическото тяло на
Бога.” [Тихоплав (2), с.80].
Основната характеристика на Абсолюта се счита, че е любов. Бог е любов е метафора,
която изразява високата степен на свързаност на изграждащите го системи.
„Работата на Духовния Наставник е да подтиква, подбутва, насърчава, съветва, подкрепя и
... да ни наставлява по време на жизнения ни път” [Браун, с.36]. Аналогична е и стимулиращата
роля на Абсолютния бог по отношение на развитието на системите.
Богът като енергийни връзки
1.Взаимосвързаност.
Акад. Николай Иванов Коровяков утвърждава, че „...реално съществуващ и действащ
фактор на системата се явяват не предметите, а ВРЪЗКИТЕ…” [Коровяков, с.5].
В Шветашватара-упанишада VІ.10. се споменава за висше същество, което „покрива”
вселената „с нишки, образувани от прадхана”…” [Бонгард-Левин, с.180,181]. Понятието
„прадхана” означава материя, природа [Напърт, с.260; Бонгард-Левин, с.182]. „Главната от тях,
раджас е въплащение на принципа на енергия и активност, на сатва – на яснотата, равновесието,
успокояването” [Бонгард-Левин, с.185].
От тези сведения следва, че главните елементи на всяка структура, включително и на
божествената, са взаимовръзките между елементите на системата. Главната компонента на
взаимовръзките е реализирана чрез енергия, тъй като тя е главния управляващ атрибут на
небитие. Следователно в основата на устойчивостта на всяка система е енергитичното й лепило.
В резултат на свъхсетивно възприятие прадуха се възприема като „пламъци, комети,
връзки с висши нива” [Приор, с.120]. „Екстрасенсите, наблюдавани от проф. Шафика
Карагюла, съобщават, че когато хората контактуват помежду се, между тях се наблюдават
светещи нишки. Те могат да бъдат проследени на голямо разстояние. […] При телепатичен
контакт между двама души еднаквите образи, които те си представят, предизвикват енергийни
281
вълни с една и съща дължина. Сребърните нишки на двамата се съединяват в една обща”
[Игнатов].
Според мексиканските магьосници „…събирателната точка е като сияен магнит, който
подбира излъчванията и ги групира където и да се движи в рамките на човешкия сноп на
излъчвания” [Кастанеда, с.104]. „…Събирателната точка има свойството не само да ни кара да
възприемаме накуп, но също и да пренебрегваме излъчванията. …Събирателната точка излъчва
светлина, която събира на снопчета затворените излъчвания” [Кастанеда, с.104].
2. Потенциал.
Следователно енергийно обусловените връзки в аурата на човека са определящи за
нейното функциониране. Душата на човека се разглежда като енергиен концентрат. Поради
еволюционната приемственост душата може да се разглежда като опростен модел на
божествената душа. От тук по обратен път се налага извода, че в същността си божествената
душа е изградена от енергийни връзки на нивото на средата от небитие, пранебитие и т.н.
Брахма–сутра ІV.4.17. утвърждава, че: „[Освободената душа получава всички божествени
сили] освен мощта да управлява вселената [с нейното сътворяване, съществуване и
разпадене]...” [Ачаря, с.734]. В Махабхарата се разказва, че самозародения дух (манас) е
създал небесния лотос, запълнен с енергия. От него е възникнал Брахма [Гусева, с.74].
Гл.8, текст 30 на Бхагаватам гласи: “О, душа на вселената, Ти действаш, макар че си
бездеен, Ти се раждаш, макар че си самата жизнена сила и си нероден” [Бхактиведанта, с.367].
Това описание характеризира качествено различната енергия на духовната структура, която
управлява процесите в материалния свят, в сравнение с известните форми на физическите
енергии. Ето защо “Преди всичко Богът е вечно млад” [Бхактиведанта, с.468].
“…Първи са самоорганизирани душата и духът на Бога. […] Може също да се
предположи, че едновременно е създавал и непроявения свят, представляващ финоенергийното
поле на Бога. Както науката вече е установила, този непроявен свят е гигантска
енергоинформационна холограма” [Тихоплав (2), с.77]. Според акад.Г.Шипов: ”Абсолютното
нищо – най-стабилното и най-устойчивото равнище на финия свят – не твори материя, а
планове, замисли, идеи”. Акад. А.петров твърди, че “душата създава идея, изпълнена с
информация, а духът – условия за съществуването й. Те заедно творят всичко.” Душата и духът
на бога създават изначално непроявения фин свят. Едва след него започва процесът на
сътворение на физическия свят” [Тихоплав (2), с.78,79].
„Но ще приемете силата, когато дойде върху вас Светия дух...” [Библия, Деяния..., 1:8].
Този текст илюстрира по-голямата сила (плътност на енергия) на Светия Дух (дух от ранга на
Бог) в сравнение с тази на човека.
“Днес мнозина говорят, че Бог е личност и поле!” [Тихоплав (2), с.59]. Акад. А.Маркон
пише: “Бог е преди всичко информационно битие-идея, дух, логос. Но Той е и фундаментално
битие – душевни емоции, любов. Той е и физическо битие – вещество, Вселена” [Тихоплав (2),
с.61].
3.Съзнание.
“Съзнанието е полева структура, чрез която душата управлява тялото” [Тихоплав (2),
с.80]. “Грабовой казва, че “човекът е личността, отделена от личността на Бога, която изначално
е помолила Бога, Той да създаде човека в цялостен вид, където личността е и душа и дух, и
съзнание, и физическо тяло, и единение с Бога в рамките на вечното развитие” [Тихоплав (2),
с.69]. “…Първи са самоорганизирани душата и духът на Бога. […] Може също да се
предположи, че едновременно е създавал и непроявения свят, представляващ финоенергийното
поле на Бога. Както науката вече е установила, този непроявен свят е гигантска
енергоинформационна холограма” [Тихоплав (2), с.77]. Според акад.Г.Шипов: ”Абсолютното
нищо – най-стабилното и най-устойчивото равнище на финия свят – не твори материя, а
282
планове, замисли, идеи”. Акад. А. Петров твърди, че “душата създава идея, изпълнена с
информация, а духът – условия за съществуването й. Те заедно творят всичко. ” Душата и
духът на бога създават изначално непроявения фин свят. Едва след него започва процесът на
сътворение на физическия свят” [Тихоплав (2), с.78,79].
“Свръхдуша – духовна субстанция, наречена Бог – творец на духовното битие във
Вселената” [Илиева, с.252]. “Богът е една АБСТРАКЦИЯ. Той е абстрахиран от конкретните
му форми и прояви. От друга страна обаче Богът е конкретен Бог” [там, с.36].
Богът като лъчение

Древната езотерична школа на есените твърди, че Богът е абсолютна тъмнина [Ошо, с.55].
Съображението е, че светлината има източник, а тъмнината няма [Ошо, с.56]. Това
противоречие може да се отстрани като се има предвид, че светлината и тъмнината са две фази
на проявление на един и същи колебателен процес.
„Неизмеримо Безкрайното и абсолютно Безпределното не може да желае, мисли и действа.
Затова То постига това посредством своя Лъч, проникващ в Световното Яйце (или Безкрайното
пространство), и излиза от него като Краен бог. Всичко това се предоставя на Лъча, скрит в
Единното. Когато настъпи срокът, Абсолютната Воля, естествено, разпространява Силата,
съдържаща се в нея, съгласно Закона, чиято вътрешна и ултимативна Същност е тя самата.
Евреите не приели Яйцето като символ, а го заменили с „Двойни Небеса”, тъй като ако
правилно се преведе фразата „Бог сътворил небето и Земята”, то ние ще прочетем: „И вътре, и
извън, от своето собствено Естество, подобно на Утроба (Световното Яйце), Бог сътворил Две
Небеса”. Християните избрали гълъба, птицата, а не яйцето като символ на Свети Дух”
[Блаватска (1), с.76,77]. В този случай Абсолютният бог под формата на лъч предизвиква нов
етап в развитието на средата. Развитието на средата поражда нови подпространства. В тези
подпространства възникват локални богове и т.н. По този начин се редуват причината и
следствието във времето. Лъчът формира началото на всеки от тези етапи.
В древен египетски папиус е записано обръщение към бог Ра: “Ти създател на съществата,
ние се покланяме на душите, които еманират от теб. Ти ни зареждаш нас, о, ти Непознаваем, и
ние те славим, покланяйки се на всяка Бого-Дума, която поизлиза от теб и живее в нас”
[Блаватска (3), с.194]. Текстът описва нормално повтарящ се процес на излъчване на души от
божествената структура. В Библията пише: “Ще излея Духа си на всяка твар…” [Библия,
Деяние на…,2:17].
“…В Риг-Веда Асурите са показани като духовни, божествени същества; тяхната
ентимология произлиза от Асу, дихание, “Дихание на Бога” и те имат същото значение, което и
Висшия Дух, или Асура на зароастрите. Вече по-късно заради богословските цели и догми, те
са показани като родени от Бедрото на Брама и тяхното име е започнало да произлиза от а –
отрицателната частица, и Сура –Бог, или “А-Сура”, “не-Бог”; така те били превърнати във
врагове на Боговете” [Блаватска (4), с.75].
Д.ф.н. П.И.Градинаров посочва: „Прочитът Канва гласи: „всички божества и всички
същества се излъчват” [Ачаря, с.772]. В Брхадараянка ІІ,120. е записано: „От Аз-а се излъчват
всички органи, всички светове, богове, същества” [Ачаря, с.420]. Брхадараняка ІІ.1.20.
утвърждава, че: „Всички тези души са излъчени” [Ачаря, с.381]. Библията и Коранът твърдят,
че Богът е светлина.
В този смисъл пусковият лъч, който формира нова среда, е дух. Следователно в преходът
на един бог в друг се осъществява чрез дух(ове).
283
1. Боговете са системи от духове. Те са локалните регулатори на средата.
2. Преходът от структурата на един бог към структурата на друг бог се

осъществява чрез промяна на количеството на изграждащите го духове и на
връзките между тях. Връзките се осъществяват най-вероятно чрез канали на
информация и среда, присъща на по-първични еволюционни нива на организация на
средата.
3. Отделеният от бога дух има форма на лъч.
4. Йерархичната структура на бога има фрактална форма.
5. Съзнанието на бога има полева структура.
6. Абсолютният бог е стартовата структура, от която се формират по-късно

възникналите богове. Ето защо техните структури са подобни.
7. Душата на човека е модел на душата на Абсолютния бог. Душата на човека е

инструмент на Абсолютния бог за регулиране на средата и средство за
идентифициране на нови насоки на развитието й.
8. Формата на Абсолютния бог се адаптира към формата на средата, която е

необходимо да управлява.
9. От изводи 1...8 следва, че Абсолютният бог не е абсолютен във времето,

пространството, в структурно и в качествено отношение.
1. Ачаря Ш. Брахма-сутра на Бадараяна, Евразия-Абагар, С., 1992.
2. Библия.
3. Бейли А. А. Посланията на тибетеца, ч.1, Гуторанов, Ловеч, 1996.
4. Блаватска Е. (1) Тайната доктрина, т.1, кн.2, Астрала, В.Търново, 1994.
8. Блаватска Е. (5) Разбулената Изида,т.2, кн.1, Астрала, С., 1995.
9. Браун С. До другата страна и обратно, Хермес, Пловдив, 2001.
10. Бхактиведанта, Шри Шрмад; Шримад - Бхагаватам, Първа песен, т.1,
Бхактиведанта Бук Тръст, 1991.
11. Ганев Н. Феномени на България, Христо Ботев, С., 1993.
12. Гусева Н.Р. Индуизм. История формирования. Култовая практика, Наука, М., 1977.
284
13. Иванова Н.М., Иванов Ю.М. Жизнь по интуиции, АО Комплект, Санкт-Петербург,

1994.
14. Игнатов И. Ясновидството, Гея либрис, С., 1994.
16. Капра Ф. Дао физики, Орис, , Санкт-Петербург, 1994.
17. Кастанеда К. Огънят отвътре, Петрум Ко, 1994.
18. Коран.
19. Ламбаджиев Г. Еволюцията на структурата на Абсолютния бог, Изследовател, т.4,
2004.
20. Научно доказателство за Господ, в.Мистерии на цивилизацията, № 41, 2003.
21. Нютън М. Пътят на душите, Аратрон, С., 1997.
22. Ошо (1) Книга на тайните, т.1, ИК Одисей, С., 1992.
23. Ошо (2) Книга на тайните, т.4, ИК Одисей, С., 1994.
25. Соколевич З. Митология на Черна Африка, Български художник, С., 1990.
26. Тихоплав В., Тихоплав Т. (1) Учение Грабовского, Теория и практика, ч.1, ИГ Весь,
2004.
2006.
29. Тухолка С. Окултизъм; Алтамарова Н. Практически магии, Астра вита, С., 1995.
30. Уйлкинс У. Д. Митология на древна Индия, ИК “Аргес”, ИК “Клуб 90”, С. 1993.
31. Чатерджи С., Датта Д. Увод в индийската философия, Евразия, С., 1995.
32. Юй Л. Г. и др. Даоская йога, МП „Одисей”, Бишкек, 1993.
Еволюция на система среда – бог

В резултат на самоорганизацията си средата се поляризира. Всяка

съставка постепенно формира своя Абсолютен бог и се доразвива.
Ключови думи: бог, среда, еволюция, формиране.
Въведение
Целта на статията е да представи теоретична концепция за връзката между среда и бог
като взаимосвързани системи.
Първичната информация на средата
285
„...Когато се говори за различие, то се има предвид, като правило, отношение между два
обекта, части на обекти и така нататък. Разнообразието, като многообразие се явява по-скоро
като характеристика на съвкупността от различия, т.е. понятието различие ни се струва по-
атомарно, просто, отколкото разнообразието. ... Различието се представя чрез характеристика на
външните отношения на обектите, които се сравняват... Разнообразието се представя като нещо
вътрешно по отношение към обекта, това е като някакво отношение към себе си” [Урсул, с.89].
Първично е различието между генезисно съществуващите обекти в средата. Различието е в
основата на първичната информация в средата. Различието е резултат от различно стечение на
обстоятелства, т.е. от текущата комбинация на взаимодействия. Относително устойчивото
различие се проявява като вътрешно присъща характеристика на обекта. Спектърът от различия
(в различни аспекти и модификации) формира тяхното разнообразие. Съчетанието от различни
обекти е предпоставка за възникване на система от различия.
Според нас отношението е първата и най-бързо развиващата се реакция на различието, но
тази реакция не е тъждествена на различието. Ако съществуваше тъждество между различие и
произтичащата от него реакция, то в средата ще се формира теоретично безкрайно протичащ
колебателен процес и не би могло да се формира устойчиво развитие. Реакцията на различието
изостава от измененията на обкръжаващата среда и съответно не е абсолютно адекватна на
смущаващото въздействие.
Понятието „информация” на ниво битие е свързано с категориите „симетрия и асиметрия,
системи, структури, сложност, организация, определеност и неопределеност, вероятност и т. н.”
[Урсул, с.40]. Понятието „информация” е многостранно понятие [Гришкин, с.11]. Тази
многостранност отразява многоаспектността на първичната среда, от която се заражда
първичната информация. Съответно: „В отвъдния живот умът е многоизмерен” [Чопра, с.122].
Умът отразява мноизмерността на средата, в която функционира духът. Човешката логика
отразява ограничеността на човешките модели в съответствие с ограничената насоченост на
развитието на средата от битие в сравнение със средата от небитие. „Няма „случайности” в
Природата, където всичко е математически координирано и взаимосвързано в нейните
единици” [Блаватска, с.450].
Информацията е знание, разглеждано като отношение към външния свят (семантичен
аспект) и като познавателни цели и задачи (прагматичен аспект) [Гришкин, с.32]. Всяка
познавателна гледна точка в пространството е индивидуална. Следователно първичната среда,
независимо от високата й степен на уеднаквеност в пространството, все пак е съдържала
специфични многоаспектни различия между изграждащите я обекти. Обособеността им и
относителната устойчивост на техните различия е признак, че тези обекти са притежавали
самосъхранимост. Това означава, че всеки първичен обект в първичната среда е притежавал
примитивно самостабилизиране. В противен случай всеки обект би се разтворил в
обкръжаващата го среда и не би съществувала информация за него.
Първичен е инстинктът за самосъхранение на средата. Проекцията на този инстинкт върху
обекти от същата среда се проявява при човека като усещане за страх, когато той мисловно е
настроен към възприятия на среда от небитие.
Небитието е по-първична среда, в сравнение с битие, т.е. йерархично по-близко стояща до
първичната среда. Доближаването до генезиса на инстинкта за самосъхранение повишава
усещането за страх. Съответно: „Тези, които медитират рано или късно стигат до мястото, в
което ги завладява страхът” [Ошо, с.194]. „От свръхчувствителността до трагедията е само една
крачка” [Иванова, с.47].
Постулирахме, че първичните обекти в първичната среда са дясно ориентирани
(позитивни) и ляво ориентирани (негативни) вихрови полета. По необходимост те си
286
взаимодействат помежду си. Първоначално взаимодействието им се проявява като опознаване

на вида и степента на сходство и различие между тях. След това възниква процес на търсене на
решение на противоречията (задълбочаващи се различия) между обектите.
Според Грабовой „Във всяка информация съществува сегмент на друга информация”.
През 1997 г. е регистрирано откритието на Грабовой: „Във всеки информационен обект винаги
може да се отдели областта на създаване на този обект, която е статична фаза на реалността.
Когато възприемаме обекта, възниква динамична фаза на реалността, която и създава
информацията”. След като човек се запознае с информацията за обекта (статична информация),
обектът придобива динамична форма в съзнанието му [Тихоплав (2), с.122].
Статичната информация за система може да се разглежда като израз на фиксираната му
установка. Моделът на същността на система, който е изграден в съзнанието на субекта, се
използва от вариабилната му установка – динамичната фаза на реалността. Тази компонента
характеризира относително устойчивата съставка на променливата му характеристика. Тя
включва обстоятелствата, в която съществува обекта.
Еволюционното развитие на система се проявява преди всичко като еволюционно
развитие на нейната същност, т.е. на част от фиксираната му установка. Фиксираната установка
на система се изменя най-бързо чрез външните й връзки. Съответно ентропията на фиксираната
установка на система се изменя най-бързо чрез управлението на тези връзки.
Взаимодействието между първичните (относително устойчивите) и вторичните различия
(възникнали в процеса на индивидуално развитие на субекта) обогатява многообразието на
обработваната информация, която е получена от първичните обекти. Това взаимодействие
усложнява структурата на обработваната информация.
Според И. Земан информацията притежава количествена и качествена страна [Гришкин,
с.144]. Според В.С.Тюхтин свойствата разнообразие и сложност са в основата на
количествената мяра на информацията [Гришкин, с.145]. Тези фундаментални категориялни
характеристики (връзки на приемственост) по необходимост са отражение на различия в
праструктурата на средата. Разнообразието от различия поражда разнообразие от
взаимодействия и посоки на развитие. Съответно фиксираната установка на система се
характеризира количествено преди всичко чрез разнообразието на изграждащите я подсистеми
и чрез сложността на връзките между тях.
На тази основа [Ламбаджиев(1)] може да запишем, че:
(1) Z f = Z f 1 / Z f 2,
където: Z f - фиксирана установка на система,
Z f 1 - същност на система,
Z f 2 - взаимосвързаност на система.
(2) Z f 1 = Z f 1 q . Z f 1Q,
(3) Z f 2 = Z f 2 q . Z f 2 Q,
където Z f 1 q - количествена същност на система,

Z f 1 Q - качествена същност на система,
Z f 2 q - количествена взаимосвързаност на система,
Z f 2 Q - качествена взаимосвързаност на система.
287
С термина „степен на организация” на средата означаваме броят на взаимовръзките в

конкретна система (среда). Когато количеството на взаимовръзките нарасне над определена
мяра (на насищане) възниква развитие на взаимовръзките в системата (средата) по отношение
на друг управляващ я параметър.
Подсистемата се подчинява на закономерностите на системата, към която принадлежи.
Ето защо управляващите параметри на конкретна подсистема (обект от средата), не променят
еволюционния (стратегически) атрибут, който управлява развитието на системата (средата).
Например битието се подчинява на закономерностите, които обединяват средата от материя,
небитието се подчинява на закономерностите, които обединяват средата от енергия,
пранебитието – от информация и т. н.
С термина „ниво на еволюционна организация” на средата означаваме ниво на атрибути
(материя, енергия, информация и други) на еволюцията на средата. Всеки атрибут на
еволюцията формира съответна качествена специфика на средата, която управлява. Той
модулира средата със своята предистория.
Съотношение между съседни еволюционни нива на

средата
В древните индийски текстове пише: „Пустотата, създадена в Боддхи, се явява само мехур
в океана” [Юй, с.21].
„Над 90% от вселената е невидима, точно както и над 90% от вашата осъзнатост е на
неосъзнато ниво” [Есен, с.179].
„... Цялата вселена съдържа само 4% видима материя и енергия, останалите 96% са така
наречената черна материя, чиято функция изглежда свързва в едно видимата вселена по
някакъв мистериозен начин” [Чопра, с.204, 205]. Ако черната материя е среда от небитие (в
която плува битие), то тя свързва небитие с материалния свят.
„...Субстратът на Вселената е информационният вакуум (99,999999%) и само 0,000001%
съставлява материята..., изхождайки от която ортодоксалният научен свят се опитва да опознае
останалите 99,999999 % ” [Тихоплав (3), с.31].
Според генетиците „животът се появява не от частични аминокиселини, нанизани върху
двойната спирала, а от пространството между тях [Чопра, с.301]. Съответно невидимият
носител на информация съдържа повече информация от видимият. Дългата предистория е
натрупала значително повече информация, отколкото нейният последен етап. Това означава, че
във фиксираната установка на система се съдържа многократно повече информация, отколкото
в неутралната и във вариабилната й установка.
Еволюция на първичната среда

1. Всяка представа включва определено съчетание от свойства, структура и функция за
обекта. Промяната на представата е преход към ново съчетание от характеристики на обекта.
Над определен цикъл от представи за обекта възниква нова, по-обща представа за него.
Тази представа е изградена върху йерархично по-отдалечена гледна точка на наблюдателя от
обекта, в сравнение с първоначалната му позиция на наблюдение.
Човешкото общество се развива в първия голям цикъл от еволюционното си развитие на
базата на ценностна система (например за това какво е „добро” и какво е „лошо”). Тази
ценностна система обслужва само интересите на човека. Ако човешкото общество разглеждаме
288
като модел на средата, то първият етап от еволюционното й развитие се характеризира само със
самосъхранителни действия.
Според Ханс Селие „пълното отсъствие на стрес е равно на смърт” [Милянкова, с.11].
Стресът е израз на степен на чувствителност на субекта към измененията в обкръжаващата го
среда. Например: „Работещите могат да страдат в резултат на лични, междуличностни и
междугрупови конфликти в организацията. Направените проучвания потвърждават, че
вътрешните личностни конфликти са основен източник на стрес” [Милянкова, с.12]. Тези
сведения, проектирани към своя генезис в първичната среда, са признаци, че праисторическият
инстинкт за самосъхранение, възприеман като страх е текущо водещ и стратегически
предопределящ поведението на всички системи по протежение на цялостното им еволюционно
развитие.
Според френският физиолог Кристиян Клод-Бернар „Вътрешната среда на организма
трябва да бъде постоянна и относително независима от външната” [Милянкова, с.1]. Това
означава, че подобно на системите в битие, първичните обекти в своя генезис имат за приоритет
вътрешните интереси (ценности) пред външните.
Предполагам, че във втория си голям цикъл на развитие човешкото общество ще
ориентира ценностната си система в по-висока степен към ценностите на космическата среда,
към която принадлежи. Съответно: през втория етап от своето развитие поведението на средата
се ръководи и от последствията на своите действия върху първичните си нива на организация.
В човешкато общество този критерии за ценност на решението се проявява като приоретет на
духовното над материалното.
В процеса на обединяването на първичните обекти от първичната среда в множества с
относително общи интереси (или с минимални противоречия между тях) възниква и се развива
във все по-голяма степен груповата ценност. Ценността на механичната съвокупност е
прототип на системната ценност. Тя постепенно прераства в абстрактна представа
(информация) на субекта за ценност изобщо. В общия случай тази ценност е йерархична. По
тази начин частта (подсистемата – обектът) моделира в представите си цялото (системата).
2. Системността е начална стъпка на йерархичност на средата.
„Древните мъдреци са наблягали върху универсалното правило на съзнанието, наречено
„три в едно”. Ако обедините всяка от тези роли – гледащ, гледано и процес на виждане – ги
поемате всичките” [Чопра, с.203]. „Вие и аз съществуваме не като наблюдатели, наблюдавани
или процес на наблюдаване, а и трите едновременно” [Чопра, с.209].
В този случай субектът се самоопознава. Многоаспектното разглеждане на конкретен
обект от страна на конкретен наблюдател е израз на изчерпване на ресурса за изучаването на
обекта от страна на единичен наблюдател, който принадлежи към определено ниво на
организация. Многоаспектносттна е породена от дефицит на информация. Същевременно:
„Всичко, което е реално на едно ниво на съзнание, е нереално на друго” [Чопра, с.203].
Следователно самопознаването е коренно различно от взаимното опознаване.
Процесите на подсистемно ниво са различни от процесите на системно ниво на
организация. Съответно поведението на ръководител и на подчинен в обществото се различават
съществено. Това различие е породило прототипът на йерархична структура на информацията,
формиран от обекти от първичната среда. Този прототип на еволюционната структура на
информацията за средата се е доразвил последователно в пранебитие, небитие и битие.
Според акад. Г.И.Шипов „...абсолютното Нищо твори... не материя, а планове – замисли”
[Тихоплав (4), с.74]. „Светът на Висшата реалност е свят на плановете, законите, отношенията
между елементарните материи. ...Те дори са по-устойчиви от самата материя” [Тихоплав (4),
с.74]. С други думи преди енергонаситената среда на небитие е била формирана
289
информационната среда на пранебитие. Съответно плътността на информацията в нея е

милиарди пъти по-голяма от плътността на енергията в средата от небитие.
„За първи път полският фантаст С.Лем развива идеята за една Вселена, представляваща
суперкомпютър с вложени една в друга йерархични структури. Някои съвременни
изследователи лансират представата за Вселената като един огромен торзионен компютър, в
който всяко по-висше ниво на организация на материята има по-широк контакт с някакво
„всеобщо информационно поле” [Лозенски, с.104]. Тази идея подкрепя концепцията,
представена в тази статия, за йерархичната структура на средата, представена от еволюционни
нива на организация, управлявани от различни главни управляващи параметри. В процеса на
развитието си средата стеснява значително пространството и диапазона на проявление на
управляващите я параметри.
Според проф. Е. Мулдашев: „Множество духове образували помежду си информационни
връзки и създали Всеобщото информационно пространство, т.е. Онзи свят” [Тихоплав (1),
с.136]. Многоаспектната организация на изследване с цел синтезиране на нови структури
характеризира по-висш етап на развитие в изследователския процес. Този изследователски
подход е характерен както за битие, така и за небитие.
3. Самопознаването е връщане към предисторията, т.е. връщане към първичните
приоритети. В основата им е страхът за самосъхранение. В този смисъл самопознанието е
обогатяване (препрограмиране) на знанието на субекта с различни форми на инстинкта за
самосъхранение.
Акад. Шупулов посочва:„Изследванията показват, че има вълни, които могат да се
разпространяват във всяка точка на вселената. Благодарение на това всяка произнесена дума
или станало събитие се запечатва във всяка точка на Вселената завинаги” [Тихоплав (2),
с.204,205]. Според представената в тази статия концепция битиетата плуват в пространство от
небитие, а множество небитиета плуват в пространство от пранебитие. В резултат на това всяка
точка от материялния свят съдържа измерение (битие) с висока концентрация на материя
(спрямо други измерения), съдържа измерение (небитие) с висока концентрация на енергия
(спрямо други измерения) и съдържа измерение (пранебитие) с висока концентрация на
информация (спрямо други измерения).
Според Свами Шивананда съществуват различни видове Самадхи. При Джада Самадхи не
се придобива никакъв опит. „Йогът може в това състояние да бъде закопан в земята за половин
година. ...Това състояние прилича на дълбок сън”. Чайтаня Самадхи не поражда потапяне в
„нищото”. „Йогът се връща назад с Божествено Знание. [...] Слушателите му изпитват
необикновен духовен подем”. Има и други видове Самадхи [Юй, с.597]. Тези сведения
илюстрират различните нива на организация в небитие, които формират различни свойства в
пребиваващият в тях дух.
Възможно е „...мисълта... да осъществява промяна на структурата (кривината, усукването)
на пространство-времето” [Акимов, с.120]. Чрез мисълта си субектът може да се върне към
първичните структурни характеристики на средата, ако се налага в интерес на решаване на
конкретен проблем. Това означава, че изследователят по принцип е възможно да проникне в
дълбочината на фиксираната си установка.
Главни етапи
на еволюционно развитие на средата
(теоретична концепция)
290
1. Прасредата е съществувала обективно. Тя не е била организирана и е била съвсем

различна от материалната среда. Може да се илюстрира с фино физическо поле, което се
разпростира далече в пространството.
2. В продължение на огромен по продължителността си период от време в прасредата
постепенно се формират различия в концентрациите й в пространството. Поради липса на
регулатор постепенно асортиментът от различия между области от прасредата са нараствали.
Тези различия са породили първичните реакции: разграничаване, отстраняване, изключване,
ликвидиране и сливане, присъединяване, включване, пораждане. Тези операции принадлежат
към основни позиции от скалата от хомеостазния спектър от преобразувания [Ламбаджиев,
Ангелов, с.200-202]. В този смисъл хомеостазният спектър от преобразувания е формиран в
условията на разграждане на прасредата. Този процес е продължил, докато прасредата се е
поляризирала на диаметрално противоположни позитивна и негативна прасреди. Позитивната
прасреда е огледален образ на негативната прасреда по отношение на конкретен еволюционно
първичен признак (свойство) на средата.
3. Между антиподите: позитивна и негативна прасреди възниква борба за надмощие.
Поради липса на регулатор екскалацията на преобразувания от хомеостазната скала постепенно
превръщат борбата за надмощие в средство за оцеляване (самосъхранение) на всеки от
участниците в този конфликт.
4. Във всяка от поляризираните прасреди възниква самоорганизация, като средство за
ефективно самосъхранение. В резултат на самоорганизацията възникват постепенно нива на
организация на позитивната и на негативната прасреди.
5. Върхът (максимумът) на нивото на организация на всяка от поляризираните
прасреди е формиране на бог - регулатор и стимулатор на развитието на средата. По този начин
се формира Абсолютен позитивен бог на позитивната прасреда и Абсолютен негативен бог на
негативната прасреда. Всеки от тях се стреми да съхрани и доразвие средата, която го е
формирала, за да гарантира съхранението си.
6. Всеки Абсолютен бог развива своята прасреда, като трансформира отделни подобласти
от нея в еволюционно по-съвършени (в определено отношение) среди (например: пранебитие –
в небитие; небитие – в битие и т. н.). Еволюционният „божествен първотласък” (терминът е на
Исак Нютон) е средство за разрешаване на фундаментални противоречия чрез качествен скок
на развитие на средата. Качественият скок предоставя възможност на средата да продължи
количественото си саморазвитие (формиране на връзки). По този начин се ускорява нейното
еволюиране.
Основни следствия от теоретичната концепция за

главни етапи на еволюционно развитие на средата
1. Еволюционното развитие на средата на всяко ниво на качественото й развитие

(пранебитие, небитие, битие и друго) повтаря в съкратен срок и процедура основните аспекти
на самоорганизацията на първичната среда (позитивна или негативна) до етапа на възникване
на Абсолютния бог в нея.
2. Абсолютният бог (на позитивната или на негативната прасреда) е естествен продукт
(резултат) от самоорганизацията й. В резултат на този процес Абсолютният бог се подчинява
на вътрешно присъщите закономерности на развитие на средата и стимулира (оптимизира,
регулира) нейната еволюция.
От този извод следва, че противопоставянето между бог и природа, като независими
субстанции на развитието на действителността е резултат от изкуственото им обособяване,
291
което противоречи на информационно отвореният характер на всички реални системи.

Съответно разглеждането на религия и наука като взаимно изключващи се концепции е
недоразумение.
3. По-късно възникналите нива на организация на конкретна среда (небитие, битие и
други) са клонове на развитието й (подобно на листата на растение). Тези клонове възникват от
основата на организацията на тази среда и се развиват в свои специфични аспекти (насоки). По
този начин катастрофа в развитието на кой да е клон (направление на развитие) не нарушава
стратегията на еволюционния процес на средата. Фракталната йерархия на развитие на средата
е средство за осигуряване на нейната устойчивост.
Фракталната йерархия на средата е средство за независимо развитие на всеки нейн клон.
Това означава, че битиета от еднакво ниво на организация (например – вселени) могат да се
характеризират с висока степен на различия в зависимост от спецификата на индивидуалното
им развитие. По подобен начин хората се различават един спрямо друг, независимо че са
родени в едно и също общество и живеят в общ район.
4. Всяка нова среда (небитие, битие и друга) възниква от субстанция на еволюционно
предшестващата я (както семенцето на едно растение е зародиш за възникване на следващото
растение). Съответно нивото на организация на еволюционно следващото ниво на средата
стартира от ниска степен на организация: историята повтаря накратко основните етапи на
предисторията си (пранебитие формира небитие, небитие формира битие).
5. Новите клонове на развитие на средата се развиват като приемници на нейната
предистория, но само един от тези клонове може да я насочи към следващият перспективен
етап от нейното развитие. Когато формата на проявление на развитие на локална област от
средата съвпада с потребнастта от развитие на макрообласт, в която е включена, то локалното
развитие прераства в макроразвитие, т.е. разглежда се като еволюционен процес.
6. Всяко по-късно еволюционно формирано ниво на организация на средата възниква в
относително независими подобласти – паралелни подпространства. Всяка подобласт притежава
индивидуален еволюционен и хомеостазен регулатор – бог. Всеки регионален бог е структурен
и функционален модел на Абсолютния бог. Всеки индивидуален модел (регионален бог) е
проектиран в съответствие със спецификата на конкретна подобласт, която регулира. И
обратното всяка област от средата придобива облика на този бог, който я регулира.
Диференцирането на областите от средата се проектира върху поведението на съответните
богове. Това означава, че по подобие на поведението на първичната среда и боговете се
диференцират (форма на размножаване). В частност мултиплицирането на боговете е
предпоставка за диференциране (възникване) на нови области от средата, които са
предназначени за проява (упражняване) на техните дейности. За целта всеки бог определя
границите на основните управляващи параметри на средата, която регулира. Ако се наложи
управляващият бог коригира в някаква степен границите на изменение на управляващите
параметри, за да се стабилизира или за да се ускори процеса на развитие на средата.
7. В периода на самоорганизация на средата към ниво J = 0 (фиг.1) се повишават
IM
I, Q й на организация
постепенно нивата II от стойност I = 0 до I Q
= I M (максимум). По аналогия с
процеса на развитие в материални системи може да се предположи, че в периода 0 < J < 1
зависимостта I(J) се подчинява на логистичен закон.
В етап J = 1 на развитие на средата броят Q на боговете, които управляват развитието й е
минимален, т.е. Qm = 1. В процеса на еволюция на средата в съответствие с процеса на
фракталното й диференциране нараства стойността на Q.
292
0
1 n J
Qm
фиг. 1. Разпределение на степени на организация I и броят Q на богове, управляващи

среда с ниво на качествена (еволюционно обусловена) организация J = 0, 1, 2, 3, … n,
където J = n – ниво на организация на средата на битие.
По-късно еволюционно възникналата среда (например битие Jn в сравнение с небитие Jn-1)

притежава по-ниска степен I на организация. Диференцирането на средата на подпространства,
за да се запази темпа на еволюционно развитие на средата в тях, е свързано с необходимост от
координация и стимулация. Ето защо върху по-късно еволюционно възникналата среда се
упражнява по-висока степен на авторитарно (божествено) управление. То се изразява в по-
голямо количество богове Q за единица област от регулираното от тях пространство.
Информационното съгласуване на поведението на среди от съседни еволюционни нива на
организация J се осъществява спонтанно и целенасочено. Синхронизацията на средите се
осъществява спонтанно чрез информационноенергийни канали, които свързват различни нива
на взаимодействащите си среди. Целенасоченото съгласуване на среди от различно ниво на
организация се осъществява чрез организацията от връзки, която е създадена от регулиращите
ги богове.
8. В процеса на еволюцията си (по траекторията: прапранебитие – пранебитие – небитие –
битие) средата се диференцира на подобласти. Съответно се изменя управляващия параметър,
по отношение на който средата еволюира. Той е различен за всеки етап от еволюционното й
развитие. Смяната на управляващия параметър понижава стойността на ентропията на процеса
на развитие на средата. Различието между главните управляващи параметри на среди от
съседни еволюционни нива (например битие и небитие) им осигурява различни закони на
развитие и ги предпазна от катастрофално лавинообразно разграждане (например: разпад на
битие – в небитие, на небитие – в пранебитие и т. н.). Съответно енергията се проявява като
подсистема на информацията, а материята – като подсистема на енергията. На тази основа като
повторение на първичния процес на диференциране на прасредата може да запишем, че:
∂I
(4) =E,
∂ϕI
∂E
(5) =M ,
∂ϕE
където: І – информационен управляващ параметър – главен управляващ параметър на
фиксираната установка на пранебитие (PNB),
293
Е – енергиен управляващ параметър – главен управляващ параметър на фиксираната

установка на небитие (NB),
М – материален (масов) управляващ параметър – главен управляващ параметър на
фиксираната установка на битие (B),
ϕ I - главна насоченост (реализирана с най-голяма скорост) на изменение (еволюиране)
на среда с информационен главен управляващ параметър,
ϕ E - главна насоченост (реализирана с най-голяма скорост) на изменение (еволюиране)
на среда с енергиен главен управляващ параметър.
Равенства (4) и (5) изразяват стратегическата тенденция на еволюционното развитие на

средата от пранебитие към битие. Съответно главните управляващи параметри от гледна точка
на наблюдател от определено еволюционно ниво на организация на средата (например: битие)
изглеждат като фиксирани съставящи за много продължителен период от развитието й. На
практика обаче те сащо се изменят, както се изменя всичко съществуващо. Ето защо те са
функции и като такива могат да бъдат обекти на преобразуване. Това преобразуване по
необходимост повтаря генезиса на този процес – диференцирането на прасредата.
Информацията на заобикалящата ни среда се характеризира със знание (системно
свързани съобщения) и сведения (текущи съобщения, които могат и да бъдат в различна степен
противоречиви). В частност сведенията могат да се обединят в знание.
Енергията на заобикалящата ни среда се характеризира с потенциална и кинетична
съставяща. В частност кинетични енергии могат да се трансформират в потенциална енергия.
Материята на нашата вселена се характеризира с веществена и полева структура.
структура.
„...Атомите изчезват, когато се открива, че се състоят от енергия, тоест вибрации в
пустотата. Накрая енергията изчезва, когато е направено откритието, че вибрациите са
временно възбуждане на полето и самото поле не вибрира, а поддържа равна, постоянна нулева
точка.[...] Тъй като материята и енергията постоянно се появяват и изчезват обратно в
пустотата, нулевата точка служи като превключвател между съществуването и нищото” [Чопра,
с.245,246]. „Изчислено е, че нулевата точка съдържа до десет на четирийсета степен повече
енергия, отколкото видимата вселена...” [Чопра, с. 247].
Следователно преходът от битие към небитие се характеризира с относително постоянен
коефициент на преобразуване на материя в енергия, като плътността на енергията в средата от
небитие е милиарди пъти по-голяма, отколкото в средата от битие (материална среда).
Аналогичен е преходът от небитие към пранебитие.
9. Спецификата на еволюционния процес на средата формира разнообразие от форми на
проявление на информация, енергия и материя. Това означава, че те се различават съществено
на различни нива от своята организация и в различни макро области от пространството. В
резултат на това естеството на информация, енергия и на материя в едни области от
пространството може да бъде коренно различно от това в други области на пространството
(извън вселената ни).
Специфичните особености на конкретна област от първичната среда определят
предразположеността й към определена насоченост на развитие. В резултат на това ϕ I има
различен смисъл в различни точки от пространството. Съответно в мисълта на човека
началният приоритет определя тенденцията на мисловния процес. В областта от
пространството, в което се намира вселената ни, ϕ I е насочена приоритетно към енергийният
фактор Е. В други области от пространството този фактор може да бъде друг. По същата
причина множество битиета (вселени), които се намират в съседство с пространството на
нашата вселена, могат да притежават различни функции ϕ E . В частност резултатът от тази
294
допълнителна възможност е материализация на средата в областта, която е заета от нашата

вселена. В други съседни области на пространството извън вселената ни е възможно
еволюцията на средата да е протекла по отношение на друг фактор, т.е. принадлежащите им
вселени е възможно да не са материални.
По отношение на пранебитие този процес подсказва, че в отдалечени области от нашето
пространство (вселена) може да съществуват пространства заети от пранебитиета, които се
подчиняват на други управляващи фактори, различни от информация. Това позволява средата
да се развива във всички възможни аспекти. Аналогично: творческият процес може да се
реализира във всички аспекти на конкретен обект, но на практика имат смисъл само тези от тях,
които следват тенденцията на еволюционното му развитие (модел на относително устойчивата
тенденция на еволюция на средата в част от пространството).
И обратното: всяка частна (специфична) възможност за еволюционно развитие на средата,
която е експериментално установена в отделно направление (например от битие) чрез небитие
се трансформира във възможност за актуализиране на стратегическата еволюционна тенденция
на средата в пранебитие. Тази еволюционна възможност се стимулира на принципа на
позитивната обратна връзка. Тя обаче, както и всичко останало, е текуща тенденция. Тази
текуща тенденция осигурява развитието на съответната локална среда с най-голяма скорост,
докато друга още по-ефективна възможност нея измести. В резултат на това развитиета в
разглежданата област от пространството ще придобие затихващи функции.
Ако развитието на тази област е много отдалечено от стратегическата насоченост на
еволюционно развитие на средата, то тази среда постепенно и необратимо ще започне да
деградира. Разградените структури (до предишно еволюционно ниво на организация)
постепенно ще се включат като градивни елементи в най-близките в пространствено отношение
среди, които притежават по-перспективно развитие в съответствие с текущата представа
(критерий) за стратегическо развитие на прасредата.
Разграждането или оцеляването на конкретна среда зависи и от мощността на подкрепата
на други (преди всичко на съседни) подпространства. Ако пространствата, които подкрепят
развитието на конкретна област от средата, го осъществяват само с върховите си нива на
еволюционно развитие, то мощността на подкрепата им може да се окаже недостатъчна за
стабилизиране на проблемната среда. По-голяма е мощността на подкрепата им, ако те са много
или поне една от тях осъществява подкрепа чрез всички нива на организация на своята
структура.
10. Всеки атрибут притежава относително фиксирана и вариабилна съставяща.
Вариабилната съставяща при определени обстоятелства може да се трансформира във
фиксирана компонента. Равномерното движение в определена посока може да притежава
колебания перпендикулярно на оста на това движение. Тези колебания могат да са
разположени в различни плоскости. Тези плоскости в процеса на еволюция на средата могат
постепенно или скокообразно да променят своята ориентация. Възможни са и колебания с
различна интензивност в различни плоскости (аспекти) на фазовото пространство на
еволюционния процес. Тази особеност допълнително формира разнообразие в еволюционния
процес на конкретна област от средата.
Преходът от един към друг атрибут (4), (5) е преход на структури, функции и свойства
към други качествено различни характеристики. Преходът може да бъде инцидентен (качествен
скок от типа на открития или изобретения), но в общия случай е резултат от продължителен
процес на еднопосочни целесъобразни изменения (количествени натрупвания от типа на
рационализации и оптимизации). Качественият скок в развитието е признак за необходимост от
по-голяма скорост на фундаментални промени. Качественият скок не е край на развитието с
определена насоченост, а замяна на един с друг приоритет в развитието на средата. По
295
аналогичен начин едни приоритети в науката, техниката и технологиите се заменят от други, те

от трети и т.н. без да са изчерпани докрай възможностите на предишните насоки. Всеки аспект
на развитие е подсистема на цялостното развитие на средата. Приоритетът на развитие на едни
подсистеми е за сметка на развитието на други подсистеми. Стратегическата насоченост на
еволюция на прасредата в конкретен момент от развитието й насочва оптималното
преразпределение на ресурсите й от едни към други нейни области.
11. Според проф. Троицки скоростта на светлината някога е била 10 милиарда пъти повече
от днешната [Хобринк, с.103]. „Скоростта на торзионните вълни е не по-малка от 10 9 х С км/сек,
тоест милиарди пъти по-голяма от светлинната” [Тихоплав(4), с.87]. Ако торзионните полета са
средство за пренасяне на информация в небитие, то при протяжност на небитие 109 пъти по-
голяма от тази на битие, ще се достигне приблизително едновременност на управление на
процесите в битие и в небитие. Това означава, че за да се осигури еднаква степен на надеждност
на регулиране на процесите в системите от битиета в рамките на определено небитие е
възможно небитието да бъде милиард пъти по-голямо от средно стратистичното по големина
битие, което включва в своето пространство. Ако екстраполираме тази зависимост до
пранебитие, то следва, че пространството на едно пранебитие е милиарди пъти по-голямо от
пространството на средно статистично по големина небитие, което включва в себе си.
На тази основа следва, че първичната среда се е характеризирала с огромна протяжност и
огромни скорости на пренасяне на информация в пространството. В резултат на тези
характеристики времето в прасредата не е съществувало от гледна точка на наблюдател от
битие.
Възникването на небитиета в пространството на пранебитие и на битиета в
пространството на всяко небитие поражда по аналогия възникване последователно на нови
управляващи параметри, които могат да се изменят в границите на еволюционните им
предшественици. Високите скорости на разпространение на информацията в еволюционните
предшественици поражда в тях високи честоти на собствените им колебания, в сравнение с
параметрите, които са възникнали по-късно. Еволюционно предшестващите параметри
модулират поведението на еволюционните си приемници.
По аналогия следва, че в най-мощните вихри в пространството на пранебитие се формират
вихрите на небитие, а в най-мощните вихри в пространството на всяко небитие възникват
пространства на битие (вселени), които по своята структура също имат вихров характер.
Логично е да се предположи, че в центровете на най-мощните вихри в битие (вселени) е
възможно да се формира свърхплътна среда, която е основа на бъдещото свъхбитие.
Неравномерността на развитието на процесите може вече да е формирало в някои битиета среда
от свръхбитие. Свъхускореното протичане на процесите в тези центрове поражда
необходимостта да се предвижда далеч напред всяка стъпка в такава среда, за да не предизвика
катастрофални последици за субекта, който съществува в нея. Периодичният колапс на битие
(вселена) ликвидира свръхбитие така, както периодичният колапс на среда от област от небитие
ликвидира средата на всяко от включените в него битиета (вселени).
В процеса на диференциране на пространството на подобласти намалява необходимостта
от информационен обмен с гигантските скорости, които са присъщи на прасредата. По този
начин се намалява многократно обхватът на изменение на процесите във времето и в
пространството. Това обстоятелство скъсява периода на търсене на решение за осигуряване на
локалната устойчивост на системите, които изграждат всяка област от пространството.
„...Никога не съм срещала дух или призрак, който може да нанесе дори и частица от
физическата или емоционална вреда, на която са способни човешките същества” [Браун, с.15].
Това е признак, че степента на конфронтация между обекти в небитие е много по-малка,
отколкото при битие. Логично е да се предположи, че подобно съотношение съществува между
296
степента на конфликтност на системи от пранебитие и подобни на тях от небитие.

Конфликтността нараства в процеса на еволюцията на средата, тъй като пространството в което
може да се реализира решение се стеснява и скоростта на комуникация намалява. Съответно
свъхбитиета съществуват или ще съществуват много по-кратко от битиетата и степента на
конфликтност на вътрешните им проблеми е значително по-голяма от тази при битиетата.
В процеса на търсене на решение на проблем, свързан с устойчивост на локално
пространство по необходимост проблемът се разгражда на подпроблеми, които принадлежат
към по-първични нива на организация. Всеки подпроблем се поема за търсене на решение от
еволюционното ниво на организация на средата, на което тя има компетентност да го разреши.
По този начин всяко ниво на средата е запознато с тези компоненти на проблеми, които са
свързани с него. Търсенето на тяхното решение е причина за развитието на съответното ниво на
организация на средата. В процеса на търсене на решение на проблем, свързан с устойчивост на
локално пространство и ниво на организация се усложнява (еволюира) цялата структура на
средата, включително и прасредата. От тук се налага извода, че градивните елементи на
Абсолютния бог постепенно стават все по-сложни, т.е. той еволюира в резултат на еволюцията
на средата, от която е изграден.
1. Представена е концепция за еволюция на съществуващите системи в резултат от
поляризация на първичната среда.
2. Всяка от поляризираните среди се управлява от свой Абсолютен бог.
3. Всеки Абсолютен бог стимулира еволюционното развитие на средата, която
управлява в интерес на самосъхранението си.
4. Абсолютният бог ускорява еволюционното развитие на средата, като подпомага
качественият скок в самоорганизацията й. Количественото натрупване на връзки в
структурите на средата е приоритетна функция на самоорганизацията на тази среда.
5. Еволюцията на всяка система е процес на усъвършенстване на фиксираната й
установка. В нея е закодирана паметта за предисторията на системата.
6. Материята е подсистемен фактор на енергията, а енергията е подсистемен фактор
на информацията.
7. Всяка област от прасредата може да еволюира по отношение на различен фактор.
8. От извод 6 следва, че в частност съседните ни вселени може да не са материални.
9. Градивните елементи на прасредата и на Абсолютния бог стават все по-сложни.
10. Изследователят по принцип е възможно да проникне в дълбочината на
фиксираната си установка.
1. Акимов А., Бшинги В. О физике и психофизике, Сознание и физический мир, вып.1,

М., 1995.
297
3. Браун С. Харисън Л. Посещения от другата страна, Хермес, Пловдив, 2007.

4. Гришкин И. И. Понятие информации, Наука, М., 1973.
5. Иванова Н. М., Иванов Ю. Н. Жизнь по интуиции, АО Комплект, Санкт-Петербург,
1994.
7. Ламбаджиев Г. (1) Мощност на установката на човек, Изследовател, т. 6, 2009.
8. Ламбаджиев Г. , Ангелов И. Трансформиране на технически преобразувания от
хомеостазния спектър в графични преобразувания, Контакт 2009, С., 2009.
9. Лозенски И. Програмираният Исус, „Уърлд – европейски клон”, С., 2008.
10. Милянкова Р., Чернев Р. Стресът на работното място, ЕТ „Персонал Консулт – Г.
Попов”, С., 2008.
11. Ошо. Книга на тайните, т. 4., Одисей, С., 1994.
12. Тихоплав В., Тихоплав Г. (1) Физика на вярата, НСМ Медиа, С., 2006.
13. Тихоплав В.,Тихоплав Т. (2) Времето на Бога: съзнание и живот, НСМ Медиа, С,
2006.
14. Тихоплав В., Тихоплав Г. (3) Кардиналният поврат, НСМ Медиа, С., 2004.
15. Тихоплав В., Тихоплав Г. (4) Великият преход, НСМ Медиа, С., 2005.
16. Урсул А. Д. Информация, Наука, М., 1971.
17. Хобринк Б. Еволюцията – яйце без кокошка, Open Doors`,С., 1993.
Абсолютният бог и средата

Абсолютният бог се развива с изпреварващи темпове по отношение на

средата, която управлява. Абсолютният бог е йерархична система от
структури.
Ключови думи: Абсолютният бог, битие, небитие, еволюция, модели.
Въведение
Целта на статията е да се анализират възможностите за развитие и взаимодействие на
Абсолютния бог и средата.
298
Според богомилството (10 в.н.е.) светът първоначално е създаден от един добър бог. След
това Сатанил – главният помощник на този бог е създал Земята, човека и всичко свързано с
него, с което действие се е превърнал в дявол. Тази теза кореспондира в някаква степен с
представата на Нютон за „божествения първотласък”. Тя се доближава до концепцията ни за
съществуването на Оригинален Абсолютен бог и за доразвитието на битие от други сили.
Основна парадигма
Йерархичната структура на информацията в обектите на първичната среда е резултат от

натрупването на информация за взаимодействието на обектите на тази среда („В началото бе
словото...”). Обектът, който най-добре усвоява постъпващата информация, може да се
възползва най-добре от нея в интерес на индивидуалния си инстинкт за самосъхранение.
Постепенно конкуренцията между множество възможности откроява обект, който най-бързо и
пълноценно усвоява получената от средата информация и най-бързо и пълноценно я използва в
интерес на самосъхранението си. Най-оперативният обект принуждава останалите да се
адаптират към него. По силата на информационния обмен той става модел за подражание, част
от заобикалящата среда. Към него се присъединяват все повече и повече обекти. Адаптирането
към този водещ обект постепенно го превръща в еталон за поведение и в основен регулатор на
средата.
Постепенно средата започва да съгласува своето развитие с развитието на най-бързо
развиващата си компонента. Съответно творческият пробив възниква в отделна мисъл, а след
това се мултиплицира. Творческият ефект е гигантски в сравнение с големината на структурата,
която го създава. Ето защо: „Богът може да става по-голям от десетки хиляди вселени, но може
да става по-малък от атома” [ Бхактиведанта, с. 96].
Варианти на взаимодействие на
Абсолютния бог и средата
Табл.1.
Следствия от утвърдените представи за Абсолютния бог (АБ)
Утвърдена АБ
представа не произхожда АБ
за АБ от средата произхожда от
средата
АБ и зависи от нея
Същ- Пери- АБ не зависи зависи
ност фра- от средата от
зиране средата
299
Интересите
Бог Любов на АБ А,
= съвпадат или са А АБ принадлежи към
е
отно- близки до първичното еволюционно
любов шение интересите ниво на средата (Г)
на човека (А)
Любов Енергитичността
= на АБ e по-голяма от Б Б, Г
енергия тази на битие (Б)
Светлина
Бог = А А А, Г
любов
е
Светлина
свет- = Б Б Б, Г
лина енергия
Знанието на АБ е по- В, знанието на АБ е
Светлина могъщо (всеобхватно) резултат от представите,
= от човешкото В характерни за първичното
знание познание (В) ниво
на организация
на средата
Могъще-
Бог ство = Б Б Б, Г
енергия
е
Могъще-
все- ство = В В В
мо- Знание
гъщ
Базовото ниво на
Непозна- Липсва достъпен за Д организация на средата, от
ваем = човека преход което е формиран АБ, е
Бог
отдале- между средата на практически недостъпно
е чен; битие и за човека и човешката
не- недостъ- средата на АБ (Д) душа, тъй като се намира
поз- пен на йерархично голяма
на- дистанция от битие
ваем
Непозна- Много сложни Ж, тъй като нивото на
ваем (абстрактни) са организация на АБ е
= представите, с които Ж много отдалечено от
непре- оперира АБ и те нивото на организация на
водим практически не могат човека
да бъдат опознати от
нивото на човешката
мисъл (Ж)
300
Вечен АБ принадлежи към Темпът на време, който е

Бог = среда, в която присъщ на АБ, е
безкрай- времето е характерен за
е
но дълго практически спряло З фундаментално ниво на
вечен съще- спрямо времето, организация на средата
ствуващ протичащо в
природната среда(З)
Вечен = АБ притежава Регулаторите на АБ са

безкрай- регулатори, които не И присъщи на
но са присъщи на фундаментално ниво на
устойчив природата (И) средата
АБ притежава Ако критерият за
Бог е Справед- пълна информация за справедливост се
лив = всеки обект във определя от интересите на
спра-
многоас- времето и средата, от която
вед- пектен, пространството и на произхожда АБ,
лив т.е. тази база може да Й то преценката на всеки
пълно- прецени обект може да се
ценно многоаспектно осъществи по основни
преце- получените резултати показатели на интересите
няващ (Й) – сложно за на тази среда –
изпълнение просто за
изпълнение
Избор на вариант за връзка между

Абсолютния бог и средата
От съпоставката между вариантите за връзка между Абсолютният бог и средата
следва, че най-малко противоречия и най-проста схема на взаимовръзки включва вариантът,
при който Абсолютният бог произхожда от средата и зависи от нея. Вариантът, при който
Абсолютният бог е паралелна структура на средата, е обект на религиозни концепции и
противоречи на основния принцип за отвореността на всички системи в природата. При
религиозните концепции природата се проявява като отворена система, а Абсолютният бог –
като затворена система (не се развива и не се влияе от нищо съществуващо). Ето защо този
вариант не може да го възприемем за рационален, независимо, че религиите се възприемат като
монополисти по отношение на знанието за Абсолютния бог.
Вътрешни причини на средата

за зараждане на Абсолютния бог
Според Хегел: „Богът (Духът на Вселената) се проявява като обективна Природа и
отново се издига от нея” [Блаватска, с.326].
301
Ако приемем, че Абсолютният бог е възникнал като подсистема на средата, то се налага

аналогията с човека (като образ и подобие на Абсолютният бог). Човекът е подсистема на
природата, която се стреми да я опознае, за да я подчини на своите цели. Ускореното развитие
на земната цивилизация породи сложна система от разнообразни по вид проблеми.
Същевременно възникват и средствата за решаването на тези проблеми: системите за изкуствен
интелект. Очаква се, че на определен етап от развитието на изкуствения интелект, той ще
придобие автономност и ще направлява (оптимизира) развитието на човечеството. По
аналогичен начин е възможно в резултат на продължителна самоорганизация на прасредата да
е възникнал свръхинтелект, който е предназначен за решаване на текущите й вътрешни
проблеми. Впоследствие той се е обособил като Абсолютен бог.
От тази концепция следва, че Абсолютният бог е възникнал в период, който е в
относителна близост до началния момент на развитие на Позитивната среда. Проекция на този
етап върху човекът може да намерим в неговото детство: „Най-важният факт, когато работя в
пренаталната фаза, е, че плодът няма аналитично съзнание, той не може да мисли съзнателно”
[Валие, с.51]. „Точно в седмия месец мозъкът окончателно се формира и бебето става
физически по-осъзнато” [Валие, с.137]. „На около две и половина или три годишна възраст
детето започва да се осъзнава като отделно от майката същество” [Грискам, с.57]. „...Във
възрастта от три до шест години се вземат повечето решения за този живот” [Валие, с.135].
Развитието на структурата на мозъка повишава яснотата на мисълта и е предпоставка за
критична оценка към тази мисъл, доразвитие и абстрактни представи.
Външни причини на средата

за зараждане на Абсолютния бог
Логично би било да се предположи, че в антисредата съществува Абсолютен антибог,
който функционира приблизително по подобен начин както Абсолютния бог и по този начин
осигурява равностойно развитие на антисредата по отношение на средата. На тази основа
следва, че първична среда е съществувала обективно, а Абсолютният бог и Абсолютният
антибог са вторични структури на процеса на нейното развитие. Те възникват по необходимост
на определен етап от самоорганизацията на съществуващото, когато възниква потребност от
ускореното му развитие.
Необходимостта от ускорено саморазвитие на позитивната среда (самосъхранителен
ефект) е основен фактор за зараждането на Абсолютния бог. Централизираното регулиране и
управление на процесите на средата е по-ефективно средство за самосъхранението й, в
сравнение със самопроизволните хаотични действия в него. На този принцип във всяка
популация съществува организация, която повишава степента й на устойчивост при различни
външни смущаващи я въздействия. Тази организация е проекция (филогенетичен образ) на
стартовата организация на прасредата.
Предпостаки за ускорена самоорганизация

на Абсолютния бог
Ако приемем, че Абсолютният бог е част от средата, която се развива ускорително, то

следва, че развитието на тази среда е предпоставка за усъвършенстването на Абсолютния бог.
Абсолютният бог се самосъхранява, като съхранява средата, която го поддържа. Йерархичното
302
развитие на средата е отлично средство за създаване на каскада от бариери срещу разрушаване

на тази среда.
Друга причина за ускореното развитие на Абсолютния бог е многократното увеличаване
на броя на връзките в средата в процеса на нейното развитие. За да се моделират тази гигантски
процеси е необходимо да се разглеждат от йерархично по-високо ниво на организация. Това
изисква изпреварващо развитие на моделите по отношение на оригиналите. Изпреварващото
развитие на моделите формира изпреварващо (прогностично) стратегическо мислене, т.е.
изисква абстрактно мислене на по-високо ниво на организация.
Трета причина за ускорено развитие на Абсолютния бог е увеличаването на броя на
пространствата, които включват високоразвити структури. Необходимостта от оптимално
съгласуване между развитието на тези пространства, за да се избегне противопоставянето
между тях, налага изпреварващо моделиране на възможните взаимодействия между тези
пространства. Това може да се осъществи, ако моделът на тези процеси е на по-високо ниво на
организация в сравнение с оригиналите.
Изпреварващото развитие на структурата на Абсолютния бог по отношение на
заобикалящата го среда е признак, че съвременният Абсолютен бог е значително по-високо
организирана структура в сравнение с първичната му структура. Съответно това, което е
описано от древните религии като характеристики на боговете, вече не е актуално.
В периода между два качествени скока в процеса на развитие на една система
съществува период на количествено натрупване на промени в нея. Приложено към
Абсолютния бог това означава, че в периода между две негови относително устойчиви нива на
организация се осъществява натрупване (мултиплициране) на постигнато съвършенство.
В областта на изкуственият интелект е известно, че се търси качествено по-добър ефект
чрез мрежа от паралелно работещи компютърни системи. По аналогия това означава, че на
определен етап от развитието на Абсолютният бог, той се е обединил с други интелектуални
системи от неговия ранг, за да повиши своята ефективност. По силата на еволюционната
приемственост интегрирането с други системи е протекло и през следващите етапи от
развитието на Абсолютния бог под формата на фрактален процес. Според проф. Е. Мулдашев:
„Множество духове образували помежду си информационни връзки и създали Всеобщото
информационно пространство, т.е. Онзи свят” [Тихоплав (2), с.136].
На тази основа следва, че Абсолютният бог е сложна многойерархична структура от
интелектуални системи.
Съгласуване на представи за формиране и развитие

на Абсолютния бог
1.Връзки.
Съгласно предлаганата концепция Абсолютният бог е изграден от елементарни структури
(градивни елементи) на първичната среда.
По аналогичен начин диполните молекули на водата през водородни мостчета се свързват
в големи структури, наречени клъстери. Водородът и кислородът са газове при същите условия,
при които техният синтез (водата) е течност и кристал. Водата изгражда преобладаващата част
от структурите на флората и фауната, включващи най-високо интелигентните популации на
Земята. Външните (космически) обусловените колебания на водните молекули в структурите на
растенията и животните ги синхронизират с процесите на Вселената.
По аналогичен начин самоорганизацията на първичната среда стимулира развитието на
Абсолютния бог чрез градивните му елементи, които й принадлежат. Съответно организацията
на Абсолютния бог би следвало да се простира навсякъде, където съществува среда.
303
В частност по подобен начин се структурира и това, което се нарича енергия: „Енергията

привлича подобна на себе си енергия и образува... „гроздове” от подобна енергия. Когато
достатъчно подобни „гроздове” се сблъскват един с друг, те се „слепват” един за друг...
Необходимо е невъобразимо голямо количество „слепена” подобна енергия за образуване на
материя. Но материя ще се образува от чиста енергия. ... Това е единственият начин, по който
материята може да се образува” [Уолш, с.61].
„Може да се предположи, че Абсолютът се отличава от Свръх-съзнанието, но е неотменим
от него. [...]. Свръхсъзнанието се разглежда като висша форма на развитие на информацията,
като творяща информация. ...”божествена” информация. Понякога я наричат „чиста енергия”. А
първичните торзионни полета са носител на тази божествена информация, следователно и на
Съзнанието на Вселената” [Тихоплав (2), с.183].
„Всяко нещо на света има повече от една същност. [...]. Преходът от най-повърхностната
същност към най-дълбоката същност е постепенен, стъпаловиден, множествен” [Енев, с.24]. И
обратното: постепенно, стъпаловидно се формира еволюционно новата, по-висша същност на
организацията на Абсолютния бог. Тя повтаря по необходимост най-основните характеристики
на средата, в която се развива. Съответно: еволюционното развитие на средата след
формирането на Абсолютния бог и стимулирано от него повтаря по необходимост етапите на
неговото структуриране.
Ако клетките на животинския организъм остареят, те загиват за да отстъпят място на
новосъздадените клетки в интерес на запазване на организма. Програмираната смъртност на
ненужните за организма клетки се нарича апоптоз. Обновяващият механизъм на клетките се
проявава в обновяването на обществените организации (военни, религиозни, партийни, научни
и други) с нови членове. Починалите, загиналите, отстранените или отстранилите се водачи се
заменят с нови.
Съгласно източните легенди древният човек е притежавал способността да преминава от
структура, изградена от праматерия в структура, изградена от вещество и обратното
[Стульгинскис, с.46]. Този принцип е самосъхранителен и като такъв има предистория в
първичните форми на съществуване на средата. Последователното и непрекъснато обновяване
на елементите, които изграждат средата е обновило и модифицирало (адаптирало,
усъвършенствало) и структурата на Абсолютния бог.
2. Устойчивост.
„Като се усъвършенства, човекът усъвършенства боговете си” – мъдрост на маите
[Тихоплав (1), с.270]. Абсолютизирането на функциите на водещата система (например:
технологично и икономически водеща държава от човечеството) я стимулират да ги запази в
съответствие с вложената в нея програма за самосъхранение. Стимул за ускорено
преобразуване и съответно – за ускорено усъвършенстване на Абсолютния бог са били
конкурентните условия, в които е съществувала първичната му структура. Ако се пренесе
съдбата на Буда, Христос, Мохамед и други човеко-богове върху техния оригинал, то следва, че
Абсолютният бог е съществувал в условия на жестока конкуренция. Възможно е на
Абсолютния бог да е станал жертва на конкурентна борба за лидерство, както много фараони са
загинали в древността. А както е известно жертвите в името на някаква кауза получават
признание след смъртта си...
Косвен признак за такова предположение е факта, че религиите проповядват своите
доктрини в името (в съответствие с принципите) на избрания от тях бог, а не заради самия него.
Богът е инструмент за проповядване на конкретна доктрина, т.е. на конкретен стил на
поведение на хората. Религиите единодушно твърдят, че никой не е видял и няма да види
Върховият им бог и затова включват в концепцията си и негов земен, човекоподобен модел. По
този начин Абсолютният бог, представен чрез образите на множество религиозни модели, се
304
превръща в абстракция, във въображаема реалност. Съчетават се реални връзки на подчиненост

към абстрактен водач. Подобни манипулативни похвати се прилагат, както е добре известно, в
средите на „тъмния сват”. Тези признаци навеждат на мисълта, че зад узурпирано от религиите
на право да представляват Абсолютния бог, се преследват и други интереси. Историите на
религиите са пълни със злоупотреби в името на проповядвания от тях Бог. Много религиозни
служители са извършвали ужасяващи престъпления. Не е логично един Всемогъщ бог толкова
да е зает с управление на стратегическото развитие на средата, че да не обръща никакво
внимание върху извращенията, които се правят в негово име. Това противоречи на представата,
че Абсолютния бог е всеобичащ. Разглежданото противоречие отпада, ако се предположи, че
Абсолютният бог отдавна не съществува. Неговите функции са поети от други
структури, които са означени със същото име.
От направеният анализ следва, че каузата, за която се е борил Оригиналният Абсолютен
бог и неговите последователи е повишаване на индивидуалната устойчивост на
индивидуалните системи чрез повишаване на устойчивостта на средата, в която
съществуват всички системи. Това е стратегия за повишаване на устойчивостта на
подсистемите чрез повишаване на устойчивостта на обединяващата ги система. И обратното:
обединените усилия на подсистемите в подкрепа на обединяващата го система (Бог) е средство
за самосъхранение. В тази посока са доктрините на Буда, Исус, Мохамед и други религиозни
водачи, които впоследствие са обожествени. По своята същност това са две страни на единен
екологичен подход.
В реализацията на стратегически важната цел е възможно да се вградят и множество
тактически, т.е. лични (на цивилизации и на субекти от тях) интереси: „Когато честотата на
човечеството е контролирана и насочена така, че да се чувствате потиснати по определен начин,
на което в основни линии е подложена вашата планета, вие вибрирате в определен обсег на
електромагнитния спектър. [...] Други енергии ...се възползват от тази енергия...за собствени
нужди” [Енев, с.292].
Ако тактическите цели или локалните интереси наделеят над стратегическите, то може да
се очакват изравнителни (синхронизиращи) процеси. В общия случай такъв тип процеси
първоначално са разрушителни, а след това стават градивни. В този аспект може да се
разглеждат противоречията между различни цивилизации, които управляват земният им
експеримент.
3. Код.
Йог Чинамайананда в книгата си “Медитация и живот” цитира древен текст: „В началото
бил Брахман, Праджапати, с който било Словото” [Юй, с.413]. В частност „Твърдят, че всички
мюсюлмански имена са имена на Бога...” [Ошо , с.346].
В Библията името и означението (типа на персонажа) съвпада: Бог.
Брахман и Бог започват името си с Б. С „Б” започва името на космическата душа БА. По
своята същност първичната структура на Абсолютния Бог може да се разглежда като душа,
която предшества и формира космическата душа БА, така както БА предшества и формира
индивидуалната душа КА. Означаването на първичната душа с название, започващо с буква „Б”
(бог) може да се разглежда като кодов символ за функция, която е аналогична на тази,
реализирана от душата БА. От този кодов смисъл на названията следва, че преди Абсолютния
бог е съществувало нещо (първична среда), тъй като кодовата буква Б е втора по азбучен ред
след буква А в българската азбука (разглеждана като скала за дешифриране). В този кодов
аспект може да се добави, че България (страната, която използва скалата за декодиране в
качеството на азбука) също може да се дешифрира като запис на космическата душа БА
(фонетично: БългарииА, т.е. Б...А). За кодовите връзки, свързани с българската азбука ще бъдат
пубикувани допълнително множество статии.
305
4.Цел.
В частност: „Основната задача, която Висшият разум поставя пред човечеството, е да се
промени самия човек” [Тихоплав (1), с.109]. Свами Шивананда в книгата си „Концентрация и
медитация” пише: „Нашето тяло се явява инструмент за достигане на Богореализация” [там,
с.537]. Иог Чинамайананда в книгата си „Медитация и живот” пише: „Животът става живот
само тогава, когато човек постоянно живее Божествен Живот...” [Юй, с.387].
Основната цел е генериране на външно проявено творчество чрез вътрешно (психическо,
духовно) самоусъвършенстване на личността. В този смисъл душата на човека е сложна
йерархична система, която е еволюционно продължение на структурата на Абсолютния бог и се
явява негов елемент. Индивидуалното развитие на душата на човека е в съответствие с
потребностите на Абсолютния бог, тъй като го обслужва и в частност – доразвива в някакъв
аспект. И обратното: кармата на човека изразява текущата потребност от корекция на
индивидуалното развитие на душата на този човек, за да може развитието й да протече
оптимално в съответствие с обслужващата й функция към Абсолютния бог.
Проф. Иван Манев утвърждава, че „В Бога по всяка вероятност съществува вътрешна,
морална потребност да способства и ускорява развитието на нашата млада в нравствено
отношение цивилизация” [Манев, с.86].
На тази основа следва, че мотивът стимулиращ развитието на земната цивилизация е
външен, както за нея, така и за самия Абсолютен бог. Този извод се съгласува с извода на проф.
Манев, че „...Богът не е Творец на Вселената, а само Връх на нейното развитие...” [там, с.85].
От тук също следва, че Абсолютният бог е инструмент на еволюцията на средата и в
частност на Вселената, т.е. подчинява се на нейното развитие. Развитието им е взаимно
обусловено. Съчетаването на желанието на Абсолютния Бог за самосъхранение чрез
максимално ускорено развитие на структурата на средата съответства на възможностите на тази
среда да го реализира.
В резултат на пресичането на тези две тенденции възниква оптимален темп на
еволюционно развитие на средата. Ускореното й развитие поражда необходимостта да се
съкрати максимално процедурата на повтаряне на предисторията й преди да възникне
качествено новото. „Атомите никога не се съединяват автоматично, за да образуват жива
клетка. Всичко във Вселената действа точно обратното” [Хобринк, с.64]. “Земните пластове
говорят за внезапна поява на живот в неопределен брой разновидности. Всички основни видове
имат напълно развити основни белези от самото начало. Не съществуват начални форми, от
които да произхожда по-усъвършенстван представител на групата” [Хобринк, с.45]. Това
съкращаване се проявява в частност като стъпално възникване на оригинални структури на
растения и животни на Земята, без да се изчаква тромавият им процес на естественото
елиминиране на възможни варианти. Тези признаци са в полза на теорията за целенасоченото
формиране на системите във Вселената.
Абсолютният бог и управлението на средата

(теоретична концепция)
1.Преобразуване на информация.
Изключително много малка (нищожна) част от душите на различни същества носят в себе
си памет за оригинални общозначими решения. Тази информация съдържа оригинални частни
решения на локални проблеми. Тези решения имат проекции в областта на еволюционното
развитие на средата, т.е. могат да се използват като модели за стратегичиското й управление.
306
Абсолютният бог приема тази информация като потенциална възможност за отделни

направления на стратегическото (качествиното, еволюционното) усъвършенстване на средата.
Ето защо съпоставката и обработката на тази информация не може да го затрудни. Подбраните
решения има възможност да се доразвият чрез симулационно моделиране и да се изпитат на
практика в отделни подобласти от пространството. Основната цел е да се уточнят в най-общ
вид резултатите от приложението на иновациите в развитието на средата. Допълнителна цел е
да се уточнят средствата за постигане на основната цел. По този начин последователно се
подготвят регулатори (например регионални или локални богове) за все по-високите нива от
организацията на средата. Подобна процедура се реализира при мениджмънта. Вероятно тя е
проекция (модел) на универсалната процедура в условията на конкретна човешка дейност.
Връщането към предисторията е гаранция за устойчивост. И обратното: разшифроването на
историята е предпоставка за проникване в предисторията й.
2. Моделиране.
Всяка система от средата паралелно с реализирането на индивидуалното си развитие (като
един автоматизиран цикличен процес) осъществява моделиране (например чрез модулиране) и
на някакъв вариант от развитието на тази среда. Моделират се процеси от същото ниво на
организация на средата, на което се осъществява индивидуалното развитие на конкретна
система. В частност преходът на душата между различни нива на организация в битие и в
небитие е предпоставка за йерархично моделиране на конкретна насоченост на търсене на
решение.
По този начин всяка система от средата е елемент на един практически безкрайно
грандиозен компютър, който решава проблеми, свързани със съхранение на средата.
Инстинктът за самосъхранение стимулира в творческото търсене, съпоставяне и оптимизиране
на решение. Това решение обслужва всички от Абсолютният бог до най-простата структура на
средата. Общият интерес, проявяващ се като инстинкт за самосъхранение, свързва в системно
единство всички структури на средата и Абсолютният бог включително.
Битие може да се разглежда като физически модел (частен случай на еволюционно
развитие) на небитие. При този модел множество променливи се превръщат в
константи, а някои константи се превръщат в променливи величини. В резултат на тези
обстоятелства битие е в състояние да моделира ускорено такива процеси, които на
практика биха протекли за гигантски периоди от време. Битие се проявява като
компютърен инструмент за обитателите на небитие, които го
регулират и развиват.
Може да се предположи, че този принцип на моделиране за първи път е бил
реализиран от Оригиналният Абсолютен бог, възможно е в съчетание с екип. Криза в
развитието на средата вероятно е била причината за търсене на нови пътища за
ускоряване и обновяване на процесите в нея. Създаването на локални модели на нова
среда първоначално са били само предварителни експерименти. Постепенно от
инструмент за моделиране този процес се е превърнал във форма за реализиране на
ускорено еволюционно развитие на средата.
3. Скорост на вземане на решение.
От гледна точка на процесите в битие (например в нашата вселена) безкрайно бавно
протичат процесите на изменение (усъвършенстване) на структурата на средата, в която са
разположени първичните градивни елементи на Абсолютния бог. Това обстоятелство
допълнително забавя утвърждаването на стратегически важните решения за ускоряване на
еволюционното развитие на средата. Ето защо практически безкрайно малка е вероятността да
се допусне грешка в насочеността на перспективното развитие на средата. Подобна е и
утвърдилата се представа, че върховният Бог е непогрешим.
307
4. Индивидуалното развитие на Абсолютния бог и управлението на средата.

Според Свами Дев Мурти: «АУН е името на Върховния. ...АУМ и Върховният са
идентични» [Атанасов, с.223]. «А» означава проявлението, «У» означава съхранението и
развитието, а «М» означава инволюция. Всичко във Вселената без изключение, преминава през
три еволюционни състояния растеж, съхранение и инволюция» [там, с.222]. «Християнската
дума Амин е само версия на свещената дума АУМ, както и думат АЛЛАХ е нейната версия при
мохамеданите» [Атанасов, с.224]. Тези кодови означения са отнасят към индивидуалното
развитие на Абсолютния бог.
Следователно АУМ е съкратено название на индивидуалното развитие на всяка система,
включително и на Абсолютния бог. Съответно Абсолютният бог е формиран, развива се и
загива, както и всяка система от разглежданата среда. Загиването обаче е безкрайно бавно, тъй
като безкрайно бавно е темпото на промени в средата, от която са изградени първичните
структури на Абсолютния бог. Освен това ускореното усъвършенстване на структурата на
различни области от тази среда, управлявани от Абсолютния бог, е предпоставка за
самоусъвършенстването му.
Според Брандл «Творецът... [е]...висшият Аз, който «попива» нашия земен опит и се влияе
от него».
Еволюционното моделиране на различни нива на организация на средата се явява
прототип на еволюционното моделиране на структурата на Абсолютния бог. В този смисъл
Абсолютният бог управлява развитието на средата, а тя насочва неговото развитие.
Елементите на система среда-бог са равнопоставени и еднакво заинтересовани за собственото
си оцеляване. По аналогичен начин съдбата на служителите зависи от съдбата на работотдателя
им. Съответно от работата на служителите в някаква степен се определя съдбата на
работодателя.
От самосъхранението на Абсолютния бог зависи стабилността на всички нива на
организация на средата. Ето защо всяка система от тази среда е заинтересована от стабилността
на Абсолютния бог. В частност религиозната привързаност (подчиненост) на много хора към
Висшият им бог е изразява тяхната зависимост от неговото управление.
Абсолютният бог и фракталната структура
Измененията в ентропията на Абсолютния бог не могат да се регистрират за периода на

съществуване на една вселена. Ето защо Абсолютният бог се разглежда като вечна структура:
«За върховното Себе няма прераждане и превъплащение» [Атанасов, с.211].
«Всеки участък от кръвоносната система е фрактал на аортата... Фрактална система са и
трахеята, бронхите, белите дробове. Целият човешки организъм е ...фрактална структура.
[...] ...Във фракталната структура е залажен принципът, че една клетка на живия организъм
(която и да е) съдържа информация за целия организъм» [Тихоплав (3), с.70]. «Човешката
личност е нелинеен фрактал и затова хората в духовната им същност не са точни копия на Бога
и един на друг» [Тихоплав (3), с.73]. Съответно семантичната структура на мисълта на човека е
разклонена и може да се разглежда като нелинеен фрактал на началните съждения, които
определят нейната същност.
Според акад. Грабовой личността на човека е фрактал от личността на Бога, духът на
човека е фрактал на Божия дух, съзнанието на човека е фрактал на Божието съзнание,
физическото тяло на човека е фрактал на физическото тяло на Бога [Тихоплав (3), с.72].
Съответно фрактална е еволюционната структура на средата: битие съдържа информация за
308
небитие (небитие е модел за формиране на битие), а небитие съдържа информация за

пранебитие (от което произхожда) на принципа на еволюционната приемственост.
Оригиналният Абсолютен бог принадлежи към първичното еволюционно ниво на
организация на средата. Това обстоятелство му гарантира максимална устойчивост срещу
произволни смущаващи го въздействия. Разклоненията му в по-късно формираните нива на
организация по необходимост се поемат от по-късно формирани структури (богове). Връзката
между Абсолютният бог и боговете от следващото ниво на средата по необходимост се
осъществява чрез канли за информация, изградени от първичната среда, към която принадлежи
Абсолютния бог. Връзката между богове от второто и третото ниво на организация на средата
по необходимост се осъществява чрез канли за информация, изградени от втричната среда. И
така нататък. Боговете от по-висшите нива на средата притежават многакратно по-малки
пространства от средата, в които могат да упражняват своята власт и то в много по-ограничен
обхват. Тази фрактална структура напомня за схемата за управление в корпоративна структура.
1. Оригиналният (първоначалниат) Абсолютнен бог произхожда от първичната
среда и зависи от нея.
2. Абсолютният бог стимулира развитието на средата, а генерираните от

подсистемите й идеи за перспективно развитие подпомагат усъвършенстването на
Абсолютния бог с цел да забавят неговото стареене.
3. Абсолютният бог, разглеждан в стартовата му структура, е напълно възможно

отдавна да не съществува. Неговите функции са поети от други структури, които са
означени със същото име.
4. Абсолютният бог се реализира чрез сложна многойерархична фрактална

структура от интелектуални системи.
5. Битие се проявява като компютърен инструмент за обитатели от небитие, които

го регулират и развиват. Чрез моделирането на процесите в небитие посредством модели,
под формата на битиета, се ускорява многократно процесът на вземане на решение за
реализиране на стратегически процеси на управление на поведениета на средата, т.е.
процеси свързани пряко ил косвено с еволюция на средата от небитие и съответно на
средата изобщо.
6. От извод 5 следва, че имитационното моделиране на процеси от небитие под

формата на процеси, протичащи в различни битиета, е свързано и с подготовка на
регулатори на тези битиета (например: цивилизации).
7. От извод 6 следва, че имитационното моделиране на процеси от небитие е

свързано и с подготовка на специфични връзки между регулатори от битие и от небитие
под формата на души (духове), които са свързани с двете нива и периодично циркурират
между тях в качеството си на информационни носители, като същевременно изпълняват
екологичната си процедура на самостоятелно индивидуално развитие.
309
1. Атанасов Н. Хималайската йога на Свами Дев Мурти, ЕТ „Владимир

Въжаров”, С., 2009.
2. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.1, Астрала, С., 1993.
3. Бхактиведанта Ш. Ш.: Шримад Бхагаватам, т. 2, Бхактиведанта, Бук Тръст, 1991.
5. Грискам К. Лекуване на емоциите. Събуждане на безстрашния аз, Гуторанов, Ловеч,
1996.
6. Енев Н. Наука за Бога и неговите съвременни изисквания, Ателие, С., 2003.
7. Манев И. Единствен ли Бог?... Философия и культура, № 4, 2008.
11. Тихоплав В., Тихоплав Г. (3) Учението на Грабовой, НСМ Медиа , С., 2005.
13. Хобринк Б. Еволюцията – яйце без кокошка, Open Doors`,С., 1993.
Самоорганизация на прасредата
e- mail: georgilam@abv.bg
Първичната среда се характеризира с относително неизменни стойности на реакцията

на системите й (протосистеми, т.е. структури с разпределени параметри) по отношение на
външни смущаващи я въздействия. В екстремелни ситуации тези системи реагират с
максимално възможната им по интензивност реакция.
Ключови думи: еволюция, среда, прасреда, концепция, приемственост.
Въведение
Целта на статията е да се синтезира концепция за самоорганизацията на първичната
среда. Основа за формиране на такава концепция е еволюционната приемственост в развитието
на средата. Например системите от небитие преимуществено циклично повтарят получената от
310
тях информация [Ламбаджиев (2), с.116]. Индивидуалното развитие на небитие се подчинява

на строга цикличност [Ламбаджиев (12), с.168]. Далечната предистория на небитие е
прасредата. Еволюционната приемственост свързва прасредата с небитие и битие. Процесите в
небитие са преимуществено асоциативно свързани [Ламбаджиев (10), с.157].
Страхът за самосъхранение е основно движещо средство за всяка система, включителлно и
за средата, разглеждана в нейната цялост. В частност при човека страхът е „...състояние,
породено от тревога пред предполагаема възможност за унищожение на аза” [Грискам, с.232].
Самореализацията на небитие се осъществява чрез системното свързване на
предисторията с историята й [Ламбаджиев (4), с.128]. „Дао ражда 1, 1 ражда 2, 2 ражда 3, 3
ражда 10000 неща. 10000 неща се разбиват от ин и се съединяват от ян” [Лукьянав, с.99].
Съответно 18 век се характеризира като период на натрупване на научнотехнически ресурси, 19
век – свързване на тези ресурси в предметно ориентирани области, 20 век – енергийно
осигуряване и системно свързване на научнотехническите постижения, 21 век –
информационно осигуряване и развитие на научнотехническите постижения на други нива на
организация. Еволюционната приемственост на средата има своя проекция в
научнотехническото развитие на земната цивилизация.
Предпоставки за ускорена самоорганизация

на прасредата
Саморазвитието и самоорганизацията на средата е форма на проявление на инстинкта й
за самосъхранение. Стремежът към ускорено саморазвитие (еволюция) на прасредата е реакция
на външна заплаха за нейното съществуване. Усъвършенстването на прасредата е средство за
противодействие на тази заплаха. Ускореното еволюиране на прасредата е признак, че
заплахата за съществуването й се развива със същата скорост, с която прасредата се стреми да
се самосъхрани като се самоорганизира. От това се налага извода, че средата и заплахата й са
обединени в система. Всяко действие на една от тях предизвиква равно и противоположно
противодействие на другата подсистема. Това може да се осъществи, ако двете системи са
огледални образи една на друга и се развиват в диаметрално противоположни посоки.
Например системата от прасреда и от антипрасреда. Развитието на една от тях предизвиква
деградация на другата. Тези структури са свързани единствено чрез първичните си нива на
организация. Те се стремят да се самосъхранят, като развиват собствените си нива на
организация в качеството им на буферни структури срещу разграждането на основната им
структура. Ускореното саморазвитие на прасредата и на антипрасредата е средство за тяхното
съществуване, т.е. представлява израз на инстинкта им за самосъхранение.
В частност взаимодействието между близнаци в утробата на майката може да се разглежда
като модел на взаимодействие на прасреда и на антипрасреда. Надмощието на едно от
близнаците е фатално за другото още в ембрионалния му стадий. Такава крайно негативна
ситуация се случва много рядко: „В 53 годишния австралиец Уолтър Уелдман след операция е
намерен ембриона на брат му близнак. Науката досега е регистрирала само няколко подобни
случаи, когато в тялото на мъж се намира негов брат близнак. Това се случва, когато майката е
бременна с близнаци, но по-силният буквално изяжда хранителните вещества, предназначени за
двама” [Уникален…, с.12].
Формирането на гигантски интелект от типа на Абсолютния бог от една първична
хаотична среда изисква гигантски период от време, който с представите за земния темп на
протичане на време може да се разглежда като безкраен процес. Продължителността на този
период по принцип е възможно да се осъществи, ако е съществувала огромна (практически
безкрайна за земните представи) скорост на комуникация между елементите на тази среда.
311
Случайното комбиниране на елементи в гигантското по протяжност пространство е могло да

бъде мултиплицирано в много други нейни извънредно много отдалечени една от друга
области, в които са възникнали предпоставки за формиране на подобни връзки.
Известни са множество сведения за процеси в небитие, които протичат със скорости,
многократно по-големи от скоростта на светлината в обозримата ни вселена. Логично е, че в
още по-първични форми на съществуване на средата (пранебитие, прапранебитие и т.н.)
скоростта на разпространение на информацията е многократно по-голяма.
Самосъхранителният ефект, проявяващ се като мултиплициране на нови структури, е
предпоставка за тяхното ускорено разпространение в средата. По този начин около много
отдалечените едно от друго ядра на самоорганизация в прасредата са възниквали и други
структури, които са били подобни на оригиналните ядра и са образували местни техни модели и
модификации.
Тези обстоятелства притежават еволюционна приемствиност в небитие. Например в
сравнение със системите от битие системите от небитие притежават значително по-високата
степен на свързаност, ниска степен на автономност и повишена степен на размитост в
пространството. Системите от небитие приоритетно са структурирани от елементи с
разпределени параметри. Небитиейните системи са относително по-малки по размери и маса в
сравнение битиейните системи. Малка част от системите от небитие във висока степен са
модели на битиейни системи. Небитието притежава значително по-малък относителен дял на
системи, които са битиейни модели, отколкото битието – небитиейни модели. Това
обстоятелство потвърждава приоритетната приемственост на процесите от небитие към битие.
Около 75% от колапсите на небитие са последвани от преход в ново небитие и 25% в
пранебитие [Ламбаджиев (1), с.111].
Повърхностната изолация на системите от небитие е с по-ниска степен на екранируемост в
сравнение с повърхностната изолация на системите от битие [Ламбаджиев (1), с.112]. Тази
тенденция се усилва в много по-висока степен за условията на прасредата, тъй като в нея още
не са се формирали индивидуалните регулатори на размитите в пространството системи.
Характеристики на прасредата
1. Поляризация.
„Светът е поляризиран и нито един процес не се осъществява без наличието на разлика в
потенциалите” [Тихоплав (1),с. 26].
Водните молекули са диполи.
„... Едноименните торзионни заряди – класическите спинове – се привличат, тоест
торзионните полета, насочени в една посока на въртене се привличат, а насочените в различни
посоки на въртене се отблъскват. ... подобното се привлича от подобното” [Тихоплав (1), с.87].
Едноименните заряди се отблъскват. Еднопосочните токове се привличат. Паралелно
протичащите електрони, които си обменят фотон се отблъскват [Капра, с.194].
Учени от Масачезетския технологичен институт откриват, че газовете могат да имат
поведение на магнитна среда [В МИТ създадоха..., с.10]. Това е признак, че крайно разредената
прасреда е могла да се поляризира.
В Даоската йога Слънцето символизира положителният елемент (Ян), „Луната –
отрицателният (Ин) ” [Юй, с.210].
Коментирайки Книгата на Дзиан Блаватска пише: “Духът е първата диференциация на
ПРОСТРАНСТВОТО (и в него). Материята е първата диференциация на Духа. Това, което е
нито Материя, нито Дух, е ТО – безпричинната ПРИЧИНА на Духа и Материята, които са
същността на Причината на Космоса. И ТО ние наричаме ЕДИНЕН ЖИВОТ или
312
Интракосмическо Дихание” [Блаватска, с.327]. “...ТО се явява от обективна гледна точка като
Мулапракити... ” [Блаватска, с.345].
“Евгибий, християнинът, равинът Самуил Менсае бен Израил и маймонидите, всички те
учели, че “Адам имал две лица и една личност и отначало той бил мъж-жена - мъж от една
страна и жена – от другата (подобно на Брама при Ману); но след това тези части се разделили”
[Блаватска, с.165]. Този текст може да се разглежда като символичен израз на поляризираността
на пъвичната среда.
„По време на сношение в мъжа се активира положителният, а в жената отрицателният
полюс на астросома, при което се извършва енергообмен, в резултат на който астросомът на
жената се обогатява с положителни, а на мъжа с отрицателни емоционално пречистени флуиди”
[Руденко, с.64]. „По-материален (плътен) е отрицателният (полюс на астросома – б.а.), тъй като
негов принцип на действие е свиването и уплътняването на на материята. Съответно, по-
духовен (фин) е положителният полюс, тъй като негов принцип на действие е разширяването”
[Руденко, с.71]. „Тук е необходимо да се въведе законът за полярността: Полярността на
човешкия астросом е право пропорционална на неговия информационен заряд” [Руденко, с.70].
„Самоорганизацията в науката и където и да е другаде е възможно само при определени
условия, при които има едно устойчиво състояние. Когато се променят началните условия в
особената точка се получава друга комбинация и тогава системата може да бъде устойчива, но
може да бъде и неустойчива, може да бъде и катастрофическа” [Шкодров, с.115]. Следователно
в процеса на промяна на началните условия (негативната прасреда) се променят условията за
устойчивост на позитивната прасреда. Съответно Буда-Гаутама твърдял, че всичко съществува
като следствие от естествени причини [Блаватска, с.162].
„...Когато се открие нещо ново, първо се изтискват военните приложения и едва след
година започва да се изследва физиката на явлението в дълбочина” [Дамгов, с.99]. Тази
особеност може да се разглежда като повторение на антагонистичното противопоставяне между
позитивна и негативна прасреда, след което всяка една от тях започва да се развива
ускорително.
„Всяка история се съпровожда ...от неопределено число антиистории, всяка от които се
явява допълнителна към друга: история от първи ранг съответства на антиистория от втори ранг
и т.н. Прогресът в познанието и в създаването на нови науки се осъществява посредством
поколение от анти-история, свидетелстваща за това, че някой ред, единствено възможен на един
план, престава да бъде такъв на друг план” [Леви-Строс, с.320]. По този начин чрез щафетата
на еволюционната приемственост в метафоричен вид се пренася далечната предистория към
историята на процесите в материалния свят.
Информационната ориентация на процесите е най-силно изразена в пранебитие
[Ламбаджиев (14)]. Съответно доближаването на структурата на духа към по-близки нива на
еволюционна организация до пранебитие е свързано с увеличаване на степента на
поляризацията на процесите в него. Ако се продължи тази тенденция до първичната среда, то
следва, че при нея поляризацията е изразена в най-висока степен.
Негативната прасреда е антипод на позитивната прасреда, в която плува микроскопичната
капка на вселената ни. Негативната прасреда е модел на първично ниво на организация от
гледна точка на наблюдател от позитивната прасреда. В този смисъл конктруирането на второ
ниво на организация в позитивната прасреда има за прототип отрицанието, което изпитва
позитивната прасреда по отношение на негативната среда. Развитието на този процес като
отрицание на първоначално отрицаното (вторична инверсия) поражда трето ниво на
организация на прасредата.
2. Творчески процес.
313
Инвертирането на предишното в един аспект е същевременно копирането му в различна

степен в други аспекти. Не е известно абсолютно всестранно отрицание. Отрицанието е
конкретно, защото противоречието, което го поражда е конкретно. Противоречието е конкретно
(локално), защото в процеса на развитието си различията в различни аспекти се изменят с
различна динамика. Динамиката на изменение на различията се обуславя от вътрешни и от
външни фактори по отношение на субекта, в който възникват.
Частичното инвертиране се уравновесява от частично копиране. Асиметричните
противоположности се компенсират. Частичното инвертиране на характеристики на обект се
проявява като заменяне на тези характеристики с нови. Частичното копиране на характеристики
на обект се проявява като аналогизиране на част от неговите функции, структури и свойства.
Аналогизираните характеристики на обект са предпоставка за тяхното лесно адаптиране
към съществуващите характеристики на субекта (наблюдател). Заменените характеристики на
обект могат лесно да се трансформират в по-подходяща за субекта форма.
Адаптираните характеристики на обект към характеристиките на субект предоставят
възможност да бъдат увеличени по количество (мултиплицирани) за сметка на тези
характеристики на обекта, които не са адаптирани към субекта.
Трансформираните от субекта (неподходящи) характеристики на обект могат да бъдат
намалени по количество (редуцирани) с цел да се постигне по-висока степен на съгласуваност
между субект и обект. Тези процеси постепенно затихват, насочени към уравновесяване на
системата от субект и обект.
„Изследванията показват, че когато мислим творчески, когато се чувстваме спокойни или
когато изпитваме любов, тези емоции генерират силно съгласувано електромагнитно поле. И
това електромагнитно поле се предава до останалата част на тялото. Освен това то създава поле
на резонанс, при който всички клетки в тялото се обвързват една с друга” [Чопра, с.56].
„Синхронизирането е творчески процес” [Чопра, с.95].
Последователно подредените преобразувания: копиране, аналогизиране, адаптиране,
увеличаване, уравновесяване, намаляване, трансформиране, заменяне и инвертиране са главни
позиции от проясняващата скала от преобразувания [Ламбаджиев, Ангелов, с.203-206].
Приложимостта на преобразуванията от проясняващата скала в стартовия етап от поляризиране
на средата е теоретичен признак за тяхната първичност. Тези преобразувания се използват
често в практиката на човека като инструменти за реализиране на творчески ефект. В този
смисъл те са отражение на първичните форми на творчески преход на прасредата към по-
високо ниво на организация.
Небитието е отворено за творческо развитие в границите на гарантирана стабилност на
развитието му [Ламбаджиев (9), с.152]. Този основен принцип би могъл да се приложи към
битие и към средата от всяко ниво на нейната организация. Съответно колкото по-стари са
битие и небитие и колкото по-късно по реда си е възникнала нова възпроизведена от тях
структура, толкова по-вероятно е тя да бъде небитие [Ламбаджиев (11), с.162]. Намаляването
на енергийният потенциал поражда възпроизводство на установеното, устойчивото,
безпроблемното. 2/3 от небитиетата, които проявяват усилен афинитет към друго небитие, в
сравнение с афинитета им към битиета, предпочитат стабилна връзка с избраното от тях
небитие [Ламбаджиев (6), с.139]. В детска възраст небитието по-добре възприема информация
от битието [Ламбаджиев (7), с.141]. Творчеството е приоритет на младата възраст както за
системите, така и за средата като цяло. Това означава, че огромните еволюцинни крачки са
направени в стартовия момен на формиране на първичната среда. Всяко битие (пространство
включващо материя) може да усъвършенства само детайли от първоначалната насоченост на
еволюционното развитие на средата.
314
Основните управляващи параметри на системите от небитие са взаимосвързани.

Небитието се стреми към бързо изпълнение на задача, която се налага да извърши [Ламбаджиев
(3), с.119]. Небитието постига по-висок ефект в управляване еволюционния порив на битието
чрез признаване на водещата му функция [Ламбаджиев (5), с.133]. Успехът на небитие зависи
от устойчивостта на връзката му с битие. Небитието се опира преди всичко към това битие,
което се ползва с неговия най-голям афинитет [Ламбаджиев (5), с.134].
Небитието стимулира развитието на битието, но ограничава обхвата на неговото
развитие. Небитието, което е по-резултантно в своята дейност, възприема в по-висока степен
позитивно възпроизводствения си контакт с битие [Ламбаджиев (7), с.144]. Стимулиращите
активност фактори при небитие са значително по-слаби в сравнение с тези при битие.
Небитието чувства потребност от стимулиране на активността си [Ламбаджиев (9), с.151].
Небитието блокира пред възможността да се развива по нова еволюционна ниша, тъй като е
хомеостазно ориентирано в своето поведение. Това е признак за еволюционно късен етап от
развитие на небитие [Ламбаджиев (9), с.151]. Небитието формира устойчивост в развитието, но
се подчинява на еволюционните пробиви, реализирани от битието [Ламбаджиев (10), с.156].
Небитието се стреми преди всичко към стабилизация и в по-малка степен към развитие
[Ламбаджиев (10), с.157].
Съответно от прасредата се формират последователно еволюционни нива на организация,
защото това развитие е гаранция за устойчивостта на средата като цяло. Темпът на промени в
средата нараства в процеса на еволюцията й.
Според представите на така наречения интелигентен дизайн: «Всяка форма на
трансформиране на несъществена информация не може да има като резултат получаването на
нова съществена информация по принцип» [Палюшев, с.36]. Това означава, че една
консервативна система не може да се развие, тъй като се стреми към самоуравновесяване. В
ситуацията с прасредата не съществува възможност за равновесие, тъй като е в антагонистични
отношения с антипрасредата. Единствената възможност за съществуването на прасредата е да
направи нещо необичайно. По подобен начин в остра конкурентна борба оцеляват тези фирми,
които намират нова ниша на своята реализация. Необичайната акция на субект е акт на
творчески процес. Този процес е преди всичко преобразуване (модифициране) на част от
функциите, структурата и / или свойствата на субекта, за да се адаптира по-добре към
конкретна ситуация. По необходимост антисредата ще отговори на такъв акт с друго или със
същото изменение, за да запази паритет. По този начин отново възниква неустойчиво
равновесие межде прасреда и антипрасреда. В резултат на това действие конкурентната борба
между тях се изостря отново. Този безкраен процес на противопоставяне стимулира
еволюцията им непрекъснато. Редуването на действия и противодействия между прасредата и
антипрасредата рефлектира върху редуване на участието на прасредата и Абсолютния й бог в
управление на процесите, свързани с възстановяване на относително устойчивото им
равновесие.
Тази ситуация в частност се представя от деизма като действия на Бога, които са създали
света и живота, след което се е оттеглил и го е оставил самостоятелно да се развива [Палюшев,
с.106,107].
3. Вихър.
„...Възбуждащ” лъч за Абсолюта става творческата идея. В резултат на това в Абсолюта се
образува гигантски информационен вихър (вихърът е резултат от усукване на пространството),
който се концентрира около първичната творческа идея за създаването на нашия физически
свят. Когато концентрацията стига определен предел, гигантският вихър започва да се разпада
на по-малки вихри, с дясно и с ляво въртене. Възникват първичните торсионни полета, които
315
добре са описани с уравненията на Шипов. „Те се появяват във всички точки на Вселената и
моментално я покриват цялата изведнъж...” [Тихоплав (3), с.135, 136].
Установено е, че мисълта на човека се осъществява първоначално чрез биополето му
извън неговия мозък [Ламбаджиев (13), с.135]. Според един дух зрението на духовете не е
поместено в тях самите [Кардек, с.183].
Следователно средствата за главно възприятие на средата са разположени извън
интелигентните обекти в битие и в небитие. Пренесено към Абсолютния бог тази структурна
характеристика означава, че той „осмисля” средата чрез поле, което се разпростира далеч извън
неговите основни структури, но не излиза извън рамките на средата, към която принадлежи.
Логично е това поле да има вихров характер, тъй като вихрите имат проекция в полетата в
битие.
Небитието и системите му са програмирани приоритетно към „лява”, обратна на
битиейната ориентация [Ламбаджиев (1), с.112]. Обръщането на ориентацията на системите, от
съседни еволюционни нива на организация (битие по отношение на небитие, небитие по
отношение на пранебитие и т.н.) е допълнително средство (бариера) срещу лавинообразно
саморазграждане на структурата на средата.
„Във вакуума се образува спинова пространствена структура, която копира торзионното
поле на въздействащия обект. Тя се нарича фантом. Той запазва структурата си в
пространството неопределено дълго време, след като източникът на възбудата е престанал да
действа” [там, с.88]. Съответно: вихровото движение на галактиките във Вселената може да се
разглежда като аналог на вихровото движение на средата в небитие, съответно в пранебитие и
т. н. Ако се интерполира тази приемственост до нивото на първичната среда, то може да се
предположи, че е била изградена от вихрови полета.
В процеса на масаж на тялото „За успокоителен ефект кръговите движения, колкото и
малък да е радиуса им, се правят от центъра на точката към периферията й по развиваща се
спирала, за възбуждащ, обратното – към центъра по затворена спирала” [Гойденко, с.78].
На тази основа постулираме, че дясно въртящите се (по часовниковата стрелка в
битие) вихри са изграждали позитивните структури на първичната среда, а ляво
въртящите се (обратно на посоката на движение на часовниковата стрелка в битие)
вихри са изграждали негативните структури на същата среда.
4. Реакция.
Системите от небитие значително по-рядко от системите в битие използват екстремални
стойности на управляващите ги параметри за възстановяване на тяхното равновесие.
Амплитудата на тези екстремални стойности е по-голяма, отколкото при битие [Ламбаджиев
(9), с.151]. Съответно първичната среда се характеризира с относително неизменни стойности
на реакцията на системите й (протосистеми, т.е. структури с разпределени параметри) по
отношение на външни смущаващи я въздействия. В екстремелни ситуации тези системи
реагират с максимално възможната им по интензивност реакция.
Небитието е по-издръжливо от битието при резки и големи енергийни загуби
[Ламбаджиев (1), с.113]. Съответно прасредата е в неизмеримо по-висока степен устойчива на
енергийни въздействия и по тази причина реагира екстремално само в крайни ситуации, при
които съществува опасност от загуба на нейната устойчивост. Например небитието и системите
му възприемат обкръжаващата ги среда предимно чрез крайните позиции от скалата на
разпределение на управляващите ги параметри или като съчетание от два или повече
управляващи ги параметри от битие [Ламбаджиев (3), с.119]. Съответно (пра)сетивността на
316
прасредата се основава на крайни (опасни за устойчивостта й) състояния (ситуации). Например

когато е в спад, небитието е разрушително опасно за битието [Ламбаджиев (8), с.147].
Небитието относително по-бавно се стабилизира при разрушаване на възпроизводствената
му връзка, отколкото при битието. Максимално бързата реакция за стабилизация на състояние
на небитие е относително по-бавна, отколкото аналогичната при битие. Преходният процес в
небитие затихва относително по-бавно, отколкото при битие [Ламбаджиев (9), с.153].
Устойчивостта на небитие срещу силно постоянно външно смущаващо го въздействие
намалява с увеличаване на интензивността на въздействието [Ламбаджиев (3), с.123].
Кинетичните способности на небитие са относително по-малки, отколкото на битие
[Ламбаджиев (1), с.112]. Съответно прасредата се харктеризира с висока степен на пасивност.
Тя се дължи на високата степен на взаимно проникване на системите една в друга и
пространственото им разпределение.
Възрастното небитие натрупва относително по-голям енергиен резерв, в сравнение със
съответния етап от индивидуално развитие на битие [Ламбаджиев (12), с.167]. По този начи се
осигурява висока степен на устойчивост на по-късно еволюционно възникналата среда.
5. Възприятие-информация.
„Още през април 1982 година академик М.Марков докладва пред Президиума на
Академията на науките на СССР, че цялото заобикалящо ни пространство образува
информационно поле. Той казва: „Информационното поле на Вселената е слоесто и структурно
напомня матрьошка, като всеки слой е свързан йерархично с по-високи слоеве чак до Абсолюта
и освен информационната банка е и регулатор в съдбите на хората и човечеството” [Тихоплав
(3), с.17]. Във вакуума «от нищото» възникват електронно-позитронни двойки и това доказва,
че съществува първородна среда, пораждаща материята. Още 4000 г. пр. Хр. във ведически
източници се твърди, че съществува някаква среда, от която се ражда всичко и в която се връща
всичко [Тихоплав (3), с.20]. „първичното торзионно поле поражда физическия вакуум и също
определя физичните закони, на които функционира този вакуум. На свой ред физичният вакуум
поражда елементарни частици, от които възникват атомите...” [Тихоплав (3), с.21].
Системите на небитие преимуществено в непрекъснат режим възприемат информация от
обкръжаващата ги среда. За системите от небитие възприемането на информация
преимуществено се определя от допълнителните информационни потоци, подкрепящи
основния поток в различни негови аспекти [Ламбаджиев (2), с.115]. За системите от небитие
всички аспекти на търсене на решение са приблизително равнопоставени. Системите в небитие
притежават значително по-висока чувствителност към контакта си със системи от
обкръжаващата ги среда в сравнение с битиейните системи. Чувствителността към външни
въздействия на системи от небитие се повишава в периода на формиране на условия за
създаване на нови системи. Чувствителността на системи от пранебитие е по-висока от тази в
небитие [Ламбаджиев (2), с.116]. Съответно системите от прасредата се характеризират с
висока чувствителност към промени на широк асортимент от фактори, разпределени в голяма
пространствена област от обкръжаващата ги среда. Тази висока чувствителност намалява
потребността от чести реакции на външни смущаващи ги въздействия.
Многообразието на небитиета е по-голямо от многообразието на битиета [Ламбаджиев
(12), с.165]. Небитиетата и техните системи в юношеския етап на индивидуалното си развитие
равнопоставено развиват способностите си за абстрактно и сетивно възприятие [Ламбаджиев
(12), с.166].
Приоритетът в информационния обмен между системи от небитие е намаляване на
неопределеността на информацията им и запазване на позитивно отношение между тях
[Ламбаджиев (2), с.117].
317
1. Представена е концепция за еволюция на първичната среда на базата на
интерполация на тенденцията на развитието на средата.
2. Дясно въртящите се (по часовниковата стрелка за битие) вихри са модели
(проекции) на вихрите, които са изграждали позитивните структури на първичната среда.
Ляво въртящите се (обратно на посоката на движение на часовниковата стрелка за битие)
вихри са модели (проекции) на вихрите, които са изграждали негативните структури на
същата среда.
3. Прасредата се харктеризира с висока степен на пасивност.
4. Първичната среда се характеризира с относително неизменни стойности на
реакцията на системите й (протосистеми, т.е. структури с разпределени параметри) по
отношение на външни смущаващи я въздействия. В екстремелни ситуации тези системи
реагират с максимално възможната им по интензивност реакция.
1. Блаватска Е. Тайната доктрина,т.1, кн.1, Астрала, 1993.

2. В МИТ създадоха първия магнитен газ, Обекти, №4, 2009.
3. Гойденко В., Норкина Т. Метаморфози на лечебната игла, Медицина и физкултура,
С., 1989.
4. Грискам К. Лекуване на емоциите. Събуждане на безстрашния съд, Гуторанов,
Ловеч, 1996.
7. Дамгов В. Където и да копнем, намираме хаос, а не нещо детерминирано, В:
Науката – новите тенденции, съст. Матеев Н., Свят 2001, С.,2001.
8. Капра Ф. Дао физики, Орис, Санкт-Петерберг, 1997.
9. Ламбаджиев Г. (1) Корелация между основни структурно-енергийни характеристики
на системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т.4, 2004.
10. Ламбаджиев Г. (2) Корелация между входни информационни характеристики на
системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т.4, 2004.
11. Ламбаджиев Г. (3) Корелация между входно - изходни информационни
характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т.4, 2004.
12. Ламбаджиев Г. (4) Корелация между изходни хомеостазни информационни
характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т.4, 2004.
13. Ламбаджиев Г.(5) Корелация между основни характеристики на системи мъж-битие
и жена-небитие от предметна област „Отношение между небитие и битие”, Изследовател, т.4,
2004.
14. Ламбаджиев Г.(6) Корелация между основни характеристики на системи мъж-битие
и жена-небитие от предметна област „Отношение между небитиета”,Изследовател, т.4, 2004.
15. Ламбаджиев Г.(7) Корелация между характеристики на връзка „отношение -
състояние” на системи мъж-битие и жена-небитие,Изследовател, т.4, 2004.
16. Ламбаджиев Г. (8) Корелация между хомеостазни характеристики на системи
мъж-битие и жена-небитие от предметна област „Обект за стабилизация”, Изследовател, т.4,
2004.
17. Ламбаджиев Г. (9) Корелация между хомеостазни параметри за стабилизация
на системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т.4, 2004.
318
18. Ламбаджиев Г.(10) Корелация между хомеостазни характеристики на системи

мъж-битие и жена-небитие от предметна област „Начин за стабилизиране” , Изследовател, т.4,
2004.
19. Ламбаджиев Г.(11) Корелация между основни характеристики на индивидуално
развитие на системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т.4, 2004.
20. Ламбаджиев Г. (12) Корелация между характеристики на някои етапи
от индивидуалното развитие на системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т.4, 2004.
21. Ламбаджиев Г.(13) Позициониране на мисълта, Изследовател, т.6, 2009.
22. Ламбаджиев Г.(14) Еволюционна връзка между основни управляващи параметри на
средата, Изследовател, т.6, 2009.
23. Ламбаджиев Г., Ангелов И. Трансформиране на технически приобразувания
от проясняващия спектър в срафични преобразувания, Контакт 2009.
24. Леви-Строс К. Первобытное мышление, Республика, М., 1994.
25. Лукьянов А.Е. Истоко Дао, Древнекитайский миф, Инсан, М., 1992.
26. Палюшев Б. Теорията на интелигентния дизайн срещу дарвинизма.
Новото състояние в спора за произхода на живота и вселената, Дилок, С., 2008.
27. Руденко К. Кръстът на просветения. Методи на висшата магия, ИК „ВАНЕСА”, С.,
1995.
28. Стульгинскис С.А. Космические легенды Востока, Сфера, М.,1992.
31. Тихоплав В., Тихоплав Г. (3) Учението на Грабовой, НСМ Медиа, С., 2005
32. Уникален медицински случай (от сп.Ню айдия” – Сидни), в. Знахар у дома, № 9,
2002.
33. Чопра Д. Спонтанното удоволетворяване на желанията, Бард, С., 2004.
34. Шкодров В. По-малки дори от пшеничното зърно, Науката – новите тенденции, съст.
Матеев Н., Свят 2001, С., 2001.
Нива на средата
и еволюция
Пранебитие се състои от множество еволюциоинни нива на организация.
Ключови думи: еволюция, битие, небитие, пранебитие, среда, установка,

формализация.
Въведение
Целта на статията е да се синтезира аналитичен модел на взаимовръзката между
установките на битие, небитие и на пранебитие.
319
Установка и формализация І
От [Ламбаджиев (1)] следва, че
t
(1) Zf > dZf >> вZf ,
t d в
където Zf , Zf , Zf - фиксирана (f) установка (Z) на тяло (t) на човека, на душата му (d) и на
неговия бог (в).
Като се има предвид, че тялото на човека е система от битие, душата – от небитие, а богът
има основание да се предположи, че принадлежи към пранебитие (и нивата под него), то от (1)
следва, че:
В
(2) Zf > NZf > РZf ,
В N Р
където Zf , Zf , Zf - фиксирана (f) установка (Z) на средата от битие (В), небитие (N) и
пранебитие (P).
Фиксираната и вариабилната установка на система се допълват до единната й цялост. На
тази основа от (2) следва, че в процеса на еволюционното развитие на средата нараства
вариабилната й установка, за да се осигури нейната стабилизация, т. е.:
В
(3) Zv > NZv > РZv ,
В N Р
където Zv , Zv , Zv - вариабилна (v) установка (Z) на средата от битие (B) , небитие (N) и
пранебитие (P).
Неравенство (3) изразява вътрешната предпоставка за нарастване на скоростта на
еволюционно развитие на средата в процеса на развитието й. Богът (или боговете) са средства
(инструменти) за стимулиране на това развитие. Развитието на средата е нейно стратегическо
средство за самостабилизация. Преходът от пранебитие към небитие и от него към битие е
процес на повишаване на нивото на организация на средата в отделни нейни подобласти.
Установката на средата в конкретна точка от пространството, в което съществуват нива на
организация от пранебитие, небитие и битие, представлява произведение от техните установки
в разглежданата точка [Ламбаджиев (2)]. Този извод в съчетание с неравенство (3) показва, че
установката (и съответно ентропията) на индивидуално развитие на средата като цяло нараства
по стойност. Това означава, че еволюционното развитие на средата има предел, след който
закономерно ще възникне разграждане на изградената организация. Съответно Ведите
утвърждават, че съществува глобална цикличност на развитие и деструкция.
При повишаване на нивото на организация на система вариабилната й установка нараства,
а фиксираната и неутралната намаляват [Ламбаджиев (3), с.110]. На тази основа, като разделим
почленно неравенство (3) на неравенства (2) ще получим неравенство (4):
В
(4) Zv / ВZ f > NZv / NZf > РZv / РZ f .
Следствия І
В процеса на развитие на средата относителният дял на вариабилната й установка нараства
ускорително. Това следствие на (4) съответства на ускорителното развитие на организацията на
човешкото общество.
От (4) следва, че душата на човека е в по-висока степен консервативна към саморазвитие,
в сравнение с тялото на човека. Съответно процесите в битие са в най-висока степен
ориентирани към развитие на материалната среда чрез формиране на нови връзки в нея, т.е.
чрез усложняване на нейната структура. Това обстоятелство създава условия за по-висока
степен на устойчивост на средата от битие на базата на динамични процеси (бурно изграждане
и разграждане на структури), в сравнение със средата от небитие. В небитие устойчивостта на
средата се основава в по-висока степен на фиксирани връзки в изграждащите я системи. Това в
още по-висока степен се отнася за средата от пранебитие. Съответно битиетата са подобласти
320
от областта, в която е разположено конкретно небитие, а множество небитиета заемат

подобласти от областта на конкретно пранебитие.
Душата на човека е изградена от градивни елементи, които са свързани чрез значително
по-слаби, но еволюционно в по-висока степен неизменни връзки, в сравнение със структурата
на човешкото тяло.
От (4) следва, че душата на човека притежава по-висока степен на свобода за развитие, в
сравнение с духовете, а духовете – в сравнение с боговете. Еволюционно по-първичното е по-
консервативно, но и по-устойчиво.
В процеса на разграждане на душата (духа) на човека в небитие, той достига до
определено ниво на организация на своята структура. На това ниво на организация се
осъществява относително устойчиво съответствие между установката на небитиейната среда и
на душата (духът). В този случай липсва съществено различие (противоречие) между
структурата на душата и на обкръжаващата я среда, както следва в частност от (4).
“...Продължителността на пребиваването в което и да е равнище на астралния свят е право
пропорционално на количеството материя от това равнище, намиращо се в астралното тяло...”
[Ледбийтър, с.36]. Ето защо, ако “едно астрално същество непрекъснато работи чрез медиуми,
тези фини астрални същества могат постепенно тъй да загрубеят, че да станат нечувствителни
за по-висшите видове материя от тяхната собствена област, и покрай тях да виждат и
физическия свят такъв, какъвто го виждаме ние” [там, с.23]. Това означава, че относителното
разпределение на среди с определено ниво на организация в структурата на душата на
човека определя устойчивата й характеристика.
На основата на същия принцип следва, че душата се отделя от тялото, когато установките
им съществено се различават и се присъединява към тялото, когато установките им се
доближават (например при тенденция за оздравяване на тялото). Това следствие от (4) се
потвърждава от практиката.
В
(5) Z > NZ > РZ ,
където ВZ ,NZ ,РZ - установка на индивидуално развитие (Z) на средата от битие (B) , небитие
(N) и пранебитие (P).
Неравенство (5) съответства на извода, че в процеса на еволюционното развитие на
система нейната установка нараства [Ламбаджиев (3), с.109].
Съществува корелация между хомеостазните характеристики на мъж (функционален
модел на типичните закономерности, управляващи битие) и жена (функционален модел на
типичните закономерности, управляващи небитие) [Ламбаджиев (4), с.145 - 148].
На тази основа от (4) следва, че мъжете притежават по-голям относителен дял на
вариабилната си установка по отношение на своята установката, в сравнение с жените.
Съответно мъжете се изявяват в по-висока степен като творци, новатори, откриватели, а жените
като одухотворители. Съответно на (3) продължителността на индивидуалното развитие
(живота) на мъжа е по-кратка, отколкото при жената.
Установка и формализация ІІ
Фиксираната установка на човека има генетичен характер. Еволюционната й предистория
е формирана от развитието на душата на човека (в качеството й на по-първична структура, с
която тялото на човека се съгласува в системата душа-тяло). От своя страна установката на
душата притежава също фиксирана установка, свързана с предисторията й в небитие. Тази
предистория притежава своя предистория в условията на пранебитие и т.н. Следователно от
гледна точка на крайния наблюдател (участник, потребител и други) на една установка, тя
притежава следната структура:
n
321
(6) Z(v) = Zv(v) . Zo(v) . П Zfj(v) ,

j=1
където Z(v) - установка (Z) на наблюдаваната среда или на обект от нея, като наблюдателят
й се намира във вариабилната (v) й съставка, която се характеризира с приоритетно
вариабилно (динамично променящо се) поведение,
Zv(v) - вариабилна установка (Zv) нa наблюдаваната среда, разглеждана от
наблюдател, принадлежащ към нейната вариабилна установка (v),
Zo(v) - неутрална установка (Zo) нa наблюдаваната среда, разглеждана от
наблюдател, принадлежащ към вариабилната (v) установка на тази среда,
Zfj(v) - j-та съставка на фиксираната (f) установка (Zf) нa наблюдаваната среда,
разглеждана от вариабилната й установка,
j - текущ индекс на съставка на фиксираната установка (Zf), съответстващ на
нивото й на организация, разглеждано от вариабилната й установка (Zv),
n - максимално количество съставки (нива) на фиксираната установка, разглеждани
от вариабилната установка (Zv).
“Когато се чувстваме уязвими, когато сме болни или травмирани, съществува възможност
да загубим част от собствената си душа или към нея да се прилепят фрагменти от чужди души”
[Дейвис, с.167].
Ако в (6) Z(v) изразява установката на душата на човека, то Zv(v) изразява вариабилната й
съставяща, като:
m
d
(7) Zv(v) = П dZvk (v) ,
k=1
където dZvk(v) - k-та съставяща на вариабилната установка dZv(v) на душата на човек,
m – брой на съставящи (структури) k на вариабилната установка dZv(v) на душата на
човек, формирани през предисторията на разглежданата душа.
Една или няколко от съставящите dZvk (v) може да принадлежат на една или на няколко
външни души или духове, присъединени към субекта, както и на компоненти от тях, които
временно са прилепени към аурата му. Съответно друга или други компоненти dZvk(v) могат да
принадлежат на съставки (или копия, т.е. модели) на душата на разглеждания човек, които са
вградени в биополето на друг човек.
Ако k = m = 1, то dZv(v) може да се интерпретира като израз на установката на
оригиналната: земната душа СА на човека.
Z0(v) може да се интерпретира като израз на установката на същността на
индивидуалната душа КА на конкретен човек, изградена само от двойката: възпроизвеждащата
душа МА и енергизиращата душа ТА.
Произведението Zv(v) . Z0(v) може да се интерпретира като установка на цялостната
индивидуална душа КА на субекта, включваща и душата СА.
n
На тази основа произведението П Zfj (v) може да се интерпретира като установка на
j=1
космическата душа БА. Тази душа е изградена от множество последователно свързани
индивидуални души КА на предишни субекти, в които те последователно са били формирани и
свързани чрез приемствеността на прераждането.
Ако наблюдателят е позициониран на някое ниво j от фиксираната установка, то от
подсистемна гледна точка тя би изглеждала примерно така:
m
(8) Z (f) = П Zvk(f) . Z0(f) . Zf(f) ,
k=1
322
където Z (f) - установка на средата (или на обект), разглеждана от позицията на наблюдател,

който е в относително устойчиво състояние, съответстващо на фиксираната й установка Zf ,
Zvk(f) - k-та съставяща на вариабилната (v) установка Zv на наблюдаваната среда от
гледна точка на наблюдател, който е позициониран поведенчески във фиксираната й установка
(f),
k - текущ индекс на съставка на вариабилната установка на средата от гледна точка
на наблюдател, позициониран във фиксираната й установка Zf ,
m - максимално количество съставки (нива) на вариабилната установка на
наблюдаваната среда и на обектите, които я изграждат, разглеждани от фиксираната й
установка,
Z0(f) - неутрална установка на наблюдаваната среда, разглеждана от фиксираната
й установка,
Zf(f) - фиксирана установка на наблюдаваната среда, разглеждана от позицията на
същата фиксирана установка.
Следствия ІІ
Ако в (6) Z(v) характеризира установка на средата, върху която е изградено битие, то
вариабилната установка Zv(v) съответства на приоритетната настройка за поведение на
средата в битие, неутралната установка Zo(v) – на приоритетната настройка за поведение на
n
средата в небитие, а фиксираната установка П Zfj(v) - на пранебитие.
j=1
От този аналитичен модел следва, че пранебитие се състои от множество
еволюциоинни нива на организация.
Съответно от формула (8) следва, че наблюдател, който е позициониран в някое небитие,
ще възприема вариабилността на обкръжаващата го среда като резултат от поведението на
множество еволюционни нива на организация, които я изграждат относително бавно, но
устойчиво и целесъобразно.
В първият случай (6) областта на действие на вариабилната установка е обхваната от
областта на действие на неутралната установка, а тя от своя страна е заобиколена от областта на
действие на фиксираната установка.
Във втория случай (8) областта на действие на вариабилната установка на средата е
обхванала областта на неутралната установка, а тя от своя страна включва в себе си областта на
действие на фиксираната установка на тази среда.
Последният вариант може да се представи чрез електропровод, през който по
повърхностния слой протича променлив ток – модел на вариабилната установка на конкретна
среда, а през сечението на проводника протича постоянен ток – модел на фиксираната
установка на същата среда. В този случай вариабилната установка обхваща фиксираната
установка (на електрическия ток) – електрически модел на установката на конкретна среда.
Модел по ранг
„Творческият акт или изява се получава тогава, когато една концепция или убеждение се
предава от източника си във висшите нива надолу към по-плътните нива на реалността и накрая
кристализира във физическата реалност” [Бренън, с.143]. Следователно творческият процес е
дедукция на стратегическата насоченост на развитие на средата, проектирана върху
конкретната ситуация. „Човекът е в добро здраве, когато творческата сила, идваща от духовната
реалност, е насочена съгласно изискванията на универсалните или космически закони” [Бренън,
с.145].
323
Мисловният процес е модел на обекти и процеси от обкръжаващата среда на човека,

включително и на еволюционно предшестващите я среди (например: процесите в небитие се
проектират в най-близките до осъзнато ниво на организация подсъзнателни процеси). Мисълта
е необходим модел на протичащите процеси в средата на различни нива от нейната
организация, чрез който човекът синхронизира своите действия с насочеността на процесите в
обкръжаващата го среда. Ранговите процеси се характеризират с различни управляващи
параметри, така както еволюционните нива на организация на средата (битие, небитие,
пранебитие и други). На тази основа ранговите процеси на мисълта ги разглеждаме като модел
на процеси, които протичат между различни еволюционни нива на организация на средата.
Хипотезата (процес от ранг r1: търсене на решение на противоречие) включва в себе си
преди всичко подпроцеси от ранг r2 (отражателен процес, характеризиращ взаимодействието
между две или повече системи, в частност – между хипотези), по-малко подпроцеси от ранг r3
(индивидуално развитие на системи, в частност – на хипотези, от които се извежда новата
хипотеза). В още по-малка степен хипотезата включва в себе си подпроцеси от ранг r3
(индивидуално развитие на системи, в частност – на хипотези, от които се извежда новата
хипотеза). В още по-малка степен хипотезата включва в себе си подпроцеси от ранг r4
(характеризиращи етапите на индивидуално развитие на вида, към който принадлежи субекта
на търсеното решение и в по-малка степен – и на обекта на това решение). В още по-малка
степен в същата хипотеза участва подпроцес от ранг r5 (тенденция на развитие на видовете, към
която принадлежи индивидуалното развитие на субекта на търсеното решение). Теоретично,
т.е. в много малка степен в хипотезата участва и процес от ранг r6 (тенденция на развитие на
средата, в която функционират видовете, включващи субекта на търсеното решение).
Насочеността на процес от ранг r1 определя комбинациите на подпроцеси от по-висок ранг,
които коригират крайната ориентация на процеса на търсене на решение (фиг.1) [Ламбаджиев
Г. (5), с.192-195].
Чрез дъговидни тънки стрелки на фиг.1 са илюстрирани възможни траектории на
развитие на мисълта в границите на определен ранг, а с плътна непрекъсната линия –
реализираната траектория на конкретен цикъл от мисловния процес. В края на всеки преход по
ранг възникват вихри от финиширали траектории на търсене на решение. Те стабилизират
резултата от изминатия етап на търсене на решение. Траекторията на главния вихър на мисълта
(изобразена с плътна линия на фиг.1) е изградена от точки, от които могат да продължат
траекториите за търсене на решение, насочени към следващо фазово пространство (слой) по
ранг. За разлика от относително интуитивния преход към слоеве с нарастващ ранг, при
обратния път (към намаляващ ранг) на мисълта се изключват траектории, които не водят към
началната фазова точка. В частност могат да възникнат няколко възприятия за решения
едновременно в мисловния процес на човека.
324
Фиг.1. Схема на траектория на пълен цикъл от процес на търсене на решение (например

при синтез на хипотеза) по ранг rj относно противоречие от ранг r1. Схемата е със сферична
координатна система с текущ радиус rj, изобразен еквидистантен на процеса на търсене на
решение с повишаващ се ранг.
От моделът по ранг следва, че:
1. Съществуват множество разновидности на протичане на мисълта на човека на всяко
ниво от нейната организация. Тези разновидности се увеличават както в посока от
началните условия към обекта на изследване, така и от обекта на това изследване към
субекта на изследващата мисъл. Следствията от (6) и (8) съответстват на тези
разклонения.
2. От всяко еволюционно ниво на средата, моделирано от мисълта (съгласно извод 1), може
да се достигне по принцип до всяко друго нейно ниво и разновидност на проявление,
3. Огромното разнообразие от нива и разновидности на форми на проявление на средата не
гарантира завръщането на сигнала в изходната му точка. Той може да се акумулира от
средата в различни нива и форми на проявление.
Модел на творчески процес
Творческият процес е връщане към предисторията:
1. Преходът се осъществява като прекъсване на постепенността. Например в мисълта на
човека творческият процес възниква като интуитивно прозрение в интервал между две
логически мисли.
2. Творческият процес възниква когато съществува баланс между алтернативите. Тогава
възниква третото, което е различно. Този ефект се проявява и след прошка, когато
главното вътрешно противоречие е отстранено и спонтанно се проявява пробив в
подсъзнанието.
3. Творческият процес възниква като скок (излизане) от крайна преумора (физическа,
психическа или умствена), когато няма по-нататък перспектива за развитие. По
аналогичен начин, когато процесите излизат извън пространствените граници на битие,
те навлизат в по необходимост в небитие.
Творческият процес е модел на връщане към небитие. Той е хармонизиращ регулиращ
процес на организация на средата, свързващ съседни нива от нейната организация.
Взаимодействие между прасреди
Известни са метафорите представящи духа (душата) на човека като змия, змей или вихър.
Общото в тях е стремежът им да обхванат и включат в себе си противниковият дух (душа).
По необходимост моделът на това поведение е заимстван от взаимодействието между
позитивната и негативната прасреди, което предшества формирането на прадуховете като
325
вихри. Взаимното обхващане на тези прасреди в стремежът им за надмощие може да се

илюстрира чрез символът на ин и ян. В него малка част от ин е обхваната от ян и обратното.
Съответно малка част от позитивната прасреда е обхваната от пространството на негативната
прасреда и малка част от пространството на негативната прасреда е обхваната от
пространството на позитивната прасреда. Това означава, че по принцип е възможно да се
достигне до границата на позитивната ни среда с негативната среда. Взаимодействието на тези
среди може да се представи като взаимно прилепнали и усукани фазови пространства,
изградени от слоеве по ранг, като рангът нараства от външната (контактна) повърхнина към
същността (вътрешността) на пространството.
1. В процеса на еволюционно развитие на средата установката й нараства.
2. От гледна точка на наблюдател в битие областта на действие на
вариабилната установка на средата е обхваната от областта на действие на неутралната
установка, а тя - от областта на действие на фиксираната установка.
3. Ако приложим общият модел за структурата на установката на средата към една
от изграждащите я системи: душа-тяло, то следва, че тялото на човека е
високоентропийна обвивка на душата му.
4. Относителното разпределение на среди с определено ниво на организация в
структурата на душата на човека определя устойчивата й характеристика.
5. Пранебитие се състои от множество еволюциоинни нива на организация.
3. Ламбаджиев Г. (1) Установка на система душа – тяло и еволюция, Изследовател, №6,
2009.
4. Ламбаджиев Г. (2) Еволюционно развитие на средата и нейната установка,
Изследовател, т.6, 2009.
5. Ламбаджиев Г. (3) Установка и ниво на организация, Изследовател, т.1, 2001.
6. Ламбаджиев Г. (4) Корелация между хомеостазни характеристики на системи мъж-битие и
жена-небитие от предметна област “Обект за стабилизация”, Изследовател, т.4, 2004.
7. Ламбаджиев Г. (5) Модел на синтез на хипотеза по ранг във фазово пространство, Контакт
2009, С., 2009.
8. Ледбитр Ч. Астралният свят. Чакри, кундалини, прана, Из-во “Кралица Маб”, С., 1992.
Еволюционно развитие
на средата и нейната установка
326
Еволюционното развитие на средата от пранебитие, през небитие към

битие е представено аналитично чрез фиксираните установки на тези среди.
Ключови думи: еволюция, среда, пранебитие, небитие, битие, установка,
формализация.
Въведение
Целта на статията е да се представи концепция за еволюционното развитие на средата на
базата на нейната фиксирана установка.
Известно е, че съществува веществена и полева форма на материята. Например мисълта на
човека се реализира чрез полева форма на материята [Манев, с.83]. Според автора съществуват
множество форми на съществуване на средата, като материята е само една малка съставка
(компонента) от тях. На всяко ниво на организация на средата е формирана специфична за
нивото й относително устойчива форма на същесвуване. Всяка форма на съществуване на
средата е предпоставка на нейна база да възникне нова по-сложна форма. Новата форма на
средата е реализирана на базата на паметта за развитието на предишната форма. В частност:
„...Животът във Вселената се е зародил благодарение на атрибута памет и вечното движение на
материята” [Манев, с.82].
„Всяка история се съпровожда ...от неопределено число антиистории, всяка от които се
явява допълнителна към друга: история от 1 ранг съответства на анти-история от 2 ранг и т.н.
Прогресът в познанието и в създаването на нови науки се осъществява посредством поколение
от анти-история, свидетелстваща за това, че някой ред, единствено възможен на един план,
престава да бъде такъв на друг план” [Леви-Строс, с.320]. Тази особеност е проекция на
различието и частичното противопоставяне на закономерностите, които управляват процесите в
съседни еволюционни нива на средата (битие, небитие, пранебитие и други).
Концепция за еволюционно развитие

на средата
1. Основни положения (парадигми).
1.1. Определение за еволюционен процес: процес на трансформиране на фиксираната
установка на средата.
1.2. Начин на еволюционно развитие на средата: чрез еволюиране на част от нея.
2. Нива на еволюционно развитие на средата (определения).
2.1. Прапранебитието (PPNB) е среда, която се стреми да разшири
пространството на своето разположение. За целта формира в отделни свои подобласти среда от
пранебитие (PNB).
2.2. Пранебитието е среда, която се стреми да увеличи информационната плътност
на пространството, т.е. да увеличи концентрацията на информацията в единица обем от своята
среда. За целта формира в отделни свои подобласти среда от небитие (NB). В тези подобласти
плътността на информацията надхвърля мярата и поражда развитие по нов управляващ
параметър – енергия.
2.3. Небитието е среда, която се стреми да увеличи енергетичната плътност на
информацията, т.е. да увеличи концентрацията на енергия в единица информация от среда. За
целта формира в отделни свои подобласти среда от битие (B). В тези подобласти плътността на
енергията надхвърля мярата и поражда развитие по нов управляващ параметър – материя.
327
2.4. Битието е среда, която се стреми да увеличи плътността (концентрацията) на

материята за единица енергия, вложена в нея. За целта (на принципа на еволюционната
приемственост на средата – 2.1, 2.2, 2.3) ще формира в отделни свои подобласти среда от
свръхбитие (SB), за да реализира своето еволюционно предназначение по отношение на друг
управляващ параметър.
3. Фиксирани установки на основните еволюционни нива на организация на средата
в близост до нивото на организация на битие.
3.1. Фиксирана установка на прапранебитие:
(1) ZfPP = f ( SPP ),
където ZfPP - фиксирана (f) установка (Z) на прапранебитие (PP),
SPP - пространството (S), заето от средата на прапранебитие (PP).
3.2. Фиксирана установка на пранебитие:
(2) ZfPN = IPN / SPN,
където ZfPN - фиксирана (f) установка (Z) на пранебитие (PN),
IPN - информация (I), вложена в пространството на пранебитие (PN),
SPN - пространството (S), заето от средата на пранебитие (PN).
3.3. Фиксирана установка на небитие:
(3) ZfN = EN / IN,
където ZfN - фиксирана (f) установка (Z) на небитие (N),
EN - енергия на средата на небитие (N),
IPN - информация (I), вложена в пространството на небитие (N).
3.4. Фиксирана установка на битие:
(4) ZfB = MB / EB,
където ZfB - фиксирана (f) установка (Z) на битие (B),
MB - количество материя М от средата на битие (B),
EB - енергия на средата на битие (B).
4. Установка на средата.
4.1. Съчетаването на установките на всички еволюционни нива на организация, които
съществуват в конкретен пункт от пространството, формира общата установка на средата в този
пункт.
4.2. Съчетаването на установките на определен диапазон от еволюционни нива на
организация, които съществуват в определен пункт от пространството, формира диапазонната
установка на средата в този пункт.
4.3. Диапазонната установка на средата, която включва нивата на пранебитие, небитие и
битие, представлява установка на средата, която в определен пункт от битие включва
установките на небитие и пранебитие в този пункт.
4.4. Фиксираната диапазонна установка на средата, която включва нивата на пранебитие,
небитие и битие, представлява фиксираната установка на средата, която в определен пункт от
битие включва фиксираните установки на небитие и пранебитие.
4.5. Категориялна характеристика на фиксираната установка на средата включва нивата
на пранебитие, небитие и битие, изразени чрез категории
Всяко от разглежданите еволюционни нива на организация на средата (на битие, небитие
и пранебитие) съществува като относително независим слой от организацията на средата. Това
обстоятелство ни дава основание да ги разглеждаме като вериги от слоеве, които са свързани
последователно чрез входните или изходните си категориални характеристики, т.е. :
(5) Zf P-N-B = Zf PN . Zf N . . Zf B ,
328
където Zf P-N-B - фиксирана (f) диапазонна установка (Z) на средата в определен пункт от
пространството, включваща фиксираните установки на пранебитие ZPN, небитие ZN и битие Z B.
Равенство (5) е произведение от предавателни отношения (т.е. от съотношения между
изходни и входни величини) на последователно свързани среди. Същата форма на представяне
на фиксираната диапазонна установка произтича и от разглеждането на фиксираните установки
на пранебитие, небитие и битие като установки на подпонятия, които са системно свързани от
установката на обединяващата ги система (например установката, обединяваща подпонятията
вътрешно и външно) [Ламбаджиев, с.93].
От (2) ... (5) следва, че:
(6) Zf P-N-B = ( IPN / SPN ). ( EN / IN ) . ( MB / EB ),
Информационният фактор IPN е изходен за пранебитие, а IN е входен за небитие.
Енергийният фактор EN е изходен за небитие, а EB е входен за битие.
Ако потоците на информационния обмен между пранебитие и небитие са балансирани,
т. е. IPN = IN , а енергийният обмен между небитие и битие също е балансиран, т.е. EN = EВ , то
от (6) следва, че за конкретното пространство на обмен SPN = SВ , където SВ е пространството
от битие (В), в което се осъществява този обмен, то:
(7) Zf P-N-B = MB / SВ .
Следователно фиксираната диапазонна установка на пранебитие, небитие и битие в
определен пункт от битие представлява концентрация на материя в единица обем от
пространството. Този извод притежава проекция в подсъзнателния стремеж на хора и животни
да нарастват пространствено в процеса на индивидуалното си развитие и да контролират
максимално възможна по обем заобикаляща ги среда. Същата тенденция се наблюдава при
уедряване на планети, звезди и галактики в резултат на гравитационното им привличане,
приложено към заобикалящата ги космическа среда. Съответно в битие съществува тенденция
към усложняване на връзките между обектите, което е косвена форма за пространствено
разширяване и контрол върху заобикалящата ги среда. В тази връзка е и утвърждаването на
физическата парадигма за физическия вакуум като праматерия [Тихоплав (1), с.25].
От (7) следва, че всеобщият стремеж към увеличаване на протяжността на системите от
битие е ефективно средство за намаляване на тяхната установка, а чрез нея и на ентропията
им. По този начин еволюционно целесъобразното поведение на системите от битие
(мултиплициране на постиженията в организацията на системи от битие в пространството,
заето от еволюционно по-първични структури, в сравнение с тези от битие) е ефективно
средство за реализиране на тяхната устойчивост. Този ефект се постига, тъй като всяко
следващо еволюционно ниво на средата представлява конкретизацията й по отношение на нов
фактор на еволюционно развитие.
5. Връзка между факторите на еволюционно развитие на средата от пранебитие до

битие.
Основните фактори на еволюционно развитие на пространството са информация, енергия
и материя - основни общонаучни категории.
Известна е връзката между енергия Е, маса m и скоростна светлината с, съгласно
формулата:
(8) Е = m.с2.
Според Учителите от „Акаша” „енергията е информация, а информацията е енергия”
[Логинова, с.50]. „...Древните признавали и една по-тънка материя, която преминава вече в
енергия, и я наричаме етер, а индусите я наричали акаша. Този...елемент е астралът” [Тухолка,
с.25]. „Всички частици могат да се превръщат в други... Те могат да се създават от енергия и да
329
се превърнат в други частици. Могат да бъдат образувани от енергия и отново да станат

енергия” [Бренън, с.37]. „Физиците казват, че основни градивни елементи на материята не
съществуват” [Бренън, с.40].
„...Кореновата дума за информация ...е форма. Живеем във „вътрешноформена”...вселена
според Ервин Ласло...” [Чопра, с.271,272].
“Енергията е информация в смисъл, че всички химични и електрически заряди могат да се
изразят като плюс и минус, положителни и отрицателни, нули и единици” [Чопра, с.270, 271],
т.е. енергийният носител може да притежава функцията и на информационен носител. На тази
основа може да се предположи, че съществува връзка между информация I и енергия Е:
(9) I = Е. в,
където в - коефициент или функция на пропорционалност.
“Информацията е формата на всичко, тя е потенциал на бъдещата енергия” [Тихоплав (1),
с.31]. “..В Тънкия свят протичат главно процеси на информационен обмен” [там]. Утвърждава
се представата, че “...торсионните полета или полетата на усукване са носители на информация
в Тънкия свят” [Тихоплав (1), с.25]. Според акад. А.Е.Акимов: “Съзнанието и материята на
нивото на торсионните полета се оказват неразривни същности” [Тихоплав (1), с.26]. Носителят
на информация в “Тънкия сват” според представите на руските физици от началото на 21 век е
спиновото или торсионно поле [Тихоплав (1), с.28].
“...Кореновата дума за информация ... е форма. Живеем във ” вътресформирана (in-
formed) вселена според Ервин Ласло...” [Чопра, с.271, 272].
“Квантовите изчисления вече показват, че празното пространство е опаковано в безкрайно
количество виртуална енергия, повече енергия на квадратен сантиметър, отколкото вътре в
звезда” [Чопра, с.256]. “...Ако енергийното ти ниво не отговаря на важността на това, което
знаеш, спокойно можеш да се сбогуваш със знанието си – то никога няма да стане достъпно за
теб” [Кастанеда, с.129]. „Когато количеството на енергия достигне определено „критично”
равнище се преминава към ново качество на енергията” [Коларов, с.22]. Информационните
изменения пораждат енергийни изменения, а те – изменения на материалната структура.
На основата на аналогичен принцип на взаимовръзка между еволюционните фактори
може да се предположи, че съществува аналитична връзка между пространство S и
информация I:
(10) S = I. a,
където a - коефициент или функция на пропорционалност.

Извод (10) се подкрепя от заключението,че “...телата раждат поле, полето управлява
движението и поведението на телата” [Тихоплав (1), с.55].
От (10) следва, че в конкретен момент от съществуването на система, обхващаща
пространство S = const, при a = const, то I = const. Това означава, че конкретизирането в
определен аспект на информация, свързана със разглежданата система, поражда обобщаване на
информацията за същата система по отношение на други аспекти. Съответно принципът на Бор
гласи: “получаването на информация за някои физически величини, описващи микрообект в
даден експеримент, неизбежно е свързано със загуба на информация за други величини,
допълнителни към дадените” [Тихоплав (1), с.60].
На принципа на връзката в равенство (8) (енергията е функция на два фактора, единият от
които - m формира еволюционна приемственост, а другият - с обслужва хомеостазата) следва,
че а и в изразяват функции от други (хомеостазни) фактори. В частност, ако тези фактори са
константи, то също а и в са коефициенти, както с.
От (8), (9) и (10) следва, че:
(11) S = a. в . с2. m.
330
Следователно пространството, в което се разполага конкретен вид среда, е функция на

масата на тази среда и зависи от множество константи, които характеризират нейните свойства.
Чрез усукване на пространството “от абсолютното “Нищо” се раждат първичните
торсионни полета...елементарни пространствено-времеви вихри с дясно и ляво въртене,
пренасящи не енергия, а информация” [Тихоплав (1), с.83].
От (10) и (11) следва, че формираната, посредством усукване на пространството,
информация е:
(12) I = в . с2. m.
Следователно информацията, формирана в резултат от усукване на пространството е
функция на свойствата му и зависи от количеството на средата, която изпълва това
пространство. Свойствата и количеството на средата, която формира определено пространство
се определят от нивото на организация на тази среда. От тук се налага извода, че информацията
се определя от еволюционното ниво на средата, от която се формира.
Саи Баба “...е способен да влага информация в електроните и протоните, така че те да се
съединяват по определен начин и да съставят различни елементи” [Тихоплав (1), с.87].
Л.Уотсън споделя впечатленията си за този индийски феномен: “...Той превръщаше камъни в
сладкиши, цветя - в скъпоценни камъни, въздуха – в свещенна пепел и лекуваше с докосване
или от разстояние” [там]. На тази основа от (12) следва, че коефициент в характеризира
качествени (еволюционно обусловени) преобразувания. Този извод в съчетание с (9) показва, че
информацията и енергията се формират и управляват приоритетно еволюционно различни нива
на организация.
„В една от демонстрациите на учението си академик Грабовой показва, че може да се
създават материали, каквито изобщо няма на Земята. Демонстрира как от един елемент от
Таблицата на Менделеев може да се премине към друг, т. е. на практика може да се преобразува
един елемент в друг. Тава преобразуване се осъществява на духовна основа” [Тихоплав (2),
с.109].
„Всяка по-нисша сфера захранва енергийно по-висшата, това е законът на връзката”
[Везнева, с.50].
Ако разгледаме управляващите категории информация, енергия и маса като резултат от
концентрацията на пространствата, в които се формира качествено новата среда, то следва, че
на определена степен от концентриране на пространството се формира нов управляващ фактор,
който доминира над еволюционния си предшественик. Метафорично това означава, че
концентрираното пространство формира информация, концентрираната информация формира
енергия, а концентрираната енергия формира маса.
1. Разработена е концепция за еволюционно развитие на средата на базата на
трансформации във фиксираните установки на всяко еволюционно ниво на нейната
организация.
2. Синтезирани са фиксираните установки на средата от пранебитие, небитие и
битие. Илюстриран е съвместният еволюционно-хомеостазен ефект от фиксираните им
установки.
331
3. Представена е концепция за параметрична връзка между факторите на

еволюционно развитие на средата.
4. От водещата роля на еволюционния процес на средата по отношение на
всички останали процеси в нея следва, че неравновесието на процеси по ранг
[Ламбаджиев, с.103-106] се предава по посока от по-висок (еволюционно мащабно значим
за средата) към по-нисък (значим за хомеостаза на конкретна система от средата) ранг.
5. От извод 4 следва, че равновесието на процеси от по-висок ранг е
предпоставка за уравновесяване на процеси от по-нисък ранг.
6. Незатихването на процесите на уравновесяване на хомеостаза в средата е
признак, че към тях периодично се добавят еволюционни процеси от по-висок ранг.
7. От изводи 5 и 6 следва, че цикличните еволюционни процеси в пранебитие
пораждат процеси на индивидуално развитие на нови системи от небитие, които
предизвикват нови хомеостазни процеси в битие.
8. Качеството на информацията се определя от качеството (нивото на
организация) на средата, която я формира.
9. Енергията и информацията са формирани приоритетно от различни нива на
организация на средата.

3. Кастанеда К. Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 1995
5. Ламбаджиев Г. Установката – обща концепция и формализация, Изследовател, т.1, 2001.
6. Леви-Строс К. Первобытное мышление, Республика, М., 1994.
7. Логинова Е., Зарев В. Пътят на светлината, Колелото на съдбата, 2.Дуло, С.(1990-2000).
9. Тихоплав В., Тихоплав Т.(1) Физика на вярата, “Данграфик”, Варна, 2005.
10. Тихоплав В., Тихоплав Т.(2) Учението на Грабовой, НСМ Медиа, С., 2005.
11. Тухолка С. Окултна енциклопедия, редакция „6 плюс”, С., 1991.
12. Чопра Д. Живот след живота. Тежестта на доказателствата, ИК Бард, С.,2007.
Фундаментални нива на организация

на средата
332
Съществуват минимум 6 фундаментални нива на организация на средата.

Първичните духове и Първичните богове са резултат от самоорганизацията на
средата и са средство за ускоряване на нейното развитие.
Ключови думи: среда, организация, нива, духове, богове, развитие,
парадигми.
Въведение
Целта на статията е да се представи концепция за основните различия между
фундаментални нива на организация на средата. За целта е използвана аналогия между
фундаменталните етапи на развитие на човешката цивилизация и съответните етапи на
организация на средата. Аналогията се основава на парадигмата, че етапите на развитие на
земната цивилизация са моделирани по образа на фундаменталните нива на организация на
средата. По този начин в началото на индивидуалното си развитие земната цивилизация
повтаря накратко предисторията на средата, в която съществува. В резултат на това еволюцията
на земната цивилизация чрез своята приемственост по отношение на еволюцията на средата се
проявява като екологично целесъобразен процес. Закодирането на този еволюционен процес в
развитието на цивилизацията е познавателно целесъобразен акт.
Според Свами Дев Мурти: „Цялата Вселена е съставена от две вещества – Акаша (етер) и
Прана (енергия). [...] Акаша ...е нещо толкова фино, че не може да бъде възприето чрез
сетивата. Тя може да бъде възприета само когато стане гъста, груба. В началото на творението е
имало само Акаша. В края на цикъла твърдите тела, течностите и газовете ще се разтворят
отново в Акаша и при новият цикъл на творението отново ще произлязат от Акаша. [...] При
началото и края на цикъла на творението всички сили, които действат в тази вселена, се
разтварят обратно в Прана. Акаша е статична енергия, докато Прана е динамична енергия... В
резултат на Пранаяма статичната и динамичната енергия се разтварят в Себето. [...]
Индивидуалното Себе потъва във върховното Себе...” [Атанасов, с.113,114]. В това описание са
представени няколко нива на организация на средата, които са свързани с циклични процеси на
формиране, развитие и разграждане, т.е. притежават признаците на индивидуално развитие,
което е присъщо на всяка известна ни веществена система. Накратко казано: на всички нива на
организация на средата историята повтаря предисторията си. Ето защо като знаем в някаква
степен историята бихме могли да реставрираме (чрез обратна трансформация) в най-общ вид
предисторията (табл.1).
Парадигми в подкрепа на концепцията

за фундаментални нива на средата
Парадигми за приемственост
1. Законът за “Огледалния свят”: “... всяко от различните нива на сътворението има
точно свое копие както над себе си, така и под себе си. […] Това означава, че преди да е
създадено нещо в нашия физически свят, то е било вече създадено в Духовния свят и е очаквало
333
подходящо време, за да се появи” [Илиева, с.250]. “...Това, което се намира долу, е аналогично
на това, което е горе” [там, с.281].
2. “Всички ние сме огледала за другите и трябва да се научим да виждаме себе си в
отражението на останалите. Това се нарича огледало на взаимоотношенията” [Чопра, с.154].
“Чрез признаването, че можем да видим себе си в другите, всяка връзка се превръща в
инструмент за еволюиране на съзнанието ни. […] ...Когато се чувствате привлечени от някого,
се запитайте какво у него ви е привлякло. […] ...Това качество процъвтява и у вас” [Чопра,
с.155].
3. “Всяко нещо, което напуска хармонията, е обречено на гибел” [там, с.313].
4. “Закон за пътя на хармонията от по-малкото към по-голямото” [там, с.314].
5. “Закон за хармонията, управляваща цялата Вселена” [там, с.316].
6. “...Няма преграда между вас и цялата вселена. Знайте, че сте едно с цялото чудо и
красота на времето и пространството” [Дейвис, с.285].
7. „...Физическите ни закони са частен случай на общите закони, които управляват цялата
Вселена” [Бренън, с.144].
8. „Божественият закон за единосъщието” [Илиева, с.252].
9. „Учените приемат Отвъдността като фрактална” [Нанев, с.242].
10. “Божественият закон за единството – единство във всичко. [...] Единият да се изразява
чрез многото, един от всички и за всички.” [Илиева, с.252].
11. “Закон за дихармонията – “Това, което Бог е предвидил за теб, рано или късно ще се
случи” [там, с.255].
12. “Истинската сила идва отвътре и има по-скоро духовна, отколкото материална основа”
[Чопра, с.164].
13. Съществува сходство, приемственост и взаимно проникване между битие и небитие.
Парадигми за развитие
1. „Всичко най-напред се създава горе в по-фините енергийни зони, след това се

реализира на Земята във физически план” [Илиева, с.93].
2. “Закон за оцеляването и приспособяването чрез подбор и развитие” [там, с.275].
3. “Закон за развитие от по-простото към по-сложното като непрекъснат процес на
усъвършенстване” [там, с.276].
4. “Закон за развитие на световете във Вселената” [там, с.276, 277].
5. “Закон за непрекъсната промяна във Вселената – всичко се променя и всички неща са
преходни” [там, с.276, 277].
6. “Закон за движението във Вселената – всички неща са в движение” [там, с.276].
7. “Закон за промените” [там, с. 277].
8. “Закон за динамиката и вечното движение на световете” [Илиева, с.276].
9. “Закон за движението и порядъка на вселенските структури” [там, с.276].
10. „…Съществува подобие на структури, а не на форми или на проявления” [Богданович,
с.302].
11. “Закон за съхранение на енергията и преминаването й от едно състояние в друго чрез
промяна на вибрациите” [Илиева, с.279].
12. “Закон за отрицание на отрицанието” [там, с.316].
13. “...Всичко в живота е в процес на пресътворяване” [там, с.317].
14. “Закон за всеобщата еволюция” [Илиева, с.282]. Всяка структура от средата се развива.
15. “Закон за природата” [там, с.284].
16. “Единственото предназначение и цел на душата е еволюция” [там, с.284].
334
17. “Закон за действието на ума” [там, с.293].

18. “Дхарма означава цел на живота” [Илиева, с.256].
19. Законът “Във вселената не съществуват случайности и съвпадения” [Илиева, с.276].
20. “Закон за превръщане на количествените изменения в качествени и качествените в
количествени” [Илиева, с.277].
Математическото моделиране на Големия взрив, формирал вселената ни, показва, че ако
броят на остатъчните (неанихилирали) частици след взрива е бил малко по-голям от 10 80, то
поради гравитационните сили новата структура би се разпаднала (под формата на черна дупка),
а ако е бил малко по-малък от 1080, то вселената би се разширила толкова бързо, че галактиките
не биха могли да се формират [Чопра, с.105, 106].
Изследванията ми в областта на еволюцията на технически средства ми дава основание да
обобщя, че в мястото на контакт между системи, в което те най-интензивно си взаимодействат
при функционирането им, възникват предпоставки за развитие (еволюция) на система, която
обединява взаимодействащите си системи.
Парадигми за уравновесяване
1. “Закон за голямото равновесие, създаващ дисциплина” [Илиева, с.251].
2. “Закон за любовта и единството на всички същества” [там, с.258].
3. “Има достатъчно и в изобилие от всичко във Вселената” [там, с.258].
4. “Закон за абсолютната правда и хармония при взаимодействието между различните
сили” [там, с.261].
5. “Закон управляващ световното поле на съзнанието” [там, с.264].
6. “Закон за единението на всички вероучения (духовни пътища), възникнали на майката
Земя в единно семейство” [там, с.286].
7. “Каквото се дава, това се връща” [там, с.267].
8. “...Психоанализата показва, че никога не можем да постигнем онова, което желаем,
чрез потискане. Потискането винаги се завръща в чудовищна форма” [Мур, с.174].
9. “Закон за компенсацията” [Илиева, с.268].
10. “Закон за задоволяване на нуждите от универсалната субстанция...” [там, с.269].
11. “Закон за жаждата за живот и инстинкта за самосъхранение” [там, с.274].
12. “Закон за самосъхранението” [там, с.275].
13. “Закон за голямото равновесие” [там, с.275].
14. “Подобното привлича подобно” [там, с.303].
15. „...Подобното е това, което отчасти има в себе си тъждественото” [Платон, с.62].
16. “Закон за полярността във Вселената” [там, с.316].
17. “Закон за действието и противодействието” [там, с.280].
Едноименните заряди се отблъскват. Еднопосочните токове се привличат. Паралелно
протичащите електрони, които си обменят фотон се отблъскват [Капра, с.194].
Установено е, че преди да се родят близнаците или са привързани един към друг, или са в
непрекъсната борба по между си за лидерство. Съответно: градивните елементи на средата или
са твърдо (ограничено) свързани по между си или се конкурират.
18. “...Крайната цел на всички цели е някакво осъществяване на духовно ниво, което
наричаме щастие, радост или любов” [Чопра, с.77].
19. “Божественият закон за реда – божественият ред във всичко” [Илиева, с.251].
20. Всяка система може да съществува като индивидуалност, защото притежава система за
регулиране.
Парадигми за религия
335
1. “През септември 1992 г. в Чикаго се състоя Форум на световните религии. Около хиляда
представители от триста вероизповедания стигнаха до извода за единния корен на всички
религии, а това лишава от основания всякакви противоречия на религиозна почва” [Тихоплав
(1), с.67].
2. “Всички религии всъщност са терапия за страданията и разстройствата на Душата”
[Тайната на..., с.62].
3. „...Всяка една от известните ни религии възниква в съответното време в процеса на
еволюция на човешкото общество, за да реши определени и специфични за конкретна човешка
общност космически и земни задачи” [Томов, с.123].
4. Вярата е безкритично възприемане на истини. [...] Религиозното съзнание ограничава
разума с твърди рамки” [Лазарев, с.458].
5. „Всички велики Учения, всички религии, всички философии са изхождали от единен
източник . [...] Винаги във всички времена се давало на света тази част от Истината, която
човечеството можело да възприеме” [Стульгинскис, с.102].
6. „...Бог се открива на различните религии чрез своите различни лица, тоест различните
религии имат достъп до различните лица на Бога” [Томов, с.130].
7. „Всички религии, родени на Запад, в частност произтичащи от юдаизма, са били
религии на бедните хора. Техните пророци са били необразовани. Исус не е бил образован,
Мохамед не е бил образован, Монсей не е бил образован. [...] Буда, Махавира, Кришна, те са
говорили в едно твърде богато общество. [...] Сега Западът е богат, а Изтокът беден. Тогава
Западът бил беден, а Изтокът богат” [Ошо (1), с.124,125].
8. „Науката и религията се срещат в задълбочената психология. [...]...Методът на
задълбочената психология е метод на науката” [Ошо (2), с.85]. „Науката се нуждае от
обективни, повторими експерименти. [...] Религията... не се занимава с доказване на фактите;
по-скоро се интересува от достигането до тяхното индивидуално изживяване” [Ошо (2), с.86].
„Затова науката и религията в действителност не могат да се срещнат, защото подходите им са
различни” [Ошо (2), с.87].
9. „Историята на науката познава много примери, когато изтъкнати световни учени са
били вярващи. Това са Нютон, Планк, Максуел, Фарадей, Айнщайн и много други. Разбира се,
те не са били църковно набожни, а са имали своя представа за „висшите сили”...” [Тихоплав (3),
с.17].
10. Последователно възникналите религии проявяват противоположно отношение към
жените: индуизмът негативно (монасите са само мъже), християнството позитивно,
мюсюлманството негативно (не допуска жените в джамията), комунизмът позитивно.
11. Божествените закони са приложими за безконфликтни или за слабо конфликтни
общества.
Парадигми за Дух
1. “Закон за единството във Вселената. Свръхдуша – духовна субстанция, наречена Бог –

творец на духовното битие във Вселената” [Илиева, с.252].
2. “Закон за битието на великия дух на благодатта” [там, с.262].
3. “Хармония на всичко с духовната субстанция, Вселенската Свъхдуша, с цялото” [там,
с.271].
4. “Закон за единната духовна същност и взаимодействието между душите” [там, с.287].
5. “Закон за трансмутацията на духа. [...] Трансмутацията представлява процес на
непрекъснато прераждане на духа...” [там, с.288,289].
336
6. “...Безтелесната (напуснала тялото) душа може да се разглежда като дух. [...]Но Духът
(обърнете внимание на главната буква!) е онова, което можем да определим като “върховна
душа” или онова, което Плотин нарича “световна душа”. Можем да го наречем Бог. То
представлява нещо цялостно, непрекъснато и постоянно, което се проявява навсякъде като
създание, обединяващо нашите души в споделено разбиране, “виждане” и опит. [...] Това е
субстанцията, от която са възникнали нашите души. И към която накрая ще се върнат,
постигайки върховно просветление” [Дейвис, с. 45].
7. “Самият Висш Аз по някои данни обитава 6-D пространството, докато душите 4-D. По
този начин централният двупосочен канал КА всъщност представлява интерфейс между
различни измерения, свързващ разхвърляните в пространството множество Аз на индивида, и
които след окончателното му отваряне осигурява стабилна интегрираност на матричните
комуникации” [Коларов, с.264].
Ако битие се характеризира с 3-D измерение, небитие с 4-D, пранебитие с 5-D, а
прапранебитие с 6-D измерение, то съгласно цитираната представа Висшият Аз е позициониран
в прапранебитие. От табл.1 следва, че в прапранебитие се формират Първичните духове, т.е.
съществува корелация между изводите.
Парадигми за душата
1. Душата в интерес на ускоряване на еволюция на Духа може да се разделя на две или три
структури, които се прераждат в различни бебета [Илиева, с.180].
2. “В човешкото тяло има около 250 различни вида клетки – от сферични, прости мастни
клетки, до разклонените нервни клетки” [Чопра, с.53]. Многообразието им може да се
разглежда като аналог на разнообразните форми на проявления на душата: от сферична до
разклонени структури.
3. “...Принцип за извисяване, известен като МЕР-КА-БА. МЕР би трябвало да означава
земния (женски) аспект, съединен чрез енергийната система КА” [Коларов, с.266].
Перифразиран принципът МЕР-КА-БА може да се запише като последователност от
еволюционни нива на среди: битие-небитие-пранебитие. В друг аспект същият принцип
изразява връзката между основни подсистеми на душата на човека: МА-КА-БА. Всяка от тези
интерпретации се основава на принципа за структурна приемственост в процеса на
еволюционно развитие на обекти.
Парадигми за Бог
1. “Бог е процес на непрекъснато сътворяване” [Илиева, с.245].

2. “Бог се изявява чрез всеки от нас” [там, с.248]. “Ние сме Бог и Бог е във всеки от нас”
[там, с.252].
3. “Бог е ТВОРЕЦЪТ на целия свят. [...]Той твори по механизма на взаимосвързаните
системи” [Енев, с.34].
4. “...Той е динамичен бог, който се променя и развива непрекъснато” [там, с.35].
5. “Богът е една АБСТРАКЦИЯ. Той е абстрахиран от конкретните му форми и прояви. От
друга страна обаче Богът е конкретен Бог” [там, с.36].
Парадигми (закони) за информация във финия свят

(на акад. Григорий Петрович Грабовой) [Тихоплав (2), с.166]
337
1. Първи закон (за запазване на информацията): Сумарното количество информация и

ентропия на конкретно състояние на пространството или на съответната област от него,
възникващо в резултат на какъвто и да и било процес е постоянно.
2. Втори закон: общият обем на информация се състои от информация на материята,
информация на съзнанието и информация на външната среда.
3. Трети закон: всеки обект на информация, след като има качествата независимост и
нерушимост, е свързан с информационни връзки с други обекти на информация.
4. Четвърти закон: всеки новосъздаден обект на информация има локален характер.
5. Пети закон: всеки новосъздаден информационен обект е отдалечен на равно разстояние
от всички други структури.
6. Шести закон: във всяка информация съществува сегмент на друга информация.
Идентифициране на фундаментални нива на

организация на средата
Идентификацията е осъществена концептуално на базата на сравнителен анализ между
етапите на развитие на човешката цивилизация като “самоорганизираща се система” и техните
аналози в духовни измерения (табл.1). Циклите са разграничени като верига от етапи на синтез
(еволюция) – начална фаза и регрес (частична реконструкция) – финална фаза.
Неравномерността на процесите на синтез и регрес в пространството определя възможността в
различни точки от пространството (средата) да протичат процеси, които принадлежат към
различни нива на организация.
Това означава, че едновременно съществува елементарна среда, Първични духове,
Първични богове, Абсолютни богове и т.н. в различни области на средата, така както в
началото на 21 век на Земята съществуват форми на съществуване на хора, присъщи на
първобитния човек, робовладелското общество, феодализма, капитализма и социализма.
Комуникацията между хората е средство за ускоряване развитието на формите на
обществената им организация. Този процес усъвършенства не само взаимовръзките между
хората, но и взаимовръзките в тях. И обратното: локалното развитие на личността се
мултиплицира като ценност за обществото. По аналогичен начин техническият прогрес се
развива двупосочно: чрез комбиниране на разработените технически средства и чрез
усъвършенстване на тези средства.
„Душата еволюира „плавно” в отделните етапи от процеса на еволюцията и
„скокообразно” (качествено) от поредния етап към следващия [Томов, с.27]. Тази
неравномерност на еволюцията на душата на човека е признак за стъпална структура на
организацията на средата.
„...Философията се движи от нещата, такива каквито са сами по себе си, към техните
значения” [Кастанеда, с. 58,59]. Познанието повтаря предисторията на събитията: от
единичното към общото.
Табл.1.
Сравнение между характеристики
на фундаментални нива на организация (оригинал)
на средата
и етапи на развитие (модел) на човешка цивилизация
338
№
№ Оригинал Модел
Прапрапрапранебитие (4РNВ): Дивачество.

1 финална фаза. Примитивен етап на съществуване
1 Елементарна среда: еднородна, на човека, в който той не е могъл
изотропно, привидно празно да се разграничи от обкръжаващата
пространство. го среда, тъй като е притежавал силна
полева връзка с обекти от тази среда.
2 Прапрапранебитие (3РNВ): Племенен етап.

начална фаза. Първобитните хора са се обединявали
Елементарна среда, която е поляризирана в в племена с различни традиции.
резултат на самопроизволни флуктуации. Тези племена са достатъчно
Тя включва структури с приоритетно отдалечени едни от други за да не
дясно и с приоритетно ляво ориентирани възниква необходимост от конфликт
вихри. между тях.
3 Прапрапранебитие (3РNВ): Етап на междуплеменни

финална фаза. конфликти.
Конкурентна поляризирана елементарна Конфликтите възникват преди всичко
среда. В нея възникват конфликти между като борба за завладяване на жизнено
отделни вихри и между групи от вихри с важен район.
различна ориентация.
4 Прапранебитие (2РNВ): Етап на междуплеменни съюзи.

начална фаза. Обединяване на две или повече
Обединяване на две или повече групи от племена в съюз с общ вожд.
вихри в обща система, която представлява Възникват множество племенни
прототип на Първичен дух. съюзи с различна степен на
Възникват множество прототипи на устойчивост и периодично
Първични духове в конкурентната прегрупиране.
елементарна среда. Вождът има функцията на шаман.
Действията му се отъждествява с
поведението на духове, в които
хората вярват.
5 Прапранебитие (2РNВ): Етап на конфликти между

финална фаза. междуплеменни съюзи.
Борбата за власт на определен регион Борбата за жизнено важни територии
изостря конфликтите между Първични изостря конфликтите между
духове и стимулира тяхното фрактално междуплеменни съюзи.
разрастване. Същевременно се стимулира Конкуренцията стимулира тяхното
усъвършенстването на градивните развитие и усъвършенства
елементи, от които са изградени тези техническите средства за постигане
духове. на победа.
6 Пранебитие (2РNВ): Формиране на държава
начална фаза. (кралство, царство).
339
Група първични духове, обединени в Множество племенни съюзи и

система, формират структурата на племена се обединяват в държава с
Първичния бог. общ вожд. Неговата функция се
отъждествява с тази на главния бог
В различни области на средата в различни на утвърдената в региона религия.
моменти възникват независими един
от друг Първични богове. На микро ниво на еволюция на
държавността възникват качествено
На микро ниво на еволюция на средата от нови дейности и технически средства
елементите на Първичния дух възниква за повишаване на тяхната
космическата душа БА. ефективност.
Всяка душа БА обединява в структурата си
противоположните по функция души МА
и ТА, така както структурата на
Първичния дух обединява в себе си
противоположно ориентирани вихри
[Ламбаджиев (1), (2),(3)].
7 Небитие (NВ): Междудържавни конфликти.
финална фаза. Борба за територии (империи) и
Борба за териториално могъщество между икономическо могъщество поражда
Първични богове. войни между държави.
Разминаване и взаимно проникване на Възникват и междурелигиозни
границите на областите на тяхното конфликти.
господство. Взаимно се пресичат и размиват
Същевременно между различни границите на области с приоритетно
космически души БА възникват локални изповядвани религии.
конфликти. Възникват конфликти на интереси
между длъжности в държавата.
8 Небитие (NВ): Формиране на междудържавни
начална фаза. икономически съюзи и
Формиране на съюзи между Първични междудържавни военни блокове.
богове за да се разшири областта на Целта е разширяване на
тяхното господство. икономическо, военно и политическо
Обединяване на космически души БА в господство на група държави.
групи. Либерализиране на отношението към
Формиране на мрежа от взаимосвързани особеностите на личността и
космически души. способността й да участва в различни
групи по интереси.
9 Небитие (NВ): финална фаза. Конфликти между междудържавни
Конфликти между съюзи от Първични съюзи или между междудържавни
богове за да се преразпределят сферите военни блокове.
им на господство. Конфликти и Целта е преразпределяне на области
разграничаване между групи космически на влияние.
души БА поради различие на интереси. Конфликти и разграничаване между
религиозни, политически, етнически,
спортни и други общности.
10 Битие (NВ): Цивилизация с единно планетарно
340
начална фаза. управление.

Възникват области от битиета в средата, Планетарното управление обхваща
принадлежаща на конкретно небитие. държави и групи от държави.
Боговете от това небитие формират На микроеволюционно ниво се
обединение, възприемано от човека като обединяват религии с науката в обща
Абсолютен бог. познавателна доктрина.
На микроеволюционно ниво космическата Личността възстановява, присъщите й
душа БА последователно формира за периода на дивачеството, духовни
множество индивидуални души КА и ги връзки и духовни свойства.
присъединява към структурата си.
Възниква вещественото тяло на хуманоид
като средство за ускорено развитие на КА.
Цикличното удължаване на структурата на
БА и КА повтаря в адаптиран вид
цикличното удължаване на структурата на
Първичния дух.
1. Разработена е концепция (парадигма) за наличие на минимум 6 фундаментални
нива на организация на средата и са сравнени със съответните социални етапи на
организация от първобитния човек до планетарна цивилизация.
2. От извод 1 следва, че развитието на цивилизацията повтаря (адаптирано в
съответствие с условията й) процеса на развитие (еволюция) на средата.
3. От изводи 1 и 2 следва, че еволюцията на повишаване на степента на
организация на средата протича едновременно във всичките й нива като фрактален
процес.
4. От основната парадигма (извод 1) следва, че Първичните духове и Първичните
богове са резултат от самоорганизацията на елементарната среда и са средства за
ускоряване на еволюцията на нейната организация.
5. От извод 4 следва, че Първичните духове и Първичните богове развиват
своята структура чрез еволюция на градивните й елементи в процеса на организация на
средата.
6. От извод 5 следва, че духове и богове от всички нива на организация
представляват система от относително самостоятелно съществуващи елементи.
7. От изводи 3 и 6 следва, че еволюцията на душите намалява ентропията на
духовете, а еволюцията на духовете намалява ентропията на боговете, които изграждат.
8. От извод 7 следва, че душите частично намаляват ентропията си чрез тялото на
човека, с който са свързани, а това тяло намалява частично ентропията си чрез
техническите средства (машини, инструменти, технологии), които го обслужват.
9. От извод 8 следва, че от цялата система от структури, които изграждат средата
най-бързо еволюират техническите средства. Те имат най-голям принос в развитието на
организацията на средата. Циклично човекът се дистанцира от управлението на
техническите средства, предоставяйки им все по-голяма степен на автономност. Това
ускорява тяхното развитие и увеличава приносът им в организацията на средата.
341
1. Атанасов Н. Хималайската йога на Свами Дев Мурти, ЕТ „Владимир Въжаров”, С., 2009.
2. Богданович В. И. Психокоррекция в повседневной жизни, Респекс, Санкт – Петербург,
1993.
4. Дейвис Б. Душата път към вечността, Кронос, С., 2006.
5. Енев Н. Науката за Бога и неговите съвременни изисквания, Ателие, С., 2003.
7. Капра Ф. Дао физики, Орис, Санкт-Петерберг, 1997.
8. Кастанеда К. Пътят на силата, 2. Обяснения, Екстрем, С., 1998.
10. Лазарев С. Н. Диагностика на кармата, т. 1,2, Гуторанов, ловеч, 1996.
12. Ламбаджиев (1) Душите БА и КА, Изследовател, №6, 2009.
11. Ламбаджиев (2 ) Душите МА и ТА, Изследовател, №6, 2009.
12. Ламбаджиев (3) Психическият вихър, Изследовател, № 6, 2009.
13. Мур Т. Грижа за душата, Аратрон, С., 1998.
14. Нанев Х. Бъдете в този свят, но не от този свят, Свръхфеноменът Слава Сервюкова,
17. Платон. Диалози, Наука и изкуство, С., 1990.
19. Тайната на златното цвете, Евразия-Абагар, Плевен, 1993.
23. Томов В. „Тангра” – знак на българите, ЗИМЕК – 99, С., (1999).
24. Чопра Д. Спонтанното удоволетворяване на желанията, БАРД, С., 2004.
Концептуални модели на еволюционното развитие
на средата от небитие към битие
Енергообменът между битие и небитие се реализира чрез поле.

Ключови думи: битие, небитие, еволюция, модели, електрически модел.
Въведение
Целта на статията е да се представят концептуални модели на еволюционното развитие на
средата от небитие към битие. Тези модели са необходими за да обяснят в първо приближение
причините за типичното вътрешноприсъщо поведение на човешката душа през периода на
нейното индивидуално развитие, съставено от множество прераждания.
Древноиндийският епос изобилства с разкази за превъплащения от различен ранг.
В Библията думата “Расит” се тълкува в новото й значение като Принцип, а не като
Начало [Блаватска (1), с.54], т. е. “Началото бе словото” може да се интерпретира като
342
“Принципът (или законът на еволюционно развитие) се е проявил чрез информацията

(“словото”)”.
Според началото на “Битие” еволюционното развитие протича в следната
последователност: нощ – вода – дихание – светлина – слово. Окултиската версия продължава
тази версия, като след “слово” възниква: “феноменална светлина – небесен свят и човек –
физически свят и човек” [Блаватска (2), с.281].
Съответно: „Където и да спрете в астралния свят, вие ще откриете, че се намирате някъде”
[Денинг]. Всяка точка от небитие е индивидуална и уникална, така както индивидуални и
уникални са спецификите на еволюционните й етапи.
Цикличността им в частност се изобразява със завитите рога на овена – символ на
древноегипетския бог на слънцето Амон – източник светлина, енергия и еволюционно развитие.
Символите за етапи от еволюционно развитие на средата са естетизирани. Те изразяват
вътрешната хармония на относително устойчивите връзки на формираната система. Например в
областта на музиката, литературата, изкуството и на промишления дизайн преходът от една към
друга хармония е относително скокообразен процес.
Теоретичен модел
Теоретичният модел на еволюционното развитие на средата, изграждащо прабитие,
небитие и битие (етапи от нейното развитие) се основава на парадигмата, че законите на
развитие на управляващите параметри на средата и на взаимовръзките на тази среда се
различават съществено (фиг.1). Траекторията на еволюционно развитие на конкретен
управляващ параметър изменя ъгъла на наклона си спрямо оста на конусната повърхннина 1 на
еволюционното развитие. Това означава, че при определени етапи на развитие е възможно
техните тенденции да са еднопосочни (например при главен управляващ параметър на
еволюционно развитие на средата) или перпендикулярни една към друга (при изчезването на
ролята на този фактор в конкретен еволюционен етап): “...Супраменталът не разбърква
законите, а минава над тях (или чрез тях) на степен, на която те вече не съществуват...”
[Сатпрем, с.235]. В частност насочеността на развитие на конкретен управляващ параметър
може да се противопоставя на тенденцията на развитие на средата.
Разклоняването на схемата на взаимовръзките има характер на фрактал. По този начин се
постига многообразие на вариантите на участие на различни управляващи параметри в
системно единство, т. е. създава се предпоставка за формиране на специфичен закон, на който
се подчиняват процесите в различни еволюционни нива на средата (пранебитие, небитие, битие
и т. н.). Това означава, че еволюционната приемственост в развитието на средата протича в
различна степен и с различна динамика за различни управляващи я параметри.
“В древноиндийския епос “Рамаяна” се казва: “На всеки косъм от тялото на Рама се
намират множество светове – такива, като нашия” [Дегтяревя, с.31]. Съответно фракталната
структура на взаимовръзките между пространства от битиета в пространството от небитие е
неявно изразена във веществената среда, тъй като отразява по-високо (надсистемно) ниво на
организация. Ето защо знанието за тази структура е подсъзнателно закодирано в човешката
мисъл. Разпределението на семантичните структури от евристики (препоръки за търсене на
решение) [Ламбаджиев (1), (2)] може да се разглежда като проекция на разпределението на
видове битиета в небитие.
В древната китайска “Книга на планините и моретата” пише: “И има там дърво, наречено
Високото Дърво. То е стотици ли високо, ала няма клони. Само горе на върха има девет чвора,
а долу девет израстъка”. “Като дръпнеш кората на Високото Дърво, тя се отделя и прилича на
343
кожата на нашарена на ивици змия”. Високото Дърво служело като стълба, по която боговете
се качват на небето или се спускат на земята [Кюнстлер, с.81].
Фиг.1. Пространствена схема на връзки на приемственост, формирани в процеса на

еволюционно развитие на управляващите параметри от ниво небитие (NB) към ниво битие (B):
1. Конусната повърхнина на еволюционно развитие на управляващите параметри.
2. Основен клон на еволюционно развитие на конкретен управляващ параметър, описващ
конусна повърхнина 1.
3. Разклонение на клон 2.
4. Вторично разклонение на клон 2.
Тези сведения могат да се разглеждат като метафорично описание на канал за
информационна връзка между битие и небитие (небето), който канал включва в началото и в
края си 9 стъпала (разклонения). Съществува в някаква степен сходство между това описание и
изображението на фиг.1. Всяко разклонение, изобразено на фиг.1 е процес, подчинен на
доминиращ управляващ параметър (притежаващ минимална ентропия по отношение на
останалите управляващи параметри) на развитие на средата. В процеса на еволюционно
развитие на средата от пранебитие през небитие към битие се увеличават управляващите я
параметри. По този начин се увеличават ограничителните условия за развитието на средата.
Траекторията на еволюционно развитие на средата описва конусната повърхнина на
еволюционното й развитие. Тази траектория се развива циклично по спирала на макро ниво:
пранебитие (PNB), небитие (NB) и битие (B). На всяко от тези нива развитието протича също
под формата на спирала.
В древната книга „Дзиан”, създадена 2000 г. пр. Хр. пише: „Нямаше нищо. Само тъмнина
изпълваше безпределното Всичко. Не съществуваше време. Нямаше Вселенски разум, защото
нямаше същества, които да го вместват. Нямаше нито безмълвие, нито звук, тъй като не
съществуваше слух, който да ги възприеме. Нямаше нищо освен вечното дихание, непознаващо
дори самото себе си. Само една форма на съществуване – безпределна, безкрайна и
безпричинна, се простираше в сън, лишен от сънища. Животът несъзнателно пулсираше във
вселенското пространство” [Тихоплав, с.77].
Ако еволюционното развитие на управляващите параметри е съпосочно с еволюционното
развитие на средата, която управляват, то еволюционните етапи на параметри и среда няма да
се различават съществено. В резултат на това законите, които се формират от тяхното
взаимодействие, няма да са съществено различни.
В частност “Езотеричната наука учи, че всеки звук във видимия свят събужда съответния
звук в невидимите сфери и привежда в действие една или друга сила на окултната страна на
Природата. Освен това всеки звук съответства на цвят, число (духовна, психическа или
344
физическа мощ) и чувство на някакъв план” [Блаватска (3), с.158]. “Чувствата за зрение и
слух ... се изострят и стават по-съвършени, отколкото при физическия живот” [Юрин, с.40, 41].
Противоположната тенденция на еволюционно развитие на управляващи параметри
(фиг.1) и на управляваната от тях среда е предпоставка за възникване на съществено различие
между законите, на които се подчинява развитието на средата на съседни етапи от този процес:
пранебитие, небитие, битие.
“Висшите форми на света не могат да я сведат изцяло (в абсолютен смисъл) до низшите
форми. Това свеждане може да засегне само отделни аспекти на тяхното битие, но не и тяхната
цялостна същност” [Палюшев, с.9]. Например “В света на чувствата (или астралния) и в света
на мислите (или менталния) чувствата и мислите действат по между си също така, както във
физическия свят чувствените неща” [Щайнер, с.27].
В частност “В много индиански наречия няма дума за описване на формата на предметите,
а само за охарактеризирането им. [...] Американците отделили като подобни гребените с
дръжки, индианците пък се спрели на пластмасовите!” [Маринов, с.7]. Образното мислене
(изградено на базата на свойствата на обекта) предшества логическото мислене (изградено
върху формата и съдържанието на обекта). Съответно мислите чрез образи от небитие са
първични по отношение на мислите чрез логика в битие.
За картините на Клод Моне големият критик Клемансо обобщава: “Пренебрегва формата
за да следва изплъзващата се хармония”. Множество експерти констатират, че Моне рисува
блуждаеща светлина във въздушната среда. Това означава, че импресионизмът наблюдава
обектите през среда, която притежава различна пречупваща способност от действителната
(размиване на образите). В резултат на това възприятията са ярки и емоционални, подобно на
тези, които са описани при преход на душата на човека в астрала. Съответно в местата, където е
известно, че постоянно пребивават призраци съществува “нагнетен в атмосферата хлад”, а
тъмнината “изглеждаше някакси по-гъста и по-непрогледна” [Уорън, с.162]. “...Градът е обвит
със странна тишина” [там, с.163]. Обектите от небитие могат частично да променят свойствата
на средата от битие, в която пребивават.
Ако формата е определяща характеристика за обект от битие, то свойствата на обекта са
определящи го характеристики в небитие. Формата изразява състоянието на устойчивите
вътрешни връзки в структурата на обекта. Свойствата характеризират устойчивото отношение
на тези обекти към обкръжаващата ги среда, т.е. представлява най-вероятния начин на
взаимодействие между обект и среда. Преходът от една към друга среда е преход от типичните
характеристики на едната среда към типичните характеристики на другата среда.
Съответно отделните клонове на развитие на управляващите параметри (фиг.1) могат да се
проявят като съпосочни с тенденцията на развитие на средата в отделни етапи или подетапи от
нейното развитие. Това обстоятелство обяснява защо в общия случай се различават аспектите
или каналите за акумулиране на енергия в душата и за излъчване (отдаване) на енергия от нея
[Ламбаджиев (3)...(7)].
Приемствеността в еволюционните процеси във веществената (битиейната) сфера
показва, че малка част от еволюционното множество структурни връзки преминава устойчиво
към по-високо ниво на организация, т.е. към ново качество или количество на взаимовръзки.
Новите взаимовръзки се формират в подобласт от старите структурни взаимовръзки.
Утвърждаването на новите взаимовръзки потиска (ограничава, забавя) развитието на старите
взаимовръзки в структурата на системата. Промяната на приоритетните вазаимовръзки променя
структурата на закона, на който се подчинява поведението на системата. По този начин той
еволюира.
В Брахма-сутра ІІІ.2.31. е записано: “Съществува някаква реалност, по-висша от Брахман,
защото се споменава за бент, мяра, връзка и разлика” [Ачаря, с.507]. В Чхандогя-упанишада
345
VІІІ.4.1. се уточнява, че: “...Аз-ът е бент, опора (или преграда)” [там]. Ачаря заключава, че
“...щом като... Брахман има граници, трябва да има нещо друго, по-висше от Брахман, което да
е безгранично” [там].
По емпиричен път мексиканските магьосници са стигнали до извода, че пътят към другия
свят е преграден от завеса [Кастанеда, с.54]. Един от авторите на Пураните заключава, че
“Природата на нещо, което е непостижимо за мисълта, се свежда именно до това, че то е
различно от нещата в Природата” [Ачаря, с.286]. С други думи мисълта на човека се подчинява
на закономерностите на заобикалящата го природа. Това, което го няма в природата го няма и в
мисълта.
Според тибетските представи душата на човека в небитие е изградена от пустота, която е
израз на състояние на разума. “Пустотата има природа на Светлина, а Светлината има природа
на Пустота; Светлината е неделима от Пустотата...” [Басаргина, с.150].
Според митовете на Черна Африка “светът на мъртвите е сякаш обърнато копие на
човешкия” [Соколевич, с.223]. Липсата на “преобърнати” представи в човешката мисъл
поражда необходимостта от “преграда” между информацията, а също така и между енергията
на битие и небитие. Тази информационна преграда не позволява директно да се екстраполира
знанието за средата на битие (вещественият свят) в знание за небитие (невеществения свят). В
този смисъл теорията за торсионните полета може да бъде ефективна само за описание на
етерния слой на аурата на човешкото тяло, съответното ниво на организация от небитие и
произтичащите от тях необичайни свойства, проявяващи се в битие. В следващите слоеве на
аурата на човека и в по-отдалечените от битие нива на организация от небитие все по-малък е
относителният дял на торсионните полета при формиране на техните свойства и затова във все
по-малка степен те могат да се използват като познавателно средство за обясняване на явления
и процеси, произтичащи от тези нива на организация на небитие.
Различието между еволюционно обусловените закони, управляващи средата е
предпоставка за възникване на информационна бариера между съседни еволюционни нива на
организация. По този начин се гарантира устойчивостта на достигнатото ниво организация.
Ускореното развитие на средата, т.е. съкращаването на еволюционните цикли може да се
представи като резултат от конусна повърхнина 1 (фиг.1), около която протича процеса на
еволюционно развитие. Всеки клон на еволюционно развитие е конусна повърхнина около
която по спирала протича конкретен процес на развитие. Всяка спирала се разклонява
фрактално. Например делението на клетката протича като лавинообразен процес: “След като
сперматозоида проникне в яйцеклетката и ядрата им се съединят, оплодотворената клетка
започва да се дели на 2, след това на 4, 8, 16 и така нататък еднакви клетки. Но общият обем не
се увеличава, а просто с всяко деление клетката става все по-малка и по-малка. При това
[клетките] се делят не произволно, а в определен ред: от началото по меридиана (във височина),
след това пак по меридиана, но перпендикулярно на първия, а след това – по ширина. По-
нататък – в същия ред, в триизмерни плоскости. Делейки се, клетката образува струпване,
наречено морула. След това някаква невидима сила започва да раздвижва клетката в страни,
стеснявайки я към периферията и по такъв начин образува бластула – зародиш във формата на
мехур, стената на която е образувана от един слой клетки, а вътре в кухината е запълнена с
течност. След това... клетките се делят не всичките, а избирателно и започват да се преместват,
да се сортират по някаква ... схема...” [Юрин, с.335].
Двуаспектният (параметрично-структуиран) принцип на еволюционно развитие на средата
в някаква степен представлява аналог на двуфакторният (божествено-природен) принцип на
развитие на тази среда: божественият фактор стимулира развитието на природата, а нейното
развитие допълнително я усъвършенства.
346
Електрически модел на енергообмена

между битие и небитие
Нека да си представим енергопотокът между битие и небитие като електрически ток,
протичащ през последователно свързани кондензатор С и резистор R. Кондензаторът в тази
схема моделира енергоповедението на небитие, а резисторът – на битие.
Известно е, че променливият ток преминава през резистор и кондензатор, а постоянният
ток зарежда кондензатора, т.е. не осъществява протичане през него. Това явление, пренесено
към енергоканалите между битие и небитие показва, че енергообменът между тях протича като
колебателен (взаимообменен) преходен процес. Ако енергопотокът е еднопосочен, той зарежда
с енергия само небитие.
Известно е, че реалният кондензатор притежава малко по големина омично
съпротивление. Съответно небитието включва малки компоненти, които го свързват с битието.
Тази теза съответства на съдържанието на химн 129.4. на Ригведа, в който се казва, че
“Взирайки се премъдро в сърцето си, поетите напипали струната на битието в не-битието”
[Напърт, с.179].
Още по-нагледно в еволюционно-енергиен аспект е посочено в Шримад Бхагаватам, песен
І, част І, ІІІ.2. : “Паруша ляга във водата на вселената, от пъпа на тялото Му като от езеро
израства лотосовото стебло, а от лотосовия цвят на върха на стеблото се появява Брахма,
господарят на всички създатели на вселената” [Бхактиведанта, с.125]. От енергетичен център
(символизиран чрез пъпа, тъй като близо до него се намира енергетичния център на човешкото
тяло) се формират последователно и циклично различни качествени образувания, включително
и Брахма. Метафората илюстрира, че качествено новото е нищожна част от старото. В
аналогичен аспект е и информацията, че “по-малко от 2 % от небесните тела са пришълци от
други галактики” [От космоса..., с.3].
Според философията на Самкхя всичко – от най-грубата материя до съзнанието, е
еволюционен продукт на пракрити. Отвъд пракрити лежи пуруша, т.е. душите, които нямат
никакви качества” [Раджа-Йога, с.152]. Следователно лотосовото стебло и Брахма възникват на
базата на първични души (пуруша) и представляват частен случай на тяхното развитие, т.е.
еволюционно издигнати души.
Всички съображения свързани с еволюционния преход към ново качество показват, че
както в битиеен, така и в небитиеен аспект качествено новото съставлява нищожна част от
цялото. Това обстоятелство ни дава основание в електрическия модел на връзката битие-
небитие да разглеждаме омичното съпротивление на електрическия кондензатор като
имитационен модел на битиейни характеристики по отношение на капацитета на кондензатора,
имитиращ небитиейни характеристики.
Установихме, че се различават в общия случай каналите за транспорт на енергия на
душата на човека към обекти от битие и към обекти от небитие [Ламбаджиев (5)]. Съответно:
различават се енергийните канали за пренос на енергия от небитие към битие и за пренос на
енергия от битие към небитие.
Ако резисторът се проявява като модел на текущ консуматор на енергия, а кондензаторът
– модел на акумулатор на потенциална енергия, то следва, че индуктивността е модел на
източник (излъчвател) на енергия. В общия случай енергообменът между обекти от битие и
небитие се осъществява полево, както се имитира от симулативния им модел – индуктивност,
формираща електромагнитно поле около себе си при протичане на променлив ток през него.
Ако токът е постоянен, то индуктивността се трансформира в незначително по стойност
активно съпротивление (резистор).
347
Тъй като променливият ток се проявява като модел на енергообмен между битие и
небитие, а постоянният ток като процес на акумулиране на енергия от небитие, то
индуктивността се проявява като атрибут на модела, както на битие, така и на небитие. От това
следва, че електрическият модел на битие може да се разглежда като бобина с достатъчно
голямо по стойност омично съпротивление, а небитие като последователно свързани бобина и
кондензатор.
Известно е, че в електрическа верига, съставена от последователно свързани резистор,
бобина и кондензатор, в която токът и напрежението притежават еднаква фаза, се намира в
състояние на напрежителен резонанс. В този случай токът притежава максимална стойност и
поражда електромагнитно поле, което се разпространява на големи разстояния. От този модел
следва, че при фазово синхронизиране на енергопотоците между битие и небитие възниква
максимална пропускателна способност на енергия между тях, която може да се реализира при
транспорт на енергия на големи разстояния.
!1! От електрическото условие за възникване на напрежителен резонанс (равенство на

индуктивното и капацитивното съпротивление) следва, че при строго определена
честота на колебания на енергопотока възниква максимална пропускателна способност
на енергийните канали, свързващи битие и небитие.
Колкото са по-прости (по-елементарни), по-ограничени по обхват (по-изолирани)
свойствата на градивните елементи, от които е изградена една система, толкова са по-сложни
връзките между тези елементи в структурата на системата, която те формират, за да се запази
непроменена функцията на тази система.
Полагаме, че:
1. Свойствата С на елементите на конкретна система се измерват чрез безразмерни
стойности от 1 до 10, характеризиращи нарастващото качество на тези стойности за
функционирането на системата,
2. Степента на сложност V на система, изразяваща броят на връзките, които формират
нейната структура, се оценява по безразмерна скала от стойности от 1 до 10.
В природата : “Ако един закон не може да постигне очакваните резултати, тя привежда в
действие втори на сцената” [Дънов, с.55]. Намаляването на значението на един закон е в такава
степен, че да компенсира степента на нарастване на значението на друг закон, който управлява
процесите в средата. Управлението на процесите на средата чрез система от закони е признак,
че неравномерното увеличаване на някои от тях поражда съответно намаляване на степента на
значимост на други закони.
На тази основа постулираме, че:
(1) F = C.V,
където F – функция на системата, оценена в относителни единици.
Функцията F, свойствата C и сложността V на система се проявява по отношение на
външната и вътрешната организация на тази система:
(2) Fвт = Cвт . Vвт ,
(3) Fвн = Cвн . Vвн ,
където Fвт , Fвн – вътрешна (вт) и външна (вн) функция F ,
348
Свт , Свн – вътрешни (вт) и външни (вн) свойства С на системата,

Vвт, Vвн – вътрешна (вт) и външна (вн) степен на сложност (взаимосвързаност) V на
системата.
От (1), (2) и (3) следва, че
(4) F = Fвт . Fвн ,
(5) С = Свт . Свн ,
(6) V = Vвт . Vвн .
От !1!, (4), (5) и (6) следва, че условията за възникване на максимална пропускателна
способност на каналите, които свързват битие с небитие са:
(7) Fвт = Fвн ,
(8) Свт = Свн ,
(9) Vвт = Vвн .
Свойствата на конкретна система се определят от управляващите я параметри. Сложността

на системата се определя от броя на вътрешните и външните й връзки. На тази основа следва,
че качественият скок в развитието на система (еволюцията й) се формира от промяната на
свойствата й, а количественият скок (усъвършенстване на структурата й) се определя от
усложняването на връзките й. Ето защо в рамките на битие се усложняват взаимовръзките, а в
рамките на прехода небитие-битие се променят свойствата на системите.
Дискретната структура на битието се изгражда на базата на относително непрекъснати
(продължително функциониращи) връзки между градивните й елементи. Това е друг аспект на
проява на единство на противоположни по характеристика категории. При условията на
екстремални стойности на управляващите параметри: температура, налягане, гравитация,
концентрация и други възникват отклонения от известните физически закони, на които се
подчиняват процесите при нормални условия за биологично съществуване.
Значително по-високата степен на ограничение при функциониране на системите от битие
в сравнение със системите от небитие поражда необходимостта от ускорено усложняване на
взаимовръзките между структурите, изграждащи битие. Увеличаването на броя на
взаимовръзките в системите от битие поражда освобождаване на част от потенциалната им
енергия и превръщането й в кинетична енергия. В резултат на това небитието има възможност
да акумулира част от кинетичната енергия на битие за да компенсира частично вътрешната си
ентропия.
“...Физическите закони, които управляват Вселената, се променят радикално в света на
елементарните частици. Лъчът светлина в Космоса винаги се движи по права линия и изминава
пространството по най-краткия път. Но същия лъч, разбит на фотони (най-малките частици на
светлината), не се съобразява със законите на физиката. Единичният фотон, оставен сам,
започва внезапно да “мисли”, като си избира най-добрия път към целта – може да се “огъне” и
всеки път да е различен, макар условията на преминаване да са едни и същи. Фотонът преди да
вземе каквото и да е решение, комуникира с милиарди други фотони, без оглед на това какво
разстояние го отделя от тях. Когато по обратен път се събере с тях в един лъч, той се подчинява
на физическите закони на цялото.
Разглеждайки тези случаи Роджър Пенрос стигнал до извода, че на мястото, където
микросветът преминава в макросвят, настъпва блокиране на физическите закони, дори за
кратко те прекъсват своето действие. Заедно с това изчезва времето и пространството”
[Крачунова, с.5].
За илюстрация на качествения скок в свойствата на средата (системата) при преход от
битие в небитие може да сравним някои основни свойства на душата на човека с основни
свойства от теорията на Айнщайн за поведение на система при скорост близка до светлинната
349
(табл.1). От таблицата следва, че присъщите свойства за небитие могат да се достигнат

теоретично при екстремални стойности на основните параметри в битие (в разглеждания
пример този параметър е скорост на преместване на обект в пространството). Небитиейните
свойства изглеждат абсурдни от битиейна гледна точка. Например духовна същност споделя,
че: “Аз живея в цялото пространство и извън него, през цялото време и без него” [Монро (1),
с.80].
Преходът от свойства, които са присъщи на небитие към свойства, които са присъщи на
битие се осъществява последователно стъпално. Например в Брахма-сутра ІІІ.1.22. е записано,
че “[По време на слизането си] душата придобива прилика [с пространството, въздуха и т.н.];
защото това е приемливо” [Ачаря, с.464]. Монро пише, че физическите недъзи на човека
изчезват след смъртта му. Колкото по-рано в индивидуалното му развитие е бил придобит този
недъг, толкова в по-късен етап от пребиваване на душата му в небитие, този недъг ще изчезне.
Например тридесет и пет годишен мъж, който е бил роден със зачатъци на крака, поради
използване на лекарството талидомид от майката, във Фокус 23 (ниво на организация от
небитие, което е близко до организацията на битие) той все още е деформиран. Обаче на по-
отдалечено ниво (наречено Фокус 27) от нивото на битие “...той бе посрещнат от майка си и бе
цял и в добра форма, какъвто никога през физическия си живот не е бил” [Монро (2), с.214,
215].
Жените (модели на системи от небитие) в процеса на търсене на решение първоначално
приоритетно използват дивергентно мислене (разширяване на областта на търсене на решение),
а след това използват конвергентно мислене (конкретизация на търсеното решение чрез
отстраняване на незадоволителни варианти на решение). Мъжете (модели на системи от битие)
в процеса на търсене на решение първоначално използват приоритетно дедуктивно мислене
(конкретизация на общовалидни принципи или постановки), а след това, ако резултатът е
незадоволителен се опитват да изведат този по-общ принцип индуктивно (обобщавайки
известният им опит). Смяната на начина на търсене на решение, използвани от системи,
принадлежащи към небитие към системи, принадлежащи към битие, е признак за кардинална
промяна на главните управляващи параметри на развитие на средата при прехода от небитие
към битие.
Съответно от равенства (1)...(6) следва, че функцията на душата се определя от вътрешни
(генетично обусловени) и външни (обстоятелствени) фактори. Външните фактори (под
формата на нива на организация в небитие) променят качествено свойствата на душата, докато
индивидуалното й развитие променя степента й на сложност. На този основа от равенства (1)
следва, че функцията на душата на човека се променя за всяко от нивата на организация на
средата, през която преминава. Адекватно на тази функция се променят свойствата и
реализиращата ги структура на душата.
Табл.1.
Сравнение между основни свойства на материален обект при скорост
близка до светлинната и основни свойства на душата на човека
Основно свойство на
Общо материална система при Основно свойство на душата на човека
свойство скорост близка до извън тялото му, съгласно
светлинната, съгласно литературни сведения
теорията на относителността
350
Времето спира за Поведение на душата на човека в нива на

Липса веществено тяло със скорост организация от небитие, в които времето
на време близка до светлинната. е практически спряло от гледна точка на
процесите в битие.
Пространст- Размерите на телата в битие Изкривен образ на обекти от небитие,
вото е се скъсяват в посока на като че ли са наблюдавани през тънък
деформирано движението им със светлинна поток от вода.
скорост.
При скорост на тяло със Автономната душа има неограничен
Простран- скоростта на светлината достъп до всяка точка на пространството
ството е пространството е свито и е в момента, в който пожелае това.
компактно достъпно във всяка негова
точка.
Масата на Автономната душа не се влияе от
обекта е Фотоните нямат маса в гравитацията при движението си в
практически покой. пространството.
равна на нула
Еволюцията от небитие към битие поражда нови свойства за битие, които не са присъщи
на небитие. Ако Свт изразява свойствата на битие, а Свн изразява свойствата на небитие, то
съгласно (5) те се допълват до единно цяло на средата, като Свн ограничава Свт . Съответно
обектите от битие притежават значително по-ограничен диапазон от свойства в сравнение с
тези от небитие. Например максимално възможната скорост на транспорт в битие (скорост на
светлината) е многократно по-малка по стойност в сравнение с максимално възможната скорост
на транспорт в небитие. Това свойство може да се обясни с обстоятелството, че на
подсистемата битие й е необходима значително по-малка скорост на информационен транспорт,
за да си гарантира надеждността, в сравнение с обхващащата я система от небитие. По този
начин небитието практически без загуба на време може да регулира процесите във всяко от
изграждащите я подпространства от среда от битие (например материя, формираща известната
ни вселена).
(10) Ŧ B ≥ Ŧ NB ≥ Ŧ PNB ,
където Ŧ B , Ŧ NB , Ŧ PNB - времеконстанта на най-бързо протичане на информация по условния
диаметър на среда от битие (B), небитие (NB) и пранебитие (PNB),
На тази основа може хипотетично да се положи, че съществува обективно необходимо
съотношение (мяра) между условният (усреднен) диаметър D на средата и скоростта υ на
разпространяване на информация в нея. То осигурява координация между области от битиета в
рамките на конкретно небитие, както и координация между области от небитиета в рамките на
определено пранебитие (подобно на синхронизация между осъзната информация по отношение
на масив от неосъзната информация, която е свързана по същество с осъзнатата):
(11) DB / υB ≥ DNB / υNB ≥ DPNB / υPNB ,
където DB, DNB, DPNB – условен (усреднен) диаметър на пространство, обхващащо среда от
битие (B), небитие (NB) и пранебитие (PNB),
υB, υNB, υPNB – условна максимална по стойност скорост на разпространяване на
информация в пространство, обхващащо среда от битие (B), небитие (NB) и пранебитие (PNB).
Ако външният диаметър на пространство от определено еволюционно ниво е израз на
негова основна външна характеристика, а максималната скорост на разпространение на
информацията в това пространство е основна негова вътрешна характеристика, то
351
съотношението им определя баланса между външното и вътрешно качество (свойство) на това

пространство. В този смисъл (11) се явява конкретизация на (8) при съпоставка на основни
свойства на съседни в еволюцинно отношение среди. На този принцип е логично, че биха могли
да се формулират и съотношения за тези среди, свързани с тяхната сложност (9) и функция (7).
1. Има основание да се разглежда еволюционното развитие на управляващите
параметри на средата като фрактален процес.
2. Тенденциите на еволюционно развитие на управляващите параметри на средата
могат да бъдат съпосочни, противоположни или неутрални по отношение на тенденцията
на еволюиране на средата.
3. От електрическия модел на енергообмен между битие и небитие следва, че в
общия случай той се подчинява на колебателен (взаимообусловен) процес, а в частност се
проявява като еднопосочно енергозареждане на небитие от битие.
4. От електрическия модел следва, че транспортът на енергия между битие и
небитие се осъществява чрез полева форма на енергия. При строго определена честота на
колебание на енергоносителя възниква максимална пропускателна способност на
енергийните канали, които свързват битие с небитие.
5. Функцията на система, изразена в относителни единици, може да се
представи като произведение от свойствата и степента й на сложност, представени чрез
относителни единици.
6. От извод 5 следва, че функцията на душата на човека се променя за всяко от
нивата на организация на средата, през което тя преминава или в което пребивава.
1. Ачаря Ш. Брахма-сутра на Бадараяна с коментарите на Ш. Ачаря, Евразия-Абагар,
С.,1992.
2. Басаргина Е. Жизнь за гранью жизни, Диамант, Санкт-Петербург, 1997.
3. Блаватска Е. (1) Разбулената Изида, т.2, кн.1, Астрала, В.Търново, 1995.
4. Блаватска Е. (2) Тайната доктрина, т.3, кн.1, Астрала, С., 1995.
5. Блаватска Е. (3) Тайната доктрина, т.3, кн.2, Астрала, Хасково,1996.
6. Бхактиведанта Ш. Ш. Шримад Бхагаватам, Първа песен, Бхактиведанта
Бук Тръст, (1990).
7. Дегтярева Е. Справочник необычных явлений и невероятных фактов, Рипол
8. Денинг М., Филипс О. Творческая визуализация, Изд. „София”, М.,1998.
9. Дънов П. Науката и възпитанието, Сила и живот, Бургас, 1996.
10. Кастанеда К. Огънят отвътре, Петрум Ко, С., 1994.
11. Крачунова Ю. Съзнанието е деформация, в. Мистерии на цивилизацията, № 7,
2006.
12. Кюнстлер М. Митология на Китай, Български художник, С. 1987.
13. Ламбаджиев Г. (1) Разпределение на семантични структури, започващи с
фактор Р, Изследовател, №5, С., 2006, с.36-49.
14. Ламбаджиев Г. (2) Разпределение на семантични структури, започващи с
фактор р, Изследовател, №5, С., 2006, с. 49-59.
15. Ламбаджиев Г. (3) Душата на човека акумулира енергия на обекти в битие,
352
16. Ламбаджиев Г. (4) Душата на човека акумулира енергия на обекти в небитие,

17. Ламбаджиев Г. (5) Душата на човека излъчва енергия към обекти от битие,
18. Ламбаджиев Г. (6) Душата на човека излъчва енергия към обекти в небитие,
19. Ламбаджиев Г. (7) Развитие на потока енергия, протичащ през душата на
човека, Изследовател, т.6, 2009.
20. Маринов М. Да виждаш с езика, в. Мистерии на цивилизацията, № 30, 2003.
21. Монро Р. (1) Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч,1993.
22. Монро Р. (2) Пътуване извън тялото, ч.3, Гуторанов и син, С.,1994.
23. Напърт Д. Индийска митология, Абагар Холдинг, С., 1994.
24. От космоса ни атакуват микроби, в. Мистерии на цивилизацията, №5, 2006.
25. Палюшев Б. Светът като равновесие или хаос и ред в обществото и природата от
гледна точка на философията на либерализма, ИПК “Родина” АД, С., 1993.
26. Раджа - Йога. Йога – сутра [на Патанжали] с коментарите на Вивекананда, или
Изкуството да победим себе си, Евразия Абагар, София, Плевен, 1991.
27. Сатпрем. Шри Аутробиндо или путешествия сознания, Изд. Ленинград. У-та,
Ленинград, 1989.
28. Соколевич З. Митология на Черна Африка, Български художник, С., 1990.
29. Тихоплав В., Тихоплав Т. Учението на Грабовой, НСМ, Медиа, С., 2005.
30. Уорън Е., Уорън Л. Ловци на духове, Хипопо, В.Търново, 1995.
31. Щайнер Р. Път към познанието на висшите светове, Одисей, С., 1991.
Количество на движение на средата

и еволюция
В процеса на еволюция на средата се изменя съдържанието на

количеството на движението на обекти в нея, но големината на това
количеството на движението остава непроменена.
Ключови думи: количество на движение, еволюция, среда, формализация.
Въведение
Целта на статията е да се определи аналитично в първо приближение измененията в
количеството на движение на средата в процеса на нейната еволюция.
Теоретични предпоставки
„...Съвкупността от галактики постоянно се разширява, при което скоростта на
отдалечаване на галактиките от наблюдателя е право пропорционална на разделящото ги
353
разстояние: при двукратно увеличение на разстоянието скоростта също се увеличава два пъти.
Това утвърждение е вярно не само за нашата галактика, но и за всички останали. ...Скоростта на
движение на най-далечните галактики се доближава към скоростта на светлината” [Капра,
с.173]. Това е признак, че максималната скорост на движение на обекти от битие е равна на
скоростта на светлината.
„Физикът Хоратиу Настасе от американския университет „Браун” в Провидъс (Роуд
Айлънд) участвал в експеримент по сблъскване на ядра от злато при скорости, близки до
светлината, открил, че сърцевината на образувалото се огнено кълбо има параметри сходни с
космическата черна дупка. [...] Плазменото кълбо погълнало десет пъти повече частици спрямо
предсказаните от изчисленията. Настасе установил, че погълнатите частици материя изчезват в
сърцевината на кълбото и се появяват отново, но вече във вид на топлинно излъчване. Този
процес много напомня на космическите дупки, описани от британския астрофизик Стивън
Хокинг” [Създадоха..., с.16]. Следователно взаимодействията на материални обекти със скорост
близка до светлинната (максимална скорост на разпространение на информация в битие)
създава ефект, подобен на прехода на материя в друго измерение (предполагаемо – небитие).
По-общо:
!1! крайните (екстремални) стойности на управляващи параметри от определено

измерение на средата при определени условия могат да се проявят като мяра за прехода
на средата към друго (съседно) измерение.
Пътешествайки в небитие Монро забелязва, че: „Формата изтърколи едно кълбо

информация към АА, който предпазливо го хвана” [Монро, с.172]. Това наблюдение показва, че
в небитие информацията се проявява като квант (кълбо), така както енергията в битие. С други
думи: главният атрибут на еволюционния процес в пранебитие (информация) се проявява в
небитие така, както главният атрибут на еволюционният процес на средата от небитие (енергия)
се проявява в следващото еволюционно ниво на организация на средата – битие. Това е признак
за:
!2! приемственост на формата на проявление на главните атрибути на еволюционния
процес на средата.
Главните управляващи фактори (атрибути) на еволюционния процес на средата са
информация І, енергия Е и маса М. Атрибутите информация І и енергия Е формират прехода
от пранебитие към небитие. От условието да запазване на количеството на средата (по-обща
характеристика на закона за запазване на енергията) следва, че в процеса на прехода от
информационен към енергиен атрибут тяхното съвместно действие върху средата остава
неизменно, т.е.:
(1) G = І.Е,
където G – обобщена функция на главните атрибути на еволюционния процес на средата от
пранебитие към небитие.
Съответно при прехода от енергиен атрибут към маса (преход от небитие към битие)
съвместното действие на енергия и маса върху средата остава неизменно, т.е.:
(2) L = Е.М,
където L – обобщена функция на главните атрибути на еволюционния процес на средата от
небитие към битие.
Съгласно Айнщайн:
354
(3) Е = М.С2,
където С – максимална скорост на светлината в среда от битие.
По-общо скорост С може да я означим с VB, т.е.:
(4) ЕB = МB. VB 2,
където ЕB – енергия на система от битие,
МB – маса на система от битие,
VB – максимална скорост на разпространение на информация в среда от битие.
(5) LB = (МB. VB) 2 ,
където LB – обобщена функция на главните атрибути на еволюционния процес на система от
битие по отношение на главните атрибути от средата от небитие и от битие.
Полагам:
(6) QВ = МB. VB,
където QВ – количество на движение на система от битие.
(7) LВ = Q В 2 .
На основата на (4) полагам по аналогия, че:
(8) ІNB = ЕNB. VNB2 ,
където ІNB – информация на система от небитие,
ЕNB – енергия на система от небитие,
VNB – максимална скорост на разпространение на информация в среда от небитие.
На базата на принципа !2! и равенство (6) полагам, че:
(9) QNB = ЕNB. VNB ,
където QNB – количество на движение на обект в средата на небитие.
От (1), (8) и (9) следва, че:
(10) GNB = QNB 2 ,
където GNB – обобщена функция на главните атрибути на еволюционния процес на система от
небитие по отношение на главните атрибути от средата от небитие и от пранебитие.
На базата на принципа !2! и равенства (9) и (10) полагам, че:
(11) QPNB = ІPNB. VPNB,
където QPNB – количество на движение на система от пранебитие,
ІPNB – информация на система от пранебитие,
VPNB – максимална скорост на разпространение на информация в среда от пранебитие.
От условието за осигуряване на надеждна комуникация между системи от определено
еволюционно ниво на средата, така че да се гарантира информационна устойчивост
(съгласуваност, управляемост) на процесите в по-високи нива на тази среда, следва че:
(12) VB « VNB « VPNB .
Ако количеството на движение на обект не се изменя при прехода му към друго (съседно)
еволюционно ниво на средата, т.е.:
(13) QPNB = QNB = QB ,
то от (6), (9), (11) и (13) следва, че:
(14) МB. VB = ЕNB. VNB = ІPNB. VPNB.
Равенство (14) изразява прехода на информационния атрибут от пранебитие ІPNB в
енергиен атрибут от небитие, а след това в атрибут маса от битие. От (12) и (14) следва, че:
(15) МB » ЕNB » ІPNB.
Неравенство (15) може да се разглежда като израз на съотношение между концентрации
на атрибути на еволюционния процес на средата в средно статистична точка от пространството
на битие (включваща по условие нива на организация от небитие, пранебитие и т. н.).
355
Неравенство (15) е в съответствие с парадигмата за последователна концентрация на

подпространствата на средата в процеса на тяхното еволюционно развитие.
На тази основа следва, че в процеса на еволюция на средата се изменя съдържанието на
количеството на движението на системи в нея, но големината му остава непроменена.
Количеството на движението включва в себе си главния управляващ параметър (атрибут)
на еволюционните процеси във всяко ниво на средата. От (13) следва, че в процеса на еволюция
на средата постепенно се променя съдържанието на атрибута на развитието й. В този смисъл
еволюцията на средата се проявява като еволюция на нейните атрибути.
В процеса на развитие на знанието от древни времена се е запазило правилото, то да се
предава само на „посветени”, т.е. на хора които са настроени да го запазят и предадат на
следващото поколение по същия начин. Този принцип може да се разглежда като проекция на
(13) в познавателния процес на човечеството. По аналогичен начин преходът на процеси от
един ранг към съседен ранг (например от процес на търсене на решение към процес на
взаимодействие между системи, от процес на взаимодействие на системи към процес на
индивидуално развитие на конкретна система и така нататък) се осъществява като процесът от
по-нисък ранг се включва като подсистема на процеса от по-висок ранг [Ламбаджиев, с.192-
195].
Количеството на движението включва в себе си скоростта на разпространение и
изменение на основния управлявящ параметър на развитието на средата. Тази скорост е
резултат от колебателни процеси в средата. В този смисъл количеството на движението е израз
на амплитудно-честотното модулиране на еволюционния процес на средата. На тази основа от
(12) следва, че
(16) fB « fNB « fPNB ,
където fB , fNB , fPNB - собствена честота на главния управляващ параметър на развитието на
среда от битие (B), небитие (NB) и пранебитие (PNB).
Установено е, че всички хора, които не проявяват екстрасензорни способности, излъчват
в честотния диапазон от 0,1 до 10 гигахерца, а екстрасенсите излъчват сигнали с честота от 12
до 38 гигахерца [Хинев, с.44,45]. Свръхвъзприятията се доближават до свойствата, присъщи на
свободната душа в небитие, съгласно (16).
Полето „...е достигнало степен на организация, при която може да синтезира и разгражда
вещество...” [Делян, с.68]. Еволюцията на честотата на главния управлявящ параметър е
свързана с еволюция на средата.
1. Законът за запазване на количеството на средата е по-общ от закона за
запазване на количеството на енергията.
2. В процеса на еволюция на средата се изменя съдържанието на

количеството на движението на обекти в нея, но големината на количеството на
движението на обекти в нея остава непроменена.
3. Количеството на движение на обект от средата е произведение от главния

атрибут на еволюционното й ниво и от максималната скорост на разпространение на
информацията в средата от същото еволюционно ниво.
356
4. Съществува приемственост на формата на проявление на главните атрибути

на еволюционния процес на средата. Еволюцията на средата се проявява като еволюция
на нейните атрибути.

3. Ламбаджиев Г. Модел на синтез на хипотеза по ранг във фазово пространство,
Контакт`09, С., 2009.
5. Създадоха изкуствена черна дупка, в.Мистерии на цивилизацията, № 12, 2005.
6. Хинев М. Що е екстрасенс и има ли почва той у нас?, Пловдивско унивеситетско
издателство „П.Хилендарски”, Пловдив, 1992.
Еволюционна връзка между

основни управляващи параметри на средата
Информационният фактор на развитието възниква в прапранебитие и

управлява прабитие. Енергийният фактор на развитието възниква в
пранебитие и управлява небитие. Материалният фактор на развитието
възниква в небитие и управлява битие. Абсолютният бог има фиксирана
структура в прапранебитие.
Ключови думи: еволюция, среда, битие, небитие, параметри, категории,

закони, графики, информация, енергия, материя, абсолютен бог.
357
Въведение
Целта на статията е да се идентифицира единният принцип, на който се подчинява
еволюционното развитие на управляващите параметри на средата в процеса на развитието й от
прапранебитие, през пранебитие и нeбитие към битие. За целта е построен теоретичен
графичен модел на фиг.1.
Предпоставки за синтез на графиките на фиг.1
1. Известно е, че науката изразява своите резултати чрез три основни категории:

информация, енергия и материя. Техните промени се представят като функции на категориите
пространство и време.
2. Съгласно теорията на Айнщайн съществува взаимна обратна връзка между енергия и
материя.
3. Съществува хипотеза, че част от информацията поражда енергия, а част от енергията –
материя [Тихоплав (1), с.50].
4. Няма сведения, че в битие информацията може да образува енергия, но има сведения,
че информацията може да управлява енергия.
5 Сведенията на хора, върнали се от небитие при условие на риск за живота им показват,
че в небитие съществува друга среда, различна от материалната в битие.
6. Сведенията показват, че в небитие съществува енергия и информация.
7. Сведенията показват, че в небитие тактически необходимата (текуща) информация
се предава с много висока скорост дистанционно (телепатично или резонансно).
8. Сведенията показват, че в небитие автономната човешка душа обитава пространство,
което е относително близко до битиейното пространство (в което живее човекът), но въпреки
това само при определени обстоятелства (инцидентно) възниква информационен обмен между
дух и човек.
9. Възникването на множество феноменални явления, свързани с човешката душа, има
предпоставки да се обяснят в системно единство, ако се възприеме тезата, че съществува
прапранебитие, което включва множество пранебитиета, като всяко пранебитие включва
множество небитиета и всяко небитие включва множество битиета (вселени), при което
прапранебитие еволюира в пранебитие, пранебитие еволюира в небитие, а небитие еволюира в
битие.
10. Всяка еволюционно по-късно възникнала система притежава по-тесен спектър от
стойности на управляващите я параметри, в сравнение с еволюционните й предшественици.
11. Фазовото пространство, формирано от спектрите на проявление на управляващите
параметри на средата се стеснява нелинeйно в процеса на нейното еволюционно развитие
[Ламбаджиев, с.171].
12. Еволюционно по-късно възникналата система е структурно и параметрично по-
сложна от еволюционните й предшественици. Сложността на средата нараства от пранебитие
към битие. Енергийната мощ на средата нараства от битие към небитие.
13. Еволюционният процес на всяка система протича фрактално от същността към формата
й на проявление. В този процес скалите от стойности на управляващите параметри на системата
се развиват (усложняват) от центровете им към тяхната периферия, така че обхващащото ги
358
фазово пространство се разширява така, както се осъществява при ствола на дърво в процеса на
индивидуалното му развитие.
14. Поле съществува, както в битие, така и в небитие. Веществото съществува само в
битие. Полето на веществен обект в общия случай се простира в по-голямо пространство от
веществената му структура. В частност полето е връзка на материалния (веществения) обект с
небитие.
15. От предпоставка 10 следва, че скалите от стойности на управляващите параметри
на полето на материален обект притежават по-широк диапазон, отколкото скалите от
стойности на управляващи параметри на материалния обект.
16. Преходът от едно еволюционно ниво на организация на обект или на среда към по-
високо еволюционно ниво е реализиран чрез кинетична енергия, тъй като са необходими
промени в структурата и функцията им. От предпоставка 13 следва, че промените се пораждат
от същността, представена чрез кинетичната енергия на системата. От предпоставка 10 следва,
че скалите от стойности на управляващите параметри на кинетичната енергия притежават по-
широк диапазон, отколкото скалите от стойности на управляващите параметри на
потенциалната енергия на същата система.
“Само Святите и Мъдрите са постигнали метод за преобръщане на посоката на движение
на Живота, за да го върнат към Изходния източник. За възстановяване на един Източник те
подбирали 5, настройвали 4, събирали 3 и съединявали 2 подразделения на една Жизненост “
[Юй, с.203]. Повишаването на нивото на организация на конкретно преобразувание намалява
броя на факторите на преобразуване (категории, понятия, термини и т.н.).
17. По аналогични съображения на предпоставка 15 следва, че скалите от стойности на
управляващите параметри на тактическа информация притежават по-широк диапазон,
отколкото скалите от стойности на съответните управляващи параметри на стратегическата
информация на същата система. “Според съвременните научни изследвания, Съзнанието трябва
да се разбира като форма на развитие на информацията. Носител на информацията в Тънкия
свят са торсионните полета, които се разпространяват мигновено и без загуби на енергия”
Пространство и време
Пространството е изходна характеристика на съществуващото. Пространството във
физически смисъл съществува там, където съществува среда. Измененията на средата може да
се възприема като мярка за време. Синтезирането на среда е синтезиране и на пространство, в
което тя е разположена и на време на индивидуалното й развитие.
Веществената (материалната) среда е формирана от небитиейна среда. Съответно –
небитиейната среда е логично да се формира от пранебитиейната среда. Пранебитиейната среда
- от прапранебитиейната среда и т.н. Пространството и времето на развитието им започва от
момента на формирането им.
В древната книга „Дзиан”, създадена 2000 г. пр. Хр. пише: „Нямаше нищо. Само тъмнина
изпълваше безпределното Всичко. Не съществуваше време. Нямаше Вселенски разум, защото
нямаше същества, които да го вместват. Нямаше нито безмълвие, нито звук, тъй като не
съществуваше слух, който да ги възприеме. Нямаше нищо освен вечното дихание, непознаващо
дори самото себе си. Само една форма на съществуване – безпределна, безкрайна и
безпричинна, се простираше в сън, лишен от сънища. Животът несъзнателно пулсираше във
вселенското пространство” [Тихоплав (1), с.77].
В процеса на индивидуалното си развитие материята осъществява разнообразни
преобразувания, които завършват с формирането на топлина. Топлината е форма на енергия, а
359
енергията е основен управляващ параметър на небитиейната среда. На тази основа може да се

предположи, че енергията като фактор на развитието се формира в пранебитие, реализира се
като главен фактор в небитие и се проявява като финализиращ фактор на развитието в битие.
Съответно: информацията, би следвало на този принцип, да е възникнала в прапранебитие, да
се реализира като главен фактор в пранебитие и да се прояви като финализиращ фактор в
небитие. Ето защо в битие информацията се разглежда като абстракция от висока степен.
По отношение на небитие това означава, че в процеса на деградацията си факторът
енергия се трансформира във фактор информация, т.е. същността на индивидуалното развитие
на обектите от небитие се свежда до деградация на енергията им в информация. По подобен
начин материята в битие се очаква да деградира в топлина (енергия).
Според акад. Грабовой във всяка информация съществува сегмент на друга информация
[Тихоплав (1), с.166]. Ако се екстраполира този закон на Грабовой, то следва, че информацията
включва в себе си компонента от енергия, а енергията включва в себе си компонента от
материя.
В частност тази теза произтича и от Общата теория на относителността. Айнщайн
допуска съществуването на „ходове на дървояди” или коридори, свързващи паралелни вселени.
Астрофизиците вярват, че черните дупки, образуващи своеобразни „фрактури” във време-
пространството, са именно такива проходи към други светове. Според Харалд Фритч новите
вселени образуват „пяна от мехурчета” по повърхността на Вселената прамайка [Бягство..., с.9].
Според моите представи тези коридори между вселените са разположени в среда от небитие. Те
свързват области, управлявани от различни управляващи параметри. Принципно различните
области са вградени една в друга, а модификациите им същесвуват паралелно в пространството.
Фиг.1. Скали от стойности на основни управляващи параметри
Означения на фиг.1
Нива на организация:
i - битие,
360
i –1 - небитие,
i – 2 - пранебитие,
i - 3 - прапранебитие.
Скали от стойности на основни управляващи параметри на:
1. Тактическа информация (информация, използвана за тактически

преобразувания)
2. Стратегическа информация (информация, използвана за стратегически
преобразувания)
3. Кинетична енергия
4. Потенциална енергия
5. Физическо поле
6. Вещество.
Колапсът на материя в края на съществуването на конкретна вселена трансформира

материята (посредством превръщането й в енергия) в небитиейна среда. По аналогичен начин
небитиейната среда деградира до пранебитиейна среда, а тя от своя страна – в
прапранебитиейна среда. Деградацията на една среда в друга е деградация на пространството и
времето (те прекъсват да съществуват) на деградиралата среда. Степента на деградация на
средата може да се определи чрез съотношението между изходния (финализиращия) и входния
(главния управляващ) фактор на развитието й.
За материята (битиейната среда) степента на деградация й може да се определи като
съотношение между енергия (топлина) и материя (маса). “Топлинната смърт” на вселената се
очаква да възникне при максимална топлина за единица маса на битиейната среда. За
небитиейната среда степента на деградация й може да се разглежда като съотношение между
енергия и информация. За пранебитиейната среда степента на деградация й може да се
разглежда като съотношение между информация и еволюционно предшестващата я категория.
Известно е, че в битие топлината протича самостоятелно (естествено) от по-топлото към
по-студеното тяло. Съответно енергията протича от по-високия потенциал към по-ниския.
Следователно връзката между два обекта от една и съща среда (битиейна, небитиейна,
пранебитиейна и т.н.) е устойчива, ако структурата на тези обекти притежава еднаква степен на
деградация.
Степента на деградация на средата едновременно се проявява и като степен на
деградация на нейното пространство и време. Следователно в битие, небитие, пранебитие и т.н.
еволюционни среди пространството и времето зависят от различни фактори. Независимо от
това среда с по-голяма степен на деградация влияе деградиращо на среда с по-малка степен на
деградация. Ето защо еволюционното развитие на средата (от прапранебитиейна към
праненебитиейна, от пранебитиейна към небитиейна, от небитиейна към битиейна и т.н.) под
формата на създаване на нови връзки е средство за компенсиране на деструктивния ефект на
деградацията, независимо от формата на нейното проявление.
Акад. Шипов счита, че “И без всякаква пресиленост на Абсолютното Нищо може да се
даде статут на Твореца или Създателя, защото с Него започва всичко. …И това Нищо твори не
материя, а планове-идеи” [Тихоплав (2), с.134]. Според проф. Е.Мертон “Огромна област от
плътния океан от енергията на Абсолюта се трансформира (или кондензира като мъгла) в
дискретни частици енергия – монади, всяка от които е равнозначна по мощност на цялата
област на Вселената и е свързана с нея с общ замисъл. Такива отделили се монади са надарени
361
със Съзнание” [Тихоплав (2), с.136]. В този смисъл Абсолютът провеждайки фрактално
еволюционен процес на средата, в която се реализира, сам разклонява фрактално своята
структура, управлявяща тази среда.
1. В процеса на еволюция на средата паралелно на стесняване на областта, в която
протича еволюционния процес, се стеснява и диапазона от стойности на управляващите я
параметри.
2. В процеса на еволюция на средата скокообразно (стъпаловидно) се променя

структурата й: от структура с разпределени параметри към структура със съсредоточени
параметри.
3. От извод 1 следва, че еволюционният процес на средата е насочен към пределно

стесняване на диапазоните на параметрите, управляващи средата и към пределно
сближаване на диапазоните им, т.е. към ентропия на значимостта им за развитието на
средата.
4. Стръмността на функцията, която свързва аналогични позиции в скалите от

стойности на управляващите параметри на съседни еволюционни нива (фиг.1) е различна
за всяка стойност на тези параметри.
5. Връзката между два обекта от една и съща среда (битиейна, небитиейна,

пранебитиейна и т. н.) е устойчива, ако степента на деградация на структурите им е
еднаква. По този начин възниква естествена информационна бариера между съседни
еволюционни нива на организация на средата.
6. Графиките на фиг.1 формират конфигурация, която е аналогична на разрязан по оста

си лотос – индуистки символ на еволюционен етап от развитието на средата. Ускореното
разцъфване на лотоса илюстрира ускореното еволюционно развитие на средата от
ниските нива (широките листа на лотоса, символизиращи широкодиапазонни скали на
управляващи параметри) към високите нива на организация (тесните листа на лотоса,
символизиращи тяснодиапазонните скали на управляващите параметри).
7. От графиките на фиг. 1 следва, че на всяко еволюционно ниво на организация

възникват едновременно двойка противоположни по значение категории: информация
(тактическа и стратегическа), енергия (кинетична и потенциална) и материя (поле и
вещество).
8. Съгласно извод 7 от фиг.1 следва, че процесите в битие се подчиняват на категорията

материя, процесите в небитие се подчиняват на категорията енергия, а процесите в
пранебитие се подчиняват на категорията информация. Всяка от тези категории възниква
от еволюционно предшестващото ниво на организация: материята възниква от небитие,
енергията – от пранебитие, а информацията – от прапранебитие.
362
9. От извод 7 следва, че Абсолютният бог е позициониран като фиксирана структура в

ниво на организация прапранебитие, а в небитие управлява процесите чрез
информационния фактор. Управлението на процесите в битие се осъществява косвено.
10. От извод 8 следва, че в процеса на еволюционно развитие на средата се увеличава

степента на вътрешна свързаност между отделни фактори, които я управляват. По този
начин локално се намалява нейната ентропия, което се проявява като ново свойство
(например свойството плътност на материята от битие се различава от аналогичното й
свойство в небитие). В резултат на това се стабилизира текущо ентропията на средата за
сметка на еволюционното й развитие.
11. От изводи 9 и 10 следва, че Абсолютният бог стимулира еволюционното развитие на

средата. Следователно Той е заинтересован от еволюцията на средата. Следователно
средата и Абсолютният бог се подчиняват на обща антиентропийна цел (закономерност).
12. От извод 11 следва, че системата среда-Абсолютен бог се стреми към устойчивост със
средствата на еволюционно (качествено) развитие на взаимовръзките на елементите,
които я изграждат.
13. От извод 12 следва, че средата и Абсолютния бог са двоица взаимодопълващи се

категории подобно на системата веществено тяло на човека и неговата душа. От това
следва, че изучаването на системата тяло-душа е средство (модел) за изучаване на
системата среда-Абсолютен бог.
14. От изводи 12 и 13 следва, че не само средата, но и структурата на Абсолютния бог

еволюира.
15. От извод 14 следва, че в процеса на еволюция на средата и на Абсолютния бог

техните структури се концентрират във все по-малки пространства.
16. От извод 15 следва, че в началния период на еволюция на средата и на Абсолютния

бог техните структури са били практически равномерно разпределени в цялото
пространство.
17. От извод 16 следва, че в настоящия етап от еволюцията на средата и на

Абсолютния бог техните структури са практически равномерно разпределени в цялото
пространство, принадлежащо на първичното ниво на организация на съществуващата
среда.
18. Евалюционно генериращата функция на Абсолютния бог постепенно се разпределя

между реализиращите я участници от средата. В резултат на това стимулирането на
еволюционния процес на средата постепенно се превръща от единичен в групов, екипен,
йерархично системен регулатор, т.е. превръща се във втора природа на тази среда.
19. От извод 18 следва, че функцията на Абсолютния бог постепенно се разтваря във

функцията на средата, от която е произлязъл. Функцията на Абсолютния бог се е
превърнала в органично част на средата, нейна вътрешна природа.
363
1. Бягство в паралелна вселена, в. Мистерии на цивилизацията, № 19, 2005.

2. Ламбаджиев Г. Формализация на преобразуваща способност в йерархичен
аспект, Контакт’99, С.,1999.
3. Тихоплав В., Тихоплав Т. (1) Учението на Грабовой, НСМ Медиа, С.,2005.
4. Тихоплав В., Тихоплав Т. (2) Физика на вярата, “Данграфик”, Варна, 2005.
5. Юй Л.Г. и др. Даоская йога, МК “Одисей”, Бишкек, 1993.
Схеми на нива на организация

в еволюционния интервал
битие-небитие
Плътността на средата в основните нива на организация в небитие

съответства на плътността на средата в съответните нива (тела) на аурата
на човека.
Ключови думи: душа, нива на организация, небитие, схема, еволюция.
Въведение
Целта на статията е да се структурират нива на организация в еволюционния интервал
битие-небитие.
Причината за поставянето на тази цел е разноообразието от схеми на нива на организация
в диапазона битие-небитие. В тези схеми са използвани в качеството си на означения метафори
за различни светове, тела, обекти, състояния и други. В част от схемите означенията за едни
нива се отнасят до обекти, за други – за състояния, за трети – за нива и т.н.
Задачата на статията е да се формира единна скала за целия спектър от нива в диапазона
битие-небитие на базата на плътността на изграждащата ги среда.
364
Сравнение между схеми на нива на организация в

еволюционния интервал битие-небитие
Основните схеми са съпоставени в табл.1, като е запазен хронологичния ред на позициите
и те са съгласувани по отношение на значението, вложено в тях.
Идентифицирани са 8 основни и 16 второстепенни нива на организация в еволюционния
интервал битие-небитие, като крайните от тях имат хипотетичен характер, поради липса на
достатъчно информация за техните признаци. Базовите нива на организация с номера от 1 до 8
са подредени последователно по хронологичен ред на тяхното еволюционно възникване. От
табл.1 се вижда, че основното ниво 8 още не е възникнало, а ниво с номер 1 е значително
отдалечено от нивото на организация на битие и затова няма достатъчно сведения за него.
Сравнение между нивата на организация на

човешка душа и на небитиейна среда
Утвърдила се е представата, че “…преминавайки от един свят към друг духът сменя

обвивката, както вие си преобличате дрехите” [Кардек, с.113].
“Според Гуидо фон Лист вярата в живота след смъртта е съществувала и у германските
племена. Отвъдният свят е от шест сфери (Домове на боговете), като от всяка от тях (с
изключение на най-низшата и най-висшата) душата можела да се завърне на земята” [Пасиан,
с.21].
От парадигмата, че в процеса на своето развитие в небитие душата на човека
последователно се освобождава от принадлежащите й “тела”, за да премине към по-първично
ниво на организация следва, че броят на тези “тела” съответства на броя на нивата на
организация, в които тя може да пребивава. От табл.1 следва, че тези тела притежават нива на
организация с поредни номера от 1 до 6 включително. Съгласно концепциите на различни
доктрини, посочени в табл.1, нивата на организация с поредни номера от 1 до 6 принадлежат
към еволюционното ниво на небитие. Тази постановка се потвърждава от факта, че
вещественото тяло на човека не може да премине в небитие, т.е. то може да съществува само в
материалната среда, в която е формирано. Аналогично: душата на човека, зародена в условията
на небитиейна среда не може да премине в еволюционно по-първична среда - пранебитие.
“Менталният Свят произхожда от Света на Божественото и е възприемчив към него; освен
това той въздейства на Астралния Свят и изпитва влияние от страна на този свят. Астралният
Свят произхожда от Менталния Свят, но получава вибрации от Материалния Свят.
Материалният Свят изпитва непосредствено влияние от този свят” [Денинг (2), с.92].
В статията “Душа и енергия” [Ламбаджиев] са посочени сведения в полза на тезата, че
както душата на човека, така и небитиейната среда, в която тя съществува, са форми на
проявление на енергията. От този извод следва, че посочените в табл.1 нива на организация от 1
до 6 включително, са енергийни форми на еволюционно развитие на средата в небитие.
Еволюционната приемственост е вътрешно присъщо свойство на средата и на нейните
свойства. В частност еволюцията на формите на проявление на енергията също следва да
притежава приемственост. Това означава, че върху формите на енергийно проявление в
материята оказва влияние еволюционната им предистория в небитие.
На този исторически етап са известни четири агрегатни състояния: твърдо, течно,
газообразно и плазма. Всяко едно от тях притежава специфична форма на проявление на
енергия. От табл.1 следва, че тези форми на енергия са подсистеми на ниво на организация №7
365
– физическо тяло. Останалите шест нива на организация (табл.1) също трябва да имат проекции
в ниво 7. Логично е да се очаква, че ще бъдат открити и останалите форми на енергия във
материалния свят.
Органичната връзка между различните форми на енергия в битие се регламентира от
закона за запазване на енергията. Аналогична на тази концепция е представата на теософите, че
енергията на “тялото на абсолюта... се състои от съвкупност от енергията на другите тела.
Всички източници доказват задължителната пропорционолност на “тялото на абсолюта” с
развитието на другите тела..” [Мандаджиева, с.183]. Това съображение приведено към
условията на материалния свят означава, че с определянето на енергийния баланс само на
базата на енергията на известните ни до сега агрегатни състояния не може да се осъществи на
базата на закона за запазване на енергията. Необходимо е да се отчете и участието на
неоткритите още форми на енергия.
От същото съображение следва, че неоткритите форми на енергия съставляват
незначителна част от енергийния баланс на енергия във веществения свят. Тези форми на
енергия са отражение на най-отдалечените в йерархично отношение нива на организация в
небитие (нива 1,2 и3). В този случай отново се проявява принципа: колкото по-отдалечено е
конкретно ниво на организация от нивото на организация на човека, толкова по-късно то става
обект на откритие. С други думи: изследванията проникват последователно от 7,6,5 към 4,3,2, и
1 ниво на енергийно проявление.
Бог Вишну е натоварен с еволюционно развиваща функция. Според древноиндийската
митология “само с две крачки Вишну прекосил Вселената и я завладял. За третата нямало
място” [Уйилкинс, с.99]. Тази метафора може да се разглежда като послание, че материалният
свят (битието), в което съществува земната цивилизация, не е достигнала до края на
еволюционното си развитие. От табл.1 следва, че следващата еволюционна стъпка (в резултат
от формиране на нови вселени от материя) средата ще бъде свръхплътна.
Табл.1.
Основни схеми на нива на организация в еволюционен интервал

366
№ Древна източна
космологична Кабалистична Окултна Християнска
схема Схема схема схема
- [Стульгинскис, [Денинг (1),с.19,22,23] [Блаватска, с.142] -
с.22]
8 - - - -
7 Плътен свят Физическо тяло Физически свят Физическо тяло
6 Фин свят Нефеш: инстинкти Елементален
и емоции свят
(астрално тяло, -
астросом) Астрален свят
5 Огнен свят Руах: рационално Психически
ръководещо съзнание свят -
(номосом)
Манастичен Духове
4 Свят на Нешма: Свят
интуиция Дух, Ангели,
Висше Аз, Духовен Чистилище
3 Свят на нирвана Висше Подсъзнание, свят -
Божествен и
Духовен Свят Рай
2 Монадически Прототипен -
свят свят
1 Божествен свят Абсолютен свят Божествен свят
Свети дух
Табл.2.
Основни схеми на нива на организация в еволюционен интервал

367
№ Окултна схема Теософска Индуиско- Схема Схема на

схема теософска Лидбитер – Рудолф
схема Троянов- Щайнер
ский
- - [Тухолка, [Тухолка, [Лидбитер, [Чивишев,
с.31] с.31] с.7,8] с.65]
8 - - - - -
Физическо Физическо Рупа Физически Физическо
7 тяло тяло (формен план) план тяло
Етерно тяло
Етерно Етерно Джива и
тяло тяло лигна
Астро- шарира
6 сом Астрален
план
Астрално
Астрално Астрално Долен (низш) тяло
тяло тяло манас
(ум)
Ментално тяло
Причинно Горен (висш) Ментален
5 Кармично тяло (основно) манас план Азът
тяло (ум)
Интуитивно Интуитив- Буддхи Бодхи Духовното

4 тяло но (интуиция) Себе
тяло
3 Казуално Нирвана Дух-
тяло Живот
Божествен
2 Висше Духовно Атма план на Човек-
Аз или любов и Дух
монадно мъдрост
тяло
1 Божествен
план на
разума
Табл.3.
Основни схеми на нива на организация в
еволюционен интервал битие-небитие
368
№ Схема на Схема на Схема на Типична плътност на

Ламбер Барбара Бренън Розенкройцерите средата
- [Приор, 1992, [ Бренън, с.61 - [Богданович, с.53] -
с.120] 67]
8 Свръхплътна
- - - Среда
7 Физическо тяло Физическо тяло Физически свят Веществена
Среда
Жизнена душа Ефирно тяло
(етерно тяло) Свят на Течаща среда
6 Чувствително Желанията
тяло Емоционално
(астрално тяло) тяло
Интелигентна Свят на
душа (аура с Ментално тяло Конкретната и Газова среда
5 мисловно Абстрактно мисъл
кълбо)
Причинна Астрално
душа тяло
Нравствена Ефирно
душа матрично Плазма
4 тяло Свят на Жизнения
Дух
Интуитивна Небесно тяло
душа
Кетерна матрица Свят на
Съзнайна (казуално тяло) Божествения Дух Поле нискочестотно
3 душа
Космическо ниво
2 Дух Космическо ниво Свят на Поле високочестотно

Девствения Дух
Свят на Бога Поле

1 свръхвисокочестотно
Табл.4.
Корелация между основни доктрини за душата на човека

и нивото на организация на небитие
Доктрина Последова- Концепция Коралция с ниво Коралция с
369
телнос за на организация ниво на

т на душата от небитие/битие организация
възник на битие
ване
Индуизъм 1 Множество Ментално ниво- -
прераждания на небитие
душата
Гръцка 2 Не се коментира Астрално ниво- -
Митология преражданет небитие
о
Християнство 3 Няма прераждане Емоционално -
на душата ниво-
небитие
Ислям 4 Няма прераждане Етерно ниво- -
на душата небитие
Комунизъм 5 Няма душа Материално ниво- Веществено тяло
(Социализъм) битие на човека
Във времето последователно са възниквали концепции, чийто устойчива тенденция се

характеризира с отдалечаване от нивото на организация на душата на човека (табл.4).
„И докато в гръцката митология се сблъскваме с хора герои, които стават полубогове или
дори богове, то в Китай процесът е обратен: боговете с течение на времето се превръщат в
обикновени хора, императори или техни васали” [Кюнстлер, с.60].
Всеки обект във вселената притежава етерно тяло, което се променя непрекъснато [Бейли,
с.168,169]. „25% от неразположението на плътта възникват в етерното тяло; 25% - в менталното
тяло; 50% произхождат от емоционалното тяло” [Бейли, с.185]. Предисторията във висока
степен управлява процесите в по-късно възникналите нива на организация на средата.
„Невролозите преценяват, че една личност усвоява около две хиляди бита информация в
минута, преработена от мозъка. ...Извън осъзнатото от нас мозъкът всъщност обработва
четиристотин милиарда бита информация в минута. ... Той запазва контрол над всеки един и
филтрира всичко освен мъничка част, която ни е необходима, за да бъдем в света и да следваме
своите течения на мисли и желания” [Чопра, с.227].
370
1. Основните схеми (създадени от древността до началото на 21 век) за нива на

организация на средата в еволюционен интервал битие-небитие в преобладаващата
си част се съгласуват по съдържание, вложено в различни термини и названия.
2. От съпоставките на енергийните аспекти на средата следва, че:
2.1. твърдото агрегатно състояние е уникална еволюционна форма на битие,
2.2. течното агрегатно състояние е проекция на етерното и астралното поле на

човешката аура в битиеен аспект,
2.3. газообразното агрегатно състояние е проекция на менталното тяло на

човешката аура в условията на битие,
2.4. плазмата е проекция на индивидуалното духовно тяло на човека в условията

на битие.
3. Плътността на средата, която изгражда базовите нива на организация в небитие,

съответства във висока степен на разпределението й в аурата на човека, съгласно
извод 2.2.
1. Бейли А.А. Посланията на тибетеца, ч.1, Гуторанов, ловеч, 1996.
2. Бренън Б. Ръце от светлина, Кибеа, 2000.
3. Богданович В.И. Психокоррекция в повседневной жизни, Респекс, Санкт – Петербург,
1993.
4. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.3, кн.2, Астрала,С., 1996.
5. Денинг, М., Филипс О. (1) Астрална проекция, Аратрон, С., 1977
6. Денинг, М., Филипс О. (2) Творческая визуализация, “София”, М., 1999..
8. Кюнстлер М. Митология на Китай, Български художник, С., 1987.
9. Ламбаджиев Г. Душа и енергия, Изследовател, т.6, 2009.
10. Лидбитер. Ментальный план, ЕГО, Ленинград, 1991.
11. Мандаджиева М., Великото единство на природата и човека, Изсл. Център, Варна,
1997.
12. Пасиан Р. Прераждане. Един или няколко живота, Изд. Жар, С., 1994.
15. Тухолка С. Окултна енциклопедия, редакция “6 плюс”, С., 1991.
16. Уйлкинс У.Д. Митология на древна Индия, Аргес, Клуб- 90, С., 1993.
17. Чивиев К. За смисъла на живото, “Н.Рилски”, Благоевград, 1994.
18. Чопра Д. Живот след смъртта. Тежестта на доказателствата, РАРД, С., 2007.
ANNOTATIONS
371
Regulation of the behavior

Assoc. Prof. Nina Lambadjieva,
Assist. Milena Shkodrova, Jana Rashcova
The results of the study on the relationship polyamines – nonreproductive behavior of rats in
prematuration show sex dimorphism in the modulation effects of the polyamine spermidine (in a dose
of 0,6 mg / 100 g b.w. 2,5 and 24 hours after its i. p. introduction) on the emotional state, the
exploration and the pain reaction. The effects are put to a photoperiodical modulation. The behavioral
effects of the polyamines are probably connected with some changes of the neuroexcitability by
photoperiodical and polyamine modulation of the neurohumoral status of the organism.
Key words: behavior, polyamine, spermidine.
Psy-surgery
Julia Logodajka
Blagoevgrad, Ohrid street, № 6
When I operate bloodlessly, I receive an external (nonidentified) help without losing my control
upon my work.
Key words: psy-surgery, operate, control.
Soul and behavior

Prof. Georgi Lambadjiev
The building of a soul set up from general to complicated structures and the destruction goes in
an opposite order. The soul of human is phase space of his states. The man takes head position in the
phase space of the state of the plants, animalls and people. The biofield of every material structure is a
form of manifestation of its soul.
Key words: soul, behavioral, plants, animals, people, phase space, assembly point.
Рerceptions and thought

372
The direct contact between souls increases the precision of the information that they change
betheen themselves. The speed of the information in a soul is bigger than that in the human body. The
creative process is an evolutional jump in the medium. The thought modulates processes in being and
in notbeing.
Key words: perceptions, thought, notbeing, soul, creativity.
Мanipulation of the behavior

The signals of soul to body are different compared to the signals of „body to soul”. The primary
structures of the soul are at lower level of organization compared to structures, that are formed later.
The souls of the humanity look for their decision by modelling of problems of notbeing and
prenotbeing.
Key words: manipulation, behavior, soul, body, notbeing.
Set
The stimulating factors are stronger than the delaying factors. The human set may be moulded
by the behavior of an electrical chain. The asynchronous electromotor could be used as a physical
model of the human soul-body system. The results of the study: formalization and dinamics of the set
and mathematical model of the quantity of human souls.
Key words: soul, synthesis, degradation, electrical model, control, factors, psychovortex.
Macroregulator
The hierarchical structure of the Absolute God has a fractal form. The Absolute God accelerates
the evolutional development of the medium. It is possible that the Absolute God, examined in His start
position doesn’t exist any more. His functions are taken by others, who have the same name. The
function of the human soul changes itself at every level of notbeing thought which it passes.
Key words: Absolute God, medium, evolutional development, basic levels.
373
Бъдете здрави,
щастливи,
успешни,
благословени !
Хомо Институт
Be healthy, happy,
successfull, blessed !
Homo Institute
374

R6

Загружено:

Сведения о документе

Авторское право

Доступные форматы

Поделиться этим документом

Поделиться или встроить документ

Параметры публикации

Этот документ был вам полезен?

Это неприемлемый материал?

Авторское право:

Доступные форматы

R6

Загружено:

Авторское право:

Доступные форматы

ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г.

ISSN 1311-9443 Format A4

ІІ. Душа и поведение

7. Сравнение между душа и тяло на човек 52

ІІІ. Възприятия и мисъл

14. Свръх възприятия 95

ІV. Манипулиане на поведение

22. Взаимоотношения между структурите

27. Електрически модел на установката

39. Представи за Абсолютния бог 275

І. Regulation of the behavior

1. Spermidine and emotionality 16

ІІ. Soul and behaviour

7. A comparison between soul and body of man 52

ІV. Мanipulation of the behavior

22. Relationships between the structures of spirit and soul 155

27. Electrical model of the set of man 196

39. Concepts for the Absolut God 275

42. Selforganization of primary medium 310

Статиите, разработени от доц. д-р Нина Ламбаджиева и екип са свързани с

базата на установката са разработени множество аналитични модели, които са

нея, но големината на количеството на движението на обекти в нея остава

РЕЦЕНЗЕНТ: проф. дтн Кольо Минков

Целите на редакционната колегия са:

1.Да се популяризират нетрадиционни иновации, които свързват

2. Британска библиотека, Лондон.

3. Национална библиотека на Франция, Париж.

4. Национална библиотека на Русия, Москва.

5. Японска национална библиотека, Токио.

6. Национална библиотека "Св.Св. Кирил и Методий", България,

7. Централна библиотека на Българската академия на науките,

Езикът, на който е написан текстът на статията, може да бъде

Редакционната колегия информира авторите за решението за

3. Информация за спонсори и рекламодатели

Спонсорите могат да отпечатват своя снимка, творческа

Редакционният екип ви пожелава творческо

The collection “RESEARCH WORKER” includes investigations, models,

The aims of editorial board are:

To present new methodological means of cognitive processes.

The collection “Research worker” is granted free or charge at library

National library “St.St. Cyril and Methodices”, Bulgaria, Sofia.

National library of France , Paris.

II. Information for research workers

The articles have to be written in Bulgarian and English with a

The articles will be published without wording in the original

III. Information for sponsors and advertisings

Доц. д-р Нина Ламбаджиева,

ст. ас. Милена Шкодрова, Жана Рашкова

СУ “Св. Климент Охридски”, Биологически факултет

Обект на настоящата работа са ефектите на полиамина спермидин върху

Ключови думи: “открито поле”, поведение, спермидин, полиамини.

Полиамините влияят върху свойствата на различни невромедиаторни пътища, включително

5 80,1 ± 12,1 59,1 ± 9,2 105,4 ± 11,1 89,2 ± 5,9

24 36,4 ± 9,3 19,8 ± 7,6 88,1 ± 10,1 68,3 ±10,8

N1 - брой посетени квадрати в “открито поле” за 5 минути

Хабитуацията на животните от опитната група е по-добра от тази на животните от контролната

Влияние на спермидина върху ХДА на мъжки и женски полово

Оказва се, че на организмово ниво спермидинът няма непосредствен ефект върху

полиаминът. Възможно е, макар и малко вероятно, норадреналинът да инхибира полиаминния

Доц. д-р Нина Ламбаджиева,

ст. ас. Милена Шкодрова, Жана Рашкова

СУ “Св. Климент Охридски”, Биологически факултет

Изследвана е вертикалната двигателна активност в “открито поле” на мъжки

Ключови думи: полиамини, спермидин, поведение.