Вы находитесь на странице: 1из 19

СБОРНИК

НАУЧНИ ДОКЛАДИ
СБОРНИК НАУЧНИ ДОКЛАДИ
ОТ VII-я НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ
СОФИЯ, 31.X.-2.XI.2014 г.

Съставители:
Джонев,С., Димитров,П., Матеева, Н.

Рецензенти:
Алексиева,Е., Атанасова-Трифонова, М., Божинова,Р., Василева, Л., Гайдаров,К.,
Георгиева,Р., Джонев,С., Зографова, Й., Калчев,П., Карабельова, С., Илиева,С.,
Матанова,В., Матеев,С., Недин, С., Петкова, П., Станчев, Д., Таир, Е., Христова, А.,
Янкулова,Й., Янчева,Т.

Издател:
Продуцентски център ЛМ ЕООД
София, 2014

ISBN: 978-954-91472-9-2

Дружество на психолозите в България


1505 София, ул.Черковна 52, ап.2
02/843 5854; 0888 42 9730
office@psychology-bg.org
www.psychology-bg.org
СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ – 31.10-02.11.2014
2

СЪДЪРЖАНИЕ
НАУЧНА СЕКЦИЯ
„КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ”

Николай Рачев КАК ЩЕ СВЪРШИ ОКУПАЦИЯТА? ИЗСЛЕДВАНЕ


НА РЕТРОСПЕКТИВНИЯ УКЛОН В ЕСТЕСТВЕНА СРЕДА .................13

Илия Савов КОРЕЛАЦИЯ МЕЖДУ ДИСФУНКЦИОНАЛНИТЕ ВЯРВАНИЯ


И ПРИЕТИТЕ ПО-КЪСНО РЕЛИГИОЗНИ ВЯРВАНИЯ
ОТ ЛИЧНОСТТА ................................................................................................29

Катя Стойчева ИЗСЛЕДВАНЕ И ИЗМЕРВАНЕ НА ТОЛЕРАНТНОСТТА


КЪМ НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В РАБОТНА СРЕДА........................................41

Илия Пеев КОГНИТИВНИ АСПЕКТИ НА БЕЗОПАСНОСТТА


В КОРАБОПЛАВАНЕТО – НОЕТИКАТА
И ИНТУИТИВНОТО ПОЗНАНИЕ В МОРСКАТА ДЕЙНОСТ ................54

Нели Л. Колева ПОСТКЛАСИЧЕСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


НАСВОЙСТВАТА НА ЕРГАТИЧЕСКИТЕ СРЕДСТВА ............................70

Стефка Кърпарова, КОГА КОНСТРУИРАМЕ СПОМЕНИ


Пенка Христова ВЪЗ ОСНОВА НА АНАЛОГИЯ? .....................................................................83

Диляна Николова, КАК СИТУАТИВНАТА ТРЕВОЖНОСТ ПРОМЕНЯ ПРОЦЕСА


Пенка Христова НА СЪПОСТАВЯНЕ ПО АНАЛОГИЯ?.........................................................95

Веселина Къдрева, МОРАЛНАТА ПРЕЦЕНКА -


Евгения Христова ЕМОЦИОНАЛНА ИЛИ РАЦИОНАЛНА?...................................................109

Ева Головинска - ВЪЗРАСТОВИ И ПОЛОВИ РАЗЛИЧИЯ В КОГНИТИВНИТЕ


Георгиева ИЗМЕРЕНИЯ НА РЕЧЕВОТО ОБЩУВАНЕ В ИНТЕРНЕТ
В УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ (І-ХІІ КЛАС) .....................................................121

Георги Манчев, МОРАЛНА ПРЕЦЕНКА ПРИ ХОРА,


Евгения Христова ПРАКТИКУВАЩИ РИСКОВА ПОМАГАЩА ПРОФЕСИЯ ...................134

НАУЧНА СЕКЦИЯ
„ЛИЧНОСТНА ПСИХОЛОГИЯ”
Пламен Димитров ЕКЗИСТЕНЦИАЛНО-ПСИХОДИНАМИЧЕН АНАЛИЗ
НА ПРОЦЕСИТЕ НА ПЛАНИРАНЕ НА ЖИВОТА –
ПЪРВИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ЛОНГИТУДНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ
НА ВЪЗРАСТНИТЕ (18-68 г.) В ПЕРИОДА 1984-2014 г. ..........................147

Магдалена Гарванова ЦЕННОСТИ И УДОВЛЕТВОРЕНОСТ ОТ ЖИВОТА ..............................159

Лилия Бабакова РЕЛАЦИИ МЕЖДУ ВСЕКИДНЕВНИ НЕПРИЯТНОСТИ,


МЕХАНИЗМИ ЗА СПРАВЯНЕ И УДОВЛЕТВОРЕНОСТ ОТ ЖИВОТА
ПРИ ВДОВИЦИТЕ В СТАРА ВЪЗРАСТ .....................................................173
СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ – 31.10-02.11.2014
3
Иван Бардов НОМОТЕТИЧЕН И ИДИОГРАФИЧЕН ПОДХОД
В ПОЗНАНИЕТО НА ЛИЧНОСТТА:
ЕДИН ВЪЗМОЖЕН МОДЕЛ ЗА ТЯХНАТА ИНТЕГРАЦИЯ .................184

Светлана Велкова, ПРЕДСТАВЯНЕ НА СЛУЧАЙ: СЪПОСТАВКА НА ДАННИТЕ


Иван Бардов ОТ ТЕСТА НА ЛЮШЕР И ММPI-A ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ
НА УСТОЙЧИВА ЕМОЦИОНАЛНА НАСОЧЕНОСТ.............................195

Светлана Велкова СКАЛИ ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ


НА МИСТИЧНИЯ ОПИТ................................................................................202

Галина Политова ЕМПАТИЯТА И ТЪРСЕНЕТО НА СИЛНИ УСЕЩАНИЯ


КАТО МОТИВАЦИЯ ЗА ПРОСОЦИАЛНО ПОВЕДЕНИЕ.....................209

Йонка Балтаджиева ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРОЕКЦИИ НА СОЦИАЛНАТА


ИДЕНТИЧНОСТ НА МЛАДЕЖИ НА 18-20 ГОДИНИ .............................224
Елиана Пенчева ВЪЗРАСТ И ЛИЧНОСТНИ ПРЕДПОЧИТАНИЯ, СВЪРЗАНИ
С ПОВЕДЕНИЕТО В КОНФЛИКТНИ СИТУАЦИИ ................................234

Радка Стаматова ПСИХОЛОГИЧЕСКА УСТОЙЧИВОСТ ПРИ СПРАВЯНЕТО


С ТРУДНОСТИТЕ ЧРЕЗ РОЛЯТА НА ХУМОРА .....................................244

Маргарита Бакрачева, ВЛИЯНИЕ НА СРАВНЕНИЕТО В РЕАЛНА


Диана Бакалова, И ВИРТУАЛНА СРЕДА ВЪРХУ РАВНИЩАТА
Бистра Мизова НА ЩАСТИЕ И УДОВЛЕТВОРЕНОСТ ОТ ЖИВОТА ............................257

SofijaGeorgievska, THE IMPACT OF SELF-ESTEEM AND LEVEL


Ivan Trajkov OF GENERAL ANXIETY AND ANXIETY BEFORE EXAMS....................272

НАУЧНА СЕКЦИЯ
„МЕТОДОЛОГИЯ И МЕТОДИКА
НА ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ”

Николай Рачев, КОНСТРУИРАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ВАРИАНТИ


Камелия Ханчева НА СКАЛИ ЗА ЕМПАТИЯ И СИСТЕМАТИЗИРАНЕ
В ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ .............................................................................276

Пламен Калчев КРАТКА ФОРМА НА СКАЛАТА НА К. РИФ ЗА ПСИХИЧНО


БЛАГОПОЛУЧИЕ – ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ ..........................................291

Пламен Цоков ЕВРИСТИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ИНСТРУМЕНТИ


ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГНЕВА В ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ .....................307

Жулиета Темникова, ИЗПОЛЗВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ВЕРСИЯ НА CONNERS 3 -


Николай Николов РЕЙТИНГ СКАЛА ЗА ОЦЕНКА НА ХИПЕРАКТИВНОСТ
С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТОВ КЛИНИЧНАТА ПРАКТИКА ............312

Маргарита Дилова, ИЗСЛЕДВАНЕ НА СТРАХА ОТ НЕГАТИВНА ОЦЕНКА


Йордан Йорданов С КРАТКАТА ВЕРСИЯ НА СКАЛАТА НА МАРК ЛИРИ .......................326

Стефан Матеев „ВЕРОЯТНОСТ ЗА ПРЕВЪЗХОДСТВО“ –


ЛЕСНО РАЗБИРАЕМ ИНДЕКС ЗА СИЛА
НА ЕФЕКТА ПРИ ОПИСАНИЕ НА ДАННИ .............................................337
СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ – 31.10-02.11.2014
159

ЦЕННОСТИ И УДОВЛЕТВОРЕНОСТ ОТ ЖИВОТА

гл. ас. д-р Магдалена Златкова Гарванова


Университет по библиотекознание и информационни технологии –
УниБИТ
VALUES AND SATISFACTION WITH LIFE

Assist. Prof. Magdalena Zlatkova Garvanova, PhD


University of library studies and information technologies – ULSIT
Статията цели да анализира един по-слабо проучен проблем в психологическата литература, а именно
дали съществуват различия в ценностния профил на неудовлетворените и удовлетворените от живота
лица. В нея са представени емпирични данни от изследване, проведено презмай–декември 2013 г. сред
181 български граждани в активна трудоспособна възраст – 18-65 г. Използвани са най-комплексните
методики за изследване на ценностите и удовлетвореността от живота в съвременната психология като
Метод за изследване на ценностите на Шварц – the Schwartz ValueSurvey, SVS[24] и Скàла за
удовлетвореност от живота на Диенер и сътр. – the Satisfaction With Life Scale,SWLS[14]. Резултатите
разкриват, че лицата с висока жизнена удовлетвореност в съпоставка с другата група приписват по-
голяма значимост както на колективните, така и на индивидуалните ценности. Проведеният
корелационен анализ също подкрепя направената констатацияи се вписва в обяснителния модел на
перспективата за конгруентността на ценностите[22-23] и пирамидата на потребностите на Маслоу [10].
С други думи, съответствието между индивидуалните ценности и доминиращите ценности в средата
създава възможност за постигането на целитена личността и засилва психичното благополучие.
Наличието на вътрешниконфликти, дисонансът между стари и нови ценности, социалната депривация и
т.н. води до жизнена неудовлетвореност.Израз на това е по-ниската степен на йерархичност и
амбивалентните ценностни приоритети вценностната система на неудовлетворените за разлика от
удовлетворените индивиди.
This article aims to analyze a less studied problem in the psychological literature, namely whether there are
differences in the value profile between life satisfied and unsatisfied individuals. It presents empirical data from
a study conducted during May–December 2013 among 181 Bulgarian citizens in active working age –18-65 y.o.
The most complex methods for valuesand life satisfaction research in contemporary psychologyare used as the
Schwartz Value Survey,SVS[24] and the SatisfactionWithLifeScale,SWLS [14]. The resultshave revealed that
people with high life satisfaction score compared tothe other group prefer both collective and individual values.
Correlation analysis also supports this finding and fits in the explanatory modelofvalue congruity perspective
[22-23] and Maslow’spyramid of needs [10]. In other words, the congruence between personal values and the
prevailing valueenvironmentmakes it possible to goal attainment,whichincreases subjective well-being. The
presence of internal conflicts, dissonance between old and new values, social deprivation, etc. causes life
unsatisfaction. Coincidentally, there isa lower value hierarchy and ambivalent value priorities in the value
system of unsatisfied individuals compared to satisfied ones.

ВЪВЕДЕНИЕ
В съвременната психология съществува терминологично разнообразие за същността и
функциите на ценностите. Въпреки товаспореднякои изследователи е налице известен
консенсус относно водещитехарактеристики на ценностите, а именно че те са: 1) убеждения,
тясно свързани с емоциите; 2) мотивационен конструкт – отнасят се до предпочитаните цели;
3) имат абстрактна природа, което ги различава от нормите и нагласите; 4) функционират
като стандарти или критерии при избора или оценката на поведение, хора или събития; 5)
подреждат се по важност и изграждат йерархична система от ценностни приоритети; 6)
множество релевантни ценности участват при формирането на конкретна нагласа или
поведение [12],[24-26].
Най-комплексният подход към изучаване на структурата на ценностната система,
който служи като концептуална рамка на настоящето изследване, принадлежи на Ш.
Шварц[24]. Израелският изследователразглежда ценностите като желани, трансситуационни
цели, които варират по значимост и функционират като ръководни принципи в живота на
СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ – 31.10-02.11.2014
160
хората или групата. Всяка ценност изразява определена мотивационна тенденция или
цел.Ценностите са когнитивни репрезентации на три универсални човешки потребности –
потребностите на индивидите като биологични организми, потребностите от координация на
социалното взаимодействие и потребностите от съхранение и добруване на социалната
група. Чрез социализацията и когнитивното развитие индивидите се научават да представят
тези потребности като съзнателни цели и ценности, да им придават различна степен на
значимост и да използват културно споделени понятия в процеса на комуникация [24-
26],[12].
Моделът на индивидуалната ценностна система на Шварц има универсален
мотивационен характер.Тойпредставлява континуум от 10 типа ценности, които са резултат
от психологическата динамика на конфликт и съвместимост, която човек преживява в
процеса на преследване на различни цели във всекидневния живот, като: сигурност,
конформност, традиция, доброжелателност, универсализъм, себенасоченост, стимулация,
хедонизъм, постижение и власт[24].
Сигурност – ценности, насочени към сигурност, хармония и стабилност в обществото,
във взаимоотношенията и в самата личност: чувство за свързаност с другите, социален ред,
семейна сигурност, умереност.
Конформност – ценности, насочени към ограничаване на действията, които могат да
наранят другите и да нарушат социалните очаквания или норми: изпълнителност,
самодисциплинираност, учтивост, почтителност (почитащ родителите и по-възрастните).
Традиция – ценности, изразяващи уважение и приемане на обичаите и идеите, които
дадена култура или религия налагат на личността: зачитане на традициите, скромност,
набожност, приемане на житейската участ.
Доброжелателност – ценности, насочени към запазване и поддържане на
благополучието на хората, с които имаме често лични контакти: отзивчивост, преданост,
великодушие, честност, отговорност, искрено приятелство, истинска любов.
Универсализъм – ценности, изразяващи стремеж към разбиране, толерантност и
запазване на благополучието на всички хора и на природата: широки възгледи, социална
справедливост (отстраняване на неправдите, грижи за слабите), равенство (еднакви
възможности за всички), мир в света, красота, единение с природата, мъдрост, опазване на
околната среда.
Себенасоченост – ценности, изразяващи стремеж към независимост на мисленето и
действието: творчество, свобода, самостоятелност, любопитство, независимост.
Стимулация – ценности, свързани с поемането на риск: безстрашие, разнообразен
живот, вълнуващ живот.
Хедонизъм – ценности, обединени от стремеж към удовлетворяване на потребностите:
удоволствие и наслаждение от живота (радост от храна, секс, развлечения).
Постижение – ценности, изразяващи стремеж към личен успех, който се определя
като демонстриране на компетентност според социалните, а не според личните вътрешни
стандарти: успешен, амбициозен, способен, влиятелен.
Власт – ценности, изразяващи стремеж към социален статус и престиж, контрол върху
хората и ресурсите: власт, авторитет, богатство, достойнство, обществено признание.
Десетте ценностни типа формират две биполярни дименсии. Първата дименсия,
наречена от Шварц себетрансцедентиране (включва универсализма и доброжелателността)
срещу себеутвърждаване (обединява постижението и властта), противопоставя ценностите,
акцентиращи върху приемането на другите като равни и грижа за тяхното благосъстояние, на
ценностите на личния успех и доминиране над другите. Втората дименсия откритост към
промени (себенасоченост, хедонизъм и стимулация) срещу консерватизъм (традиция,
СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ – 31.10-02.11.2014
161
сигурност и конформност) противопоставя ценностите, акцентиращи върху независимата
мисъл и действие, а също и желанието за промени, на ценностите на себеограничението,
поддържане на традицията и стабилността.
Себетрансцедентирането и консерватизмът изразяват колективните, а откритостта
към промени и себеутвърждаването – индивидуалните интереси на личността [24].

ВЗАИМОВРЪЗКА МЕЖДУ ЦЕННОСТИ


И СУБЕКТИВНО ПСИХИЧНО БЛАГОПОЛУЧИЕ
Най-мощният подход за изследване на субективното психично благополучие в
съвременната психологическанаука принадлежи на E. Диенер и сътр. [16],[13],[15]. В
българската психология тази изследователска перспективауспешно се прилага от
някоиавтори, като[4],[11].Самото понятие “субективно психично благополучие” се
разглежда като интегрална оценка на хората за техния живот и се описва чрез два основни
компонента: когнитивен (удовлетвореност от живота като цяло) и афективен (позитивни
афекти, негативни афекти и чувство на щастие). На индивидуално ниво на анализ връзките
между ценностите и психичното благополучие се осъществяват в рамките на теорията за
самодетерминацията[21],[18],[28]или в перспективата за конгруентността на
ценностите[22-23].
Според самодетерминиращата теория на Райън и Диси реализирането на вътрешните
мотивиза автономност, компетентност и свързаност с другите дава възможностза психично
развитие и самоактуализация и увеличава усещането за благополучие. И обратно,
преследването на външни мотиви, ориентирани към постигането на социално одобрение,
власт и материални придобивки,намалява психичното благополучие. Проведените
емпирични изследвания в рамките на този подход разкриват, че някои
вътрешнииндивидуалистичниценности катохедонизъм, стимулация и себенасоченост
повишават благополучието, а други, предимно външниколективистични ценности като
традиция и конформност – го понижават [18],[21].
Билски и Шварц, използвайки пирамидата на потребноститена Маслоу
[10],класифицират 10-те ценностни типа на ценности, представящи развитието срещу
ценности, изразяващи дефицита. Според двамата авторидоброжелателността,
универсализмът, себенасочеността, стимулацията и постижениетосеотнасятдо
“потребностите за развитие”[12] и са свързани със здравето(healthy values), защото корелират
положително със субективното психично благополучие [22-23]. Тезиценности са под
влияние на механизма на аклиматизация – увеличават или намаляват своята значимост в
зависимост от възможноститеза реализация. Обикновено значимостта на ценностите, които
се оценяват като постижими, се увеличава, а тези, които се оценяват като непостижими –
намалява [27].
От своя страна, конформността, сигурността и властта стъпват върху “потребностите
на дефицита”[12]и взаимовръзката с психичното благополучие е отрицателна, поради
коеточесто се определят като “нездрави ценности” (unhealthy values)[22-23]. В по-нови
изследвания Сагив и Шварц причисляват и традицията към тази група ценности, тъй като тя,
заедно с конформността и сигурността, участва в изграждането на ценностната
алтернатива“консерватизъм” [23]. Тези ценности са подвластни на механизма на
компенсация– блокирането или възпрепятстването на ценноститекомпенсаторно
увеличаватяхната значимост [27]. Хедонизмът не се класифицира поради липсата на
консистентни данни в литературните източници [23], но може да се приеме, че той е
вътрешна ценност или ценност на развитието и по отношение на него действа механизмът на
аклиматизация [2].
Перспективата за конгруентносттана ценностите обаче твърди, чесъответствието или
несъответствието между индивидуалните ценности и ценностите, доминиращи в социалната
СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ – 31.10-02.11.2014
162
среда, е решаващо за равнището на субективно психично благополучие. С други
думи,постигането на социално желани ценности, без значение дали са вътрешни или
външни, води до по-високи нива на благополучие и влияе върху него чрез 3
взаимодопълващи се механизма [23]:
1) Възможности на средата – хората като цяло имат позитивно психично
благополучие, когато социалните условия не възпрепятстват изразяването и осъществяването
на техните ценности, като предоставят широк набор от възможности. И обратно, когато
социалният контекст е неблагоприятен или блокира реализирането на основните
потребности, стремежи или цели на личността, се преживява фрустрация и негативно
психично благополучие;
2) Социални санкции – индивиди, които отхвърлят доминиращите в дадена среда
нормативни модели, убеждения и ценности като несъвместими с техните, могат да бъдат
игнорирани, отлъчени, санкционирани или наказани от групата. Това засяга чувството им на
психично благополучие. Тези от тях обаче, които споделят и следват социалните
предписания, получават подкрепа и одобрение от значимите други, което увеличава
субективното им чувство на благополучие;
3) Вътрешни конфликти – преживяват се, когато индивидуалната ценностна йерархия
е неконгруентна с доминиращата йерархия в съответната социална среда [30]. Наблюдават се
при сблъсъка между по-рано придобити ценности и необходимостта от интернализиране на
други, противоположни на тях ценности, които обаче дават предимство в новата среда.
Процесът на вземане на решения, който засяга избор между две или повече несъвместими по
своята мотивационна насоченост високо приоритетни ценности, може да провокира
ценностен конфликт [29],[24]. Той с голяма вероятност разклаща субективното чувство на
психично благополучие [19],[6].
Теоретичните допускания на перспективата за конгруентността на ценностите се
доказват в редица емпиричнипроучвания на Байчинска и Гарванова, които анализират
посоката на реорганизация на ценностната система или утвърждаването на индивидуалните
интереси като приоритетни в ситуацията на социален преход в България след 1989 г. Според
авторките хората преживяват промяната в ценностите като труден и болезнен процес, за
което свидетелства фактът, че лицата с индивидуалистична ориентация, по-често отколкото
тези с колективистична насоченост изпитват ценностна криза и имат по-ниска степен на
психично благополучие, защото по-често влизат в конфликт с утвърдените колективистични
норми и модели на поведение в обществото[5],[3],[9].

ЦЕЛ, ЗАДАЧИ И ХИПОТЕЗИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО


Като се позовава на конгруентната перспектива, настоящето изследване търси
взаимовръзката между ценностната система и когнитивния компонент на психичното
благополучие, закоето се допуска, че има по-силни връзки с ценностите [11]. Целта е да
сеосветли един по-слабо разглеждан проблем в психологическата литература, а именнокакви
саразличията в ценностния профил нанеудовлетворените и удовлетворените от живота лица
с помощта на най-аналитичните подходи за изучаване на ценностите[24]исубективното
психично благополучие[13].
Основните задачи на изследването са:
1. Да се определи взаимовръзката между жизнената удовлетвореност и 10-
теценностни категории, 2-тебиполярнидименсии и 2-та типа ценностни интереси;
2. Да се очертаят различията в интензитета на ценностните категории, дименсии и
интереси прилицата с ниска и висока степен на удовлетвореност от живота;
3. Да се сравни категориалната и дименсионалната ценностна йерархия на
неудовлетворените и удовлетворените от живота лица.
СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ – 31.10-02.11.2014
163
На базата на данни от литературата и предишни авторови изследвания могат да се
формулират следнитеработни хипотези:
1. Колективно ориентираните ценностни категории, дименсии и интереси ще
корелират положително сжизнената удовлетвореност, а индивидуално насочените
ценности ще регистрират отрицателна зависимост[3],[8],[9];
2. Лицата с ниска жизнена удовлетвореност ще приписват по-голяма значимост на
индивидуалните ценностни категории, дименсии и интереси,а тези с висока
удовлетвореност – на колективно ориентиранитеценности[3], [8], [9];
3. Категориалната и дименсионалната ценностна подредба на неудовлетворените
лица ще се характеризира с по-слаба йерархичности по-голяма амбивалентност на
ценностните приоритети в сравнение с удовлетворените лицав резултат на
неконгруентност, психични конфликти, адаптационни проблеми, социална
депривация и др.[30],[19],[24],[23],[7],[5].

ИЗСЛЕДВАНИ ЛИЦА
Емпиричното изследване епроведено презмай–декември 2013 г. сред 181 български
граждани в активна трудоспособна възраст – 18-65 г., които участват в него доброволно, без
заплащане.От тях48.1% самъже и 51.9%– жени; до 29 г. – 44.2%, 30-44 г. – 35.9% и след 45+г.
– 19.9% ( x =33.27, sd=11.76).Образователноторавнище на респондентите е: 1.6% са с
основно, 43.1% –със средно, 13.7% – с полувисше и 41.6% – с висше
образование.Едномерното разпределение по признака “семейно положение”има следния вид:
49.7% са женени/омъжени, 40.2% са несемейни, 6.5% са разведени, а3.6% савдовци/вдовици.
Изследвано е само градско население, живеещовстолицата и в различниголеми или по-малки
градове на страната (Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Панагюрище,
Кюстендил, Смолян, Пещера, Враца, Търговище, Видин, Монтана и др.).

МЕТОДИ
В анкетната карта са използвани следните методики:
1. Въпросник за изследване на ценностите на Шварц– the Schwartz Value
Survey,SVS[24], състоящ се от 58 ценности. На вниманието на респондента се
предлагат два списъка с30 терминални (крайни цели на съществуването) и 28
инструментални ценности (желани начини на поведение). Значението на всяка
една от тях се фиксира посредством допълнителна обяснителна фраза, например:
равенство (еднакви възможности за всички), вътрешна хармония (мир със себе си),
власт (влияние и контрол върху другите) и т.н. Изследваното лице трябва да оцени
значимостта на всички ценности, използвайки 9-степенна скàла (от 0 – не е важна
до 7 – изключително важна, а също и [-1] – противоположна на моите ценности).
Вътрешната надеждност α на Кронфах на айтемите по отделнитепроменливи е
добра: сигурност (0.61), конформност (0.52), традиция (0.54), доброжелателност
(0.63), универсализъм (0.61), себенасоченост (0.56), стимулация (0.67), хедонизъм
(0.64), постижение (0.58) и власт (0.59) [9].
2. Скàла за удовлетвореност от живота на Диенер и сътр. – the Satisfaction With Life
Scale,SWLS[14]. Методиката е конструирана да измерва когнитивниякомпонент на
субективното психично благополучие като глобална оценка наживота. Състои се от
5 айтема: 1) Като цяло моят живот е близък до моя идеал; 2) Условията на моя
живот са отлични; 3) Аз съм удовлетворен от живота си; 4) Аз съм постигнал
важните неща, които искам от живота, и 5) Ако можех да изживея живота си
повторно, не бих променил почти нищо. Изследваното лице трябва да оцени всяко
едно твърдение, използвайки 7-степенна скàла от Ликертов тип (от 1 – напълно
несъгласен до 7 – напълно съгласен). Общият бал на методиката варира от 5 до 35
и определя респондента в интервала от 5-9 като изключително неудовлетворен, от
СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ – 31.10-02.11.2014
164
10-14 като неудовлетворен, от 15-19 като леко неудовлетворен, 20 като неутрален,
от 21-25 като леко удовлетворен, от 26-30 като удовлетворен и от 31-35 като
изключително удовлетворен от своя живот.Вътрешната съгласуваност на
емпиричния инструмент е достатъчно висока–алфа на Кронбахе 0.78[9].
3. Демографски блок – пол, възраст, образование, семейно положениеи др.
Данните от проведеното емпирично изследване са въведени и обработени със
статистическия софтуер – SPSS v.16.

РЕЗУЛТАТИ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ
Взаимовръзкамежду ценностите и удовлетвореността от живота
За анализа на корелационната зависимост между ценностните категории, дименсии и
интереси и когнитивното психично благополучие е избран коефициентът на корелация на
Пирсън – r. Резултатите са систематизирани в табл. 1 и 2.
Таблица 1.Коефициенти на корелация
на Пирсън между ценностните категории и жизнената удовлетвореност(N=181)
Сиг. Конф. Трад. Добр. Унив. Сeб. Стим. Хед. Пост. Власт
Удовлетвореност .19 .34 .16 .15 .07 .06 .03 .01 .36 .07
от живота
Sig. (2-tailed) .027 .000 .034 .036 .103 .109 .422 .744 .000 .076
Първичният оглед на данните от табл. 1 показва, че всички корелации, независимо
дали са значими или незначими, са положителни. Следователно, с увеличаване на
интензитета на ценностите се повишава равнището на жизнената удовлетвореност и обратно.
Регистрират се слабизначими взаимовръзки на колективистичните ценности сигурност,
конформност, традиция и доброжелателности индивидуалистичните ценности на
постижението. При останалите 5 ценностни категории – универсализъм, себенасоченост,
стимулация, хедонизъм и власт коефициентите на Пирсън надхвърлят нивото на грешка α от
0.05, което ги прави статистически незначими.
По-абстрактните нива на ценностната система – дименсии и интереси – очертават още
по-интересни тенденции(вж. табл. 2).
Таблица 2.Коефициенти на корелация на Пирсън между
ценностните дименсии и интереси и жизнената удовлетвореност (N=181)
Себетрансце Себеутвър Консерват Откритост Колективни Индивидуал
дентиране ждаване изъм към интереси ниинтереси
промени
Удовлетвореност от .18 .31 .30 .04 .28 .22
живота
Sig. (2-tailed) .026 .001 .001 .316 .002 .015
Прави впечатление, че всички корелационни индекси в табл. 2, както в горния случай,
са положителни. Статистически незначима е единствено взаимовръзката между
удовлетвореността от живота и откритостта към промени. При останалите 5 променливи
силата на зависимостта отново, както и при ценностните категории, не е много силна. По-
изненадващото обаче е, чеи колективните (себетрансцедентиране, консерватизъм;
колективни интереси), и индивидуалните ценности (себеутвърждаване;индивидуални
интереси) корелират положително с жизнената удовлетвореност. Получените резултати
частично потвърждават хипотеза 1, която допуска положителна връзка на
удовлетвореността от живота с колективните и отрицателна с индивидуалните
ценности.Вероятно възможността за реализиране не само на вътрешни, но и на външни
ценности [18],[21] или на ценности на развитието и дефицита [12],[27] е предпоставка за
засилване на субективното усещане за благополучие. И обратно – с нарастване на
СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ – 31.10-02.11.2014
165
психичното благополучие индивидите оценяват в по-висока степен ценности, които
изразяват групови и индивидуални цели.
Влияние на жизнената удовлетвореност върху значимостта на ценностите
С цел да се анализиравъздействието на удовлетвореността отживота върху
енергетичността и йерархията на ценностите са формирани 2 контрастни групи на
неудовлетворени и удовлетворени от жизнените обстоятелства лица. В първата категория
попадат индивиди с бал 5-19, а във втората –с бал 21-35. От обработката на данните са
премахнати 26 респонденти с бал 20, защото попадат на неутралната точка – “нито
неудовлетворени, нито удовлетворени”. За оценка на различията в средните стойности на
ценноститее използван t-тест на Стюдънт за независими извадки. Резултатите от него могат
да се проследят в табл. 3 (ценностни категории) и табл. 4 (ценностни дименсии и интереси).
Таблица 3.Средни стойности и стандартни отклонения на отделните
ценностни категории при неудовлетворените и удовлетворените
от живота лица. Представени са също и резултатите от t-теста
Ценностна категория Неудовлетворени лица Удовлетворени лица t р
(N=63) (N=92)
x sd x sd
Сигурност 4.79 1.01 4.90 0.91 -1.43 0.152
Конформност 4.40 1.02 4.59 0.94 -2.33 0.020
Традиция 3.03 1.39 3.33 1.34 -2.57 0.010
Доброжелателност 4.58 1.11 4.72 0.96 -1.55 0.121
Универсализъм 4.01 1.02 4.10 0.97 -1.09 0.276
Себенасоченост 4.78 1.02 4.82 1.02 -0.48 0.631
Стимулация 3.45 1.56 3.49 1.53 -0.32 0.749
Хедонизъм 3.91 1.81 3.90 1.72 0.10 0.917
Постижение 4.19 1.19 4.54 1.14 -3.54 0.000
Власт 3.25 1.41 3.42 1.37 -1.46 0.146
От табл. 3 става ясно, че променливата “удовлетвореност от живота” оказва слабо
влияние върху значимостта на ценностните категории. От 10-те ценностни типа само 3
(конформност, традиция и постижение)регистрират статистически достоверни различияпри
ниво на значимост α<0.05. Въпреки това всички ценности, с изключение на хедонизма, имат
по-високаинтензивност в групата на удовлетворените в съпоставка с неудовлетворените
лица. С други думи, удовлетворените субекти ценят в по-голяма степен както колективно-,
така и индивидуално ориентираните ценности за разлика от неудовлетворените хора.
Ценностните дименсии и интереси очертават насоки, които на по-ниското равнище на
обобщеност на данните не са статистически проявени(вж. табл. 4).
Таблица 4.Средни стойности и стандартни отклонения на полюсите на ценностните
дименсии и интереси при неудовлетворените и удовлетворените от живота лица.
Представени са също и резултатите от t-теста
Ценностни дименсии Неудовлетворени лица Удовлетворени лица t p
и интереси (N=63) (N=92)
x sd x sd
I. Себетрансцедентиране 4.29 0.89 4.41 0.81 -1.62 0.106
Себеутвърждаване 3.72 1.10 3.98 1.11 -2.77 0.006
II. Консерватизъм 4.07 0.88 4.27 0.82 -2.82 0.005
Откритост към промени 4.05 1.17 4.07 1.14 -0.23 0.816
Колективни интереси 4.18 0.81 4.34 0.73 -2.45 0.014
Индивидуални интереси 3.88 0.98 4.03 0.98 -2.56 0.010
СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ – 31.10-02.11.2014
166
Данните в табл. 4 разкриват, че ефектите на глобалната оценка на живота са значими
при повечето ценностни променливи– себеутвърждаване, консерватизъм, колективни и
индивидуални интереси.Статистически достоверни различия не се регистрират единствено
при себетрансцедентирането и откритостта към промени. Установената тенденция за
повишена интензивност както на колективните, така и на индивидуалните ценности в
групата на удовлетворените в съпоставка с неудовлетворенителица е в подкрепа на
изведените дотук емпирични констатации. Вероятно отсъствието на конфликтност и
високата конгруентност на ценностната система на личносттасдоминиращите
социалнистандарти и предписания дава възможност за преследване на индивидуални цели и
самоактуализация[10], което повишава чувството за психично благополучие. От друга
страна, затрудненията в ценностното консолидиране със социалната среда
блокиратпътищата за себереализация и себеразвитие, което се преживява като психично
неблагополучие.
Може да се каже, че получените резултати частично потвърждаватхипотеза 2, че по-
високата интензивност на колективните ценностни ориентациище се наблюдава при
удовлетворените за разлика от неудовлетворените лица, коитощеотдават по-голям приоритет
наиндивидуалните мотивационни цели.Емпирично изведените тенденциисе вписват в
перспективата за конгруентността на ценностите и универсалнияйерархичен модел на Маслоу,
където задоволяването на потребностите от по-ниските нива на пирамидата (физиологични
нужди, сигурност, любов/принадлежност)e необходима предпоставка за преминаване към
потребностите от по-висок порядък като увереност и самоусъвършенстване [10].
Доказателство за това е и фактът, чев проведеното проучване колективните имат
превес над индивидуалните интереси както в групата на неудовлетворените (t=3.41, p=0.001),
така и в групата на удовлетворените хора (t=5.07, p=0.000)(за дескриптивната статистика вж.
табл. 4). С други думи, груповата принадлежност се очертава като фундаментална
потребност[30], откоято в социалноисторически аспектзначително по-късно се развиват
индивидуалистичните и модернистичнитеценности на личността [17].Това с особена сила
важи за българския социокултурен контекст, където доминират ценностите на
консерватизма, колективизма и егалитаризма [3].
Сравнителният анализ на ценностното ранжиране на лицата с ниска и висока
удовлетвореност от живота добавяважен щрих към изследваната проблематика.
Влияние на жизнената удовлетвореност върху йерархията на ценностите
За построяването на структурно-йерархични модели на ценностната система е
използван t-тест на Стюдънт за свързани извадки за всички двойки ценностни категории или
дименсии. Ценностният тип с най-висока средна стойност получава ранг 1, а този с най-
ниска – ранг 10. Категории или дименсии, които не се различават статистически значимо
помежду си, поделят еднакъв ранг. Резултатите от проведения статистически анализпо
отношение на ценностните категории са представени в табл. 5, 6 и 7, а визуализацията на
ранговете – на фиг. 1.
Таблица 5. T-стойности от сравнението на всяка двойка категории (αp<0.05; βp<0.01;
χ
p<0.001). Посочени са още средните стойности, стандартните отклоненияи ранговете на
ценностните категории при неудовлетворените от живота лица
Сиг. Конф. Трад. Добр. Унив. Сeб. Стим. Хед. Пост. Власт x sd R
Сиг. X 5.41χ 17.53χ 2.27α 10.31χ 0.08 11.15χ 6.66χ 6.76χ 14.53χ 4.79 1.01 2
Конф. X 15.28χ -2.54α 5.51χ -3.73χ 7.35χ 3.31χ 2.24α 9.76χ 4.40 1.02 4
Трад. X -16.93χ -11.25χ -13.81χ -2.74β -4.99χ -9.05χ -1.55 3.03 1.39 9
Добр. X 7.09χ -1.88 8.54χ 4.20χ 3.57χ 9.98χ 4.58 1.11 2
Унив. X -8.39χ 4.59χ 0.65 -1.82 6.25χ 4.01 1.02 6
Себ. X 14.04χ 7.35χ 6.97χ 14.52χ 4.78 1.02 2
Стим. X -3.83χ -6.31χ 1.75 3.45 1.56 9
Хед. X -2.16α 5.73χ 3.91 1.81 6
СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ – 31.10-02.11.2014
167
Пост. X 9.90χ 4.19 1.19 6
Власт X 3.25 1.41 9
α β
Таблица 6. T-стойности от сравнението на всяка двойка категории ( p<0.05; p<0.01;
χ
p<0.001). Посочени са още средните стойности, стандартните отклоненияи ранговете на
ценностните категории при удовлетворените от живота лица
Сиг. Конф. Трад. Добр. Унив. Сeб. Стим. Хед. Пост. Власт x sd R
Сиг. X 6.55χ 21.84χ 3.26χ 15.50χ 1.32 16.76χ 11.09χ 5.51χ 20.08χ 4.90 0.91 2
Конф. X 19.54χ -2.49β 9.40χ -3.31χ 11.78χ 6.52χ 0.72 13.66χ 4.59 0.94 4.5
Трад. X -21.29χ -11.87χ -16.53χ -1.51 -4.63χ -12.60χ -0.90 3.33 1.34 9
Добр. X 11.66χ -1.50 13.55χ 7.78χ 2.33α 13.98χ 4.72 0.96 2
Унив. X -11.97χ 7.30χ 2.07α -5.94χ 7.88χ 4.10 0.97 6
Себ. X 18.05χ 11.55χ 4.99χ 19.29χ 4.82 1.02 2
Стим. X -4.91χ -12.58χ 0.82 3.49 1.53 9
Хед. X -7.51χ 6.00χ 3.90 1.72 7
Пост. X 18.23χ 4.54 1.14 4.5
Власт X 3.42 1.37 9

Таблица 7.Рангове на отделните ценностни категории при неудовлетворените и


удовлетворените от живота лица
Лица Сиг. Конф. Трад. Добр. Унив. Себ. Стим. Хед. Пост. Власт
Неудовлетворени 2 4 9 2 6 2 9 6 6 9
Удовлетворени 2 4.5 9 2 6 2 9 7 4.5 9
Построяването на хоризонтално-вертикален модел на ценностната система дава
възможност да бъдеизучендинамичният аспектна ценностите чрез процесите на
субординация и координация [1]. С точка са индикирани колективно ориентираните
ценностни променливи, а със светъл триъгълник – индивидуалните(фиг. 1).

Фигура 1. Структурен модел на категориалната ценностна йерархия


при неудовлетворените и удовлетворените от живота лица
Съпоставката на ценностните приоритети на индивидите от двете групи разкрива,че
техните йерархични модели си приличат – най-предпочитани са сигурността,
доброжелателносттаи себенасочеността(ранг 1; I-во нивов ценностната система), а най-
непредпочитани – традицията, стимулацията и властта(ранг 9;последното ниво – IV-то при
неудовлетворените и V-то при удовлетворените лица). По-значителни различия се
установяват в средата на ценностната подредба. При лицата със занижена жизнена
удовлетвореност конформността има самостоятелен ранг 4 (II-ро ниво), ана III-то ниво са
СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ – 31.10-02.11.2014
168
координирани универсализмът, хедонизмът и постижението (ранг 6). При хората свисоко
когнитивно психично благополучие конформността и постижението поделят ранг 4.5 (II-ро
ниво), а универсализмът с ранг 6 и хедонизмът с ранг 7 са субординирани съответно на III-то
и IV-то ниво в ценностното ранжиране. Може да се обобщи, че принеудовлетворените се
наблюдава по-слаба йерархичност на ценностната система – 4 нива с сравнение с
удовлетворените индивиди – 5нива,което се дължи на динамичните процеси в средата на
структурния модел и очертава по-силен потенциал за промяна в първата група[20].
Накрая ще бъде разгледан дименсионалният йерархичен ценностен модел на лицата
сразлична оценка на жизнената удовлетвореност. Данните от статистическия анализ са
поместени в табл. 8, 9 и 10, а графичното представяне на ранговете – на фиг. 2.
Таблица 8. T-стойности от сравнението на всяка двойка полюси (αp<0.05; βp<0.001).
Посочени са още средните стойности, стандартните отклоненияи ранговете наполюсите
на ценностнитедименсии при неудовлетворените от живота лица
Себетрансцеден. Себеутвърждаван Консерватизъм Откритост x sd R
е към промени
Себетрансцедентиран X 5.82β 4.41β 2.36α 4.29 0.89 1
е
Себеутвърждаване X -4.27β -4.20β 3.72 1.10 4
Консерватизъм X 0.25 4.07 0.88 2.5
Откритост X 4.05 1.17 2.5
къмпромени

Таблица 9. T-стойности от сравнението на всяка двойка полюси (αp<0.01; βp<0.001).


Посочени са още средните стойности, стандартните отклоненияи ранговете наполюсите
на ценностнитедименсии при удовлетворените от живота лица
Себетрансцеден. Себеутвърждаване Консерватизъм Откритост към x sd R
промени
Себетрансцедентиране X 5.94β 3.73β 4.98β 4.41 0.81 1
Себеутвърждаване X -4.27β -1.64 3.98 1.11 3.5
Консерватизъм X 2.81α 4.27 0.82 2
Откритост къмпромени X 4.07 1.14 3.5

Таблица 10.Рангове на полюсите на ценностните дименсии при неудовлетворените и


удовлетворените от живота лица
Лица Себетрансцедентиране Себеутвърждаване Консерватизъм Откритост към
промени
Неудовлетворени 1 4 2.5 2.5
Удовлетворени 1 3.5 2 3.5
Визуализацията на ранговете на отделните ценностни дименсии, изведени на базата на
t-теста на Стюдънт за свързани извадки, и построяването на структурно-йерархичен модел на
ценностната система на неудовлетворените (фиг. 2a) и на удовлетворените от живота лица
(фиг. 2б) предоставя любопитни резултати.

Фигура 2.Структурен модел на дименсионалната ценностна йерархия при неудовлетворените


и удовлетворените от живота лица. Означенията са както следва: СТ – себетрансцедентиране;
КОН – консерватизъм; СУ – себеутвърждаване; ОП – откритост към промени
СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ – 31.10-02.11.2014
169
Дименсионалният йерархичен модел и в двете групи респонденти се състои от три
равнища с приоритетна ценност – себетрансцедентирането (ранг 1). Докато при
неудовлетворените лицаобаче конфликтните ценностни полюси консерватизъм и откритост
към промени са интегрирани на II-ро ниво(ранг 2.5),а себеутвърждаването – на III-то (ранг
4), при удовлетворените лица консерватизмът има самостоятелен ранг 2 на II-ро ниво, а на
последното III-то ниво в ценностната система са координирани съвместимите в
мотивационно отношение индивидуалистично ориентирани полюси себеутвърждаване и
откритост към промени – ранг 3.5. Следователно, при удовлетворените от животахора
колективнитеценностидоминират над индивидуалните, апри неудовлетворените субекти се
наблюдава известна амбивалентност на ценностните приоритети, дължаща се на
неразрешения вътрешен конфликт между консерватизма и откритостта към промени.
Именно това ценностно измерение се разглеждакато водещ ракурс на промяна и
модернизация на ценностите на личността след падането на тоталитарния режим в България
през 1989 г.[9]. В българската социокултурна средапонижено жизнено благополучие често
имат лица с индивидуалистична ориентация порадиконфронтацията между стари и нови
ценности, социалните санкции, фрустрацията на базисни потребност,ограничените ресурси
на средатаи др., което води до стрес и затрудненияв адаптацията[5],[1],[3],[8],[9].
Може да се заключи, че изложените резултати потвърждават хипотеза 3 – налице е
по-слаба йерархичност на категориалната ценностна система и известна амбивалентност на
дименсионалните ценностни приоритети при лицата с ниска жизнена оценка с съпоставка с
тези с висока.Докато при удовлетворените лица преобладават хомеостатичните процеси на
равновесието, при неудовлетворените лица водещи са хетеростатичните процеси на
развитието.
Обобщение на резултатитеи заключение
На базата на данниотемпирично психологическо изследване,проведено през май–
декември 2013 г. със 181 респонденти на възраст от 18 до 65 г., което цели да анализира
връзката между ценностната система и удовлетвореността от живота, могат да се направят
следните по-важни изводи:
1. Регистрират се слабиположителни взаимовръзки между когнитивното психично
благополучие и колективно ориентираните ценностни категории, дименсии и
интереси:сигурност, конформност, традиция,
доброжелателност;себетрансцедентиране, консерватизъмиколективни интереси
ииндивидуално насочените: постижение;себеутвърждаване и индивидуални
интереси.При останалите ценностни променливи корелационните коефициенти
също са положителни, но са статистически незначими. Следователно, с нарастване
на удовлетвореността от живота се увеличава интензитетът на някои колективни и
индивидуални ценности, както и че високата енергетичност на повечето
ценностизасилва когнитивната оценка на живота.
2. Влиянието на жизнената удовлетвореност върху интензивността на ценностите,
най-вече на нивото на ценностните категории,не е голямо– само 3 ценностни типа
демонстрират статистически значими различия (конформност, традиция и
постижение).Всички ценностни категории, с изключение на хедонизма, имат по-
високи средни стойности в групата на удовлетворените в сравнение с
неудовлетворените лица.При ценностните дименсии и интереси емпиричните
закономерности са по-ясно проявени – консерватизмът, себеутвърждаването
иколективните интереси, както и индивидуалните интереси, се ценят впо-голяма
степен от лицата с високо, отколкото тези с ниско жизнено благополучие. Същият
извод се отнася и до себеутвърждаването и откритостта към промени, но там
посочените тенденции не са статистически значими.Може да се каже, че
възможността за постигането на някои колективни и индивидуални мотивационни
СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ – 31.10-02.11.2014
170
цели води до психично благополучие, а тяхното възпрепятстване,
неконсистентност, неконгруентност и т.н. отключва негативни емоции и занижено
чувство на благополучие.
3. Категориалната ценностна подредба при неудовлетворените лица има по-слаба
вертикална йерархичност – 4 нива с сравнение с тази на удовлетворенитехора – 5
нива поради частичниразличия в средата на структурния модел. Въпреки това
респондентите от двете групи степенуват важността на ценностите по сходен
начин –сигурността, доброжелателността и себенасочеността са най-предпочитани,
а традицията, стимулацията и властта са най-непредпочитани. Дименсионалните
ценностни приоритети при индивидите с ниско жизнено благополучие се
характеризират с известна амбивалентност, което се дължи на неразрешения
мотивационенконфликт между консерватизма и откритостта към промени.Техният
ценностен профил се очертава като по-динамичен и вътрешно противоречив в
сравнение с лицата, които дават по-висока оценка на жизнените обстоятелства.
Може да се обобщи, че представените резултати не са в подкрепа нито на теорията за
самодетерминацията и вътрешните или външните ценности[18],[21], [28], нито на
класификацията наценностите на дефицита (“здрави ценности”) илиценностите на
развитието (“нездрави цености”)[12],[27],[22-23]. Изследването показва, че моделът на
здравата личност и психичното здраве, включващ и концепцията засубективнотопсихично
благополучие,засяга кактоценности от по-нисък, така и ценностиот по-висок ранг от
пирамидата на потребностите на Маслоу [10]и съответства на теоретичните допускания на
конгруентната перспектива. С други думи, възможните пътища за постигането на щастие и
благополучие е чрезконсонанс между груповатаидентичност и стремежите към
самоактуализация.От друга страна, липсата на баланс между социалните и психичните
аспекти на личността понижава усещането за благополучие и води до стрес,негативна
самооценка, дезадаптивност, тревожност,депресивна симптоматика и др.
Относително слабата зависимост между ценностите и когнитивното психично
благополучие, особено по отношение на ценностните категории, се установява и в други
изследвания, напр. [23].Това вероятно разкрива опосредстващото влияние на други
личностни, индивидуални или социокултурни фактори в отношенията между ценностите,
субективнотопсихично благополучие и неговите компоненти и определя необходимостта от
създаване напо-сложен дизайн на изследване.

ЛИТЕРАТУРА
[1] Байчинска, К. (1994). Ценности. Ценностен стрес... Ценностна криза! С., АИ
“Марин Дринов”.
[2] Байчинска, К. (1996). Ценностните приоритети в прехода към демократично
общество в България в крос-културна перспектива. Българско списание по психология,
1, 20-40.
[3] Байчинска, К. (2011). Ценностите на съвременната българска култура. С., ИК
“Гутенберг”.
[4] Байчинска, К., Бакрачева, М., Савова, С. (2009). Статуси на психосоциална и
национална идентичност, ценности и психично благополучие в юношеска възраст. С.,
АИ “Марин Дринов”.
[5] Байчинска,К.,Гарванова, М. (2006). Ценности и ценностна криза в прехода към
демократично общество в България. Българско списание по психология, 2, 54-69.
[6] Байчинска,К.,Гарванова, М. (2011). Ценностната криза – социално-исторически,
личностни, възрастови и екзистенциални аспекти. Българско списание по психология,
1-2, 6-29.
СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ – 31.10-02.11.2014
171
[7] Гарванова, М. (2005). Ценностна криза и реорганизация на ценностната система в
условията на социални промени. В: С. Джонев и др. (съст.) Трети национален конгрес
по психология. Сборник научни доклади: София, 28–30 октомври 2005 г. С., ИК
“Софи-Р”, 29-35.
[8] Гарванова, М. (2011). Основни жизнени цели, удовлетвореност от живота и
ценностна криза при български студенти (сравнителен подход).Българско списание по
психология. Сборник научни доклади: VI-ти Национален конгрес по психология, София
18-20 ноември 2011, 3-4, 77-84.
[9] Гарванова, М. (2013). Трансформация в ценностите на съвременния българин. С.,
Издателство “За буквите – О писменехь”. Монография, 262 с. Книгата може да се
изтегли безплатно от: http://valuesofbulgarians.com/book.html.
[10] Маслоу, Е. (2001). Мотивация и личност. С., ИК “Кибеа”.
[11] Таир, E. (2011). Лицата на щастието. Личностни, професионални и междукултурни
различия в психичното благополучие. С., Издателство “Емайви Консулт”.
[12] Bilsky, W., & Schwartz, S. H. (1994). Values and personality. European Journal of
Personality, 8, 163-181.
[13] Diener, E. (2000). Subjective well-being: The science of happiness and a proposal for a
national index. American Psychologist, 55, 34-43.
[14] Diener, E., Emmons, R. A., Larsen, R. J., & Griffin, S. (1985). The Satisfaction With Life
Scale: A measure of life satisfaction. Journal of Personality Assessment, 49, 71-75.
[15] Diener, E., Oishi, S., & Lucas, R. E. (2003). Personality, culture, and subjective well-being:
Emotional and cognitive evaluation of life. Annual Review of Psychology, 54, 403-425.
[16] Diener, E., Suh, E. M., Lucas, R. E., & Smith, H. L. (1999). Subjective well-being: Three
decades of progress. Psychological Bulletin, 125, 276-302.
[17] Inglehart, R. (1997). Modernization and postmodernization: Cultural, economic, and
political change in 43 societies. Princeton, NJ: Princeton University Press.
[18] Kasser, T., & Ryan, R. M. (1996). Further examining the American dream: Differential
correlates of intrinsic and extrinsic goals. Personality and Social Psychology Bulletin, 22,
280-287.
[19] Oles, P. K. (1991). Value crisis: Measurement and personality correlates. Polish
Psychological Bulletin, 22, 53-64.
[20] Rokeach, M. (1973). The nature of human values. New York: Free Press.
[21] Ryan, R. M., & Deci, E. L. (2000). Self-determination theory and the facilitation of intrinsic
motivation, social development, and well-being. American Psychologist, Vol. 55 (1), 68-78.
[22] Sagiv, L., Roccas, S., & Hazan, O. (2004). Value pathway to well-being: Healthy values,
valued goal attainment, and environment congruence. In: A. Linley & J. Stephen (Eds.),
Positive psychology in practice (pp. 68-85). New York: John Wiley.
[23] Sagiv, L., & Schwartz, S. H. (2000). Value priorities and subjective well-being: Direct
relations and congruity effects. European Journal of Social Psychology, 30, 177-198.
[24] Schwartz, S. H. (1992). Universals in the content and structure of values: Theoretical
advances and empirical tests in 20 countries. In: M. P. Zanna (Ed.), Advances in
experimental social psychology, Vol. 25 (pp. 1-65). New York: Academic Press.
[25] Schwartz, S. H. (2006). Les valeurs de base de la personne: Theorie mesures et applications
[Basic human values: Theory, measurement, and applications]. Revue Française de
Sociologie, 47, 249-288.
[26] Schwartz, S. H. (2007). Value orientations: Measurement, antecedents and consequences
across nations. In: R. Jowell et al. (Eds.), Measuring attitudes cross-nationally: Lessons from
the European Social Survey (pp. 169-203). London: Sage.
[27] Schwartz, S. H., & Bardi, A. (1997). Influences of adaptation to communist rule on value
priorities in Eastern Europe. PoliticalPsychology, 18, 385-410.
СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ – 31.10-02.11.2014
172
[28] Sheldon, K. M., & Bettencourt, B. A. (2002). Psychological need-satisfaction and
subjective well-being within social groups. British Journal of Social Psychology, 41, 25-38.
[29] Tetlock, P. E. (1986). A value pluralism model of ideological reasoning. Journal of
Personality and Social Psychology, 50, 819-827.
[30] Triandis, H. C. (1990). Cross-cultural studies of individualism and collectivism. In: J.
Berman (Ed.), Nebraska Symposium on Motivation, 1989 (pp. 41-133). Lincoln, Nebraska:
University of Nebraska Press.
Магдалена Златкова Гарванова – гл. ас. д-р в Университета по библиотекознание
и информационни технологии (УниБИТ)
Адрес за кореспонденция:УниБИТ, София 1784, бул. “Цариградско шосе” № 119,
ет. 3, ст. 308, катедра “Комуникации и информиране”
Е-mail:magivasileva@yahoo.com