Вы находитесь на странице: 1из 268

ВОЕННА АКАДЕМИЯ „Г. С.

РАКОВСКИ“

ГОДИШНИК
2/2016

ФАКУЛТЕТ

„КОМАНДНО-ЩАБЕН”
Редакционна колегия

Полковник доц. д-р Мирослав В. Димитров (председател), полковник доц.


д-р Димитър Ташков (заместник-председател), членове: полковник проф.
д-р Димитър Недялков, полковник доц. д-р Петър Христов, полковник
доц. д-р Димитър Караджинов, полковник доц. д-р Росен Димитров,
Пламен Димитров, доц. д-р Иван Калоянов, полковник доц. д-р Мирослав
Стефанов Димитров, полковник доц. д-р Румен Пенчев, полковник доц.
д-р Любен Димитров, кап. II ранг д-р Красимир Костадинов, полковник
доц. д-р Камен Калчев, доц. д-р Николай Пенев, полковник доц. д-р Христо
Филипов, полковник доц. д-р Димитър Недевски, доц. д-р Любомир
Витанов, полковник доц. д-р Емил Енев, полковник доц. д-р Росен Геров,
полковник доц. д-р Атанас Атанасов, майор Иво Захариев, майор Георги
Маринов, майор Деян Иванов, капитан Александър Стоянов, капитан
Мирослава Гиздева

©Военна академия „Г. С. Раковски”, 2016


Годишник на Военна академия „Г. С. Раковски”
Факултет „Командно-щабен”

ISSN 1312-2991
СЪДЪРЖАНИЕ

Красимир Костадинов
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА
ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА ОФИЦЕРИ ОТ ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ
НА ОПЕРАТИВНО НИВО 9

Тодор С. Калинов
ПОДОБРЯВАНЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО НА КАДРИТЕ,
УЧАСТВАЩИ В ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ
В МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА 21

Георги Георгиев, Ангел Вълчев


СЪВРЕМЕННИ ПРОТИВОМИННИ СИСТЕМИ:
ИЗВЪНБОРДНИ ПОДВОДНИ АПАРАТИ –
КЛАСИФИКАЦИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ 27

Живко Йорданов
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА
И МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ. ПРАВНА
РЕГЛАМЕНТАЦИЯ, ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ 34

Владимир Колев
„ТВЪРДАТА“ И „МЕКАТА“ СИЛА В ИНСТРУМЕНТАРИУМА
НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ 42

Наталия Бекярова
МИЛИТАРИЗАЦИЯТА НА КРИМ – ЗАПЛАХА
ЗА СИГУРНОСТТА В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН 55
Георги Джурков
ВЪЗМОЖНОСТИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА АГЕНЦИЯ ПО ОТБРАНА
ЗА ПОВИШАВАНЕ НА СПОСОБНОСТИТЕ НА ВОЕННИ
ФОРМИРОВАНИЯ, УЧАСТВАЩИ В ОПЕРАЦИИ
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 62

Илиян Иванов
ПРОБЛЕМИ В УПРАВЛЕНИЕТО И ЛОГИСТИЧНОТО ОСИГУРЯВАНЕ
НА УЧЕБНИЯТ ПРОЦЕС И ПОДГОТОВКАТА
НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ ОТ ФОРМИРОВАНИЯТА
НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ 68

Димитър Кирилов
СЪВРЕМЕННИ ПОДХОДИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ
ПОДГОТОВКАТА НА ЛОГИСТИЧНИЯ БАТАЛЬОН
ОТ МЕХАНИЗИРАНАТА БРИГАДА 75

Живко Лавчев
СИМУЛАЦИИТЕ В ПОДГОТОВКАТА И ЛОГИСТИЧНОТО
ОСИГУРЯВАНЕ НА УЧЕБНИЯТ ПРОЦЕС НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ
ОТ ФОРМИРОВАНИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ 84

Цветомир Велев
ВЛИЯНИЕ НА МОДЕРНИЗАЦИЯТА И ПРЕВЪОРЪЖАВАНЕТО НА
ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ВЪРХУ СИСТЕМАТА ЗА ЛОГИСТИЧНО
ОСИГУРЯВАНЕ И ПОДГОТОВКАТА НА ЛИЧНИЯ СЪСТАВ 88

Живко Михайлов
ПРИНЦИПИ НА ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ
ОРГАНИЗАЦИОННИ СТРУКТУРИ И ВЛИЯНИЕТО ИМ
ВЪРХУ ВОЕННАТА ЛОГИСТИКА 95
Валя Симеонова
КОМУНИКАЦИОННА КОМПЕТЕНТНОСТ И УМЕНИЯ -
НЕОБХОДИМИ КОМПОНЕНТИ ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ 104

Иван Христозов, Милена Ламбева


ПОДХОДИ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ
СИСТЕМИ, ИЗПОЛЗВАНИ В ОТБРАНАТА 109

Иван Чакъров
КИБЕРВОЙНАTA КАТО ЗАПЛАХА
ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ 119

Кръстю Кръстев
БЕЗЖИЧЕН СТАНДАРТ WI-FI HALOW 130

Искра Байчева
УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА
НА КОМУНИКАЦИОННО-ИНФОРМАЦИОННАТА ПОДДРЪЖКА
В ОПЕРАЦИЯТА ЧРЕЗ ОЦЕНКА НА СТРУКТУРНАТА
НАДЕЖДНОСТ НА СИСТЕМАТА 133

Деян Иванов
ВИРТУАЛИЗАЦИЯТА – СЪВРЕМЕНЕН ПОДХОД
В ОБУЧЕНИЕТО НА СЛУШАТЕЛИТЕ И СТУДЕНТИТЕ
ВЪВ ВОЕННА АКАДЕНИЯ „Г. С. РАКОВСКИ“ 143

Божидар Христозов
ГАРАНТИРАНЕ КАЧЕСТВОТО НА УСЛУГИТЕ
В КОМУНИКАЦИОННИТЕ МРЕЖИ НА НАТО 150
Веселка Т. Стоянова
ПРОБЛЕМИ СВЪРЗАНИ С БЕЗОПАСНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА
ПРИ МОБИЛНИТЕ УСТРОЙСТВА 158

Христо Филипов
ЕДИН ПОДХОД ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКИЯ
НАДЗОР В МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА 165

Георги Георгиев
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, РИСКОВЕ И ЗАПЛАХИ
ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
В СЪВРЕМЕННАТА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА СИТУАЦИЯ И НАСОКИ
ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ПОЛИТИКАТА
НА СТРАНАТА ЗА СИГУРНОСТ 174

Христо Филипов, Даниела Дуганова


ВЪЗМОЖНИ НАПРАВЛЕНИЯ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ
НА ПОДГОТОВКАТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
ЗА УЧАСТИЕ В МИСИЯ „ПРИНОС КЪМ НАЦИОНАЛНАТА
СИГУРНОСТ В МИРНО ВРЕМЕ” 188

Любомир Витанов
ПЛАНИРАНЕТО, КООРДИНИРАНЕТО И РЪКОВОДСТВОТО
КАТО ОСНОВА ЗА ЕФЕКТИВНА ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ БЕДСТВИЯ 194

Данаил Петев
ИЗГРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА СПОСОБНОСТИ
ОТ ФОРМИРОВАНИЯ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ИМПРОВИЗИРАНИ
ВЗРИВНИ УСТРОЙСТВА 210
Георги Календаров
РОЛЯ НА ЧАСТНИТЕ ОХРАНИТЕЛНИ ФИРМИ (ЧОФ ),
В БОРБАТА СРЕЩУ АКТУАЛНИ АСИМЕТРИЧНИ ЗАПЛАХИ,
ЗА СИГУРНОСТТА НА НАСЕЛЕНИЕТО 224

Стефан Хаджитодоров, Николай Павлов,


Георги Кръстев, Атанас Радев
УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ЗАЩИТА
ПРИ БЕДСТВИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 229

Свилена Арабаджиева, Валентин Кехайов


АНАЛИЗ НА ПРОИЗШЕСТВИЯТА НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕЛЕЗИ
ЗА ПЕРИОДА 01.01.2011 – 31.12.2015 ГОДИНА 239

Георги Баев, Момчил Баев


СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ МОДЕЛИ ЗА СОЦИАЛНА ЗАКРИЛА
НА ПОСТРАДАЛИ ОТ БЕДСТВИЯ 243

Евгений Иванов, Стефан Първанов


ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА РЕАКЦИЯТА
ЗА РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ ПРИ БЕДСТВИЯ
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 245

Даниела Дуганова
МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ –
ЗАПЛАХА ЗА НАЦИОНАЛНАТА
И РЕГИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ 254

Елица Николова, Мила Серафимова


ПОЛИТИКИ НА НАТО ЗА ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА –
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ
В ГЛОБАЛНАТА СРЕДА ЗА СИГУРНОСТ 260
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА
ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА ОФИЦЕРИ ОТ ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ
НА ОПЕРАТИВНО НИВО

д-р Красимир Костадинов

Анотация: В публикацията са разгледани държавните изисквания и регламен-


тиращи документи определящи обучението на офицери на оперативно ниво на подго-
товка. Разкрита и анализирана е организацията и модела на обучение на офицери от
военноморските сили на това ниво и са предложени насоки за неговото подобряване.
Ключови думи: Военноморски сили, обучение, офицери.
Abstract: The publication reviewed the state requirements and regulating documents
defining the training of officers at the operational level of preparation. Discovered and
analyzed the organization and model of training of officers of the Navy at that level and
proposed guidelines for its improvement.
Key words: Navy, training, officers.

Въведение
Стратегическата среда за сигурност се характеризира с динамичен и
противоречив характер, което задължително трябва да се отчита, както при
дейностите по осигуряване на необходимите отбранителни способности на
страната, така и от елементите на военно-образователната система. В резул-
тат на нови процеси възниква нова политическа реалност, разнообразяват
се и се разширяват значително ефектите, пряко влияещи на динамиката на
развитие, а това определя и някои нови тенденции, приоритети и проблем-
ни области в науката, която трябва да се произвежда и в знанието, което е
нужно да се преподава. Появява се необходимост обучението на офицери
от Въоръжените сили на Р България да бъде в съответствие с процесите на
всеобхватна и всестранна трансформация на НАТО и на изгражданата обща
политика в областта на сигурността и отбраната в Европа, а така също и с
прилагането и внедряването на съвременните норми и стандарти на интер-
дисциплинарно съвместно обучение на различните управленски равнища
на офицерите от системата за сигурност и отбрана [4].
За да отговори напълно на съвременните предизвикателства военна-
та образователна система трябва, от една страна да е адекватна и в синхрон
с националните и европейски изисквания към образованието, а от друга да
подготвя военни кадри, способни да генерират и прилагат натрупаните зна-
ния и умения.

9
Факултет „Командно-щабен“
Част от тази система е и подсистемата за обучение на кадри от воен-
номорските сили на оперативно ниво. Като важна част от системата за под-
готовка на офицери тя се явява и свързващото звено между практическите
знания, навици и умения натрупвани във висшите военни училища и кон-
цептуалните подходи, многостранното разглеждане на предмета и обекта,
изграждане на тези и анализ на събития.
Целта на настоящата публикация е да разкрие съвременните изиск-
вания на нормативната база, регламентираща обучението на офицери от Во-
енноморските сили [ВМС] на оперативно ниво, организацията и работата на
самата система и като резултат да предложи някои насоки за подобряването и.
Изложение
I. Държавни изисквания и регламентиращи документи определящи
обучението на офицери на оперативно ниво на подготовка.
Обучението на офицери за нуждите на Въоръжените сили се осъ-
ществява във висшите военни училища и военните академии в зависимост
от нивото, на което ще се реализират. Във висшите военни училища се обу-
чават офицери за тактическо ниво на управление, а във военните академии
– на оперативно и стратегическо ниво на управление [1, 3].
Предмет на изследването е именно обучението на офицери от ВМС
на оперативно ниво на подготовка.
Основните документи регламентиращи тази дейност са: Закон за от-
браната и Въоръжените сили на Р България, Закон за висшето образование,
правилниците за тяхното прилагане, както и Наредба за държавните изиск-
вания за придобиване на образователо-квалификационна степен “магистър”
в професионално направление “Военно дело” по специалностите от регули-
раните професии “Офицер за оперативно ниво на управление” и “Офицер за
стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили”.
Обучението на оперативно ниво се осъществява по специалността
„Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво”
и е насочено към интелектуалното, професионалното и нравственото из-
граждане на слушателя и създаване на лидерски и мениджърски качества,
необходими за реализацията му като офицер от оперативното ниво на упра-
вление. Слушателят се доизгражда като офицер и се подготвя да командва
и/или да подпомага управлението на формирования от Българската армия,
за изпълнение на основните роли, мисии и задачи на Българската армия
в колективната система за сигурност и отбрана, защита на населението и
териториалната цялост на страната и за пряко ръководство на основните
структури, както и за работа в щаб на многонационални съвместни сили [2].
Обучението на слушателя включва придобиване на професионални
компетентности чрез използване на знания и умения за командване и упра-
вление на формирования от Българската армия. То дава необходимото обра-

10
Предизвикателства пред образователната система...
зование и квалификация за заемане на длъжности за офицери с военно зва-
ние „майор” (капитан III ранг) и „подполковник” (капитан II ранг), съгласно
„Класификатор на длъжностите на военнослужещите в МО, структурите
на пряко подчинение на МО и БА”, които изискват образователно-квалифи-
кационна степен „магистър” и специалност “Организация и управление на
военни формирования на оперативно ниво”.
Като резултат от обучението си випускникът придобива знания и
умения: да анализира; да прилага знанията в практическата си дейност; да
изпълнява взети от компетентни органи решения; да работи в екип; да ко-
муникира и да общува в средата, в която е поместена институцията – със
структури от БА и МО; да формулира проблеми, свързани с работата; да
предлага решения на поставени проблеми; да работи в среда на стандарти-
зирани писмени инструкции, правила и процедури; да управлява в макси-
мална степен своето време; да се адаптира при промяна на ситуацията; да
работи в международна и мултикултурна среда; за критичност и инициа-
тивност; изследователски умения. Също така той придобива компетенции в
различни области и дейности, свързани с естеството му на работа:
Основи на националната и съюзната сигурност и отбрана;
Организация и използване на формированията от
въоръжените сили в национален и съюзен формат;
Осигуряване и поддръжка на формированията от
въоръжените сили в национален и съюзен формат;
Военна психология и лидерство;
Използване на компютърни системи за моделиране и
симулации в бойни и небойни операции [2, 5].
В съответствие със създадената организация на подготовка обуча-
емите са профилирани по специализации в зависимист от вида въоръжена
сила и естеството на отговорности, които ще изпълняват. Това са специа-
лизациите: „Сухопътни войски“, „Военновъздушни сили“, „Военноморски
сили“, „Логистика“, „Комуникационни и информационни системи“.
Обучаемите от специализация „Военноморски сили“ на специал-
ността „Организация и управление на военни формирования на оперативно
ниво” получават многообразни познания и умения с широкообхватна насо-
ченост. Тези познания и умения могат да бъдат обособени в отделни групи
в зависимост от характера си и областта на приложение:
Теоретични:
- теорията на военноморското изкуство и нейното развитие в истори-
чески аспект;
- съвременните схващания за използване на военноморските форми-
рования;
- организацията и управлението на военноморските формирования;

11
Факултет „Командно-щабен“
- планирането и провеждането на операции от ВМС;
- организацията на взаимодействието между родовете сили на ВМС
в операции на море;
- организацията на взаимодействие на ВМС с морските институции в
национален и международен формат;
- организацията и провеждането на оперативната и тактическата
подготовка във ВМС.
Фактологични:
- правното регламентиране на дейността на ВМС и техните форми-
рования;
- щабните процедури за работа на ВМС в национални и коалиционни
щабове;
- основите на контрола на море, защитата на морския суверенитет и
поддържането на оперативния режим от ВМС;
- особеностите при участие на ВМС в операции в отговор при кризи
на територията на страната;
- съдържанието и правилата за провеждане на видовете осигурява-
ния на военноморските формирования;
- особеностите на логистиката във ВМС;
- основните регламентиращи и стандартизационни документи за из-
ползване на ВМС.
Познавателни:
- ръководят различни военноморски формирования при планиране,
организиране и изпълнение на поставени задачи;
- организират и провеждат самостоятелни военнонаучни изследва-
ния в сферата на компетентност;
- вземат научнообосновани решения по организационни въпроси.
Практически:
- планират, организират и ръководят подготовката на военноморски
формирования;
- планират, провеждат и контролират всестранното осигуряване на
военноморски формирования;
- проявяват висока морска култура и зачитат военноморските тради-
ции, обичаите и правилата на добрата морска практика;
- изготвят и оформят различни документи в съответствие със стан-
дартизационните изисквания [2].
II. Организация на обучението на офицери от ВМС на оперативно
ниво на подготовка.
Обучението на офицери от ВМС на оперативно ниво на подготовка се
осъществява във Военна академия “Г.С.Раковски” и в чуждестранни военни
академии.

12
Предизвикателства пред образователната система...
Обучението във Военна академия “Г.С.Раковски” и резултатите от
него съответстват на ниво 7 от Националната квалификационна рамка. Об-
щият минимален хорариум за притежаващите образователна и квалифика-
ционна степен “бакалавър” е 1100 учебни часа, което съответства на 70 кре-
дита. Получената диплома дава право на обучаемия да упражнява регули-
раната професия „Офицер за оперативно ниво на управление“. Обучението
включва задължителни учебни дисциплини, тематично обособени в групи
с минимален хорариум (таблица 1) [3, 5].
таблица 1
Тематична обособеност на учебни дисциплини
1. Основи на националната и
80 академични часа
съюзната сигурност и отбрана
2. Организация и използване на
формированията от въоръжените сили в 320 академични часа
национален и съюзен формат
3. Осигуряване и поддръжка на
формированията от въоръжените сили в 320 академични часа
национален и съюзен формат
4. Военна психология и лидерство 50 академични часа
5. Използване на компютърните
системи за моделиране и симулации в 60 академични часа
бойни и в небойни операции
ОБЩО: 830 академични часа

Обучението в чуждестранните военни училища, академии и коле-


жи се осъществява съгласно местните учебни планове и се приравнява към
съответните за България квалификация и степен на висше образование съ-
гласно заповед на министъра на отбраната № ОХ-689/18.09.2014 г. [1].
Самото обучение е с различна продължителност, като за някои от
страните в НАТО е дадена в таблица 2.
таблица 2
Продължителност на обучение в страни от НАТО
Държава Срок на обучение
Белгия 2 години
Великобритания 1 година
Германия 2 години

13
Факултет „Командно-щабен“

2 години (II ниво)

Естония

1 година (III ниво)


Италия 3 години
Норвегия 2 години
Полша 2 години
Португалия 2 години
САЩ 1 година
Словакия 3 години (задочно)
Унгария 1 година
Франция 1 година
Чехия 2 години

Анализът на таблица 2 показва, че преобладаващия срок на обучение


е 2 години, като има специфични особености за Естония и Словакия. След
завършване на обучението във всички държави се придобива образователна
и квалификационна система “магистър” [6].
Както беше опоменато, обучението на офоцери от ВМС на оператив-
но ниво в България се осъществява във ВА “Г.С.Раковски” и има две форми
– редовна и задочна. За двете форми тематиката и съдържанието на про-
грамите са идентични, като разликата е в аудиторната заетост. В задочната
форма на обучение се изпълняват изискванията предвидени в учебния план
за специализацията, като аудиторната заетост е не по–малка от 50% от ут-
върдената за редовната форма [5].
Съгласно действащият към момента учебен план продължителнос-
тта на обучението е 14 месеца. В този период се включва аудиторна заетост,
извънаудиторна заетост и неучебно време. Разпределението на учебните ча-
сове по семестри и заетост е дадено в таблица 3 [5].
таблица
таблица 33
Бюджет на времето за специалността

14
Обучението на офицери Военноморските сили на оперативно ниво
включва изучаване на дисциплини, които освен по тематиката (представена в
таблица 2) се разделят на задължителни, избираеми и факултативни. От своя
страна задължителните дицциплини се делят на задължителни за
специализацията и задължителни за специалността, като обхващат тематика
необходима на всеки офицер на оперативно ниво и такава, която е специфична
за организацията и използването на оперативно-тактическите формирования от
Военноморските сили в пълния спектър от мисии и задaчи.
Обучението на офицери Военноморските сили на оперативно ниво
включва изучаване на дисциплини, които освен
Предизвикателства по тематиката (представена
пред образователната система... в
таблица 2) сеОбучението
разделят на задължителни,
на офицери избираеми
Военноморските силии факултативни. От своя
на оперативно ниво
странавключва изучаване на дисциплини,
задължителните дицциплини коитосеосвен по тематиката
делят (представена за
на задължителни
в таблица 2) се разделят на задължителни, избираеми и факултативни. От
специализацията и задължителни
своя страна задължителните за специалността,
дицциплини се делят накато обхващатза тематика
задължителни спе-
циализацията и задължителни за специалността, като обхващат тематика
необходима на всеки офицер на оперативно ниво и такава, която е специфична
необходима на всеки офицер на оперативно ниво и такава, която е специ-
фична за организацията
за организацията и използването
и използването на оперативно-тактическите
на оперативно-тактическите фор- от
формирования
мирования от Военноморските сили в пълния спектър от мисии и задaчи.
Военноморските сили в пълния спектър от мисии и задaчи.
- История на
военноморското изкуство;
- Основи на морската
сигурност;
- Командване и
иправление във ВМС; ВВС
- Оперативно изкуство на

КПКЩУ
ВМС; ВИДОВЕ
КЩУ

ЩТр
ВМС ОПЕРАЦИИ
- Използване на
формированията от ВМС в СВ
операциите;
- Методика на
подготовката във ВМС;
- Бойна поддръжка и
осигуряване на морските
операции.

Фиг.1Фиг.1
Последоателност на обучението
Последоателност на офицери от
на обучението наспециализация
офицери от
”Военноморски сили”
специализация ”Военноморски сили”
На фигура 1 е изобразена логическата и хронологическата последо-
вателност
На на обучението.
фигура Като начало селогическата
1 е изобразена изучават дисциплини задължител-
и хронологическата
ни за специализацията “Военноморски сили”. Този процес се осъществява
последователност на обучението.
през първия семестър Като
на обучението начало сесе формират
и в обучаемите изучават познания
дисциплини
за оперативните
задължителни възможности и използването
за специализацията на формированията
“Военноморски сили”. Тозиот процес
Воен- се
номорските сили. Процесът завършва с провеждането на командно-щабно
осъществява през първия
учение където семестър
се прилагат на обучението
знанията и визползване
и уменията за обучаемите се формират
на родовете
сили от Военноморските сили, както и взаимодеиствието с другите видове
Въоръжени сили.
През втория етап от обучението се изучават основните дисциплини
от задължителните за специалността. Обучението е съвместно с другите
специализации. През този етап се надграждат знанията като се акцентира
върху съвместното използване на оперативни сили в национален и многона-
ционален формат в различни по характер операции. Етапът завършва с про-
веждане на компютърно подпомагано командно-щабно учение, провеждано
на английски език и обхващащо задачите на Въоръжените сили по мисията
Подкрепа на международния мир и сигурност. В самия край на обучението

15
Факултет „Командно-щабен“
се провежда оперативна съвместна щабна тренировка включваща планира-
не на многонационална съвместна операция. Следва изпитна сесия и пола-
гане на изпити, с което приключва семестриалното обучение. Слушателите
се класират в зависимост от постигнатите резултати на изпитите през пе-
риода на обучение и съгласно Методика за класиране на слушателите във
ВА “Г.С.Раковски” [5].
След класирането на завършващите обучение се предлагат длъжнос-
ти, на които те ще бъдат назначени и на които се изпращат за провеждане на
практическа подготовка под формата на стаж. Непосредствено преди дипло-
мирането се провежда защита на дипломни работи, което е и последното
условие за придобиване на степен “магистър”.
Така описаната структура на обучение се провежда в продължение
на 4 учебни години или 4 цикъла на обучение. През този период са правени
анализи за ефективността на обучението на различни нива. Проведени са
работни срещи, кръгли маси и други форми на дискусии, с участието както
на провеждащи обучението, така и на заявители и потребители на кадри. На
тези мероприятия са отчетени положителните страни на обучението, които
неминуемо трябва да се запазят, но също така са разкрити и слабите места и
негативните моменти. Най-общо тези недостатъци в обучението на офицери
на оперативно ниво могат да бъдат обособени в следните области:
l Различно ниво на подготовка на офицерите приети за обучение;
l Неподходящ срок на завършване на обучението – 30 октомври;
l Неефективно провеждане на флотски стаж;
l Разпределение преди завършване на обучението, което води до
l компроментиране на разработването и защитата на дипломната
работа;
l неудобства по настаняването след стажа;
l необосновани разходи на средства за стаж и за защитата на
дипломната работа [6].
Условията за кандидатстване и провеждане на изпити е процес ре-
гламентиран с Наредба H-5 за условията и сроковете за кандидатстване и
заповед на министъра на отбраната за съответната година. Едно от изисква-
нията, определящо професионалните знания на кандидатите е изискването
да притежават звание капитан-лейтенант (капитан), в което да са престояли
най-малко 2 години. Законът за отбрабата и ВС на Р България дава възмож-
ност това звание да се присвоява на офицери заемащи най-ниската офицер-
ска длъжност – командир на взвод или приравнена на нея. Това означава,
че всеки офицер след седем годишен престой на тази длъжност придобива
право да кандидатства за обучение.
Обучението във ВА “Г.С.Раковски” започва с припомняне на нивото,
с което завуршва обучението във военните училища. Това е тактическото

16
Предизвикателства пред образователната система...
нивото батальон, дивизион, кораб и се преминава към следващото опера-
тивно ниво. Ето защо едно от условията за провеждане на ефективно и ка-
чествено обучение е офицерите да са преминали през командни длъжности
в щабове на батальони, дивизиони, кораби и корабни дивизиони или при-
равнени на тях, за да са наясно със задачите и възможностите им на такти-
ческо ниво и пълноценно да усвоят задачите и възможностите за използване
на формированията на оперативно ниво.
Завършването на обучението и дипломирането в самия край на ме-
сец октомври и явяването на новата длъжност в първият работен ден на
месец ноември води след цебе си редица неудобства от служебен и битов
характер. Този период съвпада с финализирането на учебната година в Бъл-
гарската армия. Започва процес на анализиране на резултати, планирани
и изпълнени задачи и проверки от различно естество. Като новоназначе-
ни офицери, неучаствали в планирането на мероприятията и незапознати
с особеностите на съответните структури випускниците попадат в среда,
в която ориентирането е по трудно и изисква по-всеобхватен поглед. В съ-
щото време планирането на мероприятията за следващята учебна година е
приключило без тяхното участие.
От друга страна смяната на гарнизона или града и съпътстващите
този процес неудобства ( търсене и записване на ново училище, детска гра-
дина, търсене на нова работа) водят до допълнителни затруднения и неу-
добства и се явяват основен фактор, който пречи на офицера пълноценно да
участва в дейността на новото формирование или структура.
Голяма част от недостатъците на действащия към момента учебен
план са свързани със семестриалното завършване на обучението, разпреде-
ление на нови длъжности, провеждане на флотски (войскови) стаж, разра-
ботване и защита на дипломна работа.
Самото семестриално завършване става след приключване на из-
питите предвидени в учебния план. Това се случва през първата седмица
на август. След този момент следва класиране на випускниците съгласно
постигнатите резултати и Методика за класиране на слушатели във ВА
“Г.С.Раковски” и разпределението им в длъжности, на които те ще бъдат
назначени. На тези длъжности те провеждат флотски (войскови ) стаж в пе-
риода от 01 септември до 15 октомври. За тази цел офицерите се назначават
на длъжност, която към момента е вакантна и която те предстои да заемат
като титуляри, т.е. те няма от кого да се учат и кой да ги въведе детайлно в
обстановката.
След приключването на стажа предстои защита на дипломна работа.
Това по същество се явява една формалност за изпълнение на държавни-
те изисквания за придобиване на магистърска степен. Това е така поради
факта, че резултатът от защитата по никакъв начин не участва в класира-

17
Факултет „Командно-щабен“
нето. В същото време, като носител на кредити, е с най-голямо количество.
От друга страна самият процес на подготовка и защита на дипломна работа
като продължителност е две седмици и за този период обучаемите се наста-
няват в общежития, финансирането на които е от Академията. Това се отна-
ся само за випусникът, а не за неговото семейство.
Всички тези особености оказват негативно влияние, както на учеб-
ния процес, така и на мотивацията на офицерите да се обучават във ВА
“Г.С.Раковски”, още по вече това обучение да е в редовна форма.
III. Възможности за оптимизиране на обучението на офицери от
ВМС на оперативно ниво.
Сам по себе си оптимизирането на обучението е процес, който зася-
га промени във всяка от подсистемите на военнообразователната система.
Факта, че образованието е процес дава основание да се твърди , че той е в
постоянна трансформация и развитие както на субектите, които го изграж-
дат, така и на средата в която функционира. По същество промените могат
да бъдат най-разнообразни и да акцентират върху конкретна подсистема.
Оптимизирането на тази подсистема, обаче може да доведе до негативно
влияние на друга и като цяло ефекта да е нулев или отрицателен.
Ето защо е необходимо да се приложи всеобхватен подход и се наме-
рят верните и точни промени, които ще доведат до достигане на положите-
лен ефект и по добри резултати.
След анализиране на резултатите от проведени методически конфе-
ренции, кръгли маси, дискусии и работни срещи между различните учас-
тници в образователния процес, могат да бъдат изведени следните области,
в които да се осъществят промени:
l Подобряване на модела на обучение;
l Формиране на ясни критерии за кадрово развитие на офицерите и
обвързването им в модел за кариерно развитие;
l Създаване на условия за увеличена конкуренция при кандидат-
слушателската кампания.
Тези области са неразривно свързани и промяната в една от тях може
да окаже въздействие върху друга или върху всички.
Основната област, в която а необходимо да се извършат промени е
моделът на обучение.
Възможностите тук са увеличаване на периода на обучение от 14 месеца
на две години и актуализиране на учебния план като се влкючат учебни дис-
циплини покриващи дефицитът от знания и умения на обучаемите за нивата
батальон, дивизион, кораб, както и провежтане на командно-щабни учения с
акцент използване на тактически формирования в операции. Необходимо е да
се увеличи и времето за разработване на дипломна работа, като се предвидят
методически занятия и време за индивидуална работа с преподавател.

18
Предизвикателства пред образователната система...
Друг вариaнт за промяна на модела на обучение е запазване на съ-
ществуващия период като се намали времето за стажа. Периода за разра-
ботване и защита на дипломна работа се изтегли преди разпределението на
длъжностите и оценката се включи в класирането на випускниците. Нама-
лянето на времето за стаж ще се използва за провеждане на командно-щаб-
ни учения.
Друга област на промяна, която ще доведе до подобряване на обу-
чението на офицери от военноморските сили е формиране на ясни крите-
рии за кадрово развитие. За тази цел е необходима промяна на норматив-
ната база и създаване на модел за кадрово развитие на офицерите. В него
ясно да се очертаят и разграничат кариерни нива, длъжности, звания и
необходимия образователен ценз, ниво на подготовка, както и квалифи-
кация, необходими на офицерите за тяхното кариерно израстване. Ясно-
то формулиране на възможностите за развитие на офицерите е една от
предпоставките и за създаване на условия за увеличена конкуренция при
кандидатстване за обучение.
Увеличената конкуренция при кандидатстване за обучение на офи-
цери е условие за подбор на знаещи, можещи и мотивирани офицери. За
увеличаване на броя на офицерите кандидати за обучение оказват влияние
редица фактори, по-важни от които са: социален статус и атрактивност на
военната професия, модела за кариерно развитие, актуалност и атрактив-
ност на модела на обучение и възможности за социално и битово устройване
на обучаемия и семейството му. Подобряването на тези фактори неминуемо
ще допринесе за увеличаване на кандидатите за обучение за придобиване
на образователно-квалификационна степен “магистър” в професионално
направление “Военно дело”.

Заключение:
Обучението на офицери на оперативно ниво е сложен процес и в него
участват няколко субекта определени и функциониращи в конкретна среда.
Техните взаимоотношения са дефинирани и регламентирани от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Р България. От друга страна самото обу-
чение е обвързано от държавни изисквания, определени за различните нива
и Закона за висшето образование.
Резултатът от цялото това взаимодействие е качествено и високо ни-
вото на знания натрупани от офицерите на изхода на процеса.
Извършеният анализ на слабостите и негативните моменти при обу-
чението на слушателите, както и проведените работни срещи с участници
в този процес дават основания да се изведат и предложат варианти за него-
вото опримизиране. Основната му цел е обучение на знаещи и можещи офи-
цери, способни да работят в многонационална среда и да ръководят военни

19
Факултет „Командно-щабен“
формирования на оперативно ниво за изпълнение на пълния спектър от за-
дачи. Не на последно място те трябва да са лидери, да умеят да мотивират и
увличат, да са пример за подръжание на своите подчинени.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Закон за висшето образование, ДВ, бр.17, 2016.


2. Квалификационна характеристика на специалността “Организация и упра-
вление на военни формирования на оперативно ниво”, ВА , 2012.
3. Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование
на образователно-квалификационна степен “магистър” в професионално направле-
ние “Военно дело” по специалностите от регулираните професии “Офицер за опера-
тивно ниво на управление” и “Офицер за стратегическо ръководство на отбраната и
Въоръжените сили”, ДВ, бр.68, 2012.
4. Стратегия за развитие на Военна академия “Г.С.Раковски” 2016-2020, ВА,
2016.
5. Учебен план №20 за придобиване на образователно-квалификационна сте-
пен “магистър”, ВА, 2012.
6. Материали от конференции и работни срещи, ВА, 2015.

20
ПОДОБРЯВАНЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО НА КАДРИТЕ, УЧАСТВАЩИ
В ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ
В МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА

Д-р Тодор С. Калинов

Анотация: Докладът предоставя анализ на системата за образоване на ка-


дри, участващи в защитата на националния суверенитет в морските пространства и
варианти за подобряването на тяхното обучение.
Ключови думи: образование, обучение, отбрана, национален суверенитет и
морска сигурност.

„По-добре да имаш професия, която гарантира сигурна ра-


бота, добра заплата и по-добър стандарт на живот, отколкото да
си безработен с диплома за висше образование, каквато е напри-
мер ситуацията в туризма, където едва 20% от завършилите си
намират работа“
Меглена Кунева (министър на образованието и науката)
конференция „Учи за да работиш“, 7 юни 2016 г.1

Изказването на заместник министър-председателят по координация


на европейските политики и институционалните въпроси и министър на об-
разованието Меглена Кунева на конференция, засягащо средното образова-
ние важи в пълна сила и за висшето образование. Кризата, преживявана от
държавата доведе до прекъсване на връзката между различните образова-
телни нива и степени, образователните (научните) учреждения и потреби-
телите на определени специалисти. Стремежът към по-добро финансиране,
нормативната база и слабата обратна връзка позволяват и стимулират пове-
чето висши учебни заведения (ВУЗ) да създават специалности, от които не
се нуждае никое ведомство, организация, структура или фирма или предла-
гането надвишава многократно търсенето.i Законът за търсенето и предлага-
нето постановява, че предлагане, надвишаващо търсенето води намаляване
на цените (фиг. 1), като в образованието „поевтиняването“ e под формата на
намалено качество на обучаваните кадри и по-ниска репутация на учебните
заведения и специалностите (фиг. 2).
i
По този начин българската система за висше образование се е превърнала в
комбинация от бюджетен потребител, автогенезисна система и донор на кадри за
държави с по-висок стандарт на живот

21
на намалено
цените качество
(фиг. 1), като в на обучаваните„поевтиняването“
образованието кадри и по-нискаe репутация на
под формата
учебните
на заведения
намалено и специалностите
качество на обучаваните(фиг. 2). и по-ниска репутация на
кадри
Факултет
учебните „Командно-щабен“
заведения и специалностите (фиг. 2).

Цена Цена
D S1 S2
D S1 S2

S1
S2 D
S1
S2 Количество
D

Количество
Фигура 1. Закон за търсенето и предлагането.
Фигура 1. Закон за търсенето и предлагането.
Фигура 1. Закон за търсенето и предлагането.

и специалност
D
на обучените

S1 S2

на на
специалност
Репутация
D
на обучените

S1 S2

Репутация
Качество

ВУЗ
ВУЗ и
Качество

S1
S2 D
S1
S2
Количество обучавани
D Качество на обучените
ФигураКоличество
2. Връзка обучавани
между количество и търсене на обучавани
Качество наиобучените
качество и
репутация на образованието.
По еволюционен път кризата не подмина и системата на военното
Фигура 2. Връзка между количество и търсене на обучавани и качество и
образование, осигуряваща подготовката на кадрите, участващи и доприна-
репутация на образованието.
Фигура
сящи за2. защитата
Връзка между количество суверенитет
на националния и търсене на вобучавани
морските ипространства.
качество и
Основните негативнирепутация
въздействия на са
образованието.
слабата подготовка на кандидатите и
финансовите загуби, предизвиквани от непопълване на заявени бройки или
i при изключване
По този на обучаеми.
начин българската Военните
система ВУЗобразование
за висше (ВВУЗ) несемогат да преодо-
е превърнала в
леят самостоятелно
комбинация от бюджетентези негативни
потребител, въздействия,
автогенезисна но могат
система да
и донор
i По този начин българската система за висше образование се е превърнала в
предприемат
на кадри за
държави с по-висок
коригиращи стандартЗанатова
действия. животе нужно да бъде анализирана системата за
комбинация от бюджетен потребител, автогенезисна система и донор на кадри за
държави с по-висок стандарт на живот в защита на националния суверенитет2в
образование на кадри, участващи
морските пространства.
2
Подходящо е анализирането на системата за подготовка на кадрите,
участващи в защитата на суверенитета в морските пространства, да се из-
върши посредством използването на метода на SWOT анализ. Прилагането
му позволява относително бързо и икономично, посредством експертен раз-
рез на системата, да се получат резултати, които са лесни за потребителите.

22
Подобряване на образованието на кадрите...
SWOT анализът на системата за подготовка на кадрите, участващи в защи-
тата на суверенитета в морските пространства е изложен в табл. 1. Недоста-
тъците на този метод са резултати, които са общи и не са готови за директно
прилагане, а се явяват междинен етап в управленския процес.
Прилагането на резултатите от SWOT анализа на системата за об-
разование на кадри, участващи в защитата на националния суверенитет в
морските пространства в управленския процес допринася за повишаване на
ефективността и ефикасността на системата и се явява входна информация
при съвместно (синергично) прилагане на четирите основни управленски
подхода. Съвместното прилагане на системния, ситуационния, програм-
но-целевия и икономическия подход се използва активно в образователния
процес на кадрите, осигуряващи морска сигурност и отбрана. Във ВВУЗ
четирите подхода се прилагат съгласувани по цели, време и точки на въз-
действие върху системата за национална сигурност.
СИЛНИ СТРАНИ СЛАБИ СТРАНИ
1. Академичен състав с 1. Йерархична зависимост
практически опит. от потребителите на
2. Обратна връзка обучаваните кадри.
с потребителите на 2. Липса на финансова
обучаваните кадри. свобода – бюджетът се
3. Добра организация и утвърждава от МО.
управление. 3. Липса на ротация на
ВЪТРЕШНИ ФАКТОРИ

4. Лоялност на академичния академичния състав,


състав и обучаемите към за опресняване и
ВВУЗ и потребителите на осъвременяване на
обучавани. практическия опит.
5. Конвертируемост на 4. Не се образова
военноморските офицери в академичен състав
цивилните професии. в чуждестранни и
6. Поддържане на лични национални учебни
контакти с кадри от водния заведения.
транспорт. 5. Не се обучават
7. Взаимодействие между военнослужещи в учебни
ВВУЗ. заведения извън МО.
8. Изисквания за 6. „Бутиков“ характер на
практически опит към образованието.
кандидатите за определени 7. Слаб стимул за
образователни степени. качествено образование
сред приетите слушатели.
Таблица 1. SWOT анализ на системата за образование на кадри, участващи
в защита на националния суверенитет в морските пространства.

23
Факултет „Командно-щабен“

ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ


ПРИ ЛОКАЛЕН КОНФЛИКТ ПРИ БЕДСТВИЕ ИЛИ КРИЗА

ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ
ПРИ ГЛОБАЛЕН КОНФЛИКТ

СИТУАЦИОНЕН ОТГОВАРЯНЕ НА
ОБРАЗОВАНИЕ НА
ВОЕННОМОРСКИ КАДРИ
ПОДХОД ИЗИСКВАНИЯ ЗА
ОПЕРАТИВНА

ПРОГРАМНО-ЦЕЛЕВИ ПОДХОД
ОБРАЗОВАНИЕ НА СЪВМЕСТИМОСТ
ВОЕННОВЪЗДУШНИ

СИСТЕМЕН ПОДХОД
КАДРИ ОРГАНИЗИРАНЕ НА
ПРИЕМ НА ОБУЧАВАНИ
ОБРАЗОВАНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕ
СУХОПЪТНИ КАДРИ
В СФЕРАТА НА
ОБРАЗОВАНИЕ НА МОРСКАТА ОТГОВАРЯНЕ НА
СЪВМЕСТНИ КАДРИ СИГУРНОСТ И ИЗИСКВАНИЯ ЗА
ПРИДОБИВАНЕ НА
ОТБРАНА ОБРАЗОВАТЕЛНО-
ОБРАЗОВАНИЕ НА
КВАЛИФИКАЦИОННА
КАДРИ НА ДРУГИ
СТЕПЕН
СЛУЖБИ И ВЕДОМСТВА

ОБРАЗОВАНИЕ НА
КАДРИ НА ЧАСТНИ И ОТГОВАРЯНЕ НА
ОБЩЕСТВЕНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ
СТРУКТУРИ ПОДХОД АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ

НАМАЛЯВАНЕ НА ОПТИМИЗИРАНЕ НА
КАПИТАЛОВИ РАЗХОДИ БРОЯ ОБУЧАЕМИ

НАМАЛЯВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ СЪТРУДНИЧЕСТВО С ДРУГИ


ЗА ПОМОЩНИ МАТЕРИАЛИ УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ

Фигура 3. Опростен
Фигура вариант
3. Опростен вариантна съвместно2.прилагане
насъвместно
Таблица прилаганенана четирите
четирите подхода.
подхода.

Съвместното прилагане на подходите е сложен процес, чието


визуализиране в пълен обем би представлявало сложна схема, която ще
има много елементи и връзки с кратка актуалност. Опростен вариант на
съвместното прилагане на четирите подхода (фиг. 3) предоставя
достатъчно добра картина за тяхното комбиниране и възможност за
преценка кой от подходите да се използва в конкретни условия.
Преминаването на резултатите на SWOT анализа през фокуса на
24
съвместно прилаганите четири подхода, води до формулиране на
следните действия за подобряване на образованието на кадрите,
5
Подобряване на образованието на кадрите...

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗАПЛАХИ
1. Взаимодействие и обмен 1. Негативен имидж
на кадри с цивилни морски на военната служба в
организации, структури и обществото.
компании. 2. Загуба на подкрепа на
2. Повишаване на риска обществото към армията.
за сигурността в морските 3. Намаляване
пространства в регионален и на качеството на
световен мащаб. завършващите средно
ВЪНШНИ ФАКТОРИ

3. Увеличен достъп до образование.


информация в резултат на 4. Намаляване на бюджета
технологичното развитие. на МО.
4. Институционализиране и 5. Обезценяване на
структуриране на действията българските морски кадри
на всички български и упадък на морското
физически и юридически образование в страната.
лица за осигуряване на
морския суверенитет.
5. Не се провежда
обучение на кадри извън
системата на ведомствата
и организациите, които да
изпълняват задачи по защита
на суверенитета в морските
пространства.
Таблица 1. SWOT анализ на системата за образование на кадри, участващи
в защита на националния суверенитет в морските пространства.

Съвместното прилагане на подходите е сложен процес, чието визуа-


лизиране в пълен обем би представлявало сложна схема, която ще има много
елементи и връзки с кратка актуалност. Опростен вариант на съвместното
прилагане на четирите подхода (фиг. 3) предоставя достатъчно добра карти-
на за тяхното комбиниране и възможност за преценка кой от подходите да
се използва в конкретни условия.
Преминаването на резултатите на SWOT анализа през фокуса на
съвместно прилаганите четири подхода, води до формулиране на следните
действия за подобряване на образованието на кадрите, участващи в защита
на националния суверенитет в морските пространства:
I. Действия във военнообразователната система.
- запазване на връзката между ВВУЗ и структурите, използващи обу-
чаваните кадри;

25
Факултет „Командно-щабен“
- поддържане на тясно, ешелонирано взаимодействие между ВВУЗ;
- ротация на академичен състав през длъжности в Щаба на отбрана-
та, Съвместното командване на силите, Военноморските сили, международ-
ни съюзни щабове и операции;
- професионален стаж на преподаватели и офицери извън академич-
ния състав на ВВУЗ в организации извън министерството на отбраната,
чиито дейности имат отношение към националния суверенитет в морските
пространства;
- образование и обучение на преподаватели в учебни заведения извън
системата на Министерството на отбраната (МО);
- образование и обучение на военнослужещи в учебни заведения из-
вън системата на МО;
- повишаване на изискванията към подготовката на кандидатите за
обучение във Военна академия (всяко следваща степен да изисква минима-
лен успех от предната, професионален стаж на длъжности, според специал-
ността за която се кандидатства);
- въвеждане на допълнително материално стимулиране за успех на
кадровите военнослужещи, обучавани в редовна форма на обучение;
- въвеждане на граници според успех от обучението за получаване на
диплома (с образователни кредити) или документ за изкаран курс;
- повишаване на изискванията за дипломиране;
- въвеждане на „образование през целия служебен цикъл“.
II. Действия извън военнобразователната система.
- образование и обучение на кадри извън МО, чиято дейност е свърза-
на с осигуряването на националния суверенитет в морските пространства;
- подготвяне на резервисти и запасняци на нива и степени, съответ-
стващи на присвоеното им звание;ii
- взаимодействие с чуждестранни образователни заведения и частни
компании, функциониращи в сферата на морската сигурност;
- свързване към бази-данни, включително и класифицирани, на
външни организации, ведомства и структури, действащи в областта на мор-
ската сигурност;
- подобряване на имиджа на военнослужещите и на привлекател-
ността на професията.

ii
Редица отлични военноморски офицери са били мобилизирани след работа в
цивилната морска сфера. Ярки примери за такива са асовете на подводната война
Гюнтер Прин, Вернер Хенке, Йост Метзлер, Георг-Вилхелм Шулц, Александър
Маринеско и Николай Лунин.
1
https://ec.europa.eu/epale/bg/content/byaha-predstaveni-promenite-v-zakona-za-poo-i-in-
teraktivna-karta-na-profesionalnoto [прегледан 08.06.2016 г.]

26
СЪВРЕМЕННИ ПРОТИВОМИННИ СИСТЕМИ:
ИЗВЪНБОРДНИ ПОДВОДНИ АПАРАТИ –
КЛАСИФИКАЦИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ

Георги Георгиев, Ангел Вълчев

Анотация: Съвременните подводни апарати основно се делят на два вида: 1)


Управляеми (Manned Vehicles) и 2) Безпилотни (Unmanned Vehicles).
От своя страна Управляемите подводни апарати се разделят на мини-подвод-
ници (Submarines) и подводни костюми (Atmospheric Diving Suit - ADS). Безпилотните
апарати които се използват за противоминни операции и са предмет на доклада се
разделят на: Дистанционно управляеми апарати; Безпилотни подводни апарати; Ав-
тономни (безпилотни) подводни апарати; Хибридни апарати.
Ключови думи: Управляемите подводни апарати, безпилотни подводни апара-
ти, класификация, възможности, сонар.

Морските мини са често срещано средство за ограничаване и пре-


късване на морските комуникации на противника и обикновенно те се по-
ставят на стратегически стеснени участъци от морските пространства през
които преминава корабния трафик (choke points) и на подходите към най-ва-
жните пристанища за една страна. В световен мащаб заплахата от морски
мини се обуславя от наличието в инвентара на над 50 страни на стотици
хиляди мини от различен тип.
Информация за мини и миноподобни обекти в морето и на морското
дъно се събира при:
1) Извършване на разузнавателен поиск за мини от миночистачните
кораби на ВМС;
2) Обследване на определен район от минни ловци с корабни хидро-
акустични станции (ХАС), буксируеми ХАС или с дистанционно-управля-
еми подводни апарати (Remote Operational Vehicle – ROV);
3) Обследване с автономни подводни апарати (Autonomous Underwater
Vehicle – AUV) разполагащи със сонар за страничен обзор (Side Scan Sonar
– SSS) с висока разделителна способност (например, подводни апарати от
типа “REMUS”);
Обектите, откривани от минни ловци и специализирани противо-
минни подводни апарати, могат достатъчно точно да се класифицират и
идентифицират, установи тяхното местоположение и фотографират за до-
кументиране на тяхното наличие..
Към настоящия момент ВМС разполага с дистанционно-управляем
27
Факултет „Командно-щабен“
подводен апарат от типа PAP-104 на борда на минен ловец „Цибър“. Според
плана за модернизация на ВМС се предвижда придобиването на нови и мо-
дерни буксируеми противоминни ХАС със страничен обзор и автономни
подводни апарати. Съвременните подводни апарати са мобилни (побират
се в стандартен контейнер), многофункционални (използват се за дистан-
ционна идентификация и обезвреждане на мини, защита на пристанища,
хидрографски изследвания, превозване на бойни плувци и имитатори на
подводници за многократно използване) и с възможности за интегрирането
им в мрежа с други подводни апарати.
Съвременните подводни апарати основно се делят на два основни
вида:
Управляеми (Manned Vehicles);
Безпилотни (Unmanned Vehicles);
От своя страна Управляемите подводни апарати се разделят на под-
водници (Submarines) и подводни костюми (Atmospheric Diving Suit - ADS).
Безпилотните апарати са разделят на:
ROVs (Remotely Operated Vehicle) – Дистанционно управляеми апа-
рати;
 AUVs (Autonomous Underwater Vehicle) – Автономни (безпилотни)
AUVs (Autonomous Underwater Vehicle) – Автономни (безпилотни)
подводни апарати;
подводни апарати;
 Hybrid Vehicles
Hybrid Vehicles– –Хибридни
Хибридниапарати.
апарати.

На фиг. 1 са показани визуално класификацията и сферите на приложение


На на
фиг.съвременните морски
1 са показани визуално апарати – надводни
класификацията и сферите и
наподводни.
приложение на
съвременните морски апарати – надводни и подводни.
28

ROVs са безопасни и най-широко използвания тип подводни апарати


използвани за военни, граждански и научни нужди. С помощта на няколко
задвижващи механизма, ROVs са необитаеми, високо маневрени подводни
роботи, управлявани от човек на повърхността. По кабел се предават
захранването, сигналите за управление на подводния апарат, получава се
видеоизображение, информация за състоянието на апарата и други
необходими данни обратно към операторите. Повечето ROVs са
Съвременни противоминни системи: извънбордни...
оборудване което може да включва един или повече сонари, манипулатор
ROVs са безопасни и най-широко използвания тип подводни апарати
или рамо зазарязане
използвани и граждански
военни, оборудванеи за вземане
научни на проби.
нужди. С помощта на няколко
задвижващи
ROVs механизма,
предоставят ROVs са необитаеми,
почти неограниченовисоковреме
маневрени подвод-
за използване под
ни роботи, управлявани от човек на повърхността. По кабел се предават
водата и иматсигналите
захранването, висока за честотна
управлениелента за предаване
на подводния апарат,на видео се
получава сигнали с
видеоизображение, информация за състоянието на апарата и други необ-
висока резолюция. Тези системи имат високоточна система за управление
ходими данни обратно към операторите. Повечето ROVs са оборудвани с
инай-малко една видео
проследяване, камера
което ги иправи
фенер идеални
за осветяване на подводниза
инструменти повърхно-
провеждане на
сти. Към ROVs обикновенно има и допълнителното оборудване което може
подводни изследвания,
да включва един локализиране
или повече сонари, манипулаторна миноподобни
или рамо обекти и
за рязане и обо-
рудване за вземане на проби.
проучвания.
ROVs предоставят почти неограничено време за използване под во-
дата иROVs
имат висока честотна лента
първоначално са билиза предаване
използвани на видео сигнали с висока сили на
от Военноморските
резолюция. Тези системи имат високоточна система за управление и про-
САЩ презкоето
следяване, 1960гиг.прави
До 1980 г., инструменти
идеални ROVs стават за широко използвани
провеждане на подводнив нефто и
изследвания, локализиране на миноподобни обекти и проучвания.
газодобивната промишленост. От тогава, дизайни им се е развил и
ROVs първоначално са били използвани от Военноморските сили
възможности
на САЩ през им 1960саг.се
Доувеличили.
1980 г., ROVsТака,
ставатчешироко
ROVsизползвани
могат да работят
в нефто при по-
и газодобивната промишленост. От тогава, дизайни им се е развил и въз-
големи
можностидълбочини, имат Така,
им са се увеличили. камери с могат
че ROVs многода работят
по-висока разделителна
при по-го-
леми дълбочини,
способност, имат камери с многосонар,
по-чувствителни по-високаи разделителна
по-способни способност,
манипулатори
по-чувствителни сонар, и по-способни манипулатори (оръжия). Те могат да
(оръжия). Те могатотдаповърхността
бъдат контролирани бъдат контролирани
с помощта наотоптични
повърхността с помощта на
комуникацион-
ни системи.
оптични комуникационни системи.

AUVs, известен
AUVs, същокато
известен също като безпилотни
безпилотни подводни
подводни апарати,
апарати, могат да могат да
бъдат използвани
бъдат използвани зазаизвършване на мисии
извършване за подводни
на мисии изследвания,
за подводни като
изследвания, като
например откриване и картографиране на потънали отломки, скали и пре-
например откриване
пятствия, които и картографиране
представляват на потънали
опасност за навигация отломки,
за търговски и раз- скали и
препятствия, които представляват опасност за навигация за търговски
29 и
развлекателни плавателни съдове. AUV работят без намеса на оператор.

4
(наземно) базиране - ROVs. По своята същност AUVs са програмируеми,
роботизирани морски апарати, които, в зависимост от тяхното
проектиране,
Факултет могат да се носят, движат, или да се плъзгат през океана без
„Командно-щабен“
контрол в реално
влекателни време отсъдове.
плавателни човешки
AUVоператори.
работят без Някои AUVs
намеса на комуникират
оператор. Кога-
то мисия завърши, AUVс се завръщат в предварително програмирано мес-
с оператори периодично или непрекъснато през сателитни сигнали или
тоположение и събраните данни могат да бъдат изтеглени и обработвани
по същия
подводни начин, както
акустични и данни,
маяци с целсъбрани от апарти сна
осъществяване бордово (наземно)
определено ба- на
ниво
зиране - ROVs. По своята същност AUVs са програмируеми, роботизирани
контрол.
морскиAUVs могат
апарати, дав зависимост
които, бъдат оборудвани
от тяхнотос проектиране,
голямо разнообразие
могат да се от
носят, движат,
океанографски или да сеили
сензори плъзгат през океана
сонарни без контрол
системи. в реално време
Хидрографските AUVs
от човешки оператори. Някои AUVs комуникират с оператори периодично
обикновено са оборудвани
или непрекъснато с хидролокаторна
през сателитни сигнали илисистема,
подводникомбиниран датчик
акустични маяци
с цел осъществяване на определено ниво на контрол. AUVs могат да бъдат
за проводимост, температура и дълбочина (CTD sensors), GPS-подпомагана
оборудвани с голямо разнообразие от океанографски сензори или сонарни
системи. навигационна
инерционна Хидрографскитесистема
AUVs обикновено са оборудвани
(INS). Освен с хидролокатор-
това, AUVs могат да бъдат
на система, комбиниран датчик за проводимост, температура и дълбочина
използвани в отговор
(CTD sensors), на морски инцидент
GPS-подпомагана и занавигационна
инерционна обследване система
на акваторията
(INS). с
Освен това, AUVs
цел повишаване могат да бъдат
на сигурността наизползвани в отговор
пристанищата, на морски
поради инцидент
малкия си размер
и за обследване на акваторията с цел повишаване на сигурността на прис-
и гъвкави възможности
танищата, за внедряване.
поради малкия си размер и гъвкави възможности за внедряване.

Хибридни апарати
Хибридни по своята
апарати същност
по своята могат
същност да да
могат работят катоROV
работяткато ROV или
като или
AUVкато AUV апарат.
апарат. Хибридните
Хибридните апарати
апарати плуват
плуват свободнокато
свободно като автоно-
автономен
мен подводен апарат (AUV), с цел проучване на големи площи от морските
подводен апарат картографиране
пространства, (AUV), с цел на
проучване на големи
морското дъно и даванеплощи от морските
на панорамен по-
глед за средата. Когато такъв апарат локализирана нещо от интерес за миси-
пространства, картографиране на морското дъно и даване на панорамен
ята, екип за поддръжка на апарата го взема обратно на борда на кораба и го
превръща
поглед в дистанционно
за средата. управляем
Когато такъв апарат
апарат (ROV) вързани
локализирана към кораба
нещо чрез за
от интерес
микро-тънък, кабел с оптични влакна. Чрез този кабел, хибридния апарат
може да предава висококачествени, в реално време, видео изображения и да
получава команди от квалифицирани оператори на борда на кораба, за да се 5
съберат проби или проведат експерименти с оборудването на апарата.
Друга класификация на безпилотните подводни апарати според габа-
ритите, теглото и мисиите които изпълняват е:

30
Съвременни противоминни системи: извънбордни...
1. Man Portable Vehicles – Портативни подводни апарати, малки по
размер и тегло, такива които могат да се развръщат ръчно от корабна лодка.
Водоизместването на апарати е обикновенно до 50 кг. Най-често тези апа-
рати се използват за: подводно наблюдение и разузнаване; противоминно
обследване в плитководни райони; за оглед, класификация и унищожаване
на подводни взривни устройства.
2. Light Weight Vehicles (LWVs) – Леки подводни апарати, които са
малко по-големи по размер и са по-тежки от портативните подводни апа-
рати, имат диаметър около 32 см. и най-често имат цилиндрична форма.
Размерът на тези апарати позволява по-голяма работоспособност и лесно
обслужване. Тези апарати се използват за: обследване и разузнаване на
пристанища; специална океанография; противоминно разузнаване на зона-
та на операцията.
3. Heavy Weight Vehicles (HWVs) – Тежки подводни апарати, кои-
то имат диаметър около 53 см. и са с цилиндрична форма. Тези апарати се
използват за: тактическо набюдение и разузнаване; океанография; скрито
противоминно разузнаване; имитатор на подводница.
4. Large Vehicles – Големи подводни апарати. Това са най-големите
подводни апарати с много голяма работоспособност и издръжливост под
вода. Те могат да проплават повече от 100 мили и да стоят на позиция повече
от една седмица. Тези апарати обикновенно са модулни което позволява да
изпълняват различни мисии. Те носят голям полезен товар (специализира-
ният модул за дадената мисия) и имат размер на напречното сечение около
182 см. Тези апарати се използват за: продължително наблюдение и разуз-
наване за подводни обекти; сложни океанографски мисии; противоминна
борба; противоподводна борба; за специални операции.
През 2006 г. в акваторията на Варненски и Бургаски заливи се про-
веде обследване на морското дъно с подводен апарат „REMUS” от клас лек
подводен апарат. Обследването беше извършено от представители на Цен-
търа за подводни изследвания на НАТО (NURC) в Ла Специя, Република
Италия. Целта на проведеното обследване на морското дъно беше да се
провери ефективността на използване на автономни подводни апарати за
откриване и класифициране на подводни обекти при специфичните хидро-
логични условия на Черно море.
Резултатите от използването на “REMUS” при обследването са:
1. Подготовката на подводния апарат изисква около 1 час, което
включва планиране на мисията, разставяне на помощното оборудване, спус-
кане на апарата във водата.
2. Обследването на район с площ 1 кв.км. отнема около 2 часа. Ана-
лизът на информацията се извършва (след завършване на мисията на апара-
та) от оператор и продължителността на процеса зависи от релефа на дъното

31
Факултет „Командно-щабен“
и наситеността с обекти. Осреднено към площ на дъното 1 кв.км. в обслед-
ваните райони, анализът отнемаше средно около 3 часа.
3. От поставените 14 бр. макети на дънни морски мини като такива
бяха класифицирани 11 бр. обекти.
4. По време на обследванията беше регистрирана една неизправност
на апарата “REMUS”, която бе отстранена в рамките на деня.

Изводи и предложения:
1. През последните години се забелязва значително развитие и усъ-
вършенстване на многофункционалните дистанционно-управляеми и авто-
номни подводни апарати. Увеличеното търсене на енергоносители (нефт и
газ) е движещ фактор за индустрията за разкриване на наличието на подоб-
ни ресурси във враждебна среда, каквато е подводната среда, което обеди-
нява усилията на науката и индустрията за създаване на подводни роботи и
развиване на технологии за подводно обследване които могат да се прилагат
и при противоминни операции и противоподводни операции.
2. С цел осигуряване на гъвкави способности за обследване на мор-
ското дъно на приемлива цена подводните апарати се унифицират, като се
създава модулност и взаимозаменяемост на отделни блокове.
3. Автономният подводен апарат “REMUS” е удачен за използване в
акваторията на Черно море, и придобиване на такъв ще повиши значително
противоминните способности на българските Военноморски сили, тъй като
резултатите от неговото използване са много добри дори и при неблагопри-
ятни хидрологични условия.
4. “REMUS” е портативен, удобен за транспортиране, поддръжка и
използване подводен апарат. Не изисква специална инфраструктура и по-
мощни съоръжения при експлоатация и съхранение. Обработката на доби-
тата информация се извършва от оператор на преносим компютър на място.
Времето за обработка на информацията зависи от големината на обследва-
ния район, сложността на неговата конфигурация и наличието на съществу-
ваща база данни, но резултатите се достигат за минимално време – няколко
часа след обследването.
5. Недостатъците на “REMUS” са свързани с ограничената му авто-
номност, ограничена дълбочина на използване, зависимост на ефикасността
му от начина на планиране на мисията.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Докладна записка от началника на Главния щаб на ВМС до началника на


ГЩ на БА относно извършени подводни изследвания на ВМС съвместно с центъра за
подводни изследвания на НАТО (NURC) с автономен подводен апарат “REMUS”, от
18.06.2006 г. до 22.06.2006 г., в акваторията на Варненски и Бургаски заливи, съгласно

32
Съвременни противоминни системи: извънбордни...
заповед на министъра на отбраната № ОХ-674/09.12.2005 г.
2. Костадинов К., „Насоки за изграждане и развитие на способности от ВМС
за противодействие на нетрадиционни заплахи в литоралната зона на страната“,
Годишник ФКЩ бр. 1/2015 г.
3. AUTONOMOUS UNDERWATER VEHICLES, by Vijay S., Department of
Mechanical Engg, P.E.S.C.E. MANDYA.
4. Oceanography and Mine Warfare, Ocean Studies Board, National Research
Council, NATIONAL ACADEMY PRESS, 2101 Constitution Avenue, N.W. Washington, DC
20418, ISBN: 0-309-51587-4
5. http://www.whoi.edu/main/nereus, 07.06.2016 г., 19.56 ч.

33
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА
И МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ. ПРАВНА
РЕГЛАМЕНТАЦИЯ, ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ

Живко Йорданов

ABSTRACT: National security is a dynamic state of society and the


State, which protected the sovereignty, territorial integrity and constitutional order of
the country, when you are guaranteed the democratic functioning of the institutions
Therefore, to be reached such a dynamic state of security need to be protected at
the same time as the territorial integrity of the Republic of Bulgaria and her sovereignty
and constitutionally the legal order in the country.
Two of the most important departments in terms of national security are the Ministry
of defence (MOD) and the Ministry of the Interior (MOI).
These are the power ministries which have a direct bearing on the protection of the
territorial integrity, the sovereignty of the Republic of Bulgaria and the legally established in
the country‘s legal order and therefore the interaction between these two ministries is of
utmost importance to achieve national security.
In this development should reveal the mechanism of  interaction between  MI
and  Mo and  using  past experience of  these ministries  in the protection of  national
security, international experience and good practice to outline guidelines for improving
the  interaction  between the two departments and  to achieve greater performance
and optimal use of resources in solving various joint tasks;
KEYWORDS: Security, Defense, Military, Police, Interaction, Military operation,
Police operation, Law, Law Enforcement, Guard; Access Control; Protection;

УВОД:
Национална сигурност е динамично състояние на обществото и
държавата, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и
конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демо-
кратичното функциониране на институциите и основните права и свободи
на гражданите, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето бла-
госъстояние и се развива, както и когато страната успешно защитава нацио-
налните си интереси и реализира националните си приоритети .
От легалното определение посочено в закона за управление и функ-
циониране на системата за защита на националната сигурност следва, че за
да бъде достигнато такова динамично състояние на сигурност е необходимо
едновременно да бъдат защитени както териториалната цялост на Републи-
ка България, така и неиният суверенитет и конституционно установеният в
страната правов ред.

34
Взаимодействие между Министерство на отбраната...

От това следва, че за постигането на това състояние са отговорни


всички министерства, служби, ведомства и учреждения от държавната и
местна администрация на страната.
Тази отговорност обаче може да се реализира само чрез съвместни
действия на отговорните институции, които се заключават в съгласуване
по цел, място, време и задачи дейсности по осигуряване на сигурността в
страната.
Две от най-важните ведомства по отношение на националната сигур-
ност са Министерство на отбраната(МО) и Министерство на вътрешните
работи(МВР).
Това са силови министерства, които имат пряко отношение към за-
щита на териториалната цялост, суверенитета на Република България и за-
конно установеният в страната правов ред, поради което взаимодействието
между тези две министерства е от изключително голямо значение за пости-
гане на динамичното състояние наречено националната сигурност.

I. Основни структури на МО и МВР:


1. Министерство на отбраната:
Дейността на Министерството на отбраната и състава на въоръжени-
те сили на Република България са посочени в закона за отбраната и въоръ-
жените сили.
Този закон урежда обществените отношения, свързани с отбраната и
с въоръжените сили на Република България, съставът и основните задачи
на последните, както и правомощията на различните власти и длъжностни
лица по отношение на отбраната на страната.
Според същият закон отбраната на страната е система от политиче-
ски, икономически, военни, социални и други дейности за осигуряване на
стабилна среда за сигурност и за подготовка и осъществяване на въоръжена
защита на териториалната цялост и независимостта на държавата.
Отбраната на Република България е част от националната сигурност,
която се определя от националните интереси и за неината подготовка и осъ-
ществяване се възлагат права и задължения на въоръжените сили на Репу-
блика България, на държавните органи, на органите на местното самоупра-
вление и местната администрация, на юридическите лица и на гражданите.
Въоръжени сили на Република България са създадени от държавата
военни и специализирани формирования и техни обединения, подчинени
на специфична организация и ред на функциониране, които притежават и
прилагат военни и специални средства за действие за осигуряване целите
на отбраната на страната като това са:
l Българската армия – това е национална военна институция, основа
на българските въоръжени сили и включва в себе си следните компоненти:

35
местнотосамоуправление
местното самоуправлениеииместната
местнатаадминистрация,
администрация,на наюридическите
юридическителица
лицаиина
награжданите.
гражданите.
Въоръжени сили на Република България са създадени от държавата военни
Въоръжени сили на Република България са създадени от държавата военни и специализирании специализирани
формирования ии техни
формирования техни обединения,
обединения, подчинени
подчинени на на специфична
специфична организация
организация ии ред ред на
на
функциониране,които
функциониране, коитопритежават
притежаватии прилагат
прилагатвоенни
военни ии специални
специални средства
средства заза действие
действиезаза
осигуряване Факултет
целите на „Командно-щабен“
отбраната на страната като това са:
осигуряване целите на отбраната на страната като това са:
Българскатаармия
 Българската армия –това
товае енационална
- –Съвместно национална
командване военна
военна институция,
институция,
на силите основа
и военниоснова нанабългарските
българските
формирования на пряко
въоръжени сили
въоръжени подчинениеи включва
сили и включва в себе си следните
в себе си следните
на командващия компоненти:
компоненти:
на Съвместното командване на силите:
- -Съвместно
Съвместнокомандване
командванена насилите
силитеиивоенни
военниформирования
формированияна напряко
прякоподчинение
подчинениена на
командващия на Съвместното командване
командващия на Съвместното командване на силите: на силите: фигура – 1

фигура––11
фигура
- три вида въоръжени сили:
- -три
тривида
видавъоръжени
въоръженисили:
сили:
а) Сухопътни войски:
а) Сухопътни войски:
а) Сухопътни войски: фигура – 2

фигура––22
фигура
22

36
б) ВоенновъздушниВзаимодействие
сили: между Министерство на отбраната...
б) Военновъздушни сили:
б) Военновъздушни
б) Военновъздушни сили: сили:
фигура – 3

фигура – 3
фигура – 3
в) Военноморски
в) Военноморски сили: сили: фигура – 3
в) Военноморски сили: фигура – 4
в) Военноморски сили:

l служба „Военна полиция“


фигура –-4част от въоръжените сили на Репу-
бликаполиция"
служба "Военна България-ичаст
е пряко фигура –на4сили
подчинена
от въоръжените министъра на отбраната.
на Република Тя еиорга-
България е пряко
служба "Военна полиция"
низирана
подчинена на - част от
в ръководство,
министъра фигура
въоръжените
регионални
на отбраната. – сили на Република
служби и център
Тя е организирана
4 България
по логистика
в ръководство, и
и епод-
регионалнипряко
служби
служба "Военна
подчинена на полиция"
министъра
и център поготовка.; на- част от въоръжените
отбраната.
логистика и подготовка.; Тя е сили
организиранана Република
в България
ръководство, и е
регионалнипряко
служби
подчинена
и център поналогистика
министъра на отбраната. Тя е организирана в ръководство, регионални
и подготовка.; фигура – 5 служби
и център по логистика и подготовка.;

фигура – 5
фигура служба
служба "Военна информация" - специална –5 пряко подчинена на Министъра на
служба "Военна информация" - фигура
специална –5
служба
отбраната, която има за цел събиране и обработкапряко подчинена на информация
на разузнавателна Министъра на
и
служба "Военна
отбраната,
извършване която информация" - специална
има за цел събиране
на информационно-аналитична служба пряко
идейност.
обработка подчинена на информация
на разузнавателна Министъра на и
отбраната,
извършване която
на има за цел събиране
информационно-аналитична и обработка
дейност. на разузнавателна
военните академии и висшите военни училища - са пряко подчинени на Министъра информация
37на и
извършване
отбраната на информационно-аналитична
военните академии и висшите
и изпълняват задачивоенни училища
по обучение идейност.
- са пряко подчинени
квалификация на кадрина Министъра
в сферата на на
военните
отбранатаакадемии
и и висшите
изпълняват задачивоенни
по училища
обучение и - са пряко
квалификация подчинени
на кадри на
в Министъра
сферата
националната сигурност и отбрана както и за нуждите на Министерство на отбраната на наи
отбраната и изпълняват
националната
въоръжените сили.Те са задачи
сигурност по обучение
и отбрана
включени вкакто и заи нуждите
националнатаквалификация на кадри
на Министерство
образователна в сферата
система в тяхнасе обучават
наиотбраната и
националната
въоръжените сигурност
сили.Те са и отбрана
включени вкакто и за нуждите
националната на Министерство
образователна системанаиотбраната
курсанти, студенти, слушатели и докторанти, които в края на обучението си придобиватв тях се и
обучават
въоръжените
курсанти, сили.Теслушатели
студенти,
съответната са включени в националната
и докторанти,
образователно-квалификационна които образователна
степен. система си
в края на обучението и впридобиват
тях се обучават
курсанти, студенти,
съответната слушатели и докторанти,
образователно-квалификационна които
степен. в края на обучението
Военномедицинската академия - има за задача да осъществява Медицинската помощ, си придобиват
съответната образователно-квалификационна
Военномедицинската
военномедицинската академия - иима
експертиза за задачастепен.
профилактиката да осъществява Медицинската
на заболяванията помощ,
на военнослужещите.
Военномедицинската
военномедицинската академия
експертиза - има
и за задача
профилактиката да осъществява
на Медицинската
заболяванията на
Тя е включена в националната система за здравеопазване, а нейната организация помощ,
военнослужещите.
включва
военномедицинската
Тя експертиза
е включена в националната и профилактиката
система на заболяванията
за здравеопазване, на военнослужещите.
а нейната организация включва
3
Тя е включена в националната система за здравеопазване,
3 а нейната организация включва
3
Факултет „Командно-щабен“
l служба „Военна информация“ - специална служба пряко подчи-
нена на Министъра на отбраната, която има за цел събиране и обработка на
разузнавателна информация и извършване на информационно-аналитична
дейност.
l военните академии и висшите военни училища - са пряко подчи-
нени на Министъра на отбраната и изпълняват задачи по обучение и квали-
фикация на кадри в сферата на националната сигурност и отбрана както и
за нуждите на Министерство на отбраната и въоръжените сили.Те са вклю-
чени в националната образователна система и в тях се обучават курсанти,
студенти, слушатели и докторанти, които в края на обучението си придоби-
ват съответната образователно-квалификационна степен.
l Военномедицинската академия - има за задача да осъществява
Медицинската помощ, военномедицинската експертиза и профилактиката
на заболяванията на военнослужещите. Тя е включена в националната сис-
тема за здравеопазване, а нейната организация включва ВМА – МБАЛ – Со-
фия, Пловдив, Плевен, Сливен и Варна, медицинските пунктове на военни-
те формирования и центровете за рехабилитация в Поморие, Хисар и Банкя:
l резерва на въоръжените сили – се комплектова от граждани на
доброволен и задължителен принцип, чиято дейност има за цел отбраната
на страната инеговата дейност се урежда със закон;
l Военно-географската служба - военно формирование за осигуря-
ване на геоинформация и извършване на специализирани дейности по Зако-
на за геодезията и картографията. Устройството и дейността на службата се
определят с правилник на министъра на отбраната;
l Стационарната комуникационна и информационна система;
l Националната гвардейска част;
l Централното военно окръжие;
l Централния артилерийски технически изпитателен полигон;
2. Министерство на вътрешните работи:
Дейността и състава на министерство на вътрешните работи (МВР)
са уредени в закона за МВР.
Според него МВР има следните основни структури:
l главните дирекции:
- Главна дирекция „Национална полиция“ – изпълнява дейности по
охрана на общественият ред, оперативно-издирвателна дейност, разкриване
и противодействие на престъпността, защита на обекти от критичната ин-
фраструктура;

38
Дейността и състава на министерство на вътрешните работи(МВР) са уредени в закона за МВР.
Според него МВР има следните основни структури:
 главните дирекции:
- Главна дирекция "Национална полиция" – изпълнява дейности по охрана на общественият
ред, оперативно-издирвателна дейност, разкриване и противодействие на престъпността,
Взаимодействие между Министерство на отбраната...
защита на обекти от критичната инфраструктура;

Дирекция
СПС

фигура – 6

фигура – 6

От схемата се вижда, че в състава на Главна дирекция Национал-


наОтполиция
схемата се влиза и вдирекция
вижда, че “Специализирани
състава на Главна полицейски
дирекция Национална сили”,
полиция влиза която
и дирекция
“Специализирани полицейски сили”, която включва в себе си бившата главна дирекция
включва в себе
“Жандармерия”и си бившата
други главна
специализирани дирекция
служби, “Жандармерия”и
и има следната организация: други специа-
лизирани служби, и има следната организация:
4

39
Факултет „Командно-щабен“

фигура – 7

- Главна дирекцияфигура
„Борба– 7 с организираната престъпност“ е органи-
зирана в регионални звена в 28-те областни дирекции на МВР в страната и
изпълнява дейност по разкриване и противодействие на организирани прес-
тъпни групи и транснационални организирани престъпни групи действащи
на територията на нашата страна;

- Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" е организирана в регионални звена


в 28-те областни дирекции на МВР в страната и изпълнява дейност по разкриване и
противодействие
40 на организирани престъпни групи и транснационални организирани
престъпни групи действащи на територията на нашата страна;

5
Взаимодействие между Министерство на отбраната...
- Главна дирекция „Гранична полиция“ – осъществява дейности по
- Главна дирекция "Гранична
осигуряване полиция"
на охрана – осъществява
на държавната дейности
граница, по осигуряване
граничен на охрана на
контрол, предо-
държавната твратяване на нарушения на гранчният режим и противодействие на прес- режим
граница, граничен контрол, предотвратяване на нарушения на гранчният
и противодействие на впрестъпленията
тъпленията в зоната
зоната на държавната на държавната
граница граница
и има следната и има следната
организация:
- Главна дирекция "Гранична полиция" – осъществява дейности по осигуряване на охрана на
организация:
държавната граница, граничен контрол, предотвратяване на нарушения на гранчният режим
и противодействие на престъпленията в зоната на държавната граница и има следната
организация:

фигура – 8
- Главна дирекция "Пожарна безопасност фигура – 8на населението" – осъществява дейност
и защита
по защита на населението от пожаеи и бедствия, аварии и катастрофи и има следната
фигура
- Главна дирекция „Пожарна –8
безопасност и защита на населението“
структура”
- Главна–дирекция "Пожарна
осъществява дейностбезопасност и защита
по защита на на населението"
населението осъществява
от пожаеи и –бедствия, ава- дейност
по защита на населението от пожаеи и бедствия, аварии
рии и катастрофи и има следната структура” и катастрофи и има следната
структура”

фигура – 9
областните дирекции – в 28 – те области на страната;
дирекциите; фигура – 9
- дирекция "Вътрешна сигурност"; фигура –9
 областните дирекции – в 28 – те области на страната;
- дирекциите;
дирекция "Миграция";
- - дирекция "Международно
дирекция оперативно сътрудничество”;
"Вътрешна сигурност"; 41
- - дирекция "Специална
дирекция "Миграция";куриерска служба";
- - дирекция "Български
дирекция документи
"Международно за самоличност";
оперативно сътрудничество”;
- - дирекция "Национална
дирекция "Специалнасистема 112";
куриерска служба";
- - дирекция "Международни
дирекция проекти";
"Български документи за самоличност";
- дирекция "Национална система 112";
- дирекция "Управление на собствеността и социални дейности";
- - дирекция
дирекция "Международни
"Защита проекти";
на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС).
-
Специализираният отряд за борба с тероризмаи–социални
дирекция "Управление на собствеността дейности";
специализирана структура на МВР, която
- дирекцияи"Защита
предотвратява пресичана финансовитедействия,
терористични интереси освобождава
на Европейския съюз" (АФКОС).
заложници, задържа и/или
Специализираният
обезврежда отряд за борба с тероризма специализирана структура
особено опасни престъпници или престъпни групи, осигурява зона
– на за
МВР, която
предотвратява
безопасност срещуи пресича терористични
потенциални атаки чрездействия, освобождава
снайперисти, заложници,
открива, задържа
идентифицира и и/или
обезврежда особено опасни престъпници или престъпни групи, осигурява зона
неутрализира взривни устройства и взривни вещества, както и разработва технически за
безопасност срещу потенциални атаки чрез снайперисти, открива, идентифицира и
Факултет „Командно-щабен“
l областните дирекции – в 28 – те области на страната;
l дирекциите;
- дирекция „Вътрешна сигурност“;
- дирекция „Миграция“;
- дирекция „Международно оперативно сътрудничество”;
- дирекция „Специална куриерска служба“;
- дирекция „Български документи за самоличност“;
- дирекция „Национална система 112“;
- дирекция „Международни проекти“;
- дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“;
- дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския
съюз“ (АФКОС).
l Специализираният отряд за борба с тероризма – специализирана
структура на МВР, която предотвратява и пресича терористични действия,
освобождава заложници, задържа и/или обезврежда особено опасни прес-
тъпници или престъпни групи, осигурява зона за безопасност срещу по-
тенциални атаки чрез снайперисти, открива, идентифицира и неутрализи-
ра взривни устройства и взривни вещества, както и разработва технически
средства и способи за извършване на тези дейности, извършва физикохи-
мическо изследване и експертна оценка на взривни устройства и техните
елементи, на взривни вещества, документи и непознати вещества. В Спе-
циализирания отряд за борба с тероризма може да се създават териториал-
ни звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от
задачите и дейността им;
l административни дирекции;
l Академията на МВР - висше училище за професионална подго-
товка на специалисти и за научни изследвания за нуждите на МВР.;
l Медицинският институт на МВР - научноизследователски и науч-
но-приложен институт за осъществяване на дейността по здравеопазването
в МВР.;
l научноизследователските и научно-приложните институти.

II. Правна регламентация на дейността на Въоръжените сили и


МВР. Основи на взаимодействието между тях:
Дейността на въоръжените сили е основно регламентирана в закона
за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС), според
който въоръжените сили изпълняват задачи по: повишаване готовността на
системата за ранно предупреждение и управление; поддържат бойна готов-
нот, а при обявяване положение на война повишават готовността на воен-
ните формирования и структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВС в съответствие
със степента на военната заплаха и въвеждат в действие стратегическите,

42
Взаимодействие между Министерство на отбраната...
оперативните и военновременните планове.
При въоръжено нападение срещу Република България и при обявява-
не на положение на война въоръжените сили отблъскват нападението и за-
щитават териториалната цялост и независимостта на страната и гарантират
нейния суверенитет.
Следователно от поставените задачи в закона следва, че въоръжените
сили са основен гарант на суверенитета и сигурността на Република Бълга-
рия от военни и други външни заплахи за националната сигурност.
Освен това в мирно време въоръжените сили изпълняват следните
задачи:
l поддържане на боеспособността, боеготовността и способността
за развръщане в съответствие с рисковете и заплахите;
l участие в многонационални военни формирования и в операции и
мисии извън територията на страната;
l участие в инициативи и контролни дейности за укрепване и раз-
ширяване на доверието и сътрудничеството в областта на отбраната;
l поддържане на готовност и оказване на хуманитарна помощ и
спасителни действия на територията и в морските пространства на страната
и извън нея в съответствие с националното законодателство и международ-
ните договори, по които Република България е страна, по решение на съот-
ветния държавен орган;
l подготовка и обучение на формирования за провеждане на спаси-
телни и неотложни аварийно-възстановителни работи за овладяване и/или
преодоляване на бедствия;
l участие в превантивната и непосредствената защита на населе-
нието и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни
работи по ред, определен в Закона за защита при бедствия;
l неутрализиране на невзривени бойни припаси на територията на
Република България.
Освен това формирования от въоръжените сили могат да бъдат прич-
личани и за:
l оказване съдействие на органите за сигурност в борбата им срещу
разпространяване на оръжия за масово унищожение, незаконен трафик на
оръжие и международен тероризъм;
l участие в охраната на стратегически обекти, на обекти и системи
от критичната инфраструктура, за което може да се сключи договор със
заинтересуваните лица, както и в операции за пресичане на терористични
действия;
l участие в охраната на държавната граница.
Дейността на МВР е регламентирана в закона за Министерството на
вътрешните работи(ЗМВР).

43
Факултет „Командно-щабен“
Според този закона органите на МВР извършват дейности като: опе-
ративно-издирвателна; охранителна; разследване на престъпления; осигу-
ряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънред-
ни ситуации; осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно
реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен ев-
ропейски номер 112 (ЕЕН 112); информационна; контролна; превантивна;
административнонаказателна и предоставяне на административни услуги.
За извършване на охранителна дейност органите на МВР изпълняват
следните задачи:
l патрулно-постова дейност;
l териториално обслужване на населението;
l наблюдение на държавната граница, специфична охранителна
дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в общест-
вените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мер-
ки;
l охрана на обекти по чл. 92, ал. 1 и 2(стратегически обекти от зна-
чение за националната сигурност и обекти от критичната инфраструктура),
обекти на МВР и дипломатически представителства;
l осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия;
l конвоиране и съпровождане на лица в страната и в чужбина;
l освобождаване на заложници, задържане и обезвреждане на из-
вършители на престъпления;
l откриване, идентифициране и неутрализиране на взривни устрой-
ства и взривни вещества;
l извършване на физикохимическо изследване и експертна оценка
на взривни устройства и техните елементи, взривни вещества, документи и
непознати вещества.
При осъществяване на дейности по защита на населението от бед-
ствия аварии и катастрофи органите на МВР изпълняват следните задачи:
l превантивна дейност;
l държавен противопожарен контрол и превантивен контрол;
l пожарогасителна и спасителна дейност;
l разрешителна и контролна дейност на търговци, извършващи дей-
ности по осигуряване пожарната безопасност на обекти и/или поддържане
и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безо-
пасност;
l оценяване на съответствието и контролна дейност на продукти за
пожарогасене;
l неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита
при наводнения и операции по издирване и спасяване, и химическа, биоло-
гическа и радиационна защита;

44
Взаимодействие между Министерство на отбраната...
l ранно предупреждение и оповестяване при бедствия и при въз-
душна опасност на органите на изпълнителната власт и населението;
l методическа и експертна помощ на териториалните органи на из-
пълнителната власт по отношение на защитата при бедствия и при органи-
зиране дейността на доброволните формирования;
l определяне на пожарните характеристики на продукти и техниче-
ските и експлоатационните показатели на пожаротехническо оборудване и
продукти за пожарогасене.
Задачите на МВР относно отбраната на страната са уредени в ЗОВС,
а тези задачи са:
l поддържане на структурите на МВР в оперативна и мобилиза-
ционна готовност за изпълнение на военновременните им задачи;
l изпълнение на дейности и задачи съгласно държавния военновре-
менен план.
l осигурявне на защита на стратегически за страната дейности и
обекти, както и на обявените за критична инфраструктура самостоятелно
или съвместно с органите на Министерството на отбраната, структурите на
пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и други
специализирани органи
Някой задачи на органите на МВР и МО са поставени в специални
закони.
Така на пример задачите и функциите на служба Военна полиция
се определят от закона за Военната полиция. Според него служба Военна
полиция извършва:
l контрол за спазването на обществения ред и военната дисциплина
от военнослужещите;
l охранителна дейност за предотвратяване, пресичане и защита от
противозаконни посегателства на лица, обекти, имущество, въоръжение,
техника и мероприятия;
l контрол върху използването на военни превозни средства;
l осигуряване и контрол за спазването на установения пропускате-
лен режим при влизане и излизане от охранявани обекти на Министерство-
то на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбра-
ната и Българската армия и вътрешния ред в тях, включително чрез даване
и спазване на задължителни указания при и осъществяване на:
- проверки на документите за самоличност на външни лица и слу-
жебните пропуски на работещите;
- проверки на багажа, товара и/или на превозни средства и съпрово-
дителните им документи;
l съвместно или във взаимодействие с Министерството на вътреш-
ните работи или Държавна агенция „Национална сигурност“ задачи от тях-

45
Факултет „Командно-щабен“
ната компетентност по:
- охрана на обекти;
- разкриване, прекратяване и пресичане на терористични актове,
разпространяване на оръжия за масово унищожение и незаконен трафик на
оръжие;
- задържане на извършители на престъпления от общ характер и ос-
вобождаване на заложници.
За осъществяването на тези дейности Военна полиция извършва
следните дейности: оперативно-издирвателна дейност; антитерористична
дейност; дейност по предотвратяване, разследване и разкриване на престъ-
пления от общ характер и полицейска регистрация на лица; информацион-
на дейност; охранителна и контролна дейност; противопожарен контрол;
разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухо-
плавателни средства; контрол за спазването на правилата за движение по
пътищата и техническото състояние на военните превозни средства съглас-
но Закона за движението по пътищата;
В закона за защита при бедствия пък се предвиждат задачи и проце-
дури за двете ведомства, които имат за цел защитата на живота, здравето и
имуществото на гражданите и обектите от критичната структура на Репу-
блика България.
Друг закон, който предвижда взаимодействие между структурите на
МО и МВР е Закон за управление и функциониране на системата за защита
на националната сигурност, Обн. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., който пред-
вижда изпълнение на задачи и от двете ведомства при функциониране на
системата за национална сигурност.
От гореизброените функции и задачи на въоръжените сили и струк-
турите на МВР следва, че двете ведомства трябва да си сътрудничат при
изпълнение на своите функции по защита и охрана на територията на стра-
ната, по защита на населението и установения в страната законов ред като
случаите на това взаимодействие са изчерпателно предвидени законовата
рамка на ЗОВС, ЗМВР, ЗВП, ЗЗБ, Закона за морските пространства и въ-
трешните водни пътища на Република България(ЗМПВВПРБ) и др.
Фактическото взаимодействие между двете ведомства се урежда с
подзаконови нормативни актове като правилниците по прилагане на съответ-
ните закони и устройствените правилници на ведомствата. Тези актове изя-
сняват основният механизъм на функционирането на ведомствата МО и МВР.
По – нататък взаимодействието е уредено и в редица подзаконови нор-
мативни и административни актове като наредбите инструкциите, и уставите,
към които законите ни препращат, чрез своите правни норми. В тези подзако-
нови актове се посочват основните дейности, които се извършват от структу-
рите на двете ведомства при изпълнение на задачите по взаимодействие.

46
Взаимодействие между Министерство на отбраната...
Като пример за такъв акт може да се посочи наредба Н – 8 от 9 март
2011 г. за режима на корабоплаване в териториалното море, вътрешните
води, пристанищата и рейдовете при осъществяване отбраната на страна-
та, с която се определя режимът на корабоплаване в териториалното море,
вътрешните води, пристанищата и рейдовете при осъществяване отбраната
на страната.
Друг такъв административен акт е, инструкция № И-1 от 07.01.2013
г. за условията, реда и организацията на взаимодействието между военната
полиция и структурите на Министерството на вътрешните работи – в нея
се урежда взаимодействието между военна полиция и структурите на МВР.
Основният, административен акт относно взаимодействието между
МО и МВР е инструкция № М – 3 от 18 юли 2011 г. за взаимодействие меж-
ду Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи,
която урежда редът и организацията на взаимодействие между Министер-
ството на отбраната и Министерството на вътрешните работи при изпъл-
нение на дейностите, възложени им по Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България и Закона за Министерството на вътрешните
работи.
В тази инструкция са предвидени следните случай на взаимодействие
между органите на МО и МВР:
l Взаимодействие в мирно време и при обявяване на извънредно
положение;
l Взаимодействие между Военния команден център и Оперативния
дежурен център на Министерството на вътрешните работи;
l Взаимодействие при поддържане на готовност за работа във во-
енно време;
l Взаимодействие при военно положение или положение на война;
l Взаимодействие при организиране охраната и прикритие на дър-
жавната граница при военно положение или положение на война;
l Взаимодействие при борба с десанти, диверсионно-разузнавател-
ни формирования и терористични групи;
l Взаимодействие при организиране защитата на обектите от кри-
тичната инфраструктура;

III. Проблеми на взаимодействието между МО и МВР.


От горепосоченото следва, че двете ведомства МВР и МО трябва да
си взаимодействат, при изпълнение на задачите по защита на националната
сигурност, борба с бедствията авариите и катастрофите, защита на критич-
ната инфраструктура, живота и имуществото на гражданите и установени-
ят в страната от конституцията и законите правов ред.
Това взаимодействие обаче среща някои проблеми както от страна на

47
Факултет „Командно-щабен“
нормативната рамка така и от чисто практически характер.
На първо място при взаимодействие между структурите на МВР и
Въоръжените сили в мирно време се очертават непълноти в правната рамка
или правни норми с непълно съдържание.
В чл. 57, ал. 1 на ЗОВС се предвижда Въоръжените сили в мирно
време да оказват съдействие на органите за сигурност в борбата им срещу
разпространяване на оръжия за масово унищожение, незаконен трафик на
оръжие и международен тероризъм, участие в охраната на стратегически
обекти, на обекти и системи от критичната инфраструктура, за което може
да се сключи договор със заинтересуваните лица, както и в операции за
пресичане на терористични действия, участие в охраната на държавната
граница.
Чл. 57, ал. 3 на ЗОВС регламентира, изготвянето на правилата за
използване на сила в подобна операция като императивно разпорежда, че
такива правила се разписват от Министъра на отбраната преди всяка кон-
кретна операция.
Това ще рече, че няма ясно разписани правила за употреба на сила в
мирно време от въоръжените сили, при изпълнение на техните задачи.
Това е празнота в правната рамка, която оказва негативно влияние
върхо изпълнение на мирновременните задачи на въоръжените сили поради
факта, че липсата на такива правила води след себе си редица негативни
последици.
Освен това при разписване на подобни правила, би следвало воен-
нослужещите, които ще участват в конкретната операция да преминат под-
готовка по запознаване с тези правила и начина на тяхното изпълнение в
зоната на операцията – това обаче удължава времето за подготовка на въ-
оръжените сили за подобна операция.
За носене и употреба на оръжие в мирно време чл. 190 от ЗОВС пре-
праща към уставите на въоръжените сили, а чл. 191, ал. 1 императивно рапо-
режда: “В мирно време военнослужещите могат да използват служебното
оръжие като крайна мярка при въоръжено нападение или при непосред-
ствена заплаха с оръжие.”.
Устава за войскова служба в своя чл. 10 регламентира правото да се
употрби оръжие само в случайте на въоръжено нападение или заплаха с
оръжие.
Тези текстове не са достатъчни да регламентират реда за използване
на оръжие от военнослужещите при изпълнение на техните мирновременни
задачи поради факта, че не всяка заплаха за изпълнение на тяхната задача
ще бъде с оръжие.
В някои случай се прибягва до института на неизбежната отбрана по
чл. 12 от Наказателният кодекс на Република България.

48
Взаимодействие между Министерство на отбраната...
Тук е необходимо да се отбележи, че този институт не може да се
приложи към всяка конкретна ситуация, която може да възникне при изпъл-
нение на мирновременни здачи съвместно с органите на МВР.
Следователно като изход от проблема е необходимо чл. 28, ал. 1, т. 4
от ЗОВС да бъде допълнена, а правила за употрба на сила да бъдат израбо-
тени и предварително утвърдени по реда на чл. 85 от ЗОВС след като бъдат
направени съответните допълнения и изменения в него.
Като добър пример в това направление може да се посочи Закона за
военната полиция, в чиито чл. 17 и чл. 18, изчерпателно са посочени случай-
те на употреба на оръжие, физическа сила и помощни средства при изпълне-
ние на задачите от органите на Военна полиция, както и случайте при които
това е забранено.
Като добра практика от миналото за предварително разписани пра-
вила за употреба на сила може да се посочи Инструкция за охрана на дър-
жавната граница на НРБ(служба на граничните наряди) от 1977г., в която
точно и ясно са очертани правилата за използване на сила от граничните
наряди – реда за употреба на оръжие и случаите, в които това е абсолютно
забранено.
Друг такъв пример от миналото може да бъде посочен като от закона
за всеобщата военна служба има директни препратки към уставите на въ-
оръжените сили (БНА), а в Устава за гарнизонната и караулната служба от
1976г. и дисциплинарният устав от 1976г са разписани точно правилата за
употреба на оръжие и физическа сила от военнослужещите при изпълнение
на техните функции и задачи както във военно така и в мирно време.
Като друг недостатък на правната рамка може да се посочи, че взаи-
модействието между различни структури на въоръжените сили със струк-
турите на Министерство на вътрешните работи са разпръснати в различни
наредби и нструкции.
Като добра практика по въпроса може да се посочи Инструкцията
за взаимодействие между Министерство на отбраната и Министерство на
вътрешните работи на Република България от 2001г, в която са обедине-
ни начините за взаимодействие между различните структури на МО със
структурите на МВР. В тази инструкция е уреден процесът на протичане на
информация както от структурите на МО към структурите на МВР, така и
обратният цикъл.
На следващо място при взаимодействие в мирно време е факта, че
инструкция М – 3 не предвижда обмен на информация между оперативно
– дежурните части(центрове) на МВР и оперативните дежурни във Въоръ-
жените сили на ниско ниво.
Такова оповестяване е предвидено само между Военния команден цен-
тър и Оперативния дежурен център на Министерството на вътрешните работи.

49
Факултет „Командно-щабен“
Това означава, че при необходимост от съдействие от органите на
МВР по места това може да стане само чрез ВКЦ по командна линия – което
е крайно неефективно и нецелесъобразно, тъй като времето за реакция би се
увеличило неколкократно.
За подобряване на тази комуникация е необходимо инструкцията да
предвиди процедури за комуникация и оповестяване между оперативните
дежурни на военните формирования и оперативните дежурни в областните
дирекции на полицията.
Друг проблем на взаимодействието между МО и МВР е взаимо-
действието между тях при обявяване на положение на война или военно
положение.
При тази ситуация инструкция М-3 предвижда след развръщането на
вонните формирования структурите на гранична полиция да се изтеглят от
зоната на операцията. Това поставя няколко проблема – единият проблем е
факта, че изтеглянето на формированията на МВР от зоната на операцията
би демаскирало нашите намерения, което би накарало противника да про-
мени своя подход и своя замисъл.
На следващо място структурите на Гранична полиция разполагат с
ресурс, който може да бъде използван при наблюдение, охрана, а във вза-
имодействие с формированията от БА може да участва в прикритието на
държавната граница.
Като такъв пример отново може да се посочи факта, че в миналото в
Република България е съществувала стройна система на охрана и прикри-
тие на държавната граница, в която челно място са заемали формировани-
ята на гранични войски, които са имали за задача да отблъснат въоръжено
нападение над територията на нашата страна.
Освен това са били разработени палнове за съвместни действия меж-
ду гранични войвки на МВР и БНА, според които формировнията от БА във
взаимодействие с гранични войски изпълняват мероприятия по отблъсква-
не на въоръжено нападение, или отбрана в граничната полоса и полосата за
осигоряване за да предоставят възможност на формированията за терито-
риална отбрана да се приведат в готовност, да се попълнят с личен състав
и техника от запаса, да извършат организационно и бойно сглобяване и да
започнат изпълнение на поставените бойни задачи.
Основен проблем обаче на взаимодействието между Въоръжените
сили и Министерство на вътрешните работи е липсата на еднаквост във
процедурите при съвместни действия.
Като стъпка в това направление инструкция М – 3 предвижда еднак-
ва кодировка на картите на формированията от Въоръжените сили и форми-
рованията от МВР.
Само това обаче не е достатъчно, тъй като има различие в картите,

50
изпълняват мероприятия по отблъскване на въоръжено нападение, или отбрана в граничната
полоса и полосата за осигоряване за да предоставят възможност на формированията за
териториална отбрана да се приведат в готовност, да се попълнят с личен състав и техника от
запаса, да извършат организационно и бойно сглобяване и да започнат изпълнение на
поставените бойни задачи.
Основен проблем обаче на взаимодействиетомежду
Взаимодействие между Въоръжените
Министерство сили и Министерство на
на отбраната...
вътрешните работи е липсата на еднаквост във процедурите при съвместни действия.
Като стъпка в това направление инструкция М – 3 предвижда еднаква кодировка на картите на
които се използват
формированията – в координатните
от Въоръжените мрежи,
сили и формированията процедурите, знаците, поня-
от МВР.
тията и обозначенията при изпълнение на дадена
Само това обаче не е достатъчно, тъй като има различие в операция.
картите, които се използват – в
координатните мрежи, процедурите, знаците, понятията и обозначенията при изпълнение на
даденаКато пример за това могат да бъдат посочени различията в тактиче-
операция.
ските знаци използвани
Като пример за това могат даот въоръжените
бъдат силив итактическите
посочени различията структурите на МВР. от
знаци използвани
въоръжените сили и структурите на МВР.
Ето Ето
как бикак би изглеждала
изглеждала схемата към схемата към план
план за провеждане за провеждане
на операция нанаоперация
по задържане лица
по задържане на лица разработен в структурите на МВР:
разработен в структурите на МВР:

КПП
ПЛАН
за провеждане на операция по
задържане на група въоръжени лица
ЖС
КПП

ГБ

ГБ

ГБ

КПП РУ Асеновград

ЖС

ОИГ КПП

фигура
фигура ––1010

Схемата на същият план разработена от щаб на военно формирова-


12
Схемата на същият план разработена от щаб на военно формирование би изглеждала по
ниеследният
би изглеждала
начин: по следният начин:
к
п
п

к
п
п

к
п
п

к
п
п

фигура
фигура ––1111

Очевидно е, че при еднаква обстановка на еднакви карти в еднакъв мащаб, разграфка и


номенклатура на картните листи схемата към плана изглежда по съвсем различен начин.
51
Това също би затруднило съвместните действия на формирования от Въоръените сили и
формирования от МВР. За да се отстрани този проблем е необходимо освен оеднаквяване на
кодировката да се предвидят и процедури за уеднаквяване на знаците и процедурите за водене
на документите в съвместни операции между ведомствата.
Необходимо е командният състав на въоръжените сили да преминава определен курс от
лекции и упражнения по полицейска тактика и оперативно-бойна подготовка, а командният
състав на МВР да преминава курс от лекции и упражнения по военна подготовка и обща
тактика, което би оеднаквило понятииният апарат и би довело до по-голямо рабиране и
улесняване при съвместни действия. Като пример в това отношение може да се посочи, че
мотострелковите подразделения и курсантите от профил мотопехота са преминавали курс на
обучение по служебно-оперативна подготовка на вътрешни войски по утвърдени план -
конспекти. По този начин въоръжените сили са имали подготовка и възможност да участват в
съвместни операции със структурите на МВР.
Факултет „Командно-щабен“
Очевидно е, че при еднаква обстановка на еднакви карти в еднакъв
мащаб, разграфка и номенклатура на картните листи схемата към плана из-
глежда по съвсем различен начин.
Това също би затруднило съвместните действия на формирования от
Въоръените сили и формирования от МВР. За да се отстрани този проблем
е необходимо освен оеднаквяване на кодировката да се предвидят и проце-
дури за уеднаквяване на знаците и процедурите за водене на документите в
съвместни операции между ведомствата.
Необходимо е командният състав на въоръжените сили да преминава
определен курс от лекции и упражнения по полицейска тактика и опера-
тивно-бойна подготовка, а командният състав на МВР да преминава курс
от лекции и упражнения по военна подготовка и обща тактика, което би
оеднаквило понятииният апарат и би довело до по-голямо рабиране и уле-
сняване при съвместни действия. Като пример в това отношение може да се
посочи, че мотострелковите подразделения и курсантите от профил мотопе-
хота са преминавали курс на обучение по служебно-оперативна подготовка
на вътрешни войски по утвърдени план-конспекти. По този начин въоръ-
жените сили са имали подготовка и възможност да участват в съвместни
операции със структурите на МВР.

ИЗВОДИ:
Взаимодействието между Въоръжените сили и структурите на МВР
е затруднено поради факта, че липсват ясни правила за връзка на насико
ниво в иерархията, което затруднява значително обмена на информация и
бързодействието на системата за защита на националната сигурност;
Необходимо е да се разработят правила за използване на сила при
използване на формированията от въоръжените сили в съвместни операции
с органите на МВР в мирно време, както и да се включат в програмите за
бойна подготовка на различните формирования;
Необходимо е да се създадът еднакви процедури за работа, обмен на
информация и действия в съвместните операции между МО и МВР и да се
отработват на различни мероприятия и учения;
Да се въведе обучение по оперативно-бойна подготовка за команд-
ният състав от БА, а за командният състав от МВР обучение по тактика на
въоръжените сили.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Подобряването на взаимодействието между структурите на Въоръ-
жените сили и структурите на МВР ще допринесе за подобряване на средата
за сигурност като оптимално се използват силите и средствата на двете ве-
домства при решавана неа задачи по защита на Република България както от

52
Взаимодействие между Министерство на отбраната...
военни, така и от други нетрадиционни заплахи за националната сигурност.
Към настоящият момент предстои приемане на закон за борба с теро-
ризма, който предвижда при терористична заплаха на територията на Репу-
блика България МВР и Въоръжените сили във взаимодействие със ДАНС и
другите служби за сигурност да неотрализират заплахата.
За това обаче е необходимо предварително да се подобри взаимо-
действието между двете ведомства, чрез оеднаквяване на понятииният
апарат, процедурите и правилата за използване на сила при съвместни опе-
рации, след което да се разработят предварително планове за съвместни
действия при различни заплахи за националната сигурност.

ЛИТЕРАТУРА:

Закон за военното разузнаване, Обн. ДВ. бр.88 от 13 Ноември 2015г.


Закон за Министерство на вътрешните работи, Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни
2014г., посл. доп. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г.
Закон за отбранта и въоръжените сили на Република българия, Обн. ДВ.
бр.35 от 12 Май 2009г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.17 от 1 Март 2016г.
Закон за управление и функциониране на системата за защита на национална-
та сигурност, Обн. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г.
Инструкция за охрана на държавната граница на НРБ(служба на граничните
наряди) от 1977г. заповед № I – 106/21.05.1977г.
Инструкция № М-3 от 18 юли 2011 г. за взаимодействие между министер-
ството на отбраната и министерството на вътрешните работи, Обн. ДВ. бр.60 от
5 Август 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 24 Февруари 2015г;
Инструкция № И-1 от 07.януари.2013 г. за условията, реда и организацията на
взаимодействието между военната полиция и структурите на Министерството на
вътрешните работи, Обн. - ДВ, бр. 7 от 25.01.2013 г., в сила от 25.01.2013 г.Издадена
от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи
Инструкция МО № И – 15/31.10.2001г. МВР № 07/ 24.10.2001г. за взаимо-
действието между Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните
работи на Република България.
Костадинов К., „Насоки за изграждане и развитие на способности от ВМС
за противодействие на нетрадиционни заплахи в литоралната зона на страната“,
Годишник ФКЩ бр. 1/2015 г.
Наредба № Н-8 от 9 март 2011 г. за режима на корабоплаване в териториал-
ното море, вътрешните води, пристанищата и рейдовете при осъществяване отбра-
ната на страната, Обн. ДВ. бр.23 от 22 Март 2011г.
Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените
сили на Република България 2020;
План за развитие на въоръжените сили до 2020г.
План – конспекти по служебно – оперативна подготовка, Министерство на
вътрешните работи, София, 1989г.
Петков, Р., Петров, К. Охрана на българските граници : Минало, настояще,
бъдеще: Алманах, София : Главна дирекция Гранична полиция, 2008г. Станчев, И. Опе-
ративно – бойна подготовка, София, Акад. на МВР,  2001г.
Станчев И. Оперативно – бойна подготовка, учебно пособие, Акад. на МВР,
53
Факултет „Командно-щабен“
София,  2000г.
Станчев И. Оперативно – бойна подготовка, Учебник, Акад. на МВР, София,
2001г.
Станчев И. Специална полицейска тактика, Военно издателство, София,
2005г.
Станчев И. Контратерористични рейдове, Военно издателство, София,
2007г.
Станчев, М. Организация и тактика на защитата на обекти от МВР, София,
Акад. на МВР,  2010г.
Таблица на съкратените обозначения и условни знаци в МВР.
Тодоров, Т, Николов, И ; Станчев, М., Казуси и практически задачи за слу-
жители с полицейски правомощия, изпълняващи задълженията си в хода на патрул-
но-постовата дейност : Учебно пособие за практически занятия, София : Акад. на
МВР , 2011.,ISBN978-954-348-066-1.

Използвани интернет сайтове:


http://dis.mod.bg/
http://vp.mod.bg;
http://www.bg-pravo.com;
http://www.lex.bg;http://www.parliament.bg;
http://www.mod.bg;
http://www.mvr.bg;
http://www.nsi.bg;
http://web.uni-plovdiv.bg/vedrin/details/K-35-062-4.html;

54
Милитаризацията на Крим...

МИЛИТАРИЗАЦИЯТА НА КРИМ – ЗАПЛАХА


ЗА СИГУРНОСТТА В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН

проф. д-р Наталия Бекярова

Анотация : Въпросът за милитаризацията на Крим е изключително важен


както за процесите на сигурност в Черноморския регион, така и за глобалната сигур-
ност. Той е част от големия проблем за продължаващата надпревара във въоръжа-
ването както в областта на конвенционалните оръжия, така и по отношение на
ядрените сили. Средата за сигурност в региона е трайно негативна и съществуват
реални рискове за мира и стабилността.
Ключови думи : милитаризация, анексия, черноморски флот,сигурност
В последната година стана актуален въпроса за продължаващата ми-
литаризация на Кримския полуостров в светлината на незаконната ане-
ксия и превръщането му в съставна част на Руската федерация (РФ). Ук-
раинската криза, а в последствие събитията в Крим и Севастопол, както и
спорадично подновяващите се военни действия край Донецк, Горловка и по
целия фронт в източните и югоизточни райони на Украйна, промениха не
само Черноморския регион и дневния ред на НАТО, но трайно и дълговре-
менно влошиха глобалната среда на сигурност.
Ситуацията от пролетта на 2014 г. е дотолкова сложна, че дори и
най-авторитетни издания, включително тези на Москавски държавен ин-
ститут по международни отношения към Министерството на външните
работи на Русия се твърди, че страната се намира в мрежовоцентрична,
трета световна война.1 Като част от войната срещу Русия се определят
всички възможни противоборства: от екстрадирането на руски фенове от
световното първенство по футбол във Франция, спирането на състезателни
права на руски спортисти заради употреба на непозволени лекарствени
средства... за да се стигне до начина, по който се третира всяка по-значима
външнополитическа изява на Москва. Основната причина е агресивната
руска политика спрямо Украйна и постепенното превръщане на Крим в
поредната руска военна база.

Руският черноморски флот в Севастопол и Крим до 2014 г.


Черноморският военен флот на Русия е основан от имперан-
трица Екатерина II преди 233 години.2 Това става на 13 май 1783 г. на
1
Подберескин, Третья мировая война против России: введение к исследованию. М.,
МГИМД-Университет. 2015. с.14,140,148.

55
Факултет „Командно-щабен“
Ахтиарската бухта, край днешния град Севастопол. Поставя се нача-
лото на реализацията на вековната руска имперска политика за излаз
на топло море, която може да се осъществи през Черно море, Проливи-
те и Средиземноморието. Очаква се това да даде възможност на Русия
да се намеси в голямата геополитика за контрол над водните пътища
към Близкия, Средния Изток, Балканите и Южен Кавказ. Две години
по-късно се утвърждава и първия щат на руския черноморски флот, кой-
то се предвижда да разполага с 12 линейни кораба, 20 големи фрегати, 5
бойни шхуни, 18 транспортни и спомагателни съдове.3 Над Черно море
се развява Андреевският флаг, с кръста на свети Андрей Първозвани,
смятан за покровител на Русия. Това е официално знаме на руския боен
флот от времето на император Петър Ι.
В течение на времето Севастопол се превръща в главна база за ру-
ския Черноморски флот. След Октомвриййската революция от 1917 г. Крим
става съветска република в състава на Русия. На 19 февруари 1954 г. Пре-
зидиумът на Върховния съвет на СССР издава „Указ за предаване на Крим-
ската област от състава на РСФСР в състава на Украинската ССР.“ След
разпадането на СССР логично Кримския полуостров остава в границите на
Укайна, като в последствие получава автономен статут. В резултат на ру-
ската анексия от пролетта на 2014 г., на 18 март Кримския полуостров и град
Севастопол преминават в състава на Руската федерация и формират Крим-
ския федерален окръг.
Руското военно присъствие в Крим се свързва с Черноморския руски
флот (ЧФ). След разпадането на СССР той се разделя между Русия и Украй-
на и на принципа на екстериториалност продължава дейността си в грани-
ците на Украйна – при Севостопол и на Кримския полуостров. Това е твърде
сложен въпрос, който отнема години дипломатически усилия и споразуме-
ния сключени в периода 1993-1997 г. Едни от най-важните са от 28 май 1997
г., които са общо три: „За статута и условията за пребиваване на Черно-
морския руски флот на територията на Украйна”; „Споразумение между
Украйна и Русия относно параметрите за разделянето на Черноморския
флот” и Споразумение между правителствата на Украйна и Русия „Относ-
но разчетите, свързани с разделянето на Черноморския флот и пребива-
ването на Черноморския флот на руската федерация на територията на
Украйна”.4 Според подписаните договорености Русия следва да запла-
ща годишно по близо сто милиона долара на Украйна, платими предим-
2
В Севастополе отмечают 233-ю годовщину образования Черноморского флота.
http://function.mil.ru/news_ page/country/more.htm?id=12085215@egNews
3
Пак там.
4
Соглашение между Российской Федерацией и Украиной о статусе и условиях
пребывания Черноморского флота Российской Федерации на территории Украины.
http://flot2017.com/file/show/normativeDocuments/579)

56
Милитаризацията на Крим...
но в руски енергоносители. Венното имущество се разделя по равно между
страните, а плавателните съдове и корабите се разпределят в съотношение
81,7% за Русия и 18.3% за Украйна.5
Близо 70 % от цялата инфраструктура на руския ЧФ се намира на тери-
торията на Крим. Личният състав е разположен в три пункта за базиране: в Се-
вастопол, Феодосия и Николаев. На арендуваните летища в Гвардейское (п-ов
Крим) и Севастопол (Кача) могат да бъдат дислоцирани 161 летателни апарата.
По силата на подписаните споразумения Русия няма право на ядре-
но оръжие в състава на черноморския си флот. Специално се подчертава,
че руските военнослужещи служат по законите на Руската федерация, ува-
жават суверенитета на Украйна, съобръзават се с нейното законодателство
и не се допуска намеса във вътрешните работи на страната.
Според открити източници на информация, десет години след под-
писването на въпросните споразумения Черноморския флот на Русия раз-
полага с една дивизия надводни кораби, която е главното съединение на
ЧФ, обединяващо най-добрите военни кораби, начело с крайцера “Москва”
и големи противоподводни кораби. В състава на флота са още една бри-
гада десантни кораби, бригада ракетни катери, един дивизион подводни-
ци – 2 подводници, които освен стандартното въоръжение, са оборудвани с
възможности за носене на крилати ракети; 2 бригади за охрана на водните
райони на Севастопол и Новоросийск; бригада разузнавателни кораби и
бригада кораби със спомагателно назначение.
Морската авиация на руския черноморски флот разполага с про-
тивоподводни вертолети Ка-27 и Ми-14, вертолети за огнева поддръжка на
морската пехота Ка-29 и полк бомбардировачи Су-24. Общата численост на
руския ЧФ е около 12 500 души.6
От изнесените факти става ясно, че Русия разполага със значителни
сили в зоната на Черно море още преди анексирането на Кримския полуос-
тров от Русия, но те са под броя и нивата на предвидените в горепосочени-
те споразумения. Обновяване на наличната техника почти не се извършва.
Според анализите на военните експерти, до началото на украинската криза,
военното превъзходство на Турция в зоната на Черно море надвишава това на
Русия от 2 до 3 пъти. Бившия командващ руския черноморски флот адми-
рал Владимир Комоедов към 2011 г изчислява превъзходството на Турция в
Черно море над обединения флот на Украйна и Русия на 4,7 пъти.7

5
Проект 667БДРМ “Дельфин”. http://flot2017.com/item/file/460
6
MILITARIZATION OF OCCUPIED CRIMEA – A THREAT TO GLOBAL SECURITY.
http://defence-ua.com/index.php/en/publications/defense-express-publications/914-militari-
zation-of-occupied-crimea-a-threat-to-global-security
7
Турецкий флот почти в 5 раз сильнее флота России. http://www.mk.ru/poli-
tics/2011/11/10/641804-turetskiy-flot-pochti-v-5-raz-silnee-flota-rossii.html

57
Факултет „Командно-щабен“
Руският черноморски флот в Севастопол и Крим след анексията

За малко повече от две години след присъединяването на Кримския


полуостров към Руската федерация констелацията се променя. Започва ус-
корена модернизация на съществуващите руски военноморски сили от една
страна, а от друга се извършва бързо обновяване със съвременни кораби
и бойна техника. Особена значимост придобива смяната на ракетните ком-
плекси, с които са оборудвани бойните кораби. Обновява се цялата ле-
тищна инфраструктура за нуждите на военноморската авиация. Според
руски източници от края на 2015 г. личния състав на руския черноморски
флот нараства на близо 25 хиляди души.8
По думите на главнокомандащия черноморския военен флот
на Русия адмирал Витко, през 2015 г. ЧФ получава повече от 200
нови единици военна техника, 40 от които са различни видове кораби.
Адмиралът също уточнява, че флотът е попълнен от три (от предви-
дените 6) модерни дизело-електрически подводници по проекта 636.3.
Те са от известния клас „ВАРШАВЯНКА”. На място са вече две от
подводниците. Това са Б-262 „Старый Оскол“ и Б-265 „Краснодар“.9 Два
ракетоносеца и две подводници са оборудвани с най-модерните крила-
ти ракети Калибър-НК. Флота се е увеличил и с новопристигналите
два малки ракетни кораба, 10 бойни катера и 20 поддържащи кораба.
Освен това на ЧФ са предоставени над 30 летателни апарата, сред кои-
то и модерните многоцелеви изтребители Су-30СМ. Бреговите сили пък
са били снабдени със 140 единици автобронетанкова техника.10 Това е
дало възможност надеждно да се защити черноморското крайбрежие по
суша, въздух и вода.
През 2016 г. Черноморския флот очаква попълнения от 3 нови
патрулни кораба. Два от тях вече са получени. Това е корабът „Адмирал
Григорович“745 .Признава се, че това е първия военен кораб за далечно
плаване, който черноморския флот получава за последните 35 години.11
Друг патрулен кораб е фрегатата от ново поколение „Адмирал Ессен”.

8
Военная мощь России и Турции: Кто сильнее. http://kolokolrussia.ru/orujie/voennaya-
mosch-rossii-i-turcii--kto-silnee.
9
През 2016 година Черноморския флот на Русия ще получи две подводници и два
стражеви кораба http://svodka.start.bg/article.php?aid=19704
10
През 2016 година Черноморския флот на Русия ще получи две подводници и два
стражеви кораба http://svodka.start.bg/article.php?aid=19704
11
Новейший фрегат Черноморского флота «Адмирал Григорович» прибыл в
Севастополь. http://function.mil.ru/news_ page/country/more.htm?id=12087043@egNews

58
Numerical comparison between the sizes of Russian military deployments in
Crimea in early 2014наand
Милитаризацията early 201612
Крим...
Numerical comparison between the sizes of Russian military deployments
in Crimea in early 2014 and early 201612

Заплахите за сигурността
Заплахите за сигурността
Когато говорим за милитаризацията на Крим е дълбоко погрешно да
фокусираме вниманието си само върху полуострова и Севастопол, защото
големия проблем е ускорената подмяна на оръжия и технологии във всички
Когато
сфериговорим задейност
на военната милитаризацията на Крим
и то в много региони е дълбоко
на света. погрешно да
Всички анали-
затори са на мнение, че в световен мащаб нарастват разходите за отбрана.
фокусираме вниманието
Според изчисленията си само върху
на Международния полуострова
институт и мира
за изследване на Севастопол,
в Стокхолм (СИПРИ) за 2015 г. глобалните военни разходи са възлезли на
ащото големия проблем е ускорената подмяна на оръжия и технологии
1,676 милиарда долара, което е ръст от 1% спрямо предходната година, като
най-висок
във всички сферие този
на ръст за страните
военната от Източна
дейност и Европа,
то в Азия и Близкия
много изток.13на света.
региони
Страхът от руската „агресия“ стимулира увеличение на военните разхо-
Всички дианализатори
на страните от Европа
са на с 8,3% през 2016 година.
мнение, че в Военните
световен разходи са увели-нарастват
мащаб
разходите за отбрана. Според
MILITARIZATION
12
изчисленията
OF OCCUPIED на Международния
CRIMEA – A THREAT TO GLOBAL SECURITY.институт
http://defence-ua.com/index.php/en/publications/defense-express-publications/914-militari-
zation-of-occupied-crimea-a-threat-to-global-security
1
13
СИПРИ: През 2015 година военните разходи в световен мащаб са отчели повишение.
Новейший фрегат Черноморского флота «Адмирал Григорович» прибыл в Севастополь.
http://www.focus-news.net/news/2016/04/05/2219799/sipri-prez-2015-godina-voennite-
ttp://function.mil.ru/news_page/country/more.htm?id=12087043@egNews
razhodi-v-svetoven-mashtab-sa-otcheli-povishenie.html
2
MILITARIZATION OF OCCUPIED CRIMEA – A THREAT TO GLOBAL SECURITY. http://defence-
59
a.com/index.php/en/publications/defense-express-publications/914-militarization-of-occupied-crimea-a-threat-
o-global-security
Факултет „Командно-щабен“
чени най-много в Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия
– почти с 20%. България, Хърватия, Кипър, Румъния, Сърбия и Словения са
повишили военните си разходи с 9,2%, а в страните от Западна Европа ръстът
е с 2,7%.14 Всичко това са сериозни бюджетни разходи, които биха могли да
бъдат използвани за социални нужди, здравеопазване, образование и др.
Що се отнася до Русия - тя е своеобразен лидер по военни раз-
ходи. Москва е увеличила средствата си за отбрана със 7,5%, а бю-
джетът на Министерството на отбраната е достигнал $66,4 млрд.
Не бива да пропускаме факта, че лидер по отношение на военни-
те си разходи са САЩ, които през 2015 г. са похарчили за отбрана
$596 млрд. След тях са Китай с бюджет от $215 млрд., а не трето място
е трето място е Саудитска Арабия с разходи в размер на $84,2 млрд.15
Русия ясно обявява, че има намерение да засили въоръжените си
сили от „западните граници до Курилските острови”16. Лично министърът
на отбраната на Русия генерал Сергей Шойгу обявява, че това се прави в от-
говор на разполагането на сили на НАТО близо до руските граници. В тази
връзка предстои формиране в периметъра на Западния военен окръг на
нови подразделения, включително на две нови дивизии. Предвижда се само
в това направление да се осигурят 1100 нови оръжейни системи, включи-
телно летателни апарати, военни хеликоптери, танкове и други. Нараства
броя на планираните и проведени учения, както от страна на Русия, така и
от страна на НАТО.
Заплахата е преди всичко в това, че при извършващата се актив-
на подготовка и все по-голямото насищане с нови технологии и модерно
въоръжение е възможно някой да се изкуши от военната си мощ и да се
стигне до реален военен сблъсък. Понастоящем заради кризата в Украйна,
противопоставянето между НАТО и Русия изглежда толкова непреодоли-
мо, че приближава риска от ядрена война в Европа. Тази опасност е по-ви-
сока дори от отдавна отминалото време на Студената война. По думите на
бившия министър на външните работи на Русия Игор Иванов „Рискът от
конфронтация с използване на ядрени оръжия в Европа е по-голям, отколко-
то през 1980-те”.17 Наистина броя на ядрените глави намалява, но разруши-
телната им сила и рискът да бъдат използвани расте. За съжаление послед-
ната среща НАТО – Русия от април 2016 г. не дава поводи за оптимизъм.
14
Руският фактор доведе до скок на военните разходи в Европа. http://bg.rbth.com/
news/2016/02/19/ruskiyat-faktor-dovede-do-skok-na-voennite-razhodi-v-evropa_569165
15
Колко харчи за отбрана Русия? http://svetoven.pogled.info/russia/news/73801/Kolko-
harchi-za-otbrana-Rusiya.
16
Русия укрепва военната си инфраструктура от западните граници до Тихия океан.
http://www.novini.bg/news/343799-
17
Бивш руски министър: рискът от ядрена война в Европа расте. http://bg.rbth.com/
news/2016/03/19/bivsh-ruski-ministr-riskt-ot-yadrena-voyna-v-evropa-raste_577225

60
Милитаризацията на Крим...
Все по-ясно се очертава разминаването между Европа и Русия и вероятно
това ще продължи дълго. В ход е реализирането на политиката на алианса
за засилването на военното си присъствие в Източна Европа.
Събитията в Украйна станаха причина Черно море да се превърне
в зона на директен сблъсък между НАТО и Русия. От началото на 2016 г. по
инициатива на Румъния се заговори за регионална военна инициативата и
формиране на обща флотилия между страните членки на Алианса от реги-
она. Това са Румъния , България и Турция, като сериозната военна сила на
море е последната. Както е известно Конвенцията от Монтрьо , подписана
през 1936 г. не допуска военен флот на извън регионална държава да преби-
вава във водите на Черно море повече от 21 денонощия. По тази причина се
допуска, че във въпросната военна флотилия ще бъдат поканени за участие
още Украйна и Грузия. Идеята е обсъждана в НАТО и предстои оконча-
телно решение по въпроса на срещата на върха през юли във Варшава.
Безспорно, военното взаимодействие между държавите –членки на
НАТО в региона е възможно и на практика е без алтернатива. Имайки
предвид скромните възможности на черноморските страни и в частност
тези на България, разумното решение е въздържане от участие, защото
вредите биха могли да бъдат значително по-големи от възможните ползи.
Осмисления българският национален интерес, историческата традиция и
политическия прагматизъм изискват ясна и аргументирана позиция на
всички държавни институции по вече декларираното неучастие в подобна
инициатива.

61
ВЪЗМОЖНОСТИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА АГЕНЦИЯ ПО ОТБРАНА
ЗА ПОВИШАВАНЕ НА СПОСОБНОСТИТЕ НА ВОЕННИ
ФОРМИРОВАНИЯ, УЧАСТВАЩИ В ОПЕРАЦИИ
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

майор Георги Джурков

Анотация: Дефинирана е ролята на Европейската отбранителна агенция


(ЕОА) при формирането на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Разгле-
дани са: организационната структура на Агенцията, функциите на дирекциите, както
и най – важните програми, реализирани от тях. Описани са възможностите на ЕОА за
повишаване на способностите на военни формирования, участващи в опеарации на ЕС.
Ключови думи: Европейската политика за сигурност и отбрана, Европейска
отбранителна агенция, реализирани програми, повишаване на способности.

Европейският съюз (ЕС) безспорно е един от най - важните фактори


при формиране на световната геополитика. Интересите и влиянието на съюза
се разпространяват не само в Европа, но и извън пределите на „стария конти-
нент”. Според доста автори и анализатори, Общата политика за сигурност и
отбрана (ОПСО), като неразделна част от Общата външна политика и поли-
тика за сигурност (ОВППС) на съюза, е една от най - бързо развиващата се.
Съвременните предизвикателства пред ЕС в областта на сигурността
са сложна плетеница от променливи опасности. Очевиден е фактът, че в съ-
временната епоха на глобализация, заплахите не се ограничават в простран-
ствени и времеви граници. Те оказват силно влияние върху военнополити-
ческите и икономическите отношения, както върху европейските държави,
така и върху отношенията на Европа с останалите континенти. Гъвкавото
съвместно използване на инструментите на „меката” (дипломацията, соци-
ално - икономическата и културна привлекателност) и „твърдата” (военните
способности) сила се превръща във важен фактор за неутрализиране на за-
плахите и постигане на стратегическите цели на ЕС.
С цел подобряване и усъвършенстване на военните способности на
ЕС е създадена Европейската агенция по отбрана (European Defense Agency
– EDA), която допринася за определяне целите на военните способности на
държавите – членки, насърчава хармонизирането на оперативните нужди и
възприемането на ефективни и съвместими методи на снабдяване, предла-
га многостранни проекти за изпълнение на целите в областта на военните
способности, осигурява координирането на програмите, подкрепя научните

62
Възможности на Европейската агенция...
изследвания в областта на отбранителните технологии и допринася за при-
лагането на полезни мерки за укрепване на производствената и технологич-
ната база в сектора на отбраната, с оглед подобряването на ефективността
на военните разходи.
Европейската агенция по отбрана (ЕАО) е създадена през 2004 г. Тя
е под оперативното командване на Съвета на ЕС. От януари 2015 г. за изпъл-
нителен директор на агенцията е назначен Хорхе Домек (Jorge Domecq).
„Ние сме горди с подкрепата, която оказваме на ръководените от ЕС
военни операции: за да видите как нашите проекти се използват и да се знае,
че нашият опит е оценен. Непрекъснатата поддръжка е това, което прави
Агенцията безценна“ [6], казва той.
ЕАО работи в няколко основни направления по-важните, от който са:
l изграждане на нови способности;
l усъвършенстване взаимодействието и сътрудничеството между
страните;
l провеждане на изследвания и развитие на технологии;
l развитие на индустрията
разработване и пазарите.
и придобиване на нови типове въоръжения и техни-
ка; Всички те са насочени към подкрепа на провежданата политика за
l развитие на индустрията и пазарите.
сигурност Всички
и отбрана,
те са като ускоряват
насочени разработването
към подкрепа и въвеждането
на провежданата политика за на
новисигурност и отбрана,
отбранителни като ускоряват
технологии разработването
и повишат и въвеждането на нови
конкурентноспособността на
отбранителни технологии и повишат конкурентноспособността на европей-
европейската отбранителна
ската отбранителна индустрия.
индустрия.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР

ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР

СТРАТЕГИЯ И ПОЛИТИКА
ОДИТ
ВРЪЗКИ С
ОБЩЕСТВЕНОСТТА

ПЛАНИРАНЕ НА СПОСОБНОСТИ,
СИНЕРГИЯ И КОРПОРАТИВ-
СЪТРУДНИЧЕСТВО ВЪОРЪЖЕНИЕ И
ИНОВАЦИИ НИ УСЛУГИ
И ПОДДРЪЖКА ТЕХНОЛОГИИ

Фиг. 1. Структура на Европейската Агенция по отбрана


( European Defense Agency – EDA)
Фиг. 1. Структура на Европейската Агенция по отбрана
63
( European Defense Agency – EDA)

Управителният съвет се председателства от г-жа Федерика


Могерини (Federica Mogherini) – Върховен представител на ЕС по
въпросите на външни работи и политика на сигурност.
Заместник изпълнителен директор е Рини Грос (Rini Groos), който
подпомага работата на изпълнителния директор Хорхе Домек.
Дирекция „Планиране на сътрудничество и поддръжка”, под
Факултет „Командно-щабен“
Управителният съвет се председателства от г-жа Федерика Моге-
рини (Federica Mogherini) – Върховен представител на ЕС по въпросите на
външни работи и политика на сигурност.
Заместник изпълнителен директор е Рини Грос (Rini Groos), който
подпомага работата на изпълнителния директор Хорхе Домек.
Дирекция „Планиране на сътрудничество и поддръжка”, под ръко-
водството на Роланд ван Рейбрьок (Roland Van Reybroeck) е фокусирана
върху ранното идентифициране на аспекти за развитие на бъдещи опера-
тивносъвместими способности, като хармонизиране на стандарти, сертифи-
кация, обща поддръжка и провеждане на съвместни учения и др. Тя изготвя
„План за развитие на способности”, както и предложения за осъществяване
на „Обединяване и споделяне”. Дирекцията е главен организатор на много-
национални учения.
През 2014 година, в периода 31.03 – 11.04, ЕАО съвместно с Евро-
пейското командване на въздушния транспорт (European Air Transport
Command) и Кралство Нидерландия, е организирано първото многонацио-
нално учение по презареждане във въздуха (Air-to-Air Refuelling). Учас-
тници са 3 държави – Нидерландия (KDC-10), Германия (A 310) и Италия
(KC-767).
Българските ВВС вземат участие в третото учение свързано с използ-
ване на въздушния транспорт, организирано и ръководено от ЕАО. То се
провежда в периода 16.06 – 27.06.2014 г. на летище Пловдив. Участват 10
държави: Белгия, България, Чехия, Германия, Испания, Франция, Италия,
Литва, Нидерландия и Норвегия с 4 типа самолети.
През същата година се провежда и „European Advanced Airlift Tactics
Training Course” (EAATTC), целящ развитие на способности за съвместни
действия на екипажи от различни нации и различни типове самолети.
За периода 2009 – 2016 година участие в учения по програмата
„Helicopter Exercise” са взели 206 хеликоптера, 1 320 души екипаж и 10 000
пехотинци. Те са проведени на територията на Франция, Испания, Ита-
лия, Португалия и Белгия. 590 екипажа от 2 различни държави завършват
„EDA helicopter Tactics Cours”, a 43 инструктори от 5 нации са завършили
„Helicopter Tactics Instructors Cours” [6]
Дирекцията също така координира взаимодействието и сътрудни-
чеството на страните - членки в областта на въоръженията и организира
провеждането на курс по съвместни доставки.
На 14 октомври 2010 г. Управителният съвет на ЕАО одобрява създа-
ването на „Европейска мрежа на националните органи за безопасност по бо-
еприпасите” (European Network of National Safety Authorities on Ammunition
- ENNSA). Тя се използва от държавите - членки като самостоятелна плат-
форма за подобряване на комуникацията между националните органи, от-

64
Възможности на Европейската агенция...
говорни за осигуряването на безопасност при дейности с бойни припаси и
хармонизирането на националните практики.
Проекта „European Network of National Authorities on Ammunition”
(ENNSA) цели:
l запознаване и анализиране на националните процедури, органите
и организациите, носещи отговорност за спазване на мерките за безопас-
ност осигуряване на безопасни условия на труд при извършване на дейнос-
ти с бойни припаси;
l оценка на спазването на стандарти и процедури по безопасност
при извършване на дейности с бойни припаси и техните релации с норма-
тивни документи във военната сфера;
l анализ на националните стандарти и процедури на безопасност
при извършване на дейности с въоръжение и бойни припаси и взаимовръз-
ката им с международните такива;
l провеждане на конференции, семинари и работни срещи по въ-
просите на въоръжението и бойните припаси;
l дефиниране на възможности за повишаване на синхронизацията и
координацията относно мерките за безопасност и осигуряване на безопасни
условия на труд;
l обмен на информация по проблемите с въоръжението и бойните
припаси;
l анализиране на добрите практики и дефиниране на поуки;
l разработване и осъвременяване на нормативна база.
Дирекцията подпомага страните - членки при участието им в про-
грамата за определяне на оперативните и финансови последици, известни
като „Single European Sky” (SESAR) при използване на въздушното прос-
транство. Началото и е поставено през 2010 г. и цели повишаване на коор-
динацията между военните и цивилните структури и оптимизиране на фи-
нансовите разходи. Също така дирекцията оказва помощ на батальонните
бойни групи на ЕС, при заявена необходимост от това, при реализирането
на ОПСО на ЕС.
Дирекция “Способности, въоръжение и технологии” подготвя бъде-
щи програми, целящи максималното използване на синергитичния ефект
на възможности, въоръжение, изследвания и технологии. Тя се ръководи
от Пит Роунд (Pete Round) и акцента от нейната работа пада върху следните
направления:
l информационно превъзходство – обхваща проблемите по преда-
ване, приемане и защита на информация;
l въздушно – цели въвеждане на иновации за придобиване на нови
способности на формированията от военновъздушните сили (ВВС), като
използване на дистанционно управляеми летателни апарати, презареждане

65
Факултет „Командно-щабен“
във въздуха, разширяване възможностите на въздушния транспорт, въвеж-
дане на нови системни технологии и др.;
l сухопътно – въвеждане на иновации, запазващи и повишаващи
боеспособността на формированията от суохопътния компонент, като про-
тиводействие на импровизирани взривни устройства, разработване на ново
поколение бронировка, разработване на системи за защита (индивидуални
и колективни), въвеждане на нови системни технологии и др.;
l морско – усъвършенстване на способностите за предотвратяване
на конфликти, неутрализиране на кризи, оказване на хуманитарна помощ и
водене на бойни действия по море, като наблюдение на морското простран-
ство, противоминна борба, въвеждане на системни технологии и др;
l съвместно – иновации, оказващи влияние върху две или повече
направления, като мобилност, транспорт, медицина и снабдяване с бойни
припаси.
Дирекция „Синергия и иновации” се ръководи от бригаден генерал
Денис Роджер (Denis Rodger) и има за цел насърчаване и подкрепа на ино-
вативни изследвания, както на отделните страни – членки, така и многона-
ционални такива. Тя изготвя предложения за промени на ОПСО, на базата
на проведените изследвания и анализиране на получените резултати. Ди-
рекцията е отговорна за формирането и поддържането на пазарни отноше-
ния и реализирането на индустриалната политика. Важно направление на
дейността и е обезпечаване на сигурността на доставките, усъвършенстване
на снабдителните вериги и осигуряване на достъп до европейски фондове.
Проекта „Сигурност на доставките” стартира през 2006 г. с участие-
ти на всички страни - членки. Той цели изграждане и поддържане на адек-
ватно ниво на доверие и хармонизиране на процедурите на доставки. Важна
стъпка в това направление е постигнатата Рамкова договореност, одобрена
от всички страни - членки през 2006 г. и последващото и обновяване седем
години по - късно.
За реализиране на проекта е необходимо намиране на оптимално ре-
шение на следните предизвикателства:
l засилване на взаимната подкрепа между страните – членки в рам-
ките на обща европейска верига за доставка на отбранителни продукти;
l подкрепа за трансгранично договаряне и сътрудничество между
страните – членки;
l гарантиране на прозрачността на националните политики по снаб-
дяване и тяхното синхронизиране;
l развиване на европейската отбранителна технологична и промиш-
лена база.
Проекта „Медицинска поддръжка” стартира през май 2011 г. с учас-
тието на всички страни – членки. Целта му е постигане на оперативна съв-

66
Възможности на Европейската агенция...
местимост на медицинското оборудването, подготовката на персонала и
процедурите по оказване на медицинска помощ по време на кризи, бедствия,
военни операции и други извънредни ситуации. Инициативата за придоби-
ване на способности на многонационална медицинска евакуация е една от
водещите в проекта. Тя се основава на многонационално сътрудничество
по отношение на дейностите, обучение, процедури и оперативна съвмести-
мост. Първата и най-обещаваща активност ще бъде бъдещото прилагане на
многонационално съвместно обучение.
Дирекция „Корпоративни услуги”, ръководена от Карло Боржини
(Carlo Borghini) осигурява ефективната работа на цялата агенция, чрез свои-
те отдели: „Човешки ресурси”, „Финанси”, „Контрактори”, „Информацион-
ни технологии”, „Инфраструктура” и „Сигурност”.
Дирекция „Стратегия и политика” подпомага дейността на висшето
ръководство и Управителния съвет на Агенцията. Тя координира въпросите
по политиката с други организации и институции на ЕС.
От 2004 г. до днес ЕАО ръководи около 150 проекта на обща стойност
около 500 милиона евро.
„Нямам никакви съмнения, че нашата подкрепа за операции в рамки-
те на ОПСО ще се увелича в бъдеще, а това ще осигури повече възможнос-
ти за придобиване и развитие на нови гражданско-военни способности“[6],
казва Хорхе Доменек.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Национална отбранителна стратегия, Министерски съвет, София, 2016.


Национална програма “България в НАТО и Европейската отбрана - 20202,
МС, Постановление № 690 от 03 октомври 2014.
GRAND, Charles and Tomas VALASEK. Preparing for the multipolar world.
European foreign and security policy in 2020. Centre for European reform.
Европейски парламент. Посетен на 13.06.2016, на уеб сайт: http://www.Europol.
Europe.eon
Министерство на отбраната. Посетен на 14.06.2016, на уеб сайт: http://www.
md.government.bg/bg/cooperation_EC.html
European Defense Agency. Посетен на 14.06.2016 г, на уеб сайт: https://www.eda.
europa.eu

67
ПРОБЛЕМИ В УПРАВЛЕНИЕТО И ЛОГИСТИЧНОТО ОСИГУРЯВАНЕ
НА УЧЕБНИЯТ ПРОЦЕС И ПОДГОТОВКАТА
НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ ОТ ФОРМИРОВАНИЯТА
НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

К-н Илиян Иванов

Анотация: Изминалите двадесет и пет години на преход и течащите проце-


си на реформа в БА, както и липсата на финансови средства доведоха до проблеми в
управлението и провеждане на подготовката и учебния процес на формированията.
До 2008год. протичащата реформа в БА основно се изразяваше в редуциране на ли-
чен състав, което доведе до голямо текучество на кадри преминаващи през различни
длъжности, не рядко заемайки длъжности на които не са специалисти, което от своя
страна оказваше негативно влияние върху управлението и логистичното осигуряване
на учебният процес и подготовката на военнослужещите.

Липсата на финансови средства и стратегия за развитие и поддържа-


не на учебно-материалната база доведоха до нейното занемаряване, а това
до снижаване качеството и ефективността на подготовката и провеждането
на учебния процес във войските.
Въпреки че през последните няколко години се наблюдава положител-
на тенденция и процес на подобряване както нивото на подготовка така и на
учебно-материалната база чрез осъвременяване на основни регламентиращи
документи и инвестиции в инфраструктура осигуряваща учебния процес,
все още основното внимание се фокусира към придобиване на нова бойна тех-
ника. Погрешно е схващането, че самоцелното инвестиране в нови образци
техника и оборудване без инвестиции в подготовката и обучението на експло-
атиращия и обслужващия състав ще доведе до повишаване на способности-
те на въоръжените сили. За качественото управление на жизнения цикъл на
техниката,неговото удължаване и постигане на икономическа ефективност е
нужна инвестиция в подготовката и мотивацията на личния състав.
Човешкият фактор и инвестицията в подготовката и обучението му е
в основата на изграждането на способности на въоръжените сили и в тази об-
ласт трябва да се води целенасочена политика от Министерство на отбраната.
Неглижирането на проблемите свързани с управлението и логистич-
ното осигуряване на учебния процес на формированията от БА, води до
снижаване нивото на подготовка, до фиктивно провеждане на занятията и
като цяло до неефективност на учебния процес.

68
Проблеми в управлението и логистичното...
В настоящия доклад ще бъдат изложени основните проблеми къса-
ещи подготовката на личния състав и материално-техническото осигуря-
ване на учебния процес, които се наблюдават и с които съм се сблъсквал в
процеса на работа във формированията от БА.
1.Недостатъчно финансиране.
Колкото и банално да звучи, недостатъчното финансиране си остава
основен проблем и то не само във сферата на сигурността и отбраната.
Както всички знаем продукта, който Въоръжените сили на Републи-
ка България произвеждат е сигурност. За да получим продукта „сигурност”
ние трябва да генерираме способности. Отлично подготвените и обучени
военнослужещи са способност. Инвестирането в учебно-материалната база
и управлението на подготовката генерира способности. Разбира се че фи-
нансирането не бива да бъде самоцелно, а да се търси ефективност, приори-
тетност и получена насрещна стойност срещу всяка единица вложен финан-
сов ресурс.
2.Остаряла учебно-материална база.
Съществуващата УМБ във формированията от БА условно може да
бъде разделена както следва:
- учебно-битова (сграден фонд, учебни помещения и зали, маси, чи-
нове, столове, черни и бели дъски, санитарна част и др.);
- учебно-демонстрационна (шрайбпроектори, видеоплейери, виде-
офилми, мултимедийни проектори, действуващи образци и макети, демон-
страционни табла и др.);
- учебно-тренировъчна( действуващи модели и реални образци,
тренировъчни полигони, симулатори и тренажори, учебно-тренировъчни
лагери и др.);
-учебно-информационна(учебна литература и учебни пособия, спе-
циализирана справочна литература и др.).
УМБ осигурява цялостния учебно-квалификационен процес в съ-
ответното военно формирование, но по отношение на постиганите учебни
цели, тя може да бъде разглеждана и като :
-УМБ, осигуряваща общовойсковата подготовка на военнослужещите;
-УМБ,осигуряваща общо инженерна и общо техническа подготовка
на военнослужещите;
-УМБ, осигуряваща специалната подготовка на военнослужещите.
Именно към нейното състояние и нуждите за нейното развитие и усъвър-
шенстване трябва да бъде насочено основното внимание, но за съжаление
в много формирования липсват кабинети по специална подготовка, и като
цяло може да се каже че състоянието на всички видове ресурси за осигу-
ряване на учебния процес класифицирани по-горе (учебно-битови, учеб-
но-демонстрационни, учебно-тренировъчни, учебно-информационни.) или

69
Факултет „Командно-щабен“
са морално и технически остаряли или въобще не са налични.
Пътищата за създаване и обновяване на съществуващата специфич-
на УМБ са:
- закупуване на нови образци на различна техника;
- закупуване на нови тренажори, симулатори и лабораторни поста-
новки;
- монтиране на образци на различна бойна техника от снето от маши-
ни ( предимно бракувани) оборудване;
- създаване със собствени средства на макети, полигони и симулато-
ри;
- закупуване на специализирана учебна и справочна литература;
- изграждане и оборудване на кабинети по специална подготовка;

3.Липса на ясна кадрова политика.


Назначаването на военнослужещи - сержанти и войници, развивали
се в определена специализация на военното дело и работили в тази област
определен брой години на нови коренно различни длъжности, води до не-
гативно влияние върху тяхната подготовка като специалисти в определе-
на област. Голямото текучество на кадри, както и липсата на ясна визия за
бъдещото кадрово развитие на военнослужещите служи като демотивиращ
фактор за самоосъвършенстване и стремеж за повишаване нивото на подго-
товка.
4.Даване на приоритет и изпълнението на други второстепенни
дейности във войските за сметка на бойната подготовка и учебният
процес.
В много от формированията на БА се дава приоритет на изпълне-
нието на дейности по комунално-битовото осигуряване за сметка на бой-
ната подготовка на военнослужещите, както и изпълнението на дейности
от военнослужещите, които не са свързани със основната характеристика и
специализация на заеманата длъжност, а имат второстепенен характер.
5. Необходимост от въвеждане на информационни технологии, тре-
нажори и симулатори в процеса на обучение на военнослужещите от БА.
Съвременните обучаващи технологии, които намират приложение в
много съвременни армии, са от много голямо значение за това обучаваните
да бъдат добре подготвени за придобиване необходимите знания и умения
за експлоатация на новите технологични решения във военната техника.
Това са:
-Симулаторни системи на различни процеси в бойната техника и во-
енно оборудване;
-Компютърни системи за обучение;
-Учебни работилници и кабинети – по автоматизация, двигатели,

70
Проблеми в управлението и логистичното...
специално свързочно и инженерно оборудване, танкови, автомобилни, ко-
рабни и авиационни системи, и др.
Голямо приложение намират и аудио-визуалните средства, но те са
по-скоро с помощен характер.
Като цяло налице е нарастваща необходимост от компютърно обо-
рудвани кабинети за използване на приложен софтуер за обучение, както
на водачите на бойна техника и на военнослужещите ангажирани с под-
дръжката, така и на останалите видове специалисти – свързочни, инженер-
ни, логистични, морски и специалисти по летателни апарати. Трябва да се
разработи на по-високо ниво и съответен CAL (computer-assisted learning)
софтуер за обучение по придобиването на практически навици на бъдещите
морски и авиационни специалисти.
В повечето напреднали страни членки на НАТО се отбелязва мно-
гократно увеличение на броя на инсталираните симулатори за обучение.
Значителен практически опит в тяхното използване е натрупан в армията
на Съединените щати въпреки, че при нас въвеждането на симулаторни сис-
теми в обучението и подготовката на войските може да повдигне въпроса
за липсата на добре разработена “симулаторна педагогика” и подготвени
инструктори. Същото ще е състоянието и проблемите при използването на
симулаторите за оценка на компетентността на различните военни специа-
листи. Не са ясни все още в БА и възможностите за прилагане на симулатор-
ното обучение като алтернатива на обучението с бойни машини, самолети
и на борда на кораби или опита в това отношение все още не е систематизи-
ран, но опита от използването им в чужди армии по скоро има положителен
ефект. Внедряването на симулатори за обучение в БА може да включи и
тяхното използване за изследване на човешкия фактор и причините, които
водят до фатални човешки грешки.
Използването на Интернет или на единна армейска автоматизирана
информационна система също е в категорията на осигуряването на съвре-
менните технологии в обучението на военнослужещите.
Друго следствие от прилагането на бързо напредващата ІТ е под-
готовката на военнослужещите за “електронния век” чрез подобряване на
техните компютърни умения и по-скоро за изучаване използването на ин-
формацията, предхождаща и съпътстваща процесите, отколкото нейното
получаване.
В резюме може да се каже, че внедряването на новите технологии в
обучението на военнослужещите ще доведе до повишаване качеството на
подготовка и снижаване на дългосрочните финансовите разходи за подго-
товка. Използването на компютри и мултимедия ще намали разходите за
традиционни средства за обучение като табла, печатана литература и ще
повиши възможностите за бързина и гъвкавост при предоставянето на нова

71
Факултет „Командно-щабен“
или променяща се информация. Използването на симулатори ще намали
финансовите разходи, които биха се генерирали при използване на реална
бойна техника в процеса на обучението.Обучението на военнослужещите на
реална бойна техника, която има високи експлоатационни разходи може да
се осъществява само в завършващия етап на подготовка.
Необходимите действия за прилагане новите технологии в система-
та за обучение и подготовка на военнослужещите се характеризират основ-
но в две групи:
l Организационни;
l Oперативни;
Първата група се характеризира с аспектите и изискванията към сис-
темата за обучение и подготовка на военнослужещите, които се отнасят до
нейната структура и организация.
Втората група основно се отнася до това как системата реално рабо-
ти, т.е. до методиката на преподаване. Конкретно, тази втора група е свърза-
на с две основни направления:
l Какво да се преподава?
l Как да се преподава?

6. Нисък социален статус и недостатъчен авторитет на военно-


служещия.
Обществено-икономическите промени през 90-те години на миналия
век доведоха до понижаване на икономическия и общия социален статус на
военнослужещите.
Ниският общ социален статус и в частност ниският икономически
статус на военнослужещия до голяма степен рефлектира в загуба на само-
чувствие и мотивация за изява, а от там и в стремежа за постигане на по-ви-
соки резултати в подготовката.
Като тази тенденция е характерна за всички категории военнослуже-
щи – офицери,сержанти и войници.

7. Остаряла нормативна база. Липса на целенасочена политика и


стратегия за управление и логистично осигуряване на учебния процес
и подготовката на военнослужещите от БА.
Във формированията от БА се използва остаряла нормативна база
при организацията и провеждането на учебния процес, като се използват
ръководства и програми за подготовка които не съответстват на новите
виждания за развитие на ВС. Въпреки че през последните години се наблю-
дава значителен напредък по отношение подновяване на нормативната база
и привеждането и в съответствие с новите доктрини на въоръжените сили,
добри примери за това са Доктрина за подготовка на формированията от

72
Проблеми в управлението и логистичното...
БА, както и Програма за подготовка по ФП и др.
Все още няма ясна стратегия за управление на логистичното осигу-
ряване на учебния процес и подготовката на войските ,както и за изграждане
и поддържане на способности за осигуряване на ефективен учебен процес.

8. Недостатъчна теоретична подготовка и липса на време за под-


готовка на ръководителите на учебни занятия.
Възникването на този проблем е в тясна зависимост с проблема за
даване на приоритет и изпълнението на други второстепенни дейности във
войските за сметка на бойната подготовка и учебният процес. Слабата под-
готовка на ръководителите е проекция на съвкупността от проблемите в
подготовката на формированията от БА като цяло.Необходимо е да се обър-
не внимание и по отношение на ангажирането на всички командни нива за
участие в процеса на подготовка на военнослужещите.Делегиране на права
и търсене на отговорност от сержантския състав като командири на отде-
ления и взводове в процеса на подготовка на войските. Издигане на техния
авторитет сред подчинените, а не тяхното обезличаване като командири от
страна на офицерите. Превръщане на сержантския състав като командири
на отделения и екипажи, както и на младшите офицери командири на взво-
дове в основни градивни елементи на системата за обучение и подготовка
на войските.
9.Подценяване ролята на патриотичното възпитание при подго-
товката на войските.
Засилване на патриотичното възпитание , както и убедеността в пре-
възходството и силата на българският военнослужещ пред останалите, въ-
веждане на обучение по българска военна история във войските и показва-
не на героизма и добрите примери от историята ще повиши желанието на
военнослужещите за самоусъвършенстване и подобряване нивото на бойна
подготовка.

В заключение може да се каже, че въпреки проблемите състоянието


на системата за подготовка на Въоръжените сили на Република България
днес е на едно сравнително добро ниво и е резултат основно благодарение
на нейното непрекъснато развитие през годините и традициите предава-
ни от поколенията. И в началото на двадесет и първи век подготовката на
войските остава също така жизнено важно за Въоръжените сили, както е
било и през последните няколко века. Успеха на Българската армия в тази
непрекъснато променяща се среда за сигурност ще зависи от два основни
фактора: технологиите и човешкия фактор. Дори и най-добре конструира-
ната бойна машина ще изпълнява бойни задачи под стандарта, ако нейния
екипаж не е добре квалифициран, живее при ненормални условия и е пре-

73
Факултет „Командно-щабен“
товарен с работа и задължения. Ето защо бъдещето на Българската армия е
в тясна зависимост не толкова от прилагането на върховите технологии, а
по-скоро от професионалните качества и преценки на лицата, които експло-
атират тези технологии и тяхната подготовка. Как военните специалисти ще
бъдат подготвени да приемат предизвикателствата на технологичния век,
как самите нови технологии намират приложение в образователния и ква-
лификационен процес - това са едни от основните предизвикателства които
стоят пред Българската армия.
Системата за обучение и подготовка на военнослужещите трябва да
намери пътища за постигане на съвременно развитие на учебно-материал-
ната база. Осигуряването на подходяща нормативна уредба е важен елемент
за постигане на тази цел. Намирането на финансовите механизми, концен-
трацията на ресурсите, тясното взаимодействие между политическото и
военното ръководство на Въоръжените сили на Република България през
следващите години са в основата на изграждане на боеспособна и добре
подготвена армия.

ИЗТОЧНИЦИ:

1. Ролята на фундаменталната подготовка в обучението на корабните офице-


ри. ВВМУ“Н. Й. Вапцаров”. Варна

74
СЪВРЕМЕННИ ПОДХОДИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ПОДГОТОВКАТА
НА ЛОГИСТИЧНИЯ БАТАЛЬОН ОТ МЕХАНИЗИРАНАТА БРИГАДА

Капитан Димитър Кирилов

Резюме: Настоящият доклад има за цел да предостави насоки за подобряване


съдържанието на тематичния разчет в програмата за подготовка на логистични-
те формирования от Сухопътните войски и прилагането на нови подходи за усъвър-
шенстване процеса на подготовка на щаба и формированията от батальона за логис-
тично осигуряване на механизираната бригада.

Сложният и разнообразен характер на съвременните операции зна-


чително повиши значението на логистичното осигуряване, а оттук и из-
искванията към дейността на органите за логистично осигуряване по пла-
нирането и организацията му.
Логистичните формирования от Българската армия, декларирани за
участие в пълния спектър от операции на НАТО е необходимо да придобият
способности за изпълнение на задачи от различно естество в международна
среда. Това произлиза от факта, че все по – често ще се налага на логистич-
ните органи да действат в многонационална среда, самостоятелно или в ус-
ловията на интегрирано логистично формирование. Участието на формиро-
вания от Българската армия в операции под егидата на НАТО, ЕС или други
международни организации, налага достигане на определени стандарти за
оперативна съвместимост с армиите на участващите страни.
Опитът от ученията и участието в мисии през последните години
показват, че успешното решаване на логистични задачи в операциите из-
исква не само високи военно-технически познания, но и много добра так-
тико-специална подготовка на органите за логистично осигуряване. Това
налага постоянно да се подобрява процеса на подготовка на логистичните
специалисти. Само на тази основа може по-организирано и целенасочено
да се провежда обучението на висококвалифицирани кадри по логистично
осигуряване.
Усъвършенстването на подготовката на органите по логистика от Су-
хопътни войски може да се разглежда в две посоки. Първата е използването
на нови принципи и методи за обучение и подготовка на личния състав.
Втората насока е в задълбочаване на подготовката на логистичните форми-
рования за изпълнение на мисиите на Въоръжените сили.
Като основен приоритет пред Батальона за логистично осигуряване

75
Факултет „Командно-щабен“
по мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност”, е провеждане на
целенасочена, постоянна, непрекъсната и максимално близка до реалната
обстановка подготовка, с цел да се осигури в логистично отношение форми-
рованията на бригадата при участието им в международни операции. Ето
защо целта на подготовката е увеличаване способностите на щаба и форми-
рованията на батальона да планират и подготвят операции като формирова-
ние за логистична поддръжка от състава на механизирана бригада, деклари-
рано за силите на НАТО с ниска степен на готовност.
Към този момент Батальона за логистично осигуряване на механизи-
раната бригада се подготвя на базата на „Програма за подготовка на логис-
тичните подразделения от Сухопътните войски“ – 2007г. Ето защо в този до-
клад ще дам някои препоръки за добавяне на нови теми и занятия към сега
действащата програма, както и насоки за подобряване дейността на щаба и
формированията на батальона.

I. Подготовка на щаба на батальона.


Подготовката на щабовете осигурява на личния състав придобиване
на знания, усъвършенстване на навици и умения, а за щабовете сглобеност,
поддържане на бойна готовност и боеспособност.
Постигането на оперативна съвместимост със структурите на НАТО
и държавите-членки ще осигури пълноправното участие на повече логис-
тични формирования и щабове в мисии и учения на НАТО. Затова е необхо-
димо щаба на логистичния батальон като орган за планиране на логистич-
ното осигуряване, да може да прилага в пълна степен националните и съюз-
ните ръководните документи, включително и тези, свързани с подготовката
на личния състав и провеждането на учения от всякакъв мащаб.
Като формирование на което ще се наложи в една мисия да осъщест-
ви логистична поддръжка на други формирования, основна задача на логис-
тичния щаб ще е своевременното и качествено планиране на логистичното
осигуряване. Документацията за подготовката и провеждането на операция
от логистичния батальон е в твърде голям обем, което налага теоретичната
подготовка на целия личен състав, участващ в процеса на планиране, да
бъде отлична.
За подобряване работата на планиращите органи е необходимо да се
подобри тяхната структура и организация в щаба на батальона.
Към този момент Заместник-началника на щаба и началника на отде-
ление „Тактическо“ като основни планиращи офицери в щаба на батальона,
са натоварени и с дейностите по планирането на ЯХБЗ, инженерна подго-
товка, така и с мероприятията по обработване и анализ на придобитата от
старшата инстанция разузнавателната информация.
Направените анализи и оценки от проведените учения и сертифи-

76
Съвременни подходи за подобряване подготовката...
кации в батальона за логистично осигуряване, показват необходимостта от
отделение „Разузнаване” в щаба на батальона, както и увеличаването на от-
деление „Тактическо” с офицери и сержанти. Това е така, защото те се явя-
ват ядрото при планиране на операциите и тяхното ръководене и контрол.
Също така е необходимо повишаването на езиковите умения на органите
по планирането. Липсата на езикови умения затруднява изготвянето на до-
кументите на английски език, а това се явява първо и основно условие за
постигане на оперативна съвместимост. Това може да стане, както с учас-
тието в целенасочени курсове, така също и чрез самоподготовка от военно-
служещите.
При осъществяването на подготовката на щаба (щабни тренировки и
Командно-щабни учения) за планирането на операции трябва да се наблегне
на следните основни моменти:
- Планиране на тактическото развръщане;
- Планиране на мероприятия по устояване на първоначалните дейст-
вия на противника;
- Планиране изпълнението на логистични способности за изпълнява-
не поставените задачи;
- Планиране развръщането на щаба и формированията от батальона
в определения им район;
- Планиране на логистичното осигуряване (снабдяване, техническа
поддръжка, транспорт и медицинско осигуряване);
- Изработване на процедури за избиране на основни, запасни и до-
пълнителни линии за комуникация към предните, основните или запасните
райони на поддържаните формирования;
- Изработване на процедури по установяване на мерки по гарантира-
не сигурността на формированията и стиковане на поддържащите меропри-
ятия след започването на бойните действия;
- Изработване на процедури по провеждане на развръщания от дви-
жение (без предварителен план и подготовка на нови позиции на местност-
та, осигурявайки превоз за поддържаните бойни (маневрени) части);
- Изработване на процедури по синхронизиране на поддръжката
след започването на бойните действия;
- Изработване на процедури по анализ на разузнавателните сведения
и оценка на изпълнимостта преди започването на бойните действия.
При подготовката на щаба е необходимо да бъдат разгледани и изу-
чени националните/съюзните доктрини и процедурии относно дейността на
националния поддържащ елемент (НПЕ), тъй като в „Концепцията за из-
граждане и използване на национален поддържащ елемент за осигуряване
на батальонна бойна група при участие в операции извън територията на
страната-2012г.“ е записано, че осигуряването на ББГ се формира на базата

77
Факултет „Командно-щабен“
на логистично формирование от Сухопътни войски, притежаващо необхо-
димия потенциал за изграждане на желаните логистични способности.
Подготовката на щаба е насочена към постигане на сглобяване на
действията на отделните отделения в него. Военнослужещите от щаба тряб-
ва да притежават умението да събират, анализират и предоставят в подхо-
дящ вид всякаква информация на своя командир, необходима за вземане на
решение. Щабът, ръководен от началника на щаба, трябва да умее да подгот-
вя и презентира смислени крайни продукти от своята дейност, като анализ
на мисия, варианти за действие в определена ситуация, концепции, запо-
веди, инструкции и други документи, касаещи дейността на логистичното
формирование. При подготовката и сглобяването на щаба се акцентира в
прилагането на модели за работа, съответстващи на ратифицираните стан-
дартизационни документи на НАТО.

II. Подготовка на логистичните формирования.


Подготовката на логистичните формирования е процес за придоби-
ване на знания и умения, необходими за реализиране на възложените им
функции и задачи, насочена към гарантиране на необходимото ниво на го-
товност за изпълнение на заповяданите мисии.
Логистичната подготовка, трябва да бъде насочена към осъществя-
ване воденето на логистичното осигуряване в сложна, динамична обста-
новка, денем и нощем на разнообразна местност, чрез усъвършенстване на
теоретичните и практическите навици за оси­гуряване, снабдяване, подвоз
на материални средства, евакуация и ремонт на повредено въоръжение, бро-
нетанкова и автомобилна техника.
Индивидуалната и колективна подготовка на органите по логистика
до голяма степен отговаря на съвременните изисквания и задачи, изпъл-
нявани от логистичните формирования. Необходимо е да се обърне повече
внимание на подготовката, свързана с изпълнение на задачи в многонацио-
нална среда и сложни условия.
Насоките за подобряване на подготовката на логистичните формиро-
вания трябва да бъде насочена към:
l Използването на нови принципи, методи и форми на обучение,
които значително ще повишат нивото на подготовка на личния състав от
логистичните формирования.
l Залагането на екипността в обучението и работата на логистич-
ните структури, което ще повиши тяхната ефективност и ефикасност при
решаването на задачите, стоящи пред тях.
l Извеждането на сержантския състав като основен обучаващ орган.
1. Тактико специална подготовка.
Тактическата и полевата подготовка на батальона за логистично

78
Съвременни подходи за подобряване подготовката...
осигуряване трябва да се планира и провежда съгласно програмите за
подготовка на логистичните формирования, които осигуряват обучение-
то на личния състав за изпълнение на задачи в пълния спектър на опера-
ции на НАТО. Насочеността трябва да бъде към подобряване на слабите
места в знанията и уменията на личния състав. Като пример може да се
посочи разкриването и обозначаването на импровизирани взривни ус-
тройства; пълна и актуална разузнавателна оценка (в логистично отно-
шение) на бойното поле и др.
Тактико специалната подготовка се провежда чрез последовател­но
отработване на темите по различните задачи – отбрана, настъпление, опе-
рации и бойни действия в специфична среда, операции по поддържане на
мира.
В зависимост от спецификата на конкретната задача, към нея е необ-
ходимо да се преминават и учебни въпроси по:
- Устройване на пункт за управление на логистичното осигуряване;
- Развръщане на сборен пункт за повредени машини;
- Развръщане на полеви продоволствен пункт;
- Развръщане на бригаден артилерийски склад;
- Извършване на марш;
- Използване на средствата за маскировка;
- Инженерно оборудване на районите;
- Защита от въздушен противник;
- Преодоляване на дистанционни минни полета и огнища от пожари;
- Защита от високоточното оръжие на противника;

2. Тренажорна подготовка.
Наличието на ограничен ресурс от време материални и финансови
средства, налага търсенето на нови форми и методи за подготовка на ло-
гистичните органи. В този аспект на търсене на нови възможности за ин-
дивидуална и колективна подготовка, командирите могат да се възползват
от възможностите, които предоставят информационните технологии, чрез
използване на симулационни системи и програмни продукти. Това налага
самите обучаващи от основния команден състав да повишават своята препо-
давателска култура за по-пълно усвояване на необходимите знания от тех-
ните подчинени.
Осигуряването на логистичните формирования със съвременни тре-
нажори използващи интерактивни тренировъчни системи за бойна подго-
товка, ще повиши в огромна степен тяхната натренираност за действие в
конкретна среда при зададени специфични условия.
Чрез един такъв тренажор ще е възможно отработването на въпроси като:
- Дейсвия на военнослужещите при осъществане на логистични конвой;

79
Факултет „Командно-щабен“
- Действия при нападение или попадане на конвоя в засада;
- Действия при попадане на ИВУ;
- Водене на тактическа комуникация;
- Извършване на определени доклади в зависимост от конкретната
ситуация;
Използването на интерактивни методи в процеса на обучение може
да усъвършенства самия процес от една страна, а от друга да направи обу-
чението интересно и успешно. Особено значение трябва да се придава на
формирането на способността за бърз пренос, за положителна промяна и
адекватно отношение към действителността.

3. Техническа подготовка.
Техническата подготовка е една от най-важните подготовки на ло-
гистичните формирования. Тя е насочена към придобиване на теоретични
и практически умения на логистичния личен състав към поддържането на
въоръжението, техниката и оборудването, както и всички мероприятия за
запазване или възстановяване на специфично техническо състояние и ре-
сурса на поддържаните средства.
Едно от основните изисквания към едно логистично формирование
декларирано за участие в операции на НАТО е:
- Формированието да е в състояние да осигури способности (сили и
средства) за техническа поддръжка с оглед осигуряването на операция;
- Формированието да е в състояние да ремонтира или евакуира всич-
ки средства на поддържаното формирование;
- Системата за техническо обслужване и ремонт да е достатъчно
ефективна;
- Програмата за техническо осигуряване да е приложена спрямо фор-
мированието;
На основание тези изисквания е необходимо към програмата за под-
готовка да бъдат включени и теми по техническото обслужване и ремонта
на новопридобитите техника и въоръжение (автомобилна техника: Мерце-
дес, Хамър и Гардиан; пистолети: Зиг зауер; снайперови пушки: Хеклер и
Кох и др.). Формированията от батальона също така трябва да преминат и
занятия по изучаването на документите на НАТО и националните такива
по въпросите за:
- техническото обслужване и ремонта;
- придвижването и транспорта;
- докладване (отчитане) на логиситчното осигуряване;
- СОП/СОИ;
4. Огнева подготовка
Въвеждането на нова тематика в огневата подготовка на формиро-

80
Съвременни подходи за подобряване подготовката...
ванията от батальона ще допринесе за обединяването на различни умения
във войника като точността, бързината и контрола на мощта на оръжието в
печеливша комбинация.
Тематиката, заложена към сега действащата програма не обхваща из-
цяло нужната подготовка за действие в сложните и разнообразени по харак-
тер съвременни операции. Ето защо за подобряването на огневата подготов-
ка на военнослужещите от логистичните формирования е необходимо да се
изучат и изпълняват описаните в съществуващата „Методика за динамична
стрелба“ упражнения за стрелба с пистолет и автомат.

5. Инжинерна подготовка/Защита на силите.


Тематиката в тази подготовка трябва да бъде насочена към критерия
„Защита на силите”, като особено внимание се обръща на възможността да
се реагира на заплахи, извършването на маскировка, използването на сред-
ства за осигуряване скритост на действията и въвеждане на противника в
заблуждение, с оглед на това да се сведе до минимум риска от разкриване от
вражески сили и средства за наблюдение, изпълняване на тактики, техники
и процедури за противодействие на ИВУ (C-IED TTPs) с оглед минимизира-
нето на риска от причиняване на смърт или нараняване от ИВУ.
Необходимо е да се добавят учебни въпроси по:
- Правила за употреба на сила (ROE);
- Процедури по нарастването на силите;
- Подготовка на личния състав да реагира на заплахи;
- Действия при заплахи по суша (въоръжени сили, бежанци, демон-
страции);
- Действия при въздушни заплахи;
- Действия при подаване на сигнали за тревога или заплаха;
- Използване на маскировка, средства за осигуряване скритост на
действията и въвеждане на противника в заблуждение;
- Класификация, уязвимите точки и местата, които са най-подходящи
за поставяне на ИВУ;
- Способи за разпознаве на ИВУ и съставните им части;
- Тактики, техники и процедури за противодействие на ИВУ;
- Извършване на проверки на периметър от 5, 25 и 300 м;
- Противодействие и защита на машините при нападение от засада и
процедури по незабавно установяване на контакт;
- Процедурите за движение на машините в условия с използване на
ИВУ;
- Изготвяне на доклад относно точното определяне на местата, къде-
то има заложени ИВУ;
- Доклад за намерено неидентифицирано/неексплодирало взривно

81
Факултет „Командно-щабен“
устройство/боеприпас (IED/UXO REPORT).

6. ЯХБЗ подготовка.
По тази подготовка трябва да се наблегне над обучението на личния
състав относно процедурите за оповестяване и докладване ЯХБ обстанов-
ката, провеждането на мероприятия по индивидуална и колективна ЯХБЗ,
както учебни въпроси по:
- Специална и санитарна обработка (ЯХБЗ) съгласно STANAG 2426;
- Докладването и оповестяването за инциденти с ЯХБ заразяване в
съответствие със SATNAG 2103 (ATP-45);
- Оповестяване и докладване за опасност от използване на ЯХБО съ-
гласно STANAG 2103 (ATP-45);
- Предупредителни знаци за обозначаване на заразяване/ замърся-
ване с химически, биологически, радиоактивни и ядрени агенти съгласно
STANAG 2002;
- ЯХБР и мониторинг съгласно STANAG 2112;
- Действия в отговор на предупредителни сигнали и/или сигнали при
извънредно положение;
- Доклади относно ядрени взривове, падане на радиоактивни части-
ци/прах, химически атаки, предполагаеми нападения с биологическо оръ-
жие/избухване на епидемии от някакви болести и изпускания на токсични
вещества за индустриални цели;
- Подаване на сигнали за тревога при опасност от поразяване с ЯХБО
и сигнали за оповестяване на неосведомени войски съгласно STANAG 2047;
- Провеждане на индивидуална защита съгласно STANAG 2150.
- Провеждане на мероприятия по колективна ЯХБЗ;
- Стандартни знаци за обозначаване на зони с химическо, биологиче-
ско и радиационно заразяване в съответствие със STANAG 2002;

7. Военномедицинска подготовка.
Разработения анекс по военномедицинска подготовка към програ-
мите за подготовка на формированията от Сухопътните войски, напълно
удовлетворява изискванията за военномедицинска подготовка.
Целесъобразно е също така да се включат и учебни въпроси по изуча-
ването на съюзните публикациите на НАТО, относно медицинското осигу-
ряване и военно медицинската подготовка, като се обърне особено внимание
на изготвянето на доклади за пострадали и заявки за медицинска евакуация,
включително и авиомедицинска евакуация (AIRMEDEVAC).
8. Чуждоезикова подготовка/Английски език.
Подготовката на личния състав както от щаба, така и от формирова-
нията, за работа в международна среда е необходимо да бъде насочена към

82
Съвременни подходи за подобряване подготовката...
изготвянето на различните доклади на английски език:
- LOGASSESSREP: Logistics Assessment Report;
- MEDASSESSREP: Medical Assessment Report;
- LOGASREQ: Logistics Assistance Request;
- LOGUPDATE: Logistic Update Report;
- MEDSITREP: Medical Situation Report;
- LOGASRESP: Logistics Assistance Response;
- LOGSUPREP: Logistic Support Report;
- MOVSITREP: Movement Situation Report;
- DEPLOYREP: Deployment Report;
- Доклад относно точното определяне на местата, където има зало-
жени ИВУ;
- Доклад за намерено неидентифицирано/неексплодирало взривно
устройство/боеприпас (IED/UXO REPORT);
- Доклад за забелязани предмети или хора (SPOT REPORT);
- Доклад за забелязано събитие (SALT REPORT);
- Доклад за близка огнева поддръжка - CLOSE COMBAT ATTACK;
- Доклад за необходимост от артилерийска поддръжка - CALL FOR
FIRE.

ИЗВОДИ:
Подготовката на логистичните формирования е дълъг и сложен про-
цес. Залог за постигането на високи резултати в учебната и бойна работа е
правилната организация на учебния процес и активната работа, както на
планиращите органи, така и на изпълнителския състав.Това важи с особена
сила за логистичните органи, които са в основата на нормалното функцио-
ниране на всяка войскова единица.
Постигането на оперативна съвместимост със структурите на НАТО
и държавите-членки ще осигури пълноправното участие на логистичните
формирования в многонационални операции. Затова е необходимо да се
изучават и прилагат в пълна степен ръководните документи, включително
и тези, свързани с подготовката на личния състав.
Подготовката на обучаващия личен състав също е от голямо значе-
ние. Познаването на съвременните методи и форми на обучение ще позволи
на командния състав по-ефективно да подготви подчинените си.
Актуализитането на програмите за подготовка на логистичните фор-
мирования, ще допринесе за по-бързото адаптиране към изискванията на
съвременните бойни действия.

83
СИМУЛАЦИИТЕ В ПОДГОТОВКАТА И ЛОГИСТИЧНОТО
ОСИГУРЯВАНЕ НА УЧЕБНИЯТ ПРОЦЕС НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ
ОТ ФОРМИРОВАНИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

К-н Живко Лавчев

Основна цел на отбраната е гарантирането на суверенитета, сигур-


ността и независимостта на страната и защитата на териториалната й цялост.
Тази цел ще се осъществява в контекста на колективна система за сигурност
и отбрана с пълно ангажиране на националните способности и ресурси. За
да изпълняват въоръжените сили ефективно своите функции, тяхното раз-
витие трябва да бъде в съответствие с измененията в средата за сигурност.
Промените в тази среда са толкова значителни, че създават необходимост
от цялостна трансформация и предефиниране на системата за сигурност
на основата на нови виждания, концепции и доктринални схващания от-
носно набирането, строежа, подготовката, използването и поддържането на
въоръжените сили. В планирането и програмирането на бъдещите въоръ-
жени сили трябва да се отчита фактът, че оборудването е само една част
от трансформацията. Промяната в доктриналната база, организационната
структура, подготовката на личен състав, изграждането на команден състав
и инфраструктурата също трябва да бъдат част от процеса на трансформа-
ция. Въоръжените сили могат също така да бъдат използвани за оказване на
съдействие на държавните и местните органи за управление и на цивилното
население както в страната, така и в чужбина, в случаи на екологични ката-
строфи, природни бедствия, аварии или терористични атаки. Новите мисии
и задачи изискват промяна в подходите за обучение на личния състав, както
и оптимизиране на разходите свързани с тази подготовка, като основната
цел е да бъдат развивани професионално подготвени сили, достатъчно гъв-
кави да изпълняват широк спектър от задачи.
Един от сравнително новите модели за обучение на военнослужещи
е чрез използването на симулаторни системи. Експлоатацията им в разви-
тите армии започва през 80-те години, главно с авиационни тренажори,
като заместители на първоначалното обучение на бъдещите пилоти. Тези
професионални имитатори на полета включват голямо разнообразие от тех-
нически средства и са абсолютно идентични с реалния самолет – кокпита,
неговите полетно-навигационни прибори, възможността за ползване на ра-
диооборудване, както и вида и разположението на органите за управление.

84
Симулациите в подготовката и логистичното...
В следствие на изискванията за реалистичност тези системи се сдобиват с
механични устройства за симулиране на пространственото разположение
на самолета, динамиката на полета, работата на самолетните системи и дви-
гатели, като полетните условия се имитират с помощта на предварително
създаден специален софтуер. Основната ценност на тренажора се състои в
това, че позволява практически без ограничение да се имитира реална бо-
ева обстановка, която е много трудно да се имитира в мирна обстановка по
време на учение. Икономическият ефект е, че значително се намалят финан-
совите средства за летателна подготовка на екипажа, намаля и изразходва-
нето на самолетните моторесурси при подготовката. Освен това тренажора
се явява единственото място, където може да се симулират многократно
различни случайни и нерегулярни събития, които е възможно да се проявят
по време на полет и пилота може да отработи действия и да създаде нави-
ци за преодоляването им. Сега може да се твърди, че благодарение на раз-
витието и големите възможности на електронно-изчислителната техника,
тренажорите за гражданските неманеврени самолети имат по-високо ниво
на съвършенство, отколкото тези за военните самолети. Това се дължи на
действието на строгите стандарти JAR-FSTD и ICAO 9625, които подроб-
но определят необходимото съответствие на тренажорния модел и реалния
самолет. Тренажорите сертифицирани по най-високото ниво на Level D по
JAR-FSTD или Level VII по ICAO 9625 (Full Flight Simulator (FFS)), имат
толкова високо ниво на подобие, че позволяват след завършване на курса
за преподготовка за нов тип самолети на тренажорна установка, пилотите
да се включват веднага в полетни екипажи, без да са предвидени други до-
пълнителни обучения по програма за конкретния летателен апарат. Според
Кори Джонсън, Bloomberg West: Симулаторът на F-16 помага на пилота да се
подготви за мисия само за частица от разходите за реална тренировка. Все-
ки час тренировка в реален F-16 може да ви струва 10 хиляди долара, докато
симулаторът струва едва 1000 долара на час.
Екипажите на бронетанковата техника също е целесъобразно да
започват обучението си на интегрирани симулатори. Това допринася за
по-добро изучаване и привикване към системите за огнево поразяване на
машината, като екипажа може да тренира по целия спектър от възможни
цели, ден и нощ, при всякакви метеорологични условия на различни терени,
a механик-водачите да подобрят уменията си по управление на ППС, което
повишава ефективността и ефикасността на самата тренировка. По време на
изпълнението на бойните задачи в „нефизическата реалност“, също така се
тренира и системата за командване и управление,
Диманичното развитие на информационните технологии и интереса
на държавите към рентабилността от използването на симулационни систе-
ми, в днешни дни е довело до усъвършенстването им и повишаване на броя

85
Факултет „Командно-щабен“
на производителите на софтуер и хардуер. От няколко години виртуалната
реалност е достъпна дори за цивилния потребител. Най-големият произво-
дител на електроника в света Самсунг Електроникс, както и Гугъл , Околус,
Сони и други произвеждат VR Headset устройства, които още с появяване-
то си на пазара, започнаха да играят роля в подготовката на военнослуже-
щите. Тези VR Headset устройства представляват очила или „шлемове“ с
лупи, които използват специален екран или смартфон, за да възпроизведат
360 градусова детайлна виртуална реалност, като проектирането цели да
продостави на армията, като потребител точна симулация на реални съби-
тия в безопасна, контролирана среда. Първоначалното VR технологията се
използвала при хеликоптерите, като към екрана на Headset-a била свързана
инфрачервената камера на въздухоплавателнто средство, която най-често е
от долната му страна. Пилотът е получавал безпрецедентен поглед към те-
рена под неговото превозно средство при полет през нощта, което го прави
по-безопасно да бъде приземено в трудни условия. Норвешките Въоръжени
Сили използват Ocolus Rift Headset заедно с технология, чрез която меха-
ник-водача има 360 градусова гледка посредством монтирани камери около
бронираната му машина, като системата бива прецизна до сантиметър. Тя
следи движенията на главата и предава изображенията от съответната ка-
мера без осезаемо за човека забавяне. Механик-водача може да избира какъв
набор от информация да следи на дисплея на очилата - километраж, надмор-
ска височина, gps кординати, карта и др.
Виртуалната реалност в армията на САЩ се използва трениране на
войници чрез симулации на реални бойни действия. Прекалено скъпо е по-
строяването на специални тренировъчни полигони имитиращи среда близ-
ка до бойната с имитация на военни действия близки до бойните за всяко
едно занятие. Виртуалната реалност предлага такива възмозности, дори
още повече. Заснемането чрез дрон на терен, на който ще се провежда бъде-
ща мисия и симулирането му, чрез виртуална реалност дават възможност на
военнослужещите да бъдат максимално подготвени за предстоящите бойни
действия. Британската армия е провела най-голямата виртуална симулация
на битка, в която са участвали 220 войници. Експериментът се е провел в
Центъра на армията в Уорминстър. Сценарият отвел войниците в измислен
френски град. Целта на експеримента била армията да прецени нуждите си,
тъй като през април тя ще поеме контрола върху бюджета си и трябва да
оптимизира инвестициите си. Тези нужди трябва да отговарят на воденето
на война от следващо поколение.
Комбинирането на виртуални симулации и упражнения за обучение
на полигон вече е посочило как логистика може да се подобри. Лоувил -
името на измисления град в симулацията е репликация на град във Фран-
ция, където са били извършени реални бойни учения.

86
Симулациите в подготовката и логистичното...
Виртуалната реалност, като инструмент за обучение на военнослу-
жещите може да се използва и за обучение на личен състав водещ прего-
вори, за обучение на технически личен състав, медици, набиране на нови
военнослужещи и други.

87
ВЛИЯНИЕ НА МОДЕРНИЗАЦИЯТА И ПРЕВЪОРЪЖАВАНЕТО НА
ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ВЪРХУ СИСТЕМАТА ЗА ЛОГИСТИЧНО
ОСИГУРЯВАНЕ И ПОДГОТОВКАТА НА ЛИЧНИЯ СЪСТАВ

капитан Цветомир Велев

Средата на сигурност през последните няколко години се променя-


ше динамично поради редица събития - кризата в Украйна и развитието на
„хибридната война“, дейността на терористичната организация „Ислямска
държава“, нелегалната миграция и трафикът на хора породени от конфли-
кта в Сирия и др. В резултат на променящата се среда на сигурност през
последните няколко години бе необходимо да се извърши Преглед на от-
бранителните способности и възможности на Въоръжените сили, от който
се достигна до извода, че за усъвършенстването и поддържането на отбра-
нителни способности, както и за създаване на нови такива, е необходимо
развитие и реорганизиране на Въоръжените сили.
Развитието на Въоръжените сили трябва да бъде насочено към иден-
тифициране на подходи и мерки за превъоръжаване и модернизация на Бъл-
гарската армия, за да може тя при необходимост да изпрати достатъчно добре
подготвени и осигурени с модерно и ефективно оборудване сухопътни, во-
енноморски и военновъздушни сили от комплекта, който предварително е
определен и договорен в рамките на процеса на отбранително планиране на
НАТО. Важен елемент на развитието и главно средство за придобиване на
нови оперативни способности е модернизацията на Въоръжените сили.
Превъоръжаването и модернизацията на Въоръжените сили ще се
осъществи чрез реализиране на основните инвестиционни проекти, залег-
нали в „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръже-
ните сили на Република България 2020“, които са:
- придобиването на нов тип боен самолет;
- придобиването на нови трикоординатни радари;
- придобиването на автоматизирани системи за командване и упра-
вление;
- частична модернизация на фрегати клас E-71;
- придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб;
Несъмнено превъоръжаването и модернизацията на Въоръжените
сили ще окаже влияние както върху системата за логистично осигуряване
така и върху подготовката на личния състав. Промените ще бъдат основно в

88
Влияние на модернизацията и превъоръжаването...
следните направления:
- промяна на ремонтната система;
- промяна на системата за снабдяване с резервни части;
- промяна на системата за експлоатация и обслужване на техниката;
- промяна на системата за обучение, подготовка и квалификация на
личния състав.
По отношение на ремонтната система промени ще настъпят в струк-
турите по ремонта, ешелонирането на ремонтите, придобиване на адекват-
ни на новата техника подвижни средства за обслужване и ремонт, стацио-
нарно оборудване, поява на нови процедури по ремонта и др. Тези промени
са необходими в резултат от изискванията към системата за ремонт, като
това тя да е гъвкава, опростена и мобилна.
Гъвкавостта на системата ще се постигне с реализиране на адекватни
структури по ремонта, които ще могат да действат еднакво бързо и точно при
всякаква обстановка в зоната на операцията (характер на операцията, време
като сезон, климат, релеф, изисквания към качеството на ремонта и т.н.) и
които ще могат да сформират модулни елементи с различни възможности.
Опростеността на системата се състои в точно и ясно определяне
на правомощията на ремонтните органи - т.е. какви ремонти може да се из-
вършват на съответното йерархично ниво, кой ще ги извършва, как ще се
осъществяват и как ще се осигурява тяхното извършване. Следва да се от-
бележи, че степенуването на ремонтите се извършва в зависимост от: зало-
жените възможности на ремонтните органи да извършват ремонти с опреде-
лена трудоемкост, техният количествен състав, оборудване и екипировка и
не на последно място от разполагаемото време за работа, когато се касае за
използването им в бойни условия.
При превъоръжаване с нова техника е необходимо сключването на
офсетно споразумение между БА и доставчика за това какви ремонти може
да извършваме на наша територия, чрез използване на комбиниран метод на
ремонт от граждански и военни структури, да се уточни редът за действие
при необходимост от ремонт, за който нямаме правомощия да извършва-
ме, да се придобият лицензи за производство на резервни части, периодич-
но надграждане на софтуера на системите. Военно ремонтните структури
обаче следва да достигнат такива способности, че да могат да извършват
и най-сложни ремонти в полеви условия, което налага високи теоретични
познания и практическа подготовка на личния състав.
Въвеждането в експлоатация на нов вид техника ще доведе и до пре-
изчисляване на ремонтните възможности на структурите по ремонта, което
е в следствие на променената трудоемкост, а тя от своя страна води до не-
обходимостта от разработване на нормативи за разход на труд за единица
продукция.

89
Факултет „Командно-щабен“
Превъоръжаването и модернизацията на Въоръжените сили ще ока-
жат влияние и ще наложат промяна и в системата за снабдяване и запасява-
не с резервни части. Тази промяна се обуславя вследствие на новата органи-
зация на ремонта.
Съвременната теорията за запасяване и снабдяване с материални
средства разглежда тези въпроси от гледна точка на реализации на ико-
номии от човешки ресурси, материални средства, инфраструктура и от
поддръжка и съхранение. При определянето на разходите за поддържане
на запасите от материални средства е прието, че те представляват 20 % от
тяхната стойност.
От тази гледна точка навлизат нови стратегии за запасяване, при които
се отчитат разходите за това. Две от най-разпространените системи за упра-
вление на запасите са: системата с установена периодичност за попълване на
запасите до зададено постоянно ниво и системата „минимум-максимум“.
В системата с периодично попълване на запасите до зададено по-
стоянно ниво както в системата с фиксиран интервал между заявките, вхо-
дящ параметър се явява периодът от време между заявките. В отличие от
нея обаче тази система е пригодена за работа при значителни колебания
на потреблението. За да се избегне завишаването на запасите в складовете
или техния дефицит, заявките се подават не само в установени моменти от
време, но и при достигане на праговото ниво на запасите. В такава система
плановите заявки се извършват в зададени моменти от време, а ако факти-
ческият (текущият) обем на запасите достигне праговото ниво, се извърш-
ва допълнителна заявка. Величината и на плановите и на допълнителните
заявки е такава, че като се отчита потреблението за времето на очакване на
доставката запасът да се попълни до зададеното ниво. По този начин при
значителни колебания на разхода се избягва завишаване на обема от запаси.
Системата „минимум-максимум“ се прилага в случаите, когато
разходите за отчет на текущото ниво на запасите и на оформяне на поръч-
ките са съпоставими със загубите при дефицит. При нея заявките се из-
вършват не при всеки даден интервал от време, а само в случай, че нивото
на запасите се занижи до или под някакво минимално ниво. Обемът на за-
явката е такъв, че с отчитане разхода на запасите за времето на очакване на
доставката, запасът да се попълни до максималния запас. По такъв начин
тази система работи само с две нива на запасите - минимален и максима-
лен, което е дало и името й.
До скоро БА поддържаше много складове за автомобилно и броне-
танково имущество с хиляди номенклатури в тях. Количеството на номен-
клатурите се определяше по методика за това от 60-те и 70-те години. В по-
следствие тази методика се запази, като се намалиха количествените данни,
които служеха като основа за изчисляване на необходимите потребности.

90
Влияние на модернизацията и превъоръжаването...
За достигане на новите оперативни способности от БА задължител-
но следва да се преосмислят размерите на запасяване с АБТИ (рез. части,
общо разходни материали, средства за труд, средства за обучение, техни-
ческа документация), да се оценят реалните финансови разходи за единица
запас и се премине към такова количествено запасяване, което ще е необхо-
димо само за тези номенклатури, от които в най-голяма степен ще зависи
поддръжката на техниката. Опонентите на една такава система ще заявят, че
ще се затрудни снабдяването и връщането в строя на неизправната техника.
Опитът на водещите производители показва, че вследствие на използването
на ново технологично оборудване, внедряването на автоматизацията и ро-
ботизацията в производствените процеси, използването на нови и качестве-
ни материали, осъществяването на контрол на качеството по цялата верига
на производството води до повишаване на надеждността на техническите
системи и намаляване на отказите по технически причини. В резултат на
което се намалява потребността от резервни части, поддържат се минимал-
ни нива на запасяване и се редуцират разходите по тяхното съхранение.
Проблемите със запасяване с резервни части възникват и от друга
гледна точка. Действащите към момента регламентиращи документи фор-
мулират извършването на ремонта основно по агрегатния метод, т.е. не се
подменя повредената част или възел, а целия агрегат, което води от своя
страна до оскъпяване на ремонта за сметка на времето необходимо за него-
вото извършване. В документите се подчертава, че в зависимост от харак-
тера на повредата, от конкретната оперативна и тактическа обстановка е
възможно да се прилага и индивидуалният метод за ремонт. Основен про-
блем при използването на агрегатния метод за ремонт се явява определяне-
то на потребността от агрегати. При модернизация на съществуващ образец
техника ще се наложи единствено актуализация на методиката за тяхното
определяне, която ще се изразява в добавяне или премахване на отделни
агрегати от ремонтните комплекти на различните йерархични нива. Не така
стои въпросът с определянето на необходимостта от агрегати и резервни
части при придобиването на нов образец техника, защото не се разполага
със статистически материал, който да дава информация от кои номенклату-
ри е най-големия разход. Това ще наложи създаване на нова методика за тях-
ното определяне и запасяване, която трябва да бъде съобразена с повише-
ното качество на изработка на възлите и частите на агрегатите, по-ниските
нива на дефектиране и изискванията към условията за тяхното съхраняване.
От друга гледна точка възниква проблемът за събирането на всички
нуждаещи се от ремонт агрегати, тяхното поетапно евакуиране и сдаване на
ремонтните органи на по-високото ниво или на ремонтните заводи, където
те евентуално ще бъдат ремонтирани. В този случай логистичната верига
става прекомерно дълга и времето, което ще е необходимо за извършване на

91
Факултет „Командно-щабен“
всички процедури за това, ще нарасне значително.
В този случай е необходимо въвеждането на войскови ремонтен ор-
ган, който да извършва само текущ ремонт на агрегати. Предимствата, кои-
то ще произтекат от това се състоят най вече в:
- скъсяване на логистичната верига и по-бързо връщане в складовата
система на неизправните агрегати;
- облекчаване на ремонтната дейност на заводите от промишленос-
тта на страната, които ще са заети приоритетно с извършване на ремонт
трета степен на техниката и основен ремонт на агрегатите.
Друг аспект на превъоръжаването и модернизацията на БА е вли-
янието върху системата за експлоатация и обслужване на техниката. Тук
основните промени ще настъпят в планирането на обслужването, провеж-
дането на контрол на експлоатацията и фактическото обслужване на техни-
ката, които са породени от промяната на цикъла, интервала и честотата на
провеждане на техническото обслужване.
Основните задачи, които трябва да бъдат решени са:
l непрекъснат контрол на фактическото използване на техниката и
своевременно планиране на техническите обслужвания;
l непрекъснато обучение на водачите и екипажите по устройството,
експлоатацията, обслужването и съхранението на техниката;
l непрекъснато обучение и повишаване на квалификацията на май-
сторите по ремонта;
l оборудване на пунктовете за техническо обслужване на техниката
с най-съвременна диагностична апаратура, прибори и приспособления;
l осигуряване на подвижни средства за обслужване в полеви усло-
вия;
l осигуряване с необходимите експлоатационни материали.
За да бъдат решени тези задачи е необходима на първо място задъл-
бочена теоретична подготовка и познаване на регламентиращите документи
от офицерите по логистиката и на второ място правилното планиране и оси-
гуряване на финансови средства за осъществяването на тези дейности.
Превъоръжаването на Въоръжените сили ще наложи разработване
на нови или адаптиране на действащите регламентиращи документи, които
са свързани с експлоатацията и обслужването на ново придобитата техника.
Не на последно място превъоръжаването и модернизацията на БА ще
окажат влияние и на системата за обучение, подготовка и квалификация на
личния състав.
Внедрената за използване система за експлоатация, ремонт и об-
служване на техниката, а също и техническото ниво на притежаваното към
момента от БА въоръжение налага техническият личен състав да има висо-
ки познания по устройството на материалната част, наличие на центрове

92
Влияние на модернизацията и превъоръжаването...
за подготовка на специалисти, наличие на разнородна материална база за
обучение-макети, схеми, разрези, техническа и специализирана литература.
С придобиването на ново поколение въоръжение и техника, което е
с по-високо технологично ниво на изпълнение, ще се наложи и промяна в
системата за обучение и подготовка на личния състав. Досегашната прак-
тика в това отношение се реализираше в системата за техническа подготов-
ка на офицерите и сержантите на технически длъжности и в системата на
бойната подготовка за водачите и екипажите. Техническата подготовка на
офицерите се заключаваше най-вече в изучаване на устройството на мате-
риалната част и провеждане на практически занятия във военните учили-
ща. Обучението на сержантите се извършваше в сержантските училища, в
последствие във войските в системата на бойната подготовка и в системата
на курсовете. Войниците се обучаваха изключително във войскови условия
в системата на школи и в последствие в системата на бойната подготовка на
частите.
На преден план при превъоръжаването с нова техника излиза разра-
ботването на нови програми за обучение, подготовка и повишаване на ква-
лификацията на специалистите по ремонта и поддръжката, инструкторите
по управление на техниката, водачите и екипажите. За достигане на ново
ниво на подготовка от съществено значение е придобиването на съвременни
системи за нейното осъществяване, които позволяват съвместно използване
на реални, виртуални и конструктивни симулации.
Предимствата на системите за виртуални симулации се изразяват в:
l провеждане на подготовка в реално време чрез използването на
„реален” (имитиран) противник;
l многократна повторяемост на действията при всякакви метеороло-
гични условия, без необходимост от използване на допълнителни ресурси;
l провеждане на детайлен разбор и анализ;
l значително съкращаване на финансовите разходи и повишаване
безопасността на военнослужещите при подготовка в обстановка, макси-
мално близка до очакваната в мисии, провеждани в зони с повишен риск.
Съвременната техника се нуждае и от съвременни средства за ди-
агностика и сервиз, които използват разнообразни софтуерни продукти,
което разбира се не изключва необходимостта от придобиването на тех-
ническа и специализирана литература, тъй като различните носители на
информация прилагани според условията, осигуряват адекватна реакция.
Визуализирането на детайлите и системите спомагат за по-доброто опоз-
наване на техниката и начина по който тя работи, по-бързото откриване на
проблемите, мигновен достъп до електронните каталози, които съдържат
в себе си и уникалните стокови номера по НАТО. Всичко това приложено
най-вече в многонационална среда на работа, което се очертава като бъдеще

93
Факултет „Командно-щабен“
пред БА способства за улеснено управление на логистичното осигуряване
и заявяване и придобиване на необходимите консумативи, части, възли и
агрегати както от складове разположени на национална територия, така и от
партньорите от НАТО или посредством Агенцията на НАТО за поддръжка
(NSPA). Въвеждането на тези софтуерни продукти ще наложи нови изиск-
вания към операторите относно степента на владеене на Английски език,
познаването и правилното използване на техническата терминология.
Разликата в подготовката на личния състав между модернизирането
на даден отбранителен продукт или превъоръжаването с напълно нов за БА
такъв, е че когато се налага модернизация, преквалификацията на личния
състав ще е свързана само с промените които ще настъпят от тази модер-
низация, но това ще стане с по-бързи темпове, усвояването ще е по-преце-
зирано и ще се извършва в по-кратки срокове, тъй като потребителите по-
знават продукта. Докато при придобиването на нов продукт ще трябва да се
натрупат първо по-задълбочени теоретични познания преди да се премине
към практическото прилагане и използване на наученото, а всичко това е
свързано с разход на време. Ето защо е необходимо тази теоретична подго-
товка да започне в един изпреварващ придобиването на продукта период,
за да не се наложи практическо получаване на знания „от движение“, което
ще се осъществява на принципа „проба-грешка“, ще отнеме голям ресурс от
време, а придобитите знания ще са повърхностни и неточни.
В заключение можем да отбележим, че модернизацията и превъо-
ръжаването на БА е необходим и необратим процес, който ще доведе до
качествена промяна на Въоръжените сили и придобиване на нови способ-
ности от Българската армия, но тяхното придобиване е в тясна връзка с обу-
чението, подготовката и квалификацията на личния състав, защото без тях,
независимо от нивото на съвременност и надеждност на дадената система,
същата ще генерира по-нисък коефициент на полезно действие и няма да се
създадат предпоставки за изпълнение на поставените задачи в пълен обем.

ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ:

1. Доктрина по логистика.- МО, София, 2013, 125 с.


2. „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените
сили на Република България 2020“ , ДВ, бр. 93, 2015 г.
3.Пенчев,Р. „Поддръжка на бронетанковата и автомобилната техника в
мирно време“, София, 2009 г.
4.“Концепция за внедряване и използване на съвременни симулатори и симу-
ла-ционни системи в подготовката на военни формирования.“, София, 2011 г.
5. Авторски колектив „Военна логистика“, ВА „ Г.С.Раковски“, 2014г.

94
ПРИНЦИПИ НА ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ
ОРГАНИЗАЦИОННИ СТРУКТУРИ И ВЛИЯНИЕТО ИМ
ВЪРХУ ВОЕННАТА ЛОГИСТИКА

Живко Михайлов

Изграждането на съвременните организационни структури е свързано с по-


знанието за същността и типологията на организационните структури, организа-
ционните пълномощия, централизацията и децентрализацията на управление в орга-
низацията. Ефективно усвояване на знанията може да се осъществи чрез динамично
внедряване на доминиращите днес тенденции и процеси, насочени към пълно интегри-
ране на научното познание в съдържанието на учебния процес.
Ключови думи: Трансформация, Организационни структури, Интеграция, Ти-
пология, Централизация, Децентрализация.

Подготовката и реализацията на високо квалифицирани кадри за


нуждите на логистиката в сектора за сигурност и отбрана на страната е от
изключително важно значение в съвременните условия на динамични про-
мени и трансформационни процеси.
Процесите на трансформация на въоръжените сили изискват адек-
ватни промени, както на военната логистична система, така и на академич-
ното военно образование в областта на логистиката.
Ролята на военното образование в процеса на трансформация на ло-
гистичната система е решаваща за постигане на целите на трансформацията.
Доминиращите днес тенденции и процеси в съвременното познание
следва да бъдат отчитани и насочени към интегриране на научното позна-
ние в съдържанието на учебния процес [6].
Натрупването на информация в областта на учебната дисциплина „во-
енна логистика”, определя нейното конкретно състояние и възможности за
установяване на връзките с другите научни области и учебни дисциплини.
Научното познание за изграждане на съвременни, адекватни на про-
мените логистични организационни структури като част от системата на
въоръжените сили е решаващо за функционирането и развитието на сектора
за сигурност и отбрана.
Докато първоначалното натрупване на знания изисква диференциация
на научното познание, което в известна степен забавя неговото развитие, то ин-
теграцията, като подход за усвояване на знанията обуславя закономерността на
универсалното взаимодействие и всеобщата връзка между предметите и явле-

95
Факултет „Командно-щабен“
нията, в това число и системата за логистично осигуряване.
Интегрирането на познанието за от една страна, като първоначал-
ни знания за системите, организационните структури, архитектури от една
страна и интеграцията на познанието от друга с тази на логистичните сис-
теми и архитектури е един от пътищата за ефективна реорганизация на
учебното съдържание. Преустройство на това съдържание в съответствие с
новите тенденции и развитие на съвременното познание, за да се осъществи
реално едно трансформацията на логистиката на ВС.
Ето защо едно от условията за трансформацията на логистичната
система е реорганизацията на учебния процес, на неговото съдържание и
организация в областта на военната логистика.
Във връзка с това в учебното съдържание на логистиката в процеса
на обучение във Военна академия „Г. С. Раковски” следва да се включват и
теми като: същност и типология на организационните структури; предим-
ства на различните видове бизнес структури; връзка на организационната
структура с управлението на системата;организационни пълномощия; цен-
трализация и децентрализация на организационните структури и на упра-
влението в организацията и т.н.
От особено значение е разкриване на същността и видовете органи-
зационни структури, които играят основна роля в съвременното общество.
Същност и типология на организационните структури
Организационната структура е гръбнакът на организацията и опре-
деля нагледно функционирането и връзките между отделните подразделе-
ния и звена в нея.
Терминът „структура” е пряко свързан с процесите на управление
във всяка една фирма или организация.Чрез него се определят броят и обли-
ка на всички звена свързани с процеса на дейност в организацията. От орга-
низационната структура на една организация зависи цялата й ефективност.
По материали от Свободната руска енциклопедия - Википедии, ор-
ганизационнната структура е съвкупност от способи, посредством, които
трудовия процес първоначално се подразделя на отделни работни задачи,
а след това достига координация по решаването на тези задачи. Организа-
ционната структура определя разпределението на отговорностите и пълно-
мощията вътре в организацията. Като правило тя се изобразява във вид на
органиграма.
Като най-популярен критерий за типология [7] на организационните
стуктури се явява този на разпределение на отговорностите. Във връзка с
този критерии организационните стуктури се подразделят на: йерархична,
линейна, функционална, линейно-функционална, матрична и т.н..
Йерархичните структури в организациите още са познати като „ви-
соки“ структури. Този тип структури се характеризират с голям брой нива,

96
Принципи на изграждане на съвременните...
които разделят висшите мениджъри и обикновените служители. В такъв
тип бизнес организации с много нива в йерархичната си структура се сти-
мулира тясна специализация и всяко ниво мениджъри и служители се зани-
мава със строго определени дейности.
Линейната организационна структура притежава само вертикални
връзки. Основната характеристика е, че един ръководител изпълнява всич-
ки функции. Всяко звено в нея притежава пълни, но неголеми възможности
за решаване на функционални въпроси. Линейната структура е първата въз-
никнала организационна форма на управление. Днес тя се прилага главно
за малки организации. Решаването на оперативните въпроси доминира над
стратегическите. Позволява точно да се регулират всички комуникации по
вертикала и да се осигури единоначалие. Не съществуват връзки между от-
делните звена на едно равнище. Отговорността е само в рамките на звеното.
При функционалната структура управленските функции се изпъл-
няват от няколко функционални ръководители. Всеки подчинен има някол-
ко функционални ръководителя, като различните ръководители изпълняват
и отговарят за различни функции. Всеки функционален ръководител при-
тежава всички права на разпоредителство по въпроси, влизащи в компетен-
цията на неговата длъжност. В рамките на определена функция се създават
различни управленски звена. Преимущества – повишава се компетентност-
та на управлението; по-добро разделение на управленския труд; възмож-
ност за специализация и квалификация; обхващат се всички управленски
функции.Недостатъци – нарушава се единството на разпоредителство; лип-
са на ясно разграничена отговорност; сложни връзки и трудна координация;
липса на ясна и точно отговорност.
Линейно-функционалната структура (нарича се още линейно-щаб-
на) е комбинация от предишните два вида. Основната характеристика е
създаването на функционални звена от специалисти, които подпомагат ли-
нейните ръководители в управленския процес. Целта е да се събира обра-
ботва и систематизира информацията и да предлага варианти за вземане на
решения. Щабовете от специалисти са функционално компетентни като са
им предоставени ограничени права на ръководство и вземане на решение.
Налице е съчетаване между функционална специализация, характерна за
функционални звена и щабове и предмета на която се свързва с линейните
ръководители. Предимства – значително се повишава качеството на взема-
ните управленски решения; разтоварват се линейните ръководители. Недос-
татъци – забавя се процесът на вземане на решения; възможност за неоправ-
дано разрастване на функционалните звена (бюрократизиране).
Предимства на различните видове бизнес структури
Ползите от йерахичен тип организация са по-добрият контрол вър-
ху работния процес в компанията. В бизнеси и сфери, където грешките са

97
Факултет „Командно-щабен“
критични се наблюдава тендеция да се налагат по-скоро йерархични струк-
тури. Военните структури са типичен пример за много висока организация
и следва да бъдат със силно изразена йерархия. При този тип организации
информацията се пренася много по-бързо между отделните нива и така за-
поведите и решенията на висшия ръководен състав се прилагат много бързо
в реалната работа на изпълнителите от оперативните и тактически звена.
Хенри Минцбърг [1] предлага типология на организационна струк-
тура базирана на разделение на шест основни структурни елементи на орга-
низацията: организация на операционното ядро – осъществява основно про-
цеси по създаване на ценности за крайния потребител; стратегически връх
– осъществява ръководство на организацията чрез формиране на мисията,
стратегическите цели и стратегическата дейност на организацията; средна
линия – междинно звено между ръководството и организационното звено;
техноструктура – обединява аналитици и специалисти, организиращи и
поддържащи информационните потоци; спомагателен персонал – служби
осигуряващи функционирането на останалите елементи на организацията;
идеология – атмосфера на организациите , свързана с традициите.
Връзка на организационната структура с управлението на систе-
мата
Организационната структура е неразривно свързана и с управлява-
щата подсистема. Тя следва да се изгражда на основа на органите на упра-
вление на различни равнища и на връзките между управляващи и управля-
вани. Организационно управляваната структура е съвкупност от отделни
елементи, които са йерархично подредени и взаимодействат помежду си за
реализиране на поставената цел.
Една от основните задачи на всеки висш мениджър е да формира ор-
ганизационната структура на управление на организацията, както и свое-
временно да я променя, когато има такава нужда. Организационната струк-
тура на управление е едно от най-мощните средства в усилията на мени-
джърите организацията им да е ефективна и конкурентоспособна.
Питър Дракър [2] отбелязва, че изискванията към организационната
структура на управление са: да създаде организация на бизнес действие;
да има възможно най-малък брой нива на управление; да е предпоставка за
обучение и проверка на утрешните висши управляващи.
Функционална департаментализация. Тя е свързана с групирането
и обособяването на управленските подразделения за извършването на оп-
ределени функции. Функционалната департаментализация се основава на
това, че тя използва всички положителни страни на специализацията.
Дивизионална департаментализация. Тя съчетава в себе си центра-
лизирана координация с децентрализираното управление на дейностите на
производствените подразделения. При нея големите организации създават

98
Принципи на изграждане на съвременните...
производствени подразделения и им предоставят определена самостоятел-
ност в осъществяването на оперативната дейност. Висшето ръководство
планира и разпределя основните ресурси (взема стратегическите решения),
а подразделенията се занимават с оперативните решения и са отговорни за
получаването на печалбата. Тя широко се използва в условията на много-
продуктово производство или в многонационални организации, в които при
териториалната им раздробеност е необходимо да се направят автономни-
те филиали им по страни. Мениджърите координират работата не само по
равнища, но и по функции. В резултат се ускорява процеса на вземането на
решенията и се повишава качеството на производствените продукти.
Организационни пълномощия, власт, централизация и децентрали-
зация на управлението в организацията
С делегирането на пълномощия [5] се установяват качествено и ко-
личествено определените отношения между структурните подразделения и
техния ред във времето и пространството. Ръководителят може да делегира
само своите права, но не своята отговорност.
Разкриваме три концепции за делегиране на организационни пълно-
мощия: класическа – принцип на единоначалието, пълномощията се пре-
дават от най-горното до най-долното стъпало; акцептивна – лицето може
да се отклонява от изискванията на ръководителя, при условие че: разбира
какво се иска от него, решенията му не са в разрез с целите на организа-
цията; законова – освен делегираните пълномощия вътре в организацията,
ръководителите имат право и по закон. Разпределението на пълномощията
вътре в организацията се осъществявапо: по организационни елементи на
организация, намиращи се на различни равнища и по йерархията на упра-
вляващите подсистеми.
Централизация и децентрализация при изграждане на организа-
ционните структури/ архитектури
Управлението най-често е свързано с държавата, затова ще разгледа-
ме формите на държавно управление, които най-успешно могат да се свър-
жат с управлението на БА и нейната логистика.
Държавното управление е изградено въз основа на няколко прин-
ципа. Единия от тях е централизацията. Тя означава съсредоточаване на
власт, възможности и ресурси в едно лице или в един орган. Централиза-
цията е свързана с разделението на труда и с разделението на властите. В
началото на своето съществуване държавата се характеризира с пълна цен-
трализация. Това означава, че един орган (най-често монарха) съсредоточа-
ва в себе си цялата власт. Той упражнява изпълнителната, законодателната
и съдебната власт. В последствие, при развитието на обществото и особено
след възприемане на принципа на разделение на властите се постига са-
мостоятелно упражняване на трите власти, а също така и разделение на

99
Факултет „Командно-щабен“
централна и местна власт. Тук възниква и въпроса за децентрализацията и
пълномощията. При централизацията се възприема идеята, че правомощи-
ята трябва да се осъществяват от един център. Това означава, че вземането
на решения и тяхното изпълнение е възложено на един централен държавен
орган. Централизацията е нормативно установена в конституцията и в Зако-
на за администрацията.
При централизацията съществуват единодействие и целенасоченост
и се координират усилията на подчинените органи при вземането и изпъл-
нението на едно управленско решение. При централизацията съществува
подчинение на по-долустоящия орган спрямо горестоящия, когато те са в
една и съща йерархична система. Съществуващите в тази йерархична сис-
тема връзки и зависимости определят линията, по която могат да се полу-
чават указания и разпореждания, а също така контрол и проверка. Същест-
вуват пълна и частична централизация. Пълната централизация предполага
цялостно и безпрекословно подчинение на по - долустоящия органи по
отношение на горестоящите. По този начин се осигурява оперативност и
отговорност за взетите решения. При нея е допустимо по горестоящите да
издава актове вместо по долустоящите или да отменя техните актове. Такъв
тип централизация се среща изключително рядко в държавното управле-
ние. До такъв тип централизация се доближават военизираните служби и
ведомства. Много по-често срещана е частичната централизация, при коя-
то съществува йерархична подчиненост, смекчена по един или друг начин.
Вид частична централизация е и прилагането на понятието координация в
държавното управление. При нея има разпределяне на властническото въз-
действие от горестоящия орган към няколко по-долустоящи звена, които не
са подчинени едно спрямо друго. Не може да има координация, ако органът,
който осъществява съгласуване, трябва да има властническо въздействие по
отношение на дадени структури и звена.
Изграждането на организационни структури на управление в ми-
налото се е осъществявало на принципа на федералната децентрализация
или/и принципа на функционалната децентрализация.
Принципът на федералната децентрализация е използван за първи
път от Пиер Дюпон през 1920 година, когато той оглавява фамилната ком-
пания “Е. И. Дюпон дьо Немур”.
Принципът на функционалната децентрализация е по-различен. Той
предвижда изграждането на интегрирани звена, които са натоварени с мак-
сималната отговорност да управляват самостоятелно само отделни етапи
от бизнес процеса – производството, иновациите, маркетинга и т.н.
Към този тип децентрализация може да се причисли тази извършена
във ВС през 2011г., когато СКС и Видовете въоръжени сили придобиха, съ-
гласно ЗОВС статут на самостоятелни юридически лица.

100
Принципи на изграждане на съвременните...
Недостатъчно прецизното разграничаване на функциите на управле-
ние и поставянето им в основата за изграждане на структурите, обаче води
до неподходящо практическото приложение на двата принципа (на федерал-
ната и функционалната децентрализация) в организациите.
За първи път Анри Файол [3,4] предлага класификация на функци-
ите на управление, но същевременно оттогава досега са известни най-раз-
лични класификации. Ето например, една популярна класификацията на
функциите на управление: основни - планиране, организиране, координи-
ране, контролиране и специални - организация на системата и процесите за
управление, прогнозиране и планиране, управление на научно-техническо-
то развитие и техническата подготовка на производството, управлението на
човешките ресурси, управлението на запасите, управление на финансите и
счетоводното отчитане, управление на спомагателните процеси (ремонт
и енергийно обслужване), оперативно управление на производството, упра-
вление на капиталното строителство и др.
С други думи основните функции показват какво е това, което
трябва да правят мениджърите, ръководителите, когато управляват.
Специалните функции обаче са дефинирани според това какъв е обектът
(фокусът) на управлението. Ето защо правилният подход при функционал-
ната децентрализация е органите и звената на управление в компанията да
се обособяват на база на специалните функции на управление. Логистич-
ните функции се отнасят към специалните функции. Следователно ако се
осъществява някакъв вид децентралицация на логистиката, то тя следва да
бъде на базата на специалните й функции.
По-горе изложеното предопределя и приложението на подходите и
принципите на организационно изграждане към системата за логистично
осигуряване на въоръжените сили (ВС):
l Силно изразената йерархична структура на логистичната система
на ВС й определя принадлежност към рационалните системи. Факта, че тя
е сложна система „ система от системи” от друга страна означава, че тя е
отворена система. Следователно при изграждането на логистичната сис-
тема следва да се прилагат комплексно и двата подхода – на рационалните
системи и на отворените системи.
l Интеграция на способностите на системата за логистично осигу-
ряване в най-пълна степен може да се постигне чрез използването на архи-
тектурния подход, който едновременно позволява: моделиране на архитек-
турата на логистиката в съответната специфична рамка; дефиниране, из-
граждане и легализация на изискванията на способностите на логистичната
системата и на („производителите” и „потребителите”); осигуряване на си-
нергизъм на системните логистични функции; управление на материалните
и свързаните с тях информационни и финансови потоци; оценка на разхо-

101
Факултет „Командно-щабен“
дите; изработване на стратегии за придобиване и управление на жизнения
цикъл на системата и материалните ресурси.
l Създаване на оптимални условия за протичане на логистичните
процеси е възможно чрез централизация на планирането и децентрализация
на изпълнението. Основните принципи на изграждането на такава среда се
заключават в строгата йерархичност и специализацията, в ясно определяне
на границите, в правно-нормативната институализация на правата, задъл-
женията, ресурсите и ограниченията на всеки от съставните елементи на
логистичната система.
l Изграждането на логистичната система на ВС, като йерахичен
тип организация затвърждава отговорността и контрола по изпълнение на
логистичните задачи. Информацията се пренася много по-бързо между от-
делните нива и така заповедите и решенията на органите на стратегическо
ниво на логистиката се прилагат много по-бързо към оперативното и такти-
ческо ниво.
l При изграждане на логистичната система следва да се прилага
принципа на дивизионална департаментализация, която съчетава в себе си
централизирана координация с децентрализираното управление на изпъл-
нителните дейности. Органите за управление на стратегическо ниво плани-
рат и разпределят основните ресурси (вземат стратегическите решения), а
оперативните и тактически звена се занимават с оперативните решения и са
отговорни за крайното изпълнение на задачите.
l Структурите за логистично осигуряване на ВС следва да бъ-
дат изградени при спазването на базовите изиквания към всяка една ор-
ганизационна структура на управление: да създаде организация на бизнес
действие; да има възможно най-малък брой нива на управление; да е пред-
поставка за обучение и подготовка на бъдещите органи за управление на
стратегическо ниво.
l Главния акцент в организационната структура на логистиката
следва да бъде насочен към нейните функционални области. Органите и ни-
вата на управление в логистичната система следва да се обособяват на база
на специалните (логистичните) функции на управление. Децентрализация
на уравлението на логистиката следва да бъде осъществявана на базата на
специалните й функции, а не на основните функции, които от своя страна
следва да бъдат силно централизирани.
l За да бъде ефективна и ефикасна логистичната система на ВС
следва балансирано да се прилагат принципите на управление: цетрализа-
ция и децентрализация.
Посочените подходи и принципи можем да използваме, за да изграж-
даме модели на логистиката на въоръжените сили.
Логистиката е един от малкото аспекти на войната, които по-

102
Принципи на изграждане на съвременните...
следователно могат да бъдат описани като наука. Логистиката е облаго-
детелствана от наличието на реални структури, отношения и правила,
които могат да формират базата за анализи, изчисления, допускания и в
рамките на лимитите, поставяни основно от хаотичната природа на вой-
ната, да бъдат предсказвани.
Поради голямата доза на регулярност, военната логистика е сфера,
в която изчисленията са едновременно възможни и необходими. Броят на
типовете кораби, самолети, железопътни ешелони, автомобили за придвиж-
ването на войските от едно място на друго, горивото изразходвано от вой-
ските, извършващи марш и резервните части необходими за поддържане на
техниката, всички те могат да бъдат изчислявани предварително.
Логистиката не е хаотично хрумване на командира/командващия
на военните сили или на политиците. Тя се явява обективно необходим,
систематизиран процес, комплекс от дейности и процедури, които следва
акуратно да бъдат изпълнени за да бъдат постигнати оперативните цели на
командира/командващия.

ЛИТЕРАТУРА:

Десетте мениджърски роли на Хенри Минцбърг–Нова Визия, www.novavizia.


com/-desett-menidzharski-roli-na-henri-mincbarg, 10.11.2015
Питър Дракър, https://bg.wikipedia.org/wiki/Питър_ Дракър, 10.11.2015
Принципите на изграждане на организационна структура на управление
-http://www.novavizia.com/principite-na-izgrajdane-na-organizacionna-struktura-na-
upravlenie/, 9.12.2014
Принципите на управление на Анри Файол–Нова Визия, www.novavizia.com/
principite-na-upravlenie-na-anri-faiol, 10.11.2015
Пълномощия, власт, централизация и децентрализация на управлението в ор-
ганизацията - http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/17.html, 9.12.2014
Рибов Манол, Висшето образование-нови проблеми, нови решения, Авангард
Прима, 2016
Типология, talkoven.onlinerechnik.com/duma/типология, 10.11.2015

103
КОМУНИКАЦИОННА КОМПЕТЕНТНОСТ И УМЕНИЯ -
НЕОБХОДИМИ КОМПОНЕНТИ ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Валя Симеонова

Анотация: Обществото днес е от комуникационен тип и за да функционира


ефективно се нуждае от подходяща комуникационна компетентност. В съвременно-
то образование е необходимо да се обръща по-голямо внимание върху практическите
умения за комуникация. Комуникационната компетентност е в основата на пълното
развитие на личността. Тя мотивира интереса към нови знания и професионално из-
растване, развива увереност в собствените сили. Комуникационната компетентност
се интерпретира като базова характеристика на социално адаптирания член на соци-
ума.
Ключови думи: комуникация, комуникационна компетентност, образование.

Въведение
Обществото днес е от комуникационен тип и за да функционира
ефективно се нуждае от подходяща комуникационна компетентност. В съ-
временното образование е необходимо да се обръща по-голямо внимание
върху практическите умения за комуникация. Образователните програми
трябва да бъдат съпътствани с комуникационни програми, които да подпо-
магат изграждането на умения и компетенции като: изразяване, слушане,
разбиране гледната точка на другия, условия за изграждане на речникова и
поведенческа култура. Комуникационните умения на учащите се проявяват
най-ярко особено по време на изпити, защита на курсов проект или диплом-
на работа, участие в научни конференции и др.
Преди всичко образованието е подготовка за активно и отговорно учас-
тие в различни сфери на живота. В процеса на обучение у учащите се изграж-
дат основни компетенции - комуникативни, социални, културологични и др. Те
имат определящо значение за личностното развитие на учащите се и са инстру-
мент за справяне с предизвикателствата в съвременния свят.
Много са причините, които обуславят необходимостта за развитие
на комуникационната компетентност - засилена трудова мобилност, ясно
изразена необходимост от по-добри междуличностни отношения.
Комуникация и комуникационни умения
Комуникацията е условието без което не би могло да се реализира
нито една функция. Глобалната цел, според Стоицова[10], на социалната ко-
муникация е да се създаде по-добро разбиране между хората.
Комуникацията е процес, при който с помощта на символи от вер-

104
Комуникационна компетентност и умения...
бално и невербално естество хората обменят информация с цел установява-
не на взаимно разбиране между тях.
Комуникацията е тази, която създава условията и средата, за да може
отделните човешки индивиди да разменят информация, признание и сигур-
ност. [7] Комуникацията показва начина, по който индивидите могат да съ-
ществуват заедно, без правят компромиси със своя суверенитет. [9]
Днес комуникацията има още по-силно въздействие върху ежедне-
вието ни. Напредъкът на технологиите и бурното развитие на социалните
мрежи превръщат комуникацията не само в конкретно умение, а във все
по-осезаема необходимост.
Същността на комуникационните умения се изразява като способ-
ност на личността бързо и лесно, увлекателно и ефективно да общува с дру-
гите хора, да умее да ги изслушва, да знае кога и как да преустанови кому-
никативния контакт.
Да се общува с другите хора изглежда много лесно и просто, но по-
някога е нещо, с което учащите изпитват затруднения. Добрите комуника-
ционни умения биха могли да направят кандидат с по-малко забележител-
ни академични постижения предпочитан служител, докато в същото време
липсата на комуникативни умения може да обрече дипломирал се студент
на неуспех. Младите хора трябва да знаят как да направят добро впечатле-
ние, добро ръкостискане, да погледнат някого в очите и да се представят.
Предвид факта, че това поколение е израснало в свят, в който диги-
талната комуникация е норма, не е изненадващо, че някои негови предста-
вители имат проблеми с по-традиционните начини за споделяне на инфор-
мация. Проблемът е, че те не разбират как да адаптират стила си на говорене
към различни ситуации.
Задачата, която е поставена пред днешните студенти е свързана, от
една страна, с усвояване на основни познания от отделни дисциплини и от
друга страна с придобиване на комуникационни умения и компетенции,
които биха им помогнали да се справят при представяне и разрешаване на
научни проблеми, при разработване на проекти, казуси, ясно, точно, раз-
бираемо и недвусмислено да изразяват идеите си в устна и писмена форма,
адекватно използване на невербалната комуникация, анализ на информация
и изграждане на логически обосновани изводи и заключения.
Умение за говорене.
Повечето от дейностите, които се извършват в ежедневието са не-
мислими без намесата на устната реч - предаване на съобщение, планиране
на дейност, преценяване на човека отсреща и др. Начинът, по който общу-
ваме се променя в зависимост от конкретната ситуация, в която общуваме.
Когато се говори пред публика, значението на вербалната и невербалната
комуникация се засилва. Необходимо е особено внимание със следните ас-

105
Факултет „Командно-щабен“
пекти: глас /сила, произношение/, изражение на лицето, поглед, темата, коя-
то се обсъжда и външния вид.
Умение за слушане
Умението да слушаме внимателно и подкрепящо човека, който гово-
ри, е изкуство, което зависи от много обстоятелства. Важно е не само ясно-
то и убедително изказване, но и визуалното впечатление, което създаваме
по време на общуването чрез езика на тялото, поведението и облеклото си.
Интензивността на слушането зависи от темата на разговора, причините за
комуникация и др. и определят типовете слушане. Те са обикновено слуша-
не, внимателно слушане и целево слушане. Целевото слушане е по-важно,
защото означава слушане с намерение да се разбере другия партньор, да се
реагира на проблемите, да се откликне на молбата на колегите. Слушането
включва две завършени умения да изпращаш и да получаваш съобщения.
Умение за писане
Когато се пише трябва да се спазва подходящ процес: търсене на
идеи, подреждане и изразяване на идеи. При разработване на писмен доку-
мент е необходимо да се избират подходящи за целта съдържание, дължина,
формат и стил. Да се пише на правилен граматически език, задължителна
е логическата свързаност и последователност на изказа. Недопустимо е из-
ползването на разговорни и нецензурни фрази.
Комуникационна компетентност
Познанията и уменията за общуване се разделят в рамките на три
равнища, където се изграждат ядрата на видовете базисна комуникативна
компетентност:
- Езиково-лингвистична комуникативна компетентност, обхваща
познанието за езиковите факти и познанието за науките, които изследват
лингвистичните закономерности.
- Функционално-прагматична комуникативна компетентност,
включваща познанието за социалните контексти, в които употребата на
езика е целесъобразна и уменията за възприемане и за изграждане на пъл-
ноценни в комуникативно отношение текстове /дискурси/.
- Социално-интегративна комуникативна компетентност, обединя-
ваща познанието за обществените, историческите, културните, етически-
те, етническите, религиозните и прочее феномени и определящи избора на
ефективни стратегии за общуване в конкретни речеви актове.
Посочените видове комуникационна компетентност осигуряват на
личността възможност резултатно да разменя информация в различни со-
циални контексти за постигане на разнообразни комуникативни интенции.
Единството от съставките представя концепта на комуникативната компе-
тентност, наречена базисна, защото е основна характеристика на всеки, кой-
то при общуване се проявява като успешен комуникатор. [8]

106
Комуникационна компетентност и умения...
Комуникационната компетентност е в основата на пълното развитие
на личността. Тя мотивира интереса към нови знания и професионално из-
растване, развива самоуважение и увереност в собствените сили.
Комуникационната компетентност не е само съществена за всички
човешки дейности, но е и фундаментална за формиране и развитие на всяка
друга частна компетентност. [5]
Познати са различни дефиниции за комуникационна компетентност.
Комуникационната компетентност е система от вътрешни ресурси
необходими за построяването на комуникативно ефективно действие в оп-
ределен кръг ситуации при междуличностно въздействие. [3]
Комуникационната компетентност е способност на човек да демонстри-
ра знание за подходящо комуникационно поведение в определена ситуация.
Друга дефиниция определя комуникационната компетентност като
възможност за избор на поведение в интерактивна среда, с намерение пости-
гане на определени цели.
Българското законодателство също дефинира комуникационната ком-
петентност в Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в
държавната администрация: Комуникационна компетентност - познания, свър-
зани с начините и средствата за вертикална и хоризонтална комуникация; уме-
ния и способност за целенасочен и резултатен обмен на информация с други
лица и за постигане висока степен на взаимно разбиране в процеса на общува-
не; притежаване на знания и умения за работа в екип. [6]
Комуникационната компетентност на практика означава, че кому-
никиращите помежду си системи и индивиди са в състояние да разберат и
вникнат в същността на различните за събитията гледни точки и проумеят
съответните им референтни рамки.
Комуникационната компетентност се интерпретира като базова ха-
рактеристика на социално адаптирания член на социума. Комуникационната
компетентност е способност да се решават определени типове комуникативни
задачи: определяне на целите на комуникацията, оценка на ситуацията, отчи-
тане на намеренията и начините на комуникация, готовност при промяна на
речевото поведение. Развиването на компетентността изисква включване на
целия комплекс от умения. [3] Според някои специалисти съществува модел, с
който може да се определи комуникационната компетентност. Известен е като
компетентен модел и се посочват три измерими величини:
- мотивация - индивидуален подход за ориентиране в различни ситу-
ации.
- знание - планове за действие - да се знае как се действа, процедурни
знания.
- умения - адекватно на ситуацията поведение.
От тази гледна точка компетентността се дефинира като взаимозави-

107
Факултет „Командно-щабен“
симост между когнитивен компонент /знание и разбиране/ и поведенчески
компонент /умение и навици/.
В заключение може да се обобщи, че всяка човешка дейност, в част-
ност обучението, се основава на активна комуникация. Реализацията на чо-
века - в личен и професионален план е немислима извън процесите на кому-
никацията. Съобразявайки се с реалността и изискванията на съвременния
свят става ясно, че е необходимо създаване, усъвършенстване и затвържда-
ване на комуникационната компетентност и умения.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Алексиева, С. Бизнес комуникации. София, НБУ, 2011. 183 с.


2. Ведър, О. Формиране и развитие на комуникационни умения на бъдещи ме-
ниджъри. Дисертация за присъждане на образователна и научна степен „Доктор“.
София, СУ „Св. Кл. Охридски“, 2015.
3. Захариева, Й. Стратегии за езикова комуникация. София, Авангард Прима,
2010. 174 с.
4. Костова, Д. Умеят ли нашите студенти да комуникират. В: Годишник на
минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ Т. 49. Св. 4. Хуманитарни и стопан-
ски науки, София, 2006.
5. Мерджанова, Я. Комуникация и компетентност - еволюционна гледна точ-
ка. В: Сборник в чест на 70-годишнината на проф. К. Димчев, София, 2005. 359 с.
6. Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавна-
та администрация /чл.19./1/ изм. доп. ДВ бр.46/2004 г.
7. Палашев, Н. Да създаваш реалности. София, За буквите-О писменехь, 2007.
331 с.
8. Петров, А. Комуникативната компетентност - фактор за професионална-
та реализация на учителя по български език. В: Сборник в чест на 70-годишнината на
проф. К. Димчев, София, 2005. 359 с.
9. Питърс, Д. Да говориш на вятъра - история на идеята за комуникацията.
София, Сема РШ, 2005. 259 с.
10. Стоицова, Т. Лице в лице с медиите. София, Просвета, 2004. 290 с.

108
ПОДХОДИ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ,
ИЗПОЛЗВАНИ В ОТБРАНАТА

Иван Христозов, Милена Ламбева

Предлага се инвентаризация на информационните системи, използвани в от-


браната. Изследва се нормативната уредба и опита по интегриране на информацион-
ните системи в тази област. Анализират се подходи за интеграция между стационар-
ните и полеви информационни системи.
КЛЮЧОВИ ДУМИ – отбрана,информационни системи, интеграция

Увод
Управлението на извънредните ситуации на национално ниво из-
искват сътрудничество, както между участващите формирования, екипи,
щабове и др., така и интеграция на поддържащите ги комуникационни и
информационни системи за командване и управление. Участието ни в коа-
лиционни операции налагат необходимост от обмен на информация между
системите за управление, командване, компютри, комуникации и разузна-
ване на участващите страни.
Несъвместимостта между информационните системи в отбраната се
обуславя от много неща, някои от които са: съществуващите различия в
моделите на данните и механизмите им за обмен; входно-изходните интер-
фейси; начините на достъп до и защита на информацията и др.
Цел на настоящата работа е да се определят възможните подходи за
интеграция на информационните системи, използвани за целите на отбра-
ната.
Основни задачи са:
l Преглед на състоянието (инвентаризация) на информационните
системи в отбраната;
l изследване на нормативната уредба и опита по интегриране на
информационните системи в отбраната;
l определяне на някои от възможните подходи за интеграция на
информационните системи за отбрана.

Инвентаризация на информационни системи в системата за от-


брана и национална сигурност
Отбраната на Република България е част от националната сигурност,
която се определя от националните интереси.

109
Факултет „Командно-щабен“
Работата на административните и ръководни органи се подпомага от
информационни системи с различна функционалност. Едни информацион-
ни системи се ползват, когато се работи в стационарните офиси и други, ко-
гато се управляват бойни действия или действия по реагиране на инциден-
ти на местността. В настоящата работа ще бъдат разгледани възможностите
за интегриране между:
- стационарните информационни системи;
- полевите информационни системи;
- стационарните и полевите информационни системи.
Някои от основните информационни системи в отбраната са:
- Информационни системи, използвани в стационарните офиси:
l Автоматизирана система за управление на човешките ресурси в
Министерството на отбраната (АСУ ЧР). Поддържа информация за личния
състав и структурата на Въоръжените сили и резерва;
l информационната система „Труд и работна заплата” (ТРЗ) – за
определяне на необходимите възнаграждения;
l информационната система „Логистика на БА” – за поддръжка
и обработка на информация за наличните ресурси, запаси от материални
средства и др.;
l информационна система за отчет на бойни припаси „Nike”;
l информационната система на брегова радиолокационна система
за контрол на корабоплаването и охрана на морската граница „Екран”;
l информационната система на оперативния център за въздушен
суверенитет (ОЦВС);
l системите за моделиране и симулации от рода на Joint Conflict and
tactical simulations (JCATS) и др.
- Полеви информационни системи:
l полевата интегрирана комуникационно-информационна система
(ПИКИС) [2];
l полевата комуникационно-информационна система (ПКИС) с ос-
новен елемент Battle Command System (BCS) [9];
l информационната система Commamd and Control for Personal
Computer (C2PC);
l Battlefield Information Collection and Exploitation Systems (BICES)
и др.
Българската армия използва и някои комуникационно-информацион-
ни системи на НАТО, като например информационна система за контрол на
придвижването и развръщане на ешелоните на НАТО ADAMS [5], логис-
тичната система LogFas, системата за оперативно планиране TopFas и др.
Това налага съвместяване на системите за командване и управление,
комуникационно-информационните системи на Българската армия с тези

110
Подходи за интегриране на информационните...
на армиите от Алианса. Това е трудна задача, тъй като въпреки наличието
на редица документи, регламентиращи изграждането на единни системи за
командване и управление, комуникационни и информационни системи [3,
4, 6], голяма част от страните членки на НАТО разработват и внедряват
собствени информационни системи.
Нормативната уредба, относно интегриране на информационни-
те системи в отбраната
В резултат от дългогодишните усилия да се преодолее проблема със
съвместимостта между информационните системи на НАТО, и между тези
принадлежащи на отделните нации, са налице голям брой документи, регла-
ментиращи изграждането на единни информационни системи: архитектурни
рамки, сборове от препоръки и стандартизационни споразумения и др.
Архитектурната рамка за системите за командване, управление, ко-
муникации, компютри, разузнаване, наблюдение и рекогносцировка /опозна-
ване (Command, Control, Communication, Computers, Intelligence, Surveillance
and Reconnaissance - C4ISR) на Министерството на отбраната на САЩ [6] и
Архитектурната рамка на НАТО (NATO Architecture Framework) предлагат
модел за описание на архитектурата на системите, композиран от логическо
обединяване на три самостоятелни изгледа: оперативен, системен и техни-
чески. Съвкупността от елементите на тритe модела представлява описание
на архитектурата на системата.
Многостранната програма за съвместимост [8] дефинира всички
аспекти на техническата, процедурна и оперативна съвместимост и предла-
га следните решения:
l Концепция за Общ интерфейс - MIP Common Interface - съвкуп-
ност от изисквания към средата, в която се осъществява обмена;
l Единен модел на данните за обмен на информацията в системите
за командване и управление на НАТО (NATO Joint Command, Control and
Consultation Exchange Data Model (JC3IEDM) [7];
l Механизъм на обмен на данни (Exchange Mechanism) - разработе-
ни са механизми за обмен на два типа данни:
- Механизъм за обмен на съобщения (Message Exchange Mechanism)
- състои се от последователност от форматирани съобщения, съобразени с
препоръките на AdatP-3 част 1
- Механизъм за обмен на данни (Data Exchange Mechanism) – Механи-
зъм за автоматично изпращане на данни. Има възможност за едновременна
работа с механизма за обмен на съобщения.
Концепцията, залегнала при проектиране на JC3IEDM модела е, да се
представи общ набор от данни, предвидени за обмен в процеса на команд-
ване и управление. Моделът на данните описва всички обекти в областта на
военните операции - организации, хора, оборудване, съоръжения, географ-

111
Факултет „Командно-щабен“
ски обекти, метеорологични явления и др.
Интегрирането на модели на данни JC3IEDM в БА ще осигури реа-
лизация на целите за съвместяване на информационните системи за команд-
ване и управление.
Разработените и използвани към момента стационарни информа-
ционни системи са изградени без отчитане на посочените по-горе норма-
тивни документи.
От казаното дотук се налага извода, че интеграцията на полевите
системи може да се извърши чрез прилагане на решенията на MIP т.е.:
-единен модел на данните - JC3IEDM
- механизъм на обмен на данни (Exchange Mechanism):
l обмен на форматирани съобщения.
l механизъм за обмен на данни (Data Exchange Mechanism)
Отделните стационарни и полеви информационни системи от БА са
разработени на основата на различни модели на базите от данни и не могат
да взаимодействат една с друга. Това налага въвеждането и поддържането
на едни и същи данни в базите данни на различните системи.
Полевата интегрирана комуникационна и информационна система
(ПИКИС) използва модел на данни за обмен на информация за наземно
командване и управление (LC2IEDM), който е част от общ за армиите от
НАТО стандарт за модел на данните, дефиниран от работната група по Так-
тическата информационна система за командване и управление на Сухопът-
ните войски.
Модулът за обмен на съобщения на полевите системи удовлетво-
рява специалните изисквания за обмен на съобщения в реално време. При
ПИКИС се прилага стандарта ADatP-3 за форматирани съобщения, а при
ПКИС – USMTF и VMF. Основните съобщения, които се създават автома-
тично, ползвайки информация от базата данни са OWNSITREP, ENSITREP,
LOGSITLAND и SPRT.GEOM.
Стационарните ни системи не разполагат с модули за обмен на фор-
матирани съобщение.
Общ подход за интеграция на стационарните и полевите системи
Анализирайки общоприетите документи, регламентиращи изграж-
дането на съвместими информационни системи, и познатите методи, сред-
ства и технологии за тяхното реализиране, опитът в тази насока може да се
обобщи в две, съпоставими по важност и паралелно развиващи се, направ-
ления за работа:
l Изграждане (придобиване) на съвместими системи;
l интегриране на различни информационни системи;
Първият подход предполага функционалностите на информационни-
те системи, осигуряващи участието в съвместни операции, да се предвидят

112
Подходи за интегриране на информационните...
на етап проектиране и да се изградят в процеса на реализация, на базата на
строго спазване на общоприети споразумения относно съхранението и об-
мена на информация. Съществува тенденция, при проектирането, разработ-
ката и експлоатацията на нови комуникационни и информационни системи
да се спазват предписанията на стандартите.
Вторият подход се е наложил, поради съществуването и експлоата-
цията на системи, които са вече разработени без оглед на общите стандарти
и нормативни документи, но се налага да обменят информация по повод
участието им в съвместни операции, както и когато не се налага да има
пълна съвместимост между отделните подсистеми, изграждащи пълната
“система от системи”.
Системата за командване и управление на извънредни ситуации
изисква обработка на информация от отделни функционални области (до-
мейни) – личен състав, логистика, разузнаване, обща оперативна картина,
географски информационни системи, транспорт, финанси, здравеопазване
и др. Това позволява една интегрирана информационна система за команд-
ване и управление да се разглежда като „система от системи” т.е. като съв-
купност от отделни автономни ИС, обслужващи различни функционални
направления на системата за командване и управление.
Стационарните и полевите информационните системи в БА могат да
интегрират в според функционалностите,
Стационарните които предлагат.
и полевите информационните По вотношение
системи БА могат да
интегрират в според функционалностите, които предлагат. По отношение на
на функционалната област „Човешки ресурси” в един домейн могат да бъдат
функционалната област „Човешки ресурси” в един домейн могат да бъдат
обединени ИС „Труд и работна
обединени ИС „Труд изаплата”, АСУ АСУ
работна заплата”, на ЧР и ПИКИС
на ЧР и ПИКИС (с(снейния
нейниямодул
модул „Personal Data Handler”), в домейна „Логистика” се обединяват ИСИС
„Personal Data Handler”), в домейна „Логистика” се обединяват
„Логистика”, ИС „ADAMS”, ИС „NIKE” и ИС LogFas, в домейна „ИС за
„Логистика”, ИС „ADAMS”, ИС „NIKE” и ИС LogFas, в домейна „ИС за
командване и управление на Сухопътни войски” – ПИКИС, ПКИС, C2PC,
командване и управление
TOPFAS и т.н.на Сухопътни
(Фиг. 1). войски” – ПИКИС, ПКИС, C2PC,
TOPFAS и т.н. (Фиг. 1).
BICES Домейн
TOPFAS
“Разузнаване”
АСУ на
ЧР
Домейн “Човешки
ИС „ТРЗ“ ресурси” Интегрирано
(Personnel) Оперативно/
тактическо
Personal управление
Data Handler ИС
Домейн “Логистика”
ПИКИС (Logistic)
“ЕКРАН“

ИС на
Фиг. 1. Функционални ИС
ИС ОЦВС
“Логистика”
области (домейни) „НИКЕ“
„Човешки ресурси”,
LOGFAS Домейн “ИС за КУ на
„Логистика” и „ИС за КУ “ADAMS”
Сухопътни войски”
на Сухопътни войски”, (Oper./Tact. Land C2)

„Разузнаване”, ИС за флота
и военновъ-здушните сили ПИКИС ПКИС C2PC
113
Фиг. 1. Функционални области (домейни) „Човешки ресурси”, „Логистика” и
„ИС за КУ на Сухопътни войски”, „Разузнаване”, ИС за флота и
военновъздушните сили
В хода на търсене на възможности за решаване на този проблем са
използвани разнообразни подходи: използване на обща схема на данните,
физическо обединяване на данните посредством обмен („exchange”) или
посредством механизмите на виртуализацията. Една възможна класификация
на подходите за интегриране на данни според архитектурните нива на базите от
данни, на които „работят” е показана на Фиг. 2 [10].

5
Факултет „Командно-щабен“
В хода на търсене на възможности за решаване на този проблем са
използвани разнообразни подходи: използване на обща схема на данните,
физическо обединяване на данните посредством обмен („exchange”) или по-
средством механизмите на виртуализацията. Една възможна класификация
на подходите за интегриране на данни според архитектурните нива на бази-
те от данни, на които „работят” е показана на Фиг. 2 [10].

Ръчен обмен

Потребителски Потребителски
Общ потребителски интерфейс
интерфейс интерфейс

Приложения Връзка между приложения Приложения

Междинен софтуер (middleware) Връзка между междинните интерфейски Междинен софтуер (Middleware)

Софтуер за Еднакъв подход за достъп до данните Софтуер за


Достъп до данни Достъп до данни
управление управление
на данни на данни

Създаване на данни Общ модел на представяне и съхранение на данни Създаване на данни

Данни Данни

Фиг.Фиг. 2. Обобщен
2. Обобщен изглед
изглед на на подходите
подходите за за интегрираненанабази
интегриране базиот отданни
данни
Интеграция на ниво потребител или „ръчна
Интеграция на ниво потребител или „ръчна интеграция” – на практика интеграция” – на
практика
между между
базите базите
данни неданни не е реализирана
е реализирана автоматизирана
автоматизирана връзка, връзка,
обмена об-
на
мена на информация
информация се осъществява
се осъществява чрез преносими
чрез преносими носители на носители
данни или наелектронни
данни или
съобщения.
електронни съобщения.
Интеграция
Интеграция на на ниво
нивопотребителски
потребителскиинтерфейс потребителите
интерфейс –– потребителите
осъществяват
осъществяват достъп до различните бази от данни посредством един
достъп до различните бази от данни посредством един ии същ
същ
интерфейс, например уеб браузер.
интерфейс, например уеб браузер.
Интеграция на ниво приложения – базите от данни запазват автономността
Интеграция на
си, а автоматизиран ниво
обмен наприложения – базитечрез
данни се реализира от данни запазват авто-
посредничеството на
приложенията за връзка с потребителите. Този подход, показанчрез
номността си, а автоматизиран обмен на данни се реализира посред-
на фиг. 3, е
ничествотозана
приложим приложенията
интеграция за връзка
на малък с потребителите.
брой информационни Този Реализиран
системи. подход, по-е
казан на Фиг. 3, е приложим за интеграция на малък брой
между АСУ на ЧР, ИС „Труд и работни заплати“ и „Personal Data Handler” на информационни
системи.чрез
ПИКИС Реализиран
създаванеена между АСУ
шлюзове за на ЧР, на
обмен ИСинформация.
„Труд и работни заплати“ и
Преди Data
„Personal да стане обмена
Handler” на информация
на ПИКИС чрез създаванее извършено
на шлюзове съпоставяне
за обмен наи
хармонизиране
информация. на описанията на данните (метаданните) на общите данни
(полетаПреди
от базата данни) на информационните системи.
да стане обмена на информация е извършено съпоставянеТова означава, че се
и
извлича логическата и физическа структури на базите данни (описанията на
хармонизиране на описанията на данните (метаданните) на общите данни
данните или метаданните), извършва се съпоставка на полетата, съдържащи
(полета от базата
еднотипна данни)и на
информация се информационните
предлага вариант засистеми. Това означава,
уеднаквяване на форматаче се
на
извлича
тези логическата
полета и физическа
(по размерност, структури
вид на данните на базите
и др.). данни
В случай (описаниятакъм
на преминаване на
данните или
моделите метаданните),съгласно
за съвместимост извършва MIPсе съпоставка
програмата на се полетата,
извършва съдържащи
съпоставяне
еднотипна
на информация
метаданните и се предлага
на националната вариант за уеднаквяване
информационна на формата
система с описанията на
метаданните,
на тези полета съгласно известнитевид
(по размерност, модели за съвместимост
на данните т.е. JC3IEDM.
и др.). В случай на премина-
В последствие данните се обменят между входно – изходните приложения на
системите с посредничеството на специализирано програмно осигуряване
114
(фиг.3).

6
Подходи за интегриране на информационните...
ване към моделите за съвместимост съгласно MIP програмата се извършва
съпоставяне на метаданните на националната информационна система с оп-
исанията на метаданните, съгласно известните модели за съвместимост т.е.
JC3IEDM.
В последствие данните се обменят между входно – изходните при-
ложения на системите с посредничеството на специализирано програмно
осигуряване (фиг.3).

Клиент Клиент

Приложение Приложение

Клиент
СУБД СУБД
Приложение

Данни Данни

Слой на данните СУБД Слой на данните

Данни

Слой на данните

фиг. 3. Интеграция на приложно ниво


фиг. 3. Интеграция на приложно ниво
Интеграция на ниво междинен софтуер - междинния софтуер е междинен
Интеграция
слой между на ниво
софтуерните междиненисофтуер
приложения - междинния
операционната софтуер
система, койтое
междинен тези
абстрахира слойприложения
между софтуерните приложения
от конкретните и операционната
спецификации система,
и особеностите на
използваната операционна система, хардуерните компоненти
който абстрахира тези приложения от конкретните спецификации и особе- и
комуникационните протоколи.
ностите на използваната операционна система, хардуерните компоненти и
Интеграция на ниво
комуникационните достъп до данните – реализира се виртуализация на
протоколи.
данни. Извършва логическа интеграция на автономни, физически разпределени
Интеграция на ниво достъп до данните – реализира се виртуали-
бази от данни. Всяка от тях разполага с копие на глобална логическа схема,
зацияе на
която данни.унифициран
глобален Извършва логическа интеграция
изглед на данните на автономни,
от всички физически
бази от данни. Това
разпределени бази от данни. Всяка от тях разполага
рещение е близка до решението за електронно управление съгласнос копие на глобална
логическа схема,
Стратегията която е глобален
за електронното унифициран
управление, Закона изглед на данните
за електронното от всички
управление
бази
[1] от данни. Товасъгласно
и разработените, рещение е близка
неговите до решението
изисквания за електронно
нормативни управле-
документи.
Интеграция на ниво съхранение на данните – осъществява се
ние съгласно Стратегията за електронното управление, Закона за електрон- физическа
интеграция на данни
ното управление [1] и от разпределенисъгласно
разработените, бази отнеговите
данни визисквания
общо място за
норма-
съхранение и съгласно единен модел на данните. Техниката се състои в
тивни документи.
„извличане“ на данни от множество системи и интегрирането им в единно
Интеграция на ниво съхранение на данните – осъществява се фи-
физическо хранилище за данни.
зическа
Някои от интеграция на данни от разпределени
най – разпространените технологии за бази от данни в реализация
практическа общо място
за съхранение и съгласно
на изброените подходи са: единен модел на данните. Техниката се състои в
„извличане“
Репликацияна наданни
данниот множество системи и интегрирането им в единно
физическо
Репликация хранилище
на данните за данни.
е технология за управление и синхронизация на
разпределени, хомогенни по отношение на модела на данните, бази от данни.
Състои се в създаването и поддържането на няколко копия на една и съща база 115
от данни, която обединява данните от всички взаимодействащи си бази от
данни. Съществуват механизми, които отразяват промените в което и да е
локално копие във всички останали.

7
Факултет „Командно-щабен“
Някои от най – разпространените технологии за практическа реа-
лизация на изброените подходи са:
Репликация на данни
Репликация на данните е технология за управление и синхронизация
на разпределени, хомогенни по отношение на модела на данните, бази от
данни. Състои се в създаването и поддържането на няколко копия на една и
съща база от данни, която обединява данните от всички взаимодействащи
си бази от данни. Съществуват механизми, които отразяват промените в
което и да е локално копие във всички останали.
Тази технология е в основата на механизма за репликация на MIP,
който е част от функциите на ПИКИС, но е неподходяща при ИС с различия
в моделите на данните.
Интеграция на данни чрез извличане, трансформиране и зареж-
дане в общ склад за данни
Технологията “Извличане, трансформиране и зареждане” (extract,
transform and load (ETL)) [11,12] реализира подхода за физическо консолиди-
ране на данни от различни източници в общо място на съхранение. Техноло-
гията включва механизми за извличане на данни от базите данни - източни-
ци, трансформиране на данните съгласно определени правила и зареждане
(запис) в единно хранилище за данни.
Федеративни бази от данни
Федеративните бази от данни логически интегрират в единна (обща)
виртуална схема и предоставят на потребителите прозрачен унифициран
достъп до данни, разположени в няколко автономни бази от данни. Трите
им отличителни характеристики са:
l разпределени: базите от данни, формиращи федерацията са те-
риториално разпределени и свързани физически посредством компютърна
мрежа;
l хетерогенни: изразява се в различна структура и семантика на
данните и различни езици за заявки, например обединяват се релационни и
обектно – ориентирани бази от данни;
l автономни: на практика данните не се променят в мястото на фи-
зическото им съхранение;

Съществуват различни инструменти за реализация на описаните


технологии:
l Web услугите са приложения, които се публикуват, локализират и
динамично се извикват за изпълнение през Web среда. Веднъж дефинирани
и инсталирани във Web, тези услуги могат да бъдат откривани и ползвани
от други услуги и компютърни програми. Някои от съвременните техноло-
гии за постигането на общ „program-to-program” комуникационен модел за

116
Подходи за интегриране на информационните...
приложения в Web среда са:
l XML технологията (Extensible Markup Language) е метаезик, кой-
то предоставя универсален начин за дефиниране на данните и за тяхното
структуриране;
l Архитектурата, ориентирана към услуги (Service Oriented
Architecture (SOA)) е колекция от принципи и методология за проектира-
не и създаване на софтуер, на основата на общуващи по между си услуги
[13,14,15]. Сервизно базираната архитектура позволява на различни прило-
жения да обменят данни в рамките на един общ бизнес процес;
l Simple Object Access Protocol (SOAP) е „опростен протокол за об-
мен на информация в децентрализирана разпределена среда“ [16,17]. Той де-
финира механизъм за обмен на съобщения чрез кодиране на информацията
в XML обвивка;
l Общата архитектура за посредници при запитвания за обекти
(Common Object Request Broker Architecture (CORBA) [17] − дефинира набор
от стандарти, който образува свързана рамка, в която независимите източ-
ници на данни и техните услуги могат да бъдат достигнати;
l Обектно – релационно преобразуване (Object Relational Mapping
(ORM)) е технология за преобразуване на обектни данни във форма, удобна
за съхранение в релационни бази от данни, като запазва свойствата на обек-
тите и отношенията помежду им, и обратно – преобразуване на релационен
модел на данните в обектен.
Софтуерът, извършващ преобразуването между обектно и таблично
представяне се реализира в самостоятелен програмен слой.

Заключение
Извършеният анализ дава основание да се направят следните обоб-
щения:
В сектора на отбраната се ползват стационарни и полеви информа-
ционни системи, които са несъвместими едни с други.
Налице е нормативна уредба, която регламентира интеграцията на
информационните системи в рамките на страната. Прилагането и ще поз-
воли интегриране на стационарните информационните системи, ползвани в
отбраната с тези от другите сектори от управлението на страната и съответ-
но ползване на необходимите данни и услуги от тях.
Постигане на съвместимост при полевите информационни системи
посредством дефиниране на „универсален език за обмен” от рода на обща
система за обмен на военни съобщения, общи модели за данни и др. е въз-
можно при проектиране и разработка на нови системи. Може да се реали-
зира чрез използване на единни стандарти, преминаване към информацион-
ни системи с база от данни, структурирана на основата на MIP (C2IEDM/

117
JC3IEDM среди или техни бъдещи версии) и др.
Когато не се налага да има пълна съвместимост между отделни под-
системи, изграждащи сложна система, или когато споделянето само на част
от поддържаната информация е достатъчно за да се осигури съвместната им
работа, е препоръчително интеграцията на тези подсистеми да се реализира
прилагане на съвременни технологии.
Конкретни решения за това изглеждат лесно постижими на фона на
съвременното ниво на развитие на технологиите.

ЛИТЕРАТУРА

Закон за електронното управление, В сила от 13.06.2008 г. Обн. ДВ. бр.46 от


12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.20 от 28 Февруари
2013г., доп. ДВ. бр.40 от 13 Май 2014г.
Система ПИКИС. Проектиране на системата (C&C-FICIS (Cod.
149-6731/00E-Rel. 1.0), 2001
AJP-6 – ALLIED JOINT DOCTRINE FOR COMMUNICATION AND
INFORMATION SYSTEMS STANAG 2525
Allied Data Publication 34 (ADatP-34) -– NATO C3 Technical Architecture, Version
6.0, 30 September 2004 (STANAG 5524 C3)
Allied Deployment and Movement System (ADAMS) - http://articles.janes.com/
articles/Janes-C4I-Systems/Allied-Deployment-and-Movement-System-ADAMS-NATO.html
DOD Architecture Framework Ver. 1.5, Department of Defense, USA, 2007.
Joint Command, Control & Consultation Information Exchange Data Model
(JC3IEDM), STANAG 5525, 2010
MIP – Multilateral Interoperability Program - http://www.mip-site.org
Northrop Grumman, Battle Command System v.2.0, Manassas, 2005
Patrick Ziegler, Klaus R. Dittrich, Data Integration — Problems, Approaches,and
Perspectives
Kimball R., Six Key Decisions for ETL Architectures - http://www.kimballgroup.
com/2009/10/09/six-key-decisions-for-etl-architectures/
Kimball R., ETL Architecture Fundamentals - http://www.kimballgroup.com/data-
warehouse-and-business-intelligence-courses/data-warehouse-and-business-intelligence-
training/etl-architecture-fundamentals/
Brownell Z., Service-Oriented Architecture (SOA):Design, Evaluation, Metrics, and
Best Practices
Papazoglou M., Service -Oriented Computing: Concepts, Characteristics and
Directions, Proceedings of the Fourth International Conference on Web Information Systems
Engineering (WISE’03) 0-7695-1999-7/03 $17.00 © 2003 IEEE
Service – oriented architecture (SOA) definition - http://www.service-architecture.
com/web-services/articles/service-oriented_architecture_soa_definition.html
SOAP Version 1.2 specification, www.w3.org/tr/soap/
Common Object Request Broker Architecture (CORBA) Specification, Version 3.2

118
КИБЕРВОЙНАTA КАТО ЗАПЛАХА
ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

Иван Чакъров

В доклада „Кибервойнатa като заплаха за националната сигурност” авторът


разглежда появилата се в съвременната епоха нова форма на конфликт - „Кибервой-
на”. Макар природата на войната да не се променя е ясно, че поведението, методи-
те за провеждане и дефинирането на крайните цели, произтичащи от една война се
променят фундаментално. Трудно е да се определи еднозначно какво е «кибервойна «,
поради динамичното развитие на процесите, които я съставляват. Важна част от
военното изкуство е да разкрива предизвикателствата, които същата поставя пред
националната сигурност и да развива теория за това.
Ключови думи: кибервойна, операции в компютърните мрежи, заплаха, уязви-
мости.

В резултат на промените в средата на сигурност, напредъкът на на-


уката и информационните технологии и безпрепятственият достъп до тях,
заплахите придобиват все по-комплексен характер.
Потребителите в Интернет са повече от 3 (три) милиарда. Влиянието
на световната мрежа в обществения, социалния, икономическия и култур-
ния живот неимоверно нараства, което води след себе си до появата на нови
по форма и съдържание заплахи.
Всички ние сме свидетели как информационните системи могат да
бъдат засегнати от инциденти, причинени от човешки грешки, природни
явления, технически повреди или злонамерени атаки, компрометиращи
надеждността на информационните и комуникационни инфраструктури в
гражданската или военната сфера.
Днес кибер-пространството се определя като „нервна система” на на-
ционалната критична инфраструктура, върху която се базира работата на
държавните и частните институции, като продължава да се разраства до
такава степен, че се характеризира като среда за война наравно със сушата,
морето и въздушно – космическото пространства с нарастващ потенциал за
нанасяне на вреда на националната сигурност.
Около 2 (две) десетилетия след появата на Интернет, международ-
ната общност все още не е установила правила и одобрила законодателен
орган, който да регулира действията на държавата в киберпространството.
Известно е, че в съвременната военна теория няма точно определе-
ние за термина кибервойна и единно разбиране за това кога една кибер ата-

119
Факултет „Командно-щабен“
ка преминават в акт на кибервойна срещу суверенна държава. Достъпната
литература предлага редица дефиниции за кибервойната. Така например
през 2010 г. Ричард Кларк, дългогодишен съветник на няколко правител-
ства на САЩ по въпросите на борбата с тероризма и киберзаплахите и съ-
авторът му Робърт Кнак в книгата си “Кибервойната: следващата заплаха
за националната сигурност и какво е нужно да се знае за това (Clarke, R., R.
Knake, Cyber War: The Next Threat to National Security and What to Do About
it, HarperCollins, 2010)” определят кибервойната като действия на една дър-
жава, свързани с проникване в компютрите или мрежите на друга държава,
с цел нанасяне на щети или разрушения в нея.
Определения, основни принципи и източници на кибервойната.
Думата кибер като цяло се счита, че произхожда от гръцкия глагол
κυβερεω (kybereo) - да направлява, да ръководи, да контролира. В края на
1940-те Норберт Виенер (1894-1964), американски математик, започва да из-
ползва думата кибернетика, за да опише компютъризирани системи за кон-
трол. Според Виенер, кибернетиката е наука, която е насочена към контрол
на машини и живи организми, чрез комуникация и обратна връзка.
Кибервойна може да бъде разделена на стратегическа и оператив-
но-тактическа война, в зависимост от ролята, отредена на кибероперациите
в различните фази на войната. Държави участници стартират настъпателни
кибероперации в ситуации, в които страните не са във война помежду си.
В този случай, кибератаките представляват киберконфликт с нисък интен-
зитет на конфликта, какъвто беше случаят с Естония през 2007 г. През про-
летта на 2007 г. Естония е била подложена на триседмична дълга поредица
от кибератаки, които били насочени към правителството, полицията, бан-
ковата система, медиите и бизнес средите. При киберкампанията главно се
използвали атаки от типа отказ на услуга (DOS), насочени към уеб сървъри,
сървъри за електронна поща, DNS сървъри и рутери. [14].
Какво всъщност е кибервойна? - съвместявайки определенията за
Война и Кибер, можем да кажем, че кибервойна е състояние на отворен, въо-
ръжен враждебеа конфликт между народи, държави или групировки, които
са свързани с/или включващи компютри или компютърни мрежи. Ясно е, че
всяка модерна съвременна армия използва компютърни технологии по няка-
къв начин. Следователно, всяка война в днешно време може да се разглежда
като „кибервойна”.
1. Разбиране за киберпространство, операции в киберпростран-
ството и киберпространствена инфраструктура.
Много страни дефинират значението на киберсвета или на кибер-
сигурността в своите национални стратегически документи. Общата тема
на всички тези различни определения обаче е, че киберсигурността е фун-
даментална както за защитата на държавни тайни, така и за националната

120
берпространството и киберпространствена инфраструктура.
Много страни дефинират значението на киберсвета или на
берсигурността в своите национални стратегически документи. Общата тема на
чки тези различни определения обаче е, че киберсигурността е фундаментална
Кибервойнаta като заплаха...
то за защитата на държавни тайни, така и за националната отбрана, но и
отбрана, но и защитава критичната инфраструктура, която управлява гло-
щитава критичната инфраструктура, която управлява глобалната икономика на
балната икономика на 21-ви век [14].
ви век [14].

Фигура 11 Петте
Фигура Петте слоя
слоя на
накиберсвета
киберсвета
Фигура 1 показва петслойния модел на киберсвета. Киберпростран-
ството е с по-големи параметри от Интернет и включва не само хардуер, 2/9
софтуер, данни и информационни системи, но също така хора и социал-
ни взаимодействия в тези мрежи и цялата инфраструктура. Международ-
ният съюз по далекосъобщения (ITU 2011) използва термина, за да опише
„системи и услуги, директно или косвено свързани с Интернет, телекому-
никационните и компютърните мрежи“. Международната организация по
стандартизация (ISO 2012) определя кибер като „сложна среда резултат от
взаимодействието на хора, софтуер и услуги в Интернет с помощта на тех-
нологични устройства и мрежи, свързани с нея, които не съществуват в ня-
каква физическа форма“.
Киберпространството е глобален домейн в рамките на информа-
ционната среда, съставена от взаимно зависима мрежа от информацион-
но-технологични инфраструктури, включително Интернет, телекомуни-
кационни мрежи, компютърни системи, и вградени процесори и контро-
лери [16].
Киберпространството е създаден от човека домейн и следователно е

121
Факултет „Командно-щабен“
различен от естествените области въздух, земя, вода и въздушно – космиче-
ското пространства. Възлите на киберпространството физически се нами-
рат във всички области.
В киберпространството, кибератака е механизмът, който се равнява
на използването на сила.
Кибератаките, въпреки че не са официално определени, може да се
разглеждат като подмножество на кибероперации, използващи враждебни
намерения върху компютри и инфраструктурата на информационните тех-
нологии, за да се постигне ефект или цел, чрез киберпространството. Ки-
бервойната е факт, когато кибератаките достигат прага на военните дейст-
вия често признати като война от международната общности и определени
от международното право. Докато кибератаките са враждебни действия в
киберпространството, то не всички кибератаки се равняват на въоръжено
нападение. Съответно, последиците от кибератака може да варират от прос-
то досада до физическо унищожаване и дори смърт. Кибератаките могат да
бъдат насочени към физически лица, предмети или цели общества [5]. Ня-
къде по този спектър на конфликта в киберпространството, кибераатаката
пресича прага и става въоръжено нападение или операция.
Киберпространствени операции - Използване на кибервъзмож-
ностите, където основната цел е да се изпълняват задачите в или чрез ки-
берпространството. Такива операции включват операции в компютърните
мрежи и дейности за работа и защита на глобалната информационна мрежа.
Фигура 3 показва взаимодействието между заплахи, уязвимости, ри-
скове и противодействие, според стандарта ISO 15408:2005 [14].

Фигура33 Модел
Фигура Модел на
навзаимодействие
взаимодействие между киберзаплахи,
между киберуязвимости,
киберзаплахи, киберрискове и
киберуязвимости,
контрамерки
киберрискове и контрамерки
Евентуалните цели за атака, включват, но не се ограничават само до:
Евентуалните
комуникационни цели за атака, включват,
инфраструктури, но не сеиограничават
като телефонни само до:
мрежи за данни (например
комуникационни
Интернет инфраструктури,
и интранет); критични като телефонни и като
инфраструктури мрежи за данни
системи за (на-
контрол на
пример Интернет
трафика; и интранет);
енергийни системи, критични инфраструктури
както и системи като системи
за водоснабдяване; за
финансовата
система; системата на здравеопазването.
122 Заплахи за киберпространствените операции.
Основните заплахи за националната сигурност произхождат от национални
държави или от международни участници, като например терористични
организации. Съперникът търси асиметрични предимства и киберпространството
предоставя значителни възможности за получаването им.
Съществува голямо разнообразие от заплахи за операциите в
киберпространството. Следващите точки предоставят кратко описание на всяка
категория заплаха. Тези и други заплахи e възможно да бъдат взети впредвид при
провеждане на операции в киберпространството [3].
2. Стратегията за киберсигурност на ЕС.
Картината на заплахите обхваща всичко от Интернет вандализъм до
физическите и криминалните щети. Кражбата на интелектуална собственост и
икономическия или поддържания от държавата шпионаж е някъде по средата.
Кибервойнаta като заплаха...
контрол на трафика; енергийни системи, както и системи за водоснабдява-
не; финансовата система; системата на здравеопазването.
Заплахи за киберпространствените операции.
Основните заплахи за националната сигурност произхождат от нацио-
нални държави или от международни участници, като например терористич-
ни организации. Съперникът търси асиметрични предимства и киберпрос-
транството предоставя значителни възможности за получаването им.
Съществува голямо разнообразие от заплахи за операциите в кибер-
пространството. Следващите точки предоставят кратко описание на всяка
категория заплаха. Тези и други заплахи e възможно да бъдат взети впред-
вид при провеждане на операции в киберпространството [3].
2. Стратегията за киберсигурност на ЕС.
Картината на заплахите обхваща всичко от Интернет вандализъм до
физическите и криминалните щети. Кражбата на интелектуална собстве-
ност и икономическия или поддържания от държавата шпионаж е някъде
по средата. Способността да се унищожи или повреди физическата собстве-
ност представлява стратегическа промяна. Зловредният софтуер, фокуси-
ращ се върху промишлени системи за управление (напр. Stuxnet), предста-
влява пример за този нов вид заплаха.
На 7 февруари 2013 г. Европейският съюз (ЕС) публикува своята
„Стратегия за киберсигурност – отворено, безопасно и сигурно киберпрос-
транство“. Тя е насочена, в рамките на отговорностите на ЕС към граждан-
ските аспекти на сигурността в киберпространството, както и на киберот-
брана за общата политика за сигурност и отбрана. През декември 2013 г.
Съветът на ЕС по въпросите на отбраната, ръководителите на държавните
членки на ЕС и правителствата им признават киберотбраната като прио-
ритет за развитието на способностите. Киберпространството сега е широ-
ко признато от военните като 5-та оперативна област наред със земя, море,
въздух и космос. Успехът на конвенционални военни операции в другите
области е възможно и е зависимост от осигурена наличност и достъп до ки-
берпространството. Най-трудният въпрос за военните експерти е [6]:
l От къде ще произлизат следващите атаки?
l Каква ще бъде мотивацията на нападателя?
l Каква ще бъде тяхната цел?
l Как ще ни нападнат?
3. Политика на НАТО за киберотбрана
НАТО разчита основно на своите информационни и компютърни сис-
теми за провеждане на операции и обмяна на чувствителни или класифици-
рани данни. Подобно на много банки, медии или политически институции,
НАТО изпитва все по-голям интензитет и честота на кибератаки. Заплахите
варират от общо ниско ниво на заплаха със софтуери със зловреден код до

123
Факултет „Командно-щабен“
видими атаки от тип „отказ на услуга“ или невидими, но по-сериозни опити
за кибершпионаж. От 2010 г. след срещата на високо равнище в Лисабон,
Алиансът е повишил своята киберотбрана с нови технологии и персонал.
На фона на увеличаващата се зависимост от технологиите и от Ин-
тернет, Алиансът реагира срещу широк спектър от киберзаплахи, насочени
към мрежите на НАТО всекидневно. Политиката също отразява решенията
на съюзниците по въпроси като оптимизирано управление на киберотбра-
ната, процедури за подпомагане на съюзническите страни и интеграцията
на киберотбраната в оперативното планиране (включително на гражданско-
то аварийно планиране).
Политиката се допълва от план за действие с конкретни цели и сро-
кове за изпълнение.
3.1. Подпомагане на отделни съюзници.
Най-голям приоритет на НАТО за киберотбраната е защитата на ко-
муникационни и информационни системи, които са притежавани и експло-
атирани. Алиансът изисква надеждна и сигурна подкрепа от националната
инфраструктура, по-специално тези национални мрежи, които могат да се
считат за критични за мисиите на НАТО. За целта, НАТО съвместно с на-
ционалните органи разработва принципи, критерии и механизми за осигу-
ряване на подходящо ниво на киберотбраната за националните комуника-
ционни и информационни системи.
3.2. Развиване на способностите на НАТО за киберотбрана.
NATO Computer Incident Response Capability (NCIRC) развива способ-
ности за отговор на компютърни инциденти, с цел защита на мрежите, чрез
осигуряване на централизирана поддържаща киберзащита на различните
обекти на Алианса. Тази възможност се очаква да се развива непрекъснато, за
формиране на общ подход към киберразвитие на отбранителната способност
и определя цели за прилагане на национални способности за киберотбрана,
чрез процедура за планиране на отбраната на НАТО (NDPP). Киберотбраната
също е интегрирана в инициативата на НАТО за интелигентна отбрана и пре-
доставя възможност страните да работят съвместно, като развиват и поддър-
жат способности. Проектите за Интелигентна отбрана в киберпространство-
то досега включват: Malware (Malware Information Sharing Platform - MISP)
платформа за обмен на информация; Интелигентна отбранителна многона-
ционална за развитие на способности за киберотбрана, (Multinational Cyber
Defence Capability Development - MN CD2); и проект за Многонационално об-
разование и обучение за киберотбрана (MN CD E & T).
3.3. Оценка на киберотбраната и сътрудничество между НАТО и ЕС.
През февруари 2014 г., министрите на отбраната на съюзнически-
те страни възложили на НАТО да разработи нова, подобрена политика за
киберотбраната относно колективната отбрана, за помощта на съюзници-

124
Кибервойнаta като заплаха...
те, рационализирано управление, правни въпроси и връзки с индустрията.
През април 2014 г., комитета за отбранителна политика и планиране се пре-
именува в Комитет за киберотбрана като на 10 февруари 2016 г., НАТО и ЕС
сключиха Техническа договореност относно киберотбраната, с цел помога-
не и споделена отговорност. Това Техническо споразумение между НАТО
Computer Incident Response (NCIRC) и екипа на реагиране при компютърни
инциденти на ЕС (CERT-EU) предоставя рамка за обмен на информация и
споделяне на добри практики между екипи за спешно реагиране [8, 9].
4. Киберпредизвикателства пред националната сигурност. Стра-
тегически и политически измерения на Киберсигурността в Република
България.
През април 2016 г. проект на Национална стратегия за киберсигур-
ност, озаглавена Кибер-устойчива България 2020 бе завършена и предло-
жена за обществено обсъждане в портала на Съвета на министрите. Според
стратегията, България изпълнява националната политика за киберсигур-
ността, съгласувана с ЕС и НАТО, защитавайки критична комуникационна
и информационна инфраструктура и възможността за обществото, бизнеса,
държавните и обществени институции свободно и сигурно да обменят ци-
фрова информация [12].
Основната цел на Националната стратегия е да се постигне ки-
берустойчивост на обществото и държавата, ефективна реакция на непо-
знати заплахи, ограничаване на вредните последици, максимално запазване
и функциониране на жизнените функции и услуги от страна на държавата.
Проектът предвижда създаването на Съвет по киберсигурност, който да се
председателства от министъра на вътрешните работи и на министъра на от-
браната, както и да включва представители на Министерството на транс-
порта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на
правосъдието, Министерството на финансите, Министерството на иконо-
миката, Министерството на енергетиката, службите за сигурност и на дру-
ги институции, представители на бизнеса, академичните организации и не-
правителствени организации.
Рисковете за киберсигурността и заплахите са трудни за дефини-
ране, поради сложността при определянето на източника на въздействие,
целите и мотивите, сложността и интензивността на съвременните комуни-
кационни и информационни процеси. Сред най-сериозните разрушителни
въздействия са тези с хибриден характер, който са най-често комбинация от
кибер и физическа атака.
5. Определяне на устойчива Киберстратегия за отбранителни
системи
За да се справим с широкото ниво на заплахи с единна стратегия, е не-
обходимо количествена оценка на заплахите (определяне на киберриска), уяз-

125
Факултет „Командно-щабен“
вимостите, както и за последствията, свързани с тези потенциални атаки. Фи-
гура 5 описва как силите осмислят това предизвикателство. Рискът е функция
на заплахата, уязвимостите на системите, които трябва да бъдат защитени, и
последствията от компрометиране на системите. Заплахата е разделена в две
категории: намерението на противника и неговите възможности. Уязвимости-
категории: намерението
те са описани или катона противника
присъщи, илииоперативно
неговите възможности.
въведени, аУязвимостите са
последствията,
описани или като присъщи, или оперативно въведени, а последствията, или
или поправими, или фатални за засегнатите системи [13].
поправими, или фатални за засегнатите системи [13].

Фигура 5 Определяне
Фигура 5 Определяне нана киберриска
киберриска
Опорните
Опорнитеточки за за
точки разработване и изграждане
разработване на киберстратегия
и изграждане могатмо-
на киберстратегия да
бъдат обединени в няколко групи:
гат да бъдат обединени в няколко групи:
• разработване и приемане
l разработване на необходимите
и приемане правни норми
на необходимите правни(законодателни
норми (зако-и
подзаконови актове) и стратегически документи (концепция, стратегия,
нодателни и подзаконови актове) и стратегически документи (концепция,доктрина,
план за действие);
стратегия, доктрина, план за действие);
• разработване и прилагане
l разработване на на
и прилагане необходимите технически
необходимите стандарти
технически стандартии
процедури за гарантиране на киберсигурността;
и процедури за гарантиране на киберсигурността;
• формиране на организационната
l формиране структура
на организационната – система
структура от органи
– система за кибер-
от органи за
отбрана и сигурност;
кибер-отбрана и сигурност;
l изграждане,
• изграждане, натрупване
натрупване и развитие
и развитие на необходимия
на необходимия експертенекспертен опит
опит в областта
на киберсигурността;
в областта на киберсигурността;
l интензивно
• интензивно сътрудничество
сътрудничество като като мултипликатор
мултипликатор на способности-и
на способностите
те и ресурсите
ресурсите в различни
в различни сфери сфери от обществения
от обществения живот: живот: на вътрешнона-
на вътрешнонационално,
национално и международно равнище, между правителството и гражданското
ционално, национално и международно равнище, между правителството и
общество, в публичния и частния сектор и помежду им, с привличане
гражданското общество, в публичния и частния сектор и помежду и обмен
им, на
с
идеи и знания между експерти и учени;
привличане и обмен на идеи и знания между експерти и учени;
• определяне на приоритетите
l определяне и иактуалните
на приоритетите актуалнитестратегически
стратегически цели
цели вв
кибердомейна.
кибердомейна.
Изграждането и поддържането
Изграждането на способности
и поддържането по кибер-отбрана
на способности ще се базират
по кибер-отбрана ще
на възприети в НАТО модели.
се базират на възприети в НАТО модели.
Направления
Направления за за
работа
работа
Вътрешните
Вътрешните заплахи
заплахи могат могат
да се да се класифицират
класифицират като от
като едни едни от най-зна-
най-значимите
заплахи
чимите за киберсигурността,
заплахи т.к. потребителите
за киберсигурността, имат оторизиран
т.к. потребителите достъп до
имат оторизиран
ресурсите на мрежите и злонамерените действия могат да достигнат
достъп до ресурсите на мрежите и злонамерените действия могат да достиг- по-
дълбоко в мрежата отколкото външните потребители, имащи достъп до тези
нат по-дълбоко в мрежата отколкото външните потребители, имащи достъп
мрежи. Злонамерените потребители могат да използват достъпа си за чужди
правителства, терористични групи, криминални елементи или по собствена
126инициатива.
Предприемат се мерки за намаляване на риска от тези заплахи, като
повишава подготовката на съответната структура да разпознава
подозрителни действия от потребители на мрежите и по реда за действие
при такива индикации.

7/9
Кибервойнаta като заплаха...
до тези мрежи. Злонамерените потребители могат да използват достъпа си
за чужди правителства, терористични групи, криминални елементи или по
собствена инициатива.
Предприемат се мерки за намаляване на риска от тези заплахи, като
повишава подготовката на съответната структура да разпознава подо-
зрителни действия от потребители на мрежите и по реда за действие при
такива индикации.
Internet-базираните способности (e-mail, социални мрежи и Web sites)
се използват както за официална комуникация, така и за неофициална и
представляват риск, който е недостатъчно разбран. Рисковете от Internet-ба-
зираните способности често са неясни и смекчаването на влиянието им е
ограничено, поради неправителствена собственост на основните от поддър-
жаните информация сайтове.
Това налага определяне на използваните приложения и регламенти-
ране на действията при въздействия от Internet.
Крос-домейн решенията между класифицирани мрежи от различни
нива изискват в процеса на планиране да се определят криптографските ре-
шения при реализиране на тази свързаност на мрежите. Крос-домейн ре-
шенията са честа необходимост при многонационални операции. Темпа на
операцията и нарастващата потребност от информация на командващия и
щаба може да принуди крайните потребители да използват слабо защитени
практики. Също така извънредната потребност от споделяне на определена
информация може да упражни натиск върху работата на администраторите
на мрежите за изграждане на специални мрежи на базата на съществуваща
неправителствена (комерсиална) инфраструктура или свързване на непра-
вителствена (невоенна) или партньорска мрежа без адекватен контрол на
безопасността. Поражда се необходимостта от разработване на прило-
жения за да се удовлетворят тези изисквания за синхронизация. Планира-
щия орган следва да изисква своевременна координация, за да се осигурят
подходящите условия за киберсигурност.
Несанкциониран достъп до информация е възможен, поради про-
пуски в процеса на разработване на КИС, на уязвимости в системния и при-
ложен софтуер (операционната система и програмите), а също така и поради
недостатъци в системата на киберзащита.
Необходимо е прилагане на организационно-техническите методи за
гарантиране на информационна сигурност са създаване и усъвършенства-
не на цялостната организация в тази област.
Част от киберзащитата представлява комуникационната сигурност.
Тя включва средства и мерки, които не допускат извличане или въздействие
върху информацията от неоторизирани лица при пренасянето й по комуни-
кационните канали и осигуряване на нейната достоверност. За реализиране

127
Факултет „Командно-щабен“
на ефективна система за киберотбрана следва да се приложи комплекс от
мерки за киберзащита, обхващащ стратегическо, оперативно и тактиче-
ско ниво.
Той трябва да обхваща следните технологични направления:
- изследване, анализ и разработване на методи и средства за киберот-
брана;
- наблюдение и управление на хардуерните устройства;
- наблюдение и управление на системния и приложния софтуер;
- непосредствено наблюдение и филтриране на трафика;
- защита от злонамерен програмен код;
- контрол на достъпа;
- архивиране и възстановяване;
- разследване на компютърни инциденти.
В заключение, кибератаките могат да причинят сериозна вреда на
националната сигурност и трябва да се третира като акт на война. Нами-
рането на ясен и систематизиран модел представящ методите, тактиките и
стратегиите за провеждане на кибервойна ще даде преимущество на онази
военна сила, която своевременно възприеме и усвои тези знания.
Цялостното решение за сигурност в киберпространството трябва да
обхваща трите компонента на сигурността - предотвратяване (предпазва-
не), разкриване и отразяване (реакция на) атаките - вътрешни или външ-
ни, преднамерени или случайни. Въпреки съществуващите изследвания по
отношение на изграждането сигурни решения „от край - до край”, засега
напредъкът не е значителен и всеобщо приет. Следователно, киберпрос-
транството е световна нервна система и нейната защита е международна
екзистенциална грижа.

ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ

The Department of Defense Cyber Strategy, April 2015


Nathalie Caplan, Cyber War: the Challenge to National Security, Global Security
Studies, University of North Carolina Wilmington, Winter 2013, Volume 4, Issue 1
Cyberspace Operations, Air Force Doctrine Document 3-12, 15 July 2010
Kai Denker, Cyber war and Cyber crime – Implications of a Vague Difference, TU
Darmstadt, Apr 8, 2011
lieutenant colonel Scott W. Beidleman, Defining and Deterring Cyber War, U.S.
Army War College, Carlisle Barracks, PA 17013-5050, 2009.
Wolfgang Röhrig, Programme Manager Cyber Defence at EDA and Wg Cdr Rob
Smeaton, Cyber Defence Staff Officer at EUMS CIS Directorate Cyber security and cyber
defence in the European Union - opportunities, synergies and challenges, 2015.
http://www.itu.int/ITU-D/cyb/cybersecurity/legislation.html
http://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_78170.htm
http://www.nato.int/nato_static_ fl2014/assets/pdf/pdf _2013_10/20131022_131022-

128
Кибервойнаta като заплаха...
MediaBackgrounder_Cyber_Defence_en.pdf
http://www.itu.int/dms_ pub/itu-d/opb/str/D-STR-SECU-2015-PDF-E.pdf
http://www.itu.int/en/ITU-D/Statistics/Pages/facts/default.aspx
http://www.bta.bg/en/c/DF/id/1314092
Department of Defense, Defense Science Board, Task Force Report: Resilient
Military Systems and the Advanced Cyber Threat, January 2013.
Martti Lehto, Pekka Neittaanmäki, Department of Mathematical Information
Technology University of Jyväskylä, Finland, Cyber Security: Analytics, Technology and
Automation, 2014.
Valeri Rachev, Strategic and Political Dimensions of Cyber Security - Lessons from
Bulgaria, Centre for Security and Defence Management, www.IT4Sec.org/csdm.
Joint Publication (JP) 1-02, Department of Defense Dictionary of Military and
Associated Terms

129
БЕЗЖИЧЕН СТАНДАРТ WI-FI HALOW

подполковник Кръстю Кръстев

Реализирането на Wi-Fi 802.11ah ще доведе до използването му в сферата на


телемедицината, смарт-домовете, автомобилите, промишлеността, търговията,
селското стопанство и управлението на градовете.
Ключови думи: Wi-Fi Alliance, IEEE 802.11 и Wi-Fi HaLow.

Wi-Fi, също така изписвано като Wifi или WiFi (транскрипция: уай-


фай) е популярна технология, която позволява електронни устройства да
обменят данни или да се свързват с Интернет безжично, използвайки ра-
диовълни. Това е технология на безжичната мрежа (WLAN) базирана на
спецификациите от серията IEEE 802.11. Първоначално тя е лицензирана
от Wi-Fi Alliance. Била е разработена, за да бъде използвана от преносими-
те изчислителни устройства, като преносими компютри, в локални мре-
жи (LAN), но сега все повече се използва и за други услуги, включител-
но Internet иVoIP, игри, базово свързване на потребителска електроника,
като телевизори и DVD устройства или цифрови камери. Разработват се
много нови стандарти, които ще позволят Wi-Fi да се използва в колите по
магистралите, при поддръжката на ITS за повишаване на сигурността и при
мобилната търговия. Wi-Fi и Wi-Fi CERTIFIED логата са регистрирани тър-
говски марки на Wi-Fi Alliance – търговската организация, която тества и
сертифицира оборудването съгласно стандартите от серията 802.11.
Типичната Wi-Fi среда съдържа една или повече безжични точки за
достъп (ТД) (Wireless access point, Access Point (APs) ) и един или повече
„клиенти“.
Една ТД излъчва своето „Име на мрежа“ (SSID Service Set Identifier,
„Network name“) чрез пакети, които се наричат маяци (beacons), които обик-
новено се излъчват всеки 100 ms. Маяците се излъчват с 1 Mbit/s, относи-
телно къси са като продължителност и затова не оказват значителен ефект
върху производителността. Понеже 1 Mbit/s е най-ниската скорост на Wi-Fi
това означава, че клиентът трябва да може да комуникира със скорост поне
1 Mbit/s.
Основавайки се на настройките (например на SSID), клиентът може
да се свърже с ТД. Ако две ТД имат еднакъв SSID и са в обсега на клиента,
клиентският фърмуеър може да използва силата на сигнала, за да реши към
коя точно ТД да се свърже.

130
Безжичен стандарт Wi-Fi...
Wi-Fi критериите за стандартни нива на връзката и за роуминг са на-
пълно отворени за клиента. Това е предимство на Wi-Fi, но означава също,
че един безжичен адаптер може да предава по-добре от друг. Понеже Wi-
Fi предава във въздуха, той има същите настройки, както и несуичнати-
те Ethernet мрежи и затова е възможно да се получат колизии. За разлика от
кабелния Ethernet и подобно на повечето пакетни радиа, Wi-Fi не може да
разграничава колизиите, а за целта използва пакетна размяна с разпознава-
не на носителя (Collision Avoidance или CA).
Версиите на стандарта 802.11b/g/n използват честота около 2.4 GHz,
която е от стандартизирания ISM-диапазон, въпреки че определянето на
точната честота варира слабо в различните части на света, като максимално
разрешена мощност.
Както и да е стандартизиран броя на каналите по света, така одобре-
ните честоти могат да се определят от броя на каналите.
Максималният брой налични канали за Wi-Fi са:
- 13 за Европа
- 11 за Северна Америка
- 14 за Япония
Препоръчително е да се използват само неприпокриващите се канали
1, 6 и 11 за 802.11b/g/n или автоматичното избиране на канал от устройство-
то, за да се минимизира интерференцията от близко стоящите канали. При-
чината за това е, че каналите са с ширина 20 MHz, но са на разстояние 5
MHz един от друг.
Две мрежи настроени на два неприпокриващи се канала могат да
достигнат своите максимални скорости.
Две мрежи работещи на един канал договорено се редуват във време-
то и могат да достигнат максимума на канала.
Две мрежи на застъпващи се канали представляват шум една за дру-
га и едновременното изпращане на данни по двете мрежи може дори да е
по-бавно от споделянето на един канал.
Големият обхват на най-разпространения 802.11n стандарт, около 50
m на закрито и 250 m при пряка видимост, както и само трите неприпокри-
ващи се канала, затрудняват използването му в градски условия.
На 4 януари 2016 г. Wi-Fi Alliance обяви нов Wi-Fi стандарт, наречен
„Wi-Fi HaLow“. с който устройствата ще могат да се свързват на по-голе-
ми разстояния, като при това ще използват по-малко енергия, отколкото
съществуващите Wi-Fi мрежи. Стандартът разширява работата на Wi-Fi в
радиочестотния спектър от 900 MHz. До голяма степен това е алтернатива-
та на Bluetooth, макар че официално той не е наречен така. Основните пре-
димства на радиочестотната лента 900 MHz са, че тя дава възможност Wi-Fi
сигналите да се разпространяват на големи разстояния – почти два пъти

131
Факултет „Командно-щабен“
по-големи от днешната Wi-Fi.
Ниската мощност, с която работи Wi-Fi HaLow (спецификация IEEE
802.11ah), я прави особено подходяща за използване при малки мобилни ус-
тройства, както и в „умни“ домакински приспособления, които не са свър-
зани към електрическата мрежа, а се захранват с батерии. Именно свърз-
ването на тези многобройни устройства – често обобщавани с понятието
„Интернет на нещата“, е основната цел на Wi-Fi HaLow. Освен по-големия
обхват, HaLow предлага и по-добра способност за проникване през стени и
други прегради.
Именно стандартът 802.11ac се наследява от 802.11ax. Една от основ-
ните задачи, поставени пред 802.11ax, е четворното увеличаване на скорост-
та до отделните мрежови потребители – не просто увеличаване скоростта
на мрежата като цяло. Китайският производител Huawei е сред участниците
в работната група по 802.11ax в IEEE.
802.11ax стандартът ще подобри производителността на Wi-Fi в сре-
ди с много потребители като горещи точки (hotspots) и публични простран-
ства. Това ще се постига чрез по-ефективно използване на честотната лен-
та, по-добро справяне със смущенията и подобряване на протоколите, сред
които е и MAC (medium access control). Това ще направи публичните Wi-Fi
горещи точки по-бързи и надеждни.
Също така 802.11ax ще използва OFDMA (orthogonal frequency-
division multiple access) за увеличаване на количеството данни, което може
да бъде препращано от рутера. Както и OFDM (orthogonal frequency-division
multiplexing), така и OFDMA кодира данните на няколко носещи честоти,
като по този начин технологията позволява увеличаване на трансфера.
„Multiple access“ при втората означава, че различни честотни подгрупи мо-
гат да се запазват за индивидуални потребители.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

https://www.kaldata.com
http://www.wi-fi.org/

132
УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА
КОМУНИКАЦИОННО-ИНФОРМАЦИОННАТА ПОДДРЪЖКА
В ОПЕРАЦИЯТА ЧРЕЗ ОЦЕНКА НА СТРУКТУРНАТА
НАДЕЖДНОСТ НА СИСТЕМАТА

майор Искра Байчева

В доклада е направен преглед и анализ на използването на метод за изчисля-


ване на надеждност на комуникационно-информационната система с използването на
математическата логика, отчитайки особеностите при построението и функциони-
рането ѝ. Даденият пример позволява да се формулират условия за работоспособност
на сложни структури и да се изведат аналитични формули за изчисляване на струк-
турна надеждност.
Ключови думи: сложна система, структурна надеждност, математическа
логика

Динамичната, сложна и напрегната среда за сигурност, в световен


мащаб, поставят пред сериозни предизвикателства националната и регио-
нална сигурност. Рисковете и заплахите към сигурността налагат промени
в структурите и организацията на войските и силите, подготовката им за
придобиване на нови способности и поддържане на готовност за участие в
колективната евроатлантическа система за отбрана.
Тази комплексна среда оказва влияние върху военните способности,
които ще се използват, и се създава основа за изграждане на мрежово-цен-
трични способности, непосредствено увеличаващи бойната мощ на въоръ-
жените сили.
Мрежово-центричните способности имат за цел да осигурят среда, в
която събиращите информация, вземащите решения, изпълнителите и из-
точниците на информация са интегрирани в една обща мрежа от мрежи.
Една от особеностите на мрежово - центричните операции е наличие на та-
кава структура на комуникационно-информационната система, позволява-
ща приемането, обработката, анализа, обмена, съхранението и представяне-
то на информацията от всяко място и по всяко време. [4]
Комуникационно-информационната система (КИС) е сложна систе-
ма и обхваща значително количество пространствено разположени елемен-
ти. Сложната система представлява организирана съвкупност от взаимно
свързани и взаимнозависими обекти, процеси и явления образуващи ком-
плексна единна цялост.[3]

133
Факултет „Командно-щабен“
Така разгледана КИС включва комуникационно-информационни
възли (КИВ), обхванати от комуникационни мрежи, комуникационни сис-
теми, информационни системи, сензорна мрежа, система за управление на
КИС, система за осигуряване, система за защита всички организирани и
обединени в оптимална структура.[1]
Главна цел на КИС е поддържането на ефективно и надеждно функ-
циониране на системата за командване и управление чрез своевременно
доставяне на необходимата информация на точното място в целия спектър
мисии и задачи стоящи пред формированията. Във връзка с това проблема
за оценката и обезпечаването на надеждността на КИС е от голямо значе-
ние. [1]
Според Доктрината за КИС на Въоръжените сили за организация-
та на КИП в операцията е необходимо да се определят оптималната ѝ
структура, състава на формированията за КИП, да се укажат най-под-
ходящите способи за изграждането на КИС и да се формулират задачите
на органите по КИП.
Структурата представлява обектите и взаимните връзки между тях.
При проектирането, изграждането и организацията на военната поле-
ва комуникационно-информационна система, е необходимо да се определят
оптимална структура, състава на подразделенията, да се укажат най-подхо-
дящите способи за изграждането ѝ и да се формулират задачите на органите
по поддръжка. От избора на способ за реализация на тополгията на мрежите
може значително да се повиши тяхната надеждността и отказоустойчивост,
като същевременно се намаляват експлоатационните разходи. Във връзка с
това проблема за оценката и обезпечаването на надеждността на КИС е от
голямо значение.
В настоящето голямо внимание се обръща на проблема с изследва-
нето на надеждността на сложните системи. Въпреки това по-голяма част
от тях имат теоретичен характер, показват алгоритми и модели за оценка
на надеждността и, като правило, за достатъчно големи системи и мрежи,
нямат практическа стойност. Този доклад има най-вече приложен характер,
т.е. той е опит да се направи основно преглед и анализ на използването на
математическа логика за изчисляване на структурна надеждност.
Ето защо основната цел при изследванията в областта на надежд-
ността е стремежа да се разработи модел, който да подпомага изграждането
на високонадеждни военни КИС. В идеалния случай, е желателно да се съз-
даде модел и да се усъвършенстват мрежите и алгоритмите, които използват
като входни данни, характеристиките на елементите на системата, както и
критерии за създаване, подобряване и извеждане на оптимална структура.
Точното изразяване на надеждността на КИС е сложно, и вместо това се
използва приближение, но с гарантирана точност.

134
Усъвършенстване на организацията...
Най-големите трудности при изчисляването обикновено се отнасят
до определяне на начина на взаимно свързване на елементите (мрежова
структура). Поради това разглеждаме оценката на структурна надеждност.
Постановка на задачата и определяне на предмета на изследването.
В КИС се допуска взаимодействие като на мрежи изградени на база-
та на еднакви технологии така и мрежи базирани на различни технологии.
Оценката и прогнозирането на структурната надеждност на сложни
КИС, на практика причинява затруднения с много изчисления, и необходи-
мостта да се разглеждат големи числа, характеризиращи тяхното състояние.
За описване на КИС при анализа и прогнозирането на структурната надежд-
ност, е позволено да се използват принципи за декомпозиция на системата -
системата е разделена на по-малки подсистеми, анализът на всяка, от които
е много по-прост от анализа на първоначалната система.
В съответствие с това може да разглеждаме структурната надеждност
на отделни подсистеми. При това приемаме, че показателите за надеждност
на елементите на системата са известни и се явяват изходни данни за из-
числяването на структурната ѝ надеждност. За целта на анализа приемаме,
че за времето на операцията, вероятността за безотказна работа на КИВ е
равна на единица.
Надеждността на КИС характеризира способността на системата да
запазва своето качество за времето на експлоатация. Често това понятие се
заменя с понятието техническа надеждност, с което се определя времето
за безотказно изпълнение на функцията на определено изделие. Имайки в
предвид характеристиката на военната КИС и определянето и като слож-
на система, би следвало да формулираме надеждността като вероятност за
безотказна работа на системата в хода на операцията. [2]
Под структурна надеждност ще разбираме съвкупната надежд-
ност определена от способността за безотказна работа и способността за
функциониране в определени граници под въздействието на огневите
средства на противника в хода на операцията.
Надеждността като вероятностна характеристика се определя като
вероятността P(to), състояща се в това, времето за безотказна работа Т (слу-
чайна величина) да превишава времето на операцията to , (константа), което
се записва като:
P(to) = P(T> to).
Сложната структура на съвременните КИС може да се «намали»
до последователно-паралелни съединения от гледна точка на надеждност-
та. Известен метод, основан на декомпозиция на елементи от структура-
та на комуникационно-информационната мрежа (метод на разлагането на
Шенон-Мур) е метода за преобразуване на структури от тип „триъгълник“
в тип „звезда“ и обратно. Идеята на този метод се заключава в това да се

135
Факултет „Командно-щабен“
преобразува анализираната структура до последователно-паралелно съеди-
нение, и по този начин да се извърши изчислението на структурната на-
деждност на мрежата. По този начин преобразуването на „триъгълник“ в
„звезда“ и обратно, позволява да се измени изходната структура на схемата,
и представянето ѝ като последователно-паралелна схема, което на свой ред
позволява да се изчислят показатели за надеждност, използвайки стандарт-
ните подходи. [4]
За нуждите на анализа първо изобразяваме структурата на система-
та, след това се определяме вероятностите за безотказна работа на елемен-
тите в структурата. Информация за тези стойности се взема от публикувани
статистически данни. Крайната цел на такъв анализ е формулирането на
общата структурна надеждност, сравняването ѝ с нормирана стойност и съ-
отнасянето ѝ към икономическата ефективност на системата.
От анализа на стрктурната надеждност на КИС спрямо оценката на
икономическата ефективност на предлаганите варианти за изграждане на
системата, ще вземем решение за определяне на подходящата структура в
хода на операцията.
Метод на изчисляване на структурна надеждност с използването
на математическа логика (булева алгебра).
Изчисляването на надеждността на сложни системи представлява
дефиниция за истинност на сложни съждения.
Ще дадем пример за такова съждение: „системата се намира в рабо-
тоспособно състояние, при условие, че в работоспособно състояние се нами-
ра елемент a и някой от следващите елементи b или d , или и двата еле-
мента взети заедно.“ Това твърдение се нарича сложно, състои се от прости
твърдения свързани по между си с логически операции конюнкция (бележи
се със символ „ ∧ “ и съответсва на доста точно на съюза “и” от естествения
език) или дизюнкция (бележи се със символ „ ∨ “ и съответства на съюза
“или” от естествения език). На езика на математическата логика, това съж-
дение може да бъде записано по следния начин:
c = a ∧ b ∨ d ∨ ( b ∧ d )  = a ∧ ( b ∨ d ) (1)
Главното в този запис се състои не в това, че има възможност до се
запише условие за работоспособност на система във вид на математическа(ло-
гическа) формула, а в това че тази формула може да се подложи на матема-
тическа обработка. Чрез свързването и в по-сложни структури – разлагане,
проебразуване, оптимизация, и да се намерят чрез тях значенията на изслед-
ваните величини, да се преминава от формули към схеми и обратно. [5]
Този начин на използване на апарата на математическата логика поз-
воляват да се формулират условия за работоспособност на сложни струк-
тури и да се изведат формули за изчисляване на надеждност. Ако за едно
съждение С можем да твърдим, че е истина, ако е истина или съждение А

136
Усъвършенстване на организацията...
или съждение В, тогава можем да направим извода, че съждението С е равно
на съжденията А и В, свързани по между си с логическата операция дизюнк-
ция: C= A ∨ B
Така също, ако за едно изделие може да се твърди, че е работоспособ-
но, ако е работоспособен един от неговите елементи a или b , можем да
направим извод, че работоспособността на изделието (събитието c ) и рабо-
тоспособността на елементите a и b (събитие a и събитие b ) са свързани
по между си с логическо уравнение за работоспособност: c= a ∨ b .
Логическата операция дизюнкция може да се представи като
схема от паралелно свързани елементи a и b .
Ако за едно съждение С можем да твърдим, че е истина, ако са истина
и съждение А и съждение В, тогава можем да направим извода, че съжде-
нието С е равно на съжденията А и В, свързани по между си с логическата
операция конюнкция: C= A ∧ B .
Така че, ако за изделието може да се твърди, че е работоспособно, ако
е работоспособен елемент a и елемент b , можем да направим извод, че
работоспособността на изделието (събитието c ) и работоспособността на
елементите a и b (събитие a и събитие b ) са свързани по между си с логи-
ческо уравнение за работоспособност: c= a ∧ b .
Логическата операция конюнкция може да се представи като схема от
последователно свързани елементи a и b от гледна точка на надеждността.
Ако едно съждение А отрича съждение В, тогава казваме, че съж-
денията А и В са свързани по между си с логическата операция отрица-
ние: Â = À .
В теорията за надеждността това намира следното приложение. Ако
работоспособното състояние на даден елемент го означим с a , то негово-
то неработоспособно състояние ще го означим с a .
Логическите операции дизюнкция, конюнкция и отрицание са ос-
новните операции, използвани в приложната теория на надеждността и към
тях могат да бъдат сведени всички други логически операции.
Сложната логическа функция може да се минимизира, да я преобра-
зуваме по такъв начин, че да съдържа най-малък брой членове или в нея да
няма повтарящи се членове. За минимизиране на функциите и за изключ-
ване на повтарящи се членове могат да се използват формулите от булевата
алгебра, цитирани в много източници. [4]
Особено внимание ще обърнем на формулата за разлагане на логи-
ческа функция Fë на две съставящи. Тя се използва тогава, когато всички
останали формули не позволяват да се изключи повтарящ се член, което е
характерно за логически функции описващи надеждност на системите със
сложна структура.
Логическите функции могат да се преобразуват в алгебрични, ако

137
Факултет „Командно-щабен“
заменим всички логически операции с аритметични, спазвайки следващите
правила:
a ∨ b = a + b − a.b ;
a∧b = a.b ; (2)
a = 1 − a .
И така, за да получим формула за вероятност за работоспособно със-
тояние (коефициент на готовност) на сложна система е необходимо:
Да се формулира условие за работоспособност на системата;
На основание на формулировката за условието за работоспособност
на системата да напишем функцията за работоспособност;
Преобразуване, в случай на необходимост, на логическата функция
(минимизиране, изключване на повтарящ се член);
В логическата функция за работоспособност заменяме логическите
операции с аритметични, за да полwчим Fa ;
В аритметичната функция за работоспособността заменяме прости
събития (прости съждения) с техните вероятности;
В получената формула, показваща връзката между показателите за
надеждност (вероятностите на състоянията) на елементите на системите и
показателите
система, за надеждност
заместваме числовите (вероятностите
стойности нана състоянията)
показателите на за
самата сис-
надеждност на
тема, заместваме числовите
елементите на системата. [5] стойности на показателите за надеждност на
елементите на системата. [5]
Като пример за представяне на метода за изчисляване на надеждност с
Като пример за представяне на метода за изчисляване на надежд-
използване на математическа логика ще разгледаме следната структура на
ност с използване на математическа логика ще разгледаме следната струк-
КИС тура
(фиг.на1).
КИС (фиг. 1).
d
a

g
l

Фиг. 1
Използвайки преобразуванетоФиг. 1
на „триъгълник“ в „звезда“, изменяме
Използвайки преобразуването
изходната структура на схемата, и яна „триъгълник“
представяме в следнияв вид
„звезда“,
(Фиг. 2): изменяме
изходната структура на схемата, и я представяме в следния вид (Фиг. 2):
d
3 4

l
1 5

138

e
2 6

Фиг. 2
Формулираме условия за работоспособност на маршрута от точка 1 до
точка 5, по който ще се предава информация. Маршрута е работоспособен,
ако е работоспособен пътя:
(a или b) и (a или c) и d и (g или f) и (g или h) или
(a или b) и (a или c) и l и (f или h) и (g или h) или
e

Фиг. 1
Използвайки преобразуването на „триъгълник“ в „звезда“, изменяме
Усъвършенстване на организацията...
изходната структура на схемата, и я представяме в следния вид (Фиг. 2):
d
3 4

l
1 5

e
2 6

Фиг. 2
Фиг. 2
Формулираме условия за работоспособност на маршрута от точка 1
Формулираме условия за работоспособност на маршрута от точка 1 до
до точка 5, по който ще се предава информация. Маршрута е работоспосо-
точка бен,5,ако пое койтоработоспособенще се предава пътя: информация. Маршрута е работоспособен,
ако е работоспособен
(a или b) и (a пътя: или c) и d и (g или f) и (g или h) или
(a или b) (a
(a или b) и (a илиc)c)ииdl и
и или и ((g илиh)f)ии(g(gили
f или или h) h) или или
(a или (a или b) иb)(a и (bилиилиc)c)ииl eии(f( fили или h) h) и и (g (g или
илиh)h)или или
(a или и (b или и и
(a или b) и (b или c) и e и l и d и (g или f) и (g или
b) c) e (f или h) и (g или h) или h)
(a или b) и (b или
(добавянето c) и e и всички
на условие l и d и пътища (g или f)даи са (g работоспособни
или h) е из-
лишно, тъй като при
(добавянето на преизчислението
условие всички ще пътища
бъде изключено да саприработоспособни
минимиза- е
цията на логическата функция).
излишно, тъй като при преизчислението ще бъде изключено при
минимизацията На базата на формулировката,
на логическата функция). която направихме за работоспособ-
ността можем да запишем
На базата на формулировката, която направихме следната логическа функция: за работоспособността
можем Fë = (aда

∧ {( a ∨ c ) ∧ d ∧ (следната
∨ b) запишем g ∨ f )  ∨ ( a ∨ c )логическа ∨ c ) ∧ e ∧ ( f ∨ h )  ∨ ( b ∨ c ) ∧ e ∧ l ∧ d ( g ∨ f )} ∧ ( g ∨ h )
∧ l ∧ ( f ∨ h )  ∨ ( bфункция:

Fл  (a  b)   a  c   d   g  f    a  c   l   f  h   b  c   e   f  h   b  c   e  l  d  g  f    g  h 
(3)
Логическата функция може да се разлага с цел опростяване на опера- (3)
циите. В разгледания
Логическата пример няма
функция можеда извършваме да се разлага минимизирани с цел опростяване и изключ- на
ване на повтарящ се член. За
операциите. В разгледания пример няма да извършваме минимизирани иопростяване на записа знак „ ∧ “ е заменен с „.“

Fë =(a ∨ b).{( a ∨ c ) .d . ( g ∨ f )  ∨ ( a ∨ c ) .l. ( f ∨ h )  ∨ ( b ∨ c ) .e. ( f ∨ h )  ∨ ( b ∨ c ) .e.l.d ( g ∨ f ) } . ( g ∨ h )
6
(4)
Заменяме логическите операции с аритметични
( a + c − a.c ) .d . ( g + f − g. f )  ∨ ( a + c − a.c ) .l. ( f + h − f .h )  ∨ 
Fà = (a + b − a.b).   . ( g + h − g .h )

 
 ( b + c − b.c ) .e. ( f + h − f .h )  ∨ ( b + c − b.c ) .e.l.d ( g + f − g . f )  

(5)
Заменяме събитията a, b, c, d, e, f, g, e, l с техните примерни вероят-
ности (коефициентите на готовност) и получаваме надеждността на систе-
мата Fà = 0.96. В разглеждания пример използваме следните вероятности:

139
Факултет „Командно-щабен“
Таблица 1
№ по Примерна вероятност
Елементи на КИС
ред (коефициент на готовност)
1. a 0.8
2. b 0.85
3. c 0.9
4. d 0.9
5. e 0.85
6. f 0.93
7. g 0.96
8. h 0.89
9. l 0.8
10. p 0.85

Разглеждайки структурите на КИС изобразени на фиг. 3а и 3б и фиг.


4а и 4б, изчисляваме съответно структурна надеждност F= 0.94 и F= 0.97.

a d

c f
g

e h

Фиг.1а
d
3 4

1 5

e
2 6

Фиг.1б
140
Усъвършенстване на организацията...
a d

p
c f
g
l

e h

Фиг.2а
d
3 4

l
1 5

e
2 6

Фиг.2б
От направения анализ се вижда, че колкото повече пътища за пре-
даване на информация съществуват, толкова по-голяма е надеждността на
системата, като същевременно зависимостта между увеличението на еле-
ментите на КИС (в разгледания пример това са връзките между КИВ) и
структурната надеждност на системата е нелинейна.

Заключение
Разгледаният метод базиран на математическата логика, за оценка на
структурната надеждност на комуникационно-информационните системи
има основно приложен характер, и може да бъде използван при изгражда-
нето и усъвършенстването им. Предимството на тези метод се заключава в
съществено намаляване на сложността на изчисленията, но целесъобраз-
ността на използването му се определя основно от характера на структурата
на разглежданата КИС.

141
Факултет „Командно-щабен“
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

НП-06 Доктрина за комуникационно-информационната система на Въоръ-


жените сили, София, 2012г.;
Калчев К., ОУ на КИС в боя и операциите, София, ВА, 2008г.;
Танчев П., Дзанев Р., Тотев В., Сложни системи. Военни формирования и упра-
вление., София, ВА, 2002г.;
RAND National Defense Research, Institute Office of Force Transformation
„Network-Centric Operations Case Study: The Stryker Brigade Combat Team”, 2005.
Кузнецов В.В., Чудинов СМ., Жиляков Е.Г., О некоторых методах оценки и про-
гнозирования структурной надеждности мультисервисных сетей связи, Белгород
Тютин Н.Н., Методы структурных преобразований с изпользованием аппара-
та математической логики, Журнал „Научные ведомости БелГУ“, Белгород, 2007 г.,
№ 7(38);

142
Виртуализацията – съвременен подход...

ВИРТУАЛИЗАЦИЯТА – СЪВРЕМЕНЕН ПОДХОД В ОБУЧЕНИЕТО


НА СЛУШАТЕЛИТЕ И СТУДЕНТИТЕ
ВЪВ ВОЕННА АКАДЕНИЯ „Г. С. РАКОВСКИ“

майор, д-р Деян Иванов

Анотация: Технологията за виртуализацията става все по-важна за много


организации. В днешно време компаниите са изправени пред ограничени бюджети, не-
сигурно финансиране, различни изисквания от страна на BYOD модела и увеличаваща
се тенденция за коопериране между екипи, разположени на различни места по света.
Точно тук на помощ идва виртуализация, която позволява на компаниите да предоста-
вят лесен, икономически ефективен и сигурен начин на служителите си да достъпват
приложения и ресурси, необходими им да изпълняват работните си задължения, от
всяко едно устройство и място.
Ключови думи: виртуализация, софтуер, обучение

Увод
Световната финансова криза постави пред съвременните компании
редица предизвикателства, свързани с по-ефективно управление и използ-
ване на наличните ресурси и оптимизиране и намаляване на финансовите
разходи. Тази тенденция не подмина и IT отделите на големите корпорации.
Едно от възможните решения в тази насока е използването на технологиите
за виртуализация.
За първи път виртуализацията като концепция и реализация се поя-
вява през 60-те години на ХХ век в mainframe машините, където тя е реа-
лизирана на хардуерно ниво. Масовото навлизане на персоналните компю-
три след 80-те години на ХХ век, съчетано с бързото нарастване на проце-
сорната мощ и намаляване на себестойността им, доведе до изоставяне на
„големите машини” и превръщайки настолния компютър в нормално офис
оборудване, като телефона и факса. Широката достъпност и ниската цена
на компютърната техника позволи на компаниите да изграждат собствени
изчислителни центрове, които много често бяха с резервирани структури,
за повишаване на отказоустойчивостта на критични сървъри и приложения.
При изборът на техника водещо бе тя да покрие пиковите нужди на орга-ни-
зацията, а с оглед повишаване на сигурността – всяко критично приложение
се стартираше на собствен сървър. Всичко това доведе до натрупване на
огромно количество компютърна техника, която в преобладаващата част от
времето се използваше на около 10% от нейната мощност.

143
Факултет „Командно-щабен“
Натрупването на голям брой сървъри породи от своя страна нуждата
от допълнителни инвестиции, започващи от резервираност на сървърите,
гарантиране на непрекъсваемост на захранванията и увеличаване на анга-
жираните администратори за поддръжка на сървърите. Всичко това доведе
до повишаване на общата цена на притежаваната компютърна техника и
усложняване на управлението на информационните ресурси.
Като добавим към посочените по-горе проблеми и развиващата се
идея за „зелена среда” в IT индустрията много производители на хардуер и
софтуер започнаха да възраждат идеята за виртуализацията. Съвременната
концепция за виртуализация акцентира основно върху намаляване броя на
необходимото за една организация оборудване (сървъри, активно оборудва-
не, UPS-и, мощности за охлаждане) чрез оптимизиране ползването на на-
личния хардуер, което от своя страна води до намаляване на съпътстващите
разходи на организацията за поддръжка на IT оборудването.
Виртуализацията като технология
В областта на информационните и комуникацинните технологии
(ИКТ), виртуализацията e термин с широка употреба, който най-общо се
отнася за ползване на компютърни ресурси за симулиране на реалните хар-
дуер, операционни системи, платформи и др. Виртуализацията представля-
ва „Структура или методология за разделянето на компютърния хардуер
на няколко среди за изпълнение, чрез прилагане на една или няколко концеп-
ции или технологии.“[1] Виртуализацията прави възможно стартирането на
множество операционни системи и приложен софтуер на една хардуерна
машина, при това едновременно позволява ефикасното използване на на-
личните ресурси. Чрез нея е възможно даден физически ресурс – сървър,
обкновен компютър или краен терминал – да бъде разделен на виртуални
такива, наречени виртуални машини. Благодарение на виртуализацията
потребителите могат да консолидират физическите ресурси, да опростяват
внедряването и управлението им и да намаляват нуждите от допълнителна
енергия за захранване и охлаждане. Чрез виртуализацията се прекъсва об-
вързаността между операционната система (OS) и подлежащия хар-
дуер. Всички физически елементи на сървъра или персоналния компютър
– дънна платка, процесор, памет и други – се интерпретират в софтуер. Това
практически означава, че на една физическа машина могат едновременно да
бъдат пуснати в действие няколко операционни системи, като всяка от тях
да работи в рамките на своята отделена виртуална среда. Тази възможност
позволява на организациите да разполагат с няколко версии на една опера-
ционна система или различни операционни системи, работещи по едно и
също време на една компютърна система.
Хардуерна виртуализация
Хардуерната (наричана още платформена) виртуализация предста-

144
Виртуализацията – съвременен подход...
влява създаването на виртуална машина, която има поведението на компю-
тър с отделна операционна система. Софтуерът, стартиран на такава вирту-
ална машина, е отделен от реалните хардуерни ресурси. Например на ком-
пютър подWindows може да се реализира виртуална машина, която изглеж-
да като компютър с операционна система Mac OS X. Като следствие на тази
виртуална машина може да работи софтуер, предназначен за Mac OS X[2].
Виртуализация на приложения
Това е възможност, при която всяко приложение да бъде изолирано
при изпълнението в операционното система за която е предназначено. Това
избягва конфликти между отделните приложения. Виртуалните приложе-
ния представляват пакети, в които приложението си „носи“ всичко необхо-
димо за неговата работа. Освен необходимите библиотеки то има собствени
конфигурационни файлове, собствен регистър и т.н. Такива приложения
се наричат често „преносими“ (portable) защото не изискват инсталация и
може да се стартират от външни носители (USB Flash или HDD устройства).
Виртуализация на външната памет (Storage Virtualization)
Това е виртуализация на физически външни носители. Трябва да се
отбележи, че в това направление технологиите са се развивали постоянни и
на съвременния етап има множество средства за изграждането на огромни
масиви за съхраняване на данни.
Мрежова виртуализация
При този виртуализация се виртуализира само мрежовата инфра-
структура. Към тези технологии принадлежат технологиите за изграждане
на VPN, VLAN и VIP. С тяхна помощ на базата на съществуваща физическа
инфраструктура се изграждат множество различни логически конфигура-
ции[3].
Сървърна виртуализация с ОС посредник (host virtualization)
При тази виртуализация е необходима операционна система която
да е посредник. Върху нея се инсталира съответния софтуер за виртуализа-
ция. Това означава, че всички виртуални машини имат за посредник освен
виртуализационния софтуер и самата хост операционна система. Последни-
те години разработчиците на операционни системи се опитват да направят
своите операционни системи добри посредници за да се елиминира забавя-
нето и ниската производителност на виртуалните машини.
Сървърна виртуализация без посредник (bare-metal virtualization)
В този случай виртуализиращия софтуер се инсталира директно вър-
ху хардуерната платформа. Тук се търси максимална ефективност за да може
виртуалните машини да използва максимално ресурсите на хардуерната плат-
форма. Именно поради тази причина всякаква графична функционалност за
управление и наблюдение на виртуалните машини е отделена в отдалечени
компоненти, чрез които администраторите се грижат за самата среда.

145
Факултет „Командно-щабен“
Виртуализация на работни станции (desktop virtualization)
Съществуват два начина на създаване на виртуални машини за край-
ния потребител
l Виртуализация на работните станции при самия клиент
(Client-Hosted Desktop Virtualization). Това е подобна на сървърната виртуа-
лизация с посредник. В този случай се търси лесен начин за създаване върху
работна станция друга работна станция с различна операционна система
или конфигурация. Най-често се използва за тестване на софтуер при него-
вото разработване. Също така изграждането на виртуална работна станция
повишава нивото на сигурност при експериментиране на непознат софтуер.
l Виртуална инфраструктура от работни станции (Virtual
Desktop Infrastruc-ture (VDI)). Това е сравнително нова технология която
по същество използва познатия вече модел на „тънки“ клиенти. Това означа-
ва, че работна станция се намира във вид на виртуална машина на сървър.
Това прилича на работа в терминален режим с тази разлика, че работната
среда е напъл-но виртуализирана, което води до по-голяма сигурност. Така
потребителя има собствена работна станция достъпна от различни точки на
локалната мрежа и Интернет [4].
Ефекти от виртуализацията
Ефектите от прилагането на виртуализацията могат да се обобщят в
следните направления [5]:
l Минимизиране на разходите за хардуер - При реализацията на
виртуа-лизицаонни решение се извършва значителна икономия от закупу-
ването на техника. Това се дължи на фактът, че при виртуализационните
реше-ния натоварването може да достигне до 70-80% от мощността на заку-
пе-ния хардуер. Трябва да се прави добър анализ на натоварването на всеки
един аспект не само процесор и памет. Трябва да е следи натоварване на
входно изходните интерфейси (памет и диск) и т.н. Ефективността се изра-
зява също така в икономия на пространство в шкафовете, площ в центрове-
те за данни (или сървърните помещения), по-малко разходи за охрана и т.н.
l По-ефективно възстановяване при проблеми - При реализация
на добре планирано и реализирано виртуално решение, времето за възстано-
вяване на една система изисква много по-малко време за възстановяване. Из-
рично се обръща внимание на правилното изграждане на виртуалната среда
за да не се получат проблеми при възникване на технически проблеми.
l Ефективно използване на ресурсите - Основното приложение на
виртуалните решения се изразява в правилното натоварване на техниката.
Много често се мисли само в посоката как няколко виртуални машини да
използват една хардуерна платформа. Съвременните средства за виртуа-ли-
зация позволяват изграждането на виртуална платформа базирана на някол-
ко хардуерни платформи.

146
Виртуализацията – съвременен подход...
l Ефективно разпределяне на натоварването - Съвременните
устройства за разпределяне потокът от данни към уеб сървър на дадена ор-
ганизация позволяват да се пренасочва трафикът към отделни точки в зави-
симост от натоварването им. Много лесно може да се „вдигне“ нов виртуа-
лен сър-вър при преминаването на някакъв праг на натоварване за временно
ползване.
l Централизирано управление на сървъри и работни станции
– Софтуерните решения за виртуализация предлагат централизирани кон-
золи за управление и наблюдение на виртуалните машини. Това води до
икономия от закупуването на специализирани софтуерни продукти или
технически средства за превключване на екрани и клавиатура (KVM прев-
ключватели).
l По лесно разгръщане на конфигурирани и готови за изпълне-
ние сървъри и работни станции - Инсталирането на готови конфигури-
рани сървъ-ри и работни станции става лесно и бързо с помощта на готови
шаблони. Тази функционалност на виртуалните платформи от една страна
пести време а от друго пести финансов ресурс защото няма нужда от заку-
пува-нето на специализиран софтуер за „снимане“ на работещи конфигура-
ции и тяхното разгръщане при необходимост.
l Икономия на ток - Не трябва да се подценява икономията на ток
от по-ефективно използвания хардуер и неговото охлаждане
l Тестване на нов софтуер - При разработването на нов софтуер
е необхо-димо той да бъде тестван на различни видове и версии на опера-
ционни системи с различни конфигурации. Виртуализацията предполага
по-лесното реализиране на този процес с лесното поддържане на временни
среди за тестване. При приключване на процесът на тестване не се налага да
се деинсталира софтуера който е бил тестван, а е необходимо да се създаде
нова среда за тестване, използвайки готовите шаблони.
l Повишаване на сигурността - Въвеждането на междинен вир-
туализационен слой позволява по-добро отделяне на софтуера един от друг.
При софтуерен пробив в една от виртуални машини другите остават неза-
сег-нати и лесно може да бъде изолирана и възстановена компрометираната
платформа.
Необходимост от прилагането на виртуализацията във ВА
Една от най-съществеините причини за въвеждането на предлагана-
та технология е несъответствието между развитието на информационните
технологии и финансови възможности за обезпечаване на учебния процес с
изискуемата за тяхното нормално функциониране техника. Макар и относи-
телно добра, техническата база на Военна академия към настоящия момент
не е в състояние да предложи възможности за използване на последните
версии на операционни системи и софтуер. Още по-невъзможен е вариан-

147
Факултет „Командно-щабен“
та за паралелна работа на различни операционни и програмни среди върху
една стандартна компютърна конфигурация за обучение. Това автоматично
изключва възможността обучаемите да придобият представа за каквато и да
било програмна среда, различна от стандартно приетата за лабораториите
в Академията.
Експериментирането и обучението по изграждането на съвремени
мрежови инфраструктури, сложни клиент-сървър ориентирани решения и
програмни комплекси, използването на софтуер автоматизиращ процеса
на планиране на комуникационно – информационната поддръжка и др. от
слушателите и студентите от специализация „Комуникационни и инфор-
мационни системи“ е немислимо за днешната идеология на използване на
стандартните компютърни лаборатории за обучение във Военна академия.
Към момента няма и технология, с която дори самите преподаватели, докто-
рантите и други ИТ специалисти, водени от научно-изследователския цели
и самообучаващ интерес да могат да разполагат, а същевременно с това е
невъзможно част от ресурсите на единната информационна инфраструкту-
ра на Военна академия да бъдат свободно предоставени за подобна дейност,
поради високата нестабилност по отношение на функционалност и сигур-
ност, лицензионна политика и др.
Една от най-съществените страни на обучението в специализация
„Комуникационни и информационни системи“ предполага експерименти-
ране в посока на администриране и управление на сървъри, услуги, опе-
рационни системи, допълнителен системен софтуер и приложни програми.
Реализирането на подобни процеси за целите на експеримента днес, в ла-
бораториите на Военна академия е невъзможно. Може ясно да се твърди,
че във Военна академия „Г.С.Раковски“ няма експериментални, развойни и
обучителни среди. Може да се добави още, че в сегашните строго конфигу-
рирани и унифицирани учебни среди няма възможност подобна практика
да съществува, без изграждане на принципно нова среда за научен и образо-
вателен експеримент, среда за виртуализация на изчислителни мощности и
експериментално използване на софтуер върху тях.
Не на последно място, в областта на поддържането на ефективни, на-
деждни и реално използваеми чисто експериментални технологии, за цели-
те на образователния процес, технологията предоставя вътрешноприсъща
възможност за лесно администриране, наблюдение и управление, които от
своя страна, водят след себе си ефект на повишената сигурност без специ-
фични, скъпи и ресурсоемки средства за защитни стени, процедури за под-
дръжка, правила и ограничителни условия на целия програмно-технически
комплекс за обучение, основан върху използването на виртуални среди.
Реализацията на подобен проект във Военна академия ще доведе
до оптимизиране на съществуващата инфраструктура, в резултат на кое-

148
Виртуализацията – съвременен подход...

то морално остарелите компютърни конфигурации ще бъдат отстранени, а


инсталираните върху тях платформи и услуги – виртуализирани. Това ще
доведе до намаляване на общия брой поддържани физически сървъри, от-
падане на част от съпътстващата ги инфраструктура – активно оборудване,
UPS-и, намаляване на разходите за резервиране, профилактика, резервни
части и потребявана електрическа енергия, съчетано с по-лесно управление,
повишено бързодействие и повишена отказоустойчивост.
Виртуална среда ще спомогне да се изгради тестова среда, в която
преподаватели, студенти и IT специалисти от Академията ще могат в ре-
ални условия да тестват най-новите софтуерни решения и услуги, без да
създават риск за нормалното функциониране на съществуващата информа-
ционна инфраструктура, обслужваща административния и учебния процес
в рамките на Военна академия.
Заключение
В условията на глобална финансова криза, когато е налице трайна
тенденция по намаляване на средствата за ИТ инвестиции и оптимизира-
не на разходите в организациите, технологиите за виртуализация се явяват
спасителния пояс за мениджърите не само на компании и корпорации, а и за
ректорите на редица академии и университети. Чрез тях те не само ще ус-
пеят да оптимизират разходната част на управляваните от тях звена, но ще
успеят да оптимизират своята ИТ инфраструктура и да улеснят процесите
по поддръжка на съществуващите сървъри и услуги.
От всичко казано до тук може да се твърди, че виртуализацията за
целите на образованието е новият революционен скок на интегриране на
високи технологии в сферата, създавайки възможност с малко на брой и
относително евтини по цени компютърни системи, да се използват много
на брой логически (виртуални) програмно-технически комплекси за реално
обучение и експеримент.

ЛИТЕРАТУРА:

The Best Damn Server Virtualization Book Period, Syngress Publishing, Inc., 2007
Virtualization in education, IBM, 2007
Cisco Virtualization Services – Services overview, 2015
Пасарелски Р., „ Облачни услуги чрез виртуализация“, НБУ, София, 2015
Божинов Б., „Изследване и анализ на възможностите приложение на виртуа-
лизация в учебно-преподавателския и изследователския процес по дисциплини, свърза-
ни с новите информационни технологии“, СА, Свищов, 2010

149
ГАРАНТИРАНЕ КАЧЕСТВОТО НА УСЛУГИТЕ
В КОМУНИКАЦИОННИТЕ МРЕЖИ НА НАТО

майор Божидар Христозов

Реализирането на нови мрежови способности, като по-голяма гъвкавост,


по-бързо развръщане и по-голяма мобилност се осъществява на базата на една нова,
развита инфраструктура за обмен на информацията. Акцентът в съвременните КИС
се поставя върху изграждането на мрежи с интегрирани услуги с локално и глобално
покритие. Това от своя страна ще предяви определени изисквания към качеството с
което се доставя всяка една услуга (QoS).
Ключови думи: комуникационно-информационна система, комуникационна
мрежа, мрежови способности, качество на услугите(QoS).

Развитието на информационните и комуникационните технологии


допринася за увеличаване на способностите на системата за командване и
управление за възприемане и интерпретация на действителността в единна
„опозната картина”, за водене на военни действия в единно информационно
пространство и за постигане и удържане на информационно превъзходство.
В отговор на новите предизвикателства пред сигурността, на срещата
в Прага, беше одобрен пакет от мерки, на основата на стратегическа концеп-
ция на НАТО, целта на който е Алианса да повиши способностите си в пълния
спектър от операции, които провежда. За повишаване на тези способности е
необходимо организацията да придобие нови мрежови способности, изразява-
щи се в по – голяма гъвкавост, бързо развръщане и мобилност на силите, нови
военни способности, отговарящи на големия спектър от съвременни заплахи и
усъвършенстване на способностите в областите на разузнаване, наблюдение,
целеуказване, въздушно наблюдение, командване, управление и комуникации.
Постигането на тези способности от своя страна води до повишаване
изискванията към системата за командване и управление C4ISR.
Удовлетворяването на нарастналите изисквания към системата за ко-
мандване и управление предполага решаването на няколко проблема:
На първо място, необходимостта от повишаване на мрежовите спо-
собности в посока „където са неоходими, и когато са необходими“. Това
предполага създаването на една нова гъвкава глобална мрежа.
На второ място подържането на малки, модулни, мултинационални
военни формирования. Това генерира нови изисквания за обмена и сигур-
ността на информацията, което увеличава необходимостта от повишаване
на оперативната съвместимост.
150
Гарантиране качеството на услугите...
Като трето предизвикателство се явява осигуряването на съвмес-
тимост с формирования от страни, които не са членки на НАТО. Това
предполага по – голяма гъвкавост, адаптивност, мобилност и съвместимост,
както на формированията, така и на комуникационно-информационната
мрежа, която ги подържа.
Една от целите дефинирани в Стратегическа концепция на НАТО е
изграждането на мрежови способности. Придобиването на мрежови спо-
собности (NEC – Network Enable Capabilities) е приоритетна задача за ВС
на Алианса. NEC е постоянно развиващ се комплекс от хора, устройства
(технически средства), информация и услуги, свързани от комуникацион-
ни мрежи с цел оптимизиране на ресурсния мениджмънт и осигуряване на
информационното превъзходство върху събития и условия, необходими на
вземащите решения.
Способностите, описани в споменатата концепция, включват взаим-
ната свързаност на сензори, военни системи и системата за командване и
управление, както и многонационални военни, правителствени и неправи-
телствени организации в една неразривна среда, включваща процесите по
сътрудничество, планиране, оценка и изпълнение на операциите.
Става ясно, че Алианса може да отговори на новите високи изиск-
вания на системата за командване и управление единствено с една нова,
гъвкава, адаптираща се, устойчива и мобилна коминикационно – информа-
ционна система.
Налице е явната тенденция към използването на мрежова инфра-
структура, която е способна да „носи” трите видове трафик (глас, видео,
данни), а на потребителите да не се налага да се свързват с различни кому-
никационни мрежи за да получават и изпращат различни видове информа-
ция, да има възможност мрежата да бъде разширявана до място до където
тя може да бъде необходима и да може да се използва различна преносна
среда. Именно такава се явява мрежовата инфраструктура, изградена на ос-
новата на IP протокола.
След подробния анализ на настоящи заплахи в търговския, прави-
телствения и отбранителния сектори, и споразумение постигнато от стра-
ните членки на НАТО, беше взето решение инфраструктурата на КИС на
НАТО да бъде IP базирана.
Съгласно директивата на НАТО за оперативна съвместимост, клю-
чов момент за планиране и провеждане на всяка една операция, в които са
ангажирани различни коалиционни партньори, правителствени и неправи-
телствени организации, и други участници, опериращи в района на опера-
цията, се явява засиления обмен на информация между всички партньори.
Това от своя страна поставя строги изисквания към постигане на съв-
местимост при обмена на всякакъв вид информация.

151
Факултет „Командно-щабен“
Основните услуги, които следва да бъдат споделяни между всички
участници в една операция са заложени като изисквания в документа на
НАТО “ADatP-34”. Те са:
l Глас
l Видео телеконференция
l Web браузър
l C2
l Електронна поща
l Факс
l Трансфер на файлове
l Електронен чат
l Незабавни съобщения
Предоставянето на посочения вид услуги, ще предяви определени
изисквания към качеството с което се доставя всяка една услуга (QoS). QoS
е дефиниран в стандарта Х.902 на международната организация ITU, като
„набор от изисквания за качеството на колективното поведение на един или
повече обекти“. Изискванията обхващат всички аспекти на връзката като
време за отговор на услугата, загуба, отношение сигнал/шум, ехо, прекъс-
вания, нива на звука и други. Определение за QoS е направено в Rec. ITU-T
E.800. Според посочения документ това е: Съвкупността от характеристики
на телекомуникационните услуги, които дават възможност да бъдат удо-
влетворени нуждите на потребителите на услугата.
Quality of Service – не е определен протокол , а набор от различни
правила и технологии в мрежата, позволяващи да се гарантира качеството
на дадена телекомуникационна услуга. Ето защо този термин касае повече
контрола върху резервираността на ресурси в компютърните и телекому-
никационните мрежи, отколкото самото качество на услугата. В този сми-
съл QoS дефинира възможността да се предостави различен приоритет на
различни приложения, потребители или потоци данни, или да гарантира
определено ниво на изпълнение за даден поток. Например с QoS могат да се
гарантират необходим битрейт, закъснение, ехо, вероятност за изпускане на
пакет и/или честота на грешките.
Най-често срещаните проблеми при трансфер на пакети са:
- изпуснати пакети
- закъснение
- jitter
- out-of-order delivery
- грешки
Основните изисквания към предоставяните услуги и тяхната кате-
горизация са дефинирани в документа на ITU-T “End-user multimedia QoS
categories” - G.1010 и са посочени в таблици 1 и 2.

152
Гарантиране качеството на услугите...

Таблица 1. – Изисквания предявявани към аудио


и видео приложенията

Key performance parameters and target


Typical values
Degree of
Medium App data
symmetry One-way Delay Information Other
rates delay variation loss (Note 2)

< 150
ms preferred
< 3% packet
Conversational 4-64 (Note 1)
Audio Two-way < 1 ms loss ratio
voice kbit/s < 400
(PLR)
ms limit
(Note 1)
< 1s
Voice Primarily 4-32 for playback
Audio < 1 ms < 3% PLR
messaging one-way kbit/s < 2s
for record
High quality 16-128
Primarily
Audio streaming kbit/s < 10 s << 1 ms < 1% PLR
one-way
audio (Note 3)

< 150
ms preferred Lip-
16-384
Video Videophone Two-way (Note 4) < 1% PLR synch:
kbit/s
< 400 < 80 ms
ms limit

16-384
Video One-way One-way < 10 s < 1% PLR
kbit/s

153
Факултет „Командно-щабен“
Таблица 2. Изисквания предявявани към предаването на данни

Key performance parameters and


Typical target values
Degree of
Medium App amount of One-way delay
symmetry Delay Information
data (Note) variation loss
Preferred
< 2
Web­
s/page
Data browsing - Primarily ~10 KB N.A. Zero
one-way Acceptable
HTML
< 4 s/
page
Data Command/ Two-way ~1 KB < 250 ms N.A. Zero
control
Preferred < 15
Data Still image One-way < 100 KB s Acceptable < N.A. Zero
60 s
E-mail Preferred < 2
Data Primarily < 10 KB s Acceptable N.A. Zero
(server one-way
access) <4s

Data Fax Primarily ~10 KB < 30 s/page N.A. < 10-6 BER
(„real-time“) one-way
Low priority Primarily
Data < 10 KB < 30 s N.A. Zero
transactions one-way

Протоколът IP не е в състояние да гарантира качеството на услугите


(QoS) за трафика в реално време, който се използва за предаване на гласова
информация (телефон, аудио с високо качество), видеоинформация (телеви-
зия, неподвижни изображения с висока разделителна способност) и преда-
ване на данни (електронна поща, трансфер на файлове, предаване стандарт-
ни съобщения и др.). По тази причина, стандартизационните организации
IETF и ITU-T разработват множество протоколи, предназначени за работа в
IP мрежи, които позволяват да бъде гарантирано качеството на услугите в
реално време. Крайната цел е поддържане на качеството на всички услуги.
Протоколи за осигуряване качеството на услугите (QоS) в IP мрежа-
та са протоколите RSVP и DiffServ. Те използват два основни метода за оси-
гуряване на необходимото качество на услугите - резервиране на пропус-
кателна способност (RSVP) и приоритизиране на информацията (DiffServ).
За трафикът, който е чувствителен към закъснението “от край - до
край”, закъснението може да бъде запазено ниско в условия на високо на-
товарване, посредством приоритетно предаване на чувствителния трафик
през мрежата . Това става за сметка на ръста на закъснението на трафика с

154
Гарантиране качеството на услугите...
нисък приоритет. На приоритетния трафик се предоставя по-висока пропус-
кателна способност, за сметка на неприоритетния. Очевидно е, че в пакет-
ната мрежа услугите в реално време няма да могат да получат гарантирано
качество (QoS) без управление на процеса на разпределяне на пропускател-
ната способност между приложенията. Това важи с особена сила за една IP
мрежа, чието предназначение е да пренася трафик на различни съществува-
щи мрежи. Разпределянето на пропускателната способност между различ-
ните приложения в IP мрежата се реализира с два противоположни подхода,
реализирани едновременно в пакетната мрежа - интегриране на услугите
(Integrated Services - IntServ) и диференциране на услугите (Differentiated
Services - DiffServ) .
Резервирането на пропускателна способност за гарантиране на
QoS на услугите в IP мрежата се извършва от протоколът RSVP (Resource
Reservation Protocol), описан в документа RFC-2205 на IETF.
Основните правила, по-които RSVP резервира пропускателна спо-
собност между предавателя и приемника на IP пакети са следните:
- резервира се цялостно път за един поток от пакети през рутерите на
IP мрежата от предавателя до приемника;
- пакетите, които се отнасят до определения поток, преминават по
определения за този поток път;
- пътят се поддържа, докато предавателя периодично предава
RSVP-съобщения в посоката на потока от IP пакети, пренасящи полезната
информация (аудио, видео);
- при определяне на пътя, RSVP използва маршрутните таблици на
рутерите и метриката на действащия маршрутизиращ протокол (например
“най-къс път” за протокол RIP);
- когато RSVP-съобщение за определяне на път достигне до един ру-
тер, той определя порта към следващия рутер по маршрута, запаметява IP
адреса на предишния рутер, поставя на негово място своя IP адрес и изпрща
RSVP-събщението към следващия рутер.
Диференцирането на услугите DiffServ e статичен метод за гаран-
тиране на QoS в пакетната мрежа. Той се реализира с използване на инфор-
мация за различни класове услуги и система от приоритети, които остават
постоянни за дълги периоди от време (статична информация). Приложени-
ята, които използват DiffServ, не извършват предварително резервиране на
пропускателна способност за гарантиране на QoS на определени потоци от
пакети, както прави това протоколът RSVP. При диференцирането на услу-
гите, пакетите сe маркират с приоритета на съответната услуга и, за целия
трафик с един и същи приоритет, се предават през IP мрежата в съответ-
ствие с този приоритет.
Под протокол DiffServ в IP мрежата се разбира начинът на обра-

155
Факултет „Командно-щабен“
ботване на пакетите на мрежов слой от рутерите. Начинът на обработване
включва приоритетно предаване на пакета в изходящия порт, маркиране на
пакетите според тяхната важност (“неважните” пакети се отхвърлят при за-
дръстване) и други функции.
Съвременен начин за гарантиране на QoS е използването на прото-
кола MPLS. Три основни характеристики определят неговата гъвкавост и
универсалност, с което се обяснява и бързото му навлизане в IP мрежите.
Тези характеристики са трафично проектиране (traffic engineering), маршру-
тизиране според качеството на услугите (quality of service routing) и поддър-
жана на много прoтоколи (multiprotocol support).
Tрафичното проектиране e процес, при който MPLS избира път
(маршрут) през мрежата, по който трафикът предизвиква умерена (баланси-
рана) степен на натоварване (използване) на ресурсите . Маршрутизирането
при MPLS се базира на стандартния за IP мрежата маршрутизиращ про-
токол IGP (Interior Gateway Protocol). Съвместната работа на протоколите
IGP и MPLS, реализират път с балансирано натоварване на ресурсите по
протежение на пътя.
Маршрутизирането според качеството на услугите е процес, при
който се определя маршрут за определен поток от пакети, пренасящ полезна
информация с определени изисквания за качество (QoS), така че този марш-
рут да осигури изискванията. Услугите се разделят на класове, по различ-
ни критерии - необходима скорост, допустимо закъснение или допустима
вероятност за загуба на пакети в мрежата. За поддържане на функциите на
MPLS е необходимо разделянето на услугите на категории (или още класо-
ве), които се определят от политики за администриране на по-високо ниво.
MPLS позволява гъвкаво определяне на маршрутите за отделните потоци.
MPLS използва два начина за маршрутизиране според качеството на
услугите, а именно:
- записване в етиката на пакета на информация за QoS и използва-
не на тази информация за приоритизиране на пакетите “стъпка по стъпка”
(аналогично на метода Deffserv);
- поддържане на списък от алтернативни пътища между входяща и
изходяща точка на мрежата. Всеки път е способен да осигури определен
клас услуги.
Поддържането на много протоколи от страна на MPLS означава, че
той може да маршрутизира пакети от мрежов слой, принадлежащи на раз-
лични стандартни мрежови протоколи - IPv4, IPv6, IPX.
Благодарение на своите предимства, на протокола MPLS се възлагат
големи надежди при реализирането на ефективна мрежа с пакетен обмен и
гарантирано качество на услугите QoS “от край - до край”.
Използването на посочените механизми ще допринесе до минимизи-

156
Гарантиране качеството на услугите...
ране на основния проблем в пакетните мрежи, който все още търси своето
категорично решение, а именно гарантиране на качеството на услугите в
реално време (QoS), което се изразява в малко закъснение и малка нерав-
номерност на закъснението на пакетите, на приемния край пакетите следва
да бъдат подреждани в реда, в който са предадени и ще се контролират за-
губата на пакети и коригиране на грешките в съдържанието на пакетите.
Това от своя страна ще гарантира навременното и достоверно предаване на
критичната информация, необходима на командирите в процеса на взимане
на решение за ефективното планиране и изпълнение на мисията.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

НП-06 Доктрина за комуникационно-информационната система на Въоръ-


жените сили, София, 2012г.;
Nato Network Enabled Capability (NNEC), vol.1, Nato Network-Centric Operational
Needs And Implications For The Development Of Net-Centric Solutions, 2005.
ADatP-34, NATO Interoperability Standards and Profiles, vol.4, 2013.
Multiprotocol Label Switching (MPLS) Traffic Engineering, Cisco IOS Release
12.0(5)S, www.cisco.com
IETF, Network Working Group, RFC 3209, RSVP-TE: Extensions to RSVP for LSP
Tunnels, December 2001.
IETF, Recourse Reservation Protocol, RFC 2205, 1997.
ITU-T, End-user multimedia QoS categories, G.1010, 2001.
ITU-T, Definitions of terms related to quality of service, Rec.E.800, 2008.
ITU-T, Framework For Service Quality Agreement, Rec.E.801, 2008.
ITU-T, Framework and methodologies for the determination and application of QoS
parameters , Rec.E.802, 2007.
IETF, Multiprotocol Label Switching Architecture (RFC 3031); www.ietf/rfc/rfc3031.
txt
Wojciech Burakowski, Halina Tarasiuk, Ewa Niewiadomska-Szynkiewicz, „The IP
QoS System“ , Journal of Telecommunication and Information Technology, March 2011.

157
ПРОБЛЕМИ СВЪРЗАНИ С БЕЗОПАСНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА
ПРИ МОБИЛНИТЕ УСТРОЙСТВА

Веселка Т. Стоянова

Анотация: Настоящият доклад разглежда проблемите, които могат да въз-


никнат с безопасността на информацията при мобилните устройства, анализира ги и
предлага някои от възможните решения. Разглеждат се проблеми свързани с предава-
нето на информация чрез мобилни устройства и как тази информация да бъде получена
без външни за комуникацията лица да се сдобият с нея.

С напредването на технологиите и мобилността на потребителите,


много от нас носят в себе си устройства, които преди десетилетия са съ-
ществували само в научно-фантастичните книги, а преди само години не се
е предполагало, че те ще предложат функционалностите, които днес обик-
новеният потребител ползва.
Във връзка с тази повсеместна и нужна мобилност възниква въпро-
сът, защитени ли са мобилните устройства и защитени ли са личните данни
и информацията на собствениците им. Съществуват рискове от различно
естество за безопасността на информацията при мобилните устройства.
Осигуряването на защита на информацията е свързано с идентифи-
цирането на заплахите и набелязване на възможните решения за осигурява-
не на информационна сигурност на данните и приложенията на потребите-
лите в дадена среда, необходимо е насочване на усилията за преодоляването
им в конкретни направления.
Поради бързите темпове, с които се разраства пазара за смартфони,
разработчиците на софтуерни приложения за мобилните устройства пред-
лагат множество приложения, които позволяват да се скрива информация в
различни прикриващи обекти [2], като определена част от тях са безплатни.
Трябва да се отбележи фактът, че собствениците на устройства с Android
операционна система за 2010 г. са 17,2% от общия пазарен дял, за iOS са
14,1%, за Microsoft-4,9% , а Symbian е абсолютен монополист за този пери-
од със своите 50,2% от общия дял на предлаганите смартфони. В същото
време през изминалата 2015 година ситуацията изглежда по-различен на-
чин, Android като операционна система достига рекордните 80,7%, iOS има
17,7%, Microsoft-1,1% и други операционни системи - 0,5%, а Symbian дори
не се предлага (вж. фиг.1).

158
Проблеми свързани с безопасността...

Android iOS Microsoft Symbian Други Android iOS Microsoft Други

1% -1%
12% 18%
18%

14%

51% 81%
5%

б)
фиг. 1. Пазарен a) б)
дял на използваните през а) 2010 г. и б) 2015 г. на различни
операционни системи [6]
фиг. 1. Пазарен дял на използваните през а) 2010 г. и б) 2015 г. на
различни операционни системи [6]
Всички тези факти водят до извода, който може да се направи, че сме
Всички тези факти водяти до
в ерата на смартфоните извода, който
удобствата, може да се направи,
които предоставят че сме
те и предаването
в ерата на
на смартфоните
конфиденциални и удобствата,
съобщения ще които
бъдепредоставят
подпомагано,теа исамият
предаването на
процес на
комуникация
конфиденциални и предаванеще
съобщения на данни
бъде ще бъде ускорен.аМного
подпомагано, самиятнезабележим
процес на и
естествен ще бъде целият процес на тайна комуникация
комуникация и предаване на данни ще бъде ускорен. Много незабележим и и опасен от гледна
точка на защитата на данните от изтичане, поради факта, че той ще се реа-
естествен ще бъде целият процес на тайна комуникация и опасен от гледна
лизира почти мигновено и ще бъде само на едно докосване върху екран.
точка на защитата на данните
Интересен е анализът отзаизтичане,
защита напоради
даннитефакта, че той
споделяни ще се
в изчисли-
реализира почти
телния мигновено
облак. Облачните и ще бъде самоимат
технологии на едно
многодокосване
предимства върху
за даекран.
бъдат
предпочитано
Интересен е ITанализът
решение заза организациите,
защита накатоданните
най-важното от всички ев
споделяни
преминаване към заплащане само на изразходваните ресурси като значи-
изчислителния облак. Облачните технологии имат много предимства за да
телно се намаляват или дори елиминират разходите за инвестициите в IT
бъдат предпочитано
структура. СпоредIT редица
решение за организациите,
организации като
Cloud Security най-важното
Alliance от
(CSA), Cloud
всички еComputing
преминаване към заплащане
Information Assurance само на изразходваните
Framework ресурси
(ENISA), Information като
Security
Forum (ISF) и др. част от основните заплахи за информационната
значително се намаляват или дори елиминират разходите за инвестициите в сигурност
на потребителите
IT структура. в облачна
Според редица среда са свързани
организации с: оторизацията
Cloud Security Allianceна (CSA),
потре-
бителя, шифриране на данните, физическата безопасност при работата на
Cloud Computing Information Assurance Framework (ENISA), Information
оборудването, „вреден“ трафик и др. [3].
Security ForumБългарският
(ISF) и др.институт
част от поосновните заплахи
стандартизация за информационната
предлага множество стан-
сигурност на потребителите
дарти в облачна среда
свързани с информационната са свързани
сигурност. с: оторизацията
На фигура 2 е представенна
модел за измерване сигурността на информация [1].
потребителя, шифриране на данните, физическата безопасност при работата
на оборудването, „вреден“ трафик и др. [3].
Българският институт по стандартизация предлага множество
стандарти свързани с информационната сигурност. На фигура 2 е
представен модел за измерване сигурността на информация [1].

159
Факултет „Командно-щабен“

Фиг. 2. Модел за измерване сигурността на информация[1]


Чрез моделът
Фиг. за измерване
2. Модел на сигурността
за измерване сигурносттана информацията (вж.
на информация[1]
фиг. 2) се визуализира и се определя, кои са етапите, през които се премина-
ва при
Чреззащитата
моделътна информацията,
за измерванекои насасигурността
информационните потребности,
на информацията (вж.
също и методите за измерване. Резултатите от измерването указват влияние
фиг. 2) се визуализира и се определя, кои са етапите, през които се
върху процеса на управление на сигурността на информацията и позволя-
преминава при защитата
ват да се анализира на информацията,
ефективността на защитата. Такакои са информационните
представеният модел
потребности,
може да бъдесъщо и методите
съотнесен за измерване.
и към проблема свързан съсРезултатите отинфор-
сигурността на измерването
мацията при мобилните устройства.
указват влияние върху процеса на управление на сигурността на
Има множество решения и мерки, които е препоръчително да се из-
информацията и позволяват да се анализира ефективността на защитата.
ползват и прилагат, да не се разчита на случайност при защитата на конфи-
Така представеният
денциални моделв може
данни, защото да бъденесъотнесен
такъв случай може да се и към проблема
говори защита илисвързан
съспревенция
сигурността на информацията
от зловредни потребители. при мобилните устройства.
Има Проблемите,
множество които могат да ивъзникнат
решения мерки, скоито
безопасността на информа- да се
е препоръчително
цията при мобилните устройства, могат да бъдат от различно естество, като:
използват и прилагат, да не се разчита на случайност при защитата на
l за физическа безопасност на устройствата и данните;
конфиденциални данни,на
l за оторизация защото в такъв
потребителя за случай неинформация;
достъп до може да се говори защита
или превенция от зловредни
l за отделяне на даннитепотребители.
на потребителя;
l за шифриране на данните и връзките;
Проблемите, които могат да възникнат с безопасността на
l при неизползване на защитна стена;
информацията при мобилните устройства, могат да бъдат от различно
естество, като:
160
 за физическа безопасност на устройствата и данните;
 за оторизация на потребителя за достъп до информация;
 за отделяне на данните на потребителя;
Проблеми свързани с безопасността...
l за потребяване на фалшива услуга;
l при носене на лични вещи;
l за интернет на нещата (Internet of Things, IoT).
Физическа безопасност и оторизацията на достъпа е от особено
значение за безопасността на информацията. При използването на мобилни
устройства все по-големи количества информация се концентрира на върху
малко физическо пространство. Информацията може да бъде както от ли-
чен, така и от служебен характер. Някои стандартни мерки, които биха пре-
дотвратили възможността за получаване на информация от неоторизирани
представители е чрез биометрична идентификация, чрез защита на екрана
и приложенията чрез кодове и пароли, редовна проверка на местонахожде-
нието на устройството, чрез видеонаблюдение, и др.
Шифриране на данните. Препоръчително е каналите за връзка и да-
нните да се шифрират. При обмен на данни по мрежата, обичайно достав-
чиците в повечето случаи предоставят достъп до данните по защитен про-
токол HTTPS. При контрола на данните, обаче може да възникне проблем,
когато се използват за шифриране на всички акаунти един и същ ключ. По
този начин неоторизираният наблюдател, получавайки достъп до ключа би
могъл да получи достъп и до всички данни. Проблем при шифрирането на
данните е разпределението на ключовете. Най-популярно решение осигуря-
ващо шифрирането на данните и управлението на ключовете е Trend Micro
Secure Cloud, надстройка на Free OTFE и др., в които се използва специал-
на технология позволяваща да се проверяват сървърите, да се контролира
достъпа до затворени данни, да се отстранява ненужната информация без
възможност за възстановяване.
Носене на лични вещи (Bring Your Own Device, BYOD). Тенденцията
BYOD [7] е заплаха, която е свързана с защита на фирмената информация
и изтичането й, възникването на възможността от промишлен шпионаж и
достъпването до данни. Рисковете за информационната сигурност на орга-
низациите нараства с носенето на лични смартфони, таблети, лаптопи и др.
от служителите. Този факт е причинен от възможността за не добро упра-
вление на самото устройство, външна манипулация на софтуера, инстали-
ране на недостатъчно тествани и ненадеждни бизнес приложения.
Проблемите свързани с безопасността на информацията при мобил-
ните устройства е обусловена и от възможността да се използва различна
операционна система. Този въпрос за актуалните към момента операционни
системи изглежда по следния начин:
Сигурност в операционна система Android:
Основата на Android платформата е Linux ядро, което отговаря за
драйверите на устройствата, за достъп до ресурсите, за управлението на
енергопотреблението и за други задачи на ОС.

161
Факултет „Командно-щабен“
Прието е архитектурата на Android да се дели на четири слоя:
слой на ядрото (Linux Kemel);
слой на библиотеките и средата за изпълнение ;
работна рамка на приложенията;
слой на приложенията(Applications).
Android използва свойството на Linux, което не разрешава root дос-
тъп до операционната система и то е в основа за сигурността на ОС Android.
При инсталирането на устройството, всяко приложение получава уникален
потребителски идентификатор (UID- ID of a particular user) и групов иден-
тификатор (GID-group ID for system)[5]. UID се използва за идентифициране
на приложението през целия период, за който е инсталирано устройството.
Android е предпочитана операционна система за хакерски атаки.
Обичайно заразяването става чрез зловредни приложения, които се предла-
гат в онлайн магазини.
В тази ОС по време на инсталирането на дадено приложение се пра-
ви преглед на разширенията на приложението. Всички разрешения, които
се изискват от приложението трябва да бъдат декларирани. Разрешенията
представляват достъп, който приложението изисква от операционната сис-
тема, за да може то да функционира нормално. По време на инсталацията
потребителят вижда списък с всички разрешения, които се изискват от да-
дено приложение и може да направи информиран избор за инсталацията.
Дадено приложение може да изисква разрешение за установяване на вашето
местоположение по GPS, достъп до интернет, вашите контакти, инструмен-
тите за разработка, регистъра на телефонните обаждания и др.
Всички приложения за Android са самоподписани, което означава, че
няма изискване приложенията да се подписват чрез използването на серти-
фициращ орган. Подписът на приложението асоциира приложението с ав-
тора.
Сигурност в операционна система iOS
iOS представлява версия на Apple OS със специфични характерис-
тики свързани с управлението на устройствата, за които е предназначена.
Представена е за първи път през 2007г. [4] като iPhone OS – операционната
система на Apple за мобилни устройства. По-късно е преименувана на iOS,
за да подчертае факта, че работи и на други мобилни устройства на Apple.
OS X и iOS са базирани на NeXTSTEP OS.
Моделът за сигурност на iOS включва четири слоя :
- сигурност на устройството;
- сигурност на данните;
- сигурност на мрежата;
- сигурност на приложенията.
Сигурността на устройството цели да се гарантира, че дадено устрой-

162
Проблеми свързани с безопасността...
ство, не може да се използва от неупълномощено лице. Най-разпростране-
ният метод е заключване с ПИН код или парола. Във своята версия за корпо-
ративни потребители на iOS се дава възможност да се задава на минимална
дължина, набор от символи, които да се използват в паролата, и история
на паролите. Потребителите могат допълнително да настроят устройството
автоматично да се изтрие, ако твърде много пъти се въведе грешна парола.
Сигурността на приложенията се гарантира чрез Store, като се стар-
тират в т.нар. „пясъчник“. Приложенията стартирани в „пясъчник“ не могат
да получат достъп до други приложения или до техните данни, нито могат
да получат достъп до системните файлове и другите ресурси. Ограничава
се размерът на паметта и процесорното време, които може да се използват
от приложението, също се ограничава достъпа до файлове извън папката на
приложението.
В допълнение към ограничаването на ресурсите на дадено устрой-
ство, до които едно приложение може да получи достъп, Apple има вклю-
чено подписване на приложението, за да следи двоичния код разрешен да
се стартира върху него. За да бъде разрешено на приложение да бъде стар-
тирано под iOS, то трябва да бъде подписано от Apple или със сертификат,
издаден от Apple.
Операционна система Microsoft Windows
Windows Phone е наследник на Windows Mobile. Най-продаваната вер-
сия на Windows Phone е Windows Phone 8.1. Windows Phone 8.1 е пуснат на
пазара през юли 2014г [8]. ОС Windows Phone 8.1 по своите характеристики
е съпоставима в последните версии на iOS и Android ОС, поддържа много-
задачност със собствена облачна услуга, електронен магазин и интеграция
с Twitter. Вградения браузър е Internet Explorer 11. Наследникът на Windows
Phone 8.1 е Windows 10 Mobile [9], която влиза в употреба за избрани марко-
ви смартфони Lumia февруари 2015 г.
Windows Phone е проектиран да бъде защитен. Много функции за
защита са включени по подразбиране. Пример са приложенията, които мо-
гат да бъдат изтеглени от магазина на Windows Phone, те са тествани от
Microsoft и са шифровани, за да няма опасност да се инсталира опасен соф-
туер по погрешка.
Извод:
Мобилните устройства изглеждат безобидни използвайки ги като
обикновени телефони, като устройства за достъп до новини, социални мре-
жи или за отмора под формата на игри или приложения с развлекателен ха-
рактер. В действителност мобилните устройства са намират под постоянна
заплаха за личните данни и информация, под формата на различни по вид
запитвания за достъп до данните и получаване на права за използването им,
заплашени са чрез прикачване на вредоносен софтуер или дори шпионски

163
Факултет „Командно-щабен“
програми. Разработчиците във водещите мобилни операционни системи ос-
ъзнават значимостта на зашитата на личните данни и информацията и отде-
лят голям ресурс за развитие и усъвършенстване на механизмите за защита
на информацията при мобилните устройства.
Препоръките, който могат да бъдат полезни за защитата на информа-
цията при мобилни устройства са:
l Заключване на екрана с ПИН код или парола;
l Избягване на услуги от разстояние, като: дистанционно заключ-
ване, отдалечено изтриване, GPS локализиране и др.;
l Да се използва криптиране на данните при предаване им по от-
крити канали;
l Да се използва антивирусни програми, чрез които се извършва
борба с злонамерен софтуер и избягване на проблеми при банкиране, пла-
щане на сметки и управление на финанси.
l Използване на надеждни Wi-Fi мрежи и да се избягва връзка с не-
надеждни такива, като по заведения, летища или други точки на свързване,
които могат да позволят достъп до лични данни;
l Актуализиране на операционната система, на приложения използ-
вани от потребителите и всички други програми;
l Регулярно да се правят резервни копия на данните. 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

БДС ISO/IEC 27004:2012 стр. 15.


Грийн Т., Network World, http://www.networkworld.com/article/2291708/
security/130370-15-FREE-steganography-apps-for-mobile-devices.html#slide1 прегледано
на 08.03.2016г.
Халачев П., Проблеми на сигурността при облачните услуги, E-Journal
Mathematical Modeling and Computer Simulation Volume II, Number 6, Year 2014.
Honan, M. (January 9, 2007). „Apple unveils iPhone“. Macworld. Retrieved January
16, 2010.
Savov, Vlad (January 28, 2014). „Chrome Apps are coming to iOS and Android“. The
Verge. Retrieved February 2, 2014.
Smartphone users worldwide 2014-2019, http://www.statista.com/
http://newhorizons.bg/blog/2014/01/information-security-threats-2014/
„Windows Phone 8.1 now available to developers“. April 14, 2014. Retrieved April
14, 2014.
„Windows 10 won‘t launch on phones this summer“. The Verge. Vox Media.
Retrieved July 2, 2015.

164
ЕДИН ПОДХОД ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКИЯ
НАДЗОР В МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА

Полк. доц. д-р Христо Филипов

Анотация: Направена е кратка ретроспекция на развититето на контрола


на съоръженията с повишена опасност в РБ и във ВС. Разкрити са евро регламентите
в тази свера и необходимоста от хармонизацията на българското законодателство с
тях.
Разкрит е един подход за усъвършенстване на техническия надзор в министер-
ството на отбраната въз основа на обучението на персонала инспектиращ и работещ
със съоръженията с повишена опасност.
Ключови думи: техническият надзор, техническа хармонизация и стандарти-
зация, съоръженията с повишена опасност

В края на 80-те години се приема, че само единната валидност на ев-


ропейските закони и правила не са достатъчни за осигуряването на общ па-
зар и свободно движение на стоки. Взаимното признаване на изпитванията
и сертификатите се превръща в политическа цел на Европейския съюз (ЕС).
В създадената нова стратегия на Общността за премахването на техниче-
ските бариери и приетата концепция за свободно движение на продукти на
Единния пазар, ключов елемент се явяват приетите директиви на „Нов под-
ход” за техническо регламентиране и стандартизация и „Глобалният под-
ход” за оценяване на съответствието и нанасяне на маркировката “СЕ”.
Техническият надзор в Република България е организиран съгласно
Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), обнародван с
Държавен вестник, брой 86 от 1 Октомври 1999 г. Кандидатурата на страна-
та за пълноправен член на Европейския съюз наложи извършването на зна-
чителни промени в него, като целта беше привеждането му в съответствие с
изискванията на директиви и други законодателни актове на ЕС.
С направените изменения и допълнения през 2002 г. в ЗТИП се дава
нов тласък в развитието на техническия надзор и хармонизиране на наше-
то законодателство с това на европейското. Новата стратегия е изложена в
Резолюцията на Съвета на Европа от 1985 г. като „Нов подход” за техниче-
ска хармонизация и стандартизация. „Новият подход” е стратегията, която
регулира пазара, без да го управлява. Държавите-членки на Общността са
задължени да въведат директивите от новия подход, приспособявайки ги
към националното си законодателство по най-подходящ начин. Логично, те
следва да отменят всички нормативни актове, противоречащи на директи-

165
Факултет „Командно-щабен“
вите. В същото време, страните-членки не могат да поддържат или да въ-
веждат по-строги мерки от тези, които са предвидени в директивата, които
да доведат до възпрепятстване на свободното движение на стоки.
Основните принципи на Новият подход са:
l Хармонизация на законодателството;
l Техническите спецификации на продуктите да бъдат формулирани
в хармонизирани стандарти;
l Доброволно прилагане на хармонизирани или на други стандарти,
като производителят има право да използва и други технически специфика-
ции, за да изпълни изискванията;
l Продуктите, които са произведени в съответствие с хармонизира-
ните стандарти по същество се считат, че съответстват.
Хармонизираните стандарти са тези стандарти, които са вече приети
от европейските органи по стандартизация, като са разработени, съгласно
общите ръководни принципи, договорени между същите и Европейската
комисия, в рамките на мандат, който им е предоставен от Комисията след
консултация със страните-членки. Прилагането на хармонизираните стан-
дарти е доброволно, но е най-лесният способ за доказване на съответствие
на продуктите със съществените изисквания на директивите.
Съответствието на даден продукт с националните стандарти, въве-
дени с хармонизиран стандарт, дават презумпция за съответствие със съ-
ществените изисквания на директивата за „Нов подход”. Страните-член-
ки трябва да публикуват номера и заглавието на собствения си стандарт,
който въвежда даден хармонизиран стандарт. Необходимо е връзката със
законодателството да бъде отбелязана в публикацията. Хармонизираните
стандарти дават презумпция за съответствие със съществените изисквания,
ако номерата и заглавията им са били публикувани в Официалния бюлетин
или са били въведени на национално ниво. Понеже хармонизираните стан-
дарти трябва да бъдат въведени по напълно идентичен начин, на всеки един
производител е предоставена възможността да избере някои от съответните
национални стандарти. Същият следва да вземе решение да се позове или
не на хармонизираните стандарти. Ако е решил, да не следва хармонизиран
стандарт, той е длъжен да докаже, че продуктът му е в съответствие със
съществените изисквания.
Голяма част от директивите на „Новия подход” предвиждат преходен
период. До изтичането на преходния период страните-членки са задължени
да дадат разрешение на тяхна територия да се осъществява свободно дви-
жение на изделия, които са проектирани и произведени в съответствие с
разпоредбите на националното си законодателство.
По време на преходния период производителят има възможност да
прилага разпоредбите на националното законодателство, или тези на дирек-

166
Един подход за усъвършенстване...
тивата. По време на преходния и с изтичането му, единствено изделията,
отговарящи на всички приложими директиви могат да бъдат допуснати на
територията и на пазара на Общността. Същност преходният период е този,
който осигурява допълнително време за приемане и въвеждане на хармони-
зирани стандарти за прилагане на директивите от „Нов подход”.

Анализ на подготовката на инспекторите и експлоатиращия със-


тав на съоръженията с повишена опасност в Министерството на отбра-
ната.
Подготовката е постоянен процес на придобиване, поддържане и усъ-
вършенстване на знанията и способностите на специалистите от военната
инспекция за технически надзор.
Под принципи на подготовката се разбира система от правила, по-
ложения и идеи, които произтичат от закономерностите на учебния процес
и отразяват обективните изисквания на тези закономерности към целите,
съдържанието, методите и формите на организация на обучението. Те са
научно обосновани, отчитат настъпилите промени, имат връзка с реалната
действителност и отчитат натрупания практически опит.
Дейността по контрола на съоръженията с повишена опасност (СПО)
изисква от кандидатите за назначаване на длъжност „Инспектор по техни-
чески надзор” да притежават необходимото образоване, квалификация и/
или практически опит. В наредбата за условията и реда за издаване на ли-
цензии за осъществяване на технически надзор на СПО са определени необ-
ходимите изисквания по отношение на образование, квалификация и стаж
на инспекторите. Те трябва да познават и прилагат действащите нормативни
актове, стандарти и процедури, регламентиращи реда за осъществяване на
технически надзор на видовете СПО.
От предвидените изисквания към инспекторите по технически над-
зор може да се направи изводът, че същите трябва да притежават необходи-
мото образование, придобито по реда на действащите закони за образование
и професионално обучение в страната. Предвидена е възможността за ин-
спектор по техническия надзор да се назначат лица със средно образование,
но при условие, че притежават необходимия стаж в областта на техническия
надзор и определената правоспособност.
С наредбите за устройство и безопасна експлоатация на СПО са пре-
дявени изисквания към експлоатиращия състав. В тях е определен реда за
придобиване и признаване на правоспособността за упражняване на про-
фесиите по обслужване на товароподемни кранове и парни и водогрейни
котли. Съгласно издадените наредби по чл. 31 от ЗТИП не се допуска екс-
плоатацията на СПО, за които няма назначен, обучен или правоспособен
персонал. Задължение на ползвателя е да осигури подготовката на експлоа-

167
Факултет „Командно-щабен“
тиращия състав и да възложи управлението на съоръженията само на маши-
нисти, притежаващи необходимата правоспособност.
За нуждите на Министерството на отбраната (МО) във военно фор-
мирование 28880-Белене от състава на Сухопътните войски функционира
взвод за подготовка на инженерни специалисти. Същият разполага с препо-
давателски състав, нормативна база и съгласувана от Военната инспекция
за технически надзор (ВИТН) и Главна дирекция „Инспекция за държавен
технически надзор” (ГД ИДТН) учебна програма за професионално обуче-
ние и придобиване на правоспособност за професия „Машинист-кранист”,
специализация „Стрелови кранове, монтирани на автомобили или на са-
моходни или несамоходни шасита с товароподемност до 16 и над 16 тона”.
Учебната програма включва модули с общо продължителност от 286 учебни
часа по теория и практика. Обхванати са всички въпроси свързани с устрой-
ството, управлението, обслужването, мерките за безопасност и технически
надзор. Програмата се изпълнява в продължение на четиринадесет години
и завършилите я военнослужещи придобиват правоспособност за изпълне-
нието на професията машинист-кранист. Курсовете се сформират и провеж-
дат при необходимост след представяне на заявки от видовете въоръжени
сили. Участниците, преминали курса, полагат изпит пред представител на
ГД „ИДТН” в присъствието на лица от ВИТН.
ВИТН организира и провежда курсове за повишаване знанията и уме-
нията на териториалните инспектори и периодична проверка на знанията на
обслужващия персонал. Обучението на изброените категории се извършва
по допълнително изготвени и утвърдени тематични планове. Провежданите
обучения са както следва:
l Учебно-атестационен курс
l Периодични (опреснителни) курсове
l Учебно - методически курс се провежда с цел подобряване ка-
чеството на извършвания технически надзор от органите на Военната ин-
спекция
l Конференции по въпросите на техническия надзор

Всички материално-технически средства за техническа проверка


трябва да притежават валиден сертификат за калибриране и да бъдат с об-
хват, съответстващ на измерваните работни величини на СПО.
Изисквания и съдържание на системата за управление на качест-
вото.
Системата за управление на една организация определя такова
управление, с което се гарантира на клиентите едно постоянно качество на
предлагания продукт/услуга, независимо от количеството и срока за изпъл-
нение, както и съответствие с приложимите нормативни изисквания.

168
Един подход за усъвършенстване...
Разработването и внедряването на Системи за управление на ка-
чеството е съпътствано с внедряването и познаването на следните между-
народни стандарти: ISO 9000; ISO 9001; ISO 9004; ISO 10013 и ISO 19011.
Системата за управление на качеството се въвежда чрез Наръчник
по качеството. Той трябва да отговаря на стандарт БДС EN ISO/IEC 17020,
където е описано примерното и съдържание и е видно, че разработването и е
задължително за всяка надзорна организация включително и в системата на
МО. Изпълнението на дейностите описани в нея осигуряват изпълнението
на качествен и пълен технически надзор.

Насоки за усъвършенстване на дейностите свързани с техниче-


ския надзор на СПО в МО.
Техническият надзор в МО включва комплекс от мероприятия из-
вършвани от органите на ВИТН. В своята дейност инспекторите посещават
инфраструктурните обектите, в които се експлоатират СПО и извършват
определените технически прегледи, измервания и изпитвания. Сравняват
получените резултати с нормативно допустимите отклонения и изготвят за-
ключение, относно по-нататъшната безопасна експлоатация на съоръжение-
то. При констатиране на отклонения на работните характеристики, по-голе-
ми от допустимите определени в стандартите, СПО се спират от понататъш-
на експлоатация. В случай, че отклоненията са в границата на допустимите,
инспекторите изготвят предписания. Разпорежданията на контролните ор-
гани са задължителни за ползвателите/собствениците на СПО.
В резултат от извършения анализ на дейностите при извършване на
технически надзор в МО, се разкриват следните проблеми:
1. Недостигът от калибрирана измервателна апаратура, необходими
за удостоверяване на видовете контролни измервания, извършвани от ин-
спекторите;
2. Липса на пълния комплект от хармонизирани стандарти, опреде-
лящи техническите изисквания към СПО и определящи последователността
и способите за изпълнение на видовете изпитвания.
3. Липса на необходимата квалификация или опит в кандидатите за
изпълнение на поднадзорна дейност.
4. Своевременното обучение на инспекторите и оправомощените
лица за прилагане на новостите в техническия надзор на СПО.
5. Ползвателите на СПО от МО (командири/началници) не изпълня-
ват задълженията си, определени в наредбите и инструкциите на произво-
дителите. Най-често срещаните нередности са:
 Допуска се експлоатация на нерегистрирани или спрени от екс-
плоатация СПО;
 Не се извършват в пълен обем дейностите, определени в инструк-

169
Факултет „Командно-щабен“
циите на производителя за обслужване на СПО;
 Не се организира извършването на задължителната метрологич-
на проверка на средствата за измерване, монтирани на СПО;
 Не се определят отговорници за безопасната експлоатация на
СПО и не се провеждат заповяданите инструктажи с експлоатиращия със-
тав;
 Не съставят и не поддържат в необходимия обем техническите
досиета на експлоатираните СПО;
 Не се изработват инструкции за безопасна експлоатация;
 Не се сключват договори с юридически илил физически лица,
получили лицензия от ДАМТН за извършване на поддръжката, ремонта и
преустройството на видовете СПО.
Подобряването на техническия надзор в МО включва комплекс от
дейности, извършвани от ръководството на ВИТН, териториалните инспек-
тори, експлоатиращия състав, правомимащите лица за извършване на под-
надзорна дейност и ползвателите на СПО. Тези дейности могат да включват:
 Дейности, извършвани от ръководството на ВИТН;
– Изработването и внедряването на наръчник по качество, съдържащ
необходимите работни процедури за осъществяване на технически надзор
на регистрираните в МО СПО;
– Изготвяне на единен електронен регистър на експлоатираните СПО,
като всички записи/документи се архивират и съхраняват вечно по години.
Електронният регистърът следва да е съвместим с изградената система за
автоматизиран обмен на информация в МО;
– Създаване на пълни технически досиета за новоизграждащите се
инсталации или нововъведени в експлоатация СПО;
– Повишаване подготовката на териториалните инспектори, чрез ор-
ганизиране на обучения и семинари съвместно с ГД ”ИДТН” и други воде-
щи организации в областта на техническия надзор на СПО;
– Въвеждане на единни образци от документи, касаещи ремонта,
поддръжката и експлоатацията на експлоатираните в МО СПО;
– Съдействие на командири/ръководители на структури от МО за
своевременното сертифициране на материалната-техническата база и оси-
гуряване на дейността на подведомствените инспектори с необходимите
стандарти и приложимите работни процедури.
– Подготовка и периодичната проверка на знанията на специалисти-
те от МО, структурите на пряко подчинение на министъра, БА и търговски-
те дружествата за извършване на проверка, ремонт и изпитване на СПО от
въоръжението и техниката.
– Избор на най-ефективния метод за обучение при провеждане на
опреснителни курсове с инспекторите и експлоатиращия състав на СПО.

170
Един подход за усъвършенстване...
– Своевременната подготовка на инспекторите за изпълнение дей-
ностите по осъществяване на технически надзор на СПО, монтирани на но-
возакупените образци от въоръжението, техниката и наземно спомагателно
оборудване.
– Обучение на експлоатиращия състав за нуждите на СВ, ВВС, ВМС,
СКИС и „ТЕРЕМ ЕАД” за мерките за безопасност и безопасната експлоата-
ция на видовете СПО.
– Разработване на предложения за промяна в правилника на ВИТН, в
случай, че настъпят промени в Европейската нормативна база;
– Участие на представители на инспекцията в работата на Техниче-
ските комитети към Българския институт по стандартизация, разработващ
стандарти, правила и процедури за организацията и осъществяване на тех-
нически надзор на СПО.
 Дейности и мероприятия, които трябва да бъдат извършвани от
ползвателите/собствениците на СПО:
– Своевременно и стриктно изпълнение на предписанията и разпо-
режданията извършени от органите на Военната инспекция.
– Осигуряване поддържането, ремонта и преустройството на експло-
атираните от тях СПО, да бъде извършван само от лица, получили лицен-
зния за това от председателя на ДМТН.
– Осигуряване необходимите им финансови средства и сключат до-
говори с лица, получили лицензия за извършване поддържане, ремонт и
преустройство на експлоатираните повдигателни уредби.
– Осигуряване назначаването, в интерес на Съвместното командване
на силите, на разчетените от инспекцията финансови средства за осъщест-
вяване на технически надзор на експлоатираните от тях СПО.
– Осигуряване минималната изискуема квалификация на предложе-
ните за оправомощаване длъжностни лица за извършване на поднадзорна
дейност.
– Осигуряване участието на експлоатиращия състав на СПО в орга-
низираните от Военната инспекция опреснителни курсове и инструктажи.
– Осигуряване извършването на метрологична проверка на средства-
та за измерване, монтираните на СПО. Проверките следва да се извършват
в изградената системата за метрологичен контрол в Министерството на от-
браната или във външни лицензирани лаборатории срещу заплащане.
– Назначаване на отговорници за безопасната експлоатация на ви-
довете СПО и организират провеждането на заповяданите инструктажи с
експлоатиращия състав.
– Своевременното запознаване с изготвените от Военната инспекция
отчет-анализи за състоянието на техническия надзор в МО и недопускане
на констатираните слабости и прилагат направените предложения за подо-

171
Факултет „Командно-щабен“
бряване безопасността на СПО.
l От горе посоченото могат да бъдат направени следните заключения:
l За подобряване на безопасната експлоатация и защита на ползва-
телите на СПО се приемат нови европейските директиви и стандарти, които
налагат извършването на промени в конструкцията на вече експлоатира-
ните съоръжения. Това изисква своевременното хармонизиране на действа-
щата нормативна уредба и налагането от страна на Военната инспекция из-
пълнението на необходимите дейности в МО;
l Създадената организация за подготовка на инспекторите и екс-
плоатиращия състав в МО, осигурява спазването на изискванията за перио-
дичност на обученията на експлоатиращия състав на СПО;
l За по-пълното и ефективно осъществяване на надзорната дейност
в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Военната
инспекция следва да е структурирана в състава на ЩО или специализира-
ната администрация на МО;
l Военната инспекция оправомощава длъжностни лица от МО за
извършване на поднадзорна дейност само при условие, че същите отговарят
на изискванията за образование, квалификация или стаж определени в на-
редбите;
l Създадената организация за подготовка на автокранисти във во-
енно формирование 28880-Белене е в състояние да подготви необходимият
брой специалисти за нуждите на МО.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Дейностите по осъществяване на техническия надзор на съоръжени-
ята с повишена опасност, експлоатираните в обектите на МО, са възложе-
ни на Военната инспекция. Тя е структурирана на оперативно и тактическо
ниво, с което се постига по-доброто ръководство и лекота при извършването
на техническия надзор. Организацията, функциите и задачите на Военната
инспекцията е регламентирана в обнародвания в Държавен вестник правил-
ник за дейността й. Същият е съобразен с особеностите на военната система
и съответства на изискванията към държавния техническия надзор, органи-
зиран от ГД „ИДТН” към ДАМТН.
За успешното изпълнение на поставените й задачи, ВИТН трябва да
разполага с квалифициран и добре обучен персонал, а ползвателите с пра-
воспособен и обучен експлоатиращ състав.
Цялостната подготовка на инспекторите и експлоатиращият състав
на съоръженията с повишена опасност се осъществява от ръководството на
Военната инспекция. Подготовката на териториалните и подведомствени
инспектори се извършва чрез система от курсове и конференции по важни
въпроси на техническия надзор, а периодичната проверка на знанията на

172
Един подход за усъвършенстване...
експлоатиращият състав чрез опреснителни курсове. За повишаване подго-
товката на инспекторите се извършва непрекъснат обмен на опит с водещи
специалисти от ГД ”ИДТН” и други организации с опит в областта на тех-
ническия надзор.
Това неминуемо води до намаляване/редуциране на риска от възник-
ване на аварии със СПО и тежките последствия за персонала, населението
и околната среда.

ЛИТЕРАТУРА
Закон за техническите изисквания към продуктите, ДВ. бр. 86/1999 г.;
Наредба за условията и реда за издаване на лицензии за осъществяване на
технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регис-
тър на съоръженията, ДВ. бр.79/2000 г.;
Наредба за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и
нефтопродуктопроводи, ДВ. бр.104/2004 г.;
Наредба за устройството, безопасната експлоатация и технически над-
зор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, ДВ.
бр.82/2004 г.;
Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и
разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за при-
роден газ, ДВ. бр.67/2004 г.;
Правилник за организацията, задачите и функциите на военната инспекция
за технически надзор на съоръженията с повишена опасност, ДВ. бр. 91/2012 г.;
http://www.bds-bg.org/bg/bg/button_44.html - Български институт по стандар-
тизация

173
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, РИСКОВЕ И ЗАПЛАХИ
ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
В СЪВРЕМЕННАТА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА СИТУАЦИЯ И НАСОКИ
ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ПОЛИТИКАТА
НА СТРАНАТА ЗА СИГУРНОСТ

Подполковник доцент доктор Георги Георгиев

Анотация: В доклада се разглеждат предизвикателствата, рисковете и за-


плахите за Националната сигурност на Република България в съвременната геополи-
тическа ситуация. Представени са насоките за усъвършенстване на политиката на
страната за сигурност.
Ключови думи: стратегическа среда за сигурност са; глобализация; рискове и
заплахи; радикални идеологии; кризи.

Анализът на проблема за модерния геополитически сблъсък нала-


га първоначално изясняване на понятието “геополитика”. Геополитиката
е научна теория, положена в основите на политическа концепция, която
използва природо-географски подходи и данни (конфигурация на терито-
рията, размери на акваторията, положение на страната, климат, материални
ресурси, расов и национален състав на населението и др.) за обосноваване
на националните и коалиционните интереси на държавите и военнополити-
ческите съюзи.
В американската литература под геополитика се разбира „обществе-
но научна дисциплина, която се занимава с ефективността на етническите,
демографските и икономическите аспекти върху политиката на държавата
(т. е. тя е съставна част на политиката на дадена държава и е приложение в
нея на природните, икономическите, социалните и демографските особе-
ности на дадена страна)“ .
Геополитиката анализира държавите като пространствен феномен
с акцент върху географските основания за тяхната мощ, разглежда поли-
тическата и икономическата значимост на географските особености. Като
основа за развитието и действията на държавите се изследват техните гео-
графски характеристики като територия, климат, органични и неорганични
природни богатства и местонахождение, както и характеристики на жите-
лите като гъстота на населението, културни свойства, икономическа актив-
ност и политически структури. Всяка държава се смята за съставна част

174
Предизвикателства, рискове и заплахи...
от световното политическо пространство и следващите от това модели на
международни отношения са съществена част от изследването.
Днес геополитиката е основно средство за привличане вниманието
на политиците към географските фактори, чиито количествени и качестве-
ни характеристики са в основата на държавната мощ. Но географията си ос-
тава най-важния фактор в международните отношения, тъй като е най-по-
стоянния и в крайна сметка неизбежен, въпреки фундаменталните промени
във взаимоотношенията между човека и Земята, свързани с новите военни,
транспортни и комуникационни технологии.
Геополитическата наука непрекъснато се обогатява, нейната про-
блематика и системата от геополитически категории бързо се разширява.
Наред с традиционните понятия „сфера на влияние”, „силов баланс”, „бу-
ферна зона”, „държави-сателити”, или „маргинален пояс”, в научна употре-
ба навлизат и нови категории като интеграция-дезинтеграция, национални
интереси, динамично равновесие на интересите. Така например напоследък
често се среща понятието „страна-врата”, с което се обозначава неголяма
държава, притежаваща изгодно географско положение на разделителната
линия между големите държави и техните блокове, с преходна по функци-
ята и структурата си икономика, способна да играе ролята на посредник за
сближаването на своите далеч по-могъщи партньори. Такава роля на страна
врата за Европейския съюз играе България.
Актуалността на доклада се обуславя от мястото на Р България в съ-
временната геополитическа ситуация, възможностите за развитие на реален
потенциал и укрепване на системата за сигурност.
Най-известна и дълг