СіЕt о Е

Тhе Тhornе Роundа 1465

5ТАМЕгордо
Шмилувязнуту
LIВРАВЛЕВ
 убьми, 6,

IIIIIIIIIIII

353755751Р99IIIIII

СОIIIIIIЕIIIIА

Отъ

глвнчила крыстьовича

чашвангъ отъ въ Ркковно-то пц. судшиллиппдe

Диван-i Ахкям-i Адліе.

—»-выдерев-о-—

тославъ съзвѣсій.

ЦАРИГРАДЪ.

Въ Печатницѣ-так на Македоніиь.

15-56-59).

тк
 * » *е .— . .-.. ”. .I”
. 4- « -. .". ". 1 " - и1
Т. ": " - *
Т."" «В

т А - . . . . . . . . . . . ." —
л.2— 4" „наче
1549 т149: «ед----5
«гг « «Р „ " "ми же
4--447-----.-3
" —- ------
С”Т - - ------
же Акщц564С - - ------
45.1. 1.1444..цѣль " имъ- мыи
- „-. лашаю!
- ---- Нашидамы, "Ч
С.-.--- -9-г.; --94-------- - - - --9 „з-:

—- „н----! - ------ ---4--5 „4-21-- 5

1„а. „. " "." . . . . — " - "? „И Л . " 1 . . . " . -
...-------- . ...Ре-" Л! *м 445 4-14-Т3--9
-« 1. 1 " А ", - . ..." «л. Т „
." 25
" и"?
---- С.-–--- 49575- „—— 2 5 . 5-9. —
12
 ПРЕДИСЛОВІЕ.

—-45-9455994475счe.—

Нѣтъ-съ выпить, что тот

да пишемъ Історія-та, живѣе днесь отъ много вре

мя на сямь разсѣянъ въ почти сичкѣ-тѣ Евро

пейская Турція, а именно въ опыя страны, които

Гречески и Латински-ти писатели сж именували

Міусіiк (Долнія, и часть отъ Горнія), Ѳракія,

Македонія, и часть отъ Ипира и Гллирія. Това

тѣхно распространеніе по тыя страны е тъй гж

сто и многочисленно, що тіи составляватъ въ

тѣхъ най-великѣ-тѣ часть отъ-народонаселеніе-то

заедно съ господствующы-ты имъ Турцы. Дока

зателства за това сѣ непотребни, защо тіи сѣ

живи тамъ, и сѣкы може да гы посѣти и види.

 II

Обаче ній ще приведемъ тука свидѣтелство-то на

двоицѣ троицѣ чужденцы учены, кои-то сѣ гы

обиколили и сами съ очи-ты си гы видѣли, и на

кои-то искренность-та не бы никакъ при никого

когла да падне въ подозрѣніе. Тіи сж: 1) Ами

Буe (Аm Вouе), ученъ Геогра»ъ Французинъ, кой

то обшедшій лично сичкѣ Европейская Турківѣ, из

далъ е на 1840 лѣто, въ четыри томовы на 8-на,

подробно описаніе за все що е видѣлъ и нау

чилъ въ ненк.; 2) Купріанъ Робертъ (Сурrien Ко

bert), други пѣтьшественникъ Французинъ, кой

то объишелъ и той сичкы-ты тыя мѣста, и из

далъ на 1844 въ два тома на 8-на Гсторическо

описаніе за сичкы-ты тамъ обитающы Славенскы

и другы народы. 3) Славный Чехскы любословъ

Шафарикъ, между много другы свои важны за

Славены-ты списанія, издалъ е на Чехскы, а въ

лѣто 1843 Бодянскый е превелъ на Русскы единъ

томъ подъ названіе Славянско народописаніе, въ

кое-то съ великѣ; подробность описва страны-ты

по които днесь ся говорятъ различни-ти Славен

«и чть и ту ихъ имѣть ничто

Ами-Буе убо въ томъ П. стр. 5, пишеза Блъ

гары-ты така:
 III

» Блъгаре-ти населяватъ долнія-тѣ Мvciis (надѣ

» Балканскѣ Блъгаріѣ) и по голѣмя-тѣ часть

» отъ Горнія-тѣ Мvciiк (Днешнія Сѣрбіѣ), а при

» ТОВа составляватъ и главнѣйшая..-тeл. часть отъ

» народонаселеніе-то въ Македоніѣ, като изъе

» инешь совсѣмъ югозападныхъ и странѣ отъ

» Касторіѣ даже до Индже-Карасу. Тамо горы

» ты, които слѣ между Флоринж и Касторіѣ, ме

» жду Кайлари и Шатища, между Острово и Вер

» ріѣ, и между Воденъ и Наустѣ, отдѣляватъ

» землія-тѣ сѣвернѣ, въ коin-то говорятъ само

» Блъгарскы, отъ полуденная-тѣ странѣ, гдѣто

» говорятъ Греческы. Намѣрятся іоще Блъгаре,

» распръсняти или събраны на села. въ Ѳракія

» даже до Текирдагъ (гдѣто е село Болгарское);

» намѣрятся іоще и на юговостокъ отъ Сѣрбія.«

Купріaнъ Робертъ въ Томъ П стр. 230 пише

IIIIIXТ, II ОВЪ Т9IIXII, 2

« Географи-ти слѣдуватъ да показватъ за пре

» дѣлы на Блъгаріin-тѣ, Ѳракія, Македоніи, и

» Сырбія. Но и въ три-ты тыя Области Блъгар

» скый народъ днесь преизобилува. Той соста

» влява главнѣ-тѣ часть отъ народонаселеніе-то

» въ Македоніѣ, гдѣто Блѣгарскый языкъ ся го

 IV

» вори въ сичкы-ты югозападны окружія. отъ го

ры-ты кои-то сѣ между Кайлари. Патнца. О

» строво и Веррія. даже до долины-ты при Ня

» уста, и при Воденія. Само въ полуденнѣ-тѣ

» странѣ отъ тыя горы и долины Македонски-ти

» ееши съ грыша при томъ, что кто край

» ще отъ Бѣломорското поморіе принадлежи ис

» ключително на Блъгарскы челяди, които насе

» ляватъ малкы-ты градища Бююк-Бешикъ, Пазар

» Джедидъ, и Сидиро-Капси. Въ Солунъ даже жи

» вѣiлѣтъ толкова много Блъгаре, що не може нѣ

» кой да не рече че той градъ е общъ на Грь

» цы и на Блъгары. Въ Ѳракію, Блъгаре-ти дьр

» жатъ много важны мѣста, и даже до Инджикъ,

» малъкъ градецъ при Цариградъ, тіи составля

» ватъ най-главннктѣ часть отъ народонаселеніе

» то. Ако ся обърнешь къмъ Восточнѣтлѣ Алба

» нія, и тамо ще намѣришь цѣлы окружія. гдѣ

» то Блъгарскый языкъ е самъ общеупотребите

» ленъ. Блъгаре-ти слазятъ и до въ Ливадіи,

» (Ахаiiuъ), и ся намѣрятъ еще и въ самѣ Море

» iлѣ. Но, понеже отъ работливо-то си естество

« тіи предпочитатъ села-та отъ градове-ты. Блъ

” « гаре-ти са оставили тыя на Грьцы-ты. та за

 V

» това имъ ся и не види толкова множество-то;

» но съвсѣмъ тѣмъ тіи сдѣ най-множественный на

» родъ отъ сичкы-ты, колкото обитаватъ въ Е

» вропейскѣ-тѣ Туркіini.»

хта же шть «т»«ст

вянско народописаніе Глава П 5 10 казва така:

» Въ цвѣтуще-то врѣмя на ветхо-то Блъгар

» ско царство, до пребытіе-то въ Седмиграція и

» Панноніѣ на Маджары-ты, Половцы-ты, и Пе

» ченѣгы-ты, единъ и тойже Славенскый языкъ е

» господствувалъ въ сичкы-ты страны, които при

» надлежали натова царство, т. е., освѣнъ Южно

» Дунавскак-так странѣ, въ коin-то ся и днесь у

» потреблява, еще и въ Сѣверо-Дунавскы-ты зе

» мли, кои-то днесь слѣ заселены отъ Власы и

» Маджары, именно въ Влахiis, Седмиградія, и

» нынѣшнія-тѣ Угрія отъ Дунава до Пештѣ,

» Ягеръ, и по-надалечь въ Татръ, и подъ Татръ,

» до самы-ты изворы на Тислѣ. Отъ памятницы

» ты му въ преводъ-тъ на Священнно-то Писаніе

» и на Богослужебны-ты книгы разумѣвася четой

» языкъ е былъ тогожде происхожденія и соста

» ва съ нынѣшно-то, конечно уже много испы

» ченное, Бльгарско наречіе. за това и ній го

 VI

у поставямы тука подъ едно и тожде обще на

» званіе. Кога-то тыя Сѣверо-Дунавскы страны слѣ

» были наводнены отъ помянены-ты иноязычницы.

» языкъ-тъ Бльгарскый ся е дръшнѣлъ въ стра

» ны-ты на югъ отъ Дунавъ-тъ, въ древнѣ-тѣ

» Муciis и въ значителнѣ часть отъ Ѳракіьѣ и

» Македоніѣ. гдѣ-то онъ въ сегашно-то врѣмя

» господствува въ уста-та на простый народъ, на

» длъжь, отъ устія-та Дунавскы. или даже (отъ

» 1830 л. на самъ) отъ града Фалча на Прутъ,

» до самаго Солуна и Касторійско-то езеро, а

14
на шпръ, отъ Желеградскаго носа на Черно

» Море, до Охридѣ и Врьхніѣ Дебріѣ на Черна

» го Дрина.

Тойжде Шафарикъ въ исто-то свое важно опи

саніе Глава П 5 12 описва и подробно предѣлы

ты и распространеніе-то на Блъгарскый языкъ въ

тыя послѣдни-ты страны, така:

а пространство-то на това Блѣгарско нарѣчіе

» ся описва съ чертѣ идущія отъ Георгіевско

» то гърло или южныя-тъ рѣкавъ на Дунавъ-тъ

» вьрху теченіе-то Дунавско на западъ до сама

» го града Тулчаѣ, отъ гдѣто тя минувазадъ Ду

» навъ-тъ въ Россіи, віеся около цѣлъ Катуль

 VII

» скый уѣздъ въ Бессарабіѣ (гдѣто има 89 го

» лѣмы Блъгарски села съсъ града Болградъ,

» кой-то прежде ся зовалъ Табакъ, и 70 хи

» ляды жители), повращася до впаденіе-то на

» Прута или до града Рени въ Турско, а послѣ

» бѣга пьрво надолу къмъ югъ, а послѣ на За

» падъ по рѣкѣ-тѣ Дунавъ до Видинъ; гдѣто по

» сухо прескача къмъ Брегово на Тимокъ; отъ

мы тамъ ся Склонява КЪмъ юго-западъ и югъ по

- о рѣкѣта Тимокъ до ущель Вратарницѣ; гдѣто

» ся издава на востокъ, и, като минува презъ

» нѣколко Сырбскы села, прерѣзва на югъ подъ

» Свърликъ Тимока, и доходи до село Дражевцѣ,

» десять версти на западъ далечь отъ Нишъ;ту

» ка ся преправя чрезъ Блъгарская-тѣ Моравѣ

» и продължава пѣть-тъ си по западно-то пого

» ріе, кое-то оставя долинѣ-тѣ й, пьрво къмъ

» поговостокъ, послѣ къмъ югозападъ и западъ,

» по край градовы-ты Лѣсковцѣ и Враніи, и ка

» то мине подъ града Моравѣ рѣкѣ Моравѣ, вли

» за въ тѣснинѣ-тѣ (богазъ-тъ) на Качаникъ;

» отъ тамъ ся спуща по вьрхъ-тъ на Шарскы

» ты горы къмъ Арнаутско-то село Зелкъ, кое

ли Т0 Отстои до единъ часъ плѣть къ мъ западъ отъ

2
 VIII

Тетово, и вырви на долу къмъ югъ по въсто

чныя-тъ отвѣсъ Шарскаго гърба, на който Ар

наути-ти ся смѣсятъ съ Блъгары-ты (тамъ Ко

стово и Кичаво принадлежатъ на Арнауты-ты.)

до самаго града Охрида, гдѣто ся поврьща пакъ

на сѣверъ и огибава часть отъ Врьхнѣ Дебрѣ,

послѣ продължава вырвежь-тъ си по теченіе-то

на Черный Дринъ, по восточныятъ брѣгъ на

Охридско-то езеро, по окрестность-тѣ на градъ

Дѣволь, по вѣрхъ-тъ на горы-ты Джумерка, и

приходи близо до подъ Македонско-Влашско-то

поселеніе Санъ-Марина; отъ тамо ся поврьща

1) на востокъ презъ Касторійско-то езеро, презъ

село Кастреницѣ, презъ езеро Енидже, покрай

развалины-ты на (древній градъ) Пеллѣ, и до

ходи до самаго града Солуна; послѣ отходи

прѣзъ Еникьой подъ Хортяшь, послѣдньо жи

лище Блъгарско въ такія страна, по вырхъ-тъ

1)
на гърбъ-тъ горскый, кой-то оставя на западъ

Сѣресскѣ-тѣ долинѣ, до самъ градъ Вѣтренъ

)
и Демиръ Хисаръ на Струмѣ; отъ тамъ пакъ
1)
на востокъ и сѣверо-востокъ презъ село Кра
10
сно, Старчище, высокакія горж Перинъ, къмъ

» село Русумъ на нижшо Мѣсто; послѣ залъ го

 IX

рѣ Доспатъ къмъ изворъ-тъ на рѣкѣ Сурми

шѣ или Ардж, по теченіе-то нейно до село

Карлиджикъ; отъ тамъ по средиземіе, къмъ градъ

Харманли на Марицѣ, послѣдній Блъгарскы

градецъ въ такія странѣ; тамъ отпово по во

сточнѣ-тѣ странѣ на Марицска-тѣ долинѣ до

Адріанополь; послѣ на востокъ презъ село Е

реклеръ, само-то южно населеніе отъ Блъгары,

задъ села-та Тырново и Самоковъ; най-послѣ

ся подзема на сѣверъ по край-море къмъ Ва

силикъ и само-то устіе на Георгіевскыя-тъ Ду

навскій рѣкавъ, отъ кого-то започеніяхмы. И

1)
ты вытѣснили что «постъ попа

голѣма-тѣ часть отъ Древнія Мvciin, Ѳракія,

1) и Македоніи, или, какъ-то ія днесъ Турци

ти называватъ, Румеліѣ, и само на сѣверъ

влазятъ презъ Дунавъ-тъ въ Русско-то царство,

т. е. напълнятъ въ себеси по-голѣмая-тѣ часть

отъ Кагульскыя-тъ уѣздъ. Въпъ отъ това цѣ

ло Блъгарско селеніе срѣщатся и особенно: въ

Турківъ, въ околности-ты на Горица, въ Ар

наутско, близо при Цариградъ, даже и въ Ма

лѣ Аciis (Казъ-Дервентъ, между Нікомилій!

Нiкеis); въ Влахія; въ Сѣрбското Тняжество

 X

ны гульско-по Кральство на пр. у Войница

5, 1554ь мѣста; въ Ракусска-чѣ Дѣржава; въ

унь въ темненья-ъ округѣ лѣ голѣми

„шь вашею» и вышла въ Россіи-чет

„„, „, ха-хаккъ-тѣ Губерніи, велящемъ отъ

т. л ьмѣ въ томъ чтчччтó чтó

555, 5 дю съ Блѣгары-ты различ-I 4 4РУг

„, „.... скажешь Турчи- кой-то чел. 99

54, 5дѣлы-ты и укрѣшены: 149 Ч9499- 9

„... „ь. по смы-ы, именно въ чет

____амыя дармua Добролжа", и Р99Р999

„, „, каыа; послѣ Грыши. Арнаути (около

вы...» мата». «кто, какъ че

мь, выса Купо-Власи или Пинчи. В

„, мламы и гуси въ Камленъ-въ ус

цы, и проч. такащо, като говоритъ вообще

„, каыарю, безъ всякъ чужды; смѣсь ло

„, „, вамѣрамъ само въ нѣкой-ся горски

л. 44. четы. страны. Наконецъ Ва

чу „, дѣ лежитъ на сѣверъ (въ Калужанетъ

44 лицъ, а за цѣлыа Дунавъ отъ устіето 49 А0

IX. . „,
„, „, . „,
. 145
гумѣ до Ваuнѣ,
Вuguнѣ, и по ната
натятя!
такъ 19

. . . . . . .» вымъ во Втого» на Т49449

, „, ,, какъ, на зады пью съ Свя- 99

ле-ли,

Тѣ
 XI

» чертѣтѣ отъ Брегово до Качаникъ, а послѣ

» съ Арнауты, (по чертя-тѣ отъ Зелкъ у Тето

» во до Ждрелцы-ты подъ Касторія); на югъ,

» съ Грьцы и Турцы, едны съсъ другы давно

» размѣсены, (по-чертѣ-тѣ отъ Касторійско-то езе

» ро Василикъ на Черно море. »

Колко-то за число-то на тыя тъй много рас

пространены Блъгари, Ами-Буе и Кvпріанъ Ро

бертъ казватъ че може да възлѣзва до4.500.000

души. Шафарикъ же въ вышеречено-то си сочи

неніе стр. 39 пише така: Число-то на жители-ты

» Блъгарскы не моглитъ точно да ся опредѣлятъ:

» Преди полагали въ Турківѣ само 11/, милліоны

» което е очевидно малко; а Ами-Буе, който е

» пѣтьшествувалъ на 1836-1838 л. въ такія

» страна, полага 41/, милліоны, което е пакъ

» твьрдѣ много. Ный броимъ са по-полѣмж вѣ

» роятность въ Турківъ 31/, милліоны; за по

» селены-ты въ Россіis, 80,000; и въ южникта.

» Угріѣ, 7000; сичко, 3.587.000 души, изъ

» които 3287.000Христіаны восточнаго или Грь

» ческаго исповѣданія, 50000 въ Угрія и Бѣл

» гаріи западнаго или Римскаго, а осталы-ты

» 250.000, които особноживѣйктъ около Доспа

 XII

» та (Родона, невроковъ, и на горній-тъ вер

» даръ, преминали въ
ръ, преминали въ Моамеданство-то, но удьр
момеданство-то, но удар

» жели пакъ и до нынѣ родныя-тъ си языкъ. » По

слѣ единъ Грькъ именемъ Андреа Пападопуло Врето

на стр. 151 своего на 1852 л. сочиненаго а

на 1856 г. въ Петерсфургъ по Франсузскы изда

наго сочиненія подъ заглавіе Lа Вulgarie anci

ennе et moderne (древня и нова Блъгарія), пише

така: Г-нъ буe, въ своето сочиненіе (Европейска

Туркія, томъ П, стр. 32), казва че Блъгари-ти слѣ

10 числомъ 4.500.000. Въ това число онъ объема не

сумненно Блъгары-ты, кои-то живѣытъ въ Ѳес

саліи, въ Македонія и въ Ипиръ, то число яв

ственное преувеличено, и происходи, какъ-то по

немыслима, най, отъ погрѣшны извѣстія, кои-то

сѣ были дадени на Г-на Буe.— Блъгарія-та (меж

ду дунавъ-тъ и Балканъ-тъ) има повѣрхность отъ

почти 3570 четвьроуголны левгы, и спореда е

дина приближителена счета, кой-то смы ній

направили по извѣстія положителны и поч

ти оффиціалны, тя брои народонаселеніе отъ

два милліона души, отъ кои-то двѣ-тѣ трети

ны сѣ православни Христіане восточныя Цер

квы, а другататретина исповѣдуваисламисмъ-тъ. »

 XIII

Така Г-нъ Пападопуло дава само на собственник

тѣ нарицаемак Блъгаріѣ токмо 2.000.000 души

заедно съ Мюслюманы-ты, безъ да ны каже колко

Блъгаре ся намѣрятъ и въ другы-ты части отъ Е

вропейская-тѣ Турківъ, сирѣчь въТракія, въ Ма

кедоніи, въ Ипиръ, и въ Ѳессалія, въ които и

самъ исповѣда че имало Блъгаре. Какъ да е да е

ній като не смы въ состояніе да противурѣчимъ отъ

самосебе си на тыя положителны и почти оф

фиціалны извѣстія Пападопуловы, ще приведемъ

противу нихъ другы извѣстія кои-то праведно трѣ

ба да почитамы за много по-положительны и по

оффиціалны отъ неговы-ты, защо происхождатъ

изъ общо-то пречисленіе на жители-ты въ Туркія,

кое-то бѣ станало по царскѣ заповѣдь на 1844

л. тія извѣстія слѣ: на Г-нъ А. Убичини, който въ

пьрвѣ-тѣ часть на свои-ты по Французскы па

писаны и въ Парисъ на 1851 въ двѣ части из

даны Писана за Туркія, часть 1, стр. 14—16,

като брои за сичкы-ты жители въ Европейскѣ-та

Туркія 15,500.000, брой между нихъ за Бъл

гары-ты 4.000.000. Той прави исчисленіе-то на

тыя жители по три различны обзора слѣдующимъ

образомъ,
 VIV

1. По географическый обзоръ.

Въ Мю и повели жители 1.400.000

134, 12 чашиска и 2.500.000

4.000.000
Въ 1545 г. 1.000.000 5.000.000

Въ Булгаріи, а 1.000.000
и Басили Херцеговинѣ 1400.000
и, Румѣли , 2.600.000
и, нунція, а 1.500.000
и, Оепрnни ты 100.000 10.500.000

15.500.000

2. По народностный обзоръ:

Румунит. п. Власи жит. 4.000.000

Сѣрби въ княжест. л. 1.000.000
Сѣрби рая и 500.000 1.500.000 I);
Вты при и дооо.00015.
наши „ поооооо " 15
меретіи и поо.ооо 14оо.ооо! З
Чершо горци 1 I I
llunери и я
-...... . . . . . А гл 1 5
vт. 1 . зооооо 15
Наскоши
Кtunannuu l
Лрмeau и 400.000
Грмu и 1.000.000
Лрмах та « 1.500.000
Турца 1, 100.000
Тамарча и 230.000 (3зо году

Кчем то мы

изло"
 XV

3. По вѣроисповѣдный обзоръ.

Мюсдюманіи 3.800.000

Хріст. Восточ. правосл. 11,370,000

» Запад. католици 260.000 11„630.000

вара Г 7оооо
Г16566666

Слѣдъ тыя исчисленія Г-нъ Убичини прилага

слѣдующе-то важно увѣдомленіе: «Тія числа мо

» гжтъ да ся почитатъ, ако не за твьрдѣ точны

» (което е мжчно въ едно мѣсто, гдѣто стати

» стически-ти изслѣдованія едва наченуватъ да

» ставатъ), то пoне за приближителны, колкото е

» възможно, до истинѣ-тѣ, понеже сія извадени

» ота общото на жители-ты описаніе, що

» станк по царскак заповѣдь, на 1844, въ сич

» кѣ-тмѣ имперія, кога-то сераскеръ Риза-па

» ша... испълни промѣненіе-то на войнственник

» тѣ организація, установивъ да ся зематъ вой

» ни по жребіе, вмѣсто да ся зематъ като на

» предь непорядочнимъ образомъ. « На тыя убо

4.000.000 Блъгары, кои-то ся намиратъ само въ

Европейска-тѣ Турківъ, ако приложимъ и оныя

кои-то ся намиратъ вънъ отъ Турско во Европѣ,

т. е. споредъ Шафарика, 80,000 въ Русіи,

3
 XVI

и 70,000 въ Южнѣ Угріѣ, безъ да броимъ о

ныя, кои-то слѣ въ Влашско и въ Асѣ, ще на

мѣримъ че Бльгарe-ти сявъскачатъ до 4, 150.000,

Като тъй убо сж многочисленни и тъй много

въ Турківѣ распространени Блъгаре-ти, дали вся

кога слѣ тіи тука живѣли, или сж ся отъ друго

мѣсто преселили? Ако не сдѣ тука тіи отъ край

живѣли, гдѣ ли имъ сѣ были пьрви-ти знайни жи

лища? и когда и какъ слѣ, отъ тамъ станѣли. И

отъ гдѣ и какъ прешедше сж дошли и свѣся за

селили тука? И во все това временно разстояніе

какви имъ сж были военни-ти и други подвиги и

сношенія съ друты народы и царства? На тыя

въпросы отговаря Історія-та на Бльгарскыя-тъ на

родъ, коiкто смы ся наели да нашишемъ. Но въ

самото й начало ся е представилъ намъ другъ е

динъ много важенъ въпросъ, кой-то требваше най

пьрво да ся рѣши, защо отъ рѣшеніето му зави

си да ся започне тая Гсторія отъ това пли отъ

онова время, и да ся прекратятъ пли да ся рас

широчатъ знанія-та ны за древность-так нарѣчен

ныя-тъ народъ. За отвѣтъ на той-зя въпросъ ніи

издадохмы въ Блѣгарскы-ты Книжицы 1858-голѣ

та, подъ заглавіемъ: Лратко изслѣдованіе на

 XVII

Благарск-так древность, едно съчиненіе раздѣ

лено на три главы, отъ кои-то въ 1-мъ дирижъ

гдѣ сж были перви-mи Благарски жилища. яв

ЩО ПОВИ-ТП СПИСатели На това се не согда свадетъ 3

въ 2-тѣ показвамы подѣ кои нарицашелны име

на сж были представени Бланаре-ни она начи

ла вз Гсторійк-так, защо не всякона вехти-ли

списатели сж гы Благары именували; а въ 3-ая,

изслѣдувамы какво, Славенско ли или другаго ни

кое, племя сж были отз край Бланаре-ши. за

цО И Въ това ся сшисатели-ти не согласяватъ.

Съсъ важны-ты iсторическы свидѣтелства и съ

другы здравомысленны замѣчанія, кои-то въ тия

разисканія приводимъ и правимъ, ни вѣрно... вы

слимъ, доказвамы тамъ 1) че Блыгаре и Унни жи

вѣли въ тоeжде время отъ начала въ Асійска-та

Сарматіѣ, т. е. надъ Кавкаса и между рѣша-ты

Дона и Волгѣ, за кое-то ни доволно ше гово

римъ и въ Введеніе-mо на сега издаваема-та, ни

Історіѣ; 2) че отъ това обстоятелство, я отъ та

что Блъгарe-ти ся часто Уни называетъ отъ си

временны-ты списатели, излиза праведно заключе

ніе че народъ Унни не былъ другъ освенъ явил

дъ-тъ Бльгарскый; 3) чe Уни и Бллане, «не

 XVIII

талественни- ве были. нить Татари или Манго

ли, какъ-то Депанъ и друти бляюславятъ... што

шагъ Фавни или Чуди. какъ-то Шафаринъ и дру

ли безъ основаніе выслятъ... во были чисти Сла

веат. к. главныя я тогасъ... какъ-то и днесь. взыкъ

чисто Славенскый.

Того ради и нія, вмѣсто ла захваченъ Блъ

ларска-та Історіѣ отъ 485 лѣто, въ кое-тоГре

ко-Латински-ти писатели съ начали да помянуватъ

наши-ты праотцы съ собственно-то имъ пмя Бла

гарм. като че ли сдѣ ты тoгази пьрво чули и по

знали, разслѣдихмы за благословно да ѣ захва

немъ стотинъ годины іоще по-напредъ, кога-то

тіи слѣ, начали да пы помянуватъ само съ имя-то

Уины. А понеже мнѣніе-то. кое-то ни. какъ-то

Венелинъ, Савеліевъ, и други, имамы за Унни-ты

че были Блѣгаре, не e ioще отъ всѣхъ писателей

пріято, за да не бы ны укорилъ нѣкой, нека е и

неправедно, че смы направили нѣкое смущеніе въ

народны-ты имена, ніи въ сичкото подъ Уннско

само имя въ лѣтописы-ты прѣдставляемое iстори

ческо разстояніе оставихмы пакъ имя-то Унны не

ночекникто, казвамы обаче на читатели-ты че съ

шего именіи разумѣвамы Блалары, а не другь народъ.

 XIX

Това подъ унско имя историческо разстояніе,

освень въведеніе-то му, кое-то за начало-то и за

древны-ты жилища, нравы, обычаи, и прочая го

ворящи, възлазя до най-высокѣ-тѣ древность, о

бъема цѣлъ единъ вѣкъ, начинающе отъ 374 л.

и скончающе ся на 468 л., кога-то вѣке слѣдъ

малко захваща, какъ-то рекохмы, да ся чува ме

жду Римляны-ты и собственно-то имя Благаре. Въ

него ніи ограничавамы пьрва-тѣ часть и пьрвы

я-тъ томъ на Блъгарская-тѣ Історіѣ, коя-то днесь,

подъ имя Уннска, т. е. Блаларска Псторія, из

Д81Ваулы,

Освень неiя, ніи смы приготвили вещество и

за два іоще тома отъ Блъгарскаж-тѣІсторіѣ. Отъ

тѣхъ единый ще представи, подъ Блъгарско веке имя,

вторѣ-тѣ часть на тѣзи історіѣ, начинающія отъ

485 л., и кончающіяся на 668 л., объемлющія

слѣдователно iсторическо разстояніе отъ 183 го

дины; а другый ще представитретія-тѣ часть отъ

истѣ-тѣ iсторіѣ, объемлющикія, отъ 668 л. до

1041 л., цѣлы 373 годины. Дано Богъ ны даде

Че здравіе и помощь, като да можемъ, слѣдъ из

44не-то на тѣзи пьрвякѣ часть, да издадемъ и

499Ты-ты двѣ речены части. За по-нататакъ, днесь

 XIV

не смѣемъ да ся обѣщаемъ нища. защо. като не

мамы iоще никое вещество събраво, трѣбувало

бы да имамы доста охолно време и за събраніе

на вещество-то. и за сочиненіе на осталь-таж

iсторіѣ, конь-то ще съдѣржава, освѣнъ Вѣведе

ніе-то и, цѣлы 266 годины даже до 1391 л... ко

гато Блъгарско-то царство сѣ е съвсѣмъ затрило,

и сичка-та Бльгарска земля ся е завладѣла и по

корила отъ побѣдоносны-ты оружія Турскаго ца

ря и Султана Баязида. Но нека да издадехны

двѣ-ты речены части. а че тогази и за остало-то

добръ е Господь.

Колкото за образъ-тъ на сочиненіе-то си, ніи

ще кажемъ, чесмы го основали совершенно на пьр

вообразны-ты iсторическыисточницы. ком-то и точ

но привождамы за доказаніе. Но понеже тія при

води. какъ-то и премного примѣчанія що правимъ

за нѣкои-ся работы. или за допълненіе и объя

сненіе на текстъ-тъ. или за друтѣ причинѣ, вн

тересуватъ учены-ты паче нежели общы-ты чита

тели, за това, и за да не пречнѣтъ на текстъ-тъ

и на бързо-то му читаніе, не разслѣдяхмы за по

добро да ты напечатамы въ края-тъ на книгѣ-тѣ,

точно назначены съ редовы числа относящія ся

 XVI

на сѣкы параграфъ всякыя Главы. Така; който ще.

може и като чете даже текстъ-тъ, лесно да ты

намѣря и чете.

Слѣдъ тыя предувѣдомленія не остава намъ веке

другоосвенъ да ся помолимъ на наши-ты читатели да

блѣднѣтъ снисходителни къмъ наши-ты неволны недо

статкы,"катознаiлѣтъ добрѣ, че такива недостатки сж

неизбѣжни всякому, кой-то ся покушава да пишеза

такыва важны iсторическы работы найпаче въ на

ши-ты страны, гдѣто смы лишени вообще отъ пу

бличны книгохранилища, каквы-то има во Евро

плѣ. Ній ще ся благодаримъ и насьрдчимъ, ако

читатели-ти намѣрятъ че, споредъ источницы-ты

които смы могли да намѣримъ и приговоримъ, то

ва що смы написали е доста чинно, ясно, и лю

боистинно сочинено и изложено.

 часть и

"-——-чавказское заза....

1стом клѣтигскій,

подъ паля

1714125
IIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIА

II0IIЪ ИМЯ

IIIIIIIIIIIII.

ГЛАВА II.

В Ъ ВЕ Д Е Н Н Е.

1 Древни-ти жилища.Унновъ были въ Асійска-па, Сер

матіѣ.—2 Лъжовно мнѣніе Дегиньево и Клапроеове
за тѣхъ. —3 Тіи не слѣ были други, освенъ Блыгире
ти, кои-то тамке до при Волгѣ отъ ветхе живѣли. —
4. Доказателство на тождество-то Унновъ „ Блыгаровъ.
и Стравоновихъ Аорсовъ и Сираковъ. — 5 Други по
прави доказателства на тождество-то Унновъ и Блыга
ровъ. — 6 Шо е за имя това Унни? Лѣжовно лы смѣ
шали Дегинь съ Татары Нiong-mou, Клапровъ съ Фин
ны, Венелинъ съ Аланы и Савельевъ съ Обры: Ун
ни значи благи по Славенскы, и были племя Славенско
— 7 Какво баснословно происхожденіе имъ далъ Гор
нандъ, и какъ гы грозно тѣломъ описалъ Амміанъ Мар
целлинъ. — 8 Какъ, споредъ истаго, ти ся хранили,
одѣвали, въспитавали, и живѣли.—9Политическая воен
ни тѣхни устроенія и обычаи. — 10 Нрави-ти имъ. —
11 Вѣрата имъ.— 12 Кои и какви были Алана-па,
тѣхши сосѣди при Кавкаса. —13 Кои, какви, и гдѣ
были тѣхни-ти други сосѣди Акацаря. —14. За Скотина
и Сарматы, и за Европейскѣ-пѣ Своейнъ и Сарматіи»
вообще. — 15 За пространство-то на Европейска-та
4 Глава Г

Сарматіи, и за главны-ты народы, кои-то въ немъ оби

тали, особливо Венети, Славени, и Анти. — 16 Осо
бито надъ Дунавъ и Черно-Море владѣли Готѳи. —
17 Нѣкои писали че Готѳи-ти были тамо туземци, и
тождественни съ древны-ты Скуеы.—18. Други по
ветхи писатели показватъ древни-ты имъ жилища въ Пру
ciiлѣ на Балтійско-то поморіе, отъ кое-то Савеліевъ мы
сли че были Сѣрбско племя.—19 Отъ новы-ты писа
тели едни, по Скандинавскы-ты сагы, водятъ Готѳы-ты
изъ внутренняг-тѣ Асія, а други, по Готѳа Іорнанда,
изъ Скандинавіи. —20 Шафариково, за това, мнѣніе и
разсужденіе. — 21 Опровергателни на това Гробергови
разсужденія. —22 Сен-Мартіново мнѣніе смѣшающее
Готѳы съсъ Геты, и Геты съсъ Скуeы. — 23 За да ся
познае истина-та, нужда е да ся говори за Геты-ты.—
24 Гети-ди были народъ Ѳракійски, и обитали iоще въ
Иродотово врѣмя отъ сямъ Дунавъ-тъ, а въ Стравоно
во, и отвѣдь, простирающеся на времени тамъ много
далечь, и называющеся Гети на востокъ, Даци на за
падъ. —25 Історическо начертаніе за Геты или Дакы
отъ 307 лѣто прѣди Хріста до 106 л. по Хр., кога-то
мѣсто-то имъ ся завладѣло отъ Римляны-ты, и до 215
л: по Хр., кога-то Готѳи-ти” начали да нападатъ отъ
востокъ на това мѣсто.—26 Заключеніе че Готѳи-ти
были различни отъ Геты-ты. — 27 Історическо изложе
ніе на Готѳскы-ты воеванія съ Римляны-ты отвьдь и
отсямъ Дунавъ-тъ, догдѣ подъ Авреліана (272 л.) за
владѣли Дакіь совершено. — 28 Раздѣленіе Готѳовъ на
Восточны (0strо Gothае) и Западны (Vese Сothae),
и продълженіе на iсторіѣ-тѣ имъ до пришествіе-то на
. „Унны-ты.

1 Унни-ти, на кои-то iсторіѣ-тѣ искамыда пред

ставимъ, бывше народъ многочисленъ, обитали ис
пьрво, отъ незапамятно врѣмя, въ Асійскѣ-тѣ
 Ваведеніе. 5

Сарматіs или Савроматіiк (1), то есть въ сич

кото почти онова земленно пространство, що е
надъ горѣ Кавкаса между езеро Меотисъ (2) и
море Каспійско, и ся простирали на сѣверъ и на
востокъ отъ Танаисъ (3) до неизвѣстны предѣлы,
кои-то, и ако не слѣ были до ледовитаго океана
(4), были съ несумнѣнно до по рѣкѣ-тѣ Вбить.
Какъ свѣ. Унни-ти тамъ изъ начала обитали, това
ны ся доказва отъ то что древни-типисатели, кои
то сѣ за тѣхъ писали и помянили, вси согласно
тамъ ты поставляватъ, и отъ тамъ гы произвож
датъ. Така тамъ гы поставляватъ и помянуватъ,
Ератосѳенъ у Стравона (5), около 250 годины
преди Хріста; Діонусій Періититъ (6), около 20
годины преди Хріста; четворица Арменски лѣто
писци, т. е. Агаѳангелъ въ лѣто ок. 227, 300,
304, и 313 (7); Зинонъ Глагскый въ лѣто ок
313 (8); Мovсей Хоренскый такожде въ лѣто ок.
313 (9); и Фаустъ Византійскый въ лѣта ок. 343
и 363 (10); Зосімъ (11), Созоменъ (12), и Ам
міанъ Марцеллінъ (13) въ лѣта 374-376 по Хрi
ста; и тъй редомъ послѣ Клаудіанъ и Святый Іе
ронумъ (14), Пріскъ риторъ (15), Готѳинъ Гор
нандъ (16), Агаѳій (17), Прокопій (18), и други.
— Прокопій особенно, за да покаже древность-тѣ
на тамошното имъ обитаніе, говори за ветхото
имъ время, и казва « четіитога ся именували Кам
мерійци, и ся повинували на единъ царь; че е
дно время единому отъ цари-ты имъ ся родили
два сына, отъ кои-то единый-тъ ся зовалъ Утур
б Глава Л

ртура, и друтый-тъ Кутургура; че като умрѣлъ

баща имъ, тіи сынове раздѣлили помежду си цар
ство-то бащиню сіи, и дали на подвластны–ты си

всякый свое-то имя, и ся назвали едни-ти Утур

тури, а други-ти Кутургури, и тъй, каже, ся на
зываватъ даже до днесь (550 л.); че вси обаче
тѣли тѣ то имуще обшь ю между ея
сичкы-ты свои дѣла, и не смѣшающеся никакъ съ
оныя человѣцы, кои-то живѣли отъ сямъ езеро-то
Меотійско, и неговыя-тъ изворъ, защо нито мину
Ваши нѣкогда тыя В0Ды. Вто) Пакъ Мысшиши че по

гѣтъ да ты минѣтъ, до гдѣ слѣдъ время (375 л.)

единъ рогачь показалъ пѣть презъ воды-ты на нѣ
кои-ся тѣхны ловцы» 19} какъ-то щемъ по-полу
да видимъ 20. Отъ тыя Прокопіевы означенія,
комика и два слѣ не точи, всякый лесно разумѣва
че смво-м му ее за вай-древны-ты Унскы вре
мина. и темном древны. шло са относятъ даже въ
Каммерійцы-ты кни-то читали въ тыя страны да
же шедше ва малыхъ изъ Асѣ Скучи-ти два ты
яснымъ и ва сіи вселить въ Европѣ, на тѣхшь
хБаггл.

За послѣднее-то сіе приключеніе Арамъ при

кава, че Самыми камуници. ми-тѣ живѣли въ А
«іьѣ... притѣснившимся вмнаніемъ отъ Миссингеты
гл. 24 мнѣли пѣть. Лзыка З и нашалишьли
въ Камериканцы-мъ вз-ль я Климентійцили, вмѣстѣ
да чи чть: имагъ кн. 1 да ты платѣшнымъ... пище
двадцаши чая на изѣ пашеній. 11 9 ми-ми чашка-та, ище.

рыня. какая вы «т» а что-то читать.

 Взведеніе. 7

искала да ся біжтъ. Несогласіе-то имъ дошло до

толкова, що ся ударили и оружіемъ помежду си.
и паднѣли мнозина отъ двѣ-тѣ страны, на кои-то
и гробища-та іоще при Иродота ся виждали при
рѣкѣ Тура (Днѣстра). Тогази веке не могуще да
стоятъ на срѣщѣ на Скувы-ты, оставили мѣсто-то
си, кое-то они, пришедше, безъ сопротивленіемъ
обладали. А Кiммерійци-ти минжли въ Асія, на
Черноморскы-ты бреговы, гдѣто ся учредили въ
полуостровъ-тъ, въ кой-то ся видя, каже, днесъ
градъ Греческый Снопъ. А Скуеи-ти отшедше да
гы гонятъ, понеже не знаили кой они пять улю
вили, излъгали ся та вьрвели по край Кавкаса на
востокъ, и влѣзли въ Мидію, коьь-то завладѣли
и iк дьржели до 28 годины. А какъ Каммерій
ци-ти живѣли по-напрѣдъ въ речены-ты страны,
Иродотъ казва чe ioще по негово-то время ина
ло въ Скуеiiк крѣпости Кіимерійскы, Воспоръ
Кiммерійскы, градище Кіимерійско отъ кое-то ся
минувалъ той Воспоръ, и земль Киммерійская, 23).
Стравонъ ны казва такожде че Кiммерійци-ти вла
дѣли въ ветхо время надъ и около Воспоръ-тъ,
Кiммерійскый отъ тѣхъ названный, че имали тамъ
великая сила, и че по Омирово-то время или малко
по-напредь воевали на Малая Асія, даже до Го
ніis 24). Безименный сочинитель” на книга.-тая
называемыiѣ плаваніе около Черно-море и Лео
писа, пише и той че Кiммерійци-ти владѣли на
Воспоръ-тъ Кіммерійскый кога-то дошли Скиѳи-ти
та ты испадили, и че то ся случило кога-то Ми
8 Глава 1

ліciaне-ти Грьци направили на Дунавъ-тъ града

Істра (25) 500 поприща далечь на десно отъ свя
щенно-то устіе на тѣлѣ рѣкѣ (26), кое-то спо
рядъ Шафарика стaнѣло ок. 610 л. пр. Хр. (27).
Отъ все това ся доказва чe Кiммерійци-ти жи
вѣли и владѣяли въ тыя страны iоще отъ Омиро
во время, т. е. ок. 1000 г. пр. Хр.; но были ли
слѣ нанстинѣ Унни, какъ-то казува Прокопій, или
онъ называва Унны-ты Кіямерійцы, само защо-то
занимали тѣхню-то мѣсто? това, като цо ея от

нося до предсторическы-ты времена, никой немо

же да знае. Забѣлѣжителню е само че Каммерій
щи-ти ком-то вспыѣмени отъ Скучы-ты стишши та

ся преселили въ Асѣ при Сноши, не слѣ, могли

никова да бѣльѣтъ еямки-и вѣмбще Киммерійца,
защю варомъ поселяющій вся-ты. при реченнаго
Вманера, пря Мечтава и надъ Черно-море. Скт
sunesы страны, не е виконта мялъ на си сбере
въ жалкыя-въ Свяшскы; получастровъ: за тыва не
пременно травка два разумѣемъ, чe cam виниш
вя показа Каммерійци сѣ мыли взка пришлеши и
преселенія, за величайша-та имъ часть сѣ встань
ли въ древне-гл. чаще течества шкарявшееся влія
дѣлаемъ. Не тѣлѣ чѣкая вамѣашыхъ, всякихъ, дѣдущъ

вашвѣ вкралъ завалева землѣ-всѣ на вашъ другъ

научалъ: и міромъ, та не ч чудня два съ ваше.
«предъ Нимнишь. ч. Уни-я пыли древни- гл. 4
ни вамъ знаешь Киммерши., для че пыли и
сіи тамъ танцова древнѣ, какъ-ча Кмерши-да,
2 Квет ча знала ты чинишка-та равняютъ, да
 Наведеніе. 9

Уннскы-ты жилища въ Асійскѣ-тѣ Сарматія,

всякый разумѣва колко безмѣстно и безосновно е
онова що казватъ новый писатель французскый
Дегинъ (1) и негови-ти послѣдователи, че ужь,
споредъ Китайскыты лѣтописи, Унни-ти живѣли
отъ начала въ вѣтрѣшник Аciiль на сѣверъ отъ
Китаѣ (Кня) подъ именемъ Хіонгну (Нiong-nou),
и че испьрво много силни а послѣ ослабнѣли
и развалени бывше, часть отъ нихъ побѣгнали
отъ тамъ, и дошли та ся населили въ лѣто 91
по Хріста на мѣсто называемое Кепанъ (Мuе-раn).
кое-то онъ мысли да е было мѣсто-то на Уфѣ
и на Башкиры-ты около изворъ-тъ на рѣкѣ-тѣ
НАйкъ или Уралъ, сирѣчь выше отъ 300 левгы
далечь на Востокъ отъ Волгѣ, и выше отъ 550
левгы отъ Дона, а отъ тамъ пакъ ся спусняли,
Дегинъ не знае кога (2), до мѣсто-то на Еячаи
ты (кои-то онъ мысли да сж были Алане-ти)
живущія близо при Тачина, кое-то е, каже онъ,
несумнѣнно" Римско-то царство, и ето какъ Хi
онг-ну, сирѣчь Унни-ти, ся намѣрили въ Асійска
тѣ Сарматіѣ, гдѣ-то гы полагатъ вообще сички

ти Гречески и Латински писатели (3). Но всетова

е, какъ-то рекохмы, голѣма погрѣшка, и учен
нѣйшій изслѣдователь на Славянскы-ты древности
П. Шафарикъ справедливо пише така: «Споредъ
» Ам. Марцелліна и Горнанда, Унни-ти имали
» малкы очи, сплюснѣтъ носъ, голѣмѣ главѣ, бы
« ли безбрадны и цвѣтомъ тѣла жьлти или смуг
» ли. Дегинь и негови-ти послѣдователи, основа
 10 Глава Д

» ющися на това изображеніе внѣшняго вида Ун

» новъ, кой-то е была частію измышленія и
т противуестествена, а частію преувеличена и
» представлена вa черны краскы ота погашны
» ты писатели за да вазбудятъ страха ва
» читатели-ты, и т. п., доказвали че той на
» родъ былъ Монголскаго происхожденія. Въ то
» ва тіи най-много ся опирали на имя-то народа
» Нiong-nou или Нiun-уu, кое-то срѣшнѣли въ
» Китайскы-ты лѣтописи, и на етумологическо-то об
» ясненіе на Уннскы-ты имена, въ кое-то обаче
» весма много ся прѣльстили. Народъ-тъ Нiong
» nou былъ поколеніе Турско а не Монголско, и
» Китайци-ти около 91 по Хр. горазбили и прог
» нали въ Киргизскы-ты степи между рѣка-та
» Иртишь и езеро-то Аралско, гдѣ-то онъ ся
» скиталъ ioще въ 440 л. А колко-то за дово

» ды-ты кои-то ся на словопроизводство-то осно

» ваватъ, тіи сж толкова незначителни, слаби, и
» ничтожни, що по тѣхъ Унни-ти могли бы да
» ся произведжтъ отъ кой-годѣ народъ на свѣ
и тъ-тъ.« 4). Особливо же ученнѣйшій Русскы
писатель Н. В. Савельевъ Ростиславичь говори:

» Монголски-ти Хюнъ-ну, кои-то, полагалдѣли...жемчугаго

свидѣтел и
» ство-то на Китайцы-ти никога не оставяли Мон
„---------------------------------------------------------
…
57 годы, нематъ никакво сношеніе съ Европей
„мамаша?994494ва
» скы-ты Великаны (по западно-Славянскы Обры,
» и по Нѣмскы Нun’ы)," то есть съ обитатели-ты
» на древнѣ-тѣ Россіи; 3). Дегиня го, е-излъ
» гало случайно-то созвучіе на двѣ рѣчи прина
- --- """ "” : "? " "?""г - - - - ------ . ................ ...........--
 Взведеніе. 11

2 длежащы на два совершено различны языцы.

»"Знаменитый съотечественникъ нашъ О. Гакинѳъ
10 Бичуринъ еще въ 1828 л. показалъ источни
по къ-тъ на прелесть-тѣ Дегиньевѣ, кой-то до
XII каралъ Монголскы-ты Хюнъ-ну въ Аciis, и

своеволно превратилъ едны племена въ другы.

За отвѣтъ Г. Клапроѳу помѣстившему свои-ты
замѣчанія въ Французскыя-тъ преводъ на кни
гдѣ-тѣ му нарицаемлѣ: Путешествія Тим
ковскаго въ Китай чреза Монголія, О. Га
кинѳъ пише: «Дегинь, отведъ, отъ погледъ-тъ сп
тѣлѣ важнѣ. истинѣ... че Монголія, коя-то е бы

ла извѣстна
" -"мель„,„,т.---" -” въ продълженіе-то, на 20. вѣковы
подъ разны. названія.... пріяла-тыя названія, не
отъ народы, но отъ домовыми ком-го въ обла
дали. 6) той-зи нашъ Ученый Хинезистъ (О.
Іакинѳъ), на кого-то авторитетъ-тъ е былъ при
знанъ въ Паришь необходимъ за рѣшеніе на
распріѣ-тѣ що сѣ имали помежду си Француз
ски-ти оріенталісти 7), совѣтува «съ крайнѣ
осторожность да ся ползувамы, не токмо отъ
творенія-та Г. Клапроѳовы, но отъ сочиненія
та и на другы-ты оріенталисты неговы послѣ
дователи, и особенно отъ Дегиньевыты, кой-то
положилъ основаніе-то на лъжовнж-тѣ сустемѣ

за различны-ты въ Монголіѣ, обитавши наро

ды, защо.,тая- -..сустема
„1 «"Амалега:„д;5 я— - - - ---- Я -г " производи безредность!
въ Всеобщая-тѣ народовъ історіѣ, и замѣша
" -«т»ахъ ты,
телство въ"соглашеніе-то на самы-ты iсторицы
помежду си 8). Слушайте loще що казва О.
 12 Глава П

» Гакинѳъ : «Дегинь тьмно разбиралъКитайскѣ

„---"”
» тѣ псторгѣ, изъ кон-то е почерпалъ вещества
» за” свое-то сочиненіе;” отъ тамъ му ся пока
» заи прерывности въ цѣпь-тѣ на происшествія
» та. Желающи да прикажи тыя происшествія по
« свои-ты догадкы, онъ безъ по-далечны съобра
» женія поставилъ Унны, Турцы, и Монголы, ка
» то главны народы въ Монголія, отъ кои-то
» привелъ множество другихъ отраслей въ-А
» ein, и даже наши-ты Донскы казацы» {9).—
Савельевъ, съ помощь-тѣ славнаго Хинезиста Рус
скаго О. laкuneа, не оборява тъй силно самоде
tuta u meroвы-ты послѣдователи, той критикува
ue touо m ouыя кои-то, като Абель-Ремюза, Кла
проѣ, и самъ Шафарикъ, отвергше Дегиньево-то
мutuie като неоснователно, пріяли друго такожде
uо основателно, какъ Унни-ти были вѣроятно
Фineко, т. е. Чудско, Чухонско племя. Ето на
примѣръ за това що пише Шафарикъ: «Спорядъ
» извѣстія-та на достовѣрны-ты Грьчьскы iстори
» цы: Мeнандра, Ѳеофулакта, Нікита, Лева Грам
» матіка, Георгіа Монаха, Кінама, Кедрина, и

, - да, помню тотъ стоить-то на уни-и

и съ Авары и Маджары, много вѣроятно е ла
» слѣ, были Унни-ти, какъ-то Авари и Маджари
» ти, народъ вѣтви Уралскыя, восточночудскаго
г поколѣнія, смѣшавшійся уже въ родинѣ-тѣ сво
» іи съ Турцы-ты. Описаніе-то на внѣшныя-тъ
» видъ Унновъ отъ древны-ты много прилича и
» на днешны-ты Вогуличи, най-ближны-ты родичи

де

1
 Взведеніе. 13

Маджаровъ: Уннски-ти и древне-Маджарски-ти

имена и днесь іоще ся употребляватъ отъ А
вары-ты, кои-то сѣ останали на Кавкаса(10),
и кои-то называватъ едняя часть отъ землія-тлѣ

си Хунжака (сравни Маджарско-то Кinsag);

такви-зи сж: Аttilа, Авар. Аdillа; Вudak, А
вар. Вudach; Еlak, Авар. Еlak; Пing-llsik,
Авар. Пingack; Еskam, Авар. Еckа; Вalamir,
Авар. тоже; Аlmus, Авар. Аrmus; Leel, Авар.
тоже. 2olta, Авар. Solta; Вledа или Вeled,
Авар. Вeled (то есть началника) (11), и др. У
Унны-ты по Горнанда (12) рѣчь-та. паг. значила
рики; подобно и въ Лезгиноварско-то"нарѣ
чіе, uar, uor, оr, lhor, значи рѣкж. Въ нѣкол
ко Вогулскы нарѣчія рѣчь-та hum, chum, Кum,
значи человѣка. Като съобразимъ все това, и
много друго (13), видимъ че извѣстіе-то Руи
сбреково, кой-то въ 1253 лѣтопосѣтилъ нѣколи
ко Уралскы земли, и объявилъ четамъ трѣбадае
была родина-та на Унны-ты и на Унгары-ты,
называемая велика Уннія, или земля Паскатир
ска, т. е. Башкирія, много е справедливо. Ис
Шедше И3Ъ т0Ва свое отечество ва: неизвѣстно

врѣмя, Унни-ти... нѣколко ся скитали между

1) Волгѣ, Дона, и Кавкаса, и отъ тамъ ся втур
XI.
гали въ предкавкасскы-ты земли, кое-то ся про
р
дължало до самаго 374 лѣта, кога-то подъ пред
1)
водителство-то царя своего Баламіра оставили
1)
Волгѣ,» и пр. (14). Етосичкѣ-тѣ сустема Ша
фарика. послѣдовавшаго въ това Клапроѳа и дру
14 " Глава 1

ты единомысленницы 15). Та состои, какъ-то ся

разумѣва отъ вниматално-то прочтеніе на Шифа
риковы-ты рѣчи, въ слѣдующы-ты два суллогісма:
1) Вогули и Башкири-ти были сѣ вѣроятно
прѣдци на Унгары-ты, то есть Маджары-ты, за
що тъй казалъ Руйсбрекъ посѣтившій тыя страны
въ лѣто 1253; — а понеже Вогули и Башкири
ти, ако и днесь ся видятъ Турци, были отъ на
чала Фiнни, защо тъй мысли Шлецеръ 16), при
томъ же въ нѣкои Вогулскы нарѣчія рѣчь-та
hum, chum, Кum, значи человѣка; — убо и Унни
ти, сродни съ Унгары-ты, были сѣ Фiнни!
2) Восточни-ти Кавкасски народи именуемыя
Лезги, происхождатъ вѣроятно отъ ветхь-ты А
вары, защо тъй казва Клапроѳъ; — а понеже тіи
Авари, споредъ Греческы-ты писатели, имали срод
ство съ Унны-ты и съ Унгары-ты, при томъ же
Уннска-та рѣчь шаr споредъ Іорнанда, и Лезгин
ска-та рѣчь шоr, оr, lhor, значи рѣкж, а и нѣко
лико Лезгински имена ся видятъ тождественни съ
нѣколико Уннскы имена; — убо Унни-ти слѣ бы
ли Авари, слѣдователно Унгари, и слѣдователно
Фiнни [1]

Излишно е да показвамы неправилность-тѣ на

тыя суллогісмы, защо та е очевидна 17). За то
ва предпочитамы да приведемъ паче онова що пи
ше за Клапроѳа и за Шафарика вѣрху тоя пред
мѣтъ вышереченный Савельевъ. Ето неговы-ты
рѣчи:
» Рѣшителный тонъ, съ кой-то Клапроѳъ рас
 Взведеніе. 15

и казвалъ за Асiiъ, за Кавкаса, и за нѣкои пле

» мена въ при-волжскы-ты страны, силно подѣй
» ствовалъ на много учены человѣцы; но время
» то на достовѣріето му уже преминало, особен
» но, кога-то нашъ-тъ славный Хинезистъ (О. Га
» кинѳъ) изъявилъ степень-тѣ назначеніе-тоКла

» что тѣ тети тó встать лишь

кть «т» «т» «т» т. кт
» «т»ъ тутъ, и та что, а «т»

- «чь «т» «т»«т» «т» «ъ пѣту

» преведены; въ Манчжурскыя-тъ же языкъ онъ?
» има свѣдѣнія весма поверхностны; а колко-то?
» за Монголскыя-тъ, Тибетскыя-тъ, иТурскыя-тъ,"
а синко-то негово знаніе въ тыя языцы состоивъ

» това, че онъ може по сричаніе да разбира нѣ

» кои и другы слова, за да ся улавя, кога ся
» случи, за какво-либо израженіе употребено отъ
» нѣкой ученъ оріенталистъ, и да го опровергава I
» съ свои-ты пусти возраженія» 18). Точно на
» такъвъ приговоръ ся подвергли Клапроѳови-ти
» свѣденія за Кавкасскы-ты страны 19). Профе
» соръ-тъ Нордманъ, кога-то путешествувалъ по
» Абазіiк и Мингреліѣ, надѣялся да ся ползова
» отъ Клапроѳовыя-тъ словарь; но той словарь
» былъ толкова вѣренъ, що никой отъ туземцы
» ты не разбралъ нищо у Нордмана 20). Много
» е жално че вси тія обличенія на Клапроѳовы
» ты неоснователны расказы за среднія Асія,
» за Кавкаса и за Ураля, не были извѣстни у
» ченому Шафарику, кой-то въ много случаи по
 Глава 1

на вѣрналъ Клапроѳу безусловно, почитающи его

му
за плубокомыслена (остроуменъ) изслѣдова
ма нель на народны-ты всторіи и языцы, 21),
мА
а щеговы-ты пусты догадкы и предположенія, за
мокробмы и основашелны развисканія (22).
Увы! Увы! отъ едно такова неоснователно мнѣ

uie Шафарика за мнимѣть важность на Клапро

rusы-ты трудовы, естественно послѣдовало това,
чe сачка-ти погрѣшности Клапроеовы ся по
вторила у сочинителъ-тѣ на Славянскы-ты дре
вкости, и му станыя препятствіе за да разгадае
много вопросы, на които еметнѣго Изидяно по
крывамм. само отъ лѣность научены-ты, кои-то
не вырвать по правыя-хъ лисическый плѣтъ, но
слѣдувать по невѣрны-ты указанія на прежны
ты писателя. Уличитель--съ Киргивъ П. Г.
Бутковь удачно изъявитъ нѣжилки такыва па
кувшвы. Шафарикивы, ки-то пристекли ни
паче отъ неглав- т вѣрившая въ ненастни
честь-въ. Клаправивѣ. 33 . Ты на примѣръ:
За мызатемава, че Сарматя-ли не пыли ча
выше. Шафарикъ привезъ извилки шчны пени,
мать, что были Липин- "чатанства. Тня. ты, зелъ
чть Кармча, жи- ли ты, чь и ч Галленше
лѣ я, а Гюлленшцамъ, признать "Гатчинцы-ть я
Въ какая ты Лtышцы--мъ томами памяти.
бы ла Галицы-ль, «мы»--« ч» """ гла--тя лѣт
дѣ лика „въ мыла чумича», 11-ччччча чтена, ч.
4 11дарь, Казань. У о чемъ честь, о галь. 1
ла "д
ламѣ. У мечталъ " - тутъ масло съ 5
 Взведеніе

» Точно тоeже вѣрованіе въ мнимооснователны

- «тый тѣламы-14-гТ
» тель iсторіи и языковъ заставило Шафарика да
» показва Унны-ты за Чухонцы, и да пише: «МНО
I. ГО Е Еѣроятно, може дл ся поллгл.
» че Унни-ти были народа вѣтви Уралскыя,
» племене восточно-Чудскаго, и че поще ва ро
» динж-тя си ся смѣшали съ Турцы-ты» (25)!!!
» И отъ слѣпо-то вѣрованіе въ Клапротoвы-ты
» предположенія до таквази степень ся смѣшали
» понятія-та у трудолюбиваго и ученаго Шафа
» рика, що свидѣтелства-та на Прокопія, Ѳеофа
» на, Кедрина, Беда, и Хелмолда, кои-то ясно на
» зиваватъ Унны-ты Славянскы племена (26), онъ
» ся старае да гы претълкува съ помощь-тѣ на
» измыслены догадкы; самъ исповѣда че ва Едда
» Унни-ти ся называвата Славяне (27), именно

» при-Балтійски-ти Варяжски Руси; че Славян

» ты ва Валлійскыя-та Кантона Пвейцаріи, и
г"г.-—-г-–——4—-.
» днесь touté” падуршни-ти Нѣмцй”ыг´іазыва
» вата Унны (28), и чe тыяжёСлавяны, Кон
». стануjна Багрянородный.”"—---А.
--------—---........„........--4--—" и други писатели
У......................
» шы называли Авары (29); обаче, безъ да гле
» да на все това, онъ не може да ся отдѣли отъ
» Клапрота, и, какъ да е, превращава Унны-ты,
» пьрво на Чухонцы (Фiнны), а послѣ ги смѣ
» шава съ Турцы-ты!!.... Слѣдъ като превра
» тилъ така Унны-ты отъ Русскы Славяны (имен
» но отъ Велико-Россы и Българы) па Чухонцы,
» а послѣ гы смѣшилъ съ Турцы-ты. Шафарикъ,
5
АТ 18 Глава 1

» какъ-то и прежни-ти писатели, приказвачедру

» ги народи, въ втора-тѣ полвинѣ У-го вѣка,
» истребили слабы-ты остаткы Унновъ (30); я
» за достоувѣреніе на това (не бывалоe) истре
» бленіе, онъ приводи Клапротовы-ты Тableauх dе
» ГАsіе, и Тунмановы-ты Цntersuchungen uber
» die Geschichte der bistlichen europaichen Vol
» Кеr (31). Най-послѣ, кой-то ще, може да вѣрва
» какво-то ще, ако ще, да простите, и Быволу
» Кралевичу; но всякъ беспристрастный изслѣдо
» ватель історіи може съ пълнѣ основателность
у да предложи таковаго рода въпросы: Тунманъ,
I жившій въ ХVП-тъ вѣкъ, и Клапротъ, писа
тель ХІХ-го вѣка, могѣтъ ли да бжджтъ при
познати за свидѣтели на происшествіе, кое-то
ся е случило, да речемъ, 1300 годины преди
,, нихъ, и обаче не было извѣстно никому отъ
„ современницы-ты? При това, какъ да вѣрвамы
» това мнимо истребленіе на Унны-ты, кога Еги
парлъ, секретарь Карла Великаго подробно о
» писва войнѣ своего Господаря, въ втората пол
» винѣ VШ-го вѣка, съ Унны-ты кои-то владѣ
5"ли”тóгази Панноніѣ (32); кога Салисбургскый
» лѣтописецъ въ ГХ-тъ вѣкъ подобно говори за
» войнѣ Карла Великаго съ Унны-ты (33); кога
» изъ Вvзантійцы-ты ніи ще ся научимъ, че по
» велители-ти на Панноніѣ цари Унновъ пріима

» ли крещеніе, единъ при-1устивіана въ полови

» „те-”99---
шак-тѣ на У1-тъ
«........ ...„ь, дѣлать . вѣкъ
«г"""" « г" (34), други при Иракліа
» въ начало-то на VП-тъ (35); а Князи Унновъ
..........---------------------- " "" «г"""""

ими
 Взведеніе. 19

» даже до начало-то насоб

дамскимъаль»-есть 1У-мъ вѣкъ (86, посте
» шенно пріимали святое
«жья.--„ т а т ьг. крещеніе, и нѣкои за
»"тѣнѣ цѣль сами приходили на Константинополѣ?
«"Азъ казванъ все това, не за ла унижя, голѣ
» ныя-тъ трудъ Шаѣариковъ, кой-то яма много
» положителны достоинства въ рѣшеніе-то ва ча
» стны въпросы, но за да покажи, че трѣба да
» ся пазимъ отъ безусловны-ты поклонницы сочи
» нителя Славянскыха древностей, кои-то безу
» словно пріематъ сичкы-ты му производы, че нѣ
» когажь ся заблуждаватъ сами-ти учени люди,
» ако за основаніе на изслѣдованія-та си пріе
» матъ, не памятницы-ты среднихъ вѣковъ, во
» писатели-ты новѣйши, подобны Клапроѳу. 37).
Слѣдъ тыя здравы, логическы, и основателны из
обличенія на Дегиневы-ты и Кланроеовы-ты до
гадателны предположенія че Унни-ти живѣли отъ
начала въ внутрення-тѣ Асiiъ на сѣверъ отъ
Кинь, или же въ землin-тлѣ на Вогулы-ты при
изворътъ на Ураля, и че слѣдователно были Мои
голи, Татаре, или Фiнни, т. е. Чуди и Чухон
цы, всякый, мыслимъ, нце ся увѣри че тія до
гадки и предположенія трѣба да ся напустятъ и
отфърлятъ като съвсѣмъ не доказани, и че трѣ
ба да ся дьржимъ здраво за опева, по силки
ти ветхи и Унномъ современни писатели ны каз
ватъ, че Униски-ти пьрви жилица были вз Асій
скж-так зовома Сармаmiis.
3 Това като е тъй, отъ другая, страня, вижда
мы, че мнозина писатели полагатъ отъ начала и
20 Глава 1.

Блъгарскы-ты жилища въ тыяжде пакъ страны.

Така пьрво Арменскый лѣтописецъ Мovсей Хо
ренскый, кой-то писавшій въ пьрвѣ-тѣ полвинлъ
V-го вѣка, умрѣлъ въ лѣто 461, казва, споредъ
Суріанина Маръ-Апасъ-Катина, писавшаго побу
жденіемъ пьрваго царя Арменскаго Вагаршага,
кой-то щарувалъ отъ 151 до 129 л. преди Хрi
ста (1), че еще во время царя Арсака 1-го, сы
на реченаго Вarаршага, т. е. между 129 и 116
л. преди Хріста. Блъгарска-та земля, бывшая на
сѣверъ отъ Кавкаса. простиралася даже до тѣ
uлanus (29. Така послѣ и Вузантійски-ти писате
лu. Нiкморъ Патріархъ Константинополскый (3),
Ѳеофанъ Іcaакъ 149. какъ-то и по Латинскы изъ
него преписавшій Анастасъ Книгохранитель (5), и
Нормандъ (69. полагатъ и тіи древныты Блѣгарскы
жалаца на сѣверовостокъ отъ Меотиса, между
рѣкы-ты Тамаксъ. Ателъ. и Куфвсъ, сирѣчь До
ма. Волка, и Кубани. А Никифоръ Григора ты
«т» « «т» «т» ты такъ-ли вонъ,
отъ ком-го казва за че пріяли имя-то свое Бла
му» "". Отъ това ся разумѣя че отъ 130 го
мы предъ Христа и весямъ. Блѣгарски-ти дре
жа жилища сіи простирая, какъ-то и Уннски-ти,
«лъ надъ-Кавкже». заже не по-рѣкѣ-тъ Волгѣ,
кляло течка тиха пл Тусскы. отъ ветхо ся пи
««ча Кити тѣ „ по Катягарск. писменъ обычай, 5);
я отъ посточны-ты Турскѣ и друты народы ся
пмму тамъ, какъ то и до несъ ся пменуѣа. А
Лѣ 4. 44, гм, и что Амаль- 1О. та за твза тя Вео
 Ваведеніе. 21

фанъ іn пише Апела, а Менандръ, Аттила, как

то Грьци-ти пишѣтъ имя-то на славныя-тъ Ун
нскый царь (11); а пакъ по-древни-ты Грьческы
писатели ѣ зовали Оарь (12), Рос (13), и Ра (14),
какъ-то и днесъ іоще Мордвини или Мокшини-ти,
племя Фiнско, които обитаватъ на рѣкѣ-та. Че
ремчанъ, Ра или Рау ѣ, называватъ (15).
4 Отъ вышеизложены-ты iсторическы ветхы и
новы означенія за тождество-то надревны-ты Ун
нскы и Блъгарскы жилища до по рѣкѣ-тѣ Волгѣ,
и отъ онова що, слѣдъ преселеніе-то на Блъгары
ты отъ сямъ Дунавъ-тъ, остали пакъ на Волгѣ
доволно Блъгаре кои-то, воююще сегисъ тoгисъ
коо съсъ Русы-ты кое съ другы народы, и тор
гующе чрезъ такія рѣкѣ съ Мюсюлманы-ты, за
кое-то и мнозина станѣли Мюсюлмане, владѣли
тамъ съ столныя-тъ свой градъ Болгара въ Рос
сійская-тѣ Казанская Губерніin, и мѣсто-то имъ
ся зовало Древня и Велика или Черна Болгарія
(1), догдѣ были разбити и покорени, пьрво отъ
Татарскаго Хана Бату внука Чингисханова въ
лѣто 1232-1235, и послѣ конечно завладѣніи отъ
Русы-ты въ лѣто 1490, видися че коренното и
пьрвоначалното Блъгарско обиталище было по рѣ
кая-тѣ Волгѣ, и че въ неизвѣстно нѣкое ветхо
время, или завоеваніемъ ся прострели, или част
нымъ преселеніемъ ся пренесли въ Асійска-та
Сарматіѣ даже до надъ-Кавкаскы-ты страны, гдѣ
то най пьрво ны гы показватъ, пьрво МovсейХо
ренскый, а послѣ и Вузантійци-тиНiкифоръ и Ѳео
« Глава Г

« ѣ. . .» « ч» въ предидущія-тъ параграфъ ви
«у «ь». " а са и 11вѣрждава и отъ онова що
умолча л." у двенъ за два нѣкон-си единоплеменны
и молча смышла и читалисленны народы, именемъ
1 I - - ч а?», «ч. какъ... живущіе между Меотій
«« ч» «л»ь» и Каспійско-го море. пьрви-ти при
«л Тимеѣ, а втори-ги при рѣкѣ Ахардея
му «л», Куманъ 2 . простирали ся по негово-то
»у» «л» «л». Г. Ур." даже до Кавкасскы-ты горы,
ч чу ста выдѣли на бѣлѣтъ набѣжная или пре
«сли онъ по-горны и но-сѣверны-ты Аорсы,
ла и м ѣ. 1., 1К.111 110-много мѣстО Отъ Долины;-ты, п

лчали подвластно почти по-много-то Каспійское при

л., е., пожили къ камилы отъ Індіѣ и отъ Ваву
, „, и правовыѣ, коль-то пріимали отъ Армены и
„ У11, давны, и ся одѣвали въ Злато, защо быши
тѣ"
.... ослали 3". Подтвѣрждавася, казвамы, защ
„„......ь чо и отъ мѣстоположеніе-то имъ и отъ
,, „. иль ли не слѣ, были другія освень Блѣга
. . .цо имя-то Аорси 14”. кое-то по нашему
„. . . іnnue .1орми, твѣрдѣ лесню може да ся
...„ь, да вмѣсто Сluрми; а Оарни нце каже

«- I „, . о. Каморе, aко рѣка-та Иродотова

. „щасшал Комма, какъ-то ся выше рѣче.
, „, „да до Сирахм може да ся е писалютъй,
„,, „.... Удасщрахи, кое-то... равно съ Хазира
,,, „........, показа явню Хазары-ты 5", или

5 мм. «-то что съ че- 1 че

цы». « мать « Учить, что
1. 5; «Аму-ч» «т», «Чест
 Взведеніе. 23

помянува (6). Иотъ тыя убо сходны народошсны

обстоятелства види ся пакъ че Унни-ти были Блъ

гаре, и Блъгаре-ти, Унни.

5 Но освень тыя, мы имамы и друты по-правы
На това доказателства:

1? Нiкифоръ называва Блъгары-ты съ имя-то

Уннолундуры, като казва че Кувратъ Князь Уя
ногундурскый възсталъ противу Хатана Авар
скаго (1); мы знаемъ наистиннѣ изъ самаго Ники
фора (2), изъ Ѳеофана (3), и изъ Анастасіа"4. че
Кувратъ, или Курватъ, или Куратъ, былъ Князь
Блъгарскый. — Ѳеофанъ такожде нарича Блѣгары
ты съ исто-то имя Унномундуры, като казва:
»нуждно е да кажемъ и за древность-тѣ на Ун
номундуры-ты Блъгары и Котраты (5). — Констан
тінъ Багрянородный казва и той уречено че Блъ
гаре-ти испьрво ся именували Оновундури 16), кое
то явно е писано вмѣсто Уномундури. — Убо отъ
пьрвѣ-тѣ половинѣ на тѣзи рѣчь, коя-то е ко
ренна-та нейна часть, види ся явно че Блѣгаре
ти были Унско племя, то есть Унни,
2? На много мѣста въ писатели-ты находимся

употребена рѣчь-та Унни, или сама, или заедню

съ имя-то Благары, вмѣсто само тoежде имя
Блапары. На примѣръ: — Нiкифоръ, говорящи за
начало-то на Блъгары-ты, употрѣбява и двѣ-ты
рѣчы Унны и Блапары (1); съ кое-то ещалъ из
вѣстно да покаже, че Блъгаре-ти ся наричали и
Унни и Блацаре. Такожде и на друго мѣсто, ка
то приказва че Блъгаре-ти възставше убили си
24 Глава 1

кы-ты членовы отъ Княжеская-тѣ своѣѣ до тога

дvнастiis, и пзбравше поставили князя своего Те

лесia. употребява пакъ и двѣты речены нарицанія
Уммм и Блары, (2). — Агаѳій шакъ слыщо така
---""----«цатаг
и той употрѣбява рѣчи-ты Умны и Готригуры
13); вмѣсто едва ли трехдеда. Влады, или, яко
щешь, вмѣсто Блзлары и Конравы Блѣгаромъ со
племенницы 4". — Давъ Малала въ 12 и 13-ть
томъ перета гостнымъ Великаго, стрѣль въ

дѣло Уз. и слов. хитрѣча самъ рѣчь-въ от

вм. тамъ гдѣ-то Ѳеофанъ я Кедринъ шашлытъ Бла
«ормы „S”. Но и сами вельможъ и Кедринъ таможде
по-малу плѣтъ Уним вмѣсто Бламары б. —
Прожай въ всѣхъ-тѣ 13-ть глянь царства Пу
ствамма Т „ какъ-то и на много друты мѣста,
38 . име и гла У мы вмѣсто ва кже Бламары,
замко и важма онъ же употрѣбява тва послѣднѣе
череззавѣе. — Генесла, яко и за помянува Блага
рѣе-мы съ сметаемые имъ имъ пмя имп. обаче ва
зываза ты и У мы въ семь чѣстѣ, гдѣ-то, укоря
на части Лема Мумечива. защи-ги въ миряклю
«чае-ка ея съ Калгары-сы, въ лѣта 614. за у
99Рчте: я случаямиче- -г мѣ. имѣлкалъ тѣхъ паса
«чомъ, что Ломо-тяжки. а ты съ Грыцы-тыся
замѣчая им Камчаткѣ», «мъ чвы. «чччаянны-тъ
ччччѣ4 чтчи» много ты на меча и «тя Клѣгары
« У «о «о томъ что лю-ли» чть» г. . .

3" Вотчими ч «е», пользовляющем

««ччт ч Утѣ, то тотчть, и чть. завѣтъ вѣ

« «т» «л» «л» «у» «л» «ь я жь да

 Взведеніе. 25

зумѣватъ Блъгаре-ти. На примѣръ — Пріскъ по

мянува пьрво три Уннскы племена подъ именемъ
Саратуры, Уроты, и Оногуры, че притѣснени отъ
нѣкой-си Асійскый народъ именемъ Савиры, ди
гнали ся отъ жилища-та си, и слѣзли къмъ А
сійскѣ-тѣ Сарматіѣ за да си търсятъ мѣсто; а
г послѣ говорящи пакъ за тѣхъ, помянува гы оба
че сичкы-ты само съ имято Сарагуры, и казва че
дошли та нападнѣли на Акатиры-ты, и гы поко
рили; а по-долу пакъ казва чеСарагури-ти, като
покорили Акатиры-ты, воевали и на Переяны-ты
(11). Отъ това ся лесно разбира че тія три пле
мена были единъ и тойжде народъ; отъ другая
странѣ явно е, какъ-то и выше (12) казахмы, че
Онотури е почти тождественно съ имято Оног
унд-уры, съ което други писатели спѣназвали на
рочно Блъгары-ты, освѣнь що имамы и положител
но свидѣтелство какъ Блъгаре-ти ся зовали и Ун
ногури (13); че Уроги: Уорти: Оарги, е почти
равно съ Оарцы (отъ рѣкѣ-тѣ Оара — Волгѣ),
или съ Вурли — Вулли, то есть съ приложеніемъ
на обычайно-то у Вузантійцы-ты за Уннскы-пле
мена окончаніе, ури, или ари, равно съ имя-то
Вултури, Вулгари, и по нашему Балгари. — Про
копій казва че Унни-ти, отъ двамина свои начал
ници Упурпура и Кутургура, раздѣлили ся на два
едино-язычны племена, кои-то ся наричали Утур
гури и Кутургури, (14). Тія исти-ти племена у
Агаѳія ся наричатъ Утитуріи и Котригури, (15),
а у Менандра пьрви-тися называватъ пакъ Утинури,
26 Глава 1

(16”, а втори-ти Контригури (17 , или Кomри

пури 18) и Куприщури (19). а въ общы-ты из
данія и Кomратнря 20. А това като е тъй, кой
не види че Прокопіеви-ти Купурпури. Агаѳіеви
ти Кomрмурн. и Мевандрови-ти Коншрнури, Ко
припурм. Куmрмури и Копратири сж псти-ти
Нiкифорови и Ѳеофанови Коврами или Конврачи
Блыгаромъ соплеменници. за ком-то выше 21".
казахмы? а то зако е тъй. кой пакъ неразумѣва че
Прокопіева-ти Учртура и Агаѳіеви и Мевандро
ви-ти Увипури слѣ всти-ти Блѣгаре Котрагомъ
сommеменница?
6 Но ако тѣй Унна-ти сж бышвялостивѣ Блъ

гаре, цо е за имя това Унна. шо въ сѣ дава

ла вѣмце Грѣчьска-ли и Ляпински-ти списатели?
— Дeraeвъ, кой-то, както рекламы. привожда Ун
вы-ты изъ внутренямъ-тѣ Асѣѣ отъ кѣдѣ сѣверъ
ва Камѣ „1". произвожза и имя-то ямъ отъ Ки
жезеклѣ-гдѣ рѣчь Хомяг-жу Билд-амя" . коя-то
глава да каже змѣлучами рѣки 2 ... Но такова
дрожаведеніе е. по крайнѣй мѣрѣ смѣшно: защо
жарлъ, кого-то четъ кражѣ Князя-ти свѣ тый
межу вамъ же ся ее извѣстна я самъ такъ имену
валъ, что тамъ е чѣмъ ва го пріемне въ Ки
млях-444. 4 ка мій ме да чай пляжат чть венгю на
Грѣлы и Римлянѣ: за Князя-ль, кивуще много
1949999», м чѣмъ мнѣніи чть, тѣхъ, и никаквим сваше

же мало ма чимъ, что чуть чти извѣстно чтомъ

Учитчи ч чть чь чутькѣмъ-ж. ямѣ. —Кла
муммъ и молитвами чужимъ умными! Увый-Мягtia.
 Введеніе. 27

Шафарикъ и други, кои-то произвождатъ Унны-ты

отъ племя-то Чуды, кое-то по Нѣмскы ся нарича
Фіяни, нашедше нѣкое созвучіе между послѣдньо
то сіе имя и имя-то Нunni (Унни) видѣли за вѣ
роятно да е произишло имя-то Нunni отъ Еinni
съ промѣненіе-то отъ Еi на Нu! Но и това про
изведеніе не е по-малко смѣшно: защо Фiнски-ти

племена, отъ древны-ты Славяны называемыи Чуди

(3), сами себе нигдѣ никога не сѣ именували
Фiнны, като да речемъ че Унни-ти, бывше племя
Фiнско, донесли съ себе и имя-то си Фiнны. Тіи
слѣ ся зовали и ся зовктъ по языкътъ си, Суо
ма, Соме или Саме (8uomа, Some, Samе или
Sahma), кое-тоще каже, низско, влажно, блати
еmо, съ приложеніе Лайсет, Ласед или Ладс
(laiset, lased, lads), кое-то значи люди, человѣци.
И тъй Suoma-laiset ще каже жители на низ

скы, влажны, блатисти мѣста. А рѣчь-та

Гenn, fennе, отъ коis-то е станѣло имя-то Еinni,
е чисто древне-Нѣмека, и значитоже низско, вла
жно, блатисто мѣсто, отъ кое-то ся види че
рѣчь-та чудская Suomа е была просто по Нѣмскы
преведена на tennе. Но Греко-Римляне-ти, нашед
ше ся напрасно въ сношеніе съ Унны-ты, кои-то
по-напредъ не познавали (4), не сѣ ся, явно, за
платили да идактъ да пытатъ Нѣмцы-ты по Балтій
ско-то море, за да ся научатъ какъ тіи зовали
свои-ты ближны Чуды Фiнландцы, та данарекаютъ
и они така Унны-ты пришедшія отъ задъ-Меотій
ско-то езеро.—Исти-ти Клапроѳови послѣдова
28 Глава Л

тели мыслятъ негли че имя-то Унни. Нunni. може

да е пронзишлю и отъ рѣчь-тѣ Кипш. сhш. Кum,

коя-то въ нѣкои-ся Вогулскы 4 нарѣчія знача
ла человѣка „б". Но ако бы было доволно само
созвучіе-то на нѣкоя частны рѣчи. за да ся ра
зумѣе и родъ-тъ и имя-то на единъ народъ, що
бы требувало да ходятъ тія учени хора да ся
трепять за това даже до врьхнины-ты на Урал
скыты планины при ледовитыя-тъ океанъ: стигалю
бы ла погледальтъ въ обиталище-то ся на Латін

скыя-тъ словарь... я тамъ бы безъ сумнѣніе намѣ

раля че по Латинскы homо звачи такожде чело
вѣкѣ; а какъ отъ мошо лесно бы станью пшо,
hum. видѣла слѣ бы въ востыя-тъ словарь рѣчь-тѣ
humanus. кав-то значи человѣчьскый; и тъй бы

вѣскликнѣла отъ радость глаголюще че имя-то

Умы е пронзило отъ вопл. и че слѣдователно
Укж-жа непремѣнно съ была Латинско племя!—
Вemeляхъ. вядѣвъ у Птолемея че народъ Алане
смѣлъ пикакъ ту жизнь"АЛямск. г...загня”Алаб
vea. я почитающій пакъ той чесичкы-ты вароды :
У жа, Азажѣ. Аварѣ. Мазаря. т. пр. ка-то лошли на
Кормал отъ залъ рѣкѣ,-тѣ. Тяннисъ Лонъ . были
Блѣгарск. пише че ямя-то Уни не было дру
гл освень речень-то Аляска у Птолемея по
трѣваю паходимое темя Амучь Т .. На ви по
млму У те вашихъ че Томменя-ти „Амужи не
сл «мя» думать. «свeчѣ «мыя, какъ-то самъ пакъ
Плечкѣ, желто и другія списатели, прича Ала
м «ча Акчамм 9 . м мои-то нема никоимъ вѣро
 Взведеніе. 29

ятность да спѣ были Уннско или Блъгарско пле

мя. — Най-послѣ Русскый изслѣдователь на Сла
вянскы-ты племена И. Савеліевъ, критиковавшій
строго и Дегиньовцы и Клапротовцы, и не пріи
мающій даже и Венелиново-то речено мнѣніе 110,
производи пакъ той имя-то Гуны (Нunni Унны;
отъ рѣчь-та hnn, bunе, коя-то въ древне-сѣвер
но-то Нѣмско нарѣчіе значала великана, исто
лина, гиганта (у1уаута) какъ-то и имя-то Обра,
Обрина, съ кое-то Славяне-ти наричали Авары
ты, значило по западно-Славенскы-ты (Чехски и
Словацкы) наречія, спорядъ Венелиновы-ты объя
сненія, такожде великана (11). Но явно е че и
това мнѣніе не може да ся пріемне, понеже Ун
ни-ти ся назвахѣ тъй отъ Греко-Римляны-ты, кои
то най-напредь ся запознахѣ съ нихъ, кога-то
сѣверни-ти Нѣмци нѣмахѣ еще никое сношеніе
ни съ Унны ни съ Греко-Римляны. — Сега, ако
слѣдъ толкова учены лица е простено да си ѣа
жемъ и ніи за това мнѣніе-то, ще речемъ че, по
неже Унни-ти слѣ были, какъ-то рекохмы, Блѣга
ре, а Блъгаре-ти сѣ Славянско племя (12, по
добрѣ и по-естественно е да търсимъ и на имя
то Унны значеніе-то въ старо-Славянскыя-тъ, ся
рѣчь въ старо-Блъгарскыя-тъ языкъ, нежели въ
Кинезскыя-тъ или въ Нѣмцскыя-тъ. Убо мы на

ходимъ въ реченыя-тъ нашъ старъ языкъ двѣ рѣ

чи: Уный и Юній, и сократително Уна и Юма, я
въ множественно число уни и юни, кои-то и двѣ
тѣ почти сл. еднакви съ имя-то Уяли, понеже
30 Глава 1

юни, въ Греческы уста, такожде уни ся произ

нося, и значитъ пьрва-та, добра, блага; а втора
та. млада, юнака. Така имя-то Унни, произведе
но отъ пьрва-та, ще значи добры, благы; а про
изведено отъ вторж-тѣ, ще каже юнацы, грабры.
Ако и наистинѣ Унни-ти, кога-то ся пьрво яви
хлѣ на Еvропы. бѣхѣ чрезвычайно храбри и ю
наци, и можахѣ праведно да ся назовлѣтъ съ то
ва послѣднее имя, но мы вредпочитамы да кажемъ
че прозваніе-то имъ е пронзишло отъ пьрвѣ-тѣ
рѣчь значующѣ благм. коя-то вакъ рѣчъ, като
пріемне прозвателво-то окончаніе пре- става Бла
смре, и то пакъ, като ся промѣна въ произноше
мѣсто а на ж. леское ставью Благоре. какъ-то
«мрама ее ставало старика: врата. вряма; обра
«мама, «мужами; мразв. замучиваювами; мрака,
замрхммамз. и пр. И тый пакъ Уни-ти ся до
лазкахъ че была Бѣлгаре, я че Блѣгире-ги были
У жж.

7 „Древня-та сажателя... отъ враждѣ я нена

жметъ мужамя, твѣрдѣ злѣ «лисятъ Унны-ты.
Най жалуемъ, та была рождена отъ вѣжли-ся Гот
«жа чарливыхъ, въ пустынѣ», «гъ Ге«вскаго кра
«я желчемъ, и чрезываемы 4 матемня, съ кон
«л ея «рѣть» я и смягкутили невзвѣстна вечасти
духом; 4 . 39лечѣ. Учти ч пыличали на пуно
мы мимо». «ть та цѣлая полосѣяны: тавили тѣло
«ъ л ч е мпктл. крестъ железъ, а тѣхшѣхъ въ ра
чть чь 5 . чуть что чижъ. мнѣ глядѣ я
«мемъ» м. хлѣ. «м «ура»... гми четы и питьямлѣ.
 Взведеніе. 3:

а поглѣдъ свѣтлъ и остръ (3). Кога имъ ся ра

ждало малко дѣте, майка му му струшавала но
съ-тъ, за да бы му ся, кога порастне, по-добрѣ
прилеплялъ шломъ-тъ на лицето (4); а баща му
му обрѣзвалъ страны-ты (ланиты-ты), за да не бы
му расла брада-та, кое-то му правило лище-то
пълно съ язвины, и много безобразно (5). Такъ въ
былъ, казватъ, образъ-тъ на Унны-ты.
8 А живѣніе-то имъ было толкова строго и
непріятно, що огнь никога не употребявали, а я
стіе-то имъ было все сурово и никакъ не сго
твено. Хранили ся само съ корены диваго зелія,
и съ полвин-сурово месо коего-годѣ добытака,
кое-то стопляли малко нѣщо между кълкы-ты си
и гърбътъ на коніе-то си (1). Никой отъ нихъ
не оралъ ни сѣялъ (2), и безъ нѣкошь голѣми
нуждѣ въ клѣщѣ или въ колиба никога не сѣдѣ
Ли, Защо не го имали за безопасно да сѣдятъ
подъ покрывъ, и за това бѣгали отъ зданія-та като
отъ нѣкоѣ смьрть (3). Отъ млады настудь, гладъ, и
жадъ научени, не сѣдѣли никога на едно мѣсто,
но ся скитали по горы-ты и въ лѣсовы-ты, водя
ще многочисленны-ты си животны и стада. и во
зяще на кола съ воловы впретильты дѣца-та и
жены-ты си, кои-то ся упражнявали въ да пре
дѣтъ, или да шінѣтъ дрехы за млѣжіе-то и за
дѣца-та си; така и никой отъ нихъ не можалъ
да каже отъ гдѣ е былъ: защо на друго мѣсто
ся зачалъ, и на друго ся родилъ, и шакъ на дру
го ся отхрапилъ (4). —Дрехи-ти имъ были чле
32 Глава 1

тнени. или отъ куничны кожи направeни. Тыя за

въ Кыщы, тыя 3а по вънъ; кои-то веднѣжъ като

ты облачали, веке гы не съблачали, нито ты про

мѣнувяли логдѣ не бывшія на гѣрбь-тьямъ 45).
— На главлѣ-тѣ си носили шлемъ. и на ногы-ты

обущія отъ козн. кожи, толкова грозны и непрія

тны. що отъ тѣхъ не могли и лесно да вьрвятъ,
за това и были малко способніи за да ся білѣтъ

пѣши (6). — Почти сѣкога на коніе качеши сѣ

дѣли. като че были на гърбъ-тъ имъ залѣпени, а
коніе-ти имъ были ягки но грозня (7. Еще отъ
малкы дѣща гы учали да ѣздятъ 38”. и всад
mически като мажжи, и сѣдишкомъ на еднѣ стра
плѣ като жены (9". Денѣлъ и нощь на конь ѣдѣли,
но конь піяли, на конь купували и продавали; я
когда ты ухватца до сънъ. Пакъ на конь-тъ си На

вратъ-тъ полегвали, и такаспали дълбоко, наконь

ся даже совѣту вали за общы-ты дѣла (10).
9 Уни-ти ся покорявали на единъ царь (1),
и воиски-ти имъ ся раздѣлявали на муріады, вся
ка по 10.000 души, и всяка муріада ся подраз
дѣлявала на различны голѣмы и малкы отдѣленія
составляемы отъ 1000. отъ 100, и отъ 1О вой

ны. Но кога ся біяли. благочиніе никакъ не дьр

жели. по като пущали гласъ голѣмъ. стремили ся
ма непріятель-тъ. чe, яко бы посрѣшнѣли нѣкое
гольмо сопротивленіе. распрѣевали ся тойчасъ. и
лых тѣ такъ ся завращали на ударъ скоро като
лую. и просто като искове, разбивающе и пре
«ращающе же по у предсѣ си намѣряли,
 Взведеніе. 33

Стрѣлы-ты имъ имали на вьрхъ-тъ кости тол

кова твьрды и убійственны, като че были отъ же
лѣзо; и знаили да гы фърлятъ много искусно и
силно, даже и кога бързо тичали или бѣгали. За
да ся біьтъ отъ близо, носили, въ еднѣ-тѣ си
рѣкѣ, ножъ, а въ другѣта, мрежа, съ коis-то
ся млѣчили да засучатъ и обуздалѣтъ непріятель-тъ,
за да не бы можилъ да бѣга (2). Една Уннска
челядь имала отъ праотцы-ты ситова славное пре
имущество да започенува боя-тъ най-напредь нѣ
кой отъ членовы-ты й колчемъ Унни-ти имали вой

нѣ съ нѣкого, безъ да може никой други да у

даря преди него на непріятель-тъ (8). Анастрѣ
лы да фърлятъ толкова были искусни, що сѣкога
стрѣляще улучали; даже и кога бѣгали, пакъ на
задь стрѣляще, мнозина непріятели убивали; но
и бѣгъ-тъ и тичаніе-то имъ было многобързо{4).
Кога ходили на бой, водили и жены-ты си нае
дно (5), които, какъ-то ся види, и участвували въ
военны-ты борбы, понеже между убіены-ты Унны,
Греко-Римляне-ти намѣряли и жены, отъ кое-то
Прокопій заключава че той-зи обычай былъ оста
нѣлъ Унномъ отъ Амазонкы-ты, понеже въ тѣхнж

тѣ землѣ казватъ че живѣли и тыя отъ ветхо (В.

10 Унни-ти, колко и да сж были диви, дебе
ли, неучени, и совсѣмъ бескнижни варвари (1), и
любили доволно да ся поущійватъ (2), были обаче
добри, прости, и нелукави (3). Но при всѣмъ тѣмъ
они любили злато-то, (4), и обычали да иматъ мно
го жены и наложницы (5).
13
311 Глава Г

11 Най-сетнѣ каквѣ сѣ вѣрѣ имали, мы не

знаемъ. Марцеллинъ казва че ужь немали никак
влѣ (1): но то е было невъзможно, понеже отъ
созданія міра вси человѣци по свѣтъ-тъ съ ся
кланяли всякога на нѣкое-ся божество. Подъ Кое
дабо имя и подъ койлибо видъ было да было, ка

то че самъ Богъ создатель всея твари е вдых

вмѣлъ у человѣцы-ты чювство-то за богопоклоне
жіе, като знакъ на общо припознаніе на Боже
ственно-то му сльшество. Марцеллинъ убо не ка
за правл. и ако е писалъ че Унни-ти вевалини
какалъ вѣрѣ. писалъ го е. или защо-то все искалъ
да ты кара. пми защи-то не видѣлъ у нихъ, какъ
то самъ послѣ казуѣз. на храмъ за богослуже
віе, я кумиръ за поклоненіе. Бе совсѣмъ тѣмъ
часъ, подъ”ъ, гл. 163, стыгалъ. Да всесвое. Ч99 424: Е111ЕЕДИ Съ

великымъ глагоговеніемъ на печь гадъ... обрядомъ

на землѣ».-л. врачю зваливаемъ, като на Бога
Марка похмателя въ земле-ты надъ каж-то вла
хѣля 3

15 Кам те какъ вы. м. въ памѣ-слѣ полови

чаль ТV ч. вѣжъ, какъ-что каждая ваше-та насто

«мя ко-м. та члъ съ У вы-ть и смиредѣлю

„у стѣлъ жить тѣмъ, что «жме туч и калъ Кавкаса.
мымъ...» чемъ. А этотъ "ма вальтатѣ, като-то и
умму талмечамлчч. „, ,, «т чалмогать читат тлгтый, лѣтъ Ва

умѣ. « ч»-- --- «г. «т» а т ч вменя спа

ль-ли влѣзть. « т. ч, что г- «. мнѣ З. И на
м; «т», «мъ что «л «л», «Гатчть чть мнимаго мѣ
„ча „мъ ч л ь м "и «ч»- - ч т чтччт- - - мню, че Алвяне
 Взведеніе 35

ти по негово-то время, то есть около 15 год.

слѣдъ Хріста, живѣли при Каспійско-то море, и
муще за предѣлы, на востокъ, исто-то сіе море;
на западъ, Гверы-ты (Гюрджіи-ты); на сѣверъ,
Кавкасскы-ты горы; а на югъ, Арменіь (3). Той
жде казува, че Помпей военачалникъ Римскый во
евалъ по тыя страны, на Іверы и на Аланы, отъ
едно-то море до друго (4); кое-то ще каже че,
еще въ лѣто 66 преди Хріста, кога-то Помпей
тамъ воевалъ, Алване-ти живѣли въ тыя страны.
Суетоній, въ своѣѣ-тѣ iсторіѣ на пьрвы-ты 12
Римскы iмператоры, помянува такожде Алваны-ты
при iмператора Тиберіа въ лѣто З5 по Хріста,
като народъ обитающій въ въсточнѣ-тѣ часть Кав
каса (5). Отъ другъ странѣ Арменскый лѣтопи
сецъ Мovсей Хоренскый пише че въ лѣто 74 по
Хріста, сирѣчь токмо до 60 годины слѣдъ Стра
вона и до 40 год. слѣдъ Суетона, Алане-ти, (кои
то онъ показва че живѣли тамке, гдѣ-то Стра
вонъ и други показватъ: Алваны-ты), соединивше
ся съ сичкы-ты горцы и съ часть отъ Іверы-ты,
дошли съ многочисленны войскы и нападники на

Арменіiк (6). Тамъ несомнѣнно живуще Алане

ти влѣзли во время царя Римскаго Адріана (л.
117-135), въ Аciйскы-ты Римскы области, и ты
опустошили, кое-то дало поводъ Префекту Кап
падокіи да напише особенно сочиненіе заради какъ
трѣба да ся біжтъ Римляне-ти съсъ нихъ (7).
Слѣдъ това вси-ти Вvзантійски списатели отъ 360

до 820 л. по Хріста, а именно Фаустъ сочини

день, та
36.
Глава П

тель на Арменскѣгѣ іcторіѣ (8), Прокопій (9),

Агаѳа 10. Мевандръ (11), Ѳеофулактъ Сiмо
катта 12), Ѳеофанъ (13. и Генесій (14), гово
ряще за той-зи народъ въ псть-тѣ странѣ жи
вущій, все го Аланы именуватъ. — Но освеньтыя
древны и пьрвы Алaнскы жилища, нѣкои списате
ли помянуватъ и Аланы живущы въ Еуропейскѣ
тѣ Сарматіи на двѣ различны мѣста: 19 между
Днѣпра (Борисѳена) и долняго Дунава, по бреговы
ты на Черно-море, отъ гдѣ-то заедно съ Сарма
ты и Роксоланы нападали въ 11-тъ вѣкъ на Рим

ска-тѣ iмперіѣ; и 29 на врьхняго Днѣпра, въ

землis-тлѣ на Славяны-ты, гдѣ-то обаче живѣли
малко время. Така Плиній кратко говори за нихъ,
«ъ «горла-тл полвинл. на 1—тъ вѣкъ, че живѣли
« Чѣмца, сирѣчь надъ Черно-море, заедно съ
"челмы ты (13). Діонуcій Пeріигитъ, писавшій
** *9999 11-го вѣка, такожде гы полага надъ
9999 чче, и гы нарича племя имущее много
чч99. 149. Тойжде Діонуcій помянува иза друга;
Учемъ вѣтвь, заeдно съсъ Сарматы, около Да
«- ч мurо Дунава (15).! Птолемей же помя
„чемутаможны
ччъ чередъ П-тъ вѣкъ, въ Европейскаго Сар
чче горы Аланскы или Алаунскы, и подъ тѣхъ,
«мъ и пытала Лауны” (16), кои-то ша
ткѣ, «помѣшей” на Маркіана Ираклійскаго,
кой-то писалъ ок. 400 л. по Хріста, че изъ А

чемъ-то горы потекли Борисеевъ и Романъ... и...

че подъ тыя горы живѣли Алане, мысли да сж
9ыли далеко нѣгдѣ на сѣверъ около изворы-ты на

1. "? ж. ли.
1 " -
я и у
 Взведеніе. 27

Днѣпра, Волгѣ и западнѣ-тж Двинѣ (17). — Отъ

вси тыя iсторическы означенія познава ся явно,
че пьрвобытни-ти, и така да речемъ корения-ти
жилища на Аланы-ты были при Каспійско-то мо
ре надъ Арменіьѣ подъ Кавкаса, то есть въ две
шняго Дагистана, че отъ тамъ ся простреля вете
ваніемъ нѣколико и на сѣверъ въ Асійската Сар
матіѣ, и че на конецъ часть отъ нихъ даже пи
нѣли въ неизвѣстно время чрезъ Танаисъ въ Е
вропѣ, гдѣ-то ся и заселили, какъ-то задачами,
по речены-ты мѣста. А они, кои ослали въ дре
вны-ты свои жилища, простирающееся, какъ-то ужь
кохмы, малко по малко и на сѣверъ, жили да
завладѣлѣтъ доволно мѣсто отъ Амаeжа-ая. Слу
натіѣ, въ повредна на Унны-ли вещнаю-явшуюся
исключителны владѣтели, и правила вшиваеши за
грабежъ, какъ-то на югъ въ Арменія, и въ Ли
дiіь, тъй и на сѣверъ даже до Матмая-то ма
зеро и до Кіммерійскыя-тъ Вивантръ, ника-то не
казува Марцеллинъ (15); имъ живемъ за ними и
съ сичко-то свое на сѣверъ распрямленные на
пакъ не досягали обитаемъ да Ашания на Ди

спора. — Ніи не ще ся запремъ два чинити и

Аланска-ть до това время исшрія; ше житъ.
само че тіи имали тыижде нравы и климана, что
то и Унни-ти; также были по-прежни. пытат
и по-образованіи отъ тѣхъ 119. Митинген-шт
дѣло у нихъ было спорядъ Марцеллина, не обма
нѣкого человѣка и... нато му непривычной читаль--и
да му «дерялъ послѣ кажда-ль, что-то «гчеч
38 Глава Г

употрѣбявали като завывкѣ на конь-тъ си. А за

вѣрѣ-тѣ си другы знакъ не показвали освень да
забиватъ и тіи. какъ-то Унни-ти, единъ голъ мечь

на землѣ-тлѣ, и да ся кланятъ предъ него като

на военнаго Бога Марса (20".

13 Въ тoежде время владѣлъ, сопредѣлно съ

Унни-тя и съ Аланы-ты, народъ кого-то у Прi
ска находимъ именуемъ Акапиры 1". Акammиры
2. и Акамиры 39. и у Іорнанда Алаззиры 149. то
есть шакъ Акамиры. Арменскый лѣтописецъ Мovсей
Хоревскый въ послѣднѣ-тѣ годинѣ царства па
ря Арменскаго Ваrарша. то есть ок. л. 198 (5).
помянува въ тыяжде надъ-Кавкасскы страны народъ
именемъ Хазары сирѣчь Хазары. говорящи че
въ немъ годинѣ. коя-то была 3-та царя Парѳска
го Аркавака, множество сѣверныхъ вародовъ, си
рѣчь Хазары и Пасилы. препеше Кавкаса чрезъ
двери-ты Джоръ 6. полгъ предводительство-то на
чалника своего царя Выжжева нѣкоего Сурхаба,
малѣли рѣкѣ-тх. Гуръ. и влѣзли въ Арменіьѣ;
Арменской же карѣ Багарпъ съ ельгелѣлѣ вой
ска, «тъ храбры влавы составленъ затеклъ ся
ва срѣзалъ ихъ и мѣлъ схвачивъ убилъ ихъ
много лжи, и жемалъ тыя врагивы, вяже до от
вѣ» «у» «ъ 1-мъ: «а тамъ мя ства сое
замявшемся хотѣла са свим из Взгамкѣ. та го уг
мечи къ смеж- -л «Такъ чтó же Умеровъ ве
чзумихся на жмые чѣ. «л. за за см. слѣсти за
ччему-то гл лама мыл омы, чѣмъ: тѣ съ Арменская-ты
44
жмлемы же мѣ-», мы можемъ и ямѣ»... и тваривъ
 Взведеніе. 39

мечемъ и копіемъ нетрепетны-ты оныя народы,

побѣдилъ гы съвьршено и гы нагонилъ, като имъ
зелъ едно на сто отъ все що имали полезно, и
въ знакъ своея побѣды въздигнялъ на мѣсто-то
столпъ съсъ надписъ Грьчьскѣ (7).— Отъ сра
вненіе-то убо на тыя Прісковы, Горнандовы, и Мov
сеевы означенія засѣществованіе-то въ тождевре
мя и въ тыяжде мѣста на Акациры и Хазары,
кои-то впрочемъ Россійскый лѣтописецъ Несторъ
именува Козары (8), явно ся разумѣва че Ака
цири и Хазари были единъ и тойжде народъ, и
въ това днесь почти вси народовъ изслѣдователи
слѣ согласни (9). — Зажилища-та имъ само Іор
нандъ казува положително, че по негово-то время,
то есть ок. л. 552, Акацири-ти живѣли на югъ
отъ Есты-ты, народъ обитавшій на Балтійско-то
при-моріе между Вислѣ и Естоніѣ, и на сѣверъ
отъ Блъгары-ты простираемы тогава надъ Черно
море (10); кое-то показва че Акацирски-ти или
Хазарски жилища, были тога-зи въ Европей
скѣ-тѣ Сарматіи. Но въ втора-тѣ полвинѣ ГV
го вѣка, кога-то наченува тая наша історія, мы
не мыслимъ да сж ся простирали Акацири-ти да
же до тамъ, и за доказателство на това имамы
слѣдующы-ты обстоятелства: — 1"Днцоръ Ша

тріархъ, и Феофанъ, казвахъ, че Аазарившроис

ру.--29494949494
ходили, отъ вѣтрешно нѣкое мѣсто „на. Асійска
кѣ-тѣ Сарматія, кое-то шрвыя-тъ нарица. Берт
лія, а вторыя-тъ Берзшія (11). Това мѣсто и
у Анастаса"Книгохранителя стои на Латинскы изъ
40 Глава I

Ѳеофана преведено Вerziliа, а не Веrуiа (12.

Нiкифорово-то Вербица еравносъБергилія. кое-то
шакъ съ Биргилій вмѣсто Бѣлить, или съ Бретлан

отъ бери сбрели. А Ѳеофаново-то Вар6бла е равно

по нашему съ Бержилiis, т. е. Брежилія, шакъ
отъ бернисбрена, и показва земль прибрежнѣ. —
2* Пріскъ казва че Сарагури-ти, като нападнѣ
ли на Акaциры-ты и ты покорили Гл. 468, вое
вали на Персіѣ чрезъ Каспійскы-ты двери (13).
И тоsа mакъ показва прибрежностьлъ на тогаш
вы-ты Акацарскы или Хазарскы жилища, понеже
слѣдъ покореніе-то ихъ Саратура-ти мнѣли Кав
каса чрезъ Каспійскыя двери. кон-то, бывшее меж
ду Іверы и Аланы , 14. палятся право на югъ
валъ прибрежіе-то ваморе Каспійска.— 3"Отъ о
жмка по выше видѣхмы два квва Молисей Хорен
скый за Хазары и Пасплы че влѣзли въ Арменіь
чрезъ дверь-тя Лжаръ. позвава са пикъ. чe ти
мала изъ при-мре-то Каспійска. — 4"Несторъ
Русскій памякуѣа на тая прибрежіе. при устіе
го ва рѣкѣ Волгѣ. ввралъ именемъ Хвалюсь... и
емъ мого взыва вѣка и муре-то!Каспійска. мо
ре Лаллическое 15, Галина. защита Мassan-ти
слѣ смятыя при мира Кюшіяскѣ. Лаврсне и Ара
я мо мнѣ чаще причемъ «е мира. муч. Ха
энергію и б. «Ухъ, злые тва умъ мыслимъ че
пыряя-ча Амылучая пана Узныя жилища снѣ
мя по «регаты, мы та «Кточтимомъ мірѣ. подъ
чѣмъ на рѣкѣ Волгѣ, и такъ ляпинѣ» или Ан
мать». Тамъ ты память мучить и Лонтикъ 17 .
 Наведеніе. 41

— Колко-то за породѣ-тѣ пмъ, Праскъ ни пы

казва положително че были Унни 118. вка и да

гы нарича пакъ на друго мѣсто Скиѳы 19 — вне

то и самы-ты Унны на много мѣста неприлично
Скуѳы называва (20). — Впрочемъ, по Парн
довы-ты означенія, Акацири-ти были вредъ пра
брѣйшій, кой-то не знаилъ що е пладшрашивала.
а ся хранилъ отъ скотоводство и отъ ливъ "?1.
14 Мѣсто-то, за кое-то до сега говорками. в
валося е въ ветхо время общимъ именемъ Аѳа
ска Сарматія, Пьрва Сарманія, или Ситраяич
mія, какъ-то и въ началѣ рекохмы, защи-ль ва
родъ Сармаmiи или Сашроманы, вародъ жева
владѣемый, тамъ задъ рѣкѣ Тавансъ былъ нашу
во живѣлъ, и защото древни-ти почивали ранга
Танаисъ за предѣлъ между Европа и Аманъ 1.
Отъ сямъ же Танаисъ, между Балина, Лунинъ-тъ
и Черно-море, е пространно-то ожива земная раз
стояніе, кое-то отъ много рѣжы ея полива и ихъ
доволно горы ся покрыва, и кое-то древни-паш
сатели означавахѣ съ общо и безсмысленно на

рицаніе, по-преди, Европейскія Скиѳіи. а по-се

тнѣ, Европейская Сармаmiи, безъ да на вакахъ.
а негли и безъ да знаютъ сами напастлива... вами

и какви сѣ были тіи Скиѳи и тіи Сармаmiи, имъ

кои-то сж го така нарекли (2).
И за Скуѳы-ты убо казватъ, чеса ваши насе
лили или ся отъ Асіѣ преселили тамъ даже отъ ва
чала кога-то, мѣсто-то еще было пусто, Иродилъ вза
напредъ обявлява четыри различны мнѣнія за тѣ
 42 Глава И

хню-то начало, глаголющи: — 1" че. какъ-то са

ми Скучи-тя приказали. Те; гтгай родився най
пьрво тамъ въ пустынь отъ Бога „Шл КОшитера)
и едня, Борисѳеновнѣ дьшерѣ, хылядь годины
преди Даріево-то воеваніе на Сктѣь. сирѣчь около
1505 годины преди Хріста, ималъ тронцѣ сыно

вы; Либучая, Арбочая, и Голачая, Алѣзать, "Ар

залъ, та та титу Каляева, изъ кои-то ея
родили, отъ пьрвыя-тъ, Скуеи глаголемыи Ауramи;
отъ вторыя-тъ, Скуви называеми Китіаріи иТра
сти; а отъ третія-тъ, кой-то станѣлъ и главный
царь всѣмъ, Скуви нарицаемыи Паралати. Вси
тіи народи, отъ прозваніе-то Сколота що ималъ
царь-тъ имъ, сами себе именували Сколоти, а
Еллини-ти ты нарекли Скиѳы (3). — 29че, какъ
то приказвали Еллини-ти, кои-то живѣли по бре
говы-ты на Черно-море, Еллинскый юнакъ Ирак
лей, пришедъ на това мѣсто бывшее еще пусто,
срѣшнлѣлъ въ пещерілѣ единъ звѣрь, кой-то отъ
главлѣ-тѣ до коремъ-тъ былъ жена, а отъ тамъ
на долу змія, и по желаніе-то й совокупився съ
неiмъ породилъ троицѣ сыновы: Агаѳурса, Гелона
и Скуѳа, отъ кои-то први-ти двоица, отшедше на
друго мѣсто, породили народы Агаѳирсы и Гелоны,
а третій-тъ най-младый си останалъ тамъ, и отъ
него станалъ народъ Скиѳи (4). — 39 че, какъ
то пакъ согласно приказвали и Еллини и Скуѳи,
испьрво живѣли тамо Киммерійци, а послѣ Скуеи
кочующи, кои-то живѣли по-напредъ въ Аciis, a
О по-сетнѣ притѣснившеся отъ другъ единъ Асійскы
 Взведеніе. 43

народъ именемъ Массагеты, дошли та исшыдили

Киммерійцы-ты, и ся населили на тѣхно мѣсто 5".
Споредъ това мнѣніе Скуеи-ти были пришелци изъ
Асiiъ, и него Иродотъ принимающи за най-вѣр
ятно, прилага и — 49 че, какъ-то приказвалъ въ
стихотворенія-та си Приконисійскый Арістей. вой
то былъ ходилъ младъ іoще при Іссяловы-ты.
надъ тыя Іссидоны живѣли еднооки-ти Аримасш.
а надъ тѣхъ златохранители-ти орли, а надъ тѣхъ
пакъ вьрхосѣверни-ти люди даже до море-то; че
тіи вси, освень вьрхосѣверны-ты, начиная отъ А
римасшы-ты, нападали всегда на ближны-тыся подъ
тѣхъ народы, и тъй Аримасши-ти исшьлили отъ
земіѣ-тѣ имъ Іссидоны-ты, а Іссидони-ти вспяли
ли Скувы-ты, а тіи пакъ притѣснивше Киммерій
цы-ты живущыя на югъ по бреговы-ты на Черно
море, принудили гы да имъ оставятъ мѣсто-то сиб.
Споредъ това мнѣніе, пакъ Скуеи-ти были при
шелци изъ Аciis. — Отъ тыя четыри мнѣнія,
пьрво-то, второ-то и четверто-то, явно ся басно
словни, или на басніѣ, основани; а третіе-то, я
ако бы да e iсторическо, не ны казва обаче ви
какъвъ сѣ народъ были Скуеи-ти, ни защо слѣ ся
тѣй нарекли (7).
А за Сарматы-ты не по-малко баснословно при
казватъ, че ся родили ужь отъ совокупленіето на
Скуѳы съ жены млѣжьскы одѣвающіяся и безъ ма
жи живущія, кои-то именували Амазонки. Така
Иродотъ слухомъ приказва за тѣхъ глаголющи:
» Кога-то Еллини-ти воевавше (около 1159 го
44 Глава 1

дины преди Хріста) противу Амазонкы-ты (жи

вущыя въ Каппадокія,) сторихѣ брань съ нихъ
на Ѳермодонта рѣкѣ, (а Амазонки-ти ся нари
чатъ отъ Скуѳы-ты Ойорпата, кое-то по Гре
ческы ще каже мкжеубійци, защотіи мѣжъ-тъ
го выкатъ ойора, а убитіе-то папа.) тога каз
ватъ че Еллини-ти побѣдивше вложили въ три
корабы колко-то отъ Амазонкы-ты можили жи
вы да уловятъ, и отплавали за Елладѣ. Но на
пакть тыя Амазонкы дшгнѣли главля, и исклали

сичкы-ты вѣтре мѣжи; а понеже ни корабы

совсѣмъ познавали, ни кормило, ни платна, ни
лопаты за управленіе тѣхно да употрѣбяватъ
знаили, кораби-ти имъ ся плавали сами по вол
нѣ и по вѣтръ, и тъй испаднали на Сmрьмны
нарицаемы-ты бреговы Меотійскаго езера, кои
то стрѣмяи бреговe были въ землѣ-тѣ на сво
бодны-ты Скхена. Тамъ Амазонки-ты, исшедше

изъ корабы-ты, вѣрвѣли пѣши до нѣгдѣ на по

селенѣ-тѣ онѣѣѣ землѣ, а послѣ като срѣ
maмѣля конве дѣто пасли, грабилъ ли ты, и на
тѣхъ къsсѣдаше хваякѣля да обыкалятъ и да
плѣнятъ сихж-тѣ онѣѣѣ Скиѳскѣ землѣ. А

Скхея-та не можaля изведвѣжъ да усѣтятъ ра

ботмѣ-тмѣ, запо на языкъ-тъ, ни одѣяніе-то, ни
родъ-тъ имъ познавали, и ся чудили отъ гдѣ
ру имъ были допли тіи злосторнищи, кои-то сѣка

» ли че сж мѣжи тихушки единъ и тойжде въз

II.
растъ; най-сетнѣ брань съ нихъ сотворивше
…
убями пѣкомцинѣ. и отъ мрьтвы-ты кои-то па
 Ваведеніе. 45

» днѣли въ рѣцѣ-тѣ имъ познали че тыя были

» жены. Совѣтовавшеся убо тогава помежду си.
» рѣшили ся да ты не убиватъ веке никакимъ
» образомъ, а да проводятъ при тѣхъ най-млады
» ты изъ помежду си, за да ся научатъ колко
» множество сѣ были. Тѣмъ они зарачали да си
» ополчаватъ близо при нихъ, и да правятъ шо
» то и они правили; и ако бы они да ты го
» нятъ, и тіи да не стоятъ да пы біьтъ, но да
» бѣгатъ, и кога престанѣтъ да ты гонятъ, тія
» пакъ да ся ополчаватъ близо при нихъ. Това
» ся совѣтовали да сторятъ Скуeи-ти, желающіе
» да имъ ся родятъ дѣца отъ тѣхъ. Отшедше убо
» момщи-ти имъ, сторили онова що имъ бѣха за
» рѣчали, и тъй Амазонкы-ты, като позвали че
» тіи не дошли за нѣкоѣ вредъ, оставили ты
» мирны, и ополченія-та имъ ся приближавали
» едно до друго отъ день на день по-вече. А какъ
» то момци-ти, тъй и Амазонки-ты немали, нишо
» друго при себе си, освень оружія-та и воніе
» то си, и живѣли единъ и тойжде животъ на
» ловъ ходяще и плѣняще. А по пладне Амазон

» ки-ти правили така; ходили по вѣнъ распрѣс

» никты по еднѣ или по двѣ, и ся расхождали
» за веселіе близо едны при друты. Това изу
» чившеся и Скуеи-ти хванали да правятъ исто
» то, и нѣкой-си отъ нихъ видѣвъ нѣгдѣ самъ
» осталѣ Амазонкѣ, приближавался при немъ, и
» тя го не отбутвала, но го оставяла да імъ у
» потреби. И съ языкъ не можала даму распра
46 Глава 1

» ви. Защо не си разбирахѣ единъ друты. а съ

« рѣкѣ му казвала да дойде наутре на всто-то
» мѣсто, и да доведе и друтыго. значущая да
« станѣтъ двама. че и та щила до доведе и дру
» гъ. Момъкъ-тъ като си отходилъ. казвалъ това

* на друты-ты, а наутре отходилъ пакъ на него

» мѣсто, и заводилъ и другыго. и намѣрялъ Ама
» зонкѣ-ть че го чака ведно съсъ еднѣ другъ.
» Това научившеся и други-ти момщи. привлекли
» къ себѣ и друты-ты Амазонки; и най-сетнѣ
» соединившіе ополченія-та си. живѣли наедно. и
» мѣюще всякый за женѣ оныыѣ. съ конь-то ся

» былъ испьрво совокупилъ. Языкъ-тъ же на же

» ны-ты мкжіе-то не можали да ся научатъ, а
» языкъ-ть на мѣжіе-то жены-ты ся научили, и
» тъй като хванѣли да си разбиратъ единъ дру
» гы. мѣжіе-то рекли на Амазонки-ты така: Ни
» ся имамы родителя. «мамы ся я имѣнія;
« неможемя убо вече да живѣемя живота па
» кава-зя. а приба да пойдема да живлема
» при mѣлѣ. А Амазонка-ты имъ рѣкли така:
» Нія не можемя лживѣ наедно ся ваши-лим
» жены... запо наши-тя обычая не сж еднакви

» ся пѣтны-ты: неи употреблявамы лжковы,

» гварлямы стрѣлы. и пзбамъ на конѣ. а дѣла
« женскы же смы паучены да вѣрными; а ва
» ши-тя лжены не правятя ничто отъ колко-по
» міи рекогмы че правамъ, а вѣрнала само
« женскія дѣла, я сам стыдятся въ капла-ла. ни

« на ловѣ голѣмг. мы на друга такадѣ. Не мо

 Ваведеніе. 47

жема убо имати соживѣніе са ниха, но ако

щете да ны имате за жены, и да ся яви
те праведни, поидѣте пря родители-ты си,
зьмнѣте си що-то ви ся пада ота имѣніе
то пма, и послѣ дойдѣте пака при наса да
си живѣема особито. Момцити гы послуша
ли и сторили това; а когато, пріявше що-то
имъ ся падало отъ имѣніе-то, дошли пакъ при
Амазонкы-ты, тыя имъ пакъ рекли така: Наса
ны е страха веке да живѣема на това ми
сто, едно, защо-то смы лишили бацы-mы вы
ота васа, а друго, защо-то смы повредили
землis-так вы много. Того ради, понеже и
щете да ны имате за жены, спорѣте пова
са наса на едно: Пріидѣте да станема оms
такзи землія, и прешедше рѣкж Танаиса, да
ся населима отвѣдь. Послушали и на това мои
ци-ти, и прешедше Танаисъ, вырвѣли къмъ во
стокъ три дни пѣть отъ Танаисъ, и къмъ сѣ
веръ три дни отъ Меотійско-то езеро. А като
стигнали на това мѣсто, гдѣ-то днесъ обита
ватъ, населили ся тамо. Отъ тогaва на самъ Сау
раматскы-ты жены си вьрвятъ по ветхы-ты о
бычаи, и по ловъ на коніе ходятъ съсъ и безъ
мѣжіе-то си, и на войнѣ ходятъ, и одѣяніе
носятъ какво-то и мѣжіе-то. А языка Сауро
мати-ти говорята Скиѳскы и не полкова
ди право какво-то ветхыя-та, защо Амазонки
во ты не то научили добрѣ. А за женитблѣ, та

» къвъ обычай иматъ, що никоя дѣвойка не ся

48 Глава 1.

» жени, прелила убіе нѣкой мѣлъ отъ непрія

» тели-ты; за това и нѣколико отъ нихъ устаря
» ватъ и умиратъ безъ да ся оженятъ, защо? не
» можили да испълніѣтъ тойзи обычай. « (8). Сно
рядъ това убо Иродотово полвина баснословно и
полвина iсторическо приказаніе, Сavромати-ти ся
были породили отъ Скувы и Амазонкы, и дошли
отъ Скувіѣ та ся населили на востокъ отъ Та

наисъ и на сѣверовостокъ отъ Меотись, сопредѣл

но съ царскы называемы-ты Скуoы (9), и това
мѣсто ся назвало отъ тѣхъ Асійска Сарматія,
защо-то Танаисъ и Меотисъ ся почитали за пре

дѣлъ между Европѣ и Асія. А споредъ друты

писатели, тіи сѣ были преселили тамъ изъ Мидіак

шо, и ти, то «т» ты т и

отъ него мѣсто и дошли та ся населили, отъ сямъ
Танаисъ, гдѣ-то малко по-малко ся распространи
ли даже до Вистлѣ (Vistulа, рѣкѣ, покоривше се
бѣ и по-вече-то отъ Скувы-ты (11). "Сoприскт
ствіе-то обаче на такыва два главны народы Ок
ѳы и Сарматы надъ Черно море ся” продѣлжаю:
отъ части даже до 1-ть чѣмъ похмете кой-то

по извѣстіе-то на очевидца Діана Хрусостома, пре

бывавшаго въ града Олвіа въ лѣто 64: до 491 по
Хріста, Скиѳы и Сармати ся скитализаедно надъ
черно-море около нижняго Днѣпрѣ, беспокоенію

ще Гречески-ты тамошы поселенія, и нигдѣ не

имѣюще „постоянно жилище, но старающеся гла
вѣнчать лишь что въ тамошны-ты 1--9
притѣсняватъ единъ другаго въ тамошны-ты тѣ
«Р?" "та чини пе маю по «бѣ ши
 Ввведеніе. 44

многочисленніи Скувы были истребени или покоре

ни отъ Сарматы-ты, така що имя-то имъ хванѣло
веке тамъ да ся нечува. Того ради Плиній каз
ва пче имя-то и нрави-ти Скуѳски минили въ
» Сарматы и въ Германы, и че това ветхо назва
» ніе Скиѳи не останавло веке освень на оныя,
» кои-то далечь отъ тыя народы живѣыьтъ почти
» непознати отъ другы-ты человѣцы» (13). Сов
сѣмъ обаче що исчезнѣли вещественно Скиѳи-ти

въ Европѣ, имя-то имъ станяло насетнѣ пакъ

любимо на писатели-ты Греческы и Латинскы, кои
то за голѣма вредѣ на древнія-тѣ iсторія, да
вали го, или отъ невѣжество и нерадѣніе, или отъ
разваленъ вкусъ и отъ злѣ употребляемъ уче
ность, почти всѣмъ извѣстнымъ и неизвѣстнымъ
народамъ явившимся въ Европѣ отъ 1-го даже до
ХП-го вѣка на Рождество Хрістово. Освень това,
даже при Александра Великаго, кога-то войни-ти
му бѣхѣ достигнали до рѣкѣ Іаксарта, нынѣ Са
гунаѣ, въ Арменія, понеже тая рѣка ся зовала я
Дoнъ (Танаисъ) по Аланскы, они на вращаніе
като приказвахѣ че ходили даже до рѣки Дона
(Танаисъ), хвалили ся че проникшѣли даже до
Скуѳіѣ, и хвалбисти-ти Греци това повторяюще
начали да называватъ Скувы и сичкы-ты Сѣверо
Асійскы народы (14), и тъй влѣзло въ употребле
ніе до тога небывалое названіе Асійскыя Скуеiи,
за коin-то говори и самъ Стравонъ (15). Но лю
бознателный и разсудителный Иродотъ, кой-то поч
ти най-напредь е помянѣлъ имя-то Скувы и Ску
7
50 Глава Г

44, не го давалъ тѣй общо и неразбрано на

всякъ сѣверовосточенъ народъ, но като показва имен
но кои люди почиталъ за Скуѳы, и като ты раз
дѣлява на Скиѳы орачи, Скувы, земледѣльцы, Ску
вы кочуюны (незастойны), и Скувы нарскы.13хай
Лаз., означающи и мѣсто-пребываніе-то на сѣкы
едны отъ тѣхъ {16), най-сетнѣ опредѣлява точно
и самы-ты предѣлы на сичкѣ Скувыѣ, между Ме
отисъ и Танаисъ на Востокъ. Черно-морена Югъ,
устіе-то Дунавско на Западъ. и нѣкои не Скуе
скы народы на Сѣверъ, заключающія въ въ землѣ
четвероуголнѣ отъ 4000 стадіи на длѣжь, и пакъ

толкова на шаръ (17. и всключающи изъ нея

отъ кѣмъ Сѣверъ речены-ты не Скпѳскы народы
именуемыя Адахрсы. Нетры, Авдрофаги, и Ле
лавлены; а отъ кѣмъ Бостокъ, друты такожде
не Скхескы. варищаемыя Сагроманы, Будины,
Геломы. Ѳrecauem, Гуркм. на ком-то особенно
оmска мѣсто-то и положеніе-то 18 . а послѣ я
зыкъ-тъ, вравы-ты, и обличав-ты 19 .
На же це ся запремъ тука ва вспытвамы на
ромслово, какая сѣ были живетинѣ вся гіеСкое
ски и ве Скхески карами, запл. то бы вы завлекло
мямлю далечъ З0 г. пе кажемъ сама че Сахромати или
Сармать-тв. кма-то мѣ Асѣ презъ Лова мини
ля ва Европы» я завели мѣсто-то на Скиѳы-ты,
хважмѣха и гля жалко тѣхъ да ся премитъ, отъ ве
зжаже я же что мнѣктяже на Греческія-ли и на
Рижмы-тѣ числитель, точтя и за всякъ друты на
рлъ тамъ мамаша. За говя и счи-то «нова
 Взведеніе. 51

мѣсто, кое-то по-напредь ся зовало Европейска

Скиѳія, сега хванжло да ся зове Европейска Сар
матія; и то ся продължило до конца ГV-го вѣ
ка и малко по-сетнѣ, кога-то Унни-ти, пришедше
такожде изъ задъ Дона, завоевали тыя мѣста, какъ
то щемъ по-долу да видимъ, и вшедше въ непо
средственны и непрестанны сношенія съ Греко
Римскы-ты царства и народы, открыли имъ истин
ны-ты имена на речены-ты варвары, и дали ко
нецъ на неточны-ты названія Скуеовъ и Сарма
товъ, кои-то не были веке употребляеми освень
отъ гордѣливы нѣкои и несмысленны Греческы и
Латинскы писатели, кои-то упорствували пакъ да
показватъ тамошны-ты народы съ древны-ты тыя,
само Географическій смысль имѣющыя, имена.

15 Това като тѣй общимъ обзоромъ упознахмы,

добро е да кажемъ и особливо колко простран
ство сж давали писатели-ти на Европейскѣ-так
Сарматіѣ, и каковаго имене народы сж поставя
ли, особенно въ немъ живущыя. — Птолемей по
среди П-го вѣка, и споредъ него Маркіанъ Ирак
лейскый въ началѣ ГV-го вѣка, даватъ и величай
ше пространство, и iк ограничаватъ, на Сѣверъ,
отъ Балтійско-то море, кое-то наричатъ Сармат
скый океана, слѣдъ устіе-то на рѣкѣ Вистулѣ,
и отъ неизвѣстнѣ-тлѣ тогава сѣвернѣ землѣ; на
Западъ, отъ рѣкѣ Вистулѣ, отъ така нарицаемы
ты Сарматскы Горы (1), и отъ рѣзкѣ-тѣ меж
ду тыя горы и изворы-ты на реченѣ-тѣ рѣкѣ;
на Югъ, отъ мѣсто-то на преселены-ты Язуты(2),
52 Глава Л

отъ южныя-тъ край на Сарматскы-ты горы до на

чало-то на Карпатски-тѣ планинѣ, продължае
мѣнѣ отъ Дакія, даже до рѣкѣ Каркинитская (3);
и на Востокъ, отъ шінтѣ (iatuét) притвѣ рѣ
кѣ, отъ Вvкѣ блато (4), отъ брегъ-тъ на Ме
отійско-то езеро до рѣки Танаисъ, отъ тѣзи
рѣкѣ до изворы-ты й, и отъ тамъ на Сѣверъ до
неизвѣстнѣ-тѣ землѣ (5). Тамъ споредъ Страво
на были отъ Дунавъ-тъ по Черно-море до Мео
тисъ и Танаисъ, пьрво Гетска-та пустыня между
Дунавъ-тъ и Борисѳена; послѣ народъ Туригети;
послѣ Сармати Язvти и Сармати царски или Ба
сили (6), а най-послѣ Урги (7); по-вечето отъ
нихъ были скитальца, а мнюзина земледѣлщи; а въ

средиземны-ты страны, въ Дувавскыя-тъ островъ

Пevвка. при устіе-то Дувавско, народъ Пеукини:
ва врѣхняго Днѣстра или Тура. Тургети; на За
валъ отъ нихъ до Германы-ля. Баспарни на мно
го племена раздѣляемя; а на Востокъ отъ нихъ
отъ Борисѳена до Таваясъ вамъ речены-ты Сар
маты, варомъ Глкмляя К. — Сто я пятьдесятъ
главны слѣлѣ Стразина. Именей палата въ тыж
ле мѣста, стрѣчѣ въ Европейскія-ль Сармашы,
освенъ «мма пятьдесятъ пзчисляемы какая вѣроды,
слѣдующія-ча главный время, сирѣчѣ: Вeнель. при
Балтійска-то что называемые Венежный заливъ,
Мечтанью и Камчатлѣнкѣ, надъ Ляйкѣ; лѣтнія и Алк

самимо», при чемся къ западный престъ на Ме

тійскіе м ччтчх та «Слова» чтьячимянными палашал

ны, по па каждомъ печ. Тычиннымъ. 94. — Че

 Взведеніе. 53

тыристотинъ годины слѣдъ Птолемеа писавшій Іор

нандъ готѳъ, епіскопъ Равенскый, изчислява доста
малкы и голѣмы народы тамъ въ неозначаемы пре
дѣлы (10) живущыя, кои-то посредъ ГV-го вѣка
по Хріста были покорени отъ Остроготѳскаго кра
ля Ерманарика. (11). Между тѣхъ онъ показва ка
то величайшій и многочисленнѣйшій народъ. Вене
„ты, кои-то составляли испьрво единъ само на
полъ, а послѣ ея раздѣлили на три различныше

мена именуемыя Венеты, Анты, и Славы. (12).

Тойжде Іорнандъ въ началѣ своего сочиненія опи
сающій Скуѳіи, на коis-то дава неизмѣримо про
странство отъ рѣкѣ Вистулѣ до Кинѣ, и отъ
Черно-море до сѣвернаго океана (13), изчислява
народы-ты, кои-то тогази въ немъ обитали, и по
казавъ народъ Гепиды между рѣкы-ты Дунавъ,
Тисіѣ, и Тауса, казва: «Отъ въдь такія рѣкже
» Дакія, коя-то е забиколена, като съ нѣкой вѣ
» нецъ, съ высокы горы, на кои-то покрай стрьм
» ный-тъ и ужасный рътъ, кой-то ся на сѣверъ
» извышава, и отъ изворъ-тъ на рѣкѣ Вистулѣ въ
» безмѣрны пространства, живѣе многолюдный на

» родъ Винда. Тіи Винили, ако и да имъ ся

» промѣняватъ днесь имената споредъ различны
» ты имъ племена и мѣста, главно обаче ся име
» нуватъ Славени и Антіи. Славени-ти обитаватъ
» отъ града пова при дунавъ-хъ (14) и отъ езе
» ро нарицаемое Мурсійско (15), до Днѣстра на
» Востокъ и до Вистулѣ на Сѣверъ. Тіи, вмѣсто
» градовы и села, иматъ блата и лѣсы за обя
54 Глава Г

талище. А Анти-ти, кои-то сж и най-силни-ти

между нихъ, и ся спущатъ въ населеніе-то си
до Черно-море, простиратся отъ Днѣстра до
Днѣпра рѣкы, кои-то отстоятъ на много дни
плѣть една отъ другѣ. А покрай океана, гдѣто
Вистула ся чрезъ три устія истича, обитаватъ Ви
дивари, отъ много народы составляеми. Слѣдъ
тѣхъже. maкъ покрай океана, живѣыьтъ Ести, родъ
человѣческый совсѣмъ немиренъ. На Югъ отъ
нихъ обитава силный народъ Акaцири (16),
кои-то земный производъ що е, не знаѣтъ, а
ся хранятъ отъ скотоводство и отъ ловъ. Задъ
тѣхъ ея простиралъ надъ Черно-море жилища
та на Бльгары-ты . 17".__ ком-то слѣ станѣли
"знаменити отъ зданы-ты на нашы-ты грѣховы.
А отъ тамъ вататакъ веке Унни-пи. като пло

доноснѣйшіе родилище: на силнѣйши вароды, из

никамъли за ужасъ и полуленіе на харапа. Ед
ни отъ тѣхъ ся завѣтъ „Чудучшира, а друти
ст. и жизни» чть тамты. лучше
ла
ри-ти живѣыьтъ при Херсона, гдѣ-то ненаси
ма
тнѣйши тѣрговля вноситъ добры-дѣ вещи изъ
ма Асѣ. Та лѣтѣ тичахъ по широкы-вы вѣтреш
ми вы полета, и ся, запираетъ самое тамъ.... гдѣ-то
ча
вамѣрять паны», за став-ва «и; а зимѣ ся вра
ми щахъ шакъ надъ Черно-море.» 18. — Вроны
пій. Варшавловъ современникъ, пише за гашкше
предмѣтъ така: «Вѣчевые ли Славени и „шил
ва малъ испырвая чашки и толкает плана защи ц да

» та тыя нармы, чть земли Смуты» 19 гм, шне

 Взведеніе. 55

» нувахъ, и то за това, сѣкамъ, че разсѣяно

» (распрѣснято) живѣытъ въ землѣ-тѣ си; а
» земля-та имъ е"много пространна, защо сичкж
101
тѣ почти задъ-Дунавскѣ страна тіи я насе
» лѣвомъ» (29). И на друго мѣсто прокопій пи
ше така: «Надъ Сагиды-ты (въ Асійски-тѣ Сар
» матіѣ) живѣытъ". Уннски народи много.... до
» езеро-то Меотійско и до рѣкѣ-тѣ Танаисъ....
» нынѣ именуемыи Утургури; и надъ тѣхъ къмъ
» сѣверъ живѣйктъ безчисленни-ти народи Антова.
» При мѣсто-то изъ кое-то зема да ся истича
» Меотійско-то езеро, сѣдятъ Готѳы называемыи
» Тетраксiти, кои-то не слѣ много. ... А като
» заминешь отъ сямъ Меотійско-то езеро и рѣкѣ
» Танаисъ, на доволно разстояніе по тамошны-ты
» полета живѣтъ Унни Кутургури» (2).—Ако
сравнимъ сега едно съсъ друго означенія-та на
четворица-тѣ тыя писатели, ще видимъ че, тамъ
гдѣ-то Стравонъ полага Бастарны и Турагеты, а
Птолемей Венеты, Бастарны, Колесожители, и А
лаvны, Горнандъ полага Венеты и Славены; и тамъ
гдѣ-то Стравoнъ и Птолемей полагатъ Роксоланы,
порнандъ и прокопій полагатъ многочисленный на
родъ Анты; а тамъ гдѣ-то Стравонъ палага Язу
гы, Басилы, и Ургы, а Птолемей самоКзуты, Іор
нандъ полага Българы (а надъ тѣхъ Акациры) и
Унны Аулціагиры, а Прокопій Унны Кутургуры
и Унны Утургуры. Отъ това сравненіе tавно
ся показува че, като оставимъ за сега на странѣ
Акaциры, Българы и Унны кои-то на свѣршаніе
56 Глава И

ГV-го вѣка, гдѣ-то начева настояща-та iсторія,

не бѣхѣ минѣли iоще изъ Асійскѣ-тѣ Сарматіѣ
отъ сямъ Меотисъ и Танаисъ, не оставатъ почти
въ Европейская-тѣ Сарматіѣ, ни Скуѳы ни Сар
мати, но вси тамо живущія главни народи (22)
были племене Славенскаго, носяще различно по
мѣстоположенія-та си имя Венеты, Славены, и
Анты. Пьрви-ти, кои-то ся зовали и Венеди или
Венди, и Виниди или Винди, были Западни-ти
Славене, ближни при Нѣмцы-ты, отъ кои-то и
пріяли това не Славенско а Нѣмецско названіе,
сами себе Сѣрбы, Сербы, или Сорбы, Сорабы име
нующе (23). Втори-ти, кои-то отъ Греко-Латін
скы-ты писатели ся шишактъ Ухлiбct. Sclavi, или
УБлабой и Ухлабуса Бclavini, или Ублабстой аотъ е
динородны-ты ся зовѣтъ Словeне, Словѣне, Сло
венціи, были слѣ, оніе, кон-то подъ именемъ южны
Славеная преходили часто Дунавъ-тъ и правили
ужасны воеванія на Грекоримскѣ-тлѣземлѣ. {24).
Трети-ти, кои-то отъ Греко-Латінскы-ты писате
ли ся именували по-прѣли Роксолaни, а по-сет
нѣ Ами. (259, не сж были други, освенъ оніе
сѣверовосточна Славени, кои-то днесь ся имену
ватъ Руси или Россіяне. И ваистинѣнія мыслимъ
че ветха-та рѣчь Роксолана была е тый писана
отъ чужды-ты вмѣсто Руслали, т. е. Россіяли. и

това просто и естественно произведеніе на рѣчь

тѣ "Рыбалачок, видя вы ся много по-правдоподобно
нежели онова щем предлага Шамарикѣ глаголыши,
че тая рѣчь была ужь сложена отъ двѣ: Рыже
 Взведеніе. 57

Алани, и че слѣдователно Роксолани-ли были А

лани-Сармати, преселени тамъ не знамъ какъ и
кога отъ Кавкаса, а назовани така не знамъ за
що, негли защо-то ишли изъ при рѣкѣ Аракса
въ Арменія, понеже Шафарикъ е увѣрена черѣ
ка Волга ся назвала Ракса отъ тѣхъ (26). Но
колко е това безосновно, всякый лесно разумѣва:
защо Аракс-Алани бы значило Аланы при Арак
са, а Роксолaни-ти сж были много далечь отъ
тѣнѣ рѣкѣ, кога-то оніе що си остали близо при
неin, называли ся просто Алани или Алвани.
16 Като тъй упознахмы Скуѳiiк и Сарматія,
какъ-то и главны-ты й туземцы народы, потребно
е да кажемъ и за другъ единъ знаменитъ въ істо
ріѣ-тѣ народъ, кого-то Унни-ти, прешедше отъ
сямъ Танаисъ, намѣрили че владѣлъ надъ Дуна
въ-тъ и надъ Черно-море въ доволно простран
ство на Сѣверъ и на Западъ. Той народъ ся на
ричалъ Готѳи.
17 За обитаніе-то имъ надъ Черно-море, и раз
личны-ты имъ походы и воеванія на Римская-тлѣ

землія, и за вышеречено-то имъ распространеніе,

iсторія-та само отъ лѣто 215 по Хріста начену
ва да говори, и по-напредь именно за нихъ нищо
не помянува, и тъй не знаемъ добрѣ какъвъ и
дѣ е былъ и що е правилъ пьрвоначално той на
родъ. За то негли Гулій Капитолінъ, Спартіанъ, 11)
Прудентій (2) Святій Іеронулъ (3), и Клавдіамъ
(4), почитали Готѳы-ты за единъ и тойжде народъ
съ древны-ты Скувы, и слѣдователно мыслили 9
585 Глава Л

тіи были тамо туземци. Тожде мыслилъ и Святый

1салопъ Севильскій, сочинитель въ УП-го вѣка ис
панскыя литургіи (5). На исто-то мнѣніе былъ,
видися, и Прокопій като казва, че Готѳи, Виси
готѳи, Вандали, Гипеди, и други Готѳски племе
на, живущія надъ Черно-море и надъ Дунавъ-тъ,
зовали ся въ ветхо время общимъ именемъ Скуеи, а
частнимъ Саvромати, или Меланхлени, или друго
яче. Той прилага и това че вси тія племена, ако
и да ся различали именемъ, инакъ обаче не были
едни отъ другы различни, защо были тѣломъ бѣ
ли, косами руси, възрастомъ дълги, и лицемъ крас
ни; вси же говорили единъ языкъ, Готѳскы име
нуемый. За това онъ мысли, че въ ветхо время
вси были единъ и тойжде народъ, и послѣ ся раз
личили и пріяли различны названія отъ имена-та
на частны-ты си князи (6). Дексіплъ и Еунацій,
говоріѣще за Готѳы-ты, все Скуеы гы именуватъ
(7). Така и церковни-ти iсторици Фiлосторгій (8),
Сократъ (9), Созоменъ (10), и други.
18 Но со всѣмъ тѣмъ, мы не можемъ да ка
жемъ положително че Готѳи-ти слѣ были древни-ти
Иродотови Скуѳи, защо други по-ветхи отъ вы
шеприведены-ты списатели помянуватъ Готѳы-ты,
подъ именемъ Кothini, Gotini, Gotones, Gutones,
Оуlonos, Кoieni, Gotensi, обитающыя, еще въ
ГУ-тъ вѣкъ преди Хріста и послѣ, на Балтійско
то поморіе между рѣкы-ты Лабѣ (Еlba) и Одера,
или въ Прусійскѣ-та. Помераніи. Така Масса

4ье-чт- т. п., то

1
 Ввведеніе 59

Балтійско-то море въ лѣто 320 преди Хріста, по

мянува народъ Гутоны (Гобгоува, какъ обитали
по брегъ-тъ на това море, близо при Есты-ты, и
търгували съ янтарь-тъ (кехлибарь, кого-то и про
давали на ближны-ты къмъ Сѣверо-западъ Тетоны
(1). Стравонъ въ началѣ 1-го вѣка помянува око
ло тыяжде мѣста народъ Вутоны (Вобточа; 1 (2),
кое-то несумнѣнно е погрѣшно тъй писано вмѣсто
Кутоны или Гутоны (Гобravag, Кобтала:), какъ-то
е и у Пуэeа. Тацитъ въ концѣ 1-го вѣка помя
нува около тыяжде мѣста тойжде народъ подъ имя
Готоны (Оotoni, Gotones), на кои-то и нравы-ты
въ кратцѣ описва (3). Птолемей посредъ П-го
вѣка помянува гы пакъ той подъ имя Гутоны (Гó
Оuveg) и Котинцы (Кorivatot) (4); а Діонъ Кас
сій въ началѣ П1-го вѣка помянува гы подъ имя
Котины, Кбrуot (5). Отъ вси убо тыя свидѣтел
ства, едно слѣдъ друго наредъ лѣточисленіемъ
приходящи, и взаимно ся подтверждающи, види
ся че Готѳи-ти пьрво живѣли по море-то въ сѣ
вернж Германія, и че отъ тамъ ся послѣ пре
селили на Черно-море кое-то мысли Шафарикъ да
е станѣло между 182 и 215 л. по Хріста (6).
Русскый же ученый Славянскыхъ народовъ изслѣ
дователь Н. В. Савельевъ, опираяся на тыя озна
ченія, и доказывая че въ тыя времена речена-та
сѣверо-Германска страна была поселена отъ Венд
скы т. е. Западо-Славянскы племена Велсты, Ван
далы (Поморяне), Лутичаны, Сѣрбы, издава мнѣніе
четія племена ще да ся наричали тога Кутини
 60 Глава Г

(Гутини) и Котини (Готини), и най-послѣ сокра

тително Коти (Готи), отъ Славенскѣ-тѣ рѣчь
кута (клѣтъ), коя-то по Вендско, то есть по соб
ственно-Словенско и Крайнско нарѣчіе ся произ
носила кота, и коя-то значущая угла, лѣглъ, (кю
ше, буджакь), совсѣмъ прилича да е была и мѣстно
Славенско названіе на реченѣ-тѣ отъ тѣхъ оби
таемыiѣ странѣ, и че слѣдователно Готѳи-ти ще
да ся были племя Словено-Сьрбско (7).
19 Тoва като е тъй, "нѣкои нови списатели,
основающеся на нѣкои Скандинавскы приказскы
именуемыя сагы, мыслятъ и проповѣдатъ че Гот
ѳи-ти пришли въ неизвѣстно древнее время изъ
внутреннѣ-тѣ Аciія, какъ-то и други-ти Герман
ски племена, и ся населили на Еуропѣ; Адруги
пакъ нови списатели, опирающеся на Горнанда,
вѣрватъ и пишатъ че Готѳи-ти ся преселили изъ
Скандинавія на Черно-море. За първо-то отъ тыя
двѣ мнѣнія, като на приказкы основано, мы не ще
ся запремъ да говоримъ; за второ-то обаче, като
на iсторикъ Готѳъ основано и много между уче
ви-ты распространено, мыслимъ че е нуждно да
кажемъ нѣщо. Горнандъ Равенскый епіскопъ УТ-го
вкѣ, шше въ своin-тѣ Готѳскѣ iсторія, писа
_ь въ лѣто 552) выше отъ триста годины слѣдъ
_ве-то именно Готвовъ въспоминаніе надъ Черно
_ждой народъ са былъ ужь лежащемъ
…щадь, Всудь умна;ну
насть, Скандинавіи, изъ кой-то из
…………
ваемый.Ежезлато;
г мысль. Генера. аза-же?“”
своего Бервика, само съ тя

445чаза «а.за.чее
*дваде- „Т. . . .. . .ччччч
. . . . . . . . . Т Т " " """""
II

1
 Ваведеніе. 61

сканцiis, нынѣшняго Готланда, а послѣ въ стра

ник-так на Умеригы-ты, кои-то побѣдили и испан
дили изъ жилища-та имъ, какъ-то и тѣхны-ты со
сѣды Вандалы; послѣ же малко по малко умно
жившеся управили ся въ Скувіѣ во время пята
го имъ Господаря, Филимера, и така ся заселили
надъ Черно-море (1).—
20 Това Горнандово приказаніе, какъ-то много
други учени, тъй и самъ ученѣйшій Шафарикъ
пріема за истинно говоріѣщи: «Первобытны-ты
» Готѳскы жилища трѣба да тьрсимъ, не задъ
» Вислѣ, и не у Аланы-ты на Черно-море, какъ

» то-блядословятъ нѣкои списатели, но или въ

» мнѣ-тѣ Скандинавій, или въ сѣверна-та
» Германія на Западъ отъ Одера. Сами Готѳи
» ти, какъ-то и Лангобарди-ти, по древнѣйше-то
» свое народно преданіе, сохранено (за пьрвы
» ты) отъ Іорнанда и (за вторы-ты) отъ Павла
» Діакона, почитали Скандинавія, за своѣѣ-тѣ
» колыбель, и въ такъвъ случай гласъ народа е
» гласъ самой истины. На това же нищо не вре
» ди дѣто Горнандъ и Павелъ Діаконъ, неразу
» мѣвше какъ-то трѣба това преданіе, помрачили
» чистотѣ-тѣ му съ непревареная-тѣ си ученость,
» съ невѣрно-то си лѣточисленіе, и проч. По
» добри-ти изслѣдователи на Скандинавска-тѣ
» iсторіи увѣряватъ че Готѳи-ти были первобыт
» ный и много по-старый народъ въ южня-тѣ
» часть Скандинавіи, нежели Суeвони-ти, кои-то
» живѣли пьрвоначално въ среднія-тѣ и Запад
А
62 Глава Г.

» нѣ-тѣ часть тогождеполуострова. Уже Едда (1)

» ны казва че имя-то Сiotaland e много по

» старо на сѣверъ отъ имена-та ПanalandиSve

» aland. Такожде и древнѣйши-ти Скандинавски
» лѣтописи почитатъ пребываніе-то на Готѳы-ты
» въ Южнѣ-тѣ Скандинавія запо-старо отъ Суе
» ды-ты (2). Отъ друга страны, достовѣрни сви
» дѣтелства показватъ че Венеди-ти живѣли предъ
» Готѳы-ты на Балтійско-то поморіе и владѣли
» надъ янтарны-ты бреговы. Слѣдователно Готѳи
» ти задъ Вислѣ, въ землin-так на Винды-ты,
» были сж просто поселенци и скиталци, и зато
» ва они тъй лесно слѣ оставили такія, чуждымъ
» странѣ, не могше да ся укоренятъ въ немъ со
» вершено. Вси-ти iсторически показанія говорятъ
» намъ че уже въ недостѣнѣ-тѣ древность Нѣм
» ски-ти народи, принуждени бывше отъ чрезвы
» чайно-то си размноженіе, да ся пуснѣтъ чрѣзъ
» море-то, кое-то гы отъ секадѣ окружало, и по
» кое-то да ходятъ отъ давно ся научили, и не
» имѣвше возможность да пойдятъ къмъ-то За

» падъ, управили ся на Востокъ, изшедше изъ

» Скандинавіи, той-зи другый міра, какъ-то іn
» называватъ Плиній и Адамъ Бременскый (3),
» или тѣзи фабрикак народова и колыбель пле
» менъ, какъ-то іn нарича Горнандъ (4), и дош
» ли та ся населили на ближайшія-тъ брегъ Ве
» недовъ, Литовцевъ, и Чудовъ, подъ именемъ

”99мымылѣдымещамаю
«Вствовъ. Скифовъ. Гировъ или Геруловъ, Нор
« машовъ, Варяговъ, и т. д. И тъй смѣло можемъ
ди
 Взведеніе. 63

» да утверждавамы, че Готѳи-ты наЗадъ-Вислян

» ско-то поморіе были само пришелци, ако и да
» гы е намѣрилъ тамъ Пуэeа еще около 320 го
» дины предъ Р. Х. « (5).
21 Вси тія Шафарикови разсужденія, зада дока
же че Готѳи-ти произишли изъ Скандинавія, па
датъ и ся разсыпватъ отъ рѣшителны-ты ударе
нія що направилъ за това Іаковъ Гробергъ, Швед
скый, т. е. Скандинавскый уроженецъ. Ученый
той маѣжъ, бывшій членъ отъ Кралевскыя-тъ Фран
цузскый Інститутъ, въ свое-то превъсходно раз
сужденіе. » За лъжность-тлѣ, на мнѣніе-то, че вар
» варски называеми-ти народи, разрушившіи Рим
» скж-тѣ iмперіѣ, изишли изъ Скандинавія « (1),
казва шо слово така: «Іорнандъ (правилнѣе Іор
данъ), равенскый епіскопъ У1-го вѣка, или лѣ
галъ, или бредилъ кога-то писалъ че Готи-ти и
зишли изъ Скандинавіи, коin-то онъ нарича Скан
ція.... Той ны увѣрява ужь, че взялъ това изъ
нѣкои-си списатели, кои-то по щастіе, никога не
сжществували... .. Іорданъ пьрвый писалъ мона
шескѣ-так iсторіѣ своего народа, кога-то сичкый
свѣтъ былъ объятъ мракомъ заблужденій и невѣ
жества. Горданъ подавалъ за себе-си образецъ, опи
раяся на мнимый авторитетъ нѣкоего Аблавія, кой
то, видися, никога и никому, освень нему, не былъ
извѣстенъ, и станалъ оракулъ за вси слѣдъ него
жившія преписатели на басны-ты и на iсторі
ческы-ты приказкы. Іорданово-то измышленіе...
было съ въсхыщеніемъ пріято отъ Писатели-ты,
 64 Глава 1

кои-то... безъ да гы е грыжа ни за вѣроятность

ни за здравъ разумъ, признали за непреложная ис
тинѣ мнѣніе-то че изишли изъ Скандинавіи, не
само Скуѳи или Готѳи, но и Алане, Гепиди, Ге
рули, Вандали, Скирри, Квади, Маркоманни, Ун
ни (2), Франки, Лангобарди, и Богъ знае какви
еще толпи варваровъ... . Іорданово-то невелико
сочиненіе Пе rebus Geticis e просто сокращеніе,
на скоро направено, отъ пространнѣ-тѣ Готѳсквѣ
1сторіѣ, написанъ отъ Кассіодора З). Това ся ви
ди изъ само-то предисловіе на Сократитель-тъ,
гдѣ-то онъ говори че позволилъ на себе си да
заемне разны приложенія изъ Грьчьскы и Латин
скы Сшсатели, и да прикаже оmя само себеси
начало-по, конена-па, и много во средѣ-нѣ:
initium, finemgue et plurа in mediо meа dictionе
реrmiscens (4). Слѣдъ такова сознаніе можемъ на
вѣрно да кажемъ, че Іорданово-то мнѣніе за Скан
динавско-то происхожденіе Сктеовъ или Готѳовъ,
кои-то впрочемъ онъ не безъ причинъ почита за
единъ и тойжде народъ, понеже и друти преди
него псто-то утверждали, принадлежя ва чшсло-то
ва тыя измыслены приложенія: Защо съ каквѣ
сверхестественнѣ салѣ е можалъ онъ да открые
нѣщо, кое-то не само е была незадолго отъ всѣхъ

древныхъ Всторжковѣ, но я смѣсѣхъ противно на

тѣхны-Iты Дма Екакъ думаю"Длады. Толклза Маволого ска

занія. Громкій..... пріялъ я распространялъ Пор

лавово-то сказаніе, мы же можaлъ да ломкаже. зако
и да ся мимся жа Лмм зма Матмелкія. чe Абла
 Взведеніе. 165

вій бы можилъ да пише, ако и да е свѣществу

валъ, преди царствованіе-то Константіна Ш-го о
коло 450 л.; слѣдователно, и него трѣба по вре
мя-то да отнесемъ къмъ новы-ты писатели; 2 Пин
кертонъ ся даже догажда, че Аблавій былъ со
времененъ Іордановъ ...... Сега всякъ начинаю
щій да изучава iсторіin-тѣ це ся смѣе надъ по
казаніе-то че въ древны-ты времена Скандинавія
была толкова напълнена съ жители, що изъ неiмѣ
изходили войскы много по-многочисленни отъ сич

кы-ты, кои-то ны представлява древня и новаісто

рія, понеже она ся удостоила да получи блиста
телно именованіе оficina gentium et vagina nati
оnum. Отъ тыя вѣковы останяли еще памятници,
кои-то могатъ доволно да докажѣтъ, чеоніе, кои
то вѣрватъ такыва приказкы, нематъ ни малѣйше
понятіе за положеніе-то и за свойство-то на такія

землѣ, коя-то е по-много-то напълнена съ каме

нисты горы, съ много общирны езера, съ безчи
сленны лѣсы, занимающія неизмѣримо пространство;
... съ еднѣ рѣчь, 1 . . тамъ и днесь, какъ-то и
всегда, e была часть земли за въздѣливаніе обра
ботена, и за живѣніе удобна, но тая частье мно
го малка въ сравненіе съ остално-то пространство
на полуостровъ-тъ. Защитници-ти Іорданови ще
сочинятъ негли той-часъ предположеніе че дикы
ты тыя страны може въ отдалены-ты вѣковы да
слѣ были по-вече населены и обработаны; . . . за
опроверженіе на такыва мечтанія мы ще приве
демъ въ доказателство періплы-тѣй Отера и Вуль
5
 66 Глава Г

стана, Адама Бременскаго, житіе-то Св. Антарія,

и вси-ты древни современны лѣтописи; тіи ще у
достовѣрятъ че около 1000 годины слѣдъ Р. Х.
нищо такова не е могло и да бѣде. Адамъ, со
вершивъ ок. 1076 г. и описавъ свое-то пѣтьше
ствіе, въ Даніи, гдѣ-то получилъ отъ самаго кра
ля достовѣрнѣйшы свѣдѣнія за тыя страны, . . .
свидѣтелствува че даже и.... сама-та южна часть
Скандинавіи Сканція, коя-то е толкозь студена и
по-вече плодоносна, была населена само по бре
говы-ты приморскы, а вѣтрешна-та й часть была
покрыта съ неизмѣримы и непроходимы лѣсы. Вер
мландія, ако и да е несѣверна область, въ VШ-тъ
вѣкъ была еще пустыня, въ коiмъ-то не имало на
селенъ ни единъ человѣкъ. Ако ли въ то время
области-ти на южнѣ Скандинавія ся находили въ

такова состояніе, разсѣдѣте веке що трѣба да

мыслимъ за оныя що сѣ на сѣверъ и близо при
полюса..... Соображеніе-то на вси тыя обстоя
телства іасно показва, че Скандинавіѣ до Р. Х.
немала такова несмѣтно народонаселеніе, какво-то
й пришсватъ, и слѣдственно не е могла да испра
ща оныя ужасны полчища, кои-то давали законы
на Вvзантіis. Рима. и Карѳагенѣ...... Іорданъ
утверждава. че Готѳи-ти излезли изъ Скандина
вѣ съ Господаря своего Бервика само на три суд
ва:... и тѣй безъ всяко сумнѣніе тіа пьрви дру
жина Берикова были твѣрдѣ малко, яко сѣ могли
да минлѣтъ море-то на три лодки, отъ които вся
ка една въ то время помѣщала въ себѣ не по-ве
 Взведеніе. 67

че отъ два или три человѣка, какъ-то ся доказва

отъ древны-ты лѣтописы. Гаралдъ, сынъ Мадуа
товъ, славный морскы разбойникъ, ималъ съ себе
сина З0 судна само до 80 человѣцы. За мене едо
волно, ако предложени-ти ми тука доказателства
поставятъ приказкжтѣ Іордановѣ на редъ съ бас
нѣ-тѣ на оныя, кои-то приказватъ и за Ланго
барды-ты че ся преселили въ 1V-тъ или въ У1-тъ
вѣкъ изъ Скандинавіи, кога-то Стравонъ, Патер
кулъ, и Тацитъ говорятъ за нихъ въ Августовы
ты времена като за древняго народа средныя Гер
маніи; наредъ съ басны-ты на оныя, кои-то смѣ
шивали Циганы-ты съ Чехы (Боемцы) «(4). Тыя
Гроберговы здравы и логическы разсужденія при
водя по-надълго и вышепомянитый Н. В. Савель

евъ, и самъ съ нихъ согласуяся, казва, че вторый

Гроберговъ на Русскы преводитель А. В. Але
ксандровъ сотворилъ слѣдующія-тъ суллогісмъ: «
Изъ разсужденіи Гроберга очевидно что Готи не
выходили изъ Скандинавіи, а были туземцами юж
наго Балтійскаго поморья; но страны ети завое
ваны у Славянъ Тевтонскими или Немецкими пле
менами только въ концу средныхъ вѣковъ; слѣд
ственно Готи, вышедшіе въ Имперію съ южнаго
Балтійскаго поморья въ началѣ средныхъ вѣковъ,
необходимо должни принадлежать къ племенамъ
Славянскимъ. « Послѣ Савельевъ возгласява: «умно
и логическы справедливо» (5).
22 За да допълнемъ все що е казано за на

чало-то на Готѳы-ты, мы ще приложимъ тука и

 55.
чемъ«
Ллана Л

---- сли мнѣніе. вое-то валива ученый-тъ Фран

гутся цѣлитель и примѣчатель на Возантійска
-ль г-ъ Телемак счнень. Встрѣ Сен”-Мартінъ
бышать-Лига „ ки--т. князю: т. Двѣ главни сустемы

тѣсть тѣлгъ учень-ты Ени пріематъ приказаніе

- Вчиннщины... . . . . и мыслятъ че Готѳи-ти излѣ
для постъ Скандинавыѣ: друти. именующн Горнанда
быснеливецъ и тыквъ... отхождатъ датърсятъ да
же въ Аглаѣ виняли-то на Готѳы-ты. и го поста

витъ въ время жалко или много ветхо. Азъ мыслія

че пства--а не е ни въ едно-то ни въ друго то
«гъ -. и тнѣаш. шли негш е и въ двѣты, стига
ли лягъ г-чече человѣкъ по платъ рѣшително....
Вѣрны е. стучитъ мене. че Готѳи-ти, населени въ
ГУ-гъ вѣкъ ты грековы-ты на Дунавътъ и на Бо
рмечень Евѣтра. съ Гети-ти. кои-то древни-ти
шсятели поставилъ въ псты-ты страны. Совре
менни-ли печателя ва пьрвы-ты Готѳскы нападенія
не лже-вятъ за така никое сумнѣніе. понеже у
потремливатъ недвзлично я двѣ-ты имена (Готѳы и
Геты - т тли това забѣлѣживатъ, че народи-ти,
ками.-гв. Гдѣши и Римляне зовали Геты, сами себѣ
ся именгтѣали Гетвы. Това като е тъй, невъзмо
жно е ва, ве припаянвемъ единство-то на тыя двѣ
имена... съ вами-то на Скиѳы-ты. кое-то не ся раз
личава чегъ тѣхъ... освенъ съ приложеніе въ нача
ло-то я едва с. Грекамъ обычайно. Тія три име
ва показатъ три голѣмы періоды на Готѳско-то
Слышимствованіе... выгля-то ты възносятъ до най-вы.

смѣлъ-съ древность, и явяватъ че той-зи народъ

 Ваведеніе. 69

былъ господствувалъ тогава на восточнѣтѣ Евро

плѣ и на еднѣ голѣмъ часть отъ Асія. Тія тѣх

ни преселенія, подновляющеся по различны вре

мена, покрыли сж въ древнейше время сичкы-ты
части на Европѣ, и самѣ Скандинавія, какъ-то
и другы-ты. Това само е, споредъ мене, истинно
то отъ все що приказватъ оніе, кои-то полагатъ
начало-то на Готѳы-ты, като народъ, въ восточ
нѣ-тѣ Европѣ. Но това, совсѣмъ що ми ся ви
ди неоспоримо, не е, мыслія, доволна причина за
да отхвърлимъ извѣстія-та кои-то ны сѣ ся отъ
Горнанда сохранили. Множество негови показанія
ны доказватъ нелъжность-так того списателя. Ка

то приказва за начало-то на Готѳы-ты, кое-то поста

вя въ Скаидинавіи, онъ описва това мѣсто така
що показва че го познавалъ добрѣ. Това е зна
менито, и совсѣмъ въ ползѣ Горнандова: Защо
гдѣ бы черпалъ онъ извѣстія толкова зочны за
мѣсто толкова далеко и толкова злѣ познато отъ

Грьцы и Римляны,-ако не при Готѳы-ты имущія

всегда сношеніе съ Скандинавіи. В Казватъ нѣкои
и повтарятъ че само на Іорнандово-то повѣство
ваніе ся основавало мнѣніе-то че Готѳи-ти обита

ли пьрвоначално въ Скандинавіи. Това е погрѣ

шка. Прокопій, кой-то е писалъ въ исто-то вре
мя, и негли по-напредь отъ Горнанда, не показва
по-малкѣ точность въ онова що говори за Скан
динавіiк (1); негови-ти извѣстія сж согласни, но
не прилични съ Іорнандовы-ты; кое-то показва
че онъ свои-ты нe e отъ него преписалъ. Онъ не
70 Глава 1

е можилъ да получи толкова точны знанія, освень

при народы, кои-то какъ-то Готѳи-ти тогава, бы
ли въ сношеніе съсъ Скандинавіи. Лесно е да

ся убѣди нѣкой, като сравни тыя двама списате

ли, че и двоица-та сѣ черпали отъ исты-ты ис
точницы, и че слѣ предали намъ мнѣніе общо рас
пространено при Грьцы и Римляны, кои-то сѣ го
несумнѣнно отъ самы Готѳы-ты пріяли, какъ тія
завладѣтели ищли изъ Скандинавіѣ.... Можемъ

еще на това да приложимъ че, за да согласимъ

двѣ сустемы толкова сопротивны, стига да забѣ
лѣжимъ че Іорнандъ е смутилъ и разбъркалъ двѣ
много различны събытія, т. е. пьрво-то начало на
Готѳы или Геты-ты кои-то, бывше съ Скувы-ты
тождественны, трѣба да ся търсятъ въ восточнѣ
так Европѣ, и особенно начало-то на Князи-ты и
Крали-ты, кои-то по негово время управлявахѣ Ви
сиготѳскы-ты и Остроготскы-ты племена. За да ся
увѣримъ въ това, стига да забѣлѣжимъ че Пор
нандъ е положилъ исходъ-тъ на Готѳы-ты изъ

Скандинавіѣ преди войнѣ-тѣ кон-то имали Ску

еи-ти. съ царя, Еrvпетскаго. Венсора, войнѣ, конѣ
то Іустінъ полага много по-напредъ отъ Нiна. Ле
сно е да разумѣемъ че, aко знанія-та Іорнандови
за Скандинавіи възлазяхѣ толкова далечь, тія не
бы могли да бжджтъ толкова точни, и че Готѳи
ти не бы сохранили въспоминанія толкова опредѣ
Лены, ни сношенія толко тѣсны и толкова часты
съ мѣсто толкова далеко. Само трѣба да пріемнемъ
че во время Іорнанда преселеніе-то на челяды-ты,
 Ваведеніе. 71

кои-то сѣ дали царіе на Готѳы-ты, было е уже

доста ветхо за да не бы могли да ся смутятъ и
разбъркатъ тія двѣ събытія. Родословіето на А
малы-ты, кое-то той iсторикъ приказва, видися да
показва че преходъ-тъ на Балтійско-то море ста
нѣло около 1-тъ вѣкъ нашего лѣточисленія.....

Така двѣ-ты царскы челяди на Амалы-ты и на

Балты-ты, кои-то владѣли на Остроготѳы и на
Висиготѳы, дошли съ само съ нѣколико ратницы,
и сѣ ся съединили съ придунавскы-ты Готѳы или
Геты, кои-то останавли безъ Господари, кога-то
iмператоръ Авреліанъ, рѣшився... да, остави Трая
новы-ты завладѣнія,
„„................................--94- дряннымъ
«- г "" "?"""------- ------ - -войскы-ты
------ - - ------ . .....си
... «- на
---
" югъ отъ такзи рѣкѣ.« (2)
23 Совсѣмъ що има много да ся каже врьхъ
неточны-ты доводы кои-то Сен”-Мартінъ, представя
за подтвержденіе на мнѣніето си, мы не щемъ о
баче по-много да говоримъ верху тоя вопросъ,
защо уже и много говорихмы. Сѣкы прочемъ е по
зналъ че главно-то основаніе на мнѣніе-то му е
че Готѳи-ти были древнѣйши-ти Греко-Римски Гети,
и че Гети-ти пакъ были тождественны съ Скувы

ты. То ще каже че Сен-Мартінъ е щялъ да до

каже недоказано-то съ нѣщо еще по-недоказано.

Да говоримъ особно за Скувы-ты обитавшія надъ

Черно-море, ioще по Иродотово время (ок. 450
л. пр. Хр.), когато Гети-ти обитали особно при
Дунавъ-тъ, какъ-то самъ Иродотъ ны показва, то
бы было дѣло дълго и пространно (1). Потребно
е обаче да кажемъ нѣщо за Геты-ты, за да ви
 72 Глава П,

димъ да ли слѣ могли да блѣдлатъ Готѳи-ти, поне

же, какъ-то по-горѣ видѣхмы (2), има списатели
К011-11) Сл. Т0111 мыслили! И ЛИСАДІИ.

24 Най-ньрво за Геты-ты помянѣвшій списатель

« Иродотъ. Той казва че во время Даріеваго про
тиву Скувы-ты воеванія (л. 513 пр. Хр.) Гети-ти
живѣли владѣющи отъ сямъ Дунавъ-тъ въ долнія
тл Муciiмъ, т. е. въ сегашнѣ-тѣ Българіѣ, че
были народъ Ѳракійскы много мѣжественъ и много
праведенъ, вѣровали въ безсмертіе-то на душѣ-тѣ,
я имали за Бога нѣкого-си Залмокса, или, какъ
то други го зовали, Гавелейва (1). Стравонъ пи
ше и той чe Гети-ти были Ѳраци (2) и съ Ѳра
цы-ты единоязычни (3), и че живѣли по негово-то
время, не само отъ сямъ, но и отвѣдь Дунавъ-тъ
(4), гдѣ-то казва че ся простирала земя-та имъ
много далечь, спрѣчь на Сѣверо-Западъ до и по
средъ Еркунійскы-ты горы, гдѣ-то и была тѣсна,
на югъ по край Дунавъ-тъ до и по Черно море,
на Востокъ до рѣкѣ Тура (Днѣстра), а на сѣ
веръ разшираяся, онъ прилага че не знае точно
до гдѣ а стагали предѣлн-ти . 5). Отъ тыя Про
логовы и Стрasoновы означенія видя са че Гети-ти
камерво жавѣли и владѣли отъ самъ Дунавъ-тъ.
ка че послѣ ся преселили, не знамъ какъ и кома.
и учредила царство-то са отвѣдь тѣмъ рѣкѣ, за
глаза и спорилъ истаго Справока. кма-то Алексан
ду». Великый царь Македонскый воевалъ на Задѣ
чтучтчче
Кажка-ты Ѳрамы въ лѣто З37 пр. Хр.. вамѣ
галъ че обычая тамо съ царя своего Соржа Три
 Взведеніе. 73

валлы-ты, другы ѳраческы народъ, даже до Ду

навъ-тъ, а въ дунавскыя-тъ островъ Певкѣ и от
вѣдь Дунавъ-тъ намѣрилъ Геты-ты, кои-то и пре
шедъ рѣкѣ-тѣ ударилъ и имъ зелъ царствующія-тъ
градъ, и послѣ пріялъ дарови отъ нихъ, какъ-то
и отъ Сурма, ися завьрнѣлъ во своя си (6). А
какъ тіи веке не владѣли отъ сямъ Дунавъ-тъ,
познава ся и отъ то що самъ Стравонъ по-долу
казва, че въ негово-то время Римскый военачал
никъ Елій Катонъ преселилъ въ Муciis изъ от
вьдь Дунавъ-тъ 50,000 Геты, кои-то и живѣли
веке тамъ именуеміи Муси (7) и отъ то еще що
по-надолу пакъ казва че Гети-ти, владѣюще задъ
и по край Дунавъ-тъ, правили части преселенія и
отъ двѣ-ты страны на тѣзи рѣкѣ, и ся размѣся
ли съ Ѳрацы и съсъ Мусы, та отъ тамъ были и
Грекомъ знаеми (8). Но освенъ тыя Грекомъ по
знаты Геты, кои-то живущыя отъ катарракты-ты
Дунавскы между Земона града и Турнсеферинъ въ
Угріѣ, доволна часть Гетовъ живѣли погорныя-тъ
Дунавъ къмъ Германія на Западъ, кои-то Римля
не-ти повече познавали, и гы наричалы Дакы или
Дацы. Тіи не ся различали обаче отъ пьрвы-ты, и
бывше съ нихъ соплеменни, говорили единъ и той
жде языкъ; за това и Римляне-ти, говоряще или
за едны-ты или за другы-ты, всякога гы еднакво
Дацы наричали. Тіи на времени ся соединявали сич
ки-ти подъ единъ царь и подъ едно правленіе, и
тогази въ най-голѣмо-то си царственно увеличеніе
были доволни да проваждатъ на вънъ до 200.000
 74. Глава I

войны; и навремени пакъ ся раздѣляли на двѣ и

на по-много княжества отъ вѣтрешны-ты имъ раз

доры и несогласія или отъ вѣнкашны-ты имъ съ

Римляны-ты воеванія, и тогази умаливали до тол
козь що неможили веке да испращатъ выше отъ
40.000 (9).
25 Кои были во ветхо время Гетовъ и Даковъ
царіе-то, не знаемъ; Стравонъ помянува само е
дного, именемъ Дромихета (Арощуаiттt) кой-то
бывшій царь Гетовъ во время наслѣдниковъ Вели
каго Александра, уловилъ живъ Луciмаха (1) про
тиву имъ воевавшаго, и послѣ му показалъ нище
тж-тѣ и умѣренность-тмѣ своiмъ и своего народа,
и му реклъ: « съ таквызи хора недѣй прави вой
нѣ, но ты имай пріятели; о и тъй сотворивъ съ
него пріятелство, нагостилъ го добрѣ и го отпу
стилъ. А кога-то Октавіанъ станѣлъ кесарь и iм
ператоръ Римскый прозваніемъ Августъ (л. 27 пр.
Хр.), царь Гетовъ и Даковъ былъ прочутый Бе
ровищъ (Варебіга;), кой-то, совсѣмъ що намѣ
рилъ царство-то много умалено и на твьрдѣ лошо
состояніе испаднѣло отъ части-ты имъ войны, по
вседневнымъ обаче обученіемъ на войскы-ты си,
и великымъ прилежаніемъ за улучшеніе на обще
ственны-ты дѣла, толкова го пакъ воздигнѣлъ и
увеличилъ, що за малко годины го премного раз
ширилъ и распространилъ, и Гетомъ по-много-то
отъ сосѣдны-ты народы покорилъ, и самымъ даже
Римляномъ ся страшенъ сотворилъ, като минувалъ
безстрашно Дунавъ-тъ, и плѣнилъ Ѳракія, даже

Вѣ.
 Влведеніе 75

до Македоніѣ и Гллуріи. Това не тьрпяще Ри

мляне-ти рѣшили ся да воюватъ насрѣщѣ му;
но преди да испратіѣтъ потребны-ты войскы зада
му преодолѣтъ, нѣкои-си отъ подданны-ты му
ся подигнали вырху му и го убили. Тогава отъ
несогласіе Гети-тися раздѣлили на партіи, и вмѣ
сто единъ станѣли Беровищу четыри наслѣдници
и тъй царство-то Гетско ся раздѣлило на четыри
княжества; а слѣдъ малко, кога-то Кесарь Ав
густъ проводилъ войскы-ты си насрѣщѣ имъ, на
мѣрили го раздѣлено даже на петь. Така то цар
ство, едно отъ вѣтрешны-ты му раздоры, друго
отъ Римскы-ты вьрху му воеванія, отнова пакъ
умаляло и ослабнѣло (2).-Единъ отъ речены-ты
Беровищови наслѣдницы именемъ Радо (Кhodus)
былъ ударенъ и побѣжденъ отъ Римскаго воена
чалника Красса, кой-то, като превзялъ, предател
ствомъ на тамо живущыя Грьцы, нѣкои крѣпости
Гетскы, вѣрнѣлъ ся въ Ѳракію. Въ тойзи обаче
Крассовый успѣхъ показала ся Римляномъ вели
ка-та храбрость на Геты или Дакы-ты, защо тіи,
осаждени бывше въ речены-ты крѣпости, предпо
чели да ся избiiлѣтъ паче, нежели да ся преда
дѣтъ, а остали-ти имъ войни прибѣгнѣли"съ ору
жія-та си на горы-ты.—Началникъ на тыя войны
былъ Кочо (Кotуson), кой-то направилъ града и
менуемаго Кочина или Котина. Крассо дошьлъ
послѣ воинствомъ и на Коча, кой-то былъ тако
жде побѣжденъ и въ сраженіе-то убіенъ.—Сов
сѣмъ тѣмъ Римляне-ти слѣдъ нѣколико годины бы
76 Глава Г

ли принуждени да ся дръпнѣтъ отъ Дакія, защо

ако и пьрво Тиберъ проводенъ отъ Августа по
лучилъ надъ Дакы-ты нѣкои успѣхы, но послѣ
Филій Като, ударивъ гы съ голѣмы войнскы силы,
былъ побѣжденъ въ една порядочнѣ битвѣ, и
принужденъ да ся дръпне отъ тамо бѣжешкомъ.—
Въ царство-то Домитіаново война-та що имали
пакъ Римляне съсъ Дакы-ты была іоще по-злопо
лучна за тѣхъ: защо тія послѣдни-ти, насьрдчени
отъ слабость-тѣ въ колѣ-то мыслили че испаднакло

Римско-то царство слѣдъ многолѣтны-ты му вѣ

трешны размирицы и раздоры, ударили Рпмляны-ты
съ княза своего Добра или Добрана (3), и имъ
разбили совершенно еднѣ голѣмъ войска; предво
димъ отъ проконсула Аппіа Іуніа Сабина, кой-то
и самъ былъ убытъ въ бытвѣ-тѣ (л. 86). Слѣдъ
такія славнѣ за Дацы-ты побѣдѣ, коis-то извѣстно
не щяхѣ да претьрпятъ Римляне-ти, Добранъ о

ставилъ княжьство-то си Дѣцабѣлу. — Дѣцабѣлъ

съ изъящнѣ-тѣ своѣѣ мудрость и храбростъ со
едИНивъ слѣдъ малко подъ власть-т4. С1 ВСИ-Тѣ!

свои единоплеменны Геты и Дакы, кои-то до то

газь ся повинували на различны князи, и сотво
ривъ съюзъ съ Сарматы и Парѳяны, излѣзлъ про
тиву новѣ великая войска, що бѣ проводилъ на
срѣщѣ му Домитіанъ, началствуемѣ отъ префекта
преторійскаго Корнеліа Фуска. Преди обаче да ся
удари, онъ предложилъ Фуску да ся примири съ
Римляны-ты, ако му ся вреклятъ да му плащатъ
дань по два обола за всякъ Римлянинъ. Фускъ
 вые, т

же, раздражився за смѣлость-тѣ на едно такова

предложеніе, ударился на бой съ Дѣцабѣла, но
войска-та му была разбита, и самъ загубилъ въ
битвѣтѣ животъ-тъ си (л. 88). Наслѣдникътъ му
Гуліанъ ся ударилъ и той съ Дѣцабѣла, и го по
бѣдилъ при Талпа въ Влахіin: но Домитіанъ не
можилъ да ся ползова отъ тѣлѣ побѣды, защо по
бѣжденъ бывъ самъ крайно отъ Маркоманы-ты
(л. 90), убоялся да послѣдова войнѣ-тѣ съ Да
кы-ты, и ся принудилъ да ся примири съ Дѣца
бѣла, (л. 91), припознавъ его за царь, и обѣщав
ся да му плаща всякѣ годинѣ дань, коiлѣ-то и
наистинѣ му плащалъ и той и наслѣдникъ-тъ му
Нерва. Но чтомъ станѣлъ царь Римляномъ Улпій
Траянъ, не само нерачилъ да плати Дѣцабѣлу та
зи уреченѣѣѣ дань, но хванѣлъ да ся готви и да
отмьсти Римляномъ за вышеречено-то имъ побѣ
жденіе и униженіе. Убо като ся добрѣ пригот
вилъ, и заключилъ миръ и съюзъ съ Маркоманы
и другы народы восточныя Германіи, влѣзлъ при
Видинъ презъ Дунавъ-тъ въ Дакія (д. 101), гдѣ.
то Дѣцабѣлъ го чакалъ въ поле-то съ войскы-ты

си. Тамъ станѣло помежду имъ едно страшно сра

женіе, въ кое-то и Гето-Даци погинѣли много, но
и отъ Римляны паднѣло толкова множество, що
платно-то що имали не имъ стигнало за да си

вьрзлѣтъ раны-ты, та ся принудилъ Траянъ да си

даде рызы-ты. Совсѣмъ тѣмъ Дѣцабѣлъ ся побѣ
дилъ, и ся дръпнѣлъ презъ горы-ты съ осталы
ты си войскы; а Траянъ проводилъ подирілѣ му
78 Глава 1

Префекта претолійскаго Луціа, кой-то го не оста

вялъ нигдѣ никога спокоенъ догдѣ дошла зима;
а напролѣть (л. 102) му превзялъ и еднѣ крѣ
пость, въ коiк-то съ радость намѣрилъ знамена
та Римскы плѣненыя въ Фусково-то побѣжденіе, и
послѣдовалъ да ся біе съ Дѣцабѣла, всякога съ
загубѣ но всякога съ побѣдѣ, до толкозь що Дѣ
цабѣлъ, съсъ сичкѣ-тѣ чрезвычайнѣ храбрость
що показалъ и въ най-крайны-ты си пораженія,
като видѣлъ най-послѣ и столнинѣ-тѣ си Царни
цѣ Гетскѣin (4) обладанія, принудился да иска
миръ. Траянъ ся склонилъ, и миръ-тъ ся заклю
чилъ, но съ условія много тяжкы и унижител
ны за Дѣцабѣла, сирѣчь да пріемне въ крѣпосты
ты си Римскы стражи, да не прави съюзъ съ Рим
скы непріятели, да предаде Римляномъ сичкы-ты
си Римскы и иноплеменны плѣнницы, сичкы-ты свои
военны оружія и орудія, и сичкы-ты художницы
кои-то имъ гы правили, и т. д. Дѣцабѣлъ, ще не
ще, подписалъ на тыя унижителны за него усло
вія, но съ намѣреніе тайно да ты потъпче и раз
вали щомъ намѣри благопріятно время. Като ся
приготвилъ убо тайно насетнѣ за войнѣ, слѣдъ
двѣ годины (л. 104) ударилъ напрасно Языгы-ты
Римскы съюзницы, развалилъ Римскы-ты на Дуна
въ-тъ крѣпости, и избилъ стражы-ты имъ, кои-то
Римляне-ти бѣхи въ нихъ оставили. Като чулъ
това Траянъ, затеклъ ся съ войскы-ты си заедно
съ Адріана въ Муcin, гдѣ-то прекаралъ зимѣ
тѣ за да съгледа добрѣ дѣла-та на непріятели-ты
 Взведеніе. 79

и движенія-та на сумнителны-ты Римскы съюзни

цы, и гдѣ-то малко остало да ся убіе навѣтомъ
отъ предатели нѣкои; а напролѣть зада имагъ вой-.
скы-ты Римскы леснотія, да минуватъ презъ Ду
навъ-тъ скоро, безбѣдно, и когато щѣтъ, напра
вилъ надъ тлѣзи рѣкѣ Здравъ голѣмъ каменнь
мостъ, кое-то видѣвъ Дѣцабѣлъ, убоялся и пред
ложилъ Траяну пакъ за миръ. Но той-зи пѣть
Траянъ го непослушалъ, а той, зада превари вре
дѣ-тѣ, която бы му ся навела непремѣнно отъ
тоя мостъ, поспѣшилъ та направилъ срѣщо не
го едилъ преградѣ укрѣпенѣ, съ намѣреніе да
ся упре тамъ на минуваніе-то Римляновъ. Но тія
прешедше дерзновенно ударили такія преградѣ и
ія разорили. Въ това сраженіе ся убили много
отъ Дако-Геты-ты, за то и Дѣцабѣлъ несмѣялъ
веке да ся удари съ Римляны-ты на общая редо
внѣ битвѣ, но послѣдувалъ презъ цѣлы двѣ го
дины да крѣпи войнѣ-тѣ съ частны и внезапны
нападенія или съ защищеніе свое. Най-сетнѣ о
баче, понеже они обладали почти сичкѣ-тѣ му
землѣ, и освень много другы крѣпости напослѣ
докъ осадивше завладѣли и самыя-тъ му столный

градъ царницѣ Гетскавія, а отъ войны-тыму едни

были убити, други заробени, и други пакъ ся раз
бѣгали и распръснѣли, видѣвъ невъзможность-тѣ
да ся упира по-надълго, отчаялся, и за да не
падне робъ въ рѣцѣ-тѣ на непріятели-ты си, у
бился самъ (л. 106). Тогава веке сичка Гето-Да
кія станѣла Римска область, и ся раздѣлила на
sо Глава 1

три префектуры подъ названіемъ Дакія прибре

жня (Кiрensis; часть Угріи и Влахіи), гористая
(Аlреstris: Трансулванія), я срѣдиземня (Меditer
raneа: Молдавіи). Траянъ возобновивъ царству
ющія-тъ й градъ, кого-то по имя-то си нареклъ
Шріа Тrajana, направилъ и градъ Яшь (Мunici
рium Іassiorum), какъ-то нѣкои казватъ, и много
другы градовы, отворилъ отъ желѣзны-ты Двери
на Дунавъ-тъ даже до Бессарабіѣ единъ широкъ
и хубавь пжть за да соедини по-лесно тыя стра
ны съсъ Римско-то царство, и преселилъ въ тѣхъ
много множество Римляны, отъ кои-то Римскый
языкъ началъ тамъ да ся говори общо, а послѣ
малко по малко като ся размѣсилъ съ мѣстныя-тъ
Славянскый, (5) произвелъ днешнія-тъ Влашкы я
зыкъ, кой-то е, какъ-то сѣкы знае, една смѣсь
отъ разны языцы, а наипаче отъ Римскы т. е.
Латінскы и Славянскы. А най-важно-то слѣдствіе
на това преселеніе было че тія Римскы пресел
ници оставили даже и имя-то свое на сіе мѣсто,
така що и днесь iоще то ся зове отъ жители-ты

му царра Руманеска (terra Кomanensis, земля

Романска), и сами жители-ти му ся зовиктъ Ру
муни (Кomani).—Траяновый наслѣдникъ Адріанъ
(л. 117-138), судящи че было мячно да ся па
зятъ противу варвары ти толкова прострашны и да
лечны области, развалилъ реченыя-тъ мостъ, и
щялъ даже и самъ Дакіin, да остави, ако не бы
хѣ му совѣтници по-умни представили чe тъй
Римски-ти въ Дакіь преселници щели много да
 Взведеніе «И

пострадальтъ отъ околны-ты варвары. Той Адрi

анъ воевалъ побѣдоносно въ Дакіь противу Сар
маты и Роксоланы, кои-то заедно съ нѣколико Да
цы были нападнѣли на това мѣсто; но за да ся
освободи и оздрави отъ тѣхны-ты и въ бѣдуще
то вѣроятны нападенія, обѣщался задълженіемъ да
Имъ ПЛаша П0Всегоднишнимъ данъ подъ именемъ по

мошня заплатилъ. — Подъ наслѣдникъ-тъ Адрі

ановъ Антонина (л. 138-161) Дац-ти дигнали
главѣ единъ часъ, но скоро пакъ были покорени;
а мнозина чужди племена ся преселили въ мѣсто
то имъ, кое-то іоще по-смѣсенъ направило мѣст
ныя-тъ языкъ. — Отъ тогази веке Даци или Гети
не ся помянуватъ. Въ четырнадесять-годишнѣ-тѣ
войнѣ, коiъ-то отъ 166 до 180 л. пмали Римля
не-ти подъ Марка Авриліа съ сѣверны-ты вар
варскы народы отъ Маркоманы (Моравляны) и Ква
ды (Чехы) противу имъ нарочно соеднненыя, по
мянуватся и Сармати, Роксолани, Языги, Бастар
ни и Певкини. Подъ сына му Коммода (л. 180
193) помянуватся че воевали насрѣщѣ му Ску
ѳи и Сармати въ Панноніѣ, и че го задължили
да имъ плаща дань, коis-то обаче Пертинаксъ,
наслѣдившій му само за 87 дни, отреклъ ся да
плати на посланницы-ты имъ. Най-послѣ подъ Ка

ракалла (л. 211-217) наченуватъ да нападатъ отъ

востокъ на Дакія, коя-то была еще Римска об
ласть, Готѳи-ти кои-то ся преселили отъ при-бал
тійско-то поморіе, гдѣ-то ты выше видѣхмы, и
дошли та ся населили, какво-то казватъ, около
II
52. Глава Г

152 лѣто надъ Черно море при Борисѳена, Та

наисъ, и Меотиса.
gв. Отъ вышеречены-ты точны iсторическы свѣ
5ы явно ся види че Готѳи-тибыли народъ сов
5ыь различенъ отъ Геты-ты, понеже, кога-то Ге
„чи слѣпцествували и царували при Дунавъ-тъ
54, незапамятно время даже до Дѣцабѣла, Готен
5 али при Балтійското море; и кога-то тія по
55ыли ся явили на востокъ при Дона и Меоти
„, гети и даши, живуще въ землѣ»-тѣ ся, были
5ы покоряеми на Римскій-тѣ iмперіѣ, та за то
5 за като нападнали Готѳи-ти при Каракалла на

дакція, Римляне пакъ дошли на срѣщая имъ;

27 каракалла наистина бѣ станалъ царь Ри
5шомъ, слѣдъ отца своего Сентіма Севера, въ
5 211, и слѣдъ четыри годины, то есть въ
5 215, Готѳи-ти нападнали отъ новы-ты свои
5точны жилища на Дакія гдѣ-то подигнали и

5ыш-ты жители Геты противу Римляны-ты Ка

нымъ ея затекъ тамъ съ войскѣ-ты Рижки,
5 коп.-то храбри-ти военачалници гы силно у

царили, побѣдили, и нагоняли вѣнъ отъ прѣдѣлы

5 декійскы (1). Но нѣколко годины послѣ, кога
5, парувалъ въ Римъ Александръ Северъ (л. 222
ззу, готи-ти, ползовашеся отъ вѣтренны-ты
ныя на имперіѣ-тѣ Римска. втурнѣлися пакъ
5, Давія, отъ коia-то и по-много-то поко

рили, и едва ся склонили на миръ отъ Апо

„5, гимскаго въ Мусѣ намѣстника, кой-то
„, далъ за това доволно количество пары.
 Взведеніе, 553

и ся обѣщалъ отъ странѣ на царство-то да

имъ плаща и ежегоднѣ дань, кое-то дало поводъ
на Карпы-ты (Карпаты, Хървати) да пратятъ до
него посланницы и да му искатъ и тій дань, но
не были послушани (2). Малко послѣ Готѳи-ти,
не благодарни на това, понеже глѣдахѣ Римско
то царство раздираемо отъ различны лица, кои-то
съ помощь-тѣ на развалены-ты му нравомъ вой
скы възлазяха единъ слѣдъ другы на престолъ-тъ,
и самъ то паха убіетъ, итти ли «и
ползоватъ пакъ отъ тыя размирицы, и завладѣв
ше Дакія, устремилися и отъ сямъ Дунавъ-тъ,
и нападнали на Мусіи, гдѣ-то ся прострели да
же до Маркіанополя, (нареченаго послѣ Прѣславѣ),
ли правили много плѣнь и опустошенія. Гордіанъ
П1-ый царовавшій младъ на четыренадесять годи
ны (л. 239-245) но добрѣ совѣтованный отъ му
драго своего тестя сенатора Мусиѳеа, кога-то
отходилъ на востокъ противу Персы-ты дошелъ
пьрво съ войскы-ты си та гы ударилъ въ Мусіѣ
доблественно, и гы побѣдилъ и нагонилъ (3). Но
во время недостойнаго Фiліппа, кой-то му наслѣ
дилъ убійствомъ, они дигнали пакъ войнѣ про

тиву Римляны-ты (л. 245), аты.«Т-го

ча...„ьма-„Т-« и краль-тъ имъ. Ос
г**": кто та--"”..“"""""
троготѳа, присоединивъ на поддани-ти си Готѳы и
Пevкины, и на другы-ты свои съюзницы Тайкалы
"ч. альмы»---" т- . то
тѣ: "Кстрійцы-ты, и Карпы-ты, то есть Карпаѳы
или Хырваты-ты, минѣлъ Дунавъ-тъ съ безчис
ленны войскы, и опустошилъ сичкѣ Мусiiъ. На
84. Глава П

пусто гы ударилъ Фiліппъ; они частно побѣждени,

но вообще побѣдители, сторили съ него миръ и
ся дръпнѣли задъ Дунавъ-тъ, слѣдъ като ся на
сытили на плѣнь, що грабили или земали за от
купъ отъ горкы-ты жители, и като зели и отъ
самаго Фiліппа все шо искали (4). На вращаніе
то си задъ Дунавъ-тъ тіи ся срѣщняли и уда
рили съ Гепиды-ты (5) тѣхны, казватъ, сопле

менницы, но отдѣлно отъ нихъ на западъ живу

щія, кои-то и побѣдивше прогонили (6). Слѣдъ
смьрть-тѣ Фiліпповѣ такожде убійствомъ бывшаin

стнялъ царь Римляномъ Децій (л. 249-251). А

новый краль Готѳскый. Книва” влѣзлъ пакъ съ
готы-ты въ долнія и горны, Мусы, кои-то и
опустошилъ. Децій проводилъ на срѣщажму сына
си, кой-то го ударилъ и побѣдилъ; но въ второ
сраженіе Книва побѣдилъ Римляны-ты, влѣзлъ въ
Ѳракіи, осадилъ Фiліппополь и го завладѣлъ, а
войни-ти му го разграбили и опустошили, напад
ше врьху му като вълци на овцы. Децій, кой-то
бѣ и самъ дошелъ, собравъ осталы-ты си войскы,
ударилъ отнова Готѳы-ты, и гы совершено побѣ
дилъ, убивъ имъ до 30000 войны (л. 251). Ос
тали-ти ся дръпнали скоро въ Мvciiк за да пре
минактъ Дунавъ-тъ, но имъ ся упрѣлъ тамъ на
мѣрившійся Трибоніанъ Галлъ. Убоявся отъ това
обстоятелство, Готѳскый краль предложилъ да под

пише на сичко, само да заключи миръ и да го

пуснѣтъ да ся завѣрне въ своя си. Децій отфър
лилъ това предложеніе, и шьлъ дерзновенно съ
 Взведеніе. 85
Та с
войскы-ты си за да истреби Готѳы-ты. Но тіи со
гласившеся тайно съ Галла, излѣзли свободни отъ"
тѣснинѣ-тѣ въ коis-то онъ гы бѣ заприщилъ, и
тайно хванѣли пѣть-тъ отъ гдѣ-то щялъ да мине

Децій. Така съ предателство-то Галлово Децій ся

намѣрилъ отвредъ окруженъ отъ Готѳы-ты. Уда
рился обаче съ нихъ дерзновенно близо при едно
блато, при село. Абрита недалечь отъ Варнѣ, но
съсъ сичкѣ-тѣ храбрость що показалъ, загубилъ
сына, си, паднѣлъ и самъ съ войскѣ-тѣ си въ
речено-то благо, и были вся истрепани, освень
Галловы-ты войны. Галъ ся тогази воцарилъ на
Деціево мѣсто (л. 251-258) и сотворилъ миръ съ

Готѳы-ты съ обѣщаніемъ да имъ плаща царство

то ежегоднѣ дань, и съ позволеніемъ да отнеслатъ
сичкѣ-тя добычѣ и сичкы-ты плѣнницы благородны,
кои-то бѣхѣ хванѣли по-вече-то въ Фiліппополь,
и тъй они минжли Дунавъ-тъ, и отишли во своя
си. (7) Но тойзи миръ тіи не дьржели за много
время, и освень що подъ Деціевы-ты наслѣдницы
Галла (л. 251-253), Емиліа (л. 253) Валеріа
(л. 253-260), и Галліана (л. 260-268) часто пакъ
нападали отвьдь и отъ сямъ Дунавъ-тъ на Рим
скѣ-тѣ землѣ, и правили много плѣнь и опусто
шенія, даже до Ѳессалонікъ и Елладѣ, обративше
оружія-та си и на востокъ, завладѣли до Танаисъ
сичко-то Черноморско поморіе, и сичкыя-тъ Та
врическый полуостровъ Крымъ, какъ-то и Кимме
рійскыя-тъ Воспоръ, и захвативше тамъ готовы
намѣрены-ты корабы,
4 минили многажды съ четыры
865 Д"да ну Д

свои началницы Ресна, Валуцкѣ, Одра, я, Варинь.

на малѣ Асія, и грознѣ"шѣняще” и разорване
все що имъ падало на пять, прегазиліи и ФМ
стошили Фругіи, Лудія, Вуeиніѣ, Галатіѣ, Поль
та, и Каппадокія, даже до Ефеса (8), a послѣ соедини
вшеся при рѣкѣ Тура (Днѣстра) съ Еруды, Пех
кины. Сарматы, Роксолацы, и Гепиды въ лѣто 268,
кога-то царь Римляномъ бѣ станѣлъ Клавдій, напра
вили еи шесть хиляды корабы, въ кои-то вшедше
до 320.000 души и прешедше съ немалкѣ заг
губѣ Черно море и Воспора Вvзантійскаго, какъ
то и Еллиспонтскаго, сторили много пакости на
Бѣломорскы-ты островы, опустошили бреговы-ты
на Маллѣ Аeiiлѣ, една часть излѣзли на сухо ог
коло Аѳонскѣ-тѣ Святѣ горлѣ, и осадили Кас
сандра и Ѳессалонікъ, и отъ тамъ проишли до

Дебра и шептуны (Бытолѣ) презъ околы-ль

села, кои-то влѣпили и опустошили. Тамъ ты у
дарила Римска-та Конница, и гы прогонила на сѣ
веръ до Нишь, гдѣ-то пристигналъ съ войскы-ты
си Клаудій, ударилъ гы на редовно сраженіе и
пьрво былъ побѣжденъ; но послѣ, като гы запри
щилъ въ нѣкои непроходимы мѣста, поразилъ гы
и имъ убылъ до 5000 войны, а останжли-ти ся
дрѣпнѣли и ся укрѣпили въ Емѣ горѣ, т. е. въ Бал
чть-гъ (20 и 1 килій въ штатамъ и тѣ
В ты забыколилъ, а послѣ повелѣлъ на пешцы-ты
си та ты ударили; но Готѳи-ти преодолѣли и имъ
убили много войны, и тъй си отворили пѣть и
вырвѣли напредъ, а Римляне-ти слѣдували подпрія
 Взведеніе. «Т

имъ. Въ това разстояніе Готѳи-ти, кои-то бѣхѣ

остали въ корабы-ты, плавали покрай Ѳессалія и
Аттікѣ, разграбили исходяще много тамошны се
ла, осадили и завладѣли и самаго града Аѳинѣ,
изъ кого-то послѣ были испыѣдени, продължили
плаваніето си даже до островы-ты Крита и Рода,
и послѣ ся завьрнѣли да търсятъ дружинатѣ си.
Между това болесть напада и на едны-ты и на
другы-ты, отъ кое-то ползующеся Римляне-ти, не
преставали да гы гонятъ и да гы білѣтъ, и тъй
по-вечето имъ войни и кораби погинѣли, други
ся поробили, а други пристали Римляномъ, и имъ
станѣли войни или земледѣлци (270 л.), и тъйся
свьршила тая ужасна Готѳска война, отъ коiкто
Клаудій ся нареклъ Готѳскый (9); но ударенъ и
той, какъ-то и войскы-ты му, отъ речена-тѣ бо
лесть, умрѣлъ въ тоже лѣто на Сремъ (8irmium)
при Дунавъ-тъ, а наслѣдникъ му останалъ Ауре
ліанъ, не малко въ такія войнѣ отличившійся. Двѣ

годины послѣ (272 л.), кога-то Аvреліанъ ся го

твилъ да пойде на востокъ противу Палмурскѣ-тѣ
царицѣ. Зиновія, научился че Готѳи-ти минали
пакъ Дунавъ-тъ и влѣзли въ. Пеоніьѣ. Той часъ
ся управя тамъ съ войскѣ-тѣ си и гы ударя въ
крѣпко сраженіе, въ кое-то като ся били до ве
черь-тѣ паднѣли мнозина и отъ двѣ-ты страны

безъ да ся рѣши побѣдата; но, понеже паднѣлъ

и самъ Готѳскый краль----------------74 „-
Каннахаудъ, Книвовъ, на
слѣдникъ, Готѳи-ти ся дръшнѣли прѣзъ нощь-так
залъ"Дунавъ-тъ, и отъ тамъ предложили Ауреліа
” лишь 1.

мать. Ры получили Т0". Въ заключеніе-то

и г 1-на чтилъ Алешедшанѣ. като гледалъ че Гог
"-ти глав- I зломъ владѣніяхлѣна Дашкішѣ. и че Римля
***?? П9 111Еѣ. Веѣа Дщ аполеталъ. Да ты пошлышать

ты тамъ... когда-то и тщ. и други сѣверни варва

г. зашлшли непрестанно и навѣтрешны-ныимъ
269 ччкалстт. „и когда-то спичкый почти востокъ бѣ

не толъ вліяніе-то на Палмурсклѣ-гдѣ царицѣ Ели

«ваьа. лѣтахт
чрхуг конь-то и сл.
ся, готвяше да воюва.
готвяше
лишился да жертвува реченнѣ-тѣ задъ Дунавскѣ
«ластъ да да ся успокои поне отъ Готѳсклыстра
ля. л тти пятъ предалъ Дакія, колѣ-то веке Гот
«н-тит совершено обладали, а по-вече-го отъ та
чашны-ты жители Римляны преселилъ отъ сямъ
Султавъ-тъ въ Мvcin. гдѣ-то и устроилъ новѣ. „Да
лѣлъ 11" подраздѣляемылѣ. като ветхлѣ-гдѣ, на Да
шія прибрежная греnsis), и Дакіь средиземныя
metiterramen. 12)
28 Тarmа Готен-ти, по мѣстоположеніе-то си,

раздѣлили ся на двѣ Кральства: Восmочно. и

Лаптино; а отъ тамъ и сами Готен-ти хваннѣли
да ся зовлтъ Восточная Сistrо-Сіоthae, Остро
готѳи. Grennthumari), и Западная ЛУese-Gothаe, Вц
сиготѳи. Тervingi). Остроготѳи-ти, т. е. Восто
чйй-ти, кои-то и просто Гомем ся именувaтъ, за
дѣржели ветхы-ты свои падчерноморскія жилища,
я Висиготѳи-ти, т. е. Западни-ли заманя вха
владenл.-тла землѣ. Дажамѣ. Тя пкѣ Гмежи

Кральства начали на ея чминать чть на «ь.

собоины князя. я что-чт-ча имъ чинамъ пыли,
 Ваведеніе. 5.)

по Горнанда, Аварикъ,
"" « —А, да... да...-- "и Аурикъ. Остроготыски
ти краліе происходили отъ челядь-тѣ на Амаль
ты, а Виситотѳски-ти, отъ челядь-тѣ на Балды
„, —------- -4
ты. Отъ тогaва Готѳи-ти, оставляюще” въ обще
спокойны Римляны-ты, хванѣли да ся біжтъ съ
различны варварскы народы, кои-то были около

имъ. Тіи народи были: Вандали, кои-то пресе

лившеся отъ Балтійско-то поморіе, обитали тогава
на рѣкѣ Тиссѣ, между Марoша и Дунава, иму
ще Готѳы-ты на востокъ, Маркоманны и Куады
ты на западъ, и Ермаидуры или Суевы-ты на сѣ
веръ; Гепиды, кои-то, обитающе въ тыяже стра
ны, были тогава испадени отъ тамъ, и ся пресе
лили въ Гллурія, гдѣ-то царь Римскый Пробъ имъ
1
далъ мѣсто"загласеленіе (280 л.); Бурунду, ко
*м. ѣытными назета?” „. . . . . . "?""""”
Тó."ббйfaitіé” въ лѣта 240-250 на востокъ отъ
49454ыц.ца застой безсмыслей?"?"?"
ТКiniaea. 116ыли блѣ"Тамъ"йeit ei”бѣ"Тепицы-ты,
чесалакакойобыскала, а разсказа сего1755г.„УТВ
игчаетъ тотъ нихъ отишли на востокѣ"кѣмъ"Мeо
лій на гитать, а по-тата-1614 "гай»

"близо пригллеманы-ты; IIучи, кои-то ся явили

пьрво при Меотійскы-ты западны брегови (267 л.),
участвовали въ Готѳско-то тoгашно по море вое
ваніе на Греція, и слѣдъ разореніе-то на тѣ-зи
огромнѣ Готѳскія войскѣ въ Ѳракія, часть оста
ли тамъ на Римская службѣ, а часть отишли въ
Германіи и Галліи, а по-много-то си остали при
Меотиса; Роксолaни, кои-то живѣли по бреговы
ты на врьхныя-тъ Донъ; Сарматіи, кои-то оби
тали на сѣверъ отъ Готѳсклѣ-тѣ землія, прости
рающеся отъ Дона даже до Вислѣ, и проч. —
90 Глава Г

Между това Готѳи-ти, или сами, или наедно съ

другы варвары, тѣхни подданници или союзницы,
не ся оставяли пакъ отъ да воюватъ сегазь то
газъ и на самы-ты Римляны. Така въ лѣто 292

влѣзли съ Сарматы въ Иллуріѣ, но были прогна

ни отъ царя Римскаго Проба, който преселилъ, и
отъ тѣхъ и отъ различны другы варвары, доволно
множество плѣнницы въ Ѳракію и Македоніѣ, съ
надеждѣ че ще гы има помощницы. Въ лѣто 294

и звѣ, готъ отъ кать и вести, чтó

зли пакъ!"въ"Вракій оружіемъ, но были Такожде
побѣдени и прогнани отъ двамата Римскы царіе
Діоклитіана и Галлеріа. Въ лѣто 321 и 322,
Готѳи, Сармаmi”ій"Карпи мнѣли отново Дуна
въ-тъ, и опустошили сичкы-ты окрестны страны
на горніѣ и долніѣ Муcin, и даже на Ѳракія,
но царь Константинъ Великый гы побѣдилъ въ
различны сраженія, и не само гы прогонилъ задъ
Дунавъ-тъ, но минѣлъ и самъ подирѣль имъ, по
бѣдилъ гы и тамъ совершено, убилъ имъ много
люди, какъ-то и самаго краля Сарматскаго. Раз
54уждаете?"
цимода, и сотворивъ миръ съ осталы-ты, завьр
наѣлся торжественно отъ сямъ Дунавъ-тъ, гдѣ-то
освень що завелъ Римскы-ты не малко плѣнницы
кои-то освободилъ, закаралъ и много плѣнницы
варвары, кои-то населилъ въ новѣ-тж Дакіiк и въ
Мvсія (1). Въ лѣто 325 Константинъ като о
станалъ самъ царь Римскый слѣдъ побѣжденіе-то
соцаря его Ликиніѣ, свикалъ въ Нiкeim, пьрвыя-тъ
Вселенскый Соборъ противу нечестиваго Арія, и
 Паведеніе. 91

въ лѣто 330 пренеслъ столнишѣ-тѣ си отъ Стара

го Рима на Константинополь, кого-то бѣ ново
и нарочно направилъ на Вvзантія, и го нареклъ
Новъ Римъ; а въ лѣто 331 раздѣлилъ сичко-то
царство на четыри Префектури: Галліж, Гталіis,
Гллерія, и Востока, всякъ "же Префектурѣ на
различны Правителства, и всяко Правителство на
различны епархіи (2). Между това въ лѣто 328,
кога-то консули Римски были Густъ и Іаннуарій,
Готѳи и Сармати воевали презъ Дунавъ-тъ про
тиву Римляны-ты, но Константинъ ты скоро уда
рилъ, побѣдилъ, и прогонилъ (3). А двѣ годины
послѣ (330 л). Висиготѳи-ти, скаравшеся съ со
сѣды–ты си Сарматы (Язvты), съ кои-то до нынѣ
гы виждахмы заедно противу Римляны-ты, дигна
ли войнѣ насрѣщѣ имъ, и гы ударили. Сармати
ти имъ ся упрѣли доста врѣмя, но бывше побѣ
ждени, искали помощь отъ Константина, и той ско
ро въоружився, тръгналъ съ огромны войскы и
отишьлъ въ Муcin, гдѣ-то самъ останѣлъ при
Маркіанополя да пази предѣлы-ты, а сынаси Кон
стантина проводилъ задъ Дунавъ-тъ. Онъ соеди
нився съ Сарматы-ты, ударилъ Висиготѳы-ты на
20 Априліа 332 л. и толкова гы побѣдилъ и по
разилъ, що они, загубивше отъ бой, отъ гладъ и
отъ студь до 100,000 человѣцы, принудили ся,
за да получатъ миръ, да дадѣтъ въ залогъ Ри
мляномъ нѣколко отъ предны-ты свои лица, а съ
тѣхъ наедно и самаго сына Краля своего Алари
ка. Освень това тіи, пріявше пьрвы пѣть Христа
92 Глава 1

анството, загубили и денежнѣ-тѣ заплатѣ щозе

мали по-напредь отъ Римско-то царство, и ся за

дѣлали да му давалъ, колчанъ мучпотребить 30,

000 войны, кои-то оно щало да храни и употре
бява на своiмъ потребѣ подъ имя союзницы ( 4).
По такія причинѣ Константинъ, за да си оздрави
іоще по-добрѣ предѣлы-ты отъ къмъ-то тыя не
мирны непріятели, направилъ много крѣпости при
Дунавъ-тъ, а именно Констанція, Дристрѣ, Пли
сковѣ, и Преславлѣ. Отъ тога-зи веке Готѳи-ти
мирували съ Римляны-ты даже до слѣдъ смьрть-тѣ
Іуліанова (362 л.). Но въ това разстояніе не мо
гуще пакъ да стоятъ мирни, обърнѣли си ору
жія-та противу сосѣды-ты си варвары. Така въ
лѣто 334 Висиготѳи-ти, съ новаго си краля Ге
берика Книнова правнука, отишли таударили Ван
далы-ты живущія, какъ-то рекохмы, на Тиссія при
Мароша и имущія на востокъ Готѳы-ты, на за
падъ Маркоманны-ты, на сѣверъ Ермундуры-ты, на

пладне Дунавътъ. Вандали-ти отъ пьрво дьржели

доста добръ, но послѣ ея побѣдили, и самъ кри
ль-тъ имъ Вижемиръ былъ убитъ въ сраженіе-то.
Они вооружили тога-зи робы-ты си именуемыя
Лимиганты, и съ тѣхъ наедно навили Готѳы-ты.
Но речени-ти имъ роби помощници, обърнѣли по
слѣ оружія-та си противу свои-ты господары на
рицаемыя Аркаланты, и поразивше принудили гы
да побѣгнѣтъ отъ това мѣсто; и тъй часть отъ

нихъ прибѣгнали на западъ при Квады-ты, а часть

дошли отъ сякъ Дунавъ-тъ въ Римскѣ-тѣ землѣ,
 „---"”

л. 13. 1 и

54

Взведеніе 193

гдѣ-то Константинъ гы пріялъ като госты, и имъ

далъ мѣсто за населеніе въ Малѣ Скуеiiк (Добри
цѣ), въ Ѳракія, въ Панноніѣ, и въ Тlакедонія
(5). Отъ другъ странѣ Остроготѳи-ти съ новаго Т
«а кы а гости то вѣть, "
кой-то былъ много храбръ, и съ силы военны
дѣянія станѣлъ страшенъ на ближны-ты народы
(6), ударили и покорили себѣ, освень Чудскы и
други нѣкои сѣверны народы (7), Ерулы-ты, Ве
неты-ты, и Есты-ты. Ето какъ приказва Горнандъ
покореніе-то на Ерулы-ты и на Венеты-ты: «По
» неже съ покореніе-то на толкова народы Ерма
» нарикъ бѣ станѣлъ ненасытенъ, той непретьр
» пѣ да не покори себѣ и народа Еруловъ, (на
» кои-то началствуваше Аларикъ.) като убиeдна
» голѣмъ часть отъ нихъ. Той народъ, казува А
» блавій, обытающій при езеро Меотійско, въ мѣ
» ста блатисты кои-то Грьци-ти именуватъ блѣ,

» назовалъ ся Ерули отъ това, и былъ колко-то

» бръзъ въ движенія-та си, толко паче и горде
» ливъ. И наистинѣ немало тогази народъ, кой
» то да не бы си, избиралъ отъ. нихъ легкы-ты
» вооружены войны за своѣѣ-тѣ войскъ. Но сов
» сѣмъ що тѣхна-та бьрзость не бѣ ся уничто
» жила отъ другы часто съ нихъ воевавшія на
» роды, обаче та ся надви сега отъ Готѳска-та
» тяжесть и небързость, и слѣдбата направи като
» и тіи, какъ-то и други народи, да ся покорятъ
, Готѳскому Кралю Ерманарику.—Слѣдъ поко
, реніе-то на Ерулы-ты, истый Ерманарикъ обы
 91 Литви Л

» наѣ оружія-та си на Венеты-ты, кои-то, ако и

п да немахѣ опытъ въ воеваніе-то, но понеже
и бѣхѣ многочисленни, испьрво ся покусихѣ да
» ся упрактъ. Но въ битвѣ-тѣ нищо не чини
множество-то, и наипаче кога иде на срѣща му
IIы и другомножество вооружено. Тіи Венети, какъ
«Тó"вѣ-пачайб-т6"на изложеніе тогситтвтрас
...„ьшцементами чего нашею готы.
» писъ-тъ народа (Готѳскаго) показахмы (8), изъ
.„шаг****ламац
» "едіiiъ народѣ"трепешедше„дрщ. имена имѣтъ
часа. Р"""”..“***сланы... что-т.
„мама”
15 сега: т. е.Дешсши. Ду124; кои-то ако
и да правятъ на всекъдѣ сега, за наши-ты грѣ
***ть....„дамами»?99999454ччтчетачлавылами
цытный?
хоть дущаго?
таковскій. «Чтобы спасти сы
* тутъ та. врачевавае.аь. ху1- 1 9
Ерманарйкѣ" сотворилъ подвластны на себе сида
же и самы Висиготѳы-ты, совсѣмъ що гы оста
вилъ свободны, какъ-то и другы-ты покореныя му
народы, да си имѣтъ пакъ особны свои князи,
кои-то обаче начали да ся именуватъ, не веке
кралie, но сждницы. И тѣй Готѳско-то кральство
подъ Ерманарика ся расширило и увеличило чрез
вычайно, сирѣчь отъ Дунавъ-тъ и Черно-море до
Балтикѣ, и отъ рѣкѣ Вистлѣ.до Танаисъ, и самъ
Ерманарикъ, като великъ завоеватель, былъ сра
вненъ отъ свои-ты люди съ великаго Александра
Македонскаго (10). Такива успѣхи имъ дали дер
зость да захванѣтъ пакъ свои-ты користолюбивы
нападенія и на Римскѣ-тѣ землѣ. Чтомъ умрѣлъ
убо царь Іуліанъ (363 л.), они, като гледали че
предѣли-ти Римски были злѣ храними отъ къмъ
то Душавъ-тъ, и че наслѣдникъ-тъ му Іовіанъ
 Ваведеніе 15

(363-364 л.) былъ недостоинъ, начали часто да

минуватъ по малшинѣ въ Мусiiъ, и наипаче въ
Маль Сгана, гдѣ-то кого планами все по на

мѣряли, вращалися пакъ назадь безъ да гы при

стигнѣтъ Римски-ти стражи. А кога-то наслѣдни
къ-тъ Іовіановъ Валентініанъ (364-375 л.) пріялъ
брата си Валента за соцарь (364-378), и удер
жавъ за себе западны-ты Префектуры далъ нему
Восточнѣ-тѣ, и слѣдъ еднѣ годинѣ той Валентъ
миналъ съ войскы-ты си на Асіin: за да воюва
на Персы-ты, тога Готѳи-ти, ползующеся отъ то
ва за нихъ пріятно обстоятелство, начали да ся
готвятъ за да минаютъ и цѣлокупни воевателно на
Ѳракіія (11). Това услышавъ Валентъ, отдѣлилъ
и проводилъ еднѣ слѣдъ другѣ нѣколко отъ войскы
ты си на Дунавъ-тъ. Съ ледны обаче отъ тѣхъ,
като минували презъ Цариградъ, согласився тайно
Прокопій Іуліановъ сродникъ, дигнялъ главѣ про
тиву Валента, и ся прогласилъ iмператоръ на 28
Септемвріа 365 л. Послѣ прешедъ на Асiiъ, взялъ
осажденіемъ Халкидона и Кузіка; но со вси тыя

свои успѣхы, боящся да му не преодолѣе Ва

лентъ, проводилъ скоро посланницы и писма до
Краля (слѣдника) Висиготѳскаго Аѳанарика за по
мощь, и той му испратилъ 3000 или 10.000 (12)
войны помощницы. Но преди они да пристигнатъ,
Прокопій въ слѣдующе-то 366 лѣто былъ побѣ
жденъ въ двѣ знамениты сраженія, хватенъ въ
бѣгство-то си, и убитъ отъ Валента (13). А Гот
ѳи-ти това услышавше, вьрнѣли ся за отечество
96 Глава Г

то си презъ Ѳракія, плѣняще все що намѣряли

по пѣть; но бывше забиколени отъ Римскы-ты
войскы преди да стигнѣтъ на Дунавътъ, принуди
ли ся да ся предадѣтъ, и като роби были зака
рани и пръснѣти по различны градища, гдѣто по
Валентовлѣ заповѣдь гы дьржели подъ стражѣ не
вързаны (14). — Това Аѳанарикъ научився, про
водилъ къ Валенту посланницы да ся жали защо
Римляне-ти нарушили така съюзъ-тъ и пріятел
ство-то си съ Готѳы-ты, и искалъ да пуснѣтъ за
прены-ты. Валентъ му испратилъ военачалника Ви
ктора да му каже, че нарушеніе-то было станѣло

паче отъ Готѳы-ты, защо тіи проводили войны по

мощницы Прокопію, и че тіи помощници были хва
нѣти, не като пріятели, но като врагове Римски
злосторници, та за това и нещаялъ да гы пусне. А
ѳанарикъ напротивъ отговорилъ, че речени-ти по
мощници были пратени, не бунтовнику, но царю
Римскому, и за доказаніе показалъ Виктору пи
сма-та що му бѣ писалъ Прокопій, и въ кои-то
онъ думалъ, какъ-то и чрезъ посланницы-ты у
тверждалъ, че былъ сродникъ Іуліановъ и истин
ный слѣдъ Іовіана царь Римскый, и че слѣдова
телцо Готѳи-ти, споредъ союзното си обѣщаніе,
были длъжни да му проводятъ просимы-ты помо
щницы; аколи Прокопій не былъ истинныйцарь Рим
скый, Готѳи-ти това незнающе не можили да бж
датъ, криви. Валентъ, совѣтовався и отъ брата си
царя западнаго Валентиніана, не пріялъ тыя изви
щенія; Аѳанарикъ постоянствувалъ да си искавой
 Взведеніе. 97

ны-ты; и тъй несогласіе-то имъ достигло до тод

кова, що ся отворила между Римляны и Готѳы
нова война, коя-то траяла три годины. Въ пьрвѣ
тѣ (367 л.) Валентъ, собравъ огромны войскы
при Дунавъ-тъ, направилъ мостъ съ ладіи привыр
заны, и миналъ въ Дакія; а Готѳи-ти убоявше
ся дръшнѣли ся отъ поле-то на горы-ты, и тъй
презъ сичко лѣто, безъ да стане никое общо сра
женіе, двѣ-ты сопротивны войскы ся дразняли
частно помежду си, и Валентъ, сотворивъ само
грабителства, и ухвативъ нѣколко селачи плѣнни
цы, вьрнался въ Муciiк на Маркіанополь градъ
величайшій. Въ вторж-так (368 л.) Валентъ пре
каралъ напраздно лѣто-то на Дунавскы-ты брего
вы, безъ да може да мине отъ срѣщай, защо, отъ
много-то дъждовы що паднѣли, тая рѣка съ чрез
вычайно-то извышеніе на воды-ты си дьржала по
топены презъ цѣло лѣто сичкы-ты отсрѣщны низ
скы равнины. Въ третія-тѣ (369 л.) Валентъ, со
творивъ пакъ мостъ като напредь при града Но
ва-Дуна (15), минѣлъ съ войскы-ты си Дуна
въ-тъ, и понеже Готѳи-ти пакъ ся дръпнѣли на
вѣтре по горы-ты, онъ прегазилъ и опустошилъ
сичкѣ-тѣ равнѣ Висиготѳскѣ землѣ, и отишьлъ
даже до Груѳунгскы-ты, т. е. Остроготѳскы-ты
предѣлы. Тогaва Аѳанарикъ, като гледалъ че вой
скы-ты и подданни-ти му страдали много отъ ли
шеніе на хранѣ и на другы потребности, рѣшил
ся да ся удари на битвѣ съ Римляны-ты; по
бывше побѣждени, Готѳи-ти ся дръпнѣли за да
1(!)
99 Глава Г

ся пазятъ въ блатны нѣкои мѣста, и отъ тамъ ис

ходяще нападали напрасно на Римскы-ты войскы,
и имъ правили много вреда. Валентъ тогава за
повѣдалъ да не излѣзватъ войскы-ты му изъ укрѣ
плены-ты си становы, а само слугы-ты и вардачи
ти войнски да нападатъ тайно на Готѳы-ты и да
гы ловятъ или убиватъ, обѣщався да заплаща о
собенно за колко-то Готѳскы главы му быхмѣ до
несли. Таковымъ образомъ тіи истрепали много
Готѳы, и Аѳанарикъ отчаявся предложилъ да сто
ри миръ. Валентъ испьрво не послушалъ, но по
слѣ като пріялъ писма и молбы отъ Сенатъ-тъ
Цареградскый да даде конецъ на войнѣ-тѣ и да
си дойде, склонился, и заключилъ съ Аѳанарика
миръ съ такыва условія: Дунавъ-тъ пакъ да бж
де предѣлъ на Готѳска и на Римская-тѣ землѣ,
но Готѳи-ти да не минуватъ веке отъ сямъ за
никой причинѣ, а само на два опредѣлены гра
довы да дохождатъ за търговіiі; обаче да ся пла
ща Аѳанарику отъ Римско-то царство опредѣле
на-та денежна помощь, какъ-то и отъ напредь.
Въ заключеніе-то на той-зи миръ, понеже потре
бало да ся разговорятъ лично Валентъ и Аѳана
рикъ, по причинѣ ужь че ималъ отъ бащѣ си
клятвеннѣ заповѣдь да не ставши никога на Рим

скѣ-тѣ земліѣ, нерачилъ никакъ да мине отъ сямъ

Дунавъ-тъ, гдѣ-то Валентъ ся былъ тогава завьр
нѣлъ, согласили ся та дошли и двамата насредъ
такія рѣкѣ, и тамъ подъ жарко слънце сѣдѣли
на лядіи-ты, си та ся разговаряли сичкыя-тъ день.
 Взведеніе 55

Ѳемистій, великъ хвалитель Валентовъ, захваля и

Аѳанарику говорящи че ся показалъ тогaва не
толкозь варваринъ въ разумътъ, колко-то въ язы
къ-тъ си, и по пскусенъ въ умственны-ты состя

занія, нежели въ военны-ты ударенія (16). —

Слѣдъ той-зи миръ Готѳи-ти оставили спокойны
Римляны-ты до 5-6 годины, кога-то Унни-ти пре
шедше Танаисъ нападнали врьху имъ и гы при
нудили да имъ ся покорятъ, или да побѣгнатъ
съсъ жены и дѣща отъ сямъ Дунавъ-тъ, какъ-то
ще на-долу да кажемъ.
 ГЛАВА III.

55IIIIIIIIIIIII9,

1 Начаю на всторіѣк-гв. Унновъ. за кня-го «свелъ

прости нѣкои поминанія нищо почти не знаемъ на 474
пѣть по Хр. — 2. Тнгазѣ царь Унскый Бѣляшръ упи
ря и пожмурива ввѣряю Акаширы-пя. я вослѣ я Алины-ты.
коми-то я по Аглаячь снѣгъ свистнятъ вѣрни Унимъ
«мназница и помышляши. —З Рикамин-гл. не тѣхшше
мучителстви-то Ерминарижа Краля Гетчesнгм. признантъ
Бѣммирина свое избавленіе. — 4 Бвгвислинна въ Гатчин
ты взмыслена причина на Унави-ль ггъ симъ Тянигъ
пришествіе. — 5 Уни-ти минувъ Тникъ вешній съ
«мизнишь-ты «я Аяшы, шакнувшитъ шаны тѣни про
лшня, а послѣ ввѣ шали си удираетъ съ Титны-ж. и на
пѣли пы шапканитъ: «тирный пить приль Ерманщикъ
читъ «римъ и чтчаяніе уваря «я съ нихъ и внутна.—
6 Вилѣлшихъ нянъ Вишницъ си утвари въ нихъ ин
го пили... на вснита повѣжленъ, най-зетнѣ си утѣшна;
шинчителя-ли на машлѣтны-тъ му свынъ Винцингъ. А
шей и Свиринъ, слѣдъ напризны «противленія. пигу
Кашился да пристанетъ длитур-гр. гу, тучнуть-чуть черту, ругъ
пирали св. и ся дрышитъ при Вингтвы-ты залъ Днѣ
при с на частицы-ты Титвы Бѣлимпъ питавя чашенъ
кралъ народный Вишнuрin. — Т Бѣлиниръ наша печа
шю и на Вниглнты при Днѣстра, та пришѣ при
тни ты шеку Литти. Дунинъ-тъ. и Киршавы-ты тѣ
пы, тѣ-то ти съ внизи «ничего лишитика ги тра
ватъ — 19 Ралли и начавшія началу Винцигатежь ты
чиня «ли искатъ да лыжагъ грѣши» Униве-ты на Кав
 Бѣломщря 101

паѳа, а други да побѣгнѣтъ отъ сямъ Дунавъ-тъ на

Греко-Римско.—9 На това послѣднее мнѣніе ся намира
и Готѳскый епіскопъ Улфила, изобрѣтшій Готѳскла-тѣ аз
букѣ. — 10 По слѣдствіе на това Аѳанарикъ остава
на мѣсто-то съ малцинѣ, а по-много-то Готѳи дохож
датъ на Дунавъ-тъ и ся молятъ Римляномъ да гы пріе
мнѣтъ въ земліѣ-тѣ си. За позволеніе пращатся отъ
нихъ нѣколко заедно съ Ульфила до Римскаго царя Ва
лента. — 11 Описаніе на характиръ-тъ и на упражненія
та Валентовы въ Антіохіи.— 12. Извѣстіе за прихо
жданіе-то Готѳскихъ пословъ, противни въ совѣтъ-тъ
мнѣнія за пріятіето на прошенія-та имъ, и рѣшеніе Ва
лентово. — 13 Употребени-ти коварства и хытрости зада
ся предума на това Улфила; предосторожны ужь Ва
лентовы мѣркы за пренесеніе-то на Готѳы-ты отъ сямъ
Дунавътъ. — 14 Шо пострадахъ Готѳи-ти преди да
минжтъ и като минувахѣ Дунавъ-тъ. — 15 Шо по
страдахъ и слѣдъ като го минѣхѣ отъ крайно-то Ри
мляновъ развращеніе и корыстолюбіе. — 16 Прѣобраще
ніе Готѳовъ на аріанство-то.— 17 Римляне-ти дигатъ
Висиготѳы-ты отъ при-Дунавъ-тъ за навѣтре; отваря
ся Дунавъ-тъ, и Остроготѳи-ти минуватъ подирѣ имъ;
крамола ся подига въ Маркіанополь, слѣдъ коis-тоГот
ѳи-ти ся подигатъ и оттеглятъ, а Римляни-ти гы подго
нятъ и ударятъ, но ся крѣпко побѣждаватъ.—18. Отъ
тамъ Готѳи-ти ся устремляватъ на Ѳракіи, осаждаватъ
напусто Адріанополя, и правятъ за отмьщеніе неисказа
ны пакости и злины по села-та.—19 Валентъ проваж
да насрѣщалъ имъ восточны и западны войскы, кои-то
Готѳи-ти ополчени въ Муcin, ударятъ и побѣждаватъ.
— 20 Римляне-ти ся тогазь рѣшаватъ да дьржатъ Бал
канскы-ты проходы, но Готѳи-ти призвавше на помощь
и другы варвары отъ задь-Дунавъ-тъ, принуждаватъ ты
да ся дръшнѣтъ въ Ѳракія, гдѣ-то и они гы преслѣ
дуватъ, плѣняще, горяще и убивающе, и часть отъ
102 Глава ГЛ

шихъ похождятъ даже по Париградъ. — 21: Валентъ са

враща тога на Паршрамъ, и за роптаніе-то нарочно рѣ
шиваешь самъ, да валѣзе противу Готчы-ты. — 22. Стя
пывъ на Адріанополѣ. слѣдъ много совѣты на чижа ли
яли не царя западнаго Граціана. по притворнымалéы я
вредложена Фритигерновы. извая срѣщо Готен-ты, и
ея удара съ нихъ, но ся крайно побѣжлива, и загубва
сячкы-ты своя войскы, и самын-тъ си живетъ. — З
Слѣдъ вторю вuвразно, покушеніе на завладѣлъ Авра
вополь, Гага-тя опустошаватъ силкѣ Макевнѣ и
Шигурѣ, а Римляне-ни за отмѣшеніе войнитъ коню-то
Готвы иладежи бѣхѣ по-нашрешь прежарали на Асѣ.—
24. Наслѣдникъ Ѳеодосій ся принося съ Готчы-ты тѣй
вскусно, що слѣдъ смѣртъ-тлѣ Фрититервалъ и Ана
вариковъ привожда ты на си пречндитъ съ него во
презъ силкыя-чъ му животъ. — 25 Междут тма кралъ
Остроготескый Ванявшь. съ умышленіе за прошлыя Уп
панты. ударя пѣрво Аяты-ты и побѣдилъ расцѣнува ва
врысть края имъ Бока и 70 велички. Бѣюмиръ «ниче
по увѣря и убива, и поставя кралъ Остромчемъ ската
своего Унимунда. — 26 Ушин-ти оставятъ тоживъ сама
мирни Господаря на все залъ-Гувквско и вамъ-черно
ворско пространство. —27 Вмареніе Аркадія на Во
стокъ и Онюрая на Западѣ. Зачаю на валявета Рим
ежня імперіи. Пѣрня всемогущая министра Спишманъ
вря Овора. Руговъ при Аркадія. Помиралъ отъ смер
рянка ся Егтрація. Руганъ совѣтука тайна. Уны-сы и
Готны-ты на кавальтъ ва Греко-Римско-то парства.—
28 Страшенъ походъ Увквѣ презъ Кавказа на Асѣ,
даже по Кышь-Стрѣ и Антіохѣ. и тѣми» вызвраще
не слѣдъ много пакости, плѣнѣ. я раздумчива. — 59 А
варикъ съ Готѳы-ты и съ друты каркады паминицы,
опустошава Вракѣ и Москвѣ. и малыя важе въ Па
ряградъ: По увѣщаніе же Гуфію минута, и смѣшныя
Македонія и Ѳессамбл. я взя въ Фмилл. и Камы,
 Бѣломира. 103

гдѣ-то направя много зло. Покорява Аттика и Аѳинъ, и

сичкы Пелопонисъ. Стилихонъ два пѣти доходи отъ за
палъ насрѣщѣ имъ, и два пѣти ся завраща празенъ.
Убитіе Руфіново, въздвиженіе Еwтропіево, и премиреніе
съ Готѳы-ты.— 30 Избраніе Іоанна Златоустаго за Па
тріархъ Цареградскый, кой-то любимъ отъ народъ-тъ за
свои-ты ученіе и добродѣтели, съ обличеніе-то обаче па
развращеніе-то омрази ся отъ голѣмцы-ты и особно отъ
Еvтропіа. — 31 Слѣдъ малко обаче по причинѣ на бун
тованіе-то Травигилдово, увѣщаніе-то Гайново, и жало
ваніе-то на царицѣ Еvдоксіѣ, Еvтропій пада отъ са
нъ-тъ си, прибѣгвль въ церквѣ, и Іоаннъ го защища
ва. — 32 Бунтованіе Гайново съ Травигилда, и тѣхно
то съ тежкы условія премиреніе съ Аркадіа. — 33 Іо
аннъ дава Готѳомъ православнымъ церквлѣ; Гайна иска
такльва и за Аріаны-ты Готѳы, а понеже по сопротивленіе
Іоанново Аркадій имъ не дава, онъ ся рѣшава да си отмь
сти и царю и Іоанну.— 34 Гайновы злоумышленія и
войнственны мѣркы противу Царегражданы-ты, кои-то
обаче преварятъ, и избиватъ по-вече-то въ градъ-тъ о
ставeны Готѳы, а другы-ты изгарятъ ведно съ цырквѣ
тя. Готѳскѣ. — 35 Открывся като врагъ на царство-то
Гайна, слѣдъ напусти покушенія на Европѣ, отиде на
Еллиспонтъ да мине на Аciiлѣ; но посрѣшнѣтъ и СО
крушенъ отъ Фравита, вращася и отходи та минува
Дунавъ-тъ съ намѣреніе да ся тамо насели.

1 Като тъй подробно говорихмы за древны-ты

Уннскы жилища и за тѣхны-ты сосѣдны и другы

народы, время е веке да захванемъ и іеторія-то»

имъ. Ніи видѣхмы выше (1), четіи, самодержавно

управляеми, покорявали ся на единъ царь. Новая

имъ слѣ, были по-напредь царіе-то, и що слѣ 1999
вили, не знаемъ, защо Грьци и Римляне до 19
104. Глава П

газъ не сдѣ имали съ тѣхъ никое сношеніе; за

това и не слѣ, могли да знаыктъ нищо почти или

за мѣсто-то имъ, или за царіе-то и управленіе-то

имъ, или за історіѣ-тѣ имъ; А сосѣдни-ти имъ
народи, кои-то свѣ ты извѣстно познавали, бывше
като нихъ варвари и безкнижни, не слѣ могли да
оставятъ нищо написано даже и за тѣхъ си. Са

мо Арменн-ти, начавше слѣдъ крещеніе-то си (л.

276) да употребяватъ нисаніе, оставили нѣкои
iсторическы за тѣхъ си списанія, но и въ тѣхъ
за нашего народа нищо друго не находимъ, ос
вень че въ лѣто около 120 преди Хріста, по при
чинѣ на голѣмы нѣкои размирицы въ Бльгарска
тѣ при Кавкаса землѣ, мнозина Блѣгаре ся пре
селили отъ тамъ въ Арменіь (2); че въ лѣто ок.
312 по Хріста, поощреніемъ царя Персійскаго
Шабуха (Сапора), Унни-ти, заедно съ сосѣдны и
негли соплеменны-ты си Пасъли, воевали противу
Арменіи, но были отъ Арменскаго царя дергала
(Тпридата) побѣждени, съ убитіе-то военачалника
ихъ царя Пасѣлскаго, и нагонени даже до Ун
нска-тѣ землѣ (3); и че въ лѣто 363. побу
жденіемъ Римскаго царя Іуліана, Арменскый царь,
заедно съ Унны и Аланы помощницы, воевалъ на

Мидіьѣ, но былъ и той слѣлъ четырегодашимъ вой

нѣ крайно побѣжденъ отъ Персы-ты (41. Тія iсто
рически поминанія вы показватъ само че Унни-ти
владѣли надъ и близо при Кавкаса, отъ 11-го вѣ
ка предъ Р. Хр. даже до край почти 1V-го вѣка
но Хріста, какъ-то и выше рекохмы (5", но шамо
 Бѣломіра 105

по-вече. А сега піи сми [дошли до едно время,

кога-то Унни-ти изшедше изъ тыя непознаты свои

Аревны жилища, минѣли на Европѣ, и влѣзли въ

сношеніе съ Готѳы, Грыцы и Римляны, и имъ ста
нѣли познати. За това отъ тамъ насетнѣ доста
Говорятъ за тѣхъ и Грьци и Римляне, но за то
ва и пьрво за тѣхъ помянившіи Грьчьски и Ла
тінски списатели казватъ че Унни-ти до тогaзь не

были познати, или че были мако познати (6). Чер

пяще убо изъ тыя списатели, ни ще прикажемъ
Отъ Тука нататькъ все що ни свѣ тіи оставили
писано за Унны-ты, но читатель-тъ трѣба да по
мни, че, за причины-ты кои-то выше изложихмы(7),
ніи подъ имя-то Унны разумѣвамы всякога Блъ
гары-ты.
2. Въ лѣто 374 по Хріста, когато Валентініанъ,
западный царь Римскый, прешедъ Дунавъ-тъ бѣ
отишьлъ да воюва противу Куады-ты (Чехы-ты);
Валентъ же, восточный царь Римскый, сѣдящи на
Антіохія, и гонящи православны-ты Хрістіаны въ
ползж на аріанство-то, мѣчашеся да покори вол
нующы-ты Ісавряны, и ся готвяше да стори новѣ
войнѣ съ Сапора царя Персійскаго заради Іве
рія и Арменіь; а Ерманарикъ кралъ Острогот
ѳскый си почиваше въ старость-тѣ си отъ послѣ
дніѣ-тѣ съ Римляны-ты поразителнѣ Готѳскѣ вой
нѣ; Унни-ти, владѣюще задъ Дона съ царя сво
его Бѣломира (1), захванахѣ свои-ты завоевател
ны движенія, кои-то за малко время гы поставихлѣ
Господари врѣхъ сичкы-ты надъ Дунавъ-тъ и надъ
106 Глава П1

Черно-море Европейскы страны даже до Вислѣ

рѣкѣ, и начахѣ да даватъ законъ на Римскы-ты
восточны и западны цари. Най-напредь Бѣломиръ
за неизвѣстны причинѣ ударилъ ближны-ты Ун
номъ Акацыры, и гы покорилъ. Послѣ за неизвѣ
стнвѣ пакъ причинѣ, отворивъ войнѣ съ Аланы
ты, ударился съ войскы-ты имъ близо при Тана
исъ, и совсѣмъ що они показали величайшѣ хра
брость въ това сраженіе, побѣдилъ и тѣхъ съвѣр
шено, убилъ и самаго имъ царя, и гы принудилъ
да заключитъ съ него миръ, и да ся одължатъ да
бѣджтъ всякога Унномъ покорны и воинственно
союзни и помощници (2). Тіи си здраво упазили
задълженія-та, защо, освень една часть отъ тѣхъ

кои-то отдѣлившеся побѣгшѣли отъ сямъ Танаисъ,

а напоконъ, прошедше даже до Балтійско-то по
моріе, и соединившеся съ тамошны-ты Германскы
племена, воевали на Галліѣ и на Испанія, дру
ги-ти си останавли владѣюще въ древны-ты свои
при Кавкаса и Каспiѣ жилища, и послѣдувалида
проваждатъ Унномъ доволнѣ войнская помощь да
же до смьрть-тѣ великаго ихъ царя Атила.
3 Непокореніе-то на една часть отъ Аланы
ты, и побѣгваніе-то имъ отъ сямъ Танаисъ, было
е за Бѣломира доволна причина за да мине тѣнь

рѣкѣ и да ты гони. Но въ това время (л. 375)

ся. Случило и друго нѣщо, коe-то го подкашицо

да стори воеваніе и отъ самъ тазирѣкѣ. Раксо

лани-ти (1) живѣли тамъ покоряющеся Острогот
ѲОМЪ. АкС. П Да Ся. Памали пакъ свои особны кня
 Бѣломира. 107

зи. Но понеже Остроготѳскый краль Ерманарикъ,

совсѣмъ що го сравнявали, какъ-то рекохмыт(2),
съ Великаго Александра царя Македонскаго, мно
го свирѣпъ и мучитель ся показвалъ на покорены
ты нему люди и народы, Роксоланскый князь, у
слышавъ славны-ты Бѣломировы побѣды за скоро
время надъ два отличны народи, проводилъ тайно
къ нему посланницы да му представятъ нетырши
мо-то состояніе на соотечественницы-ты си, и да
му ся молятъ да гы избави отъ това состояніе.
Това услышавъ Ерманарикъ, проводилъ незабавно
да уловятъ невѣрнаго того князя Роксоланскаго;
но онъ предваривъ побѣгнѣлъ при Бѣломира. Ер
манарикъ же, за да си отмьсти, уловилъ женѣ му
Олгѣ (3), вьрзалъ и рѣцы и нози за четырилу
ды кони, и немилостиво іn разчеснялъ! Но тая
княгыня имала двама братія именемъ Сара и Ам
мiа. Тіи тогазь ся заклели помежду си за да й
отмьстятъ, и тъй единъ день, обрѣтше Ерманари
ка на едно уединено мѣсто, устремили ся врьху
му напрасно, ударили го съ ножъ, и го бѣдствен
но наранили. Отъ раны-ты си Ерманарикъ не у
мрѣлъ, но и старъ уже на 110 годины еще былъ
неоздравялъ. Между това Роксолани-ти, отъ страхъ
да не пріемнѣтъ люто наказаніе отъ неговѣ стра
нѣ, прибързали да повыкатъ Унны-ты на своѣѣ
помощь, и тъй они пріемше приглашеніе-то имъ,
минали Танаисъ (4). Тая e iсторическа-та исти
на коя-то е наставила Унны-ты да дойдятъ на

Европж.
1174 Л"да ГV.

4 Готен-ти обаче. по-сетнѣ калга-то были отъ

тѣхъ побѣждени и прогнани. валыслили другъ

причиимъ яа тѣхяю-то отъ сямъ Танаисъ преше
ствіе, и тая изяысленна причина повторяема изъ
уста въ уста, влѣзла въ уши-ты на Горнанда,
Прокопія, и друты списатели, кои-то суевѣрно въ
пріяли за истинимъ и нѣ вмѣстили въ історическы
ти свои сисанія. Тіи приказватъ дѣйствително че
Уни-ти, живяще отвѣдь Танаисъ и Меотисъ, не
мали отъ напредь никое сношеніе ни познайвство
съ отсямпы-ты жители и мѣста, нито воды-ты ми
пупали, шито даже знаили че ся минуватъ. Но е
динъ день млади нѣкои тѣхни момци, изшедше на
ловъ, гонили единъ рогачь; а той като бѣгалъ,
отъ притѣсненіе-то си, скочилъ въ тыя воды, и
началъ да плава къмъ отсямны-ты страны. Ловци
ти Уписки тогазъ, или отъ любочестіе, или отъ
любопрѣніе, или же отъ бѣса побуждаеми, хвьр
лили ся и тіи подирілѣ му, и не го оставили до
гдѣ съ него наедно излѣзли на отсямныя-тъ брегъ.
Но тогaзь напрасно загубили рогачь-тъ отъ очи
ты си, и отъ тамъ сѣкали хора та, чe то не бы
ло рогачь, но нѣкое привидѣніе, нѣкой мечтате
ленъ образъ, проводенъ нарочно отъ діаволъ-тъ
за да покаже Унномъ плать за кѣмъ отсямны-ты

страны и народы. Ловци-ти убо като не видѣли ве

ке рогачь-тъ, вѣрнѣли ся назадъ, и приказали на
свои-ты соотечественницы Унны все що имъ ся
случило, и какъ воды-ты ся лесно минували; кое
то они услышавше, възрадовали ся че намѣрили
 Бѣломірa. 109

новы мѣста за плѣненіе, и той-часъ си грабнѣли

оружія-та, и уминѣли отъ сямъ презъ Танаисъ (1).
Евнапій си казва истинѣ-тѣ говоріѣщи, че никой
нищо вѣрно незнаилъ да каже за да знаемъ отъ
гдѣ сѣ были Унни-ти, и отъ гдѣ пришедше на
паднѣли на цѣлк. Европѣ, и низвергли Скуескы
ятъ (Готѳскыя-тъ) народъ. На това обаче онъ при
лага че, разсуждая отъ древны-ты списанія, издалъ
въ начало-то на iсторіѣ-тѣ си и свое за нихъ
по вѣроятности мнѣніе (2). Но за злѣ честь, тая
часть отъ Евнапіева-тѣ iсторіѣ не ни ся е со
хранила за да видимъ какво е было то вѣроятно
и разсудително мнѣніе.
5 Было то какъ было, Унни-ти въ лѣто 376,
союзъ сотворивше съ Аланы-ты, заедно „съ нихъ
и съ царя своего Бѣлoмира минѣли рѣкѣ-та. Та
наисъ (1) съ коніе-то, жены-ты и дѣца-та свои,
и съ все друго що имали, и покоривше незабавно
околны-ты малкы нѣкои народцы именемъ Алипсу
ры, Алциджуры, Итамары, Боискы, какъ-то и А
ланы-ты кои-то бѣхѣ побѣгнѣли отъ сямъ Тана

исъ, нападнали послѣ и на само-то Остроготѳское

кральство. Ерманарикъ, ако и да былъ еще бо
ленъ отъ раны-ты си, излѣзлъ противу нихъ съ
сичкы-ты свои войскы, и ся ударилъ на бой; но
Унни-ти му преодолѣли и го развалили. Онъ пакъ
собравъ и другы войскы сторилъ и второ сраже
ніе; но былъ пакъ отъ нихъ побѣжденъ, а при
това отъ подвигъ отворили му ся и рани-ти. То
гава онъ отчаявся, понеже не можилъ да тьрши ни
110 Глава П1

болесть-тѣ на раны-ты си ни срамъ-тъ на побѣ

жденіе-то си, и понеже не му оставало веке на
дежда за побѣдѣ, ударилъ ся съ ножъ и убилъ
самъ себе, бывшій старъ на 110 годины (2).
6 На негово мѣсто станѣлъ кралъ Острогот
ѳомъ сынъ му Видимиръ, (Vithimir), кой-то заедно
съ нѣкои Скуѳы помощницы наеты съсъ заплатѣ

упрѣлъ ся нѣколико время на стремителны-тыУн

ны и Аланы, и ся ударилъ съ нихъ на битвѣ
много пакти; но всякога побѣжденъ, най-сетнѣ ся
убилъ въ едно велико сраженіе, и оставилъ на
слѣдникъ на кральство-то малолѣтнаго сына свое
го Видерика подъ настоятелство и покровителство
то на двоица; храбры и опытны воеводы Алаѳеа
и Сафрака. Но и тіи покровители съ сичкѣ-тѣ си
храбрость и опытность не можали за много да дьр
жатъ противу поразителны-ты Уннскы оружія, и
тѣй като видѣли че непріятели-ти имъ тотъ день
на день успѣвающе по-много ты притѣснявали, "о
ставили слѣдъ малко столнинѣ-тула и отечество-то

си, и заедно съ краля! Видерика и доволнѣ часть

Остр. товъ съ женами и дѣцами дрѣпнѣли ся
я тетка. Днѣпра, и прибѣгнѣли при сопле
и свои вы. А други-ти Остро
I I I 1 1 III т. тѣхъ „ останавли; си
1 гл. 1 и Унискому царю Бѣ
I 1-го, и пися за това, не само
I II 11II1 1 IIIII. IIIIIIгIIIIIIIIIII. II. IIСить

I. II. II. IIушнуркину имъ Амал

или 11 ли платка ваша сы
 Бѣломпря 111

на Вулдулла или Атаулфа брата Ерманарикова (1);

кое-то ще каже че Виниѳарій былъ правнукъ А
таулфа брата Ерманарикова.
7 Виситетѳскый князь бѣше тогазь Аѳанарикъ,
съ котото си выше (1) запознахмы. Дерзостный
той князь, за да бы возбранилъ Унны ты да не
дойдятъ по-насямъ, собралъ си войскы-ты и ся о
полчилъ съ нихъ при Днѣстра по сичкѣ-тѣ дъл
жинѣ на Остроготѳскыя-тъ предѣлъ, а отъ пре
дны-ты свои воеводы проводилъ, катопреднѣ стра
жѣ, Мундериха, Алгарамана и другы, до дваде
сять каменоверженія напредь, зада съгледватъ Ун
ны-ты и да му даватъ извѣстіе за движенія-та имъ.
Бѣломиръ видѣвъ тыя малцинѣ люды, разумѣлъ че
тіи сѣ были предстража на Висиготскѣ-тѣ вой
скѣ, и че тая не е была много далечь отзадь. За
това безъ да гы докачи никакъ оставя Мундери
ха и дружинѣ-тѣ му спокойны да си почиватъ, а
онъ, дигнѣвъ тайно войскы-ты си, забыколява на
горѣ презъ нощь-тѣ и пригазя на едно плитко
мѣсто рѣкѣ-тѣ по мѣceчинѣ, а послѣ доходи та
напада напрасно на Аѳанариково-то полчище, безъ
да го усѣти никой. Ужасъ напада на Готѳы-ты
отъ това нечаянно удареніе, и не бывше въ состоя
ніе да ся упрактъ, обращатся на бѣгъ, и гоними
силно отъ Унны-ты, мнозина ся убиватъ, или у
воды-ты падаютъ та ся удавятъ, или ся роби уло.
вяватъ; самъ же Аѳанарикъ съ колкото люди мо
жилъ да побѣгне, хварлился въ ближны-ты стрым
ны горы, и така ся упазилъ. А послѣ, като си
112 . Глава П

прибралъ бѣглецы-ты и совокупилъ осталы-ты си

войскы, видящи че нема тамъ вѣрно и здраво мѣ
сто да стоя противу таквы-зи непріятели. дитны
ся съ войскы и народы. и дошѣлъ да ся ополчи
въ нынѣшніь-ть Молдювѣ между Прута. Дунава,
и Карпаѳскы-ты горы, гдѣ-то. за по-великая, бе
зопасность, направилъ на десныя-тъ брегъ Прута,
отъ стичаніе-то му съ Дунавъ-тъ даже догорскы
ты тѣснины, еднѣ дѣрвенѣ преградѣ шарамшолъ),
и отъ друтыѣ-ть странѣ издитниклъ стѣнѣ высо
кѣ. Тѣй като ся заградилъ отъ всекѣгѣ мыслилъ,
че ще може за много время да ся залази отъ Ук
ны-ты (?). Но не станѣла тыа работа-та, какъ-то
щемъ на долу да видимъ.
8 Отъ едвѣ странѣ Готѳа-ти, вся уже. тре
веряхлъ на Увеко-то имя. защо слушахѣ отъ
вредъ да въ казватъ че «единъ не услышала до
номази марода, извелъ изъ скрыты нѣкои и не
познаты мѣста, взбухнѣлъ като нѣкоя буря изъ
высокы горы, и сабарялъ и уничтожалъ все щоу
предыь си намѣрялъ» 1". Отъ другъ странѣ влѣ
зла помежду Готѳы-ты разгоря и несогласія го
лѣми, пѣрво заради вѣрѣ-тѣ имъ. а послѣ и за
политическы-ты обстоятельства, въ комъ-то са на

прасно рада Увы-ты канали; а всякый звекол

ко таква-за раздора вредятъ сажы-ты варства и
общества. Отъ селемдесятъ главны касамъ голѣми

промѣненія бѣхѣ ея увели у Готѳскы-ты нравы:

едва часть отъ нихъ бѣхмѣ стаямля Хрістіане, а
друга ея мѣржеме како за отечеся» то ся поман
л. 376 Бѣломира 113

ство. Аѳанарикъ бѣше отъ тыя послѣдны-ты, и

гоняше люто Хрістіанскаж-тѣ вѣрѣ. А други дво
ица тѣхни князи, Фритигернъ и Алавивъ, отдѣ
лившеся отъ него, защищавахѣ напротивъ Хрі
стіаны-ты. Отъ тамо гоненіе-то Хрістіанско по
престанѣ, но ся роди пакъ между Аѳанарика и
тыя двоица князи лична гореща вражда, коя-то
ся показваше въ сѣкы случай. Така и въ сегаш
но-то Уннскаго нападенія обстоятелство тіи ся съ

него не согласявахѣ. Аѳанарикъ като пресмѣтнѣ

сичкы-ты Унновъ успѣхы и сполученія, предложи
на Висиготѳы-ты че, ако бы они да гы испядятъ
и отъ това мѣсто, гдѣ-то бѣхѣ ся тъй добрѣ у
крѣпили и преградили, а тіи да ся дръпнѣтъ то
гава въ Карпаѳскы-ты горы даже до повьрхны-ты
имъ равнины, кои-то стрьмны и непристѣнны на
ричахѣ ся Кавкаландіи. Това бѣше негово-то
мнѣніе и намѣреніе. А Фритигернъ и Алавивъ не
го не одобряюще, предложихѣ на противъ че бы
ло по-добро и по-безопасно за Готѳы-ты да при
бѣйкѣ незабавно на Римская-тѣ земліѣ отъ сямъ

Дунавъ-тъ, гдѣ-то царъ Римскый не можаше да

имъ не даде мѣсто за населеніе. »Кога-то, дума
444 тіи, Вандали-Силинги-ти бѣгахѣ отъ нашы-ты
"тія, царь Константінъ не ли ты пріемнѣ въ
Павловны? (2) защо и царь Валентъ да не прі
99не сега и насъ въ Муciiлѣ или въ Ѳракія, гдѣ
19 495ты лесно намѣрили плодовита. земіи, да о
999 и да сѣемъ, и зеленая, тревѣ да пасемъ до
99999тъ си? Тамъ при това и страхъ не щеда

1
114 Глава П1 л. 376

имамы никакъпъ отъ Унны-ты. защо Дунавъ-тъ п

войскы-ты Римлянскы ще блѣднѣтъ като една не

проходима преграда между васъ и тыя бѣсовы,

кои-то вы тука прогонихъ, и Боше ны гонятъ. А
отъ преселеніе-то ны въ Римскѣ-ть землѣ цвѣтъ
и Римляне-ти да ся ползоватъ. понеже ще имъ
помагамы и ніи въ войны-ты пмъ. кое-то не е за

небреженіе. » Това думахъ всякій день Аѳана

рикови-ти противници. Аѳанарикъ обаче. бывшій
непріятель Римляномъ отъ малко дѣте, пріявшій
клетвѣ отъ баща си да не стыши никога на Рим

скѣ-тѣ землѣ (3), и упазившій вѣрно до нынѣ

такія клѣтвѣ, упрѣся на Фритигерново-то предло
женіе като на едно поруганіе за себе и еднѣ
подлость за Готѳскыя-тъ народъ. На това пакъ
Фритигернъ му отговори, че ако Хрістіански
ти гонители, кои-то преди малко гы съ бой умо
рявахѣ, въ огнь одушавахѣ, или въ рѣкы-ты фър
ляхѣ, вьрзаны крьстно на гребна, съсъ главѣ,-тѣ
надолу, че ако тія Хрістіански гонители (какъвъ
то бѣше и самъ Аѳанарикъ) ся боятъ праведно
да стѣпятъ на Римская-тѣ Хрістіанскѣ землѣ, го
ними-ти обаче Хрістіане Готѳи нематъ такъвъ-зи
страхъ: „Хрістови-ти чада Готѳи сѣ братія съсъ
Хрістіаны-ты Римляны, и това ся видѣ и доказа,
кога-то во время гоненія и мучителства заточени
ти отъ Аѳанарика намѣряхѣ всекога отвѣдь Ду
навъ-тъ, не само прибѣжище и хлѣбъ, но и утѣ
шеніе доволно и братско гостепріимство. Старый
и достопочтенный Ульфила. епіскопъ и апостолъ
л. 376 Бѣломірa. 115

проповѣдникъ Готѳскый, помагаше и той на раз

сѣяніе-то на тыя прелести, защо и самъ глы слѣ
но вѣрваше.
9 Той-зи Улфила, кому-то, жившему, на о
коло, отъ 330 до 378 л., (1), имя-то е останав
ло толкова славно въ Готѳскѣ-тѣ iсторію, былъ
"рожденъ въ Готѳiis отъ родители Хрістіаны про
исходящы изъ Каппадокія, и заробены отъ Готѳы
ты въ едно отъ часты-ты имъ воеванія съ Римля

ны-ты, въ кои-то они закарвахѣ всякога въ зе

мліѣ-тѣ си по нѣколко Римскы фамиліи робы. Тыя
фамиліи, бывше Хрістіане, проповѣдали тамъ Хрі
стіанскѣ-тѣ вѣрѣ, и тъй Готѳи-ти, отвергающе
поганство-то, начали да ставатъ Хрістіане (2).
Рожденъ така въ Готѳска-тѣ земліѣ и воспытанъ
между Готѳы-ты отъ отца Римлянина и Хрістіа
нина, Улфила ималъ всякога въ сьрдце-то си ра
спалено уваженіе за Хрістіанскыя-тъ Римъ и ве
ликѣ приверженность и священная любовь за но
вото свое отечество. Освенъ това, онъ ималъ и
личнѣ благодарность къмъ Римляны-ты, защо не
забравяше никога че, като бѣхѣ го веднъждь
проводили, младъ іоще, Готѳски-ти краліе на Па
ри-градъ за нѣкоin си работѣ, Константінъ Ве
ликій го пріялъ много честно и го направилъ пер
восвященникъ (епіскопъ, владыкѣ) на Готѳы-ты, и
чe ржкоположеніе-то му станѣло отъ славнаго
тога-зи Евсевія Нікомидійскаго, кой-то бѣше цар
скый духовникъ и тайный совѣтникъ. На завра
щаніе-то си въ Готѳiiлѣ Ульина ся бѣ посвятилъ
с .5 Лавы Т л. 376

-ълангъ и душа въ премычне течественшы

ты, си на Малаганны-ль взять. А за ли улесни
зве-т припявляне и за прествіе печескы-ты
Тлжяы; преданы. кли-ти главнушалъ сни за по
такжь-тѣ пять жарилы; Бытны... нашихли ли пре
вела на Тигожья взыкъ Хрисашкѣ-съ. Бывая,
и пинжа Гатчи-ля вашалъ писаніе. тая въ со

чиня «взвѣ взятыхъ угъ Грьчьскъ. Этимсяж. я дру

гл. ввели Ртничекss. 3 смыка. на жи-гт виде
гласъ замкомечъ на Гагановыя--ъ языкѣ. Такъ пре
вели священно-ги Ветли и З в. Такана 4- вѣ
гъ Ветха-гъ Вassгъ мсшви ветхозаведена кня

-а-слѣ Ларствія. - г-гй за глазагъ внѣ-тя

ва Евреяхя--ъ кармлѣ, за да же имъ далъ при
чишь адамалемежамѣтяхъ связалъ да вѣдалилисъ. Съ
двадц-гт чегчча, и щука гло-левать Вилевашае-ГЕ. ЕНТЯ
""тI дала... А та тоже мысль за "плака 544каче? лгъ В..аый. Я

ва тѣ мармее "тва сами мыза халка любитъ

е вылѣ - ч У мыла, ка----- - -чжssaли такъ
ка тысла. Тяжч. 4-гъ че- ч ече таказалъ ше
дурь-адмета с „дѣла“"кад лг*ъ 45: „ды, - Сти даетъ ста Тац.”ѣдъ Х

Быка съ немъ «чт а Волга- тѣла-та вражи са

другимѣ лѣса.а глаза. "Ктѣ. „за т часа и г. """ и Еавація
Этымъ Ч; а «тѣ. У «л» «л» «у-. ч. к а на
чекм. въ ча что-I . . . отъ "моча- ", т.-таявства.

въ «че- - -- ------ . . . . «зла» - за цань

гдѣ ла „у тамъ и мѣ. «мама, . за м 33: «а заче. ве
звѣаза за матем ччччч. -ч. см. «къ - . .
15. 4, лег-гй На
*мѣ- I
ч» чть». « ч» -« « У. . .»-» «ъ "гчѣмъ.
” «а», « «. . .. . » « ч», «. такъ
д. 376 Бѣломира. 117

при Римляны-ты въ Муciis, гдѣ-то они го прія

хлѣ съ голѣмо усердіе, ведно съ сичкы-ты другы
исповѣдницы, кои-то съ него наедно бѣхѣ побѣ
гнѣли. И сега убо простый и убѣжденый той че
ловѣкъ вѣрваше несумнѣнно, че отвьдь Дунавъ-тъ
была обѣтованна-та земля за него и за братія-та
му. Ніи ще видимъ по-долу колко бѣ въ това
излъганъ. А слово-то му имаше толкова досто
вѣрность, що привлече лесно на себе по-много
то Готѳы, не само Хрістіаны, но и сичкы-ты по
ганы, кои-то нѣмахѣ: страсть противу новѣ
таѣ вѣрѣ.
10 По неизбѣжно слѣдствіе на все това гор
кый князь Висиготѳовъ Аѳанарикъ, оставенъ и на
пустенъ отъ по-много-то свои подданницы, не мо
жи веке да ся закрѣпи въ вышереченѣ-тѣ си о
градѣ при Прута, и ся дръпнѣ та ся затвори въ
Кавкаландскы-ты ущели ведно съ колко-то мубѣ
хѣ останавли вѣрны Висиготѳы. А Фритигернъ и
Алавивъ, предводящи еднѣ войскѣ отъ около
200.000 души, запятися на къмъ Дунавъ-тъ.
Това множество вървеше подирѣ имъ колко-то
можаше благочинно, и влачаше съ себе сичко-то
си движимо имѣніе. Най-напредь вѣрвяхѣ микіе
то вооружени; а послѣ, жены-ты, дѣца-та, и ста
ри-ти, заедно съ овцы, кони и говеда, и съ коли
натoварены. Ульила вьрвеше и той съсъ священ
ницы-ты и діаконы-ты си, бдящи надъ носимыя-тъ
храмъ составляемый отъ еднѣ голѣмя сѣнь (ч
даръ) направeнѣ верху едны кола, въ ком-то
1 1 ч. Галька. Г л. 376

лѣл. ль, толкала меда гжала, гл. 15 и 1-"О гѣк4.31 Л. " Ме 5.151. П

служчины книги. Ужъ-съ не впе галлъ- и

слѣдъ жалка» То-че--те пристигѣялъ на Дунав
ская-съ орелъ, съ слѣ-то виждалъ гъ сдѣлалъ
мѣстомиллхемѣ: Могамакѣ.--. Этакжа ваше-ства. Тыя
Млгійская властя шамъ вылѣлѣ. Тогня-гт пан

члллѣ на хлѣвы, и съ пол-чень выѣгѣ двннь

"ллъ ма Вольскагъ. Ла плечагъ... и для са тли...догъ да такъ
жая»-то позва мечтла чинѣтъ С, нагъ-съ. Еван

ччт-чъ могъ, кое-то тѣлѣ, отъ предъ... отправилъ

зналъ что лишь- за глядитъ Тамакая- владѣте
ж. чле-то гл Ужетъ влетѣлъ Т. и шгъ приви
ла, чѣмъ залѣ, что «мы»-ти лѣзъ длѣ Улыли и

долч. знаменита "«чь. 1 пте четвая птѣлъ Уша

гаго вчалѣть тѣ, лавка лѣ чег така Еказъ вы ее

печал, что жь часть ли ты, слитъ таланыя; ва

тать. «ст.--« ты что же я с т . 1 сей
ти тамъ ты взялъ, а къ Ал. т. тв. тѣла та.цдтистъ, да вы;
«ч» «ъ Т1 г.г. чл. --- не покои, такъ-то ли са
1499 г-1 949мгъ, т. е. татагѣ; глагъ та, та та, и ты, радость-съ, за
ключ. стечка: «так» г «вчи "литктг шавs...»
Не «ча, "точка, ччть» тотъ тяготѣ... чь не
чтожи ли чета: этотъ та точка; а, тазы . д., д. че
ттѣй: я г. глба и что тата — г., 5 д. д., писка лгъ
теч. течь чч« «Г.-«т» «т» т. я такъ... дачктъ на

чемъ то, " «г-ѣ. - -. .. и т. «т» а м или

Вяч- чч« «т»« —- . «чть Т4 чч., имамы. .; в
«чи гу чи- г. и тѣмъ чть» ". "-ччт тамъ, защищать... ни

«--- «иметъ «т»«т» - «- -. «т» такъ я

«А частямъ м-«тѣми» л а г. мартъ. 1. т- . т., а тыча, да, да
л. 376 Бѣломіра 1 19

выя-тъ Дунавскы брегъ, гдѣ-то сѣдяхѣ подъ сѣнь.

колко-то можахѣ благочинно, да чакатъ отвѣтъ
отъ Римскыя-тъ царь.
11 Въ това время западный царь Валентініанъ
не бѣше веке живъ да даде совѣтъ Валенту ца
рю восточному, какъ-то бѣ сторилъ въ лѣто 366
(1). Той бѣ умрѣлъ въ предидуще-то 375 лѣто
(2), и бѣ оставилъ царство-то си на двама-та мла
ды свои сыновы, Граціана шестьнадесятодишно, и
Валентініана П-го четырегодишно момче, кои-то,
раздѣливше царство-то помежду си, пріяли пьр
вый-тъ, Британіи, Галліѣ, и Іспаніилъ; вторый-тъ,
Італіѣ, Пллуріѣ, и Африкѣ. А Валентъ, забыко
ленъ отъ ласкатели Аріаны, не бѣше въ состояніе
да стори здраво и смысленно рѣшеніе заради Гот
ѳы-ты. Онъ имаше въ себе еднж. смѣсь отъ ка

чества добры и отъ щенія лоши. Онъ бѣ ся по

казалъ правдолюбивъ и некорыстолюбивъ; стра
шенъ за лоши-ты, защитникъ на немощны-ты, и
вообще жестокъ но безпристрастенъ слѣдникъ, ка
къвъ-то бѣше и братъ му, за кого-то онъ имаше
удивително уваженіе; за войны-ты бяше строгъ, но
храбръ и сострадателенъ, и генералъ съ доволенъ
опытъ за да заповѣда подъ другыго. Но совсѣмъ
тѣмъ онъ бяше и много самолюбивъ, и кота-то

станѣ царь, прельстився отъ това си случайно

прославленіе, и возвышився отъ мечтаніе на ме
чтаніе, достигня до услѣпеніе человѣка родивша
гося въ Багряницѣ. Онъ тогазь вѣрваше даже че
е и непогрѣшителенъ, и ся увѣряваше просто на
19й Плава 11 л. 376

amme-ты ласкатели. Ако и да бѣ совсѣмъ не ученъ,

ца за ученіе толкова малко способенъ, по слѣдъ
дванадесятъ-голшню царствованіе на Востокъ, гдѣ
та са говорящіе вообще Греческый языкъ, бывшій
уже на 50 толпны человѣкъ, не можaше шакъ да
разумна лежала ма-за языкъ. Искаше обаче да
углуммана и вережла вматочилъ-лѣ церквѣ. вов-то
ка жемчо врема маше; вѣдале раздираема съ прин
хмаю-ла. чана тѣла различенія. оныя учительскы
я вашаче начахѣ прямкѣ. км-то хнышалъ пе
духарак-ла, и въ жме-что га улавказъ часть и ввѣ
жмухам-ль, мама, Валемт гя вакзалѣ жить нара
жай рживавшее, прехччава, и взвивавше... а Ар
мерем-жа за Днѣпръ-гъ мой, загнана въ принци
хлад-за лѣ 44454чт "за Ваадаевальдъ замѣшатѣашовывалъ
Толкалмазъ... за такъ мыла мачами вмѣстѣ за та не

правъ я вамъ отсталъ, а личень маше длина

за закрытывалите. Зыча « ч» замаша за пе
лаѣда, залечь въ мое молчала мало-ль-адражалъ
4 мучая мать, а въ вымыла мала чаша-лѣ чая
желать» въ литель это те-« « лѣ я ва
марными глазами, мы въ память ме--а ту за заговлялъ,
шершавы-сы, "чу ска за эти тамъ, мель.» на замѣтивъ
замаша. А что вы, что «ель ма ть гава
щемые чл , ч ѣ мате- " «г.» «л»ь», «ми-ли
за лишили "укла - «за что же мы, «мы», ну да и маме
844бы. См. л. «дѣломъ и чточ. "Учить, гл. 4имыкавъ мѣ
шлымъ тотъ же ты что ч «че че
не дуэли ль вы, чеч. « «ч» ч-I ч. ч. «маль мо
ра-та, да ли ты чточ. «« «т» «т» «ь «мамы, лѣ
л. 376 Бѣломира. 121

кахѣ че си оставялъ усердно именованіе-то Князь

Римскаго народа за да пріемне именованіе Князь
аріанскыя церквы.
12. Тѣй убо като си прекарваше Валентъ вре
мя-то въ Антіохіѣ, и ся предаваше, ведно съ нѣ
кои нему любимы архіереи, на едно отъ тыя бо
гословскы упражненія, напрасно неопредѣленіи слу
хове му донесохлѣ извѣстіе за онова що бѣ ся
случило задъ Дунавъ-тъ. Тія слухове казвахѣ че
едина: неизвѣстенъ народа, изшеда иза Скиѳскы
ты блата, изрукнжла на Европа, като една
силна и голѣма рѣка, и превратила Аланы врѣха
Остроготѳы, и Остроготѳы врѣха Висиготѳы,
кои-то отъ страха бѣгали напредіак му като
нѣкое уплашено стадо. Испьрво Валентови-ти
ласкатели ся смѣяхлѣза това катоза една баснь,
защо на всякый часъ дохождахѣ отъ тыя удале
ны страны слухове, кои-то единъ часъ по-сетнѣ.
излазяхѣ лъжа; но нужда бы най-послѣ да по
вѣрватъ, кога-то нароченъ писмоносецъ съ великая
бързость пришедъ донесе Валенту оффиціално из
вѣстіе на предложенія-та Висяготѳскы инатрыва
ніе-то на послы-ты имъ за Антіохіii. Дворъ-тъ
царскый ся слиса тогава, и хванѣ наздраво да
мысли что да отговорятъ на проводены-ты, и какъ
да постлѣпятъ съсъ Висиготѳы-ты. Легкоумни и
ласкатели-ти думахѣ че то было пакъ щастливо
за царь-тъ слученіе: «Ето, казвахѣ тіи, че цар
ски-ти непріятели искатъ сами да станжтъ негови
подданници и войни: страшни-ти Готѳи ставятъ
149 Глава П " л” 376

Римскія войска, предъ коis-то сички-ти варварски

народи щлятъ да потрешержтъ; царь-тъ ще зима
отъ нихъ колко-то войны иска, а селачи-ты Рим
скы ще остави да си работятъ нивы-ты и лозія
та; и тѣй земя-та ще да ся оре и сѣе по-добрѣ,
«бщаета ти цлтъ да заплащатъ за колко-то войны

да давать имъ са пада. и царски-ти сокровища

ще блѣдлтъ преизобили.» А здравомыслящи и ра
зумна-ти говоряхлъ: «Гледайте да не уведемъ въл
къ тѣ въ комармотх. че жа овчерь-тъ злѣ ще му
думА до 5 мужа о далъ межъ тія вѣда. отъ лошо-то

ся естество монархемя. да ававятъ кучета-та. и

да обладалъ стало-то.» Тія едно ва друто про
также мнѣнія ея предложихs и жарко разсмотрѣ
хмѣ къ царская-тъ совѣтъ; Валентъ ты слушa. а
послѣ стори рѣшеніе какимъ-то самъ можaше да
стора счрѣчѣ. че по пріемне Тотвы-ты. яко ся
премѣлъ ма столъ Аріяне?
18 Гетеи-ти бѣхѣ, при чткнгвисть-то поч
ти отъ межъ тѣмъ... Между проповѣдницы-ты имъ
моме може и «речь тиши ксть Месопотамій
ской литель, хочетъ учите че Богъ, тѣла ла имя
тѣ по и образъ мечтаметчччть. папеже слазлалъ че
ловѣка по образу своему 1 . Андели съ земель
гл. « ч», «съ « ч»чтить читанная, птъ
того ты м «т»ъ. а ч. стихъ мученши.
Ты смягче съ мол. за мать. Какты. т яко да
можемъ могло ми то ми точки т; е: прель
ститъ съ то г. «счт- «. «т»«т». тамъ обѣ
че то что «т»«т» «т» «т»-» «тства.
л. 376 Бѣломпра 122

кое-то учаше че Хрістосъ была мною по-доленя

ошѣ Бога отца, и че была даже тварь. Епи
скопи-ти имъ, прилежаще всегда на проповѣдни
ческы трудовы, приличахъ много на свое-то ста
до. Ѳеофилъ, Улиловъ предшественникъ, бѣ под
писалъ наистинѣ Гправославны-ты правила Нiкей
скаго Собора (л. 325), но Улфила пріяполуаріан
ско-то исповѣданіе на Риминійскыя-тъ соборъ въ
1таліѣ (л. 359), кое-то онъ сѣка испьрво че не
было противно на православіе-то; а послѣ като
видѣ мнозина подписьцы да ся отрекатъ, отре
чеся и той отъ това исповѣданіе. Сега Валентъ

искаше да ся повырне Улфила на пьрво-то си то

ва мнѣніе, и да накара Готѳы-ты, съсъ всемогу
ще-то си надъ нихъ вліяніе, да пріемнѣтъ тако
жде полуаріанско-то ученіе. Тъй самодумаше онъ,
може Улфила да получи шото проси за народъ-тъ
си. Чтомъ ся издаде това царско рѣшеніе, абіе
учители искусни и архіереи важни быхѣ испра
тени на вънъ за да ся намѣрятъ редомъ по пѣ
ть-тъ отъ гдѣ-то щѣше да мине Улфила презъ
Малѣ Асіin: за Антіoхіis. Гдѣ какъ ся онъ за

пираше намиряше предъ себѣ такыва учители и

архіереи, кои-то му казвахѣ че дошли ужь зада
го посрѣшнѣтъ и поздравятъ, но дѣломъ бѣхѣ
дошли за да го предуматъ; и така наченвахѣ съ
него пространны разговоры за да го катихисатъ,
или влазяхѣ да вьрвятъ заедно въ кола-та му за
да го преобърнѣтъ по пять. А кога-то най-сетнѣ

дойде на царскы-ты палаты, то бы по-лошо іоще:

124. Глава 11 л. 376

sauцо, онъ приказваше злощастія-та народа свое

го, а тіи му: отговоряхлъ съ изложенія за тожде
ство-то шли сообразность-тѣ на Божіи-ты суще
ства! Уморавахѣ го така съ различны распры и
доводы ееологическы, за да го увлеклѣтъ по-добрѣ
въ примки-ты ся и да го обуздаыьтъ: а той гор
кый ся мысляше за свои-ты страждущы соотече
ственницы, и му ся стру ваше негли че въ тыя
безчеловѣчны подвяты слушamе тѣхъ отъ далечь -
да плачатъ я да му ся молятъ за да ты пзбави.
Най-послѣ му; ся видѣ, че тыя ситны дребны ра
боты, кол-то бѣхмѣ толкова тьмны за него, нема
хл голѣмж важность, и тожно самолюбіе-то на

архіеречи-ты и упорно-то пристрастіе на соперни

цы-ты ты показахѣ да сж нѣчто голѣмы 2). То

го ради и ся склони на царско-то щеніе, и така

старый той Вислиготѳскый епископъ. като ся наве
же побѣлѣлж-тѣ главлѣ подъ тыя жестокы нужды.
отпде да занесе народу своему избавль-тѣ. конь
то за него купи толкова скво. Валентъ ся ра
двamе sа той-зя свой успѣхъ. и ся пмашеза вто
рый Константинъ. Обаче, за да не быхѣ то уко
рили че жертвува политикл.-тѣ въ ползъ на вѣ
рж-тѣ, издаде рѣшеніе че. кога ще минктъ Гот
ѳи-ти презъ Дунакъ-тъ. трѣба пьрво да миватъ
жены-ты и дѣла-та имъ. коп-то да ся проводятъ
и вардятъ за порукѣ, въ вѣтренны-ты градовы.
на ЧО послѣ да мя лѣтъ мужіг-тѣ, кото-то такъ да

не пущатъ вко си не прелалъ оружія-та. Съ

тыя предосторожности. за мудрость-тѣ на кон-то
л. З76 Бѣломнря. 125

всякый ся удивляваше, Балентъ сѣка че преве

рилъ сичкѣ-тѣ бѣдѣ, и заповѣда да ся проводятъ
нѣколко лядіи за да пренесятъ Готѳы-ты презъ
Дунавъ-тъ, а нѣколко чиновницы подъ главнаго
военачалника комита Любичина да избержтъ мѣсто
за поселеніе на тыя преселенцы, да имъ расподѣ
лятъ това мѣсто, и да имъ дадѣть храня, дырва,
и орудія за земледѣліе.
14 Но догдѣ да ся рѣшатъ тыя работы. слѣдъ
толкова затрудненія, кои-то забиколявахж. Уличиля,
и дружина-та му, минжся много время. А Гот
ѳи-ти сѣдяхѣ подъ сѣни да чакатъ при Дунав
скы-ты бреговы, и имъ ся изгледвахж. очи-ти да
ся взиратъ идактъ ли проводени-ти человѣци. При
това же и храна-та имъ ся довѣршаше, и потъ
нимъ течаше Отъ снаглѣ-тѣ, като мысляхлѣ, че слѣдъ

малко, ако бы да не дойдятъ, щяхж. да умрѣтъ

гладни. Като гледахѣ сѣкы день, кога упредилъ си
на югъ, и кога узадіь си на сѣверъ, отъ на
дежда и отъ страхъ видяше имъ ся часто, есть,
че лядія-та съ проводены-ты имъ иде; а послѣ,
че Уннски-ти легки конници приближаватъ къмъ
нихъ. Така десять пакти на день прекинувахѣ отъ
еднѣ прелестнѣ надеждѣ на най-смьртны-ты стра
ховы. Най-сетнѣ мнозина отъ по-дерзновенны-ты,
не терпяще веке, рѣшихася да нихъ на силѣ
Дунавъ-тъ, ако и да бѣше онъ голѣмъ и стра
шенъ отъ много дъждовны воды, кои-то бѣхѣ въ
него тогава натекли. И така, едни ся хвѣрляхи
въ рѣкѣ-тѣ за да въ минжтъ плаваніемъ, а рѣ
126 Глава П1 л. 376

ка-та ты заносяше; други ся качехлѣ на издълба

пы планіе или на присочетаны гребна, кои-то съ
дѣлrы пѣртовы ся мѣчахѣ да управляватъ, а Ри
мляне,-ти стрѣляхлѣ съ махины врьху имъ каменіе
като градъ и гы испотрушавахѣ или гы рѣка-та
morѣлгаше судна и человѣцы; aко ли нѣкои отъ
шихъ съ голѣмъ силѣ опазени преминяхѣ рѣкѣ
тм. тогaзъ пакъ Римляне-ти наnадахѣ врьху имъ
съ мечѣ и га посѣчавахмѣ. или гы повращахѣ на
задъ и погрузявахмѣ въ воды-ты: за кое-то они
послѣ ея омакахъ, парю Валенту. а той, понеже
угол. памятникъ толку за стола подданнаглы. Отнее власть—
тм тна чтимуютны «ты, ком-то по войнскл. длѣж

постъ бѣхм, погубила тыя Готѳы. я безъ жалко

пмъ оттомamе за животъ‑тъ; а велможн-ти царскы
«я смѣялж на тыя чиновницы че были любобра
титомъ, и отъ политикѣ не разбирали. Няй-послѣ
Вамматомъ, то позволеніе за ла минктъ отъ сихъ

тотчть, то ты поемъ.» ты тамети пят

нѣ, «хоть тыточь Гимски лиліи ея приготвяхъ да
м промскомъ презъ Дунакъ-тъ. и Любиmнъ. за
ма «м могъ читъ ужь напекле-ты заповѣлъ, прав
ми стержнымъ на брегъ-то, чиновницы, и воины за
ча пе гулять, такого ч к тѣзе въ лиліи-ты. шко
« «т» «т» тремле оу ста-«. А за ль прев
рмлѣ, «что ты Бога ты и за то тетятъ ника
го помолчу м. ты чточчччт ч чть откажлаля,
«а ты тутъ тоже мы то тутъ-тѣ страны, и
ты промелм. ст. «ота та блест-тъ. такъ mы не
«лм. vrer Марта «чть., темп. плав. 1, 1
л. 376 Бѣломора 127

ныя, кои-то бѣхѣ ся ударили отъ смертоносна,

болесть. Лядіи-ти що ты преносяхѣ. минуваха
непрестанно день и нощь отъ единъ брегъ ва
другы. Готѳи-ти влазяхѣ вѣтре на кулѣ. за пова
и много лядіи претоварени ся погрузаваля, ведаю
съ покачены-ты на нихъ человѣшы. Друти вамъ,
не тьрпяще да чакатъ редъ, възсѣдала. ва дырайя
или дъскы присочетаны но злѣ завѣрзаны. а дру
ги по-дерзновенни ся хвьрляхж просто въ рѣка
тѣ да преплаватъ; и тъй отъ това голѣмо безчи
ніе, и отъ стремленіе-то на воды-ты, кои-то вотъ
много дъждъ бѣхж. станѣли голѣны, иножество
Готѳи ся издавихѣ и погубихѣ. Споредъ царска
тѣ заповѣдь, жены и дѣща минжж. по-напредъ, а
мяжіе-то послѣ. Но излазяніе-то имъ бываше тол

кова стремително и купно, що они кои-то бѣхж

поставени да гы четѣтъ, не можихж, нищо да сто
рятъ, и остахѣ като залисани отъ многолюдность
тѣ имъ. Амміанъ Марцеллинъ, приводящи два стi
ха отъ Виргиліевѣ-тѣ Еніадъ, провыквася за нихъ
и казува: «Увы! по-лесно бы пречелъ нѣкой пя
» съкъ-тъ що исхвьрля море-то, когаго вѣтръ-тъ
» подига на Ливійскы-ты бреговы « (1) Разсади
хя, обаче приближително че мжжи способны да
носятъ оружіе трѣбада имaше до 200.000 души (2)
15 Отъ сямъ Дунавъ-тъ ся представи пакъ
едно печално и срамно позорище, гдѣ-то Римско
то правителство ся показа силко-то развращеніе,
Кога-то отдѣлявахж. отъ малжіе-то жены-ты. Дѣ
войкы-ты и момчетія-та за да ты пратятъ напредь
128 Глава 11 л. 376

за залогъ въ области-ты, тогава Римски-ти чино

вници, сотнищи, народоначалници, градоначалници,
и вси други настоятели нападнѣхѣ врьху имъ ка
то орли. Всякый си зе отъ нихъ дѣлъ-тъ по свое
угожденіе: Единъ си зе крѣпкѣ и едрѣ женѣ;
другъ си грабнѣ русѣ и сынеокѣ дѣвицѣ: едни
разграбихѣ момчетія-та за свои робы; други пакъ
по-корыстолюбци зехлѣ за свой дѣлъ мѣжи крѣп
кы, и ты проводихѣ на имоты-ты си за да имъ
работятъ въ клѣщы, или да имъ копаыытъ вънъ
нивы-ты и лозія-та. А царска-та нарочна запо
вѣдь за да имъ зьмнатъ оружія-та, не ся испълни
никакъ: на това настоятели-ти си затворихѣ: очи
ты, и гледахѣ само да ся награбятъ кой какво
може, или да удовольствоватъ срамныты си похо
ты (1). Отъ свой странѣ Готѳи-ти, за да си у
пазятъ и удьржятъ оружія-та, давахѣ Римляномъ
друго все що имахѣ: злато, сребро, жены, дѣца,
кожюхы, и другы стокы, утвары и украшенія, за
що мысляхѣ, че съ оружія-та си можахѣ лесно
да придобыѣтъ послѣ по-вече отъ колкото сега
губахѣ. Колко-то за хранѣ-тѣ, коis-то по цар
ско повелѣніе щяхж да имъ раздаватъ, та излѣзe
развалена и недостаточна отъ злобѣ и нераденіе
ва наставницы-ты; за това пакъ Римляне-ти хва

наха да смѣтатъ какъ да ся ползуватъ отъ гла

дъ-тъ на тыя злополучны Готѳы, и имъ продава
хѣ много скипо мѣсо-то и отъ най-гнусны-ты
добытацы; едно умрело куче, на примѣръ, дава
хж имъ го за единъ робъ! а горки-ти Готѳи. като
л. 376 Бѣломіра 129

имъ не останѣ веке нищо, хванаха да си про

даватъ и дѣца-та (1).
16 Какво ли си думаше, и какво ли си мы
сляше между това Готѳскый Мovсей Улфила, като
гледаше че довелъ народъ-тъ си, пе на сладости
обѣтованныя земли, но на горести и робства Е
гvпетскы. Лесно можемъ да проумѣемъ колко му
ся е оскърбило и опечалило сырдце-то; но като
почтенъ человѣкъ, онъ пакъ си стое надумаж-тж.
Готѳи-ти, колко-то между нихъ бѣха іоще по
гане, крьстихася; а сички-ти пріяхѣ вѣроиспо
вѣданіе-то на Риминійскыя-тъ соборъ, или по-до

брѣ да речемъ, вѣроисповѣданіе-то Ульилово, за

що той гы така предума да вѣрватъ че тыя по
дробности не наносяхѣ никоin вредѣ на Христо
вѣ-тѣ вѣрѣ. Отъ него часъ обаче Вvсиготѳи-ти
престанѣхѣ да принадлежатъ на православнѣ-тѣ
церквѣ, и по-късно станѣхѣ истинни Аріани, рас
пространители на еретичество-то си, и гонителя
на православіе-то (1).
17. Висиготѳи-ти живѣяхя, тъй купно и мир
по при Дунавъ-тъ до нѣкое время; но най-сетнѣ
ютъ много-то обиды и насилія що имъ правяхѣ
повседневно. Римляне-ти, дойдохѣ въ такова отча
щіе, до малко іоще и цяхѣ веке непремѣнно да
ятъ главн. Любичинъ, предвидѣвъ една так
ди оурѣ, поиска да ія, предвари, и повелѣна
"ч- ты си, кои-то пазяхѣ Дунавъ-тъ, да дит
отъ тамо Готѳы-ты, и да ты закаратъ въ
щцы-ты области на царство-то, гдѣ-то ся
12

шій шалаши
 „ми , „444444 и д. 1. СТВ

5 тале « Да "такое "и вы-1 щенство 11 тI монесла II

.. д. гн. зато ти стишолвлшк т плюшло пя

лины ветn. .1и томъ т. пахалъ, ты — яхъ читъ

ляла ееннія лин. „пвѣ-ъ етаннымиренъ

ведродцевъ. " г"титутутивль-II -«иду, сдер-дали его, груд
„ца; II""?""г валя слава Лилецки и т. попечители
"I ца тт. 11, 4.IIIIIIIIIIIIII Амана Валдаѣ толпоѣтпныш
пи „исптотин-ны вышла кали „швства 1 . а по
пя и тѣ галлы Тита ши главъ-въ. л ящ-то.

am ятвяхж е пошатни-ни испросили отъ шря

Валанта позволеніе за иныхъ на Лиmва-тѣ-же
плынь... послѣ заштета искаш ли ти отъ Залента лю
т.-то позволеніе. ева иденше не глясны-вы вой
я и тѣняли и катае съ Зисяготвы-ны. пче
печатала вке никои отъ нихъ за пазн. Дуншвъ-тъ.
ваетъ развали свя отъ това "тодню время. и абіе
meme me rжьѣ рѣка... заплатили ся подыры, на
Наситетами--тя. Т-ва тлышавъ, Васиmлесный пред
велитель Фитингернъ. зараднался че му идятъ
Гтати пополняли... и началъ, да варви по легка, съ

люди-ты си. за да даде время. Четроглотвомъ да

принеттингтъ. Така Висmmтен-ти дойдоха, до гла
впвго града Мусійскаго Маркіанополя. ка-то по
слѣ ея назва Преславѣ... а тамъ ся расшали вой
пи-тя между Римляпы п Готѳы по такывъ-и слу
тый: Любининъ, призванъ на поѣдъ Фришерна и
А чиниши не шо и съ друты нѣкои отъ Готвскы-ты
пу- шы чиновницы, турныя странки да пазuтъ на
гря чему-ти днери за да не пущатъ да вливятъ
торчали та Фи не пекахs ва влѣзѣтъ непремѣн
л. 376 Бѣломира. 131

но за да си купятъ хранѣ, а стражи-ти гы ни

какъ не пущахѣ. Отъ тамо ся подита крамола,
Готѳи и стражи ся улавятъ за рѣцы, и начеватъ
да ся білѣтъ. Готѳи-ти, бывше естествомъ по-laг
ки, а и отъ гладъ и іарость наострени, устреми
хлѣ ся силно на Римскы-ты войны, и безъ голѣми
мѣкѣ убихѣ гы и имъ зехлѣ оружіята. Сія услы
шавъ Любичинъ уже піянъ, повелѣ и той да уби
іактъ Фритигерновыи Алавивовы-ты стражи. Испъл
неніе-то на еднѣ толкозь свирѣпѣ заповѣдь не
можи да ся не чуе и вънъ отъ градъ-тъ при Гот
ѳы-ты, които възсѣкавше че щели да имъ убійцѣтъ
воеводы-ты, затекохѣ ся купно съ голѣмъ выкъ и
крясъкъ во градъ-тъ, и угрожавахѣ Римляны-ты
съ най страшно-то отмьщеніе. А Фритигернъ и
Алавивъ, въсползовавшеся отъ тыя крамолы и сму
щенія, дръпнѣхѣ си сабіѣ-тѣ, и устремившеся
смѣло на вънъ излѣзохѣ съ дружина-та си изъ
стаiлѣ-тѣ на угощеніето, и соединившеся съ на
ступители-ты, отидохѣ на ополченіе-то, гдѣ-то
сички-ти Висиготѳи гы пріяхѣ съ радость и съ
голѣмы восклицанія. Тогава бѣхѣ пристигналитамъ
Алаѳей и Сафракъ съ свои-ты Остроготѳы, и со
вѣтъ наедно сотворивше, възсѣднѣхѣ вси неза
бавно на коніе-то, развихѣ си байряцы-ты, итръ
гнѣхѣ по села-та и градовы-ты носяще огнь и
смьрть. Любичинъ събра и той скоро колко-то и
маше войскы, и гы потири и стигнѣ до девять

нія отъ Маркіанополь. Но Готѳи-ти разваренина

паднѣхѣ страшни на тыя Римскы войскы, и тытѣй
132 Гшви Г1 д., 376

крѣпко побѣдихлѣ, що по-много-то отъ нихъ по

гинѣхѣ ведно съ началницы-ты свои, и Любичинъ

преострашенъ не чака даже и битва-тада ся свѣр

ши, но побѣгнѣ скоро у Маркіанополь (2).
18 Отъ тамъ насетнѣ нема никой запоръ на
побѣснѣло-то развареніе на Готѳы-ты. Отъ смирен
ны чужденцы, бѣглецы и преселницы, тіи стань
хлѣ изведнѣжь непримирими врагове завоеватели,
и не гледахѣ веке освень да біьѣтъ, да грабятъ,
да плѣнятъ и да опустошаватъ. Ползующеся отъ
страхъ-тъ що наведохнѣ на вся-ты околности съ
блистателнѣ-тѣ си нечаяннѣ побѣдѣ, трътнѣхѣ
на предь, и безъ да ся отдалечаватъ много едни
отъ друты, разидохнѣ ся по Мvciыѣ и по сичкѣ
Ѳракіь, гдѣ-то, соединившеся и съ другы едны
Готѳскы преселницы, кои-то, неизвѣстно кога по
напредь пришедши съ двоицѣ, началницы свои Су
ерида и Коляса, живѣяхѣ при Адріанополя слу
жаще и покоряющеся Римскому царству, и кон-то
Валентъ отъ подозрѣніе бѣ заповѣдалъ да премѣ
стятъ на Аciis, осадихѣ наедно тоя градъ, и му
сторихѣ много зло; но не моживше да го обла
даыьтъ зарадь здравы-ты му крѣпости, дигнѣхѣ
осадѣ-тѣ, като имъ рече Фритигернъ че саса
стѣны-mы нема бой (1), и обѣрнѣхѣ отмьце
ніетоси на безстѣнны-тыградовы и села, гдѣ-то пра
вяхѣ неизказаны злины. Тамъ ся соединихѣ съ

нихъ человѣщи, кои-то на силѣ и съсъ бой ра

ботяхъ въ златны-ты рудницы между Бѣсы-ты на
Родонь; тіи имъ показвахѣ пѣть-тъ и пмъ от
л. 376 Бѣломпра 133
„ами”?
крывахѣ прибѣжища-та на Римскы-ты жители и
най-потаены-ты имъ имѣнія, кои-то они абіе раз
грабяхж. Въ тыя прибѣжища они намѣрихѣ мно
го и отъ самы-ты оныя свои соотечественницы же

ны, момчетія, и мнѣжи, кои-то преди малко имъ

бѣхѣ зели Римляне-ти, и услышавше злины-ты и
пакости-ты, кои-то имъ они были сторили упо
требляюще гы въ робство и въ наслажденіе на
тѣлесны-ты си срамны похоты, іоще по-много ся
насрѣщнѣ имъ разіарихѣ, и хванѣхж и тіи да си
отмьстяватъ подобнымъ образомъ верху Римскы
ты жены и момчетія. Така ся минж. тая знамени

тая година (2).

19 Между това царь Римскый Валентъ, нау
чився въ Антіохіѣ за тыя работы, за да ся по
каже юнакъ, изрече чесамъ ще пойде да накаже
Готѳы-ты; но догдѣ си тури работы-ты на редъ,
и ся улесни да пойде лично на Цариградъ, запо
вѣда на войскы-ты, кои-то бѣ пратилъ ужь запо
мощь на Арменія, противу Персяны-ты, да оста
вятъ сичко и да минктъ на Ѳракія, да ся сое
динятъ съ тамъ останавлы-ты Римскы, и съ едник
другѣ войскѣ кон-то за помощь поиска и ожи
даваше отъ братаница си царя Западнаго Граціа
на, и вси наедно да ударятъ и дапропаждятъ Гот
ѳы-ты; а военачалницы на тыя войскы постави
Траяна и Профутура, кои-то бѣхѣ неискусни, а
высокоумни и продерзливи. Тіи убо, въ слѣдую
ще-то 377 лѣто, собравшеся и съ западнаж-так
реченія, войскѣ пришедшія съ военачалника Рѣ
134 Глава П л. 377

хомира (1), рѣшихѣ да пойдѣтъ незабавно въ

Мvciis, гдѣ-то бѣхѣ ся дръшныи Готѳи-ти дази
муватъ, и да гы ударятъ тамъ въ само-то имъ о
полченіе, преди они да ся разсѣѣѣтъ пакъ въ о
бласти-ты, защо мысляхѣ че тѣй ще моглѣтъ снч
кы-ты изведнъжь да истребятъ. Но не станѣ та
ка работа-та. Готѳи-ти ся бѣхs ополчили въ До
бричанскы-ты равнины до 60 міля на сѣверъ отъ
Томи (2), на мѣсто называемое Салины, и бѣхѣ
заградили все на около полчище-то си съсъ кола
за забранъ, какъ-то было тогази обычайно на сѣ
верны-ты варвары (3). Главный-тъ имъ военачал
никъ Фритигернъ, като видѣ че малко по малко
собираеми Римляне-ти ся умножавахѣ на около
отъ день на день, разумѣ намѣреніе-тоимъ, и иска
да гы превари. Свыка убо незабавно колко-то отъ
войскы-ты си имаше распръсняты тукъ тамѣ, и
като гы надразни и насьрдчи съ прилично поощри
телно слово, турнѣ гы да ся закълнѣтъ сички-ти
да умрѣтъ или да навыiѣтъ, и наутре рано из
шедше изъ ополченіе-то си съ юнашкы пѣсны и

выковы, устремихлѣся на Римскы-ты войскы, кои

то пріуготовленія-та имъ видѣвше бѣхѣ ся по
добно приготвили, и тъй станѣ едно страшно сра
женіе, кое-то трая отъ сутрень-тѣ до вечерь-тѣ.
Римляне-ти ся бихѣ искусно, но Готѳи-ти, като
по-много отъ нихъ, все имъ преодолѣвахѣ. Най
сетнѣ като мрькнѣ, дръпнахѣ ся сѣки въ свое
то полчище, а убити ся намѣрихѣ толкова много,
що покрыхѣ почти сичко-то онова поле; а поне
 л. 377 Бѣломпра 135

же остали непогребени, Амміанъ Марцеллинъ, пи

шѣщи слѣдъ нѣколко годины, казва че forще по
назѣ мѣсто-то на сраженіе-то показвали ко
сти-ти, отъ кои-то было поле-то побѣлѣло (4).
20 Слѣдъ едно толкова голѣмо крѣвопролитіе,
Римляне и Готѳи не смѣяхъ веке да ся ударятъ
помежду си, Готѳи-ти, защо-то гледахлѣ че въ
такыва поразителны, ако и побѣдоносны за нихъ,
ударенія, число-то имъ умаляваше; а Римляне-ти,
защо-то дѣломъ познахлѣ че сраженія-та имъ не
помагахѣ, и че по-лесно и по-безвредно тіи быхѣ
преодолѣли на непріятели-ты си, ако бы дьржели
на около горскы ты проходы и не бы ты пущали
да ся простиратъ и да си търсятъ хранѣ. Така
Готѳи-ти сѣдяхs затворени нѣколко дни, а Рим
ска-та конница съ началника своего Сатурніна
отъ день на день по-вече стѣсняваше кругъ-тъ на
движенія-та имъ. Това като гледаше Фритигернъ,
освень що свьрза іоще по-тѣсно пріятелство съ
Сафраковы и Алаѳеевы-ты Остроготѳы, привыка на
свoіѣ помощь и отъ задъ Дунава Тайфалы, Сар
маты, и даже Унны и Аланы, кои-то съ великы
за плѣнило обѣщанія можилъ къмъ себе да при
влече, и тъй Римляне-ти, като чухнѣ че нови вар

вари хванѣли да минуватъ Дунавъ-тъ поразличны

страны, убоявшеся да не имъ хванѣтъ дирій-тѣ
и гы загащатъ отъ задь, кога-то Готѳи-ти стоя
хлѣ страшни отъ предѣль имъ, поспѣшихъ да ся"

дрѣшнѣтъ, и да оставятъ пѣть-тъ на Готѳы-ты

отворенъ, прешедше въ Ѳракіи. Готѳи-ти тотана

»
 136 Глава П1 л. 377

трѣтнѣхѣ смѣю на предъ по дирѣ-тѣ на непрія

тели-ты си, и слѣдуеми отъ вовы-ты свои спо
" борницы, валетохѣ отново като орли по Ѳракій
скы-ты села и градища, плѣняще. горяще и уби
вающе почти безъ никакво препятствіе, и частъ
отъ нихъ дойдохѣдосамы-ты Цареградскы стѣны (1).
21. Извѣстився скоро царь Валентъ за това
опасно состояніе на Ѳракійскы-ты области и
на царственна-тѣ си столицѣ, остави Антіо
хiis, и ся завѣрнѣ веке съ войскы-ты си въ
Цариградъ на 30 Мaiа 378, гдѣ-то вси гълчахѣ
уже насрѣщнѣ му че увелъ Готѳы-ты въ царство
то си, и му навелъ еднѣ таквлѣзи бѣдж и опа
сность, а сега не смѣялъ да излѣзе на срѣщая
нмъ. Не ся миныхѣ много дни слѣдъ дохожданіе

то му, и Валентъ услыша съ трепетъ че гражда

пе-ти возставше и собирающеся бунтовно на in
подромъ-тъ и по улицы-ты выкахѣ че, ако несмѣе
царство-то да воюва противу Готѳы-ты, а то нека
имъ даде оружіе, и тіи бѣхѣ готови да излѣзатъ
и да гы поразятъ. Валентъ ся рѣши убо да из
лѣзе самъ съ войскы-ты си, и ся надѣяше че ще
може, какъ-то и въ лѣта 367-369 (1), да ты по
бѣди и нагони. Но догдѣ да ся приготви, повелѣ
на Сарацинскѣ-тѣ (2) искусная конницѣ, коin-то
бѣ довелъ съ себе си, да ся мячи да пропади
Готѳы-ты отъ около Цариградъ. Тія убо Сараци
ши, исходяще често изъ градъ-тъ и нападающе
нечаянно верху Готѳы-ты, кога-то они ся намирѣ
хлѣ безчинно распрѣсняти за плѣнило, направихъ
л. 378 Бѣломирс. 137

пмъ много зло, убихѣ имъ мнозинѣ, и най-послѣ

гы принудихѣ да ся дръпнѣтъ на вѣтре во Ѳра
кіiзь. Като ся тъй отвори пѣть-тъ на Цареград
скы-ты пѣши войскы, Валентъ имъ постави гла
венъ военачалникъ отъ западъ пришедшаго Сева
стіана, кой-то обаче видѣвъ че по-вече-то отъ
нихъ, чиновници и войни, были развращени, не
искусни, бездерзостни, и само за бѣгъ способни,
съ царско позволеніе избра само до двѣ хиляды
храбры и искусны мѣжи, и съ тѣхъ като излѣзе,
безъ да прави никакъ іавны сраженія, ходяше по
различны крѣпостны градовы, въ кои-то ся пазя
ше отъ непріятелскы-ты нападенія, и исходящи
тайно изъ тѣхъ, нападаше нечаянно на различны
Готѳскы отдѣлы кои-то ходяхѣ по плѣнь, и ты
крайно поразяваше, убиваше, или робы улавяше.
Тыя успѣхы онъ като извѣстяваше Валенту, да
ваше му совѣтъ да не излазя самъ на воеваніе,
защо тогази щеше непремѣнно да станейавно сра
женіе съ Готѳы-ты вси соединены, и тъй пакъ они
можахъ да навыiѣтъ. Но други-ти царски велмо
жи, завидяще Севастіану, представихѣ Валенту,
че той нарочно былъ давалъ такыва совѣты, зада
блѣде само негова слава-та отъ побѣжденіе-то на

Готѳы-ты, и да нанесе укоръ на царь-тъ предъ

народъ-тъ че той ужь не смѣялъ да сяіави предъ
Готѳы-ты; тіи прилагахѣ на това че, ако Сева
стіанъ съ двѣ хіляды войны тѣй лесно поразялъ
безчинны-ты Готѳскы войскы, кольми паче бы ты

поразилъ, истребилъ, и прогонилъ или покорилъ

138 Глава П. д. 378

самъ царь-тъ съ многочисленны-ты си уже приго

твены войскы. Ударенъ така въ сьрдце-то си отъ
любочестіе, отъ зависть, отъ подозрѣніе, а іоще
и отъ похулителны-ты роптанія на безумныя-тъ Ца
реградскый народъ, Валентъ не слуша веке и о
ныя даже, кои-то му совѣтуваха; да чака поне по
мощь-так коis-то му ся обѣщаваше западный царь
Граціанъ, и за да има самъ сичкѣ-тж славѣ отъ
побѣдѣ-тх. за коian-то веке ся ни мало не усо
мняваше, трътнѣ съсъ сичкы-ты сн войскы на 11
Пуніа, и отиде та ся ополчи при Адріанополя (3)
22 Тамъ ся подновихѣ совѣтованія-та дали да

чакатъ или не Граціана, отъ кого-то бѣдошло из

вѣстіе че иде на помощь съ побѣдоносны-ты си

надъ Аллеманы-ты западны войскы. Викторъ и дру

ги военачалници думахѣ че трѣба да го чакатъ,
за да пмъ бѣде побѣда.-та вѣрна; а Севастіанъ,
за да ся оправдае негли за по-напредны-ты сисо
вѣты, съ кои-то бѣ привлеклъ на себе подозрѣ
нія, думаше напротивъ че нетрѣба съ медленность
да покажжтъ"че гы было страхъ да ся ударятъ
съсъ Готѳы-ты. Между тыя совѣтованія Фрити
гернъ прати къ Валенту посланникъ да му каже,
че онъ не былъ никакъ въ намѣреніе да вражду
ва насрѣщѣ му, че Готѳи-ти не были ся поди
гнали врьху Римляны-ты освень за неисказанны
ты злины и пакости що бѣхѣ претьрпѣли отъ нихъ,
и че онъ былъ готовъ пакъ да гы умири и да гы
покори царю Римскому, ако Негово царско Вели
чество бы благоволило да имъ даде въ Тракѣ
л. 378 Бѣломира 139

мѣсто за населеніе и доста хранѣ и воловы за

земледѣліе. Фритигернъ пращаше тыя извинителны
рѣчи и молбы, за да покаже ужь че го страхъ
отъ Валентовы-ты многочисленны войскы, а, за да
го излъже и предумаіоще по-вечеда излѣзе на бой
преди да пристигне западна-та помощь, заповѣда
на посланникъ-тъ си да каже тайно Валенту и
това че, ако ся склони на предложенія-та му, онъ
бы по-лесно укротилъ разіарены-ты свои Готѳы се
га, кога-то може и да гы е страхъ отъ ближ
ность-тѣ на царсклѣ-тѣ му многочисленная войскѣ.
Това бѣ доволно да направи надмѣннаго царя Ва
лента да повѣрва че лесно ще самъ съ войскы-ты
си да навые уплашены-ты варвары, безъ да сяу
нижи предъ Граціана като му чака помощь-тѣ, и
тъй рѣшився да гы удари немедленно, дигнался съ
войскы-ты си отъ Адріанополя, и отиде противу
Готѳы-ты ополчены отъ осемь до дванадесять міля

далечь отъ тоя градъ. Вървежъ-тъ обаче на вой

скы-ты станѣ много безчинно, и кога-то конници
ти бѣхѣ уже стигналн при Готѳы-ты, пѣшци-ти
бѣхъ остали много назадъ, и за да гы стигнатъ
принудихаяся почти течешкомъ да прибързатъ, подъ
едно жарко и горещо слънце, така що дойдохѣ
совсѣмъ умалели и откапали отъ трудъ, и ся пред
ставихѣ предъ непріятели-ты безъ никакъвъ редъ
и съ голѣмъ безчинность и размѣшенность. Тога
ва не бѣха іоще пристигнали отъ окрестны-ты
страны Остроготѳскы-ты конницы съ свои-ты храб
ры воеводы Сафрака и Алаеeа, и Фритигернъ, за
140 Глава П1 л. 375

да имъ даде врѣмя, престорися пакъ че ся моли

за миръ, прати нѣколико пакти посланницы до Ва
лента, и стори различны предложенія; но кога-то
Валентъ убѣдився проваждаше и той вышеречена
го Рѣхомира за да ся согласи съ Фритигерна, а
войскы-ты му уморены и утомены сѣдяхѣ доста
время гладны и жедны да гы пече жарко-то слън
це, напрасно битва-та ся захвана; несмысленно отъ
едного Римскаго полководца Бакуріа Иверійца,
кого-то, безчинно прошедшаго, храбро Готѳи-ти
посрѣшнѣхѣ и поразивше обърнѣхѣ на бѣгъ. Въ
то время пристигнахѣ и Остроготѳскы-ты речены
конницы, и соединившеся съ Готѳскы-ты войскы,
ударихѣ силно непріятели-ты си, и пьрво пора
зивше побѣдиха и прогонихѣ далечь конскія-тѣ
имъ войскѣ; а послѣ обратившеся вси изведнъжь
на пѣшцы-ты уже самы безъ подпорка, останалы,
ударихѣ гы съ ужасно стремленіе отъ вредъ, и
толкова гы крайно побѣдихѣ и сокрушихлѣ, що,
освень побѣжденіе-то си при село Каннжотъ Кар
тагенскаго Аннибала (1), Римляне-ти не бѣхѣ за
помнили друго такова ужасно побѣжденіе. Въ него
паднихѣ убіени двоица главни военачалници пѣ
шихъ и коннихъ, двоица палатски велики чино
вници, тридесятъ и пять трибуни, именно же вы
шеречени-ти Севастіанъ, Траянъ и Валеріанъ, и
выше отъ двѣ-ты третины на сичкж-тѣ войскѣ; а
отъ осталь-так треть часть едни ся живи улови
хѣ, а други едвамъ можихѣ по темнотѣ-тѣ презъ

нощь-тѣ съ Виктора и Рѣхомира да побѣгнѣтъ и

4
л. З78 Бѣломара. 141

да ся затворятъ въ Адріанополь, гдѣ-то прелест

хѣ и що-то можихѣ да сохранятъ отъ царевна ты
сокровища. Колко-то за Валента, чуха, че ея на
ранилъ съ копіе и паднжлъ въ сраженіе-то, во ве
можиха да го намѣрятъ ни живъ ни упрѣлѣ. Ма
късно ся научихѣ че, кога-то бѣ ставилъ варе
ненъ, нѣкои отъ войны-ты му то пренесли въ ва
лыбѣ на едно ближно село; а кома-то ея старали
да го цѣрятъ, полкъ Готѳи пришедше всякали да
влѣзаютъ въ колыбж-таѣ, а понеже отъ ватре жить
ся сопротивили, тіи, не знаѣаше че даръ Римская
былъ въ немъ колибѣ, дали й огнь, и взморили и
колыба, и царь, и сичкы друты въ вена, Елиза
самъ Римлянинъ, скочивъ долу изъ призоревъ-ти,
можилъ да побѣгне, и той далъ извѣстіе за пива
жално събытіе. Тая ужасна и достопамятна битва
станѣ, въ лѣто 378 на 9 Августа 12...,
23 А Готѳи-ти, горделиви за побѣда.-та ея,
притекохѣ скоро и осадиха; Адріанополь. Но слѣдъ
малко като видѣхѣ че онъ стасъ здравы-ли я из
хинами вооружены-ты си крѣпости ся добрѣ за
щищаваше и че слѣдователно име ше имя?3 Да 10
завладѣлѣтъ, дигнихлѣся отъ тамъ, и опиджали изъ
около Цариградъ, гдѣ-то като оплѣняхж. симко,
минѣхѣ на западны-ты области, и плѣнили, отра
бихѣ, и опустошихи синкла Ѳракія, Македонями
и Гллуріѣ безъ да има веке никой и да якъ ся
упре ни да гы възбрани. За да представили-1вяю
величіе-то па лошeвины-ты, кои-то они толпа ста
рихѣ въ тыя страны, святый Іеронимъ пиши пир
142 Глава П1 л. 378

дѣ увеличително и прекалено че, "като оплѣнили

градовы-ты и избили человѣцы-ты, направили Гллу
ріѣ, сичкѣ Ѳракіь, и отечество-то му Панноніѣ
пустѣ и редклѣ даже и отъ добытъкъ, и отъ звѣ
ри, и отъ птицы, и отъ рыбкѣ, така що, освень
небе и земліѣ, растущая бурянь и трявлѣ, и дре
веса по горы-ты, всичко друго истребили (1).» А
гордый Фритигернъ присмиваiльщися на Римляны
ты говорилъ: «Не ли гы е срамъ тыя Римляныда
» ся казватъ господари на това мѣсто, кое-то не
» умѣлктъ да защищаватъ! тіи приличатъ на овцы
» и говеда, кои-то себятъ само мѣсто-то дѣто па
» слѣтъ;„ (2) онъ былъ забравилъ, видися, че со
стояніе-то на соплеменны-ты му Готѳы бяше много
по-лошево преди двѣ-три годины, кога-то, не мо
гуще да защищаватъ мѣсто-то си противу Унны
ты, побѣгнѣхаж. отъ тамо цѣлокупно, и съ плачь
и рыданіе ся моляхѣ Римляномъ да гы пріемнѣтъ
въ землia-тѣ си. Но тѣй непостоянна e участь-та
человѣческа: тогaва Готѳи-тя впаплачени бѣгахѣ

отъ Унны-ты; а сега nакъ Римляне-ти преустра

шени бѣгахѣ отъ Готѳы-ты (3), и слѣдъ Адріа
нопольска-тѣ поразж не могше да имъ стоятъ на
срѣща, поискахѣ да си отмьстятъ разбойническы
верху дѣца-та и младежы-ты тѣхны, кои-то. слѣдъ
прешествіе-то имъ отъ сямъ Дувавъ-тъ, царь Ва
лентъ бѣ прeкаралъ на Асія и распрѣснѣлъ по
различны тамо градовы и села, поставивъ надъ
шихъ надзиратель нѣкого си воевода Іулія. По
предложеніе убо того Іудія и по одобреніе насе
л. 378. Бѣломира. 143

натъ-тъ Цареградскый, свыкахѣ сички-ты речены

младежи въ единъ день на едно уречено мѣсто
съсъ причинѣ ужь че ще да пмъ раздадятъ па
ры и мѣста за земледѣліе, и напрасно яапаше
мечемъ п оружіемъ врьху имъ избиха, ты яемило
стиво сичкы-ти; а за да ся извинятъ за това яр
варско дѣло рекохѣ чс тіи младежи ея готвили ужь
да ся подигнитъ противу Римляны-ты "1.
24. Пять мѣсеца слѣдъ Адріанопольская-то ли
твѣ, то есть на 19 Іаннуаріа 279, западный царь,
Граціанъ избра и постави на восточно-то парство
iмператоръ Ѳеодосіа Великаго, кому-то загралъ
Готѳскы-ты тамо вторженія, даде я таетъ путь Ли
лурійскѣ-тѣ Префектурж нему принадлежащимыя. тѣ
есть Дакійско-то и Македонско-то правителемъ
коя-то и отъ послѣ ся вазова Восточная Имперіи
(1). Новый той царь, учредивъ за явно по вре
мя обиталище-то си на Солуялъ, я видѣвъ не въ

войскы малочисленны, и безпразни, и устранены

не ще никога да преодолѣе на Готен-ти въ сра
женія главны и реловили, рѣшился да ея дѣржи
упорно подъ защитя срѣщо тѣхяы-ты уда
ренія, (и за това поправи и потвѣрди градскы-ты
зидовы и крѣпости на сѣкъдѣ, да придумана въ
тоже время съ различны даровы и обѣщанія стра
шны-ты оныя непріятели за да влѣзлитъ въ Рим
скѣ службѣ и да ся білѣтъ за Римская, ползая, да

же и противу свои-ти соплеменницы, и да не при

ви освенъ частны и напрасны вашаденія на про
тивницы-ты, най-паче когда-то они ея намѣряхи
144 Глава П. л. 379

илп за плѣнь и хранѣ распръсняти, или въ сѣнь

и піянство погружени, или безчинно въ нераденіе
испаднѣли. Така онъ гы удари и побѣди много
пяти, а именно въ лѣто 380 единъ отъ привлече
ны и прибѣгнѣлы-ты къ нему Готѳы, именемъ Мо
дарь, родомъ изъ царско-то Амалское сѣмя, уда
ривъ нечаянно на едно поле нѣкой-си Готѳскый
полкъ тукъ тамѣ распръснльтъ и піянъ, разби гы
съвьршенно, и мѣжіе-то изби, а жены-ты и дѣща
та имъ пороби съ 4000 кола (2). Съ такыва ед
ны и другы успѣхы Ѳеодосій уведи нѣкоia дер
зость въ души-ты на войны-ты си, а напротивъ
обездерзновеніе и боязнь въ души-ты на непрія
тели-ты, кои-то послѣ іоще по-вече хванѣхѣ да
слушатъ обѣщанія-та му и да влазятъ въ неговлѣ
службѣ. Отъ другъ странѣ храбрый-тъ Готѳскый
предводитель Фритигернъ умрѣ, и това станѣ при
чина да паднактъ Готѳи-ты въ несогласія помеж

ду си, и да ся раздѣлятъ на различны особенны

и почти едны на другы противны отдѣленія. Тога
зи Аѳанарикъ, кой-то, подъ причинѣ че былъ му
далъ клетвѣ баща му да не ставши никога на Рим
скак-тѣ землѣ, не бѣ ся склонилъ да пойде тамъ

птой съ Фритигерновы-ты Висиготѳы (3), aбѣ прѣд

почелъ да ся дрѣпне предъ Унны-ты, кои-то за
владѣхs тѣхно-то мѣсто, въ Кавкаландскы-ты го

ры (4), не можпвъ по-вече да ся закрѣпи срѣщо

Унны-ты въ това свое прибѣжище, и желаньщи
негли да стане кралъ и предводитель на силкы-ты
Готѳы, мнѣ съ приверженѣ-тѣ си Висяготѳскѣ
л. 381 Бѣломира. 145

войскѣ отъ сямъ Дунавъ-тъ, и бы пріятъ наис

тинѣ отъ Готѳы-ты съ велики, благодарность. То
ва научився Ѳеодосій употреби всяко средство за
да привлече къ себѣ новаго того князя, и зада
ся примири чрезъ него и съсъ сичкы-ты Готѳы.
Аѳанарикъ му послуша ласкателны-ты предложе
нія, и заключивъ съсъ него пріятелство, призванъ
отиде въ Цариградъ (на 11 Іаннуаріа 381 л.),
гдѣ-то Ѳеодосій самъ излѣзе надалечь отъ градъ
тъ да го посрѣщне; а като го уведе вжтре, сто
ри му изрядны и чрезвычайны почести, и то раз
веде по сичкыя-тъ градъ да му покаже чудны-ты
зданія, заведенія, и сичкы красоты и великолѣпія;
кои-то като"видѣлъ онъ почудился и извикалъ :
Виждама днесь са очи-тыси онова що часто сѣмь

чувала беза да го вѣрвама, сирѣчь дивныя-та той-за

града. Бопа е безъ сумнѣніе земный Гмператора; и
кой-то бы диняла ржкж насрѣщк му, той спа
ва сама себе убійца (5). Слѣдъ малко обаче онъ
ся рязболѣлъ и умрѣлъ на 25 Іаннуаріа (6); а
царь Ѳеодосій му направилъ едно толкова славно
и торжественно погребеніе, що Готѳи-ти, вьрло
благодарни, поспѣшили едни слѣдъ другы да ся
примирятъ съ Римско-то царство (л. 382) и дася
прибираютъ въ Муcin, и въ Ѳракія, гдѣ-то веке
живѣхж, мирно презъ сичкыя-тъ Ѳеодосіевъ жи
вотъ, и пріемлюще отъ Римско-то царство опре
дѣленія, годишнѣ заплатѣ, служахѣ въ царскы-ты
войны съ отдѣлны полковы подъ названіемъ Ми

сoготѳи или союзницы Гаderati (7).

13
146 Глава П1 л. 376

25 Между това какво ли правяхѣ Унни-ти

задъ Дунавъ-тъ и надъ Черно море гдѣ-то гы о
ставихмы предъ шесть годины? Когато царь тѣх
ный Бѣломиръ ся упражняваше въ войнственны-ты
свои движенія противу бѣжащы-ты Висиготѳы и
Остроготѳы (1), и ся трудяше да очисти отъ нихъ
Дакійскѣ-тѣ Славянскія землѣ, принуждая и
самаго упорнаго Аѳанарика да ся затвори въ не
проходимы-ты кавкаландскы горы (2), Виниѳарій,
кого-то самъ бѣ поставилъ кралъ на покорены-ты
и въ отечество-то си останѣли Остроготѳы, не
сѣдѣ миренъ. Онъ, като си мыслилъ, видися, кол
ко Готѳи-ти были славны и силны въ Ерманари
ково-то время, а колко сеrа исподняли и ся у
ничтожили отъ тыя страшны и непобѣдимы при
шелцы, искалъ да види съсъ умъ-тъ си да ли не
бы имало средство да ся побѣдятъ и пропѣдятъ
тіи врагове, и да си намѣрятъ пакъ Готѳи-ти преж
ніѣ-тѣ славѣ. Малко по малко онъ си възмеч

талъ че, като ся намѣряли тіи сега между Виси

готѳы-ты отъ къмъ Западъ и Остроготѳы-ты отъ
къмъ Востокъ, ако быхѣ ся ударили отъ предъ
и отъ задъ изведнъжь, непремѣнно бы были по
бѣждени и поразени, и повѣрвавъ въ възможность
тѣ на едно такова пріятно слѣдствіе, рѣшился да
даде пьрво той примѣръ на еднѣ такъвѣ дерзость,
за да възбуди дерзновеніе-то и на свои-ты еди
ноплеменницы въ Дакіь за да му подражаыатъ и
да ся обърнѣтъ и тіи оружіемъ противу Унны-ты
вмѣсто да бѣгатъ отъ нихъ. Но преди да трътно
 ",

л. 376 Бѣломіръ. 147

1
противу Уны-ты«мамочь», напредь, искалъ да ся. оздрава "
«-- «-- „--«г***”"
противу
--------------------------------------------«на- """?""" единопле
Анты-ты отъ задь, защо като
мени"й"бабій”сѣсъ”Уны-ты, они бы лесно
мой”ій"ку"ineірairъ сичкы-ты намѣренія, и
даже да го доведлѣтъ въ велико бѣдствіе, ако бы
да го ударятъ и тіи отъ задь кога-то Унни-ти бы
то ударили отъ предъ. Аппася убо съ едва
часть отъ войскы-ты си, повелѣвъ и на другы-ты
да вырвятъ наподирь, и дойде на предѣлы-ты Ан
товъ. Но храбріи тіи Славяне, щомъ ся научихѣ
за намѣреніе-то му, бѣхѣ поспѣшили да ся при
готвятъ колко моглѣтъ, и тъй пристигнахъ съ ед
нѣ доволнѣ войскѣ, и му препречиха пять-тъ.
Разлютився гордій Виниѳарій за това препятствіе,
безъ да чака и другы-ты си войскы, удари ся
съ нихъ, и бы срамно побѣжденъ. Разумѣвъ то
гава грѣшкѣ-тѣ си, прибра ся въ ополченіе-то
сици само кога-то пристигнахѣ и другы-ты му
Райскы и ся укрѣпи добрѣ, ударися пакъ съ Ан
теты на едно второ сраженіе въ кое-то они, по
неже не бѣхѣ имали время да събератъ и другія
военная сила, нашедшеся по-малцина отъ непрія
тели-ты си, быхѣ крайно побѣждени, и съ сичка
199 по показахѣ храбрость, отъ войны-ты имъ е
и ся убихѣ или наранихъ, други ся роби уло
15 а остали-ти ся распръснѣхѣ. Краль Ант
на Вожъ тогазь, останѣвъ безъ войскъ, неможи
В. т-ч» " .
" да стои насрѣщѣ, и предадеземлія-тѣ, стол
Его и самаго себе на щастливыя-тъ си не

444 т «т»«т» «т»

145 Глава 11 л. 377

кральство-то имъ, вмѣсто да ся поведе къ нимъ

милостиво и да гы направи да забравятъ непра
ведно-то му завоеваніе, напротивъ имъ ся прине
се мучителскы, и за да наведе іоще по-много
страхъ и трепетъ на народъ-тъ, като да не бы
смѣялъ послѣ да ся подигне насрѣща му, повелѣ

ла печаль на васъ что вотъ стали

*ть,
му, и седемдесятъ отъ велможи; ты и началницы
т. п. » и «т» «т» ты что-ль
за"нѣколко время, за да ги гледа народъ-тъ и да
го съзема страхъ. Така онъ умѣлъ да си показва
храбрость-та, подражающи ужь дѣду своему А
таулфу. Но Уннскый царъ Бѣломиръ не му оста
ви время да ся ползува ни отъ това завоеваніе ни
отъ тыя свирѣпости, и щомъ пропади Висиготѳы

ты задъ Дунавъ-тъ, повѣрялся на востокъ съ часть

отъ войска, си, и зведно съ Ѳорисмунда сына
Велцкаго. Унимунда, кой-то съ голѣмъ часть отъ
Остроготы?"бѣ”бя клятвенно и вѣрно покорилъ
Уннскому царству, и съ кого-то онъ заключи от
нова, союзный договоръ, отиде противу Внниваріа,
и ся. удари, съ него на три сраженія. Виниѳарій
обаче бѣ ся добрѣ приготвилъ, и за това въ двѣ
ты пьрвы сраженія излѣзе побѣдитель; но въ тре

тіе-то, бывшее при рѣкѣ Еракъ, Бѣломиръ муразби

совершенно войскы-ты, и уби и самаго Вшниѳаріа
като «ърли стрѣль и голудари по главѣ-тѣ (л. 377).
Така Вишѳарій едвамъ щарува до еднѣ годинѣ.
А Бѣломнръ покоривъ отново тыя Остроготѳы, о
свободивъ же и Анты-ты, оженися за Владимиркѣ
л. 380 Бѣломира. 149

Унимундова, (3) вторѣ братаницѣ Виниѳаріевѣ, и

Уеде
воего Унимунда сына Ерманарикова, кой-то княже
тѣтъ и чтó быть-ли ея, интелигент- ": "
локупно княжество-то сыну своему, форисмунду, г.
кой-то княжевалъ само двѣ годины, и слѣдъ като " "

«Тайна» и 14 томъ въ

****** ****** ***

за смьрть-так му що до 40 годины никой другъ
не възлѣзлъ на прѣстолътъ му (4).
26Слѣдъ това военнопроизшествіе, и слѣдъ като
ся дръшняхлъ въ Римско и самъ упорный Аѳана
рикъ съ свои-ты приверженны Висиготѳы отъ Кав
каландскы-ты горы (л. 380), Унни-ти завладѣвше
и Дакія, останѣхѣ веке сами спокойни владѣте
ли на сичкы-ты задъ-Дунавскы и надъ-Черно-мор
скы страны, на кои-то по-напредьвладѣяхѣ Остро
готѳи и Висиготѳи, и тъй станѣхѣ сопредѣлни на
Римская-так імперія, и на востокъ и на западъ.
Господари погасъ на едно величайше царство, кое
та си простираше отъ Волгѣ и Кавкаса даже до
рука, коль умедіа), ти имаха нужда отъ миръ
I ли си устранятъ и наредятъ ново-то сіе цар
IIIIIII. рода несумнѣнно слѣ ся веке упражня
II устроенія и наредбы сж направили,
1 1 . а работили, нищо не можемъ да
современни-ти Греческы и други
цатеди нищо не помянуватъ За

144ть-та, даря Римскаго Ѳеодосіа

Велѣ поше и завладѣтель Бѣло
156) Глава П., л. 395

ипръ до кога е царувалъ, и да ли е ималъ на

царство-то си другы слѣдъ себе наслѣдницы ос
вень Влада, за кого-то по-долу ще говоримъ. Су
дяще обаче по-важность-тѣ на воеванія-та, кои-то

Уни-ти сторили въ лѣто 395 и 396 на Римска

тѣ земли, (1) ни мыслимъ"че"Вѣюмиръ трѣба
да е былъ іоще живъ, защо само такъвъ завое
ватель е можилъ да извърши едно толкова голѣмо
и ужасно дѣло, какъ-то щемъ по-долу да видимъ.
Но пьрво нека кажемъ нѣщо за состояніе-то на
Римско-то царство,
27 Ѳеодосій, кой-то най-послѣденъ отъ Рим
скы-ты цари бѣ ся показалъ въ бранѣхъ предво
дитель на войскы-ты, умрѣ на Миланъ въ 1таліis
па 16 Ганнуаріа л. 395, (гдѣ-то бѣ отишьлъ съ
войскы-ты си противупохитника Еvгеніа, и гобѣ по
бѣдилъ и убилъ), оставивъ наслѣдницы на цар
ство-то двама-та свои сыновы, Аркадіа на 18
годины, и Оноріа на 11, да царуватъ пьрвый-тъ
въ Константінополь на Востокъ, вторый-тъ въMи
ланъ и Римъ на Западъ. Отъ время-то натыя два
ма цари заченува да испада Римска-та iмперія, и
причины-ты на пспаданіе-то и бѣхѣ най-напредь
слабость-та на iмператоры-ты, а послѣ лошeвина
та на міністры-ты имъ, развращеніе-то на нравы
ты вообще, и преодолѣніе-то на варварскы-ты на
стышвшія народы. Слабость-та и неискусность-та
ва тыя двoица імператоры бяше крайна; за това
и двoица-та пьрви міністри, Руфінъ на Востокъ, и
Стunхонъ на Западъ. кои-то по само Ѳеодосіево
л. 395 Бѣломіра 151

завѣщаніе ся намѣриха при тѣхъ за да ты сдѣ

туватъ и управляватъ, за малко время тѣй крайно

ты обладахѣ, що тіи почти на тѣхно мѣсто на
РУваха», и нищо безъ и противу тѣхня-та, выда
не ставше, а неправды и грабителства неуслы
шани си вьршахѣ по-вече-то за тѣхня особытія,
ползав. Ти обаче и на това ся неблагодаряха, но
отъ крайно славолюбіе гледахѣ какво средство да
намѣрятъ за да възлѣзѣтъ и на самыя-тъ царскы
престолъ. Като пьрво средство за това тіи намы
слихѣ да употребятъ дьщери-ты си, и понеже
Стилихону немаше кой да препятствува, Онорій
не ся забави да ся ожени "за дьщерѣ муМарія.
Ручінъ поиска да ожени такожде дьшерѣ си за
Аркадія; но соперникъ-тъ му Еvнухъ Еутрспій,
кой-то завиждаше Руфіну и искаше да гоотбутне
и да влѣзе на негово мѣсто, осѣтивъ че Аркадію
не угождаваше толкова то момиче, показа мудру
го много хубаво, кога-то Руфінъ бѣ отишьлъ за
нѣколко дни на Антіохія, и го предума тайно
да ся ожени за него. Той-часъ сватба-та хванж
да ся готви, и кога-то Руфіпъ възвратився мысля
ше че пріуготовленія-та ставахѣ за неговлѣ дь
щерія, напрасно вижда на 17 Априліа, че сват
бари-ты влазятъ въ другѣ кашѣ, и зематъ пре
украшенѣ та завождатъ невѣстѣ "краснж-тѣ Еv
доксіѣ дьщерь нѣкоего Французина Комита име
немъ Баутона. Не терпя това безчестіе Руфінъ,
за да си отмьсти и да постигне пакъ свое-то сла
волюбиво желаніе показующися въ бѣдственны об
І 25 дуплату савет

членами» платеждый на mu-шайви пumana g

ж для ими памята на винницу и пятилища
«муки эти чижать и н ми-наизу впніши чая

мамы му mу пumaman g -
заж и таможна "ш-шаву запинша ваши опят

мы «уду "I, тамгами: "я твящшайшай: опя -но

кита имя за за палямба с - чади -яву
пи-также пми тя "чугу и эшивалая читая
у "точными иттичини вя вицами. твтвіи я чшо
Чин и истимля тя чулогвшеу и тя -швіьлу
ты та, "пница и играя игшиоdя эвт от чтну
чинили твыи "чурящу од-ити итиродои пиралоши
тайный начатія они "итому и игногиош чiо эgoо -опон
пятна пищалей яицо»-цару эшнигвоо олившая

или чухонну и пuida вовumarохim оп -ній

мы члу числу виноду и "вшвіему игаявн
«мама и чтопало она чаю чужинкѣ чнихагу
между а чахла, ч читала; по чтeвтвз9
чт «мѣста что ручниками, "чахлаго онѣ игали и -рот
члчи! я что чтило сягя я идя и члвраалкий
ночью» меня занимало чашиноймало од-имя чтвр чшва

намъ что но панною знойная я чи-чныя»

«монтанку чемое и начинами члю чкийца во
начинающій они чи-чнойм внѣшнію точками энни и
чемъ учинили тѣнойныя шmaman опimum -чащіомчая
4 in intern un чи-оtius знатному они что во -ан

чиною чумя намоча точки чашковыя ту -инну;

чч м мнем чл частными чтеніи --ветчихошву
мы чѣмъ имѣя чимными и вѣнчаютъ, чины -чая;
чужды смымом чему «мы что чумія -камню
л. 396 Бѣломоря. 43

никъ, давалъ непрестанно въ церквѣ дерзость и на

деждѣ на гражданы-тысъ божественно-то связываю
рѣчіе. Отчаявшеся убо Унни-ти дигнили осада.

и ся вѣрнѣли назадъ. Тяся прострели даже ль рѣки

Тигра, и отъ гдѣ-то минували, опустошили вы,
И Р930911 Много градовы, като Самосата въ 15.

магeнѣ, Амилая Майeракта Мартировалъ, луны

и Анзета (Анзетня, итака вaй-послѣ ея завѣща
ли въ свояси. Това тѣхно воеваніе ея продължиха
сичкѣ-тѣ зимѣ, и часть отъ слѣдующе-то лѣта,
а Въ това разстояніе на Восточны-ты Римскы вода
скы началникъ-тъ Аддей не ся ни поклатилъ отъ

мѣсто-то си за да имъ ся упре. А слѣдъ зара

щаніе-то имъ царь Аркадій на 24 Марта завл.
издалъ заповѣдь на сичкы-ты восточны градовы
кои-то немали стѣны, да си направятъ, а кон-то
имали а ся саборили или развалили отъ Ушны-ты,
да ты поправятъ и укрѣпятъ (4).
29 Въ тоежде время Готѳскый началникъ А
щихъ, копіо съ Ѳеодосіа пелю въ тѣлѣ и
1таліѣ противу похитителя Еvтенія, и ся жалува
ше сега че Римскый царь не щалъ да го назове
за наградѣ общы военачалникъ на сичкы-ты Во
сточно-Римскы войскы, щомъ пріялъ, какъ-то ре
кохмы, побужденіе отъ Руфіна, подигнялъ синкы
ты Готѳы въ Ѳракіь, и призвавъ на своимъ по

мощь и мнозина отъ задъ-Дунавъ-тъ Сарматы,

Дацы„Унны и Аланы, като волны войницы, плѣнилъ
и опустошилъ" ейчкѣ Мусія и Ѳракія, и дышалъ
до самы-ты стѣны Цареградскы. Царь Аркадій безъ
 „ Глава П. л. 395

скѣ, (защо Восточно-Римскы-ты войскы не бѣ

хѣ ся вьрнѣли iоще отъ Італіѣ,) треперялъ въ
палаты-ты си, и не знанлъ какво да прави. Ру
фінъ, за да му покаже ужь достойнство-то си, и
тъй да го убѣди че е нужденъ, и че трѣба да
го пріемне соучастникъ на царството си, наелъ
ся да пойде самъ при Алариха, и да го предума
да ся дръпне. Преоблеклъ ся убо въ Готѳскы о
дежды, и отишьлъ въ Готѳско-то полчище, гдѣ-то
като ся разговорилъ пріятелскы съ Алариха, и
като му далъ доволно пары и ся обѣщалъ да му
не прави препятствіе ако бы воевалъ на Ѳесса
лiішк и Елладѣ, лесно го убѣдилъ да ся дръшне
отъ Цариградъ. Съ това обаче онъ іoще по-вече
подтвердилъ подозрѣніе-то що имали хора-та за
негово-то предателство. Аларихъ тогава ся впу
снѣлъ на западъ съ многочисленны-ты си, по-ве
че-то конны, войскы, и поплѣнйвъ Македоніѣ и
Ѳессалія, мишѣлъ тѣснины-тыѲермопулскы, на кои
то въ ветхо время триста само Спартіaти бѣхѣ
въспрѣли цѣль безчисленнѣ-тѣ Ксерксовъ вой
ска, безъ да му ся упрѣ никой, защо тъй было
скрытомъ заповѣдано на вардачи-ты отъ Руфіно
въ странѣ, и влѣзлъ въ Фокідѣ и Віотіѣ, гдѣ-то
плѣна и убивая сотворилъ на жители-ты Греческы
немсказаны пакости. Сія услышавъ попечитель и
главный военачалникъ западнаго царства Стили
хомъ, трыгналъ отъ Нгайлѣ, съ силь-ты западны
и Восточны тамъ находящыся войскы, и донинѣлъ

по сухо до Ѳессалѣ за помощь ужь Аркадію

л. 395 Бѣломоря 155

противу Готѳы-ты, но съ намѣреніе тайно дапой

де послѣ на Цариградъ, за да събори Руфіна ко
го-то мразяше, и да стане той самъ попечитель и
управитель и на двѣ-ты царства. Но кога-то си
нареди войскы-ты срѣщу Готѳы-ты тамъ прибраны
и ополчены, и ся готвяше да гы удари и порази,
напрасно по Руфіновъ съвѣтъ дойде строга запо
вѣдь отъ Аркадія дю Восточны-ты войскы да оста
вятъ той-часъ Стилихона и да си дойдятъ на Ша
риградъ, а до Стилихона писмо завѣщающее да
ся завѣрне незабавно на Гталія, че инакъ бы ся
показалъ противникъ на Восточно-то царство. Кол
ко и да ся разгнѣви Стилихонъ на това, обаче за
да не го укорятъ че станѣлъ причина дася рас
пали междоособна брань помежду двѣ-ты Римскы
царства, испрати и да не щяхѣ Восточны-ты вой
скы за Цариградъ, но даде тайно завѣщаніе на
Готѳа Гайна тѣхнаго полководца да отрепятъ Ру
I"""":IIIIIты
фіна щомѣ"стигнжтъ на тоя градъ. Самъ убо съ
войскы-ты си, оставивъ Готѳы и сичко, отиде си
на 1таліѣ. А Гайна съ восточны-ты, миніѣвше

презъ Солунъ, (гдѣ-то онъ имъ, казватъ, съоб

щилъ тайнѣ-тѣ,) щомъ пристигнахъ на Цари
градъ и Руфінъ съ Аркадія излѣзли да ты посрѣ
шнятъ, малко по малко свыли крыла та ты загра
дили, а послѣ, вмѣсто да прогласятъ Руфіна ке
сарь и сопричастникъ на царство-то, какъ-то му
ся былъ обѣщалъ Аркадій, и какъ-то го ласкали
съ прелесть и сами-ти войни, нечаянно единъ отъ
тѣхъ скочилъ съ сабія-тѣ врьху му и го уда
 у глави и л. звѣ

ъ; втургнялися тогaзь и други-ти, и го набо

ли, насѣкли и разчеснѣли на 27 Ноемвріа 395 л.,
тѣй що не му оставили цѣло освень главх-тѣ
и десницѣ-тѣ, кои-то послѣ вшедше въ градъ-тъ
носили на байрякъ по улицы-ты за позоръ и по
руганіе. Аркадій же устрашенъ побѣгналъ въ па
латы-ты си, и ся скрылъ. А непріятель и сопер
никъ Руфіновъ Еутрошій, кого-то выше помянѣх
мы, ползовався отъ това обстоятелство, не има
голѣмж мнѣкѣ да ся покаже полезенъ Аркадію, и
тъй да ся нареди пьрвый міністръ и попечитель;
но дѣла-та му слѣдъ малко показахѣ че не былъ
ни по-малко лошевъ, ни по-малко грабитель и не
праведенъ отъ Руфіна. — Между това Аларихъ,
послѣдовавъ безъ препятствія свои-ты походы въ
Греціи, прекара зимѣ-тѣ въ Віотія, плѣнящи и
грабящи села-та и градища-та, убивающи мнѣжіе
то, и шоробяющи жены-ты и дѣца-та. Града же
Ѳивѣ само осадивъ не можи да презьмне заiaгкы
и здравы-ты му крѣпости. А въ слѣдующе-то 396
лѣто отиде на Аѳина, коя-томуся самоволно пре
даде, за това и онъ влѣзе вѣтре съ малцинѣ чи
новницы, и бывъ отъ гражданы-ты добрѣ пріятъ,
нагощенъ, и подаренъ, дрѣшникся наутре съ вой
скы-ты си безъ да стори никоis. пакость ни вк
тре ни вѣнъ по синкѣ Аттікѣ, освень на Елехci
нѣ, гдѣ-то пришедъ, отъ ревность Хрістіанскѣ са
бoри и разори совершенно прочутыя-тъ и отъ
1800 годны уважаемыя-тъ поганскый храмъ на
Богыuiл Димитрмѣ. Отъ тамъ обратaвся на Пело
л. 396 Бѣломирѣ 157

понисъ (Морѣ), завладѣ и разграби на пять гра

да Мегара, и прешедъ безъ сопротивленіе тѣсныя-тъ
Корінѳскый прешеекъ, (защо Геронтій, кой-то го
пазяше, поспѣшилъ да ся оттегли, както по-на
предь отъ Ѳермопулѣ, щомъ го чулъ че прибли
жава.) завладѣлъ наредъ Корінѳа, Аргосъ, и дру
гы градовы и села даже до Спартѣ и Лакедемо
нія, и плѣнилъ и опустошилъ все що срѣшнѣлъ
и намѣрилъ. Тыя работы не можи по-вечеда тыр
пи Стилихонъ, и едно за да накаже Готѳы-ты за
неисказаны-ты имъ пакости, а друго за да пока
же услугы на Восточно-то царство, и да можета
ка да сполучи вьрху него прежны-ты свои тайны
намѣренія, приготви ся шакъ да пойде въ Греціи
да гы біе, като мысляше че, ни Аркадій кой-то
бѣ неспособенъ да има своѣ волія, ни Еvтропій,
кой-то зарадь Руфіна до тогазь пріятель му ся
показваше, немахѣ да му ся сопротивять. Влѣзе
убо съ войскы-ты западны на пролѣть въ корабы
ты отъ Равенско-то пристанище, и понеже время
то бѣше хубаво, за малко преминѣ море-то бла
гополучно, и излѣзе на Пелопонисъ, гдѣ-то срѣ
шнывся съ Готѳы-ты уже умаленіи, удари и по
бѣди гы нѣколико пѣти, и най-сетнѣ забиколи и
заприщи гы въ Аркадійскы-ты планины на горѣ
тѣ Фiлонѣ, и като пресече рѣкѣ-тѣ минующій на
покрай невѣ горя, отъ колѣ-то рѣкѣ они само
можахѣ да піютъ водлѣ, непремѣнно щяне Да ты
принуди отъ гладъ, отъ жадъ, и отъ болесть А
му ся предадитъ. Но като увѣренъ векенъ успѣ
 „у , г

г
Глава 11 л. 396

-ъ си, той ила безумство-то да ся предаде

”—„дня, вечеръ на позорищны женскы игры, кои-то
много обычаше, а пакъ войни-ти му, вмѣсто да
стоятъ на стражѣ, распръсньхлся тукъ тамѣ за
плѣнь по поле-то. Отъ това восползовався прозор
ливый Аларихъ, дигнился скоро съ войскы-ты си
и съ сичкж-тѣ си плѣнь презъ нощь-таѣ, и догдѣ
го осѣтятъ онъ си отиде презъ горы-ты и преми
нак безвредно Корінѳскыя-тъ прешеекъ, а отъ тамъ
незабавно ся дрышнѣ на Ипиръ гдѣ-то, слѣдующи
да плѣни и да граби, сполучи слѣдъ малко да у
бѣди Еутроніа и Аркадіа да ся премирятъ съ не
го и да му дадѣтъ все що искаше. Вещественно
тіи, понеже завиждахѣ Стилихону за военны-ты
му успѣхы, и ся бояхѣ да не бы, като порази
Готѳы-ты, да ся обърне и на самаго Цариграда, и
имъ наложи свои-ты славолюбивы щенія, искахѣ
всякымъ образомъ да преклѣснѣтъ военны-ты му
нашествія на Восточно-Римскы-ты области, и за
това поспѣшихѣ да припознантъ Алариха съ цар
скѣ высокак заповѣдь началникъ на Восточнѣ-тлѣ

Гллурiis, коя-то объемаше и самѣ Греціи, и гла

венъ военачалникъ на сичкы-ты тамошны царскы
войскы. Така Аларихъ прія отличнѣ наградѣ за
" свои-ты убійства, грабежи, и опустошенія; а Сти
лuхouъ, като немaше веке що да прави. завѣрнѣ
ся съ войскы-ты ся на Пталіѣ; царь Аркадій по
совѣтъ Кутроnieвъ, като за да му отвѣрне за по
казuau-ты му на царство-то услугѣ, объяви го
въ сенатъ-тъ врагъ на царство-то, и повелѣ та
л. 397 Бѣломира. 159

му отнехѣ сичкы-ты имоты що имаше на востокъ,

кое-то докара не малкѣ враждѣ между двама-та
братія цари. Отъ тамъ насетнѣ Еvнухъ Еvтропій
стань всемогущъ при царя Аркадіа, и правяше
въ своѣѣ вещественнѣ или славолюбивая, ползая, не

исказаны свирѣпости, неправды и люшевнны (1).

30 Между това Цареградскый Патріархъ Не
ктарій умрѣ на 26 Септемвріа 397 л., и освень
Александрійскаго Патріарха Ѳеофила, кой-то иска
ше да положи на негово мѣсто приверженника
своего Александрійскаго священника Іciдора, сич
ки-ти други въ Цариградъ присѣтствующи Архіе
реи, клирици, и мірци, собравшеся по обычаю, из
брахѣ за Патріархъ вышепомянитаго Іоанна Зла
тоустаго, кому-то добрина-та, ученіе-то, и кра
снорѣчіе-то бѣхѣ прочути по сичкый Востокъ, и
царь Аркадій одобри това избраніе (1). А поне
же ся бояхж, да не бы да го не пусне Антіохій
скый народъ кой-то го много обычаше, или да не
ще да пріемне и самъ Іоаннъ, кой-то бѣгаше отъ
такыва почести, Аркадій проводи тайно на Антіо
хiiлѣ комита Восточнаго Астеріа, кой-то излъга Іо
анна та го изведе изъ градъ-тъ съсъ причиняя че
ужь ще пойдятъ на едно да видятъ мученическы
ты гробища, и тъй го грабнѣ отъ тамъ и заведе на
Цариградъ, гдѣ-то вси го посрѣшнѣхѣ и въведо
хлѣ торжественно. Ѳеофілъ Александрійскый обаче
постоянствуваше да ся противи на посвященіе-то
му; но Еvнухъ Еvтропій, кой-то той-зи пѣть по
магаше на добро-то, призва Ѳеофіла особенно, и
 д) Глава П1 л. 398

указавъ му нѣкои-си укорителны жалбы щобѣхѣ

"-„
гдали насрѣщѣ му, «или, рече му, ще посвятишь
Іоанна, или щѣ повелѣлъ съ тыя жалбы на Су
нодъ-тъ да тя сѣди.» И тѣй Ѳеофілъ убоявся по
святи самъ Іоанна Патріархъ Цареградскый на 26
Феуруаріа 398 л., но съ намѣреніе тайно да си
отмьсти по-сетнѣ щомъ намѣри за това благопрі
ятно время. Това время не ся забави да дойде,
защо Іоаннъ, воспитанъ въ уединеніе и далечь отъ
мірскѣ-тѣ політікѣ, и упражняемъ само въ уче
ніе и въ строго испълненіе на Хрістіанскы-тыдо
бродѣтели, бяше человѣкъ простъ и отворенъ, и
гледаше само длъжности-ты си, и ако да инаше
дълбокъ умъ и разумъ, не умѣяше обаче да ла
скае и да ся обхожда пріятно съ голѣмцы-ты. То
го ради, щомъ възлѣзе на престолъ-тъ, стань съ
строго-то си добродѣтелно обхожденіе омразенъ
на сичкы-ты мірскы и духовны чиновницы, защо
хванъ іавно въ проповѣданія-та си да удри чрез
вычайно-то развращеніе, безмѣрны-ты иждивенія, и
голѣмы-ты славолюбія, шшности, и наслажденія на
сячкы-ты. Много пьли онъ уничижаваше лично и
самаго Кутромiа, когато друти-ли му ся кланяхъ,
и му правахѣ ласканія като второму царю, за то
ва и Котрошій самъ хвалъ, да го врази В.
31 Той Котрошій обаче има слѣдъ малжо ве
ляжж. потрѣбѣ отъ Святаго Іоанна; Заща. вма
то онъ бѣ ставилъ всемогущъ, какъ-то рекохмы,
жителя-тя то мразахъ до смѣрти. и особенно Гат
еmъ Гайка содѣявшій на учите-то Руслановы, и за
л. 399 Бѣломпра 161

това названный главенъ военачалникъ на царство

то, завиждаше му твьрдѣ много за безмѣрная.–тж
му силѣ и славѣ, и за голѣмы-ты му отъ неправ
дѣ струпаны богатства, и не тьрпяше да служи
той храбръ юнакъ, подъ скопца женовитаго. За
да го хвьрли убо и да може да ся издигнена не
гово мѣсто, согласися тайно съ едного сродника
своего Готѳа именемъ Тривигилда, саномъ комита,
кой-то бяше тысященачалникъ на царскы-ты въ
Фругіѣ Готѳы и другы войны, и по това согласіе
Тривигилдъ, отшедъ на Фругія, дигна главѣ про
тиву царско-то Правителство, и плѣни и опусто
ши сичкѣ, Малaк Аciiк. На тоя слухъ Гайна ся
показа Еvтропію като огнь противу Тривигилда, и
онъ прельщенъ отъ такыва поверхности, совѣтова
царю Аркадію да проводи него съ войскы-ты си,
и тыя по-вече-то Готѳты, противу Тривигилда,
какъ-то и другъ единъ нему приверженъ воена
чалникъ Леонъ совсѣмъ недостоинъ. Гайна като

отиде, до пѣкое время ся приструваше все чера

боти за царь-тъ и за Еvтропіа, но тайно не пре
ставаше да вьрши въ ползая на Тривигилда; а ко
га-то онъ, слѣдъ като избѣгнѣ съ неговая тайна
помощь отъ двѣ много бѣдственны положенія, въ
кои-то бѣхѣ го заприщили жители-ти въ Памфу
лія, можи пощемъ да нападне на Леона и да му
истреби войскѣ-тя, Гайна ползуяся отъ сіе обстоя
телство, дерзнак iавно да нище Аркадію, «че Три
вигильдъ, былъ непобѣдимъ, че ни той ни Други не
могли да му стoрятъ нищо, и че Негово Величе
14 ,
162 Глава П1. д. 399

ство, ако не ще да види сичкѣ Аciiлѣ загубенѣ,

трѣба да ся премири съ Тривигилда като му пре
даде Еутропіа, отъ кого-то само ся жалува. „Въ
тоже время Еvтропій ся случи да има нѣщо пре
кословіе съ царицѣ Еудоксія, и заслѣпенъ отъ
велеславіе-то си, смѣя да in: заплаши че, ако го
не слуша, онъ щялъ да іn испыди изъ царскыя-тъ
Дворъ! Не терпящи това тежко похуленіе цари
ца-та, грабва си двѣ-ты дѣца, и отходи та при
пада на царскы-ты нозы, и съ сьлзы проси отмь
щеніе отъ того безстыднаго похулителя скопца.
Аркадій така, принужденъ отъ Гайна, и разгнѣ
венъ отъ крайнѣ-тѣ безстыдность міністра своего,
рѣшавася, и проважда Еvтропію писменно повеле
ніе да излѣзе той-зи часъ изъ царскы-ты Дворо
вы, и веке да ся не іaви предъ очи-ты му че го
убива. Поразенъ отъ това нечеянно за него "при
ключеніе, Еvтропій ся уплаши, и за да спасижи
вотъ-тъ си, прибѣгнѣ въ церквѣ-тѣ, гдѣ-то само
мысляше че може да ся опази: Защо споредъ е
динъ ветъхъ обычай, кога нѣкой прибѣгняше въ
церкви, церква-та имаше преимущество да го за
щити, и никой не можаше да го зьмне на силій
отъ вѣтре. Но по причинѣ че това преимуществ9
давало поводъ на различны злоупотребленія, зани
длъжни-ти убѣгвали чрезъ него отъ заимодавце
ты си, повинни-ти отъ наказаніе-то си, Роби-ли
отъ господари-ты си, и подданници-ти отъ Л4999
ніе-то на даноцы-ты си, Еутрошій преди. А Ч9
годины, бѣ уничтожилъ това церковно 1999999

шичь
л. 399 Бѣломара. 163

ство съ единъ законъ издаденъ нарочно отъ Ар

кадіа. Сега убо зла-та му участь поработила като
да дойде самъ да иска прибѣжище тамъ, гдѣ-то
онъ бѣ направилъ да нема прибѣжище. Слѣдова
телно царь-тъ проводи стражи да го зьмнѣтъ на
силѣ вѣтре отъ церкви-тѣ, и народъ-тъ іаро
стенъ струпася и го ищяніе; но Св. Іоаннъ Зла
тоустъ излазя насрѣщѣ имъ, и не ще да го пре
даде; они же улавятъ него, и го закарватъ при
царь-тъ като противникъ на заповѣдь-тѣ му. По
аннъ ся исправя предъ него дерзновенно, иго у
бѣждава да остави Еутроniа да сѣди недокаченъ
въ церквѣ. Това услышавше войни-ти, събрахѣся
сички колко-то имaше у Цариградъ, и заградивше
палаты-ты, начахѣ да выкатъ и да крящятъ, за
да имъ ся предаде и да ся накаже за злодѣйства
та си Еvтропій. Царь-тъ ся iави предъ нихъ, и
слѣдъ много увѣщанія и даже съ теплы моленія
едва ты укротява и убѣждава че не трѣба да ся
нарушава священно-то прибѣжище. Тіисятакара
зидохѣ, но народъ-тъ ся никакъ не умири, и цѣ
Лѣ пощь ходяше по улицы-ты, и ся пытахлжедни
Другы Занцо да защищаватъ единъ такъ въ-зи не

праведникъ и злосторникъ, и не го дръннѣтъ да

го накажѣтъ по достойнство-то му. А наутре ся
99РУпаха многочисленни пакъ въ церква-тѣ, и
19Рейха съ распалены очи Еvтропіа, кой-то ухва
999й въ олтарь-тъ за святѣй трапезѣ, стояше
9994ѣднѣлъ и пожълтѣлъ като мѣртвъ, и трепе
Р999 като листъ отъ вѣтрѣ. Въ такова положеніе
164 Глава П1 д. 3919

Св. Іоаннъ излазя дерзостно предъ народъ-тъ, и

съ сичкѣ-тѣ си Патріаршеска, достойность изго
варя прехвалното онова слово, кое-то знантъ
вси кои-то ся учатъ Еллинскый языкъ, и кое-то на
чева съ тыя достопамятнырѣчи: "Аsi gév, цалата 24
vбу вóхароу ttrativr guaratérit рarratorirav. хai tévra
цатагóтк; т. е. всегда убо, наипаче же нынѣ, благо
временно рѣщи: суета суетныха, и вся суетная.
Съ това слово онъ, не само укротява разіаре
ныя-тъ народъ, но го докарва да ся умили за Еv
тропіево-то злощастіе даже и до сьлзы, и да ся
разъиде съ желаніемъ да ся умилостиви царь-тъ
вѣрху него. Совсѣмъ тѣмъ Еvтропіа, изшедшаго
послѣ нощія изъ церкви-тѣ за да ся скрые на
друго мѣсто, уловихж. го царски-ти стражи, и го
предадоха, на слѣдилище-то, гдѣ-то бы осѣденъ
да загуби сичкы-ты си сановы, тітлы, и чиновы и
да ся проводи на всегдашно заточеніе въ острова
Купра, както ся и проводи съ строгѣ царскѣ за
повѣдь по мѣсеца Аугуста. Но то не стигня на
шеговы-ты непріятели боящыся да не бы пакъ да
му въздаде царь-тъ прежны-ты почести и го тур
не въ положеніе да си отмьсти, и слѣдъ ново у
кореніе отъ тѣхнѣ странѣ че ужь былъ похитилъ
царскы-ты правдины, слѣдъ малко онъ бы дока
ранъ отъ Купра на Пантихъ при Халкидона, и
отново сѣденъ, осѣденъ, и закланъ (1).
32 Слѣдъ Еvтропіево-то убитіе, царица Еv
доксія, сама управляема отъ свои-ты скопцы и
жены, владѣяше совершено надъ Аркадіа, и на
л. 400 Бѣломіръ. 165

зываема до тогазь по древный обычай Сіятелнѣй

ша (tragaveатат), прія на 9 Іаннуарія 400 л.
названіе Аггуста, кое-то до тогазь само на ца
ріе-то ся даваше. А Гайна и Тривигилдъ соеди
нившеся начахѣ да правятъ новы грабежи и опу
стошенія въ Асіи, а послѣ пьрвый-тъ отиде съ
войскы-ты си на Халкидона, а вторый-тъ при Е
лиспонта на Лампсакъ. Цареграждане-ти надъ това
быхѣ премного устрашени, и Аркадій, такожде
устрашенъ, по увѣщаніе на совѣтъ-тъ прати на
Гайна извѣстіе че е готовъ да го възблагодари,
само да каже какво иска. Гайна поиска да му ся
предадѣтъ троица отъ най-голѣмы-ты царскы са
новницы, сирѣчь консулъ и преторійскый префектъ
Ауреліанъ, Сатурнинъ познатый даже отъ Вален
тініаново-то время и нынѣ съ консулы-ты сопри
численный, и комитъ Іоаннъ любимецъ Еудоксіинъ
и тайносовѣтникъ Аркадіевъ. Тіи мѣжи щомъ ся
научихж за Гайново-то прошеніе, склонихж. сяда ея
пожертвоватъ за общія ползѣ, и тъй отидохѣ и
ся предадоха, на Гайна; но той ходатайствомъ
Св. Іоанна Златоустаго, като имъ подложи врато
вы-ты подъ ножъ-тъ за устрашеніе, подари имъ
животъ-тъ и гы прати на заточеніе. Послѣ, зада
ся положатъ примирителни-ти условія и негови и
Тривигилдови, онъ поиска да пойде самъ Аркадій
при него, и тъй като ся разговорихѣ и согласи
хж Гайна и Аркадій на Халкидонъ въ церква
тя Св. Еrmiи, и ся закляхѣ и двама-та че не
ма веке да ся повредятъ единъ другы, Гайна и
 -1 1Глся да чай;

"даваше 1. 2. т., слѣ толагаее А т Лемлѣгъ съ

выигла-та, ея на Ганга г. и га пе-глагъ въ

- ------ . ...та шаться чь-ввел. Ты "чинитцшь

5. - да-а не тамзита лга «зенъ чe, пре
ла, т. е. зан. валка па-зетнѣ непнѣлъ 1 .а
гла, а присятъ отъ на за главенъ военачаль
ди „ да царе-и--т. т въ движенъ. Ея Высокаяш-тъ.

зами, печали чинъ В

2: Въ «челмъ по 41 «я вылилъ и сѣли
«же... Такая не са застави на линаве шкъ све
» «т» «т» «т» а тч и т ты
«ть 4лагла-съ тяжченіе. Святый Іоаннъ Зла
ту»; та, хмѣлая велика ревность за два приведе
1 утки ты ла стаялъ правослазни. бѣ посвятилъ
яялская, Путями свящеяялся, и едны отъ тѣхъ бѣ

преждалъ вамъ къ лѣ Лунавъ-тъ за да поучавятъ

и православіе-то единородны-тыся Готѳы, а друты
употреблявяние вмтре въ Париградъ задашреобраща
и православіе-то тамо живущы-ты. На правосла
инити Пареградскы Готѳы онъ бѣ далъ и особи
тла шеркви, церквлтвѣ св. Апостола Паула, зада
«и Блъ имѣтъ, свой и народня, и за да си че
титъ и цѣлитъ въ немъ на свой языкъ, какво-то
и Плы при ти си иммтъ днесь еднѣ такъвѣ цер
миль и Фенеръ отъ 1849 л. насямъ. Въ немъ
цириллѣ ся четчие слово Божіе, и сичка священ
и служба на Готоскы языкъ, а и самъ даже мно
гими ходяшо въ немъ и поучаваше Готѳы-ты чрезъ
тѣлковницы знающія Грьчьскы и Готѳскы (1). То
ма като гледuue Гuliun, началникъ и предстатель

„—
л. 400 Бѣломщря 167

на Аріанскы-ты Готѳы, не можи да тьрпи хладно

кровно успѣхъ-тъ на православіе-то между еди
ноплеменны-ты свои, и отличны-ты почести и пре
имущества кои-то ся отдавахѣ така на правосла
вны-ты Готѳы, кога-то на Аріаны-ты, какъ-то и
на вси другы еретицы, бѣше строго запретено отъ
Ѳеодосіевъ законъ, не само да иматъ особнѣ цер
квѣ въ Цариградъ, но даже и да ся пріематъ въ
православны-ты церкви, и така тіи бѣхѣ прину
ждени да ходятъ вънъ отъ Цариградъ да ся цер
куватъ подъ сѣни. Гайна убо поиска отъ Аркадіа
да ся даде и на тождеславны-ты нему Аріанскы
Готѳы една отъ Цареградскы-ты церквы, защо не
е, каже, ни праведно ни прилично той, главенъ
военачалникъ на Римско-то царство, да ходи вънъ
отъ стѣны-ты градскы за да ся моли Богу. Арка
дій му ся врече, и прати извѣстіе до Патріарха
Іоанна. Но онъ отшедъ при него съсъ присѣт
ствующы-ты епіскопы, представи му достолѣпно
че не може да отемне отъ православны-ты цер
квѣ за да ѣ даде на еретицы, и самаго Тайна
послѣ нарочно призваннаго предъ царь-тъ обличи
че исканіе-то му бѣ противно на Ѳеодосіевыя-тъ
реченый законъ, и че неприличаше нему Гайну,
кой-то отъ начала не бѣше нищо, а послѣ съ бла
говоленія и благодѣянія-та царскы бѣ ся възвы
шилъ на толика слава.... и почесть, и бѣ ся. Кля
твенно обѣщалъ да ся повинува на царскы-ты за

коны, сега да иска да ты нарушава. Вѣрху това

Гайна ся дръпня посраменъ, но съ намѣреніе тай
1694 Глава ПГ л. 400

но да си отмѣсти и царю и Іоанну (2).

34 Слѣдъ малко наистинѣ онъ, повелѣвающій,
като главенъ военачалникъ, на сичкы-ты царскы
войскы пѣши и конницы, задѣрже въ Цариградъ
отъ нихъ само Готѳы, а вси друты-ты распрати
вънъ съ различны причины по окрестны-ты градо
вы и села. Намѣреніе-то му бѣше да нападне съ
тыя Готѳы пьрво на сарафскы-ты торжища, и да
имъ разграби сичко-то злато и сребро, а послѣ
да ся обѣрне на сичкы-ты жители сплашены и
безъ защитѣ, и да направи врьху имъ общжсѣчь
и плѣнь. Но намѣреніе-то му ся откры, и сарра
фи-тя преварихи, та си прибрахѣ и скрыхѣ сич
ко-то сребро и злато. Убоявся онъ тогaзь да не
бы царь Аркадій, извѣстився за враждебны-ты му
намѣренія, зьяне мѣркы на срѣща му, проводилъ
войны три пѣти презъ нощь-ть да запалятъ цар
ежы-ты палаты, и три-ты пяти ся вѣрнѣли съ
трепетомъ казующе че палати-ти ся пазили отъ
всекѣдѣ отъ иногочисленная Римская войскѣ. Онъ

като не вѣрвалъ защо знаялъ че нема Римскк

войскѣ, въ Париградъ, отишѣлъ послѣ и самъ, в
видѣвъ съ очи-ты сіи че това былю истинно, по

мыслилъ че царь Аркадій познавъ намѣренія-таму,

удѣржалъ тайно тылѣ, войскѣ при себе ея, и у
боявся да не бы да свыка и друты-ты отъ вѣнъ,
оставя полвннк-тѣ си Готѳы въ Цариградъ, а съ
другѣ-тя ползинѣ взлѣзе вѣмъ на Евдомъ съ при
чинѣ че былъ ужъ боленъ, а постпанно съ вамѣ

тель Ты «ч» «ъ «т» «т», «?»

л. 400 Бѣломира. 169

тогазь да нападне съ сичкы-ты си силы на гра

дъ-тъ, и да го опустоши. Но граждане-ти усѣ
щатъ работа-тѣ, и возставше отъ сѣкъдѣ, на
падатъ на Готѳы-ты кои-то бѣхъ остали вѣтре, у
биватъ имъ много люди, и принуждаватъ по-вече
то да побѣгнѣтъ на вънъ. Гайна ся затеклъ на

тоя слухъ, но граждане-ти затворили градскы-ты

двери, и едни стрѣлятъ отъ врьхъ стѣны-ты и го
пропѣхдатъ, а други-ти избиватъ по улицы-ты
колко-то Готѳы срѣщѣтъ, и мнозина живы ула
вятъ; а нѣкои до 7000, кои-то прибѣгли и ся
затворили въ вышереченѣ-тѣ Готѳская правосла
внѣ церковь, они дали огнь на церкви-так, и гы
изгорили съ церквѣ-тѣ наедно. Това станжло на
12 Іуліа 400 л. (1).
35 Открытъ веке совершенно, и за това про
глашенъ отъ Аркадіа врагъ на царство-то, Гайна
немаше да стори друго, освенъ да ся обърне на
отворенія; войнѣ. Прибра си убо войскы-ты Готѳ
скы, и ся дръпна отъ Цариградъ съ намѣреніе да
завладѣе Ѳракіи. Но като ходи тукъ тамѣ, и на
мѣри сичкы-ты градища добрѣ укрѣпены и затво
рены, а жители-ти отъ села-та прибѣгналы и при
браны вѣтре съ сичко що имали, така щоГотѳи
ти не намѣряхѣ ни за тѣхъ ни за коніе-ты си

храни, Гайна ся управи на Пропонтидя презъ

Ѳракійскыя-тъ полуостровъ за да мине пакъ като
напредь на Аciis, коia-то помысли че щеше по
лесно да завладѣе. Но Аркадій избра и проводи
скоро презъ Аciis, насрѣщѣ му единъ храбръ и
170 Лидвал. ГV” д. 400

искусенъ военачалникъ именемъ Фравита, родомъ

Готѳъ и той но вѣренъ, кой-то пристигня съ вре
мя на Асійскыя-тъ брегъ Еллиспонта, и ся упрѣ
на минуваніе-то му. Слѣдъ нѣколко время обаче
Гайна като немаше корабы, сочета едно съсъ дру
го бревна, и направи саловы, на кои-то дерзнѣ
да натовари кони, оружія, и часть отъ войны-ты
си, и гы проводи да минжтъ и завладѣшѣтъ града
Лампсака. Но Фравита, нападъ врьху имъ средъ
море-то съ войскы-ты си уже добрѣ обучены, чрезъ
корабы iагкы и добры, удари саловы-тыедны слѣдъ
другы, и гы разби и испотруши, и тъй изби и
издави сичкы-ты оныя Готѳскы войны (1). Това
видѣвъ Гайна отъ отстрѣщныя-тъ брегъ, гдѣ-то
бѣ осталъ съ другы-ты си войскы, отчаяся отъ
минуваніе-то на Елшспонтъ-тъ, и ся дръшнѣ на
задь презъ Ѳракія, вьрвящи скоро отъ страхъ да
го не пристигне Фравита, и като посѣче за отмь
щеніе колко-то Греко-Римляны войны имаше въ
войскы-ты си, управися скоро на Дунавъ-тъ, пми
нѣ тѣь рѣкѣ съ намѣреніе да ся засели тамъ
нѣгдѣ въ ветхы-ты Готѳскы жилища (2).

---------ssа«аре замы-
 ГЛАВА III.

ЕДАЛЕ 1.

1. Тогавашный царь Унновъ Владо посрѣща враж

дебно Гайна и Готѳы-ты му, кои-то и побѣдивъ поко
рява, а Гайну убитому отрѣзва главлѣ-тѣ и iлъ прова
жда даръ Аркадію, кой-то възблагодарився направи съ
него пріятелскы договоръ. — 2 Бѣглеци нѣкои войни
Грекоримски похождатъ на Ѳракія, и iлѣ плѣніѣтъ подъ
названіемъ Унни, но военачалникъ Фравита гы побѣж
дава и покорява. - З Аларикъ ся прогласява краль
Готѳомъ, и воюва на Шталіѣ; Стилихонъ два пѣти го
ударя съ лукавство, и побѣдивъ принуждава го да по
бѣгне почти безъ войскѣ. — 4 За да може да испъл
не свои-ты славолюбиви намѣренія, Стилихонъ послѣ ся
согласява съ Аларика да завладѣлѣтъ заедпо восточнѣ
Гллуріѣ.— 5 Препятствіе на това става Радогайсъ вое
вавшій на Италіи съ многочисленнѣ войскѣ; но Ун
пи-ти съ царя своего помагатъ Римляномъ, и тъй Ра
догайсъ ся побѣждава, улавя, и убива, а войни-ти му
ся покоряватъ и ся продаватъ като рби. — 6 Стили
хонъ хваща пакъ да ся готви за Гллурія, но нови отъ
Галліѣ препятствія го задьржаватъ. Аларикъ же, ше
172 Владо. л. 400

терпя веке да го чака, отходи съ войскы-ты си до Но

рикѣ, отъ гдѣ-те, за да не влѣзе въ 1таліѣ, едвамъ го
Стилихонъ убѣждава да ся вырне обѣщаніемъ на 4000
літры злато заплатѣ. — 7" Между това царь Аркадій
умира, и Ѳеодосій П ся воцарява; нови Стилихонови
коварства, и негово-то най-сетнѣ паденіе и убіеніе. —
8 Аларикъ ище обѣщанж-тѣ му заплата, и на отрица
телныя-тъ Оноріевъ отвѣтъ, влазя въ Італіѣ, осаждава
Римъ, и отъ гладъ Римляне-ти заключаватъ съ него миръ
съ тежчайши условія. — 9 Унни-ти си развалятъ прія
телство-то съ Грькоримскѣ-тѣ iмперіѣ; защо? — Ми
нуватъ Дунавъ-тъ, превзематъ въ Муcin, Марсовъ крѣ
пость, влазятъ и въ Ѳракіи, и інѣ плѣнятъ: Грекорим
скый военачалннкъ го лъже, и составлява тайно преда
телство между чиновницы-ты му, и тъй онъ ся прину
ждава. да ся вьрнесъ вредѣ задъ Дунавъ-тъ. — 11 О
норій, вмѣсто да си испълни обѣщанія-та къ Аларику,
привыква изъ Далмація, 6000 войны за Римъ, кои-то
обаче Аларикъ посрѣща и избива.— 12. Призванный
изъ Панноніи, Атаулфъ на Аларика женинъ братъ, по
срѣща такожде при Пизѣ Олунція съ Римляны и съ
триста Униы, кой-то и го побѣждава, но не го възбра
нява да ся съедини съ Аларика; паденіе и наказаніе О
лумшіево.— 13 Договори за миръ на Римини съ Ала
рика; безумство Іовіево; разгнѣвеніе Алариково и под
виженіе за Римъ; клетва при Онорія за непримиреніе съ
него. — 14 Размыслився по пѣть Аларикъ проваждае
пископы до Онорія за миръ съ умѣреннѣйши усло
вія; но по причинѣ, на клетвѣ-тѣ си министри-ти му
гы пепріематъ. — 15 Аларикъ осажда отново Римъ, и
го принуждава да му ся предаде; прогласява низвер
женіе-то Оноріево и поставя за царь Римскый Аттала,
съ кого-то пьрво отходи та осаждава Равеннѣ, но послѣ
го умразява, и дигаосадь-тѣ.—16СваляАттала отъ пре
столъ-тъ, и му отдава Римъ; захващатся нови разго
л. 400 Глава Л! 173

вори за миръ; но Сарово вѣроломно дѣяніе прекъсва

тыя разговоры, и Аларикъ осадивъ и завладѣвъ отнова
града Рима, предава го войномъ на разграбленіе. — 17
Зема послѣ и другы градовы, проважда на Сицилія
войны и корабы, кои-то ся погрузяватъ, и ся дръпва
на Косенца гдѣ-то и умира. — 18 Наслѣдникъ неговъ
Атаулфъ минува въ полуденнѣ Галліѣ, примирява ся
съ Онорія, оженя ся за сестрѣ му Плацидія, и ут
вьрждава тамъ Висиготѳско-то кралство.

1 Кога-то Гайна ся управяше къмъ Дунавъ-тъ,

Унши-ти уже владѣяхѣ свободно надъ сичкы-ты
задъ Дунавскы страны, кои-то по-напредь бѣхѣ
подъ Готѳско владѣніе, и реченый Гайна злѣ по
мыслилъ че може да ся учреди въ тыя страны.
Тогазь царь и завоеватель Уннскый бѣ ся уже пре
ставилъ, и на негово мѣсто царуваше Владо (1).
Греко-Римски-ти писатели, изъ кои-то самы: по
нужды черпимъ наши-тѣ iсторіѣ, не ны остави
ли нищо забѣлѣжено за това вѣтрешно Уннско
событіе, и за това не знаемъ точно кога Бѣло
миръ е умрѣлъ, и кога Владо ся е воцарилъ, нито
пакъ сынъ ли или що е былъ той Бѣломиру. Какъ
да е да е, онъ щомъ чулъ че Гайна съ Готѳы-ты
свои преминалъ Дунавъ-тъ, събралъ скоро вой
скы-ты си, и отишьлъ на срѣщѣ имъ, защо мы
слилъ че не му поносило никакъ да имъ позволи
да ся населятъ въ царство-то му такива немирни
и злосторници варвары, кои-то бы могли да под
бадатъ и неговы-ты подданницы, отъ начала Ун
номъ покорившіяся Готѳы, да ся соединятъ съ тѣхъ
единъ день, да възстанѣтъ противу Унны-ты,
174. Владо л. 400

и да искатъ да ты испядятъ отъ древны-ты имъ

тыя жилища. Владо предпочелъ убо да гы удари
и покори днесь, кога-то, доста умалени, бѣхѣ и
отъ задь гоними отъ Аркадіевы-ты войскы. Въ та
кова положеніе Гайна и Готѳи-ти му, като не мо
жахж. ни назадъ ни напредь да отиджтъ, бихѣ ся
съ Унны-ты отчаянно, и можихѣ съ храбрость-тѣ
си да ся крѣпятъ за нѣколко время; но понеже,
колчимъ правяхѣ битвѣ, все загубвахѣ доволно
отъ свои-ты, и немахѣ отъ къдѣ да подновяватъ
силы-ты си, а най-послѣ и самъ Гайна, съ сич
кая-тѣ храбрость що показа въ сраженіе-то, па
днѣ и ся уби, остали-ти Готѳски войни ся по
корихѣ Унномъ, и останѣхѣ тѣхни подданници.
А Владо, за да покаже на Греко-Римляни-ты
че ужь за тѣхнѣ ползѣ сторилъ Готѳомъ такія
войнѣ, и да ся въсползова политическы отъ едно
дѣло, кое-то за своѣѣ вещественнѣ ползлѣ бѣ въс
пріялъ, отрѣза главлѣ-тѣ Гайновѣ, и мы проводи
царю Аркадію, кой-то іn пріе съ голѣмо благо
дареніе, и нѣ даде та іn носехлѣ тържественно по
улицы-ты на 3 Іаннуаріа 401 л. А за да пока
же Владу и Унномъ благодареніе-то си, проводи
имъ много даровы, и направи съ тѣхъ пріятелскы
союзъ (2).
2: Слѣдъ малко, нѣкои-си отъ оныя, кои-то слу
жили въ Греко-Римскы-ты войскы, побѣгше сово
купилися на различны полчища, и подъ названі
емъ Умны ходили по села-та Ѳракійскы и плѣни
ли (1). Аркадій проводи насрѣщѣ ихъ вышепомяца
л. 401 Глава П1 175

таго военачалника Готѳа Фривита, кой-то ударивъ

съ войскы-ты си реченны-ты пленители, уби мно
зина отъ тѣхъ, и другы-ты покори, и така уве
де миръ и покой между уплашены-ты жители Ѳра
кійскы (2). Филосторгъ (3) и Созоменъ (4) каз
ватъ че тіи пленители были ужь истинни Унни"
пришедше отъ задъ Дунавъ-тъ. Но то не е ни
какъ вѣроятно, защо Владо царь Уннскый, сот
воривъ преди малко пріятелскы союзъ съ Аркадія
не бы пуснѣлъ Унны-ты свои подданницы да во
юватъ на Греко-Римскѣ-тѣ землѣ безъ причи
нѣ; и ако бѣ ималъ причинѣ да си развали прія
телство-то съ Аркадія, современни-ти списатели
требваше да го кажжтъ. Филосторгъ и Созоменъ
убо ся погрѣшили, и отъ тѣхшѣ-тѣ погрѣшкѣ из
лъганъ Нiкифоръ Каллістъ прилага даже и че тіи
Унни плѣняще Ѳракія имали предводитель сама
го Влада (5).
З Между това Аларикъ князь Готѳскый, кой
то отъ Аркадія бѣ ся назвалъ и учредилъ начал
никъ на Восточнѣ-тѣ Гллуріѣ (1) прибратамъ подъ
власть-тлѣ си почти сичкы-ты свои соплеменницы;
а тіи, радостни да иматъ такъвъ храбръ и досто
инъ началникъ, единъ день согласившеся турнѣли
го по свой народенъ обычай на щитъ, и воздвиг
ше прогласили го восторжнимъ восклицаніемъ свой
краль. Отъ тамо Аларику, совѣтъ сотворившу съ
чиновницы-ты свои, не ся видѣло веке за прили
чно да слугува друтымъ, и поискалъ съ подвигъ
воинственъ да си спечели кральство (2); и като
176 Владо д. 401

мыслилъ видися, Стилихоновы-ты отъ Гталіѣ на

Елладѣ противу него воеванія и пакости, поже
лалъ да обърне на татакъ оружія-та си, и, ако
бы было възможно, да завладѣе Римъ, и да учре
ди кральство-то си въ самѣ Італіи. За това, на
мѣривъ угодно время кога-то Римски-ти легіони
бѣхѣ употребени въ Ретілѣ (Славоніи) противу
нѣкои-си варвары тамо нападнѣлы, онъ, втур
гнѣвся неiмъ година презъ зимѣ съ свои-ты Готѳ
скы войскы, минилъ нечаянно Іуліанскы-ты Алпы
(планины), и вшедъ въ Италіѣ, завладѣлъ нѣкои и
друты градовы, и навелъ страхъ и ужасъ на вси
1таліанцы, кои-то, за да ся избавятъ, хванѣли да
бѣгатъ по Сардиніѣ, Корсикѣ, и Сицилія. Самъ
царь Онорій на Миланъ, като немаше войскы, отъ
страхъ мысляше да побѣгне и той презъ западны
ты алпы въ Галліи. Но искусный Стилихонъ, о
бѣщався да пойде скоро да доведе Римскы-тыле
гіоны отъ Ретілѣ, далъ Онорію дерзость да не бѣ
га, и ободрилъ сьрдца-та на уплашены-тыгражда
пы, кои-то и му ся врекли да ся упрактъ Алари
ку и да дьржатъ догдѣ онъ пойде и ся завѣрне
отъ Ретія. Така Стилихонъ трътнѣлъ средъ зи
млѣ, и прешедъ Алпы-ты снѣгомъ и ледомъ покры
тыя, пристигналъ на Ретіи, и премирився съ вар
вары-ты, убѣдилъ ты даже да му дадлтъ за по
мощь и часть отъ войны-ты свои, и тъй заповѣ
давъ имъ да вьрвятъ скоро за Гталіѣ наедно съ
Римскы-ты легіоны, онъ ся завѣрнѣлъ преди нихъ
съ легкы-ты конничны войны, и пристигналъ на Ми
л. 401 . Влабо 177

ланъ, гдѣ-то го пріяли торжественно. Научився

така Аларикъ че иде помощь Онорію, за да прева
ри работѣ-тя, пратилъ посланницы да му кажатъ
че трѣба незабавно, или да позволи Готѳомъ да
ся населятъ въ Італіи, гдѣ-то щлѣтъ пріятелскы
4а живѣйктъ съ Римляны-ты, или да стори битва
съ тѣхъ за да ся рѣши кой кому трѣба да оста
ви мѣсто-то. Хитрый Стилихонъ, за да даде вре
мя на войскы-ты Римскы да пристигнитѣ, далъ
отъ странѣ. Оноріевѣ притворно отговоръ Алари
ку, че ся склонява да има Готѳы-ты за госты и
пріятели ако щжтъ да ся населятъ, не въ 1таліи,
но задъ Алпы-ты въ Галліѣ и Іспаніѣ. Аларикъ
ся склонилъ на това, и незабавно прошедъ рѣкѣ
Падуѣ, запѣтилъ ся съ войскы-ты си къмъ запа
дны-ты Алпы, и пристигналъ близо при града Ли
гурійскаго Поллентіи (днесь село на рѣкѣ Та
наро въ Педемонтъ малко подъ Кераско, отстоя
щее до двѣ левгы отъ Алба и до седемь отъ

Асти,) гдѣ-то ся запрѣли да си починитъ и да

празнуватъ Хрістово Воскресеніе. Но Стилихонъ,
щомъ му дошли и ся прибрали войскы-ты кои-то
чакаше, трътнѣлъ подирѣ имъ, и ползуяся отъ
совершено-то нераденіе въ кое-то намѣрилъ Готѳы
ты, далъ заповѣдь единому отъ воеводы-ты си по
ганину Саулу да нападне врьху имъ съ конни
чны-ты Римскы и варварскы войскы, и да ты уда
ри на врьхъ Великдень (3), безъ да мысличебы
ло грѣхота да ся прави бой и крѣвопролитіе на
единъ такъвъ Свѣтлый день. Наставшенъ и ударенъ
IУ
 178. Глава П1 л. 401

така нечаянно Аларикъ, не ся забавилъ обаче да

свыка и да нареди войскы-ты си, и посрѣшнѣвъ
достойно непріятели-ты, показалъ сичкѣ-тѣ своѣѣ
войнственнѣ искусность. Посрѣди же битва-тѣ,
воевода-та на Аланы-ты, кои-то служали Римля
номъ (4), укоренъ бывъ преди малко отъ Стили
хона като подозрителенъ и невѣренъ, за да си по
каже вѣрность-тѣ, устремился съ войны-ты си на
посредъ Готѳы-ты, и като посѣклъ много отъ тѣхъ
най-сетнѣ былъ убитъ. Отъ убіеніе-то му же А
лани-ти оставше безъ началникъ, обратилися на
бѣгство, и спорядъ тѣхъ хванѣли да бѣгатъ и
другы-ты Римскы войскы. Но Стилихонъ сіе ви
дѣвъ притеклъ той-часъ съ пѣши-ты войскы. кои
то онъ до тогазь дьржалъ на странѣ, и тъйсички
ободрени ударили отнова Готѳы-ты толкозь силно,
що имъ надвыли совершено, и ты прогнали доста
далечь. Слѣдствіе на това было че Римляне-ти о

свободили сичкы-ты свои робы, заробили и отъ

Готѳы-ты много души, а наедно съ тѣхъ и самы
Алариковы женѣ и дѣща, и имъ оплѣнили сичко
то полчище. Аларикъ обаче пакъ не загубилъ дер
зость-тѣ си, и кога-то Римляне-ти ся распрѣснж
ли по плѣнь, онъ прибравъ скоро останавлы-ты си
войны, втургнялся врьху имъ, и. гы ударилъ и
поразилъ така що си отвьрнѣлъ Римляномъ за зло
то що они му бѣхѣ сторили, и можилъ да ся ка
же побѣдитель като малко по-напредь бѣ побѣ
жденъ. За това Оросій, като приказва такія би
твѣ, дума за Римляны-ты че браняще побѣдили,
л. 404 Владо. 475

и побѣдители побѣждени были (5). Саввѣ

тѣмъ Римляне-ти"упазили плѣнило-то си, и Аза.
Рякъ като му умалѣли войскы-ты, дрѣшался съ
нихъ въ горы-ты Апенинскы, гдѣ-то безъ храня,
безъ пища, некаше да стори миръ съ непріятель
Ты СП, И Да Ся Вѣрне Назадъ во своя сы, Орцу.

ховъ можете лесно тамъ да му затвори плачь,

но боящися да не бы онъ тогaзь отъ отчаяніе, да
ся хвѣрли въ сырдце-то на Гталіѣ, согласися съ
него че може свободно да си пойде съ войскы.14

си презъ кой-то пѣть бѣ дошьлъ, съ условіе да

не правятъ они по пѣть никаквы пакости, и му
отдаде женѣ-Тй, удѣлякавъ въ залогъ само дѣща
та му. Така онъ трътнѣлъ съ войнства-та си за
Гуліанскы-ты Алпы, и Стилихопъ вырвѣлъ съ свои
ты на близо подирѣ имъ за да гледа ужь да не
бы да сторятъ зло, а съ намѣреніе да гы удари
щомъ намѣри время и причинѣ. Войни варвари да
вьрвятъ мирни по пѣть, и да не плѣнятъ ни гра
бятъ кога най-паче сж лишени отъ все, то бѣ
почти невъзможно. Стилихонъ знаяшетова, и щомъ
дойшли при Веронѣ, гдѣ-то веке ся небояше да
могатъ да ся обѣрнѣтъ къмъ средъ-Италіи, пол
зовався отъ малкы нѣкои тѣхны безчинія, казалъ
имъ че престѣпили законъ-тъ на соглашенія-та
си, и гы ударилъ съ сичкы-ты си войскы. Въ то
ва ново сраженіе Готѳи и Римляше ся били юна
шкы, и Стилихонъ самъ, какъ-то и Аларикъ, ра
звили и показали изящная дѣятелность, храбрость
и искусность. Аларикъ даже, въ едно отъ стре
180 Д"дава; Л! д. 401

мленія-та си въ сьрдце-то на боя-тъ, безъ малко

„щялъ да ся улови робъ, ако Аіане-ти съ неумѣ
ренѣ-тѣ си ревность не были направили смуще
ніе и бъркотія, въ войскѣ-тѣ. Аларикъ, като
едвамъ тъй можилъ да избѣгне, прибралъ си на
задъ войскы-ты, и като ся управилъ скоро къмъ
Алпы-ты гледалъ да намѣри пѣть за вращаніе
презъ горы-ты. Но Стилихонъ, кой-то го веке не
оставялъ, преварилъ и го заприщилъ подъ еднж
горѣ, гдѣ-то отъ гладъ и болесть войни-тимукои
умирали а кои бѣгали при Римляны-ты. Така от
чаянъ веке Аларикъ хвьрлился най-сетнѣ съ мал
цынѣ презъ горы-ты, и ся завьрнѣлъ въ Гллуріѣ,
съ іарость въ сьрдце-то противу лукаваго Стили
хона, и съ намѣреніе рѣшително да си отмьсти,
щомъ ся отново приготви, за зло-то що му Ри
мляне направили съ прелесть паче нежели съ хра
брость (6).
4 Но преди да си тури намѣреніе-то въ дѣй
ствіе, Стилихонъ кой-то, не доволенъ що упра
вляваше Оноріа, бѣ отъ давно намыслилъ да ста
не пъленъ владѣтель на западнаж-тѣ Римская імпе

ріѣ, тогазь, като гледашечeПравителство-то Ар

кадіево му бѣ противно и враждебно (1), помы
слилъ че то му даваше благословнѣ причинѣ да
развали пріятелство-то между двама-та братія ца
ри, и тъй да отстрани совсѣмъ восточно-то цар
ство отъ западно-то, и че тогази му бы было ле
сно да свали слабаго Оноріа, и като немaше онъ
дѣца, да покачи на царскыя-тъ престолъ сына
л. 405 видѣ. 1st

своего Еvхеріа, кой-то отъ женѣ му Серінѣ бѣ

Аркадію и Онорію стриковиченъ сынъ. За да из
вѣрши това, онъ помыслилъ че трѣба да отнеме
восточнѣ-тѣ Гллуріiк отъ восточно-то царство, и
да на приложи западному, и тъй да вкорени вра
ждѣ-тѣ между двѣ-ты iмперіи. Но за това му
требваше помощникъ, и такъвъ онъ помыслилъ че
може да му стане храбрый Аларикъ. Отправился
убо до него, ако и да бѣше му главенъ непрія
тель, и му предложилъ да го назове отъ Оноріе
влѣ странѣ главенъ воеводѣ на Пллурійскы-ты цар
ственны войскы, и да му плаща за това четыри
десятъ кентинары злато, ако ще да му помогне на
завладѣніе-то Восточныя Гллуріи, коя-то требвало,
реклъ, да ся отдаде на западно-то царство, защо
нему и отъ начала до Ѳеодосіа принадлежала (2).
Аларикъ, кой-то не бѣше ioще готовъ за да си
ИСТЪАНИ ОТЛЬСтителны-ты и завоевателины-ты намѣ

ренія противу Італія, не видѣ за сега безполезно

да пріемне Стилихоновы-ты предложенія, и согла
сився събра войскы-ты си, и дигнився съ тѣхъ
отъ при-Далматійскѣ и при-паннонійскѣ-та. вар
варская странѣ, гдѣ-то тогaва бѣше, отиде, въ лѣ
то 405, на Ипиръ (Арнаутлукъ), гдѣ-то ся учре
ди край-море-то отъ Дуррахіонъ до Амвракій
скыя-тъ заливъ, и сѣдня; да чака Стилихона, кой
то бѣше ся вреклъ да дойде такожде съ много
численны войскы, и тогaзь заeдно да захванактъ
завладѣніе-то на Восточная-тѣ 1ллуріѣ съ главна
го й града Солуна. За увѣреніе на слово-то си
182 Главная Л. л. 4 Т

Спалилаялъ бѣ далъ псака въ заливъ Аврику хва

лаго Алета. вла-то бы толкова: причтъ на сетнѣ:
и за два пресѣче всякъ свиненіе съ восточно-го
царства, завѣщалъ, да варитъ въ Западны-ты
врастаяща и да не пущаетъ нижній корабъ «угъ
Аркалѣевы-ты владѣнія да пристане 3 .
5 Во вто- тый приготвя я скря Станиславъ
тязь работа. велю важно приключеніе отъ кѣмъ
еѣверъ наладивъ вечаянно ва Главнѣ. и по дря
нули два отложя воеваніе-то ся на Lurрбы... Нѣ
кой-ся Герлавскый князь именемъ Равнымъ 1.
неизвѣстно любрѣ отъ войнѣ странѣ и по войнѣ при
чинж. сыбравъ. по нѣкош-ся, до 200, и по нѣкои
друты, лю 400 хылады "? души войскѣ отъ ра
зличны Келлійская и Германскы вароды З. лишня
войнѣ противу Римско-то парство. и ся залѣти
да живе Дувавъ-тъ и Алшы-ты и послѣ да влѣзе
въ Италіи, и да покори и истребя славнаго града
Рима, нетли за два освободя коренно така Гер
маяся-ты народы отъ тяжко-то за нихъ Римское
ято. Като чухж, това ужасно воеваніе, горки-ти
Римляне и Италіяне сія растреперахѣ въ клѣщы-ты
ся. А Стиниховъ. кой-то самъ почти между нихъ
не загуби дерзость-тѣ ся, распрати скоро вѣнъ и
влѣтре въ Италіиь заповѣди за помощь и войскѣ
затечеся и самъ на Тицинувъ "Павія, гдѣ-то у
чреля главно-то Рижско полчище, и повелѣ да ся
събератъ тамо сички, съ намѣреніе, ако пристиг
ве, да пойде съ тѣхъ да посрѣщне непріятель-тъ
и да му ся упре на минуваніе-то му презъ Лу
л. 405 Владо 1853

навъ-тъ. Но Радогайсъ го превари (4), и вшедъ

въ Италіѣ плѣни и развали много градовы и се
ла, и отиде та осади въ Тосканѣ великаго града
Флоренція. Колко и да были войскы-ты му какъ
то рекохмы многочисленны, обаче Радогайсъ не
знаилъ какъ ся прави война, и Флорентійски-ти
граждане можили да ся укрѣпятъ и забранятъ до
нѣколко врѣмя противу безчинны-ты му движенія
и неискусны удары и нападенія. То дало врѣмя
Стилихону да дочака и прибере въ полчище-то
си сичкы-ты ожидаемы войскы, и тъй совокупилъ
еднаѣ доста многочисленнѣ войскѣ составляемъ
отъ тридесятъ легіоны Римскы, и отъ доволны со
юзницы чужденцы, сирѣчь Аланы Готѳы и Унны.
Аланы-ты ній и по-напредъ видѣхмыче му бѣхѣ
помогнѣли противу Аларика (5); Готѳи-ти же бы
ли до триста избранны волны юнацы, кои-то има
ли началникъ Сара нѣкого-си, Аларикова против 4994-4...„.
таздут-ти ми (но то что
Стилихоново) съ самаго царя своего Влада, кой
то и имѣющи, по видимому, дѣло съ задъ-Дунав
скы-ты Германскы народы за оздравеніе на прѣ
дѣлы-ты новаго своего царства, ималъ е и равнѣ
полезность, да помогне на разореніе-то Ромогай
сово, кой-то бы му былъ противникъ, и да спе
чели пріятелство съ западно-то Римско царство,
какъ-то бѣ уже отъ Гайна пріятель съ Восточно
то. Съ тыя убо Римскы и союзническы войскы
Стилихонъ трътнѣвъ отъ Тицинумъ отишьлъ та
Пападнѣлъ нечаянно на Радогайсовы-ты, кои-то
 554 Глава П1 л. 405

*м.
намѣрили раздѣлены на три особны части подъ три
различны началницы, и догдѣ Радогайсъ ся свѣс
ти отъ удивленіе-то си и зьмне потребны-ты бра
нителны мѣркы, Унщ-ти прѣваривще ударили тяж
кымъ стремленіемъ шедшій... съ прислали 20ныя войн
ственны. Части Iкоѣ-то и, заграшще, отъ вредъ

вымаливала уединено. Тотъ типъ вы

догайсъ убоялся, и вмѣсто да мысли какъ да ся со
противи и да поправи вредѣ-тѣ си, поспѣшилъ да
диrне осадѣ-тѣ отъ Флоренція, и да ся дръшне
безчинно съ сичкы-ты си осталы войскы на горѣ

тѣ Фесуща, коя-то бѣ часть отъ Ашенінскѣ-тѣ

планинѣ, на сѣверо-востокъ отъ Флоренціи. Тамъ
съ захвашаніе-то на околны-ты тѣсны пжтища и

проходы отъ Стилихоновы-ты войнства, они быв

ше заприщени тъй като да не могатъ да бѣгатъ
отъ никъдѣ, за малко врѣмя много множество отъ
гладъ, отъ жадъ и отъ болесть измрѣли, и Радо
гайсъ слѣдъ нѣколко неуспѣшны покушенія зада
ся отвори пѣть, като видѣлъ че, колчемъ излазилъ
на удареніе, войни-ти му все бывали побѣждаеми и
убиваеми, най-послѣ отчаявся попскалъ поне самъ
да може да побѣгне. Но и въ това ся покуше
ніе не улучивъ, паднѣлъ въ рѣцѣ на непріяте
ли-ты си, кои-то го вѣрзали съ вершты, и слѣдъ
малко му варварскы отсѣкли главнѣ-тѣ предъ очи
ты на войскы-ты му. Тora-зи и тыя като ся от
чаяли, за да ся избавятъ отъ извѣстно встребле
ніе, предали ся съ оружія-та си Римляномъ, кои
то като тѣй лесно заробили толкова многочислен
ла 411. Вышно. 1-3,

ныя люди... не шлглше шо да тѣ правятъ, павлюда

ли пш гла. пми по чана выпищна. пат чешавляшь
Ви мншг и тай ха не паспцп. защю. вялти мыши
читъ, гладъ и Ладаетъ "тепени... да негда т ругу, у.

ви-ли сит Гиerюдали тая тюттебшень... за вашна

врали пяти сти-т полныи. пять лежатт нихъ
славича; патташлг до годдесятъ ландшидши войны; тѣ вдаль

лавришь-m. ви-п "Спшикантъ не придалъ кат

други-ты. на «никтшпъ писателналъ тѣхъ за
платежъ на мини-ть; висшь. Тина за «пышишь: тѣ
ва страшна вашнm-Германска вненше притпву:
Римски-пы шреm. я Стпилшнъ: «я знынѣлъ
привственна съ «виш-me mебѣинаны винства,
посулишеный ни предъ съ вѣнцы и планы... за
Римсяый Сенатъ и нарядъ пут вѣзлишняли въ честь
единъ пашныяшенъ минутненъ... поставившіе наве
па пиь выше свлти-пя на Фнгріи. Аркаша я
IIIIII—----------
6. Въ слѣдстнице-по 445 лѣmь Спиниллянъ ся

обѣднѣ пить умъ-тъ кѣмъ Иллирѣ. постави Но

ва врементъ Пигорійскы. и по привали при Ака
рика на пут виже че и той слѣлъ манко щилъ да
дойде съ войска-ты сл. во че безъ два го чака

онъ требвало да трътве за Luvрѣлъ на войнѣ.

Самъ же, безъ да губя время. хваяк да готвя
войскы за войнѣ, коя-то думалъ че была потреб
ва за да ся утвѣрди единъ здравъ миръ; а за да
привлече хора-та да ся пишитъ войни, обѣщавал
ся че, кой-то бы дошълъ на тлѣзь война, цялъ

да пріемне отъ царство-то великы награжденія. А

 1
1

вѣ гите ли и чот-чоз

—-... тете отъ умиленіе на печати пете почти

и кой да пойде, выкаше на воеваніе и самы-ты
робы, на кои-то ся обѣщаваше за това свободѣ
тѣ и по двѣ жълтицы за заплатѣ (1). Но сов
сѣмъ тѣмъ воеваніе-то на Гллуріѣ пакъ не ста
нѣ, защо единъ новъ походъ Германскыхъ вар
варовъ на Галліѣ, гдѣ-то почти безъ препятствіе
сторихѣ много зло, и въ слѣдующе-то 407 лѣто
похищеніе-то на царскыя-тъ вѣнецъ отъ Костан
тіна нѣкоего (2) въ островъ Британія, и мину
вашіе-то му войнствами въ Галлія, коis-то за
малко время почти сичкѣ-тѣ завладѣ, при
нуди Оноріа да заповѣда писменно Стилихону да
не ходи на Гллуріѣ, нода гледа какъ да ся посрѣ
щне зло-то що ишло изъ Галліѣ. Между това
Аларикъ, като му додѣяло да чака напразно въ
Ипиръ Стилихона, въ началѣ 408-го лѣта ста
нялъ отъ тамъ съ войскы-ты си, и прегазивъ
Далмаціи, отишьлъ на града Имона, и тамъ като
си почиивѣлъ, трътнѣлъ пакъ, и минавъ рѣкѣ А
кулѣ, и горскы-ты задъ Панноніѣ проходи быв
шія толкозь тѣсны що твьрдѣ малко стражи были
могли да ся упрактъ на многочисленнѣйшѣ вой
скѣ, влѣзлъ въ Норікъ вънъ отъ Апеннінскы-ты
планины, и проводилъ до Стилихона посланницы
за да му иска пары защо-то по негово завѣща
ніе сѣдялъ да чака на Ипиръ толкозь время, и
защо-то като него видѣлъ да пойдетамъ, принудился
онъ да дойде тукъ да го търси. Стилихонъ, прі
явъ учтиво посланницы-ты му, оставилъ ты да ча
л. 449- Евдвѣд. 157

катъ въ Рaвеннѣ, а той «лишѣлъ на Римъ, да пы

та паръ-тъ и сентъ-тъ какво грѣла ла права. Въ

совѣтованіе-то намъ... по- много-то отъ совѣтницы

ты дали по-напредъ мнѣніе да ся біьтъ паче. не

жеш да дадѣтъ нѣщо Аларикут: во слѣдъ обык
венія-та що имъ далъ Стилиховъ за оправданіе
свое и Алариково. рѣшили почти единогласно да
дядятъ Аларику 4000 литры злато. кое-то ерав
но съ 40 кентинары що мут си онъ бѣ обѣщалъ
13". и тъй по настоящему успокоили Аларика за
да не влѣзе въ Италіиь. 4?

7 Но между това на Востокъ царь Аркадій

умрѣ на 1 Мaiа сего лѣта, оставивъ наслѣдникъ
на царство-то седмогодишна и четыремѣсечнаго
сына своего. Неодосіа П-го. На тоя слухъ Онорій
тятѣй Тiть т. н. «чть ты
слѣдіе-то на братанецъ-тъ сп. Но Стилихонъ,
кой-то веке не требваше да мысли за Luvрвыѣ,
видѣ въ това приключеніе новъ пѣть отворенъ за
крайно-то му честолюбіе, и представивъ Онорію
че было вредително и бѣдственно за царство-то
му да остави Гталіѣ и столнинѣ-тѣ си въ такы
ва обстоятелства, гдѣ-то Константінъ похытитель
отъ една странѣ и Аларикъ съ Готѳы-ты си отъ
другѣ, сѣдяще при врата-та Италійскы, бѣхѣ не
гли готови да влѣзлѣтъ и нападнатъ щомъ бы ся

царь-тъ отдалечилъ, придумаго лесно, онъ убо

да остане и да проводи Аларика ведно съ Рим
скы-ты вѣрны войскы противу Константіна, а той
Стилихонъ да пойде съ четыри легіоны на Цари
 _ 88 Глава П1 д. 405

—-... радъ за да извѣрши ужь що-то му бы Онорій

заповѣдалъ, но съ намѣреніе наистинѣ: да свали
Ѳеодосіа отъ престолъ-тъ и да постави царь Во
сточный сына своего Еvхеріа. Онорій, кой-то бѣ
далечь отъ да познае тайны-ты Стилихоновы мы

сли, склонися на предложенія-та му, и самъ убо

трѣгнѣ за Павіis, гдѣ-то ся събирахѣ войскы-ты
за противу Константіна, а Стилихонъ останѣ въ
Болоніѣ за да положи въ дѣйстіе предложеныя-тъ
си планъ. Но понеже маявся тамъ доволно время
онъ непоказваше да прави за това никаквы при
готовленія, поведеніе-то му ся видѣ не малко по
дозрително, и отъ него ползовався Олумшій кой
то, родомъ отъ при-Черно-море, бѣ чрезъ Стили
хона Достигнѣлъ на Доста Высокія степень. Въ

царскы-ты палаты. расправи по пѣть Онорію тай

ны-ты Стилихоновы мысли, и като дойдохѣ, на Па
віis разбута войны и чиновницы така що подигнъ
едно общо отъ тѣхнѣ странѣ возстаніе, и тъй
они, като убили по-вече-то отъ Стилихоновы-ты
приверженцы, зели заповѣдъ отъ Оноріа да уло
вятъ и Стялихона. А той, безъ да слуша Сара
воеводѣ и друты около него варвары помощницы,
кон-то му думали да не бѣга и съ восклицаніемъ
искали позволеніе да пойдѣтъ да ударятъ и пора
зятъ бунтовницы-ты, запретилъ имъ да не пра
вятъ нищо, и сія рѣшилъ да чака; но тіи за не
послушаніе-то му разгнѣзившеся нападнѣли во
щіѣ, на стражи-ты мут Унны спящія и ты извини,
и безъ малко щели и него два убытъ; онъ же,
д. 408 Владо. 189

совсѣмъ що ся отървалъ и побѣгшѣлъ, и от

шедъ на Равеннѣ, влѣзлъ за покровителство въ
еднѣ церквѣ, слѣдъ малко былъ изваденъ отъ
тамъ отъ пристигнявши ты Олумпіевы чиновницы
и войны, и посѣченъ на 23 Аугуста като преда
тель царскый. Такожде слѣдъ малко былъ по цар
скѣ заповѣдь убить въ Римъ и сынъ му Ехе
рій. Така Олумшій похитивъ мѣсто-то и сановы-ты
му, отнелъ му все що имаше, и му убилъ мучи
телскы мнозина роднины и пріятели. А Римски
ти войни возставше общимъ созаклятіемъ избили

жены-ты и дѣца-та на варвары-ты, кои-то служа

ще въ царскы-ты войскы бѣхѣ ся всякога . пока
зали любезни Стилихону, и имъ плѣнили клѣщы
ты и иманье-то. Отъ това же имъ безчеловѣчно

поведеніе раздражившеся тіи варваря война, со

бралися вси на едно, и гнѣвомъ и отмьщеніемъ
распалени отишли выше отъ 30.000 души и влѣз
ли въ службѣ Алариковѣ (1).
8 Аларикъ же, кой-то въ Норікъ чакаше да
му ся проводятъ обѣщаны-ты пары (1), като чу
че убили Стилихона, разумѣ че новый міністръ
Оноріевъ Олумпій не щеше да испълни задълже
нія-та злѣ така осажденаго своего предшествен
ника; но за да не му намѣрятъ причинѣ че раз
валилъ договоръ-тъ си безъ да ты попыта ще ли
му платятъ или не, въздьржался по настоящему
отъ всяко враждебно движеніе. и проводилъ до О
норіа посланницы да му кажѣтъ, че той пакъ былъ

готовъ да сохрани договоръ-тъ си, но че трѣба и

во главѣ ш л. 4оs

тіи незабавно да му проводятъ обѣщано-то коли

чество пары, и за увѣреніе да му пратятъ въ за
логъ Іасона сына Іовіа префекта Гллурійскаго, и
Аетіа сына Гандентіева,
доше-" кой-то и по-преди до три
Тодшы бѣ сѣлилъ при него въ залогъ (2). Сътыя
условія онъ ея обѣщаваше да излѣзе изъ Нов
ка, и да пойде въ Панноніѣ; а за увѣреніе имъ
даваше и той свои человѣцы въ залогъ. Онорій и
Олумпій отвѣрлихж тыя Алариковы прѣдложенія, но
за запаздѣ на царство-то не зехѣ никои веще
ственны мѣркы. Аларикъ же, рѣшився да пойде
право на Рихъ, за да оздрави по-вече воеваніе-то
си прати заповѣдь Атаульну брату женину сп.
кой-то бѣ въ горныя панной» началникъ на едва
войскѣ отъ не малко Готѳы и Унны съставлена,
да трътне и той подпріѣ му незабавно за въ Іта
ліin: а самъ, безъ да го чака, влѣзе въ 1таліи, и безъ
да ся запрѣ нигдѣ минѣ покрай Акуйлейнъ, Кон
кордіis, Алтінумъ, и презъ рѣкѣ Падѣ на Кре
монѣ, и като не срѣшилѣ нигдѣ никое сопротивле
шіе, опустоши Болонійская–тѣ область, остави на
дѣво, дарствующаго града Равеннѣ, приближи при
Риміши, влѣзе въ Риченумъ, и обратився къмъ
Римъ плѣни на минуваніе-то си колко-то крѣпо
сти, градовы и села памѣри на пѣть-тъ си. Най
послѣ пристигналивъ до славнаго града Рима, осади
го отъ вредъ толкова тѣсно, що горки-ти Римля
не като не маше; веке отъ гдѣ да нмъ дойдехра
хвалила, слѣдъ малко да умиратъ отъ гладъ
подругъ думать, като ся развалп п уво
I.
л. 408. Владо 191

нѣ въздухъ-тъ отъ много-то по улицы-ты натър

каляны мрьтвецы, кои-то не можахмѣ отъ осажде
ніе-то да извадятъ и да погрѣбжтъ вънъ отъ гра
дъ-тъ. Между това никоя помощь не ся видѣ да
пойде отъ Оноріева странѣ, като че онъ бѣ ся
рѣшилъ да остави тоя царствующій градъ на А
лариково расположеніе. Като испаднѣхѣ убо въ
совершено отчаяніе, защо немахж. веке съсъ що
да ся хранятъ, освень ако быхѣ ся рѣшили да
ся iадѣтъ единъ другы, сенатъ-тъ Римскый про
води до Аларика за премиреніе посланницы Васи
ліа Іспанянина бывшаго прежде (на 395 л.) пре
фекта Римскаго, и Іоанна царскаго подписаря
(тайносовѣтника), кой-то бѣ пріятель съ Аларика,
а послѣ (на 423 л.) похити Римско-то царство.
Тіи посланници, за да увардятъ ужь честь-тѣ на
ветхъ-тѣ Римлянскѣ горделивость, рекоха, най
напредь Аларику, че Римляне-ти саж. готови да
сторятъ съ него миръ и любовь, ако условія
та, кои-то онъ ще имъ предложи за това, слѣ бла
гословни; ако ли не, тіи предпочитали войнѣ-тѣ и
были готови да излѣзатъ купно на бой. Аларикъ
же като знаяше добрѣ отчаянно-то на гражданы
ты состояніе, защо повседневно роби варвари и
други бѣжаще прихождахѣ и му казвахѣ сичко,
засмѣ ся крѣпко и имъ рече: «Добрѣ -ще сто
» рятъ да излѣзатъ вси, защо знаетече, колко по
» гнѣста быва трева-та, толкозь и по-лесно ся ко
» си. « Послѣ приложи че, ако щжтъ миръ и лю
бовь, трѣба да му предадѣтъ все що има въ гра
192 Глава П1 л. 106

дъ-тъ злато, сребро, красны покакшшны, и вар

вары робы. Надъ това единъ олъ посланницы-ты
му рече: «Но като зьмнешь все това, що щешь
веке да оставишь на гражданы-ты»? онъ же му
отговори: «душы-ты имъ. « Шлѣть не щѣтъ тогaзь
посланници-ти ся обърнжхѣ на молбs, и като не
сторихѣ нищо, искахѣ и пріяхѣ позволеніе да
съобщатъ рѣшеніе-то му на гражданы-ты, и да му
донесѣтъ отвѣтъ. Граждане-ти отчаявшеся на то
ва услышаніе, дадоха; слухъ на нѣкои iдолопо
клонницы кои-то дошли отъ Тосканѣ, и имъ рекли
чe, aко направятъ общо моленіе на ветхы-ты по
ганскы боговы, щяло да стане страшенъ гърмилъ
и щели да паднактъ огненни клинове на варвары
ты, и да гы устрашатъ и пропадатъ. Но катоста
нѣ и това и видѣхъ, че и отъ тамъ не излѣзе

нищо, пратихѣ пакъ посланницы-ты съ заповѣдь

да заключатъ миръ съ Аларика какъ-то могѣтъ.
И тъй слѣдъ много прѣнія они заключихѣ миръ
съ слѣдующы-ты условія: Задължавашеся градъ
Римъ да даде Аларику 5,000літры злато и 30,000
літры сребро (3); а при това, 4000 ризы копри
няны, 3000 кожи аляны, и 3000 лiтры черенъ
пеперь, и за увѣреніе да му предаде въ залогъ
нѣколико дѣща отъ най-благородны родители. Съ
тыя условія Аларикъ ся обѣщаваше отъ своis
странѣ, не само да мирува съ Римляны-ты, но и
да бѣде помощникъ на царство-то срѣщо кой да
е противникъ. Като остахѣтъй съгласни и ся под
писа договоръ-тъ, Римляне-ти го пратихѣ Оно
4.
д, 105 . Владо 193

рію за удобреніе; онъ же удобри сичко и под

твьрди, и не останѣ веке освень испълненіе-то на
обѣщаны-ты. Но гдѣ злато и сребро? общо-то
сокровище бѣше празно, и совсѣмъ що расхвьр
лихлѣ тежъкъ данокъ по сенаторы и другы вел
можи и богаты хора, колко-то съ маѣкѣ можи да
ся събере бѣше далечь отъ да стигне, за това
ся принудихѣ да събератъ колко-то драгоцѣнны

украсы и утвары имаше накачены по iдолы-ты въ

поганскы-ты храмовы, и даже да слѣжтъ и раз
валятъ нѣкои и другы златны и сребрьны кумиры,
кое-то причини превеликѣ жалость на iдолопо
клонницы-ты, кои-то въ Римъ бѣхѣ іоще много.
Отъ все това колко-то ся събра дадохѣ го Ала
рику, а за осталыя-тъ дългъ зеха съ моленіемъ
время да му платятъ. Така Аларикъ ся дигнж
съ войскы-ты си отъ Римъ, и отиде на Тосканѣ
да чака исплащаніе-то имъ. Между това онъ бѣ
имъ далъ за три дни позволеніе да ходятъ въ пол
чище-то му да си купуватъ що имъ трѣба, и о
гладнѣли-ти Римляне дадохж за хранж Готѳомъ
все що имъ бѣ драгоцѣнно остало, а роби колко
то имаше въ Римъ, малко по малко бѣжаще по
вседневно побѣгнали почти вси, и тъй до 40,000
роби отишли и ся съединили съ Аларика (4).
9 Въ това истое время (1) Восточно-Римско-то
царство има да пострадае отъ къмъ-то Унны-ты
воевавшія отъ сямъ Дунавъ-тъ, но неуспѣвшія
заради случившееся между нихъ омразно преда
телство. Причина-та на това воеваніе е неизвѣст
16
ущ, Глиня Лг л. 408

ша, заша никои въ незащсалъ. Вы знае слѣдамъ

ща; тогдашны-вы почштческія обстоятельствѣ. Мнѣніемъ

вывѣряю да кажемъ че е слѣдующа-ва. Ея вне

двхмы выше 39. чe царь Аркадій... благлавлився
краю отъ гдѣлангѣ на царство-то г услута
на Умны-вы поразившія Главнона-съ. Глюкѣ вмѣ
ска, я убывша ш самаго Тайна... не сплю прово
шалѣ Владу царю плѣ даровы. на заключилъ съ
весма и привлекая коммеръ. Пa какая уславія е

мы-мы, тмсягали вы ве казsа З с.. но все сачи да

мы мкже че Аджаша. паневзнавшече Уни-ли,

жмыхах Гагѣ-вы чтѣ древны-пя шѣ жишща,
чѣмъ за ма за взвѣ-гвлѣзни-пя и вы-страшнmи
мѣ зрмечeл, за чть вѣжалко гадины; на саняхъ Во

«чч-3"мско-го дарства тѣ многа пострашаю

чемъ моя Гагя. пммыслилъ я писавъ веснянѣнно
чл ч4чѣ члка-ма му Мѣлѣ полезна Унш-ли въ
мылѣ
Тѣмъ не измѣ, мимо мо-много хут выхлѣ были
«мечѣ, зла мы за га загѣлкатъ мечаюурмъ
ма мое маломъ чеканная да знаешавнша. Слѣдова

чом «мѣ ч армымкалѣ Владу.... я тамя е равюст

«о чемъ за землю «гъ замку, за свящесны
мечемъ. «ъ хме-ча Казами два са мѣшавs. весь
М 18 чема міра» и мелочахъ сѣ Балетмще-Ришьсво

че чч« «м. м: же я за то защищая срѣщу

«чомче "че ч чужe samеніе; я то
99 Ч9999 484 У 448ама жаждѣ годныхѣ до едвѣ, се

ччччѣ, маемъ, что « тѣла выла рыжая.-rь.

чем ч е ч чѣмъ «великимъ жя са веке разу
л. 408 Владо. 195

мѣва, защо отъ тогази насямъ презъ цѣлы осемь

годины Восточно-Римско-то царство нема нищо
да пострадае ни отъ Унны, ни отъ Готѳы, ни отъ
другы отъ къмъ Дунавъ-тъ варвары, и защо самъ
храбрый Аларикъ, совсѣмъ що бѣше безпрестан
но отъ Стилихона побуждаемъ, да воюва и безъ
него противу Гллуріѣ, сѣдѣ празенъ въ Ипиръ да
чака три цѣлы годины Стилихоновы-ты войскы, и
като не дойдохѣ, предпочете да обърне оружія-та
си на Італіѣ паче, нежели да ся хвьрли въ іавно
бѣдствіе ако бы воевалъ самъ въ Гллуріѣ срѣщу
Восточно-то царство. А сега като умрѣ царь Ар
кадій, видися че станжло между Влада и Ѳеодо
сіеваго міністра Анѳеміа онова що станѣ между
Аларика и Онoріеваго міністра Олумпіа, сирѣчьче,
какъ-то слѣдъ смьрть-тѣ Стилихоновѣ. Онорій и
Олумшій не сж рачили да припознанктъ неговы-ты
къмъ Аларика задълженія, така и новый пьрвый
міністръ Восточнаго царства. Анѳемій не е. рачилъ
да припознае Аркадіевы-ты къмъ Влада задълже
„А——--г—--------.....„..-—-г
нія за да му плащатъ.цежегодно.... ушеченѣ-тѣ за
платѣ. Слѣдствіе естественно на това е было да си

табій вамъ что-то съ греко-чт

ты, и да имъ проповѣда войнѣ.
10. Какъ да е да е, въ речено-то 408
Его Владъ; царь, Уннскый, събравъ многочислен
I воиска, преминѣ Дунавъ-тъ, и дойдета осади
***"ты единъ добрѣ укрѣпенъ градъ называе
’арсовк-крѣпость (1), кого-то и завладѣ
малко съ предателство отъ вѣтре. А послѣ

I.
ч
1
196 Глава П1 л. 405

бевъ да срѣшне нигдѣ нѣкое сопротивленіе, дойде

до самѣ Ѳракія, и направи много плѣнь и опу
стошеніе. Тогава Греко-Римскый военачалникъ въ
Ѳракія, като видѣ че не бѣ въ состояніе да ся
упре силою на такыва непріятели, намыслилъ да
употреби лукавство-то. Предложивъ убо Владу да
пойде при него да ся разговори за миръ, и пріявъ
дозволеніе, пріиде и хванѣ да го гали и ласкае,
и да го убѣждава че е добро да стори миръ съ
Греко-Римско-то царство и да ся вырне назадъ.
Но Владо, кой-то отъ такыва не щеше да разби
ра, отговори: како пете, миръ. пріѣба да ми ся
« „001щасла писаренно. Челна.IIIIIIдашате ежего

«... да, дань.камчадальше.645 49 4 нея и

« віи нищо отъ мене да не ожидавате освенъ вой

« нi."Тогѣ (рѣче mill сльще-то) не ще

« да ми е хлѣчно да завладѣлѣ, ако щѣ, сичкж
« тѣ землѣ, коiик-то огрѣва това слѣнце.» На
такъвъ единъ рѣшителенъ отговоръ като немаше
щода рече, Греко-Римскый военачалникъ ся пре
стори че го удобрява, и ся вречеда пише на Ца
риградъ; но догдѣ дойде отвѣтъ, поиска да сѣ
дятъ мирни войскы-ты и отъ двѣ-ты страны, и да
же да ся навѣждатъ и разговарятъ пріятелскы.
Владо, не проумѣвъ лукавщинѣ-тѣ му, не видѣ
нѣщо да прѣчи на това предложеніе, и го прія;
Но отвѣтъ-тъ ся бавяше да дойде, а Греко-Рим
ски-ти чиновници като ся виждахѣ често и раз
говаряхлѣ съ Уннскы-ты, по тайно наставленіе на
военачалникъ-тъ си, хвашали да ты запытватъ за
 д. 4095 Владо 197

Влада какъвъ е и що е, и какъ ся обхожда съ

нихъ; а като зели отговоръ че былъ строгъ въ
благочиніе-то, свирѣпъ въ наказаніе-то, и малко
даровитъ къмъ оныя кои ся показватъ храбри и
юнаци, они хванѣли да хвалятъ и уважаватъ свое
го царя Ѳеодосія, и да казватъ че той на про
тивъ былъ добръ, кротькъ, праведенъ и человѣко
любивъ, че вьршилъ все согласно съ законы-ты
кои-то были много добры, и нищо не правилъ по
своѣѣ-тѣ особитак воліѣ; че былъ милостивъ къмъ
повинны-ты, и щедръ наградитель къмъ храбры и
достойны-ты; слѣдователно положили сичко-то си
говорително искуство въ да гы предумватъ и у
бѣждаватъ че щели много добрѣ да сторятъ и
много да ся ползоватъ, ако бы ся рѣшили да о
ставятъ службѣ-тѣ Владовѣ и да влѣзжтъ въ слу
жбѣ Греко-Римска. Тія и други такыва хитри
и лукави словеса прельстили простодушны-ты и ко
рыстолюбивы-ты оныя Уннскы чиновницы, и така
единъ день Владося напрасно научава че по-вече
то му полководци съ подчинены-ты имъ войны ми
нѣли въ Греко-Римско-то полчище! Позна той
тогазь сичко-то лукавство на Греко-Римскыя-тъ
военачалникъ, но като не бѣ веке въ состояніе да
си отмьсти, дигнася скоро съ осталы-ты си вѣрны
малцинѣ воинства, и ся завьрнѣ во своя си презъ
Дунавъ-тъ. Въ завращаніе-то му Греко-Римляне
ти го гоняхѣ и ударяхѣ, гдѣ какъ го пристигну
вахѣ, и тъй муубихѣ много войны; Скири-ти най
паче, рода Аланскаго, кои-то вырвяхѣ най напо

234.
 198 Глава П1. д. 408.400

дирь, пострадахъ най-много отъ тыя ударенія, и

быхѣ почти вси убіени или роби уловени. Улове
ни-ти ся закарахѣ на Цариградъ, гдѣ-то, понеже
бѣхѣ много, не видѣхѣ за добро да гы дьржатъ,
но гы распродадохлѣ, или даромъ раздадохѣ раз
личнимъ, съ условіе да гы закаратъ и распръс
нѣтъ по Асійскы-ты области, и да гы не пущатъ
никоги да минжтъ отъ сямъ на Цариградъ или на
Еуропа. Така станѣ, и много время послѣ Олум
пійски-ти окресности въ Вvevніiк бѣхѣ іоще на
селени отъ тыя человѣцы, кои-то самъ Созоменъ
видѣлъ тамъ упражняемы въ земледѣліе (2).
11 Между това Аларикъ съ войскы-ты си
все сѣдяше въ Тосканѣ та чакаше совершено-то
испълненіе на договоръ-тъ си съ Римляны-ты, а
цѣла година ся минѣ, пакъ Онорій совсѣмъ ся не
погрыжи да му доплати осталѣ-тѣ дань, и да му
даде Аетіа и другы человѣцы въ залогъ. За това
въ лѣто 409 Сенатъ-тъ Римскый, боящися да не
дойде пакъ Аларикъ да осади градъ-тъ, проводи
на Равеннѣ трима. посланницы именемъ Цециліа
на, Аттала, и Максиміана съ моленіемъ къ царю
да испълни незабавно договорны-ты условія, или
да проводи срещу Аларика доволнѣ войскѣ за да
го испыѣди изъ Італіи. Но Онорій, прельщаемъ
всякога отъ ласкатели-ты си, вмѣсто да послуша
” 199ланницы-ты и да стори онова що бѣхѣ дошли
44 лу искатъ, видѣ за по-лесно да имъ запуши
У999-та дающи имъ онова що не искахѣ, сирѣчь:
49чшіана нарече Префектъ преторійскый въ Римъ,

„лег ч.
д. 409 Владо Г 199

а Аттала попечитель на финансы-ты, и тъй гы ис

прати назадь съ великы почести. А за да успо
кои колко-годѣ и Римляны-ты, проводи заповѣдь
въ Далматіи; да пойдятъ отъ тамъ на Римъ пять

легіони избранни войни числомъ шесть хіляды. Тіи

наистинж трътнаѣхѣ по сухо за Римъ; но кога
то стигнахѣ близо при Аларика, смѣлый но без
разсудный ихъ воевода Валентъ, за да не го у
корятъ варваре-ти че го было страхъ отъ нихъ,
вмѣсто да гледа презъ кой пѣть бы можилъ да
мине безъ да го усѣтятъ, отиде право презъ пѣ
ть-тъ, отъ гдѣ-то Аларикъ, услышавъ прихожде
ніе-то имъ, сѣдяше та гы чакаще съ сичкы-ты си
войнства. Така неизбѣжно ся ударихѣ единъ-дру
гы, и Аларикъ загащивъ отъ всекъдѣ изби гы си.
чкы-ты, освень стотинѣ души, кои-то едвамъ съ
Валента наедно ся отървахѣ и дойдохѣ на Римъ.
Съ неѣ войскѣ бѣхѣ ся соединили на пять и

отъ вышеречены-ты посланницы Атталъ и Максимі

анъ, и така и тіи ся намѣрихак обуздани въ сра
женіе-то. Атталъ можи и той да побѣгне и да си
пойде съ Валента на Римъ; но Максиміанъ сяу
лови робъ, и едвамъ баща му Мариніанъ го из
моли напоконъ и освободи като даде за откупъ А
ларику до 30000 жълтицы стоящыя около 17400
турскы лиры.
12 Ніи видѣхмы(1) чe и Аларикъ бѣше по
выкалъ на своiмъ помощь изъ горнѣ Панноніѣ же
нина си брата Атаулфа съ не малко нему подчи
нены войны Готѳы и Унны. Атаулъ отъ разли
 201) Глава П1 л. 409

чны препятствія едвамъ тѣзи годинѣ моживъ да

минe Алпы-ты, управися къмъ Тосканѣ за да ся
сбере съ Аларика. Онорійсія услышавъ, и научив
ся че тіи нови непріятели не были твѣрдѣ много,
поиска да имъ пресѣче пѣть-тъ, и писавъ затова
заповѣдь до сичкы-ты стражи що имаше по тамо
шны-ты градища, проводи и самаго пьрвоміністра
Олумпіа съ триста избранны Унны, кои-то бѣхѣ
въ Равеннѣ, на неговѣ службѣ. Вситіе стражи и вой
ни собравшеся составихж войскѣ по-голѣма отъ А
таулфовѣ-тѣ, и ударихѣ Атаулфа близо при Пизѣ,
, и преодолѣвше убихж му до 1100 человѣцы, а
сами не загубихѣ выше отъ 17; но совсѣмъ
тѣмъ неможихѣ да му пресѣкжтъ пѣть-тъ, и тъй
онъ съ осталы-ты си войны отиде и ся соедини

съ Аларика, а Олумпій съ свои-ты сязавърнѣ на

Равеннѣ съ похвалѣ че побѣдилъ, а съ укоръ че
не завьршилъ онова що му бѣ заповѣдано (2).
Слѣдъ малко скопци-ти палатски кои-то му зави
ждахѣ, укоривше го предъ царь-тъ че той самъ
былъ причина на сичкы-ты царственны злины, фыр
лихѣ го отъ высокыя-тъ му санъ, и той убоявся
да не испати по злѣ, побѣгнѣ на Далматія. Отъ
тамъ онъ пакъ бы напоконъ призванъ и поставенъ
на высокагтѣ си службѣ; но послѣ пакъ бы сва

ленъ и отдалеченъ, а най-сетнѣ бы злѣ уморенъ

отъ малжа Оноріевыя "сестры Плицидіи Константіа,
кой-то му отрѣзѣ пьрво уши-ты, а послѣ повелѣ
та го бихѣ съ крывацы (5отала;) до гдѣ умрѣ.
На Оломпіево же мѣсто ся покачи вышепомянитый
л. 409, Владо Г 24). 1

префектъ Гллурійскый Іовый, и Атталъ станѣ пре

фектъ Римскый (2).
13 Тъй като погиняхѣ вышеречени-ти пять
легіони Далматійски, и останѣ Римъ безъ никаквлѣ
помощь, Сенатъ-тъ Римскый выше и выше въ бо
язнь, проводи къ Онорію новы посланницы съ те
плимъ моленіемъ да ся умилостиви царь-тъ за бѣд
ственно-то градско положеніе, и дазаключи миръ съ
Аларика. Съ тыя посланницы отиде и самъ папа Ін
нокентій 1-ый. Отъ тѣхъ Онорій най-сетнѣ убѣдив
ся, выка съ писмо Аларика да пойде на Риміни
(ariminum) градище до 30 міля отъ Равеннѣ от
стоящее, проводи тамъ отъ своѣѣ странѣ и пьр
ваго своего міністра Іовіа, и тъй тій двоица мя
жи, кои-то іоще отъ Стилихоново время бѣхѣ си
станжли познайници и пріятели въ Ипиръ, събра
хлѣся въ Риміни, и начахѣ да ся разговарятъ за
какъ да ся устрои миръ. Аларикъ, раздраженъ
отъ миналы-ты Римскы невѣрности, не щеше да
ся склони, освень ако му ся на здраво обѣща
ѣктъ: 1? да му плащатъ всякая година по едно
огромно количество злато и жито; 2? да му да
джтъ за него и за народъ-тъ му двѣ-ты Венетій
скы области, Норика, и Далматія за населеніе.
Іовій, като не можи да го предума за по-умѣрены
условія, склони ся да извѣсти тыя предложенія О
норію, и за да покаже искренность Аларику, пи
са за това писмо-то си предъ очи-ти му, а съ
тайно друго писмо совѣтува царь-тъ да постави
Аларика военачалникъ на пѣши и конничны-ты цар
202. Глава ГЛТ л. 409

ственны войскы, защо тъй онъ можилъ бы да у

мекне въ исканія-та си, и да склони на миръ съ
по-умѣрены условія. Кога-то слѣдъ малко дойде
писмо отъ Оноріа за отвѣтъ, Повій, за да покаже
пакъ искренность Аларику, отвори несмысленно
предъ него писмо-то царско и го прочете велегла
сно. Онорій му пишеше «че за злато и жито що
искалъ Аларикъ, самъ Іовій трѣба да опредѣли
колко може да му ся даде, понеже като упархъ
дворный онъ най-добрѣ знаяше силж-тѣ на цар
ственны-ты дани и приходи; а колко-то за воена
чалническы или другы такъвъ санъ, онъ никоги не
бы ся склонилъ да даде ни Аларику ни другому
отъ народа его, и ся чуди какъ Іовій смѣялъ да
му предложи едно такова нѣщо.» Тыя като чу А
ларикъ, за другы-ты работы нищо не рече, а за
отрицаніе-то на военачалническый санъ, съвсѣмъ
що не бѣше го искалъ, пріявъ Оноріевы-ты рѣчи
като едно велико поруганіе и униженіе за него и
за народъ-тъ му, много ся разгнѣви, итутакъ-си
скочивъ на крака выкнѣ на чнновницы-ты си кои
то бѣхѣ съ него: «Тіе горделиви Римляне не ны
« почитатъ достойны за началство! Вървѣте ско
« ро да пойдемъ на Римъ, и тамъ ще имъ пока
« жемъ какъ Готѳи-ти знаыктъ да вси отмьстятъ

« за едно такова поруганіе на народъ-тъ имъ.»

И Аларикъ той-часъ отшедъ на полчище-то си,
слѣдъ нужны-ты пріуготовленія дигнѣ ся съ вой
скы-ты си за Римъ. А Іовій посраменъ отъ еднѣ
странѣ че не можи да свьрши нищо какъ-то ся
л. 409 Владо 1 203

хваляше пріятелю си Аларику, и устрашенъ отъ

другѣ за да не бы былъ обвиненъ съ поведеніе
то си предъ царь-тъ, щомъ ся заврати въ Равен
нѣ, хвърли причинѣ-тѣ на несполукѣ-тлѣ и на
поведеніе-то си вьрху Аларика, и като го пред
стави като недостойнъ веке за всяко милосердіе,
за да отхвьрли отъ себе всяко подозрѣніе, закле
ся самъ на главѣ-тѣ царскѣ, и тури и другы-ты
правителственны сановницы да ся заклънѣтъ та
кожде, че отъ свой странѣ нема никога да ся
склонятъ да сторятъ съ него миръ, но щѣтъ вся
кога да воюватъ на срѣщѣ мудаже до смерти; по
буди такожде и Онорія великимъ поощреніемъ, и
той видѣвъ тѣхнѣ-тѣ великія показуемыiѣ ревность,
безъ да помысли по-надълбоко, заклеся и самъ на
глава-тѣ, т. е. на животъ-тъ си, чe нема никога
да стори миръ съ Аларика (1).
14 Тъй като ся рѣши това дѣло, Онорій ис
прати по сичкы-ты страны на царство-то си даму
ся събератъ скоро войскы-ты, и освень това про
води и до Уннскаго царя писмо съ моленіемъ да
му проводи и той десять хіляды Унны на помощь
противу Аларика; а за да иматъ тіи хранѣ изо
билнж по пѣть кога ще дойдатъ, проводи запо
вѣдь въ Далматіѣ да приготвятъ жито, хлѣбъ, ов
цы, и говеда. Проводи такожде и подиръ Аларика
хора да съгледватъ дѣянія-та и вьрвежъ-тъ му
къмъ Римъ. Аларикъ же, като бѣ на пять за той
зи градъ, мысляшѳсиче съ войны варвары и необра
зованы каквы-то водяше не бѣ възможно да го за
204 Глава П1 л. 409

владѣе безъ да повреди крайно и него и жители

ты му, а той, като благороденъ въ чувства-та си,
не щеше това да стори. Раскаявся убо нѣкакъ-си,
проваждаше на Равеннѣ, епіскопы-ты на градища
та презъ кои-то минуваше, да ся молятъ Онорію
да стори миръ съ Аларика, и да не става съ у
порство-то си причина да ся презьмне на силѣ и
да ся предаде на разореніе единъ градъ, кой-то
выше отъ хілядѣ годины е царствувалъ на вели
чайшкѣ часть земли. Освень това тіи епіскопи при
шедше казвали Онорію и всѣмъ сановникомъ его,
«че Аларикъ не щалъ веке да бѣдетолковастрогъ
и изискателенъ въ предложенія-та си; защо нито
началство веке просилъ, нито преждеречены-ты о
бласти за населеніе искалъ, но само область Но
рикъ да му ся даде былъ благодаренъ, а тая о
бласть, освень що была далечь и на край царство
то по Дунавъ-тъ, твърдѣ малко дань и приходъ
давала, понеже непрестанно была отъ ближны-ты й
варвары наступаема и плѣняема. Колко-то за зла
то, Аларикъ веке не искалъ, а жито и хранѣ бла
годаренъ былъ да му ся дава толкова, колко-то
самъ царь-тъ бы разслѣдилъ че му стига на го
динѣ. Съ тыя умѣрены условія онъ былъ готовъ
сега да стори миръ, и тогазь ся обѣщава да има
всегдашно пріятелство и споборство съ Римляны
ты, и да имъ помага войнственно противу всякаго
врага и супостата, кой-то бы дигналъ брань и
оружіе на царство-то.» Тія условія ся видѣхѣ
шаистина, много умѣрени Римляномъ отъ странъ
л. 409 Владо Г 205

побѣдоноснаго Аларика; но Іовій и други-ти пра

вителственни сановници нему привержени, отвѣ
щахѣ «че, слѣдъ такыва страшни клетвы, кои-то
бѣхѣ вси съ царя наедно сторили, не бѣше веке
възможно да ся говори за миръ съ Аларика; че
ако клетва-та имъ бѣ поне станѣла въ Бога, мо
жахѣ, като ія престѣпятъ, да ся надѣлктъ про
щеніе отъ Божіѣ-тѣ милость; но понеже бѣ ста
нѣла на глава-тѣ царевѣ, то не бы имъ ся было
простило никога да преставшятъ еднѣ таквази кле
твѣ.» До толкозь, каже Зосімъ, ся показахѣ бе
зумни и несмысленни тіи царствснни управители,
лишени бывше отъ Божія промысль (1).
- 15 Между това Аларикъ пристигнѣ до две
ри-ты Римскы, и заплаши Римляны-ты че, ако не
ся согласятъ и тіи съ него противу Оноріа, піе
имъ разори градъ-тъ совершено. А понеже не по
спѣшихж да му отвѣщаiлѣтъ, онъ съ еднж. часть
отъ войскы-ты си осади градъ-тъ, и съ другѣ о
тиде та забиколи и удари Порто (пристанище-то)
градецъ укрѣпенъ на Тибръско-то истеченіе въ
море-то, гдѣ-то ся намираше сичка-та градска хра
на, и за малко дниго завладѣ. Тогазь прати пакъ
да кажатъ на гражданы-ты че, ако не пріемниктъ
по-скоро предложенія-та му, ще раздаде хранж-тя
въ плѣнъ на свои-ты войны. Вьрху това сенатъ
тъ Римскый ся събра, и слѣдъ дѣлго совѣтуваніе,
гданеже вси видѣхѣ че, ако не имъ дойдяшехра

"а отъ пристанище-то, непремѣнно въ градъ-тъ

*ма стала читать, рѣшихъ единогласно че
1
1
1

1
206 Глава ПГ л. 409

трѣба да ся покорятъ Аларику, и тъй го выкахъ

и уведохлѣ въ Римъ. Аларикъ можаше тогава да
ся прогласи царь Римскый; но като хитръ полі
тікъ, иска да покаже на Римляны-ты че не бре
жилъ ужъ за свойнѣ, но за тѣхникѣ полза, и като
имъ расправи колко не достоинъ былъ за царство
Онорій, рече имъ да си избержтъ друты царь на
негово мѣсто, и за такъвъ имъ показа выше (1)
помянитаго Аттала префекта Римскаго, защо мы
сляше че той съ късыя-тъ си умъ щешеда му бжде
во все покоренъ. Атталъ убо воцарився, промѣни
и сичкы-ты властны сановницы, и постави Лампа
діа префектъ преторійскы, Маркіана префектъ Рим
скы, выше (2) реченаго Валента началникъ након
ницы-ты, Атаульна брата жены Алариковыя комитъ
на доместицы-ты, т. е. началникъ на царскы-ты
стражи, а самаго Аларика, главенъ военачалникъ
насичкы-ты войскы, и особливо на пѣши-ты. Слѣдъ.
тыя и другы наименованія Атталъ одѣянъ въ ба
гряницѣ и накиченъ съ царскаго вѣнца на главѣ,
представися славно и торжественно предъ сенатъ
тъ, и изрече слово, кое-то показваше сичкѣ-тж
му горделивая, глупость, и съ кое-то ся обѣща
ваше че ще опази на сенатъ-тъ сичкж-тѣ мудре
внія важность, и ще покори на Римляны-ты Егу
пта, Востока и сичкѣ вселеннѣѣѣ. Напоконъ, за
да отъірве и Африкѣ отъ Оноріева-тѣ власть, про
води тамъ съ малкая, ничтожнѣ войска; нѣкого-си

Константіна, безъ да послуша Аларика совѣто

вавшаго да проводи Готѳы...
__? съ началникъ Готѳъ
***ть....„......”
д. 409 Владо Г 207

„именемъ Друма. Отъ другая страна станѣ заедно съ

Аларика и съ сичкы-ты Римскы и Готѳскы войскы,
и отиде на Равеннѣ за да събори отъ престолъ
тъ и самаго Оноріа. Онорій же убоявся прати по
сланницы да му кажѣтъ че е готовъ да го пріе
мне за сопричастникъ и да расподѣли съ него цар
ство-то си. Но Атталъ надменъ отъ гордость от
вѣща че дѣлъ съ него никакъвъ не пріема, и и
ска да му отстѣпи онъ совершенно царство-то си,
и ако стори това самоволно, обѣщавася да го ис
прати честно съ нарочны царскы корабы накое-то
мѣсто и на кой-то островъ ще да сядръпне, и да
му дава тамъ все що ще да му е потребно. Отъ
единъ такъвъ-зи отвѣтъ впаплаченъ Онорій, наго
твися да бѣга отъ Равеннѣ; но тутакъ-симу при
хождатъ на помощь отъ Востокъ шесть легіони
войска отъ четыри хиляды войны, отъ кон-то
пріявъ дерзость останѣ догдѣ да ся научи какво е
станѣло въ Африкѣ. Слѣдъ малко приходи отъ
тамъ извѣстіе, че властитель Оноріевъ Иракліанъ
разбилъ и истрепалъ Атталовы-ты войны съ на
чалника имъ Константіна, и запретилъ на сичкы
ты търговскы корабы да не носятъ веке на Римъ ни
жито, ни масло, никоѣ-годи храня, и тъй слѣдъ мал
ко станѣ въ Римъ гладъ голѣмъ до толкозь, що
единъ день ся чу гласъ въ іпподромъ-тъ зовящій:
Опредѣлете цѣнк за человѣческо мѣсо! Като ся
чу поразеніе-то Константіново въ Африкѣ, Ат
талъ събра совѣтъ-тъ да размысли що трѣба да
ся прави. Тамъ Іовій прибѣжникъ отъ Онорія да
gg Глава П1 л. 409-410

де мнѣніе, че нема друго освень да ся прати нова

выдска отъ Готѳы составлена. Атталъ же съ я

рость извина «че никога неще повѣри варваромъ

едшю толкова важно дѣло,» и испроводи другы, не
по-способны отъ пьрвы-ты. Това видѣвъ Аларикъ
разумѣ че Атталъ, вмѣсто да му бѣде послу
шливъ и покоренъ, ставаше всегда препятствіе на
успѣхъ-тъ му, и раздраженъ особно отъ Іовіевы
ты противу Аттала увѣщанія, дигни осадѣ-тѣ
отъ Равеннѣ, и дръшнѣ войскы-ты си на Римини,
съ намѣреніе да ся примири съ Оноріа (3).
16. Като си настани тамъ работы-ты, Ала

рикъ отиде на Римъ, гдѣ-то предложи отнова на

совѣтъ-тъ да ся проводятъ Готѳи на Африкѣ; а
понеже Атталъ пакъ не прія това предложеніе,
онъ зе съ себe-си Аттала, и гозаведе на Риміни.
Тамъ вънъ отъ градъ-тъ, предъ очи-ты на сичкы
ты войскы и на сичкыя-тъ събранный народъ, про
гласи Аттала недостоинъ за царство, и сваленъ

отъ престолъ-тъ, отне му вѣнецъ-тъ, багряницѣ

так и силь-ты царскы бѣлѣгы, и гы проводи О
норію съ извѣстіе че му отдава Римъ и че е го
товъ да стори съ него миръ по уречены условія.
Онорій прія съ радость тыя предложенія, и хора
ся опредѣлиха и отъ двѣ-ты страны да ся разго
ворятъ и согласятъ за условія-та на миръ-тъ.
Градъ Римъ ся покори отнова Онорію, кой-то на
12 Февруаріа 410 л. издаде заповѣдь какъ под
тѣрдява сичкы-ты сановницы кои-то бѣхѣ ся от
дѣлили отъ Аттала преди паденіе-то му. Но въ
 л. 41О Владю Г ар

това помежду ся случи пакъ да стане едно дѣло,

кое-то погрузи всякія надеждѣ, за миръ, и наведе
на Римъ неисказанозлощастіе. Выше (1) помянитый
Саро, кой-то слѣдъ смьрть-таѣ Стилихоновѣ бѣ ся
дръпналъ съ триста войны юнацы въ Пиченумъ, и
презирающи Онорія и мразящи Аларика тичаше
тукъ тамъ за пань и напалаше кога на Римска
ты а кога на Готѳскы-ты войскы, единъ день, ви
дѣвъ че Атаулфъ иде на срѣща му съ превъс
ходная войскѣ, и разумѣвъ че неще може да стои
напротивъ, прибѣгнѣ при Оноріа, и ся пристави
пакъ на неговѣ службѣ. А понеже мразяше край
но Аларика, всякога даваше Оноріюсовѣтъ дася не
примирява съ него; а сега като видѣ че противу
увѣщанія-та му става разговоръ за примиреніе,
онъ за да развали работа-тѣ става тайно съ войны
ты си, и отходи та напада нечаянно на единъ А
лариковъ полкъ, и му убива много войны. Това
вѣроломно дѣло бывшее отъ Оноріеваго чиновника
посрѣди мирны съ него разговоры Аларикъ пре
тълкувавъ че станѣло непремѣнно по тайнѣ. Оно
ріевѣ заповѣдь, распалися гнѣвомъ срѣщу него,
и прекъсавъ мирны-ты разговоры, дигнался съ вой
скы-ты си, и отиде пакъ на Римъ водя съ себе
и Аттала за да го постави отнова царь. Но по
неже Римляне-ти го не пріяхѣ, онъ имъ осади
къ градъ-тъ, и слѣдъ нѣколко-мѣсячно осажденіе
999а гражданы-ты да испаднѣтъ отъ гладъ на
за несносно состояніе, що нѣкои-си отъ нихъ,
тпяще веке отвориха нощіis градскы-ты две
17
210. Глава П1 л. 410

ри, и ты Аларикъ вшедъ на 24 Августа сего лѣ

та, даде волыь на войны–ты си да сторитъ поэтъ ка
щія–та колко-то шактъ плѣнъ и грабежъ, а шѣ
запрети само въ церквы и монастыри да не вла
54т. 1 честь-та, и дровать–гъ Ека 1551 Т. ЖЕННЫ

да не декачатъ. Нъ какъ ся ограничащатъ въ зло

дѣяніе-то варвари необуздани? Тіи плѣнахъ и
разграбилъ сичко що намѣрилъ въ Римъ, и вхо
даще свободно въ кащін-та. плѣчахъ стпаны-ты.
а нѣкон-си и убивалъ за да шмъ кажатъ тлѣсѣ
си скрыли иманье-то; много кваши и друты, на
правы даже и съ огнь изгорихѣ. и горки-ти жи
тели никонъ избавль не намѣряхѣ. освень ако мо
жахлѣ да побѣгнатъ на вѣнъ. пли да влѣзаютъ въ

церквы-ты Св. апостолъ Петра и Павла. зашло въ

тѣхъ кой-то бѣ ся вредилъ да прибѣгне. шли ка
кво-то нѣщо бѣ могло да ся пренесе. тому вар
вари-ти по Алариковъ строгѣ заповѣдь не смѣяхѣ
да посегнатъ. И тый славный и великолѣпный той

градъ 1163 годины слѣдъ основаніе-то сп. напъл

нися съ развалины, опустошася отъ хора и ка
вые, и усшромаше превѣсходню "? .
17. Слѣдъ тридневно такова плѣненіе на
Тамъ Амаранъ, вмѣсшо да гледа да утверди
властители св. и царство-то ся въ Елалінъ... оставя
разлагаемаго того града, и водящи съ себe шазинѣ
944 менѣе защищеши, между кон-то бѣ и сама

99999 Р944тета Лициліи, отпде вa Поля, грала.

5999-ти миль въ осадѣ и разграбя. Послѣ ми
тайнъ и предъ зелль-тѣ въ Б. т
л. 410 Владо Г 211

тіаны-ты, плѣни и разграби града Регіумъ, и то

газь погледнавъ на островъ Сициліѣ, направи
скоро четы коробь, и турнымъ въ нихъ нѣколко
отъ войскы-ты си, проводи гы да минктъ на тоя
островъ и да го завладѣлѣтъ. Послѣ онъ мысля
ше да мине на Африкѣ, да завладѣе такія преи
зобилнѣ область, и да ся засели въ ней. Но е

двамъ кораби-ти му трътнѣхѣ на пловъ, страшна

буря ся случи на море-то, и гы разби и погрузи
сичкы-ты предъ очи-ты му. Аларикъ ся ожали пре
много отъ това злополучіе, и въ недоумѣніе що
да стори дрѣшникся на Косенцѣ (Консентіна) за
да си помысли. Но тамъ напрасно ся разболѣ, и
за малко дни умрѣ за великѣ жалость на храбры
ты му войскы, кои-то и го погребохѣ по тѣхно
му обычаю съ велика, честь въ дѣло-то на едва
тамъ ближняіѣ малкж рѣкѣ именемъ Гарентінк,
слѣдъ като й обърнжхж водѣ-тѣ възъ другѣ
странѣ; а като го закопахѣ, пакъ ік пуснжхаж
да си вьрви на ветхо-то мѣсто, и то за да не
знае никой гдѣ му е былъ гробъ-тъ, вѣроятно за
да не пойде послѣ нѣкой отъ непріятели-ты да го
изрови и обезчести, или да отнеме богаты-ты со
кровища кои-то погребохѣ съ него наедно. Та
ка ся свьршиживотъ-тъ на прочутый-тъ въ історія
тѣ Готѳскый краль Аларика, кой-то презъ нѣко
лико годины обезпокои крайно и двѣ-ты Римскы
царства Въсточно и Западно, а наслѣдникъ на
власть-так и кральство-то си оставиженина си бра
та Атаулка (1).
212 Лида Л л. 410-531

18 За да свьршимъ тукъ съ Готѳы-ты, ніи

ще кажемъ въ кратцѣ че новый той кралъ тѣх
ный Атаулфъ, понеже любяше плѣнена-тѣ сестрж
Оноріевѣ Плацидія, вмѣсто да слѣдува по стѣ
пкы-ты Алариковы, поиска да ся примири съ Оно
рія, и щомъ си починѣхѣ войскы-тыму, минж съ
тѣхъ въ полуденная-так Галлію, гдѣ-то като вое
ва въ ползая на Римско-то царство противу него
вы-ты тамо Римляны бунтовницы и варвары непрi
ятели, и му стори знаменитыуслугы, заключи миръ
съ Оноріа, оженися торжественно за вышереченѣ
тѣ му сестрѣ. Плацидія, на 14 Іаннуаріа 414 л.
и ся утвьрди въ области-ты Нарбонскѣ и Акви
танѣ, и тъй ся учреди тамъ Висиготѳско-токраль
ство, кое-то ся продължи до 531 лѣто по Хри
ста, и тогазь Висиготѳи-ти часто въ войнѣ съсъ
Францы-ты находящеся, быхѣ отъ тѣхъ испадени
отъ Галліи, и ся преселихѣ въ Іспанія, гдѣ-то
ся и утвьрдихлѣ за много время. Слѣдъ Атаулфа
умершаго убитіемъ въ л. 415, станак краль на
Готѳы-ты Виллій до л. 42О, и слѣдъ него Ѳеодо
рикъ кого-то ще видимъ по-долу че, воевавъ на
помощь Римляномъ противу Унскаго краля Аттила
пошедшаго на Галліи, бы убитъ въ Каталанско
то сраженіе що станѣ въ л. 451 между Римляны
и Унны(2). Оставляюще убо тука Готѳы-ты, вре
мя е да сязавьрнемъ на Уннскѣ-тѣ iсторію, кois
то и ще карамы веке до колко-то е възможно не
ОТСТIIIIIII0 „

—«Вава-—
 III”„IАВА IV”.

ливающими

99444,

1 По знаемъ само изъ Олумпіодора за царя Уннскаго

Рада, и за съ обманѣ убіенаго имъ княза Доната. —
2 Догадки за причины-тѣ и время-то на Олумпіо
дорово-то при Унны-ты посолство, и на Донатово-то у
біеніе. — 3 Жалость за загубеніе-то на Олумпіодоро
во-то за Унны-ты важно списаніе.

1 Въ лѣто около 412 царь Унномъ былъ

Радо или Харатонъ (1). Когася е воцарилъ, и ко
га и какъ е престанялъ да царува, не знаемъ,
какъ-то не знаемъ и нищо особно за Унны-ты по

негово-то время, освень едно твьрдѣ сухо и не

ясно извѣстіе за нѣкого-си тѣхнаго княза Дона

та, кое-то изъ Олумпіодора написалъ и оставилъ

Фотій Патріархъ Цариградскый. Той Олумпіодоръ,
родомъ отъ Ѳивѣ града Егупетскаго и вѣроиспо
вѣданіемъ Еллинъ, написалъ, подъ названіемъ Исто
рическо вещество (бл. "паторіа;), двадесять и двѣ
слова, въ кои-то приказвалъ подробно за сичкы
ты iсторическы событія, кои-то станѣли на Западъ
214 Глава П17 л. 412

во время царя Онорія отъ 407 до 425 л. Тіи

словеса ся загубили по нещастіе, и днесь не слѣ
ществуватъ; но Фотій Патріархъ гы челъ, и на
писавъ оставилъ намъ едно кратко изложеніе на
вce що намѣрилъ въ тѣхъ. Въ него изложеніе
Фотій пише че въ конца на десято-то си слово,
слѣдъ работы кои-то станѣли въ Западно-то Рим
ское царство въ 412 л., «Олумпіодоръ приказвалъ
« за Доната и за Унны-ты, и за искуснѣйше-то
« стрѣляніе на краліе-то имъ; за себе си, какъ
« былъ проводенъ посланникъ при Унны-ты и при
« Доната; какъ ся губилъ и бѣдствувалъ много
« по море-то като отходилъ; какъ Донатъ кля
« твою прельстився былъ беззаконно убіенъ; какъ
« Харатонъ пьрвый краль ся распалилъ отъ гнѣвъ
« за убитіе-то му, и какъ Римскый царь го пакъ
« съ даровы укротилъ и умирилъ и (2).
2 Отъ това кратко и тьмно Фотіево изъ
Олумпіодора изложеніе не ся разумѣва ни кой и
какъвъ е былъ реченый Донатъ, ни защо Олум
піодоръ е ходилъ посланникъ при него и при Ун
ны-ты, ни кой Римскый царь го е проводилъ: за
падный ли Онорій, или единадесятолѣтный царь
Въсточный Ѳеодосій 2-ый? ни защо и отъ кого е

былъ Донатъ съ клятва, прельстенъ, ни защо и

отъ кого и дѣ е былъ закланъ и убитъ противу
дадено-то му клятвенно увѣреніе, кое-то не хрі
стіанину, но даже и погано-варварину не бѣ про
стено да престаша. Отъ то обаче, що Оuvмпіо
доръ пише все за Оноріа и за западно-то Римско
д. 412 Раду, а 25

царство, а нищо за Восточно-го. «тъ то по онъ

посвятилъ сшсаніе-то ся Восточному царю Ѳео
досію, какъ-то самъ въ предисловіе-то ея ка
звалъ (1), и отъ то взятаче ве» самъ панъ Олти
піодоръ, като повторително си оплакивалъ за стра
данія-та и злополучія-та ся по коре-то кожа от
хождалъ при Унны-ты, така що едвамъ ся изба
вилъ, прилага че пшнѣлъ презъ Аѳинъ, и извелъ
изъ корабъ-тъ, помогнялъ совѣтомъ и стараніемъ
своимъ да ся възведе Леонтій и не хотя на со

фистическыя-тъ учителскый столъ 2), вія заключа

вамы че Олумпіодоръ е былъ проводенъ при Ун
ны-ты, не отъ Восточнаго царя Ѳеодосіа, но отъ
Западнаго Оноріа. Но защо и кога е былъ про
воденъ? Около 412 или 413 лѣто, кога-то писа
тели-ти поставятъ това събытіе само и само, какъ
то рекохмы, защо- то стои писано въ Олумпіодо
ра слѣдъ работы случившіяся въ лѣто 412, ніи
не находимъ въ історіѣ-тѣ да е имало Римско
то царство никоѣъ причина, за сношеніе съ Унны
ты. Въ лѣто обаче 409, кога-то Аларикъ разя
рився трътнѣ отъ Римини за да презьмне Римъ,
ніи видѣхмы выше (3) чe Онорій пратилъ до Ун
ны-ты да ся моли за да му проводятъ въ помощь
10.000 войны, и даже завѣщалъ на Далматія, да
имъ приготвятъ потребнѣ-тѣ хранж. за по плѣть.
Много е убо, мыслимъ, вѣроятно да е пратилъ
тогава царь Онорій за това при Унны-ты Олум
піодора, и да го е пратилъ по море ужъ за по
вѣрно, за да не бы го уловили Готѳи-ти ако бы
414. Пилла Л" л. 412

те по гъ, по сухо; я като е отишелъ при царя

Унивать Рала, да я искалъ онъ, да прати перво
лѣ. Оторію жизни Минскаго Доната за да ся со
тимся къ вето паправо за условія-та на помощь
тя, я за да га увѣря очевидно за состояніе-то
вя Гутте вм. пда, мойилѣ , а какъ онъ немалъ нищо

ля тетрадью и по пятъ ни въ Италіѣ, да е пс

«ъ «ть 4ло подора клятвенно увѣреніе; Нъ
«и вмъ тѣмъ можно Готѳи-ти, за ла преварятъ
чтва Отріею съ Унны-ты соглашеніе, кое-то щи
то ли влю вредителио за нихъ, да съ вѣрдили
на пять, я два см. хватили и убили мечемъ Дон
та Тима мно « «тавляла, лосво е можалъ Ондрѣй
мы чи пятипя предъ Рaва, я да го украли и уш
ріи что читатцѣнны дирмы. .
8 1 въ пй и въ гл. много « жане за насъ

чшь чча ч штупимо святишварива-ль спрячевкѣ

«нечне ; мышь. чить че мѣшалъ «швѣ при Унны-ты,
1 1ttith Ч; 11111itatern, 111т. пилъ чай тушить видѣлъ и паль

чины мѣ. Чшелчки отъ него два чая научить давнишню

"мымимый на тѣлѣ. чашку что я начавши много
"мами ч чть чтіма Пушка. чка-то почетнѣ въ
ччче чч94 чччччча съ Тимоѳея маницы при
"мечемь чета чть. «мы» и «ставить ваши
за. «ъ «ч мu, чулого и падучать: "I. ..,

«чалъ." ": "г —

 IV.IАВА V”.

19594449,

1 Мьндю или Миндюхъ былъ отецъ Аттиловъ, и и

малъ братія Руя, Октара, и Ойварша. — 2 Унни-ти
земали изъ Греко-Римско художницы за да имъ пра
вятъ корабы, а Ѳеодосій запретилъ това съ законъ подъ
наказаніемъ смерти. — 3 Нашествіе Унновъ на Ѳракія.

1 Радо умершій въ неизвѣстно время, оста

вилъ четирма сыновы, Мьндя, Руя, Октара, и Ой
варша. Мьндьо или Мьндюхъ (1), като пьрворо
денъ, възлѣзлъ слѣдъ баща си на престолъ-тъ, и
царувалъ мирно и славно нѣколико годины (2).
А Руйо и Ойваршь были князи и владѣтели на
неизвѣстны нѣкои Уннскы области, какъ-то выше (3)
видѣхмы че княжевалъ и Донатъ. Октаръ же, ко
го-то други наричатъ Уптаръ и Субтаръ (4), былъ
князъ и владѣтель на къмъ западъ, отъ гдѣ-то по
слѣ ще видимъ (5) че воевалъ въ Германія; а
като князь воюющій ималъ и власть голѣмая, та за

товаго вѣкои-си и краль называватъ (6). Выше отъ

тыя свидѣтелства, кои-то впрочемъ разсѣяны на
ходимъ тукъ тамѣ у писатели-ти, мы за Мьндьово
то царство друго нищо незнаемъ. Достойно бѣ
215 Глава Г л. 412-422

обаче да речемъ нѣщо и за него, понеже той былъ

отецъ великаго Аттила, кой-то ся даже и хвалилъ
за происхожденіе-то си отъ него (Т).
2 Совсѣмъ що незнаемъ колко е время цару
валъ Мьндю, мы ще припишемъ на негово-то вре
мя слѣдующе-то любопытно приключеніе. Варвари
ти, кои-то живѣли при Черно-Море,
.—------------------------- и, кои-то не
. ...„«---------------------
сумнѣщо, сдѣ, быди. Уни-ти, поискали въ тыя вре
мена да си направятъ корабы: за да шуватъ по
Черно-Море, толкова за тѣрговіь, кодко-то и за
да иматъ морскія силъ въ военно. слученіе. За
товали имали ц.А.„А.А...
„ште?"” дырва
«телицакересте)
. " изобилно,
"? а почеже
„. 51об194ва
недали-луденницы, земалился, такыва съ заплатѣ

отъ Греко-Римско-то царство. Но Греко-Римля

номъ"това” никакъ не угождало, и за да възбра
нятъ Унны-ты отъ това дѣло, тіи по царскъ-Ве
«мы», заповѣдь ми минъ «въ ли ху
лбжіййй." и ты, хвърдди, въ „дѣдущѣ. Тѣхъ Ас
кайахѣ“ейскопъ Херсонскый Таврическаго полу
острова (Кримъ) едвамъ можилъ да ты измоли и
извади. Но Ѳеодосій пакъ поставилъ законъ въ

лѣто 419, съ кой-то запрещалъ на подданны-ты

си да не бы да учатъ варвары-ты да си правятъ
корабы, че инакъ ще ся накажѣтъ смьртно(1).
З Видися че отъ това раздражившеся Уни-ти,
дигнали войнѣ противу Греко-Римско-то царство,
и прешедше Дунавъ-тъ нападнѣли тежко на Ѳра
кинъ, въ лѣто 1221).-Н6"кои сѣ”быii"Слѣдствія
та на това воеваніе, незнаемъ, защо никой отъ
ПИСОТОЛ11-ТЫ НшцО за товча не казва,
4
 I".IАВА VIII.

IIIIIII.

1 Женитбы н приключенія Плацидіеви до смьрть-тѣ

Оноріевлѣ, — 2 Іоаннъ тайносовѣтникъ похищава За
падно-то царство, но Ѳеодосій го не припознава, а отъ
тамъ ся помига помежду имъ война. —3 Іоаннъ иска
помощь отъ царя Уннскаго Руя чрезъ познайника му ку
ропалата Аетіа; кой и какъвъ бѣ той Аетій. Руьо ся
врича да проводи 60,000 войны. — 4 Ѳеодосій прова
жда противу Іоанна войскы съ троицѣ военачалницы,
и за царь Римскый Плацидіана сына Валентиніана зае
дно съ майкѣ му. — 5 Пришедше въ Далматіѣ, вой
скы-ты Ѳеодосіевы ся раздѣлятъ на три: съ едня-тлѣ
Ардавуръ отходи на Гталіѣ по море, но ся корабосо
крушава и улавя; съ другѣ-тѣ Аспаръ отходи по су
хо на Акуйлейнъ; а съ третія-тѣ Кандидіанъ о
става въ Далматіѣ, и iлѣ завладѣва ведно съ Істріѣ и
Паноніѣ. Ардавуръ ся ползува отъ Іоанновы-ты къ не
му добры расположенія, согласявася тайно съ чиновницы
ты му, и привыква Аспара та завладѣватъ Равенна, и
поставятъ Валентиніана на престолъ-тъ, а Іоанна ула
вятъ, поругаватъ, и убиватъ. — 6 Дохождатъ послѣ
Унни-ти съ Аетіа, и слѣдъ едно нерѣшимо сраженіе,
Аетій ся примирява съ Плацидія, и ся нарича комитъ,
а Унни-ти ся отпращатъ съ даровы и съ отстѣпленіе-то
на Панноніѣ. — 7 Руiо ся обраща съ тлѣзи войски
220 Глава. И л. 421

на Греко-Римско-то царство, обладава и опустошава

Ѳракіь, и ся управя да пойде на Цариградъ, кога-то
немощный Ѳеодосій съ даровы и съ ежегодныя заплати
обѣщаніе го убѣждава да ся вырне. Не право мнѣніе
за това на нѣкой Грьчьскы iсторицы. — 8 Аетій на
реченъ военачалникъ, и воевавъ успѣшно въ Галлія,
коварствува противу Бонифатіа Африканскаго Воеводѣ,
наструва го да ся възбунтува и да доведе Вандалы-ты
на Африкѣ, кои-то и iнѣ завладѣватъ, научава ся Пла
цидія истинж-тлѣ, и Бонифатіа сшедшаго поставя гла
венъ военачалникъ, а Аетій ся ударя съ него на битвѣ,
навыва ся и побѣгва, Бонифатій же ся нараня и умира.
— 9 Проповѣданъ врагъ и предатель, Аетій бѣга и ся
крые отъ мѣсто на мѣсто, а най-сетнѣ прибѣгва при
Унны-ты, и зема отъ нихъ военнѣ помощь съ колѣ-то
пришедъ въ 1таліѣ принуждава Плацидіѣ даго пріемне
пакъ въ службѣ съ саномъ патрикіа. — 10 Греко
Римляне-ти възбунтуватъ нѣкои варвары противу Унны
ты; то дава Рую причинѣ да прати на Цариградъ по
солство съ предложенія грозны; но догдѣ зьмне отвѣтъ
онъ умира.

1 Ніи видѣхмы выше (1) че Плацидія сестра

Оноріева бѣ ся оженила на 14 Іаннуаріа 414 л.
за Атаулфа краля Готѳскаго. Та, слѣдъ смьрть
тѣ сопруга своего въ лѣто 415, бы повьрникта
отъ наслѣдника му Валліа Онорію, кой-то на 1Пан
нуаріа 417 л. iѣ ожени пакъ за главнаго сиво
eначалника Константia, наименованаго тогазь ко
мита, патрикіа, и консула, а послѣ на 8 Февруа
ріа 421 л. и Августа (царя), безъ да ся припо
знае за такъвъ отъ Восточнаго царя Ѳеодосіа. Отъ
това бракосочетаніе й ся роди при конца речен
л. 421-423 Рубо 221

наго 417 лѣта дьщерь Юста Грата Онорія, и на

2 Іуліа 419 л. сынъ Флавій Плацидій Валенти

ніана, наименованный, като наслѣдникъ на цар

ство-то, Мontissimus т. е. Благороднѣйшія. слѣдъ
смьрть-тѣ же Константіевѣ случившіяся по Іуліа
или Августа 421 л. Плацидія, бывшая съ брата
си Онорія въ любовь до соблазнь (2), скарася по
слѣ съ него до крайняя враждѣ, и тъй като in
не тьрпѣ веке Онорій, испади iк изъ царскыя-тъ
дворъ, а та прибѣгнѣ съ двѣ-ты си чада на Во
стокъ при Ѳеодосіа, гдѣ-то останѣ до еднѣ, го
динѣ слѣдъ смьрть-так Оноріевѣ, коя-то ся случи
въ Равенна, отъ удропикѣ на 15 Августа 423 л.(3)
2 Като чу тѣык смьрть Ѳеодосій, испьрво
поиска да освои и Западно-то царство, и за това
проводи тайно войскы въ Далматіѣ къмъ-то Са
лонѣ. Но Іоаннъ пьрвый Оноріевъ тайносовѣт
никъ (1), поддьржаемъ отъ Западнаго военачалника
Кастина, похити царскыя-тъ престолъ, проповѣда
себе си царь Западный, и проводи къ царю Ѳео
досію посланницы да иска свое-то припознаніе.
Но Ѳеодосій, разгнѣвенъ за тѣ неговѣ дер
зость, не припозна даже и посланницы-тыму, ногы
хвьрли въ темницѣ, а послѣ гы проводи на зато
ченіе въ Пропонтійскы-ты островы близо при Ца
риградъ. Това докара между Ѳеодосіа и Іоанна
вражда, на конѣ-то слѣдствіе неизбѣжно бѣ вой
на-та (2).
3 Іоаннъ като ся готвяше за тѣзи войнѣ, о
свободи колко-то робы имаше въ 1таліи, и гы
 за т п л а

направи войны; а освень това, понеже бѣ ся на

училъ че Унни-ти не бѣхѣ, въ пріятелство съсъ
Восточно-то царство, поиска да привлече и тѣхъ
на своія помощь, и за това проводи до царя Ун

нскаго посланникъ. Куропалата своего

«- чешетъ «чь «т» *" Аетіа. Царь
"Унскый бѣше тогазь Рую” вторый братъ Мьнд
«-----------------..........„
---------7; — г---------........„
овъ
„мельча» ** (1). кой-то наслѣдилъ нему въ неизвѣстно намъ
„цемыевеликаны,гже бѣ рожденъ въ Дристра, града
лѣто. Аетій
Мvсійскаго, отъ отца знаменитаго
*--«--«---""""""""""""----«ты. Гаудентіа, и отъ
„...„мы...„
майкѣ. Паланкѣ богатѣ”й"благороднѣ.” Въспи
тався между царскы-ты Оноріевы стражи, онъ бѣ
даденъ послѣ отъ него въ залогъ Аларику (2), при
кого-то сѣлъ три годины, и ей"itiобрѣ воен
но-то художество. Аларикъ познавъ достойн
сто-то му, поискаго и насетнѣ пакъ въ залогъ 3);
но Онорій му го не даде, и го проводи на Унны
ты въ залогъ (4), видися за да научи и тѣхны
ты нравы и обычаи, какъ-то бѣ ся научилъ и Гот
ѳскы-ты. Презъ колко-то время живѣ при тѣхъ
онъ има толкози добро поведеніе, що бы възлю
бенъ отъ нихъ, и въ тоже время ся научи каквы
военны силы имахѣ Унни-ти, и съ кой начинъ ся
на войнѣ біяхѣ, кое-то му много помогнѣ напо
конъ кога-то имѣ бой съ нихъ. А като сязавьр
на на царскыя-тъ дворъ, придобы и тамъ голѣмж
почесть и отличность съсъ свои-ты добры каче
ства. Того убо Аетіа, познайника и пріятеля Ун
нскаго, проводи сега Іоаннъ при Уннскаго царя
Руя, за да му иска помощь. Іоаннъ наистинѣ не
можаше да намѣри по-добръ и по-достоинъ по
л. 424 Рую газ

сланникъ за едно такова дѣло, и Уннскый царь

съсъ него согласився наготви да проводи до 60.000
войны. Тій обаче не цяхъ да трътнаѣтъ той-часъ;
защо Іоаннъ, услышавъ че Ѳеодосій испратилъ
презъ Далматія войскы срѣщо него, бѣ зарѣчалъ
Аетію да ся нагласи за испращаніе-то на Унны
ты така що, кога Ѳеодосіевы-ты войскы влѣзлѣтъ

въ Гталіѣ, тогазь и они да пойдятъ по диріжимъ

и да гы заприщатъ отъ задь, като самъ Іоаннъ
щялъ да гы удари отъ предь, и тъй да гы разбі
iктъ съвьршено и разорятъ като да не могатъ
веке да ся вырнѣтъ (5).
4 Ѳеодосій наистинѣ, освень оныя що бѣ про
водилъ въ Далматіѣ, проводи противу Іоанна и
другы огромны войскы подъ предводителство-то на
троицѣ военачалницы: Ардавура воевавшаго у
спѣшно противу шерсшѣ-ты,"Асшра
Мишель сына него

», и кончить отъ таша тт

наго. Съ тѣхъ онъ, като видѣ че не ще може да
дѣйствува за себе си, проводи за царь Западный
пятилѣтнаго уже Валентиніана сына Плацидійна,
заедно съ майкж му Плацидія, на коin-то тогази
припознаинаименованіе-то Августа (царицѣ), какъ
то припозна и Валентиніану нарицаніе-то Nobilissi
mus, и го сгоди даже за двоелѣтнѣ-тѣ си дьщер
кѣ Евдоксія, за коin-то ся онъ и ожени послѣ
на 20 Октомріа 437 лѣта, отстапивъ за това
Ѳеодосію сичкѣ Гллуріѣ. Тыя войскы впрочемъ
минавше презъ Солунъ, гдѣ-то Валентиніанъ о
блече багряница-тѣ Цесарскія, стигшѣхѣ до
 224 " Глава ТТ л. 425

Далматійскы-ты предѣлы, гдѣ-то, понеже зима-та

бѣ дошла, остахѣ да презимувать (1).
5 А на пролѣть лѣта 425, като превзехлѣ на
силѣ Далматійскаго града Салона, троица-та рече
ни военачалници ся раздѣлихѣ, и Ардавуръ съ
еднѣ часть отъ войскы-ты влѣзе въ корабы зада
мине презъ Адріатическо-то море на Шталіѣ; А—
спаръ съ конницы-ты трътна бързо по сухо за
I Акуилiішк водящи съ себе си Валентиніана и Пла
цидіiк 1 а Кандидіанъ съ другія войскѣ останж
I тамъ за да покори и другы-ты околны градовы,
I кои-то бѣхѣ ся предали Іоанну. Ардануръ обя
че не бы щастливъ въ мореплаваніе-то си, и една
буря морска го захвьрли къмъ Равеннѣ, гдѣ-то
Іоанновы-ты стражи го уловихѣ съ три кораби, и
го предадохѣ Іоанну. Това нещастіе премного о
скорби Плацидія, коя-то като слушашече идятъ
и Уни съ Аетіа на помощь Іоанновнѣ, іоще по
много ся скорбяше и бояше. Но за честь Вален
тиніановѣ прекарася що Ардавурово-то уловява
ніе, вмѣсто зло, да излѣзе на добро, и ето какъ «
Іоаннъ, надѣющійся че съ помощь-тs Ардавуровѣ
ли тоже, да ся примири и спогоди съ Ѳеодосіа,
а то да ся принесе къ нему враждебно, хванія
и ласкаю и да му отдава голѣмы почести, ка
1 1 го три и къ себе и да го направи свой
5 ми. и шикъ. Ардавуръ като му о
I . I”:
1 го излѣже, хванѣ и той отъ
1. 111. 19. Хвали и ласкае, и да му
д. 425 , Руiо - 225

ся обѣщава че ще посредствова за него къмъ Ѳе

одocia; а тайно работяше всякымъ образомъ да пре
дума и да привлече къ себѣ войнскы-ты мучино
вницы за да оставятъ Іоанна и да ся прилѣпятъ
Валентиніану. Тіи же, не бывше отъ Іоанна бла
годарни, не ся забавихж да го послушятъ и дася
съгласятъ съ Ардавура, кой-то като видѣ веке че
намѣреніе-то му успѣваше, даде за това тайнои
звѣстіе сыну своему Аспару, и онъ той-часъ тръ
гнѣ съ войнство-то си за Равеннѣ, гдѣ-то при
стигнѣвъ нечаянно и намѣривъ двери-ты градскы
отворены, влѣзе вѣтре и го завладѣ, а Іоанна
слѣдъ малко сопротивленіе улови предаденъ отъ
самы-ты му войны, и го проводи вьрзанъ на А
квилеѣж къ Плацидіи, коя-то за отмьщеніе повелѣ
та му отрѣзахж, деснж-тѣ рѣкѣ, а послѣ го ка
чихж на магаре, и го разведохж. за поруганіе по
улицы-ты градскы. Така Іоаннъ като претьрпѣне
сносны хулы и поруганія отъ странѣ на побѣснѣ
лыя-тъ простый народъ, свѣрши животъ-тъ си ме
чемъ главою посѣченъ. Царствованіе-то му трая
сичко година и половинѣ (1), а потомъ все За
падное царство ся покори Плацидіи и Валентіану,
кой-то на 23 Октомвріа сего лѣта бы по наро
чнж. Ѳеодосіева заповѣдь вѣнчанъ и прогласенъ
царь въ Римъ отъ нарочно проводенаго Иліона.
Кандидіанъ же отъ свой странѣ облада за малко
время сичкѣ Далматія, Істріѣ, и Паннонія (2).
6 Между гова Унни-ти, кои-то водяше Ае
тій числомъ до шесть-десять хіляды, идяхѣ, но не
153
226 " Глава. И л. 425.426

пристигнаха въ Італіѣ освень три дни слѣдъ

смьрть-тѣ Іоанновнѣ, кога-то веке сичко ся бѣ

свѣршило, и тъй они вмѣсто пріятели намѣрихѣ

тамъ сичкы непріятели. Аспаръ, кой-то знаяше че
незабавно тіи щяхѣ да дойдатъ, уже готовъ и
злѣзе на срѣщая имъ съ сичкы-ты Римскы войн
ства, и ся удари съ тѣхъ. Въ това сраженіе ся
убихѣ и наравахъ мнозина и отъ двѣ-ты страны,
но на конецъ ся оттеглихж. безъ да ся побѣди
ни една-та ни друга-та страна. Тогава Аетій ви
дѣвъ че напусто ся проливаше кръвь-та, защо
слѣдъ смьрть-тѣ Іоанновнѣ немаше веке за кого
да ся біе, предложи Плацидіи свое-то извиненіе и
покореніе, и та за да ся освободи по-скоро отъ
тыя многочисленны и страшны непріятели, прія му
предложенія-та, и него убо постави на своiiк слу
жбѣ, и го направи комитъ, а на Унны-ты съ не
гово посредство дади много даровы и пары, а спо

рядъ нѣкои-си, отставшимъ даже и Панноніи, и

тъй направи миръ съсъ нихъ и гы убѣди да ся
завьрниктъ во своя си (1).
7 Уннскый царь Руіо обаче не ся благодари
само съ това, и като мысляше че Ѳеодосій бѣ
станѣлъ причина да ся завьрнѣтъ войни-ти му на
пусто отъ Італіѣ, видися че поискалъ да си от
мьсти за това вьрху него. И тѣй като прекара
неѣ година въ потребны приуготовленія, въ слѣ
дующѣ-тѣ 426 станѣ самъ съ речены-ты си шесть
десять хіляды войны (1), и преминавъ напрасно
Лунавъ-тъ, пападня па Ѳракія, коin-то плѣни
 4- 499 гдѣ 5,

9 999999 безъ да срѣшне почти 45, „..

999999- ч ея управила даже въ пьь.

9999994 ла по преимне, и да нѣ 55. „.
9999994 Горый Ѳеодосіи ея вещь и „, „,
** *9999 шо да стори за да поерны 5 „.
999999945 защо войскы-ты му бѣха. „, „, -

199944 чтчтчти нете ли вы, вы,

9 1999-ти. Въ това недоумѣньѣ. „Д.
9999999ѣ; обѣщался на молбж, и зады. „,
**919 градскы церквы да правитъ, а, „
*9999 Регу моленія за да ты вы- I, „,
1999944 Въ исто-то время съ 44 . „,

994999 ччто «акъ птичь и врань.

91 99994 Цареграждане-ли ей наукѣ".
”999 Р944ть че страшныя мы...„
99994ччч-исязавьтмить: г-„I.
999919994ѣшо? Прости-тихорь, да..., „4.

”“ "" Р99999ь пляше четѣ сына, „

99999454 ччѣлъ птицы, лань...”
*** чччъ «т» «у», и т. д. Е. Е.”
""ь ччтчет-и то ужь „, „,
”9 1999444 перковно-историческая „
99т99 то что «добрѣ е ?. . ”

"""" «чччт. ны. „,

"""": "что «т» тумагазина, „
" Р* 9999нѣ; а на человѣцы-на, 555, 55.

" "?"""? ччтччею, чужды.

" "Ч"999-ти отъ нихъ; и въ сы. „.....„
" * 9 1999-ты огнь съ небесе 5 „,

"**** *9999- Все та панель въ „

228 Глава Т1 л. 426

« голѣмъ страхъ, не толкозь защо-то смѣяхѣ да

« дигнѣтъ оружія на храбрія-тъ Римскый народъ,
« но паче защо-то го намѣрихж помагаемъ отъ
« силнаго Бога». Ето какъ и другый церковно
iсторикъ Ѳеодоритъ пише за това: «Богъ отъ не
« бо-то съ гърмилы и бляскавицы и съ клиновы
« ударивъ, и него (Роила) изгори, и сичка-та
« му войскѣ погуби» (2). Така спорядъ тыя дво
ицѣ церковны писатели Руiо былъ тогизь съ клинъ
ударенъ и убитъ, а колко-то за войны-ты му,
пьрвый-тъ казва че мнозина умрѣли отв небе
сный онъ и отъ чумак, а вторый-тъ, чe cички
ти были избити ота небесный огнѣ. Това уже
показва голѣма разликѣ помежду имъ, и дава го
лѣмж невѣроятность на повѣствованіе-то имъ, наи
паче кога Ѳеодоритъ казва че были вси избити.
Но освень това ніи по-долу (59 и 10) ще видимъ
че Руiо живѣлъ и грозилъ и двѣ-ты Римскы цар
ства даже до въ 432 и 433 лѣта. Истина-та е

убо была че Ѳеодосій, като немалъ войскы задася

упрѣ на Руя, и като ся видѣлъ въ бѣдствіе да
загуби и сами-тѣ си столица, и да ся повто
рялъ въ Цариградъ неисказаны-ты оныя злины кон
то бѣхѣ станѣли въ Римъ отъ Аларика, объ р
нялся къ нему на молбѣ, и чрезъ тайны послан
ницы, го прѣдумалъ да ся върне скоро назадъ
съ войскы-ты си, като му далъ, за това много да
ровы и пары, и като му ся задължилъ писменно
да му плаца, всякѣ годинѣ по триста и пятьде

чить литры, злато, кои-то послѣ ще видимъ челт

1де-ч

й
л. 426-427 Рую 29

тилъ искалъ да удвои, сирѣчь да гы въскачи

на 700 (3).
8 Между това Аетій, названъ отъ Плацидіis
главенъ царскы военачалникъ, бы проводенъ въ по
луденнѣ-тѣ Галліѣ, гдѣ-то Висиготѳскый краль
Ѳеодорикъ бѣ ся подигнѣлъ противу Римляны-ты,
бѣ имъ завладѣлъ нѣкои-си мѣста, и бѣ дошелъ
да осади и знаменитаго града Арелата (Аrles).
Онъ съ пришествіе-то си принуди Ѳеодорика да
дигне осадж-тж и да ся примири пакъ договоромъ
съ Римляны-ты. Съ тѣзи знаменитаѣ услугаѣ онъ
впечели iоще по-вече Плацидіевль-так любовь и до
вѣренность. Но понеже гледаше съ зависть четя
любящіе не по малко и Африканскаго Воеводѣ и
главнаго управителя Бонифатіа, кой-то й бѣше
ѳтъ давна приверженъ, и бѣше всякога сторилъ
главны услугы на царство-то, Аетій поиска да
сабори и уничтожи того мѣжа, и да остане самъ
вѣренъ и любезенъ при Плацидія, и тъй почти
самъ да заповѣда съсъ нейно-то имя. Въ лѣтоу

бо 427: онъ, отъ еднж странѣ пише тайно къ Бо

нифатію че като вѣренъ неговъ пріятель му извѣ
стява, какs царица-та по намразила и ся за
кляла да го погуби, какъ цяла за това да по
выка: да, дойде на Ревеннж, и какъ той, ако из
лѣзе ота Африка, непремѣнно е загубена; а
ота другая страна доходи та казва Плацидіи,
че, ако и да е пріятель св. Бонифатія, не мо
же да скрые ота чаршцв-ms неповы-ты лоша
вы намѣренія; че той не бранила тай добрѣ
231) Глава Т1 л. 427-428

Африкк освень за свой смѣтки, сирѣчь за да

стане тама князь независима; че уже такова
ся показвала на мѣсто-то, и че за да ся увѣ
ри царица та на това, стина да му проводи
заповѣдь да си дойде, и ще види кака: пой не
ще да к послуша. Смутившися отъ това Плащи
дія, писа скоро писмо къ Бонифатію за да си
дойде, и му го проводи съ нароченъ человѣкъ,
Онъ же сѣкавъ, споредъ тайно-то Аетіево извѣ
стіе, че го выкатъ за да го погубятъ, отговори
гнѣвно на посланыя-тъ, че Плацидія твьрдѣ ско
ро му забравила услугы-ты, но че тя много ще
ся покае за тѣзи своiк неблагодарность. И безъ
друго толкованіе на отвѣтъ онъ испраща назадъ
проводеныя-тъ, и той-часъ събира войскы, и ся
показва бунтовникъ. Тогази Плацидіа повѣрвала
все що бѣ й казалъ Аетій, и по неговыя-тъ со
вѣтъ тя проповѣда войнѣ противу Бонифатіа, и про
води войскы на Африкѣ. Това даде причинѣ Бо
нифатію да повыка въ слѣдующе-то 428 лѣто Ван

далы-ты отъ Іспаніѣ на своiмъ помощь съ усло

віе да расподѣли съ тѣхъ Африканскы-ты владѣ
нія. Въ тое кде лѣто Аетій воева противу Фран
цы-ты, кои-то прешедше рѣкѣ-тѣ Рина бѣхѣ за
владѣли нѣколко мѣста въ Галліи, и побѣдивъ
съвѣршено принуди гы да ся завьрнѣтъ презъ
рѣкѣ-та. Между това Вандали-ти съ краля свое
го Генсерика, бѣха ся пренесли сички на Афри
КА до осмьдесять хiляды души, и бѣхѣ освоили
Антитана. Шлацція же, като не можаще да ря

й
л. 429-430 Рую 231

зумѣе какъ Бонифатій, кой-то й бѣше приверженъ

преди воцаряваніе-то й, да й стане сега проти
вникъ и непріятель, проводи му въ лѣто 429 е
динъ свой вѣренъ чиновникъ, комита Даріа, зада
го испыта и да го приведе на покореніе. Комитъ
Дарій, бывшій добродѣтеленъ, краснорѣчивъ и прія
тель Бонифатіевъ, стори му такыва разумны и
праведны укоры и порицанія за безпятно-то му
поведеніе, що Бонифатій, естественно искрененъ и
отворенъ, обади му той-часъ причиня-тя, и за
да покаже че не былъ той кривъ но сама Плаци
дія, представи предъ очи-ти му тайно-то онова
Аетіево писмо. Дарій ся завырная тогазь на Ра
венная, и приказа работж-тѣ на Плицидіь. Тя ся
слиса за това коварство Аетіeво, но понеже не
поносяше да ся объяви тая работа кога-то Аетій
началствуваше въ Галліи, на многочисленны вой
скы, за сега тя проводи пакъ Даріада увѣри Бо
нифатіа че му отдава сичкѣ-тѣ си прежнія лю
бовь и довѣренность, и че не иска отъ него дру
го освень да отврати злины-ты кои-то бѣ навелъ
на Африкѣ. Бонифатій iнѣ послуша, и ся млѣчи
да предума Генсерика да ся завьрне на Іспанія,
но не завьрши друго освень да ся покаже като
предатель Генсерику кой-то въ лѣто 430, прогла
сився врагъ и непріятель Бонифатію и всѣмъ Ри
мляномъ, дигнѣ войнѣ насрѣща имъ, побѣди ты
много пяти, плѣни, опустоши и завладѣ почти си
чкы-ты имъ тамо владѣнія, и съвсѣмъ що имъ дой
де доволна помощь съсъ корабы отъ Восточно-то
232 Литва Т1 л. 431-432

царство съ военачалника Аспара Ардавурова въ

лѣто 431, побѣдихлыся пакъ въ общо-то сраже
ніе що сторихж. съ Гансерика, и какъ-то Аспаръ
ся завьрнѣ на востокъ, тъй и Бонифатій отчаявся
остави Африкѣ и отиде на Шталіѣ, кога-то бѣ
уже настанѣло 432 лѣто. Плацидія го пріедобрѣ,
и за да му покаже любовь и милость, и да го

положи въ состояніе за да си отмьсти Аетію за

черно-то му коварство, отъ кое-то бѣхѣ произи
шли толкова злины за царство-то, направи го па
трикій и главенъ военачалникъ на Римскы-ты вой
скы, и му въздаде и много другы почести. Като
чу това Аетій кой-то бѣ ioще въ Галлія, тръ
гнѣ скоро съ войскы-ты си и дойде въ 1талію.
Бонифатій излѣзе и той на срѣща му съ колко
то войскы имаше околъ Равеннѣ, и тъй станж
помежду имъ упорно сраженіе, въ кое-то Аетій
ся побѣди и побѣгня, а Бонифатій бывъ нараненъ
умрѣ слѣдъ три мѣсeцы (1).
9 "На негово мѣсто. Плацидія постави главенъ

военачалникъ зетя му кóмита Севастіана, ижжа въ

совѣтѣхъ искусна и въ бранѣхъ храбра, Аетія
жедпрогласирпредатель и врагъ на царство-то, и
повелѣ да то гонятъ, и гдѣ-то го намѣрятъ даго
уловятъ. Онъ слѣдъ побѣжденіе-то си оставенъ и
напустемъ отъ свой–ты войскы, побѣгня за да ся
избави и отиде та ся скры за нѣколко время въ
една негова землѣ; а понеже ся научихѣ скры
валище-то му и единъ отъ непріятели-ты му о
тиле дали."чови, онъ побѣгнѣвъ и отъ тамъ, о
л. 432-433 Руtо 233

тиде тайно на Римъ, и като не намѣри вѣрно

скрывалище, отиде на Далматіѣ, и отъ тамъ въ
Панноніи, при свои-ты ветхы пріятели Унны, отъ
кои-то поиска военная помощь противу гонители
ти свои Римляны. Уннскый царь Руiо възсѣкавъ

споредъ Аетіевы-ты приказанія, че царица Пла

цидія го была неправедно намразила и гонила,
далъ му съ благодареніе нѣколко войскы, съ кои
то онъ трътнѣ право за Равенна. Като чухѣ
това Плацидія и нейни-ти тайни съвѣтници, упла
шихѣ ся много, и като немахѣ доволно войскы
за сопротивленіе, проводихѣ да искатъ помощь
отъ краля Висиготѳскаго Ѳеодорика. Но до гдѣ
тая помощь ся приготви и проводи, Аетій съ хра
бры-ты свои Унны помощницы пристигня въ Іта
лію. Тогазь Плацидія, като немаше що да стори,
принудися да послуша и пріемне примирителны-ты
Аетіeвы предложенія, кои-то бѣхж. да ся испѣди
Севастіанъ отъ службѣ-тж и отъ царство-то, и да
ся пріемне пакъ той Аетій въ пьрвѣ-тѣ своѣѣ
службѣ и въ пьрвы-ты си почести и достойнства,
съ приложеніемъ сана патрикія. Така онъ съ бун
тованіе-то си придобы много по-вече отъ колко
то по-напредь бѣ получилъ съ храбры-ты свои у
слугы. А Унни-ти кои-то бѣхѣ дошли и помо
гнѣли на това, ако и да не помянуватъ лѣтописи-ты
веке нищо за тѣхъ, разумѣвася че сѣ были ис
пратени назадь богато подарени отъ Аетія и отъ
сама царицѣ Плацидiіь (1).

*9999499994999мъ.I.„«ма
и въ «мала весела;
за га п л а

нскый, имѣвшій до сега поданны или союзны по

«Кій”ій”Татарателемъ Амура, пи
мары, Тоносуры, Войскы (1), и другы такыва при
Дунавскы племена, напрасно ся научава, че тія
племена поощреніемъ Вузантійскымъ, заключивше
тайно съ Греко-Римляны-ты союзный договоръ, от
стжпили отъ повиновеніе-то си на Унны-ты, и ся

подигняли противу нихъ. Разгнѣвився затова дѣ

ло Руio, рѣшися да воюва противу тыя племена,
за да гы покори отнова и накаже. Но въ исто
то время разгнѣвенъ и противу Вузантійскый-тъ
Дворъ защо-то онъ съсъ коварство-то си былъ му
навелъ тѣзи бѣднѣ, проводи на Цариградъ послан
никъ едного отъ отличны–ты свои сановницы име

немъ Исла (2), т. е. Изслава, кого-то и другъ

пять тамъ на посолство провождалъ, да представя
царю Ѳеодосію жалованія за речено-то дѣло, и за
що-то Греко-Римляне-ти пріяли и пріимали отъ
Уннско прибѣжницы или поданны Уннскы или въ
послѣднія-тѣ войнѣ заробены бывшія Римляны, и
сега безъ откупленіе побѣгшія; и въ заключеніе
да му каже че трѣба, или онъ да дрышне рѣкѣ
отъ всяко союзничество съ Уннскы-ты непріятели
варвары, и да му отдаде сичкы-ты Уннскаго и
Римскаго рода прибѣжницы, или той да си разва
ли любовь-тѣ и миръ-тъ що е до сега съ него
ималъ. Унни-ти тога-зи владѣяхѣ отъ Панноніѣ

даже до задъ рѣкѣ-тѣ Дона надъ сичкы Дунавъ

и надъ синко Черно-море, и ся четяхмѣ, за най
силно-то варварско царство, въ това время. Царь
л. 433 Рудо 235

Ѳеодосій убо съ сичкж-тѣ си Греко-Римскакія

гордость, не можаше лесно да рѣши войнѣ съ е
динъ такъвъ-зи народъ, и за това щомъ дойде
Изелавъ и му представи речены-ты строгы жало
ванія и грозны предложенія, намѣрися въ велико
недоумѣніе, и свыкавъ скоро царственныя-тъ съ
вѣтъ, заповѣда да размысли и да му каже какъвъ
отвѣтъ да ся даде на Уннскыя-тъ посланникъ. Со

вѣтъ-тъ слѣдъ дѣлгы размышленія не намѣри и

той угодно да си развалятъ миръ-тъ съсъ Уннско
то царство, и видѣ за нужно да ся склонятъ паче
на Руевы-ты предложенія, нежели да ся подвер
тпактъ съ войнѣ; на по-голѣмы бѣдствія; Но зада
бы го нѣкакъ предумали да ся склони на помал
кы работы, Совѣтъ-тъ издаде мнѣніе, и Ѳеодосій
удобри, да ся проводи до Руя Греко-Римско по
солство, за да ся сговори и съгласи то направо
съ него за тѣзи работѣ. Но кого да проводятъ?
Видися че и за това станяло голѣмо слово: за
що двоица знаменити военачалници, Плінѳа родомъ
изъ малѣ Скуѳія, и Діонусій родомъ изъ Ѳра
кія, кои-то по-напредъ, пьрвый на 419 а вто

рый на 429 л., бѣхѣ ставали и консули, ставя

ди да ищѣтъ секы за себе си това посолство, а
Совѣтъ-тъ не знаилъ кого да предпочте и кому
хатяръ-тъ да развали. За това ся видѣло за до
бро по настоящему да ся испрати единъ часъ по
напредъ Изславъ да занесе на Господарь тъ си
отвѣтъ че ще му проводятъ особенно посолство,
а послѣ да ся мысли за избраніе-то на посланникъ
236 Глава Т1 л. 433

тъ. Плинѳа обаче, за да сполучи желаніе-то си,

проводилъ съ Изслава единъ свой пріятель име
немъ Сигилахъ за да придума Руя да иска него
за посланникъ; разумѣвася че, за да го убѣди на
това, онъ трѣба да му ся е вричалъ че съ него
посланникъ той щялъ по-добрѣ да получи все що
е искалъ, и наистинѣ ніи по-долу ще видимъ че
произведеніе-то на посолство-то му оправдавато
ва предположеніе. Изславъ убо си отиде на Ун
ско съ Сигилаха; но догдѣ онъ да ся вырне,
дойде въ Цариградъ извѣстіе чe Руiо царь Ун
нскый умрѣлъ (3).
 . I”.IАВА V"II.

514444. 41 14, 47445,

1 Владо П и братъ му Атилъ ся воцаряватъ.

—2 Греко-Римско-то царство имъ проважда посланницы
Плинѳа"и Епігена, кои-то они посрѣщатъ вънъ отъ гра
да Марга, и влазятъ въ разговоръ съ нихъ на конь.
—3. Посланници-ти Греко-Римскы пріематъ предложенія
та тождественны бывшія съ Руевы-ты, и заключаватъ
миръ по пять условія, кои-то и взаимно ся заклеватъ
да опазятъ. — 4 Ѳеодосій гы подтвѣрждава, и предава
Уннскы-ты бѣглецы Уннскымъ нарочнымъ чиновникомъ,
кои-то гы іоще въ Ѳракія, убиватъ. — 5 Оздравив
шеся отъ такія странѣ, Владо и Атилъ ся обращатъ
на възбунтовавши-ты ся варвары, кои-то покоривше во
евали въ Скуеiiк и на Соросты, т. е. Сарагуры-ты, и
вънъ отъ Скуеiiлѣ на западъ. — 6 Валентиніанова се
стра Онорія проважда прьстень Атилу и го иска за
мѣжъ; нейно-то срамно поведеніе, изъ царскы-ты па
латы испанкданіе, и на Цариградъ прибѣгваніе. —7Ун
ни-ти помагатъ Римскому царству противу Арморицы
ты въ сѣвернѣ Галліѣ.—8 Тіи помагатъ и Аетію про
тиву Бургундскаго краля Гондикаря. —9 Октарь князь
Уннскый воюва на Бургунды-ты, побѣждава гы, и имъ
убива до 20,000 войны и самаго имъ краля Гоидикаря,
235. Глава VПГ л. 433

и илѣни и опустошава сичкѣ-тѣ имъ земля; Атилъ

самъ воюва на сопредѣлны-ты имъ Францы, и побѣдивъ
принуждава гы да му плащатъ дань; това видѣвъ но
вый Бургундскы кралъ Еррикъ примирявася такожде
съ Уншы-ты, и дава Атилу порукѣ единороднѣ-тѣ си
дьщеріѣ Илягундѣ. — 10 Атилъ послѣ отходи въ
Галліѣ и ударя Акуйтинскаго княза Алфера, кой-то
ся принуждава такожде да ся покори и да му плаща
дань, и му дава за порукѣ младаго сына своего Вал
ѳаріа Идягулдина обручника. — 11 Коннична Уннска
войска воюва съ Литоріа противу Висиготѳскаго краля
Ѳеодорика осадившаго града Римскаго Нарбона въ Гал
лія; бывшая по плѣть битва на поединокъ между А
вита и единъ всадникъ Уннскый. — 12 Драшнѣвся отъ
Нарбонѣ, Ѳеодорикъ слѣдува презъ три годины войнѣ-тѣ
съ Римляны-ты; Литорій съ помощь-тѣ на Унны-ты успѣва
да го притѣсни и нагони до самыя-тъ му царствующій
градъ; онъ тогази предлага миръ кой-то отъ Литоріа
ся отхвьрля; наутре става сраженіе, и кога-то Унни-ти
уже побѣждаватъ, Литорій съ лудо стремленіе разваля
работѣ-тя, и самъ ся живъ улавя и убива. Тогазь по
средствомъ Авита Ѳеодорикъ ся примирява съ Римляны
ты. — 13 Унни-ти тѣхни помощници, оставше веке
безъ работѣ, слѣдъ напразно осажденіе града База, дръ
mватъ ся и си отхождатъ во своя си. — 14 Предѣли
и пространство на Уннско-то царство. —15 Унни-ти
съ двоицл, предводители Васиха и Курсиха, воюватъ
презъ Кавкаса въ Мидія, но безчинно-то имъ поведе
піе и нечаянно имъ отъ Персы-ты удареніе, принужда
ватъ ты да ся вѣрнлтъ празни во своя св. — 16 На
чало на Ушскла-тла войнѣ противу Греко-Римско-то
царство; завладеніе на торжищныя-тъ градъ; Епископъ
Маргскый; напусти истѣлкуванія; Уни-ти минуватъ"
Душавъ-тъ, превзематъ между другы и града Вимина
кій, послѣ же, съ предателство на eniскопъ-тъ, и самаго
и «за вами или за

Марга. — 17 Слѣдъ напразно пакъ покушеніе замиръ,

Унни-ти трътватъ на войнѣ, превзематъ сичкѣ Гллуріѣ
и Ѳракія, и много отличны градовы, и правятъ много
плѣнь и опустошеніе. Това принуждава Ѳеодосія да за
ключи миръ съ тѣхъ съсъ тяжкы условія. — 18 За
робенный тога Зерконъ какъвъ былъ. — 19 Атилъ у
бива брата си Влада; за коiиѣ ли причинѣ?

1 Слѣдъ смьрть-так Руіева воцарили ся на

Унны-ты Владо (1) и Атилъ (2) двама братія, кои
то, пьрвый-тъ по-голѣмъ, а вторый-тъ по малъкъ,
бѣхж сынове вышереченаго Руieва брата Мьндя (3).
По кое наслѣдственно условіе тіи сж ся воцарили и
двoица-та, не знаемъ. Мы выше (4) видѣхмы, че
слѣдъ смьрть-так Радовѣ отъ четворица-так му
сыновы воцарился само пьрвородный Мьндьо, а се
га гледамы че ся воцаряватъ изъ веднъжь и дво
ица-та Мьндьовичи. Негли Атилъ, като естествомъ
остръ и стремителенъ, е сплашилъ нѣкакъ брата
си та ся е принудилъ онъ да го пріемне сопри
частникъ на царство-то си. Мы ще видимъ даже
по-долу (5), че Атилъ едвамъ тьрпѣлъ брата си
до десятинѣ годины, а послѣ го убилъ и осталъ
самъ царь.

2 Какъ да е да е, Изславъ посланникъ,

възвратився отъ Цариградъ на Уннско съ Сигила
ха, намѣрилъ тыя двоица цари вмѣсто Руя, и
тѣмъ приказалъ какъ го бѣ пріялъ Греко-Римскый
царь, и какъ щеше подирілѣ му да прати свои
посланницы за да ся съгласи направо съ Уннско
то царство за миръ. Сигилахъ отъ свой странѣ
24О Глава ТПГ л. 433

е подтвѣрдилъ все това, и споредъ Плінѳовы-ты

наставленія, говорилъ е несомнѣно за да искатъ
Плінѳа за посланникъ. Владо и Атилъ, извѣщаю
ще свое-то на престолъ-тъ възшествіе, писали слѣ
къ царю Ѳеодосію какъ постоянствуватъ на Руie
вы-ты предложенія, и какъ чакатъ споредъ обѣ
щаніе-то му да имъ проводи свои посланницы,
мѣжи, като Плинѳа, знамениты, разумны и спо
собны, и то е было доволно извѣстіе за Греко
Римско-то Правителство, че Плінѳа трѣба да про
водятъ посланникъ. Рѣшися убо въ совѣтъ-тъ
царскый Плінѳово-то наименованіе, кое-то ся удо
бри и отъ царя Ѳеодосіа. Но Плінѳъ сега, кой-то
получи желаніе-то си, не рачи да пойде самъ, за
да не бы негли остала сичка-та отвѣтственность

врьху му, и поиска да проводятъ съ него наедно

и Еniгена, саномъ куестора, кой-то ся въобще
похваляваше за своѣѣ-тж хытрость и премудрость.
Удобри ся убо и негово-то наименованіе, и тъй
тіи двоица Греко-Римскы посланници възставше
отидохѣ на Марга града лежащаго въ Гллурійска
так Мvciiк при Дунавъ-тъ тамъ гдѣ-то ся истича
въ него рѣка Марга (днешная Мoрава) срѣщоу
крѣпленаго отвѣдь Дунавъ-тъ града Констанція.
Тамъ предъ малко бѣхѣ дошли и Уннски-ти ца
ріе (1); но вмѣсто да пріемнѣтъ въ градъ-тъ ре
чены-ты посланницы, тіи гы посрѣшнлгхлѣ на конь
вѣнъ отъ градъ-тъ, и безъ да ся маыктъ, и даже
безъ да слѣзлѣтъ отъ конь, рекохѣ имъ да влѣ
златъ той-часъ въ разговоръ съ нихъ. Тіи сѣ и
л. 433 " Владо ГГ и Атила 241

мали за това свои-ты причины, а тыя причины сж

были вѣроятно да покажжтъ на Греко-Римскы-ты
посланницы че нематъ расположеніе да губятъ вре
мя въ дългы разговоры, черазговори-ти имъ трѣба
да ся свьршатъ тъй скоро на крака, и че ако не
ся съгласятъ, сѣки трѣба да си отидатъ, и да си
гледатъ инакъ работѣ-тлѣ. Тази е была несомнѣн
но мысль-та на Уннскы-ты цари; но като сж гы
попытали Греко-Римски-ти посланници, защо поне
да не слѣзжтъ отъ конь, они имъ отвѣщали че
такъвъ былъ тѣхный-тъ обычай. Така и тіи зада
не отпаднатъ отъ честь-тѣ си ако быся разгова
ряли пѣши съ нихъ на кони сѣдящыхъ, принуди
лися да влѣзѣтъ такожде на конь въ разговоръ (2);
3 Въ той-зи краткый разговоръ видися че
Уннски-ти цари, не дающе время за прекословіе,
поискали непремѣнно отъ посланницы-ты да ся
склонятъ на все що бѣ Руіо чрезъ Изслава пои
скалъ, и че они, видяще какъ инакъ щеизбухне
страшна война, коis-то царство-то Греко-Римско
не бѣ никакъ въ состояніе да поддьржи, щжтъ не
щатъ пріяли все, и тъй ся заключи отъ нова миръ
между двѣ-ты сопредѣлны царства по слѣдующы
ты условія:
1) Да ся отдадѣтъ Унномъ безусловно отъ
Греко-Римско-то царство колко-то Уннски поддан

ници бѣхѣ уже прибѣгнали или бы отъ нынѣ при

бѣгли въ землѣ-тѣ му за конѣ да е причиня
2) Да ся отдадѣтъ Унномъ такожде колко-то
Греко-Римляне роби бѣхѣ отъ тѣхъ безъ да ся
III
 5. Глава П1 л. 433

55 шалишьли во своя си; Освень ако ся

5ь, да макушъ на военно-притяжатели-ты имъ
5 „дашь кѣлтицы за всякъ побѣгшѣлъ робъ.
5 „4. не чинѣтъ совоевателенъ союзъ Греко
ты…е-ли съ никой варварскы народъ, кой-то
мы предпріималъ войнѣ съсъ Унны-ты;
4. Да ставатъ въ Рижско и въ Уннскотържи
ща „лавири) равнозаконно и безопасно за Греко
Римляны и за Унны;
5) Да плаща за напредъ Греко-Римско-то цар
ство на Уннско-то по седемь-стотинъ літры злато
на годинѣ, вмѣсто триста и пятьдесять що бѣ
плащалъ до нынѣ (1).
Съ тыя условія ся съгласи да ся съхранимиръ
и любовь и за напредь по между двѣ-ты царства;
и за увѣреніе че ще го пазятъ тъй непочекнѣтъ
и отъ двѣ-ты страны, закляхжся взаимно отъ сямъ
и отвѣдь по отечественныя-тъ си обычай, и сяза
вѣрнѣхѣ сѣкы во своя си (2).
4 Царь Ѳеодосій подтвѣрди вси тыя усло
вія, и слѣдъ малко повелѣ та предадоха, на нѣ
кои Уннскы чиновницы, кои-то нарочно быхж за
това проводени, вси оныя Уннскы подданницы,
кои-то бѣхѣ у Греко-Римско прибѣгнали, и
между кои-то бѣхѣ и двама сынове царскаго ро
да именемъ Мaма и Атакамъ (1). Вси тыя бѣгле
цы щомъ гы пріемнѣхѣ, речени-ти чиновници за
примѣръ и наказаніе гu распняхѣ на крьстъ и у
бихѣ іоще въ Ѳракія въ укрѣпенаго града Кар
са, кому-то положеніе-то е намъ неизвѣстно (2).

-ча

1.
л. 433 Владо П и Атила 243

5 Съ това мирозаключеніе, много пріятно за

Унны-ты, Владо и Атилъ оздравивше царство-то
си отъ Греко-Римскѣ странѣ, обърнѣхѣ свободно
оружія-та си на оныя варварскы народы, кои-то
какъ-то ся выше рече (1), бѣха отстѣпили отъ
подданство-то си и ся подигнжли противу Уннско
то царство. Тѣхъ же совершено покоривше, вое
вали такожде въ Скуеiiк особенно противу народа
называемаго тукъ отъ Пріeка Сорослы (2), кой-то
мыслимъ да не е былъ другъ освень оный, кого- "
то онъ пакъ на другы мѣста нарича Саратуры (3).
Тіи послѣ воевали и вънъ отъ Скуеiiк на западъ

въ Германіи и въ Галлія, какъ-то щемъ по

долу да кажемъ. Но пьрво нека кажемъ нѣщо за
едно доста соблазнително дѣло, кое-то ся случи
въ това время между Атила и една Западно-цар
скѣ дьщеріѣ.
6 Ніи выше видѣхмы (1) чe Валентініанова
майка Плацидія като ся ожени вторы пжть за Кон- -
стантia, бѣ родила пьрво дьщерік наименованная
Онорія. Послѣ, кога-то второрожденный и сынъ
ся воцари съ ней на западъ, и бы вѣнчанъ царь
Западный на 23 Октомвріа 425 л. (2), тая и дь
щеря бы такожде наречена Августа, т. е. царица.
Но намѣреніе-то майчино й не бѣ никакъ да й
даде и власть царскія, нито пакъ да к направи
соучастницѣ на брата й; за това и като порастe,
тя нещеше да іn ожени, за да не бы дала въ
мажъ-тъ и нѣкой соперникъ на сына си; дьрже
ше in убо момиче, и казваше че, като носяше с
244. Глава И1 л. 433-434

днѣ толкозь высокая тітлѣ Августа, Онорія не

можaше безъ униженіе да посегне на мѣжъ кой
то не бы былъ такожде Августъ и царь. Онорія
обаче не бѣ жена да си остане безъ нѣжь: Тя

бѣше iк малко грижа за майчины-тый політическы

расположенія, и като не щяхѣ да ѣ оженитъ
тя глѣдаше и инакъ да удовлетвори сладостра
стіе-то си, и не ся срамуваше да прави любовь
съ нѣкои чиновницы. Това нейно поведеніе на

стори майкѣ й да іn прибере и тури подъ стра

жж въ палаты-ты. Но Онорія неможаше датьрпи
едно такова насиліе, и за да ся избави отъ него
и въ тоже время да си отмьсти на майкѣ си, тя
намысли да ся управи до Уннскаго царя Атила,
кому-то многажды бѣ слушала да казватъ хра
брость-тѣ и великодушіе-то. Впрочемъ не бѣхѣ
ли й рекли че, за да може безъ униженіе да ся
ожени трѣба да й ся намѣри мѣжъ царь? Единъ
день убо въ лѣто 434 тя проважда тайно до А
тила единъ свой вѣренъ скопецъ та му казва «че
го избрала за млѣжъ, и че го выка да дойде ско
ро на Шталіѣ да ѣ избави отъ мучителницѣ май
как ій, коя-то ѣ дьржала тѣй като запряная, и не
щяла да ѣ ожени само и само за да не отнеме

отъ брата си половинѣ-тѣ Римско царство, кое

то ней наслѣдствомъ принадлежало; че като ік
зьмне за женѣ Атилъ има да придобіе и само-то
това нейно наслѣдство; и че за обрукъ и увѣре
ніе на тыя нейцы предложенія, тяму проважда по
обычаю и прьстепь, за да знае че тясячете веке
л. 434--435 Владо П и Атила. 245

негова сгоденица». Атилъ пріе прьстень-тъ, и от

прати назадъ съ ласкателенъ отвѣтъ Оноріинъ-тъ
скопецъ; но оффиціално не стори никоiк поставш
клѣ, защо тогазь бяше въ военны работы запле
тенъ, и остави за друго время ползлѣ-тѣ, коiиѣ-то
можaше да извлече изъ това приключеніе. А О
норія като гледаше че Атилъ ся бави да дойде,
додѣя и отъ ново да чака, и не терпящи веке
дѣвство-то си, предадеся тайно попечителю свое
му Евгенію, и стори съ него грѣхъ-тъ що не мо
жаше да стори съсъ Атила (3). Явни же знакове
на това като ся показахѣ, майка й Плацидія отъ
срамъ и iарость неся стѣрпѣ, но нѣ испади вънъ
отъ царскы-ты палаты; она же посрамена и обез
честена прибѣгнѣ при уйка си царя Ѳеодосіа на
Цариградъ, гдѣ-то на пріяхж, щѣтъ не щѣтъ та
кожде посрамени (4). Ній ще видимъ по-долу що
направи Атилъ ползуящься политическы отъ тѣзи О
норіинѣ къ нему постѣнкѣ.
7 За сега Атилу упражняющуся въ воева
ніе противу различны Скуескы и Германскы вар
вары, не поносяше да си развали пріятелство-то
кое-то чрезъ Аетія онъ имаше съ Римско-то за
падно царство, и за укрѣпленіе на това пріятел
ство онъ даже му и помагаше колчимъ му ся да
ваше поводъ. Така въ слѣдующе-то 435 лѣто,
кога-то нѣкои племена въ Галліи, и особенно въ
сѣверозападны-ты й страны живущи Арморици бѣ
хѣ дигнали главѣ противу Римско-то царство
по прошеніе вѣроятно Аетіево Атилъ му проводи
„441 Ллана ТТ л. 434

енна твенно тала, пта, Унны. въ шишь-такъ на

ван-ти толпы слада, Алеша вненачалникъ Римскы

липовый ввеналъ противу Арипршшь-ты, побѣди ты

въ павлинны сражени. кон-то стпри съ нихъ при
пѣнь-ты лентань земеше... Леда. Благе. Кланж
Саша ея Рuium. Блара „Аllier. и проч. презъ
лѣт-та т пвезъ сна-та зшѣ... и призивъ по
кори ты отноша подъ Римска-па, власть (1).
5 Въ иста-та, годинъ кралъ Бургундскый
Тошкарь. вкон-то дю топазъ бѣ союзникъ и прія
тель Римлянамъ. напрасно ся подшва съ войскы
ты си. и отше та нападная на сопредѣль-тѣ Рим
скавы; область Беліанъ, конь-то пошлѣни и опу
стоши. Аетій сія услышавъ, слава скоро съ вой
ска-па сп. съ кон-то преди жалко бѣ покорилъ
вѣзбунтовавши-ты ся пря-Дунавскы племена Ін
«онтовъ. Норячановъ. и Винделичановъ, и кои-то
не-вече-то ся составлявахѣ отъ помощницы вар
вары, сирѣчь Ерулы. Франки, Сармати, Саліаны,
Гежны... и особливо Унны, и напалъ на Бургунды
ты, повидава ты совершенно, и принуждава кра
ли имъ Гондикаря да пска миръ, и да стане пакъ
«мянникъ и пріятель Римляномъ (1). Въ това сра
женіе ея намѣрилъ я отличилъ и Авитъ изъ Ау
вернѣлъ. ка-то по-сетнѣ въ л. 439 бы префектъ
Таллійскый, а въ лѣто 455 станѣ и царь Запа
лю-Римскый за 14 мѣсeцы.

9 Въ тома примиреніе видися че Гондикарь

ся мѣшалъ да пляша нѣкоѣ уреченъ данъ и на
Ушь ты, ком-то составлявахъ главнѣ-тѣ Астіевѣ

шій?
л. 435--436 Владо П и Атила 247

помощь (1). А послѣ като ся дръпнѣли тіи и сн

отишли во свояси, Гондикарь, кога-то дошло врѣ
мя за плащаніе, пометнѣлся, и не щаялъ да плати.
Разгнѣвившеся естественно Уннски-ти цари за това,
прогласили отнова войнѣ насрѣща му, и прово
дили етрика си Октара Обдара или Зубдара (2)
съ еднѣ доволнѣ войскѣ да го біе. Той Октаръ
влѣзе въ землin-так Бургундскакія въ л. ок. 436,
«-тны.
и слѣдъ малкы нѣкои и другы битвы ударився съ
самаго Гондикаря въ едно голѣмо сраженіе, по
бѣди го съвършено, утрепа мудо дванадесять хi
ляди войны, и уби и самаго Гондикаря ведно
съсъ сичкж-тж му почти челядь; и тъй ненахо
дящи веке никакво сопротивленіе, Унни-ти прега
зихѣ, разорихѣ, и опустошихѣ, почти сичкѣ-так
Бургуидскѣ землѣ. Бургунди-ти обаче ся събра
хлѣ скоричко, и соединившеколко-томожихѣ войскѣ,
наредихтѣ си новъ краль именемъ Еррика, и ся
мѣчихѣ да дьржатъ войнѣ-тѣ и да стоятъ на
срѣщѣ, догдѣ видятъ какво щяхѣ да покажаютъ
обстоятелства-та. Дѣйствително въ тоeже время Ун
ни-ти, подъ предводителствомъ самаго царя ихъ
Атила, бѣха, не знамъ по коia причинѣ, сторили
военно нашествіе на Галліи, и Бургунди-ти ся
надѣяхѣ че Унни-ти, имѣюще тамъ съ мнозинѣ
храбры народы да ся біьѣтъ, щяхѣ негли да бѣ
дѣтъ побѣждени. Но като видѣхѣ слѣдъ малко че

Атилъ напротивъ, ударився съ восточны-ты тѣмъ

сопредѣлны Францы, кои-то живяще по рѣкы-ты
Рина и Неккера, ся четяхѣ за най многочислен
--«мы межевыми
246. Глава Т11 л. 436

ный и най храбрый народъ, побѣдилъ ты и ты

притѣснилъ тъй силно, що ся принудили дася при
мирятъ съ условіе да му плащатъ дань, паднѣхѣ
и тіи на молбж, и ся примирихлѣ такожде съ Ун
ны-ты; а за увѣреніе че щитъ вѣрно занапредь

да пазятъ мирны-ты условія, Ерикъ, даде. Алицу

порука единороднѣ-тѣ си дьщеріѣ именемъ Илд
гундѣ (8), и тый ся свырій”Тай"Унно-Бургунд
ска война (4). "
10 Освобожденъ и отъ такія страшнѣ Атилъ,
впуснися дерзновенно съ войскы-ты си вѣтрѣ въ
Галліи, и нагази область-тѣ Акуйтанѣ, въ кон
то владѣяше князь или краль именуемый Алферъ.
Той въ пріятелство бывшій съ Бургундскаго кра
ля Еррика, бѣ по-напредь сгодилъ младаго сына
своего Валеаріа за неговѣ-тж вышереченк дьще
рія Илдгундѣ, и двама-та тіи князи клятвенно бѣ
Хлѣ СН Дали слово да ожeнятъ чада-та си едно за
друго щомъ порастаятъ. А нынѣ Алферъ като
видѣ Унны-ты въ дьржавж-ти си, не смѣя даимъ
покаже никакво сопротивленіе, но по примѣръ-тъ
на Франкы-ты и на Бургунды-ты покорися и той
на Атила, и заключи миръ съ обѣщаніе да му
плаща дань. А за увѣреніе, даде такожде въ за
логъ младаго сына своего Валеаріа. Така сгодени
ти тіи младежи, проводени на царствующыя-тъ Ун
нскый градъ въ Паннонія, живѣли наедно много
время на Атиловы-ты Дворы, и были любими и
почитаеми отъ Атила; най-сетнѣ имъ домѣчнѣло,
и побѣгше отъ тамъ, пострадали много по пять

—».
л. 436 Владо П и Атила 249

като ся вращали за въ Галліѣ; но това, подробно

описано въ еднѣ Латінскѣ поемлѣ, не е наша ра
бота да приказвамы тука (1).
11 Въ истя-тѣ годинѣ (436 л.), кога-то
Уни-ти ся біяхъ, на сѣверъ, съ Бургунды-ты и
съ Францы-ты, Висягоетскый кралъ Ѳеодорикъ цар
ствующій на Тулусъ
, Г...„« —« «т»«т»«т» «Ч въ полуденнѣ-тѣ Галлія,
разваливъ пріятелство-то си съ Римляны-ты, кое
то слѣдъ неудачно-то свое на Арла града воева
ніе бѣ преди десять годины отнова съ Аетіа под
твердилъ (1), дигнжся съ войскы-ты си на войнѣ,
и завладѣвъ много тѣхны тамошны крѣпости, оти

де та осадили великаго града Нарбоннѣ. Каточу

това Аетій, проводи. повеленіе, Литорію, кой-то,
какъ-то ей перече а, пели плю бѣ поко
рилъ Арморицы-ты, да пойде скоро на помощь
Нарбонны, коя-то страдаше не само отъ вънъ отъ
ударенія-та на осадители-ты, но и отъ вѣтре отъ
гладъ и отъ чумѣ. Затечеся убо Литорій заедно

съ конничня-тѣ. Унскѣ, войска, коя-то му бѣ

паловъ текутъ и тотъ Анти-ты, но
по пять тіи Уннскіи всадници, като минуваха

презъ область Ауверніи, неся обхождахъ никакъ

благочинно, какъ-то днесь правятъ добрѣ-устрое
ни-ти войни, но безъ никаква разликѣ на прія
тели и непріятели правяхѣ много обиды, и плѣня
хѣ, все цо имъ падаше подъ рѣкѣ. Авитъ, от
личившійся храбростію подъ Аетіа въ Бургундо
Римская-тя война (3) и сега находящійся въ по
кой на отечество-то си Клермонта, чу тогази"че
 250. Глава IVII д. 435

и единъ неговъ робъ былъ убитъ отъ едного Ун

нскаго всадника. На тоя слухъ онъ грабнявъ о
ружіе-то си, възсѣда на конь, и съ голлѣ сабія,
на ржкѣ, устремявася посреди Уннскѣ-тя, конни
цѣ, търси убіецъ-тъ, и щомъ го намѣри, вмѣсто
да го удари и убіе, кое-то му бѣше лесно, за
що бѣ дошьлъ врьху му нечаянно, выква му да
СИ извади и той сабіѣ-тѣ и да ся защищава. Та

ка
„-- ея устрои
- ------ - -- битва
-- на -поединокъ,
- ------ и Уни-ти,
- - ------ - - ---- . .......
вмѣсто да ты възбранятъ,
««чт --- «я „ . .. . . . 5 — 1 5 струпахлыся на околода
гледатъ кой це навые. Уннинъ-тъ като си зная,
те потомъ-то, ты мнѣ дерзость, и не
можи да ся заварди; Авитъ же съ пьрво ударе
ніе го прободе и хвьрли мьртъвъ на землѣ-тж.

„Учи-ты не само не ся распряхъ за това, по

„го. и похвалиха,. и тъй, онъ отмѣстивъ си, заду
біенаго роба своего, соединися съ Литоріа, итръ
тѣхъ тето за начать, тамъ уни-и и
други всадници, носяще на конь всякый по двѣ

крины жито, нападшихъ тѣй силно на осадители

ты Готы, що си отворихѣ пѣть и влѣзохѣ въ
Тѣмъ-ть сѣсъ хрони-тѣ нелю, съ ком-го му
нанесохѣ доволно изобиліе. Послѣ Авитъ, кого

то Ѳеодорикъ любяше и почиташе, и бѣ искалъ

по-напредь да го зьмне на своѣ службѣ, излѣзе
изъ градъ-тъ, и отиде тася разговори съ него, и
тъй го убѣди да ся дръшне отъ такія осадѣ,, коя
то нещеше веке да му бжде за никоiiк ползж (4).
12 Со всѣмъ тѣмъ Ѳеодорикъ не ся преми
ри тогази съ Римляны-ты, и слѣдова да ся біе съ
 л. 438-439 Владо П и Аmила 251

нихъ тукъ тамѣ. Особливо той има въ лѣто 438

битвѣ съ самаго Аетіа, кой-то му уби въ немъ

ло осень хлады войны, но не можя да го пре
слѣдова самъ, принужденъ бывъ да тиче на сѣ
веръ противу Францы-ты, кои-то съ краля своего
Клодіона, прешедше рѣкж Рiна, бѣхѣ завладѣли
доволны мѣста и градища въ сѣверо-восточная
Галліѣ, гдѣ-то тіи ся отъ тогaзь и рѣшително
учредихѣ, и дадохѣ начало на днешно-то Фран
цузское царство. Война-та убо съ Ѳеодорика ся
вьршаше презъ цѣли три годины чрезъ вышерече
наго Литоріа, кой-то, съ помощь-тѣ на конничная
та.Уннскѣ войска, коis-то всегда имаше на свой
службѣ, можи най-сетнѣ, въ лѣто 439 да, то при

тѣсни и нагони въ самыя-тъ мущарствующій градъ

..Тулусъ, гдѣ-то, голосами. Феолчитъ, точно
принужденъ проводи нѣкои архіереи да му сто
рятъ предложенія за миръ; но Литорій, разгор
денъ за успѣхы-ты си, отхвьрли тыя предложенія
съ небреженіе. Ѳеодорикъ же, отчаянъ отъ тѣнь
странѣ, възложи сичкы-ты свои надежды на Бога
и на своѣѣ-тѣ храбрость, и тъй една нощь, ка
то призва Божіѣ-тѣ помощь съ тепло и смирен
но моленіе, и приготви на бой сичкы-ты си вой
скы, наутре рано излѣзе изъ градъ-тъ, и ся у
дари съ Литоріевы-ты осадителны войскы, кои-то
по-вече-то бѣхѣ Унни. Сраженіе-то станѣ дълго
и упорно безъ никое, пьрво, рѣшеніе ни отъ един
тѣ ни отъ друга.-так странѣ; но най-сѣтнѣ, кога
то побѣда.-та ся показваше отъ къмъ-то Унны-ты
555 Глава ГП л. 439

литорій, съ еднѣ лудѣ и несмысленнѣ постѣнкѣ

що направи, развали сичкѣ-тѣ работѣ. Той щомъ
видѣ свои-ты че надвыватъ, за да си покаже ужь
и лично храбрость-тѣ и да спечели iоще по-го
дѣлѣ, слава, дръпнѣвъ сабіѣ-тѣ устремися самъ
между непріятели-ты, и хванѣ да ты удри наде
сно и на лѣво. Но уединенъ така, Готѳи-ти ся
не забавихжда го заградятъ, наранятъ, и уловятъ,
и тѣла войскы-ты му оставше безъ началникъ,
хванахя, безчинно да ся теглятъ назадь, и Готѳи
ти гы тогава лесно побѣдихѣ и нагонихж. Лито

ріа же, като му вьрзахѣ рѣцѣ-тѣ на опакы, у

ведохж, го въ градъ-тъ, и слѣдъ много поруганія
що претьрпѣ отъ простыя-тъ народъ, хвѣрлиха
го въ тьмницѣ, и подирь малко дни го убихѣ.

Ѳеодорикъ тогава можаше безъ сопротивленіе да

простре предѣлы-ты на царство-то си даже до рѣ
.ка годова (itémе); но умиленъ и убѣжденъ отъ
пріятеля своего Авита, кой-то бывшій тогазь пре
фектъ Галлійскый дойде да му ся моли. 3а миръ,
склонися да ся примири съ Римско-то царство по
исты-ты условія, кои-то самъ предъ побѣда.-тая си
бѣ предложилъ Литорію (1).
13 А Унни-ти, кои-то служахѣ до тогазъ
Римляномъ подъ Литоріа, оставше сега безъ слу
жбѣ, немахѣ веке що да сторятъ, освенъ да ся
завѣрнктъ во своя си. Но преди да сторитъ това
тіи, подъ предводителство-то на новаго си началника

24 ласцеили
гусарика „ грерика, зашо и ты и ты, 419
неправого именуватъ писатели-ти, незнающіе на-I
л. 439 Владо ГГ и Аттила
Атила 253

истинно-то му имя.) отишли не знаемъ защо та

осадили Ваза (Ваzas, Vazales) Града Гасконскаго въ
Галліѣ между Бордо и Тулусъ, но като не мо
жили да го завладѣiiтъ, оставили го и си оти

шли (1). Отъ тогази писатели-ти нищо веке не по

мянуватъ за Унны воюющы въ тыя западны стра
ны даже до второ-то Атилово воеваніе въ Галліи,
за кое-то щемъ да говоримъ по-долу (2). Видися
убо че Атилъ, кто заключилъ миръ, какъ-тó ся
рече, съ Бургунда и Францы, и съ неизвѣстнаго
рода Акуйтанскый князь Алфера (3), дръпнѣлъ си
войскы-ты въ Панноніи, и не оставилъ освень
речены-ты конницы на службѣ Римляномъ подъ
Литоріа, кои-то такожде слѣдъ смьрть-тѣ му сж
ся вьрнѣли во своя си.
14 Шо слѣ тіи правили отъ тамъ насетнѣ
до 441 л., кога-то наченуватъ голѣми-ти имъ дѣя
нія на востокъ, незнаемъ. Какъ да е да е, цар
ство-то имъ тога-зи ся простирало на Востокъ и
на Западъ много далечь, и за да му покажемъ
по-точно предѣлы-ты и сила-тѣ, ніи ще приве
демъ тука онова що пише глубокомысленный iсто
рикъ Англичанскый Гиббонъ во своѣѣ-тѣ iсторіis
на испадваніе-то Римскыя iмперіи: «Като дръп
« немъ, каже онъ, една черта раздѣляющѣѣѣди
« вы-ты мѣста отъ питомы-ты человѣцы, людіе-то,
« кои-то живуще въ села и градовы работяхѣ
« земіѣ-тѣ, отъ оныя, кои-то живуще подъ сѣни,
« пасяхѣ овцы и говеда или ходяхѣ на ловъ,
« можемъ праведно да наречемъ Атила царѣ вер
,,«у«у
9 4. дС и«1
„2. 19- """. "

.1утурш. -т. два. Гл. 19

ГЕ. Е. . I
5 Т5. Т. IТ
ГЛЕЕ": . I
Е"... и т. Т
Лi Т------ - - .
Е": "ты, и т. .- Т.
д. . I
5 4 и «т» " . .-и Т
” ГУ 4"Г". . 4 Т
Т
Л. 4-1 "
- - - - -
-- и т и» ч- I «и чть

. . т 5 че- "
С.-« «т» . .
С"ЕЕ Г.
четышъ тѣ что .
„ 2
на
Къ что я «т " . для
. „ "чт"
нымъ та ти: "
Е.» ..
«т» т.------ . -
С. ат- "
то не- -
шателя своего 4"
«т» «т» . . »
«на та . -
-- . -. . "
. . 9"
«т» . .
". . "" . ."
щеты-ты усл --- - - -?

дѣ, предлож
4- ,
- „
- . чле
-

т - „ 14

жбѣ, - " ""

344ВЪ
тіи

Г.
1
бй выпалила:

5вать-то на мать вы

I" " «т» «ь «т» «т» т.

"956 его-таки придунайскы палъ, ко
о какво е было не знаемъ, и ся съ
рго много търговци и други люди и
народа, Унни-ти нападнали нечаянно
, убили много хора, и го завладѣли.
го-то правителство ся слиса на тоя
взабавно проводи до Влада и Атила

да ся жалова за завладѣніе-то награ

нарушеніе-то на мирныя-тъ договоръ.
отговорихѣ така: «Ніи смы сторили
свое враждебно побужденіе, но за
едно злобно дѣло, кое-то ны ся е
Греко-Римскія странѣ; н дѣло-то е
кый (Моравскый) вашъ епіскопъ (отъ
сумненно побужденъ) дошелъ тайно въ
ны, и като ся научилъ гдѣ сж были
гарски скрывалища, откраднѣлъ изъ нихъ
5 все що намѣрилъ драгоцѣнно. Тованія
пце, завладѣхмы градъ-тъ, и сега искамы
Предадете и самаго того епіскопа, а при
поредъ договоръ-тъ що имамы съ васъ, и
5то наши бѣглецы има іоще у васъ. Това
стане, и градъ-тъ ще вы повѣрнемъ, и дого
„уру, си пакѣ це ОПа3Имъ съ васъ толкова вѣ
и почтенно, колко-то смы го пазили и до ны

; яко ли не, то да знаете че ще имамы вой

5. 5, На той-зи отвѣтъ Греко-Римски-ти послан

ши напусто посрѣшнѣхѣ, че това дѣло не е мо

20
254 Глава ИТИ д. 439

ховный и общій на сицкы-ты варвары. Той

самъ отъ сичкы-ты ветхы и новы завоеватели,
е соединилъ подъ власть-тѣ си обширны-ты цар
ства и господарства Скуѳіи и Германіи (1); тія
же неопредѣлени (Скуѳіи и Германіи) названія
по негово-то время имахѣ най-обширнаго про
странства значеніе. Атилъ четяше между свои
ти области Турінгis, коя-то имaше тогава за
предѣлъ Дунавъ-тъ. Франци-ти го имахѣ за
страшенъ непріятель, и му пріемахъ посред
ство-то и намесваніе-то въ вътрешны-ты имъ
распри, а единъ отъ намѣстницы-ты (Октаръ)
наказа и"даже истреби совершенно Бургунды-ты
кои-то обитавахѣ по Римскы-ты брѣговы. Онъ
бѣ покорилъ Океанскы-ты островы и Сканди
64
навскы-ты кральства забиколены и раздѣлены
отъ воды-ты на Балтійско-томоре. Унни-ти мо
"жихжда зематъ за донокъ кожи (кюрковы) отъ
тыя сѣверны страны, кои-то до тога-зи ся за
. браняхѣ отъ ненаситность-тѣ на завоеватели

ты съ дьрзость-тѣ на народы-ты си и съ сту

деность-так на земіѣ-тѣ си. Отъ камъ-то Во
стокъ, мѣчно е да ся покажктъ предѣли-ти на
Атиловѣ-так власть верху Скуѳійскы-ты пусты
ны; можемъ обаче да кажемъ на вѣрно, че тя
ся припознаваше по бреговы-ты на Волгѣ, че
40
тамошни-ти народи ся бояхѣ отъ Уннскаго ца
40
ря като отъ ратника и като отъ влъхва(2), че
6
онъ удариль и побѣдилъ ханъ-тъ на страшны
40
ты, жуженцы (3), и че проводилъ посланницы
чаете?
д. 439 Владо П и Атила 255

на Кинѣ (Китая) за да заключи съ ненъ со

юзъ по основаніе на равность (4). Въ число-то
на народы-ты, кои-то ся покорявахѣ Уннскому
царю, и кои-то до гдѣ онъ бѣ живъ никога не
помыслихѣ да ся освободятъ отъ негово-то иго,
бѣхѣ Гипеди и Остроготѳи, кои-то ся отлича
вахтѣ съ число-то и храбрость-тѣ си, и съ ли
чнѣ-тѣ достойность на началницы-ты си. Про
чутый Ардарикъ Краль Гипедскый, бяше пре
мудрый и вѣрный совѣтникъ на Самодержецъ
тъ, кой-то толкова почиташе Безстрашныя-тъ
му характеръ, колко-то любяше сладкы-ты и
смиренны-ты добродѣтели Валамира Краля Остро
готѳскаго. Много-то не свѣтли кральове и на
чалници на ратны племена, кои-то служахж.
подъ Атиловы-ты пряпорцы, нарѣждахaся око
ло му въ смиренно стражевъ и слуговъ поло
женіе, и внимающе на сичкы-ты му погледы,
треперяхѣ колчимъ видяхѣ най-малко-то му не
благодареніе, и на пьрво знаменіе извѣршахж
и най-строгы-ты му заповѣди безъ никакво по
гълченіе. Въ время мира, нѣколико отъ него
зависими князове отхождахѣ редомъ подъ пря
порцыты му, и составлявахѣ стражѣ-тлѣна пол
чище-то му съ народны-ты си войскы; но кол
чимъ онъ събираше сичкы-ты си войнскы силы,
войскы-ты му ся составлявахѣ отъ пять, или,
подругы, отъ шесть стотинъ хіляды варвары»(5).
15 Таквлѣзь великая сила, като имахѣ веке

Унни-ти, въ лѣто 441 (1), подъ предводителство-то

 256 глава и А. 441

на двоица; отъ царскы-ты имъ князи, именемъ

45.Васихъ
«" и Курсихъ (2), "прешедше многочисленни
еднѣ пустѣ землѣ, и едно езеро кое-то казватъ
че было Меотійско-то, слѣдъ пятнадесятодневно
пактешествіе, минѣли едны высокы горы (несу
мнѣнно Кавкасскы-ты), и влѣзли въ Мидія (3)
Персомъ подданнѣѣѣ, кога-то тамъ имало гладъ, и
Греко-Римляне-ти имали войнѣ съ Персы-ты та
не имъ дали никоѣ помощь (4). Но понеже тіи
Унни тамо пришедше, вмѣсто да бжджтъ, като въ
чуздѣ земліѣ находящеся, осторожни, напротивъ
безчинно поступивше, ударили ся на плѣнъ и ти
чали тукъ-тамѣ за грабежъ, Перси-ти ползующе
ся отъ това тѣхно безчиніе, нападнали нечаянно
врьху имъ толкова многочисленни, що напълнили
съ стрѣлы-ты си сичкыя-тъ надъ Унны-ты въз
духъ. Това видѣвше Унни-ти и убоявшеся, защо
не были никакъ приготвeни на бой, а были и по
малцина отъ непріятели-ты, оставили и плѣнь и
сичко що бѣхѣ събрали, освень малко нѣщо, и
ся подщали да ся дръпнѣтъ назадъ за да ся о
пазятъ отъ по-голѣмо бѣдствіе, като немаше и отъ
гдѣ помощь да имъ дойде; и тъй трътнѣли презъ
горы-ты, и за да не бы да гы подгонятъ Перси
ти, хванѣли другы пѣть а не презъ кой-то бѣхж
дошли, и ся вьрнѣли спокойно во своя си (5).
16 Слѣдъ това неуспѣшно воеваніе Унни-ти,
като за да си отмьстятъ Греко-Римляномъ че тіи
были причина на това, отворили война съ тѣхъ,
9езъ да имъ кажѣтъ по-напредь че имали такова

-чущ
 л. 441 Владо П и Аттила

намѣреніе; и отваряніе-то на войнѣ-тѣ станж.

ето какъ: Кога-то ся отворилъ тѣргъ (панагуръ,
въ единъ Греко-Римскый при Дунавскы градъ, ко
му-то имя-то какво е было не знаемъ, и ся съ
брали въ него много търговци и други люди и
отъ два-та народа, Унни-ти нападнѣли нечаянно
на тоя градъ, убили много хора, и го завладѣли.
Греко-Римско-то правителство ся слиса на тоя
слухъ, и незабавно проводи до Влада и Атила
посланницы да ся жалова за завладѣніе-то на гра
дъ-тъ и за нарушеніе-то на мирныя-тъ договоръ.
Они же имъ отговорихѣ така: «Ніи смы сторили
това, не отъ свое враждебно побужденіе, но за
отмьщеніе на едно злобно дѣло, кое-то ны ся е
сторило Тотъ Греко-Римскк странѣ; н дѣло-то е
това: Маргскый (Моравскый) вашъ епіскопъ (отъ
ваши-ты несумненно побужденъ) дошелъ тайно въ
землiк-так ны, и като ся научилъ гдѣ сж были
наши-ти царски скрывалища, откраднѣлъ изъ нихъ
и отнеслъ все що намѣрилъ драгоцѣнно. Тованія
не терпяще, завладѣхмы градъ-тъ, и сега искамы
да ны предадете и самаго того епіскопа, а при
това, споредъ договоръ-тъ що имамы съ васъ, и
колко-то наши бѣглецы има іоще у васъ. Това
като стане, и градъ-тъ ще вы повьрнемъ, и дого
воръ-тъ си пакъ ще опазимъ съ васъ толковавѣ
рно и почтенно, колко-то смы го пазили и до ны
нѣ; ако ли не, то да знаете че ще имамы вой
нж.» На той-зи отвѣтъ Греко-Римски-ти послан
ници напусто посрѣшнѣхѣ, че това дѣло не е мо
20
 258 Глава ТПГ л. 441

гло да бжде истинно, и че трѣба да ся испыта и

докаже: Уннски-ти цари постоянствующе въ сло
во-то си че то было сичка-та истина и немало

потребѣ отъ никакво испытаніе, отпратихж пра

зны посланницы-ты назадъ, и безъ да губятъ вре
мя, подигнѣвшеся на войнѣ, минныхѣ съ войскы
ты си Дунавъ-тъ, плѣнихѣ и озлобихѣ много при
дунавскы градовы и села, и завладѣхѣ Виминакіа,
града отличнаго въ Гллурійскѣ-тж Муciis. Устра
шени отъ това, нѣкои-си между Греко-Римляны-ты
хванаха да гълчатъ, че, понеже. Унни-ти, искали

епископѣетъ, дреба, да, имъ са предаде „наче. не

_____аг""
жели, занединъ, человѣкъ, да слава война--чи, да
"бѣдствовалсякоего греко-Римской цар
„5ѣдствува своего шуреко-римское царство. Отъ
тыя словеса ещiскопъ-тъ подозрѣвъ че щактъ да го
предадѣтъ, за да превари работѣ-тя, ставаскры
томъ отъ съгражданы-ты си, и отходи при Ун
нскы-ты цари та имъ казва че ся врича да имъ
предаде. града Марга, ако му ся вреклѣтъ и тіи
че не само нема да го повредятъ, но ще му сто
рятъ и нѣкакво добро (1). Они же му отговарятъ
че сж готови да му сторятъ всяко добро, ако бы
да произведе въ дѣйствіе обѣщаніе-то си. Закли
вася на това добрый-тъ епіскопъ, и пріявъ взаи
мно клятвенно обѣщаніе, завращася въ Греко
Римская-так землѣ, съ многочисленнѣ Уннская вой

сквѣ, коiиѣ-то положивъ тайно предъ градъ-тъ на

отсрѣшныя-тъ Дунавскы брегъ, влазя си въ Марга
безъ да познае никой нищо отъ тыя работы, а
презъ нощь-тѣ приготвя и нарежда все какъ-то

*,
ча

и "
 » ли вамъ пальмы за

трѣба, дава на Унны-ты уреченыя-тъ знакъ, и тіи

нападше нечаянно влазятъ и завладѣватъ града
Марга безъ никаквѣ мнѣкѣ (2).
17 Съ превзятіе-то на той-зи градъ Уни
ти ся показахѣ іоще по притѣснителни къмъ Гре
ко-Римско-то царство. Атилъ събравъ и приго
твивъ войскы-ты си презъ зимѣ-тѣ за по-про
странно воеваніе, писа на пролѣть къ царю Ѳео
досію «да му проводи скоро бѣглецы-ты и уре
ченѣ-тѣ дань, коя-то по причинѣ на тѣзи войнж
не бѣше му ся платила, а при това и посланни
цы за да ся сговорятъ и опредѣлятъ и колко дань
ще да плаща за напрѣдъ, защо ветха-та не сти
га; ако ли не пребърза или ся отрече и ся рѣши
паче на войнѣ, то да знае че войскы-ты му, уже
готовы, толкозь щѣтъ да ся раздражатъ, що и
самъ веке не ще може гы удьржа отъ да напа
днжтъ свирѣпо на царство-то му.» Като четохж
това писмо Ѳеодосій и негови-ти правителственни
служители и совѣтници, отписахѣ на Атила, «че
да предадятъ оныя кои-то сѣ прибѣгнали при
тѣхъ, това го никакъ не пріематъ, предпочитаю
ще по-добрѣ да поддьржатъ войнѣ-тѣ заедно съ
нихъ; а колко-то за посланницы, готови сѣ, да
проводятъ за да ся развиди и рѣши чрезъ нихъ
распря-та имъ.» Като прія Атилъ той-зи отвѣтъ,
разгнѣвися и, безъ да губи время, нападня съ
войскы-ты си на Греко-Римскѣ-так землѣ, завла
дѣ сичкѣ Гллуріѣ, и разоривъ много крѣпости,
удари и превзе при Дунавъ-тъ величайшаго и мно
зво. Глава VШ л. 442

голюднаго града Ратіаріѣ (1), и немаловажнаго

града Сингидона, и послѣ осадивъ (3) завладѣ; я

сирмонъ (Сремъ) главнаго града Панноніи, а отъ
тамо ся. управи къмъ Ѳракіь, и отпде та разори
сѣвѣршено Нaiсса (Нишъ) отечество царя Кон
стантіна великаго, и разграби Сардикѣ (Средешъ
Софьѣ), кон-то такожде разори и на наши
прахъ и пепель. Въ това вашествіе Уша-ли не
руедахая, ни малко, ни голѣмо, ни малѣхъ, ни женѣ,
и толкова много человѣцы истрепаха, що шелъ
родины; послѣ сичкы-ты оныя придунавскы страны
ея виждахѣ, покрыты отъ кости убіенныхъ 37,
Нашоконъ влѣзохла и въ бракія, гдѣ-то такожде
превзeха градовы. и сториха много плѣнъ и лю
ва опустошеніе (4). Тoва зло като видѣ Бендо
сіи, принудися ще не ще да мысли за примире
ніе, и за това проводи до Атила посланникъ Са
натора, кой-то преди шесть годины, бѣше кон
емлѣ (5). Но понеже накія бѣ пѣша съ Уны,
кои-то убивахѣ кого-то завѣрняка, Синапулъ сл
ушаши да пойде по сухо, а отпде по моря и
взлѣзе па, Одися. (Варна, гдѣ-то владѣше Гра
ко-Винокый воевода Ведулѣ, и отъ тамъ по-ла
оно можа да ся обере безопасно съ Алиша. Рѣ
шенѣ, на все полномощный той Чеводождевъ пред
«тавитель. подша на снимко що пожжа Ушкина
воевагонь. я та са заключи мирѣ. и Уша-ти а
дрѣшнаха, отъ Вракію... вечаще съ себѣ много
раны. я пожаще чщого плѣшь б. По кажды, ча
чe voдома сжа о заключилъ миръ... школа чай, Ваг
л. 442 Владо П и Аттила 261

сатели-ты ны не казва (6); но разумѣвася че сѣ

ся подтвьрдили условія-та на предидущыя-тъ въ
лѣто 433 заключеный миръ (7).
18 Въ той-зи Уннскый походъ трѣба да ся е
хванялъ робъ и нѣкой-си Греко-Римляномъ слу
жащій Скуеъ именемъ Зерконъ, за кого-то при
казва Суiда какъ-то слѣдува: Той Зерконъ, бы
вшій родомъ изъ Мавританіи въ Африкѣ, бѣ по
добенъ Есопу, нисъкъ, гърбатъ, кривоногъ, късо
носъ, бъблякъ, и съ еднѣ рѣчь толкова грозенъ,
що, кой-то го видяше или чуяше, не можаше да
ся задьржи отъ смѣхъ. Като го видѣхѣ плѣнникъ
при Уннскы-ты цари, Атилъ не можи ни да гопо
гледне въ лице; а Владо, като видѣ колко смѣ
шно говоряше и колко криво вырвеше и ся дви
жаше, възблагодарися и го взе на своѣѣ особен
нж службѣ, и тъй го имаше всякога при себе си,
и на трапезж кога сѣдяше, и на войнѣ: кога хо
дяше; а той въ воеванія-та ся вооружаваше та
ка смѣшно, що привлачаше на себе общій смѣхъ.
За все това Владо го любяше твьрдѣ много, и го
имаше за голѣма пріязнь на сырдце-то си. Но е
динъ день онъ побѣгнѣлъ заедно съ другы Греко
Римляны плѣнницы; кое-то Владо научився, мно
го ся ожали, и безъ да го е грыжа за другы-ты,
заповѣда Зеркона, гдѣ-то е, да го намѣрятъ.
Слѣдъ малко дни наистинѣ го намѣрятъ и го до
карвалъ вьрзанъ при Влада. Онъ же, колко и да
бѣ разгнѣвенъ за побѣгваніе-то му, щомъ го ви
дѣ намусенъ въ такова состояніе, пакъ не можи
264; Глава РТТ л. 444

ца ха углышки и танцѣ ца ея слѣва. Пошла это

послѣ заще тѣ поэктпыль. пцш е лыслилъ, че Гла

ко-Рижко-то царство е по-ворю отъ Тянь-то *

а поя отговори... не дѣ столицъ нашетпна для
гдшій вспыльцы. Его плацъ. Т Толгѣ. Са. БЕСт. 241ша сто
не женишь. На тва Вдадо чаще по-чече- пана

да за двѣ. и т гя ввече- да то женщ. Свалъ

удцдда дадстоса идетъ. Та сѣвед. Х1 54Вѣ шатлѣній-

шая длинныя, паша... эка-то за два наша

твои дѣла вве не толще пя шаша-ж. п тщ
Жерканѣ за чесана, при Владая за весла... я западъ
ущраша-ла. Владова... Аль что танцш ль лишь
Епискажут ввенящшкг нешь, ка-то шагъ, то
правила въ ларь высшут вушатравл. ката-то
явъ баше на дѣвушка, въ Лпвіи, "
Т! Бладова-то тишанцеславала пѣлало Ч-4.
кать-то братъ т алилѣ, т. назвать... голлъ за
два парука зашли... и да маке свободно да испыша
велишь-тыла завезатаивнѣ вашѣренія.. кан-то шалѣ
на умъ–тѣ са отъ чрезвычайно славолюбіе "1 ..
Ниша, по-вече вы ни казватъ писатель-пи затова

важно приключеніе. Тая ката са нано не знаяли

за пактешны-ты Уннскы дѣла. шомъ сѣ чули че
Атилъ убилъ брата ся. заключили съ съ догадка,
чe той трѣбва да е сторилъ това отъ крайно сла
волюбіе. Но отъ предидущь-ты дѣла ни видѣх
мы че живѣніе-то Владово никакъ не вредило
Атилово-то славолюбіе, нито пакъ препятствуваха
на завоевателны-ты му намѣренія. Истиннь-ты уви
причина Вламоваго убіенія не по ла е была ты,
л. 444 Владо П и Атила ” 263

а то ся подтвьрждава и отъ това че послѣ Атилъ

сѣдѣлъ цѣлы двѣ годины миренъ безъ никакво
воеваніе, и на третіѣ-тж ако е воевалъ противу
Акациры-ты, а слѣдъ тѣхъ и противу Греко-Ри
мляны-ты, то е было по новѣ причинѣ що му ее
далъ на това царь Ѳеодосій (2). Мыслимъ убо че
речено-то убіеніе ще да е станжло паче по нѣ
кой распрѣ или другѣ враждебнѣ причина, коя
то ся е случила между двама-та братія, и отъ
коѣ-то крайно разгнѣвенъ Атилъ е грабнялъ на
прасно сабык-тѣ си и е сторилъ несмысленно
това варварско и безчеловѣчно злодѣяніе, за кое
то и самъ послѣ ся енегли раскаялъ, но напразно.
Какъ да е да е, останавъ самъ царь и самодер
жецъ, Атилъ владѣяше тога-зи, какъ-то и вы
ше (3) казахмы, сичко надъ-Черноморско простран
ство отъ Волгѣ и Каспiѣ даже до Ринѣ рѣкж
верху Унны, Аланы, Акациры, Остро-готѳы, Сар
маты, Гепиды, Ерулы, Руты, Скуры, Германы, и
друты сѣверны народы, даже до островы-ты на
море Балтійско, кое-то тогава зовали океанъ (4).
 I".IАВА V"III.

втимъ вамъ.

1 Сравненіе на Атила съ друты преславны царіе.

— 2 Описаніе на тѣлесны-ты и душевны-ты му каче
ства. — З Каквѣ дипломатикѣ правяше кога щише да
подигне на срѣщна имъ войнѣ. — 4 Атилъ воюва на
Акациры-ты, и гы побѣждава, и послѣ ихъ поставя паръ
старѣйшаго сына своего Еллака. — 5 Атилъ отъ тамъ
ся обраща на Греко-Римляны-ты бывшія причина Ака
цирскыя войны, напада побѣдително на Гллуріѣ, Мосіѣ,
Ѳракіь, и Македонія, испотрушава имъ войны и вое
началницы, обладава все близо до Париградъ отъ едва
странѣ и до Ѳермопула въ Ѳессаліѣ отъ друга, и
принуждава царя Ѳеодосіа да иска миръ. — 6 Склоня
вася на това Атилъ, и чрезъ нарочно къ нему послан
наго Анатоліа заключава миръ съ пять тяжкы Греко
Римляномъ условія. — 7 Чрезвичайно насилство и у
гнетеніе Греко-Римляновъ за исплатеніе на уреченѣ-тѣ
дань, и отданіе на бѣглецы-ты. — 8 Заради Асимун
тійскаго града случившаяся распря, и нейно-то мирно
рѣшеніе. — 9 Атилъ иска пакъ отъ Ѳеодосіа непре
дадены бѣглецы, и му проважда за това четыри-пяти
посланницы, кои-то ся вращатъ даромъ обогатены.
— 10 Отъ тыя посланницы единому, именемъ Констан
тію, Ѳеодосій ся обѣщава да даде сопругѣ Сатурннно
влѣ дьщерѣ, а главный му военачалникъ Зиновъ въ гра
 Атила 265

бва и ожeня за пріятеля своего Руфа; това става за

Атила дипломатическый предметъ. — 11 Атилъ про
важда къ Ѳеодосію и пято посолство составляемо отъ
Уинина ѣдка и отъ Паннонскаго Грька Ореста. — 121ѣд
ко доноси отъ Атила писмо содержащее четыри предло
женія: отданіе бѣглецъ, отставшленіе земли по-Дунавскыя,
пренесеніе тѣрга Іллурійскаго въ Нишъ, и посланіе по
сланниковъ велможахъ. — 13 Описаніе нравовъ Хрvсафіа
пьрваго Ѳеодосіева министра. — 14 Обѣщаніемъ бо
гатства Хрусафій ся мячи да приведе ѣдка на злоу
мышленіе, и го выка за това на вечерѣ. — 15 Тамъ
като го заклива предлага му просто да убіе Атила; а
той ся приструва че ся врича, и иска да му ся про
водятъ пятьдесятъ літри злато кога стори извѣстіе слѣдъ
като ся вырне на Уніи. — 16 Това черно злоумы
шленіе удобрява и самъ царь Ѳеодосій, и за улесненіе
на испълненіе-то му нагласявася съ Хрусафіа и съ ма
гістра Мартіаліа да проводи до Атила двама различны
посланницы: Вигила тълковника съ тайны заповѣди, и
Максимина военачалника съ оффиціалны писма и отвѣты
на прошенія-та му; Максиминъ пріема за другаръ и
пріятеля своего Пріска ритора. — 17 Пятешествіе на
посланницы-ты Уннскы и Греко-Римскы презъ Сардикѣ
до Нишь, и тѣхни разговори и приключенія. — 18 Про
дѣлженіе на пактешествіе-то имъ отъ Нишь до 70 ста
діи задъ Дунавъ-тъ, кого-то минѣли съ Уннскы едино
древны лядіи; тамъ Уннски-ти посланници оставятъ
Греко-Римскы-ты, и отхождатъ напредь да сторятъ А
тилу извѣстіе за пришествіе-то имъ. — 19 Призваніе
на посланницы-ты Греко-Римскы отъ Атила, пришествіе
тѣхно на станъ-тъ му, и поставленіе на сѣни-ты имъ.
— 20 Атилъ проважда два плти да гы пыта защо слѣ
дошли, и на отвѣщаніе-то имъ че самому Атилу были
длъжни да кажатъ това, проводеви-ти Унни имъ запо
вѣдатъ да станѣтъ той-часъ да си отидлтъ. —21 Ко
266 — Глава ГП1

га-то тіи веке ся готвятъ да вѣрвятъ, Вигила гы уво

рява че не дали добръ отвѣтъ на Атиловы-ты человѣцы.
защо ты той укоривалъ, я защо Атилъ ся тъй при
неслъ съ нихъ. — 22 Между това Атилъ имъ праща
извѣстіе да останктъ че было веке мръкняло, и волъ
и рыбѣ: да вечерятъ; тіи ся радуватъ за това, но той
наутре пакъ имъ проважда заповѣдь да си вьрвятъ.
Какъ слѣдъ това Пріскъ испрося позволеніе да ся iа
вятъ предъ Атила. — 23. Представшимся предъ него,
Атилъ показва голѣмъ гнѣвъ къмъ Вигила, напсува и
угрожава го, и му заповѣда скоро, да ся вѣрне ведно
съ Изслава на Цариградъ, и пакъ послѣ да дойде зада
му доведе бѣглецы-ты или отвѣтъ за войнѣ; а Макси
мину завѣщава да остане да чака отвѣтъ на писма-та
Ѳедосіевы. — 24 Кога-то като ся дръшнѣхж. въ сѣ
далище-то си Вигила ся жаловаше че го былъ напсу
валъ Атилъ, ѣдко приходи и викнѣвъ го на странѣ за
ряча му тайно да донесе, като ще пакъ да дойде, у
речено-то злато. — 25 Между тѣмъ Атилъ имъ пра
ща извѣстіе чe, до гдѣ ся не рѣшятъ распри-ти Ушно
Римскы, тіи нематъ позволеніе, ни плѣнницы да отку
пуватъ, ни робы или друго да си купуватъ, освеньiа
деніе; причина-та на такія заповѣдь, на Вигилово-то
отпращаніе, и на Максиминово-то удьржаніе. —26Ма
ксиминови трътватъ, пьрво съ Атила, а послѣ и безъ
него, за царствующія-тъ Уннскый градъ; презъ каквы
мѣста минуватъ, и що имъ даватъ жители-ти да іадѣтъ
и да піѣтъ. — 27 Като нощуватъ близу при едно
езеро, що имъ ся случава отъ еднѣ страшная буріѣ, и
какъ го гостепріима въ ближне-то село владѣющая тамъ
княгыня Владова. — 28 Слѣдъ седмодневенъ вырвежъ
срѣщатся въ едно село съ западны къ Атилу послан
ницы; причина-та на това посолство. — 29 Прише
ствіе-то имъ на царствующія-тъ градъ; описаніе на А
тиловы-ты палаты, и на Нѣгишевы-тыдомовы. —30 Какъ
 Атила 267

посрѣщатъ Атила жители-ти и момы пѣснопойцы, а о

собенно Нѣгишева сопруга предъ домътъ си; послан
ници-ти ся угощаватъ у Нѣгишевы, а послѣ ся устано
вляватъ при Атиловы-ты палаты. — 31 Пріскъ, про
воденъ съ даровы отъ Максимина при Нѣгиша, срѣща
ся при врата-та му iоще затворены съ единъ Грькъ въ
Унскы одежды облеченъ; какъ ся съ него разговаря
за Унны и Греко-Римляны. — 32 Пріскъ ся вижда съ
Нѣгиша, кой-то ся обѣщава и самъ да пойде на посѣ
щеніе Максимину, и наистинѣ отходи; какво ся тогава
съ него разговаря. — 33 Наутре Пріскъ отходи и на
Атиловы-ты палаты, гдѣ-то влазя при Рѣкѣ сопругѣ
Атиловѣ, отъ много слугы и слугыны работницы окру
женѣ, приноси и даровы, и послѣ минува, за да ся ви
ди съ Нѣгиша, въ Атиловы-ты ограды, гдѣ-то вижда
Атила слышащаго и сѣдящаго, предъ домъ-тъ, си рас
при имѣющія человѣцы. — 34 Като чака тамъ Пріскъ
за да ся види съ Нѣгиша, срѣщася съ Западо-Римскы
ты посланницы; какъ ся съ нихъ за Атила разговаря.
— 35 Прicкъ ся вижда съ Нѣгиша кой-то, давъ от
вѣтъ на вопросъ-тъ му, заповѣда да дойде самъ Макси
минъ; того же пришедша онъ увожда при Атила, кой
то му казва че, освень Нома, Анатоліа или Сенатора,
другы посланникъ отъ Ѳеодосіа не пріема, иго отпраща.
— 36 Послѣ Атилъ выка Максимина и Пріска на ве
черіѣ; пришедше тіи намѣрятъ тамъ и Западо-Римскы
ты посланницы; описаніе подробно на такія вечеріѣ.
— 37 Наутретіи искать позволеніе, да ся отилитъ;
Нѣгишь ся на това согласява, и повелява да имъ ся
наготвятъ писма-та; споредъ молбж-тѣ имъ онъ испро
са отъ Атила освобожденіе-то на плѣнницы-ты: Сулло
вѣ женѣ съ 500 жълтицы за откупъ, и дѣца-та й
безъ откупъ. — 38 Атилова сопруга Рѣкана гы выка
такожде на вечерѣ. — 39 Атилъ гы пакъ призовава
на угощеніе, въ кое-то имъ строго заповѣда да кажатъ
268 Глава ГЛИ

Ѳеодосію, че трѣба непремѣнно да даде, по обѣщаніе

то си, жешь богатлѣ, Константію. — 40 Атилъ имъ
дава веке позволеніе да си отидѣтъ, подарява гы ще
дро, и повелява на велможи-ты си такожде да ты пода
рятъ. — 41 Они си трътватъ за Цариградъ заедно
съ Бериха посланника отъ Атиловѣ странѣ; що имъ ся
по плѣть случава; Берихъ ся принося къ нимъ пріятел
скы до Дунавъ-тъ, непріятелскы до Адріанополь; тамъ
ся примирява ужь съ нихъ, а на Цариградъ захваша
да гы кори. — 42 Вигила отходи пакъ на Уннско съ
сына си, носящи двойно число отъ соглашено-то съ
Хрусафіа количество злато; тамъ го улавятъ напрасно,
зематъ му злато-то, и Атилъ го съ угроженіе прину
ждава да исповѣда сичкл,-тѣ, истинѣ за увѣщаныя-тъ
противу животъ-тъ му навѣтъ; него тогазъ онъ хвѣрля
въ тьмницѣ, а сына му проважда въ Цариградъ ла 49
несе 50 літры злато за откупленіе-то му. —43 Атилъ
проважда съ него наедно Ореста и Изслава; каквы теж
кы и горчиви думы имъ зарѣча да кажатъ Ѳеодосію
предъ Хрусафіа. — 44 Лошо положеніе Ѳеодосіево ка
то чува тыя думы, наипаче защо Атилъ искаше Хру
сафіа, кого-то и Зинонъ искаше; слѣдъ голѣмъ совѣтъ
рѣшавaся да проводи Нома и Анатоліа съ премного да
ровы за укрощеніе гнѣва Атилова. — 45 Номъ и А
натолій, заедно съ Вигилова сына носящаго откупъ-тъ
бащинъ си, отхождатъ на Уннско, быватъ честно прія
ти, и едва съ молбы и даровы убѣждаватъ Атила да не
иска неке ни Хрvсафіа ни бѣглецы, и да отстѣпи до
Дунавъ-тъ отъ Треко-Римскѣ-пѣ землѣ; онъ гы вели
994ѣшно подарява, и гы отпуща заeдно съ Вигила от
999плени, и съ другы плѣнницы безъ откупленіе, и зае
499 съ Константіа за да му дадитъ женѣ. — 46 Ѳео
999й обрадованъ потщавaся да ожени Константіа за вдо
9994-тѣ на Арматіа сына Пинеона. — 47 Смѣръ
99лосіева; послѣдникъ ветовъ стала трибунъ войнскый
 Атила 269

Маркіанъ, кого-то избира и за мѣжъ Ѳеодосіева се

стра Пулхерія, и кой-то освѣжда и наказва Хрусафіа, и
повъздигнува испаднѣлж-тѣ iмперія. — 48 Смьрть
Валетиніановыя матери Плацидіи; нейны похвалы; за
вращаніе на Оноріѣ сестрѣ, му отъ Цариградъ на Ра
веннѣ. — 49 Атилъ проважда посланницы къ Маркіа
ну за дань, и къ Валентиніану за Оноріѣ; отрицате
ленъ отвѣтъ и отъ двѣ-ты страны. — 50 Атилъ ся
рѣшава на войнѣ, и мысли кого по-преди да удари.
Причины за кои-то ся рѣшава да воюва пьрво на За
падъ. — 51 Онъ не престава пакъ да иска дань отъ
Цариградъ и да плаши, а Маркіанъ за да превари вой
нѣ-тѣ проважда му посланникъ Аполлоніа съ даровы
но безъ дань, за кое-то онъ неще ни да види послан
никъ-тъ, и го отпраща празенъ; дерзость того послан
ника срѣщо угроженіе-то Атилово. — 52 Атилъ про
важда новы посланницы къ Валентиніану, кой-то убоя
вся отъ пріуготовленія-та му за войнѣ, проважда му
посланницы Кассіодора и Аетіева сына Карпиліона, и ся
примирява. — 53 Дипломатика Атилова: увѣрява о
собенно Римляны и Висиготѳы че имъ е пріятель и по
мощникъ, а особенно пакъ дразни и убѣждава едны-ты
да ся соединятъ съ него противу другы-ты. — 54 А
тилъ трътнува на воеваніе; кои и каквы му бѣхѣ мно
гочисленны-ты войскы, и кои отъ подвластны-ты му
князи бѣхѣ му най-вѣрни и най-любезни. — 55 Презъ
кой пѣть и съ какъвъ чинъ онъ минува презъ Герма
нія, и влазя въ Галліѣ; негови-ти тамъ военни дѣянія
до осажденіи града Орлеана. — 56 Кой е былъ планъ
тъ на воеваніе-то му въ Галлія, и защо ся е при
бралъ и управилъ на Орлеанъ. — 57 Кога-то Атилъ
воюва на Галліѣ, Римляне и Висиготѳы стоятъ сѣкы
во своя си; защо? Аетій послѣ, минѣвъ самъ Алны
ты, на пусто убѣждава Висиготѳы-ты да излѣзатъ съ
него наедно противу Унны-ты; само другы народши ся
270) Глава Т1П

съ него соединяватъ. — 58 Послѣднее средство (Ави

тау, шо употребява Аетій за убѣжденіе краля Висигот
ескаго Ѳеодорика, и улучава; Ѳеодорикъ отходя при
Аетка съ войскы-ты и съ дважа-та Сыновы своя... —
59 Орлеанскый епископъ Аніанъ укрѣпява градъ-тъ, и
выка на помощь Римляны-ты, кои-то пристигатъ веча
янно и испаждатъ Унны-ты изъ градъ-тъ, щомъ они го
бѣхя, силою завладѣли. — 60 Атилъ ся дръщва на Ка
талауяско–то поле послѣдуемъ отъ Римляны-ты; тамъ
онъ, совѣтовався отъ гадателы-ты, рѣшавася на битвѣ.
— 61 Предварително онъ казва слово поострително на
войскы-ты си. — 62 Страшно сраженіе, въ кое-то па
датъ отъ двѣ-ты страны до 162.000 души; Атилъ ся
дрѣшва въ полчище-то си, и отъ тамъ Римляне-ти ра
зумѣватъ че побѣдили, но пакъ не смѣнѣтъ да го уда
рятъ. — 63 Ѳеодорикъ ся убива въ битвѣ-тѣ; Виси
готѳи-ти прогласяватъ за кралъ свой пьрваго сына его
Ѳорисмунда, кому-то пожелавшему да ся удари пакъ съ
Уины-ты за отмьщеніе бащино си, или да си отиде,
Аетій дава хитро совѣтъ, че по-добрѣ е да си пойде
на столицѣ-тѣ Толоса; такожде онъ отдалечава и Ме
ровeа съ Францы-ты. — 64 Атилъ же, за умаленіе на
войскы-ты му дръпвася назадъ благочинно, безъ да смѣ
iитъ да го докачатъ сопротивници-ти му, и си отходи
во своя си; Аетій ся враща и той на Равеннѣ, гдѣ
то, иамѣсто благодареніе, посрѣщаго укоръ. — 65 По
бѣжденый ужъ Атилъ праща посолство Валентиніану
весма угрозителио, и напролѣтъ трътва за Гталіѣ; Ри
мляне-ти ся растреперятъ; Валентиніанъ побѣгва на Римъ,
и Аетій ся дрѣшва отъ сямъ рѣкѣ-тѣ Падусъ, и
праща за помощь писма до царя Маркіана. —
66 Атилъ дохожда безъ сопротивленіе до града Акуй
леа, кого-то завладѣва и опустошава слѣдъ дѣлго оса
жденіе, и послѣ обладава безъ мнѣкѣ и сичкѣ Задъ
Паданскал Гnаліи. 5 жители-ти, разбѣгавшеся по Адріа
л. 444 Атила 271

тическы-ты островы, даватъ породъ славному граду Ве

неціи. — 67 Атилъ ся рѣшава да воюва и на самаго
Рима; Валентиніанъ и Сенатъ-тъ ся растреперятъ, и му
проваждатъ посланницы самаго Папа Леона и другы
знамениты мѣжи, кои-то го умоляватъ да стори миръ
съ условіе да му плащатъ дань ежегоднѣ, и тъй онъ
ся дига съ войскы-ты си, и си отходи презъ Нориче
скы-ты Алпы; що му ся случава на рѣкѣ-та. Лехѣ.
— 68 Атилъ ся обраща на Греко-Римляны-ты, и пра
ща да имъ иска дань; на отрицателныя-тъ Маркіановъ
отвѣтъ, готвися за войнѣ противу нихъ; между това
ударя и покорява Аланы-ты. — 69 Напрасна смьрть
Атилова; различни раскази и разсмотренія за причиня
тѣ на смьрть-тѣ му. — 70 Обрядъ на оплакваніе-то
и погребеніе-то му; пѣяна-та му надгробная пѣснь.

1 Ако Ерманарика краля Готѳскаго, защо-то

бѣ покорилъ нѣколико и другы страны въ Евро
пейскак-та. Скуеiія, Горнандъ казва че сравнява
ли съ Великаго Александра царя Македонскаго(1),
много по-справедливо Атила царя Уннскаго писа
тели-ти вообще называватъ Великъ, и го сравня
ватъ съ истаго Александра Македонскаго, съ Гу
лія Кесаря Римскаго, и съ Наполеона П царя
францускаго: защо и той като покорилъ и вла
дѣлъ пространнѣйши области и страны, повелѣ
валъ почти на сичкѣ Европѣ, и наводилъ страхъ

и трепетъ и на самы-ты Восточны и Западны Рим

скы царства, кои-то, aко да не бѣ го грабнѣла
напрасна смьрть, много е вѣроятно да е щялъ и
совсѣмъ да ты истреби, и затріе. Какъ да е да е,
преди да захванемъ изложеніе-то на славны-ты му
575 — Глава И11 л. 444

дѣянія, нека кажемъ какъвъ е былъ той отли

чный маккъ .

2 Споредъ описаніе-то на современны-ты му и

друты писатели, Атилъ былъ грозенъ тѣломъ, но
душевно добръ, и въ тоже время духовитъ, о
строуменъ, храбръ, смѣлъ, и дълбокъ политикъ.
Подробно же, ето какъ го описватъ речени-ти пи
сатели. Той, казватъ, имаше възрасть късъ, гър
ды широкы, главѣ едрѣ, очи малкы, брадѣ рѣдкая,
кослѣ побѣлѣлѣ, носъ поплещенъ, цвѣтъ Тучернъ,
стоеніе горделиво и страшно (1). Така видъ-тъ му
не представляваше нѣщо голѣмо, но инакъ все
бѣше страшно у него, и само движеніе-то натѣ
ло-то и на очи-ты му показваше душевно-то му
расположеніе, и непоколебимо-то му щеніе. Отъ
другая страна, онъ бѣше добръ и кротъкъ за кои
то му ся покорявахж, а строгъ и свирѣпъ за
кои-то муся противяхж; послушливъ и милостивъ
за кои-то му ся моляхѣ, благодѣтеленъ за кои
то му служахѣ, и праведенъ къмъ поданницы-ты
си. Одѣяніе-то му бѣше просто, но чисто; iастіе
то му, мѣсо на готвено какъ да е да е, и слага- !
емо на трапезѣ въ дѣрвены съсжды. Палати-ти му
бяхѣ такожде дьрвени, но много богато украшени.
Любяше доста віно-то, а наипаче жены-ты: за то

ва, казва Іорнандъ, онъ имаше премного жены (2),

и всякъ день земaше новы, а дѣца-та му соста
влявахѣ почти единъ народъ (3). Совсѣмъ тѣмъ
онъ любяше войнѣ-тлѣ, и кога бѣ заключилъ миръ

ре-что отъ неплательны сіи, такъ бѣше го

д, 19144 Атила 273
4

товъ да му отвори войнѣ, щомъ онъ му дадеше

причинѣ, по истинѣ или по видимому благословная,
а такыва причины той намиряше лесно: защо бѣ
ше дълбокъ, остороженъ, и въ тоже время лукавъ
политикъ. Въ боя-тъ онъ бѣше нетрепетенъ, въ
предпріятія-та си дьрзостенъ, а не продерзливѣ,
въ совѣтованія-та и размышленія-та си мѣдливъ,
но въ испълненіе-то и извѣршваніе-то имъ скорѣ
и бързъ; дѣятеленъ безъ да ся уморява, рѣши
теленъ безъ да ся въспира отъ сопротивленія.
Споредъ человѣцы-ты и споредъ обстоятелства-та”
показвашеся искрененъ или притворенъ, праведенъ
или мучитель, скроменъ или распятенъ, милостивъ
или жестокъ. Кога ся разгнѣвеше; огнь му изла
зяше изъ очи-ты, и никой не смѣяше да му про
дума или да му ся сопротиви. Кога излазяше на
войнѣ, не ся благодареше само да плѣни, но ра
зоряваше и опустошаваше; а кога ся біяше и по
бѣждаваше, оставяше хіляды убиты на поле-то
безъ погребеніе, за да гы гледатъ живи-ти и да
ся устрашаватъ. Така имя-то му ся бѣ прочуло
страшно по сичкыя-тъ свѣтъ, и като че бѣ отъ
Бога пратенъ за наказаніе грѣшныхъ, вси на
роди и человѣци ся бояхѣ и треперяха отъ него,
и общо го называвахж. бичъ Божій. — Онъ вѣ

роисповѣданіе немаше никое, но като мудръ полі

тикъ дьржешeся здраво предъ народъ-тъ за него
вы-ты поганскы суевѣрія. Така имаше при него
си мнозинж. чародѣи, кои-то въ важны обстоятел
ства пыташе предъ народъ-тъ какво щеше да ста
241
274 глава ити л. 444

не {4). Така обожилъ и еднѣ сабѣ кон-то на

мѣривъ му донеслъ единъ говедарь, и ето какъ:
Говeдарь нѣкой-си, като видѣлъ че едно отъ го
веда-та му хроми, и че отъ ногай-тѣ му тече
крѣвь, отишьлъ по дирѣ-тѣ на крѣвь-тя, кон
то текла отъ гдѣ-то минало говедо-то, Да В111И
отъ що ся е наранило. Намѣрилъ убо на едно
мѣсто сабѣлъ въ земіь-так забитѣ тъй като вѣрхъ
тъ и, оставшій почти невидимъ надъ землѣ.-тѣ, у
бодъ говедо-то що пасяще жинѣло и стѣпл0 На
неiмѣ. Той-часъ убо онъ изровилъ сабыѣ-тѣ, и по
неже му ся видѣла хубава, занеслъ въ даръ на
Атила, и му приказалъ работѣ-тѣ; Атилъ же,
като політическы человѣкъ, разумѣвъ колко можа
ше да ся ползова отъ едно такова случайно об
стоятелство, слѣдъ като подарилъ щедро говедарь
тъ, защо былъ даровитъ, проповѣдалъ народу свое
му че тая сабя была сабя-та на военнаго Бога
Марса, на колѣ-то Скуески-ти царіе ся были кла
няли (5), и коя-то ся была загубила; а сега ка
то ся намѣрила и ся нему донесла, то было знакъ
че самъ Богъ Марсъ му ѣ былъ проводилъ за да
воюва съ ней на сичкы народы, и да покори си
чкы царства. Народъ-тъ повѣрвалъ това, и отъ
тогава тая сабя станѣла предметъ великаго ува
женія и видъ ідолопоклонства за сичкы-ты Унны,
кои-то и начали да й приносятъ даровы, и даже
опредѣлили да и даватъ, като жертвоприношеніе,
десяти-тѣ часть отъ колко-то плѣнницы падали
въ рѣцѣ-ты имъ; и колчимъ щели да ся помолятъ
 » 44 лѣтъ за

Богу Марсу, сабля забивали на земіѣ-тѣ, и предъ

неiiк ся кланяли (6).
3 Атилъ, ако и да любяше много да воюва,
какъ-то ся выше рече, никога обаче не отваряше
войнѣ преди да исчерпи сичкы-ты нему угодны
средства за спогожденіе, и въ това играяше го
лѣма политикѣ, употребляющи всякаквы лукавства,
обѣщанія, или угроженія за да си добые цѣль-тѣ.
Той, за да ся свади съ нѣкое царство, княже
ство, или господарство, намѣряше пьрво нѣкои
причины, кои-то предлагаше, и за кои-то му про
важдаше, или отъ него пріемаше посланницы, и
захващаше съ нихъ несъвьршаемы распри и разго
воры, между кои-то грозяще непрестанно сопро
тивникъ-тъ си съ войнѣ, и устрашаваше го дотол
козь, що най-послѣ онъ ся покоряваше по-вече
то на неговик-так волія. Много же отъ причины
ты, кои-то предлагаше, бѣхѣ такыва, като да не
можaше сопротивникъ-тъ му да гы пріемне чест
но. А споредъ какъ-то му поносяше, тыя причи
ны онъ днесь гы оставяше, утрѣ гы пакъ поема
ше, послѣ гы напустяваше за нѣколко время, а
сетнѣ, кога-то сопротивникъ-тъ му сѣкаше че ты
бѣ веке забравилъ, онъ гы отнова захващаше съ
голѣмо на сопротивникъ-тъ удивленіе и негодова
ніе. Тая негова полiтика ся види наипаче у Прi
ска ритора, кой-то подробно описва, какъ-то щемъ,
надолу да видимъ, безчисленны-ты оныя посолства
съ кои-то утоми гордыя-тъ Вvзантійскый Дворъ,
кога-то знакщи колко той Дворъ бѣ развратите
276 " Глава ТТТ л. 444—446

ленъ и развращенъ (1), проваждаше до царя Ѳео

досія слуты-ты си за да ся обогатятъ 2], и на
времени му нарочно повелѣваше да пы подари до
брѣ, а друты пактъ музаповѣдаше да даде наш
сарь-тъ му Константіа благородна и боляркѣ же
нѣ (3). Такъ въ мѣхъ бѣше царь Атилъ.
4 Кога-то убо слѣдъ убитіе-то братово си
Атилъ остань самъ на престолъ-тъ, до двѣ годи
ны видися да не е правилъ никакво воеваніе и да си
е упражнявалъ въ устроеніе и добро управленіе
на вѣтрѣшны-ты дѣла царства своего. Въ лѣтоже
около 446 понудилъ ся да стори войнѣ съ Ака
циры-ты на востокъ, кои-то, совсѣмъ що бѣхѣ ся
побѣдили и покорили отъ прешественника му Бѣ
люмира (1), оставляли бѣхѣ обаче да си владѣютъ
подъ свои народны цари и господаря, съ условіе
да бжджтъ Унномъ союзнищи и въ бранѣхъ спо
борници. А причина-та на так-зи войнѣ бѣше тая:
Греко-Римскый царь Ѳеодосій, желающи да ся о
свободи отъ насиліе-то що му правяхѣ Унни-ти,
и отъ тежны-ты даноцы, кои-то ежегодно ся бѣ
задължилъ да имъ плаща, проводилъ так-зи годи
нѣ дю Акащирскы-ты князи и господари человѣкъ
сѣсъ много даровы, за дано бы ты убѣдилъ да ся
съгласятъ помежду си да отхвѣрлятъ Атилово-то
пріятелство и споборство, и да станѣтъ Греко
Римляномъ споборници (2). Но проводеный той че
ловѣкъ, като не познавалъ Акацирскы-ты обычаи,
незнаилъ и по кой начинъ да расподаде даровы
ты кои-то занеслъ съ себе си, като да бы улу
л. 446 Атила 277

чилъ. Между Акацирскы-ты мнозинѣ князи, най

старый и най-предный былъ Куридахъ; требовало
убо отъ него да захване, и нему по-вeче даровы
да даде; а той нему далъ и по-сетнѣ и по-малко.
Това като неможилъ да тьрпи Куридахъ, прово
дилъ та обадилъ Атилу работж-тѣ, и наковладилъ
свои-ты собратія князи, какъ пріели даровы отъ
Ѳеодосіа, и ся съгласили да му бжджтъ военно
номощници противу Унны-ты. Като чу еднѣ та
квж-зи работѣ Атилъ, естественно ся разгнѣви и
на Ѳеодосіа и на Акацирскы-ты князи; но оста
вивъ отмьщеніе-то си на пьрвыя-тъ за по-сетнѣ,
проводи незабавно еднж голѣмъ войскѣ противу
вторы-ты, и покоривъ оныя князи, а нѣкои-си и
убивъ, повыка послѣ самаго Куридаха да пойде
при него за да соучаствова отъ честь-тѣ на по
бѣдж-так му. Куридахъ тогазь убоявся да не бы
то было нѣкоя обмана на срѣща му, защого бі
яше совѣсть-та му че и той бѣ пріялъ такыва
даровы, и му даваше да мысли че Атилъ негли и
това научився можаше и него да иска да накаже,
не смѣя да пойде самъ при Атила, а му проводи
той-зи ласкателнѣйшій отвѣтъ: Като человѣка

аза не могла; да ся явѣк преда очи Божіи, и а

ко человѣка не може сланце-то направо да по
«ледне, то какъ бы можила безъ постраданіе
да погледне Величайшаго Бога! Съ това онъ

щялъ да покаже че ужь Атилъ былъ толкова го

лѣмъ и силенъ, що человѣци-ти го почитали за
Бога. Ласкателство-то быва всякога угодно на Го
278 IIлава ИИ д. 446.447

сподари-ты; слѣдователно и Атилъ ся показа чув

ствителенъ на Куридаховы-ты ласканія, и го о
стави миренъ да владѣе пакъ на свое-то мѣсто и
племя; а на другы-ты Акацирскы племена, не о
стави да си избергѣтъ и наредятъ другы князи и
господари, но проводи най-стараго своего сына
Еллака(3) заедно съ велможа своего Нѣгиша за
да имъ го постави краль. Того сына ималъ онъ,
заедно съ двоицѣ другы, отъ женѣ си Рѣкѣ, и
го поставилъ краль, не само на Акациры-ты, но и
на другы народы обитающыя при Черно море (4).
5 Тъй като си отмьсти Атилъ на Акациры
ты, и си оздрави работа-тѣ отъ тѣхна странѣ,
обърнжся грозенъ и страшенъ на Греко-Римляны
ты за да си отвѣрне и тѣмъ. Въ лѣто убо 447
подигнахся съ една огромная войска составляема
отъ Унны и другы тѣмъ покоряемы народы, си
рѣчь Гепиды съ храбраго краля ихъ Ардарика,
Готѳы, Аланы, и другы съ взаимны-ты имъ крали
и князи, и вшедъ презъ Дунавъ-тъ въ Греко-Рим
скаж-тж землія, прегази, и опустоши сичкѣ Гл
луріѣ, Ѳракій, средиземная и прибрежнѣ Дакія,
Мvсія, и Малa Скуеiis, простреся въ Ѳракія
до Черно море отъ еднѣ странѣ и до Калліполь
и Систа въ Ѳракійскыя-тъ полуостровъ на Елли
спонтъ отъ другѣ, дойде и до самаго града Аѳу
ра между Цариградъ и Силувріѣ, и презъ Маке
доніѣ отиде даже до Ѳермопула между Ѳессалія
и Локрiда. По тыя различны мѣста онъ превзе
ся?"брадовы и села, освень Адріанополя и Ира
д. 447 Аттила 279

клiішк отъ ветхо Перінѳъ называемымъ, и пороби

безчисленны Греко-Римскы войны и другы жители.
Между това Ѳеодосій стори все цо му бѣше въз
можно да стори за да въспре Атилово-то наше
ствіе, но не получи никоiiк ползж: собравъ, си
рѣчь, войскы-ты си, раздѣли гы на двѣ отдѣленія,
и на едно-то остави военачалникъ Арнигискла (1)»
а на друго-то Аспара и Ареовинда. Арнигисклъ
ся управи къмъ Муcin, и тамъ ся удари съ Ун
ны-ты, пьрво при Маркіанополя назованаго послѣ
Преславлѣ, гдѣ-то слѣдъ еднѣ силная битвѣ Унни
ти го побѣдихж, и завладѣхѣ него градъ (2), и
послѣ при рѣкѣ Утвѣ въ прибрежнѣ Дакія, гдѣ
то ся би много храбро и почти съ отчаяніе про
тиву истаго Атила, уби много отъ непріятели-ты,
но послѣ конь-тъ му паднѣ, и той отъ Унны-ты
забиколенъ, за да не падне въ рѣцѣ живъ, упира
имъ ся, и ся бори съ тѣхъ съ сабѣж-тѣ си съ
юначеская дерзость, до гдѣ они го съсѣкоха, и у
бихѣ. Войска-та му бы такожде побѣждена и съ
сѣчена, и Унни-ти веке не намѣрихѣ сопротивле
ніе даже до Ѳракійскыя-тъ полуостровъ. Тамъ дру
ги-ти Греко-Римски военачалници Аспаръ и Аре
овіндъ дойдохѣ насрѣщая имъ, и ся ударихѣ съ
нихъ на еднѣ страшнѣ битвѣ за послѣдный пѣть;
но понеже быхж, такожде побѣждени, и войскы-ты
имъ съсѣчены или поробены, Ѳеодосій, кому-то
не оставахѣ веке ни войни ни военачалницИ, И
кому-то земля-та бѣ по-вече-то завладена, какъ
то ся выше рече, не можи да стори инакъ, освень
 280 Глава ГЛТ л. 447.445

да припадне на Атила и да му иска миръ (3).

6 Ѳеодосій му предложи испьрво едно голѣмо
количество пары за да бы ся склонилъ да стори
просто миръ, да му испразни землія-тж, и да ся
завѣрне во своя си. Но Атилъ отхвѣрли това не
гово предложеніе, и му отговори че не бы ся
склонилъ на миръ освень съ уречены нѣкои усло
вія, за него и за народъ-тъ му полезны, врьхъ
кой-то за да ся съгласятъ, трѣба да му ся про
води нарочно посланникъ. Рѣши ся убо и на това
царь Ѳеодосій, и му проводи посланникъ велможа
Анатолія (1). Съ того посланника станяхѣ заспо
гожденіе потребни-ти дипломатическы разговори,
кои-то ся продължихая, даже до 448 слѣдующее
лѣто. Най-сетнѣ останаха согласни помежду си,
и заключихѣ миръ по слѣдующы-ты условія:
1? Да ся предадѣтъ Унномъ колко-то Уннски
подданници имаше до тогaзь прибѣгнали въ Греко
Римско-то царство;
? Да ся не пріема за напредь никой такъвѣ
зя прибѣжникъ въ това царство;
9” 44 са пища.Увномъ подванадесять жьлицы
99 Откупленіе всякаго Греко-Римлянина, кой-то,
бывшій тѣхенъ плѣнникъ, бы побѣгнялъ и минилъ
безъ откупленіе въ Греко-Римско-то царство; а ко
49 не, а той да ся улавя и да имъ ся проважда
шакъ назадъ;
4? Да имъ ся дадѣтъ особно шесть хляды
Аiтры злато само за да си отиджтъ (2);
9" Дамъ, ся плаща редовно за напредь по
 л. 448 Атила 281

двѣ хіляды и сто літры злато дань на годинж.

Какъ-то сѣкы може да забѣлѣжи, освень годишня
тжданъ, коя-то ся много увеличила, условія-та на
това мирозаключеніе были почти еднакви съ оныя
кои-то ся бѣхѣ согласили въ лѣто 433, и вѣроя
тно подтвѣрдили въ лѣто 442 (3). Колко обаче
и да бѣхѣ тяжкы за Греко-Римско-то царство,
Ѳеодосій ся принуди да гы пріемне, защо инакъ
бѣдствуваше да види слѣдъ малко Унны-ты и въ
самыя-тъ си царствующій градъ (4).
7 Но какъ да ся платятъ толкова пары? то
ва бѣше послѣ голѣма-та мячнотія. Царски-ти со
кровища бѣхѣ празни, защо Ѳеодосій и негови
ти министри гы бѣхж лудо расточили тамъ гдѣ-то
не требваше, сирѣчь на безплатны позорища, на
неблагословны любочестія, на сласти и друты бѣз
мѣрны и непотребны иждивенія, кои-то тій, ако да
бѣхѣ умни, ни въ най-благополучно-то состояніе
на царство-то си не требваше да сторятъ, коль
ми паче въ такыва бѣдны обстоятелства кога-то,
небрежаще за военны-ты обученія, бѣхѣ до тол
К03ѣ Испаднакли, що плащахѣ данъ, не само на
Уны-ты, но и на друты сосѣдны варвары. Това
добрѣ го знаяше Атилъ, какъ-то знаяше и уси
ромашеніе-то на Греко-Римскы-ты области, кои-то
и самъ бѣ по плѣнилъ и уголилъ. За да притѣсни
обаче іоще по-много бѣдно-то Греко-Римское цар
ство, проводи на Цариградъ единъ нарочитъ свой
посланникъ именемъ Скотъ, кой-то бѣше братъ на
пьрвыя-тъ му министръ Нѣгиша, за да иска скоро
2 82 Глава 1711 л. 448

вспѣлненіе-то на договоръ-тъ и плащаніе-то на

соглашены-ты количества злато. А Ѳеодосій като
неваше отъ гдѣ да шкати. Одѣляли симвы-ты свои
подданницы, и наипаче богаты-ты, и даже сенаторы
ты и совѣтницы-ты свои, и оныя коли-то до тогазь,
или по слѣдилищно рѣшеніе, или по царско благо
воленіе, не бѣхѣ плащали никаква дань, да пла
тятъ за тѣзи Унскавѣ дань сѣки по едино утрече
но количество пары, кое-то ся опредѣли отъ чело
вѣцы нарочно поставены. А чиновници-ти кои-то
такожде опредѣлихъ за да събиратъ тыя пары, у
потребявахѣ въ събираніе-то голѣмо притѣсненіе
и насилство, даже и бой, така що много человѣ
цы, кои-то по-напредь бѣхѣ богати и благородны,
тогазъ принуждени да продадѣтъ все що имахѣ,
сирѣчь покльцнина, съсжды, и женскы утвари,
станѣхя съвсѣмъ сиромаси, а мнозина даже и у
мрѣхѣ отъ гладъ, или ся обѣсихж отъ отчаяніе.
Такво-зи зло пострадахя Греко-Римляне-ти слѣдъ
тязи Уннская войнѣ. Совсѣмъ тѣмъ они натъкми

хлѣ колко-то пары бѣхѣ потребни, и гы предадо

хя на Скота заедно съ бѣглецы-ты Уннскы, отъ
кои-то обаче мнозина ся убихъ отъ Греко-Римля
ны-ты, защо-то отъ страхъ не рачахѣ да ся пре
дадѣтъ на Унны-ты; между тыя имаше нѣкои-си
и отъ царскыя-тъ Уннскый родъ, кои-то не хотя
ще да служитъ подъ Атила бѣхѣ прибѣгнали
при Греко-Римляны-ты (1).
8 Такатая работа ся свѣрши. Но Атилъ из
вали и друга, и поиска да му ся отдадѣтъ отъ
л. 448 Атила 33

Асимунтійцы-ты колко-то Греко-Римляне или вар

вари плѣнници бѣхѣ му хванѣли презъ войны..
тя. Асимунтъ бѣше единъ много укрѣпенъ градъ
положенъ на неизвѣстно мѣсто между Ѳракіьѣ и
Гллурѣ. Въ реченѣ-тѣ войнѣ жители-ти му бѣ
хѣ сторили много зло на Унны-ты, или браняще
ся осаждени отъ вѣтре срѣщо нихъ, или исхода
ше напрасно стремленіемъ вънъ отъ градъ-тъ и
С183410ПОСЯ Малщина съ мнозина; и съ пад-рдцу.

ны-ты Уннскы военачалницы. Най-сетнѣ Уни-ли,

видѣвше че не щахis да могатъ да имъ презь
994ъ градъ-тъ, оставихжся отъ осажденіе-то му
И Фи дрѣшнѣхѣ възъ другая страна. Но Асимун
тійци-ти пакъ ты не оставяхs спокойны, но кол
чимъ си научавахѣ отъ стражи-ты си че Унни
минУвали съ Греко-Римскѣ плѣнь, они исходяще
Напрасно нападахѣ вьрху имъ, многажды малцина
храбри и дерзостни срѣщо мнозинѣ поразены отъ
нечаянно-то имъ нападеніе, и преодолѣвающе от
немахѣ имъ плѣнь-тѣ. Така тіи презъ твзи война
много Унны бѣхѣ убили, и много пленены Греко
Римляны освободили, а не малко и бѣглецы отъ
нихъ бѣхѣ прибрали. Кога-то убо посланникъ А
натолій ся трудяше да заключи миръ съ Атила, онъ
му казваше че нито миръ заключава, нито войскы
ты си отъ Греко-Римско дига, ако му ся не пре
дадѣтъ или ако ся неоткупятъ колко-то Греко
Римляне бѣхж отъ него побѣгняли при Асимун
тійцы-ты, и ако не ся освободятъ и пуснжтъ колко
то Унни имъ бѣхѣ тіи хванѣли робы. За това: ни
284 Т Глава ИПГ л. 448

посланникъ Анатолій ни военачалникъ Ѳракійскыхъ

полковъ Ѳеодулъ не смѣяхѣ да ся сопротивятъ на
Атила, защо виждахѣ че, какво-то и да му ре
кктъ, той ся неубѣждаваше, нито гы слушаше,
понеже бѣ пріялъ дерзость отъ прешедши-ты си
побѣды и успѣхы, и на всякъ часъ ты плашаше
че ще послѣдува войнѣ-тѣ, кога-то они бѣхѣ от
паднѣли и совсѣмъ устрашени отъ побѣжденія-та
на Греко-Римскы-ты войскы. Не могуще убо да
сторятъ инакъ, они писахж. на Асимунтійцы-ты че
трѣба, или да предадѣтъ колко-то Греко-Римляне
роби бѣхж побѣгнжли при тѣхъ, или да платятъ
за всякаго подванадесять жълтицы споредъ догово
рѣ-тъ, и да пусяжтъ непремѣнно колко-то Унны
плѣнницы при себѣ инахts. Асимунтійци-ти, като
прочетохѣ тыя писма, отвѣщахѣ че, колко-то
Греко-Римляне плѣнници бѣхѣ побѣгнжли при тѣхъ,
тіи гы были отпустили да си пойдятъ свободни во
своя си; а пакъ Унны-ты робы гы были убили
сичкы-ты, освень, двоица, само, кои-то дьржели,
защо-то непріятели-ти, кога-то имъ осаждали градъ
тъ, нападше навѣтомъ, были имъ грабнжли и за
карали нѣколко дѣца, кои-то имъ пасли добытакъ
тъ предъ градъ-тъ и че ако не имъ ся отдадѣтъ
тія дѣца, и тіи нема да отдаджтъ оныя двоицѣ
мжжи, кои-то военнымъ закономъ были поробили.
пріяхѣ той-зи Асимунтскый отвѣтъ отъ на
пно посланы человѣцы, Анатолій и Ѳеодулъ рас
вихж Атилу работж-тѣ, и той като праве
енъ сладишкѣ заповѣда на чиновницы-ты сила ис
л. 448 Атила: 285

пытатъ между Уннскы-ты войскы, ако има такыва

дѣца, да ся доведжтъ и да ся повьрнѣтъ на Аси
мунтійцы-ты. Слѣдъ малко тіи чиновници дойдохѣ
и увѣрихѣ съ клетвѣ че, слѣдъ точно испытаніе,
не ся намѣрило между Унны-ты никое такова дѣ
те. Тогава ся проводи заповѣдь на Асимунтійцы-ты
да предадѣтъ незабавно речены-тыдвоицѣ поробены
Унны; а колко-то за Греко-Римскы-ты робы, кои
то были побѣгнѣли при нихъ, да сязакълнѣтъ и тіи
че наистинѣ гы были освободили и пуснѣли. То
ва рѣшеніе пріявше Асимунтійци-ти, отдадохѣ Ун
номъ речены-ты двоицѣ тѣхны робы, и ся закля
хж за Греко-Римскы-ты че гы наистина, освобо
дили и пусняли. Така ся свѣрши и тая работа.
Но истино ли сж ся заклели Асимунтійци-ти? Не;
защо имаше при тѣхъ іоще много непусняты
Греко-Римляны робы; но пріяхѣ доброволно да
сторятъ лъжовнѣ клетвѣ паче, нежели да преда
дятъ свои соотечественницы, като мысляхѣ че, по
неже го струвахѣ за да избавятъ свои единород
ны маки, то не щеше Богъ да имъ го причете
за грѣхъ (1).
9 Впрочемъ Атилъ малко время слѣдъ речено
то мирозаключеніе, или че ся е научилъ за лъ
жливость-тѣ на такія клетвѣ, или че е имало въ
Греко-Римскѣ-тѣ землѣ и другы непредадены
Уннскы бѣглецы, проводи отнова къ Ѳеодосію по
сланницы, чрезъ кои-то искаше, споредъ условія
та на това мирозаключеніе, да му ся предадитъ
сички-ти бѣглеци. Ѳеодосій прія честно тыя по
286 Глава 17111 л. 445

сланницы, подари гы изобилно, и гы испрати съ

отговоръ че немало веке въ царство-то му никои
бѣглецы. Атилъ не ся благодари отъ единъ такъвъ
зи отвѣтъ, и му проводи пакъ за тойже предметъ
и другы посланницы, кои-то Ѳеодосій такожде съ
отрицаніемъ подари и отпусти. Но Атилъ пакъ ся
не благодари, и му проводи и треты посланницы,
а слѣдъ тѣхъ и четверты, защо като глѣдаше, ка
же Пріскъ, че Греко-Римляне-ти ся много бояхж
да не бы да имъ ся развали съ него миръ-тъ, онъ
подъ различны причины, истинны или лѣжовны, про
важдаше къ тѣмъ Колко-то отъ чиновницы-ты си

искаше да обогати, и Греко-Римляне-ти ся при

нуждавахѣ да му испълнятъ воліѣ-тѣ, и ся по
казвахѣ, послушливи на всякѣ неговѣ заповѣдь,
като че имъ нѣ проваждаше нѣкой тѣхенъ Го
сподарь (1).
10 Съ едны отъ тыя посланницы онъ бѣ про
водилъ и едного отъ писари-ты си, родомъ изъ Г
таліи, именемъ же Константіа, кого-то военачал
никъ Западнихъ Римляновъ Аетій му бѣше про
водилъ за писарь (1). Той убо Константій, като
ся разговарялъ единъ день съ Ѳеодосіа, реклъ му
че може да убѣди Атила да опази миръ-тъ си съ
Греко-Римляны-ты за много время, ако той Ѳео
доcій ся врече да му даде нѣкоiк богатая женк
за сопругѣ. Онъ же възрадовався че ще закупи
тѣзи Константіевѣ важнж услугж съ еднак толко
ва малкж работѣ, обѣщалъ му ся, ако завьрши
това дѣло, да го ожени за една богатая и благо

-д

ли?

Д. 4?
л. 448 Атила 287

роднѣ момѣ, дьщеріѣ Сатурнина (2) комита до

местикомъ, кого-то Ѳеодосіева сопруга, царица А
ѳинаiда-Еудоксія, бѣше убила (3). Константій си
отиде благодаренъ отъ това обѣщаніе. Но Ѳео
досій слѣдъ малко ся намѣри въ невъзможность
да го испълни, защо Флавій Зинонъ (4) Псавря
нинъ, кого-то Ѳеодосій въ послѣднія-тѣ Уннскаж
войскѣ, кога-то не му бѣхъ остали ни войнн ни
военачалници, и кога-то ся бояше отъ день на
день да не дойде Атилъ и на самый Цариградъ,
бѣ призвалъ при себе си съ Ісаврянско-то нему
подчинено воинство, и го бѣ поставилъ да пази
царствующія-тъ той-зи градъ, и кой-то споредь
това бѣ придобылъ при царь-тъ велика и отли
чнѣ, силѣ, бѣ ся назвалъ главенъ военачалникъ
на восточны-ты войскы (5), и бѣ даже станалъ
консулъ въ това 448 лѣто (6), той Флавій Зи
нонъ, като чулъ че Ѳеодосій обреклъ Константію
Сатурниновѣ-тѣ дьщерія, или защо-то тя му ся
помолила да іак избави отъ него че го не ще,
или защо-то нѣкой-си неговъ пріятель Ник. любилъ
и му ся помолилъ да му помогне скоро да ѣзь
мне, онъ, безъ да ся бои отъ царь-тъ, защо бѣ
стигналъ до степень да ся не бои отъ никого,
проводилъ тайно свои чиновницы та извадилъ момя
та, изъ крѣпость-тѣ въ коin-то сѣдяла, и iк о
женилъ за своего пріятеля Руфа (7). Ніи ще ви
димъ по-долу (8) какъ ся оплака за това Кон
стантій на Атила, и какъ онъ поемнѣ жарко врьху
ситова дѣло, иго направи дипломатическы предметъ.
244. Глава Т1П л. 448

11 Между това Атилъ, понеже вышеречени-ти

четыри посолства не му свѣршихѣ никонѣ работѣ,
рѣшися да проводи къ Ѳеодосію и пято, но съ
предложенія іоще по-тяжкы за Греко-Римско-то
царство, какъ-то ще видимъ въ слѣдующія-тъ па
раграфъ. Това ново посолство ся составляваше
отъ Уннина Тѣлка, кой-то много бѣ ся отличилъ
съ храбрость-тѣ си въ послѣдны-ты Уннскы вой
ны, и отъ Грека Ореста, родомъ изъ Панноніѣ
близо при Савѣ рѣкѣ, кой-то имаше отца Тату
ла, а сопругѣ дьщеріѣ-тѣ на комитъ-Ромулажи
теля Патавіи града Норическаго при рѣкѣ Дра
вѣ (1). Пріскъ ны казва тука че Паннонія въ то
ва время принадлежала Атилу, и че муся подчи
нила споредъ условія-та на единъ договоръ, що
былъ направилъ съ Аетіа Западо-Римскаго воена
чалника, какъ-то и ніи выше на редъ-тъ му по
казахны (2). Отъ тамо ся разумѣва че Орестъ,
ако и да е былъ родомъ Грекъ, и ималъ Римля
ны родители, като станѣлъ обаче съ покореніе
то на отечество-то си Уннскы поданникъ, можилъ
е да влѣзе и въ службѣ Атиловѣ.
12 Ти убо двоица посланници, като дойдо
хж. на Париградъ и быхa представени предъ царя
досіа, Тако ну вручи отъ Атила писмо содер
тщее тыя четыри предложенія:
1" Какъ Чеодосій не струва добрѣ дѣто му не
994ва бѣглецы-ты, кои-то ако и сегаму не пре
9999 Фвъ 9 да подигне на срѣщи, ну войнѣ;
9" 1499 Греко-Римляне-ти не трѣба веке да
 л. 448 - Атилія зако

орятъ и сѣктъ земіѣ-тѣ, коiк-то Унни-ти съ од

ружіемъ своимъ завладѣли, и коя-то ся простира
на длъжь по Дунавъ-тъ отъ Паннонік до Нова
града (1), а на ширъ отъ Дунавъ-тъ до пять дни
пѣть на вѣтре къмъ-то югъ;
3? Какъ торгъ-тъ (панагиръ-тъ), кой-то до се
га ставаше въ 1ллуріи на Дунавскыя-тъ брегъ (2),
отъ нынѣ трѣба да става въ града Нaiccа (Нишь),
защо като отъ Унны-ты завладенъ той градъ е
веке общій предѣлъ на двѣ-ты сопредѣлны цар
ства (3), и отстои точно пять дни пжть на вѣтре
отъ Дунавъ-тъ;
4? Какъ, ако царь Ѳеодосій има нѣщо да пре
кослови на нѣкои отъ тыя предложенія, може да
проводи Атилу посланницы, но тіи посланници
трѣба да не сж нѣкои прости и долни человѣци,
но отъ най-предны-ты му велможи консулскаго са
на; аколися боятъ да дойдятъ даже достолныя-тъ
му градъ, онъ е готовъ да слѣзе да гы пріемне
на Сардикѣ (Софіь).
Това писмо като прочете Ѳеодосій, ѣдко му
расправи, чрезъ толковника Вигила, що-то му бѣ
Атилъ и отъ уста зарачалъ, а послѣ излѣзе зае
дно съ Вигила да пойде да посѣти и пьрваго ми
нистра Хрусафія (4).
13 Той Хрусафій, (кой-то имаше прозваніе
Чюма (1), и бѣше станалъ началникъ на скопцы
ты царскы самъ сущій скопецъ), ползующися отъ
легкоуміе-то Ѳеодосіево, бѣ малко по малко обла
далъ съвѣршенно слабаго того царя, и отъ какъ
22
290 Глава И11 л. 445

ся бя отдалечила царица Еудоксія (2) бѣ станжлъ

вѣрнѣйшій и тайнѣйшій неговъ совѣтникъ, имѣя
санъ царскаго шамбеллана и спаѳаря. Сичка-та
негова добрина бѣше лична-та му хубость; а за
лошавинѣ ако пыташъ, сички-ти лошавины ся бѣ
хх, струпали отгорѣ му: защо онъ естествомъ бѣ
ше злосторникъ, сребролюбецъ, грабитель, нече
стивъ, крѣвникъ, безвѣрникъ, злонравенъ, безче
стенъ, и за да претѣшчи свои-ты соперницы, и да
има въ рѣкѣ-тѣ си Господаря своего, правяше
безсовѣстно всякы насилія, всяческы вѣроломства,
и много грабителства на общественны-ты пары.
Всичкы-ты подлости и вся-ти развращенія, кои-то
могѣтъ да минктъ человѣку презъ умъ-тъ, цар
ствовахѣ съ него наедно почти до смьрть-тѣ Ѳео
досіевѣ. Ако ся покажяше нѣкой врагъ да дига
войнѣ противу царство-то, онъ совѣтуваше немо
щнаго и отъ воинственъ духъ лишенаго Ѳеодосія
да ся мѣчятъ съсъ злато да умирятъ него врагъ;
ако ли любочестенъ и храбръ нѣкой военачалникъ
царскый ся намѣряше да погълчи противутыя под
лости, онъ му го представляваше като мятежникъ
и славолюбецъ, и той-часъ го дигахѣ отъ средак
тѣ (3). Ето съ нѣколко рѣчи какъ е описано отъ
Суда бѣдно-то состояніе на Ѳеодосіево-то цар
ство: «Римскый царь Ѳеодосій малый, кой-то бѣ
« ше невойнственъ и боязливъ, и притекаваше
и миръ съ пѣнязы а не съ оружія, много зло на
« прави на Римско-то царство: защо като бѣ ся
и отхранилъ отъ скопцы. онъ ся покоряваше и на
л. 448 Аттила 291

« всяко повелѣніе скопцовъ, така що и най-отли

« чны-ты велможи и сановници царски имахѣ ну
« ждѣ отъ тѣхнж-тѣ помощь, и много необычай
« ны работы станѣхѣ, въ політическы-ты и воен
« скы-ты чиновы, защо отъ тѣхно-то ненасытно
« сребролюбіе не влазяхѣ веке въ началство мак
« жи кои-то можахъ да управляватъ, но хора
« кои-то давахѣ пары. Най-сетнѣ тія скопци до
« карахѣ царство-то до едно много бѣдно и без
« пжтно состояніе, а Ѳеодосія залъгвахж. като
« дѣте съ играчкы, и го направихѣ да не прави
« нищо за память достойно въ животъ-тъ си, но
« да ся упражнява до пятьдесять-годишныя-тъ си
« животъ въ рѣкодѣлны нѣкои художества (4), и
« да ходи често на ловъ, а за управленіе-то на
« царство-то си да не мысли, но да го оставя
« на скопцы-ты и на Хрусафія» (5). За примѣръ
на голѣмо-то и гнусно-то Хрусафіево сребролю
біе, ніи ще кажемъ тука само това че, като ста
нж. въ лѣто 447 патріархъ Цариградскый Флаві
анъ маѣжъ добродѣтеленъ, Хрvсафій турнѣлъ про
стаго Ѳеодосія, обитающаго тога-зи въ Халкидо
нѣ, да му зарѣча че трѣба по обычаю да му
проводи за посвященіе-то си благословенія (251о
уiat). Флавіанъ же, възсѣкавъ че му ище благо
словены просфоры, проводилъ му чисты благосло
вены хлѣбовы. Хрусафій му праща на задь тыя
хлѣбовы, и муказва че царь-тъ иска златы бла
гословенія! Горкый Патріархъ разумѣлъ тога-зи
работѣ-тя, но, понеже былъ сиромахъ, отвѣщалъ
292. Глава И11 л. 446

му че пары да проводи нема, но ако ще, може да

му проводи церковны-ты священны съсжди. Врьхъ
това Хрусафій ся разсьрдилъ и не престанжлъ да
подига различны гоненія противу Патріархъ-тъ,
догдѣ ся събра, по негово побужденіе и съ цар
ско одобреніе, въ Ефесъ еретическый соборъ подъ
предсѣдателство-то Діоскора Патріарха Алексан
дрійскаго, кой-то не само го осѣди и свали отъ
Патріаршескыя-тъ престолъ, но даде причинѣ та
го испядихж изъ градъ-тъ съ бутанія и рита
нія, отъ кое-то пострадавъ чрезвычайно человѣкъ
тъ умрѣ слѣдъ три дни на 11 Августа л. 449(6).
Такъвъ бѣше Хрvсафій, кого-то Атиловый по
сланникъ ѣдко, изшедъ отъ Ѳеодосія, отхождаше
съ Вигила да посѣти.

. 14 За да отиджтъ при Хрусафія, требва

ше да минжтъ презъ различны отдѣленія на цар
скы-ты палаты, кои-то като видѣ Блко, почудися
за хубость-тѣ имъ. А като влѣзохж. при Хруса
фія, и хванѣ "Бдко да ся разговаря съ него,
похвали му царскы-ты палаты, и ублажи богат
ство-то имъ. Това като претълкува Хрусафію тъл
ковникъ Вигилій, онъ му отговори че може и той
да добые богатство и позлатены домовы, стига са
мо да остави Унны-ты и да дойде при Греко
Римляны-ты. На това ѣдко му отговори, че не
може да бѣде, защо не е законно да си остави
человѣкъ Господарь-ть безъ неговк-та, волія.
Хрусафій же лукавъ, безъ да му отвѣрне на та
зи дума, хванѣ тога-зи да го пыта: влазяли сво
л. 448 Атила 293

бодно при Атила, и има ли вліяніе помежду Ун

ны-ты; а той му отговори че е даже и пріятель
съ Аттила, и че стража-та му е нему повѣрена
заедно съ другы отличны чиновницы, отъ кои-то
сѣкы единъ го пази оружіемъ наредъ во опредѣ
лены за сѣкыго дни. Обрадовався на това извѣ
стіе Хрусафій рече ѣдку, че ако ся вакълне какъ
не ще каже никому нищо, онъ ще му каже е
днѣ работѣ, отъ кон-то има, да ся ползова мно
го; но сега, приложи, не му е время-то, и ако
ще, да дойде нри него на вечерѣ, а че тога
зи ще му каже; но да дойде самъ, безъ да до
веде съ себе си ни Ореста, ни другыго отъ дру
жинѣ-тѣ си. Ѣдко му ся врече, и така ся тога
ва раздѣлиха (1).
15 А вечерь-так ѣдко пакъ отиде при Хру
сафія на вечерѣ, и онъ като го нагости, и о
станѣхѣ сами заедно съ Вигила, отвори разговоръ
тъ и му рече: «Слушай Господине: азъ ти ся
закливамъ че, що-то щѣ ти каждѣ, не е никакъ
за твое зло, а паче за голѣмо твое добро; за
кълни ми ся и ты че не щешь да го обадишь ни
кому, даже и ако ся не свырши, а че тога-зи ти
го казвамъ.» Согласися на това ѣдко, кой-то ни
какъ не знаяше за каквѣ работѣ бѣше слово-то,
а само на това гледаше че щямъ да ся полз0Ва
много, и така ся закливатъ и двама-та. Послѣ
Хрусафій му казва: «Кога ся завьрнешь на Ун
« нiis, гледай да можешь да убіешь Атила; а
« сетнѣ дойди при насъ, и бѣди увѣренъ че ще
2941 Ллана ТТТ л. 445

« живешь быяшешагучно, и пе пмащь богатство

« шши- « На еще толпива вечаянно и упразно

прашиваніе, ѣдко, като дивъ и безсовѣстенъ вар
внулъ. кап-то дразняхѣ, само показани-ти богат
ства, безъ да покаже никое удивленіе, отговори
чеся вряча да стори онова вцо-то иска, но че
трѣба да му ся даджтъ пары, и то не много, а
само пятьдесятъ літры злато, за да даде на под
чинены-ты си человѣцы, като да му помогнатъ и
тіи да ся свѣрши тая работа. Скопецъ-тъ обра
дованъ отговори чe e готовъ да му гы чете той
часъ. Но ѣдко рече тогазь че не быва той да
ты поси съсъ себе си, защо като ся върне, А
тилъ ще да го запытва, и него и дружинж-тѣ му,
каквы даровы и колко пары му дали Греко-Рим
ляне-ти, а той не ще може да ты укрые, защо
все щлятъ да гы видятъ по пять-тъ другаре ти
му, и той ако да скрые, они щлятъ да му ка
жактъ. За това по-добрѣ е да стоятъ сега пары
ты, а него да проводятъ назадь да занесе отвѣтъ
тъ на посолство-то си, и да проводятъ заедно и
Вигила за да зьмне той отвѣтъ отъ Атила заради
бѣглецы-ты, а чена вращаніе-то му онъ щечрезъ
него да стори извѣстіе какъ да му ся проводятъ
пары-ты. Скопецъ-тъ помысли че добрѣ гово
ри варваринъ-тъ, и одобривъ мнѣніе-то му,
испрати го, и отиде да прикаже на царь-тъ ра
бол-та (1).
16 Ѳеодосій като чу, видѣ за добро да по
выка и маrieтра Мартіaлія, за да каже и нему
л. 448 Атила 295

Това нѣщ0, и да му иска мнѣніе-то, защотой ма

гістръ по нужды требваше да сопричаствова ва
Вся-ты царскы совѣты, понеже колко-то повѣсто
носцы, тълковницы и войны имаше въ цареви-тя
стражѣ, бѣхѣ сички-тя нему подчинени. Мariстръ
Мартіалій не намѣри и той нищо противно да ка
же за това черно дѣло, и отъ тамъ ся разумѣва
до кой степень бѣше достигняло развращеніе-то
на Вvзантійскыя-тъ Дворъ, така що и самъ царь
тъ и най предни-ти му сановници да пріематъ съсъ
радо сьрдце увѣщаніе за убитіе-то на сопротив
никъ-тъ си, кому-то не можахж. оружіемъ да пре
одолѣнктъ. А токмо за начинъ-тъ на испълненіе

то на това увѣщаніе совѣтующе ся рѣшихж, да

проводятъ посланникъ до Атила, не само Вигила,
но и Максіина (1) военачалника благороднаго и царю
любимаго, така що Вигилъ да пойде по видимо
му като тълковникъ Максіміновъ, и давѣрши какъ
то ще го настанява ѣдко, а Максімінъ, безъ да
знае нищо отъ тайнѣ-тѣ работа, да занесе, ка
то истинный посланникъ, царскы-ты писма за от
вѣтъ на Атила, и да му рече нѣщо и изъ уста.
Писма-та Ѳеодосіеви содержавахѣ: «какъ Вигилъ
е само тълковникъ, а Максімінъ е истинный цар
скы посланникъ, защо той е чиномъ по-горенъ
отъ Вигила, и родомъ свѣтлѣйшій, и царю много
пріятель; какъ Атилъ не трѣба да турьѣ рѣкѣ
на Греко-Римская-тѣ землѣ противу условія-та на
договоръ-тъ; и какъ бѣглеци му ся проваждатъ,
освень колко-тому ся бѣхѣ предали по-напредь 10
296. Глава IVІП л. 448

ще седемнадесять, защо по-вече нема. » Това пи

шаше Атилу Ѳеодосій въ отвѣщателны-ты си пи
сма. А отъ уста зарача Максіміну да му рече:
« Кака не трѣба да иска да муся проваждamа
посланници отв голѣма чина, защо, то не е бы
вало никога, нито въ время на прародители-тыму,
нито въ время на другы Уннскы началницы, но
всякога имъ ся е проваждалъ за посланникъ единъ
кой-водѣ воина и повѣстоносеца; а за да бы мо
гли да ся сговорятъ и спогодятъ за колко-то ра
боты не сж съгласни по между си, добро е А
тилъ да му проводи Нѣгиша (1) на Цариградъ,
защо да му ся прати, какъ-то иска, посланникъ
упатическаго чина, а онъ да дойде самъ да ся
сговори съ него на Сардікѣ, то не е възможно
да бжде, понеже той градъ отъ него разорившійся
не е веке градъ, но грозны развалины (2). Тыя
писменны и изустны отговоры ѣдко гы знаяше си
чкы-ты, какъ-то ще видимъ по-долу, но Максі
мінъ не знаяше онова що бѣ ѣдку тайно зара
чено. Така това Ѳеодосіево посолство имаше пред
мета: единыя-тъ явенъ и исповѣдуемъ, доволенъ
съ дерзновенность-тѣ си да почете Греко-Римско
то Правителство, а другыя-тъ таинъ и покрытъ,
доволенъ съ безчестность-тѣ си да му нанесе не
изгладимѣ хулк и укоризнѣ. Горкый Максімінъ,
высокочинный той сановникъ, тръгваше убо, безъ
да знае, ведно съ едного убіеца, поне какъ-то го
мысляхѣ Хрусафіевци; а за да има на пять-тъ
си и единъ добръ другарь, помолися на Пріска
д., 448 Атила 297

ритора, кой-то му бѣше много пріятель, да пойде

съ него наедно (3), и тому ніи смы длъжни за о
писаніе-то на това любопытно посолство, отъ кое
то ся научавамы толкова занимателны подробности.
17 трыняхъ убо Максиминъ и Вигилъ Ѳео
доcieви посланници, заедно съ Ореста и Бдка,
Атиловы посланницы, и за нѣколко дни стигнаха
на Сардікѣ, тринадесять дни пѣть отъ Цариградъ
отстоящаяіѣ. Тамъ като слѣзохѣ на конакъ, Максі

мінъ и Вигилъ видѣхѣ за добро да призовѣтъ на

угощеніе ѣдка и дружинж-так му. Зехлѣ убо отъ
жители-ты овцы и говеда, и заклавше гы наготви
хѣ различны ястія, и сѣднихж на обѣдъ. Посре
ди угощеніе-то, Уннски-ти посланницы като хва
ляхѣ Атила, а Греко-Римски-ти Ѳеодосія, Вигилъ
ся обърня, да каже, че не е праведно да ся сра
внява Бога са человѣка, и съ това искаше да
кажече Ѳеодосій былъ богъ, а Атилъ человѣкъ (1).
Отъ това слово Унни-ти ся раздражаватъ, и отъ
распріѣ на распрѣ ся распалятъ до толкова, що
гнѣвъ-тъ имъ достигня до вышнійкѣ степень, и
можаше да стане нѣкое поличe, aко Максімінъ и
Пріскъ, като разумни человѣцы, не бѣхѣ ся пот
щали да обърнѣтъ възъ другія странѣ разговоръ
тъ, и да ся потрудятъ да гы умирятъ съ разли
чны учтивости; а наипаче гы укроти Максімінъ съ
единъ великолѣпенъ даръ по спора ѣду и опе
сту слѣдъ обѣдъ отъ коприняны одежды и Індій
скы драгоцѣнны камени. Орестъ тогaва почака до
гдѣ си отиде ѣдко, и рече Максіміну: «Ты си
299. Глава ГЛТ л. 445

« добръ и мудръ человѣкъ, понеже не правишь

« такыва погрѣшности, каквы-то правятъ ваш
« ти царски сановници, кои-то важахжѣдка безъ
« мене на вечерѣ, и му сторихѣ чести и даро
« вы. « Максиминъ и Прискъ ся удивихъ на това
негово слово, и показавше че нищо не знаяхь
отъ тѣмъ работа, попытахъ то какъ и кога слѣ
были него пренебрегли, а ѣдка почели; онъ же,
безъ да отговори нищо, излѣзе и си отиде. Нау
тре като трътнжхлѣ пакъ на пять, они казахж. на
Вигила онова що имъ бѣ реклъ Орестъ, а той
имъ отговори какъ Орестъ не трѣба да ся сѣрди
че го не почели равно съ Тѣдка, защо онъ е
простъ служитель и писарь Атиловъ, а ѣдко еи
зряденъ военникъ, и въ Уннскыя-тъ народъ за
минува чиномъ много Ореста. Тoва като имъ ре
че, обѣрился къмъ ѣдка, и си поговори съ него
нѣколко по Уннскы, а послѣ ся обърнѣ пакъ къ
шимъ, и ижъ рече, наистинѣ или на лъжж, че ужъ
му обадилъ опoва що му бѣхѣ казали, а той ся
толкова разгнѣвилъ, що едва онъ можилъ да го
укроти. Между тыя достигнѣхѣ на града Нaiccs
(Пишь), кого-то намѣрихѣ пустъ, защо бѣше ся
разорилъ отъ Упны-ты въ предидущія-тя война,
и безъ друты жители, освень нѣколико болны,
кои-то сѣдяхъ въ священны-ты обиталища, и ви
дѣхъ съ прискорбно сѣрдце"че сичко-то тамошо
порѣчіе бѣше пълшо съ человѣческы кости отъ о
ныя, кои-то бѣхмѣ ся убили въ речена-тa войнѣ.
Кпто не найдохѣ убо тамъ мѣсто да кондисатъ,
л. 148 Атила 299

дръшнѣхж ся малко по-горѣ отъ рѣкѣ-тѣ (2), и

тамъ пренощовахѣ на чисто подъ небе-то. А на
утре станѣхѣ пакъ, и отидохъ при тамъ близо
находящагося Агінѳеа военачалника Греко-Рим
скыхъ во 1ллуріѣ полковъ, за да пріемнатъ отъ
него, споредъ царски-тѣ заповѣдь, пять-минѣ отъ
седемнадесять-ты бѣглецы, кои-то Ѳеодосій пиша
ше че проважда на Атила, защо тыя пять-мина
бѣглецы той щеше да имъ предаде. Агінѳей като
ся научи кои бѣхѣ и защо слѣ дошли, прія ты
учтиво, нагости гы добрѣ неiiк вечеръ, и на утро
имъ предаде пять-минж-тѣ бѣглецы, и ты ис
прати (3).
18 Тръгнаха убо пакъ, и оставивше Нaiс
скы-ты предѣлы, управихжся къмъ Дунавъ-тъ.
Но посреди плтуваніе-то си влѣзохѣ въ едны гор
скы и лѣсовиты тѣснины, презъ кои-то минуваха
чрезъ много кривы и на сямъ на татъкъ забыко
ляющы пѣтища. Въ тѣхъ они замръкнѣхѣ, и ко
га-то сѣкахѣ че вьрвятъ къмъ-то западъ, напра
сно видѣхѣ като съмнѣ че бѣхѣ срѣщо въстокъ!
Това даде поводъ на нѣкои-си отъ дружинѣ-тѣ,
кои-то не знаяхя мѣстно-то положеніе, да извы
катъ че слънце-то вырвѣло на опакы, и че то
знаменувало сопротивны получія! но истина-та бѣ
ше, че пѣть-тъ като кривъ ся управяше тога-зи
отъ западъ къмъ въстокъ. Най-сетнѣ изшедше

изъ тыя мѣчны мѣста, дойдохѣ на едно равно по

ле, и то лѣсовито, кое-то като проидохѣ, дости
гихъ веке на Дунавъ-тъ (1). Тамо намѣрихѣ
300 Глава ТПГ л. 448

множество Унны, кои-то минали преди нихъ Ду

навъ-тъ съ малкы единодревны лядіи отъ тѣхъ на
правeны, и кои-то имъ рекохѣ че минжли, защо
то щялъ да дойде и Атилъ, ужь за да сториловъ
въ Греко-Римская-тѣ землѣ, но наистинѣ за да
излезе пакъ на войнѣ че му не предавали сичкы
ты бѣглецы. Тіи убо Унни, като ся научихѣ, кои
и какви были онія пятници, потщахлся да гы
прекаратъ съ свои-ты речены лядіи презъ Дунавъ
тъ, и тъй они, като вьрвѣхѣ пакъ вси наедно до
седемдесять стадіи
седемдесять стадіи (2),
разу, ѣдко
подко и
и Орестъ
чр гы остави
хѣ тамъ на едно поле да чакатъ, догдѣ они пой
дѣтъ напредь и дадѣтъ Атилу извѣстіе чему до
шли отъ царь-тъ посланници (3).
19 Отидоха убо ѣдко и Орестъ, а Максі
мінъ, Вигилъ и Прicкъ, заeдно съ Унны-ты кои-то
имъ бѣхѣ станѣли водници, чакахѣ до вечерь
тѣ, безъ да имъ ся случи нищо. А кога-то веке
мрькнѣ хубаво (1), и бѣхѣ сѣднѣли да вечерятъ,
чухѣ напрасно четропатъ коніе идѣщи къмъ тѣхъ.
Слѣдъ малко наистинѣ дойдоха при нихъ двоица Ун
ни, и безъ да слѣзжтъ отъ конь рекохѣ имъ да запо
вѣдатъ че гы выкаАтилъ. Максімінъ имъ благодари,
но имъ рече че сега векемръкнѣ, и тіи сѣ уморени»
тазатова ще сторятъ и они добрѣ да слѣзатъ отъ
коніе-ты, да ядѣтъ заедно хлѣбъ, да си почи
нѣтъ такія нощь, а че на утре вси наедно от
хождатъ. Послушахѣ убо Унни-ти, и сшедше
сѣднѣхѣ на трапезѣ, и ся нагостихѣ заедно. А
наутре трътнахѣ на пакть вси, и стигнахѣ на
л. 448 Аттила 301

Атиловы-ты сѣни (чадѣры), кои-то бѣхѣ твѣрдѣ

много, по часа девятаго на день-тъ (2). Тамъ ка
то слѣзохѣ, най-пьрво-то имъ дѣло бѣше да си
поставятъ сѣни-ты. За това избрахѣ едно хуба
во мѣсто върху еднѣ могилѣ. Но присущи-ти
варвари имъ рекохѣ, че тамъ небава, защо Ати
лова-та сѣнь бѣше на по-низско мѣсто положена.

Понудихася убо да си поставятъ сѣни-ты на дру

го мѣсто, кое-то имъ Унни-ти показахѣ (3).
20 А чтомъ ся тамо настанихж, ето че дой
дохѣ, при тѣхъ ѣдко и Орестъ, заедно съ Скот
та брата Нѣгишева (1) и другы знамениты Унны,
и хванаха да гы пытатъ за конѣ работж сж до
шли посланници, и какво искатъ. Они сж: почу
дихж за единъ такъвъ-зи въпросъ, и хванаха да
ся гледатъ единъ другы. Но Унни-ти повторихж
въпросъ-тъ си, и искахж, неотмѣнно отвѣтъ. То
гава Максімінови имъ рекохѣ, че не могатъ да
кажѣтъ тѣмъ защо сж дошли, защо царь-тъ имъ
е заповѣдалъ да кажатъ това само на Атила, а
не другыму нѣкому. Услышавъ единъ такъвъ-зи
отговоръ, Скотта ся раздражи и рече, че и тѣмъ
Господарь-тъ имъ е заповѣдалъ та сж дошли да гы
пытатъ, а не отъ свое си любопытство. На това
пакъ Максімінови отвѣщахж, че законъ-тъ на по
сланницы-ты не е такъвъ, що, безъ да излѣзатъ
при кого-то съ проводени, и безъ да го видятъ,
онъ да гы пыта чрезъ другыго за какво ся, до
шли; че това го знаiлѣтъ и сами-ти Унни, кои-то
съ толкова пѣти доходили посланници при Греко
302. Глава И11 л. 448

Римскаго царя; и че слѣдователно трѣба и Атилъ

да вѣрви споредъ той-зи законъ, защо инакъ не
ма да кажатъ за какво снѣ дошли. Като зехай
той-зи положителный отвѣтъ, Унни-ти веке нема
ха, що да рекатъ, и ся вырнаѣхаѣ при Атила. Но
послѣ пакъ пріидоха безъ ѣдка, и съ голѣмо у
дивленіе на Максіміновы казахѣ имъ все за что

то посолствуваха, приложивше чe, aко нематъ

друго да кажатъ, Атилъ имъ заповѣда скоро да
сu отидактъ. Това услышавше Максіміанови, па
днѣхѣ въ съвѣршено недоумѣніе, защо не можа
хлѣ, да разумѣлѣтъ какъ бѣхѣ станѣли извѣстни
на Атила тайнѣйши-ти цареви завѣщанія. А като
си помыслихѣ че не трѣба нищо да казватъ за
посолство-то си, ако ся не сподобятъ да излѣ
злѣтъ предъ Атила, рекохѣ на Унны-ты че за то
ва ли что имъ они изрекохѣ, или за друго нѣ
що посолствуватъ, то не принадлежи другому да
гы пыта освенъ самъ Господарь-тъ имъ, и токмо
съ него щжтъ за това да ся разговорятъ. Они
же имъ на това, повелително отвѣщахѣ: «Кога е

тѣй, віи немате веке да сторите друго, освень

тозь часъ да си вьрвите назадъ» (2).
21 Горки-ти посланници хванахаs веке да ся
готвятъ за трѣгнуваніе. А между това Вигилъ
сѣрдитъ, хванѣ да ты мыпри и да ты укорява че
дали такъвъ-зи отвѣтъ на Унны-ты: «Ако бѣше

остало на мене, рече имъ, щяхъ да имъ искѣрты,

нѣкоѣ лѣжа, съ коь-то они ся быха, убѣдили
да вы заведѣтъ при Атила: защо по-добрѣ е да
л. 448 Атиля 303

ны уловятъ послѣ лѣжа-тѣ, а не да ся вырнемъ

така безъ да извьршимъ нищо. Вѣрвайте, прило
жи, че ако ся вредяхъ веднѣждь да ся разговоры;
сѣсъ Атила, лесно го убѣждавахъ азъ него да ся
остави отъ распріѣ-тѣ що има съ Греко-Римля
ны–ты: защ0 ся познавамъ съ него іоще отъ А

натоліево-то посолство (1), и ѣдко мя обыча. 5

Това казваше Вигилъ, не че го бѣше грыжа за
напразно-то врьшаніе на посолство-то, но защо
то искаше да излѣзатъ, съсъ причинѣ на посол
ство-то, предъ Атила, или лѣжѣ сѣ рекли затова
или истинѣ, и така онъ да намѣри время да ся
сприкаже съ Тдка за онова що бѣхѣ ся съ него
противу Атила увѣщали, и за донесеніе-то на
злато-то, кое-то онъ бѣше реклъ че трѣба да ся
раздаде на оныя кои-то ще му помогнятъ. Но не
знаяше горкый че го бѣхѣ предали: защо ѣдко,
или че отъ край ся е былъ прелестно обѣщалъ,
или че отъ послѣ ся е отъ Ореста уплашилъ да
не бы да обади и на Атила онова що слѣдъ у
гощеніе-то имъ въ Сардикѣ бѣше на Максіміно
вы казалъ укоряіѣщи го че ходилъ тайно безъ
него та ся разговарялъ съ царь-тъ и съ Хруса
фія, отходи та обажда на Атила наговореныя-тъ
противу него навѣтъ, и количество-то на злато-то
кое-то щяло да ся проводи, какъ-то и предметы
ты на пришедше-то посолство (1). Верху еднота
кова открытіе Атилъ можаше той-часъ, не само
да натири Ѳеодосіевы-ты посланницы, но и да о
бяви пасичкыя-тъ свѣтъ омразно-то му поведеніе,
зод глава 1111 " Гл. 448

и да го накаже оружіемъ съ ново и страшно вое

ваніе. Но като мудръ и дълбокъ полiтикъ, онъ
не рачи да стори това, защо помысли че, като
немaше днесь за днесь освень Тѣдково-то свидѣ
телство, Ѳеодосій лесно можаше да рече че все
това е черна клевета нарочно измыслена; видѣ у
бо за добро да потьрпи догдѣ намѣри и другы не
лесно отрицаемы свидѣтелства, и за това хванж
да дразне различно Греко-Римскы-ты посланницы,
какъ-то щемъ на долу да кажемъ.
22 Кога-то убо Максімінови бѣхж. натова
рили, и щахѣ принуждени да вьрвятъ презъ нощь
тѣ, дойдохѣ пакъ нѣкои си Унни, и имъ рекохаж
че Атилъ заповѣдалъ да останактъ, понеже бѣ у
же мрькнжло. Радостно они пріяхѣ това извѣстіе,
и си стоварихѣ пакъ вещи-ты на исто-то мѣсто,
А слѣдъ малко дойдоха, и други человѣци, и имъ
донесохж. за вечерік единъ цѣлъ волъ и нѣколко
рѣчнж рыбак проводены отъ Атила. Тогава они,
іоще по-вече възрадовани, сѣднихж, та ся наіа
дохж, и тихо ся послѣ обърнахж. на сънь. А
сутринь-тѣ, кога-то, пълны съ добры надежды,
мысляхѣ че ще имъ дойде нѣкое пріятно извѣ
стіе отъ Атила, онъ имъ пакъ исты-ты человѣцы
проводи да имъ реклѣтъ, чe, aко нематъ нѣщо
друго освень кое-то онъ знаяше да му кажжтъ,
трѣба да си вьрвятъ! Ожалихѣ ся на това гор
ки-ти посланници, и безъ да отговорятъ нищо,
хванахѣ отнова да ся готвятъ на пять, совсѣмъ
що ся препираше пакъ Вигилъ и думаше какъ
л. 448 Атила 305

требвало да рекѣтъ че иматъ и друго да кажктъ

на Атила. Съ тѣхъ наедно бѣ дошьлъ на Уннско,
не заради посолство-то, но за еднѣ своія си ра
ботѣ цо имаше съ вышепомянктаго (1) Констан
тія писаря Атилова, нѣкой-си Рустікій, кой-то
знаяше добрѣ Уннскыя-тъ языкъ. Пріскъ убо, ви
дящи Максіміна прискорбна и ожалена, безъ да
каже никому нищо, зема съ себе си реченаго Ру
стікія, та отходи при Скотта брата Нѣгишева,
(защо Нѣгишь, отшедъ при Акациры-ты, какъ-то
ся выше (2) рече, не бѣше тогава тамо), и му
казва, Рустикію тълкующу, така: «Максімінъ е
готовъ да ти даде премпого даровы, ако намѣришь
нѣкой способъ да го извадишь предъ Атила, за
Ц0 Така. Само Онъ може да си испълни посолство
то; а това посолство ще блѣде полезно, не само
на Унны-ты и на Греко-Римляны-ты вообще, но
и Нѣгишю особенно, защо царь Ѳеодосій го иска
да пойде посланникъ на Цариградъ за да си рас
правятъ и утъкмятъ расри-ти кои-то сжществу
ватъ между двѣ-тѣ царства, и ако пойде, онъ
много ще даровы да получи. А сега като нема
тука Нѣгиша, ты трѣба да ся потрудишь за на
ше, или паче за братово си добро. Мы знаемъ
че и тебе тя слуша Атилъ, и имашь доста влія
ніе при него; а това извѣстно мы не быхмы го
чули, ако оніи кои-то го казватъ не быхѣ дѣломъ
за него увѣрени.» На тыя искусны и за Скотта
доста ласкателны словеса Прісковы, онъ ся пока
ве-ч.
за чувствителенъ, и отвѣщавъ рече, какъ не трѣба
23
306 Глава И11 л. 413

да иматъ никое сумнѣніе че и той има предъ А

тила равно съ брата си дерзновеніе и да говори
и да вьрши; и той-часъ си възсѣднѣ конь-тъ, и
отиде на Атилова-тѣ сѣнь. А Пріскъ възвратив
ся при Максіміна, кой-то сѣдяше іоще та ся о
плакваше съ Вигила за настояще-то си состояніе,
и не знаяше какво да прави, обади му какъ хо
дилъ та ся видѣлъ съ Скотта, що му реклъ, и
що онъ му отговорилъ: «за това ты веке не трѣ
ба да ся грыжешь, рече, но да приготвишь даро
вы-ты що щешь да принесешь на Атила, и да
премыслишь що щемъ да му говоримъ.» Товау
слышавше и двама-та, скочихѣ отъ землія-тѣ,
гдѣ-то бѣхѣ сѣднѣли на трявж-таѣ, и похвалив
ше Пріска за това що направилъ, извыкахѣ дася
вьрнѣтъ слугы-ты имъ, кои-то уже бѣхѣ тръгнѣ
ли съ натоварены-ты коніе, и хванаха да ся со
вѣтуватъ по между си какъ да говорятъ на Атила,
и какъ да му принеситъ даровы-ты, кои-то царь-тъ
му проваждаше, и кои-то Максімінъ му носяше
особенно. За тыя работы като . ся попечавахѣ,
Скоттъ дойде и имъ рече да заповѣдатъ, че А
тилъ гы выка (3).
23 Станяхѣ убо радостни, и отидохнѣ на А
тиловѣ,-тѣ сѣнь, коin-то вардяхѣ на около мно
жество войни. Тамъ, като имъ ся даде позволе
ніе да влѣзаетъ, намѣриха Атила сѣдяща на дрь
венъ престолъ. Пріскъ и Вигилъ ся запрѣхѣ мал
ко на далечь отъ престолъ-тъ, а Максімінъ при
ближuвся поздрави Атила, даде му Ѳеодосіевы-ты
 л. 448 Атила 307

писма, и му рече какъ царь-тъ го поздравлява, и

ся моли Богу за здравіе-то му и за здравіе-то
на домочадіе-то му. А Атилъ му отговори: «Да
даде Богъ Римляномъ що-то они за мене ся мо
лятъ.» Послѣ обратився абіе къмъ Вигила, рече
му гнѣвно: «Какъ си смѣялъ ты да дойдешь ту
ка, о безсрамный звѣрьо, като знаешь добрѣ (1)
че, кога-то заключихмы миръ съ Анатолія, бѣхмы
ся согласили че нема веке да ми дойдятъ послан

ници преди да ми ся предадѣтъ сички-ти бѣгле

ци.»? Вигилъ му отговори че нема веке въ Гре
ко-Римско-то царство Уннскаго рода бѣглецы, за
що колко-то имaше, вси му ся бѣхѣ предали. На
това іоще по-много ся разгнѣви Атилъ, и като
го напсува добрѣ, извыка му: «Скоро да ся мах
нешь отъ предіак ми, че, ако да не ся поврежда
ше законъ-тъ посланническый, сега тя набивахъ

на колъ, и послѣ тя хвьрляхъ да тя изъядитъ ор

ли-ти, защо тъй требваше да тя накажж за твоiк
тѣ безстыдность, и за твои-ты продерзливы думы,
дѣто ми казвашь че немало у Греко-Римско дру
ги отъ нашего рода бѣглецы, защо азъ знаiлѣ че
има много, и гы имамъ по имя записаны.» Сія
рекъ, повелѣ на писари-ты си та донесохж едник
книгѣ, на колѣ-то они бѣха записани, и iк про
четохая. Послѣ рече на Вигила: «Тыя гы азъ и
СКамъ, и ти заповѣдамъ да си отидешь и да ка

жешь това на царь-тъ си. Азъ щѣ проводѣ съ

тебе наедно и Изслава (2) да му каже чe искамъ
да ми проводи сичкы-ты наши бѣглецы, кои-то са
308 Глава ИИИ л. 443

минали въ Греко-Римско даже отъ кога-то сѣдя

ше при насъ за порука, Карпилеонъ сынъ Западо
Римскаго военачалника Аетія (3), защо не мудо
пущамъ азъ нему да проводи единъ день на вой
нѣ срѣщо мене исты-ты мои служители, совсѣмъ
що сьмь увѣренъ че отъ тѣхъ нема ползя ни
коѣ за Греко-Римляны-ты, кои-то, не могуще са
ми да ся пазятъ, повѣрили сж тѣмъ храненіе-то
на землѣ-тж си; защо кой градъ или конь крѣ
пость имъ слѣ тіи опазили отъ оныя, кои-то азъ
сьмь искалъ да завладѣлъ? Това віи съ Изслава

ще кажете царю Ѳеодосію за бѣглецы-ты, а по

слѣ ще дойдете пакъ да ми обадите щели да ны

гы предаде, или ще поемне войнѣ заради нихъ.»

Слѣдъ тыя рѣшителны свои къмъ Вигила рѣчи, о
бърнѣ слово-то къ Максіміну, и му завѣща онъ
да си не отиде, но да чака, че съ него ще да
отвѣщае писменно царю Ѳеодосію; послѣ му по
зволи да му принесе даровы-ты, и гы отпусти (4).
24 Они же като ся вьрнѣхѣ, на сѣнь-тяж
си, хванаха да ся разговарятъ за все що имъ
бѣ говорилъ Атилъ, и Вигилъ ся чудяше какъ въ
напредньо-тому посолство (1) онъ бѣ му ся тол
кова миренъ и кротъкъ показалъ, а сегаго е тол
кова люто напсувалъ! Пріскъ рече че може нѣ
кой отъ Унны-ты, кои-то ся бѣхѣ въ Сардікж
заедно съ нихъ нагостили, да е прогнѣвилъ Ати
ла на срѣщѣ му, aко му е обадилъ че онъ бѣ
назвалъ тамо Греко-Римскаго царя Богъ, а Ати
ла человѣкъ. Максімінъ прія за вѣроятнѣ тѣ-зи
д., 448 Атила 309

Прісковѣ мысль, понеже немаше извѣстіе отъ со

заклятіе-то що бѣ сторилъ Хрусафій противу А
тила. Но Вигилъ и нея намираше сумнителнs, "
и все ся пыташе защо ли Атилъ да го напсува
така! Той, какъ-то ся отъ сетнѣ на Пріска ис
повѣда, не вѣрваше да е былъ обадилъ нѣкой на
Атила нито онова що бѣ бъбралъ на Сардікж,
нито созаклятіе-то що бѣ сторилъ въ Цариградъ.
съ Хрусафія, защо мысляшече, освень ѣдка, никой
другъ не быдерзнѣлъ да пойдеда говори на Атила,
защо гы бѣше страхъ, а ѣдко непремѣнно треб
ваше да мълчи, понеже бѣ ся заклялъ да не ка
зва, и ще да ся бояше, като никой другъ не знае
работж-тѣ, ако му iк открые и му каже че и
малъ соучастіе въ такыва наговоры, да не бы онъ
и него възимѣлъ за согласенъ въ злоумышленіе
то и го бы смертію наказалъ. Въ такыва убо
сумнѣнія и недоумѣнія като ся намѣряхѣ, они,
представъ Бдко, извыка вънъ отъ собраніе-то имъ
Вигила, и като го увѣри че ужь былъ наистинж
согласенъ за злоумышленіе-то, зарача му, като
сега ще пойде на Цариградъ, да зьмне и да до
несе на вращаніе злато-то, що трѣба да ся даде
на кои-то щлятъ да му помогнѣтъ за да ся свьр
ши работа-та, и си отиде. Пріскъ тогава попыта
Вигила що му бѣ реклъ ѣдко; онъ же, самъ из
лъганъ, поиска да излъже, и отвѣща че му реклъ
ужь, какъ Атилъ ся былъ и нему разсьрдилъ за
бѣглецы-ты, защо требвало или сичкы-ты да зь
мне и доведе, или да му дойдятъ посланници
 31О Глава IIII д. 415

отъ най-высокаго чина (2).

25 Като ся така Максімінъ и Прicкъ съ Ви
гила разговаряхж, нѣкои-си отъ Атила проводени
чиновници дойдохѣ та имъ рекохъ че, догдѣ не
ся управятъ и рѣшятъ распри-ти що иматъ двѣ
тѣ царства помежду си, нито Вигилъ нито други
никой отъ посолство-то нематъ позволеніе да от

купувать плѣнницы Греко-Римляны, ни да си ку

пуватъ робы варвары, или кони, или друго нѣщо,
освень що имъ за іаденіе трѣба. Това имъ Атилъ
нарочно и съ предумышленіе заповѣдаше, като да
» бы ся по-лесно уловилъ въ дѣло-то на злоумы
шленіе-то си Вигилъ, ако бы безъ причинѣ на
купуванія донеслъ злато-то. А Максіміна и Прi
ска дьржеше ужь за да имъ даде писменъ отвѣтъ
заради посолство-то имъ, а наистинж за да ча
катъ Нѣгиша да ся вырне отъ Акациры-ты (1),
за да му дадѣтъ даровы-ты кои-то отъ царя
Ѳеодосія му носяхж, и кои-то отъ своiк странж
щяхѣ да му принесятъ. Затова онъ завѣща Ма
кciміну и Пріску да останѣтъ, а Вигила отпусти
да си отиде заедно съсъ Изслава, ужь за да и
ска бѣглецы-ты, а наистинѣ за да донесе 16дку
уречено-то злато (2) .
26 Слѣдъ Вигилово-то отхожданie, Максі
мінъ и Прicкъ сѣдѣхѣ тамъ іoще единъ день, а
нутре ты личныхъ, и отдоха на пять кънъ сѣ
веръ заедно съ Атила. До пѣгдѣ си вьрвѣхѣ съ
него наедно, а послѣ ся отдѣлиха, и отидоха;

- презъ другы пять, по завѣщаніе на водницы-ты

— «
л. 448 Атила 311

имъ Унны, кои-то имъ рекохѣ че Атилъ щялъ да

пойде на едно село, гдѣ-то, совсѣмъ що имаше
много жены, щялъ по Уннскый законъ да ся оже
ши и за другѣ, коя-то была дьщеря Ескамова.
Отъ тамъ вырвѣха на поле по равенъ пѣть, и
минжхлѣ презъ нѣколико корабо-плавны рѣкы, отъ
кои-то най-голѣмы-ты слѣдъ Дунавъ-тъ бѣхъ три:
Дрика, Тига, и Тифиса (1). Тыя три рѣкы тіи ми
нѣхѣ съ единодревны корабы, кои-то ближни-ти
жители въ нихъ употреблявахѣ, а другы-ты гы
минѣхѣ съ малкы нѣкои судна, кои-то варваре
ти носяхѣ нарочно на кола-та си за да минуватъ
съ тѣхъ презъ блатны-ты мѣста. А по села-та
гдѣ-то минувахѣ, жители-ти имъ давахж. за iаде
ніе, намѣсто жито, просо; а намѣсто віно, медъ (2).
Така и на слугь-ты имъ давахѣ, за iаденіе, про
со, а за піяніе едно отъ ячьмикъ направено пиво
кое-то варвари-ти именувахѣ Кама (3) .
27 Като извьрвѣхѣ така много пять, еднж
вечерь стигнахж. късно на мръкваніе, и си поста
вихѣ сѣнь-та да нощуватъ при едно езеро, на
кое-то вода-та ся піяше, и отъ нея си земахѣ
да піѣтъ жители-ти на едно ближно село. Но
презъ нощь-тѣ напрасно ся подигная, съ гърмиль
и чести бляскавицы, и съ силенъ и голѣмъ дъждь,
една таква-зи буря и выхрушка, що не само
сѣнь-тж имъ събори и низверже, но и вси-ты имъ
вещи и съсжды завѣя въ блато-то. Они же убо
явшеся отъ непрестанно вѣinщія-тъ силный той
зи вѣтръ и отъ слученному, на улицѣ и на ве
1
312. Плава ТПГ " л. 448

щи-ти имъ, устрашихѣся совершено, и оставивше

онова мѣсто, разбѣгахѣ ся въ дъждъ-тъ и въ те
мнинѣ-тѣ кой на къдѣ-то можи, и чрезъ разли
чны пжтища прибѣгнѣхѣ въ колыбы-ты на бли
жне-то село, гдѣ-то слѣдъ малко ся собирахѣ е
динъ при другы, и съ выкомъ искахѣ да имъ ся
обадятъ оніи, кои-то бѣхѣ остали на задь. Отъ
тыя выковы събудившеся жители-ти, изскочихѣ
изъ кащія-та си, съ главныхъ въ ранцѣ-ты запале
нак да свѣти, и хванаха да гы пытатъ защо вы
кахѣ така. Унни-ти що бѣхѣ съ тѣхъ наедно
имъ казахѣ що бѣ имъ ся отъ бурѣ.-тѣ при
ключило; они же сія услышавше, умилихлѣся на
состояніе-то имъ, и той-часъ гы уведохлѣ, госте
пріимно въ кжщи-ты си, и за да ся изсушатъ и о
грѣinтъ запалихаѣ имъ отъ тръсти по единъ добръ
огнь. Като така ся успокоихѣ, они послѣ ся на
прасно научаватъ че владѣтель на това село бы
ла една жена отъ бывши-ты сопруты Владовы!
Тая княгыня като услышала за нихъ, потщалася
да имъ проводи за гостьбѣ различны Бастія, а при
това и нѣколико, за совокупленіе, красны жены,
кое-то обычайно ся имало между Унны-ты за го
лѣмъ почесть! Преблагодарени отъ това они сѣ
днѣхѣ та ся наiадохж. отъ тыя iастія, и наго
стихѣ, учтиво и жены-ты, но не гы употребихѣ.
Тамъ останахж. сичкѣ-тажнощь, а сутрень-так о
тидохѣ да си търсятъ вещи-ты и съслѣды-ты,
кои-то и намѣрихѣ сичкы-ты, едны тамъ гдѣ-то
си бѣхѣ поставили сѣнь-тѣ, другы по брегъ-тъ
л. 44в Атила 313

на езеро то, а другы пакъ въ водѣ-тѣ завѣяны,

и си гы прибрахж. Послѣ ся вырнѣхж пакъ на
село-то, и сѣдѣхѣ тамъ него день та си изсуши
хs умокрены-ты вещи: защо и буря-та бѣше
престанѣла, и свѣтло слънце печеше. А наутре
настанивше коніе-то си и натоваривше добытацы
ты, отидохая пьрво при царкыніѣ-тѣ та нѣ по
здравихнѣ за отхожданіе, и благодаривше за го
степріимство-то и, прннесохѣ й въ даръ три сре
брьны чаши, нѣколко чьрвены кожи, Індійскы пе
перь, хурмы, и другы сухы плодовы, кои-то, ка
то чужеземны и рядкы по тыя мѣста, бѣха за
Унны-ты драгоцѣнны; и като й пожелахж, всяко
добро, оставихж село-то, и си тръгнѣхж. на
пять (1).
28 А като извьрвѣхж седемь дни, дой
дохѣ на едно село, гдѣ-то водници-ти Унни
имъ рекохѣ че трѣба да останжтъ да чакатъ, че
Атилъ возвращаяся щялъ да влезе въ него пять,
и че они требвало да вьрвятъ подирілѣ му. Тамъ
они намѣрихѣ человѣцы Западо-Римляны, кои-то
отъ странѣ царя Западнаго Валентініана П от
хождахѣ еднакво посланници при Атила, и кои
то бѣхѣ: Ромулъ изъ Патавіона града Норичь
скаго, саномъ комитъ, кому-то дьщеріѣ-тѣ водя
ше Орестъ, съ ѣдка къ царю Ѳеодосію посол
ствовавшій (1), Прімутъ началникъ Норічьскыя о
бласти, и Романъ началникъ военный. Съ тѣхъ
же наедно бѣхѣ, и вышепомянитый (2) Атиловъ
писарь Константій и Орестовъ отецъ Татумъ; но

ба,
314. Глава VПГ л. 448

тія двoица-та вьрвяхѣ съ нихъ, пече бѣхѣ и тіи

посланницѣ, но защо-то бѣхѣ по между си сро
дници и пріятели, понеже Константій имаше съ
нихъ познанство іоще отъ кога-то живѣяше въ

1таліis, а Татулъ бѣше сватъ съ Ромула. При

чина-та на това Западо-Римско посолство бѣше

тая: Кога-то Унни-ти (въ лѣто 442) осаждавахѣ

Сiрміумъ въ Панноніи (3), тамошній епіскопъ
предвидѣвъ покореніе-то на градъ-тъ, выкалъ тай
но при себѣ Галатянина Константія, кого-то Ае
тій бѣ проводилъ, какъ-то послѣ и другаго Кон
стантія, на Атила и Влада за писарь, и катому вру
чилъ нѣкои-си сребрьны священны чаши, реклъ му:
«Давамъ ти тыя чаши, кои-то, ако ся презьмпе
градъ-тъ и мя живъ поробятъ Унни-ти, продай ты
да мя откупишь; ако ли мя убіiктъ, а ты гы про
дай та откупи колко-то можешь другы отъ поро
бены-ты гражданы.» Константій убо пріялъ чаши
ты и ся обѣшалъ да стори какъ-то му епіскопъ
тъ завѣщавалъ; но като ся превзе градъ-тъ, за
бравилъ си обѣщаніе-то, и занеслъ чаши-ты на
Римъ, гдѣто былъ отишьлъ за нѣкоѣ си рабо
тѣ, и гы заложилъ нѣкоему тамо банкіерину Сiл
вану за нѣколико жълтицы що си отъ него зае
мнѣлъ до опредѣлено время, съ условіе, ако му
донесе пары-ты до това время, да си зема чаши
ты; ако ли не, то Слванъ да ты прави какво ще.
Того Константія послѣ Атилъ и Владо, пріявше
обозрѣніе че имъ сторилъ нѣкое предателство, рас
пнѣли го на крысть. А слѣдъ время Атилъ, като

-ча
л. 448 Атила 315

ся научилъ за тыя чаши, проводилъ до царя Ва

лентініана писмо съ кое-то искалъ да му ся пре
даде Сiлванъ като крадецъ на неговы вещи, по
неже чаши-ты що бѣ зелъ отъ Константія прина
длежали нему. Верху това Валентініанъ и Аетій,
совѣтовавшеся, проводили до Атила реченны-ты
посланницы да му кажятъ че Сiлванъ не былъ от
краднѣлъ тыя чаши, но гы зелъ въ залогъ отъ
Константія за пары-ты що си онъ былъ отъ него
заемнѣлъ, и че, като му ся не платили пары-ты,
продалъ гы на нѣкои священницы, понеже е и
грѣхота да употребява человѣкъ на своѣѣ особ
на работѣ чаши Богу посвящены; но че, aко
пакъ Атилъ не щеда слуша праведно-то, и, безъ
да ся бои Бога, постоянствува да иска чаши-ты,
они были готови да му проводятъ колко-то пары
чинятъ, но Сілвана му не проваждать, защо не
могятъ да му предаджтъ человѣкъ кой-то не му е
сторилъ нищо. Тая была причина-та дѣто дошли
на посолство тіи человѣщи, кои-то, уже предста
вившеся и объявивше тыя работы на Атила, сега
вырвели по-дирілѣ му, за да имъ даде единъ от
вѣтъ, и позволеніе да си отидатъ (4).
29 Като така ся намѣрихѣ на единъ и той
жде пѣть тія двѣ-ти посолства, запрѣхяся тамо
до гдѣ замина Атилъ, а че тога-зи трътныхѣ и
тіи подыріѣ му съ сичко-то множество, и като
минахъ нѣколико рѣкы, дойдохѣ на единъ го
лѣмъ градъ (1), въ кой-то казвахѣ че были най
свѣтлы-ты палаты Атиловы. Тыя бѣхъ направены
316 Глава ТПГ л. 448

отъ дьрва и дъскы добрѣ издѣланы и изгладены,

и заградены съ оградѣ такожде дьрвенѣ, не за
безопасность, но за благолѣпіе содѣлангѣ. Слѣдъ
тыя царскы домовы, кои-то отъ другы-ты бѣхѣ
пó на высоко положени, и ся гледахѣ наоколо
отъ ввредъ, най-хубави пакъ бѣхѣ. Нѣгишеви-ти,
кои-то еднакво съ дьрвенѣ оградѣ обградени, не
бѣхѣ като Атиловы-ты и съ стълповы (кулы) у
крашени. Близо при оградж-тѣ си Нѣгишь, кой
то между Унны-ты бяше най-могущій слѣдъ Ати
ла, бѣ си направилъ една хубавлѣ банія, за коis
то камени-ты бѣ донеслъ отъ Панноніи, защо по
тыя страны немаше ни камень ни дрьво, но все
отъ вънъ си нося хлѣ, жители-ти таквы-зи ты веще

ства. Архітектонъ-тъ на тѣзи баніѣ бѣше и той

отъ Сiрміонъ уловенъ робъ и докаранъ, и мысляше
че, като направи баніѣ-тѣ, щеше да получи о
свобожденіе-то си за наградѣ; но бы излъганъ въ
надеждѣ-тж си, и испаднѣ іоще по на лошаво
состояніе отъ робство-то: защо Нѣгишь го напра
ви свой банецъ, и горкый архітектонъ ся видѣ
принуденъ да слугува на Нѣгиша и на человѣцы
ты му кога ся кжщяхѣ (2).
30 Като влазяше Атилъ въ реченыя-тъ
градъ, излѣзоха да го порсѣщнжтъ момы, кои-то
наредены една слѣдъ другѣ, вьрвяхѣ послѣ на
предѣлъ му покрыты съ бѣлы и тънкы платна, а
тыя платна, дългы колко-то да покрыватъ всяко
едно до седемь или и по-много момы, (а бѣхѣ много
такыва подъ плана закрыти дѣвичьскы чинове!»
л. 448. Аттила 317

поддьржавахѣ ты съ рѣцѣ-ты си жены отъ сямъ

и отъ вьдь положены. Тыя момы като вырвяхѣ,
пѣяхж, Уннскы пѣсни въ похвалѣ вѣроятно Ати
ловѣ. И така Атилъ отходящи презъ градъ-тъ
на царскы-ты свои палаты, минж покрай Нѣгише
выя-тъ домъ, защо отъ тамъ му бяше пѣть-тъ;
а тога-зи Нѣгишева сопруга изшедши съ множе
ство слугы, отъ кои-то едни носяхѣ, iастія, а
другы віно, (това же бяше у Унны-ты величайша
почесть), поздрави го и го покани да куса отъ
тыя вещи за честь неговѣ принесены. И той отъ
пріятность къмъ сопругѣ-тѣ на възлюбленныя-тъ
си сановникъ, безъ да слѣзе отъ конь, похапнж
отъ іастія-та що му слуги-ти подложихѣ на е
динъ сребрьнъ діскъ, и попійнѣ отъ чашлѣ-тѣ що
му еднакво принесохж.; а послѣ трътник пакъ и си
отиде на палаты-ты. А посланници-ти Греко
Римски, по учтиво призваніе на Нѣгиша, кой-то
си бѣ дошьлъ тога-зи отъ Акацирско ведно съ
Атиловаго сына (1), останѣхѣ него день на домъ
тъ му, гдѣ-то, понеже самъ не можаше да оста
не за да гы въспріемне, защо бѣше принужденъ
да пойде незабавно да ся види съ Атила и даму
прикаже свои-ты дѣянія въ Акацирско и сыново
то му злощастно постраданіе, (Атиловъ сынъ бѣ
ше паднѣлъ на пѣть и бѣ си строшилъ десни

цѣ-тs;) на негово мѣсто ты посрѣщнахъ и прія

хѣ сопруга-та и роднины-ты му, и ты нагостихs
какъ-то приличаше. А слѣдъ угощеніе-то си о
ставихѣ. Нѣгишевы-ты домовы, и отидоха та ся
314. Плина 1717 л. 445

установкѣ и близо г.; 2 Ателла-ты палаты. зашо

лакеемит. донеже требоваше да ходи часто за

разговоръ при Атила и при велича-ты сановницы,

шщаше да не е далечь отъ нихъ... Тамъ ся веке

прибраха и ся условіяхъ венъ вошь 2 .

31 А каутре чтомъ ся разсѣяна. Максиминъ.
желаiащи да ся види единъ часъ по-напредь съ
Нѣгиша, отъ кого-то ся много надѣяше за утъ
кменіе-то ва Унно-Римскы-ты распри, проводи Пре
ска да му занесе даровы-ты кои-то за него бѣ
донеслъ отъ своихъ и отъ царсклѣ странж. и да го
пошыта дали и кога ила благодареніе да дойде да
ся разговори съ него. Заедно убо съ нѣколко
слуты иосящы даровы-ты Пріскъ отиде, но обрѣт
ши врата-та іоще затворены, останѣ отвѣнъ да
чака дождѣ нѣкой излѣзе и му каже да даде из

вѣстіе за пришествіе-то му. А като ся расхо

ждаше предъ Нѣмишевль-тѣ оградѣ, напрасно ся
приближава при него единъ человѣкъ, кого-то су
дя по одѣяніе-то му онъ въ исѣка за Скувъ, и го
поздравлява по Греческы, глаголаши: тара, то
есть здравствуй. Пріскъ ся почуди, какъ Скувя
нинъ говоряше по Греческы! защо знаяше че
Скучаи-ти, бывше сбирщина отъ различны варвар
ски народы, употреблявахѣ обычайно, освень своя
тъ, собственный языкъ, или Уннскыя-тъ, или Гот
вскыя-тъ, или же, кои-то имахѣ съ Римляны сно
шеніе, 1таліанскыя-тъ (1), и почти никой между
нихъ не знаяше по Греческы, освень оныя кои-то
бѣлла закараши роби отъ Ѳракійско-то и Гллурій
л. 448 Атила 319

ско-то поморія (2). Но тіи роби ся познавахх,

защо дрехы-ты имъ бѣхѣ съдраны, и главы-ты
имъ нечисты, а той человѣкъ бяше лѣпо одѣянъ,
и глава-та му бяше наоколо обръснята (3), и отъ
това ся виждаше да е нѣкой отъ богаты-ты Ску

ѳы. Въздавъ убо поздравленіе-то му, Прискъ го

попыта кой е, и отъ гдѣ и какъ е дошьлъ на
такія варварская землiлѣ и поминува Скуѳскы жи
вотъ. Онъ му отговори: защо пыташь? АПріскъ
му рече: отъ просто любопытство, на кое-то ми
даде поводъ Грьчьскый-тъ ти языкъ. Тогaва онъ
ся засмѣ и рече: «Азъ сьмь наистинѣ Грькъ, и
бѣхъ отишьлъ за търговiiлѣ на Мvсійскыя-тъ при
дунавскый градъ Вiмінакія. Тамъ сѣдѣхъ много
время и ся оженихъ за еднѣ много богатак женѣ.
Но кога-то Унни-ти завладѣхѣ тоя градъ, плѣни
хж ми сичко-то онова богатство, и мене истаго
закарахж, робъ, а въ расподѣленіе-то на плѣнны
ты, азъ, защо-то бѣхъ богатъ, быхъ предпочтенъ
да робувамъ Нѣгишю; защо такъвъ обычай си и
матъ Упни-ти; най-предни-ти слѣдъ Атила зе
матъ най-богаты-ты робы. Послѣ воевахъ заедпо
съ нихъ и противъ Греко-Римляпы-ты и противъ
Акацыры-ты, и като ся отличихъ съ храбрость-тя
си, колко-то пары спечелихъ въ тыя войны, да
дохъ ты на Господарь-гъ ся спорилъ Упски-тъ
законъ, и ся откупихъ и освободихъ. Отъ тамъ
насетнѣ ся оженихъ за една варваркынія, отъ
кoint-то ми ся родихъ и дѣца. Сега іамъ хлѣбъ
заедно съ Нѣгиша, и ми ся струва че сьмь даже
 gg) Глава И11 л. 448

и по-благополученъ отъ напредь: защо въ Уннско

человѣка, слѣдя войник-тж нема да ся грыжи
за нищо, наслаждавася покойно на все цо и
ма, и никой за ничто го почти не закача; а
въ Греко-Римско не е така: Тамъ нема человѣкъ
ни во время войны ни во время мира упокоеніе.
Во время войны, лесно ся истъщава и съсипва,
защо, понеже владѣніе-то е мучителско, сѣки не
може да ся вооружава, и да ходи на бой, но дру
гымъ възлага надеждѣ-тѣ на спасеніе-то си, съ
заплата, разумѣвася; а кои-то ся вооружаватъ не
слѣ по юнаци отъ страхлывы-ты свои военачални
цы, кои-то въ сраженія-та бѣгатъ. Во время же
мира, въ іоще по-жално состояніе ся намирятъ
жители-ти, толкова заради тяжкы-ты даноцы и тѣ
хно-то жестокымъ образомъ събираніе, колко-то и
за лошавины-ты цо теглятъ отъ злосторницы-ты:
защо закони-ти не сж равно строги за сичкы-ти,
но ако престашникъ-тъ имъ е нѣкой богатъ, ле
сно може да отбѣгне наказаніе-то си; ако ли е
сиромахъ, онъ, като не отбира иищо отъ слѣди
лищны-ты работы, и не знае да ся защищава,
пріема добрѣ законно-то наказаніе, освень ако
превари да умре преди да ся осѣди, защо и то
може да стане, понеже твѣрдѣ много ся прости
ратъ садове-ты, и много ся въ нихъ пары разто
чaватъ. Чини ми ся че по-жално и по-печално
нѣщо на СВѢТъ-тъ нема Отъ то что не може че

ловѣкъ да си намѣри правдѣ-тѣ по законъ-тъ,

освень съсъ заплата, и съ даваніе пары; а у

. «
 9 119: Аты „,
44

"?"?"?"""- ч т «мы»... „
"”"": "что-ль, то и надъ „ .
"""”“ "" "Ч99-ть и на слушать „, „.....„
"?"?"""- Та и другь надъ „Г.„

”"""" "? чѣхъ птенъ, какъ „

199944949тала «чть ты. Д.”
"""""""чти «и безъ да на „, „,
"""”"": 19 Рече така: «слушала....„
"""" "?“ 4919 Ч944 и азъ. управы, 5,
""т4чть, вы чай-Е..”„С
”?”" 199: устроили и предали вы „.....„
”? Ч9994 ччѣть така що, еди, да вѣ.
"?""""" «чти-ты; други, да за дь...„
"" "?199991 9 4 «я грыжагъ за шага... „Il
"?"?" 1999тъ что лѣто птичь.
****** *9999 зала былъ даръ пѣвцы,
"""": "что на тотъ свое даль, „.
**9 49 ч999талъ на военные аль цы...„

"Ч"9994999 4 са занимаватъ сынъ живы.

919949495ъ и себе си да хранить, а „
9 191999 Р94чивающы-ты ся да прощаньѣ. „

9999994 ччтчи»-тя лишь день, д. 15.

99999тъ я употчины, и одна за ны,
999999, да защищаватъ оныя, коихъ 5 „..

9999994 челощь не могъ сами да за дь.

""!" Ч999494, а друга, сидяща-ли, да вѣдь..
****** * *99тъ по-то законъ-въ завѣщань, 5.
” 199 49 Ч94стояватъ на точно-то въ

999999натѣшенія, така що, какъ, „..

**** *9999 IIIIIдадилище-то, да зане ащь,
 322. Глава ИИ л. 448

що му ся е за праведно отслѣдило; а кой-то ся е

отслѣдилъ за онеправдатель, да не плати нищо по
вече отъ колко-то сѣдебно му ся е рѣшило да
плати; и това добрѣ ся е, наредило така, защо,
ако да немаше человѣцы опредѣлены да ся гры
жжтъ за точно-то испълненіе на слѣдебны-ты рѣ
шенія, отъ истя-тѣ винѣ можаше да ся роди но
ва распря и тяжба, кога по обычаю побѣдитель
тъ предъ слѣдилище-то напада много тежко на
побѣжденыя-тъ, или побѣжденый-тъ упорно посто
янствува на неправеднѣ-тѣ си мысль. А и за
тыя предстоятели слѣ опредѣлены пары да ся пла
щатъ отъ кои-то ся слѣдятъ, какъ-то и за ору
женосцы-ты отъ оныя кои-то работятъ землin-тѣ;
или не е преподобно да хранимъ кой-то ны по
мага, и да въздавамы на кой-то ны прави добро?
Несумненно, какъ-то е добро всадникъ-тъ да си
настанява конь-тъ, говедарь-тъ да си пасеговеда
та, и ловецъ-тъ да си храни кучета-та; така и
другы-ты вещи, кои-то си иматъ хора-та за свое
защищеніе и за своiмъ ползли. Ако осаждени-ти
плащатъ свѣдебны-ты иждивенія, плащатъ гы, за
що-то сами съсъ неправдѣ-тѣ си сѣ дали при
чинѣ на тыя иждивенія. Ако ли слѣдове-ти ся

простиратъ нѣкога много время, то става пакъ за

ползла на правдинѣ-тѣ: защо, кога бързатъ слѣ
дници-ти, могятъ да не намѣрятъ точно истинѣ
тѣ; а тіи трѣба да мыслятъ че по-добрѣ е да
забавятъ рѣшеніе-то на единъ сѣдъ, а не съсъ
бързаніе-то си да унеправдятъ человѣка, и да

-ча
л. 448 Атила 323

согрѣшатъ предъ Бога изобретателя на правдѣ

тѣ. Впрочемъ закони-ти сѣ равня за сичкы-ты,
така що и самъ царь-тъ имъ ся повинувa. А това
що казвашь че богати-ти насилствуватъ безопа
сно на сиромасы-ты; и то не е истина: защо
насилници-ти ся наказватъ, освень ако ся скры
нѣтъ и убѣгнжтъ отъ сѣдъ-тъ; това го правятъ
не само богати-ти, но и сиромаси-ти, защо и тіи
да сторятъ зло, а че да не имъ ся докаже зло
дѣяніе-то, убѣгнуватъ слѣдъ-тъ, и оставатъ безъ
наказаніе; и това ся случава всьдѣ, а не самоу
Греко-Римляны-ты. А дѣто си ся освободилъ, за
това ты трѣба да благодаришь паче на добра-тѣ
си участь, нежели на Господарь-тъ си че тя за
вели на войнѣ: защо ако бѣше ты былъ нѣкой
неопытенъ и неискусенъ въ това дѣло, или воюя ще
ше отъ непріятелы-ты да ся убіешь, или бѣжя ще
ше отъ Господарь-тъ сида ся накажешь. Греко
Римляне-ти даже и слугы-ты си по-добрѣ отъ вар
вары-ты що хвалишь употребляватъ: защо обхо
дящеся съ нихъ като отци или учители, поуча
ватъ ты да бѣгатъ отъ зло-то и да правятъ до

бро-то, а кога сгрѣшатъ нѣщо, наказватъ гы за

исправленіе като свои си чада, а не ты убыватъ,
какво-то правятъ Скуеи-ти. А робы-ты си они
могатъ различно да освободятъ, и не само догдѣ
слѣ живи, но и като умиратъ; и за имѣніе-то си
вообще моглктъ да завѣщанктъ какъ-то цѣтъ; а
какво-то завѣщаніе направятъ, то ся испълнява
като законъ.» На тыя Прісковы рѣчи оный че
узу, глава 1111 л. 448

5ыхъ воздяхнѣ и съ сльзы отговори: «Ахъ!

5 да ти кажѣ! Добри сж Римски-ти законы

а правителственно-то имъ устроеніе ехубаво; но

55дници-ти имъ го развалятъ и унижаватъ 10
5 ти немать днесь онова великодушно и общече

жаю мудрованіе, кое-то сжимали древня-тит. 9

32. Като ся тъй разговаряхѣ двоица-та,

5ыпала на нѣгишевы-ты ограды ся отвѣтилъ я

54ва, отъ вѣтре единъ человѣкъ, кого-то Пет
5 5-ю и попыта: «що прави Нѣтишъ 5999
5ыхъ да му кажж нѣщо отъ странѣ Грече
выскаго посланника кой-то е сега дошелъ. - Ч99

5 алтыри: «постой малко и щешь самъ 49

5шь, защо сега щеда излѣзе.» Прискъ П9999»
5 555, малко наистина. Нѣгишь излѣзе, и Фиг

а приближи при него и му рече: «Греко-Р9

«дый посланникъ вы поздравлява. Проводи ми 49
5 донесли, тыя даровы отъ неговлѣ странъ, какъ
5 а тыя жълтицы пратены отъ царя Ѳеодосія и
55 вы попытамъ гдѣ и кога може да вы или за
5 шого желае да ся разговори съ васъ-то 199
45 время онъ принесе даровы-ты и жытищетъ
5.5 Нѣтишь заповѣда да внесантъ въ В94444

5уть-ли му, и рече на Пріска да каже Анклама

5, 4, слѣдъ малко самъ ще да пойде при 499
зывать прекъ ся затече и каза Макану?
нышь иде. И наистинѣ слѣдъ малко онъ нич

5 на сѣнь-тя имъ, и поздравивъ Максиминъ 99

55ри муза проводевы-ты неговы и царскія че
ца, а то пошла: защогое выкалъ. Мамаша?»
л. 448 Атила згó

какъ-то бѣ му зарѣчано, хванѣ да го убѣждава

съ различны ласканія и обѣщанія да бы сторилъ
онова що изящно Ѳеодосій желаяше. «Вы сте,
рече, много мудръ и разуменъ человѣкъ, и щете
голѣмѣ да придобыете славѣ, ако благоизволите,
по желаніе-то царя нашего, да дойдете при не
го посланникъ отъ странѣ царя вашего задарас
правите и утъкмите съ мудрость-тѣ си сѣще
ствующы-ты распри и несогласія между Греко
Римляны и Унны, и уведете миръ и любовь между
два-та тыя народа. Съ това вы не само тѣмъ
ползж великая це принесете, но и дому своему
особенно добро голѣмо ще да учините, защо и
вы и чада-та ваши щете и царю и роду ему да
бждете за всегда любими и пріятели.» Нѣтишьже,
безъ да ся лъже ни мало отъ такыва думы, пои
ска, преди да отговори, да зьмне отъ Максіміна
iасно открытіе на внутрення-тѣ му мысль, и го
попыта глаголющи: «Че какво могла да сторык.
азъ за да бждж пріятенъ царю вашему, или за
да разрѣшк и утъкміѣ, слѣществующы-ты распры
по между двѣ-ты царства?» А Максімінъ му от
говори: «Царь-тъ ны ще да възблагодарите, ако
дойдете при него посланникъ; а распри-ты ще у
тькмите, ако имъ издирите истинны-ты причины,
я ако ты рѣшите согласно съ мирозаключителныя
тъ договоръ.» На това Нѣгишь отвѣща и рече:
«Азъ и да дойдѣ посланникъ при царь-тъ вы, не
виждамъ какъ щж го възблагодарнѣ, защо не щая
могли да кажа и нему и на велможи-тыму друго,
326 Глава IVШ л. 448

освень онова що ще ми Атилъ заповѣда. Или мы

слите че като пойдѣ тамъ, тіи щлятъ съсъ думы
ты и съсъ молбы-ты си да мя обльстятъ и да мя
ослѣпятъ толкова що и Господарь-тъ си да пре
дамь, и въспитаніе-то си Уннское да отфърлѣ,
и отъ женѣ и дѣца да ся отрекѣ, и че не е за
мене предпочтително да бѣда паче въ робство
при Атила, нежели въ богатство при Греко-Рим
ляны-ты? На противъ като сьмь тука, азъ могѣ
по-много да бѣдѣ полезенъ Греко-Римляномъ, не
жели ако пойдѣ посланникъ на Цариградъ: защо
тука щжукротявамъ Господарь-тъ си когася слу
чи да ся разгнѣва противу нихъ, а тамо, и да
щѣ да сторык. нѣщо, не могли, защо, то ще да е
нему неугодно, и азъ щж. да ся iавѣ повиненъ
предъ очи-ты му.» Тыя като изрече Нѣтишь, и
пресѣче като съ ножъ всяко ново покушеніе Ма
ксіміново, станж да си отиде приложивъ че, кога
има пакъ нѣщо да го пыта, нека проважда Прi
ска, защо Максімінъ, царски сановникъ сущій,
не прилича да му ходи самъ често на посѣ
щеніе (1).
33 Наутре Максімінъ проводи Пріска на А
тиловѣ-тѣ оградѣ да занесе даровы и на сопругѣ
тѣ му Рѣкѣ (1), отъ коь-то онъ имаше трима
сыновы, а отъ тѣхъ най-голѣмый-тъ, называемый
по Горнанда (2) Еллакъ, владѣяше, какъ-то вы
ше (3) казахмы, на Акациры-ты и на другы на
роды обытающыя въ причерноморска-тѣ Скуеiія.
Въ ней оградѣ имaше много домовы содѣланы
л. 14з Атла зат

едны отъ дьскы обдѣлбаны и благолѣпно сочетаны,

а другы отъ бревна очистены и на право издѣла
ны и изгладены, а отъ долу и отъ горѣ въ дру
гы древа вложены и закованы; а круговe-ти имъ
наченувахѣ отъ долу на земіѣ-так и ся издигахѣ
до умѣреннѣ высотѣ. Въ едны отъ тыя убо до
мовы сѣдяше Рѣка, и Пріскъ ся управи къ нимъ
и ся уведе вѣтре отъ слугь-ты, кои-то стояхѣ
на врата-та. Вшедъ же въ чертогъ-тъ й кой-то
бѣше постланъ съсъ хубавы обои, (сирѣчь кили
мы,) завари iк полулегнѣлъ на еднж мегкаѣ по
стелькѣ. Около й стояхѣ множество слуги, а на
срѣщѣ й сѣдяхѣ нѣкои и другы слутыни шіпци
на гергiовъ и пъстрящи съ различны краскы нѣ
колико тънкы и бѣлы платна кои-то Уннскы-ты

жены носяхѣ врьху дрехы-ты си за украшеніе(4).

Пріскъ поздрави Рѣка, отъ Максіміновѣ страня,
принесе й даровы-ты, и излѣзе, та отиде на дру
гы-ты домовы въ кои-то Атилъ сѣдяше, и тамъ
като ся научи че Нѣгишь, уже изшедъ изъ до
мъ-тъ си, бѣ дошьлъ при Атила, останѣ вънъ да
го чака. Стражи-ти и слуги-ти Атилови го уже
познавахѣ, и за това: никой му не забраняше. А
като стояше тъй да чака посреди множество-то,
видѣ мнозинѣ да тичатъ възъ една странѣ, и той
часъ станѣ мълва и ся раздаде слухъ че щялъ
Атилъ да излѣзе. Онъ излѣзе наистинѣ заедно

съ Нѣгиша; вьрвежъ-тъ му бѣше тежькъ и вели

колѣпенъ, а хора-та кои-то стояхѣ наоколо, об
гледвахѣ го честно и любопытно. Като повѣрвѣ
328 " " Глава Т1П д. 445

малко, запрѣ ся вънъ предъ домъ-тъ си, и хванѣ

да слуша мнозинѣ человѣцы, распри помежду си
Имѣющы, и да имъ дава сждъ. Послѣ влѣзе пакъ
въ домъ-тъ си, и прія нѣкои посланницы кои-то

му бѣхѣ дошли отъ странѣ народовъ варвар

скыхъ (5).
34. Тамо Пріскъ като чакаше за да ся види
съ Нѣгиша, дойдохѣ при него вышеречени-ти (1)
изъ Італіѣ посланницы Ромулъ, Промутъ и Ро
манъ, заедно съ такожде выше помянитаго Ру
стикія (2) и съ Константіола бывшаго родомъ изъ
Панноніѣ Атилу подчиненнѣѣѣ. Поздравивше Прi
ска, тіи хванаха да го пытатъ, зели ли сж съ
Максіміна позволеніе да си отидѣтъ, или iоще сж
принуждени да чакатъ. Пріскъ имъ отговори че
за това былъ дошьлъ и той тукъ и чака Нѣгишя
да го пыта за тѣзи работѣ. Послѣ и онъ гы та
кожде попыта какъ имъ отхожда работа-та, и далъ
ли имъ Атилъ нѣкой пріятенъ отвѣтъ за пред
метъ-тъ на посолство-то имъ; они же му отвѣ
щахж че той никакъ не былъ си промѣнилъ мысль
тѣ, и постоянствувалъ да имъ казва че щялъ да
имъ подигне войнѣ ако му не предадѣтъ Сiлвана
или чаши-ты. Пріскъ ся почуди за това негово
упорно постоянство, и рече заедно съ другы-ты,
че то е едно безуміе. Но Ромулъ, като послан
никъ имѣющій по-много отъ другы-ты політіческо
искуство, «Не е то, рече, безуміе, но гордость;
и наистинѣ голѣма-та участь що е всѣкога и

малъ въ предпріятія-та си, и сила-та що е отъ

«
л. 448 Атила 329

неѣ придобылъ, направили сжго да ся гордѣе и

да ся надига толкова що не ще ни да слуша о
нова що иска да му каже человѣкъ, освень ако
то е нему угодно и полезно. До нынѣ никой
другы ни Скуѳскыя ни коялибо земли царь не e
извѣршилъ за малко время толкова голѣмы рабо
ты, що да простре владѣніе-то си даже до надъ

океанскы-ты островы (3), и освень що е напра

вилъ подвластна и подданнѣ себѣ сичкѣ Ску

ѳіѣ, да принуди и самы Греко-Римляны-ты даму

плащатъ дань. И не му стига това, но има да
распростре iоще по-много владѣніе-то си, и да
пойде да воюва даже противу Персы-ты.» Тука
нѣкой-си попыта: презъ кой пѣть бы можилъ А
тилъ да пойде на Персіи? А Ромулъ отговори:
«Мидія не е твьрдѣ далечь отъ Скуеiіи, и Унни
ти не щжтъ пьрво сега да минжтъ той-зи пѣть:
тіи и другочь сѣ воевали на Мидія, кога-то гладъ
бѣ обладалъ това мѣсто, а Греко-Римляне-ти, вой
нѣ тога-зи съ Персяны имѣыкщи, не й дойдохѣ
на помощь, и тъй Унни-ти минѣли тога-зи мно
гочисленни на Мидіи, подъ предводителство-то
на двоицѣ военачалницы Васиха и Курсиха кня
зовы Скуѳскы отъ царскаго рода, кои-то по-се
тнѣ дойдохѣ на Римъ за помощь (4), и казваха
че, като миняли едно пустынно мѣсто (5), и едно
езеро, кое-то азъ мыслія, да е было Меотійско
то, слѣдъ пятнадесять-дневно плѣтьшествіе прева
лили нѣкои-си горы (6), и влѣзли въ Мидій. Р
тамъ зато хвашали да плѣнятъ и Да ОпустР9Г9г
330 Глава ТПГ л. 445

ватъ землія-тѣ тукъ тамѣ, напрасно дошла на

срѣщѣ имъ една многочисленна войска Персійска,
коя-то напълнила въздухъ-тъ съсъ стрѣлы що
хвьрляла на тѣхъ. Това видѣвше Унни-ти, отъ
страхъ да не паднѣтъ въ нѣкоѣ голѣмж бѣдѣ (7),
дръпняли ся назадь и си отишли презъ горы-ты,
малко носяще плѣнь, защо по-много-то имъ іn
отнели Мидяне-ти; а понеже ся бояли да ты не
гонятъ сопротивници-ти, вьрнѣли ся презъ другы
пять, и слѣдъ като минѣли презъ едно мѣсто гдѣ
то отъ единъ подморскый камень излазило огнь,
вьрвѣли . . . . дни, и достигнали на жилища-та
си. Отъ тамо тіи сж познали че Скуеiія не была

далечь отъ Мидія (8). Убо, ако бы поискалъ А

тилъ да воюва на това мѣсто, нема ни минкѣ го
лѣмъ да има ни дълго плѣтешествіе да стори зада
покори и Мидяны и Парѳяны и Персяны, и да гы
принуди да му плащатъ дань: защо има войн
ская силѣ, на коiиѣ-то ни единъ народъ не може
стоя насрѣщѣ.» На тыя Ромуловы рѣчи Пріскъ
и другы рекохлѣ, че не бы было злѣ да пойде
онъ на Персія, и обративъ войнѣ-тѣ къмъ неis
странѣ да остави спокойно Греко-Римско-то цар
ство; но Константioлъ посрѣщня, и рече; «Мeнѣ
то не ми ся види добро, защо страхъ мя е че,
като побѣди лесно и Персяны-ты, ще ся обърне
пакъ къмъ-то насъ, не като пріятель, но като Го
сподарь и Владыка. Онъ сега зема злато отъ
Греко-Римляны-ты като заплатк начинъ-тъ си (9);
но ако побѣди и Парѳяны и Мидяны и Персяны,
 л. 448 Атила 33]

тога веке не ще рачи да носи Греко-Римскыя-тъ

тоя чинъ, кой-то му е омразенъ, а ще хване да
гледа царіе-то ны като свои-си робы и да имъ
проважда заповѣды много по-грозны и по-несно
сны отъ днесь. » Чинъ-тъ за кого-то Констан

тіолъ помянуваше, бѣше чинъ Греко-Римскаго во

- eначалника, кого-то Греко-Римскый царь Ѳеодосій
му бѣ далъ за да покрые причинѣ-тѣ на урече
нѣ-тѣ дань що бѣ ся принудилъ да му плаща
ежегодно, и за да сѣкатъ подданници-ти муче is
плаща, не като дань, но като заплатѣ що дава
ше обыкновенно на сичкы-ты Греко-Римскы вое
началницы. Думаше убо Константіолъ : « това
имя съ кое-то искатъ да го называватъ Греко
Римляне-ти, и той-зи чинъ съ кой-то тіи мыслятъ
че сѣ го почели, Атилъ, слѣдъ покореніе-то на
Мидяны, Парѳяны, и Персяны-ты, ще да го отфър
ли, и ще гы принуди, вмѣсто свой военачалникъ,
да го называватъ царь: понеже за да имъ пока
же негодованіе-то си за тоя чинъ, онъ уже гово
ри че Греко-Римскый царь ималъ за военачални
цы человѣцы не по-горны отъ слугь-тыму, а не
гови-ти военачалници были равночестны съ Греко
Римскы-ты цари. Сила-та коia-то онъ има днесь,
слѣдъ малко ще iоще по-голѣма да стане; а то
ва е предзначилъ самъ Богъ открывшій Марсова
тѣ сабіѣ, кois-то тому іако войны предстателю
посвященнѣѣѣ Скуески-ти цари почитахѣ за свя
щеннѣ и великаго уваженія достойнѣ, и коя-то
бывшая отъ ветхо загубена, послѣ ся е намѣ
332 Глава 17111 л. 415

рила и нему донесла» (10).

35 Като ся тъй они разговаряха помежду си,
и сѣки искаше да си каже мнѣніе-то за настоя

щы-ты дѣла, Нѣгишь излѣзе, и Пріскъ приближив

ся попыта го отъ странѣ Максімінова що-то и
маше да го пыта. А онъ безъ да му даде отвѣтъ,
разговорися съ нѣкои при него варвары, а че по
слѣ ся обърнѣ та му рече: «Иди пытай Макci
міна: кого отъ упатіческы-ты си сановницы ще

проводи Ѳеодосій посланникъ до Атила.» Пріскъ

тога ся завьрнѣ, на сѣнь-тѣ, каза Максіміну що
му Нѣтишь зарѣча, и като ся совѣтовахж и два
ма-та, отиде пакъ и му рече че Греко-Римскый
царь желае самъ Нѣгишь да му дойде посланникъ
на Цариградъ, за да бы можили заедно да раз
гледатъ и рѣшатъ сжществующы-ты распри; ако
ли то не бѣде, а то да имъ каже самъ Нѣгишь,
кой именно трѣба да дойде, и царь Ѳеодосій ще
го прати. Като чу това Нѣгишь, рече Пріску да
дойде сега Максімінъ да го види. Потщася Ма
кciмінъ, и чтомъ го видѣ Нѣгишь уведе го при
Атила. Слѣдъ малко излѣзе Максімінъ, и рече на
Пріска, кой-то бѣ останжлъ да чака вънъ: « А
тилъ иска да му ся проводи Номъ, или Анатолій,
или Сенаторъ за посланникъ, защо другыго не
пріема. Азъ му отговорихъ че не трѣба да по
ставя предъ царь-тъ подозрителны тыя мкжы като
ты иска тъй именно да му дойдятъ посланници (1);
а той ми рече че инакъ не быва, и че ако неще
царь Ѳеодосій да стори какъ-то му онъ зарѣча,
л. 448 Атила 333

распри-ти веке щжтъ оружіемъ да ся рѣшатъ. »

Оскорбихѣся горки-ти за тоя отвѣтъ, и ся за
вѣрнѣхѣ умыслени на сѣнь-та си (2).
36 Тамъ слѣдъ малко дойде та гы намѣри
Татулъ Орестовъ Отецъ, та имъ каза че Атилъ
гы выка и двама та при него на вечерѣ часъ-тъ
по девять на день-тъ. Възрадовавшеся они чака
хлѣ до уреченыя-тъ часъ, и послѣ отидохѣ на А
тиловы-ты палаты, гдѣ-то намѣрихѣ че дошли и
Западни-ти Римски посланници такожде призовани.
А като влѣзохая въ стаiлѣ-таѣ, гдѣ-то вси уже
собравшеся щяхж, да сѣднѣтъ да іадѣть, запрѣ
хѣ ся на врата-та срѣщо Атила, като за да ви
дятъ дѣ ще имъ покаже мѣсто да сѣднѣтъ, и той
часъ віночерпци пришедше дадохѣ имъ, спорядъ
мѣстныя-тъ обычай, по еднѣ чашѣ да піактъ и

да благословятъ преди да сѣднѣтъ на трапезѣ (1).

Пихлѣ убо и благословихѣ, а послѣ ся управихж
на столовы-ты, гдѣ-то имъ показахж, че требва
ше да сѣдниктъ. Така насѣдахѣ и сички-ти, а
ето по какъвъ редъ бѣше устроено това сѣданіе.
Столови-ти дѣто насѣдахѣ гостяне-ти бѣхаж на

редени по край стѣнѣ-тѣ и отъ двѣ-ты страны на

станктѣ (2); а въ средѣ-тѣ сѣдяше Атилъ на
постелѣ, задъ коis-то чрезъ едная малостепенная
стълбицк ся възлазяше на спалніи-так му покры
тѣ за украшеніе съ тънкы бѣлы платна и пъстры
завѣсы каквы-то Грыци и Римляне правяха за мла
доженцы-ты. Отъ деснѣ странѣ Атиловѣ сѣднихѣ
на столовы-ты пьрвостепенни гостяни, а отъ лѣвѣ
334 Глава ИИ л. 448

второстепенни. Между тыя послѣдны-ты турняхѣ

посланницы-ты Греко-Римскы слѣдъ Беріха Ун
нею челюта благороднаго, кой-то бѣше надѣ
тель на много градовы и села въ Сквія, и по

слѣ бы названъ посланникъ за въ Цариградъ (3).

Близо же при царская-тѣ постелѣ сѣднѣхѣ, та
кожде на столъ, отъ десно Нѣгишь, отъ лѣводва
ма-та по-малки сынове Атилови, а на самѣ-тѣ
му постеліѣ на краятъ сѣднж третій-тъ по-го
лѣмый му сынъ, кой-то и срамуяся отъ баща си,
глѣдаше на земіѣ-тѣ.— Тъй като вси благочинно

насѣдахѣ, единъ віночерпецъ ся приближи при А

тила, и му подаде чашѣ дрьвенѣ отъ брашлень
направеннѣ, пълнѣ съ віно, коiиѣ-то онъ поевъ, пи
на здравіе за най-предныя-тъ гостянинъ ; а той
на тѣлѣ. честь станѣ тутакъ-си на крака, и не
сѣднаж пакъ, освень като и онъ пи и отдаде чашкѣ
тѣ на віночерпецъ-тъ, защо тъй бяше обычай
тъ (4). За него гостянинъ, като си сѣднж, пихs
прилично на редъ и сички-ти други гостяне. А
за всякаго отъ нихъ имаше по единъ особенъ ві
ночерпецъ, и чтомъ ся дръпняше Атиловъ-тъ, сѣ
ки прихождаше на редъ и си черпяше гостянинъ
тъ. Тъй Атилъ, и слѣдъ него други-ти като пи
хж. на здравіе и за вторыя-тъ и за третія-тъ, и
за другы-ты редомъ, споредъ какъ-то бѣхѣ на
сѣдали, такожде и за Греко-Римскы-ты послан
ницы, віночерпци-ти излѣзохѣ, а влѣзохж слуги
носяще и поставляюще, перво предъ Атила, а по
слѣ и предъ другы-ты, трапезы на кои-то ся
а. 448 Аmала З35

сбирахж трина, четирна, или и по-вете гостяве

и на кои-то они можахъ да посягатъ. и да вдалъ

отъ предлагаемы ты въ паницѣ іастія, безъ да си

помѣстятъ отъ столовы-ты си. И вай-вагредъ
влѣзе Атиловый слуга носящій едяй лѣзева па
ницѣ пълнѣ съ мѣса; а послѣ влѣзтола и друга
ти слуги, кои-то донесохъ и смягчтв. стат. ва
всякж трапезѣ особенно, хлѣбъ и мастія различны.
И тѣмъ убо всѣмъ бѣхѣ ваготвили и привесталъ
разны и великолѣпны гостьбы на сребрили сади
ны положены, какъ-то и чаши-ти съ вами-то ли
черпяхѣ, бяхѣ сребрьны и златны; Атилу же ве
принесохла друго освень меса-та що бѣлая, ва 6
нѣ-зи дьрвенѣ паницк., какъ-то и чаша-та му би
ше дрьвена. Онъ и въ другы-ты ся веся утѣ
ренъ ся показваше: така одежды-ти му бѣха ху
сти, и никакъ не приличахж. на одѣянія-та, вся
то други-ти носяхж, освень че бѣха части; та
ка и сабія-та му, и ряяичка-ли ва обуяла, та жу,
и юзда-та иа конь-тъ му не бяхж, яжкахъ, затѣ
на другы-ты Скувы, сѣсъ злато и съ камене и
съ другы драгоцѣнны вещи украшенія... — Катя, за
свьршихѣ пьрви-ти сложеніи настія, симпатіи надъ

станѣхѣ на крака, и вси единъ по «вамъ, ва

то по-напредъ, черпаеми, шяхлъ на заряже . д.
тила, и тъй пакъ си насѣдаха на стража, на 1.

га пакъ имъ донесохъ слуги-ти и «т» «ъ.

паницѣ пълнѣ съ другы настія, отъ кожть, да,
iадохѣ, станѣхѣ пакъ като напредь, или, лучше...„
за Атилово здравіе, а че пакъ си седнихл. 11,

дит -
1
334. Глиня ГПГ л. 448

вглупостепенни. Междут тыя послѣдны-ты турняхѣ

meянницы-пя Греко-Римскы слѣдъ Беріха Ун
вскаго велика благороднаго, кой-то"бѣшіе владѣ
6676 Гайва правѣ"?"бела въ Скувыѣ, и по

«лъ бы въ"всякъ за въ Париградъ (3).

Бива же при царскъ-гдѣ постель сѣднихѣ, та
sanser на столъ, чтъ деся» Нѣтишь, отъ лѣво два
жа-та пиг-мѣлки сынаве Атамая, а на самь-тѣ

му постель на кратъ сѣшвѣ третій-тъ по-го

вѣмый чу сынѣ. клѣ-гл и срамутяся отъ баща си,
свѣвше ва замѣ-слѣ.— Тѣй като вся благочинно

вызвалъ. «швѣ вашемъ са премня при А

мал. и му подваме, чшѣ дрѣвeнѣ отъ брашенъ
заправeвыь. пѣлнѣ съ вина, какъ-то онъ поевъ, пи
на здравіе за взя-превыш-хъ гостининъ ; а той
на глы» честь связь тутжъ-ся на крака, и не
чѣдыхъ, палкѣ. члавкѣнъ Калга да онъ при п отдаде чащѣ.—

мѣ, на завершецъ-тѣ. защо тѣй блше обычай

мѣ 4. За жем глетчинѣ, като ся сѣдяж. пихs

примѣчая на регъ я сижи-ти другія гостяне. А

за каждымъ мгѣ нихъ имаше по единъ особенъ вѣ

жмерма», и чтожъ ся дѣлявшее Аталовъ-тъ, сѣ

жа прихожане ва релъ я са чернице гост
чь. Ты Лхавѣ. и слѣдъ него друга-па като
via, ма здравіе и за вторыя-тъ и за треть
ма кумы-мы ремъ, саморелъ какъ-то
чѣммѣ, такожде и за Греко-Рижская
жмы, заммерман-ти взлѣзахъ, ч

жимо и «ч»же, чему

«ла м мремъ другая-та, л
л. 448 Ашила

сбирахж трина, четирма. пле ве выве-- «а

и на Кон-Т0 Они можахѣ да помолитаг. . 1 да душа

отъ предлагаемы ты въ панишь все, а, «е . . . .

помѣстятъ отъ столовы-ты си. 11 ва.-ш

влѣзе Атиловый слуга носящій едва дамы»... . ..,

ницлъ пълнѣ съ пѣсе; а послѣ влѣзалъ мед-.
ти слуги, кои-то донесла, и глаза «ла съ
всякѣ трапеза, особенно, ллѣбъ на писать рели
И тѣмъ убо всѣмъ бѣхъ напомнила и пришель.
разны и великолѣпны 1 частьбы на сребрь. 4....
НЫЯ ПОЛОЖЕНц1. 1411X1-Т1). 11 Чашне-112 «с.. д... . .

черпяха... бяда сребрывы и злачни, а .

принесохла друга, освешь межь-1 ш. С.
пѣ-зя дарѣеша, шащища... началь-1о к а го. .
ше дрьвева. Онъ и въ дру 14--14; ч. 1
ренъ ся плаваше ; такая одежды.-д. д. „
Стпили, наливаетъ не приминала да.... ....
то лгала намекала именемъ не м.

49 IIIIIдумать
И бе се давало... —

— 1 111
1111
IIIIII94
114-ти
 336 Глава И11 л. 448

жду тѣмъ понеже бѣ хванѣло да претьмнява, за

палихж. свѣщи, и двоица Унни, ставше предъ А
тила, начахѣ да пѣнѣтъ, нѣкои-систіхотворнынѣ
сни (5),, съ кои-то
- --- - -т-
-. му славяхѣ военны-ты побѣды
497 " А. . . ..
и добродѣтели. Като тъй они пѣйкхж, гостяне
ти весело гледахѣ, и едни ся услаждавахж само
да гы слушатъ, други ся восхищавахѣ отъ въс
поминаніе-то на военны-ты Уннскы храбрости, а
другы пакъ, отъ старость изнемогше и нуждѣ, отъ
покой имѣюще, обращахѣ ся на сльзы.— Слѣдъ
пѣсни-ты дойде единъ умомъ повреденъ Скуеъ, и
хванѣ да говори такыва странны, луды и глупавы
работы, що направи сичкы-ты да ся обърнктъ на
смѣхъ. Слѣдъ него влѣзе и Зерконъ, смѣшный
тъ оный Мавританецъ, за кого-то выше говорих
мы (6). Той, кога-то Атилъ го бѣ, какъ-то тамо
казахмы, проводилъ въ даръ Аетію, оставилъ си
бѣше жена-тѣ въ Уннско; а ѣдко срѣшнжвъ го
нѣгдѣ въ Цариградъ, за смѣхъ вѣроятно го пре
думалъ да дойде да си ище женѣ-тѣ отъ Атила,
и му ся вреклъ че и той щялъ да му помогне
на това. Но бы изльганъ горкый-тъ, защо Атилу
му догнѣвѣ на противъ като го видѣ че дошьлъ
пакъ въ Уннско. А тога-зи ради угощеніе-то,
пришедъ и онъ ведно съ другы-ты смѣхотворцы,
влѣзе въ стаiлѣ-тѣ гдѣ-то іадяхѣ, и съ видъ-тъ,
съ дрехи-ты, съ гласъ-тъ, и съ разноязычны-ты
си въ говоряніе-то рѣчи, (защо употребляваше въ
говоръ-тъ си размѣceноГталіанскы, Уннскы и Гот
ѳскы рѣчи), развесели сичкы-ты гостяны, и ты на

та
д. 448 Атила 337

прави да ся пукнѣтъ отъ смѣхъ, сички-ты, о

свень Атила, кой-то не пріявъ никое участіе въ
това общо осмѣшеніе, останѣ си неподвижимъ,
безъ да си промѣни никакъ лице-то, и безъ да
продума ни да стори нищо на игра, или на смѣхъ,
а токмо най-младаго сына своего Ирнаса назы
ваемаго, колчимъ онъ дойдяше и стояше при не
го, дърпаше за странѣ-тѣ, и гледаше съ рады и
веселы очи. Пріскъ това сапикасавъ чудяшеся, и
попытаУннинъ-тъ, кой-то до него сѣдяше и разби
раше просторимскыя-тъ, то есть Гталіанскыя-тъ я
зыкъ, защотъй за другы-ты свои сыновы да небрежи,
а токмо Ирнасу да внимава; онъ же, като му
поручи да не казва никому що щеше да му о
бади, рече: «Това чини Атилъ, защо му сж про
рокували гадатели черодъ-тъ мущалъ да падне, а
той-зи му сынъ щялъ пакъ да го въздигне. » —
Слѣдъ това Пріскъ и Максімінъ, като гледахая че
сопотъ-тъ ся продължаваше, а бѣше уже късно
презъ нощь-тѣ, не рачиха да сѣдятъ по-вечеда
пiiктъ, и станѣхѣ та си отидохѣ на сѣнь-тѣ (7).
З7 Наутре они отидохъ при Нѣгиша, и му
рекохѣ че трѣба веке Атилъ да гы отпусне, за
да не сѣдятъ веке на праздно. Онъ имъ отгово

ри, че и Атилъ искалъ да ты испрати. Послѣ,

безъ да губи время, стори совѣтъ съ велможи и
сановницы-ты за отговоръ-тъ що онъ бѣ рѣшилъ
да имъ даде за существующы-ты распри, и пове
лѣ на писари-ти си, между кои-то бѣше и выше
помянитый Рустикій (1), да сочинятъ писма-та
25
338 Глава И11 л. 448

кои-то щеше да имъ даде за отвѣтъ къ Ѳеодосію.

А като станѣ отъ Совѣтъ-тъ, они му ся помоли

хѣ и за освобожденіе-то на Сулловѣ сопругѣ и
на чада-та й, кои-то бѣхѣ ся поробили ioще въ
завладеніе-то на града Ратіаріѣ (2). Нѣгишь не
ся отрече на това, но имъ каза, че трѣба да гы
откупятъ, а за откупленіе-то имъ ищяше да имъ
зьмне много пары. Пріскъ и Максімінъ хванѣхѣ
пакъ да му ся молятъ да гы помилова, като си
турне на умъ-тъ колко тіи сѣ были по напредь
благополучни, а на какво бѣхѣ сега злополучіе
испаднѣли. Онъ тога-зи пое да имъ представи
молбѣ-тѣ на Атила, отиде при него, и слѣдъ
малко ся вырнѣ и имъ каза че онъ благоволилъ
да имъ услыша молбж-тлѣ, че за откупленіе на
женѣ-тѣ ще дадитъ само пять-стотинъ жълтицы,
а за деца-та не ще нищо и ще гы проводи даръ
на царя Ѳеодосія (3).
38 Между това и сопруга-та Атилова Рѣ
кана (1) поиска да нагости Пріска и Максіміна, и
за това гы призова на вечерѣ въ кашѣ-тѣ А
дамовѣ, кой-то Адамъ бѣше предстоятель и на
ставникъ на дѣла-та й. Отидохѣ убо, и намѣри
хлѣ че дошли, такожде призовани, и нѣколцина
знаменити Унни. Адамъ гы прія много благород
но, разговорися съ нихъ съ отличнѣ учтивость,
и гы нагости съсъ сладкы и изрядны iастія. А на
трапеза,-тѣ сѣкы единъ отъ гостяны-ты по често
любіе обыкновенно у Скуeы-ты, воставъ, даваше
имъ по еднѣ пълнѣ чашѣ да піактъ, а че като
л. 448 Атила 339

ѣлъ испіяхѣ, прегръщаше и цѣлуваше гы, и тъй

iк назадь поемаше. Като ся свьрши послѣ вечеря

та и угощеніе-то, они си отидохѣ на сѣнь-тѣ,

и си легнѣхѣ (2).
39 Наутре Атилъ гы пакъ призова на уго
щеніе, и съ истыя-тъ начинъ като напредь влѣ
зохѣ, при него и ся нагостихѣ. Само сега сѣдя
ше при него на постелiк-тлѣ, не пакъ най-голѣмый
тъ му сынъ, но стрыка му Ойваршь, кого-то вы
ше помянѣхмы (1). Презъ сичкыя-тъ же той-зи со
потъ Атилъ ся разговаряше съ нихъ, учтиво и
любочестно, а напоконъ имъ отвори слово заженѣ,
тѣ, коiиѣ-то царь Ѳеодосій ся бѣ обѣщалъ да да
де на писарь-тъ му Константія, а послѣ си обѣ
щаніе-то не испълнилъ, какъ-то по-горѣ казах
мы (2); та за това Константій ся бѣ жално опла
калъ на Атила, и му ся бѣ тепло помолилъ да го
не остави тъй обезчестенъ, но да одължи Ѳеодо
сія, или пакъ неiлѣ женѣ да му даде, коiк-то о
баче видѣхмы чe му ся бѣше отнела отъ Зинона,
или другѣ нѣкоiк, коя-то бы му принесла едно
богато вѣно; и ако бы музавьршилъ еднѣ таквязи
работѣ, обѣщавалъ ся даму даде и пары. Въ со
потъ-тъ убо Атилъ отвори та-зи работѣ, и рече
Пріску и Максіміну да кажатъ на Ѳеодосія да
даде Константію женѣ-тѣ колк-то муся бѣше о
бѣщалъ, защо не трѣба да ся излъже Констан
тій, а и царю да лъже не прилича (3) « По ще
ми речете, приложи, че не е кривъ царь-тъ вы,
а Зинонъ женѣ-тѣ отневшй. Какъ бы то могло
 340 Глава ТПГ л. 448

да стане безъ да ще стоденикъ-тъ й! защо или

бы ся наказалъ грабитель-гъ, или е толкова без

силенъ царь-гъ вы, шо не може ни на рабы-ты
си да заповѣда; ако е тый, нека и го каже, и

азъ сынъ готовъ да му далъ ва помощь. „14) «

Горки-ти посланнищи вещахѣ шо да отговорятъ
ва тыи жестокая во правы рѣчи, но пы прегълнж
хѣ. и ся обѣщахѣ и везолею да кажатъ на царь
тъ си що-то пмъ Атилъ заповѣдяше. А като ся

свѣрши сопотъ-тъ, отидохъ си шакъ на сѣнь-тѣ

II См. „Детвѣъ." А „

40 Три дни послѣ, Атилъ даде веке на Ма

ксіяновы позволеніе да си отиджтъ, и за да ты
почете, подари ты съ достолѣшны даровы, и пове
лѣ и на велможи-ты си да подарятъ такожде Ма
ксіміна, и тіи му проводиха; сѣки по единъ конь,
отъ кои-то обаче онъ нѣкои и другы прія, а дру
пы-ты проводи назадъ, за да покаже съ умѣрен
ность-тѣ си свое-то некорыстолюбіе 1). Атилъ отъ
онова що му обадилъ ѣдко, знаяше много добрѣ
че Греко-Римско-то Правителство бѣ учинило на
вѣтъ противу животъ-тъ му, и можаше негли раз
Гнѣвенъ да накаже това Правителство въ лице-то
на неговы-ты представители посланницы; Но Атилъ
знаяше такожде че, освенъ Вигила, други отъ тыя
посланницы немаше извѣстіе отъ него навѣтъ, и
бѣхѣ сѣвѣршенно неповинни; а неповинны человѣ

шы той не щеше да повреди: натова, естествен

но-то му правдолюбіе и царско-то му величество
«я сопротивлявахѣ. Онъ искаше да удари самы

лег

шей
2. 448 Атила З.41

ты повинницы Хрусафія и Ѳеодосія, за да покаже

на сичкыя-тъ свѣтъ какви человѣци бѣхѣ тіи,
кои-то имахѣ себе си за самы благородны и о
бразованы, а другы-ты презирахѣ и уничтожавахѣ,
называюще гы грубы и варвары. Такова благо
родно отмьщеніе искаше Атилъ да си извади отъ
гордо-то онова Греко-Римско Правителство, кому
то развращеніе-то бѣ достигняло доро да ище
навѣтомъ да го убіе. Слѣдъ като си показа най
напредь гнѣвъ-тъ и сьрдитинж-тѣ, Атилъ послѣ
прія честно Максіміна, нагости го, подари го, и
го отпусти миромъ, заедно съ Пріска и служите
ДII—ТЫ IIXIIIЪ „

41 Отъ свойнѣ страня Атилъ проводи ведно

съ нихъ за посланникъ, вмѣсто Нѣгиша кого-то
искахж, вышепомянктаго велможа и сановника Бе
риха (1), ужь защо-то ходилъ онъ и другы пять
посланникъ на Цариградъ, та го познавали Греко
Римляне-ти. Тръгнѣхѣ убо вси наедно; а вечерь
тѣ, кога-то слѣзохажда нощуватъ на едно село, ви
дѣхѣ че докарали едного Скуеа, кого-то уловили
въ Уннско, защо былъ дошьлъ тамъ като под
гледникъ (чашитинъ) отъ Греко-Римскѣ страна.
Того подгледника него вечерь по Атиловѣ запо
вѣдь забихѣ на колъ предъ очи-ты на послан

ницы-ты. Наутре они трътнѣхѣ пакъ на пять,

и като минувахж презъ другы села, видѣхѣ двои
цѣ человѣцы, на кои-то ржцѣ-тѣ бяхѣ вьрзаны
на опакы, и гы карахѣ Уннски чиновници, защо
то бывше въ войнѣ-тѣ поробени, убили Госпо
 342 Глава VТП л. 448

дари-ты си. И тыя убо злодѣйцы Унни-ти убихж

предъ посланницы-ты, като имъ впринчихж главы
ты на вѣже и гы обвѣсихѣ на двѣ дырвета. Отъ
тамъ насетнѣ не имъ ся случи веке нищо по пѣть,
и самъ Уннскый посланникъ Берихъ, догдѣ вьр
вяхѣ презъ Уннская-тѣ землѣ, приносяшеся съ