You are on page 1of 104

ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

ХОМО ИНСТИТУТ

Сборник ИЗСЛЕДОВАТЕЛ
България, София, т. 7, 2010 г.

Редакционна колегия

Главен научен редактор:


проф. д-р инж. Георги Ламбаджиев
България, София, 1229, жк. Надежда, бл. 323, вх. В
тел.: (359 2) 8977 353
e-mail: georgilam@abv.bg

Технически редактор:
доц. д-р Нина Ламбаджиева
e-mail: nin@biofac.uni-sofia.bg

Web side: Филип Дудин


e-mail: philip@cablebg.net

HOMO INSTITUTE
Collection “RESEARCH WORKER”
Bulgaria, Sofia, v. 7, 2010

Editorial board
Scientific Editor:
Prof. Ph. D. Eng. Georgi Lambadjiev
Bulgaria, Sofia, 1229, jk. Nadejda, bl. 323, в
tel: (359 2) 8977 353
e-mail: georgilam@abv.bg

Technical Editor:
Assoc. Prof. Ph. D. Nina Lambadjieva
e-mail: nin@biofac.uni-sofia.bg

Web side: Philip Dudin


e-mail: philip@cablebg.net
ISSN 1311-9443 Format A4

1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

ЧАСТ І

С ЪДЪРЖАНИЕ

Content 5
Предисловие 8
Въведение 10
Introduction 13

І. Методология и еволюция

1. Душата като обект на изследване 15


2. Основни причини за липса на теория на душата 18
3. Методологични предпоставки за наукофициране
на сведенията за душата 24
4. Скٰали на установка по ранг 31

ІІ. Структурни модели

5. Структура на душата на човека 35


6. Вертикална и хоризонтална структура на душата
на човека 43
7. Допълнителни вътрешни структурни връзки на
душата и ефекти от тях 49
8. Модел на допълнителни вътрешни структурни
връзки на душата 60
9. Структури и свойства на вода и душа 65
10. Структурно сходство между душа и белтък 70
11. Форми на душата на човека 74
12. Основни характеристики и модели на астралния
шнур (сребърната нишка) 79
13. Пипалата на душата на човека 90
14. Земната душа 97
15. Представи и семантични характеристики на
земната душа СА 104
16. Представи и семантични характеристики на
индивидуалната душа КА 109
17. Представи и семантични характеристики на
космическата душа БА 115
18. Декодиране на основните характеристики на
душата БА 119

2
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

19. Земна и космическа душа 129


20. Душите БА и КА 137
21. Душите МА и ТА 144
22. Митологични символи и взаимодействия между
души БА, МА и КА 154
23. Взаимовръзки между БА, МА, ТА, КА, СА 162
24. Атомът – модел на структурата на душата 167
25. Дървото – модел на структурата на душата 171
26. Облакът – модел на космическата душа БА 176
27. Душата БА от различни нива на организация 180

ІІІ. Енергийни модели

28. Дух, душа и енергоинформация 185


29. Душа и енергия 190
30. Душата на човека акумулира енергия от обекти
в битие 197
31. Душата на човека акумулира енергия от обекти
в небитие 202
32. Душата на човека излъчва енергия към обекти
от битие 207
33. Душата на човека излъчва енергия към обекти
в небитие 220
34. Аналитичен модел на потока енергия, протичащ през
душата на човека 224

ІV. Функционални модели

35. Етапи на структуриране на душата на човек от


родителите му 230
36. Ентропия на нова душа 237
37. Ритмичност и скорост на движение на душата на
човека извън тялото му 243
38. Основни параметри на прехода на душата от
битие в небитие 248
39. Класификация на основни фактори, които
управляват разграждането на душата на човека 255
40. Душа, тяло на човек и колебателни процеси 264
41. Еволюция на душа и техника 270
42. Система товар-носач и система тяло-душа 277

3
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

V. Информационни модели

43. Фактори изменящи времеконстантата на


прераждането 280
44. Динамика на разграждане на душата 286
45. Динамика на синтеза на душата от дух 297
46. Траектории на развитие на душа (дух) в небитие 306
47. Кармичност и динамика на връзките в душата
на човека 312
48. Установка и карма 320
49. Карма и преобразувания 329
50. Формализация на установката на карма 337
51. Отстраняване на карма 343

Annotations 350

Забележка: статиите след страница 104 са представени


във файлове R7.02, R7.03, R7.04.

4
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

CONTENT

Съдържание 2
Content 5
Foreword 8
Въведение 10
Introduction 13

I. Methodology and evolution


1. The soul as an object of study 15
2. Basic reasons for luck of theory of the soul 18
3. Methodological prerequisites for a scientific
transformation of the soul’s data 24
4. Scales and rank of a set 31

II. Structural models

5. The structure of the human soul 35


6. Vertical and horizontal structure of the soul 43
7. Additional intrastructural connections of the soul and
their effects 49
8. Model of additional intrastructural connections of
the soul 60
9. Structures and properties of water and soul 65
10. Structural similarity between soul and protein 70
11. Forms of the human soul 74
12. Basic characteristics and models of the astral cord
(the silver thread) 79
13. The tentacles of the human soul 90
14. The terrestrial soul 97
15. Ideas and semantical characteristics of the terrestrial
soul SA 104
16. Ideas and semantical characteristics of the individual
soul KA 109

5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

17. Ideas and semantical characteristics of the cosmic


soul BA 115
18. Decoding of the basic characteristics of the soul BA 119
19. Terrestrial and cosmic soul 129
20. The souls BА and КА 137
21. The souls МА and ТА 144
22. Mythological symbols and interactions between
souls BА, МА and КА 154
23. Interconnections between BА, МА, ТА, КА, SА 162
24. The atom as model of the structure of the soul 167
25. The tree as model of the structure of the soul 171
26. The cloud as model of the cosmic soul BA 176
27. The soul BА from different levels of organization 180

III. Energy models

28. Spirit, soul and energy information 185


29. Soul and energy 190
30. The human soul accumulates energy from objects in
being 197
31. The human soul accumulates energy from objects in
notbeing 202
32. The human soul radiates energy to objects in being 207
33. The human soul radiates energy to objects in notbeing 220
34. Analytical model of the energy flux, flowing through
the human soul 224

IV. Functional models

35. Stages of structure of the human soul by its parents 230


36. Entropy of a new soul 237
37. Rhythm and speed of moving of the human soul
out of the body 243
38. Basic parameters of the transition of the human soul
from being to notbeing 248
39. Classification of basic factors controlling the
destruction of the human soul 255
40. Soul, body, man and oscillatory processes 264
41. Evolution of soul and technique 270
42. System load-loader and system body - soul 277

6
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

V. Information models

43. Factors, changing the time constant of the


reincarnation 280
44. Dynamic of the destruction of the soul 286
45. Dynamic of synthesis of the soul from spirit 297
46. Trajectories of development of soul (spirit) in
notbeing 306
47. Karma and dynamic of the connections in the
human soul 312
48. Set and karma 320
49. Karma and transformations 329
50. Formalization of the karma set 337
51. Elimination of karma 343

Annotations 350

7
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

ПРЕДГОВОР

( рецензия )

Статиите, които са публикувани в “Изследовател” № 7 са свързани


с теоретично изследване и моделиране на различни аспекти на
структурата, функцията и свойствата на човешката душа.
Обобщено е, че директният контакт между души е предназначен
преимуществено за повишаване на степента на точност на обменената
между тях информация. В частност сензорът, който е насочен към външен
обект, може да се насочи и към субекта на изследването.
Контактът като средство за комуникация е еволюционно първично
средство в сравнение с дистанционния обмен на информация. Този извод
се допълва от заключението, че мисълта е проекция в битие на
информационни модели, които са формирани в небитие.
Обобщено е, че за да компенсират вътрешните и външните си
противоречия духовете могат да манипулират поведението на душата и
тялото на човека чрез живи или неживи обекти от битие или от небитие.
Чрез духове от небитие се манипулира поведението на душата и тялото на
човека с цел да се моделира решаването на проблеми, които са присъщи
на средата от небитие или на пранебитие.
На ентропийна основа е разработен математически модел за текущата
дължина на астралния шнур (сребърната нишка), свързваща тялото на
човека с душата му в периода на временното й отделяне от тялото.
Обоснована е оригинална концепция за структурата на душата на
човека, изградена от верига от духовни структури.
Семантичният анализ на ключови думи с духовно предназначение или
с широко приложение е нов инструмент за проникване в познанието за
душата. С цел да се акцeнтува върху този код са уголемени кодовите
съчетания БА, КА, МА, ТА, СА в началото, в края или в началото и в края на
анализираните думи.
Синтезирана е схема от структурни връзки между основните модули,
изграждащи човешката душа.
Направен е извод, че астралния шнур е изграден от тръбопроводи. За
целта са използвани множество физически модели. Обоснована е
концепцията за изменение на формата на душата на човека в зависимост
от скоростта й на преместване в пространството. Направен е извод, че

8
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

еволюцията на човека започва от дълбоките нива на организация на


душата му в небитие.
В изследователския процес, свързан с анализ и моделиране на
различни аспекти на душата на човека е приложен интердисциплинен
подход.
На базата на оригинални концептуални, графични и
математически модели са направени качествено нови изводи в
областта на свойствата, структурата и динамиката на развитие на
душата на човека. Тези методични и методологични средства са
предпоставка за наукофициране на познанието в областта на изучаване
на процесите, свързани с човешката душа. Те могат да се използват
при необходимост и за анализиране на други обекти, които се
характеризират с висока степен на неопределеност.

РЕЦЕНЗЕНТ: проф. дтн Кольо Минков


e-mail: minkov@imbm.bas.bg

9
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

ВЪВЕДЕНИЕ

1.Информация за читатели

Сборникът ИЗСЛЕДОВАТЕЛ включва изследвания, модели,


концепции, идеи и прогнози в областта на еволюцията,
поведението, творческите процеси и структурата на
системите.

Целите на редакционната колегия са:

1. Да се популяризират нетрадиционни иновации, които


свързват различни области на познанието.
2. Да се представят нови методологични средства на
познавателния процес.
3. Да се запазят авторските права на създателите на
интелектуални продукти чрез представяне на описанието на тези
продукти в престижни световни библиотеки.

Сборникът ИЗСЛЕДОВАТЕЛ се предоставя безвъзмездно в:

1. Конгресна библиотека, Вашингтон.

2. Британска библиотека, Лондон.

3. Национална библиотека на Франция, Париж.

4. Национална библиотека на Русия, Москва.

5. Японска национална библиотека, Токио.

6. Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий",


България, София.

7. Централна библиотека на Българската академия на науките,


България, София.

8. Интернет

10
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

2.Информация за изследователи

Езикът, на който е написан текстът на статията, може да


бъде български или английски.
На отделна страница се представя резюме на статията на
английски език.
Няма ограничения за количеството и обема на
публикувани статии в сборник ИЗСЛЕДОВАТЕЛ от един автор
или от един авторски екип.
Статиите се публикуват без редактиране в
оригиналния им вид.
Всеки автор е персонално отговорен пред читателите за
съдържанието и оформлението на своята статия или иновация.
Заглавието е максимално кратко. Под него може да се
изписват научните степени и звания на авторите (ако желаят),
техните имена и фамилии, както и адрес за комуникация (ако е
необходимо).
Желателно е статията да включва въведение и раздели на
изложенията. Тя включва текст, таблици, формули, графики и
други черни или цветни илюстрации.
Всяка статия задължително завършва с оригинални
изводи, заключения или обобщения, характеризиращи
предлаганата новост.
Желателно е списъкът от ползвана литература да включва
цитирани от авторите на статията източници или такива, чието
съдържание е обобщено в статията.
Желаещите да публикуват свои текстове или илюстрации в
сборника е необходимо да ги изпратят на научния редактор. Те
трябва да са записани на диск или дискета и отпечатани на бели
листа с формат А4. Материалите се изпращат заедно с два
адресирани до автора пликове и са придружени с пощенска такса
за тях.

11
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Постъпилите за печат информационни материали не се


връщат.
Редакционната колегия информира авторите за решението за
публикуване на представените от тях статии.
На всеки автор или авторски екип, който е публикувал свои
статии в сборник ИЗСЛЕДОВАТЕЛ се изпраща по пощата един
екземпляр от съответния сборник.

3.Информация за спонсори и рекламодатели

Спонсорите могат да отпечатват своя снимка, творческа


автобиография, есе, поезия, проза, игри, фотоси, графични
илюстрации, живопис и друго собствено творчество, върху което
желаят да запазят авторските си права чрез съхраняване на
информация в 7 от най-големите библиотеки в света.
Илюстрации и реклама се изпращат съгласно процедурата,
посочена в раздела за информация на изследователи, като
графичното оформление е свободно избираемо.

Редакционният екип ви пожелава творческо


дълголетие !

12
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

INTRODUCTION

I. Reader’s Information

The collection “RESEARCH WORKER” includes investigations,


models, conceptions, ideas and prognoses in the field of evolution,
behavior, creative processes and systems structure.
The aims of editorial board are:
To popularize non-traditional innovations, bringing different
fields of knowledge together.
To present new methodological means of cognitive processes.
To preserve the copyrights of the authors of intellectual
products by presentation of these products in prestigious libraries
in the world.
The collection “Research worker” is granted free or charge at
library disposal in:
National library “St.St. Cyril and Methodices”, Bulgaria, Sofia.
Central library of the Bulgarian Academy of Sciences, Bulgaria,
Sofia.
National library of France , Paris.
National library of Britain, London.
National library, USA, Washington.
National library, Japan, Tokyo.
National library, Russia, Moscow.
Internet.

II. Information for research workers

The articles have to be written in Bulgarian and English with a


summary on a separate page in English. There aren’t any
limitations on the number and volume of the articles published by
one or more authors in the collection “Research worker”.

13
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

The articles will be published without wording in the original


manuscript on the author’s own responsibility for the content and
arragement of the article as innovation.
The title has to be short with full names of the authors,
scientific degree, title and address for correspondence. In the
article are included: introduction, section, tables, formulas, figures,
illustrations.
At the end of the article obligatory are original conclusion or
summary of the presented novelty. It is desirable that the
references should included the cited sources or books and articles
whose content was summarized in the article. Those who wish to
publish their text or illustrations in the collection “RESEARCH
WORKER” should send them to the scientific editor printed on
format A4 (white) and recorded on a disc or diskette. The
materials should be send together with two addressed to the
author envelopes and post charge for them. The materials received
for edition are not to be sent back. The editorial board informs the
authors about the resolution for publication of the submitted
articles. Every author or group of authors, whose article has been
published in the collection “Research worker” will receive a copy of
the collection by post.

III. Information for sponsors and advertisings


The sponsors could publish their picture, autobiography,
essay, poesy, prose, plays, pictures, graphic illustrations, paintings
and other creative work of their own on which they wish to reserve
their copyrights printing and keeping the information in seven big
libraries in the word.
Illustrations and advertisement have to be submitted
according to the information for the investigation with free chosen
graphic design.

The editorial board wish you a long creative life.

14
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Душата като обект на изследване


проф. д-р Георги Ламбаджиев

e-mail: georgilam@abv.bg

Душата е ключов обект за изследване на фундаментални


закономерности, свързани с енергията и информацията, които са от
жизнено важно значение за развитието на човечеството.
Ключови думи: душа, изследване, обект, енергия, информация,
развитие.

Въведение
В явна или под метафорична форма се признава съществуването на душата, дари и
само поради обстоятелството, че в езика съществува такава дума от хилядолетия. В
разговорен стил на обръщение се отъждествява персонажа с душата му, което подсказва за
органичната връзка между тях. Интуитивно се допуска, че душата на човека е от голямо
значение за поведението му. Аристотел утвърждава, че “познанието на душата много
способства за познаването на всяка истина, особено за познаването на природата” [Цит. от
Антонов, с.163]. “...Аристотел е считал, че изучаването на човешката душа и съзерцанието
на величието на Бога е значително по – важно от изучаването на материалния свят” [Капра,
с.17]. Фройд твърди, че “...умът и душата са точно такива обекти на научното изследване,
както които и да е други, несвързани с човека неща” [Фроид, с.525]. “Материята” и
”душата” следва да се разбират като задачи, над които отделните науки постепенно
трябва да работят” [Rickert, p.232]. “...Преживяването на смъртта”... в друго битие...
занапред ще бъде предмет... на познание” [Друо, с.185]. “... В “ Агрушада – Парикшай “
(“Индийската книга на Духовете”) е казано: “...Изучаването на душата води към познание
на всички зрими и незрими сили на природата, към познанието на великото Цяло” [Кардек,
с.11]. Въпреки това “...изключително рядко може да се срещнат трудове на сериозни
изследователи на духовно – физически план. И което е най – интересното - въпросът за
душата на човека или съвсем се заобикаля, или се споменава мимоходом, като за нещо
недостойно за внимание” [Юрин, с.437]. Целта на статията е да представят основните
полезни ефекти от изследване и опознаване на структурата и динамиката на поведение на
човешката душа, както и основните структурни особености на нейното изследване.
Основни полезни ефекти от изследване и
опознаване на структурата и динамиката на поведение
на човешката душа
1. Разширяване на границите на познание, възприятия и екологично поведение на
човека ( в битиеен и в небитиеен аспект ).
2. Опознаване по – задълбочено на принципите, на които се подчинява творческия
мисловен процес на човека чрез опознаване на принципите, на които се подчинява
поведението на човешката душа. Това знание би могло да повиши нивото на техническо и
технологично обзавеждане на човека с цел да твори още по – продуктивно.
3. Опознаване по – задълбочено на закономерностите, на които се подчинява
социалното развитие на човека чрез опознаване на еволюционните процеси, свързващи

15
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

небитие с битие. Това познание би могло да помогне на човека за намиране на ефективни


решения на проблеми, които са свързани със социални и междуличностни конфликти,
престъпления, болести и генетични аномалии.
4. Опознаване по – задълбочено на фундаменталните закономерности, на които се
подчиняват енергийните процеси в битие, чрез опознаване на енергийните процеси в
небитие. На тази основа могат да се открият принципно нови средства за извличане на
небитиейна енергия от всяка точка на пространството. По формални признаци такъв процес
може да се разглежда като произвеждане на енергия от нищо, т.е. като “перпето мобиле”.
Новите енергийни технологии могат да предизвикат изобретяване на немислими за
днешната фантазия транспортни и производствен технологии.
5. Опознаване и частично (ограничено) управление на глобалната тенденция на
еволюционно развитие на процесите в битие чрез познаване на еволюционната тенденция на
процесите в небитие. Познанието и управлението на процеси от битие има субективно
самосъхранителен и творчески развиващ характер към външни структури и процеси.
Полезните ефекти от изучаването на човешката душа я превръщат в обект на
изследване и в средство за изследване; в обект за усъвършенстване (ускоряване на
развитието на душата чрез натрупване на опит, съкращаващ процеса от многократни
прераждания) и в средство за усъвършенстване на човешката дейност (технико-
технологична и физиологична). В тези аспекти са разработени статиите, публикувани в
сборник Изследовател – 6.
Целта на тези статии, свързани с анализ и разработване на теоретични модели на
различни аспекти от структурата и поведението на човешката душа, е наукофициране на
представите за душата, за да бъде тя обект на официални и задълбочени научни
изследвания.

Структурни особености на теоретичното


изследване на душата на човека
В статиите в настоящия сборник са класифицирани сведения за душата по
предметен и по функционален признак. Сведенията са перифразирани на терминологичен
език, максимално близък до научния. Много от сведенията могат да се интерпретират в
различни аспекти. За да бъде убедителна авторската интерпретация болшинството от
сведенията са цитирани от литературни източници. По този начин всеки изследовател,
който би могъл да установи други признаци и изследователски връзки би могъл бързо да
формира собствена концепция или да оцени предлаганата от автора.
В разглежданите теоретични изследвания е използван сравнителен анализ. Обект на
анализ са преди всичко документирани сведения с концептуален или хипотетичен характер
от научни, религиозни, митологични, окултни и други източници. По този начин се
осъществява широкообхватна съпоставка на сведения, свързани с изследвания обект. В
резултат от съпоставката се установяват приоритетните и спомагателните сведения в
изследваната подобласт. Тези възлови центрове на познание в една локална област се
съпоставят с познание от други функционално или предметно свързани с тях центрове на
познание. Този подход изключва възможността от създаване на множество локално
работещи теоретични модели, които не са в системно единство по между си.
Преобладаващата част от разработените модели са концептуални. Използвани са графични
или математически модели на различни аспекти от характеристиките и поведението на
човешката душа.
Религиозните и окултните съчинения използват понятието “най-висш” за
означаване на обобщената характеристика на Бог, принцип, свят, енергия, способност за

16
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

преобразуване на реалността и други. От гледна точка на еволюционната концепция за


развитието на действителността понятието “най-висш” го заменяме с понятието
“фундаментален” или “еволюционно първичен”.

Основни изводи
1. През цялата история на човечеството душата е била обект на познавателен
интерес. Този интерес е подсъзнателно свързан със стратегическите интереси на
цивилизацията.

2. До началото на 21 век човечеството не може да разреши с помощта на


науката множества стратегически важни за развитието му психологически, социални,
енергийни, здравословни и други проблеми. Може да се очаква, че те ще намерят във
висока степен своите решения чрез управляването на структурата и функциите на
човешката душа.

3. С цел да се синтезира основата на съвременното познание за душата на


човека е целесъобразно теоретичните модели на различни нейни структурни и
функционални аспекти да се обединят в системно единство.

Литература
1. Антонов А.В. Психология изобретательского творчества, Вища школа, Киев,
1978.

2. Аристотел. За душата, Любородие, С.,1979.

3. Друо П. Прераждане и безсмъртие. Методи за пътуване в миналото и в


бъдещето, Астрала,С.,1993.

4. Капра Дао физики, Орис, Санкт – Петербург,1994.

5. Кардек А. Книга духов, Ренессанс, М.,1993.

6. Фроид З. Въведение в психоанализата, Наука и изкуство, С.,1990.

7. Юрин В.К. В поисках души, СВ – 96, Екатеринбург, 2001.

8. Rickert H. Sistem der Philosophie. I. Teil. Allgemaine Grundlegung der


Philosophie. Tubingen, Verl. J.C.B. Mohr (Paul Siebeiu), 1921.

17
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Основни причини за липса на теория за душата


проф. д-р Георги Ламбаджиев

e-mail: georgilam@abv.bg

Консервативната парадигма на познанието е главната причина за


липса на теория за душата на човека.
Ключови думи: душа, теория, консервативност, наука, причина.

Въведение
Целта на статията е да се систематизират основните причини за липса на теория за
душата на човека.
Първият опит от 21 век за систематизиране на сведения за душата на човека,
направен с цел да се трасира методологичната ниша за по-нататъшните й изследвания, по
наша преценка принадлежи на Вадим Юрин, представен в книгата му “В търсене на
душата” – 2001 г.
Известно е, че почти във всяка област от познанието, която е от жизнено важно
значение за човека, е разработена поне една теория, а в общия случай в познавателната
област се конкурират множество теории или се усъвършенстват част от тях. Душата на
човека е обект но познавателен интерес от древността, но не е известна единна системно
свързана теория за структурата и функцията й.

Основни методологични принципи за липса


на теория за душата

1. Науката до началото на 21 век не разполага с технически и методологичен


инструментариум, който е подходящ за ефективно провеждане на изследвания в
познавателна област, характеризираща се с висока степен на неопределеност, ниска степен
на повторяемост на симптомите, които принадлежат към познавателната сфера извън
материалния свят.
2. Религиите до началото на 21 век не са в състояние да обединят своите постулати
с цел да формулират обобщена концепция за душата на човека и за свързаните с нея
процеси.
3. Окултизмът концентрира вниманието си върху описване на явления, свързани с
душата на човека така, че да се интерпретират частично в религиозен и частично в научен
план.
4. Науката, религията и окултизмът първо постулират рамката, а след това търсят
логически връзки в областта на тази рамка. Подобни обяснения не могат да излязат извън
предварително наложените ограничения. Например всяка религия интерпретира душата на
човека в рамките на канона си. От своя страна материалистичната наука изцяло разглежда
душата като религиозен атрибут и на тази основа обявява, че проблемът е “ненаучен”.
“Науката е религия на скептицизма” [Димитров-Рибаров, с.116].
Елена Блаватска предсказва: “Науката ще е толкова далече от разрешаването на
своите затруднения, както е сега, ако не постигне някакво съгласие с Окултизма...”
[Блаватска, с.252]. В исторически план “...всички основни науки на човечеството са имали

18
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

свои окултно-магически праобрази: химията – алхимия, астрономията – астрология,


геометрията – геомантия и т.н. ...Понякога са стеснявали самата наука” [Соколов, с.71].
5. ”Изтокът е интровертен. Западът е екстравертен. [...] Западът е развил науката и
напълно е пренебрегнал вътрешната душа. [...] Затова всички велики учени са родени на
Запад. Изтокът се е занимавал прекалено много с вътрешната душа и е забравил
обективността, материята, света. [...] Човекът, който не клони прекалено много нито към
външното, нито към вътрешното, е човек на равновесието. Ще бъде едновременно учен и
мистик” [Ошо (1), с.139] .
6. “Средният човек се оказва изведен от равновесие, когато се среща с
психически феномени. Той обикновено преминава през три стадия. На първия стадий той
счита, че всичко е суеверие и лъжа. На втория етап неговия скептицизъм изчезва и той вярва
във всичко, каквото е угодно. На третия стадий – ако той въобще се добере до него – той се
научава да разграничава и различава” [Форчун, с.105].
7. Проф. Бутлеров пише: “От чувството за самосъхранение материализмът не може
да допусне безкрайна делимост, иначе ще му се наложи да се прости завинаги със своя
основен принцип и по този начин да подпише своята собствена смъртна присъда”
[Блаватска, с.280]. “Най-елегантният научен способ за игнориране на недоказуемите
материални същности е те да бъдат провъзгласявани за процеси, явления или форми на
движение” [Чаушов, с.83].
8. Академик В. И. Вернандски утвърждава: “Убеждението в това, че всички явления
на живота ще бъдат обяснени с физикохимични явления до края – това не е повече от вяра,
произтичаща от идеологическа установка, а съвсем не научно обобщение на емперична
информация” [Юрин, с.358].

Основни постулати, които са бариери


пред изследователския процес
1.Ненаучното е наивно, нерелигиозното е еретично.
„Парадигма (от гр. paradeigma – пример, образец) – изходна схема, модел на
поставяне на проблемите и на решението им, на методите на изследване, господстващи през
определен исторически период в научната общност. Смяната на парадигмите представлява
научна революция” [Тихоплав (2), с.35]. „Всяка поредна парадигма има необходимостта да
бъде по-широка и по-дълбока от предишната: трябва да обяснява не само всички известни
факти, но и противоречията, както и да предсказва нови природни явления” [Тихоплав (2),
с.136].
Според Руската енциклопедия: „науката е област на човешката дейност, чиято
функция е изработването и теоретичното систематизиране на обективни знания за
реалността” [Тихоплав (1), с.9]. Тук се подразбира само материалната реалност, тъй като
друга реалност не се приема официално от науката.
“...Хората, чиито преживявания попаднат извън обсега на науката, както я
разбираме понастоящем, биват подложени на присмех. И като знаят това отношение хората
с трансцедентални преживявания не горят от желание да ги съобщят открито” [Муди, с.109].
Съответно – хората, чиито преживявания излизат извън обсега на религиозните представи за
норма, се обявяват за носители на “тъмни сили” и през “тъмните векове” ги е чакала
кладата. „...Думата „еретик”...означава „Този, който избира” [Рабан, с.73]. Дори и в
Библията пише: „Аз се покланям на тези образи, които те наричат ерес” [Библия, Деяние на
апостолите, ХХІV, 14].
Абсолютизирането на научния метод като панацея за всичко е форма за
канонизация, подобна на религиозните догми. Според Айзък Азимов: “Простият човек

19
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

мисли, че науката е способ за откриване на нови истини. Всъщност науката умее само да
отличава безспорните заблуждения от това, което може да не е заблуждение” [Байкушев,
с.129]. „...Мислиш само, когато не можеш да видиш. Ако можеш да видиш, няма причина
да мислиш. [...] Когато не знаеш, запълваш празнината с мислене” [Ошо (2), с.76] .
Лабораторните експерименти в много случаи са стерилни модели на реалността.
Логиката свързва подбрани факти в тесен диапазон на тяхното изменение.
Фейнман обобщава: “Но винаги излиза така, че най-великите открития се
абстрахират от модела и моделът се оказва ненужен. Максвел е създал електродинамиката,
напълвайки пространството с маса въображаеми зъбни и зъбчати колелца. Но колелцата и
зъбните колела ние отхвърлихме, а теорията остана” [Фейнман, с.49]. С други думи до
големите научни открития може да се достигне и посредством “ненаучни” модели.
“Убеден съм, че съществуват много неща във вселената, които не са доказани
поради ограничеността на изследователските методи, но след време ще открием подходящи
средства, за да се установи валидността на идеи, които все още отнасяме към областта на
предположението и вярата” [Уилисън, с.82].
2. Религиозното е несъвместимо със строго научното.
Йезуитският принцип гласи: „Прилагай всички човешки средства сякаш не
съществуват божествени и всички божествени –сякаш не съществуват човешки” [Грасиан,
с.152]. Науката постъпва точно така: игнорира божественото, защото е по-лесно да се
разсъждава без неговото участие.
Хегел утвърждава: “Философията не трябва да се бои от религията и не трябва да
прави вид, че на нея й се налага да бъде доволна от това, че религията я търпи. От друга
страна следва също да се отхвърли възгледа, че сякаш такъв род митове и религиозни
представи са загубили всяко значение, тъй като те в продължение на векове се ползват с
уважение от народите” [Гегель, с.60].
В общия случай обект на религията и на науката са различни области от познанието,
интерпретирани от различни гледни точки. Това означава, че нито една от тях не притежава
основание, за да претендира за всеобхватно и окончателно описание и обяснение на
действителността.
Според Йог Раманантата: ”Примирението на Науката и Религията е необходимо, това
е въпрос на живот и смърт на нашата Цивилизация. Това примирение е изпълнимо само на
основата на взаимни отстъпки и отказ от догматизма” [Кардек, с.10].
“...Специфичен за науката – за разлика от религията – е нейния критицизъм”
[Поликаров, с.207].
Интегрирането на наука и религия е възможно, ако науката признае наличието на
небитие и започне активно да го изследва. Първоначално това може да се реализира чрез
изследване на човешката душа. В резултат от навлизането на науката в принципно нова
изследователска среда, ще възникнат теоретични модели за свързване в системно единство
на битиейна и небитиейна среда. Новите представи постепенно ще обособят подобласти за
представяне на класическата религия и на класическата наука. Процесът на
взаимодействие между религия и наука ще се подчини на законите на взаимодействие
между две подсистеми, които формират обща система. В новата обобщена парадигма на
познанието освен подобласти за съществуващите религия и наука ще възникнат и други
подобласти. Част от тях ще са резултат от взаимодействието между фундаменталните
основи на религиите и науката. Тези подобласти ще бъдат резултат от емержентно (
синергетично ) познание.
3. Неосезаемото по органолептичен път или чрез технически средства се
счита, че не съществува.

20
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

“Съвременната наука все още не е започнала да приема способностите на


човешкото съзнание да прониква в област, където никаква сериозна теория не е създадена”
[Монро, с.80].
Карл Дюпрел казва, че колкото и редки да са парапсихологическите явления, това
не ни дава основание да ги изключим, както не може да се изключи от живота
съществуването на гении, а от геологията – вулканите [Кардек, с.22].
Затварянето на областта на научното познание само в рамките на сетивността го
превръща в субективно идеалистическо възприятие. Страхът от създаване на илюзионни
представи формира точно такива представи. Много твърдолинейни учени и праволинейни
вярващи виждат в окултното и мистичното нещо дяволски злокобно. Научните и
религиозни догми се превръщат в бариери срещу непознатото. Думата “окултен” означава
“скрит” [Маклейн, с.28], а гръцката дума “мистичен” означава “който пази мълчание”
[Друо, с.228]. Според Л. Т. Ивенс научните теории в края на 20 век са станали “езотерични”
( тайни, скрити, предназначени само за просветени ), подобно на знанията на древните
мъдреци [Evans ].
Според д-р Джон Шоу “едва ли може да се намери култура без вяра в задгробния
живот” [Рэндлз, с.27]. В този смисъл “езотеричното” ( вярата в задгробния живот ) е
популярно, а специализираните научни изследвания са езотерични. Фактически научното е
окултно (скрито), мистично (тайнствено) и езотерично (предназначено само за посветени).
В условията на разнородна международна конкуренция научното знание се оказва най-
окултнното, най-мистичното и най-езотеричното
4. Непълната индукция се счита за ненаучен метод за изследване.
Не съществува общонаучен критерий за достатъчност на информацията, въз основа
на който да може универсално да се прилага пълната индукция при научните изследвания.
Нещо повече: изискването за прилагане на пълна индукция е абсурдно, тъй като няма
физическа и енергийна възможност за провеждане на конкретен експеримент при всички
възможни обстоятелства, така че получените от него резултати да са абсолютно устойчиви.
Ето защо научните открития са винаги непълни и неточни, а познанието е безкраен процес,
още повече, че всички обекти се менят в процеса на изследването им, взаимодействайки по
между си и с изследователя.
На практика често се използва експертна оценка, която по своята същност е резултат
от непълна индукция. Така “оперативно” се вземат управленчески решения в бизнеса, в
политиката, при търсене на решение във военен или в международен конфликт и в много
други случаи. Ако методът на пълната математическа индукция е неработоспособен в
условията на битие, то той е абсурден за приложение към сведенията за небитие и в
частност за изследване на човешката душа. В този смисъл “Няма научно или ненаучно, има
вярно или невярно” [Ватев, с.87].
Де Броил говори за “индуктивната индукция като за единствен метод, който помага
да се излезе извън пределите на вече известното” [Краснощеков, с.261].
Пуанкаре е категоричен: “ Не само науката не може да ни открие природата на
нещата, но и нищо не е в сила да ни я открие” [Пуанкаре, с.187].
Структурата на съществуващото е толкова сложна и многослойна, че никаква
индукция не може да проникне докрай в нея и да я обхване в нейната пълнота.
Преносът на познание от едни явления към други може да формира качествено нов
научен резултат [Майданов, с.105]. Затрудненията за използване дори и на непълна
индукция пораждат използване на умозаключения по аналогия, които са още по-далеч от
метода на пълната индукция и са още по-продуктивни и от метода на непълната индукция.
5. Абсолютизира се значението на математиката като универсално средство
за описание на произволни обекти.

21
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Нилс Бор е обърнал внимание на извънредното увлечение по математиката –


неспособна да отговори на всички поставени й въпроси.
Саати уточнява: ”...Проблемът може да няма математическо представяне по
следните причини: 1.Неговата структура е много сложна и недостатъчно понятна.
2.Структурата на проблема е ясна, но тя включва неопределеност. 3.Разглежданото явление
е добре разбираемо емпирически, обаче неговата теоретична структура е неясна. 4.
Структурата е добре известна и понятна, но тя не е решима даже с приближени методи”
[Саати, с.31,32].
В този аспект оптимистично звучат думите на И. М. Кантор, че “...няма теории,
абсолютно неподаващи се на формализация” [Кантор, с.45].
Най – трудно се поддава на математическо описание човешката и преди всичко -
творческата мисъл. Тя обаче не би могла да бъде обвинена в ненаучност, тъй като е
инструмент за откриване на противоречия, за тяхното решаване и за откриване на
различието между “научно” и “ненаучно” или между “религиозно” и “нерелигиозно”.

Основни изводи
1. Идентифицирани са девет основни методологични причини за липса на
теория за душата. Главното в тях се свежда до консервативна парадигма и липса
на изследователски инструментариум.

2. Идентифицирани са пет основни постулати, които са бариери пред


изследователския процес, насочен към опознаване на структурата и функцията
на душата. Главното в тях е консервативната парадигма, която се проявява в
изкуствено наложени самоограничения (бариери) на изследователския процес.

3. От изводи 1 и 2 следва, че за да се постигне пробив в познанието за душата


е необходим пробив в ограниченията, които сами си налагат изследователите.
Този пробив лавинообразно ще породи ново знание, нов интерес, нови
изследователски инструменти и преход към по-дълбоки нива на изследвания
обект.

4. Новата парадигма, неутрализираща противоречията между известните


основни концепции за света, може да се реализира като взаимно проникване на
областите на тяхното значение и като разпределение (непресичане) на областите
им на значение във функционалното пространство на обобщената представа за
обкръжаващата ни среда.

5. Противоречията между различните концепции могат да се обединят от по-


обща представа (абстракция). Следователно обобщаващата концепция е
абстракция от по-високо ниво на абстрахиране от предметната същност на
реалните обекти и процеси.

22
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Литература

1. Байкушев С. Сериозно за почти свръхестественото, Изд. “Хр. Данов”, Пловдив,


1989.
2. Библия.
3. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.2, Астрала, В.Търново, 1994.
4. Ватев Й. Огледало по пътя, Хелиопол, С.,1992.
5. Гегель. Энциклопедия философских наук, Логика, ч.1, Госуд. изд., Москва,
Ленинград, 1929.
6. Грасиан Б. Изкуството на житейската мъдрост, Кебеа, С., 1997.
7. Димитров – Рибаров В. Пътуване в човешкото, списание Живот, С.,2001.
8. Друо П. Прераждане и безсмъртие. Методи за пътуване в миналото и в
бъдещето, Астрала, С.,1993.
9. Кантор И. М. Понятийно – терминологическая система педагогики: логико –
методологические проблемы, Педагогика, М.,1980.
10. Кардек А. Книга духов, Ренесанс, М.,1993.
11. Краснощеков П. С. Принципы построения моделей, Изд. Московского
университета, М.,1983.
12. Коровяков Н. И. Структура качественого анализа движения в пространстве,
SCIRRIO, С., М., 1992.
13. Майданов А. С. Изкусство открытия : Методология и логика научного
творчества, Репро, М, 1993.
14. Маклейн Ш. Медитацията: навлизане навътре, Гуторанов и син, Ямбол, 1994.
15. Монро Р. Пътуване извън тялото, Гуторанов и син, Ловеч, 1992.
16. Муди Р. Живот след живота, Интерпринт, С.,1991.
17. Ошо (1). Диамантената сутра, Шамбала, С., 1994.
18. Ошо (2). Книга на тайните, Одисей, С., 1994.
19. Поликаров А. Ориентиране в методология на науката , Дивергентно -
конвергентен подход, Наука и изкуство, С.,1987.
20. Рабан П. Траектория от един живот към друг, Хипопо, Варна, 1993.
21. Рэндлз Д., Хог П. После жизни, Периодика, Ярославль, 1994.
22. Саати Т. А. Математические модели конфликтных ситуации, М., 1977.
23. Соколов А.Н., Солохин Ю.Н. Предмет философии и обоснование науки, Наука,
Санкт-Петербург, 1993.
24. Тихоплав В., Тихоплав Т.(1) Учението на Грабовой, НСМ Медиа, С., 2005.
25. Тихоплав В., Тихоплав Т.(2) Времето на Бога: Съзнание и живот, НСМ Медиа,
С., 2006.
26. Уилистън Г., Джонстън Д. Стъпки по пясъка на времето; Духовно израстване
чрез познание за миналите животи, ЖАР, С.,1999.
27. Фейнман Р. Характер физических законов, Наука, М., 1987.
28. Форчун Д. Психическая самозащита, Дорвиль, Санкт-Петербург, 1992.
29. Чаушов Г. Моят непривичен свят, ТИПОС, С., 2000.
30. Юрин В.К. В поисках души, Екатеринбург, СВ – 96, 2001.
31. Evans L. T. The divorse of science, Searsh, 1977, vol. 8, № 11 - 12.

23
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Методологични предпоставки
за наукофициране
на сведенията за душата
проф. д-р Георги Ламбаджиев

e-mail: georgilam@abv.bg

Интердисциплинната методология е в основата на наукофицирането


на сведенията за душата.
Ключови думи: методология, душа, предпоставки за изследване,
принципи.

Въведение
“...Терминът “метод” ... на гръцки означава и “лов”. […] Платон смята
тъждествени диалектиката и философските символи “път” и “метод”. ...”Път” ( на
гръцки hodos) са думи от един и същи корен” [Аристотел, с.99].
Представката “met” на гръцки означава “зад”, “през”. Следователно в буквалния си
смисъл думата “метод” има първоначално значение за преход и за начин за неговото
осъществяване, т.е. за подход. Методологията представлява теоретична
(концептуална) система, която обединява множество методи – общонаучни и частно
научни. Методологията обединява мрежа от целесъобразни пътища или подходи за
достигане до желаната цел.
Известно е, че само с един инструмент нито в практиката, нито в теорията
може да се постигне много.

Системата от методи е особено необходима за идентифициране на основните


структурни и функционални характеристики на душата. Робърт Монро счита, че “Ако
достатъчно много хора поемат отговорността да възприемат феномена по емперичен път,
нищо чудно да се появи нова наука” [Монро, с. 234].
На този етап човечеството в общия случай не разполага със сетивност или
технически средства за проникване в небитиейната среда, в която свободно функционира
човешката душа. Ето защо се налага този процес да стартира с теоретични модели, които да
стеснят познавателната ниша в областта на изследване на душата. Целта е да се проявят
задоволителни познавателни инструменти за обясняване на особеностите на структурата и
функцията на човешката душа. По този начин може да се формира необходимата
първоначална информационна яснота за обекта на изследване, за целите и начините на
изследване, както и за начините и аспектите за оценка на получените резултати. В основата
на този процес е наукофицирането на сведенията за душа
Целта на статията е да се определят основните методологични предпоставки,
които позволяват да се наукофицират първоначално сведенията за душата на човека.
“Под наукофициране... ще разбираме най – общо влиянието на научното познание
под една или друга форма върху методологията, по – специално изследването на научните
идеи и методи за постановката и решаването на методологични проблеми на науката и
проблеми на самата методология” [Поликаров, с.84]. “Оптимално за процеса на

24
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

наукофикация е, когато той се осъществява не върху отделни фрагменти на научното


познание, а върху общия научен фон” [там, с.86] .
Наукофицирането на сведенията за човешката душа, според нас е изразяване на
тяхното главно съдържание чрез език, който е максимално близък до научната
терминология. По този начин терминологично се филтрират сведенията така, че да се
стесни областта на значението им в съответствие с предварително определена насоченост
на изследването. В стратегически аспект наукофицирането на сведенията за душата
представлява необходима стъпка за привеждането им във вид, който е разбираем за тясно
дисциплинните изследователи. Целта е ядрото (сърцевината) на сведенията за душата да
бъде оползотворено от изследователи с научна подготовка.
В общо познавателен аспект ролята на наукофицирането на сведенията за душата е
средство за повишаване на степента на възприемане на сведенията за нея от
преобладаващото множество читатели, като описанието е поднесено в най - кратка и
съдържателна форма. В този смисъл Согиал Ринпоче пише: “…Съвременните хора имат
нужда от път, освободен от догми, фундаментализъм, елитаризъм, сложна метафизика и
екзотични украшения, път едновременно прост и задълбочен, за който не са нужни ашрами
и манастири, който може да бъде интегриран в ежедневието и практикуван навсякъде”
[Ринпоче, с.162,163].
“Все по-често учените изразяват мнение, че появата на нови знания е невъзможно да
се обясни, без да се предположи наличието на някаква Висша сила, някаква Вселенска База
Данни, откъдето могат да черпят тези знания” [Тихоплав, с.18].
“...Акад. А.Е.Акимов от Руската академия на естествените науки пише: “Физиката
признава съществуването на Свръхразума!” Акад. Бехтерева, член на Руската академия на
медицинските науки и на Руската академия на науките, казва: “Бог съществува!”, а
президентът на Руската академия на науките акад. Ю. Осипов ...открито заяви: “Учените
стигнаха до извода за съществуването на Твореца!” [Тихоплав, с.5].

Основни методологични принципи и прйоми, които могат да


бъдат полезни при наукофициране на сведенията за душата
1. Съществуват множество теории за човешката душа. При съпоставката им може да
се използва класификацията на Л.Тис, съгласно която съпоставката на теории е с цел: “…а/
…установяване на съотношение между тях, по – специално на общо към частно, т.е.
включване на една теория като частен (или граничен) случай на друга; б/ на противоречие
между теориите; г/ на несъпоставимост или несъизмеримост” между тях [Поликаров,
с.147].
2. При сравнение между теории: “Би трябвало да се съпоставят положения с
положения и метаположения с метаположения, без да се смесват двата вида принципи”
[там., с.154] . За целта е необходимо: “ Да не се обърква здравия смисъл с така наречената
очевидност - тя най–често представлява утвърдило се заблуждение” [Краснощеков, с.262].
3. “Би могло да се очаква, че синтезът е възможен при някакви условия за еднородност
на теориите” [Поликаров, с.154].
“…Подобното е това, което отчасти има в себе си тъждественото” [Платон, с.62].
4. “Тайната на научното откритие се заключава в творческо изобретяване на хипотези
и умело подбиране на правилните” [Whewell, с.78].
Новото се крие преди всичко във взаимовръзките между градивните елементи и в по–
малка степен - в усъвършенстване на структурата на тези елементи, т. е. в
усъвършенстване на взаимовръзки от подсистемно ниво на организация.

25
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

“ Колкото е по – автономен начинът на избиране на теоретичния модел, толкова повече


се създават предпоставки за разнообразие и задълбоченост на теоретичните построения”
[Стефанов, с.147].
Оригиналните взаимовръзки могат да се развият в многообразни съчетания с
класическите, т.е. с утвърдените до този момент.
“Диалектическото единство на процесите на дивергенция и конвергенция са известна
илюстрация на така наречения: ”парадокс на изобретателя”, според който по-сложните
планове могат да имат повече изгледи за успех. С други думи понякога е по-лесно да се
отговори на по-голям брой въпроси, отколкото на един единствен въпрос, по – лесно е да се
докаже по – обща теория и да се реши по – обща задача ( Поя ) [Поликаров, с.36].
Следователно чрез общата концепция по – точно може да се предвидят неизвестните
връзки в системата, отколкото чрез екстраполация на вътрешните подсистемни връзки.
5. “...Фактът, че... теоретичната система не подлежи на съществено усъвършенстване,
не изключва възможността за създаване на качествено нова система за същия обект”
[Поликаров, с.180]. В духовен аспект това означава, че: “Не мисли като човек! Мисли като
Дух” [Каръл, с.159]. Смяната на координатната система и на свързаните с нея правила
(закони) променя съдържанието на възприятията: “Има логика там, където няма логика”
[Ватев, с.12]. “Същественото се оказва несъществено, несъщественото – съществено” [там,
с.43]. Например при силна радиация, при свръхвисока температура или при свръх - висока
гравитация свойствата на обектите и закономерностите, на които се подчинява тяхното
поведение се променят.
6. Еволюционно по-късно възникналото включва в себе си същността на
еволюционните си предшественици и накратко и частично повтаря своята предистория.
Тази предистория не е само следствие на предишни, но и на паралелни етапи от развитието
на вида, към който принадлежи конкретен обект: “...Едно постижение, което първоначално
е било постижение само в рамките на един отделен диференциален клон на науката, после
изведнъж започва да оказва влияние върху останалите” [Кендеров, с.123]. Например
“...класическата физика при големи скорости, сравними със скоростта на светлината, не е
вярна” [Тихоплав, с.48]. Ако към тези съждения приложим принципа на Хегел, че
теоретически първото е и практически първо, то следва, че еволюционното развитие на
структурата на човешкото тяло е в някаква степен повлияно от еволиционното
развитие на паралелната му структура – човешката душа.
7. Новото познание е синтез от взаимодопълващи се продукти на интуиция,
фантазия, въображение. “Съвременната теория на информацията разглежда проблема за
преработка на информацията, а не за нейното “производство”. ...Като се има предвид
съвременната теория на информацията, данните на палеонтологията, геологията, физиката,
може с основание да приемем, че нарастването на структурната сложност и на
информационната наситеност на материалните системи е най - важния белег на
информационния процес” [Николов, с.52].
Увеличаването на степента на сложност на обект поражда ново качество на неговата
структура. Съгласно принцип 6 усложняването на обектите на човешка дейност е в
съответствие с усложняването на човешката дейност, т.е. с усложняване на функциите на
човешкия мозък и на свързаната с човека душа. Душата е качествено различна структура, в
сравнение с тялото на човека. Следователно принципите на обработка на постъпващата
информация и синтез на нова информация се различават от тези при човешкото тяло:
“Безмълвното знание е такова състояние на човешкото съзнание, при което знанието е
автоматично и мигновено. Знанието в това състояние не е продукт на размисъл на разума,
на логическа индукция, дедукция и обобщение, основани на приликите и разликите. В
безмълвното знание няма нищо умозрително, нищо такова, което би могло да представлява
тяло на знание. За безмълвното знание всичко неизменно е сега” [Кастанеда, с.96].

26
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Диференциалното използване на интуиция, фантазия, въображение и логика изисква


подготвителен или продуциращ период. Синтезът им поражда мигновено прояснение, което
е присъщо за човешката душа.
8. Моделите на подсистеми (структури), функции и свойства се свързват със страните
си, в които проявяват сходство и се отблъскват със страните си, в които проявяват различие.
Този принцип обяснява емержентния ефект от синтеза на интуиция, фантазия, въображение
и логика в системно единство (принцип 7) и забавеното действие на всеки един от тях
поотделно.
9. Теоретичните модели на обекти (процеси) са толкова в по-висока степен
вероятни, колкото по-близко са разположени техните същности до центъра на
разпределение на обобщените характеристики на моделирания от тях процес.
10. Теоретичните модели, които описват равнойерархични обекти (процеси),
притежават признаци, които са присъщи за най-вероятните (най - адекватните) модели на
същите обекти (процеси) и отразяват типични характеристики на нивото на организация,
към което принадлежи моделирания обект.
11. Най – високо йерархичните процеси притежават най-голяма степен на свобода.
Съответно те са предразположени в най–висока степен към развитие. Например в
информационно-управляващ аспект машинната подсистема се развива най - интензивно
чрез онези подсистеми на машината, с които тя непосредствено взаимодейства с човека
[Ламбаджиев (2), с.370].
Счита се, че душата на човека директно комуникира с всички структури на тялото му.
Известна е представата, че главният мозък регулира и съгласува поведението на
подсистемите на човешкото тяло.
Следователно чрез главния мозък душата на човека осъществява допълнителен канал
за управление на тялото му. От това обстоятелство следва, че главният мозък на човека се
развива по-бързо от останалите органи и системи на тялото на човека, тъй като ги
направлява (вътрешно структурно обстоятелство) и служи като средство за
информационен контакт с душата на човека (външно структурно обстоятелство) в рамките
на системата душа – тяло.
12. Системно свързаните структури и явления притежават общ генезис, съгласно
принцип 6. Преходът от един към друг вид е сложен и многообразен. Ето защо
идентифицирането на траекторията на еволюционния процес (самопроизволен, външно
стимулиран или външно програмиран като модел на процес) в общия случай не се
подчинява на просто правило.
Според Л.Бруншвиг: “До ръководни идеи в науката се стига по сложен и гъвкав път
чрез изпреварване, обхождане, връщане, а не по формален метод, който се отнася до
организация на строгостта на мисълта” [Мулуд, с.55-56]. Акад. Л. Мелников счита, че:
“Практически всички велики научни идеи и теории се появяват не в резултат на
разсъждения и аналитична дейност на хората, а като правило по пътя на интуицията,
озарението и дори като откровение свише или видения, т.е. извлечени от недрата на
познанието” [Тихоплав, с.18].
По необходимост мисълта копира и прилага в явен и/или в неявен вид знанията за
универсалния и специфичния (свързан с конкретен обект) еволюционен процес. От тук
следва, че познанието по необходимост следва логиката на еволюционния процес, като
периодично уточнява насочеността му. В този смисъл мисълта се проявява като средство за
анализиране и за синтезиране на конкретни характеристики или насоки за развитие на някои
обекти.
13. Елиминирането на най - нецелесъобразното е евристично средство за ускорено
проникване в неизвестното.

27
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Според Джордано Бруно: “Желаещият да философства трябва да започне със съмнение


във всичко и да не стигне до своя извод, преди да разгледа две противоположни мнения и да
изпита грижливо съмненията за и против” [Поликаров, с.31].
Ето защо се препоръчва да “не се усложнява явлението, да се търси обяснение, най –
просто от всички възможни” [Краснощеков, с.262]. Този подход е фундаментално общ и за
Дзин – учителите: “откъсване от несъществените неща” [Тубелевич, с.227].
14. Колкото по – недостъпен е реалният обект на изследване, толкова по – значим е
абстрактния, теоретичният критерий за целесъобразност при подбора на конкретна стъпка
към неизвестното.
Исак Нютон утвърждава, че в негово време “... при изучаването на науките примерите
са по – полезни от правилата” [Поликаров, с.49].
В началото на 21 век “В процеса на познанието емпирията става зависима от
теорията, а тя на свой ред придобива нарастваща (относителна) самостоятелност” [там,
с.68]. “Освен това може да се приеме, че в единството на емпирия и теория като тенденция
относителното тегло на теорията преобладава” [там, с.110]. “Скритото знание е идея, която
не съвпада с никаква друга идея” [Тихоплав, с.19].
Следователно изследването на душата, в качеството на трудно достъпен обект за
технически средства, изисква значително по – висока степен на абстрактност и разширяване
на теоретичните основи на изследване, в сравнение с обекти от материалната среда.
15. “Хегел подчертава, че умозаключението по аналогия се гради върху същественото
общо... Според Дж. Ст. Мил... умозаключението по аналогия има тогава научна стойност,
когато ние умозаключаваме близки случаи не по пространство или време, а по
обстоятелства, по същност” [Бънков, с.113].
“Умозаключението по аналогия дава вероятни заключения, близки до индуктивните,
ако количеството на сходните признаци е голямо, а на различните – незначително. Играе
важна роля от какъв характер са сходните признаци и дали търсеният признак е свързан със
сходните признаци или с различните” [там, с.111].
Изводът по аналогия е в такава степен достоверен, в каквато степен са значими
сходните фактори, които характеризират сравняваните обекти [Ламбаджиев (1), с.124-126].
Първоначално се преминава от субективна полезност към признаците за обективна аналогия
между сравняваните обекти. След това се осъществява преход от външната аналогия към
вътрешната хармония [Леви – Строс, с.90]. Например според В.Хайзенберг съществува
“определена връзка между философските идеи и традицията на Далечния Изток и
философията на квантовата теория” [Тихоплав, с.22].
Идентифицирането на сходни характеристики, управляващи развитието на добре
изучени обекти и на душата на човека, предоставя възможност да се направят изводи за
душата по аналогия.
16. Дистанционното наблюдение доставя качествено нова информация за физически
недосегаеми обекти и процеси.
“Дистанционните наблюдатели могат да проникнат във времето така, както проникват
в пространството... Дистанционното наблюдение (и наблюдател – б.а.) става част от
събитието” [Монро, с.168].
От древността човекът е прониквал чрез душата си в небитие и е пренасял
впечатления от там в битие. Тази еволюционно първична “висока” технология не е губила
актуалност, а в частност в края на 20 век по неофициални източници се е използвала за
военно разузнаване.
17. Регресията на мисълта е експресно средство за контакт с прасъбития.
“Дори сеанси с десет години интервал по между им (това е най – дългият в моята
практика) излизат идентични факти, но винаги информацията, дадена в предходния сеанс, е
обогатена” [Уилистън, с.247,248].

28
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Това показва, че субективно натрупаните впечатления и преживявания, както и


намаляването на вероятността информацията от предисторията да промени хода на
индивидуалното развитие на субекта, разширяват информационния пробив в паметта му за
прасъбития.
18. “Днес световната наука е достигнала до нов етап от своето развитие, характерна
черта на която е създаване на интегративно знание, получено за сметка на комплексни
научни дисциплини, обединяващи в себе си едновременно методи, понятия, теории и
достижения на няколко науки и научни направления” [Дегтярева, с.567].

Основни изводи
За синтезиране на обобщен теоретичен модел на душата е необходимо:

1. Прилагане на интердисциплинна методология на изследване.

2. Религиозна и научна неангажираност към кумири и авторитети.

3. Равнопоставеност на сведенията, които пряко или косвено са свързани с


душата, независимо от техния източник, място и време на наблюдение.

4. Перифразиране на сведенията за душата на единен език, максимално близък


до научната терминология.

5. Описанието на душата да се осъществи по отношение на специфичните й


аспекти в системната им връзка.

6. Представяне на моделите на душата в абстрактен, йерархично обусловен


вид.

7. Моделите следва да се формулират най-общо (с проста структура), като се


предоставя възможност за тяхното модифициране в зависимост от външни
фактори, въздействащи върху моделираната система.

8. Описанието на представените модели е целесъобразно да се реализира със


средствата на най-общи категории и абстрактни научни термини, за да не се
„материализара” изкуствено от наблюдателя изследвания обект и съответно – да
не се профанира (изопачи) съдържанието на изучавания процес или структура.

Литература
1. Аристотел. За душата, Любородие, С.,1979.

29
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

2. Бънков А. Логика на научното и художественото творчество, Наука и изкуство,


С.,1974.

3. Ватев Й. Огледало по пътя, Хелиопол,С.,1992.

4. Дегтярева Е. Справочник необычайных явлений и невероятных фактов,


Рипол классик, М., 2004.

5. Каръл Л. Крион II – Не мисли като човек, Аратрон, С.,1998.

6. Кендеров П. Връзката между отделните неща много често минава през


математиката, В: Науката – новите тенденции, Свят 2001, С., 2001.

7. Краснощеков П. С., Петров А. А. Принципы построения моделей, Изд.


Московского университета, М.,1983.

8. Ламбаджиев Г. (1) Теорема за основната компонента и нейното приложение в


системата от евристични методи, Първи български конгрес по перспективни и
нестандартни проблеми, С.,1994.

9. Ламбаджиев Г. (2) Развитие на структурата на човеко – машинна система с


автономни подсистеми, София 2001, С., 2001.

10. Леви – Строс К. Первобытное мышление, Республика, М.,1994.

11. Монро Р. Пътуване извън тялото, Гуторанов и син, Ловеч, 1992.

12. Мулуд Н. Современный структурализъм, М.,1973.

13. Николов Н.Г. Дългият път на живота, БАН, С.,1994.

14. Платон. Диалози, Наука и изкуство, С.,1990.

15. Поликаров А. Ориентиране в методология на науката, Дивергентно –


конвергентния подход, Наука и изкуство, С., 1987.

16. Ринпоче С. Тибетска книга за живота и смъртта, Абагар Холдинг, С.,1993.

17. Стефанов В. Познание & време, Унив. изд. “ Св. Кл. Охридски ”, С.,1993.

18. Тихоплав В., Тихоплав Т. Физика на вярата, “Данграфик”, Варна, 2005.

19. Тубелевич Й. Митология на Япония, Български художник, С.,1986.

20. Уилистън Г. Джонстън Д. Стъпки по пясъка на времето; Духовно израстване


чрез познаване на минали животи, ЖАР, С.,1999.
21. Whewell W. Novum Organum Renovatum, L. 1958.

30
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Скٰали на установка по ранг


проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

Излизането извън границите на скٰалите за преобразуване на процеси по ранг е


преход към качествено различни скали на преобразуване. Увеличаването на ранга на
процес повишава фиксираната му установка и намалява вариабилната му установка.
Ключови думи: скала, ранг, принципи, преобразувания.

Въведение
Целта на статията е да се представят основните зависимости между скалите на
преобразуване и установката по ранг.

Основни принципи

Ранг r1: Излизането извън границите на скٰалите за преобразуване в процеса на


търсене на решение, които принадлежат към определено ниво на организация,
поражда навлизане в скٰалите за преобразуване от съседно ниво на организация.
„...Вече е доказано, че посредством въздействия върху мозъчните центрове или нервни
връзки могат да се получат обратни сетивни усещания – горещо да стане студено, болката –
удоволствие и т.н.” [Делян, с.22]. Известно е, че прекаленият смях достига до плач, а
прекалената мъка преминава в истеричен смях.
Насищането на съзнанието с мисловен процес поражда преход към подсъзнателен
процес [Санчес, с.201]. Установено е от група, която получава възприятия извън тялото на
участниците си, че над 70 % от получената информация не може да се опише чрез
известните ни думи, тъй като такива думи не съществуват [Тихоплав, с.104].
Участник в психологически експеримент съобщава, че: „Преживях блаженство, защото
емоционалното усещане е единственият инструмент, който съм в състояние да използвам за
възприятие извън илюзията” [Монро, с.49]. В екстремално състояние човек възприема
ситуацията като емоционална проекция, т.е. заменя логическата с емоционална координатна
система (фиг.2).
„Всяка поредна парадигма има необходимостта да бъде по-широка и по-дълбока от
предишната: трябва да обяснява не само всички известни факти, но и противоречията, както
и да предсказва нови природни явления” [Тихоплав, с.136].
Ранг r2: Излизането извън границите на скٰалите за преобразуване на системи
е преход към качествено различни скали на преобразуване.
Ковчезите на някои светци при докосване могат да освободят от парализа
парализираните и да парализират нормалните [Приор, с.125,130].
„Ако отношението на един човек към парите представлява защита от мизерията, той
може би никога няма да стане богат” [Мур, с.253].
При масаж „Успокоението се постига със силно дразнене, а възбуждането – със слабо”
[Гойденко, с.77]. След секс възприятията се изменят.
“В лабораторията на американски геоложки институт бе направен експеримент. В
гранитен монолит оказали натиск със сила, равна на 15 тона. Скалата веднага се раздробила и
от нея излетели топчици светлина, които започнали да кръжат из изпитателната камера.

31
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Опитът показва какво се случва при възникване на силно напрежение в земната кора.
Понякога това става при земетресение...” [Кели, с.7].
В условията на космическия студ електрическото съпротивление на проводниците
изчезва (свръхпроводимост).
Според една сентенция на Юус фон Либих (1803-1873 г.) „Науката започва да става
интересна едва там, където завършва” [Деникен, с.267].
Ранг r3: Излизането извън текущите граници на скٰалите за преобразуване на
индивидуално развитие на субект е преход към качествено различни скали на
преобразуване, които са аналози на предисторията на субекта.
В началото детето чува и вижда размито. Едва на 6-7 месечна възраст то започва да
различава цветове. Това е признак, че в процеса на индивидуално развитие на субект се
променят видовете и големината на скалите на възприятията съгласно биогенетичния закон.
„Съществуват американски племена ,,в които могат да се родят пет-шест деца с ярък
спомен за това, че в предишен живот са имали една и съща майка. Подобни примери има в
Япония с деца, които си спомнят идентични преживявания в минал живот през Втората
световна война....” [Чопра, с.215]. „Детските психолози знаят, че има критичен период,
обикновено между ранното детство и осем до десет годишна възраст, когато някои деца
сякаш си спомнят предишен живот” [Чопра, с.218]. Този ефект съответства на
филогенетичния закон: онтогенезата повтаря съкратено филогенезата.
“В областта на езика ние се движим по схемата, развита още от древните индийци: „В
началото думите и истината бяха едно и също, после думите и истината станаха различни
неща, накрая (т.е. сега) думите ще звучат обратно на истината” [Коларов, с.62]. В процеса
на индивидуалното развитие на система съдържанието му и координатната система, в която
се описва, се развиват с различни темпове.
Красотата на жената нараства преди овулация (лицето и гърдите стават по-симетрични)
[От какво...,с.12]. Симетрията, балансът между полярностите е предпоставка за ново начало.
Установено е, че „..излишъкът на мъжки полови хормони в организма на жената стимулира
творческата й активност и целеустременост” [Жана..., с.12].
„...Щом жизнената сила напусне тялото, съвкупността от отделните възприятия се
разпада и те се връщат обратно там, откъдето са дошли – в нагуала” [Кастанеда, с.208].
Деструкцията декомпозира функцията. „Тези състояния на нарастваща финост по време на
смъртта и нарастваща грубост по време на прераждането се преживяват при припадък или
оргазъм, както и преди и след сън и сънуване, макар и в непълна форма” [Ринбочей, с.28].
Следователно фазите на рязко изменение на установката на субект, (например при смърт)
съответстват на фазите на прераждане.
Ранг r4: Разновидови субекти при специални обстоятелства могат да
формират хибриден обект. Скٰалите за преобразуване, с които оперира хибриден
обект се различават от скٰалите за преобразуване на формиращите го субекти.
Хомеостазните процеси на хибридния обект формират стабилността на новия вид,
към който принадлежи.
Изследванията показват, че в много редки случаи възниква хибридно поколение от
отделни индивиди от различни животински видове [Любенава, с.74-77]. „...Подбрали са
животни, които бързо дават потомство и започнали да кръстосват най-слабите, болни и
лоши представители. [...] Започнали да се появяват абсолютно здрави потомци с
превъзходни физически данни. ... Физическата непълноценност... често е стъпало в ново
ниво на усъвършенстване” [Лазарев, с.453].
“...Колониите организми, живеещи във водата, всеки взима само 20 % от веществата,
необходими за живот, 80 % изхвърля във водата. [...] ...Изхвърляните химически вещества
създават връзки между организмите, благодарение на които колонията оцелява” [Лазарев,
с.215].

32
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Тези факти илюстрира механизмът на самостабилизация на вид чрез хомеостазните


процеси (хранене и отделяне) на изграждащите я системи.
„Йогите утвърждават, че... има немалко функции, които се намират в зачатъчно
състояние, но могат да се развият до непостижима степен” [Успенский, с.258].
Потенциалните възможности за формиране на нови видове са огромни.

Табл.1.
Основни обекти на преобразуване от определен ранг и ефекти от тях

Ранг Процес Основни Средство Ефект


обекти на (метод) Хомеостазен Творчески
преобразуване
r1 Търсене Вариабилната Отноше- Стериотипно Нови
на съставяща на ние на формиран отношения
решение отношението субект баланс между (връзки)
към субект и обект
обект
r2 Взаимо- Трансформира- Отноше- Стериотипно Ново
действие не на ние и Взаимодей- взаимодей-
между отношението връзка на ствие между ствие между
субект и на субект във субект субект и обект субект и обект
обект връзката му с към
обект обект
r3 Индиви- Връзка на Връзка на Стериотипно Ново
дуално субект субект с (генетично индивидуално
развитие с обект обект обусловено) развитие на
на индивидуално субект
субект развитие на
субект
r4 Разви- Фиксирана Връзка на Стериотипно Ново
тие на съставяща на субект (генетично развитие на
вида на връзка на към обусловено) вида на субекта
субекта субект обект развитие на
с обект от вида на
същия вид субекта

Общност на процеси по ранг


„...Индийската психология е основана върху много точно наблюдение, а именно че
всичко във вселената, от минерала до човека, се състои от три елемента или качества (гуни),
които се намират навсякъде и които в зависимост от нивото на реалността, към която се
насочваме, могат да бъдат наречени съответно: тамас и инерция, мрак, несъзнание;
раджас – движение, борба, усилие, страст, активност; и сатва – светлина, хармония,
радост” [Сатпрем, с.24].
Тамас може да се разглежда като потенциал, раджас – кинетичност, а сатва – баланс
между тях. Този баланс може да бъде хомеостазен (текущо обусловена сатабилизация) или

33
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

творчески (включващ перспективност за саморазвитие). На тази основа са разграничени


ефектите, получени от хомеостазни или от творчески преобразувания върху обекти от
определен ранг (табл.1).

Основни изводи

1. Увеличаването на ранга на процес повишава фиксираната му установка и


намалява вариабилната му установка.

2. Излизането извън границите на скٰалите за преобразуване на процеси по


ранг е преход към качествено различни скали на преобразуване.

3. Енергийноинформационната плътност на система нараства по ранг.

Литература

1. Гойденко В., Норкина Т. Метаморфози на лечебната игла, Медицина и физкултура,


С.,1989.
2. Делян Д. Извънземие, Астрала, С., 1993.
3. Деникен Е.Ф. Денят, в който боговете дойдоха, Литера Прима, С., 1994.
4. Елцин М.С. Невидимите пришълци, Sent-UFO- Press, С., 1993.
5. Жана Д'Арк със синдром на Морис, в. Мистерии на цивилизацията, № 9, 2004.
6. Кели К. Огньовете на Март, в. Мистерии на цивилизацията, № 18, 2004.
7. Коларов Н. Многоизмерен скок в края на времето, Аратрон, С., 2004.
8. Лазарев С.Н. Диагностика на кармата, ч.1,2, Гуторанов, Ловеч, 1996.
9. Ламбаджиев Г. Модел на синтез на хипотеза по ранг във фазово пространство, Контакт
2009, С., 2009.
10. Любенова Н. Хибридните животни, Обекти, № 1, 2010.
11. Монро Р. Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч, 1993.
12. От какво зависи красотата, в. Мистерии на цивилизацията, № 17, 2004.
13. Приор Ж. Паметта на материята или изкуството на психометрията, Гуторанов и син,
Враца, 1993.
14. Ринбочей Л., Хопкинс Д. Смърт, междинно състояние и прераждане в тибетския
будизъм, Астрала, В.Търново, 1999.
15. Санчес В. Учението на Дон Хуан, Аратрон, С., 1998.
16. Сатпрем. Шри Аутробиндо или путешествие сознания, Изд.Ленингр. у-тета, Л., 1989.
17. Тихоплав В., Тихоплав Т. Времето на Бога: съзнание и живот; НСМ Медиа, С., 2006.
18. Успенский П. Д. Новая модель вселенной, Изд. Чернышева, СПб, 1993.
19. Чопра Д. Живот сред смъртта. Тежеста на доказателствата, БАРД, С., 2007.

34
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Структура на душата на човека


проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

Душата на човека притежава верижна структура. Тя включва земна


душа и космическа душа.

Ключови думи: душа, структура, земна душа, космическа душа,


енергизираща душа, възпроизвеждаща душа.

Въведение
Целта на статията е да се синтезира най-общ структурен модел на душата на човека
на базата на литературни сведения.
Анализът е реализиран на базата на семантични модели [Ламбаджиев (1) ...(13)].
За целта в някои цитирани названия са записани с главни букви означенията на основните
души БА, МА, КА, ТА, СА.

Общи сведения за структурата на душата


“Има два вида души: съвсем малка душа – частица (ану-атма) и Свръхдушата (вибху-
атма). Това се потвърждава от Катха Упанишад по следния начин: [...] “Както Свръхдушата
[Праматма], така и малката душа [дживатма] се намират на едно и също дърво – тялото,
вътре в сърцето на живите същества…” [Бхактиведанта, с.91]. “…Свръхдушата присъства
във всяко индивидуално тяло…” [там, с.82]. “Ето душата на живота на покойния,
съпътствана от духа му” [Книга на…, гл.151, с.246]. “Преминаването на безкрайно малката
душа в друго тяло е възможно по милостта на Свръхдушата. Свръхдушата изпълнява
желанията на малката душа, както един приятел изпълнява желанието на другаря си…”
[Бхактиведанта, с.93]. “…Фини елементи…са зародиш на следващото тяло…” [Ачаря,
с.444].
В Брахма сутра 3.1.1. е записано: “Когато отива в друго [тяло], индивидуалната душа
е обгърната [от фините елементи]; защото така се разбира от въпроса и описанието”.
„Когато душата се сдобие с ново тяло, след като е напуснала предишното, тя взема със себе
си и фините частици от смесените елементи; тези частици са семената на бъдещото тяло”
[там]. Ачаря достига до извода, че “…душата излиза от тялото, обгърната от вода” [там].
В трактата „Фънсу туни” (Всеобщо описание на нравите и обичайте) от Ин Шао (2
в. от н.е.) е записано, че Нюгуа започнал да извайва хората от глина. Той взел една клонка,
потопил я в калта, отърсил я от нея и така създал хората [Кюнстлер, с.49,50]. Този процес
може да се разглежда като метафора на „опаковането” на фракталната структура на душата
с материална обвивка.
Следователно духът на човека присъединява към себе си част от индивидуалната си
душа КА. Тази част е оригиналната му съставка, характеризираща спецификата на
индивида. Тя се присъединява към космическата му душа БА, тъй като носи в себе си
същността от житейския опит на индивида.
Според теорията на Джайна душите “…се подразделят на постигнали освобождение,
или съвършени (МукТА) и зависими (БАддхА). Душите, намиращи се в зависимо състояние

35
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

също се делят на два вида: тези, които са в състояние да се движат (ТраСА) и неподвижни
(СтахаварА)” [Чатерджи, с.82]. В този текст са записани с главни букви тези части от
названията на души, които принадлежат към разглежданите БА, КА, МА, ТА, СА.
МА (МукТА) е освободена душа, за да има потенциална възможност да формира
нова душа СА.
БА (БАддхА) е зависима, тъй като в процеса на множество последователни
прераждания в нея са формирани фиксирани вътрешни връзки.
ТА (ТроСА) е движеща се, тъй като е с повишена степен на енергитичност, в
сравнение с останалите подсистеми на човешката душа.
СА (СтхаварА) е неподвижна, тъй като е фиксирана към вещественото тяло на
човека и не може да извършва самостоятелни премествания нито в битие, нито в небитие.
“...Горе душата е цяла, защото се е събрала вече със своя дух и Висшето Аз” [Илиева,
с.51]. “Духът винаги остава горе заедно с Висшето ни Аз, за да съхрани разума и опита,
който сме натрупали от всички прераждания. ...Духът и Висшето ни Аз не слизат на Земята.
Те винаги са в Отвъдното и продължават да работят за нас или да се обучават по своя
програма. Но те никога не губят връзката си с душата” [Илиева, с.54].
Теорията на древните египтяни различава “Кха (тяло), Кхаба (астрална форма на
сянка), Ка (животинска душа или жизнен принцип), Ба (висша душа)... Акх (земен разум)...
Сах (...мумия), но функциите на този (Сах) принцип започвали едва след смъртта на тялото”
[Блаватска (2),с. 76].
Обект на проучване в настоящия анализ е връзката между БА (Ба), КА (Ка) и земната
душа СА (Сах + Акх).

Верижна структура на душата


“Нашето безсмъртно и прераждащо се начало, заедно с манасичните спомени от
предишни животи, се нарича Сутратма, което буквално означава “Душата-връв”, защото
човешките животи са нанизани на една единствена връв също като наниз перли” [Блаватска
(1), с. 103].
“- Небесната змия, която тръгва към духа пазител на везните, живеещ сред полята на
блажените, и който радостен оттам излиза - това е твоето име” [Книга на…, гл. 99, с.158].
„Дунин казвал, че съществува безкрайна редица от „Аз” – ове и че второто „Аз”, което
обитава във второ време, способно да се премести спрямо първото време назад и напред”
[Вильсон, с.227]. Пристли отхвърля идеята за безкрайната редица от „Аз” – ове. Първото
„Аз” фиксира ставащото, второто „Аз” съди и различава, третото „Аз” наблюдава
предишните две [там]. Това означава, че веригата от души КА, изграждащи космическата
душа БА е крайна. Активна е функцията на челната структура КА, а всички, които я следват
(възникнали последователно преди нея) я насочват и коригират.
“Душите на кандидатите за ръката на Пенелопа се носели на върволица подир
Хермес, по мрачния път” [Кун, с.287]. В този случай Хермес се явява посредник за
свързването на една от веригите от космически души с душата КА на Пенелопа.
Древната представа за верижната структура на душата на човека се допълва от
сведенията на Сара Лин, че “съществуват “части” от нас самите, които живеят в други
честотни диапазони. ...Всички тези ”Аз-ове”, които някога сме били, все още функционират
и продължават да правят това, което са правили в нашия т. н. ”минал живот”. “...Тези “Аз-
ове”, или части от нашата индивидуалност, се наричат “зан”, в единствено число – “zan”
[Стар, с.130].
Eмпиричните сведения за предходни прераждания показват, че информацията за
душата на човека (субекта) се съхранява в относително независими едно от друго
информационни бази от данни [Уейс].

36
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Карлос Кастанеда преживява разпад на съзнанието си: “Отново изпитах усещането,


че ме захвърлят, въртя се и падам с огромна скорост. После се взривих. Разпаднах се. [...]
Вече го нямаше онова удобно единство, което наричах “аз”. [...] Бяха милиарди същества и
всички те бяха “аз”, колония от обособени единици, всички по особен начин принадлежащи
една към друга, които неминуемо щяха да се свържат, за да образуват едно отделно
съзнание, несъмнено моето човешко съзнание. ...Цялото ми обособено съзнание “знаеше”,
че това “аз” от обичайния ми свят е колония, конгломерат от отделни, независими,
неотменно свързани едно с друго. [...] ...Тези късчета съзнания са разположени така, че
всяко съзнава себе си и никое не доминира над другите. Тогава нещо ги обединява, те се
събират и изплуват в една област, където всички трябва да се слеят в едно цяло - “аз-а”,
който познавам” [Кастанеда (1), с.205].
В небитието пътешестващата индивидуална душа на Монро се среша с космическата
му душа, която му се представя по следния начин: “Ние сме мозъчния тръст, мисловният
резервоар, по-старшите братя, всичко. ...Ние многократно ти помагахме да се справиш.
...Ние взехме решение да станеш човек. Ние избрахме времето и мястото и организирахме
смесването на ДНК-елементи от материята и елементи от нас. Ние взехме онези части от
нас, които изглеждаха най-подходящи, натрупахме ги заедно и ги изпратихме. Ето те и теб –
ето ни и нас.
- И какво точно изпратихте?
- Личности, спомени. Какво друго?” [Монро, с.143].
“- Вие сте нещо като мои ангели-хранители - или поне така биха се изразили някои
хора.
- О, не. Ние не сме нищо твое. Ние и ти сме едно и също. Ти през цялото време сам
помагаше на себе си. Ние сме просто частта, която ти помага да си спомниш. [...] Но докато
прогресира в опитността, ти се превърна в съвсем нова личност. Сместта, с която започна,
постепенно се разтвори в цялото. [...]
- Би трябвало да съществува огромно количество опитност, складирана тук, във вас...
в нас. Колко живота има тук?
- Може би хиляда и повече. Престанахме да ги броим отдавна. Тук има всяка
възможна ситуация, всяко чувство. Всяко нещо, което ти откриеш в земния си живот, се
складира тук...по петдесет различни начина.
- Тогава какво правя аз, преминавам през всичко това?
- Трябва да откриеш едно последно парче. А ти си много близо. Когато го намериш,
ще полетим навън. Ще си отидем. ...Но ти си пръв в редицата” [Монро, с.145-149]. “В една
тяло могат да влязат хиляди души" [Дуно, с.56].
Увеличаването на броя на души, които са взаимосвързани в обща система,
неутрализира неравновесието на всяка една поотделно и повишава устойчивостта им като
цяло. В посочения случай се твърди за около 50 последователно свързани души в
структурата на космическата душа на човека. Опитностите, които те са преживели до
разглеждания момент са около 1000, т.е. средно по 20 на отделна структура.
Богочовеците (Христос, Буда и др.) са родени от земни майки, т.е. имат предистория.
Ако ги разглеждаме като модели на Абсолютния бог, то следва, че и той притежава
предистория, т.е. той също е бил създаден за да съществува. По презумция той има душа.
Първоначално Ба е означавала душевна сила за древните египтяни. По-късно
анонимните богове са означавали с името Ба. В края на Старото царство Ба се превръща в
непреходна душа (под формата на птица) на всеки човек [Луркер, с.43,44]. Тази
приемственост на представата за душата БА е признак, че тя първоначално е съществувала
като обособена система, след това е станала структура на всеки от боговете и накрая е
станала атрибут на хората.

37
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Кодова проекция на структурата на душата на човека


върху структурата на периодичната система на
химическите елементи
Анализът на част от химическите елементи се основава на парадигмата ни, че всички
названия, с които оперира човекът са кодирани и подсказани на него от неидентифицирани
системи, управляващи развитието на земната цивилизация [Ламбаджиев (14)].
В химическата система от елементи съществуват МАгнезий (МА), КАлций (КА),
БАрий (БА), ТАнтал (ТА) и Стронций (С). Те притежават кодови връзки съответно с
названията на душите МА, КА, БА, ТА и СА (само по отношение на буква С, което може
до се разглежда като символ за частична устойчивост на земната душа, означена със СА).
Физическите характеристики на посочените химически елементи са посочени в
табл.1. БАрият, МАгнезият, КАлцият и Стронцият притежават симетрично разположение на
електрони по орбитата на техния атом по отношение на средната електронна орбита в
тяхната структура.
ТАнталът притежава асиметрично разположение на броя електрони по отношение
на средната им орбита в атома. По отношение на сумата от цифри на количеството
електрони ТАнталът притежава минимална стойност, равна на единица.
Разпределението на сумата от цифри на количество електрони в атомите на
химически елементи, чийто названия включват имената на душите БА, МА, ТА, КА, СА е
представено на фиг.1.
Връзките, изобразени на фиг.1 могат да се интерпретират по следния начин:
космическата душа БА е свързана с индивидуалната душа КА на човека, която е изградена
от земната душа СА, възпроизвеждащата душа МА и енергизиращата душа ТА. Душите
МА и ТА формират онази съставка на душата КА, която се присъединява към душата БА
след смъртта на човека.

СЦ I
I 3 МА
I I
I 2 БА – КА – СА
I I
I 1 ТА
I
I 0

Фиг.1. Разпределение на кодове БА, МА, ТА, КА, СА по скалата на сумата от


цифрите СЦ на количеството електрони в аналогичните по название химични
елементи.

38
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Табл.1
Физически характеристики на химически елементи,
чийто названия са кодови аналози на души БА, МА, ТА, КА и СА

Название Магнезий Калций Барий Стронци Тантал


й
Означение Mg Ca Ba Sr Ta
Количество
електрони,
разпределени 2,8,2 2,8,8,2 2,8,18,18,8, 2,8,18,8,2 2,11,32,18,8,2
по слоеве 2
Общо
количество
електрони 12 20 56 38 73
Сума от
цифри на
количество 3 2 2 2 1
електрони
Названия на
души-кодови
аналози на МА КА БА СА ТА
названието
на химич.
елементи

^
Формализация на структура на душата
Въз основа на цитираните по-горе сведения може да се обобщи, че космическата
душа БА на човека се състои от последователна верига от преродени души БАi , т.е. БА1 ,
БА2 , БА3,... БАn. Тези души са разположени на различни нива на организация в небитие в
зависимост от степента на развитието им.

(1) БА = БА1 + БА2 + БА3 +......... + БАn-2 + БАn-1 + БАn,

където БА – космическа душа на субект,


БА1 , БА2 , БА3 , БАn-2 , БАn-1 , БАn, - космически души на субекта, формирани
последователно във времето, в съответствие със стойността на индексите им (1, 2, 3,...n-2,
n-1, n ), които са свързани информационно с оригиналната космическа душа на субекта БА1,
БАn-1 – съставка на космическа душа, която е преродена във физическото
(вещественото) тяло на субекта,
БАn – оригиналната съставка на космическа душа на субекта, която е формирана в
процеса на зачеването му.
Всяка съставка (подсистема, модул) на космическата душа БАi се състои от двойка
взаимно допълващи се души MАi и TАi :
(2) БАi = MАi + TАi ,

39
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

където БАi – съставка на космическа душа БА, която принадлежи към на i-то звено от
веригата й,
MАi – възпроизвеждаща душа на душата БАi,
ТАi – енергизираща душа на душата БАi .
Индивидуалната душа КА на субекта, т.е. душата КАn обединява земната му душа
САn и съставката БАn на космическата душа БА :
(3) КАn = САn + БАn ,
където КАn - индивидуална душа на субекта,
САn - земна душа на субекта,
БАn - съставка на космическата душа на субекта, която е формирана в процеса на
индивидуалното му развитие.
Индивидуалната душа КАn на субекта свързва вещественото тяло на човек чрез
земната му душа САn със съставката БАn-1 от космическата му душа БА :
(4) А = БА1 + БА2 + БА3 +......... + БАn-2 + БАn-1 + КАn ,
От (3) и (4) следва, че:
(5) А = БА + САn,
където А – цялостната душа на конкретен субект (човек).
Реалната душа АR на човека включва оригиналната му душа Аn (формирана в
процеса на зачеването му) и преродената в него душа Аn-1 (духът на друг субект, ако има
такъв):
(6) АR = Аn + Аn-1 = КАn + БАn-1 ,
където АR - реална душа на субекта,
Аn - оригинална душа на субекта,
Аn-1 - преродена душа в субекта.
Имагинерната душа АI на човека включва душите (духовете) на други субекти,
които по реда на прераждането си са свързани последователно и се намират извън тялото на
човека в небитие:
(7) АI = А1 + А2 + А3 +......... + Аn-2 = БА1 + БА2 + БА3 +......... + БАn-2 ,
където АI - имагинерна душа на човека,
А1, А2, А3, ... Аn-2 - души (духове), свързани информационно и енергийно с
оригиналната душа Аn на субекта чрез преродената към нея душа Аn-1, съществуващи извън
тялото на субекта в небитие.
На фиг.1 е представена схема на взаимовръзки между подсистемите на цялостната
човешка душа А.

МА1 + МА2 + МА3 +......... + МАn-2 + МАn-1 + МАn +


+ + + + + + САn
ТА1 + ТА2 + ТА3 +......... + ТАn-2 + ТАn-1 + ТАn +

БА КА

АI АR

Фиг.1. Схема на взаимовръзки между последователно свързаните подсистеми


на цялостната душа А на човека, включваща модули: АI – имагинерна душа и АR –
реална душа; индивидуална душа КА и космическа душа БА:

40
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

МА1 – първична възпроизвеждаща душа, свързана със субекта; МА2 - вторична


възпроизвеждаща душа, свързана със субекта; МА3 – третична възпроизвеждаща душа,
свързана със субекта; МАn-2 – n-2 възпроизвеждаща душа, свързана със субекта; МАn-1 –
n-1 възпроизвеждаща душа, преродена в субекта; МАn – възпроизвеждаща душа на
субекта;
ТА1 – първична енергизираща душа, свързана със субекта; ТА2 – вторична
енергизираща душа, свързана със субекта; ТА3 – третична енергизираща душа, свързана
със субекта; ТАn-2 – n-2 енергизираща душа, свързана със субекта; ТАn-1 – n-1
енергизираща душа, преродена в субекта; ТАn – енергизираща душа на субекта;
САn – земна душа на субекта.

Допълнителни представи за структура на душата

Първичната космическа душа БА1 (и съставките й МА1 и ТА1) в общия случай е


формирана в много отдалечен момент от началото на 21 век. Според Енох “всяка душа е
създадена за вечността пред сътворението на света” [Еврейская энцикл., с.31].
“Нашето безсмъртно и прераждащо се начало, заедно с манасическите спомени от
предишни животи, се нарича СутратМА, което буквално означава “Душата – връв”, защото
човешките животи са нанизани на една единствена връв също като наниз перли. МАнас
трябва да стане ТАйджиси, източникът на излъчване, преди да може да се наниже на
СутратМА като перла от своята връв и така да добие пълно и абсолютно възприятие за себе
си във Вечността” [Блаватска (1), с.103]. Това означава, че на всяка еволюционна стъпка на
душата на човека, душата ТА енергизира душата МА и чрез МА се формира поредната
земна душа, която участва във верига от прераждания, като я захранва информационно. По
този начин душата СА дава своя принос в старта на нов цикъл от удължаването на “Душата
– връв”, независимо че не участва устойчиво в структурата на душата БА.
“Тоналът започва с раждането и завършва със смъртта” [Кастанеда, с.208], т.е.
тоналът е земната душа.
Нагуалът или съюзникът [там, с.188] е свързан с върховния център на волята, а
тоналът – с върховния център на разума [там, с.195]. “Щом жизнената сила напусне тялото,
съвкупността от отделни възприятия се разпада и те се връщат обратно там, откъдето са
дошли в нагуала” [там, с.208], т.е. нагуалът е космическата душа. “...Времето на
нагуала...няма нищо общо с времето на тонала. Между двете няма нищо общо” [там, с.150].
“Можеш да умреш, ако влезеш в пряк физически контакт с нагуала” [там, с.145].
Тези сведения обясняват функцията на индивидуалната душа КА: тя е посредник
между земната душа СА и космичеката душа БА.
В края на земния живот на Р.Монро космическата му душа му казва, че “...ние сме
така близо до теб, колкото е твоята кожа” [Монро, с.151]. Следователно в края на
индивидуалното развитие на човека “изтънява” информационната бариера СА между
космическата душа БА и тялото на човека.

Основни изводи
1. Главната структура на душата на човека е верижна. Тя включва в себе си
земна душа и космическа душа. Космическата душа е изградена от последователно
свързани космически души по реда на тяхното прераждане.
2. Всяка преродена душа БАi включва двойка от възпроизвеждаща MАi и
енергизираща TАi души.

41
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

3. Индивидуалната душа КА включва в структурата си земна душа и


космическа душа. КА е връзка между вещественото тяло на човека и космическата
душа БА.

Литература

1. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна с коментарите на Ш. Ачаря, Евразия-Абагар.


2. Блаватска Е.(1) Окултни изследвания, “Кралица МАБ”, С.,1993.
3. Блаватска Е.(2) Тайната доктрина, т.3, кн.2, Астрала, С., 1996.
4. Бхактиведанта Свами Прабхупада А. Ч. Бхагавад - гита такава, каквато е,
Бхактиведанта Бук Тръст, (1990).
5. Вильсон К. Оккультизм, „Клышников-Коларов и Ко”, М., 1994.
6. Еврейская энциклопидiя,”ТЕРРА”- “ТЕRRА”, М., т.4, (1993).
7. Дуно Б. Законите на живота, Галактика, Варна,1991.
8. Илиева М. Позволете да ви разкажа, Изд. Божич, Бургас, 2007.
9. Кастанеда К. (1) Сказания за силата, Петрум Ко, С., 1993.
10. Книга на мъртвите на древните египтяни, Хелиопол, С.,1994.
11. Кун Н.А. Старогръцски легенди и митове, Наука и изкуство, С.1979.
12. Кюнстлер М. Митология на Китай, Български художник, С., 1987.
13. Ламбаджиев Г. (1) Представи и семантични характеристики на земната душа СА,
Изследовател, № 7, 2010.
14. Ламбаджиев Г. (2) Представи и семантични характеристики на индивидуалната
душа КА, Изследовател, № 7, 2010.
15. Ламбаджиев Г. (3) Представи и семантични характеристики на космическата душа
БА, Изследовател, № 7, 2010.
16. Ламбаджиев Г. (4) Декодиране на основните характеристики на душата БА,
Изследовател, № 7, 2010.
17. Ламбаджиев Г. (5) Земна и космическа душа, Изследовател, № 7, 2010.
18. Ламбаджиев Г. (6) Душите БА и КА, Изследовател, № 7, 2010.
19. Ламбаджиев Г. (7) Душите МА и ТА, Изследовател, № 7, 2010.
20. Ламбаджиев Г. (8) Митологични символи и взаимодействия между души БА, МА и
КА, Изследовател, № 7, 2010.
21. Ламбаджиев Г. (9) Атомът – модел на структурата на душата, Изследовател, № 7,
2010.
22. Ламбаджиев Г. (10) Дървото – модел на структурата на душата, Изследовател, № 7,
2010.
23. Ламбаджиев Г.(12) Облакът – модел на космическата душа БА, Изследовател, № 7,
2010.
24. Ламбаджиев Г. (13) Душата БА от различни нива на организация, Изследовател, №
7, 2010.
25. Ламбаджиев Г. (14) Извънземни и душата на човека, Изследовател, № 6, 2009.
26. Луркер М. Богове и символи в Древния Египет, енциклопедичен справочник,
Гуторанов, Ловеч, 1995.
27. Монро Р. Безкрайно пътуване, Гуторанов и син, Враца, 1994.
28. Стар Е. Пленници на Земята, Астрала, С., 1996.
29. Уейс Б.Л. Вестители от отвъдното, Слово, В.Търново, 1991.
30. Чатерджи С., Датта Д. Увод в индийската философия, Евразия, С., 1995.

42
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Вертикална и хоризонтална структура на


душата на човека
проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

Душата на човека представлява ИН-ЯН дипол и се свързва с други


души чрез външни за нея връзки от типа ИН-ЯН.
Ключови думи: душа, структура, ИН, ЯН, афинитет, устойчивост.

Въведение
Целта на статията е да се представи по-подробна формализация и графична
илюстрация на вертикалните (йерархичните) и хоризонталните (равнойерархичните) връзки
на душата на човека на базата на основната концепция [Ламбаджиев].
„...Вътрешното съдържание на тялото е ЯН, а неговата повърхност – ИН; задната
страна на тялото е ЯН, предната ИН, вътре в тялото се намират органи ИН и ЯН.
Равенството между тези части се поддържа с постоянен поток ЦИ или жизнена енергия...”
[Капра, с.92,93]. ИН-ЯН структурите пронизват всяка част на тялото на човека. Логично е те
да имат свои проекции в предисторията на тялото на човека – в душата му.

Вертикална структура на душата


В аурата на човека „осмият и деветият слой на космическото ниво...са свързани с
нашата същност извън настоящия ни живот” [Бренън, с.238]. Всяка обвивка на аурата на
човека, колкото по-отдалечена е от тялото му, толкова е по-първична по произход.
“Вертикалната” или еволюционно йерархичната структура на душа БА е изградена
от вериги от души МА и вериги на души ТА. Взаимодействието на тези души (разглеждано
като взаимодействия между поколения жени МА и мъже ТА) формира нова духовна
структура чрез интегриране на части от техните структури. Съответно веригите от души
МА могат да се разглеждат като структури ИН, а веригите от души ТА – като структури ЯН,
т. е.
(1) БА = ИН + ЯН,

n-1
(2) ИН = ∑ МА ỉ ,
ỉ=1
n-1
(3) ЯН = ∑ ТА ỉ ,
ỉ=1
където МА ỉ - ỉ -та съставка (подсистема) на душа БА: възпроизвеждащата душа МАỉ,
ТА ỉ - ỉ -та съставка (подсистема) на душа БА: енергизиращата душа ТАỉ,
ỉ - индекс (пореден номер на формиране; присъединяване) на ниво на
организация на съставка (подсистема) към душа БА,
n-1 - брой на съставките (подсистемите) МА-ТА в структурата на душа БА.
Последната двойка МА-ТА на БА принадлежи към индивидуалната душа КАn,

43
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

включително и земната душа САn :


(4) КАn = МАn + ТАn + САn ,
(5) САn = f ( МАn + ТАn ).
Следователно:
(6) КАn = МАn + ТАn + f ( МАn + ТАn ),
където САn е резултат от взаимопроникване между структурите на МАn и ТАn и от
емержентен ефект от тяхното взаимодействие.
След разграждане на СА (в резултат на смъртта на човека, към който СА
принадлежи) космическата душа БА се формира само от двойки МА ỉ и ТА ỉ души. По
този начин БА обединява души, които са свързани с неформални връзки по между си. Всяка
двойка МА ỉ и ТА ỉ предопределя във висока степен следващата двойка МА ỉ+1 и ТА ỉ+1
във веригата на БА. Следователно космическата душа БА представлява верига от
последователно възникнали неформални връзки, които пораждат нови поколения
неформални връзки в БА.
Душата на човек, който не е оставил поколение след себе си, се връща в небитие, за
да изчака ново прераждане в ситуация, при която ще се появи поколение, т.е. ще се формира
нова структура МА ỉ+1 + ТА ỉ+1 към БА, където МА ỉ+1 = МАn , а ТА ỉ+1 = ТАn .
В съответствие с теорията на функционалния атом [Манолов, с.8] на фиг.1 е
изобразен функционалният атом на индивидуалната душа КАn.
КАn
МАn ТАn

СА
Фиг.1. Функционален атом на индивидуалната душа КАn , включваща
възпроизвеждащата душа МАn, енергизиращата душа ТАn и земната душа СА.

Структурата на космическата душа БА включва в себе си компоненти от душите на


бащи ТА и на майки МА на различни етапи от тяхното присъединяване към основната
структура на БА. По този начин се осъществява взаимомвръзка между оригиналните души
МА и ТА чрез техните компоненти в БА. В резултат на тези външни връзки се повишава
устойчивостта на структурата на космическата душа БА на външни въздействия. Тази
устойчивост е предпоставка за формиране на новата структура СА. Ако разгледаме МАn
като компонента от душата МА на майката, а душата ТАn като компонента от душата ТА на
бащата, то земната душа СА (фиг.1) е техният относително устойчив синтез, който има
относително индивидуално поведение. Индивидуалната душа КАn обединява МАn, ТАn и
СА в системно единство. В процеса на пуберитета СА се трансформира в МА или в ТА. По
този начин създават свободни външни връзки в СА (представена като МА или като ТА),
които са предпоставки за формиране на друга земна душа СА.

“Хоризонтална” структура на душата

44
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

“Хоризонталната” структура на индивидуалната душа на човека представлява


доразвитие (присъединяване) на земни души САnj към индивидуалната душа КАnj така, че:
(7) КАnj = МАn + ТАn + САnj ,
(8) САnj = f ( МАn + ТАn ).
където КАnj - индивидуална душа КА от ниво на организация n и модификация j
(специфично съчетание от структури, свойства и функции на други МАn и ТАn ),
САnj - земна душа СА от ниво на организация n и модификация j.
В земна проекция от майка МА и бащата ТА могат да се родят множество деца САj.
Зависимости (7) и (8) може да се илюстрират графично за j = 1,2,3,4,...m, както са
изобразени фрактално връзките на фиг.2.

МАn + ТАn

САn1 САn2 САn3 САn4 САnj-1 САnj САnm

Фиг.2. Връзки между възпроизвеждащата душа МАn и енергизиращата душа


ТАn с техните производни земните души САn1, САn2 , САn3 , САn4 , САnj-1, САnj , САnm .

Израз (7) може да се представи във вида:


(9) КАnj = КАn + САnj ,

(10) КАn = МАn + ТАn ,


където КАn - ядро (генетично обусловена структура – носител на наследствените качество
на създателите МАn и ТАn) на индивидуалната душа КА от ниво на организация n.
След смъртта на човека земната душа СА се разгражда и остава генетично
обусловената му структура, т.е.
(11) КАn = БАn,
където БАn - структура на космическата душа БА от ниво на организация n.

Фиг.2 може да се представи чрез (9) като фиг.3.

САnm

СА nj КАn САn1

САn2

Фиг.3. Връзки между КАn - ядро на индивидуалната душа КАnj и земните души
САn1 , САn2 , САnj , САnm, създадени от МАn и ТАn.
-
Чрез (11) фиг.3 може да се трансформира във фиг.4.

45
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

j БАn 1

2
Фиг.4. Свободни връзки (валенции) 1,2... j , m на космическата душа БАn след
смъртта на човека, с който последно е била свързана.

Вертикални и хоризонтални връзки


на космическата душа

“...След смъртта дух, душа и Висше Аз се обединяват под наименованието дух и


така до неговото прераждане. Този процес се повтаря всеки път отново и отново до
постигане на съвършенството на душата” [Илиева, с.59].
Митологичният БАнА – най-големият син на БАли имал хиляди ръце [Напърт,
с.53,54].
В йерархичен аспект схемата на фиг.4 може да се представи във вид, показан на
фиг.5.

1 2 1 2 1 2 1 2 1 2 1 2

БА1 БА2 БА3 ........... БА i БА i+1 ....... БА m ..........


j n j n j n j n j n j n
Фиг.5. Схема на потенциално свободни връзки (валенции) на линейната
структура на космическата душа БА.
В резултат на продължителното си пребиваване в небитие БА неутрализира напълно
или в преобладаващата си част свободните си валенции за:
m-1
(12) БА = ∑ БА i .
i=1
Младообразуваната космическа душа е най-неустойчива от космическите души, с
които последователно е свързана във верига. Неустойчивата структура БА n се разгражда в
небитие. Този процес продължава докато структурата й се изравни със структурата на
средата от определено ниво на организация от небитие. Процедурата изравнява собствените
им честоти и осигурява по-добра комуникация и взаимосвързаност между тях.
Информацията за състоянието на собствените валенции на БАn се предава на ниските
й нива на организация. В процеса на повторно изграждане на БАn (преди прераждането й в
ново тяло), се възстановяват тези валенции (свободни връзки). Ако е необходимо
информацията за тази структура се уточнява от “външната” за БАn памет, т.е. от всички
космически души БАi , с които тя формира обща космическа душа. Тези души притежават
памет за основните връзки на БАn така, както човек знае за съществуването на своите
внучета и правнучета. Душите БАi са „роднински” свързани. В много случаи душата на
човека посреща душите на своите земни внуци и правнуци, които навлизат устойчиво в
небитие.
На тази основа се възстановяват връзките между роднини в небитие, т.е. формират
се клонове към всяко ниво на космическата душа БА: моделът (фиг.4) възстановява
оригинала (фиг.5).
В общия случай МАn и ТАn, които съгласно (8) формират САnj, принадлежат към
различни вериги на космическата душа БА. В резултат на това чрез свободните връзки
(фиг.4) се обединяват (свързват) различни космически души БА. В общия случай всяка
свободна валенция на една космическа душа БА (фиг.5) я свързват с друга космическа душа

46
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

БА. По този начин се формира мрежа от взаимни връзки между космическите души БА (на
хора) в небитие, които връзки стабилизират структурите и поведението на всички БА в
небитие.
Хоризонталните връзки между успоредни цилиндри е аналогична на структурата на
сала. Мрежестата структура на дрехите на човека е била обожествена в древността и
предназначена за фараона – живия бог [Рабан, с.136].
Древните магьосници описват душите на неорганичните същества като кухи тръби,
свързани по между си така, както са свързани клетките на нашите тела [Кастанеда, с.97].
Такава структура напомня тръбите на органа, всяка от които притежава собствена
резонансна честота и частично се влияе от вибрациите на съседните й тръби. Този
механичен модел предоставя възможността да се разглежда всяка космическа душа БАi като
полярна структура (тръбата притежава два противоположни отвора, съответно всяка БАi
включва противоположните души - духове MАi и TАi ).
От (1) и (8) следва, че всяка душа представлява дипол ИН-ЯН и се свързва с друга
душа чрез полюсите си (фиг.6).

ИН(1) - ЯН(1) - ИН(2) - ЯН(2) - ИН(3) - ЯН(3) - ИН(4) - ЯН(4) - …

Фиг.6. Връзка на души (1), (2), (3), (4)… чрез полюсите си ИН и ЯН

Редуването на ИН и ЯН в БА може да си илюстрира с капките и въздушния


интервал между тях при проливен дъжд. Съответно английската поговорка “Кучета и
котки” – метафора на проливния дъжд, също представлява съчетание от ЯН (кучета) и ИН
(котки).
“В изключителни случаи, когато е чисто духовна, двойката може да бъде оставена
без деца, за да имат сили заедно или поотделно да изпълнят важна духовна мисия с
обществено значение” [Везнева, с.93].
Съществуват двойки гейове, лезбийки и безполови съжителства сред хората. В тези
случаи не се реализира от тях поколение, т.е свободните връзки между КАn и САnj не се
формират. Тези “аномалии” могат да се интерпретират като коригиращи етапи за
повишаване на качеството на КАn, преди да се реализират връзките й със САnj (фиг.2).
Съответно “Скритата карма...означава, че през този живот няма да ни се представи
възможност да се срещнем с този, с когото ни е необходимо развързване и успокояване на
връзките” [Везнева, с.96].
Всяко кармично неравновесие се компенсира от друго, алтернативно неравновесие:
решаването на един проблем (активизира) друг проблем. Целта е постигане на оптимално
допустимо неравновесие на душата на определен етап от индивидуалното й развитие, за да
премине и тя към следващия етап. Многофакторността на уравновесяване на душата на
човека й придава текуща уникалност по отношение на комбинацията от видове и степени на
неравновесие, което характеризира нейното състояние.
“...В живота най-важни се оказват две неща: да се научиш да обичаш хората и да
придобиеш знания” [Басаргина, с.396]. С други думи необходимо е формиране на нови
устойчиви връзки с хората (посредством позитивно отношение към тях) и методи за
запазване на тяхната устойчивост (решаване на конфликти, за които се изисква обширни
знания).

Основни изводи

47
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

1. Структурата на душата на човека може да се разглежда като дипол,


съставен от полюсите ИН (душите МА) и ЯН (душите ТА).
2. ИН и ЯН полюсите на душата присъстват на всяко ниво от нейната
организация.
3. ИН и ЯН полюсите формират вериги от ИН и вериги от ЯН по протежение
на йерархичната структура на душата на човека.
4. Връзките между ИН от една душа и ЯН от друга душа, както и на ЯН от
първата душа и ИН от трета душа формират структурна и функционална устойчивост,
както и устойчивост на свойствата на поведението на душата на човека.

Литература

1. Басаргина Е. Жизнь за гранью жизни, Диамант, Санкт-Петербург, 1997.


2. Бренън Б.А. Ръце от светлина, Кибеа, С., 2000.
3. Везнева М. По спиралата на еволюцията, Откровение, С., 1995.
4. Илиева М. Позволете да ви разкажа, Изд. Божич, Бургас, 2007.
5. Капра Ф. Дао физики, Орис, Санкт Петербург, 1994.
6. Кастанеда К. Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 19954.
7. Ламбаджиев Г. Структура на душата на човека, Изследовател, № 6, 2009.
8. Манолов Н. Доктринален атом на бъдещето в онтологичен срез, Контакт 2009, С.,
2009.
9. Напърт Д. Индийска митология, Абагар Холдинг, С., 1994.
10. Рабан П. Траектория от един живот към друг, Хипопо, Варна, 1993.

Допълнителни вътрешни структурни връзки на


душата и ефекти от тях
проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

48
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Управлението на свързаността на индивидуалната душа КА със


съставки от космическата душа БА на човека е предпоставка за
преобразувания от “високи” технологии.
Ключови думи: душа, КА, БА, връзки, допълнителни ефекти, високи
технологии.

Въведение
Целта на статията е да се съпоставят основни сведения за „феноменалните” явления
(ефекти) от поведението на душата на човека с цел да се идентифицира общ модел на
тяхното възникване.

Атавизми
Биополе.
“Веднъж работничките ми казаха да преместя на друга работа една жена, защото
когато тя влиза в избата, процесът на ферментация спира. Проверих - беше точно така”
[Лазарев, с.414]. “...Кармата на директора на завода, на неговото ръководство определя ще
влияе ли виното благотворно на човека, или ще му вреди” [там, с.415]. “...Емоционалното
състояние на обществото също определя качеството на виното. Щом програмата премине в
подсъзнанието на обществото, се променя и енергетиката на виното, произвеждано на тази
земя” [там, с.416]. “Оказа се, че даже в рецептата, написана от лекаря, вече се съдържа
информация, която се отлага върху веществото на таблетката” [там, с.460].

Самоенергизиране.
„...Няколко хиляди човека в Индия живеят единствено на
слънчева светлина и вода” [Апостолов, с.57]. Най-известната до сега
жена стигматик Тереза Нюйман „спира да се храни и да пие вода
тридесет и пет години преди смъртта си. През това време не слага в
устата си нищо друго освен нафора за причестяване. През тридесетте
години храносмилателния й тракт е напълно закърнял” [Пикнет, с.94].

Дистанционна диагностика.
През 1996 г. акад. Григорий Грабовой дистанционно диагностицира състоянието
на атомният реактор на АЕЦ „Козлодуй” в България и е посочил дефектите му, които
трябва да се отстранят. По-късно предвижданията му се потвърдили напълно. Научните
изследвания показват, че „тази АЕЦ оказва огромно влияние върху подземните слоеве с
повишена електропроводимост. В случай на взрив това би довело до възникване на
вакуумна „дупка”, която би започнала да всмуква земната атмосфера. Със съществуващите
технически средства не би било възможно да се спре този процес и по пресмятания на
физиците,,, той би превърнал нашата планета в прахов облак” [Тихоплав (1), с.245,246].

Дистанционна манипулиране на техника.


От 3-4 годишна възраст Анжелия – внучка на Силвия Браун,
когато „...минаваше през стаята... повреждаше компютрите, изключваше
факс машините, блокираше копирните машини,... неистово започваха да
звънят всички телефони, без да има някой на отсрещния край на
слушалката. [...]...Когато навлезе в пубертета... кинетичната енергия на

49
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Пол достигна своя връх. Точно когато навлизаме в пубертета, той


неволно караше всичките си обувки да летят като комети из стаята и да
се блъскат в стените, и то всяка вечер, когато заспиваше” [Браун, с.52].
Нина Кулагина може да разсейва лазерно излъчване с определена дължина на
вълната, да създава импулсно магнитно поле, да измени състава на различни течности,
затворени в съдове, спонтанно да формира искри до 10 см дълги, в резултат на което е
запалила роклята си [Дегтярева, с.171].
Даниел Хоум “...заставял музикалните инструменти да свирят ...” [Рэндлз, с.63].
Описан е случай на предизвикана среща на дама с дух, в
резултат на която „Към края на сеанса курсорът се движеше съвсем сам
и аз почти не го докосвах” [Браун, с.156].
Подсъзнателната способност да се закодира информация в обкръжаващата среда
може да се разглежда като атавизъм, нужен на предишните човешки раси да маркират
невидимо своя жизнен регион и да го настройват към потребностите си. Същото нещо се
опитва да го прави цивилизованият човек, но с много по-неефективни и по-неекологични
средства. Подсъзнателното прекодиране на обкръжаващата среда предполага, че душата на
кодиращия субект първоначално се адаптира (пренастройва) към особеностите на средата и
след това вгражда в нея необходимата й информация. Модерните психометоди за
програмиране на околната среда по подобен начин инжектират в нея енергоинформационни
психопреобразувания [Титов, с. 107, 108, 127, 128].
Телепатия.
“М. Андерсон и Р. Уайт изучавали проявите на свръхчувствително възприятие в
отношенията между учител и ученик. При това чувството на взаимна симпатия
способствало за получаване на резултати по-високи от средните; и обратното, антипатията
предизвикала резултати значително по-ниски от средните. ...Холандският педагог И. Г. ван
Бусхбах също така установил, че в класа нерядко възниква телепатична връзка между
учител и учениците” [Рицль, с.250]. “...Самото присъствие на учителя се превръща в
катализатор и ученикът започва да се променя” [Ошо, с.163]. Експериментално е
установено, че ”съществува някаква, още неразпозната връзка между свъхчувствено
възприятие и ритъм алфа” [Рицль, с.260].
Следователно понижаването на ритъма на мисловните процеси е предпоставка за
управление на телепатичната способност на организма, т.е. тя да се възстанови. Тази
способност, като предусещане е по-силно развита при животните. В този смисъл душата на
човека е загубила устойчивост на онези нейни вътрешни връзки, които пораждат в човека
телепатична способност.
Сибирските жители в тундрата усещат какво се е случило с техен близък, отишъл
на лов на стотици километри [Тихоплав (4), с.103]. Една жена разказва: „Струва ми се, че
това духовно чувство на зрение няма граници, като че ли аз мога да виждам навсякъде и
всичко” [Юрин, с.41]. Друга жена споделя: „Когато аз пожелаех да видя някого на
разстояние, той като че ли става част от мене и между нас като че ли се създава линия на
връзка. На мене в този момент ми се струва, че аз мога веднага да попадна във всяка част на
света, ако искам [Юрин, с.41]. „Ветеран от Втората световна война заявил, че бягайки от
немско картечно гнездо, той може да види всичко наоколо на 3600” [Юрин, с.101].
Модификация на телепатията е ходенето в индийска нишка, като всеки освен
водача стъпва в стъпките на човека пред него. След час групата се синхронизира и може да
върви с часове без никаква умора. Всеки от групата развива съзнанието, че е част от цялото
[Санчес, с.214]. Синхронизирането на хората от групата е в същност синхронизиране на
техните души, т.е. уеднаквяване на възможностите им и на поведението им като единен
организъм. Синхронизирането на душите изисква тяхното изменение, т.е. в различни

50
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

аспекти и в различна степен пренастройване, което е израз на връщане към инстинктивното,


към първичното, към предисторията.

Чужди езици.
Кармин Мирабели е демонстрирал автоматично писане като медиум, като написва
1700 думи на френски език, който не го е учил. Пише също на японски, староеврейски и
арабски езици [Пикнет, с.212].
Данута Ковалска, родена през 1979 г. в Полша, в резултат на стрес по време на
учебен час в шести клас губи съзнание, а след това установява, че владее 120 непознати
езика. „След тях били древнокитайски, монголски, фарси, английски от времето на
Шекспир, древнояпонски, латински, арабски, старославянски. Оказало се, че и пише на тях.
[...] ...При нея има рязка смяна на настроението. За два часа тя се превърнала от капризно
дете в източен старец, после в надменна аристократка и груб селянин, при това разговаряла
на различни езици. [...] При смяната на пола се сменя и мозъчната й активност – веднъж по-
интензивно работи дясното полукълбо, друг път – лявото. [...] Подобни резултати били
характерни за хората, които са изпадали в състояние на промяна на съзнанието” [Георгиев,
с.11]. Този пример илюстрира възможността за бързо превключване към различни
предистории от индивидуалното развитие на душата на човека. Това може да се осъществи
чрез директна връзка с техните източници – бившите индивидуални души на съответните
хора, чийто поведение, знания и способности се възпроизвеждат.
Нестинарство.
Подобен атавизъм е нестинарството. “Гостуващи европейци откриват, че те също
могат да минат невредими огъня, ако ги води някой свят човек” [Пикнет, с.176]. Например
“...Св.Катерина от Сиена често изпада в екстазен транс, по време на който лежи върху огън
и остава невредима” [там].
Управление на облаци.
През 1981 г. експериментаторът-сугестолог А. В. Игнатенко в продължение на
петнадесет дни е осигурил разгонването на облаците и слънчево време на дистанция 5 – 6
км в Литва чрез мисъл и енергията, излъчвана от дланите му. Той счита, че управлението с
биоенергия е наследствено предопределена, зависи от физическото и психическо състояние
на организма и се е управлява чрез положителни емоции [Дегтярева, с.209].

Спомен за прераждане.
Установено е, че при малките деца понякога спонтанно възникват образи от
минали прераждания. Такъв е случаят с малко момиченце, което преди да тръгне да се учи в
училище си спомня, че вече е учило там и даже описва чантата и други събития станали с
починалото преди нейното раждане малко братче [Калименов, с.7]. При по-възрастният
човек подобни връзки, осигуряващи спомени от миналото, възникват изключително рядко и
преди всичко при регресивна хипноза:
“В началото се усеща олекване на тялото, пред очите започват да се въртят цветни
петна. Появява се чувство на еуфория и дори на екстаз и стаята започва да вибрира. Точно в
този момент се извършва пренасянето в миналото, субектът попада в някаква сцена от
миналия си живот. Това продължава няколко мига, после изчезва и субектът се връща в
двадесети век с чувство като при излизане от транс” – пише д-р Ленц [Рого, с.146].

Свъхатавизми

51
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Под свъхатавизъм разбирам праатавизъм, т.е. предисторическо (прагенетично)


предразположение.
Според д-р Пол: “...Към уменията на хата-йогите раджа-йогите прибавят и цяла
скала от умствени феномени. Дарбите, които им се приписват поне в свещените книги, са
следните: 1) ясновидство и предвиждане на бъдещи събития, 2) разбиране на всички
непознати езици, 3) способност да лекуват недъзи, 4) умения да четат чужди мисли, 5)
телепатични способности, 6) разбиране езика на птиците и животните, 7) прокамия –
изкуство да задържат движението на времето, като съхраняват младежката си външност за
почти невероятно дълъг период от време, 8) способност да напускат собственото си тяло и
да се вселяват в друго, 9) вазитва – способност само с един поглед да укротяват и дори да
убиват зверове и накрая - най-ужасното - месмерическата сила, чрез която могат напълно
да подчинят другите на себе си” [Парнов, с.28]. Махатмата или адептът може да
разглобява материални предмети на едно място и да ги сглобява на друго място [там].
Тези феноменални способности се подчиняват на техники и на тренировки, т.е. основават се
на потенциални възможности, много от които са закърнели поради облекчаването на човека
от технически средства и технологии. Тези способности могат да се обяснят с целенасочено
пресвързване на подсистемите от веригата на душата на човека така, че към индивидуалната
й душа КА да постъпи информация (и енергия) за осъществяване на определена
праспособност на човека.

Телепортация.
През 1997 г. “под ръководството на Антон Зайлинер в университета на австрийския
град Инсбург за първи път е извършена телепортация на фотон” [Тихоплав (2), с.169].
Разходките на душата из различни нива на небитие са форми на телепортация, тъй като
изискват адаптиране към средата на тези нива.
Преданията говорят, че митичният хикеши-Джидзо може да лети и по този начин
бързо се пренася до мястото, където е необходимо да окаже помощ [Тубелевич, с.194].
Владимир има способност да се телепортира, като изчезва и вещественото му тяло
от мястото, в което е застанал. При завръщането му медицинският анализ показва, че в
организма му са протекли същите процеси, каквито са установени при космонавтите –
състав на кръвта и тъканите [Тихоплав (5), с.103].

Левитация.
Даниел Дъглас Хоум, роден в 1833 г. в Шотландия е излетял от един прозорец на
висока сграда и е влязъл в друг прозорец на същата сграда, наблюдаван от много зрители
[Рэндлз, с.63]. „Дори скептици откривали, че в присъствието на Хюм могат да левитират и
също като него стават устойчиви на огън. [...] Понякога по време на левитация тялото на
Хюм се удължава – според изследователите ... удължението достига до 20 сантиметра”
[Пикнет, с.203]. Св. Франциск Асизски (1181-1226 г.) усърдно левитирал и често по време
на молитва прелитал над високите дървета, понякога даже изчезвайки от полезрението. Той
можел едновременно да се появява на различни места. Св.Тереза Авилска (1515 – 1582 г.)
по време на “пристъпи” излитала, докато не й мине състоянието. Св. Йосиф от Копертино
(1603 – 1663 г.) при всяко вълнение се повдигал във въздуха [Дегтяревя, с.188,189]. В Тибет
(след 1900 г.) е живял мъж, който се е движел непрекъснато с вериги за да не изхвърчи [там,
с.193].
Кастанеда описва как магьосникът дон Хенаро се катери вертикално по ствола на
едно дърво, като крачи по него със скръстени ръце и тяло, което ориентира тялото му в
хоризонтално положение [Кастанеда (2), с.129 - 131]. Кастанеда описва другия магьосник –
дон Хуан: “Видях как тялото на дон Хуан почти докосна земята ... и вместо да се приземи,
той се издигна като изхвърлен от безшумен реактив. Полетя над дърветата и после се спусна

52
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

почти до земята. Същото се повтори отново и отново. [...] После спускаше и кръжеше около
нас и плескаше с ръце, когато докосваше самия връх на дърветата с корема си. [...] После
той излетя над върховете на дърветата в посока на юг и се скри” [Кастанеда (2), с.142].
Тези примери свидетелстват, че емоцията и мисълта може да отключат вътрешен
механизъм, предизвикващ левитация.
Предполага се, че тази антигравитационна способност са притежавали първите
човешки раси, т.е. тя е присъща на относително отдалечените от КА компоненти БА i на
съвременния човек във веригата на душата му. Само директен контакт между тях е
способен да осъществи пренос на праспособност към съвременното човешко тяло:

Товароподемност.
Инга Казанченко може да привлича всякакви предмети и да заставя да висят във
въздуха, като масата им била около 4 кг [Дегтярева, с.172,173].
Даниел Хоум “...заставял масата да лети...” [Рэндлз, с.63]. „Фермерът Тан Кок
Таи от Тайван се прослави заради способността си да задържа с кожата
си метални парчета, дърво, камък, дори банани. Шейсетгодишният Тан
може да вдигне дори голямо парче скала с гърдите си” [Кожата..., с.16].
„През цялата 1985 г. от 47 места из цяла Ирландия постъпвали
много съобщения за движение на статуи... [...] Вечерта на 22 юли 2002 г. в
градчето Боленшингел.... стоящата на входа 152 – килограмова статуя на Дева Мария
направила крачка напред, а после се върнала обратно на мястото си” [Бостанджиев, с.9].
Едуард Лийдскалнин успява за 28 години сам да извади от кариерата и да издигне
1100 тона камък, като някои от камъните били по-тежки, отколкото блоковете, от които е
изградена Хеопсовата пирамида [Бренън, с.219]. Джон Кийли издигал във въздуха тежки
стоманени топки само с помощта на някаква странна хармоника” [там, с.227].

Манипулиране.
„Доказани са ефектите на ментално въздействие върху скоростта на разпад на
стронций, фосфор-31, цезий-137, технеций-99, на дистанционно влияние на майсторите на
тайдзи цигун върху ускоряването и забавянето на радиоактивния разпад на изотоп на
амерций-241 и на други изотопи” [Тихоплав (4), с.201].
Ури Гелер можел да ремонтира часовници, без да се докосва до тях [там, с.173]; да
чете мисли [там, с.174,175].
Бразилският медиум Томас Кутинха е демонстрирал в Канада намаляване чрез
мисълта си на срока на инкубация на кокоши яйца от обичайните 21 дена на 15 минути, като
експеримента е сниман с видеокамера в присъствието на много хора [Тихоплав (3), с.191].
Тези примери илюстрират способността да душата на човека да ускорява протичането на
относително фиксирани по продължителност физически и биологични процеси.

Неуязвимост.
В книгата си „Тайни на китайската медитация” Лю Гуан Юй
пише: „Когато Син Чан дошъл с меча си да убие Хой Нона, Патриархът
изпънал шия за да получи смъртоносния удар; убиецът три пъти ударил
с меча, но не могъл да причини вреда и поразен паднал на земята” [Юй,
с.172].
През пролетта на 1969 г. в Софийския цирк е наблюдавано и
заснето следното: „На прът от арматурна желязо слагат остър връх от
копие, а тъпият му край опират върху дъска на гърдите на асистент.
Острият връх поставят върху издутия по особен начин корем на Свами
(Дев Мурти). Йогата прави рязък мощен натиск и вместо копието да

53
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

пробие корема му, се огъва арматурното желязо. После върхът на


копието е поставено в ямичката на врата му. След напън копието отново
не пробожда шията, а отново се огъва поредното арматурно желязо”
[Атанасов, с.14; снимка – с.71]. Свами Дев Мурти може да задържи с
ръце четири автомобила, които са тръгнали с максимална мощност,
дърпа със зъби 20-тонен камион, през него е минавал парен валяк,
лежейки върху натрошени бутилки, върху него върху чугунена плоча се
качва слон [Атанасов, с.59].

Невидимост.
„Още преди три хилядолетия хиндуистките мъдреци „ришас”
можели да постигнат степен на контролирана невидимост. [...] Дона
Хигби стига...до извода, че е изследвала хора, които абсолютно неволно,
без да са наясно със своите способности, създават около себе си облак,
който ги прави невидими. Без никакви упражнения, тренировки и
подготовки” [Колева, с.13].

Материализация.
“Местоположението на групата [е] отдалечено на 80 мили от мястото на тръгването.
Не бяхме взели никакви провизии за път, но щедро бяхме снабдявани по всяко време”
[Спалдинг, с.46]. Известни са детските приказки за вълшебната кърпа, която като се
разтвори, върху нея се появява храна за пътника. Според сведенията на Лукас Рали: “Сай
Баба... материализира... индийски бонбони за двадесет и петте души, които се намираха в
стаята. Бонбоните бяха много вкусни и още топли (откъдето и да бяха дошли!)” [Пикнет,
с.234].
“...Дамата на челното място на нашата маса стана и простря своите ръце. Върху тях
се появи малък самун хляб около 2 инча широк и около 40 инча дълъг. Тогава всеки един от
другите тридесет и шест станаха, пристъпиха напред и получиха подобен хляб от нейните
ръце.[...] Когато всички бяха получили порцията, тя се завърна на своето място и хлябът
имаше същата дължина и големина, такъв, какъвто беше, когато се отчупи първото парче от
него. След като церемонията беше завършена, хранителните продукти започнаха да идват.
Те идваха в големи покрити съдове. Те се появиха на масата пред дамата, като че ли биваха
поставени там от невидими ръце. Тя вдигна капаците, постави ги настрана и започна да
сервира” [Спалдинг, с.73]. “За да се придобие изобилие, човек трябва да се откаже от всяка
мисъл за конкретни неща” [там, с.75].
Акад. Грабовой „На десет метра от себе си дематериализира ключ
с маса 10 грама и отново го „връща” във физическия ни свят на три
метра от себе си” [Тихоплав (1), с.254]. Акад. Грабовой може да
материализира и да дематериализира документи в заключен сейф,
намиращ се на другия край на града, да управлява компютър от
разстояние, да управлява климатичното време [Тихоплав (1), с.254, 255].
Саи Баба може да ”...материализира в огромни количества всичко, от брилянт до
велур, изцелява всички известни на човека болести. Способен е да се появява едновременно
на различни места, да левитира, знае мислите на всички, телепортира предмети и може да
трансформира един предмет в друг” [Тихоплав, с.166]. По най-общи изчисления Саи Баба е
произвел около 10 тона вибхути – пепел, която лекува всички болести [Тихоплав (2), с.168].
В края на 2004 г. 15 годишната Савитри от Индия, когато плаче от очите
и носа й започват да се сипят камъчета. 12 годишната Хасна от Ливан
плаче със „стъклени сълзи” – остри стъклени парчета [Крачунова, с.3].

54
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Адептите на Индия моментално създават пари в дланите си и се разплащат с тях


щом стане нужда от това [Спалдинг, с.57,58]. Монро съобщава, че “...ако оставя определен
панталон да виси окачен в килерчето на спалнята, то създаваше книжни пари. Истински
пари, не нови и гладки, а обичайно силно смачкани. [...] Обикновено имаше само два, три
или четири долара” [Монро (1), с.16].
“Дон Хуан демонстрира върху дланта си “...най-странният гризач, какъвто някога
съм виждал. Приличаше на катеричка с пухкава опашка. Опашката обаче беше като на
бодливо прасе, с твърда козина. ... Катеричката имаше очила и огромни зъби.
- Прилича на японец – казах аз и започнах истерично да се смея.
Тогава гризачът в дланта на дон Хуан започна да нараства. ...Гризачът стана
толкова огромен, че се загуби. ...Това стана невероятно бързо...” [Кастанеда (2), с.111].
По време на погребението на пилота Агню в Северна Каролина: “Щом каската му
бе положена в гроба, един нисколетящ двумоторен самолет премина над гробището. Бе
съвсем същият модел, със същият цвят и маркировка както този, с който бе летял Агню. Той
помаха с крила и отлетя. [...] По-късно проверихме всички летища в радиус от петстотин
километра. Нямаше записани кацания и полети на никакъв двумоторник” [Монро (2), с.197].
Душите на интелектуални същества в небитие моделират частици от материя,
структуират атоми и молекули, променят ДНК, формират малки клетки, микроорганизми,
малки тела и животни [Нютън, с.248]. Обединените усилия на души от седмо ниво в
небитие могат да формират звезди [там, с.250]. Това е технология, присъща на високо
развити души в небитие.

Трансформиране в животни.
Древните индиански магьосници имат способността да се превръщат в животни,
птици, “в други хора или в каквото и да е” [Кастанеда (1), с.78] е частен случай на
свъхатавистичната способност на някоя от съставките на космическата им душа да
извършват широкомащабни преобразувания.
Виктор Санчес е участвал в правенето на магии от хучолите в Мексико и е виждал
“...как маракамът (шаманът) се превръща в елен – царевица – пейот, как татевари (огънят на
дядото) свири с уста и как хората се превръщат в малки слънца” [Санчес,с.52]. Известен е
случай, при който капитанът застрелва огромна хиена, която се върти около лагера, а на
сутринта станало известно, че вторият старейшина на съседното село бил починал на
разсъмване от изстрел на огнестрелно оръжие, което било отнесло челюстта му. Този човек
можел да се превръща в хиена [Бержие, с.157]. Съответно при възстановяване на човешкия
си вид пораженията върху животното – модел се пренасят към човека оригинал.
“Душата, която е преследвана от духове, може да приеме облика на различни
животни или птици” [Морохоева, с.47]. В този случай страхът от преследвачите е
отключила древна защитна способност за трансформиране в друг вид сруктура.
А.С.Никифоров пише, че: “Много религии признават възможността за преселване на
душата в друго зараждащо се същество... Ако човек е извършил неблаговидни постъпки,
висшите сили могат да заселят неговата душа в животно...”
Според българските поверия отмъстителният дух на загинал лош човек “Може да се
преобразува в различни животни” [Георгиева, с.204].
Според африканските митове: “След смъртта си предците придобивали животински
облик, понякога на леопард или змия. Това се отнася преди всичко за големите вождове”
[Соколевич, с.226]. “На тюрките е присъщо вярването, че всеки шаман може да се превърне
във вълк. Подобни вярвания за превръщане на човека във вълк е било познато на много
народи, особено славяни, балти, германци” [Георгиева, с.57].
“...Австралийските арунта шамани често приемат облик на орел или ястреб.
Шаманите често се превъплащават във вълци, мечки, елени и риби. Сибирските екскимоски

55
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

шамани често се превръщат във вълци. Сред американските индианци юка шаманите,
имащи сила да се превърнат в мечки, се наричат “мечешки доктори”: начинаещият
“мечешки” шаман се обединявал с истински мечки, ял е тяхната храна и временно живял с
тях, понякога цяло лято!” [Дегтярева, с.519]. Тези необикновени качества не са придобити, а
са съществували като потенция до момента на тяхното отключване.
Посочените сведения могат да се разглеждат като описание на възможността
душата на човека временно да трансформира видимата форма на човека в животинска и в
частност – в растителна. Тази способност има смисъл на древна защитна реакция, подобна
на способността на хамелионът да си сменя цвета или на сепията да си сменя формата при
опасност от преследване

Самоматериализиране.
“Шест месеца след смъртта си една млада жена се явила на човек, който живеел в
дома на баща й. Тя гостувала в стаята на господина, разменила малки подаръци и пила чаша
вино, без той да подозира, че тя не е жива.[...] Следващата вечер ”родителите й“ я
причакали и в стаята на госта познали дъщеря си. [...] ... Паднала на земята мъртва, а тялото
й останало видимо за всички. Когато отворили гроба, не намерили никакво тяло, а в ковчега
открили пръстена, даден й от госта” [Ледбитър, с.76]. Съгласно източните легенди древният
човек е притежавал способността да преминава от структура, изградена от праматерия в
структура, изградена от вещество и обратното [Стульгинскис, с.46].
Духът на стар, мръсен и окован във вериги затворник привлякъл вниманието на
древния философ Атенандър, за да му посочи къде е заровено тялото му. След като скелетът
на човека бил заровен с необходимите погребални церемонии, къщата останала спокойна
[Летбитър, с.185]. Видение посочва мястото, където човекът е бил удавен [Летбитър, с.186].
„...Убита жена непрекъснато се явявала на воденичаря и го заплашвала, че ще продължава
да му се явява, докато не издаде убиеца, нещо, което той най-после бил принуден да стори”
[Летбитър, с.187]. След смъртта духът на слугинята иска прошка от стопанката за
откраднатата сребърна захарница [Летбитър, с.191].

Дематериализиране.
Към тези свойства принадлежи и способността на Лами от Тибет след смъртта си да
“разтварят своето физическо тяло в тяло-дъга и не оставала нито част от тялото им, освен
косата и ноктите” [Лодьо, с.42].

Съживяване.
„И тъй пророкувах както ми бе заповядано; и като пророкувах
започна да гърми, и ето трус, и костите се събраха, кост с коста си. И
като погледнах, ето, жили и меса израснаха по тях, и кожа ги покри
отгоре; дух, обаче нямаше в тях. [...] Пророкувах, прочее, както ми
заповяда; и духът влезе в тях, и те оживяха; и изправиха се на нозете си,
една твърде голяма войска” [Библия, Екзекил, 37: 7,8,10]. „Погледни по-
нататък кокалите, как ги донасяме заедно и ги обличаме в месо” [Коран
ІІ, 259].
Акад. Грабовой възстановява органи на хора, включително и когато
са отстранени оперативно [Тихоплав (1), с.263].
Джон Уимбър е пастор на основаната от него в САЩ църква
„Християнско общество Уайнярд”, която през 1988 г. е включила 235
църкви с около 80000 членове. „Когато докоснеше хора, те просто
припадаха. ...Сякаш от ръцете му изтичаше духовна сила, подобна на
електричество. [...] Няколко дни по-късно той изцели едно момиче със

56
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

своята молитва – нейният по-къс крак започнал да трепери и да


конвулсира, докато достигнал нормална дължина. [...] След като казал
„Светият Дух”, краката му се схванали и той можел само да се задържи
за масата” [Бюне, с.133].
Американска експедиция (1894 - 1899 г.) наблюдава в Индия:
„Млада двадесетгодишна жена, чиито крака бяха измръзнали
предишната зима, бе възстановена. Ние можахме в действителност да
видим как плътта израства, докато краката станаха нормални и тя можа
да ходи съвършено леко. Зрението на двама слепи бе възвърнато,
единият от тях бил роден сляп. Имаше и няколко незначителни случаи
на изцеление” [Спалдинг, с.53]. Сатия Сай Баба възкресява мъртъвци,
материализира малки предмети и храна [Пикнет, с.234]. Даниел Хоум “...
материализирал ръце на призраци” [Рэндлз, с.63].
„На една жена изчезва 12-годишният син и има свидетели, видели разчлененото му
тяло. Пред очите на (акад.) Грабовой изниква обезобразеният труп. След като задава
няколко въпроса, той уверява позвънилия: „Дайте ми три дена, ще го събера, а на майката
предайте, че скоро ще види сина си жив и невредим”. Връща се във времето и започва да
гради позитивна картина на бъдещето. „Трябва да се заобиколи проблема, да се очертае
друг, благополучен ход на събитията”. След три дена обезумялата от скръб майка намира
сина си на Казанската гара (...Москва), като той нищо не помни за няколкото дни извън
дома” [Тихоплав (1), с.248].
„Изобщо за възкресението са необходими едни и същи усилия, независимо дали
човекът е умрял скоро или отдавна. [...] Колкото повече време е минало от деня на
биологичната смърт, толкова по-вероятно е да се смекчават или съвсем да изчезнат
факторите, довели до смъртта. Даденото обстоятелство опростява възкресението и може да
го направи по-бързо” [Тихоплав (1), с.267].
Способността да се регенерират тъкани, органи и системи на организма превръща
способността за оживяване на мъртви в технология. Например чрез молитви и докосване до
момиче, агонизиращо от отровата на змия, старейшината на африканско племе я
възстановява за секунди, отровната змия излиза от дупката си и умира свита на кълбо.
Лечител усамотен за около час с умряло момиченце го възстановява и двамата изпълзяват
заедно от юртата [Бержие, с.161-163].
„Лекарят пътешественик Арон Щайни посетил Хималайте през
1895-1897 г., станал свидетел на възкръсването на един йога след
седемдесет години мнима смърт. През цялото време той се намирал в
една от пещерите, където температурата се движела около 30 градуса
по Фаренхайт (≈ -1ºС). От време на време го посещавали учениците му
или ученици на неговите ученици, които в крайна сметка върнали
учителя към живота. Този процес отнел три денонощия. Необходимо
било внимателно да се координират етапите на възстановяването на
жизнените функции на отделните органи. Иначе събудилият се щял да
остарее бързо и дори да умре – този път безвъзвратно. След като
процедурата по възвръщането на живота приключила, макар твърде
отслабнал, йогата изглеждал напълно здрав, с трезв ум и ясна памет”
[Шумакова, с.5].
В Бенин, Хаити и Австралия още се практикуват ритуали чрез вой и
барабанене да се възстановят мъртъвци, някои от тях кратковременно
[Рязанцев, с.116]. В Индия ламата може да възкреси умрял човек, който
движейки се като автомат ляга отново и умира окончателно. Руски

57
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

хипнотизатор съобщава, че може да „застави да станат и да се движат


трупове на отдавна умрели хора” [там, с.117].
До 1961 г. лабораторията на акад. Виктор Хромов е присадила
душа на 12 човека и по този начин ги съживили. В резултат се е
променило поведението на хората с нова душа [Тихоплав (2), с.130,131].

Основни изводи
1. Когато индивидуалната душа КА на човека контактува директно с някои от
съставките на космическата душа БА на човека, тогава КА провежда свойствата на
тази съставка към човешкото тяло, с което е свързана.

2. Чрез резонанс индивидуалната душа КА се настройва за връзка с конкретна


съставка на космическата душа БА, която притежава необходимите свойства на
човека. Може да се предположи, че този механизъм се използва от КА и от всяка
подсистема на БА , когато е необходимо.

3. Свойствата и енергията на първичните съставки на космическата душа на


човека им позволяват да моделират свободно материални структури, както и да
синтезират нови структури с предварително програмирани свойства.

4. От изводи 1 и 2 следва, че управлението на индивидуалната душа КА в


широки граници е средство за създаване на “високи” технологии.

5. Емоцията и мисълта на човека са управляващи фактори на


индивидуалната душа КА.

Литература

1. Атанасов Н. Хималайската йога на Свами Дев Мурти, ЕТ „Владимир Въжаров”, С.,


2009.
2. Апостолов М. Наръчник на извънматрично и не-егрегориално
мислене и живот, Хелиопол, С., 2007.
3. Библия.
4. Бержие Ж., Гале Ж. Мистериите, Изд. къща “Ив.Вазов”, С.,1993.
5. Бостанджиев К. И статуите тръгнаха, в. Мистерии на цивилизацията, № 18, 2004.
6. Браун С., Харисън Л. Посещения от другата страна, Хермес,
Пловдив, 2007.

58
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

7. Бренън Х. Великите загадки, ИК “Бард”, С., 2001.


8. Бюне В. Игра с огъня, Изд. ВЕРЕН, С., 1993
9. Георгиев Г. А. Реинкарнация за добрия човек, в. Мистерии на цивилизацията, №
28, 2003.
10. Георгиева И. Българска народна митология, Наука и изкуство, С., 1993.
11. Дегтяревя Е. Справочник необычных явлений и невероятных фактов, Рипол классик,
М., 2004.
12. Калименов С. Прераждането е факт, В: Купър Ъ. С. Прераждането – надежда на
човечеството, Изд. “Севлиево”, Севлиево(1990...1995). .
14. Кастанеда Кастанеда К. (3) Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 1995.
15. Кастанеда К. (2) Сказание за силата, Петрум Ко, С., 1993.
16. Кожата на фермера Тан, в. Мистерии на цивилизацията, № 30,
2004.
17. Колева Н. Живеят ли сред нас невидими, в. Мистерии на
цивилизацията, № 30, 2004.
18. Коран.
19. Крачунова Ю. Каменни сълзи, в. Мистерии на цивилизацията, №
38, 2004.
20. Лазарев С.Н. Диагностика на кармата, ч.1,2, Гуторанов, Ловеч,1996.
21. Ледбитър Ч. Астралният свят, Чакри, кундалини, прана, Изд. “Кралица МАБ”,
С.,1992.
22. Летбитър Ч. Отвъд смъртта, Гуторанов и син, Враца, 1994.
23. Лодьо Л. Бардо. Пътят на смъртта и прераждането, Коментар върху тибетската книга
на мъртвите, Шамбала, С.,1993.
24. Монро Р. (1) Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч, 1993.
25. Монро Р. (2) Безкрайно пътуване, Гуторанов и син, Враца, 1994.
26. Морохоева З. П. Личност в культурах Востока и Запада, Наука, Новосибирск,
1994.
27. Нютън М. Пътят на душите, Аратрон, С.,1997.
28. Ошо. Диамантената сутра, Шамбала, С.,1994.
29. Парнов Е. Боговете на лотоса, Народна култура, С., 1983.
30. Пикнет Л. Паранормалното, енциклопедия, т.1, Делфин прес, Бургас, 1993.
31. Рэндлз Д., Хот П. После жизни, Периодика, Ярославль, 1994.
32. Рицль М. Парапсихология. Факты и мнения, Изд.Инициатива, Львов, 1999.
33. Рого Д.С. Живот след смъртта, Нов златорог, (С.),(1990...2000).
34. Рязанцев С. Тантология (учение о смерти), Восточно-Европейский
Институт Психоанализа, Санкт-Петербург, 1994.
35. Санчес В. Учението на Дон Карлос, Аратрон, С.,1998.
36. Соколевич З. Митология на Черна Африка, Български художник, С., 1990.
37. Стульгинскис С.А. Космические легенды Востока, Сфера, М.,1992.
38. Спалдинг Б. Живот и учение на учителите от Далечния Изток, т.1, Соните,
С.,1994.
39. Тихоплав В., Тихоплав Т. (1) Кардиналният поврат, НСМ Медиа, С., 2004.
40. Тихоплав В., Тихоплав Т. (2) Физика на вярата, “Данграфик”, Варна, 2005.
41. Тихоплав В., Тихоплав Т. (3) Съзнанието на Вселената, НСМ Медиа, С.,2008.
42. Тихоплав В.,Тихоплав Т.(4) Времето на Бога: съзнание и живот, НСМ Медиа,
С.,2008.
43. Тихоплав В., Тихоплав Т. (5) Великият преход, НСМ Медиа, С., 2005.
44. Титов К., Кондаков Г. Влияние. Практическо ръководство на системата ДЕИР,
Изд. ДЕИР, С., 2007.

59
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

45. Тубелевич Й. Митология на Япония, Български художник, С.,


1986.
46. Шумакова В. „Вътрешният часовник”, в. Мистерии на
цивилизацията, № 37, 2004.
47. Юй Л. Г. и др. Даоская йога, МП „Одисей”, Бишкнек, 1993.
48. Юрин В.К. В поисках души, СВ-96, Екатеринбург, 2001.

Модел на допълнителни вътрешни структурни


връзки на душата
проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

Понятията МАМА, ТАТА, КАКА и БАБА, които на български език изразяват


названията на най-близки роднини, са символи, които характеризират йерархични
обратни връзки в структурата на душата на човека.
Ключови думи: душа, КА, БА, връзки, модел.

Въведение
Целта на статията е да се представи концепция за поява на вътрешни структурни
връзки в човешката душа [Ламбаджиев (1),(2)] и ефекти от тях. Същността на статията е
накратко илюстрирана в [Ламбаджиев (3)].

Предпоставки за формиране на концепция

Структурни предпоставки

Верижната структура на душата [Ламбаджиев (1)], включваща относително


автономни подсистеми (души БА, МА, КА, ТА, СА ) се явява преграда за преминаване и
взаимен обмен на акумулираната в тях информация. По този начин се съхранява

60
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

индивидуалността на всяка от тях и се запазва относителен баланс (равновесие) на


взаимовръзките им.
Метафоричната представа за структурата на душата на човека, като за змия,
поражда аналогията за контакт между отделни точки от тази структура, които точки във
времето се менят. С други думи тази аналогия поражда представата за възникване на
информационноенергийни връзки (контакти) между отделните подсистеми БАi по
веригата БА1 + БА2 + БА3 +......... + БАn-2 + БАn-1 + БАn. Допълнително основание към тезата
за директно контактуване на отделни души БАi с душа КА на човека е факта, че в резултат
на регресивна хипноза в паметта на човека могат да се възстановят образи от отделни
минали прераждания, но винаги поотделно и никога заедно.
В древността Критий и съмишлениците му са “твърдели, че душата е кръв; те
мислили, че усещането е най-присъщо на душата, а това се дължи на естеството на кръвта”
[Аристотел, с.36]. Съответно кръвта е модел за илюстриране на подвижността и
многовариантността на вътрешните връзки на душата на човека, както и за ламинарността и
турболентността на движението й, представени като нишковидни траектории.
Допълнително основание за такава асоциация е структурното сходство между
душата на човека и белтъка [Ламбаджиев (4)]. Белтъчната молекула е гъвкава структура с
възможности за преплитане и контактуване в различни точки на нейната верига.
Третото основание в подкрепа на верижните връзки в структурата на душата са
ясновидските виждания на индиански брухо (магьосник, лечител, целител), че:
“...човешките същества са сияйни същества, съставени от нещо като светлинни нишки,
които се въртят отпред – назад и придобиват вид на яйце; че най-удивителната част на
яйцевидните същества е едно устройство на дълги нишки, които излизат от зоната около
пъпа” [Кастанеда, с.80]. “Слабите хора имат много къси, почти невидими нишки. Силните
имат ярки и дълги. ...По нишките можеш да кажеш и дали един човек може да вижда“
[там, с.80], т.е. дали проявява ясновидство. Това са наблюдения върху нишковидната
структура на душата на определено ниво от нейната организация.

Функционални предпоставки

Всеки нормален човек притежава „...невидимо и материално по своята същност


подсъзнание и биополева памет. В обратна посока ...информацията приета от биополевата
памет по телепатичен път не се предава на мозъка и паметта на човека. В противен случай
всеки човек ще бъде в състояние да слуша мислите на всеки друг човек, мислещ в този
момент за него, във вид на гласове, звучащи в неговата глава... [...]...В еволюционното
развитие на хората природата е създала защитна бариера – блокировка на предаване на
информацията по направление от биополевата памет и биополевото подсъзнание в мозъка и
паметта на човека. [...] Повредената ... защитна блокировка дава възможност на Ванга да
бъде осведомена за всяка информация, предадена по направление от нейното биополево
подсъзнание и биополева памет” [Манев, с.56].
В контекста на структурата и функциите на човешката душа [Ламбаджиев (1),(2)]
тази блокировка се разглежда като естествена информационноенергийна преграда между
съседни еволюционни нива на организация на душата. Тя е бариера срещу саморазграждане
на структурата на душата под въздействието на силно външно смущаващо я въздействие. Тя
е бариера както на материално ниво (битие), така и се отнася до предисторията й в среда от
друго естество (небитие, пранебитие и т.н.).
Практиката показва, че при медитация или стрес възниква понякога
информационен пробив във верижната структура на душата, в резултат на което възникват
феноменални явления. Тези явления са толкова разнообразни по своята характеристика, че

61
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

могат да се разглеждат като относително независими едно от друго. Това обстоятелство


може да се обясни чрез сруктурни връзки на душата, които принудително се формират в
нея. Те не са еднотипни и не свързват едни и същи звена по веригата на душата, а само
отделни части от тях.
Фактите показват [Ламбаджиев (2)], че някои хора са в състояние да преодоляват
спонтанно или целенасочено тази бариера, както и да се превключват от едни към други
способности (канали за пренасяне на енергоинформация). Тези факти показват, че
съществуват множество бариери в душата на човека. Всяка една от тях охранява определен
енергоинформационен канал. Тези канали могат да свързват (възбуждат) способности,
възникнали в близкото, далечното или в свръхдалечното минало на човека.
Взаимовръзката между космическата душа БА и земната душа СА [Ламбаджиев (4)]
определя транспорта на енергия и информация, която се проявява като ефект в битие.

Основна концепция

Взаимодействието на компоненти от цялостана човешка душа е представено на


фиг.1.
Субектът (човек) целенасочено или спонтанно чрез своите желания и емоции търси
такова свойство в душата си, което да му помогне да реализира конкретно преобразувание.
За целта чрез подсъзнанието си той осъществява търсене в най-близката до материалната
структура на тялото му духовна структура, която принадлежи на земната му душа СА. Ако
в нея не съществуват такива свойства, то търсенето продължава в областта на останалите
съставки на индивидуалната душа на субекта КА: енергизиращата душа ТА и
възпроизвеждащата душа МА. Те са представени на схемата като n – ти компоненти на
цялостната структура на душата на човека. Ако в границите на индивидуалната душа на
човека не се открие необходимото свойство, търсенето продължава в нейните
предшественици последователно по обратен ред на възникването им: първо се търси в
индивидуалната душа на субекта КАn (включваща душите МАn + ТАn), след това в
преродената душа КАn-1 (включваща душите МАn-1 + ТАn-1), после в нейната
предшественичка КАn-2 (включваща душите МАn-2 + ТАn-2) и т.н. Процесът на търсене
продължава, докато се достигне до тази структура КАi (включваща душите МАi + ТА i),
която притежава необходимите свойства. Търсенето се осъществява чрез резониранс на
структурата на индивидуалната душа КАn на разглеждания субект S по отношение
последователно на структурата на индивидуалната душа КАn-1 ,КАn-2 и т.н. до КАi.
Сигналите се пренасят по енергоинформационните канали, свързващи последователно
душите КАn , КАn-1 , КАn-2 и т.н. до КАi, но могат да се пренасят и чрез средата в небитие, в
която тези души се намират на различни места (в общия случай).

МА1 + МА2 + .... + МАi +........ + МАn-2 + МАn-1 + МАn + О


+ + + + + + САn S

62
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

ТА1 + ТА2 + .... + ТАi +......... + ТАn-2 + ТАn-1 + ТАn +

КА

БА

Фиг.1. Схема на взаимовръзки между подсистемите на линейната структура на


цялостната душа на човека, включваща индивидуална душа КА и космическа душа
БА:
МА1 – първична възпроизвеждаща душа, свързана със субекта; МА2 - вторична
възпроизвеждаща душа, свързана със субекта; МАi – i -та възпроизвеждаща душа, свързана
със субекта; МАn-2 – n-2 възпроизвеждаща душа, свързана със субекта; МАn-1 – n-1
възпроизвеждаща душа, преродена в субекта; МАn – възпроизвеждаща душа на субекта;
ТА1 – първична енергизираща душа, свързана със субекта; ТА2 – вторична
енергизираща душа, свързана със субекта; ТАi – i -та енергизираща душа, свързана със
субекта; ТАn-2 – n-2 енергизираща душа, свързана със субекта; ТАn-1 – n-1
енергизираща душа, преродена в субекта; ТАn – енергизираща душа на субекта;
САn – земна душа на субекта;
S – субект;
О – обект;
+ връзка между последователно или паралелно възникнали структури на човешката душа,
посока на сигнал от субекта S (чрез мисъл, желание) към структурите МАi
и ТАi , които притежават свойствата, необходими на субекта,
посока на сигнал от структурите МАi и ТАi (които притежават свойствата,
необходими на субекта) към субекта S или към обекта О, за който са предназначени.

Преносът на необходимите свойства се осъществява по обратен път. Колкото по-


прецизна е настройката за резонанс на КАn с КАi, толкова по-точно и по-устойчиво се
настройва към желаните свойства на КАi. Тази настройка е израз на способността на
индивидуалната душа КАn на субекта да моделира в себе си основни характеристики на
конкретна нейна предшественичка КАi. Ако търсеното свойство от КАi е средство за
осъществяване на преобразувания, които противоречат на стратегията на космическата
душа БА, то КАi няма да предостави на КАn необходимата информация, например като
изменя собствената си честота в процеса на настройката на КАn към нея.
Разклонената (дървовидна) сруктура на космическата душа БА включва множество
души, които в различна степен се доближават по свойства до разглежданата индивидуална
душа КАn. Освен това контактните й връзки с тези души са индиректни и в общия случай те
са по-дълги по траектория, отколкото между КАn и КАi. Ето защо те не са предмет на
настоящото разглеждане.
В този смисъл бариерата срещу изтичане на енергия и информация от КАi е вътрешно
и външно обусловена за КАn.
Потребител на търсените (информационноенергийни) свойства може да бъде субекта
S или обекта О, към който душата на човека адресира своите действия.

Формализация

(1) МАn + МАi = МАМА,

63
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

(2) ТАn + ТАi = ТАТА,

(3) КАn + КАi = КАКА.

Като част от космическата душа БА индивидуалната душа КА се проявява като нейна


компонента. На тази основа (3) може да се запише във вида:

(4) БАn + БАi = БАБА.

Основни изводи
1. Представен е теоретичен модел за връзка между индивидуалната душа на
субекта и друга душа от структурата на космическата душа БА, към която
принадлежат.

2. Каналите за търсене и за доставяне на информация в душата на човека се


различават.

3. Понятията МАМА, ТАТА, КАКА и БАБА, които на български език изразяват


названията на най-близки роднини, са символи, които характеризират
йерархични обратни връзки в структурата на душата на човека.

Литература

1. Аристотел. За душата, Полиграфически комбинат “Д.Благоев”, С., 1979.

2. Кастанеда К. Една отделна реалност, Петрум-Ко, С., 1992.

3. Ламбаджиев Г.(1) Структура на душата на човека, Изследовател, № 7, 2010.

4. Ламбаджиев Г.(2) Допълнителни вътрешни структурни връзки на душата и ефекти от


тях, Изследовател, № 7, 2010.

5. Ламбаджиев Г. (3) Феномените на космическата душа, в. Феномен, № 36, 1993, с.4.

6. Ламбаджиев Г.(4) Структура и сходство между душа и белтък, Изследовател, № 7,


2010.

7. Ламбаджиев Г. (4) Земна и космическа душа, Изследовател, № 7, 2010.

64
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

8. Манев И. А. Пачему малограмотная болгарская ясновидящая Ванга понимала любые


незнакомые языки, Психология и психотехника, Российская Академия наук, Институт
философии, № 10, 2009.

Структури и свойства на вода и душа

проф. д-р Георги Ламбаджиев


e-mail: georgilam@abv.bg

Молекулата на водата е модел на душата на човека. Кислородният атом е аналог


на индивидуалната душа на човека, а водородният – на космическата му душа.
Ключови думи: душа, вода, структура, свойства, аналози, признаци.

Въведение
Целта на статията е да се съпоставят структурите и свойствата на вода и душа на
човека.
Около 2/3 от тялото на човека е изградено от вода. Това означава, че контактувайки с
тялото на човека, душата му взаимодейства преди всичко с вода. За да се осъществи
ефективна комуникация между душа и вода е необходимо да съществува сходство между
техните свойства. „Изследванията на С. Зенин показват, че структурата на водната среда на
човека е също толкова индивидуална, колкото и пръстовите отпечатъци. Именно тя
определя качеството на кръвта, влияе върху окислително-възстановителните процеси,
обяснява спецификата на всеки организъм” [Тихоплав, с. 123]. “Водата има единствена по
рода си космическа резонансна способност. Водата чрез резониране с вибрационен образец
със същата форма може да възприеме информация и да я дава отново” [там, с. 123].
Тези свойства на водните молекули могат да се разглеждат като основни
характеристики за обясняване свойствата на душата на човека.
Твърдото агрегатно състояние на водата се характеризира с повишен обем на същата
структура. Водата в твърдата фаза има структура от връзки с форма на тетраедър, като всеки
връх е свързан с върха на друг тетраедър [Кънев, с.65]. Твърдото агрегатно състояние на
водата по своите свойства съответства на фиксираната установка на душата на човека.
Течното агрегатно състояние на водата се проявява в тесния температурен диапазон
от 00С до 1000С при нормално налягане, т.е. това състояние е относително неустойчиво.

65
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Характеризира се с повишена топлоемкост спрямо твърдото агрегатно състояние. Водата в


течна фаза има намалена концентрация на тетраедърни връзки в сравнение с твърдата фаза.
Течното агрегатно състояние на водата по своите свойства съответства на неутралната
установка на душата на човека.
Газообразното агрегатно състояние на водата (пара) се характеризира с повишена
топлоакумулираща способност в сравнение с течното агрегатно състояние. Водата в
газообразна фаза има намалена концентрация на тетраедърни връзки в сравнение с течната
фаза. Газообразното агрегатно състояние на водата по своите свойства съответства на
вариабилната установка на душата на човека.
Водата в древен Египет е разглеждана като символ на размножаването. Тя е
първичното вещество, което ражда всички живи неща” [Луркер, с.51].

Сходство между вода и душа

1. Мисълта променя структурата и свойствата на водата. „Колкото по-цветуща и


обемна е мисловната картина, толкова по-големи изменения стават с водата. Затова не е
чудно, че Христос с поглед е превръщал водата във вино. Днес това е подвластно и на някои
хора със силна биоенергия” [Тихоплав, с.123]. Съответно мисълта е способна да управлява
поведението на душата на човека [Ламбаджиев (3)]. Следователно мисълта обединява
каналите за управление на душа и вода.
2. Основният проводник на информация в битие е водата и изграждащите го
съставки: водород и кислород. Основният проводник на информация в небитие е душата и
изграждащите я съставки: космическа душа и индивидуална душа. Съответно водата в
битие може да се разглежда като продължение на основния информационен канал (душата)
от небитие.
3. Установено е, че молекулата на водата притежава способност да създава
водородни връзки (мостчета, асоциати), чрез които може да се свързва за милиярдни части
от секундата с други водни молекули [Тихоплав, с.121]. Чрез тези кратковременни
информационни канали водната молекула значително увеличава информационния обхват на
възприятията си. Космическата душа създава чрез своите компоненти текущи връзки със
структурите на други космически души в небитие. Скоростта на комуникация в небитие е
многократно по-висока от тази в битие.
4. Водата чрез свойствата си формира окислително-възстановителните процеси на
кръвта. Към кръвта проявява афинитет душата на човека. В този аспект водата се проявява
като енергоинформационно продължение (канал) на структурата и свойствата на душата на
човека в битие.
5. Кислородният атом във водната молекула притежава по-сложна структура,
отколкото водородните атоми, с които е свързан. Съответно индивидуалната душа на човека
носи в себе си неговата индивидуалност, представена от специфично съчетание на
множество връзки. Както един кислороден атом се свързва с два водородни атоми в
молекулата на водата, така и индивидуалната душа на човека се свързва чрез две вериги от
вътрешни връзки с космическата душа [Ламбаджиев (1) - фиг.1].

66
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

6. Единият водороден атом е разположен на дистанция 1,38 Ǻ, а другият – на


дистанция 0,96 Ǻ от геометричния център на атома на кислорода. Водородните атоми са
позиционирани едностранно по отношение на кислородния атом в молекулата на водата на
ъгъл 104˚27' спрямо центъра на кислородния атом [Крицман, с.52]. Съответно
индивидуалната душа КА се свързва с космическата душа БА посредством структурите на
възпроизвеждащата душа МА и енергизиращата душа ТА [Ламбаджиев (1) – фиг. 1].
Душите МА и ТА може да се разглеждат като прототипи на канали за връзка, които са
използвани при формиране на специфичната структурна отдалеченост на водородните
атоми от кислородния атом във водната молекула.
7. Кислородът образува съединения с всички химически елементи освен с хелия,
неона и аргона. При обикновени условия химическата активност на водорода не е висока.
Съответно индивидуалната душа на човека управлява всички компоненти и системи на
вещественото му тяло посредством земната му душа. Космическата душа на човека е
значително по-пасивна към управлението на тялото на човека.
8. При висока температура водородът е способен да отнема кислорода от молекулите
на много съединения. Съответно чрез високата си степен на енергитичност космическата
душа може да присъедини към себе си индивидуална душа от структурата на други
космически души. Известни са агресивни духове, които поглъщат в себе си души на хора
[Ламбаджиев (2)].
9. Водородът е най-разпространеният химически елемент във Вселената, а
кислородът на Земята. Съответно в небитие най-разпространени духовни структури са
космическите души, а в битие – индивидуалните души на хората.
„Японският учен Масури Ямото доказа, че водата чува, разбира и помни
информация, която улавя ката звук, цвят или мисъл. [...] Най-добрите условия за разумното
поведение на водата са при температура минус 5 градуса по Целзий. Тогава нейните
кристали чуват, разбират, реагират и помнят това, което става наоколо. [...] Ако думите са за
зло, водата придобива силата на черна магия” [Разумната вода, с.14].
10. Водородът и кислородът са газове в условията, при които водата (техният синтез)
е течност, твърдо тяло (лед, сняг) или пара. Съответно космическата и индивидуалната
души самостоятелно са относително устойчиви структури. Синтезът от космическа и
индивидуална души приоритетно обслужва тялото на човека [Ламбаджиев (4)], т.е. адаптира
се към състоянията му.
11. В атома на водорода липсват вътрешни електрони (характеризиращи различни
нива на свързаността им с ядрото). В резултат на това висока е степента на свързаност на
водорода с други химически елементи в различни съединения, в които участва. Съответно
космическата душа на човека включва в себе си устойчивите взаимовръзки между
множество души, които са преминали през прераждане. Тези връзки на свръх-Аз-а
повишават неговата устойчивост до нивото на монолитно цяло.
12. Библията започва с генезиса: „... и Божият Дух се носеше над водата” [Библия,
Битие, 1:2]. Божият Дух може да се разглежда като форма на космическа душа на някакво
ниво на организация в небитие. Съответно водата, над която прелита Божият Дух, може да
се интерпретира като материална структура, чийто свойства са аналог на водата в битие.
Божият Дух (космическата душа) прелита над материална повърхност, подобно както
лекият водород (аналог на космическа душа) витае над водна повърхност.
13. Хидратираните йони имат както постоянен, така и променлив брой на молекули
на водата. Хидратираните йони с постоянен състав образуват йони на водорода H + , които
се свързват с една молекула вода: H + ( H 2 O ) , т.е. H 3 O + . Съответно фиксираната
установка на пранебитие е генезисът на веригата от фиксирани установки на небитие и
битие в общата установка на системата пранебитие – небитие – битие [Ламбаджиев (6) –
равенство (5)]. Това означава, че космическа пранебитиейна душа (дух) е свързана с

67
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

първичното ниво на организация на космическата душа на човека в небитие, така както


водородният йон е свързан с водната молекула във формулата H + ( H 2 O ) . Йерархичната
структура на душата е подобна на структурата на обърнато с корените нагоре дърво,
съгласно древните представи.
14. Дисоциацията (разпадането) на молекулата на водата на йони
( )
H 2 O → H + + OH − или 2 H 2 O → H 3O + + OH − в обикновени условия е крайно
незначителна (дисоциира се средно една молекула от 500 000 000). Счита се, че водните
молекули се разпадат на значително по-тежки йони [Крицман, с. 54].
Съответно счита се, че връзката между космическа и индивидуална душа (вътрешна
връзка в душата на човека или връзка между Свръх Аз-а и Аза) в общия случай е
устойчива.

Основни изводи

1. Идентифицирани са 14 основни признаци за сходство между структури или


свойства на душа на човека на водна молекула.

2. От извод 1 следва, че молекулата на водата може да се разглежда като


проекция на структурата, функцията и свойствата на душата в условията на битие.

3. От извода 1 и 2 следва, че молекулата на водата може да се разглежда като


аналог на структурата на човешката душа. В това й качество молекулата на водата
може да се анализира като обект на косвено симулативно изследване на душата на
човека.

4. От извод 3 следва, че установката на душата включва: фиксирана установка


(аналог на твърдата фаза на водата), неутрална установка (аналог на течната фаза на
водата) и вариабилна установка (аналог на газообразната фаза на водата).

5. От извод 3 следва, че кислородният атом в молекулата на водата е аналог на


индивидуалната душа на човека, а водородните атоми – на космическата му душа.

6. Образуването на кластери – структурни натрупвания в молекулата на водата


в резултат на водородни връзки може да се интерпретира като модел на структурни
концентрати в определени пунктове на космическата душа на човека. Тези
концентрати могат да се реализират от модели (копия, двойници) на определени души,
които са компоненти (звена) в структурата на космическата душа.

68
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Натрупването на структурни елементи в определена позиция от структурата на


космическата душа може да понижи резонансната й честота. Паралелните връзки
между молекули на водата, както и космически души БА могат да се илюстрират с
паралелни връзки между небостъргачи. Тези връзки им придават устойчивост,
повишават комуникацията между обекти от съседни кули и са предпоставка за нови
архитектурни решения.
Високите катедрали притежават широка основа, над която се извисяват куполи,
кули или минарета. Този архитектурен стил може да се интерпретира като строително
моделиране на връзки между структури на космически души БА. Обединяването на
строителна им част в основата на тези сгради може да се разглежда като модел на
обединяването на структурите на космически души БА в областта на техния генезис.

7. От извод 6 следва, че чрез резонанс е възможно да се пренесе към


индивидуалната душа на човека информация, свойство или функция от душа, която е
значително отдалечена по веригата на връзки, формиращи космическата душа. Така
би могло да се обяснят феноменалните способности на някои хора, които са присъщи
на хора от праисторически етапи на земната цивилизация (например: материализация
и дематериализация на хора и обекти).

Литература

1. Библия.

2. Крицман В. А., Станцо В. В. Энциклопедический словарь юного химика,


Педагогика, М., 1990.

3. Кънев П. Водата е живот: под строй и в танц, Обекти, № 2, 2010.

4. Ламбаджиев Г. (1) Структура на душата на човека, Изследовател, № 7, 2010.

5. Ламбаджиев Г. (2) Паразитни връзки към душата на човека, Изследовател, № 6,


2009.

6. Ламбаджиев Г. (3) Душа и мисъл, Изследовател, № 6, 2009.

7. Ламбаджиев Г. (4) Афинитет на душата към тялото на човека и разграждането на


душата, Изследовател, № 6, 2009.

8. Ламбаджиев Г. (5) Схема на нива на организация в еволюционен интервал битие-


небитие, Изследовател, № 7, 2010.

69
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

9. Ламбаджиев Г. (6) Еволюционно развитие на средата и нейната установка,


Изследовател, № 7, 2010.

10. Луркер М. Богове и символи в Древния Египет, енциклопедически справочник,


Гуторанов, Ловеч, 1995.

11. Разумната вода, в. Мистерии на цивилизацията, № 29, 2005.

12. Тихоплав В., Тихоплав Г. Хармонията на хаоса или фракталната реалност, НСМ
Медиа, С., 2004.

Структурно сходство между душа и белтък


проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

Съществува структурно и функционално сходство между душата на


човека и белтъчната молекула, от която е изградено човешкото тяло.
Ключови думи: душа, белтъчна молекула, структура, функция,
сходство.

Въведение

Целта на статията е сравнение между основните характеристики на белтък и душа.


Предпоставка за сравнителния анализ е верижната структура на белтъка и на душата на
човека, разглеждана като верижно свързани звена СА-КА-БА, в която СА – земна душа,
КА – индивидуална душа, БА – космическа душа изградена от верижно свързани души БА1
+ БА2 + БА3 +......... + БАn-2 + БАn-1 + БАn.
Същността на статията накратко е публикувана в [Ламбаджиев (1), с.7].

Основно структурно сходство


между белтък и душа
Названието “протеини” за белтъците произлиза от гръцка дума, чието значение е
“първи”. Белтъкът е основна градивна съставка на организмите. Съответно душата на
човека е първична по отношение на вещественото му тяло.

70
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Функцията на белтъка в структурен аспект е свързана с формиране на основни


градивни елементи на човешкия организъм. Каталитичната функция на белтъка е свързана с
ускоряване на химичните реакции в живата материя. Съответно основните функции на
душата на човека са свързани с координиране и ускоряване на реакциите на органите на
човешкото тяло посредством мозъчната дейност на човека. След смъртта на тялото подобна
координация липсва.
Първичната структура на белтъчната молекула представлява полипиптидна верига
от аминокиселини. Подобна структура е веригата от души, образуващи космическата душа
на човека.
Първичната структура на белтъка определя начина на по-късното му нагъване, т.е.
определя конфигурацията на взаимовръзките му. Съответно предисторията на душата,
закодирана в космическата душа БА, определя тенденцията на бъдещото й развитие, т.е.
началните компоненти предопределят характеристиките на присъединените по-късно към
тях структури.
Първичната структура на белтъка е най-активна. Чрез свободните си връзки тази
структура взаимодейства с молекули от обкръжаващата я среда. Съответно свободните
връзки в душата на човека се описват в различни разкази и легенди като многоглава ламя.
Чрез тези връзки временно се присъединяват младообразувани души към по-мощната и по-
хищна космическа душа. Пипалата на душата са аналогични на нервните влакна на
невроните.
Вторичната и третична структура на белтъка взаимодейства по-активно с други
молекули, в сравнение с първичната структура.
Спиралната структура на белтъка представлява спирално ориентирани
полипептидни вериги. Свързването на клонове на полипептидните вериги се осъществява
чрез връзка между водородни и кислородни атоми, като кислородните атоми притежават
по-висока степен на активност от водородните.
Чрез комбинирането на връзките на душите МА и ТА от структурата на КА към
елементи от структурата на БА може да се обяснят множество способности на човека
[Ламбаджиев (2)]. Възможно е тези връзки да имат спираловидна конфигурация, подобно
но белтъчните връзки.
Функцията на душата БА има аналог във функцията на водородните атоми, а
функцията на душата КА - във функцията на кислородните атоми [Ламбаджиев (3)].
Допълнителен аналог е поредността (№ 2) на буква Б (от БА) в българската азбука
в сравнение с поредността на буква К (от КА) - № 11 в същата азбука, сравнени с
поредността на водорода (№1) и кислорода (№11) от периодичната система на химическите
елементи.
Третичната структура на белтъка включва в себе си комбинации от вторични
структури. Белтъците със сходни функции са изградени от сходни структурни елементи.
Пренастройката на психическата нагласа (установка) на човека може да се
разглежда като способност на душата му да променя конфигурацията на вътрешните си
връзки. В едни клонове на белтъчната молекула вътрешните й връзки са в по-висока степен
фиксирани, а в други – в по-висока степен вариабилни. Съответно субектът в едно
отношение е фиксирал настройката си, а в друго тя е вариабилна. В частност ензимите са
белтъчни молекули, които милиарди пъти ускоряват химичните реакции в клетката.
Съответно едни модификации на душата са значително по-активни, в сравнение с други.
Например: „Един йога може да спре с поглед съвременен локомотив, шаманите за радост на
своите съплеменици карат чугунени кукли да танцуват” [Закладний, с.51].
Четвъртичната структура на белтъка е изградена от мономери – отделни белтъчни
молекули. Количеството на аминокиселините в една полипептидна верига на белтъчната
молекула е порядъка от 70 до 800.

71
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

В резултат от прилагане на хипнотична регресия върху множество хора е


установено, че количеството на преражданията, които човек може да възстанови мисловно е
над 80. Съответно е и количеството на съставките (душите), които изграждат космическата
душа на човека.
Четвъртичната структура на белтъка би могло да се разглежда като проекция на
първичната, но адаптирана към функцията, която е необходимо да реализира. Съответно
земната душа СА е логично да бъде аналог на космическата душа БА, но приспособена към
взаимодействието й директно с вещественото тяло на човека. В този смисъл структурно СА
повтаря в някаква степен предисторията си (онтогенеза повтаря филогенеза).
Преструктуирането на молекулите на РНК и ДНК посредством методи на генно
инженерство променя структурата на белтъците. Съответно чрез преструктуиране на душа
КА посредством психотехники е възможно да се промени функционирането на душата на
човека [Ламбаджиев (2)].
Основната част на генетичната информация е записана в тънки нишковидни тела –
хромозоми, които се намират във вътрешната част на клетката. Най-важната част на
хромозомите се изгражда от ДНК. Както хромозомите, така и ДНК имат верижна структура.
Съответно на подсистемно ниво душата на човека се състои от веригата СА-КА-БА от
души. БА е верига от космически души. КА в аурата на човека е изградена от ”дълги
нишки, които излизат от зоната около пъпа” [Кастанеда, с.80].
Белтъкът представлява “верига от последователно разположени аминокиселини
(като мъниста на конец). Определени съчетания от последователно разположени
нуклеотиди съответства на определени аминокиселини в молекулата на белтъка.
Дезоксирибонуклеиновите киселини... са образувани от свързването на четири вида
нуклеотиди и двадесет вида аминокиселини. Следователно всяка аминокиселина
съответства на съчетание от няколко нуклеотида” [Тихоплав, с.260,261]. Съответно
космическата душа на човека включва верига от двойки души МА и ТА, която е подобна на
двойната спирала на ДНК.
Допирните точки между различни участъци от верижната структура на белтъчната
молекула формират различни нейни свойства. Тези свойства се пренасят към крайните
позиции на веригата на белтъчната молекула. Съответно контактът между различни
участъци от верижната структура на космическата душа БА формира различни нейни
свойства, които се предават на земната душа СА. Значителната промяна на свойствата на
СА се възприемат като феноменални от гледна точка на земен наблюдател.
Ако се разгради белтъчната молекула до първична структура, то е много трудно и в
някои случаи е практически невъзможно да се възстанови нейната структура. Съответно
счита се, че човешката душа, която в резултат на разграждането си в небитие достигне до
нивото на организация на първична небитиейна структура, считана за Бог, повече не се
връща практически към процесите на прераждане.
Човешката тяло включва в себе си чрез белтъчната молекула водород, кислород и
въглерод. Водородът и кислородът като химическо съединение вода е аналог на душата на
човека [Ламбаджиев (3)]. Въглеродът се явява допълнителен елемент, който може да се
разглежда като модел на човешкото тяло в системата душа-тяло. Могат да съществуват и
други съединения с множество химически елементи. Тази възможност изразява
разнообразието от връзки на душата с различни тела (включително и небелтъчни). От тук
следва, че по принцип всеки обект има някакво сходство с душата, включително и обекти от
друг химически състав, който не съществува при земни условия. Следователно по принцип
всеки обект в битие може да се разглежда в някаква степен и в някакъв аспект като модел на
душата на човека.
Възможността за реализиране на различни по признаци модели е теоретична
основа за имитиране на поведението на извънземен живот на базата на известните ни

72
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

химически съединения. Тяхното многообразие показва потенциалната възможност за


възникване на огромно разнообразие от живот в космоса и огромно разнообразие от души,
свързани с този живот.

Основни изводи

1. Съществува структурно и функционално сходство между белтъчна


молекула и душата на човека.

2. От извод 1 следва, че белтъчната молекула може да се разглежда като


“екологично” конструирана по модел на структурата и функцията на душата на
човека, без да я копира точно.

3. От изводи 1 и 2 следва, че съвместимостта между душа и веществено тяло


на човека във висока степен се основава на структурното и функционалното сходство
между душа и белтъчна молекула, изграждаща човешкия организъм.

4. От извод 2 следва, че възможността на белтъчната молекула да се усуква по


оста си и да се огъва по дължината си е проекция на възможността структурата на
душата на човека да се огъва и усуква по подобен начин.

5. Възможността структурата на душата на човека да се огъва и усуква й


придава способност да осъществи директен контакт между земната душа СА и
конкретна подсистема на космическата душа БА. Този контакт е предпоставка
земната душа СА да придобие прасвойства, които са присъщи на някои съставки на
космическата душа БА.

6. От извод 1 следва, че всеки биологичен обект от битие може да се разглежда


в някаква степен и в някакъв аспект като модел на душата на човека.

7. Първичната структура на белтъка определя начина на по-късното му


нагъване, т.е. определя конфигурацията на взаимовръзките му. Съответно
предисторията на душата, закодирана в космическата душа БА, определя тенденцията
на бъдещото й развитие, т.е. началните компоненти предопределят характеристиките
на присъединените по-късно към тях структури.

Литература

73
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

1. Закладний Е. Телепатия; Кирсанов А. Суонистика, Ванеса, С, 1993.

2. Кастанеда К. Една отделна реалност, Петрум Ко, С., 1992.

3. Ламбаджиев Г. (1) Белтъчната молекула - модел на душата, в. Феномен, № 13, 1995.

4. Ламбаджиев Г. (2) Допълнителни вътрешни структурни връзки на душата и ефекти


от тях, Изследовател, № 7, 2010.

5. Ламбаджиев Г. (3) Структура и свойства на душа и вода, Изследовател, № 7, 2010.

6. Тихоплав В., Тихоплав Т. Хармонията на хаоса или фракталната реалност, НСМ


Медиа, С., 2004.

Форми на душата на човека


проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

При относително постоянни условия на съществуване на система


душа – тяло формата на душата на човека съответства на формата на
тялото му. При подготовка за автономно движение тя става яйцевидна, а
при движение – сферична.
Ключови думи: душа, форма, движение.

Въведение
Целта на статията е да се синтезира концепция за основната причина за промяна на
формата на човешката душа.
Няма еднозначно становище по отношение на формата на душата на човека. Счита
се, че промяната на формата й е вътрешно присъщо свойство. В общия случай душата на
човека се описва с думите: “мъгла, димка, нещо прозрачно, цветен облак, нещо фино,
концентрат от енергия...” [Басаргина, с.285].

Модели на формата на човешката душа


1. Сфера
Според Демокрит “...от всички форми най-подвижна е кълбовидната. Той смята, че
такава е формата на разума и огъня” [Аристотел, с. 27]. “...Магьосникът виждащ... вижда
човешкото същество като натрупване на енергийни полета във формата на сияйно кълбо...
На широчина и височина сияйното кълбо има диаметър на човек с протегнати ръце...”
[Кастанеда (3), с.62]. “...Идеалната форма е сферична и само привичката да има ръце и

74
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

крака създава в нея изпъкналости” [Юрин, с.239]. Когато човек напусне тялото си, се
превръща в духовна форма, във вид на светлинна точка с 12 – 15 дюйма в диаметър [Юрин,
с.73]. Яйцевидната форма на душата на човека извън тялото му достига до 3-5 фута в
диаметър [Есен, с.172]. Според проф. В. Жуков душата на човека е малко по-голяма от
сърцето [Тихоплав, с.141]. “Даже в тези случаи, когато формата на духовното тяло се
описва като повече или по-малко закръглена, често се отбелязва, че тя има крилца и даже
“части” [Басаргина, с.385]. “След като моето сърце престана да бие...аз усетих, че станах
подобен на кръгла топка или на малка сфера вътре в тази топка [...]... В тази капсула се
намирах и тя представляваше неголям концентрат от енергия...” [там, с.387]. Много
свидетели са регистрирали нощем над всеки гроб в гробището да виси по една
светлосинкава сфера. При доближаване или при осветяване сферите изчезват (загасват)
[Басаргина, с.313].
“ И Господ Бог определи да израсне една тиква, която се издигна над Иона, за да
бъде сянка над главата му. И Иона се зарадва твърде много за тиквата. А когато се зазори на
утринта Бог определи един червей, който порази тиквата, и тя изсъхна” [Библия, Иона: 4:
6,7]. Това библейско описание е метафора на излитането на сфероподобното тяло на
душата, представено чрез нагледен обект – тиква и астралния шнур, илюстриран чрез
червей.
Според проф. В. Жуков душата на човека има форма на кълбо, “но само, ако е
идеална, здрава Душа. Ако човек е минал през много негативни ситуации, то в него преди
всичко се разрушава обвивката на Душата, тя става тънка, с пробойни. От идеално кълбо
Душата се превръща в парцалена топка” [Тихоплав, с.141]. “Душата ...е кълбо от жизнена
сила” [Дънов, с.24].
При увеличаване на скоростта на движение на душата, тя се възприема като
“въртящ се диск” [Кастанеда (1), с.175].
2. Яйце (в частност – великденско яйце).
Яйцето има заоблена форма по – широка в единия си край и по-тясна (заострена) в
другия си край, подобно на аурата на човека. Великденското яйце притежава разноцветни
шарки, както при аурата на човешкото тяло. Черупката на яйцето илюстрира външните
контури на седмата обвивка на аурата (казуалното тяло), която е около 1% от радиуса на
аурата.
Душата излиза от тялото на човека “с дебелия си край напред”, а се връща в тялото
“с тънкия” [Приор, с. 39,71]. По аналогичен начин детето се ражда с главата напред, а
секса се осъществява чрез “с малката глава” на мъжа.
“Излизането, както и завръщането, може да се извърши през върха на главата, на
практика през фонтанелата” [Брюн, с.32]. Следователно яйцевидната форма е основна не
само за душата, но и за обектите, с които най-често тя контактува.
Излизането на душата от тялото на човека “може да се извърши през устата, както
това ясно показва идеята за “последната въздишка” [там]. Устата е отвор на главата така,
както на фонтанелата се образуват гънки, изтъняване и процеп през старостта. Тези отвори
са органично свързани с отделянето на душата от тялото на човека и имат аналог в
счупването на черупката на великденското яйце, за да се образува отвор в неговия заострен
край. Обичаят да се чукат великденски яйца с цел да се установи, кое е най-здравото от тях,
е механичен модел на конфликтно взаимодействие между души, в резултат на което
психически по-неустойчивото се разпада. Разчупването на черупката на яйцето илюстрира
разграждането на аурата на човека след смъртта му.
Теспезий описва: “Душите на мъртвите имат формата на огнени мехури, които се
издигат в ефира. Скоро тези мехури се пръскат безшумно и душите изкачат от тях в
човешка форма и със същите размери, но не всички се движат по еднакъв начин” [Приор,
с.149]. В подходящ момент от индивидуалното развитие на човека черупката трябва да се

75
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

счупи, за да излезе сърцевината от нея. В противен случай тя се задушава и умира


[Кастанеда (2) , с.177].
Яйцевидната външна обвивка на душата сияе и се придвижва така, като че ли се
плъзга по лед. При движението си сияйното яйце се смалява и заобля, като същевременно
вибрира и се клати с голяма скорост нагоре надолу [Кастанеда (2), с.37,38]. Следователно
вибрацийте, свързани със счупване на яйце също имат проекция в поведението на аурата на
човека.
3. Матрьошки.
Вградените една в друга, ярко украсени фигурки на руски момичета, подобни на
немигащи икони често се използват като модели за илюстриране на вградеността една в
друга на обвивките на аурата на вещественото тяло на човека. Този модел представя
астралните тела като черупки, което не съответства на действителността. Аурата на човека
формира външната (извън границите на тялото му) конфигурация на душата. Аурата е
многослойна. Колкото по-отдалечен е слоят от структурата й, толкова по-близка е
външната й конфигурация при здрав и спокоен човек (нормална аура) до яйцевидна форма
[Бренън, с.59].
Първата обвивка, наречена ефирно тяло, е разположена над повърхността на
вещественото тяло на човека на разстояние от 0,6 до 5 см, като пулсира с 15 – 20 цикъла в
минута [Бренън, с.61]. Втората обвивка, наречена емоционално тяло, се намира до 2,5 - 7 см
над повърхността на вещественото тяло на човека. Тази обвивка прилича “на цветни
облаци от фина субстанция в непрекъснатото й плавно движение. [...] Ясните чувства с
висок енергиен заряд като любовта, вълнението, радостта и гнева са с ярък, чист цвят;
обърканите чувства се виждат в тъмни, убити цветове” [там, с.62].
Четвъртата обвивка, наречена астрално тяло, е разположена до 15 – 30 см над
повърхността на вещественото тяло на човека. Тази обвивка изглежда като цветни облаци,
които са по-красиви от тези на емоционалното тяло [там, с.63]. Р.Моуди описва астралното
тяло като: “...лека мъгла, облак, димка, пара, нещо прозрачно, цветен облак, най-тънка
тъкан, концентрат от енергия...” [Юрин, с. 225]. “ Може да се направи извод, че астралното
тяло е подобно на разреден газ, но по-добре е да се каже ефемерно” [Юрин, с. 238].
Сведенията на преживели клинична смърт показват, че душата най-често има сферична
форма или като “аморфен облак, но понякога е с почти същите контури като физическото”
тяло [Муди, с.38].
Петата обвивка, наречена ефирно тяло, е разположена до 30 – 75 см над
повърхността на вещественото тяло човека. Тази обвивка има форма на “издължен овал и
съдържа цялостна структура на полето... изцяло в негативна форма. Тези структури са
оформени от прозрачни линии, очертани на тъмносин фон...” [Бренън, с.64,65].
Шестата обвивка, наречена небесно тяло, е “емоционално ниво на духовността” и е
разположено до 60 - 90 см над повърхността на вещественото тяло на човека. Проявява се
като “прекрасна трепкаща светлина, обградена предимно в пастелни тонове.[...]
...Излъчваната светлина обгръща тялото подобно на светлина от пламъка на свещ” [там,
с.65].
Седмата обвивка, наречена казуално тяло, е разположена до 75 – 105 см над
повърхността на вещественото тяло на човека. Притежава златиста яйцевидна форма, която
блещука. “Външните й контури ... приличат на яйчена черупка с дебелина от 0,65 – 1,30 см.
Тази външна част на седмия слой е много здрава и устойчива... ...Вибрира с огромна
скорост” [там, с.65].
Осмият и деветият слой са “прозрачни като кристал”. “...Осмият се състои преди
всичко от флуидна субстанция, а деветият е кристална матрица на всичко, намиращо се под
него” [там, с.67].

76
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

По-външните слоеве притежават по-висока честота на вибрации, в сравнение с по-


вътрешните слоеве на аурата на човека.
4. Поток.
С помощта на специална техника е възможно част от душата да се изхвърли от
тялото на човека като струя, която излиза от слънчевия сплит и формира облак в края си.
После облакът се оформя в сфера, която е свързана с точката на изхвърляне чрез тънка
нишка от същата субстанция. След това по обратен ред сферата се превръща в облак, който
се всмуква през нишката в тялото на човека [Денинг, с.84,85].
“Някои имаха форма, други приличаха на тъничка струйка облачно изпарение...”
[Монро (2), с.290]. При много голяма скорост душата изглежда като “движеща се светлинна
ос” [Кастанеда (1), с.175].
“…Умът представлява една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се
движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, към
която различните впечатления и двигателни мисли се докосват” [Дънов, с.24].
5. Форма на човешкото тяло.
Древната философия на йогите твърди, че душата е разпределена по цялото тяло на
човека и вътре в него [Рамачарка, с.150]. “...Душата на човека е не само продукт на главния
мозък, а е излъчване на абсолютно всички живи клетки на организма” [Душа от...,с.20]. От
тези представи следва, че душата на човека притежава формата на човешкото тяло. “
Джайнистите смятат, че въплатената душа има размерите на тялото” [Ачаря, с.347].
Плутарх пише: “Душата, бидейки ваяна и формована от разбирането (ноуса), и самата
ваяйки и формовайки тялото, като го обхваща от всички страни, получава от него своя
отпечатък и форма. По този начин, макар тя да се е отделила и от разбирането, и от тялото,
въпреки всичко, все още за дълго запазва неговата фигура и сходство така, че с пълно право
тя може да бъде наречена негово изображение” [Блаватска, с.374]. “Има такива
свидетелства, че хората инвалиди от детството си в астралния свят не усещат своите
недостатъци (зрение, слух, изкривеност на тялото и други). [...] Тези свидетелства навеждат
на мисълта, че формата на астралното тяло, неговите изменения са свързани със съзнанието
на човека в другия свят. Както пише С. Мулдон: “Ние знаем, че мисълта е способна да влияе
на формата на астралното тяло...” [Юрин, с.240].
“Духовете могат да менят формата и размерите на своето “тяло” от кълбо с диаметър
2 см, до човешката форма” [Тихоплав, с.142].

Основни изводи

1. Душата на човека притежава променлива форма: от сферична и


яйцевидна до фигура на човешкото тяло.

2. Когато душата на човека е включена в тялото му или когато е


напълно изолирана от него (автономна душа в астрала) формата й съответства на
фигурата на човешкото тяло.

3. Яйцевидната форма на душата на човека се проявява по отношение на


външната повърхнина на аурата му и по отношение на субстанцията й, която напуска
вещественото тяло на човека.

77
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

4. Сферичната форма е присъща на душата на човека в период, когато се е


отделила във висока степен от вещественото тяло на човека, когато се движи в
небитие или при подготовката си за движение там след смъртта на човека, с който е
свързана. В частност сферичната форма на душата се трансформира в дисковидна.

5. При високи скорости на движение на душата спрямо неподвижен (по


отношение на битието) наблюдател, тя се трансформира във форма на поток или лъч.

6. От изводи 1...5 следва, че в процеса на отдалечаване и разграничаване на


душата от тялото на човека, тя последователно преминава през следните форми:
форма на човешкото тяло и яйце, поток, облак, сфера. При сливане на душата с тялото
протича същия процес, но в обратен ред.

7. От извод 6 следва, че в процеса на преминаване на човешката душа от


неавтономно (свързано с вещественото тяло на човека) състояние към автономно се
образува поредица от форми на душата, както следва: форма на човешкото тяло, яйце,
облак, диск, поток.
8. От извод 7 следва, че в процеса на повишаване на скоростта на движение
на душата на човека постепенно се скъсява надлъжната му ос, докато достигне до
форма на диск, след което преминава в поток. Подобен ефект би могъл да се
наблюдава при еластична обвивка, която под действие на центробежни сили
(възникнали в резултат от ускорено въртеливо движение по надлъжната й ос) се
скъсява надлъжно и се разширява периферно, докато се достигне да критично
вътрешно налягане и флуидът, който се съдържа в нея, се изстреля като струя по оста
на тази вместимост. Наблюденията показват, че преходът от една към друга фаза на
този процес може да протече скокообразно, в зависимост от влиянието на външни
фактори. Този модел на поведение на структурата на човешката душа съответства на
представата на Робърт Монро за нея, като за “организиран вихър” [Монро (1), с.77].

Литература

1. Аристотел. За душата, Любородие, С., 1996.


2. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна с коментарите на Ш.Ачаря, Евразия-
Абагар, С.,1992.
3. Басаргина Е. Жизнь за гранью жизни, Диамант, Санкт-Петербург, 1997.
4. Библия.
5. Блаватска Е. Разбулената Изида, т.2, кн.1, Астрала, С., 1995.
6. Бренън Б.А. Ръце от светлина, Кибеа, С., 2000.
7. Брюн Ф. Мъртвите ни говорят, Гуторанов & Sherry, С.,1991.
8. Денинг М., Филипс О. Астрална проекция, Аратрон, С., 1997.
9. Душа от мъртвец присъдена в Русия?, в. Дневен труд, С., 1996, №313.
10. Дънов П. Науката и възпитанието, Сила и живот, Бургас, 1996.
11. Есен В. Нови клетки, нови тела, нов живот, Шамбала, С.,2008.
12. Кастанеда К. (2) Дарът на Орела, Петрум Ко,С., 1994.
14. Кастанеда К. (3) Пътят на силата, 2.Обяснения, Екстрем, С., 1998.

78
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

15. Монро Р. (1) Пътуване извън тялото, Гуторанов и син, Ловеч, 1992.
16. Монро Р. (2) Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч,1993.
17. Муди Р. Живот след живота, Интерпринт, С., 1991.
18. Приор Ж. Аурата и безсмъртното тяло, Гуторанов и син, С. 1992.
19. Рамачарка Й. Философия на йогите и източния окултизъм, Печатница на
военно издателство, С., 1919, машинописен препис от 180 страници.
20. Тихоплав В., Тихоплав Т., Физика на вярата, “Данграфик”, Варна, 2005.
21. Юрин В. К. В поисках души, Екатеринбург, СВ – 96, Гуторанов и син 2001.

Основни характеристики и модели на


астралния шнур (сребърната нишка)
проф. д-р Георги Ламбаджиев

e-mail: georgilam@abv.bg

Синтезиран е аналитичен израз за определяне на възможната


дължина на астралния шнур. От моделите за астралния шнур следва, че той
е съставен от множество тръбички, които са долепени едни до други.
Ключови думи: астрален шнур, сребърна нишка, душа, размери,
структура.

Въведение
Целта на статията е да се установят теоретично нови структурни и функционални
характеристики на астралния шнур (сребърната нишка).
За целта са построени теоретични модели на астралния шнур (сребърната нишка) на
базата на сходството му с различни обекти или процеси по отношение на различни фактори.
С термините “астрален шнур” и “сребърна нишка” се означава връзката между
астралното и етерното тяло на аурата на човека, която се проявява при отделянето на
душата от вещественото тяло на човека. По своята същност тази връзка обединява душа и
тяло в една органично свързана система.

79
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Преобладаващо сребристият цвят на тази връзка формира първоначалното й


название “сребърна нишка”. Разположението й в астрала и уточняването на структурата й
като многонишкова поражда по – късно названието й “астрален шнур”.
Съществуват предположения, че сребърната нишка е глуонова нишка [Тихоплав (2),
с.174].
Между астралното и етерното тяло на аурата на човека се намира менталното тяло.
То се “пресича” от астралния шнур (сребърна нишка).
Менталното тяло е наблюдавано като кълбовиден обект, който е “синкав отляво и
оранжев отдясно” [Приор, с.115]. Оцветяването на астралния шнур (сребърна нишка)
съответства на оцветяването на менталното тяло.

1. Основни характеристики

1.1. Външен вид на астралния шнур (сребърната нишка)

Сребърната нишка от гледна точка на свръхсетивно възприятие изглежда като


“блестяща копринена нишка”. Нейният “блясък” се обяснява с това, че флуидният сноп... се
съпровожда от голямо странично отделяне на енергия” [Руденко, с.55]. Нишката изглежда
като ”прозрачно сребристо сияние” [Брюн, с.32]. Сребърната нишка изглежда ката “въже
или може би” като “едва доловима нишка светлина...” [Кастанеда (2), с.173]. “...Сребърната
струна, привързана към тялото ми [...] блестеше...” [Маклейн, с. 299]. “От дълбочината на
тялото ми се проточваше нишка от синьо сребро, тя вибрираше като жива и играеше с жив
блясък…” [Тихоплав, с.163]. “Тя притежава синкава и оранжева страни” [Приор, с.113].
По време на клинична смърт пациентите гледали от неголямо разстояние “своето
тяло, с което в общия случай били свързани със светеща нишка...” [Дегтярева, с.156].
“Съществуват множество съобщения за духовния двойник Ка, който е свързан с
физическото тяло с еластични сребърни връзки” [там, с.168].
“На вид той (астралния шнур) е бледо сив...” [Юрин, с.332].

1.2. Връзка на астралния шнур (сребърната нишка) с тялото на човека

Съществува предположение, че сребърната нишка е свързващо звено за предаване на


информация от астралното тяло към мозъка на човека. Мозъкът на човека възприема и
интерпретира тази информация. Силван Мулдон е забелязал, че „импулсите, активизиращи
сърдечната и дихателната дейност, сякаш протичат по този шнур от астралното към
физическото тяло” [Тихоплав (2), с.173 ].
“Нишката излизаше при всяко едно от телата от тилната издатина, точно от
основата на черепа. На мястото на връзката с физическото тяло тя се разклоняваше във
формата на ветрило и множество отделни разклонения прилепваха поотделно към основата
на черепа” [Брюн, с.32]. “ Започвайки ... от основата на носа или от гърдите... флуидният
поток винаги се съединява с мъртвото тяло в центъра на гърдите” [Руденко, с.55].
Нишката е свързана с тялото на човека чрез система от разклонения под формата
на коренище на дърво. “Корените се разклоняваха надолу чак до средата на моя торс, нагоре
до врата ми, а встрани до двете ми плешки” [Монро, с.181]. “Сребърната нишка излиза не
само от слънчевия сплит, но и от главата, от жлезите с вътрешна секреция, от всички места
по тялото, където има натрупване на нервни клетки” [Игнатов, с.91]. “...Етерното тяло е
мрежа от фини канали, които се явяват съставни части на една сплетена фина нишка...

80
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

сребърната нишка... Етерната паяджина е изградена от сложните преплитания на тази


жизнена нишка” [Бейли, с.165].
“Сребърната нишка на живота...свързва духа с всички тела. По време на сън тя
придържа пътуващото ни астрално тяло” [Илиева, с.41]. Ла Горда споделя с Карлос
Кастанеда: „Видях как твоят двойник излезе от върха на главата ти. Изпълзя като червей.
Видях тръпката, която започва в краката ти, след което излезе двойникът ти” [Кастанеда (3),
с.129, 130].

1.3. Структура на астралния шнур (сребърната нишка)

“Мъжът на действието има влакна, които излизат от областта на волята. Броят на


влакната варира от едно до пет, като размерът им варира от проста нишка до плътно
камшикообразно пипало с дължина до два и половина метра. Някои имат и три такива
влакна, развити в пипала” [Кастанеда (4), с.140].
“Астралният шнур се състои от много влакна, плътно прилепнали едно към
друго. ...Други автори... утвърждават, че влакната са усукани, както във връвчица” [Юрин,
с.335]. Р.Монро определя чрез докосване, че неговия “кабел” е съставен от “стотици
( хиляди?) прилични на сухожилия нишки, здраво свързани по между си, но те не бяха
усукани или сплетени по никакъв начин. Бе еластична и сякаш покрита с кожа” [Монро, с.
181].
Възможно е усукването на нишките в астралния шнур да е резултат от усукващо
движение на астралното тяло извън вещественото тяло на човека.
Повърхностната обвивка на астралния шнур съответства на електроизолацията на
кабел. Тя изпълнява функцията на екран срещу външни смущаващи въздействия върху
кабела.
В резултат на продължителни процедури на последователно прекъсване на нишка
след нишка на „астралната пъпна връв” постепенно се прекъсват неподходящи връзки
между хора. „След всяко следващо освобождаване ще ви се изясняват неподозирани
взаимовръзки, които сега вече ще могат да се трансформират. Което ще рече, че
прекъсваните нишки никога не са едни и същи” [Брандл, с.175]. Ако приемем, че
съществува структурно подобие между „астралната пъпна връв” и астралния шнур, то
следва, че всяка от нишките, които изграждат астралния шнур са със специално
(специфично) предназначение. В някои конструкции на електрически кабели има
проводници с различно напречно сечение, което може да се разглежда като един опростен
модел на астралния шнур.

1.4. Размери на астралния шнур (сребърната нишка).

“ Нишката има дебелина от няколко сантиметра и дължина от 8 до 10 метра“


[Приор, с.113]. Р. Монро определя своя шнур като “петсантиметров кабел” [Монро, с. 181].
“…Флуидната “лента”, произведена от физическото тяло на човека, е в биоплазмена
форма… и може да бъде разтеглена безкрайно, като никакво препятствие не е в състояние
да я прекъсне” [Реан, с.84]. Съществуват примери за пренасяне на душата на човека на
огромни разстояния и завръщане след това в тялото без да се повреди връзката между тях
[Приор, с.126; Уилямсън, с.115]. “Сребърната нишка се разтяга до безкрай. Тя е енергия,
свързваща духа, душата и телата ни” [Илиева, с.42]. С. Мулдон пише в книгата си
“Проекция на астралното тяло” за наблюденията си върху астралния шнур: “Астралният
шнур винаги се простира от едно тяло към друго независимо от пространството и
разстоянието, намиращо се между тях. Колкото е по-малко разстоянието между две тела,
толкова по - дебел е астралния шнур, толкова по - силно е неговото магнетично действие и

81
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

толкова по - трудно е да се запази устойчивост на призрака. Когато призракът е само леко


излязъл от състояние на съвпадение, диаметърът на шнура е примерно като на сребърен
долар. Това е максималния диаметър на шнура” [Юрин, с.330]. “Твърди се, че сребърната
нишка е широка 6 - 7 см и във физическото тяло е прикрепена при слънчевия сплит...за
астралното тяло била прикрепена към задната част на главата” [Илиева, с.43]. Дебелината
на нишката се определя от “нежеланието на човека да напусне тялото си” [ Руденко, с.54].

1.5. Вибрации на астралния шнур (сребърната нишка)

Астралният шнур (сребърната нишка) вибрира, когато душата на човека е отделена


от тялото му [Брюн, с.32] и спира да вибрира, когато те се сливат едно с друго [Маклейн,
с.299,300] или когато тялото на човека умре [Брюн, с.32].
В астралния шнур възникват едновременно равномерно пулсиране в съчетание с
леко разширяване и свиване [Юрин, с.332]. “Пулсацията на сърцето се чувства... при
докосване към шнура с астрална ръка, така както вие чувствате своя физически пулс с
физическа ръка. Всяко вдишване, направено в астралното тяло, може да се види пулсиращо
по астралния шнур и предизвиква аналогично вдишване в нечувствителното тяло. [...]
Вашето физическо сърце бие затова, че в него бие астрално сърце” [там].
Раздуването и свиването на астралния шнур в такт с дишането на вещественото и
астралното тяло е признак за тръбна структура.
По време на разговор с магьосницата Ла Горда Кастанеда усеща “... как изведнъж
ушите ми изпукаха. С тази разлика, че усещах пукането в средата на тялото си, точно под
пъпа, по-отчетливо отколкото в ушите. Веднага след изпукването всичко стана по-ясно:
звуците, гледките, миризмите. След това усетих едно силно бръмчене, което колкото и
странно да изглеждаше не пречеше на способността ми да чувам; бръмченето бе високо, но
не заглушаваше никой от останалите звуци. Беше такова, сякаш го чувах с някаква част от
мен, която не бяха ушите. Гореща вълна премина през тялото ми” [Кастанеда (3), с.208].
Този звук може да се разглежда като възприятие, което е последвано от частично
прекъсване на сребърната нишка. Установено е, че при отделяне на душата от тялото се
чува звук, подобен на жужене и свистене [Ринпоче, с.322]. При излизане на душата от
тялото е установено, че се проявяват някои от следните ефекти: звук от свистене на въздух,
физическа каталепсия, вибрационен ефект, усещане за горещина, многостранни усещания
[Монро, с.254].
С. Герджиков разказва, че когато е бил на 9 години “...първото, което усетих...беше
един звънтящ шум бррррр – ннннн – брррррннннннн – брррррннннннн, много ритмично.
После се движех през тъмно пространство. Като канал или нещо подобно. ....Движих се и
през цялото време отмервах този шум” [Герджиков, с.17]. “Някои казват, че чуват бръмчене
или жужене, веднага след като напуснат физическото си тяло” [Нютън, с.39]. В момента или
при настъпването на смъртта възникват различни шумове: жужене, силен звън (“като че ли
ме е завъртял вихър”) или като японските звуци “песен на вятъра”, прекрасна музика
[Юрин, с.27].
Шумовите ефекти, свързани с излизане на душата на човека от вещественото му тяло,
могат да се разглеждат като частен случай на вибрации, предавани по каналите на
сребърната нишка. Прекъсването на част от тези канали поражда смесване на колебанията,
които те провеждат и създаване на шумов ефект във всеки от тях. В часност при
хармонизиране на тези колебания те придобиват характер на музика, подобно на орган.
2. Модели на астралния шнур (сребърната нишка)
2.1. Аналитичен модел на астралния шнур (сребърната нишка)

82
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

“ Когато хората контактуват по между си, между тях се наблюдават светещи


нишки. Те могат да бъдат проследени на голямо разстояние. [...] По този начин се предава
информация и енергия, с които се осъществява телепатични контакти – силно
доказателство, че сребърните нишки имат вълнов характер. [...] При телепатичен контакт
между двама души ... сребърните нишки на двамата се съединяват в една обща” [Игнатов,
с.91]. “Когато хората установят връзка по между си, от чакрите им израстват нишки, които
ги свързват един с друг. Освен на астрално ниво тези връзки съществуват на много други
нива в астралното поле. Колкото по – дълга и дълбока е връзката между партньорите,
толкова повече и по – здрави са свързващите ги нишки” [Бренън, с.63,64].
“ Слабите хора имат много къси, почти невидими нишки. Силните имат ярки и
дълги. [...] По нишките можеш да кажеш дали един човек може да вижда” [Кастанеда (1),
с.81].
Аналогични са характеристиките на астралния шнур. От източниците, цитирани в
раздел 1.4. следва, че дължината L, до която може да достигне шнур (сребърна нишка) е
пропорционална на енергитичността на организма, с който е свързана, т.е. обратно
пропорционална е на стойността на неговата ентропия H:

(1) L = k . ( H-1 – 1),


където L - максимална дължина на астралния шнур [м],
k - коефициент на пропорционалност [м], характеризиращ специфичните
особености на организма в текущия момент, които определят неговия потенциал,
H – ентропия на организма [-].
Установихме [Ламбаджиев, с.304], че:
(2) H = Hf + Hv ,
където Hf - фиксирана ( във всока степен генетично обусловена) ентропия на системата,
Hv - вариабилна ( текуща, настроечна ) ентропия на същата система.
Когато организмът се разболее вариабилната му ентропия Hv рязко нараства и
съответно L намалява бързо. Това следствие от равенства (1) и (2) се потвърждава от
наблюденията на С. Молдон: “Ако тялото се отдалечи на няколко сантиметра, максималната
дебелина на шнура не зависи от състоянието здравето, обаче нейното намаляване става по –
бързо у субекта със слабо здраве” [Юрин, с.332]. “Диаметърът му се намалява
пропорционално на разстоянието, разделящо телата до определен момент, след което се
запазва този минимален диаметър до безкрайност – диаметър на обикновена шевна нишка”
[Юрин, с.330].
От равенство (2) следва, че при влошаване на здравето на субекта стойността на Hv
нараства, но Hf не променя стойността си, т.е. ентропията H се мени в определени граници.
Съответно и L се мени в определени граници.
С. Молдон дава крайни стойности за L, които е измерил върху себе си: 15 фута и 8
фута [там, с.330,331].
“Ако човек отслабне в изключителна степен, астралното тяло въобще не може да
остане във физическото тяло – излиза от него завинаги. Тогава лекарят казва, че човекът е
умрял” [там, с.331].
Смъртта съответства на ентропия H = 1 за системата. От (1) при H = 1
получаваме L = 0, т.е. астрален шнур няма да се появи. На практика обаче, организмът не
умира в общия случай изведнъж, тъй като е съставен от множество подсистеми,
притежаващи различна времеконстанта на разграждане. Ето защо смъртта се проявява при
H < 1, но при H >> 0. В резултат на това от равенство (1) следва, че L е много близка до
нула, т.е. че съществува потенциална възможност за възникване на астрален шнур. Тази
възможност се реализира по време на смъртта на организма, когато душата на човека
напуска физическото му тяло по същия астрален шнур.

83
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Пулсирането на астралния шнур в такт с жизнените процеси на организма се


проявява като пулсиране на стойностите на вариабилната ентропия Hv в ентропията на
организма H, съгласно равенство (2) .
С. Мулдон пише:”Аз забелязах, че когато се чувствам не така добре, както
обикновено, областта на съпротивление или активността на шнура е по - малка, в сравнение
с тогава, когато ми е физически по - добре. Повторението на опита потвърди това откритие.
[...] Колкото е по - добре здравето на субекта, толкова повече енергия се съсредоточва в
кондензатора (астралното тяло) и толкова по - силен е потокът на енергия през астралния
шнур – толкова по - голяма е областта на активния шнур.
Колкото по - голяма е енергията, концентрирана в астралното тяло, толкова по –
силно то е свързано със своя физически двойник. Колкото по – безсилен е човек, толкова по
– малко енергията се съсредоточава в кондензатора, толкова по – слабо е привързан към
физическото тяло и толкова по – слаба е областта на действие на астралния шнур” [Юрин,
с.331].

2.2. Гръбначният мозък - модел на астралния шнур (сребърната нишка)

Гръбначният мозък има следните основни признаци на сходство с астралния шнур


(сребърната нишка):
1. Притежава продълговата структура, изградена от множество надлъжно
разположени гръбначномозъчни нерви, три надлъжни периферно разположени кръвоносни
съдове и централен канал, съдържащ гръбначномозъчна течност. “При възрастния човек
централният канал в различни отдели на гръбначния мозък, а понякога и по цялото му
протежение зараства” [Борзяк, с.290].
2. Обвит е в три обвивки: твърда, паяджина и мека, между които има пространства
[Борзяк, с.297,298]. Подобни са обвивките на електрическия кабел.
3. Началото на гръбначния мозък е продължение на главния мозък. Общата им
конфигурация е аналогична на системата от астралното тяло и астралния му шнур.
4. В долния си край гръбначният мозък завършва с терминална нишка,
обкръжена от коренчета от нерви [Борзяк, с.287], което е аналогично на кореновидната
връзка между астралния шнур и вещественото тяло на човека. “По цялото протежение на
гръбначния мозък от всяка негова страна се отклоняват 31 двойки гръбначномозъчни
нерви” [Борзяк, с.288]. Около 1/3 от тях продължават в гръбначния стълб към най-ниската
му точка, тъй като “протяжността на гръбначния мозък е със значително по – малка
дължина, отколкото на гръбначния стълб...” [там]. Това обстоятелство е допълнителен
признак за сходство между разклонените връзки на астралния шнур (сребърната нишка) с
тялото на човека.
От признаците за сходство между астралния шнур (сребърната нишка) и
гръбначния мозък на човека следва, че астралния шнур (сребърната нишка) притежава в
своята структура аналог на следните основни елементи на гръбначния мозък:
• “...По протежение на гръбначния мозък отляво и отдясно на централния канал се
образуват симетрични сиви стълбове” [Борзяк, с.290]. В напречен разрез те имат форма
на пеперуда, която е разперила криле или на буква Н с разширени горни и долни
очертания, характеризиращи профила на сивото вещество. Този профил е обвит от бяло
вещество по цялото протежение на гръбначния мозък. “...В ниските сегменти ... сивото
вещество заема по-голяма част. [...] В областта на шийното и поясното удебеление
площта, която заема сивото вещество, е повече, отколкото от другите отдели на
гръбначния мозък” [Борзяк, с.296].

84
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

• Радиално разположение от периферията към центъра на артериите в бялото вещество и


радиално разположение от центъра към периферията на артериите в сивото вещество
[Борзяк, с.300].

2.3. Електротехническият кабел - модел на астралния шнур (сребърната нишка)

“По време на астрална проекция вие можете да “издърпате” чрез нишката повече
(или по-малко ) астрална субстанция от физическото тяло или пък обратното.
а/ Повече астрална субстанция към астралното средство за придвижване ви
приближава повече към земното ниво и можете да отдавате енергия за лечение и за
общуване с хора, които са в телата си.
б/ По-малко астрална субстанция към астралното средство за придвижване ви дава
възможност да се издигнете към по-високи нива на астралния свят” [Денинг, с.144].
„Сребърната нишка... е енергия, свързваща Духа, Душата и телата ни” [Илиева,
с.42]. Астралният шнур (сребърната нишка) е проводник за акумулиране на енергия от
веществото към астралното тяло в зависимост от задачата на “астралното пътуване”. Когато
тялото изпитва дискомфорт, то извиква душата си на помощ чрез астралния шнур и тя
светкавично се вгражда в него [Денинг, с.43,137]. Следователно астралният шнур се
проявява като директна комуникационна връзка между подсистемите душа и тяло на
човека.
В „Кундалини йога” Шри Шиванда Свами пише: „Нади – това са тънки астрални
тръбички, носещи психически токове. Санскритският термин „Нади” е произлязъл от
корена „Над” – движение. През тези Нади преминават Жизнени сили или токове на Прана.
Тъй като Надите са от много фина материя, то те е невъзможно с никакви средства да се
видят на физически план. [...] Тялото е запълнено с безчислено количество Нади и те е
невъзможно да се пресметнат. Различните автори наричат (определят) от 72000 до 350000
Нади” [Юй, с.609]. „Всички Нади започват от Канда, разположена между половите
органи и ануса”. Нади е микроскопичен канал в гръбначния стълб, „там където е и
гръбначния мозък” [Юй, с.621]. Каналите Нади се явяват продължение на енергопроводите
на сребърната нишка в тялото на човека.
Ако душата не може да достави необходимата енергия на вещественото тяло, за да
се стабилизира то в критичен момент, то възниква голяма енергийна потенциална разлика
между душа и тяло. Логично е да протече изравнителен ток по астралния шнур и той да
“изгори” в “слабото” сечение като стопяема вложка на електрически предпазител. Този акт
освобождава душата от тялото. В този случай енергийният поток може и да не е от
електрони и йони, както при електрическия ток, а от други енергоносители.
Когато човекът умира, връзките на астралния шнур с вещественото тяло на човека
последователно се прекъсват. “Гледах нишката, разположена под формата на ветрило в
основата на черепа. Всяко клонче пукаше... крайното отделяне бе предстоящо. ...Последното
клонче, свързано със сребърната нишка, изпращя и тялото на духа бе свободно” [Брюн,
с.32]. Кастанеда уточнява: “Разбрах, че губя съзнание. Тогава чух сухия, пукащ звук като от
счупване на лула в основата на врата и усетих гъделичкането във върха на главата,
преминаващо като тръпка през цялото ми тяло” [Кастанеда (2), с.84,85]. „Когато воините
пробият втората линия, те чуват едно сухо изпукване отзад на тялото, нещо като клонче,
счупено на две” [Кастанеда (5), с.17].
“...Първоначално, известно време след смъртта, докато човек... още не е осъзнал, че
тялото му е мъртво, флуидната нишка е съставена от несъзнателни еманации, излъчвани от
астросома към цялото тяло. След това тя започва бавно да се разлага... [Руденко, с.55].
“През трите дни след клиничната смърт сребърната нишка, която свързва аурата и

85
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

физическото тяло, потъмнява и става черна на мястото, където прониква във физическото
тяло. Екстрасенсът има впечатление, че вижда черен прах около тази част от нишката.
Когато тя се откъсне, астралната (енергийната) форма отива в ноосферата...” [Игнатов, с.98].
Пречупването на връзките на астралния шнур с вещественото тяло на човека или
почерняването им преди да се прекъснат са аналози на явления, свързани с прекъсване на
електрически кабел: “...До фактическата си смърт тялото е свързано с душата чрез тънка
сребърна нишка. В подходящ момент тази нишка сякаш просто се стапя и душата се
освобождава” [Дейвис, с.199].
Съществува предположение, че астралният шнур е глуонна нишка [Тихоплав (1),
с.165].

2.4. Пъпната връв - модел на астралния шнур (сребърната нишка)

Описан е случай на пренасяне на душа на лама върху тялото на доброволец: “Един от


ламите уловил астралната форма на този човек и плъзнал дланта си по сребърната нишка.
Изглеждало сякаш я превързва, както се превързва пъпът на новороденото. – Готово ! –
казал един от свещениците. Човекът освобождавайки се от свързващата нишка, отплувал,
съпроводен и поддържан от третия свещеник “ . Човекът, на когото му свързали душа на
лама изпитал “страшна и мъчителна” “изгаряща болка” [Тихоплав (1), с.132-133].
“...Астралният шнур напомня пъпната връв, свързваща бременната жена и плода. [...]
В пъпната връв преминават две артерии и една вена, носеща кръв. [...] Около съдовете се
разполагат нервни стволове и клетки. Отвън пъпната връв е покрита с тънка обвивка.
Дължината на пъпната връв е от 35 до 80 см, дебелина – около 1,5см...” [Юрин, с.332].
Вената формира основния диаметър на пъпната връв. Артериите са навити спирално върху
вената [Борзяк,с.197]. В резултат на това се формират признаците за усукване на нишки,
присъщи за астралния шнур (сребърната нишка).
Вибрациите по пъпната връв, в резултат от протичането по нея на кръвни потоци, е
аналог на вибрациите на астралния шнур в такт с пулсациите на сърцето на човека, към
който принадлежи (1.5.).
“След раждането пъпната връв се запазва в аурата. Тя свързва майката и детето чрез
третите им чакри” [Бренън, с.265]. Следователно съществува структурно и функционално
сходство между пъпната връв и астралния шнур.
“ Астралното тяло е много по-просто и по състав, и по органи, и по функционални
връзки... Астралното тяло се явява точно копие на физическото само по това, че то е
разположено по цялото физическо тяло, във всяка клетка, във всеки орган [Юрин, с.340].
Следователно и астралният шнур, в качеството му на част от астралното тяло, притежава
по-проста структура от тази на пъпната връв.
“За ясновидците сънувачите се отличават с това, че имат в пъпната си област завеса
от прилични на косъмчета влакна. Прикривачите имат подобна завеса, но вместо от влакна,
тя се състои от безброй малки, обли издатъци” [там, с.141]. Сънувачите притежават
способност да превръщат обикновените сънища в “овладяно съзнание” [там, с.7].
Прикривачите вземат най-доброто решение в състояние на свръхсетивност [там, с.8]. Тези
наблюдения показват, че съществуват зачатъци на пъпна връв в астралното тяло на човека и
те са много по-прости по структура от биологичната връзка между зародиш и майка му.
Установено е, че съществува права и обратна връзка между астралното и
физическото тяло [Юрин, с.341]. От тук се налага извода, че опростяването на структурата
на астралния шнур е за сметка на повишаване на комуникативните свойства на средата, от
която е изграден. Повишената степен на комуникационна способност между обекти в
небитие, в сравнение с комуникационната способност на обекти от битие, потвърждава това
заключение на принципа: системата се приспособява към средата, в която съществува.

86
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

2.5.Опашката на сперматозоид - модел на астралния шнур (сребърната нишка)

Опашката на сперматозоида има многонишкова структура. В междинната му част


участват девет двойки микротръбици, които са разположени по цилиндрична повърхнина.
Общото им количество варира в границите от 9 до 11 двойки тръбици . При някои животни
около тези тръбици по концентрична повърхнина са разположени още девет външни плътни
влакна, които са “...твърди и не са способни да се съкращават...” [Албертс, с.36].
Тръбната структура на опашката на сперматозоида е аналогична на тръбната
структура на гръбначния мозък на човека, т.е. е аналог на опростената структура на
астралния шнур (сребърната нишка). Подобна аналогия съществува и в гъвкавостта им. При
опашката на сперматозоида тя активно се проявява като двигателно средство.
Известно е, че душата се изхвърля от тялото на човека под формата струя, която
излиза от слънчевия сплит и образува облак в края си [Денинг, с.84]. Това действие може
да бъде хидравлично предизвикано по тръбната система на астралния шнур (сребърната
нишка).
Когато главата на сперматозоида навлезе в яйцеклетката, опашката му се откъсва.
Смъртта на сперматозоида поражда зигота. По аналогичен начин при умиране на тялото
душата прекъсва връзката си с него и се развива самостоятелно.
“Може да се разграничат два вида флуидни нишки – F(*): F(*) AOD и F(*) TR-
флуиден сноп AOD и флуиден сноп терция. F(*) AOD - това е връзката между тялото и
астросома, създадена съзнателно от отрицателния флуид, с цел поддържане на тялото. Това
е формулата на флуидната нишка при вампирите. F(*) TR - това са несъзнателните
неутрални еманации на астросома, които след известно време са обречени на разпадане”
[Руденко, с.55].
Сперматозоидът също притежава два вида нишки – опорни и функционални. По
аналогия с неговата структура следва, че при вампирите не са разрушени всички опорни
нишки, свързващи душата с тялото му.

2.6. Ядреният реактор - модел на астралния шнур (сребърната нишка)

Активната зона на класическата структура на атомен реактор се състои от


вертикален стоманен цилиндър. В него успоредно на оста му са монтирани равномерно
дистанцирани множество тръби с еднакви диаметри. Функционално най-важните блокове в
тези тръби са касети с гориво. Всяка касета съдържа множество топлоотделящи елементи.
Всеки топлоотдавощ елемент е съосен със съответна тръба от стоманения цилиндър. Всеки
топлоотдаващ елемент представлява тънкостенна тръбичка по оста, на която са монтирани
таблетки от радиоактивен материал. Таблетките са кухи и образуват тръбичка, през която
преминава топлоотделящият флуид. Всеки топлоотделящ елемент е херметично затворен.
Най-общо сткруктурата на класическият ядрен реактор е тръба, включваща
множество успоредни тръби по дължината й, като във всяка тръба са вградени множество
концентрични тръби. По-оста им се генерира топлинен (енергиен) поток. Аналогична
е структурата на енергийният източник и енергопровод на астралния шнур.

2.7. Тунелите през небитие - модел на астралния шнур (сребърната нишка)

„Често едновременно с появата на шум в хората възниква усещане, че ги пренасят


през някакво тъмно пространство...: пещера, кладенец, улей, кожух, тунел, тръба, вакуум,
пустота, подземна тръба, долина и цилиндър” [Юрин, с.28].

87
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Тъмният тунел, свързващ битие с небитие, се възприема „като пещера, кладенец, т.е.
като нещо пробито, някакво затворено пространство, тунел, димоход, вакуум, пустота,
неподвижна тръба, долина, цилиндър. [...] Дълго тъмно пространство... приличащо на
канализационна тръба. [...]... цилиндър, не съдържащ въздух” [Басаргина, с.377]. „Дълбока
черна долина. Тъмнината беше така непроницаема, че аз не видях абсолютно нищо. Но това
беше най-чудесното, свободно състояние, което може да си представиш...” [Басаргина,
с.378].
Владимир Сергеевич споделя: „Усетих, че летя стремително нанякъде по
конусовидна тръба” [Тихоплав (3), с.17]. „Засилващият се шум в ушите съпровождаше
преминаването в тунелообразно пространство, приличащо на обемен лабиринт. Стените се
състояха от прозрачни розови или черни точки с обемна кубична форма. От точка до точка
имаше тъмни междини. Движех се в този лабиринт. Стените му бяха много тънки и
направени от сребрист полупрозрачен материал. Изглеждаха много крехки. С тях постоянно
ставаха някакви промени. [...] Тунелът но този (нов) лабиринт беше криволичещ, имаше
квадратно сечение, стените му бяха покрити с грапава мазилка, боядисана с топли тонове с
преобладаващ бежов цвят. Движението беше съпроводено със силния звук на прелитащ
самолет” [Тихоплав (3), с.102].
Тунелите в небитие са средство за транспорт на енергия и информация, за което се
използва астралния шнур. Транспортът във всяка тръба се осъществява по траектории,
които в общия случай са успоредни на оста на тръбопровода. Астралният шнур е възникнал
значително след формирането на тези тунели. „Сребърната нишка... е енергия, свързваща
Духа, Душата и телата ни” [Илиева, с.42]. На тази основа може да се предположи, че
тунелите в небитие са прототипи за създаване на астралния шнур.

Основни изводи

1. Синтезиран е аналитичен израз за определяне на максималната дължина на


астралния шнур (сребърната нишка) в зависимост от ентропията на организма, към
който принадлежи.

2. Установени са признаци за сходство между структури и функции на


астралния шнур (сребърната нишка) /от една страна/ и гръбначния стълб на човека,
електрическия кабел, пъпната връв на човека, опашката на сперматозоид,
структурата на ядрен реактор, тунелите в небитие /от друга страна/.

3. От моделите, използвани за да се реализира извод 2 следва, че астралният


шнур (сребърната нишка) е изграден от сноп плътно долепени една до друга
тръбички, по които протичат среди с различно функционално предназначение, но са
синхронизирани в такт със състоянието на организма, към който са свързани.

4. От многоаспектното структурно и функционално сходство между гръбначният


стълб на човека и астралният шнур (сребърната нишка) следва, че съществува
многоаспектно структурно и функционално сходство между обектите, които са
свързани с тях, съответно: главен мозък на човека и астралното му тяло.
Следователно изучаването на главния мозък на човека е предпоставка за косвено
изучаване на астралното му тяло.

88
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

5. Съществува система от разклонения на гръбначни нерви от гръбначния мозък


към тялото на човека, на който принадлежи. Съществува система от разклонения на
астралния шнур (сребърната нишка) към централната част на гърба на човека, на
който принадлежи. Гръбначният мозък обслужва главния мозък, а астралният шнур
– астралното тяло.

6. На основата на извод 5 и еволюционната структурна приемственост може да се


предположи, че към структурата на астралното тяло е включена система от
разклонения на духовен (небитиеен) обект, принадлежащ към по-първични в
еволюционно отношение нива на организация, в сравнение с астралното нива.
Структурата на този кабел може да се очаква, че е по-проста от тази на астралня шнур
и много по-проста от тази на гръбначния мозък на човека, но е изградена от среда,
която притежава много по-добри комуникативни свойства от веществената и
астралната среда.

Литература
1. Албертс Б., Брей Д., Льюс Дж., Рэфф М., Робертс К., Уотсън Дж.
Молекулярная биология клетки, МИР, М., № 4, 1987.
2. Басаргина Е. Жизнь за гранью жизни, Диамант, Санкт – Петербург, 1997.
3. Бейли А. А. Посланията на тибетеца, ч.1, Гуторанов, Ловеч, 1996.
4. Брандл К. Освобождаване от енергийни влияния и зависимости, Аквариус,
С., 2007.
5. Борзяк Э. И., Бочаров В. Я., Сапин М. Р., Сатюкова Г. С., Селин Ю. М., Спирин
Б. А. Анатомия человека. В двух томах, Т.2, Медицина, М.,1993.
6. Брюн Ф. Мъртвите ни говорят, Гуторанов & Sherry, М., 1991.
7. Герджиков С. Лицата на смъртта, Просвета, С., 1995.
8. Дегтярева Е. Справочник необычных явлений и невероятных фактов, Рипол
классик, М., 2004.
9. Дейвис Б. Душата – път през вечността, Кронос, С., 2006.
10. Денинг М., Филипс О. Астрална проекция, Аратрон, С.,1997.
11. Игнатов И. Ясновидството, Гея – Либрис, С.,1994.
12. Илиева М. Позволете да ви разкажа, Изд. Божич, Бургас, 2007.
13. Кастанеда К. (1) Една отделна реалност, Петрум Ко,С.,1992.
14. Кастанеда К. (2) Сказание за силата, Петрум Ко, С., 1993.
15. Кастанеда К. (3) Вторият пръстен на силата, Петрум Ко, С., 1993.
16. Кастанеда К. (4) Дарът на Орела, Петрум Ко, С., 1994.
17. Кастанеда К. (5) Пътят на силата, 2. Обяснения, Екстрем, С., 1998.
18. Ламбаджиев Г. Модель установки материальной системы, В:
Методология математического моделирования, БАН, С., 1990.
19. Маклейн Ш. За да достигнеш плода, Гуторанов и син, С.,1993.
20. Монро Р. Пътуване извън тялото, Гуторанов и син, Ловеч, 1992.

89
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

21. Нютън М. Пътят на душите, Аратрон, С., 1997.


22. Приор Ж. Аурата и безсмъртното тяло, Гуторанов и син, С.,1992.
23. Ринпоче С. Тибетска книга за живота и смъртта, Абагар Холдинг, С., 1993.
24. Руденко А. Кръстът на посветения. Методи на висшата магия, ИК “Ванеса”,
С.,1995.
25. Тихоплав В., Тихоплав Т.(1) Физика на вярата, “Данграфик”, Варна, 2005.
26. Тихоплав В., Тихоплав Т.(2) Великият преход, НСМ Медиа, С., 2005.
27. Тихоплав В.,Тихоплав Т.(3) Времето на Бога: съзнание и живот, НСМ Медиа,
С., 2005.
28. Уилямсън Л. Медиумите и отвъдното, ЖАР, С., 1995.
29. Юй Л. Г. и др. Даоская йога, МП “Одисей”, Бишкек, 1993.
30. Юрин В.К. В поисках души, Екатеринбург, СВ – 96, Гуторанов и син 2001.

Пипалата на душата на човека


проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

Предполага се, че пипалата на душата на човека са изградени от сноп


тръбопроводи, подобно на астралния шнур.
Ключови думи: душа, пипала, астрален шнур (сребърна нишка),
структура.

Въведение
Целта на статията е да се представи хипотеза за структурата на пипалата на душата
на човека, на базата на обобщение на множество наблюдения в астрала.

Същност на пипалата на душата


Древните източни легенди твърдят, че информационният обмен между субектите се
осъществява чрез проводници от низша материя” [ Стульгинскис, с.79].
„Енергийната връзка представлява излъчен от аурата биофотонен поток. Фотоните са
миниатюрни количества светлина (кванти) с характера и на частици, и на вълни... ; наричам
ги биофотони, защото се изпращат от живо същество. [...] Между хората се установява

90
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

енергийна връзка още преди да е изречена първата дума. [...] Не само клетките, но и
слоевете на нашите аури си изпращат съобщения, носени от най-фини фотонни потоци. При
това взаимодействие различните честоти биват адаптирани от чакрите” [Брандл, с.31].
Според дон Хенаро тялото на човека е сноп светлинни фибри, които имат съзнание”
[там, с.75]. “...Ние сме флуидни, светлинни същества, състоящи се от фибри”
“Според дон Хуан древните магьосници, които първи видели същността на вселената
... казвали, че тя наподобява нишки от пламък, които се простират в безкрая във всички
възможни посоки, сияйни влакна, надарени със собствено съзнание по начин, непонятен за
човешкия ум” [Кастанеда (5), с.14]. Като структура, която произхожда от небитие, душата
на човека притежава структурно сходство с небитие. Енергийните канали на небитие
образуват информационна мрежа, в която по необходимост е включена и душата на човека.
Според индианските магьосници всички съзнателни същества на земята “...представляват
сияйни образувания, пронизани във всички възможни посоки от безброй енергийни нишки
на вселената” [Кастанеда (5), с.49]. Тези енергийни нишки е възможно да пронизват
пипалата на човешката душа на местата на тяхната максимална сензитивност.
„Колкото по-многостранни и интензивни са отношенията между двама души,
толкова повече техни чакри се свързват и... играят ролята на предаватели” [Брандл, с.41].
Астралните връзки са по-устойчиви от менталните [Брандл, с.43].
Енергоинформационните канали в човешкото тяло могат да се разглеждат като
модели на пипалата на душата му. В „Кундалини йога” Шри Шивананда Свами пише:
„Нади – това са тънки астрални тръбички, носещи психически токове. Санскритският
термин „Нади” е произлязъл от корена „Над” – движение. През тези Нади преминават
Жизнените сили или токове на Прана. Тъй като надите са от много фина материя, то те е
невъзможно с никакви средства да се видят на физически план. [...] Тялото е запълнено с
безчислено количество Нади и те е невъзможно да се пресметнат. Различните автори
наричат (определят) от 72000 до 350000 Нади” [Юй, с.609]. „Всички Нади започват от
Канда, разположена между половите органи и ануса.” Нади е микроскопичен канал в
гръбначния стълб, „там където е и гръбначния мозък” [Юй, с.621].

Основни форми на пипалата на душата


“Лъчите на Божествената Милост – спасителни куки, с които улавят покойника и го
измъкват от опасностите на Бардо. Тези лъчи завършват с куки, тъй като в Древен Египет,
всеки лъч на бога на слънцето Ра, завършва с човешка длан” [Тибетска книга, с.67].
“Лъчезарните куки на милосърдието...” [там], “спасителните куки” и “лъч... с човешка
длан...” са метафори за описване на пипалата на душата на човека.
“Куките”, както съм ги виждала да излизат от главите на някои индивиди,
обикновено се получават при хора с психопатична структура на характера, които са в
процес на конфронтация, да кажем, с някаква група. В такава ситуация те се чувстват
особено застрашени и образуват “кука” на върха на главата си. Ако наистина стане много
напечено, те ще хвърлят куката към всеки, който смятат за агресор. Въпросната “кука”
обикновено се съпровожда със словестно изявление. От друга страна, ако такъв тип човек
пожелае да се конфронтира с някого, много е възможно да се опита да “превземе” ума му с
металната си енергия. [...] “Пипалата” безшумно се спускат надолу, хлъзгави и тежки. Те се
протягат към слънчевия ви сплит в усилието си да грабнат най-съкровената ви същност и да
я измъкнат навън, за да бъде погълната от търсещия сигурност” [Бренън, с.115].
“Когато хората установят връзка помежду си, от чакрите им израстват нишки, които
ги свързват един с друг. Освен на астрално ниво, тези връзки съществуват на много други
нива в ауралното поле. Колкото по-дълга и дълбока е връзката между портньорите, толкова
повече и по-здрави са свързващите го нишки. Когато връзката се прекъсне, нишките се
късат и това понякога причинява неимоверна болка. Времето, необходимо за “преодоляване

91
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

на раздялата, по принцип е период на разкъсване на тези връзки на по-ниски полеви нива и


преориентирането им към собственото АЗ” [Бренън, с.63,64].
Следователно връзките се изграждат от физическо към духовно ниво, а се разкъсват
в обратен ред. При жените по-трудно се изграждат и разкъсват връзките. Техните връзки в
по-висока степен имат характер на духовни връзки, отколкото при мъжете. Следователно
еволюционно по-първичното (небитиейното) се свързва в система по-бавно от еволюционно
вторичното (битиейното).
“Ръцете на водителите работят директно чрез ръцете на лечителя, обвивайки ги като
ръкавици. Водителите “обгръщат” рамената и ръцете на лечителя и от пръстите му се
проточват миниатюрни златисти нишки, които при насочването се движат с извънредно
голяма скорост. Златистите нишки са много по-бързи от пръстите на лечителя, които
изпълняват сложни бързи движения” [Бренън, с.231].
“...Магьосникът виждащ... вижда човешкото същество като натрупване на енергийни
полета във формата на сияйно кълбо, “човешкият пояс” представлява обшит с ресни
компактен пояс на сияйности, който пресича сияйното кълбо под ъгъл отляво надясно”
[Кастанеда (6), с.62]. В древността необразованите китайци са считали, че изписването на
йероглифите на китайското писмо е израз на света на душите. Подобна е конфигурацията на
преплитащи се нишки в аурата на субект.
„Енергийните връзки, доловими за сензитивите като енергийни нишки в астралния
план, неизменно възникват при среща. Те придружават всяко установяване на контакт и
всяка форма на комуникация. [...] Между хората, които се обичат възникват сърдечни
връзки – от едната сърдечна чакра да другата. Намиращите се в сексуални отношения се
свързват посредством сакралните си чакри. Личностите с общи интереси, които се разбират
добре – посредством гърлените си чакри, центровете на комуникация. Членовете на духовни
общности – най-често посредством, т. н. трето око в средата на челото. Духовните лечители
„достигат” до пациентите си с нишки, които тръгват предимно от чакрата на слънчевия
сплит. Тя се асоциира с доминирането или със силата на волята, като по време на сеанса
през лечителите действително протича космическа енергия с голяма мощ и целебна сила”
[Брандл, с.11,12]. Карин Брандл нарича тази енергийна връзка „астрална пъпна връв”
[Брандл, с.13]. „Магията на влюбеността по принцип не е нищо друго освен астрална пъпна
връв” [Брандл, с.52].
Излъчваната Хиле, Първоматерия или Ектоплазма от медиума може да се проектира
върху дълги пръти, способни да действат на разстояние 3,6 м или във вид на мъгляв облак,
свързан с медиума чрез тънка нишка [Форчун, с.40]. Описаното излъчване на ектоплазма от
медиума по форма е подобно на пипало на душата на човека.
Ла Горда обяснява на Кастанеда, че лепкавото вещество, което е видял върху челото
на доня Соледад е неговия нагуал, т.е. душата му [Кастанеда (3), с.172]. “...Разбрах, че
когато докоснах онова лепкаво, фосфоресциращо вещество, я бях излекувал и че това бе
някакъв вид енергия, която бях оставил в главата й и в ръката на Роза посредством ударите
си” [там, с.69]. Признаците на “лепкаво вещество” напомнят за желираното състояние на
биологична плазма.
Символичният образ на Шива като многорък бог е свързан със смъртта, подобно на
човешката душа. “Сторъките безформени великани... са хтонични чудовища, които
принадлежат на подземния хаос” [Георгиева, с.90]. “Космати зли духове, които срещу мене
се опълчват, разпръсквам аз, между редиците им преминавам” [Книга на...,,гл.78, с.113]. В
този текст пипалата на автономните души-духове са представени като косми. В Иат – област
на блажените духове: “Живеещите в него духове имат бедра по седем лакти дълги и хранят
се от сенките на мъртвите отслабнали и отмаляли” [там, с.237]. “Една змия, седемдесет
лакътя на дължина го обитава. “Ножохвърляч” е името й. С духове посветени тя се храни. И
осъдените в света подземен, които тя убива и разкъсва” [там, с.236].

92
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Пипалата на хищните духове метафорично са представени като бедра, ръце, косми


или змийско тяло. Змийската конфигурация на душата на човека може да се разглежда като
метафора на свръх развито пипало. Например, ако събирателната точка в аурата на човека
се изнесе извън яйцевидната структура на аурата му, то кълбовидната форма на “сияйното
кълбо” тя трансформира постепенно след себе си в лента [Кастанеда (5), с.20].
Продължителното използване на линейната форма я е превърнало в необратима [там, с.22].
Линейната форма на “сияйното кълбо” създавало възможност да се възприемат
всички енергийни нишки, които пресичат тази лента. “Тя била хиляди пъти по-дълга от
човека и му създавала невероятни способности” [Кастанеда (5), с.22, 23].
Китайската митология твърди, че съществуват 28 духо-човеци. При тях ръцете им са
разположени много близо една до друга както при прадедите ни [Лукьянов, с.38]. Според
същата митология Дух Шето притежава човешко тяло, квадратно лице и три крака [там,
с.39]. “Съществува Дух с човешко лице без ръце, а два крака растат от главата. Нарича се
Сюй” [там, с.40]. Аналогична структура притежава октопода. Той може да променя
конфигурацията и цвета на пипалата си, както и да използва едно или повече от тях за
отбрана или за нападение. Подобна структура притежава неврона (с неговите разклонения –
дендрити и аксона), кореновата система на растенията и дървовидната структура на
разработване на сценарии за търсене на оптимално решение на конкретна ситуация. Те могат
да се разглеждат като проекции на структурата на душата на човека в обекти от битие.
Съответно – по обратен път от тяхната структура може да се изгради най-обща представа за
структурата, функциите и свойствата на душата на човека.
Ясновидци твърдят, че в централния сектор на човешкото тяло има три плътни
пипала, чрез които може да се приложи усилие [Кастанеда (4), с.209].
Кастанеда описва: “Мъжът на действието има влакна, които излизат от областта на
волята. Броят на влакната варира от едно до пет, като размерът им върви от проста нишка до
плътно камшикообразно пипало с дължина до два и половина метра. Някои имат и три
такива влакна, развити в пипало” [Кастанеда (4), с.140]. В това описание ясно се открояват
признаците на многопроводно (с нервни влакна) пипало, което го свързва с представата за
астралния шнур [Ламбаджиев].

Характеристики на пипалата на душата

Кастанеда споделя за едно свое преживяване в небите: “В момента, в който го


докоснах, това нещо се обви около китката ми, като че ли беше изпълнено с нерви и усещаше
всичко. Погледнах надолу и видях едно невероятно животно, знаех, че това е онова невидимо
същество, което ме бе преследвало. То излизаше от една повърхност, която приличаше на
земята. Виждах огромната му уста, зинала като пещера. Чух един смразяващ кръвта,
абсолютно неземен рев, нещо като пронизително металическо издихание, при което
пипалото, което ме бе хванало, се размота и аз паднах в онази прилична на пещера уста”
[Кастанеда (3), с.168].
“Внезапно чух писък, който ме накара да погледна към нея (Ла Горда) навреме, за да
видя как сграбчва един от лъчите, които създаваше, и въртейки се като пумпал по него се
издигна до самия горен край на каньона. Остана там за миг като огромна тъмна сянка на
фона на небето, след което се смъкна до дъното на дерето на тласъци или малки скокове, или
като че ли слизаше по стълба по корем” [Кастанеда (3), с.107].

93
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Ла Горда разказва: “Когато сграбча някои от тези лъчи, чувствам, че нещо ме


притегля. Наистина не правя нищо друго освен да оставя линията, която съм сграбчила да ме
тегли. Когато искам да се върна обаче, чувствам, че линията не иска да ме пусне, и
обезумявам” [там, с.124].
Кастанеда наблюдава как дон Хенаро се издига към близкия връх, издърпван от
”...едва доловима нишка светлина...” [Кастанеда (2), с.173]. “При последния му скок нагоре
можах да доловя сноп нишки, които се излъчваха от средата на тялото му и по посоката, в
която се движеха, можех да разбера кога му предстои да се издигне и кога – да се спусне.
Преди скок нагоре нишките се насочваха в посока нагоре, а преди скок надолу ставаше
обратното – нишките се насочваха навън и надолу” [там, с.174].
“Не беше човек, както обикновено изглеждат хората. По-скоро беше огнена сфера,
сякаш обвита от нишки от светлина. [...] Наблюдавах ги като два странни, удължени
светлинни обекта. Приличаха на бели лъчисти топки с нишки, които излъчваха своя
собствена светлина. Двете светлинни създания потрепереха – аз наистина видях как
потръпват техните фибри, след което се изгубиха от погледа. Издигнаха се по една дълга
жица, нещо като паяджина, която се подаде от върха на скалата. Всичко това аз долових
както с очите си, така и с цялото си тяло” [там, с.172].
Дон Хуан казва: “Това са пипалата, които излизат от човешкото тяло и са видими за
всеки магьосник, който вижда. Магьосниците действат с хората в зависимост от начина, по
който виждат техните нишки. Слабите хора имат много къси, почти невидими нишки.
Силните имат ярки и дълги. Тези на Хенаро са толкова ярки например, че са направо дебели.
По нишките можеш да кажеш дали човекът е здрав или болен, дали е зъл или добър, дали е
коварен. По нишките можеш да кажеш дали един човек може да вижда” [Кастанеда (1), с.81].
“Спомних си как Лидия се държи на две хоризонтални червеникави въжета, докато
вървеше по стената. [...] Тя в същност се плъзгаше на дебел сноп линии, които държеше с
краката си. [...] Причината, поради която не можех да пазя равновесие в края на
изпълнението й, бе, че я бях видял като светлина, която обикаляше стаята с такава скорост,
че ми се зави свят; тя ме дърпаше за областта около пъпа. [...] Роза всъщност бе направила
същото, само че отвесно, като се държеше с лявата си ръка за едни дълги, вертикални
червени нишки, които приличаха на лози, провесени от тъмния покрив. [...] Освен това се
държеше към същите тези нишки и с пръстите на краката си. Към края на изпълнението си тя
изглеждаше като фосфорисценция на покрива. Линиите на тялото й бяха заличени. [...] В
края на своето изпълнение Жозефина, също като Лидия и Роза, бе само едно петно светлина”
[Кастанеда (3), с.209].
“...Медиумите не позволяват да се докосват...материализирани форми..., това е
много опасно за медиума. Ако той бъде стреснат, ектоплазмата ще се върне обратно в него
със същата сила, причинявайки шок или дори физическа травма” [Уилямсън, с.47].
В стих 5.8. на Бхагавад-гита е записано: “Този, който може да отдръпва сетивата си
от сетивните обекти, както костенурката прибира краката си в черупката, е твърдо
установен в съвършено състояние” [Бхактиведанта, с.130]. “Пояснение: ...Сетивата се
сравняват с отровни змии, които искат да действат свободно и без ограничения” [там]. Този
текст илюстрира способността на душата на човека да контактува с конкретен обект чрез
сензорите от едно или от няколко свои пипала, които може да сменя в процеса на
комуникацията.
Аурата на човека постоянно формира паяджина от нишки, които се задвижват от
емоции. Чрез подходяща система от дихателни упражнения човек може да събере нишките,
които са останали зад гърба му, както и да ги разпуска. В тези нишки има части от нишки,
принадлежащи на други сияйни тела (аури), които участват в събитието, за което си спомня
човек [Кастанеда (4), с.234].

94
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

“...Всяка душа има отличителен вибрационен образ, като отпечатък. Той прилича на
кошница от енергийни нишки, плътно прилепени около ядрото на характера й. Тези нишки
наподобяват филм, отразяващ мисълта, която душата контролира. Те въплащават идеи,
представи, значения, символи и уникални черти на характера. С добиването на опит душата
развива умението си бързо да замаскира всеки кадър. Следователно, въпреки че на пръв
поглед нищо не остава скрито, никоя нишка не се разтваря, за да разкрие характера на
душата, ако самата душа не го пожелае” [Нютън, с.263].
Дон Хуан разказва, че Хенаро “...не се подхлъзна, докато се изкачваше край
водопода. Той разхлабваше своите пипала. Два пъти той ги накара да заобиколят камъните
и се придържаше за отвесната скала като муха. Когато стигна до върха и беше готов да
прекоси водопада, той ги фокусира върху един малък камък в средата на потока и когато те
бяха укрепени там, той остави нишките да го дръпнат. [...] През цялото време неговите
нишки бяха здраво увити около всеки камък, който използваше. [...] Във втората поза той
остана дълго, защото трябваше отново да изтегли пипалата си и да ги препрати от другата
страна на водопада. [...] Това беше много сложно. [...] Той едва не загуби контрол. [...] Като
стигна до другата страна, той спря и остави нишките си да блестят като сноп светлини”
[Кастанеда (2), с.75].

Функции на пипалата на душата

„Продължителната връзка на психическо ниво води до заличаване на границите


между собствените и чуждите потребности. Представата ни трябва да е за нещо като
астрални сиамски близнаци. [...] ...те стават енергийно зависими един от друг” [Брандл,
с.69]. Възниква чувството, че ”онези, с които сме свързани енергийно са постоянно с нас”
[Брандл, с.78]. „...Ако някой хвърли към някого енергийно ласо, то може да се използва от
отсрещната страна като средство за черпене на информация! Всяка връзка действа винаги в
двете посоки” [Брандл, с.86]. „Известен ми е случай, в който двама живеещи вече отделно
съпрузи редовно се разболяват по едно и също време от един и същи вид подагра. Знам, че
жената...продължи тайно да се надява отношенията им да се възобновят” [Брандл, с.90].
Разкъсването на връзката между двама човека предизвиква „астрална рана” в тях
[Брандл, с.100].
Кастанеда обобщава: “...Стигнах до заключението, че неодушевената материя в
действителност притежава приковаваща сила, която виждах като лъч матова светлина –
именно този лъч задържаше вниманието ми” [там, с.151]. В астрала Монро съобразява:
“Дадох си сметка, че всеки лъч светлина бе един от мен, една от личностите на моето Аз-
Там, завършена с различна жизнена опитност” [Монро (2), с.133].
Лъчеобразните пипала са средство за директен контакт на душата на човека към
изучавания от нея обект от гледна точка на различно възприятие (сензитивност),

95
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

възприемано в небитие като израз на самоидентификация. Системата от пипала може не


само да редува последователността си на включване към обекта на изследването, но и да
формира мрежа за въздействие върху него: “Светлината и ангелите господни...хвърлиха
върху него голяма мрежа от златиста светлина. След това те стегнаха нейния шнур и
отнесоха това същество, въпреки протестите и пронизителните му крясъци” [Стар, с.21].
Ангелите, повикани да освободят пациент от паразитни души “могат да бъдат видяни от
ясновидците като малки херувими, които... носят мрежа от златиста светлина, в която
принудително поставят упорстващите развъплатени същества, а после затягат въжето в
горния край на мрежата и ги отнасят надалеч” [Стар, с.220].
В индивидуална схватка в астрала с неорганично същество Кастанеда го възприема
като “...нещо съвсем леко и пухкаво, макар и силно наелектризирано. ...Получавах удар
след удар от някакъв противен тип”, докато той изчерпи енергията си. “...Енергийните
удари, които бях почувствал, напомняха струи наелектризирана вода” [Кастанеда (5), с.57].
Монро се среща в астрала с разумно нечовешко същество, което предизвиква “...една дълга
серия от удари...”, “...като канонада от електрически шокове. Те бяха спокойни, но
натрапващи се, настойчиви. Мога да си ги представя само като компютърни бинарни
кодове.” В резултат на това в съзнанието на Монро възниква образ на местоположението
му [Монро (2), с.45], т.е. импулсите са информационно-енергийни.
Следователно не само при душите на хората възниква пренос на енергия, подобно
на електрически удари, но и при душите на неорганичните същества. На тази основа може
да се предположи, че пипалата на душата на човека са енергопроводи, които посредством
енергийни канали общуват с други обекти в небитие.

Основни изводи

1. Душата на човека на астрално ниво на организация е изградена като кълбо


от пипала, които са аналози на човешката ръка, но са по-бързи и по-здрави от нея.
2. Астралният шнур [Ламбаджиев] може да се разглежда като пипало на
душата на човека, което свързва душата в астрала с вещественото тяло на човека.
3. Вещественото тяло на човека е изградено от тръбни системи. Астралният
шнур е изграден от тръбопроводи [Ламбаджиев]. На тази основа на базата на
еволюционна приемственост от извод 2 следва, че пипалата на душата на човека са
изградени от сноп тръбопроводи.
4. На базата на извод 2 следва, че всяко пипало на душата на човека може да
осъществи информационно-енергийна връзка с някоя душа от минали прераждания
на същия човек.
5. От извод 2 следва, че максималната дължина на пипалото на душата на
човека може да се определи по формулата за дължина на астралния шнур
[Ламбаджиев] като коефициентът на пропорционалност к за астралния шнур се
замени с коефициент на пропорционалност на пипало.

Литература

96
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

1. Брандл К. Освобождаване от енергийни влияния и зависимости, Аквариус, С.,


2007.
2. Бренън Б. А. Ръце от светлина, Кибеа, С., 2000.
3. Бхактиведанта А.Ч. Бхагавад–гита такава, каквато е, Бхактиведанта Бук Тръст,
(1990).
4. Георгиева И. Българска народна митология, Наука и изкуство, С.,1993.
5. Кастанеда К. (1) Една отделна реалност, Петрум Ко,С.,1992.
6. Кастанеда К. (2) Сказание за силата, Петрум Ко, С., 1993.
7. Кастанеда К. (3) Вторият пръстен на силата, Петрум Ко, С., 1993.
8. Кастанеда К. (4) Дарът на Орела, Петрум Ко, С., 1994.
9. Кастанеда К. (5) Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С.,1995.
10. Кастанеда К. (6) Пътят на силата, 2. Обяснения, Екстрем,С.,1998..
11. Книга на мъртвите на древните египтяни, Хелиопол, С.,1994.
12. Ламбаджиев Г. Основни характеристики и модели на астралния шнур
(сребърната нишка), Изследовател, т.7, 2010.
13. Лукьянов А.Е. Истоки Дао, Древнекитайский миф, Инсан, М., 1992.
14. Монро Р.(1) Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч, 1993.
15. Монро Р. (2) Безкрайно пътуване, Гуторанов и син, Враца, 1994.
16. Нютън М. Следите на душите. 67 нови доказателства за прераждане, Хермес,
Пловдив, 2000.
17. Стар Е. Пленници на Земята, Астрала, С., 1996.
18. Стульгинскис С. Д. Космические легенды Востока, Сфера, М., 1992.
19. Тибетска книга на мъртвите. Преминаване в отвъдното, Изд. “Брайт Стар”,
Пловдив, 1993.
20. Уилямсън Л. Медиумите и отвъдното, ЖАР, С., 1995.
21. Форчун Д. Психическая самозащита, Дорвиль, Санкт – Петербург, 1992.
22. Юй Л.Г. и др. Даоская йога, МП „Одисей”, Бишкек, 1993.

Земната душа
проф. д-р Георги Ламбаджиев
e-mail: georgilam@abv.bg

Земната душа е част от ефирното тяло на човек и е органично


свързана с него до смъртта му.
Ключови думи: ефирно тяло, душа, земна душа, телесна душа, груб
астрал.

Въведение
Целта на статията е да се установят основните характеристики на земната душа.
Названието й произтича от факта, че тя се формира, живее и умира при земни условия, т.е.
не преминава в небитие.
Близки свойства до земната душа притежава индивидуалната душа КА. Древните
египтяни я наричали животинска душа [Блаватска, с.76]. Мариана Везнева я определя като
“жизнена сила, която свързва клетките на човешкото тяло” [Везнева, с.243], а Неда

97
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

Алтамарова утвърждава, че “съответства... на ефирното тяло” [Алтамарова, с.12].


Различието между душа КА и ефирното тяло е обект на земната душа, която ги свързва.

Основни характеристики на земната душа

Декарт, като разглежда душата на човека като обект, който е ограничен от


пространството и веществото, прави извода, че съществува “вещественост на душата,
намираща се в естествена и неволна връзка с тялото” [Брянчаников , с.189].
“...Нужно е духът да бъде облечен в материя, иначе той не би могъл да въздейства
на материята...” [Кардек, с.150]. Шренк Нотзинг открил, че ектоплазмата съдържа
“конгломерат от тъкани, наподобяващи епителната тъкан, истинска епителна тъкан с ядро,
прозрачна като тюл, долепени на тънки пластмасови тъкани без определена структура, така
също гладки капчици и слуз” [Уилямсън, с.50].
Духът на Татяна изпраща на пода на лабораторията, в която е работила локва от
“…твърдо дребно кристално вещество със светложълт цвят и без мирис, не е разтворимо
във вода, спирт и органични разтворители (хлороформ, ацетон, бензол), което не е
характерно за откритите в него сложни естери на мастни киселини. Следователно няма
никаква възможност да се определи химическия му състав” [Тихоплав (3), с.24]. “…
Веществото е абсолютно стерилно …[…]... Основата на веществото е от захароза.
[…]...След три месеца …Броят на органичните съединения с неизвестен произход и с
немислими комбинации бил се увеличил тройно, а сред тях специалистите откриват…
приспивателно, апробарбитал и женски полов хормон естрадиол” [Тихоплав (3), с.24, 25].
“Когато ефирният двойник бъде изпъден при спиритичен сеанс, той се раздира на
две” [Безънт, с.33].
“При пътуване извън тялото астралното тяло не се отделя изцяло от физическото
тяло – грубият астрал остава, най-малкото за да поддържа биенето на сърцето и
функционирането на нервната система и мозъчната дейност” [Денинг, с.35]. “...Когато
тялото ви поиска да се върне, вашият груб астрал ще ви издърпа обратно” [там, с..43].
Установено е, че ако по време на пътешествието на душата извън тялото на човека,
в това тяло възникнат смущения, то извиква душата си веднага. Например при потребност
от уриниране, схващане на крайниците, главоболие, силен смущаващ шум и други,
пътешестващата душа на човека веднага се връща в тялото му [Монро, с.239, 240].
Следователно част от душата “дежури” при тялото на човека и при нужда “вика за помощ”
основната си част.
Къртни Браун е усъвършенствал метода за излизане от тялото си за посещаване на
отдалечени от Земята космически обекти, като същевременно разговаря с “монитор” –
човек, който управлява на място или по телефона този експеримент [Браун, с.29].
Тези експерименти показват, че останалата душа във вещественото тяло на човека
притежава способността за осъществяване на нормална интелектуална дейност на човека.
“Според китайските вярвания душата е двусъставна: хун полита към небето, а по се
връща в земята” [Бао, с.351]. Аналогични са представите на дивото племе цуни, съгласно
които в човешкото тяло живеят две души, червена и бяла: червената се намира в кръвта,
бялата напуска тялото с последното ни издихание” [Аркин, с.155].
Туземците от областта Масеим считат, че след смъртта на тялото душата му не се
превръща в дух, а загива скоро след това. Духът на човека отлита в задгробния свят,
намиращ се на далечен остров [Токарев, с. 185].

98
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

В книгата на Енох 15:8 е записано: “ Обиталище на небесните духове е небето; на


земята трябва да бъде жилище на земните духове, които са родени на земята” [Виктор,
с.115].
Цитираните сведения ясно и категорично утвърждават, че съществува компонента
на душата на човека, която е органично свързана с вещественото му тяло и не го напуска
никога. Тази съставка на душата наричаме земна душа.
Древните славяни са наричали тази душа – телесна душа [Панчовски, с.147].
Понятието телесна душа предполага, че е душа, която е свързана с вещественото тяло на
човека, както е ефирното му тяло. Сведенията от древността до началото на 21 век показват,
че част от “грубия астрал” остава свързан с тялото на човека, а друга част от “ефирният
двойник” напуска тялото му. Тялото на умрелия не се разпада изведнъж. При някои лами и
духовни лица то се мумифицира устойчиво и дори издава приятен аромат.
Тези факти могат да се обяснят с устойчивата връзка на земната душа със
структурата на тялото на човека. На този принцип би могло да се обясни запазването на
свежо тялото на погребан вампир, докато не бъде окончателно физически разрушено.
Органичната връзка на земната душа с вещественото тяло на човека може да се
обясни със съответствие между структурите им: полева и материална. Допълнително това
съображение се подкрепя от факта, че няма сведения за въртеливо (вихрово) движение на
земната душа, т.е. за най-близкото до тялото на човека биополе.
Връзката земна душа - тяло се проявява в древните египетски предания, според
които едновременно с настъпване на процеса на разлагане на трупа започва разрушаване на
душата му. Нейното съзнание се замъглява до пълна загуба на самосъзнание. От тук
възниква и ревностната грижа за съхраняване на трупа [Еврейская..., с.631]. Този ритуал
може да се разглежда като прилагане (мултиплициране) на ефекта от самомумифициране на
телата на тибетските лами върху телата на фараоните и на египтяните изобщо.
Древноегипетската представа за саха (разглеждаме го като САха) го е възприемала
като материален обект. По-късно саха се възприема като духовна същност, родена от тялото
на човека [Колюжный, с.24].
“...Смъртта е унищожение на духовната обвивка на духа...” [там, с.142]. Ако по
някакъв начин “ефирният двойник” на тялото на човека бъде отделено от “плътното тяло”,
то ще последва смъртта му [Безънт, с.33].
Взаимната обусловеност между земна душа и веществено тяло на човека се
проявява и при ампутация на крайник. В този случай земната душа след известна пауза се
адаптира към новата структура. “От медицинската практика са известни случаи, когато
ампутираният крайник (палец, ръка, крак) на човека известно време продължава да боли
или сърби. [...] С действието на нервната система това не може напълно да се обясни.
[...] ...Може да се предположи, че в случайте на загуба на крайник на негово място известно
време остава фантом на този крайник и този фантом се явява част от душата (по-точното
тяло...). След това тази част “хлътва” в тялото. При това може да се предположи, че душата
“си намалява обема”, “уплътнява се”. Но тези физически понятия не подхождат за
свойствата на друга измерение, за сега още в нашия речников запас няма подходящи
обозначения. По такъв начин ние дойдохме до мисълта, че душата предположително се
разполага... във всички клетки на организма на човека...” [Юрин, с.153, 154].
Аристотел е стигнал логически до извода, че “...има много души, разположени по
цялото тяло...” [Аристотел, с.43]. “Душата на човека е била в своето време и сърце, и черен
дроб, и бъбреци, и диафрагма, и око, и коси, и кръв, и слюнка, и въобще всякакви органи и
функции на човешкото тяло, също така и самото тяло” [Лосев, с.282]. “Торзионните полета
на клетките на всички клетъчни обединения създават общото торзионно поле на човека,
което е прието да се нарича ефирно тяло” [Тихоплав (1), с.292]. “Ефирното тяло

99
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

осъществява връзките между духовната и физическата съставяща на човешкото същество”


[там, с.293].
Следователно земната душа обединява в себе си земните души на всички органи и
системи на човешкия организъм, т.е. включва в себе си техните полеви модели. Земната
душа представлява контактно образувание между човешкото тяло (представител на
структурата на битие) и космическата душа (представител на структурата на небитие). На
границата между тези две структури възниква възможност и необходимост от най-бързо
адаптиране на контактната структура към измененията в битие, за да се пренесат тези
изменения информационно в небитие. Това обстоятелство е предпоставка земната душа да
се развива най-бързо в сравнение с останалите видове подсистеми на душата на човека.
“След окончателното разпадане на астросома, скритото в него зърно на духа,
подобно на орехова ядка в черупката, се слива с аналогичната си материя – абсолютния дух
АЙН СОФ. [...] Понякога това зърно, вследствие на своя концентриран характер, не се
разтваря напълно в субстанцията на абсолютния дух и има способността да пази откъслечни
спомени за своя физически живот. Именно поради тези “материални “ спомени, то витае в
околоземното пространство, колкото се може по-близко до хората [...] При формирането на
астросома на младенец това зърно става център на самия астросом” [Руденко, с.75].

Олекването на мъртвец и земната му душа


“...В Англия и САЩ са проведени експерименти по претегляне на душата.
Умиращите помествали на специално конструиран креват – везна и сравнявали тяхното
тегло преди смъртта и след смъртта, опитвайки се оттук да определят теглото на душата.
Според резултатите от тези експерименти теглото на душата е в пределите от 2,5 до 6,5
грама. Това е много голяма маса на душата в астралното тяло, то показва достатъчно
силно гравитационно притегляне” [Юрин, с.225,226].
Установено е, че при заспиване човек олеква с 4 – 6 грама [Колюжный, с.97].
В различни изследвания върху олекването на мъртвото тяло се получават
разнообразни резултати: 2,5 – 6,5 г [Колюжный, с.97], 4 - 8 г [Богданович, с.367], 7 г
[Костадинова, с.28], 10 г [Дочева, с.103; Колюжный, с.11], 22,4 г [Колюжный, с.89; Жив
и ..., с.3], 40-60 г [Мандаджиева, с.36]. “Възможно е, това да е ефирното тяло, като
междинно между физическото и астралното. По-скоро това не е тяло, а енергия, необходима
на астралното тяло за това, за да напусне окончателно физическия свят” [Юрин, с.226].
Ако приемем, че енергийната плътност на средата, от която е изградена земната
душа, варира в незначителни граници, то от посочените по-горе резултати следва, че
енергийният потенциал на тази душа може да се изменя около 25 пъти (60г / 2,5г = 24
пъти). Това означава, че минималната енергитичност на душата е около 4 % в сравнение с
максималната й възможна енергитичност.
“Човешкият мозък има не само електромагнитно излъчване на елементарни частици
– лептони. Те образуват лептонната душа. Американците изчисляват нейната маса на 2-2,5
грама, а руснаците смятат, че тя варира от 10 до 30 грама. В момента на смъртта атомно-
молекулното тяло се разпада и лептонната обвивка се отделя в пространството. От 7 до 9
денонощия тежките лептонни полета се разпадат наполовина. Пълният им разпад е 42 до 46
денонощия. Леките лептонни полета се разпадат повече от година” [Игнатов, с.97].
“...Във всеки случай загубата на тегло не ставала плавно, а скокообразно, на
няколко степени. Явно, душата не излиза от тялото плавно, а на тласъци” [Тихоплав (2),
с.129]. Изследванията на проф. Туингинг показват, че “всички наблюдавани животни,
загубили тежестта си при смъртта им. След това тежестта... бавно намалявала, вследствие

100
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

изпарението” [Хайндл, с.115]. Следователно олекването на мъртвеца не е само човешко


свойство, а е финална характеристика на живия организъм.
Африканското племе Догони “вярва, че тежките души идват от майчиния род, а
леките от бащиния” [Шане, с.24]. Това предание може да се разглежда като сведение, че
масата (“тежестта”) на отлитащата душа от тялото на мъртвия е функция на
емоционалността, т.е. резултат е от свързаността на душата с битиейните (житейските)
проблеми на човека.
Колкото по-голяма е степента на свързаност (обремененост) на душата на човека
със земните му проблеми, толкова по-висока е степента на свързаност на земната душа с
душата КА. Земната душа се “вкопчва” в енергитично по-силната от нея душа КА така,
както удавникът се хваща “за сламка”. В резултат на това при разделянето на душата от
тялото на човека част от земната душа се изтегля от КА и тя “натежава”. Метафорите “леко
му е на душата” или “тежко му е на душата” си имат свой реален смисъл.

Земната душа и разграждане на тялото на човека


Връзката съзнание - земна душа - веществено тяло се проявява във факта, че
“понякога в продължение на няколко дни или месеци преди смъртта човек може да живее с
“предчувствието” за своя край дори при положение, че е напълно здрав. Миризмата, която
излъчва такъв индивид, прилича на тази, която се разнася от мръсна и плесенясала ваза”
[Милушева, с.4]. “Дни, дори и месеци преди края на живота си, дори и напълно здравият
човек може да “почувства” смъртта. Миризмата, която се долавя, напомня малко на тинята
[Реан, с.158]. Съответно в дом с призрак е царило „всепоглъщащо зловоние, появила се е
зелена слуз, летели рой мухи, падала температурата, виждали се свръхестествени същества”
[Рэндлз, с.181]. Това е признак, че душата на човека в прехода й към състояние на дух
предизвиква разлагане на биологична материя, която е свързана с нея.
Установено е, че при неправилно реализирани процедури на медиума върху
биологичната маса, от нея се излъчва смрад на разлагаща се материя. Този факт може да се
обясни с разрушаване на земната душа на биологичен обект, поради което той без
биополевата си стабилизация се разгражда стремително.
По време на астрално нападение се “появява и изчезва произволно” “миризмата на
разлагаща се плът” [Форчун, с.20]. По време на изгонване на зъл дух от тялото на обсебен
от него човек “въздухът в стаята се изпълни със зловонна миризма” [Уорън, с.63].
“...Противна, сладникава ... смрад в смразяващия въздух” [там, с.141]. “Миризмата на
вампир в полумрака е била по-рязка, отколкото на куче” [Вильсон, с.187].
Съзнателното или неволно въздействие, агресивното или неутрално поведение,
свързано с активно преструктуиране на земната душа поражда деструкция в нея и
рефлектира в съответна деструкция на принадлежащото му веществено тяло на човека. В
зависимост от степента на деструкция нараства и мириса на разлагаща се биологична
материя. „...След смъртта на човека ефирното тяло се разсейва в земната среда” [Юрин,
с.361].
Медиумът Филип Стеф, специализирал се в препращане на души в отвъдното бил
повикан от съдържателя на ресторант, който се оплакал от неприятната миризма под една от
масите. “Филип открил, че вонята идва от нечистоплътна жена, живяла тук през 1700
година. ...След идването на Филип миризмата изчезнала” [Уилямсън, с.98].
Последните две сведения показват, че земната душа може да акумулира в себе си
част от биологични структури на вещественото тяло на човека и да ги разгражда, когато се
намира в неустойчиво равновесие или в процес на деструкция. Това се отнася и за онази
компонента на земната душа, която е присъединена след смъртта на вещественото тяло към

101
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

душата му КА. Тази компонента може текущо да акумулира енергия не само част от не
напълно разградени биологични структури на вещественото тяло на човека, но и от други
среди, свързани с него:
Люся започва да медитира наскоро починалата си майка. Отива при лекарка, като и
по време на беседата си с нея възниква силен мирис на тамян, който го усещат и двете. “А
защо този мирис тук присъства? “ – питала Люся. “Защото Душата на майката е редом с вас
– тя току що дойде тук” – отговорила лекарката [Иванова, с.132].
В друг случай остър мирис на църква в радиус от метър и половина в кухнята,
който рязко се прекратява извън тази област ограничава мястото, където дъщерите виждат
образа на починалата си майка [там, с.138].
“Жените разполагат с козметика и парфюмерия, които могат да бъдат важен аспект
от култивирането на телесната душа” [Мур, с.230], т. е. поведението на СА може да бъде
управлявано в някакви граници.
На 23 км от Ханой вече повече от 300 г. седи в позата на лотос мумията на
настоятеля на манастира Ву Кхак Миня. Той е поръчал да го погребат, ако след смъртта му
почувстват миризма от разлагащо се тяло и да го оставят, ако не се появи такава миризма. В
продължение на два месеца не се появила лоша миризма и тялото му било боядисано, за да
се предпази от насекоми. Масата му била 7 кг. Преди смъртта си Ву Миня е направил сто
дневен пост за мумифицирането си [Рязанцев, с. 168, 169].
Този пример илюстрира възможността душата на човека да не отнема енергия от
тялото на човека в процеса на окончателното си разделяне от него.
„Всички енергии протичат през етерното тяло, независимо дали произхождат от
душата, от слънцето или от някоя планета” [Бейли, с.165].

Основни изводи

1. Ефирното тяло на човешкото биополе съдържа две съставки: земна душа и


част от индивидуалната душа КА.

2. Степента на свързаност на земната душа с душа КА съответства на степента


на емоционална обремененост на човека с житейски проблеми.

3. Земната душа е органично свързана с вещественото тяло на човека и се


разгражда заедно с него: ако тялото се разгражда първо, то земната душа го последва;
ако земната душа се разгражда първа, то тялото я последва.

4. След смъртта на вещественото тяло на човека част от земната му душа се


присъединява към индивидуалната душа КА на този човек.

5. Връзката на земната душа с вещественото тяло на човека поражда


акумулиране на енергия от част от биологичната му структура. Това обстоятелство в

102
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

съответствие с извод 2 поражда гравитационно “натежаване” на душа КА и излъчване


на смрад от разлагаща се биомаса в близост до нея.

Литература

1. Аристотел. За душата, Полигр. комб. “Д. Благоев”, С., 1979.


2. Алтамарова Н. Свъхестественото, в.Мистерии на цивилизацията, № 39, 2003.
3. Аркин Е. А. Мозг и душа, Государственное издательство, Москва, Петроград,
1923.
4. Бао Б. Издирени и записани чудновати истории, Народна култура, С., 1986.
5. Безънт А. Човекът и неговите тела. Всеобща религия, Изд. “Кралица МАБ”, С.,
1996.
6. Бейли А. А. Посланията на тибетеца, ч.1, Гуторанов, Ловеч, 1996.
7. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.3, кн.2, Астрала, С., 1996.
8. Богданович В. И. Психокоррекция повседневной жизни, Респекс, Сант-
Петербург, 1993.
9. Браун К. Пътешествия на съзнанието, Литера Прима, С., 1996.
10. Брянчаников И. Слово о смерти, “P. S.”, М.,1991.
11. Везнева М. По спиралата на еволюцията, Откровение, С., 1995.
12. Виктор Р.-Ж. Бог и боговете са били хора, Изд.ОФ, С., 1982.
13. Вильсон К. Оккультизм, “Клышников- Комаров и Ко “, М., 1994.
14. Денинг М., Филипс О. Астрална проекция, Аратрон, С., 1997.
15. Дочева П. Пътуване във вечността, Тайните на прераждането, Хемус, С., 1997.
16. Еврейская энциклопидiя, ”ТЕРРА”- “ТЕRRА” , М., т.7,8 (1995).
17. Жив и след смъртта?, в. Феномен, № 12, 1993.
18. Иванова Н.М., Иванов Ю.Н. Жизнь по интуиции, АО Комплект, СПб, 1994.
19. Игнатов И. Ясновидство, Гея-Либрис, С., 1994.
19. Кардек А. Книга духов, Ренессанс, М., 1993.
20. Колюжный Е. Тайны реинкарнации. Необычные факты и свидетельства. Рипол
классик, М., 2007.
21. Костадинова Ж. Патологът д-р Йонко Савов от “Пирогов”: Душата съществува, но
не можем да го докажем, в. Седмичен труд, № 16, 1999.
22. Лосев А. Ф. Гомер, ГУПИ, М., 1960.
23. Мандаджиева М. Великото единство на природата и човека, Изсл. Център, Варна,
1997.
24. Милушева В. Мъртвите се завръщат, в.Феномен, № 7, 1994.
25. Монро Р. Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч,1993.
26. Мур Т. Грижа за душата, Аратрон, С., 1998.
27. Панчовски И. Г. Пантеонът на древните славяни и митологията им, Булвест –
2000, С., 1993.
28. Реан Р. Парапсихологията наука за духа, Мириам, С., 1999.
29. Рэндлз Д., Хог П. После жизни, Периодика, Ярославль, 1994.

103
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.7, 2010 г.

30. Руденко А. Кръстът на посветения, Методи на висшата магия, ИК “Ванеса”, С.,


1995.
31. Рязанцев С. Тантология (учение о смерти), Восточно - Европейский Институт
Психоанализа, Санкт-Петербург, 1994.
32. Тихоплав В., Тихоплав Т.(1) Хармонията на хаоса или фракталната реалност, НСМ
Медиа, С., 2004.
33. Тихоплав В., Тихоплав Т. (2) Физика на вярата, “Данграфик”, Варна, 2005.
34. Тихоплав В., Тихоплав Т. (3) Времето на Бога: Съзнание и живот, НСМ
Медиа, С., 2006.
35. Токарев С. А. Ранные формы религии, Политиздат, М., 1990.
36. Уилямсън Л. Медиумите и отвъдното, ЖАР, С., 1995.
37. Уорън Е., Уорън Л. Ловци на духове, Хипопо, В.Търново, 1995.
38. Форчун Д. Психическая самозащита, Дорвиль, Санкт-Петербург, 1992.
39. Хайндл М. Космогонията на Розенкройцерите или мистичното християнство,
Афиола, Варна, 1992.
40. Шане П.-О. Тайните на прераждането, Нов Златорог, С., (1990-1997).
41. Юрин В. К. В поисках души, СВ-96, Екатеринбург, 2001.

104