Вы находитесь на странице: 1из 2

Манастирът „Агия Лавра“ („Светата Лавра“) близо до гр.

Патра с чудотворна Икона на


Пресвета Богородица „От Светата Лавра“ и честните глави на светия праведен Алексий,
човек Божий и на светия праведен Филарет Милостиви
Монастырь Айа Лавра был основан здесь в 961 году и скоро стал важным духовным и
культурным центром. Он играл особую роль во времена турецкого ига, когда местные жители
потихоньку содержали собственные школы, трудились и сохраняли яркое ощущение своей
принадлежности к греческому народу. Два духовных центра — Айа Лавра и Мега-Спилеон —
стоящие, как крепости, с северо-восточной и южной сторон города Калаврита, на протяжении
столетий поддерживали православную греческую культуру в условиях турецкой оккупации.
Изначально монастырь Айа Лавра был связан с монастырем Великая Лавра на Афоне. В 1585
году турки сожгли монастырские здания, которые простояли шестьсот лет; многие монахи
приняли мученический венец. В 1600 году монастырь был отстроен заново, а в 1645 году
знаменитый иконописец Анфимий закончил работу по украшению храма фресками.
Восстановленный храм сохранился до наших дней.
Нынешний монастырь Айа Лавра, построенный в афонском стиле, стоит примерно в трехстах
метрах от древнего храма. В 1715 году турки вновь захватили эту область после короткого
периода венецианского правления, и монастырю пришлось жестоко поплатиться за участие в
национально-освободительном движении. Позже его сожгли как «колыбель» Восстания 1821
года, а еще через пять лет множество монахов было убито войсками Ибрагим Паши,
посланными подавить восстание. На следующий год повстанцы, расположившиеся в соседнем
монастыре Мега-Спилеон, нанесли войскам Ибрагим Паши поражение. Два года спустя
монастырский храм был отстроен заново в виде базилики с центральным куполом, однако
землетрясение 1844 года опять разрушило его. В 1850 году его восстановили. Он простоял до
дня массового убийства местных жителей, учиненного здесь немцами в 1943 году.
Историческая роль Айа Лавры состояла в том, что она была местом, где происходили события,
непосредственно связанные с Восстанием 1821 года, освободившим Грецию от турецкой
оккупации. 8/ 20 марта 1821 года в Айа Лавре состоялось тайное собрание под
председательством архиепископа Древних Патр Германа. Он провозгласил независимость
Греции и на следующий день повел повстанцев в наступление на турок в Патрах. Несмотря на
то, что к тому времени уже восстали Фракия и южный Пелопоннес, это был сильный поступок.
Воззвание архиепископа Германа и клятва верности, принесенная всеми присутствующими,
стали темой произведений греческой литературы и искусства. Собравшиеся принесли клятву на
алтарной завесе — хоругви XVI века с изображением Успения Пресвятой Богородицы, ставшей
первым знаменем освобожденной Греции. Историк монастыря Д. Велаорас пишет: «Для греков
это знамя приобрело огромное значение как символ борьбы за национальную независимость, а
турки смотрели на него с бешенством, словно бык на красный платок. Ибрагим Паша называл
его «проклятой тряпкой» и предлагал щедрую награду за его захват». Однако братия тщательно
хранила свое сокровище, и награда так и осталась невостребованной.
Какими бы трагическими ни были те события в Калаврите и Айа Лавре, велико и небесное
благословение, почивающее на этом монастыре. Братии удалось сохранить множество
бесценных икон и древних рукописей и святынь. Среди них — мощи святого праведного
Алексия, Человека Божия, и праведного Филарета Милостивого. Главу святого Алексия
подарил монастырю Византийский Император Эммануил Палеолог в 1398 году.
Кратко житие на свети Алексий, човек Божий (☦411 г., 17/30 март)
Алексий бил дългоочакван син на Евфимиан и Аглаида, благочестиви християни от Рим.
Израснал в доброволен пост и смирение и поискал да отдаде живота си в служба на Бог. Но
родителите му не искали това и го оженили за богата, красива жена. В нощта след сватбата
Алексий тайно избягал и заминал за Лаодикия. Там раздал всичко, което притежавал и заживял
като просяк пред църквата „Света Богородица” .
Пред храма Алексий прекарал седемнадесет години като живял от подаяния, а дните си
прекарвал в молитви. Една нощ служител на храма сънувал Божията Майка, която му казала, че

1
на вратите на божия дом седи човек свят, който трябва да бъде въведен в църквата. От този
момент Алексий бил обект на почит, което било в разрез с неговата воля. Той отново предприел
пътуване, като искал да се пресели пред църквата „Свети Павел” в Киликия. По време на
пътуването се разразила страшна буря, корабът се лутал дълго и акостирал близо до Рим.
Алексий решил да заживее близо до бащината си къща и се отправил натам. Срещнал баща си,
който след толкова години не успял да го познае. Поклонил му се до земята и помолил да му
даде подслон в кътче от неговото имение, като му казал, че в замяна Бог ще върне странстващ
човек от семейството. Бащата се просълзил и заръчал да бъде построена колиба в двора на
имението, а слуга да обгрижва странника.
Алексий получавал топла храна от трапезата на семейството, но раздавал всичко на нуждаещите
се като себе си хранел само с хляб и вода. Прекарвал дните си отдаден на Бог, в молитви и
смирение. Много му тежало да слуша скръбните плачове на майка си и жена си, но устоял и
продължил стария си живот още седемнадесет години. Една нощ бил известен, че скоро Бог ще
го прибере и описал живота си в писмо, като обяснил постъпката си и се извинил за
причинените мъки.
След смъртта му тялото на Алексий било поставено на одър на сред града по нареждане на
папата и императора и всички в града дошли да се поклонят и почетат паметта на човека, лишил
се от всички земни блага в името на Бог. Болните, които дошли оздравявали, бесните се
изцелявали и всички виждали ставащите чудеса. Сам царят и папата взели одъра да го носят, с
голяма радост. От ковчега, в който положили Божия човек извирало благовонно миро и още
множество хора се изцелили.
Кратко житие на св. Филарет Милостиви (☦792 г., 1/14 декември)
Св. Филарет Милостиви по своето голямо милосърдие в Църквата Христова много прилича на
многострадалния Иов. Като него и той от висотата на завидно благосъстояние изпаднал в
голяма бедност, но поради добродетелния си живот достигнал още по-голямо благоденствие.
Роден е в малоазийската област Галатия, но живял в съседната Пафлагония, в селото Амния.
Наследил от баща си голямо богатство, получил и богата зестра от жена си Теозва, той бил най-
богатият човек в цялата област. Притежавал голям, обширен дом, нови, лозя, пчелини, стада
едър и дребен добитък, много слуги.
Обхванат от изключително милосърдие към нещастните и бедните, той постепенно раздал
всичко, което притежавал, докато довел семейството си до пълна нищета. Бивши негови
приятели започнали да го подпомагат с подаяния, за да не гладуват жена му и децата му. На
укорите от страна на семейството си той отговарял, че има скрито съкровище, което, като му
дойде времето, ще се открие.
И ето, заженил се император Константин Багрянородни, синът на императора Лъв Хазар и
императрица Ирина. Според тогавашния обичай били изпратени комисии по цялата
Византийска империя, за да съберат най-красивите и най-умните девойки, от които царственият
кандидат ще си избере бъдещата съпруга. Изборът паднал на Мария, внучката на Филарет от
сина му Йоан – рядка по красота, скромност и мъдрост девойка. Тогава цялото семейство се
преселило в столицата Цариград, където получило и къщи, и състояние далеч по-голямо от
раздаденото на бедните. Така всещедрият Бог пребогато изплатил дадения на Неговите ''по-
малки братя'' ''заем''. Милосърдният св. Филарет най-после открил на семейството си скритото
съкровище, за което говорил по време на своята бедност.
Но и сега, като богат дядо на царицата, той поискал да му отделят от общото семейно
притежание неговата част и всичко раздал на бедните, без да мисли за своите лични нужди. Не
приемал дворцово облекло и служебни санове, а искал да му викат както дотогава Филарет
Амниатски. Усетил края на живота си, той се прибрал в един цариградски манастир, Радолфия,
където предварително изкопал гроба си. Преди да настъпи смъртта му, той в молитвено
пророческо видение предсказал бъдещето на своите мъжки и женски внуци, като библейският
патриарх Яков, и предал Богу дух на 90-годишна възраст. Така над него се сбъднали думите на
Господа Иисуса Христа: "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани!'' (Мат. 5:7).