Вы находитесь на странице: 1из 50
 
Ф О Р У М 
, бр. 3, 2018 г.
1
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
C O N T E N T SС О Д Е Р Ж А Н И Е
180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛЛЕВСКИ (ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДВАМАВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ПРОФЕСОРИ)
Проф. дин Калчо К. КАЛЧЕВ
.......................2ПРИ БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ В БРАЗИЛИЯ
Проф. дин Николай ЧЕРВЕНКОВ...............
5ВРЪЗКИТЕ НА ЛЕВСКИ С БЪЛГАРИТЕ ОТМОЛДОВА И УКРАЙНА
Проф. дин Николай ЧЕРВЕНКОВ...............
9КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕДИН ВИД НОВИМЕСТОИМЕННИ И НАРЕЧНИ ФОРМИ ВЕЗИКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И В ГОВОРИТЕНА БЪЛГАРИТЕ ОТ БЕСАРАБИЯ (История наизследването им)
 Доц. д-р Васил КОНДОВ...............................
13СИМВОЛНО ЗНАЧЕНИЕ НА ОБРАЗА ВАСИЛЛЕВСКИ В САМОСЪЗНАНИЕТО НА БЪЛГАРИОТ РЕПУБЛИКА МОЛДОВА
 Доц. д-р Елена РАЦЕЕВА..............................
17УНИВЕРСАЛНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ВАСИЛЛЕВСКИ
 Доц. д.пол.н. Ивайло ХРИСТОВ.................
22БЪЛГАРСКИТЕ КОЛОНИИ В БЕСАРАБИЯ (1774–1856)
Иван ДУМИНИКА............................................
27ИСТИНИ И НЕИСТИНИ ЗА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
 Дора ЧАУШЕВА
...............................................34 АРХИВЪТ НА ЧИФЛИКЧИЙСКОТО СЕМЕЙСТВОХОЛЕВИЧ (1830 - 1950 г.)
Петър ДОБРЕВ...............................................
41ГОЛЯМ БУЯЛЪК - ДВЕ СЕЛА С ЕДНО И СЪЩОИМЕ, НО В ДВЕ ДЪРЖАВИ
Женя АНДРЕЕВА............................................
46ЩАСТЛИВА СЪМ, ЧЕ ТВОРБИТЕ МИ ЗВУЧАТПАТРИОТИЧНО!
Ивелина РАДИОНОВА...................................
48
180 YEARS SINCE THE BIRTH OF VASIL LEVSKI
Prof. Kalcho KALCHEV.........................................
2 AT THE BESSARABIAN BULGARIANS IN BRAZIL
Ph.D. in history Nikolay CHERVENKOV...............
5THE RELATIONS OF LEVSKI WITH BULGARIANSFROM MOLDOVA AND UKRAINE
Ph.D. in history Nikolay CHERVENKOV...............
9STRAIGHT TO THE QUESTION FOR A NEW TYPE OFPRONOMINAL AND ADVERB FORMS IN THESPEECH OF VASIL LEVSKI AND THE MANNER OFSPEAKING OF BULGARIANS FROM THEBESSARABIA
Assoc. Prof. V. KONDOV......................................
13SYMBOLIC MEANING OF VASIL LEVSKI’S IMAGE INTHE SELF-CONSCIOUSNESS OF BULGARIANSFROM THE REPUBLIC OF MOLDOVA
Assoc. Prof. Elena RATSEEVA.............................
17THE UNIVERSAL MESSAGES OF VASIL LEVSKI
Assoc. Prof. D.Sc. Ivailo HRISTOV......................
22COLONIES OF BULGARIANS IN BESSARABIA(1774-1856)
Ivan DUMINIKA.......................................................
27TRUTH AND UNTRUTH FOR VASIL LEVSKI
Dora CHAUSHEVA
.................................................34 ARCHIVE OF THE HOLEVICH AGRICULTURAL FAMILY(1830-1950)
Peter DOBREV.......................................................
41VELYKYI BUYALYK - TWO VILLAGES WITH THE SAMENAME, BUT IN TWO COUNTRIES
Zhenya ANDREEVA................................................
46I AM HAPPY THAT MY WORKS SOUND PATRIOTIC!
Ivelina RADIONOVA...............................................
48180 ЛЕТ СО ДНЯ РОЖДЕНИЯ ВАСИЛИЯ ЛЕВСКОГО......................................... 2У БЕССАРАБСКИХ БОЛГАР В БРАЗИЛИИ............... 5ССЫЛКИ ЛЕВСКОГО С БОЛГАРАМИ ИЗ МОЛДОВЫИ УКРАИНЫ...........................................................9К ПРОБЛЕМЕ О НОВЫХ МЕСТОИМЕННЫХ ФОРМ ИФОРМ НАРЕЧИЙ В ЯЗЫКЕ ВАСИЛИЯЛЕВСКОГОИ В ДИАЛЕКТАХ БОЛГАР ИЗ БЕССАРАБИИ.....13СИМВОЛИЧЕСКОЕ ЗНАЧЕНИЕ ОБРАЗА ВАСИЛИЯЛЕВСКОГО В САМОСОЗНАНИИ БОЛГАРОВ ИЗРЕСПУБЛИКИ МОЛДОВЫ...................................17УНИВЕРСАЛЬНЫЕ ПОСЛАНИЯ ВАСИЛИЯЛЕВСКОГО.............................................................22БОЛГАРСКИЕ КОЛОНИИ БЕССАРАБИИ(1774–1856)..........................................................27ИСТИНЫ И НЕИСТИНЫ ДЛЯВАСИЛИЯ ЛЕВСКОГО.........................................34 АРХИВ ЗЕМЛЕДЕЛЬЧЕСКОЙ СЕМЬИ ХОЛЕВИЧ(1830-1950)...........................................................41БОЛЬШОЙ БУЯЛЛАК – ДВЕ ДЕРЕВНИ СОДНОИМЕННЫМ НАЗВАНИЕМ, НО В ДВУХСТРАНАХ................................................................46Я СЧАСТЛИВА, ЧТО МОИ РАБОТЫ ЗВУЧАТПАТРИОТИЧЕСКИ!...............................................48
 
Ф О Р У М 
, бр. 3, 2018 г.
2
Oтшумя „като приказка” поредната кампания на де-монстративна признателност към делото на „най-великиябългарин“, когото навремето една от най-авторитетнитенаши киноинституции квалифицира като „демон наимперията“. (По-възрастните може би се и досещат, че водата си Иван Вазов е нарекъл Апостола „демонвездесъщ“). Върху фона на все по-радващото национа-лизма чувство на преклонение към стореното от ВасилЛевски стана ясно, че народът възприема повече иконопо-читателството, а не толкова осъществяването идеалите,които той оставя след смъртта си. Ако бъдем честнитрябва да признаем, че иконопочитателството е валиднокакто за „обикновения българин“, така и за властимею-щите, не само в наше време. За последните може и повечеда се шуми по темата напр. за гроба на обесения пръвнаш национален герой, докато за идеалите и заветитему „да бъдем равни с другите европейски народи, зависиот нашите собствени задружни сили“ – за това по-добрее по-малко да се говори. Зер „не му е сега времето“ –нали се сещате в писмото си до Пан. Хитов от 10 май1871 г. Големият Карловец по библейски е заключил, че„времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща иние него…“. За днес управляющите, а и за техните пред-шественици, загубили политическата власт, поради крип-то-клиентелизма си ужким социалисти, „Времето“ сегатрябва да се използва, за да се разшири чрез власттакласата на социално-имущите българи, т.е. на ония, коитоЛевски допускаше да бъдат привлечени за „общона-родното дело“, дори и с цената на революционен терор.Пък след това елитът ни допуска, че може да се мисли иза големите проблеми на „Българско“!!!…И ето че тази години сред изследователите на делотои идеите на Левски засияха по-ярко откогато и да билоблясъците на разноезичие и противоречие. (Порадиспецификата на изследователския поглед не ще сезанимаваме със съдържателния труд на писателя НиколайИванов, а и с труда на големия учен акад. КонстантинКосев). За сметка на това ще акцентуваме върху различияв нюансите на гледните точки на двама университетскиучени от Велико Търново, поставящи различни по обхваттематични акценти в изследванията си за Апостола. Внай-новата книга на проф. д-р
Пламен Павлов
 „В. Левски – другото име на свободата“. С., 2017, с. 415 се прокарванапр. теза, че революционният терор като курс на ВРО,оглавявана от В. Левски, е естествен продукт на нейнотовътрешно развитие, в условията на дефицит на паричнисредства. Тази теза обаче легитимира и увлеченията вприлагането на такъв курс – и в тактиката на Д. Общи поотношение Арабаконашкия обир, а и в тактиката на самияВ. Левски, разрешил както убийство на ловешкия владиш-ки наместник дякон Паисий, така и провел Ловешкатаакция в дома на Денчо Халача. В по-ранния труд пък набез време отишлия си проф. дин
Иван Стоянов
 „Новищрихи към идейните възгледи и дейността на В. Левски“.В.Т., 2012 г. нещата са представени по малко по друг начин:
проф. дин Калчо К. КАЛЧЕВ
Проф. дин Калчо К.Калчев
 (68 г.) е роден и из-раснал в Южна Добруджа –в с. Александър Стамболий-ски, Спасово и в гр. Добрич.Като университетски пре-подавател във ВТУ “Св.св.Кирил и Методий” разискватеми за миналото на беса-рабските българи; прави из-следвания на двустраннитебългаро-турски военнополитически връзки иотношения през 1913-1918 г.; проучва българ-ското социалдемократическо движение довойните (1912-1913 и 1915-1918 г.); детайлноизучава най-новата българска военна история ивъпроси от историята на българската култура.М о н о г р а ф и и: “Българската войска втоталитарната държава (1945-1989)” – С., 2007;„Българо-турски военнополитически отношениявръзки и отношения – 1913-1915 г.” (В. Търново,2010); „Българо-турски военнополитическиотношения (1915-1918 г.)” (В. Търново, 2011).У ч е б н и п о м а г а л а: „Увод в историческотопознание” (В.Търново. 2007, 2009, 2010, 2011 г.);„Българската етническа общност в Бесарабия(ХIX-XX в.). Възникване, развитие, принос вобщонационалните процеси” (В.Търново, 2009).Над 20 публикации в различни българскисборници, брошури, вестници и доклади от научниконференции на горепосочените теми.П у б л и к а ц и и в ч у ж б и н а: „За някоисвоеобразия в оценяване историческото дело наСъединението” в.”Дриновський збiрник” т.1,Харькiв-Софiя, 2007.; „Кишиневската младост над-р Анастасия Головина” – In:
ara moldovei incontextual civiliza
 
ei europene. In honorem dr.hab.Georghe Gon
 
a – professor universitar. Ci
inau, 2008.;„Бессарабские болгары – ополченцы в Русско-турецкой войне (1877-1878 г.)”– в. ”Краеведческийвестник Измаилского историко-краеведческогомузея Придунавья. Выпуск 2. Измаил, 2008.
180 ГОДИНИ ОТРОЖДЕНИЕТОНА ВАСИЛЛЕВСКИ
(ПРЕЗ ПОГЛЕДАНА ДВАМАВЕЛИКОТЪРНОВСКИПРОФЕСОРИ)
 
Ф О Р У М 
, бр. 3, 2018 г.
3
неотричайки революционния терор по принцип,проф. Стоянов намира, че прилагането на тозикурс в условия на новосъздаваща се, неукрепна-ла и с недостиг на финансови средства комитет-ска организация, през лятото и есента на 1872г. не само не е полезно, но е и вредно за бъдеще-то на ВРО. Нещо повече – чужд на идолопоклон-ството, Стоянов счита това за значителнагрешка на Апостола.Без да допускаме омаловажаване или подце-няване труда на проф. Павлов, който не отричаизобщо допускането на слабости и грешки и отстрана на Апостола, трябва да посочим, чеотличният стил на изложение върху фона нашироката панорамна картина на регионални инационални процеси, силната фактологичнауплътненост в изложението, в книгата бледнеятпред ревностната защита на всичко, сторено отЛевски. Или пък се стига до омаловажаване назамисли и действия, които биха хвърлили петновърху идеализирания образ на Апостола – напр.замислите да бъде ликвидиран Христо Георгиевв сътрудничество с Христо Иванов-Големия,личният краен критицизъм към Г. С. Раковски. Вкнигата на проф. Стоянов мотивирано се защи-тава, че тезата за „чиста и свята република“, про-карана в Каравеловия в. „Свобода“ (февруари1871 г. в дописка, приписвана на Левски), еконюнктурно-манипулирана от Н. Кондарев и чев нея става дума за „свобода и всекиму своето“.Макар и да стои на същото мнение, по отноше-ние на принципа за републиката, проф. Павловне приема тезата на своя бивш учител, честилово-езиковият анализ на съдържанието натекста в дописката говори повече за
авторство
,а
не за редакторство
 на този документ отстрана на Л. Каравелов. Затова и публикувадописката изцяло в книгата си към раздел„Документи“, което не следва да квалифицирамекато значима грешка, ако не фигурирашезаглавие „Дописка...“. Само че аргументите наСтоянов не са оборени ни най-малко.Сериозен дисонанс съществува между два-мата професори и по отношение оценяванетона съвместното живеене на В. Левски и Хр.Ботев в крайбукурещката вятърна мелница прездекември 1868 г. Проф.Стоянов намира, четакова съжителство най-вероятно не е имало,че то е по-късно митотворчество, излязло изподперото на Захари Стоянов (с. 38 – 44), койтоприема на доверие устни разкази на КироТулешков, постоянно неможещ да намери ужопазени от него писма на Ботев. В дух настранична интервенция по казуса, бих допълнилтова, че търновецът К. Тулешков, който понареждане на Букурещкия БРЦК се заселва вБолград като директор на Болградскатапечатница към гимназията и започва издаванетона в. „Български глас“, е първият, дръзнал даподготвя биография за убития свой близък Хр.Ботев още през есента на 1876 г., като за издава-нето на брошура по този повод търси спомоще-ствователи... Такива обаче не се намират иподготвената от него
биография
не вижда бялсвят. Тулешков предава запомнени от него„наизуст“ писма от живия Ботев и ги разказвана З. Стоянов, който с емоционално обагренотоси перо ги представя като чиста реалност и...така се ражда митът за съвместното съжител-ство на Ботев и Левски. Тулешков, за разлика отЗ. Стоянов, умира късно (в 1904 г.), без да откриеБотеви писма в архива си и да вземе отношениепо вълнуващите обществеността проблем заблизостта между Ботев и Левски.Бие на очи различният методологичен подходна двамата автори при осветляване на различнивъпроси около биографията на В. Левски. Павлове по-склонен към идеализация на нашиянационален герой № 1. За Стоянов величиетона В. Левски следва да виждаме не в „ориги-нална“ гениалност при загърбване на четниче-ската тактика от времето на Г. С. Раковски, а вспособността му да адаптира, не без грешки ипроблеми, немалка част из опита на европей-ското революционно движение към специфич-ната наша действителност. Като революционер,кръвно свързан с народа в Българско, В. Левски
Васил Левски. Букурещ, 1872 г.

Вознаградите свое любопытство

Все, что вы хотели прочитать.
Когда угодно. Где угодно. На любом устройстве.
Отменить можно в любой момент
576648e32a3d8b82ca71961b7a986505