VII • 1992

ИЗВЕС
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
ВЕЛИКО ТЪРНОВО

• КРЕПОСТТА "РАХОВЕЦ"
• НУМИЗМАТИКА
• ИЗ ФОНДОВЕТЕ НА МУЗЕЯ
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕИ - ВЕЛИ КО ТЪРНОВО

ИЗВЕСТИЯ
V I I /1992

BULLETIN
MUZEUM OF HISTORY VELIKO TURNOVO

ВЕЛИ КО ТЪ РН О ВО
1992
Том V I1/1992 на И зв е с ти я т а на И сторически м узеи — В ели ко Т ърново е п р о ­
д ъ л ж е н и е на И зве с ти я н а О к р ъ ж н и я исторически м узей — В елико Т ъ р н о в о , том I —V
(1962— 1972), том V I/1991. П р ез периода 1976— 1990 г. И стори чески м узей у частвува
в Г одиш ник на м у зеи те о т С еверна Б ъ л га р и я , том I —X V I. съ вм естн о и зд ан и е на
м узеи те в ъ в В ели ко Т ъ р н о в о . Ш у м е н ,-Р у с е , Г аб рово, Л о в е ч , Т ъ р го в и щ е и Р а зг р а д .

Р Е Д А К Ц И О Н Н А К О Л Е Г И Я : ст. н. с. к. и. н. К инка П анайот ова (гл авен р е д а к т о р ),

и. с. П а в л и н а В лиО коаа (с е к р е т а р ), и. с. к. и. н. В и си л
М утафов, н. с. к. и. н. П ет ко М ач ко вск и . и. с. Н е вя н а
Б ъ ч в а р о в а , н. с. И в а н Ц г р о в , н. с. Хитко В а ч е в

С П О М О Щ Е С Т В О В А Т Е Л И ; Р е д а к ц и о н н ат а к ол еги я и авторките

© АВТОРСКИ К О Л ЕКТИ В
И. А лскслев. X. В ачен, И . Б ъ ч в а р о в , Т. М инчева, К. П ан ай о то п а, В. С тан ч ева.
Д . Н инов. П. С танев, В. И л ч св а, П . В л а д к о в а . И. Ц ъ р о в , С. С ул тон а. А. П иса
рев. X. Х аритонов. В. М у таф о в , Т. Р о ге ва , Ю. Г ен чева. Д . К осева. К. С тавра*
кнев. Н. Б ъ ч в а р о в а

/S B N 95*1 4 3 9 - 0 8 6 1 - 5 8 - 8 8
 СЪДЪРЖАНИЕ — CONTENTS

Йордан Алексиев. С р едн овековн ата к реп ост „ Р я х о в е ц “ при Горна

Хитко Вачев О р я х о в и ц а ........................................................................ 7

Y о г d a n A I е х i е v. T he m ed ie v al fo rtre ss of ..R y a h o v ets“ n e a r to w n

Hitko V aichev o f G o rn a O r y a h o v i t s a ....................................................40

Иван Бъчваров М онетни находки ет креп остта ..Р я х о в е ц “ 41

Ivan Butchvarov C o in fin d in g s in the fo rtre s s o f „ R y a h o v e ts“ 53

ИСТОРИЯ - H ISTO R Y

Тянка Минчева О ш е з а участието на ж ени те от П ъ р в и Т ъ р н о в ­

ски револю ционен о к р ъ г в А п рилското в ъ с т а ­
ние 1876 г о д и н а ..............................................................59

Т у а пс а М inс hе v a W om en from V elico T u rn o v o re v o lu tio n a ry dis-

tr ic tta k in g p a rt in th e A pril u p ris in g of 1876 . 72

Кинка Панайотова С то п ан ск ата сгр у кту р а на Г орна О ряховиц а

през периода 1878— 1944 ......................................... 73

Kinka Panayotova E co n o m ic s tru c tu re o f G o rn a O ry a h o v its a in the

p erio d 1 8 7 8 -1 9 4 4 .................................................... 91

Кинка Панайотова, П р и н о съ т на Константин, Н ед я л к о и А нгел Ка-

Ваня Станчева ранеш евн в общ ествено-политическия и к у л т у ­
рен ж и в о т на В ели котърновски я к р ай 93

Kinka Panayotova. T he c o n trib u tio n of K o n s ta n tin . N e d y alk o a n d

Vanya Stancheva A n g el K aran esh ev i to th e so c ial, p o litica l a n d
c u ltu ra l life in th e re g io n of V elico T u rn o v o 115

АРХЕОЛОГИЯ - A RCH A EO LO G Y

Л азар Нинов, Ж н во тн о в ъ д н я и ловностопанска дейност на

Петър Станев населението от неолитната селищ на м огила Са-
м оводеке ........................................................................ 117

Lazar Ninov. S to c k -b ro cd in g an d h u n tin g in th e se ttle m e n t

P et er Stanev m o u n d of S am o v o d en e in n eo lith ic tim es . 125
Вълка Илчева Глинена идолн а п л асти ка от праисторнчсското
селищ е Х отннц а— В о д о п ад а 127

Valca I Icheva C lay idol p la s tic s from the p re h isto ric se ttle m e n t 133

Павлина Владкова П роучвани я на р и м ската и р а н н ови заи тн й ск ата

кул тура във В ели котъ рн овски я регион. Р е з у л ­
тати и п р о б л е м и ..............................................................135

Pavlina Vladkova R om an a n d e a rly b y z a n tin e c u ltu re in the re g io n

of V elico T u rn o v o . R e su lts a n d p ro b lem s 146

Иван Църов М едицински и ф арм ац ев ти чн и инструм енти и п о ­

собия от Н нкоп олнс а д И стр у м к г р ад с к ат а му
тери тори я ........................................................................147

Ivan Tsarov M édical a n d p h a rm a c e u tic a l e q u ip m e n t a n d in-

fs lr u m e n ts from N icopolis a d Is tru m a n d p e r ta i­
n in g te r rito ry ..............................................................152

Соня Султова Т еракотови с тату етк и на А ф роди та от к е р а ­

мичния ц ен тъ р в Б у т о в о ......................................... 153

Sonya Soultova T e rra c o tta s ta tu e s of A p h ro d ite from th e ceram ic

c en tre in B o u t o v o ..............................................................157

Атанас П ясарев А рхеологическо проуч ване на о б ект 12— С на

хъ лм а Ц а р е в е ц в ъ в В ели ко Т ъ р н о в о . 159

Atanas Pissarev A rcheological e x c a v a tio n s o n th e h ill o f T sa re v e ts

site 12—C in V elico T u rn o v o 169

Христо Ха р н т о н о в К л аси ф и кац и я на н ах о д к и те от монети, и зп ол ­

зувани с вторична ф ун кц и я през XV— X V III
Еек на т ер и то р и ята на дн еш на С еверн а Б ъ л га р и я 171

C hristo Haritonov C la ssific a tio n of c o in fin d in g s u sed w ith a s e ­

c o n d ary fu n c tio n d u rin g X V — X V III c e n tu rie s on
the te rrito ry of the n o rth e rn p a rt of p re se n t day
B u lg a ria • ............................................................. 191

ЕТН ОГРАФ И Я - E T H N O G R A PH Y

Васил Мутафов Е тнодем ограф ски, социален и стопански облик на

град Горна О р ях о ви ц а — XV — X V III век 193

Vassil Moutafov The E th n o d e m o g rap h ic, so c ial an d econom ic life

in th e to w n of G o rn a O ry a h o v its a in X V II c e n ­
tu ry .................................................................................. 212

Теодора Рогева Н ародни обичан при брем енност, р а ж д а н е и о т ­

гл еж дан е на детето в Л я ск о в е ц и околните села 215

Teodera Rо g hеv a C u sto m s c o n n ected w ith p re g n ac y . ch ild b irth and

b rin g in g u p of c h ild ren in th e to w n of Lyasko-
v ets a n d th e v illa g e s n e a rly . . . . 225

4
 КОНСЕРВАЦИЯ - CONSERVATION

Юлия Генчева К онсервацнон но-технн ческа експ ерти за на гл и ­

нено с ъ о р ъ ж е н и е о т неолитна селищ на м огила
С а м о в о д е н е ........................................................................227

Julia Olientcheva C o n se rv a tio n a l-te c h n ic a l e x p e rtis e of p o tte ry

e q u ip m e n t in th e n e o lith ic se ttle m e n t m o u n d of
S a m o v o d en e ..............................................................233

И З Ф О Н Д О В Е Т Е НА М У ЗЕ Я - FR O M T H E F O N D S O F T H E M U S E U M *

Н у м и зм ати к а .................................................................................. .......... 234

(Обръщ ение на Т ъ рн ов ск ата общ ина от 1867 г о д и н а ................................................... 235
П ротокол от изборите за В торото В ели ко Н а р о д н о събр ан и е 1881 година . 236

ХРОНИ КА - C R O N IC L E

Д и ам а Косева И кони от В ели котърновски я м узей по светов*

ннте излож бени за л и 238

Diana Kosseva TUe icons of T u rn o v o a t the w o rld ’s exh eb itio n

h a lls ......................................... 238

Невяна Бъчварова Х роника 1991 . 242

N evуana Bach varov a C ro n lcle 1991 . • . 242

 И звести я на И сторическия м узей В елико Т ъ р н о в о V t 1/1992
B u lle tin m uzeum of h isto ry V eliko T u rn o v o V I 1/1992

СРЕДНОВЕКОВНАТА КРЕПОСТ „РЯХОВЕЦ“

ПРИ ГОРНА ОРЯХОВИЦА

Й С Р Д А Н А Л Е К С И Е В , Х И Т К О В А Ч ЕВ

Един от най-важните проблеми, стоящи пред българската археоло­

гическа наука, е изясняването на поселищната структура на средно­
вековната българска държава и произтичащите от нея въпроси за з а ­
раждането и развитието на средновековния град, за характера на ук­
репителните съоръжения и крепости, за облика на средновековните-
селища. През последните години се забелязва повишено внимание към
българските крепости от късносредновековната епоха. Това е резул­
тат от факта, че тези крепости предлагат богата информация за съ-%
ществени страни от историческия процес, за формирането и функциони­
рането на средновековния град.
Върху някои от гореизброените проблеми бяха съсредоточени н а­
шите изследвания в продължение на един петгодишен период. В н а­
стоящата работа представяме резултатите от археологическото проуч­
ване на средновековната крепост „Ряховец“ , разположена до днешния
град Г. Оряховица.

Крепостта „Ряховец" в светлината на историческите извори

Най-ранните засега известни сведения за крепостта в писмените

извори намираме в „История“ на византийския хронист Георги Пахи-
мер. Описвайки събитията след битката при р. Скафида през август
1304 r., той пише:1 Тон остави в него (Адрианопол) императри­
цата и след като се помоли на Богородица, на двадесет и трети по*
сейдон (август 1304 г.) нахлу враждебно в земите отсам Зигос (на
юг от Хемус; в случая това е Сърнена гора), която наричат още Ро-
мания (Романия тук означава Тракия) и подновявайки старата norof
ворка, обърна в мизийска плячка земите от Ряхово2 до Стилбнос3 и
чак до Копсис* и отряза Елтимир5. А като извърши отново същите
опустошения и прекоси за кратко време вражеската земя, той се з а ­
върна в Орестиада. Когато нмператоровият брат Теодор извести то­
ва с писмо до императрицата Мария, хомонимът Ряхово предизвика
смут в императора. Защото той знаеше от мълвата за Стилбнос и
Копсис. А когато попита за Ряхово, чу, че е разположен близо д о?
пределите на Търново откъм южната страна на един ден път от него.

7
Той взе изцяло написаното за шега. И не можа д а съпостави разполо­
жените надалеч (едно от друго места) и естествено смяташе, че е на­
правена необмислена смелост, ако това е било направено, и, че то
представлява непосредствена опасност за нахлулите. Обаче имаше
всъщност едно друго едноименно Ряхово, което звучеше много близ­
ко. Него хората, които говорят умалително, го наричат Ряховица6. Т а ­
ка смущението нзчезна и истинността на писмото бе потвърдена7."
От посочения текст на византийския хронист става ясно, че зн а­
чително по-отдалечената от империята крепост е доста по-популярна в
нейната столица. Това от своя страна подсказва както самостоятелната,
така и общостратегическата й значимост в подстъпите към столнцад-а
Търновград. Труднообясннма остава грешката, допусната от Пахи-
мер по отношение разположението на Ряховец, който отбелязва, че
тя се намира на един ден път южно от престолния град. Въпреки ос-'
къдната информация, съдърж ащ а се в изворите, от нея могат да се
направят някои предварителни изводи; I) в началото на XIV в. кре-<;
постта играе значителна роля в отбраната на столицата; 2) налице са»
косвени данни, че изграждането и утвърждаването й трябва д а се раз­
глежда синхроннс с Търново.
Другото упоменаване на Ряховец в изворите е свързано с нейните
последни дни. В поемата на Мнхаел Бехайм „За това как крал В л а ­
дислав се е бил с турците“ се съдърж ат ценни сведения за българските
земи. В края на произведението авторът посочва непосредствения из­
точник, послужил му при написването. Това е разказът на Ханс Мер-
гест, взел участие в похода на полско-унгарския крал Владислав III
Ягело в българските земи през 1444 г. Този очевидец и непосредствен
участник в събитията бил пленен от турците и престоял 16 години я
затвора:

.. песента съчиних аз,

когато Ханс Мергест ми даде сведения,
950 той самият е участвал в битката,
той е бил пленник при турците над шестнадесет години.
Аз, Михаел Бехайм ви разказвам това,
което ми беше разкрито.8

Според Хр. Коларов, който публикува пълния текст на Бехаймо-

вата поема, тя е написана през 1460 г. или непосредствено след нея9ч
Описвайки събитията, свързани с похода, Бехайм пише:

И на четвъртия ден от похода

дойдоха те при един укрепен град,
той беше Шилтерн (Никопол) наричан,
365 вътре имаше много православни
и също ужгсно много турци.
Православните скочиха през стените
370 и отидоха при унгарците.
Тогава на петнят ден бе градът превзет
и изгорен веднага и напълно разрушен.

Н а първия ден те достигнаха бързо

при един замък, РАХАУЧ (к. н.) наречен.

8
385 конто беше разрушен от тях.
Когато християните по име85
дойдоха при него със своята мощ,
турците още през първата нощ
избягаха всички заедно.
З а м ъ к ъ т изгориха до основи.
390 Кръстоносците86 останаха да починат
и стояха два дни тука.

В изследването си Коларов отбелязва, че преминаването на ар*

мнята е станало между 18 и 22 септември 1444 г., като се водили бое­
ве с турците10. Присъединяването на влашкия воевода Влад Дракул
с 4000 души е станало при Никопол11. Хр. Матанов приема, че „пред­
вожданите от Владислав 111 Ягело и Ян Хуниади военни отреди се съ­
брали на 1 септември 1444 г. в Оршова и там се прехвърлили на дес­
ния дунавски бряг. При Никопол към тях се присъединил с 4000 леки
конници влаш кият воевода Влад, като по този начин общата численост
на кръстоносната армия достигнала до 20 000 души12.
На шестия ден от похода войската на Владислав III е била в Н и ­
копол. Разстоянието от Никопол до крепостта „Ряховец“ те са изминали
за един ден, т. е. ако приемем, че разстоянието от Оршова до Никопол
е изминато за четири дни (кръстоносците водят боеве с турците), на
петия ден превземат Никопол и един ден пътуват от там до Ряховец..
Кръстоносните войски са били там между 24 и 28 септември 1444 г.'
Те са стояли два дни в Ряховец, за да си починат, през което време из­
пращ ат и отряд от 500 човека до Търново и след като разрушават и
опож аряват крепостта, продължават своя поход. В такъв случай най-
вероятно разруш аването и изоставянето на крепостта е станало меж­
ду 26 и 30 септември.
Пръв, който локализира Рахауч у Бехайм със средновековната}
крепост Ряховнца (при Г. Оряховица), спомената още у Георги Па-
химер в неговата „история“, е Константин Иречек13. Според него от
Никопол кръстоносците продължили за Свищов и оттам по пътя за
Шумен превзели Ряховица, като 500 войници били изпратени към
Търново. Вехайм според Иречек погрешно сочи, че отрядът към Т ъ р­
ново е изпратен от Шумен.
Карел Ш корпил, конто също проучва пътя на кръстоносната ар
мия, смята, че от Свищов същата се е движила по стария римски
път, преминавайки край останките на Никополис ад Иструм (при с.
Ннкюп, Великотърновско), достигнала до крепостта Рахауч. След като
едно отделение на християнската войска било отблъснато от Търно-‘
во, армията продължила по римския път Никополис ад Иструм—Мар-
цианопол към Нови п азар14.
Според Ал. Кузел след като преминали Дунава при Оршова, кръс­
тоносците превзели Видин и Никопол, откъдето за един ден стигнали
до Рахауч, опожарили крепостта и престояли два дни. След това н а­
влезли в „истинска Турция“ и на третия ден дошли до Нови пазар
(Енн пазар) и след като превзели крепостта, останали да почиват че­
тири дни15. Продълж или до Шумен, превзели го на третия ден, а д о
седмия почивали. През това време според Бехайм е бил изпратен от­
рядът от 500 души към Търново, но тамошните турци избили триста
от тях, а останалите се завърнали. Кузев счита, че няма съмнение по*
отношение на посоката на движение от Никопол — армията се движела

9
 \

към Оряховица (крепостта Ряховец). Кръстоносците са вървели по

средновековния път между столицата Търиов и един от значимите гра­
дове от времето на Второто българско царство Никопол (по този път
през 1469 г. били пренесени мощите на св. Иван Рилски от Търново,
към Средец и оттам за Рилския м анастир)16. Горепосоченият автор
приема Оправката на Иречек, че отрядът към Търново е изпратен от
крепостта Ряховец, като посочва, че по това време в търновската кре­
пост наистина е имало гарнизон17. След Ряховец войските на Владислав
111 Ягело са продължили към Шумен, както посочва още Иречек, а не
към Нови пазар, т. е. те са се движили по един от най-важните съоб ­
щителни пътища през средновековието (Търново—Оряховица—Прес­
л а в —Шумен—М адара—Провадия—Петрич—В а р н а )18.
От поемата на Михаел Бехайм получаваме сведения за последни­
те дни на крепостта Ряховец. Вероятно тя е превзета от турските на-«
шественици в периода м ай -ю н и 1393 г., като допускаме, че падането и
е станало едновременно със столицата Търновград или малко преди
това. След това в нея е бил настанен турски гарнизон за период от
около 50 години. В края на септември 1444 г. крепостта е опожарена
н разрушена от войските на полско-унгарския крал Владислав III Ягело.
Н а този етап на проучване данни за живот след тази година (1444 г.)
няма.

Описание на крепостта

Първото подробно описание на Ряховец прави Карел Ш корпил19.

Сравнително добрата запазеноет на крепостни стени и съоръжения му
д али възможност да съставя сравнително точен план на крепостта,
която нарича „Кале пещерите4. Според това описание северната кр е ­
постна стена има дължина 365 крачки, започва от източния скален
отвее и с посока 88 градуса продължава на северозапад с леко откло­
нение. Сравнително точно са описани главната порта на крепостта,
разположена в югонзточната част, северната порта, кулата в централ­
ния участък на северната крепостна стена (обр. 1). При описанието
на кулата (означена с Р в плана на К. Ш.) той споменава за същест­
вуването на „подземен път със свод отгоре, според предание на тукаш-
ното население е водил чак до старо Т ърново... Според този подзе­
мен път-пещера е и сегашното название на крепостта4*20. В края на
своето описание Шкорпил споменава още едно предание: тук според
населението била „българска тарапана“, т. е. място, „гдето българ­
ските царе са секли пари и затова близките и далечни малджии много
често посещават тези места, както показват многобройните изкопни
трапове в крепостта и околностите й“21.
Значението на тази крепост К. Шкорпил посочва като особено
важно, тъй като е разположена на главния път, свързващ Д ун ав а с
Червен и Търново и „следователно за пазене на старата българска сто­
лица Търново“22. Краят на живота й той отнася към 1444 г. и го
свързва с похода на Владислав III Ягело. Според него няма съмнение,
че „гореописаната крепост и названието „Рахаутш“ е изкривено рт
Оряховец, старото название на сегашния град Горна Оряховица“23.
Върху този проблем се спира и Ал. Кузев, който счита, че Рахруч
е понемчена форма на име, ксето съдържа звука Ч, и изключва в ъ з­
можността то да се отнася до дунавската крепост Оряхово или Р а з ­

10
град24. Според него споменатият по-горе Ханс Мергест е чул турски­
те имена на градове и крепости, конто в поемата на Бехайм са пре­
дадени в понемчена форма (напр. Търново е Тернове от турската«
форма Търнови)25. От тук става ясно, че Рахауч е понемчената фор-'
ма на турското РАХУВИДЖ Е26 от българското име Ряховец или Ря-
ховнца (крепостта при Горна Оряховица27.
Върху етимологията на името Ряховнца (Ряховец) се спират р а з ­
лични учени. Според Н. Ковачев името се извежда от о р е х , т. е. то
принадлежи към групата названия на селища по имена на растения,
„обичан начин на назоваване от славяните“28.
Интересно, но поне засега недоказано, е предположението на В.
Николов и Ил. Константинов за извеждането па името на крепост­
та от персийската дума РАХ (път, друм). Те отбелязват, че „тази
етимологня става много вероятна, като се има предвид, че наблизо се
намират местностите Бахадар и Бабенец, чиито имена също имат из­
точен произход. Засега наличието на трите топоиима остава за га д к а “29.
В ново време в малкото публикации, посветени на крепостта Р я ­
ховец, се преповтаря описанието на К. Шкорпил30.

Мястрто на крепостта „Ряховец" в отбранителната система

за защита на столичния Търнов

Укрепителната система от времето на Второто българско царство

(ХП—XIV в.) е подчинена на принципа за организиране на кръгова
отбрана около адмнннстративно-военннте центрове. Въпросът, който ни
интересува е: какво е мястото на крепостта Ряховец в отбранителната
система за защита на Търновград и взаимодействието й с отделните
степени на отбрана. Според М. Харбова около престолния град се
развива концентрична отбранителна система с радиална съобщителна
мрежа, която включва три пръстена31. Във външния охранителен т а ­
къв, срещу нападения от север-северонзток са включени Никопол, кре­
постта при Пнргово и други по-малки укрепления по долината на
р. Черни Лом, а на юг — Тича, Боруй, Копсис. Във втория отбрани­
телен пръстен участват Ловеч, Крън, Мъглиж, Твърдица, крепостта
при Кнпнлово. Прякото нахлуване от север е възпирано както от р.
Дуиав, така и от отбранителните съоръжения по нейния бряг.
Крепостта „Ряховец“ е в първия укрепителен пояс, в който са вклю­
чени крепостите при Джулюница—Златарица—Килифарево—Сухиндол—
Севлиево32. Н а базата на този установен вече факт, усилията в б ъ ­
дещите проучвания трябва да бъдат насочени към изясняване на воен-
носъобщителннте връзки между отделните крепости помежду тях и
столичния град.

Резултати от археологическите проучвания

Крепостта „Ряховец“ се намнра на около 7 км северно от столич­

ния Търновград и на 3 км от днешния град Горна Оряховица, върху
северните склонове на Арбанашката планина. Тези склонове са про-
рязанн от къси долини (боазн): Източен или Долен (Краен) боаз, през
който преминава съвременният път от Горна Оряховица—с. Поликраи-
ще—Русе; Среден боаз — на около 1 км западно от Източния; Горен

11
 боаз, през който протича малката река Габер. Между последните два
боаза се издига върхът, върху който е била построена крепостта. С а­
мото възвишение е естествено защитено от изток, юг и запад от с к а л ­
ни отвесн с височина от 15 до 30 м. От подножието им към дъното на
боазите се спускат стръмни склонове. Доста стръмен е и северният
склон, който „пада" към долината на р. Янтра след пролома Дервент.
(обр. 1-6)
Първите редовни археологически разкопки започнаха през 1985 г.33
Те бяха организирани на два сектора: 1 — крепостни стени (главна
порта, източна и западна крепостни стени, северна и западна порта,
северна бойна кула) и II — южно подножие на крепостта.
Локализацията на главната порта па крепостта Ряховец бе улес­
нена от обстоятелството, че К. Шкорпил е направил едно описание на
видимата тогава архитектура, допълнено от един план (обр. 1-в)34.
Разположена в югонзточната част на възвишението, към портата води
удобен подход. Посоката му е югозапад-североизток, широчината —
около 2,5—3 м. От едната му страна сс издига скалният венец, върху
който е изградена югонзточната крепостна стена, от другата надолу
се спуска стръмен склон. В североизточната си част комуникацията се
разширява, като се образува площадка в размери 4 X 5 м. Това е не­
обходимо за ориентирането на прохода на портата, която се намира
под почти прав ъгъл спрямо подхода към него. Самата порта е офор­
мена в ос север-ю г върху тясна тераса с ширина около 12—15 м н
дължина 60 м. Общата денивелация на терена е от север към юг. От
запад терасата е ограничена от стръмен склон, от изток — сравнител­
но висок скален венец (5—6 м ), от север — до подножието на скален
венец (височина около 2,5 м), над който е следващата тераса.
Проходът на главната порта има обща дължина 15,80 м и е за т­
варян от три последователни врати (обр. 2). Първата от тях се намира
в неговото начало и е оформена от двойка пиластри с размери: изто­
чен — 1,20 X 0,40 м, западен — 1,25 X 0,38 м. З а д последния се р а з ­
кри осовият камък, в който бе запазена и желязната обувка на врат-
ната греда. Широчината на прохода между пиластрите е 2,40 м. Тук
трябва да отбележим, че при оформлението на двете му страници е
налице определена асиметрия, наложена от особеностите на терена.
Пиластрите, оформящи втората врата, отстояват за разстояние от вече
споменатите съответно на: източен — 3,60 м, западен — 4,40 м. Р а зл и ч 1ги
са и размерите им (източен — 1,70 X 0,40 м, западен — 1,20 X 0,30 м).
Несъответствията са преодолянн чрез разминаване на южните лица,
докато северните са в една линия, тъй като те образуват надлъж:ната
ос на вратата. Двете двойки пиластри са свързани конструктивно със
страниците на прохода. Същевременно помежду си те са свързани с
помощта на банкет, върху който са поставени осовите камъни (обр. 3).
Полученият отстъп по отношение на широчината на прохода над бан­
кета е наложен по функционални съображения. В така получените
оширения са прибирани крилата на вратите при отваряне. Чрез това
конструктивно решение са преодолени проблемите, произхождащи от
денивеланнята на терена. На разстояние 2,40 м северно от западния
пнластър на втората врата е оформено шнроко отклонение, което во­
ди почти перпендикулярно на склона към вътрешността на крепостта
(обр. 4). Очакванията, че това може д а е пешеходно отклонение, не
се потвърдиха. Голямата денивелация на терена в тази част може да
бъде преодоляна само със стъпала, а такива при проучването не се

12
откриха. От севср отклонението е оградено със зид, при който се ре­
гистрират значителни различия от останалите градежи (напр. по-
лошо и като че ли набързо извършено строителство, недобре оформени
лица, използване на калова спойка с примеси на жълта глина). На
разстояние 3,60 м северно от източния пиластър на втората врата,
страницата на прохода се разширява на изток с 0.G5 м. Дълж!нната на
това разширение е 2,50 м, след което проходът се стеснява от пнласт-
рите на третата врата и има ширина 2,05 м (обр. 5). Самите пиластри
имат размери: източен — 0,82 X 0,27 м; западен — l t03 X 0,29 м.
След вратата проходът върви кран вътрешното лице на източната кре­
постна стена, която има посока север-североизток, съобразена с тази
на скалния венец. Трябва да отбележим, че западната страница на
прохода в тази част е градена доста небрежно и както изглежда
набързо (тя има характера на градежа на северната страна на споме­
натото западно отклонение и по вепчко изглежда са едновременни, а и
спойката е калова). Промяната в начина на строителство едва ли мо­
ж е д а се обясни само с това, че в северна посока зидът, с който е
оформена страницата, изпълнява функциите и на подпорен спрямо
насипите по склона. Най-вероятно н двата градежа трябва да се свър­
ж а т с някакво преустройство, причините за което са неизвестни. Н а ­
личието на следи от силен пожар (опалени до червено камъни, пепел,
парчета въглени и опалена глина) подсказва, че е било използвано
значително количество дървен материал (обр. 6).
Източно от прохода е оформена площадка с размерн 8,40 X 8.20 м
(обр. 7). Размерите и дават възможност за изграждане на кула с а ­
мо от източната страна на прохода или разположена върху нея и
над прохода надвратна кула (обр. 8). При описанието на портата К.
Шкорпил допуска покритие на прохода с полуцнлнндричен свод, но
сега от него са запазени следи само при пиластрите на третата врата
(обр. 9)- Източно от нея се оформя друга площадка с размери 5,40 X
3,60 м, където също може да се изгради кула или някакво друго от­
бранително съоръжение.
Настилката на прохода на глинената порта е от едър трамбован
чакъл от т. нар. „шосеен тип“ : Същата настилка има и улицата, която е
осмовната комуникация, водеща към вътрешността на крепостта (обр.
10). Широчината li е около 2,70—2,80 м. като постепенно се стеснява
до 2,20 м. На около 10 м след портата улицата променя посоката си
от север на северозапад. Тази промяна е наложена от особеностите и
денивеланнята на терена. Достигайки на северозапад до сравнително
нисък, но непреодолим скален венец, улнната чупи почти под прав
ъгъ л на югозапад към вътрешността на крепостта.
Д р у г тип настилка бе разкрита в участъка след третата врата.
Тя е изпълнена от каменни плочи (с приблизително еднакви размери
0,40 X 0,30 м), върху които има следи от полепнал хоросан. Това под­
сказва, че същите са използвани вторично най-вероятно взети след
някакво частично разрушение. След демонтирането им се установи, че
са положени върху пласт жгьлта глина с дебелина около 0,08 м, н а­
сипал за подравняване на терена. Установи се, че под жълтата глина
е запечатан пласт пепел и въглени (дебелнна 0.05 м), който лежи вър­
ху улнчната настилка от т. нар. „шосеен тип“. Настилката от каменни
плочи при третата врата, както и градежите на западната й страница
носят белезите на бързо и в известна степен небрежно изпълнение.
Трябва да отбележим, че нивото на каменната настилка съответствува

13
па нивото ма зидовете, за които се установи, че са изградени върху
разрушения. Споменатите зидове са изградени от западната V rpana па
средновековната улица, предназначени да я предпазват от свличания­
та на склона.
И з т о ч н а т а крепостна стена се развива северно от главната
порта, като следва извивките на скалния венец, конто в този участък
има височина 10—15 м. Проучена е на дължина 45 м до участъка, в
който северната и част достига до нисък скален венец, по-точно до
неговата дол на част. Западно от стената, т. е. в защитеното от нея
пространство, споменатият скален венец е стъпаловиден със следи от
допълнително оформени стъпала за осигуряване на по-добра връзка с
по-високата, около 3 м горна тераса. Независимо от факта, че върху
последната не се разкриха останки от градежа на стената (само на
отделни мсста личат хоросаиовн петна по с к а л а т а ), характерът на те ­
рена и изискванията към средновековната фортифнкация обуславят
предположението, че та к а в а е съществувала. Най-вероятно северният
край на източната стена след достигането на скалния венец се „качва“
на горната тераса. Вероятното й трасе е минавало по ръба на източ­
ния скален венец (там се локализираха хоросановите петна), където
след около 30 м се свързва със северната крепостна стена. Ширината
на крепостната сила в запазените участъци е 2,80—3 м.
Ю г о н з т о ч н а т а крепостна стена започва от главната порта,
продължава в югозападна посока, следвайки скалния венец. Послед­
ният има височина 3—4 м в близост до портата, която се увеличава в
югозападно направление, достигайки до 20 м. В подножието на този
скален венец преминава подходът към главната порта. Следвайки из­
вивките на венеца, стената е достигала до най-високата тераса на
югозапад. По-добре запазени сектори от нея се разкриха в близост до
портата, докато в противоположния й край личат само отпечатъци от
подложката й. Ширината и е била около 1,80—2 м.
В разкритите участъци от източната и югонзточната крепостна сте­
на няма данни за преправки и е установен само един строителен пе­
риод.
С е в е р н а т а крепостна стена започва от високия източен скален
венец (където е била вероятната връзка с източната крепостна стена).
Оттам продължава на за п а д по сравнително най-удобния хоризонтал
на северния склон. Д ъ л ж и н а та й е около 280 м. П роучванията бяха
съсредоточени в три сектора: източен участък (дълж ина около 30 м),
в конто е проучена и северната порта; централен участък (бойна ку­
л а ); западен участък (връзка между северната и зап адн ата крепост­
ни стени).
В източния сектор стената е фунднрана върху скала. З а израв­
няване на терена е изливана хоросанова подложка с дебелина около
0.10—0,12 м и върху нея е полаган първият ред камъни. Дебелината
варира от 2,80 до 3,20 м. Зидарията е изпълнена от добре обработен
местен камък, като в някои участъци личи стремеж към оформяне на
редова такава. Най-голямата запазена височина в този участък е
около 3 м.
С е в е р н а т а порта се намира на 18 м западно от източния
скален венец (означена с К по плана на К. Ш корпил). Подходът към
нея с трудно достъпен (в този участък е най-голяма денивеланнята на
склона). Най-вероятно той е от запад, ако приемем, че трасето му е
преминавало покрай северната крепостна стена.

14
 Проходът на портата е ориентиран в посока север-юг и има д ъ л ­
жина 6,20 м. Широчината му е 2,70 м (обр. 11). Самата порта е била
затворена с две последователни двукрили врати. Първата от тях е
оформена на 2,40 м разстояние от външното (северно) лице на кре­
постната стена. Това е постигнато с помощта на две ошнрения по 0,30
м, като по този начин ширината на прохода става 3,30 м. Втората вра­
та отстои от първата на разстояние 2,05 м, като за оформлението й са
изградени два пиластра с размери 0,55 X 0,34 м. Свързани са конст­
руктивно със страниците на портата. При първата врата е запазен с а ­
мо западният осов камък, при втората са категорични доказателствата,
че вратите са били двукрили. З а д пиластрите, маркиращи мястото
на втората врата, са поставени две варовикови плочки (те са от т. нар.
твърд или мраморизиран варовик, добиван в кариерите при с. Хот-
ница) с размери: източна 1,22 X 0,57 X 0,18 м и западна 0,80 X 0,62 X
0,17 м. Върху двете личат отворите, в конто са били поставени осите
на вратите. Пространството между двете плочи и зад тях е запълне­
но с трам бован чакъл, както е оформена и уличната настилка на глав
пата порта.
Интересни проблеми поставя архитектурното решение на първата
(външна) врата. Не подлежи на съмнение, че ошнреннята зад нея са
предназначени за прибиране на крилата на вратата (тяхната дължина
е 1,50 м, т. е. съвсем достатъчна, за да прибере крило на врата с ве­
роятна широчина около 1,30—1,40 м). Проходът непосредствено преди
тях е преграден с две вертикално поставени плочи (обр. 12) с разме­
ри: източна 1,10 X 0,11 м; западна 1,20 X 0,11 м. От северната страна
плочите са подпрени с помощта на хоризонтално поставени големи
камъни. Възниква въпросът за предназначението на изправените пло­
чи. Обяснението може да бъде търсено в две посоки: 1) става въпрос
за затваряне на прохода и изоставяне на портата, и 2) за оформяне
на праг, до който се допират двете крила на вратата при затваряне.
1Це разгледаме по-подробно съображенията в подкрепа на двете
предположения. В подкрепа на първото трябва да отбележим, че
при проучването се оказа, че проходът е запълнен със средно големи
камъни (обр. 13). Външната страна е изравнена със суха зидария с
външното лице на северната крепостна стена, т. е. изключва се въз­
можността камъните ла са попаднали в прохода при разрушаване на
портата и крепостните стени.
В подкрепа на второто предположение ще отбележим малката раз­
лика в нивата на осовите камъни и прага (нивото му е 0,15 м по-висо­
ко, т. е. височина, напълно достатъчна за праг). Същевременно плочите
са съобразени с оширенията на страниците и поставени непосредстве­
но до ръба на чупката, предназначена за крилата на вратата.
Отбелязахме, че към портата няма удобен подход. Ако приемем,
че т а к ъ в е имало от за п а д (покрай крепостната стена), то в прохода
на портата ще се е влизало след смяна на посоката почти под прав
ъгъл. М ежду нивото на подхода и нивото на прохода обаче съществу­
ва много голяма денивелация, която може да бъде преодоляна само
със стъпала. Вероятно големите камъни, с конто е подпрян прагът,
са всъщност част от тях.
Всичко това д ава основание да изкажем мнението, че северната
крспостиа порта е била предназначена за пешеходци. Сериозен аргу­
мент в това отношение са н резултатите от проучването на комуника­
цията, водеша към вътрешността на крепостта. Вече отбелязахме, че

15
тя с от т. нар. „шосеен тип“. Излизайки от прохода на портата, ули­
цата се стеснява (ширината й намалява до 1,3 м) и променя рязко по­
соката сн. Това е наложено от даденостите на терена. Фактически е
невъзможно улицата да продължава в южна посока, тъй като в тази
част на терена се издига стръмен скален скат. Единствената възмож ­
ност той да бъде преодолян е да се насочи посоката на улицата на
запад и след това на юг. Така са постъпили и средновековните строи­
тели, използвайки единствения възможен подход с широчина около
1,10 м. Самата улица е с много голям наклон, като от юг се заб ел яз­
ват следи от подпорен зид, предназначен да пази от засипване и свли­
чане така образувания проход.
От двете страни на прохода на северната порта има оширения,
конто оформят площадка с размери 8,60 X 6,20 м. Такава площ дава
възможност ла развитие на обема на една голяма надвратна бойна
кула (обр. 14).
На разстояние около 80 м от северната порта в западно направ­
ление се разкриха основите на мощна четириъгълна кула (означена с
Р на плана на Шкорпил), издадена пред куртината. Тя е в конструктив-
на връзка със стената. Размерите й са 5,80 X 3,60 м. Следствие на н я ­
какво разрушение се е наложило кулата да бъде укрепена допълнител­
но. Това е постигнато с помощта на зид, апликиран към нея от север
и изток. Същият има дебелина 1,20 м. Отличава се с небрежното си
изпълнение и пестеливо използване на хоросанова спойка (обр. 15).
В новия градеж са използвани камъни от разрушенията, тъй като по
много от тях има слели от полепнал хоросан. Неопределено кога е
бил направен „пробив“ в цялата дебелина на стената, но навярно
е станало след разрушенията на кулата (обр. 16). Навярно това ра з­
биване е видяно от К. Шкорпил, който го приема за засводен проход,
според преданието свързващ Ряховец със столицата Търнов. Това ве­
роятно му е дало основание да нарече крепостта „Кале пещерите“.
В централния участък на кулата е установена по-отчетлива стра-
тиграфпя, тъй като напластяванията са по-големи. При изкопните р а ­
боти за полагане на основите на стената е прерязан пласт от сиво-
черна пръст, в конто се откриват фрагменти от тракийска керамика
и лакова керамика от римската епоха ( II I —IV в.). Последната има
много близки паралели с керамиката от производствените центрове,
разположени на територията на Никополис ад Иструм. Върху пласта,
заварен при изграждането на стената, се разграничава друг пласт, в
който преобладават материали от XIII в. Този пласт е затрупан с ма­
териали от разрушенията на кулата и стената. В него има дребни и
средно големи камъни с полепнал хоросан и хоросанов трошляк. Върху
него се е образувал нов пласт, най-вече от свличане на материали от
вътрешността, затова в него материалите са от различни исторически
епохи. При кулата на северната стена регистрираните от нас преправки
могат да се отнесат към края на XIV — началото на XV в.,» т. е. по
времето, когато в крепостта е настанен турски гарнизон.
З а п а д н а т а крепостна стена прегражда тесен провлак в з а ­
падната част на хълма, където е налице сравнително удобен подход.
Посоката и е север-юг, като в южната си част стената прави леко
отклонение на югозапад. Дължината й е около 40 м. В северозападния
ъгъл. там. където е връзката със северната крепостна стена, след ня­
колко чупки и отстъпи се оформя маенвна площадка с размери 6,80 X
6 м. Вероятно върху нея във височина се е развивала мощна бойна ку­

16
ла с фронт на запад. Дебелината на стената в различните и участъ­
ци не е еднаква. В северния и край ширината е 3,20 м, а колкото по
на юг отива, същата намалява, за да достигне в южния кран до 2,40 м.
Причините за това строително решение трябва да се търсят в особе­
ностите на терена. Последният има много голяма денквелация от юг
на север. З а да бъде уравновесен значителният натиск на самия терен
и на масивната каменна стена, се е наложило значителното и одебсля-
ване в северния край. Оформянето на бойната кула в тази част е н а­
ложено както от изискванията на фортификацията, така и от по-горе
изказаните съображения. Южният кран на стената не достига до ю ж ­
ния скален венец (съшият има височина 25—30 м, а под него започва
много стръмен склон), а на разстояние 3,90—4,20 м чупи на изток под
прав ъгъл. В така очертания удобен подход към вътрешността на кре­
постта е оформена порта.
З а п а д н а т а крепостна порта има дължина на прохода 8,20 м
и широчина 2,15 м. Северната й страница е оформена от чупката на
западната крепостна стена, която в този участък, както отбелязахме
по-горе, променя посоката си на изток. По такъв начин проходът е
ориентиран в посока изток-запад. Южната страница има широчина меж­
ду 1,40—1,60 м, обстоятелство, наложено от даденостите на терена (от
юг няма добре оформено лице, защото оттам фактически започва скал ­
ният отвее и зидът на страницата се слива с него). В източния кран
на прохода са оформени две разширения с дължина 1,62 м и дълбочи­
на 0,35 м. Същите са предназначени за прибиране на крилата на дву­
крилата врата. Смятаме, че тя е била от този тип поради обстоятел­
ството, че в ъглите на двете ошнреиня бяха разкрити осовите камъни.
Вероятно в западния кран на прохода е имало още една врата, но от
какъв тип е тя, не можем да кажем на този етап на проучване. Това
е поради факта, че именно в западния край проходът на портата е стес­
нен с помощта на маенвна зидария. Същата е с размери 2,15 X 1,10 м
и по такъв начин широчината на прохода става 1,05 м. Това преграж­
дане е станало в един по-късен етап, тъй като тази зидария стъпва
върху настилката на прохода. Същата е т. нар. „шосеен тип“ . Самата
порта е фундирана върху скала в по-голямата си част. Най-вероятно
над портата се е издигала надвратна бойна кула с приблизителни раз­
мери 8 ,2 0 x 6 м. Тя е била изградена от плочссти камъни на хо-
росанова спойка, с подчертан стремеж към оформяне на редова зи ­
дария. Под североизточния й ъгъл бе разкрита част от по-ранна по­
стройка, изградена от плочестн камъни на калова спойка. Същата е
бнла разрушена и след подравняване на терена върху разрушенията
и е издигната кулата и портата. Трябва да отбележим, че при зап ад ­
ната порта няма никакви данни за засводяване на прохода. Същият
вероятно е бил затворен в горната си част с дървени греди, съдейки
по голямото количество въглени, пепел и гвоздеи, открити при про­
учването.
При огледа на южния скален венец не се откриват следи от гра­
дежи или хоросановн петна, които могат да бъдат указание за такива.
Навярно средновековният строител добре е преценил практическата му
непристъпност и го е оставил неукрепен.

2 HîaecTUR. т. VII 17
 Строителна техника и материали

Основният строителен материал, използван при изграждането на

крепостните стени и порти, са местни видове камък. В голямата си
част тон е ломен, като с малко по-прецизна обработка са камъните,
използвани при лицевата зидария, (обр. 17)
Техниката на градеж е имплектон — оформяне на външното и вът­
решно лице на зидарията, а в средата — пълнеж от по-дребни камъни
и обилна хоросанова спойка. Лицата на крепостните зидове и порти
са равин, на места личи стремеж към редова зидария. Спойката е
хоросанова (бял хоросан със значителен примес на речен пясък и дреб­
ни камъчета). За подравняване на зидарията са използвани дървени
греди (сантрачи), полагани по дължината и напречно на зидовете. Н а ­
длъжните са поставяни на около 0,30 м от двете лица. При главната
порта има външни надлъжни сантрачи само на закритите участъци
(двете страници — източна и западна, които остават скрити от тавана
на прохода). Напречните греди излизат на двете лица, където личат
сеченията им. От запазените отвори и легла на гредите, отпечатани
в хоросана, се установява, че са използвани греди с размери 0,20 —
0,30 X 0,15 — 0,20 м, като не винаги имат правоъгълно сечение. Често
се срещат греди само с две изгладени страни — горе и долу, а странич­
ните са оставени заоблени. Напречните сантрачи са поставяни на раз­
стояние от 2 до 2,50 м, а надлъжните — на 1,80 до 2 м.
Крепостните стени и съоръжения са фундирани като правило вър­
ху скалата, върху която предварително е излята хоросанова подлож­
ка с дебелина около 0,10 м. Там където скалният масив е падал мно­
го ниско, теренът е подравняван и са били изкопавани траншеи, д ъ л ­
бочината на които варира от 0,80 — 1,60 м. В тях е била правена под­
ложка от нахвърляни разноформатни камъни, обилно залети с хоро­
сан. Над така оформена субструкция се е изграждала самата стена,
при суперструкцията на която техниката на градежа, както вече отбе­
лязахме, е имплектон.
Строителната техника и материали, използвани при градежа на
фортификационните съоръжения на Ряховец, има редица успоредици с
други късносредновековнн крепости и най-вече с тези от столицата
Търновград35.
На този етап на проучване не можем да кажем каква строителна
техника е използвана при сградите вътре в крепостта, но тя едва ли
се различава от вече установената за разглеждания истор. период.

Крепостта „Ряховец" в светлината на средновековните принципи

на фортификация

Представените дотук резултати от археологическите проучвания на

крепостта „Ряховец“ ще си позволим да разгледаме от гледна точка на
средновековните принципи на фортификация36.
Военнотопографският фактор играе решаваща роля при разпола­
гането на крепостта и определянето на характера на многостепенна
отбрана, при маркирането на главните и второстепенни подстъпи. Ос­
новен топографски фактор са наклонът на терена и неговата пресече-
иост (дерета, естествени прегради, залесеиост)37.
От тази гледна точка изборът на месторазполагането на крепостта

18
Ряховец е в пълна степен съобразен с гореизложените изисквания. От
север преминава р. Янтра, от изток и запад са стръмни боазн, а с а ­
мият връх на хълма, върху които е разположена крепостта, завършва
със стръмни и иепрестъпнн скални отвеси.
Характерно за укрепените селища от времето на късното средно­
вековие е, че компознцнонната схема на крепостните съоръжения не
се повтаря, т. е. всяка има собствена индивидуалност38. От друга стра­
на, крепостните стени и кули, стъпили върху ръба на скалите, из­
растват във височина значително над нивото на преминаване на не­
приятеля. Това доказва (примерите в това отношение са многобройни)
развитието на една- и съща принципна схема за организиране на от­
браната на укрепените ядра39.
Резултатите от проучванията, конто представихме, са категорично
доказателство за приложението на тази принципна схема за организи­
ране на отбраната на крепостга „Ряховец“ .
Вече отбелязахме, че компознцнонната схема на фортификационни­
те съоръжения на различните крепости е със собствена индивидуалност.
Това обаче не изключва някои обши моменти в отделните им елементи.
Така например плановото решение на главната порта на Ряховец, из­
вестните отклонения от главната ос на прохода, защитата с три по­
следователни врати напомня (като идеен замисъл) оформянето на
главния вход на крепостта Царевец в столичния Търнов. Там обаче
дългият тесен провлак върху естествено укрепения скален нос дава
възможност за изграждането на три самостоятелни порти, съобразени с
теренните особености40.
Същевременно кулата над главната порта е изградена в зоната
на разтваряне на крепостната стена, при което в известен участък две­
те части от стените са изградени успоредно една на друга и офор­
мят входното пространство. Тази често срещана схема41 се използува
обикновено в места, труднодостъпни за бойната техника на противни­
ка, при конто начинът на нападение определя характера на отбрана.
Тук стенобойните машини нямат широко поле на действие и отбрана­
та на входа от своя страна може да бъде организирана от по-малък
брой защитници. Зоната пред самата кула, в която неприятелят може
да организира нападението при опит за разбиване на вратата, е добре
защитена от югонзточната крепостна стена (вероятно и по нея е имало
кули), ситуирана така, че да осигурява отбрана на широк фронт. Тес­
ният участък не дава възможност на неприятеля да съсредоточи и го­
ляма бойна сила за атакуване на входа. Най-пряк аналог на такова
ситуационно решение като това на главната порта на Ряховец е реше­
нието на т. нар. Асенова (Малка) порта на крепостта Царевец в сто­
личния Търновград.42 Същевременно при разглежданото от нас форти-
фикационно съоръжение са създадени две допълнителни отбранявани
пространства в зоната на входа. Неприятелят е бил принуден да ра з­
бие последователно три врати, а попаднал в отбранявания проход м еж ­
ду тях, е бил обстрелван и отгоре.
Явно главната порта на крепостта Ряховец е замислена и реали­
зирана по най-оптималния за защита начин. По тази причина при нея
не сме регистрирали строителни периоди. З а такива не смятаме преу-'
стройството на западната страница на прохода зад третата врата и н а­
стилката от каменни плочи върху разрушенията, тъй като то е ча-
етично и не променя идейния строителен замисъл. Самото прсустрон-

19
ство отнасяме към края на XIV — средата на XV в. (1444 r.), т. е.
във времето, когато в крепостта е настанен турският гарнизон.
Северната и западна порта принадлежат към типа съоръжения:
„порта, разтворена в самата крепостна стена и охранявана от разполо­
жена над нея или в съседство кула“43. II двете са ситуирани така, че
подходът към тях преминава покрай крепостната стена и на значител­
но разстояние е успореден на нея. Топа позволява организиране от­
брана на широк фронт още преди неприятелят да е достигнал до най-
невралгичния пункт на защитата, какъвто е портата. От друга страна,
не особено широките комуникации, крепостната стена, от една страна,
и стръмните склонове и скални отвесн, от друга, не дават възможност
да съсредоточи голяма бойна сила. Немаловажно значение играе и
фактът, че за да бъдат пряко атакувани двете порти, трябва да се
промени и ходовата линия с 90°—120 , а това е едно допълнително ус­
ложняване.
Интересно е решението специално при западната порта, където
бойната кула със своето оригннално разположение е потенциална з а ­
плаха за тила на атакуващия неприятел.
При двете порти е оформено допълнително отбранявано простран­
ство, това е отбраняваният проход между двете врати, които би могъл
да бъде допълнително обстрелван отгоре.
Докато главната порта на крепостта е функционирала през цяло­
то време на съществуването, то западната е претърпяла някакви пре­
устройства вероятно в началото на XIV в., а северната е функционирала
като такава до последната трета на XIII в., след което е била затво­
рена44.

Южно подножие на крепостта

Разположено е върху полегат, удобен за заселване склон с него­

лям наклон от север към юг. Едновременно с проучването на крепост­
ните съоръжения започнаха археологически проучвания и на подно-
жението45. Изследвана е ивица с ширина около 30 м в южната част на
склона, ориентирана в посока изток — запад.
В източната част се разкри западната част на сграда, ориенти­
рана по дължина изток-запад. Зидовете и са изградени от средно го­
леми ломени камъни на калова спойка. Основите са фунднранн вър-
ху здрав терен от жълта глина. Членението на сградата напомня за
план на църква, като добре са изявени притворът и западната част на
наоса. От източната страна проучването не е завършено и това затруд­
нява точното определяне на нейното предназначение. Не е разкрит на­
пълно южният й зид в източно направление. Западният зид има широк
вход в средата, като за праг е използвана голяма варовикова плоча
г малка арковидна ниша в горния край (обр. 18). Тя е преу потребен а,
както и подобните плочи при северната порта.
Северно от сградата се разкри успореден на нея зид, който офор­
мя галерия с широчина 2,40 м. Източната му част е разрушена от из­
граждането на пещ с производствено предназначение. Тя има почти
Лравнлна кръгла форма, като диаметърът е 1,20—1,40 м (обр. 19). При
изграждането и са използвани добре обработени каменни блокчета. От
външната страна има каменен „кожух“ от дребни и средно големи л о ­
мени камъни. Пещта има тухлен под, като тухлите (цели и на пар­

20
чета) са поставени върху глинена мазилка. Тухлената настилка, гли­
нената замазка и вътрешната страна на камъните са опалени до керс-
миденочервено. Входът на пещта е от изток, където под нивото на тух­
ления под има оформен улей с широчина около 0,15—0,20 м, с лек н а­
клон навън. Около пещта бяха открити крици и парчета шлак. Н ал и­
чието му около пещта подсказва, че навярно е била металургична. Не
е изключена възможността да става въпрос и за ковашка пещ. Откри­
тите наоколо керамични фрагменти от съдове са от XIV в., към което
време се отнася й изграждането и функционирането на пещта. И зграж­
дането й по това време свндетелствува за разрушаването на източната
част на сградата и изоставянето й, т. е. около средата на XIV в. тя
вече не е използвана по първоначалното си предназначение.
Западно от разкритата сграда бе проучен некропол, който заедно
с нея е ограден със зид на калова спойка (ширина на зида 0,18—0,50 м),
ориентиран в посока изток-запад. Ограждането е от южната част на
сградата и некропола. В западната си част тон чупи под прав ъгъл и
продължава на север по склона.
В така очертаното пространство се разкриха 21 гроба, всички
ориентирани в посока изток — запад. Гробните ями са вкопани в зд ра­
вия терен (жълта глина). Скелетите са сравнително добре запазени.
Погребенията в гробните ями са извършени по християнски обряд
(обр. 20). Ръцете са свити в лактите и са положени върху гърдите
или в областта на таза. При някои гробни ями се регистрира ограж да­
не с изправени плочести камъни или парчета тухли около черепа на
погребания. Гробовете се разкриват в две нива (с разлика в дълбочи­
ната около 0,30 м) без застъпване на гробните ями (обр. 21). В настоя­
щата таблица представяме по-детайлно основните характеристики на
въпросния некропол.
След вдигането на скелетите проучванията продължиха в дълбо­
чина. Разкриха се няколко средновековни жилища. Те са вкопани в
жълтата глина на дълбочина около 0,60 м. Имат правоъгълен план с
леко заоблени ъгли, ориентиран ! по дължината в посока изток — з а ­
пад (обр. 22).

Жилище № 1
Вкопано в жълтата глина па дълбочина около 0,50—0,60 м. Има
правоъгълен план със леко заоблени ъгли. Ориентирано по дължината
в посока изток — запад (дългата му страна е оставала на юг). Р а з ­
мери: 3,20 X 2,75 м. В северозападния ъгъл има слаби следи от опал-
ване — навярно там е било огнището.

Жилище № 2

Вкопано в жълтата глина на дълбочина около 0,60 м. С право-

ъгълна форма и заоблени ъгли. Ориентирано по дължината и з т о к - з а ­
пад. Размери: 3,30 X 2,70 м.

Жилище № 3
Разкри се северно от каменната сграда в южното подножие. Вко­
пано в жълтата глина на около 0,60 м. Има издължен правоъгълен
план със заоблени ъгли. Ориентирано по дължината в посока и зт о к -
запад. Размери 4,10 X 3,45 м.

21
 КАТАЛОГ — НЕКРОПОЛ

РЯ Х О В Е Ц /Ю Ж Е Н Р А Й О Н /

ОРИЕН­ СЪСТОЯНИЕ ПОЛОЖ ЕНИЕ НА Г Р О Б Н А ЯМ А Н А Х О Д КИ

ГРОБ ковчег (вид. разполож ени е, инв. номер)
Т АЦИ Я д ъ л ж и н а (м) РЪЦ ЕТЕ

1 2 3 4 5 6

№ 1 3—И Д обро, череп в ъ р х у ля- Д ясна ръка. свита в л а­ Вкопана в ж ъл тата гли­ Д о дясното рамо — костен предмет,
иото рамо, дъ лж и на кътя. посока към ра­ на (1 ,8 6 x 0 ,6 5 м) д ъ л ­ инв. № 37, до ч е р еп а (отдясн о)— мед­
1,65 м мото, лява ръ ка, по­ бочина 0 ,3 5 м на бон ета (латинска имитация, тип В
лож ена в ъ р х у гъ р д и те т. м.) Т есалоника. инв. № 39. Д о дяс­
и затисната от дясната ната р ъ ка — вр ъ х на стрела (острие с
ф орм а на четиристенна пирамида и
ш ип с кръгл о сечени е), инв. № 38.

№ 2 3 -И Д обро, череп върху С вити в лактите р ъ ц е , Вкопана в ж ълтата Д ве медни сферични копчета със
лявото рамо» дъ лж и на полож ени в ъ р х у г ъ р ­ глина, ф л ан кн р ан з с зап азен а тъ кан в ъ р х у т я х — инв. М?
1.71 м дите каменни плочи ( 1 .8 8 Х 43. Д о ш нПнитс п реш л ен и — медно
0,72 м) дълбочина сф ерично копче, инв. № 43.
0.71 м

№ 3 3 -И С чупен череп в челна­ Д ясна р ъ ка д о тялото, Вкопана в ж ълтата гл и ­ Д ве м едни сф ерични копчета със
та област, дълж ина л яв а— в ъ р х у гърди те на (1 ,6 4 X 0 .7 0 м), д ъ л ­ следи от посребрявано, инв. № 44. Д о
1,20 м бочина 0.37 м ч ереп а—част от м една апликация, инв.
-15.

1
№ 4 3— И Д обро, череп върху П олож ени върху ко­ Вкопани в ж ъл тата гли­ Д ве медни сф ерични копчета инв.
лясн о рамо. дъ лж и на рем н ата област, д яс н а ­ на (1.75 X 0,60 м), дъ л ­ 89; до дясната р ъ ка ф рагм ент
1.59 м та ръ ка в ъ р х у л явата бочина 0.35 м от стъклена гривна, инв. № 90.
 1 2 3 4 6
1 5

№ 5 3 -И Д обро, дълж и на 1.51 м Свити в л акти те, поло­ Вкопана в ж ълтата М едн о сферично копче, инв. № 90.
ж ени в ю р н а та част на глина (1 ,7 2 X 0 ,6 4 м).
таза, дясната р ъ к а в ъ р ­ дълбочина 0 ,5 0 м
х у лявата.

№ 6 3 -И Д обро, дълж ина 1,48 м С гънати в л ак ти те, по­ Вкопана в ж ъ л тата —

л ож ен и в ъ р х у гърди те. глина (1 ,6 8 X 0 ,5 4 м),
дълбочина 0,56 м

№ 7 3 -И Д обро, череп върху Полож ени в корем ната В копано п ж ълтата —

дясно рамо. дълж ина област, дясна р ъ ка в ъ р ­ глина (1,86 x 0,7 5 ) д ъ л ­
1,64 м ху лява. бочина 0 ,6 0 м

№ 8 3 —И Добро, череп върху Р ъ ц е. свити в лактите Вкопана в ж ълтата гли­ Д о ш ийните преш лени— м едно сф е­
дясно рамо, дълж ина и полож ени в корем н а­ на (1 ,7 0 X 0 ,7 5 м), д ъ л ­ рично копче, инв. № 219.
1.52 м та област бочина 0 ,4 8 м
00
S

М 9 Р азр у ш ен о от нм аняр- — — Д евет броя части о т стъклени гри в ­

1

ски изкоп ни. инв. № 213.

Л& 10 3 -И Д обро. дълж ина — Д ясн а р ъ к а д о тялото, Вкопана и ж ъ л тата гли­ —

1,46 м лява в ъ р х у г ъ р д и те на (1 ,7 2 X 0 ,6 8 м), о гр а ­
дена с каменни плочи

№ 11 3 —И Р а зр у ш е н о от иманяр- — — —
ски изкоп

№ 12 3 —и Д обро, череп в ъ р х у ля­ С в и ти в л актите, поло­ Вкопана в ж ълтата гл и ­ М едно копче, инв. № 272
в о то рамо. дълж ина ж ени в ъ р х у гъ р д и те . на (1 ,9 0 X 0 .8 5 ) д ъ л б о ­
1.71 м чина 0 ,5 0 м
 1 2 3 4 5 6

№ 13 3 -И Р азр у ш ен о о т иманяр- — — Сферично копче, инв. № 282

скн изкоп

№ 14 3 -И Р азруш ен о от нманяр - — — —
ски изкоп

№ 15 3—И Д об ро. деф орм иран П олож ени в ъ р х у г ъ р ­ Вкопана в ж ъл тата гл и ­ —

гръден кош вследствие дите, дясната в ърху на ( 1 .7 2 x 0 .6 0 ) дъ лбо­
слягане на пръстга, д ъ л ­ лявата чина — 0 ,6 0 м
ж ина 1,53 м

№ 16 3—И Добро, см азано от т е ­ Свити в лактите, поло­ Вкопана в ж ълтата гли­ М едно сф ер и ч н о копче, инв. Js& 284.
ж естта на пръстга, д ъ л ­ ж ени в ъ р х у гъ р д и те , на (1 .8 0 X 0 ,7 0 ) дъ лбо­
жина 1,65 м лявата по-високо от д я с ­ чина 0.6Ö м
ната

JÄ 17 3—И Д обро, дъ лж и на 1 .5 0 м Свити в лактите и п о ­ Вкопана в ж ъл тата гли ­ М една монета — И ван А л ек сан д ъ р и
ложени в ърху г ъ р д т е на (1 ,7 5 x 0 ,6 8 ) дълбочи­ Т еод ора, ние. № 283; стъ клено м аинс-
на 0 ,6 0 м то с медна тръбичка н ср ед атз, инв.
j\ ? 285. О коло и в ъ р х у гроба голям о
количество керам ика

№ 18 3 -И Д обро, см азан о от т е ­ С вити в лактите и по­ Вкопана в ж ъ л тата гл и ­ —

ж естта на п ръ стта, дъ л ­ ложени в ъ р х у гъ р д и те на (1 ,8 0 X 0 .6 5 ) д ъ л б о ­
жина 1,61 м чина 0 ,6 0 м

№ 19 3 -И Д об ро, череп в ъ р х у ля­ С вити и лактите и по­ Вкопана в ж ълтата гл и ­ 8 половинки от медни сферични к оп ­
во рамо, дъ лж и на лож ени в ъ р х у гъ р д и те на (1 .8 0 X 0 ,6 5 ) чета. инв. № 293 пръснати в гръдн ия
1.66 м кош
 1 2 3 4 5
6
№ 20 3 -И Д войн о погребение, Положени едн а в ъ р х у Вкопана в ж ъ л т ат а Д о ш ийните прешлени — медно с ф е ­
ж енски индивид, д > д р у г а в ъ .)х у ко р ем н ат а глина ( 1 .8 0 x 0.90 м), рично копче, инв. № 294.
дясната р ъ к а и дясн а­ област дълбочина 0 ,6 0 м
та б е д р е н а кост д р е б ­
ни кости от детско по­
гребение, дълж и на 1.61m

X : 21 3 —И Д об ро, крайниците л е ­ П олож ени D b 'x y г ь ь В копана в ж ълтата Д ве медни сферични копчета, инв. Л?
к о разместени дълж и­ днте, дясн ата с ъ ixy .ni- гли на (1.97X 0.75 м), 292
на 1.80 м в ат.1 дълбочина 0 .5 5 м
 Северно от първите лве жилища се разкриха ями. Същите, които
са северно от жилище № I, се засичат и имат форма на „8“. Вкопани
са на дълбочина 0,90—1,20 м. Диаметърът в горката им част е около
1,10—1,15 м. Северозападно от жилище № 2 се разкри малка кръгла
яма с размери: дълбочина 0,95 м и диаметър 0,90 м.
В жилищата, ямите и около тях се откриха фрагменти от керами­
ка от IX—X в. Върху много от дъната на гърнетата има релефни знаци.
От материалите и находките, открити при археологическите ра з­
копки на крепостта „Ряховец“. ще разгледаме само тези, които дават
възможност да се изясни нейната строителна история и характеристика.
К е р а м и к а т а от Ряховец е най-масовият археологически м а ­
териал.'16
Най-ранната в хронологическо отношение керамика се отнася към
двете фазн на желязната епоха. От откритите материали преобладават
фрагменти от големи съдове (урни), които имат езнчести дръжки. Сте­
ните на съдозете са дебели, работени на ръка. В глиненото тесто
има значителни примеси на пясъчни зърна. Цветът е от охровокафяв
до опушеночер.
Керамиката от ранножелязната епоха се открива най-вече в южно-
то подножие на крепостта и по северния склон (източно от северната
порта се разкри част от жилище — землянка, прерязана от основите
на средновековната стена). Много натрошени съдове от споменатата
епоха бяха открити и при проучването на кулата (Р) в централния
участък на северната крепостна стена.
Керамиката от късножелязната епоха има снвоциментов цвят и е
работена на грънчарско колело. При нея има значително по-голямо
разнообразие на формите: срещат се кани, някои от които имат малки
пръстеновидни столчета, паници със столче, разлати плитки съдове и
др.47
Значително е количеството и на керамиката от римската епоха.
При нея преобладават както малките съдчета (различни по форма
чашки), така и по-големн разлати или дълбоки съдове. Те имат най-
близки паралели с керамиката от производствените центрове, разполо­
жени на територията на Никополнс ад Иструм (Бутово, Хотница и
Павликени), от които най-вероятно произхождат.48 Най-голямо коли­
чество от този подемен материал се открива в южното подножие на
крепостта и при кулата (Р) на северната крепостна стена (обр 23).
Керамиката от ранновнзантийската епоха е представена в два ти­
па: кухненска, която има снво-чер цвят и значителен примес на едри
кварцови зърна в глиненото тесто, и ам балаж на, която принадлежи
на амфорн, украсени с гребенчат орнамент.
Кухненската керамика е представена обикновено от гърнета с из­
дуто, сферично тяло, малко плоско дъно с „пъпка“ в средата. Имат
профилиран ръб на устието и плоска канелирана дръжка. Последните
са захванати при устието и малко над най-изпъкналата част на тялото.
, Откриват се и части от похлупаците, характерни за керамиката
от това време. Те имат конусовидна форма и горе завършват с плоска
цилиндрнчна дръжка. Стените на съдовете са тънкостенни. Тозн тип
керамика е познат от разкопките на Царевец и Момина крепост във
Велико Търново49, а така също и от други обекти от ранновизантий-
ската епоха50.
В значително количество е и амбалаж ната керамика — амфорите.
Те имат обикновено яйцевидна форма и заоблено дъно. Стените им

26
са украсени с „гребенчат орнамент“. Имат паралели с крамиката от
В. Търново01, както и други ранновнзантийскн обекти52. Най-значител­
но количество фрагменти от тези съдове се намират в южното подно­
жие на крепостта и района при северната порта.
Ранносредновековната керамика от Ряховец. е представена само от
съдове с врязана украса. Това са гърнета, изработени от глина със
значителен примес от пясъчни зърна. Имат опушеносив до керемидено-
кафяв цвят. Украсата е от различни съчетани прави и вълнисти вря-
занн линии, много често в комбинация с ямнчкн. Нанесена е обикновено
върху горната част на гърнето. Върху дъната личат релефни знаци и
пясъчната подснпка върху грънчарския кръг — белези, характерни за
съдовете, работени на бавио грънчарско колело53. Тази керамика се
среша най-много в и около ранносредновековннте жилища в южното
подножие. Сравнително по-малко е нейното количество по северния
склон (при северната порта и бойната кула (Р ). Навярно от този
период е и откритото рогче-амулет, украсено с орнамент „птиче око“54.
Ранносредновековният материал от Ряховец е близък до този от
ранносредновековното поселение на хълма Царевец във Велико Тър­
ново и селището при с. Хотница55.
Значително е количеството на керамиката от времето на византий­
ското владичество (XI - XII в.). Откриват се части от съдове, които
носят белезите на прехода от бавио към бързо колело. Украсата през
този период е сравнително пестелива — нанасяна обикновено по ший­
ката и горната част на съдовете. Към XI—XII в. се отнасят и открива­
ните фрагменти от керамика със златиста ангоба56. Тя се свързва глав*
но с внос от Византия и има ограничено разпространение и в Тър-
нов. Сравнително голямото количество от тази керамика в Ряховец
подсказва съществуването на значително селище през XI—XII в.
Керамиката от епохата на Второто българско царство (XII—XIV в.)
принадлежи на две големи групи, характерни за този период: битова и
сграфнто. Източването на съдовете е ставало с помощта на тежък,
крачен грънчарски кръг, който освобождавал ръцете на майстора грън­
чар и му давал по-голяма свобода за работа. Произвеждани са р а з­
лични по форма съдове съобразно тяхното предназначение. Украсата
върху тях също е била съобразена както с формата, така и с функции­
те им.57
Битовата керамика от Ряховец принадлежи към следните гру­
пи съдове: гърнета, стомни и кани, чаши, блюда, паници, съдове за
печене на храна (гювечи), големи съдове за съхраняване на храна и
течности, свещници.
Гърнетата от Ряховец, както и в другите големи обекти (например
в столицата Търновград)58 се подразделят на няколко типа в зависи­
мост от формата на тялото (яйцевидно, биконично и сферично). Укра­
сата им е пестелива, най-вече съчетания на врязани линии и ямички
(обр. 24).
Хронологически и трите типа се срещат едновременно, но гърне­
тата от третия тип преобладават в горните прослойки на средновеков­
ния културен пласт, т. е. тяхното най-голямо разпространение се от­
нася към XIV в.
Стомните и каните в повечето случаи повтарят формата на гър­
нетата, но за разлика от тях имат по-високи плътни столчета или по-
малки дъна и по-високи и тесни цилиндрични или фуниевидни ший-

27
ни.59 Стомните в зависимост от формата на тялото се разделят на три
типа:
1) стомни с издължено цнлиндрично тяло, сложно профилирана
шийка и една дръжка;
2) стомни със сферично или яйцевидно тяло, което лежи върху
плътно столче;
3) амфоровндни стомни с яйцевидно тяло и две дръжки.
Последните имат най-близки паралели със стомните от времето
на Първото българско царство, а най-близки до съвременната форма
са стомните от втори тип60.
Каните в зависимост от формата се разделят на три типа:
1) със сферично тяло, което лежи върху невисоко плътно столче
и висока цилиндрична шийка;
2) с биконична форма на тялото, равно дъно и къса цилиндрична
шийка;
3) кани, които повтарят формата на гърнетата с вретеновидно
тяло, но за разлика от тях имат високи плътни столчета и отворени
устия, леко прищипнати във форма на трилистник'61. (обр. 25)
В сравнение с гърнетата стомните и каните имат по-богата украса.
Наред с врязаната линейна украса (при тях в значително по-богати
и сложни комбинации) в горната част на стомните и каните има у к р а ­
са от релефни ленти, пъпки и конусовидни шипове, рисунки от бяла
ангоба и петна от цветни глазури. Изпълнена пестеливо, без изли-
шна претрупаиост, като по този начин се подчертава стройността на
съда или отделните му части.62
Чашите имат малки размери, като някои от тях повтарят формата
на стомни, кани и гърнета (разликата е в малките им размери). По-

&ади голямото си разнообразие трудно могат да бъдат групирани,

красата им се състои от врязани и нзлъскани линии, релефни пъпки
и конусовидни шипове, рисунки с ангоба и петна цветна глазура. По­
някога целите чашки са покрити с едноцветна такава. Имат по една,
а много рядко и по две малки дръжки.63
Блюдата и паниците имат широко плоско дъно — кръгло или овал-
но, тялото е с форма на обърнат пресечен конус. Обикновено имат по
две хоризонтални дръжки. Вътрешността е покрита с безцветна или
зеленикава глазура04. И в Ряховец, както и на другите средновековни
обекти от XII—XIV в. се срещат сравнително рядко.
Откритите съдове за съхраняване на храни и течности — по фор­
ма и предназначение приличат на античните и късноантичните долиу-
ми, но имат малки плоски дъна и тясно цнлиндрично устие. Формата
на тялото е яйцевидна. Украсата е от релефни ленти с прави и коси
насечки.65
Свещниците са от познатия тип с конусовндна форма, широка и
плоска основа, която понякога завършва с фестоннран ръб. В горната
част има малко цилнндрнчно стълбче, върху което е била прикрепва­
на свещта. Имат една дръжка, захваната за периферията и основата
на стълбчето. В отделни случаи горната част е покрита с глазура66.
Другата голяма група керамика, намерена в Ряховец, е сграфнто
керамиката.
В досегашните изследвания върху този тип керамика според х а ­
рактера на украса тя се разделя на четири групи: с геометрична укра­
са, с растителна украса, с изображения на птици и животни, с чо­
вешки изображения. Трябва веднага д а се направи уговорката, че ук­

28
раса в чист вид почти не се среща. Най-многобройни са съчетанията,
получени между първите две групи.67
Сграфитото от Ряховец не се отличава съществено от познатите ни
съдове, произхождащи от столицата Търнов. Намират се съдове и
фрагменти от трите групи (досега човешки изображения не са откри­
ти, но трябва да посочим, че те поначало не са характерни за българ­
ската сграфнто керамика; дори в столицата Търнов броят на съдовете
и фрагментите с човешки изображения не надвишават 20—30), като по
качество, форма и съчетание на украсата те са много близки до сто­
личните образци (обр. 26).
От досегашните проучвания прави впечатление сравнително ограни­
ченото разпространение на сграфнто керамиката в Ряховец. Прибли­
зителното съотношение между сграфнто и останалата керамика от Ц а ­
ревец е 1:10. Почти същото е то и при керамиката от средновековното
селище при с. Хотннца. При Ряховец това съотношение е около 1:20.
Засега обяснението на този факт е, че все още се проучват фортифи­
кационните съоръжения на крепостта, където по правило битовият м а ­
териал трябва да бъде по-малко, и че общото количество на керами­
ката от XIII в. спрямо керамиката от следващото столетие е в съотно­
шение 3:1. Навлизането към оътрсшннте тереин на крепостта навярно
ще увеличи значително битовия материал и едва тогава може да се
направи точна съпоставка. От друга страна, досегашното преобладава­
не на битовата керамика от XIII в. също обяснява по-слабото разпро­
странение на сграфитото. Едва през XIV в. последната навлиза много
широко в бита на обикновеното население. Например съотношението
на двата вида керамика в квартала на западния склон на хълма М о­
мина крепост е почти същото като това на Царевец, независимо че
там е живяло сравнително нан-бедиото столнчно население. Това може
да се обясни не само с включването на споменатия квартал в рамките
на столичния град, но и с откритите напоследък данни за производ­
ство на сграфито керамика в квартала.68 Разглеждан в такъв аспект
за Ряховец не е случаен фактът, че значително по-голямо количество
от фрагменти от сграфнто се намират в южното подножие на крепостта.
Тук искаме да обърнем внимание на една по-интересна находка.
Става дума за откритите части от потир (обр. 27). Същият има кам-
бановндна форма. Подобни потири са известни от столичния Търнов
и от други средновековни обекти. Най-близки до този от Ряховец
са потирите от църквата „Св. апостоли Петър и П авел“, южния склон
на Царевец, църквата „Св. Четиридесет мъченици“, Патриаршеския
дворец.69
Върху външната стена на чашката на потира има врязанн две
двойки кръстове и части от надписи. Върху запазената му част м еж ­
ду раменете на двата кръста има надпис IC ХС НИ КА. Разположе­
нието на кръстовете предполага наличието на още един, т. е. потирът
е имал три кръста и това е обяснимо, тъй като три е числото на Трои­
цата. Върху потира от Ряховец възстановената украса дава възмож­
ност за разполагането на два кръста с равни рамене и два с три хори­
зонтални рамене между тях. Вляво от последните кръстове има по една
зигзаговндна линия, завършваща в горния край с топка, а малко над
нея и вдясно буква Ф с титла. Основата на този вид кръстове завърш ­
ва с трнъгълно поле, запълнено с точки. Разположението на четирите
кръста (по двойки) образува кръст — един от основните символи на
християнството. Върху запазените части от съда има пробити осем

29
кръгли дупчици (четири в долиата част на чашката, четири върху сте­
ните, близо до устието). Пробити са отвън навътре. Указание, че про­
биването е станало след изпичането на съда и изоставянето му са из­
лющената повърхност на глазурата и ангобата.
При единия от кръстовете горе вляво са запазени буквите 1C с
титла, но вдясно, където би трябвало да се очаква ХС с титла, са з а ­
пазени само части от две хоризонтални чертички. Вляво, долу, е за п а ­
зена горната част от Е, а вдясно, долу, отново Е и под него лнгатура
от Т и Е. При втория кръст от същия тип (от него е запазена само
долиата част) вдясно има само една буква Е. При втория тип кръсто-
ве долу, вляво, е линията с топка (навярно стилизирано изображе­
ние на растение с плод), а малко вдясно над него Ф с титла. Близо до
основата на кръста и вдясно от „растението“ има две къси вертикал­
ни чертици. При единия от кръстовете, вдясно, над горното рамо X с
титла (но малко по изправено като + ) . Наличието на буквите X и Ф,
и лвете с титли, дава основание да допълним и останалите две букви
Ф и П (т. е. съчетанието на буквите Ф, Ф, X, П), което предполага че­
тенето „светлина, от светлината на Христос Пантократор", така както
е и формулата, изписана върху сребърните позлатени втулки на кръс­
та от тъмнозелен кварц, открит в насипите на Патриаршията. При не­
го четенето започва от буквата на горното рамо и от ляво на дясно че­
тенето продължава кръгозо.70 Трудно може д а се възстанови редът на
четене при кръстовете на потира от Ряховец. При единия кръст Ф е
горе вляво, а при другия X е горе вдясно. Бихме предложили следната
възстановка:

Ф X

ф п
От глина са правени и прешлените на вретено. Прешлените от
Ряховец имат неправилна биконична форма (най-често съотношение на
височината 1 : 3). Повърхността е много добре огладена. Те им атотопу-
шеночер до керемиденочервен цвят. Понякога са покрити с глазура.
Подобни прешлени се откриват във всички средновековни обекти. Спо­
ред Я. Николова неправилната биконична форма е характерна за преш­
лените от Второто българско царство.71
От Ряховец произхождат сравнително малко оръдия на труда, тъй
като както вече отбелязахме засега разкопките се водят преди всичко
около крепостните стени и съоръженията. Повечето от тях са открити
в подножието на крепостта (южно и северозападно). Свързват се със
земеделието и някои занаяти: част от топор, пробой (длето), земедел­
ски сечива — част от косер и сърп. Открити са ча'стн от огрибки и
остриета от железни ножчета (обр. 28).
Някои от откритите в южното подножие ножчета са с много малки
размери. Имат прав, немного широк гръб и равно, дълговндно извито
към върха острие. Всички имат къси, клиновидни дръжки — шипове,
втикванн в дървена или костена дръжка. Малките им размери (дълж и­
на на острието — 5—6 см) освен битовото им предназначение предпо­

30
лагат използването им при резба на дърво и кост. Намерено е само
едно ножче от типа „костур“ (обр. 29).
Иглите и шилата се използват преди всичко в бита на обитатели­
те, но някои от тях могат да принадлежат и на занаятчин кожухари и
шивачи. Направени са от тънки железни телове или от кост (за игли­
те), а шилата са от рог на елен или от кухи птичи кости (обр. 30).
II а к и т н т е , по обяснени по-горе причини, не се отличават с голя­
мо разнообразие. Най-често срещани са гривните: стъклени, бронзови
и от усукана медна тел.
Стъклените гривни са правени от стъклена паста със светлосин до
тъмносин и чер цвят. Те имат правнлна кръгла форма и кръгло или
елипсовидно сечение. Краищата им са съединени чрез изтъняване и
притискане (мястото на съединяването има правоъгълно или квадрат-
но сечение). Малкият вътрешен диаметър на повечето от гривните
предполага, че са били носени от деца. Аналогиите с подобни накити от
други средновековни обекти са многобройни72 (обр. 31).
Бронзовите гривни са плоски, направени от масивни плоски пла­
стини. Върху лицевата си страна имат богата врязана украса — най-
често прави или пресичащи се вълнисти линии, правоъгълници и
квадрати, запълнени с диагонали или центрирани кръгове (орнамент
„птиче око“ ). При нанасянето на украсата е проявен стремеж към си­
метрия, като често най-богатата украса е върху разширяващите се
краища. При някои гривни има съчетание на врязана и релефна укра­
са — редица от малки зрънца, имитация на техниката гранулация
(обр. 32).
Медните гривни са направени от четворно усукана мед-ia тел. Пър-
воиачално същата се прегъвала най-напред на две, а след това двойно
усуканата тел, отново на две части, се увивала. Краищата са сплесна­
ти, елипсовидни, оформени като петлици. Някои от петлиците па тези
гривни наподобяват силно стилизирани змийски глави. Този вид на­
кит е широко разпространен в средновековната българска държава.73
Пръстените, открити при проучването на крепостта „Ряховец“, са
от бронз. Имат тънка плоска халка и овално разширени плочки. Обик­
новено върху тях, а по-рядко и върху халката има врязана украса —
обикновено нарези от къси линийки в различни съчетания и точки. С а ­
мо върху отделни екземпляри има и орнамент „птиче око“ (обр. 33).
Обеците са от най-обикновения тип, направени от тънка тел.
Медните копчета са с правилна сферична форма. Направени са от
две половинки с малки издължени петлици за прикачване към дреха­
та. Широко разпространени през епохата на Второто българско царст­
во, обикновено са пришивани при разреза на дрехата при шията и за
закопчаване на ръкавите74.
Интересно е и рогчето-амулет. Повърхността му е добре огладена
и върху нея има украса от врязани линии и точки, различни за всяка
страна. Горната по-широка част е дълговидно изрязана, а под нея има
полуелппсовндеи отвор, навярно за окачване (обр. 34).
От находките, открити на крепостта Ряховец, интерес представля­
ва едно писало (стило). Последните са предназначени за писане вър­
ху намазана с восък дъсчица (пннакида, от гр. „пннакс* — плоча).
Представляват бронзови или железни пръчици със заострен връх, а
другият край е оформен като малка лопатка. Със същата е ставало
изтриването на погрешно написаното или цялостното подравняване на

31
плочката. Обикновено те се свързват с началната степен на обучението
в грамотност.75
Стилото от Ряховец е от бронз. Запазена е само лопатката, която
има форма на издължен равнобедреи триъгълник с леко заоблени ъ г ­
ли при основата. Равната работна част, която служи за оглаждане,
има ширина 2 см, а височината на лопатката е 3,5 см. Горе завършва
с три малки пръстен чета, конто отделят лопатката от дръж ката със
изострения кран. След тях следва елипсовидно разширение, направено
вероятно за по-голяма стабилност при писане (предпазва от завъртане).

Н екропол източно от крепостта Р яховец

На около 1,5 км източно от крепостта „Ряховец” , през 1965 г.. при

изкопни работи, са разкрити гробове от средновековен некропол. То­
ва наложило провеждането на спасителни разкопки от специалисти от
Окръжния исторически музей В. Търново76. При гробовете са открити
много гривни от стъклена паста, медни вити гривни, маннета от огър­
лица и др. Находките свидетелствуват за богати погребения. З а с ъ ж а ­
ление само за 6 от тях е отбелязано местонампрането им по гробовете
(вж. приложената таблица).
Липсата на повече и сигурни данни ни затрудняват да определим
дали въпросният некропол принадлежи на крепостта Ряховец и нейни­
те подградия или на някое друго средновековно селище. Сравнително го­
лямата му отдалеченост от крепостта дава основание да допуснем, че
е принадлежал на друго селище, разположено върху хълма източно от
Ряховец. В настоящата таблица представяме находките от разкопките,
както и някои други, за които считаме, че произхождат от него77.

Стратиграфия на културните напластявания

Както вече отбелязахме при разглеждането на керамиката, най-

ранните материали, свързани с живота на територията иа крепостта
и нейното подножие, се отнасят към двете фази на желязната епоха.
Те се свързват с живота на тракийското население (в общи линии се
наблюдава повторение на картината, която ни е известна от проучва­
нията на хълма Царевец в Т/ьрновград).
Животът е продължил и през римската епоха, като особено интен­
зивен е бил през III—IV в., съдейки по откритата керамика и някои
други материали. Навярно към това време се отнася и разкритата част
от голяма сграда в източното подножие на хълма (в непосредствена
близост до малката рекичка, която протича през д ола). Споменатата
сграда е масивна, като на този етап е разкрито едно малко помеще­
ние, зидовете на което са обмазани с хидрофобен (водонепропусклив)
хоросан. Наоколо се откриха многобройни фрагменти керамика от рим­
ската епоха, няколко цели съда (канички), една водопроводна тръба
със значителен диаметър — 0,24 м. На този етап на проучване смятаме,
че можем да изкажем предположението, че става въпрос за баня,
функционирала през разглежданата епоха.
Раниовизантийската епоха е установена по керамичен и нумизма­
тичен материал, без да са открити следи от крепостни стени или ия-

32
Извсстич. т. VII
№ по Вил М атериал Описание Л окализация Разм ери Инв. № Аналогии
ред

I. гривна мед четворно у в и т а медна тел с обло с е ­ гроб 1 диам. 6 ,3 см 2402 бел. 78
чение. К раи щ ата оформ ени като
петлици.

2. гривна мед като гривна № 1 гроб № I диам. 6 .4 см 4202 78

гриона мед като гр и в н а № 1 гроб № 2 диам. 6 .8 см 2408 78

3.
гривна мед к ато гривна № 1 няма данни диам. 5 ,5 см 2403 78
4.

гривна мед като гри в н а № 1 няма данни диам . 6 ,4 см 2410 78

5.

гривна мед като гр и в н а М? 1 откуг.ка диам. 6 .4 см 2441 78

6.

гривна мед като гри в н а № 1 откуп ка диам. 5 ,9 см 2441 а 78

7.
гривна ж елязн а о тво р е н а , и зработена от ж ел язн а гроб № 8 диам. 6 ,9 см 2409 78
8.
п ласти н а с елипсовидно сечение и
сплескан и краи щ а (обр. 35)

гривна стъклена к р ъ г л а ф орм а, к р ъ гл о сечение няма данни диам. 7.6 см 2401 бел. 79
9.
n a c ra

ю. гривна стъклена като Afe 9 няма данни диам. 7.65 см 2401 заб. 79
паста по 7 бр.

гривна стъклена като № 9 няма данни лиам. 5 ,2 —5,5 2406 79

11.
паста 10 б р .

гривна стъклена като № 9 откуп ка диам. 6 .3 см 2442 79

12.
паста 8 бр.

13. гривна стъклена к ръ гл а форма, к р ъ гл о сечени е, у с у ­ гр о б № 2 диам . 8 .4 см 2407 79

паста кан а с две червени нишки обр. 36
№ no Вид М атер и ал Описание Л окализация Р а зм е р и Инв. № А налогии
ред

14. маниста стъклена 1100 бр. с цилиндрична и сф ерична гроб № 1 - — б е л . 80

паста ф орм а черен, червен, зелен ц в ят и
п р о зр ач н о стъкло обр. 37

15. обеца среб р о халка от сребъ рн а тел няма данни диам. 4 ,3 см 2405 —
части от ф нли гранна кош ничка

16. стрела ж елязо лнстовидна форма в н аси па д ъ л ж . 6,5 2411 бел. 81

заострен о шипче ш ир. 1,3 см
 каква друга архитектура. Керамиката е аиалогична с тази от същото
време, открита в Търновград (Царевец и Момина крепост).
Раиносредновековният културен пласт е засвидетелстван с остан­
ките от три жилища, ями и керамиката. Отнасят се към IX—X в. Подоб-
на е картината и на хълма Царевец в Търновград, където ранносредно-
вековното селище се отнася към същото време.
Периодът на византийското владичество (XI—XII в.) е представен
със значително количество керамика и някои монетни находки.
При проучването на крепостните и съоръжения на този етап не
може да се говори за установени строителни периоди. Регистри­
раните прсправки засягат малки участъци от стени и прилежа­
щите им съоръжения и затова не може да се говори за тях като
за отделни периоди. КаКто посочихме, те се отнасят по време както към
началото на XIV в., така и към периода след превземането на крепост­
та от османските завоеватели. Най-вероятно вторият период е между
месеците ю ни-ю ли 1393 г. до 26—30 септември 1444 г. (изоставянето на
Ряховец вследствие разрушаването й от войските на Владислав III
Ягело).
Докато за последните дни на крепостта данните са съвсем сигур­
ни, то не така стои въпросът за началната дата на изграждането на
Ряховец. Карел Шкорпил82 (на когото принадлежи най-пълното описа­
ние на крепостта) не споменава нищо по този въпрос. Ил. Константи­
нов и В. Николов по отношение на началната д ата отбелязват, че „спо­
ред византийските извори периодът на укрепване на столичната област
продължил от 1187 до 1190 г.“ и я отнасят към този период83. Ив. Бъч*
варов на базата на сравнително ограничен нумизматичен материал
(преди започването на редовните археологически разкопки) счита, че
крепостта е „изградена през средновековието, в края на XII и началото
на XIII в.“84
На базата на конкретния археологически материал и изворовата
база смятаме, че за по-точно определяне на началната дата на из­
граждане на Ряховец би трябвало да проследим и развитието на сто­
личния Търновград, както и историята му в предстоличния период. Към
последния се отнасят изграждането на крепостните стени, първия пе­
риод от строителството на Двореца, няколко църкви и жилища на
хълма Царевец, някои от средновековните църкви на Трапезица, част
от градежите в поречната ивица на р. Янтра между крепостите Ц а р е ­
вец и Трапезица85. Както отбелязва Ив. Дуйчев, мястото и ролята на
Търнов нараснала много през XII в., когато зачестили набезите от
север на кумани и печенези, а Дунав престанал да бъде истинска се­
верна граница на империята86.
Би могло да се предположи, че картината при Ряховец е подобиа.
Основание за това са значителното количество материали от XI—XII в.,
намерени в южното подножие и на някои други проучени сектори от
крепостта. Трудно можем да допуснем, че през това време са същест­
вували само подграднята, без крепостните съоръжения, т. е. имаме ос­
нование да отнесем изграждането й едновременно с Търнов87. Още по­
вече че тя е една от важните крепости по главния път от Дунав през
Балкана на юг, с подчертано военностратегическо местоположение.
Нарастването па значението на Ряховец във всички случаи се свързва
с изграждането и оформянето на вече столичния Търновград, започна­
ло още от времето на първите Асеиевцн. З а такъв процес в българските
земи получаваме сведения от Н. Хоннат във връзка с византийския по­

35
ход от 1190 r.: ...... Той (императорът) намерил тамошните крепостни
паланки МНОГО П О -С И Л Н И ОТ ПО-РАНО, ПО НЕЖ Е ВИ ЛИ ЗА ­
О Б И К О Л Е Н И С НОВИ К РЕП О СТН И СТЕНИ (к. и. - И. A., X. В.),
които на места били снабдени с кули“88.
Досега в малкото описание на Ряховец е подчертавано преди всич­
ко нейното значение като военна крепост, охраняваща един от глав­
ните пътища към столицата и като важен опорен пункт в нейната з а ­
щита89. Резултатите от проучванията, свързани преди всичко с форти-
фнкаинята, също не позволяват да бъдем абсолютно категорични по
отношение на характера й. Въпреки това бихме моглн да предложим
една хипотеза, която би се потвърдила или отхвърлила от бъдещите
проучвания.
К. Шкорпил отбелязва, че „до северните поли на крепостта и
околните върхове в сегашните лозя на с. Темниско се намират ра зва ­
лини на г р а д ... Развалините носят названието Тъмен град“90. През
1977 г. при изкопни работи в тозн район били разрушени няколко по­
мещения, принадлежащи на жилищен квартал91. Било е открито голямо
количество керамични фрагменти от XI—XII и XIII—XIV в., битови
предмети (огрибки, стъргалки, ножчета), земеделски сечива косери),
върхове на стрели. Откритият нумизматичен материал, предимно със
случаен характер, се датира в XIV в.92
Археологическото проучване на южното подградне представи ка р ­
тина, ппи която се оказва, че животът в него е бил най-интензнвен
през XIII в., по-точно до средата на шейсетте години93. Оттогава датира
и голямата сграда с неизяснено засега предназначение. След временно
прекъсване (в последната трета на XIII в.) животът тук се възстановя­
ва, макар и не в същите граници. Очертава се и частична промяна в
поминъка на населението, което живее в тази част. В източния край
на споменатата по-горе сграда е изградена металургична пещ, д ати ­
рана в XIV в.
Имаме основание да смятаме, че от източната страна на крепост­
та също е съществувало подградне. Аргумент в тази посока са както
теренните особености, така и местоположението на една малка църк­
ва в тозн район, посочена в плаиа на К. Шкорпил94. Същият отбелязва
че: „блнзо под главния вход има развалини от малка църквнца, към
която се слизало ог крепостта чрез малка порта със стъпала, изсечени
в скалистата стена“. Предназначението на една такава църква извън
крепостните стенн може да бъде свързано само с това, че същата е
изградена за нуждите на съответното подградне. Такава картина се
наблюдава н при средновековния град Хоталнч край Севлиево95. В не­
говите нодградия засега са разкрити две малки църкви, обслужвали н а­
селението в тях.
При така очертаната картина бихме моглн да говорим (естестве­
но засега с известни уговорки) за Ряховец като за едни средновековен
град. Прилагайки типологията на средновековния град, разработена от
Д. Поливянни, Ряховец би попаднал в петата група. Към нея принадле­
жат населени пунктове, които нямат ясно изразена търговско-занаятчнй-
ска дейност и се характеризират в изворите като крепости90.
Нормално е една такава хипотеза да търпи корскнни, като сигурен
отговор на поставените въпроси ще дадат резултатите от проучваният»
на вътрешните терени в крепостта и подградията.

36
 БЕЛЕЖКИ

1 П а х и м е р, Г.. И стори я, Г И В И, X, C., 1980, с. 205.

2 П а к там , Р я х о в о прр д и . с. О р ях о в и ц а, С т а р о за г о р с к о , вж . по-подробно
Д и м и т р о в , Б., X а и д ж и й с к и, А., К ам енн ите щ и тове на Б ъ л га р и я , C., 1988. с. 48.
3 П ак там , С т ам б о л о в о = ди. гр. С ливен.
* П а к там , при с. Т екня => ди. Х ри сто Д а н о в о в за п а д н и я к рай на С р ем ск ата
д о л и н а, на юг от Т роянски я проход. Н ап о сл ед ъ к при археологически р азк о п к и на
к реп остта при А невско к а л е д о гр. С опот И в. .Д ж а м б о в н ап р а в и опит за л о к а л и з и ­
р а н е на Копснс с остан ки те на А невско кале. В ж . Д ж а м б о в , И в., З а м естоп ол о­
ж ен и ето н а средн овек овн и я г р а д Копснс (според истори ческите сведения и новите
археологически р а зк о п к и ), А р х е о л о г и я , 1986, 1, с. 19—27.
6 П о-п о д р о б и о за тези съби ти я в ж . И стори я но Б ъ л г а р и я , т. 3, В то р а б ъ л га р ск а
д ъ р ж а в а , C., 1982, с. 302 и сл.
6 П а х и м е р. Г., цнт. съч., с. 205.
7 З а п о -н ататъ ш н и я х о д на съ би ти ята в ж . И сто р и я н а Б ъ л г а р и я , т. 3, В тора
б ъ л га р с к а д ъ р ж а в а . C., 1982, с. 3 0 3 - 3 0 5 .
8- К о л а р о в , X p., Д в а м алко известни и зво р а з а б и тк а та на н арод и те н а 10
ноем ври 1444 г. при В а р н а, И H М В, V I (X X I), В а р н а, 1970, с. 171 — 193.
9 П а к там . с. 117.
М П а к там , с. 179.
11 П а к там , с. 180.
>2 М а т а н о в , X p., М и х н е в а , P ., О т Г али п ол н д о Л еп ан т о , C., 1988, с. 138
>3 И р е ч е к , K., П ъ ту в а н и я по Б ъ л га р и я . П л о в д и в, 1899, с. 251.
и Ш к о р п и л , K., П о х о д ъ т н а В л а д и с л ав а п р ез Б ъ л га р и я в 1444 г. и б и тк а та
при В ар н а, И В А Д , 1908, I, с. 49—52; Ш к о р п и л , К-, П л а н н а с т а р а т а б ъ л га р ск а
столиц а В ели ко Т ърново, И Б А Д , 1, 1910, с. 149, за б . 1.
is К у з е в , А л ., М ар ш р у т на В л ад и с л ав I II Я гело д о В а р н а, И H М В, IX
(X X IV ), В ар н а, 1973. с. 1 3 9 -1 4 0 .
16 П ак там , с. 145.
17 З а наличи ето на гарни зон в т ъ р н о в с к а т а к реп ост през X V в. в ж . И зво р и за
б ъ л га р с к а т а история, X III, 1966, с. 161, 323, 345.
18 К у з с в , А л. цнт. съч., с. 151.
№ Ш к о р п и л, K., П л ан на с та р ата. . . , с. 146— 151 и обр. 16.
20 П ак там , с. 148.
21 П ак т а м , с. 148.
22 П ак там , с. 149.
23 П ак там . с. 149.
21 К у з е в , А л ., нит. съч. 144.
25 Т о д о р о в , H ., З а д ем ограф ск ото съ стоян и е н а Б а л к а н с к и я пол уостров през
X V —XVI в , Г С У Ф И Ф, 2, 1959, с. 204.
2в С т о й к о в . P ., Н аим енован ия н а б ъ л га р ск и селищ а в турск и д ок ум ен ти на
О ри ен талск и я отд ел на П ароди ата би блиотека ,.В. К о л а р о в “ от XV, X V I, X V II и
X V III в . И з в е с т и я н а Н Б В К, т. I ( V I I ) , 196I, с. 438.
27 К у з е в , А л ., цнт. съч., с. 144.
28 К о в а ч е в. H., З а им ето на сред н ов ек ов н ото сел и щ е Р я х о в е ц , в-к Н арод ен
глас, II. Л овеч , 14 юли 1989 r., бр. 137 (3 9 1 ), с. 2.
29 К о н с т а и т и н о в . И л ., В. Н и к о л о в , Г орн а О р я х о в и ц а, C., 1985; с. 17
30 П а к т ам , с. 17— 18; Б ъ ч в а р о в , И в ., С р е д н о в ек о в н ата к реп ост Р я х о в е ц при
Г ориа О ряхов и ц а, В елняЬ Т ъ рн ово и В ели к о тъ р н о в ски ят к рай прс*з вековете, В.
Т ърново, 1983. т. I. с. 207— 215.
31 Х а р б о в а . M., О тбранителн и с ъ о р ъ ж е н и я в б ъ л га р ск о т о средн овековие,
C., 1981, с. 53

37
 32 З а някои крспостн им а сведения в к рае в ед ск и изследван ия, др у ги се п р о у ч ­
в ат по археологически път. З а К илиф арево вж . С т а н е в , H., И стори я на Т ъ р н о в ­
с к а т а п о д б ал к а н с к а к отловин а, В. Т ъ р н о в о , 1942, с. 266— 267 (за креп остта „ Г р а ­
д ъ т “, к о я т о сп о р ед п редан и ето е б и ла „п л ан и н ски ят д в о р е ц на ц ар И в ан А л е к са н ­
д ъ р , с. 296— 2 9 9 ); за с та р и я К нлнф аревскн м ан асти р вж . Н и к о л о в а . Я-. Кин*
ж о вн о-п росвстн о среди щ е от в то р ата половина на X IV в.. В еличието на Т ъ р н о в г р а д ,
C., 1985, с. 3 5 3 —357; з а крепостите покрай гр. З л а т а р и ц а вж . В а ч е в. X., П осолн-
щ ен ж и в о т в зем л и щ ето на З л а т а р и ц а о т д р е в н о с тта д о к р а я на X V II в. З л а т а р и ц а
през в ек овете (п о д п е ч а т); за р а зк о п к и те к р ан С евл и ево (м. Д ж е в с зл н бун ар, с р е д н о ­
в ековн и ят Х отал н ч (?) вж . С и м е о н о в , C., О тчети в еж егод н и те и здан и я — А р х е о ­
логически откр и ти я и р азкопки.
33 А рхеологи ческите проучвани я на креп о стта за п о ч н ах а през 1985 г п о д р ъ к о ­
в о д с тв о т о на П . А лексиев (А И М при Б А Н — Ф и л и ал В. Т ърн ово) и И в. Б ъ ч в а ­
ров (Г И М — гр. Г орна О р я х о в ч ц а). О т 1987 г. в к о л ек ти в а се вклю чи X. В ачев
(И М — В. Т ъ р н о в о ). К репостните стени и с ъ о р ъ ж е н и я се п роуч ват о т И. А лексиев
и X. В ачев, ю ж н о то под нож ие — от И в. Б ъ ч в ар о в.
34 Ш к о р п и л , К-, П л ан на с т а р а т а . . с. 148— 149.
35 А н г е л о в , H ., Крепостни стени и порти н а х ъ л м а „ Ц ар ев ец " в г р а д В е л и ­
ко Т ърн ово, И И М В T, I II, В. Т ърново, 1966, с. 18.
36 Т ези принципи за се га с а н ай -п о д р о б н о р а згл е д а н и в тр у д а на Х а р б о в а .
М , О тб ран и тел н и с ъ о р ъ ж е н и я в б ъ л гар ск о то средн овековие, C., 1981 г.
37 П а к там , с. 59.
38 П ак т ам , с. 59.
39 П ак там , с. 60.
40 П о -п о д р о б н о за гл а в н и я в х о д на Ц а р е в е ц в ж . Ш к о р п и л , K., Ц н т. съч.,
с. 1 2 8 - 1 3 2 .
41 X а р б о в а, M ., Ц нт. с г |я , с. 9 6 —97, таб л . на с. 73.
42 П з к там . с. 94, фиг. 37 г, д , е, ж .
43 П а к там , с. 97—98.
44 Н а б а з а т а на откр и ти я нум изм атичен м ат е р и ал . З а т о в а вж . Б ъ ч в а р г в ,
И в ., М онетни н ах о д к и ( X II I— X IV в.) от к реп остта Р я х о в е ц , в н а с т о я щ и я зо м .
45 А рхеологически проучвания на И в. Б ъ ч в а р о в.
46 Тук п р е д с та в я м е керам ичния м атер и ал с ам о с основните му харак тери сти к и ,
тъй к а т о п о д го твям е о тдел н а р а б о та с д ета й л н и п роучвани я на проблем а.
47 О т к р и т ат а к ер а м и к а от т р ак и й ск а та епоха им а свои те ан ал оги и с т а зи от
т раки й ското сел и щ е на х ъ л м а Ц аревец. З а нея в ж . А н г е л о в , H., К ултурн и п л а ­
стове преди и з гр а ж д а н е на Д в о р е ц а , Д в о р е ц ъ т на б ъ л га р ск и те ц аре, Ц а р е в г р а д Т ъ р ­
нов, I, C., 1973, с. 259—269; Д о л м о в а , М , В., И л ч е в а; А рхеологически п р о у ч ­
в ан и я н а о б ект Ц а р е в е ц — средн овековн а ул и ц а, Г М С Б, X II, 1986, с. 5 5 —58 и
пое. там л и т ер а ту р а .
48 П о-п одробно з а керам ичното п р о и зводство на т ер и т о р и я т а на рим ския г р а д
Н икополис а д И струм вж . S u l t o v , В., C e ra m ic p ro d u c tio n in th e te rrito ry of N icopo-
lis ad Istru m — T e rra a n tiq v a B a lc an ic a, I. S o fia . 1985.
49 В е л к о в , И в ., Р азк о п к и те на М ом ина креп ост д о Т ърн ово. Г II М , V II. C.,
1943, с. 70; H.. А н г е л о в , К ултурни п л а с т о в е .. .. с. 316, обр. 62.
йо О в ч а р о в , Д. , М. . В а к л и н о в а, Р ан н о ви зан тн й ск н пам етници от Б ъ л г а ­
рия IV — V II в.„ C.. 1973, с. 9 — 13; О в ч а р о в , Д ., Р а н н о вн зан тн й ск о то креп остн о
строи телство по н аш и те зем и V —V II в., И Б И Д , XXIX, C., 1974. с. 2 2 3 —247.
м Ангелов, H., Ц и т. съч.. с. 271— 336; с ъ щ и я т , П а тр и ар ш ес к и ят к о м п ­
лекс н а Ц а р ев е ц п р ез X II— X IV в.. Ц а р е в г р а д Т ъ р н о в . I l l , С. 1980. с. 14, обр. 7.
м В а к л и и о в, С т., З а кон так ти те м е ж д у с т а р а т а и н о в а та к у л ту р а в М и зи я
и Т р а к и я с л е д V I в.. И Б И Д . XXIX. C.. 1974. с. 1 7 7 - 1 8 8 .
03 З а р ан н о ср ед н о в ек о в н ата к ер а м и к а в ж . Д о и ч е в а — П е т к о в а, Л ., Б ъ л -

38
Гарска би тов а к ер а м и к а през ранното С редновекови е, C., 1977; за к ер ам и к ата от Ц а -
ревец, в ж . А н г е л о в , H ., К ултурни п л а ст о в е п р е д и . .. . с. 338—334, обр. 75—82;
А л е к с и е в , й .. Ранн осредн овековн о селищ е на х ъ л м а Ц а р е в е ц във В ели ко Т ъ р ­
ново, В е к о в е . 4. с 6 5 —69.
С т а н ч е в , С т.:, Н ек роп ол ъ т при Н ови п а за р , C., 1958, с. 83; Н еп у б л и ку ­
ван и м атер и ал и от разкоп к и на Ц а р ев е ц — з а п а д н а кр еп о стн а стена (разкопки на й .
А лексиев).
55 А л е к с и е в . Й., Ранн осредн овековн о с е л и щ е ..., с. 6 5 —69; с ъ щ и я т . Г р ъ н ­
чарски пещ и и ж и л н щ а-п о л у зем л ян к и от IX — X в. к р ай Х отниц а, В еликотърновски
о кръг. А р х е о л о г и я , 1977, 4, с. 55—60.
56 Щ е р е в а, И p., П ри н ос към п р оуч ван ето на с р ед н о в ек о в н ата кер ам и ка в
Б ъ л г а р и я (X I—X II в ) . А р х е о л о г и я , 1977, 3, с. 6 — 17.
57 А л е к с и е в , й .. З а н а я т и т е в Т ъ р н о в гр ад , В: Ц а р с т в у в а щ и я г г р а д Т ърн ов
С. 1985, с. 1 3 8 -1 4 5 .
58г е о р г и е в а, C., К ер ам и к ата от Д в о р е ц а н а Ц а р е в е ц , Ц а р е в г р а д Т ърнов.
C., 1974, II, с. 1 2 - 2 4 , обр. 2, 3, 4.
59 П ак там , с. 24— 35, обр. 12, 13, 14, 15.
60 А л е к с и е в , й ., З а н а я т и т е .. .. с. 141.
61 Г е о р г и е в а. C., Ц ит. съч., с. 34.
62 А л е к с и е в , й .. З а н а я т и т е .. . с. 142.
63 П ак там , с. 142; Г е о р г и е в а . C., Ц ит. съч., с. 34— 39, обр. 22.
64 А л е к с и е в , Й ., З а н а я т и т е ..., с. 142; C., Г е о р г и е в а , Ц и т. съч., с. 39— 40,
обр. 25, 26.
65 Г е о р г и е в а. C., Ц н т. съч., с. 40—41, обр. 27, 28.
66 А л е к с и е в , й . . З а н а я т и т е . ., с. 143.
67 Г е о р г и е в а, C., Ц н т. съч., с. 61 и сл.
68 Н еп убл и куван и р е зу л та ти о т р азк оп ки на й . А лексиев, М. Р об ов. вж . О т ­
чет з а п роуч в ан и ята в А рхеологически откр и ти я и р азк о п к и през 1989 г., К ю стендил,
1990 г.
69 С л а в ч е в, П ., Н а х о д к и от насипа н а П а тр и ар ш и я т а, П атр и ар ш еск и ят комп*
л еке н а Ц а р е в е ц през X II— X IV в., Ц а р е в г р а д Т ърн ов, III, C., 1930, с. 216—217,
обр. 2; неп убл и куван и м атер и ал и , с ъ б р а н и при р е с т ав р а ц и я т а на ц ъ р к в а т а „С в.
ап о сто л и П е тъ р и П а в е л “ — в ъ в ф онд а на А И М прн Б А Н — Ф илиал В. Т ърново?
К ерам ични и здели я о т Т ъ р н о в с к ат а л а в р а , В: Ц а р с т в у в а щ и я т г р а д Т ърнов, C., 1985, с.
170, обр. н а стр. 171 — т р ет и я т о т л я в о н а д я с н о (п ъ р в и те д в а им ат по-късен п р о ­
и зх о д — б. н ).
70 С л а в ч е в, П.. Ц нт. съч., с. 220.
7> Н и к о л о в а , Я н ., Д о м а ш н и я т бит и в ъ о р ъ ж ен и ет о в Д в о р е ц а според архео-
л оги ческия м атери ал , Ц а р е в г р а д Т ърнов, II, C., 1974, с. 203—204.
72 Ч а н г о в а, Й ., З а стъ к лен и те гривни в ср едн овековн а Б ъ л га р и я, И зследва*
п и я в п ам ет на К ар ел Ш корпил, C., 1961, с, 179 и сл.; П ., Г а т е в , Н ак и ти от п о ­
гребени я от X I— X II в. А р х е о л о г и я , 1977, I, с. 30— 45, таб л . 4.
73 Г е о р г и е в а , C., Н акити и части от т ъ к ан и о т Д в о р е ц а н а Ц ар ев ец , Ц а р ев -
г р а д Т ърн ов, 11, C., 1974, с. 400, обр. 4, 12, 13.; C., Г е о р г и е в а , P. , П е ш е в а ,
С ред н о в еко в ен б ъ л га р ск и н ек роп ол к р ай Л о в еч , И А И , XX, 1955, с. 537—538;
П., Г а т е в. Ц и т. съч.. с. 30—45, таб л . 5.
74 Н е ш е в а, В., П риноси къ м п роуч ван е на о б л е к л о то през В то р ата б ъ л г а р ­
ска д ъ р ж а в а , А р х е о л о г и я , 1976, 2, с. 23—39.
75 Г ю з е л е в . В., У чилищ а, скрипторин, би блиотеки и зн ан и я в Б ъ л га р и я X I I I —•
X IV в. C.. 1985, с. 39— 40.
76 С паси телните р азк оп ки с а проведени п о д р ъ к о в о д ст в о то на Б. С ултов. З а
с ъ ж а л е н и е не е за п а зе н а н и к а к в а д о к у м е н тац и я с изклю чение н а записаните в ин­
в е н та р н а та книга находки от № 2401 д о 2411,

39
 Î7 в и н вен тарн ата кнИга на О И М — В. Т ърн ово е отб ел язан о , чс са закуп ен и
о т С а в а П оп пан ев и по негови сведен и я п р о и зх о ж д ат от района на гар а Г. О р я х о ­
вица. Н ай -в ер о ятн о п р и н а д л е ж а т на с ъ щ и я некропол и са нам ерени преди З а п о ч в а ­
нето на разкопките.
В ж . бел. Кч 73.
79 В ж . бел. № 72.
80 Г а т е в . П .. Ц н т. съч^, с. 37, таб л . 4; C., Г е о р г и е в а , P., П е ш е в а , Ц н т
съч., с. 546.
81 З а този тип стрели в ж . Н и к о л о в а , Я.. Ц ит. съч., с. 284. .
82 III к о р и и л, K.. Ц н т. съч.
83 К о н е т а н т и и о п. И л., В., П и к о л о в. Ц н т. съч., с. 17.
84 Б ъ ч в а р о в , Ив . , С р е д н о в е к о в н а т а .. . . е. 214.
А н д р е е в , й. , й. . А л е к с и е в . Т ъ р н о в о в периода на ранния ф е о д а л и зъ м ,
И стори я на В ели ко Т ърн ово, I, См 1986, с. 59—81; И., А л е к с и е в , П редстол н ч и н ят
Т ърнов, С борн ик в чест на 70-год нш ннната на а к а д . Д . А нгелов (п о д п еч ат).
в б Д у й ч е в , И в . , Т ъ р н о в о к а т о политически и духовен център през к ъ с н о т о
средновековие, А р х е о л о г и я , 1966, 3. с. 1—9.
87 П ак там .
W Х о н и а т , H., И сто р и я, В: Г1. П е т р о в . В. Г ю з е л е в , Х ри стом атия по
история н$ Б ъ л га р и я . 2, C.. 1978 — с. 17
89 К о н с т а и т и и о в, И л ., В., Н и к о л о в , Ц нт. съч,, с. 17— 18; Ш к о р ­
и и л, K., Ц и т. съч., с. 146— 151; И в ., Б ъ ч в а р о в , С р е д н о в е к о в н а т а ..., с. 2 0 7 — 215.
90 Ш к о р п и л , Км п а к там . с. 150— 151.
91 Б т<ч в а р о в , И в.. С р е д н о в е к о в н а т а .. . , с. 210.
92 С ъ щ и я т. в ж . с т а т и я т а в н а сто ящ и я том.
93 П а к там.
9< Ш к о р it и л, K., Ц нт. съч., с. 149.
95 В ж . бел. X« 32.
96 П о л il в я и и и, Д ., С р ед н о в еко в н и ят бъ л гар ск и г р а д през X I I I —X IV в., С„
1989, с. 38.

THE MEDIEVAL FORTRESS O F “ RAHOVETS“ NEAR THE TOWN

OF GORNA ORYAHOVITSA

Yordan Alexiev, Hitko Vatchtev

(resume)

The present paper is about the medieval fortress of “Rahovets" s a ­

feguarding the capital of the Second Bulgarian Kingdom (XII -XIV
centuries) — Turnovgrad.
The paper traces the research done so far. An attempt is made to
interpret the written data about the fortress. The results of the archeolo­
gical excavations — fortifications, the southern suburb, necropolises —
are also presented. The function of the fortress in the defence system of
the capital is given attention, too.
A hypothesis about a late medieval town is put forward. The town
sprang up from a fortress built in the XI century. The town flourished
in XIII—XIV centuries, and was destroyed in the campaign of the P o ­
lish—H ungarian king Vladislav III Yagelo in 1444.

40 j
A
 И звести я на И сторическия м узей В елико Т ъ р н о в о V I1/1992
B u lle tin m uzeum oi history V eliko T u rn o v o V I 1/1992

МОНЕТНИ НАХОДКИ ОТ КРЕПОСТТА „РЯХОВЕЦ“

ИВАН Б Ъ Ч В А РО В

Между богатия и разнообразен археологически материал, от­

крит по време на системните разкопки в района на крепостта „Ряхо­
вец“ (1985-1988) и предшестващите ги теренни проучвания в пред­
ходните години, бе намерен изобилен нумизматичен материал. Част
о т него бе предмет на няколко предварителни публикации, в които
бяха обнародвани предимно монети, открлтн при теренни проуч­
вания и случайни обстоятелства, като бяха предпочетени екзем­
пляри, датирани в периода XII—XIV век.1
Преди да се пристъпи към систематизирането на монетния .ма­
териал, произхождащ от Ряховец, е редно да се спомене и за пър­
вите нумизматични съобщения и изследвания, отнасящи се до нумиз­
матичния комплекс, открит в района на крепостта. Още първия про-
учвател на Ряховец — Карел Шкорпил отделя внимание ма моне­
тите, открити в района на крепостта. В публикуваната от него мо­
нография в ИЛИ, 1910 г., том I2 се съобщава: „Парите, конто ви­
дях по тези места, са византийски и български, особено Иван Алек­
сандрови грошове. Според преданието тук е имало тарапана3 «а
българските ц а р е ..
Освен споменатите от Шкорпил единични монетни находки в
района на крепостта са открити при случайни обстоятелства три ко­
лективни находки, конто са намерени в средата на нашия век.
Най-ранното съкровище, включващо 1000 екземпляра от д рах­
мите на македонския цар Филип III Аридей (323—316), е окрито
прел 1939 г.4 Второ съкровище с подобен състав е открито през
1936 г. в меден съд. съдърж ащ 354 тетрадцахми, 338 от тях са от
Първа македонска област. Между тях са се намирали 20 варианта ,с
разнообразни монограми. Две от тетрадрахмнте са били от Втора
македонска област, а 7 тетрадрахмн са били с името на Александър
III Велики.5 Трета поред колективна находка, съдърж ащ а 10 солнда,
сечени от византийските императори Аркадий и Хонорий (395-408),
е открита в района на Ряховец през 1956 година.6
Осведо изброените съкровища значителен е броят и на случайно
откритите единични находки, произхождащи от крепостта „Ряховец“.
Те се съхраняват в нумизматичните фондове на Градския историче­
ски музей, Горна Оряховица, Дългопол, историческия музей — Ве­
лико Търново, Националния исторически музей — София. Първата

41
сбирка на ГИМ — Горя а Оряховица, вклю чва 300 единични находки,
открити на Ряховец. Те обхващат една широка датировъчна гама от
екземпляри, датирани в периода III—XIV век.7
Табл. I. Единични и колективни находки от крепостта „Ряховец“ ,
открити при случайни обстоятелства, датирани в пефнода IV в. пр.
н. е. до X век.

Т абли ца I

С ъ х р а н я в а т се
№ Д атн ровка Б рой
въ в ф онд

1. К ол екти вн а л ах|од к а т е т р а д р а к м н
Ф илип III Аридей (323—31 о) 1000 н еу ст а н о в ен о

2. К олективна н а х о д к а т е т р ад р ах м н
П ъ р в а и В тора м акедон ски о б л а ­
сти и А л ексан д ъ р III 354 н е у ст а н о в ен о
>
3. Единични находки II — IV в. 75 ГИМ , Горна О ряховица

4. К олективна н ах о д к а солидн
А ркаднй и Хоиорнй (395—/408) 10 НИМ, С офия

5. К олективни и единични монети

V - V I в. 28 ГИМ , Горна О ряховица

6. Единични н ах о д к и V II—X в. 15 ГИМ , Горна О ряховица

О бщ о 1392 екзем пляра

Музейната сбирка в гр. Дългопол е вклю чвала в нумизматичния

си фонд предимно средновековни монети о т Ряховец, датирани от
първата половина на XIII в., общо 143 екзем пляра, но заедно с тях
преди ограбването на музея са съхранявани вероятно и антични мо­
нети от крепостта.8 Във фонда на> Великотърновския музей има съ­
що немалък брой монети, конто са открити при строителни работи в
района на крепостта през различни години от настоящото столетие.9
В НИМ — София, се намират близо 30 единични находки, датирани
в периода XIII век.10
Освен в посочените музейни фондове монети от Ряховец се с ъ х ­
раняват и в няколко частни колекции. Общото количество на включе­
ните в тях монети от крепостта възлиза на около 300 екземпляра,
датирани в периода XII—XIV век.м
В приложените таблици I и I I 12 са систематизирани всички из­
вестни до момента колективни находки със случаен произход, откри­
ти в района на крепостта.
Табл. II. Средновековни единични монетни находки от Ряховец
от периода XII—XIV век, включени в сбирките на ГИМ — Горна
Оряховица, Дългопол и частни колекции (случайни находки).

42
 Таблица II

Л \ои етосеченн я п р е з XII в. п р е з XIII в. п р ез XIV в.

В и зан ти я 27 _ 4
Б ъ л г а р с к и и м и тац и и — '24 4
Л атински им итации — 293 —
Б ъ лгарска д ъ р ж ао а — 31 30
П н кеиска им п ери я — 14 —
С о л у н ск а и м п ери я — 28 —
В енец ия — — 1
С ърбия — — 1
Iу р ц н я — — 3

О бщ о за п ер и о д а 27 390 39

О б щ о X II— X IV в. - 456

Нумизматичният материал, открит при археологическите разкоп­

ки на крепостта Ряховец през изминалите седем сезона ( 1985—
1991 r.), до голяма степен е сходен по своя състав с коментирания
вече монетен материал, открит при теренни проучвания и тозн със
случаен произход. Анализирайки по периоди монетните емисии, н а­
мерени в крепостта-, ощ е в самото начало става {ясно, че макар и
разнообразни по вид, хронология и номнналн те могат условно да се
разделят вътрешно на две основни групи.
П ървата, която е значително по-малобройна, обхваща всички ан­
тични монети, сечени в периода II в. пр. и. е. до последните десети­
летия на VI в. н. е. Най-ранните монети в тази група са бронзови
екземпляри, върху ядрото на които са представени стилизирани из­
ображения по подобие на монетите на Филип II. Въпросните монети
хронологически се отнасят в периода от края на II до средата на
I в. пр. н. е. и са представители на групата на варварските подража­
ния.13 До момента са открити 3 екземпляра, конто се явяват най-ран­
ни монети, открити в района на крепостта при археологически ра з­
копки. Л ипсата на други монети от тозн период се дължи до голяма
степен на ф ак та, че досега усилията на археолозите са насочени към
проучването на средновековния пласт на крепостта.
Значително по-голям е броят на монетите, датирани в периода
I I I —V в., общо 24 екземпляра, като между тях само 2 екземпляра,
са бронзови, а всички останали са медни. Най-ранни между тях са
бронзовите монети на Горднан III (238—244) и Филип баща <(244—
249) и двете сече>ни в монетарницата на Адрнанопол. Хронологиче­
ски следващи са монетите на Лициннй (253—268), Аврелнан (270—
275). Диоклетнан (281—305), Максимилиан Херкулнн (286—305),
Константин I (306—337) и неговите наследници до Теодосий I (379—
395), (ф. табл. I. 1 - 4 ) .
Изброените монети са сечени в монетарниците на Хераклея и
Константинопол. Някои от монетите на посочените императори са
трудно определнми поради снлно корозиралата повърхност на ядра­
та им. Състоянието на тези монети, горели и повечето случаи, поз­
волява да се предположи, че античното селище край Ряховец е било
засегнато от някои от многобройните „варварски“ нашествия.

43
 Т аб л. I I I . Статистически а н а л и з к а откритите на крепостта ..Р я х о в е ц " е д и н и чн и
и колект ивни н а х о д к и , датирани в п е р и о д а I в. пр. н. е. д о к р а я н а V I век.

Т аб л и ц а III

№ инв. И м ператор монетарница метал тегло диам .

№

1. 243 Ф илип II.

в а р в а р с к а им итация — АЕ 1,12 17
2. 260 Г орднан III (2 3 8 —244) Адрианопол АЕ 8.81 28
3. 28 Ф илии б а щ а (244—249) Ад ри а но пол АЕ 7,67 25
4. 343 Л врел н ан (270—275) — AR 2,35 20
5. 205 Л и ци ний Г алнен (2 5 3 —268) Константинопол AR 0,93 14
6. •120 Л врсл и ан (270—275) .— AR 3,32 21
7. •132 Д н о к л е тн ан (284— 305) Х ераклея AR 2,10 20
8. 291 М а кси м ил и а и Х еркул ий
(2 8 6 —305) — AR 3.45 21
9. 1 К онстантин I (306— 337) Константинопол AR 0,93 14
10. 17 К онстантин 1 — AR 1.94 16
11. 87 К онстантин 1 — AR 2.25 15
12. 407 Р.лрна — AR 2.10 16
13. 263 Константин II (324— 361) Константинопол AR 2,72 16
14. 407 К онстантин II — AR 3,00 16
15. 277 Т еодосий 1 (379—395) — AR 2,28 17
16. 56 Ю стии I и С оф ия
(5 6 5 -5 7 8 ) Константииопол AR 12,62 28

17. 3551 Л н астасн й 1 (4 9 1 —518) К онстантинопол AR 7.20 38

18. 3552 Л иастасин 1 Константинопол AR 5.20 31
19. 3553 Л настаснй I К онстантинопол AR 6,21 31
20. 3551 Л настаснй I И икомедня AR 5,52 28
21. 3555 Ю стнн 1 К онстантинопол AR 5.81 28
22. 3556 Ю стнн I 11икомедня AR 5,80 26
23. 3557 Ю стнн I Константинопол AR 4,82 26
34. 3558 Ю стиниан (527— 565) К онстантинопол AR 5.71 ,, 1

Вероятно при такова варварско нашествие е била укрита и ко­

лективната находка, намерена в южния район на крепостта (некро­
пол а) през есента на 1986 година. Съкровището съдърж а осем мед­
ни фолиса, сечени по време на управлението на византийските им­
ператори Лнастаснй (491—518), и Юстиниан I (527—565). Според
нумизматичния анализ, направен на въпросната колективна находка,
нейното тезаврнране се отнася в последните години от управлението
на император Юстиниан I, (фото. табл. II, обр. 1—5).
Хронологически горната граница на първия период от нумизма­
тичният материал, открит на Ряховец, се рамкира от медния фолнс
с името на император Юстнн II и София (565—578). Вероятно в
последните десетилетия на VI век селището и крепостта са разру­
шени и за известно време животът там прекъсва.
След опожаряването на Ряховец и заселването на славяните, в
първите десетилетия на VII век в продължение на близо четири ве­
ка на крепостта н прилежащите й райони не са установени трайни
признаци на монетно обръщение освен намерената монета на Л ъ в
VI (886—912), която има изолиран ^характер. Вероятният отговор

44
на тозн ф акт се крие в обстоятелството, че новонастаиилото се насе­
ление не познавало и не е използвало монетните знаци. Тази ситуация
е продиктувана до голяма степен от подобното намаляване и спадане
на монетното обръщение, което е регистрирано в оказаните векове
и във Византия.14
Разглежданото продължително прекъсване на монетното обръще­
ние на Ряховец не е изолирано явление. Подобно е положението и в
повечето проучвани средновековни селища от територията на н а­
шата страна, в които славяните стават преобладаваща част от на­
селението.15
Античните и ранновизантийскк монети, намерени при археоло­
гическите проучвания на крепостта Ряховец, рамкират един близо
осемвековен период от първата половина на II в. пр. н. q. до пое
ледните десетилетия на VI век. Представените монети от първия
етап на монетното обръщение на Ряховоц очертават до голяма сте­
пен времето на икономическото благополучие на селището, търгов­
ските връзки и взаимоотношения на неговото население, а също
рамкират годините на някои бедствия и катастрофи, прекъснали за
столетия паричното обръщение на крепостта.
Монетите, намерени при разкопките в района на средновековно­
то селище Ряховец и Темни град, отстоящо югозападно от крепост­
та. и тези от района н а източната и северната крепостни порти и
прилежащите фортификационни съоръжения в оказаните райони,
датирани в периода X—XIV в., възлизат на 206 екземпляра. Към т а ­
зи група е редно да споменем и коментираните в началото 456 мо­
нети, датирани в същия период, открити при теренни проучвания и
други обстоятелства. В случая ще се спрем единствено върху ну­
мизматичния материал, открит при редовни археологически раз­
копки.
Общото разпределение на средновековните монети по периоди и
векове е следното:
1. XI—XII век — 8 екз.
2. XIII век — 193 екз. (от тях 44 колективна находка).
3. XIV век — 5 екз.
От представените монети, датирани в периода XI—XIV век, по-
голямата част са единични находки, но в нумизматичния комплекс
от XIII век е включена и колективна находка ,.Ряховеи/85“, съдър­
ж ащ а 44 билонови монети.
Разглеждайки хронологически монетните находки от среднове­
ковието, разграничаваме три неравностойни в количествено отноше­
ние групи. В първата от тях XI—XII век са намерени до момента
само осем монети, които хронологически се разпределят както след­
ва:
I Медна аионнмна византийска монета, клас С (1042-1050)
_ .. — I екз.
2. М е д н а анонимна в и за н т и й с к а м онета, к л а с С (1067-1071)
0 — 1 екз.
3. Мануил I Комини (1145—1180). I бил. мон. Конст., тип А
— 1 екз.
4. Мануил I Комини. IV бил. мон. Константинопол, тип А
■ — 1 екз.
5. Мануил I Комннн. IV бил, монст. Константинопол, тип С
— I екз.
45
 6. Исак II Ангел (1185—1195), б. м Константинопол, тип А (а)
— ! екз.
7. Исак II Ангел, бил. монет. Константинопол, тип А - 1 екз.
8. Алекснн III Ангел (1195-1203) б. м. IJ фаза. тип А 1 екз.
Наличието на такъв оскъден брои монети за период £>т близо
два века свидетелства, че от средата на XI век до края на д в а н а ­
десетото столетие селището и крепостта са били с незначителни
функции. Това наше предположение се потвърждава от следните
факти:
1. Между случайните находки, открити в крепостта, присъстват
седем анонимни византийски монети, две от които се отнасят към
управлението на Йоан II Цимнсхнн (971— 76), но те, въпреки че са
с по-раиио отсичане, не смъкват долиата хронологическа граница на
съществуването на крепостта в X век, защото са част от колектив­
на монетна находка, съдърж ащ а анонимни медни фолиси, укрива­
нето на конто се датира в края на XI век.16
2. Три от византийските монети, датирани XII век и намерени
при археологически разкопки: Мануил I — 1 екз., Исак II — 2 екз.,
са част от състава на колективна находка „Ряховец 85" и са с по-
късно участие в паричното обръщение на крепостта. З а това свиде­
телстват и вторично орязаннте им периферни на ядрата.17 А тази
практика на орязвано и нарязване на монетните ядра се налага в
самия край на XII и началото на XIII век.
Представяйки нумнзматичня материал от крепостта, датиран
XIII век, се вижда, че по-голямата част от монетите са от тъй наре­
чените „имитационни типове»“ . Техният брой възлиза на 135 екзем ­
пляра, което на практика е повече от половината на нумизматичния
материал, открит при археологически разкопки на крепостта. По- .
добно е положението и при случайните монетни находки, открити на
Ряховец, 'където имитационните монети са близо 2УЗ от общия
комплекс (табл. 2).
Вътрешно нмитативните монети се подразделят на две, само­
стоятелни групи — „български“ и „латински“ имитации. Тяхното о п ­
ределяне. класифициране и датиране е извършено въз основа на
най-новите изследвания на българските нумизмати и каталога на
М. Хенди.18
Групата на българските имитации, открити на крепостта „ Р ях о ­
вец“ включва 15 екземпляра, като между тях най-масово е пред­
ставен тип С, явление, което е регистрирано и в други средновеков­
ни обекти от страната.19 Прави впечатление, че почти всички екзем-
‘ пляри от групата на българските нмнтативн са с вторично орязанн
и иарязани ядра. което е важно доказателство за по-късното участие
на въпросните монети в паричката циркулация на крепостта — вто­
рата четвърт на XIII век.
Най-многобройни между всички монетни емисии, участвувалн в
паричната циркулация на крепостта са тези от групата на „латин­
ските имитации — 104 екземпляра. В тази група са представени мо­
нети от почти всички имитационни типове, отсечени в монетарница­
та на Константинопол, и трите типа на Солунската монетннца. К а к ­
то при българските имитации, така и при латинските голяма част
от монетните ядра са вторично орязани и нарязанн, особено при
екземплярите от гпупата на ядрата с голям модул. Най-масово са

46
представени тип Л (м. м.) и тип D (м. м.), сечени в Констаитнно-
полската монетарница. При отделни екземпляри се открива вторич-
ното препечатване lia монетните ядра. Подобни случаи на препечат-
ване върху ядрата на по-ранни типове, с по-късни монетни емисии
са регистрирани и в други обекти на страната.20

Т аб л. IV . М о д у л н о и типово р а зп р ед е ле н и е н а монетите от групата на б ъ л ­

гарскит е и лат ински имитации, сечени в монетарниците н а Т ъ р н о во , Константино­
пол и С олун.

Т аб ли ца IV

Отсъствието на някои типове латински имитации, сечени в Кон­

стантинопол като тип F, G, H, U и други, се дължи преди всичко
на ранния стадии на археологическите разкопки на Ряховец. Нека
не забравяме, че четирите археологически сезона обхващат не по­
вече от 150 работни дни, като усилията н а проучвателите бяха н а­
сочени предимно към проучване фортификационните съоръжения на
крепостните порти и стени, където нумизматичният материал е мини­
мален.
Освен представените монети от серията на имитациите от кре­
постта произхождат и два екземпляра, отнасящи се също към пър­
вата половина на XIII век. Според представените върху техните яд­

47
 ра сюжети те се класифицират към групата на „новите“ имитаци­
онни типове, сечени през същия период.
Първата монета (ф. табл. V, обр. 2) е определена като имита­
ция на сребърното монетосечене на Йоан III Дука Ватаци (1222—
1257), тип С, монетарница Магнезия.21 Въпросната монета е произ­
ведена по метода на леенето, конто способ не е характерен за мо-
нетопроизводството за посочения век. Фактически тази монета се
явява една технологична разновидност на способа и установените
традиции за производство на скнфатнн монети. По всяка вероят­
ност тази лята монета е представител на едно местно производство,
което е имало за задача да задоволи нуждите на вътрешния пазар
и определен момент от парични знаци Близостта на крепостта „ Р я ­
ховец“ до столицата на българската д ърж ава донякъде допълва т а ­
зи хипотеза.22
Втората монета също се датира в първата половина на XIII век
по своята тегловна и нконографска характеристика.23 Според д а н ­
ните, заложени в нейната иконография, се откриват отделни заемкн
от иконографията на II и III бнлоново монетосечене на византий­
ския император Мануил I Комннн. Според тегловните й данни тя
сс отнася към голямомодулнитс монети от групата на имитациите,
чието сечене започва в първите години на XIII век.24
Към групата на имитациите е редно д а се причислят и 15 сил-
но фрагментирани ядра, върху които е трудно да се определи ти­
път поради силното орязване па представените върху ядрата нко-
нографскн сюжети. В тази група е включено и монетно ядро, върху
повърхността на което вторично е издраскано стилизирано човеш­
ко изображение.25
Успоредно с монетите от имитационните серии в паричното сто­
панство на крепостта „Ряховец“ през първата половина на XIII век
са взели участие и монети, сечени от наследниците на Византийска­
та империя след превземането на Константинопол от латннците през
1204 година. Открити са медни монети от следните солунски и ни-
кейскн императори — Теодор I Л аскарис (1208-1222), Йоан III
Дука Ватаци (1222—1254), Мануил Комннн Дука (1230—1237) и
Йоан Комннн Дука (1237—1244). Характерното и за тези група мо­
нети е, че между тях преобладават малкомодулннте екземпляри, по-
голяма част от ядрата на които са вторично орязанн.
Сравнявайки монетите от Солун и Никся. открити при редовни
археологически разкопки, с монетите, намерени при случайни обстоя­
телства от района на крепостта, прави впечатление, че първата гру­
па е значително по-малобронна в сравнение с втората (12:41), к а ­
то в първата група все още няма открити монети от Теодор Дука
(1224-1230).
С най-късен произход между единичните монетни находки, се­
чени през XIII век, са тези на българския владетел Константин Асе.н
(1257—1277). Откритите три екземпляра от монетосеченето на въп­
росния български владетел рамкират горната хронологическа гра­
ница на съществуването на крепостта и селището през XIII вок.
Заедно с това при монетите на Константни Асен се открива инфор­
мация относно определянето на горната граница на практиката на
вторичното орязване и нарязване на монетните ядра през XIII век.
Тази информация ни навежда на факта, че около шестото десетиле­
тие на XIII век аевалвацнонната практика на орязване временно е

48
ЙОРДАН АЛЕКСИЕВ, ХИТКО ВАЧЕВ - СРЕДНОВЕКОВНАТА КРЕПОСТ
"РЯ ХО ВЕЦ" ПРИ ГОРНА ОРЯХОВИЦА

О б р . 1 а - П л а н на к ал е " П е щ е р и т е " (п о К. Ш к орп и л )

б - Т о п о г р а ф с к о р а зп о л о ж е н и е на кале " П е щ е р и т е "
в - П л а н на г л а в н а т а п о р т а (п о К. Ш корпи л)
0 6 p . 3 Западна страница с пиластрите на прохода на портата

Обр. 4 Западно го отклонение на главната порта

 ffààV
Обр. 5 П роходът на глаяната порта (поглед от ссвср)

Обр. 6 П реустройствата на запалката страница на главната порта

Обр. 7 Главната порта на Ряховец (общ поглед)

Обр. 8 Главната порта и източната крепостна стена - реконструкция (по Т. Теофилов)

Обр. 9 Т ретата врата на портата - следи от сводово покритие

Обр. 10 Средновековната улица след прохода на портата

Обр. 11 Северната порта (поглед от севср)

Обр. 12 Северната порта • оформление на праговете

Обр. 13 Северна порта - е ran от проучването

Обр. 14 Кула над ссверната порта (поглед от h jto k )

Обр. 15 Фугата между първоначалния градеж Обр. 16 "П робивът" в гулат» (поглед от север)
на кулата и долепения ж а

Обр. 17 Външното лице на ссверната крепостна стена

О бр. 18 С ф ад а в ю ж ното подножие - оформление на входа (поглед от изток)
 1 •»
О бр. 19 П ещ та в източната част на сградата

О бр. 20 Средновековен некропол - гроб 12

Обр. 21 Средновековен некропол на крепостта - общ поглед от кн

Обр. 22 Ранносредновековно жилище в ю ж ното подножие (поглед от изток)

Обр. 23 Кана от XIV иск

О б р . 2 5 Г ъ р н е т а о т X I I - X I I I ве к
 Обр. 26 С ф аф и т о керамика

О бр. 27 П отир

II—1' .гг» •

m
 Обр. 29 Ножчета

Обр. 31 Стъклени гривни

 ОО о о
оо оо
оо оо
Обр. 35 Медии гривни от източни* некропол Обр. 36 С гьклени гривни от източния нскропо i

Обр. 37 Маниста о г източния некропол

ИВАН БЪЧВАРОВ - М О Н Е Т Н И Н А Х О Д К И ОТ К Р Е П О С Т Т А "Р Я Х О В Е Ц "

Фототаблица I. 1-2. Медни монети на Лициний Галиен (253-268). 3. Медна монета на Кон
стантин Велики (306-337). 4. Мслна монета на Константин II (324-361).
 1

Фототаблица II. Медни фолиси, колективна находка "Ряховец 11/86". 1-2. Анастасий I (491-
518). 3-5. Юстиниан (527-565).
Фототаблица III. 1. Фолис на Лъв VI. 2. Анонимна бронзова монета клас В (Роман III).
3. Анонимна бронзова монета клас С (Михаил IV). 4. Анонимна бронзова монета клас С (Ро­
ман IV Диогсн). 5. Анонимна бронзова монета клас * (Никифор III).
 .1

Фототаблица IV. Византийски билонови монети. 1. Билоиова скифага на Мануил I Комнин II

б. м. 2. Билоиова скифата на Мануил I Комнин IV б.м. 3. Билоиоваскифата на Исак II Ангел.
4. Билоиова скифата на Алексий III Ангел« II фаза.
 4

Фототаблица V. Монетни находки XIII-XIV век. 1. "Български" имитации ihii С. 2. Билоиова

лята монета (първа половина на XIII век). 3. Медна монета на Михаил VIII Палсолог (1261 -
1282). 4. Мслна монета на Константин Ассн (1257-1277). 5. Сребърна монета на Иван Срани-
мир (1355-13%).
 В Ъ Л К А И Л Ч Ь В А - Г Л И Н Ь Н А И Д О Л Н А П Л А С Т И К А ОТ
ПРАИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ХОТНИЦА - ВОДОПАДА

Табл. 1. А нтропоморфии глинени фигурки - графична рисунка

Табл. 2. А нтропоморф ни глинени фигурки
Табл. 3. Зооморф ни глинени ф ж ^р к и - графична рисунка
Табл. 4. Чооморфни глинени фигурки
ИВАН ЦЪРОВ - М ЕДИЦИНСКИ И ФАРМАЦЕВТИЧНИ ИНСТРУМЕНТИ И
П О С О Б И Я ОТ Н И К О П О Л И С АД ИСТРУМ И ГРАДСКАТА МУ ТЕРИТОРИЯ

Таблица I - 1, 2, 3, 4, 5.
 z
</»

Таблица II - 1, 2, 3, 4.
Таблица III - 1, 2, 3, 4, 5, 6.
Т аблица I V - 1 ,2 , 3 ,4 .
1 2 3 4

Таблица V - 1, 2, 3 ,4 , 5, 6.
Таблица VI - 1, 2, 3, 4, 5.
С О Н Я С У Л Т О В А - Т Е Р А К О Т О В И С Т А Т У Е Т К И НА А Ф Р О Д И Т А ОТ
К Е Р А М И Ч Н И Я ЦЕНТЪР В БУТОВО

Таблица I - обр. 1 а, б * Глинена статуетка на Афродита

» обр. 2 а, б - Глинена статуетка на Афродита
** обр. 3 - Глинсно торсо на Афродита
 изоставена. З а това свидетелства ф актът, че по-късните монетни т и ­
пове па К онстантин Асен, открити на крепостта, а и в други ср е д ­
новековни се ли щ а , включително и в столицата Търново, са рядко
орязани.
О т р ай о н а, отстоящ южно от ц ен тралн ата крепостна порта, сек­
тор „ Н е к р о п о л “ , произхожда колективна монетна находка, с ъ д ъ р ­
ж а щ а 44 медни и билонови монети. С най-ранна дати ровка са тези
на М ануил I. III билоново монетосечене I екз. и 2 монети от би-
лоновото монетосечене на Исак II Ангел. Н ай-късните по хроноло­
гия на о тси ч ан е са I монета на Константин Асен от тнп I26 и 1 е к ­
зем п л яр о т монетосеченето иа М ихаил V III П алеолог (1261 —1282)27.
д а т и р а щ се към началния стадий иа неговото монетосечене. И м ен ­
но тези д в е монети, освен че ж е л о н и р ат периода, през който евен­
туално е б и л о укрито съкровищ ето (средата на шейсетте години на
XIII в е к ) , р а м к и р а т и евентуалната година, в която крепостта е би­
л а о п о ж а р е н а и разруш ена.
О тсъстви ето на монетни емисии, сечени през последните десети­
летия на X III век, свидетелства, че по това време ж и вотът в к ре­
постта и п р и л е ж а щ и т е и селища е временно прекъснат. Това пре­
късван е в ер оятн о е следствие на изострените отношения между б ъ л ­
гар с к ата д ъ р ж а в а и нейните съседи. Д обавяйки към това набезите
иа т а т а р и т е към престолния Търнов. може да се получи ясна пред­
става з а разв и л и те се по това време д рам атични съби ти я в исто­
рическия п ът на Средновековна Б ъл гари я. Подобно прекъсване на
м онетната ц и р к у л а ц и я е регистрирано по археологически данни в
редица крепости, разположени в С еверна Б ъ л гар и я, което се с в ъ р ­
зва с ъ щ о с тяхното ликвидиране. П редп о л ага се, че по време на
многобройните набези на м адж ари, татар и и византийци голяма
част о т крепостите в Мизия са били разорени.28 Подобен поврат в
своето съ щ ес тву в ан е вероятно е преж ивяло и Ряховоц. Това предпо­
лож ение се п о т въ р ж д ав а и от другите археологически материали,
о т к р и т и в п редели те и.
Н ай -к ъ сн и те монети, намерени в развалините на средновековното
с е л и т е и кпепостта „Р яхов ец “ . се латипат в XIV век. Нумизматичният
м атер и ал о т този век включва общо 5 екзем п л яра, открити при а р ­
хеологически разкопки, докато монетите, о т к р и т и при случайни
об стоятелства, е значително по-голям (5:39). Това вероятно се д ъ л ­
жи на обстоятелството, че в момента се разкрива селището от юж-
ната с т р а н а и иекропола, които са функционирали в периода XI —
XIII век и по-късно са изоставени, д окато късният м атер и ал от XIV
век п р о и зх о ж д а от северното селище Теми и град.29
М онетите от XIV век. открити при сегашните археологически
оазкопки, в н и к акъ в случай не д ати рат района, в който са открити.
Тяхното присъствие в квадратите, в конто са намерени, има случаен
произход. З а т о в а свидетелства ф ак тът, че 4 от 5-те ек зем п ляра са
открити на дълбочина, в ари ращ а между 0.20 до 0.40 с м , докато
културният п ласт във въпросните кв адрати излиза на дълбочина
под 0.60 см. И менно поради това на тозн етап монетите от XIV век
не могат да бъдат1 ползвани като сигурен ф и кси ращ м атери ал за
развитието на Стоково паричното 'стопанство на селищ ето н к р е ­
постта „ Р я х о в е ц “ през XIV век и евентуално за разграни чаван е на
отделни етап и в развитието на живота през посочения век.

4 Нзв сс тия . т. V I I 49
 Петте екзем пляра, датирани в XIV век, в к л ю ч в а т след н и те мо-
нетосечения: 2 екзем п ляра с името на Й о а н II О рсинн (1323—1335)
и 3 екзем п ляра, сечени по време на у п р ав л ен и е то на б ъ л г а р с к и я в л а ­
детел Ииан А лександър (1330—1370) о т ти па „ ц а р я сам на кон и
с царица Т еодора“ .
Откритият от северния район на крепостта — се ли щ ето „Темни
г р а д “ , нумизматичен м атериал от XIV век, предим но съ с случаен
произход, е качествено различен. При него н ай -ран н ите монети са
тези на българския цар Тодор С ветослав (1 300 —1322) и в и за н т и й ­
ския император Андроник II П алео л ог (1282— 1328). Тези монети
идват в п отвърждение на сведението на визан ти й ски я хронист Г еор­
ги Пахимер, който съ общ ав а, че през 1304 г. Р я х о в е ц е б и л а вече
действащ а крепост.30 Освен монетите на посочените вл ад етел и при
теренни проучвания са открити и медни монети о т М и х а и л Ш н ш м ан
(1323—1330), И ван Ш нш ман (1371 — 1393), И в а н С р ац н м и р (1360—
1396), Андроник III (1 3 2 8 -1 3 4 1 ), Йоан V ( 1 3 5 4 - 1 3 9 1 ) , а с ъ щ о и
от османските владетели Б ая зн д 1 (1388—1402) и М у р а д (1421—
1451).31 В ъз основа на последните монети на М у р а д I. ед н а т а от
конто е д ати р ан а 1443 година, се п о т в ъ ж д а в а писаното в п о ем ата
на М ихаил Бехайм , че през 1444 година „ з а м ъ к а „ Р я х а у ч “ е бил
опож арен от воините, участвали във втория кръстоносен поход н а
полско-унгарския крал В ладислав III Я гело, н аречен по-късно Вар-
ненчик.

Табл. V. Статистически а нализ на монетите от колективна находка „Р яховец" 85 —

по владетели и типове.

Владетел или монетен тип г. м. м. м. отрязанн всичко

Мануил I, III б. м I фаза. т»;п А 1 1 1

Исак II Ангел. вар. (а) б. м. 1 _ 1 I
вар. В (а) б. м. 1 — 1 1
Български имитации тип С — 6 2 6
Латински имитации тип А 1 8 3 9
(Константинопол) С 1 — 1 1
D 3 _ 3 3
N 3 _ 3 3
О 2 _ 2 2
Р 2 _ 2 2
R — 2 1 9

Латински имитации тнп А _ 2 I 2

(Солун) В 1 1 1
С I — 1 1
Теодор I Ласка рис, I б. м. тнп А 1 _ I 1
Теодор Комини Дука. Тесал, тип В — 1 1 1
Поан III Дука Ватаци — 1 ! 1
Мануил К. Дука. Тесал., cep. I тип А — 1 — 1
п
1/ 11 ■1
Поан К. Дука. Тесал., cep. Ill тнп F - 1 — 1
г,
VI
1■ 11
Константин Асен. 1 тип 1 1
Михаил VIII Палеолог, тнп № 12. Бсндал 1 1

Общо 18 26 26 11

50
 Д и а гр а м а J. Количест вени показатели ка нумизматичния материал от крепостта
„Р яховец " по векове.

Диаграма I

•••: •’ . v - V - T U - V I T r v - ---- :

Н у м и зм а т и ч н и я т м атери ал , открит в района на крепостта „ Р я ­

х о в ец “ , ни п р ед о став я възм ож ността да ж ело и н рам е няколко етапа
в и сторическото р а зв и т и е на стоково-паричното и обръщение. Най-
р а н н и я т з а п о ч в а в и н т е р ва л а I I I—II век пр„ н. е., данните за него
са т в ъ р д е о ск ъд н и и противоречиви. Откритите две колективни н а ­
ходки в р ай о н а на крепостта, датирани в посочения етап, до г о л я ­
м а степен с в и д е тел ств ат за началото на монетното обръщение на
к репостта Ряхо вец .
В тор и ят ета п е с в ъ р за н с римското владичество по нашите з е ­
ми и р а н н о в н зан ти н ск о то присъствие на крепостта. О бхващ а монет­
ния ко м п л ек с о т II—VI век, конто е показателен за това, че на
Р я х о в е ц е п р о д ъ л ж и л ж и в о тъ т и през посочените векове. В аж но д о ­
к а з а т е л с т в о в тов а отношение са и двете колективни находки от V
и VI век.
П е р и о д ъ т на най-интензивен икономически ж и вот на крепостта
се о тн ася в гран и ц и те на XII XIV век. В тозн сггап вътрешно се
р а з г р а н и ч а в а т отделни иодпернодн, рам киращ и развитието на стоко­
во-п ари чн ото сто п ан ств о на крепостта Р яховец н прилеж ащ ите й две
с е л и щ а . М е ж д у тях най-богат на монетен м атериал се оказва XIII

51
пек. Подобно разнообразие на нумизматичния м атериал и неговото
количествено дати ран е през. XIII век е характерн о з а повечето сред­
новековни крепости и селищ а от територията на средновековна Б ъ л ­
гария.
О т изложеното дотук мож е д а заключим, че на настоящия етап
от проведените археологически проучвания на крепостта „Р яхов ец “ е
трудно да се коментира и конкретизира въпросът относно монет­
н ата циркулация в периода от XIV до ср едата на XV век. Отговор
в това отношение ще д а д а т бъдещ ите археологически проучвания в
района северно от крепостта, там където през XIV век е било р аз­
положено селището „Темни г р а д “ . Несъмнено бъдещите проучвания
щ е предоставят и нов нумизматичен м атери ал и от другите етапи
от същ ествуването на крепостта, конто по-пълно и цялостно ще
конкретизира отделните периоди в историческото развитие и парнч-
ното обръщение на крепостта Р яховец и прилеж ащ ите й селища.

БЕЛЕЖ КИ

1 И в . Б ъ ч в а р о ц . Монетни находки (XIII—XIV в.) от крепостта Ряхо­

вец, Нумизматика, 1982, кн. 1, с. 41—44; Средновековната крепост Ряховец при
Горна Оряховица, Векове, 1983, кн. 5, с. 59—63; Нов нмнтатнвен монетен тип от
първата половина на XIII век, Нумизматика, 198,4, кн. 4, с. 20—25; Технологични
разновидности и особености при монетосеченията, формиращи цнркулацнонната
среда в българските земи през периода XII—XIV век — кандидатска дисертация,
C., 1987, част II каталог, с. 201—208.
2 К. Ш к о р п и л . Крепости в Търновско околия, ИАИ, 1910, с. 146—150.
3 Тарапана (тур. tarapane, от арабски) — монетарница.
4 Т. Г е р а с и м о в . Колективни находки на монети през 1939 г., ИБАД,
1939, с. 345.
s Т. Г е р а с и м о в . Цнт. съч., с. 341.
8 Т. Г е р а с и м о в . Колективни находки на монети през 1956 r.. ИАИ. 1959,
с. 356-366.
7 Градски исторически музей, Горна Оряховица — нумизматичен фонд: инв.
M b 1963-2005; 3302—3366.
8 Градски исторически музей, Дългопол — нумизматичен фонд: ннв. N* 1056—
1270 (Монетите са класифицирани от н. с. Иван Йорданов, филиал на АИМ —
Шумен).
9 Сведения на Марко Цочсв, Исторически музей, Велико Търново.
10 Сведения на и. с. Владимир Пенчев, завеждаш нумизматичен фонд на НИМ
София.
11 Известна част от тези монети бяха подпрени на ГИМ, Горна Оряховица
от колекционера Георги Димитров, заведени под ннв. 3523—3540.
12 Подробен анализ на средновековните монети, открити в района на крепост­
та Ряховец е представен в табл. I, И в. Б ъ ч в а р о в . Монетни находки.. .
стр. 43.
13 полеви ннв. № 243.
м П. Ю р у к о в а . Нумизматични и ефрагнетнчни паметници (867—1195/
1203). сб. Перник, т. 2, 1983. с 102 следва.
15 П. Ю р у к о в а . Цнт. c*v.. с. 102.
16 Находката не е публикувана.

52
 *7 Вж. каталога п. иив. № 47, 48. 49.
»e М. M e n d у. Goinage and money in the Byzantine empire 1081—1261. Washing-
lun. 1969.
•9 В л. П е и ч е o. Мопетите от средновековното селище на Севастополнс, сб.
Севастополнс, 1984, т. II, с. 138.
20 Каталог — пол. ннв. 243. 3507, 328, 3531, 3532.
21 И в'. Б ъ ч в а р о в . Нов имнтатнвен... с. 24—25.
22 И в. Б ъ ч в а р о в . Цнт. съч., с. 24—25.
23 Монетата не е публикувана, открита е на крепостта Ряховец, сезон 1986 г.
24 И в. Й о р д а н о в . Монети и монетно обръщение в Средновековна Бъл­
гария, 1081— 1261. С. 1984, с. 1—55.
25 И в. Б ъ ч в а р о в. Технологични разновидности.. . (автореферат, С. 1987,
с. 1.5—25.
26 К. Д о ч е в. Хронология на монетосеченето на цар Константин Асен
(1257— 1277), Нумизматика, 1981, кн. 2, с. 3—18, табл. I, тип I.
27 И в. Б ъ ч в а р о в . Колективни монетни находки от крепостта Ряховец
при Горна Оряховица. Нумизматика, 1990, кн. 3, с. 32.
28 И в. Й о р д а н о в . Характер на монетната циркулация в средновековните
български столици Преслав и Търново, сб. Средновековния български град. С.
1980. т. И, с. 229-235.
29 Авторът изказва мнение по лични наблюдения, потвърдени от нумизма­
тичния материал, открит в посочения район.
30 G. P a c l i y m e r i s . De Michaele et Andronico Palaeologis, libri XIII, I, Bonnae,
1835, p. 108 — ИБИ, t . XXII, 1980, c. 206.
31 H в. Б ъ ч в а р о в. Монетни находки... табл. I.

C O IN F IN D IN G S IN T H E F O R T R E S S O F „R A H O V ETS"

Ivan Butch varov

(resume)

The paper tre a ts the well-known n u m ism a tic m a teria l found near
th e fo rtress of „R ah ov ets" (G orna O ry ah ovitsa) d u rin g re g u la r archeo
logical excavatio ns done until 1988 as well a s m a teria l found u nd er o t­
her circum stan ces. The coins from the fo rtress a re system ised a n d divi­
ded into periods. The p ap e r atte m p ts to define m ore accu rately the dif­
ferent s ta g e s in the existence of the fortress of „R ah ovets" on the basis
of precise d a ta derived from the coin findings.

53
 КАТАЛОГ
н а единичнит е и колект ивни находки, открити на крепостта Р я х о в е ц ,
южното сели щ е и некр о п о ла п рез археологическит е сезони 1985- 1988 г.

ннв № обект МОНЕТЕН ТИП метал диам. тегло

1 Ю. р. Фрагмент медна монета I 1/2 XIII в. в 0,76

2 Ю. р Фрагмент медна монета 1 1/2 XIII в. в •> 0,25
3 Ю. р. Л ат. имит. тнп D (м. м.) Константинопол в 0,36
4 Ю. р Константин 1 Велики (306—337) АЕ 14 0,93
8 Ю. р Л ат. имит., тнп N (г. м.) К-л, срязан в 12 0,95
9 Ю. р- Л ат. имит. тнп А (м. м.) К-л. орязана в 14 0,55
10 Ю. р Бълг. имит., тип В (м. м.) срязанз в 2 0.44
17 Ю. р- Константни I Велики — ползвана за копче АЕ 16 1,94
18 Ю. р- Фрагмент медна монета 1 1/2 XIII в. в ъ 0,55
19 Ю. р- Лат. имит. тнп D (м. м.) — препечатка в 19 1.28
22 Ю. р Лат. имит. тнп Т (м. м.) в 21 1,25
26 Ю. р- Лат. имнт., тнп А (м. м.) К-л, орязана в 14 0.65
27 Ю. р- Л ат. имит., тнп А (м. м.) К-л в 16 1,27
2К ю. р- Филип баща (244—249) AR 25 7,67
29 ю. р- Л ат. имнт., тип N (г. м.) — орязана в ? 0,39
30 ю. р* Теодор I Ласкарнс — счупена, Ннкея. I сеч. в ? 0,41
31 ю. р- Л ат. имнт., тип D (м. м.) К-л срязана в ? 0.64
32 ю. р- Бълг. имнт., тнп С (м. м.) — нарязана в } 0,20
35 ю. р- Л ат. имнт., тнп Т (г. м.) К-л в 22 1.46
36 ю. р- Л ат. имит., тнп D (г. м.) К-л, орязана в 18 0.83
39 ю. р- Л ат. имнт., тнп В (г. м.) Солун, срязан в 12 1,12
50 ю. р- Бълг. имнт., тнп С (м. м.) — фрагмент в 5 0,21
56 ю. р- Юстнн I и София (565—578) фолнс, К-л АЕ 29 12,62
ю. р- Бълг. имнт., тнп С (г. м.) счупена в ? 0,65
63
64 ю. р- Йоан III Ватаци, Тесал., cep. I. тип А в 12 0.49
84 ю. р Л ат. имит., тип А (м. м.) К-л в 19 1,52
87 ю. р. Константин Веллки (306—337) АЕ 15 2,25
88 ю. р. Бълг. имнт.. тип С (г. м.). счупена В ? 0.67
ю. р. Л ат. имнт., тнп А (м. м.) К-л." срязана В ? 0,35
97 В 3 0,25
98 ю. р. Л ат. имнт., тнп А (м. м.) К-л. срязана
99 ю. р. Л ат. имит., тнп А (м. м.) К-л В 12 0,65
100 ю* р. Л ат. имит., тнп А (м. м.) К-л в 17 0,97
Л ат. имнт., тнп D (м. м.) К л„ срязана в } 0,44
101 ю. p..
103 ю. р. Лат. имит., тнп Р (г. м.) К-л, орязана в 13 1.42
108 Кр. п. Л ат. имит., тнп А (м. м) К-л, счупена в 17 1,32
Кр. п. Лат. имнт,, тнп А (м. м.) К-л в 18 1.57
109 в 19 1.53
110 Кр. п. Л ат. имнт., тнп А (м. м.) К--Т
Мануил I. I б. м., тип А К-л в 28 4,32
112 Кр. 11.
Бълг. имнт., тип С (м. м.). счупена в ? 0,48
113 Кр. п. ?
Кр. 11. Лат. имит.. тнп D (м. м.), фрагмент в 0,18
116 в
131 Кр. п. Л ат. имнт., тип N (г. м.). счупена ’? 1,51
Кр. Г1. Бълг. имнт., тнп В (м. м.) в 20 1,36
132 ?
135 Кр. п. Фрагмент монета. 1 1/2 XIII в. в 0.41
Кр. п. Л ат. имит., тип D (г. м.) фрагмент в ? 0,43
138
143 Кр.. п. Фрагмент монета I 1/2 XIII в. в ? 0.31
Кр.. п. Лат. имнт., тнп А (г. м.) К-л в 24 1.71
165
колективна находка Р яховец / 85
198 Ю. Р. Мануил I, III б. m ., I ф., тип А замба в 20 1.98
92 — Исак II Ангел, вар. D (а) оряз. замба в 20 1,98
89 — Исак II, вар. В (а), оряз. замба в 20 1.55
15 — Бълг. имит., тип С (м. м.) в 16 2,18
Ю — С (м. м.) в 23 1,38
4 — Бълг. имит., тнп С (м.м.) срязана в } 1.10
49 — С (м. м.) срязана в ? 0,51

54
hub ! ^ обект М О Н Е Т Е Н ТИ П метал диам. тегло

149 Ю. Р. С (м. м.) В 21 1.82

6 — С (м. м.) В 21 1,39
33 — Л ат. имнт., тип А (м. м.) К-л В 16 1,31
42 — А (г. м.) К-л срязана В ? 0,42
45 — А (м. м.) К-л В' 19 0,63
46 — А (м. м.) К-л В 19 0,83
47 — А (м. м.) К-л В 18 0,67
94 — А (м. м.) К-л срязана В ? 0,75
153 — А (м. м.) К-л орязана В 10 0,32
173 — А (м. м.) К-л В 20 1.41
161 — А (м. м.) К-л В 19 1,00
80 — С (г. м.) К-л счупена В ? 0,52
5 — D (г. м.) К-л орязана В 17 1,46
51 — D (г. м.) К-л орязана В 17 0.72
160 — D (г. м.) К-л орязана В 16 0,88
66 — N (г. м.) К-л срязана В ? 1,27
151 — N (г. м.) К л орязана В 19 1,40
152 — N (г. м.) К-л орязана в ? 0,53
83 — О (г. м.) ,К*л орязана в ? 1>32
162 — О (г. м.) К-л орязана в ? 1.17
41 — Р (г. м.) К-л орязана в ? 0,82
177 — Р (г. м.) К-л орязана в 15 1.05
52 — R (м. м.) К-л препеч. в 18 0,49
91 — R( m. м.) К-л орязана в 14 0.76
23 — А (м. м.) Солун в 21 2,32
150 — А (м. м.) Солун-оряз. в 20 1,42
118 — В (г. м.) Солун-оряз. в ? 1.35
168 — Лат. имнт. тип С (г. м.) Солун-срязана в ? 0,36
25 — Теодор 1 Ласка рис I б. м. в 23 1,55
53 — Йоан Дука Ватаци орязан в 18 0,55
20 — Мануил К. Дука, Тесал., тнп препечатка в 29 3.15
263 — Мануил К. Дука, Тесал., тип D, препечат. в 22 0.81
254 — Йоан Комннн Дука, Тесал., сср. Ill, тнп F в 18 0,67
164 — Йоан К. Дука. Тесал., cep. III, тнп G в 18 1.21
222 — Константин Асен, тип I в 24 2,13
34 — Михаил VIII тнп № 12 преп. тип А Солун в 23 1,23

170 Ю. Р. Л ат. имит., тнп А (м. м.) К-л фрагмент в ? 0,31

171 Ю. Р. Бълг. имит., тнп С (г. м.) срязана в ? 0,77
178 Ю. Р. Фрагмент ядро 1 1/2 XIII в. в ? 0,39
185 Кр. 11. АлекснА III, 11 фаза, тип А в 24 1,99
188 Ю. Р. Фрагмент ядро 1 1/2 XIII в. в ? 0,25
189 Ю. Р. Л ат. имнт.. тнп А (м. м.) К-л в 13 1,21
200 Ю. Р. Бълг. имнт., тнп С (г. м.) в 19 3.41
205 Ю. Р. Лнциний (253—268) АЕ 15 3.31
210 Ю. Р. Бълг. имнт., тнп С (г. м.) в 17 2.26
217 Ю. Р. Лат. имит., тип D (г. м.) К-л орязана в 15 1.08
220 Ю. Р. Лат. нмит., тип А (м. м.) К-л. счупена в ? 0.63
224 Ю. Р. Лат. имит., тип А (м. м.) Солун счупена в ? 0.51
230 Ю. Р. Лат. имнт., тнп А (м. м.) К-л в 18 1.12
234 Ю. Р. А (м. м.) К-л в 15 1.32
235 Ю. Р. А (м. м.) К-л нарязана в ? 0.64
236 Ю. Р. (м. м.) К-л фрагмент в ? 0.35
243 Ю. Р. Филип II (359—336) варваризат I впр. и AR 17 4.12
241 Ю. Р. Лат. имнт.. тнп N (м. м.) К-л препечат. В ? 0,53
245 Ю. Р. Лат. имит.. тип А (м. м.) К-л в 19 1.62
248 Ю. Р. Бълг. имит.. тип С (м. м.) в 20 1,43
249 Кр. п. Лат. имнт., тип А К-л счупено ядро в 18 1,04
254 Ю. Р. А (м. м.) в 21 1,63

55
 пол.
инв. № обекг МОНЕТЕН ГИП мс гал диам. тегло

255 Кр. П. Исак II Ангел, б. м., тнп А В 24 2,92

257 Ю. Р. Лят. имит., тнп А (г. м.) Солун графит В 23 2,35
259 Ю. Р. N (r. м.) К-л срязана В > 0.34
260 Ю. Р. Горднаи 111 (238—244) Адрнанопол AR 28 8.82
261 Ю. Р. Лат. имнт., тнп Г) К-л нарязана В 14 0,62
262 Ю. Р. Лат. имнт., тип В (м. м.) Солун срязана В 14 0.48
263 Ю. Р. Константни И (324—361) АЕ 16 2.72
264 Ю. р. Макс. Херкулий (286—305) АЕ 21 3,45
265 Ю. Р. 20 сг. — 1912 г. — — —
273 Ю. Р. Мануил К. Дука. Тесал, тнп Б В 21 1,62

метилотърсач
3506 Ю. Р. Лат. имнт., тнп А (м. м.) К-л срязана В ? 0,76
3507 Ю. Р. Е (м. м.) препечатка В 22 2,36
3503 Ю. Р. А (м. м.) К л. срязана В ? 0,33
3509 Ю. Р. А (ч. м.) К-л. орязана В 13 0,74
3510 Ю. Р. Р (м. м.) К-л. орязана В 13 0,58
3511 Ю. Р. Р (м. м.) К-л, нарязана В ? 0.77
3512 Ю. Р. О (м. м.) К-л, срязана В ' ? 0.47
3513 Ю. Р. Фрагменти монети I 1/2 XIII в. 2 öp. В у

Xipüuu
.*11vnu ihn tuги к'п iPk'TiiRHf) нпкпИкп »Р ЛА
11ППИ nUAUl/i\M я vnnPii W
Rft
V
3551 Ю. Р. Лнастаснй 1 (491—518), Констант. 40 нум. ЛЕ 38 7,21
3552 Ю. Р. ЛЕ 34 5,23
355} — ЛЕ 31 6.21
3554 — Пикомедия, 40 нумин ЛЕ 28 5.51
3555 — Юстнн 1 (518—527) Конст-. 40 нумин ЛЕ 28 5,82
3556 Ю. Р. Юстнн 1 / Ннкомсдия — 40 нумин ЛЕ 28 5.83
3557 — Юстнн I 1 Константинопол 40 нумни ЛЕ 26 4.82
3558 — Юстиниан I (527—565, Кон., 40 нумин ЛЕ 31 5.72

разкопки 1987 г.
274 Ю. Р. Йоан К. Дука, Тесал., cep. III. тнп А В 13 0,85
275 _ анонимна монета, клас Роман IV Дногсн AR 25 4.87
276 __ Лат. имнт.. тнп А (м. м.) К-л В 20 1.53
277 — Теодосий 1 (379—395) AF. 17 2.28
279 _ Бълг. имнт., тнп А (м. м.) В 14 1.10
283 — Иван Александър н Теодора (1330—1370) В 18 0.81
286 — Лат. имнт. тип I (г. м.) К-л. срязана В • } 0.65
291 — Лат. имнт., тнп А (м. м.) К-л В 20 1.35
297 — Фрагменти монети — 3 бр. 1 1/2 XIII в. В ? —
300 — Иван Александър сам — срязана В ? 0.20
301 — Фрагмент монета 1 1/2 XIII в. В } 0.23
302 — Иван Александър на кои В 18 0.72
303 — Бълг. имнт., тип С (м. м.) срязана В ? 0.83
312 Анонимна монета, кл. С. Михаил IV AR 27 7.75
313 — Лат. имнт., тнп В (м. м.) К л В 21 1.62
314 _ Лат. имнт. тип N (м. м.) К-л В • 18 1.36
315 — А (м. м.) К-л. срязана В 15 0.91
316 — Константни Асен — срязана В } 0.58
317 — Йоан К. Дука. Тесал, тип F, cep III В 15 0.95
318 — Лат. имнт.. тнп А (м. м.) К-л, срязана В ? 0.61
319 — R (м. м.) К-л срязана в } 0.70
320 — А (м. м.) К-л в 14 1.23
321 — D (м. м.) К-л, нарязана в 12 0.81
322 — Бълг. имнт., тнп С (м. м.) орязана в 14 1.18
.323 Ю. Р. Лат. имнт.. тип А (м. м.) К-л в 16 0.92
324 — • Йоан К. Дука, Тссалоннка. cep. III. тнп D в 12 0.65

56
пол.
ННП. Hs обект М 0 Н Е Т Е I! ТИ П м етал днзм. тегло

.425 Л ат. импт., тип D (г. м.) К-л срязана В ? 0.67

326 — А (м. м.) К -.1 срязана В ? 0.38
327 — Фрагменти монети — 2 бр.. 1 1/2 XIII в. В — —
328 _ Л ат. нмит., тип Е препеч. в/у тип D (м. м ) в 12 0.31
330 _ Лат. нмит.. тип А (м. м.) К-л в 16 .1.35
333 _ Константни Асен — тип IV в 19 2.28
336 — Лат. нмит.. тип А (м. м.) К-л срязана в } 0,85
.337 — А (м ) К-л срязана в ? 0.48
338 0 (г. м.) К-л орязана в 17 1.38

3518 Ю. Р. Лат. нмит.. тип С (г. м.) Солун орязана в } 0,85

3519 — Йоан III Ватацн, Магнезия, нов тип в 16 0.65
.3520 — .Чат. нмит.. тип М (м. м.) К-л преп. тип А в 17 0.74
3521 — Йоан К. Дука, Тесал., cep. III. тип Т счуп. в — 0.31
3522 — Йоан К. Лука, Тесал., cep. III. тип С в 13 0.45
3523 — Лат. имнт., тип С (г. м.) Солун срязана в ? 0.85
3524 — Йоан III Ватацн. Тесал. cep. 1, срязана в ? 0.41
3525 — Псан II Орснии (1323—1335) в ? 0,35
3526 — Л ат. H.VHT.. тип P (г. м.) К-л срязана в ? 0,68
.3527 — 1) г. м.) К-л срязана в ? 0.35
3528 — Йоан К Дука, Тесал., cep III, тип С в 12 0.95
3529 — Монетно ядро с издраскана човешка фнг. в ? 0.72
3530 — Лат. нмит.. тип А (г. м.) К-л. счупена в ? 1.38
3531 — А (г. м.) К-л препечатка в 15 0.81
3532 — А (г. м.) в/у тип С К-л в 18 2.35
3533 — Поап II Орснпн в 17 0.81
3534 — Бълг. имиг.. тип В (м. м.) срязана в ? 0.35
3535 — С (м. м.) счупена в ? 1.23
3536 —
_ 1 Ф|лгмс;;7Н *.:оиетн — 2 бр. неуст. сечеис в — _
3537 Ла.-. 1: mit., тi::i А (м. м.) К-л орязана в 14 0.37
3538 — А (м. м.) К-л в 17 0.45
3539 — А (м. м.) К-л в 15 0.85

340 Кр. п. Манунл 1. IV б. м.. тип С орязана в 20 1.25

341 — Исак II. б. м.. вар (ь) в 26 3.52
343 — Аврелнан (270—275) АЕ 20 “ 235
345 Ю. Р. Прзн К. Дука. Тесал., cep. III. тип Р в 14 1.65
348 к. с. Бълг. имнт.. тип В (м. м.) в 18 1.35
350 К>. р. Л ат. нмит. тип С (м. м.) Солун орязана в 12 0.64
351 — Т (м. м. ) К-л в 16 0.67
355 — Л ат. имнт.. тип А (м. м.) К-л срязана в ? 0.32
35/ — А (м. м.) Солун срязана в ? 0.31
363 — А (м. м.) К-л в 14 1.12
364 — А (г. м.) К-л в 18 1.85
370 — Р (м. м.) К-л срязана в > 0,80
398 — А (м. м.) К-л в 18 1.20
401 — В (,м. м.) Солун в 19 0.95
399 •— А (м. м.) К-л в ? 0.95
403 — D (м. м.) К-л в 17 1.36
406 — А (м. м.) К-л в 18 0.91
407 — Константин II (317—340) АЕ 16 3.00
— Елена (306—317) АЕ 16 2.10
110 — Л ат. имнт., тип А (м. м.) К-л нарязана В ? 0.51
112 — Т (м. м.) К-л В 16 1.22
413 — С (м. м.) Солун срязана В ? 0.53
414 — Л ат. нмит., тип Р (м. м.) К-л счупена в ? 0.32
415 — А (м. м.) К-л в 20 1.83

57
пол. метал диам. тегло
№ обект МОНЕТЕН ТИП
инв.

418 Ю. Р. А (м. м. )К-л срязана В 17 0,83

420 К. С. Лврслиан (270—275) АЕ 21 3.32
422 — Лат. имнт.. тнп А (м. м.) К-л В 19 1.43
423 — Мануил I, IV б. м. тнп А орязана В 18 2.35
424 — Лат имит., тип D (м. м.) нарязана В ? 0.36
425 — Лат. имит.. тнп А (м. м.) К-л счупена В > 0.72
429 — Бълг. имит., тип А (м. м.) орязана В 18 0.93
430 — Лат. имнт., тнп А (м. м.) К-л. орязана В ? 0.87
431 — А (г. м.) К-л В 22 1,64
432 — Дноклетнан (284—305) Хераклея АЕ 20 2,10

-------- с ъ к р а щ е н и я ----------------------------------

ю. р. — южен район (сектор)

кр. п. — крепостна порта (сектор)
b. c. — крепостна стена — север (сектор)
К-л — Константинопол монетарница
б. м. — билоново монетосечене
м. м. — малък модул (ядрото)
г. м. — голям модул (ядрото)
В —- билоно (мед) метал
АЕ — мед
AR — бронз (метал)

58
 Известия на Историческия музей Велико Търново VI1/1992
Bulletin muzeum of history Veliko Turnovo V I1/1992

О Щ Е ЗА УЧАСТИЕТО НА Ж Е Н И Т Е ОТ П Ъ Р В И
ТЪРНОВСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ
В А П Р И Л С К О Т О ВЪСТАНИЕ П Р Е З 1876 ГОДИНА

ТЯНКА МИНЧЕВА

Априлското въстание от 187G г. е най-крупната революционна

проява на българския народ в петвековната му борба срещу осм ан ­
ските поробители. И ацн он алиата ни революция, преминала през р е ­
дица трудности в развитието си, достига чрез него своя апогей.
Вунтовното напрежение, обхванало ц ялата страна, вдига на крак
и населението от Първи революционен окръг (Търново, Горна О р я х о ­
вица, Л ясковец , Елена, Д ряново, Трявна, Габрово, Севлиево, Троян,
Л овеч и околиите с е л и щ а ). Ж ени те и девойките, конто векове наред
уч аствуват в б орбата срещу поробителя, се включват актнвно в тази
в ьр хов н а изява. През бунтовната пролет на 1876 година те д о к а зв а т
д ъ л бок и те корени на своя патриотизъм, силата на дух а и висотата
на политическата си зрелост.
Участието на жените от Първи търновски революционен окръг в
Априлското въстание през 1876 г. е едни все още недостатъчно проу­
чен въпрос в краеведческата ни история. З а първи път на тази тем а
се спира П е н к а И б р н ш и м о ва1. Отделни ценни сведения има и в и з­
сл ед в ан и ята на Внржиния П аскалева, Йордан Кулелнев, Иван Стра-
тев, Звезд ел и н Цонев, Д им о Минев, М ария Ш ал авер ова и други2.
Н а с т о я щ а т а работа е опит да се обобщи и изясни в ъ з\ю ж н о по-
цялостпо приносът на ж ените от този борчески кран в подготовката,
непосредствено в самото въстание и с л ед него, да се изтъкнат в р ъ з­
ките им и степента на организация и ръководство от ст р а н а на мест­
ните революционни комитети. Освен публикуваните досега архивни
документи и л итер ату р а та по въпроса са привлечени и някои нови
сведения от периодичния печат, краеведческнте проучвания, поселнщ-
ните истории, архивните и музейни фондове.
Най-същ ествен е приносът на ж ените от Първи революционен
о кр ъ г в подготовката на Априлското въстание. Тук тряб в а определе­
но д а се подчертае, нещо на което досега не е зб р ъ щ а н о достатъчно
внимание, а именно — ползотворното участие на жените във въстанието
е р е зу л т а т от п р яката връзка, ръководство и съгласуваност иа д е й ­
ствията на жените с местните революционни комитети и апостолите.
Н ещ о повече, апостолите н революционният комитет в главния цен­

59
 тър на революционния окръ г Горна Оряховица и в отделните г рад о ­
ве и села търсят съдействието на жените и девойките както чрез с ъ ­
щ ествуващ ите женски друж ества, т а к а и персонално. Това са предим­
но жени общественички, учителки, близки и родственичкн на ч лено­
вете на революционните комитети. . . А з бях председателка на д р у ­
жеството, а г-н С там б олов председател на комитета в Търновския
о кръ г — пише в спомените си Елена Грънчарова Членове на к о ­
митета бяха Георги Измирлиев, Иван Панов и много други. П омоли­
ха ме, като председателка на дружеството, да се съединиме с техния
к о м и т е т .. .“3.
Р едица жени са включени дори направо в местните револю цион­
ни комитети. Т ак а например в комитета в Голямо Я л аре (Р у са л я )
членува П а р аск ев а Вълчева, която е избрана за касиер*, ß комитета
иа Горна О ряховица са включени Заф нри (Фичка) Георгиева Писа
рев а-Я за дж н е ва и б ратовчедка й Вангели Григорова Писарева, по
м ъ ж П етрова Ш опова, Кина Минкова, Кина х. Стоянова Д ач е в а, М а ­
рийка Василева. Тодора Недева, Ана Хаджипанайотова, Йонка П е ­
нева и други5. В Ново село, Троянско, въстаннческата каса е повере­
на на съпругата на учителя Никола Д аб ев 6. К асата на местния р е ­
волюционен комитет в М усила се съ хран яв а от Ц ана хаджн поп Ирин-
чева, съпруга на касиера на комитета Петко Генов, който през 1876 г.
бил учител в Л ед ен н к7.
Някои от жените, чиято професия (нейната или на съпруга и)
позволява, съ б и р ат сведения и информация за революционните к о ­
митети. Една от тях е см ел ата българка Б я л а Бона (Бон а Ганева
С танчева (обр. 1). Тя св ър зв а името си с всички етапи на нацнонал-
ноосвободнтелната борба — от времето на четата иа Филип Тотю
(1868 г.) до и згр аж д ан ето на революционни ком»гтети от Васил Л е в ­
ски и Априлското въстание. И зр а с н а л а в семейството на търговеца
Ганчо Витанов, участник във Велчовата зав ер а (1835 г.), т я се о т­
личава със свободолюбив дух и природен интелект. Всички, конто о т ­
ся д а т в хана и д ом а и, са оставали впечатлени о т нейната личност.
Непосредствените контакти на Б я л а Бона с чужденци и турци се о к а з ­
ват изключително полезни за Търновския революционен комитет, с
който тя п о дд ърж а тесни връзки. Комитетът бил винаги информиран
за намеренията на турските власти в града преди всичко чрез Б я л а
Бона. На няколко пъти тя успява да предупреди и по този начин да
предотврати разк риван ето на революционери от Търново и други г р а ­
дове. През пролетта на 1876 г. укрива докарания от Христо Снмндов
и Андрей П а н т а л о н д ж и ята б ару т за въстанието8.
Д р у г а търновка, която донася ценни сведения на местния р ево­
люционен комитет е М ал ти ца, известната с хубостта и песните си
с ъ д ъ р ж а т е л к а на каф ен е кръчм а в местността „К ач н ц а“ . В една от
стаите на горния е та ж на кафенето и се съ би р ат често членовете на
революционния комитет, които тя успешно прикрива. Заведението че­
сто се посещ ава и от турски служители, чужденци. Вслушвайки се в
разговорите им тя преценява кои от тях да съобщи на Хрнсто К ара-
мников или на Хрнсто Иванов Големия. М ак ар д а умира след О сво ­
бождението в забвение, заслугите й са не по-малки от тезн на Б я ­
л а Бона9.
Сигурно уб еж и щ е за революционните дейци в Търново са ощ е
домовете на Аника Костова (по-късно съпруга на Хрнсто К арам ин-
ков Буннто) (обр. 2 ), З о й к а Янкова-Станева, Тодора П анова Д и -

60
 ю в а (сестра на И ван Панов) (обр. 3). ДАар пол а Василева. Понка
1еиеаа, З аф и ри х. К ъиева. Тодора Недева. Иваии К абакчиева, баба
1ота К ар ам пикова, К нриакн П ан ан о д ов а (обр. 4) и д ъщ еря и Анн-
;а, о м ъ ж ен а след Освобождението за руския ннженер-капитан от пол­
ки произход М ихаил Павловнч Б еинславскн10. (обр. 5) В делото
зем ат участие почти всички членки на женското друж ество „Р а-
ост“ .
В Горка О ряховица, като център на Първи революционен окръг,
* с ъ зд а д е н а м р е ж а от съмишленици и помагачи на революционния ко­
митет и на апостолите, в която нем алка роля се п ада на смели и н а ­
ходчиви жени. З а т о в а подвигът на горнооряховските жени не може
а се р а зг л е ж д а поотделно и случайно.
Апостолът Георги И змирлиев избира за постоянно седали щ е на
револю ционните дейци в Гори а О ряховица къ щ ата на баба Панте-
лейца. Тя е разполож ена на удобно място в покрайнините, о б гр ад е­
на с висок д увар, който не позволява да се виж да какво става в д в о ­
ра. Освен това всички съседи са роднини и дворовете им се свързват
ком ш улуцн (м алки портнчкн). М акар и 60-годишна баба Панте-
ейца (К иряки Б а к а л о в а ) е една от нан-дейннтс фигури в подготов-
ат а на въстанието в Горна Оряховица. Тя укрива доставеното оръ-
не и боеприпаси. Със саби и пушки нап ълва празните бъчви в ма-
ето, в лнновете и корабите натрупва въстапическнтс дрехи, а бару-
а насипва в стомни, конто скрива .на тав ан а и в к ъ щ ат а н а д ъщ еря
и С а н т а 11.
Революционните дейци намират подслон и укриват о р ъ ж и е още
в хана на М ано Тодоров, в дома на Грънчарови, на Кина Хаджистоя-
ова, където освен о р ъ ж и е са складирани хранителни продукти и
е съ х р а н я в а голяма част от въстаиическите дрехи. Кина Хаджистоя-
*ова и зпълнява и важни поръчения на револю шю нння комитет.12
(обр. 6)
В С амоводене верен помощник на председателя на револю цион­
ния комитет й о р г о Р адов е съпругата му Марина. Д оброто владеене
ia турски език и помага в критични моменти да отклони внимание-
о на зап ти етата. Трудностите, свързани с укриването на револю ­
ционерите, конто идват или отиват за Румъния, иадат изцяло върху
1 ея. Всички я почитат и н азо в ав ат енновно „майко“ . М арина Р адова
• с н а ж н а и хубава б ъ л гар к а , но най-много впечатлява с будния си
м и със сръчните си ръце. Ма нея е поверено ушиването на униф ор­
м а т а на главния апостол на П ърви революционен окръ г Стефан Стам-
^ о л о з 13.
С пециално ск ривал и щ е за укриване на революционни дейци има
и в к ъ щ а т а на члена на местния революционен комитет в Самоводе-
ie Георги М аринов Кунчев. Н еведнъж в този дом н ахъл тв ат заптне-
а да т ъ р с ят комити, но съ образителн ата домаьння С тан ка Кьорче-
ва Кунчева умело ги отпращ а. Тя се грижи за С тефан Стамболов,
Б ач о Киро, Тодор Л еф теров и други, конто многократно отсядат
' т я х 14.
Революционно гнездо е н дом ът на баба Цона Д о б р е в а от Б ял а
ю рква. М ай ка на учителя и револю ционера Бачо Киро Петров, тя е
ярн а съ р атн иц а на делото, укривателкр и курнерка. Н еведнъж мест­
ният комитет, събран у тях. и в ъ зл ага д а пази около къ щ ата. Денем
.и се превръщ а на слух. а нощем се дви ж и като сянка иокрай д у в а ­
рите, за да заиесе или съобщ и някому нещо по поръчение на сина си.

61
Тази юиачна ж ена още през 18G7 и 1868 г., когато прем и н ават четите
на Филип Тотю и иа С тефан К а р а д ж а и Хаджи Димитър, намира н а ­
чин да защ и та ва народните борни. Тя подканва населението на Б я л а
черква да впряга воловете и да излиза на работа извън селото, за
да не б ъд е то заставено да помага на паш ата, дошъл да лови и и з­
бива четниците.15
На много места по села и градове ж ените пекат сухари, стъкмя-
пат дрехи за въстаниците, пълнят фишеци, помагат дори при н а п р а ­
вата иа оръж ие. Особено се изявява в тази дейност С тан ка Тодоро­
ва К олева от Ново село. Троянско. Тя помага на м ъ ж а си при и з­
коваването иа ножове и други оръ ж и я и принадлежности з а въста-
ннцнте.16 В н ап р ав ата на фишеци и о р ъ ж и е се включват на много
места и децата. Революционните комитети ги използуват и като к у ­
риери. Д рян овски ят революционен комитет например т » з л а г а куриер­
ски зад ач и на м алк ите патриоти Купа поп Николова и И ван Й о н ко в17.
Важен момент от подготовката на въстанието е изработването на
бойните символи. З н ам е то е символ, който иай-пълно в ъ п л ъ щ а в а и д е а­
л а на българския народ за д ъ рж авн о ст и политическа свобода. Р е ­
волюционните комитети поверяват изработването на зн ам е н а т а на
едни от иай-будните и просветени за времето си българи — предим­
но учителки и общеетвеннчки, в повечето случаи членки на ж ен ски те
друж ества. Почти на всяко зн ам е е изброднран лъв, като символ на
б ъл гар ск ата д ъ р ж а в а и девизът „Свобода или см ър т“ .
В Горна О ряховица революционният комитет в ъзл ага уш иването
на зн ам ената за бъдещите чети на п редседателката на ж енското д р у ­
жество „П росвета“ Елена Грънчарова (обр. 11). В спомените си тя
пише: . . В ъзлож иха на друж еството да ушие три зн ам е н а — на
зелен плат златн и я л ъ в от едната с ж ъ л т о злато, от д р угата страна
„С м ъ рт или свобода“ и венец с бпл ибришим обшити. Едното з н а ­
ме беше з а Ловеч, Севлиево. Плевен. Габрово за четите. Второто —
Търново, околийските села Ибричево (В одолей), Б я л а черква и други.
Третото остана за Горна О ряховица и Търновски чети“ .18 З а д а ч а т а
на О к р ъ ж н и я революционен комитет на Първи Търновски револю ци о­
нен окръг Елена Грънчарова, по бащ а Григорова П и с а р е в а -Я з а д ж н е -;
ва, изпълнява заедно със сестра си Вангелн (обр. 7). по м ъ ж П е т р о ­
ва Ш опова и братовчедките си З аф н ри (Ф ичка) Г. П исарева и Зой-
ка (Зон ц а) Обрсш кова (Ф нлева)-Ш онтова. (обр. 8)
П ър вон ач ал н о жените шият зн ам ената в дома на Ф ичка, но б а ­
щ а и е строг. Той гледа подозрително атлазен ия плат и настойчиво
разпитва за какво е. О тговарят му, че това е илащеннца за Д олиооря-
ховската църква, но той се уеъмнява. З а да не се провали раб о тата ,
те се преместват в дома на Кина ААннкова. Там, всеки ден, те ред ят
бод след бод до късно през нощта. След Освобождението Е л ен а Г р ъ н ­
чарова р а з к а зв а \\:* Хрнсто Семердж иев, че шиенето на зн ам е н а та
п р о д ъ л ж ав а три месеца — от Коледните до средата на В еликите п о ­
сти.19 По същото време в дома иа Кина М инкова з а с е д а в а т и члено­
вете на О к р ъ ж н и я комитет С тефан Стамболов, Георги И зм ирлиев,
Иван П анов и др. Това е времето на най-уенлена подготовка за в ъ ­
стание — зи м ата иа 1875—1876 година.
Едното от тези три ушити в Горна Оряховица зн ам ена с т а в а глав-
но зн а м е на Първи революционен окръг. То е изработено о т зел е н ]
двупластов атлазен п лат с размери 150 на 90 см. От едната му с т р а ­
на, в средата, е пришит елипсовиден кръг от муш ама, върху който

62
е нарисуван коронован лъв, а отгоре и отдолу са извезани думите
„Свобода или с м ъ р т “ и годината „1876-та“ .20 Т ова зн ам е има стран-
на съ дб а. То е заловено на 27 април 1876 г. в Горна О ряховица при
арестуването на Иван Панов н Георги Измирлиев, сл ед което е о т­
несено във вилаетското управление в Търново. На 7 юли 1877 г. то
е намерено в К онака в Търново от племенника на Елена и Вангели —
Константин Панайодов, по-късно министър. Н а 9 юли зн ам ето е в р ъ ­
чено тър ж еств ен о на пристигналата в града IV опълченска дружина.
С него тя изминава бойния си път до края иа войната. След това
заедно с всички бойни знамена то попада в колекцията на ц а р ­
ския дворец. С лед 1946 г. колекцията е предадена на Н ационалния
военнонсторически музей, където се съ хран яв а и досега.21 (обр. 16)
Второто знаме, ушито от горнооряховските жени, е з а въстани­
ците от зап ад н ия район на Първи революционен окръг. Т о е и зраб о­
тено от червен атлазен плат. От едната му страна е и звезан въста-
ническнят девиз „Свобода или см ъ р т“ , а от д р угата — кръст. Чрез
кръста се и зр азя ва верската принадлежност на българския народ,
която противостои на исляма:22 След общото събрани е на 25 (26)
април ю е връчено на Тодор Л ефтеров. Това зн а м е се р а зв я в а в д в о ­
ра на Д р ян овски я манастир по време на деветдневната (обр. 15) епич­
на епопея. На деветия ден четниците го изгарят, за да не попадне в
ръцете на врага след оттеглянето им от м а н а сти р а23.
Третото знаме, предназначено за съ закл ятни ц ите о т Лясковец,
е изработено в къ щ ата на Ангел К аб ан ванов в Горна О ряховица. В
изработването му участвуват ощ е ж ената и д ъ щ е р я т а на К а б а н в а ­
нов. То е от зелен плат. О т едната му страна нма ушит л ъ в , а от д р у ­
гата надпис „Свобода или см ърт“ , нзброднрани с копринени конци.
П о-късно Коста Д ииов написва с шев в ъ гъ л а „Село Л я с к о в е ц “24. По
сведсння иа Иван С тратев това зн ам е е отнесено по в рем е на Руско-
ту р ск ата освободителна война 1877—1878 г. в Р усия и предадено на
императорския музей в Петербург.
В Търново, по поръчение иа члена на революционния комитет
М ихаил С араф ов, зн ам е за въстаниците шият от бяла коприна учи­
тел к а т а в девическото училище при ц ър кв ата ч,Св. К онстантин“ Йва-
нн Сотирова К абакчиева, Кнрнакн П анайодова и д ъщ ер я » Ана (Ани*
к а ) 25.
З н ам е то на революцията, под което се с р а ж а в а Г аб ровската че­
та, е изработено от М ария Р язкова, Гана Гинкова и Теодосня П р о ­
д анова. С любов и вдъхновение габровските девойки извезват върху
скъпо червено сукно заветните дум и „Свобода или с м ъ р т “ . М ария
Р я зк о в а и ученичките и о т девическия пансион и зп р а щ а т на в ъ с т а ­
ниците заедно със знамето н 10 венеца от живи цветя с думите: „Т е­
зи венци ги и зпращ ат габровските девици на своите герои, излезли
д а се б и я т за свободата на отечеството ни“26, (обр. 17)
В Л овеч знамето за подготвяното въстание е ушито от Анна Прс-
радович и ученичките й. То е изработено от зелено сукно. О т двете му
страни има извезан лъв. а под него кръстосани пушки и ятаган с че­
реп и кости. В лапите на л ъ в а е извезан меч, а в горния край — св и д ­
ните думи „Свобода или см ърт“ 27.
В Севлиево учителката Р ад а Попиетева (обр. 13) п M a p пол а И в а ­
нова (обр 14) и зработват въстаническото зн ам е върху зелен атл аз,
яя конго нзброднрват изправен лъв, стъ пи л със зад н и т е си крака
върху полумесец и заветните думи „Свобода или см ъ р т“ . З а навре*

63
менното му уш иване отговаря Никола Генев Колчев. И зработването
му е в пълна тайна. Д о провала в Севлиево и арестуването па Ни­
кола Генев знамето се съ хран яв а в дома му, след което родителите
му го и згарят28.
В навечерието на Априлското въстание в с. Муснна шие зн ам е
К ръстнна Н едялкова Генова-Костадинска. Д и м и тъ р Р ачев Д им ов с ъ ­
общ ава, че „ушиването на знамето е започнато от друго лице, но в
дните на горнооряховската катастр оф а е донесено за з а в ъ р ш в а н е в
Муснна и връчено на знаменосеца на Попхарнтоиовата чета“ . З а в ъ р ­
шено е един-два дни преди въстанието, след което веднага е п р е д а ­
дено от пои Ха ритон на Д и м и тъ р Атанасов Русчуклнйчето, избран
на мусннското съвещ ание за знаменосец ia четата. Според записани
спомени от същия автор от наследниците иа К ръстила Н едялкова
апостолите й възлож или да ушие знамето по голяма спешност и „за
да й се съ зд а д е подходяща за целта обстановка, муснискияг коми­
т ет н ареж да на няколко революционери да о хр ан яв ат къ щ ата на б а ­
ща и“29. Т ак а според летописеца иа Мусииа е ушито знамето на Поп-
харнтоновата чета, изгорено на 7 май в Д рян овски я манастир от Хри­
сто Карам инков, за да не попадне в ръцете на турците.
По наш е мнение тук става дума за знамето, връчено на Тодор
Л сф теров от Общото съ бр ани е в Горна Оряховица. В ъзмож ио е на
25 (или 26) април то все ощ е д а не е завърш ено, но предвид с ъ з д а ­
л ата се обстановка след за л а в я н е то на сливенския куриер Георги
Бъ ч о зка та, претърсванията в к ъ щ ата иа М арин Станчев в Л ясковец
и започналите дирения на апостолите в Търново н Горна Оряховниг
да е дадено на Тодор Л еф теро в н пренесено в Муснна.
Ж ените от Първи революционен окръ г и звъ рш ват истински под­
виг по време иа въстанието. В най-опасните мигове апостолите са
приютявани и укривани от смели родолюбки. Иван П анов и Георги
И зм ирлиев се укривали в дома на баба Недьовниа С вн щ овката в
Горна Оряховица (обр. 9). На 24 април става провал в хана на М ано
Тодоров. Собственикът е за д ъ р ж а н . В голяма опасност са Тодора
Бен дерката и м айката на Георги Бошнаков, конто ж ивеят в с ъ с е д ­
ство с хана и осигуряват храна и дрехи за нощ уващ ите там видни ре
волюционерн, в това число и апостолите. По молба на Елена Грън
чарова въпреки голямата опасност баба Недьовнца приютява П анов
н Измирлиев. От нейния дом вечерта те се прехвърлят в къ щ ата на
баба Пантслейца. С ъщ ия ден бил арестуван и Никола Бендерев. „При
първия ощ е обиск пише в спомените си Анастас Бендерев май­
ка ми ми изпрати известие в училище д а с е не връщ ам дома си и аз
се скрий в къ щ ата на баба П антейца, където се криеха от 24 април
П ано и Изм ирлиев.“30
И з целия град зап о ч ват претърсвания н преследвания на коми-
тетските дейци. По това време умира 'Геодорица Костадиница, м а й к а
на Моско, Сидер и Вичо Грънчарови. Погребението умело е използу-
пано от Елена Грънчарова и б аб а П антейца за прехвърлянето и укри
ването на оръжието. „П ренасянето ставаш е т ак а — пише К о н с т а н ­
тин Панайодов — племенник на Е ленка Грънчарова, уж се пренасят
неща за погребението в къ щ ата на Грън чарови. Коя носи табла, коя
тепеня, коя чинни, л ъ ж и ц и и прочие, а псяка носи под д р ех и те си не
що. И на мене ми зав ъ р за х а под др еш к ата няколко пачки п а т р о н и .. .“31
С голяма смелост б аб а Кнряки Х адж нкръстева пренася от една къ
щ а в друга пред очите на турците склади ран и те патрони32.

64
 Па 27 април, по време иа б лок ад ата на гр ад а, е об к р ъ ж ен а и к ъ ­
щ а т а на б а б а П антелейца преди събраните и укрили се тук р ев о­
люционери да я напуснат. Без да губи самообладание, тя прехвърля
през ком ш улука двете си дъщери, грабва една сабя и о х ран яв а в р а ­
тата, докато революционерите се измъкнат. Тя избива със сабята
оръж ието, с което се опитват да повдигнат резето на в р атат а . К о га­
то турците влизат вътре, разбират, че ги е р а зи г р а в а л а една 60-го-
диш на ж ена, а о т въстаниците л я м а и следа. О к ъ р ва в ен а, с р а з д р а ­
на дреха и вързани ръце тя е о ткаран а в участъка, където я п о д л а ­
гат на жесток побой. Тя твърдо понася мъченията и разпитите, не п а ­
да духом дори когато разбира, че къ щ ата й е р азгр а б е н а от баш и бо­
зуци и цигани83. От Горна Оряховица баба П антелейц а и д ъ щ е р я й
Бона са откарани в Търново, където турският съд ги о с ъ ж д а на пет
години затвор, но след последвалата амнистия са освободени34.
С лед престрелката около къ щ ата на б аб а П антелейц а Анастас
Б сн дсрсв се укрива в къ щ ата на баба Х аджидосевнца в Горна О р я ­
ховица, след това от калугерката Куна в манастира „Св. Георги“ и
от игуменката Знновня в манастир „Св. Н и к о л а “ в Арбанаси. Оттук
преоблечен в женски дрехи пристига в Свищов, където съ с съдейст­
вието на Е вл ам б и я Фнлчева се прехвърля в Букурещ 35.
Апостолите И ван П анов и Георги И зм ирли ев успяват д а се пре­
хвър л ят в дома на баба Кнряки Мирчева. П олицията обаче обискира
и тази къща. Арестуван е б ратъ т на Кнряки Христо и м л а д а т а й с н а ­
ха Д она. Хрнсто е зав ързан за дирека със собствения му пояс и пре­
бит от бой. И зм ъ ч в ат и невестата Д она, допират щ икове до гърд и ­
те й, но тя никого не издава, след което всички са о ткаран и в конака.
К ъ щ а та е претърсена отново, но след като не откриват нищо, се о т ­
теглят и оставят едно з а п т и е на пост. Христо укрива П анов и И зм и р ­
л иев иа тав ан а, за който се отива откъм градината. Щ ом поутнхва
около къ щ ата , апостолите се р азд в и ж ват. Запти ето дочува шум и и з­
вестява. З а л а в я т ги с въстаннческнте дрехи и ги о т в еж д ат в конака
с бой. Анастас Беидерев, който се укрива в това време в къ щ ата на
б аб а Генчовнца Л б ад ж ий ката, чува как се снпят ударите о т приклади
но гърбовете им36. Като стигнали до къ щ ата на Елена Грънчарова,
тя cp показва на д у ва р а и предизвикателно извиква: „Тези хора ги
пазете добре, защ о то руският консул ще ги търси!“37. Вбесени, т у р ­
ците н ах л у в ат у тях, и звърш ват обиск и арестуват съпруга й Моско.
З а л а в я н е т о на горнооряховските апостоли раздухва ф ан ати зм а
на мюсюлманското население. Изпълнен с въоръж ени башибозуци,
г рад ъ т ж и вее под страх от изтребление и грабеж и. Г ол ям а т а тр ев о ­
га на българското население се увеличава ощ е повече от слуховете,
че откъм Ш умен идва Ф а з л ъ паша, за да се разп рави с бунтовниците.
Т огава с риск за живота си Елена Грънчарова излиза на улицата и
започва ла зове: „Който е християнин, да излиза! Ж ени. спасете б а ­
щ ите си, синовете си, децата си! С пасете гр ад а си от р а з о р е н и е .. .
Всички жени ла се облекат в черно! Д а идем при п аш ата в Търново
да искаме зак р и л а , иначе всички сме загубени!“36. След това тя отива
в ц ъ р к в ата „Св. Богородица“ и бие най-голямата в град а църковна
ка м б ан а. Едно внушително шествие от старци, жени и деца, пред­
в о ж д ан о от Елена Грънчарова н майка й П аунка К остадинова Яза*
дж нова Писарева, се понася към Търново. На моста в -Дол и а м ахал а
Р еу ф п аш а посреща демонстрацията на горнооряховските жени. Е л е ­
на излиза напред и му обяснява, че са и зл езл и да искат помощ, з а -

s. И з п е е гня, T. V II G5
щото баш ибозуците ги зап л аш ва т. Един турчин, вбесен от д ъ р зо ст­
та и, я удря в гърдите с п риклада на пушката си. Без да губи са^
мообладание, тя бързо се извива и му залепя плесница. И зплаш еният
архи м анд р и т Стефан, игумен на Каинновскня манастир, се опитва
да я вразуми, но тя отговаря с достойнство: „М ене бият и аз бия“39.
В резул тат на организирания протест Реуф паша изпращ а д ве роти
редовна войска в Горна О ряховица и башибозукът е усмирен. Тази
внушителна демонстрация спомага да се зап ази градът от погром и
д а в а възмож ност на местните хора да укрият уликите за участието
си във въстанието.
В Б я л а черква Бачо Киро, след к а то получава известието, че на
28 април трябва д а се яви с д р у ж и н а та ,си в Муснна, поръчва на м а й ­
ка си д а обходи всички зап и сали сс въстаници и д а ги подготви за
клетва пред поп Гаврил. Когато четата потегля, тя притиска до с ъ р ­
цето си и б лагославя своите свидни чеда: трима сина (Б ачо Киро,
поп Гаврил и Христо) и д вам а зетя (Ц ачо Ненов, съпруг на д ъ щ е ­
ря и Анка, и Ангел К олев Рачев, съпруг на внучката й М арийка, д ъ ­
щ еря на Бач о К иро). В епичните боеве в Д ряновския манастир н а ­
м и рат см ъртта си поп Гаврил, Христо и Ангел. На 28 май увисва на б е ­
силото в Търново Бачо Киро. С ам о година след см ъртта на д е ц а т а си
б аб а Цона умира, но до последния миг носи в д у ш ата си в я р ата в
б ли зк ата свобода и гордостта, че е изпълнила дъл га сн на майка и
б ъ л гар к а . На укорите на д яд о Трифон, че има определена вина за
см ъртта на д ец ата си. понеже ги е поощ рявала в делото им, тя отго­
варя мъдро: „Мълчи! Н аш и те синове са светци!“ .
В Ново село редица жени взем ат непосредствено участие във в ъ ­
станието, в самите сраж ения. На 25 април ж ените в селото р а з д а в а т
на въстаниците получените от Габрово саби40. М ъ ж ъ т на С тан ка Т о ­
дорова Колева, която заедно с него изковава оръж ие, загива в с р а ­
ж енията, д ец ата и са ранени, а тя арестувана и измъчвана. С тан ка
Д р агн ев ск а се с р а ж а в а наравно с мъжете. Когато черкезите и б а ш и ­
бозуците нахлуват в Ново село. тя остава с няколко безстрашни м ъ ­
ж е последна, стреля, з а да прикрие бягащ ите в смъртна опасност ней­
ни съселяни. В хода на бойните действия в това село з аг и в ат 19
жени41.
В някои известия за участието на жените във въстанието о п р ед е­
лено можем да се съм нявам е, но не и това. че отговаря на порива на
б ъ л гар к а та в определен исторически етап. Т ак а например Р а д а Кир-
ковнч, която се намира но това време в Русия, съобщ ава на Найден
Геров, че е получила известие от Габрово, според което един и по­
ловина батальон жени отишли в гората и щели оттам да „п ораж а-
в а т “ турците, че предводителка на тези смели жени е Р ад а войвода42.
Д опи ска в пресата пък съ общ ава, че дъщ ерите на Бач о Киро в зе­
мат актнвно участие в четата на Ц анк о Д ю стаб ан ов 43. Независимо че
тези сведения ие са потвърдени от други източници, ние ги приемаме
преди всичко като доказателство, че и след потушаването на в ъ с т а ­
нието бунтовното семе на револю цията п р о д ъ л ж ав а да кълни в д у ­
шите на хората, че у ж а съ т на изстъпленията не изплаш ва удавения
в кръв народ, че народът ж и вее със спомена за героите сн. като д о ­
ри хнперболнзира участието им както в изложените по-горе известия.
К акто в Четвърти, так а и в П ърви революционен окръг в ъстан и е­
то е потушено с голяма жестокост. Според сведения на Найден Ге­
ров, в Ново село турците изгарят в една плевня 30 моми и калугерки,

66
след като са се гаврили с тях44. Р ад ко Р ад о сл авов съ о б щ ав а, че в
Батош свския манастир Дели Н е д ж и б нахълтал с няколко хиляди чер­
кези, опустошил го и озлочестил монахините. Той описва и потреса­
ващ и картини за селищ ата, през които м и н ават въо ръж ени чети от
турци самоволиици: „Р ази гр ав ан е на млади красни девици и неве­
сти за удоволствие на зверската сн похотливост и това ста в а ш е пред
очите иа родителите и съпрузите, и ги к а р ат д а ж е да са и те см еят
на това неволно съставено хоро. Честта, имота и ж и вота вече стоеше
под разп олож ен и е на разсвирепелия турчин и ч е р к е з и н .. . Ж а л о с т нео-
писана! С ълзи са проливаха като поток, плач и писък иа майки, на
сестри и баши са дигаха до сине н е б е с а .. .“45.
В писмо от 19 юни 1876 г. неизвестен автор с ъ о б щ ав а на Найден
Геров, че петстотин момичета ж етвар ки от търновските села са н а ­
паднати и отвлечени от турците46.
Т ерорът и жестокостта на поробителите не и зп л а ш в ат б ъ л г а р ­
ските жени нито по време на въстанието, нито след потуш аването му.
Обединени в женски друж ества, ж ените от по-големнте градове ц
сели щ а о к а зв а т организирана помощ на въстаниците и на всички
пострадали. Търновското женско дружество „ Р а д о с т 14 подпомага с п а ­
ри. дрехи и храна заловените въстаници, политически затворници и
семействата им. Най-актнвно се включват председ ател ката на д р у ­
жеството Гвгения Кисимова, З аф и ри Х аджикънева. Зой ка Янкова
С тайкова, Тодора П анова Д имова, Тодорн Недева Б а к а л о в а , Йонка
Пенева, Аиика Костова (К ар а м н н к о в а ), М арнола Василева. Кирна-
ки и Анка Пананодови, Б я л а Бона и други47.
Б я л а Бона спасява ж ивота на редица въстаници — Черния К о­
льо от Муснна. Георги К азанлъчето, Манол. Петър Д р а г а н о в от Дъс-
кот, Величко Д р аган о в от Дичнн и други. Иа някои от тях подсигу­
ряв а и бягство в Румъния. Б лагодарение на навременните и сведе­
ния. че турската полиция се готви да извърши обнекн по домовете,
в които се предполага, че има ск л а д и р ан о о р ъ ж и е и б а р у т или у к р и ­
ти бунтовници, са взети бързи мерки и уликите са заличени. Заф н-
ри Х адж и къ нева перс дрехите на затворниците и пренася писмата им.
К ирнакп и Аннка Панайодови съ би рат подписи срещ у турските з в е р ­
ства. подпомагат с облекло, храна и пари заловените въстаници.
На 5 октомври 1876 г. Никола С аран ов изпращ а от търновската
тъм ница до женското друж ество благодарствено писмо за проявено
съчувствие и м атери ална подкрепа. В него се казва: „Горчиви бяха
минутите, конто прекарахм е тука това лято и колко по-горчнвн щяха
л а б ъ д ат те. ако благородното ваше състрад ан и е и уч асти е в с к ъ р ­
бите не д ох ож л ах а като балсам на съ р ц а та ни. Това благородно с ъ ­
стр а д а н и е от ваш а страна, които щедро ни изявихте, било с м а т е ­
ри ал н а помощ, бнло с нравствено подкрепяне, било с дрехи и прочие
беше за нас голяма утеха в скръбните минути“48.
От друго благодарствено писмо иа затворниците д о Ж енското
друж ество „ Р а д о с т “ н аучавам е за изпратените им 300 гроша и д р е ­
хи облекла, ризи. обувки, покривки и други49.
Моско Москов съобщ ава, че когато д о к а р в а т в търновския з а т ­
вор заловените участници от габровската гимназия, търновското ж е н ­
ско друж ество ..Радост“ се о бръщ а към някои по-известни жени от
окол и ята да съ б и р ат дрехи, пари. храна, за да се помогне на за т в о р ­
ниците. С ред тях са Петър и Цанн Гинчеви, К аролев и други. Иа апе­
л а се отзов ав ат жените от Лясковец. З а това свидетелствува писмото

G7
на В а р в а р а К. Кнснмова от 12 август 1876 r., в което се казва: „П р и е­
мам от госпожите, членовете на ц ърквата „Св. А танас“ В елика Ен.
П аскова, Р ад а С там ува, Б ой ка Гюргювнца. Хрнсова Кочювица, Зепа
Калчувнца следните неща: 39 ризи, 22 кринн жито, 17 кърпи, 13 по-
ша, 12 възглавници, 1 черга, 1 антерия и 53 гроша и д авам настоя­
щия билет за известие на приемането и се подписвам“50.
Велика Паскова (обр. 12), по б ащ а Хрнсто Цонзорова, сестра на
съратника на Васил Левски М арин Хр. Цонзоров, организира акция
сред жените от Л яс ко в ец за съ би ран е на пари, дрехи и храна, които
предава чрез Кнриаки П анайодова на затворните революционери в
търновския затвор. В писмо от 16 ф евруари 1877 г. те им и зказват
сърдечна благодарност з а проявеното майчинско състр ад ан и е и из­
пратените им 80 ризи, 12 иоша и 4G,5 грош а51.
Ж ен и те от Горнооряховското друж ество „П росвета" също подпо­
м агат революционерите, хвърлени в търновския затвор. Вангели П е т ­
рова Ш опова им пише писма с черешов сок, а И ван Панов Семер^
д ж н ев и Георги И зм ирлиев и зп р а щ ат чрез нея ж а л б и до руския, ан ­
глийския и френския консули в Ц ариград, в които с е настоява д а се
интересуват от затворените по въстанието 1500 човека и да учредят
м еж дународна комисия, която да р азгл ед а д ел ата им и да не ги оста-
з я т в ръцете на поквареното турско правосъдие52.
Горнооряховските жени съ б и р ат и и зп р а щ ат в помощ на постра­
д ал ит е селища в Севлиевско 4 денка дрехи (потури, кожуси, анте-
рин, салтам ар ки, елечета, ризи, кърпи, пешкири, възглавници, черги,
басми, чорапи и д руги), об щ ата стойност на които възлиза на 6112
грош а53.
Ж ени те от еленското друж ество „С ъ гл аси е“ съ б и р ат за п остр а­
д ал и т е в Пловдивско около 3000 гроша и 2 денка дрехи, като само
от Беброво били изпратени 631 грош а54.
Ж енското друж ество „С ъ гл аси е“ в Свищов п одд ърж а връзки с
политическите затворници в софийската и ц ари град ската тъмница. В
началото на 1877 г. свищовските жени подемат ак ц и я и съ б и р ат над
1000 гроша, конто и зп р а щ ат на затворниците в Ц а р и г р а д и София и
по тозн начин спом агат за бягството на някои от тях55.
Усилена благотворителна дейност развива и габровското женско
д руж ество „Майчина гр и ж а “ . То настанява по домовете сирачетата
от селата Батош ево, К ръвеннк и Ново село58.
П одпомагат пострадалите от въстанието и ж ени те от Л овеш кия
край. В писмо до М ихаил Хр. Р ад осл ав о в в Кютнхня Ана Предич
съобщ ава, че от Ловеч са събрани 6 денка стари и нови дрехи и обу­
ща за подпомагане на п острадалите о т въстанието, които били р а з д а ­
дени в околните села и в Клисура. С ъбран ите пък от лятото дрехи
и зпращ ат на но-бедннте старци и дейци. В помощната акция се вклю ч­
ва и основаното преди една година ученическо друж ество „ П ч е л а “
в града, което събира 800 грош а57.
В неравния двубои с вековния поробител ж ени те от Търновския
край проявяват твърдост, воля и сила на духа. Те показват своята
убеденост в правото си на свобода и човешки правднни. Ж и в отклик
на несломимня им дух са песните, възп яващ и героизма и подвига на
народа ни. В песен от Севлиево е обрисуван о б р азъ т иа м айката на
революционера С тефан Пешев като м айка на герой, майка, извисила
се до идеала на заги н ал и я си син. П ревъзм огнала го л ям ата мъка по

08
изгубеното си чедо, тя се възправя като негов идеен съратник, който
п р о д ъ л ж а в а да носи щ аф етата на борбата и по Ботевскн зове:

А вий млади, станете, С турци д а се^ биете.

Б а л к а н а хванете, Свобода да дойде! 8

Свидетелство за смелостта и твърдостта на ж ените от този бун­

товен край са и устроените погребения на обесените революционери.
В Горна О ряховица баба Недювнца С внщ овката, б аб а С тайковнца и
Антон Попов зан ас ят трупа на обесения на градския п ло щ ад Георги
И зм ирли ев в килията на църквата „Св. Б огородиц а“ , където и зкъп ­
ват см ъртника и го обличат в хубави нови дрехи, подарени от г р а ж ­
даните. „ Р а з к а з в а т — пише Звезделин Цонев, — че когато откачали
трупа, той бил все още топъл и ж ените се помъчили да го съ ж и вя т
с разтривки. Разнесло се слух, че И змирлиев ще оживее. Н а сутрин­
та в събота се събрал много народ в църквата. От Л я с к о в ец и о к о л ­
иите с е л а надошли жени. Ц ър к ва т а къ н тяла о т плачовете им. Ц е ­
л и я т смъртник и носилото било отрупано с майски р о з и . . ,“59.
С мелост и съобразителност п роявяват жените и при погребение­
то на обесените в Търново Бачо Киро и Иван Панов. „ Т ъ ж и а т а про­
цесия — пише Христо С емерджнев, б р ат на Иван Панов — от бесил­
ка та до „Хорището“ потегли само от родителите, роднините и 2—3
наши съседи М инавайки край ц ъркв ата „Св. Кирил и М етодий“ („Св.
А та н а с“ ), поискахме да ги внесем в ц ърквата да ги опеем. Аскерят
насочи пушките срещу нас и не позволи това. Отнесохме ги при гро­
бовете. Тогава една ж ена, която знаеш е турски, к а за на б аш чауша,
че ако не позволят да ги опеем, то те щели да се овам пирят, а т у р ­
ците, като фанатици, вярват на вампири и б лагодарен ие н а нея се из­
върш и опеялото им на гробищ ата, за което бяха повикани д вам а св е­
щеници.“60
Д ър зо стта на българските жени да погребат заги н ал и т е по хри ­
стиянски обичай в тези тревожни и драматични дни е не само под­
виг, но и показател за високите им морални и нравствени д обро д е­
тели, показател ка к борбата бързо преобразява д овч ераш н ата тиха
б ъ л г а р к а и я извисява д о най-високия ниеднстал, като предан и р а в ­
ностоен на м ъ ж а борец за свобода.
От направения преглед и анализ на ф актите относно участието
на жените от Първи революционен о кръ г в Априлското въстание през
1876 г. се виж да, че те са снгурна опора на революционните дейци,
з д р а в тил и находчиви и смели помагачки. Те у ч аству ват наравно с
м ъ ж ете в подготовката на въстанието, на много места и в боевете, в
з а щ и т а т а на селищ ата, на борците за национално освобождение, под­
п о м агат пострадалите, гр и ж ат се да остане чиста и неопетнена честта
и подвигът на героите.
Една голяма част от жените, участнички в събитията н а бунтовна*
та 1876-а, са роднини на членовете на революционните комитети —
м айки, съпруги, сестри и други родственици. Д р уги с а свързани |С
комитите чрез своя или на семейството поминък — странноприемни­
ци, ханове, кафенета, зан аяти , търговия, учителствуване и други, кон­
то с ъ з д а в а т възмож ност з а масови контакти. Трети са ж е н и с буден
природен интелект и вътреш на потребност д а в ъ р ш а т нещо полезно
и потребно за народа си, за сп раведли вата му кауза, но които н я ­
м а т възмож ностите на първите две групи. Това са представителки на

69
различим прослойки на тогаваш ното б ъ лгарско общество и от р а з ­
личи» възрастови групи. Особено дейни са учителките и членуващ и­
те в женските д руж ества. Това са най-просветените и нан-будннте за
онова време българки.
Т р яб ва определено да подчертаем, че нан-подзотворното участие
на ж ените в Априлското въстание е в резултат на пряката им връзка
и съгласуваност на действията с местните революционни комитети
чрез женските д р уж ества и по-рядко еднолично. В много случаи об а­
че ж ени те п роявяват самоннициатива и находчивост в изключително
трудни ситуации. Стихийните прояви на ж ени те с е срещ ат повече в
селата. Те са по-скоро действия за епонтанна защ и та и самозащита.
Участието на жените в Априлското въстание — върховиага и зя­
ва на б ъл гар ск ата нацнонална революция, е закономерен резултат от
натрупания революционен опит през предходните години на нацнонал-
ноосвободнтелния борби и ярко д оказателство за политическата им
зрелост. С проявеното себеотрицание, д ързост и безстрашне те р а з ­
криват нравствените достойнства на б ъ л гар к а та и д о к азв ат ощ е вед­
нъж, че в най -важ н и те моменти, в които н ародът ни кове съдбата
си, винаги стават с вяр н ата и всеотдайна помощ на тази, която д а ­
ва живот, но е и снособиа д а го пож ертвува пред о л т а р а на Отече­
ството, когато се касае за свободата му.

БЕЛЕЖ КИ

1 И б р н ш т м о в а , П. Участието на жените от Великотърновски окръг в Ап­

рилското въстание и Освободителната воина, ГМСБ. В.. 1976. кн. II, с. 112—117.
2 П а с к а л е в а . В. Българката през Възраждането. C., 1984; К у л е л и е в .
Й. Девическото образование във В. Търново преди Освобождението, В . Търново,
1936, с. 64—67; С т р а т е в . Ив. Подготовката па въстанието в Горнооряховската
революционна околия, Г. Оряховица, 1926, с. 39—48, 51—54; М и н е в , Д . Град
Лясковен, Варна, 1944, с. 96—97; Ц о н е в , 3 в. История на Горна Оряховица и
околностите му: Лясковец и Арбанаси, В. Търново, 1932, с. 85—95; Ш а л а в е р о в а ,
М Един патриотичен род от Г. Оряховица — Грънчаровите, ГМСБ, кн. 7, В., 1981.
3 Г р ъ'н ч а р о в а, Е. Бележки яз живота ми, Възпоменателен лист за Еле­
на Грънчарова, бр. единствен. 1942.
4 Д и м о в , Д. Р. Мусенската република, C., 1963, с. 56.
5 Ц о и е в, 3 в. Цит. съч., с. 85.
6 Г и н ч е в , Г. Българката в Априлската епопея, Военно-исторически сборник,
XV. бр. 1. C., 1976, с. 98.
7 ОДА — В. Търново, ф. 428-К, on. 1, а. е. II. 157.
8 Б о н а Г а н е в а (Станчева), сп. Поборник-опълченец, 1899, кн. 12, с. 13—15.
9 М и х а й л о в а , Л. Грехът на Малтица. C., 1980.
10 ИБКМ — БИА, п. д. 1, бп. — Удостоверение на митрополит Климент за
дейността на Тодора Панова Димова от 15 март 1896 г.
11 Исторически музей — Горна Оряховица, Сп. ф.. инв. Л?2СЗ. — Изследване
на рода Пантелеевн от Илия Константинов.
•2 Априлското въстание 1876, т. II. C., 1955. с. 170. док. 681.
13 Самоводене в Априлското въстание, Самоводене, 1966, с. 32; в. „Борба“.
№ 47 от 29 юни 1990 г.
14 Самоводене в Априлското въстание, с. 6—7.
10 Г и н ч е в, Г. Цит. съч., с. 108.

70
 I? Ч 0 . 1 о в , Д. История на град Дряново, C., 1969, с. 154.
18 Г р ъ н ч а р о в а, Е. Цнт. съч.
•9 Исторически музей — Горна Оряховица, Сп. ф., и и в. № 263, Изследване за
рода Пантелееви; С т р а ш л м и р о в , Д. Т. Априлското въстание 1876, т. II, C.,
1955, с. 170, док. 681; с. 186, док. 766; с. 183, док. 748; т. Ill, с. 111. док. 187.
2 0 Х а р Ц т о н о в . Хр. Воините символи на априлци, в. „Борба“, Лг? 47 от
22 април 1986 г.
21 Освобождението. Спомени, C., 1978, с. 356—357 — Спомени на Констан­
тин Панайодов.
22 X а р и т о н о в , X р. Цнт. съч.
23 И б р и ш и м о в а, П. Непокорните българки, в. „Поглед“, № 15 от 12 ап­
рил 1976 г.
2* М и н е в, Д. Цнт. съч., с. 92; С т р а т е в, И. Цит. съч., с. 30.
25 Априлското въстание, т. II, с. 324—482; с. 263, док. 3.
20 Д о й н о в . С т. Подготовка на Априлското въстание в Габрово. Априлското
въстание 1876, Габрово, 1986, с. 23; История на Габрово, C., 1980, с. 123.
27 Сто години женско движение в Плевенски окръг, Плевен, 1957, с. 22.
28 НБКМ БИА, ф. 316. а. е. 1; К о с е в , K., Ж е ч е в , Н., ' Д о й н о в , Д.
История на Априлското въстание 1876, C., 1976, с. 246; П а н о в , И. Априлското
въстание в Севлиево, В: Априлското въстание в Първи революционен окръг. C.,
1976, с. 147.
29 Д и м о в, Д. Р. Цит. съч., с. 81—82.
30 Б е н д е р е в , А. Мисли и спомени по миналото, В: Сб. Спомени за Април­
ското въстание в Търновски революционен окръг през 1876, Април 1876, C., 1976,
с. 643.
31 Ш а л а в е р о в а, М, Цнт. съч., C. 161.
32 П а с к а л е в а . В. Цнт. съч., с. 180—181; С т р а т е в , И. Цнт. съч,, с. 51—54.
33 Исторически музей — Горна Оряховица, Сп. ф., инв. №263.
34 Пак там.
35 Б е н д е р е в, А. Цит. съч., с. 653.
36 Ц о н е в, 3 в. Цнт. съч., с. 94—95.
3? Пак там.
3# Пяк там. е. 97—98.
39 НБКМ — БИА, ф. 142 — Необработени спомени на Коста Панайодов.
40 Г н и ч е в, Г. Цит. съч., с. 108.
41 НБКМ — БИА, п. д. 710, б. п.; Априлското въстание, т. II, с. 327, док. 507.
42 П а с к а л е в а, В. Цнт. съч., с. 248.
43 Пак там. с. 181 — 182.
44 Априлското въстание, т. II, с. 35, док. 88.
45 Р а д о с л а в о в, Р. Следствия от Кримската война на 1854—1856 r., Тър*
ново, 1878, с.55—56.
46 Априлското въстание, т. II, с. 35, док. 88.
4? Пак там, с. 263, док. 3; с. 324, док. 482; с. 403, док. 1072; с. 211, док. 907;
с. 305. док. 334; с. 324, док. 482; Р а д о с л а в о в , Р. Цит, съч., с. 66—67.
48 НБКМ — БИА, II, А. 3473; Априлското въстание, т. II, с. 96, док. 325.
49 Напредък, № 111 от 24 дек. 1876, с. 434.
50 М о с к о в, М. За историята на дружество „Радост“ в гр. Търново, Общин­
ски вестник Велико Търново, VII, № I, от 1 април 1930 r., с. 6—7.
51 М н и е в. Д. Цнт. съч., с. 96—97.
52 С е м е р д ж и е в, X р. Записки по въстанията в Търновския окръг, В: Сб.
Април 1876. Спомени, C., 1976, с. 615—616.
53 Напредък, XI, N i 117, от 4 февр. 1877, с. 157.
54 Зорница. N t 12, от 24 март 1877, с. 48.

71
 &> Сборник Български женски съюз 1901 — 1931, C., 1931, с. 105; П а с к а л е в а ,
В. Цит. съч., с. 175.
56 Ц о н ч е в , Г1. Из общественото и културио минало на Гзброво, C.. 193-1.
с 510.
57 Априлското въстание, т. II. с. *108, док. 1103.
58 Г а н е в , Н. Страници от историята на града Севлиево, ч. 1, Велико Тър­
ново, 1925. с. 134; М и н ч е в а , Т. Априлското въстание в Първи революционен окръг,
отразено във фолклора, В: Сб. Априлското въстание в Първи Търновски револю­
ционен окръг 1876. C.. 1978, с. 313—349.
59 Ц о н е в , 3 в. Цнт. съч.. с. 104—105.
с° С с м е р д ж н е в, X р. Цнт. съч., с. 627.
ЗАБЕЛЕЖКА: В литературата се допуска грешка по родствените връзки на
Пнсареви (Язаджиеви). Според Коста Панайодов Моско Грънчаров му е свако, а
жена му Елена — леля, т. е. сестра на майка му Кнриакн. В същите спомени, ци­
тирани по-горе. той пише, че майка му заявила на Аколата, че знамето е шито от
сестра и Ваиге.тн. Елена посочва Вангсли като своя по-малка сестра. Не става
ясно Зафири в каква родствена връзка е с трите, гьн като Григорови Пнсареви са
и те. На друго мярто се посочва, че Зафири (Фичка) с дъщ еря па Георги Писарев.
сгодена за Георги Измирлиев в къщата на баба Пантейца. Вероятно Григор Пи­
сарев има и други братя, а също на някои от тях родството върви и по женска
линия.

WOMEN FRO M V E L IC O TU R N O V O R E V O L U T IO N A R Y D IS T R IC T —
TAKING PART IN T H E A P R IL U P R I S I N G O F 1876

Tya nc a Minchev a

(resum e)

This one of the problem s in B u lg a ria n S tu d ie s w h ich w as not given

proper attention, nam ely, wom en from Velico T u rn o v o re v o lu tio n ary d i s t ­
rict, tak in g p art in the April u p ris in g of Î876. The p aper, tak in g into
account all resources, a im s at trac in g , s u m m e ris in g a n d clarifyin g the
role of women in the p re p a ra tio n and in the c o u rs e of the April u p r i ­
sin g — the sum m it vent of our n atio n al revolution in 1876.
A conclusion about the diferent social b a c k g ro u n d of of the p a r tic i­
pan ts, m ainly craftsm en stra tu m , teachers, m id d le a n d petty m erc h a n ts
families of v ario u s age, is d ra w n on the g ro u n d of th e facts quoted. The
m ost alert feminine m in d s of the time, the best a d u c a te d B u lg arian w o ­
m en took p a r t in the revolt. Their audacity, a lrtu is m , in trepidy rereal the
m oral values of the B u lg a ria n w o m an an d a ls o s u p p o r t the idea th a t
th ere has alw ays been wom en helpihg our people to overcom e the most
crucial m om ents of history th at the B u lg a ria n people h a v e had.
 И звестия на И сторическия музей Велико Търново V I1/1992
B ulletin m uzeum of history Veliko Turnovo VII/1992

СТОП АН СКА ТА СТРУКТУРА НА ГОРНА ОРЯХОВИЦА

П Р Е З П Е Р И О Д А 1878-1944 г.

К И Н К А П АНАЙО ТОВА

С то п ан ската структУра на дадено селищ е във всеки отделен етап

на общ ествено-иконом ическото развитие е отр аж ен ие на общото и ти-
тппичното в н а ц н о н а л н а т а и регионална структура. Същевременно
чрез своята сп ец и ф и к а, обусловена от собствените му географски,
икономически, исторически и демографски условия и особености, от
културното и просветно ниво на ж и тел и те му тя се вплита в стоп ан ­
ската структура на с т р а н а т а и по този начин й предава своя колорит.
Д осега икономическото развитие на Горна Оряховица и стопан­
ската му стру к ту ра през периода 1878—1944 г., когато страната се
р а зв и в а по к ап и тал и сти чески път, не са били обект на научно изслед­
ване. З а то в а в н а с т о я щ а т а работа въз основа на богат документален
м атер и ал от ар х и в и те на В. Търново. София, Варна и Русе, от исто­
рическите музеи в ъв В. Търн ово и Г. Оряховица, местната н ц ен трал ­
на преса, както и на с ъ б р а н и спомени р а зг л е ж д а м е обобщ ено основ­
ните моменти и х а р а к т е р н и чертн на стопанската структура на г р а ­
д а от О свобож дението д о воините и между двете световни войни. Ц е л ­
та ни е прели всичко д а откроим отделните отраслови структури и да
проследим хронологнчно развитието на всяка една от тях. Тозн под­
ход считаме, че е н ай -п о дх од ящ за разк риван е на тем ата с оглед по-
н а т а т ъ ш н а т а р а б о т а по проучването на социалните групн, на тях н о­
то поведение и р о л я в стопанския, политическия и културен живот на
г рад а, региона и с т р а н а т а .
Горна О рях ови ц а и м а удобно географско местоположение на г р а ­
н иц ата на Д у н а в с к а т а рав н и н а н П р е дб ал кан а, където се пресичат
в аж н и търговски п ъ ти щ а. О т малко село във в акъф а на зетя на С ю ­
л ей м ан В еликолепни Р устем паша към средата иа XIX в. тя посте­
пенно се оф орм я к а т о естествено средищ е на богат селскостопански
район. През 1871 г. ка то голям пазарен център с развити зан ая ти в
Туна вилает Горна О р я х о в и ц а получава статут на град. Ж и тел и те
му б ъ р зо се у в е л и ч а в а т с будно и трудолюбиво българско наоеление
от б ал к ан ск и т е и о ко л н и т е села, конто търсят препитание. Актнвно-
то участие в н ационално-освободнтелните борби, развитието на прос­
в етат а и к у л т урата, зап о зн а в а н е т о с идеите и културните постижения
на епохата чрез търгов ц ите, градинарите гурбетчии и комитите ф о р ­
м и р а т у поколения горнооряховчанн активна гр аж д а н с ка позиция и
73
 стопанска инициативност. Населението на града се отличава с по-ви­
соко от средното за българските земи об разо ван ие и култура.
Д о Освобождението стопанската структура на Г. Оряховица по­
л у чава видимо разпределение по територията на града. Отделни з а ­
наятчии и търговци се съсредоточават на определени улици, като им
п ридават свои облик. В централната част ( м а х а л а т а „Св. П е т ъ р “ ) се
н аста н я ва т градските първенци, а новодошлите преселници в ма­
х а л а т а „Св. Б огородица“ . С топанската физиономия на града се опре­
деля от занаятчийските чаршнн и специализирани пазари. В навече­
рието на Освобождението стопанската структура н а града се х а р а к ­
теризира: I. С производство и търговия на занаятчийски изделия. 2.
С производство и търговия на добитък и животинска продукция. 3. С
търговия на зърнени храни и ф ур аж и и 4. С производство и търговия
на зеленчуци и плодове1.
Освобождението и Съединението д а в а т възмож ност Б ъл гар и я да
се приобщи самостоятелно в европейската и световната икономика.
При новите условия въпреки загу б ата на обширния турски пазар,
стопанската инициатива на българи на получава простор и с помощта
на покровителствената политика на д ъ р ж а в а т а ускорява процеса на
натрупване на капитали. Особено благопрнятно с е отр азява а г р а р ­
ният преврат, чрез който миого чорбадж ии и търговци, в т. ч. и гор­
нооряховски, посредством представителство и посредничество на и з­
селилите се гурцн пред съдебните органи или отпуснати кредити (лих-
варство) на за д л ъ ж н я л н селяни да придобият законн о или чрез сп е­
кула недвижими имоти2.
Голяма част от горнооряховските капитали, натрупани главно
преди Освобождението от търговци износители д о кр ая на XIX в.,
напускат града по различни причини. Изтичането н а по-значими капи ­
тал и от Г. Оряховица се д ъ л ж и главно на това, че д о края на XIX в.
градът остава встрани от новите и иай-перспектнвнн търговски п ъ ­
тища. Д о к ат о преди пътят от Б л и зки я И зток към Ц е н тралн а Европа
в голям ата сн част минава през Б ал к ан а и Д у н а в а , то през послед­
ното десетилетие особена роля добнва Б ар о н х и р ш о в ата ж елезница и
черноморските пристанища. Това се о т р а з я в а неблагоприятно върху
процеса на натрупване и за д ъ р ж а н е на капитали в града. По-едрите
горнооряховски търговци се установяват в столи ц ата, а други в Р у ­
се, Варна н Пловдив. Редица потомци на възрож денски търговци,
които получават европейско образование, ста ва т чиновници във вис­
шата д ъ р ж а в н а и стопанска администрация, като п рев ръ щ ат к а п и т а­
лите сн в спестявания. В града п р ии ж д ат дребни к ап и тал и от с т р а н а ­
та и съседните села, които обаче взаимно сн пречат с нелоялна кон­
куренция. Техните притежатели са с по-ниска образованост и култура.
С ам о останалите капитали на стари хадж ийски и търговски родове,
чиито притежатели са със значително по-високо културно-просветно
ниво и авторитет, и граят по-значима роля. М ож е определено д а се
каж е, че в началото на XX в. е почти обезглавен градският елит, кой­
то с водещ в стопанския, обществен и ‘културно-просветен ж и во т на
града. П рез този период е най-добре организиран и използуван к а п и ­
тал ъ т на братя Бурови.
Т ърговската къ щ а Буров е основана през 1862 г. По-късно тя
р азк р ива клонове в дунавските пристанища Русе и Свищов. Ф и р м а­
та е майка на големите банки в Русе и София. С п ром ян ата на ико­
номическите условия клонът в Свищов е закрит, а в Г. Оряховица

74
остава едно звено, което обаче не успява да стане водещо в стопан­
ския ж и во т на града, н го не поради м алките сн възможности, а по­
ра,ш други по-крупни интереси на ф ам и л и я та Бурови; Архивните до-
к у мен I п по клонат, че капиталът н а Бурови е у п р ав л я в ан колективно,
на б а з а т а иа взанмното доверие, с еднакви н рав а и отговорност на
неговите членове. Всяко предприятие и дейност са регистрирани като
отделни фирми, так а че фалитът иа една не м ож е д а повлече о с т а н а ­
лите. Т ази организация дава възмож ност Бурови много гъвкаво да
н авлизат в разли чн и производства, които в момента печелят, и да се
изтеглят без загуби или при минимални разходи3.
След построяването на жн гара Горна О ряховица като съвременен
транспортен възел към града отново се насочват дребни търговски
капи тал и главно от В. Търново (в т. ч. и ф и лиали на търновски ф и р ­
ми) и по-м алко от Лясковец, Плена, съседните по-големи села и д р у ­
ги м алки градове на страната, конто откриват нови фирми или к л о­
нове на същ ествуващ ите. Започва форм ирането на нов градски елит,
на нов кръг стопански дейци. К акто в ц ялата страна, т а к а и в Г. О р я ­
ховица е подчертана тенденцията на обединение *на дребните капнч
та л и на търговци, занаятчии, средни земеделци, градинари газдн и
интелигенти в събирателни (СД) и по-малко в командитни, акционер­
ни (А Д ) и д р уж ества с ограничена отговорност (О О Д ) . Те съ зд а в а т
по-големи икономически възможности. З а п а зен и те фирмени дела по­
к а з в а т едно неспокойно лутане, прегрупиране и преустройване на
д реб ни те капи тали от еднолични към дружествени фирми и обратно,
а най-често и двете заедно, към раз<нородно р а з ш и р я в а н е на предме­
та на стоп ан ската дейност. Всички тези процеси протичат много че­
сто конфлнктно и дори драматично. И звеж дането на новия стопански
елит на града от но нисшите социални слоеве ста ва мъчително бавио.
Част от дребните капитали се вл агат в предприемачество, посредни­
чество и представителство на големи наши и чуждестранни фирми, н а ­
в л и за т в сф е р ата на спекулата. Занаятч ии те от средната градска про­
с л о й к а се насочват към подчиняване на дребните занаятчии чрез кре­
д итиране и изкупуване на продукцията им или чрез подчиняване на
съ здадени те от дребните занаятчии кооперации като средство за в за и ­
мопомощ и защ ита. К ато правило обаче по-голямата част от к ап и тал и ­
те си изявените в град а стопански дейци з а д ъ р ж а т в сф е рата на тъ р г о ­
вията и предприем ат сам о дялово участие в производства, които се
п олзуваг от облагите на д ъ р ж а в н ата покровителствена политика. Това
в н и к акъ в случай не е белег на ограничена инициатива. Причините за
този „ком п лекс“ или недъг на българския капитал са много по-дъл­
боки. Т у к ние ще изложим само част от тях.
Горнооряховските търговци преди Освобождението' печелят най-
много от обм ян а на стоки от Близкия Изток и Ц ентралн а Европа. Д е ­
л ъ т на б ъ л г а р с к а т а продукция в тази търговия за е м а от една четвърт
до една трета и в редки случаи повече. А и стоките, предназначени за
б ъ л г ар ск и те земи, са по-малко, отколкото за д в а т а крайни пункта.
С лед Освобождението обект на внос ста ва т сам о българските потреб­
ности, а на износ — българската продукция. Висококачествените и
евтини индустриални европейски стоки подбиват българското з а н а ­
ятчийско производство и пречат на з а р а ж д а щ о т о се нндустрнално про­
изводство. К ато прибавим към това намалените и недостатъчни капи ­
тал и (едни са разорени, а други недостатъчно заб о гатели ) и сьзд а-
дения в годините на турското робство рефлекс при опасност за бързо

75
скриване на капиталите чрез търговия и л и х в а р с т в о , се виж да защ о
е тази подчертана предпазливост сред б ъ л г а р с к и т е стопански дейци
да в л агат капитали по-трайно и по-обемно в производствена дейност
и особено в т а к ав а, която изисква по-големи инвестиции и има по-про­
дъл ж и тел ен производствен цикъл. Освен това по мнението на стари
горнооряховски търговци индустриалният п р о д у к т иска и пазари, а
за много производства, конто са възмож ни в Б ъ л г ар и я , пазарите са
наситени, от големите европейски индустриалци. С ледователно едни
от големите проблеми за българските стоп ан ски д ейци е перспектив­
ността. В едно зак ъ сн ял о стопанско р азв и ти е Б ъ л г а р и я трябва да н а ­
мери своето вярно и съобразно в ъзм ож ностите й място в европейска­
та икономическа структура. И тъй като д ъ р ж а в н а т а покровителстве­
на политика вижда мястото на стр аната г л а в н о чрез редица стари
традиционни производства или близки до тях , много от които имат
местно значение, то много трудно и бавно си п р о б и в ат път пови про­
изводства. Това подчертава п цялостната а р х и в н а документация на
стопанската структура на Г. Оряховица, В. Търново, Свищов. Г а б ­
рово и др. Всичко това з а б а в я икономическото разви тие на много
градове, както и преустройването им от цветущ и занаятчийски центро­
ве в съвременни модерни индустриални г р ад о в е. Т ова променя с ъ д ­
бата на много от тях, води до важ н и д ем о гр аф ск и промени. В редица
случаи траднцнонното производство става сп и р а ч к а , н ал ага т. н. ес н а ф ­
ски дух, много характерен и за Г. О ряховица до войните.
Горна Оряховица е известен като търговски град, но ан ал и зът на
данните показва, че производството му е структуроопределящ о. Д о
войните водещо е все още занаятчийското* производство, но между
двете световни войни индустрията го и зп р е ва р ва по разм ер а на в л о ­
ж ените капитали, техническо оборудване, внедр ени сравнително по-
високи технологии, орган и зац ия на производство, по-висока степен на
рац и онализаци я и разделение на труда, ка кто и по обем иа произве­
дената продукция. Т ряб ва да подчертаем, че з а с л у г а за това има при­
мерът на чуждия капитал — З а х а р н а т а ф а б р и к а на Чеш ко-българ-
ското АД.
Занаятчийското производство както в ц я л а т а страна, так а и в
Г. Оряховица преж и вява структурни промени. Непосредствено след
Освобождението з а п а д а т редица занаяти, с в ъ р з а н и с турския бит и
със старото б ългарско облекло и начин на ж и в о т, ка к то и поради кон­
куренцията иа вносните евтини европейски стоки. Д р уги се модерни­
зи р ат и се р азв и ва т успешно (шнвачество, о б у щ ар с тв о , плетачество,
кожухарство, кож арство, коларо-ж елезарство, д ърв о делств о и други).
Според о ф и ц и ал н ата статистика през 1904 г. в Г. О ряховица с п ро­
изводство на дрехи и то ал ет се зан и м ав ат 1019 души, с металургия —
547, с производство на хранителни продукти — 317, с обработка на
кожи — 178, на в лакн а — 184, на д ърв о — 45, в керамичното произ­
водство са заети 60, в химическото — 54, в строителството — 140, с
производство на механизми за транспорта — 88, в за н а я т и т е за наука,
литература и изкуство — 90, каменоделци — I I 4.
Н ай-т еж ък удар на българското зан ая тч и й ств о и дом аш на инду­
стрия нанасят П ъ р в а т а световна война и п о с л е д в а л а т а я икономи­
ческа криза. Особено остро се поставя в ъ п р о с ъ т за капитала на з а ­
наятчията, за оборотните средства и н еобходи м остта от евтин и л е с ­
нодостъпен кредит. Д р у г важ ен проблем е о б щ а т а и професионална
изостаналост на българския занаятчия. З а н а я т ч и й с к а т а работилница,

76
в която до войните се работи, продава н дорн ж и вее, придобива нов
вид — раб оти лни ц а с магазин (дюкян) като д в е самостоятелни по­
мещения. конто о т г о в а р я т на производствената и търговска дейност
на зан ая тч и ята . З а н а я т ч и й с к а т а дейност ст а в а слож на и не всеки
м о ж е да преуспее. Ч есто отлични майстори, но без достатъчно капи~
тал или неумеещи д а оп ери рат с него, ф а л и р а т и се пролетаризират
или водят бедно същ ествуван е. Мнозина са принудени да напуснат
град а н се у ста н о в яв а т по селата.
Редица дребни з ан ая тчи й ски предприятия в р езу л тат на н атруп­
ване иа капи тали и повишеното потребителско тър сен е п роцъ ф тяват
и се р а зв и в а т до степен на индустриални. Типичен пример в това о т­
ношение е ф а б р и к а т а на братя Раеви. П онякога е много трудно да
се разграничи и и д у стр и ал н ат а от зан ая тчи й ската производствена д ей ­
ност, ощ е повече че съ щ еству в ат работилници с много добро оборуд­
ване и с повече р аб отн и ц и , като например горнооряховските коларо-
ж е л е зар ск и работилници.
Пай-бурно р а з в и т и е в Г. О ряховица получ ават зан ая т и те за о б ­
лекло, коиго з а е м а т най-голям дял в зан ая тч и й ск а та структура. В
г р ад а раб о т ят модерни дрехарници, плетачници и кожухарницн. Те
са носители на новите тенденции в занаятчийството. Почти всички се
з а н и м а в а т с м а и и ф а к т у р н а търговия, п р и те ж ав ат работилница и м а ­
газин. П о-едрите о т тях организират и децен трал и зир ано производ­
ство на готово о б л е к л о от дребните, но изкусни самотни шивачи, к а ­
то им пред оставят к реди т в м атери али (б ратя Бееви, братя Б а л а б а -
нови, Стоян Д и м и тр о в , Х адж и рачев и Алексиев Сие, Кирчо Чомпов,
Тодор М инов и Спи и д р у г и ) 5. К о ж у х ар я т Н и кол а М аринов става но­
сител на първа н а г р а д а и златен медал от петата мострена и зл о ж ­
ба във В арна през 1936 г.6
О б ущ ар ството с ъ щ о е от преуспяващ ите за н а я т и в Г. Оряховица.
К ак т о при шивачите, т а к а и тук се н аб лю д ав а преливане на к а п и т а ­
ли от търгови ята към производството и обратно. използуването на
труда и подчиняваното па нан-дребннте занаятчии. По-едрите обущари
не търгупат само' със собствено производство. Те съсредоточават в
свои pi.не о б у щ ар с к и те материали. По тозн начин, както и ш и в ач ш
те. те и м ат пълен контрол върху за н а я т а (б ратя Атанасови, Й ордан
П а с к а л е в и д р у г и ) 7. Г олемите шиваш ки и обущ арски магазини са
разп ол ож ен и в ц ен тъ р а на града. Много по-енлна сред обущ арското
съсловие е о б ач е тен ден ци ята към обединение. Това се обяснява с
по-малките им к а п и т а л и като цяло в сравнение с тези иа шивачите.
По време на зе м е д е л с к о т о управление, когато правителството стиму­
л и ра кооперациите във всичките им форми, седем занаятчии осно­
в а в а т об ущ арска п ро н зв о д н -ел н а кооперация „С олидарност“ (1920),
която е приета за член на Б ъ л г ар с к ата централна кооперативна б а н ­
ка. ка кто и з а член на С ъю за иа производителните кооперации. Тя
доставя з а членовете си материали, машини, инструменти, продава
готовата продукция. К ооперацията същ ествува и след 1944 г.8 Д руги
известни об у щ ар с к и обединения са събирателните д руж ества „ С и л а“ ,
„Д . К. К ам б у ров С и е “ , „ П о а н к а р е “ и „Г ео“9.
Второ място з а е м а групата от зан ая ти за производство на х р а ­
нителни продукти. Н а й -х ар актерн и за Г. О ряховица са мссаро-колба-
с а р ск н я т н х л е б а р о -с л а д к а р с к н я т зан ая т . В около 20 по-големн и по-
м алк и работилници се п риготовляват горнооряховски суджук, лукак-
кн, пастъ рм а, с а з д ъ р ж а , колбаси, лой, мас, червиш н други. Голяма

77
известност имат Д. Братованов. А. Б а к ъ р д ж и е в Сне. Ф. Недев и Син,
б ратя К апитанови, М. А йнаджнев и А. Петров Сне, А. Кръстев, братя
Минчеви, братя Л и сан 10. Големият брой на месарнте в града и н ел о ял ­
ната конкуренция между тях н а л а г а т съ здаването на Месаро-касап-
ско дружество, което да б ъд е и арбитър, и помощник на занаятчиите.
Общинското управление същ о се намесва в регулирането на техните
взаимоотношения и най-вече на цените на месните произведения на
п а зар а посредством общ инската клан и ца с обор и сушилия за кожи
към нея. строена със средства на специален фонд ( 1931 ) 11. П р о д у к ­
цията (Та горнооряховските месари и колбасари е широко известна
в стр аната. З а разли ка от тях хлсбо-сладкарските занаяти з а д о в о л я ­
ват предимно местните нужди. Те разп о л агат с много по-малко к а ­
питали. Н яколко занаятчии осн овават кооперация „М али н а“ , която
с много усилия успява да се за д ъ р ж и сред голямата конкурентна б о р ­
ба през 30-те години12.
Н а трето място сред най-развитите зан аяти в града са коларо-
ж елезарството и дърводелството (столарство, дограма, мебели, б ъ ч ­
ви, а м б а л а ж ) . Д обре организирани и преуспяващи са парната коларо-
ж е л е зар ск а работилница н а Недю Р ад о сл ав о в (1911), продълж ена от
синовете му (1929), известна още като ф абрика. Едри работилници
са на Р а д и Б алабанскн . на П а н а й о т Тотев и бр ат и други, конто
п роизвеж дат файтони, кабрнолети, федерн, каруци, столове и з е м е ­
делски сечи ва13:
Повечето от средните и дребни занаятчии в коларо-железарство-
то и дърводелството се стрем ят към сд р у ж а в а н е н коопериране. На
3 юни 1920 г. осем души осн овават Горнооряховско дърводелско коопе­
ративно сдружение „С ъ гл аси е“ . З а председател е избран М ихаил
Николов — столар. К ооперацията става член иа Б Ц К Б и С ъю за на
производителните кооперации. В работилниците й се произвеж дат
домаш ни, канцеларски и училищни мебели, дърводелски изделия за
строителството и други. П ор ади недостатъчните си капитали през го­
дините на голямата икономическа криза кооперацията з а д л ъ ж н я в а
към кредиторите си и минава в ликвидация ( 1932—1937)|4. Един от
най-големите й конкуренти е А Д „М ар си ли я“ , което наред с к е р а ­
мичните изделия произвежда и дървени мебели15.
З а да се защ итят от кризата, през 1929 г. 40 занаятчии от б р а н ­
ша основават коларо-ж ел езар ска потребнтелно-пронзводителна коопе­
рация „В заи м н ост“ с председател Д им итър П. Крушевскн. К о о п е р а­
цията сн поставя за цел д оставка на материали, инструменти и м а ­
шини. да работи за усъвърш енствуване на зан аяти те и нравственото
издигане на членовете си. да реш ава споровете между тях. Тя пред­
л а г а на общ ината да бъде открито практическо коларско училище, в
което наред с традиционните производства да се подготвят сп ец и а­
листи з а ремонт на автомобилни каросерии и автомонтьори. П оради
з а д л ъ ж н я л о с т кооперацията е ликвиди ран а през 1932 г. Д окументите
обаче д а в я т основание ля се предполага, че някои от по-едрите и
влиятелни занаятчии ж ер тву ват кооперацията, за да защ и т я т соб­
ствените си интереси 6.
През 1937 г. с търговско-занаятчийски капитали е основано ко-
ларо-ж елеларското АД „К о л д ъ с“ В него работят като наемни р а б о т ­
ници разорени занаятчии. Д руж еството претърпява големн загуби
през 1938 и 1940—1941 r.. но след това р азш и р я ва предмета на д е й ­
ността сн с производство на бурета, ам б а л а ж , коф раж и и други17. С

78
производство на в сяк акъ в вид дървен а м б а л а ж и строителни м а те­
ри али се за н и м а в а С Д „Буковец “ (1 9 4 3 )18. По-специфични р аб оти л ­
ници са тези за в ъ ж а (1928) и коркови тапи (1913). П оследната из­
нася продукция за О д ри н 19. В града раб отят о щ е ковачи, б радвари,
тен екедж н н, налбанти, калайдж и и , грънчари и други по-дребни з а ­
наятчии20.
От за н а я т и т е за услуги най-популярно е бръснаро-фризьорството.
В ъзн ик ват постепенно* работилници за поправка на часовници, на ш ев­
ни, плетачни и други машини, печатарство, фотограф ски, електротех­
нически и автомонтьорски услуги и други. З а н а я т и т е за разкош са
представени с по една работилница за парфю ми, з а биж у та и з л а ­
т арска на Л а з а р Ив. К ою мджиев, носител н а зл атен медал от изло­
ж е н и ята в П ловдив и Л ондон през 1911 г.
Всички зан аятчи и в Г. О ряховица са обединени в организации,
конто за м е н я т функциите иа старите еснафи. О бединително звено н
опора на занаятчийството в града е рай он ни ят кооперативен съюз
„С о л и дарн о ст“ (1923—1947). П а р ал ел н о с него от 1944 г. до нацио­
н ал и за ц и я т а същ ествува и Р айонна об щ озан аятчн й ска кооперация21.
По повод развитието на за н ая ти те в града об щ и н ата подкрепя
предлож ението на кооперацията „В заи м н ост“ за о тв арян е на з а н а я т ­
чийско училище. П рез 1934 г. В арненската търговско-индустрнална к а ­
м а р а уд овлетворява м олб ата на о бщ ината, като премества з а н а я т ­
чийското училище от Елена в Г. О ряховица. В него се изучават кроя-
чество, коларство, месарство, хлебарство, обущ арство, столарство, ко­
ж ух арство , тухларо-керам ика, бръснаро-фризьорство, грънчарство и
б ъчв ар ств о22. Ч рез това училищ е за н ая ти те в град а п олучават ново
попълнение от млади майстори с по-висока об щ а и професионална
култура.
В Г. О ряховица се р азв и ва хранително-вкусовата, тухларо-кера-
м ичиата, м е тал оо бр аботв ащ ата и л ек а индустрия. С труктуроопреде­
л я щ а за гр ад а е хранително-вкусовата индустрия. П ъ р в а т а ф абри ка
за спирт е основана от братя Бурови през 1861 г. Д о войните сп и р ­
тъ т е търсен артикул. З а т о в а 4-те спиртни ф абри ки носят добри п е­
чалби. П регрупирайки се, в тях участвуват едни от най-зам ож ннте и
инициативни търговии и индустриалци: Д им итър Н. Буров, братя ха-
дж н Константинови, И лия Л юцканов. Й ордан Буланов, Никола х. С.
Ц ерковски . В 1912 г. те осн овават А Д „Я н тр а“ с капитал 400 хил. лв.
П рез целия период на същ ествуването му в дружеството се води б о р ­
ба з а н адм ощ и е на отделните акционери. То р еали зи р а ежегодно з н а ­
чителни п ечалби23. След П ъ р в а т а световна война н а м а л я в а търсене­
то на спирт. В следвоенния период е известна конячната ф аб р и к а на
И. Л ю цкан о в, който п ритеж ава и голям винен с к л а д 24. П о-м алки ф а б ­
рики за производство на вино, оцет, есенции, етерични м асла, в кон­
то р а б о т я т 4—6 работници, отв ар ят бр атя Христови (1909) и С Д
„ Г р о зд “ ( 1941 ) 25.
П роизводството на тютюневи изделия през последното десетиле­
тие на XIX в. е р езу л та т о т повишеното търсене на международния
п а за р , което стимулира култивирането на тютюн и в Търновски окръг
(сорта „б а ш н -б а л н “ ) От 1883 г. до 1889 г. в Г. О ряховица са осно­
вани 5 тютюневи ф аб ри ки от общо 10 за окръга: иа Тодор х. К онстан ­
тинов, на Антон Попов, на Д Тодоров Сие. на Т. Хр. П апазов Сие и
иа Боби Бобев Сне. Последният е представител иа Г. Оряховица и
член па ръководството на Р усенската търговско-индустриалиа к а м ар а

79
от 1896 до 1905 r., когато В. Търново и Г. Оряховица преминават към
В арненската търгозско-индустрнална к а м а р а 26. Тютюневите фабрики
носят годншно по 6 —7 хил. златн и л ева чиста печалба. В тях работят
по 8 —10 работници, предимно жени и момичета, конто получават м но­
го ниско възнаграж дение. От 1897 г. д о воините поради икономиче­
ската криза и намаленото търсене на тютюн остават три ф аб р и к и 27.
След П ъ р в а т а световна воина тютюневата индустрия п р о д ъ л ж а ­
ва да присъствува в стопанската структура на града. Нейният отн о­
сителен дял обамо значително н а м а л я в а както по обем на продук­
цията, така и поради развитието на другите индустрии въпреки техни­
ческите и технологични усъвърш енствуваиия. През 1928 г. в Г. О р я х о ­
вица е конструирана маш ина за ряза н е на тютюн. АД „М а л к а з а г о р ­
к а “, основано в 1930 г. с капи тал 3 млн. лв., произвеж да всички ви
дове обаидсрованн тютюневи изделия28. Икономическата кри за се о т ­
ра зя в а най-енлно върху стопанската му дейност през 1934 r., когато
стачкуват 60-те работници от ф а б р и к а т а 2'-'. С лед подема (1937—1940)
тютюневото производство рязко спада в годините иа войната.
Производството на безалкохолни напитки по съшество е и нд устри а­
лизиране на домаш ното производство чрез влагане на м а л к и к а п и ­
тали в инсталации и съ оръж ен и я. В Г. О ряховица в разлнчно време
работят общо 5 содо-лнмонаденн фабрики на дребни търговци с 4 —6
работници: „Н ап р ед ъ к “ (1890) иа Георги х. Иванчев, за пивоквас на
Хр. Бръчков (1909), „Хнгия“ (1910) на Р ач о К. Бошнаков, на Пенчо
Стоянов (1913), на братя х. Чамурови (1922—1947)®°. Те нямат с ъ щ е ­
ствен дял в стопанството на град а, но зад о в о л яв ат неговите и на о к о л ­
ните села нужди от безалкохолни напитки.
Пивоварното производство е все още новост за страната до вои­
ните. Ф абрика „Б абенец “ на Горнооряховско нивоварно друж ество
(1892) с капитал 100 хил. златн и лева и 23 работници произвеж да
първокачествено пиво и малц, но среща голям ата конкуренция иа т ъ р ­
новската пнвоварна ф аб р и к а иа Хаджнславчевн. Поради съперничест­
вото и голямото влияние на търновските капитали в Г. О ряховица д р у ­
жеството е признато за акционерно едва през 1928 г. К а п и т а л ъ т му
от 2,7 млн. лв. е вложен освен в пнвоварната ф аб ри ка още в малце-
ран, винарска изба и консервна ф аб р и к а с около 40 работници. През
30-те години дружеството има по-големи печалби от консервната ф а б ­
рика. Пнвоварното производство постепенно зам и р а. През 1931—1934 г.
АД „Б а б е н е ц “ има 37 акционери (кръчм арн. бакали, манифактури-
стн. градинари, земеделци, интелигенти). То р азш ирява търговската
сн дейност с износ на плодове и зеленчуци и играе в аж н а роля в сто ­
панския живот на града31.
През 1899 г. Д. А. Буров построява между Г. Оряховица и Л я с к о ­
вец мелница „Г и ран “ . В нея е вложен капитал от 200 хил. зл атн и
лева и ан гаж и р а труда на 17 работници32. Д о основаването на З а х а р -
ната ф аб р и к а тя е н ай -голям ата в системата на хранително-вкусова­
та индустрия. П ървон ачалн о е еднолична фирма, след това с ъ б и р а ­
телно дружество, а от 1922 г. — акционерно дружество. Ф аб р и ката из­
нася своята продукция в стр а н а та и чужбина. На б азата на п роиз­
водството на фини бели б раш н а е отворена м алка ф абри ка за ф иде
н макарони с 10 работници33. Г о л ям ата конкуренция на мелница „Г и ­
р а н “ възпира влагането на капитали от други горнооряховски г р а ж ­
дани в производство на браш на. З а то в а CJX „11 х. Церовскн и Д. Ф.

80
Стоннов С и е“ купува мелница „ Ц е р с р а “ иа гара Леснчерн, като р а з ­
вива там стопанската си дейност34.
Па осн овата иа сладкарския за н а я т и търговията със зал ар нн
изделия в Г. О ряховица още преди воините се р азв и ва бонбонената
индустрия. М ак ар да плащ а големи дан ъц и и акцизи, тя привлича н я­
кои занаятчийски и търговски капитали. Ненннте организатори са
твърде предприемчиви и бързо з а е м а т своето място на п азар а в ц я­
л а т а страна. Бонбоненото производство в града е дребно, но се о тл и ­
чава е голям асортимент, чистота, високо качество, луксозна и краси ­
ва опаковка на изделията. В двете фабрнкн „Я года“ (1903) на Д и м и ­
тър Николов и на Ст. Обреш ков (1910). наследена от сина му Ст. Ст.
Обреш ков, през 1922 г. работят общо 80 работници. Бонбонена ф а б ­
рика о тв ар ят и сл ад ка р и те братя Ц вятковн (1927). През 1936 г. АД
..Орбнс“ увеличава производството на шоколадови и млечни бонбони,
карам ели , локуми, фруктови сл ад ка, сиропи, ш околадова халва и д р у ­
ги35. Години н ар ед бонбоненото производство, отличено с много н а ­
гради на излож енията, е гордост за града.
Н ай-голямото предприятие в Г. Оряховица от типа на едрите за
м ащ аби те на ц ял ата страна, което придава в най-голяма степен сто­
пански облик на града, е дело на чуж д ия капитал. Чеш ко-българско
А Д за з а х а р и зах а р н и изделия, основано през 1912 г. със седали щ е
в П рага, започва с капитал от 50 хил. крони, конто непрекъснато се
увеличава Той е собственост на Англо-чешка и П р а ж к а кредитна
банки. П рез 1937 г. тя има 90 хил. акции. Частнитс акции са 470, от
конто сам о 90 на д в а м а българи, а останалите на чешки специалисти36.
П рез 1921 г. но обем на вложения капитал за х а р н а т а индустрия у
нас се н а р е ж д а на второ място след мелничарската. В следвоенния
период производството на горнооряховската за х а р н а ф аб р и ка е з н а ­
чително по-голямо от сродните й ф абри ки в София, К а я л и (Камено)
и Пловдив. Неин най-голям съперник е само з а х а р н а т а рафинерия в
Русе. която от 1922 г. произвеж да с една трета повече. Ч е ш к о -б ъ л га р ­
ско АД отв ар я в Г. Оряховица още спиртна ф аб р и к а и раф инерия за
поташ, керамична ф аб р и к а и експлоатира каменовъглена мнна „Бо-
ру щ и ц а“ в района на гара Кръстец. То изнася големи количества з а ­
хар. поташ и спирт за Турция, Б л и зки я Изток и Северна Африка през
варненското пристанище със съдействието на В арненската търговско-
нидустриална к а м а р а 37. В п р едприятията му работят средно около
500 работници, а през сезона до 1500. Сезонните работници идват
неша от съседните села, а работният им ден п р о д ъ л ж ав а 11 часа при
значително по-ниско от останалите трудово в ъзн аграж ден и е38.
»Захарната ф аб р и к а е типичен представител на производствената
орган и зац ия на чуж дестранния финансов капитал в Б ъл гар и я. Н ей­
ните дела са обект на внимание, грижи и дипломатическа защ и та от
страна на Чеш кото Иосолство. Благод арени е на съ здаден ата и сти м у­
л и р а н а т а от предприятието суровинна база (цвеклопроизводството)
захар н ото производство се у тв ъ р ж д ав а в града като характерен о т ­
расъл и водещо звено в неговата стопанска структура, както и в зе м е ­
дел ската структура на Великотърновски окръг до и след 1944 г.
Консервната индустрия и производството на растителни масла
се р азв и ва т у нас след П ъ р в а т а световна война. В Г. О ряховица са
отворени 4 консервни и една маслодобивна ф абри ка с рафинерия: на
Горнооряховско друж ество „ Б а б е н е ц “ (1921) за зеленчуци, плодове п
месо; модерна суш алия за плодове и зеленчуци на Б ъ л гар с к а земе*

б. ИJBCCTH4. т. VII 81
делска банка (1922); консервна ф аб ри ка „ Я н т р а “ (1932), плодова су­
шилня „С ело“ (1943) и ф аб р и ка за растителни м а с л а „О лио“ (1939)39.
Те а н г а ж и р а т труда на около 500 души. П о обем на ce o ejo производ­
ство консервната индустрия се н ар еж д а на второ място след захар-
н ата. Тя още в самото начало показва голямо р азн о о б р ази е на асор ­
тимента и високо качество н а продукцията, п о рад и което бързо заем а
своето място на българския пазар.
Иа второ място след хр ан и телн ата Индустрия по обем и зн ач и ­
мост на производството, по вложени капитали и зае ти работници стон
керам и чн ата индустрия. Нейното развитие е сти м ул и ран о от общия
икономически подем иа стр а н а та през първото десетилетие на XX в.
и след 1926 г. с усиленото строителство на ф аб р и ч н и и обществени
сгради, ж илищ ни домове. Н аличието на д о б р а и почти безплатна су­
ровина е второто условие за приоритетното й р азв и ти е. Освен това и
четирите I керамични фабрики са построени в р а й о н а на жп гара. за
д а използуват удобния и бърз транспорт. П а р н а т а керамична ф а б р и ­
ка „ Ц ен т р ал а" (1903) на арх. Георги К озар о в повече от 40 години
произвеж да добре изпечените на рингова п ещ керемиди, циглн, к а ­
паци, различил видове строителни, машини, огнеупорни и кухи тухли,
д ренаж ни тръби, стъклени слитъци и други. Д ъ л г и години арх. Г.
К озаров е председател на С ъю за на б ъ л г ар ск и те керамици, активен
член на В арненската търговско-индустрнална к а м а р а 40. През 1919 г.
са отворени д ве керамични фабрики — на чеш к о -бъ л гарско А Д и на
А Д Горнооряховска банка. От 1932 г. последното с ъ зд а в а са м о сто я­
телно акционерно друж ество за керамична и ндустри я „М и зи я“ с осно­
вен капитал 7 млн. лв., п ритеж ан и е на 154 акционери. То израства
к«то едно от най-едрите, модерно оборудвани и влиятелни п ред п р и я­
тия в керамичното производство у нас. Ч л е н у в а в С ъ ю за на б ъ л г а р ­
ските индустриалци, Съюза на акционерните д р у ж е с т в а и в Родовия
съюз на българските керамици, в който се о п итва д а играе ръковод-
на роля. В предприятието р аб о т ят 200—250 р аб о тн и ц и о т града и о к о л ­
ните села41. През 1923 г. е основано А Д „ М а р с и л и я “ с капитал 2,5
млн. лв. на 75 акционери от Г. Оряховица, Т ем ни ск о и Сергювец (днес
П ъ р во м айц н ), Калтннец, П о л и краи щ е и Л я с к о в е ц 42. В К алтннец е
отворена тухларска работилница на А танас Л а з а р о в . В керамичното
производство на града са заети около 600 души. П ро д укц и ята с Марка­
та на горнооряховските керамични ф абри ки е п о зн а т а в цялата страна.
На трето място в индустрналната стр ук тур а на Г. Оряховица
стои металообработващ ата индустрия. Във в р ъ з к а с нуж дите иа с е л ­
ското стопанство и бита на населението след П ъ р в а т а световна вои­
на с търговски капитали са създадени три п ред при яти я: първата б ъ л ­
гарска ф аб р и к а з а лозови пръскачки на б р а т я Р а е в и (1921). на А Д
„М етал у ргия“ (1927) с 46 акционери и на Г айгер, б р а т я Пенчеви Сие
(1934). Те произвеж дат лозови пръскачки, печки, помпи, ж елезарски
изделия. Емайлирани съдове за домаш ния бит и зраб отва ф аб ри ка
„Евго“ (1938). Ф абри ката на братя Раеви п о л у ч ав а за високото к а ­
чество на продукцията сн първа н агр ад а и з л а т е н медал на тр етата
промишлена и злож ба във Варна през 1934 r.. а на петата през 1936 г.
същото отличие е връчено иа А Д „М е тал у р ги я “ 43. П родукцията на
горнооряховските фабрики от м е т ал о о б р а б о тв ащ ата индустрия, в к о я ­
то са заето около 6 0 —70 души, се продава в ц я л а т а страна.
Постепенно в индустрналната структура на Г. О ряховица се впли­
тат нови производства, конто са непознати д о т о г а в а или н адрасналн

82
р ам ки те иа зан ая тчи й ств ото . Те поотделно и като цяло зае м ат малък
дял. К ъм п ър в и те се отнася кн и ж н о-м укавяи ата ф аб ри ка „ В ад о “
(1939) и п ар н ата бо яд ж и йска ф аб р и к а „ Р е к о р д “ (1934). от 1942 г.
собственост иа АД , което я преустройва в текстилна (1943)44. К о ж у ­
х ар с к ата ф а б р и к а на Васил К ож ухаров Сне (1939), по-късно А Д с
ц ен трала в С офия — г а р а И с к ъ р / произвеж да хромирани, боядисани
и импрегнирани агн еш ки кожи за о б л е к л а 45. П р е з 1921 г. е основано
А Д „Боровец", което има косвено отношение към стопанската стр ук­
тура на града. П ь р в о н а ч а л н о то е със седали щ е в гр. Елена, а след
това в Г О р я х о ви ц а. П р е з 1924 г. в него участвуват 123 акционери,
от конто 37 горнооряховчани. Д руж еството експлоатира мина „Т в ъ р ­
д и ц а “ в Еленския б а л к а н с коксова пещ и ковачница към нея, строи
път Е л е н а —Т в ъ р д и ц а. Поради големите загуби се н ам а л я ва рязко
броят на акционерите. О т 1942 г. мината л съ о ръж ен и ята са отдадени
на предприем ач46.
С л ед П ъ р в а т а свето вн а война, както на много места е п одчерта­
но в изложението, едноличните фирми и събирателни друж ества в
индустрията на г р а д а отстъпват място на акционерните в конто н а в ­
л и з а б ан ков и тъ р го в ск и капитал. Новите капитали в индустрията
за с и л в а т нейния екстензивен ръст и по-малко интензификацията на
производството. О т в а р я т се нови фабрики, увеличава се обемът и
разновидността на производството, внасят се някои нови модерни м а ­
шини и съ о р ъ ж ен и я, разчетени на електрическа двигателна сила. Т о­
ва п о р аж д а необходим остта от производство на електроенергия.
Н ачел о па д в и ж е н и е т о за електриф икация на Г. Оряховица з а ­
с т а в а т бан кер и те индустриалци. На 16 декември 1923 г. се състои
учредителното с ъ б р а н и е на кооперация „В и дел ин а“ . Тя си поставя за
цел е л е к тр и ф и к ац и я та на града, и околните села чрез построяване
на д изелова ел ек тр о ц е н тр ал а. Към края на годината кооперацията
има 402 индивидуални и колективни членове — горнооряховската о б ­
щина. клоновете на Б Н Б , Б З Б , Б Ц К Б , Горнооряховска популярна б а н ­
ка, б ан к а „ Б ъ л г а р с к и кредн г“ . кооперация „ Н а д е ж д а “ — Д о л н а О р я ­
ховица и други. В ръководството й влизат банкери, индустриалци,
търговци, з а н ая т ч и и и общественици интелигенти. Д в е трети от о б о ­
ротните средства са за е м н и от колективните и членове, б л а г о д а р е ­
ние на което „ В и д е л и н а “ реализира предприятие на стой н ост/3,7 млн.
лв. при собствен к а п и т а л 1,7 млн. лв. От 1941 г. започва строеж ът
на д ал еко п ро во д ите Г а б р о в о —В. Т ърн о во —Г. О ряховица, а от 1912 г. —
Г. О ряхови ц а Л е в с к и с подстанция на гара Г. Оряховица. По тозн
начин енергийната систем а на мини „П ерник“ , на конто правителство­
то в ъ з л а г а е л е к тр и ф и к ац и я та на ц ял ата страна, об хващ а целия Ве­
ликотърновски о к р ъ г 47.
Третият вид производствена дейност в Г. О ряховица е селскосто­
пан ската - з е м е д е л и е и скотовъдство. В н ачалото на века с нея са
а н г аж и р а н и 6 , 1 на сто от жителите на г р ад а48. В следващ ите години
тозн процент н а м а л я в а . Зем лищ ето па града е 9052,6 дка. р азд р о б е ­
но в 2598 парч ета. В началото на века собствениците са 804 гор-
иооряховчанп, от конто само със зем еделие се зан и м ав ат 413, други
442 са п ар ак ен д е т а (на жители от други населени места). О б щ и ­
ната п ри теж ав а 2885 д к а в 6 парчета. Не са известни обаче паракен-
детните имоти на горнооряховски ж и тели в други населени места. С е ­
демдесет процента от местните притежатели в горнооряховско зем лищ е
и м ат д о 5 д к а (5 6 7 ). С а м о 4 в л ад ея т по 3 0 - 4 0 д ка и 2 по 4 0 - 5 0 дка.

S3
П р ео бл ад ав ащ и н асаж д ен ия са л озята (2920,5 д к а ) , пасищата (2802)
и нивите (2189,4 ) 49. Това характер и зи ра самото производство — л о ­
зарство, скотовъдство, зърнопронзводство и градинарство. М ного з а ­
наятчийски семейства и други г р аж дан и п р и те ж ав ат малко л о з е от
0,5 до 3 дка за собствени нужди не сам о в горнооряховско зем ли щ е
(Арбанаси, Д . Оряховица, Калтннец, К озаревец, Л яс к о в ец ). П р и те­
ж а н и я та от 8 д о 20 дка, т. е. търговските, са само 33 от общ о 622.
Нивите са също много дребни — 157 от общо 203 са до 5 д к а 50. Те се
за с я в а т със зърнени култури: пшеница, царевица, ф ураж и, зел енч у­
ци, бостани, в ар и ва51. З а д данните на д ъ р ж а в н а т а статистика, конто
показват едно дребно зем епрнтеж анне и производство, се скрива ф а к ­
тът, че една част от собствениците се зан и м а в а т с интензивно произ­
водство на лозов посадъчен м атериал (пепиниерство) и сортови се­
мена - ф ураж ни, зърнени, зеленчукови, цветни и другн.
След опустошителната ф илоксера в н ачалото на XX в. зап оч ва
възстановяване на лозовите насаж дения с нови сортове върху ам ери ­
кански подложки. Пепиниерството става твърде доходно занятие. През
1907 г. в Г. Оряховица е основан окръж ен лозов разсад ни к52. Н егово­
то производство обаче не м ож е да задоволи голямото търсене, което
д а в а възмож ност за р а зг р ъ щ ан е на производствено-търговска д е й ­
ност (пряка и д ец ен тр ал и зирана) от събирателните дружества на Ст.
Хаджинедев Сне (1909) и на П. Б ъчваров и Ст. Б о яд ж и ев Сне (1910).
С амо клонът на Ст. Хаджинедев Сне в Ловеч п родава на п азар а през
1911 г. около един милион облагородени пръчки от всички видове под­
лож ки на нашенските сортове грозде53. П рез войните почти е пре­
установен процесът на възстановяване на л озята, поради което след
тях лозарството п реж и вява остра криза. Горнооряховският окр ъ ж ен
разсадник два пъти е бит от градуш ка и до 1931 г. престава д а с ъ ­
ществува. П оради голямото търсене н ар ас тва много цената иа по са­
дъчния материал, което прави практически невъзм ож но дребните и
дори средни селски и градски стопани да за с а д я т нови високодобив-
ни лозя. Едва през 1927 г. положението се нормализира. Големи з а с л у ­
ги в това отношение има лозаро-вииаргкятя производителна коопе­
рация „ К а м ъ к а 1*, която е инициатор и домакин на учредителната кон­
ференция на С ъю за на лозаро-винарските кооперации, състояла се във
В. Търново в салона иа читалищ е „ Н а д е ж д а “ на 18 август 1929 г. В
нея вземат участие представители иа. търговско-индустриалните к а ­
мари. Търновската окр ъ ж н а постоянна комисия. Български я л о з а р ­
ски съюз. Л озаро-овощ арското информационно бюро — Плевен. П о ­
ставен е въпросът за по-нататъшното развитие на лозарството и т и ­
пизирането на българските вина, които да отговарят на м е ж д у н ар од ­
ните стандарти, за да б ъ д ат експортен артикул. П ре з 1932 г. в Г. О р я ­
ховица се открива л озаро-овош арска борса54.
Производството на сортови семена е също една от характерн и те
дейности в града. Най-старото семенарско депо е на Георги Ст. Ко-
чемндов с клонове в Ч а и р (К ам ен ). С траж и ц а, З л а т а р и ц а и Беляко-
вец, основано в 1865 г. То изнася в чужбина семена о т зеле, а л аб аш ,
пипер, лук. корени, ф у раж ни растения и другн. Известни семенарскн
фирми с продълж ителен живот са о щ е на Б. Аврамов (1910), Н. Б о ­
нев (1921). Б. Бонев и П. Аврамчев Сие (1926). Ст. Камбуров и Син
(1926). Ст. Грозев и В. Д. Д елннеш ев Сие (1929). Н. Петров и Хр.
Д им ов Сие (1934), О О Д „С ем е“ (1936), Ст. Б о яд ж и ев (1939). Ив.
Яламов (1941), О О Д „П. И. 3. Е. С.“ (1942), кооперация „Е л и т“ , б а н ­

84
ка Д. А. Буров Сие — семепроизводна станция, основана от горнооря­
ховския клон и д р уги 55. Те имат кантори и клонове в много българ-’
ски градове и села, в чужбина, кореспондират с холандски, а м ер и ­
кански, д атск и и други фирми, на конто и зп р а щ ат български семена
или се я в я в а т техни представители. Те п рон зв ж д ат и р еа л и зи р ат внос-
но-нзносна търговия със семена. П рез 1921 г. Г. О ряховица и Л я с к о ­
вец са посетени тайно от представители на съветските кооперации за
зак у п у в ан е на семена от специализираните депа, конто са т ъ р г у в а ­
ли и преди револю цията с Р усия56. Във вр ъ зка с развитието на се­
мепроизводството общ ината успява д а открие д ъ р ж а в н о практическо
гради нарско училище.
Б убохраненето и производството на пашкули като ценна сурови­
на за копринената ни индустрия и предмет на износ е р азп ро стран е­
но в Г. О ряхови ц а ощ е преди Освобождението. С лед известна криза
през 70-те години бубарството отново е във възход от 1895 г. Най-
големи успехи то достига през 1905—1912 г. Активизира се тър го в и я­
та с пашкули. С лед 1926 г. производството на паш кули в град а непре­
къснато р асте и към 1931 г. над хвъ рля 50 тона годишно. въз основа
на което е отворено самостоятелно паш кулно т ъ р ж и щ е57. Известно
разви тие има и пчеларството — до 10 тона мед годишно.
Скотовъдството и угояването на добитък з а е м а т определно м я ­
сто в стопанството на Г. Оряховица. П рез 1905 г. около 60 до м акин ­
ства в гр ад а от общ о 1574. о тгл еж д ат 287 коня, 426 глави едър д оби ­
тък, 659 овце, 3366 домаш ни птици и други58. М еж ду д вете световни
войни н а м а л я в а броят на отглеж дан и те животни. В 1931 г. 26 души
имат общ о 64 глави едър добитък и 378 овце59. О тделно от тези брой­
ки за собствени нужди в града се р азв и ва угояването на добитък с
производствена и търговска цел. В него са вложени предимно т ъ р ­
говски капи тали чрез еднолични и събирателни друж ества, следствие
на което то е п ревърнато в интензивно производство. През 1920 г. е
основана производствената кооперация „ З ад р у ж н о с т“ , която открива
модерна к р а в а р н и ц а60. Говедовъдното друж ество в града ста ва ини­
циатор на районно кооперативно сдружение на угоителите на добитък
„У гоител“ (1933), което заедно с общ инската комисия по зем ед ел и е­
то и отраслите му (наследник на скотовъдната комисия) п рав ят т в ъ р ­
д е много за развитието на този в аж ен стопански клон, но не винаги
начинанията им са успешни61.
Т ъргрвията има съществен д ял в стопанската структура на Г.
О ряховица. Тя е основа и стимул за развитието на индустрията, з а ­
наятите и транспорта, което по обратен път о к а зва благотворно в л и я ­
ние и върху нея. Търговски капитали присъствуват във всички п роиз­
водствени дейности. П рез 1904 г. в търгов и ята са заети 1346 души —
търговци и търговски работници, които с ъ с т а в л я в а т 22,3 на сто от
ж и тели те62. П рез 30-те години техният брой е над 1600, т. е. една чет­
в ъ р т от цялото население на града. Г. О ряховица е едни търговски
град. Търговците се обединяват в друж ества, прегрупират се, р а з д е ­
л я т се и се обединяват, стесняват или р а зш и р я в а т предмета на св о ­
ят а дейност, р а зо р я в а т се. П о-голям ата част от магазините им са
дребни, но в г р ад а същ ествуват и тв ъ р д е представителни магазини и
главно складове. Практически в тях се търгува с всички видове мест­
ни и вносни стоки на едро и дребно, чрез представителство и ко н ­
сигнация (на отговорно п азен е), посредничество, експедиторство, внос

85
и износ в магазини, складове, сергии, л ав ки , ам б у л а н т н а и р а зн о с ­
ка търговия, р азм ян а на пари и ценности.
Нан-миого са магазините за хранителни продукти и питиета —
около 10 (бакалин, сладкарници, гостилници, ресторанти, кръчми).
Търговците иа зърнени храни и браш на са едни от най-едритс (А.
Б ояд ж и ев а, В. Димитров, братя Пашеви, б р а т я Я накиеви, братя Кум-
пикови, д-р Ив. Момчилов и д ругн). По в р е м е на зем еделското уп­
равление се съ зд а ва зем еделският синдикат „ О р а ч “ , член на основа­
ната от Б З Н С Снндикална централа. Негов пред сед ател е Ст. Кара-
стоянов. С ин дикатът участвува в русенската агенция иа Консорциу­
ма — изнася зърнени храни, браш на, тютюн, з а х а р , зеленчукови и
другн семена, поради което срещ у него се с ъ з д а в а об щ фронт на т ъ р ­
говците износители63.
М аниф актурните магазини са около 20: „ Д о р б и н “ , „Трико“ , „Три­
те братчета", „Нови дядо М р а з “, „Таско“, „ П р е л т а н “ и другн. Една
част от тях са смесени с галантерия. През 1942 г. 7 търговци мани-
фактуристн основават АД „ Б а л к а н “64. А кционерният капитал н ав л и ­
з а в м агази нн ата мрежа. Г алантерийните м а га зи н и са около 15: „Т е­
менуга", „Истински лукс“ , „Букурещ ки м а г а з и н “ , „ Л о н а “ и други. Те
най-често са смесени с трикотаж , пасм антерия, ки н кал ер и я, п арф ю м е­
рия и фина стъклария. В града раб отят 4 аптеки.
В над 20 м агазина се продават колониални стоки, ж елезар и я, х и ­
микали и други. Това са нан-смесените м агазини. В 7 м агази на и с к л а ­
дове се продава дървен строителен м а т ер и ал , в ъ г л и щ а и д ъ р в а за
горене. През 1943 г. градската община, к о о п ер а ти в н ата централа „ Н а ­
пред“ - София и местната потребителна ко о п ер а ц и я „Н ап р ед “ с
председател И. Г. Л ам бри нов основават О О Д „ Я н т р а “ за доставка и
търговия с отоплителни м атери али 65.
Група търговци се за н и м ав а с п ро д а ж б а на ж и в и животни и ж и ­
вотинска продукция в суров и обработен вид. О к о л о 30 души имат
за предмет представителство иа наши и ч у ж д естран н и фирми: „Кох-
л е р “ , „Сименс“ , „Л ю циф ер“ , „О риент“ , „Ю ннон“ , шуменско и софий­
ско пиво и други. С ексиеднторство н ж е л е зо п ъ т н о посредничество се
зан и м а в а т други 12 души66.
Около 30 най-заможни в град а търговци и з в ъ р ш в а т износ на с е л ­
скостопанска продукции в прясно и п реработено съ стоян и е и някои
изделия на местното занаятчийско и н н д устри алн о производство ср е­
щу внос на европейски машини, суровини и м а т е р и а л и , колониални
и манифактурни стоки. Най-много тази дейност се з а с и л в а между д в е ­
те световни войни на основата на ком пенсацията. П р е з 1936 г. е осно­
вано А Д „ Б ъ д е щ е “ . То търгува предимно с Г ерм а н и я и реали зи ра го­
леми печалби67. Успешна търговия с Г ерм ани я р а з в и в а и българско
А Д за износ „Б ул гарексп о рт“ (1938), п реи м ен уван о в „Контннентал-
експорт“ (1939) с клон в София. В него в л и з а т влиятелни горнооря­
ховски, търновски и лясковски търговци68. К ъ м в н о с - и з н о с се ориен­
ти р ат още А Д „Б абенец “ , А Д „М а л к а з а г о р к а “ , б ъ л г а р с к о търговско
А Д Русе — клон Г. Оряховица и други, п о д п о м а ган и от Русенската
и В арненската търговско-индустриални к а м ар и , р е з у л т а т от дейност­
та в тях на Боби Бобев и М ари н Т аб ак о в 69.
О бщ ината, която е в ръц ете на търговците, се включва също в
търговска дейност. Тя п ри теж ав а кланица, ц ветарн и к , разсадник, м а ­
газини и по ул. Търговска и П а тр и а р х Евтимий, ниви и ливади, конто
отд ава под наем. Тя е член на Горнооряховската популярна б а н к а 70.

86
В ъзн икналите и у тв ъ р д ен и още през В ъ зр аж д а н е то три п а зар а — ж и ­
тен, рибен и з а ж и в и животни, п р о д ъ л ж ав ат да привличат много г р а ж ­
дани от ц е н тр ал н ата част на Северна Б ъ л гар и я. От тях и от покрития
п азар чрез пред пр и ем ачи общината събира допълнителни такси. И з ­
х ож д ай ки от св о я та со ц н ал н а политика, тя се яв яв а като регулатор
на п а за р н а т а цена на месото и х л я б а 71. П рез 1930 г. общ ината се опит­
ва да внесе известен р ед в откритата търговия: зел енч у кът се п р од а­
ва пред гр ад ск ата б ан я и околийското управление; яйца, сирене, масло
и птици — на п ресе ч к ата на ул. „В. Л е в с к и “ и „Ив. В азо в “ ; зърнени
храни и ф у р а ж — на п лощ ад „Хр. Ботев“ , ам булантните търговци и
ж е л е за р и я т а — по ул. ..Ив. В азо в “, а паркингите за автомобили — на
п лощ ад „Г. И з м и р л и е в “ , пресечката на ул. „Ив. В азо в 1* и „В. Л е в с к и “
и пред градските х а л и 72.
Една от голем и те търговски изяви на града е откриването през
1922 г. на Г ор н оо ряхо вски я мострен панаир, който от 1925 до 1932 г.
се провеж да д в а пъти в годината като пролетен и есенен. Инициати­
вата п р и н ад д еж н на индустриалеца Ст. Ст. О бреш ков и на кмета.
П а н аи р н и те б а р а к и , гостилници, увеселителни завед ен и я са р азп ол о­
жени отляво на ш осето за Д. Оряховица, а отдясно се разп р ягат к а ­
руците и се п р о д а в а д о б и тъ к 73. Р усенската търговско-индустриална к а ­
м а р а счита п ан аи р а и з а своя и зява74. Постепенно интересът на инду­
стри алц и те и тъ р го в ц и те към тозн панаир н а м а л я в а поради конкурен­
ц и я т а на П л ов ди в ски я и Варненския, както и ф актът, че горнооряхов­
с к ат а общ ина не у сп яв а д а създаде заинтересованост и възмож ност за
по-големи сделки, тъ й к а т о п рео б ладава селскостопанският характер
на и злож ените стоки. П р е з 1931 и 1932 г. п ан аи р ът е сам о за добитък.
Н а зас е д а н и е на о б щ и н с к и я съвет през 1933 г. е решено, следствие на
м асовия отка з на ф и р м и т е от участие, д а се организира вместо п а ­
наир зем ед ел ско -ското в ъд н а и зл о ж б а75. Това начинание също посте­
пенно з а м и р а в с л е д в а щ и т е години.
Т ъ р го в и ята с п ар и (в а л у т а ) , ценни книж а, зл а т о и сребро се н а -,
мира в р ъц ете на 12 души. В същото време те са представители п
на различни за с т р а х о в а т е л н и фирми и частни банки. В града р а б о ­
тят клонове на Б Н Б , Б З Б , Б Ц К Б , Б а н к а Д. А. Буров Cire, Франко*
б ъ л г а р с к а б ан ка, А Д Горнооряховска банка, Горнооряховска популяр-
на банка, които о т п у ск а т дългосрочни и краткосрочни кредити на
индустриалци, з а н а я т ч и и и търговци и по-малко на земеделски сто­
пани76. )
З а разви тието на търговията и различните производства голяма
роля има м о д ер н и зац и я та на транспорта. К ерв ан н ата търговия с к а ­
руци, о съ щ ес тв я в а н а о т н а д 250 каруцари, отстъпва място на ж е л е з о ­
пътния и автом обилен транспорт. Тъй като ж елезопъ тни ят транспорт
е д ел о на д ъ р ж а в а т а , то щ е се спрем по-подробно на развитието на
автотран сп орта в Г. О р яховица. П рез 1935 г.‘ автомобнлната тран-
спортна кооперация „ Б ъ л г а р и я “ —София открива клон в Г. О р я х о ­
вица, който п о д д ъ р ж а автобусна линия до гр. Елена з а превоз на
пътници, б а г а ж и стоки. С ъ щ а т а година в град а е съ здадена автомо-
билно-транспортна кооп ераци я „ С тр ел а“ . В сл едващ и те години с т ъ р ­
говски капи тал и в съю з с добри шофьори и монтьори са основани
командитно д р у ж е с т в о з а автобусни съобщ ения „Сигурност“ (1936),
„О мннбусно с ъ о б щ ен и е“ — еднолична фирма на Д и м и тъ р П амуков
(1936). О О Д „А втос ерв и з“ (1938), О О Д „О м у р таг“ (1938), „С Д „С ко ­
ро ст“ (1940), О О Д „ В и х ъ р “ (1942), О О Д „ Б ъ р з превоз“ (1942), кон-

87
t o непрекъснато се прегрупират, като л иквидират създадени те преди
това транспортни предприятия77.
Стопанската структура на Г. О ряховица в периода 1878 1944 г.
носи характерните белези и черти на българския капитализъм хро­
ничен недостиг на капитали, ниска степен на развитие на отделните
форми на сдружения, преплитане на нндустриална, занаятчийска н
търговска дейност, ниска техническа въоръжеиост, разчетена на о т ­
ж и в я л а т а времето си парна и ръчна дви гателна сила и т. н.
Гориа О ряховица е град на производители (54 на сто) и т ъ р г о в ­
ци (25 на сто). Иа пръв поглед стопанската му структура е многооб-
разна, а всъщност тя се д вн ж н главно в рам ките на елеметарш ггс
з л е организирани и недоразвити на съвременно ниво отрасли и а х р а ­
нителната и л еката индустрия. Ме се н аб лю д ав ат съществени проме­
ни на структурата след П ъ р в а т а световна война, поради което ц е­
лият период от 1878 до 1944, та дори до 1947 г. има общ а характери^
стика. Това не о зн ач ава обаче, че няма развитие на икономиката на
града. Тя се осъщ ествява в рам ките на същ ествуващ ата структура и
се и зразява в нарастване на капи таловлож ен и ята в индустрията, кое­
то има за резултат екстензивно нарастване на о б ем а на нндустрнал-
ното производство и в много по-малка степен за интензификация и
рационализация. П оради това след войните се увеличава о тносител­
ният д ял на индустрията, внедряват се някои нови производства, но
като цяло стопанската структура на града не се променя.
Ръководството на З а х а р н а т а ф аб р и к а още през 1912—1913 г. д а ­
ва един перспективен опит със съ здаването на своя суровинна б аза
по европейски об р азец з а използуване на големите възмож ности на
богатия селскостопански район. Нейният пример не е последван от
горнооряховските индустриалци. И зползуването на селскостопанско­
то производство е хаотично и инцидентно. В повечето случаи индустрн-
алното и занаятчийско производство на града, м а к а р част от него да
намира добър пласмент в стр а н а та и дорн в чужбина, има предимно
местно значение. От съществено значение е не са м о хар а кт ер ъ т и
с тру к ту рата на капи тал а, пложон r производството, но и общ ото и
професионално ниво, култура, инициативност и перспективно в и ж д а ­
не на п ритеж ателите му. По-големи успехи имат оння с по-високо о б ­
разование и култура, които у спяват да надраснат рам ки те на провин­
циалния еснафски манталитет. По-характерни и значими производ­
ства, които п ридават стопанския облик на града, с а захарното, р а з ­
вивано от чуждия капитал, керамичното, производството на лозови
пръскачки и печки, колбасарството и семенарството. Най-голям д ял
в нацноналното производство безспорно има З а х а р н а т а ф абрика.
Горна О ряховица с право има сл ав а та на търговски град за р а й о ­
на на ц ентралната част на С еверна Българи я. Участието на някои
търговци във вносно-нзносната търговия не го издига съществено. Н е ­
достигът на капитали и тясноегонстични интереси, както и не особено
д алновн дната политика на град ската общ ина не д а в а т възмож ност да
се използува максим ално благопрнятното географско, икономическо и
кръстовнщно транспортно-железопътно положение н а града. Тон има
изключително големи възмож ности за стопански просперитет.

88
 БЕЛЕЖКИ

• К о н с т а н т и н о в , И. Икономическо и политическо развитие на Горна О ря­

ховица от 50 до 70-те години на XIX век като предпоставка за културния ж ивот на
селището. В Юбилеен сборник „100 години читалище „Н апредък“ — Г. О ряхови­
ца. 1869— 1969, C.. 1969, с. 9 - 2 6 .
2 Исторически музей Г. Оряховица, Пълномощни на изселили се турци, д а ­
дени на горнооряховски търговци и първенци, експозиция.
3 О ДА — В. Търново, ф. 90-к, оп. 4. а. е.
* Ю р к е в и ч , М. В. Д вадцатипятнлетние <итогн княж ества Болгарии, 1879—
1904, т. II. кн. 2, ч. I, С , 1905, с. 196— 197.
5 О ДА — В. Търново, ф. 90-к, оп. 4, а. е. 8, 15. 1047. 1150, 1182, л. 1—2.
6 Пак там , а. е. 81. 93, 120, 1187; О ДА — Варна. ф. 63-к, оп. 2, а. е. 70, л. 3.
7 О ДА — В. Търново, ф. 90-к, оп. 4. а. е. 174, 320, 1321, л. 1.
8 Пак там. а. е. 51. л. 2; а. е. 52. л. 6.
у Пак там, а. е. 61. 71, 115. 144, 1508. л. 1.
»0 Пак там, а. е . 26, 27, 57, 87, 114. 117; Янтра, № 4 4 , 16 ф евр. 1936 г.
11 О ДА — В. Търново, ф. 255-к, on. I, а. е. 1, л. 103.
«2 Ц Д И А , ф. 288, оп. 3, а. е. 2156, л. 1— 100.
13 П ак там, ф. 243, оп. 3, а. е. 562, л. 201; О Д А — В. Търново, ф. 90-к, оп. 4,
а. е. 89, 1132, 1388, 1557, л. 1.
14 О ДА — В. Търнови, ф. 90-к. оп. 4, а. е. 166, л. 3 —4, 73; а. е. 183, л. I, 204;
Ц Д И А , ф. 288, оп. 3, а. е. 2152, л. 84.
15 О ДА В. Търново, ф. 90-к. оп. 4, а. е. 59, л. 1—2.
П ак там, ф. 90-к, оп. 4, а. е. 2199, л. 3; ф. 255-к, on. 1. а. е. 2, л. 62.
»7 Пак там. а. е. 111. л. 20, 51, 58, 61. 64, 74, 157.
Пак там, а. е. 143, л. 1, 12.
,у Пак там, а. е. 79, л. 1,
2° Пак там. ф. 255-к, on. 1, а. е. 1, л. 152; а. е. 3, л. 20—21.
21 Пак там, а. е. I, л. 152; Ц Д И А , ф. 288, оп. 3, a. *. 2155, 4 3 0 8 -4 3 1 2 , л. 1.
2 2 ОДА Варна, ф. 63-к, оп. 4, а. е. 22, л. 23.
23 О ДА В. Търново, ф. 90-к. оп. 4. а. е. 41, л. 1, 3, 50, 131, 176.
2 -! Общ годишник на България, 1923— 1925, № 2 , C., 1925, с. 489.
25 О ДА В. Търново, ф. 90-к, оп. 4, а. е. 2, л. 1; а. е. 20, л. 2; а. е. 132, л. 1.
20 О ДА Русе. ф. 8-к, оп. 2, а. е. 18, л. 14; Изложение за състоянието на
Търновското окръж ие за 1 8 8 9 -1 8 9 0 r., В. Търново, 1890, с. 43—44.
27 И зложение за състоянието на Търновското окръж ие за 1899— 1900 г., В. Т ъ р ­
ново, 1900, с. 30.
28 Ц Д И А , ф. 243, оп. 3, а. е. 562. л. 199; ф. 90-к, оп. 4, а. е. 165, л. 2.
20 Ехо, № 9 0 , 22 апр. 1934 r.; № 9 2 , 25 апрн1934 г.
30 ОДА — В. Търново, ф. 90-к, оп. 4, а. е. 22, 49, 109, 154, 1219.
31 Пак там, а. е. 168, л. 1. 57. 99, 124, 128; Свободна трибуна, № 15 1 , 15 март
1931 г.; № 205, 20 юлн 1933 г.
32 О ДА В. Търново, ф. 757-к, on. 1, а. «е. 1—7; Алманаос на царство Б ъ л ­
гария, C., 1,917, с. 52; И зложение за състоянието на Търновското окръж ие за 1905—
1906 r., В. Търново. 1906. с. 56—57.
33 И зл о ж ен и е... за 1921— 1922 r., В. Търново, 1922, с. 204.
3< Ц Д И А , ф. 1013, on. 1. а. е. 255, л. 194.
35 Янтра, № 5 4 , 10 май 1936 r.; О Д А — В. Търново, ф . 90-к, оп. 4, а. е. 35,
75, 1247, 1383 и др.
36 О ДА — В. Търново, ф. 90-к, оп. 4, а. е. 164, л. 5.
37 О Д А — Варна. ф. 63-к, on. I. а. е. 69—78; Ц Д И А , ф , 231, оп. 3, а. е. 73,
93, 97, 100, л. 1.

89
 38 Ц Д И Л . ф. 231. on. 6, а. е. 458. л. 70—84; И стория па революционното проф
съюзио движение във Великотърновски окръг. C., 1983. с. 1ü 1 -1 0 6 , 121.
,39 Ц ДИ Л . ф. 288. оп. 4. а. е. 7505. л. 7; ф. 1013, o n . I, а. (е. 72. л. 27; ОДА —
В. Търново, ф. 90-к, оп. 4. а. с. 33, 95. 1373. 1529. 1632.
40 ОДА — Варна, ф. 63-к, on. 1. а. е. 64, л. 75— 76. 80-86; Ц Д И А , ф. 1013,
on. I. а. е. 200, л. 85; ф. 243, оп. 3. а. е. 562. л. 202; О Д А — В. Т ър н о во , ф. 255-к,
on. 1. а. е. I -а. л. 3; Търговсконндустриалсн алманах, C., 1910, с. 775.
41 Анкета по керамичното производство в Б ългари я, С„ 1927. с. 20; ЦДИА ,
ф. 243, оп. 3, а. е. 562. л. 203; ф. 1013, on. 1. а. е. 200. л. 8.
42 О ДА — В. Търново, ф. 90-к, оп. 4. а. е. 1. 59, 68, л. 1.
43 Пак там, а. е. 124, л. 1; ф. 173-к, on. 1. а. е. 1. л. 1— 5; ф. 127-к. on. 1.
а. е. 15, л. I; Ц ДИ А , ф. 243, оп. 3, а. ю. 562. л. 200. 204; О Д А — В арна, ф. 63-к.
on. 1. а. е. 64, л. 262—263; а. е. 70, л. 4. 13.
44 ОДА — В. Търново, ф. 872-к, on. 1, а. с. 1, л. I; а. е. 13, л. 5; ф. 90-к. оп.
4. а. е. 126, 136, 1403.
45 Пак там, ф. 416-к, on. 1, а. е. 1—3. 26.
46 Пак там. ф. 90-к, оп. 4. а. с. 60, л. II ; а. е. 167, л. 16, 388, 450— 451; а. е.
2200, л. 4; Вечер. № 108. 2 м арт 1940 г.; Слово, .N*5736, 21 авг. 1941 г.
4? Ц Д И А . ф. 243. оп. 3, а. с. 569, л. 3; а. е 570. л. I; a. t . 571. л. 2, 3; а. е.
578. л. I. 4. 5; a. Je. 508. л. 1— 10, 2 8 - 3 6 ; а. е. 912. л. 19. 20; а. С. 917. л. 4 ,9 ,
15— 19; ф. 288, оп. 3. а. е. 2153; оп. 4. а. е. 248; ОДА — В. Търново, ф. 860-к. оп.
1, а. е. 3, л. 17; а. е. 15, л. 32—45.
48 Ю р к е в и ч, М. В. Пое. съч., с. 219.
49 Земеделска статистика през 1897 r., C.. 1902, с. 170, 171, 500.
50 Пак там. с. 800.
51 Земеделска статистика за 1903 r., C., 1907, с. 362—363, 630.
52 И зл о ж ен и е... за 1909— 1910 г., В. Търново, 1910, с. 41.
53 О ДА — В. Търново, ф. 255-к. on. 1. а. е. 2, л. 61; ф . 90-к. оп. 4, а. е. 31, л. 1.
54 ЦДИА , ф. 288, оп. 3. а. е. 2156; Земеделска трибуна, № 2 5 . 24 м ар т 1921 r.;
Л озарски преглед, № 2 , 1 апр. 1930 г.
55 О ДА - В. Търново, ф. 90-к, оп. 4, а. с. 5. 70, 76. 84. 100, 140, 197, 11-54.
56 Ц ДИ А , ф. 950, on. 1, а. е. 4, л. 135.
57 Ш о п о в . T. Бубарството в България. О.. 1932. с. >60.
58 Резултати от преброяване на добитъка, домашните птици, кошерите с пче­
ли, колата и земеделските оръдия и машини в царство Б ългари я на 31 декември
1905 r.. C., 1912. с. 2 0 2 -2 0 3 . 486.
59 ОДА — В. Търново, ф. 255-к, on. 1, а. е. 1. л. 38.
60 Пак там. ф. 90-к. оп. 4. а. е. 7, 26, 57. 87, 114, 117, 1366. 1584; Земеделско
знаме, N i 76, 16 дек. 1920 г.
61 ЦДИА , ф. 288, оп, 4. а. е. 7165, л. 17; О ДА — В. Търново, ф. 255-к, on. 1,
а е. 3, л. 6 3 - 6 4 , 83.
62 Юркевич. М. В., Пое. съч., с. 194— 195, 219.
63 Земеделско знаме. № 8 5 . 12 ян. 1921 r.; № 7 , 14 март 1921 r.; Л”« 15. 2 апр.
1921 r.; N i 77, 29 дек. 1921 г.
«4 ОДА - В а р н а ,'ф . 63-к, on. I. а. е. 65, л. 2 6 - 4 1 ; а. е. 68. л. 97. 298. 330.
65 Ц ДИ А , ф. 288, оп. 4, а. е. 21, л. 14.
66 О ДА - В. Търново, ф. 90-к, оп. 4. а. е. 4, 43, 91. 102, 142, 145, 148, 181.
67 Свободна трибуна. N t 288, 7 юли 1939 г.
68 Д ърж авен вестник, № 4 9 , 2 март 1940 г.
69 ОДА — Русе, ф. 8-к, оп. 2, а. е. 2, л. 57. 58, 8 4 - 8 6 , 97.
70 О ДА - В. Търново, ф. 255-к, on. 1, а. е. 1, л. 4, 28, 30, 31, 38.
71 Пак там, а. е. 3, л. 31; а. е. 1, л. 28.
72 Пак там. а. е. 19, л. 53. "

90
 ?3 Борба, М» 10. 21 март 1923 r.; Меркурий, № 6 . 23 септ. 1925 r.; Илюстрова*
l'a седмица, N t 171, I апр. 1926 г.
7< О ДА - Русе, ф. 8-к, оп. 2. а. е. 49. л. 28. 117.
75 О ДА - В. Търново, ф. 255-к. on. 1, а. е. 1, л. 4; а. е. 3, л. 87.
76 Пак там. ф. 90-к. оп. 4, а. е. 37. 83, 96, 199, 1075, 1176, 2244.
77 ЦДИА, ф. 288, оп. 3. а. е. 2150; оп. 4. а. е. 339.

E C O N O M I C ‘ S T R U C T U R E O F GORNA ORYAHOVITSA IN T H E
P E R IO D 1 8 7 8 -1 9 4 4

Kinka Panayotova

(resume)

The research h a s a s a b a s is a rich d ocum entary m ateria l. The paper

gives a general p icture of the basic m om ents a n d ch a rac te ristic s of the
econom ic s tru c tu re of G o rn a O rav h o v itsa d u rin g the period 1878— 1944.
It is pointed out th at the economic activities in the town depend on both
the gen eral re g u la rity of the country a n d the regio nal geo graph ic, histo ­
rical an d d em o graphic peculiarities, due to the h ig h er c u ltu ra l and e d u ­
cation al level of life in the town. A sm all villag e in XV—XVIII centuries,
G o rn a O ry a h o v itsa gre w into a n a tu ra l ce ntre of a rich a g r a r i a n region
in the mid XIX c e n tu ry until it w a s ann ou nced a town in 1871. The d a ta
sh ow s that it developed a s a town of industrial production, 54% a lto g e t­
her of gen e ral a n d specific p ro ducts of food industry, light in du stry , m a c ­
h in in g and ceram ic industry as well a s crafts. A q u a rte r of the p o p u la­
tion were m e rc h a n ts ta k in g part in the natio nal im port-export, and the
town became an im p o rta n t tra n s p o rt junction. A n a ly sin g the facts we
cam e to the conclusion that G orn a O ry a h o v itsa is a town with broad
economic v is ta s for prosperity Some of the m ajor d i s a d v a n ta g e s holding
back the economic developm ent of the town arethe following: insuffici­
ent capital and the ra th e r sh ort-sig hted economic policy of the n ation al
and of the town adm in istratio n .

91
 Известия на Историческия музей Велико Търново V I1/1992
B ulletin m uzeum of history Veliko Turnovo V II/I992

П Р И Н О С Ъ Т НА КОНСТАНТИН, Н Е Д Я Л К О И АНГЕЛ
К А Р А Н Е Ш Е В И В О Б Щ Е С Т В Е Н О -П О Л И Т И Ч Е С К И Я
И К У Л Т У Р Е Н Ж И В О Т НА В Е Л И К О Т Ъ Р Н О В С К И Я КРАЙ

К ИНКА ПАНАЙОТОВА, ВАНЯ СТАНЧЕВА

В еликотърновският край д ав а на Б ъ л гар и я много културно-про­

светни дейци, хора на н ауката, литерату рата, музиката. Особено по­
к а за т е л н а е ф ам и л н а т а приемственост, стрем еж ът на поколенията
към усъ въ рш ен стван е и съ зд а ва н е на нови произведения в духа на
.б ъ л г а р с к а т а тради ци я и популяризиране на богатото културно-ис­
торическо наследство. Сред тях са и представителите на три поколе­
ния о т ф ам и л и я та К аранеш евн — опълченецът Константин Каране-
шев, х уд ож н и к ът и краев ед ът Н едялко К араиеш ев и техният после­
довател , худ ож н икът Ангел Каранешев.
С участието си в борбата за национално освобождение, със св о ­
ята многостранна общ ествена дейност в о рластта на просветата и
к у л ту рата, с художественото сн творчество и целенасочена работа
по издирване, за п а зв а н е и популяризиране на историческите п ам ет­
ници те оста вя т трайна диря в историята на В Търновп и Велико­
търн овски я край. П рез последните десетилетия делото им е п о за б р а в е ­
но, дори в определени моменти тенденциозно игнорирано. Настоящ ото
и зследван е е пръв опит д а се съ зд а д е определена представа за тях.
В д ъ р ж а в н и т е архиви на В. Търново и Габрово, в историческите
музеи на тези градове и в домовете на потомците на Каранеш евн
(К аран еш ев н и Кисьови) е зап азено богато наследство от картини и
граф и ки на Н едялко и Ангел К аранеш евн. документи, ръкописи, спо­
мени за видни личности, лични дневници, интересна кореспонденция
с и зтъкн ати културни дейци, оригинали и преписи на издирени исто­
рически документи, писма, снимки с историческа стойност, ордени и
м едали, ар хи ва на дружеството „Дом за изкуство и п росвета“ , десет­
ки художествени произведения, лични вещи. Това огромно богатство
д а в а възм ож ност за тв ъ рд е обемно и многоиланово проучване на ф а ­
м илията К аранеш евн, както и на редица други изяви от нашия култу­
рен ж и в о т в продълж ение на повече от 100 години.
А рхивното им наследство досега почти не е използвано. Много от
документите, преписвани и п р еразказвани, см у щ ав ат с високата сн
емоционалност, приповдигнатост, недовършеност, на места противоре­
чивост и легендарност. Всъщност данните и информациите са твърде
богати и интересни, но към тях трябва да се п одхож да много в н и м а­

93
телно и критично, да се съпоставят с другн документи, ф ак ти , съ би ­
тия и изследвания.
И зк а зв а м е благодарност на съпругата на Ангел К аран еш ев г-ж а
Е катерина (К а т я ) К аран еш ева, известна със своята висока еруди­
ция и чувство за историческа отговорност. По повод уредената от
Историческия музей във В. Търново и зл ож ба иа Недялко и Ангел
Каранеш евн тя предаде за съхранение в музейните фондове много
снимки, документи, лични вещи и 60 графики на съпруга си с д о к у ­
м ентална стойност (възрож денски архитектурни комплекси в старата
част на В. Търново), от конто 30 са дарение. Г-жа Катя К ар ан еш ев а,
както и г-жа Л и ли я Кисьова с удоволствие р а зк азах а спомени за
богатия културен живот на ф ам и л и ята, з а многобройните вълнуващ и
срещи, конто са имали с изтъкнати български и чуждестранни име­
нити личности.
В настоящото изследване ще се спрем в исторически план най-
общо върху някои основни моменти от живота и дейността на Кон­
стантин, Н едялко и Ангел Каранеш евн. Ц елта е да се очертае т е х ­
ният д ял в културния ж ивот на Великотърновския край и стр ан ата,
като се акцентира на емоционалнЗта им вярност и приемственост към
патриотичните и културно-просветни идеали на нацията. В този см и ­
съл съвременните поколения се н у ж д а я т от чисто човешкото им при­
съствие, което възп итава чрез традиционните български добродетели.

♦ * *

Константин Трифонов К аранеш ев е роден на 21 май 1851 г. /В

с. Хотница1. Буен и темпераментен по характер, той тв ъ р д е м л ад
става участник в национално-революцнонннте борби. В спомените си
• т б е л я зв а , че във всенародния порив на бунтовната 1876 г. реш ава
д а се включи в четата на поп Харнтон и Бачо Киро. Със з а п л а к а от
побой д яд о му успява да го спре. З а да охлади борческите страсти
на м л ад еж а, той набързо го оженил з а Д им итра чевръста мома
от съшото ссло2. Тя бнла глпсовпта п евица-жетварка и моднетка на
старобългарски шевици, начупени сукмани и алени престилки. От спо­
мените на сина й Н едялко научаваме, че момите и м лади те булки
в Хотница и съседните села ходели при майка му за модели и £ъ-
вет при изработването на фина прикя, празнични гергьовски и вел и к­
денски облекла. Тя с ъ з д а в а л а различни модели и имала т ъ н ъ к х у ­
дожествен усет да съчетава форми и багри. Н авярно от нея иде ху­
дожественият т а л а н т на следващ ите поколения от ф ам и л и ят а Ка-
ранешеви.
През 1877 г. дядото на Константин починал и нито м л а д а т а н е­
веста, нито тримесечният син Н едялко можели да му попречат да се
запиш е доброволец в Българското опълчение3. Без да се обади в къ-
шн. той се зачи слява в П ъ р в а рота на Трета дружина. Д ен я т бил 2
юни 1877 г. Запи сан е под Лг9 89. В тази д руж ина, ком андвана пър-
воначално от подп. П. П. Калитин, а след героичната му с м ъ р т от
майор К. П. Чиляев, Константин К аранеш ев воюва д о края на в о й ­
ната. Полезен е и с доброто владеене на руски, турски и гръцки език.
В боевете край Ст. З агор а, на Ш ипка и при Шейново се п р оявява
като решителен боец. Когато на Ш ипка турският обръч се стяга о ко­
л о смелите бранители на планинския връх, настъпва неколкодневиа
мъчителна ж а ж д а . Константи К аранеш ев, Андрей Блъсков и ощ е не­

94
 колцина доброволци се промъкват под д ъ ж д от куршуми в ти л а на
противника до единственото кладенче и успяват д а донесат вода на
защ итниците на О рлово гнездо5. К раят на войната и д ем о б и ли зац и я­
та на Б ъ л гар с к о то опълчение го з а в а р в а т в Пловдив. На 29 юни
1878 г. получава уволннтелно свидетелство № 8G0. З а проявена воин­
ска доблест е награден ог руското ком андване с войнишки кръст за
храброст „Св. Георги“ — IV степен, а по-късно и от българското п р а ­
вителство с отличие за участие в О свободителната война 1877—
1878 гА
През зи м ата на 1878—1879 г. Константин К аран еш ев зав ъ р ш в а
педагогическите курсове, ръководени от ннж. щ абс-капи тан Е. С. Са-
ранчов, командир на сапьорната и инж енерна рота при Б ъл гар с кат а
зем ска войска, днслоцнрана в Г. Оряховица. Курсът е организиран от
временното руско управление по молба на проф. Марин Дринов, за
да улесни подготовката па учители за селските училища. Още през
с л ед в ащ а та учебна година Константин К аран еш ев, препоръчан от
търновския училищен инспектор Тр. Китанчсв, е назначен за учител
в П о л и кр аи щ е (1979—1880), а след това в Куцина (1880—1881 ) 7. Той
започва учнтелстването сн през бурните следвоенни години, когато
промените се извъ рш вал и с дни. Много негови бойни другари, бивши
опълченци, били оземлявани, другн работели в съда, трети забогатя-
вали или поемали пътя на професионални военни, полицаи и т. н.
По това време негови роднини закупили турски земи в с. Левски
(П левенско), където и досега има клон на рода К аранеш евн. Под
влияние на всичко онова, което става около него, Константин К ара-
нешев известно време е на кръстопът: дали наистина да приеме учи­
телското поприще, или да се опита да зае м е престижна чиновническа
длъж ност. През 1881 г. постъпва в Търновския о кр ъ ж ен съд, където
работи като писар от 9 септември д о 1 ноември с. г. С рапорт на О к ­
ръж н и я управител до министъра на вътреш ните работи му било и з ­
действано правото да изпълнява с л у ж б ата писар или секретар на
околийско у п равл ен ие8. Ж елани ето му д а учителства обаче скоро н ад ­
делява.
П рез 1883—1885 г. преподава в родното сн село Хотница. К ато
учител в Темннско (Първомайнн, 1885—1887 г.) и зпращ а молба до
министъра на Н а родното просвещение да му бъде дадено правото да
учителства в цялото Княжество. В ъв връзка с това той написва и д е ­
позира „ Н а ч а л н а българска г рам а ти ка за словонронзводството с в ъ ­
проси и ответи, достъпна за III и IV отделения в първоначалните
народни у ч и л и щ а“ . Въпреки това последвал о тка з9. Константин К а р а ­
нешев е учител още в Горна Студена ( 1887 1888). Недан ( 1888—
1889), Мекиш (Обединение), Яйджии (М асл арев о), М ургазлин (Я н ­
тр а) (1890—1891) и Горна Оряховица. Във всяко от тези селища р а з ­
крива ве‘Герни училища за възрастни, подготвя представления, изявя*
ва се като църковен певец, основава благотворителни дружества и о т­
крива читали щ а в П оликраищ е (1879), Куцина (1880), Хотница (1883)
и Мекиш (1889). Във връзка с тази сн дейност и здава различни книги,
календари и картички, голяма част от конто печата в Русе със Съ­
действието на редакцията на вестник „С л ав ян и н “ 10.
П рез 1891 г. Константни К аранеш ев се пенсионира по зд р ав о сл о в ­
ни причини. Д о к а т о чака урежда!»е на пенсията си. учителства отно­
во в Темннско. За п а зен о е „Поучително слово“ от 25 март 1892 r., из­
д ъ р ж а н о в духа на българската традиционна н равственост11.

95
 Константин Каранеш ев бил у в а ж а в а н учител с актнвна г р а ж д а н ­
ска позиция. Неговият голям авторитет се градял на педантична стро­
гост и взискателност към себе си и околните. Много д ъ р ж а л на в ъ н ­
шния си вид, а децата — да б ъ д а т винаги чисти, спретнати и да се
д ъ р ж а т благоприлично. Д исциплината и прилежното отношение към
уроците били неговото основко изискване, от което не отстъпвал дори
пред сина си. Ж и тел и те на селищ ата, в конто учителствувал, го у в а ­
ж а в а л и и зар а д и неговия ум и отзивчивост. Край него никога не б и ­
л о скучно. В до м а му винаги имало хора м ъ ж ете идвали за с ъ ­
вети, а ж ените — за красивите модели и шевици на Д им итра.
Константин К аранеш ев се втурвал в ж и вота н а селищ ата, р а з ­
д в и ж в ал всички около себе си с интересни и народополезнй инициа­
тиви. Неговата дейна натура е винаги неспокойна, търсеща. Неговият
най-голям принос с дълготраен характер е основаването на 4 селски
читалища. Той не сгмо подпомага първите им крачки, но навсякъд е
в това число и в повече от 10 по-големи села, съдейства за р а з г р ъ ­
щ ане на богат и съ дър ж ател ен читалищен живот, с ъ зд а в а читалищни
дейци ентусиасти. В този смисъл той има засл у ж ен о почетно място
в културната история на редица селища от В еликотърновския край.
Вписан е в почетната книга на читалището в с. Мекнш.
След пенсионирането си Константин К ар ан еш ев с цялото си сс-
мейство се установява в Горна Оряховица. Поборннческо-опълченска-
та пенсия от 2000 лв. месечно се о ка зва недостатъчна. З а т о в а се о б ­
ръщ а с молба към министъра на финансите за н азн ач ав ан ето му на
д ъ р ж а в н а сл у ж б а или за увеличение на пожизнената му пенсия. В ъ з­
можностите на д ъ р ж а в а т а през последното десетилетие на XIX в.
са твърде ограничени и поради това м о лбата му остава без послед­
ствие12. Със съдейстзието на Никола Селвелн, ад во кат в Л ясковец ,
Константин К аранеш ев е регистриран като прошеиопнсеи, което му
д ав а възмож ност да открие собствено писалище. Р аб оти и ка то про-
шенописец в Градския съд в Г. О р я х о в и ц а13. Освен това пес и в ц ъ р к ­
вата по време на големи църковни празници и в неделя. Ч лен е на
горнооряховското църковно-певческо дружество, п одд ърж а контакти
с известния педагог по църковно пеене Д а в и д Т ул еш ко в14.
Константин Каранеш ев се включва активно в обществения и к у л ­
турен ж ивот на Г. Оряховица. Като член на Поборническо-опълчеп-
ско друж ество „Ш и пка“ в г рад а той е избран за негов председател.
О главява дружеството дълги години и получава пълномощия д а го
представлява на поборннческо-опълченските конгреси в София, к ъ ­
дето взема участие и в изработването на законопроекти в за щ и т а на
интересите на поборниците. Грижел се за материалното оси гуряван е
на членовете на горнооряховското дружество, за увеличаване на пен­
сиите им и д р .15 П ознавал много воеводи и поборници от ц ял ата с т р а ­
на. Те често му гостували в Г. Оряховица. Н ай-бли зък му бил Филип
Тотю. По-късно легендарният воевода подарил на сина на своя д р у ­
гар книгата си „Прочутият Филип Тотю войвода, наречен „Х въркова
тн ят Тотю“ с автограф.
П рез 1902 г. Константин К аранеш ев участва в тъ р ж еств ата на
Ш ипка за освещ аване на паметника, където той и синът му Н е д я л к о
били представени на Н. П. Игнатиев и семейството му от неговия
приятел Андрей Блъсков, личен ад ю тан т на графа по време на п р е­
биваването му в Българи я. Той и другарите му се снимат с ген. Н. Г
Столетов пред паметника16.

96
 С тар и ят поборник се ползвал с голям авторитет в Г. Оряховица.
С ъ г р аж д а н и т е му се отнасяли със страхопочитание и дълбоко у в а ­
жение към него. През 1922 г. членовете на друж еството за запасните
подофицери „П ирот“ в града го п ровъ згласяват за свой почетен д р у ­
жествен член. Гой е и почетен член иа С ъю за на запасните подофи­
цери в С о ф и я 17.
В навечерието на 45-годишнииата от освободителната Руско-тур­
ска война Министерството на народното просвещение организира за-
снимане на кннолента останалите живи ратници. Уведомително писмо
за това е изпратено и на Константни К аранеш ев, който се отзовал
на п о к а н а т а 18.
Константин Каранеш ев оставя трай н а диря сред новите поколе­
ния главно като герой от Освободителната война. Срещите с него
били истински празник за м ладеж ите. Той умеел да р азк а зв а у в л е ­
кателно и вдъхновено. Страстиото му родолюбиво чувство се п р е д а в а ­
ло неусетно, непринудено. То д ав ал о плодове в съ р ц а та на м лади те
хора, в тяхното самочувствие и любов към свободата и отечеството.
В тази сн спонтанна мисля К. К аран еш ев е допринесъл не по-малко
за своя народ, отколкото в теж ките боеве на 1877 г. З а т о в а не с л у ­
чайно на 29 януари 1934 г. саркоф агъ т с тленните му останки е носен
на ръце от горнооряховските м ладеж и, конто се з а к л е в а т на гроба
му във вечна вярност към подвига и делото на героите от Шипка.
* * *

Н едялко Константинов К аранеш ев е достоен продълж ител на не­

уморната културно-просветна и обществена дейност на своя бащ а.
Роден е на 16 февруари 1877 г. в Хотница. И зраства в годините след
Освобождението под впечатление на бащ иния подвиг и иа приятелите
му. От най-ранна в ъзраст се проявява като лю бознателно момче, н а ­
следило много и от художествения тал ан т на майка сн. Оеиовно о б ­
разование получава при баща сн „по един извънредно строг метод“ ,
както той са м и ят сн спомня по-късно. Приучен е на покорност и у в а ­
ж ение към околн ите19. Учи в петокласнитс гимназии в Г. О ряховица и
В. Търново. На 18 юни 1894 г., ощ е ученик в Търновската м ъж ка
гимназия, той подава молба до окръ ж н ия училищен инспектор да му
бъде разреш ено да учителствува. Назначен е в с. Стрелец, където ос­
тава няколко години20. Като импуленвеи и сърдечен м л а д човек той
спечелва симпатиите на колегите си и от съседните села През април
1895 г. е поканен от учителя на с. Паисий П. х. Вълчев д а участва
в провеж дането на годишния изпит21.
П рез учебната 1 8 96 -97 г. Н едялко К аранеш ев се дипломира в
С евлиевската гимназия и се връщ а отново като учител в Стрелец.
П р е з с ъ щ а т а година в селото избухва теж к а епидемия и мор сред
децата. С решителни действия той успява да прекрати предаването на
за р а з а т а , като заб р ан я в а да целуват умрелите и иконите по време на
погребалния ритуал.
Във вр ъ зка с тази трагедия там пристига В еликотърновският в л а ­
дика Климент. Той остава възхитен от решителността и енергичните
действия на м лади я учител, конто д а в а т добър резултат. Това е п ър ­
вата среща на Н едялко К аранеш ев с митрополит Климент (Васил
Д р у м е в ), която се о казва съдбоносна за неговото бъдеще. В л ад и к а­
та го поканва на разговор в кабинета сн във В. Търново. Убеден в
качествата и т ал а н т а на младеж а, той му д ав а препоръчително пие-

r. Известия, т. VI! 97
 мо д о своя познат в Русия Негово превъзходителство г-н Владимир
К арлович С аблер, които да го настани в Санкт-П етербургската худо­
ж ествена академ ия, като и зд р ъ ж к а та по време на следването поема
лнчно митрополит К лимент, Р ом антик по натура и очарован от и тал и ­
анския ренесанс, м л ад и я т К аранеш ев любезно отклонил п рим ам ли во­
то предложение. Изпълнен с благоразп олож ен и е към него, в л ад и к ата
не сам о не се разсърдил, но седнал и написал друго писмо — до
министъра на Народното просвещение Иван Вазов с молба „да го
вземе под своето високо покровителство и да не отказва своето м о ­
гъщо съдействие“ 22. Д о кр ая на ж ивота си (1901 г.) митрополит
Климент го съветва бащински, учи го да бъде „търпелив и разсъдите-
л ен “ , д ав а му възмож ност да ползва богатата си лнчна библиотека.
Освен Търновския владика препоръки на Недялко К аранеш ев за
постъпване в Д ъ р ж ав н о то рнсувално училище дава и горнооряхов­
ското поборническо-опълченско дружество „Ш и п к а“ с писмо д о пред­
седателя на Върховния надзорен комитет в С офия23.
С лед конкурс между 80 кандидати е приет за студент в 1898 г.
Неговата конкурсна работа — нзящно изписана ръка — се о т к р о я в а ­
л а от останалите. О ри ги налът и до днес се пазн в рам ка в ателието
на художника. П реподаватели са проф. Ив. ААърквичка (директор на
училищ ето), проф. А. Митов, Н. К ож ух аро в и др. Техните лекции
често посещ авал и княз Фердинанд. По време на следването си в
столицата м л ад и ят К аранеш ев е чест гост на ген. А. Блъсков. бивш
опълченец и приятел на б а щ а му, който го обича искрено като син,
напътства го и му помага материално. Негови приятели са студентите
И. Попов, юрист от София, Ив. Момчилов от В. Търново (х и м и я),
Влахов от М акедония (химия), Христо Кюлюмов от М акедония (хи­
м и я), Тома Велев от М акедония (ф илософ ия), Петър Кънчев (р е з­
б ар ) и др., които до края на живота си се наричали помежду си
„зм ей“ 24. К ато студент той чете съчинения на много бележити автори
но история на изкуството, философски трактати и др. на Хегел, Прудон,
Лесинг, Гьоте, Пушкнн, Белинскн, Чернншевски. Интересува се от
музиката на Бетховен н д рам и те на Шекспир, чиито постановки не
пропуска в софийските театри 25. Увлича се от поезията, съчинява р а з ­
кази и стихове. О щ е като дете в с. Хотннца написва разказа „С ел ски ­
те д е ц а “26. По-късно е автор на разкази те „Х ващането на З л атн ш к и я
кайм акам нн от П. Хнтов и от главния знаменосец В. Л евски д р е з
1867 г.“ . по конто рисува картина, „Н а п а р з а л к а т а “ (1898), „Н о ва го­
дина в С о ф и я“ (1900) и др.27
П ървото му голямо любовно увлечение през 1899 г. като сту ­
дент в София събуж да у него повишен интсрсс към лю бовн ата л и ­
рика. С ам и ят той започва да пише сантиментални стихове, пълни с
тайни въздиш ки и копнежи:
„Д уш ице, твоето л и ц е „О, има минути жестоки,
а з си лн о л ю б я от сърце. които гърдите разбиват.
О бичам и душата ти, 0 , има страдания високи,
по кло н на красотата ти!" когато сълзите се проливат ."
Н о лю би ш л и м е ти? (3 ) (3 януари 1899 г„ С офия)
Р а зп а лен от лю бовна страст,
предаден ц я л в твоята власт,
аз страдам, ощ съм огорчен,
изм ъчен все, обезсърчен.
(„Песен“, януари 1899 r., София)

98
 O r това време е оставил интересни мисли за м ъ ж а и жената:
„М ъ ж ъ т тр я б в а д а п редставлява силата, а ж ената — хубостта, тон —
материята, тя — ф о р м а т а “28.
Любовното увлечение повлияло на успеха му през януарската
изиитна сесия. На изпитите по анатомия, история и перспектива се
представил много добре, но по моделиране и останалите дисциплини
получил оценка „едвам м и н ава“ .
Несподелената любов пренасочва поетичните му опити на гра
да нека тем атика.

Простор, простор! З а подвиг аз к о п н ея ,

за благото човеш ко да загин а!
Святият плам ък, що в сърцето грее,
н е искам да угасне той м арцина!"
(„П ростор“, 13 I. 1900 r.. Сф)

„Кога най-сетне щ е престанат защ е

брътвежи все от името на народа?
Сърцето вас не ви б оли за него —
за в р я в а сам о той ви дава сгода".
(„Б рътвачн", януари 1900 r., Сф)

За п а зен и са и другн негови стихове („П иш ман П етко“ и д,».),

които н ям ат литературни достойнства, но изразяват спонтанните му
силни м л ад еж к и чувства29.
П рез 1902 г. Н едялко К аран еш ев зав ърш ва пълния курс па о б у ­
чение в Д ъ р ж а в н о т о рнсувателио училище. С ъщ ата година във в р ъ з ­
ка с честванията на Ш ипка и освещ аването на паметника той отпе­
чатва репродукции на картин ата си „Опълченците на Ш ип ка“ в т и ­
р а ж 5000 ек зем л яра. Л и то гр аф и ята е приета с въодушевление и все­
общо одобрение о т участниците в търж ествата. В спомените си Н е­
д ял ко К ар ан еш ев пише, че при представянето му на граф Н. П. Иг-
натисо том подиссъл за благословия своята картина „Опълченците
иа Ш и п к а“ . Не става ясно обаче дали това е оригинала или репро­
дукция, ощ е повече че и досега липсват сведения за съдб ата на т а ­
зи ка р ти н а30. Аристократ по дух. м л ад и ят художник е вдъхновен от
лнчиото об аян и е и високата ерудиция иа известния руски дипломат.
Р исува картин ата „Г раф Игнатиев със семейството си“ . Според спо­
мените му картин ата е б ил а изл ож ен а на гара Г. Оряховица към
1956—1957 г.3‘.
Н едя лк о К аран еш ев ощ е като студент започва да учи и тал и ан ­
ски и френски език. З а п а зен и с а негови записки32. М ечтата му е да
сп ециализира изобразително изкуство в Италия. През лятото на 1902 г.
ур еж д а документите сн за постъпваме, в Академията на изящните и з­
куства във Ф лоренция33. По същото време се сгодява за г-ца С авка
Д о г р а м а д ж и е в а от зам о ж н о горнооряховско семейство. Бъдещ ият
тъст поема почти п ълната му и зд р ъ ж к а в И тали я34.
Във Флоренция учи при известния художник и педагог проф.
Д ж о в а н н Фотори. О тли чава се като добър ь.опист на творби от Лсо-
нардо да Винчи, Рубенс, Тициан, Ван Д ан к и други известни евро ­
пейски художници. И днес в ателието му се пази детайл от копието
на го л ям ата композиция с Горгона М едуза на Л е о н а р д о да Винчи35.
В ръщ а се в Б ъл гар и я през 1903 г. и се оженва за своята годени­

99
ца. К ум ув ат им Луи Секлунов, началник на Ордеискня отдел при
к н яж еската канцелария със съпругата си Анастасия36 М ладото се­
мейство се установява в Г. Оряховица. Тук Недялко К аран еш ев о т­
крива ателие в дома си на С ър п азар, където срещу умерено в ъ з н а г ­
раж дение изпълнява различни поръчки: рисува композиции, портрети
с молив и маслени бон, пейзажи, завеси за сцсна върху копринени
платове, декори, цветя, орнаменти, знамена, дипломи, адреси, илю ­
страции, венеткн за корици и други37. П рез този период отношението
на проф. Ив. М ърквнчка към него се променя положително и следи
по отблизо неговото творчество38. Времето след 1903 г. за Н едялко
К аранеш ев е изпълнено с големи творчески планове и надежди. З а ­
в ърш ва картината си „ Ц ар Освободител“ и заедно с баща си я р а з ­
пространява като литография, за което с там болов нс т ите, дошли отново
на власт, ги преследват като русофили39.
През 1904 г. работи върху историческата картина „Х ващането на
З л а т и ш к и я каймакамин от П анайо т Хнтов и от главний знаменосец
Васил Левский през 1867 г. в местността „Х адж ийци“ н ад село Мир-
ково“ . С ъ щ а т а година оригиналът е откупен от Военното м инистер­
ство по препоръка на ген. Андрей Бл ъско в, който има свои д я л по из­
д р ъ ж к а т а му във Флоренция40. Успехът на картината подтикнал б а ­
щ ата на м л ад и я художник д а събира средства от спомоществователи,
за да литограф ира картините му. Издатели на литограф ираните му
произведения са книжарнте Бурм ов от Габрово, Л аф ч и ев от Д р я н о в о
и Константни К аранеш ев41. Те са отпечатвани от фирмите Покини и
Гамби във Флоренция (1904), Алфнери Л ак р ой кс (Милано. 1905—
1906), й о з е ф Еберле (Виена, 1906—1908), Регел н Круг (Л айпциг,
1910), Фридрих Яспер (Виена, 1911) и К арл П ипла (П рага, 1928).
З а някон от тях е въведен абонамент42.
П ериодът от 1905 до 1912 г. е твърде ползотворен за м л ад и я ху­
дожник. Той извършва огромна събнрателека раб о та на документи
(български и турски), снимки, староиечатни книги, ръкописи, образци
на шевици, старинни предмети, д ърворезба, накити и керамика, з а ­
писва спомени, обичаи, народни песни и легенди. З а целта Търновското
окръж но управление и здава открит лист Лг» 5273 от 7 май 1905 r.,
който му д ав а право д а обикаля 22 селища и да получава съдействи­
ето на техните кметове, „за да изпълни предприетото от него дело,
което е о т голямо значение за нашия народен бит“43. Неговите к а р ­
тини от този период са резул тат от проучването на исторически с ъ ­
бития, личности, народни традиции и обичан: „М анастирът „Св. Б о ­
городица“ в с. Батош ево“ , „Местността „О рловец, „Болярски пръстен
и обици“ , „Св. св. Кирил и Методий — славянски просветители“ , „И ван
В азо в “, „Васил Априлов“ , „М арин Д р и н о в “ , „К ъ щ а т а на х. Д и м о
С а р а ф о о л у “ , „Ц ъркви в А рб ан аси “, „Митическо изображение на л ъ в “ ,
„ Б ъ л г а р с к а ш евица“ — албум с модели на български национални
престилки и мн. др.<4 Д в е от тях „Огнище в ар б ан аш ка к ъ щ а “ и
„ К ъ щ а в Т р яв н а“ са откупени от Етнографския музей в София (№ 50
от 4. II. 1915 г .) 45.
Трудолюбието на художника му съ зд а в а популярност. Х у д ож е­
ствените постижения и историческата правдивост на творбите му
привличат вниманието и на твърде взискателния професор М ърквн чка,
който отличава ед н а от картините му за участие в и злож ба на б ъ л г а р ­
ски художници в Берлин през пролетта па 1907г.46 През 1911 г. Н е ­
д ял ко К аран еш ев у р еж д а самостоятелна и зл ож ба във В. 1 ърново

100
във връзка с откриването на V Велико народно събрание. К ато член
на П рогресивнолибералната партия (от 1909 д о 1911 г.) и зл о ж бата
му била посетена от всички депутати на тази партия начело с лидера
й д-р Стоян Д ан св. Много от изложените акварели са откупени от
адвоката Бурмов, народен представител47. През 1911 г. заедно със
Ст. Ковачев и зраб о тват бюст-паметник на Ч ардаф он Велики в Г аб р о­
во. По това време Н едялко К аранеш ев учителствува в Апрнловската
гимназия48.
Сред произведенията му д о войните е и една икона в памет на
И ван ка Ботева, починала на 7 ноември 1906 г. Х удож никът се п олз­
ва „от гол ям о внимание и пълно д оверие“ в дом а на Венета Ботева,
където често гостувал. Той много се гордеел с това приятелство и ос­
тавил интересни спомени за него. Споделял искрено скръбта й по
свидната рож б а, п ри д р уж авал я до гроба на Иванка и до арбанаш ки-
те манастири, където Венета Ботева д а р я в а л а лични вещи и пари. По
нейна м олба започнал да рисува „П роском иднята“ в о л тар а на ц ъ рк­
вата „Св. Богородиц а“ в А рбанаси49.
З а б ързи те успехи на Н едялко К аранеш ев и за трайните му ин­
тереси към историческата тем а в изкуството големи заслуги има И ван
Вазов. В непринудени разговори с големия български писател той се
уб еж д ав а в общ онационалната значимост на историята и паметни­
ците на с т а р а т а б ъл гар ск а столица, обиква този град завинаги, ож ивява
го в акварелни платна, предава своята любов и вярност към него на
сина си Ангел и на многобройните сн ученици, студенти и съграж дан и.
Увлича го героичното и величавото, възвишеното и прекрасното в
миналото на Велико Търново и Българи я.
Една от срещите с Иван Вазов става в д вор а на ц ърквата „Св.
40 мъченици“ през 1905 г. П и сателят работел върху историческите
драм и „С ветослав Тертер“ и „И ван А л ексан дър“. „В азо в стоеше з а ­
мислен — пише в спомените сн Н едялко Каранеш ев, — сам помежду
двете постройки — ц ър кв ата и, старите килии“50. С рещ а та з а р а д в а л а
и д в а м а т а . Д ъ л г о разго в арял и за своите творчески намерения. С ек-
центрнчнйя сн вид м л ад и ят художник събудил ж елан и е у Вазов да
го опише в някой свой разк аз: „Висок, строен, темпераментен, с буй­
ни разрош еин черни, къдрави, дълги коси, нарамил кож ена чанта и
п али тра през рамо, крачещ набреж но и самодоволно с неизменните
си ж ъ л т и ботуши по праш ния път“ 51. Разговорите им както на тази
срещ а, т а к а и при следващ ите през 1911 и 1917 г. в арменското к а ­
фене и Г рад ската градина на София, на оперен сп ектакъл в теа тъ р
„Н ова А м ерик а“ оставят трайни впечатления у Н едялко К аранеш ев
не сам о з а големия писател и човек, но и го приучават към известна
сд ъ р ж ан о ст и по-сериозно обмисляне на творческите иден.
Със своя голям авторитет и строга взискателност Вазов внуш а­
вал респект. Н едялко К аранеш ев разк азв а, че дори „професорите се
плаш еха от министъра Вазов. Често пъти, когато ходеха по работа при
него, викаха и З а и м о в д а е с т я х “ . Причина за това е, че „министърът
искаш е д а издигне на висота Д ъ р ж а в н о т о рисувално училище по з а ­
ветите на неговия основател Константин Величков, а професорите
като че ли искаха д а п равят индустрнално училище“ . Те поемали п о ­
ръчки, конто в ъ зл агал и на определен кръг свои струдентн. В учили­
щето имало много талантливи, но бедни младежи, за конто е от го­
л ям о значение допълнителният доход. Те организирали протести ср е­
щу ръководството. В тях участвал и Недялко К аранеш ев. С мятайки

101
 го за протеже на мнннстър Иван Вазов, професорите се о тн асяли към
него с неприязън52.
Воините през 1912—1918 г. д а в а т своя отпечатък върху личността
и творчеството на Н едялко Каранешев. К ато военен худож ник с ъ з ­
д а в а картини с баталнн сцени, подарени на различни личности. З а
тях днес липсват сведения. О ставя на съхранение 12 исторически к а р ­
тини на русенски адвокат, за които не се зн ае д ал н ги е получил об-
ратио53. З а участие във войната 1912-1913 г. е награден с възп ом ен а­
телен медал на Зелена лента, а за П ъ р в а та световна война 1915
1918 г. — с възпоменателен медал на Червена л ен та54.
Частната практика на художника не носи достатъчно доходи за
и зд р ъ ж к а на 5-членното му семейство. З а това още от 1907 г. Н е ­
д ял ко К аран еш ев работи като учител по рисуване и краснопнс в Д р я ­
ново и Апрнловската гимназия в Габрово55.
Творческите му успехи като художник обаче са оценени по д осто­
йнство и на 21 април 1922 г. е приет за редовен член на Д ру ж еството
на ссверобългарските художници с център Русе56.
През 1922—1923 г. II. К аран еш ев е назначен за учител в ъв В е­
лико Търново. Към кр ая на съ щ ата учебна година в града се устройва
и семейството му в къ щ ата на М аргарит Куповица57. Учителства във
втора прогимназия „И ларион М акарнополски“, стопанското д евичес­
ко училище „Трудолю бие“ и Д ър ж ав н о то средно техническо училищ е
(Строителния техникум). П а р ал ел н о с това дълги години е експерт-
графолог при Великотърновския окръжен съд. Води курсове на Р у ­
сенската и В арненската търговско-нндустрнална к ам ара за майстори
по художествени, декоративни и боялжийекн занаяти — национален
стил в Горна Оряховица, от конто се съ зд а ва Коларското училище,
също в с. Самоводене, Ескн Д ж у м а я (Търговищ е), Нови п азар и
други58.
Като педагог влага ц ял ата сп душа и енергия в обучението и
възпитанието на учениците си. Затова е дълбоко у в аж а ва н и почи­
тан и от техните родители. Много от »часовете по рисуване п рекарва
с дец ата сред природата и руините на с т а р ата столица. Учи ги на ро-
долюбне, на преклонение пред историческото минало и родната п р и ­
рода. В тезн часове учениците придобиват умения д а н аб лю д ават ф о р ­
ми и багри, да чувствуват прелестите и съвършенството на п рир о­
д ата, да я обичат и пазят. Ио-късно старият художник сн спомня:
„М оята работа винаги ми доставяш е удоволствие и възвиш ена н асл ад а,
ако и да търпях неудобства и безпаричие“59.
Във връзка с педагогическата си дейност той написва р ъ к о в о д ­
ства, статии и лекции за учителя: „Практическо и възпитателно з н а ­
чение на рисуването“ , „З ан аяти и художество“ , „Елементи и главни
подразделения в историята на изкуствата“ , „Беседи за възпитателното
значение на рисуването“ , „П рактически съвети за приложения на бои“ ,
„З а училището и изкуството“ , „Въведение в преподаването по рису­
в ан е“ . „Художествено развитие, постигано при преподаване п ред м е­
тите рисуване, пеене и ръчна р а б о т а “, „И зкуство в зан аяти те“ . С п о ­
деля някои педагогически мисли със свои колеги от Габрово60.
Като преподавател в Стопанското девическо училище разработва
нови модели шевици, -бзаимствувани от образците на майка му и но-
воиздирени в селата на Великотърновския край. Върху тях се г р ад ят
изследванията и методическите му ръководства: „Възпитателно з н а ­
чение на народната шевица плетеници и национални бон“ , „Пси-

102
Хологня и възпитателно значение на н ац ион алн ата ш евица“ и други6*.
Учениците на Н едя лк о К аранеш ев се зан и м а в а т с рисуване и при­
ложни изкуства и в създадените от него кръжоци. Той уреж да изложби
на млади художници кръжочници в Д ряново, Габрово и В. Търново02.
През 1925 г. заедно със своя добър приятел художникът резбар
Петър Кънчев представят самостоятелна художествена излож ба по
време на Горнооряховския панаир. Н аграден е с диплом и парична
н а г р а д а 63. В тези дни се среша със своя стар познат ген.-лейтенант
A. Г. Бендерев, конто му показва ск р и в ал и щ ата на Горнооряховския
революционен комитет от 1876 г.64.
На 10 октомври 1925 г. Н едялко К аранеш ев основава нацнонално
ученическо православно християнско и художествено друж ество „ П а т ­
риарх Евтимий“ . То обединява 185 редовни членове от прогимназии­
те и първоначалните училища. С редствата за културно-просветни н у ж ­
ди се н аб и р ат от дарения на Великотърновската митрополия, частни
лица и организации. Основна форма са беседите с религиозен и н р ав ­
ствен хар актер, за живота и творчеството на бележити ренесансови
художници. Членовете се обучават д а пеят, да рисуват, да пишат
красиво и четливо. Ръководителят на дружеството И. Каранеш ев, г-жа
Копчалийска и други изнасят пред граж данството беседи с религиоз­
но съ д ъ р ж ан и е , а същ о и по въпросите на изобразителното изкуство и
хоровото пеене, подготвят безплатни заб ав и в салона на ц ъркв ата
„Св. С п а с“ (1932), организират излети из околностите на В. Търново,
където се за п о зн а в а т с историята на Втората б ъл гар ск а д ъ р ж а в а 65.
П ечатъ т на друж еството е нарисуван от Н. К аранеш ев. Той представ­
л я в а о б р ази т е на П атриарх Евтимий и Теодосий Търновски.
През 1930 г. художникът основава търновски клон на общонаци-
оналното друж ество „Отец Паисий" и рисува печата му — о б разъ т на
отец Паисий и надпис околовръст „Околийско друж ество „Отец П а и ­
сий“ — Велико Т ърново“ .66 То р азгр ъ щ а културно-просветната дейност
сред учениците от гимназията и възрастните.
Е дна от най-големите заслуги на Н едялко К аранеш ев, плод на
неговата гр а ж д а н с к а доблест, е основаното и просъщ ествувало под
негово ръководство в продължение на около 20 години дружество
„Д ом за изкуство и просвета“ . З а значението на това дело можем да
съдим сам о като имаме предвид ц ялостната обстановка в страната и
във В. Търново в условията на продъ лж ител на икономическа крнза,
засегн ал а всички социални слоеве. К ризата се о т р азя в а особено т е ж ­
ко и р азл ож и телн о върху българската култура. Помощ та на д ъ р ж а в а ­
т а и д арен и ята на граж дани, фирми и организации са почти преуста­
новени. Н а много места в страната културният ж ивот зам ира.
М л а д е ж т а се оттегля от културно-просветните д руж ества и се
от д ав а на леки занимания. Особено теж ки са 1930—1934 г.
При с ъ з д а л а т а се сложна обстановка бъдещ ето на културат а в
с та р ата б ъ л гар ск а столица и Великотърновския край мож е да бъде
защ итено сам о чрез обединението на културния градски елит. Воден
от стре м еж а за ново творческо преосмисляне на културния живот във
B. Търново в духа на народните традиции, Н едя лк о К аранеш ев осно­
вава „Д ом за изкуство и просвета“ . Ц елта му е възвиш ена и широка ..
так а крайно необходима за днешните усилни д н и . . . Щ е бъде цяло
щастие, ако нашето дружество се противопостави на страш ния недъг
на нашето време, искрено ж илаенки подобрение в този живот, един
вид духовно п р ер аж д а н е на хората чрез изкуство и п росвета“ . Той

103
 посочва, че източникът на единение на общ еството е същият, от кои­
то са черпили наш ите деди — цялости ата на р о д на душа, „но не р а з­
мътена, ка кто е днес, а чиста, кристална, о л а г о д а г н а “ "'.
Н е д я л к о К ар ан еш ев се о б явява и в подкрепа на движението, по­
дето от Г р ад ска та общ ина и друж ество „ С т а р а столица" през 1928-
1929 г. з а стопанско повдигане на В. Търново и за превръщането му
като исторически и културен град в център за туризъм и отдих. С по­
ред него паметниците на този град са не сам о емблема, но и „резер­
воар на чистата душ евна наслада, идеализъм и себеотрицание“ . Към
краси ви те му околности са обърнати погледите н за полезна инициа­
тива.
Д р у ж ес тв о то „Д ом з а изкуство и просвета“ е основано на 31 д е ­
кем ври 1932 г. в д ом а на Н едялко К аран еш ев с л е д предварително з а ­
п озн аван е на група съмишленици с целите и зад ач и те му (15. ,Х1.
с. г.). То сп лотява учени, писатели, юристи, художници, архитекти,
скулптори, музиканти, инженери, лекари, археолози и журналисти.
Ч лен на друго д р у ж ес тво мож е да бъде д рнет з а член на новото д р у ­
ж ество, без да у в р е ж д а с това интересите на първото68.
Ц е л та на д р у ж ес т во то е: 1) да действа в о кр ъ га за задълбочаване
на н ародното сам о съ зн а н и е и за и рав н л н о .о насочване на творчес­
ките народни сили; 2) д а издирва и за п а з в а пародиите български и з­
куства и тяхното популяризиране сред н арода; 3) д а съдсйства за
духовното н културн о издигане на В. Търново и о кр ъ га69. По своите
цели, членски съ став (редовни и почетни членове) и контакти в с т р а ­
ната и чуж б ин а д руж еството има подчертано елитарен характер70.
„Всеки наш член — к а зв а Н. К аранеш ев т р яб в а да бъде напълно
оф ормена личност и това да *се в и ж да както в живота като човек с
к р а с и в а душ а, тъй и в деятелността му да прозира тази остстнческа
ем оционална култура, която прави човека истински човек“71. Негови
качества тр я б в а да б ъ д а т безкористне, устойчивост, скромност, т р у ­
долюбие, компетентност, человеколюбие, артистнзъм и творчество. Т о ­
ва са непреходни изисквания към истинските творци на културата.
Д р у ж е с т в о т о се уп р ав л яв а от избрано на общогодншно събрание
настоятелство, съ стоящ о се от председател, подпредседател, секретар,
касиер и три м а съветници. Настоятелството и проверителният съвет
(от три м а д у ш и ) с ъ с т а в л я в а т изпълнителния с ъ в е т 7'. З а председател
на друж ество то е и збран Н едялко К аранеш ев (1932—1942), а с л е д
то ва — почетен председател. З а подпредседател е избран синът му
Ангел К ар ан еш ев (1932— 1942), а след у спеш ната му изложба във
Виена — з а председател до основаването н а клона на СБХ във
В. Търново.
С бирките на друж еството се провеж д ат обикновено в дома на
п р ед сед ател я или в М ал к о то казино през з и м а т а , и в Царската (Хад-
ж и и л н е в а т а ) къ щ а в Арбанаси през лятото. 13 Арбанаси от 1923 г.
се нам и р а ателието на Н едялко Каранешев.
Д р у ж ес тв о то има печат с изображ ение на свитък, лира, палитра
и т е а т р а л н а маска, сребъ рн а зн ач ка с ем блем а „И зкуство и н ау ка“ и
членски карти, от които първоначално са отпечатани 80 броя по идеен
проект на Ангел К ар ан еш ев.
Н а з ас ед ан и е на 27 януари 1934 г. настоятелството избира р ед ак ­
ционен комитет от пет души — Звезделин Цонев, Николай Георгиев,
М ари н Крусев, Н и колай Стателов и Р ай на С ав о ва , който да издава
худож ествено списание. Предложението е то д а се нарича „Известия

104
на Д о м а за изкуство и просвета“73. Списанието д а б ъ д е достъпно е д ­
накво и за селянина, и за граж данина. З а м и с ъ л ъ т на членовете е да
се противостои на централизацията на б ъ л г а р с к а т а ку л т у р а. „Мие
сме научени по една традиция след Освобож дението ни к а зв а Т.
С гратев — д а о ч акв ам е и д ав ам е инициатива са м о от сто л и ц ата, а т о ­
ва е един погрешен път и приниип“74.
Д ейността на дружеството д ава резултати в н як о л к о н ап равлен ия.
Н а първо място стон голямата съ би рателска р аб о та. Издирени са
редица исторически документи. В това отношение н аи-неуморнм е Н е ­
д я л к о К аранеш ев. З а съж ален и е обаче в искреното си ж е л а н и е и чув­
ство за историческа отговорност ценните оригинали том и зп р а щ а на
различни изследователи в София. Д осега не е п р ав ен о проучване
д ал и всички те са обработени и публикувани добросъвестно. С ъб и ра
материали и оказва съдействие в изслед ователската раС ота на проф.
Поно Митев, проф. Ив. Дуичев, Никола Трайков, Л ю б о м и р Дончев,
З а х а р и Недевски, Веса Ацева, Е. Л а за р о в а , Ив. П. Т опузанов, Ст.
Ц. Гинчева, Ив. Енчев и др.75
Голямо внимание членовете на дружеството и най-вече неговият
председател отделят на поселищните истории. Н е д я л к о К ар ан еш ев
съдейства за написване иа историите на сел а та Л е в с к и , Р ад ко в ц и ,
Арбанаси, Ц ерова кория, Хотница, гр. Г. О ряхови ц а и д ругн 76. Д р у ­
жеството иска о кр ъ ж н и ят училищен инспектор с О к р ъ ж н о „д а з а ­
д ъ л ж и настойчиво учителите да напиш ат история на се л и щ а та си
в ъв Великотърновски, пълен с истории и легенди о к р ъ г “ 77. П оради
това че друж еството не успява да издаде „ И зве сти я", дейността на
и здател ск ата комисия се съсредоточава върху отп еч ат в ан ето на посе-
лищни истории и проучвания на своите членове: Филип М акедонски
„И стория на С или стра“ , П. Крусев „История на Н а р о д н а т а б и б л и о ­
тек а във В. Търново“ и „История на търновския терзи й ски ес н а ф “ ,
А. Пенчев „И стория па земеделието“ , Р. Р а д о с л а в о в „И стори я на
г р ад Т ряв н а" и т. н.
Пример за поселищните изследвания е тр и годи ш н и ят труд на Н е ­
д ял ко К аран еш ев „И стория на общ еж ителння м а н а с т и р „Св. П р е ­
об раж ени е Господне“ при град В. Търново“ , В. Т-во, 1927. Тов.а е
първият опит за по-цялостна история на това огнищ е н а б ъ л г ар ск и я
дух. То з а в л а д я в а с емоционалния и увлекателен р а з к а з з а събития
и личности, оставили трайна диря в политическия и кул турн и я ж и в о т
на Б ъ л гар и я. Авторът като историк любител е допуснал и някои н е­
точности, отбелязани още тогава от проф. Н и к о л а М ирчев, Тодор
Николов, уредник на местния музей, и други78. 'Гои раб о ти и върреу
редица исторически статии, някои от конто са п убли куван и във вест­
ници и списания, а повечето от тях, както и книгата му „Д ух и у с ­
трем на б ъл гар и н а в Арбанаси и В. Търново“ са з а п а з е н и в чернови.
Всички те о т р а з я в а т голямата любов на автора към р о д н а т а история,
но носят отпечатъка на любителя краевед. З а п и св а л егенди за В. Т ъ р ­
ново, Арбанаси и други, като някои от тях са п убл и куван и — „ Н е б е ­
сн ата войн а“ , „Змей се ср а ж а в а за Б ъ л гар и я" и т. и.79.
Съществено направление в дейността иа д р у ж е с т в о т о и на Н е ­
д ял ко К аран еш ев са етнографските проучвания. Той м оли о к р ъ ж н и я
училищен инспектор да за д ъ л ж и учителите д а с ъ б и р а т етнографски
предмети, с конто да б ъд е създаден Етнографски музей в Ц а р с к а т а
къ щ а в Арбанаси. Със същ ата цел е изпратено писмо и до министъра
на Н ар одн ата просвета80. С голяма любов Н е д я л к о К а р а н е ш е в с ъ ­

105
бира български народни песни. Негов пример и кумир са б р ат я Мн-
ладннови. Силно привързан е към българския народен бит. С ъбира
и претворява национални шевици, образци на траднцнонно-художсст-
венн занаяти. О щ е твърде м л ад той се вълнува от душевността на
българина, народните обичан, празници и обреди. В тетр а д к а № !
ог Габрово е зап азе н а „Х арактеристика на селските седейки“ , писана
на 30 юли 1898 г. От допълнително нанесените с червен молив години
1929—1931 можем да предположим, че тогава е публикувал или правил
опит да отпечата това свое ранно съчинение. Па „тнтулната страни­
ц а “ ,оформена с мастило, е изписан № 6, т е. това е шесто по р ед
етнографско проучване. И днес, когато четем 44-те пож ълтели с т р а ­
ници, ние неусетно си п редставям е очарованието на селските седенки,
песните, репликите, д виж енията на сръчните момини и момкови р ъ ­
це, дори чувстваме тях н ата радост и вълнение, възприемаме ем оцио­
н алн ата наситеност и импониращ ата й природа през топлата юлска
нощ на 1898 година, облян а с лунн а светлина и надвиснали едри
звезди81. Този и по-сетиешни непринудени разкази от лични н аб лю д е­
ния са предадени живо, увлекателно, картинно, на места с диалози.
В някои от тях той вплита и собственото си присъствие. Селските мо­
ми поглеж дали свенливо и закачли во облечения по градски и с изис­
кани обноски м л ад еж , наричайки го „гъ р к а“, както казвали на в с е ­
ки граж дани н в Свищовско. В разкази те си умее д а улови и пресъз­
д а д е момента, настроението. Успоредно с това неусетно, ненатрапчиво
предава свон мисли, чувства, настроения и разсъждения, прави съ п о ­
ставки и оценки. Всичко това характеризира любителя етнограф к а ­
то човек с богата душевност, емоционална чувствителност и естетико-
художествен усет.
Ревността за етнографски проучвания подтиква Недялко К а р а н е ­
шев чрез окръж н ия училищен инспектор да за д ъ л ж и учителите в о к ­
ръга да съ би рат етнографски материали.
Д руж еството „Дом за изкуство и просвета“ организира сказки,
и зложби и концерти, на конто популяризира резултатите от събира-
тел ската работа, уреж да срещи с именити учени, художници, певци
и инструменталисти. С казките се ур еж д а л и в салона на читалище „ Н а ­
д е ж д а “ и в Д евическата гимназия82. Изложбите, подготвени от чле­
нове на дружеството, предимно млади художници, се откривали във
ф оайето на Д евическата гимназия и Военния клуб. какво и в Г. О р я ­
ховица. Със съдействието на Н едя лк о и Ангел Каранешевн се о р ­
ганизират концерти на Асен Русков, Христина М орфова, Т а м а р а Я н ­
кова, М аргит Брезо (унгарска певица), проф. Иоде, виртуозите от
М юнхенската ак адем и я (Д а с Фидел тр и о ), е изпълнения на реставри ­
рани средновековни инструменти по картини на холандски ху д ож н и ­
ци и други. Ч аст от приходите на тези концерти са използвани з а
благотворителни цели и за културни мероприятия на дружеството83.
Н едялко К аранеш ев организира ежегодни курсове по нсторпя,
археология и етнография, чието начало поставя в манастира „Св.
Трои ца“ ощ е през 1923 г. Той е инициатор и на редовно об хож д ан е и
заеннм ане на архитектурни и археологически паметници, в конто у ч а ­
стват членове — архитекти, художници и фотографи. По съ зд а д е н а та
документация са предприемани действия за тяхното зап азван е и р ес­
тавр ац и я, моделиране, рисуване и фотозаеннмане. В тази си дейност
Н едялко К аранеш ев е неуморим. Той излиза с редица статии за и с ­
торията на отделните архитектурни паметници, посочва тяхиото и з­

106
ключително значение и богатство, с което се гордее В. Търново п Be*
лнкотърновскня кран84. Те са вдъхновение за значителна част от н е­
говото художествено творчество. Рисува „Къщ ата на Кършовски
в Е л ен а“ . „Интериор от А рбанаш ка къ щ а", „А рбанаси “ , „К ъ щ ата на
Неофнт Рилски в Г аброво“ , „К ъщ а от с. Боиковцн“ и много другн
картини с маслени бон, пръснати в художествени галерии, обществени
институции и частни домове. По коледните празници на 1936 г. з а ­
едно със сина сн Ангел у р еж дат и злож ба в Г. О ряховица. П рез 1938 г.
участват в и зл о ж б а та, организирана от отдел „ З а н а я т и “ при М ини­
стерството на търговията, промишлеността и тр у д а85.
Д руж еството срещ а много трудности и н еразбиране от търнов­
ските художници, разединени в три различни дружества: Д р уж ество
на северобългарските художници, Д руж ество „Дом за изкуство и
просвета“ и Д ру ж ество на великотърновските художници. Независи­
мо от многобройните проблеми Д о м ъ т за изкуство н просвета води
много активен културен живот, а неуморимият ентусиаст и пламенен
родолюбец Н едялко К аранеш ев е отворил широко вратите на сво­
ето ж и л ищ е за всички интелектуалци от града, страната и чужбина.
С голяма част от тях се зап озн ава а качеството си на нещатен екскур­
зовод към Великотърновската община. Представителният му вид, изис­
кани обноски, големи общи познания, тън ка чувствителност и сладко-
думство привличали и предизвиквали благоразполож ение сред н а ­
шите и чуждестранни именити туристи: Пкола Кожухаров, Ангел и
Вела К аралийчеви, проф. Ив. Снегаров, проф. В. Стайков, Петър
Кънчев, Атанас Смирнов, Стефан М окргв, проф. Захари ев, Иван
Х адж ивасилев, Никола Танев, Владимир Злодев, Фам Вай Хас (ж у р ­
налист от Ханой). Рут Пиърс (С А Щ ), Ж о р ж Н урндж ан (писател от
Рим. почетен член на дружеството „Дом за изкуство и п росвета“ ).
М. Суботович (Люблнн, П о л ш а ). Корнеску (Б ук ур ещ ). Петре Филипов
(М акед он ия), Тома Ж о р ж еск о (Р ум ън и я, известен скулптор, рисувал
него» п ортрет), Беатриче и Е дуард Бойл, виден физик.8®.
П рез септември 193G г. в града рисуват в продълж ение иа 20 дни
полски студенти графици, водени от проф. Бартоломейчнк. К ар ан еш е­
вн им предоставят великолепни условия за работа и почивка. Впечат­
лен o r дейността на дружеството, професорът приема да стане негов
почетен член и съдейства за установяване fia връзки с В арш авската
художествена ак ад ем и я87. С ъщ ата година В. Търново посреща и д и ­
ректорът на Етнографския музеи в Бърно проф. Поспешил със с ъ п ­
ругата си. „П риятно бях изненадан — пише той, — когато в Търно­
во попаднах в художествената старинна и битова галерия на худ о ж ­
ниците К аранеш евн — бащ а и син. Безш умно и скромно, в разстояние
на години са съ здали едно крупно дело, което истинският човек на
н ау ката и изкуството достойно ще оцени.“ Професорът също д ав а
съгласието си за почетен член на дружеството.
Десетки са гостите в П ървата частна провнпциална галерня-му-
зей, оставили възторжени думи в албумите му (книги за впечатле­
н ия). Особено ценен е ав то гр аф ъ т на Карел Ш корпил, посетил гал е­
рията на 27 септември 1926 г. С ъ щ а та година скъп гост е Антон
С траш имнров, на когото лю безният домакин Н едялко Каранеш ев
прави портрет с молив. Велнчкият епископ Андрей пише: „Твоят дом
е храм на изкуството и благородството“8*.
„Това беше непрекъснат порив от срещи с художници, композито­
ри, артисти, писатели, поети“ — пише в автобиографията си Н. Ка-

107
ргнеш ев89. Д о края на ж и в ота си (10 м а р т 1904 г.) той е неуморим р а ­
детел за опазване и популяризиране с пал и тра и слово на културното
наследство на нашия народ. З а своята дългогодншна н ародополезна
дейност по повод 80-годишиия му юбилей Н едялко К а р а н е ш е в е удо­
стоен с най-високото отличие за /просветни и културни д ейци — Орден
„К ирил и Методий" — I степен. Уредена е голяма ю билейна х уд ож е­
ствена и злож ба с негови творби във В. Търново (1957). С л о во про­
изнасят професорите Д ечко Узунов, Веселин Стайков. П р и съств ат
многобройните му приятели и почитатели, много студенти, ученици,
представители на търновската интелигенция. В п оздравителния адрес
от С ъю за на българските художници Н едя лк о К аран еш ев е наречен
„художник по професия и историк по съ р ц е“ . С амият той в автоб ио­
граф ията си пише: „П р ез моя ж и вот непрекъснато съм се с т а р а л да
работя. Н а р о д ъ т ме ценеше и наричаш е „ж и в а и сто ри я“ . Ж а д н и т е
за изкуство, красота и наука непрекъснато посещаваха моето ате л и е“90.
* * *

Ангел Н едялков К аран еш ев е роден па 16 май 1906 г. в Г. О р я ­

ховица. Учи в А приловската гимназия в Габрово, а след устан ов яв ан е
на семейството във В. Търново з а в ъ р ш в а м ъ ж ката ги м н ази я „Св.
К ири л“ . Наследил м узи калн ата д а р б а от б аб а си Д и м и т р а , Ангел
свири на кларнет в училищния оркестър и е негов диригент. През
1925 г. се яв яв а на изпити в Х удожествената академия и е приет з а
студент в кл аса на проф. Н икола К ожухаров. З а д а се и з д ъ р ж а , р и ­
сува картини от В. Търново и ги продава на чужденци. П о р а д и липса
на средства прекъсва следването си. З а е д н о с п о-големия си брат
Константин постъпва доброволец в к а за р м а т а , където е зач и сл ен във
военната музика на 18-и Етърски полк. С л ед двегодишна военна служ ба,
по време на която получава и месечна за п л а та , отново за м и н а в а за
София, за да продълж и образованието си. З а в р ъ щ а се във В. Търново
и се установява като художник на свободна практика. И зр а с н а л в
дом, в конто се твори изкуство, контактувал с изтъкнати и нтелекту­
алци, той става естествен приемник и последовател на б а щ а си. Н а ­
следил от него сладкодумието, лю бовта към родната история и д а р ­
бата д а р азк а зв а увлекателно, скоро Ангел К аранеш ев с т а в а д у ш ата
на търновската интелигенция.
, В началото на творческия си път като хдуожник Ангел К а р а н е ­
шев работи с маслени бои морски пейзажн, предимно о т В ар н а и и з­
гледи от В. Търново. Един ден, през лятото на 1932 r., ко га т о р и ­
сувал интересна стара дървена къ щ а край Янтра, откъ м р е к а т а се
з а д а в а твърде едра, ху б ав а ж ена, н арам ил а кобилица с п ълни менци,
облечена в доста износена дреха. Тя спира д о м л а д и я худож н ик и
радостно възкли ква: „О, това е н аш ата къщ а! Колко е х у б а в а , н ал и
господине? Искам да купя тази картин а!“ Ангел К а р а н е ш е в я взел
за бедна слугиня и с вродената си деликатност отклонил п р е д л о ж е ­
нието и. След няколко дни негов близък д о ве ж д а в д о м а му зн а м е н и ­
тата Христина М орфова, търновска по майчина линия. В нея х у д о ж ­
никът за голяма своя изненада познава ж е н а та с менците. Д ъ л б о к о
трогнат от вниманието на световноизвестната певица, той й п о д а р яв а
картината си91. Д в е години по-късно, вече като подп ред седател па
Д о м а за изкуство и просвета, я поканва на благотворителен концерт
в полза на туристическо друж ество „Т рапезиц а“ . Христина М орфова

108
приема п о к а н а т а с голямо задоволство. К онцертът преминава прл
голям успех на 13 април 1934 г.92.
П о -н а т а т ъ ш н а т а дейност на Ангел К аран еш ев е тясно преплетена
с д р у ж ество то Дом за изкуство и просвета, като подпредседател н
председател. П о негова инициатива се о рган и зират различни изяви
с б лаготво ри телн а цел (сказки, концерти, балове и д р ). Б л аготвори ­
телността е х ар актерн а черта на ф ам или я К аранеш еви. Те откликват
на всяка ч у ж д а горест и тежка житейска съдба. Ангел не наруш ава
тази сем ей н а традиция и според възможностите си често нрави лич­
ни д ар ен и я. Н ай-значително от тях са 100-те картини със сюжети
на стари търновски улици, конто след зак р и в ан е на и злож бата в
бъ л гар ск о то училище в Букурещ заедно със съ б р а н а та входна такса
предоставя за нуждите на бедните ученици93.
П р е з 1935 г. но препоръка па б ащ а си Ангел К ар ан еш ев е н а з ­
начен о т В арн ен ската търговско-индустрнална к а м ар а за член на
комисията по провеж дане на майсторски изпити по строителство и
текстилно б о яд ж н й с тзо 94. По същото време работи като лектор, в ъ з ­
питател и диригент на хора в Ж елезни чарския пансион във В. Т ъ р ­
ново-5. П р е з следващ ите години той се у тв ъ р ж д ав а и като експерт-
граф олог при Великотърновския областен съд. Научните му интереси
към г р аф о л о г и я та го св ъ р зв ат с чуждестранни специалисти по тези
проблеми, конто ползват неговия дългогодишен опит. Ч еш кият пи­
сател Ж а н П н л а р посвещава няколко страници на графологията на
Ангел К а р а н е ш е в 98. В личния архив па художника е зап азен а т е т ­
рад ка чернова от недовършената книга по графология поради неочак­
вано з а б о л я в а н е и скорошната му см ъ р т (15 м ар т 1974 г.).
Ангел К аран еш ев подобно на б ащ а си съ четава историческите
познания с разби ран ето на черховиата живопис и необходимостта от
о п азв ан ето и. И зявява се и като военен художник в Силистра. Там
заедно с военния л ек а р П. Пейчев стават инициатори за основаване
на музей (исторически и етнографски), открит на 10 октомври 1940
г.97. Ч р е з б р а т си, офицера Константин К аранеш ев, той често и зп ъ л ­
нява поръчки (картини, декори, украса) на Военния клуб във В.
Търново.
Едно от големите творения, зам ислено и рисувано заедно от баща
и син в п р о д ъ л ж ен и е на 12 години, е картин ата „Величието на Б ъ л ­
г ар и я“ , з а в ъ р ш е н а около 1942 г. Тя п ресъздава образите на всички
б ългарски владетели, в т. ч. и малолетния престолонаследник С им е­
он II. Той е д обавен след неговото р аж д а н е в скута на цар Борис III.
Л и т о г р а ф и р а н а е с. г. въп Виена в печатницата на Еберле, стар и з ­
д а те л и п р и я тел на Н едялко Каранешев. П ор ъч ката е изпълнена в из-
вън раб о тно време, тъй като печатницата била воеипо мобилизирана.
З а с ъ ж а л е н и е ор и гин ал ът и почти всички литографии копня са уни­
щожени по-късно. Случайно е запазен един екземпляр във В елико­
тъ р н о в ск а та митрополия98.
Х удож ественото наследство на Ангел К аран еш ев е голямо по
обем. С ъстои се предимно от графични творби на търновска тематика.
По-голсмн са изявите му на коледната и зл о ж ба в Г. О ряховица през
1936 г. з а е д н о с б ащ а си. О рганизира и участвува в и з л о ж б а т а на
Д о м а за и зкуство и просвста па с л ед в ащ а т а година в същ ия град
заедно с И в ан Койчев. С тефан Василев, Коста Петров, Н и колай Ге­
оргиев и др. П рез 1938 г. на Богоявление открива » София самосто­
ятелна и з л о ж б а от 100 картини, работени с туш. Те в насят нови еле­

109
менти в наш ата архитектурна живопис. И зл о ж б а т а предивиква гол м
интерес сред изисканите ценители на изкуството в салона н а и т а ­
лианското посолство „Про О риенте“ . Н а с л ед в ащ а та година отново
е поканен в съшия салон със самостоятелна и з л о ж б а " .
Получил признание и популярност, Ангел К ар ан еш ев е поканен от
Германо-българското културно друж ество във Виена и лично от проф.
Б ю т х е р да открие самостоятелна и зл ож ба с галерията на Вннср
кунехале на 19 май 1942 г. В 53 картини е представено В. Търново.
В продълж ение на един месец „виенчани се лю бу ват иа п р ик азн ия
стар град, на каменните стъпаловидни улици, надвисналите чардаци
и дървени балкони“ . И зл о ж б ата п о р аж д а ж елан и е л а посетят Б ъ л г а р и я
и В. Търново. Почти всички картини са откупени100. Проф. Н ойм анер,
изтъкнат изкуствовед, който много рядко д а в а л положителни оценки
за творчеството на художниците, пише във вестник „Фолкиш ер Беобах-
тер“ от 20 май 1942 г.: „Х удож никът от В. Търново г-н Ангел К а р а ­
нешев, влюбен в неговия блясък, е предал с особена светлина к р а с о ­
тата на този град. Със своята специфична техника, която постига
без четка и перо, а с приспособени за целта средства, ни д а в а всич­
ки дълбочини, светлини, тъмнини и междинни тонове посредством от-
лична тонация. М ежду българските художници тон се яв яв а с една
рядка самобитност. В неговите картини ж и веят къщите, конто днес
вече са изчезнали, но п риказката, която излиза от река Я н тр а л се
движи по скалите, про дъ лж ава д а звучи!“ 101
След големия успех иа художника във Виена Ангел К ар ан еш ев
получава предложение за самостоятелна и зл о ж б а през ноември с. г.
в Берлин, където се представя с нови творби. И зл о ж б ата му носи още
по-голяма популярност102. Втората световна война осуетява получени­
те покани за нови изложби в чужбина. Е два през 1949 г. той участва
с 4 картини, графика с молив в м а л к а ш ведско-българска и зл ож ба
п общинския дом в Брюма К акто съ общ ава вестник „Б р ю м а Тндини-
ген“ (С токхолм), „най-интересен от излож ителите е Ангел К а р а н е ­
шев. И злож ените работи са превъзходни и п о к азв ат една т в ъ р д е го­
л я м а з а л о ж б а “ 103. О рганизатор на и зл о ж б а та о стокхолмският худ ож ­
ник И в ар Стенмарк, конто през лятото на с. г. рисува мотиви от Б ъ л ­
гария и старото Търново.
В. Търново като град на художници и поети с неповторимата
красота събу ж да непринудения интерес на Ангел К аран еш ев към л и ­
риката. Негов любим поет е Гьоте. И днес в ателието му на раб о тн ата
маса стои книга с избрани съчинения иа великия поет, четена малко
преди см ъртта му. С ам ият той е автор иа поетични приказки за д е ­
на. които съчинява, приспивайки трите си малки дъщ ери С а в к а , Т е о ­
дора и Ж и в к а — „Пухлю и Мухлю им ан яри “ (1911) и „Герой Д и м ­
чо“ (1971, в библиотека „Медии зв ъ н ч е та“ ). Илюстрациите към пър
вата книжка са негови. В продълж ение на дълги години е кореспон­
дент на много вестници, между конто „Утро", „ З а р я “ , „В арн ен ск а
п ощ а“ , „Отечествен фронт“ и др., оформя з а г л а в к а т а иа „Търновски
епархийски вести“ .
Като председател на друж ество Дом за изкуство и просвета, а
по-късио и като председател на търновския клон на С ъю за на б ъ л ­
гарските художници Ангел К аранеш ев е неофициален културен пр ед ­
ставител на града пред чуждестранните гости, конто посрещ ал, п р и ­
д р у ж ав ал до историческите забележ ителности, вдъхновено р а з к а з в а л
за миналото на своя любим град, канел ги вкъщи.

110
 Ш ведският художник Л арс И орман п осещ ава д ва пъти Б ъл гар и я
и и здава художествен пътепис „П ътеш ествие из Б ъ л г а р и я “ (1957). Д ъ л ­
боко впечатлен от Ангел Каранешев. той му посвещ ава 10 листа от
своята книга. Ш ведската „студенина“ не му е попречила да долови
колорита и темперамента на българите, сърдечността и топлотата,
с която посрещат всеки гост. Той е очарован от п атр и а р х а л н а т а сго-
ворчивост в семейството на К аранеш еви: „В средата па къ щ ата има
ш и рока двукрила порта (б. а. ул. „Ч и т а л и щ и а “ jVs 10), която води
към голям двор с дървета и много цветя. Степите на ателието са по­
крити с негови рисунки от В. Търново, голн модели и уголемени пор­
трети. Д о м аш н ат а обстановка е скромна, но артнстична. Стопанинът
е весел мургав човек, с хубав музикален басов говор, който ни посрещ ­
на много сърдечно. От него се излъчваш е топлина и искреност. Х уба­
вата му и приветлива съпруга е красив обр азец на б а л к ан ск а жена,
с черна изобилна коса и горда о сан к а“ 104. Проф. Н и к о л а Кожухаров,
чест гост на семейството, допълва: „В н ж д ам твоя о б р аз, който всякога
е д у ш ата на компанията, вечерите у вас — сърдечни, с песни, със
смях и китарата. И два време пак да сме заедно и да запеем нашата
„ Ч у д н ат а песен за лю бовта“ . . Д а пием траднцнонното каф е на Ка-
тсто“ 105.
Д ългогодиш но искрено приятелство свързва Ангел и Катя К а р а ­
нешеви с известния търновски худож н нк-карнкатур и ст Александър
Д обрннов, от когото са запазени два дружески ш а р ж а. П риятелите на
б а щ а т а са и техни приятели, по идват и нови: худож ниците Иван Хри­
стов, Васил Стоилов, Крум Д ж ак о в . скулпторът Валентин Валев, рус­
ките художници Владимир Висоцки. Владимир Ц ви рко, Владимир
Ветрогонскн, Виктор Лень, Д аниел Черкес, нашите именити компози­
тори Петко Стайнов и Панчо Владигеров. П о д д ъ р ж а контакти с ин­
тересни чуждестранни дейци на културата: ам ери кан ските скулптори
Фолей и Атанас К ач ам аков (родом от Л яс к о в ец ), ам ери кан ск ата ху­
дожничка и директорка на Художественото училище в К алифорния
Е л м а Братт, съветския писател Константин Паустовски, журналистите
проф К. Ф Юрла. баронеса Зина фон Розен от Ш веция, И лае Стейн-
хоф (Г ерм ан и я ). Елена Фншер (Ф ранц и я), дипломати и други.108
Д о к о л к о Ангел К аранеш ев впечатлява със своята жизненост и
богата душевност говори ф актът, че след см ъртта му семейство Мар-
кне от Франция идват на гроба му, взем ат пръст, която пренасят с
коренчета български зд равец върху специално н ап рав ен а могнлка в
град и н ата на зам ъ к а си в курорта Вснце107. Този ж ест, както и мис­
лите, казани за художника Ангел К аранеш ев, д а в а т пай-точна пред­
става и оценка за смисъла на неговия живот, творчество и обществена
дейност.
* * *

Константни, Недялко и Ангел Каранеш еви са ф ам ил и я, която се

отл и чав а преди всичко не с материално благополучие, а със своето ду-
ховно богатство, което щедро р азд ава. Това са безкористни лично­
сти. дейни на просветата и културата, конто в ър ш ат своето дело спон-
танно. То е плод на тяхната духовна нагласа, на в ътреш на потребност
за действие и изява в полза на обществото. Те п р и т е ж а в а т много д о б ­
ро вродено чувство за ориентация и ад ап тац и я в различни ситуации,
д а т ъ р с ят и завою ват свое поле за творчество и изява. Не им липсва

111
очарованието на творческия безпорядък, но не м ож ем да им отречем
целенасочеиост, целеустременост. У м оряв ат се о т едн ообразието и
затова сме им благодарни, че с ентусиазъм и в сеотдан н ост „се п и л е я т“ ,
втурват се в дела, в които или са пионери, или ги стим улират.
Н адарени с богата душевност, т ъ н к а чувствителност, артисти-
зъм, художествен усет, човеколюбие и б лагоро дство. Константин. Н е­
дял ко и Ангел Каранешевн бързо печелят доверие, о с та в я т трайни
и незабравими спомени. И три м ата са ярки личности, всеки по свое­
му, и взети заедно взаимно се допълват, з а д а и з г р а д я т едни чудесен
об раз на ф ам или ята, да и отредят свое н еп овтори м о място в к у л т у р ­
ния живот на Велико Търново. В ели котърн овски я край и ст р а н а та.
Ние оставяме на изкуствоведите правото д а н а п р а в я т оц ен ка на
творчеството на Н едялко и Ангел К аран еш евн ка то стил, удож ествен
похват и естетическа стойност. З а историята т яхн ото място е много
по-значимо. Със своята историческа достоверност картин и те на Н е­
д ялко и Ангел Каранешевн (с маслени бои, а к в а р е л и и г р а ф и к а ) з а ­
п ечатват забележ ителни възрожденски ар хнтектурно-исторнчески п а ­
метници и ансамбли до най-малката подробност, ум е л о п р е с ъ зд а в а т
очарованието и духа на епохата, която ги е съ т в о р и л а , причудливия
ам ф итеатър на старинния град. С многобройните си контакти в про­
д ъ л ж ен и е на десетилетия с чуждестранни сп ец и али сти и туристи те
съдействуват за популяризиране на б ъ л гар ск о то н арод н о творчество,
историческо и културно наследство на с т р а н а т а в Е вр опа, А мерика
и Азия.

БЕЛЕЖ КИ

• ОДА — В Търново, ф. 932— К. оп. 1. a. c. 1, л. I.

2 Пик там, а. е 12а, л. 1.
3 Пак там. а. е. I. л. 5.
* П ак там. а. е. 1. л. 3: а. с. 171. л. 15.
5 П ак там. а. е. I. л. 2; а. е. 313, л. 51.
6 П ак там, a. c I, л. 4.
7 П ак там. а. с. 3, л. 2, 6.
8 П ак там, а. с. 4, л. 2; а. с. 167. л. 11
9 Пак там, а. е. 3. л. 8; а. с. 353. л. 1— 10.
10 Пак там. а. с. 83. л. 1 - 2
II Пак там. а. с. 5. л. 1 - 2 .
12 П зк там, а. с. 6. л. 1. 3. 4.
13 Пак там, а. с. 1а. л. 1; а. с 4, л. 4
14 Пак там, а. е. 2. л. 17.
15 Пак там. а. с. 2, л. 1
16 Пак там, а. с. 314. л. 109, 113.
17 Пак там, а. е. 2. л 2.
18 Пак там. а. с. 2. л 16.
19 Пак там, а. с. 12. л. II.
20 Пак там, а. е. 8. л 1—2; а. с. 91. л. 1
21 Пак там, а. е. 70, л. 1; а. с. 19, л. 1—2.
22 Пак там. а. е. 8, л. 3.
23 Пак тзм , а. е. 8. л. 6.

112
 24 П ак там, а. е. 12, л. 116; Т е т р а д к а N» 1. която сс пази п семейство К и­
сьови в Габрово, с. 7.
25 О Д А — В. Т ърново, ф. 932—K. on 1. а е 202, л. 1—2; а. о. 312, л. 49.
2® П ак т а и , а. е. 281, л. 1— 30.
27 П ак там . а. с. 237. л. 1— 2; Т е т р а д к а № I. е. 1—2, 14— 18.
28 Т етрадка .Ms 1. с. 10— 11; Тетрадка № 2. съхранявана от ссмейство Кисьо­
ви в Габрово, с. 348.
29 О Д А — В. Т ърново, ф. 932— K. on. 1, а. е. 264. л. 1 15.
30 П ак там . а. е. 314, л. 113.
31 П ак там.
32 Т етрадка № 1. с. 41 — 43; Тетрадка JV? 2. с. 456—463.
33 О ДА - В. Търново, 932— К. on. 1. а. е. 8. л. 18.
34 П ак там , а. е. 51, л. 7.
35 П ак там. а е. 12. л. I. 8; а. е. 170. л. 1—5.
36 П о спомени и снимки, предоставени от семейство Кисьови от Габрово. М а­
териалите в О Д А — Г аброво не мож ахме да използуваме поради сполетялото ги
природно бедствие (наводнение).
37 О ДА — В. Търново, ф. 932— K. on. 1. а. е. 168, .1. 5.
®в П ак там. а. е. 314, л. 113; а. е. 313, л. 119.
39 П ак там , а. е. 313. л. 119.
40 П ак там . а с. 12, л. 8; а. е. 53, л. 1.
41 П ак там , а. е. 12а, л. 5; а. е. 18. л. I
42 П ак там, а е. 30, л. 1.
43 П ак там. а е. 168, л. 4.
44 П ак там , a c. I, л. 1; а. е 100, л. I, а. е. 105, л. 1; а. е. 110, л. ,1; а. с.
112. л. I; а. е. 122, л. 1; а. е. 148. л 1—2; а е 173, л. 1; а. е. 205. л 1 - 7 ; а. е.
256, л. 1; а. е. 265, л. 1— 3; а. е. 276, л. 1; а е. 306. л. 1; а. е.377, л. 1—10:
45 П ак там , а. е. 168, л. 4.
46 П ак там , а. е. 63, л. I.
47 П ак там . а. е. 12а. л. 117.
48 Пак там . а. е. 104. л. 1.
49 П ак там, а. е. 102, л. I: а. е. 160. л. 1—5; а. е. 162. л. 20.
50 П ак там . а. е. 172, л. 3.
51 П ак там , а. е. 172, л. 1.
52 П ак там, а. е 312. л. 46.
53 П ак там . а. е. 314. л. 80.
54 П ак там , а е. 314, л. 2.
55 П ак там . а. е. 12а. л. 8.
56 П ак там, а е 30, л. 1.
57 К ъщ ата на търновския търговец М аргарит Куповица. брат на Паница, се
намирала недалеко от ц ъ р к в ата „Св. Богородица“ и била дадена като зестра на
дъщеря му. П рез 1872 г тя била купена от търговеца на сукно Георги Аврамов,
която след см ъ ртта му остан ала в наследство на брат му Кънчо Аврамов.
м ОДА В. Търново, ф. 932— К. on. 1, а. е. 9, л. 2; а. е. 12. л. 15.
59 П ак там. а. е. 12. л. 15; а. е. 12а. л. 6.
60 П ак там . а. е. 62, 109, 117, 124, 129. 219. 278. 312
6» П ак там. а. е. 63. 103, 161. 184. 229.
62 П ак там. а. е. 305. 312.
64 П ак там . а. е. 12, л. 2.
64 П ак там. а. е. 314, л. 80.
65 П ак там . а. е. 314. л. 54.
6G П ак там , а. е. 314. л. 56.
67 Д ом за изкуство н просвета. В. Търново. 1933. с. I.

8. И з в с с ш я . т. VII 113
 08 Протоколна книга на Д ом а за изкуство и просвета, Ист. музей - В. Т ъ р
ново, отд. „Нова история“, л. 18.
69 Д ом за и зкуство.. с. 3.
70 П ак там, с. 8; Документи на друж еството, Ист. музей — В. Търново, о т ­
дел „Н ова история“, л. 14 — Списък на членовете: Янко Игнатов (лекар), Д и м и ­
тър Савов (диригент), С ава Събев (адвокат), Р адо сл ав Радославов (публицист),
д-р Христо Геров (съдия), Стоян Василев (худож ник), архитект Карасимеонов, Д и ­
митър Багрнлов (худож ник), Тодор Н оваков (ж урнали ст), Звезделин Цонев (пи­
сател), Йордан Кулелиев (учител и ж урналист), Георги Алексиев (м узикант). Стаю
К&сабов (диригент), арх. Д. Балтов, Александър Пенчев (агроном и ж урнали ст),
Георги П етков (агроном), Райна Савова (учителка по литература) и много другн.
71 Протоколна книга, л. 35.
72 Дом за и зкуство..., с. 4—5.
73 Протоколна книга, л. 19.
7* Пак там, л. 18.
75 О ДА — В. Търново, ф. 932—К, on. 1. а. е. 21, 22. 23. 33, 36, 38, 40, 41,
48, 55. 58, 69, 82.
7в П ак там. а. е. 135, 152, 154, 193, 195, 207, 209; 224; 228; 313.
77 Протоколна книга, л. 10.
78 О Д А — В. Търново, ф. 932— К, on. 1. а. е. 92, 130.
79 П ак там, а. е. 106, 108, 223, 261, 277, 284 и др.; Протоколна книга, л. 45.
80 ОДА — В. Търново, ф. 932—К, on. I, а. е. 169». л. 1—2.
81 Тетрадка № 1, с. 12.
82 Протоколна книга, л. 16.
83 П ак там, л. 9, 32, 36, 46.
8* ОДА — В. Търново, ф. 932—К, on. 1, а. е. 107, 114, 120, 125. 140, 141.
149; 188Г207; 212; 220, 222, 226, 230, 234, 235, 252, 270, 273, 289, 301
85 П ак там, а. е. 168.
86 П ак там, а. е. 24, 28, 50. 65. 80. 86, 134, 162, 194, 313. 314. 315. 3 1 6 ,-3 6 3 .
87 Протоколна книга, л. 36.
88 П ак там, л. 22: О ДА — В. Търново, ф. 932— К, on. 1. а. е 313, л. 120.
89 П ак там. а. е. 14, л. 2.
Пак там. а. е. 14. л. I; я е. 15. 16. 30. 31. 34. 47. 5ft. 56. 6ft. 67. 77. ;7ft.
313, л. 100.
91 По спомени на К атя Каранеш ева, записани през ноември 1991 г. от Ваня
Станчева.
02 О ДА — В. Търново, ф 1539, on. I. а е. 6, л. 3, 27; Общински вестник
Велико Търново, 30 апр. 1934 r., с. 15.
93 О ДА — В. Търново, ф. 1539. on. 1. а. е. 9, л. 12— 15; а. е. 12, л. 28, Об.
в-к Велико Търново, 21 ян. 1935 г.
94 Документи на д р у ж е с т в о т о ..., л. 1, 2.
95 О Д А — В. Търново, ф. 1539, on. 1, а. е. 18, л. 13.
96 Пак там. а. е. 6. л. 1; а. е. 30, л. 25.
97 Пак там. а. е. 18. л. 10; Утро. 24 окт. 1940 г.
98 По спомени на К атя Каранешева.
w О ДА — В. Търново, ф. 1539, а. с. 10} л. 6, 27, а. е. 11, л. 2; а. е. 18, л . 19.
1°° П ак там. а. е 11, л. 1—29.
101 Днес, 648, юни 1942 г.; Зора. № 6890, юни 1942 r.; Мир, ЛЪ 12548, юни
1942 г.; Вечер, № 629, юни 1942 г.
ю з О ДА — В. Търново, ф. 1539. on. 1. а. е. 11, л 10. а. е. 12. л. 18; е.
18, л. 10, 14. 16, 17; Утро, ,\? 7977 от 1936 r.; Л& 7937 от 1936 г.; Бургаски ф ар,
Д'? 4330 от 1937 г.; Отечествен фронт, 21 окт. 1956 г.

114
 103 О ДА — В Търново, ф 1539. on. I. а. е 10, л. 18; a с. I I , л. а £.
18. л. 10. 13; Утро. 24 окт. 1940 г.
1°4 О Д А - В. Търново, ф. 1539. on. 1. а е. 18. л 1.
105 П ак там, а. е 18, л. 7.
и* Пак там, а. е. 31. л. 20—21; Об. в-к Велико Търново. 30 апр. 1934 г.
>07 Пнсма на семейство М аркнс (Ф ранция) на френски език, съхранявани от
К атя Каранешева в дома и на ул. „Ч нталнш на“ 10.

ТИК C O N T R I B U T I O N O F KONSTANTIN, NEDYALKÖ

AND ANGEL KARAN ESH EVl TO T H E SO C IA L. P O L IT IC A L AND
C U LTU R A L L IF E IN TH E R EG IO N O F V E L IC O TUR NOV O

Kinka Panayotova, Vanya Stancheva

(resume)

The later g en e ratio n s of the K a ran esh e v s have preserved a rich

d o cu m entary and photo m aterial, personal belo n g in g s a n d pieces of art,
which were later handed down to the regional s ta te arch ives in Velico
T urn ovo and in Gabrovo. Because of that the diverse and vario u s ac ti­
vities of the K a ran esh e vs became public knowledge, nam ely, they took
p a rt in the liberation of B ulg aria, they also w ere p ro m in en t figures in
the educational a n d cultural fields. The effect of these beneficial to socie­
ty activities are of local, of n ation al and in a num ber of cases of in ter­
n ation al im portance. Their w orks of art and their c u ltu ra l activities ma
ke the cultural h e rrita g e of the capital of the Second B u lg a ria n Kingdom
popular, which in tu rn m akes B u lg a ria popular.

115
 Известия на Историческия музей Велико Търново V I1/1992
B ulletin m uzeum of history Veliko T urnovo V I1/1992

ЖИВОТНОВЪДНА И ЛОВНОСТОПАНСКА ДЕЙНОСТ

НА Н А С ЕЛ Е Н И ЕТ О ОТ НЕ ОЛИТ НА ТА С Е Л И Щ Н А
М О Г И ЛА САМОВОДЕНЕ. - А Р Х Е О -З О О Л О Г И Ч Н И
АНАЛИЗИ

Л А ЗА Р НИНОВ, П Е Т Ъ Р СТАНЕВ

Селищ ната могила Самоводене е единствена в басейна на р.

Янтра проучена в архезоологично отношение, неолитна селищна
могила. Въз основа на детайлното изследване на н а д десет хиляди
кости се установи наличие на следните видове животни: говедо, о в ­
ца, коза, свиня, куче, елен, тур, сърна, диво магаре, д и в а свиня, меч­
ка, вълк, лисица, язовец, белка, рис, бобър, сухоземна костенур­
ка, миди, птици и риби (ш ар ан ). Морфологичните характеристики
на останките от тези животни са представени в п ъ р в а т а част на н а ­
стоящия т р у д 1. Огромният костен м атериал д а в а п редстава з а нео­
л итната фауна в района на селището. Видовото разн оо б р ази е в ре­
гиона се допълва и от други проучвания, провеж дан и в миналото и
касаещ и различни праисторически епохи. Това р а зк р и в а картината
на животинския свят в древността.
Най-ранните археологически проучвания н а праисторически
обекти в този район са проведени от С. Юринич през миналия век
в пещ ерата Полички при Д ряновския манастир.2 М е ж д у другите н а ­
ходки той открива оръдия на труда от кост и рог, к а к т о и кости от
домаш ни и диви животни. По-целенасочени са археологическите про­
учвания по горния и средния басейн н а р. Янтра, проведени от Р.
Попов в края на миналия и н ачалото на XX в е к 3. Той изследва
пещерите от Беляковското плато в непосредствена близост д о село
Самоводене. Там намира останки от различни животински в ид о­
ве. З а съ ж ал ен и е неговите изследвания се б ази р ат н а ограничен брой
кости и не отговарят на съвременните научни виж дани я. В пласт А
на Г олям ата пещера Р. Попов открива дилувиални животински ви ­
дове — пещерна мечка и пещерна хиена. В пласт В между неолит­
ните материали има оръдия на труда, изработени о т костите и ро­
гата на елен, овца, други животни, накити от средиземноморското
мекотело Спондилус и черноморското К ардиум. О ткрити те по в р е­
ме на разкопките кости са от говедо, овца, свиня, куче, елен, с ъ р ­
на, язовец, птици, риби (ш ар ан ), охлюви и голямо количество миди.
В най-долния пласт на М а л к а т а п ещ ера са открити кости от пе-

117
Щерна мечка, пещерна хнена, северен елен, кои, говедо (очевидно д и в о ) .
В пласт В са открити костенн оръдия на труда (шило от рог на с ъ р ­
на) и накити от мида Спондилус. В същия пласт, който той о т н а ­
ся към неолита, са намерени кости от говедо, овца, куче, елен. с ъ р ­
на, мечка, дива свиня, лалугер, лисица и пор. В най-долния дилу-
виален пласт на Ц ар ската пещера, н ам и р ащ а се в скалния венец
вдясно от р. Раковец, има о с т а н к и . вероятно огт пещерна ме,чка. В
следващ ия неолитен пласт с а открити кости от говедо, овца,, куче,
дива свиня, язовец и единични кости от птици. П р еобл ад аващ и са
тези от домашни животни. Най-долният пласт на пещерата М ал к а
Л и си ца с ъ д ъ р ж а неопределени фосилнн кости. В материалите от
неолитния II пласт са открити кости от говедо, овца,, куче, елен и
птици. В първия пласт на пещ ерата Голяма Л исица са намерени
останки от пещерна мечка, докато вторият неолитен пласт с ъ д ъ р ­
ж а оръдия на труда от кост и рог, както и кости от говедо, овца,
куче, свиня, елен, съриа, сляпо куче и птици. В пещ ерата Попнн
пчелин първият пласт има фосилнн останки от неопределени кости
с дилувиална възраст. Костите от втория пласт п ринадлеж ат на го­
ведо, овца, свиня, куче, кон, мечка, язовец, дребни млекопитаещи и
птици. Намерени са и черупки от охлюв. П рез 1924 и 1937 г. Р. П о ­
пов посещава и изследва Г олям ата и М а л к а т а пещери до Д р я н о в ­
ския манастир4. В неолитния пласт той идентифицира редица ж и ­
вотински видове, като говедо, куче* домаш ни и диви свине, елен, с ъ р ­
на, язовец, птици, миди и охлюви. Ученият отнася находките от т о ­
зи пласт към неолита, но според другн, по-късни изследователи тук
има археологически материали от енеолита.5.
Горните проучвания не могат да се използуват за\ сравнение,
тъй като не отговарят на съвременните методически изследвания. О с ­
вен това изследванията на целия археологически материал, вклю чи­
телно и животинските кости, са доста сумарни. И зследвачът не о т ­
д ел я неолитните от «неолитните м атери али, поради което опреде­
лените животински видове не могат да се разграничат по епохи6.
Ф аун ата от Самоводене е представена с 22 животински вила г—
17 вида бозайници, 2 вида птици и по един вид мекотели, риби и
влечуги. Редица от животните, обитавали региона през неолита, с ъ в ­
п ад ат с тези, открити в миналото от Р. Попов. Някои видове у ст а­
новяваме з а пръв път в басейна на р. Янтра, например диво м а г а ­
ре, рис, белка, бобър, костенурка и др. Основен източник на ж и в о ­
тински храни и суровини са били бозайниците, чиито останки с ъ с ­
та в л я в а т 99,90% от целия материал. Ето защ о те са обективна о с ­
нова на по-нататъшните ни икономически анализи.
П роучванията на костния м атериал от С амоводене по видове
животни и части от скелети д а в а т възмож ност д а се н ап равят ред и ­
ца заклю чения за целите на отгл еж д ан е и убиване на животните.
Начинът на фрагментиране, големината на фрагментите, тях н ата
форма, цвят и т. н. свндетелствуват, че болшинството бозайници (д о ­
машни и диви) са използувани за храна. Употребявани са почти вси­
чки части от трупа на животните, включително и върхът на к р а й ­
ниците.
К ланнчната техника и р азф а сов ка та на труповете на убитите
животни е била подчинена на едно основно изискване, д а се о си гу­
рят неголеми порции месо, удобни за кулинарна обработка и кон ­
сумация. Особено силно са фрагментирани дългите тръбестн и

118
плоски кости. Резултатите от и зследванията показват, че е консу­
мирано месо от следните животински видове: говедо, Ъвца, коза,
свиня, куче, тур, елен, сърна, диво магаре, дива свиня, мечка, я з о ­
вец и бобър. О стан алите бозайници — вълк, лисица, рис и белка,
вероятно не са използувани за храна. Като правило в селището са
донасяни целите трупове на ловуваните животни. При някой в и д о ­
ве с ценна кож а (лисица) като трофеи са донасяни главите и ко­
жите. Частите от скелета на животните, използувани з а храна, са
представени балансирано в остеологическня материал. Количеството
и х а р а к т е р ъ т на костния м атериал от Самоводене, както и разнооб­
рази ето от животински видове са важ ен източник на информация и
пр ед став л яв ат б аза за по-нататъшна научна интерпретация.
З а времето, през което е обитавана неолитна селищ на могила
С ам оводене — ранен и среден неолит, съотношението между д о м а ш ­
ните и дивите животни е категорично в полза на домаш ните. В идо­
во определените кости от домашни животни са 5255 или 73,41% а
от дивите — 1903 или 26,59%. Според редица и зследователи мно­
го по-обективен показател за съотношението между животинските
видове е броят на индивидите7. При домаш ните бозайници тон е 259
или 64,59% , а при дивите съответно 142 или 35,41%. Тези съотнош е­
ния д а в а т количествена представа за основните източници за с н а б ­
д я в а н е на населението през неолита с животинска х ран а и суровини.
П о тях мож е д а с е съди за развитието на д ва важ н и стопански о т ­
р а с ъ л а на неолитната икономика — животновъдството и л ов ъ т8.
Получените резултати показват, че през неолита обитателите на се­
л и щ н а т а могила С амоводене са притеж авали вече утвърдено ж и в о т ­
новъдство, на K O ë vT o са м ож ели д а разчи тат при изхранването си.
Н езависим о от затихващ ите му функции в неолитното стопанство на
лова все ощ е се е разчитало при задоволяването с животински х р а ­
нителни продукти и кожи.
Съотношението между животновъдство и лдв през различните)
ф ази в С амоводене постоянно се променя. През ранния неолит то
е сравнително по-слабо развито. През средния неолит неговото сто­
панско значение постепенно нараства (таблици 1 и 2). В последния
етап от ж ивота на селището рол ята на животновъдството отново н а­
м а л я в а . Тогава се повиш ава значението на лова. Т ак а н абелязаните
тенденции са устойчиви и се п о т в ъ р ж д а в а т по различни пътища.
Н апри м ер по броя на индивидите през ранния неолит домаш ните
ж ивотни са 56,91%, през прехода о т ранен към среден неолит —
60,32%, в началото на средния неолит — 66,02%,, в кр ая на средния
неолит — 76,62%, а в прехода от среден към късен неолит стойно­
стите сп ад ат — 68,57%. Аналогично е изменението на данните по
броя на костите от домашни животни — съответно 63,00%, 71,23%,
80,25% , 82,50% и 73,13%. Д ан н и те з а биом асата на домаш ните и
дивите бозайници също п о т въ р ж д ав ат горните изследвания. П роцен­
тите на месото, получено от домаш ни и диви животни от осн о ваван е­
то на селищ ната могила до края на съществуването й, се променят
так а: 64,07%, 66,79%, 71,59%, 77,94% 73,04%. Тези проценти са
изчислени по методиката, описана и използвана о т Ст. Иванов и
В. В асилев в редица техни изследвания.9
Развитието на животновъдството като структуроопределящ о т­
расъл от стопанската дейност на неолитното общество в басейна на

119
р. Янтра постепенно достига свои максимум през средния иеолит
(ф а з а С амоводене В2). Едва в последната ф а за от съществуването
на селището (ф а за С амоводене В2 С) рол ята на лова нараства. В ъ ­
преки това неговият д я л е много п о-м алъ к отколкото през ранния
неолит (таблици 1 и 2 ).
Особени интерес представлява а н ал и зъ т на данните за ж и вотно ­
въдството и л о в а на Самоводене в сравнение с други синхронни се­
л и щ а на територията на стр а н а та и извън нея. Сова позволява д а
се прецени мястото на изследвания обект по отношение на други т а ­
кива. П роучванията показват, че през ранния неолит във всички (из­
следвани в остеологнчно отношение обекти от страната количеството
на костите от дом аш ни те животни п р ео б л а д а в а над дивите. По броя
на индивидите съотношението между домаш ните и дивите животни
к ато правило е в полза на първите (табл и ц а 3). В цяла С еверна
Б ъ л г а р и я единствено в Градешннца — М ал о поле миним алният
брой на индивидите от диви животни е 60,67% 10. Т ряб ва да се и м а
предвид обаче, че количеството на костите, въз основа на което ра
правени тези изводи, е твърде малко 540, което силно з а н и ж а в а
достоверността на изследването. В най-близко разполож ения обект
в С еверна Б ъ л г а р и я (Овчарово Г ората) процентът на дом аш ни те
животнн е значително по-висок 76,38%, от тези в Самоводене.
П рез ранния неолит в Ю ж на Б ъ л г а р и я единствено в К а за н л ъ к п р о ­
центът на индивидите от диви животни съвсем леко п реоб ладава над
домаш ините. Във всички останали сели щ а домаш ните животни са
повече11. П р и ем а се, че броят на индивидите домаш ни животни е
п оказател за икономическото значение на животновъдството, а к о ­
личеството на индивидите от д иви животнн — з а лова. В так ъ в с л у ­
чай ролята на животновъдството в икономиката на населението от
С амоводене като източник на суровини и храни е безспорна.
П рез средния и особено през късния неолит животновъдството
както в С амоводене и Качица — В. Търново, так а и във всички д р у ­
ги обекти в Б ъ л г а р и я е д ом иниращ о н а д лова. Р о л я т а му в някой
сели щ а е по голяма (Подгорица и К р ем е л и к ), a и други ио м а л к а
(Г радеш ннца — Л уканово дърво, К а за н л ъ к и т. н.). В това отн ош е­
ние С амоводене за е м а междинно положешие. При сравнение с и з ­
следвани обекти извън страната то стои по-близко до синхронни с е ­
лищ а, разполож ени на север и з а п а д като Вннча, Старчево, П а д и н а
и други, отколкото до тези, намиращ и се южно от него12.
Много голям интерес предизвика съотношението между о тд ел н и ­
те видове животни. Населението на Самоводене през неолита о т г л е ж ­
д а следните видове домаш ни животни: говедо, овц^, коза, свиня и
куче. Процентните съотношения на костите и минималният брой ин­
дивиди от тези ж ивотни са дадени в таблици 1 и 2. От тези т а б л и ­
ци се виж да, че по количество на костите и индивидите говедото з а е ­
м а първо място. Н а второ място м еж ду дом аш ни те животни както
по броя на костите, т а к а и по количеството на индивидите са д р е б н и ­
те преживни — овца и коза. С винята за е м а трето място и по д в а т а
показател я. Е два в последния етап (ф а за . С амоводене В2—С) от
ж и в о т а на селището свинете изместват дребните преживни от в т о ­
рата позиция. Д е л ъ т на кучетата сред домаш ните животни е, най-
м алък. К акто се в и ж д а от таблиците, през отделните ф а з и съ о тн о ­
шението м еж ду домаш ните животни е тв ъ рд е динамично. Във всич­
ки случаи обаче доминират говедата. Техните кости с ъ ст ав л яв ат от

120
 80,83% до 88,83% от останките на* дом аш ни те животни н от 62,50%
до 71,05% от броя иа индивидите. Очевидно говедовъдството е най-
развитият подотрасъл на животновъдството. О тгл еж дани са ср авн и ­
телно едри говеда от примигенен тип, чиято височина при холката
е в ар и р ал а. То е достигало от 120 до 13(> см. П ол зата, която |нео-
литннят човек получава o r говедото, е разностранна. В ъзрастовият
състав и а ст а д а т а свндетелствува, че са отглеж дани и по-възрастни
животни, от които е получавано мляко. Аналогичен състав имагг
ста д а та от дребни преживни — овце и кози. В същото време свине­
те са убивани в повечето случаи, преди д а з а в ъ р ш а т р астеж а си.
Значителен е процентът на м ладите и подрастващи животни. Д е л ъ т
на кучетата е м алък, като повечето от тях са възрастни. Основните
им функции са страж еви и свързани с лова, но са (използувани и за
храна. Количеството им рязко нараства в последната ф а з а от ж и в о ­
та на селището (Самоводене Вг—С ). Явно е, че през тази ф а з а н а ­
селението е принудено все по-често да прибягва към консумация и
на кучешко месо. Вероятно с изхранването на хората през тази нео­
литна ф а з а са същ ествували проблеми.
В околностите на сели щ н ата могила е имало много дивеч. Р а з ­
нообразният релеф и богатата растителност, обилните водоизточ­
ници и благоприятните климатични условия с ъ з д а в а т подходящи
възможности за ж и вота на животинските видове. Hqf всички ж и в о ­
тински видове обаче са били обект н а лова на неолитния човек. Ж и ­
вотните, чиито кости са открити в остеологическия материал, са у б и ­
вани за зад ов ол яв ан е на нуждите на неолитното общество. Някой от
хищниците са унищ ож авани с предохранителна цели и зар а д и кож и ­
те. От тези животни има единични кости и броят на индивидите е м а ­
л ъ к. Съвсем различно е положението с дивеча, убиван заради месо
и кожи. Количеството на техните кости е по-голямо, като п р еоб ла­
д а в а т частите на скелета, около който има повече месо. Това важ и
особенно за по-едрите животни. През всички ф ази предпочитан обект
на л ов а е еленът. К акто се виж да от таб л и ц а 2, в някой фази уби­
тите елени достигат до 72% от ловуващите животни. На второ м яс­
то по значение сред дивите животни е дивата свиня. Единствено в
ранния неолит тя разделя трето и четвърто място със сърната. През
този неолитен период на втора позиция по броя на индивидите е
турът с 9,43%. През средния неолит той зае м а трето място по чис­
леност на убитите диви животни. Д руги срещани животни са с ъ р ­
н ата и мечката. Кости от диво м агаре н ам и рам е в че/ги ри от пет­
те фази от съществуването на неолитна селищна могила С ам оводе­
не. О станалите диви животни — вълк, лисица, белка, язовец, рис,
бобър — са представени с единични кости от отделни индивиди. А н а­
лизите показват, че повечето от животните са ловувай и с цел зад о в о ­
л яв ан е нуждите на населението с месо. Естествено използувани са
и кожите.
В неолитна селищна могила С амоводене са провеждани и па-
леоботаннческн изследвания. Те д о к азв ат наличието на еднозърне-
ста и двузърнеста пшеница и ечемик. З а съ ж ал ен и е палеоботаннче-
скнте проучвания могат д а д а д а т качествена., но не и количествена
представа за растениевъдството. Многочисленн са ор ъд и ята на т р у ­
да, свързани със земеделието. Те са косвено д оказателство з а сте­
пента на неговото развитие. Всички преки и косвени показатели сви-
детелствуват, че обитателите на С амоводене през неолита р азчи тат

121
на п р о и з в е ж д а щ а т а икономика със структуроопределящ и отрасли
растен и евъ дството и животновъдството. В аж н а особеност в о ф о р м я ­
нето на интериора на ж и л и щ ат а — пещи за хляб, хромелни с ъ о р ъ ­
ж е н и я и зъ р н о х р а н н л и щ а , са тясно свързани със земеделието. Р а в ­
ните терени и плодородните почви съ щ о са добра предпоставка за
това. Г о л ем и я т брой на оръд и ята на труда, свър зани с о б р а б о т к а ­
т а на к о ж и , е косвено д оказател ств о за г ол ям ата стопанска зн а ч и ­
мост на ж и вотновъд ство то и лова. По-силното развитие на ж и в о т ­
н овъ дството в сравнение с л ова не предизвиква никакво съмнение
през ц ел и я ж и в о т на сели щ н ата могила. О щ е в н ач ал н и я етап о т
з а с е л в а н е т о ж и вотновъдството е, напълно оформен о трасъ л , който
з а п а з в а своето зн ач ен ие на структуроопределящ о тр ас ъ л и през
с л е д в а щ и т е ф ази о т развитието на селището. Остеологичните д анни
св н д е т е л с т в у в а т з а приемственост в съ с та в а на с т а д а т а и з а о п р ед е­
лени т рад и ци и в разви тието на животновъдството.
П р е з р азл и чн и те ф ази говедовъдството се оформя като ведущ
п о д о тр а с ъ л в ж ивотновъдството, д а в а щ от 59 до 68% о т всичкото
месо в сели щ ето и оси гу р яв ащ мляко, кожи, рога и други продукти
и суровини, които са използвани най-рацнонално. В !някон случаи
се н а б л ю д а в а т п ризн ац и на вторична дом естикац ия или кръстоски
м е ж д у д иви и дом аш ни говеда. П о п у л ац и я та не & еднородна. С р е ­
щ а т се к а к т о по-едри, так а и по-дребни животни. Р а зм е р и те на к о с ­
тите от разл и чн и те групи се преливат. Свиневъдството е сравнително
п о-слабо развито. Н его вата роля нар аства в края на ж и в ота н а
се л и щ е т о ( ф а з а С ам о в од ен е В2—С ). И м а данни за вторична доме-
ст и к а ц и я или кръстоски с диви свине. През ранния и първите две
ф а зи на средния н ео л и т дребните преживни п р ев и ш ав ат повече от
д в а пъти броя на свинете. В преходния етал от с р а н и я към к ъ с ­
ния неолит техните с та д а неочаквано н ам а ля ва т. Това с т а в а за с м е т ­
ка на свинете, конто сега са на второ място по численост сред д о м а ш ­
ните ж и в о тни . Д р еб н и те преживни, р а зв ъ ж д а н и в Самоводене, са
ниски на ръст. П р|еобладават овцете. З а с е г а не сме в състояние д а
изясним причините за настъпилите структурни промени в р азв и т и е­
то на ж и в о тн о в ъ д ст в о то в С амоводене през неговата последна ф а з а
(С ам о в о д ен е Вг—С ). Именно през тази ф а за е налице известно н а ­
р а с тв а н е р о л я т а на л о в а в изхранването на населението на н ео л и т­
н ат а с е л и щ н а могила Самоводене.
Л о в ъ т и съ бп рателство то и м а т ограничена роля в сто п ан ск ата
дей ност на н еолитното общество. Основен ловен обект в С ам оводене
са ед р и т е животни. Те са убивани главно за Mteco и кож и. Л о в у ва н е
е и з в ъ р ш в а н о и с чисто предохранителна цел. От р а зн о о б р а зн а т а
ф а у н а н а околностите на С амоводене са убивани само тези ж и в о т ­
ни, чието л о в у ва н е е целесъобразно и рентабилно.
П л а в н о т о и почти равномерно н ар астван е на рол ята на ж и в о т ­
н овъ дството от ранния към средния иеЬлит съ щ о д о к а з в а л и п с ата
на етн о кул турен хи атус в неолитна селищ на могила Самоводене.
Н а с т ъ п и л и т е сътресения в ж и вота на селището през п оследн ата ф а ­
з а от р азв и ти ето му се манифестират от остеологичните д анни с
н а р а с т в а н е на л о в н а т а дейност и някой структурни изменения в ж и ­
в отновъдството. V

122
 Таблица 1

Разпределение на останките от фауната, намерени в многослойната

селищна могила Самоводене

Преход от П реход от
Вид нз Ранен ранен към Начало па Край на
среден средния среден към
животните неолит среден
неолит неолит късен
неолит неолит
в брой в % в брой В °/с брой
---------- в в % в брой в % в брой в ®/#
85.83 837 88.83 1249 81.64 1011 86.12 253 80,83
Овца ( к о з а ) 126 9.18 667 7.20 151 10.78 114 9.71 22 7.03
Свиня 62 4.55 35 3.76 60 4.07 49 4.17 34 10.86
Куче 6 0.41 2 0.21 _ 7 0.47 J . ‘2 8
4
Тур 102' 12.74 27 7.18 30 8.26 28 11.25 4 3.48
Елен 586 73.25 318 84.57 265 73.00 185 74.30 ,8 9 77.38
Сър'»* .30 3.74 5 /1.33 16 4.41 I 0.40 3
-1иво магаре 1 2.61
0.13 1 0.28 I 0.40 1
Дива свиня 71 8.87 0.87
24 6.38 II 11.30 .33 13.25 16 13.91
,\\счка 2 0.23 6
Вълк 1.65 1 0,40 1 0.87
1 0.13 1 0,27
Лисица 2 0.25 о 0.55
Язовец 0 13 2 0,55
Г>еяка 1 0.13 " 1
рис 2 0.25 0.87
— — —
Бобъ? С 1 0.13 1 0.27
Домашни
бозайници 1362 63.00 931 71.23 1175 80,25 1174 82.50
Диви 313 73.14
бпзайнии“ НУ) 37.00 376 2 .77 363 19,75 249 17,50 115 26,87
Всички
бозаПиицч 2162 1307 1838 1423 428
Птици 1
Костенурка — 1 1 — _
Миди — — —
Риби
—
I
4 —

Т аблица 2

Разпределение на м иним алния брой индивиди а селищ на м о ги ла С амоводене

Преход от П реход от
Вил на Ранен ранен към Начало на Край на
средния средния среден към
животните неолит среден късен
неолит неолит неолит
неолит
в брой в % в брой в % в брой в % в брой в % в брой в °/#

Говедо 49 70.00 27 71,05 48 70,59 38 61.41 15 62,50

Овца (коза) 14 20.00 7 18.42 14 20.59 13 2-2,03 3 12,50
Свиня 6 8.57 3 7.90 1 5,88 8 13,56 4 16,67
Куче 1 1.43 1 2.63 2 2.94 — 2 8,33
Тур 5 9,43 2 8.00 3 8.57 2 1 1,10 1 9,09
Елен 33 62.26 18 72.00 20 57.15 9 50 ,0 0 4 36,37
С ърна 3 5,65 1 4.00 2 5.71 1 6,56 I 9,01
Диво магаре 1 1.89 — — 1 2.86 1 5 .5 6 1 9,09
Дива свиня 3 5,66 2 8,00 4 11.43 4 22,22 2 18.18

123
Мечка 1 1.89 — — 2 5.71 1 5.56 1 9.09
Вълк 1 1.89 1 4.00 —. — — —
Лисица 2 3,77 — — 2 5.71 — — —
Язовец 1 1.87 — — 1 2.86 — — —
Белка 1 1.89 1 9.09
Рис 1 1,89
Бобър 1 1.86 1 4.00 — — — — —
Домашни
бозайници 70 56,91 38 60.32 68 66,02 59 76,62 24 68.57
Диви
бозайници 53 43,09 25 33.68 35 33,98 18 23.-38 11 31,43
Всички
бозайници 123 63 103 77 35
Птици — 1 — — 1
Костенурка — 1 — —
—■ —■
1I
Миди — —
Риби 1
“

Т аблица 3
r --

Р азпределение на домашните и дивите животни по бр о я на индивидите

за различни обекти от страната (в % ).

Селище Д ом аш н и ж ивотни Д и в и животни

Ранен неолит
Самоводене 56,91 43,09
К азан л ъ к 49,33 50,67
Овчарово — Г ората 76,38 23,62
Градешница — М ал о поле 39,33 60,67
Ракитово 60,22 39,78
Кременик 73,69 26.31
Елеш ница 63,00 37,00
Среден неолит
Самоводене 70,55 29,45
Градешница — Л укан ов о дърво 51,61 48,39
Подгорица 83,70 16,30
Кременик 74,42 25,58
К а за н л ъ к 57,46 48,54

БЕЛЕЖ КИ

1 Л. Н и н о в . П. С т а н е в Ж ивотновъдна и ловностопанска дсйност на н а ­

селението от неолитната селищна могила Самоводене (част първа — «тео л о ги ч н и
изследвания). Годишник на музеите в Северна Б ългари я — X V II, 1991.
2 С. Ю р и н и ч. П ещ ерата „Полнчкн" при Д ряновския манастир. Сб. Н. У.,
VI. 1898, с. 362—378.
3 Р. П о п о в . Беляковското плато. Пещери н донсторическн селищ а. C.,
1925. ••
4 Р. П о п о в . Голямата и М алката пещера при Д р ян о вск и я манастир. ИВАИ,
1938, с, 314.

124
 5 П. С т а н е в . С ъстоян ие на проучванията на праисторическите култури в
Ц ентрална С еверна Б ъ л гар и я. Годишник на музеите в Северна Б ългария, III,
1977, е. 5—29.
е О б х ож дан и я н проучвани я на обектите в по-ново време са правени от П.
Станев с екнп от студенти от ВТУ „Св. св. Кирил и М етодий“.
7 В. В а с и л е в . О стеологнчнн, остеометрнчнн и сравнителни изследвания на
ж ивотинския костен м атери ал о т праисторическата селищна могила при с. О вча­
рово. Т ърговищ ки окръг. 1981.
8 Л . Н и н о в . Ц ели и основни задачи при изучаване на животинските кости
от археологически обекти. Интердисциплинарни изследвания, XIV А, 1986. с.
2 5 9 -2 6 6 .
9 С т. И в а н о в , В. В а с и л е в . Л ев, ж ивотновъдство и месна храна на н а­
селението. С елищ на могила при Голямо Делчсво, C.. 1975, с. 75—80.
•о В. В а с и л е в . СравНительнис нсследования роли ж нвотноводства и охоти
дл я прансторнческнх поселений Болгарнн. 1978, с. 301—310.
11 Л . Н и н о в . T ierknochen a u s der praehislorischen S ied lu n g krem enik. S tudia
p:aeh isto rica, 8, 1986, p. 152— 155. Г. К о в а ч е в . Д ивите и домаш ните животнн от
неолитното селищ е край К азан лъ к , Ракитово и Калугерово, остеоскопични и остео-
метрнчнн изследвания, 1988.
12 S. B i o k o n y i . H isto ry of domestic m om tals in C en tral and E astern Europe.
1974.

S T O C K - B R E E D I N G A N D H U N TIN G IN T H E S E T T L E M E N T M O U N D
O F S A M O V O D E N E IN N E O L IT H IC TIM E S

Lazar Ninov, Peter I v. S t a n e v

(r e s u m e )

E x a m in in g over 10 000 bones from the neolithic settlem en t mound

of S a m o v o d e n e , w e h a v e found out that they are from cattle, sheep, g o ­
ats, p igs, d ogs, w ild b u lls deer, boars, does, wild donkeys, bears, wolves,
foxex, b a d g e rs , m a r t e n s , lynxes, beavers, tortoises, m ussels, birds, fish.
B ones from d o m e stic a n i m a l s am ount to 73,14% while the bones from
wild a n im a ls a m o u n t to 26.59% .The m inim al nu m ber of dom estic m a m ­
m als is 64,59% , w h ile the n u m b e r of wild m a m m a ls is 35,41%. This p ro ­
ves the fact t h a t th e re w a s a w ellestablished prictice of stock-breeding
and h u n t i n g w a s of a s e c o n d a ry im portance. The different neolithic s t a ­
g e s show a d iffe ren t r a ti o of stock-breeding to hunting. Little by little
s to c k -b reed in g g re w in im p o rtan ce , re ach in g its peak at the end of the
mid neolithic tim es. T h e last s ta g e of the developm ent of the settlem ent
m ound m a rk s so m e s lo w in g down of stock-breeding. The nu m ber of bo ­
nes from d o m e stic a n i m a l s in early neolithic tim es is 63.00%, while 4he
n u m b e r of the in d iv id u a ls is 56.91%, in the tran sitio n al period from e a r ­
ly to mid n eolithic tim e s the figures are respectively — 71.23% an d
60.32% , a t th e b e g i n n i n g of the mid neolithic tim es 80.25% and
66.02% , at the e n d of the m id neolithic tim es — 82.50% and 76.62% and
in the t r a n s i t i o n a l perio d frofn mid neolithic to lat neolithic tim es —
73.13% a n d 68.57% .
Q u a n tity of b o nes a n d ind ivid uals ra n k s c a ttle first, then come both

125
sheep and g o a ts altogether, with the sheep prevailing. Num ber three are
the pigs, who in the last s ta g e of the developm ent of the settlem ent m o u ­
nd take the place of the sm aller r u m in a n ts , nam ely, sheep and goats.
M ost often come across am o n g the wild a n im a ls are the deer and thf> bo ­
ars. The wild bulls are consideralle in n um ber. Some species of do m es­
tic anim als (cattle and pigs) show a sec o n d a ry dom estication.
The ostheological d a ta points out contin u ity in the stru ctu re and
s tre n g th of the herds and of the flocks. It also points at some tradition
and expertise in the developm ent of stock b re ed in g . Only the last s ta g e
of life on the territory of the settlem en t m o u n d is m arked with some c a ­
lamities, which is well m anifested (ju d g i n g by ostheological d ata) by
the boom of h u n tin g as well as by som e s tru c tu ra l c h a n g e s in stock-bre­
w in g . . ...

12G
 Известия на Историческия музей Велико Търново V I1/1992
B ulletin muzeum of history Veliko Turnovo V I1/1992

Г Л И Н Е Н А И Д О Л Н А ПЛАСТИКА
ОТ П Р А И С Т О Р И Ч Е С К О Т О С Е Л И Щ Е
ХОТНИЦА - ВО ДОП АД А

ВЪ ЛКА И ЛЧ ЕВ А

Системните археологически разкопки на праисторическото сели ­

ще Хотница — В одопада допринесоха за изясняване на едни слабо
проучен период на б ъл гар ск ата праистория — превода от енеолита
към бронзовата епоха. Д еб ел и я т културен пласт на селището в с р а в ­
нение с другите обекти от това време, наличието на два строителни
хоризонта, както и стратиграфският метод на разкопаване позволи
натрупването на значителен археологически материал, който д ав а
възмож ност да бъд ат изяснени редица страни от културата на п ле­
мената, обитавали нашите земи в началото на четвъртото хилядоле­
тие пр. и. е.
Селището е разполож ено на десния б ряг на река Бохот, в р а ­
йона на Хотнншкия водопад, на 2,5 километра зап ад н о от селото.
М атериалите от него се синхронизират с тези от културите Черна
вода). Певецц, Овчарово платоц, Кукутенн Вг Триполие О 1.
Сред придобития археологически м атериал особен интерес пред­
с та в л я в а т предметите на глинената идол на пластика. О бект на н а ­
стоящ ата работа са 6 броя антроломорфнн и 7 зооморфни глинени
фигурки. Д есет от тях са намерени при археологически разкопки в
точно определена археологическа среда и три са случайни находки,
произхож дащи от същото селище.2
1. Част от антропоморфна фигурка от фина глина с бежаво-енв
цвят след изпичането. Представено с женско тяло Г л а в а т а е оф ор­
мена чрез две вдлъбнати плоскости, пресичащи се под п рав ъгъл и
очертаващ и вертикален нос. Очите са изобразени чрез кръгли ямич-
ки. Н адолу г л ав ата гю одълж ава в у д ъл ж ен а шия. плавно п рем и н а­
в ащ а в тяло с разтворени в жест на адооация ръце. Б ю стъ т е енл-
но подчертан с два кончиии израстъка. От кръста надолу ф игур­
ката е отчупена О с тан ал ата част е добре зап азена. Разм ер и: з а п а ­
зена височина 4,4 см, ширина 4,9 см, дебелина 1,9 см. Н ам ерена е
при археологически разкопки през 1978 година в кв. П< на д ъл боч и ­
на 0.25 м. Отнася се към първи строителен хоризонт. Инв. 1406 п/
ТОМ (обр. 1, а. обр 2, а).
2. Ч аст от антропоморфна фигурка, изработена от глина с при­

127
меси от дребен пясък, с опушен енво черен ц вя т след изпичане
то. Г л ав ата и т азо в ата част ся отчупени, д о бр е зап азен и са г ъ р ­
дите. подчертани с две пъпки Д ясн ата ръка е св и та и поставена на
кръста, а л я в а т а вдигната. Разм ер и: д ъ л ж и н а 3.4 см. ширина 5.4
см. Инв. № 3 2 1 п /Х О Т . Н ам ерена като сл у ч ай н а н ах о д к а (обр. 1. б,
обр. 2. б).
3. Ч аст от антропоморфна фигурка, и зраб отен а от глина с при­
меси от п ясъ к с опушен кафяво-черен цвят с л е д изпичането З а п а ­
зена е част от тялото около бюста, който е плоско третиран, и вдиг­
нати в жест на адорац и я ръце. Г л ав ата, з ае д н о с ш ията, кр ъ ста и
тазо в ата част с к р а к ат а са отчупени. Р азм ени : д ъ л ж и н а 8.2 см. ш и ­
рина 3.7 см. дебелина 1.7 см Полеви инв. № 589 Н а м е р е н а е при а р ­
хеологически разкопки през 1986 година в к в а д р а т Ш 24. в яма Хч 7.
О тнася се към в т о р и строителен хоризонт (обр. 1. в обп 2, в)
4 Антропоморфна фигурка — бюст. и зраб о тен а от глина с обил-
но количество примеси от пясък, със енво-черен, опушен цвят
след изпичането. П редставена е гл ав а с н еп рав и л н а пилнндрнч-
на .ф орм а, разш ирена в горната си част. С х ем ати ч н о чрез д ве з а ­
кръглени вдлъбвания са оформени очи н в е р т и к а л е н нос. Г орн ата
част плавно преминава в леко конична з а в ъ р ш е н а шия. Други п од ­
робности от г л ав ата не са представени Ф и г у р к ата е л ек о отчупена
от двете страни в об ластта на ушите. О с т а н а л а т а част е добре з а ­
пазена. Разм ер и: д ъ л ж и н а 7.2 см. ширина 4.7 см. Инв. № 1407пПЮМ.
Н амепена е при археологически разкопки през 1978 година в к в а д ­
р ат II» на дълбочина 0,60 м от повърхността. О т н а с я се към втори
строителен хоризонт (обр. 1. г. обр. 2. г).
5. Антропоморфна фигурка, изработена о т глин а с примеси от
мидена черупка в глиненото тесто със енво-черен. опушен и вят
глед изпичането. П редставена е схематично ф и г у р к а в пял ръст.
оформена като цнлиндрнчно тяло е кръгла основа, ст е сн яв ащ а се в
горната част и зав ъ р ш в а щ а с оформена гл ава, л е к о заострена о тго­
ре. Очите са оформени чрез две симетрично р а з п о л о ж е н и ш ироки и
дълбоки триъгълни ямичкн, а устата — чрез к р ъ г л а д ъ л б о к а ям нч ка
под носа. Последният е пластнчно оформен и д опъ лн и тел н о подчер­
тан чрез лве по-малки кръгли дупки, несиметрично р азп о л о ж ен и в
д олн ата му част. Крайници не са представени. В ъп р еки и зк л ю ч и тел ­
но схематичния начин на третиране лицето о т р а з я в а определени пор­
третни черти и и зр азя ва определено състояние', и м а ш о отношение
към вътрешния мир на и зобразения индивид. Н а б л ю д а в а й к и , ф и г у р ­
ката. у нас остава впечатлението, че пред нас е и зправен човек, кой ­
то р азп алено говори, дискутира, у б еж д ав а л ек о н акл о н и л г л ав а н а ­
ляво. Фигурката е добре зап азена. Инв. N® 1408 п/ТОМ. Н а м е р е н а е
при археологически разкопки прел 1978 година в к в а д р а т Hi иа д ъ л ­
бочина 0.55 м от повърхността. О тнася се към втори строителен хо ­
ризонт (обр. 1. д. обр. 2. д ).
6. Ч аст от антропоморфна фигурка — бюст, и зработен а
от глина с. примеси от пясък, със енво-черен ц в я т след изпичането.
Съвсем схематично е представена човешка г л а в а с цнлн н дри чн а ф о р ­
ма в основата и зао б л ен а горна част Очите са оф ор м ени чрез два
вдлъбнати полукръга. З а п а з е н а е част от едното око, а другото и
част от ннлиндричната шия са отчупени. Освен очите и ш ията д р у ­
ги подробности не са представени. Разм ер и: д ъ л ж и н а 5,7 см. ш и р и ­

128
на 5 см П олеви пнв. Лр9 326 (обр. 1. е, обр. 2, е). Н ам ерен а е при
археологически р азк о п к и прев 1980 година в кв. Ilia. О тнася се към
втори строи телен хоризонт.
7. Ч а с т от зоо м о рф н а фигурка изработена от фина глина с
опуш ен к аф яв о-ч ер ен цвят след изпичането. П редставена е г л а ­
ва на ж и в о тн о с остра муцуна и изтеглени н а за д два симетрични из­
р а с т ъ к а ( р о г а ), които склю чват помежду си прав ъгъ л и по този н а ­
чин о ф о р м я т м уц ун ата. Очите са представени като м алки въжести
д р ъ ж ч н н и . Ш и я т а има слнпсовично сечение и част от нея е отчупе­
на. О с т а н а л а т а част е добре запазена. Разм ери: д ъ л ж и н а 3,2 см.
ш ирина 4.4 см. Инв. № 1418 п/ТОМ. Н ам ерен а е при археологичес­
ки р азк о п к и през 1979 година в к в а д р а т 1Ь на дълбочина 0.30 м з а ­
едно е к о м п а к т н а м а с а от животински кости и кремъчен нож (обр.
3, а. обр. 4. а ) .
8. З о о м о р ф н а ф и гу р к а, изработена от глина с примеси от пя­
сък с к а ф я в ц вят сл ед изпичането. П редставена е г л ав а на ж и вот­
но с остра м уц у н а н изтеглени н а за д два израстъка, подобно
на ф и гу р к а № 6. Ч а с т от муцуната и шията са отчупени. Размери:
д ъ л ж и н а 4,7 см. ш и р и на 2,3 см. Инв. Кг 1594п/ТОМ. Н ам ерена е при
археологически р азк о п к и през 1985 година в к в а д р а т 1112г- О тнася
сс към първи стро и тел ен хоризонт (обр. 3, б, обр. 4, б).
9. Ч з с т от зо о м о р ф н а фигурка, изработена от глина с опушен
гиво-чепен п в я г с л ед изпичането. П редставена е част от г л ав а на
ж и в о тн о с о стр а муцуна. Темето е оформено във вид на трн-
ъ г ъ л н а плоскост с релеф ен ръб по ср едата, а тн дн ата част е отчу­
пена. З а п а з е н о е едно от двете уши. представено като м а лъ к и з р а ­
стък с д упка. Н а д о л у г л а в а т а преминава в шия с елипсовидно сече­
ние Ч а с т о т нея е отчупена. Размери: д ъ л ж и н а 7,3 см. ширина 6
см. д еб ел и н а 5,6 см. И нв Лг? 1429 п/ТОМ. Н а м ер ен а е при арх ео ло­
гически разкопки през 1979 година в кв ад р ат Пщ на дълбочина 0,50
мотпа от повърх ността. Отнася се към първи жилищен хоризонт
(обр. 3. в. обр. 4, в ) .
10. Ч а с т о т г л а в а на зооморфна фигурка от глина с примеси от
дпебен пясък, с ъ с енво-черсн цзят след изпичането. П редставено ,е*
ж и вотно с о стр а м уц ун а, 1на която е и здъ лбан а уста и изтеглени н а ­
зад д в а и зр астъ к а, единият от конто е отчупен. Н а д о л у ф игурката
п р о д ъ л ж а в а в и з д ъ л ж е н а шия. която също е отчупена. Д обре з а п а ­
зени с а м у ц у н ата и единия и з р я с т ъ к . Размепн: д ъ л ж и н а 8.4 см. ши­
рина 4.8 см. д еб ел и н а 5,2 см Инв. № 325п/ХОТ. П р ои зхо ж д а от Хот-
нииа — В о до п ад а. Н а м е р е н а е на повърхността като случайна н а ­
ходка (обр. 3. г, обр. 4. г).
11 Ч а с т от зо о м о р ф н а Фигурка, изработена от глина с примеси
от д ребен п ясък, с опуш ен енво-чеоен цвят след изпичането. П р е д с т а ­
вена е г л а в а на ж и в о тн о г о с т р я муцуна и изтеглени н азад два и з р а ­
стъ ка, ск л ю ч в ащ и п р ав ъгъ л помежду си и оф орм ящ и по този н а ­
чин мун.уната. Е д и н и я т израстък и шията са отчупени. Размери: д ъ л ­
жина 8.3 см. ш ирина 4.5 см Инв 1447 п/Т О М . Н а м ер ен а е при а р ­
хеологически р азк о п к и ппс.з 1979 година п кв а д р а т П и , в ж и л ищ е Лр9 I.
О тн ася се към първи строителен хоризонт (обр. 3, д, обр. 4 л).
12. Ч а с т от зо ом о рф н а ф н п ’рка. изработена от глина с обнл-
но количество примеси от пясък. П редставена е г л ав а на ж и ­
вотно с изтеглени н а з а д израстъци и остра муцуна, която е отчупе­

9. Извсстня, т. VII 129

на. Ш и я та е плоска, с израстък от д ясн ата страна, част от нея о т ­
чупена. Разм ери: д ъл ж и н а 5,5 см, ширина 3,9 см. Намерена е при
археологически разкопки през 1985 година в квад рат II.« на д ъ л б о ­
чина 0,45 м. О тнася се към първи жилищ ен хоризонт. Инв. № 1596
п/ТОМ (обр. 3, е, обр. 4, е).
13. Ч аст от зооморфна фигурка от глина с примеси от п ясъ к с
опушен сиво-кафяв цвят след изпичането. П редставена е глава на ж и ­
вотно с остра муцуна и симетрично разполож ени два и зр астъ ка,
склю чващи помежду си ъгъл, о ф ор м ящ муцуна. Под тях са и з о б р а ­
зени ощ е д в а подобни комични и зрастъ ка, напомнящи на уши. Ш и я ­
та е широка, отчупена заедно с единия горен израстък. Размери: д ъ л ­
ж и н а 5,2 см. ширина 6,8 см. Инв. № 32о л/ХОТ. Н ам ерена е като
случайна находка на повърхността.
О т направения преглед на глинената идолна пластика от п р а ­
историческото селище Хотница — Водопада, става ясно, че шест от
фигурките се отнасят към ан троп ом орф н ата пластика и седем към
Вооморфната. Д в е от антропоморфните фигурки спад ат към ти па на
и зправените фигурки. Категорично подчертаният бюст ги п ри ч и сл я­
ва към женските фигурки. При п ър вата (обр. 1, а) е представена ж е ­
на с разтворени в ж е ст на адорац и я ръце. Този ж ест е добре познат
в глинената пластика от ц ял ата праисторическа епоха. О ткритието
на кул товата сцена от Овчарово, която представлява миниатюрно к о ­
пие на праисторическо светилище и неговия ритуал, д ав а според
нас най-достоверна интерпретация сред многобройните обяснения на
този вид фигурки. Благо д арени е на тази сцена стана в ъзм о ж н о да
се и зтълкуват женските фигурки с вдигнати в жест на ад ор ац и я р ъ ­
це. Това са посредннчкн, жрици м еж ду х ората и бож ествата от с о ­
л арн и я култ — слънцето, луната и обожестйените сили на п риродата,
молнтелки, о тправящ и искания към тях.3 Подобна интерпретация м о ­
ж е д а се д ад е и на втората ж енска фигурка, и зобразяв ащ а част от
женското тял о в състояние на танц. Фигурки на танцуващ и жени са
открити в Кукутенско — -Триполската култура.4 Танците на ж ени те
се тъ л к у в ат к а т а обредни сцени, ритуални действия на ж рици, и з ­
пълняващ и типични движения на свещения т ан ц с магнческо-земедел-
ски характер, свързан с магико-реяигиозннте представи на култа
към плодородието. Най-често срещани са сцените на танца „п еп еру ­
д а “ — молебен за д ъ ж д . П ок азан и са и сцени, свързани със з а к л и ­
нания за зд р ав ето на кравите, за р азм н о ж ав ан ето на диви и д о м а ш ­
ни животнн. за успех в лова. Често те имат адоративен х ар а ктер .
П ърви те две фигурки от праисторическото селище Хотница — В о д о ­
пада можем да изтълкуваме като изображ ен и е на жрици, и з в ъ р ш в а ­
щи ритуални действия.
По-трудно стон въпросът с определянето на останалите аитропо-
Морфни фигурки, особено що се отнася до техния пол. П р е д с т а в е н а ­
та на обр. 1, в част от изправена плоска фигурка с разтворени в
ж ест на адорац и я ръце сме склонни да отнесем към м ъж ките ф и г у р ­
ки. Д о статъ чн о основание за това ни д ав а отсъствието на типиччо
и зо бр азяв ан и ят женски атрибут — бюста, ощ е повече че ф и г у р к а т а
е зап азе н а именно в тази част. Затрудн ен и е изпитваме » това otv
ношение и при д вата идола — бюстове, »единият от които е н ап ъл н о
завърш ен и много д обре зап азен. Обикновено проучвателнте о тн а с я т
идолите-бюстове к ъ м м ъж ки те и зображ ен и я. П редп олага се, че о т ­

130
р а з я в а т култа към духовете на някои особено забележителни близки
прадеди, чиито качества би искал д а наследи п ритеж ателят на ф и ­
гу р к а т а .5 Тази концепция е близка до хероизацията. Двете ф и гу р­
к и —'бюстове са изобразени съвсем схематично и с пестеливи и з р а з ­
ни средства очертават об раз с вдигнати нагоре в състояние на мо­
л и т в а очи. Това особено добре се вижда, ак о погледнем фигурките
в профил. Ако приемем, че фигурка Лр? 1, в е м ъ ж к а ; както и идо­
л и т е —бюстове с вдигнати към небето очи за молитва също са м ъ ж ­
ки, по-нататък можем да помислим за жречсското съсловие във вре­
мето на преходния период между енеолнта и бронзовата епоха. По
в сяк а вероятност жреческата длъ ж н о ст по това време не би т р я б в а ­
л о д а се см ята за приоритет на ж е н а т а както в предходните епохи.
Явно е, че и мъж кото население се свързва с религиозния култ и н а ­
ред с ж е н а та зае м а особено място в религиозните обреди.
Затрудн ен и е по отношение определянето на пола изпитваме и
при последната антропоморфна фигурка. Тя се отнася към типа на
цилиндричните фигурки, които обикновено и зо бр азяв ат бременни ж е ­
ни. С трува ни се обаче, че в наш ия случаи мож е д а се даде по-раз-
личио обяснение за тял!. Тнинчното издуван© на фигурата по с р е д а­
т а, характер н о за и зо б р а зяв ан ат а бременна ж ена, тук отсъствува.
Ако обърнем по-голямо внимание на об раза, ще видим, че колкото
опростено и схематично да е представена д о лн ат а част на тялото,
толкова реалистично и с подчертани портретни черти е изобразена
г л а в а т а . К акто беше отбелязано, в представянето на главата е под­
чертан вътреш ният мир на индивида, представено е определено д у ­
ш евно състояние, на о б р аза е вдъхнат живот. Очите и зобразяват н а ­
прегнатост. а широко отворената уста ни показва човек, който дис­
кути ра, води оживен спор или д ъ р ж и реч. Без д а бъдем категорич­
ни по въпроса, склонни сме да отнесем ф и гу рката към м ъж ките и
д а видим в нея идеята за хероизацията. Ако приемем гореописаното
обяснение за достоверно, виж даме, че от описаните шест фигурки
на ан тропоморфната пластика две отнесохме към женските и четири
към м ъж ки те фигурки. Явно е, че в случая е нарушено съотнош ение­
то между „женското царство“ от неолита и енеолнта. Все по-нараст­
в а щ а т а и водепца роля на м ъ ж а в рода и семейството м а к ар и по
косвен път в случая мож е да се проследи и антропоморфната гли­
нена пластика.
З оо м ор ф ната идолна пластика е представена от седем броя ж и ­
вотински фигурки, повечето от конто ф рагм ентирани. Всички те из­
о б р а з я в а т един определен тип глава на жнвотно с остра муцуна,
получена чрез пресичане под ъгъл на два силно изтеглени н азад и з­
р астъ ка По всяка вероятност това са изображения на рога, тъй
като при някои от фигурките чрез по-малки израстъци встрани под
рогата са изобразени и у ш и , н я к о и от конто пробити с дупка. Н а е д ­
на от фигурките (обр. 4, а), която е и най-добре зап азена, са изоб­
разени очи като две малки въжестн дръжчнци, а пои друга върху
м уцуната ясно е представена уста чрез врязване. Всички тези ф и ­
гурки и зобразяв ат рогато жнвотно, вероятно бик. Някои изследова­
тели в и ж д а т в тях детски играчки или доказателства за това. ,чо
са правени с магнко-религиознн цели л а предизвикат плодовитост
при животните.6 Д ругн ги възприемат като признаци за съ щ ес твув а­
нето на култа към скотовъдството, а женските — към земеделието.
Н ан-правдоподобно тъ л кув ан е на тези фигурки според нас д ав а нз-

131
следователят на Кукутенско-Трнполската култура В. И. М аркевнч.
Фигурките-бнкове се я в я в а т според него ка то предмети на к у л т а на
триполцнте и в ъ п л ъ щ а в а т в себо сн об ли ка на мъжкото божество,
м ъ ж к а т а о п лодотворяващ а сила. Б и кът се св ъ рзв а тясно с о б р а за
на В еликата богиня м а й к а и в най-древните земеделски к у л тов е на
Двуречието и Египет, Анатолня и тях п олучавам е пантеона на с ъ п ­
ру ж еската двойка, рогато лунно божество с о б раза на бик и б оги н я­
та на плодородието под разни имена — И п ан а, Нннгал, И щ ар, Изи-
д а. С им воликата на бика се п роявява постоянно от 'най-древните
слоеве на Ч и та л Хююк до бронзовата епоха включително, с в ъ р з в а й ­
ки го с л ун ата и нейните ф ази , положени в основата i;a зем ед елски я
календар. Новият месец се о тъ ж деств яв а с рогата на бика. П о н як о га
лунното божество е представено като змия, риба, овен. лъв. др ако н ,
но най-често като бик. В продълж ение на десетилетия става с л и в а н е ­
то и комбинирането на свещените символи и появата на синкретнчни
същества във вид на коза-рн ба, рогати л ъ в о ве и змейове, бикове с чо­
вешки глави, хора с бнчи глави, лъвове, змии, дракони, почти в и н а ­
ги с атрибутите на лунното божество — рогата. Според М арк ев н ч
проникването на култа на богинята м айка -и нейния съпруг (л у н н о ­
то божество) идва о т Б л и зки я и Средния изток и през Б а л к а н и т е
проникра в триполския свят.
Л у н н о т о божество в о б р аза на бик и неговата съпруга — В е л и ­
ката богиня майка, ж и в ея т на небето. Намерените зооморфнн ф и г у р ­
ки са открити фрагм ентирани, нито една не е зап азе н а цяла. Н а п ъ л ­
но зап азен а е г л ав ата сам о на една от тях, но при шията с ъ щ о е о т ­
чупена. По всичко и зглеж д а, че е имало продълж ение н адолу, но
к а к е и зглеж д ал о то. засега не можем да кажем. Една от ф и гу рки те
беше намерена заедно с ком пактна маса животински кости.
В заключение можем д а каж ем , че м атер и ал ите на н д о л н ата
Пластика от праисторическото селищ е Хотница — Водопада, д а в а т
представа за един важ ен въпрос на б ъ л г ар ск ата праистория — в ъ п ­
росът за духовния ж и в о т на племената, обитавали нашите зем и през
преходния период от енеолнта към бронзовата епоха. Тяхното з н а ч е ­
ние се засилва от ф а к т а , че при все о щ е оскъдните данни за това
в рем е те се я в я в а т засега почти единствените материали у нас.

БЕЛЕЖ КИ

• V. l i é е v a . Neue M etalfunde a u s der prähistorischen Sied ung H o tn itza —

Vodopada. Studia P raechistorica. 8. 1986. p. 212—-216; И л ч с в а , В. Вкопани пещи —
танднри от праисторическото селище Хотница—Водопада. Археология, 3. 1989.
с. 2 0 - 2 7 .
2 М атериалите, намерени като случайни находки, се съхраняват в чнталищ -
ната музейна сбирка на село Хотница.
3 Т о д о р о в а . X Енеолитна култова сцена от Овчарово. МПК 1973, кн. 4.
с. 5 —8; Т о д о р о в а , X. Каменно-медната епоха в България.
< М а р к е в н ч , В. И. Позднстрипольскне племена Северной М олдавнн, К и ­
шинев. 1981, с. 152 и сл.
5 Т о д о р о в а , X. К аменодслната епоха .. . с. 198 и сл.
e М а р к с в и ч, В. И. цнт. съч. и цитираната от него литература по въп роса.

132
CLAV IDO L P L A S T IC S FROM T U E P R E - H I S T O R I C S E T T L E M A N Î
О Г HOTNITSA — T H E W ATERFALL

Valca l i e h e va

(resum e)

It is the first time that six an th rop om orp hic a n d seven zoomorphic
clay fig u re s from the pre-historic se ttle m a n t of H otn itsa-T h e W aterfall
are published. The s e ttlem an i cates back to the second s ta g e of the t r a n ­
sition al period, from Eneolithic to B ronze tim es in B ulg aria. Ten of them,
were d u g out d u rin g archeological ex cav atio n s in an accu rately defined
archeo log ical s u r ro u n d in g s while three of them w ere found by chance,
but they do belong to the settlement.
Tw o of the antropom orphfc p lastics fall into the type of the figures
of s ta n d i n g women, one of them w ith h a n d s high above her head, in a d o ­
ration, the other — d an c in g a sac red dance. They are considered p rie s ­
tesses, e n g a g e d in a ritual. The other four anthro p o m o rp h ic figures —
a p a r t of a flat idol, h a n d s up in ado ratio n, two b u st-fig u re s a n d a cy­
linder idol are considered to be men. The b usts and the flat idol are in ­
terp reted a s figures of priests, while the cy Hinder like idol re p resen ts the
idea of heroisation.
The seven zoomorphic figures represen t a s e p a ra te type of head of
an anim al with a sharp-pointed m uzzle and h o rn s s lan ted backw ards.
S om e of them have eyes and ears. They are considered to rep resen t bull
figures and are referred to the im ag e of the m other-G odess. As a m a t ­
rim o nial couple, the lu n ar deity with horns re p re s e n tin g a bull and the
G odess of fertility, the g re a t m other-G odess are connected with the Moon
a n d w ith its phases, lying at the b asis of the a g r a r i a n c a le n d a r of the
tribes living on the B u lg a ria n lan ds at the b e g in n in g of IV millenium

133
 .

- ■ '
 Известия на Историческия музей Велико Търново V I1/1992
B ulletin muzeum of history Veliko T urnovo V I1/1992

ПР ОУЧВ АН ИЯ НА РИМСКАТА
И Р А Н НОВ ИЗА НТ ИЙСК АТА КУЛТУРА
ВЪВ В Е Л И К О Т Ъ Р Н О В С К И Я РЕГИ ОН.
РЕЗУЛТАТ И И П Р О Б Л Е М И .

П АВЛИНА ВЛАДКОВА

Територията на Великотърновския регион в общи линии обхващ а

територията иа античния и ранновизантийски гр ад Ннкополнс ад
Иструм, един от значимите градове в римската провинция Долна
М изия. Това определя и интереса към античните паметници, открити
в района.
В н астоящ ата статия няма да се спирам на резултатите от про­
учванията на военния л агер и ранновизантийски град Нове, както и
на тези в Ннкополнс ад Иструм. По проблемите на римския град в
Б ъл гар и я има обобщителнн проучвания. Предстои д а излезе от пе­
чат том I Ннкополнс а д Иструм и том I Нове. В тях ще бъде п ред­
ставена историята на изследванията, ще бъде публикувана голяма
част от проучените досега обекти, ще б ъ д а т очертани проблемите,
стоящи пред проучвателите.
О щ е в края на XIX и началото на XX век пътешественици и уче­
ни о б р ъ щ а т внимание при обиколките си из Б ъ л г ар и я на античните
паметници от района. Част от тях са включени в техните описания и
труд ове1. Много богат и разнообразен е м атери алът, натрупан в про­
д ълж ен и е на годините и придобит при редовно организирани археоло­
гически разкопки, при теренни обхож дания и случайни обстоятелства.
Една част от него е включена в и зследванията на так и в а учени като
Иван Велков2, Богдан Филов3, Д им итър Цончев4, С тефан С тефанов5,
Тодор Николов6. Никола М ушмов7 и други. В голям а част от техните
публикации се д ав а изключително ценна информация за местонамн-
рането и условията, при които са открити паметници. Важен е с а ­
мият факт, че материалите са обнародвани, защ ото в по-късно време
много от тях са изчезнали завинаги. Трудът на С тефан Стефанов
„Старините в долния басейн на Янтра (М атериали з а археологическа­
та кар та на Б ъ л г а р и я ) “ и до днес е съчинението, което ползува все­
ки, който се зан и м ава с археологически проучвания в района. Част от
л окали зи ран ите от него селища, надгробни могили и др. видими то­
гава паметници вече са унищожени. Сравнително точното о т б е л я зв а ­
не на местоположението на паметниците, както и тяхното датиране,
използуването на събраните материали и вклю чването в нзследва-
135
 Нето на известните о т л и т е р а т у р а т а п а м е т н и ц и о т р а й о н а Н р а в я т кни­
гата на Ст. Стефанов и зк л ю ч и т е л н о ценна.
С л ед ва щ етап, характерен за развитието на арх е о л о ги ят а у нас.
е този на обобщ аването и систематизирането на н атру п ан и я материал,
стр ем еж ът към цялоетното му тълкуване, към и звл и ча н ето на всички
данни от него и пълното му интерпретиране. В много от тези труд о­
ве се отделя място на зем ите от провинция Д о л на М и зия. Мо този
начин част от проблемите, зас ягащ и развитието н а Н и к о п о л и с ад
Иструм и п ри н ад л еж ащ ата му градска територия, н а м и р а т в голяма
степен своето разрешение. Сериозен принос и м ат научните и зсл ед в а­
ния на Борис Геров, посветени на ролята на т р а к и т е в обществения
живот на провинция Д о л на М изия9, на соц и алн ите и етническите or
ношения в провинцията*0, изследването върху п озем лен и те отношения
I—i l l век11, границите м еж ду провинция Т р ак и я и Д о л на М и з и я 12 н
мн. др. В голямата си част изводите на ав то р а се б а з и р а т на с ъ б р а ­
ния и великолепно обработен и интерпретиран от него е п и гр аф ск н м а­
териал. Р езултатите от проведените в последните години п ро у ч в а­
ния подкрепят в гол ям а степен научните зак л ю ч ен и я на Бори с Геров.
В труда на Д. П. Д и м и тро в за надгробните плочи от С еверна
Б ъ л г а р и я 13 са систематизирани и подложени на всестранен ан али з
посочените паметници. Новооткритите м атер и ал и се в м ес тв а т в пред­
л о ж е н а та от автора класиф икация.
Том II от монументалния корпус на античните гръц ки надписи
от Б ъ л гар и я, изработен от Г. М и хай лов 14, в кл ю чв а н адпи си те от С е­
верна Българи я.
В няколко свои обобщ игелнн труда В ел и зар В елков з а с я г а в го­
л я м а степен проблеми, свързани с тери тори ята на Н и коп олис ад
Иструм през римската н късноантичната е п о х а 15. Н а с е в е р н а т а гр а­
ница на админнстративно п р и н а д л е ж а щ а т а тер и т о р и я на Никополис
ад Иструм е посветена отделна статия, в която з а п ръв път се и з к а з ­
ва мнението, че Сексагинта приета п рин адлеж и към г р а д с к а т а тер и ­
тория на Н икополис16.
В Историческия музеи — В. Търново, в п р о д ъ л ж е н и е на много
години се работи върху проблемите на ар х е оло ги ч еск ата к а р т а на
Б ъ л гар и я, в частност археологическата карта на р ай о н а. Проведени
са няколко теренни изследвания с участието на сп ец и ал и сти , р аб о ­
тещи по проблемите на различните периоди в отдел А рхеология. Р е ­
зултати те са публикувани в Годишника на м у зеите от С е в е р н а Б ъ л ­
г ар и я .17. Проучени са ч а етично районите на З л а т а р и ц а , С т р а ж и ц а .
Сухиндол и др. Л о кали зи ран и са селища, могилнн некрополн и кре­
пости от всички епохи. З а съ ж ал ен и е тези теренни и зс л е д в а н и я имат
много недостатъци, конто д а в а т своето о тр а ж е н и е в ърх у научните
публикации. Не е ясен принципът, според който са оп р ед ел ян и р а й о ­
ните на изследване. Проучени са отчасти са м о з е м л и щ а т а на посо­
чените по-горе селища. Не е изготвена прецизна техническа н фото-
документация. На места е било за д ъ л ж и т е л н о д а б ъ д а т извърш ени
сондажни проучвания с цел изясняване с т р а т н г р а ф н я т а и п л а н а на
локал и зи р ан ите обекти. М естоположението на откри ти те паметници
не е нанесено върху к а р та на зе м л и щ а та на съ о тве тн и те се ли щ а . В
представените публикации липсва едностнлие, не са сп азени п ринци­
пите на описание на разкрити те обекти и находки. В повечето случаи
нумизматичният м атериал е представен сам оц елно, а не ка то д а т и ­
р а щ откритите антични м атери али. Все пак н а е т а п а , на който са и з­

136
 вършени теренн и те о б хож д ан и я , не може да се отрече тяхното зна*
пение и принос з а и зучаването на античната история на Търновския
край. r’r-**w_J
П очти всички археологически проучвания на паметници от рим ­
ск ата еп оха на т е р и т о р и я т а на бившия Великотърновски окръг в про­
д ъ л ж е н и е иа б л и зо ч етв ъ р т век (от 1958 до 1982 год) се свързват с
името на Б о гд ан С у л т о в ,й. Тон проучва тър ж ищ ето Д нскодуратера
при с. Г о с т и л и ц а 19, р и м ск ата вила край П рисово^, античните к е р а ­
мични ц ен трове на тер и тор и ята на Ннкополнс ад И струм21. С ъ щ евре­
менно п о с е щ а в а са м о сто я тел н о или с експедиции голяма част от из­
вестните римски и късиоантичнн паметници в района, разк рива но­
ви обекти, в ъ в е ж д а в научно обръщение разнообразни археологиче­
ски м а т е р и а л 22. Ч а с т о т резултатите от системните му археологиче­
ски пр оучван и я и теренн и обхождания са публикувани в научни, н а ­
учнопопулярни и п оп ул ярн и издания. Не може д а се отмине обаче
това, че много г о л я м а част от известните на проучвателя данни за ан ­
тични с е л и щ а , вили , некрополи, крепости и др. не са намерили място
в п убл и кац и и те му. У чудване и недоумение буди ф ак тът, че никъде
не са п уб л и к у в ан и р е зу л та ти т е от спасителните археологически про­
учвания в с. М о р а в а , на римска сграда в Сухиндол, на сграда в Ле*
енчери. Н я м а дан н и за н ам е сата на музея при разр уш аван ето на го­
лям орой н адгробн и могили, некрополи и другн паметници в района.
В И сторическия музей — Велико Търново, не се съ хран ява полева,
техническа и ф о то д о к у м е н т а ц и я на нито един от проучваните от
Богдан С у л т с в об екти . И нформацията, която сега п ритеж авам е, е
частнчна н н еп ъ л н а , а з а съ ж ал ен и е някои от известните на Б. Сул-
'1 ив паметници вече са н ап ъл н о унищожени.
В п оследн ите години в резултат на спасителни археологически
разкопки Сяха проучени няколко надгробни могили в региона от рим ­
ско време. Р е з у л т а т и т е от проучванията са своевременно публику­
вани. М о ги л и те се н а м и р а т в близост до с. Крушето23, гр. С т р а ж и ­
ца-’4, с. Д ж у л ю н и ц а 25. З а п о ч н а х а спасителни археологически проучва­
ния иа к о м п л ек с „Л еси черскн стълбове“26. П убликувани бяха инте­
ресни н ахо д ки от р азл и чн и селища в района — епиграфски п ам етни ­
ци27, ск у лп тур н и произведения*', бронзова пластика'10, глинени под­
носи31, л а м п и и т е р а к о т и 32 и др. Всички те, в една или друга степен,
д о п ъ лв ат к а р т и н а т а на ж ивот на територията на Ннкополнс ад
Иструм. * '-.г& Ь т А
Археолози, р аб отещ и извън търновския музей, и краеведн извъ р­
ш ват сам о ст о я тел н и теренни проучвания, публикуват отделни м а т е ­
риали от ф о н д а н а м узея или от местните музейни сбирки, както и
лнчно издирени от т я х археологически паметници. Особено ценни са
н ап р ав ен и т е п роу чв ан и я на землището на гр. Л яс к о в ец 33, на антич-
н n e ка м ен н и ка р и е р и при с. Коевии34, публикуването на материали
от зем л и щ е то иа с. Х отница35 и др.
О т к р и в а н и я т на тери тори ята на Ннкополнс ад Иструм нум и зм а­
тичен м а т е р и а л вин аги е бил обект от страна на специалистите. В
н ай -го л ям а степен о б ач е публикациите върху него о б х ващ ат ко л ек­
тивните монетни находки, открити при случайни обстоятелства в з е м ­
л и щ ата на съ в р е м ен н и те селищ а. Т. Герасимов3**. Н. М уш мов37, М.
Цочев38 и др. са о б н а р о д в а л и досега около 20 колективни находки от
района. З а някои if м а м е данни за точното им местонамиране. Д р у ­
га част от н у м и зм ати чн и я материал е обработена професионално, без

137
обаче д а са извлечени историческите изводи. Колективните монетни
находки имат изключително важ н о значение, когато се св ъ р ж а т с
конкретни археологически материали, архитектурни комплекси и а н ­
тични селищ а. На основата на колективните находки е възм ож но да
бъ д ат направени определени изводи за поселнщното развитие и ико­
номическия живот на територията на Никополис ад Иструм. Единст­
вената досега открита колективна н ах о д ка от монети при системни
археологически проучвания е тази от керамичния център кран П а в л и ­
кени. Тя все още не е публикувана. Н е е обработен и нумизматични­
ят м атери ал от проучените керамични центрове на територията на
Никополис ад Иструм. От всички проучени римски и късноаитичнн
обекти в района единствено публикуван е монетният м атер и ал от
Д и скод у ратер а.39 Д ан ни те от парнчното обръщ ение в търж ищ ето по­
м агат в голяма степен да б ъ д ат д ати ран и откритите в укреплението
сгради и д а бъд ат с голяма точност изяснени хронологическите г р а ­
ници на съществуването им.
Не е възмож но да б ъ д ат изложени всички постижения и р е з у л ­
тати от проучването на римската култура в региона. Н ат р у п а н а та д о ­
сега информация е огромна. Всс пак нейното систематизирано и обоб
щ аван е в отделни теми д а в а възмож ност да бъд ат очертани в най-
общ план проблемите, конто трябва д а привлекат вниманието на из­
следователите на римската култура във Великотърновския край.
На територията на Никополис ад Иструм са локализирани и о т­
части проучени римски вили, антични с е л и щ а и крепости. Много р я д ­
ко е прецизирана д а т а т а на тяхното възн икване и краят на съ щ ес т­
вуването им. Установено е, че ри м ската вила край с. Присово в ъ зн и к­
ва през втората половина на II век и е унищ ожена в ср е д а та на
III век.40 Античният керамичен център край Бутово възниква след
средата на II век и функционира до в тората половина на III век, ко­
гато селището се разраства и об хващ а и част от територията на цен­
търа.41 З а възникване на самото сели щ е има данни от I век. В П а в ­
ликени най-ранните данни з а строеж а н а вил ата са от п ървата поло­
вина на II век, а центърът достига своето най-голямо разви тие към
170 година. След това до средата на III век се заб е л я з в а уп ад ъ к на
производството и постепенното му зам и р а н е .42 Керамичният център
край Б я л а черква се д ати р а от III IV век. Всички тези д анни са
придобити чрез системните дългогодишни археологически проучвания.
З а другите известни антични обекти о б ач е те липсват. Д осега не е
правен опит да бъде очертана ка р ти н ат а на поселнщното развитие
на територията на Никополис ад Иструм. От същ ествуващ ите епи-
графски материали, частичните данин от терена и аналогичните при­
мери от римските провинции Тракия и Д о л н а М изия е известно, че
голяма част от римските селища и вили възникват в н ач ал о то на
II век. Тяхното същ ествуване е св ъ р за н о с икономическото развитие
на административния център Никополис ад Иструм. Всички те са
разположени в близост до него. Вилите се намират и в близост до
тракийските селища. На територията на Никополис ад Иструм са из­
вестни селища, съществували преди идването на римляните по тези
земи и продълж или своя живот и през римската епоха. Ч р ез систем ­
ни археологически проучвания обаче не е търсено съзнателно и зсл ед ­
ване на т ак ъ в обект и установяване етапите на живот на т а к и в а с е ­
лищ а. З а времето от II до IV век се л и щ а та и вилите п ретърп яват мно­
гобройни нападения от идващ ите от север „в ар в ар с ки “ племена. При

138
набезите на костобоки, карпи. сармати„ готи някои от вилите и сели ­
щ а т а са унищ ожени напълно. Други са възстановени след о п о ж а р я ­
в ан и я та и разруш ен ията и просъществуват ло IV век, когато настъп­
ват промени. На територията на Никонолнс ад Иструм вече трайно
се зас е л в а т „ в а р в а р и “ . Известно е, че през 348 година група готи се
н аст а н я ва в околностите на града и ж и в ее там като селско населе­
ние до VI век. През V—VI век чуждоземното население се увеличава,
а старото на места е напълно унищожено според известните епнграф-
скн данни. Това води д о рязка промяна в х а р а к тер а на материалната
кул ту ра. С ели щ ата и вилите този път изпяло променят своя облик.
Върху развали н ите на керамичния център край Павликени, Бутово,
на ем порнума Д нскод уратера по археологически път е установено в ъ з ­
никването* на селищ а от V —VI век. Новите ж и тели са дребни с о б ­
ственици, със самостоятелни фамилни ж и л и щ а. Откритите при тези
проучвания материали не са били обект на самостоятелно изследване,
не са публикувани от проучвателя. От друга страна, на територията
на Ннкополнс ад Иструм п ро дъ лж ав ат д а същ ествуват селища, кои­
то не променят тракийския си характер, кул турата и бита си. Цяло*
стното проучване на поселнщното развитие на територията на Нико-
полис ад Иструм през римската и ранновизантийска епоха е един от
важ н и те проблеми, които трябва да бъде в центъра на вниманието
на проучвателнте през следващите години. И зясняването е сложно
н трудоемко, изисква издирването, систематизирането и научната ин­
терпретация на известния досега епнграфски и друг материал, както
и иа придобитите при археологически проучвания сведения и м ате­
риали.
По същия начин стон и въпросът с проучването на античните и
ранновизантийски крепости в района. Несъмнено много е голяма р а з ­
л и к а т а в принципите на изграж дане на укрепленията през римската
епоха и раниовизантийската епоха. Някои от римските кастелн про­
д ъ л ж а в а т да същ ествуват п през IV—VI век. други са унищожени по
време на наш ествията и иа тяхно място но в ъзн ик ват нови, защ ото
местоположението им не отговаря па новите стратегически изисква­
ния. През IV— VI век изцяло е изграден староплани н ски ят отб ран и ­
телен пояс. От територията на Ннкополнс а д Иструм са много малко
дан ни те за античните jj ранновизантийски укрепления. В л о к а л и зи р а ­
ните так и в а не са извършвани системни археологически проучвания
и сам о на няколко са проведени частични спасителни разкопки.43
Всичко това нал ага необходимостта от преоценка на известния досе­
га материал, точното топографско л о к ал и зи ран е на укрепленията и
и зясн яване иа хронологическите граници на тяхното съществуване.
Големият интерес към проучването на римските вили и натрупа^
н ият огромен м атериал за изследваните вилни комплекси в Б ъ л гар и я
д а в а възмож ност за преосмисляне на откритите досега обекти в р а ­
йона. Според последните научни класиф икации проучената вила ру-
стика край с. Присово принадлежи към вилите, разполож ени в сред­
но по големина владение, обитавано обикновено от собственика. За
с ъ ж а л е н и е вилата Не е проучена цялостно. Част от стопанските с г р а ­
ди и производствените съоръжения о стават извън разкрития ар хи ­
тектурен комплекс.44 Освен t o b e не е публикуван целият придобит при
проучванията материал. А той е от изключителна важност, защ ото
п роизхож да от затворен комплекс, същ ествувал по-малко от век, и
чрез него мож е да бъде датиран подобен м атериал от други обекгн.

139
 Интерес п ред ставлява и проучването на в ил а рустн ка кран П а в ­
ликени. Това е едно едро стопанство, в което е о р г ан и зи р а н о произ­
водството на кермнка с цел износа му на п а з а р а . При п р о в е ж д а ­
нето на разкопките обаче проучвателят не е и м ал за цел д а се з а н и ­
м а в а с проблемите на римската вила, а е съсредоточи л своето в н и м а­
ние върху орган и зац ията, технологията и к л а с и ф и к а ц и я т а на к е р а ­
мичната продукция. Д осега архитектурният ком пл ек с не е публикуван
цялостно. Не е обработен материалът, открит при разк о п к и те според
д ад ен ат а с т проучвателя перноднзация на ет а п и т е на строителство.
Цялостният ан ал и з на м а тери ала ще определи н у ж д а т а от д о п ъ л н и ­
телни археологически проучвания/ на в и л а т а и ст оп ан ск и я комплекс
около нея. П роучването на намиращ ия се в бли зо ст могилен некропол
ще д ад е отговор на важ н и въпроси, св ъ р за н и с етн и ческата п р и н ад ­
леж ност на собственика на вилата и членовете на неговата ф ам ил и я,
за социалното и материалното им положение. 1Де б ъ д а т придобити
предмети, които на свой ред ще могат д а б ъ д а т изпо л зуван и з а д а ­
тиране на находките, открити в различните пом ещ ен ия на в илата.
От г р ад ск ата територия на Никополис а д И струм са известни н я­
колко светилища и голямо количество оброчнн паметници и надписи,
посветени на различни божества.*6 Една част о т тях са включени в
обобщ нтелннте изследвания върху развитието и р азп ро стран ен и ето
ча различните култове в провинциите Д о л н а М и зия и Т р а к и я .47 Д р у ­
га част все още не са влезли в научно обръщ ение. С теп ен та на иконо
мнческо развитие на района, наличието на р и м ск а войска, романи-
зирането на територията на Никополис ад И струм и за с е л и л и т е се
тук малоазнйски преселници д а в а т своето о т р а ж е н и е върху р ел и ги оз­
ните вярвания на населението. С рещ ат се п освещ ени я на всички т и ­
пични римски божества, на Согове от гръц ки я и източен пантеон, на
Тракийския конник, преплитат се местните в я р в а н и я с чужди р ел и ­
гиозни влияния. Редовни археологически про учван и я на св ети л и щ а и
култови сгради не са извършвани. И зклю чение п р а в я т зап о ч н а л и т е
археологически разкопки на комплекса „Л еси черскн с т ъ л б о в е “ . То
имат ля цел дя изяснят хар актера на с ъ щ е с т в у в а щ и я ту к архи тек ту­
рен комплекс, за който в литературата е и з к а за н о п ред полож ени е, че
е храм на Тракийския конник.48
О бобщ аван ето на всички данни, д а в а щ и сведения за р ел и г и о з­
ния ж ивот на територията на Никополис ад И струм, и с в ъ р зв а н е т о им
с останал ия археологически, епнграфски и н ум и зм ати чен м а тер и ал от
съответните селища и вили в близост д о култови те сгр а д и щ е изясни
въпроса във връзка с разпространяването на ку л то в ете на т е р и т о р и я ­
та на региона, с етническата п рин адлеж н ост на п очи татели те им, с
времето на разпространение на дадени култове и с в ъ р з а н и л и са те с
определени райони от адмннистративната тери тори я на Н икополис ад
Иструм.
Чрез спасителни разкопки са проучени н як о л к о надгробни м оги ­
ли, разположени на територията на Никополис и д а т и р а н и о т II —111
век. Известни са некрополн и единични гробни н ах од ки и с ъ о р ъ ж е ­
ния, открити случайно или при извърш ване н а стр ои тел н и и зе м е д е л ­
ски дейности. Естествено, че когато едно п р оучв ан е на некропол не
е търсено съзнателно или пък са проучени части от него, резу л та ти те
могат да б ъ д ат само частични и непълни. И з в ъ р ш в а се единствено
описание на гробното съоръж ение и п огр еб ал ни я и нвен тар. Но то в а
е само едната страна на въпроса. В аж и о е с ъ щ о т а к а д а б ъд е про-

140
следено р азп р о ст р а н е н и ето на двата обичая тр уп о пол аганс и труио-
нзгаряне на тери тори ята на Никополис ад И струм, ка кго и успоред-
ността им. П ъ с т р и я т етнически състав на населението в региона д а ­
ва своето о т р а ж е н и е и върху погребалните обичан. С въ рзването на
откритите досс-га надгробни надписи, известният епиграфски материал
и гробните с ъ о р ъ ж е н и я и гробен инвентар от тери тори ята на Н ико­
полис ще о ч е р т а е рай он ите с чисто тракийско население, с романнзи-
рани т р ак и и т. и. Интересни данни и м а тер и ал и мож е да д ад е проуч­
ването на м огн лии я некропол при античния керам ичен център край
Павликени.
П р и д оби ти ят м а тер и ал от римската и ран н ови зан ти й ската епоха
от тери то ри ята на Н икополис ад Иструм д а в а в ъзм ож ност з а з а д ъ л ­
бочени п р оучв ан и я върху бита и м а тер и ал н а т а култура на населе­
нието, ж и в еещ о в региона в периода I I —VI век.50 Н ай-добре и д етай ­
л но е проучено керам и чн о то производство.51 И зследван ето е базирано
на м а тер и ал и те о т разк рити те керамични центрове на територията на
града. П р о у ч в а т е л я т Б огдан Султов отлнчно познава м атер и ал а к а к ­
то от провинция Д о л на М изия, так а и от съседните провинции Т р а ­
кия, Д а к н я и П аи он и я. Възстановена е изцяло технологията на из­
пичане на к е р а м и ч н а т а продукция. П редставен ата класиф икация по
типове съ дов е е изклю чително ценна за всеки проучвател, за н и м а в а щ
се с м а т е р и а л н а т а к у л тура от ри м ската епоха. С ъщ евременно обаче
т р яб в а д а се о тб ел еж и , че все още няма цялостна публикация върху
грънчарските пещ и и работилници, открити при проучването на цент­
ровете. И а к о з а цептровете в Павликени, Бутово и Хотница псе
пак има п у б л и к ац и и , го м а тер и ал ъ т от центъра за строителна к е р а ­
мика кран Б я л а ч ерква не е в л язал в научно обръщение. Н а й -б л и з­
к а та з а д а ч а , която стси пред археолозите, зан и м ав ащ и се с керам и ч ­
ното производство, е тази д а бъде изготвен ка тал о г на откритите п е­
щи и м а т е р и а л ъ т в ъв и около тях. Това ще доведе до прецизиране
на д а т и р о в к а т а на някои от типовете глинени съдове и ще улесни д а ­
тирането на н еп у бл и куван и я керамичен материал. Приучването на
керамичния ц ен тъ р — работилници и пещи на са м и я град Никопо-
лнс — съ щ о щ е допринесе за цялостното изясняване на керамичното
п роизводство в региона.
О ткритите паметници на кам енната пластика в района на д н е ш ­
ния град П а в л и к е н и н а в е ж д а т па м исълта за същ ествуването на
скулитурйо ателие. Н еобходимо е обаче да б ъ д а т събрани и п одло­
жени на всестранен а н ал и з всичко известни паметници от землището
на П а вл и кен и — части о т статуи и статуарнн групи, фрагменти от
саркоф ази , н ад гр обн и и оброчнн паметници и др. Б. Султов на осно­
в ат а на о ткри ти п олуобработени каменни материали, намерени в з е м ­
лището м е ж д у Б уто во п Н еда и в близост ло Павликени, изказва
предполож ението за ф у н к ц и о н и р ан ето -н а работилница за оброчнн
плочки, н ад гр обн и плочи и са р ко ф ази .52 С поменава и з а открити ка-
ченоделски инструменти. Т ак ива обаче не се съ х р ан яв ат в античния
фонд на отдел А рхеология в музея. Не са представени и чрез и лю стра­
тивен м а тер и ал в посоченото съчинение. П роблемът за локал и зи ран е
то на скулп турн и ателиета на територията на Никополис стон за р а з ­
реш аване пред б ъ д ещ и те изследователи.
От д о п ъ л н и т е л н о проучване се н у ж д а я т и локал и зи р ан ите досе­
га кариери за к а м ъ к на територията на Никополис. Проучването им
тр я б в а да б ъ д е ускорено максималио. защ ото те могат да бъд ат и з­
ц яло унищ ожени поради експлоатирането им в наш е време.
141
 I

Вероятно на територията на Ннкополнс е съществувало н ателие

за изработка па художествен бронз. Откритият в голямо количество
еднотипен м атериал в античния керамичен център кран Павликени
н авеж д а на мисълта то да бъде търсено в близост до този център.
Придобитият при археологическите проучвания материал зае д ­
но с този съхраняван в античния фонд на музея дава възмож ност за
изследвания, посвстенн иа всекидневния жнвот на населението, ж и ­
веещо във вилите и селищ ата иа територията иа Ннкополнс. По този
начин ще бъде допълнена картин ата иа м атериалния живот и духов
ната култура на това население. Някои от предметите, подложени на
нзкуствоведскн анализ, ще п о к аж ат естетическите критерии, вкус и
усет иа населението от тази епоха.
Проучването на римската и ранновнзантийска култура в самия
град Велико Търново също е един от проблемите, който т р яб в а да
бъде решен в следзащ нте голини. Д анните, които имаме на този етап
з а укрепителната система, архитектурните и раннохрнстняискн ком­
плекси иа Ц а р е в е ц 53 и Момина крепост51, са частични и недостатъчни
з а едно цялостно изследване. Н у ж д а е се от преоценка голяма част от
придобития движим материал. Д ати ровките вероятни ще претърпят
корекции. З а т о в а в голяма степен мож е да помогне публнкуието на
резултатите от археологическите разкопки ог всички сектори. O r
изключителна важ ност е прецизната фото- и техническа д окум е н та­
ция. И зк азан ото мнение че римските архитектурни детайли са пре­
несени от НИКонолнс ад Иструм, всъщност у тв ъ р ж д ав а идеята, че на
Ц арев ец не е същ ествувало селище от римската епоха. Известни сл
обаче материали, които са придобити при редовни археологически
разкопки и със сигурност м огат да б ъ л а т дати ран и II—IV век. Най-
в а ж н а в това отношение е откритата керамика, която по форм и не
се разл и чава от тази, произвеж дана в известните на територията на
Ннкополнс ад Иструм керамични центрове.
Не е възм ож но в една статия да б ъ д ат представени всички ре­
зултати и проблеми на проучванията на римската и ранновизаитнй-
ска култура в региона. Мястото, което заем а Ннкополнс ад Иструм
като икономически и културен ценгър па провинция Д ол на Мизия,
определя и интереса на проучвателите към паметниците от неговата
територия. Ако поне отчасти сме успели л а отразим многостранните
изследвания и да очертаем някои от проблемите, конто стоят за р а з ­
реш ав ан е пред нроучвателнге иа аитичната култура в региона, то
можем да см ятам е, че сме изпълнили з а д а ч а т а сн.

БЕЛЕЖКИ
J Ш к о р п н л , К. Н екоторие нз дорог Восточнон Болгарнн, И РА И К. 1905, X.
с. 443—502; План на старата българска столица, МАЯ, т. 1, с. 154. Ш к о р п н л . К.
и X. Старовремски надписи из разни краища на България. Сб. НУ, 1892, V II.
с. 85; Могили. Паметници нз Българско. Пл. 1898. Д я к о в и ч, Б. Археологически и з­
лет в крайдунавска България, Сб. НУ, 1904, с. 52—53; Д о б р у с к и , В. М атериали
за археологията иа България, Сб. НУ, 1901, с. 713. K a n i t z , F. Donau B ulgarien.
HI, Leipzig, 1880; J i r e c c k , C. A rchäologische F rag m en te a u s B ulgarien. AEM , X.
43 201. 129-208.
2 В е л к о в , И в . Римското търж ищ е (емпорнум) при с. Гост илица, ГИМ,
1922 25. с. 127— 137; Градиш а. Опит ял систематизиране и датиране на укрепе­
ните селища в българските земи. ГПлНМ. I. с. 157— 183 — включва укрепленията
при Д обри дял, Длеково. Градница; И БД И , IV, 1926/27, с. 315—316 — глинена
оброчна плочка от Бугово и с. 324 — колективна находка монети от Градище;
И БД И , V, 1928, с. 374 - надгробни плочи от С трахнлово и с. 376 — бронзова с т а ­
туетка от Ш сремстя; И БД И . VI, 1930/31. с. 302 — кратер от Миндя; ИБДИ, VII,
1933, с. *109—410 — оброчна плочка от Сухиндол; И БД И , V III, 1934, с. 456 — н ад ­
пис от Б утово и с. 447 — паметници от П авликени; П ч е л и те и Страхнлово; И БД И .
XIV. 1940, с. 275—276 — надгробна плоча от К араисен; Херакъл и Днонис. —
Векове, I, 1931. кн. 2, 28—29 — оброчна плочка от Сухиндол. В е л к о в . Ив . и
И в . В с и е д и к о н . Кратки вести от разни места. И БД И , XV, 1946 с. 230 — ан-
тнчна крепост при Горско ново село.
3 Ф и л о в , Б. Новооткрити старини, И Д Д . II. 1911. с. 271 — граничен стълб
меж ду провинция Тракия и Мизия от 136 r.; Помощни войски от римската провин­
ция Мизия. Прил.: Военните дипломи за мизийските помощни войски. И И Д . II.
1906. с. 84—90 — военни дипломи от Дебелец и Лесичери; Антични паметници в
Н ародния музей. И Б А Д , III, 1912, с. 25—28 — мраморни статуарии групи от П а в ­
ликени; Новооткрити старини, И БА Д . И . 1911. с. 268 — от Стамболово.
< Ц о н . т е п , Д . Старините по северните склонове на Еленския и Слнвснохня
Балкан. ГПлНМ , 1. 1948. с 113— 152: Новооткрито светилище на Артемида, ИБД И,
V III. 1934, с, 92 и сл.: Новооткрити старини. И БИ А , V III, 1934. с. 457 —- оброчна
плочка от Пчелищс. Ц о н ч е в , Д. и Т Н и к о л о в . Новооткрити старини от
Търновския музей, И БД И . V II. 1932/33. с. 393 и сл. — крепост в Добри дял.
5 С т е ф а н о в , С т. Старините по долния басейн на Яигра. (М атериали за
археологическата карта ira Б ългария). C.. 1956. 86 с.
6 Н и к о л о в . Т. и Д. Цончев. Нови релефи на Тракийския конник. И БД И , VI.
1930/31. с. 2 4 6 -2 4 8 .
7 Г е р а с и м о в , Т. Елин храм на Тракийския бог«онннк при с. Лесичери.
Търновеко. В: Сб. К. Шкорпил. 1961. с. 245—253; Паричният пазар в тържищ ето
Д ноходуратсра, ИОМТ. IV, 25—40; ИДИ, XXII. 1959. с. 360; римски монети от
Б лагосво; пак там, с. 361 колективна находка монети от Внпювград; пак там.
с. 362 — римски монети от Калиново; И ДИ. XXI, 1957. с. 323 — римски монети от
В ързулнна; ИДИ. XXV. 1962. с. 264 — колективна находка от Родина; ИДИ. XXVI,
с. 263 — римски монети от Долнл Лнпнина и Д олна Оряховица; И БД И , X II. 1939,
с. 451 — колективна находка от Самоводене.
8 M y in м о в. Н. И БД И , IV. 1926/27, с. 322 — римски мочети от Д олна О ря­
ховица.
9 Г е р о п. Б. Романизмът между Д унава и Балкана от Хадриан до Констан­
тин Велики. Ч. 1. ГСУ ИФФ. 45. 1949; ч. 2. ГСУ ФФ. 47. 1950/52.
•о G е г о v. В. E pigraphischd B eitgcge zur G eschichte des m ösischen Limes in
v orclaudiscer Zeit. — A AH. 15. 1967.
11 Г е р о в . Б. Проучвания върху поземлените отношения в наш ите земи през
римско време ( I —II I). ГСУ ФФ. 50. 2. 1955.
Съш ият. С еверната граница на провинция Тракия. И ДИ. XVII. 1950, с. I I —33;
Die G renzen der röm ischen Provinz Thracia bis z u r G rü n d u n g dos A in d ian isch e n D a­
kien. - - In A ufstieg und N iedergang der röm ischen W elt. II. 7. Berlin — New York. 1979.
•3 Д и M il T p o в. Д . П. Надгробни плочи от римско време в Северна Б ъ лга­
рия, C.. 1942.
14 M i h a i l o v , G. Inscriptions graecae in B u lg aria repertae. II. Inscritiones inter
D anubium ct H aem um repertae. S., 1958. 257 p.. 135 ill.
15 В е л к о в , В. Робството в Тракия и Мизия през античността, C.. 1967. 91 —
113: Г радът в Тракия и Д акия през късната античност (IV —VI в.). C., 1959; V o l ­
k o v . V. Zur E ntw icklung des H andw erks in dem S täd ten Ira k ie n s und U nterm ösiens. —

143
 In: Studien zur beschichte und Philosophie des A ltertum s. B ud ap est. 1968; Die S ta d t und
das Dorf in S üdösturopa. Die Antike. — In: II C o n g r. int. étu d . balk, et su d -est curop.
A thaes. 1970. Act. 2. A thaes, 1972, 1 4 3 -1 6 1 : N uovl d a ti su l te rrito rio di N icopolis ad
lstrum e sul coniine se tten trio n ale della provincia T racia nel II Secolo. R atiarien sia,
3 - 4 . 1987. Bologna. 2 4 3 -2 5 0 .
,e Съш ият. Нови данни за територията иа Н нкополнс ад И струм и за север­
ната граница на провинция Тракия n pci II век. А рхеология. 1986, кн. 2. 2 4 —28.
17 С у л т о в , Б.. П. С т а н си. В Илчсва, М. Ц о ч е в . А т П и с а рев.
М атериали за археологическата карта на В еликотърновски окръг. С тарините в зем ­
лището на Златари ца, ГМСБ. кн. V. 1979. 32—41; М атериали за археологнчоекзтп
карта нз Великотърновски окръг. Старините в С тр аж н ш к ата общ ина. ГМ СБ. XI.
11— 16: Старините в землищ ето иа Златарн ш ката общ ина, ГМ СБ. X, 21— 24. И л ­
ч с в а . В., М. Ц о ч е в , И в. Ц 1 р о п. Ат . П и с а р е в. М атериали за археологи­
ческата карта на Великотърновския край. С тарините п землищ ето нз Сухиндол.
ГМСБ. XV, 67—82. С т а н e n . П., T. О в ч а р о в А рхеологически проучвания в зем ­
лищ ата на Ледсник, Ш смшево, Атомни с б ф и П уш ево (К ъм археологическата к ар ­
та на Великотърновската общ ина). ГМСБ. XVI. 5—22
18 С у л т о в , Б. Едни нов епнграфскн паметник от Д н скодуратсра. И ОИ М ВТн.
1. 1962. 21—22; Археологически проучвания в Д н ско ду р атсра от 1958 д о 1961 го­
дина, ИОМВТн. III, I960, с. 25 сл.
•9 Изследвания и публикации иа музейните работници 1927— 1990. Б и о б н б л и о -
графохн справочник. В. Търново, 1991, с. 199—212.
20 С у л т о в , Б. Една villa ru stik a край с. П рнсово, В еликотърновски окръг,
ИОИМВТн. И . 4 9 - 6 4 .
21 С у л т о в , Б. Един занаятчийски център в Д о л н а М изия, А рхеология, 1962,
4. с. 30 и сл.; Н овооткрит керамичен център при с. Хотница от римската и стар о б ъ л ­
гарската епоха. Археология, 1969. 4, с 12 и сл : Глинени кадилници от Б утово и
Хотнпца, ИАИ, XXXIII, 1972, 177—182; П роизводство на релеф на керам ика в Д олна
Мизия, ИОМТи. V, 1972, 21—29; S u l t o v . В C eram ic p ro d u ctio n on th e te rrito ry of
N icopolis ad Istrum (Il-n d — IV-th c en tu ry ). ГСУ иф LXXVI, 2, 1983, S.
22 С ъщ ият, Павликени и П аеликснскнят край през античността. В ж . Сб. П а в ­
ликени и П авлнкснският край. C., 1977. 11—62: Крепости в Е ленският Б алкан . Вж.
Тракийски паметници. М егзлитнте в Тракия. C.. 1976. 173 —176: П ринос към епн-
ррафнкпта на Д олна Мизия. В ж. Сб. И зследвания в пам ет на К арсл Ш корпнл. C..
1961, 242—244; Антична ръчна мелница. Археология, 1960. 4. 34—35; Р им ска воен­
на диплома от с. Бутово. Великотърновски окръг (Д о л н а М и зи я). А рхеология. 1985.
8, 38— 41; Антични гробни находки от В еликотърновски окръг. ИОМ Ти, IV. 41— 47.
23 П и с а р е в. А т . Спаснтслни разкопки на н адгробна могила край с Кру-
шето. Великотърновско, ГМСБ. VI, 33—36.
24 С ъ ш и я т. Разкопки на палгробиа могила край гр С траж и ца. В еликотър­
новско. ГМСБ. III. 201—204
25 П и е а . р е в. А т.. П С т а н е в . Спасителни разкоп ки на н адгробна могила
при с. Д ж улю ннца. ГМ СБ. XIII. 15—24.
2 6 Ц ъ р о в . Ив . Спасителни разкопки край ..Л есичерскн стъ л б “ — с. Лссиче-
ри. Великотърновско, АОР. 1987. Благоевград 1988. 103— 104; А О Р ирез 1988. К ър­
дж али. 1989. 104— 105; Д О Р през 1989. Кюстендил. 1990. 75; А О Р през 1990. Л о-
зсч, 1991.
27 Б а и е в. K.. Р. Л а з о в. Латински надписи от Д олн а М изия и Т ракия.
Археология, 1981, 4. с. 37 н сл.; Б о ж и л о в а . В.. П е ж и К о л е н д о Граничен
стълб от 136 година намерен в Нов?, Археология. 1985. 4. 39 46.
2® Ц ъ р о в , Ив . Бюст f»a императоя Комод от П авликени И И М ВТ. 1991, VI,
138— 140; В л а л к о в а . П. Мраморна глава на ж ена от с. П лтрсш . В ел и ко тъ р ­
новско. ГМСБ. X III. 1986, 6 9 --72.

144
 ( l i . р о в . И в . П ямстпици на римската бронзова пластика от Историческия
музей пъп В елико Т ърново, ГМ СБ. XVI, 31—42.
30 В л а д к о в а . П . Д екоративни ернаменти върху глинените подноси от те­
риторията на Н нкополнс а д И струм, ИИМВТ, VI, 129— 137.
31 С у л т о в a, С. Глинени лампи тип Бутово, ИИМ ВТ. VI, 129— 137.
32 Ц ъ р о в . И в . Каменни съдове о т Великотърновски окръг. ГМСБ. XIII,
1987. 43—52; Н и к о л о в а . Я- Златин украшения от Павликени, ИОИМВТн, II.
1964. 8 3 - 8 6 .
з з с л а в ч е в . П. С тари сслнша и находки в землнш ето на град Лясковец.
ИОМТ. V. 1972. с. 31 и сл.
34 Д а и к о в. Е. Л и т на кариера за саркофази. Векове. 1980. 2. 59—60.
35 С л а в ч е в, П. Т ракийски върхове на копня от с. Хотница. ГМСБ. II.
1976. 214— 219; С л а в ч е в. П.. И в . K o к о р к о в . Антични материали от земли­
щето на с. Х отница, В еликотърновски окръг, ГМСБ. I, 1975, I— 10; К о к о р к о в ,
Ив. , Й. А л е к с и е в Четири оброчни плочки на Тракийския конник от с. Хотнн-
иа. ГМ СБ. 1975. I. 134— 136.
зв В ж бел. 7.
3* В ж бел. 8.
38 Ц о ч е в , М Д в е колективни находки от римски императорски монети от
с. Димча. Л о веш к а област. ГМ СБ. XV. 1989. 41—55; Колективна находка от брон­
зови монети от с. К амен. Великотърновско, ГМСБ. XIV, 1988. 87— 112; Ц о ч е в .
М . \ т. П и с а р е в. С ребърни и бронзови римски монети от музейната сбирка в
гр Сухиндол. ГМ СБ. I. 1975, 33—46; И л ч с в а . В.. М. Ц о ч е в . Колективна н а­
ходка колониални бронзови монети от с. Пчелище. В. Търновско. Археология. 1.
1979. 42— 56.
59 Г е р а с и м о в. Т. П аричният пазар. 25—40.
40 С у л т о в . Б. Е дна v il la .. ., с. 64.
*1 S u 11 о V , В. C e ra m ic .. 25— 29.
« S u 11 о v. В. О р cit.. 22—25.
4 3 С т е ф з н о в , С т. С тарините. . 18—21 — крепост при с. Крушето и с. Г р а­
дина; В о л к о я . И в . и И в В е н е д и к о в . Кратки вести от разни места, И БА И ,
XV, 1946, 230 — крепост при с. Горско ново село; Ц о н ч е в . Д. . Т. Н и к о л о в .
Н овооткрити старини от Т ърновския музей. И БА И . V II. 1932/33, 393—395 — части
от укрепителна систем а при с. Д обри дял; Ц о н ч е в . Д. Старините по северните. . .,
С/ 113 и сл.; С у л т о в . Б. К р е п о с т и ... 173— 176; С у л т о в , Б. с колектив. С тари­
ните в землнш ено. .. ГМ С Б. X. 21—24 н др.
4< С у л т о в . Б. Е д к а villa. . с. 62.
45 S u 11 о v. В. C e ra m ic .. ., 22—25.
46 Ц о н ч е в . Д . Н овооткрито светилище на Артемнда. И БА И . V III. 1934,
с. 92 и сл. — при с. О бединение; Г е р а с и м о в . Т. Едни х р а м .. . с. 245 н сл.;
С у л т о в . Б. П авликени и П авл и кен ски ят... с. 23 — култова сграда при с. Лесн-
'‘ерн; пак там. с. 58 и бел. 66 »— храм на Артемнда при с. В ърбовка; пак там, с.
53 — светилищ е на Т ракийския конник при с. Бутово; Н и к о л о в . Т. и Д. Ц о н ­
ч е в . Н ови релефи 246—248 — светилище на Тракийския конник при е. Пас-
калевец. \ --------
47 Т о д о р о в . Я. П аган изм ъ т п Д олна Мизия през първите три века след
Хрнстз. C.. 1928, 276 с.: Т а ч е в а. М. И стория на източните култове в Д олна Ми-
зн я и Т раки я V в. пр и. е. — IV в. и. е. C.. 1982; С т о я н о в , Т. Оброчни релефи
на А ртемнда (Д и ан а) ездлчка о т М изия и Т раки я през римската епоха. Археология,
Г -3 . 1984. 31—45; Н а й д е н о в а , В. Бронзова статуетка на Епоиа. МПК. I. 1984.
48 Г е р а с и м о в . Т. Едни храм. . 245—253.
49 П и с а р е в. А т., П. С т а н е в . Спасителни р азк о п ки .. . 15—24; П и с а -
р е в . Ат . Разкоп ки на н а д г р о б н а ... 201—204; Спасителни р а зк о п к и ... 33— 36; С у л -

И. Известия, т. VII 145

 . Б. Антични гр о б н и ... 41—47; И в а н о в , Т. Отделни находки от разни мсста,
t o d

ИЛИ . XVII, 1950. 329—330; Н и к о л о в а . Я. Златин у к р а ш е н и я ... 8 3 - 8 6 .

50 г с р о в. Б. Романнз.мъг. . ч. 2. № 480 — открита в землището на с. Ди*
чин оброчна плочка на Тракийския конник с надпис на старогръцки езки, от който
се разбира, че посветителят е член на занаятчийско сдружение,
si В ж. бел. 19 и бел. 20.
52 С у л т о в . Б. Едни занаятчийски.. . 33—34.

ROMAN AND EARLY BYZANTINE C U L T U R E IN T H E R E G IO N OF

V ELIC O TURNOVO. R E S U L T S AND P R O B L E M S

Pavlina Vladkova

(resum e)

The territory of the region of Velico T u rn o v o coincides ro ugh ly with

the a d m in istrativ e territory of the R om an a n d E arly B yzatine tow n of
Nicopolis ad Istrum . The m onum ents in the region a ttra cted atten tio n as
early as XIX century. O n the g ro u n d s of historical records, ep ig ra p h ic
en d archeological data, some problem s abo ut p la n n in g and developm ent
of towns, architecture, Roman villas, craftsm en sh ip , religion otc. have
been solved.
P ro blem s connected with the developm ent of settlem en ts, w ith the
v illa g e in R om an and Early B yzantin e times, with the con stru c tio n of
fortresses in IV—VI centuries still need further research.

146
 Известия ла псторпчсскня музей Велико Търново V I I /1992
B ulletin m uzeum of history Vcliko Turnovo V I1/1992

М Е Д И Ц И Н С К И И Ф АР М АЦЕ ВТ ИЧНИ ИНСТРУ МЕНТИ

И ПО СОБ ИЯ ОТ Н И К О П О Л И С АД ИСТРУМ
И ГРАДСКАТА МУ Т Е Р И Т О Р И Я

ИВАН Ц Ъ РО В

При археологическите проучвания през последните десетилетия

са разкрити нови страни от м атери алната култура на населението
от територията на Никополис ад Иструм. Н езасл уж ено тем ата за
медицинските и фармацевтични познания и практика па това н а ­
селение досега е о ста ва л а извън интересите на изследователите.
След основаването му в началото на II век към Никополис ад
Иструм е придадена градска тери тори я1, вклю чващ а земите по гор-
ното и средното течение на р. Янтра и нейния водосбор. Д о 193 го­
дина тя е в пределите на провинция Тракия, а след това в Д о л н а
М и зи я2. В тези плодородни земи ж ивее многобройно за времето си
селско население* като п р еоб ладав ащ о мнозинство и м ат траките.
Ж и тел и те на града са предимно преселници от м алоазнйскнте и ита-
лийските провинции на Р им ската империя. Те са носители на една
култура, по-висока от тази на местното население. От средите на
тази соннална група произлизат хората, у п р аж н яв ал и лечителския
зан аят. Траките практи куват лсчителството от д ъ л бо к а древност3,
но ф актът, че откриваните медицински и фармацевтични инструмен­
ти и пособия се д ати рат от I век н ататък, сам по себе си показва,
че са непознати или съвсем слабо познати преди голямата ур б ан и ­
зация от втората половина на I и началото на II век.
Епиграфските извори не д ав ат информ ация за лица, п ракти ку­
вали лечителския занаят. От Никополис о известен само един н а д ­
пис. споменаващ за ветеринара Аврелнй С ебастнан4. М ак ар з а н и м а ­
нието му да има известно сходство с медицината, все пак остава
тв ъ р д е встрани от интересуващ ата ни тема.
Археологическата среда, в която са открити р азгл еж дан и те м а ­
териали, с няколко изключения, не д ав а възмож ност за п рец изи ра­
нето на д ати ровката им. Поради тази причина те се поставят най-
общо в периода I—IV век. По-точно дати ран е ще може да се постиг­
не, когато започне проучването на некрополнте на Никополис ад
Исгрум и на селищ ата и вилите от градската му територия. Все пак
по аналогия със снгурно датирани идентични предмети, открити на
територията на Д с л н а М изия или в съседните провинции, се опнтва-

117
ме да дадем една относително точна д а т н р о в к а на повечето от м а те­
риалите, разгледани тук.
Б р оят на инструментите, обект на това и зсл ед в ан е, е м а л ъ к и то­
ва затру д н ява д онякъде типологизацнята им.
Групата на скалпелнте (лат. culler, s c a lp e r) е п редставен а от
едни екземпляр (к атал ож е н № 1). Ф о рм ата му е конвенционална
н в нея ням а промяна до днес. Върху тн л н а та част на д р ъ ж к а т а му
има ж елезни окиси, което показва, че е и м ал а ж е л е зен у д ъ л ж и тел .
Най-многобройна е групата на сондите (s p c cilltim ). О т своя с т р а ­
на тя се дели на три подгрупи:
1. Сонди шпатули (sp ath om ela) (кат. N° 2 —5). Х арактерното
при тях е, че единият край е оформен като л о п а т к а с ромбовндна,
елипсовидна или трн ъгъл н а форма. Д р у г и я т к рай з а в ъ р ш в а с ел и п ­
совидно топче. Тялото на д р ъ ж к а т а се о ф о р м я по н ай -разн оо б р азн и
начини — цилиндрнчно, често украсено с релеф ни п р ъстен ч ета, по­
някога извито спираловидно. И зр а б о т в ат се к а к т о от бронз, т а к а и
от ж елязо. Най-вероятно са били използвани за л ечен ие чрез и зг а ­
ряне с н а ж е ж а в а н е на инструмента5.
2. Сондн-лъжнчки (cyathiscom cla) (кат. № 6, 7). П р е дстав ен и са
с два екзем пляра. Ш ирокият край е оформен ка то и з д ъ л ж е н а л ъ ­
ж и чка. Д ругият з а в ъ р ш в а с елипсовидно топче. Н а единия о т е к з е м ­
плярите д р ъ ж к а т а е украсена с релефни пръстенчета. И зп о л з в а н и са
при смесването на прахове, грнготвянето на м ехлем и и и з в а ж д а н е ­
то на различни субстанции от флакони6.
3. Сонди за уши (specillum o riculariu m , a u r is c a lp iu m ) (кат. №
8 —12). Единият им край е оформен като м а л к а к р ъ г л а п ла сти н а с
д иам етъ р не повече от 5 мм, която е под ъ г ъ л с п р ям о оста на д р ъ ж ­
ката. Д р у г и я т край е заострен. Д р ъ ж к а т а е ц н л и н др н чн а. П он якога
едната й половина е одебеленз, за да се з а х в а щ а по-удобно, и е ук­
расена с релефни пръстенчета. Тази подгрупа инструменти са се п ол­
ивали за почистване на уши. Погреш но е мнението, че са служ ели
при зъболекарски прегледи7. Забл уж д ен и ето се д ъ л ж и на п р ил и кат а
по форм а със съвременното зъб олекарско о г л ед ал ц е.
При два от екземплярите липсва тази част о т тял ото , която х а ­
рактери зира съответния тип. Това не ни п о з в о л я в а д а ги включим
към някоя от описаните подгрупи. Н а з о в а н и са н ай -об щ о сонди
(speciUum) (кат. X? 13, 14).
При групата на пинсетнте (volsella) (кат. № 15, 16) съ щ ествува
голямо разнообразие, но представените два е к з е м п л я р а са почти е д ­
нотипни. Описанието на ф орм ата им е излншно, тъй ка то през веко­
вете не е претърпяла изменение.
Групата на щипните е представена с един почти н а п ъ л н о з а п а ­
зен екземпляр (кат. No 17). Д вете рам ена са с в ъ р з а н и ш арнн рн о. У к­
расени са с релефни пръстенчета.
Л ъ ж и ч ки те от кост (кат. № 18—23) са и зп о л зв ан и при п ригот­
вянето на смеси от прахообразни съставки. Естествено, н а м и р а л и са
и много по-широко приложение. Но специф ичната ф о р м а на една от
лъж и ч ки те (кат. № 2 1 ) показпа> че тя е била и з п о л зв а н а и зк л ю ч и т ел ­
но при приготвянето на лекарства.
Античните ф ар м ац ев ти използват р азн о о б р азн и по своето п ред­
назначение пособия. Н якои от тях с л у ж а т при п р иготвян ето на л е ­
карства и мехлеми, а други при съхранението им.
Твърдите вещества са стриванн8 в м рам орни с ъ д ч е т а ( m o rta r iu m )

148
(кат. № 2 4 —31) с ч у к а л о (pistulum) (кат. № 32) от същия материал.
М о р т а р и и т е са ср а вн и тел н о малки и леки, с полусферична форм а и
обикновен о с четири д р ъ ж к и , като понякога ед н ата е оформена к а ­
то улей. Ч у к а л о т о и м а Г-образна форма.
П р и п р и го тв ян ето н а мехлеми са използвани плочки от шифер,
м р а м о р или д р у г в и д кам ъ к. Ф ормата им е трапецовидна. Често в ъ р ­
ху д в е те основи л и ч а т следи от п родъ лж и тел н а употреба. Р а з г л е ж ­
д а н а т а ту к плоч ка (кат. № 33) е частично зап азен а.
Р а з н о о б р а з н и т е ф л ак они , балсам арии, пиксидн и др. са сл у ж и ­
ли з а с ъ х р а н я в а н е на лекарства и мехлеми. О т г р ад ск ата терито­
рия иа Н н к о п о л н с п ро изх ож дат д ва ф л ак о н а (кат. № 3 4 , 35), конто
и м а т р а з л и ч н а ф о р м а и големина и са направени от синьо стъкло.
С ъ с сигурност м о ж е д а се твърди, съдейки по многобройните
п а р а л е л и , че л еч и те л и те ползват наред с другите пособия и р а з ­
н о образни глинени съдове. Тяхната универсална функционалност не
п о зв о л я в а те д а б ъ д а т точно фиксирани. Това се отнася и з а о ткр и ­
ван ите игли, ф уркети, метални съдове, касетки.
О п и сан и ето на ф о р м а т а , м атериала, о т който са изработени,
разм ер и те, м естон ахож д ен и ето, инвентарният номер и д ати ровк ата
на инструм ен ти те и пособията са ‘дадени в сл ед ващ и я по-долу к а ­
талог.

КАТАЛОГ
1. С к а л п е л (c u lte p , s c a lp e r), бронз. Д р ъ ж к а т а е с полигонално
сечение и з а в ъ р ш в а с пет зъба. Д ъ л ж . 10,2 см. М естонахождение —
неизвестно. Инв. № 2359А. Д атн ровк а III в.9 Табл. 1/1.
2. С о н д а - ш п а т у л а (s p a th o m e la ), бронз. Ш п а ту л а та е с листовнд-
на ф о р м а . Д ъ л ж . 16,4 см. Бутово. Инв. № 1226А. Д а т . I l l —IV в.10
Т аб л . 1/2.
3. С о н д а - ш п а т у л а (sp a th o m e la ), желязо. Ш п атул ата е с ромбо-
в и д н а ф о р м а . Д ъ л ж . 21,3 см. Павликени. Инв. № 2360А. Д а т . I I —
III в. Т а б л . 1/3.
4. С о н д а -ш п а т у л а (s p a th o m e la ), ж елязо. Ш п атул ата е с елипсо­
видна ф о р м а . Л и п с в а част от топчето. Д ъ л ж . 16,3 см. Бутово. Инв.
№ 1305А. Д а т . II—III в. Т аб л . 1/4.
5. С о н д а -ш п а т у л а (s p a th o m e la ), бронз. Ш п а ту л ата е с трнъгълна
ф о р м а , д р ъ ж к а т а е спираловндно усукана, липсва ти л н а та част.
Д ъ л ж . 9,6 см. М естонахож дението е неизвестно. Инв X? 2363А. Д ат.
II в.“ . Т а б л . 1/5.
6. С о н д а - л ъ ж и ч к а (cyath isc o m ela), бронз. Л ъ ж и ч к а т а има форм а
на ели п са. Д р ъ ж к а т а е с различна дебелина в двете си части и е
у к р а сен а с релеф ни пръстенчета. Д ъ л ж . 14,1 см. М естонахож дение­
то е неизвестно. Инв. № 2358А. Д а т . I—III в.12 Табл. 11/1.
7. С о н д а - л ъ ж и ч к а (c y ath isc o m ela), бронз. Л ъ ж и ч к а т а има ром-
бовндна ф о р м а . Д ъ л ж . 20,6 см. Никополис ад Иструм. Инв. № 1651 А.
Т аб л . 11/2.
8. С онда за уш и (specillum oricularium , a u r is c a lp iu m ), бронз.
Д р ъ ж к а т а в с р е д а т а е одебелена. Д ъ л ж . 12,2 см. Павликени. Инв.
№ 2356А. Д а т . III в .13 Т аб л . III/1.
9. С онда, ка т о N ь 8, сребро. В одебелената част има дупчица.

149
Д ъ л ж . 11,1 см. Никополис ад Иструм. Пол. инв. Jvfe 180ЮП. Д ат.
111 в. Табл. 111/2.
10. Сонда за уши (specillum o ricu larium , au risc alp iu m ), мед.
Л и п сва тил ната заострена част. Д ъ л ж . 5,8 см. Местонахождението е
неизвестно. Инв. „Nе 2769А. Д а т . Ill в. Габл. 111/3.
11. Сонди, като Л« 10, два броя, мед. Тилните им части са з а ­
острени. Д ъ л ж 8,0 и 7,5 см. Никополис ад Иструм. Инв. № 1662А.
Т абл. I I 1/4, 5.
12. Сонда, като № 10, мод. Л и псва тилната част. Д ъ л ж . 8,2 см.
Никополис а д Иструм. Инв. № 2958А. Д а т . III в. Табл. I I 1/6.
13. Сонда (specillu m ), мед. Л и псва широката част. Д р ъ ж к а т а
е украсена с релефни пръстени. Д ъ л ж . 12,6 см. Павликени. Инв. №
2357А. Табл. И/З.
14. Сонда, като № 13, мед. Д ъ л ж . 6,2 см. М естонахождението е
неизвестно. Инв. N® 2362А. Табл. 11/4.
15. Пинсета (v olsella), ж елязо. В тилната и част е зап азе н а
х ал ка с д и ам етъ р 1,7 см. Д ъ л ж . 7,9 см, шир. 0,5 см. Никополис ад
Иструм. Инв. № 1663А. Д а т . I l l —IV в.н Табл. IV/2.
16. Пинсета (volsella), бронз. З а х в а щ а щ и т е краищ а са оширени.
Д ъ л ж . 6,2 см Никополис ад Иструм. Инв. № 1681А. Д ат. III в.
Табл. IV/3.
17. Щипци, бронз. Л и п сва з а х в а щ а щ а т а част на едното рам о и
част от другото. Украсени са с насечки и релефни пръстенчета. Д ъ л ж .
20,8 см. Никополис ад Иструм. Пол. инв. № 61ЮП. Д а т . III в.15
Табл. IV/4.
18. Л ъ ж и ч к а , кост. Елипсовидна ш ирока част. П л оската, з а о с т ­
рена в края д р ъ ж к а е украсена с врязани кръгчета. Д ъ л ж . 12,8
см. Прнсово. Инв. № 421 А. Д ат. III в. Табл. V/1.
19. Л ъ ж и ч к а , кост. Л ипсва част от д р ъ ж к а т а . Д ъ л ж . 7,0 см.
М естонахождението е неизвестно. Инв. № 2565А. Д а т . III в. Таб л .
V/2.
20. Л ъ ж и ч к а , като № 19, кост. Л и п сва част от д р ъ ж к а т а . Д ъ л ж .
4,0 см. Бутово. Инв. Д1? 1283А. Д а т . II в. Табл, V/3.
21. Л ъ ж и ч к а , кост. Л и псва част от д р ъ ж к а та . Д р ъ ж к а т а е като
допирателна към широката кръгла част. Д ъ л ж . 6,4 см. Никополис
а д Иструм. Инв. X? 1655А. Д ат. III в. Табл. V/4.
22. Л ъ ж и ч к а, като № 19, кост. Л и псва д р ъ ж к а та . Д ъ л ж . 2,9 см.
Никополис ад Иструм. Инв. .Ne 47ММ. Д а т . III в. Табл. V/5.
23. Л ъ ж и ч к а , като № 19. кост. Л и псва част от д р ъ ж к а т а , а по
з ап азе н а та част има врязани пръстенчета. Д ъ л ж . 5,5 см. Никополис
ад Иструм. Инв. № 2785А. Д а т . II в.16 Табл. V/6.
24. М ортарий (m o rta r iu m ) , мрамор. Има форма на плитка чиния,
с ниско столче и четири д ръж ки. Д и а м . устие 13,3 см, на дъно 8,7
см. вие. 4,6 см. М естонахождението е неизвестно. Инв. № 1790А.
Д ат. II в.17 Табл. VI/I.
25. М ортарий, като № 24, мрамор. Д иам . устие 9,9 см. вие. 3,8
см. Никополис ад Иструм. Инв. № 1795А. Д а т . II в.
26. М ортарий, като № 24, мрамор. З а п а зен частично. Д и а м . у с­
тие 21,8 см, дъно 11,5 см, вие. 5,0 см. Никополис ад Иструм. Инв.
№ 1793А. Д а т . III в.
27. М ортарий, като № 24, мрамор. З а п а зен частично. Вие. 8.0 см.
Никополис ад Иструм. Инв. № 1794А. Д ат. III в.
28. М ортарий, като № 24. З а п а зе н а 1/2 част. Едната от д р ъ ж к н -

150
те - уленче. Вие. 6,0 см. Ннкополнс ад Иструм. Инв. № 1817À.
Д а т . Ill в.
29. Мортарий, като № 24. З а п а зе н а е част от устието с улейче.
Р а з м . 7,0x6,0 см. Павликени. Инв. № 1792А. Д а т . III в.
30. М ортарий, като № 24. З а п а зе н а 1/3 част с д р ъ ж к а. Д иам. на
д ъ н о 14,7 см, вие. 9,7 см. Първомайцн. Инв. № 156А. Д а т . IV в.
31. Мортарий, като № 24. З а п а з е н а 1/2 част с две д ръж ки. Д иам.
устие 9,6 см, вие. 3,6 см. Ннкополнс ад Иструм. Инв. № 1795А. Д ат.
И - I l l в.
32. Ч ук ал о (p is tu lu m ), мрамор. И м а Г -образна форма. Д ъ л ж .
9,7 см, шир. иа д р ъ ж к а т а 6,0 см, шир. на р аб отн ата част 4,0 см. Н и ­
копол ис ад Иструм. Инв. № 2792А. Д а т . IV в.18 Табл. V I/2 .
33. П лочка за приготвяне на мехлем, тъмнозелен шифер. Има
трап ец овидн а форма. Частично зап азена. Р азм . 5,4x5,4 см, деб. 0,8
см. Павликени. Инв. Ns 2959А. Д а т . I l l —IV в.19 Табл. V1/3.
34. Ф лакон, синьо стъкло Цилиндрнчна форма. Д и а м . 1,2 см,
вие. 2,0 см. Бутово. Инв. № 1423А. Д а т . III в. Табл. VI/4.
35. Ф лакон, синьо стъкло. Повреден при вторично опалване.
Д о л н а т а част е конусовидна, горната — цилнндрична. Д иам . 2,8 см,
вие. 3,5 см. Местонахождението е неизвестно. Инв. X? 91А. Табл.
VI/5.

Б Е Л Е Ж К И

1 Г е р о в . Б. Р о м а н и зм ъ т м еж д у Д у н а в а и Б а л к а н а о т Х адрнаи д о К о н ­
с тан тн и В ели ки. ГСУ Ф Ф X L V II, 1950/51— 52, с. 105 и сл.; С еверн ата грани ца на
п рови н ц и я Т р ак и я. И А И , V II, 1950, с. 19 и сл.
2 В е л к о в, В. Н ови дан н и за тер и то р и ята на Н н коп олнс а д И струм и за
с ев е р н ат а гран и ц а на провин ция Т ракия през II век. А рхеологи я, 1986, кн. 2, c.j
2 4 -2 8 .
3 В а с и л е в , В л . М едицината в д р е в н а Т р ак и я. С. 1975.
4 I G В R. II. N o. 687.
5 R u p r e c h t s b e r g e r , E . R öm erzeit in L inz — B ild d o k u m e n ta tio n . L in z er Ar*
c h ä o lo g isc h e F o rs c h u n g e n , II, 1982, p. 152.
6 Тончева, Г. Г робни находки от О десос. И В А Д , X II, 1961, с. 34 н сл.;
А н г е л о в , А. Гробни н ах о д ки от за п а д н и я некропол на М арц н ан оп ол. И Н М В ,
2 1 (3 6 ) , 1985. с. 56.
7 Л ю б е н о в а , В. С ели щ ето от р и м ската н ран н о в н за н ти й с к ата епоха. В:
П ерн и к, I. 1981, с. 189.
8 Горбанов. П. К ам енни съдове от Х и саря, П л овди вско. А рхеология. 1964,
кн. 2. с. 66.
9 К 0 n z I. E. M e d izin isc h e In stru m e n te a u s S e p u lk ra lfu n d e n d e r rö m isch en Kaiser*
r e it. B onn. 1983. p. 45. Abb. 1 6 /1 9 -2 1 .
10 D u m i t r c ç c u . S. O tru sa de in sru m e n te m ed ic ale (c h iru rg ic a le ) ro m a n e
d e sc o p e ritâ la A lba Iu lia . A pulum . XXI. 1983, p. 112, fig. 2.; K ü n z I. E. op. cit.,
A bb. 69/1.
11 B u c o v a l â . M. A te stà ri a rh eo lo g ice a le p ra c tic ilo r m ed ic ale in D o b ro g e a,
P o n tic a . X. p. 94. fig . 7.
, 2 P r o t a s e . D. M o rm in te din epoca ro m a n â la T o ld a l (ju d . M u re ? ). M a risia ,
V II. 1977. p. 87. pi. L I/3.; K ü n z I. E. op. cit.. Abb. 68/8. 69/2. 83/6.
13 K ü n z l , E., op. cit.. Abb. 16/30—35, 18/11. 79, 97/5; Л ю б е н о в а , В., цнт. съч.,

151
t\ 189, обр. 131.; G r e d I. Z. R im ski m ed ic in sk i in stru m e n t! iz H rv a tsk e 1. V jesm k
a rh eo lo sk o g m u z e ja u Z a g re b u . XV. s. 179, 180, ta b la 2/4. 3/4; B u c o v a l a . M op.
»it.. p. 95. fig. 1 1.
*« G r e g l . Z.. op. cit.. s. 181— 182. ta b la 7/4.
K ü n z I, E.. op. cit., p. 74. 75.. Abb. 50/15. IG.
16 B u c o v a l a . M.. op. cit., p. 95. fig. 13.
17 С о к о л о в с к а . B. H o e n ja а р х ео л о ш ка и ско п аван ь а у Д с м и р Капн]м.
С т ар и и ар . X X IV — XXV. 1973— 1974. с. 185. T. 1V/3.
1» П ак т а м . с. 185, T. 1V/4 ; G r e g l . Z.. op. c it. II. V je sn ik . XVI -X V II. ta b la 2/4.
K ü n z I. E., op. cit.. Abb. 43/1. 49/2. 84. 8 5/12. 90/3.. G r e g l . Z.. op. cit.. p 178.
ta b la 2 /1 —3; К у з м а н о в . Г. К ъсноантичен н ек роп ол в С ан д ан ски . А рхеологи я. 1978,
I. с. 17, обр. 8.

M EDIC AL AND P H A R M A C E U T IC A L E Q U IP M E N T AND

IN S T R U M E N T S FRO M N I C O P O L I S AD ISTRUM
AND P E R T A IN IN G TF.RRITOPY

Ivan Ts ar ov

(resume)

The paper is a survey of medical in s tru m e n ts and equipm ent. An

attem pt is m ade to a r r a n g e them ac co rd in g to types. The scarce diversi­
ty of findings does not allow for precise typological classification. N e­
vertheless an initial classification of the archeological m ateria l would
be of help in a th orou gh research in the histo ry of medicine on th e B u l­
g a r ia n land s in R om an times. The m a teria l is com pletely c a ta lo g u e d
and an appendix with en u m erated illu stra tio n s is attached.

152
 Известия на И сторическия музей В елико Т ъ р н о в о V I 1/1992
B u lle tin m uzeuni ol history V eliko T urnovo V11/1992

ТЕРАКО ТОВ И СТАТУЕТКИ НА АФ Р О Д И ТА

ОТ К Е Р А М И Ч Н И Я Ц Е Н Т Ъ Р В ЬУТОВО ( Д О Л Н А М И З И Я )

СО Н Я С У Л Т О В А

К ерам ичн ият център в Ьутрво, който е същ ествувал от средата

на 1! в. до средата иа IV в., е най-големият по територия и производ­
ство о т разкритите досега комплекси на територията на Ннкополнс
ад Иструм. Той е известен с многообразно производство.1 В аж н о м я ­
сто в него за е м а теракотовата пластика. Нейното н ач ал о се отнася
в първите десетилетия на 111 в. и св ъ р ш ва в н ачалото на IV в.2 М о­
делирани са статуетки па божества, бюстове на войници и детски
играчки.
П редм ет на предлож ената публикация са няколко фигурки на
Афродита, открити при археологически разкопки в Бутово, проведе
ни от Б. Султов. Конкретният археологически м атер и ал показва, че
най-разпространени са теракотите на Афродита, чийто скулптурни
изображ ен и я са много популярни от IV в. пр. н. е.3
О б р а з ъ т на Афродита бързо се възприема и в терако тов ата п л а с­
тика. Той за е м а първо място сред изделията на коропластите от ре­
дица елинистическн ателиета1*, като трад и ци ята п р о д ъ л ж а в а и през
римската епоха. Античните майстори са моделирали статуетки, тр е­
тиращ и различни страни на култа на Афродита. Е дна голяма част
от тях са копня на монументалното изкуство, а друга наред с него­
вото въздействие носи характеристиката на локал н и те ателиета. По
този начин са създадени множество разнообразни типове на А ф р о­
дита.
В публикацията представяме четири статуетки — три цели и
една г л ав а на статуетка. Те са п о драж ан и е на творбите на Прак-
сител, но нито една от тях не се яв яв а точно копие на известни и з­
об р аж ен и я. Н алице е съчетание на части и елементи от отделни ти ­
пове образи на Афродита, т. и. disiecta m em bra разпространена през
ри м ската епоха. Всяка една ст статуетките е със свои инди ви дуал­
ни черти. По този начин нашите теракоти имат своя собствена х а ­
рактеристика, о тл и чав ащ а я от произведенията на останалите а т е ­
лиета.
При п ъ р в а т а фигура долната част имитира тази на А фроди­
та Анадиомене. Основание за това ни д ав а м анти ята на богинята.
Тя е предадена стилизирано, но намира п аралел с римски скулптурни
копня, конто трети рат мантията по този начин.5 Ж е с т ъ т на л я в ата

153
ръка (запазени са следи от к и т к а т а на р ъ к а т а , з а к р и в а щ а ср а м н ата
част на тялото) напомня з а А ф р о д и та о т Киидос.® В предаването
на ж еста се наблю дава известен п ри м и ти в и зъ м . К и т к а т а е п редста­
вена сумарно, а рък ата е н ен о р м ал н о и з д ъ л ж е н а . Т я л о то е модели­
рано добре със сполучливо п о д ч ертан а и зви вка. С ъ с своите качест­
ва теракотата п редставлява н ай -х у б а в и я т е к зе м п л я р от теракотовите
изображ ения на Афродита в к о л е к ц и я т а и стон н ай -б л и зо д о кл ас и ­
ческите образци (обр. 1).
В т о р а т а статуетка е п одобна на го р ео п и сан ата , но се н аб лю ­
д а в а т нови елементи. М ан ти ята, ко я то о б г р ъ щ а ниско д о л н а т а част
на к р а к ат а , е третирана по д р у г н ач и н и с това я о т д а л е ч а в а от
прототипа. Интерес п р ед став л яв а д я с н а т а р ъ к а. С поред за п а з е н а т а
част считаме, че тя е д ъ р ж а л а я б ъ л к а . Т о в а е х а р а к т е р н о за А ф ­
родита от Кос7, друга творба от П р а к с н т е л . Д о п у с к а м е , че и при
п ър вата статуетка д ясн ата р ъ к а е б и л а в съ щ ото полож ение. Т я л о ­
то на богинята е тромаво, с л е к а и зв и в к а, с р а зш и р е н хан ш , а г ъ р ­
дите са предадени само с и зп ъ к н ал и з ъ р н а . В ър ху р ам ен ете е з а п а ­
зен а част от панделка, подобна н а т а зи от обр. 3. П р е д п о л а г а м е , че
гл ав ата е била подобна на т а з и ка т о об р. 3. В с т а т у е т к а т а н а б л ю д а ­
вам е смесица от чертите на три типа о б р а з и на А ф р о д и та — А фро­
дита Анадиомене, Афродита от К нндос и А ф р од и та от Кос, но пре­
дадени не твърде прецизно, по рад и което с т а т у е т к а т а е посредстве­
на в художествено отношение (обр. 2).
Т р е т а т а статуетка е н ай -и нтер есн а. П р а в и вп ечатлен и е нач и ­
нът, по който е представена богин ята. Н а л и ц е са ел ем ен ти от поз­
нати типове изображ ения на А ф р о д и т а в съ ч ет а н и е с в и ж д а н и я т а на
местния майстор. Богинята е с м е л о м н а ф р и з у р а . Л я в а т а р ъ к а (е
гурн. Тялото е с тънка та л и я , х а р а к т е р н о з а богин ята, а при опита
поставена на корема със съ щ и я ж е с т к а к т о при оп и сан и те вече фи-
да се подчертае извивката се е п олуч и ло и з к р и в я в а н е на ф и гурата.
Богинята е претрупана с у кр а ш ен и я. О т особен а в а ж н о с т з а нас е
кръглият медалион. Подобен се с р е щ а и в ъ р х у д ру ги т ер а к о ти на
Афродита. Някои автори считат, че то в а е типично за източните б о­
гини и ги причисляват към източните б о ж е с т в а 8. Ц я л а т а теракота
се отличава с примитивизъм, което се н а б л ю д а в а и в и зр аб о тк ата ,
и в третирането на об р аза. Т о в а е о собен о п од ч ер та н о в лицето, кое­
то е с варваризиранн черти и н еп ро порц и онал но. Т ази т е р а к о т а е
най-оригнналното хрумване на м а й с т о р а в с ъ з д а в а н е о б р а з а на А ф ­
родита и се среща сам о в Б утов о (обр. 3 ).
Ч е т в ъ р т и я т ек зем п л яр о т к о л е к ц и я т а е г л а в а на статуетка
на Афродита, създаден от П р а к с н т е л 9 и и звъ н ре д н о популярен в м о­
нументалното изкуство, б р о н зо в а та и т е р а к о т о в а т а пласти ка. Б л и з ­
ки п арал ел и до наш ия ек зем п л яр са т е р а к о т и т е о т М и р м е к и й 10 К е п 11
и др. Г л ав ата е изработена в износени к а л ъ п и , което е попречило
о б р азъ т да се предаде добре. К а т о ц я л о той носи б ел ези т е на своя
прототип. Чертите обаче са пр ед ад ен и посредствено, което е л и ш и ­
ло о б раза от характерното за него спокойствие, неж ност и замие-
леност. Ф ризурата на А ф родита е м е л о м н а , но не н ап ъ л н о , тъй к а ­
то л ип сват ивиците на кока о т зад . Б о г и н я т а е с д и а д е м а стефанос,
третирана обобщено (обр. 4).
К олекцията не е голяма и р а з н о о б р а з н а по сю ж ети . П редставен
е един и същи образ на А ф род и та, но тр ет и р а н по р азл и ч е н начин
при всяка една статуетка. В общ и линии м е ст н и я т м ай сто р се е при­

154
д ъ р ж а л к ъ м к л а с и ч ес к и те об р азц и . З а прототипи са използувани
п роизведения на П р а к си тел . Т ова се чувствува в цялостното преда­
ване н а ф и г у р а т а , п о зата, жестовете, мантията. Успоредно с това
н а б л ю д а в а м е някои моменти, присъщ и само на наш ите фигури. При
оф орм янетЬ иа отд ел н и те статуетки с е смесват чертите на няколко
и зо б р а ж ен и я . К ъм п о зн ати те об р азц и се прибавят и нови елементи,
к а к ъ в т о е с л у ч а я т с т р е т а т а ф и гу ра, където н а б л ю д ав ам е известни
белези, х а р а к т е р н и з а източните богини. С амото трети ран е на изоб­
р а ж е н и я т а е интересно. Те са предадени примнтнвно и наивно, н а ­
лице е и звестн а л н н еарн ост. Отделни обемни форми са изобразени
чрез в р я зв а н е , а о т д р у г а стран а, детайлите иа лицето и украш ен и я­
та са п одчертани чрез прилепени релефни елементи. З а б е л я з в а се
н еп р опор ц н онал ност м ^ж д у отделните части на лицето и тялото.
Всичко то в а п р и д а в а на тези теракотовн и зображ ен и я индивиду-
ал н а х а р а к т е р и с т и к а , к о я т о се яв яв а като зап азе н а м арка на цен­
т ъ р а , в конто с а произведени.

КАТАЛОГ

1. Инв. № 1052 А/ТОМ . Б о г и н я та е права, спокойна, в цял

ръст. Т я л о т о е нзвнто, ка то то ва е подчертано особено в зад н ата
част. Т е ж е с т т а му п а д а в ъ р х у л еви я крак, д о като десният, леко
свит в коляното, е облекчен. З а п а з е н а е горната част на ръцете н,
следи от к и т к а т а на л я в а т а р ъ к а , з а к р и в а щ а сра м н ата част на т я ­
лото. М а н т и я т а о б г р ъ щ а д о л н а т а част на к р а к а т а , като леко се
свлича н ад о лу . Г ън ки те с а п редадени чрез релеф ни успоредни л и ­
нии, а в ъ з е л ъ т с пластичен кръ г. Г л а в а т а е отчупена. Ф игурката е
стояла на п о став ка, която ли п сва. Р еставр и р ан а. Б е ж о в о к а ф я в а гли-
« 0. ка ф яв о -ч ер в еи л а к в. 10,2 см, ш 4.5 см, д. 3,6 см (обр. 1).
2. Инв. № 665 А/ТОМ . П од об иа н а гореописаната. Тромаво т я ­
ло, л ек о нзвнто. Р ъ ц е т е с а неестествено издълж ени. О т л я в а т а р ъ ­
ка е з а п а з е н а с а м о к и тк а та , тр ети р ан а сумарно, и част от д ясн ата
ръка, ко я то е б и л а п р о тегн ата напред. От гърдите са запазени само
енлно и зп ъ к н а л и т е з ъ р н а . С в л и ч а щ а т а се мантия обгръщ а ниско
д олн ата ч аст на к р а к а т а . Г ънките и с а предадени с напречни р ел еф ­
ни линии, а в ъ з е л ъ т с пластичен кръг. Ш ията .на богинята е у к р а ­
сена с к р ъ г ъ л м едалн он . В ър ху едното й рам о е за п а з е н а част от
п ан д е л к а, п одобна на обр. 3. Р ест а вр и р ан а. Л и п сва поставката. Бе-
ж о о в о к а ф я в а гл ин а, следи о т червен л а к , в. 10,5 см, ш. 4,7 см, д. 2,7
см (обр. 2).
3. Инв. № 532 А/ТОМ. Б оги нята е права, в цял ръст. Г л авата
е с р а в н и тел н о го л я м а , с къ са шия. Л и цето е с черти, предадени
тв ъ р д е в а р в а р н з и р а н о с диспропорции между отделните части. Р е ­
леф но са о ч ер тан и очите и гъстите веж ди. Устните са врязани. Н о ­
сът и б р а д и ч к а т а са и зд ъ л ж е н и . Ф р и зу р ата н а богинята е меломна,
но без предна част. Д и а д е м а т а е с н азъ б ен а горна част и резки но
нея и з а в ъ р ш в а с п ан д е л к а , п а д а щ а върху раменете. Л я в а т а ръка е
сгъ н а та и п о став ен а на к о р е м а с жест, подобен на предходните с т а ­
туетки. Т а л и я т а е п о д ч ер та н а , а при опит да се предаде извивка
на т я л о т о се е получило и зк р и в я в ан е на ц ял ата фигура. О т гърд и ­

155
те са изобразени само снлно и зпъкналите зърн а. Богинята е пре­
трупана с украшения, изобразени стилизирано. Върху ш ията висят
кръ гъ л медалион и огърлица, а рък ата е с д ве грипни ед н ата при
китката, а д р у г ата над л а к ъ т я . Т ерако тата е изработена н а рък а
грубо с много грапавини. Д опълн и телн о са били прилепени р е л е ф ­
ните очи, веждите, д и а д е м а т а и украш ен и ята. Отчупена е д я с н а т а
ръка и д о лн ата половина на тялото. Б еж о во к аф я вг глина, липсва
лаково покритие, в. 9,2 см, ш. Ъ см, д. 3,2 см (обр. 3).
4. Инв. № 632 А/ТОМ. Глава от статуетка. Г лавата е л ек о н а
клонена надясно, лицето е с нежен овал и сравнително меко о ч ер ­
тани форми. Очите са удълж ени, като към краищ ата се свиват. Н о ­
сът е правилен, устните малки и сочни, б радичката е овална. З а п а ­
зена е част от шията. П рическата е меломна, представена с р е л е ф ­
ни радиални линии върху челото. К окът е третиран сумарно. Боги
нята е с диадем а стефанос, леко отчупена. Г л ав ата е и зр аб отен а в
износени калъпи. Б еж о в о к аф я в а глина, липсва лаково покритие, в.
5,1 см, ш. 4,3 см, д. 2,8 см (обр. 4).

БЕЛЕЖ КИ

* S u l t o w В. C e ram ic p ro d u c tio n on the T e rrito ry of N icopolis a d Istru m . ( 2 -n d —

4 th C e n tu ry ). T e rra A n tiq u a B a lc a n ic a I, S ofia. 1985. p. 25—30; Един за н а я тч и й с к и
ь е и т ъ р в Д о л н а М и зия. — А рхеол оги я, IV , 1962, 4, 30—34; Антични центрове з а про­
и зво д ств о н а х у д о ж ествен а, би това и строи телн а кер ам и ка Векове, V III, 7, 18— 19.
2 S u l t o v , В. C e ram ic p r o d u c ti o n ..., p. 93.
3 P i c a r d . Ch. La s c u lp tu re a n tiq u e , P a ris , 1926, p. 150 sqq.
4 Н а л н в к и н а , M. А. Т ер р а к о тм М и рм ек н я и Тирнтаки. — М а т е р и а л и и
исследования по ар хеол оги и С С С Р , № 25, М осква. 1952, Боспорскне го р о д а, II, с.
326; С и л г н т ь е в а, П . Ф. Т ер р а к о тм П ан тн кап ся. — А рхеология С С С Р , С А И ,
в и п у с к Г 1— 11. Т е р р а к о т о в н с с та ту зтк и , I II, П ан ти к ап ей , с. 11, с. 14.
5 B i e b e r , М. A n c ien t copies. C o n tru b u tio n s to th e H isto ry of G reek a n d R o m an
Art. C olum bia U n iv e rsity N ew York. N ew York U n iv e rsity P re ss, 1977, pi. 39, fig.
2 2 0 -2 2 4 .
6 R e i n a c h , S . R e p e rto ire d e la s ta tu ir e g re c q u e et rom aine. P a r is 1897, III,
p. 109, fig. 8.
1 Ibid II. p. 804, fig. 7.
* Д р е м с н з о в а , Ц в. и Г. Т о н ч е в а . Антични теракоти от Б ъ л г а р и я . C.,
1975, с. 71, обр. 95.
® R е i п а с h , S. O p. c it., p. 358.
■0 Н а л н в к и н а , M. A. Ц ит. с ъ ч ......... c. 336.
ч Н и к о л а е в а , 3 . Я. 'Г ер р ак о ти го р о д а Кеп. — А рхеология С С С Р , С А
в и п у с к Г I — 11, Т ер р а к о т о в и е с та ту зтк и , IV. П рн д он ье и Та.чанскнй п о л у о стр о в .
М осква, 1974, Т абл. 10, обр. 2.

156
 TERRACOTTA STA TU ES O F A P H R O D IT E FR O M T H E C ER A M IC
C EN TR E IN BOUTOVO

Sonya Soultova

(resume)

The p ap e r p re sen ts four s ta tu e s — three intact and a head only

from the fourth. They im itate the style of P rax iteles, however, none of
them is a com plete copy. P a rts and elem ents from vario us types of i m a ­
g e s of Aphrodite hav e been evidently com bined. Each of the statu es
s t a n d s out with its individual features. Thus the terraco tta b e a rs its own
ch a ra c te ristic s specific for this p a rtic u la r workshop.
The lower p a rt of the first statu e is an im itation of A phrodite Ana-
diom ene, while the g estu re of the left h a n d re m in d s one of Aphrodite
from Rnidos. The second s ta tu e is a m ixtu re of three typical im ages of
A phrodite — Aphrodite A nadiom ene, A phrodite from Knidos and A p h­
rodite from Knosos. Most intere stin g of all is the third s ta tu e — it com ­
b in es elem ents from w e l l - k n o w n typical im ag es of the G odess a n d at
the sam e time it p re sen ts the point of view and the conceptions of the
local m aster. It is the result of his most orig in al inspiration of the m a s ­
ter th a t led him into chiselling the im age of Aphrodite. The last exh i­
bit — only a head of Aphrodite is a m ediocre im itation of the classical
im ag e of the Godess. cre a te d bv P raxiteles.
T he e a rth e n w a re s ta tu e s of Aphrodite, found in Boutovo, contribute
to the bro ad ra n g e of terra c o tta im ages of the G odess in Lower Mizia.

157
.
 И звести я иа И сторическия м узей В елико Т ъ р н о в о V II/1992
B u lle tin m u zeu m of h isto ry V eliko T u rn o v o V I 1/1992

А Р Х Е О Л О Г И Ч Е С К О ПРОУ ЧВ АНЕ НА О БЕ К Т 12—C

НА ХЪЛМА Ц А Р Е В Е Ц ВЪВ В Е Л И К О Т Ъ Р Н О В О
(Предварително съобщ ение)

АТАНАС ПИСАРЕВ

В изпълнение на програмата за археологическо проучване на

средновековната столица Търново се проведоха разкопки на северо­
за п а д н и я склон на х ъл м а Ц а р ев ец на три ет а п а — от 1970 до
1978 г. Ц ел та на настоящ ата работа е д а изложи резултатите от тях.
О б ек т 12—С е разположен от север на юг покрай вътрешното л и ­
це на крепостната стена и гл ав н а та средновековна улица, водеща от
М а л к а т а порта за Л о б н а т а с к ал а, ю жно от о б е к т 13 и северно от
обект 11 с площ от около 960 кв. м. Обектът е част от зап ад н ия
склон на <хълма. който се спуска не т а к а стръмно и отвесно към
ск ал н и я венец, а постепенно се ош ирява на север към Л о б ната с к а ­
ла. По този начин между крепостната стена н улиц ата е оф орм ела
тер аса с ширина 25—30 м, върху която е извършено строителство
през различните епохи от живота на хълма. Конфигурацията на те­
рена не мож е Д а се ох арактери зи ра съвсем точно, тъй като е бил
и зползуван за депо на пръст от съседните обекти и неравностите му
са запълнени. Същевременно тук са складирани много камъни при
почистването на хълм а през 1921 —1922 г., а т а к а също и строител­
ни отпадъци от консервационните работи на крепостната стена през
1966 г.
Археологическите разкопки изчерпаха всички културни н асл о я ­
вания. Това позволи да се н ап равят наблюдения върху стратиграф-
ското р азп ол ож ен и е иа отделните културни н апластявания и с в ъ р ­
заните с тях останки от строителна дейност. О ткрити ят археологиче­
ски м атери ал в тези културни пластове (к ер ам и ка, монети, оръдия
на труда, останки от основи на град еж и) д а в а т възмож ност да се
установи една сравнителна хронология през различните епохи.
H а й-д о л и н я т п л а с т е св ързан с най-старите обитатели на
хъл м а — траките. В по-голямата сн част той оставаш е под основите
на сгради от по-късни епохи и затов а не бе изяснен цялостно. На
много места е нарушен от строеж ите през ранновнзантнйската епоха
(V -VII в.). Независимо от това м атериалите, характерни за т р а ­
кийската епоха, се откриваха повсеместно при проучването на о б ек­
та. К ултурният пласт е с дебелина от около 0,10—0,40 м и леж еш е

159
непосредствено върху с к а л а т а или върху стерилна ж ъ лта глина на
дълбочина от 2,50—5,40 м от повърхността в зависимост от х а р а к т е ­
ра на терена. В близост до крепостната стена н ап л астя ван и ята са
многократно по-дебели, отколкото в близост до улицата. О ткриват се
предимно фрагменти от керамични съдове, обработени на рък а и
грънчарско колело. О тнасят се към д в а та периода — раноожелезиня
и късножелезния. Р я з к а граница между тях няма. Освен местната
керам ика се откриха фрагменти от керамични съдове, произведени
в гръцките полисн, което д о к а з в а наличието на търговски връзки
с черноморските градове колонни.
От този период са открити яма и огнище. Я м ата е разполож ена
в северозап адната част на обекта. Тя е вкопана в скал ата и а д ъ л ­
бочина 0,70 м. По стените и основата и л и ч а т червени следи, което
показва, че тя е била предварително п одм азан а и е оп ал в ан а. И з ­
ползуване е за съ хр ан яв ан е на храни. В непосредствена близост се
откри глинена култова чаш ка, изработена на ръка (Обр. 1). В ъ з­
можно е тук да е б ил а изградена зем л я н ка и ям ата да е свъ р за н а
с нея.
В югонзточната страна на обекта с е откри огнище, оформено
почти върху ск ал ат а. То бе покрито с пласт от въглени и пепел. З а ­
падната му страна е унищ ожена при и зграж д ан ето на зид през ран-
ноовизантийската епоха
Въз основа на досегашните разкопки на хълм а Ц аревец се у ста­
нови, че тук в края на V и началото на V I в. възниква р а н н о в и-
з а н т и й с к а к р е п о с т . 1 При проучването на обект 12—С успяхме
да открием трасето на част от крепостната стена по протежение на
около 50 м. Не м о ж а х м е да установим ц я л ат а й дълж и на, тъй като
средновековната крепостна стена в по-голям ата си част л еж и върху
нея. В този сектор са открити основи на ранновизантийската порта.
Археологическите данни д ав ат възмож ост да се направи изводът, че
тя е била с една врата и вероятно е застопоряван а с хоризонтална
дървена греда2. П о рта та и стената са съ о б р а зен и с и зви вката на
скалния венец. Триметровата чупка на средновековната крепостна
стена е наложено о т същ ествуването на солидните основи на ран н о­
византийската порта.
В непосредствена близост до крепостната стена се разк риха ос­
новите на пр авоъгъл н а сграда с разм ери 12/9.60 м. Ю жно от нея
има отделен зид (обр. 2). По д ъ л гата си страна сградата е с ъ о б р а ­
зена с посоката на ранновизантийската крепостна стена. В о сн о в а­
та си зидовете са фундиранн дълбоко д о скална основа, която от
изток към зап ад ге спуска стъпаловилно към крепостната стена. Н е ­
равностите на терена са запълнени с редени камъни и върху тях са
изградени зиловете. Стъпаловидността на ск а л а та е н ак а р ал о строи ­
теля да разш ири и усили зап ад н и я зид па сг радата до 1.40 м. От
ю ж ната и северната страна зи дъ т е разруш ен при стпоителството на
средновековната стена и е зап азен в д ъ л ж и н а до Ю.50 м.
С т а д а т а е била с тпи вхола. Единият е от ю гозападната стпа-
на, като върху ю ж ния зил о оформена страница >с ширина 1.40 м.
Този вход е и зве ж д ал н ап раво на ал сятя. воцеща до портата. П а ­
с а ж ъ т между вхола и алеята о застл ан с одри плочести камъни.
Източният зид на сградата е с разк ри та дълж и на 13 м В ъв ви ­
сочина е запазен до 1.10 м. а в ширина I м М еж ду него и юж-

160
ння зид от в ътреш ната страна е изграден пиластър с размери 1/1 м.
И а разстояние 1,60 м северно от него, от в ътреш ната страна на з и ­
д а , е изграден втори 'пиластър със същите разм ери. М еж ду тях е
бил оформен вход, покрит също с едри плочести камъни. Вероятно
върху пнластрите е било изградено стълби щ е и п лощ ад ка за преми­
н ав ан е на горния етаж.
Третият вход е от североизточната ст р а н а на сгр а д а та, -там,
където д в а та зи да се свързват. Пространството пред входа е с р а з ­
мери 2^4 м и е покрито е плочести камъни. П рави впечатление, че
входовете са с различна ширина от ю ж ната страна 1,40 м, от из-
точната 1,60 м и от северната 2 м. Наличието на три входа говори
за обществения характер на сградата и необходимостта нейните оби­
тател и да и зл и зат бързо.
Р азр у ш е н и ята от сградата об р азу в ат пласт от груб материал,
предимно от камъни, тухли, керемиди и пръст. П л а с т ъ т не е горял,
което п оказва, че тя не е била о п о ж ар я ва н а . Стените са били из­
м азан и с ж ъ л т а глина, а след това с вар. С г р ад ата е била на два
е т а ж а , като м еж ду първия и втория е н ап р ав ен а изолация от ж ъ л ­
та глина. П од ът на първия етаж е от плочести камъни, а на вто­
рия — от квадратни тухли. Р азполож ението на сгр а д а та, нейните
разм ери и план, както и придобития от нея археологически материал
д а в а т основание да предположим, че е ж и л ищ е на военни, които ох­
ран яв ал и едно от уязвимите места на крепостта.
Ю ж ни ят зид на горната сграда п р о д ъ л ж ав а на изток още 6 м
и под прав ъгъл чупи на юг със з ап азе н а д ъ л ж и н а 26 м. Н а много
места е перфориран от по-късни строежи, а също так а и от мно­
гобройните погребения, извършени около църква № 18. З и д ъ т е ус­
пореден на крепостната стена и з а т в а р я пространство с ширина 13 м,
водещо от вътреш ността на хълма към портата. П о р а д и денивела-
цнята на терена от изток към зап ад и свличането на води и земни
маси зи дъ т е бил оширен на 1>20 м.
При проучването н а ранновизантийската сграда и пласта около
нея се откриха многобройни фрагменти от съдове, характерни за
д в а та типа керамика — битова (гърнета, чаши, похлупаци) и ам-
б а л а ж н а (различни по големина н ф ор м а а м ф о р а )3. След кер ам и ч ­
ните фрагменти но многобройност са стъклените. Ч аст от тях са про­
зрачни. някои с профилиран ръб, а останалите от стъклени съдове
(чаши, кани н в ази ). Стъклените чаши са почти еднотипни, фино
изработени, с много тънки стени и красиво оф ормена линия. Ф р а г ­
ментите от по-големите по разм ер стъклени съдове имат зап азена
у к р а са о т отвесни вълнообразни стъклени нишки, залепени вгьрху
вън ш н ата повърхност. Откритият м атериал показва еднотипност на
форми, което д а в а възможност да се предполага, че произхож дат от
един производствен център и са предмет на внос от Византия. Същото
се отнася и за някои типове амфори*, за производството нз които е
нзползувана суровина, с ъ д ъ р ж а щ а самороднн люспи злато.
При проучването на сградата бяха открити бронзова монета,
сечена при император Юстиниан (527—565 г.), и бронзова ф н була с
лнстовндна форма. Д о югоизточния вход беше намерена бронзова
гл ав а на лъв. При отливането му върху з ад и ата страна на главата
е оставен шип за набиване в дървен ата част на в р атата . Л ъ в ъ т е

11. И з в е с т и я , т . V II 161
изобразен много реалистично. От отворената му уста се показват
д ва зъба, а разреш ената го л ям а грива определя пола (обр. 3).
Границата между ранновизантнискня и с т а р о б ъ л г а р с к и я
к у л т у р е н п л а с т от IX—X в. не е рязко очертана. С ъщ ествува­
нето на следващ ия културен п ласт се д о к азв а от многобройния к е ­
рамичен материал. Д еб ел ин ата на наслоявани ята не могат да се
определят с точност поради това. че се в р язв ат в раниовизантийскня,
а в горната си част са нарушени от по-късно строително в м еш ател ­
ство.
В югоизточната част на обекта беше разкопана част от зе м л я н ­
ка със запазен източен зид с д ъ л ж и н а 1,20 м. Подовото ннво на
зем лян ката е било застлано с ф р агм ен тир ани тухли, характерни за
ранновизантийската епоха. Те са взети направо о т разруш енията на
по-ранната сграда. П ластът над подовото ннво бе наситен с (фраг­
менти от керамични съдове, характерни за д в а т а типа. При първия
се н аб лю д ав ат три различни мотива в у к р а сата : а) съдове с врязани
зигзагообразни линии, б) с вълнообразни линии и в) с редица от
точки, о бразуващ и зигзагообразни орнаменти.4 Съдове с последния
вид украса се откриват по малко на Ц а р е в е ц (обр. 4 и 4-а).
Вторият тип керамика е новопазарскн. Съдовете са с гладка
вътреш на и външна повърхност, сиви на ц вят и някои от тях са
украсени с наклонени пресичащи се и зл ъскани ивици, които о б р а ­
зу ват ромбоиди. Този тип керам ика е приготовлявана от много д о б ­
ре пречистена и о тл еж ал а глина за р азл и ка от първия тип, която
с ъ д ъ р ж а много силикати. В количествено отношение първият тип
керамика е била в по-голяма употреба от втория, което показва, че
производството и е било по-скъпо и е извърш вано в керамични р аб о ­
тилници д ал еко извън Търново.
К ъ м п е р и о д а X I—XII в. п р и н ад л еж а т основите на четири
сгради, разкрити на дълбочина 2,20 м от повърхността на терена.
Д вете от тях са в непосредствена близост д о средновековната кре­
постна стена и предшествуват нейното строителство. Това най-доб-
ре се доказва от факта, че са най-разруш енн там, където е п р о к а р а ­
но трасето на стената.
Едната сграда е двуделна с удълж ен правоъгълен план с посо­
ка с е в е р - ю г . В югозападния ъ гъ л на северното помещение се откри
глинен съд с две дръжки (обр. 5). Той е вкопан в пръстта и покрит
с^ тухла. О щ е при неговото поставяне едната о т д ръж ките е лип свала.
С ъдът е със заоблен търбух. плоско дъно и високо устие, украсено с
два врязани концентрични кръга. В него се откриха 5 медни монети:
от Исак II Ангел (1 1 8 5 -1 1 9 5 г.) - 2. Алекси II Комини (1 1 9 5 -1 2 0 5
г.) -- 2 и Тодор Л аскар н с (1204—1222 г.) — 1 брой. т. е. от края
на XII и първите десетилетия на XIII в., когато в обръщ ение във
възстановеното Второ българско царство били и византийски монети.
Монетите, както и крепостната стена са податкн, които д а в а т в ъ з ­
можност да допуснем, че р азкритата сграда не е по-ранна от с р е д а ­
та на XII в.
На 3 м южно от разделителния зид на с гр а д а та се откри огни­
ще с кръгла форма, покрито с пепел и въглени. Ю жно от о гн ищ е­
то бе разкопан канал с д ъ л ж и н а 4.80 м. изграден от изправени пло-
честн камъни. Той достига до яма. Пресича я и п р одъ лж ав а на з а ­
пад. като излиза извън крепостната стена. При почистването на я м а ­
та беше установено, че пръстта е наситена с едри и дребни к а м ъ ­

162
ни, животински н птичи кости и в малко количество керамични ф р а г ­
менти от съдове, характерни за XI—X 11 в. (обр. 6). Ма 0,50 м южно
от к а н а л а беше открито огнище с елипсовидна форма, покрито с
пласт от пепел и въглени. При неговото почистване беше намерена
силно патинирана медна монета и ам улет с пирамидална форма,
изработен от зеленикава скала. Върху едната страна на амулета
графично е представена човешка фигура в цял ръст, облечена в д ъ л ­
га дреха, г ол о глав а и с д ъ л га коса. З а д главата е издълбан н а д ­
пис „ Р А Б “ .
Ю ж но от сградата, бяха разкрити и незначителни части от з и ­
дове, които не могат да очертаят план на постройка. В непосредст­
вена' близост до тях беше разкопано огнище с кръгла форма, покрито
с пепел и въглени.
Н ай-добре е зап азен а сградата в югоизточната страна на обек­
та. Тя е двуделна с правоъгълен план и размери - д ъ л ж и н а 10,50 м,
на отделните помещения — 3,70/6 м и 2,60/4,50 м. По д ъ л гата си
страна е с н аправление с е в е р - ю г . От лицевата страна на сградата
е бил изграден ограден зид, който за тв ар я л малко дворно простран­
ство.
С градите от XI—X 11 в. са били разрушени най-вероятно по вре­
мето на цар Иван Асен IB (1218-1 241 r .), когато е изградена кре­
постната стена и са започнали интензивни строежи.
С равнително най-добре запазен е пластът от с т о л и ч н и я п е ­
риод X III—XIV в. Открити са основите на църква № 18, жилищ ни
сгради, намиращ и се южно от нея с дворно пространство между тях.
както и основи на сгради, разположени източно и северно от двор-
ната плочникова настилка в т. ч. и източно от апендата на ц ърквата
(обр. 7). О казва се, че църква 18 се явява център на сградите от
север и юг.
П о план църква № 18 е еднокорабна, едноапсидна с две г ал е­
рии от север и юг. Градена е от полуобработени камъни с калова
спойка. З а зап аден зид е нзползувана крепостната стена, а входът
й е бил изграден от ю ж н ата страна. Вътрешното лице на стените е
изм азано с хоросан, върху който са положени стенописите. З а вън-
шна украса на стените са използувани декоративни глазирани панич-
ки с кръгла ф ор м а и във вид на четирилистни детелини. В насипа
на ц ър кв ата и около нея се откриха различни по цвят стъклени мо-
заечни кубчета. Те са използувани допълнително за вътрешна у к р а ­
са, най-вече за нимбовете и дрехните на светците.
Н а 2 м северозападно от ц ърквата при гр ад еж а на средновеков­
ната крепостна стена е оформена потерна. По време тя предшеству-
ва строеж а на църквата и сградите. Точните й размери не м о ж а х ­
ме д а установим поради вмеш ателства, станали по време на консер-
вацнонно-реетаврацнонннте работи на крепостната стена, и звъ р ш е­
ни от НИГТК през 1966—1967 г. Наличието на потерна тук не е с л у ­
чайно. Много е вероятно, когато е извършено строителството на
средновековната крепостна стена, да е същ ествувала част от ранно-
византийската стена с порта. При новото и зграж дан е тя е запазена,
като размерите й са намалени. Тази порта не е оф и ци алн а и в еро ­
ятно е ползувана повече от населението, живеещо извън крепостта.
Северно от ц ърквата между сградите е оставено дворно про­
странство със за п а зе н а д ъ л ж и н а 12 м и ширина 3.5 м. То е покри­
то с различни по големина плочести камъни. Чроз него се е и зл и ­

163
з а л о на главната улица. То св ъ р зв ал о съ щ о отделните сгради, ц ърк­
вата и алеята, в одещ а към потерната. Плочниковата настилка е с
л ек наклон от север на юг с цел д а изтичат дъждовните води през
потерната извън крепостта. И зг р а ж д а н е т о на плочниковата настил­
ка е станало след построяването на ц ър кв ата и сградите п лан ом ер­
но в един непродълж ителен период.
От за п а д н а та страна на плочниковата дворна настилка беше
р азкопана сгр а д а с правоъгълен план, двуделна, на два ет а ж а. П о ­
м ещенията са разположени от север на юг и имат източно изложение
към двора. З а зап аден зид на с гр а д а т а е нзползувана крепостната
стена. Северното помещение е по-голямо от южното и -е почти с
квад р атн а форм а с размери 0/5,30 м. В ероятно то е било използу-
вано за живеене. При неговото проучване се откриха много керам и ч ­
ни фрагменти от кухненска и худож ествена керамика и 7 посребре­
ни медни монети, сечени от цар Иван Ш ншман. Ю жното (помеще­
ние е по-малко по размери и било изпол зуван е за работилница.
Тук бяха открити д ве огнища с производствени отпадъци и сурови­
ни — 12 крицн (необработен м етал) за производство на предмети за
бита. Едното от огнищ ата е оградено с одри плочести камъни, а
другото е застл ан о с парчета от тухли. В близост до огнището се
намериха 3 железни огрибки и д ве ножици.
С град ата е п ретърп яла енлно оп о ж ар я ва н е , вероятно през 1393
г. Д еб ел ин ата на горелия пласт достига до 0,80 м. Върху крепост­
ния зид на определена височина л и ч ат следи от опож аряването. П р а ­
ви впечатление, че над горелите оттенъци (крепостната стена е с
д ъ л бок о измита лицева фуга, което п оказва, че тази част от нея е
б ила открита и фугите с течение на времето са изветрели и р а з р у ­
шени.
С еверозападно от плочниковата настилка е разкрита друга с г р а ­
да с правоъгълен план, трнделна. П омещ енията й са разположени
от изток към з а п а д и имат южно излож ение с лице към двора. ГГо-
ва е най-голямата сграда, р азк р ита в този квартал. Източното по­
мещение е най-малкото и служ ело за входно антре, което и зв е ж д а ­
ло направо на д вора. З а западен зид на сградата е нзползувана
крепостната стена, която в този участък има трапецовидна форма,
следва скалния венец и прави м алк а чупка. Следствие на това ю ж ­
ният зид е с д ъ л ж и н а 11,5 м, а северният — 12,5 м З ап адн ото п о­
мещение е с най-големи размери и вероятно е нзползувано за ж и в е е ­
не. С гр ад ата е претърпяла силно оп ож аряване. Д ебелината на го­
релия пласт достига 0 ,5 0 -0 ,6 0 м. При проучването На сградата беше
открито огнище, оформено в източното .малко помещение. М ат е р и а ­
ли около него и в са м ата сграда, свързани с някаква производстве- *
на дейност, не се откриха. В насипа, който я покриваше, бяха н ам е­
рени сребърни и медни монети, сечени о т цар Иван Ш нш ман. два
бронзови пръстена, две обици, силно повредени, два ф рагм ента от
сграфито керамика с монограми на ц ар ете Иван Александър и Иван
Ш ншман и дъно от съд сграфито, върху което е изписано „К о с т а ­
дин н а р “ /обр. 8 а ) . И тук, както при п ъ р в ат а сграда, л и ч ат много
добре червените оттенъци върху крепостния зид. Открити бяха и още
няколко ф рагм ента от сграфито съдове с 'монограми (обр. 86, 8в).
От нзточиата страна на плочниковата настилка се разкриха о с­
новите на трета сграда. Тя е с правоъгълен план, ориентирана към
двора с лице на зап ад . За п а д н и ят зид е по-добре изграден и в се­

104
верната си част прави чупка на запад, като оф орм я заоблен ъгъл.
От ю ж н а т а страна на сг радата беше открита зи дан а пеш. Отворът
н е о т северната страна към вътрешността на сгр а д а та. Иа неговото
ниво се откриха три хромела. Пластът, който покриваше основите
на с г р а д а т а и вътреш ността й, бе горял и в него се намери голямо
Количество овъглено жито. Размерите на пещта, наличието на хроме-
ли и голямото количество овъглено жито предполагат съ щ ествува­
нето на фурна за производство на хляб.
Н а 0,60 м източно от тази сграда се откриха основите на зи до­
ве на д р уга сграда. Тя е почти с квад р атн а ф о р м а с размери 7,5/6,5
м. З а п а д н и я т и ю жният зид не са свързани под прав ъгъл, a jca з а ­
облени както зап ад н и я зи д на предната сграда. М еж д у двете с г р а ­
ди е оформен п асаж с ширина 2,5—3 м, който води към главната
улица. Той е бил покрит с плочести камъни както дворното простран­
ство. По-късно, след XIV в., тук е построена нова сграда* чийто под
е с к а л д ъ р ъ м е н а настилка, която унищ ож ила голяма част от по-ран-
Ния плочник.
С редновековн ата б ъ л гар ск а сграда е била на два ет а ж а П о­
д ъ т и а първия е та ж е бил застлан с плочести камъни. От югоизточ-
й а т а стр а н а на приземния етаж , върху подовото ниво, беше разк р и ­
то огнище. В непосредствена близост с него се откриха над 20 р а з ­
лични по големина и форм а железни ножове (обр. 9 ). П л а н ъ т на
Ь гр ад ата не показва отделно самостоятелно работно помещение к а к -
fro при другите сгради. З а такова явно е използувано приземното
помещ ение. Горният е т а ж вероятно е използуван за живеене. С г р а д а ­
т а е п р етъ р п я л а силно о п ож аряване както и останалите. В Осно­
в а т а си зидовете са фундиранн върху по-стара п равоъгълн а двудел-
р а сгр а д а , без д а следва нейния план. Р ан н а та сграда по всяка
©ероятност е строена през първите години от възстановяването на
[българската д ъ р ж а в а .
Н а 1,40 м източно от описаната сграда беше открит зап ад н ият
Ьнд на друга сграда. Той е с посока север—юг със зап азе н а дълж и на
И0,30 м и височина — 0,50 м. Основите1 са положени направо върху
к к а л а т а . Г олям а част от тях са унищ ожени от турска постройка и
и а п р а в е н н я около нея калдъръм. Източният зид на сг радата веро-
к т н о е бил в непосредствена близост с улицата. О т ю ж н ата страна
p a зи д а беше открито огнище, еленови рога и няколко апликации от
к о с т (обр. 10). Вероятно тук е имало работилница за обработка на
к о с т , която до последния ден от същ ествуването на сг р адата е дей-
к т и у в а л а . В близост до огнището са открити глинено блюдо тип сгра-
р и т о с медальони по периферията. С гр ад ата е унищ ожена от силно
Ю пожаряване.
Ю ж но от горната сграда и алеята беше намерен при разкопки-
иге северо зап ад ен ъгъл на още една сгр ада, чието подово ниво е
К и л о съ щ о от плочести камъни. З ап адн и ят зид е зап азен д о 4 м дъл-
ркнна, а източният — до 4,20 м. В насипа, който покриваш е в ътреш ­
н о с т т а на сг радата и най-вече върху подовото ниво, бяха открити
Ш0 ж е л е зн и върха от стрели и една купа тип сграфито (Обр. *11).
р а з р у ш е н а е също от пож ар, а впоследствие д ор азр уш ен а от строи­
т е л с т в о т о на турски сгради.
П рави впечатление, че разкритите огнища и работилници са от
во ж н ата страна на сградите. Може би това е продуктувано от цело­

165
г о д и ш н а т а работа и нуждата от по-голяма светлина и топлина през
зи м н ите месеци. Откритите суровини и готова продукция показват
че тези работилници са действувалн до падането на Царевец под
ту р с к а влаюп през 1393 г.6
И зточн о от църква № 18 беше разкопан зид от сграда с посо­
к а с е в е р - ю г и запазен на д ъ л ж и н а 7 м. Той е разрушен от подпорен
зи д от ту р ск ата епоха. От з а п а д н а т а страна на средновековнобългар-
ск ия зид са изградени два контрафорса. Те не са свързани обече
конструктнвно с него, а са долепени на фуга. Това е направено с
цел д а се усили зидът и се преодолее ден ивелацн ята на терена, к о я ­
то е н ай -гол ям а в тази част на обекта. Контрафорснте са с право-
ъ г ъ л н а ф о р м а и размери 1,5/1 м. Р азстоянието между тях е 3 м. Ц я ­
лостен п лан на сградата не мож е д а бъде установен поради големи­
те разру ш ен ия. Вероятно нейното предназаченне е било свързано с
ц ъ р к в а т а като килийна сгр а д а , а върху контрафорснте е било и з­
г рад ен о ж и лищ ето на свещеника и неговото семейство. Килията е
п остроена върху основите на по-ранна двуделна, с правоъгълен план
с г р а д а о т периода XI—XII в., без да повтаря нейния план.
Р азсто я н и е то между ц ърквата и сградата не е било застроено,
а о ф ор м ен о като двор. Северният зид на килийната сграда е в е д ­
на л и н и я със северния зид на страничната галерия на църквата. П о ­
кр а й тях е преминавала алеята, водеща от гл авната улица към ио-
т е р н а т а . Същевременно тук се получава едно кръстовище, о б р азу ­
ван о от ал ея та, дворните пространства между сградите и апсидата
на ц ъ р к в а та .
С еверно, източно и южно от ц ъркв ата бяха открити 115 погре­
б ен и я6. Всички те са положени но християнския обряд с леки о т ­
кл он ен и я в ориентацията според сезона. В по-голямата си част по­
гр е б е н и я т а са на деца п млади хора. За ед н о с редовните погребения
се о тк р и х а и много вторични — събрани кости от по-стари и поста­
вени при новите. Това говори за продълж ително използуване на не-
к р о п о л а. При разкриването н а гробовете с е констатира, че при
н якои о т тях на южната им страна и около черепа са били и зп р а ве­
ни плочестн камъни. Строго определен ред и план при изкопаването
н а гробни те ями не се заб ел язва. Д ъл боч и н ата на всички гробо­
ве не е еднаква. От една страна, това е следствие от деннвелацията
на тер ен а, г от друга, близостта до ск ал ата. При разчистването им
се о тк р и х а различни предмети, поставени като погребален дар. Т о ­
ва с а най-вече сребърни и бронзови пръстени, медни, сребърни и
п озл атен и обици, стъклени, медни и бронзови гривни, нанизи от
р азн о ц в е т н о стъклено маинсто, медни, сребърни и позлатени сферич­
ни копчета, железни и бронзови токи за жолани и други. В четири
г р об а се откриха глинени чаши, поставени до главата. Интерес пред­
с т а в л я в а наниза от разноцветно стъклен о маннето с д ъл ж и н а 2 м
(обр. 12). В гроб Лг? 43 бяха намерени 55 сферични копчета с разлнч-
на големина. Погребение е открито и в ю ж н ат а галерия на църква
№ 18. П очин али ят вероятно е бил духовно лице.
По време на археологическото проучване на к в артал а сред д в и ­
ж и м и я м атери ал най-масово се откриваш е кер ам и ка7. Тя обаче д а в а
в ъ зм о ж н о с т за характеризиране на отделните пластове само до из­
вестна степен поради н аруш ената стратиграф ня на обекта, за което
с та н а д у м а по-горе (обр. 13-а-б), Например в пласта, свързан с най-
г орн ия строителен период, се откриват фрагменти и от по-ранна

166
к е р а м и к а . Н а обект 12—С бяха намерени при разкопките два к е р а ­
мични ф рагм ен та с монограми на цар Иван А лександър и на {цар
И в ан Ш иш ман. Такива и от други владетели са открити на р а з л и ч ­
ни места на хълм а Ц аревец. Възниква въпросът д а л и този вид с ъ ­
д ове с царски монограми са били използувани само лич н о от ц а р е ­
те, техните семейства и придворни, или са давани в з н а к на почит
към даден по-заможен и з асл уж и л гражданин
Н а р е д с изобилния и р азн о об разен археологически м а т е р и а л
от глина, метал, стъкло, кост и монети, открити поединично или к о ­
лекти вн о, р азк о п а ва н и я т обект поставя много »въпроси,) които по
с в оята значимост могат д а бъд ат обект на самостоятелни научни
и зследвания. Един от тях е за търговските връзки н а крепостта и
р о л я т а на различните категории гр аж дани в р еа л и за ц и ята им. С а ­
мо н а този обект са намерени общо 286 броя монети — б ъ л гар ск и ,
в изантийски, латински, венециански, на ф ранкскня в л ад етел Й оан II
Орсини (1330—1335 г.), както и монети на феодали от Ахея, Епир и
Солун. Б ъл гарски те монети, които са една трета от о б щ и я брой, и
тези на византийските императори не са били достатъчни з а за д о в о ­
л я в а н е т о на н уж д ата от парични знаци. З а т о в а се п р и б я г в ал о и д о
д руги те чуждестранни монети8. Б ъл гарски те монети с а от в тората
половина на XIII в. — от Константин Асен са 25, от Георги Тер-
тер — 6, от няколко емисии на цар Иван Александър със сина си
М и хаи л и с ж ена си Теодора — 30, от И ван Ш ишман — 45 и от И в ан
С р ац н м н р — 3 броя. Откритите образци са сребърни, посребрени и
медни. Някои са с добре запазени изображения, което по казва, че
са били з а кратко време в употреба. Освен целите монети са н а м е ­
рени и екземпляри, които са рязани наполовина, както и ф ал ш и ф и -
к а т и 9. Пускането на монети от благороден метал не винаги п оказва
и кономическата мощ на даден вл ад етел 10.
Р азк р и в ан ет о на сградите северно и южно от църква № 18, о ф о р ­
м еното пространство с плочннкова настилка между с г р а д и т е и а л е и ­
те д а в а основание да се твърди, че тук е същ ествувал обособен ж и ­
л ищ ен кв ар та л (обр. 14). И згр аден ата потерна в к ре п о с тн а та с т е ­
на определя и плана на кв ар та л а. Всички сгради са р азли чн и по
п лан « големина л са и згр аж д ан и на по д ва етаж а, ка то п ъ рв и я т
е бил от к а м ъ к с калова спойка, а вторият от нетраен д ърв ен м а т е ­
р и ал . Архитектурно те представляват завърш ен комплекс, съ о бр азен
с дворното пространство, гл ав н а та улица, алеята, в о дещ а з а потео-
н ат а и ц ърквата. Цялостното и зграж дан е е станало п лан о м ер н о в
едни непродълж ителен период от време. Всички сгради в к в а р т а л а
са п ретърпял и силен пожар. Горелнят пласт е с дебелина 0,50—0,80 м.
В него се намериха овъглени дървени греди, използувани при
и згр аж д ан ето на втория е та ж и покрнвната конструкция. Прави
впечатление, че сградите, които са в близост до крепостната стена,
са д опряни д о нея и я използуват за затв ар я н е от з а п а д . Този м а ­
ниер на строителство се наб лю д ава при всички строежи на Ц аревец ,
които са непосредствено до крепостната стена.
Откритите при археологическите разкопки огнища, пещи, с у р о ­
вини, производствени отпадъци и готова продукция д о к а з в а т с ъ щ е ­
ствуван ето и развитието тук на различни занаяти. Д а н и т е д а в а т
в ъзм ож ност да твърдим още. че в този квартал не само се п р о и зв е ж ­
д а, но и търгува. Д вете дейности се осъщ ествявали в едно и с ъ щ о

167
помещение, d д о л н и я стаж на сгради те. Горните, вторите паянтови
етажи на всяка от тези къщи се и зп о л зу в а л за живеене.
И а й - к ъ с н и я т с т р о и т е л е н п е р и о д на хълма Царевец е
свързан с турската епоха XV—XIX в. П ри проучването на обект I 2 - C
са открити основите на 5 ж илищ ни и една стопанска сгр а д а , огра-
дни зидове и калдъръм ен а настилка около тях, стълбищ е за из­
л изан е на улица (обр. 15). П л а с т ъ т сл ед в а непосредствено под съв­
ременните насипи на дълбочина 0.20—0,40 м от повърхността. Сред
откритите движими материали интерес п редставляват две оловни
похлупачета, които са затв ар ял и глинени съдчета с едно от най-про-
чутите лекарства през периода на западноевропейското в ъ з р а ж д а ­
не венецианският тернак (обр. 16). Върху л ицевата страна на
похлупачетата е изобразен бюст на м л а д м ъ ж с голобрадо л и ц е и
л ав ров венец. Под него е изписана годината 1603 и надпис на л а ­
тински „Фин териак от ап теката при З л а т н а т а г л а в а “ .
Изчерпването на всички културни наслоявания на обект 12—С
позволи да се н ап равят наблю дения върху стратиграфското разп оло­
жение на отделните културни пластове, оставени през различните
епохи от живота на Цареиец. Р а з к р и т и я т занаятчийски квартал д о­
пълва празнината за историята и благоустройствения облик на ср е д ­
новековния Търновград. Д а в а в ъ зм о ж н о с т за доизясняване* на него­
вото планомерно и зграж дане, уто ч няване разположението на улиците
и оформените квартали и в ътр еш ната им комуникация. Д а в а д а н ­
ни за състава и поминъка на населението, както и за връзките му
със страната и с по-далечни земи и народи. Ето защ о считаме, /че
резултатите от археологическото проучване на обект 12—С има о п ­
ределено важ но място в цялостното проучване на историята и кул­
турата както вътре в крепостта Ц а р ев ец , так а и на В. Търново.

БЕ Л Е Ж К И ,

• П и с а р е в, А. М атериалната и ду хо вн ата култура на хълма Царевец през

рзнновизантнйския период. Сб Велико Търново 1185— 1985, C., 1985. с. 28.
2 В ъ л о в , В. Непубликувани данни за обект 12—С. ю жно от църква № 18
на хълма Царевец, Ист. музей — В. Търново, фонд отд. „Археология“.
3 А н г е л о в , Н Ранновизантийският културен пласт, Ц аревград Търнов, т.
C., 1973, с. 274.
4 А н г е л о в, Н. С таробългарският културен пласт. Ц аревград Търнов, т. I,
с. 337.
5 П и с а р е в, А. Новн данни за градоустройството на хълма Царевец, В еко­
ве, 1978, № 5 , с. 30.
6 П и с а р е в, А. Средновековен некропол при църкца № 18 на хълма Ц ар е­
вец, ГМСБ, т. VII, В., 1981, с. 105.
7 Георгиева, С. Керамиката от двореца на Царевец, Ц аревград Търнов,
т. 2, С . 1974, с. 7.
8 Г е р а с и м о в, Т. Монетите от двореца на Царевец, Ц аревград Търнов. т.
1, с. 199.
9 П н с а р е в. А. З а монетната циркулация в средновековния Търновград, Н у­
мизматика, Лг? 4, 1978, с. 26.
10 И зказвам благодарност на г-н Константин Дочев за определението на мо­
нетите, открити при археологическите разкопки на обект 12—С.

168
 A R C H E U L O G IC A L EXCAVATIONS ON T H E H IL L O F
T SA R EV ETS SITE X II—C

Atanas Pissarev

(resum e)

S ite X II—C is n ear the inner surface of the fortress wall. It com p­
rises 960 m2. All s tra ta have been explored, the earliest of which is at a
depth of 2.50—5.50 m. There b e g a n intensive co n stru c tio n work on the
fo rtress itself, on household and cult buildings as well. A specific buil­
d in g w ith a wall and a g a te w a s found. A part of a dug-out and some
ce ra m ic s were excavated at the old B u lg arian layer from IX— X. The
fo u n d a tio n s of 4 b uilding s are d a te d back to the period of X I—XII c e n ­
turies. The most intensive co nstructio n work w a s carried out du rin g
X II— XIV centu ries, when Turnovo w as the ca p ita l of the Second B u l­
garian K ingdom . The foundations of 10 b u ild in g s with workshops and
of a church have been excavated. 115 b urials were found round the
church.
The living q u a rte rs found w ere obviously a c r a fts m e n ’s quarter, the
church being the ce ntre of it.

169
 Известия на Историческия музей Велико Търново V I1/1992
B ulletin m uzeum of history Veliko Turnovo V I1/1992

К Л А С И Ф И К А Ц И Я НА НАХОД КИТЕ ОТ МОНЕТИ,

И З П О Л З У В А Н И С ВТ ОРИЧ НА ФУНК ЦИ Я
П Р Е З XV—XVIII ВЕК НА Т Е Р И Т О РИ Я Т А
НА Д Н Е Ш Н А СЕВЕ РНА Б Ъ Л Г А Р И Я

ХРИСТО ХАРИТОНОВ

К ласи ф и кац и ята на монетните находки е сложен и труден проб­

лем. В краен резултат с.е оформят изводи, които м огат да имат ин­
тердисциплинарно предназначение. Едновременно с това нумнзма-
тичната характеристика на находките и на монетите от техния с ъ с­
т ав добива зав ъ р ш ек и пълнота. А когато тези условия с е отнасят
за неизследван период, то тогава значението нараства с ощ е една
степен. Т а к а в а цел именно се поставя с н астоящ ата статия, като
за случая от сл ед в ащ а та страница поместваме „Списък на находките
от територията на днешна Северна Б ъл гар и я, съ д ъ р ж ащ и монети,
използувани с вторична функция през XV—XVIII век“ , да се поставят
те в съответните времеви, метрологични и прочее парам етри и не
на последно място да се разкрие тяхното значение за нумизматиката,
археологията и етнографията.
Подчинявайки се на условията, определени от целта и производ­
ните задачи, изниква необходимоста от конкретно структуриране на
монетните находки. З а случая приемаме въз основа на известните в
световната нумизматична практика класификационни схеми да р а з ­
вием конкретно адресиран класификационен модел, защ ото главното
внимание е насочено към конкретно-практическата същ ност на н а ­
шите задачи.
А н али зът на монетните находки води д о извода, че техният съ с­
тав е от монети с вторнчно предназначение или в смесено съ стоя­
ние, т. е. с редовни монети. Монетите, предназначени за вторична
функция и по-специално онези от тях, които са накит, продупчвани
за случая, не изгубвали парнчната си стойност, поради което са вкл ю ­
чени в монетните съкровищ а с еквивалентна или приблизително па-
рична стойност, каквато имат и редовните монети. Тази особеност поз­
в олява на б азата на общоприетите принципи за класиф икация на н а ­
ходките или на отделни монети от тях да и звъ рш в ам е систематизи­
рането на находките, които с ъ д ъ р ж а т монети от вторична употреба.
Естествено е, че специфичността им (вторична природа) ще изисква
и по-друг подход и конкретна оценка. Именно порадн това се налага

171
 списък
на находките от територията на днешна Северна Б ъ л г а р и я , съдържащи монети, използувани с вторична
ф ункция през X V —X V I I I век

от тях емисия бе-

№ география оби брой поминал
упогр. с мет ал леж
по на по (век, го­
вторична епоннм. представен в цялата находка дина) ки
ред находката колектив­ издателя
единична функция
на наход­ находка (пробити)
ка
1 2 3 •1 5 6 7 8 9 10

1 Вайкал. *15 3 М устафа 111 (1757— 1771) — 2 ; Абдул османски XVIII— сребро 1
Плевенско Хамид I (1 7 8 4 -1 7 8 9 ) — II ; Селим III ед гр и ср. XIX
(1 7 8 9 -1 8 0 7 ) — 2; М ахмуд 11 (1 8 0 8 - номннпл
1839) — 1. Р агуза — 10

IO
2 Беляковец 1248 некол- Стефан Ватори (1576— 1586) — Л итва, троен XVI— сребро 2
косто- Рига, П олш а. Снгизмунд III (1587— грош, чет­ XVII
тнн. Зап. 1632) — П олш а. Л итва, Рига. Фердинанд върт талер,
Евро­ I (1521 — 1527). Тоскана. Козма II (1608— акче, неоп-
па— 10 1621). Филип II ( 1598— 1621). М урад III ред.
<1574— 1595). М ехм ед III (1596— 1603).
Ахмед 1 (1603— 1618). Неопределени.

3 Врестовеи, 736 107 Ахмед II (1691 — 1695) — 10. Ахмед 111 османски XVI— сребро 3
Плевенско (1703— 1730) — 53, М устафа 111 — 116, голям, ср. XVIII
Селнм 111 — 415. Неопределени — 50. и малък 1761— 1
Белгийска конфедерация — 28. Сигнз- ном. т р. 1788— 1
мунд III — 1. Австрия — 62. И спа­ ГР°Ш, пол.
ния — 1. талер
Бяла Слатина 21 12 М ария Терезия (1740— 1780) 2. Карл осм. Г О Л . и XVIII— сребро 1
•1 IV (1790— 1808) - 2 Селнм 111 - 5, мал. поми­ XIX
Неопределени — 12. нал, талер
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

5 Велико Търново 2042
(„Маринополци")
672 М ануил I Комини (1143— 1180) — 1. Ма- билон, акче XII. сребро 5
хмуд 1 (1730— 1754) — 2. М устафа III — XV- билон
14, Абдул Хамнд 1 — 21, Селнм III — XVIII мед
27, Неопр. — 2. П о ан 1 — 1 Рагуза —
1. С тефан Баторн — 3. Йосиф 11 ( 17CV5—
1780) — 5. Фридрих Внлхелм (1648—
1688) — 1. Л еополд I (1657— 1705) —
3. Макснмилнан Посиф (1745— 1777) —
2. Ф ранц II — 3. М ария Терезпя — 2.
Карл IV — 1. Сигизмунд 111 — 10. Хри-
стиян — 1. Иеопр. — 1. Австрийски ж е ­
тони — 3.

Велико Търново 100 100 Абдул Х амнд I, Селнм II (1566— 1574) XVI— сребро
6 (.М омина кре­ XVIII 6 j
пост*)
М урад 1 (1360— 1389) — 1, Сюлейман I акче, беш- XIV — сребро 7 j
7 Велико Търново 210 18
(1403— 1421) - 2, М урад II (1 -1 4 6 - лик, нрмн- XIX мед
(находка Б. 14 5 1) — I. Сюлейман II (1520—1566) — лик
Яновски) 2, Селнм II — 1, М урад III (1 5 7 4 -
1595 — 1, М ахмуд II — 2, Мустафа
III — 1. А бдул Хамнд I — 5. М ахм уд
II - 1.

8 Велико Търново 237
(.Трудов фронт")
136 П. Райнери (1779— 1789) — 1, Л. Моче дукат, ал­ XVIII— злато 8
ннго (1 7 6 3 -1 7 7 8 ) — 1. Л , Мании ( 1789— тън XIX
1797) — 4. Х оландия 1801 г. — 2. Белг
конф.. Утрехт — 2. М. Терезия — 1, О с­
манска нмп.. неопр. от X V III ». — 2.
Л\устафа III — 1. Абдул Хамнд I — 9.
Селнм III — 1, М ахм уд II — 112.

9 Велико Търново 25 25 Сюлейман II — 5, М урад III — I. М у­ акче, грош XVI— сребро 9

(църкви .Св. Ди- р ад IV - 1. М ахм уд I (1 7 3 0 -1 7 5 9 ) — XVIII
 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

митър Солун­ I. Л бдул Хамид 1 — 1, Неопр — 5. С те­

ски*) фан Батори — 1. Сигизмунд III — 1. Не-
опр — 2. Р агу за — 3. Австрия — 4.

10 Велико Търново 24 24 Б аязнд I (1 3 8 9 -1 4 0 2 ) — I. Мехмед I I - акче. пара, XV— сребро 10

(.Ц ар евец -) 1. Сюлейман II — 4. М ахмуд I — 3, М у­ грош XVIII мед
стаф а III — 1. Абдул Хамид 1 — 2, Не*
опр. — 2. Снгнзмунд III — 1. Йоан Ка-
знмнр — 1. Австрия — 2, Пеопр. — 4.
Ж етони — 2.

11 Велико Търново 36 36 Сюлейман I. — 4. Сюлейман II — 3. акче, пара, XV— сребро 11

(ман. компл. »Ве­ .Махмуд I - 1. Осман III (1 7 5 4 -1 7 5 7 ) - грош XVIII мед
ликата лавра*) 1. М устаф а III — 4. Абдул Х аинд I — бронз
3. Селнм III — 1. Неопр. — 2. Жетони —
3. Р агуза — 1. Австрия — 9. Неопр. -
1. Ж етони — 3.
Велико Търново 1 1 Л еополд I 16J9 сребро
12 (църква „Св. св. 12
Петър и Павел*)

13 Видин 85 30 М урад 1 — 30. Нсопр. — 30. Л еополд осм. голям XVII— сребро 13
I — 15. М. Терсзня — 4. К арл V (1711 — и малък XVIII
1740) — 4. Филип V (1 7 0 0 -1 7 4 6 ) — 2. ном. талер

14 Видинско 281 .38 Владислав 11 (1490— 1516) — 18. Л удо- грош XI сребро 14
внк II (1516— 1526) — 4. Фердинанд 1 — бановеи
154. М акснмилнан II (1564— 1576) — II.
Рудолф II (1576— 1612) - 7. Матей I —
14. Ф ердинанд II (1619— 1637) — 2. Ф ер­
динанд III (1637— 1657) — 1. Стефан Ба-
торн — 2. Снгнзмунд III — I I , Л еополд
I — 12. А лберт П рускн — 1. Поман Мар-
кус — 1. Бранденбург — 1. Стефан 1 I
(1000— 1038) — 2. П етър I (1038— |
 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

1006) — 1. М ария (1382— 1392) — 1.

С лавония — 4. Неопр. — 20.

15 Владимирови», 35 21 Сигизмунд III — 1, Р агу за — 1, Ахмед тр. грош. XVII— сребро 15

(Разградско) 1 — 1. М ехмед IV (1648— 1687) - 1. Ах­ гросета XVIII
мед III — 1, М ахм уд 1 — 1, Осман III —
2. М устаф а III — 3, Абдул Ха.чнд 1 —
2. Неопределени — 9.

16 Враца (Истори­ 4 4 Австрия. 1761 сребро 16

чески музей)

17 Враца (м. .П од 804 Неизв. Стефан Б аторн, Сигизмунд III. Филип тр. грош X V I- сребро 17
Стефанка«) III - 4. талер XVII

18 Вълчи трън. 280 8 Селим III — 272, Абдул М едж нд I ( 1839— осм. гол. и X V III- сребро 18
Плевенско 1861) — 1. Ф ранцнск I (1 8 0 4 -1 8 3 5 ) мал. ном.. XIX
3. Ф ердинанд I — 1. Русия — 1 Н е­ рубла, крой-
опр. — 2. нер

19 Върбовка, Пав- повече 22 Сюлейман 1. М ехмед III — неотр. к о ­ акче, грош, XV- сребро 19
ликснско от 280 личество, М урад IV и Ибрахнх! общо талер XVII
120, Р агуза — 33. Испания — 22. Ф ер­
динанд III — 2, Матей 11 — I, Белг
конф. — 103.

20 Габрово повече неизв. М зкснмнлиан II (1564— 1576) — 8. Ру- X V I- сребро 20

от 24 долф II — 11. Ф ердинанд II — 2, Сн XVII
гизмунд Август (1548— 1572) — 1, Ахмед
II — 1, А бдул Хамнд 1 — 1. Неопреде­
лени — неизвестно кол.
 1 2 3 4 5 6 7 8 , 9 10

21 Гайтаици. Ви­ 352 повече Рудолф II — 1, Ф ердинанд 1 — 1. Карл дукат, та­ X V I- злато 21
динско от 176 V (1519— 1558) — I, Белг. конф. — 1. лер. грош. XVII сребро
Стефан Б аторн — 2 . Снгнзмунд III — тр. грош
26, Васнлнй Ипанович (1505— 1523) — 2. копейка
Селнм I. Сюлейман II, Мехмед III. А х­
мед II. М устаф а II (1695— 1703) — о б ­
що 318.

22 Градина. Пле- 36 2 Ахмед II — 3. Ахмед 111 — 19. Неопр — акче, тр. X V I- сребро 22
ве нско 1. Снгнзмунд III — 3. грош, тал. XVIII

ОСМ. ГО Л Я М
23 Гулянци. Пле­ 86 3 Осм. империя 85. Австрия — 1. и малък X V III- сребро 23 1
венско ном. XIX

21 Драгоман 989 960 Селнм III — 24. Посиф II — 1. М. Тере- осм. голям XVIII злато 24
зня — 1. К арл IV — 2. Л . Мании — 1. и малък сребро
Неопр. — 931. ном., тал.

25 Дългопол. Вар­ 70 69 Селнм III — 1. М ахмуд II — 37. Абдул осм. голям Неопр. сребро 25
ненско (II) М едж ид I— 18. К арл VI — 1 Максими- и малък 1780 мед
лиан II — 3. Посиф II — 1. М. Торс- ном. талер
зия — 3. Ф ердинанд I — 1. Ф р а ш II —
1. П русня — 3.

26 Елена 3 1 2 Селнм III — 1. М. Терезия — 1. бешлик. Неопр. сребро 26

талер 1780

27 Избуя. Шумен­ 136 136 Ахмед III — 13. М ахм уд 1 — 88. Осман неопр. XVIII сребро 27
ско III - 6. М устаф а III 16. Абдул Ха-
мнд 1 — 10. Р агу за — 3.
1
12. Илсстня, т. VII
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

28 Калтинец. 55 Неизв. Белг. конф. — 21. Полш а — 19. Неопр. XVII сребро 28
Горнооряховско Австрия — 9.

29 Карзйсен, Пав- 247 12 Ахмед N — 2, М устафа 11 — 4. М ахмуд акче. талер XVII— сребро 29
ликенско I — 100. М устаф а III — 39, Абдул Х а­ XVIII
мнд I — 97. Зап . Европа — 5.

30 Караисен, Пав- повече 49 М. Терезня — 2. И оснф 11 — 16. М уста­ кройцер XVIII сребро 30
лнкенско от 87 фа III и А бдул Хамнд 1 — 69. чет. тал.
(непубликувано) юзлюк

.31 Коиловци, Пле­ 760 756 М ахмуд I. Абдул Хамнд 1 н Селнм III — пара, акче, X V I- сребро 31
венско общо 753 Стефан Баторн — 1. М Тсре- грош. чет XVIII
-^1 зия — 1. Франц II — 1 тал.

32 Комарево, Вар­ 29 Неизв. Венеция. дукат XVI— злато 32

ненско XVII

33 Криводол, Вра­ повече Неизв. Осман II (1618— 1622). М урад IV и Иб- Неопр. XVII сребро 33
чанско от 1010 рахим (1640— 1648) — общ о 1000. Лю-
довнк XIV (1643— 1715) — 10.

34 Ловеч 1364 Неизв. Теодосин (379—395). ХонориЛ (385— Неопр. X V I- злато 34

423), Венеция. Белг. конф., Австрия. М ах ­ XIX
муд II, А бдул М едж нд I.

.35 Лом 1354 Неизв. Осм. империя — 698, Сигизмунд III — Неопр. X V I- сребро .35
617. Ф ердинанд I — 12. Фердинанд 11 — XVIII
12. Филнп IV — 15.
 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

36 Люти броя. 80 65 Белг. конф. — 5. Ф ердинанд II — 1, Ф ер­ талер, грош X V I- сребро 36

Врачанско динанд III — 1. М атей 1— 6, Снгнзмунд пол. грош XVII
►
» III — 9. К арл VI — 1. Л ю довик XIV —
1. Р агу за — 19. Неопр. — 37.

37 Медовпиц.ч, Бе- 52 Неизв. Абдул Х амид I — 37, Р агуза — 1. С н­ талер, четв. XVI сребро 37
лоградчишко гнзмунд III — 1. Макс. Йосиф — 2. Ф ри­ тал.
дрих Август — 1. М. Терезня — 4. Лео-
полд I — 4, Фердинанд I — 1. Филип II
(1556— 1598) — 1.

мнлиаренс.
38 Невша, Прова­ 628 423 Л ъ в III (717— 714) — 1, Осм. империя — онлук. беш- VIII сребро 38
дийско 606, П олш а — 6. Австрия — И . И спа­ лик," пара,
ния — 1, Р агу за — 1, Бавария — 1. ирмнлик, тр.
Б ранденбург — 1. грош,
кройи. реал

39 Опанец. Плевен­ 170 Неизв. М урад III Ахмед I. М урад IV, Ахмед III, Неопр. XVI сребро 39
ско Абдул Х амид 1. Георг Внлхелм (1619—
1640). Ф ранц И. Филип IV (1621 — 1665)

40 Оплнец, Плевен­ 156 133 Абдул Х амид I и Селнм III — общо 155, осм.среден X V III- сребро 40
ско (м. Лозята) Австрия — 1. ном.. крой- XIX
цер

11 Оряховица, 296 3 Мехмед I (1002— 1403) — 2. Ахмед III — четв. и пол. XV- сребро 41
Плевенско 1. М устаф а III — 119, Абдул Хгмнд I — тал. рубла, XVIII
8, Неопр. осм. — 2, Филип V — 1. Франц пол. грош
1 — 1, М. Терезня — 1, Екатерина II
(1762— 1796) — 1. Р агуза — 5. В лаш ко
н М олдова — 123. неопр. — 32
 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

42 Оряхово 139 58 Белг. конф. — 10. М атей I — 4, Ф ерди­ талер, четв. X V I - сребро 42
нанд III — 2. Ф ридр. Вилхелм — 2, Ге- тал. грош XVII
орг Вилхелм — 3, Стефан Баторн — 6.
Сигизмунд III — 58. Л ю довик XIV — 39.

43 Паволче, Вра­ 52 52 Р агуза — 5. Сигизмунд III — 2, Рудолф Неопр. XV— сребро •13
чанско 1 1 — 2, Осм. империя — 1. Други (?) — XVII
42.

14 Иегьрницз, 71 23 Ахмед II — 4, Ахмед III — 46, М ахмуд Неопр. XVII — сребро 44

Плевенско I — I. М устаф а III — 1. Абдул Хамид XVIII
1 — 1. Неопр. — 18.

45 Пешаково, Ви­ 329 261 И ван А лександър (1331— 1371), Осм. им­ грош. ман- XIV, сребро 15
динско перия — 41, Белг. конф. — 33. Азстрня — гър. онлук XV—
32, Прусия — 4. Полш а — 96. Рагуза — акче, нара XVIII
112. Трансилвания — 2, Испания — 9. бешлнк,
Ф ранция — 18, Л отарннгня — 1, М она­ четв. тал.
ко — 1. Авиньон — 1. М. Терезня — 1. пол. тал.
Д ан ия — 1, И талия — 2 Неопр. — 19 пол. грош,
3 и 6 гр.

46 Плевен (.Завод 624 55 П олш а — 31, Трансилвания — 1, А вст­ тр. грош X V I- сребро 46
за ядрени при­ рия — 7. П русия — 2. Л отарннгия — 3, XVII
бори«) Р агуза — 6. Испания — 24. Осм. импе­
рия — 550.

17 П левен (.М ле­ 1029 11 П олш а — 7, Трансилвания — 1, Г ерм а­ тр. грош 1585 сребро 47
коцентрала*) ния — 2, Р агу за —- 1. М ехмед III. Ах­ Неопр.
мед I и други — общ о 1018.
1
48 Плевен (.С тара 879 125 Осм. империя — 877, Унгария — 2. пара XVI— сребро 18
гара XVII
 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

49 Подгоре, Бело­ 58 58 Снгнзмунд III — 20. Р агуза 18. Осм. им­ грош, не­ X V I- сребро 49
градчишко перия — 20. опр. XVII

50 Полски Тръмбеш 10 10 Венеция — 8. М ехмед IV — 2. дукат XVII злато 50

51 Иреобра женски 1 1 Белгия. дукат 1771 злато 51

манастир

52 Риш. Шуменско 751 751 Рагуза — 1, Стефан Батори — 6. Ахмед грош, пара X V I- сребро 52
I — 2. М устаф а III — 732. Абдул Хамид ирмилнк XVIII
I — 10.

53 Русе 1527 Неизв. Иван А лександър — 2. Иван Срацнмнр грош, не­ X I V - сребро 53
(1356— 1396) — 170, Иван Шишман опр. XV
(1371 — 1393) — 663. Осм. нмп. — 687.
Венеция — 3. Мирчо I (1383— 1386) — 2.

54 Садовец. Луко­ 64 64 Белг. конф. — 1. Селнм III и М ахм уд 11 дукат, тал.. X V II - злато, 54
вит ско (1808— 1839) — 59. Венеция — 1. А вст­ неопр. XVIII сребро
рия — 2. И спания — 1.

55 Смядово, Ш у­ 500 500 Л еополд I. М. Терезня. Р агу за. Ахмед I, неопр. XVII— сребро 55
менско Селим III, М ахм уд И. XIX

56 Стражица 1 1 Холандия. гулден 1788 злато ■56

57 Ценово. Русен­ 4272 повече Испания — 4. Стефан Батори — 4. Снгзи- талер, грош X V I - сребро 57
ско от 2130 мунд III — 60, Трансилвания — 1, Рагу- XVII
ча — 40. А хмрд I и М угтафя — I (1617—
1618) — общ о 4163.
 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
58 Червен, 26 Неопр. Б аязи д II (1482— 1512). акче XV сребро 58
Русенско Заб ележ ка: в темелите.

59 Ябланица, 12 4 Сигизмунд III — 3, Л ю довик X III (1610— тр. грош, X V I- сребро 59

Ловешко 1643) — 1. половин XVII
франк

Н аходки на Харонов обол

бележки
№ география местонамираие
на находката; общ Харонов забележ­
по в погребе­ епо инм номинал емисия метал
некропол нието брой обол ка
ред

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Велико Търново
60 (.В еликата ла»* я 4 гроба 4 4 М устаф а 111, М урад III, акче XV— сребро — 60
Ра *) Сюлейман I. •XVIII

61 Владимировци, в 14 гро ба; на О сманска империя. Неопр. XVI!— сребро всички 61

Неопр.
Разградско мястото на скръс­ XVIII пробити
тените ръце; про­
извол но

62 Враца в 32 гроба Неопр. Неопр. Осм. империя. Австрия. Неопр., XVII— Неопр. — 62
(левият бряг на жетон XIX
реката)

63 Враца в 6 гроба Неопр. 5 Осм. нмп., Австрия. Нюрн- Неопр., X V II- сребро — 63
(м. Тарапаната) берг. жетон XVIII мед

64 Дебнево, в 20 гроба; до повече 20 М ануил I Комнин, Иван билон. XII. билон 2 про­ 64
Ловешко главата, ръцете, от 20 А лександър, Иван Ш нш­ грош XIV, сребро бити
(м Калето) таза; ходилата ман, Селнм II Осман II, акче XVII
А хмед II. Неопр.
 2 1 3 4 5 1 6 7 8 9 1 10 f..
1

в 25 гроба 25 25 М урад II Неопр. XV сребро — 65

65 Каварна
(м. Чиракман)

Крушовица в няколко гроба Неопр. Неопр. Неопр. XVI Сребро — 66

66 Р агуза
(изчезвало)

2 2 акче XVII сребро 67

67 Лопушна, в 2 гроба, в шепа О сманска империя.
Врачанско

1 1 Неопр. Неопр. сребро — 68

68 Луковит кв. 9 —Д О сманска империя.

69 Мадара в гроба 3 1 билон XII; билон — 69

(м. Даул таш) В изантия, Б аязнд II. акче XV сребро

70 Паволче, в няколко гроба Неопр. Неопр. XVIII сребро подпра­ 70

Врачанско Неопр. вени
71 Пороище. в гроб 2 Неопр. XVIII Нсопр. — 71
Разградско Осм. империя. Западна
Цвропа.
72 Равно, в 11 гроба с 12 9 9 акч*. XVII — сребро 6 про­ 72
Разградско погребения е уста. Осм. империя. Р агуза. XVIII бити
четв.
в шепа, на гърди грош
73 Хърлец, в няколко гроба 17 И спания пезета XVII — сребро - 73
Врачанско XVIII
74 Хърсово, в 6 гроба по 1— 2 по 1— 2 А хмед III, М ахм уд I акче; XVIII сребро - 74
Разградско пара
75 Царевец. в няколко гроба Неопр. Неопр. Неопределен Неопр. X V II - сребро - 75
Врачанско XVIII
76 Черковна. в 26 гроба Неопр. Сюлейман I. Селнм II акче XV— XVI сребро - 76
Търговищко
77 Чипровци в 65 гроба Неопр. Осм. империя. Зап адн а Неопр. Неопр. сребро - 77
Европа
ф орм и ран ето на приетия метод за класиф икац ия на находките от
монети с вторична функция.
О богатявайки С. Табачински78, В. М. Потни приема р азп ределе­
нието на находките в три големи обединителни групи.79 Тази схема
е подходящ а за нашето изследване и ще я използуваме, но с извест­
ни уточнения и допълнения, конто ще се п равят в процеса на работата.
П ъ р в а т а група находки е с икономически характер. От своя
страна тя се ф ормира от две подгрупи според времето на натрупване­
то на съкровището. Те биват съответно с кратко и с дълго н атруп­
ване.
С кратко натрупване са съкровищ ата на търговци, войници, су­
ми, получени от еднократни продажби, пари на пътешественици, на
п ътуващ и лица и другн. Определянето им като такива се п о раж д а от
ф а к т а , че са съставени от еднородни монети в емисионно и тополо-
гично отношение, т. е. предназначени са за конкретен случай, полу­
чени са от един източник или са определени за подобна цел и ,са с
н еголяма количествена парнчна стойност по принцип. С т а к ъ в х а р а к ­
тер са находките от К алтинец (Г орнооряховско),80 Карайсен (Пав-
л ц к ен ско ),81 Криводол (В р ач ан ск о )82, О панец (П л евенско)83. К р а т ­
кото натрупване и присъствието на вторично употребявани монети в
смесените находки води до извода, че специално за иакнтно пред­
назначение се и зв а ж д а т от обръщение циркулационни монети.
П ро д ъл ж и тел н о натрупваните икономически съкровища пред­
ст а в л я в а т каси дълго трупано съкровищ е по индивидуален или к о ­
лективен начин и други сходни на тях съкровищ а. Монетите в тях
са натрупвани продълж ително време. С ъщ ото условие се отнася за
монетите с вторична функция. Общото е. че през XV XVIII век б ъ л ­
гар и те ф о рм и р ат икономическите съ кр о в и щ а <след продълж ително
врем е на натрупване както на редовни, так а и на монети с вторична
функция.
В тората класификационна група находки се определят с о б о б щ а­
ващ ото наименование култови. Р азп р ед ел ят се на две подгрупи. Е д ­
н ата е ф орм и ран а под влиянието на краткото натрупване на моне­
тн а т а находка. На първо място това са монетите, намирани в сво-
бодно състояние в гробната яма. От общо 35 обекта с монетни гробни
находки, които са ни известни, в свободно състояние са повече от
57 броя. Монети от култови или обредни находки с друг характер,
като например в темелите на сграда, в погребение като атрибут на
професия (търговец, с а р аф ) и другн, са ряд ка практика. О скъд ната
информ ация не озн ачава по-слабата степен на употреба на монети
с култова функция. П ричината е в недостатъчната информация, чер
пена от публикациите и другите информационни източници.
Самостоятелна подгрупа с култова характеристика съ ст ав л яв ат
находките при погребалния обичай, носещ наименованието Харонов
обол. З а Северна Б ъл гар и я те са известни от 17 географски пункта в
повече от 212 погребения, като при тях са използувани както редовни,
т а к а и бивали веднъж във вторична употреба монети. Техният брой
е 23. Пррдупчването им сочи, че са вземати от накит и употребени
сл ед това в погребалния обичай.84 И още нещо, паралелен случай
не успяхме да открием за други народи от Европа.
Т ретата класификационна група, на етнографските находки, се
форм и ра от подгрупата на вещевите съкровищ а, на свободните н а­
ходки и от монетните накити. Вещевите съкровищ а са смесени и имат

183
нумизматичен акцент с включените в тях монетни накитни елементи.
Н а тази основа именно се определя х арактеристиката на монетно-ве-
щевото съкровище. С вложените в него монети от вторична упот­
реба то в пълния смисъл на дум ата се покрива с определението си,
защ ото монетите прнсъствуват преди всичко с вторичното сн пред­
назначение, отколкото с паричната си стойност. Монетно-вещевите
находки на общия фон от накодки е м алъ к, но ф ак тът, че те се тре­
ти рат като съкровищ а, и то преимуществено с определена парнчна
стойност, е друго свидетелство за придаване на съкровищен х а р а к ­
тер на монетите с вторична употреба. П а р ал ел н о с тези монети има
случаи, когато те са в находка с друг вид накити (гривни, обеди,
висулки и д руги). Т ак а че вторично употребяваните монети прнсъс­
тв уват в находките с едновременната си вторична стойност, със стой­
ността си на други накити от находката, но и като пари в частност.
П одгрупата на свободните находки има, общо взето, р еп р езе н та­
тивен характер. Това са находките, вклю чващ и монети, внедрени там
по пътя на накитното им функциониране, прнсъствуват като инвентар
изобщо в случаите, когато не може д а се изясни обредното им пред­
назначение.
Известни са находките от монетни накити като косичницн, обе­
ци, прочелпнцн, подбрадници, медальони, огърлици, наушници и д р у ­
ги.85
Схемата на класифициране на находките, съ д ъ р ж ащ и монети
с вторична природа, изисква систематизирането им според начина
на тяхното трезорнране. Точно този метод е необходим, а не според
тяхното намиране, както практикува Ф. Гриерсон.86 Неговият метод
същ о има значение, но ако се използува в ракурса на друга исто­
рическа наука, и по-конкретно в археологията. В случая за р а з г л е ж ­
д ан а т а тема е по-важно да се установи по какъв начин е тр ети ран а
находката, защ ото на тази основа се откриват допълнителни сведе­
ния, обогатяващ и представата за вторичната природа на монетите.
П риемайки условието находките д а се класиф иц и рат според начина
на трезорирането им, ан али зът предопределя разпределението им в
четири групи: на случайните находки (изгубени монети); находки,
образувани при извънредни обстоятелства; скрити или зап азен и мо­
нети; безвъзвратни находки.
П ървата група е най-слабо представена. Загу б в ан ето на моне­
тите е могло да става само неволно, какъвто е примерът с онези мо
нети, които се откъсвали от ниш ката едва след като м еталът на м я ­
стото на пришиването (привързването) се протривал от дългото но­
сене. На монетите от вторично потекло се е д ъ р ж а л о като на моне­
ти с редовна парнчна стойност и оттук изникват охранителните мер­
ки
Втората група находки има важ н о значение за форм ирането на
нумизматичните изводи. Монетните находки, образувани при и звъ н ­
редни обстоятелства, д ав ат ценно сведение за състава на паричното
обръщ ение и в к акв а взаимовръзка влизат монетите от вторична упо­
треба с редовните монети по отношение на количествената съотне-
сеност, номнналн, метал и прочее спрямо редовните монети. Е дно­
временно с това датировката и другите подобни изчисления е гарангги-
рано по-точно. отколкото за находките, трезорнранн при по-други о б ­
стоятелства.
Т ретата група находки, образувани при запазването, скриването

184
 на спестени пари или натрупано съкровище, сс отличава с п редста­
вителност, тъй като става при повишена подробност на монетния
м атери ал. Включвани са монети със сравнително висок номинал и
по-добро качество на м етала. С ледователно към монетите за накит
се е п одхож дало с внимание, т. е. в тях се търси както художествена,
т а к а и висока парична стойност. В накита като трезорнрана форма
на парите е влож ена идеята в случай на необходимост монетите о т ­
ново д а се включат в циркулационния им паричен курс.
Ч е тв ъ р тата група находки са т. нар. б езвъзвратни находки. Г а­
м а та им на трезориране е богата, но общото е, че предназначението
им става след предварителното определяне на целта. Става д ум а за
находки от монети, обслуж ващ и конкретни обичан и обреди. И още
нещо. Определянето на вторичната роля е с яс н а та перспектива по­
вече те да не се върн ат в обръщение. Самото зар авян е, пускане в
извори, влаган е в темелнете на сгради, за Харонов обол и прочее в о­
ди до безвъзвратното им изтегляне от циркулационния състав, до
буквалното им унищ ожаване.
Следвайки курса на класификация на монетните находки, идва
ред на разпределението им по отношение на монетния материал, м е­
т а л а от който са направени. О форм ят се четири групи: златни, с р е ­
бърни, медни и смесени. Анализът показва, че най-многочислена е
групата на сребърните монети. По количество те са най-много през
XVIII век. Н аходките включват монети о т вторична употреба пре­
димно от сребро поради широката му приложимост н възмож ност
за в ъзвръщ аем ост на п ари чката стойност.
Находките се разпределят на две групи според принадлежността
на монетите в тях към епонима. П регл едъ т показва, че преимущ е­
ствено и оправдано основният състав е от османски монети в качест­
вото им на „домашни монети". О тб ел язан а е тенденция на постоянно
н арас тва щ и я поток на чуждестранните монети. Осезателно се чув­
ствува то през XVIII век. Причините са известни, за да бъде