ИЗВЕСТИЯ

НА
ОКРЪЖНИЯ
МУЗЕЙ
В,ТЪРНОВО

MITTE I LUN Q E N
DES
BEZIRKSM USEW M S
V.TI R N O V O
 (У - \ J- J4 ■ £ . r U s f.

6h
■O he. 9 ^ /А^л.

ИЗВЕСТИЯ
HA
ОКРЪЖНИЯ МУЗЕЙ
В.ТЪРНОво
к н ИI' А II

М ITT Е I L U N Ç Е N
DES
BEZIRKSM USEUM S
VTIRNOVO
BAND II
 Редактор Таня Петрова
Худ. редактор Иван Кенаров Техн. редактор Георга Ивапак
Корица Д и м и тъ р Трендафилов Коректор П а у н ка Камбурова

Дадена за набор на 10. X II. 1963 г. Тираж 425 Излязла от печат на 20. III. 1964 г.
Издателски коли 13/26 Тем. 545-11-6 Печатни коли 16
Формат 59X84/8 Ведомствено издание Издат. УЪ 261

Държавен полиграфически комбинат иС т о я н Jlo ô f ев - С т р а н д ж а т а ', гр. Варна Пор. № 1C60/1964 г.

 СЪДЪРЖАНИЕ

1. H. Ангелов — Средновековният град Търново според изворите от X I I —X IV в. и досегашните архео­

логически разкопки.................................................................................. ................................................. Î
?. Я. Николова и II. Ангелов — Средновековна църква в западния склон на хълма .Момина крепост“ . 19
3. Т. Герасимов — Монети на фрапкскии влалетел Йоан II Орсини, намерени в Т ър н о в о ....................... 29
4. Я. Николова и Н. Ангелов — Ю/Кна напречна крепостна сгена на Царевец.......................................... 35
5. Т. Герасимов — Оловен Печат на търновския патриарх Висарион .................................. . . . . . 45
6. В. Султов Пя a villa rnstica край с Присово, В. Търновски о к р ъ г ..................................................... 49
7. Т . Драганова Колани, тъкани на „корите“ , в Т ърновско....................................................................... 65
8. Я. Николова — Златни украшения от П а в л и к е н и ....................................................................................... 83
9. Н. Ангелов — Колективни находки на монети от В. Търновски о к р ъ г .............................. ... 87
10. Н. Ангелов — Средновековни монети от Трапезица в Т ъ р н о в о 93
11. Т . Драганова — Мусинско оръжие от 1876 г....................... ... ................................................................... 103
12. Н. Бонев — Неизвестни писма на Никола Хр. Г а б р о в с к и ................................................................ ... . 109

I N H A L T S V E R Z E I СН N IS

1. N ik o la Angelov, Die mittelalterliche Stadt Tirnovo nach Quellen aus dem X II— X IV Jah fti.iux] nach
den bisherigen archäologischen Ausgrabungen.............................................................................................. 1
2. Ja n k a N ikolova und N ik o la Angelov, Eine mittelalterliche Kirche am Westhang des Hügels „Momina
Krepost“ in T ir n o v o ....................................................................... .................................. ... 19
3. Todor Gerassimov, Münzen des fränkischen Herrschers Joan II Orssini, gefunden in T irn o vo ................... 29
4. Ja n k a N ikolova und N ikola Angelov, Südliche queri Festungsmauer von Zarewetz ............................... 35
5. Todor Gerassim ov, Ein Bleisiegel des Tirnovoer Patriarchen W y s s a r io n ..................................................... <Jä
6. Bogdau Sultov, I:ine Villa rustika bei dem Dorfe Prissovo, Bezirk Tirnovo . ...................................... 49
7. Todorka Draganova, Gürtel, auf Kartons gewebt aus de:ii Bezirk Tirnovo Wissenschaftliche M it­
teilungen und M aterialien............................................................................................................................... -65
8. Ja n k a Nikolova, Goldschmuck aus Pawlikeni, Bezirk T irn o vo .................................................................... 83
9. N ikola Angelov, Kollektive Münzenfunde im Bezirk T ir n o v o ..................................................... .. 87
10. N ikola Angelov. Mittelalterliche Münzen von Trapesitza bei T ir n o v o ......................................... 93
11. Todorka Draganova, Waffe aus Mussina, Bez. Tirnovo aus dem Jahre 1876 .......................................... 303
12. N in tsch o Banev, Unbekannte Briefe von Ni'vola G ib ro .v s k i.................................................... ÜÛ9
 С РЕ Д Н О В Е К О ВН И Я Т ГР А Д ТЪРНОВО СПОРЕД
И З В О Р И Т Е О Т XII—X IV В. И Д О С Е Г ALU Н И Т Е
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ

H а ко л а А н г е л о в

Въпросът за социалната топография на столицата на Втората българска държава Тър­

ново (Търнов, царйвград Търнов) през последните години предизвиква все по-голям инте­
рес всред научната историческа мисъл. Тоза се дължи, от една страна, на резултатите от
археологическите разкопки, които се извършват в този град от 1946 г. насам, и, от друга
страна, на липсата на обобщителни трудове върху историята на Търново, който град не­
делимо е свързан с историята на България в продължение на 2Ü7 години (1186— 1393 r.).
В тази кратка статия се прави опит за обобщаване само на една част от въпросите
за историята на Търново през Средновековието — тези, които се отнасят до социалната
топография на стария град. Ще се опитаме да съчетаем писмените средновековни сведения,
досегашните проучвания в това направление и резултатите от археологическите разкопки,
извършени в различни части на стария град. Не смятаме, че с тази статия разрешаваме
цялостно и окончателно поставения въпрос, тъй като не са завършени още археологиче­
ските разкопки на хълмовете Царевец и Трапезица, а също и на другите обекти в стария
град. Все пак в този етап на проучване миналото на града този наш опит не е излишен
или прибързан и ще допринесе малко за изясняване на въпроса за социалната топография
на средновековната столица Търново. Натрупан е много фактически материал, издирени са
средновековни писмени сведения, които следва да се обобщят и изяснят в една реална
историческа обстановка.
Няколкото пътеводителя за Търново и старините му и отделните статии, публикувани
след Освобождението във вестници и списания, не запълват тази празнина. Изключение
правят само статиите на К. Шкорпил1 и Т. Николов.2 Първата въпреки описателния си
характер все пак прави опит да обобщи познанията за старото Търново към 1910 г., а във
втората е обърнато повече внимание на историята на хълмовете Царевец и Трапезица.
Освобождението на България от византийско робство е пряко свързано с Търново.
Тук през 1185 г. се е вдигнало въстание против византийските поробители. Начело на това
въстание са застанали търновските боляри Асен и Петър. Те са били организаторите и
ръководителите на този последен опит за отхвърляне на чуждото иго. По-късно, след
успешния край на въстанието, те са станали последователно върховни ръководители на дър­
жавата. Столицата на България не се е установила в Преслав, където е била преди роб­
ството, а в Търново, тъй като тук е бил центърът на въстанието и тук са били наследстве­
ните владения и замъци на водачите на тази освободителна борба.
Историята на Търново не започва с въстанието в 1185 г. Тази дата е по-скоро завър-
шък на един период от развитието на града. За да стане Търново обединителен център
на въстаналия народ против византийците, това означава, че този град е бил значителен
феодален център в края на XII в. За съществуването на укрепление в Търново през XII в.

1 К. Ш к о р п и л , Планъг на старата българска столица Велико Търново. ИБАД, 1, 1910, стр. 121— 146.
2 Т. Н и к о л о в , В. Търново (град Трапезица и град Търново) през епохата на Второто българско царство.
Общински вестник .Велико Търново“ , год. XI, 1934, бр. 21— 24.
2 Никола Ангелов

дава сведение Никита Акоминат’, когато говори за похода на Исак Ангел (византийски
император, 1185— 1195 г.) против въстанието на Асен и Пегър. Той упреква императора,
загдето е оставил техните укрепления незасегнати, след като са били разбити и изгонени
зад Дунава водачите Асен и Петър. Вероятно между тези крепости се е намирало и Тър­
ново. Намирането по хълмовете Царевец и Трапезица на твърде много монети от визан­
тийските императори от династията на Комнините4 показва, че през XII в., преди въстанието
от 1185 r., Търново е бил вече не само феодална крепост на местни боляри, но и зна­
чителен стопански център.
През периода, когато Търново е бил столица на Втората българска държава, феодал­
ните отношения в България са достигнали до сгоето пълно развитие. Освен това Търново
като градски център в рамките на разглежданата епоха се е оформил вече като икономи­
ческа и обществено-политическа единица със своите характерни градски особености. По
това време такива градски центрове освен столицата Търново са били още Средец
(София), Боруй (Стара Загора), Карвуна, Видин, Варна, Червен, Крън, Преслав, Ловеч и др.-’
Как е изглеждал Търново по това време в очите на съвременните историци и писа­
тели, за това имаме малко сведения. Те са повечето кратки и общи, но затова пък много
красноречиви. От тези сведения става ясно, че Търново през XIII и XIV в. бил голям град,
гъсто населен и здраво укрепен. В него били събрани богатствата на цялата държава.
Никита Акоминат в началото на XIII в. с няколко думи само описва Търново по след­
ния начин: „Търново е най-недостъпният и най-голям от всички градове на Хемус,ограден
със здрави крепостни стени, разделен от течението на река и построен на върха на
планината.“ 1’
В българския превод на Манасиевата хроника се говори, че „нашият нов Цариград
(Търново) се храни и расте, крепи се и подмладява".7
Не е без значение и краткото съобщение за Търново, направено от цариградския
патриарх Калист в житието, което той написал за живота и дейността наТеодосий Търновски,
монах-отшелник и основател на Килифарската книжовна школа. Когато говори за идването
на младия Теодосий в Търново, той дословно казва: „и достигна до Търново, който бе
царствуващият град на българите, втори след Константиновия град и словом и делом“ .н
Друг средновековен писател и книжовник, търновецът Григорий Цамблак (1Ь64—
1405 г.), също е оставил някои сведения за родния си град в „Похвално слово за
патриарх Евтимий Търновски",в „Пренос на мощите на св.Параскева от Търново във Видин
и Сърбия“. Неговото описание като на съвременник и лично познаващ Търново е от
особено значение за историята на града през последните десетилетия преди падането на
България под турско робство и разрушаването на столицата. Ще приведем неговите думи
във връзка с обсадата на Търново от турците: „Варварският цар (Баязид), който се беше
възгордял с победите си и със завладяването на много народи, реши — доброненавистни-
кът — да разори града (Търново), понеже бил слушал, че той е много голям, красив и
укрепен със стени, че местоположението му е такова, че мъчно би се завладял, защото
освен със стени, достатъчно е защитен природно, а освен това — че има големи богатства
и многобройно население и че е прочут както с църквите си, така и с царските сгради.“ '
Много сбито и кратко се е изразил авторът на това описание на Търново, но всичко е
казано твърде ясно: голям град, красив, укрепен със сгени и от природата, мъчно превзи-
маем, има големи богатства, многобройно население, красиви църкви и царски дворци.
Не можем да желаем повече от това, което ни е оставил Григорий Цамблак.

3 N i c e t a s A k o m i n а t os , Historia. B<>nnae. 1833, стр. 487.

1 H. А н г е л о в , Средновековни монети от Трапезица в Търново. ИОМТ (Известия на Окръжния музей в
Търново), кн. II, 1961, и непубликувани монети в Търновския музей.
5 Д. А н г е л о в , Към въпроса за средновековния български i-ряд. Сп. Археология, гоа. II, кп. 3. 1960,
стр. 9 и 10.
6 N i c e t a s A k o m i n a t o s , чнт. съч.; вж. И р е ч е к , История на българите, 1886, стр. 331, заб. 10.
Ч ) Т ôpvopoç âpimvo~xT7(, ацх y.a i т:роз<ргрестаг7) ifi>v z a- à x iv A : ; iov хкх зю y jiôXecoÿ, "sr/es: z=
loX'jç>oïç -epifiêpXr)(.tjiéyrj, v.vl ргйцатс тотацф ciEiÀr;[i{iévïj y.aï i~ i ip cvç à*/(/Ci»oxta TienoÀcauÉvr.
7 M. Д р и н о в . Периодично списание, I. Браила, 1870, кн. 2, стр. 62: Нмпь ж« ношй Ц ^ и г р д ь доитг
и jHvcTiiTb, к р к ш т д и ом\\жд\етсА.
8 В. Сл. К и с е л к ов , Житието на св. Теодосий Търновски като исторически паметник. София, 1926, стр. 6 ;

Житие и жнзнь П(КП0д. -0-{oaocСа. л. 2х- Т*рН0ЕЪ достиже, нже Болгьршмъ црквкцшй гу&дъ ки, (^торьдк
<8цш, и слокому. и д-здвмг п« К»нст\нт1нок-б г»д е.
9 В. Сл. К и с е л к о в, Митрополит Григорий Цамблак. София, 1913, стр. 53—64.
 Средновековният град Търново според изворите от XII—XIV в. . . 3

Но Търново не е бил само голям, красив, здраво укрепен и с многобройно население

град през Средновековието. Откритите материали, предмети и монети през време на археоло­
гическите разкопки на хълмовете Царевец и Трапезица и в другите части на стария
град показват по безспорен начин, че той е бил и голям занаятчийски и търговски център.
Тук са били произвеждани красиви глинени съдове от типа „сграфито“, които са украся­
вали трапезите на царе, патриарси и боляри, тук изкусни майстори ковачи и железари са
изработвали оръжието за царската войска, златари са правили прекрасни предмети за
украса, художници са покривали със стенописи църквите и царските дворци, тук са били
приготвяни разноцветните кубчета за мозаичната украса на църквите, тук са били царските
монетарници, тук са работили прочути майстори строители и каменоделци, които са
издигнали непревзимаемите крепости по хълмовете Царевец и Трапезица и са украсявали
чудните дворци на царете. Откритите, внесени от чужбина предмети за всекидневна упо­
треба и царски разкош дават сведения за оживена външна търговия през тази епоха.
Богатият археологически материал, който тепърва ще се проучва, ще открие нови страници
в историята на материалната култура на Втората българска държава и нейната столица
Търново. Тези резултати от досегашните археологически разкопки на стария град подкре­
пят напълно писмените сведения от Средновековието, които под една или друга форма са
се запазили до наше време.
В 1379 г. в Търново е бил посрещнат Киприян, московски и всерусийки митрополит,
който е минал през България на път за Константинопол. Този руски митрополит е бил
българин, родом от Търново, от рода на прочутата търновска фамилия Цамблаковци10. На
Киприяна са устроили в Търново много тържествено посрещане. За него говори Григорий
Цамблак, който по това време е бил едва на 15-годишна възраст. В надгробното слово,
което той е написал за Киприяна, описва много красноречиво това посрещане: „И бързаха,
от целия град, а беше се стекло голямо множество за посрещането. Нито някоя жена
искаше да откаже да го види, ни мъж беден ни богат. Пазачите оставиха домовете, тър­
говците оставиха отворени дюкяните си, на пазара остана непродадена стоката. Всички
вкупом излязоха и никой не остана в града. Робите оставиха своите господари и занаят­
чиите своите работилници. И които бяха чужденци и които бяха местни, всички отиваха
натам, за да видят Киприяна. И девицата, която никога не е излизала, забравила своя срам,
бързаше също там. И стари, и немощни също се влачеха там.“ 11 Тези няколко реда, които
ни е оставил Григорий Цамблак, са твърде важни за историята на Търново. Това е исторически
документ от особено значение не само за този град, но и за цялата страна. От него
става ясно, че в Търново във втората половина на XIV в. е имало търговци с дюкяни „про-
давници“ , пазарища, занаятчии със свои работилници. Тези занаятчии били наричани с името
„художници“ (остмшшл Х0 А*жниии свод д-илл ). Дали тези търговци и занаятчии били обосо­
бени в отделни квартали или улици, засега не може да се отговори с положителност.
За да завършим общата картина на Търново през Средновековието въз основа на до­
стигналите до нас писмени сведения, ще отделим няколко реда и за укрепителната систе­
ма на този град. От приведените по-горе сведения на Никита Акоминат и Григорий Цам­
блак е ясно, че Търново е бил здраво укрепен град както от природата, така и от човеш­
ката ръка. Освен писмените сведения за крепостните стени на Търново говорят и други
паметници от Средновековието. Изображения на крепостна порта с кули срещаме върху
медни монети от българския цар Иван Александър и неговия син-съуправител Михаил.12
Тези монети са сечени между 1331 и 1355 г. Около изображението на крепостната пор­
та на тези монети се четат буквите трик, което е съкращение на името Търиокг. Май­
сторът на монетния печат е искал да изобрази една от портите на столицата Търново и
да посочи града, в който са сечени тези монети.
В миниатюрата „Смъртта на Асеня“ от Манасиевата хроника е изобразен с доста
големи подробности един укрепен град, разположен на два хълма, разделени с дълбок дол.13
Това отчасти съвпада с описанието на Никита Акоминат, което цитирахме по-горе. Върху
левия хълм са нарисувани две големи куполни църкви и някои по-малки сгради, а
върху десния хълм се издигат само укрепления. Очевидно е, че в тази миниатюра худож-
10 Григорий Цамблак изтъква с гордост това си родство с Киприяна в „Похвално слово за Киприяна*.
Вж. Б о н ю С т. А н г е л о в , Из старата българска, руска и сръбска литература. София, 1958 г. стр. 185 —
Б|>ЬТ2. G 'L M IK нмш му оцю .

11 Б о н ю С т. А н г е л о в , цит. съч. ,стр. 184. А съшотака и : Гр. Цамблака надгробиое слово Кипрмну в
Чтен, в Общ Истр. и Древн. С. Петерсбург, 1872, стр. 28.
12 Н. М у ш м ов, Монетите и печатите на българските царе. София, 1924 г., стр. 113— 118.
13 Б. Ф н л о в , Миниатюрите на Манасиевата хроника във Ватиканската библиотека. София, 1927, стр.
22, табл. II.
4 Никола Ангелов

никът е възпроизвел доста точно град Търново с неговите многобройни църкви върху
хълма Трапезица и укрепените дворци на хълма Царевец. И двата хълма са оградени от
крепостни стени. Трябва да се отбележи, че в никоя друга миниатюра, където е представен
някакъв град, не се дават толкова подробности, както за Търново. Художникът, който
е работил тази миниатюра, е познавал много добре Търново от непосредствено наблю­
дение и личните му впечатления са отразени в рисунката. По начина на разполагане на
двете крепости върху рисунката може да се каже дори откъде е наблюдавал художникът
Търново и по този начин да се определи мястото, където е била превеждана на българ­
ски език Манасиевата хроника и са били правени миниатюрните рисунки. По този начин
се виждат двете крепости само от хълма Св. Гора, който се намира южно от Търново.
На този хълм, както показва и името му, е имало манастири. Между тях е бил и извест­
ният „Св. Богородица Одигитрия“ . През този манастир са минали много известни книжов­
ници от Средновековието. Както художникът, който е рисувал миниатюрата в Манасиевата
хроника, така и майсторът на монетния печат са живели в Търново или в манастирите
край Търново и за образци на своите художествени произведения са използували града и
крепостта, които са били всеки ден пред очите им.
Досегашните проучвания на запазените части от крепостната система на Търново, както
и резултатите от археологическите разкопки на някои сектори на тази система дават
възможност да се възстанови общата картина на средновековната крепост на Търново.11
По-значителните средновековни български градове през XIII и X IV в. са се състояли
обикновено от две части—вътрешен и външен град. Този начин на устрояване на нашите
градове донякъде съвпада с устройството на града във византийската империя по това
време.15 В това отношение Търново не е правел изключение. Обикновено вътрешният град
е бил на по-високо място, природно укрепено, и винаги ограден с високи и дебели каменни
крепостни стени. В Търново такъв вътрешен град са представлявали двете крепости на
хълмовете Царевец и Трапезица.10 В средновековните извори в повечето случаи тези две
крепости се наричат като отделни градове.
Нека разгледаме последователно частите на вътрешния и външния град на Търново и
се опитаме да установим кой ги е населявал, доколкото това е възможно от досегашните
проучвания на стария град Търново от резултатите на археологическите разкопки и сред­
новековните извори.

I. В Ъ Т Р Е Ш Е Н ГРАД

1. Ц а р е в г р а д Т ъ р н о в о . Главната част на вътрешния град на средновековно Тър­

ново е била крепостта върху хълма Царевец (обр. I). Тя е била най-добре защитена и
укрепена както от природата, така и от българските царе. Крепостните й стени, подсилени
на много места от бойни кули, са достигали дебелина до 3 м. Портите, особено западната,
която е била и главна порта на столицата, също са били защитени от бойни кули. Самият
хълм Царевец заемал господствувашо положение в пролома на Янтра, който реката
образува в търновските скалисти възвишения. Янтра опасва хълма почти отвсякъде. Влиза­
нето в тази крепост е било възможно само от запад. Всичко това — господствуващото
положение на хълма, здравата крепост и добре защитените порти — е отговаряло на пред­
назначението на тази част от вътрешния град на Търново: да бъде център на върховною
управление на държавата.
Имала ли е тази част от вътрешния град специално име ? Както ще видим ио-долу,
останалите части на вътрешния и външния град в повечето случаи са имали свои имена:
„град Трапезица“, „новият град“ , „град на фръзите (франките)“, „Св. Гора“ . Безспорно
общото име на града е било Търнов или Трънов. В изворите твърде често се среща името

11 К. Ш к о р п и л . План на старата българска столица Велико-Търново. ИБА Д , I, 1910, стр. 121— 154;Хад-
ж и К а л ф а , Румения и Босна. Архив за поселишпи проучвания. София, 1938, r. I, кн. 2, стр. 89; F. Kanitz,
Donaubulgarien und der Balkan. Leipzig. 1881, I, 157 f; Ал. P а ш е н o в. Възстановяването на крепостта „Царе­
вец* в гр. Тьрново ГНМ, кн. VI, стр 381— 399; Д. Ц о н ч е в , Водоснабдяване го на крепостите Царевец и Тра­
пезица. ГП Н БМ , 1931/34, стр. 97— 116; Н. А н г е л о в и Я. Н и к о л о в а . Крепостни стени и крепостни съоръже­
ния на средновековната столица Търново. ИОМТ, кн. I. 1962, стр. 57— 71; Я Н и к о л о в а и Н. А н г е л о в ,
Ю жна напречна крепостна стена на Царевец. ИОМТ, кн. II, 1964.
15 Д. А н г е л о в , цнт. съч , стр. 11.
16 К p. М и я т е в. СлавяяскМ город в древней Болгарин. Byzantinoslavica, X, 2, 1949, стр. 259—268.
 Средновековният град Търново според изворите от XII -XIV в. 5

„царевград Търнов“ 18или „царският град Търнов“ .19 В повечето случаи, когато са употребени
изразите „царевград Търнов“ и „царският град Трънов“ , се отнася за събитие или случка, свър­
зана с крепостта на хълма Царевец. Допустимо е тази част от вътрешния град на столицата

Обр. I. П лан на средновековния ггад Търново

Abh. 1. P la n der m ittelalterlichen Stadt Tirnovo

Търново, в която се е намирал дворецът на царя, да е носила специално име, свързано

с предназначението й. Първоначално, преди да бъде столица, тази част от вътрешния град
вероятно е носела само името „Търнов“ или „Трънов“ . По-късно, когато в нея се изгра­
18 Й о р. И в а н о в , Български старини из Македония. София, 1931, стр. 235 и 422; И в. Д у fl ч е в. Стара­
та българска "книжнина, кн. II. стр. 65; М. Г. П о п р у ж е н к о, Сииодик царя Борила. София, 1928, стр. 91;
И в. С н е г а р о в , Неиздадени старобългарски жития. Годишник на Духовната академия .Св. Кл. Охридски*,
т. III, 1953/54, стр. 167.
19 E. Kaluzniacki, Aus der panegyrischen Literatur der Südslaven, Wien, 1901, 109; От същия автор. Werke
des Patriarchen von Bulgarien Euthymius, Wien, 1901, стр. 71, 417.
6 Никола Ангелов

дили дворците на царя, това име започнало да се употребява с епитета „царевград“ или
„царският“ .
В много малко средновековни извори се споменава мимоходом за двореца на царя
или за патриаршията, които са се намирали в тази част на вътрешния град. Конкретни
описания или други подробности липсват. За царския дворец се споменава в житието на
Теодосий Търновски, в което се казва, че Иван Александър е свикал събор против евреи­
те в „новоиздигнс.тия от него палат“.20 За царски палат се споменава и в житието на
св. Сава от Доментиан.21 За патриаршията, по-точно за па/риаршеската църква „Възнесение
Господне“, имаме сведения на повече места в старите извори. В житието на св. Ми­
хаил войн от Потука,22 в Синодика на цар Борила,23 в житието на патриарх Йоаким I,24 в
писмото на българския цар Калоян (1196— Г207 г.) до римския папа Инокентий III,25 в
похвалното слово на Григорий Цамблак за патриарх Евтимий, когато се говори за изюн-
ването на патриарха от църквата „Възнесение Господне“ след превземането на Търново
от турците на 17 юли 1393 г.26
От споменатите по-горе средновековни извори става ясно, че в „царевград Търнов“
са се намирали както царският дворец, така и патриаршията.
Археологическите разкопки, които се извършват от 1946 г. насам на хълма Царевец,
потвърдиха тези писмени средновековни извори. На този хълм, при това в централната му
част, са открити основите на царския дворец и патриаршията (в процес на откриване).
По всяка вероятност хълмът Царевец е бил гъсто населен. Основи на още много други
сгради и църкви се намират още неразкрити извън двореца на царя и патриаршията.
Цялото пространство на този хълм между двореца и лобната скала, а също западно и
гожно от дворепа-е осеяно с основи на постройки. Освен царя и патриарха в тази крепост
на вътрешния град са живели още и висши военни и административни сановници, дворцови
служители и великите боляри. За делението на българските боляри в Търново на велики
и малки споменава и Доментиан в житието насв. Сава.27 Къщите на тези велики боляри
би трябвало да се търсят в крепостта на хълма Царевец. С други думи, в най-защи-
тената част на вътрешния град на средновековната столица на България е живяла върхуш­
ката на феодалната аристокрация. Дворецът на царя, както и патриаршията, укрепени от
своя страна с крепостни стени и кули, са представлявали две отделни крепости и най-
защитени части на хълма Царевец. Освен всичко това в крепостта на хълма Царевец се е
намирал голям военен гарнизон за постоянна охрана на столицата, а също и ядрото на
царската войска. Голямата сграда, чиито основи са полуразкрити северно от третата порта
на главния вход, по всяка вероятност е била обитавана от войската. Липсата на цялостни
археологически разкопки и проучвания ка този хълм и на публикации на разкритите досега
обекти (двореца и патриаршията) не ни позволява задълбочено да разгледаме въпроса
за разположението на жилищните квартали на Царевец, населението му, взаимоотношенията
между отделните категории население, гъстотата на заселването, планирането на улици,
главни съобщителни артерии, а също така материалната и духовната култура на това
население.
Всичко това ще бъде възможно да се направи едва след едно десетилетие, когато
ще бъдат археологически проучени повечето от обектите, свързани с времето на Втората
българска държава, на хълмовете Царевец и Трапезица, а също и на другите части на
външния град.
2. Г р а д Т р а п е з и ц а . Втората по значение и големина крепост на вътрешния град
на средновековното Търново се е намирала на съседния хълм Трапезица (обр. 1 ц ). Този
хълм е разположен на десния бряг на Янтра западно от хълма Царевец. Реката прави
голяма дъга около него и го опасва ст три страни. Този хълм е бил също здраво укрепен
с дебели каменни крепостни стени, които са допълвали природната му непристъпност. За
тази част от вътрешния град притежаваме сравнително повече сведения в средновековните
писмени извори.
В житието на Ив. Рилски, написано от патриарх Евтимий, се казва, че в славния град Трапе­
зица била построена църква за мощите на този светец (въ «лакн-кмъ г-рлд-е Хрмкзици).28 В Дра-
20 В. С л. К и с е л к о в, цнт. с ъ ч ., стр. 20.
21 Д о м е н т и а н , Животи светога Саве и св. Симеопа. Београд, 1938, стр. 20.
22 Й о р. И в а н о в , цнт. с ъ ч ., стр. 424.
23 М. Г. П о ri р у ж е н к о, цит. с ъ ч ., стр. 85.
21 И в . С н е г а ров, цит. съч., стр. 1Ь7.
25 И в . Д у й че в. Старата българска книжнина, кн. II, стр. 17 и 18.
26 В. Сл. К и с е л к о в , Митрополит Григорий Цамблак. София, 1943, стр. 54.
27 Д о м е н т и а н, цит. съч., ci р. 209.
28 Й о р. И в а н о в , цит. съч. , стр. 383.
 Средновековният град Търново според изворите от XII—XIV в. 7

гановня миней в службата на Ив. Рилски на 19 октомври се среща също името на Трапе-
т (
зица, придружено от думата „град” (и w СрАЦД прнесенъ ви к ^лгорие’ къ Г(лдъ Трп«зиц.ж).2а
В проложното житие към същия миней е още по-добре изяснено и уточнено
мястото, където са били пренесени и положени мощите на Ив. Рилски (и при«« «го кг
< "
гоьаъ Туънявь и положен-/, ви еъ създмшкмъ «го монлстири к Т^пезици).30 А в двете житиета
на Гавраил Лесновски, в които се говори за пренасяне на мощите му, изрично се
подчертава, че те са били положени в една църква на Трапезица, без да се споменава ду­
мата „град“.31 Интересното в случая е, че името на Трапезица се предава по два различни
начина. В единия случай е Тръпезица (и положени кишж к Трьпезици), а в другия — Тра-
пезец (и положи и къ Трлпезсцъ). В краткото житие и похвално слово за Иван РилскИ
от Дим. Кантакузин от XV в. също има сведение за град Трапезица и за съществуването
на два града. Това житие е било написано по случай пренасяне мощите на Иван Рилски
or Търново в Рилския манастир през 14о9 г. Там се казва, че мощите не са се намирали
в самия град Търново, а в съседния нему славен град Трапезица (к-вдомо же iaho не къ самомъ
fyinoK-E k-!ix8 м о щ и cBtTArw но къ со<-&дств8ющш?, <м8 «ллкньмъ грлдт, г|'|)гчпс.зиць|).3'- Името на Трапе-
m *>*
зица се среща и в една друга форма в приписка от 1644 г. (w грлд Тръновъ глми Т^пезонь).33
Трапезон се явява ново видоизменение на името Трапезица. Щом в пьрвата половина на XVII в.
се говори още за Трапезица като населено място, изглежда тук животът е продължил по-
дълго време. Някои от жилищата или църквите на този хълм са били запазени и продължили
да съществуват и след превземането на Търново от турците (1393 г.). Обстоятелството, че
мощите на Иван Рилски са стояли в Търново до 1469 г., също така е свидетелство, че на
Трапезица е съществувала църквата, в която са се намирали тези мощи до горната дата.
Като се вземат под внимание тези сведения на средновековните извори, трябва да се
смята за положително, че на хълма Трапезица се е намирала значителна част от средно­
вековния град Търново. Тази част от столицата е била здраво укрепена и подобно на
Царевец е представлявала самостоятелна крепост. Тя е имала и свое име „град Трапезица“ .
Със славянската дума „град“ се е наричало всяко укрепено населено място независимо от
неговата големина. Градове са се наричали и замъците на отделните боляри, издигнати по
непристъпни височини на много места в страната. Средновековните извори дават сведения
за един манастир, построен от Асен I (1186--1196 г.) за мощите на Иван Рилски, и за
една църква на св. Апостоли, в която били положени мощите на Гавраил Лесновски. В
миниатюрата „Смъртта на Асеня11 от Манасиевата хроника освен църкви личат още и
сгради, вероятно жилищни.
В резултат на археологическите разкопки, извършени на този хълм от археологиче­
ското дружество в Търново34 в първите години след освобождението на Вългарин от тур­
ско робство, и разкопките след това на Ж . Сьор35 в 1900 г. са открити основите на 17
църкви. Една от тези църкви, най-голямата, известна като № 8, се приема, че е онази
манастирска църква, в която са се намирали мощите на Иван Рилски. За този манастир
става дума в споменатото по-горе жигие. Между разпръснатите по целия терен на хълма
Трапезица църкви се намират основи на много сгради, които още не са разкопавани и
проучвани. В по-голямата част на хълма има значителен културен слой, в който се нами­
рат материали, предмети и монети or XII — XIV в. Само в северната част на Трапезица
културният слой е по-тънък. През време на разкопките в 1900 г. тук са намерени много
и ценни предмети, като обеци, пръстени, гривни, медалиони, мъниста, огърлици, копчета и др.,
направени от злато, сребро или бронз, както и най-различни стъклени украшения. Освен
това намерени са също така и предмети, свързани с въоръжението: части от железни пле­
тени ризници, шпоьи, върхове за копия и стрели и др. Сведения точно къде са намерени
тези предмети не притежаваме. По всяка вероятност те са били открити в гробове в самите
църкви или около тях. При тези разкопки са намерени и много предмети с битов ха­
рактер, като глинени съдове от двата типа керамика, разпространена през XII — X IV в.—
Й о р. И в а н о в, цит. съч., стр. 359.
;i0 Й о р. И в а н о в , цит. съч. , ci р. 365.
31 Й о р. И в а н о в, цит. с ъ ч ., стр. 395 и 400.
:w Е. С и р о с т р а н о в, Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир. София, 1902, стр. 107,
№ 5 3 ; В л а д и с л а в Г р а м а т и к , Сборник панегнрик Ръкопис 418 (61) от 1479 г.
33 И о р. И е a h о и, цит. съч., стр. 251, 252
31 В. С т о я н о в - Б е р он, Археологически и исторически изследвания. Търново, 1887, стр. 22—25.
35 В. Д и м о в , Разкопките на Трапезица в гр. Търново. ИБАД, V, 1915, 112.
8 Никола Ангелов

кухненска и трапезна (сграфито) керамика. Към находките спадат и такива, свързани с

църковните нужди: кръстове, светилници, различни обковки на евангелия и др.зе Между
тези предмети има и много средновековни български и византийски монети, които принадле­
жат на периода XII — XIV в.я‘
Нито Средновековните писмени извори, нито резултатите от досегашните археологи­
чески разкопки дават възможност да се разреши цялостно въпросът за обитателите на
този хълм през Средновековието. Основавайки се на откритите основи на много църкви,
някои смятаха, че на хълма Трапезица се е намирал духовният център на столицата Тър­
ново, докато на хълма Царевец е бил политическият център. Такова разделение и строго
разграничаване на духовната и светската власт едва ли е възможно през тази епоха. Д у­
ховният, по-точно книжовният център на столицата е бил другаде — на хълма Св. Гора
(за това ще говорим повече при разглеждането на отделните части на външния град).
Съществуването на много църкви на хълма Трапезица не може да бъде решителен еле­
мент при определяне същността и характера на тази част от вътрешния град на столи­
цата. Археологическите находки от този хълм и дебелият културен пласт са ясно указа­
ние, от което трябва да се изхожда при решаването на този въпрос. К. Шкорпил много
правилно определя тези малки църкви на Трапезица като фамилни.38 Висшето духовенство
и царедворците боляри едва ли са живели тук, както твърдят авторите на пътеводителя
за Търново,10 тъй като едните — висшето духовенство — са били свързани с патриар­
шеския институт, а вторите — царедворците боляри — са били свързани пък с царския
дворец. Тези два най-висши института на българската средновековна държава са се нами­
рали на хълма Царевец.
Хълмът Трапезица е бил обитаван. Там е имало продължително време човешки живот-
Дебелият културен пласт от XIII и X IV в. е неоспоримо доказателство за гъстото
заселване на този хълм. Остава да се реши въпросът, какво население е живяло в тази
част на столицата. Ако съдим по ценните находки украшения, трапезна керамика — и мал­
ките фамилни църкви, може да се приеме предположението, че тук е живяла голяма част
от феодалната аристокрация, болярите, които са имали в близката околност на столи­
цата свои наследствени или подарени от царя владения. Около своите жилища те са си
построявали малки църкви за своите нужди. Последните са били богато украсени със сте­
нописи и мозайки. В тяхната вътрешна и външна красота са се отразявали силата и
богатството на отделните болярски фамилии. Некрополите на тези богати фамилии са се
намирали в самите църкви или около тях. Тук, на хълма Трапезица, вероятно са живели и
споменатите в житието на гв. Сава малки боляри.^0 Бъдещите цялостни разкопки и про­
учвания на този хълм ще дадат възможност да се разрешат много въпроси, свързани с
„град Трапезица“. Едва тогава ще може да се говори с положителност както за населе­
нието му, за неговата духовна и материална култура, така и за предназначението на тези
малки 17 църкви.

II. В Ъ Н Ш Е Н ГРАД

Външният град на средновековната столица Търново се е състоял от няколко квар­

тала. Той е обхващал пространството по двата бряга на р. Янтра между хълмовете Царе­
вец и Трапезица, а също поречието й северно, източно и южно от Царевец. Южно и
западно от Трапезица също е имало част от града. Една част от външния град е била
включена в общата крепостна система посредством напречни крепостни стени, които
се спущали от двата хълма към р. Янтра. Външният град съшо е бил защитен от водите
на Янтра и от отвесните скали, които са образували венец около стария град. Освен това
пазели са го и околните височини: Момина крепост, Арбанашките височини, Гарвана и
Орловец. В така очертания град двете крепости на вътрешния град — царевград Търнов и
град Трапезица — са се издигали почти в средата и са господствували над останалата
част на града.
1. Н о в и я т град. Най-важната част на външния град се е намирала между двата
хълма (обр. 1 ш). Днес тази част носи името „Асенов квартал“ . За тази част от външния
36 Непубликувани материали в Археологическия музей на RAH в София, които произхождат от разкопките
на Трапезица през 19Ю г. Повечето от материалите и монетите, придобити от тези разкопки, са предадени по-
късно в този музей.
37 Н. А н г е л о в , Средновековни монети от Трапезица. ИО М Т, ки. II, 1964.
38 К. Ш к о р ri и л, цит. съч., стр. 145.
29 Я н к а Н и к о л о в а и Т p. Т у и е в, Търново — Пътеводител. София, 1956, стр. 21.
40 Д о м е н т и а н, цит. съч., стр. 209.
 Средновековният град Търново според изворите or X II— XIV в. 9

град се намират сведения в житието на св. Сава от Доментиан.41 Там дословно е казано:
И TA KO KUH К Н Ь«Г»В{ iK«T« UOtlITH V ДОМУ <EfTH\ Ч«ТИ(>ИДе«Т МВЧШ ИКА прм |КЦИ |(Tj)U

у грьду И0К9М, х V м«т« зкАмом Трноку. Мястото на този „нов град“ е точно опре­
делено от автора на житието. Той се намира около църквата „Св. Четиридесет мъченици“ .
Това съвпада с южната част на днешния квартал Асенов. Освен това тук се дава и общото
име на града „Трънов“ . Защо Доментиан нарича тази част от външния град „нов
град“ ? Причината е, че този квартал на столицата е бил ограден от крепостни стени. От
хълма Царевец към р. Янтра са се спущали две напречни крепостни стени: една по северо­
западния склон на 35 м източно от сечената скала и втората при лобната скала. От
хълма Трапезица също са се спущали две напречни крепостни стени към р. Янтра: едната
при днешния жп. мост по югозападния склон, а другата е минавала близо до църквата
„Св. Димитър“ по източния склон. По този начин тази част от външния град, която се е
намирала между тези напречни крепостни стени, била включена в общата крепостна система
на столицата. Това укрепено място средновековният автор нарича „нов град“ по
понятни причини. Наречено е „нов град“ , понеже е оформено като крепост по време след
„царевград Търнов“ и „град Трапезица“ . По всяка вероятност това укрепяЕане е станало
малко преди идването на св. Сава в Търново (1236 r.). Това време е управлението на бъл­
гарския цар Иван Асен II (1218 — 1241 г.). Успехите във външната политика и иконо­
мическото благосъстояние вътре в страната позволили ка този владетел да'осъществи
редица мероприятия по укрепяването и украсяването на българската столица. Какви при­
чини са предизвикали укрепяването на та?и част от външния град? Това се дължи на
естественото разширение на външния град с възникването на занаятите и търговията в
него. Междухълмието било укрепено от съображения за сигурност и безопасност. Не
трябва да се забравя също така, че в тази част на града се намирала построената от
Иван Асен II църква „Св. Четиридесет мъченици“ , в която били погребани някои членове
от царското семейство.12
За нарасналите нужди на многобройното население на столицата, за задоволяване
изискванията на голямото крепостно строителство, за въоръжаване на войската и за укра­
сата на царския дворец и болярските замъци в Търново възникнали и се развили редица
занаяти. За съществуване на занаятчии в Търново научаваме ст надгробното слово за
Киприяна от Григорий Цамблак (« с т л к ш п а х8л«жници свод л в л \ ) . Занаятчиите са наречени
„художници“ . Какви занаяти по това време е имало в Търново, показват многобройните
археологически находки на най-различни предмети и материали, които произхождат от
разкопките на обекти в района на стария град, извършвани от Освобождението до днес.
Железа ри-ковачи са изработвали земеделски сечива и оръдия за обработване на земята,
предмети за домашния бит и строителството. Златарството е било познато още от
Първата българска държава, но през XIII и XIV в. то е разширило и е усъвършенствувало
своето производство — в златоковане, гравьорство, филигранна техника и емайлови произ­
ведения. Намерените златни и сребърни обеци на Трапезица, в средновековния некропол на
Търново,43 златните висулки за корони и обеци от с. Драгижево44 и много други укра­
шения, намерени при разкопките през 1900 г. на хълма Трапезица,15 показват колко големи
майстори златари е имало по това време в Търново.
Във връзка и за нуждите на огромното строителство на крепостни стени и кули,
дворци, църкви, болярски замъци, манастири, жилища и др. са се развили много камено-
делството и тухларството. Особено се е развило и усъвършенствувало каменоделството с
изработването на различни видове корнизи, колони, бази, капители, фризове и пр. Останки
от такива архитектурни елементи са били намерени в голямо количество както на хълма
Трапезица, така и на Царевец.
Един от най-развитите занаяти в Търново през XIII и XIV в. е бил изработването на
различни керамични произведения. Археологическите разкопки на хълма Трапезица, на църк­
вите „Св. Димитър“ и „Св. Четиридесет мъченици“ в квартал Асенов, на патриаршеския
комплекс на хълма Царевец,10 на крепостната стена на Царевец при Малката порта,47 на
41 Д о м е н т и а н , нит. с ъ ч ., стр. 207.
42 М. М о е к os, Разкопките на черквите .Св. Димитър“ и „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. 191?,
стр. 21 — 24.
43 Н. А н г е л о в , Средновековен некропол в Търново. ИОМТ, кн. I, 1962, 23—33.
14 Новооткрити старини — Драгижево, И БА Д , III,-, 1912, стр. 335— 336.
45 Непубликувани материали от Трапезица в Археологическия музей на БАН в София.
48 Непубликувани материали в Окръжния музей в Търново.
4‘ Н. А н г е л о в и Я. Н и к о л о в а , Крепостни стени и крепостни съоръжения на средновековната сто­
лица Търново. ИОМТ, кн. I, 1962, обр. 6, 7, 8.

2. Известия ОМТ — кн. II

10 Никола Ангелов

сгради и църкви северно и южно от двореца на Царевец,44 на дворцовия архитектурен

комплекс на Царевец,4'1 на църква и квартал в подножието на хълма Момина крепост50 и
други обекти в Търново дават извънредно богат керамичен материал. Преди всичко и
най-много са глинените съдове от двата типа — кухненска и трапезна (сграфито) керамика,
декоративни панички и четирилистници за украса на външните фасади на църквите, подо­
ва керамична мозайка. Този керамичен материал свидетелствува за голямо развитие на
грънчарствого в Търново, за голямо майсторство в моделирането и украсата на глине­
ните съдове.
В Търново са били развити и занаятите, свързани с изработването и украсата на
облеклото — тъкачество, изработване на красиви шевици, сърмени орнаменти и др.
Откритите остатъци от богато орнаментирано облекло в средновековния некропол на
Търново,51 а също така и в гробовете на църквата „Сз. Димитър“82 и другаде в Търново
убедително говорят за голямото майсторство на търновските тъкачни везбари по онова време.
Запазените от средновековието църковни книги, като Лондонското евангелие, Манасие­
вата хроника, грамотите на българските царе,63 превеждани и писани, а също така украся­
вани в Търново, стенописите в църквите на хълма Трапезица,51 в „Св. Димитър“ , в
„Св. Четиридесет мъченици“ , в „Петър и Павел“ ,55мозайките от църква Ла 5 на Трапезица,5''
археологическите находки на монети от различните обекти в Търново дават обилен мате­
риал, от който се вижда, че са били на високо ниво на своето развитие занаяти като:
калиграфство, преписване и украсяване на книги, стенописване на църкви и дворци, стъклар­
ство, монетосечене и др.
За постоянните нужди на войската в Търново и нейното въоръжаване се е обособил
един особен занаят, свързан с изработването на различни видове оръжие: копия, стрели,
лъкове, мечове, бойни брадви, щитове, шлемове, ризници, наколенници, стенобитни и каме-
нометни машини п др. Работилниците на тези майстори също са се намирали в Търново.
Не са липсвали такива майсгори-ковачи на оръжие и при замъците на отделни боляри и
управители на големи административни единици.57 За работата на военните майстори през
време на войните на Калояна ни дават сведения Жофроа Вилардуен и Никита Акоминат
при обсадата на Димотика54 и Одрин и отбиването на р. Марица.5'
Високото качество на занаятчийските произведения, каквото го виждаме в многоброй­
ните археологически находки от Търново, показва, че през XIII и XIV в. развитието на
производителните сили било направило значителен напредък.00
От голямо значение за историята на Търново е да се установи къде са се намирали
работилниците на тези многобройни занаятчии в средновековната столица. В последното
издание на „История на България“01 се казва следното във връзка с мястото на занаят­
чийския квартал: „Григорий Цамблак споменава, че там (Асенова махала) минавала една
дълга улица, от двете страни на която се намирали занаятчийските работилници.“ Това
уточняване на занаятчийска улица се приема и от съставителите на пътеводителя за Тър­
ново.02 Григорий Цамблак говори за Търново в три от своите произведения: Похвалното
слово за патриарх Евтимий, Пренос на мощите на св. Параскева и в Надгробното слово за
Киприян. Само в последното произведение се споменава за занаятчии и търговци, кои го

43 Н. А н г е л о в , Спасителии разкопки на Царевец през 1961 г. Сп. Археология, год. IV, 1962, кн. 4,
сгр. 24, обр. 4, 5 ; стр. 2S, обр. 6.
49 Непубликувани материали в Окръжния музей в Търново.
50 Я. Н и к о л о в а и Н. А н г е л о в , Средновековен квартал в западния склон на Момина крепост. Си. Ар­
хеология, год. V, кн. 1. От същите, Средновековна църква в западния склон на Момина крепост. HO.viT,
кн. II, 1964, стр. 19.
51 Н. А н г е л о в , Средновековен некропол в Търново. ИОМТ, кн. I, 1962, обр. 7, 8, 9.
5- М. М о с к о в , цит. съч., стр. 12.
и Г. А. И л ь и н с к и й , Грамоть болгарских царей. Москва, 1911.
м В. Д и м о в , Разкопките на Трапезица в Търново. ИБАД, V, 1915, 112 176.
55 А. Г р а б а р . Материали средновековому искусству Болгарии. ГНМ , II, 1920, 103— 104. Стенописът в
църквата .Св. 40 мъченици“ в Търново. ГН М , III. 1921, 90— 111.
58 К р. М и я т е в , Мозайки от Трапезица. ИБАИ, I, 1921/22, 163— 176.
Г. Г е о р г и е в , Археологически данни за железодобиването в Североизточна България през средните
векове. Сп. Природа, год. III. кн. 5, 1955, стр. 65--73.
Хрониката па Жофроа Вилардуен. София, 1947, стр. 293, § 425, стр. 309.
г,!1 N i c e t a s A k o m i n a t o s , цит. съч., стр. 835.
60 Д. А н г е л о в , цнт. съч., стр. 17.
m История на България, т. I. София, 1961, стр. 199.
62 Я. Н и к о л о в а и Т p. Т у н е в, циг. съч., стр. 21.
 Средновековният град Търново според изворите от ХИ—XIV в.

излезли от града да посрещнат Киприяна. Тук няма уточняване къде са били техните
работилници.63
Резултатите от досегашните археологически разкопки също не дават някакви указания
по този въпрос. Тези разкопки в повечето случаи са извършвани на хълмовете Царевец и
Трапезица, около църквите в квартал Асенов и в последните години по западния склон на
хълма Момина крепост на десния бряг на р. Янтра. Намирането на много късове желязна
сгур около стените на патриаршията на хълма Царевец,01 а също и при други постройки
показва само, че при изграждането на големи обществени постройки са се обособявали на
място железарски работилници, които задоволявали временните нужди на строежа.
Най-удобното и най-вероятното място, където вероятно е бил кварталът на занаятчиите,
остава все пак „новият град“ , разположен на двата бряга на Янтра между двата хъл­
ма. Тази част от външния град е най-добре защитена както от двете крепости, така и от
напречните стени. Нодобно разположение на занаятчийския квартал има и при гр. Червен.
И там този квартал се намира във външния град и допълнително е укрепен със стени от
запад.05 За съжаление в квартал Асенов днес трудно могат да се произведат резултатни
археологически разкопки, тъй като животът в тази част на града не е прекъсвал. Този
квартал е бил гъсто населен както през средновековието, така и през турското робство, а
също и в наши дни. Постройките на Средновековните занаятчии са били изградени от
нетраен строителен материал. И днес постройките в този квартал в болшинството си са
слаби, паянтови сгради. Само църквите, които са градени по-солидно, са се запазвали за
по-дълго време. Освен това пожари много често са унищожавали града, който на същото
място отново е бил застрояван. Като се има всичко това предвид, става ясно, че трудно
биха се открили следите на средновековните занаятчийски работилници. Изобилният кера­
мичен материал от XIII и XIV в., с който е наситен културният пласт в този квартал,
показва, че и през Средновековието тук е имало интензивен живот. Основите на седем сред­
новековни църкви, по-добре или по-зле запазени („Св. Димитър“ , „Св. Георги“ , „Св. Петка“
на десния бряг на р. Янтра и „Св. Четиридесет мъченици“, „Св. Богородица“ , „Св. Петър
и Павел“ , „Св. Иван Рилски“ на левия бряг на реката, които се намират в този квартал,
също са сигурно указание за гъстотата на населението.
Надгробното слово на Григорий Цамблак за Киприш дава сведения за съществуването
на търговци в Търново. Той говори за „купци“ , продавници“ и „тържища“ ("< зьткори
8к» Ktiii.v к8пц,шъ г^одмшица, пшг.тлх8 жг <а по торжнщВ продАкья-^А).00 O r цитирания текст
е видно, че се отнася до търговци, които са отседнали на постоянни места. Те има­
ли „продавници“, както нарича дюкяните им авторът на надгробното слово, в които е
била складирана и продавана стоката. Трябва да се прави разлика между тези търговци и
чужденците търговци - фръзите, или франките. Смятаме, че в нашия извор се имат пред­
вид българите търговци, тъй като се изброяват наред с останалото българско население
на столицата. Наличието на „продавници“ и „тържища“ предполага известно групиране на
тези търговци в обособена за тях част или улица от външния град. Не по-малко важно
за изясняване стопанския облик на средновековно Търново е съществуването на „тържи­
ща“ . Това показва, че освен отседнали търговци с дюкяни, в които търговията се извърш­
вала през всичките работни дни на седмицата, съществували и открити пазари. На тези
„тържища“ са идвали селяните от околните села на столицата и са предлагали своите произ­
ведения. По този начин градското население на Търново се е снабдявало със селскосто­
пански произведения, и то дотолкова, доколкото само не си е произвеждало такива. Трябва
да се има предвид, че въпреки развитието на занаятите и търговията в градските
центрове, те все още са запазвали и своя земеделски характер.07 Богатите хора в града—
болярите — са били едри земевладелци и са имали свои земевладения, които били обработ­
вани от закрепостени селяни. Търново като столица на феодална България не е правил
изключение в това отношение.
В коя част на средновековната столица трябва да се търси кварталът или улицата на
търговците, е труден въпрос за разрешаване при липсата на каквито и да е сведения и
и:) Килриян е идвал към Търново от север по пътя през пролома на Янтра. И днес влизането в Търново
<т север става по същия път. След това той е завил на изток по склона на Орлов връх и се е насочил към за­
падната порта на „царевград Търнов" (Царевец). Тази порта е била главиата за целия град и през нея е ставала
връзката с външния свят. Цялото население е излязло вън от града, за да го посрещне. Посрещането е стана­
ло вероятно на мястото, където е днешният площад пред окр. народен съвет.
01 Непубликувани материали в Окръжния музей — Търново.
,ö К. Ш к о р п и л , Опис на старините по течението на р. Русенски Лом. София, 1914, 26— 31, фнг. 20.
“ В о н ю С т. А н г е л о в , цит. съч., стр. 184.
07 Д. А н г е л о в , цит. съч., стр. 14.
12 Никола Ангслоп

указания в старите автори. Естествено е търговците и занаятчиите в много отношения да

са се допълвали в своята дейност. Дори много от занаятчиите са били същевременно и
търговци. Те сами пласирали произведенията на своите занаяти. Като изхождаме от такава
постановка на въпроса, не можем да допуснем, че търговската часг на външния град на
Търново е била на друго място от занаятчийската. Занаятчии и търговци са живели и са
упражнявали своите професии в един и същ квартал.Смятаме,че търговските „продавници“
и „тържища“ също са се намирали в „новия град“ между двете главни крепости на
в ъ т р е ш н и я град. В тези две крепости на вътрешния град е живеело население, което е
било изключително консумативен, а не производителен елемент на столицата. Крепостни
порти и удобни пътища от двете крепости са водели към търговския и занаятчийскии
квартал на Търново.
Обособяването на занаятчийските и търговските квартали извън крепостните стени на
вътрешния град било закономерно явление, свързано с произхода на градовете изобщо. По
начало тези градове са възниквали като феодални крепости на високи и трудно достъпни
природно укрепени места. Впоследствие около тях постепенно са възниквали частите на
външния град.
2. К в а р т а л на б е д н и т е . В Търново е живяло и зависимо крепостно население —
парици, отроци, ратаи и др., — което е работело в земите на царя, болярите и манастирите
в близката околност на града. То е било най-беднинт слой от населението на столицата.
Дълго време не се знаеше нищо за мястото, където е живяло това население. Археологи­
ческите разкопки, които се извършват през последните 2—3 години на десния бряг на
р. Янтра източно от хълма Царевец, разрешиха този важен въпрос (обр. 11V). Откритата
на това място средновековна църква и няколкото полувкопани в земята жилища близо до
нея, пръснатите археологически материали на едно голямо пространство, което на север
обхваща района на ДИП „Мавриков“ , близо до днешния път за Г. Оряховица, очертават
границите на този квартал.'1,1Малките жилища, вкопани в склона и обърнати на югозапад,
издълбаните пещи в здравата пръст на една or стените, ямите-хамбари за съхранение или
за укриване на житни храни, сравнително бедният инвентар говорят за икономическото
състояние на това население. Тук са намергни сравнително малко предмети, които говорят
за лукс и разкош, каквито се откриват при разкопките на хьлмовете Царевец и Трапе­
зица. Този квартал се е намирал извън градските стени на външния град и е бил оформен
като самостоятелно селище със своя църква. Откритите материали и предмети, свързани с
всекидневния живот иа тези хора, показват в повечето случаи, че културното им ниво не
е бил) на много ниско равни це независимо от безправното им положение. Те са си служили
с домашни глинени съдове, подобни на откриваните при разкопките във вътрешния град.
Кварталът е престанал да съществува в края XIV в. Вероятно е бил разрушен от турците
през време на продължителната обсада на Търново. Окончателното разкопаване и проучване
на голямата част от този квартал (което е предстоящо) ще даде възможност да се вникне
по-дълбоко в бита и културата на това зависимо население, което е живяло извън града,
но все пак е било тясно свързано с него.
3. С в е т а Гора. Преди да разгледаме въпроса за чуждото население в Търново, ще
кажем няколко думи и за хълма Света Гора. На юг от Търново, непосредствено отвъд
р. Янтра, се издига горист хълм, известен и сега с името Света Гора (обр. 1у ). Най-ста-
рият писмен източник, в който се споменава името на този хълм, е житието на Теодосий
Търновски.60 T vk е имало манастир, в който се заселил младият Теодосий: и моншшь
O K jl'ET L ТО ГА * S-EM V H b jK H IT L КЪСССЛ&КН0|С Д КЬ1 И КЦ€ ^ R U MT«|>«, ТМ .Ю КЪССЛИСС, ИЖС И О БЬГШ ЬШ Ь ЗКМ Щ М Ъ

» I <
iiMtHowm льли и до днсь стлл горл. Изглежда, че името на хълма по късно е било прене­
сено и на самия манастир. Този хълм бил наречен с това име подобно на атон­
ската Света Гора. Българските царе, подражавайки на Византия, са се стремели да
създадат близо до столицата Търново съшо такава Света Гора с много манастири, която
да стане център на духовния живот на държавата. От един друг документ, житието на
Ромил Видински, написано от монаха Григорий, става ясно, че тук е имало не един мана­
стир, а няколко, с много монаси. В един от тези манастири отишъл като младеж и Ромил:70
С8 Я. Н и к о л о в а и 11. А н г е л о в , Средновековна църква в западния склон на Момина крепост.
ИОМТ, кн. И, 1964. От същите авгорн : Средновековен квартал в западния склон на Момина крепост.
Сп. Археология, год. V, кн. 1, стр. 35.
*9 В. С л. К и с е л к о в , Житието на св. Теодосий Търновски като исторически паметник. София, 1926,
стр. X V III и 6.
70 Монаха Григортя Жит1е преподобнаго Ромила. С. Петербург, 1900, стр. 5, гл. IV . Издадено в Памягники
древнеП писменности и искуссп-а. C X X XV I, 3, сгр. 5 и 6.
 Средновековният град Търново според изворите от X II—XIV в. 13

къ единь w иже т\ио монмтьши семеже и.те.укьтъ, £гомтеуе иОаигитш именокмае и м м ш моньстирь.
Прекрасно описание на тази местност ни е оставил един от учениците на патриарх
Евтимий — Григорий Цамблак."1 В един от манастирите на Света Гора е живял и работил
монахът Теодосий (няма нищо общо с Теодосий Търновски), който, преди да стане монах,
: " ' ' -
е бил протосеваст на цар Иван Александър:'2 ми»н*)с#у -(Hwcioy иже ви протосекь келикьм-о цр-к

|w\h\ \ле£м^\ в-«н\(\ пшатъ). В подножието на Света Гора от запад минава път през про­
лома на Янтра. Този пролом, наричан сега „Усгето“ ,в средните векове е носел същото име
■OycTls или <£<ть1. Тук се намирал манастир, в който монахът Теодосий в 1364 г. е препис­
вал Лествицата. В приписката се уточнява и мястото : въ mkts &<ти при t^nor-b г^а-е.7'
В същия район южно от Света Гора, в местността „Трошана“, има следи от друг
манастир,наричан по предание „Св.Марко“. И. Станев74 свързва този манастир с манастира
в „Устето“ . Това едва ли е възможно, тъй като са две различни местности, отдалечени
една от друга на около 3 км. Освен това развалините на манастира „Св.Марко“ се намират
в източния край на „Трошана“ и са по-близко до Св. Гора, отколкото ло „Устето“ . Напълно
е възможно името Света Гора да не се е ограничавало само на хълма непосредствено до
Търново, а да е било наименование на целия масив, затворен от запад и север от
р. Янтра, а на юг от Трошанския дол. Преданието свързва името „Трошана“ с името на
български болярин, което се споменава в Синодика на Борила.75
За манастир в северния склон на Света Гора притежаваме и археологически данни. Наскоро
след Освобождението при строежа на шосето за Варна били открити основи на зидове о г ма­
настирски постройки.76 Преди около 30 години на същото място при направа на отклоне­
ние за бившите трудови казарми били открити основи също на много постройки. Вероятно
това са били основите на манастира „Св. Богородица Пътеводителка“ , в който е бил
монах известно време Теодосий Търновски. В района на днешната гара Търново и инду­
стриалните предприятия около нея трябва да се търсят следите на манастира, който е бил
в началото на „Устето". Освен това при изкопни работи по Света Гора неотдавна бяха
намерени три скулптурни глави на монаси, направени от варовик.77
В тези манастири южно от Търново, които са образували българската Света Гора, е
кипял богат за времето духовен живот. Тук са се превеждали и преписвали църковни
книги и стари хроники. Рисунката на Търново в миниатюрата „Смъртта на Асеня“ в
Манасиевата хроника с положителност е правена в един от тези манастири.Само от Света
Гора двете крепости на вътрешния град на Търново могат да се видят в това положение,
в което са представени на рисунката. По всяка вероятност в тези манастири на Света
Гора се е установила и школата на патриарх Евтимий като продължение на Теодосиевата
школа в Килифарево, след като е станал български патриарх. Тук отблизо Евтимий е
ръководил преглеждането и изправянето на църковните книги, което бил започнал още като
монах в манастира „Св. Троица“. Самото име, което било дадено на тази местност,
пжазва нейното значение.
4. Е в р е й с к и к в а р т а л . В Търново, както и в другите градски центрове на сред­
новековна България, наред с българското население е имало и чужди етнически групи.
В писмените източници за това чуждо население намираме само откъслечни сведения. Оби­
чайно е било чуждите етнически групи в средновековните градове да живеят в отделни
квартали. Така в Търново е имало два квартала за чужденци. Единият за франките (тър­
говци ог Венеция, Генуа, Дубровник и др.), а другият за евреите.
За съществуването на еврейска колония в Търново съдим преди всичко от житието
на Теодосий Търновски.78 За големината и силата на еврейския елемент в Търново съдим
от обстоятелството, че представителка на техния род е станала българска царица. Под
южния склон на Трапезица (обр. 1\i) има място, което е известно с името „чифутлук“,
71 В. Сл. К и с е л к о в , Митрополит Григорий Цамблак. Ссфия, 1943, стр. 50.
7- М. Г. П о п р у ж е н к о , цит. съч., стр. 71.
7Я И в. Д у й ч е в , Старата българска книжнина, кн. II. стр. 154— 155.
71 Н. С т а н е в , История на търновската подбалканска котловина. Търново, 1942, стр. 33— 35.
7:’ М. Г. П о п р у ж е н к о , цит. съч., стр. 94 и 168.
76 К. Ш к о р п и л , цит. съч., стр. 150.
77 Я. Н и к о л о в а , Принос към средновековната българска пластика. Сп. Археология, год. И, кн. 4,
стр. 14— 18.
7* В. Сл. К и с е л к о в , Житието на св. Теодосий Търновски като исторически паметник. София, 1926,
стр. 19—22.
14 Никола Ангелов

където са се намирали и еврейските гробища.™ По всяка вероятност тук трябва да се

търси еврейският квартал в старото Търново.80 Според легендата Търново бил превзет от
турците благодарение измяната на един евреин. В Търново, на Орлов връх, който се издига
на север от града, се намира място, известно като „жидов гроб“, където е бил гробът на
предателя евреин.81
Без съмнение евреите са съставяли голяма община с известно влияние във вътрешните
работи на столицата. Какви отношения са съществували между евреи и християни, трудно
може да се каже сега. Можем само да предполагаме, че поради особения характер на
евреите големи недоразумения между тях и християните не е имало до времето, когато
представителка на техния род е станала българска царица. Вероятно, надявайки се на
известно влияние в царския двор, те са започнали дейност сред българите, която е била в
противоречие с установените догми на християнството, и са проповядвали открито своята
вяра. Житието на Теодосий Търновски дава много сведения за тази им дейност и за
свикания от Иван Александър срещу евреите събор в Търново през 1Л60 г. Известията за
евреите в това житие имат голямо значение за нас, тъй като осветляват един интересен
факт от живота в столицата на България, а именно че евреите се ползували с твърде
големи привилегии. Изглежда между търновските евреи е имало и такива, които по власт
и влияние са се изравнявали с болярите. По всяка вероятност царицата еврейка не е била
от обикновено произхождение. В подкрепа на тона е и надписът от Ямбол, направен от
брата на тази царица.82 Според „Българска история“8'* еврейската махала се е намирала
под североизточния склон на хълма Трапезица, без да е посочено от какви извори е по­
черпено това свгдение. Под североизточния склон на хълма Трапезица се намира църквата
„Св. Димитър“ , която съществува от 1185 r., а недалеч от нея е църквата „Св. Георги“ .
Първата църква е свързана с въстанието на Петър и Асен и дълго време е била царска
църква. При разкопките в тази църква са открити гробове, в които е намерен златен
пръстен и ччсти отзлатотъкани дрехи.84 Известно е, че в църква може да се погребе само
лице от царски род или от висшето духовенство. Тези две християнски църкви са се
намирали в чисто български квартал. 11о тези причини на същото млсто е изключено да е
имало същевременно и еврейски квартал. Засега сме наклонни да приемем мнението на
Берон за мястото на еврейския квартал — южния склон на Трапезица при днешния жп. мост.
С какво са се занимавали евреите в Търново през средновековието, трудно може да
се установи. По всяка вероятност те са се занимавали с търговия, лихварство и леки занаяти,
каквито са били занятията на евреите както в средновековието, така и по-къ^но.
5. Г р а д на ф р ъ з и т е (франките). Грамотите на българските царе, давани на чуж­
дите търговци, съдържат много сведения за външната търговия на България през XIII и
XIV в. Венецианци, генуезци, дубровничани и други търговци са имали свободен достъп в
нашата страна и са могли да внасят и изнасят различни стоки. Главните складове и кан­
тори на тези търговци са се намирали в столицата Търново. Освен сведенията на Григо-
рий Цамблак в надгробното слово на Киприяна относно чмждое ил^оа».85 друго сведение
за чужденци в Търново не притежаваме. Къде е бил кварталът на тези чужди търговци
и къде са били техните складове и кантори, не притежаваме конкретни данни в домашните
източници. В днешното име на един от кварталите на Търново „Френк-хисар“ трябва да
се търси далечен спомен от името на квартала на чуждите търговци. Кварталът Френк-
хисар днес се намира в очертанията на стария град (обр. 1уц). Самото име „Френк-
хисар“ представлява турски превод на българския израз „град на фръзите (франките)“ .
В Асеновия надпис на мраморната колона в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ латин-
ците са наречени фръзи. Всички западни търговци независимо от коя държава произхождат
се наричат с общото име фръзи или франки. Днешният квартал Френк-хисар се намира
югоизточно от „Балдуиновата кула“ извън крепостните стени на вътрешния град. При
обработването на дворните места и при строеж на нови сгради тук се откриват основи на
солидни постройки. Освен това културният пласт е наситен с материали от XIII и X IV в.
Българските владетели са се погрижили за защитата и на този квартал. От запад, откъдето
е възможно влизането в този квартал, е била издигната висока крепостна стена, която
7!) С т о я н о в - Б е р о н , нит. съч., стр. 19.
80 И р е чек, Cesty., стр. 174.
81 С т о я н о в — Б е р о н , цит. съч., стр. 112— 115.
82 П. С ь 1 р к у , Время и жизнь патриарха Евтиипя Терновскаго. С. Петербург 1898, 271— 272, заб. 1.
83 История на България, т. I, София, 1961, стр. 199.
81 М . М о с к о в , цнт. съч., стр. 12; Н. А н г е л о в , Средновековен некропол в Търново. ИОМТ, кн. 1,
1962, обр. 1.
85 Б о и ю С т. А н г е л о в , цит. съч., стр. 184.
 Средновековният град Търново според изворите от X II—XIV в. 15

затваряла пространството между южната скална стена на Царевец и водите на Янтра.8й

Ог юг и изток този кзартал е бил защитен от водите на реката. Българската феодална
аристокрация, която е живеела на Царевец, е отдавала голямо значение на този квартал.
Направена е била специална порга в крепостната стена близо до „Балдуиновата кула1', през
която се е осъществявала непосредствена връзка на главната крепост Царевец с квартала
на чужденците. Ако на това място е живеело обикновено население, което е без особено
значение за живота в двореца на царете, тази порта не би съществувала. Нямаше да има и
специално укрепване от запад посредством южната напречна крепостна стена в склона на
6. К в а р т а л в ю ж н и я с к л о н на х ъ л м а Ц а р е в е ц . Археологическите разкопки
през последните две-три години, които се извършиха в южния склон на хълма Царевец
и чрез които се откри южната напречна стена, дадоха и друг важен резултат. Откри се
съществуването на дебел културен пласт от вътрешната страна на тази крепостна стена.
Този културен пласт е наситен с много средновековни материали. Образуването на този
културен пласт не е резултат от свличане на културни останки от Царевец, тъй като на
това място върху хълма се е намирал главният вход на крепостта Царевец. Културният
пласт се разпростира навътре от стената и следователно не може да се приеме, че произ­
хожда само от постоянните защитници, които са дежурели по крепостните стени.
В триъгълника, образуван от скалите на Царевец, водите на Янтра и южната напречна
крепостна стена, се очертава още един жилищен квартал (обр. 1уш)- В сравнение с дру­
гите квартали на стария град той е бил малък, но е бил включен в общата крепостна
система на града поради своето голямо значение за отбраната на столицата.
Засега не може да се каже какви хора са живеели тук. Едни бъдещи разкопки в сво­
бодните терени между къщите, тъй като това място е гъсто населено и днес, ще дадат
по всяка вероятност данни, които ще спомогнат за определяне характера на този квартал
от средновековната ни столица.
7. Н е к р о п о л на Т ъ р н о в о . Средновековен некропол на Търново е открит досега
само на едно място.87 Той се намира северозападно от хълма Трапезица по склона на
височината Гарвана на десния бряг на р. Янтра (обр. Бх ). Според неговото разположение
и характера на разкритите погребения се приема, че той е принадлежал само на онази част
от външния град, която се е намирала между двата хълма и която нарекохме „новия град“.
Некрополи вероятно е имало и при другите части на вътрешния и външния град. Това
се налагало както по верски и класови съображения, така и от географския характер на
стария град.
Накрая, за да завършим краткия преглед върху средновековния град Търново и по-
специално върху неговата социална топография, нека се спрем за малко и върху класовото
разслоение в този rpair, доколкото е отразено в средновековните извори и може да се
подкрепи от резултатите на произведените археологически разкопки.
Средновековните извори дават немалко сведения за рязко разграничаване на феодал­
ната аристокрация от народа от бедните слоеве на града. Противопоставянето на бедни и
богати (MöJti’evEwr' или Б(о)т-) срещаме в надгробното слово за Киприяна от Григорий
Цамблак.88 Същото различие се прави и в житието на Теодосий Търновски, но само с
други думи. Там бедните са наречени „простие люди“, а богатите — „нарошти и славни
люде“ 89. Под друга форма срещаме същото различие и в житието на св. Параскева, напи­
сано от патриарх Евтимий, когато се говори за посрещането на мощите на тази светица в
Търново. Там се казва, че „народът“ излязъл заедно с „велможите“ и „църковния клир“ .”0
За „народа“ в Търново като столица на Втората българска държава става дума и в друг
един труд на същия автор — Пренасяне мощите на св. Филотея. За бедни хора се говори
и в житието на първия търновски патриарх Йоаким 1, към които този патриарх проявявал
благотворителност.'11
Под думите „богати“ , „нарочити и славни люде“ и „велможи“ трябва да разбираме
великите и малките боляри, висшите граждански и военни сановници, митрополитите и епис­
копите и някои игумени на манастири. Под думите „народ“ , „бедни“ и „простие люди“ се
крие болшинството от населението на средновековно Търново, съставено от дребни и средни

88 Я. Н и к о л о в а и Н. А н г е л о в , Южна напречна крепостна стена на Царевец. ИОМТ, кн. II, 1964,

87 Н. А н г е л о в . , Средновековен некропол в Търново. ИОМТ, кн. I, 1962, 23— 33.
ss В о и ю С т. А н г е л о в , цит. съч., стр. 184.
89 В. Сл. К и с е л к о в , Жигиего на св. Теодосий Търновски като исторически паметник. София, 1У26,
стр. 13.
93 Е. К а 1и z n i а s k i, Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius. Wien, 1901, стр. 72 и 97.
111 И в . С н e r a р о в , нит. съч., стр. 168.
16 Никола Ангелов

земеделци, занаятчии, търговци, наемни работници, низшето духовенство, голяма част от

монасите, феодално зависимото градско население от парици, отроци и др. Голяма част от
занаятчиите също не са били свободни. Те са работели в градските дюкяни и работилници
на царя и болярите.'-12 Други са били заети във военните работилници в столицата, които
също са били собственост на царя.
От втората класа, от „народа“ , с течение на времето постепенно започва да се отделя
един слой от забогатели търговци, занаятчии и земевладелци, които във всекидневния си
живот, както и в облеклото си, подражавали и се стремели да достигнат феодалната
аристокрация. По този начин се образувал един среден слой, който в повечето случаи е
гравитирал към болярите.уз В средновековния некропол на Търново бяха открити гробове и
на такива хора, които благодарение на своето богатство са имали възможност да подра­
жават царското и болярското облекло.'"
Направеният преглед на средновековните извори за Търново и на резултатите от архео­
логическите разкопки и проучвания е първият опит за цялостно изясняване социалната
топография на средновековната ни столица и класовото разслоение в нея през епохата на
развития феодализъм (XIII— XIV в.). Това ясно подчертано класово разделение безспорно е
довеждало до недоволство и бунтове. Тези недоволства и бунтове на угнетените слоеве
(тази класова борба) са намирали израз в различните ереси, които са били много разпро­
странени през тази епоха. Градската беднота е била най-податлива да възприема пропо­
веди, насочени против болярите, против властта. В Търново, където броят на бедните през
тази епоха е бил значителен, е имало и много последователи на различни социални и рели­
гиозни учения, като богомилство, адамитство, варлаамити и др.

82 С т р . Л и щ е в , За стоковото производство във феодална България. София, 1957, стр. 122— 123.
■* Д. А н г е л о в , цит. съч.; С т р . . П и ше в , нит. съч., стр. 126.
Н. А н г е л о в , цит. съч., стр. 23— 33.
D IE A] IT T E L A L T E R L IC H E S T A D T T IR N O V O N A C H Q U E L L E N A U S D E M X U —X IV
JA H R H . U N D N A C H D E N B IS H E R IG E N A R C H Ä O LO G ISC H EN A U S G R A B U N G E N

N. A ri g е l u v

Z ü SA M M E N P A S S U N ü

Auf Grund schriftlicher Quellen aus dem X ll — XIV Jahrh. und archäologischer Ausgrabun­
gen und Untersuchungen verschiedener Objekte im Bereich der mittelalterlichen Stadt Tirnovo
versucht der Autor die soziale Topografie der Stadt 7.11 erklären, auch ihre Lage, Befestigung
und Bevölkerung.
Aus den schriftlichen Quellen und nach den archäologischen Ausgrabungen wird klar, dass
die mittelalterliche Stadt Tirnovo—damals Hauptstadt des Zweiten bulgarische Staates — aus
zwei Hauptteilen bestand, anderen mittelalterlichen Städten ähnlich. Der eine Teilwar die Innen­
stadt, die Hauptfestung. Das waren die Festungen auf den Hügeln Zarewetz und Trapesitza;
dort lebten hinter dicken Festungsmauern die allerersten Leute des Staates—der Feudaladel. Auf
dem Zarewetz lebten der Zar, der Patriarch, die hohen Heerführer und bürgerlichen Würdenträ­
ger und eine grosse Militärgarnison. In der Festung auf dem Hügel Trapesitza wurden die Fun­
damente von 17 Bojarenkirchen freigelegt; dort lebte ein grosser Teil des Bojarenstandes.
Die äussere Stadt bestand aus einzelnen Vierteln, die auf beiden Ufern des Flusses um die
Hügel zerstreut waren. Ein Teil davon, der zwischen Zarewetz und Trapesitza und auf dem
südlichen Hang des Zarewetz lag, gehörte zum einheitlichen Festungssystem. Das ermöglichten
die queren Festungsmauern, die von beiden Festungen dem Flusse zuliefen. Der Fluss spielte
eine grosse Rolle zur Verteidigung bei einem eventuellen Überfall. Dieser Stadtteil ist unter
dem Namen die Neue Stadt bekannt. Das war die Stadt der Handwerker und Kleinhändler. Am
Südhang von Trapesitza, an der heutigen Eisenbahn, war das Judenviertel. Dieser Teil wurde
auch nach der Befreiung von Türkenherrschaft „Tschifutluk“ genannt.
Südöstlich vom Zarewetz auf dem linken Ufer des Jautraflusses, unter dem sogenannten „Balduin­
turm“ , liegt heute das Vinrtel Frenk-Hissar. Damals lag dort das Fremdenviertel bewohnt von
Kaufleuten aus Venedig, Genua, Dubrownik u. a.
Auf dem Südhang des Hügels Zarewetz, der Brücke gegenüber, gab es im Mittelalter ein
kleines Viertel.
Auf dem rechten Jantraufer, am Fusse des Hügels „Momina Krepost“ , östlich vom Zare­
wetz, lag das Viertel der ärmsten Bevölkerung der mittelalterlichen Stadt Tirnovo.
Auf dem Hügel „Sveta Gora“, südlich von Tirnovo, lagen die Klöster. Das war der geisti­
ge Mittelpunkt der alten Stadt. Hier befand sich die berühmte Schule von Patriarch Euthymius.
Die Zöglinge dieser Schule sind bekannte mittelalterliche Schriftsteller geworden : der Moskauer
Erzbischof Kyprian, der Kiewer Metropolit Grigorij Zamblak und Konstantin KosteneCki. Der
letztgenannte arbeitete in Serbien gegen Ende des XIV und zu Beginn des X V Jahrh.

3. Известия на ОМТ, кн. Il

 С РЕ Д Н О В Е К О В Н А Ц Ъ Р К В А В З А П А Д Н И Я СКЛОН
НА Х Ъ Л М А М О М И Н А К Р Е П О С Т В ТЪ Р НО В О

Я. Н и к о л о в а и H. А нг е л о в

За разположението на Търново през X I I — XI V в. доскоро се знаеше твърде малко.

Извършените археологически разкопки и проучвания през последните няколко години
допринесоха много да се изясни до голяма степен планът на средновековния град и да се
открият нови негови квартали. На хълма Царевец са живеели царят, патриархът и върхуш­
ката на българската феодална аристокрация. Останки от техните дворци бяха открити през
време на разкопките, провеждани от 1946 г. насам. Втората съставна част на вътрешния
град се е намирала на хълма Трапезица, където зад високите крепостни стени са се изди­
гали жилищата и семейните църкви на повечето от болярите.
Външният град се е състоял от няколко квартала. В района на днешния квартал
Асенов са живеели занаятчиите,търговците и низшето духовенство,за които споменава Гри­
горий Цамблак в похвалното си слово за московския митрополит Киприян.1 Чуждите тър­
говци имали свой отделен квартал, който днес е известен под името „Френк-хисар“ .
В чертите на града е имало и еврейски кввртал,за който също се загатва в средновеков­
ните извори. За кварталите в средновековно Търново и укрепителната система на стария
град се говори по-подробно в други две статии в настоящия том от Известията на Окръж­
ния музей в Търново.2
В северозападния склон на хълма Трапезица, където допреди няколко години се прие­
маше, че е бил разположен еврейският квартал, при спасителни разкопки през есента на
1960 г. бяха открити 15 погребения, а през 1959 г. на същото място били унищожени
други около 20 гроба. Откритият археологически материал — украшения, керамика и
други — датира погребенията от X III—XIV в., а произхода им като български.3Този средно­
вековен некропол е заемал площ приблизително около 20 даа. Ог направените изкопи и
наблюдения в този район се установява, че тук няма следи от старо поселение. С тези раз­
копки се опроверга твърдението на К. Шкорпил,4 Т. Николов6 и други изследователи на
старото Търново, че на това място е бил разположен еврейският квартал. Новите археоло­
гически данни показват, че тук е бил средновековният български некропол.
Някои автори приемат, че болярите в Търново са имали свой квартал и при това не
на Трапезица, а на тъй наречената днес болярска махала по ул. „Никола Пиколо“. Ние смя­
таме, че в тази част на днешния град не е имало живот през X III— XIV в. Многобройните
изкопи, направени при строеж на улици и жилища, водопроводи и канализация, не дават осо­
бени данни за интензивен живот през Средновековието. Материалите, които се откриват
по тази улица, са от годините на турското владичество. Най-вероятно е през X V I—XVII в.
тук да са се заселили търговци от Дубровник, мястото на които по-късно заели арменци­
те. На запад от стария град, извън крепостните стени, където днес е гъсто заселено, е

1 Б и н ю С т. А н г е л о в , Из старата българска, руска и сръбска литература. София, 1958, 184.

2 Вж. статиите на Н. А н г е л о в , „Средновековният град Търново според изворите от X II—X IV в. и досегаш­
ните археологически разкопки“ и на Я. Н и к о л о в а и H. А н г е л о в „Южна напречна крепостна стена на Царевец*.
Н. А н г е л о в , Средновековен некропол в Търново. ИОМТ, I, 1962, 30.
1 К. Ш к о р п и л , План на старата българска столица Велико Търново. ИБАД, I, 1910, 121— 154.
5 Т. Н и к о л о в , Град В. Търново. Сборник Климент Търновски, 1927, 252.
20 Я. Николова и Н. Ангелов

възможно да е имало някое бедняшко поселение, което е нещо обикновено при среднове­
ковните градове. Съществени следи обаче то не е оставило.
В плана на старото Търново К. Шкорпил е отбелязал като турско гробище североза­
падния склон на хълма Момина крепост, който се намира на изток от Царевец на десния
бряг на р. Янтра. За този район вън от крепостните стени на стария град не се спомена­
ва нито в изворите от X II—XIV в., нито от изследователите на Търново.
н\
i

Обр. 1. Общ план на църква па

Abb. I. Plan der K irche

В началото на 1959 г. в подножието на хълма Момина крепост, в югозападния склон

градският промишлен комбинат започна строеж на работилница за циментови изделия. При
направените изкопи бяха пресечени четири землянки и разрушена една сграда, строена с
камък и кал. Тук беше открита част от варо-
' викова колона и долна половина от хромел.
’ ЗЯВт - Намерени бяха няколко монети от Иван Шиш-
ман и части от кухненска керамика от XII- XIV в.
На север от направения изкоп, покрай ре-
^ Ж Н я Н н н й н ката, се намира нива, чиято повърхност бе
покрита с остатъци от хоросан, части от
керемиди, глинени съдове и ломени камъни.
‘ Преди години тази нива бе засадена с люцер-
на. В късно лято люцерната^на места пожъл-

За проучване на този нов археологически

W W 'd fe -- °^ ект Окръжният музей в Търново започна
През октомври 1959 г. системни археологиче-
Обр. 2. Ц ърквата, гледана о т запад с « и разкопки. Чрез последните се целеше да
Abb. 2. D ie Kirche von Westen gesehen ce разкрие църквата и се установи нейната
връзка със землянките, чиито профили се очер­
таваха в изкопите за работилницата. На второ място музеят имаше за цел да спре по-на-
татъшното разширение на този циментов цех на градския промишлен комбинат.
На дълбочина 0,25 м от повърхността се откриха основите на една малка църква, гра­
дени от ломен камък и споени с бял хоросан (обр. 1 и 2). По своя план откритата църква
е еднокорабна, с една полукръгла абсида и притвор. Общата й дължина е 20,70 м, а ши-
 Средновековна църква в западния склон на хълма Момина крепост . . . 21

римата — 7,92 м. Външните зидове на притвора са дебели по 0,90 м, а вътрешният — 0,80 м.

В основите на притвора са запазени леглата на външни сантрачни греди, които лежат на­
равно с лицето, и напречни, които са ги свързвали (обр. За). Разстоянието между надлъж­
ните сантрачни греди е 0,40 м. Вътрешният и външният вход на притвора е широк 1,40 м.
Пред външния вход беше открито стъпало от твърд варовик с изгладена горна повърх­
ност и един профилиран камък-жертвеник, съшо от твърд варовик. В ъгъла до входа е
запазен камък с дупка в средата, в която
се е въртяла оста на вратата. Южната
част на западната стена на притвора е

*■ г'-"' - ' ... Южният и северният зид на наоса са

; нивото на пода те се стесняват с 0,25 м.

^ тях са запазени легла на две надлъж-
е- _ ______ -I ни сантрачни греди, широки по 0,14 м. За
разлика от притвора тук сантрачите са
-V вътрешни. Те са вградени в зидовете на
- разстояние 0,10 м от лицето им.
На нивото на пода при абсидата се
откри основа на по-стара абсида с радиус
0,98 м и изместен център в северна посо­
ка. Вероятно това е първоначалната форма

Обр. 3. Легла на сантрачни греди в зидовете Обр. 4. Тухли о т декоративни пояси

на притвора и абсидата Abb. 4. Ziegelsteine aus dekorativen Gürteln
Abb. 3. Betten von eingebauten Balken in Jen
M auern der Vorhalle und der Apsis

на абсидата, която поради допуснато изкривяване е била изоставена и върху нея е достроена
същинската абсида. Последната има радиус 1,34 м с правилна полукръгла форма. Зидът на
абсидата е дебел 0,92 м. От външната страна е граден грубо и фугите му не са замазани,
което показва, че в тази част на църквата зидовете са били в земята, тъй като и самият
терен е наклонен на запад, към реката. От вътрешната страна абсидата се свързва с из-
точната стена на църквата посредством вдълбан зъб с дълбочина 0,27 м и ширина 0,19 м.
От двете страни на абсидата в тази източна стена са вградени тухли за нивелиране на
зидарията. В източната стена на църквата също е имало сантрачни греди, чиито легла се
откриха. Те са били също вътрешни, както на наоса. В ъгъла сантрачните греди на из­
точната и южната стена са се свързвали посредством зарязване и ковани гвоздеи (обр. 36).
На какво се дължи разликата в начина на поставяне сантрачните греди в наоса и притво­
ра, не може да се каже. Обикновено се приема, че външните сантрачи са пс-късно явление,
към края на XIV в. Притворът не е пристрояван допълнително, а е конструктивно свързан
с наоса. Следователно тук не се касае за по-късен строеж, а по-скоро за особен начин на
зидане на строителя на тази църква.
Нивото на пода в притвора е по-ниско от това на наоса с 0,40 м. Това се дължи на
наклонения терен. Основите на църквата са фундирани на дълбочина 0,80 м от днешното
ниво на околния терен.
В насипа вътре в църквата се откриха части от керемиди tegulae и imbrices, с които
е била покрита. Намерени бяха и тухли с правоъгълна форма 0,31/0,17/0,04 м и квадратни
22 Я. Николова и Н. Ангелов 4

със страна 0, 36 м и дебелина 0,0i м. Някои от тях са украсени по диагонал с вдълбани

с пръсти линии. Тези тухли произхождат вероятно от пода и от зидове, които са имали
тухлени пояси (обр. 4).
По-наситен със строителни материали е външният насип. Тук се откриват ломени ка­
мъни, хоросан, тухли, керемиди и много декоративни панички, оцветени изключително със
зелена боя и покрити с глеч. Вс 1чки декоративни панички са кръгли, някои от тях със
сравнително по-голяи диаметър на чашката 0,08—0,09 м, отколкото тези, намирани на Царе-

Обр. 5. Декоративна керамика

Abb. 5. Dekorative Keram ik

Обр. 6. Разрушен зид о т църквата Обр. 7. Д етско погребение, източно

о т абсидата
Abb. 6. Zerstörte M auer von der Kirche
Abb. 7. Kinderbestattung östlich von
der Kirche gefunden

вец и Трапезица (обр. ï). Все във външния насип, югозападно от църквата, се откри част
от паднал зид, в който са запазени следи от каменни и тухлени пояси (обр. 6). Хоросанът
между тухлите достига до 0,04 м дебелина. Тази част от падналия зид е твърде важна
за нас, тъй като ни дава възможност да установим строителната техника и оформянето
на външната фасада на църквата.
Откритите основи на църквата и намерените строителни материали в насипа показват,
че тя е била градена с ломен камьк, най-вече плочест, и пояси от тухли. За спойка е бил
употребен хоросан. Ог вътрешната страна църквата е била измазана и вероятно стенопис-
вана, а отвън била украсена с декоративни пояси от камък и тухла. Намерените 79 броя
декоративни кръгли панички във външния насип показват, че тя е била също богато
украсена от външната страна. Подът по всяка вероятност е бил покрит с тухли. Покривът е
бил от керемиди. Следи от опожаряване не се забелязват.
Вьн от цьрквата, пред абсидата, на дълбочина 0,70 м от днешното ниво на терена се
откри едно детско погребение (обр. 7). Ориентирано е главата на запад, краката
5 Средновековна църква в западния склон на хълма Момина крепост . 23

на изток. Ръцете са свити пред гърдите. При скелета не се откри никакъв гробен
инвентар.
Културният пласт около църквата има дебелина до 0,50 м. В него бяха открити разно­
образни археологически материали, които се разпределят, както следва:

А. К Е Р А М И К А

1. Ранновизантийска керамика

Намерените части от глинени съдове от този вид са сравнително най-малко, едва 16

броя. Те произхождат от амфори, украсени по издутите си части с дълбоко врязани с
гребен гъсти линии, разположени хоризонтално, от глинени съдове със сивочер цвят, про­
филирани навън ръбове на устието и плоски канелирани дръжки, които излизат от ръба

r w v
Обр. 8. Кухненска керамика
Abb. 8. K'ùchenkeramik

на устието. Части от подобни глинени съдове са открити в голямо количество при архео­
логическите разкопки на ранновизантийската крепост на хълма Момина крепост,0 която се
намира над мястото на сегашните ни разкопки. Тези материали не са на своето място. Те
са попаднали случайно тук, свлекли се от височината на хълма, където се намират оста­
тъците от ранновизантийските постройки.
2. Кухненска керамика от X II— XIV в.
Най-значителен брой между откритите материали заемат частите от глинени съдове от
т. н. кухненска керамика — общо 1403 броя. Частите от този вид глинени съдове говорят
за твърде голяло еднообразие на формите. Най-често тези съдове са гърнета със средна
издута част, равно отрязано дъно и почти цилиндрична шийка. Ръбът на устието е прав,
гладък или назъбен (фестониран). Те имат по една дръжка, която започва от ръба на
устието или малко по-ниско от него и достига до средната издута част на съда. При повечето

“ И в. В е л к о в , Разкопки на Момина крепост до Търново. ГНМ, кн. V I 1, 71.

 Я. Николова н Н. Ангелов 6

съдове шийката е украсена с гъсто врязани линии, които са хоризонтални. Между тях се
срещат и вълнообразни линии или единични зигзаговидни. Издутата част на съда е укра­
сена с лъскави ивици, правени с тъп гладък предмет. Те биват отвесни, наклонени или
пресичащи се по диагонал, при което образу­
ват мрежа. Срещат се части от глинени съдо­
ве, украсени с пъпки и зелена глеч (обр. 8).
Освен този вид глинени гърнета откриват
се и части от подобни на стомни съдове. Те
имат високо цилиндрично дъно, издута средна
част и тясна висока шийка. Те имат по една
дръжка. Към тези съдове принадлежат и на­
мерените чучурки. Последните са прави, в ос­
новата по-широки и излизат от горната част
на търбуха на съда. От този вид глинени съ­
дове има запазен един съд, почти цял, с ори-
гин»лна форма. Той има високо дъно, издъл­
жена крушовидна средна част и висока шийка.
Около устието е украсен с врязани линии. Съ­
дът е имал три дръжки и една чучурка. Дръж-
к т е и стените на съда са украсени със зеле­
ни и бели отвесни ивици и освен това целият
е покрит с глеч (обр. 9).
Срещат се и части от дебелостенни гли­
нени съдове, върху които има следи от без­
цветна или масленозелена глеч.
Към този тип керамика спадат и свещни­
ците. Върху един от трите намерени фрагмен­
та от свещници има запазена и дръжка. По­
ставката на свещниците е украсена с врязани
концентрични линии.

2. Трапезна керамика
Обр. 9. Глинен съд с тр и дръжки и чучурка
Abb. 9. Tongefäss mit drei Henkeln und einem Намерените части от този вид глинени съ­
Wasserhahn дове са твърде малко в сравнение с кухнен­
ската керамика — около 100 броя (обр. 10). Те
произхождат от плитки и дълбоки паници. Дъната им са ниски столчета, а ръбът на устието
е прав или слабо изнит навън и заоблен. Вътрешността на тези съдове е богато укра­
сена. Обикновено дъното е очертано с концентрични окръжности, в които са вписани
волути, квадратчета, подредени в шахматен ред и изпълнени с щрихи и точки, розети,
плетеници и др. Срещат се стилизирани растителни и животински орнаменти, най-вече
птици. Украсата на тези глинени съдове е изпълнена с техника „сграфито“ . Приготвеният
и изсушен глинен съд се покривал отвътре с бяла ангоба. С острие в ангобата се правели
различните орнаменти, след което се полагали и различни петна от жълта, кафява или
зелена боя. Най-отгоре, преди последното изпичане, съдовете се покривали с безцветна
глазура.
Оригинална е украсата на част от стена на паница, която представлява релефни ли­
ста, наредени едно до друго, изпъкнали към вътрешността на паницата.
Вьрху опаката страна на някои дъна с остър предмет са изписани буквите А, У и
други знаци (обр. 11).
Този вид керамика също е датиран в X II—XIV в. и се среща в много голямо количе­
ство на Царевец и Трапезица.

Б. Ж Е Л Е З Н И П РЕД М ЕТИ

Заедно с богатия керамичен материал бяха намерени и някои железни предмети : една
стрела с листовидна форма, огнизо с правоъгълно сечение, две халки, ковани гвоздеи с
кръгли или завити главички (обр. 12), части от острие на ножове, част от свредел, под­
кова и др. (обр. 13).
 Средновековна църква в западния склон на хълма Момина крепост . . . 25

06/’. 10. Трапезна керамика

Abb. 10. Tafelkeramik

Обр. 11. Дъна о т трапезна керамика със знаци

Abb. 11. Signierte Böden von Tafelkeramik

O r другите предмети, намерени при разкопките на църквата, заслужава да бъде спо­

менато едно сферично копче от сребро с петелка за пришиване. Диаметърът му е 1 см.
Подобни копчета в голямо количество са намерени в гробове на Царевец, в средновеков­
ния некропол на Търново, на Трапезица и на други обекти в Търново.7

7 Н. А н г е л о в , Средновековен некропол в Търново. ИОМТ, кн. I, 1962, 26, обр. 5.

4. Известия иа ОМТ, ки. II

26 Я. Николова и Н. Ангелов

ПИ f г
Обр. 12. /Ке.1езни гвоздеи Обр. 13. Ж елезни поедмети
Abb. 12. Eiserne Nägel Abb. 13. Eisengegenstände

В. М О Н Е Т И

В културния пласт в и около църквата се намериха и известен брой средновековни

монети.

а) С т а р о б ъ л г а р с к и мо н е т и

Константин А с е н (1257— 1277 г.) (обр. М)

1. Лице: Константин Асен в богато украсено облекло, с ниска корона и висулки, седнал
на трон насреща, в дясната ръка държи знаме, а в лявата свитък. В полето
под знамето буквите kwc. в дясното поле до свитъка буквите ммь. Възста­
новен, надписът трябва да се чете: Kw(h)c(tmithh'ü) Дсънь. Горе, надясно от
главата на царя, е изобразен небесният свод с бисери. От него се подава
божията десница, която благославя царя.
О пако: Равнораменен кръст с двойни линии, ['оре, между раменете, съкращението,
тс )сс( долу по една шестолъча звезда.
Монетата е медна, корубеста. Диам. 27 мм. Тежи 2,5 г. Инв. № 1978.

Иван Ш и ш ма н (1371 — 1393 г.) (обр. 15)

1. Лице: Монограмът на Иван Шишман от буквите шин и титлата up. Буквата " е по
продължението на средната хасга на ш. Титлата up е полуизтрита. Възстано­
вен, целият надпис трябва да се чете: |Ци(шм\)н(ъ) цлри.
О пако: Равнораменен кръст с лъчи.
Монетата е медна, плоска и твърде много изтрита. Диам. 17 мм. Тежи 1 г. Инв. № 1984
(обр. 15 а).
2. Лице: Монограмът на Иван Шишман от буквите ши и титлата up. Отгоре съеди­
нителен знак. Наоколо частично запазен зрънчев кръг.
Опако: Равнораменен кръст с лъчи. Наоколо частично запазен зрънчев кръг. Между
раменете следи от точки.
Монетата е медна, плоска, изрязана във форма на осмоъгълник, полуизтрита. Диам.
18 мм. Тежи 2 г. Инв. № 1983 (обр. 15 б).
3. Лице: Монограмът на Иван Шишман от буквите ши.
Опасо: Равнораменен кръст с лъчи, между раменете по три точки, разположени в
триъгълник.
Монетата е меднз, плоска и твърде много изтрита. Диам. 14 мм. Тежи 1 г. Инв. №
1982 (обр. 15 в).
 Среди 'нековна църква в запалнин склон нз хълма Момина крепост . . ,27

4. Лице: Монограмът на Иван Шишман от буквите ши

и титлата up свързани. Отгоре съедините­
лен знак.
Опако: Напълно изтрито.
Монетата е медна, плоска, изтрита. Диам. 18 мм.
Тежи 1 г. Инв. № 1981 (обр. 15 г).
5. Лице: Монограмът на Иван Шишман от буквите ши
и титлата up. Част от монограма и съеди­
Обр. 14. Старобългарска монета
нителният знак липсват, тъй като монетният о т К о н ста н ти н Асен
печат е ударен в единия край. Abb. 14. Altbulgarische Münze von
Опако: Равнораменен кръст с лъчи. Konstantin Assen
Монетата е мелна, плоска и много окислена. Диам.
18 мм. Тежи 2 г. Инв. № 1980 (обр. 15 д).
6. Лице: Монограмът на Иван Шишман от буквите
ши и титлата up съединени. Отгоре бук­
вата м.
Опако: Ргвнораменен кръст. Между раменете по три
точки, разположени в триъгълник. Наоколо ча­
стично запазен зрънчев кръг.
Монетата е медна, плоска, изрязана във форма на
неправилен многоъгълник. Диам. 19 мм. Тежи 2 г. Инв.
№ 1978 (обр. 15 е).

б) В и з а н т и й с к и монети

Между монетите, открити при разкопките на тази

църква, се намират и две медни византийски монети от
XII и XIII в. Едната е корубеста, от император Исак II
Ангел (1185— 1195 г.), а другата от императорите Андро-
ник 11 и Михаил IX (около 1282 r.).
Намерените археологически находки в културния
пласт на църквата и около нея като керамика, железни
и стъклени предмети и монети, както и строителната тех­
ника и строителните материали, употребени при строежа
й, показват, че тя е била строена и използувана през
Втората българска държава (XII — XIV в.). При падането
на България под турско робство тя е била разрушена,
каквато участ е сполетяла почти всички строежи в
средновековната ни столица. Липсата на по-късни мате­
риали е безспорно доказателство, че в този район на
Търново след 1393 г. не е имало живот.
Тази средновековна църква не е била изолирана на
това място. Според резултатите, от допълнителните раз­
копки и проучвания, които се извършиха в този район,
се установява с положителност, че тя е била квартална
църква на онова население, което е живеело в тази
част на стария град, в югозападното подножие на хълма
Момина крепост.
Досега се приемаше, че средновековният град Тър­
ново се е състоял от две главни части: вътрешен град—
от двете крепости на хълмовете Царевец и Трапезица —
Обр. 15. Старобългарски монети и външен град — от кварталите между двата хълма и юж­
о т Иван Ш иш ман но и източно от Царевец, включени в общата крепостна
Abb. 15. Altbulgarische Münzen von система посредством напречните крепостни стени, които
Iw an Schischman са се спущали от двата хълма към река Янтра. За съ­
ществуването на квартали извън крепостната система,
отвъд реката, в западния склон на хълма Момина крепост не съобщава никой от досе­
гашните изследователи на средновековно Търново.
Разкритата средновековна българска църква и останките от жилищен квартал около
същата представляват голям научен интерес, тъй като при досегашните археологически
28 Я. Николова и Н. Анголов 10

разкопки и проучвания на Търноао се изследваше предимно материалната и духовната

култура на феодалната аристокрация, а животът на зависимото население оставаше неиз­
вестен.
Проучването на този квартал ще спомогне много да се разкрие цялостно планът на
столицата на Втората българска държава, както и битът, поминъкът и положението
на зависимото население.

E IN E M IT T E L A L T E R L IC H E K IR C H E A M W EST H A N G D E S H Ü G ELS
„M O M l NA K R EP O ST - IN T IR N O V O

J. N i k o l o v a , N. A n g e l o v

ZU S A M M E N F ASS UN O

Im Jahre 1959 wurden archälogische Ausgrabungen und Untersuchungen einer Kirche durch-
geführt. Die Kirche liegt am Westhang des Hügels „Momina Krepost“ auf dem rechten Ufer
des Jantra. Die freigelegten Fundamente weisen daraufhin, dass es sich um eine verhältnis­
mässig kleine, einschiffige und einapside Kirche handelt. Sie lag in einem der Viertel der mittel­
alterlichen Stadt Tirnovo. Dieses Viertel war in den Festungsmauern nicht eingeschlossen. Die
gefundene dekorative Keramik und Teile von zerfallenen Stein- und Ziegelsteinmauern zeugen
davon, dass die Kirche aussen dekoriert war. Stein und Ziegelstein wechselten, es wechselten
auch blinde Arkaden mit eingemauerten Dekorativschtisselchen. Dem Plane nach unterscheidet
sich diese Kirche von den Kirchen auf dem Trapesitza nicht. Die Funde: Fragmente von
Tongefässen der Tafel- und Küchenkeramik, mittelalterliche bulgarische und byzantinische Mün­
zen, sowie die Bauart und Materialien datieren die Kirche ins 13.— 14. Jahrh. Das Ausgraben
dieser Kirche trägt dazu bei, nicht nur den Umfang der alten Stadt zu bestimmen, sondern
auch die Lebensweise der einfachen Bevölkerung besser kennenzulernen.
М О Н Е Т И Н А Ф Р А Н К С К И Я В Л А Д Е Т Е Л Й О А Н II О Р С И Н И ,
Н А М Е Р Е Н И В ТЪРНОВО

Тодор Герасимов

През последните няколко години научни сътрудници при Окръжния музей в Търново
имаха възможност да проучат археологически части от топографията на средновековния
град. Разкопаните площи, макар и да са сравнително малки, дадоха важни материали за
проучване миналото на Търново.1 През 1961 г. директорът на музея Я. Николова и науч­
ният сътрудник Н. Ангелов разкопаха част от един от жилищните квартали на средно­
вековния град, намиращ се на хълма Момина крепост. Тези разкопки позволиха да се
установят редица данни върху социалната топография на Търново през XIII — XIV в. Сега
ние добиваме представа за вида и устройството на жилищата на градското население вън
от цитаделата на града. Намерените находки в тези жилища са важни за проучване бита
на населението от покрайнините на Търново. В разкопаните досега жилища са намерени и
54 медни и I сребърна средновековни монети. Този, макар и малоброен, нумизматичен мате­
риал е от особена важност. Ние имаме за пръв път монети, намерени на място в
едно средновековно българско селище. Това са паричните знаци, с които населението
си е служило във всекидневния живот. Тези монети дават представа за характера на мо­
нетното обръщение в Търново през XIII — XIV в. На пазара в града са си служили
за плащане предимно с медни монети. От намерените 55 монети само една е сребърна —
грош на цар Михаил Шишман. Освен това виждаме, че редом с българските монети тук
са били в обръщение и „чуждестранни“ — съвременни византийски монети и такива
на западноевропейски владетели. Or споменатото количество монети половината са чуж­
дестранни. Между тях има и 10 медни монети на франкския владетел на Епир Йоан II
Орсини. Тези медни монети са новост в нашата средновековна нумизматика.
Наличието на византийски и фршкски монети в нашата находка сочи, че през XIII и XIV в.
в средновековна България се е чувствувал недостиг от домашни монети и затова на пазара
са си служили и с монети от чуждестранен произход. Благодарение любезното позво­
ление на ръководителите на разкопките ние имаме възможност да проучим в следващите
редове монетите на Йоан II Орсини (1323— 1335). Те всички са от мед. Дошли са до нас
в много лошо състояние, което затруднява тяхного точно определяне.2 Десетте екземпляра
са от един и същ тип. На лицевата страна те имат р)внораменен кръст, вписан в кръг от
зрънца. В някои екземпляри между четирите му рамена има дребни кръгчета или зрънца.
Наоколо е поместен къс латински надпис, съдържащ собственото име на владетеля и тит­
лата му. Името е предадено в съкратен вид: Iohs = Iohanes. Титлата е гръцка — деспот,
транскрибирана на латински — despotius (вж. обр. 1 и 3).

1 Н. А н г е л о в , Спасителни разкопки на Царевец през 1961 г ., Археология, IV , 1962, кн. 4, стр. 20 сл. ;
H. А н г е л о в и Я- Н и к ол о в а, Крепостни стени и крепостни съоръжения на средновековната българска сто­
лица Търново, ИОМТ, т. I, сгр. 57 сл.; Н. А н г е л о в , Средновековен некропол в Търново, ИОМТ, т. I, 1962,
стр. 23 сл. ; Я. Н и к о л о в а и Н. А н г е л о в , Средновековен некропол на хълма Момина крепост във В. Търново,
Археология, V, 1963, кн. 1, стр. 39 сл.
2 Ползуваме се от случая да благодарим на J. Yvon, уредник в нумизматичния кабинет в Париж, който
определи три от монетите.
30 Тодор Герасимов

К ар та на находките на монети о т Йоан // Орсини в България

Върху опакото на монетите е гравиран един стилизиран образ, който в нумизматичната

литература наричат „туронска крепост“ .3 Всъщност този образ представлява силно стили­
зирана църква с островърх покрив и две странични кули (обр. 1,3), каквато в по-добър
вид е представена по монети на френските феодали от IX и X в. Около образа е разпо­
ложен латински надпис с името на столицата на Епир — Арта, където са сечени монетите
на Йоан II Орсини.4 Той гласи: DE ARTA CASTRU — от крепостта Арта. Буквите са с
начертанието на т. н. готически шрифт. Буквата А е гравирана като гръцка J1 с къса
хоризонтална чертица на върха й.
В един екземпляр (вж. тук обр. 1) гравьорът е начертал надписа върху опакото в
обратен ред— отляво към дясно: VRTSA 3 АТЯАТ0 = D E ARTA CASTRV (обр. 1п).
Вече споменахме, че занимаващите ни тук медни монети са на франкския деспот Йоан II
Орсини, владетел на Епир.
Както е известно, IV кръстоносен поход в 1204 г. не достигнал целта си — освобож­
дението на Ерусалим от арабите, — а имал за неочакван резултат унищожаването на ви­
зантийската империя. Участниците в този поход западноевропейски феодали създали върху
европейската територия на Цариградската империя няколко феодални владения начело с
франкски рицари, които просъществували от 1204 до 1432 г.5
Михаил Ангел Комнин Дука, сродник на прогонения от кръстоносците византийски
император Алекси III Комнин, използувал създадената след падането на столицата Цари-
3 D. М. M e t c a l f , The currency of deniers tournois in Fränkisch Greece. The Ann. Brit. Sch. Ath. Nr 55,
1960, стр. 38 сл.
1 G. S c h l u m b e r g e r , Numismatique de l’Orient latin, Paris, 1878, стр. 38 сл.
5 S c h l u m b e r g e r , цит. съч., стр. 285 сл.
3 Монети на франкския владетел Йоан II Орсини, намерени в Търново 31

град анархия в провинциите, незаети от победителите латинци, създал своеволно само­

стойно деспотство в Епир с главен град Арта (вж. картата). Той управлявал държавицата
си под името Михаил I Ангел Комнин от 1205 до 1244 г. Подир него се изредили да
властвуват няколко негови братя и сродници. В 1318 г. четвъртият поред управител на
Епир Тома Ангел Комнин е бил
убит от племенника си Никола
Орсини, феодален владетел на
Занте и Кефалония. През 1323 г.
Никола пък е убит от мла­
дия си брат Йоан, комуто Ан-
дроник II Палеолог обещал де-
спотството Епир. Този Йоан е
управлявал в Арта под името
Йоан II Орсини от 1323 до
1335 г. Той единствен от епир-
ските деспоти е сякъл монети
подражания на монетите на
ахейските (в Пелопонес)франк-
ски рицари. Те от своя страна
копират много популярните гро­
шове на френския крал Люд-
вик IX (1226— 1270). I
Според Шлюмберже Йоан I,
Орсини е искал с тия монети
подражания на франкските мо­
нети в Пелопонес (Ахея), да
улесни търговските връзки с
Италия и Морея. Но това на­
дали ще е вярно, тъй като мо­
нетите на епирския деспот, как­
то и монетите на феодалните
владетели от Ахея, Атина, Мо­
рея и Негрипонт са били с ни­
ски платежни качества. Те са
употребявани за нуждите на
локалните пазари.”
Изглежда, че монетите на
Иван II Орсини са били сечени
в малки количества.
Според наблюдения върху
съдържанието на познати до­
сега монетни съкровища, от­
крити на териториите на франк
ските баронства и дукства,
Обр. 1. Медни монети на Йоан // Орсини о т Търново
процентът на монетите на епир­
Abb. 1. Kupfermünzen von Joan O rssini aus Tirnovo
ския деспот Йоан в тях е по-
малко от 2 % . В 21 находки
са регистрирани едва 8 монети на Йоан II Орсини.
Странно е, че тия монети се намират сравнително по-често на нашата територия.
Освен десетте екземпляра, открити при разкопките на няколкото землянки под хълма Мо­
мина крепост в Търново, ние знаем за още толкова, намерени на други места в Северо­
източна и Южна България.
В следващите редове даваме описанието на монетите, намерени в Търново:
1. Лице: + IOli (s) DISPOTIV. Равнорамен кръст, ограден от четири зрънца и вписан
в кръг от зрънца.
Опако: Отляво към дясно: DIARTAD ASTRV. Стилизиран образ на църква с две
кули и островърх покрив.
Мед, диам. 19 мм (обр. 1 и обр. 2, ]).

G D. M e t c a l f , нит. съч., стр. 51.

 Тод1 р Герасимов 4

2. Лице: -+-1 (oh) s D ESP (о) TIVS. Равнорамен кръст в кръг от зрънца.
Опако: (De a) RTA CASTRV. Образ на цьрква, както в горния екземпляр, мел,
диам. 18 мм (обр. 1 , 2 и обр. 2,.,).
3. Лице : + loh (s desp) OTIV. Равнорамен кръст, както в екземпляра -№ 2.
Опако: 4-(De) ART (a Cas) TRV. Същият образ на църква, както в горните монети.
Мед, диам. 19 мм (обр. 1,3 и обр. 2,3).

Обр. 2. Медни монети на Йоан I I Орсини о т Търново

Abb. 2. Kupfermünzen von Joan O rssini aus Tirnovo

4. Лице: -f IOh (s de) S POTIS. Равнорамен кръст в кръг.

Опако: + DE (Arta cast) RV. Образ на църква, както горе.
Мед, диам. 20 X 17 мм (обр. 1, 4 и обр. 2, 4).
5. Лице: —f-(Iohs desp) OTIV. Равнорамен кръст с четири зрънца, вписан в кръг от
дребни зрънца.
Опако: -f (De Arta) CASTRV. Образ на църква с две кули.
Мед, диам. 18 мм (обр. 1,6 и обр. 2,5).
6. Лице: 4-Ioh (s despot) ITV (а). Равнорамен кръст, вписан в кръг от зрънца.
Опако: (De Arta са) STR (и). Стилизиран образ на църква, както в горните екзем­
пляри.
Мед, диам. 17 мм (обр. 1,6 и обр. 2 е).
7. Лице: -(-I (oh) s DESPOT. Равнорамен кръст с четири зрънца.
Опако: -}-De Arta castru). Образ на църква, както горе.
Мед, диам. 17 мм. (обр. 1,- и обр. 2,7).
8. Лице: + (I) oh (s) D (esp) ОТ (lu). Равнорамен кръст в кръг от зрънца.
Опако: ........ Част от стилизиран образ на църква.
Мед, диам. 18 мм (обр. 1,„).
9. Лице: + (Iohs desp) OTIV. Равнорамен кръст в зрънчест кръг.
Опако: DE (Arta castru). Стилизиран образ на църква.
Мед, диам. 18 мм (обр. 1,9 и обр. 2 9).
3 Монети на франкския владетел Йоан II Орсини, намерени в Търново 33

10.Л иц е:+ lOhs... TT IV (?). Равнорамен кръст в зрънчест кръг.

Опако : + DVT........... ? Образ на църква, както в горните екземпляри.
Мед, диам. 20 мм (обр. 1,10).
Всички гореописани монети се намират в нумизматичната сбирка на Окръжния музей
в Търново. По-долу даваме за пълнота и описанието на монетите на Йоан II Орсини, про­
изхождащи от други места в България. Описаните под .N° 1,3 и 4 екземпляри произхождат
от Пловдивско. Монетата № 2 е намерена случайно при с. Ко-
шарица, Поморийско. Тя се пази в музея на гр. Бургас.7 Пе­
тият екземпляр (обр. 3,в) представлява четвъртина от моне­
тата. Тя е намерена от д-р В. Хараланов заедно с още някол­
ко медни монети на Палеолозите, унгарски монети от XIV в.
и още една неопределена франкска монета върху склона на
„Хисарлъка“ при Коларовград* Споменатите монети показ­
ват, че и в средновековния Шумен са циркулирали също как­
то в Търново чуждестранни монети.
Четвъртинката монета с името на Йоан II Орсини, кжто
и други преполовени монети от Шуменския Хисарлък свиде-
телствуват, че при нужда от по-дребни пари монетите са
били нарязвани на късове.и
1. Лице: -+- IOhs (despotu). Равнорамен кръст, вписан в
зрънчест кръг.
Опако: D EA frta Ca)STRV. Стилизиран образ на църква
с две кули.
Мед, диам. 18 мм (обр. 3,2). Музей в Бургас.
2. Лице : -Ь iOha DE (sp) OTIV. Равнорамен кръст в кръг
от зрънца.
Опако : + De A) RTA CASTR. Образ на църква, както
в горния екземпляр.
Мед, диам. 18 мм (обр. 3(1).
3. Лице : -f IOhS D (esp) OTIS. Равнорамен кръст в кръг
от зрънца.
О пако: DE ARTA CS, Образ на църква, както в горния
екземпляр.
Мед, диам. 19 мм (обр. 3,8),
4. Лице : -f IOh (s despotiu). Равнорамен кръст с четири
зрънца, вписан в кръг от зрънца.
Опако: (D) Е APT (a cast) RV(?). Образ на църква.
Мед, диам. 18 мм (обр, 3,4).
5. Лице: + (Iohs de) SPO (tius). Част от равнорамен кръст
в кръг от зрънца.
Опако: (-J-D) Е A (rta castpu). Част от стилизиран об­
раз на църква.
Мед, диам. 8 мм. Сбирка д-р Хараланов (обр. 3,ь). Обр. 3. Медни монети на
Освен описаните по-горе пет монети два подобни екзем­ Йоан Н Орсини о т други гра­
пляра са намерени при разкопките на част от некропола на дове в България
средновековния Несебър.10 Един трети екземпляр заедно с мо­ Abb. 3. Kupfermünzen von Joan
нета на Карл II Анжу (от същия тип) е намерен при разкопа­ O rssini aus anderen Städten B u l­
gariens
ване основите на една средновековна църква до гр. Кърджа­
ли.11 Една монета на Йоан II Орсини е намерена случайно при с. Пепелина, Русенско.12
Несъмнено монети на Йоан II са намерени и на други места в България.

7 Сведения за нея дължим на Михаил Лазаров, уредник на музея.

8 Ползуваме се от случая да поблагодарим на д-р Хараланов за съобщението му относно споменатите
монети.
® В средните векове и на други места при нужда са насичали на два и повече къса редовните монети. Срв.
Е. C o n d u r а с h i, Monnaies byzantunes coupées, Chronica numism., si arh. X III —X V , стр. 237 сл.
10 По съобщение на Ив. Гълъбов, бивш директор на музея в Бургас. Наличието на монети от Орсини в
некропола на Несебър показва, че негови монети са циркулирали на пазара в този град.
11 По съобщение на П. Мерджанова, сътрудник на музея в този град.
12 За нея ни съобщи Г. Кацарова, научен сътрудник при Археологич. музей в София.

5. Известия на ОМТ, кн. 11

 Тодор Герасимов 6

Явява се въпросът, дали описваните тук монети са оригинални или представляват

старинни фалшификати, тъй като монетите на франкските владетели в средновековна Гърция
са сечени от сребро. Шлюмберже дава сведения за редица фалшификати на франкски
грошове.13 За тях той изтъква, че се отличават по неправилните надписи, съставени често
от наредени букви без какъвто и да е смисъл. Тези фалшификати са от сребро.
Както видяхме, монетите с името на Йоан II Орсини, намерени в Търново, както и
тези от други места в България са с правилно гравирани готически букви и надписите
отговарят на тези ог сребърните мжети на Йоан Орсини. Само в един екземпляр иначе
правилният надпис е гравиран отляво към дясно. Ние смятаме, че медните монети с името на
И. Орсини са били посребрени и с течение на времето тънката сребърна корица по повърх­
ността им се е изтрила. По този начин вероятно поради финансови затруднения са били
пуснати в обръщение тези монети с принудителен курс. Подобни монети ни са известни и
от българската средновековна нумизматика. Намират се медни монети на цар Иван Шиш­
ман със следи от старинно посребряване.14
За пълнота трябва да споменем, че у нас е намерена и медна монета на ахейския
владетел Карл II Анжу. И в нея надписите и образите от двете й страни са много пра­
вилни, както в тия от сребро.
l:t S c l i l u m b e r g e r , циг. съч., стр. 356 сл.
11 Н. М у ш м о в , М пегиге и пмагите m 6birip:< nrj m p e .C o Jiu , 1921 r., erp. 144, № 192, 191, сгр. 196,
№ 199, 200 и 201.

M Ü N Z E N D E S F R Ä N K IS C H E N H E R R S C H E R S JO A N // O R S IN I,
G E F U N D E N IN T IR N O V O

T. U e r a ss i m o v

Z U S .1 M .11 r. N F A S S U X G

Bei den Ausgrabungen eines Wohnviertels der mittelalterlichen Stadt Tirnovo wurden in
einigen Wohnungen Münzen gefunden. Neben kupfernen bulgarischen und byzantinischen Mün­
zen wurden auch Io Kupfermünzen mit dem Namen des fränkischen Herrschers von Epyr Joan II
Orsini gefunden. (Abb. 1,2,3). Ausser diesen Münzen behandelt der Autor auch fünf Kupfer­
münzen des Orsini, die auf anderen Orten im Nordosten und Südwesten Bulgariens gefunden
worden sind. (Abb. 3,4). Diese Münzen haben regelmässig gezeichnete gotische Buchstaben und
Inschriften. Nur bei einer einzigen Münze ist die Inschrift verkehrt gegeben. Der Autor nimmt
an, dass diese Münzen leicht verilbert gewesen waren und dass im Laufe der Zeit das Silber
weggefallen ist. Ähnliche Münzen sind auch von Karl II.von Anjou bekannt.
 ЮЖНА Н А П Р Е Ч Н А К Р Е П О С Т НА С Т Е Н А
НА Ц А Р Е В Е Ц

Я. Н и к о л о в а и Н. А н г е л о в

Хълмът Царевец заемал централно място в Търново като столица на Втората бъл­
гарска държава (X II—XIV в). Тук били издигнати дворците на царя, патриарха и висшите
боляри. Хълмът бил ограден околовръст с дебели и високи каменни крепостни стени, с
кули и порти, които го правели непристъпен и непревзимаем. По същия начин бил укре­
пен и защитен и съседният хълм Трапезица, който представлявал втората по значение
крепост на средновековно Търново.
Напречни крепостни стени, които се спущали от крепостите Царевец и Трапезица към
р. Янтра, включвали в крепостната система на старата столица оная част от града, която
се намирала между двата хълма. Следи от такива напречни крепостни стени се забелязват
и сега по северния склон на Царевец близо до Сечената скала и върху източния и югоза­
падния склон на Трапезица.
През декември 1959 г. при направа на изкопи за основи на жилищна сграда в парцел
№ 17 ио ул. „Кефалов“ се откри в профила на изкопа зид с дебелина 2,80 м, направен
от ломени камъни и хоросан. Последният представлява почти чиста вар с много малко
примеси от едър пясък. Зидът има посока север — юг. Долепен е до скалния масив на
Царевец на онова място, срещуположно на което от северната страна на масива има запа­
зени остатъци от напречна крепостна стена. Тези предварителни данни ни дадоха основа­
ние още в самото начало да предполагаме, че откритият зид е напречна крепостна стена,
която е преграждала южното подножие на хълма Царевец от достъп от западна посока.
Следи от тази стена над земята не се виждаха. С изключение на арх. Рашенов1, за нея не
споменава никой от досегашните изследователи на Търново.
В началото на април 1960 г. Окръжният музей в Търново започна археологически раз­
копки на този обект. Целта на разкопките беше да се открие южната напречна крепостна
стена на Царевец, да се установи нейната връзка с околовръстната крепостна стена на
този хълм и да се проследи нейната посока към р. Янтра.
Резултатите от археологическите разкопки на това място потвърдиха нашето предва­
рително предположение. Откритата южна напречна крепостна стена на Царевец започвала
перпендикулярно от отвесната скала (обр. 1). Тя се долепяла до скалата на 34 м източно
от Сечената скала, продължавала право на юг и достигала до брега на р. Янтра.
В северния си край стената е изцяло разрушена на протежение от пет метра, но върху
отвесната скала се забелязват и сега ясно следи от хоросан, който е видян и от арх. Ал. Ра­
шенов. Стената е дебела 2,80 м и в днешния си вид е запазена на дължина 100 м. Най-
голямата височина, на която се издигат запазените части от стената, е средно 1,00 м. При
прокарване на ул. „Кефалов“ тя е разсечена и платното на улицата слязло по-ниско от
основите й (обр. 2). Според сведения на стари хора по-старата улица в тази част на града
е минавала малко гю на юг, където също може да се предполага, че стената е разрушена.
По така разкритата стена на 25,50 м от отвесната скала до западното й лице е доле­
пена четвъртита кула. Последната не е конструктивно свързана със стената. Дебелината

1 А л. Р а ш е н о в , Възстановяване крепостта „Царевец“ в гр. В. Търново. ГНМ , VI, 1936, 398, обр. 247.
36
-------------------- я - Николова и н. Ангелов

Ljapeôeif- среднобекобна крепостна с/пена

Напречна крепостна стена, спускащ а се Л
>ожна посока о т скалния пробван кьм
р е к а J7nm pa

l/* ., Хефа^об
3 Южна напречна крепостна стена на Царевец 37

на основите на кулата е 1,60 м. За източен зид на кулата е служила самата крепостна стена.
Вътрешните размери на кулата са 4,40 на 5,40 м. Основите на кулата стъпват на общ
блокаж от ломени камъни и хоросан, чиято дебелина достига 1,10 м. В пода на кулата бяха
открити легла на пет греди, които имат посока север— юг и свързват блокажа със север­
ния и южния зид на кулата. Разстояния­
та между отделните греди не са еднак'
ви. Те се движат между 0,20 до !,()() м.
Влокажьт имал предназначението да израв­
ни и укрепи терена, в) рху който е издиг-
ната кулата, тъй като на това място
топ е твърде много наклонен на юг. Зи- ja
довете на кулата са запазени на височина
до 1,20 м. Около външната страна на ку- B S flH
лата беше разкрита хоросанена замазка с f ^
дебелина 0,24 м и ширина 3 м в северната ^^И Н ВнрК^«; ' ■{
част. На западната страна тази хоросане- ■ Н н Ш й У ^ . ’Ü î j j S ^ ^
на замазка е пресечена от оградния зид
парнел и поради това е запа- *Jl7 '--- r
зена на ширина само 0,70 м. Яви ' '.Jtl- *-
Южната напречна крепостна стена и
кулата към нея са строени но един и същ *;*’ ^ .fi Р
начин. Макар кулата да не е конструк-
тивно свързана със стената, те са строе- "»■-
ни едновременно. Стената и кулата, които
се намират северно от улица „Кефалов“ ,
са положени направо на скалата, без да йЯИЯв «. Т .' -ЩЬ
се правят изкопи в нея. Най-отдолу е из- гЯртГ * v Л
лят един пласт от хоросан, върху кой- г-
то започна кам?нният градеж. Южно ог ^ Н р£ *. ■
ул. „Кефалов“ стената е фундирана на Нр^; -i'-T*-"’
дълбочина от 0,60 до 2 00 м, без да е до- j: f â jlF w - > ■
стигната скала. На отделни участъци, Щ Р’ '? &%f-- .
главно в южния участък на стената, при ** т Ж '.‘ . ~ ’}}■ . ^ Щ Щ г9
направа на основата са използувани по- .''S • *оЛ .
големи камъни за лице, дори и отделни 'Г (- *\л|
скални блокове. Стената е зидана двули- 5 ” —г»у. я Ж п лом
цево без оформяне на квадри и редове. Обр. 2. Ю ж н а т а напречна крепостна стена.
Пълнежът е от дребни камъни, примесе­ гледана о т север
ни с по-едри и поставени в обилен хоросан Abb. 2. D ie südliche quere l'estungsmauer vom
без всякакъв ред. Този начин на градеж е Norden aus gesehen
същият, който намираме и в крепостните
стени на Царевец, а също и в останалите открити досега основи на сгради от X II—XIV в.
В дебелината на тази крепостна стена се откриха легла на три надлъжни сантрачни
греди. Едната е в средата, а двете в двата края на 0,30 м навътре от лицето. По формата
на леглата личи, че гредите били грубо обработени. Запазени са леглата само на първия
сантрачен пояс, който е следвал наклона на терена. Следи от сантрачни греди се откриха
и в о:новите на кулата. В северния й зид се откриха също три легла от греди, крайните
от които са поставени на 0,25 м от лице го на зида. В южния зид на кулата, който е запазен
на по-голяма височина, се откриха два сантрачни пояса, коиго отстоят на 1,10 м разстояние
един от друг. Гредите им са били четириъгълни с напречно сечение 0,20 м.
В южния участък на крепостната стена на 23,50 м от оградата на парцел под № 10
от вътрешната страна до самото лице се откриха два големи къса от крепостна стена,
които се откъснали при нейното разрушаване и запазили монолитни. Структурата на тех­
ния градеж е същата, както на стената.
Как се е свързвала тази напречна крепостна стена с околовръстната стена на Царе­
вец, която е минавала горе по ръба на скалата, както и височината й, остава неизвестно.
По отвесната скална стена наистина са запазени следи от хоросан на височина до 3 м, но
това не е достатъчно указание, тъй като на по-голяма височина скалата е оронена от вре­
мето и хоросанът вероятно изчезнал по същия начин. В южния край, при брега на р. Янтра,
38 Я. Николова и Н. Ангелов

стената е разру ш ен а изцяло и о тнесена от буйните води на р е к а т а и поради това не

м ож е да се установи по к а к ъ в начин е з а в ъ р ш в а л а стената в най-ю ж ната си част (обр. 3).
Културният пласт върху и около кр е п о с тн ат а стена има различна д еб е л и н а по цялото
й протежение. Той е н а й -т ъ н ъ к в северния у ч ас т ъ к — 0,40 м — и н а й -д еб ел при реката,
к ъ д е т о д о стига до 2,00 м. П остепенното
разчистван е на насипа д а д е в ъ з м о ж н о с т д а
се р азграничат кул тур ни те наслоявания и да
се просл ед и ж и в о т ъ т в ю ж н и я склон на х ъ л ­
ма Ц аревец. В насипа въ рху стен ата и о т ч а ­
сти о кол о нея се откр иха части от по-късни
зид о ве и много предмети, о с т ан а л и о т т у р ­
с к о т о население, което об и т ав а л о няколко в е ­
ка к ъ щ и т е ,с т р о е н и върху р а зр у ш е н а т а креп о­
стна стена. В ъ в връзка с тур с ки т е ж и л ищ а
са и откритите на о т д е л н и места в д еб е л и ­
ната на с т ен ата клозетни ями и канали, които

Обр. 3. Южната напречна крепостна стена Обр. 4. По-късни канали през южната напречна
при брега на р. Янтра крепостна стена
Abb. 3. Die südliche quere Festungsmauer Abb. 4. Spätere Kandis durch die südliche
am Ufer des Jantra quere Festungsmauer

я пресичат в посока към р. Янтра (обр. 4). П рез годи ните на т у р с к о т о р о б ст в о в ю ж ния склон
на Ц аревец с ъ щ е с т в у в а л квартал с т у р с к о население. Т у к били Т а б а ш к а т а и М алката
д ж а м и я . В т у р с к и я културен пласт, който в северния у ч а с т ъ к е само 0 ,30 м, а в южния,
достига д о 1,50 м, освен това се о ткриха части о т т у р с к и глинени с ъ д о в е (типичните ибрици
глинени чашки от зидани ту р с к и печки (д ж ам али ), части от турски кер ем ид и, за р ф о в е ’
(обр. 5), турски монети от XVII— XIX в., глинени лулички, различни ж е л е зн и предмети»
като халки, огниво, клинове, ж ел езен гв озд ей с халка, катинари, к л ю чов е от с екретн и
катинари, превезло от м еталически с ъ д (обр. 6 ), тока за колан, изп л етен а от ж е л е зе н тел
(обр. 7а), похлупак на м еден ибрик, топчета от в ърх ов е на подобни похлупаци, бронзова
вериж ка, бронзови апликации (обр. 8 ), чукало от хаванче, лява половина от пафта,
обеци и др.
Вторият културен пласт, в който се о ткриха основите на к р еп о стн ата стена, е дебел
средн о 0,40 м. В северния у ч а с т ъ к на стен ата той е с ъ в с е м тъ н ъ к . Той се с ъ с т о и от пръст,
ломени камъни, хоросан, части от кухненска и трапезна керам ика от XII— XIV в., с р е д н о ­
вековни б ългарск и и византийски монети и дру ги дребни предмети.
1. Кухненски керамика. Намерените части от този вид глинени с ъ д о в е п р о и зх о ж д а т от
гъ р н е т а с равно отрязани д ъ н а , и з д у т т ъ р б у х , висока ш ийка д о 0,04 м и прав р ъ б на
устието. И м ат по една д р ъ ж к а , к о я т о излиза от р ъ б а на у с т и ето или м а л к о под него и
достига д о сре д а т а на и зд у т а т а част на с ъд а. Д р ъ ж к и т е са с елипсови дно или к р ъ гл о сече­
ние, най-често украсени с набодени трапчинки или п ъ к пъпки, получени от налепени
допъл нител но малки глинени питки. Н якои от д р ъ ж к и т е са двойни. Р ъ б ъ т на някои устия е
назъбен (фестониран). Ш ийката на повечето с ъ д о в е е укр асена с вр язан и успоредни или
вълнообразни линии. Т ъ р б у х ъ т е украсен с л ъ с к а в и ивици, често т а ка к р ъ ст о с а н и , че
о б р азу в ат м реж а от ром бо и ди (обр. 9). П о-м ал ко са с ъ д о в е т е , украсени по стен ите с пъпки
 Южна напречна крепостна ст*на на Царевец 39

и покрити с м а с л ен о зе л ен а глеч. Стените на с ъ д о в е т е са деб ел и средно 0,05 м. Глината е

д о б р е пречистена и ом есена. О бикновено имат керем иден цвят. Н якои от тях са почернели,
к о е т о се д ъ л ж и на о п у ш в а н е от д ъ л г о у по требл ен ие.
H j ф орм а с ъ д о в е т е от ти п а кухн енска ке р а м и к а са т в ъ р д е еднообразни. О свен с п о ­
м енатите г ь р н е г а се с р е щ и и части от д р у г вид с ъ д о в е — стомни, — които имат до 0,095 м

Обр. б. Ж елезни предмети от пър­

вия културен пласт
Abb. 6. Eiserne Gegenstände aus der
ersten Kulturschicht

Обр. 5. Бронзов зарф

Abb. 5. Bronzene Kaffee Untertasse S urf

U kJ .
Обр. 7. Ж елезни предмети
a — първи културен пласт,
б — втори културен пласт Обр. 8. Бронзови апликации и пафта
Abb. 7. Eiserne Gegenstände от първия културен пласт
а—erste Kulturschicht, Abb. 8. Bronzeapplikationen und Agraffe
b—zweite Kulturschicht
aus der ersten Kulturschicht

високи и тесни ш ийки с д и а м е т ъ р на устието 0,04 м. Някои от у с т и е т а т а на стомните

и м ат д ет е л и н о о б р а зн а ф о р м а с проф илиран р ъб , покрити с масленозелена глеч.
Н якои от г ъ р н е т а т а са имали похлупаци. Н ам ерените части от похлупаци са покрити
с м асленозелена глеч, укра с е н и по пери ф ерията с пъпки, а р ъ б ъ т е фестониран.
Към ку х н е н с к а т а кер ам и к а п р и н а д л еж ат и свещниците. О т кр и т и т е части от свещ ници
и м а т ко н у с о в и д н а ф о р м а с д и а м е т ъ р на п о с т а в к а т а ср едн о 0,15 м. Д о л н и я т им р ъ б е
о б ъ р н а т нагоре и ф е ст о н и р а н чрез в д ъ л б а в а н е с пръст. С р е д н ата част на свещ ниците е
ук р а с е н а с вр язан и концентрични о к р ъ ж н о с т и , к ои то се р е д у в а т с пояс от зигзаговидни
врязан и линии (обр. 10 ).
40 Я. Николова и Н. Ангелов 6

Обр. 9. К ухненска керамика

Abb. 9. Kttchebkeramik

2. Трапезна керамика. О т кр и т и т е части от този тип глинени с ъ д о в е го вор ят за т в ъ р д е

голям о ед н оо б р ази е по отнош ение на т яхн ата форма. Те п р е д с та в л я в а т устия, д ъ н а и
ч асти от стени на плитки, разлати паници или п о -д ъл бо к и купи (обр. 1 1 ).
Д ъ н а т а им са ниски столчета, украсени от в ъ т р е ш н ат а страна с концентрични о к р ъ ж ­
ности, спирали, птици или плетеници. П окри ти са с бяла ангоба и в ъ р х у нея са поставени
м асленозелени, ж ъ л т о зе л е н и и ж ъ л т о к а ф я в и петна. Украсата е изпълнена в техниката
„ с г р а ф и т о “. Р ъ б ъ т на у с т и е т о е прав или леко извит навън. Н якои от с т ен и т е на паниците
са у красени с ради ално разпол ож ен и прави и зигзаговидни линии.
В културни я пласт бяха намерени ощ е и д р у ги предм ети, като глинени преш лени за
вретен о, халка от кост, бойна топка от глина, ж е л е зн и налчета (обр. 76), подобни на
к о и то има намерени в района на д в о р ец а на Ц аревец, части от с т ъ к л е н и гривни и други
дребни предмети (обр. 12 ).
М онетите, които са намерени в този ку л т у р е н пласт, се р а зп р е д ел я т на два в и д а:

/. С т а р о б ъ л г а р с к и м о не ти

Константин Асен (1257— 1277 г.) (обр. 13а)

Лице : Константин Асен прав насрещ а, в ц а рс к о облекло, с ниска корона и висулки, в

д ясн ата р ъ к а д ъ р ж и кръ ст, а в л я в а та — к ъ л б о . Н а д л явата р ъ к а има полуиз-
трити буквите к » , д о д я с н а т а р ъ к а — о с т а т ъ ц и от б у к в а т а а и т и т л а т а U f.
В ъзстановен, целият надпис т р я б в а д а се чете К«(стл)а(инъ) ц\^ь.
Опако: П ол у изтр ит б ю с т на Х ристос насрещ а. О т д в ете с т р ан и на гл а в ат а едва личат
с ъ к р а щ е н и я т а к— р . В полето д о л я в а т а р ъ к а личи т и т л а т а up.
М он е та та е м една, к о р у б е с та , т в ъ р д е много повредена. Д иам . 25 мм.
 Южна напречна крепостна стена на Царевец 41

Иван Александър и Т е о д о р а (1 35 5— 1371 г.) (обр. 13 б)

Лице: И ван А л е к с а н д ъ р и Т е о д о р а прави насрещ а, с ниски корони и висулки, д ъ р ж а т

п о м е ж д у си д ъ л ъ г к р ъ с т , който д о л у се раздвоява. В свободните си р ъце
д ъ р ж а т по един м а л ъ к кр ъ ст .
Опако: М онограм ът на Иван А л екс а н ­
д ъ р от буквите и титлата
u.j>. О тгоре с ъ еди нител ен знак.
Н а о кол о частично запазен з р ъ н ­
чев кръг. Възстановен, ц е л и я т
надпис трябва да се чете /\л<-
(кс\нлр>) илрь.
М о н е т а та е медна, слабо к о р у б е с т а и
п о л у изтри та. Д иам. 18 мм.

Обр. 10. Част от глинен свещник Обр. 11. Трапезна керамика

Abb. 10. Teil eines Tonleuchters Abb. 11. Tafelkeramik

Обр. 12. Предмети от стъкло и глина
Abb. 12. Gegenstände aus Glas und Ton
Обр. 13. Старобългарски монети : a — Кон­
стантин Асен, б — Иван Александър
и Теодора
Abb. 13. Altbulgarische Münzen : a — von
Konstantin Assen ; b — von Iwan Alexander
und Theodora

//. В и з а н т и й с к и м о не m и
Е д на част о т намерените при р азко п ки те монети имат византийски произход. Ч етир и
б р о я са сечени през времето на визан ти йски я император И сак 11 Ангел ( 1 1 8 5 — 1195 г.) и
е д н а монета от времето на А ндроник II П ал ео лог (1282— 1328 r.). Всички монети са медни
и т в ъ р д е много повредени.
С троителните материали, начинът на г р а д е ж и находките в този културен пласт д а т и ­
р а т с по л о ж и т ел н о ст откритата напречна кр е п о с тн а стена по врем ето на Втората б ъ л г а р ­
6. И зв ести я на ОМ Т. кн . II
 42 Я. Николова и Н. Ангелов 8

ска д ъ р ж а в а (XII— XIV в.). След о с в о б о ж д е н и е т о от византийско робство, ко г а т о Т ъ р н о в о

с тав а сто ли ца на Бъ л гария, били изградени д в ет е крепости на х ъ л м о ве те Ц арев ец и
Т рап ези ц а, кои то представлявали в ътреш н и я т г р а д — главната кр еп ост на столи цата. Н а п р е ч ­
ните к реп остн и стени, които вклю чвали част о т външ ни я гр а д в общ ата крепостна система,
били построени по-късно, по всяка в е р о я тн о с т през врем ето на Иван Асен II. Д о м е н ­
т и а н 2 го вор и за „новия гр а д Т ъ р н о в о “ около ц ъ р к в а та „Св. Ч етир ид есет м ъ ч ен и ц и “, к о й то
вече с ъ щ е с т в у в а л в п ъ р в а т а половина на XIII в.
С вед ен и я та за к реп остн ите стени и креп остн ите с ъ о р ъ ж е н и я на средн овековната б ъ л ­
га р с к а столи ца Т ъ р н о в о са т в ъ р д е о скъ д н и . Е д инствено за п азен ата миниатюра „ С м ър тта
на А с е н я “ в М анасиевата хроника 3 е т в ъ р д е схематична и не м ож е да се използува к а т о
източ ник за п р есъ зд аван е на а р хитектур ни и кон структи вни форми на крепостта. Н е д о с т а ­
тъ чн и са св еден и я та за укреп лен ията на средн о в еков ната б ъ л г а р с к а столица и в описанията
на ст ар и те хронисти и пътеш ествени ци. У почти всички стари автори Т ъ р н о в о се в ъ з ­
хв а л я ва ка т о най -недостъпния от всички г р а д о в е по Хемус. Н якои го см ятат д о ри за втори
по гол ем и на с л е д Ц а р и г р а д (патриарх Калист). Византийският историк Никита А коминат
п и ш е ,4 че г р а д ъ т бил . . обиколен с ъ с зд рави стени, р азделен от река и построен
на в ъ р х а на пл а н и н а т а“. З а високите креп остн и стени на Т ъ р н о в о споменава и Григорий
Ц а м б л а к 6 в словото за пренасяне мощ ите на св. П ар аскева. По-цялостно е описал у к р е п л е ­
ни ята на Ц а р е в е ц и Т рапезица Карел Ш корпи л .0 Той проследил цялата о к о л о в р ъ с т н а
кр е п о с тн а стена на д в ат а хълм а. В плана на стар а т а б ъ л г а р с к а столица той нан есъл д в е
напречни к реп остн и стени, които се с п у щ ат в се ве р о за п а д н и я и източния склон на хъл м а
Т р ап ези ц а с посока к ъ м р. Янтра. П одобни напречни крепостни стени той означил и на
х ъ л м а Ц а р е в е ц , едн ата при Л о б н а т а скала, а д р у га т а в северния склон на окол о 34 м
нзточно от Сечената скала. За последната той пи ш е:„ . . . залепен до о т в е с н а т а скалиста
стена, к о я т о т у к о б разув а м а л ъ к ъ г ъ л ; този зид е слизал по стръм ния склон до река
Янтра. С пор ед разказа на стари хора при пос т р о й к а та на новото ш осе край скал и сти я
в и а д у к т за Д о л н а м ахала, о к о л о I86 0 година, този д е б е л зид е бил открит и пресечен. Най-
в е р о я т н о е, че този зид е един о т зи д о в е т е , с кои то са били укрепени д олн и те махали на
с т а р и я г р а д .“ Тази напречна кр еп о стн а стена беш е отново о ткрита през март 1961 г. в
се в е р н и я склон на Ц а р е в е ц при р азш иряване п ътя за Асенов квартал. О с н о в а т а й е т в ъ р д е
много о б р у ш е н а и деб ел ината и не м ож е да се опр ед ел и с точн ост. Все пак тя не е н а д ­
м инавала 2,50 м. Прави впечатление, че д о к а т о ю ж ната напречна крепостна стена се спущ а
пр аво къ м р. Янтра, то северната е ориен ти ран а по диагонал. Причина за това е големият
наклон на те р ен а на това място. К. Ш корпил обаче не с ъ о б щ а в а за напречната крепостна
стен а в ю ж ния склон на хълма. П о -к ъ с н о арх. Ал. Р а ш е н о в 7 изказва предполож ен ие, че
т а к а в а стена имало и в тази страна на к р е п о с тт а . В своята реконструкция на главния
в х о д на Ц а р е в е ц той поставил напречните крепостни стени симетрично о т д в ете страни на
скал н и я път.
Р е з у л т а т и т е от разкопания о б ек т п р е д с та в л я в ат голям интерес за ис т о ри я т а на с р е д ­
н о в е к о в н а т а б ъ л га р ск а столица и за в ъ зс т а н о в я в а н е то на нейния план.
О т к р и т а т а ю ж на напречна креп остн а стена за щ и щ ав а л а от запад ония квартали от
ср е д н о в е к о в н и я град, които били р азпол ож ен и по източния и ю ж ния склон на Ц аре в е ц .
Н апречните крепостни стени, които се спущ ал и от д в ет е крепости на х ъ л м о в е те
Ц а р е в е ц и Трапезица, за е д н о с п ъ л н ов одн а та река Янтра укреп явал и външ ния град на с р е д ­
н о в е к о в н а т а б ъ л г а р с к а столица. Т ук по д в ат а бряга на р. Янтра живеели занаятчиите,
т ъ р г о в ц и т е , чужденците, обикновеното д у х о в е н с т в о и др. В ъ т р е ш н и я т гр а д бил разполож ен
в ъ р х у д в а т а хълма, к ъ д е т о з а д високите о к о л о в р ъ с т н и крепостни стени и за д стените на
д в о р е ц а и патриарш ията живеели царят, п а т р и ар х ъ т и в исш ите боляри.
Ц я л о с т н о т о проучване на крепостните стени и крепостните с ъ о р ъ ж е н и я на с р е д н о в е ­
к о в н а т а б ь л г а р с к а столица в б лизките години щ е д а д е з ъ зм о ж н о с т д а се установи
точн ият план на Т ъ р н о во през XII— XIV в.
2 Д о м е н т и а н , Ж ивоти светога Саве и светога Симеона. Београл, 1938, 207.
3 М иниатю рите на М тиасиевата хроника във Ватиканската библиотека. София, 1927, 22, табл. II.
4 N i c e t a s A k o m i n a t o s , H istoria. Bonnae, 183 3 ; вж. И р е ч е к , История на бъ лгарите, 1886, 331,
заб. 10.
5 В. С л. К и с е л к о в , М итрополит Григорий Цамблак. Сф, 1943, 53 и 64.
6 К. Ш к о р п и л , П ланът на старата българска столица Велико Т ърново. ИВАД, I, 1910, 121 — 146.
7 А л. Р а ш е н о в , В ъзстановяване на крепостта .Ц аревец * в гр. Т ърново. ГНМ, VII, 1932— 1934, 381— 399.
 SÜDLICHE QUERE FESTUNGSM AUER VON Z A R E W E T Z

J. N i k o l o v a , N. A n g e l o v

ZUSAMMENFASSUNG

Im Jahre I96 0 w urden archäologische A usgrabungen im Siidhang des H ügels Z arew etz d u rc h ­
geführt. F reigelegt w urde eine quere F e stu n g sm a u e r, die 34 m östlich von dem G esp a lte n e n
F elsen liegt. Diese F e stu n g sm a u e r verlief v on den senkrechten Felsen d e s H ügels bis zum
Ufer des Jantra-F lu sses. Vermutlich hatte sie die Aufgabe, die Viertel am südlichen und
östlichen H ang von Z arew etz bei einem eventuellen Überfall von W e ste n zu verteidigen. An der
A ussenfront dieser Mauer, 25, 50 m v on dem Felsen entfernt, w ar ein viereckiger T urm
angelehnt.
Die Bauweise — Bruchsteine, weisser Mörtel, der Mangel gereihten M au erw e rk s und inne­
rer ein geb au ten Balken, sowie die Baumaterialien in der Kulturschicht g efun den , die K üchen-
und Tafelkeramik, mittelalterliche bulgarische und byzantinische M ünzen datieren diese F e s t u n g s ­
m auer um die M itte d e s Zw eiten bulgarischen S ta a tes (1 3 .— 14. Jahrh.). Diese Mauer, sowie
die anderen Q u e rm a u e rn , die von den Hügeln Z arew etz und T rapesitza zum Flusse liefen,
um fingen in einem F e stu n g ss y s te m den g rö ssere n Teil der H a u p tsta d t des mittelalterlichen
Bulgariens.
 ОЛОВЕН ПЕЧA Т
НА Т Ъ Р Н О В С К И Я П А Т Р И А Р Х В И С А Р И О Н
Т. Г е р а с а м о е

В с р е д н о в е к о в н а т а б ъ л г а р с к а д ъ р ж а в а о щ е отрано е бил в ъ зп р и ет о т с ъ с е д н а т а
В изантия об ичаят оф ици алн ите д о к у м е н т и д а се с к р е п я в а т с ъ с с ъ о т в е т е н м етал и чески
печат, п о с ре д с тв ом който се п о т в ъ р ж д а в а л а истин ността на с ъ д ъ р ж а н и е т о м у .1 Към д ари -
телн ите грам оти , по сланията д о ч уж ди в л а д е т е л и и писмата на царя, и з х о ж д а щ и от ц а р ­
с к а т а канцелария, са били прикрепвани на в р ъ в от копринени нишки златни печати
(хризовули) и т аки ва от о л о во (м оливдовули ). К ореспон денц ията на б ъ л г а р с к ат а д у х о в н а
вл а с т се с к р е п ял а само с оловни печати, които са били различни по големина спо р е д х а ­
ра кте ра на д о к у м е н т а , къ м който са се прикачвали.
Д о к а т о от б ъ л г а р ск и т е владетел и от П ъ р в а т а и В тората д ъ р ж а в а са известни редица
печати от зл а т о и олово, то печатите на лица от цъ р к о в н а т а иерархия в ср едн ов еков н а
Б ъ л г а р и я са и зв ъ н р е д н о редки. Д о с е г а знаем само печата на „Георги, синкел и ч ъ р н е ц
б ъ л г а р с к и “ от X в .,2 печата на в е л б у ж д с к и я епископ Йоан от XI в.я и на о хр ид ски я арх ие­
пископ Григори от XIV в .4 Т у к описвам е първия известен засега печат от о л о во на т ъ р ­
новския патриарх Висарион, намерен в Б ел е н с к о .5 Той е с много д о б р е запазен а повърхност.
Д и а м е т ъ р ъ т му е 40 мм. Този печат с големи размери е служ ил за скреп яван е на оф и­
циални д о ку м е н т и , и зд а д е н и от ка н ц ел а р и я та на Т ъ р н о в с к а т а патриарш ия.
П ри липсата на д о маш ни писмени извори този оловен печат придобива значение на
д о к у м е н т , к о й то спомага да се у я с н я т в известна степен някои в ъ п ро си из м иналото на
Т ъ р н о в с к а т а патриарш ия, о собен о през първи те години на нейното сам о с то я т е лн о с ъ щ е ­
ст в у в а н е .
В ъ р х у л ицевата стр ан а на печата е представена сцената Възн есен ие Х ристово. В г о р ­
к а т а половина се в и ж да ф и г у р а т а на Христос, седнал насрещ а, в овално сияние, п о д д ъ р ­
ж а н о о г д в а л е т я щ и ангела. Д о л у стои Богородица, о к р ъ ж е н а о т д в а н а д е с е т т е а п ос тол а.
И зо б р а ж е н и е т о в ъ з п р о и з в е ж д а от у с т ан о в е н а т а отрано в източното изкуство ик о н о гр а ф и я
на т о я ев а н ге л с ки с ю ж е т. Т у к обаче Б о го р о д и ц а е п р ед став ен а с прибрани пред г ъ р д и т е й
р ъ ц е . В л я в а т а тя д ъ р ж и свитък. Този мотив намираме в едно и зо б р а ж ен и е на Б о г о р о ­
д ица в м ин иатю ра от едн о евангелие от XI в. в Синайския м ан асти р .8
Г р и ж л и в а та израб о тка на м иниатю рните образи показва, че м атри цата за печата е би­
л а изр а б о т ен а о т някой много опитен печаторезач, к о й то несъм нен о е в ъ зп р о и зв е л няк оя
известн а икона. За това п р е д п о л о ж е н и е ни д а в а основание ре д к и я т иконо граф ски тип на
Б о г о р о д и ц а в о писаната сцена.
В ъ р х у о п а к о т о на печата е поместен в чгтири р е да с л е д н и я т написан на славянски
език надпис:

1 T h . G e r a s s i m o v , B ulles b u lg are s en or d e s XIII et XIV s . , B yzantinoslavic, I960, стр. 62.

2 T. Г е р а с и м о в , Три старобългарски моливдовула, ИВАИ, V III, 1934, стр. 356 с л . , обр. 196 и 1 9 7 ;
Нов моливдовул на Георги монах и синкел български, ИАИ, XX, 1955,587 сл.
8 И. И в а н о в , К ю стендилският Х исарлък и неговите старини, ИБА Д, VII, 1 9 1 9 — 1920, стр. 113 и обр. 93.
1 И. И в а н о в , Б ългарски стари н и из М акедония, София, 1931, стр. 37.
5 Т. Г е р а с и м о в , Два славянских моливдовула XI и XIII веков, B yzantinoslavica, XIII, 1952, стр. 95.
6 Н. К о н д а к о в , И конография Богоматери II, Петроград, 1915, стр. 330, обр. 224.
46 Т. Герасимов 2

х
K H C bfM W H

М ЛСТИЖ ЕЖ И

t* пт()ил(>):
£ Л Г Ь |)1 Л 1 М ,

На б ъ лга р ск и р а з в ъ р з а н , надписът
гл а с и : „ + Висарион по б о ж и я милост
патриарх на б ъ л г а р и т е “.
Бук вите в надписа са с правилно
начертание и ш ироки рам ена. Палео-
графски те са сходни с ъ с с ъ о т в е т н и т е
букви о т надписи, д а т и р а ш и о т XIII в.
Обр. I. О.ювен печат на патриарх Висарион
Обаче м еж д у тях има и някои с по-
Abb. 1. Bleisiegel des Patriarchen Wyssarion
архаично начертание, к о е т о ги с б л и ж а ­
ва с букви в надписи о т в р е м е т о преди
И в а н Асен (1218 — 1241). Т акав а е например б у ква В, в к о я т о д вете д ъ г и са д обл и ж ен и ,
к а к т о в с ъ щ а т а буква от надписа при с. Кърчево, Д е м и р х и с а р с к о , издялан при б ъ л г ар с к и я
ц а р Калоян (1 1 9 7 — 1207),7 и този въ р х у с р е б ъ р н о т о б л ю д о на Ц у зм е н о т XII — XIII в .8
С архаично начертание е и б уквата М, в к о я т о в ъ р х ъ т на с р е д н о то п р е к ъ р ш е н о рам о не
д о с т и г а д о долните к р а и щ а на д в ет е отвесни рамена. Тя е сходна с ъ с с ъ щ а т а буква в
спом енатите д ва надписа, ка к т о и в Сам уиловия надпис. И за буквите 0, н, ж* и w на­
м и р а м е близки успоредици в надписи, д а т и р а щ и о тп реди п ъ р в а т а ч ет в ъ р т на XIII в. С ъ щ о
т а к а и зн а к ъ т за с ъкращ ен и е е с по-старинно начертание. Той п р е д с та в л я в а е д н а права
черта, така к а к т о го в и ж д а м е в споменатия надпис на Самуил и този край с. Кърчево.
И з т ъ к н а т и т е палеографски особен о сти в надписа на мо л ивд ову ла п о зв о л я в а т д а го
д ат и р а м е преди царуването на Иван Асен II.
В надписа, както видяхме, стои името на н я к ак ъ в патриарх Висарион. Т а к ъ в патриарх
не е спом енат в спи съ ка на т ъ р н о в с к и т е патриарси в Бориловия синодик. Н о той н е с ъ м ­
нено е заемал т ъ р н о в ск и я п атриарш ески престол. З а това сви д е те л с тв ув а и з о б р а ж е н и е т о
в ъ р х у л и ц е в а т а страна на печата му, т ъ й к а т о п а т р и а р ш е ск а та ц ъ р к в а в Т ъ р н о в о е била
посветена на Възнесение Х р и с т о во .9 П р е з средн ите векове е било спазвано с т р о г о прави­
л о т о да се поставя в ъ р х у моливдовула на патриарха о б р а з ъ т на светец а (х рам о в и я празник),
на кой то е била посветена кат е д р а л ат а . П р е м ъ л ч а в а н е т о им ето на Висврион в Бори ловия
с ин одик м оже да се обясни само с о б с т о я т ел с т в о т о , че и той е бил м е ж д у н я к о л к о т о
т ъ р н о в с к и патриарси за ед н о с архиепископа Василий (при ко го т о е била в ъ з с т а н о в е н а
н е за в и си м о стта на б ъ л г а р с к а т а ц ър к ва), кои то са били подозирани в уни ятски в р ъ зк и с
Р и м .10 И затова тяхната памет е била заличена в б ъ л г а р с к а т а църко вна книж нина.
М о ж е би Висарион да е управлявал Т ъ р н о в с к а т а патриарш ия н е п о с р е д с т в е н о сл ед
с в е ти те л ст в у в а н е то на първия б ъ л г а р с к и д ух ов ен глава архиепископ Василий.
Колко време Висарион е заем ал т ъ р н о в с ки я па т р и а рш е ск и престол, з а с е г а не може
д а се установи. Н аш и ят м оливдовул спом ага д а се попълни с п и с ъ к ъ т на т ъ р н о в с к и т е
патриарси с о щ е един. О т надписа му узнавам е ощ е, че титлата на б ъ л г а р с к и я патриарх
д о с р е д а т а на XIII в. е г л а с я л а : „По б о ж и я м илост патриарх на б ъ л г а р и т е “. В нея, както
в и ж д а м е , липсва частицата „ в е е м “, която намираме в т и т у л а т у р а т а на по с л е д н и я т ъ р н о в с к и
п атри ар х Евтимий (от края на XIV в .).11 Т и т л а та патриарх в м ол ив д о в ула на Висарион
показва, че искането на цар Калоян б ъ л г а р с к и т е д у хо вни началници, признавайки в ъ р х о ­
в е н с т в о т о на папата, „да д ъ р ж а т закона, обичая и последованието, ко и то се д ъ р ж а л и
б лаж ен оп о ч и в ш и те царе на цяла Б ъ л г а р и я и В л а ш к о . . ,“ 12 е било прието и на главата
на б ъ л г а р с к ат а църква е било негласно призната от Рим титлата патриарх, к о я т о е била
синоним на а в токе ф ал н ост и к о я т о ти т ла по политически причини е била о т к а зв а н а на
б ъ л г а р с к а т а цър к в а д ъ л г о време (до 1235 г.) от стран а на източния вс е л ен с ки патриарх.
К ато косвено свидетелство, че папата е признал на Василий и неговите неп осред ни прием­
ници на тъ рн ов ски я патриарш ески престол т и т л а т а „ п а т р и а р х “, с л у ж и с л е д н и я т п асаж в
7 И. И в а н о в , Български старини в М акедония, София, 1911, стр. 3 0 ; И. Д у й ч е в , И з старата българска
книж нина, II, София, 1944, стр. 27, 306 сл.
8 Б. Ц о н е в , Палеографска оценка на Ц узменовия надпис, М инало, III, София, 1914, кн. 9, стр. 4 сл.
9 М. П о п р у ж е н к о , Синодик царя Борила (Български старини, VIII), София, 1928, стр. 85.
10 II. Н и к о в , сп. А н ., XX, 1921, стр. 16.
11 И. И в а н о в , цит. с ъ ч ., стр. 235.
12 И в . Д у й ч е в , П реписката на папа Инокентий III с бъ л гари те, ГСУИФ, XXXVIII, стр. 96 сл.
3 Оловен печат на търновския патриарх Висарион 47

е д н о писмо на Д и м и т ъ р Х о м а т и я н : „ б ъ л г а р с к и я т т ъ й наречен патриарх (Василий) бил

наистина възви с ен в п а т р и а р ш еск о д о с т о й н с т в о о т рим ския п а п а “ .13
Н а к р а я т р я б в а да изтъкнем , че р гл е ф н ото изоб раж ени е в ъ р х у лицевата страна на
м оливд овула, въпреки м иниатю рните си размери, представлява един р я д ъ к о бразец на
б ъ л г а р с к а т а глиптика от първата половина на XIII в. Ние виж дам е, че в Т ърн ов о по т о в а
време са работил и много д обр е ш ко л у ва н и гравьори. Н еизвестният м айстор е представил
с голямо умение в традиционния п л о с ъ к релеф една с л о ж н а композиция от много човеш ки
фигури в д р е б н о т о поле на плочката на печата. П о д р о б н о с т и т е в лицата, к ои то са били
означени в матрицата, се га не личат, т ъ й като поради мекия м атериал — оловото — те
лесно се изтриват.
13 П. Н и к о в, Принос към историческото изворознание на Б ългария и историята на бъ лгарската църква,
С пБ А Н XX, 1921, стр. 27, заб. 1.
 E IN BLEISIEGEL D ES TIRN O VO ER PATRIARCH EN W Y SSA R IO N

T. G e r a s s i m o v

ZUSAMMENFASSUNG

D e r A utor behandelt ein seltenes sfragistisches D enkm al aus der S am m lung des A rchäolog i­
s c h e n V olksm useum s in Sofia (Abb. 1). D as ist der Bleisiegel eines aus a n d e re n historischen
Q u ellen un bekannten T irnov oer Patriarchen W y ssarion aus dem Beginn de s 13. 'J a h r h . D er
S iegel hat ein D urchm esser von 40 mm.
Auf der Vorderseite ist Christi Himmelfahrt dargestellt. Auf der Rückseite ist eine* Inschrift
in slaw ischer S prache: W y ssa rio n in G nad e G o tte s Patriarch der Bulgaren. Der Siegel ist
an offizielle D okum ente befestigt w orden, die,Kanzlei des T irnovoer P a tria rc h a ts ausstellte.
 Е Д Н А V I L L A R U S T /СА К Р А Й C. П Р И С О В О ,
В. Т Ъ Р Н О В С К И О К Р Ъ Г

Богдан Султов

С ело П р исово се намира на 6 км ю гои зточно от гр ад Т ъ рн ов о. То е р а зп о л о ж ен о по

д в а т а р а зл а ти склона на П рисовския дол, през който протича м а л ъ к поток. П о т о к ъ т ид ва
о т изток, минава през с е л о то и се влива в р. Янтра над Търново.
На о к о л о 1 км източно от с. Присово, на левия склон на П рисовския дол, се намира
м. „ Д ж а х о в а м о гил а “ 1 — едн о е с те с т в е н о възвиш ени е, по д о б н о на голяма плоска м огила,
к о я т о д ом и н и р а над околния
терен. П ри обработване на зе ­
м ята в тази м естн ост се о т к р и ­
в а т каменни зидове от стари
постройки, части от тракийска
и римска керам ика, горяла ма­
зилка о т землянки, монети, т у х ­
ли, кер ем ид и и др., което ясно
показва, че на това място е с ъ ­
щ ес т в у в а л о значително трако-
рим ско с е л и щ е (обр. I).
Н е к р о п о л ъ т на това сел и ­
ще се е намирал на о т с р е щ ­
ния склон на дола, к ъ д е т о са
за пазен и до днес ш ест п ол ура з­
ру ш ен и надгробни могили. При
о б р а б о т в а н е на земята много
често зе м е д е л с к и те стопани тук
са изравяли човеш ки кости и
са намирали римски монети. ' гл ооо
В миналото „ Д ж а х о в а м о­
г и л а “ е била обрасла с храсти, Обр. 1. Карта на с. Присово, Търновски окръг
като п о -к ъ с н о собствениците Abb. 1. Karte des Dorfes Prissovo, Bez. Tirnovo
на м я с то т о започнали да о б р а ­
б о т в а т източната й половина, при което те много често о ткривал и части от глинени с ъ д о в е ,
м онети, ж ел езни о р ъ д и я на т р у д а и много камъни, които за т р у д н яв а л и о б р аб о т в а н е то
на зем ята. И зг л е ж д а , че в това се крие и причината да не се посегне и на о с т а н а л а т а
ч ас т на могилата, коя то все о щ е си о с тан ала обрасла с д ъ р в е т а .
П р е з зим ата на 1961 г. м естн ото Д З С започва д а разорава с машини „ Д ж а х о в а м о г и л а “,
при к о е т о се о ткри в а т каменни зидове. З а н а х о д к а т а б еш е с ъ о б щ е н о веднага в О к р ъ ж ­
н ия н аро д ен музей в Т ъ р н о в о ,2 който спря п о -н ат а т ъ ш н о то разораване и в п р о д ъ л -

1 H. С т а н е в , И стория на Т ърновската предбалканска котловина. Т ърново, 1942, с. 31— 32.

2 Запазван ето на откритата находка се дълж и на др. Йонко Й онков, директор на училищ ето в с. П рисово,
н а когото изказваме нашата благодарност.
7. И зв ест и я на О М Т, кн. II
50 Богдан Сулгов 2

Обр. 2. Римската вила край с. Присово, Търновски окръг

Abb. 2. Die römische Villa bei Prissovo. Bez. Tirnovo

ж е н и е на 35 дни, през април и май с ъ щ а т а година, проведе спасителни а р х е о л о ги ч е ­

ски разко п ки .3
При археологи ческите проучвания на д ъ л б о ч и н а 0,20 м бяха разкрити основите на
голям а правоъгълна постройка с размери 22,5 24 м, ориентирана почти по посоките на
с в е та (обр. 2). Тя е била вероятно едн о е та ж н а , като в основата е била изградена с ломени
кам ъни, които са споени с ъ с
съвсем малко бял хоросан. О с ­
новните зидове с д ебелина от
0,55 д о 0,65 м и д ъ лб оч и н а д о
0,60 м са се издигали на около
0,10— 0,15 м над зем я та. Н аг о ­
ре постройката е била и згр ад е­
на с нетраен м атериал — д ъ р ­
вени греди и талпи, свързани
с ковани железни гвоздеи и и з­
мазани с глина, ф рагм енти от
коя то намерихме извънредно
много изпечени, с ъ с запазени
о т п е ч а т ъ ц и от стр у кт у р а та на
д ъ р в о то . О т го р е постройката
е била покрита с д ъ го в и д н и
керемиди о т типа на tegulae et
Обр. 3. Част от инвентара на римската eu.ia — in situ imbrices.
Abb. 3. Ein Teil des Inventars der römischen Villa bei Prissovo, Р л зк р и та т а от нас построй­
Bez. Tirnovo ка е била р а зр у ш е н а от сти­
хиен п о ж а р и ж и в о т ъ т е пре­
к ъ с н а л внезапно, без д а п р о д ъ л ж и по-късно, когато в ъ р х у н е й н и ie развалини израства
гора — едно обстоятелство, което д а д е в ъ зм о ж н о с т д а се открие in situ г о л ям а част от
инвентара на античната постройка (обр. 3 ).

3 Н а с т о я :т т а стат !я нмз характер на предварителен отчег за извърш ени те археологически проучвания край
с. Присово.
3 Една villa rustica край c. Присово, В. Търновски скръг 51

Културният пласт б е ш е сравнително т ъ н ъ к , от 0,40 д о 0,60 м, и се с ъ с т о е ш е сам о от

римски материали. П остр ойката е била изградена на чист терен, с изключение на ю г о з а ­
падния ъ г ъ л , к ъ д е т о под римския кул тур ен пла^т се откри груба тракий ска керам ика, и з р а ­
б оте н а о т недобре пречистена и изпечена глина (обр. 4), една монета от А л е к с а н д ъ р М а ­
к е д о н с к и и един ф рагм ен т о г к р ъ г ъ л глинен предм ет, вероятно част от керкос 33 (обр. 5).
П остройката е с в ъ т р еш е н двор, о ко л о к о й то са наредени различни по големина и п р е д ­
назначение помещ ения, кои то ще опишем по-долу (обр. 6 ).
На ю ж ната стр ан а на постройката се
откри едно голямо помещ ение, което се про­
стира о т източния д о за пад ния зид и е о т ­
д ел ен о от в ъ т р е ш н и я д в о р с каменна с т е ­
на, д еб е л а 0,55 м. Това помещ ение е с р аз­
мери 5,50/22,90 м. То е им ало веро ятн о с то ­
пански х а р а к т е р ,з а щ о т о т у к се о ткр и х а части
от сел скосто пански инвентар и кон ско снаря­
жение. П рез това пом ещ ение се е влизало и
за остан али те пом ещ ения на постройката.
В х о д ъ т е бил на ю ж н а т а страна на п ос тро й ­
к ата, к ъ д е т о о т к р и х м е един недобре о б р а ­
ботен варовиков кам ъ к , кой то е с л у ж е л за
постам ент на една от д ъ р в е н и т е колони на
портата.
В ю гозап адни я ъ г ъ л на това голямо по­
м ещ ение е било о тд е л е н о едн о по-малко по­
м ещ ение „ Б “ с р а зм е ри 5,20/5,50 м. За пре­
градн а стена т у к са използувани един ред Обр. 4. Фрагменти от тракийска керамика, откри­
тух ли в основата, а нагоре — н етраен м а т е ­ та под основите на римската вила
риал (отвесни греди, плет и кирпич). Тухли­ Abb. 4. Fragmente von l/irakischer Keramik, ausgegra-
те са с разм ери 17/34/5 см и с по-голям ben unter den Fundamenten der römischen Villa bei
ф о р м ат , к а т о са били изчукани допъл нител но . Prissovo, Bez. Tirnovo
В ърх у лицевата страна на някои от по-голе­
мите тухли има и зд ъ л б а н к р ъ г с д у п к а в ц ен търа. К р ъ г ь т е с д и а м е т ъ р 10 см, а д ъ л б о ­
чината на д у п к а т а е 4,5 см. Т у к с п о р е д нас не се касае за един обикновен знак, а за
л е г л о , в ъ р х у ко е т о е била поставяна о твесн ата д ъ р в е н а греда с д ъ р в е н шип в д о л н а т а
си част. На тази преград на стена се откри вход, ш ир ок 1,50 м.
П омещение „ Б “ граничи на север с
помещ ение „В“, ко ето е с размери 5/5,50 м.
В р ъзк ата между д в ет е помещ ения се е
о съ щ еств я вал а посредством в х о д с ма-
сивна врата, чийто ж елезни части нам е­
рихме в югоизточния ъ г ъ л , а с ъ щ о т а к а
открихм е и обгорелия и овъ гл ен д ъ р в е н
праг. Е динствено помещ ения „ Б “ и „ В “
са били измазани о т в ъ т р е с вар ова м а­
зилка, покрита с червена, черна и бяла боя.
На север от помещение „В “ се о т к р и
Обр. 5. Фрагмент от глинен предмет, открит под
основите на римската вила пом ещ ение „Г“, което е с размери 1,70/4,95 м.
Abb. 5. Fragment von einem 'Tongefäss, unter den Funda­ И зх о ж д а й к и от м а л ки те размери на т о в а
menten der römischen Villa bei Prissovo, Bez. Tirnovo, помещ ение, което съвсем не е п о д х о д я щ о
ausgegraben за ж ивеене, и от откр ития т у к бо гат а р х е о ­
логически материал, главно глинени с ъ д о в е
с големи размери, м о ж ем д а опред ел им и н еговото предназначение като с к л а д за с ъ х р а ­
няване на хранителни продукти.
В с ъ с е д с т в о с п ом ещ ение „ Г “ се о ткри пом ещ ение „ Д “ с разм ер и 3,75/4,95 м.
Само в това пом ещ ение се откри подова настилка, направена от х о рос а н ов р а з т в о р
с парчета о т тухли (д еб е л и н а т а на хоро сановия п ласт е 0,05 м). Н ад него има м а л ъ к
п л а с т от хоросан, примесен с ъ с ситно счукани тухли, в ърх у който са поставени к в а д р а т н и
т у хли . С ъ щ о т а к а в т о в а пом ещ ение бях а открити единствено и 33 цели и ф р агм е н т и р а н и
За M a r i a C i £ i k о v a, D éveip p em en t d e la céram ique tlirace à l'ép o q u e cla ssiq u e et h e llé n istiq u e . A c ta
A n tiq u a p h ilip p o p o lita n a — S tudia arch aelo g ica, serd icae — MCM LXIII, p. 43, fig. 8.
52 Богдан Султов 4

&aH‘V oo0do$0 Q 130 ^ 000' °D ûlim^Qn DonIЛI

«'.'’«
À ““'•''Ь ^'-'i°Z
a 0:13Oa"°O oa°ooи"QpM[00.ntÇD"“p,O0'
gjLI^OcOr^ö«?/,".) ”oOuo o oÄ’ca.J- ',()0000 0 * ,о 0 лло/*«* oOrd.i '•r)'»,00«'iJL,Ç
Й aq 8Г sa
G »

II 9v
Ê> ~
$
e^
r-
e>°
*,
Su a» iï
• tl UtfllJtJOOOp
О0|**огз o'.cîooa^tj ef, lOoOŸ
•o%
, U □ OU
8
В » Й
p8 C70S< ^ooooÿJocdD
.‘•»a D Qa °-50
OQ
Go» -Oo
5°«5 3
jô»D XG»
3<fl
Й
ffit et
An
C3C3a01oOaQ0
Q°«09.
06®
oS
VS OGQ ^=0
O 7^ T'
<?
oü »a.,
*“;!
Qp
(fr
И Ф
G.
©o r'x

M
«0j*a*c»w«o о y.ооа"о
^Oo«JQO ---- ^ « ^’Ь o'
Ooo
•00 *чО
3®DS
a
CD
.*0 $

s
00
U
i
1?
OV.
»D ,л .л С < в р C t „ j o
^ C D « D 0 0 V . W О » » 0 /л Я « ^ Г
C C C ip w v jo ., « , . _
OЬ С З .Т & Г о о ' 4 -• - Л
a U j f riC- Cbgf
- cfw?r>
,
c.
it t/ OOOOD e ,('C«^l’,Q

Ô?‘
i: Р им ска вш а
6,0
c2
край c .(//ouCOSo
:S ß . Тьр/JOSCKO
Ц
oc газ» /nyscAS// Jt/д
fffUl //où om тухли
Sbpxy Vûpàev
no,peoc ; V'^T'c‘° &C?., OAQPoC- o, хоросан
a Or» o c * . o o 'c> ••°® «Гo Oooo ° 2. >e4 c “S # S S S î2 S S
Обр. 6. План на римскат а вила край с. Присово. Търновски окръг
Abb. 6. Plan der römischen Villa bei Prissovo, Bez. Tirnovo

цилиндрични т р ъ б и ч к и о т о т о п л и т е л н о с ъ о р ъ ж е н и е . Б е з с ъ м н е н и е т у к се к а с а е за ед н о
п о -специално п о м ещ ен и е, най-вероятно за м ал ка баня. В с ъ с е д с т в о с т о в а пом ещ ение, в
с е в е р о за п а д н и я ъ г ъ л на п о с т р о й к а та , се о т к р и пом е щ е н и е „ Е “ , което е с р а зм е р и 3,20/4,95 м.
П р е г р ад н и т е стени м е ж д у п о м ещ е н и я т а „ В “ , „ Г “, „ Д “ и „ Е “ са ш ироки 0,45 м.
На изток м а л ъ к к о р и д о р с разм ери 1,05/4,30 м е о т д е л я л пом ещ ение „ Е “ о т п о м е щ е ­
ние „ Ж “. П о с л е д н о т о е с р а зм е ри 2,80/3,80 м.
На с е в е ро и зточн и я ъ г ъ л на п о с т р о й к а та се о т к р и пом е щ ен и е , 3 “ с р азм ери 3,05/4,10 м.
Н а източния з и д има в ход, ш и р о к 1,20 м за изли зане навъ н о т постройката.
П р а зн о т о п р о с т р а н с т в о м е ж д у п о м е щ е н и я „ Ж “ и „ 3 “ е било и зп о л зу в а н о за навес.
Д ъ р в е н а т а г реда, к о я т о е носела пр е д н а т а част на навеса, е л е ж а л а на д в е д ъ р в е н и колони,
п о став ени в ъ р х у специ алн о и згр ад ен и п о с т ав ки край ю го и зточ ни я в ъ н ш е н ъ г ъ л на пом е­
щ ение „ Ж “ и ю г о за п а д н и я в ъ н ш е н ъ г ъ л на по м е щ е н и е „ 3 “. П о с л е д н о т о п о м ещ ен и е от тази
по с т р о й к а б еш е р а з к р и т о на ю г о т п ом ещ ение „ 3 “. Т о е с разм ери 3,05/10,90 м.
П о к р и в ъ т на р а зк р и т а т а п о с т р о й к а е бил н ак ло н ен к ъ м в ъ т р е ш н и я д вор, к а т о е бил
и зд а д е н д о с т а н а п р ед от в ъ т р е ш н и т е стени на п о м е щ е н и я т а , о б р аз у в ай к и о к о л о в р ъ с т е н
навес, носен от д ъ р в е н и колони.
На около 9 м сев ер но о т п о с т р о й к а т а се о т к р и е д н а ква д р а тн а яма за в ар с размери
3 /3 м, в коя то б е ш е з а п а зе н а о к о л о 4,5 м 3 к а р б о н и зи р а н а вар.
На няколко места о к о л о р а з к р и т а т а п о с т р о й к а нап рави хм е малки с о н д а ж и , за да у с т а ­
новим наличието и на д р у ги постройки, к ои то биха били в ъ в в р ъ з к а с ц е н тр а л н а т а постройка.
Бяха о ткрити м ного б ез р а з б о р н о р а зх в ъ р л я н и ка м ъ н и , к ер ем и д и , части от д о л и у м и и римска
керамика. В еро ятн о това са о стан ки от с т о п а н с к и т е постройки, ка т о х а м б а р и , об о р и и др.,
ч ието проучване щ е б ъ д е п р е д м е т на б ъ д е щ и т е а р х е о л о ги ч е с к и разкопки.
5 Една villa rustica край c. Присово, В. Търновски окръг 53

При н аш и те а р х е о л о г и ч е с к и проучвания в с. П р и с о в о се о т к р и х а и з в ъ н р е д н о много

находки, к о и то са с в ъ р з а н и с в с е к и д н е в н и я бит на античния о б и т ат е л .
За по-голям а п р е г л е д н о с т о т к р и т и т е н а х о д к и щ е г ру п и р ам е по е с т е с т в о т о на м а те р и ­
ала, от който са нап равен и, и с ъ о б р а з н о т я х н о т о пред назнач ение.

КЕРАМИКА

О т всички о т к р и т и м а т е р и а л и при а р х е о л о ги ч е с к и т е р а зко п ки най-голям д я л се пада

на глинените с ъ д о в е , к о и т о за е м а т ва ж н о м я с то в инвентара на а н т и ч н о т о ж и л и щ е .
И зх о ж д а й к и о т с ъ с т а в а на г л и н а т а и т е х н и к а т а на и з р а б о т в а н е т о на б о л ш и н с т в о т о от
глинените с ъ д о в е , м о ж е м д а ги р а зд е л и м на д в е г р у п и :
П ъ р в а г р у п а . К ъ м т а зи група м о ж е м д а от н е с е м всички глинени с ъ д о в е , и зра б о ­
тени на г р ъ н ч а р с к о к о л е л о от н е д о б р о к а ч е с т в е н а глина с прим еси о т п я с ъ к . Н а ц в я т тези
с ъ д о в е са черни или сиви, м ного често с ъ с с в е т л о к а ф я в и и червени петна, получени от
н е р авн ом ер н ото и с л а б о изпичане. О т тази к е р а м и к а са били и зр а б о т в а н и главно глинени
с ъ д о в е с опро стени ф ор м и , с ъ с с л а б о за о б л е н о тял о, г л а д к о о т р я з а н и д ъ н а и н а д е б е л е н и
или х о р и зо н та л н о и зд а д е н и н а п р ед р ъ б о в е на у с т и е то . О б и к н о в е н о са б ез у к р а с а , но се
с р е щ а т и о р н а м е н т и р а н и с ъ д о в е , най-често с б разди , врязани к о н ц ен три ч н и и начупени
линии в ърх у го рн а т а ч аст на т ъ р б у х а , а с ъ щ о с ш н у р о в и д е н орнам ент, р а з п о л о ж е н на
пояси по ц я л о т о т я л о на с ъ д а . Височината на с ъ д о в е т е е о т 13 д о 70 см.
С поред с в о е т о пред н а зн а ч е н и е с ъ д о в е т е се д е л я т на г ъ р н е т а, паници, по х л у п а ц и и др.
Г ъ р н е т а т а са о б и к н о в ен о с к р у ш о о б р а з н о или сл а б о за о б л е н о тяло. Д ъ н о т о е плоско,
а р ъ б ъ т на у с т а т а за в и т н а в ъ н или и зп р авен нагоре. К ъм т ъ р б у х а и ш и й к ата е п р и к р е ­
пена малка пл о ска д р ъ ж к а . У к р а с а т а на т е зи с ъ д о в е се с ъ с т о и от концентрични линии
или ш ироки и п л итк и б р а з д и , прекарани ио горната ч аст на т ъ р б у х а . Р а з м е р и т е на о т к р и ­
т и т е от нас г ъ р н е т а са о т 13 д о 25 см (височина) (обр. 7 а, б, и).

Обр. 7. Глинени съдове от римската вила

а. 6, и — гърнета и паница, изработени от недобре печи тена глина с черен цвят, в — глинен съд с релефна украса,
6 — амфора ,";V г — ойнохое, д, е, ж — паници о п фина глина, покрита отгоре с кафяв фирнис
Abb. 7. Tongefässe von der römischen Villa bei Prissovo, Bez. Tirnovo
a, 6, 3, u — Töpfe und Schüssel aus schlechtgereinigtem Ton m it schwarzer Farbe, в — TongefäSS, relief dekoriert,
г — eunochoe, д, е, ж — Amphora und Schüssel aus feinem Ton m it braunem Firnis
54 Богдан Султов 6

При а р х е о л о ги ч е с к и т е разко п ки бяха о т к р и т и и м ного ф р агм енти от глинени с ъ д о в е ,

п о д о б н и по ф о рм а и по м а т е р и а л на опи сан ите по-горе г ъ р н е т а , но без д р ъ ж ки и
м ного по-големи по размери. Те са у к р а с е н и с ш н у р о в и д е н орнамент, р а зп о л о ж ен на пояси
г о ц я л о т о тяло на с ъ д а . М е ж д у о т к р и т и т е г ол ем и с ъ д о в е изклю чение прави един съд,
к о й т о в м е с то с ш н у р о в и д е н ор н а м е н т
е Ук Расен с непРе к 'ьснати, пун ктир ани

Всички описани глинен и с ъ д о в е са

имали глинени п охлупац и, направени на
гр ъ н ч а р с к о к о л е л о о т с ъ щ а т а глина.
-'V Те са с к он усоп и д н а ф о р м а , на в ъ р х а
— V/ с ц и ли н д ри ч н а д р ъ ж к а и зав и т навът-
: / ' '' * 5 ре р ъ б на перваза. Р а з м е р и т е им са
} ^ височина о т 4 д о 13 см и д и а м е т ъ р от

J О с в е н г ъ р н е т а и п о х л у п а ц и о т съ-
\ ' . щ а т а глина са били и зр а б о т в а н и и па-
-• -' V н и ц и , к о и т о са д ъ л б о к и , с ф о р м а на
• ‘ ' ■' ' ’ пресечен конус, с п л ос ко о т р я з а н о дт.-
t y * 1 :- н о и за в и т н а в ъ т р е р ъ б на у с т и е т о
(обр. 7з). С р е щ а т се и паници съ с
с л о ж н о п роф илиран и и з д а д е н н аьън

Г лин ен и с ъ д о в е от о пи с ан ата к е ­
р ам и к а о т кри х м е п П о в е ,4 Павликени'"’
и Бутово.® Тя се с р е щ а в почти всички
:i-SlüjBr*' антични селищ а, но д о к о л к о т о ми е из-
вестн о , д о с е г а никой не е п ра в и л спе-
циални проучвания в ъ р х у т а зи керамика.
В т о р а г р у п а . Тук можем да
QÖp, 8. Глинен съд ат римската вила о т н е с е м всички глинен и с ъ д о в е , изра­
Abb. S. Tongefäss von der römischen Villa bei Prissovo ( б о те н и на г р ъ н ч а р с к о ко л е л о о т д о бре
Bez. Tirnovo п реч и стен а глина, к о я т о с л е д изпича­
не т о д о б и в а с в е т л о к а ф я в цвят. О ткри-
т и т е глинени с ъ д о в е са с т ъ н к и и зв ъ н л и в и стени. Ф о р м а т а им е и о -разн оо бразн а
и не така о п р о с т е н а , к а к т о при с ъ д о в е т е о т п ъ р в а т а група. П л о с к о о т р я з а н о т о
д ъ н о е зам енено с пластично ко н ка в н о столче, а р ъ б ъ т на у с т и е то о т н а д ебел ен преми­
нава в с л о ж н о проф илиран. Г о л я м о р а зн о о б р а зи е с р е щ а м е и в ор нам ента на т е зи с ъ д о в е .
Н а р е д с об икн овения кон центричен пластичен о р н а м е н т с р е щ а м е и с ъ д о в е с релефна
у к р а с а , получена, преди д а б ъ д е изпечен с ъ д ъ т , ч рез ш приц ов ан е на р я д к а глина. Глине­
ните с ъ д о в е о т тази ке р а м и к а , пр ед и д а б ъ д а т о щ е изпечени, са били п окривани с лак
или фирнис. Т ов а е с т ав а л о или с четка, или чрез п отап я н е на самия глинен с ъ д в л а к о в
р азтв ор , като д о л н а т а част на с ъ д а е о с т а в я н а н е п о к р и т а с лак. В за в и с и м о с т о т г ъ с т о ­
т а т а на лака и т е м п е р а т у р а т а , при к о я т о е бил изпичан с ъ д ъ т , ц в е т ъ т на л ака е или с в ет­
л о к а ф я в , или т ъ м н о к а ф я в .
При а рх е ол о ги че ск и те проучвания о т в т о р а т а гру п а керам и к а се о т к р и х а сл едн и те
ви д о ве глинени с ъ д о в е :
1. П а н и ц и . Те се с р е щ а т в д в е р а зн о в и д н о с т и : а) плоски, р а зл а ти паници с ниско
и ш и ро ко столче и с л о ж н о проф илиран р ъ б на у с т и е т о и б) д ъ л б о к и паници с високо
ко н к а в н о столче, с д олн а к о н у со в и д н а, го рна ци ли нд р ич на част и с и зп равен или проф и­
лиран р ъ б на у с т и е т о (обр. 7 е, ж).
2. Голямо р а зн о о б р а зи е се с р е щ а и в о т к р и т и т е г ъ р н е т а, кои то са с високи конкавни
столч ета, в д о л н а т а част к о н у с о в и д н и и силно и з д у т и в с р е д а т а . В гор ната част едни са
цилиндрични и з а в ъ р ш в а т с прави или зав и ти п о д прав ъ г ъ л р ъ б о в е на у с т и е то , с две
м ал ки д р ъ ж к и , прикрепени за ш и й к а та на с ъ д а и т ъ р б у х а , а д р у ги н ап р ав о се с т е с н я в а т
и у с т и е т о з а в ъ р ш в а с н и с ъ к и з а о б л е н ръ б . К а к т о п ъ р в и те , т а к а и вт о р и т е са у красени
много често с врязани зи г за г о о б р а зн и линии или с р е л е ф н а у к р а с а (обр. 9 б, в).
1 S p ra w o z d an ie tym czasow e z w ykopalisK w N o v ae w 1960 roku A R C H E O L O G IA , XII, 1961, W A R SZ A W A , 1962-
5 Б. С у л т о в , П ринос към ан ти чн ата история на П азликенскии край, И О М Т , кн. 1, 1962, с. 8.
6 Н епубликувани м атериали въ в ф онда на О к р ъ ж н и я м узей в Т ъ рн ово.
7 Една villa rustica край c. Присово, В. Търновски окръг 55

Обр. 9. Глинени съдове от римската вила

а — похлупак ьа глинен съО от непречистена глина. 6, в гъпове, украсени с врязани линии и шишаркоаиОен
орнамент и ; - кадилница, изработена от фина глина, покрита отгоре с кафяв фирнис
Abb. 9. Tongefässe von der römischen Villa bei Prissovo. Bez. Tirnovo
a Decke eines Tongefässes aus ungereinigtem Ton, б, a — Geftïssc mit ringespritzten Linien und zapfen-
artigen Ornamenten. г — Räucher ans feinem Ton m it braunem Firnis

3. О т к р и х а се и зн а ч и т е л ен брой ф р а гм е н т и о т а м ф о р и . Те са с к р у ш о о б р а з н а ф о р м а
с ниски к о н к а в н и сто лч ета и силно и з д у т и т ъ р б у с и . А м ф о р и т е имат с р а в н и т е л н о к ъ с а
шия, к о я т о з а в ъ р ш в а с у д е б е л е н и з а в и т н а в ъ н р ъ б на у с т и е то . К ъм ш ията и т ъ р б у х а са
прикрепени д в е плоски или вити д р ъ ж к и (обр. 7д). Г о р н а т а част на т ъ р б у х а е ук р а с е н а
обикн овено с орнамент, к ой то е получен от з ъ б ч а т о кол ел о .
4. И н т е р е с п р е д с т а в л я в а т и о т к р и т и т е глинени с ъ д о в е с ф о р м а на пресечен к о н у с с
ко н у с о в и д ен и з р а с т ъ к в ц е н т ъ р а и с пр об ити д у п к и по п о в ъ р х н о с т т а . Някои а в т о р и с м я т а т ,7
че тези с ъ д о в е са сл у ж и л и за ц ед и л ки , к о е т о ние не сме склонни да приемем, т ъ й к а т о
р а зм е р и т е им са д о с т а малки, а о т в о р и т е — д о с т а големи, за д а с л у ж а т за т а зи цел. О с в е н
т о в а няк ои о т тези с ъ д о в е о т к р и х м е з а е д н о с ъ с см ола, к о е т о ни кара да мислим, че т у к
се к асае п о -скоро за к а д и л н и ц и , о т к о л к о т о за ц е д и л к и (обр. 9г).
5. П ри р азк о п к и те б еш е о т к р и т еди н оригин ален с ъ д с горна цилиндрична част, у к р а ­
с ена с р асти тел ни орнам енти, с в ъ р з а н а с м а л к о ко н к ав н о столче п о с р е д с т в о м цили ндрична
д р ъ ж к а (обр. 7в).
6. О т тази к е р а м и к а се о т к р и х а и ф р а гм е н т и о т ойнохое-та. Те са с и з д у т а д о л н а
част, к о я т о се стеснява нагор е к ъ м ш и й к а та , и з а в ъ р ш в а т с трилистен р ъ б на у с т и е т о .
К ъ м ш и й к а та и т ъ р б у х а е п ри креп ен а пл о ска ка н и л и р а н а д р ъ ж к а (обр. 7г).
О п и сан и т е глинени с ъ д о в е о т в т о р а т а гру п а са м ного ра зп ро с т ра н е н и и се с р е щ а т
з а е д н о с глинените с ъ д о в е о т п ъ р в а т а група. Т у к п р ав ят изкл ю ч ение сам о с ъ д о в е т е с
рел е ф н а у к р а с а , чието р а зп р о с т р а н е н и е е по-ограничено.
О т к р и т и т е глинени с ъ д о в е о т в т о р а т а група с ъ щ о не са пр оуч вани д о с е г а в Б ъ л г а р и я ,
но в ъ п р е к и това не е т р у д н о д а се о п р е д е л и и у с т ан о в и т е х н и я т местен х а р а к т е р , о щ е
повече к а т о им аме п р е д в и д о т к р и т и я н е о т д а в н а кер а м и ч е н ц е н т ъ р к р а й Бутово, к ъ д е т о на­
р е д с г р у б а т а к ерам и к а е била п р о и з в е ж д а н а и ф и н а к е р а м и к а с рел е ф н а у к р а с а и л а к о т г о р е .8
7 Т. Г е р а с и м о в , О тчетен доклад за и звъ р ш ен и археологически проучвания в П азардж иш ки о к р ъ г, и анс-
сен на ш естата отчетна кон ф ерен ц и я на А рхеол >гическия и н сти тут при БАН за 1960 г.
8 Б. С у л т о в , Ц ен тър за керам ично прои зводство в Д олна М изия. Си. А рхеологи я, 1962, кн. 4, с. 30— 3 4 .
56 Богдан Султов 8

При а рхеологи ческите проучвания бяха о т к р и т и и ф рагменти от глинени съ д ов е, които

не м о ж е м да отнесем нито към първата, нито к ъ м втората група керам ика. Това са в с ъ щ ­
но с т ф рагм енти от две еднотипни ам ф ор и о т ч ервенокаф ява глина с примеси от пясък. Те
и м ат висока ш ийка и в ретен овидно тял о, което за в ъ р ш в а с високо
цилиндрнчно столче. О т горната част на ш ийката изли зат масивни
д р ъ ж к и , ко и то се изд и гат над у с т и е то и чупейки под о с т ъ р ъ г ъ л , д о ­
стигат д о плещ ите. Ш ийката е орнаментирана с широки и плитки
бразди. Височината на ам ф ори те е о кол о 0,70 м (обр. 10).
Н ап ъл н о аналогични на наш ите ам ф ори са о ткритите амфори в
М а д а р а ,0 П л о в д и в 10 и Б у т о в о .11 С ъ щ и т е амфори са намерени и в не­
кроп ола Херази (Сирия). В. Гайдукевич предполага, че този вид ам ­
фори п р о и зх о ж д а т от някой и зточносреди зем ном орски ц ен тър и ги
д атира от III в .12
Г л и н е н и л а м п и ч к и . При ар хеол о ги ческ и те проучвания бяха
открити три глинени лампички:
1. Едно ф и ти л на глинена лампичка от фина глина с розов цвят.
О т гор е покрита с каф яв фирнис. Д ъ л ж и н а 10,1 см. Д иам . 7,3 см и
вие. 4,9 см. Л а м п а т а е с к р ъ г ъ л резервоар и издаден напред к р ъ г ъ л
фитилник. В д л ъ б н а т и я т диск е разделен на к р ъ ст и ограден от дпа
нарязани концентрични кръ га. П ериф ерията на лампичката е украсена
с начупени линии и точки. Д р ъ ж к а т а е масивна, отвесна и с напречно
пробита д у п к а . Д ъ н о т о е ограничено с пластичен пръстен. Намерена
в помещ ение „В “ (обр. 11а).
2. Е дноф и ти лна глинена лампичка от фина глина с розов цвят, по-
0 6 > 10 Г им ена asubo к Рита с т ъ м н о к ч ф яв фирнис. Д ъ л ж . 8,5 см, шир. 5,8 см и вие. 2,5 см.
р а от римската вила В д л ъ б н а т и я т д и с к е разд ел ен на к р ъ с т с кръгчета м е ж д у раменете
Abb. 10. Tonamphora и о граден с три пластични к р ъ г а . П ери ф ер и я та на лам пичката е укра-
vo/i der römischen Villa сена с начупена линия. Д р ъ ж к а т а е била масивна, отвесна и с д у п к а ,
bei Prissovo. Bez. Tir- но в посл ед ствие счупена. Д ъ н о т о е ограничено с пластични кръгове.
novo Нам ерена в пом ещ ение „ В “ (обр. 116).
3. Еднофитилна глинена лам пичка от д обре пречистена глина, по­
к р и та с каф яв фирнис. Д р ъ ж к а т а и част от ф итилника липсват. Макс. д ъ л ж и н а 8 см, шир.
5,6 см и вие. 3,6 см. О т го р е р е зе р в о а р ъ т е ограден с пластичен кръг, кой то се у д ъ л ж а ­
ва к ъ м ф итилника. О т пластичния к р ъ г към п ери ф ерията излизат радиално четири пла-

06р. 11. а, 6, в глинени лампички от римската вила

Abb. 11. а .б .в — TonlOmpchen von der römischen Villa bei Prissovo. Bez. Tirnovo

етични линии. Л а м п а т а е намерена ощ е преди археологи ческите разкопки от др. Й онков и

неговите ученици в района на ра зкр и та т а постройка. П о н а с т о я щ е м е в училищ ната сбирка
в с. Присово.
П о д о бн и глинени лампички и калъп и за изработване на глинени лампички бяха открити
край с. Бутово, които се д а т и р а т от с р е д а т а на III в. 13 (обр. 11 в).
9 Ц в . Д р е м с и з о в а , Нови данни за икономиката на Долна М изия през римската епоха. ИНМ К, кн. I
1960 г„ с. 7, обр 15 (1).
10 Н епубликувана амфора в експозицията на А рхеол. музей — Пд.
11 Н епубликувани материали от Бутово в Т ърн овски я музей.
12 В. Ф. Г а й д у к е в и ч , Разкопки Т иритаки и М ирмекия в 1946— 1952. М ИА 85, 168, обр. 20.
13 Б. С у л т о в , цит. съч.
 9 Една villa rustica край c. Присово. В. Търновски окръг 57

ГЛИНЕНИ Т РЪ БИЧК И

В помещ ение „ Д “ бяха открити 33 ф рагм ентирани и цели глинени тръбички с цилин-
дрична форма, с разш ирена долн а и горна основа и н ад л ъ ж н о пробита д упка. 1 е са изра­
б отени на г р ън ч арско колело от д о б р е пречи­
стен а глина, коя то сл ед своето изпичане е
д о б и л а све тл о к а ф я в ц в я т .14 Разм ерите им са :
д ъ л ж и н а 8,1 см и диам. с т 4 до 5 см. Д и а м е т ъ ­

ш
р ъ т на основи те е от 6 до 7,5 см (обр. 12).
Тези тръбички са били използвани главно при
и з г р а ж д а н е на отоплителни с ъ о р ъ ж е н и я . О б и к н о ­
вено те са монтирани посред ством ж ел езни гв оз­
д еи и хоросан в к ухо то простр анство м е ж д у
с т е н а т а и нейната обли цовка, през ко я то е мина­
в ал т о п л и я т в ъ зд у х . П о д о б н и тр ъби чк и са наме­ Обр. 12. Глинени тръбички от отоплителна
рени в Н о в е ,16 Х исарските б ани ,16 в ц ъ р к в а т а инсталация от римската кила
„Св. Г е о р г и “ в С оф ия ,17 в С епарева баня ,18 в Нико- Abb. 12. Tonröhrchen von tier Heizungsanlage der
полис ад И с т р у м ,19 в М а д а р а ,20 в П авл икен и 41 и др. römischen Villa bei Prissovo. Bez. Tirnovo

СТРОИТЕЛНА КЕРАМИКА

При разчистването на най-горния пласт при археологическите р азкоп ки най напред бяха
открити покривните керемиди, които при с ъ б ар я н ет о на постройката са о б р азу в ал и д о с т а
д е б е л пласт. Б о л ш и н с т в о т о от тях бяха фрагментирани, но се откр их а и цели, които и зм е ­
рихме. К еремидите са от типа на tegulae et imbrices. Изработени са от д о бре пречистена
и д о б р е изпечена глина с розов или л и м о н о в о ж ъ л т цвят. Тегулите са с размери 2,5/39/69 см,
а имбриците средно 18/60 см.
При разкоп ки те бяха открити и няколко тухли, изработени с ъ щ о от д обр е пречистена
глина с р о зо в или л и м о н о в о ж ъ л т цвят. Те са с размери 5 17 34 см и 5/34/34 см. О с ве н
тях се откр их а няколко ф р а гм е н та о т тухли с голям форм ат, на които успяхм е да у с т а н о ­
вим само д еб е л и н а т а — 8 см.

СТЪКЛЕНИ ПРЕДМЕТИ

При ра зко п ки те бяха открити незначителен брой ф рагменти от с тъ кл ен и с ъ д о в е съ с

зел ен и ж ъ л т о зе л е н цвят. Всички бяха силно повредени от окси даци ята и б еш е н е в ъ зм о ж н о
да се о п р е д е л и ф о р м а т а на с т ъ к л е н и т е съ д ов е.
О т намерените с т ъ к л е н и п редм ети за нас пр е д с та в л я в а интерес едн а гема от прозрачно
с т ъ к л о с ел ипсовидна форма. В ъ р х у о б ратн а та страна на темата е и зд ъ л б а н един едно-
мачтов кораб с над у ти платна. Гемата е нам ерена в пом ещ ение „ Б “. Н ейн ите разм ери с а :
д ъ л ж . 1,6 см и шир. 1,2 см (обр. 13).

ПРЕДМ ЕТИ ОТ БРОНЗ И МЕД

О т кр и т и т е бронзови и медни предмети са свързани с бита на античния о б и т ат е л на

р а зк р и т а т а от нас постройка. Те са били използувани за украса ка к то на неговите лични
в ещ и , а с ъ щ о т а к а и за у к р а с а на неговия инвентар, за т о в а не е б ез значение да се спрем
на т я х :
1. Ф рагм ен т от п р о д ъ л г о в а т и п л о с ъ к меден предм ет, който е украсен в ъ р х у л ицевата
с т р а н а с разн оц в етен емайл, р а з п о л о ж е н ш ах м атно в две квадратни и три п р о д ъ л г о в а т и

13 Б. С у л т о в , цит. съч.
11 Б. С у л т о в , цит съч. и непубликувани материали от О кр. м у з е й — Т ърново.
15 A rcheologia, XII, 1961, цит. съ ч ., с. 98, чуе. 37.
16 Д. Ц о н ч е в , Х исарските бани, ГП Н БМ , 1935/1936, 141, обр. 44.
17 П. К а р а с и м е о н о в , Ц ъ р к в ата .С в . Г ео р ги “ , ГНМ , VII, 192, обр. 129.
18 Т. И в а н о в , А рхеологически проучвания при Сепарева баня, ИАИ, XXI, с. 215
19 Т. И в а н о в , Рлзкопки в N icopolis ad Istrum през 1945 r., ИА И, XVIII, 226, обр. 211.
20 В. А н т о н о в а , Н овооткрити обекти от римската епоха в М адара, ИНМК, кн. I, 1960, с. 2 3 —24, обр. 9.
21 Б. С у л т о в , Принос към антнчната история на Павликенския край, И О М Т, кн. I, 1962, с. 9, обр. 8.

8. И зв ест и я на OM T, кн. Il
58 Borдлн Султов 10

полета, о гр ан и ч ен и о т медни линии. Р азм ер и на пластинката 2,5,2,8 см. П л а с ти н ка т а е

намерена в п о м е щ е н и е „ А “ (обр. 14).
2. М е д н а п л асти н к а с к р ъ г л а форма с подвити под прав ъ г ъ л р ъб о ве. Л и ц ев а та страна
е у красена с три вр я за н и концентрични к р ъ га . В центъра е пробита д у п к а с ч етирн ръбе-
ст о сечение. Д и а м е т ъ р на пл астинката 2,4
см. П ластинката е намерена в пом ещ ение
^ ^ Ч Н И в н |: ..А“. Тя е сл у ж и л а за наконечник на д ъ р -
v lfy B y ' нена или костена д р ъ ж к а (обр. 15а).

Обр. 14. Медна пластинка

c разноцветен емайл
um римската вила
Обр. 13. Спи,клена гема от римската вила Abb. 14. Kuvferplättchen
Abb. 13. Gläserne Gemma von der römischen Villa bei m it bunter Emaille von
Prissovo, Bez. Tirnovo der römischen Villa bei
Prissovo, Bez. Tirnovo

3. К р ъ г ъ л п р е д м е т о т л я та мед в ц е н тъ р а с дупка. В ърх у л и ц е в а т а страна има 16

врязани линии, р а д и а л н о р а зп о л о ж ен и . О б р ат н а т а страна е конкална. Д и а м е т ъ р 2,5 см, деб.
0,5 см (обр. 156).
4. К р ъ г л а м една п л асти н к а в центъра с дупка. В ърх у ли ц е в а та стран а има релефни
концентрични к р ъ г о в е . С траничните ръбове са сл або завити нагоре. Д и а м е т ъ р 5,5 см, деб.
0,2 см. Н а м е р е н о в ю ж н а т а част на постр ойк ата (обр. 15в).

Обр. 15. а, 6, в, г - предмети от броня и мед Обр. 16. а, б бронзови звънчета от римска­
от римската вила та вила
Abb. 15. а. б. в. г — Gegenstände aus Bronze und Abb. Id. а, б Glöckchen aus Bronze von der
Kupfer von der römischen Villa bei Prissovo, römischen Villa bei Prissovo, Bez. Tirnovo
Bez. Tirnovo

5. М ед на пл ас т и н к а c неправилна о с м о ъ г ъ л н а форма. В с р е д а т а с п р а в о ъ г ъ л н а дупка.

Р ъ б о в е т е на л и ц е в а т а стран а са изпилени. Д ъ л ж и н а 3 см, деб. 0,2 см. Н а м ерен а в югоза-
пад ната част на п о с т р о й к а т а (обр. 15г).
11 Една villa rustiea край c. Присово, В. Търновски окръг 59

Обр. 17. Ж елезни предмети от римската вила

а, б — превезла от дървени ведра. », сърпове, д, е — скоби, м . з. п — к.чочове. к — част от брава на врата.
а - част от топор. м — огрибка, н подкова от обувка
Abb. 17. Eiserne Gegenstände von der römischen Villa bei Prissovo, Bez. Tirnovo
a, 6 — Henkel von Holzeimern, e, t — Sichel d, e, — Klammern, Ж , 3. u — Schlüssel, k — Teil einer Türklinke,
л — Ax!fragment, м — Schaber, н — Hufeisen

б . Б р о н зо в о з в ъ н ч е c кон у со вид на форм а, у к р а с е н о с т р и д во й н и к о н центр ич ни линии.

На горния край е прилепена ш е с т о ъ г ъ л н а п л а с т и н к а с д у п к а за прикачване. Е з и к ъ т липсва.
Височина 3,6 см, д и а м е т ъ р 3 см. Н ам ерено в пом ещ ение „ А “ (обр. 16а).
7. Б ро н зо во з в ъ н ч е с кон у со вид на форма, украсена с три к о н ц ен тр и ч н и линии. На г о р ­
ния край има пл а с т и н к а с дупка. Е з и к ъ т на зв ъ н ч е т о липсва. Височина 2,3 см, д и а м е т ъ р
4,4 см. Н ам е р е н о в к в а д р а т 2 (помещ ение „ А “) (обр. 166).
О пи сан ите по-горе звънчета са били част от к о н ска ам униц ия.
ПРЕДМЕТИ ОТ Ж Е Л Я З О
1. Ж е л я з н о п р ев езл о от д ъ р в е н о ведро, нап равен о от о б л о ж е л я з о с д ъ г о в и д н а ф ор м а
и завити краищ а. В с р е д а т а п ри щ ъ п н а то, ка т о о б р а з у в а халка, в к о я т о има п о д в и ж н а
халка. Д ъ л ж и н а т а м е ж д у д в ата кр а я е 38,5 см, а д и а м е т ъ р ъ т на п о д в и ж н а т а х а л к а е 8,3 см.
Н ам ер ено в п о м ещ ение „В “ (обр. 17а).
60 Богдан Султов 12

В е д р о то е сл уж ил о за снабдяване на об итателите на п острой к ата с в о д а от кл а д е н ец ,

к о й т о се е намирал на о коло 75 м северо изто чн о от нея.
2. П л о ско ж е л я зн о превезло с д ъ г о в и д н а ф орм а и зао стрен и завити краи щ а. Д ъ л ж и н а
'21 см, широчина 0,3 см и деб. 0,6 см. Н ам ерено в пом ещ ение „В“ (обр. 176).
3. При археологи ческите р азкоп ки бяха открити и 3 ж елезни скоби, нап равен и от
п л о с к о ж ел я зо , съ с заострен и и завити под прав ъ г ъ л кр аи щ а. С ко бите са били монтирани
ве р о я тн о на д ъ р в е н и я с а н д ъ к на колесница и в тях са се т ъ р к а л я л и предните к о л ел а при
за в о и , вследствие на ко е т о и ско б ите са изтрити само от лицевата ст р ан а .22 Д ъ л ж и н а на
с к о б и т е 18,5/2,6, 17/2,3 и 13,5/1,6 см. Намерени в помещение „А “ (обр. 17д, е).
4. Ж е л е зе н сърп о т ковано ж ел язо по ф з р м а , подобна на с ъв р ем ен н и те с ър пове. Д р ъ ж ­
к а т а е изтънен а и заострена. В нея е била втиквана д ъ р в е н а д р ъ ж к а . О б щ а т а д ъ л ж и н а
на с ъ р п а е 57 см, шир. 4,6 см. Намерен на границата м е ж д у пом ещ ение „ В “ и в ъ т р е ш ­
ния д в о р (обр. 17в).
5. Ж е л е зе н сърп от ковано желязо. З ап азен а е само част от острието и д р ъ ж к а т а ,
к о я т о е изтънена и заострена. Д ъ л ж . 16,5 см, шир. 3,5 см. Н амерен във в ъ т р е ш н и я д в о р
(обр. 17 г).
6 . При разкопките бяха о т к р и т и и много железни части от брави зя врати, м е ж д у
к о и т о : а) Три плоски ж елезни ключа с д у п к а в едичия край, а къ м д р у ги я край п е р п е н ­
дикулярно завити. К лю ч овете са с р азм ери: д ъ л ж . 9,6, 5 и 8,7 см, шир. 5,8,
2.4 и 4,9 см. Ключовете са намерени в пом ещ ения „ В “, „ Г “ и „ Д “ (обр. 17 и ж).
б) Ж е л е з е н предм ет, със т ав е н от д ъ л г а заоб лен а част, в единия край заострена, а в д р у ги я
край сплесната и Т-образна, с ъ с завити под ripai ъ г ъ л кр аи щ а. Д ъ л ж . 28 см, шир. 7,3 см.
Н ам ерен м е ж д у помещения „ Б “ и „ В “ (обр. 17к).
7. Ж ел е зе н топор, тилната част с д у п ка липсва. З а п а з е н а т а част е с т рап ец о ви д н а
ф о р м а , изострена в единия край. Вие. 14,6 см, Макс. шир. 10 см. Намерен на границата
м е ж д у помещ ение „В“ и в ъ т р е ш н и я д в о р (обр. ! 7л).
8 . П редн I и тилна част от ж е л е зе н л е м еж с т р и ъ г ъ л н а форма. П р едн ата част е з а о б ­
л ен а отгоре, а отдолу вд л ъ б н а т а . Тилната част е плоска. Д ъ л ж . на п ред н ата част 11 см,
шир. 5,5 см, д ъ л ж . на тилната чяст 8,5 см, шир. 4,5 см. С редната част липсва. Л е м е ж ъ т е
нам ерен във в ътреш н ия д в о р (обр. 18).
9. Ж е л я з н а огрибка с т р и ъ г ъ л н а форма. Д р ъ ж к а т а липсва. Вие. 8 см, шир. 5,2 см.
Н а м е р е н а в помещение „В “ (обр. 17 м).
10. Ж е л я зн а подкова от обувка с 4 дупки. В две ог дупки те са запазени г во зд еи те, с
к о и то е била прикована под ковата к ъ м тока на о б у в к а т а, който не е бил по-висок от 1 см,
п о н е ж е на тази височина е закр и вен единият гвоздей. Р азм ер ите на п одковата с а : д ъ л ж .
6.5 см и шир. 6,2 см. Намерена в насипа (обр. 17н).

Обр. 18. Част от железен лемеж от рим ­ Обр. 19. Ж елезен предмет от римската вила
ската вила Abb. 19. Eiserner Gegenstand von der römischen
Abb. 18. Teile von einem eisernen P flug von der Villa bei Prissovo, Bez. Tirnovo
römischen Villa bei Prissovo. Bez. Tirnovo

11. Ж е л е зе н предмет, съставен o r д ъ л г а цилиндрична пръчка. В единия край е сплес­

нат и страничните ръ бове са завити, като о б р а з у в ат конусовиден отвор, в който е била
в т и к н а та д ь р в е н а д р ъ ж к а , а в д р уги я край е надебелен. Д ъ л ж . 26,5 см. Н ам ерен в пом е­
щ ен ие „В “ (обр. 19).
12. Ж е л е зн и гвоздеи. При археол оги ческ ите р азкопки бяха о ткр и ти 155 ч етири ръбести
ковани ж ел езни гвоздея, кои то м ож ем да разделим на три групи : а) Ч ети р и р ъ б е с ти , с
изострени върхове и големи конусовидни глави. Д ъ л ж . от 14 до 18 см и д и а м е т ъ р на гл а ­
-- Подобни ж елезни с<о5и са намерени при разкриване на тракийските колесници кра(1 Стара Загора (непубли­
кувани материали от фон ла на О кръ ж н и я музей — С тара Загора).
13 Една villa rustica край c. Присово, В. Търновски окръг 61

вите 5,5 см. О б щ о 8 броя. Тези гво зд еи б я ­

Обр. 20. Ж елезни гвоздеи от римската пила
Abb. 20. Eiserne Nägel von der römischen Villa bei
Prissovo. Bez. Tirnovo
ха о ткри ти край портата и вратите на по­
стройката. б) Ч е тир иръб ести , с и зостр ени
в ърх ов е и малки конусовидни и пирам и­
дални глави. Д ъ л ж . от 16 до 16,5 см. Д иам .
на главите от 2,8 д о 3,7 см. в) Ч е т и р и р ъ ­
бести, с изострени в ър хо ве и м алки к о н у ­
совидни и пирамидални глави. Д ъ л ж . от
6,5 д о 12 см. Д иам. на главите от 2 д о 2,7
см. О б щ о 147 броя. Ж е л е зн и те гвоздеи от
посл ед ните две групи са намерени на р а з­
лични м еста при разкриване на постройката.
Д о к а т о гв озд еи те от пъ рв а т а група са би­
ли използувани за изр а б о т в ан е то на д ъ р в е н и ­
те врати и порти, т о гвозд еи те от вто рата
и т р е та т а група са били използувани за
остан алата д ървена конструкция на по­
стройката (обр. 20 ).

ПРЕДМЕТИ ОТ КАМЪК

1. Каменен брус, направен о т червеникава скала. П р о д ъ л г о в а т , с ч ети р и ъ гъ л н о сечение

и с л абе заоблени р ъб ов е. На ед н а та стран а е пробита д у п к а за з а в -ьрзване. Р азм е р и т е
на бруса с а : д ъ л ж . 10 см, шир. 1,5 см и деб. I см (обр. 21).
2. Кам енно точило, направено от сив пе­
съчл и в кам ъ к , с неправилна форма. П о в ъ р х ­
ността на точи лото е силно изядена от д ъ л ­
гата употреба. Р а зм е р и : макс. д ъ л ж . 48 см
и макс. шир. 29,5 см Точилото и б р у с ъ т са
намерени в ъ в в ъ треш н и я д в о р (обр. 22 ).

Обр. 21. Каменен брус от римската вила Обр. 22. Каменно точило от римската вила
Abb. 21. Wetzstein von der römischen Villa Abb. 22. Schleifstein von der römischen Villa
bei Prissovo, Bez. Tirnovo bei Prissovo, Bez. Tirnovo

ПРЕДМЕТИ ОТ КОСТ

1. Костена л ъ ж и ц а . Д р ъ ж к а т а липсва. З ап азен ата част е в д л ъ б н а т а на д л ъ ж н о . В ъ р х у

об р ат н а га страна е запазен а основата на д р ъ ж к а т а , к о я т о е била украсена с д в е н а д л ъ ж н и
врязани линии. Д ъ л ж . 6,7 см и шир. 3,3 см. Нам ерена в насипа (обр. 23а).
2. К остена л ъ ж и ч к а е елипсовидна предна част и за ос т рен а д р ъ ж к а , в ъ р х у к о я т о са
врязани три кръгчета с точка в с р е д а т а . Р а зм е р и : д ъ л ж . 12,8 см и шир. на пред ната част
2,2 см. Н а м ер ен а в пом ещ ение „ А “ (обр. 236).
3. Гребен от цепена кост. На д в ет е страни има изрязани зъб и, едните от които са
по-едри. Г р еб ен ъ т е фрагм ентирал. Той е бил с д в е п р од ъ л го ва ти костени пластинки, к о и то
са минавали по средата от д вете страни и са били прикрепени п осредством костени клечки.
Шир. на гр е б е н а 4,5 см, д ъ л ж . на за п азен ата част 2,4 см (обр. 24).
П о д о б н и костени гребени са намерени в Н ов е .23
При арх еол оги ческ и те разкоп ки бяха о т к р и т и и много кости от д о м аш н и ж и вотн и,
з ъ б и от глигани и е л ен о ви рога.

23 A R C H EO LO G IA , XII, цнг. с ъ ч ., гус. 98.

 62 Богдан Султои 14

МОНЕТИ

П ри разкопаването на рим ската постройка крьй с. П рисово бяха открити 17 б р о н ­

зови монети, всички римски, с изключение на една бронзова монета от А л е к с а н д ъ р
М акед онски, за която споменахме и по-горе. П ос л е д н ат а б еш е намерена в ю г озап адни я
ъ г ъ л на постройката под римския културен пласт.
О т к р и т и т е римски монети пр о и зх о ж д а т от сл едн и те гра до ве и им п ер атор и :

1. N i с о р o 1 i s a d I s t r u m
П с е в д о а вто н ом н и 11 в. — 1 бр.
C. Север (193— 211) — 1 бр.
К а р а к а л а (1 98 — 217) — 1 бр.
2. М а р к и а н о п о л
Каракала, (1 9 8 — 217) — 1 бр.
К ар а ка л а и Ю лия Д о м н а — 1 бр.
Макрин (217 — 218) 1 бр.
Север А л е к с а н д ъ р (222— 235)— 1 бр.
Е л агаб ал (2 1 8 — 222) — 1 бр.
3. А д р и а н о п о л
Гордиан 111 ( 2 3 8 —244) — 1 бр.
4. Н и к е я
С. А л е к с а н д ъ р (2 22 — 235) — Г бр.
5. Н и к о м е д и я (М. А з и я )
Бронзова монета от 11 в. J— 1 бр.
6. К о л о н и а л н и монети с
неясен град
Комод (1 7 6 — 192) — 1 бр.
О тац и л и я — ж ен а на Филип ^
Араб (24 4— 249) — 1 Цбр.
О свен колониалните римски м о­
нети бяха о ткрити о щ е три бронзови
римски монети от следните римски
императори:
Траян (1 9 8 — 117), Антонин Пий
(1 38— 161), Ком од (1 76— 192).
•X-
* *
Въпреки че н аш ата статия пр е д ­
ставлява п редварителен о т ч е т за про­
ведени спасителни разкопки, това не
ни пречи да направим известни изво­
ди и заклю чения относно ха ра кте ра
и пр едназначението на о т к р и т а т а по­
стройка.
Без съм нение о т к р и т а т а п острой ­
ка край с. П рисово е едн а villa
Обр. 23. а. б костени л?жици от rustica от епохата на рим ското
римската вила
в л ади чество в наш ите земи и по-спе­
Abb. 23. а, б — Knochenlöffel von tier
römischen Villa bei Prissovo, Bez. циално от кр ая на II д о с р е д а т а на III в.
Tirnovo Ако об ъ р н е м внимание на м е с то ­
по л о ж ен и е т о на откритата постройка,
ще заб ел еж и м , че тя е била разпо ­
л о ж е н а на най-високата част с р ед античното селищ е. О свен това, ако разгл е д ам е ней­
ния план, бихме я отнесли към типа на перистилните римски вили с цен трал но
звено — в ъ т р е ш н и я двор, който е ограден от всички страни с колонади и п о м е т е н и я .
15 Една villa rustlca край c. Присово, В. Търновски окръг 63

Р а зб и р а се, при нас всичко е по-опростено и по бед но. Т у к липсват р епрезентативните пом е­
щ ен и я , каменните кол он ад и и портици на разкри ти те богати римски вили в И талия, С е в е р ­
на Аф рика и Ф ранц ия .24 Т у к кам енните колони са заменени с д ъ рв ени стъ лб о в е , а т р а й н и ­
я т строителен м атериал — с д ър вени талпи, плет и кирпич. И з г л е ж д а , че о т к р и т а т а от нзс
по стро йка не е била лиш ена и от д р у ги д о п ъ л н и т е л н и постройки, които са имали с т о п а н ­
ски характер.
Т у к се по с т а в я в ъ п р о с ъ т , на к ого е п р и н а д л е ж а л а т а зи вила, на кой то не м ож е да се
от го в о р и само с наличието на откри ти я археологически м атериал при липса на епиграф ски
паметници. По всяка в е ро я тн о с т т у к се касае за една вила, чийто при те ж ат е л е бил с р е ­
д ен зем евладелец, м ож е би римски колонист, ветеран ,25 или тракиец, който се е издигнал
д о икономическото полож ение на за в о ев а те л и ­
т е '2'1 — един човек, който е пр итеж авал
ние, получено или за сметка на о б щ и н н а т а зе-
мя, или о т земите на отдел ни селяни. ■Врх
И м енията на рим ските зе м е в л а д ел ц и са ‘
били о б р аб отв ан и обикновено или от аренда- j*: 'V
тор и об ед нели и лишени от земя с е л я н и ,—
или пък се е прибягвало до т р у д а на робите. —*»» 4

тру д а , като съ рпове, лем еж и и д р . , показват,

че основният поминък на п р и теж ател я на рим-
с к а т а вила край с. П рисово е било зем еделие- ^ — ^РИ Й ЕД& Я йЯ И И И И ^Щ
то, което през пъ рв и те три века на римското
вл ади чество е главният и основен пом инък на
населението о т наш ите земи, които имат под-
ч ер тано а г р а р е н облик и слабо развита про­
Обр. 24. Костен гребен от римската вила
миш леност.
Abb. 24. Knochenkamm von der römischen Villa
И зх о ж д а й к и от о ткрития археологически и bei Prissovo, Bez. Tirnovo
нум изм атичен материал, д атир ах м е о т к р и т а ­
т а римска вила от края на II д о с р е д а т а на III в. П оследн ата монета от о ткритите римски
монети е от О т а ц и л и я — ж е н ат а на Филип Араб ( 2 4 4 —249). Това е в р ем ето на голем и те
го тск и н аш естви я в наш ите земи. В 250 г. готите нах л уват в пред ел ите на д н еш н и те б ъ л ­
гарски земи и о п о ж а р я в а т и р а зр у ш ав а т всичко по своя път. В ероятно и р азкр и тата рим­
ска вила край с. П рисово е станала ж е р т в а на варварите.
О т к р и т а т а римска вила кр а й с . Присово е една от м алкото римски вили, открити в Б ъ л г а ­
рия ,27 така д о б р е запазена и с толкова разнообразен археологически материал. Н ейното
цял о стно проучване ще б ъ д е принос къ м изясняване на аграрните отнош ения в наш нте земи
п р е з първите векове на рим ското владичество.

21 В сеобщ ая история архитектури , II, 1948, c. 2 3 4 —235

23 В В е л к о в , Към въпроса за аграрните отн ош ен и я » М изия през II в. на н. е ., сп А рхеология, IV,
к н . 1, с. 31—34.
26 История на Б ъ лгария, I, 1961, с. 37.
27 Д осега римски вили в Б ългария са открити при гяра И скър и Орландовци (ИАИ XII — 1938. с. 407—
417), в землищ ето н а с . Конска, Брезниш ко (ИАИ, XIV, 1940/4?, с. 2 6 '), Радомир, Ч ирпанско (ИАИ VII, 1932—
J933, с. 413), М адара (ИНМК, кн. I, 1960, с. 1— 12) н др.
 EINE VILLA RU STIC A BEI DEM DORFE PRISSOVO, BE ZIRK TIRNOVO

B. S и 11 o v

ZUSAMMENFASSUNG

Der Artikel ist ein V orbericht über durchgefiihrte R e ttu n g sa u s g ra b u n g e n einer Villa rustica
bei d e m Dorfe Prissovo im Bezirk Veliko Tirnovo. D as freigelegte G e bäud e ist rechteckig
(22,5 X 14 m). Es besitzt einen inneren Hof, um den 10 verschiedener G rösse W o h n - u n d W irt­
sch a ftsräu m e liegen. W ahrscheinlich ist der Bau einstöckig gew esen. Die Fun dam ente sind aus
B ru chstein en und etw as weissem M örtel g eb au t. O b e n a u f ist unhaltbares M aterial v erw endet
w o r d e n — H olzbalken und Bohlen mit geschm iedeten Nägeln verbunden und mit Ton beworfen.
D a s G e b äu d e war mit bo genförm igen tegulae et imbrices bedacht.
Das G ebäu de ist von einem stürm ischen Brand z e rstö rt w orden und da s Leben hörte plötz­
lich auf, ohne später e rn e u t zu w erden. D as verhalf „in s i t u “ einen g ro sse n Teil des Inven­
ta r s zu e ntdecken. E s besteht au s eisernen A rbeitsgeräten (Sicheln, Pflugscharen, Äxten u.a.), Ton-
g e fässe n aus unreinem Ton, auf T öpferscheibe gearbeitet. Sie sind schwarz. Es wurden auch-
T o n g e fä sse aus feinem Ton gefunden, mit braunem Firnis bedeckt, Tonlämpchen, T onröhre von
d e r H eizanlage u. a.
A nhand des freigelegten archäologischen und num ism atischen Stoffes, wird das römische
G e b ä u d e um die M itte des des 3. Jahrh. datiert. Der Autor verbindet die Z o rstö ru n g der römi­
schen Villa mit den G oteneinfällen um diese Zeit.
 К О Л А Н И , Т Ъ К А Н И Н А „К О Р И Т Е ", В Т Ъ Р Н О В С К О

Тодорка Драганова

К ол а н ъ т ка т о с ъ с т ав н а ч аст от о б л е к л о то на х ората е употребяван о щ е в д ъ л б о к а

д рев н о с т. С лавяните и п р а б ъ л г ар и те са носели колани, кои то са пристягали д р е х и т е им
к ъ м к р ъ ст а , а м ъ ж е т е са за к а ч в а л и на него сабя, нож, огниво и др. За носенето на колани
от п р аб ъ л г ар и те и за знач ението им в п р а б ъ л г ар с к о т о об лекло имаме к а к т о писмени св е­
дения, така и вещ е с т в ен и пред м ети (намерени при археологически разкопки). И бн Я куб
ра зка зва , че б ъ л г а р с к и т е пратеници в д в ор а на О тон I са носили „дълги колани ", украсени
с ъ с сребърн и и зл атн и к о п ч е т а “. О т писмата на папа Н иколай I до Бориса узнавам е, че
п осл ед н и ят питал д ал и за б р ан а та , к о я т о г р ъ ц к о то д у х о в ен с тво е наложило на б ъ л г а р и т е
д а приемат с в е т о т о причастие б ез колани, е правилна. В един византийски папирус, п р о­
и з х о ж д а щ о т Египет и ком ен ти ран н а п о с л е д ъ к от Г. М оравчик, намираме следните р е д о в е :
„ О т . . . колани. . . написа се през месец Ф арм ути (приблизително април), Кирил с б о ж и я
по м ощ п ъ л к о в о д е ц получих и п р е д а д о х л и ч н о . . . “ О т с ъ д ъ р ж а н и е т о на този о т к ъ с се
в и ж д а , че той п р е д с т а в л я в а л разписка за получаван ето на известно количество „бъ лгарски
к о л а н и “ от визан ти й ски я п ъ л к о в о д е ц Кирил .1
Б ъ л г а р с к и те колани са се отличавали от коланите на д р уги те народи главно по у к р а ­
са та — златн ите и ср е б ъ р н и т е коланни кр а и щ а и апликации. Тази с к ъп оценн а у к раса е
привличала в изантийците и е давала „особения в и д “ на б ъ л г а р с к и т е колани.
Н осенето на колани п р о д ъ л ж и л о и през епо хата на Втората б ъ л га р с к а д ъ р ж а в а . П ри
разкопки на д в о р ц и т е от XII—XIV в. на х ъ л м а Ц а р е в е ц са намерени златни токи от ко л ани
и коланни апликации, ко ет о показва, че кол ани те п р о д ъ л ж а в ал и д а се у п о т р е б я в а т и с ъ щ о
т а к а са се правели от зл а т о и сребро.
Т р а д и ц и я т а да се о п а с в а т с колани в к р ъ с т а е била запазена и п р о д ъ л ж и л а и по врем е
на т у р с к о т о ро бство. К о л а н ъ т е бил неделим а част от о б л ек л ото както на ж ен и те, така и
на м ъ ж е т е . Той е с л у ж е л д а прикрепи (пристегне) д р е х а т а в к р ъ с т а , да й при дад е п о-д обра
ф орм а, да под чертае т я л о т о и с ъ щ е в р е м е н н о за украса. О ткога започва носенето и праве­
н е т о на т ъ к а н и колани , не м о ж е с т о чн ост д а се к а ж е . В стенописите на в ъ з р о ж д е н с к и я
х у д о ж н и к Захари З о г р а ф в П р е о б р а ж е н с к и я манастир, в ц ъ рк в а та в село Хотница, Т ъ р н о в с к о ,
и др. е д а д е н о м естн о то сукм анено о б л е к л о с типичния т ъ к а н червен колан. О свен
стенописите и няколко стари снимки д н е с в наш ия о к р ъ г к а т о спомен са остан али краси во
и з т ъ к а н и т е м ъ ж к и и ж ен ск и колани, кои то д а в а т п р е д с т а в а за ч аст от у к р а с а т а и о б л е к ­
л о т о на насел ението о т Т ъ р н о в с к и я край през XIX в.
К о л а н ъ т е носен не само в празнични дни, но и в ъ в всеки дн ев н ото облекло, а освен
т о в а при сватба или г о д е ж е д ава н ка т о дар. Какво е него во то предназначение и к о л к о
м ного е у потребяван, се в и ж д а о т реди ца народни песни от наш ия край. В песента „ З а
к о го т ъ ч е ш тез к о л а н и ? “ се к а з в а :

1 М авродинов Никола, П рабъ л гарската худож ествена индустрия (с оглед на зл атн и те мадарски
накити), с. 155 ; М адара — разкопки и проучвани я, кн. II, София, 1936 r., издание на Н ародния археологически
м у зе й —33.

9. И зв е с т и я на ОМТ, кн . II
66 Тодорка Драганова 2

.К алинка колан т ъ ч еш е, Тос колан, тос гайтан ?"

ф тяхната нова градинка. — Като ме питаш , да к аж а:
Петър из улица вървеш е За твойто тънко кръстченце,
и на Калника дум аш е : за твойте o c ip ii нож ове
— За кого и, Калинке тос колан. за твойте чифте н и т о в е “.2

А в д ру га народна песен о т с. Ц е ро в а Кория, Т ърн о в ск о , се възпява „сърменото

ко л а н ч е “ :
„Дай мъ мамо, дай мъ,
Дай мъ ф д р у го село,
Л есно дъ са фала,
Ф албъ д ъ ми мине.
Чи носила Янкъ
Р у б ъ кърдж алия,
сукн ен о сукманчи,
сърм ено куланчи.*3

Тазн народна песен показва, че к о л а н ъ т е направен от сърма. Но от ко л ани те, които

са запазени в нашия окр ъ г, се в и ж д а , че те са правени и от д р у г материал. Т ака например
от ко ж а , обш ита с разноцветни конци и синци, металически (сребърни или бронзови),
с ъ с т ав е н и о т отделни пластинки, с ъ е д и н е н и по м еж д у си и б огато орнаментирани, т ъ к а н и съ с
с ъ р м а , плетени от вълнена пресукан а п р еж да и най-вече т ъ к а н и от п р есу к ан а вълна.
ГТо-голяма част от коланите, к ои то се нам ират в ъв ф онда на музея, са т ъ к а н и по стар ата
т ъ к а ч н а техника на „ к о р и т е “. Този начин на тъ ка н е е в ъ зп я т с ъ щ о в народните ни песни.
В песента „Майка пази о б л ек л о то на д ъ щ е р я си за с м ъ р т “ се казва :
„Гергн Радо дума. тънки бели ризи,
— Олан, како Радо, сукнени сукмани,
защ о си кахърна, к ор’сии кул’анн
кахъ рн а ж аловна, Ш ерян и престилки ?*■
дали дрехи ням аш ,

В областта на т ъ к а н е т о на тези колани б ъ л г а р с к а т а ж ен а е д о стигн ала д о най-висо­

к о т о т ъ к а ч н о изкуство. М ай ст о р с тв о т о за т ъ к а н е на коланите в стар о време е б и л о много
с л о ж н о . О т жениге-тъкачки се изисквало голяма сръчн ост и умение. Те влагали много
в к у с и старание и достигн али д о бога го разнообразие в колори т и орнаментика.
Н аселен ието в н п ш я о к р ъ г много отдавна, непосредствено с л ед О с в о б о ж д е н и е т о , е
п р е с т а н а л о д а носи старата народна нзсия, а заедн о с това и да упо т р е б я в а колана като
с ъ с т а в н а част на о блеклото. Д ь ч г о време т р г о з а ш ; да т ъ р с и м „ к о р и т е “, на к о и т о са т ъ ­
кани коланите, а т а к а с ъ щ о и д а на се п о к а ж е начинът на т ъ к а н е на коланите. Т аки ва
нам ерихм е в село М у си н а .6
„ К ор и те “, или „ д ъ с к и т е “, са квад ратн и д ъсчици с разм ер 8/8 см, със заоб лен и ъгли.
В ъ в всеки ъ г ъ л на едн акво р азсто ян и е една от д руга са разполож ени четири дупки, в които
се нанизва п р е ж д а т а за насноваване. „ К о р и т е “ са направени от б у ков о или д ъ б о в о д ъ р в о
и и м ат деб ел ина от 0,02 до 4 мм. Те с л у ж а т за насноваване и се п оставят т о л к о в а броя,
к о л к о т о е ж еланата ширина. М о г а т да б ъ д а т от 6 — 12— 18 —24 и т. н. С акалото, или
н о ж ъ т , е направено с ъ щ о о т д ъ р в о . С л у ж и за набиване на преж дата така, как то б ъ р д о т о
при стана. То е с д ъ л ж и н а 53 см и ширина 8 см, къ м в ь р х а е разш ирено. Тазн част на
с а к а л о т о е украсена с нарези. Е д н а та страна е заоблен а, а д ругата е изо стрена и към
в ъ р х а л еко завита. С изо стрената част на сакал о т о се набиват вътъчн ите нишки. К орите и
с а к а л о т о са главните инструм енти при т ъ к а н е т о на коланите. Коланите се т ъ к а т с пресу­
ка н а вълнена цветна пр еж да. К акто всяка тъкан, така и преди т ъ к а н е т о на колани те п ре ж ­
д а т а се основава, т. е. „ н а в е ж д а “. При тях „ н а в о д к а г а “ става с разноцветни вълнени пре-
су кан и конци. О т начина на н а в е ж д ан е т о , т. е. какви цветове п р е ж д а се вдяват, „насно-
в а т “ в корите, зависи какви ще б ъ д а т и ш арките по коланите. З а да се наснове основата,
н еоб хо ди м о е да се за б и я т два кола един с р е щ у д р у г на такова разстояние, ка к в а то е
ж е л а н а т а д ъ л ж и н а на колана — о т 10 до 20 м. Във всяка кора се в д я в а т по четири жички,
к а т о две жички се в д яв а т в д олн и те дупки, а д р у г и т е д ве в горните. При единия кол
ж и ч к и т е о т основата се завиват и с л е д като се в д ян ат в корите, се сря зв а т и за в ъ р зв ат
в д р у ги я кол. Н а к о в а в а н е т о започва от крайните кори от ивата или, както се нарича, от
гайтана. З а гайтан се нанизват по пет кори от д в ат а края. Ако к о л а н ъ т е с по-малка
ш ирина, и гайтанът е с по-малко кори. С лед т о в а з а п о ч з а н асн о ваван ето на средн ите кори. Те

2 Пята o r М зрийка Серафимова, 19 г , с. Б угово, Търновско, в сборника на В. С тоян, Народни песни от

С редн а Северна България, C., 1930, с. 696.
3 П а к т а м, с. Ц ерова кория, Т ърновско, 372.
4 11 а к т а м , с. Ердованлии, Търновско, с. 639.
3 Т ук е необходимо да изкаж а благодарност на баба Д енка Хаджийска и Гота В ърбанчева от с. М усина,
че ми показаха начина на тъкане на .ко р и те" и затъ каха колан за експозицията на музея.
 3 Колани, тъкани на .корите“, в Търновско 67

се в д я в а т с разноцветни жички. Ако долн ите дуп ки на корите се вдянат с червени нишки,
горните м о ж е да се вд ян а т с бели, сини, зелени или други цветове. Н аснованата п р е ж д а
за е д н о с к о р и т е се и зв а ж д а от коловете. Д в а т а й края се нан изваг на д р у ги по-малки
пръчки и се по с т а в я т на м ястото, предназначено за т ъ к а н е . Т ъ к а н е т о е с тав ал о на о т к р и т о
или най-често под сайванта. Крайните пръчки с основата се привързват м е ж д у д в е колон и
(диреци, д ъ р в е т а и др.) на разстояние около 5 —6 м и на височина д о 1,30 м. Тази височина
е н е о б х оди м а за тъкач ните, з а щ о т о т ъ к а т прави. К оланите се т ъ к а т винаги от д в е жени,
с т о я щ и прави една с р е щ у друга. Т ъ к а н е т о започва от ср е д а т а къ м края.
З а д а б ъ д е по-ясно т ъ к а н е т о на коланите, ще д ад ем пример за насноваване и т ъ к а н е
на ко л ан на „ с л о в а т а “ с 22 кори.

НАВОДКА

З а гайтан от д в ет е страни се о т д е л я т по пет кори. П ъ р в и т е две от тях се в д яв ат с

четири червени нишки, т р е т а т а кора се вд ява с по д в е ж ъ л т и и д в е зелени нишки, ч е т ­
в ъ р т а т а и пе т а та кора се в д я в а т пак с по четири червени нишки. Този начин за в д яван е
к ори те за гайтан се повтаря и о т д р у га т а страна. Г з й т а н ъ т може да б ъ д е и едн оцветен.
В случая го д ав а м е с ш арена (пресукана среда). О т ш е с т а т а д о се д е м н а д с с е та т а кора се
насновава с р е д а т а на колана. Всяка от тези кори се в д ява с по четири ж ички — две о т д о л у
червени и д в е о т го р е — сини, зелени или д р у г цвят.

ТЪКАНЕ НА „СЛОВАТА“— БУКВАТА „13“

1-ви ред. Корите на г айтаните се о б р ъ ш а т надясно. Ч етир и кори се о б р ъ щ а т така, че

о т го р е д а б ъ д а т сините нишки, осем кори се о б р ъ щ а т о тгоре да в ъ р в я т червените нишки.
М я т а се в ъ т ъ ч н а т а нишка и се у д р я с ъ с с а к а л о ю .
2-ри ред. Корите на гайтаните о т д в ете страни п ак се о б р ъ щ а т надясно. Всички о с т а ­
нали кори в сре д а т а се о б р ъ щ а т на пресечено или о щ е се нарича „писано“, т. е. една нишка
синя, едн а червена и т. н. М ята се в ъ т ъ ч н а т а ниш ка и се у д р я с ъ с сакалото. В ъ т ъ ч н и т е
нишки при всички случаи на т ъ к а н е на коланите са едноцветни.
3-ти р ед. Корите на гайтаните к а к т о в първи и втори ред, т а ка и в сл ед в ащ и т е четни
и нечетни р е д о в е се о б р ъ щ а т само надясно. П ъ р в ат а кора до гайтана при започването на
този ред се о б р ъ щ а т ака, че отго ре да е синята нишка, с л е д в а щ и т е две кори се о б р ъ щ а т
о тгор е с червени нишки, д о тях една се о б р ъ щ а на синьо и останалите кори д о д р у ги я
гайтан се о б р ъ щ а т така, че отгоре да в ъ р в я т червените нишки. П а к се мята в ъ т ъ ч н а т а
н и ш к а и се у д р я с ъ с сакалото.
4-ти ред. Всички четни редове се о б р ъ ш а т на „пи сан о“ (пресечено). Правило за о б р ъ ­
щ ане на ко р и те за „ п и са н о “ няма. О б р ъ щ а т се така, че да се получат отво рени „ у с т а “ .
Т о ва е д о с т а т р у д н о , винаги т р яб ва д а се п р ов еря в а д а л и е пресечена ж и ч к а та и д ал и е
отво рена „ у с т а т а “. К огато не се отвори „ у с т а “, казва се, че не се „ л о в я т “, т. е. не са
пресечени ж и чките, и кори те се о б р ъ щ а т д о то г а в а , д о к а т о се получи „пр е с е ч е н о “. В ъ т ъ ч ­
ните нишки се м ятат на всеки р е д и се у д р я съ с сакалото.
5-и р ед. Всички кори освен на гайтана се о б р ъ щ а т т а к а , че отгоре да б ъ д а т сините
нишки.
6 -и ред. „П р е с е ч ен о “, т. е. ни ш ките се о б р ъ щ а т на „писано".
7-ми ред. Д в е кори се о б р ъ щ а т о тгор е д а б ъ д а т сините нишки, а остан али те кори се
о б р ъ щ а т с ч ервените нишки отгоре.
8 -ми ред. С ъ щ о к а к т о ш ести, о б р ъ щ а т се ко р и те на „ п р е с е ч е н о “.
9-и ред. К а к т о седм и ред.
10-и р е д . П ресечено и т а к а .се и зт ъ к а в а буквата „ Б \
Т ъ к а н т а на ко л ани те се нарича „просопен а". Тя м ож е да б ъ д е дребна (ситна) и е д р а
„ п р о с о п е н а “. Е д р а т а „ п р о с о п е н а “ се т ъ ч е в началото на колана и при з а в ъ р ш в а н е т о му.
С д р е б н а т а „просопен а" т ъ к а н се т ъ ч е с р е д а т а на целия колан. Коланите м ога т да б ъ д а т
„ е д н о л и к и “, т. е. с ед н о лице, така се т ъ к а т колани те на „ с л о в а т а “. Но м ога т да б ъ д а т и
д ву ли ки , т. е. от д в е т е страни с различни цветове и орнаменти. Всички колани, на м и р а щ и
се в ъ в ф о н д а на музея, са с просопена т ъ к а н . З а т о в а считам за необ хо ди м о и нея д а
опиш а, т ъ й к а т о тя е о с н о в и ат а т ъ к а н на коланите, т ъ к а н и в нашия край. При едр ата п р о ­
с опена т ъ к а н в д в а т а п о с л е д о в ат е л н и реда кор и те се о б р ъ щ а т така, че о т го р е да б ъ д а т
ч ер в е н и т е нишки, на т р ети я ред се „ п р е с и ч а т “ и тези три реда се повтарят. При т ъ к а н е
на д р е б н а т а „ п р о с о п е н а “ т ъ к а н за първи я ре д ко ри те се о б р ъ щ а т нагоре с червените нишки,
68 Тодорка Драганова 4

за втория р е д се „ п р е с и ч а т “ и т а к а се повтаря от началото. Този начин на т ъ к а н е е о с н о в ­

н и ят б ез у к р а с а или, ако има у краса, сл у ж и за фон на нея.
В п о ве ч е то случаи ко л а н и те са били украсявани с геометрични орнаменти. Всеки о р н а ­
м ент е и зв ес т е н с ъ с свое специ алн о име. Най-често се с р е щ а т колани с орнаменти на
„ с л о в ат а " , т. е. на „ б у к в и т е “. Тези колани са изписани с различни м ъ ж к и и ж ен ск и имена.
В н а ч а лото ко л ани те запо ч ват с орнам ента „ р е б р у ш к и “ — отвесни разноцветни линии.
Д р у г и в и д о в е о р нам енти са : „ к ъ с а н к а “, „ у г р и б к и “, „ в ъ д и ц и “ или „ ку к и ч ки “, „на о ч и т е “ —
на е д н о т о „ о к о “ или на д в ет е „очи“ и др. Всички тези орнаменти се о б р азу в ат и за в и с я т
о т н а с н о в а в а н ет о и о т о б р ъ щ а н е т о на корите. Н ай-често срещ ан ият орнамент, с к ой то се
започ ва и з а в ъ р ш в а к о л а н ъ т , е „ р е б р у ш к и “. Той сл у ж и и за р а зд ел я н е на един ор н а м е н т
о т д ру г. При „ р е б р у ш к и т е “ на първи я ред корите се о б р ъ ш а т на синьо, на втория ред
се о б р ъ щ а т на „ п р е с е ч е н о “, на т рети я р е д кори те се о б р ъ щ а т на червено — отгоре са ч е р в е ­
ните н и ш к и ,— на ч ет в ъ р т и я р е д пресечено. Тези четири реда се повтарят о т началото д о т о ­
гава, д о к а т о се ж е л а е п о втар ян ето на ребруш ките. Р е д ъ т за „п ресечен о“ или „писано“, т. е.
ч ет н и я т р ед, е един и с ъ щ за всички орнаменти.
Т ози начин на т ъ к а н е бил много т р у д е н и изисквал много време. О собен о пнимание сс
и зи с к в а л о при о б р ъ щ а н е на кори те, за д а се получи ж е л ан ата геометрична форма, а о щ е
по-го л ям о внн м ан ие на четните р едов е, ко га т о се „пресичат“. Н ай-м алкото невнимание или
г р е ш н о о б р ъ щ а н е на кор и те д о в е ж д а л о до гр еш к а в т ъ к а н т а , което в о д ел о д о р а з в р ъ щ а н е
на т ъ к а н о т о , а то с т ав а л о о щ е по-бавно и трудн о. П оради бавното и т р у д н о т ъ к а н е на
„ к о р и т е “ т о по с теп е н н о било изоставено и зам енено с т ъ к а н е на стан. Т у к кори те били
зам енени с н и щ е л ки и д ъ р в е н и крака. Вместо б ъ р д о за набиване на в ъ т ъ ч н и т е нишки
с а к а л о т о било запазено. И в този случай при т ъ к а н е на стан орнам ентите на ко л ани те
зависел и о т н а в о д к а т а и з а с т ъ п в а н е т о на д ъ рв е н и те крака. В ътъ чи ите нишки били пак от
един цвят. У л е с н е н и е то при т ъ к а н е т о на стан се съ с т о ял о в това, че т ъ к а ч к а т а чъчала сам а
и с е д н а л а . П ри т ъ к а н е т о на стан т ъ к а н т а на коланите е ч етв ор на— четири нищелки и четири
кр а к а. Т ака се т ъ ч е о р н а м е н т ъ т „на о ч и т е “. На стан се тъче о щ е п ър тено — с два нищ ел-
ника и два кр ак а. При т ъ к а н е т о на колани на стан могат да се използуват и други с ъ о р ъ ­
ж е н и я — „ д ъ с к и “. С пом о щ та на „ д ъ с к и т е “ се т ъ к а т сърмени колани с ъ с зигзагообразни
линии. В т о зи случай т ъ к а н т а е п ъртена. П оср е д с т в о м 5 —6 броя д ъ ски в зависи м ост от
ж е л а н и я брой зи г за г о о б р а зн и линии и ширина се поставят и толк о в а броя „ д ъ с к и “.
В т о з и с л учай т ъ к а ч к а т а не е сама. Е дна ж ен а стои под стана и повдига „ д ъ с к и т е “ , а
д р у г а слага в ъ т ъ ч н и т е нишки и у д р я съ с сакалото. О т ж ен ата, която повдига „ д ъ с к и т е “,
за в и с я т ш ар к и т е на колана, т. е. зигзагооб разните линии. Те м огат да б ъ д а т 3 — 5 — 7, в
за в и с и м о с т о т д ъ с к и т е .
И в т р и т е случая при т ъ к а н е т о на ко л ани те от ж е н ат а -т ъ к а ч к а се изи сквал о голямо
ум ение, т ъ р п е н и е и в к у с к ъ м п о д р е ж д а н е т о на цветовете и о рнам ентите на коланите.
В у к р а с а т а на всички колани са застъп ен и геометричните елементи. Т е са прилож ени
с а м о с т о я т е л н о или п ъ к в с ъ ч е т а н и е с д р у г в ид орнаменти. О т геом етричните елем ен ти са
били п ред п о ч и тан и и прилагани пр ав а та линия (хоризонтална или отвесна), ъ г ъ л ъ т , т р и ­
ъ г ъ л н и к ъ т , р о м б ъ т и начупеният зигзаг. П ра<ата хоризонтална линия и начупеният зигзаг
са прилагани за у к р а с а на гайтана или п ъ к за очертаване средата, за о г р а ж д а н е на г е о ­
м етричните о р н а м е н т и в с р е д а т а . С р е щ а т се колани с украса само от хоризонтални линии
и начупен зи г заг . Т у к разн о о б р а зи е т о е не в орнам ента, а в ум ел о то с ъ ч ет а н и е на ц в е т о ­
вете. С т а к а в а у кр а с а са к о л а н и те от свищ овските села. О т в е с н а т а или во д о равн ата линия
с л у ж и за о т д е л я н е еди н о р нам ент от д ру г. Е л е м е н т ъ т ъ г ъ л се използува сам о с то я т е лн о
или д в а ъ г ъ л а , пос т а ве н и еди н с р е щ у други, о б р а з у в а т ромбоид. Най-често ъ г ъ л ъ т се п р и ­
л а г а при о б р а з у в а н е на о р н а м е н т а „ к ъ с а н к а “ и „ н о ж и ц а “. Е л е м е н т ъ т т р и ъ г ъ л н и к се поставя
с а м о с т о я т е л н о или д в а т р и ъ г ъ л н и к а , о б ър нати един с р е щ у други с вър х о в е т е си, о б р а з у в ат
о р н а м е н т а „ п е п е р у д а “, или пъ к, когато са поставени един върху друг, се получава о р н а м е н т ъ т
„ у г р и б к и “. Ч е с т о с р е щ а н геометричен ел ем ен г в у к р ас а т а на колани те е р о м б ъ т — като
с а м о с т о я т е л е н ел е м ен т или к а т о се р еду в а с д р у г геом етри чен елем гнт. Д в а ромба, п о с т а ­
вени един д о д р у г , о б р а з у в а т орнамента „ дв ете о ч и “.
К ол ан и те, к о и то п р и те ж ав а музеят, по казват б ога т с т в о то и р а зн о о б р и зи е т о в ц в е т о в е ­
т е и ор на м е н т и т е , постигнати от ж е н и те-тъ к ач ки през епохата на В ъ зр а ж д а н е т о в Т ъ р н о в ­
ски я край. П очти в ъ в в сяко село на Т ъ р н о вс к и о к р ъ г са запазени колани, тъкан и на „ к о р и т е “.
В някои от к о л а н и те о р н а м е н т и т е се повтарят, но н и къд е ц в етов ете и п о д р е ж д а н е т о
на о р н а м е н т и т е не се повтар я, не е е д н а к в о . При т ъ к а н е т о на всеки колан ж е н ат а -т ъ к а ч к а
е влагала свое лично ум ение и вкус. О собен о голям о разноо б р азие и б огатство на с ъ ч е т а ­
ние на ц в е т о в е и орнам енти се с р е щ а при колани те, т ъ к а н и д в у л и ко . С р едата на тези
5 Колани, тъкани на „корите“, и Търновско G9

колани е с д в е лица, т. е. ц в е т о в е те от ед н а та страна са едни, а о т д р у г а т а — д р у ги . С ъ ­

щ о т о се получава и с о рн ам ен ти те. С особена кр а со та и яр к о ст в б аг р и те се о тли чават
ко л а н и те от с. П о л и к раи щ е. Те са с ширина д о 9 см и са известни под им ето поясоци.
С тях са се препасвали м ъ ж е т е . П р е о б л а д а в а щ и цветове в т я х са а л е н и я т (червен ият) и ч е р ­
ният. Д р у г и т е багри — ж ъ л т о , зе л е н о и бяло — с л у ж а т за о с в е ж а в а н е на гайтана. О р н а м е н ­
тите по тези колани не са п озече от 3 — 4 и се р е д у в а т п о с л ед о в ат е л н о . Т е са „ в ъ д и ч к и “,
„ коб и л и ч ки “, разделени с р е бру ш к и . О свен тези колани с р е щ а т се и с по-м алка ш ирина
до 5 — 6 см, с ъ щ о наречени поясоци. Те са употребявани не само за колани, но и за
п р и в ъ р зв а н е прикята на бу лк ата, ко га т о е натоварена на кола. П о д о б н и колани се с р е щ а т в
с ел ата Коевци, С ухиндол и Б я л а Черква. О сно вн ият тон и т у к е червен ият, но е б о гат о
разнообразен и изп ъ с тр е н с д р у ги ц вето ве — зелен, ж ъ л т , чер, син и др. Тези кол ан и са и
с по-богато разнообразие в геом етричните орнаменти. Т у к п о с л е д о в ат ел н о се п о в т а р я т о р н а ­
м ен ти те: „кук и ч ки “, „ к о б и л и ч к и “, „ у г р и б к и “, „ р о м б о и д и “ и „ н о ж и ч к и “. С р е д а т а им е д в у -
л ика и к а к то на тези на П о л и к р а и щ е кра и щ а та им з а в ъ р ш в а т с д ъ л г и п ре с ук ан и ресни,
сплетени на коса, или с в ъ р за н и ресни в един-два пискюла.
Д р у г вид колани с ш ирина о т 2 до 3 см се с р е щ а т в с е л а т а В ь р б о в к а , Б у т о в о , Н е д а н
П а с к а л е в е ц и др. Те са х а р а к т е р н и с това, че средата им вм есто по зн ати те гео м етр и чни
орнам енти е изпъстрена с м н о ж ес т в о м ъ ж к и и женски имена. Това са к о л а н и т е на „ с л о ­
в а т а “. Всяка мома при т ъ к а н е на чеиза си е и зт ъ к а в а л а по няк олк о м е тр а и т а к и в а колан-
чета. На тях е записвала им ената на своите д р у ж к и , любими приятелки. Т а к а чрез з а п и с а ­
ните скъпи ней им ена с л е д с в а тб а т а тя си е спомняла за м оминските години. Тези колани
са с едн о лице. М при тези колани основният цвят е червеният, а б у к в и т е са зел ени, ж ъ л т и ,
сини и бели.
Коланите, т ъкани в с е л а та кр ай град Свищ ов, са характерни с т ъ м н и я (черен) цвят,
и зп ъстрен с ж ъ л т о , л и л а в о и бяло. О рнам ентите т у к са зи г за г о о б р а зн и и хо р и зо н та л н и
линии. Те са с ширина д о 2 см и з а в ъ р ш в а т с пресукани ресни. З а у к р а с а к ъ м га й т а н и т е
са употребени синци (м ъниста), :,атъкани къ м в ънш ния р ъ б на гайтана. С м ъ н и с та е у к р а ­
сена и тази част от кол ана, която, к а т о се завие о ко л о к р ъ с т а , ос т ав а о т в ъ к ш н а т а страна.
Коланите, както се в и ж д а , са с различна ш ирина и дъл-кина. Д ъ л ж и н а т а е в за в и с и ­
мост о т това, колко пъти щ е се увие о к о л о к р ъ с т а , и от еди ния кр а й се о с т а в а т ресните,
спуснати надолу. А ко к о л а н ъ т се прищипва с пафти, то д ъ л ж и н а т а му е т о л к о в а , к о л к о т о
да обхване кр ъ ста. П о с о ч е н и т е колани са изработени с пресукан а в ъ л н е н а п р е ж д а ,
т ъ к а н и на „ к о р и т е “, набивани с ъ с сака л о т о и се отличават с т а к а ва т в ъ р д о с т к а к т о килимите.
Коланите о т нашия край се о т л и ч а в а т о щ е и с о п р о с т е н а т а о р н а м е н т и к а и голям а
п ъ с т р о т а в багрите, при кои то е проявен голям вкус и усет к ъ м д е к о р а т и в н о с т . К оланите о т
Т ъ р н о в с к и я край, т ъ к а н и на „ к о р и т е “ в края на миналия век, с ъ с с в о и т е ф орм и, ко л о р и т
и о р нам енти са п о д х о д я щ а у к р а са за се га ш н о т о съв рем ен н о облек л о. Т е м о г а т и т р я б в а
д а с л у ж а т съ с своя д ек о р ати в е н стил за основа при т ъ к а н е т о на черги, килими, в ъ з г л а в ­
ници и д р у ги тъкани в с ъ в р е м е н н и т е килим арски цехове.
В ъ в ф о н д а на музея има с ъ б р ан и колани, т ъ к а н и на корите и на с тан . П о - х а р а к г е р н и т е
и с о с о б е н а красота са сл е д н и т е :
1. П оя со к с гайтан, черен от в ъ н ш н а т а страна, а с р е д а т а му с д в е бел и зи г за г о о б р а зн и
линии, изпълнени с ъ с зе л ен о и бяло. М е ж д у тях минават д в е ж ъ л т и х о р и зо н та л н и линии.
С р е д а т а на колана е т ъ к а н а с е д р а просопена тъкан. О сн ов н и я т ф он е червен, а о р н а ­
м е н т и т е — черни, от д р у га т а стран а (опакото) черен ф он с червени о р н ам е н т и . О р н а м е н т и т е
са „ к ъ с а н к а “ и „двойна н о ж и ц а “, кои то се р е дув ат п о с л ед о в ател н о д о к р а я на кол ан а . По-
я с о к ъ т е от с. П оликраищ е. Р азм ери — шир. 9 см и д ъ л ж . 1,50 м. Инв. № 2392 (табл. I).
2. П оясок с червен гайтан, о с т ан ал и те ш арки на гайгана са к а к т о на п ъ р в и я . С р е д а т а
на колана е с едра просопена т ъ к а н , с основен тон червен, изп ъ с тр е н с т р и в и д а г е о м е т ­
рични ор нам енти: „ к ъ с а н к а “, о б р аз у в ан а от двойни ъгли, с р е щ у п о л о ж н и с о с т р и е т о на
ъ г л и т е си, „ку к и ч ки “ двойни, р азп о л о ж ен и една с рещ у друга. Тези д в а о р н а м е н т а са о б г р а ­
дени с „ р е б р у ш к и “. П о я с о к ъ т е с ъ щ о от с. П оликраи щ е. Р а зм е р и — ш ир. 9 с м и д ъ л ж . 1,5 м.
Инв. № 2391 (табл И).
3. П о я с о к с гайтан, с ъ щ и я т к а к т о на първ и те д ва (инв. № 2391 и 2392). С р е д а т а на
к олана е с едра просопена т ъ к а н , с червен основен тон. О р н а м е н т и т е са с ъ с зел ен цвят.
Те са д ва в и д а — „ к ъ с а н к а “, реду ван а с „р ом бо и ди“ . И този колан е с д ве лица, о п а к о ­
т о — на зел ен фон с червени орнам енти. П о я с о к ъ т е о т с. П о л и к раи щ е. Р а зм е р и — шир. 9 см
и д ъ л ж . 1,80 м. Инв. № 3 115 (табл. III).
4. П о я с о к с разнообразно и прек расн о съчетание на ц в е т о в е т е и р е д у в а н е на з и г з а г о ­
образните линии с хоризон тални . С р е д а т а е с трицветни въдички, н а п о д о б я в а щ и с итен
 70 Тодорка Драганова 6

наниз от мъниста. П о я с о к ъ т е от с. П о л и к р а и щ е . Размери — шир. 9 см и д ъ л ж . 1,40 м. Инв. №

2390. (табл. IV).
5. Колан, т ъ к а н на стан, с о р н ам е н т а „на о ч ите“ . О р н а м е н т ъ т се повтаря, но с р а з ­
лични цветове. И т у к м н о го о б р а зи е т о е в ц в етов ете. О г различните цветове и повтор ени ето
на орнамента „на о ч и т е “ се получава един п рекрасен наниз от цветове и орнаменти. К ола­
н ъ т е от с. Присово. Разм ери — ш ир. 9 см и д ъ л ж . 1,80 м. Инв. № 148 (табл. IV б).
6 . П оясо к с черен гайтан, п ро ш арен с хоризонтални бели и ж ъ л ти ивици. С р е д ат а е с
едра просопена т ъ к а н , с д ве лица. О сновен тон червен с черни геометрични орнам енти 3 — 4
вида. И т у к се в и ж д а т познатите „двойни к у к и ч к и “, а пом еж ду тях е р азпол ож ен а по една
силно стилизирана розета, следвана о т двойни ромбоиди. В о стан алата част на колана
розетите са заменени с ш ахм атно поле и по три розети. П о я с о к ъ т е от Търново. Р а зм е р и —
шир. 9 см и д ъ л ж . 2 м. Инв. № 2269 (табл. V).
7. Колан с червен гайтан, укр асен с о т в е сн и зигзази — бели и черни. С р е д ат а е с дреб на
просопена тъкан, с д в е лица — червено и зелено. О рнам ентите в ср едата са три вида и се
р е д у в а т последователно. О т гео м етр и чни те елем ен ти т у к са застъпени ъ г ъ л ъ т , т р и ъ г ъ л н и ­
к ъ т и ро м бъ т, от които се о б р а з у в а т различни мотиви. Единият край з а в ъ р ш в а с пресукани
ресни, оплетени на коса, и с н я к о л к о пискю ла. К ол анът е от Сухиндол. Разм ери — шир.
4 см и д ъ л ж . 3 м. Инв. № 3093 (табл. VI).
8. Колан с т ъ м н о с и н гайтан, у к р а с е н с двойни ром бчета от черна и бяла пре ж д а . С р е­
д а т а е с д р еб н а просопена тъ ка н , с две лица — черно и зелено. О рнам ентите се р е д у в а т —
„двойни н о ж и ч к и “ с ромбове и тр и ъ гъ л н и ц и . З а в ъ р ш в а с пресукани ресни, оплетени на
коса. Н ай-красивата част на този колан е г а й т а н ъ т , нап о доб яващ на плетена броеница.
П р о и зх о ж д а о т с. Коевци. Размери — ш ир. 5 см и д ъ л ж . 3,40 м. Инв. № 2285 (табл. VI).
9. Колан с много красив гайтан, у к р а с е н с „ в ъ д и ч к и “. Те се р е д у в а т бели с каф я в и и
приличат на наниз от м ъниста. К райн ата ива на гайтана е тъмносиня. С р е д ат а е с две
лица — червен фон с черни орнаменти, а от д р у г а т а страна черен фон с червени орнаменти
О рнам ентите се р е д у в а т — „ к о б и л и ч к и “, „ ку к и ч ки “, „ р е б р у ш к и “ и триъгълници. К о л а н ъ т е
от с. Коевци. Р . з м е р и — шир. 5 см и д ъ л ж . 3,70 м. Инв. № 2280. (табл VI).
10. Колан с червен гайтан с черни зи г заго об разни линии. С ре д ат а е с е дра просопена
т ъ к а н , с два червени цвята от ед н а та страна, а от д р у га т а с бял и син цвят. О рнам ентите
са „ к ъ с а н к а “ и „ о к о т о “. И н т е р е с н о т о и к р а с и в о то в този колан е пр еливането на ц ве т о в е те от
д в е т е страни. К о л а н ъ т е от с. Коевци. Р а зм е р и — шир. 5 см и д ъ л ж . 2,80 м. Инв. № 2279
(табл. VI).
11. Колан с червен гайтан, и зп ъ с тр е н с черни зигзагообразни линии. С р е д ат а е с д ве
лица — червено и бяло, — у к р асен а с четири вид а мотиви, конто през равен ин тер вал се
р еду ват. Те са „ к ъ с а н к а “, „двете о ч и “, „п е п е р у д и “ и триъгълници. Краищ ата з а в ъ р ш в а т с
ресни, о п л етени на коса и св ъ р зан и на пискюл. К оланът е от с. С ухин дол. Р азм ер и — 3 см
и д ъ л ж . 3 м. Инв. № 3092 (табл. VII).
12. Колан с тъм но син гайтан, у красен с четири цвята отвесни зигзази. С р е д а т а е с д в е
липа от два цвята — бял и черен. Т у к мотивите са по-различни от изброените по-горе. Силно
стилизирани растителни орнаменти се р е д у в а т с геометрични. Н ачалото и краят на к о ­
лана са с орнамента „ р е б р у ш к и “. К р а и щ а та з а в ъ р ш в а т с оплетени на коса ресни. К о л а н ъ т
е от с. В ър б о вка. Разм ери — шир. 5 см и д ъ л ж . 2,30 м. Инв. № 2324 (табл. VII).
13. Колан с тесен гайтан. У к р а с а т а на този колан е не само в орнам ентите, но и в
преливането на цветовете. С ред ата е р азд ел е н а на три части с два червени цвята от е д н а т а
страна. О т о п а к о то крайните части са бели, а сре д а т а зелена. Д в е т е лица на ко л а н а
(крайните ленти) са и зп ъстр ен и съ с стилизиран и розети, а с р е д н а т а л е н т а е с два в и д а
орнаменти, о б разу ван и от ромбове, ъ г л и и тр и ъ гъ л н и ц и . Трите ленти в д в ет е лица на
колана са разделени с по две черни хоризон тални линии. На края к о л а н ъ т за в ъ р ш в а с хубави
пресукани ресни. К о л а н ъ т е от с. М ихалци. Р а з м е р и — шир. 5 см и д ъ л ж . 2,40 м. Инв. №
3059 (табл. VII).
14. Колан с много красив гайтан. Той е о т два червени цвята, с отвесн и з и г з а г о о б р а з ­
ни линии — бели и черни. С ре д ат а на колана е с просопена т ъ к ан и д в е лица. О т е д н а т а
страна ф о н ъ т червен с ъ с зелени орнам енти, а о т д р у г а т а — зелен с червени орнаменти.
О рнам ентите са о б р азу ван и о т геом етри чни те елементи ъ г ъ л , ромб, три ъ гъ л н и к . К р а и щ ата
на колана з а в ъ р ш в а т с оплетени ресни, с в ъ р за н и на пискюл. К ол а н ъ т е о т с. М ихалци.
Р азм ери — шир. 5 см и д ъ л ж . 3 м. Инв. № 30 60 (табл. VII).
15. Колан с червен гайтан, прош арен с ж ъ л т а и черна пресукан а линия. С р е д а т а е
д в у л и к а с черен и зелен цвят. О р н а м е н т ъ т е р о м б о и д , н я к ъ д е два, о б ърнати един с рещ у
д р у г с разтворени краи щ а и о б р а з у в а щ и съ р ц е . Е д н а т а част от колана, к о я т о при з а в и в а ­
7 Колани, тъкани на „корите“, в Търновско 71

нето около к р ъ с т а ост ав а отго ре (в ънш ната страна), е об ш и та с други разноц ветн и в ъ л н е ­
ни конци и съ р м а . З а в ъ р ш в а с ресни, пресукани съ с съ рм а, и пискюли. К о л а н ъ т е о т
с. Б я л а Черква. Разм ери — шир. 4 см и д ъ л ж . 1,20 м. Инв. № 2378 (табл. VII).
16. Колан с червен гайтан с три цветни хоризонтални линии. С редата е с червен фон,
и у к р а с е н а с ж ъ л т и , морави, черни и бели зи г загоо б р азни линии. Т ъкан та на целия колан е
к а к т о на гайтана. К о л а н ъ т е от с. П аскалевец. Размери — шир. 1,5 см и д ъ л ж . 3 м. Инв.
№ 2379 (табл. VIII).

Обр. I. Денка Хаджийска и Гота Вьрбанчева от Обр. 2. Toma Вьрбанчева от с. М ихалци тъче
с. М чхалци тъкат колан на „корите * (1962 г.) колан на „корите * (1962 г.)
Abb. 1. Denka Hadschijska und Tota Varbantscheva Abb. 2. Tota Varbantscheva beim Weben eines Kar
beim Weben eines Kartongürtels, M ichalzi, 1962 tongUrtels, Michalzi, 1962

17. Колан c червен гайтан, украсен c б ял а и ж ъ л т а хоризон талнз линия. С р е д а т а е с

просопена т ъ к а н с ед н о лице. На червен фон са и зтък ани съ с син цвят м ъ ж к и и ж ен ск и
имена. H i някои места имената са о тделени е д н о о т д р у го с орнамента „ к о б и л и ч к а “ .
В началото и в края на колана е изтък ан о р н а м е н т ъ т „ р е б р у ш к и “. З а в ъ р ш в а с пресукан и
ресни и ПИСКЮЛИ. К о л а н ъ т е от с. В ърбовка. Разм ери — шир. 2 см н д ъ л ж . 3 м. Инв.
№ 2341 (табл. VIII).
18. Колан с червен гайтан, у красен с бели, сини и ж ъ л т и хоризонтални линии. С р е д ат а
е червена с ъ с зелени орнам енти. Т ъ к а н т а на сре д а т а на колана е с ъ щ ат а, к а к то и на г а й ­
тана. З а в ъ р ш в а с плетени на коса ресни и пискюли. К ол ан ъ т е от с. Бяла Черква. Р а з ­
мери — шир. 4 см и д ъ л ж . 2,50 м. Инв. № 2377 (табл. VIII).
19. Колан с ъ с зелен гайтан, у красен с две ж ъ л т и хоризонтални линии. С р е д ат а на к о ­
л ана е зелена, а имената на хо рата са с ж ъ л т цвят. И мената са разд ел ен и ед н о от д р у го
с геометрични орнаменти. К р а и щ а та з а в ъ р ш в а т с пресукани ресни. Коланите „на с л о в а т а “,
т. е. „ б у к в и т е “, са в повечето случаи еднообразни. Красотата им е в цветовете и гяйта-
ните. Коланът е от с. Б а л е а ъ Разм ери — шир. 1 см и д ъ л ж . 4 м. Инв. № 3039 (табл. VIII).
Коланите с шир. д о 1,5 см са едн олики и са с тъ ка н , ка к то на гайтана. Такива са ко л а­
ните на „ с л о в а т а “ и тези, ч»ято с реда е с ъ с зи г заго об разни линии.
20. Колан с червен гайтан, украсен с бели, ж ъ л т и и черни хоризонтални линии. С р е ­
д а т а е едн о л и ка — червена с ъ с зелени о р нам енти — имена на хора. З а в ъ р ш в а с ресни.
К оланът е от с. Бутово. Разм ери шир. 2 см и д ъ л ж . 3 м. Инв. № 2244 (табл. VIII).
21. Колан с чер гайтан, изп ъстр ен съ с зелени хоризонтални линии. С р е д а т а е т ъ м н о ­
синя с бяла зигзагообразна линия. Т ъ к а н т а на гайтана и с р е д а т а е еднаква. К о л а н ъ т е от
с. Горна Студена. Размери — шир. 1 см, д ъ л ж . 4 м. Инв. № 2316 (табл. IX).
22. Колан, чиито гайтан и с р е д а са изпъстрени с бели ромбчета, отго ре с кукички.
Т ъ ка н та на средата е както на гайтана К ол анът е о т с. Алеково. Размери — шир. 1 см и
д ъ л ж . 3 м. Инв. № 2302 (табл. X).
23. Колан, тъкан на стан. Т у к зигза го о б р а зн и т е линии са основната украса. Д в е с р е ­
щ уполож ни зигзагообразни бели линии о б г р а ж д а т червено ро м бово пространство. Външ ната
страна на зигзаговата линия е и зп ъл нена съ с син цвят и се о б р азу в ат три ъ гъ л н и ц и . Гайта-
н ъ т е червен, прош арен с л е к о начупена ж ъ л т а и зел ена линия. К оланът е от с. Михалци.
Разм ери — шир. 3 см и д ъ л ж . 1 м. Инв. № 3043.
 72 Тодорка Драганова 8

О рнаментите в коланите, т ъ к а н и на стан, не са т ака я р к о от к р о е н и и не са те, които

д а в а т красо тата на колана. М но го о б р а зи е т о на ц вето вете и н ач у пени те линии д а в а т
пъ с т р о т а и изящ ност на коланите.
К акто виж дам е, мотивите на наш ите колани са слож ни или прости, съч е т а н и от гео­
метрични е л е м е н т и — черти, ъгли, ромбове, звездички, — с л ед в а т ритмично и са равномерно
разпределени. В ь в всяко село на Т ъ р н о в с к и я край коланите са т ъ к а н и с различни орна­
менти и цветове. Д ори в едн о село никога не се с р е щ а т колани с едни и с ъ щ и орнам ен­
ти и цветове. Това голямо разнообразие в о рнам ентите и цвето вете се д ъ л ж и на индиви-
д уал н о то твор ческо отнош ение на ж ен ата в х у д о ж е с т в е н о т о им о ф о р м я в а н е, на нейните
чувства и настроения. В тези колани т ъ к а ч к а т а е проявила своя вку с и т алан т. С голяма
в ещ и на и тъ рпени е дни и нощи при т ъ к а н е т о на коланите тя е с ъ з д а в а л а хармонично съче­
тание на орнаменти и цветове.*
: О ригиналите на прилож ените таблици (I— X) са многоцветни, но поради липса на специални машини се
отпечатват в черно-бяло.

GÜRTEL, AUF K AR TO N S G EW EBT AU S DEM B E ZIR K TIRNO VO

T. D r a g a n o v a

ZUSAMMENFASSUNG

Der Gürtel als K leidungsstück ist schon in der Antike b e k a n n t g ew esen . Die Slawen und
die U rbulgaren trugen G ürtel, die ihre Kleider um die Taille pressten. Bei den M ä n n e rn häng-
ten daran Säbel, Messer, F e u e rz e u g u. a. G ü rtel w urden auch in der Zeit d e r T ürkenherrschaft
g etragen. D as waren aus Wolle g e w e b te Gürtel.
Die Gürtel, die in diesem Artikel b ehandelt w erden, sind im Bezirk T irn o v o im 19. Jahrh.
g e w e b t worden. Die „K a rto n s“ die b e n u tz t w urden, sind Q u a d e r — 8/8 cm und haben g e ru n ­
dete Ecken. In jeder Ecke, in gleicher E n tfe rn u n g voneinander, sind vier kleine Löcher. Durch diese
Löcher wird die Wolle geschert und somit die K ette hergestellt. Die K a rto n s dienen d.izu, die
K ettenfäden auszuspannen. Die Breite des G ü rtels wird von der Zahl der K a rto n s bestim m t, 8 — 24—
6 — 24. Ein g rosses Messer aus Holz — „ S a k a lo “ — dient als W eberk am m . K a rto n s und Sakalo
sind die Instrum ente beim W eb en dieser G ürtel. Die Arbeitsweise wird ausführlich behandelt.
Die behandelten Gürtel sind in vielen Dörfern des Bezirks T irnovo g e w e b t w orden und gehören
dem F o n d s d es Bezirksmuseums.
Die O rnam en tik der behand elten G ürtel ist einfach-geom etrische und pflanzliche Ornam ente.
Einen g u te n Geschm ack und feines Gefühl für D eko ration zeigt die W ahl und Vielfalt der F a r­
ben. D as alles ist mit dem individuellen Schaffensgefühl der F rau bei der k ün stlerischen G estal­
tu n g verbunden. Es zeigt ihre Gefühle und Stim m ung, ihr Talent. M it g r ö s s te r G e w a n d th e it und
ungewöhnlichem Geduld hat die W eberin in langen T a g e n und N ächten eine harmonische Kom­
bination von F arben und O rn a m e n ten geschaffen. Diese G ürtel aus dem vorigen Jahrhundert
w ären heute noch mit ihrer Form, F arb e und O rn am entik , eine passende Z ierde zur modernen
Kleidung. Mit ihrem Stil könnten sie ein F u n d a m e n t beim W eben von Läufern, Teppiche, Kissen
u. a. sein.
9 ТАБЛИЦА I 73

Табл. /. Поясок от с. Поликраище. инв. № 2392

Tafel /. GUrtel aus Polikraisclite, Inv. № 2392

10. Известия на OMT, кн. Il

 ТАБЛИЦА I!

Табл. II. П оясок от с. П оликраищ е, инв. № 2391

Tafel / / • G ürtel aus P olikraischte, Inv. № 2391
 ТАБЛИЦА III 75

Табл. /// . Поясок ont с. Поликраище, инв. № 3115

Tafel Ul. Gürtel aus Polikraisclite, Inv. № 3115
76 ТАБЛИЦА IV 12

Табл, IV. а — поясок от с. П оликраищ е, инв. № 2390 : б поясок от с. Присово, инв. № 148
Tafel IV. а — G ürtel aus Polikraischte, Inv. Mt 2390 ; 6 — Gürtel aus P rissovo, Inv. № 148
13 ТАБЛИЦА V 77

Табл. V. Поясок от Търново, инв. № 2269

Tafel V. Gürtel aus Tirnovo. Inv. jVs 2269
 ТАБЛИЦА VI

а б в г

Табл. VI. а — колан от с. Коевци. инв. № 2279; б колан от с. Коевци. инв. ЛЬ 2280 ;
в - колан от с. Коевци, инв. ЛЬ 2285 ; г — колан от с. Сухиндол, инв. Л£> 3093
Tafel VI. а — Gürtel aus Koewzi, Inv. ЛЬ 2279; б — Gürtel aus Koewzi. Inv. ЛЬ 2280 ;
в — Gürtel aus Koewzi, luv. ЛЬ 2285 ; г — Gürtel aus Suchindol, Inv. Л/Ь 3093
15 ТАРЛИЦА VII 79

Табл. VU. a - колан от с. Сухандол. инв. № 3092; б колан от с. Върбавка, инв. № 2324;
в — колан от с. М ихалци, инв. № 3059; г колан от с. М ихалци, инв. № 3060; д — колан
ont с. Бяла Черква инв. № 2378 ; е — колан от с. Б яла Черква, инв. № 3034
Tafel VII. а — Gürtel aus Suchindol, Inv. № 3092 ; б — Gürtel aus Warbowka. Inv. № 2324 ;
e — Gürtel aus Michalzi. Inv. № 3059; г — Gürtel aus Michalzi, Inv. №> 3060 ; d — Gürtel
aus Bjala Tscherkwa, Inv. № 2378 ; e — Gürtel aus Bjala Tscherkwa, Inv. № 3034
 ТАБЛИЦА VIII

а б в г д
Табл. VIII. а - колан от с. Паскалевец, инв. № 2379 : б — колан от с. Вьрбовка,
инв. № 2341 ; в колан от с. Б яла Черква, инв. № 2377 : г — колан от с. Б ал -
ван, инв. № 3039 ; д — колан от с. Бутово, инв. № 2244
Tafel V///. а — Gürtel aus Paskalewetz, Inv. № 2379 ; б — Gürtel aus Warbowka,
Inv. № 2341; в — Gürtel aus Bjala Tscherkwa, Inv. № 2377 ; г — Gürtel aus Bal-
wan, Inv. № 3039; d — Gürtel aus Butovo, Inv. № 2 2 4 4
17 ТАБЛИЦА IX

t
I
1
t
\
»
1

Табл. IX. а — колан от с. Алеково, инв. № 1009 ;

б — колан от с. Царевец, инв. № 2295 ; в — колан
от с. Горна Студена, инв. № 2316
Tafel IX. а — Gürtel aus Alekovo, Inv. № 1009 ;
б — Gürtel aus Zarew etz, Inv. № 2295 ; в — Gürtel
aus Gorna Studena, Inv. № 2316
11. И зв ест и я на OiMT, кн. H
82 ТАБЛИЦА X

а б в
Табл. X. а — колан от с. Върбовка, инв. № 2334 ; б ко­
лан от с. Върбовка, инв. № 3058 ; в — колан от с. Алеко-
во, инв. № 2303
Tafel X. а — Gürtel aus Warbovka, Inv. № 2334 ; b — Gür­
tel aus Warbowka, Inv. № 3058 ; c — Gürtel aus Alekovo,
Inv. № 2303
 ЗЛАТНИ У К Р А Ш Е Н И Я ОТ П А В Л И К Е Н И

Янка Николова

П авл и кен ски я т край е един от най-богатите райони в д неш н ия В ел и к отър н ов ски о кр ъ г.
Н его вата п л о д о р о д н а зем я е обитавана о щ е от д ъ л б о к а древност.
При изкопни работи в т ер и тор и я та на Павликени се от к р и в а т и много антични м а т е ­
риали, ка т о колони, бази, ф ризове, епиграф ски паметници, глинени с ъ д о в е , монети и други,
които показват, че д н е ш н и я т гр а д е и зд и гн а т в ъ р х у развалините на значително антично
с е л и щ е .1
Край то ва антично селищ е, к о е т о е с в ъ р за н о с римския град Никополис а д И струм,
основан от им п ератор Траян в началото на II век, минавали важ ни п ъ ти щ а, повечето от
които не са изгубили своето значение и д н е с .2 Всичко това спомогнало за развитието на
това селищ е в ц е н т ъ р а на провинция Д о л н а Мизия. Значително м ясто в н еговата икономика
ааемали за н а я т и т е и тър го в и я та , за ко ето го вор ят и някои от о ткритите материали, з а ­
наятчийски рабо тил н ици и други.
Прев 1933 г. северно от гр а д а при разкопаване на „Копаната могила" бил о т к р и т част
от кам енен с а р к о ф а г . П р ез 1934 г. в за п а д н ат а част бил открит д р у г саркоф аг. С пом ен а­
тите находки и зап а зен и те следи от надгробни могили в сев е ро за п а дн а та ч аст от гр а да
покавват, че т у к е бил нек ро пол ът на античното сел и щ е.'1
На 1 август 1961 г. с т р о и т ел н ат а б р и гада при Т К ЗС „ П ъ т къ м к о м у н и зм а “ с о т г о в о р ­
ник Марин Р а ш к о в Минев при изкоп на основи за овчарник откр и л а в стопански я д во р
малка зидана гробница, покрита с голяма каменна плоча, ор и ен ти ран а изто к — запад. Н а­
мира се на д ъ л б о ч и н а 1 м от сегаш н о т о ниво на терена.
Гробницата е п р а в о ъ г ъ л н а с р а зм е р и : д ъ л ж и н а 1,20 м, ширина 0,50 м и височина
0,45 м. И зг р ад е н а е о т червени, д о б р е пречистени и изпечени п раво ъгъл ни тухли (35/17/3 см),
споени с хоросан. О т в ъ т р е ш н а т а страна гробницата *е е измазана. С тените й са зидани
отвън с груба зи д ар и я, а о т в ъ т р е — с г л адк а. П о д ъ т е постлан с два реда квад р атн и
тухли (32/32/3 см). Те са наредени направо в ъ р х у т р а м б у в а н а т а пръст. В ърх у лицевата
страна на к в а д р а т н и т е т у х л и са прокарани с п р ъсти по диагоналите двойни успоредни
линии. П ъ р во н а ч а л н о е бил нареден п о д ъ т , като страничните зид ове са го застъ пили по
7 см навътре.
Гробницата била покрита с голям а кам енна плоча от ж ъ л т е н и к а в пясъчник, с д ъ л ж и н а
1,40 м, ширина 0,75 м и деб ел ина 0,13 м. Тя л я га л а плътно вър ху тухлен ите стени. При
прокопаването на изкопа р аботни ците разб иват плочата, с л е д ко ето е разкри та и самата
гробница.
В ърх у пода са били открити н я к о л к о полуизгнили кости от черепа и крайниците на
малко д ет е и осем зл атн и у к р а ш е н и я : д в е огърлици, четири гривни, една обеца и един
пръстен. З а тази богата н аходка б еш е своеврем енно уведом ен О к р ъ ж н и я т музей във Велико
Т ъ р н о в о .4

1 Б. С у л т о в , Принос към антнчната история на Пав.ш кенския край, И звестия на О кръ ж н и я музей Т ъ р ­
ново, кн. 1, 1962 r., Варна, стр. 7.
2 Б. Г е р о в , Ром анизм ът меж ду Д ун ава и Б а л к а н а ... ГСУФФ, т. XLVII, 1950/1951 r., c ip . 105;
В. А в р а м о в , Т раяновият път от Карпатите за Пловдив, ИА Д, т. IV, София, 1914 r., стр. 239.
3 Д . Ц о н ч е в , Новооткрити старини, ИАИ, т. VIII, стр. 455 и 456.
1 И зказваме благодарност на др. М арин Раш ков М инев от гр. Павликени, който предаде на О кръ ж н и я му­
зей — В. Т ърново цялата находка.
84 Янка Николова 2

1. О гърл ица-вер иж ка със сферични с т ъ к л е н и м ъниста от прозрачно зелено, синьо и

б яло стъкло, нанизани на златен о б ъ л т е л .Т е л ъ т е о г ъ н а т в три вида халкички. Три от
тях, разп ол ож ен и почти симетрично, имат п р а в о ъ г ъ л н а форма, други д в е нап одоб яват на
ц и ф рата осем и се скачат за м ъни стото п ос р е д с тв ом една халка, а остан али те мъниста се
св ъ рзв а т чрез две прихванати е д н а в д ру га халкички. В кр аи щ ата о г ъ р л и ц а т а за въ р ш ва с
две прод ъл говати м ъни ста и с по едн а кука и халка за закопчаване. Д ъ л г а е 22,5 см и
т е ж и 2 г. Инв. № 544 А (обр. 1 а).
2. Зл атна торква, направена от о б ъ л тел. К раищ ата изтънени, зал егнати и спирално
завити един в друг. Д и а м е т ъ р 9,2 см. М аксимален д и а м е т ъ р на сечението на тела 0,3 см,
т е ж и 26 г. Инв. .Ns 537 А (обр. 1 б).
3. З л атни гривни 4 броя. З а т в о р е н и ,н а п р а в е н и от о б ъ л тел, чиито краи щ а са изтънени
и завити спирално един в друг. Д в е от гривните имат д и а м е т ъ р 4,9 см, максимално
сечение на тела 0,3 см и т е ж а т по 11,5 г. Инв. № ' 3 8 и 539 А. Д р у ги т е две гривни
имат д и а м е т ъ р 3,6 см, максимално сечение на тела и,25 см и т е ж а т по 7 г. Инв. № 540
и 541 А (обр. 1 в и г).
4. О беца-златна, направена от об ъл тел, изт ъ н е н в д в ата края. Е д и н и ят образува
примка и спирално се увива в с ъ щ а т я страна, а д р у ги я т край се преп ъ хв а през примката
и за в ъ р ш в а с S -овидна извивка. Д и а м е т ъ р 1,3 см, т е ж и 1 г. Инв. № 543 А (обр. 1 д).
5. З л атен пръстен с плоско к р ъ ж и л о , в л ицевата страна по-широко. В сре д а т а на и з ­
пъкнала ромбовидна ф орм а е поставен к ж у сов и ден ка м ъ к с червен цвят. Д и а м е т ъ р 1,6 см.
М аксимална ширина на к р ъ ж и л о т о 0,7 см. Т е ж и 3,5 г. Инв. № 542 (обр. 1 е).
З л а т о т о на всички предмети е 24 карата.
Погребения в зидани гробници са открити край сел ата Б а т а к ,5 Недан и Вутово, Пав-
л икенско, с. Къпиново, Т ъ р н о в с к о , Н ж е при С ви щ о в ,7 в о ко л н о стите на П л о в д и в 4 и други.
П од обни градени гробници са откр ити през 1956 г. и в северната част на с. Сломер,
(П авликенско).9 В някои от тях са намерени и златни украш ения.
П о д обн а о г ъ р л и ц а -в е р и ж к а е намерена при Арчар, а друга се съхранява в Народния
музей в Лом. Аналогични торкви и гривни от зл а те н о б ъ л тел са известни от Арчар10 и
Пойана (Р у м ъ н и я ).11
Както е известно, о б р а б о т к а т а на з л а т о т о за украш ения и дру ги предм ети е била
р а зп р о с т р а н е н а в Тракия о щ е от стари времена.
О б сто я тел ств ото , че подобни златни предм ети се нам ират и на други места из Б ъ л ­
гария, показва, че у краш ен и я та от П авликени имат местно произхождение. З а това говори
и техниката на изработката им.
З л а т а р с к и т е работилници през римско време са били разполож ени около тогаваш ни те
центрове на провинция Мизия — Н икополис а д И струм, Арчар и др. З а развитието на
зл а т а р с т в о т о в тази част на Б а л к ан с ки я п о л у остр ов са допринесли и златн ите рудници в
с ъ с е д н а Трансилвания.
З л з т н о т о с ъ к р о в и щ е от П авликени има изв ъ н р ед н о голямо значение за историята на
зл а та р с т в о т о в провинция Мизия.
Е пи гр аф ски те паметници и монети (от Антонин Пий 158 — 161 г. д о Гордиан III
2 3 8 — 244 г.) д ати рат рим ск ото с е л и щ е на те р и т о р и я та на Павликени от II— III век.12 Към
това време се отнасят и зл атн и те украш ения, намерени в некропола на с ъ щ о т о селище,
п ред м ет на н астоящ ата статия. О т тази епоха са и посочените аналогии.
Сравнително малките размери на гробницата, намерените кости от скелета и размерите
на украш енията показват, че т у к е било погребано малко дете-м ом иченце, на което
п ри н адл еж ат и откр итите златни укр аш ения.
Ц е л и я т накит е бил пр и теж ание само на ед н о лице, и то малолетно. Тази подробн ост
за с л у ж а в а д а се подчертае, з а щ о т о тя показва в как в о голямо количество са били носени
Скъпоценните у краш ен и я по онова време. Т ?зи богати у кр аш ен и я са били д о с т ъ п н и само
за с е м ей ств ата на богатите р о б о в лад ел ц и .

5 Т. И в а н о в а , А рхеологически вести, с. Батак, Павликенско, ИАИ, т. XVII, 1950 r., стр. 329 —331.
6 Непубликувани материали в О кръ ж н и я музей — В. Търново.
7 S praw ozdanie tym czasow e z w yk o p alisk w N ovae w 1960 roku, A rcheologia XII, 1961, 126.
8 Xp. Д ж а м б о в , Некропол от зидани гробове край Пловдив. И зследване в памет на К. Ш корпил, София,
1961 т., стр. 299.
9 Непубликувани материали в О кръ ж н и я музей В. Т ърново.
10 Б. Ф и л о в , Римското съкровищ е от Николаево, И БА Д , т. IV, 1914 r., София, стр. 35 сл.
11 M onum ents a rch éo lo g iq u es de R oum anie, 1960, T. 32 и 36.
12 Б. Г е р о в , Ром анизм ът м еж ду Д ун ава и Балкана . . . ГСУФФ, т. XLV1II, 1952— 1953 г.
3 Златин украш ения от Павликени 85

O '/ . I. Злат ш украш ения от Павликени

Abb. 1. Goldene S ei mucksachzn aus Pawlikeni, Bez. Tir io o

Е тническата п ри н а дл е ж н о с т на тези у к р а ш е н и я м ож е т р у д н о д а се определи. Т п ър д е

е в ъ зм о ж н о те да са пр и надл еж ал и на п р е д с та ви тел от местната трачий ска аристокрация,
в ъзни кн ал а на основата на е к с п л о а т а щ я т а на т р а к и й с к и т е п о р о г ени масг.
 GOLDSCHM UCK A U S P A W U K EN 1, B E Z IR K TIR N O V O

J. N i k o l o v a

ZUSAMMENFASSUNG

Im Ja h re 1961 wurde im wirtschaftlichen H of der L P G — Pawlikeni eine g e m a u e rte Gruft

freigelegt. Die Gruft ist klein und O s t-W e st orientiert. Ihre Form ist rechteckig, 1,2 m lang.
D er B oden ist aus zwei Reihen quadriger Ziegelsteine. Die W ände sind aus rechteckigen Zie­
geln, die mit M örtel v erb und e n sind. Die G ruft war mit einer g ro sse n Steinp latte bedeckt.
F r e ig e le g t w urden auf dem Boden einige halbverfaulte K nochen vom Schädel und Gliedmassen
eines kleinen M ädchens u nd G o ld sc h m u c k : zwei K etten, vier A rm bänder, ein O h rrin g und ein
Ring. Die eine Kette ist aus g o ldenem D raht mit a n gefädelten sphärischen und länglichen Gla­
sperlen. T orquat, O h rrin g und A rm bänder haben verfeinerte Hnden die spiralförmig
in ein a n d e r biegen. Sie sind au s g oldenem Draht. Der Ring hat flachen Kreis und einen
kegelfö rm igen roten Stein. Den F u n d datieren wir um das II— III. Jahrh.
Diese G oldschm ucke sind örtlicher H e rk u n ft und sind von g ro sse r B e d e u tu n g für die
G e sch ic h te der G o ldschm iedekunst in M oesien in der römischen Zeit.
 К О Л Е К Т И В Н И Н А Х О Д К И НА М О Н Е Т И
О Т В. Т Ъ Р Н О В С К И О К Р Ъ Г
И. А н г е л о в

1. Р а д а н о в о . Р а д а н о в о се намира в доли ната на р. Янтра на 31 км северно о т

гр. В. Т ъ р н о в о . П р е з ав гу с т 1962 г. ж и те л я т на с е л о т о М анол Д и м и т р о в М аринов н а м е ­
рил в м е с тн о с тт а „ К у т р а “ едно глинено с ъ д ч е с 50 сребърни монети. Тази м естн ост се
намира на д ес н и я бряг на р еката на д в а ки л ом етр а от селото. О т нахо д ката в О к р ъ ж н и я
музей в ъ в В. Т ъ р н о в о бяха прибрани 49 монети заедн о с глиненото с ъ д ч е. Липсва с ам о
едн а от монетите, к о я т о била взета о т някой ж и тел на селото.
В м е с тн о с тт а „ К у т р а “, к ъ д е т о са о ткрити монетите, на ед н о о т в ъ зв и ш е н и я т а по
д есния бряг на р. Янтра се нам ират развалини те на г р ад и щ е , известно с името „ Б я л
б р я г “ .1 В нивите вън от очертани ята на това гр а ди щ е , к а к то и в него, се нам ират части
о т тракийска ке ра м и к а , а с ъ щ о и м атер и али от п о -к ъ с н о време, най-м ного от V — VI в.
С т рои т е лн и т е м атери али и ст р о и т ел н ат а техника на г р а д и щ е т о (в хоросана има е д р о
чукани тухли ) и кер ам иката от V и VI в. д ат и р а т товч укреп лен ие в ранн овизантий ската
епоха. Това г р а д и щ е е било построено в района на ед н о тракий ско селищ е. М он е тн а та
находка п р о и з х о ж д а именно от това тр а к и й с к о селище.
М онетите п р е д с та в л я в а т т р а к и й ск и имитации на с р е б ъ р н и т е т е т р а д р а х м и на Филип III
Аридей, м а к ед о н с к и в л а д е т е л през в т о р а та половина на IV в. пр. н. е. (3 2 3 — 316 г.). Г л и­
неният с ъ д е м естн о тракийско п р о и зво д с т в о от с ъ щ а т а епоха, т ъ й наречената сива т р а ­
кийска керам ика. Всички монети са правени с един монетен печат, с изключение на д ве,
к о и т о са от п о -д р ебен номинал. М онетите са ср ебър н и с ъ с слаб примес от мед. П ов е ч е т о
от монетите (47 броя) п р е д с та в л я в а т имитации на тетр а д р а х м и и имат ед н а кв и по т е ж е с т
я дра. В сяка едн а монета т е ж и по 15 г. Те са слабо кор уб ести , с неправилна кр ъ гл а ф орм а.
Д и а м е т ъ р ъ т им се д виж и м е ж д у 26 и 31 мм. М онетни ят печат е ударен не винаги в
с р е д а т а на я д р о т о .
Л иц ето на всички монети пр е д с тав л я ва издутина, под обн а на щит, без следи от о б р аз.
Т у к би тр яб ва л о д а б ъ д е изобразена релеф н о главата на Х еркул ес с л ъ в с к а к о ж а (обр. 1„).
В ърху о п ак ото е представен гру бо и схематично З е в с орлоносец, седн ал на трон н а ­
л яво, д ъ р ж и в д я с н а т а ръка орел, а в лявата ж е з ъ л . П о д трона се намира б у к в а (обр. 5,!)
в л е г н а л о полож ение, а в полето под п ро стря н ата напред д ясн а ръка — м о ногр ам ът (обр. 5,а).
З а д трона е имитирана д у м ата Ф Ш Н П О Й , от която по-ясно са предадени само п ъ р ­
вите три букви. О станалите букви п р е д став л я в ат отвесни чертички с точки в двата края. П о д
т р о н а има м но ж ес т в о чертички с точки в края, наредени отв есн о в една линия, п р е д с т а в л я ­
в а щ и имитация на д у м а т а I5ASIAEQS, к о я т о се намира на това място в оригин алните монети на
Ф илип III Аридей. В ърху няк олк о монети, чийто печат е у д ар ен по-силно, личат следи о т
зр ъ н ч е в к р ъ г н а о к о л о 2 (обр. 1 б ).
Д в е те монети от по-дребен номинал са направени от с ъ щ и я метал. Я д р о то им т е ж и
по 4 г. И м а т неправилна кръ гл а форма, д и а м е т ъ р 17 мм.
В ър ху л ицевата страна на една от тези монети едва се оч ер т а в а т ко н ту ри те на гл ава
на Херкулес.
1 Ст. С т е ф а н о в , Старините по долния басейн на р. Янтра, София, 1956, стр. 17 и 18.
2 H. М уш м о в, Античните монети на Балканския ' полуостров и монетите на българските царе, С оф ия,
1912, табл. VIII, 12.
88 Н. Ангелов 2

О п а к о т о е с ъ щ о то , какг.) на описаните по-горе монети — З е в с орлоносец, седнал на

т р о н наляво, д ъ р ж и в д ю н а г а р ь к а орел, а в л я в а га ж *зъ л. Д з у г и подробности в ъ р х у
т е зи д в е монети от находката не се р а зч и т ат .3 Л и п св а т следи от надписи, букви и м о н о ­
грами. М онетите са т в ъ р д е много изтрити.
Глиненият с ъ д пред став л яв а малка кана с една д р ъ ж к а . П овърхността му е сива
(обр. 2). Ф о рм а га е дна пресечени конуса, съединени с основите си, висока шийка и с л а б о
и зв и т навън ръ б на устието. Д ъ н о т о е ниско столче. Д р ъ ж к а т а е излизала от р ъб а на
у с т и е т о и д ост и га до средния ръб. Тя има
п л о с к о сечение. С ам ата д р ъ ж к а и част от
y C T i i f ! 1 1 С -1 ■ . ............. ! : !... ''.'I см. '.
диам. на дьного см. : ; м м . иа с р - а н н а ; м' >
10,.4 см,

Обр. 1. Тракийски имитации на сребьрни тетра- Обр. 2. Глинен съ д -к а н а . Сива тракийска кера­
драхм и от Филип III Аридей от с. Раданово мика от с. Раданово
Abb. 1. Thrakische Nachahmungen silberner Tetra­ Abb. 2. Tongefäss Kanne, graue thrakische K era­
drachmen von Philip H l Arideus — Fundort : Ra- mik ; Fundort ; Radanovo, Bez. Tirnovo
danovo. Bez. Tirnovo

П ор ади отчупването на част от р ъ б а на уст и е то срещ у п о л о ж н о на д р ъ ж к а т а не е

в ъ з м о ж н о да се установи с по л о ж и т ел н о ст д ал и тази глинена кана е била ойнохое, или е
имала обикновена равна горна част. С тройната форма на с ъ д а и д о б р а т а му м оделировка
ни к а р ат да предполагаме, че това е било едн о ойнохое.
П одобни глинени с ъ д о в е - к а н и са намерени в Б р е зо в о ,4 Л и л яч е,6 Зло куч ене,0 П л о в ­
д и в ,7 Янково,8 С в е ш ар и 9 и д р у гад е и се д а т и р а т м еж д у V и 111 в. пр. н. е. Нашият глинен
с ъ д , в кой то са намерени с р ебъ рн и те монети, щ е тряб ва да се о тнесе къ м с ъ щ а т а епоха,
и т о къ м края на IV в. пр. н. е., от ко е т о време са и имитираните монети.
2. П а т р е ш. Ж и т е л я т на с. П а т р е ш Л е ф т е р И ванов Гунчев при землени р а б о т и в
района на с е л ото намерил една ко л ек ти вна наход ка от 5 ? сребърн и западноевропейски
м онети заедн о с две сребъ рн и гривни и един колан от сре бъ ре н плетен тел (обр. 3).
В сички монети от гази находка са от XVII в. Те се р а зп ред ел ят, к а к то с л е д в а :

3 Н. М у ш м о в , цит. съч., табл. VIII, 4, стр. 121 — 131.

1 И АД, VI, 1919, стр. 15, обр. 14.
5 Д . Б у ч и и с к и, М огилен гроб при с. Л иляче, ИАИ, XVIII, 1952, стр. 365, обр. 368.
6 ИАИ, VI, стр. 253, обр. 182.
7 Д . Ц о н ч е в , Сивата тракийска керамика, ГНАМ П, III, стр. 111, обр. 45.
8 Ц в. Д р е м е и з о в а, Н 1д> р >бииге могили при с. Янково, ИАИ, XIX, 1955, стр. 70, обр. 133, стр. 72, обр. 16а.
0 Г. Ф е х е р. М огилни находки от М умджнлар, ИАИ, VIII, 1935, стр. 112, обр. 963.
3 Колективни находки на монети от В. Т ърновски окръг 89

С и г и з м у н д III (1587 — 1632 г.) — 9 броя,

сечени от 1622 до 1624 г.10
М а т е й I (1612 — 1619 г.) — 9 броя
Ф е р д и н а н д II ( 1 6 1 9 — 1637 г.)— 7 броя
Ф е р д и н а н д III ( 1 6 3 7 — 1657 г.) — 8 броя
К а р л I ( 1 6 2 5 — 1649 г.) — 3 броя, сечени в 1627 г.
Б е л г и й с к и т а л е р и — 17 броя, сечени през р а з­
лични години от 1638 д о 1674 г.11
Т а зи колективна н аходка от сребърн и за п а д н о е в р о ­
пейски монети е т в ъ р д е важ н а, пон еж е чрез нея м о­
гат да се д а т и р а т гривните и к о л а н ъ т, кои то са наме
рени заедн о с тях. П оради това, че най-късните монети
от н а х о д к а т а п р о и з х о ж д а т от края на XVII в., м ож е да
се приеме с пол ож ител н о ст, че този вид гривни, кои то са
разп р остр ан ен и т в ъ р д е много през време на В ъ з р а ж д а н е ­
то у нас, са с ъ щ е с т в у в а л и о щ е през XVII в.

ш т т ссс

Обр. 3. Сребърни гривни и колан от с. Патреш Обр. 4. Сребърни полугрошове от

Abb. 3. Silberne Armbänder und Gürtel ; Fundort Patresch, Иван Шишман и сребърни акчета
Bez. Tirnovo от Баязид / от с. Сашево
Abb. 4. Silberne Halbgroschen von
Iwan Schisehman und silberne „Ak-
tsc/ies" von B ajazid I: Fundort SascJjc-
vo, Bez. Tirnovo

3. С а ш е в о . В началото на 1963 г. в О к р ъ ж н и я музей в Т ъ р н о в о постъ пи к о л ек ти в н а

н ахо д ка от ср е б ъ р н и с т ар о б ъ л г а р с к и и тур ски монети от XIV в. Н аходк ата бе п р е д а д е н а
о т С т е ф к а Б. Ф ъ р т у н о в а от гр. В. Търново. Тя получила тези монети от своя д я д о
Д . Момчев, който имал чифлик при с. Саш ево. М он ет и т е били намерени в този чифлик. В р е ­
м ето и м я сто то на намирането не са точно установени. В тази нах од ка има два вида м о ­
нети. Едните са с р е б ъ р н и п о л у гр о ш о в е от И ван Ш иш ман (1371 — 1393 г.), а д р у ги те с р е ­
б ъ р н и монети от Б а я зи д (1388 — 1402 г.).
М онетите о т Б а я з и д I са с р е б ъ р н и акчета на брой 53. Те имат д о б р е зап азен печат и
неправилна кр ъ гл а ф орма на ядрото . Сечени са през 1391 г. П р е д с т а в л я в а т серия от един
и с ъ щ монетен печат. Я др ото им е п л ътн о и т е ж и 1,06 г (обр. 4е).
П о-голям интерес п р е д с т а в л я в а т с р е б ъ р н и т е по л угр ош о ве от И ван Ш иш ман на б р ой
121. Те се о т ли ча в а т с д о б р е запазен ите си образи, което е безсп о рно д о к а за т е л с т в о , че
са били за к р а т к о време употребявани. В повечето случаи имат неправилна к р ъ гл а ф о р м а
и много тънко я дро . Т е ж и н а та им д о ст и г а най-много д о 0,65 г. По своята израб отка п р е д ­
с т авл я ва т голямо разнообразие. Т ова се д ъ л ж и на различните монетни печати, с к о и то са
били изработвани. Р азл и ч и я та се н а б л ю д а в а т в ли ц ев а та им страна, к ъ д е т о е о б р а з ъ т на
И в а н Шишман. Т у к ще р а зг л е д а м е по е д н а м онета от всеки вид.
10 Т. Г е р а с и м о в , П роизход и значение на монетите. Сборник .П р е з вековете“, София, 1938, стр. 313,
314, обр. 33.
11 Т. Г е р а с и м о в, цнт. съч., стр. 315, обр. 34.
12. И зв ест и я на ОМТ, кн. II
90 Н. Ангелов 4

1. Лице: Иван Ш иш ман прав, насрещ а, с ниска корона и бисерни висулки. В д ясн ата
р ъ к а д ъ р ж и кръ ст, а л я ва та е п оставена на пояса, кой то за в ъ р ш в а встрани с
три точки. Д р е х а т а е очертана с две двойни линии и по средата им едн а
линия от точки (бисери). П о д д ясн ата р ък а буква (обр. 5,3), при лявата р ъ к а
букиа (обр. 5,4) и под нея м оногра­
ма up. Н аоколо частично запазен з р ъ н ­
чев кръг. Ц елият надпис, допълнен,
гласи : | w ( \ h h t >) Ц ] и ( ш м л . н ъ ) ц * р ь .
Опако: Бю ст на Б ого ро д ица с вдигнати наго­
ре ръце (оране). О к о л о главата ореол
с бисери. На гъ рд и те медалион с о б ­
раза на Христос. О т д в ете страни на
гл аватар-съкращ енията (вж. обр. 5,6)
(обр. 4а).
2. Лице: С ъ щ и я т образ, както № 1. Различава
се по то в а , че д р е х а т а е предадена с
д в е единични линии и м еж д у тях един
ред точки. В ърху ш няма чертичка.
Опако: С ъ щ и я т образ, ка к то № 1 ( о б р .46).
3.Л ице: С ъ щ и я т образ, ка к то № 1. Различава
се само по това, че б у к в а т а (обр. 5,4)
се намира в полето при д ясн ата р ъ к а
Обр. 5 под буквата (обр. 5„;).
1 ,2 — монограми върху монети от с. Раданово :
3. 4, 5. 6 — монограми и съкращения върху Опако: С ъ щ и я т образ, както № 1 (обр. 4 в).
монети от с. Сашево 4. Л и.\е : С ъ щ и я т о браз, както № 1. Различава
Abb. 5 се само по това, че д р ех а т а е п р е д а ­
Abb. 5. 1,2 — Monogramme und Abkürzungen auf д ен а от д ясн ата страна с една линия,
Münzen aus Radanovo ; 3, 4, 5, 6 — Monogramme а от лявата с две линии. По средата
und Abkürzungen a u f Münzen aus Saschevo
с ъ щ о има линии от точки.
Опако: С ъ щ и я т образ, к а к т о № 1 (обр. 4г).
5. Лице: Бю ст на И ван Ш ишман с висока обла корона и бисерни висулки. О кол о г л а ­
вата ореол. В д яс н ат а р ъ к а д ъ р ж и кръ ст, а ляната е с л о ж ен а на г ърди те. В
полето при д ясн ата р ък а буква (обр. 5,4). На д р у га т а страна м оно грам ът up. П о д
лявата и д ясн ата р ъ к а по три точки. Н ао кол о следи от зрън чев кръг. Д о ­
пълнен, н адписът г л аси : Ш и(шмм,ъ) чАрь.
Опако: С ъ щ и я т образ, ка к то № 1 (о б р.4 д).
6. В тази ко л е к ти в н а наход ка има три монети, при кои то в ъ р х у лицето и опакото
п е ч а т ъ т е у д ар ен два пъти (обр. 4д).
П од обна колективна находка на сребърн и с т ар о б ъ л г а р с к и монети от послед ните б ъ л ­
гарски владетел и преди т у р с к о т о роб ство за е д н о с монети от т у р с к и вл а д е т е л и от с ъ щ а т а
епоха познаваме от Р усе.1-
Тази колективна нах од ка на монети за е д н о с известните д о с е г а има го л ям о значение
за б ъ л г а р с к а т а нумизм атика и за устан овяван е паричното о б р ъ щ е н и е в последните години
от с ъ щ е с т в у в а н е т о на Втората б ъ л га р ск а д ъ р ж а в а . Н аличието на турски монети от Б а я зи д I
показва, че в последните години от управлението на Иван Ш иш ман и първите години на
т у р с к о т о робство б ъ л г а р с к и т е и т у р с к и т е монети са били уп о требя в ан и наравно като
п л а т е ж н о средство.
12 В. Д и м о в а , Находка от средновековни монети край гр. Р усе. ИАИ, XXV, 1962, 71— 87.
 K O L L E K T IV E M Ü N Z E N F U N D E IM B E Z IR K TIR N O V O

N. A n g e l o v

ZUSAMMENFASSUNG

1. Zuffäligerweise wurde in der G e ge n d „ K u tra “ bei R adanovo, Bez. T irnovo ein To ng efäss
mit 50 Silberm ünzen gefunden. Das sind thrakische N achahm ungen von T etra d ra ch m e n des
Philipp III. Arideus, m azedonischer H errscher aus der zw eiten Hälfte des 4. Jahrh. v. u. Z.
(323— 316). Das T on gefäss ist von d e r so g e n an n te n g rau en thrakischen Keramik aus derselben
Zeit (IV.— III. Jahrh.). Das ist ein Kännchen mit Henkel.
2. Bei E rd arbeiten im Rayon des Dorfes Patresch, Bez. Tirnovo, w urden im Ja h re 1962 53
w esteuropäische Silberm ünzen a u s dem 17. Jahrh. gefunden. Dabei wurden auch zwei silberne A rm ­
bänder u n d ein G ürtel aus Silb erd rah t ausgegraben. Die M ünzen helfen beim Datieren der g e fu n ­
denen Schmucke.
3. Beim Dorfe Saschevo, Bez. T irnovo w urden 121 altbulgarische Halbgroschen aus Silber g e fun­
den. Sie s in d a u s d e r Z e i t d e s K ön ig s Iw anSchischm an (1371— 1393).Dazu geh ören auch 53 „Ak-
ts c h e s “ von Bajazid I. ( 1388— 1402). Die altbulgarischen M ünzen sind verschiedener Typen.
Bei ihrem P rägen sind mehrere M ü nzenstem pel v erw en det worden. Der Fund ist v o n g ro sse r
Bedeu tu ng für die E rkläru ng d e s M ün zen g e b ra u ch s in Bulgarien um das Ende des 14 Jahrh.
 С Р Е Д Н О В Е К О В Н И М О Н Е Т И ОТ Т Р А П Е З И Ц А
В ТЪРНОВО

Никола Ангелов

На х ъ л м а Трапезица се е нам ирала втор ата по значение кр еп о ст на в ъ т р е ш н и я гр а д на

Т ъ р н о ч о, столи ца на В тор ата б ъ л г а р с к а д ъ р ж а в а (1186— 1393 r.). Т ази крепост е известна
с и м е т о „ гр ад Т р а п е зи ц а “. В ж и ти е то на Ив. Рилски, написано о т патриарх Евтимий, се
казва, че в „град Т р а п е зи ц а “ била построена църква, в к о я то били положени мощ ите на
този св ете ц , пренесени о т С р е д е ц от б ъ л г а р с к и я цар Асен I в Т ъ р н о в о през 1194 г .1
Р азк о п ки и проучвания на т о зи хълм са правени на два пъти. П р ез 1884 г. а р х е о л о ­
гическото д р у ж е с т в о в Т ъ р н о в о изв ърш в а частични разкопки в северния се кт о р на х ъл м а,
а през 1900 г. ф ренски ят а рх ео л о г Сьор разкопава голяма част от археологическите обекти по
целия хълм . С ъ д б а т а на придобитите материали о г тези първи разкопки в Т ърнов о е почти една
и с ъ щ а . Р е зу л т а т и т е не са публикувани и м е с то н а х о ж д ен и е т о на н ахо д ки те е неизвестно. Само
една част о т разкопките през 1900 г. са постъпили по-късно в археологи ческия музей на БАН
в София. [3 р езу л та т на тези разкопки били разкрити пол у р а зр у ш е н и т е основи на 17 малки
ц ърк ви, к о и то п р ед став л я ват за б ел е ж и т ел н и паметници на средн овековната б ъ л г а р с к а архи­
т е к т у р а и и зк у ств о .2 П о-късните изсл е д о в а тел и д а т и р а т тези ц ърк ви от вр ем ето на В тората
б ъ л г а р с к а д ъ р ж а в а , ка т о се о сн о ва в а т на писмените извори, ар хитекту рни я стил и запа­
зените по зи д о в е т е части от стенописи.
В ъв ф о н д а на О к р ъ ж н и я музей — Т ъ р н о в о има 33 средновековни монети, които произ­
х о ж д а т о т хъл м а Трапезица. Те са намерени м е ж д у 1947 и 1952 г. при почистване о с н о ­
вите на ц ъ р к в и т е и терен а о кол о тях. П овечето от м онетите са б ъ л г а р с к и и са сечени от
в л адетел и на Втората б ъ л г а р с к а д ъ р ж а в а . Само д ев е т монети имат византийски произход
(XII— XIV в.).
Б ъ л г а р с к и т е монети се р а з п р е д е л я т м е ж д у в л а д е т е л и т е : Константин Асен (1257—
1277 г.) — 2 броя, Т о д ор С в е т о с л а в ( 1 3 0 0 — 1321 г.)— 3 броя, Михаил Ш ишман (1 3 2 3 — 1 330г.)—
1 брой, И ван А л е к с а н д ъ р и Т е о д о р а (1355— 1371 г.) — 8 броя, Иван Ш и ш м а н (1371 —
1393 г . ) — 10 броя. Всички монети са медни и не се различават от известните д о с е г а ст а ­
р о б ъ л г а р с к и монети, публикувани от Н. М у ш м о в3 и Т. Г ерасим ов.4
П о-голям интерес п р е д с т а в л я в а т медните монети на Иван А лександ ър и Т ео д о р а . Почти
всички са м ного повредени и изтрити. С леди от надписи по тях не се откриват, с и зк л ю ­
чение на една монета ( № 10). О б р а з ъ т на Теодора можа да се определи само по короната
и ж е з ъ л а . Короната й е с ъ с зъ б ц и над кош овид ната част, а ж е з ъ л ъ т в горния край з а в ъ р ш ­
ва о б икн овено с три топ ч ет а .5 С п о р е д Т. Герасимов в ъ р х у този вид монети е изобразена
в т ората ж ен а на И ван А л е к с а н д ъ р — Т е о д о р а от еврейски род. М онетите са сечени след
1355 г.«

1 Й о р. И в а н о в , Български старини от М акедония. София, 1931, стр. 383.

- В. Д и м о в , Разкопките на Т рапезица в гр. Търново. И БА Д , V, 1915, стр. 112— 1 7 6 ; К p. М и я т е в.
М озайки от Т рапезица. ИБАИ, I, 1921/22, стр. 163— 176.
:t Н. М у ш м о в , М онетите и печатите на българските царе, София, 1901.
1 Т. Г е р а с и м о в , М онети на Иван А лександър и ж ена му Т еодора. ИАИ, XVII, 1950, стр. 121 — 131.
г’ Т. Г е р а с и м о в , пит. съч., стр. 127— 128.
Т. Г е р а с и м о в , иит. съч., 130— 131.
 Н икола Ангелов 2

М е д н и т е монети от Иван Ш иш ман са о т три различни емисии. П ъ р в а т а група са четири

монети, к о и т о на л ицевата страна имат монограма на царя, а на о п а к о то — равнораменен
к р ъ с т с л ъ чи . О т тях две монети са изрязани в ъ в ф орм а на неправилен м ногоъгъл ни к
(№ 22 и 24). К ъм втората група п р и н а д л е ж а т три монети. Те имат м онограми и на д в ете
страни. Т р е т а т а група има с ъ щ о три монети. На лицевата стран а е обичай ният монограм
на И ван Ш и ш м а н , а на опакото е изобразен лъв.
Н а м и р а н е т о на византийски монети о т в т ората половина на XII в. на х ъ л м а Трапезица
е от го л я м о значение както за историята на този хъл м , така и за ис т о ри я т а на Търново.
П о д о б н и м о н ет и се намират и на хъл м а Ц а ре в ец , а с ъ щ о и в д р у ги те райони на стария
град. О т т о в а с л е д в а , че през втората половина на XII в. Т ъ р н о в о е бил вече значително
селищ е. З а о т б е л я зв а н е е, че д осега в Т ър но во не са намирани в изантийски монети от
п ери ода VIII— XI в. М еж ду монетите, придобити от археологическите разкоп ки на хълм а
Ц а р е в е ц и д р у ги обекти в стария град, не се с р е щ а т подобни монети. Това е с ъ щ о така
в а ж н о у к а за н и е за историята на Т ъ р н о в о . Не м о ж е д а се приеме, че по това време (VIII—
XI в.) не е и м а л о човеш ки ж и во т в района на Т ърно во, т ъ й кат о на х ъ л м а Ц аревец са
от к р и т и а р хео л о ги ческ и материали, кои то г о во р я т за поселение през тази е п о х а .7 По всяка
в е р о я т н о с т с е л и щ ет о по това време е било малко и не е пре д с та вл я в а л о адм инистративен
и с топ ан ски ц ен тър .
В кр а я на византийското робство — втората половина на XII в. — Т ъ р н о в о е вече з н а ­
чителен ф е о д а л е н център. Т у к са ж и вели и имали свои владения б оляри те о т рода на
Асеновци. Д о с е г а ш н и т е археологи чески разкоп ки в чертите на стари я г р а д ощ е не са
ус т ан о ви л и по пол ож ител ен начин на кой от д в ат а х ъ л м а са се издигали ф еодал ните
з а м ъ ц и на т е зи боляри.
В и за н ти й с ки те монети от XIII и XIV в. са четири броя. Тези монети з а е д н о с д руги те
предм ети, внесени от Византия, са св и д е те л с т в о за с ъ щ е с т в у в а н е т о на икономически връзки
м е ж д у с р е д н о в е к о в н а Бъ л гария и Византия.
П р е д л а г а н и т е средн овековни монети от хъл м а Т рапезица са нов д о к у м е н т а л ен материал
за и с т о р и я т а на Т ъ р н о в о ка т о ст о ли ц а на В т о р а та б ъ л г а р с к а д ъ р ж а в а .

I. С Т А Р О Б Ъ Л Г А Р С К И МОНЕТИ X 111—X IV в.

Константин Асен (1257— 1277 г.)

Медни монети

1. Л ице: Ц а р Константин в б о га т о у кр а с е н а д р ех а , с ниска корона и висулки, прав,

н а с р е щ а , в д ясн ата ръка д ъ р ж и знам е, а в л яв ата — к ъ л б о , сим во л изи ращ о д ъ р ­
ж а в а т а . П р е з л яв ата р ъ к а е п р ем етн ат лорон. В полето д о д я с н а т а р ък а т и т ­
л а т а Uf>, а над л я в а т а р ъ к а б у к в и т е В ъ зс т ан о ве н , целият надпис трябва
д а се ч е т е : цдрь |\<>с(тмт1нъ).

Обр. 1. М една монета от Кон­ Обр. 2. Медна монета от К он­

стантин Асен стантин Асен
Abb. 1. K upferm ünze von Konstan­ Abb. 2. Kupferm ünze von K onstan­
tin Assen tin Assen

О пако: Л и ч а т много слабо к о н т у р и т е на бю ст на Х ристос. М о н е т а та е корубеста,

д иам. 25 м м ; т е ж и 2 г. Н а м е р е н а в Т ъ р н о в о на х ъ л м а Т рапезиц а п р ез 1947 г.
при почистване на ц ъ рк ви те. Инв. № 32.
2. Jluu,e: Ц а р К онстантин прав, насрещ а, в у к р ас е н а д реха, препасан с лорон, който е
п р е м е т н а т през лявата ръка, с ниска корона и висулки, в д я с н а т а р ъ к а д ъ р ж и
ж е з ъ л с кръг, в к ой то има вписан кр ъ ст , в л яв ата р ъ к а — с ви т ъ к . В полето
7 Н. А н г е л о в и Я. Н и к о л о в а , К репостни стеии и крепостни с ъ о р ъ ж ен и я в средновековната бъ л­
гарска столица Т ъ р н о в о . И звести я на О кръ ж н ия музей — Т ърново, кн. J, 1962, стр. 66, обр. 15.
 Средновековни монети от Трапезица в Търново 95

при д я с н ат а р ък а буквите т. П о д тях ш естолъчн а звезда. В ъзстан ов ен , ц е л и я т

Ml
надпис гл а с и : (К*)«т\н(тинъ).
О пако: Бю ст на Христос насрещ а. Д я с н а т а р ъ к а вдигната. В полето н ад нея съкра*
щ ението с'. М о н е т а т а е кор уб е с та , диам. 24 мм, теж и 2 г. Н ам ерена в Т ъ р н о в о
на хълм а Трапезица през 1947 г. при почистване на църквите. Инв. № 6 0 .

Тодор Светослав (1300— 1321 г.)

Медни монети

3. Л ице: С в ето сл ав с ниска кор он а и висулки, на кон в ход надясно, в д я с н а т а р ъ к а

д ъ р ж и ж е з ъ л с к р ъ с т , а в л явата р ък а — ю зди те на коня. В п о л е то над
гл а в ат а на коня титлата up. Б у к вата u е в негативна форма. В пол ето з а д

Обр. 3. Медна монета от Тодор Обр. 4. Медна монета ont Тодор

Светослав Светослав
Abb. 3. Kupfermünze von Todor Abb. 4. Kupferm ünze von Todor
S w etoslaw S w etoslaw

царя се чете б у к в а т а «. Н а о к о л о частично запазен зр ъ н ч е в к р ъ г . В ъ зс т а н о в е н ,

н а д п и с ъ т се чете по с л едн и я начин: (*<))с( и л р ь .
Опако : Р авнорам енен к р ъ с т с ш ироки рамене, образуван от двойни линии. Всичките
въ н ш н и ъ гл и на рам ената з а в ъ р ш в а т с по едно кръгче. /Монетата е ко р у б е с та .
П е ч а т ъ т е у д а р е н малко наляво. Д иам . 19 мм, т е ж и 1,5 г. Н а м ерен а в Т ъ р н о в о
на х ъ л м а Т р апезиц а през 1948 г. при почистване на ц ъ р к в и т е . Инв. № 6 1 .
4. Л ице: С в е т о сл а в на кон в ход надясно, с ниска корона и висулки. В д я с н ат а р ъ к а
д ъ р ж и ж е з ъ л с к р ъ с т , а в лявата рък а — ю здите на коня. В п о л е то при д я с ­
ната р ъ к а б укв и те ч'0, а над главата на коня т и т л а т а up. Буквата u е в
негативна форма. В ъ зстано вен, целият надпис се чете по с л едн и я н а ч и н :
(-<)ео)А«р(ъ) и*рь.
О пако: Р авно рам енен к р ъ с т с ш ироки рамене, образуван о т двойни линии. В ъ н ш н и т е
ъ гл и на рамената з а в ъ р ш в а т с по едно кръгче. М о н е т а та е ко р у б е с та . М а л к а
част от нея е отчупена. Д иам . 18 мм, т еж и 2 г.
Н амерена в Т ърно во на хъ л м а Т р апезиц а през
1948 г. при почистване на ц ър к вите. Инв. № 4 4 .
5. Л ице: С ветосл ав на кон в х о д надясно, с ниска к о ­
рона и висулки. В д ясн ата ръка д ъ р ж и ж е з ъ л
с кр ъ ст , а в л я в а т а р ъ к а — ю здите на коня. В

полето при д я с н ат а р ъ к а на царя буквите <«•

а над главата на коня т и т л а т а up. Б у к в ата Обр. 5. Медна монета от Тодор
u е в негативна форма. В ъ зстан о вен , целият Светослав
надпис се чете по сл едния начин : (-0 -)«»(ло)р(ъ) Abb. 5. K upferm ünze von Todor
S w eto sla w
цл.рь.
О пако. Равнорам енен к р ъ с т с ш ироки рамене, о б р азу ван от д войни линии. В ън ш н и те
ъгл и на рам ената з а в ъ р ш в а т с по ед н о кръгче. М о н е т а та е ко р у б е с та , д и а м .
19,5 мм, т еж и 2 г. Намерена в Т ъ р н о в о на хъл м а Т р а п е зи ц а п рез 1948 г. при
почистване на ц ъ р к в и т е . Инв. № 3 5 .
96 Н икола А нгелов 4

М и х а и л Ш иш ман (1323— 1330 г.)

Медна монета с двуглав орел

и кръст

6. Л ице: В з р ъ н ч е в к р ъ г е п оставен к р ъ с т , който з а ­

в ъ р ш в а в д о л н а т а ч аст с а к а н т о в и листа.
Д о л у м е ж д у рам енете има по три точки,
Обр. 6. Медна монета от М ихаил р а зп о л о ж е н и в т р и ъ г ъ л н и к .
Ш ишман
О пако: Д в у г л а в о рел с разперени крила. Н а гл а­
Abb. 6. K upferm ünze von M ichail
Schischman
вите корони. Н а о к о л о зр ъ н ч е в к р ъ г, ча-
стично запазен. М о н е т а та е плоска, диам.
18 мм, т е ж и 2 г. Н ам ерен а в Т ъ р н о в о на х ъ л м а Т р апезиц а при почистване
на ц ъ р к в и т е п р ез 1949 г. Инв. № 59.

Иван А лександър и Теодора (1355— 1371 г.)

Медни монети с монограми на опакото

7. Л ице: И ван А л е к с а н д ъ р и Т е о д о р а прави, н а с р е щ а , с у к р а с е н о о б л е к л о и ниски

корон и с висулки. К о р о н а т а на ца р и ц а та е с ъ с зъб ци. П о м е ж д у си държат
д ъ л ъ г к р ъ с т , к ой то з а в ъ р ш в а д о л у с т р и ъ г ъ л н и к . Ж е з ъ л ъ т на цари завърш ­
ва с к р ъ с т , а на ц ар и ц а та — с топче. Н а о к о л о частично з а п а зе н зр ъ н ч е в
кръг.

Обр. 7. М една монета от Иван Обр. 8. Медна монета от Иван

Александър и Теодора Александър и Теодора
Abb. 7. Kupferm ünze von Iwan Abb. 8. Kupferm ünze von /w an
A lexander und Theodora A lexander und Theodora

О пако: М о н о г р а м ъ т на И в а н А л е к с а н д ъ р о т б у к в и т е *ле и т и т л а т а цр, о т г о р е с ъ е ­

д и н и тел е н зн а к . Ц е л и я т н а д п и с т р я б в а д а се ч е т е : /\ле(ксьилръ) цлрь . М о­
нетата е с л а б о к о р у б е с т а , д иам . 17 мм, т е ж и 1,5 г. Н ам ер ен а в Т ъ р н о в о на
х ъ л м а Т ра п ези ц а при по чистване на ц ъ р к в и т е през 1947 г. Инв. № 7 4 .
8. Л ице: И ван А л е к с а н д ъ р и Т е о д о р а прави, н а с р ещ а , с ниски корони и висулки . Ко­
р о н а т а на ц а р и ц а та е с ъ с зъ б ц и . П о м е ж д у си д ъ р ж а т к р ъ с т . В л я в а т а ръка
на ц а р я ж е з ъ л с к р ъ с т . Горната част на ж е з ъ л а на ц а р и ц а та не е запазен.
Н а о к о л о частично за п а зе н зр ъ н ч е в к р ъ г . И з о б р а ж е н и я т а са с л а б о запазени.
О пако: М о н о г р а м ъ т на И ван А л е к с а н д ъ р о т б у к в и т е и т и т л а т а up. Ч а с т от
б у к в и т е и с ъ е д и н и т е л н и я т з н а к о тго ре са изтрити. М о н е т а т а е п ук н ата и слабо
ко р у б е с та . Д и ам . 19 мм, т е ж и 1 г. Н а м е р е н а в Т ъ р н о в о на х ъ л м а Т рапезица
при поч истване на ц ъ р к в и т е през 1947 г. Инв. № 67.
9. J iu w : И в ан А л е к с а н д ъ р и Т е о д о р а прави, н аср ещ а, с ниски корон и и висулки. Ко­
рон а т а на ц а р и ц а т а е с ъ с зъ б ц и . П о м е ж д у си д ъ р ж а т д ъ л ъ г к р ъ с т . Ж е з ъ ­
л ъ т на ц а р я з а в ъ р ш в а с к р ъ с т . Н а о к о л о л и ч а т с л е д и о т зр ъ н ч е в к р ъ г . П еча­
т ъ т е у д а р е н д в а пъти, к о е т о се з а б е л я з в а я с н о в г о р н а т а част на монетата.
О пако: М о н о г р а м ъ т на И ван А л е к с а н д ъ р о т б у к в и т е ***, а д о него т и т л а т а пр, о т ­
го р е с ъ е д и н и т е л е н зн а к . Н а о к о л о частично за п а зе н зр ъ н ч е в к р ъ г . М о н е т а т а е
пл оска, диам. 20 мм, т е ж и 1 г. Н а м ер ен а в Т ъ р н о в о на х ъ л м а Т р а п е з и ц а при
почистване на ц ъ р к в и т е п р е з 1949 г. Инв. № 55.
10. Л ице: И ван А л е к с а н д ъ р и Т е о д о р а прави, н а с р е щ а , с б о га т о у к р а с е н о об ле к л о,
ниски корон и с ви су л ки . К ор оната на ц ар и ц ата е с ъ с зъб ни. П о м е ж д у си
д ъ р ж а т д ъ л ъ г к р ъ с т , д о л у разклонен. Ж е з ъ л ъ т на ц а р я з а в ъ р ш в а с кръ ст,
 5 С редновековни монети от Т рап ези ц а в Т ърново 97

а на ц а р и ц а та — с три топчета. В п о л ет о д о царя се чете б у к в а т а е, а в

полето д о ц а р и ц а т а — up и м о н о г р а м ъ т от б у к в и т е б л г к . В ъ зс т а н о в е н , ц е ­
л и я т надпис се чете по с л едн и я начин: /\л«ксьнлръ и>рь влгкгок-врнъ. Н а о к о л о
част о т зр ъ н ч е в кръг.

Обр. 9. М една монета от Иван Обр. 10. М една монета от Иван

Александър и Теодора Александър и Теодора
Abb. 9. Kupferm ünze von Iwan Abb. 10. K upferm ünze von Iwan
Alexander und Theodora A lexander und Theodora

О п а ко : М о н о г р а м ъ т на И ван А л е к с а н д ъ р о т б у к в и т е и т и т л а т а up. О т г о р е с ъ е ­
д и н и те л е н знак. Н а о к о л о частично зап азен зр ъ н ч е в кръ г. П е ч а т ъ т е у д ар е н д в а
п ъ т и . М о н е т а т а е сл або к о р у б е с та , диам. 1 7 м м , т е ж и 2 г. Н ам ерена в Т ъ р н о ­
во на х ъ л м а Т р а п е зи ц а при почистване на ц ъ р к в и т е през 1949 г. И нв. № 37.
11. Л ице: И ван А м е к с а н д ъ р и Т е о д о р а прави, н а ср е щ а , с у к р а с е н о о б л е к л о и ниски
корони с в исулки . К о ро н а т а на ц а р и ц а т а е с ъ с зъ б ц и . П о м е ж д у си д ъ р ж а т
д ъ л ъ г к р ъ с т . Ж е з ъ л ъ т на царя з а в ъ р ш в а с к р ъ с т . Порната ч аст на ж е з ъ л а
на ц а р и ц а та липсва. Н а о к о л о частично запазен зр ъ н ч е в кръ г. О т д в е т е с т р а ­
ни на д ъ л г и я к р ъ с т има по една р е д и ц а точки.

Обр II . М една монета от Иван Обр. 12. М една монета от Иван

Александър и Теодора Александър и Теодора
Abb. 11. K upferm ünze von Iwan Abb. 12. Kupferm ünze von Iwan
A lexander und Theodora A lexander und Iheodora

О пако: М о н о г р а м ъ т на Иван А л е к с а н д ъ р о т б у к в и т е ьм и т и т л а т а Цр. О т г о р е с ъ е ­

дини телен зн а к . Н а о к о л о частично зап а зе н зр ъ н ч е в к р ъ г . М о н е т а та е к о р у б е ­
ста, диам. 18 мм, т е ж и 1,5 г. Н ам е р е н а в Т ъ р н о в о на х ъ л м а Т р а п е зи ц а при
почистване на ц ъ р к в и т е през 1947 г. Инв. № 46.
12. Л ице: И в ан А л е к с а н д ъ р и Т е о д о р а прави, н а с р е щ а , с ниски ко р о н и и висулки,
д ъ р ж а т п о м е ж д у си д ъ л ъ г к р ъ с т . Ж е з ъ л ъ т на ц а р я з а в ъ р ш в а с к р ъ с т , а на
цар и ц ата ж е з ъ л ъ т е полуизтрит. В гю лето д о ца р и ц а та т в ъ р д е м ъ ч н о се
разчита б у к в а т а -0-. М о н е т а т а е м ного и зт р и т а и п о р а д и това п о д р о б н о с т и т е
по л ицевата стр ан а не личат.
О пако: М о н о г р а м ъ т на И ван А л е к с а н д ъ р от б у к в и т е ьл« и т и т л а т а Цр. О т г о р е с ъ е ­
д и н и те л е н знак. О т м онограм а е за п а зе н а сам о б у к в а т а «, в к о я т о има три
точки. М о н е т а т а е к о р у б е с т а , д иам . 16 мм, т е ж и 1 г. Н ам ер ен а в Т ъ р н о в о на
х ъ л м а Т р ап е зи ц а при почистване на ц ъ р к в и т е през 1948 г. Инв. № 66.
13. Л ице: И ван А л е к с а н д ъ р и Т е о д о р а прави, наср е щ а , с ниски ко р о н и и висулки. К о ­
ро ната на ц а р и ц а та е с ъ с зъбци. Д ъ р ж а т п о м е ж д у си д ъ л ъ г к р ъ с т , к о й т о
за в ъ р ш в а д о л у с т р и ъ г ъ л н и к . Ж е з ъ л ъ т на ц а р я з а в ъ р ш в а с к р ъ с т , а на ц а ­
риц ата — с три топчета. П е ч а т ъ т е уд ар е н д в а пъти. П о д р о б н о с т и не личат,
т ъ й като м о н е т а т а е м н ого изтрита. Н а о к о л о частично за п а зе н зр ъ н ч е в к р ъ г.
Опако : М о н о г р а м ъ т на И ван А л е к с а н д ъ р от б у к в и т е ^ и т и т л а т а Ц?- О т г о р е с ъ е ­
д и н и те л е н зн а к . Н а о к о л о частично за п а зе н зр ъ н ч е в к р ъ г . М о н е т а т а е к о р у б е -
13. И з в е е ти я на O M T, к н . II
98 Никола А нгелов

ста, диам. 19 мм, теж и 1,5 г. Н ам е р е н а в Т ъ р н о в о на х ъ л м а Т р апезиц а при

почистване на цъ р к в и т е през 1952 г. И нв. № 75.
14. Л и ц е: О б р а з и т е на И в а н А л е к с ан д ъ р и Т е о д о р а са п олуизтри ти . К ор оната на ц а ­
рицата е с ъ с зъбци. П о м е ж д у си д ъ р ж а т д ъ л ъ г к р ъ с т . М о н е т а та е сл або
запазена и д ру ги подробности по нея не се за б е л я зв а т . П е ч а т ъ т е у д ар е н
горе и вдясно.

Обр. 13. Медна монета от Иван Обр. 14. М една монета от Иван
Александър п Теодора Александър а Теодора
Abv. 13. Kupferm ünze von Iwan Abb. 14. K upferm ünze von Iwan
Alexander und Theodora A lexander und Theodora

О пако: М о н о г р а м ъ т на И ван А л ексан д ър о т б у к в и т е и т и т л а т а Цр в н егати в н а

форма. П е ч а т ъ т е у д ар е н д о л у и вляво. М о н е т а т а е к о р у б е с т а , диам. 17 мм,
т е ж и 2 г. Н ам ерена в Т ърново на х ъ л м а Т ра п е зи ц а при почистване на ц ъ р к в и ­
т е през 1952 г. Инв. № 76.

Иван Ш ишман (1371— 1393 г.)

а) М е д н и монети с монограми на лицето и лъв на опакото

15. Л и ц е : М о н о г р ам ъ т на Иван Ш иш ман от б у к в и т е LU11 и

т и т л а т а пр. О т г о р е с ъ е ­
динителен знак. П о д монограма три точки, р а зп о л о ж ен и в т р и ъ г ъ л н и к . В ъ з ­
становен, целияг надпис т р яб в а да се чете по с л едн и я начин : Ши(шммгь) ц>рь.

Обр. 15. Медна монета от Иван Обр. 16. М една монета от Иван
Шишман Шишман
Abb. 15. Kupfermünze von Iwan Abb. 16. K upferm ünze von Iwan
Schischman Schischman

О пако: Л ъ в , изправен на задните крака, у с т а т а о т в о р е н а и е з и к ъ т изваден. При з а д ­

ницата на л ъ в а три точки, разпол ож ен и в т р и ъ г ъ л н и к . Н а о к о л о частично з а п а ­
зен зр ъ н ч е в кръ г. М онетата е пл оска, диам . 2 0 /16 мм, т е ж и 2 г. Н а м ер ен а в
Т ъ р н о в о на хълм а Трапезица при поч истване на ц ъ р к в и т е през 1949 г. И нв.
№ 63.
16. Л и ц е: М о н о г р а м ъ т на Иван Ш иш ман от б у к в и т е ши и т и т л а т а up. О т го р е с ъ е ­
дини телен знак. Н аокол о частично запазен з р ъ н ч е в кръг.
О пако: Л ъ в ,и з п р а в е н на задните крака, с о т в о р е н а у ста. При зад н и ц ата на л ъ в а три
точки, разполож ен и в тр и ъ гъ л н и к . Н а о к о л о частично запазен зр ъ н ч е в кръ г.
П е ч а т ъ т на о п а к ото е уд ар ен д в а пъти. Л ъ в с к и т е ф и гу р и са е д н а н ад друга.
М о н е т а т а е плоска и калайдисана. Д и ам . 2 0 мм, т е ж и 1 г. Н а м е р е н а в Т ъ р н о ­
во на х ъ л м а Трапезица при почистване на ц ъ р к в и т е п рез 1947 г. Инв. № 36.
17. Л и ц е : М о н о г р а м ъ т на И ван Ш иш ман от б у к в а т а ш и т и т л а т а up. О т г о р е с ъ е д и ­
нителен зн ак . Н аоко л о частично запазен зр ъ н ч е в к р ъ г .
 С р едн овековн и монети от Трапезица в Т ърново 99

О пако: Е д в а се о ч ер т ав а т к о н т у р и т е на изправен лъв. М онетата е плоска и кал айд и-

сана. Д и а м . 17 мм, т е ж и 1,5 г. Н амерена в Търново на х ъ л м а Т р ап е зи ц а при
п о ч и с т в а н е на ц ъ р к в и т е през 1947 г. Инв. № 65.

Обр. 17. М една монета от Иван Обр. 18. Медна монети от Иван
Шишман Шишман
Abb. 17. K upferm ünze von Iwan Abb. 18. Kupfermünze von Iwan
Schischman Schischman

б) М е д н и монети c монограми от двете страни

18. Л ице: М о н о г р а м ъ т на И в а н Ш иш м ан от буквите Шимн . Б у к в и т е м и м са над­

писани о т го р е . Б у к в а т а '* е в негативна форма. Н аоколо частично зап азен з р ъ н ­
чев к р ъ г . Л я в а т а половина на м онетата е т в ъ р д е много изтрита.
О пако: Т и т л а т а ирь. О т г о р е с ъ е д и н и т е л е н знак. Н ао кол о частично за п а зе н зрън чев
кръ г. М о н е т а т а е с л а б о кор уб е с та , диам. 20 мм, теж и З г . Н а м ер е н а в Т ъ р н о ­
во на х ъ л м а Т р а п е зи ц а при почистване на църквите през 1947 г. Инв. № 4 0 .

О бр. 19. М една монета от Иван Обр. 20. Медна монета от Иван
Шишман Шишман
Abb. 19. K upferm ünze von Iwan Abb. 20. Kupferm ünze von Iwan
Schischman Schischman

19. Л ице: М о н о г р а м ъ т на И в а н Ш иш м ан от б у к ви т е шмн. Б у к ва та н е в негативна

ф о рм а и е п о с т а ве н а по у д ъ л ж е н а т а средн а х а с та на ш. Б у к в а т а м е над­
писана о тгор е. Н а о к о л о частично запазен зр ъ н ч е в кръ г. П е ч а т ъ т е у д ар е н в
д о л н а т а половина на м о нетата.
О пако: Т и т л а т а ирь. О т г о р е с ъ е д и н и т е л е н знак. Н ао ко л о частично за п а зе н зрън чев
кр ъ г. М о н е т а т а е плоска, диам. 17 мм, т е ж и 1 г. Намерена в Т ъ р н о в о на х ъ л
ма Т р ап е зи ц а при по чистване на цъ р к в и т е през 1949 г. И нв. № 30.
20. Л ице: М о н о г р а м ъ т на И в ан Ш и ш м а н от б у кви те Шимн. Б у к в ата н е в негативна
ф о р м а и е п о с т а в е н а по у д ъ л ж е н а т а средн а хаста на ш. В л я в а т а страна
на м о н е т а т а има с л е д и от препечатване. Н аоко л о частично за п а зе н з р ъ н ­
чев к р ъ г .
О пако: О ч е р т а в а т се к о н т у р и т е на т и т л а т а ирь и зрън чев к р ъ г н а о к о л о .М о н е т а т а е
плоска, диам . 18 мм, т е ж и 1 г. Н ам ерена в Т ърн ов о на х ъ л м а Т р апезиц а
при п о ч истване на ц ъ р к в и т е през 1948 г. Инв. № 49.

в) М е д н и монети с монограма на лицето и кръст на опакото

21. Л ице: М о н о г р а м ъ т на И в а н Ш иш м ан от буквите ши и т и тлата ирь в едн а лига-

тура. О т г о р е с ъ е д и н и т е л е н знак. Н а о к о л о частично зап азен зр ъ н ч е в к р ъ г,
О пако: Р а в н о р а м ен е н к р ъ с т с л ъчи и по три точки м е ж д у р ам е н ете, ра зп о л о ж ен и в
т р и ъ г ъ л н и к . Н а о к о л о частично запазен зр ъ н ч е в кр ъ г. М о н е т а т а е плоска.
100 Никола Ангелов 8

диам. 17 мм, теж и 1,5 г. Н амерена в Т ъ р н о в о на х ъ л м а Т рапезиц а при п о ­

чистване цър к ва № 8 през 1951 г. Инв. № 53.
22. Лице: М о но гр а м ъ т на Иван Ш иш ман от бу квите uni и т и т л а т а up в една ли-
гатура.

Обр. 21. Медна монета от Иван Обр. 22. М една монета от Иван
Шишман Шишман
Abb. 21. Kupferm ünze von Iwan Abb. 22. K upferm ünze von Iwan
Schischman Schischman

О пако: Равнораменен к р ъ с т с лъчи. М е ж д у рам енете по три точки, р а зп о л о ж е н и в

три ъ гъ л н и к . Н а о к о л о частично запазен зр ъ н ч ев к р ъ г . М о н е т а та е плоска и
изрязан а в ъ в форма на неправилен м н о г о ъ г ъ л н и к (о с м о ъ г ъ л н и к ). Д и а м . 18 мм,
т е ж и 2 г. Н амерена в Т ъ р н о в о на хъ л м а Т р апезиц а при почистване на ц ъ р к ­
вите през 1947 г. Инв. № 4 2 .
23. Лице ‘ М о н о г р а м ъ т на Иван Ш иш ман от б у кви те шн. В е р о я тн о д о нея се е н а ­
мирала и т и тлата up. М о нетата е т в ъ р д е м ного п о в р е д е н а и поради т о в а
не е запазен целият надпис.
О пако: Равнорам енен к р ъ с т с лъчи. Трите рамена са п олуизтри ти . Н а о к о л о частично
запазен зрън чев кръг. М онетата е плоска, диам. 15 мм, т е ж и 1,5 г. Н ам ерена
в Т ъ р н о в о на хъл м а Т рапезица при почистване на ц ъ р к в и т е през 1947 г.
Инв. № 41.

Обр. 23. Медна монета от Иван Обр. 24. Медна монета от Иван
Шишман Шишман
Abb. 23. Kupfermünze von Iwan Abb. 24. Kupferm ünze von Iwan
Schischman Schischman

24. Л ице: М оно гр а м ъ т на Иван Ш иш ман от бу квите Шим и т и т л а т а up. Д в е т е са

съединени в една лигатура. Б у к вата м е надписана о тгор е. Н а о к о л о частич­
но запазен зр ън чев кръг.
Опако: Равнораменен к р ъ с т , м е ж д у р а м ен е т е му по три точки,а р а зп о л о ж е н и в т р и ­
ъгъл н и к . Н а о к о л о частично запазен зр ъ н ч е в кр ъ г. М о н е т а та е плоска, и зрязан а
в ъв ф о рм ата на неправилен о с м о ъ г ъ л н и к , кал айд исана. Д и а м . 2 0 мм, т е ж и
2 г. Н ам ерена в Т ъ р н о в о на х ъ л м а Трапезиц а при по ч истване на ц ъ р к в и т е
през 1947 г. Инв. № 31.

II. ВИЗАНТИЙСКИ МОНЕТИ XII — XI V в.

М а н уи л I Комнин ( 1143— 1180 г.)

1. Л ице: И м п е р а т о р ъ т прав, насрещ а, в б о га т о у к р а с е н а д р ех а , с ниска ко ро н а и
висулки, в д я - н а т а ръка д ъ р ж и зн ам е, а в л я в а т а — к ъ л б о с к р ъ с т . Д о
него Б о г о р с д и ia полага корона на гл а в ат а му. В пол ето п о д з н а м е т о се
 С редновековни мояеги от Трапезица в Т ърново 101

ч е т а т б у к в и т е МА, а в полето д о Б о г о р о д и ц а е запазена част о т т и т л а т а

м у А КС.
Опако : Х р и с т о с , с е д н а л на трон насрещ а. Горе, от д в ет е страни на главата, с ъ к р а ­
щ ен и е т о Т С . М о н е т а т а е коруб еста, диам. 27,5 мм, т е ж и 5 г. Н ам ерена на
х ъ л м а Т р а п е зи ц а при почистване на църквите през 1947 г. Инв. № 5 9 5 (обр. 25).
2. Лице : И м п е р а т о р ъ т прав, насрещ а, с б о гат о украсена д реха , с ниска к о р о н а и ви­
сулки, в д я с н а т а р ъ к а д ъ р ж и знаме, а в л я в ата — к ъ л б о с к р ъ с т , препасан
е с л о р о н , к о й т о е прем етнат през лявата ръка. Д о него Б огород ица полага
к о р о н а на г л а в ат а му. В полето д о Б о гор од и ц а ДЕСП.
Опако : О ч е р т а в а т се ко н ту р и те на седн ала ф игура на трон. М онетата е кор уб е с та ,
диам . 3 0 мм, т е ж и 7 г.Н ам ерена в Т ъ р н о в о на х ъ л м а Т рапезица при почи­
с тван е на ц ъ р к в и т е през 1947 г. Инв. № 594.

И сак II Ангел (1185— ! 195 г.)

3. Лице : И м п е р а т о р ъ т прав, насреща, в б огато у кр асен о облекло, с ниска к ор он а и
в исулки , в д я с н а т а р ъ к а д ъ р ж и ж е з ъ л с кр ъ ст , а в л я ва та — св и тък. В
полето под к р ъ с т а се чете 1САК10С, а над л я в а т а р ъ к а б у к в и т е ДП.
Опако : Д о л н а част о т ф игура, седнала на трон. М онетата е к о р у б е с т а и пукната.
Д и а м . 24/26 мм, т е ж и 5 г. Н ам ерена в Т ъ р н о в о на хъл м а Т рапезиц а при по­
чистване на ц ъ р к в и т е през 1947 г. Инв. № 596.

Обр. 25. М една монета от М ануил I Обр. 26. Медна монета от Исак И
К омнин Ангел
Abb. 25. K upferm ünze von Manuil I Abb. 26. Kupfermünze von Issak II
Komnin Angel

4. Лице : И м п е р а т о р ъ т прав, насрещ а, в б огато украсено о блекло, с ниска корон а и

в и су л ки , в д я с н а т а р ъ к а д ъ р ж и ж е з ъ л с кръст, а в л явата — св и тък. П р е ­
пасан е с л о р о н , преметнат през л я в а та рък а. В пол ето под ж е з ъ л а СА, а
д о л я в а т а р ъ к а ПТН.
Опако : Б о г о р о д и ц а на тр он полуизтрита. В л я во то поле М 0 . М о н е т а та е к о р у б е с та ,
д и а м . 25 мм, т е ж и 4 г . Нам ерена в Т ъ р н о в о на х ъ л м а Т рапезиц а при по ч и ст ­
ване на ц ъ р к в и т е през 1947 г. Инв. № 22.
5. Лице : И м п е р а т о р ъ т прав, насрещ а, в б огато украсено облекло, с ниска корона и
в и су л ки , в д я с н а т а р ъ к а д ъ р ж и ж е з ъ л с кр ъ ст . Вляво от ф и г у р а та има
С
АК
от в е се н н а д п и с ДЕ. Д я с н а т а половина на монетата е повредена.
Г10
Т1
01
Опако : Б ю с т на Х ристо с. В л я во то поле с ъ к р а щ е н и е т о 1C. М о н е т а т а е к о р у б е с т а ,
р а з я д е н а о т р ъ ж д а , пукната. Д иам. 21 мм, т е ж и 2 г. Нам ерена в Т ъ р н о в о на
х ъ л м а Т р а п е з и ц а при почистване на ц ъ р к в и т е през 1947 г. И нв. № 17.

Андроник 11 и Андроник III (1326— 1328 г.)

6. Лице : Д в а м а т а и м п е р а т о р и прави, насрещ а, с ниски корони и висулки. Н а д тях
Х р и с т о с ги б л а г о с л а в я . О т д в ете страни на гл а в ат а на Х ри стос се чете
с ъ к р а щ е н и е т о 1C — ХС. Н ао к о л о частично запазен релефен к р ъ г.
 102 Никола Ангелов 10

О пако: Д о п о я с н а ф игура на архангел Михаил с разперени крила и к р ъ с т в д яс н ат а

р ъ к а. Н а о к о л о частично запазен релефен кръг. М о н е т а та е плоска. Ч а с т от
околн ия й р ъ б е отчупен. Д и а м . 18 мм, т е ж и 2 г. Н ам ерена в Т ъ р н о в о на
хъ л м а Т р а п е зи ц а при почистване на ц ъ р к в и т е през 1948 г. И н в .№ 1 1 (обр. 27).
7. Л и ц е т о и о п а к о то са ка к т о на описаната по-горе монета. М онетата е пл о ска, диам.
20 мм, т е ж и 2 г. Н а м ер ен а в Т ъ р н о в о на хъл м а Трапезица при почистване на цъ р к в и т е
п р е з 1948 г. Инв. № 13.

Обр. 27. Медна монета от Андро- Обо. 28. Медна монета ont Андро­
ник / / и Андроник III ник П и М ихаил IX Палеолог
Abb. 27. Kupfermünze von Andronik I/ Abb. 28. Kupfermünze von Andronik II
und Andronik HI und M ichail IX P aläolog

Андроник II и М ихаил IX П алеолог (1282 г.)

8. Л ице: Д в а м а т а императори прави, насреща, с ниски корони и висулки, д ъ р ж а т по
един ж е зъ л . М е ж д у д в а м а т а има знаме.
О пако: Н адп и с в четири р е д а ,к о й т о гласи : айтох pixopeç Ршцасшу. М онетата е плоска,
диам. 20 мм, т е ж и 2 г. Н ам ерена в Т ъ р н о во на х ъл м а Трапезица при почист­
ване на ц ъ р к в и т е през 1948 г. Инв. № 29 (обр. 28).
9. Л ице: Д в а м а т а императори прави, насрещ а, в б огато украсено облекло, с ниски к о ­
рони и висулки, д ъ р ж а т пом е ж д у си знаме. Н а о ко л о следи от надпис.
О пако: Б ю с т на с в етец с ореол в релефен кръг. Н аоколо следи от надпис. М о нетата
е плоска и повредена от р ъ ж д а . Диам. 19 мм, т е ж и 2 г. Намерена в Т ъ р н о в о
на х ъ л м а Т р а п е зи ц а при почистване на ц ърк вите през 1947 г. Инв. № 23.

M IT T E L A L T E R L IC H E M Ü N Z E N V O N T R A P E S !TZA B E I TIRN O VO

N. A n g e l o v

Z U S A M M E N F AS SU NG

Im Artikel w erden 32 m ittelalterliche bulgarische und byzantinische M ünzen behandelt. Sie

w u rd e n beim Reinigen des Bodens um die freigelegten K irchenfundam ente auf dem H ügel Tra-
pe sitz a in T irno vo gefu n d e n . Die bulgarischen Münzen sind 24. Sie tragen die N a m e n folgen­
d e r bu lgarischen H e r r s c h e r: K o n s ta n tin Assen ( 1 2 5 7 — 1277) — 2 ; T o d o r S w e to s la w (1300 —
1321) — 3 ; Michail Schischm an ( 1 3 2 3 — 1 3 3 0 )— 1 ; Iwan Alexander und T h eo dora (1355 —
1371) — 8 ; Iwan Schischman (1371 — 1 3 9 3 )— 10; die byzantinischen M ünzen sind v o n den Impe­
r a to r e n : Manuil I K om nin (1143— 1180) — 3 ; Issak II Angel (1185— 1 195)— 3 ; A ndronik II und
AndroniK III (1 3 2 6 — 1328) — 2 ; Andronik II und Michail IX Paläolog (1282) — 2.
Die behandelten bulgarischen und byzantinischen M ünzen, die aus dem 12.— 14. Jahrh. sta m ­
men, sind ein w ichtiges D o ku m e nt. Sie tragen zur F o rsc h u n g der Geschichte einer d e r w ichtig­
ste n F e s tu n g e n des m ittelalterlichen Bulgariens bei der H auptstad t des Z w eiten bulgarischen
S taates.
 М У С И Н С К О О Р Ъ Ж И Е О Т 1876 Г О Д И Н А

Тодорка Драганова

В р ъ х н ат а точка от к ъ р в ав а т а борба, в од ен а от наш ия народ в п р о д ъ л ж е н и е на пет

века с р е щ у ту рски я поробител, бе А при лск о то в ъстание през 1876 г. В него н а с ел е н и е т о
от Т ъ р н о в с к и я край проявило небивал г е р о и зъ м . В б о р б а т а с рещ у о т о м ан с к о т о иго едн и
се б о р ел и с перото, дру ги с о р ъ ж и е в р ъ к а, а тр ети неизвестни герои ковели това о р ъ ж и е .
Е д н а част от о р ъ ж и е т о въстан и ц и те закупували, а друга, по-голяма част сами си приготвяли.
При п о д г о т о в к а т а за въ с т а н и е т о през 1875 и 1876 г. в с. М усина, Т ъ р н о в с к о , били н ап р а ­
вени саби (ножове), с които била снаб дена ч етата на поп Харигон. О т тези саби д о нас
са д о сти гн али т в ъ р д е малко. З а п а з е н и т е няк олк о снимки на останали ж и ви въс т а н и ц и ,
н аправени с л е д О с в о б о ж д е н и е т о , с о р ъ ж и е т о — сабя, ко ж е н а чанта за патроните и к р е м ъ к -
лия п и щ о в — ни показват, как са били в ъ о р ъ ж е н и четниците от четата на поп Х а р и т о н .
А от р а зк ази те на няколко душ и от с. М усина научаваме и за м айстора на тези саби.
Й о р д а н С тойчев Генчовски, 86-годиш ен, от с. Мусина р а зка зв а това, к о е т о зн а е от
б ащ а си — Стойчо Генчов, — че през б унтовната 1875 и 1876 г. ковач в с ел о то бил П а с к а л
Иванов. Т айн о било му поръчано о т местния револю ционен ком и тет да изкове саби, к ои то
в навеч ерието на въ с т а н и ет о били р а зд ад е н и на четниците. Б л и зък негов пом ощ ник при
и зк о в а в а н е т о на сабите бил ко в а ч ъ т Й о р д а н Славовски, а ку рш ум ите били лети о т П е т ъ р
К а р а д ж о в , с ъ щ о о т М усина, кой то р а б о т е л в с. Б я л а Черква. П одобни сведения д а в а и
ш е с т д е с е т г о д и ш н и я т ковач П аскал Райков, внук на П а с к а л Иванов, който сега р або ти ка т о
ковач в Т К З С с. Мусина. Д я д о му П аскал Иванов, роден в с. Мусина, д ъ л ги години ч и р а к у в а л
и учил з а н а я т в Т ъ р н о в о при вуйчо си, ковач П анайот. С л е д това станал с а м о с т о я т е л е н
м айстор в р о д н о т о си село. По време на п о д г о то вк а та за въстанието той бил по с ве те н в
д е л о т о и му била в ъ зл о ж е н а о тго вор н а з а д а ч а — закупуване на пуш ки и направа на саби.
П уш ките били купени с ко м и тетски с р е д с т в а от град Свищ ов, а саби те— ковани тайно вечер.
В к ъ щ а т а му, к о я т о се намирала на края на селото, била и самата ков а ш ка р аботи л н и ц а,
к ъ д е т о в п р о д ъ л ж е н и е на едн а година били изковани сабите за въс т а н и ц и те . Т ези саби
днес нас е л е н и ет о от този край ги нарича нож ове. С л ед разбиването на четата в Д р я н о в ­
ския м ан асти р П аскал И ван о в бил наклеветен от Х ристо И ванов Витев на т у р с к и я бей
И бриям о т с. Емен. П осл едн ият му н а н ес ъ л побой с брадва, след което той д ъ л г о б о л е ­
д у в ал , а сл ед О с в о б о ж д е н и е т о си направил операция в Т ъ р н о в с к а та болница при
д -р Василев. П аскал И ванов умира през 1909 г. на 70 години. В нукът му П. Р а й к о в р а зк а зв а
ощ е, че ко г а т о бил м алък, при с ъ щ и я този д о к т о р в Т ъ р н о в о видял снимката на д я д о си
в Т ъ р н о в с к а та болница. Д р у г и снимки о т д я д о му не са запазени. Като спомен о т д я д о
му за се га е остан ал йорсът, направен през 1873 г. сам оръ чн о с украса, годината и ини­
циалите на д я д о му — ПИ (П аскал Иванов), lia този йорс П. Райков п р о д ъ л ж а в а и сега
д а р або ти в ковачницата на Т К З С в с. М усин а.1
1 Наковалнята на Паскал Иванов, на която той е ковал и изтеглил сабите, е направена ръ чно от него през
1873 г. О сновата и има четвъртита форма. На 2 см от основата има малко, извито навън ръбче, над което з а ­
почва стойката (дръж ката) на наковалнята. Н ад нея наковалнята се разш ирява и се образуват двата рога. Еди­
ният, наречен женски, е ио-изострен, а другият, мъж ки, по-заоблен. Наковалнята е добре укр асен а, м акар и
само с нарези , което показва, че на майстора и не е липсвало чувство за красота. Д окато н а к о в а л н я ^ е била
ощ е горещ а, посредством далта или секач е направена украсата от тънки нарези. Такива нарези има и в осн о­
вата н4 н аковал н ята—под извитото ръбче на еднакво разстояние една от друга са изписани полегати линии
 104 Тодорка Д раганова 2

При с ъ б ар я н ет о на стар а т а к ъ щ а остан ала от д я д о м у той е намерил ж е л е зе н л о с т пак

с инициалите П И и калъп за отливане на к ур ш у м и и 5 к у рш у м а, к ои то п р е д а д е на м узея.
През 1920 г. в с. М усин а бил изграден ком и тет за ч ес т в у ва н е на за ги н а л и те в А п р и л ­
ското въстание. Касиер на този ко м и тет бил Ганчо Д и м о в Ганчев, чийто б ащ а Д и м о Г анчев
е участник в П оп хари то н о в ата чета. К о м и т е т ъ т имал за цел д а издири вещи, снимки и
д р у г и предм ети от бли зки те на загинали те четници. Такива п р е д м е ти били съ б р ан и. П р е з

Обр. I. Саби от с. Мусина

Abb. 1. Sabel aus Mussina. Bez. Tirnovo

1959 г. зе т ят на Ганчо Д и м о в Ганчев — Георги Д ечев — п р е д а в а в музея д в е саби, е д и н ­

ствените оцелели о т съб р ан и т е предмети от инициативния ко м и те т . П о-голям а част от п р е д ­
м ети те били загубени, а някои от сабите били дадени на ч и т а л и щ е т о за п ол зв ан е о т с а м о ­
дейния т е атр ал ен колектив. П р е з 1962 г. в ч италищ ето нам ерихм е само е д н а сабя, при брана
ка т о музейна ценност.

Обр. 2. С абя с калъфка, облечена с ламарина и нанесена ук р а са

Abb. 2. Säbel m it geschmücktem blechernen Futteral

През 1876 г. от c. М усина са излезли 29 четници, от к ои то с ам о 4 — 5 д у ш и са се

за въ р н а л и живи и са се укр и вали известно време в пещ ерата с р е щ у с е л о т о в м е с тн о с тт а
„ Б ъ р д о т о “. Т у к били о ткрити от к у ч етата на л о в д ж и и т у р ц и и в з а в ъ р з а л а т а се пре­
стрелка били убити. Ж и в о с т а н а л само Величко Помачето. Т а к а че в с. М усин а не м о ж е
д а се очаква д а се нам ерят повече от тези саби освен а ко п р е д п о л о ж и м , че са били и з р а ­
б о те н и повече и са о с т ан а л и по д о м о в е т е на неизлезли в ъ с т а н и ц и . О т з а в ъ р н а л и т е се ж и ви
въстаници в д р у г и т е села и направените снимки с л е д О с в о б о ж д е н и е т о се в и ж д а т пак
с ъ щ и т е саби. О т това се разбира, че сабите са били ед н акв и з а всички четници от
П опхаритоновата чета.
Сабите, работени о т П а с к а л И ванов, приличат на ту рски я та г ан . Те са правени н аб ър зо ,
р ъч н о ковани, почти б ез у к р а с а и з а в ъ р ш в а т с д ъ р ве н а д р ъ ж к а .
(нарезн). У краса е направена и от двете страни м еж ду двата рога на плоските части на наковалнята. И ту к са
използувани полегатите линии (нарези), но тика направени, че наподобяват на два ж и тн и класа. Е дната плоскост,
която е меж ду роговете, е с инициалите П И — 1873 г. С ега обаче те са зал и чен и , защ ото на това м ясто н ако­
валнята е заливана (кърпена). Д р у гата страна (пак меж ду двата рога) е с по-богата у к р ас а . И ту к има същ ите
нарези, коиго образуват различни геометрични орнаменти. О тгоре над тях има три лъча, наподобяващ и и з гр я ­
ващ о слънце, под тях има три розетн и околовръст полегати линии. П од основата наковалнята има дебело острие,
което се забива в пъна или се закреп ва на мястото, където щ е се постави н аковал н ята за работа. Н аковалнята е
;ъ с следните разм ери : Основата е ш ирока— 11,5 и 13 см. Стойката е висока 10 см и ш ирока 8 см. Е диният р о г е
д ъ л ъ г 21 см, а д руги ят—20 см. Г оре площ адката, въ р х у която се кове, е с дъ л ж и н а 18 см и ш ирина 15/14 см.
3 М усннско оръж ие от 1876 година 105

С а б я т а , п р е д а д е н а през 1959 г. от Георги Д ечев на музея, е без украса и с д ъ р в е н а

д р ъ ж к а . О т с т р а н и на д р ъ ж к а т а има извито ж е л я зо (предпазна скоба), което с л у ж е л о за
опора на р ъ к ат а . При д р ъ ж к а т а то е разш ирено, а на в ърха извито навън. Д ъ л ж и н а т а на
тази с а б я е 79 см, а ш и р и н ат а 3 см. С а б я т а е запазена, сам о на о т д е л н и места и най-вече
къ м д р ъ ж к а т а е р ъ ж д я с а л а . К а л ъ ф ъ т и е д ъ р в е н и е от две половини, съединени с тъ н к и
б р о н зо в и телчипи на пет места. При д р ъ ж к а ' а к а л ъ ф ъ т е обгорен, а към върха отчупен,
Д ъ л ж и н а т а на к а л ъ ф а е 68 cr.î, ш и р и н ат а —5 см. Инв. № 622 (обр. 1).
Втората сабя, предадена през 1959 г. на
музея от Георги Д е ч е в , е с ъ в ъ р ш е н о е д н а к ­
ва като описаната под инв. № 622. Р а з л и к а ­
та е в д р ъ ж к а т а , т у к тя е о т кост. П р е д ­
пазната скоба е от плоско ж е л я зо в ъ в ф о р ­
ма на буквата ф. Към д р ъ ж к а т а сабята има
кръгла ж е л я зн а пластинка, на върха з а в ъ р ш ­
ващ а с извивка в ъ в вид на кръгче, п р и ­
крепено за д р ъ ж к а т а посредством ж е л езе н
нит. К а л ъ ф ъ т на тази сабя е по-различен от
този на първата. Направен е от д ъ р в о , но
от външ ната с т р а н а е обкован с л ам арина
П оследната е у к р а с е н а с вд л ъ б н а т и то чк и,

Обр 2. Йордан Матеев от с. В яла Черква, участник
в четата на поп Харитон от с. Б яла Черква (сним­
кат а направена с. led Освобождението)
Abb. 3. Jordan M ateev von der S ch ar Pop H aritons
aus B jala Tscherkwa, B ez. Tirnovo, ph otographie nach
der Befreiung
Обр. 4. Иван Неделчев от с. Бяла Черква, участ ­
ник в четата на поп Харитон от с. Бяла Черква
(снимката направена след Освобождението)
Abb. 4. /van Nedehschev von der Schar Pop H aritons
aus B jala Tscherkwa, photographie — nach
der Befreiung

направени п о с р е д с т в о м малки гвоздейчета или някакво д р у г о острие. У к р а с ата се

с ъ с т о и от е д и н р е д то чк и, нанесени равномерно на разстояние 0,5 мм по д ъ л ж и н а т а
на к а л ъ ф а о т г о р н а г а страна. П о д i:ero има пак с ъ щ и т е точки в ъ в вид на з и г ­
загообр азн и линии. К ъм в ъ р х а на к а л ъ ф а от точки е написано „18 76 г.“ О б р ат н а т а стран а
на к а л ъ ф а , т а м , к ъ д е т о се с р е щ а т д вата края на лам арината, има р ъб , образуван от п о д ­
г ъ в к а т а на лам арината, по к о й то с ъ щ о са нанесени в д лъ б н ати точки в права линия, а п о д
нея има д р у г а зи г за г о о б р а зн а линия. С ъ ед иняването на д в а т а края на лам ар инената
к а л ъ ф к а , или р ъ б ъ т , пад а т очн о в ъ р х у остр ата част на сабята. О т горната стран а на к а л ъ ф а
към д р ъ ж к а т а има ж е л я зн а ха л ка за окачване. В ъ р х ъ т и с р е д а т а на к а л ъ ф а са счуп ени.
О б щ а т а д ъ л ж и н а на т а зи с а б я е 79 см, а на к а л ъ ф а — 65 см. С а б я т а е нап ълн о зап азен а,
но к а л ъ ф ъ т е силно р ъ ж д я с а л . Инв. № 621.
О п и с а н и т е д в е саби са и зл ож е н и в експозицията на музея (обр. 2).
Т р е т а т а сабя, нам ерена в ч и т ал и щ е т о на с. М усина през 1962 г., по н асто ящ ем в о к р ъ ж н и я
музей, е с ъ в ъ р ш е н о е д н а к в а с описаните по-горе две саби. Д р ъ ж к а т а на сабята и п р е д ­
14. И зв естн и i а ОМТ. кн . II
106 Тодорка Д раганова 4

пазната скоба са с ъ щ и т е , к а к то на описаната под инв. № 622. О т горната страна ж е л я зн а т а

предпазна скоба е с ъ е д и н е н а п о с р е д с тв о м три нита, а о т д о л у м ястото, к ъ д е т о се с ъ е д и ­
нява п р ед пазната с к о б а съ с с абя та, е разш ирено, и зд а д е н о навън и на в ър ха завито, това
в с ъ щ н о с т е у к р асата на тази сабя. О с т р и е то й прилича на остан али те д ве. В ъ р х ъ т е слабо
извит като на т у р с к и т е ятагани. К а л ъ ф ъ т е д ъ р в е н , о т д в е половини, свър зани на осем
места с тел. С аб ята е запазена, но к а л ъ ф ъ т
на в ърха е отчупен и на места прояден от
червеи. О б щ ат а д ъ л ж и н а на сабята е 87 см,
а на к а л ъ ф а 71 см и ширина 5 см.

Обр. 5. Кожена чанта ла патрона Обр. 6. Калъп за отливане оловни курш уми
A bb. 5. P a tro n e n — tasch e aus L eder A bb. 6. O tissform für B leikugeln

Колкото и н а б ъ р зо да са направени м усинските саби, някои от тях не са били лиш ени

о т украса и у д о б с т в а за ръ к ат а . О т саби те, постъпили в музея, от тези, нам иращ и се
в Д р яновски я манастир, и тези, които ви ж дам е на снимките, се у стан о вява, че всички са с
приблизително е дн акв а д ъ л ж и н а , дебелина и ширина. Всички към в ъ р х а са л е к о извити,
т ъ й като и зк р ивеността, т. е. л еката извивка на сабята, д ава по-голяма сила на удара. Д р у г а
характерна о с о б ен о с т на тези саби, която ги отличава от турските, е пр едпазната скоба
при д р ъ ж к а т а . С т о в а те се д о б л и ж а в а т д о п о-късните руски саби (обр. 3, 4).
М усин ските саби са били едн о от основните о р ъ ж и я на в ъстан и ц и те о т П опхари то н о­
вата чета. Те били по-ефикасни, о т к о л к о т о мечът.
О свен с ъ с сабя всеки въстаник бил снабден и с по един пищов к р е м ъ к л и я и пуш ка.
На кр ъ ст а е имал препасана ко ж е н а т ор ба (чанта) за патроните (обр. 5). В експ озици ята
на музея е изл ож ена една чанта на в ъ с т а н и к о т с. Лесичери. Такива кож ени чанти се
в и ж д а т и от снимките на ж ивите в ъстаници о т с. Бяла Ч ерква. Вероятно ч етн и ц и те от
П опхаритоновата чета са били снабдени с еднакви кож ени чанти т ака, ка к то всички са
имали еднакви саби, направени в с. Мусина.
К а л ъ п ъ т за отли ване оловените курш уми, намерен в к ъ щ а т а на П аскал И ванов, пред­
став л я ва парче (половина) от римска тухла, вторично пригодена за калъп. Т у х л а та е с раз­
мери 12/14 и д еб е л и н а 4 см. К р аищ ата й са отчупени неправилно. О т е д н а т а стр ан а са
направени 4 дупки с д и ам е тъ р 1,7 д о 2 см, а д ълб о ч и н ата им достига д о 3 см. В долния
край д упки те се с тесн яв ат и имат ко н у со ви д н а форма. К урш ум ите имат с ъ щ а т а ф о р м а и
размер, както на д у п к и т е в ту х л а т а (обр. Ь).
 W AFFE A U S M U SSIN A , BEZ. TIRNO VO , AU S D EM JA H R E 1876

T. D r a g n n o a

ZU SA .11 Л1 Е Л’ F A S S U N (i

Im vorliegenden Artikel werden drei Säbel beha idelt. Der Schmied Paska! Iwanov aus d e m
D orfe M ussina h a t sie im aufrührerischen J a h r 1875— 1876 geschmiedet. Mit solchen S ä b e l n i s t
die Schar von P op H ariton au sg erü ste t w orden. Diese Schar führte einen schw eren Kampf mit
den T ürke n im Kloster bei Drjanovo und so en tsta n d die glorreiche D rjan ovo -E p opö e in d e r
G eschichte Bulgariens.
Die Säbel befinden sich im B ezirk sm u seu ni in Tirnovo.
Im Hause von Paskal Iwanov w urde auch eine Form zum Kugelgiessen gefunden. V o rh a n ­
den ist auch der Amboss, den Paskal Iwanov im Ja h re 1873 eigenhändig g em acht hat. Drei
Jah re später hat er d arauf die Säbel geschm iedet. Sie sind etw a 79 cm lang, die Griffe sind
au s Holz oder P erlm u tter mit Sicherheitsklammern. D as F u tte ra l ist aus Holz, zweiteilig, mit D raht
oder Bast gebunden. M anche sind mit Blech bezogen, leicht geschm ückt. Die Säbelspitzen sind
leicht g e b o g e n , ähnlich wie die türkischen Ja ta g a n e .
 Н Е И З В Е С Т Н И ПИСМА
НА Н И К О Л А Х Р И С Т О В Г А Б Р О В С К И

Н е нчо Боне в

Във ф он д 10 на О к р ъ ж н и я народен м у з е й — В. Т ъ р н о в о се с ъ х р а н я в а т снимки и д о к у ­

менти, свързани с ж и в о т а и д е й н о с т т а на Н икола Х ристов Габровски, известен партиен и
о б щ е с т в е н д ее ц , с ъ р а т н и к и д р у г а р на осн ов о п о лож н и к а на научния со ц и ал и зъм в Б ъ л г а ­
рия Д и м и т ъ р Благоев.
Н икола Х ристов Габровски е р од ен на 6 септем ври 1864 г. в гр. В. Т ъ рново . П р о и з­
х о ж д а от средно занаятчийско сем ей ств о. З а в ъ р ш и л основното си об разован ие в род ния
си град, Н икола Габровски зам ин ава за гр.Н иколаев — Русия, к ъ д е т о за в ъ р ш в а гимназия. С л е д
то в а отива да учи и з а в ъ р ш а право и социални науки в гр. Ж е н ев а — Ш вейцария. Т у к
той се св ъ р зв а с групата на П л е х а н о в „ О с в о б о ж д е н и е на т р у д а “, к о я т о о к а зв а силно влия­
ние за о ф орм янето му ка т о социалист.
П о ради липса на с р е д с т в а Н и к ол а Габровски не м о ж а л да о с ъ щ е с т в и м еч т а т а си —
д а за в ъ р ш и и немска ф и лологи я в Германия. З а т о в а сл ед завър ш ван е на в и сш ето си о б р а ­
зование в Ж е н е в а се в р ъ щ а в Б ъ л г а р и я и е назначен първоначално за член на т ъ р н о в ­
ския с ъ д , а п о - к ъ с н о — на соф ийския и па за р д ж и ш к и я о к р ъ ж е н съд.
П рез април 1889 г. в С о ф и я о с н о в а в а д р у ж е с т в о „Нов ж и з о т “ и о ткрива към него за
пръв п ъ т в страната вечерно работни ческо училище, в което се учили о к о л о 150 р а ­
ботници.
На 14 юли 1889 г. Н ико л а Г аб р о в ск и присъствува на първия кон грес на Втория
интернационал, който за с е д а в а л в П ариж . В р ъщ айки се сл ед конгреса в Б ъл гари я, се о т к а зв а
от про ф есията си к а т о с ъ д и я и с т ав а учител по история. Така има по-голяма в ъ зм о ж н о с т
д а б ъ д е по-близко до м л а д е ж т а , д о интелигенцията, открито да излага сво ите в ъ з г л е д и
п р е д тях и да се о т д а д е всецяло на со ц и ал и ст и ч е с кот о движение. „Н его вият соци ал и зъ м
обаче не бил избистрен марксически. Той има предимно народническо етично с ъ д ъ р ж а н и е .
С п о р е д Н. Габровски главният лост, д в и ж е щ а т а сила на развитието на о б щ е с т в о т о е ин­
телигенцията. Тя има историческата мисия да води народа към о с ъ щ е с т в я в а н е т о на н р а в ­
ст вен ата задача, к ъ м и зк о р е н я ва н е т о на о б щ е с т в е н и т е тегла и н е п равд и.“1
Тези свои погрешни в ъ зг л е д и за р о л я т а на ин телигенцията той развива в книгата си
„Н ра в с тве н ата задача на и н те л и г е н ц и я т а “, к о я т о излиза през 1889 г. В тази книга Н икол а
Габ ровски преувеличава ро л ята на интелигенцията. Т у к той я р а зг л е ж д а к а т о сила, к о я т о
са м а може да и звър ш и нещ о велико.
Независимо, че тези негови в ъ з г л е д и са погрешни, те спомагат за о рган и зи ран ето на
интелигенцията, на м л а д е ж т а . „М а кар и у го п и с т социалист по онова вр е м е , Н икола Г а б р о в ­
ски оказва влияние в ъ р х у т ъ р с е щ а т а нови идеи народна интелигенция. П ризивите за о р г а ­
низиране на ин телигенц ията под зн а м е т о на социализм а с ре щ а т г ор ещ о т к л и к на реди ца
места. Сам Никола Г а б р ов ск и развива соци ал и стич еска дейност в тази насока. Н е г о в а та
б о р б а за създаван е на откри та с о ц и ал и сти ч еска ор ганизация обективно подкопава конспи-
р а т о р с т в о т о и й е зу и тщ и н ат а на Сп. Гулабчев и д оп ри н ася за о с в о б о ж д а в а н е т о на интели­
г енци ята от в ре м е н н и те увлечения в с и р о м а х о м и л с т в о т о .“2
1 Материали по история на БКП, С офия, 1960, стр. 19.
2 П а к там.
 110 Н енчо Бонев 2

З а проявена а к т и в н а соци ал и стич еска проп аган да с ред учениците си в началото на

1891 г. Н икола Г а б р о в ск и е уволнен. О щ е с ъ щ а т а година той се за в р ъ щ а в родния си
г р а д и се у с т а н о в я в а к а т о а д в о к а т . Т у к се ср ещ а с Д и м и т ъ р Благоев. Тази с р ещ а по
д у м и т е на Д . Б л а г о е в полага началото на соци ал и стич еско то д ви ж е н и е у нас.
„Н ай-нап ред Н. Г аб р овск и го во р е ш е за т у р я н е т о началото на една „историческа партия“
но как во р а зб и р а ш е под нея и главно в ъ р х у какви начала тя да се о сновава на пър во
време, не б е ш е ясно. С к о р о обаче се р азб р ах м е, че в ъ п р о с ъ т е за основаването на една
со ц и ал и сти ч еска п а р т и я .“3
Н икола Г аб ро в ск и е един от инициаторите за свикването на първата соци али стическа
сби р ка в Б ъ л г а р и я , к о я т о се п р о в е ж д а през април 1891 г. в лозето на Н икола Габровски
кр а й В. Т ърново . Т у к Н. Г а б р о в ск и о т с то я в а т в ъ р д о и деята за съ зд аван е на сам остоятелна
со ц и ал и сти ч еска партия. И зв е с т н о е обаче, че сби рката не реш и този въпрос. Е д но от ней­
ните важни р е ш е н и я е : о щ е с ъ щ а т а го д и н а на връх „ Б у з л у д ж а “ д а се свика нова р а зш и ­
рена сбирка, на к о я т о о к о н ч а т е л н о д а се реш и в ъ п р о с ъ т за с ъ зд а в а н е на партията. И на
то зи конгрес, с ъ с т о я л се на 2 а в г у с т 1891 г., Н икола Габ ровски смело отстоявал и д еята
за о т к р и т о излизане пр е д наро д а ка т о сам о с то я т е л н а соци алд ем ократическа партия. Б л а г о ­
д ар ен и е ар гу м ен т и т е, к о и то Д . Благоев изн ес ъ л пред делегатите, и п о д д р ъ ж к а т а на Н. Габ­
ровски по т о зи в ъ п р о с к о н г р е с ъ т решава д а се с ъ з д а д е е д н а партия, наречена Б ъ л г а р с к а
с о ц и ал д е м о к р а т и ч ес к а партия.
Никола Г а б р о в ск и е д е л е г а т на В тория партиен конгрес, с ъ с т о я л се през август
1892 г. в Пловдив. На то зи к о н г р е с той е избран за член на О бщ и я с ъ в е т на партията и
за член на р е д а к ц и о н н и я съвет.
Н икола Г а б р о в ск и е р е д а к т о р на партийния орган в. „ Р а б о т н и к “ от брой 1 на год. I
д о брой 31 на год. II. В л а д е е н е т о на ч у ж д и езици (руски и френски), н еговата богата
е р у д и ц и я му д а в а т в ъ з м о ж н о с т да се прояви като ж ур н али ст с голям талант. В своите
статии с го л ям о у м ение той изнася опита на д р у г и т е социалистически партии.
З а своята а к т и в н а п о л итич еска и ж у р н али сти ческа дейност, за своите о стри разобли-
чителни статии в ъ в в. „ Р а б о т н и к “ против царизма и капитализма Н. Габ ровски е често
а ре с ту ва н от с т а м б о л о в и с т и т е и з а д ъ р ж а н в т ъ р н о в с к и я затвор. За статията „ Р о д и л о ни
с е ц а р ч е “, пом е с т е н а на у в о д н о м я с т о във в. „ Р а б о т н и к “, бр. 13 от 22 януари 1894 г„ год. II,
к о я т о п р ед и зв и к а л а цяла буря, Н. Габ ровски е о с ъ д ен от б у р ж о а зн о т о пра в и тел с тв о на
един и половина месеца затво р.
П р е з 1891 г. Н. Г а б р ов ск и написва б р о ш у р а т а си „Какво искат с о ц и а л д е м о к р а т и т е “,
п р е в е ж д а „ К о л е к т и в и з м ъ т “ о т Ж ю л Гед, а през 1893 г. прави първия превод на „ Ж е н а т «
и с о ц и ал и зм а “ от А в г у с т Б еб ел .
С л е д п р е м е с т в ан е то на р е д а к ц и я т а на в. „ Р а б о т н и к “ от В. Т ъ р н о в о в Соф ия през
1894 г. Н икола Г а б р о в ск и престава да б ъ д е негов редактор. На 17 юли с. г. в ъ в В. Т ъ р ­
ново той започва д а и з д а в а в. „Н ароден г л а с “ и в. „ О с в о б о ж д е н и е “, „Вестници с местно
значение, които п р о в е ж д а т о т к р и т о о п о ртю н истич еск а линия и став ат причина за започване
на и зв естна п о л е м и к а за м естн ия печат.“4
О щ е по време на б о р б а т а с р е щ у С т а м б о л о в и я режим Никола Г аб ровски проявява
с к л о н н о с т к ъ м с ъ г л а ш а т е л с к а политика с о б ш о д е л ц и т е . Това негово о т стъп лен и е от
п р ав и лн ата партийна линия се про я в я ва о с о б е н о рязко с л ед разцеп лен ието на партията през
1903 г. Т огава той з а с т а в а на стр ан а та на ш и р о к и те социалисти. През 1914 — 1915 г. обаче
Г а б р о в ск и о т н о в о се в р ъ щ а к ъ м своите стари, правилни партийни позиции и за с т а в а в
р е д о в е т е на Б Р С Д П (т. с.), в к о я т о п р о д ъ л ж а в а да работи и с л ед преименуването й в БКП.
П р е з 1919 и 1920 г. Н икола Габровски е н ароден представи тел в XIX и XX о б и к н о ­
в е н о народно с ъ б р ан и е.
Като н ароден п р е д с т а в и т е л и о б щ и н ски с ъ в е т н и к в о бщ ината В. Т ъ р н о во той винаги
з а щ и щ а в а и н тер есите на б е д н и т е слоеве от населението. Той е един от активните партий­
ни съ в етн и ц и и иска „ с у р о в о нак азан и е на виновниците на националната к а т а с т р о ф а и
истин ски н аро д ен с ъ д за п о г р о м а д ж и и те и убийците на Б ъл гар и я и б ъ л гар с к и я народ. Д а ­
н ъц ите и т е ж е с т и т е от войните д а се и зп л ат я т от виновниците на националната к а т а ­
с т р о ф а .5
Не минава за с е д а н и е на об щ и н с к и я с ъ в е т , на к о е т о Н икола Габровски да не вземе о т ­
нош ение по р а з г л е ж д а н и т е в ъ п р о с и и не п р е д л о ж и мероприятия за подобряване т е ж к о т о
п о л о ж е н и е на т р у д е щ и т е се. А к о г а т о б у р ж о а з и я т а и спекулантите искат повишение цени­
3 Д. Б л а г о е в , П ринос, С офия, 1952, стр. 139.
1 Г. Б о р ш у к о в , В-к .Р а б о т н и к * , София, 1955, стр. 36.
* О Д А . Т-во, ф. 29, on. 1, арх. ед. 91, л. 137.
3 Н еизвестни писма на Никола Христов Габровски 111

т е на храни телни те продукти, Н икола Габ ровски енергично п р о т е с т и р а против т е з и опити.

Той „и с к а от пра в и те л с тв о т о д а осигури п р е х р а н а т а на т р у д е щ и я се наро д в г р а д о в е т е и
селата, ка т о пристъпи к ъ м принудителни иззем вания на храни о т е д р а т а г р а д с к а и с е л с к а
б у р ж о а зи я предм ети от пър ва н еобходи м ост и тяхн ото р а зп р е д е л е н и е о т о б щ и н а т а п о д к о н ­
т р о л а на организац ията на т р у д е щ и т е се м а с и “.0
Н е щ о повече, Н икола Г аб ровски иска „да се о б л о ж а т всички б о га т а ш и , к а п и т а л и с ти и
пр. с и зв ъ н р е д е н д ан ък, с ъ с с р е д с т в а т а да се за к у п я т храни за б е д н и т е и м ал о и м о т н и т е ,
всички бедни да б ъ д а т освободени от всякакви общ ински д а н ъ ц и “.7
К огато ф а ш и с т к а т а реакция в с ъ ю з с б ел о гв ард ей ц и те, настанени в Б ъ л г а р и я , се г о т ­
веш е да и зв ър ш и д ъ р ж а в е н преврат, Н икола Габровски о т им ето на с ъ в е т н и ц и т е -к о м у н и с т и
п р о т е с ти р а и се обявява против н а с т а н я в а н е т о на такива части на т е р и т о р и я та на В. Т ъ р ­
ново и о к р ъ га. Той поиска „незабавно о б е з о р ъ ж а в а н е на б е л о г в а р д е й с к и т е и ор г а н и зи р а н и
ф а ш и с т к и банди на б у р ж о а зи я т а и прогонван ето на В ран гел ов и те щ а б о в е и о б е з о р ъ ж а в а ­
не на войските м у “.8
П о пу л яр но стта и а в т о р и т е т ъ т , кои то Н икола Г аб р ов ск и има с р е д народа, п р и н у ж д а в а т
палачите на Ц анков да се разправят с него, к а к то с д е с е т к и т е верни синове на партията.
На 11 май 1925 г. наемни агенти на б у р ж о а з и я т а п р а вя т б ез у сп е ш ен о п и т д а го з а ­
стрел ят. Само д в а месеца с л ед това, на 11 юли 1925 r . , у с п я в а т да и з п ъ л н я т п р е с т ъ п н а т а
си цел — за с трел в ат го пред дома му в гр. В Търново.
Д о к у м ен ти те-п и см а от н а с т о я щ а т а публикац ия о с в е т л я в а т някои моменти от д е й н о с т т а
на видния партиен и об щ е с т в е н д е е ц Никола Х ристов Г аб р ов ск и . С т а т и я т а има за цел д а
п о к аж е и д а д е в ъ зм о ж н о ст личните му писма да се п о л зу в а т от всички наш и научни
работници, които изсл ед ват неговата разностранна дейност. О т пи см ата м о ж е д а се види
о т н о ш е н и е т о му къ м политическите съб ития, които с т а в а т в Б ъ л г а р и я през пе р и о д а 1886—
1887 г., д ей н о с т та му като народен п редстави тел, д ъ л б о к а т а му вяра в н ем и н у ем ата най-
близка победа на най-възвиш ения соци али стически идеал, за к о й то Н и к ол а Х ристо Г а б р о в ­
ски се бори и д а д е ж и во та си.

З а Госпож а Ж е н е в а , 15. И. 1886

М а р и о л а Хр . Г а б р о в с к а
гр. Т ъ р н о в о

Мили ми родители!

На б ъ р за р ъ к а сядам да ви напиш а това писмо.

П риех пари те 15 наполеона, к ои то ми и зп р о в а ж д ат е . М а к а р че се н у ж д а я х от п о в е ч е ­
то, но като не м о ж е т е за сега д а намерите, аз и на тях съ м б л а г о д а р е н .
Няма да си купувам сега дрехи, но ще си купя сам о книги за 160 ф р а н к а , з а щ о т о са
ми много потребни, и не мога да отлагам за по-късно. Д р е х и щ е си купя чак къ м Р о ж ­
дество, к о г а т о стана по-богат.
Колкото за ф отограф ирани е, аз ще се п о с т а р а я да се снема с онова палто (р е д и н г о т а )
д ет о го купих в О д ес а преди 2 '/а под ин и; т о е уваляно вече и не д о с то й н о за снимане, но
няма нищо. Вие няма д р ех и те ми да гледате, но лицето ми, к о е т о е н а й -ва ж н от о. П о д и р
един месец, ако не по-рано, щ е получите моят портрет.
П иш ете ми ж е л а я ли д а ми скр ои те д р е х и от наш ш а я к в Т ъ р н о в о и с е тн е д а ми ги
и зп р ов од и те в Ж е н ев а . Аз не Ва с ъ в е т о в а м да правите това, з а щ о т о по п о щ а та т е щ е ми
излязат и двойно и тройно по-скъпи ; а п ъ к а з ка т о д о б и я к ъ м Р о ж д е с т в о пари щ е си к у ­
пя т о га ва един кат, с кой то щ е се върна в Б ъл гари я.
Н о д а оставим се га това.
Кисьов замина за Б ъ л га р и я , щ е пристигне в Т ъ р н о во . Аз му д а д о х едно писмо за д о ­
ма. Аз съм здрав, с ам о че не мога д а спя спокойно. С ъ б и т и я т а в Б ъ л г а р и я ме м ного в ъ л ­
нуват. П е т р е ! Аз получих б р о ш у р к а т а на С т о я н о в а : „ К о ро н о ва н и те н и х и л и с т и “. З н а я т ъ й
с ъ щ о , че В еликото нар. съ б р ан и е е избрало В а л д е м а р а 0, и той е п р и б ъ р з а л вече д а о т к а ж е .
П} ю ж е н и е т о на Б ъ л гар и я е много критическо. Кой знай к а к в о щ е ни пати г л а в ат а .
Р у с и т е не се спират пред нищо. Аз т у к а много вним ателно с л е д я за п о л и т и к а та и за на­
ш ите работи. Ч ета всичките ф р а н ц у зс к и , руски и б ъ л г а р с к и в естници. П о с л е д н а т а реч на
С 1 л избю ри в Английския пар л ам ент не се ха ре с в а на р у с к о т о п р а в и тел с тв о .
“ Па к там.
7 Г1 а к т а м.
8 О Д А , Т-во, ф. 29, on. 1, арх. ед. 91, л. 137.
9 Датски принц, предлож ен за княз на България.
112 Н енчо Вонев 4

Калнаки-австрийския м инистър той с ъ щ о се е исказал в полза на наш ата независим ост.

Н о К а у л б а р с 10 не щ е да знае биле, варлува в София.
З а сега то лк оз. О ставам с ъ с зд р а в е, к а т о целувам мама и всички братя.

Н. Габровски
П иш ете ми по-често, ако имате време. Н е к а мама ми п и ш е т ъ й с ъ щ о .
П е т р е! Чоканов те п о зд р ав л я в а. М о л я та д а п о д к а н в аш И ванча и Илийча да ходят
р е д о в н о на училище. Разправяй им за п о л о ж ен и е т о на Б ъ л г а р и я . .

ТОМ , ф. 10, № 533 Рп. Оригинал

Ж енева Госпожа
14 март 188Ô Мариола Габровска
Търново

Мила ми мамо!

М ного се зарадвах, но и много се наж али х, като прочетох л ю б е з н о т о ти писамце.

П иш еш ми, че си много к ахъ рн а д е т о П е т ъ р т ъ й без причина се бави в Плевен, м т а
ка р а неволно д а мислиш за него, а т ъ й с ъ щ о и за наш ата ч астна работа.
Аз с ъ щ о не мога д а се начудя, за как во седи той т а м , ко г а т о нито вече набор
има, нито пък война ше има, понеж е мира вече е подписан, и С ъ р б и я ра с п у щ а вече в о й ­
с к и т е си, к а к то и България. Аз без д а говоря по над ъл го, п о н е ж е аз ч астно му написах и
го п ос ъ ве то ва х какво да прави, ще ти каж а, че ти мамо т р яб в а д а б ъ д е ш по-строга, т р я б в а
д а ми пишеш всичко, к а к в о т о става у дом а, аз трябва д а зная всичко щ о се върш и. З а ­
щ о т о само по този начин, аз ще мога д а с ъ в е т в а м по м алките б ратя.
Сега като скъп не виното и ж и тото, гл е д а й т е да го пр о д а д е т е . П е т ъ р най-първо на
р а б о т а трябва да се нареди, да се впрегне д о б р е в д ю кяна и да работи. За п и с и т е да про­
мени, от Ш арапчиева парите да земе. Ами тон о т Пипева ли е зе л пари за да т р ъ г н е от С о ф и я ?
З а щ о т о ако той ние зел два наполеона о т братя Пипеви о т София, то Вие щ е тряб ва в
Т ъ р н о в о да си искате д в ата наполеона от Пипевите. Д е ц а т а да х о д я т р едов н о на учили­
щ ет о . Иванчо нека показва на Илийча д а чете и д а се развива. П е т ъ р нека ги учи и два-
мината.
Сега правете, ка к в о то правите, гледайте, д а ми проводите по с к с р о пари 20 наполеона
цели, защ ото имам пари само до 15 марта, а от там н а т а т ъ к т ряб в а л а плаш ам за
в т о р о т о полугодие в уни верси тета, за ква р ти ра и д а си куп увам книги, з а щ о т о тази година
ми т р я б в а т м ного пари за книги, а п ъ к аз вм есто да си к у п у в ам вземам от д р у га р и те си
или пък ходя д а се занимавам в о б щ е ст в е н а та библиотека, д е т о има много книги. С тези
2 0 наполеона, които ще ми проводите ш е се постарая да прекарам д о с в ъ р ш в а н е т о на изпи­
ти т е , т. е. до 1 юли. В случай, че няма пари готови, ти на за е м щ е земиш , как в о ще п р а ­
виш , подире аз ш е се изплаш ам, моя б ъ д е ш ж и вот е само пари, стига да б ъ д а зд р ав д а
с в ъ р ш а . З е л с ъ м 200 пола на заем и как в о ли и м а ? П о с л е го д и н к а и половина а з по д в ес т а
пола на година ще получавам, само зд р а в да бъда.
И тъй постарайте се д а ми изп р ово ди те 20 наполеона по скоро. М ам о! На послед ното
Ви писмо адр еса бяхте сбъркали, т ъ й щ о т о не аз получих писмото, но с и н ъ т на моя
хазаин. О щ е един път т ъ й д а не пишите ад р е с а ми.
Е т о к а к ъ в ми е а д р е с а :
Швейцария
гр. Ж е н е в а
господин Н и к о л а Г а б р о в с к и
ул. „ Ф и л о с о ф “ 36
малка бързина.
И тъй като с ъ к р а т я в а м оставам с зд р а в е твой д о гроб с у в а ж е н и е син Н икола Г аб р овск и

Т О М , ф. 10, № 538 — Рп. О ригинал.

10 Пратеник на руското правителство в България.

5 Н еизвестни писма на Никола Христов Габровски I 13

Женева За госпожа
20 април 1886 г. Мариола Габровска
Търново

Мила ми мамо!

М ного ми е д р аго , че П е т ъ р си е д о ш е л в Т ъ р н ов о, и че сега ти щ е се поосп о ко иш

м ал ко за наш ата р а бота, к о я т о о т 6 м е с е ц а насам е т е ж а л а в ъ р х у теб и твоите грижи.
Вярвам, че той е вече в с ъ с т о я н и е д а разб ере всичко и д а порязмисли за своята б ъ д а щ н о с т .
В м ин алото си писмо а з му о б яс н и х на д ъ л г о и на ш ироко как во тряб ва да прави.
С ега няма мисля пак н у ж д а д а м у напомням е д н о и с ъ щ о нещо. В последно време по л у ­
чих парите 171/., — с е д е м н а й с е т и половина лири, които ми и зп р а щ а т е ,а з Ви крайно б л а ­
годаря.
О т П е г р а т ъ й с ъ щ о приех писмото. Той се бил ра зсъ р д и л човека от м о ето п р е д и д у щ о
писмо. Аз го с ъ в е т н а х да б ъ д е хл а д н о кр ъ в е н , за щ о т о с ъ с с ъ р д ен е р абота не се
в ърш и . Б р а т я сме бе! Н и е сами ако не са п о с ъ в ет о в а м е , т о кой ще на н ау ч и ? Господ к а з ­
в а т дава, но в кош ара му не вкарва. Т ря бв а тру д, р а б о т а и деятелност.
П иш и ми, че чичу не бил способен за наш ата работа. Д о б р е I Ако не е способен, та
ра зб и р а се аз съм с ъ г л а с е н д а го отчи сли те по добре, о т к о л к о т о д а яде нап разно парич­
ки те. Но п ъ к за то ва т р яб в а д а има, к о й д а го замести. Именно т у к се явява в ъ п р о с
д а л и наш ия П е т ъ р щ е м о ж е д а изп ъл ни гази р а б о т а ? Д а л и той П е т ъ р щ е м о ж е да хо д и
по селата, д а менява за п и с и т е , пита се за п озн ат ли е той д о бре с т ъ р г о в и я т а и в ъ о б щ е
с х ор а т а, с които щ е има з е м а н е - д а в а н е ? П озволява ли му закона да ходи по с ъ д и ­
л и щ а та, и в ъ о б щ е счи тат ли го него като п ъ л н о в ъ зр а сте н , за д а в о д и процеси п р е д
с ъ д и л и щ а т а ? Щ е б ъ д е ли той о тго в орен , за греш ките кои то направи, като се заем е за тази
р а б о т а ? Е т о колко много в ъ п р о с и се п р е д с та в л я в а т пред очите на Петра, и той преди
д а се з а е м е с нашата р а б о т а , т р я б в а по напред сам д а поразмисли в ъ р х у тези въпроси, а
после и мене да напише, как в о е намислил.
В м ин алото си писмо ва питах зехтели парите от Шарапчиева и д ю к ян а празен ли стои,
вие не ми отговори хте, аз п ак щ е Ви попитам и този път, освен това ще Ви помоля д а
п р о д а д е т е виното, ж и то т о , щ ом п о ск ъпне, да не стане като миналата година. П е т ъ р т р я б в а
с туй д а се занимава, а не д а о с т авя сам о на мама д а мисли за това.
М ного ще ми б ъ д е д р аго , а к о мама самичка ми написва по няколко реда в сяко едн о
писмо, и д а ми изказва хала си д о б р е ли е или зле. И ванчо и той д а ми пише. А П е т ъ р
вече няма съмнение той най п ространно т р яб ва да ми описва, как отива! работите у нас.
Аз никак не съм д ов олен д е т о той по д е с е т реда писма ми пише. Вярвам и се л а с к а я с
н а д е ж д а , че от сега н а т а т ъ к П е т ъ р щ е б ъ д е по акур атен към своята работа.
В еликден наближ ава и а з к а т о ч у в ст в а м този велик и т ъ р ж е с т в е н празник немога да
не ви и зп р а тя на всички ви м ойте с ъ рд еч н и и най горещ и поздравления п д а Ви п о ж е л а я
зд р ав е и д ъ л г о л е т е н ж и в о т . Щ е н аб л иж и с коро онова време, когато наедно ще п р е к а р ам е
в еликдена, а сега Вие се пов е с е л е те и по р а зп о л о ж е т е сами, б ез м оето п р и с ъ с тв и е
м е ж д у Вас.
Аз с ъ м здрав, б л а г о д ар я, сега с ъ м много зает по случай че изпитите н а б л и ж а в а т , а
п ъ к к а к т о знаете много време изгубих и с на ш е то х од ен е в България. Т ъ й щ ото сега ми
пре д с то и много нещ о д а уча. Но н а д я в ам се, че моите усилия ще се пак у в е н ч а я т
с успехи.
П иш ете ми по н а ч есто и по подробно. М ам о ! Ти как си с ъ с з д р а в е т о си? Яка ли си
о щ е ? Крепи се, крепи д о б р е , че и за тебе щ е се приближ и тих и спокоен ж ивот, к а т о
с в ъ р ш а и П е т ъ р като порастне.
Ами Илийчо и И в а н ч о ? Н ека р едо вн о д а х о д я т на училищ ето, и П е т ъ р като б р ат да
ги учи и да им показва.
За сега с това с в ъ р ш в а м и о с т а в а м с зд р а ве

Твой покорен и д о гроб л ю б ещ син

Н. Г а б р о в с к и

ТОМ , ф. 10, № 538 — Рп. О ригинал.

15. И звести е на ОМ Т, кн. II

114 Ненчо Бонев 6

Ж е н ев а България
2 4 - V — 1886 Търново
Мариола Габровска
Мили ми родители!

С голяма р а д о с т прочетох писмата, к а к т о на мама, тъй и на Петра, д р аг о ми е о с о ­

бено, че всички сте живи и здрави, и че П е т ъ р се е завзел по сериозно за работата,
к ъ д е т о д ъ л г о време оч ак вам е неговата разум на помощ.
Право да си каж ем , време е вече да искаме от Петра работа и благоразум ие, врем е
е вече и той да се настани ка к то сл едва и д а поеме онова т е ж к о бреме, к о е т о нашия
б ащ а с т р у д и пот е носил на п л е щ и т е си. П иш ите ми, че П е т ъ р бил ходил с к ъ п о по
сел ата и сте го назначили за 5000 г р ош а за годината.
Това е д о б р о дарение, но за щ о п ъ к непременно с пари д а слугува и да в ъ р ш и
бащ ината си работа. Нима той с ъ с т а в л я в а нещ о о т д ел н о от д р у ги т е б р а т я ? Аз мисля, че
не. Във всеки случай той сега нека ходи по с е л а та, нека се г р и ж и за наш ата рабо та, а
че той подиря, кат о стане по практичен, то тогава няма никакво съ м нение, че щ е б ъ д е
възнаграден.
А сега, той ако и да е назначен за 5000 гроша, т о тези пари разб ира се щ е с т о я т у
мама, като не д ви ж и м капитал, но в с ъ щ о т о време те пак ще си б ъ д а т негови. И скам д а
каж а, че тези 5000 грош а няма д а му се д а д а т на ръцете д о к а т о той не стан е п ъ л н о в ъ з-
растен на 22 години и да захване сам о с то я т е лн о да печели.
Аз се много радвам, пак повтарям, д е т о П е т ъ р се е заел сериозно да ходи по селата,
нека от сега да се учи да стане опитен за напред, аз всякога при с ъ р ц е и с голям о
уд о в о лст ви е ще му у казвам моето с ъ д ей с тв и е и помощ. Т ъ й братко, т ъ й !
Труди се и разумно постъпвай, а че о т там н а т а т ъ к р а б о т а т а ти е опечена. Пиш и ми
к о л к о т о е в ъ зм о ж н о по често за наш ите работи, и б ъ д и искрен с мене, б р ат я сме я!
Знайми си и зъ б ите, за т о в а трябва и откровенн и да б ъ д е м помеж ду си. Ха! Щ ях да за б р а в я
без малко, какво направихте с дю кян а, затворен ли стои о щ е ? Ами парите от Ш а р а п ч и е в а ?
И скай ги бей !
Пари с ъ б и р а й т е , че ето пак а з без пари си оставам с л е д няколко дена. Вие не
мислите, че за всеки месец т у к отиват 150 ф р анка, а п ъ к аз т е ж к о ми книги не съм
купувал, ама да са живи приятелите С ераф имов и д ругари те ми д а в а т да се занимавам,
тъ й съ щ о добре, че има голяма о б щ е с т в е н н а библиотека к ъ д е т о ходя да чета. К акто и
да е но Вие пари събирайте, че като Ви напиша с л е д няколко дена т о ведн ага б ез за б авн о
да ги пратите, з а щ о т о пари имам само д о 1-й юни, а п ък т у к хората за к в ар ти ра п и ш ­
ман т. е. в началото на м есеца искат парите. Аз за това Ви п р е д у п р е ж д а в ам да знаете, че
ка т о получите с л ед няколко време д р у го писмо д а не ги т ъ р с и т е тогава, но от се га
по добре.
Аз съм зд р а в и много се занимавам. З о р ъ т за изпатите е голям. Щ е почнат на 1-ви
юли. Като ги св ъ р ш а щ е Ви известя, а д о с в ъ р ш в ан е то р я дк о щ е ви пиша и много к р а т к о .
След изпитите мисля в село д а отид а да ж и вея, за да д о б и я по вече кръ в, а най
вече да чета и да мисля. Това ми е занаята сега сам о да пиша и д а чета, а след няколко
време да съченявам и с ам о сто ятелн а полза на принасям. Н аписъл съм ед н о съчинение а
именно под заглавие „ Н я к о л к о д у м и за н а ш е т о в ъ с т а н и е в Б ъ л г а р и я “.
П ратих го д а го напечатат в периодическо списание, о щ е не е напечатано, но над явам се,
че ще го напечатат, аз Ви моля да не казвате никому за това, д о д е т о то не изл езе от
печата, и д о д е т о а з не ти напиша, че е напечатано.
Илийчо х од и ли редовно на у ч и л и щ е т о ? Иван да гледа д а премине в д р у ги клас
т а з година, з а щ о т о инак му е л ош а раб о т а т а .
З а сега приемете с ъ рд еч н и те ми поздравления.

Твой д о гроб син:

Н. Г а б р о в с к и

ТОМ , ф. 10, № 538 — Ри.

7 Н еизвестни писма на Никола Х ристов Габровски П 5

Женева България
8. X. 1886 г. 1ърново
за г о с п о ж а
Мариола Габровска

Мила ми мамо!

Р а д в ам с-?, че мога да ти напиша писмо чрез един мой приятел, кой то свъ рш и в Ж е н ев а
и зам и н ав а днес за Б ъ а г ар и я . П иш а ти а з чрез него, за щ о т о той ще мине през Т ъ р н о в о
и щ е се отб и е у дома.
Вярвам, че Вие ще го п о с р ещ н ете к а к т о т ряб ва.
О г него ти ще у зн аеш много неща за мене, той ще ти разправи подробн о за нашия
с т у д е н ч е с к и ж и во т, и за усл о в и я та на ж ивота.
Аз му за в и ж д а м на този приятел Кисьов, че той си отива.
Р а д о с т н о е д ей ств и тел н о да мислиш, че отиваш там д е т о си живял, обичал, веселил,
с е д н а д у м а в к р ъ г ъ т на м илото си сем ейство.
С к о р о щ е д о й д е това време, когато и аз ще у се тя това сл а д к о чувство, тази д уш евна
р ад о с т . К огато работи човек, не усещ а как се минава времето, часовете т е к а т като минути.
К а к т о и д а е, но една година о щ е т р я б в а д а се помирите. Тази годи на е много сериозна
в ъ в вся ко отнош ение. Нейният глас е р е ш а в а щ във всичко.
Аз ти ж е л а я много зд ра в е и живот, ж е л а я ти весело д а прекараш тази година наедно
с м о и т е мили б р ат я .
М ного съм д о в о л е н от пос л е д н и те писма на П етра, вярвам, че той вече съ зн а в а своята
д л ъ ж н о с т к ъ м мама и къ м братята си.
Д р а г о ми е като виж дам , че той ж и в о се ин тересува от к р и ти ческ ото положение,
в к о е т о е тласн ата д нес България. Е д н о го с ъ в е т в ам само, то да б ъ д е о с т о р о ж е н и пр ед ­
пазлив, за щ о т о у нас сега б и я т и убиват тези, които не са с партизаните на то гова или
оно гова, и к о и т о много викат.
Ж е л а л бих да Ви проводя нещо арм аган, но за ж а л о с т не мога сега. М ного причини
за тона имам. Вие ми пр остете аз ще изп ъл н я д л ъ ж н о с т т а си д огодин а, ка т о с в ъ р ш а и
са п о сд оби я с парици. Т огава сам ще Ви д о н е с а .
З а сега с ъ к р а т я в а м писмото си за щ о т о т р яб в а д а б ъ р за м д а намеря Кисьов, ще отида
д а го изп ро в одя до станцията.
П етре! Ч окан ов те позд р ав л я ва нарочно, и м ного с ъ ж а л я в а , че не сте се видяли на т р ъ г ­
ване. Той сл едва педагоги ята за д аскал се учи. М ного нови б ългари пристигнаха в
Ж е н е в а , сега сме о ко л о 32 душ и, с л е д в а т по различни клонове на наук ата.
П о зц р а в л я в ам и целувам всички Ви, ж е л а я Ви щ а с т л и в ж и во т.
Илийча го за позн ав айте с работите, ра зка зв а й те му за княза, за преврата, за Р у с и я
и т. н.

Твой покорен син:

Н. Г а б р о в с к и
Т О М . Ф. 10. Ns 538 — Р п . О ригинал.

Женева Търново
21 окто м ври 1886 33 го с п о ж а
Мариола Габровска
Мила ми мамо!

Е т о скоро вече ш е с т (6) недели от к а к т о не съм получавал никакви известия от

д ом а, а пък бях Ви писал.
А з немога лесно д а си о б ясн я причините на това д ъ л г о мълчание. М ол я по скоро ми
н а п и ш е т е и в с ъ щ о т о време незабавно изп ъ л н е т е пр осбата ми, а именно ще та моля мамо
пари д а ми проводиш и к о л к о т о е в ъ з м о ж н о по скоро. У тре 22 октомври по ту каш н а
д а т а , ун и ве р си те т а се отвар я и се почва учението, т. е. новата учебна година. Тази е
п о с л е д н а т а година за меня, и после щ е б ъ д а щ а с т л и в д а се за в ъ р н а пак по м е ж д у милите
си р о д и тел и . Вие б ъ д е т е живи и зд рави, в р е м е т о скоро минава, то щ е п р е ф ъ р к а като
с трела.
 Н енчо Бонев 8

Тази г о д и н а с в ъ р ш и х а в Ж е н ев а С е р а ф и м о в и Кисьов и сега те си о т и в а т в Б ъ л г а ­

рия. Кисьов ще. мине през Т ърново, той ще ви р а зк а ж е подробно за наш ия ж и вот. Той
м о ж е да си а д р е с у в а книгите д о т е б е П етре, т ъ й щ о т о ти ги получи и ги з а д ъ р ж и д о ­
д е т о той д о й д е в Т ърново.
Мене ми е д р а г о ка т о гледам, че те с в ъ р ш в а т вече и сега се з а в р ъ щ а т при м ил ите
си р о д и т е л и и ще се заловят на работа.
В Ж е н е в а пристигна Ч оканов (търновчанин) той щ е се учи за даскал.
Той ми р а зк аза много интересни нещ а, и с ъ ж е л я в а , че на т р ъ г в а н е от Т ъ р н о в о ,
н е м о ж а л д а се види с Петра нашия.
Аз с ъ м зд р ав , слава Богу. За сега няма д а се разпространявам на д ъ л г о и на ш ироко,
втор и п ъ т по вече. Едно само те моля мамо, то да ми изпроводиш непрем енно и к о л ­
ко т о е в ъ з м о ж н о по скоро о ко л о 20 или 25 наполеона златни, които ще ми стигнат д о нова
г о д и н а т. е. д о ян уар и месец.
Ако ми п ро во д и те 25 наполеона цели, т о аз ще мога да си купя д р ех и и щ е се
ф о т о г р а ф и р а м , но а ко ми проводите само 20 наполеона, то не мога си купи дрехи, нито п ъ к
се сне, з а щ о т о за лекции в у н и верси тета на трети я к у р с о тив ат много пари, а т ъ й с ъ щ о
и много книги т р яб в а д а си купувам.
Е то о г у т р е щ е тряб ва да почна д а пл а щ ам за лехции в уни верси тета.
Аз та м ол я мамо, а т ъ й с ъ щ о и Петра д а се потрудите незабавно да ми и зп ъ л н и т е
пр о с б а та , да не се майте т ъ й като понапред, з а щ о т о д у ш а т а ми тогава щ еш е да иско-
чи. П ом нете д о б р е , че о б е щ а х т е д а намерите и за тази година пари. Сега ка т о целувам
и ск ренно и с ъ р д е ч н о мама, Петра, Иванча, И лийча и пр. оставам с н а д е ж д а за отговор.

Твой покорен син

Н. Г а б р о в с к и
ТОМ , ф. 10, № 538 — Ри. Оригинал.

Женева З а П е т ъ р X р. Г а б р о в с к и
21. XI. 1886
Търново
Мили ми Петре!

Н а д р аг о с ъ р ц е съм го тов да те п о с ъ в е т в ам какви мерки д а зем еш за д а се о с в о б о ­

д и ш тази го д и н а о т военната служ ба.
Аз много д о б р е разбирам, че т е б ти е мъчно, и че ше б ъ д е и на мама и на мене,
ако та з е м а т солдатин. Всичката д о м а ш н а и сел ска рабо та зависи от тебе, и че ти а к о се
от д а л е ч и ш о т д о м а ш н и те , то аз не зная ка к в о ще стан е тогава с мен. Нали у ш от т е б я
о ч ак в ам т а я годи н а, ти да ми помогнеш.
Т уй к о е т о аз мога да та п о съ ветвам , т о е д а напишеш едн о прош ение д о градск ия
с ъ в е т , в к о е т о щ е го молиш най -убидително да та о с в о б о д я т само за тази година от
в оенн а с л у ж б а . В прош ението ще п ред став и ш с л е д о ю щ и те законни причини: 1) Че ти си
б ез б ащ а , и че за сега си най големия син в къ щ и . 2) Второ, че д р у ги те д в а м а б р а т я са
м алолетни и че както тяхната с ъ ц б а , т ъ й и ця л о т о сем ейство зависи от тебя. Кажи, че ти
сам се г р и ж е ш за пргхраната и м атери алн ото усигоряване на цялото сем ейство.
Кажи, че р а ботата, с к о я т о ти се зани м аваш е такава, която не може да б ъ д е поверена
нито на мама, нито п ь к на частен човек, и че а к о те зем ат солдатин то щ е б ъ д е ед н о голям о
нещ ас ти е за ц я л о т о сем ейство Кажи, че имаш един по голям брат в стран с тв о , кой то е
на по сл е д н и я курс в ун и верси тета и който очаква само от тебя п о д д р ъ ж к а и че ако те зем а т
со л д а т и н т о той не ще м ож е д а д о в ъ р ш и учението си. Н ай-главното д а напишеш , че ние сме
бедни, и че т е б я а ко зем ат солдатин, то не щ е има кой д а се труди за прехранван ето на сем ей­
ст во то . Аз вярвам , че ще та о с в о б о д я т , ако п о б ъ р за ш да п о д а д е ш едно тако ва прош ение в
г р а д с к и я с ъ в е т . П рош ен и ето дай да ти го направи някой адвокатин или п ъ к в никое а д в о к а т с к о
с едал и щ е, но накарай го да напише с ъ щ и т е причини, кои то аз т у к ти исказах. Н ай -сетн е
ти м о ж е ш да го напишеш, но се щ е б ъ д е по добре, а ко го напише човек, който е писал
прош ения и знае тяхн ата форма.
И т ъ й т у й е най д о б р о т о с р ед с т в о , ко е т о м оже да те спаси. Д а б яга ш в ъ в време на
наб ора, над ал и щ е се спасиш. З а туй а з та пак съ ве т о вам да по д а д е ш прош ение в г р а д ­
ския съв е т . К ато ти напиш ат и като нап иш еш прошението, проводи ми к о п и е т о да го
прочета.
9 Н еизвестни писма на Никола Христов Габровски 117

Аз сам бих ти написал едн о прош ение, но мисля, че човек, който е писал често, щ е
м о ж е по м айсторски и по а д в о к а т с к и да го скрои. Ти ми отговори н е м е д л е н н о ка к в о
м ислиш д а правиш и кога щ е се почне набора. Ц е л у в а м всички Ви, мама, т е б я , Иванча,
И лийча и др.
З д р а в с ъ м и имам много раб о т а тази година.

Твой брат
Н. Г а б р о в с к и

Т О М , ф. 10, № 538 — Pu. О ригинал.

България
Търново
М а р и о л а Хр . Г а б р о в с к а

М и л а ми м а м о !

Н емита ги описа р а д о с т т а , к о н то п оч увствувах, като прочетох т в о е т о л ю б е зн о и

искренно писмо.
С как в о нетърпение, с каква в ъ л н у в а щ а и смутена д у ш а очаквах аз т о в а ре ш и те л н о
за меня писмо ! . . .
О ! Това е неописуемо, това е н е и з р а з и м о ! .. . В това врем е аз стоях на края на пр опастта.
Аз мислях, че и ти мамо, моята н а д е ж д а , щ е ми о т го в о р и ш като Петра, че не м о ж е ш в е ­
че д а ме и зд ъ р ж а т е , че нямате и нем ож ите намери о:це сто (100) наполеона за п осл ед н я-
т а ми го д и н а в уни верси тета.
Т ъ й мислях аз, но п о с л ед н ата ми н а д е ж д а не б еш е съв сем угаснала, тя се кр е п е ш е ,
тя е дв а м б л ещ у к а ш е, к а к то б л е щ у к а една вощ еница в м ин утата на своето п о с л е д н о изга­
ряне. Т а к и в а безспокойни и пълни с р азм и ш л ен и я минути прекарвах а з през в с и ч ко т о
време, д о д е т о най после получих пари, а сетне и писмо от тебя. Т в ое то писмо мамо, ме
много успокои, макар да не зная о щ е от г д е мислите да ми заем ите пари, и с и гур н о м ис­
лите, че ще намерите.
Аз бих ж е л а л да ми о тговори те по един по л о ж ител ен начин ще м о ж е т е ли и о т г д е
щ е зе м и т е 100 наполеона за тази ми по следна, но главна за мене и за Вас година.
Вие о т сега трябва да си усигорите, з а щ о т о после няколко месеца нито аз Вас да
притеснявам, нито пък Вие мене.
Е т о в октомври месец ще се отвори уни в ерси тета и щ е почнем учен ието, а аз к а к т о
и всеки ще т ряб в а и зв е д н а ж да платя за лекции (уроци) в у н и верси тета с т о ф р а н ка за
п ъ р в о т о полугодие. А п ъ к т р я б з а да знай те, че е убийство за мене в ъ в всяко от н о ш ен и е ,
д а Ви пи ш а за пари, а п ъ к Вие д а ми о т го в а р я т е , че няма, или че не м о ж и те д а ми п ро ­
водите. У б ий ство казвам за меня, з а щ о т о аз в т а к ъ в един случай незная к а к в о да п р а в я :
дал и д а чета и да се зани м авам спокойно с науката, или да мисля за д о м а и за пари.
З а т о в а аз пак Ви моля д а ми и зп ров о д и те по б ъ р зо парите ко г а т о Ви пиш а за пари.
В с т р а н с т в о без пари човек о т г л а д умира.
Но д а оставим сега този въпрос на страна. М ам о ти ми пишеш че си б и л а т р е с к а в а .
Аз та м оля ка т о един покорен твой син да се пазиш, д а не се м ного п р и т е с н я в а ш и
кахар и ш за щ о т о тв оя щ аст л и в и х у б ав ж и в о т е напредя ти, той е в б ъ д а щ е н аед н о с
тво и т е покорни чеда.
Аз м оля П етра, т ъ й с ъ щ о и И ванча и Илийча, моля ги от с ъ р ц е и д у ш а к а т о по голям
брат, да та обичат, да та сл уш ат, и да не т а я д о с в а т и кахарят, з а ш о т о инак те п о д к о ­
ся в ат ж и в о т а ти и ум а л яв а т д е н е т е ти. А п ъ к това е грях и голямо п р е с т ъ п л е н и е д а не
у в а ж а в а ш и д а не с л у ш аш майка си, к о я т о те е родила и възпитала.
П е г ь р е най-стария т а м от него о ч ак ваш най-голямо благоразум ие, от него искам аз
с ъ в е т и д а д а в а на по-малките, да ги поучава, за щ о т о и аз него поучавам. П е т ъ р т р я б в а
да се уб ед и, че ний като б р ат я се наед но щ е ж ивеем и ще си пом агам е един д р у ги м у .
Аз щ е наред я П етра той нека не ме бий стига да б ъ д а зд р ав и б лагополучно д а
с в ъ р ш а.
Той нека кара сега ж иво и д ея т е л н о наш ата работа.
П оуч авай те Иванча и Илийча, за в ойната, го во р е те му за п о с л ед н и т е с ъ б и т и я в Б ъ л ­
гария, ра зка зва й те му всичко, нека се развиват децата.
118 Н е ш о Бонев 10

Аз научих ту ка, д а ж е по напред от Вас за револю цията в Б ъл гари я т. е. за княза. Аз

чета всички вестници. Знам как е стан ала работата. К н я з ъ т е минал на в р ъ щ а н е през Рус-
чук, Свищ ов, Т ърново, Янина (Енина), П ловди в и най сетне престигнал в С оф ия. В Т ъ р ­
ново сте го много д обр е посрещ нали. Но знаете ли, че Р у с ки я им ператор е о т го в о р и л на
н аш ия княз, че не о д о б р я в а неговото в р ъ щ а н е в Б ъл гари я, и че ц а р я ще и з п ъ д и княза и
преназначат д р у г княз. Т е ж к о и горко на Б ъ л га р и я и на нейната свобо д а и незави си м ост.
Война няма да има небойте са.
П о л о ж е н и е то на Б ъ л г а р и я е много критическо. И м а си хас ру сите д а н ап равят от Б ъ л ­
г ар и я една руска губерния. Щ е я оцапам е тогава. Н о щ е видим!
Аз с в ъ р ш в а м писмото си и Ви ж е л а я зд р а в е на всички Ви. Ц ел у вам майка, Петра,
Иванча и Илийча. О т П етра очаквам ед н о подробн о писмо. Н апи ш ете ми в ъ р х у работите
в България.
Твой син
ТО М , ф. 10, Ns 538—Рп. О ригинал. Никола Габровски

Женева България
12 януари 1887 г, Търново
М а р и о л а Хр . Г а б р о в с к а

Мила ми мамо!

С неописана р а д о с т прочетох т в о ето и П е т р о в о то писмо. Д р а г о ми е, че сте всички

ж иви и зд ра в и , и че П ен к ата се т р у д и за д о б | ото на всички ни. Аз имам и полагам
голям а н а д е ж д а за н еговата с е ри озн о ст и д о б р о с ъ в е с т н о т о му отнасяне к ъ м р а б о т а т а
си. Вярвам, че и той д о б р е съзнава, че ние ка т о братя един б ез д р у ги нем ож ем , а сме
д л ъ ж н и да си по м а га м е взаимно. Сега той за мене ш е се погриж и, а после ко га т о аз
п ък зах вана да р або тя и д а б ъ д а пл о д о ва т о т моя труд, то гава самата нравственна д л ъ ж ­
ност ще ме накара да спомагам за р азв и ти ето на по-малките си б р а т я и за ус и го ря ва н е
на тях н о то б ъ д а щ е .
Н о мен ми стана много мъчно д е т о Иванчо не иска д а се учи, и д ет о е оти ш ел да
пристане като слуга у пинтия А танаса. Аз по никой начин немога д а од о б р я т о в а негово
гру бо поведение. М оя свята д л ъ ж н о с т е да помоля мама и П етра к а т о по голям и по
умен брат да по съвето ва И ванча д а не прави такива глупости, з а ш о т о той р и ск у в а д а
о стан е див и необразован, ако от сега напусне училищ ето. В н а с т о я щ е време д и в и т е и
н еобразованите хора нищо не чинят, те немогат да спечелят хляба си, з а ш о т о са прости.
Учението е светлина, а н е в е ж е с т в о т о тъм нина. Кое е по х у б ав о т ъ м н и н а та или с в е тл и н а та ?
Кьоравия ли човек или с отворени очи е по щ а с т л и в ?
Повтарям, че Иванчо щ е си оплаква денете, но щ е б ъ д е късно. Вие трябва да го при­
ну д ите да ходи на училище, той е м лад неопитен, с л ед о в а т е л н о н е м о ж е з д р а в о д а р а з­
с ъ ж д а в а , неможе т ъ й с ъ щ о да си представи л ош ите с л е д с т в и я от неход ннето на училищ е.
Д р а го ми е, к а т о с ъ о б щ а в а т е че Илийчо х од ял редов н о на училищ е и бил прилежен.
Аз го н асър д чавам д а б ъ д е о щ е по прилеж ен, да се старае, д а се развива, че ка т о с в ърш и
гимназия в Бъл гар ия, аз ще го и зп р о в о д я да се учи за д о к т о р в един от зап ад н и те уни­
верситети.
Е дничкото нещо, ко ето щ е Ви моля то е да се с т а р а е т е да му р азвивате ума п о с р е д ­
ством разни истински раскази . Н а п р и м е р: каква е ползата о т науката, з а щ о има войни, за
с во б о д а т а на хората и пр. К ато се научи д а чете, то к у п у в а й т е му полезни книжки за
прочит.
Иванчо тряб ва т ъ й с ъ щ о дв се развива. Но д а о стави м това на страна. Аз получих
пари: 20 наполеона, получих т ъ й с ъ щ о б р о ш у р а т а на 3. Стоянов. Крайно Ви благод аря.
И зпроводих Ви един портрет по хубав, и по сериозен. Сега Ви и зп р о в о ж д а м о щ е един.
Б ъ д е т е уверени, че аз к а т о с в ъ р ш а тази година, подиря сам ще си изплатя парите, който
Вие зехте в заем на мой счет (сметка). Главното е да нам ерите пари — д а с в ъ р ш а , а че
после р а б отата е много по лесна. Кисьов е назначен в С оф ийск о то с ъ д и л и щ е . С ераф и м ов
не е заел с л у ж б а та , з а щ о т о чака б р ат си в К а занл ък . Б р а т му е в ъ в Виена.
П етре! Ти да седи ш в Т ъ р н о во д о к а т о аз с в ъ р ш а и се върна в Б ъ л г а р и я , инак р або­
т а та ми е опасна, днес за днес ти д р у г а с л у ж б а освен наш ата не т р я б в а д а заем аш .

О с тав а м с зд р а в е
ТОМ , ф. 10, № 5 3 8 —Рп. О ригинал. Никола Габровски
11 Н еизвестни писма на Никола Христов Габровски 119

Женева България
7. II. 1887 г. Търново
г о сп о ж а Мариола Габровска

Мили ми родители!

П р и е х писамцето на П етра и много се за р а д в а х като ми с ъ о б щ и х т е , че всички сте

ж и в и и зд р а ви . Аз т ъ й с ъ щ о с ъ м здрав, сам о че за сега имам много работа, нямам никак
с в о б о д н о време.
Т р я б в а от сега д ) започна д а се г о тв я за изпитите, кои то ще правя през юли и о к т о м ­
в ри месец.
В юли ще правим изпити само по онези предмети, които сме учили на т рети я ку р с ,
т. е. с ам о за тази посл ед ната година. А в октом ври м есец ний т р ето к ур сн и ц и те за да п о ­
лучим диплом трябва и д л ъ ж н и сме д а д ъ р ж и м изпити по всички пред м ети (около 15)
к о и то сме учили в п р о д ъ л ж е н и е на цели три години.
К а к т о ви ж д а т е то в а никак не е л е с н о ; т р яб ва голям т р у д и много с в о б о д н о врем е.
З а меня к а к то и за моите д ру га р и които с в ъ р ш в а т тазн година няма ваканция. М иналата
г о д и н а к о г а т о бях на в тория ку рс б еш е друго. Т огава направиш си изпитите по п р е д м е ­
т ите к ои то си учил през годината, и с л е д това гуляй цели 3,5 месеца ваканция. С ега
о б ач е в е д н а г а след годи ш н ите изпит:; кои то ще д ъ р ж а в юли месец, ще тряб ва да почна
да се зани м авам за окон чателните изпити к о и то се правят в октомври месец.
Аз вярвам Серафимов Ви е р азказал к а к си е мъчил ангелите и ка к е сидял затв орен и
си е зан и м авал тогава, когато ний в т ор окур с н и ц и те с т у д е н т и ходяхме да се р а зх о ж д а м е
м ин алата година. С ъ щ а т а участ постигна и нас сега. Т р я б ш т р у д и спокойствие. Е т о з а щ о
а з Вл м оля да и зп ъ тн я в а те кол:;ото е в ъ зм о ж н о по ско ри чк о по живичко просбиге ми,
нап р и м е р ко га т о Ви пиша за пари, то да не бави те з а щ о т о аз съм принуден да се б е з ­
покоя, д а Ви пиша втори път, и с едн а реч немога да с ъ б е р а ума си в гл авата. П ом нете
д о б р е д у м и г е ми, че тазч година е посл ед ната година за мене, за Вас мили родители , и
аз щ е се освобод я и 13 ifi ще се о с во б о д и т е от т е ж к а т а д л ъ ж н о с т да ме и з д ъ р ж а т е . М ного
се мина, м ал кото остана, но и то щ е ф р ъ к н е като стрела. Б ъ д е т е уверени, че аз по вечето
м исля о г ко л кото Вие за б ь д а щ е т о .
Р азб и р ам т в ъ р д е д о б р е какво нещ о е д л ъ ж н о с т т а към майка си и б р а т я т а си. Но
б ъ д е т е спокойни да щ е време и тогава ще видим кой кум кой сват. Това време не е
д алеч, т ъ к м о след д е в е т м е с е ц а ...
П р о в а ж д а м Ви о щ е един портрет от х у б ав и те, з а щ о т о нямам по вече. Щ е ви и зп р о ­
в о д я д р у г път няколко о г засмените. Ами как в ъ р в я т наш ите д ом аш ни работи. С еляните
но сят ли п ар и ? Сьбирдйте бей за щ о т о ето скоро щ е се захване втория сем е ст ъ р , в т о р о т о
у ч еб н о п о т у го д и е и аз ще т р я б за да п тащ а м за лекции. Н о стига толкоз. Сбогом. Ц е л у ­
вам мама и всички мили братя.

Никола Габровски
Т О М , ф. 10, № 538—Рп. О ригинал.

Ж е нева България
13 юли 1887 г. Търново
за госпож а М а р и о л а Хр . Г а б р о в с к а

Мила ми мамо!

Д р а г о ми е да ти с ъ о б щ я , че св ъ р ш и х много д о б р е изпитите си. М ога смело вече да

к а ж а че о г д н е с н а т а т ъ к аз не съм вече с т у д ен т , не съм ученик.
Аз се простих, и м ож е би това е за последен п ъ т с у ниверситетския чин, на кой то
с ъ м си д я л и слуш ал цели три години научните проповеди на професорите. Н аближ ава
м и н у та т а и тя не е далеч, ко г а т о ще к а ж а последно „с б о го м “ на у н и в е р с и т е т а — на храма
на наук ата. Хиляди мисли минуват през у м ъ т ми, горчиви чувства в ъ л н у в а т д у ш а т а ми
к о г а т о помисля за всичко това.
Д а ! Н е е тъй лесно да напуснеш туй което обичаш от д у ш а и съ р ц е , да се р а зд ел и ш
т ъ й рано с идеалът к о й то си носил и топлил в д у ш а т а си. М ного аз мале, много мечтаех
д а с в ъ р ш а университет, да стан а человек образован, но сега аз вече в и ж д а м че моя идеал
120 Ненчо Бонев 21

н а у к а т а ма завлича надалеч, о т в а р я ощ е по ш и р о к о поле за р а б о т а за д ея т ел н о с т , виж дам

че няма граници пред у м ъ т ми, кой го иска д а върви да крачи напред, да се развива, да
прогресира с е д н а реч. Ж е л ан и ят а ми са големи, но с р е д с т в а т а ми д а ги о с ъ щ е с т в я са
малки. Е т о за щ о а з волей и неволей трябва, принуден съм д а се примиря с н а с т о я щ е т о , с
д е й с т в и т е л н о с т т а , и да правя туй което мога, а не ко е т о ж е л а я .
А ко бях богат, ако милия ми б ащ а беш е жив, аз без д р у г о щ ях д а о ти д а в Германия
за д а науча и немски език и д а се позаним авам с немска л и т ератур а по пр авото , ф и л о с о ­
ф и я т а и политическата економия, макар че вече с ъ м с в ъ р ш и л университета. Н о сега понеже
о б с т о я т е л с т в а т а са други, то и аз щ е простирам чер гата си до к ъ д е т о мога. Щ е се върна
в Б ъ л г а р и я и щ е работя за о б щ о добро.
Казах в миналото си писмо, че чак в О к т о м в р и щ е си д о д а . Причината е че тогава
щ е правим последните изпити за диплом. Аз сега чакам пари и щ ом получа ведн ага ще
за м и н а за село, ще отида да се занимавам в някой по ти хо място. Ваканция за мен и за
д р у г а р и т е ми няма.
И т ъ й правите какво правите, но пари непременно по с коро ми п р ов о д ете, за щ о т о
ни щ о нямам.
Ами ка к отиват нашите р а б о т и ? Д а в а т ли селяните п а р и ? Иванчо направили д о б р е
изп итите ?
З д р а в и ли сте всички ?
М оля Петра да ми напише п од ро бн о писмо, аз щ е му б ъ д а безкрайно б л а г о д а р е н ?
С т а м б у л о в е сега в Т ър но во, з а щ о не го попитате за записа на д я д а А н г е л а ?
З д р а в с ъ м и като ц е л ув а м всички ви по у стата оставам покорен син

Никола Габровски

И с к а м Илийчо д а ми напише с а м и ч ъ к н я к о л к о р еда в ед н о писмо, за д а в и д я как

пиш е той.
П о зд р а в яв а м П етра с именния му д ен и го целувам по устата.

Т О М . ф. 10. № 538 — Рп. О ригинал.

София Господин
12. XI. 1897 г. Цанко Бакалов
в Бяла Черкова

Ц а н к о,

Д н е с з а е д н о с вашите пратеници аз и Ц е р о в с ки ходихм е в М и н и ст ер с т в о т о на о б щ и те

с г р а д и да моля министъра д а о тп у с н е 5 0 0 0 — 6 0 J 0 лева за н а п р ав ата на м о с т ъ т ви през
Росиц а. Аз му обясних н еоб хо ди м о сти те от тоя м ост и сумите, които им ате съб ран и за
по ст р о я в ан е то му и настояхме да о т п у с н а т н у ж д н а т а помощ . Той т ъ р ж е с т в е н н о ни заяви,
че щ е направи нуж дн нте разп о р е ж д ан и я да ви се и зп ратя т чрез Т ъ р н о в с к и я о к р ъ ж е н у п р а ­
вител около 5000 лева от б ю д ж е т а за 1898 година. Ний взехм е акт о т н еговото об ещ а н и е
и се надявам е, че щ е б ъ д е изпълнено. За това теле гр а ф и р а х м е на П. Т риф онов и А. Ц а ч ев
д а и з в е с т я т на селяните. И в този случай аз изпълних д л ъ ж н о с т т а си. Нека сега поп Фран-
гов п ак казва, че не съм рабо тил за моста ви. Впрочем Ц а чо Н енов и Д о н о И ван ов като
си д о й д а т щ е ви разправят под ро бн о за всичко.
О ч ак в ат ли пак от А танаса Д . Славчев да им прави мост!
Ами вий там защ о д о сега не сте с ъ с т ав и л и к о м и т е т и не сте влезли в с нош ение с
Ц ен тр ал н и я к о м и т е т ? Чудни хора сте вий, б ял о ч ерко вски те соци али сти! О т кога сте се
за ка н и л и д а се организирате и д а почните р а бота, а п ъ к и д о сега нищо не сте направили.
Е т о и Б акев сега вече е свобо д ен граж данин като тебя. З а щ о не се зал ов ите с П етра Т р и ­
ф о н о в да с ъ з д а д е т е чрез е д н а социалистическа пропаганда местна о р ганизац ия, к о я т о д а
м о ж е когато стане нуж да да д е й с т в у в а ? И м айте предвид, че от всичките села в Б ъ л г а р и я
вий в ъ в ва ш е то село сте поставени в най д обри условия за д еятелност. В никое д р у г о
село няма толкова социалистически д ея т е л и с ъ б р ан и на едно м ясто к а к то в Б я л а-Ч ерков а.
Е т о за щ о погл еди те на всички наши приятели са об ъ р н а т и к ъ м в а ш е т о се л о и о стават с
нед оум ение ка т о виж дат, че вий там пасувате.
* Писмата на Н. Габровски до Ц анко Бакалов са публикувани от Д им итър Р . Димов в сп. Септември,
кн. 5 1961 r., с. 157 и сл.
13 Н еизвестни писма на Никола Христов Габровски 121

П р о ч ет и това ми писмо на П е т р а и на Ба к ев а и им каж и, че идеите свързват хо р а ­

та, а общата деятелност за т яхнот о тържество ги прави неразделни и лю бящ и до
гроба.11 Б е з борба няма победа.
Н и щ о интересно няма т у к в това о в ч ед у ш н о съб р ан и е на полицейските д еп утати.
Н а ш и те п р о т е с т у ю щ и гласове ги к ар ат сегис-тогиз да блеят.
П о з д р а в и мойте избиратели в с ел ото и всички кои то питат за мен.

Твой Н. Х р . Габровски

Не е зл е д а свикаш един празничен ден селяните и да им прочетеш речта ми по о т г о ­

вора на т р о й н о т о слово. Взем ете д невниците о т о б щ и н ск о т о управление.

Инв. № 88, Ц. Ц . Оригинал.

гр. Т ъ р н о в о Господин
28 април 1899 г. Цанко Бакалов
в Бяла-Черкова
Павликенска околия
Драги Цанко,

Б ъ р з а м д а ти известя, че днес пристига т у к Каравелов и к а к т о се научавам щ я л д а

прескочи к ъ м Бяла-Черкова, Михалци. Той ще се помъчи м оже би да свие там някое д р у г о
д е м о к р а т и ч е с к о гнездо, да с ъ с т ав и к о м и те т и да п об ърка на наш ата пропаганда. П р е д в и д
на то ва н аш и те приятели са д л ъ ж н и да д о к а ж а т на Каравелова, че неговият фалш ив д е м о ­
к р а т и зъ м няма почва в наш ата околия. Вий се явете пр ед него и го б о м б ард ирайте с
въпроси. Д а й т е му д а разбере, че с е л с к о т о население е сито на голи обещ ания. П итайте го
би ли приел той властта, ако сега княза му пр ед л о ж и да с ъ с т ави министерство преди д а
се ор ган и зи рал а силна д ем ок ра ти че ска партия в с т р а н а т а ? Питайте го как мисли т о й д а
п о д о бри зе м л е д е л и е т о и поминака на селяните, каква даначна система преп о ръчва; з а щ о
е против нам алението на войската. Тури го в противоречие с там ош ни те поп Ф рангови
репуб л икан ци, ко гато той е за к н я ж е с к и т е прерогативи. И най главното д о к а ж е т е му, че
Раб о тн и ч е с к а та партия в Б я л а -Ч е рков а и в д ру ги те села няма да д опусне на никоя бур-
ж о а зн а партия да влачи към. . . (краят липсва).

Инв. № 82, Ц . Ц . Оригинал.

София Господин
14. I. 1900 г. Цанко Бакалов
в Бяла-Черкова
Павликенска околия
Драгий Цанко,

Не нам ирате ли за н у ж д н о д а о т б л ъ с н и те печатно нападките кои то в. „ З ем едел ч .

з а щ и т а “ отправи против социалистите д е л е г а т и в Конгреса и и зо б щ о да за щ и т и т е наш ето г л е ­
д и щ е по зе м л е д е л ч е с к о т о д в и ж е н и е ? Н а ш и те хора са възм утени от с т а т и и те на с ъ ю зн и я
орган. Т в о й т о мълчание в този случай е неоправдано. Помисли, дали не щ е б ъ д е добре д а
почните вий в Б яла-Ч еркова един зе м л едел ческ и вестник ? Б ъ д и т ъ й д о б ъ р да ми отгов ор и ш .

С п о з д р а в : Твой Н. Х р . Габровски

Инв. № 84, Ц . Ц . Оригинал.

11 В оригинала това място същ о е подчертано.

16. И зв ест и я на ОМТ, k ii . II

122 Ненчо Бонев 14

Търново Г ос п о д и н а
5. II. 1900 г. Цанко Бакалов
в Б я л а- Ч е р к о в а
Павликенска околия

Цанко,

Считам за нуж дно да об ър на вниманието ти на с л е д у ю щ и т е нещ а при о б с ъ ж д а н е

в ъ п р о с ъ т за околийската зем леделческа организация в Т ъ р н о в с к о . В о кол и йски я к о м и те т е
ж е л а т ^ н о д а вл я за т хора полож ителни, кои то с х в а щ а т целите и б ъ д а щ е т о на зем л едел че-
ск о т о движ ени е. М е ж д у д руги те, които щ е и зб е р е те имайте п ред в и д и Д ъ с к о т с к и я поп,
или А танас Георгиева, Миню Антонов от Варана, Иван Ниделчева, Ц и гу л арев от Елена. Ти
б ез д р у г о щ е влезеш.
2. П овдигнете в ъ п р о с ъ т дали не ще б ъ д е д о б р е да започните едно м алко зе м л е дел че -
с к о вестниче под т в оята редак ция в Бяла Ч ер ков а, ко ето да б ъ д е пом агало на пр оп аган ­
д ат а , о рган и зац и я та и б орбата в Т ъ р н о вс к и я о к р ъ г . Аз мисля, че т а ко в а ед н о вестниче
сп и св ан о в д у х ъ т на наш ите принципи би си пробило п ъ т и би ст ан а ло пионер на земле-
д е л ч е с к о т о д в и ж е н и е в Т ърновско. М омента е много сгоден. Н е д о в о л с т в о т о против офи-
ци а л н о то течение на с ъ ю з а пр ед с та вл я в ан о от З а б у н о в ц и расте. Н е о б х о д и м о с т ав а да се
изясни д р у г о т о течение, което вий пр е д с та вл я в а те . Д о свикването на втория зем л едел ческ и
ко н г р е с тряб ва да се изясни зем л е д е л ч ес к а та политика на с ъ ю з а и да се начертае п ъ т я т
на н е г о в о т о развитие. З а това е необходим вестник. Помислете.
3. З а да се расшири и укрепне зем л е д ел ч е с к а та ор ганизация в Т ъ р н о в с к о не см ятате
ли за д о б р е през Великденските праздници да сви к ате една о к р ъ ж н а сбирка, ка т о вземете
о т се га о щ е реш ение за това и о п ред ел и те въпроси те, които ще се разискват.
Всяка д р у ж и н а да има право да прати на т а я сбирка най-много по 10 д ел е га т и .
Т ов а ще б ъ д е едно д о б р о насърдчение. О т д р у га страна щ е се х вър л и нова светлина
и щ е се въьб уди по жив интерес къ м д ел ото. З е м л е д е л ч е с к а т а организация в Т ъ р н о в ск о
т р я б в а да б ъ д е о б р азец за д руги те окръзи.
З а сега толкоз. Като Ви по ж е ла в а м до бри успехи, приеми и предай п озд р ав л ен и я та ми
на приятелите.

Твой H. X р. Г а б р о в с к и

И нв. № 85, Ц . Ц . Оригинал.

10. VII. 1900 Г оспо д ин

гр. С л и в е н Цанко Бакалов
в село Б я л а - Ч е р к о в а
Търновска околия

Драги Цанко,

Вчера се откри т ъ р ж е с т в ен о Конгреса на п а р т и я т а * Н аправихм е огром на м аниф естация.

И м а ш е ш ествие из града с червени знамена, певчески хор и музика начело. Стана голям
м итинг в гради ната. Р а з д в и ж и се целия град. Г н е зд о т о на Папанчеви е разбито. П ри съ с т-
в у в а т много д ел егати, м е ж д у кои то има и селяни. Т во йто от с ъ с тви е е неизвинително.
Всичките питат за тебя. Т у к е П. Ралев. О ч ак в а м е те. Щ е за седавам е цяла с едм и ц а.

Твой
Габровски

Н ай правия п ът за вас е през С оф ия, П ловдив, Керменлии. Или през Стара река.
С ъ б е в д онесе и за т е б е п ъ л н ом ощ и е . К аж и на Бакев, че ще го е к зек у ти р а кон греса
а ко не д ойде.

И нв. № 86. Ц. Ц. Оригинал.

* VII конгрес на ВРСДП, състоял се в Сливен от 9 — 14 юли 1900 г.

15 Неизвестни писма на Никола Христов Габровски 123

Търново
21. IV. 1919 г.

Мило Марче,

Б л а г о д а р и м ти за п р и ветств и я та по случай праздниците и оч акваното со ц и ал н о

обновление.
Н а ш а т а кон ф ерен ция от вчера за с е д ав а в С алона на хотел „ Б о р и с “ и днес се за кр и .
С нощ и имахме вечеринка на к о я т о аз говорих. П е к у свири соло и им аш е танци. М н о г о
д о бре б е ш е посетена вечеринката и отиде д о 4 часа сутринта.
Аз б ях сам понеж е мамичка не м о ж е ш е д а д о й д е за щ о т о е ощ е слаба, а Л ю б к а е на
С у х и н д о л и я оч ак в ам е у т р е да си д ойде. На кон ф ерен цията р еф ерира Юр. Ю р д ан о в о т
Габрово. И м ахм е много д ел е г а т и и гости. Салона б еш е б у кв ал н о препълнен с публика. Аз
п р е д с е д а т е л с т в у в а х ко нф еренцията. И з о б щ о излезе зад о в о л и те л н о . О т целия о к р ъ г им аш е
делегати.
Х ристиянския велик-ден мина и замина с ъ в с е м незабелязано за нас. Ние д а ж е яйца
не си очерви хм е нито количета си месихме. Купих едно ж иво агне за 120 лева и с него
п р екарвахм е. Ами ти з а щ о нищо не пишеш к ъ д е се храниш и намираш ли д о с т а т ъ ч н о храна.
И с к а м да ми от го в о р и ш на тия въпроси най подробно. При п ъ р в и я в ъ з м о ж е н случай
ще гл е д а м е да ти пратим ко л ет с хляб и д р у го ядене ако може.
З о р к а ощ е каш л я. П р ез горната неделя ще се преселя на вилата и в к ъ щ и щ е д о й д е
Н икола М ихайлов. Ти б ъ д и спокойна, храни се д о бре д а се поправиш и за к р е п н е ш .
В ъпреки всичко аз съм б о д ъ р и и зд ъ р ж л и в . В време на ко н ф ерен ц и я та и сега се ч ув ст ву ва м
в д о б р о револ ю ц ио нно настроение. Д р е б н а в о с т и т е в ж и в о та не ме о б ез к у р а ж а в а т .
Аз с ъ м изп ъл нен с д ал б о к а вяра в неминуем ата най б ли зка победа на най в ъ з в и ш е н
со ц и ал и ст и ч е с ки идеал и горя от желание д а се боря д о последни издихания за н е г о в о т о
в ъ з т ъ р ж е с т в у в а н е . М ного ми е мъчно, че в тая револю ционна епоха съм при нуден да
живея в един еснаф ски град и д а си изхабявам енергията и ж и вота в постоянна б орба с
д р е б н а в о с т и т е на х ората и от нашия лагер.
С л ави Колев, а д в о к а т в С оф ия вчера и д нес идва при мен, д о ш е л да прекара т у к
п раздниците и по д р у га работа. Той казва, че ад в о к а ти те в Соф ия имали работа. Х ай д е
дано мога д а д о й д а за ко н греса в Соф ия за е д н о с мамичка, че тогава ще си поговорим по
тия в ъпроси .
К ато те п озд ра в я в а м най сър д еч н о о т всички ни, целувам те

Твой
Татко

ТО М , ф. 10, № 534— Рп. О ригинал.

 U N B E K A N N T E BR IE F E V O N N IK O LA Ü ABR0W SK1

N. Bo nev

ZUSAMMENFASSUNG

Nikola Christov G abro w sk i ist einer d e r M ita rb e ite r und F r e u n d e d e s G rü n d e r s des w is­
senschaftlichen Sozialismus in Bulgarien, D im iter Blagojev. Nikola G a b ro w sk i w u rd e in Tirnovo
gebo ren. Veröffentlicht w erden persönliche Briefe d e s b e k a n n te n G esellsch afts- u n d P a rte ifu n k ti­
onärs. Die Briefe sind in drei G ru p p e n a n zu o rd n e n .
I. Briefe aus seiner S tudienzeit in Genf. Sie w a re n an die E ltern un d V e rw a n d te n geschrie­
ben und geschickt. D araus wird die L ebensw eise de s S tu d e n te n — der R echte bis 1877 —
erklärt. E r wollte eher in die H eim at zu rü c k , m ac h te sich So rg e n u m die jü n g e re n Geschwi­
ster. E r w idm ete eine g ro sse A ufm erksam keit d e n politischen E reig nissen in B ulgarien in der
Z eit 1886— 1887.
II. Briefe nach 1897 geschrieben. Diese Briefe sind in Bulgarien g esch rieb en . Er schrieb»
sie an Zanko Bakalov Z e rk o v sk i und sie e n th a lte n sein V erhältnis zur Arbeit bei d e r G rü n d u n g
einer Bauernorganisation in Bulgarien. E rw ä h n t wird auch die N o tw e n d ig k e it von einer Bauern­
zeitung.
III. Briefe aus der Zeit 1900— 1919. Sie zeig en die T ätig k eit G a b ro w s k is als A b geord neter
in d e r V olksversammlung. Diese Tätigk eit ist mit d er E rfü llun g der A u fträ g e seiner W ähler aus
T irnovo verbunden. D abei zeigte G ab row ski g ro ss e Beharrlichkeit un d s ta rk e n W u n s c h alles zu
erfüllen. Mit allen K räften käm pfte er für d en Sieg de s h öchsten sozialistischen Ideals, um
dessentw illen er erm ordet wurde.