Вы находитесь на странице: 1из 370

Ахмед Садулов

История
НА

ОСМАНСКАТА
ИМПЕРИЯ
(X IV -X X в.)

Faber
А хмед Садулов

ИСТОРИЯ НА
ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ
(XlV-rXX в.)

© Ахмед Садуаов Ахмедов - автор, 2000


© издателство "Фабер", 2000
© Нейко Генчев, оформление, 2000

ISBN 9 5 4 -9 5 4 1 -5 3 -3

Ахмед Садулов Ахмедов

ИСТОРИЯ НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ


(XIV-XXB.)
е
Редактор: Диана Вацова
Оформление: Нейко Генчев

Формат 60/84/8
Печатни копи 22,8
Издателски коли 24

Предпечатна подготовка и печат


Faber - В. Търново (062) 41 972
e-mail: faber@polypress.bg
Оъд^р^кануе
ОТ РУ И Н И Т Е НА СЕЛДЖ УКСКИЯ СУЛТАНАТ К Ъ М ВИСИНИТЕ НА
НОВАТА СВЕТОВНА И М П Е Р И Я .......................................................................................7
СЕЛДЖУКСКАТА ДЪРЖАВА В МАЛА АЗИЯ — НАВЕЧЕРИЕ НА
ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ..................................................................................................................................................... 8
ЗАВЛАДЯВАНЕ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ
ОТ ОСМАНСКИТЕ ТУРЦИ (1 3 5 2 —1402) ................................................................................................................ 9
ПЪРВИ ОСМАНСКИ ЗАВОЕВАНИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ (1352— 1371) .................................................. 10
ОТ ЧЕРНОМЕН (26 СЕПТЕМВРИ 1371) ДО АНКАРА (28 ЮЛИ 1402)............................................................................... 12

У К РЕП ВА Н Е, ТЕРИТОРИАЛНО РАЗШИРЯВАНЕ И ВЪЗХОД НА


ОСМАНСКАТА И М П ЕРИ Я (1 4 0 2 - 1 5 6 6 )..................................................................... 16
МЕЖДУОСОБИЦИ, ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ И ВЪЗХОД НА
ОСМАНСКАТА ДЪРЖ АВА (1 4 0 2 —1481) ........................................................................................................... 16
ДИНАСТИЧНА БОРБА И ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ (1402— 1421).............................................................. 16
ВЪЗХОД НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ (1421— 1481) .............................................................. 18
УКРЕПВАНЕ И РАЗШИРЯВАНЕ НА ОСМАНСКИТЕ ВЛАДЕНИЯ В АНАДОЛА И В ЕВРОПА (1423— 1443).................20
ОПИТИ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ СРЕЩУ ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ (1443— 1448)........ 21
ПРЕВЗЕМАНЕ НА КОНСТАНТИНОПОЛ ................................................................................................................................ 24
БОРБА СЪС СКЕНДЕРБЕГ И ОКОНЧАТЕЛНО ПОКОРЯВАНЕ НА АЛБАНИЯ ................................................................27
ОКОНЧАТЕЛНО ПОКОРЯВАНЕ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ .................................................................................. 29
ВЕНЕЦИАНО-ОСМАНСКА ВОЙНА (1463— 1479). ОПИТНА МЕХМЕД II ЗА ЗАВЛАДЯВАНЕ НА ИТАЛИЯ ..................31
ОБЕДИНЯВАНЕТО НА МАЛА АЗИЯ В РАМКИТЕ НА ОСМАНСКАТА Д Ъ РЖ АВА ......................................................... 32
ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПРИ БАЯЗИД II (1 4 8 1 —1 5 1 2 ) .............................................................................. 3 3
СЛУЧАЯТ Д Ж Е М .............................................................................................................................!...................................... 33
ВОЙНИТЕ НА БАЯЗИД II .... :.................................................................................................................................................... 34
ФИНАЛНАТА КРИЗА И ПАДАНЕТО НА БАЯЗИД II (1511— 1512) ..................................................................................... 35
АПОГЕЯТ НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ (1 5 1 2 —15 6 6 ). СЮЛЕЙМАН I ВЕЛИКОЛЕПНИ
(1 5 2 0 —1 5 6 6 ) ...................................................................................................................................................................3 6
СЕЛИМI (1512— 1520). ПОХОДЪТ ПРЕЗ 1514 Г. СРЕЩУ ИРАН ........................................................................................ 36
ПОКОРЯВАНЕ НА АРАБСКИТЕ СТРАНИ ............................................................................................................................. 37
ЗАВОЮВАНЕ НА БЕЛГРАД И ОСТРОВ РОДОС .................................................................................................................. 38
ЗАВОЮВАНЕТО НА УНГАРИЯ. ПЪРВАТА ОБСАДА НА ВИЕНА ............................................................................. 3
НОВИ ЗАВОЕВАНИЯ НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ В АРАБСКИТЕ СТРАНИ, НА КАВКАЗ И В АфРИКА ................ 41
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОСМАНСКОТО ОБЩЕСТВО (XV—XVI В .)............................................................ 43
ЦЕНТРАЛНА ВЛАСТ. СУЛТАНЪТ— ТИРАНИН, ДЕСПОТ ...................................................................................................43
СУЛТАНСКИЯТ ДВОРЕЦ — ЦЕНТЪР НА ВЛАСТТА ............................................................................................................ 44
ЦЕНТРАЛНАТА ВЛАСТ И НЕЙНИТЕ О РГАН И ...................................................................................................................... 46
АРМИЯТА — ОРЪДИЕ НА ВЛАСТТА........................................;........................................................................................... 47
АДМИНИСТРАТИВНО УСТРОЙСТВО НА ОСМАНСКАТА ДЪРЖАВА.
ПРОВИНЦИАЛНА ВЛАСТ ......................................................................................................................................................... 5 5 .
ФИНАНСИ И ДЪРЖАВНИ ДАНЪЦИ ......................................................................................................................................57
СЪДЕБНО-ДУХОВНА ОРГАНИЗАЦИЯ ............................................................................................................................ 58
ОСМАНСКО СВЕТСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ..................................................................................................................... 60
СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА СТРУКТУРА НА ИМПЕРИЯТА..................................................................... 61
АГРАРЕН Р Е Ж И М .................................................................................................................................................................... 61
ГРАДСКА ИКОНОМИКА .......................................................................................................................................................... 65
ДЪРЖ АВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ИНТЕРЕСИ ........................................................................................................................ 67
ТЪРГОВИЯ ................................................................................................................................................................................ 68
СЕЛСКО СТОПАНСТВО. РАЙОНИРАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ КУЛТУРИ ........................................................... 69
ЕТНО-РЕЛИГИОЗНА МОЗАЙКА........................................... i,.................................................................................70
ЕТНИЧЕСКИЯТ СЪСТАВ НА ОСМАНСКАТА ДЪРЖАВА ПРЕЗ XV—XVI В. И ПРОМЕНИТЕ В СЪСТАВА
НА НАСЕЛЕНИЕТО НА БАЛКАНИТЕ .......................................................................................................................................70
СИСТЕМА НА РЕЛИГИОЗНИ ОБЩИНИ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ .............................................................................. 72
РЕЛИГИОЗНО-НАРОДНОСТНА И ПОЛИТИЧЕСКА ДИСКРИМИНАЦИЯ. АСИМИЛАЦИЯ ............................................. 74
ОСМАНСКАТА И М П ЕРИ Я В КРАЯ НА XVI И .............................................................80

В НАЧАЛОТО НА XVII В. - ПРЕХОДНО В Р Е М Е ........................................................ 80


СЕДИМ II (1 5 6 6 —1 5 7 4 ) ...............................................................................................................................................80
АСТРАХАНСКИ ПОХОД ...........................................................................................................................................................80
ПРЕВЗЕМАНЕ НА О. КИПЪР. ВОЙНА СЪС "СВЕЩЕНАТА ЛИГА". ПОРАЖЕНИЕТО ПРИ АЕПАНТО ....................... 81
НАЧАЛО НА ПОЛИТИЧЕСКА И ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА В ИМПЕРИЯТА (1 5 7 4 —1 6 1 7 ) ................ 8 2
ВОЙНИ И ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПРИ МУРАД III (1574— 1595),
МЕХМЕД III (1595— 1603) И АХМЕД I (1603— 1617) ............................................................................................................. 82
ВОЙНА С АВСТРИЯ (1593— 1606).......................................................................................................................................... 83
КРИЗАТА НА ТИМАРСКАТА СИСТЕМА ................................................................................................................................ 84
ПОЛОЖЕНИЕ НА СЕЛЯЧЕСТВОТО....................................................................................................................................... 85
ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА. ДЕГРАДАЦИЯ НА ВИСШАТА АДМИНИСТРАЦИЯ И
ПРОВИНЦИАЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ...................................................................................................................................... 87
СОЦИАЛНИ И ОСВОБОДИТЕЛНИ ВЪСТАНИЯ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПРЕЗ XVI И
В НАЧАЛОТО НА XVII В............................................................................................................................................. 88

ОСМАНСКАТА И М П ЕРИ Я ПРЕЗ XVII ВЕК - КРИЗА, СТАБИЛИЗАЦИЯ И


У П А Д Ъ К .............................................................................................
икономическо и Финансово състояние на империята п рез x v ii в е к ............................97
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕГРАДАЦИЯ И КРИЗА В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПРЕЗ ПЪРВАТА
ПОЛОВИНА HA XVIII В Е К ........................................................................................................................................... 98
САМОСТОЯТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА МУРАД IV И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СУЛТАНСКАТА ВЛАСТ ...................... 100
ДЕГРАДАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНАТА ВЛАСТ (1640— 1656) ................................................................................................. 101
ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ВОЙНИ НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII В Е К ............104
ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПРИ ВЕЛИКИТЕ ВЕЗИРИ ОТ
ДИНАСТИЯТА КЬОПРЮЛЮ (1 6 5 6 —1676) ..................................................................................................... 106
УПРАВЛЕНИЕ НА МЕХМЕД КЬОПРЮЛЮ ПАША (1656— 1661) ...................................................................................... 106
ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПРИ ВЕЛИКИЯ ВЕЗИР ФАЗЪЛ АХМЕД ПАША (1661— 1676)...........................:................ 107
УПРАВЛЕНИЕ НА ВЕЛИКИЯ ВЕЗИР КАРА МУСТАфЕЬ ПАША (1676—1 6 8 3 ) ....................................... 109
ВОЙНАТА С РУСИЯ И ПОРАЖЕНИЕТО КРАЙ ВИЕНА ................................................................................................... 109
ТРУДНИ ГОДИНИ ЗА ИМПЕРИЯТА (1684— 1699)............................................................................................................. 111

ДУХОВНА, МАТЕРИАЛНА КУЛТУРА И ЗАНАЯТИ (X IV -X V II В . ) .................116


ПОЕЗИЯ (XIV—XVI В .) ............................................................................................................................................... 116
XVII ВЕК — ВЕКЪТ НА САТИРИЧНАТА П О ЕЗИ Я.................................................................................... . 121
ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ОСМАНСКАТА ИСТОРИОГРАф1Я (XIV—XVII В .).......................... 123
АРХИТЕКТУРА. СТРОИТЕЛСТВО (XIV—XVII В .)............................................................................................ 127
ПРИЛОЖНИ ИЗКУСТВА (XV—XVII В .) .............................................................................................................. 136
КЕРАМИКА ............................................................................................................................................................................. ■136
ТЪКАЧЕСТВО И КИЛИМАРСТВО ........................................................................................................................................ 139
ХУДОЖЕСТВЕНА ОБРАБОТКА НА МЕТАЛ, ДЪРВО, КАМЪК, КОСТ. БРОДЕРИЯ .................................................... 141
ОСМАНО-ТУРСКА ЖИВОПИС (XV—XVII В .) ................................................................................................... 143

ОСМАНСКАТА И М П ЕРИ Я ПРЕЗ XVIII В Е К .......................... 149


ВЪСТАНИЕ В ИСТАНБУЛ ПРЕЗ 1703 Г . ............................................................................................................................. 149
ВОЙНИТЕ НА ИМПЕРИЯТА ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVIII В Е К ................................................. 15 2 .
ВОЙНА С РУСИЯ. ПРУТСКИ И ОДРИНСКИ МИРЕН Д ОГО ВОР .....................................................................................152
ВОЙНА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ С АВСТРИЯ И-ВЕЦЕЦИЯ. ПОЖАРЕВАЦКИ МИРНИ ДОГОВОРИ .............. 153
ОСМАНО-РУСКИ ДОГОВОР ЗА ПОДЯЛБА НА ИРАНСКИТЕ ВЛАДЕНИЯ В КАВКАЗ .................................................. 154
ОСМАНО-ИРАНСКА ВОЙНА .................................................................................................................................................155
ВЪСТАНИЕ НА ПАТРОНА ХАЛИЛ (1730)............................................................................................................................ 155
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ВОЙНАТА С ИРАН ................................................................................................................................ 157,
ВОЙНА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ С РУСИЯ И АВСТРИЯ. БЕЛГРАДСКИ МИРЕН Д ОГО ВОР ..................... 157
НОВА ВОЙНА М ЕЖ ДУ ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И ИРАН. УСТАНОВЯВАНЕ НА "ВЕЧЕН МИР"
М Е Ж Д У ДВЕТЕ Д Ъ РЖ АВИ .................................................................................................................................................. 159
ПРОМЕНИ В СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИЯ Ж ИВОТ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕЗ XVI» В Е К .......... 160
ЕВОЛЮЦИЯ НА АГРАРНИЯ РЕЖ ИМ ......................................................................................... 160
ЗАНАЯТИ И ТЪРГОВИЯ ПРЕЗ XVIII В. ...............................................................................................................................161
ИКОНОМИЧЕСКИ НАТИСК НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДРЪЖ АВИ ВЪРХУ ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ —
РАЗШИРЯВАНЕ НА КАПИТУЛАЦИИТЕ ......................................... 162
НОВИ СОЦИАЛНИ ГРУПИ В УПРАВЛЕНИЕТО НАОСМАНСКОТО ОБЩ ЕСТВО................................. 163
ПОЛИТИЧЕСКИЯТ Ж ИВО Т В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПРЕЗ XVIII В . .............................!....................... ;................. 163
СУЛТАНИТЕ И ВЕЛИКИТЕ ВЕЗИРИ НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ (1 7 3 0 —1774) ........................... 165
ОСМАНО-РУСКА ВОЙНА (1 7 6 8 —1 7 7 4 ) ............................................................................................................ 167
ИЗОСТРЯНЕ НА ОСМАНО-РУСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ ЗА КРИМСКОТО ХАНСТВО ................................................. 172
ВЪТРЕШНО СЪСТОЯНИЕ НА ИМПЕРИЯТА (1 7 7 4 —1787) ....................................................................... 17 4
ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КР И ЗА ........................................................................................................................... 174
ОПИТИ ЗА ВОЕННИ РЕФОРМИ И ЗА УКРЕПВАНЕ НА ОСМАНСКАТА АРМ И Я ......................................................... 175
ДЕГРАДАЦИЯ НА ПРОВИНЦИАЛНАТА ВЛАСТ. СЕПАРАТИСТКИ Д ВИ Ж Е Н И Я ........................................................ 176
ОСМАНО-РУСКО-АВСТРИЙСКА ВОЙНА (1 7 8 7 —1791) ............................................................................. 17 8
ОСМАНО-АВСТРИЙСКИ Ф РО НТ ......................................................................................................................................... 180
ОСМАНО-РУСКИ ФРОНТ ...................................................................................................................................................... 181
РЕФОРМ И (1 7 9 2 —1 7 9 8 ) ....................................................................................... 183
“НИЗАМ-И ДЖ ЕД ИД “ —."НОВ ПОРЯДЪК“ ....................................................................................................................... 183
ВОЕННИ РЕФОРМИ .......................................................................................................... 186
НОВОВЪВЕДЕНИЯ В УПРАВЛЕНИЕТО, ИКОНОМИКАТА, ТЪРГОВИЯТА И В ПОЛИТИЧЕСКАТА СфЕРА ............ 188
ФРЕНСКО-ОСМАНСКА ВОЙНА (1 7 9 8 —1 802) ............................................................................................... 191

ПРЕДТАНЗИМ АТСКА И ТАНЗИМАТСКА Т У Р Ц И Я ..................................................197


ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИ ПРОВАЕМИ В ИМПЕРИЯТА.......................................................................... 197
НАЧАЛО НА НАЦОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНИТЕ ДВИЖЕНИЯ НА БАЛКАНИТЕ. ПЪРВО
СРЪБСКО ВЪСТАНИЕ (1804— 1806) ...А;............................................................................................................................197
НОВИ ОПИТИ НА СЕЛИМ III ДА ПРОДЪЛЖИ РЕФОРМИТЕ. ОДРИНСКИ МЕТЕЖ................................................... 199
БУНТЪТ НА ЯМАЦИТЕ. ДЕТРОНИРАНЕ НА СЕЛИМ III ..................................................*............................................... 201
МУСТАфА ПАША БАЙРАКТАР. “РУСЕНСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ”. ПОХОДЪТ КЪМ ИСТАНБУЛ.
ДЕТРОНИРАНЕ НА МУСТАфА IV И ЗАЕМАНЕ НА СУЛТАНСКИЯ ТРОН ОТ М А Х М У Д II .......................................... 202
БОРБАТА СРЕЩУ МУСТАфА ПАША БАЙРАКТАР И НЕГОВАТА ГИБЕЛ ...................................................................... 205
МЕЖДУНАРОДНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ИМПЕРИЯТА...................................................................................... 2 0 7
ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И РУСИЯ (1802— 1806).............................................................................................................207
ОСМАНО-РУСКА ВОЙНА — ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ Д О 1807 Г . .................................................................................. 208
БУКУРЕЩКИ МИРЕН ДОГО ВОР ............................................... !....................................................................................... 212
ВТОРО СРЪБСКО ВЪСТАНИЕ (1815)........ 213
ГРЪЦКАТА НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕАНА РЕВОЛЮЦИЯ (1821-1829).................................................................... 215
ЕВРОПЕЙСКИТЕ СИЛИ И ГРЪЦКИЯТ ВЪПРОС ....г......................................................................................................... 219
ОСМАНО-РУСКА ВОЙНА (1828— 1829). ОДРИНСКИ МИРЕН Д О ГО ВО Р ............................................................... 222
ОСМАНО-ЕГИПЕТСКИ КОНФЛИКТ (1831— 1833). УНКЯРИСКЕЛЕСКИ ДОГОВОР .................................................... 224
ВОЙНАТА НА ВАСАЛА СРЕЩУ СЮЗЕРЕНА И ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДЪРЖАВИ. СПОРАЗУМЕНИЕТО В КЮТАХИЯ.. 227
УНКЯРИСКЕЛЕСКИ ДОГОВОР ............................................................................................................................................ 230
РЕФОРМАТОРСКА ДЕЙНОСТ НА МАХМУД IB................................................. 231
РЕФОРМИ В ПРОВИНЦИАЛНАТА И ЦЕНТРАЛНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ ..................................................................... 234
КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНИ И БИТОВИ РЕФОРМИ ..............................................................................................................236
ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПО ВРЕМЕ НА ТАНЗИМАТА (1839—1 8 7 6 ).................................................. 2 3 8
СЪЩНОСТНА ПОНЯТИЕТО "ТАНЗИМАТПЕРИОДИЗАЦИЯ ........................................................................................ 238
ПОДГОТОВКА НА ТАНЗИМАТА. ОСМАНСКИ САНОВНИЦИ, ПОЛИТИЦИ И МИСЛИТЕЛИ — ИНИЦИАТОРИ И
ПРОВОДНИЦИ НА Р Е Ф О Р М И Т Е ................................................................................................................................... 239
ПОДГОТОВКА И ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕ НА ПЪРВИЯ ТАНЗИМАТСКИ РЕфОРМЕН АКТ.
ГЮЛХАНСКИ ХАТИШЕРИФ (3 НОЕМВРИ 1839 Г . ) ........................................................................ ;.................................240
СЪДЪРЖАНИЕ И ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ГЮЛХАНСКИЯ ХАТИШЕРИФ ......................................,...................... 242
ПРАКТИЧЕСКОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ГЮЛХАНСКИЯ ХАТИШЕРИФ (1840— 1854) .................................................... 243
ТУРСКО-ЕГИПЕТСКИ КОНФЛИКТ (1839— 1841).............................................................................................................. 248
КРИМСКА ВОЙНА (1853— 1856) .......................................................................................................................................... 253
НАЧАЛО НА ОСМАНО-РУСКА ВОЙНА. БОЙНИ ДЕЙСТВИЯ (1853— 1854) ...................................................................255
ПРЕРАСТВАНЕ НА ОСМАНО-РУСКАТА ВОЙНА В ЕВРОПЕЙСКА ............................................................................ 258
ХАТИХУМАЮНЪТ ОТ 18 ФЕВРУАРИ 1856 Г . ..................................... :............................................................................. 260
ПАРИЖКИ МИРЕН ДОГОВОР ................................................................ ·.......................................................................... 261
ТАНЗИМАТСКИТЕ РЕФОРМИ ПРЕЗ 5 0 -7 0 -Т Е ГОДИНИ НА XIX В. '............................................................................ 262
КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНИ РЕФОРМИ ПРЕЗ 6 0 -7 0 -Т Е ГОДИНИ НА XIX В ...................................................................266
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕСТАБИЛИЗАЦИВ НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ (1856— 1875) .................................................... 269
НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ НА БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ СРЕЩУ
ОСМАНСКОТО ГОСПОДСТВО ПРЕЗ 50—-60-ТЕ ГОДИНИ НА XIX В . ........................................................................... 270
КРИТСКО ВЪСТАНИЕ (1866— 1869).................................................................................................................................... 273
АЗИАТСКА ТУРЦИЯ ПРЕЗ ВТОРИЯ ЕТАП НА ТАНЗИМАТА ...........................................................................................276
ЗАРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ТУРСКИЯ БУРЖОАЗЕН ЛИБЕРАЛИЗЪМ. ОПОЗИЦИОННИ ДВИЖЕНИЯ И
ОРГАНИЗАЦИИ ПРЕЗ 50— 70-ТЕ ГОДИНИ НА XIX В. "КУЛЕЛИЙСКИЯТИНЦИДЕНТ" ПРЕЗ 1859 Г . ..................... 279
"НОВИТЕ ОСМАНИ ”.............................................................................................................................................................. 280
ИЗТОЧНА КРИЗА (1 8 7 5 —1 8 7 8 ) ......................................................................................... 285
ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА ЧЕТВЬРТ НА XIX И
ПЪРВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА XX В.............................................................................................................. . 293
ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ НА БАЛКАНИТЕ В НАЧАЛОТО НА XX В. МЛАДОТУРСКА
РЕВОЛЮЦИЯ.......................................................................................... 298
ПОБЕДА НА МЛАДОТУРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ. УСТАНОВЯВАЙЕ НА МЛАДОТУРСКИЯ РЕЖИМ
В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ................................................................................................................................................. 303

ОСМАНСКАТА КУЛТУРА (XVIH-Н А Ч А Л О ТО НА XX В . ) ......................................308


КОВИ ЯВЛЕНИЯ В ОСМАНСКАТА КУЛТУРА П РЕЗ XVIII В..........................................................................3 0 8
ТУРСКА ЛИТЕРАТУРА (XIX — НАЧАЛОТО НА XX В .)..................................................................................3 1 2

КРАХЪТ НА ОСМАНСКАТА И М П Е Р И Я .......................................................................317


ИТАЛО-ТУРСКА ВОЙНА (1911—1 9 1 2 ) ...............................................................................................................31 7
БАЛКАНСКИ ВОЙНИ (1912—1 9 1 3 ) ................................................................ 318
УЧАСТИЕ НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ Б ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА..........................................3 2 0
ТАЙНИ ПРЕГОВОРИ И СЪГЛАШЕНИЯ НА ДЪРЖАВИТЕ ОТАНТАНТАТА ЗА ПОДЯЛБА
НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ .............................................................................................................................................. 324
КРАХЪТ НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. МУДРОСКО ПРИМИРИЕ ...................... 325

Х РО Н ОЛОГИЧЕН УКАЗАТЕЛ 332

СУЛТАНИТЕ ОТ ОСМАНСКАТА Д И Н А С Т И Я ............................................................335

ТЕРМ ИНОЛОГИЧЕН Р Е Ч Н И К ......................................................................................... 336

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 344

КАРТИ 346
От РУИНИТЕ НА СЕАДЖУКСКИЯ СУЛТАНАТ КЪМ
ВИСИНИТЕ НА НОВАТА
СВЕТОВНА ИМПЕРИЯ

ного преди завладяването на Мала лото на 60-те години на същия век те преминават

М Азия от селджуките тюркският етни


иески еле мент прониква на територи­
ята на Византийската империя. Събитието заема
сравнително дълъг период от време — VIII—X в.
към системно завоюване на Анадола. Повратен мо­
мент в хода на техния завоевателен поход е битката
край арменския град Манцикерт (Малазгирт), до
ез. Ван през 1071 г. Византийската армия е разгро­
Тюрките се заселват сред местното население на мена и тюркските орди стремително и неудържи-
Византия. Протича процес на взаимна асимила­ мо настъпват на византийска територия. За кратко
ция, в резултат на която част от заселниците са време селджуките, водени от Сюлейман, завладя­
абсорбирани в масата на автохтоното население, а ват по-голямата част от Мала Азия, достигайки
другата запазва своята идентичност. Наложител­ бреговете на Мраморно и Черно море. През 1080 г.
но е да отбележим, че тюркизирането на Анадола те превземат гр. Никея (Изник) и го превръщат в
наред със спонтанния си характер носи белезите своя столица. През следващите четири-пет години
на планирана и целенасочена военнополитическа селджуките покоряват много градове по Егейско­
и етническа стратегия, която ще подготви покоря­ то крайбрежие, в това число и Измир. Победонос­
ването на Мала Азия. ното селджукско настъпление в Мала Азия е прек­
През XI в. от изток в Мала Азия нахлува нова ратено изведнъж, като по команда, и без видима
могъща вълна на тюркски племена, номади, при­ причина. Това е загадка с много въпросителни.
надлежащи към огузко-туркменския клон на тюр­ Трудно може да се обясни еднозначно странното
ките. Със своята войнственост и агресивност се поведение на селджуките. Вероятно силите-на во­
отличават селджуките, които са част от племенна­ юващите страни са изравнени и временното опи­
та общност кънък. Селджукската орда е наречена янение от военните успехи отстъпва място на трез­
на името на предводителя си Селджук, който е и вата оценка на ситуацията, която да подпомогне
родоначалник на династията на Селджуките. Те съз­ подготовката на нова офанзива срещу Византий­
дават свое държавно обединение през втората по­ ската империя.
ловина на X в. между Бухара и Самарканд. В края От казаното дотук е видно, че селджукските за­
на X в. селджуките приемат исляма, който става воевания в Мала Азия са бързи и резултатни —
идейно оръжие на борбата им срещу “неверници­ феномен, който може да бъде обяснен с редица
те”, т. е. немюсюлманите. взаимнообусловени обстоятелства и предпоставки.
Съдбоносна в историята на взаимоотношени­ Установеният от селджукските султани агра­
ята между Византийската империя и селджуките е рен режим в покорените земи на първо време осво­
1040 г., когато започват завоевателните походи на бождава византийските крепостни селяни и роби
тюрките към Близкия изток. Отначало е покорен от гнета на феодалите. Още в края на XI в. основа­
Иран, а към 1055 г. пада и Багдад, резиденция на телят на селджукската държава — Сюлейман, ос­
халифа — религиозен водач на всички мюсюлма­ вобождава крепостните селяни и робите, принад­
ни. Вождът на селджуките Тогрул бег принуждава лежащи на византийските феодали. Част от бив­
халифа да му преотстъпи титлата “султан”. За крат­ шите крепостни и роби доброволно приемат исля­
ко време към номадската държава са присъедине­ ма и минават на страната на завоевателите. През
ни Ирак, Сирия, Азърбайджан и част от Армения. първите десетилетия на своето господство в Мала
Създадена е огромната държава на “Великите Сел- Азия селдясуките вземат от немюсюлманското на­
джуки”, които вече са съседи на Византийската им­ селение само един данък —харадж, който е много
перия. Разделя ги само границата. по-умерен в сравнение с тежките военни повин­
Макар че Византийската империя е на по-висо­ ности, изпълнявани от византийските крепостни
ка степен от общественоикономическото, полити­ селяни и роби. Византийската империя е изтощена
ческото и духовното си развитие в сравнение с тюр­ от продължителната борба с враговете си на За­
ките, тя не може ефикасно да се противопостави на пад. Решаващо значение за военните успехи на сел­
агресията от Изток. Основната причина са вътреш­ джуките имат огузките и туркменските племена,
ните разпри и неуредиците, раздиращи византийс­ които са в ранния стадий от развитието на феода­
ката държава и общество. лизма. Те са сплотени от традиционната родовоп-
Първите набези на селджукскитетурци към Ма­ леменна дисциплина. Към фактора многобройност
ла Азия са през първата половина на XI в. В нача­
на номадите тюрки трябва да се прибавят и отлич­ голите при Кьоседаг, на 60 км източно от Сивас,
ните им воински качества, които ги превръщат в когато на 1 юли 1243 г. селджукската армия пре­
трудно победима армия. търпява съкрушително поражение. От този удар
Създадената в Мала Азия селджукска държава Конийският султанат никога не може да се възста­
до 1153 г. е полунезависима от държавата на “Ве­ нови. Селджукските султани стават васали на мон­
ликите Селджуки”. Тя се нарича Селджукски, или голските ханове. По-голямата част от територии­
^умски, султанат. Второто наименование има чис­ те на султаната минава под непосредствената власт
то географски смисъл, но не и етнически. Думата на монголите.
“Рум” се използва от историците за означаване на След монголското нашествие сепаративните
Източната Римска империя, т. е. Византия. децентрализиращи процеси вземат връх в държа­
РуМският султанат е раннофеодална монархия, вата. Монголите насърчават провъзгласяването на
в която устойчиво се запазват патриархалните от­ независимост на провинциалните владетели. Ос­
ношения. Султанатът е нестабилен, тъй като лип­ вен политическото разпадане монголската окупа­
сва икономическа общност. Султанатът е времен­ ция е причина за непоправимите икономически по­
но, преходно обединение на полусамостоятелни ражения в Конийския султанат. Опустошени са це­
бейлици и емирати, повечето от които възникват ли райони. Много села и градове са опожарени и
на племенна основа. Основното, което обединява заличени от лицето на земята. Десетки хиляди хора
племената и техните общности, са съвместните за­ са избити, а други откарани в Средна Азия.
воевателни походи срещу другите държави за заг- В края на XIII в. Селджукският султанат се раз­
рабване на техните земи. пада на 12 независими бейлика. През 1307 г. мон­
Институционалната система в селджукската голите удушават последния селджукски султан. Та­
държава удачно съчетава старите структури и но­ зи година се приема като последна от съществува­
вите форми на утвърждаващата се държавност. Ти­ нето на Конийския султанат.
пично доказателство за това е сравнително дълго­ Селджукският султанат съществува почти две
то запазване и важната роля, която играе, съветът столетия и половина. Той има съществено значе­
на племенните старейшини (курултай). Едновре­ ние в историята на тюркските народи, които се
менно с мюсюлманското право (шериат) продъл­ заселват в Мала Азия. Те преминават към уседнал
жително време се практикува и обичайното право начин на живот. Успоредно със скотовъдството зе­
на огузите (тюре). Военната организация на пле­ меделието и занаятчийското производство стават
менното опълчение е възприета и пренесена в го­ основни форми на стопанския им живот. Породе­
тов вид от Средна Азия в Анадола. Въпреки посо­ ни са основите на бъдещата османо-турска мате­
чените съществени елементи на военноплеменна- риална и духовна култура.
та организация на обществото при огузите и тур- Нашествието и продължителният гнет на мон­
кмените селджукската държава все повече се цен­ голите затормозват естественото развитие на Ко­
трализира. Султанът от избраник на племенния съ­ нийския султанат и в крайна сметка причиняват
юз се превръща в монарх. неговия упадък и разпадане. Независимо от тра­
Независимо от вътрешнополитическото укреп­ гичните последствия на монголското нашествие в
ване на Селджукския султанат т.ой не може да се Мала Азия тюркските народи, населяващи регио­
противопостави успешно на похода на първите на, имат трайни връзки с нея и са мнозинство сред
кръстоносци, които през 1097 г. завземат Никея. населението. Създадени са условия за възникване
Седджуките са отблъснати на изток, в Централен на нова тюркска държава в Мала Азия — османс­
Анадол, където през 1116 г. превземат гр. Коня и го ката, която става една от най-силните империи през
превръщат в своя столица. От този момент султа­ Средновековието.
натът се нарича още Конийски, или Иконийски.
Коня остава столица на султаната до края на него­ СЕЛДЖ УКСКАТА ДЪРЖАВА В М М А
вото съществуване, т. е. до началото на XIV в. АЗИЯ — НАВЕЧЕРИЕ НА
През 70-те години на XII в. селджуките се въз­
ОСМАНСКАТА ИМПЕРИИ
становяват от удара на кръстоносците и започват
контраофанзива на запад. В началото на XIII в. те В края на XIII в. Селджукският султанат се раз­
отново излизат на морските граници на Западна пада на 12 независими бейлика. Големите, силни
Мала Азия. По този начин приключва оформянето бейлици са Караманският, Айдънският, Гермиян-
на обширна тюркска държава, която включва поч- ският.
■ ти цяла Мала Азия и по-голямата част от Армен­ Исторически парадокс е, че ядро на новататюр-
ското плато. кска държава става Османският бейлик, който е
Могъществото на Конийския султанат обаче е много по-слаборазвит социално-икономически и
краткотрайно. Неговото съществуване е застраше- има малка територия. Бейликът е разположен в се­
8 но от монголите, които през двадесетте години на верозападната част на Мала Азия, близо до гр. Ес-
XIII в. завладяват Средна Азия и Иран, създавайки кишехир. Основател на бейлика е Ертогрул — во­
пряка заплаха за източните граници на Конийския дач на един клон от огузкото племе кайъ.
султанат. Фатална за селджуките е битката с мон­
Бейликът на Ертогрул има статут на удж —в структурата
на селджукската държава така се наричат граничните облас­
ти, където селджукските султани заселват полуномад ски тюр-
кски племена. Начело на тези административно-териториал­
ни единици стоят бейове, изпълняващи военни функции. Те са
задължени да защитават от външни неприятели поверените
им области. С това се изчерпва васалната им зависимост от
селджукските султани. Уджбейовете имат твърде широка ав­
тономия. Те могат да раздават военни ленове и други мате­
риални поощрения на проявилите се във военните набези.
Уджбейовете разполагат с неограничена свобода да органи­
зират походи за заграбване на плячка и нови територии.
Относителната военнополитическа автономия на уджбе­
йовете дава възможност на Ертогрул да разшири своите вла­ Туграта на Орхан Гази
дения за сметка на византийците. Около 1281 г. Ертогрул
умира. Наследен е от сина си Осман, по името на когото е
наречена новата държава. Осман бей продължава политика­ му Орхан, който на 6 април 1326 г. поко­
та на баща си, като разширява своите владения за сметка на рява един от най-големите градове в се­
византийските земи. Основната сила на неговата завоевател­ верозападната част на Мала Азия—Бру­
на политика е племенното опълчение. Освен това в ранните са. Важното военностратегическо и ико­
завоевателни походи на Осман бей активно участват газии — номическо положение на града го прев­
екзалтирани мюсюлмански борци срещу “неверниците”, как- ръщат във временна столица на ново-
то и дервишките организации ахи и бабай. формиращата се османска държава, ко­
През 1289 г. конийският султан назначава Осман за удж- ято се разширява за сметка на завоюва­
бей и присъединява към неговите владения Ескишехир. След ните Изник (Никея) — през 1331, и Из­
десет години, през 1299 г. в Коня избухва въстание. Послед­ мит (Никомидия) — през 1337 г. Вслед­
ният селджукски султан —Алаеддин Кейкубад III, е принуден ствие на тези териториални придобивки
да бяга от столицата. От този момент Осман бей вече действа границите на Османския бейлик плътно
напълно самостоятелно. Тези събития са причина 1299 г. ус­ достигат Мраморно и Черно море.
ловно да е приета за начало на независимата османска дър­ По-нататъшната експанзия на ос­
жава, въпреки че Осман и наследникът му Орхан продължа­ манците е насочена в югозападна посо­
ват да са васали на монголските ханове. ка. Изборът не е случаен. Югозападно
Осман бей, като продължава традиционната антихристи- от османската държава е разположен
янска завоевателна политика, често посяга и върху територи­ бейликът Кареси, който е в упадък пора­
ите на своите съседи мюсюлмански владетели, ако те с дейс­ ди борба между претендентите за прес­
твията си, предизвикват съмнение в толерантното им отно­ тола на бея. От това се възползва Орхан
шение към османската държава. Пр£з 1301 г. османците, зав­ и сравнително лесно го присъединява
земат Йенишехир и пренасят там своята резиденция. Голяма към своите владения. Със завоюването
част от историците османисти се обединяват около катего­ на Кареси, вероятно ок. 1345 г., осман­
ричното твърдение, че Осман стъпва на историческата сцена ците се установяват върху източните бре­
след 27 юли 1302 г. На тази дата край Бафебн Османовите гове на Дарданелите. Така към средата
войници съкрушават многобройна византийска армия. Бит­ на XIV в. на подстъпите към Балканите
ката може да бъде наречена стартова за още по-успешните е създаден мощен османски плацдарм,
походи срещу Византийската империя. откъдето тръгват завоевателните похо­
Има различни версии за годината на смъртта на Осман ди, завършили с покоряването на наро­
бей. Прието е, че той умира през март 1324 г. След кратка, дите, населяващи полуострова.
напрегната династична борба престолът е наследен от сина

ЗАВЛАДЯВАНЕ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ


ОТ ОСМАНСКИТЕ ТУРЦИ (1 3 5 2 -1 4 0 2 )
Османските завоевания на Балканите продължават век и половина. Фактът показва, че се води
тежка, продължителна и пълна с драматизъм борба. Народите самоотвержено защитават своята неза­
висимост, но в крайна сметка с фатална неизбежност са покорени. Средновековна Европа е потресена.
Под османска власт попадат държави и народи, дали на света велики мислители, създали висока
цивилизация, постигнали учудващ за времето икономически напредък. 9
Прилича на чудо фактът, че една държава, едва появила се, осъществява завоевания, които нямат
равни в общата средновековна история. Десетилетия наред съвременни политици, хронисти и историци
търсят отговор на големия въпрос за причините, довели колосалните успехи на османските турци. За
да се придобие относително точна представа за комплекса от причини, помогнали при установяването
на османската власт на Балканите, трябва преди ПЪРВ^1 ОСМАНСКИ ЗАВОЕВАНИЯ
всичко да се познава вътрешното състояние на ос­ НА БАЛКАНСКИЯ. ПОЛУОСТРОВ
манската държава и политическата карта на Бал­ (1352— 1371)
канския полуостров.
Османските турци осъществяват своите завое­ Първите инфилтрации на тюрките на Балкани­
вания под идейното знаме на исляма, ръководени те датират още от началото на XIV в. Походите не
от неговата догма за “джихад”, която означава во­ са.дело на Османския бейлик, а на племената от
дене на непрекъсната, постоянна борба с “невер­ бейлиците Айдън и Кареси. Те са поканени за съ­
ниците” християни. От особено значение за успе­ юзници на Кантакузините в междуособната им бор­
хите на османския завоевател е и силно военизира­ ба с Палеолозите. В периода между 1330 и 1345 г.
ният характер на държавата. Независимо от пре­ тюркските отряди кръстосват югоизточните ра­
димствата на османската военнополитическа сис­ йони на Балканския полуостров и често забравят,
тема основната причина за налагане на османска­ че са съюзници, ограбвайки и плячкосвайки мест­
та власт на Балканите е слабостта на държавите от ните територии и населението. Най-дълго в динас­
полуострова. Времето на османските завоевания тическата борба участват наемниците от бейлика
на Балканския полуостров съвпада с Късното сред­ Айдън, водени от Обур бей. През 1344 г. латинците
новековие. Във всички държави без изключение ве­ превземат пристанището Измир и цитаделата на
че вземат връх центробежните политически сили. града, които са владение на бея, и той е принуден
Водят се непрекъснати междуособни феодални вой­ да се върне на азиатския бряг.
ни. Управляващите социални прослойки в балкан­ Йоан Кантакузин трябва да търси нов съюз­
ските държави, преследвайки своите тяснокласо- ник. Най-силният, доказал себе си като голям пъл-
ви интереси и цели, не само се борят помежду си, ководец по това време е Орхан бей. Той приема
но използват помощта и на османо-турските сул­ поканата да окаже военна помощ на Византия. През
тани. Много често до тяхната помощ прибягват зимата на 1344—1345 г. Орхан бей съдейства на
династическите групировки на Кантакузините и Па- византийците за покоряването на южните черно­
леолозите, воюващи за престола на Византия. Жес­ морски градове, с изключение на Созопол. Воен­
токият феодален гнет, тегнещ над обикновеното ното сътрудничество между Византия и османска­
•население, не допуска възможността от обедине­ та държава е укрепено чрез династическия брак
ние на народ и управляващи. От политическа глед­ между Теодора, дъщеря на Йоан Кантакузин, и Ор­
на точка в средата на XIV в. Балканите са конгло­ хан бей. През юни 1346 г. е помпозното, тържест­
мерат от феодални владения, държавици и държа­ вено бракосъчетание. От следващата година ос­
ви, които не са в състояние да се обединят пред манските войски непрекъснато циркулират между
лицето на смъртната опасност. Мала Азия и Балканите. На два пъти — през 1347 и
Възстановената след падането на Латинската през 1349 г., войските на Орхан, предвождани от
империя Византия е раздирана от вътрешни борби сина му Сюлейман, помагат на Йоан Кантакузин
и не може да си върне предишната мощ. Цялото да победи своите противници.
внимание на византийците през XIV в. е погълнато Роднинството, което свързва Йоан Кантакузин
от събитията на Балканите, най-вече от борбата с Орхан бей, не пречи на османеца да помогне и на
със Сърбия. Византийската империя твърде малко противниците на своя тъст. Когато на 13 февруари
се интересува от съдбата на владенията си в Мала 1352 г. в Босфора се води морската битка между
Азия. Дори не се Опитва да обедини усилията си с временните съюзници на Византия — венецианци­
гръцката Трапезундска империя за обща борба със те и генуезците, османците помагат на генуезци,
селджукските турци. Напротив, именно византийс­ като им изпращат 9 кораба и провизии.
ките императори и отделни военачалници използ­ Орхан демонстрира толерантно съюзническо-
ват селджукските бейове и султани и техните въо­ роднинско поведение през 1352 г., когато откликва
ръжени сили за своите интереси. Василевсите до­ позитивно на поканата на Йоан Кантакузин да учас-,
ри сключват династически бракове със селджукс- тва в борбата с Йоан V Палеолог, който започва
ки принцеси и често използват селджукски гарни­ поредната междуособна война в съюз със сърбите
зони, за да.защитят владенията си. и българите. В битката край Димотика в края на
В средата на XIV в. България е разделена на 1352 г. Сюлейман разбива съюзниците на Йоан V
три слаби, независими части. По това време един­ Палеолог. Отново с османска помощ Йоан Канта­
ствена от всички балкански държави Сърбия е сил­ кузин става господар на положението, временно
на и голяма държава. През 1355 г. обаче, след смърт­ стабилизирайки властта си.
та на Стефан Душан, сръбската държава се разпа­ Последствията от новото присъствие на осман­
да на отделни, враждуващи помежду си владения. ските турци са с трагична заявка за бъдещето на
Феодалните междуособици, взаимните проти- Балканите. По време на похода си на полуострова
10 воречия изключват възможността балканските дър­ османската войска създава своя база, превземайки
жави да се обединят за защита от османските на­ през 1352 г. малката крепост Цимпе, разположена
падения. Напразни са надеждите за военна и па­ на Галиполския полуостров. Когато приключват
рична помощ от римския папа, италианските тър­ военните операции в помощ на Йоан Кантакузин,
говски републики и Унгария.
османската войска показва, че няма намерение да се поддават на точна датировка. Превземането на
се връща в Мала Азия. Запояват преговори между градовете в Тракия е обяснявано винаги с две ос­
Йоан Кантакузин и Сюлейман. Синът на Орхан бей новни версии, едната от които води началото си от
настоява османците да бъдат компенсирани за ока­ османските хронисти, а другата се базира на фраг-
заната помощ. Йоан Кантакузин побързва да изп­ ментарните данни от летописи на византийски и
рати 10 000 златни номизми, без да може да си славянски автори.
върне крепостта. Едно неочаквано събитие деста­
билизира положението на византийците в Тракия.
През нощта на 1 срещу 2 март 1354 г. много силно
земетресение разрушава крепостните стени на Га-
липоли. Османците се възползват от природното
бедствие и завладяват крепостта.
Годините от 1352 до 1354 бележат коренния пов-
рат в балканската политика на османската държа­
ва. По това време османците преминават от епизо­
дични грабител ски набези към системно, планира­
но покоряване на Балканския полуостров. Ново-
завзетите по-късно земи са обособени в отделен
санджак, наречен ПашасандЖак. Всъщност той е
ядрото на бъдещата османска провинция Румелия. Туграта на Мурад I
Създаването на новата балканска административ­
но-териториална единица на османската държава Макар че хронологията на османските ранни
в същността си е продължение на османската по­ завоевания е твърде мъглява, налагането на трай­
литика за създаване на уджове в Мала Азия. Във но османско господство на Балканите е безспорен
връзка с това е организирана и първата целенасо­ факт. От особено значение за бъдещето на балкан­
чена колонизация на тюркско-огузко население от ските държави е превземането на Одрин. Огром­
Мала Азия към Балканите. По-нататъшните бал­ ната историческа литература около събитието да­
кански завоевателни походи са подчинени на опре­ ва основание за датирането му между 1361 и 1371
деления от османската държава курс към трайно г. Условно е прието, че през 1362 г. резиденцията .на
заселване и господство в Европа. Често военните османските владетели от Бруса е преместена в Од­
инициативи са дело на новите уджбейове. Воена­ рин, което ликвидира номадския статус на столи­
чалниците, осъществили резултатни походи на Бал­ цата на османската държава. През същата година
каните, не са само османци. Особено се отличава с Мурад I приема титлата “султан”. Има предполо­
военните си-успехи Евренос бей, който произхожда жения, че през 1362 г. Византийската империя е
от бейликаКареси. Според традицията той се съг­ принудена да плаща годишен трибут на османска­
ласява да служи на османския престолонаследник та държава.
Сюлейман, но вероятно на равнопоставена основа. След Одрин през 1'363 г. османците завземат
Колкото и условно да звучи определението за Пловдив. Османските успехи предизвикват голя­
наличие на военностратегически план на османс­ ма тревога в Константинопол. Йоан V Палеолог се
ките завоевания на Балканите, през втората поло­ опитва да преговаря с венецианци и генуезци за
вина на 50-те години на XIV в. той вече е факт. В обща борба срещу османците. Подобно предложе­
централно направление военните действия са ог­ ние е направено и на българския владетел Иван-
лавени от престолонаследника Сюлейман и имат Александър. Нито една от държавите, към които
за цел да освободят път от Константинопол към Византия адресира молбата си, не отговаря поло­
Европа, като бъдат завзети Одрин, Пловдив, Со­ жително. Напротив, българите поддържат съюзни
фия и редица други балкански градове. Вляво от връзки с османците на антивизантийска основа. JB
Сюлейман действа Евренос бей. Неговите усилия избухналата през 1364 г. българо-византийска вой­
са насочени към успешни военни действия по Бе­ на на страната на България воюват османски на­
ломорското крайбрежие и на запад. Дясното кри­ емници. Войната завършва с победа на византий­
ло на османската армия развива настъплението си ците, които превземат Месемврия и принуждават
на север по линията Стара Загора—Карнобат—Доб- българския цар да им изплати контрибуции. Този
ружда. .Византийската империя няма достатъчно епизод от вътрешнобалканските отношения е крас­
силна армия, за да се съпротивлява на османската норечиво доказателство за невъзможността на бал­
агресия. През 1355 г. Сюлейман паша покоряваИз- канските държави да намерят общ език пред лице­
точна Тракия. След смъртта му през декември 1357 то на смъртната опасност.
г. има кратко затишие в османските военни дейс­ В тази безизходна ситуация Йоан V Палеолог
твия на Балканите. Те са подети с нова сила през отчаяно се опитва да привлече към общохристиян-
1359 г., този път от престолонаследника Мурад и ската антиосманска кауза унгарския владетел Лю-
неговия военачалник Дала Шахин. Трябва да се довик Анжуйски. През пролетта на 1366 г. визан­
отбележи, че ранните османски завоевания трудно тийският император пристига в Буда. Географска­
та отдалеченост на османската опасност за Унга­ ОТ ЧЕРНОМЕН (26 СЕПТЕМВРИ
рия и вътрешните борби в държавата провалят съз­ 1371) ДО АНКАРА (28 ЮЛИ 1402)
даването на сравнително силен християнски съюз
срещу мюсюлманите. Разочарован от неуспеха на Османските завоевания на Балканите са въ­
мисията си Йоан V Палеолог тръгва за Константи­ зобновени в началото на 80-те години на XIV в.
нопол, но във Видин го сполетява нова беда. Той е Към 1386 г. османците вече владеят СЪфия, Ниш,
задържан от българите — това е отговорът им за поставят под свой контрол Югозападна Македо­
завладяването на Месемврия от византийците. ния и нахлуват в Албания, директно заплашвайки
Клопката, в която попада Йоан V Палеолог, и земите на сръбския княз. На юг османското нас­
османските успехи на подстъпите към Европейс­ тъпление приключва след превземането на Солун
кия югоизток са убедителни аргументи за папа Ур- в началото на април 1387 г.
бан V да организира морска експедиция. Тя щеима Новите османски-успехи предизвикват оправ­
задача да освободи задържания във Видин импе­ дан страх у сърби и босненци. Техните владетели —
ратор и да прогони османците от окупираните зе­ сръбският княз Лазар и босненският крал Твъртко,
ми. През юни 1366 г. от Венеция отплува голяма създават поредната антиосманска коалиция. Към
флотилия, водена от савойския граф Амедей. На 23 нея има намерение да се присъедини и търновски­
август 1366 г. граф Амедей Савойски разбива ос­ ят цар Иван Шишман. Княз Лазар преговаря с Ун­
манците край Галиполи. Временно Южна Тракия гария за спиране и уреждане на перманентния сръб­
не е под властта на османците. През септември ско-унгарски териториален конфликт. Той обеща­
1366 г. граф Амедей Савойски минава през Босфо­ ва да плаща ежегоден данък на Унгария и да пома­
ра със своята флотилия и започва военни действия га при нужда с войски.
по Българското черноморско крайбрежие. Прев­ Съюзническите войски започват превантивен
зети са всички селища, с изключение на Варна, и са поход за спиране на османското нашествие на за­
предадени на Византия. След подобен репресивен пад. Битката между османци и съюзници става край
акт България е принудена да освободи Йоан V Па­ гр. Плочник, на р. Топлица. Отново се срещаме с
леолог. много противоречиви мнения за годината на бит­
След експедицията на граф Амедей Савойски ката. Данните са, че тя е през 1386,1387 или 1388 г.
завоевателните походи на османците на Балкани­ Като изключим неточната датировка, важното е в
те временно спират. Основните причини са в лип­ това, че обединените славянски сили нанасят по­
сата на османски флот и последствията от военни­ ражение на османците. От това решава да се въз­
те действия на граф Амедей Савойски. Негативни­ ползва Иван Шишман, като отхвърля васалната си
те последици от споменатите факти обаче са пре- зависимост. Напразни обаче са надеждите на бъл­
одоляни много бързо и османците отново минават гарския владетел, че лавирайки в усложнената си­
в настъпление, за да завладеят и останалата част туация на Балканите, може да съществува самос­
от Тракия. С превземането на Кавала, Гюмюрджи- тоятелно. Мурад I организира наказателна опера­
на и други гр'адове османската армия заплашва ция. Той изпраща своя велик везир и военачалник
пряко владенията на деспот Углеша в Югоизточна Джандарлъ Али паша срещу Шишмановите владе­
Македония със средище Сяр и на неговия брат — ния. Иван Шишман е обкръжен в Никопол и е при­
крал Вълкашин, който владее Прилеп, Скопие и нуден да моли султана за прошка. Отново призна­
Призрен. Надвисналата опасност кара двамата бра­ ва османския сюзеренитет и се задължава редовно
тя да създадат първата миниантиосманска хрис- да плаща годишния трибут. Заедно с това под пря­
тиянославянска коалиция.- С многобройна войска ка османска власт минават владенията на Добро-
те тръгват срещу Одрин. Решителната битка меж­ тица и Иван Шишман, северно от Стара планина и
ду тях и османската армия, командвана от Евренос източно от Силистра, включително Добруджа.
бей, е на 26 септември 1371 г. край с. Черномен На следващата година Мурад I заедно със си­
(Чирмен), на южния бряг нар. Марица. Християн­ новете си Якуб и Баязид повежда огромна осман­
ската армия е разбита. В боя загиват и двамата ска армия срещу сръбско-босненската съюзничес­
братя. ка войска. Решителната среща е на Косово поле на
Победата на османците край Черномен е съд­ 15 юни 1389 г., в Деня на св. Вид. Знае се, че през
боносна за всички балкански държави. След нея първите часове от битката известен превес имат
под непосредствената власт на османската държа­ войските на съюзниците. Голямо объркване сред
ва преминават владенията на Углеша. Османски османските войски предизвиква внезапното убийс­
васали стават наследникът на Вълкашин — крал тво на Мурад I от сръбския велможа Милош Оби-
Марко, който управлява Прилеп, деспот Констан­ лич. В самия разгар на битката сърбинът се вмъква
тин, под чиято власт са Кюстендил, Петрич, Стру­ в шатрата на султана под предлог, че е дезертьор
мица, Щип и др., и Богдан Жупан, владеещ земите и има да му съобщи важна информация. Той из­
северно от Солун. Чирменската битка е с фатални ползва възникналата суматоха и с един удар на
последствия за Византия и за Българското царст­ намазания си с отрова меч убива Мурад I. Резулта­
во, които приемат сюзеренитета на османския тите от убийството обаче са противни на очакване­
султан. то. Стресът от неочакваното събитие бързо е пре-
Във връзка с битката на Косо­
во поле дълго време сред балкан­
ските народи и на Запад се разп­
ространява слухът, че победата би­
ла на страната на християните или
че битката завършила с равен ре­
зултат —няма ни победени, ни по­
бедители. След дестабилизиране­
то на Сърбия на Балканите в този
момент няма друга сила, която ус­
пешно да се съпротивлява на ос­
манците и да спре техния устрем.
Благодарение на победата на
Косово поле новият османски су­
верен наследява новосъздаваща се
империя, която солидно е укрепи­
ла властта си на Балканите и в
Анадола.
rrr^s^ssru. Териториалното разширяване
и политическата централизация на
) Османската империя изискват ре­
& шителни действия в Мала Азия. За­
j.4t.ι» ·£.* етостта на османските войски в Ев­
ропа е благоприятно обстоятелс­
тво за недоволните непокорни бе-
йове в Анадола. Те се обединяват
около владетеля на Айдънския
бейлик —Алаеддин бей, опитвай­
ки се да се освободят от сюзере-
нитета на османския султан. Въз­
никва реална опасност за целост­
та на империята.
Баязид I, едва заел престола,
трябва незабавно да действа. След
битката на Косово поле той отива
в Бруса, където започва събиране­
то на войски. Към османската ар­
мия се присъединяват византийс­
ки и сръбски контингенти,, пред­
вождани съответно от Йоан V и
Мануйл II Палеолог и Стефан Ла­
заревич. С тази значителна воен­
на сила Баязид I покорява и пос­
Миниатюра, изобразяваща султан Мурад I ледната византийска крепост в
Анадола — Филаделфия (Алаше-
хир). Към османските владения са
одолян. Начело на армията застава енергичния, способен син на
присъединени бейлиците Сарухан,
султана Баязид, който остава в историята на Османската империя
Айдън, Ментеше, Хамидели и Гер-
с прозвището Йълдъръм (Светкавицата). Баязид е провъзгласен за
миян. С изключение на Измир ця­
султан (1389—1402). Той нарежда веднага да бъде убит брат му
лото западно крайбрежие на Ма­
Якуб, за да се предотврати в този критичен момент династическата
ла Азия минава под властта на ос­
борба. Поведени от Баязид I в стремителна атака, османските войс­
манците. Тези успешни военни
ки сразяват противника. Княз Лазар е пленен и по заповед на Бая­
операции са проведени от края на
зид I е посечен върху трупа на Мурад I. Княз Стефан Лазаревич,
1389 до края на 1390 г. Османско­
наследник на Лазар, и съпругата му Милица са принудени да се
то господство в Анадола обаче не
признаят за васали на султана, задължавайки се да го подпомагат
може да бъде стабилно, докато за­
с войски. Такава е трагичната равносметка от поредния по-маща­
пазва независимостта си бейликът
бен опит на балканските народи да спрат и отблъснат османската
Караман. През цялата 1391 г. те­
инвазия на Балканите.
кат военни операции, ограничава-
щи територията на бейлика, но те не сломяват не­ монстрирали индиферентно отношение към съби­
говата мощ. За 1392 г. са планирани нови военни тията на Балканите, сега разбират, че приближава
действия срещу непокорния бейлик, които не за­ и техният ред. Особено силни са тревогите в Унга­
почват, понеже Баязид I пренася на Балканите цен­ рия. Унгарският крал (Зигизмунд, който е едновре­
търа на своята военна политика. Неочакваният от­ менно и германски император, се заема с органи­
каз от анадолските операции поставя много въп­ зирането на кръстоносен поход срещу османците.
роси, на които все още не е намерен задоволителен Той съзнава, че сам няма да може да Се справи със
отговор. завоевателите, и потърсва помощта на останалите
След битката на Косово поле, докато Баязид I европейски държави. Венеция, която има добри тър­
е зает в Мала Азия, неговите военачалници успеш­ говски връзки с османската държава, действа вни­
но се справят със задачата да разширяват и утвър­ мателно и предпазливо и не иска да наруши мира
ждават европейските граници на формиращата се с османците. Все пак тя поема ангажимент да въ­
империя. През 1391 г. османците завземат Скопие. оръжи флот, който да затвори Проливите. Фран­
Лала Шахин и подчинените му военни организи­ ция, напротив, изказва се открито в полза на кръс­
рат рейдове в Албания. В периода 1393—1395 г. се тоносен поход, който според нейните надежди да
правят първите опити за проникване и утвържда­ стигне до Светите места. Без колебание в Унгария
ване на османското господство на албанска тери­ са изпратени френски рицари, водени от бургунд-
тория. В същото време Евренос бей завладява Те­ ския дук. По-незначителна помощ изпращат Пол­
салия. ша, Германия и Англия. Естествено към съюза се
Една от вероятните причини за връщането на присъединява и византийският император Ману-
Баязид на Балканите е нестабилният протекторат ил II, но неговото участие е повече символично,
над България и постоянната заплаха за османски­ отколкото реално.
те владения на север от Стара планина от страна Към пролетта на 1396 г. в Унгария се събира ок.
на влашкия войвода Мирчо Стари. За да гарантира 60-хилядна многонационална армия, която потег­
властта си, той приема унгарския сюзеренитет. ля по течението на р. Дунав. През август 1396 г.
През 1390 г. Мирчо Стари завзема Силистра и Доб­ кръстоносците преминават реката при гр. Оршова
руджа. В същото време унгарците се готвят да се и навлизат в територията на Видинското царство.
настанят във Видин. Всичко това кара Баязид I да Град Видин се отбранява от османци и техния ва­
действа бързо. Първа цел на неговите военни опе­ сал Иван-Срацимир. Съпротивата е преодоляна и
рации е Търновското царство. След продължител­ градът пада в ръцете на кръстоносците. Едва тога­
на обсада на 17 юли 1393 г. пада столицата Търно­ ва видинският владетел се присъединява към ан-
во. Шишмановите владения са вече под властта на тиосманската коалиция. След падането на Оряхо­
османците. Цар Иван Шишман, като османски ва­ во пътят на изток за кръстоносната армия е открит.
сал, се настанява в Никопол. След това Баязид от­ В началото на септември 1396 г. кръстоносците
нема от Мирчо Стари Силистра и Добруджа. На влизат в Никопол. Баязид I заедно със своя васал
следващата година османците предприемат опус­ Стефан Лазаревич се насочва към лагера им. По
тошителен поход през Тесалия в Беотия, възполз­ това време водачите на похода имат спор. Сигиз-
вайки се от голямат^" политическа раздробеност мунд предлага да се водят продължително време
на страната, поделена между венецианци, гърци и не големи изтощителни битки и едва след това да
каталани. се приеме генерално сражение с османците. В про­
' От Беотия султан Баязид I тръгва срещу Мир­ тивовес на това мнение надменните, непредпазли­
чо Стари. Той води със себе си войските на своите ви френски рицари настояват незабавно да бъдат
васали — крал Марко, деспот Константин и княз атакувани османците. ^Тяхното предложение се на­
Стефан Лазаревич. През земите на Видинското цар­ лага. На 25 септември 1396 г. край Никопол на кръс­
ство те се прехвърлят отвъд р. Дунав. В голямата тоносците е нанесено жестоко поражение. Най-го-
битка край Ровине на 17 май 1395 г. османците не ляма вина за разгрома имат френските рицари, ко­
успяват да постигнат необходимата победа, но въп­ ито се придържат към остаряла военна тактика по
реки това Мирчо Стари е принуден да се признае време на боя. От това се възползва по-мобилната
за васал на османците и да им плаща годишен да­ османска армия и устройва кървава баня на кръс­
нък. В боя загиват деспот Константин и крал М ар­ тоносците. Не без значение за разгрома на кръсто­
ко. Във владенията им е въведена тимарската сис­ носците е поведението на войските на Мирчо Ста­
тема и те вече са под османска власт. Според някои ри и на трансилванския войвода. КоГато става яс­
сведения след битката край Ррвине Баязид I отива но, че военната победа клони към османците," те
в Никопол, където на 3 юни 1395 г. екзекутира цар напускат полесражението.
Иван Шишман. Тази паметна битка охлажда за дълго време
Разгромът на Сърбия и Босна, завладяването желанието на французите да организират кръсто­
на България и появата на османците на север от р. носни походи. Повечето от пленените рицари са
Дунав показват, че новата империя притежава дос­ посечени, останалите еа продадени като роби или
татъчно сили, за да покори целия Балкански полу­ задържани, за да бъдат откупени от роднините им.
остров. Средноевропейските държави, доскоро де­ Това е първият случай на установяване на дипло­
матически контакти между. Френското кралство и в Анадола, но тази близка перспектива е отложена
османската държава. Сигизмунд едва успява да се във времето. Към източните граници на османска­
спаси на една малка галера, с която по р. Дунав и та държава напират ордите на монголския завое­
Черно море достига Константинопол и оттам пак вател Тамерлан, които до този момент са покори­
по море се връща, в Унгария. ли Месопотамия, Иран и Сирия. През 1400 г. войс­
Грандиозната победа край Никопол укрепва ав­ ките на средноазиатския емир са вече на османска
торитета на османците и утвърждава техните по­ територия и завземат Сивас. На Баязид I е изпра­
зиции на Балкайите. След тази битка Баязид I прев­ тен ултиматум с искане да възстанови на престо­
зема Видин. Последният български цар Иван-Сра- лите им легитимните владетели на анадолските
цимир е пленен и отведен в Мала Азия. бейлици. От османска страна актът е оценен като
След създаването на османската държава все­ предизвикателство. От пролетта на 1402 г. започва
ки неин владетел мечтае да бъде завоевател на ви­ откритият военен кофликт между османци и мон-
зантийската столица. Първата обсада на Констан­ голи. До лятото на същата година сраженията са
тинопол от османците е още през 1359 г. Опиянен епизодични. Баязид I свиква военен съвет за об­
■от големите си победи Баязид I решава, че съдбата съждане хода и тактиката на по-нататъшните во­
го е предопределила да ликвидира Византийската енни действия. Великият везир Джандарлъ Али па­
империя. За целта през 1394 г. за пореден път е ша съветва да се изтощават силите на неприятеля
обсаден Константинопол. Обсадата е продължи­ чрез нощни атаки и блокади и едва след това да
телна и безрезултатна. Това принуждава Баязид I бъде нанесен решаващият удар. Останалите учас­
през 1396—1398 г. да построи на анадолския бряг, тници във военния консулт начело със султана се
в най-тясната част на Босфора, крепост, наречена изказват категорично в полза на идеята за директ­
Анадолухисар. Тя трябва да контролира и спира на битка. Приетото решение предопределя безпре­
движението на кораби към Константинопол. През цедентния катастрофален край на великолепното
пролетта на 1398 г. градът отново е подложен на царуване на Баязид I.
силна обсада, но и тя е безрезултатна. Историчес­ Решителната битка между османци и моцголи
кият урок от този неуспех показва, че докато ос­ е на 28 юли 1402 г. край Анкара. Според данните на
манската държава не създаде голям, боеспособен различни източници османската армия разполага
флот, византийската столица ще продължи да съ­ с 120—160 000 войници, а монголската войска пре­
ществува. възхожда османската неколкократно. Армията на
Годините на обсада на Константинопол съвпа­ Баязид I е напълно разбита, а самият той заедно с
дат с нови успехи за османската държава, след ко­ двама от синовете му, е пленен.
ято тя окончателно налага господството си в Ана- След като разгромява османците при Анкара,
дола. От заетостта на османските войски в Европа Тамерлан насочва войските си в две направления
се възползва караманският бей Алаеддин, за да раз­ —на юг към Коня и на запад към Бруса. Монголите
шири владенията си. Израз на военнополитичес­ унищожават всичко по пътя си. Опустошени са це­
ката му арогантност е офанзивата за превземането ли райони. Стотици села и градове са заличени от
на Анкара и Бруса. Баязид I е принуден да приеме лицето на земята. Десетки хиляди хора са убити, а
предизвикателството. На войските на Алаеддин е по-голяма част от изкусните занаятчии са откара­
нанесено сериозно поражение. Предводителят им ни в монголската столица Самарканд. По време на
бяга в Коня, но жителите на града го предават на военните действия в Анадола Тамерлан вози със
Баязид I. През есента на 1397 г. Алаеддин е екзеку­ себе си пленения Баязид, когото е решил да отведе
тиран, а Караманският бейлик е присъединен като в столицата си като доказателство за спечелената
интегрална част към османската държава. Премах­ голяма битка край Анкара. Узнавайки за намере­
нато е едно от най-трудните препятствия по пътя нията на Тамерлан, на 3 март 1403 г. в гр. Акшехир
към пълното налагане на османското владичество Баязид I се отравя.

15
У к ре п в а н е , т е р и т о р и а л н о ра зш и ря в а н е и
ВЪЗХОД НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ (1402-1566)

М Е Ж Д У О С О Б И Ц И , ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЦ ЕН ТРА Л И ЗА Ц И Я И ВЪЗХОД Н А


ОСМ АНСКАТА ДЪРЖ АВА ( 1 4 0 2 - 1 4 8 1 )

ШШАСГШЧНА БОРБА И нуил II. Временно опасността от детрониране на


ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИИ Сюлейман Челеби е премахната. В знак на благо­
дарност Сюлейман връща на Византийската им­
(1402— 1421) перия град Солун, Халкидическия полуостров за­
Нашествието на Тамерлан има изключително едно с Атон и намиращите се там манастири. Ма-
тежки последици за османската държава. Само че­ нуил II престава да плаща годишен трибут на ос­
тири години той се намира в Мала Азия, но и те са манската държава. Обединените османо-визан-
достатъчни, за да съкруши политическото единс­ тийски войски разгромяват армията на претенден­
тво и стопанската мощ на страната. Ръководен от та на 15 юни край Константинопол и на 11 юли
желанието за дълго време да отслаби османската 1410 г. край Одрин. Муса е принуден да се върне в
държава, Тамерлан ампутира от нея бившите бей- Мала Азия, но не се отказва от борбата за власт.
лици и им връща самостоятелността. Останалата Събира отново войска и в началото на 1411 г. се
под османска власт територия той разделя между връща в Румелия. По това време Сюлейман е изос­
тримата синове на Баязид — Сюлейман, Муса и тавен от своите военни и няма достатъчно сили да
Мехмед. се съпротивлява. Опитва се да избяга, но е хванат
Най-големият син — Сюлейман Челеби, полу­ иубитна 17 февруари 1411 г. Муса става единствен
чава европейските владения с Одрин, който про­ господар на Румелия. Веднага е признат за осман­
дължава да е приеман за столица на османската ски владетел от венецианците, които започват пре­
държава. По тази причина Сюлейман е носител на говори с него за възстановяване на привилегиите,
султанските прерогативи. Наследените от него те­ които са имали при Баязид I.
ритории не са засегнати от политическата криза Муса продължава борбата срещу своите про­
вследствие раздробяването. Политическата криза тивници. Той е враждебно настроен към Стефан
в Османската империя обуславя реалната опасност Лазаревич, който, както много-други османски ва­
Европа да поднови кръстоносните походи, но раз­ сали, участва в битката край Анкара. След пораже­
дирана от вътрешни противоречия, тя изпуска бла­ нието на османците отива в Константинопол, къ-
гоприятния момент да вземе реванш за унизител­ дето е посрещнат тържествено и получава от ви­
ното поражение край Никопол. Опасността за уп­ зантийския император титлата “деспот”, втора по
равлението на Сюлейман Челеби идва не от чуж­ ранг след кесар. След това използва удобния мо­
бина, а от брат му Муса, който заедно с баща си е мент и отхвърля сюзеренитета на османския вла­
пленник на монголите. Муса е свидетел на трагич­ детел. Надява се на помощта на Унгария в борбата
ната смърт на Баязид, а след това е натоварен с срещу общия враг — османците. Неподвластен на
жестоката мисия да откара бащиния труп до Бур- политически скрупули, Стефан Лазаревич през
са. След погребението на Баязид известно време 1403 г. признава васалната си зависимост от Унга­
Муса живее при брат си Мехмед Челеби. Психоло­ рия и в замяна получава правото да управлява Бел­
гическото и моралното неудобство от положение­ град. В сложната политическа ситуация той се опит­
то му на беден роднина го тласка към братоубийс- ва напълно да се освободи от перманентната ос­
твена война. манска опасност. След неуспешните си опити да
Благодарение на популистките си възгледи и изгони войските на Муса от деспотството Стефан
поведение Муса събира около себе си много бези­ Лазаревич преминава на страната на Мехмед Че­
мотни гърци и мюсюлмани. С тази социалномо- леби. Същото прави и византийският император
тивирана войска той в края на 1409 г. минава в Мануил П, който в османската династическа бор­
Румелия. Първата му значителна победа над Сю­ ба подкрепя последния, трети претендент.
лейман е на 13 февруари 1410 г. Положението на Помощта на бившите васали на османската
номиналния османски владетел става критично. държава е стабилна гаранция за успеха в борбата
Сюлейман намира изход, като се жени за една от на Мехмед Челеби. След като събира достатъчно
принцесите на* Палеолозите. Династичният брак войски, той преминава Проливите през юни 1413 г.
води до политически съюз между Сюлейман и Ма- Въпреки нежеланието си Муса е принуден да се
срещне е войските на своя брат на 5 юли 1413 г. нение, че избухват локални конфликти, но е трудно
край с. Чамурли, Самоковско. Благодарение на да се определи тяхната хронология. Със сигурност
сръбско-босненската помощ Мехмед Челеби спе­ се знае, че Мирчо Стари играе основна роля в два
челва битката. Муса се опитва да избяга, но е хва­ политико-социални конфликта, разтърсили импе­
нат и удушен. Така приключва напрегнатата мно­ рията и доказали нестабилното положение на Мех­
гогодишна борба за власт в Османската империя. мед I Челеби.
Султан става Мехмед I (1413—1421). Титлата “сул­ Политическата афера е свързана с името на
тан” за първи път използва Мурад I, но Баязид I е Дюзме Мустафа, т. е. “Лъже-Мустафа”. Той се по­
принуден да моли халифа на Кайро за правото да явява през лятото на 1415 г. във Влахия, идвайки от
се нарича султан. От XVb. неизменно, без оспорва­ Македония през България. Въпросната личност
не, титлата е притежание на осмайските владете­ разпространява версията, че е един от синовете на
ли. Баязид I. Все още историците не са се произнесли
Мехмед I Челеби, след като се справя със сво­ окончателно дали става въпрос за самозванец или
ите братя съперници, трябва да се бори за възста­ не. Този въпрос не е толкова важен, но от същест­
новяване единството на държавата и да сломи со­ вено значение е фактът, че около Дюзме Мустафа
циалните движения, които съпровождат неговото се обединяват значителен брой противници на Мех­
управление. Вътрешнополитическото консолиди­ мед I Челеби. Мирчо Стари, никополският сан-
ране изисква избягването на външни конфликти. джакбей Джунейт и други открито застават на стра­
По тази причина Мехмед I Челеби потвърждава и ната на самозванеца. През 1415 г. той установява
гарантира всички отстъпки, направени на Визан­ контакти с Венеция и Константинопол. В края на
тийската империя по време на гражданската вой­ есента на 1416 г. с оглед на предстоящите събития
на. Той възнаграждава Стефан Лазаревич за по­ Дюзме Мустафа се премества в Македония. От то­
мощта му, присъединявайки някои земи към Сръб­ зи момент започва откритата борба между самоз­
ското деспотство, забранява грабителските похо­ ванеца и Мехмед I Челеби, който се намира в Серес
ди на неговата територия, но деспотството остава начело на голяма армия. Независимо от значител­
във васална зависимост от Османската империя. ния брой на привържениците си Дюзме Мустафа и
Пр едприети са инициативи за установяване на мир - Джунейт са сразени и са принудени да бягат към
ни отношения и с Венеция. Тя обаче е настроена да Солун, където да търсят убежище и подкрепа. Не
води война, вследствие на която да се сключи мир. получават очакваното съдействие от страна'на ви­
Мехмед I Челеби започва умиротворяването на зантийците, но Мануил II разбира, че моментът е
Анадола, като едновременно воюва срещу Венеция. благоприятен за политически натиск върху осман­
Около двата най-големи и силни бейлика—Ай- ския владетел. За целта Дюзме Мустафа и Джунейт
дън и Караман, се групират размирните сили в са арестувани и заточени — първият на о. Лемнос,
Анадола. Мехмед I Челеби постига сериозни успе­ а вторият във византийската столица. Мануил II
хи, като ликвидира към 1415 г. независимостта на иска от османците ежегодна компенсация в раз­
Айдънския и на другите размирни бейлици. Султа­ мер на 300 000 гроша. Мехмед I Челеби няма време
нът обаче е безсилен да се справи с Караманския да протака преговорите и е принуден да приеме
бейлик и през 1415 г. е принуден да сключи мирен византийските искания. Тази привързаност се обяс­
договор с неговия емир. нява с факта, че султанът получава вест за започва­
В хипотетичен план може да се каже, че сериоз­ не на въстание начело с Бедредин Симави.
на причина за компромиса в Анадола е водената В резултат на нашествието на Тамерлан и вой­
по същото време морска война между Венеция и ните между синовете на Баязид I изключително се
османската държава. През 1415 г. е планирано съз­ задълбочава социалната криза в Западен Анадол и
даването на антиосманска военноморска лига. В в европейската част на османската държава. Това
противовес на тази инициатива османският султан обяснява защо именно в тези райони започва мощ­
ускорено строи кораби в Галиполи. За първи път на социална война, възглавявана от Бедредин Си­
османската държава осъзнава историческата не­ мави. Той е роден ок. 1358 г. в знатно османско
обходимост да се бори, за да сломи християнската семейство в малкия град Симавна, близо до Од­
хегемония по море, най-малко в района на Проли­ рин. Баща му е кадия, а майката — помохамедан-
вите. Въпреки всички положени усилия морската чена гъркиня. Бедредин учи последователно в Бру­
битка край Галиполи на 29 май 1416 г. завършва с са, Коня, Ерусалим и в Кайро. Той получава солид­
тоталното поражение на османците. Сключеният но теологично образование и става известен и ува­
мирен договор потвърждава венецианското пре­ жаван учен. В началото на своята научна дейност
възходство и господство по море. Бедредин стриктно се придържа към принципите
След като заема престола, Мехмед I Челеби и каноните на ортодоксалния ислям. След завръ­
предприема разумни политически маневри, благо­ щането си от Египет пътува много из малоазиатс­
дарение на които временно гарантира относител­ ките провинции, където широко са разпростране­
но спокойствие в своите европейски владения. Един ни идеите на шиизма. Вероятно повлиян от тях,
от неговите васали — Мирчо Стари, не спазва не­ Бедредин става хетеродок (т. е. еретик). Възприема
писаното джентълменско споразумение. Няма съм­ идеите на суфизма от шиитското му направление.
Суфизмът възниква още през V III b. в Сирия и Ирак. кутиран. Разгромено е и въстанието на Торлак Ке­
След това се разпространява в Иран и Средна Азия. мал, който е пленен и е обесен.
Основното за суфизма е вярата в идването на Мах- След разгрома на въстанието Баязид паша без­
ди (Спасител) и проповядването на аскетизъм. Във пощадно се разправя с всички участници или запо­
философски план суфизмът се свежда до монисти- дозрени в участие независимо от пола и възрастта
ческото отъждествяване на бога с всичко сътворе­ им.
но тт него или до патеистическото разтваряне на Когато въстанието започва в района на Измир,
бога в единната субстанция съществуващо. В со­ през юли 1416 г. шейх Бедредин, страхувайки се от
циален аспект суфизмът проповядва равенство на отмъщението на властите, бяга от Изник. Успява
всички без разлика на социална принадлежност и да се добере до Черноморското крайбрежие, а от­
етнико-религиозен произход, защото всеки инди­ там във Влахия. Накрая се установява в Добруджа,
вид носи в себе си божественото начало. Суфисти- където започва да събира привърженици. Той при­
те осъждат богатството и алчността. зовава към въстание и притежателите на незначи­
Бедредин Симави е убеден привърженик и про­ телни ленове, като им обещава повече земя и висо­
поведник на суфизма. По всяка вероятност идеите ки длъжности. След като организира голям отряд,
на потребителския комунизъм, проповядвани от тръгва на юг и се установява на лагер недалеч от
неговия най-близък и верен ученик Бьорклюдже Одрин. Шейх Бедредин обявява, че е Махди и има
Мустафа, са идеи на самия Бедредин. Шейхът про­ намерение да завземе властта в османската дър­
рокува, че скоро ще се появи Махди, който ще уни­ жава. След разгрома на въстанието в Анадола дейс­
щожи злото и несправедливостта на земята. Бед­ твията на шейх Бедредин изглеждат повече аван­
редин Симави се изявява и като политик. През тюристични, отколкото добре обмислени. Не е
1410 г. е назначен за кадъаскер на Румелия. Мех­ трудно на жестокия екзекутор Баязид паша да лик­
мед I Чел еби, който сваля брат си Муса от престо­ видира социалния бунт и.политическата борба в
ла, започва преследване на всички негови сановни- Румелия. Шейхът успява да. се спаси. Отново бяга
ци. В числото на изпадналите в немилост попада и в Добруджа и отново събира въстаници, но този
шейх Бедредин. Той е свален от поста си и е зато­ път няма никакъв успех. Тимариотите, участвали в
чен в гр. Изник, Западна Мала Азия. Така шейхът движението му, предателски го пленяват и го дос­
попада в изключително благоприятна среда за раз­ тавят на султан Мехмед I Челеби, чиято резиден­
пространение на своите идеи. През пролетта на ция временно е установена в Серес. Тъй като шей­
1416 г. намира обстановката съзряла за въстание и хът принадлежи към висшето духовно съсловие, е
изпраща своите ученици — мюрюди, по родните предаден на духовен съд, който го осъжда на смърт
им места, за да призоват народа към въстание. От чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 18 декем­
многото му последователи ученици, източниците ври 1416 г. Със смъртта на Бедредин приключва
дават сведения само за двама. Единият е Мустафа едно от най-големите социално-еретически дви­
Бьорклюдже, произхождащ от селско семейство, жения, започнало в първите десетилетия от въз­
живеещо в Измирския район. Другият е приелият никването на Османската империя.
исляма евреин Торлак Кемал, жител на Маниса. За Към края на своето управление Мехмед I Челе­
кратко време те събират под своите знамена ок. 17 би не само налага социален и политически мир в
000 въстаници. държавата, но дори разширява нейните граници за
Центърът на въстанието на Бьорклюдже Мус­ сметка на Албания. Южните албански земи са пос­
тафа се намира в горите на Чешменския полуост­ тавени под непосредствена османска власт. Те ра
ров, а на Торлак Кемал — в района на Маниса. обособени в самостоятелен санджак, наречен Ар-
Султанът е изплашен от започналото социално- ванид. Феодалите в Средна и Северна Албания са
еретическо движение и затова заповядва на облас­ принудени да признаят сюзеренитета на османс­
тните управители бързо и безмилостно да го раз­ кия султан.
громят. И двата опита на управителите обаче са Изключително напрегнатата борба изтощава
позорно отблъснати от въстаналите. Тогава на по­ силите на енергичния Мехмед I Челеби и той уми­
мощ е изпратена армия, водена от великия везир ра в Одрин на 21 май 1421 г, В това време прекият
Баязид паша. За да се придаде тежест на военните наследник на трона —Мурад, се намира в Амасия,
действия, е обявено, че те са командвани от сина на където отсяда след успешни действия срещу някои
Мехмед I Челеби — бъдещия султан Мурад II, кой­ размирни местни владетели. По тази причина се
то тогава е едва на 12 години. пази тайна за смъртта на султана. Тялото на по­
Благодарение на численото превъзходство на койника е пренесено в Бруса, където на 25 юни
правителствените войски след продължителни 1421 г. е провъзгласено името на новия султан —
ожесточени битки въстанието е разгромено. Мус­ Мурад II (1421-1451).
тафа Бьорклюдже е ранен и пленен, както много
други негови привърженици. Напразно мъчители­ ВЪЗХОД НА ОСМАНСКАТА
те на Мустафа Бьорклюдже чрез жестоки изтеза­ ИМПЕРИЯ (1 421— 1481}
ния се опитват да го склонят да се откаже от въз­
гледите си. Както и другите пленници, той е екзе­ Предпазните мерки, предприети във връзка със
смъртта на Мехмед I, не са случайни, тъй като Му-
рад има трима по-малки братя. Според завещани­ лербей”, като по този начин го превръща от силен
ето на Мехмед I Челеби дванадесетгодишният Мус- противник в привърженик и крепител. С деспота
тафа е определен за управител на провинция Ха- на Сърбия и с унгарския крал Сигизмунд е сключе­
мидили, а що се отнася до малките Юсуф и Мах- но петгодишно примирие. Липсата на флот, който
муд, те трябвало да бъдат поверени на византийс­ все още е под властта на самозванеца, заставя Му­
кия император Мануил II. Великият везир Якшъог- рад II да сключи споразумение с генуезците, които
лу Джеляледдин Баязид не' изпълнява волята на му обещават помощ с войска и кораби. От 20 яну­
своя повелител. Според съвременниците хронис­ ари 1422 г. Дюзме Мустафа е в Анадола и все още
ти това е достатъчно основание за започване на има известно предимство пред централната власт.
нов конфликт между Византия и Османската импе­ Султанът заповядва преследване, като създава ук­
рия. За целта византийците използват известните репен лагер около р. Улубад,- откъдето започва ус­
политически авантюристи Дюзме Мустафа и Джу- пешните действия за промяна на обстановката в
нейт. Те са освободени от заточение и, подпомог­ Анадола. В резултат на водените преговори Ай-
нати от Византийската империя, дебаркират в Ру­ дънският и Измирският бейлик прекратяват подк­
мелия, след което веднага обсаждат Галиполи. В репата си за Дюзме Мустафа. Той е принуден да
случай на победа крайбрежните територии на Мра­ бяга отново в Румелия, но по-голямата част от при­
морно и Черно море и Тесалия трябва да бъдат вържениците му там го напуска и минава на стра­
предадени на византийския император. ната на султана. За този завой в поведението на
От усложняващата се външнополитическа си­ сепаративните сили особена заслуга има румелийс­
туация за османската държава решават да се въз­ кият бейлербей, който съумява чрез интензивна про­
ползват някои размирни бейове в Анадола. Герми- паганда да утвърди представата за Дюзме Муста­
янският емир Яку б провъзгласява за легитимен сул­ фа като византийска креатура. Изолиран и .изоста­
тан малолетния Мустафа и го взема под своя опе­ вен, Дюзме Мустафа се опитва да избяга на север,
ка. По този начин се “узаконява” борбата срещу във Влахия, но е хванат и екзекутиран в Одрин през
Караманския бейлик, който окупира териториите зимата на 1422 г.
на вилаета Хамидили. Истина е, че тези територии Анализираните събития и факти показват, че
са обект на многолетно съперничество между Гер- деветнадесети) дишният османски владетел много
миянския и Караманския бейлик. В същото време бързо сломява своите вътрешни противници и за­
бейликът Ментешеогулларъ използва момента, за почва военна кампания срещу Византия, за да я
да възстанови отново своята независимост, от ко­ накаже за нетолерантното й поведение по време на
ято е лишен през 1416 г. Сложната политическа краткия политически смут в Османската империя.
ситуация в Анадола е благоприятна и за владете­ Мурад II обявява война на византийците и през
лите на Айдънския и Саруханския бейлик, които юни 1422 г. обсажда Константинопол. В същото
преминават към агресивни действия спрямо свои­ време Евреносоглу Барак атакува Солун. Въпреки
те съседи с оглед завладяване на техни територии. че по време на масираната атака през август 1422 г.
Въпреки тенденциите към политически сепа­ се използва артилерия, яките стени на византийс­
ратизъм в Анадола султан Мурад II отдава преи­ ката столица остават непокътнати. Неуспехът не
муществено значение на събитията в Румелия. Той обезкуражава Мурад II, но той е принуден да снеме
е силно разтревожен от действията на Дюзме Мус­ обсадата на града, понеже отново политическата
тафа, който поверява обсадата на Галиполи на Джу- ситуация в Анадола се усложнява — започва по­
нейт, а сам преминава към акции в Румелия. Нав­ редният тур на династическата борба.
сякъде по пътя си е акламиран като законен султан. Подстрекаван и подкрепян от Византия и от
Подкрепят го бейовете на граничните територии, Караманския и Гермиянския бейлик, непълнолет­
които винаги са настроени опозиционно към цен­ ният брат на Мурад II — Мустафа, предявява пре­
тралната власт. Срещу узурпатора самозванец не­ тенции за султанския престол. Временно се уста­
забавно е изпратен с армия великият везир, но е новява в Изник. След като узнава, че голяма част
победен. След това пада Одрин, а Галиполи се пре­ от анатолийските бейлици са готови да го подкре­
дава в ръцете на Дюзме Мустафа, който вече е гос­ пят, Мустафа обсажда Бруса. При тези обстоятел­
подар на европейската част на империята и на Про­ ства Мурад II е принуден да потегли за Анадола.
ливите. За всичко случило се е обвинен великият Претендентът за султанския престол, изплашен,
везир и е обезглавен. Джандарлъ Ибрахим паша е търси убежище във византийската столица, където
назначен за велик везир. Той е известен учен, изк­ е приет от императора на 30 септември 1422 г. По
лючително предпазлив и противник на всякакви всяка вероятност двамата сключват някакъв съюз,
политически авантюри, което го предпазва от прев­ условията на който не са известни. След това Мус­
ратностите на съдбата и той запазва поста си до тафа отново се връща в Анадола, но вече няма
своята смърт на 25 август 1429 г. подкрепата на размирните бейлици. Разгромена е
Централната власт предприема екстрени по­ и армията му, а той е пленен и на 20 февруари
литически и дипломатически действия. Мурад II 1423 г. е обесен.
дава на уджбея Михайоглу Мехмед титлата “бей-
УКРЕПВАНЕ И РАЗШИРЯВАНЕ НА от Османската империя и в тях е въведена тимар-
ОСМАНСКИТЕ ВЛАДЕНИЯ В ската система.
Най-голямото антиосманско движение в Ал­
АНАДОАА И В ЕВРОПА (1 4 2 3 — 1443}
бания започва през 1432 г., оглавено от Георги Ари-
След като ликвидира и последния опит за по­ анити. В продължение на около три години той
сегателство към трона, Мурад II се заема да върне успява да отблъсква изпращаните срещу него ос­
в лоното на империята размирните малоазиатски мански войски. Едва през 1435 г. е сложен край на
бейове. Към края на 1423 г. емирът на Кастамону, новото албанско· въстание.
който се опитва да води независима политика, приз­ Към края на 30-те години на XVb. се усложнява
нава султанския сюзеренитет и се задължава да международната обстановка в Югоизточна Евро­
доставя ежегодно на империята стада от овце и да па. След смъртта на унгарския крал Сигизмунд
й дава част от доходите на своите рудници. По това през 1438 г. Сърбия не може вече да разчита на
време в Караманския бейлик се води борба за власт. унгарска подкрепа и защита. От това се възползват
Мурад II помага на Ибрахим бей да победи своите османските войски, които нахлуват в Сърбия, раз­
съперници. Като компенсация на империята е вър­ грабват и разорават страната. Въпреки упоритата
ната провинцията Хамидили, завоювана от бейли- съпротива на сърбите на 27 август 1439 г. след три­
ка през 1421 г. Сключени са и династични бракове, месечна обсада столицата Смедерево е покорена.
които заздравяват съюза между османската дър­ Османско владение става Ново бърдо, което е про­
жава и Караманския бейлик. чуто със своите рудници за сребро. Деспотството
Един друг традиционен противник на осман­ вече не съществува дори и като васално. В това
ците — Влахия, се опитва да се възползва от поли­ време уджбеят на Скопие започва наказателна опе­
тическата криза, започвайки военни действия око­ рация срещу Босна, която, също като Сърбия, от­
ло р. Дунав през зимата на 1422—1423 г. Срещу казва да подкрепи с армия военните действия на
влашкия войвода Дан е изпратен Фируз бей, бей- Османската империя на Балканите. Босненският
лербей на Румелия, който принуждава размирния крал Твъртко е принуден отново да признае васал­
васал да сложи оръжие и като гаранция да изпрати ната си зависимост от султана и да му изплаща
в Одрин синовете си. Като османски васал и про­
теже започва управлението на следващия влашки
войвода — Влад Ш Дракул. До 1441 г. той многок­
ратно подпомага османците в борбата им за нови
териториални придобивки на Балканите.
При Мурад II настъпва промяна в политиката
на османската държава към деспотство Сърбия.
Сръбските земи не са гарантирани срещу военните
набези на османците. Стефан Лазаревич умира през
1426 г. Той няма преки наследници и затова власт­
та в Сърбия преминава в ръцете на неговия племе-
ник Георги Бранкович, който управлява до 1456 г.
Към деспотството се устремяват Унгария, Вене­
ция и Османската империя. През 1427 г. войските
на Мурад II превземат градовете Ниш и Крушевац.
През 30-те години те завладяват и областта Брани- Надпис върху мраморна колона·, направен след
чево. превземането на Солун от Мурад II: "Султан
Освен стремежа да превземе Константинопол Мурад превзе Солун през 833 г. (—1430 г.)”
Мурад II иска да сложи ръка и върху Солун. Упра­
вителят на града Андроник осъзнава, че няма да годишен трибут. Сега османските войски включ­
може да го защити и през лятото на 1423 г. факти­ ват в обсега на грабител ските си походи унгарски­
чески предава Солун под венецианско управление те и трансилванските земи. Многократно османс­
срещу сумата от 50 000 дуката. Като подсигурява ките отряди нахлуват в Унгария и Трансилвания.
тила си откъм Влахия, Сърбия и Унгария, през про­ Те не могат да ги покорят, но им нанасят големи
летта на 143 0 г. Мурад II тръгва срещу Солун. След материални щети. През април 1440 г. Мурад II об­
тридневни атаки на 29 март градът е превзет. Ос­ сажда Белград, но инициативата му завършва с
манците се установяват трайно в Солун до 1912 г. неуспех през септември. По същото време изгрява
Венециано-османският конфликт за Солун да­ и военната звезда на един от най-храбрите и после­
ва кураж на някои албански феодали да отхвърлят дователни борци срещу османската инвазия в Ев­
зависимостта си от османците. Един от тях е Гьон ропа —трансилванския войвода Ян Хуниади, кой­
Кастриоти. Обаче сключването на мир с Венеция то още през 1440 г. се отличава в боевете с осман­
освобождава войските на Мурад II. Те'нахлуват в ците край Мохач. Използвайки унгаро-трансилван-
Средна Албания и потушават въстанието на Гьон ско опълчение, в което участват· и чехи, той нанася
Кастриоти. Владенията му стават интегрална част на османците през 1441—1442 г. поредица от пора­
жения. Султанът е принуден да сключи 10-годи-
шен мир с Унгария през юли 1442 г. в гр. Сегедин. на народите от Източна и Средна Европа. Начело
Според договора се признава независимостта на на коалицията застава полско-унгарският крал Вла­
граничните с Унгария сръбски земи. Те стават за­ дислав III Ягело. В коалицията влизат Ян Хуниа­
щитна буферна зона срещу непосредствените на­ ди, сръбският деспот Георги Бранкович ивлашки-
бези на османците в Унгария. ят войвода Влад III Дра-к-ул,
Неслучайно кръстоносната армия потегля към .
ОПИТИ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА Балканите в края на септември 1443 Г. По това вре­
КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ СРЕЩУ ме Мурад II отново е в Анадола с наказателна опе­
ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ рация срещу караманския емир Ибрахим. Предпо­
лага се, че започналите от бейлика сепаративни
(1 443— 1448) агресивни действия са резултат от съюза му с Ун­
Независимо от някои неуспехи в началото на гария и Византия. Османската армия води успеш­
40-те години на ХУв. османците здраво стъпват на ни военни действия в бейлика, но М^рад II е при­
Балканите и е въпрос на време окончателното по­ нуден отново да сключи мир със своя стар съпер­
коряване на полуострова. Наред с Югоизточна Ев­ ник, понеже получава неприятната вест за започва­
ропа във военностратегическите планове на Ос­ не на новия кръстоносен поход.
манската империя важно място заема и Средна Второто обстоятелство, което мотивира есен­
Европа. Тези замисли се доказват с многократните ните действия на кръстоносците е, че провинциал­
османски опити за завоюване на Унгария и Тран­ ната армия зимува из цялата империя. На 1 октом­
силвания. Цяла Европа е силно разтревожена. За ври 1443 г. кръстоносната армия минава р. Дунав
ликвидиране на постоянната османска заплаха са и с бърз ход напредва към Одрин, тъй като продъл­
необходими обединените усилия на всички евро­ жителните военни действия и обсади ще затруднят
пейски държави. Между тях обаче няма разбира­ сериозно снабдяването с муниции и провизии. От
телство, някои дори търсят помощта на османци­ Сърбия армията на Владислав III Ягело се насочва
те. Италианските градове републики Венеция и Ге­ към България и край Ниш е посрещната от Мура-
нуа в борбата си за търговски монопол в източните довите войски. В битката на 3 ноември османците
части на Средиземно море са винаги склонни на са разбити, а загубите им са 2 000 убити и 4 000
компромис с Османската империя. Егоистичната пленени. Още в самото начало на сражението, ко-
политика на римския папа, борбата между Пра­ гато започва отстъплението на османската армия,
вославната и Католическата църква и предателс- албанският кавалерийски отряд от 300 човека, ко­
кото поведение на унгарските магнати често са неп­ мандван от албанеца Георги Кастриоти, наречен
реодолимо препятствие по пътя към обединението Скендербег заради военните му способности, на­
на европейските държави за обща борба срещу ос­ пуска османския лагер и се връща в Албания, къде-
манците. то на 28 ноември 1443 г. вдига антиосманско въс­
Победите на Ян Хуниади над османците през тание.
1441 и 1442 г. вдъхват вяра, че с обединени усилия След битката край Ниш войските на Владислав
на християнския свят Османската империя може III Ягело продължават настъплението си и завзе­
да бъде изгонена от Европа. Отново се възражда мат София. По-нататъшното им придвижване е
идеята за кръстоносен поход, погребана край Ни­ спряно край прохода Траянови врата (Момин про­
копол през септември 1396 г. От такъв поход са ход), където са посрещнати от силни укрепления и
заинтересувани най-вече владетелите на'Унгария многобройна османска армия, командвана лично
и Сърбия, както и войводите на Влахия и Трансил­ от Мурад II. Кръстоносците не поемат риска за
вания, чиито земи неведнъж са обект на грабител- мащабна битка и решават да се върнат обратно. Те
ските опустошителни походи на османската ар­ са посрещнати триумфално в Буда на 2 февруари
мия. Особено пристрастен към планирания кръс­ 1444 г. Да се побеждават османците не изглежда
тоносен поход е римският папа Евгений IV с тай­ вече невъзможно. Папа Евгений IV подготвя още
ната надежда, че една съкрушителна победа над по-мащабна коалиция, в състава на която трябва
Османската империя ще допринесе за укрепване да влязат Папската курия, Унгария, Бургундия, Ве­
влиянието и позициите на католицизма на Балка­ неция и Рагуза (Дубровник).
ните. Сериозно са заплашени османските интереси в
В тази обстановка идеята за кръстоносен поход европейските владения на Византийската империя.
не изглежда толкова налудничава, както в отмина­ Наред с Георги Кастриоти сполучливи действия
лите времена. Нейното реализиране обаче се заба­ срещу османците предприема и Константин Пале-
вя от сериозно формално препятствие — наличие­ олог, деспот на Пелопонес, който е брат на визан­
то на мирен договор между Османската империя тийския император. След като укрепва позициите
и Унгария. За нарушаването му завидно усърдие си в Морея, през 1443 г. той започва военни опера-,
полага папският нунций в Буда кардинал Юлий ции в Атика, които завършват с успех. Местният ^1
Цезарини. Неговите интриги успяват и договорът херцог Нерио II Ачиоли, дотогава османски васал,
е нарушен от унгарска страна, което пък улеснява признава сюзеренитета на пелопонеския деспот и
организирането на нова антиосманска коалиция се задължава да му плаща годишен данък.
В тази сложна обстановка Мурад II е принуден налите приближени на султана везири. Обстанов­
да търси контакти с Владислав III Ягело за започ­ ката е много благоприятна за враговете на импе­
ване на преговори за сключване на мир. Посредни­ рията. Византийците се опитват да се възползват.
ческа роля в тях изпълнява деспот Георги Бранко- Те освобождават Орхан, внук на Баязид I, с надеж­
вич, който се надява да възстанови властта си в да, че той със своите действия ще ускори полити­
Сърбия. Договорът е сключен в.Одрин на 12 юни ческите размирици в Османската империя. Нап­
1444 г. и ратифициран от унгарския крал в края на разни обаче са надеждите на Константинопол. Опи­
юли. Предвижда се спиране на враждебните дейс­ тите за междуособна война са ликвидирани още в
твия между Османската империя и Унгария през зародиш от османската власт.
следващите 10 години. Двете страни поемат клет­ По-опасни са инициативите на католическия
вено задължение да не преминават р. Дунав. Спо­ Запад, който организира нов кръстоносен поход
ред договора се признава османското господство срещу Османската империя. Отново активна роля
над България и Влахия. Възстановява се властта на играе папският нунций в Буда кардинал Юлий Це-
Георги Бранкович в Сърбия. зарини. Той успява да убеди унгарския крал да де-
Този сравнително неблагоприятен да Османс­ нонсира сключения през юли 1444 г. мир с Осман­
ката империя договор е необходим за нея. Тя тряб­ ската империя. Създава се нова антиосманска ко­
ва да освободи допълнителни военни сили срещу алиция начело с Владислав III Ягело. Морална под­
поредното антиосманско начинание на караманс- крепа тя получава от папата чрез участието на кар­
кия емир Ибрахим. Мурад II потегля към Мала динал Юлий Цезарини във военните действия на
Азия през юли 1444 г., като оставя в Одрин младия коалицията. Венеция подкрепя кръстоносците, ка­
Мехмед, единствен наследник на трона след смърт­ то изпраща флот към Проливите с цел да прегради
та на своя по-голям брат Аляеддин. Довият велик пътя за завръщане в Румелия на Мурад II, който
везир Джандарлъ Халил паша е.удалномощен вре­ през август 1444 г. се е отхеглил в Мала Азия.
менно да осъществява ця­
лата власт в европейските
владения на империята.
Промяната на личностите
във Великия везират озна­
чава завой към политика на
предпазливост и диплома-
тичност.
В Анадола с изключи­
телна жестокост Мурад II
разгромява емира на Кара-
ман и го принуждава да мо­
ли за незабавен мир. Възс­
тановен е османският сю-
зеренитет над Караманс-
кия бейлик. Емирът се за­
дължава всяка година да
изпраща в Одрин един от
синовете си и да доставя на
султана войници и продо­ Дворецът на Мурад I I в Бурса, X V в.
волствия. Вижда се, че с це­
ната на екстрени действия Мурад II се стреми към През есента на 1444 г. полско-унгарският крал
установяване на мирни отношения както на Балка­ потегля с армията си към р. Дунав. Този път войс­
ните, така и в Анадола. Все още историците не ката му е по-малобройна. Редица западни рицари
могат задоволително да отговорят на въпроса за­ въпреки обещанията си отказват да участват. Не
що Мурад П е овладян от желанието за непремен­ участва и сръбският деспот Георги Бранкович, кой­
но вътрешно и външно умиротворяване на държа­ то се радва на неочаквани придобивки от сключе­
вата? Едно обаче е сигурно, че в края на юли или ния съюз със султана. Сръбският деспот не само че
през август 1444 г. султанът, мислейки, че е гаран­ не се присъединява към кръстоносната коалиция,
тиран външният мир, оставя трона на своя син Мех­ но като верен васал на Османската империя, поп-
мед. речва на Георги Кастриоти —Скендербег с негови­
Първият, най-неприятен ефект от това реше­ те 25 000 войници да настигне навреме кръстонос­
ние е възстановяването на кръстоносната война. А ната армия и да участва в антиосманската армия.
по това време политическата ситуация в Одрин е Единствено Ян Хуниади и влашкият войвода Влад
нестабилна и сложна —срещу великия везир Джан­ III Дракул помагат с войски на Владислав III Ягело.
дарлъ Халил паша, ползващ се с пълното доверие След преминаването си през р. Дунав, за да
на Мурад II, се надига силната опозиция на оста­ избегнат големите трудности по пътя към Одрин,
кръстоносците решават да се движат към Черно ват в битката топове — ново оръжие, което прави·
море през Видин и Никопол. Пътят им през Север­ прелом във военната техника. Гърците панически
на България навсякъде е съпровождан от безчин- отстъпват. Османците нахлуват в Пелопонес и раз­
ства и грабежи. Сравнително лесно армията на Вла­ грабват полуострова. Османската експедиция през
дислав III Ягело се приближава към Варна. Този 1446—1447 г. слага край на всички надежди за въз­
успех е улеснен от факта, че значителна част от становяване на гръцкия суверенитет, тя е погре­
османската армия начело с Мурад II се намира по балният камбанен звън за Морея. Веднага деспот
това време в Мала Азия. Намерението на кръсто­ Константин признава сюзеренитета на султана и
носците е да достигнат Константинопол и оттам се задължава да му плаща ежегоден данък.Въпре-
да започнат войната за изгонване на османците от ки благоприятните условия султанът не покорява
Европа. Предизвестен за голямата опасност, Му­ напълно полуострова. Фактът се обяснява с жела­
рад II успява да превози 40-хилядна армия от Мала нието на османската държава, първо да разгроми
Азия до Варна. Операцията се извършва с помощ­ окончателно Ян Хуниади и албанската съпротива,
та на генуезката флотилия. Мурад II възнагражда­ а едва тогава да премине към пълно покоряване на
ва генуезците с 40 000 дуката. Кръстоносната ар­ Средна и Южна Гърция.
мия има едва 16000 човека. При явно количествено Мурад II прекарва лятото на 1447 г. в Одрин.
превъзходство на османската армия на 10 ноември По това време Георги Кастриоти — Скендербег
1444 г. се разгаря решителната битка край Варна. разширява своите антиосмански действия. Султа­
Кръстоносците са жестоко разгромени. Сред заги­ нът заедно с младия Мехмед се насочва към Алба­
налите са кралят и кардинал Юлий Цезарини. След ния през пролетта на 1448 г. Кампанията им обаче
битката Владислав III Ягело получава прозвището е краткотрайна. Причина са инициативите на Ян
“Варненски”. Ян Хуниади едва смогва да се добере Хуниади да организира поредна християнска коа­
до Унгария с останалите живи войници от разбита­ лиция за изгонване на османците от Европа. От
та му армия. 1446 г. той е реален владетел на Унгария. Плани­
Победоносният Мурад II отново се връща в райки новата антиосманска кръстоносна война, Ян
Мала Азия, като оставя на трона пак сина си, който Хуниади обаче не може вече да разчита на Венеция
управлява от есента на 1444 г. Младият Мехмед и нито пък на сръбския деспот, който, за да гаран­
още тогава впечатлява със своя непреклонен и тру­ тира своята сигурност, предпочита съюза с осман­
ден характер. Той е неотстъпчив, даже когато гре­ ците. Единствено Влахия и Албания на Скендербег
ши. Младият султан покровителства странстващ се отзовават положително на неговото предложе­
дервиш мистик, който проповядва в Одрин срещу ние. Предупреден от Георги Бранкович за плани­
главния мюфтия и великия везир. Фактът предиз­ раната унгаро-влашка акция, Мурад II се евакуира
виква силно недоволство и вълнения в столицата. към София, където събира многобройна, силна ар­
Открито враждебни стават отношенията между мия. Войските на Ян Хуниади проникват в Сърбия
Мехмед II и Джандарлъ Халил паша. В същото на 28 септември 1448 г. Те подлагат страната на
време не са предприети никакви контрадействия грабеж. Кръстоносците се насочват към Албания,
срещу деспот Константин, който заплашва отново но са изненадани на Косово поле от превъзхожда­
османските интереси в Гърция. Тези факти дават щата ги числено османска армия. В битката на 18
достатъчно основание на великия везир да покани и 19 октомври 1448 г. войските на Ян Хуниади са
Мурад II да се върне в столицата. Вероятно има и разбити. След катастрофалната за християнския
други причини, поради които оттеглилият се от свят битка никой вече не е в състояние да попречи
властта султан напуска гр. Маниса, където живее на османците да завладеят Сърбия и Унгария. Един­
от 5 май 1446 г. През Бруса Мурад П пристига в ствено Албания продължава упорито да се съпро­
Одрин, където Джандарлъ Халил паша инспирира тивлява.
бунт на еничарите, враждебно настроени към Мех­ Безпощадната борба на Мурад II с вътрешните
мед. Султанът е посрещнат възторжено в столица­ и външните врагове на османската държава е увен­
та, а Мехмед е изпратен в Маниса, съпроводен от чана с пълен успех. В края на неговото управление
своите привърженици. империята е възстановена в границите си от 1402 г.
След като установява ред и спокойствие в сто­ Набраните сила и енергия са достатъчни за завла­
лицата, Мурад II решава енергично да се противо­ дяването на византийската столица — едновеков-
постави на всички, които оспорват османската ната мечта на всички османски владетели. Още
власт на Балканите. Първият обект на наказател­ малко време е необходимо на Мурад II, но съдбата
ната османска операция е Константин, деспот на му изиграва зла шега. Той умира на 3 февруари
Морея, който вдига на бунт поданиците си не само 1451 г. в Одрин. Султанският престол е зает от Мех-
в Пелопонес, но и в континентална Гърция. След м ед Л (1451—1481), който има безспорни заслуги
жестоки^ опустошителни действия в Средна Гър­ за по-нататъшното териториално разшир ение и по­
ция османците се насочват на юг, към Пелопонес. литическо укрепване на Османската империя.
При Истмоса, където е възстановена разрушената
преди от завоевателя крепост, гърците се защита­
ват упорито и достойно. Османците обаче включ­
ПРЕВЗЕМАНЕ НА добросъвестно. Султанът разрешава отпускането
КОНСТАНТИНОПОЛ на годишна рента от 30 000 дуката-за пребивава­
щия във византийската столица Орхан. Деликат­
В Османската империя става практика смърт­ ността в поведението на Мехмед II цели да успо­
та на султаните известно време да се крие, за да се кои византийците и до известна сте'пен да притъпи
избегнат възможни междуособни борби и полити­ тяхната бдителност.
чески размирици. В случая с Мурад II има опас­ В началото на своето управление Мехмед II
ност от бунт на еничарите и от опит на Византия да среща най-сериозни трудности в Анадола. Там най-
противопостави на Мехмед II претендента Орхан. бтявленият и последователен противник на Осман­
Тези са основните причини, поради които едва на ската династия е караманскияхемир Ибрахим, кой­
18 февруари 1451 г. след официалното встъпване то още по в^еме на междуцарствието отхвърля ва­
във властта на новия султан еразпространена вест­ салната си зависимост от империята. Той успява
та за кончината на Мурад II. също така да провокира бунтове в районите на Мен-
Много противоречиви и разнопосочни са хро- теше, Айдън и Гермиян и лично участва в атаките
никалните сведения за Мехмед П.като личност и на Анталия. Първите османски операции срещу
държавник. Все пак най-общата характеристика го Ибрахим са неуспешни. Тогава начело на армията
представя като силна личност. Детето Мехмед труд­ застава Мехмед II и съпротивата на караманския
но се поддава на образование и възпитание. В юно­
шеството си той е волнодумец. Без да се приобща­
ва към идеите и принципите на Ренесанса, Мехмед
II мислено и чувствено е отворен към света. Про­
явява интерес към постиженията на съвременната
му цивилизация. Заповядва да му бъдат преведени
произведенията на гръцките и западноевропейс­
ките автори. Задълбочено се интересува от христи­
янската религия с цел по-доброто й опознаване.
Политическото му мислене е подвластно на
идеите за изключително авторитарен режим. Зна­
чението на своята власт той вижда в реализиране­
то на имперски цели. Завоюването на византийска­
та столица — отколешна мечта на Османската ди­
настия, за него е необходимост, която ще осигури
бъдещото хармонично развитие на държавата. Мех­
мед II е привърженик на идеята за синтез на трите
цивилизации —османо-турска, мюсюлманска и ви­
зантийска. Целият му съзнателен живот е подчи­
нен на пристрастието му да води завоевателни вой­
ни. В борбата за постигане на своите цели той не
признава никаква милост. Ако трябва да се даде
най-обща оценка за Мехмед II, няма съмнение, че
той е легендарна фигура в историята на Османска-
та.династия.
След като заема престола, Мехмед II води много
благоразумна и предпазлива политика. За да из­
бегне възникването на политически вълнения в Портрет на Мехмед II Фатих от
страната, запазва Джандарлъ Халил паша на пос­ Джентиле Белини, X V в.
та “велик везир” въпреки неотдавнашните им ло­
ши взаимоотношения. При Мехмед II се налага емир е сломена. Отново са възстановени предиш­
политиката на дипломатично туширане на проти­ ните договорни задължения на Ибрахим към сул­
воречията във върховната власт § държавата. тана. След установяването на ред и спокойствие в
Управлението наМехмед II започва в една срав­ Анадола Мехмед II може изцяло да се посвети на
нително спокойна за Османската империя евро­ старата си мечта — завоюването на Константино­
пейска политическа атмосфера. Султанът възоб­ пол.
новява всички споразумения, сключени преди него В средата на X V b . Византийската империя е
с основните сили на християнския свят. На 10 сеп­ жалко подобие на някогашната могъща държава.
тември 1452 г. с Венеция е подписано специално Твърде ограничените й остатъчни териториални
24 споразумение за установяване на мирни отноше­ части, вклинени в Османската империя, са анахро­
ния между двете страни. Новият византийски им­ низъм, осъден от историята на пълно изчезване.
ператор Константин XI получава през април 1451 г. Завоюването на византийската столица е наложи­
тържественото обещание на Мехмед II, че догово­ телно за гарантиране на безпрепятствената кому­
рите между техните предшественици ще се спазват никация между азиатските и европейските части
на Османската империя. Наред с тази чисто праг­ щия османо-византийски конфликт. Неаполитанс-
матична цел актът би превърнал османската дър­ кото кралство изпраща в Егейско море флотилия,
жава в световна империя. но след време тя е изтеглена. Папата смята, че е
След завръщането си в Одрин Мехмед II за­ настъпил изгоден момент за практическо реализи­
почва подготовка за обсада на Константинопол ране на унията, сключена във Флоренция на 6 юли
въпреки опозицията на великия везир Джандарлъ 1439 г. В отговор на византийските апели на 26 ок­
Халил паша. От военна гледна точка най-ефектив­ томври 1452 г. в Константинопол пристига папс­
ното начинание на султана е изграждането на сис­ кият легат кардинал Исидор, бивш митрополит на
тема от укрепления на север от града, на европейс­ Москва, който е известен като страстен привърже­
кия бряг на Босфора. Нейното строителство е по­ ник на съюза между католицизма и православието.
верено на трима везири, които трябва да го прик­ След продължителни "преговори на 12 декември
лючат за своя сметка. Те събират над 6 000 строи­ 1452 г. в църквата “Света София” тържествено е
тели и на 15 април 1452 г. започва грандиозното подписана новата уния. Присъстват императорът
строителство. То продължава четири месеца и е и целият двор. Във Византия вече няма силна опо­
завършено на 31 август. Новата крепост, наречена зиция срещу унията, но актът на подписването й е
Румелихисар, е построена в най-тясната част на безсмислен, тъй като римският папа не е в състо­
Босфора, където ширината достига 660 м. Завърш­ яние да организира кръстоносен поход^срещу ос­
ването на крепостта затваря достъпа на плавател­ манците, дори искрено да желае това. Предишни­
ни съдове от Черно море до Константинопол, тъй ят ентусиазъм и въодушевление в Европа отстъп­
като топовете, разположени в двете крепости — ват място на унинието и отчаянието. Никой вече не
Румелихисар и Анадолухисар, могат да осъщест­ се осмелява да воюва срещу всесилните османци,
вяват преграден огън. Преминаването на всички които господстват над почти целия Балкански по­
кораби през Босфора става само с разрешението луостров.
на османския командващ крепостите и след като Населението на Константинопол, макар да е
са платили определена такса. Султанът напуска изправено пред гибел, изразява фанатичната си при­
строежа на 28 август и в течение на три дни изучава вързаност към православната вяра и реагира ост­
фортификациите на Константинопол. След завръ­ ро срещу новата уния. Не само обикновените хора,
щането си в Одрин той специално изучава пробле­ но и част от влиятелната върхушка на византийс­
мите на артилерията. Негов съветник и консултант кото общество заемат категорично отрицателна
е един унгарец, изключително добре запознат с ар­ позиция. Ненавиждащите съюза между Рим и Кон­
тилерийското дело. Под ръководството на султа­ стантинопол са свидетели как католическите Ве­
на унгарецът проектира и отлива нови модели то­ неция и Генуа, тясно свързани с папата, завладяват
пове, които са огромни и далекобойни. Именно те част от византийските земи и със силата на оръжи­
изиграват голяма роля за пробиване на крепостни­ ето се опитват да провеждат католическа асими­
те стени на византийската столица. Едновременно лация на православното византийско население.
сусъвършенстванетонаартилерийскатамощМех- Италианските търговски републики са и най-злите
мед II изгражда много силен флот, който по тради­ противници на Византийската империя в нейната
ция се намира под командването на саджакбея на външна търговия. За силата на ненавистта към уни­
Галиполи. ята свидетелстват думите, казани от началника на
Строителството на Ру­
мелихисар показванескри-
тите намерения на осман­
ците. Византийският импе­
ратор Константин XI про­
тестира, но никой не се съ­
образява с неговите възра­
жения. Той заповядва в
столицата веднага да бъ­
дат събрани хранителни
запаси и да се ремонтират
някои крепостни стени.
През 1452 г. императорът
изпраща своя брат Йоан да
търси помощ от западни­
те сили и римския папа. Ве­
неция и Генуа обаче пред­
почитат да поддърж ат
добри търговски връзки с
Османската империя, а не
да се намесват в назрява-
византийската артилерия Лукас Нотарас, комуто използва водния път заставя султана да замисли
принадлежи най-главната роля в защитата на К он-. смел план — планираната операция да се осъщес­
стантинопол. Той заявява публично, че предпочи­ тви по суша. През нощта на 22 април по предвари­
та да види столицата под властта на турската чал­ телно подготвена дървена пързалка, за която гену­
ма, отколкото на папската тиара. езците доставят масло и свинска мас, ок. 70 военни
През февруари—март 1453 г. азиатските и ев­ съда са спуснати в Златния рог. Те започват обст­
ропейските контингенти на османската армия, меж­ рел на градските стени и жилищата зад тях. Въпре­
ду които има и сръбски подразделения, са концен­ ки това населението на града героично се отбраня­
трирани около византийската столица. Тежкобой- ва. Османците се опитват с още две масирани ата­
ните далекобойни топове заедно с обсадните ма­ ки — на 7 и 12 май, да завземат столицата, но оста­
шини също са разположени на съответните пози­ ват само с големи загуби.
ции. На 2 април пристига и султан Мехмед II, с Неуспешните атаки и затегналата се обсада на
което приключват обсадните действия на осман­ византийската столица са причина за униние и опи­
ците около Константинопол. ти за брожение сред османските войски. Разпрос­
Според различните данни сухопътната армия, траняват се лъжливи слухове за приближаване на
обсаждаща византийската столица, наброява 150, унгарски войски към Константинопол и на венеци­
250 и даже 400 000 човека. Подразбира се, че циф­ ански флот към Проливите. Султанът е принуден
рите силно са преувеличени. Според османските да свика военен съвет. На него великият везир Джан-
данни флотът разполага със 150, а според визан­ дарлъ Халил паша, който по всяка вероятност не
тийските източници — с 420 големи и малки бойни безкористно има благосклонно отношение към гър­
и транспортни съдове. Срещу тази огромна сила ците, предлага да се снеме обсадата, в противен
византийската столица може да противопостави случай според него срещу османците ще бъде ор­
едва 9—10 000 човека, от които 3—4 000 са чужди ганизирана общохристиянска коалиция. Неговият
наемници. След започването на обсадата Венеция съперник —везирът Саган паша, убеждава султана
изпраща малка флотилия, натоварена с войници и да не се отказва от щурма. Мехмед II решава да
провизии, но тя не може да проникне през осман­ продължи обсадата. Решителният щурм на града е
ската обсада. В края на март 1453 г. папата за своя определен за 29 май 1453 г. На войниците е разре­
сметка наема три генуезки кораба, които, натова­ шено в течение на 3 дни да опустошават и грабят
рени с провизии и муниции, отплуват към визан­ византийската столица. Това обещание се превръ­
тийската столица. Осезаема военна помощ на ви­ ща във велик материален стимул, който въодушев­
зантийците оказва генуезкият отряд от 700 човека, ява османските войници на 29 май да атакуват гра­
командван от смелия Джовани Джустиниани, кой­ да с изключително настървение и ожесточеност.
то пристига в Константинопол на 29 януари 1453 г. Тежките гюлета, изстреляни от турските топове,
На Джовани Джустиниани е поверена защитата на пробиват крепостните стени. Атакуващата сухопът­
крепостните стени, тъй като той е всепризнат спе­ на войска прониква в града. В неравна ръкопашна
циалист в тази област. Положението на града се битка загива императорът, а Джовани Джустиниа­
усложнява от силната вражда между венециански­ ни е тежко ранен и не може повече да се бие. Убити
те и генуезките колонии. Много често генуезците са много защитници. Главата на убития император
предават общохристиянската кауза. Освен това те е доставена на султана. Той заповядва да я доста­
владеят константинополския квартал Галата, на се­ вят на видно място, за да се убедят защитниците в
верния бряг на Златния рог, и са повече в услуга на гибелта му. След това главата на Константин XI е
Мехмед II, отколкото на бранителите на византийс­ балсамирана и щафетно препращана от един мю­
ката столица. сюлмански владетел на друг, за да им се докаже
Основната грижа на защитниците на града е да победата на исляма над Византия.
не позволят на османските кораби да проникнат в По улиците и в домовете на Константинопол
Златния рог и оттам да атакуват градските стени, се извършва дива оргия от убийства, грабежи _и
които в това място са най-слабо защитени. За цел­ насилия. Много столичани са убити, а други плене-
та византийците използват прочутата желязна ве­ ни.и по-късно продадени в робство. По време на
рига, която прегражда устието на залива. Големи кървавата вакханалия са нанесени непоправими ще-
усилия са положени и за защита на Константино­ т’Цна византийската култура —унищожени са цен­
пол откъм сушата. За нещастие на защитниците ни книги, паметници на изкуството, икони и ръко­
тежките гюлета, изстрелвани от турските топове, писи. Превземането на Константинопол на 29 май
разположени по укрепленията на Румелйхисар, раз­ 1453 г. слага край на Византийската империя. ■
рушават непристъпните някога стени. Нанесените Следобед на 30 май Мехмед II влиза в град,
сериозни щети на крепостните стени обнадежда­ който отсега нататък ще носи турското име Истан­
ват османците и на 18 април те започват първата бул. Той прекосява на кон града до “Света София”,
атака на Константинопол. Тя завършва с неуспех и където отслужва благодарствена молитва. След то­
със значителни загуби за османците. Тогава Мех­ ва се установява във Влахернския дворец. Конс­
мед II решава на всяка цена да прехвърли в Злат­ тантинопол е новата столица на Османската им­
ния рог част от корабите си. Невъзможността да се перия. Победителят в гигантската битка между две­
те империи Мехмед II получава прозвището Фатих мение за създаване на антиосманска временна по­
(‘Завоевател’). литическа общност, наречена “Албанска лига”.
В следващите години “Албанската лига” не са­
мо че запазва независимостта на страната, но и
успява да разбие първите походи на Мурад II сре­
щу албанците. През 1450 г. Мурад II решава да взе­
ме реванш за пораженията си в Албания. Той зас­
тава начело на почти стохилядна армия и се насоч­
ва към Круя, центъра на въстанието. Обсадата на
града продължава четири и половина месеца, от 14
май до 26 октомври 1450 г. След като изгубва край
стените на Круя над 20 000 войници, Мурад II се
завръща в Одрин.
Туграта на Мехмед I I Фатих Победата на албанците привлича вниманието
на антиосманските европейски сили. Общността
на интересите е повод Албания да установи дипло­
След като изтичат обещаните три дни за гра­ матически отношения с Унгария, Рагуза, Папската
беж, Мехмед II обявява амнистия за оцелелите жи­ курия, Неапол и др. Скендербег обаче се нуждае не
тели на града. Към гърците той демонстрира вели­ от съчувствие, а от конкретна материална помощ
кодушие. Политиката му има за цел да провокира за възстановяване на унищожените от османците
завръщането в Истанбул на гръцките търговци и многобройни села и градове. Нужни са му и фи­
занаятчии. Мехмед'II заселва в своята столица гър­ нансови средства, за да поддържа армията. Най-
ци от Егейските острови, Морея и Черноморското реални са шансовете албанците да получат необ­
крайбрежие. Арменци от Бруса също са преселени ходимата помощ от Неаполитанското кралство,
в Истанбул. С тези действия се цели максимално което има интерес от борбата на Скендербег както
бързото възстановяване на нормалния ритъм на срещу Венеция, така и срещу Османската империя.
стопански живот в новата османска столица. Съвпадането на интересите води до подписването
По заповед на Мехмед II започват грандиозни на 26 март 1451 г. на договор, според който неапо-
строителни дейности — възстановени са разруше­ литанският крал Алфонс V обещава на Скендербег
ните градски крепостни стени, строи се цитадела- военна подкрепа и ежегодна финансова помощ в
та със седемте кули и един дворец в центъра на размер на 1 500 дуката. От своя страна, Скендер­
града. През 1459 г. султанът издава специален фер­ бег, притиснат от нуждата и вярвайки, че ще може
ман, с който задължава видните османски санов- да въвлече силното кралство във войната срещу
ници, всеки за своя сметка, да изгради универси­ османците, обещава да признае сюзеренитета на
тетски, медицински или търговски център, както и Алфонс V върху всички албански територии, които
благотворителни учреждения около големите джа­ ще бъдат освободени с помощта на неаполитанс-
мии. Целта на тази разпоредба е възстановяването ките сили. В периода 1452—1453 г. Скендербег ус­
и най-вече процъфтяването на икономическия и пява да отблъсне само със свои сили три османски
интелектуалния живот в столицата. експедиции срещу Албания. По-нататъшните ус­
Вестта за падането на Константинопол потри- пехи на Лигата зависят от възможността да се пре­
са Запада. Първа за това научава Венеция, а от нея мине от ефимерното обединение към единна, цен­
и другите държави. Римският папа изпраща своите трализирана албанска държава. Подобна перспек­
посланици при владетелите на италианските гра­ тива противоречи на партикуларистичните инте­
дове републики с предложение да се обединят пред реси на повечето от феодалните княжески фами­
смъртната опасност. В този момент обаче в Евро­ лии, влизащи в състава на “Албанската лига”. Ня­
па няма сила, която би се осмелила да излезе сре­ кои от тях преминават на страната на османците.
щу Османската империя. Затова апелът на папата Измяната взема връх през 1455—1457 г., когато от
не намира положителен 'отзвук. Лигата се отделят Ариканитите, Дукагините, Мой­
сей Големи, Георги Балша и дори Хамза Кастрио-
БОРБА СЪС СКЕНДЕРБЕГ И ти, един от най-близките съратници на Георги Кас-
ОКОНЧАТЕЛНО ПОКОРЯВАНЕ НА триоти.
АЛБАНИЯ През пролетта на 1457 г. ситуацията в Албания
е почти безнадеждна. От това решава да се възпол­
След обявеното на 28 ноември 1443 г. в Круя от зва Мехмед II. Той изпраща срещу албанците 80-
Скендербег въстание Албания се превръща в кос­ хилядна армия, командвана от известния пълково-
телив орех за османските интереси и аспирации на дец Исхак бей Евренозоглу, към която се присъе­
Балканите. За кратко време е изграден съюз на ал­ динява и ренегата Хамза Кастриоти. В течение на
банските феодални князе. Официалното му същес­ три и половина месеца Скендербег, без да влиза в
твуване започва на 2 март 1444 г., когато в Леши някое по-мащабно сражение, изтощава османски­
князете Георги Арканти, Андрей Топиа, Никола Ду- те сили. Когато на 7 септември 1457 г. в падината,
кагини, Теодор Музаки и други подписват споразу­
близо до Круя, османците, уверени в своята побе­ виден съкрушителен удар срещу Албания. Както и
да, празнуват, са нападнати и разбити от отрядите преди, и този път османските походи завършват с
на Скендербег. На османската армия е нанесено пълен провал.
тежко поражение. Политическото измерение на по­ Османците предприемат кампаниите си в Ал­
бедата е утвърждаването на централизираща власт бания обикновено по време на жътва. Нанесените
на Скендербег. от тях щети са толкова големи, че Албания е зап­
Победата на 7 септември 1457 г. неимоверно лашена от стопанска разруха и страшен глад. С
повдига авторитета на Скендербег на международ­ големи трудности народът преживява зимата на
ната арена. Той получава поздравления от евро­ 1466 г. В навечерието на новата жътва обаче, кога-
пейските дворове. Римският папа обещава да ор­ то са почти изчерпани хранителните запаси, сул­
ганизира голям антиосмански кръстоносен поход тан Мехмед II заедно с Балабан паша начело на
и кани албанския водач да участва. Подготовката 150-хилядна армия нахлува в Албания. Основният
на похода обаче се забавя, а в това време Османс­ удар е насочен срещу Круя. Опитът със стремител­
ката империя продължава опустошителните си по­ на атака да бъде превзета столицата на въстанала
ходи в Албания. В очакване на кръстоносния поход Албания се проваля. Тогава султанът оставя 80-
и за да даде отдих на сънародниците си и възмож- хилядна армия под командването на Балабан паша
ност за възстановяване на икономиката, през 1460 г. да обсажда Круя, а самият той се оттегля, като
Скендербег приема предложеното от султана три­ предварително построява в долината на р. Шкум-
годишно примирие. бини нова крепост, наречена Блбасан.
Организаторите на кръстоносния поход наче­ Неуспешни са опитите на Скендербег да дебло­
ло с папа Пий II са недоволни от сключения мир. кира Круя и да завземе Елбасан. Това го принужда­
Те подтикват Скендербег да възобнови военните ва да търси парична, продоволствена и военна по­
действия срещу османците. През ноември 1463 г. мощ отвън. С тази цел през декември 1466 г. Скен­
Папската курия обявява началото на кръстонос­ дербег заминава за Рим и Неапол. Народът в Ита­
ния поход. Това е достатъчно за Скендербег да въ­ лия го посреща като борец и защитник на христи­
зобнови военните действия в края на 1463 г. През янската вяра. Папата и неаполитанският крал оба­
август 1464 г. умира папа Пий II и кръстоносният че му предлагат помощ, която е повече символич­
поход напълно се проваля. Албанците остават са­ на, отколкото достатъчна. След завръщането си в
ми срещу могъщата Османска империя, а дваде­ Албания през април 1467 г. Скендербег разбива об­
сетгодишната война е разрушила страната и ней­ садата на Круя. В битката е убит Балабан паша.
ната икономика. Намален е албанският военен по­ През юли 1467 г., разгневен от тежкото поражение,
тенциал вследствие на избиването на населението Мехмед II отново обсажда Круя, но след трисед­
и неговата емиграция. В тази ситуация султанът мични безуспешни опити да проникне в крепостта
организира срещу Албания пет похода под коман­ султанът е принуден да отстъпи.
дването на Балабан паша, албанец по произход, с За гарантиране на бъдещи военни успехи сре­
цел стопанско опустошаване на страната и демо- щу Османската империя се налага укрепването на
рализиране на нейното население. След това е пред- “Албанската лига”. За целта през януари 1468 г.
Скендербег насрочва съвещание на албанските фе­
одали. Той има намерение да иска от тях по-актив­
но участие в борбата срещу османските нашестве­
ници, но тежко болният Скендербег не успява да
довърши започнатото, той умира на 17 януари
1468 г.
Въпреки смъртта на талантливия си вожд ал­
банците не капитулират. Те продължават борбата
до лятото на 1478 г., когато е поредната мащабна
обсада на Круя. Обсаждащите османски войски са
командвани лично от Мехмед II. След като са из­
черпани последните хранителни запаси и свърш­
ват боеприпасите, на 16 юни 1478 г. защитниците
предават Круя. Падат и останалите обсадени кре­
пости. Окончателното покоряване на Албания от
Османската империя е узаконено с венециано-ос-
манския договор от 25 януари 1479 г. Според този
документ цялата албанска територия с изключе­
ние на Дурас, Улчин и Тивар, които временно оста­
ват под властта на Венеция, попада под османска
власт. Завоюваната Албания стопански е разорена
и обезлюдена. Част от населението, което не желае
да живее под игото на завоевателя, се изтегля в
Скендербег, гравюра, XVI в.
труднодостъпните планински райони, а десетки хи­ инициатива се отказва от някои територии в полза
ляди албанци се изселват в Италия, където създа­ на Османската империя, но султанът предявява пре­
ват свои колонии. тенции за Смедерево и Голубац, разположени на
брега на р. Дунав, и за Белград, който е смятан за
ОКОНЧАТЕЛНО ПОКОРЯВАНЕ НА .врата към Унгария. Финансовите потребности на
БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ империята диктуват от Сърбия да се иска и Ново
Бърдо. Всичко това означава, че Османската им­
След като превзема Константинрпол, Османс­ перия е решила да ликвидира Сръбското деспотс­
ката империя подлага на преоценка връзките си с тво.
европейските сили. Този акт на първб място засяга Първите военни операции срещу сърбите за­
генуезката колония, обитаваща квартала Галата. почват през пролетта на 1454 г., но са неуспешни.
Нееднократно генуезците демонстрират полити­ Помощ на деспотството оказва Унгария. През след­
ческа нелоялност във връзките си с османската дър­ ващата година са възобновени атаките и в начало­
жава. След завоюването на византийската столица то на юни османците завземат Ново Бърдо. Освен
подестът на генуезката колония проявява благора­ това със сръбския деспот е подписан договор, спо­
зумие, като тържествено връчва на султана ключо­ ред който Сърбия е задължена да плаща трибут и
вете от Галата. Кварталът е поставен под османски да укрепи връзките си с Османската империя в
суверенитет. Мехмед II задължава генуезците да ущърб на Унгария.
срутят стените на Галата и да предадат оръжието Обстановката в Сърбия се усложнява след
и топовете. В замяна султанът оставя на генуезците смъртта на Георги Бранкович (декември 1456 г.),
имуществото им и техните църкви и им разрешава който е наследен от сина си Лазар, но той управля­
свободна търговия. ва едва една година —до 20 януари 1458 г., когато
Венеция няма сериозни затруднения при осво­ умира. Поради липсата на преки мъжки наследни­
бождаване на затворниците си и за сключване на ци на деспотската власт започва междуособна бор­
съюз с Османската империя. Според договора за ба, която приема характер на проосманско и.про-
мир и приятелство от 18 април 1454 г. тя е отори­ унгарско движение. Проосманската партия се фор­
зирана да гарантира корабите и имуществото на мира върху ненавистта срещу унгарците и католи­
своите граждани в Османската империя. Венеци­ ците. Православните сърби смятат, че техните об-
анците получават право на свободен достъп в ос­ ряди и ритуали са заплашени по-малко от осман­
манските пристанища и да търгуват, като плащат ците мюсюлмани, отколкото от католиците. Во­
такса от 2% върху стойността на стоката. Осман­ дач на тази група е Михайло Ангелович, брат на
ските търговци и стоки се ползват с реципрочни новия велик везир Махмуд паша. Отправена е по­
права във венецианските пристанища. Малко по- кана към султана да подкрепи проосманската гру­
късно подобни права и облекчения за търговия в па. През март 1458 г. Махмуд паша се насочва към
Османската империя получават и другите второс­ Смедерево, но в края на същия месец в града из­
тепенни европейски сили, като Флоренция, Рагуза бухва бунт и връх взема проунгарската група. Вслед­
и др. Неуредени остават отношенията с рицарския ствие на това събитие великият везир влиза в Сър­
орден, който се намира на о. Родос. Той системно бия като враг. Той превзема редица незначителни
отказва да плаща трибут на султана. След падане­ селища, но се отказва продължително да обсажда
то на Константинопол три основни части от бив­ Смедерево. Защитниците на градаразпространяват
шата Византийска империя — Пелопонес, Енос и слуха, че скоро ще получат помощ от новия унгар­
Трапезунд, продължават съществуването си като ски крал Матияш Хуниади, който получава коро­
трибутарни владения. В новата ситуация те заедно ната на 24 януари 1458 г. Слухът въздейства на Мах­
със Сръбското деспотство са задължени да пла­ муд паша, който смята, че обстоятелствата не му
щат на османската държава увеличени годишни позволяват да започне нова война с Унгария. По
вноски. тази причина той се оттегля в Скопие, където през
Както става ясно от продължителната жестока октомври 1458 г. се среща със султана и го инфор­
борба срещу албанското въстание, основната гри­ мира за обстановката на Балканите.
жа на Мехмед II са балканските проблеми. За него Османците решават да се противопоставят на
най-важно е стабилното установяване на османска Унгария, която по свое желание и със собствени
власт по р. Дунав и в Унгария, която по време на средства се опитва да укрепи ситуацията в Сърбия.
управлението на султан Мехмед II е най-голямата Преди всичко унгарците активно съдействат за ста­
пречка за османската експанзия към Средна Евро­ билизирането на деспотската власт. През януари
па. Този проблем логически се свързва със Сърбия, 1459 г. те признават като деспот на Сърбия Стефан
която дълго време е буферна държава, макар и под Томашевич, син на босненския крал Стефан То-
османско влияние. Въпреки това Унгария играе ог­ маш. Официалното заемане на трона става на 21
ромна роля в политическия живот на Сръбското март 1459 г. Стефан Томашевич се оженва за Еле- ^9
деспотство. През 1451 г., като се съобразява с този на, дъщеря на Лазар Бранкович. Династичният брак
факт, Мехмед II разширява териториите, подвлас­ трябва да легитимира управлението на Стефан То­
тни на Георги Бранкович. След падането на Конс­ машевич. В знак на благодарност към унгарците
тантинопол прозорливият сръбски деспот по своя той приема техния сюзеренитет. Османската реак-
ция срещу този акт е незабавна. Мехмед II
нахлува с войските си в Сърбия, където
напредва към Смедерево, без да среща
някаква съпротива. От името на своя син
босненският крал Стефан Томаш решава,
че е по-добре да се водят преговори, от-
колкото военни действия. Сключено е спо­
разумение, според което Смедерево е пре­
дадено на османците, в замяна на което
Босна получава някои облаги на сръбско-
босненската граница. На 20 юни 1459 г.
без съпротива на османците е предадена
столицата на Сръбското деспотство, кое­
то слага край на сръбската държава. Това
предизвиква голям смут и страх сред за­
падните съседи на Сърбия, които правил­
но преценяват, че е рухнала поредната
преграда по пътя на османците към Ев­
ропа-.
Към средата на XVb. някогашното сил­
но Босненско кралство се разпада на две
части. Северна Босна е управлявана от
крале, произхождащи от династическата
фамилия Твъртко, а южната част на стра­
ната през 1448 г. се отцепва и е управлява­
на от Стефан Вукич, който се провъзгла­
сява за херцог, откъдето и областта полу­
чава името Херцеговина.
През втората половина на XVb., кога-
то в Босна се засилват междуособните вой­
ни, започва активната османска намеса
във вътрешните работи на страната. Ос­ Портрет на Мехмед II Фатих от Синан бей,
манската империя използва нежеланието миниатюра, X V в.
на част от великашите патарени да се под­
чинят на католическа Унгария, привлича ги на своя фан и сина му Владислав. Като се възползват от
страна и те стават опора на нейната политика. Пос­ враждата между бащата и сина, през 1465 г. осман­
тепенно Истанбул успява да наложи на Босна пла­ ците завладяват по-голяма част от Херцеговина.
щането на годишен данък. В антиосманската си Последните територии от херцогството са покоре­
политика босненските крале често разчитат на Ун­ ни през 1482 г.
гария и Папската курия, а за да спечелят тяхната Към средата на XVb. в планинските райони на
благосклонност подлагат на жестоки гонения па- Черна гора господства феодалният род на Черно-
тарените богомили. Последният босненски крал евичите. В борбата си срещу османските нашест­
Стефан Томашевич (1461—1463), надявайки се, че веници те разчитат на Венеция, която владее Чер­
папа Пий П ще организира кръстоносен поход сре­ ногорското крайбрежие. За да има по-солидни га­
щу османците, през 1462 г. отказва да плаща го­ ранции срещу османските завоевателни аспирации,
дишния трибут на Османската империя. В отговор Черна гора приема венецианския сюзеренитет. Не­
на това през 1463 г. султан Мехмед II начело на зависимо от тези политически маневри обаче през
голяма войска нахлува в Босна. Той без съпротива 1496 г. Черна гора е покорена от османците.
превзема една от най-големите крепости на стра­ Наред с напрегнатата борба за покоряване на
ната — гр. Бобовац. В гр. Ключ е пленен крал Сте­ западните и северозападните части на Балканския
фан Томашевич. Една след друга босненските кре­ полуостров Османската империя се ориентира към
пости се предават на османските войски. Така за ликвидиране на останалото от Византийската им-
по-малко от месец и половина Босна е завладяна. перия.През 1456 г.МехмедП слага ръка върху Енос
Няма друга страна на Балканите така лесно и бър­ и островите Тасос, Самотраки и Имврос. В същото
зо покорена от османците. Причината се крие в време двамата братя Димитри и Тома, деспоти в
пълния икономически упадък и политическо изто- Морея, отказват да изпълняват основното си ва­
30 щение на страната, раздирана от социална и рели­ сално задължение към Истанбул —редовно изпла­
гиозна борба. щане на ежегодния трибут. През април 1458 г. Мех­
В последния период от съществуването на Хер­ мед II в заплашителна форма ги предупреждава
цеговина започва остра борба между херцог Сте­ незабавно да изпратят полагаемата за последните
няколко години сума. Деспотите не отговарят. То­
гава султанът нахлува в Пелопонес и въпреки отча­ жават до октомври. Изтощени от войната и болес­
яната съпротива на населението северната част на тите, венецианците са принудени да търсят убежи­
Морея става османско владение. ще в Неапол. Балканският полуостров отново е из­
Независимо от репресивните действия на Мех­ цяло под османска власт.
мед II Морея не е умиротворена. Деспот Тома губи През следващата година започват военномор­
повече територии, отколкото своя брат Димитри ски и сухопътни битки, които продължават с про­
по време на кампанията през 1458 г. Тома започва менливи успехи и за двете страни. Венеция, изто­
антиосмански действия, следвайки традиционна­ щена от продължилата 16 години война, е прину­
та политика на Палеолозите за съюз с католичес­ дена да подпише на 25 януари 1479 г. мирен дого­
кия Запад. Обръща се за помощ към папата. През вор с Османската империя. Според него Венеция
юли 1459 г. той му изпраща 300 войници, с които се отказва в полза на османската държава от ост­
Тома заедно с подкрепящите го феодали напада ровите си в Егейско море, като запазва само Крит
областите, преминали под османска власт, за да си и.Корфу и е длъжна да изплати на султана контри­
върне някои от градовете. Едновременно с това буции в размер на 300 000 дуката, както и ежегодно
той напада и владенията на брат си Димитри, като да му плаща 10 000 дуката. В замяна на това Мех­
успява да присъедини към териториите си някои мед II потвърждава и даже разширява всички пре­
градове в Месения. При тези обстоятелства Ди­ доставени на Венеция през 1451 г. привилегии, ко­
митри е принуден да потърси помощ от османския ито предвиждат екстериториално право за венеци­
анските поданици в Османската империя, съдеб­
управител на Атика — Омар бей, който разбива
ната власт над тях става прерогатив на венециан­
войските на Тома и опустошава цяла Морея.
ския посланик в Истанбул. Венецианските търгов­
Досегашните взаимоотношения на Османска­
ци получават правото на безмитна търговия в пре­
та империя с Пелопонес показват, че е настъпило делите на Османската империя. През същата го­
време непокорната провинция на бившата Визан­
дина във Венеция пристига посланик на Мехмед II,
тийска империя да бъде поставена под безуслов­
който сключва с нея военен съюз. Венеция е длъж­
ната власт на Истанбул. С това намерение през
на да изпрати на султана помощ от сто галери, ако
май 1460 г. Мехмед II нахлува в Морея. На 30 май
бъдат нападнати османските владения в зоната на
Димитри се подчинява на османците, без да се съп­ Средиземно море. От своя страна, султанът обе­
ротивлява. За тази си сервилност деспотьт е въз­ щава на Венеция при аналогична ситуация да й
награден — получава като ленно владение Енос и помогне със стохилядна конница.
о. Лемнос. Брат му Тома избягва с кораб на о. Кор-
Политически Венеция никога повече не може
фу и оттам се прехвърля в Рим. През лятото на да се съвземе от нанесения й удар. Икономически
1460 г. Морея е окончателно покорена от Османс­ тя не понася големи загуби. Измъква се ловко от
ката империя. Така са унищожени и последните трудното положение. За Османската империя ви­
останки от Византийската империя на Балканите.
наги гарантираният венециански неутралитет е не­
Борбата на балканските народи срещу осман­ оценимо условие за приключване без страх на гран­
ците продължава век и половина. Време, доста­ диозните османски планове. Важна част от тези
тъчно за държавите в Средна и Централна Европа планове е и подчиняването на Италия. През лятото
да излязат от състоянието на политическата разд­ на 1480 г. тя е дестабилизирана военнополитичес­
робеност и да създадат централизирани монар­ ки. Избухва конфликт между Венеция и Флоренция,
хии, способни да спрат османската инвазия в Ев­ от една страна, и, от друга — Неаполитанското
ропа. кралство, което обвинява своите съседи, че интри-
гантстват с Османската империя, за да провоки­
ВЕНЕЦИАНО-ОСЙЯАНСКА ВОЙНА рат война между нея и кралството. Не това обаче
(1463— 1479). ОПИТ НА МЕХМЕД 11 е истинската причина, поради която султанът има
ЗА ЗАВЛАДЯВАНЕ НА ИТАЛИЯ намерение да воюва в Италия. Целта на замисле­
ната военна експедиция е да бъде наказано Неапо­
Новите завоевания на Балканите правят Осман­ литанското кралство за това, че помага на въста­
ската империя непосредствен съсед на венецианс­ налия албански народ. Освен така декларираната
ките владения на полуострова и на островите в цел Османската империя има тайното намерение
Егейско море. В този период Венеция е господар в да завладее Южна Италия. Политическата разпо-
източната част на Средиземно море. Тя притежава късаност на страната и неутралитетът на Венеция
монопола върху европейската търговия с Изтока. предвещават успех за италианската експедиция на
Османските завоевания в зоната на нейните тър­ Мехмед II.
говско-икономически интереси заплашват да й при­ По заповед на султана през юли 1480 г. от ал­
чинят големи загуби. Изходът от сложната конф­ банското пристанище Дурас към Италия тръгва
ликтна ситуация може да бъде само един — война огромен османски флот, включващ 281 кораба, ко­
с Османската империя. След като сключва антиос­ ито превозват 100-хилядна армия и многобройни
мански съюз с Унгария на 22 юли 1463 г., Венеция артилерийски единици. На 28 юли 1480 г. армията
започва военни действия в Морея, които продъл­ дебаркира в залива на гр. Отранто. Започва дву-
седмичната обсада на града. Броят на защитници­ нът обаче смята, че подобни взаимоотношения ве­
те е нищожен в сравнение с атакуващите. Незави­ че са изживели времето си и трябва да отстъпят
симо от героизма на жителите на 11 август след място на по-опростени връзки — пълно полити­
жестока артилерийска бомбардировка османска­ ческо подчинение. Без съпротива Кьзъл Ахмед бей
та армия влиза в Отранто. Градът е разграбен и предава Синоп на османците и бейството му става
опустошен. Почти цялото мъжко население — 12 интегрална част на османската територия.
000 човека, е изклано или откарано в робство. След покоряването и на Кастамона османска­
Положението на османската армия в Италия с та армия продължава движението си в източна по­
всеки изминал ден се влошава. Тя изпитва сериоз­ сока и влиза в контакт с държавата Аккоюнлу, уп­
ни продоволствени затруднения, тъй като сама е равлявана от номадската аристокрация на турк­
разорила околните райони на Отранто. За да бъдат менските племена. През 50—60-те години на XVb.
сплашени италианците, е разпространен лъжли­ Аккоюнлу е обширна държава, в която влизат Ар­
вият слух, че Мехмед II подготвя 200-хилядна ар­ мения, Азърбайджан, Карабах, Кюрдистан, Диар-
мия за дебаркиране в Южна Италия и на о. Сици­ бекир, Ирак и Западен Иран. Нейна столица е азър-
лия. В страната е предизвикана сериозна паника, байджанският град Тебриз. Султанът Узун Хасан
даже папата е готов да бяга от Рим. Голямата опас­ разполага с голяма армия и икономическа мощ.
ност от османско завладяване на Италия обединя­ По тези причини Мехмед II предпочита да не влиза
ва италианците и през септември 1480 г. с общи във военен конфликт и приема предложението на
усилия те изгонват османците от италианска земя. Узун Хасан за мирни взаимоотношения. Това раз­
вързва ръцете на султана за по-нататъшни дейст­
ОБЕДИНЯВАНЕТО НА М М А АЗИЯ В вия срещу Трапезундската империя. В същото вре­
РАМ КИТЕ НА ОСМАНСКАТА ме Трапезунд е блокиран по море от османския
флот. Едномесечната блокада максимално изто­
ДЪРЖ АВА
щава материалните възможности на града за съп­
През втората половина на XVb. освен унищо­ ротива срещу османците. Поради това, когато су­
жаването на Византийската империя се случва още хопътната армия на Мехмед II пристига край Тра­
едно значимо събитие —обединяването на терито­ пезунд, гърците приемат предложението на султа­
риите в Мала Азия в рамките на Османската импе­ на за капитулация без сражения. На 15 август 1461 г.
рия. С кампанията през 1461 г. Мехмед II иска да градът е присъединен към османските владения.
сложи край на независимостта на двете големи чер­ Една част от населението му е откарана в Истан­
номорски пристанища Синоп и Трапезунд. Прев­ бул, където е разпределена да обслужва султана и
земането особено на Трапезунд има не само чисто везирите му.
икономически аспект, но и важно политическо зна­ След ликвидирането на Трапезундската импе­
чение. Трапезунд ската империя е последният жа­ рия Мехмед II практически притежава цялото ана-
лък остатък от някогашната могъща византийска долско крайбрежие на Черно море. Неговата власт
държава. Благодарение на нейния център—Трапе­ в Анадола обаче продължава да бъде оспорвана от
зунд — едно от най-големите черноморски приста­ държавата Аккоюнлу и от Караманския бейлик.
нища, тя има солидно място в транзитната търго­ По това време вътрешнополитическата обстанов­
вия на европейските държави с Иран, Индия и Ки­ ка в Караманския бейлик е благоприятна за завла­
тай, като съперничи на Генуа. От тази търговия дяването му от Османската империя. През лятото
Трапезунд ската империя извлича огромни печал­ на 1464 г. умира владетелят на бейлика и между
би, които в началото на XVb. достигат 700 000 ду­ синовете му започва борба за власт. Пир Ахмед,
ката, равняващи се на доходите на английския крал който управлява Коня и по-голямата част от стра­
по същото време. Казаното е достатъчно, за да се ната, претендира за целия бейлик, а брат му Исхак
разберат мотивите на подготвяното превземане на се обръща за помощ към Узун Хасан. Мехмед II
Трапезунд от Османската империя. Не по-малко смята ситуацията за подходяща и се намесва в пол­
значение имат имперските амбиции на Мехмед II за на Исхак, който успява да вземе властта в бейли­
за непоклатимо утвърждаване устоите на единна­ ка. Като благодарност новият емир отстъпва на
та централизирана Османска империя. Тази цел султана районите на Акшехир и Бейшехир, които
осъжда на смърт на всички временни, независими отдавна са обект на спорове между двете държави.
и полунезависими, политически образувания в Ана- Мехмед II е недоволен и иска повече, но не получа­
дола. ва положителен отговор от Исхак. Тогава султанът
Естествено на първо място стои въпросът за изпраща военна помощ на Пир Ахмед. В резултат
ликвидирането на Трапезундската империя, която през 1465 г. Исхак е принуден да бяга при Узун
освен това влиза в политически комбинации със Хасан, а след това в Египет. Пир Ахмед обаче е
своите съседи на антиосманска основа. Пътьом към неблагодарен към султана. Вместо исканите нови
Трапезунд Мехмед II елиминира незначителното териториални отстъпки, той се ориентира към по­
бейство на Джандаридите с център Синоп. Владе­ литика на по-нататъшно укрепване на своята неза­
телят му — Кьзъл Ахмед бей, стриктно изпълнява висимост. Това е достатъчен повод за Мехмед II
до този момент васалните си задължения. Султа­ през пролетта на 1468 г. отново да тръгне срещу
Караманския бейлик. Войната е продължителна и ва. Междинни пунктове в .тази търговия са крайб­
изтощителна и за двете страни. През декември режните градове на Крим. Подчиняването им на
1474 г. Караманският бейлик е окончателно поко­ Османската империя сериозно затруднява търго­
рен от Османската империя. вията в Черно море. В същото време османците
Установяването на Османската империя по сериозно затрудняват европейската търговия в Из­
Черноморското крайбрежие е силен удар за търго­ точното Средиземноморие. Изход от сложната си­
вията на Венеция и Генуа и сериозно засяга иконо­ туация е намерен чрез трасирането на заобикол-
мическите интереси на държавата Аккоюнлу. Фак­ ния път на Изток покрай Африка. Както е известно,
тът е основание през 70-те години на XVb. да за­ това е причина за Великите географски открития в
почнат преговори между Венеция, Генуа и Акко­ края на XVb.
юнлу с активното участие на папата за сключване Към края на XVb. благодарение на непрекъсна­
на антиосмански военен съюз. Идеята за създава­ тите войни и сложните политически комбинации
не на източен блок срещу Османската империя е на Мехмед II е създадена могъщата военноиконо-
много популярна сред италианските градове ре­ мически и с огромна територия Османска импе­
публики. С тази цел техните посланици дори посе­ рия. Най-неочаквано обаче Завоевателят умира в
щават Русия и Златната орда. Все пак основните си Западен Анадол на 3 май 1481 г. Доказано е, че
надежди те възлагат на султан Узун Хасан, за си­ това е неестествена смърт. Султанът е отровен от
лата и мощта на който имат твърде преувеличена лекуващия го лекар по поръчение на собствения
представа. Венеция даже се опитва да изпрати на му син Баязид. Европа посреща вестта за смъртта
Узун Хасан оръдия и огнестрелно оръжие. на Мехмед II с облекчение и ликуване, като Божия
Узун Хасан започва военни действия срещу Ос­ милост и като избавление от великата опасност,
манската империя през 1472 г., като се надява на която заплашва европейските държави.
помощта на Караманския бейлик. На територията
на бейлика османската армия нанася съкрушите­
лен удар на Узун Хасан. Военните действия между ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПРИ
Османската империя и държавата Аккоюнлу про­
дължават до 1475 г., когато след поредната голяма БАЯЗИД II (1 4 8 1 -1 5 1 2 )
победа на османската армия малоазиатските вла­ СЛУЧАЯТ Д Ж Е М
дения на Узун Хасан са присъединени към Осман­
ската империя. При своята смърт през 1481 г. Мехмед II оста­
Едно от най-големите постижения на източна­ вя в наследство огромна и силна империя, армия
та политика на Мехмед II е присъединяването на и народ, изтощени от продължителните войни, и
Крим към Османската империя. От средата на XVb. разединен политически елит. Като се съобразява с
Крим е самостоятелно татарско ханство. На него­ тази ситуация великият везир Карамани Мехмед
вите южни брегове са разположени много от тър­ паша пази в тайна вестта за смъртта на султана,
говските колонии на Генуа, които след падането на тъй като прекият наследник на трона —Баязид, по
Константинопол придобиват изключително зна­ това време е в Амасия, където в резиденцията му
чение за източната търговия. По тази причина ге- е събран широк кръг от противници на Мехмед II
нуезките кораби, често игнорирайки Истанбул, про­ и на неговия велик везир. Обяснимо е, че като не
никват в Черно море. Мехмед II решава да завла­ известява Баязид за смъртта на баща му, Карама­
дее генуезките колонии в Крим и по такъв начин да ни Мехмед паша се опитва да фаворизира малкия
лиши генуезците от основанието да се домогват до му брат Джем, който изпълнява административни
установяване в Крим. През 1475 г. султанът изпра­ функции в Коня. Поддръжката, която му оказват
ща към бреговете на Крим голям флот с многоб- непопулярният в обществото велик везир Карама­
ройна войска. Превзети са Кафа, Судак и Керч — ни Мехмед паша, някои локални формирования на
най-важните градове, крепости и търговски цент­ еничарите и вождовете на туркменските племена,
рове. Османците завладяват малкия град Тану на е неравностойна със силата и възможностите на
Азовско море, където построяват крепостта Азак Баязид. Въпреки неблагоприятната обстановка
(Азов). Крайбрежната ивица на Крим с център Ка­ Джем започва борба за власт. Той се насочва към
фа е включена в състава на османските владения, Босфора, като се надява пътьом да увеличи своите
а степната част на Крим и териториите по долното сили. След като узнават за смъртта на Мехмед II,
течение на р. Днестър са предадени на кримския еничарите, които се намират на малоазиатския
хан. От този момент Крим изгубва своята незави­ бряг, се разбунтуват. Те минават Босфора, опусто­
симост и става васално владение на Османската шават столицата и убиват великия везир. Постът
империя. на великия везир е зает от Исхак паша, който на 4
Завладяването на Крим от османците причи­ май качва на престола Коркуд Челеби, син на Ба­
нява големи щети на търговията между държавите язид. Това е превантивно действие, за да се предпа- 33
от континентална Европа и от Изтока, за които зи държавата от период на междуцарствие. На 22
черноморският път има по-голямо значение от сре­ май 1481 г. Баязид II влиза в Истанбул и взема
диземноморския. Европейските стоки тръгват на властта в свои ръце. Джем по това време се наста­
Изток по р. Дунав и по суша през Полша и Молдо­ нява в Бруса и действа като суверен. Сече монети
ВОЙНИТЕ НА БАЯЗИД II
След установяването на гражданския мир Ба­
язид II се посвещава на традиционната османска
политика — завоюването на нови територии. Осо­
бено значение се придава на Молдова?, която от
1456 г. формално признава васалната си зависи­
мост от Османската империя. Тя обаче винаги на­
мира поводи за неизпълнение на задълженията си
към империята. С изключителната си последова­
телност в борбата срещу османския сюзеренитет
на Молдова се отличава войводата Стефан III Ве­
лики (1457—1504). Почти тридесет години той не
само се отбранява, но и нанася сериозни пораже­
ния на османската армия, често подпомагана от
влашките владетели. Известно затишие и възмож­
ност за отдих настъпват за молдовския войвода
след смъртта на Мехмед II, докато трае династи­
ческата борба. През 1484 г. обаче Баязид II подно­
вява военните действия срещу Килия и Акерман,
стратегически пунктове с огромно значение. Тях­
ното завладяване е предопределено от сключения
през 1483 г. краткотраен, петгодишен мир между
Унгария и Османската империя. Така Унгария е
неутрализирана в бъдещия османо-молдовски кон­
фликт. Като се има предвид и враждебното отно­
Султан Джем шение на Влахия към Молдова става ясен изходът
от войната, започнала през 1484 г.
със своето име. Джем изпраща ултиматум до брат Походът в Молдова е първата самостоятелна
си с искане да му бъде отстъпена азиатската част военна акция на Баязид II. По тази причина султа­
на империята. Следва категоричен отрицателен от­ нът тръгва с огромна сухопътна армия, усилена с
говор. Войната е неизбежна. На 19 юни 1481 г. край флот, транспортиращ провизии и артилерия. Във
Йенишехир войските на Джем са разбити. Преди военните операции участват войски на васалите на
пълният им разгром Джем заедно със семейството султана — Влахия и Кримското ханство. Килия и
си бяга и стига чак до Кайро. Акерман не могат да се съпротивляват и капитули­
Джем не се отчайва от поражението си при Йе- рат съответно на 14 юли и 7 август 1484 г. Военни­
нишехир. През март 1482 г. се връща в Анадола и те действия на османската армия са подпомогнати
отново опитва своя шанс. Установява контакт и с и от силна проосманска групировка на молдовска-
последния карамански емир Касим бей, който на­ та социална върхушка, която, за да запази иконо­
мира приют при Узун Хасан. Джем обещава на мическата си мощ, предпочита Молдова да бъде в
Касим бей да му върне бейлика, ако заедно успеят орбитата на Османската империя, контролираща
да детронират Баязид II. Водените военни сраже­ вече цялото Черно море. В по-нататъшната си бор­
ния в Анадола завършват с пълния разгром на войс­ ба срещу османците Стефан III Велики се опитва
ките на претендента, който е принуден отново да да получи подкрепата на Унгария и Полша. Тази
бяга. На 29 юли 1482 г. Джемдебаркира нао.Родос политика на лавиране обаче не донася желаните
и получава убежище. Желанието му е да замине за резултати и в края на ХУв. Молдова е принудена да
Унгария и оттам да подготви в Румелия борба за плаща ежегоден данък на Османската империя.
трона. Рицарите го съветват за целта да мине през През 1499 г. Стефан III Велики се съгласява
Франция, където е задържан от октомври 1482 до Молдова да участва заедно с Полша, Унгария и
1488 г. След това, от 1489 до 1495 г., пребивава в Влахия в преговорите за сключване на военен съюз
Рим. Неговата съдба е обект на преговори между срещу Османската империя. Съюзът се проваля.
рицарския орден на о. Родос и Османската импе­ Стефан III Велики, вече на преклонна възраст, се
рия. През април 1483 г. между заинтересованите убеждава, че борбата на Молдова срещу османска­
страни е сключен договор. Орденът поема задъл­ та агресия е обречена на провал. Неговият наслед­
жение да задържи и пази претендента за османс­ ник —Богдан III, възприема линията на капитула-
кия престол на о. Родос. За компенсация султанът ция и през 1504 г. изпраща при Баязид II болярина
34 предоставя на рицарите икономически привиле- си Йоан Татул, който трябва да потвърди решени­
— гии и годишна издръжка за Джем в размер на 40 ето на Молдова да продължи да плаща ежегодния
000 дуката. От сега нататък той става оръдие за трибут, обещан от Стефан ΠΙ Велики. Така дефакто
антиосмански интриги на католическата диплома­ и деюре е узаконен васалният статут на Молдовс-
ция.
кото княжество в системата на европейските ос­ влиза в Одрин. Баязид II приема този факт като
мански владения. изключително предизвикателство и поради отсъс­
В завършващата фаза на османо-молдовския твието на великия везир, поддържащ Ахмед, сам
конфликт се изострят отношенията между Осман­ тръгва срещу своя син. Разбива войските му на 3
ската империя и Египет. Причина за това е борбата август 1511 г. и го принуждава да се оттегли в Крим.
за влияние върху буферния бейлик Дулкадър както Ахмед възприема създалото се положение като бла­
от египетска, така и от османска страна. През ля­ гоприятно за влизане в Истанбул, където да се обя­
тото па 1483 г. османците помагат на заплашеното ви за престолонаследник. Еничарите, които смя­
от мамелюките свое протеже, което управлява бей- тат претендента за скъперник и некомпетентен, го
лика. Всъщност избухва война, продължила до отблъскват от столицата. Той се обявява за султан
1491 г. Във военните действия превесът е на еги­ и се оттегля в Анадола, където превзема гр. Кара­
петска страна. Османците са изтощени и през май ман. С това си действие Ахмед става още по-непо-
1491 г. е сключен мир. Според мирния договор Ос­ пулярен в обществото.
манската империя се отказва от своя контрол над Династическата борба е съпроводена и от ма­
Киликия и нейните градове Адана и Tape. сов бунт на шиитските маси в Анадола. Още на 9
През 1499—1502 г. се води поредната венециа- април 1511 г. започва тяхното въстание около гр.
но-османска война. Въпреки че на 30 май 1501 г. е Анталия. Няма съмнение, че важна роля за избух­
сключен тристранен съюз на антиосманска основа ване на въстанието изиграват интригите и подст­
между Папската курия, Венеция и Унгария, в край­ рекателството на иранския шах Исмаил. Въстана­
на сметка побеждава Османската империя. Изто­ лите отначало се насочват към Бруса, но са отб­
щената Венеция подписва с Истанбул мир през де­ лъснати на изток. В края на юни 1511 г. те се уста­
кември 1502 г. Така се разпада новата антиосман­ новяват между Кайсери и Сивас, където на 2 юли
ска коалиция. Османската империя с поредната си 1511 г. се води сражение, в което е убит водачът на
победа над Венеция става пълен господар на цяла въстаниците — Карабъйъклъоглу Хасан Халифе.
Гърция. След поражението шиитите без сражения се оттег­
лят на иранска територия.
Фи н а л н а т а к р и з а и п а д а н е т о н а В началото на 1512 г. шах Исмаил успява да
БАНЗИД II |1 5 1 1— 1512) подбуди нов бунт на шиитите в Анадола. Още при
първото стълкновение с правителствените войски
Последните години от управлението на Баязид въстаналите ги разгромяват. Това предизвиква
II се характеризират с изключително напрегната спонтанно недоволство в средите на еничарите,
борба за трона между неговите наследници. Още според които междуособиците облагодетелстват
през 1509 г. принц Коркуд, човек повече почтен от- неправоверните шиити. Те смятат, че вина за това
колкото политик, недоволен от назначението си в имат всички претенденти за трона, освен Селим.
Амасия и бидейки в конфликт с великия везир Ха- Когато научават, че той отново се е върнал в Руме­
дим Али паша, напуска страната и се заселва в лия, през март 1512 г. те се разбунтуват и поискват
Египет. Управляващият в Караман принц Шахин- от султан Баязид II да признае за наследник на
шах поддържа тесни контакти с шиитите и с иран­ трона Селим. Султанът е принуден да отстъпи. Той
ския шах. Същото поведение демонстрира и Му- поканва своя син в столицата. Селим пристига в
рад, син на принц Ахмед. Селим, който не е непос­ Истанбул на 19 април 1512 г. След едноседмични
редственият наследник на трона, но е най-способ- преговори, подкрепен от еничарите и населението
ният от султанските синове, е сериозно загрижен на столицата, Селим постига своята цел — Баязид
за бъдещето на империята. Когато синът му Сю­ II абдикира в негова полза на 24 април 1512 г. Из­
лейман е преместен като управител от Болу в Кай- морен и изтощен, на 10 юни 1512 г. възрастният
фа, той го последва и там отправя предизвикател­ султан умира по пътя за заточението си в Анадола.
ното искане — да му бъде предоставен санджак в Селим I заема султанския трон след неимовер­
Румелия. След бащиния отказ, поддържан от своя но напрегната политическа борба и в обстановка
тъст — кримския хан Менгли Гирай, през март на силно усложнени взаимоотношения между су-
1511 г. начело на солидна армия Селим потегля нити и шиити. По това време империята изпада в
към Одрин. Така той се включва в започналата ди­ криза, която е най-тежката след разгрома при Ан­
настическа борба. кара през 1402 г. Новият султан трябва бързо да
От своя страна, Ахмед и Коркуд вече прибли­ преодолее кризисните явления в империята и да
жават столицата. Селим успява да издейства наз­ намери максимално точни измерения и посока за
начението си на административен пост в Румелия военнополитическата стратегия на Османската им­
и, като се възползва от отсъствието на султана, перия.
АПОГЕЯТ Н А ОСМ АНСКАТА И М П ЕРИ Я (1512-1566).
СЮ ЛЕЙМ АН I ВЕЛИКОЛЕПНИ (1520-1566)

СЕДИМ I (1 5 1 2 — 1520). ПОХОДЪТ се каже, че османската армия е една от най-боеспо-


ПРЕЗ 1 5 1 4 Г. СРЕЩУ ИРАН собните за своето време. По броя на войниците
шахската армия е равностойна на османската, но е
■Султан Селим I заема престола, когато вече е значително по-слабо снабдена със съвременно ог­
надхвърлил четиридесетте години, възраст, дос­ нестрелно оръжие. След започването на войната
татъчно зряла, за да се чувства стабилно на трона. шах Исмаил избягва всички опити на Селим I за
Решаващо значение за формирането му като един голямо сражение. Войската на шаха отстъпва дъл­
от големите османски владетели има неговата ад­ боко в страната, като по пътя си унищожава всич­
министративна практика по време на управление­ ко, което би могло да послужи на султанската ар­
то на Трапезунд. Като управител той се изявява мия, особено продоволствените продукти. Накрая
като добър военен, образован и ефикасен адми­ противниците се срещат в решителна битка на 23
нистратор и безукорен мюсюлманин, вярващ един­ август 1514 г. в Чалдъранската долина, североиз­
ствено в правотата на сунизма. След като наследя^ точно от ез. Ван. Битката завършва с жесток разг­
ва султанския трон, Селим I управлява държавата ром на шахската армия. Безпощадна е разправата
като абсолютен монарх. Поради драстичните му с пленниците. Те са моментално екзекутирани след
действия за стабилизиране на властта —убийство­ пленяването им. Иранските войници панически от­
то на тримата му братя и десет техни деца, съвре­ стъпват към столицата Тебриз. Шах Исмаил е с тях,
менниците го наричат Явуз, или Свирепия. На Се­ но не може да въведе ред, тъй като самият той едва
лим I се приписва и отцеубийство, но то все още не се спасява от плен и не може да се освободи от
е доказано с достоверни източници. преживения силен шок. Селим I без усилие превзе-
Като подготвителна мярка за войната срещу ма_столицата, но не продължава военните дейст­
Иран султан Селим I решава да избие всички ши- вия. Армията е изморена от силната жега, от жаж­
ити в Османската империя, които той смята за пер­ да и глад, които съпровождат нейния победоносен
манентна потенциална опора на антиосманската поход до шахската столица. В султанските ръце
политика на шиитски Иран. През 1513 г. е дадено попада шахската хазна. Като отвлича със себе си
указание на бейлербейовете и санджакбейовете в хиляди занаятчии, Селим I се оттегля от Иран.
Анадола да съставят списъци на шиитите. В тези Зимата на 1514—1515 г. султанът и армията му
списъци попадат ок. 40—45 000 човека, които най- прекарват в Амасия, където Селим I критично ана­
безмилостно са унищожени. Убити са и много хо­ лизира перспективите за един нов поход срещу
ра, които нямат нищо общо с шиизма, но за всяка Иран. От военна гледна точка няма съмнение, че
шиитска глава убийците получават награда. отново успехът ще бъде на страната на османската
След жестоката разправа с шиитите в импери­ армия. Ако обаче се има предвид необходимостта
ята Селим I издейства от шейх-юл исляма фетва отрегулярното снабдяване с провизии на една мно-
(писмено одобрение, съгласие), с която шах Исма- гобройна армия, която се намира във враждебна
ил е отлъчен от ислямската общност, неговите пос­ страна, и възможностите да бъде атакувана откъм
ледователи подлежат на пълно унищожение, а же­ тила чрез инспирирането на ново въстание на ши­
ните и децата им трябва да бъдат превърнати в итите в Анадола, султанът решава да не предпри­
роби. С тази фетва Селим I легитимира войната, еме нов военен поход срещу Иран. Той се ориенти­
която усилено подготвя срещу иранския шах. Прес­ ра към бърза, ефикасна акция в Източен Анадол за
ледването и безмилостното изтребление на идей­ окончателното налагане на своята власт. През
ните противници става константна цел в полити­ 1515 г. великият везир унищожава в Централен Ана­
ката на Селим I до края на неговия живот. дол последните сефевидско-шиитски огнища. След
С кампанията през 1514 г. е поставено начало­ това той предприема репресивни действия срещу
то на поредица от войни между Османската импе­ пограничния туркменски бейлик Зюлкадър, който
рия и Иран, продължили до XVIIIb. В започналата по време на османо-иранската война има подозри­
война политико-стратегическата линия, която след- телно поведение. В същото време агентите на Ис­
. ва Селим I, е ясна — стабилно, дълготрайно реша­ танбул начело с известния хронист Идрис Битли-
ване на анадолския проблем може да има единст­ си, кюрд по произход, съумяват да убедят племен­
вено след пълното, безвъзвратно ликвидиране на ните вождове на кюрдите в Източен Анадол да при­
шахски Иран. емат османския сюзеренитет. През 1516 г. в Юго-
Османската армия начело със Селим I напуска . източен Анадол избухва кюрдско въстание срещу
Истанбул през пролетта на 1514 г. Тя наброява 120 Иран, откъдето окончателно са изгонени Сефеви-
36 000 войници и има превес в огнестрелно оръжие, дите. В Кюрдистан е създадено бейлербейство с
особено в артилерия. Имайки предвид и нейния център Диарбекир.
безспорно компетентен команден състав, може да
ПОКОРЯВАНЕ НА АРАБСКИТЕ ративни действия. Тези предизвикателства пред­
СТРАНИ варително са планирани в Истанбул. Главната им
цел е да принудят Кансу Гури да се насочи с войс- ·'
Успоредно с покоряването на Югоизточен Ана- ките си към Северна Сирия. Действително маме­
дол· и на Кюрдистан Селим I ускорено увеличава и люкската армия, предвождана от султана, се отп- .
укрепва своя флот. Действията му са подчинени на равя към Сирия и се установява на лагер на севе^·'
подготвения нов тур на военни действия за завою­ от Халеб. Целта на Кансу Гури е да стабилизира
ването на Египет, където от 1501 г. управлява ма- позициите си в Сирия и, попаднал в клопката на
мелюкският султан Кансу Гури. Отношенията меж­ Селим I, иска да бъде по-близо до театъра на пред­
ду него и Баязид II са много добри. Османската стоящите според него османо-ирански военни дейс­
страна оказва ценна помощ за построяването флот твия.
в Червено море, който е предназначен да действа Селим I използва късогледството на Кансу Гу­
срещу португалците в Индия. Истанбул изпраща ри, за да го обвини, че съзнателно възпрепятства
на мамелюките инженери, техници и различни ма­ движението на османската армия срещу Иран и че
териали, необходими заукрепване на военната мощ следователно той е съюзник на шах Исмаил. Това
на Египет. Това сътрудничество е прекъснато от обвинение е достатъчно основание за османския
Селим I, но макар и изненадващи, действията на владетел да започне открити военни действия сре­
новия султан са лесно обясними. щу египетската армия. Решаващата битка между
През 1516 г. мамелюкската империя изглежда двете армии става на 24 август 1516 г. при Мердж
първостепенна сила в ислямския свят. Нейната те­ Дабък, северно от Халеб. Мамелюкската армия тър­
ритория се простира на юг от Горен Египет до Цен­ пи съкрушително поражение, след'което османци­
трален Анадол на север. В границите на мамелюк­ те превземат Халеб. Шокът от разгрома на маме­
ската държава влизат Сирия и Палестина. Васални люките е толкова силен, че престарелият, 78-годи-
на Египет са свещените мюсюлмански центрове шен султан Кансу Гури умира. Преследвани от ос­
Мека и Медина. Мамелюкският султан поддържа манската армия, мамелюкските бейове заедно с
в Кайро абасидския халиф, при когото идват раз­ остатъците на армията панически бягат към Еги­
лични мюсюлмански владетели, за да получат бла­ пет. Угнетяваното от мамелюките население на Си­
гословията му за управлението на своите страни. рия, Палестина и Ливан, като се възползва от съз­
Неочакваното насочване на османските военни далата се ситуация, въстава. Без по-нататъшни сра­
действия на изток в никакъв случай няма за основ­ жения Селим I влиза в Дамаск, завзема Палестина
на цел завладяването на Светите места и покоря­ и се насочва към Египет. Мамелюкските феодали
ването на Египет. След завладяването на тюрк- избират нов султан — Туман бей. На 20 януари
менския бейлик Зюлкадър и анексията на Диарбе- 1517 г. османската войска достига Кайро. След раз­
кир географското положение на османските вла­ грома на остатъците от мамелюкската армия на 31
дения в Източен Анадол силно се усложнява. Вни­ януари османците завземат столицата на Египет.
мателният анализ на възможностите за комуника­ Туман бей бяга в Горен Египет, но след като полу­
ция между тях показва, че това е възможно само чава гаранции за живота си от Селим I, се завръща
като се заобиколи мамелюкския клин, който за­ в Кайро. През април 1517 г. обаче по заповед на
почва в Горна Месопотамия, след Халеб и Мала- султана е екзекутиран заедно с още 800 най-знатни
тия, а на север достига Дивриги, между Сивас и мамелюки под предлог, че е разкрит заговор.
Ерзинджан. От казаното се вижда, че това е стра­ Блестящата военна операция на Селим I за­
тегическа пречка за бъдещите антиирански плано­ вършва с присъединяването към Османската им­
ве на султана. От друга страна, Селим I разполага перия на Сирия, Палестина, Ливан и Хиджас, с не­
с информация, че иранският шах предложил на Кан- говите свещенни за мюсюлманите градове —Мека
су Гури сключването на антиосмански съюз. На и Медина.
този етап подобно сътрудничество изглежда не­ Селим I оставя непроменени обществения ред
възможно, тъй като египетският владетел не из­ и социалните взаимоотношения в завоюваните зе­
питва никакви симпатии към иранския шах и няма ми с изключение на санджака Халеб, където изця­
доверие в него. Стабилното бъдеще на северните ло е въведена османската тимарска система. На
египетски владения обаче може да наложи враж­ Египет е наложен особен статут на самостоятелен
дебни действия на Кансу Гури срещу Османската еялет, управляван от валия, който трябва да внася
империя. За Селим I воденето на война на изток в султанската хазна ежегоден данък.
предполага предварителни операции на юг, с други След като заграбва множество ценности и из­
думи казано — пътят за Тебриз минава през Кайро. праща в Истанбул хиляди занаятчии, през септем­
Походът на османската армия срещу Египет ври 1517 г. Селим I е принуден да тръгне за столи­
започва с маневра, създаваща впечатление, че и цата, тъй като войниците искат да се завърнат по
този път войната ще бъде на изток, срещу Иран. В домовете си. Заедно с другите пленници в Истан­
същото време управителят на Халеб, който симпа- бул е отведен и последният абасидски халиф, кой­
тизира на Истанбул и има тайни връзки с него, по то според някои неубедителни версии “добровол­
внушение на Селим I започва провокационни сепа- но” делегира своите халифски прерогатйви на ос-
манския султан. Колкото и спорен да изглежда то­ че се увеличава страхът на света от нови османски
зи факт, но макар и с известни резерви, се възпри­ завоевания.
ема, че след 1517 г. османските владетели са ду­
ховни водачи на делия мюсюлмански сунитски свят. ЗАВОЮВАНЕ НА БЕЛГРАД И
През 1518 г. в състава на Османската империя ОСТРОВ РОДОС
е включен и Алжир, който през 1516 г. османските
пирати начело с Орудж рейс отнемат от испанци­ Новият османски султан заема престола едва
те. Според османските източници Орудж рейс (ка­ 25-годишен, той е малко познат във висшите поли­
питан Орудж) е син на тимариот. Уважително ос­ тически и обществени кръгове на османската сто­
манските матроси го наричат Баба Орудж, а ис­ лица. Въпреки че е единствен син на Селим I, и при
панците модифицираттоваимев Барбароса. Орудж неговото обучение не е нарушена традицията за
рейс е убит през 1518 г. във войната с испанците за придобиване на административно-политически
нови земи. Османците в Алжир избират на негово опит чрез изпълнение на функции в провинциални­
място като султан брат му Хайреддин, който също те центрове на империята. Сюлейман известно вре­
е пират. Испанците прикачат и на него прозвището ме е управител на гр. Маниса и областта около
Барбароса. Като вижда, че силите му са недоста­ него. Когато баща му отсъства от Истанбул, той
тъчни, за да се противопоставя успешно на испан­ изпълнява в столицата почетната служба на на­
ците, Хайреддин се обръща за помощ към Селим местник на султана. Останал в сянката на гранди­
I, като признава неговия сюзеренитет. Селим I удов­ озните завоевания на своя баща, Сюлейман I е смя­
летворява молбата на Хайреддин, като го провъз­ тан от политическия елит на Истанбул за човек без
гласява за бейлербей на Алжир, изпраща му воен­ достатъчни възможности, воля и способности да
ни кораби и ок. 3 000 еничари. Дава му и право да запази и управлява огромната империя, наследена
рекрутира войници в Анадола. С тези си действия от Баязид II. През следващите 46 години, когато е
Османската империя е въвлечена във войната сре­ начело на Османската империя, Сюлейман I се изя­
щу испанския император Карл V и в борбата меж­ вява като най-талантливия политик, държавник и
ду него и краля на Франция. пълководец в османската история. Справедливо и
Напускайки Кайро, Селим I заявява, че негова­ заслужено от съвременниците си получава прозви­
та нова, непосредствена завоевателна цел ще бъде щата Великолепни и Законодател.
Иран. Информираните приемат това заявление ка­ Управлението на Сюлейман I започва с малък
то словесна заплаха без покритие, но намеренията конфликт между него и бейлербея на Сирия и Па­
на султана действително са за подготовка и започ­ лестина — Джандариди ал-Газали, който, след ка­
ване на нова война срещу шах Исмаил, за да прик­ то узнава за смъртта на Селим I, решава, че е нас­
лючи с него веднъж завинаги. В подготовката за тъпил моментът да се обяви за самостоятелен вла­
предстоящата война султанът и армията му прези- детел. Веднага срещу него е изпратена султанска
муват в Дамаск. През май 1518 г. османската ар­ армия, която в началото на 1521 г. успява да поту­
мия е придвижена към бреговете на р. Ефрат, откь- ши бунта на размирния бейлербей. Този незначи­
дето тя категорично отказва да направи и една крач­ телен факт от началото на управлението на Сю­
ка на изток. Боейки се да не предизвика бунт, вла­ лейман I има симптомично значение, доказващо,
детелят на една голяма част от света се отказва да че той ще бъде безпощаден в действията си срещу
настоява за реализиране на своите военни замис­ всеки опит, поставящ под съмнение неговия авто­
ли. Султанът и армията му се връщат в Истанбул. ритет и целостта на империята.
Селим I продължава подготовката на нова военна Още през първите месеци след заемането на
експедиция срещу шах Исмаил. Тя обаче никога не престола Сюлейман I прави коренна промяна във
може да се осъществи, тъй като след кратко боле­ външнополитическия курс на държавата. Той се
дуване султанът умира през септември 1520 г. Се­ отказва от безпощадната борба на своя баща сре­
лим I оставя в наследство на своя единствен син — щу Иран и заедно с велик везир Пири Мехмед паша
Сюлейман I (1520—1566), огромна империя, която решава, че имперската великодържавна политика
се простира върху три континента — Европа, Азия трябва да се осъществява чрез война срещу естес­
и Африка. Един от най-големите съперници на Ос­ твения противник—нечестивия Запад. За да се пред­
манската империя в Близкия изток — Египет, вече пази от евентуални изненади от изток, султанът
не съществува като самостоятелна държава, а дру­ провежда с Иран тайни преговори, в резултат на
гият — Иран, дълго време не може да се оправи от които са нормализирани двустранните отношения
поражението през август 1514 г. Подвластна на сул­ и империята е осигурена срещу неочаквани, ненав­
тана е необятна територия, през която минава ог­ ременни военни действия на иранския шах срещу
ромен търговски път от Адриатическото крайбре­ източните османски владения. Успоредно с тази
жие и Унгария до Персийския залив. Потенциал- дипломатическа подготовка на бъдещите си заво­
38 ните материални възможности превръщат осман­ евания султанът се стреми да гарантира мирни от­
ската държава в колосална военна сила. С еднаква ношения с Венеция, Русия и другите държави. Той
сила империята влияе върху съдбините на народи­ благосклонно приема посланиците на Венеция, Ру­
те и държавите в Европа, Азия и Африка. Все пове­ сия и Рагуза, които пристигат в Истанбул, за да
изкажат добрите пожелания на държавите си по
случай .неговата коронация. Установените добри I решава да ликвидира голямата опасност в тила
отношения имат чисто материални измер ения. Дуб- си — орденът на рицарите йоанисти, управляващ о.
ровнишките търговци получават право на безмит­ Родос. До началото на X V I b . османските владете­
на, свободна търговия в пристанищата на Осман­ ли с редки случаи не водят враждебна политика
ската империя. С Венеция е подписан договор, кой­ срещу ордена. Напротив. Те често го толерират.
то утвърждава и разширява благоприятните усло­ След завоеванията на Селим I коренно се проме­
вия за търговия на нейните поданици. Сюлейман нят морските граници на империята. Комуникаци­
приема много ласкаво и московския посланик. Ка­ ята между столицата и пристанищата в Леванта и
то удовлетворява молбата на Василий III, той заб­ Александрия става вътрешен проблем на импери­
ранява на кримския хан да безпокои южните гра­ ята, а нейното безпрепятствено осъществяване пос­
ници на руската държава. Сюлейман I обаче отк­ тавя като неотложен проблем пред външната поли­
лонява руското предложение за сключване на съ­ тика на Османската империя ликвидиране господ­
юз. ството на рицарския орден, управляващ о. Родос.
С пресметливите си дипломатични действия Сюлейман и неговите везири разбират, че по­
султанът установява мирни отношения с редица коряването на Родос е немислимо без силен флот.
държави, които трябва да гарантират успеха на ед­ Предприети са енергични действия и към лятото
на от най-важните му военни акции — кампанията на 1522 г. Османската империя вече разполага с
за покоряване на Унгария. Повод за първия поход достатъчен брой военноморски единици. Освен то­
срещу Унгария е неуважителното отношение на ун­ ва се подготвя многобройна сухопътна войска. През
гарския крал към османския посланик, изпратен в юни 1522 г. османският флот, състоящ се от 300
Буда, за да извести за коронясването на Сюлей­ платноходи, превозващи 10 000 морски пехотинци,
ман. Преди Сюлейман I предприеманите антиун- се приближава към бреговете на Родос. По това
гарски военни акции в повечето случаи завършват време по малоазиатското крайбрежие към острова
само с набези на унгарска територия. Сега настъп­ се придвижва 100-хилядна армия, предвождана лич­
ва коренна промяна в тази политика — нейна цел но от султана. Сюлейман и армията му дебаркират
става пълното покоряване на Унгария. Подобен на Родос през юли и обсаждат едноименната кре­
благоприятен изход от започващата война би удов­ пост. На 20 декември 1522 г. Родос капитулира, но
летворил стремежите на спахиите за разширяване при благоприятни за рицарите условия — водачът
на ленните им владения, като едновременно е в на ордена, рицарите и всички други са свободни да
интерес на държавата и султана, чиито финансови заминат за Европа. С изключение на Кипър, за кой­
доходи биха се увеличили за сметка на данъците, то венецианците плащат на Истанбул трибут, Из­
плащани от покореното унгарско население. Зав­ точното Средиземноморие става вътрешно осман­
ладяването на Унгария има важно военнострате- ско езеро.
гическо значение — чрез него султанът трасира пъ­
тя си към Централна Европа. ЗАВОЮВАНЕТО НА УНГАРИЯ.
В навечерието на османското нашествие Унга­ ПЪРВАТА ОБСАДА НА ВИЕНА
рия преживява остра социална и политическа кри­
за. Безкрайната експлоатация на крепостното се­ Битката за Родос коства на Османската импе­
лячество е причина то да не желае да се подчинява рия много. По време на петмесечната обсада на
на държавата в критични моменти от нейното съ­ острова са убити 50 000 войници, още толкова уми­
ществуване. В това отношение показателен е слу­ рат от рани и болести. Загубите и редица вътреш­
чаят през 1514 г., когато селяните се вдигат на въ­ нополитически неуредици отлагат с няколко годи­
оръжен бунт срещу правителственото разпореж­ ни новия поход срещу Унгария.
дане за задължително участие в кръстоносен по­ Пет месеца след завръщането си от о. Родос, на
ход срещу османците. С голям труд унгарските фе­ 27 юли 1523 г. Сюлейман I приема решение, чиито
одали успяват да потушат селското движение. След последствия обхващат следващите дванадесет го­
този бунт на селяните е забранено да носят оръ­ дини. На този ден султанът поканва при себе си
жие, заповед, останала в сила до навечерието на великия везир Пир Мехмед паша, като му благода­
първото османско настъпление срещу Унгария. ри за вярната служба и го известява, че на неговия
Сюлейман напуска столицата на 18 май 1521 г. пост е назначен Ибрахим паша, който е грък по
и се насочва срещу Белград, който по това време произход. Новият велик везир е високообразован,
влиза във владенията на Унгария. След неколко- със силно прагматично, изострено политическо
седмична обсада пада Белград. Така в ръцете на чувство. Дванадесетгодишното му управление съв­
Османската империя вече е една от най-големите пада с най-блестящия период от Златния век на
цитадели на християнска Европа. Завзети са и дру­ Османската империя.
ги по-незначителни крепости. По такъв начин ос­ Няколко седмици по-късно вторият везир Ах­
манците консолидират позициите си на десния бряг мед паша е назначен за управител на Египет. Целта 39
на р. Дунав и създават солиден плацдарм за пред­ на този ход е той да бъде компенсиран за пренеб­
стоящите си военни походи в Средна Европа. Пре­ режението на султана към него при избора на но­
ди да започне нов поход срещу Унгария Сюлейман вия велик везир. Малко след своето пристигане в
Кайро Ахмед паша се провъзгласява за султан, т. е.
обявява фактическата независимост на Египет от включително ценностите от кралския замък. Във
Истанбул. С трудната мисия да потуши бунта в всички краища на империята са изпратени курие­
Египет е натоварен новият велик везир. През юли ри, за да известят за голямата победа на султана.
1'524 г. Ибрахим паша тръгва за Египет. В течение Унгарският народ понася колосални загуби — ок.
на дялагодинатойбезпощадно се бори срещувсич- 200 000 човека са убити и откарани в плен; стотици
ки злоупотреби и актове на корупция, дело на пре­ села и градове са опожарени. На унгарския народ
дишния управител на страната. Вътрешният ред е му предстои да понася многократно по-големи жер­
стабилизиран. Бедуинските племенни вождове пот­ тви и страдания, тъй като започва 170-годишната
върждават своята лоялност и безусловна зависи­ борба за Унгария между Османската империя и
мост от Истанбул. Възстановен е арсеналът в Суец, Австрия.
което стабилизира позициите на османския флот, Два месеца след оттеглянето на Сюлейман I в
намиращ се в Червено море. Направеното от Иб­ Унгария започва борба за кралската корона между
рахим паша в течение на една година стабилизира две феодални групировки — проавстрийска и про-
Египет за цял век. османска. Проавстрийската партия се събира в гр.
Мисията на Ибрахим паша е прекъсната от по­ Пресбург и провъзгласява за унгарски крал авст­
лученото бързо писмо, в което султанът му нареж­ рийския ерцхерцог Фердинанд, брат на Карл V и на
да незабавно да тръгне за Истанбул. Две са съби- Мария, вдовицата на Людовик II. Фердинанд без
-тията, които изискват присъствието на великия ве­ усилия влиза в Унгария. Завзема столицата Буда и
зир в столицата — бунтът на еничарите, избухнал прогонва оттам Янош Сапояи, който се обръща за
през март 1525 г., но жестоко потушен, и подготов­ помощ към Сюлейман I. Между тях е подписан
ката на незабавен поход срещу Унгария, тъй като договор, с който Янош Сапояи се признава за ва­
предприеманите от пограничните бейове краткот­ сал на Османската империя, срещу това му е га­
райни набези на унгарска територия през 1524— рантирана помощ за връщане на трона. С този акт
1525 г. завършват винаги с разгром на османските войната за Унгария навлиза в нова фаза.
войски. На 10 май 1529 ц. Сюлейман напуска столицата
На 23 април 1526 г. стохилядна армия заедно с начело на многобройна армия, ок. 120 000 човека.
триста оръдия, предвождана от султана и неговия Така започва третият унгарски поход на султана. В
любимец — великия везир Ибрахим паша, потегля него участва и великият везир Ибрахим паша, кой­
на поход за покоряване на унгарските земи. Край то от няколко седмици вече е прибавил към титли­
Белград към османската армия се присъединяват те си и тези на генералисимус на османската армия
и санджакбейовете на Босна и Херцеговина. Наго­ и на бейлербей на Румелия. На 8 септември 1529 г.
ре по р. Дунав се превозва допълнителна армия от султанът завзема отново Буда и няколко дни след
еничари, натоварени на 800 малки плавателни съда. това Янош Сапояи е възстановенна унгарския тро>н.
В средата на юли 1526 г. огромната османска Като има предвид възможните есенни валежи,
армия приближава крепостта Петерварад. Жите­ Сюлейман I не се задържа в Буда, а насочва арми­
лите и героично се съпротивляват срещу многок­ ята си към Виена, обсадата на която започва на 27
ратно превъзхождащата ги по брой и въоръжение септември. В нея участват 120-хилядна армия, раз­
османска армия. Градът пада и от защитниците му полагаща с 300 оръдия. На страната на Янош Са­
оцеляват едва 800 човека, от които 500 са обезгла­ пояи са славонските феодали начело с династията
вени и 300 откарани в плен. Османската армия про­ на Франкопаните, а друга част от тях, главно хър­
дължава своето настъпление, без да среща съпро­ ватски феодали, са на страната на Австрия. Ферди­
тива, тъй като по това време се води борба между нанд предвидливо напуска Виена и тя е отбранява­
краля и феодалите в Унгария. на едва от 20 000 човека, подпомогнати от яките
Към средата на август 1526 г. унгарският крал крепостни стени. До 14 октомври Сюлейман I про­
Людовик II успява да събере ок. 25-хилядна армия, вежда няколко безуспешни атаки срещу Виена. За­
която настанява на десния бряг на р. Дунав, край щитниците на австрийската столица проявяват из­
гр. Мохач. Унгарската армия разполага само с 80 ключителен героизъм. Османските войници изпит­
оръдия. Без да изчака идването на обещаната тран­ ват остър недостиг на хранителни продукти и сил­
силванска помощ, на 29 август 1526 г. кралят ата­ но роптаят срещу непривичния за азиатците студ.
кува османската армия, която нанася съкрушител­ Султанът и армията се страхуват, че до настъпване
но поражение на унгарската армия, като по-голя- на зимните студове няма да могат да се върнат по
мата част от не£ е унищожена, а кралят потъва в домовете си. Всичко това принуждава Сюлейман I
едно блато. Пътят за Буда е открит. На 11 септем­ да снеме обсадата на Виена и да потегли обратно
ври 1526 г. Сюлейман I влиза в унгарската столица за Истанбул, където пристига прездекември 1529 г.
без бой. Тъй като Людовик II няма потомство, сул­ Австрия, Виена и цяла Европа въздъхват с облекче­
танът поставя на унгарския трон трансилванския ние, че са спасени от османско завоюване. Сюлей­
княз Янош Сапояи (Заполие), който се признава за ман I Великолепни търпи първото си голямо пора­
васал на османците. В страната не е въведена ос­ жение.
манска администрация. Сюлейман I се връща в Въпреки поражението на османците край Вие­
Истанбул, като отнася със себе си огромна плячка, на Фердинанд не проявява инициатива да преслед­
ва и разгроми отстъпващата османска армия. Той вия срещу Иран, които трябва да завършат със за­
не съумява да възстанови властта си в Буда. Фер­ воюването на някои спорни погранични терито­
динанд не може да разчита и на помощ отвън. При рии, сред които особено значение се придава на
тези обстоятелства Австрия се опитва да постигне Ирак и на Задкавказието.
своите аспирации чрез мирни преговори с Осман­ По това време Ирак има огромно значение ка­
ската империя. Сюлейман I категорично отказва то транзитна територия за търговията, от една стра­
да признае Фердинанд за крал на Унгария и в пис­ на, между Индия и съседните арабски страни и, от
мата си го титулува “господар на Виена”. Ферди­ друга, европейските страни. На транзитния тър­
нанд безуспешно се опитва със сила да се укрепи в говски път възниква и се развива основният град на
Буда. Това води до възстановяване на враждебните Ирак —Багдад, който едновременно е един от най-
действия между Османската империя и Австрия. големите центрове в целия мюсюлмански свят.
На 25 април 1532 г. Сюлейман I започва четвъртия Не по-малко значение в борбата за завладява­
си унгарски поход. През септември османската ар­ не на Ирак и на другите арабски територии имат
мия не може да преодолее съпротивата на отбра­ поземлените и фискалните интереси на Османска­
няващите южноунгар ските крепости и войната при­ та империя. Все повече се увеличава броят на лич­
добива позиционен характер. Отново на преден ностите, формиращи социално-политическата вър­
план излиза продоволственият проблем и страхът хушка на Османската империя, а възможностите
от приближаваща зима. Султанът и армията му са за получаване на ленове в Европа са ограничени,
принудени да се завърнат в Истанбул. По това вре­ тъй като нараства съпротивителната мощ на евро­
ме императорът на Свещената Римска империя пейските народи и държави срещу османската аг­
Карл У който е и испански крал, нанася редица ресия. На новите, завоювани на Изток територии
поражения на турсхсия флот и завзема някои прис­ могат да бъдат заселени хиляди ленници, а също
танища в Морея. Всичко това прави султана сго­ така чрез изградената ефикасна фискална система
ворчив и в Истанбул започват преговори, които от тях могат да се получават големи допълнителни
завършват със сключването на мир на22юни 1533 г. финансови средства. Тези обстоятелства заставят
Според този договор временно е гарантирано ста­ Османската империя да премести стратегически­
туквото в Унгария, т. е. Фердинанд и Янош Сапояи те цели на своята експанзия от Запад на Изток.
запазват теритоиите, които владеят от края на След подписването през 1533 г. с Австрия на
1529 г., и се задължават да плащат годишен трибут договора за подялба на Унгария, султанът получа­
на Османската империя. С този договор не се сла­ ва свобода за действие на Изток. Като се възползва
га край на войните между Австрия и Османската от поредния пограничен инцидент в края на 1533 г.
империя за Унгария. Те само се отлагат за неопре­ Османската империя изпраща срещу Иран мно-
делено време. гобройна армия, командвана от великия везир Иб-
рахим паша. Целта на военната операция е завою­
НОВОД ЗАВОЕВАНИЯ НА ОСМАНСКА­ ването на Ирак. Османската армия презимува в
ТА ИМПЕРИЯ В АРАБСКИТЕ СТРА­ района на Халеб и през пролетта на 1534 г. се на­
сочва към столицата на Иран —Тебриз. С подкупи
НИ, НА КАВКАЗ И В АОРИКА
и умели маневри Ибрахим паша си пробива път
На изток традиционните инициативи на Сю­ към Тебриз и през юли 1534 г. успява да завладее
лейман, започнати в началото на неговото управ­ града, а след това и Южен Азърбайджан. Военните
ление, имат положителен резултат. През 1523 г. в действия показват, че наличната армия е недоста­
Истанбул пристига сефавидски посланик, който тъчна за постигане на основната цел —завладява­
сключва временен мир с Османската империя. На нето на Ирак. Чувства се недостиг на хранителни
следващата година обаче умира шах Исмаил и ос­ продукти и боеприпаси. По тази причина Ибрахим
тавя за наследник на престола по-големия си син паша изпраща на султана писмо, в. което го моли
Тахмаси. Племенните вождове на шиитите (казъл- •да изпрати на фронта срещу Иран нови попълне­
башите) започват борба помежду си, в която ос­ ния. Султанът лично оглавява войските, предназ­
порват правото на управление на страната от име­ начени за подсилване на армията, воюваща в Иран.
то на малолетния шах. Междуособиците в Иран са С ускорен марш новите войскови подразделе­
в полза на Османската империя, която не се опася­ ния, предвождани от Сюлейман, преминават през
ва от изненади от иранска страна. През 1528 г. оба­ Анадола и се съединяват с армията на Ибрахим
че един амбициозен емир казълбаш взема властта паша. Въпреки опитите на османската армия, вече
в Багдад и отхвърля властта на шаха. Заедно с това командвана от султана, за влизане в голямо сраже­
той се готви да приеме сюзеренйтета на османския ние с иранската войска шах Тахмаси не се поддава
султан, но е убит от хората на шаха и върху Багдад на подобно изкушение. Едновременно се влоша­
отново е установено господството на Сефавидите. ват и атмосферните условия, което кара Сюлей­
От османска страна този акт се оценява като посе­ ман I да тръгне на поход към Багдад, където влиза
гателство върху легитимните права на султана да без бой през ноември 1534 г.
владее провинцията с център Багдад. Обстановка­ Султанът остава заедно с Ибрахим паша почти
та в Унгария не позволява на Османската империя една година в Багдад. По османски образец е орга­
в този момент да предприеме репресивни дейст­
низирано управлението на Ирак. Султанът въвеж­ перия. Новият султан, който е креатура на порту­
да тимарската система, като раздава на видни фа­ галците, заедно с тях упорито се съпротивлява сре­
милии тимари и зиамети. Така историческата Ме­ щу опитите на османския флот да завземе о. Диу.
сопотамия, люлка на най-развитата древна циви­ След 20-дневните неуспешни атаки и обсада на кре­
лизация, с нейния приказен град Багдад за столе­ постта османците потеглят обратно. Пътьом те ов­
тия попада под османско владичество. ладяват йеменското пристанище Мока. С това за­
При зимуването си в Багдад Сюлейман I полу­ почва продължителна война за покоряването на
чава известие, че шах Тахмаси заплашва областта Йемен, която завършва през 1570 г. с неговото под-
на ез. Ван. Организира бърза военна експедиция чиняване и превземането на Хиджаз.
към Тебриз. Когато войските достигат столицата, През 40-те години Сюлейман I е принуден от­
се разбира, че шах Тахмаси се е оттеглил предвари­ ново да отстоява завоеванията си на Изток срещу
телно на изток. Сюлейман смята, че в настоящия Иран. Съществено значениеза възникването на кон­
момент ще бъде безсмислено преследването на фликтна ситуация изиграва бягството на принц Ал-
шахските войски в Източен Иран. Султанът и ар­ кас Мирза в Истанбул след неуспешен опит да сва­
мията му се отправят към Истанбул, където прис­ ли от трона брат си Тахмаси. В османската столи­
тигат в началото на 1536 г. В резултат на двуго­ ца той полага максимум усилия, за да инспирира
дишните трудни операции към Османската импе­ поредна османо-иранска война. В това отношение
рия са присъединени само Ирак и районите на Ер- е подпомогнат от първата дама на султанския двор
зурум и на Ван, които стават солиден бастион на — Роксолана, която иска чрез успешна война на
османската защита на Изток. Изток да укрепи позициите на зет си Рюстем паша,
Два месеца след завръщането на армията, през който от 1544 г. е велик везир. Сюлейман I обаче не
нощта на 14 срещу 15 март 1536 г. Ибрахим паша бърза да започне военни действия. Едва през 1548 г.,
дискретно е екзекутиран. Все още историците не са когато шахът завладява областта Ван, започва по­
дали достатъчно задоволителен отговор за тра­ редната османо-иранска война. Още веднъж без
гичния край на блестящата кариера на Ибрахим съпротива пада Тебриз. Възстановена е османска­
паша. Може да се предполага, че екзекутираният та власт над областта Ван. Заедно с това са създа­
велик везир е обявен за виновник за недотам ус­ дени силни плацдармни укрепления в Източен Ана-
пешния край на военните операции срещу Иран. дол и Грузия. В края на 1549 г. Сюлейман I и арми­
Вероятно значение за екзекуцията на Ибрахим па­ ята му се завръщат в Истанбул. Постигнатите ре­
ша има и новото увеличаващо се обкръжение на зултати не компенсират скъпоструващите военни
султана, което ненавижда великия везир. операции.
Със смъртта на Ибрахим паша завършва пър­ През 1553 г.шахТахмасипредприемановипро-
вият етап от блестящата кариера на великия дър­ вокативни действия срещу Османската империя,
жавник, администратор, законодател и военен — като завладява някои райони на север от ез. Ван.
султан Сюлейман I. Вторият етап от управлението Този факт принуждава Сюлейман I да започне сво­
на Сюлейман I започва с нови военни експедиции, ята трета, последна антииранска кампания. По вре­
които неимоверно увеличават териториите на Ос­ ме на военните действия през 1553—1554 г. осман­
манската империя. Като се възползва от поканата ската армия достига областта Нахичеван, на р.
на султана на Гуджарат в Индия за съвместна бор­ Аракс. При Скитейман I идват пратеници на шаха
ба против португалците, през 1535 г. Сюлейман I с предложение за спиране на военните действия и
започва да подготвя експедиция в Индия. За целта за водене на мирни преговори. Султанът се връща
в Суец са построени 76 плавателни съда с различна в Амасия, където се намира временната му рези­
големина. Няколко години преди това османците денция. Той преговаря с иранските посланици и на
се опитват да прокопаят Суецки канал, за да си 29 май 1555 г. е подписан мирен договор, според
осигурят пряк морски път от Средиземно море. който Ирак с Багдад остават под османска власт,
Начинанието изисква високи технически познания а Азърбайджан с Тебриз са иранско владение. По­
и огромни материално-финансови възможности, делени са Грузия и Армения — към Османската
с които Османската империя не разполага, за да се империя минават техните западни части, а към
реализира грандиозното начинание. По тези при­ Иран — източните.
чини прокопаването на канала е изоставено. През 1556 г. османците завладяват нови тери­
През 1538 г. построените в Суец 76 плавателни тории в Африка. Войната в Африка е следствие на
съда, имайки на борда си седемхиляден десантен османо-австрийския конфликт за Унгария. В този
състав под командването на Хадим Сюлейман па­ конфликт нееднократно испанският император
ша, се отправят към Аден. Без особени усилия ос­ Карл V помага на Фердинанд. По време на войната
манците завземат това важно пристанище. Оттук с Карл V високи бойни качества показва османски­
османският флот се насочва към Индия и хвърля ят флот. Той разбива испанския флот при Триполи
котва край бреговете на о. Диу. Към това време и градът е присъединен към османските владения.
султанът на Гуджарат, който е поканил османците, Вследствие на тази нова териториална придобив­
вече не е жив. През 1537 г. португалците го екзеку­ ка османските султани стават владетели на целия
тират за опитите му да се съюзи с Османската им­ средиземноморски бряг от Ливан до Мароко, с из­
ключение на Тунис, който е завладян едва през с определени парични средства еничарите и двор­
1574 г. цовата кавалерия за това, че подкрепят новия сул­
Докато османската армия воюва в Азия и Аф­ тан и се радват на неговото възцаряване. Когато
рика, назрява поредният австро-османски конф­ наследникът на Сюлейман I — Селим II се опитва
ликт. Новият австрийски император Максимили- да наруши тази традиция, недоволството обхваща
ан II, който наследява баща си Фердинанд през всички еничари и те са готови да се разбунтуват.
1564 г., престава да плаща договорения годишен Само след като са раздадени по 2000 гроша на все­
трибут на Османската империя. Освен това авст­ ки еничар и по 1000 гроша на всеки кавалерист,
рийската страна не мащабно, но често нарушава недоволството не прераства в бунт.
границите на османските владения в Унгария. Тези Според ислямската традиция още през първи­
предизвикателства дават достатъчно основание за те дни от царуването си много тържествено нови­
започване на нова австро-османска война. На пър­ ят султан отива до джамията “Света София”, къде-
ви май 1566 г. Сюлейман I напуска Истанбул, за да то участва в петъчната молитва. Особено значение
се отправи в своя тринадесети, последен поход към в цялата церемония има поклонението пред гроба
Европа. Османската армия достига крепостта Си- на Еюб, който според преданието е един от близ­
гетвар. След едномесечна обсада, на 8 септември, ките спътници и последователи на пророка Моха­
тя пада в османски ръце. Два дни по-късно на 73- мед и след смъртта си е погребан в предградията
годишна възраст умира Сюлейман I. Той оставя в на Константинопол, на брега наЗлатния рог. В “Све­
наследство на своя син Селим II (1566—1574) една та София” протича обрядът опасване със свеще­
огромна империя, която се простира върху три ма­ ния меч на Осман. С това новият султан е признат
терика —Европа, Азия и Африка. Територията й се за принадлежащ към поколенията на османските
простира на 6 000 000 кв. км, а населението й е ок. владетели. След това следва визита на гробниците
25 000 000 човека. Финансово-икономическите и на неговите прадеди.
военните възможности на Османската империя рес­ В унисон с повелите на исляма по обратния път
пектират и внушават страх както на Запад, така и към двореца султанът задължително минава пок­
на Изток. В края на управлението на Сюлейман I рай еничарските казарми, където един от коман­
Великолепни тя изживява върховните моменти от дирите на еничарска стрелкова рота му поднася
съществуването си. чаша шербет. След като изпива шербета и напълва
догоре чашата със златни монети, султанът произ­
ОРГАНИЗАЦИЯ НА нася традиционната фраза: “Ще се срещнем в стра­
ната на Златната ябълка”. Това означава обещание
ОСМАНСКОТО ОБЩЕСТВО за скорошен поход на Запад за завоюване на нови
(XV-XVIB.) християнски земи, които османците алегорично на­
ричат “Златна ябълка”.
ЦЕНТРАЛНА ВЛАСТ Със заемането на трона султанът се посвещава
СУЛТАНЪТ — ТИРАНИН, ДЕСПОТ на ефективно управление, като подменя изцяло или
частично личностите, отговорни за върховната
Още с възникването си османската държава има власт в държавата. За бързото популяризиране и
характер наранносредновековна военнодеспотич- утвърждаване властта на новия султан имамите на
на монархия. През 1517 г., след завладяването на джамиите са задължени в петъчните молитви да
Кайро и пленяването на последния абасидски ха- споменават името му. За официалната церемония,
лиф, султаните се самооторизират да бъдат не са­ посветена на заемането на трона от новия султан,
мо светски господари, но и духовни водачи на всич­ предварително се предупреждават провинциални­
ки мюсюлмани, живеещи на територията на Ос­ те управители, кадиите и чуждите дворове. Ако су­
манската империя. Основен направляващ принцип верените в Европа не приемат подобаващо прино­
във вътрешната политика на всички османски вла­ сителите на голямата новина, това се приема като
детели от втор ата половина на XIV до края на XVIb. достатъчно основание за обявяване на война. В то­
е безпощадната борба с всякакви движения — со­ ва отношение типичен е примерът с османския вес­
циални и политически, които заплашват или пос­ тоносец, който пристига в Буда, за да съобщи за
тавят под съмнение централизма и единството на възцаряването на Сюлейман I. Унгарският крал
държавата. вместо да му устрои тържествен прием, заповядва
Прерогативите на неограничената абсолютна да го хвърлят в тъмница. Реакцията на тур ския сул­
власт на султаните се определят от традициите, тан е бърза и ефикасна — османската армия започ­
шериатаи светското законодателство. Преди всич­ ва война с Унгария, която в крайна сметка завър­
ко султанът е главнокомандващ на армията, приз­ шва с покоряването на държавата.
вана да води свещена война срещу неверниците и Султаните прилагат своя авторитарен режим,
да покорява и завоюва земите им. Тази войнствена като се възползват от неограниченото си право да 43
идеология определя всички първи актове и обря- назначават и свалят от длъжност всички личности,
ди, които извършва новият султан. Традиция, а в възглавяващи централните държавни учреждения.
повечето случаи става задължение за султаните при Султанът назначава висшите държавни служители
заемането на трона на първо място да възнаградят
със специални заповеди, наречени берати, в които Колкото и парадоксално да звучи, през първи­
се конкретизират техните функции и се определя те столетия от съществуването на Османската им­
възнаграждението им. Въпреки неограничената си перия султаните не могат да управляват само спо­
власт върху живота и имота на своите поданици ред своите капризи, стоейки над законите. Осман­
султаните никога не са сигурни за трона и личния ският султан, както всички мюсюлмански владе­
си живот. Цялата политическа история на Осман­ тели, не трябва да управлява и действа в противо­
ската империя през XV—XVIb. е свидетелство за речие с неприкосновените принципи на шериата,
дворцови покушения и преврати, които най-често които регламентират неговия обществено-полити­
завършват с кръвопролитие и жестоки убийства. чески и личен живот. По-общо казано той трябва
Борбите за престола винаги дестабилизират да държи сметка за стабилността и авторитета на
вътрешно държавата и отслабват нейните възмож­ имперската идея, чийто основен източник е исля­
ности за водене на завоевателни войни. Това е ос­ мът. Сюлейман I Великолепни се старае през цяло­
новният мотив, който дава повод на Мехмед II да то си управление да бъде олицитворение на идеала
издаде през 1478 г. чудовищния по своята жесто­ за най-справедлив светски и духовен владетел как­
кост закон, според който заемащият трона султан то към своите мюсюлмански, така и към немю-
има право да избие всичките си братя, за да няма сюлманските си поданици. Моралните си задъл­
друг претендент за трона. Колкото и варварски да жения и принципите на поведение и управление
изглежда този закон, той е наложен или по-точно Сюлейман I Великолепни възприема и разглежда в
предизвикан от вековната династическа борба, ко­ неразривна връзка с потребността от просперитет
ято се води по правилата на джунглата.въпреки на раята, която според него е гаранция за могъ­
наличието на придобила законен характер тради­ ществото на държавата. Тези свои разбирания той
ция — тронът да се наследява от първородния син въплъщава в множество разпоредби, които се от­
на султана. Законът за братоубийството обаче още насят непосредствено до живота и имота на обик­
повече засилва борбата за трона между синовете новените поданици на империята. Сюлейман I Ве­
на султана. По тази причина през 1617 г. е въведе­ ликолепни изпраща в провинцията специални тай­
но ново правило за наследяването на султанския ни агенти, които инкогнито да контролират стрик­
трон от най-възрастния жив член на Османската тното спазване на неговите разпоредби.
династия. За да се предотвратят евентуалните за­ Шериатът и ислямските традиции повеляват су­
говори за преждевременно сваляне и заместване веренът да управлява и се отнася великодушно и с
на управляващия султан, той държи всички свои благожелателност към всички поданици на държа­
сродници, които имат- право да го наследят на тро­ вата. Тези негови задължения се проявяват чрез
на, в специална част на двореца, наречена кафез. създаване на различни религиозни фондации и ор­
Там в уединение и изолация в течение на дълги ганизиране на благотворителни учреждения и дей­
години бъдещите престолонаследници се отдават ности. Със султанска повеля често на бедните се
на плътски наслаждения, деградират физически, мо­ раздава милостиня. Всичко това отговаря на рели­
рално и духовно. С това се обяснява неоспоримия гиозните задължения на султана, но едновременно
факт, че на султанския трон се изреждат безволеви е израз на незадължителен либерализъм. Колкото
личности, които често са играчка в ръцете на фео­ и да изглежда неограничена и деспотична, властта
далната върхушка, еничарите и дворцовата кама­ на османския владетел, шериатските норми и тра­
рила. диции моделират поведението му до най-незначи­
Един от щекотливите въпроси на османската телните жестове и думи при различни обстоятел­
история, на който трудно може да се даде задово­ ства. Ако той си позволи силно'да се отклони от
лителен отговор е за същността на султанската трасирания път, рискува да предизвика задвижва­
власт. Ако подходим към този проблем от позици­ нето на традиционния механизъм на социално-по­
ята на предубедеността и негативната емоционал­ литическия антиправителствен бунт. Тази възмож­
на пристрастеНост отговорът не е труден — султа­ ност за въздействие върху султанската власт има
ните са деспоти, тирани и личности, лишени от най-вече населението на столицата, където в слу­
най-елементарни човешки добродетели. Без да се чаите, породени от изброените обстоятелства, дейс­
впускаме в излишно цитиране на авторите на по­ тват заедно —народ, улеми и еничари. Разбира .се,
добни характеристики, адресирани към османски­ казаното относно султанската власт и нейните пре­
те султани, само можем да кажем, че те принадле­ рогативи не трябва да се абсолютизира. По-скоро
жат към християнската антиосманска историческа следва да се приеме като опит за нетрадиционно
школа. Съзнателното игнориране на фактите и яв­ историческо мислене.
ленията от дейността на султаните, непознаване
или пренебрежение към основните канони на исля­ СУЛТАНСКИЯТ ДВОРЕЦ — ЦЕНТЪР
ма, определящи личностното и политическото по­ НА ВЛАСТТА
ведение на османския владетел, са най-съществе­
ните недостатъци на авторите от тази историческа Султанът, представителите на висшата духов­
школа. на, военноадминистративна и съдебна власт и об­
служващите ги лица обитават двореца, намиращ
се в столицата. Но винаги там, където се водят
военни кампании или се ловува султаните са прид­ законни бракове. Дъщерите на султаните не се
ружавани от ръководителите на основните учреж­ омъжват за мюсюлмански принцове, тъй като Ос­
дения на държавата, които са задължени да носят манската династия смята, че няма равна и достой­
със себе си по-ценната част на своите архиви. В на на нея мюсюлманска династия в света. Вероят­
движение се издават важни султански разпоредби но в този случай се имат предвид и превантивните
и се приемат чужди посланици. действия за осуетяване на външна намеса при евен­
При Мехмед II Истанбул става резиденция на туални династически борби в империята. От вре­
суверена и столица на Османската империя. Съв­ мето на Баязид II се практикува омъжване на прин­
ременниците свидетелстват обаче, че султаните цесите за представители на дворцовата камарила.
често прекарват зимата в Одрин. Това с особена По такъв начин бившите слуги стават зетьове и
сила важи за Сюлейман I Великолепни. Редовното братя на своите господари.
му презимуване в предпоследната резиденция на Младите девственици идват в султанския ха­
османските султани се обяснява с три причини: да рем като военна плячка, куртоазен подарък или
бъде по-близко до унгарския фронт, когато под­ просто купени на робския пазар. След като са при­
готвя поредната кампания, обикновено през пред­ ети в султанския харем, те получават специално
стоящата пролет; удобството на провинцията Од­ възпитание и обучение. Особено внимание се об­
рин за лов; Сюлейман I и другите султани смятат ръща на робинихе немюсюлманки, които трябва
климата на Одрин за по-здравословен. прецизно да усвояват принципите на исляма. Всич­
В Истанбул Мехмед II строи първия султански ки новопостъпили в харема изучават разнообраз­
дворец, където живее кратко. След това се пренася ни изкуства щполучават умения в зависимост от
в новопостроената резиденция, наречена Топкапъ възможностите и даденостите на всеки индивид.
сарайъ (Дворец на Вратата на оръдията), където Те се учат да шият, бродират, пеят, свирят на му­
османските султани живеят до средата на Х1Хв. зикален инструмент, на кукловодство, да разказ­
Султанските дворци представляват комплекс от ват приказки и на много други полезни неща. Сул­
постройки, разположен в центъра на столицата и танът избира своите метреси сред най-способните
обграден с яки, дебели стени и бойни кули. Той се и най-добре подготвените одалиски.
състои от две части — външна и вътрешна. Прехо­ Когато султанът има една законна съпруга, тя
дът между тях се осъществява чрез “Вратата на се ползва с правото на старшинство пред остана­
щастието” или “Вратата на белите евнуси”. Непос­ лите. В случай, че липсва законен брак между него­
редствено до “Вратата на щастието” се намира ста­ вите четири съпруги — брой определен от шериа-
ята за аудиенции, където султанът приема посети­ та, с привилегията на първа жена се ползва онази,
телите. След тази врата започва вътрешната рези­ която първа му ражда мъжка рожба. Върховната
денция на султана, до която достъпът е разрешен власт върху целия харем е в ръцете на майката на
само за посветените в неговия личен живот — па- султана (валидесултан). Редът и дисциплината в
жове, гардеробиери, оръженосец, таен секретар и харема се осигуряват от корпуса на черните евну­
др. Цялото вътрешно отделение на двореца се на­ си, родени в Африка. За разлика от белите евнуси,
мира под началството на шефа на белите евнуси — черните подлежат на пълна кастрация. Начални­
капъ агасъ. Той има решаващо мнение при назна­ кът на черните евнуси — къзларагасъ, заема трето
чаването и повишаването на целия дворцов персо­ място след великия везир и шейх-юл исляма в йе­
нал. След семейството на султана водачът на бели­ рархическата субординация на султанския двор.
те евнуси е личността, посветена в най-големите Във външното отделение на двореца е резиден­
държавни дела и тайни. цията на всички органи на централната власт. Там
Най-дискретната част на вътрешното отделе­ са разположени службите от личния сервиз на сул­
ние на двореца е харемът, често наричан “дом на тана. В него влизат няколко улеми, имащи голямо
блаженства” или “врата на щастието”. Там има пра­ влияние върху султана. Медицинският екип, обс­
во да влиза само един мъж — султанът. Забулен от лужващ султана, включва хирурзи, билкари и оку-
воала на тайнствеността, харемът е повод за много листи, които са подчинени на главен лекар — хе-
фантазии и легенди във въображението на предс­ кимбашъ. При подбора на личните лекари на сул­
тавителите на западния свят. Едва при Сюлейман тана са предпочитани евреите.
I Великолепни харемът на управляващите султани С особено уважение от страна на султана се
е преместен в новия дворец, построен от Мехмед II. ползват и тримата астролози, които подготвят спе­
Брачните обичаи и традиции на султаните ево­ циален календар, където се отбелязват благопри­
люират сериозно от края на XVb. След като Ос­ ятните и неблагоприятните дни през годината. Тях­
манската империя става световна сила, загубват но задължение е да посочат възможно най-подхо­
значението си династическите бракове, сключвани дящите дни при едни или други големи начинания
с християнски принцеси и с принцеси, които про­ на султана.
изхождат от мюсюлмански династии, като тези, Към външното отделение на двореца се числи 45
управляващи държавата Аккоюнлу, Зюлкадър и и бостанджибашията, който е началник на пазачи­
Крим. Отсега нататък султаните и принцовете се те бостанджии на султанските градини. Всъщност
обвързват с обикновени робини, без да сключват той има по-широките пълномощия да контролира
изпълнението на султанските заповеди, особено на
тези за смъртните присъди. На външното отделе­ рат се провеждат заседания в тесен кръг. След зав­
ние са подчинени специални служби и учреждения, ладяването на Константинопол великият везир на­
които отговарят за обществените строежи, за дос­ ред с другите си задължения е отговорен и за реда
тавяне на храна, за охрана на двореца и султана, в столицата. Всеки петък, придружен от своите сът­
към него спада и султанският знаменосец. Мащаб- рудници, той прави обиколка на града, която за­
ността на учрежденията и капацитетът на личнос­ дължително минава през пазара. Длъжността на
ти във външното отделение го превръщат в свое­ великия везир е толкова престижна, че нерядко в
образен султански кабинет, чрез който султанът негова услуга се поставят членове на султанската
ръководи редица отрасли в държавата независимо фамилия. Великият везир обаче винаги е подвлас­
от везирите. тен на капризите на суверена, на дворцовите инт­
риги, на натиска на армията и на улицата. Той е
ЦЕНТРАЛНАТА ВЛАСТ И НЕЙНИТЕ средство, с което султанът отклонява от себе си
ОРГАНИ недоволството и разрешава сложните кризисни си­
туации в държавата, като прехвърля върху великия
Към края на XIV b. се оформя държавният апа­ везир отговорността и вината за едни или други
рат на Османската империя. Паралелно с терито­ несполуки във вътрешната и външната политика. В
риалното разширяване на империята се развиват и такива случаи везирът обикновено е лишаван от
основните органи и учреждения на централната поста си, а ако събитията изискват по-драстични
власт, които се утвърждават със законодателната действия, е осъждан на смърт.
дейност на Мехмед II и Сюлейман I Великолепни. Сградата, в която се помещават канцелариите
Османският суверен управлява държавата с по­ на Великия везират и на реисефендията се нарича
мощта на високопоставен сановник —велик везир. Баб-и али, т. е. ‘Висока порта’. Постепенно тя става
Според законите на Мехмед II той е вторият човек символ на османското правителство.
в империята и на него султанът делегира почти Великите везири имат огромна военнополити­
цялата имперска власт. ческа и финансово-административна власт, която
Повечето от изследваните на османската исто­ упражняват със съдействието на още три ведомс­
рия приемат, че институцията на везирата датира тва и други висши длъжностни лица.
от времето на Орхан. След смъртта на Осман по Вторият човек в държавата след великия везир
право и по традиция начело на Османския бейлик е кадъаскерът — висшият войскови съдия. По вре­
трябва да застане по-големият му син Алаеддин, мето на Орхан тази длъжност не съществува. Не­
но той се отказва в полза на своя брат Орхан. В знак обходимостта от нея възниква при Мурад I във
на благодарност и за да има подкрепата на брат си, връзка с организирането на постоянна армия. Ед­
Орхан учредява длъжността “везир”, на която наз­ ва при Мехмед II Фатих са фиксирани точните фун­
начава Алаеддин. Има и немалко османски хро­ кции и задълженията на кадъаскера.
нисти, според които тази длъжност се появява в Ведомството на кадъаскера ръководи юстици-
периода на управлението на Мурад I, а първият ята и просветата въз основа принципите и закони­
везир е Кара Халил Чандарлъ. Задълбочените из­ те на исляма. По тази причина то е и духовно уч­
следвания по проблема и откритите допълнителни реждение. Това още по-силно подчертава теокра-
документи обаче опровергават твърденията нахро- тичния характер на Османската империя. Кадъас-
нистите. .керът изпълнява своите функции с помощта на мно-
Първоначално везирите при османците, както гобройни кадии (съдии) в центъра и по места. До
и в другите мюсюлмански държави, са оторизира­ 1480 г. в империята има само един кадъаскер. През
ни с административно-финансови прерогативи. същата година са създадени две ведомства на
През втората половина на XIVb. на великия везир кадъаскера — за Анадола и за Румелия. Кадъаске-
е възложено и задължението да командва армията. рите се подчиняват на висшето духовно лице в дър­
Това разширяване на правата му може да се обясни жавата —шейх-юл исляма. За кадъаскери се назна­
с факта, че от времето на Мурад I велики везири чават мюсюлманските законоведи—улемите. Вър­
стават личности, които са способни държавници и ховните съдии се наричат кадъаскери не само за-
опитни пълководци. Вследствие на това военните щото осъществяват своите функции в армията, а и
задължения на великия везир придобиват законен понеже всеки мюсюлманин смята себе си за борец,
характер. Когато султанът не възглавява лично во­ воин за вярата.
енните операции, великият везир автоматично ста­ След кадъаскера по роля и значение в държава­
ва главнокомандващ. Практически той управлява та е ведомството на башдефтердаря, главния ад­
империята. министратор на финансите. Буквално “башдефтер-
Знак за огромната власт на великия везир е дър­ дар” означава ‘пазител на регистрите на държава­
жавният печат, с който той от името на суверена та’. Хрониките не дават точна информация за вре­
46 подпечатва основните документи на империята. В мето, когато е учредена тази длъжност, но е извес­
първите столетия от съществуването на Османс­ тно, че тя съществува при селджуките и в анадол-
ката империя, за да има прецизна информация за ските бейлици. Някои изследователи смятат, че се
текущите проблеми на държавата, всеки ден сле­ е появила при управлението на Мурад I, но по-
добед с изключение на вторник във Великия вези- вероятно е тя да е учредена още при Орхан. Осно­
вание за подобно твърдение дава фактът, че при та с купол, те се наричат кубевезири. Членове на
Орхан, през 1328 г., започват да се секат сребърни Дивана могат да бъдат бейлербейовете, имащи съ­
монети. Отначало има само. един дефтердар, кой­ ответната оторизация. Капуданпашата — адмира­
то управлява и финансите на Румелия. При Баязид лът на османския военноморски флот, не е член по
II се създава още едно ведомство на дефтердар за право на Дивана. С тази висока чест е удостоен
управление на финансите на Анадола. По-късно единствено известният Хайреддин Барбароса. Спо­
всяка провинция — бейлербейство, има свой деф­ ред законодателството на Мехмед II и особено на
тердар. Всички провинциални дефтердари се под­ Сюлейман I Кануни Диванът играе преди всичко
чиняват на башдефтердаря, който единствен засе­ ролята на върховен съд, където всеки индивид или
дава в Дивана. общност могат да търсят справедливост срещу не­
Важно място във висшата административна йе­ законосъобразните решения на местните съдии.
рархия заема и нишанджията, който е началник на Там се обсъждат важни проблеми, които засягат
държавната канцелария. Наличните хроникални и дейността на правителството и имат значение за
други документални източници не позволяват точ­ укрепване авторитета на суверена. Едни от най-
но датиране на тази институция, но законодателс­ важните негови прерогативи и задължения са въп­
твото на Мехмед II дава основание да се предполо­ росите за войната и мира и за военните операции.
жи нейното съществуване още през първите етапи Продължително време Диванът е и външнополи­
от създаването на османската държава. Управле­ тическо ведомство —той преговаря с чуждите пос­
нието на нишанджията има основното задължение ланици и организира периодично официални при­
да разработва светските закони—кануни, и да изоб­ еми за тях. Диванът е и място за провеждането на
разява върху тях султанската тугра, наричана още една зловеща церемония — там тържествено, се
нишан или тевки. В туграта се посочва името на показват главите на екзекутираните висши санов­
управляващия султан и името на неговия баща. Тя ници и на водачите на бунтове.
завършва с думите “винаги победител”. Указите Дейността на Дивана е строго регламентира­
без султанска тугра нямат законна сила. За нишан- на. При обсъждането на проблеми от компетенция
джии обикновено се назначават улеми с добро об­ на шериата докладва кадъаскерът, по финансовите
разование, известни като стилисти и калиграфи. въпроси —дефтердарят, а за назначаването на вис­
Законът на Мехмед II от 1477 г. определя мяс­ ши държавни чиновници и за издаването на берати
тото на висшите сановници в служебната йерархия за поземлени владения — нишанджията. Всички
и тяхното възнаграждение. Те получават хасове с решения на Дивана се санкционират от султана, а
огромни размери, доходите от които превишават за тяхната подготовка лична отговорност носи ве­
хиляди пъти доходите на обикновените тимарио- ликият везир.
ти. Годишното възнаграждение на великия везир
се равнява на 2600000 акчета. Кадъаскерите и деф- АРМИЯТА — ОРЪДИЕ НА ВЛАСТТА
тердарите получават по 600 000 акчета, а нишан­
джията — 400 000 акчета. Еничарски корпус
Един от парадоксите на деспотичната и тира­ Незначителният по територия и слаб в иконо­
нична власт на османските султани е наличието на мическо отношение Османски бейлик се трансфор­
съвещателен орган, наподобяващ държавните съ­ мира в държава, а след това става една от най-
вети, съществували и в другите страни през Сред­ силните империи на Средновековието благодаре­
новековието. Първият османски държавен съвет, ние на своята армия. Създаването и развитието на
известен при тюркските народи под името “ди­ османската армия не се определя от принципите
ван”, датира от времето на Орхан. Отначало на на някаква военна доктрина, а е резултат от неот­
заседанията му се обсъждат плановете за военни менните повели за оцеляване и господство над дру­
походи и споровете, възникнали между жителите ги територии на тюркската общност. В началния
на империята. До 1475 г. Диванът се председател­ период от съществуването на Османското княжес­
ства от султана, но след като на едно от поредните тво неговата военна сила не е точно дефинирана, а
му заседания някакъв дервиш прави опит да убие се представя от цялото племе. В борбата за нови
Мехмед II, председателството е поверено на вели­ територии и във войните между племената участва
кия везир. Султанът има възможност да слуша и цялото племе — мъжете, жените и децата. Номад-
вижда заседаващите от съседната стая, която има ският начин на живот на тюрките ги приучва още
прозорче към заседателната зала. Освен това се от ранна възраст да си служат изкусно с коня и
установява практика след заседание на Дивана ве­ оръжието. Ертогрул и Осман извършват първите
ликият везир, придружен от основните членове на си успешни завоевания, като се опират на силата
имперския съвет, да отива на аудиенция при султа­ на своето огузко племе кайъ. Към края на живота
на с доклад за най-важните обсъждани въпроси. си Осман започва да привлича и опълчения на дру­
При Сюлейман I Великолепни Диванът заседа­ ги тюркски племена за завладяване на нови тери- 47
ва четири пъти седмично сутрин, от събота до втор - тории. Вождовете на тези племена са възнагражда- —
ник. В работата му наред с великия везир участват вани с поземлени владения.
всички везири. Тъй като те заседават в зала, покри­ При Осман армията е нередовна и носи белези­
те на военноплеменно опълчение. Основно място
в нея заемат дружините на свободните селяни, ко­ паричен военен откуп. Тези, които закъсняват да се
ито заради участието си във военните походи са явят в сборния пункт или не изпълняват заповеди­
освободени от данъци. Кавалерията е първият род те на своите командири, са подлагани на най-по-
войска, със силата и боеспособността на която се зорното за мъжа на Изтока наказание — отрязване
полагат основите на османската държава. Първо­ на брадата.
начално конните подразделения на османската & Успоредно с пияде при Орхан е организирана и
войска се наричат акънджъ, т. е. ‘стремително нас­ полуредовната кавалерия, която получава наиме­
тъпващи’. Акънджиите са набирани предимно от нованието “корпус на мюселемите”. Той също се
средите на тюркските племена, но след успешните комплектува от средите на османците и първона­
завоевания на Балканите сред тях се срещат пред­ чално наброява ок. 1000 човека. Мюселемите, как­
ставители на власите от районите на реките Тимок то и яя, във военно време получават заплата, а в
и Морава. Според хронистите акънджиите са лека мирно време сезанимават съе селскостопанска дей­
кавалерия, въоръжена с лъкове, ками и саби. Не­ ност, като са освободени от данъци. Във връзка със
възможно е да се посочи приемлива информация създаването на кавалерийския корпус капукулу при
за числеността им. Мурад I корпусът на мюселемите е реорганизиран,
Военната практика показва на Орхан, че за да а войниците получават малки поземлени владения.
се щурмуват добре укрепените градове, не е доста­ От последната четвърт на X IV b. мюселемите и юру­
тъчна само кавалерия. Особено поучителен в това ците се използват във военноспомагателни дей­
отношение е примерът с Бруса, чиято атака и обса­ ности — ремонтиране на стари пътища и мостове
да с кавалерия продължава ок. 10—12 години. Този и строителство на нови, охрана на военни складове
горчив опит навежда Орхан на мисълта да създаде и оръжейни работилници, конвоиране на различни
пехота, станала известна като яя или пияде. Обяве­ военни товари и др. По време на военни походи
ният набор на желаещи да служат в нея намира мюселемите се движат в първите редици и изпъл­
добър прием сред младите тюрки.' Тъй като канди­ няват сапьорски задачи, заради което са задълже­
датите за пехотинци са повече, отколкото е необхо­ ни да носят със себе си брадва и лопата.
димо, се налага строг подбор при тяхното приема­ При Мурад I в османската армия за първи път
не в армията. По време на война всеки пехотинец се появяват и чужденци, предимно военнопленни­
получава по две акчета на ден, а в мирно време му ци. Османската инвазия на Балканите и колониза­
се разрешава да се занимава със селскостопанска цията на тюркско население на полуострова пре­
дейност, като за целта получава известно количес­ дизвикват необходимостта от гаранции за преми­
тво земя. Този социален статус определя пехотата наване през Дарданелите. Вместо за целта да се
като полуредовна армия. Отличителен белег на пи­ използват редовни войски, Мурад I заповядва да се
яде е белият калпак. създадат специални отряди от военнопленници, на­
Във връзка със създаването на еничарския кор­ речени “чужди слуги”. Особеното в случая е, че
пус са прекратени наборите в яя. По заповед на включването в тях е доброволно и всеки зачислен
Мурад I тя се привежда в ирегулярно положение. получава по едно акче на ден. Военнопленниците,
При това всеки воин получава малко поземлено които изпълняват добре своите задължения в про­
владение — чифлик. Във военно време войниците дължение на три до пет години и овладеят турския
яя са задължени да се явяват на определените за език, могат да постъпят в еничарския корпус.
целта места. Впоследствие корпусът яя отново е ■ Въвеждането нахристиянския елемент в осман­
реорганизиран като редовна част. Той се комплек­ ската военна система е симптомично явление. Хо­
тува, както и преди, само от османци. Всеки воин дът на военните действия на Балканите през втора­
получава възнаграждение. За първи командир на та половина на XIVb. извежда на преден план зна­
корпуса яя е назначен Умур бей, който получава чението на пехотата, която единствено може да
титлата “яябашъ”. Корпусът участва в сражението гарантира завземането на ключовите градове кре­
на Косово поле на 1-5 юни 1389 г. пости на полуострова. Това е предварителното ус­
Номадите, преселени в Тракия за нейната ко-. ловие за реализиране на османската военнополи­
лонизация, получават същите привилегии, от кои­ тическа стратегия за трайно заселване в Европейс­
то се ползват воините яя в Анадола. Традиционно­ кия югоизток. С разширяването и задълбочаване­
то наименование на номадите, наричани юруци, се то на процеса се проявяват първите опасни тен­
запазва. Юруците са организирания оджаци от по денции и недостатъци в досегашната военна орга­
30 човека. За участие в походите на султана от все­ низация на османската държава. Полуредовният
ки оджак се избират по пет човека. корпус яя се оказва нетрайна военна единица пора­
Още в началния период от създаването на ре­ ди своята социално-политическа раздвоеност. Той
довната армия се установява желязна дисциплина. не скъсва напълно с номадската обществена среда
При първите опити за отклонение от участие във и практика, а с течение на времето войната се оказ­
военните походи са налагани различни строги на­ ва недоходоносна професия, много опасна в чисто
казания, а при повторно отклонение войниците се житейски план. Всичко това е достатъчно основа­
наказват със смърт. От участие в походите са осво­ ние пехотинците от корпуса яя да проявяват неже­
бождавани само онези, които плащат установения лание и апатия към военните походи. Набралите
силна инерция завоевания на Балканите изискват вото им приобщаване към етническа общност, с
ускорената смяна на яя с напълно зависима иконо­ която нямат никакви историкородствени връзки,-
мически от централната власт военна сила, каква- еничарите са напълно изолирани от обществото.
то е еничарският корпус. Поради забраната да създават семейства те нямат
В съвременната османистика се лансират две деца, лишени са от роднини и близки. Техен един­
основни тези за сформирането на еничарския кор­ ствен господар и наследник е владетелят на дър­
пус. Те се базират на османските летописни версии жавата, който поради особения им произход и ста­
за това събитие. Ранните османски хроники отна­ тут ги превръща в оръдие, противостоящо на вся­
сят създаването на еничарския корпус към време­ ка социална и етническа група в обществото.
то след превземането на Одрин, когато далновид­ Все по-засилващата се роля и значение на ени­
ният османсйи 'държавник — кадъаскера Кара Ха- чарите във военния организъм на Османската им­
лил Чандарлъ, по внушение на дошлия от Кара- перия налага наред с практиката на пенчика редов­
ман мевляна Кара Рустем предлага на Мурад I да ното попълване на еничарската войска да става и
въведе данъка пенчик, според който военачални­ чрез въвеждането на един от най-жестоките данъ­
ците му се задължават след успешни бойни дейст­ ци за християнската рая —кръвния данък (девшир-
вия да предоставят на държавата една пета част от ме). Неговото въвеждане се свързва с управление­
пленниците. Събраните по този начин военноплен­ то на Мурад II. Същността на данъка се изразява
ници са изпращани в тюркски селища на Анадола, в задължението на покорените християнски наро­
за да научат езика и да се приобщят към исляма. ди да дават децата си за попълване на еничарския
В летописите от X V I b . създаването на еничар­ корпус. Периодично през 3 до 5 години насилстве­
ския корпус се свързва с името на Орхан I Гази но се събират момчета на възраст от 8 до 14 годи­
(1324—1362). Според летописната версия Орхан, ни, помюсюлманчват се и се обучават за нуждите
посъветван от брат си Алаеддин йКара Халил Чан­ на султанския двор и еничарския корпус.
дарлъ, организира полуредовна пехотна единица Наложително е да се подчертае, че първите све­
яя. Събраните в нея младежи мюсюлмани са не­ дения за рекрутиране на християнски момчета да­
дисциплинирани и склонни към бунт. Тогава ос­ тират от края на XIVb., когато все още няма узако­
манският владетел и приближените му решават да нена система за комплектуване на армията и за
създадат нова военна част от децата на християни­ осигуряване на обслужването в султанския двор.
те. Събрани са няколко хиляди момчета, които, Върховите моменти в османската експанзия беле­
след като са помохамеданчени, стават воини на жат и кулминацията в събирането на кръвния да­
исляма. Новосформиращата се войска изцяло е на нък. В средата на XVIb. се проявяват и първите
издръжка на държавата и е наречена “еничарска”. симптоми за отстъпление от предишната интен­
Двете основни летописни версии и историог­ зивност и категоричност при провеждането на по­
рафски тези продължават своето съперничество за литиката на девширме. Явлението има свое обяс­
определянето на сравнително точната датировка нение — Селим I разрешава на еничарите да се
на времето, когато започва изграждането на ени­ женят, а ок. 1568 г. Селим II е принуден да разреши
чарския корпус. В неразривна логическа връзка с децата на еничарите да наследяват своите бащи в
този проблем е и въпросът за социалния статут на еничарския корпус.
първите еничари. Наличните хроникални източни­ Механизмът на действие на кръвния данък има
ци не дават възможност да се направят ангажира­ три етапа. Първият завършва .със събирането на
щи характеристики в тази връзка. Ясно е обаче, че християнските момчета и юноши по жесток и без­
още в началния етап от възникването на еничарс- компромисен начин. Вторият протича в еничарс-
ката военна сила според тюркско-ислямската тра­ ките казарми, където се провежда клетвеният об-
диция и същността на данъка пенчик еничарите са ряд за отказ от християнската вяра и за приемане
смятани за роби на османския владетел. Специ­ на исляма.
фичните особености на тази робска институция Третият етап е по-продължителен и в известен
кристализират едва към средата на ХУв. Основни­ смисъл е най-важният. Момчетата, принудително
ят й принцип е безусловната изолация на еничари­ приели исляма, се разпределят из селата и градо­
те от всички останали социални и етнически групи вете на Анадола. Ако се предоверим на пасторал­
в държавата. Соцално-икономически те са напъл­ ната проза на османските хроники, там те трябва­
но зависими от централната власт, която гаранти­ ло да усвоят турския език и османо-турските оби­
ра тяхното съществуване чрез парични заплати и чаи и нрави. Така описано, пребиваването на бив­
награди. Външни, формални белези на това поло­ шите християнски момчета и юноши в Анадола
жение на еничарите са специалните им облекла, изглежда твърде безобидно и недотам трудно.
символи и церемонии. Пълната им изолираност Всъщност в новата етнико-религиозна среда се из­
отпроизводствената сфера ги превръща в най-отяв- вършва най-мъчителната и най-трагична тяхна ме­
лените последователни защитници на централиз­ таморфоза. Те трябва да научат и да възприемат
ма и деспотизма в османската държава. Поради основните догми и норми на мюсюлманското ре­
прекъсване на етникорелигиозната връзка със сре­ лигиозно поведение. В паметта им постепенно и
дата, от коятО произхождат, и религиозно-езико­ безвъзвратно се заличава споменът за род, родина
и християнска религия. Казано накратко, осъщес-
твява се пълна и безвъзвратна религиозно-етни­ лепни. Седем от неговите девет велики везири —
ческа асимилация. Колкото и да е невероятно, без­ Ибрахим, Аяс, Лютфи, Кара Ахмед, Рюстем, Се-
спорен е фактът, че най-трайното, което еничарите миз Али и Соколлу Мехмед, са с балкански христи­
често запазват, остава родният им език. С това се янски произход.
обяснява парадоксът на билингвизма в султански­ Еничарският корпус (оджак) се състои от десет
те канцеларии, внесен от някогашните юноши бойни единици, наречени орти (дружини), всяка от
християни. Като приемаме написаното от сръбс­ които включва по сто войника. Ортата се команд­
ките историци с известни резерви, вероятно няма ва от яябашия. Първите еничарски дружини полу­
да бъде излишно да подчертаем, че през XV—XVIb. чават сборното наименование джемаат (община)
наред с османо-турския език най-силно разпрост­ и полагат началото на еничарския корпус. Думата
ранен във висшите етажи на османската админис­ “яябашия” показва, че отначало корпусът включва
трация е сръбският език, който се ползва и в дип­ само пехота, а останалите родове войска се появя­
ломатическата преписка с европейските държави. ват в редиците на еничарите по-късно. Начело на
Сръбски език владеят висши администратори и во­ еничарския корпус стои командир, който се титу­
еначалници, достигнали високите постове по сис­ лува еничарски ага. Той зависи пряко от султана и
темата кулук, която има за изходно начало кръв­ е негов довереник. Военната му длъжност е втора
ния данък девширме. след тази на бейлербея.
Характеристиката на третия етап от адаптаци­ При Мехмед II, който окончателно налага прин­
ята към новите условия и асимилацията на момче­ ципа на централизма в управлението на Османска­
тата и юношите няма да бъре достатъчно пълна и та империя, еничарският корпус се утвърждава ка­
убедителна, ако не се подчертае и фактът на тяхно­ то водеща военна сила и опора на централната
то използване за тежка физическа работа. В дейс­ власт. Съществено е реорганизиран корпусът, ка­
твителност те са продавани на частни лица за вре­ то към първоначалното му подразделение, извес­
менно ползване. В годините на пребиваването си в тно под името джемаат, се прибавя ново поделе­
Анадола те трябва чрез работата си не само да ние, наричано секбан или сеймен. Думата “секбан”
възвърнат на господаря си средствата, които е из­ означава ‘гледач на ловни кучета’, което показва,
разходвал за тяхната покупка, но и да му носят че новото подразделение изпълнява функцията на
печалба. В същото време пет пъти дневно задъл­ лична охрана на султана, когато той участва във
жително те се молят и отправят благодарност към военни действия.
бог, чужд на изконната им вяра. , При управлението на Селим I е организирана и
След изтичане на определеното време юноши­ третата голяма армия в еничарския корпус, извес­
те, вече моделирани според предварителния про­ тна под името бюлюк. Създаването й се налага от
ект, се връщат в Истанбул, където преминават пос­ нарасналите нужди от хора за крепостните гарни­
ледна селекция. Красивите и интелигентните от зони. Завършения си вид еничарският корпус полу­
тях се изпращат в корпуса на ичогланите — двор­ чава при Сюлейман I Великолепни, който със спе­
цовата прислуга. Най-многолюдна част попълва циален закон регламентира неговата организаци­
корпуса на аджемиогланите, където се подготвят онна схема и структура.
за различните родове на османската армия — ени- След създаването си при Мурад I еничарският
чарския корпус, султанската кавалерия и флота. В корпус наброява едва 1 000 човека, за да достигне
тр етата група попадат младежите, които нямат дос­ внушителната цифра 13 000 по времето на Сюлей­
татъчно интелектуални и физически качества. Те ман I Велихсолепни. В края на XVIIb. броят на ени­
са продавани като роби и работна ръка на едри чарите надхвърля 70 000. Още в началото на XVIb.
поземлени собственици. еничарският оджак обединява 196 орти, от които
Ичогланите се разпределят в трите султански 101 са от подразделението джемаат, 34—от секбан
двореца — в Истанбул, Одрин и Бруса. Там те из­ и 61 са бюлюк. Към корпуса е зачислен и оджакът
вършват всички видове дейности, свързани с под­ на аджемиогланите, който не представлява бойна
дръжката и живота в дворците. В истанбулския сул­ единица, а е школа за обучение и подготовка на
тански дворец броят на ичогланите през XVIb. ва­ бъдещите еничари.
рира от ок. 300 до 600 човека. От техните среди Основната бойна и организационна единица на
султанът подбира елитна група от ок. 25 човека, еничарския корпус е ортата. Всяка орта разполага
която представлява най-близкото му обкръжение. с отделна казарма, а по време на походи и бойни
Много от видните османски държавници про­ действия нейните войници се събират в самостоя­
излизат от корпуса на ичогланите. От 215 велики телна палатка. Ортата се командва от офицер, на­
везири 62-ма са с християнски произход. Практи­ речен чорбаджъ, т. е. човек, който разпределя спра­
ката на назначаване на велики везири от средите на ведливо и по заслуги материалните блага. Вероят­
ичогланите започва при Мехмед II и продължава но думата “чорбаджъ” е символ на общото уваже­
50 до XVIIb. Установеният от Фатих принцип за изби­ ние и почит към общия казан, който символизира
ране на великите везири от средите на християнс­ колективния живот на войниците, тяхната сплоте­
ките набори по линия на данъка девширме се при­ ност и пълната им зависимост от султана, чиито
лага особено стриктно при Сюлейман I Велико­ храненици и роби са еничарите. На всеки три месе­
ца чорбаджиите, командири на ортите, получават
заплатите на своите войници от Дивана. Еничарс- нието и поведението на войниците, събирани по
ките заплати варират от 2 до 8 акчета на ден. линия на данъка девширме.
Отначало еничарският корпус е само пехотна Религиозната обработка на съзнанието на мла­
войска, но през XVb. започва обособяването и на дите християни започва от момента на тяхното нас­
другите родове войски — артилерийски подразде­ таняване в семействата на мюсюлманите и про­
ления и придворна конница, наричана капусувари- дължава през целия им живот. Крайната цел на
лери, обединени в шест бюлюка (дивизии). В мир­ общото и идейно-религиозно възпитание на бъде­
но и военно време те осигуряват личната охрана на щите еничари и крепители на османската държава
султана. В сраженията охраняват крилата на ени- е безвъзвратното им откъсване от тяхната духовна
чарската пехота. общност и възприемането на нови морално-етич­
Благодарение на продължителното си форми­ ни норми на поведение и съзнание, които ги правят
ране в етнико-религиозно и военнотехническо от­ не само добри мюсюлмани, но и фанатизирани бор­
ношение еничарският корпус се превръща в най- ци за тържеството на исляма. Особено голямо зна­
стабилната и боеспособна част на османската ар­ чение за насаждането на войнстващия религиозен
мия. Чуждите наблюдатели са силно впечатлени фанатизъм сред еничарите има дервишкият орден
от високите морално-волеви и бойни качества на на бекташите.
еничарите. Те ги възприемат като въплъщение на Трудно е да се определи времето, когато са ус­
идеала за елитна армия, за каквато мечтаят евро­ тановени контактите между платената османска
пейските суверени през XV—XVIb. войска и сектата на бекташите. Една легенда раз­
Основното предназначение на еничарите е да казва, че ХаджиБекташ Вели, предполагаемият съз­
участват в завоевателните войни на Османската дател на сектата, лично участва в организирането
империя. Наред с това те имат задължението да на еничарския корпус. Това твърдение е мит, тъй
защитават имперската граница като активен еле­ като Хаджи Бекташ Вели е историческа личност,
мент на крепостните гарнизони, създадени на мяс­ живяла един век преди създаването на еничарска-
тото на системата отуджове. През 1547 г. от 12 131 та войска. По тази причина по-приемливо е твър­
регистрирани еничари 4 648 се намират в 18 кре­ дението, че бекташите се настаняват в платената
пости, разположени по границите на империята. османска войска през XVb., когато тя започва сво­
Еничарското присъствие във флота също е оби­ ето съществуване като реална военна сила.
чайно явление по време на военни действия. В сре­ Сложни и многостранни са причините, довели
диземноморската кампания през лятото на 1552 г. до контактите между дервишката секта и еничар­
участват 1 500 еничари. Османската държава при­ ския корпус. Съществено значение за това има ма­
дава голямо значение на репресивнополицейските лоазиатската етническа среда, в която двете све­
функции на еничарския корпус. За реда и спокойс­ товни религии контактуват от дълго време на ба­
твието в столицата отговарят еничарите. Те са най- зата на битовата си същност, а не като ортодоксал­
надеждното оръдие на централната власт в безпо­ но-догматично противопоставяне. Именно в така­
щадната борба срещу всяко движение, което дес­ ва етникорелигиозна среда попадат християнски­
табилизира вътрешнополитически Османската им­ те деца и юноши, на които предстои да се превър­
перия. нат в най-страшната военна сила на османската
Историята на еничарския корпус от момента държава. Много сходни с тази среда са вярата и
на неговото сформиране и до началото на деграда­ обредите на бекташите. Те имат еклектичен харак­
цията му през XVIIIb. е доказателство за безуслов­ тер, представляват сложна амалгама от разнород­
ната му вярност на повелителя господар султана и ни елементи на исляма и най-вече от неговото ши-
фанатичната му привързаност към исляма. Комп­ итско направление и от сектантското християнст­
лексът от фактори, които поддържат това състоя­ во. Основен при бекташите е култът към пророка
ние и живот на еничарите, трябва да се търси най- Али, вярата в дванадесетте шиитски имами и в
вече в материалната сфера. Корпусът е платена троицата—Аллах, Мохамед и Али. Те се причестя­
войска, издържана от централната власт. През от­ ват с опиващи средства, хляб и сирене. Проповяд­
делните етапи от съществуването му точно се фик­ ват безбрачие. Тези основни принципи на бекта-
сират ежедневните възнаграждения. В социалната шизма са сред обстоятелствата, улеснили симби­
стратификация на обществото еничарите са осигу­ озата между еничарите и дервишката секта. Безс­
рени материално от цялата финансово-икономи­ порно е, че централната власт покровителства и
ческа мощ на държавата, персонифицирана в ли­ стимулира това явление. Особено значение се при­
цето на султана. Настоящото и бъдещото им доб­ дава на мистицизма на бекташите и на учението
руване изцяло зависи от османския владетел. Зато­ им за четирите степени на религиозно усъвършен­
ва те му се подчиняват безусловно и му служат стване, през които трябва да мине правоверният
вярно и предано. Разбира се, тези обобщени обяс­ мюсюлманин, за да заслужи божието просветле­
нения за взаигугообвързаността между еничарите и ние. Пълното самоотрицание в името на Аллах и 51
централната държавна власт не биха били доста­ султана е целта на непрекъснатото изучаване и усъ­
тъчно убедителни) ако към казаното не се добави вършенстване на ислямските догми и идеи. С тази
особено силното влияние на исляма върху съзна­ непосилна дейност се ангажират бекташите, които
постоянно присъстват в еничарските казарми. В но начало на османската войска, налага използва­
мирно и военно време те са винаги с еничарите, за нето на гърци, италианци, каталунци и дори про-
да контролират и канализират поведението им в вансалски французи. В началото на XVIb. защита­
съответствие с каноните наисляма. Пред всяка бит­ та на морската база в Галиполи се осигурява дори
ка еничарите произнасят на висок глас молитва, в от гърци, които като компенсация за това сътруд­
която се споменават пророкът Али и техният духо­ ничество със завоевателя са освободени от плаща­
вен водач Хаджи Бекташ Вели. Тази практика пред­ нето на данъци.
шества официалното присъединяване на ордена Санджакбеят на Галиполи изпълнява и функ­
на бекташите· към еничарския корпус. Приема се, циите на главнокомандващ (капуданпаша) на ос­
че това събитие може да се датира не по-рано от манския флот. Постепенно негова втора база става
1591 г. Галата. При Сюлейман I Великолепни кварталът
се превръща в основна корабостроителница на Ос­
Арт илерия и военноморски флот манската империя. Османският флот се състои от
Към категорията на войските, влизащи в систе­ гребни кораби и платноходи. Моряците в османс­
мата капукулу, се числи и артилерията. За първи кия флот се наричат левенди. По време на военно­
път тя се. появява в османската армия към края на морски експедиции още при Мехмед II флотът мо­
XIV b., но нейното организиране и развитие се дъл­ же да транспортира по море над 100-хилядна ар­
жи на Мехмед II, който построява в новата столи­ мия с коне и артилерия. Гребците са предимно ро­
ца леярна за оръдия (Топхане). През 1514 г. в ос­ би и престъпници. Като помощна работна ръка
манската армия има 348 артилеристи, сред които във флота са изпращани контингенти на аджеми-
и известен брой християни. Истинския си апогей огланите. След превръщането на османската дър­
османската артилерия достига при Сюлейман I Ве­ жава в световна империя обект на специални гри­
ликолепни, когато технически и качествено тя пре­ жи на централната власт е създаването и развити­
възхожда артилерията на противниците на Осман­ ето на флот, който през XVIb. вече не само съпер­
ската империя. Арсеналът Топхане се разширява и ничи, но и превъзхожда флотилиите на известните
леярите от столицата често са изпращани в гра­ по това време морски държави. За издръжката на
ничните крепости, където има условия за леене на платената войска Османската империя изразходва
оръдия и гюлета. Успоредно с производството на огромни финансови средства. При Мехмед II от
оръдия и гюлета се обучават и формират артиле^· целия едногодишен държавен доход в размер на 6
рийските части на османската армия. Артилерийс­ 426 кг злато разходите за двореца и войската се
кият състав чувствително се увеличава — от 695 равняват на 4 908 кг злато. При Сюлейман I Вели­
артилеристи през 1527 г. след четиридесет години колепни само за изплащане на заплатите на енича­
техният брой достига 1 204 човека. рите се изразходват между 35 и 42 % от държавни­
Османците дължат създаването и развитието те приходи. Тези факти показват, че военното вели­
на своята артилерия на европейските специалис­ чие на османската държава през XV и XVIb. се
ти. Особено голяма е заслугата на немските и ун­ дължи преди всичко на съществуването на нейна­
гарските майстори леяри. Тяхното присъствие във та платена войска, за поддържането на която данъ­
военната система на османската армия е от време­ коплатците плащат неимоверно високи и разнооб­
то на Мехмед II, който пръв от османските владе­ разни данъци.
тели разбира необходимостта от артилерия. Той,
както и следващите поколения способни държав- Провинциална войска
1 ници, разбират, че бъдещето на османската военна Вторият основен компонент на османската во­
имперска доктрина зависи и от организирането на енна организация е провинциалната войска. Ядро­
съвременна и добре оборудвана военнотехнически то й е спахийската конница. Нейното възникване и
артилерия. развитие е неразривно свързано с практиката на
Още по времето на Орхан османската държава военно-ленната система, която османците възпри­
осъзнава необходимостта от флот. Според хрони- емат от предшестващите ги държавни формации
калната информация и изследвачите-на проблема на ислямска основа в Близкия и Средния изток.
след първите завоевания в Европа османците съ­ Основното при тази система е раздаването на ле­
бират примитивна за вр емето флотилия. Нейна пос­ нове, които според доходността си се разделят на
тоянна база става Галиполи. През XV и XVIb., ко­ три категории — тимари, зиамети и хасове. В този
гато империята организира мащабни военномор­ вид военно-ленната система се формира с течение
ски експедиции в Черно море, в Средиземномори- на времето и получава юридическа обоснованост
ето до северните брегове на Африка и в Червено със законодателството на Мехмед II Фатих.
море и воюва с венецианците, генуезците, испан­ Хронистите повествуват за раздаването на пър­
ците, португалците, морските пирати, се изгражда вите тимари още по времето на Осман бей. Думата
52 военноморски флот, който не само съперничи на “тимар” е с персийски произход и означава буквал­
своите противници, но често ги превъзхожда мно­ но ‘задължителна грижа за нещо’. Отначало тима-
гократно по численост и военнотехнически и так­ рите са поземлени владения, които се предоставят
тически възможности. Новата военна професия, на представителите на племенната аристокрация
непривична и несъвместима с номадското социал­ и на техните войници, отличили се в сраженията.
Основното задължение на притежателите на лено­ която се нарича хиссе. Ако при тимарите този до­
ве през ХШ —XIVb. е да участват в завоевателните ход е 3000 акчета, освен лично участие във военни­
кампании на своя дарител. Постепенно раздаване­ те действия, тимариотът трябва да води със себе си
то на военни ленове се превръща в основно сред­ и един екипиран конник (джебели). Притежатели­
ство за изграждане на провинциалната войска, ко­ те на зиамети и хасове имат същото задължение,
ято става най-многобройната и решаваща сила на но при 5000 акчета доход от парцела хиссе. Спахи­
османската армия. Разширява се и кръгът на слу­ ята воин има добре поддържан кон и обичайното
жебната стратификация, която се обвързва с ти- за втората половина на XVb. въоръжение: кожена
марската система. Военни ленове започват да по­ ризница, броня или щит, лък, копие, сабя, бозду­
лучават служителите на централната и провинци­ ган. Състоятелните тимариоти носят със себе си и
алната съдебноадминистративна власт, както и слу­ обикновена палатка, в която се приютяват зависи­
жителите на· култа. мите от тях конници. Според военните разпоредби
Налагането на тимарската система през втора­ заимите подсигуряват необходимата за конницата
та половина на XVb. е фундаментът на военната и палатъчна част. Освен като спални помещения па­
социално-икономическата организация на Осман­ латките се използват и за предпазване на воините
ската империя. В този смисъл тимарската система от силното слънце, както и като тоалетни, складо­
отговаря на основната потребност на държавата ви помещения за провизиите, като място за съхра­
да поддържа многобройна армия, когато финан­ нение на войсковата хазна. Освен това една палат­
совите й възможности са недостатъчни и фискал­ ка служи за кухня, а друга за складиране на конски­
ната администрация не е развита в степен, гаран­ те седла.
тираща сравнително точното определяне на всич­ Обикновено султанската власт предоставя ти­
ки данъци и тяхното редовно постъпление в дър­ мара за срок от три години за изпълнение на опре­
жавната хазна. Следователно тимарът не предс­ делена служба към държавата, която в повечето
тавлява поземлена, а фискална концесия, тъй като случаи има военен характер. Ако притежателят на
султанът предоставя на една или друга личност не лена не изпълнява съвестно и резултатно задълже­
въобще държавно имущество в неговата разновид­ нията си, той е лишаван от доходоносното дър­
ност, а данъците и таксите, които се събират и по­ жавно имущество и понася всички други санкции,
лучават от него. Следователно тимариотът няма предвидени от закона. Ако обаче даден тимариот
никакви собственически права върху имуществото по време на военни действия покаже високи бойни
и професионалните и социалните групи, свързани качества, той получава допълнение (теракки) към
с него. В началото на XVIb. икономикопроизводс- първоначалния тимар. Тази част на лена, която е
твената същност на тимара се разширява и включ­ дадена като компенсация за персонални качества
ва следните сфери за приложение на човешкия труд и прояви, не може да се предава по наследство,
— обработваема земя, овощни градини, лозя, зе­ освен когато наследяващият отговаря на изисква­
ленчукови градини, мелници, както и редица дей­ нията при подобни случаи.
ности в градовете, които са източници на данъци. Като правило отделната личност може да пре­
Всъщност притежателите на тимари (сахиб-и тендира за получаване на тимар, ако принадлежи
тимар, тимар йери) получават не само данъците, към категорията на военните (аскер), с изключение
плащани от раята, но и доходоносно владение, ко­ на обикновената рая. Трябва да се отбележи, че
ето може да бъде земя, мелница, лозе или овощна през XVb. сред тимариотите има значителен брой
градина. Тази част на ленното владение се нарича професионални войници, изповядващи християн­
хасса чифлик или кълъч йери. Тя изчезва постепен­ ството. С интегрирането в османската армия на
но към края на XVIb. Специалната част при обик­ местните представители на аристокрацията на сър -
новените тимари носи на тимариота годишно до­ бите, гърците, българите, румънците, арменците и
ход от 3000 акчета, а при зиаметите — 5000 акчета. др. се цели да се притъпи желанието на държавно-
За тези суми ленинците не изпълняват никакви за­ политическия елит нахристиянските народи за съп­
дължения към държавата. ротива срещу османските завоевания й владичес­
С развитието на тимарската система и дифе­ тво в Азия и Европа. След установяването на ста­
ренциацията на леновете се установява тяхната билна власт в завладяните територии Османската
тристепенна класификация: същински тимар, зиа- империя се отказва от практиката във военната
мет и хас. Различието между тях се определя от организация на държавата да присъстват христи­
годишната им доходност, която при тимарите е до яни тимариоти. При Сюлейман I Великолепни
20 000 акчета, при зиаметите — до 100 000, а при окончателно се слага край на приемането в реди­
хасовете — над 100 000 акчета. Първите два вида ците на тимариотите на християни. По това време
тимари се предоставят на средния офицерски със­ онези, които са се възползвали от предишната по­
тав на спахийската конница и на писарите в сто­ литика, вече са се отказали от автентичната си кон-
личните канцеларии и др. Владенията с доходност фесионална принадлежност и задължително са
над 100 000 акчета се дават на санджакбейовете, приобщени към исляма.
бейлербейовете и везирите. Наложително е да се подчертае една общоиз­
Задълженията на тимариотите зависят от го­ вестна особеност на тимара — че той няма наслед­
дишния доход, получаван от онази част на тимара, ствен характер. Законите на Сюлейман I Велико-
лепни и на Селим II регламентират обстоятелст­ телно да се подчертае, че освен спахийската кон­
вата, при които синовете на тимариотите могат да ница, която е със статут на редовна армия, имг
претендират за получаване на лен. Ако притежате­ редица спомагателни военни подразделения. Из­
лят на зиамета е убит по време на война, трима от пълняваните от тях функции в редица случаи га­
неговите синове имат право да получат тимар, а рантират успеха на една или друга военна опера­
ако той умре от естествена смърт, само двама от ция. В този план на разсъждения на първо място
синовете му могат да претендират за ленно владе­ трябва да се споменат онези нередовни части на
ние. Малолетните кандидати имат право да предя­ османската армия, които се занимават със строи­
вяват своите права в продължение на седем годи­ телство, почистване и поддържане на пътищата.
ни. Това положение се променя през 1536 г., когато Тези дейности постепенно стават задължение на
се постановява, че е достатъчно свидетелството на корпусите яя и на мюселемите, след като те са из­
десет тимариоти, че кандидатът за тимар е син на местени от редовната войска. В поземленострои-
спахия. телните работи в Анадола и Румелия участват и
Младите войници, които са се отличили по вре­ юруците. Любопитно е да се знае, че в някои райо­
ме на военните действия, но не притежават тима- ни на европейската част на империята циганите
ри, могат да бъдат представени да станат ленници. сформират допълнителни подразделения на осман­
Процесът на придобиването на тимар минава през ската армия, предназначени да извършват трудо­
редица етапи. Отначало на основата на вече депо­ емки дейности, улесняващи военните действия. В
зираната молба султанското правителство трябва мирно време всички родове помощни войски са
да признае, че искането има законно основание. задължени да изпълняват всякакъв вид работа в
След като тази формалност бъде изпълнена, кан­ мините, държавните предприятия или при строи­
дидатът (мюлязим) изчаква, докато се намери лен, телството на крепости.
съответстващ на неговите аспирации. Третият етап Шериатската забрана християните да служат в·
завършва с въвеждането на ленника във владение. армията не се абсолютизира. Има редица катего­
Спахиите са мобилизирани през цялата военна, рии християнска рая, които изпълняват допълни­
кампания, която обикновено трае от март—април телни военни задължения и затова получават фис­
до октомври—ноември. На бойното поле тимари- кални облекчения. Сред християните със специал­
отската армия се разполага във вид на полумесец ни задължения особено важно значение има група­
по двата фланга на фронта. След края на военните та на войнуганите, които отглеждат коне за султан­
действия спахиите се прибират в своите ленни вла­ ския двор и платената придворна кавалерия. Пове-
дения, където прекарват остатъка от годината. Ако чето от войнуганите са българи. Всяка година те
военните действия са продължителни, тимариоти­ отиват в Одрин или Истанбул да работят в султан­
те остават под оръжие през цялото време. В тези ските обори, да косят ливадите в близките султан­
случаи в тимарите се изпращат спахии,
които организират прибирането на ре­
колтата и на задълженията от раята. По­
добни прецеденти не са изключение и по
тази причина през XVIb. е въведено пра­
вило, според което ок. 10 % от спахиите
на всеки санджак остават в своите про­
винции, осигуряват защитата им и над­
зирават засяването и прибирането на зе­
меделските култури.
В сравнителен план може да се каже,
че спахийската конница не притежава во­
енните достойнства на армията, непос­
редствено подчинена на централната
власт и издържана от нея. Независимо
от това тя представлява неотменима със­
тавка на османската военна система през
XV—XVII b. Султанското правителство
контролира стриктно количествения
състав и бойните качества на спахийска­
та конница. Към края на XVIb. притежа­
телите на тимари и зиамети са ок. 43 454
и заедно с джебелите числеността на ос­
манската армия е приблизително 105 000
човека.
За да се даде сравнително пълна ха­
рактеристика на провинциалните воен­
ни сили на османската армия, е наложи­ Кораб от османския флот, рисунка, XVI в.
ски хасове и да събират сено за зимата. Войнугани- *"шски рицари наред с арабския термин “гази” се
те са организирани в полувоенни подразделения, употребява и османският “али”. Според сведения­
които се командват от субашии и черибаши, офи­ та на хронистите, за да стане али, мюсюлманинът
цери от редовната османска армия. Войнуганите трябва да отговаря на девет условия: да има храб­
получават възнаграждение (харчлък). Аналогична ро сърце, силни ръце, усърдие, хубав кон, особена
организация имат и соколарите (доганджии, ша- одежда, лък, хубава сабя, копие и добър оръжено-
хинджии), които отглеждат и дресират ловните со­ сец.
коли и ястреби на султана и на представителите на Втората група —“абдалан-и Рум”, се състои от
османската господстваща върхушка. дервиши, живели в различни мюсюлмански стра­
Обект на особените грижи на Османската им­ ни. Те съставляват значителна част от обкръжени­
перия е охраната на пътната комуникация. Създа­ ето на Осман и Орхан. Дервишите абдали са войн­
ват се специални подразделения, наречени дервен- ствени и фанатизирани пропагандатори на исля­
тджии (‘охраняващи проходите’). Задачата им е да ма. Те се ръководят от “баба” (шейхове). Тези чуж­
се грижат за безопасността на планинските прохо­ доземни дервиши реализират своето духовно приз­
ди и да охраняват преминаващите през тях пътни­ вание във воденето на свещена война срещу невер­
ци и кервани. Обикновено дервентджиите се наби­ ниците и в пропагандирането на исляма сред хрис­
рат от околните селища. Те произхождат от двете тиянското население. Първите османски владете­
конфесионални групи — християнската и мюсюл­ ли покровителстват тяхната дейност. Чуждозем­
манската. Към средата на XVIb. 2 288 селски се­ ните дервиши се присъединяват към различните
мейства в Анадола и 1 906 в Румелия имат статут братства и секти, които са назовавани по имената
на дервентджии. Аналогични са задълженията на на техните основатели —мевлеви, ахмеди, халвети,
мартолозите, които трябва да се грижат за под­ календери, хайдари и др.
държането на военно-полицейския ред в дадена Третата група се нарича “баджиян-и Рум” и е
област, да я охраняват от нападения на хайдути и женска организация. Тя е под духовното опекунс­
разбойници. Поради характера на задълженията тво на ордена на Хаджи Бекташ Вели и представ­
си дервентджиите и мартолозите имат привилеги­ лява организация на въоръжени жени номади. Же­
ята да носят оръжие, което прави службата им осо­ ните войници изпълняват функцията на защитни­
бено привлекателна за християнската рая. ци на бейлиците, когато мъжете им отиват на вой­
Развитието на османската армия е резултат от на. Не са редки случаите, когато те участват в заво­
усилията на поколения султани. Наред със собст­ евателните походи срещу своите съседи. Според
вения опит и традиции във военната система на някои източници през XVb. във войската на бейли-
Османската империя върху него влияе и наследс­ ка Зюлкадър има ок. 30 000 жени.
твото от военния строй на покорените държави на Четвъртата група, известна под името “ахиян-
Балканския полуостров. Заедно с това обобщено и Рум”, се състои от ахи от Анадола. Ахи не са само
заключение за синтеза между двете военни докт­ членове на религиозна секта, а и представители на
рини — османската и балканската, за прецизиране­ търговско-занаятчийска организация. Обединени­
то на разглеждания проблем е необходимо да се ето е огромна политическа сила. То е проникнато
подчертаят ролята и значението на религиозните от религиозен фанатизъм и подвластно на мистич­
братства и цеховете в Анадола за структурната ево­ ните ислямски учения. Ахи участват в създаването
люция на армията. Доказано е, че в своята завоева­ на османската държава и влияят върху структура­
телна и държавнорепресивна политика първите ос­ та на еничарската войска.
мански султани ползват помощта на религиозните Полагането на основите на османската военна
братства. Един от големите османски хронисти — мощ е следствие от сложния синтез на военното
Ашък паша Заде (1400—1495), в своята хроника съ­ мислене и практика както на самите османци, така
общава за съществуването на четири военнорели- и на военната традиция на предшествалите ги по­
гиозни групи в Анадола преди образуването на ос­ литически формации. В резултат на по-нататъш­
манската държава. ното развитие на военната доктрина и практика
Първата група се нарича “газиян-и Рум”, т. е. Османската империя става най-силната военна
“гази от Анадола” и е много популярна в Средна държава през Средновековието.
Азия, Иран и Сирия. Газите — борци за ислямската
вяра, са привилегирована група във войските на АДМИНИСТРАТИВНО УСТРОЙСТВО
мюсюлманските държави. Те произхождат от сре­ НА ОСМАНСКАТА ДЪРЖАВА.
дите на разорилите се селяни и занаятчии и са фа- ПРОВИНЦИАЛНА ВЛАСТ
натизирани мюсюлмани. Използвани са за безпо­
щадна разправа със социалните движения, а в ар­ Както и другите сфери на изграждането на ос­
мията са опора на агресивната политика на мю­ манската държава, развитието на нейната адми­
сюлманските владетели. Още при селджуките га- нистративна структура също се подчинява на по­
зиите са известни в Анадола. Тяхната роля се за­ зитивната еволюция, която придобива завършен
силва след полагането на основите на османската характер през втората половина на XVIb. Още през
държава. В Анадола за назоваване на тези мюсюл- XIVb., когато започва териториалното разширя­
ване на османската държава, на преден план изли­ в ранглистата на везирите. Символът на авторите­
за проблемът за нейното административно устройс­ та и властта им е знаме с две конски опашки. Го­
тво. Той е в неразривна връзка с практиката на раз­ дишното възнаграждение на бейлербейовете ва­
даване на военни ленове. При Орхан всеки от ти- рира от 600 000 до 1 000 000 акчета. Основното им
марите, предавани на крупните представители на задължение е поддържането на добър ред и боес­
господстващата класа, независимо от своята голе­ пособност в подразделенията на спахийската кон­
мина е самостоятелна административна единица, ница, които са разположени в подчинените им сан-
наречена санджак. Казаното няма универсално зна­ джаци. Бейлербейовете са подпомогнати в своята
чение, тъй като невинаги османската държава въ­ многообразна и трудоемка дейност от съвещате­
вежда директно своята администрация в завладе­ лен орган — диван, и от редица служители. За фи­
ните земи. Някои от тях получават статут на васал­ нансите отговарят служители, които са пряко под­
ни и в тях не се установява тимарската система. чинени на башдефтердаря от столицата. Учрежде­
Санджакът се налага като основна админист­ нието на сипахиязъджъсъ регистрира спахиите от
ративна единица в Османската империя. Той е въз- съответния еялет. Службите на дефтеркяхисъ и на
главен от санджакбей, който е преди всичко коман­ тимардефтердар отговарят съответно за зиамети-
дир на спахийската конница, намираща се на тери­ те и тимарите. Специален служител —мевкювджи,
торията на подвластната му провинция. Военните отговаря за събирането в полза на фиска на дохо­
правомощия на санджакбея се символизират от дите от вакантните ленове. Съдебната власт в бей­
знаме (на арабски — санджак или лива) с една кон­ лербейството има собствена, независима от бей-
ска опашка. Санджакбейовете имат и администра­ лербея йерархия и е пряко подчинена на централ­
тивно-икономически задължения. Те контролират ните съдебни инстанции.
и гарантират нормалното функциониране на ад­ Мандатът на провинциалните управители обик­
министрацията и на търговско-занаятчийската дей­ новено е кратък — често по-малко от три години.
ност в градовете. Целта на тази административна политика и прак­
Организационната схема на управление в про­ тика е да не се допусне стабилното установяване в
винциите е копие на централната административ­ даден район на военноадминистративната власт
на власт. Провинциалният управител реализира на една или друга личност.
своята власт с помощта на диван, на финансовите Еволюцията на административната организа­
служители и на независимите от него съдии. Спо­ ция на империята завършва през XVIb. при Сю­
ред документалните източници за огромната си лейман I Великолепни. Той реорганизира импери­
власт и отговорност санджакбейовете получават ята, като я разделя на еялети, санджаци, кази и
годишно възнаграждение от 200 000 до 600 000 ак- нахии. Казите са съставните административни еди­
чета. ници на санджаците. Във всяка каза има по един
Бейлербейството е висша административна кадия, който представлява централната съдебно-
единица в Османската империя. При Мурад I се религиозна власт. Някои от по-големите кази се
създава първото бейлербейство за военноадминис­ подразделят на нахии, т. е. големи общини. В кази­
тративното управление на европейската част на те, където има повече султански хасове, се назна­
османската държава. Първият бейлербей на Руме­ чава войвода, който управлява султанските хасове.
лия е Лала Шахин паша през 1362 г., а след него В процеса на налагане на османското господ­
през 1375 г. е назначен Тимурташ. При Баязид I ство и до пълното усвояване на огромните терито­
през 1393 г. е учредено бейлербейство Анадол. От­ рии на Балканите султанското правителство често
начало бейлербействата са две. Вследствие на ог­ запазва християнските органи на властта по места.
ромните завоевания и раздробяването им според Обикновено това става в районите, където няма
стратегическите потребности техният брой непре­ частни феодални владения. С правото на местно
къснато нараства, като от около двадесетина в края самоуправление се ползват селяните скотовъдци,
на управлението на Сюлейман I Великолепни в на­ поселенията на войнуганите и други категории се­
чалото на XVII b. те са 32, а санджаците —279. След ляни, които изпълняват военни повинности и анга-
1590 г. бейлербействата започват да се наричат ея- рия. Начело на неголемите райони, които включ­
лети. ват няколко села, стоят князе и войводи. Ското­
Някои от еялетите в Анадола имат характер на въдците общини също се възглавяват от князе ка-
наместничества, предназначени за султанските си­ тунари, които често владеят малки тимари и учас­
нове. Такива са Маниса, Кютахия, Трабзон и др. На тват във военните походи със своите отряди, със­
прекия наследник принадлежи санджакът Маниса, тоящи се от селяни общинници. Князете и войво­
разположен най-близко до столицата. Това се пра­ дите посредничат между селяните и османските
ви с цел да успее наследникът възможно най-бързо власти. Те отговарят за своевременното стриктно
да заеме престола след смъртта на баща си, а и внасяне на данъците в държавната хазна, както и за
неговите братя претенденти да не могат да му поп­ реда и спокойствието в подвластните им селища.
речат. Местни християнски власти съществуват в планин­
Висшите административни единици се възгла­ ските райони на Южна Сърбия, в Смедеревския
вяват от бейлербейове, които притежават титлата санджак, Срем, Банат и Бачка. Освен в сръбските
“паша”, а след Сюлейман I Великолепни попадат територии местни християнски власти има в Ма­
кедония, Босна и Херцеговина. Особена група сред нети, наречени “акче-и османи”. Върху тях е напи­
князете представляват племенните вождове в Чер­ сано името на Орхан, тъй като събитието съвпада
на гора и в Южна Сърбия. Те притежават цялата с неговото управление. Все още обаче османската
власт в общините. Наред с областите с османска държава няма уредени собствени финанси. Спо­
администрация през XV—X V I b . в състава на импе­ ред разказите на хронистите държавната хазна за­
рията влизат и територии, в които не се въвежда почва съществуването си от времето на Мурад I.
тимарската система. Там се изпращат управители, Тогава постъпленията в нея се набират главно по
финансови чиновници, съдии и немногобройни линия на онаследената от другите мюсюлмански
войскови подразделения. Задължението на провин­ държавни формации система на пенчика. Тепърва
циите с такъв статут е ежегодно да изпращат в предстои създаването на османска данъчна систе­
султанската хазна трибут, равностоен на данъци­ ма и фискален апарат. Този процес се ускорява бла­
те, събирани от населението. Тези провинции се годарение на влиянието на византийско-балканс­
наричат салиянели, тъй като управителите им по­ ката фискална система.
лучават годишно парично възнаграждение — са- Синтезът на османомюсюлманската традиция
лияне. Типичен пример е Египет. Неговият паша с многовековния опит на Византия и балканските
изпраща ежегодно в Истанбул трибут, който вари­ държави във финансовата сфера получава юриди­
ра от 400 000 до 800 000 златни монети. Той е прид­ чески завършек в законоведческата дейност на Мех­
ружаван от натурални доставки, като ориз, захар, мед II Фатих и Сюлейман I Великолепни. Според
плодове и зеленчуци, предназначени за двореца. утвърдилото се вече през XVb. шериатско-светско
Отделно за арсенала се доставят корабни въжета, законодателство цялото население на Османската
кълчища и селитра. империя се дели на две основни категории: рая —
Другите арабски провинции на Османската им­ селяни, занаятчии и търговци, които плащат данъ­
перия имат аналогичен статут, изключващ истин­ ци, и берая —данъчно незадължена част на общес­
ска османизация на местните институции. Все пак твото, от чиито среди произлизат всички служещи
в някои части на Ирак и Сирия е въведена тимар­ на султана и държавата. Значителна част от мно­
ската система. В бейлербействата Алжир, Триполи жеството данъци, събирани от раята, отива дирек­
и Тунис местните еничарски формирования много тно в държавната каса. Така се формират финанси­
бързо налагат автономно управление. В тях се за­ те на Османската империя. Въпреки липсата на
пазва предишният административен и социален ре­ точно дефинирана концепция за имперски бюджет
жим. Местната знат избира своите управители, на­ през XVb. вече се води строг отчет за приходите и
ричани бейове или дейове. разходите на държавата. Тази финансова политика
В планинските части на империята, населени с произтича от силно военизирания характер на Ос­
номадски племена, труднодостъпни за контроли­ манската империя.
ране, Високата порта установява автономен режим, Неотменима съставка на формиращата се фи­
който се реализира от традиционните племенни нансово-икономическа система става сравнител­
вождове. Такъв статут имат около тридесет мест­ но прецизното отчитане на броя на жителите в да­
ни политически формирования в Армения, Кюр­ ден район, на притежаваните от тях територии, на
дистан, туркмените край Сивас и Адана, клановете техните професии и доходи. Такива регистри, наре­
на гегите в Северна Албания. Всички обаче са ин­ чени муфассалдефтери, се съставят веднага след
тегрирани в рамките на едно или друго бейлер- завоюването на определена територия. Тази прак­
бейство. Наред с тях има провинции, които запаз­ тика се повтаря на всеки 20 или 30 години с цел
ват изцяло своята предишна политическа специ­ актуализиране на съществуващите регистри. Вис­
фика, и техният васалитет към Високата порта чес­ шата си атестация тя достига в началото на XVb.,
то е ефимерен и конюнктурен. Такъв е статутът на а в края на XVIb. излиза от употреба. Брилянтният
Мека и Кримското ханство. период в развитието на системата за съставяне на
В състава на Османската империя влизат и ва­ регистри е времето на Сюлейман I Великолепни.
сални християнски владения като Влахия, Молдо­ При него регистрите не са толкова богати на ин­
ва и Трансилвания, търговската република Рагуза формация, но са многобройни, точни и добре под­
и Черна гора. В отвъддунавските васални княжес­ редени.
тва местните боляри избират своите войводи, ко­ От гледна точка на шериата и кануннаметата
ито след това се утвърждават от султана. Тази фор- данъчната система в Османската империя се със­
ма на автономност се компенсира чрез изплащане тои от две групи. Първата включва т. нар. законни
на годишен данък — харадж, и евентуална военна данъци (рюсюм-и шерие), които произтичат от ус­
помощ, когато Високата порта поиска това. тановените канони на шериата. Това са десятъкът
(ашар) и зекятът (1/40 част от дохода на всеки мю­
ФИНАНСИ И ДЪРЖ АВНИ ДАНЪЦИ сюлманин) — данъци от земята и имуществото,
вземани от мюсюлманите, хараджът и джизието
Един от неотменимите атрибути на всяка дър­ (данъци от земята, реколтата и поголовният да­
жавност е стабилната институционализирана фи­ нък, вземан от немюсюлманите). На базата на тези
нансова система. Още със създаването на осман­ четири основни данъка се формира пъстрата гама
ската държава започва сеченето на собствени мо­ от данъци, които имат различно наименование и
са ок. 80. Втората група данъци включва т. нар. османската армия. По сведение на венецианските
текалиф-и урофие — данъци, събирани в съответ­ посланици и на други европейци в началото на уп­
ствие с обичаите и традициите. Техният брой в раз­ равлението на Сюлейман I Великолепни държав­
личните места и в различно време достига 97. ните доходи достигат 5 500 000 дуката, докато при
Основният данък, който се събира в полза на Мехмед II Фатих са били 2 300 000 дуката. Това
държавата, е поголовният данък джизие. Той се увеличение (повече от два пъти) се дължи на при­
пла 1 j,a от немюсюлманското население и е пари­ съединените нови територии. Основните постъп­
чен. Наред с конкретното му фискално предназна­ ления в държавната хазна идват от Анадола и Ру­
чение той трябва да символизира покорността на мелия. Според пресмятанията на историците ико­
немюсюлманската рая към държавата на право­ номисти постъпленията и разходите на Румелия и
верните. През XV—X VI b. джизието се събира на Анадола за 1527—1528 г. са равни. Приходите от
домакинство. Към края на XVII b . той става пого­ Сирия, Египет и Алжир за същия период значител­
ловен данък и с него се облага всеки немюсюлма- но превишават изразходваните финансови средст­
нин от 16 до 60-годишна възраст. От този данък са ва за поддържане на османската власт в тези про­
освободени жените, децата, робите, старците, про­ винции. Към 1554 г. постъпленията в държавната
сяците и монасите. хазна достигат внушителната цифра 11 000 000 ду­
В държавната хазна постъпва и хараджът, пла­ ката. Наличието на тези огромни финансови въз­
щан от васалните християнски владения на Осман­ можности обяснява апогея на военните успехи на
ската империя. Поради факта, че през XV—XVIb. Османската империя при Сюлейман I Великолепни.
няма разграничение между личната хазна на сул­
тана и държавната, доходите от огромните сул­ СЪДЕБНО-ДУХОВНА ОРГАНИЗАЦИЯ
тански хасове постъпват в разпореждане на дър­
жавата. Държавните приходи се увеличават и за Османската империя е военнодеспотичнаи те-
сметка на годишните вноски — ирсалие, давани от ократична държава. Правовият ред в нея се осно­
управителите на мюсюлмански васални владения вава върху принципите и каноните на мюсюлман­
— Египет, Алжир и Тунис. Друг важен източник на ското религиозно право — шериата. Този факт оп­
държавни доходи е данъкът авариз, заимстван от ределя първостепенната роля, която играят в дър­
практиката на средноазиатските мюсюлмански жавата и обществото тълкувателите и познавачите
държави. Неговото въвеждане в данъчната систе­ на мюсюлманската правна система.
м а на Османската империя датира от първата по­ Кастата на служителите на култата, на негови­
ловина на XV b. Отначало този данък се събира по те законоведи и емпирици, принадлежи към кате­
време на война и е извънреден. Предполага се, че горията на най-грамотната интелектуална прос­
аваризът става редовен ежегоден данък по време лойка на османското общество. Всички личности,
на войните в края на XVIb. Първоначално той се включени в сферата на мюсюлманската юрисдик­
състои от парични вноски, доставка на продовол­ ция и административен живот, преминават опре­
ствие и изпълняване на пътни повинности. По-къс­ делени степени на просветно-образователна под­
но данъкът става монетарен. Според установената готовка. Основните правила за четене и писане се
практика правителството фиксира една глобална усвояват в училищата, разположени до джамиите.
сума, която се идентифицира с авариза. След опре­ След това обучението продължава в училища, къ­
делянето на сумата тя се разпределя по кази, гра­ дето се задълбочават' религиозната грамотност и
дове и села. Местните първенци — мюсюлмани култура. Центрове на висшето религиозно образо­
или християни, се задължават от централната власт вание са медр есетата, наричани още семание. На
да съберат определените суми навреме и точно. върха на тази образователна йерархия са осемте
Във връзка с изплащането на авариза няколко се­ медресета, изградени от Мехмед II Фатих в Истан­
мейства се групират в една данъкоплатна единица бул, и новопостроените от Сюлейман I Великолеп­
—хане, и поемат колективна отговорност за редов­ ни до джамията му Сюлеймание. Завършилите вис­
ното събиране на данъка. Непрекъснатите войни, шата степен на теологично образование условно
водени от Османската империя през XV и XVIb., се се подразделят на две категории — законоведи и
съпровождат с увеличаване на данъчното бреме на съдии. Първите имат привилегията да се смятат за
населението. единствените познавачи и тълкуватели на юриди­
На Запад се разказват легенди за финансовите ческите норми,'произтичащи от Корана, предска­
възможности на Османската империя през XV— занията и преданията на Мохамед (хадисите) и на
XVIb, Всеки посетител на столицата Истанбул неп­ ранните арабски мюсюлмански теолози, основа­
ременно отива да види крепостта със седемте ку­ тели на мюсюлманските юридически школи. Вли­
ли, където се намира държавната хазна. Самите защите в тази категория на привилегировани поз­
велики везири със своите разкази се стремят да навачи на шериатското законодателство се нари­
внушат на чужденците, че седемте кули са пълни чат мюфтии, тъй като единствено те имат преро­
догоре със злато, сребро и скъпоценни камъни. гатива да дават десизивни консултации — фетви,
Действително финансовото състояние на импери­ по юридически въпроси и да преценяват дали едно
ята в нейните най-добри времена е отлично. Дока­ или друго политическо решение и действие е в съ­
зателство за това са колосалните военни успехи на ответствие с предписанията и изискванията на ше-
риата. Отговорите на мюфтиите по предварител­ да моли за султанска справедливост срещу непра­
но поставените юридически казуси се дават в пис­ вомерни решения на местните съдилища и съдии.
мена форма, формулирани с думите “да” или “не”, Петициите за подобна намеса се изпращат дирек­
което означава съответствие или несъвместимост тно на султаните.
с предписанията на исляма. Мюфтиите разработ­ От средата на XVIb. шейх-юл ислямът става
ват нормите на религиозното право и го приспосо­ истински глава на всички учени богослови, мюф­
бяват към еволюцията на социално-икономичес­ тии, мюдерриси и на учещите в медресетата, нари­
кия и административно-политическия живот в им­ чани софти. Числящите се към тази многообразна
перията. Авторитетът на мюфтиите се основава група се наричат с общото име улема, т. е. учени.
върху личните им духовно-интелектуални качест­ Те са носители на правата на законоведи на шер.и-
ва и не зависи от властта, тъй като те не й принад­ ата и “хора на религията”. Към тях се числят и
лежат. При Мехмед II Фатих се въвежда известна имамите на джамиите, които обаче нямат право да
регламентация на положението на мюфтиите. Ис­ издават фетВи, тъй като са само ръководители на
танбулският мюфтия,получава званието шейх-юл молитвените обреди на мюсюлманите. Освен това
ислям, което буквално значи ‘старейшина на исля­ имамите са служители на култа, но се назначават
ма’. С оглед укрепването на секуларативното нача­ от държавата.
ло в управлението на империята Сюлейман I Вели­ Към улемата се. числят и хората, които прила­
колепни изравнява в протоколната ранглиста шейх- гат на практика законите — кадиите. Те обаче ня­
юл исляма с великия везир и си присвоява правото мат право да издават фетви, тъй като са служители
да го назначава. Останалите мюфтии, каквито има на държавата и по тази причина съставляват от­
във всички по-значителни градове, се назначават и делна организация. Съдебната организация в им­
контролират от шейх-юл исляма. Тази субордина­ перията се възглавява от двама кадъаскери — ру­
ция в мюсюлманската клерикална организация в мелийския и анадолския. Ръководството на съдеб­
известен смисъл копира патриаршеската йерархия ната система в азиатските владения на империята
в Гръцката ортодоксална църква. Феноменът е без и в Египет се осъществява от анадолския кадъас-
еквивалент в ислямската традиция. Той е възприет кер, а съдиите в европейската част и в Северна
при Сюлейман I Великолепни като средство в без­ Африка са подвластни на румелийския. Всеки от
компромисната борба на османската сунитска дър­ тях има компетенцията да назначава и уволнява
жава срещу голямата религиозна и политическа кадиите в подвластните му провинции, с изключе­
опасност, която представляват сефавидски Иран и ние на кадиите в някои от най-големите и почита­
неговите последователи в Анадола — къзълбаши- ни градове, които се назначават от великия везир.
те. Според правата и задълженията си включени­
Според установената традиция шейх-юл исля­ те в съдебната система се делят на пет категории.
мът не е член на Дивана, но всички значими рели­ :На върха на съдебната пирамида се намират
гиозни назначения, като тези на кадиите и мюдер- кадъаскерите, кадиите на Истанбул, Одрин, Бурса,
рисите — професорите в медресетата, са негово Кайро, Дамаск, Мека, Медина и още няколко гра­
право. За да придобият законен характер, важните да, където за кадии се назначават известни мюдер­
Политически решения на султаните след XVIb., риси, т. е. професори по теология и религиозно^
трябва системно да получават санкцията на шейх- право. Към втората категория принадлежат кади­
юл исляма. ите в Багдад, София, Пловдив, Белград и др., които
Султанът няма никакви права по отношение на се титулуват молли. Третата категория включва
шериата. Той не може да подобри и модифицира само петима кадии —инспектори в Истанбул, Од­
някои негови принципи. Дори не е допустимо сул­ рин и Бурса, където има много султански вакъфи.
танът да интерпретира решенията на шейх-юл ис­ Всички останали кадии влизат в четвъртата група,
ляма, въпреки че той, като халиф на'всички право­ а петата степен се състои от нагибите, които са
верни мюсюлмани, го назначава и може да го ли­ кадийски заместници. Те се занимават със съдеб­
ши от поста му. Като компенсация за тези шериат- ните дела в нахиите и някои малки кази.
ски забрани либералната юридическа традиция в Османските кадии се отличават от кадиите при
исляма признава на мюсюлманския суверен право другите мюсюлмански политически режими по сво­
на инициатива за съставяне и обнародване на свет­ ята ясно определена структура и основната си ро­
ски закони — кануни. Те точно се лимитират в об­ ля във функционирането на държавата. В рамките
ластта на държавното, конституционното, адми­ на своята съдебно-териториална единица съдията
нистративното, финансовото и наказателното пра­ разполага с изключителни права в областта на съ­
во. Светските закони не могат да заместят шериа­ допроизводството, което се осъществява както на
та или да му се противопоставят. Предназначени­ базата на светските закони — кануни, така и при
ето им е да допълват някои празноти в правопро- стриктно спазване на предписанията на шериата.
изводството. Освен това османският султан има Задължително трябва да се подчертае, че юрис- 59
права и задължения на върховен съдия в импери­ дикцията, осъществявана от кадиите, се отнася най-
ята. Този негов юридически прерогатив се матери­ вече до мюсюлманите, тъй като османската дър­
ализира в правото на всеки поданик на империята жава предоставя известна съдебна автономия в об-
ластта на гражданското и наказателното съдопро­ ледството в законоведческата област. Напротив,
изводство на своите немюсюлмански поданици. те представляват допълнение, развитие и доуточ­
На всички зимми—подчинени немюсюлмани, оба­ няване на теорията и практиката на съдопроизвод­
че е позволено да се обръщат към кадиите, особе­ ството в Османската империя. Законодателната
но в случаите, когато ищците и обвиняемите при­ дейност през втората половина на XVb. трябва да
надлежат на различни конфесионални общности. отговори на често възникващите колизии между
Това право се превръща в императивно задълже­ шериата и светското правораздаване. Същевремен­
ние, ако в съдебните процеси от етникорелигиозен но новите закони отразяват вътрешната борба в
характер е замесен мюсюлманин. османското общество. Именно с оглед на неотме­
Кадиите изпълняват и функциите на нотариу­ нимите потребности на времето Мехмед П Фатих
си, които могат да дават законна санкция на всич­ осъществява с помощта на своите талантливи ве­
ки частни казуси. Освен юридически прерогативи лики везири и високообразовани улеми колосална
те имат пълни права на местни администратори. законотворческа дейност. С неговото име са свър­
Кадиите контролират поддържането на всички об­ зани три кодекса. Първият е издаден през 1453—
ществени сгради, които се намират под прякото 1456 г. В него се фиксират задълженията на селя­
им подчинение — джамии, медресета, бани, кер- ните към държавата и към непосредствените вла­
вансараи и др. Те са отговорни за изправното със­ детели на земята. По тази причина кодексът е ва­
тояние на укрепленията, пътищата и мостовете в жен източник за изучаване на аграрните отноше­
районите на съдебната им компетенция. Решава­ ния в Османската империя през XVb. Вторият свод
ща е ролята на съдиите за нормалното функциони­ от закони е съставен през 1477—1478 г. Той разг­
ране на социално-икономическия живот в градо­ лежда проблемите на държавното устройство и ста­
вете, където резидират. Те са необходимо звено в туса на управляващите социалнополитически прос­
предаването на разпорежданията на централната лойки. В края на управлението на Мехмед II Фатих
власт, адресирани към провинциалната админис­ неговият велик везир Мехмед паша Карамански
трация. Кадиите контролират събирането на до­ редактира и обнародва последния, трети сборник
ходите от хасовете и движението на земята, като със закони. Той се отнася до регулирането на аг­
утвърждават тапиите, издавани от спахиите. Те рарния режимч_данъчната система и редица други
оформят сделките за покупка и продажба на имо­ финансово-икономически проблеми.
ти. Оригиналността и политическата мъдрост на
През XIV—XVb. кадиите се издържат от тима- Мехмед II Фатих в неговата законоведческа дей­
ри и от събираните съдебни такси. Когато започва ност се проявяват в умението му да поддържа кон-
деградацията на Османската империя, те стават тинуитета в османската юрисдикция и да я обвър­
податливи на корупция. С оглед ограничаване на зва с традицията в тази сфера в Мала Азия и на
това явление след Сюлейман I Великолепни се ус­ Балканите. Новото законодателство дава възмож­
тановява система на заплати, определени от цент­ ност и юридическо основание на султана да пред­
ралната власт. Като правило кадии могат да ста­ приеме решителни и законосъобразни Действия за
ват само хора с теологично образование, но в края укрепване на финансовото състояние на империя­
на XVIIb. кадийските длъжности започват да се та и за материалното осигуряване на провинциал­
купуват. ната армия с оглед реализирането на военностра-
тегическите планове за нови териториални завое­
ОСМАНСКО СВЕТСКО вания.
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО На основата на своето законодателство Мех­
мед II Фатих подлага на преразглеждане юриди­
Османската правна система се заражда още с ческия статус на целия поземлен фонд. Установени
основаването на държавата. Постепенно въз осно­ са много нарушения при налагането на една или
ва на традицията, практиката и разпоредително- друга форма на собственост и владеене на земята.
законоведческата дейност на султаните обичайно­ Това дава достатъчно основание на Мехмед II Фа­
то право се трансформира в юрисдикция, корес­ тих да започне крупни конфискации на мюлкове и
пондираща с конкретните политически, социално- вакъфни поземлени владения. Благодарение на та­
икономически, финансови, аграрни и морално-кон- зи политика, продължена и от Сюлейман I Велико­
фесионални условия в империята. Според някои лепни, във фонда мири към 1528 г. са върнати 87 %
съвременни турски историци първият опит за сис­ от земите.
тематизиране на военните и политически разпо­ След смъртта на Мехмед II Фатих настъпва 70-
редби на османските султани е предприет още при годишен период на затишие в законоведческата
Мурад I. Законодателната дейност в Османската дейност на османските султани. Едва при Сюлей­
империя е силно изразена в периода на нейния раз- ман I Великолепни е подновено, активното ползот­
60 цвет през XV—X V I b. ворно съставяне на множество нови закони и сис­
Кодификацията на османските закони е свър­ тематизирането на цялостното законодателство.
зана с имената на двама султани — Мехмед II Фа- Особеност на законоведческата дейност на Сю­
тих и Сюлейман I Кануни. Съставените по тяхно лейман I Великолепни е, че тя придобива по-детай-
разпореждане кодекси не означават отказ от нас­
лизиран характер. Утвърждават се кануннамета за редица административно-обществени задължения.
всеки санджак. Копията на общоимпер ските юри­ Постепенно се утвърждава тристепенна стратифи-
дически сводове задължително се изпращат във кация на служебните ленове' — тимари, зиамети и
вбички кадийски учреждения и съдилища. Прин­ хасове. Договорните условия между държавата и
ципните моменти, внесени от Сюлейман I Велико­ получаващите поземленото владение се фиксират
лепни в законодателството, се състоят в отмяната в специален документ, наречен берат.
на особените привилегии и освобождаването от Практиката в раздаването на тимари през XIV—
въздействието, на законите, засягали в миналото XVb. и законоведческата дейност на Мехмед II Фа-
много прослойки от населението. При Сюлейман тих и Сюлейман I Великолепни дават основание да
I Великолепни са отменени някои ограничения, въ­ се направят обобщения относно прерогативите на
ведени от Селим 1в търговията с Иран, и редица ленопритежателите. Най-важната дефинитивна
репресивни действия и конфискации на стоки. На особеност на тимарската система е запазването на
много търговци и занаятчии, насилствено заселе­ пълната собственост на държавата върху поземле­
ни в Истанбул, се разрешава да се завърнат по род­ ните владения. Различията между тях се определят
ните си места в Иран и Египет. от фискално-административния имунитет на тех­
Въпреки могъществото на империята при Сю­ ните притежатели. Тимариотите имат ограничени
лейман I Великолепни султанът демонстрира сер- права да събират в своя полза част от парично-
вилна толерантност към столичните служители на натуралните задължения на селяните. Заимите и
култа. Установява се тесен контакт между него и притежателите на хасове се ползват с пълен фи­
шейх-юл исляма. С този факт може да се обясни нансово-икономически имунитет в предоставени­
издаването на специална фетва, в която се правят те им доходоносни владения. Независимо от тези
опити за шериатско обосноваване на основните со­ големи прерогативи зиаметите и хасовете не мо­
циални прослойки и техните институции в импери­ гат да се характеризират като типична феодална
ята. форма на земевладение в О сманската империя, тъй
като те са подвластни на силно централизирана
съдебна власт. Друга особеност на ленните владе­
СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ния, която непреодолимо ги дистанцира от запад­
ноевропейския феод, е техният временен и пожиз­
СТРУКТУРА НА ИМПЕРИЯТА нен характер. Те могат да се наследяват само по
АГРАРЕН РЕЖ ИМ мъжка линия, но при стриктното изпълнение на
всички предишни договорни задължения.
Един от най-дискутираните въпроси в област­ Наред с мирийските земи през XIV—XV b . в Ос­
та на османистиката е този захарактера, социална­ манската империя съществува и се развива част­
та анатомия и фискално-юридическите аспекти, ната собственост върху земята. Възникването на
производни на аграрните отношения в Османска­ безусловното наследствено земевладение е свър­
та империя. В глобален план този проблем има зано с политиката на османските владетели. Те раз­
непосредствено и решаващо значение за опреде­ дават земя като частна собственост — мюлк, на
лянето на социално-икономическата същност на членовете на султанското семейство, на особено
османското общество. Отправна точка при изяс­ заслужилите представители на висшата военноад­
няването на османския аграрен режим е въпросът министративна прослойка на държавата и на нас­
за собствеността върху земята. Още с възникване­ ледниците на заслужилите военачалници, способ­
то и разширяването на османската държава се ус­ ствали за завоеванията в Мала Азия и Европа. При­
тановява държавна собственост върху завоювани­ тежателите на мюлкови земи — мюлк-сахибите,
те територии. Те започват да се наричат араз-и ми­ нямат никакви служебни задължения към държа­
ри, т. е. ‘принадлежащи на държавата’. Тъй като вата. Те са пълни собственици на притежаваната
държавата се персонифицира в лицето наТултана, от тях земя и могат да я купуват и продават. Въп­
всички територии, непосредствено подвластни на реки неограничените права на мюлк-Сахибите тех­
Османската империя, са смятани за султанска соб­ ните права върху земята подлежат през XV—XVI b .
ственост. На основата на това канонично право на потвърждаване от султаните.
първите султани на османската държава започват Продължителната борба за установяване на
да раздават служебни поземлени владения, които пълна османска власт в Анадола води до възник­
■още в предосманската епоха са известни като икта, ването на преходна форма на собственост върху
или тимари. В османската аграрна и военна прак­ земята. Тя представлява симбиоза между систе­
тика се налага думата “тимар” и по тази причина мите мири и мюлк и получава наименованието ма-
целокупната държавна политика по стопанисване­ ликяне-дивани. Тази система е най-характерна за
то на земята започва да се нарича тимарска систе­ Среден и Източен Анадол. Тя е разпространена в
ма. Основен определящ мотив при раздаването на провинциите на Амасия, Кайсери, Сивас, Малатия
служебни ленове е стремежът на османската дър­ и Токат. Системата маликяне-дивани представля­
жава да създаде многобройна, материално осигу­ ва преходен етап в установяването на държавна
рена и боеспособна армия. Тимарите сЬ предоста­ собственост върху частните владения на анадолс-
вят на хора, които наред с военните изпълняват и
ките бейове. По този начин мирно е завоювана зна­ стават още кервансараи, търговски обекти, безис­
чителна част от Анадола. Според установилите се тени, мелници и др. Вижда се, че от гледна точка на
договорни условия собственикът на земята има пра­ имуществената характеристика на вакъфите те
во да взема от раята, работеща във владението, от включват всякакъв вид доходоносни имоти. Мате­
1/5 до 1/10 част от доходите. Раята плаща на дър­ риалната им същност е задължителна, за да могат
жавата всички полагащи се данъци, наричани ди- те да изпълняват принципните си функции на бла­
вани-хиссеси. Тази преходна двойственост на соб­ готворителност, милосърдие и човеколюбив. Ос­
ствеността върху земята след установяването на новната морално-религиозна грижа на управлява­
пълната османска власт в Източен Анадол се тран­ щите вакъфите е да поддържат култовите среди­
сформира в системата мири. ща, за да могат правоверните мюсюлмани да из­
Характерът на аграрния режим в една или дру­ пълняват ежедневните си религиозни задължения.
га завоювана област се определя от заварените там От казаното дотук следва, че вакъфът може да бъде
конкретни политически и социални условия. В то­ квалифициран като фондация с религиозно-бла­
зи смисъл представляват интерес поземлените от­ готворително предназначение. Всъщност той е
ношения в някои грузински земи след завладяване­ свойствена на османското общество форма на час­
то им от Османската империя през XVIb. Там мно­ тна собственост.
го бивши феодали доброволно преминават на стра­ Задължителните условия за конституирането
ната на исляма. За смяната на конфесионалната си на вакъф са следните: личността да изповядва ис­
принадлежност те са наградени с правото наслед­ ляма, да бъде свободна и да й принадлежи собст­
ствено да владеят земите си, които получават ста­ веността върху имуществото. Съществуват различ­
тут на юртлуци. Характерно за юртлуците е, че за ни видове вакъфи. През първия период от изграж­
разлика от другите завладени територии те се пол­ дането и развитието на османската държава се съз­
зват с пълен фискален и дори съдебен имунитет. дават вакъфи с обществено-благотворително пред­
Беят ренегат е неограничен собственик на своите назначение. Построените сгради са предназначе­
земи и има право да ги предава по наследство. ни за социални, религиозни и културни цели. Това
Тази система утвърждава съществуването на по­ са джамии, училища, фонтани, болници, керванса­
томствена феодална аристокрация. Същевремен­ раи и др. Постепенно все повече вакъфи се изграж­
но тя привлича и други феодали да приемат исля­ дат на базата на селската недвижимост.
ма, като по този начин улеснява завладяването на Създаването на поземления фонд на вакъфите
нови земи. Подобно автономно управление и пра­ е свързано с дарителската дейност на султаните,
во за наследяване на управляваните като юртлуци на членовете на султанските семейства, на везири­
санджаци е признато и на редица кюрдски бейове те и големите поземлени собственици. Те подаря­
в Западен Анадол. Независимо от съществуващи-' ват големи поземлени владения за вечно ползване
те временни и по-дълготрайни форми на частна на религиозните учреждения, джамиите, дервиш-
собственост върху земята в Османската империя ките ордени, медресетата и др. Вероятно в начал­
същността на нейните аграрни отношения се оп­ ния период дарителската дейност, формираща ва­
ределя от мирийския режим. къфите, има чисто религиозна мотивация и изг­
За да се получи сравнително по-пълна предс­ лежда като индулгенция, опит за умилостивяване
тава за многообразните форми на владение на зе­ на Аллах за земни прегрешения. С течение на вре­
мята и на собствеността върху нея в Османската мето обаче вакъфирането на частни поземлени вла­
империя, задължително трябва да се анализира дения се практикува като презастраховка от дър­
същността на вакъфите. Османските хроники от­ жавните конфискации, тъй като според шериатс-
насят възникването им към управлението на Ор- ките канонични правила светската власт не може
хан, който през 1348 г. основава първия вакъф в да отнема имущество, принадлежащо на религи­
Бурса. Една година по-късно някой си Хамза бей озните и под опечните им общественополезни и бла­
строи в Изник джамия и имарет (благотворително готворителни учреждения. По тази причина не са
учреждение). През следващите десетилетия са редки случаите, когато притежателите на ленни вла­
построени редица нови джамии и имарети в Из­ дения се стремят да ги приватизират като мюлко-
ник, Иенишехир, Бурса, Галиполи и други градове. ва собственост, а след това ги предават на вакъф-
Особено важно значение за изясняване съдър­ ните учреждения.
жанието и същността на вакъфите имат докумен­ През XVIb. се наблюдава засилен стремеж на
тите, свидетелстващи за тяхното основаване през притежателите на селска и градска недвижима час­
XV b. С прецизността си се отличава завещателни- тна собственост да я предават във владение на ва­
ят акт на Ибрахим бей от бейлика Караман, съста­ къфите. Финансово-административните и юриди­
вен през 1432 г. Ибрахим бей подробно описва всич­ ческите условия за създаване на религиозно-фи-
ки свои имущества, които се трансформират във лантропските и обществени фондации обясняват
вакъфни. В списъка са включени села, поземлени нарастването на броя на вакъфите през шестнаде­
участъци, бани, мелници, пазарни площади, гра­ сетото столетие. Както вече бе подчертано, най-
дини, лозя и други имоти. От други документи с привлекателното в случая е, че частната собстве­
подобен характер се вижда, че вакъфно имущество ност е защитена от всякакъв вид държавна интер­
венция в нейния статут. Според шериатските тра-
дидии и законите дарителят фактически запазва да се обработва с един чифт волове. Размерите им
прерогативите си на собственик върху даряваното обаче зависят от конкретните природно-географс­
имущество. Той има правото да го управлява не­ ки условия. Според качеството на земята се разли­
посредствено и това право се предава по наследс­ чават три категории чифлици. Към първата се от­
тво. На създателите на вакъфите и на техните нас­ насят чифлиците с 60 дьонюма (1 дьонюм е равен
ледници се осигурява получаването на 20 % от еже­ на 919,300 м2) земя. Във втората категория са вклю­
годните доходи от дарените имоти. чени чифлиците с 80—90 дьонюма земя, а в третата
Шериатските фондации възникват като богоу­ площта на чифлика варира от 120 до 300 дьонюма.
годни учреждения, но се занимават и с дела, които При първоначалната спогодба за предоставяне на
противоречат на ислямските канони. Фрапиращ чифлика селяните плащат на тимариотите специ­
пример в това отношение са лихварските опера­ ална такса —тапу ресми, която често е в размер на
ции на вакъфите. През 1561 г. 159вакьфапредоста- костуемата цена на земята. В някои райони таксата
вят от своите монетни фондове кредити в размер тапу ресми е ок. 300 акчета. Според шериатското
на 3 349 046 акчета при годишна лихва 10 %. Не са право и официалните светски закони раята се за­
редки случаите, когато лихвеният процент варира дължава прилежно и редовно да обработва своите
между 15—20 %. Основните им доходоносни из­ чифлици, или бащини. В противен случай се плаща
точници обаче не са лихварските операции. Техни­ глоба. Ако само половината от чифлика остава не-
те приходи идват главно от производствената сфе­ обработваема, паричната санкция е 25 акчета. С
ра чрез експлоатиране труда на непосредствения течение на времето за подобно нарушение на дого­
производител — селянин или занаятчия. ворните условия глобата от 50 акчета през втората
Сравнително точната и приемлива характерис­ половина HaXVB. достига 300 акчета в края на XVIb.
тика на аграрния режим в Османската империя Освен финансови санкции тимариотите практику­
през XV—XVIb. задължително включва изяснява­ ват и конфискации на чифлиците, ако те не се об­
нето на отношението и правата на непосредстве­ работват в течение на три години. В такъв случай
ния производител към основните средства за про­ спахията предава чифлика на друг представител на
изводство — земя, впрегатен добитък, оръдия на раята, който също е задължен да плати тапу ресми.
труда, семена и др. Сред изредените компоненти При условие, че раята изпълнява стриктно всич­
на селскостопанската производствена дейност ре­ ки задължения, произтичащи от общите и провин­
шаващо е значението на земята. Изясняването на циалните законови положения за притежание на
юридшсо-административните права на селянина даден чифлик, никой няма правото да отнеме чиф­
върху земята и свързаните с тях социално-иконо­ лика и да лиши селянина от правото да го владее
мически и фискални отношения има съществено и и предава по наследство за вечни времена. Обик­
дори решаващо значение за характеризиране на новено наследяването става по мъжка линия, но и
социалната анатомия на османското общество през съпругата на починалия притежател на чифлика
X V -X V I b. може да наследи своя съпруг при условие, че е в
Отправна точка при изясняването на поставе­ състояние да изпълнява всички договорни задъл­
ния проблем е най-съществената особеност на ти- жения. През XVb., ако наследяващите чифлика са
марската система—че спахиите тимариоти и пред­ само дъщери, спахията го предоставя на друг селя­
ставителите на провинциалната военноадминист­ нин при условия, фиксирани в законите. Към сре­
ративна и съдебна власт са притежатели на земята, дата ца XVIb. според аграрното законодателство
но не и производители на продукция от нея. Следо­ на Сюлейман I Великолепни, ако единствената нас-
вателно стопанисването на земята се осъществява ледничка на починалия рая е дъщеря, тя получава
от селяните мюсюлмани и немюсюлмани, които в правото да наследи баща си, но при условие, че
социалната стратификация на османското общес­ отново се повтори първоначалната процедура за
тво се именуват рая (‘стадо’). Също така трябва да получаване на поземлено владение. С оглед запаз­
се подчертае, че през XV—XVIb. в Османската им­ ването на целостта на поземлените владения на
перия, независимо от формите на собственост и селяните османското законодателство забранява
владение на земята, обработващите я селяни имат раздробяването им, когато наследниците са някол­
различни права върху нея. ко. В такива случаи чифлиците трябва да се прите­
Според каноните на шериата и светското зако­ жават и обработват съвместно от всички наслед­
нодателство султаните са смятани за собственици ници.
на земята и на подземните богатства. В качеството Особено важни при анализа на аграрния ре­
си на абсолютен собственик и разпоредител на зе­ жим в Османската империя през XV—XVIb. са пра­
мята султанът раздава служебни владения на всич­ вилната постановка и изясняването на въпроса за
ки хора, които изпълняват военноадминистратив­ връзката между спахията и раята. Няма съмнение,
ни и съдебно-религиозни задължения. Едно от най- че според османското законодателство спахията
важните условия при предоставянето на военни ле­ не притежава юридически права, лишаващи раята
нове е по-голямата част от тях да се предадат на от лична свобода. Казано по-точно, селяните в Ос­
раята за владеене и стопанисване. Тези владения манската империя не са закрепостени към своите
на раята се наричат чифлици, или бащини. Като чифлици, или бащини. Следователно взаимоотно-
правило всеки чифлик обхваща земя, която може
шенията между спахията и раята трябва да се тър­ При централизирания характер на поземлена­
сят в социално-икономическата и фискалната сфе­ та собственост и на рентата формите и начинът на
ра. Те никога не се трансформират в извъншсоно- събиране на рентата задължително се регламенти­
мическа принуда, санкционирана от общоимперс- рат от държавата. Вследствие на това рентата в
ко законодателство. Селяните се ползват от юри­ Османската империя се идентифицира с данъка,
дическо право със съгласието на спахията да на­ следователно могат да се употребяват и двете по­
пускат своите поземлени владения. В тези случаи нятия, като се има предвид пълната им тъждестве-
те се задължават да заплатят определена такса, ко­ ност. Повинностите, които селяните изпълняват
ято се нарича чифтбозан. Тя варира от 50 акчета към спахиите, са фиксирани в законодателството
при Мехмед II Фатих до 300 акчета в края на X VI b. на Мехмед II Фатих. При Сюлейман I Великолепни
Има и редица други забрани, чието предназначе­ аграрното законодателство от предишното столе­
ние е да гарантират максималното ползотворно тие се потвърждава и доразвива. Според традици­
стопанисване на притежаваната земя, което в ята още от времето на селджуките и законодател­
крайна сметка означава материална стабилност на ството от XV—XVIb. в Османскатаимперия се прак­
провинциалната войска. Нито един представител тикуват и трите вида повинности (ангария) — от-
на раята няма право да променя договорената със работки, натурална и парична. През втората поло­
спахията форма на стопанска дейност. Така напри­ вина на XVb. преобладаващо значение имат нату­
мер, ако в регистрите селяните рая са посочени ралните данъци, които по принцип се плащат на
като скотовъдци, те не могат да променят този тимариотите. Сред натуралните най-важен е деся­
поминък след сключването на споразумението та- тъкът, на арабски юшур, или ашар. Той се плаща от
пу ресми. мюсюлманите в размер на 1/10 част от различните
Немалко историци османисти са привържени­ продукти на селското стопанство — зърнени хра­
ци на идеята за съществуването на крепостничес- ни, памук, грозде, плодове, зеленчуци, мед, восък и
тво в Османската империя. Те обосновават своята др. Еквивалентът на този натурален данък при не-
теза с факта, че османското законодателство пре­ мюсюлманите —зимми, се нарича харадж-и мука-
доставя право на спахиите да издирват в течение семе, т. е. поделен харадж, но за разлика от десятъ­
на не повече от 10 години избягалите притежатели ка той е 1/3—1/2 от реколтата. Раята плаща и по­
на чифлици и след откриването им насилствено да землен паричен данък, който при християните се
ги връщат в контрактуваните владения. През XVb. нарича испенче (25 акчета от член на домакинство­
това правило се отнася до някои райони на Запа­ то), а при мюсюлманите — ресм-и чифт (22 акче­
ден Анадол, където има недостиг на работна ръка. та). Няма сфера на човешката производствена дей­
По времето на Сюлейман I Великолепни право да ност, която през XV—XVIb. да не е обхваната от
издирват и връщат избягали притежатели на чиф­ османската фискална система. През втората поло­
лици придобиват и спахии от редица други про­ вина на XVIb. се засилва процесът на комутация на
винции на империята. Този нов момент в аграрно- натурално-трудовите повинности. Независимо от
социалната политика на Високата порта се обяс­ това и от факта, че ангарията не е в размери, воде­
нява с нарасналия фискален гнет и опитите на ра­ щи до деградиране на собственото стопанство на
ята да се избави от него чрез бягство от чифлиците раята, все пак се налага да се анализира нейният
и бащините. Независимо от наличието на такива механизъм на съществуване и формите на прило­
законови разпоредби те не са задължителни нався­ жението. й.
къде и нямат общоимперско приложение, както е Липсата на продължителна и интензивна анга­
в крепостна Русия, където селянинът законодател­ рия през XV—XVIb. се обяснява с факта, че тима­
но е безусловно закрепен към земята, без да има риотите спахии нямат последователен траен афи­
каквито и да е права върху нея. За да бъдат парира­ нитет към развитие на собствено стопанство. Спо­
ни излишни преднамерени критични атаки, каза­ ред османските закони селяните са задължени да
ното по-горе може да бъде подкрепено от наличи­ работят 7 дни в годината безплатно в полза на ти­
ето на юридическо основание раята да притежава мариотите. Ангарията се изразява в строителство
освен чифлика и недвижима частна собственост на жилища, хамбари, складове и плевни за спахи­
(мюлк) в ограничени размери. Тази частна собст­ ите и транспортиране на продуктите, събрани по
веност може да бъде лозе, зеленчукова или овощна линия на натуралните повинности, до складовите
градина, мелница, пекарна или друг вид доходоно­ помещения или до пазара. В практикуването й се
сен имот. Безспорно съществуването на такъв вид забелязват известни отклонения от общоприетите
частна собственост е парадокс, който трудно се норми и законови задължения. В Източен Анадол,
вмества в общата картина на социалната структу­ където дълго време се запазва полуплеменната ор­
ра на османското общество през XV—XVIb. Съ­ ганизация на общество, ангарията често е по-про­
щевременно трябва да се отбележи, че наличието дължителна и по-тежка, а в Източна Румелия въз
64 на тази частна собственост дава основание на Ви­ основа на традицията през XVb. селяните често
соката порта да въведе системата на извънредните работят от 10 до 15 дни годишно безплатно в полза
данъци — авариз. на спахията. Въпреки значението и ползата на ан-
гарията през XVI b . спахиите вече предпочитат па­ воевателя в готов вид, за да обслужва основните
ричния еквивалент на безплатния труд. цели на османската държава. Основната разлика в
За да получим по-пълна и сравнително точна географията на завоеванията е тази, че в Мала Азия
представа за социално-икономическата характе­ значителната част от градовете е ислямизирана
ристика на селското стопанство в Османската им­ още в доосманската епоха, а това гарантира ста­
перия през XV—XVIb., е наложително да анализи­ билността на османската власт. По-продължител­
раме същността на ортакчийството (изполичарст- но време е нужно на османците да укрепят властта
вото). Наред с известните вече категории на селя­ си на Балканите, където те трябва да възстановя­
ните още през XVb. на базата на робската институ­ ват градовете, пострадали или разрушени по вре­
ция възниква нова прослойка, известна с името ор­ ме на военните действия. Едновременно с това,
такчъ кулларъ, които в някои райони се наричат както се вижда от статистиката, протича целенасо­
още кесимджии. Повечето от ортакчъ кулларъ са чена османо-ислямска колонизация на градовете,
военнопленници или насилствено колонизирани където частта на ислямския елемент спрямо хрис­
сърби, унгарци и българи, заселени край Истан­ тиянския достига ок. 40 %. Позната е и практиката
бул, Бурса и други важни градове на империята. на османските владетели след установяване на ред
Селяните от тази категория са настанявани в ог­ и спокойствие в завоюваните територии насилст­
ромните султански хасове, във владенията на вид­ вено да връщат в градовете избягалите търговци и
ни сановници и във вакъфите. Според установени­ занаятчии.
те законови положения и традиции ортакчъ кул­ След огромния шок от завоеванието, когато
ларъ получават земя, селскостопански оръдия, ра­ има известен застой в развитието на градовете, през
ботен добитък и семена. Реколтата, след като от втората половина на XVb. е налице стабилизиране,
нея се приспадне стойността на семето, се поделя прогресивно възстановяване и развитие на градс­
по равно между производителя и притежателя на ката икономика. Военните действия, водени в пе­
земята. Юридическият статут на изполичарите е риферията на основните имперски центрове, пови­
сходен с този на крепостните в царска Русия. Те шават търсенето на оръжие, муниции и продовол­
нямат право да напускат обработваната земя и мо­ ствия за армията. Това са великите стимули за без­
гат да създават семейство в своя социален кръг. спорен напредък на занаятите и търговията. Оси­
Земята, стопанисвана от тях, може да се наследи гуряването на стабилен социален тил за новите во­
със съгласието на нейния притежател. Единстве­ енни завоевания през втората половина на XV и
ното им предимство пред останалата рая е, че пла­ през целия XVIb. е невероятният, често неразбира­
щат по-малко данъци. Може би по тази причина ем стимул, който превръща Османската империя
към края на XVIb. тази категория селяни почти в първа-военна и икономическа сила на Среднове­
изчезва. ковието. Стабилната военно-политическа власт, ус­
тановена в завоюваните територии, допълнително
ГРАДСКА ИКОНОМИКА активизира икономическия напредък на империя­
та. С установяването на централизирана власт в
В българската историческа наука дълго време Мала Азия и на Балканите изчезват многобройни-
битува тезата за апокалиптичния упадък на бал­ те митнически граници, които в миналото са при­
канския град и на неговото стопанство след поко­ чина за икономическия застой.
ряването на Балканите от османските завоеватели.' От етническа гледна точка първостепенна роля
Подобна постановка е следствие от романтично- в процеса на възстановяване и развитие на заная­
емоционалния подход към оценката на историчес­ тите и търговията, особено на Балканите, имат
ките събития, от недостатъчното знание или от представителите на местното население — гърци­
нежеланието да се разбере, че ислямската цивили­ те, сърбите и българите. От средата на XVb. акти­
зация е преди всичко градска цивилизация. Този вен производствено-търговски елемент в градове­
факт определя особеното място, което заема гра­ те стават евреите, които се установяват предимно
дът в изграждането на социално-икономическата в европейските владения на Османската империя.
и административната структура на обществата, чи- В Мала Азия се заселват много търговци и занаят­
ято конфесионална база е ислямът. Всяко завоюва­ чии от източните страни. Със своето изкусно майс­
не има огромни негативни последствия за едни торство особено се отличават персийските занаят­
или други народи. Тази най-обща характеристика чии. Невероятната етническа амалгама от занаят­
с особена сила важи и за османските завоевания в чии и търговци се разширява и укрепва чрез актив­
Мала Азия и на Балканите. Военната стратегия е ното участие и на османците в търговско-занаят­
адресирана към далечното бъдеще — трайно уся- чийската дейност.
дане и господство върху териториите и народите, Решаваща роля в организацията на градското
попаднали под османска власт. Два са стожерите стопанство играят цеховите организации, нарича­
на тази политика — установяване на стабилен во­ ни в османската държава еснаф, лонджа и хирфет.
енно-административен ред и развитие на градска­ Те обединяват хора от една и съща професия, близ­
та икономика — занаяти и търговия. Въпреки раз­ ки по материалното си положение и с еднакви ин­
рушителните последствия от османското нашест­ тереси. От религиозна гледна точка цеховете са
вие на Балканите балканският град е приет от за­
най-малко'уязвими от дискриминацията. Не са ред­ решенията на кадията относно търговията и зана­
ки случаите, когато в един и същ цех съжителстват ятите. Най-ранното известие за съществуване на
мюсюлмани ихристияни. Османските цехове пред­ длъжността на мухтесиба е от края на юли 1385 г.,
ставляват симбиоза между ислямската практика когато тя е учредена в Бурса. В големите градове
за регулиране на градското занаятчийско произ­ мухтесибът получава службата си чрез откуп и съ­
водство и византийската корпоративна организа­ бира в своя полза таксите и митата, налагани върху
ция. Те възникват, за да обслужват социално-ико­ продаваните на пазара стоки. В по-малките градо­
номическите потребности на производителите и ве Високата порта предоставя на мухтесибите ти-
поради това следват неавторитарно поведение, ко­ мар с невоенен характер. Кадията в сътрудничест­
ето нерядко приема формата на открито или прик­ во с първомайсторите на еснафите и търговците
рито враждебно отношение към държавата. Конк­ фиксира максималните и минималните цени на сто­
ретните професионални и социално-икономичес­ ките на местния пазар. Освен това строго се конт­
ки интереси на занаятчиите обслужват общодър­ ролира и за състоянието на мерките и теглилките.
жавната политика в областта на занаятчийското За нарушаване на общоутвърдените законови раз­
производство и търговията. По тази причина дей­ поредби нарушителите се наказват много строго.
ността на еснафите е реализатор на държавнорег- Търговците, уличавани, че продават стоки по-скъ­
ламентационната политика, адресирана към град­ по, отколкото е установено, често са подлагани и
ската търговско-занаятчийска прослойка. на физически наказания, например заковаване за
Структурата на цеховата организация е опрос­ ушите към вратата на дюкяна.
тена и се запазва непроменена през целия период Структурата на еснафите им позволява да се
на своето съществуване. Начело на цеха стои майс­ приспособяват към сложните обществени отноше­
тор (уста), следва неговият заместник и накрая ид­ ния в Османската империя и да намират адекват­
ва помощникът (калфа). Във всеки занаят има уче­ ното си място при промените, които стават в дър­
ник (чирак), който постъпва на работа при някой жавата по време на вековното й съществуване. Ав­
майстор, за да може след време да стане член на тономността на еснафа при избора на ръководни­
еснафа. те му органи и самостоятелната защита на профе­
Еснафът е задължен да достави на обединените сионално-административните интереси на члено­
в него занаятчии суровини, да контролира изпъл­ вете му пред държавните власти придават на инс­
нението на държавните поръчки и да представя и титуцията относително демократичен характер,
защитава интересите на своите членове пред дър­ превръщайки я в привлекателна форма на профе­
жавните институции. Той защитава от конкуренци­ сионална организация на занаятчиите независимо
ята и занаятчиите, които не са членове на еснафа. от тяхната етнико-конфесионална принадлежност.
Еснафът има правото да регламентира технологи­ Градът в Османската империя има производс­
ческите процеси на производството и работното твен център и търговска част. Пазарите в мюсюл­
време. манските градове са шумни, многоцветни, благо­
Действителната власт във всеки еснаф е в ръце­ уханни и силно оживени. Пазарът се състои от три
те на щаб начело с кетхюда, или кехая, избиран от основни елемента — безистен, който представлява
средите на старейшините на еснафа и утвържда­ покрит пазар и е място за съхраняване на ценни
ван от кадията. Кехаята е основният ръководител стоки; втора важна особеност на търговската част
и говорител на еснафа. Той е подпомаган в своята на града е наличието на един или много ханове или
дейност от ийтбашъ (‘глава на младите’), избиран кервансараи, които са складова база, място за тър­
на общо събрание на еснафа, който отговаря за говия на едро и страноприемници за пътници и
вътрешната дейност. Всеки еснаф избира и свой търговци; третият елемент от търговската част на
шейх, чиято власт е религиозно-морална. В есна­ града е чаршията с много тесни, криволичещи улич­
фите с разнороден религиозен състав обикновено ки, където са разположени малки магазинчета —
за кехая е избиран мюсюлманин. В тези случаи не- дюкяни, групирани според продаваните в тях сто­
мюсюлманите задължително имат свой ийтбашъ. ки.
Изпълнителната власт се изпълнява от изборен ча- Градското население се препитава предимно с
ушин, който отговаря за стриктното прилагане на търговско-занаятчийска дейност. Обикновено ед­
решенията на общото събрание на еснафа. но семейство притежава лавка, дюкян или рабо­
Всички изборни личности, управляващи есна­ тилница. Производствената дейност е дело на ця­
фа, взаимодействат с кадията на града. По такъв лата работоспособна част от семейството. Майс­
начин държавата координира и контролира про­ торите работници — мюсюлмани, християни и ев­
цесите в градската икономика. Кадиите вписват в реи, упражняват различни професии, чиято про­
специални книги резултатите от изборите и изпъл­ дукция удовлетворява потребностите най-вече на
няват ролята на арбитри, ако вътре в еснафа въз- местния пазар. Естествено произвеждат се и сто­
66 никват противоречия и спорове. В своята много­ ки, свързани не само с локалното потребление, но
обхватна работа кадиите са подпомагани от спе­ предназначени и за общоимперско потребление и
циални чиновници мухтесиби или ихтисабагасъ, ко­ за Износ. Широката гама от стоки удовлетворява
ито следят за стриктното прилагане на законите и търсенето по цялата територия на империята —
това са сапун, произвеждан в Алеп, Триполи и Ирак, твото е добре развито в Египет, Северна Сирия и
стъкло и стъкларски изделия от Дамаск, медни из­ Ирак. Килимите на Османската империя се прода­
делия, произведени в района на Кастомону, котви ват с особен успех на европейските пазари.
от Самоков, фаянс от Изник, Кютахия и Диарбе- Много разпространено е производството на па­
кир, хартия от Истанбул и много други. мучни тъкани в азиатската част на империята. Цен­
В империята съществува недирижирано про­ трове на това производство има в Кипър, Тесалия
изводствено-икономическо райониране. Обособя­ и Централна Гърция. Платове за покривала, заве­
ват се градове и провинции, където се произвежда си, пердета и др. се произвеждат по егейското крайб­
определен вид стоки. В областта на текстилното режие на Анадола, в Гърция и Алеп. Фини памучни
производство — един от най-важните клонове на платове, от които се шият тюрбани, се тъкат в Мо-
занаятчийската дейност, съществуват много спе­ сул и Денизли.
циализирани региони. В цялата страна са прочути Някои занаяти по техниката на изпълнение и
произвежданите в Бурса кадифе и брокат. Към като резултат се доближават до изкуството. Такъв
1500 г. в района на Бурса се упражняват ок. 1 000 е случаят с книгоподвързването, което се развива
занаятчийски професии. Друг район в Анадола — под влияние на персийските майстори. Много от
около Токат, Амасия и Кастамону, е специализи­ подвързиите, изработени от кожа и орнаментира­
ран в производството на много търсените копри­ ни със злато, в действителност са истински шедьов­
нени платове. С производството на копринени пла­ ри на изкуството.
тове се славят още Алеп, Дамаск, Кайро, Истанбул
и други градове. В малкия град Гюйнюк, намиращ ДЪРЖАВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ
се източно от Бурса, от козя козина се произвеждат ИНТЕРЕСИ
чулове, дисаги и други принадлежности за коне.
Районът на Анкара се слави с тъканите и плетивата Наред със занаятчиите съществена роля за ико­
от козината на ангорската коза. В Анадола се про­ номическия напредък на страната има централна­
извеждат кечета от козя козина. Още в епохата на та власт. Още с възникването на Османската импе­
селджуките в Анадола е развито керамичното про­ рия държавата поема в свои ръце развитието на
изводство. През 1466 г. султан Мехмед II Фатих минното дело и рудодобивното производство. Дър­
заповядва да бъдат изпратени в Истанбул всички жавен монопол са строителството на кораби, лее­
занаятчии и големи майстори на керамичното де­ нето на оръдия и гюлета и редица други дейности,
ло от районите на Коня и Ларенда, за да основат в пряко обслужващи общоимперски интереси. Чес­
столицата керамични работилници за производс­ та практика е даването под аредна на обектите,
тво на художествени изделия. обслужващи държавните икономически интереси.
Центрове на производството на лен и ленени Когато мините и кариерите са давани под аренда
платове са делтата на Нил, Фиуме, Тесалия и крайб­ на частни лица, държавата стриктно контролира
режието на Мраморно море. Коноп и конопени тези сфери на производствена дейност. Държавни­
изделия, необходими за флота, се произвеждат в ят контрол по места е упражняван от емини, дър­
Молдова и Влахия, в районите на Смедерево и в жавни чиновници, които освен това контролират
някои части на черноморското крайбрежие на Ана­ производствената дейност и нейните субекти—ра­
дола; Пловдив е специализиран като център за про­ ботници, миньори, леяри и хората от транспорт­
изводство на вълнено сукно, известно в цялата им­ ните комуникации. Обикновено работниците са на
перия. През X V I b . еврейската колония в Одрин ста­ заплата или са селяни, ползващи се от облекчен
ва силен конкурент на българското абаджийско про­ фискален режим. Често в държавните обекти, да­
изводство. Иберийските евреи се заселват в града дени под аренда, като работници са използвани
още в края на X V b . Те носят със себе си техниката помощните корпуси на яя и мюселемите.
и притежават високо майсторство за производст­ Специална социално-професионална категория
во на вълнени платове. Другият важен производс­ сред работниците в държавните предприятия са
твен център на вълнено сукно е в Солун, където миньорите. Те работят в мините за добиване на
водещи отново са евреите. Именно от тези центро­ златни, сребърни, оловни, медни и железни руди.
ве османската държава купува по-голямата част от Поради огромната нужда на държавата от избро­
вълненото сукно, необходимо за ушиване на об­ ените метали техните производители се ползват с
лекла за еничарската армия. В началото на X V I b . определени привилегии, които в условията на ос­
всяка година за нуждите на еничарския оджак се манската деспотична политическа система изглеж­
купуват ок. 95 000 аршина сукно. Към 1584 г. циф­ дат невероятни, дори невъзможни. Миньорите имат
рата на купеното сукно се удвоява. петдневна работна седмица и седемчасов работен
В Анадола производството на вълнени тъкани ден. Миньорите християни ползват два пъти годи­
е на второ място след памучните платове. Провин­ шен отпуск от по 15 дена — веднъж за Коледа и
цията обаче се слави със своите килими, които чес­ втори път за Великден. Тези условия на работа, ко- 67
то са със стойността на произведение на изкуство­ ито изглеждат много модерни и се различават от
то. Килимарството е развито в Коня, Ушак, Де- условията, при които работят другите категории
мирджик и Кютахия. Освен в Анадола килимарс­ работници, се обясняват с изключително тежкия,
опасен труд на миньора. При Мехмед II Фатих и
Баязид II често се чувства недостиг на миньори. Не Незавидно е положението на търговците, кои­
са редки случаите, когато миньорите дезертират. то снабдяват Истанбул със стоки от първа необхо­
По тези причини и поради особената необходи­ димост. Те са принуждавани да ги продават по це­
мост на държавата от редовен добив на метални ни, строго фиксирани от правителството. Както
руди Високата порта регламентира облекчен ра­ показват изследванията на историците икономис­
ботен режим за миньорите. ти, има отделни категории търговци, които са за­
дължени ежегодно да доставят в столицата опре­
ТЪРГОВИЯ делени видове потребителски стоки от първа необ­
ходимост. Тези задължения често имат фатален
Наред с военноадминистративното си значе­ край за търговците, които в никакъв случай не мо­
ние градовете в Османската империя имат незаме­ гат да променят цените на своите стоки. В случая
нима роля за търговския обмен. В градовете се централната власт се стреми да парира оскъдица­
срещат двата най-важни сектора на османската ико­ та, немотията, скъпотията и крайната бедност, ко­
номика — селското стопанство и занаятчийското ито са много опасни за социалния мир и полити­
производство. Главната роля във вътрешната град­ ческата стабилност в страната.
ска търговия се пада на пазарите, където селяните Чуждите търговски партньори на Османската
от околните села доставят своята продукция и се империя получават от султана договорни търгов­
снабдяват с необходимите им за живот и трудова ски привилегии — ахиднаме, израз единствено на
дейност стоки. След задоволяване на локалните неговата добра воля. Според условията на дарст-
потребности стоките от първа необходимост се вените грамоти на чуждите търговци се гаранти­
продават из цялата империя и извън нейните пре­ рат тяхната лична безопасност и сигурността на
дели. За осъществяването на такава мащабна тър­ имуществото им. Всички инциденти, които могат
говия са необходими поддържане, строителство и да възникнат и да засегнат чужденците, се решават
защита на комуникационните средства — пътища на ниво държавни взаимоотношения. Тези права и
и мостове, както и на преминаващите по тях кон­ привилегии имат реципрочен характер, макар че
ски и камилски кервани, коларски обози, теглени османските търговци в чужбина не са много. Те се
от коне и мулета, и др. Неотменна част от търгов­ срещат във Венеция, Полша, Русия и в някои други
ската мрежа са сезонните търговски средища — страни. Една част от тях са официални търговци на
панаирите. Държавата полага особени грижи за султана —хасса туджарлар. Те изпълняват поръч­
поддържането на кервансараите и на другите по­ ки на двореца и имат привилегията да не плащат
добни средища, където отсядат търговците и скла­ митнически и други такси, които са много обреме­
дират своите стоки. няващи за другите търговци.
Държавната грижа за развитието на търговия­ Много по-голям е броят на чужденците хрис­
та намира израз в гарантирането на постоянна си­ тияни, търгуващи в Османската империя. През
гурност по суша и по вода за търговските превози X VI b. активна и доходоносна търговска дейност
и връзки. С такава цел през 1522 г. е завладян о. развиват венецианци, генуезци, жители на Дубров­
Родос, където намират убежище опасни морски ник, молдовци, власи, поляци, руси и др. Те посте­
пирати, постоянна заплаха за търговията между пенно получават привилегии, които отначало имат
Истанбул и Александрия. Въпреки това опасност­ характер на султанска доброжелателност, но с те­
та от антиосманско пиратство в Източното Сре­ чение на времето стават задължителни и накърня­
диземноморие не е ликвидирана окончателно. На ват османския суверенитет. Решаваща роля в тази
о. Малта се настанява Малтийският рицарски ор­ посока изиграват връзките между Османската им­
ден, който става перманентна пиратска сила, зат­ перия и Франция. Под влиянието на установения
рудняваща изключително левантийската търговия. военнополитически съюз между Сюлейман I Ве­
Търговските пътища по суша са по-сигурни и по- ликолепни и Франсоа I през 1536 г. започват пре­
безопасни, понеже Османската империя разпола­ говори между великия везир Ибрахим паша и френ­
га с необходимите военно-полицейски сили и въз­ ския посланик Жан Лафоре за подписване на дого­
можности. Като цяло Високата порта е в състоя­ вор, с който да се предоставят търговски привиле­
ние да гарантира сравнително безопасно развитие гии на французите в Османската империя. Това са
на търговията на своята обширна територия. привилегиите, влезли в историята с името капиту­
В империята се оформя голяма група от едри лации. Разпространено е становището, че водени­
търговци — мюсюлмани, християни и евреи, които те през 1536 г. преговори не приключват с даване­
поради притежаваните от тях огромни капитали то и ратифицирането на въпросните капитулации.
осъществяват най-големите вътрешни и външни Със сигурност е установено и е прието от истори­
търговски операции. Те не са подвластни на разпо­ ците, че действителният юридически режим на ка­
редбите намухтесибите. Сред едрите търговци осо- питулациите започва от 1569 г., когато за френски­
68 бено важно място имат онези, които внасят от чуж- те поданици е установена твърде ниска митничес­
бина предмети на лукса за султанския двор. По ка такса — 5 % върху внасяните в империята стоки.
такъв начин те установяват полезни политически Френските търговци са под юридическата опека и
контакти и имат влияние сред управляващите кръ­ закрилата на своя посланик и на консулите си в
гове в османската столица.
Истанбул, Александрия, Триполи, в Сирия и Алеп. СЕЛСКО СТОПАНСТВО. РАЙОНИРА­
След 1569 г., особено след венециано-османската НЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ
война (1570—1573.), френските търговци изместват
венецианците в търговията с Османската империя.
КУЛТУРИ
Не закъсняват обаче да се появят новите конкурен­ Решаващо значение в икономическия живот на
ти на французите — англичаните и холандците, ко­ османското общество през XV—XVIb. има селско­
ито също успяват да получат капитулационни пра­ то стопанство. То е основният източник на доходи
ва. Първите — съответно през 1580 г., а на вторите за държавата, управляващите военно-бюрократич­
им се налага да изчакат до 1612 г. ни групировки и за слулсителите на култа и произ­
Чуждите търговци трябва да се съобразяват със водните от него учреждения. Селскостопанското
забранителните османски разпоредби за износ на производство осигурява достатъчно количество
стоки по военни съображения и поради протекци­ продукти от първа необходимост за населението.
ята върху вътрешното потребление. В списъка със Тази специфична социално-фискална функция на
забранените за износ стоки влизат: оръжие, коне, селското стопанство обяснява сложния механизъм
барут, злато, сребро, мед, олово, желязо, сяра, ко­ на собственост и владение на земята в Османската
жи, зърнени храни, зеленчуци, восък, вълна и па­ империя.
мук. Тази забрана няма абсолютен характер. Раз­ Дълго време селското население в Османската
решен е износът на пшеница, ако производството империя се дели на две категории в зависимост от
й позволява това. Има и контрабандна търговия, начина на живот. По-голямата част от селяните
която не се съобразява с никакви закони. Корупци­ живее уседнало, а една по-незначителна част дъл­
ята на служителите по контрола по места, отдале­ го време запазва своя номадски начин на живот. За
чеността на много от островите и дългата крайб­ уседналото селско население са характерни земе­
режна морска линия улесняват нарушаването на делието и скотовъдството. Навсякъде, където зе­
османските закони за външна търговия. меделието трябва да удовлетвори консумативни
От Запада империята внася вълнени платове, потребности, с предимство се отглеждат земедел­
кинкалерия, хартия, калай и английска стомана. ски култури, на първо място пшеница, следват ече­
Продължителната султанска забрана за износ на мик, ръж, овес и просо. Последната зърнена култу­
сребро и сребърни монети води до дефицит на за­ ра е разпространена в някои райони, характерна е
падната търговия в Османската империя. В проти­ за България и Египет. Разбира се, в номенклатура­
вовес търговията на империята с източните стра­ та на ежегодно отглежданите култури влизат още
ни често също има дефицитен характер. Истори­ фуражните посеви, зеленчуците и плодовете. Селя­
ците установяват, че въпреки забраните има сери­ ните отглеждат и пчели. На Балканите селското
озен износ на сребро и злато за държавите от Из­ християнско население развъжда овце и свине. Го-
тока, по-точно Персия и Индия. ведарството не е много разпространено, но където
Лихварите в Османската империя притежават съществува, воловете се използват като впрегатен
значителни парични капитали. Първоначално те и товарен добитък вместо конете, мулетата и ма­
принадлежат към немюсюлманската конфесионал- гаретата.
на общност, тъй като Коранът забранява лихварс- Според благоприятните регионални условия се
твото. Лихварските операции са свързани с отку­ развиват специфични отрасли на селското стопан­
пуването на държавните приходи от огромните сул­ ство,' чиято продукция в повечето случаи има тър­
тански хасове, рудници, митници и др. Към услуги­ говско предназначение. Особено значение се при­
те на лихварите често прибягват везирите и сан- дава на оризищата в Египет, Сирия, Анадола и Ру- ■
джакбейовете. - мелия, в долината на р. Марица. Отглеждането на
Държавните фискални източници в Османска­ ориз се контролира от държавата. Оризарите, из­
та империя отначало се дават под аренда за пери­ вестни с името чалтъкчии, имат специфичен ста­
од от около три години. Системата на арендуване тут и организация. По островите и Средиземно­
се нарича илтизам, а арендаторът — мюлтезим. морското крайбрежие се отглеждат маслини, суса-
Първоначално целта на системата илтизам е бър­ мено семе, фурми, грозде и други плодове и зелен­
зото, точно постъпление на доходите в държавна­ чуци.
та хазна. С течение на времето системата е корум­ На о. Хиос, окупиран през 1566 г., се отглежда
пирана и се налага въвеждането на пожизнената растение, от което се добива смолата мастика, пред­
аренда за събиране на данъците и приходите — назначена за ароматизиране на гроздовата ракия.
маликяне. Промяната на илтизам в маликяне ста­ Полята, засадени с това растение, са хасове на сул­
ва през 1695 г. С течение на времето в лихварско- танската майка. Макът, от който се получава опи­
откупваческите операции участват все повече мю­ ум, се отглежда в районите на Афион и Бейшехир.
сюлмани, а след засилването на верската нетърпи­ Големи плантации със захарно цвекло има в Еги­
мост през втората половина на XVIb. християните пет и на о. Кипър. Захарта в Османската империя _
откупвачи са принудени да приемат исляма. е лукс, в ежедневието тя е замествана от меда и
петмеза, получаван от преработката на гроздовия
сок.
От влакнодайните технически култури ленът се рените народи, главно от средите на господства­
отглежда в Египет, а конопът в егейските провин­ щата класа. В същото време от тази общност отпа­
ции на Анадола, в Тракия и на о. Кипър. Населени­ дат отделни представители и групи от османското
ето около Самсун иТерме на Черноморското крайб­ население, които първоначално принадлежат към
режие е специално задължено да доставя коноп на аскерите. Казаното с особена сила важи за проме­
арсенала. Отначало черницата, като селскостопан­ нящия се статут на яя и мюселемите. Участието им
ска култура, се засажда в малко райони на Анадола във военните походи е периодично, а техните мес­
и отглеждането на черничевата буба не е широко та заемат тимариотите. При Сюлейман I Вели­
разпространено. Коприната се внася от Иран. За­ колепни тези бивши военни са поставени в социал­
почналото дългогодишно противоборство между но отношение до данъкоплатното съсловие рая.
Османската империя и Сефавидите налага широ­ Поради консерватизма на социално-психологичес­
кото разпространение на бубарството не само в ките представи в османското общество тези про­
Анадола, но и в Мала Азия. Памукът се отглежда в мени дълго време не се избистрят в съзнанието на
Средния Изток, Мала Азия и на о. Кипър. През хората. По тази причина дори в социално-дидак-
втората половина на X V I b . в равнината на Адана тическите трактати от X V II b . яя и мюселемите все
памуковата култура е изместена от пшеницата, ево­ още са наричани аскери.
люция, фаворизирана от фискалните служители на Според функциите, които изпълняват в общес­
държавата. твото аскерите се разделят на “хора на меча” и
Доходоносен поминък за населението на импе­ “хора на перото”. Делението е заимствано от об-
рията е риболовът. Той се практикува по море, в щомюсюлманското разделяне на обществото на
езерата и реките. Делтите на пълноводните ана- четири категории: 1) “хора на меча”; 2) “хора на
долски реки, вливащи се в Черно море, изобилст­ перото”, 3) търговци и занаятчии и 4) земеделци.
ват от есетра, от която се добива ценният и много Представата за подобно разделяне се запазва в ос­
търсен хайвер, чиито производство и продажба са манското общество, но само с разликата, че тър­
държавен монопол. говците и занаятчиите се намират на по-ниско мяс­
В някои райони на Османската империя насе­ то в социалната стълбица.
лението осигурява съществуването си, развивайки Към “хората на перото” се отнасят различните
скотовъдството. В зависимост от условията то е категории на улемите и кадиите. Към тях се числят
количествено или качествено. Огромни стада от и чиновниците от финансовото ведомство. По сво­
овце пасат по равнините на България, Македония, ите социални задължения “хората на перото” са
Източна Тракия. Като второстепенен поминък ско­ твърде далеч от военните, но са приравнени в со­
товъдството е развито в Централен Анадол. Ско­ циален план към тях и по такъв начин попадат в
товъдците произвеждат млечни продукти, масло и категорията на аскера.
сирене, предназначени за трапезата на двореца. Анализираната социална стратификация на ос­
Върхушката в столицата предпочита рафинирано­ манското общество още по-релефно откроява во­
то краве масло пред зехтина. На султанската тра­ енната същност и милитаристичната функция на
пеза постоянно присъства медът от София и от държавата. Вижда се, че социалното деление в ос­
Малкара, Тракия. манското общество отговаря на степента на него­
Град ската икономика и селскостопанското про­ вото икономическо и духовно развитие. Постепен­
изводство се допълват от редица дейности, които но с настъпване на новите промени в стопанския
нямат самостоятелно значение. Независимо от ко­ живот започва и преходът към адекватна социална
личеството и качеството на общия имперски про­ еволюция.
дукт той изпълнява две основни функции —на пър­
во място, задоволява вътрешните консумативни ЕТНО-РЕАИГИОЗНА МОЗАЙКА
потребности и, на второ — гарантира външнотър­
говските интереси на държавата. ЕТНИЧЕСКИЯТ СЪСТАВ НА
Икономическото развитие на Османската им­ ОСМАНСКАТА ДЪРЖ АВА ПРЕЗ XW—
перия през XV—XVIb., нейната военнополитичес­ XVIB. И ПРОМЕНИТЕ В СЪСТАВА НА
ка система и методите на данъчно облагане са ос­ НАСЕЛЕНИЕТО НА БАЛКАНИТЕ
новните фактори, които формират социалната
структура на османското общество. Основните еле­ В навечерието на османското нашествие на Бал­
менти на социалната градация възникват още със канския полуостров живеят самостоятелни народ­
създаването на държавата. Те обаче еволюират и ности —гърци, българи, албанци, сърби, които оби­
получават завършен вид при Мехмед II Фатих. По тават определени райони. Историческите факти и
негово време османското общество се дели на две данни дават възможност да се очертаят географс­
групи — военни (аскери), освободени от данъци и ките граници на отделните етноси и народности.
70 без пряко участие в производствената сфера, и да- Ако се тръгне най-общо на север и северозапад от
нъчнозадължени(рая).Аскерите са господстващата съвременна Турска Тракия и се мине през Македо­
общност на завоевателите. В съсловието на аске- ния и на север от гр. Янина, се вижда, че по-голя-
рите проншсват и отделни представители на поко­ мата част от населението е с български или сръб­
ски произход; албанци обитават Адриатическото тоположението на тюрко-мюсюлманско населе­
крайбрежие; има многобройно влашко население, ние на полуострова, откриваме, че най-значителна
най-компактно разположено в района на реките колонизация има в онези райони, които.първи па­
Тимок и Морава и в някои части на Босна и Херце­ дат под османска власт. Независимо от допълни­
говина. На юг от очертаната линия — в Източна телната вълна от юрушки преселници през XVIb. с
Македония, в Тесалия, в Епир и Морея, живеят бъл­ компактното си тюрко-огузко население се откро­
гари, гърци и албанци. Една трета от населението яват териториите, които най-рано стават интег­
на очертаната територия е от албански произход. рална част на османската държава. Заключението
Във всички балкански градове, където основната се потвърждава от наличните мюсюлмански хане-
маса от населението е със славянски произход, жи­ та през 1520—1536 г. в санджаците Галиполи, Виза,
веят и гърци. На територията на съвременна Гър­ Чирмен и Силистра, където броят на тюрко-огузи-
ция мнозинството от населението както в градове­ те надхвърля 50 % от общия брой на населението.
те, така и в селата е гръцко. Етносната карта на В санджака Паша, в който влизат Беломорието,
Балканите съществено се променя след установя­ Пловдивско-Пазарджишкото поле и Македония,
ването на османската власт на полуострова. мюсюлманските ханета са повече от 25 % от об­
Вследствие от непрекъснатия монголски натиск щия брой на домакинствата. Независимо от броя
от Изток върху селджукската държава значителни на помохамеданчените българи и гърци в тези ра­
маси тюрко-огузко номадско и полуномадско на­ йони силното присъствие на мюсюлманския еле­
селение се устремява на запад. В резултат от това мент е следствие от сравнително масово преселва­
гърците са изтласкани от вътрешността на Мала не на тюрко-огузки племена. Единствено в Босна и
Азия, която на практика е тюркизирана. На подс­ Херцеговина многобройното мюсюлманско насе­
тъпите към Балканите се концентрира тюркско на­ ление е плод на масова ислямизация на босненски­
селение, което е резерв за колонизиране на покоре­ те славяни, които в миналото принадлежат към
ните територии на Балканския полуостров. еретичното движение на патарените. Към казано­
Когато се говори за тюркска колонизация в но- то относно тюркско-мюсюлманското население в
возавоюваните земи, задължително е да се отчи­ европейската част на Османската империя трябва
тат нейните две форми. Напълно доказуемо е, че даприбавим, чев Източна Тракия селата имат тюр­
първоначално колонизацията има стихийно-спон­ кски етнически облик, а в градовете, като Одрин и
танен характер, т. е. заедно с първите завоеватели Истанбул, живее многобройно гръцко население.
към Балканите се устремяват номадите скотовъд­ Според преброяването в края на XVb. в столицата
ци, за да търсят пасища за стадата си. Съсредото­ на империята живеят 12 500 мюсюлмански семейс­
чаването на значителни тюркски маси на полуос­ тва, а християнските и еврейските семейства са 9
трова е резултат и на провежданата от държавата 776. В началото на XVIb. в Истанбул живеят 80 000
политика на целенасочена колонизация. семейства, от които мюсюлманските са 58,3 %,
След заемането на определени балкански те­ християнските — 31,61 % и еврейските — 10,08 %.
ритории османските султани разполагат там воен­ През 1488—1489 г. в Одрин има ок. 1 000 християн­
ни гарнизони от спахии и еничари, представители ски домакинства, но в началото на следващото сто­
на съдебно-административната и конфесионална- летие броят им: намалява до 522.
та власт. За стабилизиране на властта си османс­ В Източна Македония етническият състав на
ките владетели преселват в новите земи и тюркско населението е доста оригинален. Южните й части
население от Анадола. Това са главно селяни. Пре­ са населени от гърци, а в селата на север мнозин­
селниците мюсюлмани живеят отделно от христи­ ство са славяните. Има обаче много села, в които
янското население в свои села, а в градовете обо­ живеят тюрки християни. Всъщност това са кума-
собяват самостоятелни квартали. С течение на вре­ ни, преселени от византийските императори през
мето обаче между християни и мюсюлмани про­ ХШв. Интересно е да се отбележи, че през 1478—
тича процесът на асимилация. 1479 г. в Солун живеят 2 258 семейства, от които
Интересно е да се отбележи, че с преселването 932 са мюсюлмански и 1 326 са християнски. Етни­
на първите номади — тюрко-огузи, държавата ре­ ческият състав на Солун съществено се променя в
шава някои социално-политически и военни проб­ началото на XVIb. вследствие на притока на евреи
леми. Преселените от Мурад I в района на Сяр в града и отлива на гърци към Истанбул. Както
номади са от областта на Сарухан, където създа­ показват статистическите данни, мюсюлманските
ват трудности на местните власти. В подобни слу­ семейства в Солун стават 1 299, християнските на­
чаи откриваме стремеж османската държава чрез маляват до 981, а еврейските семейства се увелича­
преселване на размирно население от Мала Азия ват на 2 645.
на Балканите да стабилизира военно и социално В редица градове на Османската империя жи­
тила на османските завоевания. веят и арменци. Те заемат важно място в търговс­
Не подлежи на съмнение фактът, че масовата ко-занаятчийския живот на страната. Важно е съ­
колонизация на някои райони от Балканския полу­ що така да се отбележи, че на Балканите живее
остров не е само резултат от целенасочената поли­ многобройно циганско население, което в по-го-
тика на османската държава. Анализирайки мес­ лямата си част е мюсюлманско. В данните от преб-
рояването през 1498—1499 г. е отбелязано присъс­ лучава право на религиозна автономия. Този кано­
твието на цигани християни в Истанбул, Одрин, нически казус е в съответствие с предписанията на
Галиполи, Ямбол, София и в Никополския санджак. Корана за известна толерантност към народите,
Цигани живеят и в редица райони на Сърбия. Тряб­ имащи богооткровени книги, като юдеи, христия­
ва да се спомене и за присъствието в Истанбул на ни и други “хора на Писанието”, т. е. монотеисти.
италианска общност. Договорните взаимоотношения са другият начин
В Мала Азия живеят както мюсюлмани, така и за подчиняване на неверниците. За да изповядват
християни. В западната част на Анадола има ком­ своята религия, всички мъже немюсюлмани тряб­
пактно християнско население с гръцки и арменс­ ва да внасят в хазната на ислямската държава по­
ки произход. В районите на Сарухан, Айдън, Мен- головен данък (джизие), установен от Корана като
теше и Гермиян немюсюлманите са малко. Подоб­ компенсация за веротърпимост. Немюсюлмани­
но е положението по Средиземноморското крайб­ те, които се подчиняват на мюсюлманските заво­
режие, около Анкара, Синоп и Кастамону. еватели, са наричани зимми (‘унижени, задълже­
Само в някои градове на бившата Трапезундс- ни’).
ка империя християните са мнозинство. Така нап­ В своята религиозна политика към немюсюл­
ример в края на X V b . в гр. Трапезунд има 957 гръц­ маните османските владетели до известна степен
ки семейства, 186 арменски, 49 венециански и гену- се съобразяват с предписанията на Корана и с прак­
езки и 258 мюсюлмански. Компактно християнско тиката на мюсюлманската юрисдикция — шериа-
население живее в районите наТокат, Сивас и Кай- та. Те създават системата на религиозните общи­
сери. ни. Един феномен, който по безспорен начин по­
Еврейската общност в Османската империя по казва, че Османската империя в съответствие с кон­
своя произход се дели на две части. Една част от цепциите на класическите мюсюлмански империи
евреите обитават териториите на Византийската никога не преследва като траен резултат асимила­
империя преди тяхното завладяване от османците. цията на подвластните немюсюлмански народи и
Документите свидетелстват за евреи през XV b . в не манифестира желание за прозелитизъм. С уста­
Сарухан, Крим, Галиполи, Коринт, Солун и в Кон­ новената система на религиозни общини немю­
стантинопол. През 1488—1489 г. в Османската им­ сюлманите съумяват да запазят етническата си
перия живеят 429 еврейски семейства, или ок. 2 000 идентичност въпреки многовековното чуждо гос­
евреи. От края на X V b . значително се увеличава подство.
броят на евреите на османска територия. Явлени­ Инициативата за предоставяне на религиозна
ето е следствие от декрета на испанския крал, из­ автономия на немюсюлманите, най-вече на пра­
даден на 31 март 1492 г., с който са експулсирани вославните християни, принадлежи на византийс­
евреите от Иберийския полуостров, от Южна Ита­ кия монах Георги Сколарий. Преди падането на
лия и от германските провинции на империята. Из­ Константинопол той е водач на групата от духов­
гонените евреи са добре приети в Османската им­ ници, най-ревностни противници на унията с Ка­
перия, която има нужда от добри занаятчии и тър­ толическата църква. След превземането на Конс­
говци, каквито са евреите. Най-големият център тантинопол от османците Георги Сколарий пред­
на концентрация на еврейско население е Солун. ставя на Мехмед II Фатих просторно изложение за
През X V I b . 60 % от населението му са евреи. Уста­ състоянието на Византийската православна църк­
новилите се в Османската империя евреи са верни ва и за нейната непримирима борба срещу “лати-
поданици на султана и силно конкурират иконо­ няните”. Султанът правилно разбира, че Правос­
мическите позиции на арменци и гърци. Може със лавната църква може да бъде стабилен съюзник на
сигурност да се каже, че толерантното отношение държавата за държане в покорство на православ­
на Високата порта към еврейската емиграция от ните. Едновременно с това чрез православната цър­
запад е мотивирано от желанието да бъде игнори­ ковна организация се създава възможност за ре­
рана решаващата роля на армено-гръцката тър­ шителна борба с опитите за съюз между правос­
говско-занаятчийска прослойка в османското об­ лавните поданици на империята и нейните запад­
щество. ни католически противници. Като премахва вся­
какви политически организации на покорените на­
СИСТЕМ А НА РЕЛИГИОЗНИ ОБЩИНИ роди Мехмед II Фатих установява политика на ре­
В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ лигиозна толерантност. Султанътвсячески съдейс­
тва на ръководствата на религиозните общини, ко­
Когато предубедените изследователи на исля­ ито, от своя страна, много улесняват османските
ма се спират на един от най-впечатляващите му фискални учреждения. Тези общини освобождават
постулати — за джихад, т. е. свещена война, те оп­ султаните и везирите от всякакви грижи за немю­
ростяват функционалната му същност, свеждайки сюлманите в областта на просветата, здравеопаз­
72 я до алтернативата за немюсюлманите — или ис­ ването, социалната помощ и благотворителност­
лям, или меч. Съзнателно или неволно в случая не та. Функциите в изброените сфери са поети от съ­
се отчита наличието и на трета възможност — не­ ответните християнски религиозни общини.
мюсюлманите могат да станат покровителствана През втората половина на X V b . са признати
общност, която, като плаща определен данък, по­ три религиозни общини — гръко-православна, ар-
мено-григорианска и юдейска. Ръководствата на вите потребности на Патриаршията подпомагат
общините имат не само духовна, но притежават и развитието на църковната бюрокрация.
гражданска власт над своите единоверци по рели­ В историческата литература е утвърдена пред­
гиозните закони на конкретната община (брак, раз­ ставата за пълната духовна власт на цариградския
вод, имуществени и битови спорове и др.), както и патриарх над всички православни поданици на Ос­
при събирането на различни натурални и парични манската империя. Трябва да се каже, че подобна
задължения към държавата и към самата община. теза не съответства на реалните духовни прерога­
Първа е организирана гръцката община (рум тиви на Патриаршията. Знае се, че след падането
миллети), която по-точно е гръко-православна. на Търновското царство под османска власт през
След като превзема Константинопол, Мехмед II 1393 г. веднага е детрониран Патриарх Евтимий и
Фатих си присвоява правата на византийския им­ е обезглавена Българската патриаршия с център
ператор и по стародавна византийска традиция Търново. В периода между 1416 и 1439 г. търновс­
предлага за патриарх на възстановената Констан- кият патриаршески престол е принизен до обикно­
тинополска (Цариградска) патриаршия да бъде из­ вена митрополитска катедра, подчинена на Цариг­
бран Георги Сколарий. Светият синод, който се радската патриаршия. Своята автокефалност оба­
състои от 14 митрополити, се подчинява на сул­ че запазва Охридската архиепископия (патриар­
шия). Ипекската патриаршия, която е независима
танското искане. Новоизбраният патриарх приема
от времето на Стефан Душан (1331—1355), след
името Генадий. Изборът на патриарх Генадий не е
окончателното покоряване на Сърбия през 1459 г.
случаен —най-висша атестация за годността му на
е поставена под пълната власт на Цариградската
високия религиозен пост е ненавистта му към ка­ патриаршия. На Балканите благодарение на осман­
толицизма. Портата си запазва правото безпрепят­ ското политическо господство е възстановена
ствено да сменя патриарха. властта на цариградския патриарх над почти всич­
Мехмед II Фатих предоставя на патриарха пъл­ ки православни християни в Османската империя.
ната духовна власт над православните в Османс­ Върховенството на Гръцката църква сред балкан­
ката империя. Новоизбраният патриарх получава ските православни християни е силно разклатено
титлата “везир” и всички произтичащи от нея при­ през 1557 г., когато румелийският бейлербей Мех­
вилегии и права. Издадена е специална султанска мед паша Соколлу издейства султански берат, с
грамота — берат, с която личността на патриарха който е възстановена пълната автономия на Ипек­
е провъзгласена за неприкосновена. Патриархът и ската патриаршия. Според някои източници за пър­
висшият православен клир са освободени от пла­ ви неин патриарх е избран Макарий, брат на Мех­
щането на поголовния данък джизие и всички ос­ мед паша Соколлу.
танали данъци. Владиците, епископите и манасти­ През XVI—X V II b . под управлението на Ипекс­
рите могат да бъдат награждавани с тимари. На ката патриаршия се намират православните Църк­
православните е обещано, че църквите им няма да ви на Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, на
бъдат превръщани в джамии и няма да бъдат на­ южната част на Унгария и Трансилвания, а така
кърнявани и ограничавани правата им да изповяд­ също на Северна Македония и на западната част
ват своята вяра и да живеят според своите битово- на България. По такъв начин в състава на Ипекска­
религиозни традиции и обичаи. В същото време та патриаршия влизат 40 епархии, митрополии и
обаче Православната църква се превръща в добре епископства. Запазена е църковната йерархия на
сработен механизъм от османската държавна ма­ средновековната сръбска държава.
шина. От края на ХУ1в. в еклисиастичните писания Сръбските патриарси получават същите пра^
султанът е титулуван василевс император. В на­ ва, от които се ползват и цариградските патриар­
чалния период от съществуването си Цариградс­ си. Всеки нов патриарх трябва да внесе в държав­
ката патриаршия няма парични задължения към ната хазна 100 000 акчета, за да получи султански
държавата. От 1465—1466 г. обаче Патриаршията берат, гарантиращ неговата и на целия клир лична
започва да внася в хазната определена парична су­ безопасност и неприкосновеност. Освен това е га­
ма във вид на подарък — пешкеш, по повод изби­ рантирана неприко снов еността на църковното иму­
рането на нов патриарх или във връзка със заема­ щество. Забранява се намесата на местната светс­
нето на трона от нов султан. Малко по-късно, през ка власт в делата на Църквата. Патриаршията по­
1474 г., Патриаршията вече плаща ежегоден три- лучава право да налага църковни парични такси —
бут — харадж. От края на XV и в продължение на ежегодно всеки дом плаща на патриарха и на мит­
целия XVIb. годишните вноски се увеличават. По рополита по 12 акчета. Свещениците са длъжни
тази причина православното духовенство и паст­ ежегодно да внасят в патриаршеската и митропо­
вото са принудени да плащат по-високи религиоз­ литската каса по един дукат.
но-церемониални такси. Дори в края на XVI b . са След възстановяването на Ипекската патриар­
фиксирани случаи, когато църковните учреждения шия сръбските земи са обединени под единна цър­
прибягват към услугите на кадиите и другите слу­ ковна власт. Ипекският патриарх е върховен глава
жители на местната администрация при събира­ на сръбския народ. В църковните документи пише,
нето на църковно-религиозните такси. Финансо­ че при патриарха се намира “престолът на цялата
сръбска земя”. И наистина Ипекската патриаршия процеси. Поради съзнателното или неволното изо­
до известна степен изпълнява някои държавни фун­ пачаване на историческата действителност те за­
кции. По време на заседанията на църковните съ­ силват взаимната неприязън между балканските
бори и синоди, на които присъстват освен духов­ народи. Като подчертавам този безспорен факт в
ници и светски лица, се решават важни за сръбския никакъв случай не си правя илюзия, че следващите
народ дела. Понякога с писма, идващи от патриар­ оскъдни редове ще внесат нещо по-съществено в
шеската канцелария, се потвърждава цеховата ор­ твърде усложнената история на Балканите през
ганизация на занаятите. X V -X V I b.
Възстановяването на Ипекския патриаршески Често много добросъвестни, непредубедени ис­
престол има важно значение за православното на­ торици, когато се спират на положението на не-
селение в западната част на Балканския полуост­ мюсюлманите в Османската империя през X V -
ров, най-вече за сърбите. Чрез дейността на обик­ XVIb., без да анализират конкретните условия, пра­
новените духовници се запазват старите народно- вят глобалното заключение, че немюсюлманите са
религиозни традиции, които са сигурен щит срещу лишени от елементарни политически права. По­
ислямизационните процеси на територията, подв­ добно твърдение може да се приеме за вярно само
ластна на Ипекската патриаршия. в контекста на унищожаването на държавите на
Скоро след организирането на гръко-правос- Балканския полуостров. В конкретните прояви на
лавната община е създадена армено-григорианс- политическата, военната и съдебната дискрими­
ката община (ермени миллети). През 1461 г. по за­ нация трябва да се проследи въздействието на ис­
повед на Мехмед II Фатих от Бурса в столицата е лямските канонически принципи, които разделят
доведен арменският епископ Йоахим, когото сул­ хората на две групи — мюсюлмани (правоверни) и
танът въздига в сан патриарх. По същото време в немюсюлмани (неверници). Първите са правоима-
Истанбул са докарани много арменски семейства, щи, а вторите според волята на Аллаха трябва да
чиито членове са известни като добри майстори бъдат управлявани от мюсюлманите. На основата
занаятчии и търговци. Арменската община полу­ на теократичните повели на Корана са изградени
чава същите права, каквито има гръцката. отношенията между османската държава и немю­
През 90-те години на XV b . се увеличава броят сюлманското й население. По тези причини хрис­
на еврейското население в Османската империя, тияните не могат да заемат постове в държавния
след като на нейна територия намират приют под­ апарат, дискриминация оправдана и узаконена от
гонените от Инквизицията евреи в Испания и Пор­ исляма. Историята на османската държава през
тугалия. През 1497 г. е създадена юдейската общи­ XV—XVIb. говори за провеждането на политика на
на (яхуди миллети) с център Истанбул. Нейният религиозна търпимост и толерантност към немю­
ръководител — главният равин, на турски език се сюлманите. Иначе няма как да се обясни заселва­
нарича хахамбашъ. Правата на тази община са иден­ нето на подгонените от Инквизицията евреи в Ос­
тични с тези на двете християнски общини. манската империя.
Организирането на системата от миллети (‘ре­ Срещу категоричната теза за дискриминаци­
лигиозни общини’) е доказателство, че Османска­ онната османска политика се възправя и фактът, че
та империя не е планирала масова ислямизация. е създадена системата отрелигиозни общини с мно­
Напротив, със своята толерантна политика през го, гарантирани от държавата права, които не се
XV—ХУ1в. към немюсюлманското си население вместват в лансираните тези за потисническа по­
тя става притегателен център за онези етнико-ре- литика на османската държава спрямо нейните не-
лигиозни групи, които в другите страни са подло­ мюсюлмански поданици. Все в този ред на мисли
жени на гонения и изтребление. В това отношение могат да се приведат примери за широко използ­
особено красноречив е примерът с евреите в За­ ване във войската на християни, като редовни спа­
падна Европа. хии и като служещи в спомагателни подразделе­
ния на армията. Вече към края на XVIb. политика­
РЕЛИГИОЗНО-НАРОДНОСТНА И та на верска нетърпимост е факт, а като нейно след­
ПОЛИТИЧЕСКА ДИСКРИМИНАЦИИ. ствие трябва да се разглежда изчезването на хрис­
тиянския елемент в османската армия.
АСИМИЛАЦИЯ
В съдебната система и практика безправието
Един от най-щекотливите по османска исто­ на немюсюлманите е най-явно. Те не могат да сви­
рия е въпросът за положението на подвластните на детелстват в съда срещу мюсюлмани, техните оп­
империята немюсюлмани и нейната политика към лаквания срещу мюсюлмани се приемат, само ако
народностно-религиозната им идентичност. Мно­ са подкрепени от други мюсюлмани. На основата
го свободни съчинения са написани от представи­ на Корана и шериата всеки мюсюлманин е смятан
телите на различните национални исторически за по-високопоставен гражданин на империята, от-
школи по този повод. Авторите им обслужват оп­ колкото който и да е християнин. Тази сегрегация
ределени идеолого-политически, доктринерски и обслужва определени социално-политически цели
държавни интереси. Повечето подобни изследва­ и интереси на Османската империя — да не се до­
ния се разминават с действителните исторически пусне единство между обикновените мюсюлмани
и християни за борбата срещу общото безправие мюсюлманинът, основавайки се на предписанията
на раята. на шериата, може да подведе под отговорност все­
Политическото безправие на немюсюлманите ки християнин за нарушаване на общоприетите,
е налице и при данъчното облагане. Веднага тряб­ утвърдени правила за поведение на немюсюлма­
ва да се подчертае, че разликата при облагането с ните. Ислямският закон забранява строителство­
данъци е незначителна. Така например християнс­ то на християнски жилищни сгради и култови сре­
ката рая плаща данък испенче в размер на 25 акче- дища, които да са по-високи от съответните мю­
та, а мюсюлманската плаща идентичен данък с сюлмански. Трябва да се иска разрешение от офи­
името ресм-и чифт в размер на 22 акчета. Мюсюл­ циалните власти за ремонт на сгради, обслужващи
маните, жители на градове, са освободени от този етнико-религиозните обичан и традиции на хрис­
данък, докато християнското градско население тияните. Всички християнски празници и церемо­
плаща на общо основание испенче. Има известна нии трябва да се провеждат без излишна шумна
разлика и при плащането на таксата чифтбозан за демонстративност. Единствено е разрешено цър­
християните и мюсюлманите. Неравноправието на ковните камбани да бият без ограничение, когато
християните е подчертано и чрез плащането само е необходимо. Разбира се, съществуват ограниче­
от тях на поголовен данък джизие. ния за села и райони, където съжителстват двете
В ежедневния бит също има дискриминацион­ разнородни етнико-религиозни общности — мю-
ни забрани. Християните не могат да носят оръ­ сюлмано-османци и християни.
жие и да яздят кон при среща с мюсюлманин. Дре­ Независимо от формите на провежданата по­
хите на немюсюлманите по цвят трябва да се раз­ литика и степените на дискриминация на немю-
личават от традиционните цветове на мюсюлман­ сюлманските народи в Османската империя угне­
ската носия. На всички християни е забранено с тените и потиснатите запазват своята етнико-ре-
облекло и покъщнина да демонстрират лукс и пре­ лигиозна идентичност. Невероятната мозайка от
възходство над мюсюлманите. В противен случай етнико-лингвистични групи —ок. 60, резултатно се

Външен изглед на джамията "Св. София”, рисунка от университетски албум


съпротивлява не само на дискриминацията, но и манската държава воюва, гърци, молдовци, унгар­
на политиката на асимилация, провеждана от Ви­ ци, българи, руси и други, са пленявани и заселва­
соката порта. ни в Анадола. Според източниците само Мехмед II
Въпросите, свързани с асимилационните про­ Фатих поробва ок. 200 000 сърби и босненци, които
цеси в Османската империя, също са дискусионни са заселени в Мала Азия. Хиляди роби напълно са
в османистиката. Съществуват много увлечения, асимилирани, първо, приемайки исляма, а след това
които често граничат с абсурда. В литературата, и езика. Приемането на исляма е най-важното ус­
адресирана към по-масовия читател, политиката ловие за освобождаване от робство и преминаване
на асимилация, провеждана от османската воен- в нова социална категория — свободен роб. Осво­
нобюрократична власт, е представена като дамок­ бодените роби получават земя. Живеещите в града
лев меч, който виси над всяка християнска глава. учат занаят, придобиват търговски навици или за­
За да се отговори сравнително приемливо на въп­ емат административни служби. По този начин бив­
роса за асимилацията в Османската империя през шите роби се приобщават към различните социал­
XV—X V I b ., неизбежно трябва да се проследят ета­ ни групи на свободните поданици на Османската
пите на явлението и да се анализират средствата и империя, разширявайки и укрепвайки нейния чо­
методите на неговото прилагане. вешки потенциал.
Асимилацията е двустранен процес на ислями- Най-тежката форма на асимилация за балкан­
зиране и турцизиране. Предимство има ислямиза- ското християнско население на Османската им­
цията. Тя е определяща за коренната промяна в перия е набирането на младежи за еничарския кор­
социалния, политическия и юридическия статус на пус чрез системата девширме. Тази практика се
отделния индивид. Първостепенността на ислями- прилага последователно от 1438 до 1638 г. Благо­
зацията е регламентирана от идеологията на исля­ дарение на нея хиляди помохамеданчени христия­
ма, за която етническите и националните различия ни са включвани в еничарския корпус, засилвайки
нямат съществена роля, основно е значението на мюсюлманския елемент в империята. С помощта
конфесионалната принадлежност, т. е. разделяне­ на системата девширме централната власт задо­
то на народите на мюсюлмански и немюсюлман- волява нуждата си от хора, предани на военния и
ски. Това обстоятелство ни задължава преди всич­ държавния апарат. Безбройни са примерите, кога­
ко да проследим политиката на прозелитизъм, след­ то асимилирани по линия на системата девширме
вана от Османската империя. Вероятно ще е умес­ бивши християни заемат висши военни и админис­
тно да се тръгне от въпроса имали ли са интерес тративни постове в Османската империя. Явлени­
османските владетели да водят масова, интензив­ ето се обяснява с липсата в османската държава на
на политика на религиозна конверсия? Отговорът родова наследствена аристокрация. Един от пър­
може да се формулира след разглеждането на проб­ вите кадии на Истанбул е французин, пленен край
лема за методите, средствата и етапите, през кои­ Никопол, който, след като приема исляма, получа­
то минава асимилационният процес през XV— ва името Молла Хюсрев. Най-големият архитект
X V I b. на Османската империя —Синан, е грък по произ­
Когато изследваме проблема за асимилацията ход, и дължи своето издигане на системата дев­
в Османската империя условно можем да кажем, ширме. Много са личностите, които се числят към
че тя е насилствена и “доброволна”. Насилствена­ интелектуалния елит на Османската империя, но
та асимилация е свързана с традициите на осман­ произхождат от средите на християнското·населе­
ската държава, протича под контрола и с участие­ ние.
то на централната власт. Обслужвайки по такъв Сред османските държавни и военни дейци има
начин общодържавни интереси, е изключена вся­ много славяни, които са ислямизирани и тюркизи-
каква възможност за самостоятелен избор или ми­ рани. Четирима от везирите на Баязид II са от сре­
нимална доброволност. дите на асимилираните християни от славянски
Най-ранните форми на насилствена ислямиза- произход. Най-поразителни примери за издигане­
ция и асимилация на християнското население са то на християни до управляващите кръгове на дър­
свързани с отвличанията в робство. Значението на жавата ни дава управлението на Сюлейман I Вели­
робството в социално-икономическата структура колепни и Селим II, когато осем от деветте велики
на империята е обект на внимание в предишните везири са помохамеданчени славяни. През 1433 г.
глави. Целта на настоящите редове е оценяване на бейлербеят на Румелия е от категорията на бивши­
ролята и значението на робската институция за на­ те роби българи. Управляващият в края на XVIb.
лагане и разпространение на исляма, тъй като взе­ велик везир Мехмед паша има български произ­
тите като редовна плячка военопленници задъл­ ход.
жително са помохамеданчвани, след което са тюр- Редки са случаите на масово насилствено по-
кизирани. мохамеданчване през периода, когато империята е
Още при първите си нахлувания в балканските в политически и военен подем. Ако има подобни
земи османците отвличат групи от местното насе­ действия, те са предприемани само като репресив­
ление. Подобни действия са характерни за периода на мярка срещу населението на областите, съпро­
на покоряване на балканските държави. Докато ос­ тивляващи се на завоевателя или бунтуващи се,
след като вече са покорени. Показателен е приме­ зително броят на християнското население е ок. 4
рът с избиването на търновските първенци, които 024 945 човека. Ако би било ислямизирано това
отказват да приемат ислямската вяра след покоря­ немюсюлманско население, годишно Високата
ването на града. Част от населението на Търново порта би изгубила ок. 2 800 кг злато поради непла-
е ислямизирана през 1394 г. щането на поголовния данък джизие и добавката
Не трябва да се пренебрегва ксеногамията като от 3 акчета към данъка испенче. Вероятно ще проз­
метод за насилствено етнико-религиозно смесва­ вучи силно, но нито един здравомислещ османски
не на османците с другите народи. Много жени от владетел не може да лиши хазната си от посочени­
покорените страни насилствено са отвеждани в сул­ те сериозни, необходими постъпления. Високата
танските хареми, в харемите на видни сановници и порта не може да бъде обвинявана в намерение за
на провинциалните военно-бюрократични управ­ масова насилствена ислямизация и турцизиране,
ници. Често дори обикновените войници си вземат тъй като през XV и първата половина на XVIb.
за жени християнки. Ксеногамия е популярна още действа системата девширме, осигуряваща в дос­
във времената на селджуките, което предполага татъчна степен военните успехи на империята.
наследяването й от новата империя. Членовете на Една от най-ранните форми на т. нар. “добро­
Османската династия често вземат за съпруги хрис­ волно” приобщаване към исляма на балканското
тиянски принцеси. През 1352 г. султан Орхан Гази население е постепенното включване на местната
се жени за византийската принцеса Теодора, дъще­ аристокрация в средите на управляващата военно-
ря на император Йоан VI Кантакузин. Съпругите бюрократична прослойка на османското общест­
на султаните Мурад I, Баязид I Йълдъръм и на во. Налице е явен компромис с някои догми на
двамата синове на Баязид I са византийски прин­ исляма, забраняващи използването на християни
цеси. Любима жена на Сюлейман I Великолепни е във военни действия. Подобно нарушаване на ис­
украинката Роксолана, която освен султанска съп­ лямския канон е оправдано от факта, че османска­
руга е и значима политическа фигура в обществе­ та държава не разполага с достатъчен брой войни­
ния живот. До XVIIIb. включително много осма- ци. За по-нататъшното улесняване на завоевания­
но-турци се женят за робини — грузинки, унгарки, та и за гарантиране на тила на османската армия
полякини, украинки, черкезки и др. се създава система от васални християнски кня­
В историческата литература остава дискусио­ жества, чиито владетели и военачалници запазват
нен въпросът за намеренията на някои османски вероизповеданието си, собствеността и властта си.
султани масово да ислямизират християнското на­ Срещу тази ефимерна форма на васалитет към сул­
селение на империята. Подобно намерение се при­ тана те поемат задължението да участват в завое­
писва на Селим I, който решава да наложи със сила вателните походи на османската армия. Примери­
исляма на всички свои поданици християни. Него­ те са разнообразни и многобройни. За тях нееднок­
вият план се проваля, тъй като цариградският пат­ ратно вече споменахме в предходните страници.
риарх енергично протестира, подкрепяйки възра­ Балканските благородници, след като вече са час­
женията си с кодекса на Мехмед II Фатих, гаранти­ тично зависими от султанската власт, увлечени в
ращ определена автономия на немюсюлманските стремежа си да вземат надмощие над своите съ­
общини. За провала на намеренията на Селим I перници, както и да запазят и разширят владения­
значение имат и протестите на висшето мюсюл­ та си, постепенно, но окончателно стават османс­
манско духовенство, което смята, че насилствена­ ки ленницй, спахии християни. В началния период
та масова ислямизация на християните противо­ на този вид “доброволна” ислямизация османците
речи на основните канони на исляма. много внимателно подбират включваните балкан­
Подобно на Селим I султан Мурад IV също ски феодали в имперската военно-ленна система.
планира масово ислямизиране на балканските хрис­ Предимство имат онези, които не се противопос­
тияни. Висшите религиозни кръгове съветват сул­ тавят активно на завоевателя при проникването му
тана да ограничи акциите за налагане на исляма, на Балканите или пък веднага приемат исляма. По­
понеже подобни действия противоречат на шери- добно ренегатство осигурява на местните благо­
ата. Вероятно и други султани са имали планове родници запазване на правото им да владеят вре­
насилствено да ислямизират цялото християнско менно имотите си, които завоевателите превръ­
население на империята, но всички планове оста­ щат в тимари и включват във фонда на мирийски-
ват само добро пожелание. Не е необходимо под­ те земи. В някои случаи новите спахии получават
робно и задълбочено да се изследват причините за тимари на места, отдалечени от предишните им
неуспеха на султанските намерения. Необходимо е владения. Методът е прилаган най-често спрямо
да се докаже безспорната истина, че цитираните висшите представители на местната аристокрация,
примери за Селим I и Мурад IV са повече доказа­ за да ги откъснат от областите, където техните ро­
телство за прищявка, отколкото сериозно намере­ дове имат влияние векове наред.
ние. Колкото и еретично да изглежда подобно зак­ Представителите на балканската аристокрация
лючение, то е подкрепено от здравата логика на се присъединяват към османците не само повлия­
фактите. А те са следните — в началото на XVI b . в ни от силата на завоевателя, но и по идеологически
Османската империя живеят общо 1 530 799 се­ подбуди. В някои документални източници от XVb.
мейства, от които 894 432 са християнски. Прибли­ се отбелязва, че български, сръбски и албански бла­
городници масово се отричат от християнството и ликата в тези дарения варира от няколко десетки
приемат исляма. Разбира се, подобни свидетелст­ до няколко хиляди акчета в зависимост от социал­
ва са в определена степен преувеличени, но добро­ ната категория на новоприелите ислямската вяра.
волното преминаване към вярата на завоевателя По този начин сравнително високата сума, полу­
си остава неоспорим факт за част от балканските чавана от новите мюсюлмани, им гарантира пре­
аристократи. Решаващо значение за подобни дейс­ минаването в пошрестижна социална категория.
твия има идейната криза в балканското общество, Османската власт през XVII h.XVIIIb. не се скъпи
която обхваща първо феодалната върхушка. Типи­ да изразходва средства за разпространение на ис­
чен е примерът с албанската аристокрация, която ляма в балканските си провинции, тъй като това
от векове е разединена на верска основа — между укрепва нейните идейно-политически позиции в ре-
православието и католицизма. Босненските благо­ чгиона. Изследванията показват, че независимо от
родници в по-голямата си част изповядват бого­ латентния характер на дейността наосманския бю­
милското учение и еднакво ненавиждат Правос­ рократичен апарат молбите на приелите исляма и
лавната църква и нейната съперничка Католичес­ всички произтичащи от тях предимства за молите­
ката. Победите на друговерците откриват за тях ля се решават във възможно най-кратки срокове.
спасение в приобщаването към религията на побе­ Явлението е свидетелство за стремежа на османс­
дителя. Независимо от начините за включване към ката власт и администрация с всички възможни
управляващите слоеве в османската държава край­ средства да улесни и ускори процеса на “добро­
ните резултати са едни и същи — пълно асимили- волно” преминаване на част от балканското на­
ране и изчезване на християнските спахии и санов- селение към исляма. А това в перспектива означа­
ници през XVTb., чиито имена често се срещат през ва разширяване на социалната база на османското
XV b. господство на Балканите.
Интерес за науката представлява и проблемът Много от молбите за преминаване към новата
за “доброволното” присъединяване на част от бал­ вяра са свързани с конкретния стремеж за получа­
канското селско и градско население към исляма. ване на държавна служба, най-вече за включване в
Както при представителите на върхушката в бал­ различните родове на османската войска. Масо­
канското общество, така и за обикновените негови востта на явлението се обяснява от факта, че полу­
представители стимулиращи фактори за идейната чавайки военни и държавни служби, “новите” мю­
конверсия са не бруталните средства, а икономи­ сюлмани необратимо променят социалния си ста­
ческата принуда, съдебнополитическата сегрега- тус. Няма точни доказателства дали всички молби
ция и редица ежедневни битови предимства за мю­ са удовлетворявани и по какъв начин, но вероятно
сюлманина в сравнение с християнина. Среднове­ . молителите са получавали държавна служба —же­
ковният жител на Балканите, изправен пред диле- ланата или друга, понеже Високата порта има пот­
мата личностно преуспяване или етно-религиозно ребност от нови попълнения.
унизително съществуване, предпочита първото. Приемането нарелигията на завоевателя се уза­
Най-нисшите слоеве от балканското население при­ конява със специални заседания на съдилищата
емат исляма, за да се освободят от тежестта на пред свидетели мюсюлмани, уважавани членове
поголовния данък и за да получат материалното и на мюсюлманската общност в града или района.
паричното дарение, полагащо се на всеки новоп- По този начин ислямизирането е необратим про­
риел ислямската вяра. Предвидени са условия, улес­ цес. В случаите, когато отреклият се от християн­
няващи ислямизирането и на декласираните еле­ ството пожелава отново да се върне към предиш­
менти, които се намират извън обществото и зако­ ната си вяра, това е смятано за тежко престъпле­
на. Мюсюлманското законодателство предвижда ние и се наказва най-строго —със затвор или смърт.
да бъдат освобождавани от затвора хора с по-леки В сравнителен план трябва да се посочи, че ис-
присъди, ако доброволно се приобщят към исляма лямизацията в селата започва значително по-къс­
или да бъде намален срокът на присъдите им. Осо­ но отколкото в градовете. Съществуват редица
бено интересен е случаят с осъдените на смърт, обективни причини, които обуславят явлението. Из­
които, ако произнесат формулата “Няма друг бог вестно е, че тюркската колонизация на Румелия не
освен Аллах...” —.биват помилвани. засяга пряко и толкова силно селата, както градо­
Администрацията на централната власт офи­ вете. По тази причина в селата сблъсъците нахрис-
циално регламентира и стимулира ненасилстве- тияните с мюсюлманските заселници са по-малко
ното приобщаване към исляма. Хората, приели по­ и в по-търпима форма. Селската структура на Бал­
добно решение, адресират до Високата порта мол­ каните е силно затворена, поради което в селските
би, оформени по специален канцеларски образец. общини строго се спазват обичайното право и ре­
Тези молби задължително имат в горния си ляв лигиозно-битовата обредност. Трябва да се посо­
ъгъл следната резолюция на великия везир: “Да се чи, че османската власт няма интерес да ускорява
извади от списъците за плащане на данъка джи- процеса на приобщаване на християнското селско
зие”. население към исляма, тъй като това би причини­
Според мюсюлманските традиции всички но­ ло огромни финансови загуби за хазната. Като при­
воприети получават дарение—ритуални дрехи или мер е достатъчно да се посочи фактът, че през 1527 г.
еквивалентна парична сума за закупуването им. Раз­
Високата порта получава от своите европейски про­ завоевателя. По такъв начин е улеснена и се уско­
винции приходи в размер на 198 000 000 акчета, от рява асимилацията им.
които 42,3 % са по линия на данъка джизие. По- Колонизацията на Балканите от тюркско-ис-
късно, през XVII—XVIIIb., когато се увеличава фис- лямския етнико-религиозен елемент и процесите
, калният натиск върху селяните и верската нетър­ на насилствена и “доброволна” ислямизация оба­
пимост се изостря, в селото вече се наблюдава ком­ че не променят коренно демографската карта на
пактно преминаване към исляма. полуострова. Според приблизителни данни през
В резултат от анализираните процеси на верска втората половина на XVIb. мюсюлманите са ок.
конверсия в града и селото значително се увелича­ 15—17 % от цялото население на европейската част
ва мюсюлманското население в европейските про­ на Османската империя. Сравнително по-голям е
винции на Османската империя. Коренните жите­ броят на мюсюлманите в балканските градове —
ли на балканските градове и села, без да бъдат из­ ок. 40 % от градското население. Ако се предове-
правени пред избора “или меч, или ислям”, под рим на съвременните турски османисти, трябва да
тежестта на комплекса от проблеми за икономи­ подчертаем, че 30 % от формиралата се османо-
ческо и нерядко за физическо оцеляване без види­ турска народност през XV—XVIb. са ислямизира-
мо насилие са принудени да приемат вярата на ни представители на автохтонното население.

79
О с м а н с к а та и м п ери я в края н а xvi и
В НАЧАЛОТО НА XVII В. - ПРЕХОДНО ВРЕМЕ

динен о. Хиос. След като османският военномор­


СЕЛИМ И (1 5 6 6 -1 5 7 4 ) ски флот става един от най-мощните в Източното
През нощта на 6 срещу 7 септември 1566 г. при Средиземноморие, голяма част от островите в ре­
обсадата на крепостта Сегетвар умира султан Сю­ гиона са под властта на Високата порта. Остров
лейман I Великолепни. Придружаващият го велик Хиос обаче, който е много близо до бреговете на
везир Мехмед паша Соколлу запазва в тайна от Мала Азия, е собственост на генуезците и остава
войниците трагичната вест до заемането на трона извън обсега на османската инвазия. Високата пор­
от новия султан. Великият везир своевременно из­ та и генуезците подписват споразумение да про­
праща писмо до престолонаследника Селим, кой­ дължи италианското управление на острова при
то е валия на Кютахия. Веднага след получаване на условие, че те изплащат на Османската империя
известието Селим тръгва за Истанбул. На 24 сеп­ ежегоден трибут с размер 10 000 златни дуката.
тември 1566 г. той заема престола под името сул­ Островът е управляван от 12-членно изборно
тан Селим II. Управлението му започва с пасивен събрание, чиито членове са наричани “дванадесет­
бунт на еничарите, тъй като новият султан не спаз­ те хиоски бейове”. След известен период от време
ва традицията да раздаде пари на еничарите и двор­ членовете на събранието започват да бавят изпла­
цовата кавалерия при възцаряването си. През яну­ щането на трибута, осъждайки с неразумните си
ари 1567 г. еничарите застават на пост пред двор­ действия независимостта на острова. През про­
цовите врати, решени да не допуснат султана и летта на 1566 г. Хиос е присъединен към османс­
везирите в двореца, докато не им изплатят полага­ ките морски владения. Наред с основателния мо­
щите им се средства. Селим II е принуден да,р_тс- тив за действията на османския флот срещу остро­
тъпи — всеки еничар получава по 2000 акчета, а ва окупирането на Хиос без съмнение е свързано с
всеки войник от дворцовата кавалерия — по 1000 подготвяното завладяване на о. Кипър.
акчета. Този малък инцидент е началото на факти­ Във връзка с тържествата по случай възцарява­
ческото управление на Селим II. нето на Селим II в столицата на империята прис­
тигат много делегати, сред които е и посла­
никът на германския император Максими-
лиан. Той води успешни преговори за възс­
тановяване на мирните отношения между
Османската империя и Австрия. На 17 фев­
руари 1568 г. е подписан мирен договор от
25 параграфа, валиден за срок от осем годи­
ни. Според договора двете страни запазват
владенията си. Австрия, както и преди, тряб­
ва да плаща на Високата порта годишен три­
бут с размер 30 000 златни дуката за това, че
владее част от унгарските земи. Освен това
е предвидено Виена ежегодно да подарява
на великия везир 2000 златни дуката. Пред­
метни подаръци трябва да получават и дру­
гите висши османски сановници.

Дж амията на Селим I I в Одрин АСТРАХАНС8Ш ПОХОД


В историята на Османската империя Селим II
Последният западен поход на Сюлейман I Ве­
оставя спомена за неспособен владетел. Несполу­
ликолепни показва, че все повече се увеличава съп­
ките в управлението му са туширани от изключи­
ротивителната мощ на европейските антиосманс-
телните държавнически и политически качества на
ки сили. Това обстоятелство принуждава Османс­
великия везир Мехмед паша Соколлу. Благодаре­
ката империя да търси реализация на завоевател­
ние на неговите енергични, безкомпромисни дейс­
ните си стремежи на Изток. С тази цел през 1569 г.
твия, на прозорливия му ум и талант империята
османската армия тръгва на поход за завладяване­
успява, макар и с известни колебания, да остане
то на Астрахан. Походът освен за получаване на
стабилна.
нови територии е предприет и с цел да бъде поста­
В навечерието на възцаряването на· Селим II вен под османска власт търговския път, идващ от
към островните владения на империята е присъе­
Иран през Каспийско море по р. Волга и след това тически елит обаче няма единство относно необ­
от Русия на запад. След завладяването на пътя по­ ходимостта от военна операция за завладяването
токът от стоки трябва да минава по Черно море и на Кипър. Великият везир Мехмед паша Соколлу
след това на запад по територията на Османската смята за ненавременно планираното начинание и
империя. За да може да се реализира грандиозното предлага кампанията да се отложи. Всички други
.намерение, е планирано прокопаването на канал представители на върховната военна и политико-
между реките Волга и Дон. Още през 1568 г. започ­ религиозна власт начело със султана са твърдо убе­
ват проучвания. Изпратените на мястото специа­ дени, че войната срещу Венеция за о. Кипър не
листи проучват най-тясната ивица между течени­ търпи отлагане.
ята на двете реки. Тя е широка 6 морски мили. Решението за започване на война за завладява­
Събират се работна сила, майстори и инженери, нето на Кипър се пази в тайна. Венецианският пос­
комплектувани са военни сили за охрана на обекта ланик в Истанбул узнава за намеренията на Висо­
и за похода към Астрахан. За намеренията на Ви­ ката порта и се опитва да отклони тяхното изпъл­
соката порта е известен и кримският хан Девлет нение. Усилията му са напразни. След този неуспех
Гирай, който преценява добре, че евентуален успех Венеция се опитва да организира антиосманска
на османските намерения ще лиши от автономия християнска коалиция. Благодарение на активната
Кримското ханство. Нерадостната перспектива дейност на папата през пролетта на 1570 г. е орга­
подтиква кримския хан да се противопостави на низирана мощна коалиция, известна с името “Све­
идеята за поход срещу Астрахан. Според източни­ щена лига”. В нея освен Венеция влизат Папската
ците Девлет Гирай дори известява Русия за осман­ курия, Испания, Генуа, о. Малта, Савоя и други ита­
ските намерения. лиански градове държави. Дубровнишката репуб­
През август 1569 г. над 3000 работници започ­ лика предварително съобщава на своя сюзерен Се-
ват прокопаването на канала. След тримесечен те­ лим II, че Испания ще участва в антиосманската
жък труд една трета от канала е прокопана. Успо­ коалиция със 100 бойни платнохода. Въз основа на
редно с това започва и обсадата на Астрахан, в това известие Високата порта предприема дейст­
която участват 3000 еничари и ок. 20 000 спахии. вия за укрепване на отбранителните укрепления в
Кримският хан, който не е привърженик на идеята Босна и Херцеговина. На адмирала на османския
за прокопаване на канала, води подмолна пропа­ флот е наредено екстрено да организира флота за
ганда сред работниците и войниците, плашейки ги предстоящите военноморски битки с обединената
със страшна, продължителна зима. Започва бро­ флотилия на съюзниците, която в началото на во­
жение сред османската войска. Командващият Ка- енните действия разполага с 206 кораби, оборудва­
съм паша е принуден да оттегли обсадата от града ни с 1 300 оръдия и превозващи 16 000 войници, а
и да тръгне обратно към Истанбул. Руската армия гребците им са повече от 36 000 човека.
използва благоприятния момент и напада отстъп­ През май 1570 г. османският флот в състав от
ващата османска войска, нанасяйки й сериозно по­ 360 малки и големи плавателни бойни единици със
ражение. Строителите на канала са разпръснати. значителен брой войници напуска Истанбул и се
Такива са печалните резултати от грандиозния план отправя към Кайро. Въпреки превъзходството си
на великия везир Мехмед паша Соколлу. във военнотехническо отношение и жива сила ос­
манците повече от една година са принудени да
ПРЕВЗЕМАНЕ НА О. КИПЪР. преодоляват венецианската съпротива. На 1 август
ВОЙНА СЪС “СВЕЩЕНАТА ЛИГА”. 1571 г. пада основният център на острова — град
Фамагуста. Сложен е край на венецианското уп­
ПОРАЖ ЕНИЕТО ПРИ АЕПАНТО
равление в Кипър. Новата османска победа пре­
Покоряването на о. Родос от османците през дизвиква силна тревога в Европа. Военни действия
1522 г. предизвиква силната тревога на венециан­ се водят и по островните владения на Венеция в
ците, които очакват, че в най-скоро време ще дой­ Йонийско море, както и на османските територии
де и редът на Кипър. Те започват усилена подго­ в Далматинското крайбрежие. Войната продължа­
товка за защита на острова. Обаче османците, ан­ ва около три години. Сред многото сражения по
гажирани в други райони на света, не тръгват към суша и море, които имат променлив успех, памет­
о. Кипър. След като е утвърдено османското гос­ на е битката близо до гр. Лепанто, намиращ се в
подство в Сирия, Египет и в Северна Африка, Ви­ северната част на Морея.
соката порта решава да сложи край на венецианс­ Различните автори се разминават в информа­
ката власт на о. Кипър. Планиран е съкрушителен цията си за съотношението на силите. В изследва­
удар срещу венецианския опорен пункт в търгови­ нията от нетурски произход се посочва, че Осман­
ята с Изтока. Сред най-силните мотиви за предп­ ската империя има превъзходство както по броя на
риемането на военни действия е обстоятелството, военноморските съдове, така и по броя на войни­
че островът е пристанище за морските разбойници ците. Според тях османският флот има ок. 275 бой-
— корсарите, които нападат османските кораби, ни единици срещу 217 на съюзниците от “Свеще­
плаващи между Истанбул, Измир и малоазийски- ната лига”. Съвременните турски автори са кате­
те и балканските пристанища на Османската им­ горични в твърдението си, че османските кораби
перия и нейните арабски владения. Иа ниво поли­
са 224, а на противника — 278. По-приемливи. са вала по-голямата част от времето си в развлече­
сведенията, посочени от нетурските автори. ния. Султанът е твърде далеч от държавните дела.
Битката край Лепанто започва на 7 октомври Той влиза в историята на Османската империя ка­
1571 г. Тя е най-грандиозното военноморско сра­ то първия й владетел, който нито веднъж не е учас­
жение на века, по време на което османският флот твал в походите на османската армия. Селим II
търпи страшно поражение. Според европейските подобно на дядо си — султан Селим I Явуз, много
и гочници османската армия губи 225 кораба и ок. харесва Одрин и подвластен на тази си страст за­
20 000 войници. Освободени са 12—15 000 гребци. повядва в града да бъде построена джамия, наре­
Загубите на Лигата не са повече от 7 500 човека. На чена “Селимие” в негова чест.
един от испанските кораби като моряк е великият След смъртта на Селим II престола заема най-
испански писател Сервантес, който е ранен в бит­ големият му син Мурад, който по това време е
ката край Лепанто. санджакбей в Маниса. На 21 декември 1574 г. той
Победата на съюзниците е отпразнувана тър­ тържествено е провъзгласен за султан под името
жествено в Италия и Испания. В катедралите са Мурад III. В съответствие с издадения от Мехмед
отслужени благодарствени молебени. Почти пъл­ II Фатих чудовищен закон новият султан заповяд­
ното унищожаване на османския флот дава надеж­ ва да бъдат убити петимата му братя. Те са удуше­
ди на европейците, че Османската империя повече ни и погребани заедно с баща си.
няма да може да се възстанови и никога няма да Мурад III подобно на своя баща няма афини­
застрашава Европа. Прогнозите за непоправими­ тет към държавните дела. Както и преди, факти­
те последствия за Османската империя от пораже­ ческото управление на империята е дело на вели­
нието край Лепанто обаче са доста прибързани. кия везир Мехмед паша Соколлу. Завистливите, нес­
Всъщност битката няма сериозно значение за край­ пособни дворцови сановници, подкрепени от сул-
ния изход от войната. Изключителна заслуга за за­ тановата майка и съпругата му, спечелват довери­
личаване на тежките последствия от сражението ето на султана и успяват да го изолират от великия
на 7 октомври 1571 г. има забележителният осман­ везир, който е обект на тяхната ненавист. Все пове­
ски държавник —великият везир Мехмед паша Со- че са интригите, насочени срещу Мехмед паша Со­
коллу. Усилията му са подкрепени и от новия капу- коллу. В нечистоплътните, аморални атаки са във­
данпаша — алжирския бейлербей Улуч Али. Само лечени и някои фанатизирани лумпени. Един от
за пет и половина месеца са построени над 200 тях става убиец на великия везир. На поредното
плавателни съда! Когато в началото на юни 1572 г. следобедно заседание на Дивана при великия ве­
са възобновени военноморските сражения, под ко­ зир влиза някакъв босненец под предлог да го мо­
мандването на адмирала на османския флот се на­ ли за милостиня. Когато великият везир се опитва
мират 250 кораба. След значителните поражения да подаде на просителя пари, последният го нара­
по море и суша венецианците започват сепаратив- нява смъртоносно. Вечерта на същия ден, 30 сеп­
ни преговори с Високата порта. Голяма роля за тември 1579 г., Мехмед паша Соколлу умира. По
успешния изход на преговорите има посредничес­ този трагичен начин от политическата сцена на
твото на Франция. През април 1573 г. е подписан Османската империя слиза един от най-способни-
мирен договор между Венеция и Османската им­ те и талантливите държавници. След убийството
перия. Според документа, състоящ се от 7 параг­ на Мехмед паша Соколлу до 1603 г. Великият ве-
рафа, Венеция признава присъединяването на о. зират сменя 23 пъти своите титуляри. В този пери­
Кипър и някои други по-малки венециански тери­ од на султанския трон се сменят две бездарни, по­
тории към османските владения. Освен това ре­ литически неспособни личности—Мурад III и Мех­
публиката е длъжна да продължи плащането на мед III.
годишен трибут от 300 000 флоринта, установен
още при Сюлейман I Великолепни. Предишните НАЧАЛО НА ПОЛИТИЧЕСКА И
търговски привилегии на Венеция в Османската
империя се запазват. Въпреки корекцията на гра­ ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА В
ниците между венецианските и османските владе­ ИМПЕРИЯТА (1 5 7 4 -1 6 1 7 )
ния в Албания и Далмация в полза на Османската
империя властта на Венеция остава в териториите
в западната част на Балканския полуостров. Една ВОЙНИ И ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА
от важните придобивки за империята след победа­ ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПРИ
та й над силите на “Свещената лига” е отнемането МУРАД III (1574— 1595),
на Тунис от испанците през 1574 г. и присъединя­ МЕХМЕД 611 (1595— 1603)
ването му към териториалните владения на Висо­ И АХМЕД I (1 603— 1617)
ката порта.
На 3 декември 1574 г. след осемгодишно уп­ Веднага след възцаряването си Мурад III на
равление, умира султан Селим II. Вероятно терми­ първо място се заема да уреди османо-иранските
нът “управление” по повод дейността на Селим II взаимоотношения, които все повече се изострят.
не е най-точният. В паметта на съвременниците си Иранската страна също демонстрира готовност за
той оставя спомена за бездарна личност, прекар­ преговори. Именно с такава цел през 1576 г. в Ис-
танбул пристига 250-членна иранска делегация, водена от Токмак хан. Пратениците са посрещнати
много тържествено, с което османската страна още в началото иска да демонстрира доброжелателното
си отношение към Иран. За жююст смъртта на иранския шах Тахмаси обезсмисля преговорите в Истан­
бул. В Иран започва жестока дии.астйческа борба точнолевантийска компания” за търговия в Близ­
между групировките около дванадесетте му сина. кия изток, която получава право да търгува в Ос­
В крайна сметка побеждава Исмаил, който е про­ манската империя. През същата година Англия по­
възгласен за шах Исмаил II. Управлението му е лучава капитулационни права, според които тър­
доста кратко. Той умира през декември 1578 г. от говските й кораби могат да плуват в османски води
прекомерна употреба на наркотици. След смъртта под собствен флаг, а не под френски, както е до
на шах Исмаил II отново започва борба за иранс­ момента.
кия престол. През 1580 г. за шах се налага Абас Отношенията между Османската империя и Ав:
Мирза, който успява постепенно да стабилизира стрия се изострят и от факта, че Рудолф II отказва
вътрешнополитическата обстановка в Иран. да плаща годишния трибут от 30 000 дуката. Горе-
Размирните години в държавата на Сефавиди- долу по същото време нахлулите на австрийска
те са благоприятна предпоставка за Османската територия акънджии на Хасан паша Телли са раз­
империя да води завоевателни кампании на иран­ бити край крепостта Сисак. Загива и предвожда­
ска територия. Военните действия на османската щият ги паша. След научаването на трагичната вест
армия са успешни. Пред опасността от още по- великият везир Синан паша обявява война на Ав­
пагубни последствия при продължаване на война­ стрия. Действието на великия везир е прибързано,
та Иран приема предложението за мирни прегово­ тъй като той няма никаква представа за полити­
ри. Те завършват с подписването на 21 март 1590 ческата ситуация в Европа. Бидейки много често­
г. в Истанбул на договор, с който Азърбайджан и любив, Синан паша иска с една победоносна война
Грузия стават османски провинции, а в Каспийско срещу Австрия да увековечи името си в историята
море е дислоциран османски флот. на Османската империя. Първите стълкновения с
австрийската армия са успешни за османците, но
ВОЙНА G АВСТРИЯ (1593— 1606) без особено значение за крайния изход на войната.
Поради приближаващата зима великият везир ре­
Поредната война между Османската империя шава да устрои бивак за армията в Буда. Намере­
и Австрия започва през 1593 г. и всъщност е про­ нието на Синан паша предизвиква брожение във
дължение на борбата между двете държави за ун­ войската и той е принуден да зимува в Белград.
гарските и балканските земи. След последния ев­ Въпреки зимното време австрийците постоянно на­
ропейски поход на Сюлейман I Великолепни в гра­ падат османските територии и на някои места имат
ничните владения на двете враждуващи страни е успех. През пролетта на 1594 г. към османската
установено сравнително спокойствие. Първите армия се присъединява със свои войски и кримски­
симптоми на кризата в Османската империя пос­ ят султан Гази Гирай. Обединените сили действат'
тепенно водят до поява на конфликтни ситуации, на територията между Виена и Буда. Много голям
за които вина имат и двете държави. Въпреки мир­ успех за тях е превземането на крепостта Янъккале
ното споразумение босненският бейлербей Хасан (Рааб). По време на османо-австрийския конфликт
паша Телли организира три успешни локални рей­ обаче активна борба срещу Османската империя
да на австрийска земя. Австрия не остава длъжна. водят банатските сърби и влашкият войвода Ми­
Тя се възползва от четите на ускоците, въоръжава хаил Храбри, васал на султана.
ги и ги изпраща в граничните владения на Осман­ Веднага след началото на австро-османската
ската империя. На практика се води необявена вой­ война с помощта на Папската курия Австрия пола­
на. га усилия да привлече съюзници. Като резултат от
Международната обстановка е благоприятна действията на австрийците е създадена поредната
за Австрия. Към плановете на император Рудолф антиосманска християнска коалиция, известна с
II да започне война с Високата порта благосклонно името “Свещена лига”. Освен Австрия тя включва
се отнася Франция. Обратът във френската поли­ Испания, Папската курия, Трансилвания, Влахия и
тика се обяснява с появата на Англия в Леванта Молдова. Създаването на новата антиосманскако-
като конкурент на Франция. Англичаните активи­ алиция съвпада със смъртта на Мурад III и заема­
зират дейността си за установяване на приятелски нето на престола от Мехмед III. Официалната це­
отношения с Османската империя, за да я използ­ ремония е на 27 януари 1595 г. Веднага след погре­
ват в борбата си с Испания. Целта на сложната бението на своя баща новият султан Мехмед III
политическа интрига е Англия да отнеме част от заповядва да бъдат убити неговите 19 братя, въз­
испанските колонии. Английските усилия за уста­ ползвайки се от законодателството на Мехмед II
новяване на приятелски отношения с Османската Фатих. За да спечели на своя страна еничарските
империя са успешни. През 1579 г. в Истанбул прис­ оджаци, новият султан спазва традицията и разда­
тига английски пратеник, който успява да отвори ва полагащите се на войниците пари. Докато Мех­
вратите към англо-османско разбирателство. През мед III кокетничи с еничарите, османските войски
следващата 1580 г. е създадена английската “Из- търпят сериозни поражения на европейския фронт.
Султанът е принуден лично да поведе армията си, Австрия получава някои нови придобивки. На ав­
воюваща срещу Австрия. Османската армия води стрийските търговци е предоставено право сво­
успешни военни действия, от които най-значител­ бодно да търгуват в Османската империя, като зап­
но е поражението, нанесено на австрийците край лащат 3 % мито. Особена стойност сред новите
Ерлау и на р. Тиса през ноември 1596 г. придобивки има предоставената на католиците въз­
В края на XVI в. положението на Османската можност да строят църкви на територията на им­
империя обаче се усложнява от масовата селска перията. Базирайки се именно на тази клауза от
война в Анадола. Успоредно с нея европейските споразуменията, Австрия по-късно претендира да
владения на Високата порта са арена на саможер- бъде покровителка на католиците в Османсхсата
твената борба на потиснатите народи. Към тези империя.
неблагоприятни фактори трябва да се прибави и Целият XVI в. и първото десетилетие от XVII
нарушаването от Сефавидите на мирния договор в. от историята на Османската империя са забеле­
между Османската империя и Иран. Шах Абас, след жителни с многото масови социални и антиосман-
като укрепва военните възможности на държавата ски въстания. Няма да бъде пресилено ако се под­
си, започва военна кампания срещу Османската чертае, че както през XVI, така и през XVII в. пове-
империя, в резултат на която през 1603—1604 г. чето от антиосманските въстания в европейските
Иран изтласква османските войски до границата владения на Високата порта са свързани с войните
през 1576 г. на европейските християнски коалиции. Често въс­
Възобновяването на ирано-османския конфликт танията избухват, повлияни от апелите на една или
и очертаващите се неблагоприятни резултати от друга западна държава, воюваща срещу Османс­
войната в Европа съвпадат с началото на управле­ ката империя. Целта на тези сили е да използват
нието на султан Ахмед I. Той поема кормилото на като резерв на своята антиосманска борба спра­
империята в неспокойно за нея време. Новият сул­ ведливото освободително движение на народите,
тан заема трона на 22 декември 1603 г., едва 14- намиращи се под османска власт. От съществено
годишен. За разлика от своите предшественици, значение е да се отбележи, че нито една западна
той не се възползва от законното си право на бра- сила нито за момент не планира и не започва вой­
тоубийство. Животът на брат му Мустафа е запа­ на, за да освободи балканските народи от османс­
зен. Управлението на Ахмед I започва без кръвоп­ ко господство. Причините за неуспешните войни и
ролитие. Поради своето непълнолетие новият сул­ за масовите освободителни движения през XVI и
тан винаги се е намирал под влиянието на своите XVII в. са производни от започналата в Османска­
роднини и близки. Той има тежък характер и е фа­ та империя всеобща криза.
натично привързан към каноните на исляма и прин­
ципите на шериата. Безкомпромисен е към преда­ КРИЗАТА НА ТИМАРСКАТА
телите на държавата. Обича много лова и конните СИСТЕМА
състезания — джирит. Поклонник е на поезията и
е автор на добри стихове. През втората половина на XVI в. все по-явни и
Продължаващата изтощителна война между застрашителни стават признаците за кризата във
Османската империя и Австрия се води с промен­ военно-ленната система. Същността на кризата се
лив успех и нито една от страните няма превес. изразява в раздробяване на тимарите и постепен­
Младият султан има нужда от мир, за да концент­ но изчезване на техния военен характер. По този
рира военните си сили срещу селските въстания в начин ерозира фундаментът на османското военно
Анадола и за да се справи с все по-изострящите се могъщество. Според непълни данни за всички сан-
икономическа и политическа криза в страната. Ав­ джаци в началото на XVII в. броят на тимарите и
стрия също има нужда от прекратяване на война­ зиаметите е 41 171, което, сравнено с данните за
та. След триседмични преговори в Ситваторок, на втората половина на XV в., отбелязва увеличение
11 ноември 1606 г. е подписан мир. Според турски­ от четири пъти. В румелийските владения на импе­
те историци Ситваторокският мирен договор е за рията броят на тимарите и зиаметите също е уве­
срок от 20 години. С него е възстановено терито­ личен около четири пъти в сравнение с края на XV
риалното статукво между двете държави отпреди в. Когато цитираме тези факти трябва да се има
войната. Трансилвания е поставена под двойна за­ предвид териториалният ръст на Османската им­
висимост. Султанът се отказва от 30 000 дуката, перия през XVI в. вследствие на колосалните заво­
плащани ежегодно от Австрия за владеене на ун­ евания на Селим I Явуз и на Сюлейман Великолеп­
гарски земи. В замяна на този трибут Османската ни. Внимателният прочит на документалните из­
империя получава еднократната сума от 200 000 точници обаче показва, че броят на военно-ленни-
дуката. За първи път в договора австрийският мо­ те владения нараства ускорено в тези територии на
нарх е наречен “император”, а не “господар на Ви­ империята, които не са засегнати от процеса на
ена”, както до този момент го титулува султанът. разширение.
Ситваторокският мирен договор поставя начало­ Кризата в тимарската система засяга положе­
то на упадъка на Османската империя. През 1617 и нието и съдбата не само на селячеството, но и на
1628 г. са направени някои промени и допълнения спахиите от провинциалното кавалерийско опъл­
към Ситваторокския мирен договор. Според тях чение. Загрижена да задържи назряващата социал­
на война между селяните рая и владетелите на спа- колтата да се появяват много кандидати с берати
хилъци, държавата взема превантивни мерки. Нас­ за един и същ тимар.
ледникът на Сюлейман I Великолепни — Селим II, Аграрно-социалната криза се задълбочава осо­
изпраща специален указ до бейлербейовете на Ру­ бено вследствие на водената през втората полови­
мелия и Анадола, в който са посочени три основни на на XVI и в началото на XVII в. борба за прераз­
причини за кризата и започналото разпадане на пределение на поземления фонд между военните
военно-ленната система. Като първа причина е по­ (спахийските) и чиновническите категории на гос­
сочено произволното, необосновано увеличаване подстващата в империята социална прослойка.
от бейлербейовете на спахийските тимари. Според Държавните чиновници са смятани за роби на сул­
законите на Мехмед II Фатих подобни действия са тана и голямата част от тях идва по линията на
оправдани само ако спахията се е отличил във во­ данъка девширме. Най-високопоставената бюрок­
енни действия. В указа основно внимание е отделе­ ратична част на капукулу благодарение на своето
но на втората причина —раздробяването на лено­ положение, а често и на роднинските си връзки с
вете, което, от своя страна, води до засилване на представителите на султанския двор съсредоточа­
данъчния гнет върху селяните. Като трета причина ва в свои ръце огромни поземлени владения и фи­
е посочен произволът на бейлербейовете, които пре­ нансови средства. Към края на XVI в. висшето ос­
вишават прерогативите си и от името на султана манско чиновничество се консолидира политичес­
дават берат за владеене на големи тимари. Катего­ ки и имуществено. Все по-явни са претенциите му
рично езабраненораздробяванетоналеновете. При за повече земя. Зачестяват случаите, когато земя,
наследяването на даден тимар е предписано той да предназначена за раздаване на спахиите, се пре­
не бъде поделян между наследниците, поемащи доставя на предствавителите на висшата админис­
задълженията на своя родител. Една от целите на трация. Назрява конфликт между чиновниците с
указа е да се спре порочната практика на предоста­ немюсюлманско-османски произход и представи­
вяне на тимари на цивилни. В дълг на бейлербейо­ телите на потомствената османска аристокрация.
вете е вменено да отнемат леновете на онези, кои­ На преден план, макар и бавно, но все по-осезател-
то не принадлежат към категорията на спахиите. но, излиза конфесионалната нетърпимост към не-
Безстопанствените ленове да се предават на им­ мюсюлманите във върховете на властта. Основно­
перската хазна. то противоречие обаче продължава да бъде между
С издаването на разгледания указ Селим II се спахийската и бюрократичната прослойка в осман­
опитва да забави процеса на разпадане на военно- ската държава. Балансът в борбата се променя в
ленната система, тъй като подобно явление би на­ полза на чиновничеството. Високата порта няма
малило броя на спахийската конница. За да ком­ възможност да маневрира, за да отложи и тушира
пенсират недостига на военна сила, султаните са кризата в тимарската система и производните от
принуждавани да увеличават броя на войниците от нея конфликти. От края на XVI в. Османската им­
еничарския корпус. Подобни действия в крайна перия няма значителни териториални придобив­
сметка струват много скъпо на хазната и не винаги ки, единственото изключение е о. Кипър, т. е. из­
са по силите й. Всички предприети от Високата чезва отдушникът, който временно да отсрочи бор­
порта действия за спиране разпадането на военно- бата за земя и да отслаби експлоатацията на селя­
ленната система обаче са палиативни. Процесът чеството.
заема 250 години от развитието на Османската им­
перия, а движеща сила в него са противоречията, ПОЛОЖЕНИЕ НА СЕЛЯЧЕСТВОТО
заложени в самата тимарска система. Тя е създа­
дена в процеса на завоевания, за завоевания и за Проявленията на социалния гнет върху селя­
експлоатация на селяните. Нормално обаче тя мог­ ните в Османската империя са увеличеният брой
ла да се развива само като задължителен военно- данъци; ограбването на събраната реколта въпре­
социален и финансов механизъм на османската ки наличните закони, забраняващи подобни дейс­
държава и то при условие, че селяните имат екс­ твия; увеличаването на произвола на едрите по­
тензивна производствена дейност, гарантираща землени собственици и на държавните чиновници;
техния нормален социален статус и изплащането завземането на селските земи; лихварството и ре­
на налаганите им данъци — парични и натурални. дица други. Основната причина, която кара дър­
Определено може да се каже, че съществуването и жавата да увеличава данъчното бреме, е обезценя­
стабилността на провинициалната войска зависят ването на парите, следствие от фалшифицирането
не от войните, а от степента на развитие на селски­ на монетите.
те производителни сили. Непрекъснатите войни Според традицията и законите шериатските да­
обаче разоряват селяните, а това означава отслаб­ нъци (текалиф-и шерие), сред които основен е де­
ване на силата и значението на спахийската конни­ сятъкът — ашар, не могат да се увеличават. Обаче
ца, която всъщност материално се издържа не от на практика правоимащите вземат като ашар не 1/ 85
военната плячка, а от данъчно-режийните задъл­ 10 част, а 1/6, дори 1/5 част от реколтата. През
жения на селяните — най-потърпевшите от започ­ втората половина на XVI в. се засилва тенденция­
налата криза в тимарската система. В началото на та към комутация на натуралния десятък. Зачестя­
XVII в. не са редки случаите при събиране на ре­ ват случаите, когато селяните са задължавани да
дават паричния еквивалент на наложения им ашар. та трудова повинност са задължавани и тюркските
Друга, не по-малко пагубна тенденция за селяните полуномади — юруците. За целта те са разделяни
е стремежът на спахиите и държавните чиновници на оджаци от по 20—30 човека, всеки оджак трябва
към екстензификация на ангарията. да отделя от своите хора за шестмесечна трудова
През втората половина на XVI в. и особено в повинност по четири-пет човека. Юруците отиват
началото на седемнадесетото столетие броят на на работа със собствени продоволствие и инстру­
държавните данъци и повинности рязко е увели­ менти. Оджаците се редуват в изпращането на ан-
чен. Високата порта въвежда все по-нови данъци и гарийни работници, които много често са задър­
то предимно парични. Те получават формалното жани и след изтичане на шестмесечния срок.
наименование “извънредни” (авариз-и дивание), за Наред с мюсюлманската рая от бремето на ре­
да бъдат различавани от установените от шериата довните и извънредните данъци, от ангарията и
и законите стари, парично-натурални задължения принудителното изкупуване на селскостопанската
на селяните. Прави впечатление, че Високата пор­ продукция силно страдат и християните. Въпреки
та се въздържа да променя броя и размера на ше- съществуващите закони особено е увеличен раз­
риатските данъци. Тази предпазливост на султан­ мерът на дискриминационния за християните по­
ското правителство може да се обясни с нежелани­ головен данък джизие. От 25 акчета през 1500 г. в
ето му да влиза в конфликт с духовенството и да не края на XVI в. той е увеличен до 100 акчета. В на­
засяга религиозните чувства на мюсюлманите. На чалото на следващото столетие със специален указ
спахиите също е забранено да променят данъците на Високата порта е предложено размерът на джи-
и повинностите, свързани с традицията и шериата. зието да бъде 400—500 акчета. Увеличени са и дру­
Данъците от системата авариз-и дивание са съ­ гите данъци, плащани от християните. Наред с по-
бирани от държавни чиновници —мюбашири, или литико-съдебното безправие социалният гнет съ­
са давани на откуп. Те нямат твърде установен раз­ що ускорява началото на сравнително масовото
мер и определена периодичност в събирането — социално антиосманско движение на християнс­
обстоятелство, благоприятно за произвол при съ­ кото население в Османската империя.
биране на извънредните данъци. Практикува се съв­ Султанското правителство, за да покрие всепо-
местното поръчителство, според което жителите голямата нужда от финансови средства, посяга и
на дадено село се задължават да внесат целия по­ на интересите на господстващите социални прос­
лагащ се данък, дори и за тези, които отдавна са лойки. Тази политика силно ощетява дребните зе-
напуснали селището. Данъчната единица за обла­ мепритежатели — тимариотите. В края на XVI в.
гане е група от семейства — от 3 до 15, условно все по-честа е практиката да се проверява съответ­
наречена хане. Извънредните данъци са много и са ствието на реалните доходи на тимариотите и те­
събирани както в пари, така и в натура. Понякога зи, записани в регистрите. Откритите излишъци са
един и същ данък е вземан в пари или в натура. отнемани в полза на държавата. В тези случаи стра­
Всичко зависи от случая и от потребностите на дат дребните собственици на ленове. Чиновници­
държавата. От извънредните натурални данъци те, които контролират и проверяват не се осмеля­
особено обременяващ в края на XVI в. става сюр- ват да посегнат върху излишъците на крупните ти-
сат захиреси. Във връзка с него от селяните са из­ мариоти. В началото на XVII в. те са лишени от
земвани продоволствени запаси —пшеница, браш­ правото да събират в своя полза паричния данък
но, сено, слама, овце и дърва. Селяните са длъжни от дребния рогат добитък — агнам. Постановено е
да доставят до местоназначението им събраните данъкът да постъпва в държавната хазна. Интере­
продукти и продоволствия. сите на редовите тимариоти са непосредствено за­
Много обременително и разоряващо за селя­ сегнати от увеличаване размерите на старите да­
чеството е предварителното изкупуване на селс­ нъци и от въвеждането на нови повинности. Като
костопанската продукция от държавата по твърдо следствие от това те са затруднени да събират ре­
установени цени. Аналогичен метод на ограбване довно и в пълен размер полагащите им се доходи
Високата порта практикува и спрямо занаятчийс­ от селскостопанската реколта. Това обстоятелст­
ките изделия. Задължителното предварително из­ во често предизвиква откритото недоволство на
купуване на селскостопанската продукция и на за­ засегнатите ленници.
наятчийските изделия често е много по-разори- Увеличените брой и размер на паричните да­
телно от данъците. нъци засилват зависимостта на селяните от лихва­
Освен с парични и натурални данъци селяните рите. Явлението става истинско бедствие за селя­
са натоварвани и с трудова повинност — ангария, ните към края на XVI в. Те не могат да плащат
която влиза като практика в края на XVI в. За дър­ високите лихви, които често варират между 50 и 60
жавата и за едрия поземлен стопанин е изгодно да % върху кредитираната сума. При тези случаи от
използват безплатния труд на селяните. Те изпъл­ селяните са отнемани тяхната недвижима собстве­
няват ангарията в хасовете на султаните и пашите ност, градините и други имоти като гаранция. В
като овчари, конегледачи, косачи и под. Разновид­ крайна сметка лихварите стават стопани не само
ност на ангарията е задължението на селяните да на земята на селяните, но и на техния добитък, до­
транспортират със собствени средства продукти­ мове. Длъжниците са принуждавани със свой ин­
те от султанските хасове. Често с обременителна­
вентар и добитък да обработват поземлените вла­ бено пагубно отражение върху бъдещето на импе­
дения на лихварите. В крайна сметка земята се кон­ рията има нарушаването на установените от тра­
центрира в ръцете на едри собственици, по този дицията и законите принципи за комплектуване на
начин през втората половина на XVI в. възникват еничарския корпус и спахийската конница. Като
първите чифлици. логическо следствие от разрешението, дадено от
Разоряването на селяните и нарастването на Селим I Явуз на еничарите, да се женят трябва да
броя на чифтбозаните разрушават системата на се приеме и узаконеното право на децата им да
селското стопанство в империята. Появява се про­ бъдат записвани в еничарския корпус. Пагубният
доволствена криза, невиждан е ръстът на цените на за бъдещето на еничарската войска ферман е изда­
хранителните стоки. В края на XVI и в началото на ден между 1568 и 1574 г. С не по-малко разруши­
XVII в. има години, когато империята преживява телни последствия за елитната султанска армия е
истински глад. За да парира тежките социални пос­ и ферманът от 1582 г., който разрешава и на въз­
ледствия от започващия глад, Високата порта взе­ растни да се записват в еничарския корпус.
ма превантивни мерки — забранен е износът на Деградира и провинциалната спахийска кон­
стоки от първа необходимост; продължава насил­ ница. Процесът е особено осезателен от времето
ственото изземване по твърди цени на хранителни на султан Мурад III. Безбройни са доказателства­
продукти; въведени са драконовски закони срещу та, че тимарите и зиаметите, които трябва да се
селяните, които изоставят своите стопанства и се предоставят на командния състав на провинциал­
вливат в редиците на чифтбозаните. Независимо ната конница, попадат в ръцете на личности от
от опитите на султанското правителсто да ограни­ султанския двор без отношение към организация­
чи и спре продоволствената и социалната криза в та на имперската армия. Освен военната организа­
империята те все повече се задълбочават и изост­ ция се руши и безупречно функциониращата в ми­
рят. В крайна сметка социалните и освободител­ налото съдебна система. В нея все повече навлизат
ните движения през XVI и XVII в. разклащат усто­ хора без необходимите подготовка и квалифика­
ите на някогашната могъща империя, непредотв­ ция.
ратимо определяйки нейния упадък. Корупцията прониква във всички сфери на дър­
жавния и обществения живот на империята. Зае­
ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА. мането на длъжности в столицата и в провинцията
ДЕГРАДАЦИЯ НА ВИСШАТА АДМ И­ е обект на покупко-продажби. Редки са случаите
при назначение на пост в структурите на централ­
НИСТРАЦИЯ И ПРОВИНЦИАЛНОТО
ната и провинциалната власт да не се дава подкуп.
УПРАВЛЕНИЕ Рушветчийството в края на XVI в. негласно е уза­
Османската империя се развива, укрепва и конено. Дори султан Мурад III получава подкуп от
достига своя апогей благодарение на силната власт 40 000 жълтици и след това протежира издигането
и армията. Кризата в тези два фундамента на дър­ на дефтердаря Ювейс паша до поста “башдефтер-
жавата води до рухване на могъщата империя. През дар на империята”. Не капацитетът и деловите въз­
втората половина на XVI в., най-вече в края на можности на кандидата за висок пост в провинци­
същото столетие, кризисните метастази обхващат алната администрация са решаващи при назнача­
всеки от организмите на политическия, финансо­ ване. От началото на XVII в. валии на автономните
во-икономическия, военния и социалния живот на провинции стават онези личности, които могат да
османското общество. Двигател на всеобщата раз­ дадат повече пари на султана и хазната. В това
руха е кризата във висшата политическа и адми­ отношение типичен пример е случаят с отстраня­
нистративна власт. Султанският дворец, който в ването на Хадъм Хафъз паша като валия на Египет
миналото стриктно ръководи и контролира всич­ и назначаването на негово място на Мър Алем ага,
ки структури на държавната власт, в края на XVI и който обещава да изпраща на хазната ежегодно по
в началото на XVII в. е център на безкрайните ин­ 1 000 жълтици. Куриозът е в това, че размерът на
триги на бездарни личности за фаворитно положе­ подкупа за заемане на длъжностите бейлербей, сан-
ние при един или друг султан. От времето на Се- джакбей, дефтердар, кадия и др. е обществена тай­
лим II султаните, които последователно заематтро- на. Към точно фиксираната сума на рушвета е при­
на, на практика не управляват. Върховната власт е бавяно и допълнително заплащане за хората, дали
съсредоточена в ръцете на техните майки и фаво­ информацията за предстоящото назначение. Този
ритите им. В реализирането на върховната власт вид рушвет е познат с името теллялие. Политико-
активно се намесват началниците (агите) на евну- административната криза е тясно свързана с фи­
сите. Шутовете от султанския двор влияят върху нансово-икономическата немощ на империята.
действията и поведението на господарите си, кои­ Несполучливите войни разрушават финансовото
то вместо да управляват държавата прекарват по- състояние на държавата. Липсата на редовни и в
голяма част от времето си в развлечения, пиршес­ достатъчно количество постъпления в хазната пра­
тва и лов. Султаните се отдалечават от държавни­ ви невъзможно навременното, в пълен размер из­
те дела. Постоянна практика е владетелите да не плащане на заплатите на еничарите и на висшите
командват лично армията по време на война. Осо­ държавни служители. Често, за да се покрият по­
добни нужди, през втората половина на XVI в. е
практикувана политиката на девалвиране на акче- проповядваната идея за аскетизъм. Въпреки жес­
то. Освен от армията и администрацията финан­ токата разправа на властите с въстаналите неуспе­
сите на държавата се поглъщат и от все по-големи- хите скоро са забравяни и въстанията избухват с
те разходи за нуждите на дворцовата кухня. При нова сила. Постепенно стихийният социален про­
Сюлейман I Великолепни годишната издръжка на тест придобива и политическа насока —борба сре­
кухнята е 5 000 000 акчета. Сумата при Мурад III щу управляващата Османска династия. Все по-чес­
достига 21 000 000 акчета. Дворцовата камарила е ти са случаите на активно участие във въстанията
потребител на предметите на лукса, внасяни пре­ на тимариоти, чиито ленове са отнети за едно или
димно отвън. Това потребление свидетелства за друго провинение. Бунтовните идеи се разпрост­
непрекъснатата тенденция към увеличаване, с ко­ раняват от странстващи дервиши. По-голямата
ето още повече се утежняват финансовите възмож­ част от тях принадлежат към шиитското направле­
ности на хазната. ние на исляма. Духовните центрове на шиитските
Съвременната турска историческа наука търси дервиши са в Иран, където шиизмът е държавна
причините за всеобщата криза на Османската им­ религия.
перия от края на XVI и началото на XVII в. най- Предполага се, че едно от първите въстания в
вече в субективния фактор. Турските историци имат Анадола, избухва през 1508 г. То е водено от дерви-
предвид, че във висшите структури на властта са ша Нуреддин, или Нур Али Халиф. Титлата “ха-
все повече личностите, дошли по линия на систе­ лиф” Нуреддин получава от духовния водач (шейх)
мата девширме. Обект на силна критика са и евре­ на дервишкия орден, чийто център е в иранския
ите, които поради своята многовековно развивана град Ардебил. За шиитското население на Анадо­
адаптивност намиратприложениеза уменията, зна­ ла гр. Ардебил е свещен център. Обяснимо е, че
нията и практичността си не само в сферата на всеки, който действа от името на разположения в
финансово-икономическия живот на империята, но свещения град орден, има висок авторитет и ог­
и в нейното управление. Подобни мисли са харак­ ромно влияние сред мюсюлманите шиити. Дей­
терни и за някои от султаните в началото на XVII ността на иранските дервиши в Анадола е подкре­
в. Пред невъзможността да открият истинските пяна и от иранския шах Исмаил. Започналото въс­
причини за деградацията на държавата те плани­ тание под идейното знаме на шиизма в крайна смет­
рат реформи за турцизиране на армията и адми­ ка обслужва и в редица случаи улеснява иранската
нистрацията. По същия повод е решено, че улема- антиосманска политика.
та има изключителна власт, съждение, дало осно­ Още преди пристигането на Нур Али Халиф в
вание на някои султани да ограничат материални­ гр. Токат избухва въстание на ок. 3—4 000 шиити,
те привилегии на улемата. Нищо обаче не е в със­ или къзълбаши. Нуреддин оглавява бунта в Токат
тояние да спре и да ликвидира задълбочаващата се и успява да отблъсне изпратената срещу въстани­
всеобща криза на Османската империя. ците четирихилядна правителствена армия. Бун­
товниците превземат Токат, в градската джамия е
СОЦИАЛНИ И ОСВОБОДИТЕЛ­ прочетена благодарствена молитва —хутбе, в чест
на иранския шах Исмаил. Към въстаниците се при­
НИ ВЪСТАНИЯ В ОСМАНСКАТА съединяват със свои отряди и представители на
ИМПЕРИЯ ПРЕЗ XVI И В НАЧА­ няколко големи племена — авшар,'варсак, тургут-
ЛОТО НА XVII В. лу, караманлъ, бозоклу, текели ихамиделли. Сили­
те на Нуреддин се увеличават многократно. Въста-
Политиката на социален гнет, упражнявана от ническата армия с лекота разгромява изпратените
Високата порта, с еднаква сила води до разораване срещу нея войски на бейлербея на Амасия. Въста­
и нищета както християнската, така и мюсюлман­ нието продължава няколко години. То е потушено
ската рая. Ако в сравнителен план разгледаме со­ с голяма жестокост, след като на османския прес­
циалните движения в османската държава през XVI тол сяда султан Селим I Явуз.
в., установяваме парадоксалния факт, че по мащаб- Докато в северните части на Централен Ана-
ност и продължителност бунтовете на население­ дол се развива въстанието начело с Нуреддин, на
то в Анадола многократно превъзхождат по брой юг около гр. Анталия и в съседните райони започ­
и интензивност освободителните движения в евро­ ва ново движение, възглавявано от къзълбаша Ка-
пейските владения на империята. Няма да бъде рабъйъклъоглу, който е известен повече с псевдо­
пресилено, ако се подчертае, че в османската исто­ нима си Шахкулу Баба Текели, т. е. ‘роб на шаха
рия XVI в. започва с напрегната борба на селячес­ (Исмаил I)’. В турските източници еретикът шиит
твото в Анадола и завършва с мащабна селска вой­ получава прозвището Шейтанкулу, т. е. ‘роб или
на отново в Анадола. Този извод има съществено слуга на дявола’.
познавателно значение за социалните функции на Бащата на Шахкулу — Хасан Халиф, е ревнос­
88 Високата порта, която с еднаква сила угнетява хрис­ тен привърженик на ардебилския шейх още през
тияни и мюсюлмани. Голямо влияние в анадолс- 80-те години на XV в. В провинция Текели, където
ките въстания имат шиитските суфистки идеи, спо­ е роден, Хасан Халиф вербува привърженици за
ред които предстоящо било идването на Махди ардебилския шейх. Синът му два пъти е халиф на
(Месия). Особено импонира на гладуващите хора шейх Хайдар, бащата на шах Исмаил I. Хасан Ха-
лиф и синът му Шахкулу са изпратени от иранския ническата армия се оттеглят към Иран. Шах Исма­
шах в района на Анталия, за да организират при­ ил I ги приема с недоволство, тъй като не одобрява
върженици на шейхХайдар. След завръщането им социалните искания на крайните шиити.
в родната провинция бащата и синът се заселват в След седем-осемгодишно затишие Анадолът
една пещера, където прекарват времето си в мо­ отново е арена на остри социални сблъсъци. Въс­
литви. Със своя аскетичен благочестив живот те танието избухва през април 1519 г. и обхваща райо­
придобиват широка известност и спечелват уваже­ ните на Турхал, Токат и Амасия. Начело на бунтов­
нието на обикновените хора. Вестта за фанатична­ ниците застава шейх Джелял, който произхожда от
та им набожност стига и до султан Баязид II. Той племето бозок и е известен, още с прозвището Бо-
толкова се впечатлява, че заповядва да им изпра­ зоклу Джелял. Според източниците шейхът прис­
щат всяка година 6—7 000 акчета. С тази сума Ба­ тига в района на Турхал като странстващ дервищ
язид II иска да получи благословията на светите календер. Джелял се заселва в една пещера около
отшелници. Шах Исмаил I използва авторитета и Турхал, води суров аскетичен живот. По-голямата
влиянието на Карабъйъклъоглу и от негово име част от времето си прекарва в молитви и пропове­
изпраща халифи в Западен Анадол и в Румелия. ди. Поради благочестивото си поведение привли­
Източниците свидетелстват за активна шиитска ча много последователи — мюриди. Все още не е
пропаганда в районите на Серес, Солун, Нова За­ напълно установено дали шейх Джелял е бил къ-
гора, Пловдив, София и в други райони от евро­ зълбаш или не. Знае се обаче, че календери е имало
пейските владения на Османската империя. При­ както сред шиитите, така и сред сунитите: Отшел­
вържениците на Шахкулу все повече се увеличават. никът постоянно проповядва, че скоро ще се появи
Чакан е удобният момент за започване на въстани- Махди. През април 1519 г. шейх Джелял обявява, че
чески действия. През април 1511 г. от столицата той е очакваният Махди и призовава към въстание.
.пристига вест в Анадола, че наследниците на тро­ Още в началото броят на въстаниците надх­
на при жив баща започват династическа борба. Шах­ върля 20 000 човека — конници и пехотинци. Въс­
кулу преценява момента като подходящ и призова­ таналите се насочват към гр. Токат. Вестта за но­
ва своите привърженици към открита борба срещу вия бунт стига и до султан Селим I Явуз. Той е
социално-политическите условия в империята. Още сериозно обезпокоен от многолюдността на въс­
с първия призив на бунт се вдигат повече от 10 000 танието и перспективата то да обхване и по-голе-
човека. С тази сила Шахкулу решава да превземе ми територии от Мала Азия. Повлиян от тези стра­
гр. Кютахия, който е център на бейлербейство Ана­ хове, султанът заповядва на румелийския бейлер­
дол. Анадолският бейлербей Карагьоз Ахмед па­ бей Ферхад паша да потуши бунта. Изпратена е и
ша, макар и неподготвен и с малобройна войска, султанска заповед до Шехсювероглу Али бей —бей
решава да разгроми въстаниците. Не само че не на Зюлкадър, с център Мараш, да участва в разгро,-
успява, но е пленен. Въстаниците продължават към ма на метежниците.
Кютахия и обсаждат града. За да сплаши защитни­ Източниците не са много конкретни и точни за
ците на града, Шахкулу заповядва пленения бей­ действията на шейх Джелял, след като срещу него
лербей Карагьоз Ахмед паша да бъде убит. По това е изпратена военна експедиция. Според една вер­
време въстаническата армия вече наброява повече сия, след като узнава за придвижването на прави­
от 20 000 човека. След неуспешната обсада на Кю­ телствените войски, шейх Джелял р ешава да не вли­
тахия основните сили на бунтовниците се насочват за в бой с тях, да се оттегли към Иран. По тази
на запад и обсаждат Бруса. Въстанието на Шахкулу причина той се насочва към Сивас. За тази манев­
се разпростира на огромна територия — от Кюта­ ра на въстаническата армия узнава Шехсювероглу
хия до южните брегове на Мраморно море. Али бей и веднага се насочва на северозапад, за да
Възникналата сериозна опасност за султанска­ прегради пътя на бунтовниците за оттегляне към
та власт в Анадола принуждава Баязид II да изпра­ Иран. Битката между двете армии се състои около
ти великия везир Хадим Али паша със задача да гр. Шаркъ Карахисар. Преди още да пристигне ру­
разгроми въстанието. В района на Кютахия към мелийският бейлербей въстаниците са разгроме­
войските на великия везир се присъединява със соб­ ни от армията на Али бей. Джелял е пленен и обез­
ствена армия наместникът на Амасия —принц Ах­ главен, а главата му е изпратена на султан Селим
мед. Пред лицето на тази обединена сила Шахкулу I Явуз. Конкретното доказателство за безмилост­
отстъпва от Кютахия на север, към Кайсер и Си- ния разгром на метежа зарадвало' султана и той
вас. Там, при р. Гьокчай, е и решителната битка награждава Али бей със сабя, инкрустирана със
между правителствените войски и въстаниците. скъпоценни камъни. Ферхад паша, силно разгне­
Шахкулу вече е изоставен от тимариотите, които вен от случилото се, успява да си отмъсти като
участват във въстанието. Една част от отчаяните през 1522 г. избива целия род на Али бей.
шиити бунтовници също се отказва от по-нататъш­ По заповед на султан Селим I, който напълно
ната борба. В започналото през юли 1511 г. сраже­ заслужава прозвището си Явуз (Свирепия), е уст­
ние превъзходство имат войските на великия ве­ роена жестока разправа с пленените въстаници.
зир. На бунтовниците е нанесено съкрушително по­ Всички те заедно със семействата им са обезглаве­
ражение. В битката загиват великият везир и вода­ ни. Подобни безкомпромисни действия обаче не
чът на въстанието Шахкулу. Остатъците от въста­ сломяват бунтовния дух на анадолското населе­
ние. Само след няколко години избухват нови, по- на 26 септември 1526 г. в местността Хейюклю. В
масови социални движения. Всички въстанически битката е убит Баба Сюлюн, тежко е ранен и бей­
действия на анадолските селяни след разгрома на лербеят на Сивас, който по-късно умира от раните
бунта на шейх Джелял са наричани джелялийски. си. Убийството на водача на бунта има твърде не­
Терминът е синоним на отчаяна народна съпроти­ гативно отражение върху по-нататъшната съдба
ва срещу неограничения социален гнет в Османс­ на въстаниците. Редиците им се дезорганизират и
ката империя. те са разгромени.
Поредните масови въстания избухват в перио­ Успоредно с въстанието на Баба Сюлюн в Ки­
да 1526—1529 г. Основен център на тази бунтовни­ ликия избухват и редица други бунтове. Най-масов
ческа вълна е Киликия и обширния район на север сред тях е бунтът на Календер Челеби, известен
от нея до гр. Токат. Както и предходните въстания още и като Календер шах. Това въстание предиз­
и сега масово е участието на селяните. Освен тях виква страшна паника в столицата. През септемв­
обаче голяма е ролята и на дребните собственици ри 1526 г. въстанието на Календер шах вече е в
на тимари и местните племенни бейове. Участвай­ разгара си, когато в столицата се връща Сюлей­
ки в социалните движения, тимариотите спахии из­ ман I Великолепни. Според източниците водачът
разяват съпротивата си срещу политиката на пра­ на въстанието разпространява версията, че е пото­
вителството за безвъзмездното отнемане на лен- мък на основателя на ордена на бекташите — Ха­
ните им владения поради неучастие във военните джи Бекташ Вели. И този бунт, както и другите
походи на османската армия. движения в Анадола през първата третина на XVI
Първото голямо въстание избухва през август в., е инспириран и поддържан от Иран. Преди на­
1526 г. в санджака Бозок, провинция Зюлкадър. Спо­ чалото на въстанието Календер шах по примера на
ред османските източници повод за въстанието е своя баща Искендер Челеби в течение на дълги
злоупотребата на чиновник при съставянето на опис години пропагандира идеите на бекташите в Ана­
на земята и наложените съгласно този опис данъ­ дола. Така той създава свои последователи — мю-
ци. Този явно пристрастен чиновник налага данък риди, и привърженици сред обикновените хора.
в размер на 200 акчета на възрастен тюркмен, кой­ След началото на въстанието около Календер шах
то принадлежи към племето бозок. Ощетеният тюр­ се събират ок. 20—30 000 човека. Във въстанието
кмен се казва Кадри Ходжел Баба, но бил известен участват и оцелелите от бунта на Сюлюн Баба. Во­
с прозвището си Сюлюн Ходжа, т. е. ‘Дългия хо­ дачът на новото въстание наред със социалните
джа’. Той подава жалба до санджакбея и до кадията искания си поставя и целта да унищожи Османска­
на Бозок с молба данъкът му да бъде намален до та султанска династия, като сам седне на престола.
100 акчета. Правосъдие не последвало. Напротив, По тази причина той започва да се нарича Кален­
тъжителят е опозорен —обръсват му брадата. Сре­ дер шах. Към въстанието се присъединяват ощете­
щу това издевателство Сюлюн Ходжа и синът му ни и недоволни тимариоти и племенни бейове.
Шахвели предприемат бързи мерки: заедно с най- Няколкото опита на местни санджакбейове и
близките си привърженици убиват недобросъвест­ бейлербейове да разгромят въстаническата армия
ния чиновник, кадията и санджакбея на Бозок. На завършват с пълен провал. Тогава Сюлейман I Ве­
практика с това събитие започва ново джелялийс- ликолепни заповядва на великия везир Ибрахим
ко движение. паша да поеме отговорността за ликвидиране на
Османо-турските източници и историците са движението, водено от Календер шах. Великият ве­
категорични в твърденията си, че и поредното сел­ зир тръгва за Анадола с армия, в която има 3 000
ско въстание е движение на шиитските маси. Труд­ еничари и 2 000 спахии. В Мала Азия към него се
но е да се намерят аргументи за оборването на присъединяват със собствени войски бейлербейо-
подобна теза, тъй като сред въстаналите действи­ вете на Анадола и на Караман. В първото сраже­
телно има много шиити. По заповед от столицата ние, организирано от великия везир, участват само
срещу въстаниците настъпват войските на бейлер- провинциалните войски. Въстаниците на Кален­
бея на Караман и санджакбейовете на Кайсери и дер шах нанасят жестоко поражение на своите про­
Ичел. Бунтовниците разгромяват изпратените сре­ тивници. В битката загиват бейлербеят на Кара­
щу тях войски в района на Кайсери. В битката за­ ман —Махмуд паша, и трима санджакбейове.Сред
гиват бейлербеят на Караман и двамата санджак- еничарите и спахиите на Ибрахим паша настъпва
бейове. След този успех въстаниците завземат зна­ страшна паника. За да предпази армията си от раз­
чителна територия на юг от гр. Токат. Възниква лагащото въздействие на безразборно бягащите
реалната опасност да бъде превзет и гр. Сивас, от бойното поле войници, великият везир забраня­
която принуждава бейлербея на Сивас да изпрати ва на всички да се завръщат в сборния пункт под
срещу метежниците санджакбея на Малатия, но страх от смъртно наказание. Освен тази драстична
той претърпява поражение и едва се спасява от мярка великият везир започва тайни преговори с
плен. При това положение бейлербеят на Сивас водачите на тимариотите, участващи във въстани­
решава сам да се справи с въстаниците. Той прив­ ето. На всички ленници той обещава, че ще им се
лича на помощ саджакбея на Адана. Сражението върнат владенията, ако се откажат от борбата. Не­
между бунтовническата армия и войските на си- зависимо че споразумението е джентълменско, то
ваския бейлербей и санджакбея на Адана се състои има своята роля: тимариотите и някои от племен­
ните вождове напускат армията на Календер шах. тае, че някои съвременни турски историци се опит­
При това положение вече не е трудно за великия ват да го представят като движение на турците сре­
везир да разгроми въстаниците през лятото на 1527 щу нетурците, които, бидейки в еничарския корпус,
г. В битката Календер шах е пленен и след това сред дворцовите слуги и на високи държавни пос­
обезглавен. Великият везир Ибрахим паша веднага тове, уж използвали властта си, за да угнетяват
започва разследване за причините, предизвикали истински турското население на Анадола. Подоб­
неуспеха на провинциалните анадолски войски в но обяснение за характера на въстанието на Кара­
сраженията с въстаническата армия. В резиденци­ язаджъ не издържа сериозната научна критика.
ята на Ибрахим паша са извикани бейлербейовете За сравнително бързото разпространяване на
и санджакбейовете на Анадола, където великият въстанието из Анадола от голямо значение е зае­
везир иска да накаже със смърт всички неудачни­ тостта на много от бейлербейовете и санджакбе­
ци. В крайна сметка той се отказва от жестокото си йовете на османо-австрийския фронт. През октом­
намерение. На 11 август 1527 г. Ибрахим паша се ври 1599 г. Караязаджъ превзема Урфа. В града той
завръща в Истанбул като победител. Към седлото обявява, че насън му се явил Пророкът, за да го
на коня му е окачена отрязаната глава на Календер извести, че на него, Караязаджъ, му принадлежат
шах. Султанът е много доволен от своя любимец и правосъдието и държавата. С тази версия за съно­
го възнаграждава, увеличавайки годишния му до­ видение водачът проявява желанието си да застане
ход от 1 200 000 на 2 000 000 акчета. Главата на начело на държавата. Той започва да издава фер­
бунтовника Календер шах е изложена на всеобщ мани, върху които е изобразена тугра с надпис “Ха-
показ. лим шах победоносен”. Става ясно, че Караязаджъ
След разгрома на въстанието на Календер шах има намерение да ликвидира властта на Османс­
в Анадола настъпва известно затишие. Към края ката династия в Анадола и да установи в областта
на XVI в. обаче с нова сила започват социални дви­ собствено управление. Тази мрачна перспектива за
жения, в които, както и преди, активно участват османската власт в Мала Азия заставя Високата
селяни и тимариоти. Според източниците новата порта да предприеме бързи действия. За разгрома
вълна от въстанически движения започва през 1588 на въстанието от Истанбул е изпратен третият ве­
г., постепенно обхващайки по-голямата част от Ма- зир Мехмед паша. В Анадола към него се присъе­
ла Азия, а на запад достига старата столица на диняват със собствени войски бейлербейовете на
империята Бруса. Първоначално по-голямата част Дамаск, Алеп и кюрдски племенни вождове. За­
от въстаналите са селяни чифтбозани и левенди, почва обсадата на Урфа, която продължава три
дезертирали от флота поради изключително теж­ месеца. Значителното намаляване на боеприпаси­
ките условия на работа. те и продоволствието в крепостта затруднява из­
През 1598 г. към въстанието се присъединяват вънредно положението на обсадените, но те не се
недоволни тимариоти, тъй като владенията им са предават. При това положение Мехмед паша е при­
отнети за неучастие в продължителните османо- нуден да започне преговори с Караязаджъ. Вези­
австрийски войни. Бунтовните тимариоти и техни­ рът предлага на водача на бунта длъжността “сан-
те подчинени са предвождани от Абдулхалим, по- джакбей на провинция Амасия”, но при условие, че
популярен с прозвището си Караязаджъ ‘Черния на властите бъде предаден Хюсеин паша. Караяза­
писар’, което получил по време на писарската си джъ приема условията, тъй като те му дават въз­
служба в спахийската конница. В навечерието на можност да-излезе от обкръжението и да се избави
въстанието Абдулхалим е мютеселлим, т. е. отго­ от непокорния имперски служител, от чието съ­
варя за събирането на държавните данъци в един перничество се бои. Към благоприятните възмож­
от санджаците на бейлербейство Сивас. Той е ли­ ности е прибавено и заемането на висок пост в
шен от длъжността си. Веднага Караязаджъ съби­ провинциалното административно управление.
ра много чифтбозани и левенди, с чиято помощ През април 1600 г. Караязаджъ заедно с хората си
убива санджакбея, лишил го от държавната му служ­ напуска Урфа и се насочва към Амасия. Наруша­
ба. Убийството отрязва всички пътища за връщане вайки даденото обещание, везирът Мехмед паша
назад и Абдулхалим става водач на новото въста­ напада неочаквано въстаниците, но не успява да ги
ние. Бунтовниците са ок. 30 000 човека. Във въста­ разгроми. Независимо от това си поражение вези­
нието участват кюрдски и османо-турски номади. рът не се отказва от намерението си да ликвидира
Към тях се присъединява и Хюсеин паша, санджак- бунта на Караязаджъ. В края на април 1600 г. на
бей на провинция Амасия. Той е несправедливо югоизток от Сивас въстаниците са разбити, а Ка­
осъден на заточение, от което успява да избяга и с раязаджъ и приближените му се спасяват от плен,
ок. 8 000 привърженици се присъединява към движе­ бягайки в планината. Въпреки големия си успех
нието на Караязаджъ. Във въстанието участват и Мехмед паша не получава полагащите му се почес­
трима от братята на кримския хан, с когото те враж­ ти и възнаграждение благодарение на интригите
дуват. на бейлербея на Сивас пред Високата порта. Мех-
Въстанието на Караязаджъ обхваща Югоизто­ мед паша е обвинен, че със своите неблагоразумни
чен Анадол, по-точно района на гр. Урфа. Опреде­ действия е причина за разширяване на въстанието.
лящи за неговото разрастване са социално-поли- Везирът е признат за виновен и е лишен от поста си,
. тическите мотиви. Не е без значение да се подчер­ а Караязаджъ е назначен за санджакбей на Чорум-
ския санджак. След като пристига на новото си на. Политическата интрига е успешна. Дели Хасан
местоназначение, Караязаджъ заедно с брат си Де­ с 10 000 човека от въстаниците преминава в Руме­
ли Хас