ВЪГЛЕВОРОДИ

ХИМИЧЕН СЪСТАВ

• ВЪГЛЕВОДОРОДИТЕ СА ОСНОВЕН КЛАС ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ. ПОЧТИ

ВСИЧКИ ДРУГИ ОРГАНИЧНИ ВЕЩЕСТВА МОГАТ ДА СЕ РАЗГЛЕЖДАТ КАТО
ПРОИЗВОДНИ НА ВЪГЛЕВОДОРОДИТЕ. ПО ХИМИЧЕН СЪСТАВ ТЕ СА НАЙ-
ПРОСТИТЕ ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ, ТЪЙ КАТО МОЛЕКУЛИТЕ ИМ СА
ИЗГРАДЕНИ САМО ОТ ВЪГЛЕРОДНИ И ВОДОРОДНИ АТОМИ.
 ВИДОВЕ ВЪГЛЕВОДОРОДИ

• КЛАСИФИКАЦИЯТА НА ВЪГЛЕВОДОРОДИТЕ СЕ ИЗВЪРШВА ВЪРХУ ОСНОВАТА НА РАЗЛИЧИЕТО В

СТРОЕЖА НА МОЛЕКУЛИТЕ ИМ И ПО-КОНКРЕТНО ВЪВ ВИДА НА ВЪГЛЕРОДНАТА ВЕРИГА И В
ПРИРОДАТА НА ХИМИЧНИТЕ ВРЪЗКИ МЕЖДУ ВЪГЛЕРОДНИТЕ АТОМИ ВЪВ ВЕРИГАТА.

•
БРОЯТ НА ВЪГЛЕРОДНИТЕ АТОМИ ВЪВ ВЪГЛЕРОДНИТЕ ВЕРИГИ НА
ВЪГЛЕВОДОРОДИТЕ ОТ ЕДИН И СЪЩ ВИД МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗЛИЧЕН. ТОВА Е ПРИЧИНА
ЗА ЯВЛЕНИЕТО ХОМОЛОГИЯ. ВЪГЛЕВОДОРОДИТЕ ОТ ЕДИН И СЪЩ ХОМОЛОЖЕН РЕД
ИМАТ ЕДНАКЪВ КАЧЕСТВЕН, НО РАЗЛИЧЕН КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ. СЪЩО ТАКА
ПРИТЕЖАВАТ СХОДЕН МОЛЕКУЛЕН СТРОЕЖ И СХОДНИ СВОЙСТВА.
 МОЛЕКУЛЕН СТРОЕЖ

• ВЪГЛЕРОДНИТЕ АТОМИ В МОЛЕКУЛИТЕ НА ВЪГЛЕВОДОРОДИТЕ СЕ НАМИРАТ В РАЗЛИЧНО

ХИБРИДНО СЪСТОЯНИЕ - SP3, SP2 И SP, С ХАРАКТЕРНИТЕ РАЗЛИЧИЯ В ЕЛЕКТРООТРИЦАТЕЛНОСТТА.

• ХИБРИДНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ВЪГЛЕРОДНИТЕ АТОМИ ОПРЕДЕЛЯ ВИДА НА КОВАЛЕНТНИТЕ ВРЪЗКИ

ВЪВ ВЕРИГИТЕ. ВРЪЗКИТЕ C—H ВЪВ ВСИЧКИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ СА ПРОСТИ ВРЪЗКИ НЕЗАВИСИМО
ОТ ХИБРИДНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ВЪГЛЕРОДНИЯ АТОМ. ВРЪЗКАТА C—C ПРИ АЛКАНИТЕ Е СЪЩО
ПРОСТА ВРЪЗКА. ПРИ АЛКЕНИТЕ МЕЖДУ ВЪГЛЕРОДНИТЕ АТОМИ В SP2-ХИБРИДНО СЪСТОЯНИЕ СЕ
ОБРАЗУВА ДВОЙНА ВРЪЗКА. В МОЛЕКУЛИТЕ НА АЛКИНИТЕ МЕЖДУ ВЪГЛЕРОДНИТЕ АТОМИ В SP-
ХИБРИДНО СЪСТОЯНИЕ СЪЩЕСТВУВА ТРОЙНА ВРЪЗКА. В БЕНЗЕНОВОТО ЯДРО НА АРЕНИТЕ
ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ВЪГЛЕРОДНИТЕ АТОМИ Е СЪЩО СЛОЖНА. ОБРАЗУВАНА Е ОТ И
ДЕЛОКАЛИЗИРАНА Π-ВРЪЗКА.
 ХИМИЧНИ СВОЙСТВА

• РЕАКЦИОННАТА СПОСОБНОСТ НА ВЪГЛЕВОДОРОДИТЕ НА ОТДЕЛНИТЕ ХОМОЛОЖНИ РЕДОВЕ НАМАЛЯВА С

УВЕЛИЧАВАНЕ НА МОЛЕКУЛНАТА МАСА. АКО ПРИ ОБИКНОВЕНИ УСЛОВИЯ СЕ СЪПОСТАВИ РЕАКЦИОННАТА
СПОСОБНОСТ НА ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ ВЪГЛЕВОДОРОДИ СЕ УСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО: АЛКАНИТЕ СЕ
ОТЛИЧАВАТ С МНОГО МАЛКА РЕАКЦИОННА СПОСОБНОСТ ОСТАНАЛИТЕ ВЪГЛЕВОДОРОДИ ПРОЯВЯВАТ ПО-
ГОЛЯМА РЕАКЦИОННА СПОСОБНОСТ ОТ АЛКАНИТЕ.

• ЗА ВЪГЛЕВОДОРОДИТЕ СА ХАРАКТЕРНИ НЯКОЛКО ОСНОВНИ ТИПА ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ:

• ЗАМЕСТИТЕЛНИ РЕАКЦИИ: ПРИ ТЯХ УЧАСТВАТ АЛКАНИТЕ, АЛКИНИТЕ И АРЕНИТЕ.
• ПРИСЪЕДИНИТЕЛНИ РЕАКЦИИ: ХАРАКТЕРНИ СА ПРЕДИМНО ЗА АЛКЕНИТЕ, АЛКАДИЕНИТЕ И АЛКИНИТЕ.
• УМЕРЕНО ОКИСЛЯВАНЕ: ХАРАКТЕРНО ЗА АЛКАНИТЕ, АЛКЕНИТЕ, АЛКИНИТЕ И АЛКИЛАРЕНИТЕ.
• ГОРЕНЕ: ЗАПАЛЕНИ НА ВЪЗДУХА, ВСИЧКИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ ГОРЯТ. РЕАКЦИЯТА Е СИЛНО ЕКЗОТЕРМИЧНА.
 УПОТРЕБА И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ 

• МНОГООБРАЗИЕТО В СВОЙСТВАТА НА ВЪГЛЕВОДОРОДИТЕ ОБУСЛАВЯ РАЗНОСТРАННОТО ИМ ПРИЛОЖЕНИЕ В

ПРАКТИКАТА. ОСВЕН ВИСОКОКАЛОРИЧНИ ГОРИВА В ЕНЕРГЕТИКАТА ТЕ СА ЦЕННА СУРОВИНА В ОРГАНИЧНИЯ
СИНТЕЗ. ОТ ТЯХ СЕ ПОЛУЧАВАТ ХАЛОГЕНОПРОИЗВОДНИ, АЛКОХОЛИ И ФЕНОЛИ, АЛДЕХИДИ, КЕТОНИ,
КАРБОКСИЛНИ КИСЕЛИНИ И ТЕХНИ ПРОИЗВОДНИ, ПОЛИМЕРИ, ЛЕКАРСТВЕНИ ВЕЩЕСТВА, ПРЕПАРАТИ ЗА
СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО И ДРУГИ.

• ВЪГЛЕВОДОРОДИТЕ СЕ ПОЛУЧАВАТ ГЛАВНО ОТ ПРИРОДНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ – НЕФТ, НЕФТЕН ГАЗ И ПРИРОДЕН ГАЗ.
НЕФТЪТ Е СМЕС ГЛАВНО ОТ АЛКАНИ, ЦИКЛОАЛКАНИ И АРОМАТНИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ. В КОКСОВИЯ ГАЗ СЕ
СЪДЪРЖАТ ГАЗООБРАЗНИ АЛКАНИ И ПРЕДИМНО МЕТАН. ВЪГЛЕВОДОРОДИ СЕ ПОЛУЧАВАТ И ПРИ НЯКОИ
ИЗКУСТВЕНИ МЕТОДИ КАТО ПИРОЛИЗА НА ОРГАНИЧНИ МАТЕРИАЛИ И ПРИ ПРОЦЕСА НА ФИШЕР-ТРОПШ.