Вы находитесь на странице: 1из 16

МАТЕМАТИКА

9 КЛАС

ИЗГОТВИЛ: ДЖЕМ МЕХМЕД


СЪДЪРЖАНИЕ
 КЛАСИЧЕСКА ВЕРОЯТНОСТ
 ФУНКЦИИ
 СИСТЕМНИ ЛИНЕЙНИ УРАВНЕНИЯ С ДВЕ НЕИЗВЕСТНИ
 СИСТЕМИ УРАВНЕНИЯ ОТ ВТОРА СТЕПЕН С ДВЕ НЕИЗВЕСТНИ
 ПОДОБНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ
 РАЦИОНАЛНИ НЕРАВЕНСТВА
 МЕТРИЧНИ ЗАВИСИМОСТИ МЕЖДУ ОТСЕЧКИ
 ТРИГОНОМЕТРИЧНИ ФУНКЦИИ НА ОСТЪР ЪГЪЛ
КЛАСИЧЕСКА ВЕРОЯТНОСТ

 КАКТО Е ИЗВЕСТНО, В ЧОВЕШКОТО БИТИЕ ИМА СЪБИТИЯ, КОИТО


ПРИ МНОГОКРАТНО РЕАЛИЗИРАНЕ НА КОМПЛЕКС ОТ УСЛОВИЯ
МОГАТ ДА СЕ СБЪДНАТ, А МОГАТ И ДА НЕ СЕ СБЪДНАТ. ТАКИВА
СЪБИТИЯ СА НЕСИГУРНИ, КАТО ЗА ТЯХ СЪЩЕСТВУВА
ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ СЛУЧАТ ИЛИ ДА НЕ СЕ СЛУЧАТ.
 ПРИМЕРИ С ПОДОБНИ СЪБИТИЯ МОГАТ ДА СЕ ДАДАТ В МНОГО
АСПЕКТИ: НАПРИМЕР ПРИ ХВЪРЛЯНЕТО НА ЕДНА МОНЕТА ТЯ
МОЖЕ ДА ПАДНЕ ВЪРХУ ЛИЦЕВАТА, А МОЖЕ И ВЪРХУ ГЕРБОВАТА
СТРАНА.
ФОРМУЛА ЗА ВЕРОЯТНОСТИТЕ

 ВЕРОЯТНОСТ ЗА  ПРИ P(А) = 0 СЪБИРАНЕТО А Е


НАСТЪПВАНЕТО НА ЕДНО НЕВЪЗМОЖНО.
СЪБИТИЕ А НАРИЧАМЕ  ПРИ P(А) = 1 СЪБИРАНЕТО А Е
ОТНОШЕНИЕТО НА БРОЯ M НА СИГУРНО.
БЛАГОПРИЯТНИТЕ СЛУЧАИ НА
А КЪМ БРОЯ N НА ВСИЧКИ  ПРИ 0 < P(А) < 1 СЪБИРАНЕТО А Е
СЛУЧАЙНО.
ВЪЗМОЖНИ СЛУЧАИ. СЛЕДВА
ЧЕ: = БРОЙ НА
БЛАГОПРИЯТНИТЕ
СЛУЧАИ/ОБЩ БРОЙ СЛУЧАИ.

 СВОЙСТВА
СЪБИРАНЕ НА ВЕРОЯТНОСТИ

• АКО ИМАМЕ СЪБИТИЯ А И B ТО ТЯХНОТО ОБЕДИНЕНИЕ (СБОР) НА


СЪБИТИЯТА А И B И СЕ БЕЛЕЖИ С А U B. АКО СЪБИТИЯТА А И B
НЕМОГАТ ДА НАСТЪПЯТ ЕДНОВРЕМЕННО ТО ТЕ СЕ СЪСТОЯТ ОТ
РАЗЛИЧНИ ЕЛЕМЕНТАРНИ СЪБИТИЯ. ТАКИВА СЪБИТИЯ СЕ
НАРИЧАТ НЕСЪВМЕСТИМИ. ОТ ТУК СЛЕДВА АКО СЪБИТИЯТА А И B
СА НЕСЪВМЕСТИМИ БРОЯТ N(A U B) = N(A) + N(B)
• АКО СЪБИТИЯТА А И B СА НЕСЪВМЕСТИМИ, ТО Р(A U B) = Р(A) +
Р(B)
ФУНКЦИИ

Y Е ФУНКЦИЯ НА Х, АКО:
1. Е ДАДЕНО МНОЖЕСТВО DM ОТ СТОЙНОСТИ НА Х.
2. НА ВСЯКА СТОЙНОСТ Х ОТ DM Е СЪПОСТАВЕНА ТОЧНО ЕДНА СТОЙНОСТ НА Y.

ОСНОВНИ НАЧИНИ НА ЗАДАВАНЕ НА ФУНКЦИЯ:


1. С ФОРМУЛА
2. С ТАБЛИЦА
3. С ГРАФИКА
4. С ДУМИ
ЛИНЕЙНИ ФУНКЦИИ

• ФУНКЦИЯ ОТ ВИДА F(X) = AX + B СЕ НАРИЧА ЛИНЕЙНА ФУНКЦИЯ.

При a > 0 При a < 0 При a = 0 При b = 0

f(x)
x
O o

Растяща функция Намаляваща Константа Минава през


функция (0; 0)
СИСТЕМИ ЛИНЕЙНИ УРАВНЕНИЯ С
ДВЕ НЕИЗВЕСТНИ

ВЗАИМНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ГРАФИКИ НА ЛИНЕЙНИ ФУНКЦИИ

•  
И И
ПРАВИТЕ СЪВПАДАТ ПРАВИТЕ СА УСПОРЕДНИ ПРАВИТЕ СЕ
ПРЕСИЧАТ
СИСТЕМИ УРАВНЕНИЯ ОТ ВТОРА
СТЕПЕН С ДВЕ НЕИЗВЕСТНИ

МЕТОДИ ЗА РЕШАВАНЕ НА СИСТЕМИ УРАВНЕНИЯ ОТ ВТОРА СТЕПЕН С


ДВЕ НЕИЗВЕСТНИ:
ЧРЕЗ ЗАМЕСТВАНЕ ЧРЕЗ СЪБИРАНЕ ЧРЕЗ ПОЛАГАНЕ

ЦЕЛТА Е ПОЛУЧАВАНЕ НА УРАВНЕНИЕ:


 С ЕДНО НЕИЗВЕСТНО ОТ ПЪРВА СТЕПЕН
ПОДОБНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ
ТЕОРЕМА НА ТАЛЕС
1. ||
2. || II ПРИЗНАК : АКО ДВЕ СТРАНИ НА ЕДИН
ПРИЗНАЦИ: ТРИЪГЪЛНИК СА СЪОТВЕТНО
ПРОПОРЦИОНАЛНИ НА ДВЕ СТРАНИ ОТ
I ПРИЗНАК: АКО ДВА ЪГЪЛА СА ДРУГ ТРИЪГЪЛНИК И ЪГЛИТЕ,
СЪОТВЕТНО
•   РАВНИ НА ДВА ЪГЪЛА ОТ ЗАКЛЮЧЕНИ МЕЖДУ ТЕЗИ СТРАНИ СА,
ДРУГ ТРИЪГЪЛНИК, ТРИЪГЪЛНИЦИТЕ СА РАВНИ, ТРИЪГЪЛНИЦИТЕ СА
СА ПОДОБНИ. ПОДОБНИ.
III ПРИЗНАК: АКО СТРАНИТЕ НА ЕДИН
ТРИЪГЪЛНИК СА СЪОТВЕТНО
ПРОПОРЦИОНАЛНИ НА СТРАНИТЕ НА
ДРУГ ТРИЪГЪЛНИК, ТРИЪГЪЛНИЦИТЕ
СА ПОДОБНИ.
РАЦИОНАЛНИ НЕРАВЕНСТВА

 ДВЕ ЧИСЛА ИЛИ ДВА ЧИСЛОВИ ИЗРАЗА, СВЪРЗАНИ С


ЕДИН ОТ ЗНАЦИТЕ > ИЛИ <, ОБРАЗУВАТ ЧИСЛОВО
НЕРАВЕНСТВО. ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТЕЗИ ЗНАЦИ СЕ НАРИЧА
ЗНАК НА НЕРАВЕНСТВОТО.
 НЕРАВЕНСТВО ОТ ВИДА АХ + B > 0 ИЛИ АХ + B < 0,
КЪДЕТО А ≠ 0 И В СА ДАДЕНИ ЧИСЛА И Х Е
НЕИЗВЕСТНО, СЕ НАРИЧА НЕРАВЕНСТВО ОТ ПЪРВА
СТЕПЕН С ЕДНО НЕИЗВЕСТНО. НЕРАВЕНСТВАТА АХ + B ≥
0 ИЛИ АХ + B ≤ 0 СЕ НАРИЧАТ НЕСТРОГИ НЕРАВЕНСТВА.
 КВАДРАТНО НЕРАВЕНСТВО – ИЗСЛЕДВА СЕ
ИЗМЕНЕНИЕТО НА ЗНАКА НА КВАДРАТНИЯ ТРИЧЛЕН,

 МЕТОД НА ИНТЕРВАЛИТЕ - ТОЗИ МЕТОД СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА РЕШАВАНЕ НА
НЕРАВЕНСТВА ОТ ВИДА: (X – X1)( X – X2)…. ( X – XN-1) ( X – XN) >0.
 БИКВАДРАТНО НЕРАВЕНСТВО - КОГАТО БИКВАДРАТНИЯ ТРИЧЛЕН СЕ
РАЗЛАГА НА МНОЖИТЕЛИ, СЕ ПРИЛАГА МЕТОДЪТ НА ИНТЕРВАЛИТЕ;
КОГАТО БИКВАДРАТНИЯ ТРИЧЛЕН СЕ РАЗЛАГА НА МНОЖИТЕЛИ, ТОЙ
ИМА ПОСТОЯНЕН ЗНАК.
 ДРОБНО НЕРАВЕНСТВО – НЕРАВНСТВО, В КОЕТО ИМА ДРОБЕН
РАЦИОНАЛЕН ИЗРАЗ С ЕДНА ПРОМЕНЛИВА, УЧАСВАЩА В ЗНАМЕНАТЕЛЯ
НА ПОНЕ ЕДНА РАЦИОНАЛНА ДРОБ, СЕ НАРИЧА ДРОБНО НЕРАВЕНСТВО.
МНОЖЕСТВОТО ОТ ДОПУСТИМИ СТОЙНОСТИ НА ПРОМЕНЛИВАТА НА
НЕРАВЕНСТВОТО СЕ НАРИЧА НЕГОВО ДЕФИНИЦИОННО МНОЖЕСТВО
(DM)
МЕТРИЧНИ ЗАВИСИМОСТИ МЕЖДУ
ОТСЕЧКИ

 ПРАВОЪГЪЛЕН ТРИЪГЪЛНИК - ; ;
- ПИТАГОРОВА ТЕОРЕМА
•  

 ДЪЛЖИНА НА ОТСЕЧКИ В ПРАВОЪГЪЛНА КООРДИНАТНА СИСТЕМА –


AB =

 РАВНОБЕДРЕН ТРИЪГЪЛНИК - ; ;
 РАВНОСТРАНЕН ТРИЪГЪЛНИК - 𝑟 =;
•  
 РАВНОБЕДРЕН ТРАПЕЦ -
 УСПОРЕДНИК -
ТРИГОНОМЕТРИЧНИ ФУНКЦИИ НА
ОСТЪР ЪГЪЛ
ТРИГОНОМЕТРИЧНИ ФОРМУЛИ
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО!