Първа световна война

1. Причини:
- икономически и финансови: това е борбата за преразпределение на све-
товните ресурси и прмяна във финансовата конфигурация. Ресурсите но-
сят пари, парите носят вузможности и влияние. Колкото по-богата и обез-
печена финансово е една страна, толкова повече агресивна външна поли-
тика може да си позволи.
- колониални – Германия иска място под слънцето, Франция и Британия не
са склонни към преразглеждане на колониалните въпроси. Тези две държа-
ви владеят почти половината свят, стари и утвърдени колониални сили са и
не желаят допускането на „нови играчи“. Напротив, новите сили в лицето
на Италия и Германия желаят колониални придобивки.
- политически – старите съперничества между европейските велики сили
са тлеещи и готови във всеки един момент да прераснат в голям конфликт,
а те са:
а/ Великобритания срещу Франция (изгладени след 1904 г.; двете страни са
вече съюзници)
б/ Франция срещу Германия – това е най-сериозното противопоставяне
в/ Италия срещу Австро-Унгария – макар и съюзници двете държави имат
остри териториални противоречия (това е една от причините през 1915 г.
Италия да премине на страната на Антантата)
г/ Германия срещу Русия – след Бисмарк отношенията между тях са поели
по траекторията на противопоставяне. Русия се чувства заплашена от нем-
ците, но и обратното е също валидно
д/ Австро-Унгария срещу Русия – това е стара вражда, датираща още от
Кримската война (1853-1856). Търканията между тях са за влияние на Бал-
каните.
е/ Русия срещу Великобритания (изгладени след 1907 г. с посредничест-
вото на Франция; двете страни са вече съюзници)
ж/ Франция срещу Италия – това е по-малко съперничество, но все пак
важно за равновесието на силите.

NB! Виенската система, създадена в 1815 г., която е повелила споровете

между великите държави да се уреждат чрез дипломация, към 1914 г. ве-че
е мъртва. Силите нямат намерение да преговарят по между си, а и проти-
воречията между тях са такива, че могат (поне така смятат) да се уредят
единствено чрез война („Или ние, или Вие“).
В навечерието на войната европейската цивилизация е водеща във всяка
една сфера на живота, тя е самодоволна, сита, богата, технологично на-
преднала, но и безумна да изгуби всичко това в лятото на 1914 г. Бел Епок
или ерата на благоденствието безвъзвратно остава в историята, както и
европейското господство. Никой обаче на Стария континент не си дава
сметка за това!
2. Повод за войната
Убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд
Кой е Франц Фердинанд?

Той е племенник на австро-унгарския император Франц-Йосиф и наслед-

ник на австро-унгарския трон от 1896 г. Става широко известен след
убийството му при Сараевския атентат, превърнал се в непосредствен
повод за започване на Първата световна война.
В политическо отношение Франц Фердинад е несъмнен реалист. Около
1906 г. той съставя план за преобразуванията в Австро-Унгария, който в
случай, че бъде осъществен, би могъл да продължи дните на
Хабсбургската империя, снижавайки градуса на междунационалните
противоречия. Съгласно този план Империята се превръщала в
„Съединени щати на Велика Австрия“ – триединна държава (или Австро-
Унгаро-Славия), състояща се от 12 национални автономии за всяка по-
голяма националност, живееща под скиптъра на императора. От тази
триалистична концепция най-печеливши биха се почувствали представи-
телите на славянските народности. Най-отявлени врагове обаче са ѝ били
унгарските елити, които имали власт над 1/2 от територията на страната.
Франц Фердинанд недолюбва руснаците и още повече сърбите, но
категорично застава срещу евентуална война със Сърбия, за каквато
настоява военният генералитет.
Сараевският атентат
На 28 юни 1914 г. ерцхерцогът заедно със съпругата си пристигнал в
Сараево по покана на генерал Оскар Потиорек. Младежкото
бунтовническо формирование „Млада Босна“, свързано със сръбската
националистическа организация „Черна ръка“, взело решение да се
възползва от случая и да убие ерцхерцога като отмъщение за анексирането
на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария през 1908 г.
Убийството било поверено на група от седмина млади заговорници,
повечето от които православни сърби, родени в Босна.
Височайшата двойка пристига в Сараево с влака преди 10 часа сутринта в
неделя. В 10:10 кортежът от шест автомобила (ерцхерцогът и съпругата му
пътували във втората, заедно с ген. Потиорек) минава през града,
приветстван от тълпите и се приближава до крайбрежната улица на р.
Милячка, където се спотайват атентаторите.
Гимназистът Неделко Габринович първи хвърля по кортежа бомба, която
убива един шофьор и ранява няколко души. Терористът е заловен на място.
Височайшият австриец посещава градската ратуша и се отправя в
болницата, за да посети ранените от бомбата. Шофьорът на ерцхерцога по
погрешка завива в странична уличка и забелязвайки много скоро заблудата
си, прави опит да върне колата на заден ход, като при това с бавната си
скорост превръща Франц Фердинад в леснодостъпна мишена. По странно
съвпадение наблизо се намирал Гаврило Принцип, който незабавно излиза
на улицата, изважда приготвения револвер и стреля два пъти – в
ерцхерцога и жена му. И двете рани се оказали фатални и жертвите
починали само за няколко минути.
Гибелта на втория човек в Империята от ръката на сръбските
националисти се превръща в идеален повод за Австро-Унгария да обяви
48-часов ултиматум на Сърбия с преднамерено неизпълними изисквания.
Сърбия, е поддържана от Русия, която счита нейната територия за сфера на
своите жизненоважни интереси и, заставайки на нейна страна, се включва
в един привидно локален конфликт, който скоро разпалва световен пожар.
Понеже децата на Франц Фердинанд били родени от морганатичен брак, то
новият наследник на Франц Йосиф I станал 27-годишният ерцхерцог Карл,
племенник на Франц Фердинанд – син на по-малкия му брат Ото, починал
през 1906 г. През 1916 г. той става последният владетел на Австро-
Унгария.

3. Военни действия. Фронтове

А/ Западен фронт
Великобритания, Франция, Белгия, САЩ (от 1917 г.) срещу Германия

От първите няколко месеца след началото на Първата световна война

(избухнала през август 1914 г.) до последните няколко месеца от лятото на
1918 г., Западният фронт бива съставен от статична линия от окопи,
разпространяваща се от крайбрежието на Северно море до Швейцарската
граница. За да преминат противоположните линии на окопите, защитени с
бодлива тел, и двете страни са принудени да използват огромна артилерия
и десетки хиляди войници. Различните конфликти за преминаването на
фронта траят до няколко месеца и с цената на хиляди жертви, страните
подели в конфликта напредват едва няколко километра.
Със започването на войната Германия предприема настъпление по целия
фронт и овладява почти напълно Белгия и някои от важните промишлени
области на Франция. Настъплението е спряно с битката при Марна през
септември. През следващите години фронтовата линия почти не се
измества, но непрекъснато се водят тежки боеве, като броят на жертвите от
двете страни достига 2,5 милиона души. От страната на Антантата в
боевете участват значителни британски сили, както и по-малки части на
други френски съюзници, а през 1917 година се включват и американски
войски. Австро-Унгария също изпраща известни подкрепления на
Германия. Френските жертви достигат почти милион и половина души.
На север от Западния фронт, в Северно море и северната част на
Атлантическия океан, флотите на Великобритания и Германия се борят за
надмощие, за да затруднят доставките на храни и военни материали за
противника. Във военните действия за пръв път широко се използват
подводници. Макар че сблъсъците продължават до самия край на войната,
британският флот успява да установи морска блокада на Германия, което
оказва значително влияние върху крайния изход от войната. През целия
период на войната Балтийско море остава под контрола на германския
флот, като руснаците не правят сериозни опити да му се противопоставят.
По-известни битки на Западния фронт
а/ Вердюн - една касапница, продължила цели 300 дни и завършила без
победител. Безсмисленото кръвопролитие е циничен пример за
човеконенавистна военна стратегия. В ранното утро германската
артилерия открива огън. Артилерийският обстрел трае цели девет часа. До
този момент светът не е преживявал подобно нещо. Залповете на
германските оръдия се чуват на 200 километра от Вердюн. По-късно
писателят Ернст Юнгер ще нарече това "Стоманена буря".
На 21 февруари 1916 година германците започват Вердюнската операция.
От година и половина на Стария континент се водят сражения, но едва тази
битка се превръща в синоним на войната. Във Вердюн загиват 162 000
французи и 143 000 германци. На ден загиват по 500 души от германска
страна, а от френска - още повече. Телата на войниците буквално са били
разкъсвани от използваните мощни оръжия - били са взривявани и
пулверизирани. И до днес се водят спорове за смисъла на тази германска
офанзива.
Защо точно Вердюн?
Повечето военни експерти и историци са единодушни, че Вердюн не е бил
добра изходна точка за дълбока офанзива към Париж, намиращ се на 250
километра на запад. Всъщност германският генерал Ерих фон Фалкенхайн
не е целял обрат във войната или широкомащабна битка, а само да
"обезкърви" френската армия. Цинична сметка, защото за французите
Вердюн е нещо повече от важен военен стратегически пункт. Градът е
символ на германско-френското противостоене, твърди историкът
Херфрид Мюнклер. През IX век на това място империята на каролингите е
разделена на три части, а през Средновековието от тях възникват
Западното и Източното франкско кралство. Ето защо за французите
Вердюн е много важен и в никой случай той не е трябвало да попада в
ръцете на врага.
Касапницата, наречена "месомелачка"
Защитникът на Вердюн, генерал Филип Петен, обаче разгадава
намеренията на Ерих фон Фалкенхайн и възприема хитра тактика - той
включва буквално цялата нация в битката в Източна Франция. Над 70
процента от всички френски войници са били дислоцирани поне по веднъж
за най-малко 8 до 10 дена в окопите край Вердюн. С този ротационен
принцип Филип Петен успява да постигне това, че почти всяко френско
семейство е било участник в събитията край Вердюн. Особено между
февруари и юни 1916 година в района са били разположени големи части
от френската армия.
Във Вердюн се разиграва целият ужас на индустриализираната война -
военните експерти са изчислили, че на по-малко от 30 квадратни
километра са паднали около 10 милиона снаряда, тежащи общо 1,35
милиона тона. Мнозина оглушават от невероятния тътен. Десетилетия след
битката, почвата около Вердюн е била замърсена от използваните бойни
отровни вещества. Някои региони са обявени за "червена зона" без право
на достъп за хора. Това са дълбоките белези на едно клане, което в нито
един момент не е довело да завладяването на повече от четири километра
територия. През юли 1916 година генерал Фалкенхайн заповядва "стриктна
отбрана" след няколко неуспешни по-малки германски атаки. На другите
фронтове отдавна има нужда от повече германски войници. През октомври
французите напредват и до декември си възвръщат всички загубени
територии. Този привиден успех на французите всъщност е военен пат с
цената на една човешка катастрофа без аналог в историята дотогава.
Катастрофата при Вердюн е останала в съзнанието на французите като
победа на отбраната под мотото на Филип Петен "On ne passe pas!", или
"Никой не може де премине!" И обратно: за германците Вердюн е синоним
на абсолютното безсмислие. Въпреки това в Германия има и опити за
героизиране на тази катастрофа.
б/ Битка при Пашендейл - част е от борбата за покрайнините на
белгийския град Ипър на Западния фронт от 31 юли до 10 ноември 1917
година. Битката носи името на едно от билата близо до Ипър – Пашендейл.
Счита се за една от най-кървавите битки – над половин милион души
умират в нея, а през 1938 г. бившият британски премиер Лойд Джордж
пише в мемоарите си „Пашендейл наистина бе едно от най-големите
бедствия на войната“. След всичките жертви са превзети едва 8 km.
Б/ Източен фронт
Австро-Унгария, Германия, България и Османската империя срешу Русия
и Румъния
В първите месеци на войната имперската руска армия опитва инвазия в
Източна Прусия, но е победена от германците в битката при Таненберг.
Същевременно Русия успешно навлиза в Галиция, след като разбива
силите на Австро-Унгария там. В района на Полското кралство германците
опитват да превземат Варшава през октомври 1914, но не успяват. През
1915 г. обаче германската и австро-унгарската армии напредват, нанасяйки
тежки поражения на Русия в Галиция и в Мазурското сражение,
принуждавайки руската армия да премине в отстъпление. Великият княз
Николай е заменен от самия цар на поста главнокомандващ на армията.
Няколко поредни руски офанзиви срещу Германия се провалят. Успешна
руска операция срещу Австро-Унгария провежда генерал Брусилов.
Кралство Румъния влиза във войната през август 1916, след като
Антантата ѝ обещава Трансилвания (тогава част от Австро-Унгария).
Румънската армия нахлува в Трансилвания и първоначално бележи успех,
но е принудена да спре, а след това отблъсната от германската и австро-
унгарската армия, когато България атакува в южната част на страната.
Междувременно в Русия избухва Февруарската революция през февруари
1917. Цар Николай II е принуден да абдикира и е създадено Временно
правителство, начело с Георги Лвов, заместен по-късно от Александър
Керенски. Русия продължава участието си във войната на страната на
Антантата до октомври 1917 г. Керенски инициира една офанзива през
юли, но нейният провал причинява колапс в руската армия. Русия излиза
от войната през март 1918 г. и Източният фронт се разпада.
В/ Южен фронт
Италия, Франция, Великобритания vs Австро-Унгария и Германия
В началото на световната война през 1914 г. Италия обявява неутралитет,
напускайки по този начин съществувалия дотогава между нея, Германия и
Австро-Унгария Троен съюз. В началото на 1915 г. обаче, водена от
териториалните си аспирации спрямо двойната монархия и спрямо
Балканите, тя подписва тайния Лондонски договор, с който се
присъединява към държавите от Антантата. На 23 май същата година
Италия официално обявява война на Австро-Унгария и хвърля войските си
в настъпление, надявайки се да проникне дълбоко в противниковата
територия и да завладее редица важни градове. Въпреки значителното
начално числено превъзходство на италианските войски над
отбраняващите се австро-унгарци четирите им офанзиви, проведени до
края на 1915 г. по река Изонцо, завършват неуспешно и със значителни
жертви. Така много скоро след началото ѝ войната на Апенинския
полуостров добива позиционен характер и се образува фронтова линия
дълга над 600 километра от Швейцария до Адриатическо море.
1917 г. е повратна точка за Италия в политически и във военен аспект.
През пролетта и лятото италианското командване провежда поредните две
офанзиви на река Изонцо постигайки единствено посредствени успехи.
Австро-Унгария от своя страна счита моментът подходящ за един голям
удар срещу италианската армия, за което обаче е необходима германска
помощ поради изчерпването на австрийските резерви. С пристигането на
силни германски пехотни и артилерийски подкрепления стратегическата
контраофанзива на австро-германците, получила по-късно наименованието
Битката при Капорето, започва през втората половина на октомври 1917 г.
и бързо постига решителни успехи. Италианските войски претърпяват
катастрофално поражение и отстъпват в безредие и с цената на 320 000
войници пленени, убити или ранени и други 350 000 дезертирали или
пръснали се във вътрешността на Италия. В резултат на власт идва ново
италианско правителство начело с Виторио Орландо, а началникът на
генералния щаб на армията е сменен. Скоро след това на италианския
фронт пристигат и значителни френски и британски подкрепления, които
помагат на италианската армия да се задържи жива, образно казано.
С края на 1917 г. на италианския фронт настъпва затишие, продължило
месеци наред, и прекъсвано единствено от кратки сражения с местен
характер. Благодарение на това италианската армия успява в голяма степен
да възстанови силите си и под новото си началство успешно да отблъсне
последната голяма австро-унгарска офанзива през юни 1918 година. Скоро
след това положението на Четворния съюз започва са се влошава по
всички останали фронтове, а признаците за разпад на Австро-Унгария се
усилват. Това дава шанс на Италия да организира последно голямо
настъпление в самия край на Първата световна война, което постига лесни
успехи срещу намиращата се до голяма степен в разложение австро-
унгарска армия. На 3 ноември е сключено примирие между Италия и
Австрия, което влиза в сила един ден по-късно и слага край на военните
действия на италианския фронт.
Г/ Солунски фронт
България, Германия и Австро-Унгария срещу Сърбия, Гърция, Фран-
ция, Великобритания, Италия.
Фронтът е наименован Солунски, т.к. войските на Антантата на този фронт
имат за своя база град Солун, който след Балканската война е в рамките на
неутрална официално Гърция. Понякога фронтът се отъждествява и
обозначава с името на областта Македония, на територията на която се
водят основните сражения по време на войната, като се ползва и името
Македонски. В хода на бойните действия през трите години от
съществуването на Солунския фронт, на него се разиграват едни от най-
тежките и кръвопролитни сражения на Първата световна война.
Значението на фронта не е първостепенно, но някои политически и военни
дейци като британският политик Уинстън Чърчил и френските военни
генерали Морис Сарай и Луи Франше д'Еспере от страна на Антантата му
отдават важно стратегическо значение. В хода на бойните действия през
трите години от съществуването на Солунския фронт, на него се
разиграват едни от най-тежките и кръвопролитни сражения на Първата
световна война.
Фронтът се образува след науспешната съюзническа акция през 1915 г. при
Галиполи (останалите съюзнически войски се прехвърлят на Балканите).
Поддръжката на този фронт е поверена на България.
През лятото на 1918 г. и Антантата и Централните сили имат големи
военни планове за всички фронтове. През тази година отпада Източния
фронт с Русия и Румъния от войната, но на страната на Антантата застават
твърдо Съединените щати. В Германия управляващите считат, че с
прехвърлените източни армии на Западния фронт, посредством един
концентриран удар в съединителното звено между английската и
френската армии, фронтът ще се разкъса и пътят към Париж ще бъде
открит. Въпреки старанието и огромните жертви от германска страна този
фронт не се разкъсва, а съглашенските армии само се огъват. Нещо повече
– през юли Антантата започва контраофанзива на този фронт срещу
Германия. През август съглашенските войски започват военни операции
със застрашителен характер в Палестина срещу Османската империя, а
през септември се слага началото и на офанзивата срещу България на
Солунския фронт.
Фронтът се разпада през септември 1918 г. с пробива при Добро поле и ка-
питулацията на България.
Д/ Близкоиточен фронт
Османската империя срещу Великобритания, Франция и Русия
Близкоизточният театър на военните действия през Първата световна
война е театърът на военните действия между Османската империя и
държавите от Антантата. Сраженията тук започват през ноември 1914 г.
Поради различни географски и политически условия бойните действия в
Близкия изток се разпадат на няколко отделни военни кампании, които се
водят независимо една от друга. От тях най-важни са руско-турският
Кавказки фронт в източната част на Анадола, действията на руските
войски в Персия, Дарданелската операция, както и действията на
британските войски в Палестина и Месопотамия. Основният фронт на
Близкоизточния военен театър е Кавказкият, където още в началото на
ноември 1914 г. се провеждат първите насрещни сражения между руски и
турски войски. Едновременно със сраженията в Кавказ боеве започват и в
други региони на Близкия Изток. Главна цел на англичаните е
овладяването на Месопотамия, богата на нефт.
4. По години
а/ 1914 г. – започва войната, която се оказва, че няма да приключи бързо,
превръща се в борба на изтощение; Централните сили са приклещени като
в менгеме, блокирани по море, но с достатъчно ресурси, за да продължат
военните действия. Франция оцелява, Великобритания започва активно да
и помага. Русия не успява да смаже Австро-Унгария, която продължава да
съществува с германска подкрепа. Турция влиза във войната, с което Ру-
сия е оставена да се оправя сама на изток, тъй като британците и фран-
цузите нямат начин да и помагат по море.
б/ 1915г. – Италия влиза във войната на страната на Антантата, а България
на страната на Германия
в/ 1916 г. – годината с най-много жертви, безсмислени сражения; първи
призиви за мир
г/ 1917 г. – Русия излиза от войната, ставайки жертва на революция, САЩ
пък застават на страната на Антантата.
д/ 1918 г. – През 1918 година войната приключва, победител е Антантата.
Но тя трябва да се справи с последните атаки на немците. През пролетта на
същата година Германия предприема широкомащабно настъпление на
Западния фронт. Целта е да се стигне до Париж преди американците да
пристигнат, като така французите могат да бъдат окончателно победени.
Достигнати са позициите от 1914 година, ала за повече Германия няма
сили и е спряна. Лятото е белязано с настъпление на Антантата. Немците
са изтласкани и скоро е подписано Компиенското примирие – войната на
запад е прекратена. Още преди това са капитулирали България (29
септември), Османската империя (30 октомври) и Австро-Унгария (3
ноември).

Малко статистика: (към август 1914 г.)

Население Армия Оръдия Дивизии

Централни 117,7 млн 6 122 000 13 400 193

сили

Антанта 248,64 млн 10 857 000 13 132 297

Капитулации:

а/ България – 29.09.1918 г. в град Солун пред ген.Франше д‘Еспере

(Франция)
България трябва да демобилизира армията си, да се изтегли от заетите
територии, да понесе частична военна окупация. Войските на запад от
меридиана на Скопие – около 100 000 души, остават в плен на Антантата.
Германските и австро-унгарските части трябва да напуснат страната.

Със Солунското примирие България излиза от Първата световна война и на

практика се лишава от шансовете си за национално обединение.

б/ Османска империя – 03.10.1018 г. в пристанище Мудрос (о.Лемнос,

Гърция) пред вицеадмирал Артър Калтроп (Великобритания)
Според този договор османците трябва да изтеглят гарнизоните си от
Арабския полуостров, Либия, Месопотамия, Сирия. Освен това
Дарданелите и Босфорът, както и Батуми, планината Тавър и 6 области,
населени с арменци в североизточните части на Анадола, са окупирани от
войски на Антантата.
Османците остават само с ограничени въоръжени сили за гарантиране на
вътрешния ред и сигурност. Установява се съюзнически контрол върху
всички морски съдове, пристанища и железопътни линия на Османската
империя. На практика е ликвидирана Османската империя.

в/ Австро-Унгария – 03.11.1918 г. във Вила Джусти, Италия пред ген.

Пиетро Бадолио (Италия)
г/ Германия ( 11.11.1918 г.) в Компиен, Франция пред:
маршал Фердинанд Фош (Франция), адмирал Рослин Уемис (Великобри-
тания). Условия:
- Изтегляне на германските войски в 15-дневен срок от окупираните
територии във Франция, Белгия, Люксембург, както и от Елзас-
Лотарингия.
- Германските войски трябва да се изтеглят незабавно от териториите,
принадлежали до войната на Австро-Унгария, Румъния и Турция.
Военните части, които при сключването на примирието се намират в
райони от бившата Руска империя, остават там до следващо
разпореждане на съюзниците.
- Изтегляне на германските войски и от Германска Източна Африка.
- В срок от 31 дни след подписването на примирието германската
армия трябва да отстъпи на изток от река Рейн. Германските земи
западно от Рейн, както и предмостия при Кобленц, Кьолн и Майнц,
минават под съюзническа окупация. На десния бряг на реката се
установява неутрална зона с ширина от 10 км и дължина от
швейцарската до холандската граница. Забранява се изнасянето от
бъдещата окупирана зона на частно имущество, продоволствие,
индустриални съоръжения и пр. Германското правителство се
задължава да поеме издръжката на съюзническите окупационни
войски.
- Германците оставят на съюзниците много военни материали (5000
оръдия, 25 000 картечници, 3000 минохвъргачки, 1700 самолети),
предават 5000 локомотива и 150 000 вагона, задължават се да
реституират иззетото по време на войната руско и белгийско
имущество.
- Германия се отказва от облагите, получени по Брест-Литовския и
Букурещкия мирен договор, както и от допълващите ги
споразумения.
- Германските подводници и бойната флота се интернират в
съюзнически пристанища.
- Морската блокада, наложена на Германия през 1914 г., остава в сила.
Съюзниците и Съединените щати се задължават да вземат под
внимание нуждите за изхранването на победената страна.
- Срокът на примирието е 36 дни с възможност за удължаване.
Учредява се Международна комисия по примирието, която да се
грижи за изпълнението на условията.