Авт орс ко п раво върху преводи и п ре работ к и

Ч л . 9. Авт орс кот о п раво върху превод и ли п реработ ка п ри н ад л ежи н а

ли цето, което ги е н ап рав ил о, без с това д а се нак ърн я ват п рават а на
авт ора на ори ги н ал н ото п рои з веде ни е. Тов а не ли шав а д руги л иц а от
п равот о да п равят самост оят елн о с вой п ревод и ли с воя пре работ ка н а
същото п рои зведен и е.

В си чк и п рава върху т ози п ре вод п ри н ад л ежат н а Ral n a

За още н аши ф ен п ре вод и п осетете раздела н и

«Ние превеждаме - вие четете »

във ф орум «Бъл гари я Свят » — ht tp://bgwor l d.forum ot ion .com /f224-forum

1
 Мег ън Марч
Пор очни заедно

Моя т а съпруг а.
О бичам д а из ричам т ези думи.
Тя е м оя, и ако с и мис ли, че щ е й позволя да из бяг а от м ен , без д а я
пос л едвам и да я върн а т ам , къд ето й е мя ст от о… при м ен … зн ачи й
пр едс т ои д а се сблъс ка със суро ват а д ейст вит елн ос т .
За щ от о съм г от ов д а иг рая мръсн о, з а д а й дам т ова, което з ас лужава
— д а бъд е щ ас т ли ва до края н а дн ит е си. И аз щ е се пог рижа д а получи
им енн о т ова.

2
 С прях на чер вено на един ств ен ия светоф ар в Голд Х ейвън, Кент ъки,
докато светн е зел ено, и след това с е на сочих нал яво към бензи но с т ан ция т а.
Това беш е мяс тото, къд ето за пръв път си пах гори во в колата си. И тогава
беше м ного по-евти но. П онтиа кът ми хич не е по- добър от ст ар ото м и
«Ф иеро» от 88-ма година, кое то карах тог ава, но в този град това ня маше
зн аче ние, а именно от това имах н ужд а. Н ахл уп их по- ниско козирката на
ш апката си, отв орих вратата и изля зох от колата.
С тар ите колон ки, кои то очаквах — оне з и, чий то циф ри с е пр ехвърлят,
докато пъл ниш ре з ерв оара — бяха замене ни с нов и.
О ще по-добре. Шан сът някой да ме разпо зна е, ако и мах н ужда от
помощ, беше по-ма лък.
Р азв их капачката , н ал ях бен зин и отново я зав их на р ез ерв оара. Когато
с е върнех в Нашв ил, най-п о с л е щях да сменя т аз и кола. Ряд ко с е привър зв ах
към някоя в ещ.
В ъпре ки ч е бях сп ечелила «догов ор за запис на стойн о с т един мил ион
долар а» от К ън т ри м ечт и , заплатата ми беше смехотв орн а. А лбуми? Те бяха
адс ки скъп и. И заплаща нето, което получ ав ах за уч а ст ие то ми в тур не то, не
беше нищо о с о бено. Но ког ато моят дял от билети те нарасн еше и ф енов ет е
дойд еха да сл уш ат с а мо мен, тогав а в ероятно разли ката щеше да е о с е з ае ма.
Н о за с ег а сп е с тяв ах в се ки цен т, кой то имах, харче йки възможно на й-
м ал ко, тъй като не з наех кога можех да с е озова на дъното.
П очти ни що не с е бе променило, откакто с е омъж их за милиардера
К рей тън Карас. М ислите за съп руг а ми с е зав ихриха в мен, п о с л едван и от
в ина и съж а лен ие. Н е можех да повярв ам, че го напр ав их отново. Тази
с ут р и н пр о с то ст ан ах от леглото и си т р ъгн ах.
Н е зн ам какво съм си мислела… с а мо з наех, че ако не с е махн а от онзи
пе нтхаус на мига, нещо в мен щ еше да с е пречуп и. Тря бваш е да н ап усн а
онз и град. Знаех, че бях ст ра хлив ка и пълна идиотка. Н ямаше н уж да някой
да м и го казва, з ащото с ама с е бях нар екла с всичк и в се възможн и обидни
им ен а.
О ткъ снах касов ата бележ ка и я набут а х в джоба на я кето си, пр еди да с е
върна в колата. Завъртях ключа .
К л ик.

3
 О пи т ах пак.
К л ик.
М ам ка м у. Въздъхнах теж ко и отп усн ах чело на кормилото.
Това е карма. Н апълн о сигурн а съм . Така се случва, ког ат о едн а жен а
н апу сн е съпруг а с и… и т о н еведн ъж , а д ва път и… б ез д а му дад е никакво
обясн ен ие.
П о дяволит е. Колкото и да ми с е искаше да в ися т ук и да с е
с а м о с ъж ал яв ам, точн о с е га не беше момент ът з а тов а.
В з ех с е в ръце, метнах чан тата си пр е з рамо на с еда лката и отно во
отвор их в ратата на колата . Това място някога предл агаш е пълно обсл уж ване,
но т а зи пра ктика беше пре крате на още по време то, ког ато с е уч их да
карам … макар че не бях склон на да давам два цент а отгор е на га лон за този
л укс.
Н ам е с т их ш апката си, за да съм сиг урн а, че си е на мяс тото, пр еди да
пр е с ека ма лки я паркин г към гар аж а, къде то работеха момче тата от
бензи но с т ан ция т а. Дв ете пр едни в рати бяха затв орен и, вероятно зарад и
вятър а, з атова отв орих стъкле ната в рата и вля зох в ча калня т а.
М уз иката на «Кридънс Клиър уотър Р ивайв ал» беше толкова силн а, че
и мах ч ув ств ото, че с тоя точно до сцен ата на У удс ток. Евти нит е дърв ени
ст ени, кои то помнех, бяха з амени с мет а л ни пан ели и синя боя, която
съв пад аше с т а зи от вън шната ст ра на на сград ата .
Н атис нах з вън еца, но никой не ме ч у зарад и цял ата врява наоколо.
Н е съм сл уш ал а до с т атъ чно «ККР » . Н о беше ф акт, че няколкото пе с ни
не повдигнаха на ст р о ен ие то ми, и бяха на второ мяс то след н ужд ата да
нам ер я някой, който да оправ и колата ми, а т ук ня маше никакъв сл уж ит ел .
Реших да в зема нещ ата в свои ръц е, промък нах с е за д щанда и с е
на сочих към вр атата за гар аж а.
М ири змата на масло, аусп ус и и из гор ели га зов е изпълваше възд уха. Н е
беше неприя тно, а много ис тинс ко. Вът ре беше тъмно, з атова свал их
сл ън чев ите си очил а и ги наглас их на козирката на шапката си.
В ни мание то ми с е на сочи към мъж а, кой то с е бе нав ел напред,
човъркайки нещо под капака на класич е с ки м ус т а нг. Беш е облече н с
га щери зон, кой то в ис еш е на кръс т а м у, и ч ерна тен иска, опъната на
широ кит е м у рамен е.
— Х ей. Мога ли да ти задам един въпр о с ? — Гла сът ми заг уби би тката
със сил ния звук на м уз иката . — Х ей! — из крещ ях. Но вс е още ня маше
отгов ор.
О гледах с т ая т а , локализ ирайк и стере оур едб ата , и и змар шир увах към
нея. Ударих силно коп чето за изкл ючв ане и м уз иката с е кн а на средата на
при пева.
М ъжът с е обър на, поглеж д айк и към в ече при тихн алото стер ео.
— Какв о с та ва, по дяволит е? — в икн а той, за беляз а ме и погледът м у с е
на сочи ин тен зив но към мен. — Коя, по дяв оли те, си…
— С ъж ал явам. Н е можеше да ме ч уеш зар ади м уз иката — обърнах с е и
с е при ближ их към него. О тв орих ус т а , за да с е изв иня отно во, но в тоз и м иг
го познах. — Логан Брантли?
Той присв и очи към мен.
— Холи Уикман. Н е съм те в иж да л от цял в ек. — Той и змък на пе шкир
от задния си джоб и започна да почис тва ръце те си. И зглеж даш е готов да м и
предл ожи ръка, но поглеж д айки надол у с е намръщи.

4
 — И зчакай с е к унд а. — Той с е за въртя на пе ти и с е нас очи към мив ката
в ъгъл а.
А ромат на цит р ус и и зпълни въздуха пре з мири змата на масло и
из парен ия, и о с ъ знах, че той мие ръцет е си, преди да с е здрав и с а с мен. Н е
зн аех да л и да с е ч ув ствам засрам ена или пола скана. В се па к Лог ан Бран тли
беше най-л ошото момче сред лошит е момчет а и аз си падах по него, откакто
с т ан ах до с татъ чно голяма, че да с е интер е с ув ам от мъже.
Той обаче т ака или ин аче не ме з абеля зваш е.
П о-голям от мен с няколко години, Логан кръстос ваше град че то със
с т арото си «Камаро» като исти нски мачо и вс ек и път возеш е различно
м омиче на предната с едал ка. А з в инаги бях в стр ан и от обс ег а м у, а сл ед
това той напус на града в мига, в който м у в ръчиха дипломата . Н ям ах
ни какв а предст а ва, че с е е върн ал, но нямаш е н ачин да не с е зачудя как л и
бяха м у с е отр аз или години те.
Той при ключи с миене то и с е на сочи обратно към мен, а от не го с е
н о с еш е аромата на портокал .
— О т в си чки кра йпът ни д уп ки… как, по дяволите, с е озова в моя гараж ,
Холи Уикс? — Този път и зползв а сцени чното ми име и лицето ми пламна от
н еудо бст во.
О близах ус тн и, пр е с ъх на ли от горе щин ата в колата , докато път увах от
Н ашв ил до тук . Бях ус и лила радиото почт и докрай и пеех с цяло гърло
те кстов ет е на всяка с т ар а кънт р и ба лада, която ч уех. Вси чко, с амо и с ам о да
с е разс е я от мисли те си за Крей тън и от тов а как ли е ре аг ира л, когато е
открил бел еж ката ми. Гла сът в глав ата ми, който зв уч еш е като майка м и,
за яв и, че тоз и път той про с то ще ше да ме отп ише.
— Холи? — Гласъ т на Лога н ме вър на отнов о в нас тоящ ето.
— И зв инявай. А з… ами колата ми не ис ка да запал и. Зареж д ах бензи н, а
сл ед като с е качи х и за въртях ключа, про с то ни що не с е сл уч и. Е, ч у с е едно
«кл и к», но ни що пов ече. — М лъкнах, когато той с е ухи ли, защото реших, че
с е при см ива на дърдоре нето ми.
— «К л ик» значи. Вероят но е с т артеръ т. — Н адни кна пре з про зореца,
в ероят но опитв айк и с е да в иди колата ми. — Каква яка кола караш с ег а?
П редс т ав ям си те в Лексус. Вин аги си била най- елега нтн ата измеж д у
м омиче тата т ук.
П овди гнах веж д и.
— А з? Елеган тна?
Д окато навър ша ш е с тн аде с е т, но с ех дрехи втор а ръка, даден и ми от
дам и те от църкв ата , кои то и маха по-големи дъщери, а след това си к уп ув ах
от м ага зин и с улт р а на мал ени цени на стоки те. Може би си беше създа л
т а кова в печатление, защ ото но с ех дрехи, които да прикр иват цици те и
за дника м и, з а разли ка от момиче тата, които с е возеха в не гов и я
«Ф айър бърд».
Какво ли ще ше да си помисли, като в иди моя «П он тиак»? Със си г ур но с т
с тов а щях да ра збия теор ият а м у за ле ксус а . В се още бях съ щата ст а ра
Холи, блясъ кът на Н ашв ил никак не ме бе променил. Н ито пък няколкото
с едм и ци, в кои то бях обвър з ана с милиардит е на Крейтън.
П огледъ т на Логан ме ф иксир а отново.
— Д а, т и. Винаги си с е държ а ла класно. М акар ч е вероятно греша з а
л е ксус а. С иг ур но кар аш «Бентли ». — Н ямаше как да не забележ а намец ите

5
м у за пари те на Крейтъ н, както и бав ния поглед, с кой то ме огледа. — Д а,
определ ено си т е предст а вям в «Бен тли».
Н е бях си г ур на за що бе толкова в печатлен. Н о с ех и зтъркани т е с ни
дън ки, син п уло вер, късо черно кожено яке, каубо йски ботуши и шапката с
коз ирка. Н е бях облече на точно като от спи с ан ие за мода.
— Н икак во «Бен тли». Н икакъв «Лексус ». — М акар Крейт ън да имаше
шоф ь ор, кой то караш е бен тлито м у, то вс е пак не беше мое . З атова побър за х
да прекъс на бъбре нето на Логан.
Той св и рамене.
— Д обре тогава. Н ека да в идим с какв о си имаме работа .
П о с л едв ах го и едва не с е блъснах в гърб а м у, ког ато той спр я рязко
пред пон тиа ка ми.
— Моля т е, жено, каж и, че това не е колата ти.
И зпън ах рамен е и го погледн ах.
— С ъж алявам, че не е по с т ан дартит е ти.
Той завъртя глава наз ад, за да ме погледне.
— Н е е по т воит е ст а ндарти. И това е проблемът.
С в их рамен е.
— Ж ив отъ т във виси нит е нев ин аги е толкова бляс кав , колкото изглеж д а.
Той промърмори нещо под но с , но не ус п ях да ч уя всичко. Това, кое то
подочух , прозв уча като «ж алко подоби е на съпр уг».
— К л ючов е? — Той протег на ръка към мен и аз п ус нах ключа в ръката
м у.
Н а л ожи м у с е да издърпа с еда лката наз ад почти до края, за да ус пе е да
с е на ст а ни удо бно. Ког ато пъхна кл юча в ст а ртера и го завъртя, не с е сл учи
ни що. Н ям аш е дори «кли к» или т роп ане.
— Ъ м , ч у с е и някакво т ро пане. След кли кан ето.
— Д ам . Стартеръ т или соленои да. Мога да поръчам част ите, но няма да
ги до с т а вят преди понеделни к. Може би дори вторни к.
И м айк и предв ид, че минав аше пе т час а след обед и беше събота , не бях
о с обено и знен адана от д умите м у.
— Д обре. Н аис тин а го оце нявам.
Той с е измъ кна от колата .
— Щастлив съм, че мога да помогна на момич ето от града ми, което
пр еусп я. Ще в икна Джони от бен зин о с т а нц ият а да ми помогне да из бут а м е
кол ата ти в гар аж а.
— Благодаря ти. Н аист ина. Това е едно не що по-ма лко, за кое то да с е
т р евожа. — «С и зключе ние на тов а, че нямам ид ея как, по дяволите, щях да
с е добера до къ щата на баба», добав их мислено.
Б ях и зтощена от дългия де н, но отвор их багаж ника и и змъкн ах с а ка си.
Заоби колих колата и в зех ча нт ата си от с едал ката до т а зи на шоф ь ора.
П рем ят а йк и пре з рамката на рамо, з атворих вр атата и т ръ гнах покр ай
сгр адата .
Лог ан вдигн а ръка към мен, прав ей ки ми же с т да спра.
— К ъде отиваш, по дяволите?
П огледн ах към не го.
— К ъм къ щата на баба.
— П еша?
— Н е е толкова да леч.

6
 — А дски ст удено е, а дотам има пон е пе т киломе тр а. Няма да върв и ш
пе ша.
Тре пнах при д уми те м у.
Ми лос т иви боже, спаси м е от ал фа- м ъж карит е.
— Н е зн ам кога реши, че може да в зимаш решени я вме с то мен, но,
м ам ка м у, ще правя какв ото си поис кам.
— Холи, не гов ори глупо с ти.
В тоз и миг темперам ентъ т ми плам на. Всичк и о с т атъци от преди шното
м и н еудо бс тво изле тяха пр е з прозоре ца.
— Н е раз позн аваш ли зна ците, които показв ат, че една жена е на път да
р ухн е? Защото в ися на тънъ к конец и по с ледното шиба но нещо, от кое то
и мам н уж да, е още един мъж да ми казва какв о мога и какво не мога да
правя. — Гласъ т ми бе покачил няколко октав и, докато приключа с
изр ича нето на д уми те.
— Уоу! Скъп а, ус поко…
— Д а не си п о с мял…
Той вди гна две ръце, ся каш за да с е предпаз и от звяра пред с ебе си.
— Ще те за карам. А ко искаш. — И зр ече п о с л едното коле бли во и гневът
м и изче зн а.
— Д обре. Бла годар я ти.
Лог ан в зе с ака от ръката ми и аз не възра зих. Бях със ипан а. Като
преб ито к уче . И зчерпа на. П ро с то исках да с е добера до къщата на баба, да
р ухн а върху, дай боже, чи сти те чар шаф и на леглото и да спя в продължение
на няколко дни.
К ачихме с е отно во на пъ тя с огромни я черен пи кап «Шев ролет» на
Лог ан. С еда лк ит е бяха покри ти с тъмно с ив а кожа и колата мири шеш е на
нов о. О гледах с е з а ароматиз атора във ф орма на борче, от който с е но с еш е
м ири змата на нова кола, но не го открих. Електро никата беше толков а
л ъскава, че реш их, че е нов . И зглеж да Лог ан Бран тли бе този, който
ж ив ее ше л ъскав о.
Той в ключи ради ото… п ус кайки кън т ри с т ан ция, раз бира с е … и с е
на сочи в «покра йнин ите» на град а към къщата на баба. Слагам мислов ни
кав ички на покр айни ни, з ащото градът с е състоеш е от един с ветоф ар и
че тири ъгъла. И имайки пр едв ид, че хората в Голд Х ейвън, Кентъ ки, не бяха
о с обено кр еатив ни, т е нари чаха т е зи ъгли покр айни ни. Н а единия ъгъл
и маше с а л о н за красота , на втория бяха апте ката и пощ ата, и маше еди н ъгъл
с кръч ма и един с бен зин о с т а нция. Това пр едс т авляв аха про с лов ути те
че тири ъгъла на града.
Гла сът на радиоводещ ия привлече в ни мание то м у, ког ато каз а име то м и.
П о с л едната ми п е с ен прозвуч а от тонколон ите. Вероят но би т р ябв ало да съм
на върха от щ асти е заради ф акта , че п ус кат пе с н ите ми по радиото, но точно
с е га ус пях да изв и я ус т ни те си в ж а лко подоби е на ус мив ка. Н е бях дошл а у
дома, з а да бъда Холи Уикс.
Лог ан ме погледн а, оча квай ки да каж а не що, затов а измърморих
първ ото, което ми хр умна.
— Предпола гам, че разбир аш, че си ус пял, ког ато с е ч уеш по радиото в
родния си град.
Лог ан по клати глава.
— Това е с атели тно радио. Ме с т нит е те п ус кат пр е з цялото в реме. Н е
съм сиг ур ен, че въобще п ус кат др уги п е с ни, о с вен тв ои те.

7
 — О ! — проше пнах разтър с ен а.
Той погледн а към ст ра нич ното огледал о, ког ато каза :
— В инаг и съм зн аел, че от теб щ е изле з е не що повече. Р адвам с е, че с е
възпол зва, когато имаш е възможн о с т. — Той ме погледна бърз о, преди да
продъл ж и: — Дори това да те по с т а в и д ал еч от обс ег а ми.
Б ях тота лно уди в ен а от сю рре а л ист ичн ата сит уац ия, в която с е
нам ир ах… обратн о в Голд Х ейвън, в пикал а на Логан Брантли… че дори не
м ожех да ф орм ули рам ра зумно изр ечени е.
О чев идно Логан нямаш е ни що против , тъй като продълж и.
— Е, какв о, по дяволит е, прав иш т ук? Прили чаш на сдъв кана и
из пл юта .
Засм ях с е зада вено и повди гнах една веж да към него.
— А аз разбрах, че спор ед т еб изглеж дам добре.
Той погледн а отново към мен, преди да на сочи поглед към пътя.
— Така е, но си изтощен а, раз ст р о ен а… а и маш съ пруг отс коро.
С в их ръката си и покрих пръсте на си с дясн ата длан. Тук , в Кент ъки,
диа мантъ т и зглеж даш е още по-голям.
— Про с то имам н уж да от почив ка — каз ах аз. — Да с е отдръп на за м иг
и да помисля над нещ ата . Сама.
Лог ан в ключи мигача, з ав и по а лея т а, преди да на ма ли до къщата и да
пар кира. Завъртя с е към мен на с еда лката си.
— Б их ре шил, че това е по с ледното мяс то, на което би дошла, за да
м исл и ш.
В къщ ата ме ча каха милио ни спомени… и какв ато каша бе забъркал а
м ай ка м и, след като бе влязла с в злом в дома на баба, за да открадн е
в си чки те й ценн о с ти.
П о ех си дъх, изпън ах рамен е и въздъхн ах бав но и ус п окоит елно.
— П редп олагам, че ког ато реши ш да и збяга ш от ре а л но с т т а, най-
е с т е с т вено е да с е вър неш обратно у дома, къде то с а корен ите ти. Заминах
едв а преди де вет м е с ец а, но толкова неща с е промениха. И сках по-вълн уващ
ж ив от и, боже, наис тин а го пол учи х.
Д ори не с е замисл их, преди да проговор я, излив айк и ч ув ств ата си.
— Ж ивотът ми ст а на т а къв , че вече дори не зн ам коя съм. М ислех, че
ако с е върна т ук, може би ще пол уч а отгов ори те, кои то не мога да откр ия
ни къде друг аде.
— И збяг ал а си от мъж а си?
Н е бях и знен адана, че забеля за точно това от изпов едт а ми.
— Д ъл га истор ия.
Н адявай ки с е, че ще о с т ав и не щата т а ка, по с е гн ах към дръж ката на
в ратата и я отв орих ш ироко, преди да скоча на земя т а . П рактич е с ки м и
т р ябваше ш ибана стълба, за да с е покатеря в тов а не що.
О тнов о прем етн ах чан т ата си на рамо и пр е с рещ нах Лог ан пред пи капа,
къд ето с тое ше със с а ка ми. П о с ледва ме до боядис ан ата в лилав о предн а
в ера нда на къщ ата.
Б аба бе и збра ла цв ет а лятото преди да п очине, с амо з а да яд о с а
св ое нрав ния си съ с ед. И беш е права. Вин аг и беше права. П редп олагах, ч е
при чин ата да дойда т ук, бе да открия на сока и мъдро с т, въпр еки че баб а не
бе т ук.

8
 О ткл ючи х вр атата, бут н ах и я отвор их. Във въздуха с е вдиг на облак
прах. П редп олагам, че пр еди да аре с т ув ат май ка ми и да я хвърлят в
з атвора, не е имала време да почи сти ма лко.
Лог ан п усн а с а ка ми до в ратата . След това отс тъ пи и аз вля зох вът ре .
— Благодаря ти. За прев оза и за това, че ще с е погриж иш з а колата м и.
Може да м и о с т ав и ш съобще ние на тел еф онни я с екр ет а р на баба, когато е
готова. А з ще го пров ерявам.
— Н е е про блем. — Стоеш е с па лци, пъхнати в джобо вете на
га щери зона си, и нямах ни каква иде я какво чака.
Започнах да з атв арям в ратата , ког ато Логан каза:
— Б ъди готов а в о с ем.
— Ка… как во?
— Ч у ме.
— Н о аз… Какв о?
— В ърна ла си с е тук , за да намер иш корени те си, Холи. Смя та м да ти
помогна да го н аправ и ш.

Казах си, че ня ма да ходя никъд е, когато с е пъхнах меж д у чис тит е

чар шаф и на с та рото си легло и не нас т роих ал армата на т еле ф она си. Казах
си, че ня ма да ходя ник ъде, когато ч ух настоятелното з вън ене на звъне ца в
с едем ча с а и че тирид е с е т и пет мин ути . Казах си, ч е няма да ходя ни къде,
докато прити сках възглав ниц ата до глав ата си, за да за глуш а ш умното
блъс кане по в ратата .
Казах си, че няма да ходя никъд е… докато Логан Брантли не за ст а на на
пра га на ст а рата ми ст а я.
Уди вена подскочих в леглото.
— Какво, по дяв оли те? Как ус п я да вле зе ш?
— Казах ти, че ще дойд а в о с ем. Предположих, че ня ма да си готова,
з атова дойдох по- рано. С ег а и змъквай си задни ка от леглото. Ще изли зам е
т а зи вечер.
— Коя час т от тов а, че те иг норирах пре з по с ледни те пе тнад е с е т
м ин ути , т е нав еде на мисъл т а, че смя т ам да изля за с теб?
Той пр е с ече ст а я т а ми, сякаш си беш е у дома, и с е облегн а на стен ата,
покр ит а с лилав и т апе ти.

9
 — Д ойдох т ук с причи на. П ознавам кога някой е ре шил да с е скри е и да
л иже рани те си, но тов а ня ма да ти е от полз а. Довери ми с е. Знам го.
И з бут а х з ав ив ките, бла годар на, че бях решила да легна о блечена в
те нис ка и клин.
— Н аис тина ли смя т аш да ме з авлече ш навън?
— П ищя ща и рит а ща, ако с е н ала га. И имай ки пр едв ид, че в интер нет
м оже да с е появ и някоя наш а снимка заедно, ще е най-добре да си оправ иш
гри ма.
Ч ел ю ст т а ми ув и сна и примиг нах пр ед з аслепяв ащ ата м у откро вено с т.
— Гос поди, ч удя с е д али си и маш прия телка. Н е при теж аваш ни какъв
т а кт.
Устни те м у с е изв иха в ш ирока ус мив ка.
— Може би имам пов ече от една. Тези дни това е не що, кое то с е цени у
м ъжете, Уикс.
— В се т а я. Р азкар ай с е от с та я т а ми. — Кимнах с глава към вр атата, в
сл уча й че не е схван ал смисъла на д уми те ми.
Лог ан с е з асмя и нямаш е как да не оценя вън шн о с тт а на този мъж . Б еш е
см ен ил работн ите дрехи с дж инси и чис т а те рмо блуза с т р и копч ет а на
яката , този път в дълбок, гор исто зеле н цвят. П о начи на, по който дрехата с е
опъваше по гърди те м у, можех да каж а, че той определе но беше добре
изв аян.
Може да бях омъжен а жена, но бих предал а женс ката си ст р ана, ако не
отдел ях еди н миг да с е насладя на ид еа лн ия мъж ки екземпляр срещ у мен и
да м у дам академи чната си оцен ка. Р азмахах ръка, правейк и м у ж ес т към
в ратата , той най- по с ле с е раздв иж и и изле з е от с т ая т а … а аз и мах
възм ожн о с т т а да оценя гледката и отз ад.
П окл ащ айки глава, смъ кнах крака от леглото и по с е гн ах към с ака си.
И змъ кнах чиф т дън ки и дълъг ч ерен п уло вер. Ров их, докато не ст а на ясно,
че не съм в зела ни какв и обув ки. П оне съм с е с е тил а да си в зе ма бель о. Това
м и напомни как Крей тън беше откачил з ад сцен ата, сл ед като беш е
помисл ил , че не но с я бель о, и че ще из насям шоу без бик ини под рокля т а.
За що бяхме ус пе ли да откр ием своя ритъм в з абър з ани я, л уд ж ив от по
в рем е на т урн ето, а в мига, в кой то ст ъпихме в не гов ия свят, аз почти
из падн ах в нерв на кри за? Какв о говоре ше това за бъде щето ни?
П рогоних хиляди те въпро с и от ума си. Щях да имам до с татъ чно в рем е
да раз съж давам над тов а. Про с то имах н уж да да си събера акъла, преди да
з апочн а да мисля за всичко о с т ан ал о. Затова с е га с е насочих към гардероба
и изров их чиф т чорапи, както и някои друг и неща, които бях о с т ав ила.
И м ах намерен ие да с е върна т ук, да и зхвърля всичко и да продам
къ щата , но нещо вина ги ме спира ше… както и по с тоянната липс а на врем е в
н атоваре ния ми граф ик. Когато напис а х че к за данъци те преди няколко
м е с е ца, си казах, че е крайно време да с е за ема с това.
Н о пр о с то не можах да го н аправя. Дори с ег а вс е ощ е не бях готов а да я
продам . Което беш е ирацион ал но по много при чин и, о с о бено като с е има
предв ид, че нямах търпен ие да си плю я на пети те и да не с е върна повече. И
сл ед като баба вече я ня маше… беше прекал ено теж ко да с е връщ ам т ук. Н о
както бях каз ал а на Лога н, тов а бе един ств ен ото мяс то, към което ми бе
хр умн ал о да бягам. Ж ив отъ т бе ст р анно нещо.
А з, м омиче то от Кен тък и, кое то бях, си спомних репли ка от ф илма Дн и
н а г рохот . П ротив н икът на Том Кр уз, Р уди Бърнс… мъжът, в кой то с е

10
превърн а прия теля м у, след като смаза колата под на ем на път з а
за к усв ал ня т а… беше каза л нещо за това, че е работил като ф ермер, за да
м оже да с е със те з ава, а по-къс но с е е със те з ав ал , за да може да с е върн е и
да ж ивее във ф ермата . И ли поне беш е не що подоб но.
Може да не беше някаква кла сич е с ка емблематичн а ф илмова репли ка,
но вина ги с е с е ща х за нея. О ще един начи н, доказващ, че т рев ата в съ с едния
дв ор е по- зелен а. Н е бях в същ ата пози ция като Р уди Бърнс, защ ото ням ах
ня как во из гарящо жел ание да с е върна з а по с тоян но в Голд Хейвън, но
ня маше как да не с е зами сля напр ед в бъде щето, когато в ероят но щях да си
скъ свам з адни ка от пее не и от т ур не т а, с амо за да спе с тя до с т атъч но, че да
напус на .
Б еш е нео бяснимо.
Зам ръ знах, докато нахл узв ах чорапа си. Нима ток у- що си предс т ав их
бъде ще, в кое то Крей тън нямаш е да е до мен? Защ ото, ако бях със съп руг а
си, поне парите нямаш е да с а проблем, н али?
И тогава не избеж но с е з ароди по- големия т въпр о с : Дал и ако Крей тън
беше час т от бъде щето ми, след де с ет годи ни вс е ощ е щях да пе я и да ходя
по т урн ет а? Дори това меж д у нас да проработеш е, колко в реме щ еше да
м ине, пр еди той да ре ши, че макар и слад ко, това мо е кън т ри и злъчван е
в ече с е е и зтъркал о?
С при да мисли ш за глуп о с ти, Холи. Реших т а зи в ечер да заровя
въпро с и те. В се ощ е не бях готова да им отговор я. Може би появ ата на Лог ан
на прага м и бе нещо като ф орма на разс е йване.
Кос ата ми бе по-дълга и по-лъскав а… по с ледств ие от и зползв ане то на
хуба в и продукти з а кос а , а не т а кив а на промоци я. Ц ялото ми тяло вече е
по- сл або… благодарен ие на ре с тр иктив н ите диети и бр ое не то на калории. И
ще м и повярв ате ли, като в и каж а, че гърдит е ми с а в ирн ати и с тегн ати? Н е,
не съм продал а д ушата си на дяв ола. Про с то открих ч удото на повдига щит е
с ут ие ни и дори открих т а къв с моя размер. Лице то ми, подобно на по-
сл абото м и тяло, с е га бе по-издължено, ск ули те ми по- о с т ри, в еж ди те м и
бяха оф ормен и проф е с ион ал но. Но отвъд всичко това, вс е ощ е бях съ щото
м омиче, което напус на този град.
Д а л и това момиче някога ще ше да бъд е до с татъ чно за Крей тън?
— С при с е — намръщих с е на и зражение то си. — П ро с то с е спри.
— По бър за й, Холи! — из крещя Лог ан от долн ия ет а ж , прекъсв айки
м исл и те м и.
— С тига си ми дав ал зор — в икнах м у а з.
Грабнах ча нти чката с гримов ет е и използвах коре ктор, за да прикрия
кръ говете под очите, след това добав их ма лко цвят на буз ит е, сп ира л а и
на края черв ило. Това т р ябваше да бъде до с татъчно.

И дея т а на Лог ан за в ръщане към корен ите бе като за нача ло да м е

за веде да вече ряме в «М истър Бургер», единс тв ен ата в ериг а за бърз о
хран ене в град а, тъй като «М акдон ал дс» не си бяха направ или т р уда да
отвор ят т ук свое зав едени е. Беше изн енадв ащо ти хо, като с е има предв ид,
че бе събота в ечер, но т ака ми допадаш е.

11
 П оръчахме и с е наст а нихм е в едно от кр айни те с еп аре т а, ча кай ки
хран ата да ни бъде дон е с ен а. Ме с т ната шег а беше, че хран ата в «М истър
Б ур гер» с е бав и, за щото преди това т рябв а да отид ат да убия т кравата.
И зми наха двад е с е т мин ути , преди чи йз бургер ите с пържени картоф к и и
шоколадов и шей кове да бъд ат по с т ав ен и на мас ата пред нас. Н е бях п ое ма л а
толкова м но го калор ии, откакто… в ероят но, откакто с е храних т ук з а
п о с л едно. Тази храна беше на св етлинн и години от деликатнит е пържоли,
кои то бе поръч ал Крейтъ н в хотелската ни ст а я.
Х раната беш е н евероят н а . Компа ния т а също не беше лоша.
Н ям ах много как во да каж а, но Лог ан запълваш е тиши ната , макар да
и мах ч ув ств ото, че оби кнов ено не е толков а бъбрив . Р аз каз а ми за
зав ръ щане то си в град а, след като бе напус на л морската пехота . Той не каза
какво т очн о е прав ил при п ехотин цит е, но подозир ах, че е било не що
ин тере с н о.
В ърн ал с е е в града бро ен и дни, след като бях зами на ла за Н ашв ил , и
тъ й като не можел да стои, без да върш и нищо, кандид атст вал за работа в
гар аж а, в който работил като уч ен ик. О чев идно из ползв ал голяма час т от
почив к ите си по време на сл ужбата з а с тр ан ата, за да ре с т ав рира ст а ри
кол и, з атова Чък, предишн ият собст веник, го наел на мига.
— Ког ато Чък ми каза, ч е планир а да с е пенсио нира тр и ме с ец а по-
къс но, зн аех, че не мога да м у по зволя да продад е с е рв иза на някой др уг. Д а
с е върн а в тоз и скапан гараж бе най-доброто по с ре щан е с добре дошъл ,
кое то м ожех да получ а. Той не беше изн енад ан, заде то не исках да го
пол учи др уг, и затов а ми го продад е. Едва м у с е издълж их, а банков ия
кр еди т, кой то ми отп усн аха за ремонт а , ми беше дад ен най- вече на доверие.
Н о м исл я, ч е с е справям до с т а добре.
Б ях и зуме на как за ш е с т ме с ец а бе ус п ял да к упи мястото, да го
рем он тира и да превър не ст а рия гар аж на Чък в модерен с е рв из за попр ав ки
и ре с т ав рац ия на класи че с к и коли. Да каж а, че съм в печатле на, ще ше да
бъде м ал ко. И зглеж да не бях еди нст вената, която бе спо с обна да пр е с л едва
м ечтата си.
О св ен това бях ист инск и и зумен а, че с е измъ кнахме от «М ис тър
Б ур гер», без никой да ни обезп окои. Предполаг ам, че не бях ч ак толкова
голя ма кл ечка дори в родни я си град. О чев идно в градч ето с а мо М иранда
Лам бърт беш е из ве с тн а.
Ч ас т дв е на опера ция Да върн ем Холи към корен ит е й ни отведе обратно
на м яс тото, къде то започн а всичко… «Бири и Топки». Тря бваш е да с е
до с е тя, тъй като това беше единс твеното мяс то, къде то хората можеха да
отидат и да с е з абавляв ат в Голд Х ейвън.
Р еа кц ия т а, която пол учи х т а м, беше коренно по-разли чна от т а з и в
«М истър Б ургер». Човек би помисл ил, че съм ме с тн ият герой, който с е е
за върн ал след дълги годин и, кое то, разбир а с е , не беше т ака.
— Д яв ол да ме в земе, в иж те как во е довлякла котката — пров ик на с е
Б ени, опи твай ки да надв ика ш ума от тър каля щит е с е топки за б оулин г и
пад ащи те кегли. Той с е запъти към мен, бър за йки колкото м у позволяваше
бас т уна , за да ме при тисн е силно в прегръдк ите си.
— Х ей, Бен. Как си? — Това беше поздр авът, кой то отправяше към него
баба м и пр е з всички те годин и, кои то бях при нея, затов а не беш е ч удн о, че
аз също го прав ех.

12
 Той с е отдръпна от мен, подпир айки с е на дървени я баст ун, и на кл они
глава нас тр ан и.
— М исля, че е по- интер е с но как си ти , го с п ожо милиардерка къ нт р и
з ве зда?
Ли цето ми пламн а. Н е ис ках да говоря з а с ебе си и сл уч илото с е и звън
този град. Н е за това бях дошла.
— Д обре съм. Взех си малко почив ка.
Той отв ори ус т а да поп ит а още нещо, но след миг я затв ори рязко.
П огледн ах към Лог ан, кой то с е мръще ше към Бени. Н има той смя т аш е да м е
за щи т ав а от въпр о с ите на хор ата?
— Какв о ще кажеш да ни даде ш обув к и и своб одна пи ст а , Бен? —
поп ит а Лог ан.
В ъзр астн ият мъж кимна ент уси аз ирано.
— Р азб ира с е . Вси чко за мо ето момиче. Об аче и ма улов ка.
— Б ен… — започна Логан, но аз го прекъ снах. М ного добре зн аех какв а
ще е улов ката на Бени.
— Ще изпея с амо едн а п е с ен. И ня ма да е от мои те.
— С ъгла с ен. О тиди изигра й няколко игр и. Ще с е сре щнем по-късно в
бара.
И зигр ахме две игри и лекотата, с която общ ув ах с Лог ан, ме и знен ада.
Н е беше вълнен ието, кое то изп итвах вс ек и миг, в който бях около Крейтъ н,
но вс е пак беше прият но.
П ро с то беше… ле с но.
О св ен тов а беш е невъзможно да не направя срав нен ие меж д у двамата ,
единия т гр убов ат, а друг ия т — спокоен и к ултив ир ан. И двамата опа сни по
св ой собств ен н ачин.
Зна ех как да с е държ а около мъже като Логан, и то не с а мо защото
пре карвах много в реме с Боун по в реме на т урн ето. Всъщн о с т той не беше
м но го по-ра зличе н от мен. Можех да с е за яж дам с не го и да бъда т а кава
каквато съм, без да с е ч ув ствам неудобно или не на мяс то.
И с К рей тън можех да съм с амата с ебе си, но когато бях в не гов ия свят,
не бях никак ув ере на, тъй като бях извън комф ортната си зон а. П о в реме на
т ур не то положение то беш е по-добро, но тогава бяхме в моя свят. Н ямаше л и
ня какв а с та ра притч а за това как пти цата и рибата с е влю били? Бяхме л и
пре кал ено разли чни?
М исл и те ми бяха до с т атъч но разс е ян и, че да н аправя коф т и уда р с
топката . По дяволите. Е то как преца ках т ри ст ата си точк и. А прин ципно съм
м но го добра на боулин г. Вероятно това бе едно умен ие, кое то съпр уг ата на
м ил иа рдер не би т р ябв ало да при теж ава.
Б ях работила в боули нг з ал а, с ерв ирах мари новани к ис ел и крас т ав ич ки
и пеех за пи капи и разби ти сърц а. Н е обичам да с е ч ув ст вам т а ка, толкова
объркана, и мразя да знам, че з атъвам вс е повече и повече . Как няког а бих
м огла да бъда до с т атъч но добра за Крейтъ н, след като нямах никаква вяра в
с е бе си? Д уми те на А ника ехтяха отново и отново в съзна ние то ми.
Лог ан направ и ст ра йк и за ща стие това прогони мисл ите ми. Може би
дори ток у- що бе направ ил т р ис т а точк и. Докато работех т ук като уч е ни чка,
бях го в иж дал а да идв а с поредното си гадж е. Е то още едн а разли ка меж д у
двамата. «Бири и Топки» бе от ти па ме с т а, къде то мъж като Логан можеше
да доведе момиче на сре ща. О пит ах да си предс т ав я Крей тън тук и о с ъзн ах,
че зад ачата е невъзможн а.

13
 Н о тъй като възнамер явах да нап усн а това място, щом с е съв зема, и
ни кога по вече да не с е върна, какв о от това, че не можех да си предст а вя
К рей тън т ук? И сках по-добър ж ивот и го получ их. Кога щях да събера
до с татъчно к ура ж , че да го ж ивея , вме с то пр о с то да с е но с я без по с ока
на къде то м е повлече т ечен ието?
С гра бчих топката си, приведох с е … и я хвърлих в улея . О бърнах гръб
на пис тата, т ръ шнах с е на син ия плас тмасов стол и захл упи х лице в ръцете
си.
— Холи, как во ст а ва, з а бога?
— Н е с е пол уча ва. Трябва да спра да мисля. Не ис кам да мисля з а ни що
пов ече т а зи вече р, а пр о с то не с е пол учав а.
Лог ан о с т а в и топ ката си, нав еде с е и с едн а до мен. Усет их горист ия
аромат на аф тър шейва или д ез одора нт а м у, кой то с е беше приме с ил с
м ири змата на гар аж а, на масло, изгоре ни газове, кауч ук и ци т р усо в и
пл одове.
Н е беше неприя тно. Беш е реалн о .
Н о не беше ароматът на Крей тън.
— Какво мога да напр авя? Как да те на карам да спре ш да мислиш?
Можех да и змисля с амо едно решени е.
— Н ека с е напием.
Лог ан по клати глава.
— Шоф ирам.
— Тог ава аз ще с е напия.
За момен т той не каза нищо. Когато най- по с ле про говор и, подпря ръце
на колен ете си и ме погледн а крив о.
— С иг урн а ли си?
— И още как. — Може да ня мах отговор ите на въпро с и те, кои то м е
и змъчваха, но точно за това бях напълно сиг урн а. Абсолютно сиг урн а.
П окл ащ айки глава, той каза :
— В зимай отров ата си тогав а. И вероятно ще е добре да изпе еш п е с ен т а
на Б ен, преди да си пре калено отр яза на, ч е да можеш да пееш.
— М исля, че т а зи вечер е за текил а. И ни ког а не мога да с е отр еж а
толкова, че да не мога да пея. — Потърках брад ичката си — Н о не зн ам .
В ероят но е на й-добре да проверим.
— М амка м у, зна ех си, че иде ят а е лош а — каза той, но вс е пак не
направ и нищо.
Шотов ет е бяха нар еден и на бара. Н апъл но забр ав ила за солт а и лим она,
из пих пит ие тата си чис ти, след това продълж их на бира. За това решен ие
в ероят но по-къс но до с т а щях да съж а лявам. Беш е почт и си г ур но. Н о вече
з апочвах да с е за майвам и не ме беше гриж а.
Б ени в ече подготвяше пе с е н т а на караокето, ког ато грабн ах микроф она.
Н е м е беше гриж а коя е. Про с то ис ках да съм на сцен ата, дори и тя да бе
толкова м алка като т аз и в боулин г за лата на П одънк, за щото именно пр ед
п убли ка с е ч ув ств ах на място. Тази вечер щях да пея от сърце. Хората м оже
да бяха дошл и т ук да играят боули нг и да пия т, но им предс тое ше да
пол уч ат ст ра хотно ш оу.
М уз иката , която прозв уча от колони те, ме накар а да с е з асмея от в се
сърц е и толкова силно, че ме св и коре ма. Н ещо, кое то не бях прав ила от
адс ки дъл го време. Н якак Бени в ина ги з наеш е какв о има в глав ата ми. Б еше
из бра л п е с ен т а «И зве с т на в малк ия град» на М иранд а Лам бърт.

14
 П отопих с е в те кст а и сякаш намерих малкото си щас тливо ме с т енце.
Б ени п ускаш е пе с е н след п е с ен , а т екил ата продълж аваше да с е лее. Н е
броях ни то п е с ни те, ни то шотов ет е, ни то пъ к хората, които по с тоянно
при иж даха, и зпълвай ки ма лкия бар на боулин г за лата . Н е следях абсолю тно
ни що. Н е за белязв ах шепота на тълпата и проблясван ето на с веткав ицит е на
ф отоапарати те, нито пък хор ата , кои то отст ъпваха в ст ра ни, з а да проп усн ат
някой да м ин е.
О чит е ми бяха затв орен и и от тях с е лееха сълзи, когато изпях
п о с л едни те сти хов е от п е с ен т а на Сара Еванс «Роде на да лети». Точно с
т а зи пе с е н всичко бе започна ло, точн о тук на т а зи сцена. И зпълн ена с
ем оци и, плъзнах микроф он а обратно на стойката м у и с е нав едох напр ед,
отп ус кайк и ръце на бедрата си, докато опитвах да с е съв зе ма.
— О ще един шот, Холи? — изв ика някой.
Вдиг нах ръка, в ирвайк и п але ц на гор е. И в съ щия миг ч ух по знат,
дъл бок глас да казв а:
— М исля, че тов а ти е до с татъ чно, с къпа.

Зна ете ли кое по с т авя на из пи т ан ие е гото на един мъж? Тов а да има

съп руг а, която го нап ус ка нев еднъж , а два пъти. За ща сти е е гото ми бе
до с татъчно голямо, че да го поне с е. Н о това издирване, което бях
предприел , опи твай ки с е да раз бера къд е е из бяга ла жена ми, вече почна да
м и дотяга.
Д а я сл уш ам как пе е, об аче, никога ня маше да ми омръзне. Стоях в края
на тъл пата пред карао кето в боулин г з ал ата и видях точно как е из глеж да л а
Холи, когато за пръв път е събра ла кур аж да пре с ледва м ечт ата си.
Б еш е дяв олс ки в еликолепн а и съ вс ем не бях единс тв ен ият в тълп ата ,
кой то м ислеш е т ака. Тези хор а, които з а нея вероятно бяха н ейн ит е хора ,
из питв аха ст ра хопочи т а ни е към т а лан т а й. Точно както т р ябваше да бъд е.
Ког ато заглъхн а по с ледната нота, т ръ гнах пр е з тълп ата , проправяй ки си
пъ т до сце ната . Н ямах никаква иде я какво ще каж а, но предполаг ам , че
ня маше значени е. Това, че бях т ук , тр ябваше да изпр ати до с т атъч но ясно
п о с л а ние.

15
 — О ще един шот, Холи? — изв ика някой от развълн уваната тълпа, но
Холи с е бореше да п ое ме дъх… нещо, което не с е беше сл учв ал о, докато е
на сцен ата . О чев идно жена ми беш е обърна ла до с т а шотове т а зи вечер.
Н апъл но наяс но с в си чки светкав ици, които проблясв аха, в зех реш ение
как да действ ам и с тъпих на сце ната .
— М исля, че тов а ти е до с татъ чно, с къпа.
Глав ата й с е с т рел на на горе и очи те й срещ наха моите.
— Н е е т вое ре шени е — каза тя з аваляно.
— Таз и в ечер е. Тръгваме си.
— Н ям а да с е връщ ам в Ню Й орк. В се още не.
Зас тин ах, ч ув ай ки д уми те й.
— М исля, че т р ябва да обсъдим това, след като из тр е з не еш.
— Хуба во. Н о не съм свършил а.
Тя сгра бчи микроф она и изв ика:
— Какво ще кажете за още едн а?
П убликата изр ева.
— Н ека с е върн ем към кла сиката с Р иба 1 ! — в икн а Холи. — И мам н уж да
от нещо по-с тр ахотн о.
Тъл п ата изри гна отнов о с оглуш ит елен ш ум. М уз иката за св ири и бях
почт и сиг уре н, че съм ч ув ал пе с е нт а и преди, но до с е га не с е бях з асл уш в ал
в те кст а . Н о щом Холи пееш е, п е с ните сякаш с е вливаха в мен.
В си чко, което ми беше казв ал а за майка си и з а това, че отивала да
ж ив ее с в се ки, кой то има до с татъ чно пари да я издърж а, с е върна в ума м и.
Таз и п е с ен бе по с лан ие за мен и смят а м, че го ч ух силно и ясно.
Еди нст веното, кое то не зна ех, бе как, по дяв оли те, да я убедя, че тя не е
поредното мимолетно ув лечен ие в ж ив ота ми. Тя б е м оят ж ивот .
Холи не беше жена, която бих могъл да сп ечеля с д уми. Знаех това. Тя
и маше н уж да да й покаж а. И позна йте как во. М амка м у, точно това ще
направя.
Ч ис тия т й удив и телен глас с е з адърж а на по с ледната нота ся каш цял а
в ечно с т и барът с е изпъл ни с виков е и апл одисм ент и. Този път нямаш е да
ча кам . При ближ их с е, вди гнах я на ръце и скочих от сцен ата .
— Какво пра…
— В одя те у дома.
— Н ям а да с е…
— В т воя дом, Холи.
— О!
Р ъце те й с е обв иха около тила ми и тя с е хвана здрав о за мен, докато я
из насях пре з тълп ата и на вън от бара към лобито на боули нг за лата.
П очув ств ах потуп ване по рамото си и с е обър нах.
Зад м ен стоеш е мъж . Грамад ен мъж .
— Тя прикл ючи з а вече рта — казах м у аз. — Може друг път да пол учи ш
автограф , мой чо век.
— А ко ис ках автогр аф , щях да го имам още дн е с , ког ато я в зех от дома
й.
В си чко в мен з асти на.

1 И м а с е п р е д в и д Р и б а М а к и н т а й ъ р ( н а а н гли й с к и : R e b a N e l l M c E n t i r e ) — а м е р и к а н с к а
к ъ н т р и п е в и ц а , а в т о р н а п е с н и , п р од уц е н т и а к т р и с а , п р од а л а н а д 8 5 м и л и о н а коп и я н а
с в о и т е а л б ум и п о ц е л и я с в я т, ко е т о я п р а в и е д н а о т н а й - и з в е с т н и т е к ъ н т р и и з п ъ л н и т е л и .
— Б.р.

16
 — Лог ан, в си чко е наред… — започна Холи.
Д ори не я изчаках да довърши и зрече ние то си. О бърн ах с е и т ръ гнах
към вратата.
В м ига, в кой то тя изр ече име то м у, почув ст вах как собст венич е с ки те
м и ч ув ств а в зимат в ръх над ра зума. Трябваше да изля за оттук , преди да я
п усн а дол у, и да дам на този да с е разбере… с юмр уци те си, докато и
двамата не з апочнем да кърв им. Н адявах с е , че ако той и ма пон е капка
ра зум , ще о с т ан е вът ре .
Н о ч ух теж кит е стъ пки на ботуш и те м у зад с е бе си, докато но с ех Холи
към колата под наем.
— Н е може про с то да дойде ш т ук и да я в земе ш със с ебе си, и няма да
го позволя, докато не ч уя от ус т ата на Холи, че иска да т р ъгн е с т еб.
Б ях о с т ав ил колата откл ючена, пр едполагай ки че никой ня ма да опит а
да я откр адне. Сгра бчих дръж ката на вратата , отв орих я и набут а х Холи
вът ре , преди да я затр ъш на за д нея.
Тя изв и ка не що, но аз пъхн ах ръка в джоба си и натис нах бутон а за
за кл ючването, преди да е ус п ял а да отв ори. В пияното й със тояни е щеше да
й отнем е изв е с тно време да раз бере как да отключи вр атата. Благодаря т и,
Кад ил ак.
О бърнах с е и с е изпр ав их л ице в лице с Лог ан.
— И зглеж да съм в неиз годно положение, тъй като ти знае ш кой съм , но
аз съм напълно сиг ур ен, че Холи никог а не е споменав ал а за мъж на им е
Лог ан.
Той скръ сти мас ив нит е си ръце на гърди те. Може да беше с около
пе тнад е с е т килогра ма по-теж ък от мен, но бях св и кна л да с е бо ксирам с
Кен ън. К ъм това можеше да с е добав и и ф акта , че бях пов ече от готов да
за щи т ав ам правата си над жен а м и . И не с е боях да покаж а гледн ата си
точка.
— Н е опи твам да зас т ан а меж д у съп руг и съпр уга … — з апочн а той.
— Тог ава с е обърни и с е вър ни в за веден ието.
Лог ан продълж и, ся каш не бях прогов орил:
— … но о с в ен това не вярвам, че е редно да о с т ав я жен ата, която съм
дов ел със с е бе си, да си т р ъгне с др уг мъж .
Р азм ърдах ръце, св ивай ки дланите си в юмр уци.
— Е, определе но ня ма да си т ръ гнеш с нея т аз и вечер. В това може да
си напъл но сиг уре н. — Дори на мъж дивата светлин а, идваща от лампи те на
пар кинг а, можех да в идя как на челю ст т а м у т ре пва м уск ул. — А ко искаш да
обяв иш ня коя жена за своя, т е съветвам да си намер иш т а кав а, която не е
за ет а .
Той изс умтя.
— Единс тв ен ата причин а да имаш шан с с не я, е з ащото аз не я обяв их
за своя.
— Значи си проп ус на л ша нс а си. Следващ ия път, като дойдем в град а,
ще ти куп я бира, за да ти благодаря. Н о точно с е га бих ис кал да отв еда
съпруг ат а си у дома, пр еди да е опов ръща ла цялата ми кола. — И зре кох
д умата съпр уга подче рта но и със з адоволст во.
— С м я т ам, ч е мъж с т а кав а жена т р ябва да с е научи какво да прав и, за
да я задърж и при с е бе си.
Д ум ит е не бяха много по-разл ични от те з и, които ми бе каз ал Б оун,
докато м и крещ еше преди няколко ча с а в Н ашв ил.

17
 «Н ай-добре спр и да с е дъни ш т ака, че да я караш да бяг а от теб,
за щото, мам ка м у, щ е я за г убиш зав и наги», гласяха мъдро с т ите на Боун .
Той беше пределно яс е н, когато погледн а към п уш ката, в ися ща над
в ратата , и отправ и по с ледн ото си пред упр еж дени е.
« Това момич е е едно от най- добрите. Н е я кара й да плаче, защото ще с е
н ал ожи да с е нам е с я и да предприе ма мерки. Счи т ам я за ч аст от
с е м ейс тв ото си.»
О бясне ние то ми го ус м ири до с т атъчно, че да ми каж е къд е да я нам еря.
М а л кото градче, в кое то бе израсл а, ще ше да е по с ледното мяс то, кое то да я
тър ся, з атова бях приз нател ен на Траш ър. Н о на този задн ик не дъл ж ах
ни що.
Лог ан при св и очи към мен.
— Този раз говор не е при ключил — той кимна към в ратата на колата , —
но мога да поча кам.
П огледн ах към колата , в иж дайк и Холи припад на ла, притис ната към
про зорец а. М амка м у.
— Зна еш ли как да ст игне ш до дома на баба й? — попи т а той, очев идно
о с ъ зна л , ч е ще имам про блем в съ щия ми г, в кой то го о с ъ знах и аз.
Б еш е дразне що да призн ая, че нямам никаква иде я. Логан тъ кмо м и
даваше наст а влен ия, ког ато Холи повдигн а глава и започна да удря по
про зорец а.
П о дяв олите. П ознав ах този поглед. О тключих колата и отвор их вратата
точно нав реме Холи да с е наведе на вън и да повърне. П ристъп их към нея и
събрах кос ата й на рошава конс ка опа шка, отдал ечавайки я от лице то й.
Н якъде в бли зо с т с е отвор и и з атвори в рата , но не обърнах никакво
в ним ан ие, съсредоточен върху Холи.
Лог ан с е върна и прикле кна в стр ан и от повър натото, подн асяй ки ши ше
с вода към ус т ни те й.
И м айк и предв ид пещ ерня ка, кой то с е събуж да ше в мен, вс ек и пъ т щом
бях около Холи, би т ря бвало да съм бе с ен, че др уг мъж ми помага да с е
погр иж а за нея, но не бях. Бях бла годар ен, з ащото точно с ег а на й-важ ното
бе да с е погриж им за нея, а не да с е бием, както ми с е ис каше по-рано. Б ях
и зум ен колко ле с но ст ав ат нещата, когато приори тет ите ти с а толкова ясни.
Ког ато тя спр я да пи е и да плю е, отме тнах кос ата й нас т ра ни, сп ус кайки
я пре з рам ото й. Тя с една обратно на с едал ката на кадилака и погледна към
м ен, а сл ед това и към Лог ан.
— О бър кана съм. И пия на. — П огледъ т й отнов о с е върна на мен. —
Как, за бога, с е о зова т ук? Защо?
— М исля, че е на й-добре да пров едем този ра згов ор, когато си
до с татъчно т р е зв а, че да запомниш как во съм каза л.
— Д обре. Така или ин аче не зн ам какво да ти каж а… — Д уми те й
с е кн аха и тя затв ори очи.
П о дяволит е.
Н асочих в нимани ето си към Логан.
— Какво, по дяв оли те, си й направ ил? Н икога не съм я в иж да л т а кав а.
— Тя с е опитв аше да те забрав и.
Д ум ит е м у бяха като удар в стомаха ми. И здишах о с т р о, ч ув ствайки
почт и ф из иче с к и в ерб ал ния м у уда р.
— Е, мам ка м у, това няма да с е сл уч и пов ече, з ащото няма да ходя
ни къде.

18
 — И зборът е тв ой, прият ел, но ког ато една жена поиска про с т ра нст во,
аз бих й го да л, за щото в против ен сл уч ай ще я отблъсн а, отказвайк и й това,
от кое то с е н уж дае.
— Какво с та ва дне с , всички с ел янд ур и ли с а решили да ръся т мъдро с т и
от п ущи нака?
— Я в но не си с е в сл уш а л добре в мъдрит е им д уми.
Н ям ах нам ерени е да отговарям на това, но този пич Логан очев идно бе
по- ум е н, отколкото изглеж д аше.
Холи с е наклон и нас т ра ни, почти падай ки от с еда лката . И двамата с е
пр е с ег нахме да я хванем. Той изпъ на гръбна к, когато го из гледах о с тр о.
В ни мател но нагласих Холи да с едне с т аб илно на с едал ката и з атворих
в ратата . Щом бях готов , с е обърнах пак към мъж а.
П омните ли оназ и мисъл з а пе щерния чов ек в мен, който беше ук роте н?
П ъл ни глупо с т и. И мах н уж да да си из ясня напъл но положение то, преди да
си т р ъгн а. И имайк и предв ид, че до пет мин ути Холи т рябв аше да бъде в
л еглото си, реш их да не г убя никакв о в реме.
— В иж даш ли пръст ена на ръката й? Това по казв а, че е з ает а , о с вен ако
не си от тип а мъже, които не игр аят по прав илата.
Лог ан вдигн а ряз ко глава, при св ивайк и очи.
— Н е търс я св ал ка. Уваж авам това, ч е сте да ли кле тв и, но о с вен това
зн ам , че не си много добър в спа зване то им.
В м ен пламна гняв и с е н ал ожи да с е боря с желан ието да разбия
ф изио номият а м у. Стар ите ми инс тин кти ме накараха да при стъп я към не го,
но в същ ия миг с е появ и възр аст ен мъж , кой то з ас т ан а меж д у нас.
— Х айде, момче т а . Или си ги извад ете и ги премере те, или в се ки да си
т р ъгва към дома.
— М исля, че ще избера второто — казах а з.
Ч ух Лог ан да мърмори не що за това, че ще заг убя съ сте з ан ие то по
м ерен е на пишк и, но с т ар ецът отно во проговори, подавай ки ми дам ска
ча нт а , която зн аех, че е на Холи.
— Зна еш ли къде е къщ ата на баба й? — поп ит а ме.
— Горе-дол у. — О бяс нени ето на Лог ан бе прек ъсн ато по средата.
В ъзр астн ият мъж кимна.
— Н уж но е с амо да зав ие ш надя сно и да продълж иш к илометър, къ щата
е първ ата вляв о след т ра нс ф орматорите. А ко стиг неш до желе з оп ътн ите
л ини и, зн ачи си с тигн ал твърде да леч.
Н асок ите м у изглеж даха до с татъчно ясни за следване. Той повдиг на
ча нт ата по- високо.
— Това е ней но.
— Благодаря ти. — П о с е гн ах да я в зема, но той бър з о я дръпна от
о бхв ата м и.
— Гриж и с е з а момичето ми, ин аче ще получ а топк ите ти на синдж ирче.
М ам ка м у, не зна ех как во зн аче ше тов а, но за дн е с беш е т ре тата
з апл аха, която пол уча вах.
С гра бчвайки чан тата й, кимнах.
— О тбелязвам си. — О бърнах с е към колата, но Лога н в се още не бе
при кл ючил .
— С па лня т а й е на втория е т аж до стълбищ ето. Н яма как да я
проп усн еш. — Д умите м у бяха из пълнен и с т р и умф и отно во ми с е при иска
да избърш а със задни ка м у чакъл е с тия парки нг.

19
 — Н е ис кам да знам откъде, по дяволит е, знае ш това. — Гласът ми беше
др е зг ав и плъте н, едв а можех да го ра зпоз ная като свой.
Лог ан и зс умтя и пъхн а п алци в джобо вете на дънк ите си.
— Успокой с е, богата шч е. Н е ми е показвала череш ката си.
За що той избр а да ме захапе точно с е га, ня мах никаква идея, но, мам ка
м у, не м е бе и гриж а. О св ен това не ми с е искаше да прин ужд авам адв оката
си да си домъкне зад ника тук от Бъмф ак, Ег ипе т, за да плаща гара нция т а м и
в затв ора, о с обено ако обв ин ения т а с а за уби йс тво. Затов а п оех по по-
дъл ги я път… и го з апла ших.
— Знае ш, че мога да т е накар ам да изче зн еш, н ал и? — Заоби колих
кол ата и п о с ег нах към вратата на шоф ь орското мяс то, изтла сквайки
на ст ра ни раздраз нени ето от отгов ора м у.
Лог ан с е о блег на на черн ия пи кап, парк иран до кадила ка, и можех да
з ал ожа с ам оле т а си, че е негов .
— Тук можем с ами да с е справяме с убий ств ото и заравянето на т р упа .
И з нам стоти ци километ р и п ус тош, къде то тял ото ти никога ня ма да бъде
нам ер ено — провлече той.
О бърнах с е и го изгледах.
— Р азб ирам, че си скапан к уч и син, но не схващам какъв т и е
про блем ъ т?
Той срещн а погледа ми, без да с е колебае.
— Н е ми харе с а как изглеж да ше Холи, ког ато прис тигн а в града, и съм
си г ур ен, че прич ината за със тоян ието й си ти.
П редп олагах, че е изглеж д ал а из тощ ена и крайно ст р е с ир ана, точно
както беше и мин ал ата вечер след партито в МнМ И , когато в сич ко зами на по
дяв оли те. Това, кое то ис ках, бе да я отв еда в дома на баба й и да с е погриж а
за нея. Пр ез мин ал ата нощ и двамата не с е бяхме държ а ли като хората , но
с е га бях т ук, за да поправ я в сич ко помеж д у ни.
П о с т а рах с е глас а ми да бъде спокое н, въпреки че т емпераме нтъ т м и
пл ам ваше.
— Н е в иж дам какв о от всич ко това ти влиза в работата.
Лог ан и зпъна рамене, а ръце те м у с е св иха в юмруц и около тялото м у.
— А з го направ их своя работа.
П огледн ах към Холи, която беш е изпад на ла в безс ъзн ание на с едал ката,
преди отнов о да насоча в нимани ето си към Логан.
— Точно с ег а ня мам в реме за това, но ако вс е още имаш жела ние да
ум ре ш, зн аеш къде ще бъда.
Той с е оттласна от камион а и при стъп и към мен, тоз и път аз стис нах
ръце в юмр уци .
— Н якои от на с т ря бва да работят на с ут р и н т а. Както т рябв а да н аправя
аз, сл ед като с е н ала га да с е за ема с онзи бокл ук, колата на жена ти, която
с е раз падн а в мига, в кой то влез е в град а.
И зр уга х под но с .
— Н е си прав и т р уда да я оправяш. Ще й к упя друг а, като с е прибер ем у
дома. — Н е зн аех как во кара, но бях сиг уре н, ч е не е мазер атито, кое то й
из брах аз.
— С иг уре н ли си, че ще си т ръг не с теб? — попи т а Логан, ус ми хвайк и
с е с а м одо волно.
— И още как. — Н ямаше да позв оля да с е сл учи нещо различ но.

20
 — Това е същ ият отгов ор, кой то ми даде жена т и, като я попи т ах
на исти на л и иска да с е напие т аз и вечер.
С тисн ах зъби, отваря йки в ратата . Логан отнов о с е облегн а на пикапа си,
докато из карвах колата от парк инга на б оулин г за лата , разпръ свай ки чакъл
сл ед с е бе си. Кълна с е, с амодов олн ата м у ус мив ка ст а на по-широка, кар айк и
м е да с е надявам, че камъче тата с а надра ли боят а на пи капа м у. Шиб аняк.
Успяхме да сти гнем до дома на Холи, преди тя да з апочн е да пов ръщ а
отнов о, и о с ъ знах, че ни предс тои едн а дълга нощ.
А ут р е? У тр е, двамата с Холи щяхме да пров едем един с е риоз ен
раз говор.

Глав ата ми т уп те ше и св етли ната, вли защ а в ст а ят а , и згаря ше очи те м и,

ни що че вс е още бяха з атворени. Про с т енах ти хо, а зв ук ът беш е като
изл язъл от гърлото на ня как во ж ивотин че. Завъртях глава на ст р ани,
за бел я зах ча ша вода на нощното шкафче и няколко хапч ет а .
— Бла годаря, Лога н — промърморих.
И едва не пад нах от леглото, когато ч ух дълбок позн ат глас да казва:
— Н е беше Логан.
И зправ их с е рязко и съж а лих на мига, тъй като ми с е зав и свят.
— К рей тън?
Той с едеш е на един ма лък с тол, който беше в комплект с тоа ле тката м и,
и изглеж да ше нел епо в него, тъй като бе до с т атъчно грамад ен, че да го
сч упи под теже с т т а си.
Какво, по дяв оли те, правеше той т ук?
Зав и м и с е свят, докато с е опитв ах да откри я отговор, но не можах да с е
с е тя за нито един. О бъркван ето ми яв но бе очев идно, защото Крейтъ н
повдиг на в еж ди.
— Н е си ли спомняш мина л ата нощ?
М ин ал ата но щ? П аметт а ми със същия ус пех можеше да е черн а д упка.
П окл атих глава, т р епв айки от болката, която експлодира зад очи те ми.
Уоу, Холи. Карай по-кротко.
П огледн ах отнов о към Крейтъ н, но тъмн ото м у изра жени е изпр ати
м но го по-ра зличн а болка пр е з мозъка ми. И пр еди бях в иж дал а тоз и поглед.
К рейт ън беш е бесен . М ного скоро разбрах и прич ината за това.

21
 — Ф актът, че очакв аш в сп ал нят а ти да има друг мъж , ме раз ярява,
Холи.
О громна вълна с е нади гна в с томаха ми, за майвай ки ме по средата на
спор а… спор, за който въобще не бях готова… Сп усн ах бър зо крака от
л еглото и хук на х към бан ят а . Започнах да с е давя и тялото ми с е сгъ рчи, а
от очит е м и потекоха сълз и.
Д о м ен магич е с ки с е появ и ча ша вода. Е, маги че с к и, ако приемем , че
К рей тън Карас беше магь о с н ик. Н о отказв ах да изкаж а мнен ието си по тоз и
въпро с .
Бла годар ейки ти хо, отп их от чаш ата и с е и зплюх в тоал етн ата. Ч ув ствах
с е като прега зена от кола на магис т р ал ата и нито един спомен за мин ал ата
нощ не с е появяваше от чер ната д упка. Въобще не беш е добър з нак.
К рей тън в зе чаш ата с вода от ръката ми и ми даде влаж на кър па, пр еди
да нап усн е мал ката ми баня.
И з тр их лице то си и с е из прав их в нимателно. П огледнах към огледа л ото
и о с ъ знах, че не с амо с е ч ув ств ам, но и и зглеж дам като прега зен а от кола на
м аг ис тр а л ата, която с е е върн ал а от мъртв и те.
П очис тих следи те от сп ира лата около очит е си, които ме кара ха да
прил и чам на миещ а мечка, в опит да с е при веда в що- годе прилич ен в ид.
Кос ата м и в и се ше рошава и з апле тена, затов а граб нах ч етката и я мах нах от
л ице то си, опи твайк и да във еда малко ред, но про с то не с е пол уча ваше.
Н ищо, о с вен д уш, нямаш е да ус п ее да я оправ и.
Р аз т ре вожена, надни кнах в сп ал ня т а. Крейтън с едеш е на леглото,
из глеж дай ки напълно не на място в с т ая т а ми, цял ата декорира на в бял о и
бледо л ил а во. О чит е м у бяха на сочени към мен, а бе с н ият м у поглед въобще
не с е бе промен ил.
— Ъ м , ще вляза да с е изкъ пя.
Той кимна вдърв ен о и не можех да проче т а нищо по изра жени ето м у,
о с в ен тов а, че не бе никак дов оле н.
М ръщей ки с е , с е вър нах обратно в бан ят а и з атворих в ратата. Съ блякох
дрехите си и с е насочих към д уша, надявайки с е гор ещ ата вода да измие…
не що. В си чко? В ече дори не зна ех.
Б ях дошла т ук да с е отда леча от него, да с е в зема в ръце и да
пре о с м исл я приори тет ите си, но час т от мен беше наис тина щ астлив а да
открие К рей тън в сп ал ня т а ми. М ислех, че ще с е срам увам, ако той в иди
т а зи час т от мен, но бе ня как… о с вобождаващо.
С якаш нямах ни що пов ече з а крие не. Сякаш бе в идял в си чко от м ен,
в кл ючи тел но и най- личната, не о с обено бляс кава час т, и в се още беш е т ук.
Усм ихнах с е под изс тиващата с тр уя вода, п очув ст вах не що като надеж да
да къркори в мен и нямаш е как да с е спря да не запея под д уш а.

С л ед като почт и изкъ ртих зъб ите си, докато гледах да ги излъскам най-
добре, а е зи къ т ми в ече беше почти в цепене н от листер ина, по с ег нах към
дръж ката на вратата. Усмив ката на ус т ни те ми с е ра зшири и с е почув ств ах
отнов о почт и като човек.
Б ях готова да говор я с Крей тън, да сваля карти те си и да в идя на къде
см е с е насочил и и как можем да направ им не щата по- добри.

22
 С тая т а беше т иха и праз на, ког ато влязох в нея. Метн ах кърп ата си на
облег ал ката на с тола и изров их клин з а йога и тен иска от с ака си. След като
с е облякох, т ръг нах над олу по с тълбит е, о с л уш вайки с е за на й-малк ия ш ум.
Б еш е напълно т ихо, когато влязох в к ухн я т а. Стомахът ми с е преобърна,
и въпре ки че преди миг бях напъл но спокойна, с ег а имах ч ув ств ото, че ще
повърна отно во.
К рей тън бе изче зн ал и нямаше никакъв зн ак, св ид етелс тващ, че той
въобще е бил т ук . П рист ъпвай ки в ни мателно, с е приближ их до прозоре ца и
погледнах пре з дан телен ите зав е с и към пар кин га пред къ щата .
П разе н.
Н е си спомнях как во е кар ал Крей тън мин ал ата в ечер, тъй като памет т а
м и бе «открадн ата » от тек илата , но бях сиг урн а, че е има л кола. О баче т ук
ня маше гараж , къд ето да я при бере.
Кое то значи… той на ист ина си беше т р ъгн ал .
Н ям аш е г о.
П репън ах с е наз ад от про зореца, ког ато о с ъз наван ето с е стов ари вър ху
м ен.
Н ям аш е го. Срин ах с е на стола до масата, която бе раз положена в
средата на ст а я т а. Ударих лак ътя си в ръба и тялото ми бе прониз ано от
о с тр а болка. О чите ми с е изпъл ниха със съл зи, ког ато забелязах бележ ката ,
на която пише ше: «Две д уми.»
— Какво, по дяв оли те? — попи т ах празн ата с та я. — Какв о з начи тов а?
— Н е зн аех за що задав ах този въпро с , след като т апет ите, на кои то беше
нар ис ув ан бръшля н, нямаш е как да ми отговор ят.
И тогава ми про с в ет на. Дв е д уми. Вс ек и пъ т, ког ато го нап ус ках,
о с т авях бележ ка с две д уми: «С богом, Крей тън».
Н им а това бе н ачинъ т м у да по каже, че е задн ик, и да ми предст а в и
гледната си точка? П ремигнах с очи, и зпълне ни със сълзи. Н ямах в рем е за
пл ач.
Ч ак тог ава в идях калъф а на ки т ар ата, облегн ат до ст ената в ъгъла на
с т ая т а — същ ата кит а ра, която о с т ав их в пе нтхаус а в Ню Йорк. Стан ах от
м асата, в се още изпи твай ки уж а сн а болка в лак ътя, и направ их няколкото
н ужн и крачк и, за да до с ти гна до нея. П рикляквайки, по с т ав их кал ъф а да
л егн е на пода, разт ворих закопча лк ите и вдигнах капака.
В ъ тр е беше моят Гибсъ н, толкова хубав , колкото и в ден я, в който ми го
до с т ав иха. Но във в иолетовото м у легло нямаш е нищо друго. Н ито бел еж ка,
ни то някаква инд икация за какв о си е мислел Крей тън, ког ато е о с т ав ил
ки т а рата т ук .
С еднах на пода, облегн ах с е на готв арската печка и вдиг нах ки т ар ата в
с кут а си. След като изсв ирих няколко акорда, за да съм си г ур на, че бях
из бра л а точни я тон, започн ах да св иря.
П е с е н т а, която пе ех? Беше онази, в която бях и зляла цял ата си
н е с иг урн о с т, всич кит е си съмнения, кои то бях заглуши ла в ременно, докато
бях под д уша . «И зг убен а на Пе то ав еню ».
П л е с нах с ръка с т р уни те по ср едата на втория к уп лет. М айн ата на
в си чко това. Н ямаш е да с тоя св ряна в ъгъла и да потъв ам в с ам о с ъж ал ени е.
В ече ням аш е да и зпадам в подобно със тояни е. Какв о щях да спече ля т ака
ил и ин аче? Н ищо. А ко исках не що да с е сл учи, т р ябваше да си ст а на от
за дника и да с е зае ма с не го.

23
 П о с т а в их неж но ки т ар ата обр атно в калъф а и затр ъш нах капака. А ко не
бе в ече късно, с Крейтъ н т рябв аше да изя сним в сич ко помеж д у си. И , по
дяв оли те, ако беше зам ина л… наист ин а замин ал … ще ше да е мой ред да
т р ъгн а сл ед него.
Ч ан тата ми в и се ше на облег ал ката на стола до мен. И здърпах я и
з апочн ах да ровя, тър с ей ки тел еф она си. Батер ият а м у не беше падн ал а,
кое то си беше чис т късме т. Н америх номера на Крей тън в указателя и го
набр ах. П озвъни два пъти, преди да бъда препр атена към гласова поща.
Н им а той с ерио зно отхвърли пов икв ане то? Моето пов икван е? Какв о с е
сл учв аше, по дяволит е?
Н абрах го отно во.
И зз въня в еднъж . И отново гласова поща.
Н апис а х м у съобщ ение.

А з : Две думи? Сери озн о ли? Две думи?

И зачаках.
И чаках.
И чаках.
И нищо.
Д ърж ах с е н апълно ирацион ал но. Зна ех го. Н ямах абсолю тно ни какво
пра во да бъда толкова ядо с а на. Н икакв о. Но тов а зн ание не ме спираш е да
с е ч ув ст вам т а ка.
З атова м у и зпрати х още едно съобще ние.

А з : И м ам д ве думи з а т еб, К рей. Можеш ли да позн аеш какви са?

В м ига, в който нати снах бутон а «И зпр ати», ми с е при иска да има бутон
за в ръщане. Спокойно, Холи. И в се пак това не потуши ра здразн ение то м и.

О твън с е ч у звук от затвар яне на в рата на кола. Скочих на кра ка,

о с т ав их теле ф он а и з абър з ах към вр атата, отваря йки я рязко. Замръзнах,
щом в идях, ч е не е Крейтъ н.
Б еш е Лог ан, кой то не г уби никакв о в реме, а ме поздрав и.
— Р адвам с е да в идя, че си ж ива и рит а ш т аз и с ут ри н. М а лко м е
при те с н и м ин ал ата нощ.
— Може би е т ря бвало да ме спре ш, преди да с е уда вя в те килата и
съж ал е ние то си.
Той с е ус ми хна, без въобще да с е за с ег не.
— Ти си голямо момич е. Помислих, че с а ма може да в зимаш ре шения
като това кога си пила до с т атъчно.
— Бла годаря за вота на дов ер ие.
— Преж ив я го. Н е мисля, че една пи янс ка нощ на родн а земя, може да е
голям о изп ит а ние за теб. О св ен това на сн имкит е в инт ернет изглеж д аш
дяв олс ки добре.
— С нимки? — Гласъ т ми и зле з е като дре з гав о пис укан е. — П о
дяв оли те! Дори не си помисл их…

24
 — Н е с е т р евожи. П од всяка снимка с а напи са ли неща като това, че си
из не с л а им пров изир ан кон церт в родния си гра д. Н ищо с канд ал но.
Глав ата ми с е з амая.
— И откога ме проверяваш в Гуг ъл , за да знае ш в си чко това?
А ко очакв ах да с е з асрами от въпр о с а ми, много гре шах.
Усм ив ката м у ст ан а по- широка.
— О ткакто с е появ и в с е рв иза ми в онази коф а за бокл ук , пон тиа ка ти.
Лог ан Бран тли ток у- що при зна, че ме сл еди онлайн. Яв но с е бях
о зов ал а в зон ата на здрача.
— Колко пъти преди това? — попи т ах, тъй като лю бопит с тв ото ми в зе
в ръх.
— За тоз и т ря бва да призн ая, че е пе тия т. — Той с е о блег на на голем и я
чер ен пикап. — Бях из нена дан да в идя кадила ка на парк инга на «П игли
Уигли» т а зи с ут р ин.
Кад ил ак? П игли Уигли? Тов а звуча ха като дв е нещ а, които ня маше как
да съще с тв ув ат в едн а и съ ща р еа лн о с т.
О бъркван ето ми изглеж да бе очев идно, защото Лога н добав и:
— Н е си ли спомняш кадил ака? Снощи едва не го опов ръщ а от горе до
дол у. Едва отвор и в ратата нав реме. Тогава сметката за нае ма на Крей тън
ще ше да е малко по-солен а, не че би го било гриж а.
П редс т ав ата започна да с е формира в ума ми и бях изпъл нена със
сл ад ко облекчени е.
— Д а не искаш да ми каж еш, че Крей тън е в «П игли Уигли»?
Това, кое то си пр едс т ав их, бе н аправ о комично. Крей тън, в кос тюм от
т р и ч асти, да бут а паз арска коли чка и да к уп ув а… какв о? Яйца и бекон?
Тог ава какв о зн аче ше бележ ката? Н има е искал с амо да опи т ам от
собс тв еното си ле карс тво?
Лог ан св и рамене.
— П оне а з т а ка в идях.
В се още опитв ах да ас имилирам новата инф ормация, когато л еко
м ъркане на дв игател привлече в ниман ието ми и бле с тящ ч ерен Кадил ак зав и
по ули цата, спира йки до пикапа на Лог ан.
Кад ил акъ т. Колата под наем на Крейтън.
В същия момент мъжът, за който не сп ирах да мисля, паркир а колата и
отвор и в ратата . Когато изл е зе от нея, не можех да разчет а ни що от
изр ажен ието м у.
Ког ато бяхме на т ур не, бях в иж дал а Крей тън с дънки няколко пъти, но
н ачинъ т, по който тъмн ия деним прилепв аше по бедрата м у, на кара в си чки те
м и м озъчн и клетк и да с е изп арят. Черна т ермо тени ска обгръ щаш е широки те
м у рам ен е и подчерта ваш е гърдите м у с много при яте н е ф е кт.
Усърди ето м у да с е в пише по в реме на тур не то ме бе изнен ада л о.
Д вам ата с Боун бяха ус пел и да с е сприя теля т и обсъж д аха въпро с и, кои то за
м ен бяха напълно ч ужд и. Бях дов олн а, че толков а ле с но ус п я да с е сраб оти
с Б и Ти. Тов а беш е още един н ачин, по кой то не очаквах той да ус п ее да си
па сне в ж ив ота ми.
С е га той погледна към Лог ан.
— Б ран тли. Тря бва ли ти не що?
— Абсолю тно нищо. П ро с то с е отб их, за да проверя как с е ч ув ств а
Холи т аз и сут ри н.

25
 К рей тън кимна и нати сна бутон на ди ст а нцио нното в ръката си.
Б агаж никъ т с е отвор и.
— Тогава може да свърши ш нещо поле зно и да в земеш ч аст от торбит е,
преди Хол и да с е опи т а да помогне.
Лог ан погледна от мен към Крейтъ н и н аправ и точно това. Двам ата
м ъже поне с оха торбит е от суп ермаркет а към къщата.
— М амка м у, да не смя т аш да хран иш целия кварта л? — попит а Лога н и
с е зам исл и за миг, преди да добав и: — И ли смят а ш да о с т а не ш за изв е с тно
в рем е?
— О с та ваме т ук, докато Холи иска — каза Крейтън сякаш меж д у
др угото.
Тъй като вървях след тях, докато с е качвахме на в еранд ата , с е
пре пънах, ч увайк и д умит е м у. Щях да с е пль о с на по лице, но Крей метн а
торбит е на пода и ме улов и, преди да си разбия главата в дървената веранда.
— П о дяволит е, Холи. Добре ли си? — попи т а той, в нимател но
обръщ айки ме, за да в иди лиц ето ми.
Уди вена гледах на горе към тъмни те м у, кафяв и очи, ч удей ки с е ког а
в си чко с е промени толкова драс тич но. О чакв ах в се още да е раз ярен,
толкова раз ярен, колкото беше и т а зи с ут ри н. Н о вме с то това с е оказах в
пре гръдки те на мъж , който изглеж д аше т ака, сякаш да ме опаз и да не с е
ср утя беш е най- важ ното не що в ж ив ота м у.
М ъж , който никога не изп ускаш е не що… букв ал но и прен о с но казано…
и който м е ула вяше, за да не падн а.
И в тоз и миг дв ата пъ тя пред мен с т ан аха по вече от ясн и. Да продъл ж а
да удъ рж ам ст ени те около с ебе си и да с е боя да с е отп усн а в ръце те м у, ил и
да с е обле гна на не го и да по зволя на защ ит ата ми да с е срут и .
С л япото доверие никога не е било решен ие з а мен. Всъщн о с т никога
преди не с е бях дов еряв ал а на мъж . Мъжете по с тоян но с е появяваха и
изче зв аха от ж ивота ми като дет е, и с из ключен ие на Бен, никой мъж не м и
е показв ал , че ще е без оп асно да м у с е доверя. Н о Крейт ън може би бе един
на м ил ион.
— Холи? — попи т а отно во Крей и о с ъ знах, че с е бях отн е с ла напълно.
— Д а. Добре съм. И зв инявай. А з про с то… проп усн ах една с тъпка. —
Може би проп ус на х пов ече от едн а стъ пка.
К рей тън ме погледн а напрегн ато.
— М исля, че и двамата проп ус нахме ня колко стъ пки. И това е нещо,
кое то ще поправ им.
Той м е по с т ав и ст аб илно на крака и събра тор бите си. П огледъ т ми с е
с тр ел н а към Лог ан, който ни на блюдаваше. Веж дите м у бяха леко смръщен и,
ся каш с е опитв аше да разбере какв о с е сл учв а.
О тв орих в ратата и двамата в не с оха торбит е.
— Может е про с то да ги сложит е на мас ата .
Лог ан сл ожи негов ит е и погледна от Крейтън към мен.
— А ко имаш н ужда от още не що, докато си в града, с амо с е обади. О ще
л и ис каш да т и поправ я колата? Ще с е продаде по-ле с но, ако работи.
— Може н апра во да я изхвърлиш. Холи има нова кола, която я чака в
Н ашв ил .
Д обре, може би бях от хората , които отдав ат дов ерие то си по с т епе нно, а
не сл япо и не з абав но. С бебешки стъп ки.

26
 — Уоу! Н икой няма да продава колата ми, нито да я хвърля на бокл ука.
И м ам н ужд а от нея.
Лог ан с е о блег на на мас ата , а Крейтън с е изправ и до сте ната . И двам ата
м ъже м е гледа ха с почти една кв и изр ажен ия.
— Н е може да кара ш този т ро шлек — заяв и Лог ан.
— И кой го казв а? — попи т а х аз.
— А з го казв ам — отвърна Крейтъ н.
— Н е зав и си от теб. — Тонът ми бе стоман ен.
Лог ан с е отблъсн а от мас ата .
— Това ми прилич а на домашен проблем. Ще в и о с т авя да с е раз бере те.
— Той докос на коз ирката на бейзболната си шапка. — О бадет е ми с е , като
реш ите.
О тв орих ус т а, за да м у каж а, че вече съм решила, но Крей тън прис тъпи
към м ен и препле те пръст и с моит е. Лекото м у сти сване ме накара да
зам ъл ча.
— Бла годаря, Брантли. Ще с е ч ув ам е.
Лог ан отиде до в ратата, отв ори я и погледна ощ е в еднъж към на с. Ухил и
с е с а м одо волно и бях сиг ур на, че той в иж да нещо, кое то аз не з абеля звах.
— Ще с е в иж даме наоколо, Кара с.

Ког ато в ратата с е з атвори след Лог ан, а з с е нас очих към кух ня т а с к уп
торби от «П игли Уигли» и с ръката на съпр уга си обв ит а около моята .
К рей тън ме п ус на бав но, но погледът м у не с е откъсна от моя ни то за
м иг. П реди зв икваше ме да м у задам въпр о с а, който бе на върха на е зи ка м и,
з атова го направ их.
— О с та ваш?
Той не ми отговор и веднаг а, про с то продълж и да ме гледа, докато не м и
с е при иска да с е ра зшавам от неудобс тв о.
— Ще т рябв а да и зясним това.
— Д обре — про шепн ах.
— В си чко това с бягане то с а пълни глупо с т и. Н е е много заб ав но да си
на друг ия край, на ли?
Зна ех, ч е ще има п о с л едс тв ия от дейс тв ият а ми. Прекъ снах зрител ния
кон т акт и погледнах към краката си.

27
 — Н е. Н е е.
Той п ус на ръката ми и по с е гн а, за да повдигн е лице то ми. Стис на л еко
бради чката ми и ме накар а да сре щна отно во погледа м у.
— Н е, мамка м у, не е, Холи. И прикл ючваме с това. Н икакв о бягане
пов ече. Това не е игра.
С томахът ми с е св и и зна ех, ч е е прав .
— Д обре. Н икакв о бяг ане.
Х ватката м у на брадич ката ми ст а на по-силна.
— А ко имаш проблем и из питв аш н ужда да бяга ш, ще дойде ш при мен и
ще с е справ им заедно.
К им нах, но инс тин ктив но зн аех, че той ще поис ка да го каж а.
— Д обре. А з… аз ще идвам при теб. Няма да бягам. Кълна с е .
— Д обро момиче. — Докос в ане то м у с т ан а по-неж но и той л еко
помил ва буз ата ми с п алец.
— И какво казваше? — попи т а х аз, имайк и н ужда да ч уя д умит е.
— Д а, о с т ав ам.
— С иг уре н ли си?
Той ким на отно во и ус м ив ка зам ени с е риозн ото м у изра жени е отпр еди
м иг.
— Д а. За щото ти си т ук .
— Н им а е толкова пр о с то?
— Н е в си чко т р ябва да е сложно, Холи. Н е е н ужн о при н ас в си чко да е
сл ожно.
К рей тън п усн а брадичката ми, но погледът м у не с е откъсна от моя
ни то за м иг. Започнах да обмислям това, кое то току- що премин а меж д у нас.
О тв орих ус т а, за да каж а не що, но д уми те про с то не изля зоха. Затова
п о с ег нах към едн ата от торби те на мас ата и з апочнах да разпредел ям
съдърж а ние то й. Замръзнах, щом издърп ах от торб ата к ути я с «Лъки
Ч армс».
Гледай ки към шарен ата к ути я на зърне ната з ак уска, аз и змън ках:
— Куп ил си «Лъ ки Чармс»?
— П омислих, че ги хар е с ваш. Споменаваш ги в първ ия си си нгъл.
Тоз и път стомахът ми с е преобърна отново, но с разли чна от
предиш ната емоц ия. О тнош ение то ми към зърн ената зак ус ка бе видно с ам о
от едно бегло споменаван е във втория к уп лет на п е с ен т а ми. Повече то хора
едв а л и биха за беля за ли.
— Н им а наист ина си сл уш ал те кст а на първ ия ми си нгъл?
К рей тън с е изправ и.
— Холи, в иж дал съм те на сц ената пов ече от д уз ин а пъти. Вече науч их
в ся ка д ума на всяка твоя пе с е н.
— О!
— Д а. О ! — Той с е обърн а към мен и направ их инс тин ктив но кр ачка
на зад, докато гърбът ми не опря в хладилни ка. Крей тън не ме докос на, а
вме с то това подпря ръце от дв ет е ст ра ни на главата ми върху повърхн о с тт а
на хл адил ни ка.
— За що тов а те изне надва толкова мно го? Н е т рябв а.
— П ро с то си помислих, че…
— Какво?
— Ч е докато ме гледаш, не обръща ш о с обено в ни мание на пее нето м и.
В се па к им аш мно го по-важ ни не ща за вършен е.

28
 Той поклати глава.
— Про с то не разбир аш, Холи, и няма да отида никъд е, докато не го
раз бере ш.
— Д а ра збера какво?
— Ч е ти си най-важ н ото нещо в ж ивота ми.
Кут ия т а с е из плъзн а от т ре пере щит е ми пръс ти и т упн а на пода.
Той изв и ус тн и, но ус мив ката м у не бе разв е с еле на, а по-скоро
хищ нич е с ка.
— В иж да ш ли? Не ми вярваш. Н о ще ми повярваш.
Мозъкъ т ми с е опи тваш е да ас имилира всичко това. О питваше с е … и с е
пров ал я ше.
К рей тън повдигн а с ръка брадич ката ми и св еде ус т ни към мои те.
Гърдит е м и с е над игаха и сп адаха, при тисн ати срещ у не гов ите, а сърце то м и
бие ше сил но сре щ у ребр ата.
— Е, м оже би тялото ти ми вярва. М исля, че щ е е на й-добре да започна
отт ук и да с е потр удя да убедя и о с т ан ал ата част от теб.
О чакв ах да с маже ус т ни те ми под св ои те, но той не го н аправ и. Докос на
ги неж но и еф ирно, е зи кът м у ги бли зна, в кусв айк и… прелъс тяв айки.
Р ъце те ми с е плъзн аха по негов и те, в копчвай ки с е в мек ия пам уч ен
пл ат на ри зата м у и по-на горе, обхожда йки с пръст и м уск уле с т ите м у
рам ен е. С ладк ите, неж ни цел ув к и ме вл удяв аха, тъй като еди нст веното,
кое то исках, бе да с е покатеря по този мъж като по кокос ов о дърво.
Н е че някога с е бях катер ила по кокос ово дърв о, но онзи пич по
тел ев изия т а го караше да из глеж да толкова дяволск и ле с но, а когато
ст игне ше до върха, пол учав аш е нагр ада, която в моя сл уч ай щеше да бъде
женст вено с т т а ми вър ху ус тн ит е на Крейтън, което бе почт и съ щото, н ал и?
Глав ата ми с е з амая, а краката ми омекна ха като желе.
М айн ата м у.
С кочих на горе, обв ивайк и крака около бедр ата на Крей тън, и бук вал н о
го напад нах. О съз нах, че той издад е зад авен звук, щом тялото ми с е блъсна
в негов ото и краката ми с е опи т а ха да изс тис кат ж ивота от не го подоб но на
ан аконда, сгр абчил а плячката си, но не ме беше гриж а. Желаех го. Ужасн о
м ног о. В еднага.
К рей тън отдръпн а леко глава на зад, но ръцет е ми го сгра бчи ха, и
в пл и т ай ки пръс ти в тъмн ата м у кос а , при тисн ах с в си чка сила ус т ни в
не гов и те. Б ях нападател на. А гре с ор. И с е ч ув ст вах н евероятн о .
За щото зна ех дълбоко в с ебе си, че съм на водещ а позици я с амо за щото
той м и го позв олява. Което ме наведе на една мисъл. О своб одих кос ата м у и
откъсн ах ус тн и от не гов и те.
— Как смя т аш да ме убеди ш? Защото точно с е га бих искал а да м е
убеди ш върху кух не нската мас а .
В гърдите на Крей тън про ехтя силен, буботе щ смях.
— И с ус е , жено. М амка м у, обичам те.
И двамата замръзн ахме, а д уми те сякаш ув и сн аха меж д у нас.
— Какво каза? — прошеп нах аз.
Ч ел ю ст т а м у с е сте гна и погледъ т м у с т ан а напрегн ат.
— Казах: «М амка м у, оби чам те».
Н е беше сладкодумно, не беш е елег ант но и определено не беше класно.
Б еш е гр убо , р еа лно и породено от момен т а.
— Н аис тина ли го мисли ш? — поп ит а х го тихо.

29
 Тъм н ите м у очи с е заб одоха дир ектно в сърце то ми и той вдигна ръка,
за да обгърн е едната ча ст на лице то ми с длан.
— Р азб ира с е , че го мисля. Ряд ко казвам не що, кое то не мисля.
О тв орих ус т а , за да каж а нещо… как во и аз не бях си г ур на. Но Крей тън
сл ожи пръст на ус тн ите ми и покл ати глава.
— Н е. Н е казвай нищо. Когато ми каж еш как во изпи тваш към мен, не
ис кам да има никакв и колеба ния и никакв и съмнен ия. И скам ч ув ств ото да
гори в т еб т ака силно и некон т ролир уем о, че да с е из п ус не ш в най-
не подходя щия момент. Това искам от теб, Холи. Докато не ми го дад еш, ще
с е за доволя с о с т ан ал ата част от теб. За щото и тя е дяволски важ на за мен.
П очти бях убеде на, че вът ре шн о с тит е ми ток у- що с е раз топ иха. Може
би най-в ече сърц ето ми. И определе но бик ини те ми. О бич ах тов а, че той
ис ка и от мен същото гр убо, ре а л но и пре красно при зна ние, кое то ми даде,
и бе съгла с ен да п очака.
— Ток у- що с е подси г ур и да ти и зле з е къ смет а .
Усм ив ката м у едва не спря сърцето ми.
— Знам го.
Той с е обър на и ме подпря на к ухн енс ката мас а . Р азв ивай ки ме от
тял ото си, той сгра бчи всички торб и, отвори хладилни ка и ги мет на вът р е.
— Н аис тина ли? Вси чко ли т р ябва да бъде в…
— Н аис тина ли тов а те вълн ув а точн о с е га? — попи т а Крей.
П окл атих глава.
— Н е. Н икак даж е.
Той затр ъшн а в ратата на хл адилника.
— М ного добре.
Д ел еше ни с а мо една ст ъпка и в се па к, докато той я напр ав и, вече бях
см ък на л а блуз ата си и я бях мет на ла на пода.
Н етърп елива бе слаб а д ума за това, кое то изпи твах в момент а , но по
усм ив ката на лицето на Крей зна ех, че той ня ма нищо против мое то
не търпе ние. Дори напротив , съдей ки по огромн ата и здут ин а в предната час т
на дън ките м у. Той напр ав и смел опи т да задърж и погледа си прикован към
очи те м и, но теж кото ми диша не на кара гърди те ми да из скочат от сут ие на.
— И с ус е Хрис те, Холи. Н евероятна си.
Легнах на зад на мас ата , плъзг айки ръц е по дърв ен ата повърхн о с т.
Р ъце те на Крей откр иха копч ет ата на дънки те ми и ги ра зкопч аха, след това
см ък наха ципа надол у, преди без про блемно да плъзне пан та лон а надол у по
бедрата м и.
— Жено, смя т ам да те ч укам толков а силно, че да ст ро шим ш ибан ата
м ас а.
— С л ава бог у — проше пнах аз.

30
 В иж да йки Холи, из тег ната върху масата с бле с тящ и очи, н атеж а л и
гърди и разтв орен и крака, сърцето ми едв а не спря. Така беше в се ки шибан
пъ т. Ч ов ек би помислил, че до с е га тр ябваше да съм св икн ал . Н о им аш е
не що в нея, кое то ме сгр абчв аше и отказв аше да ме п усн е.
М исл ех, че вс елен ата ми казва, че т р ябва да цен я в сяка шиб ана мин ут а,
пре кара на с нея, докато е моя, защото ако не го направя, какв ото съм си
ж а л ко копеле, можех да с е издън я т ака, че да я отблъсн а от с ебе си и да я
из г убя, преди да о с ъзн ая как во с е е сл учи ло. Вече зна ех как во е да м е
напус не , при това два пъти, и т а зи раз късващата вът ре шн о с ти те пра знота не
бе нещо, което исках да из пит а м отнов о. С ег а сър цето ми бе изложено на
рис к, кое то бе н апълно нова тер итор ия з а мен.
О тп усн ах с е на колен е меж д у бедрата й и хванах с ръка в сяко коляно.
П л ъзвай ки ръц е от вътр еш ната ст ра на на бедрата й, аз казах :
— И зми на адс ки много в реме, откакто по с ледно в к уси х котенц ето ти.
Холи кимна.
— Д а. Да, т а ка е. Н апълно съм съгласна.
Щях да я ч укам т а ка, ч е да про гоня всяка дъ рз о с т от нахал ното си
м омичен це. Или поне голяма час т от нея. О каз а с е, че ми хар е с в аше
дъ рз о с т т а й. П о с е гн ах напред, улов их пр едн ата час т на бикин ите й и ги
раз къс а х.
— Х ей!
— О свен ако не смят а ш да каж еш «пов ече» или «по-силно», ил и
«хар е с ва м и», или «Крей тън, т и си най-с т ра хотн ия т бог на котенц ата», не
ис кам да ч увам ни що, Холи.
П огледн ах на гор е и сре щнах без очл ив ия й поглед.
Таз и жена.
О бв их ръце около бедрата й и издърп ах зад ниче то й на ръба на масата.
Н е ис ках да чакам пов ече, преди да заровя ус тн и в женст вено с т т а й.
Б их м огъл да и зяж дам котенце то на Холи на в сяко ш ибано хране не пре з
ден я. И зползвах в си чко, кое то имах… е зи к, ус тн и и зъби… до с т ав ях й
удов ол ств ие, докато не започн а да с е мят а върху масата. П ъхнах два пръст а
в нея, точно когато з апочн а да т р еп ери, и оргазмъ т я в ръхлетя силно.
М ус к улит е на челю ст т а ми с е сте гнаха от очакв ане то. И сках да
почув ст вам тов а с чле на си. О тдръпн ах с е на зад, сгра бчих ръката й и я
сл ожих м еж д у бедр ата й.

31
 — Продълж авай да с е докос в аш. И скам да свърши ш още веднъж , докато
дойда и те разт воря с член а си.
О чит е й, в се още за маяни, с е разш ириха. Н о вс е пак с е подчини и
з апочн а да търка с пръс ти клитора си. И зв иваше с е , т ре пере ше от
удов ол ств ие, дв иж еше бедр ата си към мен.
Н е м ислех, че членът ми може да ст а не по-твърд, отколкото беше, но
гледката на докос ващата с е Холи с е качи на първ о място в списъ ка ми с на й-
с е кси не щата , кои то бе прав ила за мен.
С м ъкн ах дънк ите си, о бхванах с ръка ерекци ят а си и нас очих
глав ич ката към вагин ата й.
— С ил но и бър зо, н ал и?
Тя ким н а, отмя т а йки глава.
— Тог ава хайде да ст ро шим шибан ата мас а .
Тлас нах с е у дома, заравяй ки с е до о с новата ощ е с първ ия тласък, а
пи съкът на удов олств ие на Холи изпъл ни к ухн я т а. Вагин ата й обгърна
пе нис а м и и го сти сна силно, карайк и пре з тялото й да с е сп усн е още еди н
орга зъм .
— И с ус е , жено!
О тдръ пнах с е назад и тлас нах отно во. О тнов о и отнов о, и отно во, почт и
из г убил ум . С едн а ръка държ ах кл атещ ата с е мас а , а друг ата обв их около
бедрото й и започнах да търкам с п але ц клитор а й, добав яйки ощ е по-голям
н атиск, кара йки я да из питв а оргазъм след оргазъм.
В ече бях и зг убил броя им, когато тя сгра бчи ръката ми и ме спр я. Което
в ероят но бе за добро, тъй като топ ките ми бяха толкова подут и и ст егн ати,
че щяха да е ксплодират, без зн аче ние дал и ис ках, или не.
Ког ато с е тла снах за п о с л еде н пъ т, вътр еш ни те й м уск ули ме обгър наха
толкова силно, ч е едва можех да помръдна. И с е предад ох, свърш их вът ре в
нея, преди да обв ия краката й около с ебе си и да я вдиг на, при тис кай ки я
към гърди те си. Главата й с е отп усн а на рамото ми и едва бях направ ил дв е
кр ачки към ст ълбите, когато масата изскър ца.
И с е срина на пода.
Мекото кикоте не на Холи бе най- прекра сния звук , кой то някога бях
ч ув ал , и този, който никога няма да ми пис не да ч увам.
П рошеп нах сре щ у слепо очие то й.
— Н икакв о бяга не пов ече, Холи.
Тя с е отдръпн а на зад и ме цел ун а по ус т ни те.
— О бещавам.

32
 К ато из ключим май ка ми и с е с тр а ми, никог а преди не бях казвал на
жена, че я обичам. Да, з нам, че с е бях жен ил още два пъти преди Холи, и че
д уми те м и ме прав ят кораво с ърдечно копел е. Н икога не казв ам неща, кои то
не м исл я, но с е га, след като изр екох д умит е пред Холи, те зн ачеха дяв ол ски
пов ече, отколкото ако ги бях изрек ъл пр еди години. Защ ото тогав а щяха да
с а л ъж а. Н иког а в ж ивота си не с е бях ч ув ст вал т ака. И в си чко бе зарад и
нея.
С е га тр ябваше да я на карам да повярва, че наи сти на го мисл я.
И нст инктив но знаех, че един ств ен ият ми шан с бе да й го покаж а.
Д а прекараш ден я в леглото с една жена може да не е най- роман тич ния т
н ачин, по кой то да я накар аш да ти повярва, че я обича ш, но двамата с Холи
и махм е н ужда про с то да бъдем з аедн о . О т първ ия ни ден като дв ойка бяхм е
в п о с тоян но дв иж ение, а аз и мах н ужд а от в реме про с то да бъдем за едно. И
з атова с ег а пра вехме именно това.
Тя реши, че съм с е побъркал, когато й казах плана си, докато я отн асях
в л еглото.
— Какво ще напр ав им?
— Ще о с т ав им т еле ф они те си дол у, няма да отв аряме в ратата, о с в ен ако
къ щата не гори около нас, и няма да изли заме от с т ая т а , о с в ен за да в зем ем
не що за ядене. И дори може да те храня с ръка.
Тя повдигн а в еж ди.
— С е риозно ли? А ми импер ият а т и?
— Ще ус п ее да о с т а не на върха и без мен.
Н е беш е н уж но Холи да знае, че точно с е га имаш е неотложни нещ а,
кои то ч акаха в ни мание то ми, тъй като не ме беше гриж а. Точно по т а зи
при чина на емах компете нте н персон ал, а Кенъ н на практика притеж аваш е
би зне с ст ра ната на мозъка ми. М но го добре зна еше как во да прав и.
М акар че преди дори да з наех това, не о с т авях да мине и ден, без да
пров еря как вървят нещ ата . Поглеж дай ки наз ад, с ег а о с ъзн ах, че по онова
в рем е пр о с то не съм и мал в ж ивота си нещо д о с татъчно важ но, че да
за с ен чи всичко о с т а на ло.
Н о зарад и Холи заря звах в си чко… и то не веднъж … за да хук на сл ед
нея, и ако с е на ложеш е, бих го направ ил отно во. О баче с е надяв ах тя никог а
пов ече да не опитва да бяга от мен. Преди да нап усн ем тоз и град, щеш е да
раз бере, че й казвам ист ината за това, че е най-важ н ото нещо в ж ив ота м и.

33
За никой друг не бих отдал ечил ф ок ус а си от имп ерия т а, която п о с т ро их от
ни щото. Н о ако не можех да намеря в реме да с е на сладя на тов а, кое то
и маше най-голя ма важ н о с т з а мен, тогава колко ус п еш ен щях да съм?
Тря бваш е да й каж а за тов а, че бях погълн ал «Хоумгр оун », но
предпочи т а х да изчакам още малко. М акар че, ако имаше нещо, което да й
покаже колко с е рио зно при емам щ асти ето й, то бе именно това. Се га тя
ще ше да има свободата да по ем е в свои ръце кариер ата си и да не бъд е
подчин ена на ня какв и скапаня ци, кои то не мислеха доброто на ни кой,
с т ара ейк и с е да п о с тиг нат единс тв ено своите цели.
Н о по- късно ще ше да има в реме да обсъд им това. Точно с е га ис ках да
опоз ная т а зи ч аст от Холи, която бе о с т а на ла скри т а за мен. И сках да зн ам
в си чко за нея. Н ито един де т ай л не бе маловаж ен.
— Р аз каж и ми как во е било да расте ш т ук?
Б ях я прегърн ал, при тис кай ки я към гърдите си, и щом задад ох въпро с а
си, я ус е т их как зас тива.
П огледн ах надол у, а бради чката ми докос н а челото й.
— Холи, в иж дал съм град а, не е толкова уж ас но място. Н яма прич ина да
с е ч ув ст ваш заср амена.
Р ъката й, макар вероятно да не го о с ъ знав аше, с е обв и по-здр аво около
м ен и тя м е придърп а към с ебе си. Н е каз а нищо.
— Холи?
Тя изм ърмори не що, кое то не ра збрах.
— Какво каза?
— Н е си в идял къде съм израс на ла.
— Д а л еч ли е от т ук?
Тя пон ечи да с е отдр ъпне, но аз стег нах пре гръдката си около нея,
отказвай ки да с е отдал еча.
— Н е. И скам да те прегръ щам.
П очти бях сиг уре н, че изри чам за пръв пъ т те з и д уми, но, мамка м у,
бяха чис тата ис тина. П одоз ирах, че каквото и да смя т аш е да каже Холи, то
бе нещо, което вероятно не исках да з ная, тъ й като я разс т ройв аше
из кл ючи телно много. А ако раз ст ро йваш е нея, значи ра зс тр ойваше и мен.
— Казвала съм ти за май ка ми. Ходехме от кар авана на караван а в Р ъсти
Медоу, кой то е на няколко киломе т ра оттук , отвъд реката . П ринци пно им е то
м у е Х епи Медоу, но никой вече не го нарич а т а ка.
— Как беше на онова място?
Тя св и рамен е, при тисн ата към мен.
— Като цяло хор ата бяха добри, с изключе ние на моменти те, в кои то
м ъжът, с кой то с е сре ща ше в момен т а , реш еше да ни изхвърли от кар аван ата
си. Поня кога с е прибирах от уч ил ище и намирах дрехи те си навън в кал т а ,
с а м о защото май ка ми бе направ ила нещо, с кое то да го ядо с а . Оби кнов ено
тя с е зад яваш е с по няколко мъже нав еднъж и бе готов а да пр е с кочи на
сл едващ ия кораб. Казваше, че т а ка подси г ур ява вариа нти те си. Всич ки
о с т ан ал и казваха, че е из нев еряв аща к урв а. Н ай-гадното беше, че ж ив еехм е
в ма л ък град и в се ки решав аше, че съм същата като нея.
С помних си един не ин комен т ар за това как някакво момче й предлаг ал о
пар и, за да м у направ и св ирка.
— Н о ти им показа, ч е греш ат.
— Про с то с е з атворих в с е бе си. Н е говор ех с никой. Н е с е срещ ах и
дори не гов орех с момчет а . Н е ис ках да съм като май ка ми. Дори ням ах

34
гадж е, докато не з апочнах п о с л едн ата годи на в гимн азия т а . Н о тогав а нея
в ече я ня маше от ня колко годин и. Хората бяха з апочн ал и да забравят за нея,
пон е ма л ко.
— К ъде е оти шла?
— За качи с е за мъж , който можеше да си позв оли да я издърж а. Той й
к упи Кадил ак Елдорадо и двамата зами наха. Н е я бях в иж да ла, докато не
сп ечел их К ънт ри м ечт и и с е га про с то с е появява, ког ато има н ужд а от
пар и, кои то в дейс тв ителн о с т нямам, за да й дам.
— Д окато не с е омъж и за мен и аз не я изпрати х на без платн а п очив ка,
прев ръщ айк и с е в ле с на мишена.
Холи въздъхна.
— Н о я на кара да изче з не — точно това, кое то исках.
Ц ел ун ах неж но челото й.
— Ще ме за веде ш ли в Ръс ти Медоу, докато сме т ук? — Дори не бях
си г ур ен защо я попи т ах това.
Холи с е завъртя и мисля, че покл ати глава.
— Н е. Н е е не що, което искам да си спомням. Таз и къщ а — тя ким на с
бради чка към т а вана — е единс тв ен ият дом в този гра д, кой то ис кам да
помня.
— Така да бъде. Колкото голя ма беше, ког ато дойде т ук?
— Н а че тирин аде с ет. Н ай-хуба вото не що, кое то ми с е е сл учв ал о
някога. Б аба беш е прия телка на Бен и той ми даде работа , кое то доведе до
това да пея на карао кето и да с е влю бя в тов а да бъд а на сцен ата, а
о с т ан ал ото е истор ия, от която ще с т ан е ст р ахотна къ нт р и пе с е н. — Тя
спря. — И като за говор ихме за това, на ист ина ще е т ре пач да н апи ша т а кав а
п е с ен . Трябв ат ми още няколко з а големи я а лбум, кой то ще записвам, сл ед
като с е върна в Н ашв ил.
Тя л егна отно во на гърдите ми и можех да ус е тя как напреж ени ето
изче зв а от нея. Което бе не що изне надващо, защото с е га меж д у нас с е появ и
отнов о географ с кия т проблем. И маш е нещо, кое то ми с е въртеше в ум а от
из ве с т но в реме, и не бе чак толков а невъзможно. П ро с то щеш е да отнем е
м ал ко повече ф ине с , за да с е сл уч и.
П овди гнах с е на лакъ т, за да мога да в идя лице то й.
— Кога т рябв а да с е върне ш в Н ашв ил този пъ т?
— Б рое йк и от ут р е , т рябв а започна да записвам а лбума си след дв е
с едм и ци и т рябв а да по загладя няколко от пе с ни те с Вал, ведн ага щом си
из градя идея з а тях и ги споделя с ба ндата . З атова… пет или ше с т дни?
Може би дори по-малко? — Тя погледн а към мен. — П роблем ли ще е?
— Н е. Ще с е справ им. Знаеш, че и ма и зв укоз апи сни ст удия в
М анхатън, на ли?
И зраж ение то й по с ърна.
— А з… пр о с то не с е ч ув ств ам комф ортно т ам. Толкова е заплаш ител но.
В си чки с а т ака ф ок уси рани и напрегн ати, а аз имам ч ув ст вото, че про с то с е
н о с я по т ечени ето, на дявай ки с е да не с е изг убя. Нямам ни що против да с е
ч ув ст вам м ал ка на едно толкова голямо място, но не що в Ню Й орк про с то
м е кара да с е ч ув ств ам… н едо с татъчна. Зн ам, ч е т ам е твоя дом, и не
казвам , че ня ма да с е върна т ам и да с е опи т ам да го хар е с а м, но не мисл я,
че ня кога ще го обикн а толков а, че да ис кам да с е прем е с тя т ам з а
п о с тоянно.

35
 Н е м ога да каж а, че д уми те й не ме разочароваха, защ ото бе т ака,
ра зочароваха ме. Мра зех тов а, че тя не с е ч ув стваше комф ортно в град а,
кой то обичах, но ф актът, че ще ше да опи т а, бе добър зна к. Н ямаше да я
на сил вам да прав и не що, кое то очев идно й беше непри ятно, но в се пак
и маше надеж да.
О ще веднъж цел ун ах ч елото й.
— С л едв ащия път ще т и покаж а град а като ню йор кча нин. И ма
до с татъчно не ща, които мисля, че ще те накарат да м у с е наслад иш. И зн ам ,
че не е от о с обена полза да ти казвам, че мястото ти е т а м точно, колкото и
на в си чки о с т ан ал и, но е т а ка. Дори може би пов ече, отколкото на
о с т ан ал ит е, защото ти си моя. А ко си готова да м у дад еш още един шан с,
обещавам ти, щ е ти подн е с а целия град на сре бъре н подно с .
— Д обре — про шепн а тя.
П рити снах я силно към с ебе си.
— Бла годаря ти.
Тя с е сг уши в мен и нямаше как да не о с ъзн ая, че това бе първ ият път, в
кой то про с то с е г уш ках с жена в леглото. Беше при ятно. Н о и мах ч ув ст вото,
че е прия тно с а мо з ащото беше с Холи. Тя преобърна целия ми шибан свят с
глав ата надол у и беше на й-огромното и най-с тр ахотн ото не що, кое то някога
м и с е бе сл учвало.
М исл и те ми с е и зпари ха, ког ато тя попи т а:
— Ще ми разкажеш ли за сво ето дет с тв о? Н а ли си споделяме разни
работи?
С ърце то ми с е св и от болката от заг убата и мъката , кои то го сграбчиха в
но кти те си. П реглътнах сре щ у болката от ранит е, които т а ка и не ус пя х да
изл ек увам напълно. За щото чов ек може ли някога напъл но да преж ивее
за г убата на родител ите си? О собено ако те с а били откъ снати от ж ивота м у
без пред упр еж ден ие?
За няколко мига на ст а на мълчани е, докато си п ое мах дълбоко дъх.
— Д окато ст ан а на де с е т, ж ив отът ми бе изкл ючител но про с т.
Роди тел и те ми с е бяха п о с ветили на това да спасяв ат др уги те. Б яха
м исио нери. Ког ато ст а нах на ш е с т, с е преме с т ихме в П ап уа, Нова Гвин ея.
Ж ивяхм е т а м ч етири години. Не си спомням мно го за ж ив ота преди тов а,
ако т рябв а да съм че с т ен. Вси чко бе толкова ярко и ж ив о. П ро с то.
Н ев ероятно. Бяг ах свободно с о с т а на ли те деца на мис ионери, а майк ите с е
ред уваха, за да ни пре подав ат у дома. На пра ктика тов а беше на й-доброто
де т ст во, кое то едно дете би могло да има. Се с т ра ми с е роди т ам , около
година преди… в сич ко да с е промени.
Д л ан т а на Холи з апочн а да милва гърдит е ми и с е з ачуди х да л и
о с ъ знава, че ме ут е шав а? Това бе мно го съпр уже с ки же с т и ми даде н уж ната
см ел о с т, за да продълж а. Н е бях ра зказвал т а зи ис тори я от годи ни, след като
я бях каз ал на Кенън. Както напр ав их и тогава, т р ябваше да си спомня
ф акти те, ин аче никога нямаш е да с е справя.
— П оняког а с е ч ув ств ам зл е, заде то Гриър бе пре калено млада, з а да си
спомня т е зи хубав и дни, об аче тя също т а ка не си спомня и лошите.
В кл ючи тел но и еднодн ев ната екск ур з ия, на която заминах със с е мей ств ото
на друг и мисионер и, тъй като двамата с най- добрия ми прият ел, Джейм с,
ис кахм е да в идим т ри те кен г ур ата . Баща м у ни обеща, ч е ще ги нам ери
зар ади нас и го напр ав и. Късно вечерта с е върн ахме в с ел ото и открихме, че
пе тнад е с е т чо века с а били убит и от гн ев на тълп а, в това число и роди тел ит е

36
м и, които с а с е опит а л и да ги спрат. Тълп ата пре с ледв ал а хора, обв инени,
че владеят черн а маги я. Звучи като пълна л удо с т в т е зи дни и в т а зи еп оха
хор ата да с е държ ат като лов ци на вещиц и от Са лем, но това вс е още с е
сл учв а т а м , дори дн е с .
— О, го с поди! — въз кликн а тихо Холи. — Как не съм разбр ала з а това?
П ре с ата … как те не с а …? — Тя о с т ав и въпр о с а да в иси, но много добре
зн аех как во пит а .
— Ч ичо ми плати много добре, за да го покри е. Н е м у беше т р удн о.
В е с тит е от П ап уа, Н ова Гвин ея, не път ув ат ни то много бър зо, ни то много
е ф е ктив но. А з със си г ур но с т не каз ах на никой, а леля ми и чичо ми не
ис каха не щата да с е разч уят. И маха до с татъчно проблеми с това, че
т р ябваше да с е гриж ат за дв е деца, кои то не жела еха. Н о бяха запис а ни като
на ши попечител и в зав ещ ани ето на родител ите ми. Ч ух как бащ ата на
Д жейм с каза на майка м у, че чичо ми е пи та л дал и църкв ата ня ма да ис ка да
ни в зем е.
— О , боже гос поди!
Ли цето ми с е и зкрив и в гри мас а .
— В ин аги е добре да знае ш, че не си желан.
Н ещо мокро капна на гърдите ми и погледнах надол у. Сълзи с е бяха
събр ал и в ъгълче тата на очи те на Холи и още ня колко покапаха по кожата
м и. Улов их ги с пал ец.
— С къп а, не плачи. Н е си с т р ува. Н икак даже.
— Н о ти си бил с а мо на де с е т. И…
— И ти си била с амо на че тирин аде с е т. А ко с е замисли ш, не см е
толкова различ ни. Ти си била метн ата на вер андата на баба ти, а з бях
м ет нат в па нсион. Про с то съм дяволски щас тлив , че си имала баба, която т е
е обича л а, а леля ми с е влю би в ма лката ми с е с т р а. Гриър ст ан а дъ щеря т а,
която никога не бе и мал а.
Холи с е ус м ихна колеблив о и беше ис тинс ки очаровате лна, з атова не с е
ст ърпях да я издърп ам на гор е по гърдите си, з а да мога да ст игна до
ус тн ит е й.
— Н е ис кам да плаче ш за мен. Н икой от двама ни не може да промени
м ин ал ото, но ня как в си чко, което сме преж ив ели, ни е дов ело до пътя, кой то
ни отв еде един до друг. Н е с а н уж ни сълзи, имам те в обятия т а си и никога
пр е з ж ивота си не съм бил толкова ща стлив , колкото съм с ег а с те б.
Тя премиг на, а очите й бле с н а от непролети сълзи.
— По дяволит е, Крей. Н е може да казваш т а кив а неща и да очакваш да
не пл ача.
Н ам ръщих с е.
— За що?
— Защото не е че с т но. И ако с е опитваш да про гониш в се ки ш анс, с
кой то бих могла да за държ а дори мал ка част ица от сърц ето си д ал еч от теб,
то с е справяш адс ки добре.
С м ръщването ми изче зн а, замене но от ус м ив ка.
— П ри др уги обс тоятелс тва бих каза л, че не с е бия нече с тно, за да
пол уча това, кое то искам. Н о щом ст а не въпро с за тов а, искам да ми с е
отдад еш по своя воля. Н яма да пробв ам ст р ате гии, игри или прелъс тяван е.
И скам го, с а мо ако т и ис каш да ми го дадеш. Свободно. И скам да го
за сл уж а. И ще бъде на й-важ ното нещо, което ня кога съм получ ав ал .

37
 С ъл зи те й потекоха отнов о, капейк и по лиц ето ми, докато с е на веж даш е
да м е цел ун е.
— М л ъкни и ме цел уни , преди да съм те удав ила в щас тлив ит е си съл зи.
Така и напр ав их. А след тов а направ ихме не що, което не бяхме прав ил и
до с е га.
П равих м е любов.

«О блечи с е добре», каз а той. «Ще изл е зем малко навън.» И това беше
в си чко, без никакв о обяс нени е. Каза го и нап усн а ст а ят а .
П о с л едните два дни бяха нере а л ни. Толкова нере а л ни, ч е ако
продъл ж авах да с е удр ям както до с ег а в опит да с е убедя, че това не е сън,
скоро щях да съм цялата в син ини.
Вчер а изкарахме целия ден в леглото, точно както Крей бе каза л, че ще
направ им . Заг уби х броя на орга змит е, които преж ивях. Дне с дамски те м и
ча сти бяха до с т а разр анен и. Крей ми бе хвърлил мр ачен поглед, когато м е
в идя да примигвам, когато с т ан ах от леглото т а зи с ут р ин .
— Тря бва да с е гриж а по- добре за теб. Дн е с никакъв с е кс. И маш н ужд а
да с е въз ст а нов иш.
— Н е е ч е с тно!
М рачн ият м у поглед пламна.
— Н о това не з начи , че не мога да ч укам ма лката ти порочна ус т а .
И то ва накара дамс кит е ми ча сти, за кои то ст ан а въпро с преди миг, да
реш ат, че с а готов и з а още един р унд . Опи т ах с е по-къс но да го из куш а , но
той не с е подад е.
Н а л ага ше с е т аз и с ут р и н да попиш а ма лко, имайки предв ид, че м е
при тис каш е крае н срок, затов а и двамата с е оттеглихм е в две разли чни ст а и.
К рей с е паркир а с лаптопа си в задн ата ст а я на баба ми… т аз и, която бе
доба вена към къщ ата преди около ше с тде с ет години, но т ака и никог а не е
бил а прав илно и золир ана. Беше и зложен а на тече ние, но той изглеж да
ня маше нищо против . Предл ожих м у да споделя с него вече попр ав ен ата
к ухн енс ка мас а , но той отказа, казвайки, че не иска да ра зс е йва
конц ен тр ац ият а ми, тъй като има л да проведе няколко раз говора.
И т а ка прекарах по- голямата част сут р ин т а да го гледам пр е з прозор еца
на стен ата , която разделя ше кух ня т а от добавената ст а я. Дори и в т а зи

38
м ал ка къща в Кентъ ки беше исти нск и бизн е с м ен. С едеш е изпра вен,
раз хождаш е с е напред- наз ад и про карваше пръст и пре з кос ата си, докато
гов оре ше по теле ф он а. Беше уди в ит елно да го в иди чов ек в реж им Гос подар
н а им перия т а.
Б еш е ми невъзможно да с е съсредоточа върху собст венит е си задачи,
з атова п усн ах на мас ата молива си, нас очих с е към задн ата ст а ич ка и паднах
на колен е пред него, точно когато той сяд аше на голямото кре с ло.
О чит е м у с е насочиха пи т ащо към моит е, но не ме спря, ког ато плъзн ах
дл ан и по бедрата м у и по с е гнах към копч ет ата на дънки те м у.
С ам о с ус т ни той изр ече «какв о прав и ш», но а з го иг норирах и откоп чах
коп чет ата , преди да св ал я надолу ципа. Н е възрази мно го сил но и дори с е
повдиг на л еко, за да мога да смък на дън кит е м у… и Гос под да бла гос л ов и
този м ъж … тъй като почти в инаги бе в пълна готов но с т за мен. Н е можеше
да съм еди нст вената жена на св ет а, която нам ира това з а нев ероятно с е кси .
Той продълж и разгов ора си, но отговор ите м у ст а наха по-късн и,
едно с ри чни, придърж а йки с е към «да», «не», «добре», ког ато обв их ръце
около ере кция т а м у и плъзнах е з ик по глав ич ката, преди да по ема чле на м у
в ус т а и да го за см уч а силно.
Б ях в нас т ро е ни е от тип а дай всичко от себе с и или си з ам ин авай з а
д ома .
Той с е задав и.
— М амка м у. Н е, изв ини ме. Съж а лявам. Н е гов орех на теб. — Това м е
на кара да с е из кис кам около члена м у.
С л ед това той промърмори.
— Моля т е, продълж и. — Ръката на Крей с е в плете в кос ата ми и той
з апочн а да направляв а дв иж ения т а ми. П лъзга ше с е в ус тата ми с дъл ги,
ув ере ни тла съци и с в се ки следващ п ое мах ерекци ят а м у ча к до гърлото си.
Завърш и рязко и отс ече но раз говор а:
— Ще продълж им по-късно. — И п усн а т еле ф она на пода. Тов а м и
напомни за онз и път, в който с е докос вах пр ед него, докато той говоре ше по
тел еф она в хотел ската ни с т ая в Сан А нтонио.
В м ига, в който п ус на теле ф о на, Крей хвана с ръце буз ит е м и и
повдиг на леко лицето ми към с ебе си. И зражен ието м у бе изпълн ено с
обожан ие.
— Н ай-доброто решен ие, което съм в земал, Холи. М амка м у, най-
доброто нещо, кое то съм прав ил в ж ив ота си, бе да п усн а она зи обяв а за
проп усн ат лю бов ен шан с.
С ъл зи и зпълни ха очит е ми и то не за щото пени с а м у докос ваше края на
гърл ото м и.
— Ще свър ша, скъ па. Готова ли си да ме погълне ш цели я?
К им нах, готова да в зема всичко, което ми дад еше тоз и мъж . Всич ко,
кое то иска да ми даде.
Кой то казва, че да направ и ш св ирка не може да е роман тич но
изжив яване, очев идно не го е направ ил както т ря бва. П отр ъпвах с амо при
спомен а. Н е зна ех точно кога не щата меж д у нас с е промен иха, но зна ех, ч е
с е га всичко бе ра злично. П о дяволите, дори не знаех кога започнах да мисл я
за него като за Крей, вме с то Крейтъ н, но това беше ф акт.
Н о кое то бе по-важ но, аз м у имах довер ие. И дори повече от това? А з с е
влю бвах в него. Би т рябв ал о да бях уж а с ен а, но вме с то това бях нев ероят но
раз въл н увана.

39
 В ръщ айки с е в къщата на баба, беш е ле с но да при зная, че ж ив отът м и
преди К ънт ри м ечт и беше п ус т и без сми слен. А след К ънт ри м ечт и в си чко
с т ан а по-л удо, ст ра хов ито преп ус кане, в кое то най- доброто, което можех да
направя, бе да с е държ а здраво, за да не падна и да с е при земя по задни к в
кал т а като е здач на бик, който не е и здърж а л и о с е м с е к унд и.
С е га бъдещ ето, кое то с е про с т ираш е пред мен, беше като нев ероят но
при кл ючен ие, кое то нямах търпе ние да изжив ея с този мъж до с ебе си.
Ког ато при ключих с при готовления т а и изля зох от ба нят а , оча квах К рей
да м е чака в спа лня т а , но вме с то това открих с амо па кет, обв ит като
подарък, да ме ча ка на леглото.
Какво е това, по дяволите?
Заоглеж д ах кут ия т а . Беше дълга около двад е с ет и пет с ан тим ет ра , гор е-
дол у колкото личния т па кет на Крей… не че съм го мерила… широк
двад е с ет с а нт име тр а и в исок малко повече от с едем с а нт имет р а. Б е ше
опа кована в оби кнов ен а каф ява харти я и за вър за на с тю ркоазе на па нделка.
П о с ег нах към нея, но бър зо отдръп нах ръка.
С е риозно, какво, по дяв оли те?
— О тв ори го.
П одс кочих, ч ув ай ки глас а на Крей от прага на с т ая т а зад мен, и с е
обърнах, за да го погледна.
— За какв о е това?
— За теб е.
— Н о за що?
— За щото т а ка.
Той скръ сти ръце и ня маше как да сдърж а лигите си да не потекат,
ког ато в идях как раме нете и гърдите м у изпълв ат плете ния п уло вер, с кой то
бе о блечен. Н е бив аше да е закон но на един мъж да м у с е по зволява да с е
показва пред хора, ког ато е толкова дяволски с е кси. Н алаг аше с е да м у
облека няколко ката дрехи, за да не може ме с ни те момиче т а да в идят какъв
е кзоти чен екземпляр с е разхожда около тях. И н аче щяха да м у с е нахвърлят,
а тогав а аз щях да ст а на куч ка.
— О тв ори го — каз а той.
И м аше не що изкл ючит елно га ль ов но в н ачин а, по кой то изр ече д ум ит е.
В ни мател но раз тв орих хартия т а, з ащото не бе о с обено изн енадващо, но не
пол уча вах ч е с то подаръци. И сках да с е наслад я на този. Това не беше като
ди зайн ерски те дрехи, кои то бе на кар ал проф е с ио на лен к уп ув ач да и збере з а
м ен. Н е, това изглеж да ше мно го по-спе циа лно.
Можеш е да бъде и наръ чник з а уп рав ления з а скапан ата м у кола под
на ем и па к нямаш е да ус п ее да смъкн е усм ив ката от лицето ми. О тв орих
к ут ия т а и за сти нах.
П аз ит еля т н а крас иви песн и.
Б еш е кожен днев ни к, а д уми те бяха и зпи с ан и с оби кнов ен шриф т върху
предната кориц а. Примиг нах, когато очите ми с е напълн иха със сълз и, и
вдигн ах ръка към ус тн ит е си.
— О , боже мой! Толкова е… краси во.
К рей тън пре с ече ст а ят а и зас т ан а до мен.
— В с упе рмар кет а имаше едн а жен а, която ги продаваше на ма лък раф т
на й-отпред.
З атворих очи и можех да си предс т авя Долор е с Мей нард и ней ните
артис тич ни ръце, които в се още можеха да в земат ин ст р уме нти те и да

40
превърн ат обикно вено парче кожа в прои зв едение на и зк уст вото. В
с упе рмар кет а й позв оляв аха да по с т ав и т а м раф тче то си да продав а
издел ия т а си, за да ус пяв а да при печелв а не що като допъл нени е към
соц иа л ни те помощи и мини атю р ната пе нсия, която получ ав аше, след като
съп руг а й заг ина при ср утв ане в мината преди около чет ири години.
— Куп ил си я вчер а?
— Д а. З атова с е забав их ма лко повече , отколкото очаквах. Зна ех, че
т р ябва да го и маш.
— Вчер а, ког ато в се ощ е си бил разяре н, зад ето те нап усн ах в Н ю
Й орк… от н ово… и след като ме нам ери предишн ата в ечер пияна до
коз ирката с др уг мъж и…
К рей вди гна ръка, з а да ме прекъсн е.
— Вчера, ког ато с е опи твах да измисля как да по каж а на съпр уг ата си,
че тя значи в си чко з а мен, и да не преца кам отнов о не щата , т а ка че да не я
за г убя зав ина ги.
О нова малко парче нце от сър цето ми, в което с е бях в копчила с всич ки
сил и? В ече не бе мо е. Внимателно положих днев ни ка на леглото и с е
обърнах, за да го погледна.
— Кога всичко с е промени? Кога с е превърна от прищяв ка в това да
бъде… всич ко?
К рей вди гна ръка и отмет на кос ата, която бе падн ал а пр ед лице то ми.
— Н е зн ам да ли имам отговор на това. Так ъв отговор, който да е
не вероятно романти чен, за щото не мисля, че мога да по с оча точен момент.
Зна ех, че е пис а но да бъдеш моя още от първата нощ, но си права… тогава
беше с ам о прищяв ка. И сках те. Зна ех, че т р ябва да те имам. И нямаш е да с е
спр а пред нищо, за да те откри я.
Ког ато м у с е ус м ихнах, той също с е ус мих на, но израж ение то м у беше
с е риоз но.
— Когато он зи пръв пъ т с е прибрах у дома и не те нам ерих, това м и
показа м но го яс но какв о ще е, ако те изг убя. Когато те гледах първ ата в ечер
на сцен ата в Сан А нтонио, о с ъ знах, че ти не пр о с то си ун икал на жена, но и
не вероятен т а л ан т, който щ е т рябв а вина ги да споделям със свет а , защ ото
ня маше да е че с т но да те държ а с амо за с е бе си. М ислех, че ще ми е т р удн о,
но вме с то тов а с е почув ст вах още по-горд от това, че си моя.
Той спря, а челю ст т а м у с е напре гна.
— В тория т път, ког ато с е при брах у дома, и открих, ч е те няма, зна ех,
че сърц ето ми е изля зло пр е з она зи в рата. Н иког а повече не ис кам да с е
ч ув ст вам т а ка, Холи, и ще напр авя в си чко, кое то е н ужн о, тов а пов ече да не
с е сл учв а.
Д ум ит е м у раз па лиха много и разл ични емоц ии в мен. Вс е ощ е с е
опи твах да с е справя с тях, когато той ме и зведе от ст а ят а и надол у по
ст ъл бите.
О глеж дай ки дрехите ми, той попи т а:
— С иг урн а ли си, че т ака щ е ти е до с татъ чно топло?
— А ко ми кажеш къде отивам е, ще ми е по-л е с но да пре ценя.
К рей грабна еди н фла йер от к ухн енс кия ъгъл и ми го подад е.
Зим ен фест ивал в Голд Хей вън .
П огледъ т ми с е на сочи към негов ия.
— С е риозно ли? Н аис тина ли искаш да отидеш?

41
 — Д олоре с Мейна рд ме убеди, че ще си из карам добре. Че не т рябв а да
го проп ускам. О свен това ис ка да те в иди отно во. Н адява с е , че ще й дадеш
автограф .
Ф актъ т, че той бе отделил време да си поговори с възра стн ата жен а,
докато е прав ила днев ника, ме на кара да с е раз топя още мал ко.
П овди гнах с е на пръс ти и го цел ун ах.
— Д обре. Н ека тогава да отив аме на зимни я ф е с т ивал. — Едн а мисъл
про бле с на в мозъка ми. — Н о забр ав их нещо. Ведн ага идвам и т р ъгваме.

П аркир ал бях на пар кинг а на A &W и вс е още бях из умен, че пъ т ув ахм е

цял час с а мо за да дойдем до това за веден ие за бър зо хранен е и да ядем
бур гери и пием бира от корени на пр едн ата с еда лка на колата .
П огледн ах към Холи, която с е бе ух илил а на с едал ката до мен.
— В с е още не мога да повярвам, че с те кар али ч ак дотук , за да ядет е в
за к усв ал ня за бър з о хранене.
Тя по с ег на към радиото и го в ключи на че с тотата на ме с т на кън т ри
с т ан ция, което не бе и знен адващо.
— Н е е като да имахме какво друго да прав им. Д еляхм е си парите за
бензи на и изче з вахме от гра да в мига, в кой то някой с е докопаш е до кол ата
на родител и те си. В града може да ядеш с а мо при «М ис тър Бургер», но
A &W с а най- добрите. Н е навсякъд е може да с е намери бира от корен и като
т а зи .
Усм ив ката й бе зараз ителн а и с е на ведох пре з скоро с т ния ло с т, з а да
цел уна ус т ни те й, преди да в ключа на за дна и да подкарам обратно към Голд
Х ейвън.
П ре з следващия час научи х няколко не ща. П ърво, Холи зн аеш е текст а
на в ся ка прокле т а къ нт ри пе с е н, която п ускаха по ради ото. Второ, да я
сл уша м как с е опи тва да пее басо во бе ад ски очаровател но. И т ре то,
т р ябваше да намеря н ачин да потискам въз будата си, з ащото тя бе спо с обн а
да м е напр ав и твърд като скал а без дори да с е опи тва.
Н ачи нът, по който си врът каш е задни че то на с едал ката и как
из ползв аше юмр ука си за микроф он, докато с е дер еше с цяло гърло… И сус е.
Н а няколко пъ ти бях с ерио зно и зк уше н да отб ия от пътя и да я ч укам до
безп ам ет но с т в гъст а л ака до ш о с ето. Ед инс твеното, което ме спираш е, беше

42
ф актът, че тя в ероят но още бе дяв олски разран ена след вчер а. Н е проп усн ах
как т ре пна т а зи сут ри н, докато с е раздв иж ваше, а имай ки предв ид колко
сил но я жела ех, ня маше да мога да бъда неж ен.
Тъй като глав ни те улиц и бяха блок ирани зарад и Зимни я ф е с тив ал ,
м инах по една от зад нит е ули чк и. Вс е още ня мах никаква идея какв о точно
предс т авлява Зимния ф е с тив ал , но отт ук с е в иж даше огромна те нт а ,
раз пън ата в ср едата на улиц ата и до с т а вън шни нагр евател и. Предполаг ах,
че им аш е зам е с ен а и бира, кое то нямаш е да е зле.
Щом парк ирах, изл язох от колата и отв орих в ратата на Холи, пр еди да е
ус пял а да сл е зе с ама. Тя изглеж да ше изн енада на. Затв орих в ратата след нея,
пре пл етох пръ сти с нейн ите, кои то бяха облече ни в ръкав ици, и с е
на сочихм е към ве с е лбата . Щом с е приближ ихме до тен тата, която бе
о с в ет ена от всичк и ст ра ни, в идях бар, м узи калн а груп а и данс инг. И маше
м ал ка тъл п а от хора около бара, а друг и т ан ц ув аха кън т ри т а нц и на
дан синг а. Ш умът намаля с деци бел- два, когато хор ата ни за беля заха.
— И зглеж да ни з абеля заха — казах а з.
— Р азбира с е . Трудно е да те проп ус не човек — каза Холи, поглеж д айк и
м е с нав едена нас тр ан и глава.
— Мен? Н е аз съм дяволски с е кси парче то наоколо.
В еж ди те й с е повди гнаха.
— Б их могла да по с поря по този въпр о с . Виж даш ли лигит е, кои то с е
ст ич ат по бради чката на онази мане кенка на бара?
Б ез да си правя т р уда да погледна в п о с о ката, за която ми гов ореш е, аз
погледнах към нея, надявай ки с е да с е изра зя пр еделно ясно.
— Н е в иж дам никоя друг а, о с в ен теб, Холи. — Ког ато тя с е изчерв и
кра сив о, ст иснах ръката й. — И скаш ли да т ан ц ув аме?
Тоз и път тя повдигна толкова в исоко веж д и, че едва не с е из г убиха в
кос ата й.
— Зна еш ли как да т а нц уваш къ нт р и т а нц и?
— Н ямам ни какв а идея — при знах а з. — Н о си помислих, че може да м е
научи ш.
Тя с е засм я и отнов о т р ябваш е да с е боря с из куш е ние то да я замъ кна у
дома, з а да сч упим още една кух не нска мас а .
Холи сти сна пръсти те ми.
— Ще с е радвам и а з да в и науча на нещо, гос подин Карас — провлече
тя.
Н ав едох с е и прош епнах в ухото й.
— В ече ме научи . Как да оби чам.
Тя сти сна ръката ми и ме цел уна по бради чката .
— Това беш е кли ше и за протокола, обожавам го. — Тя ме издърп а към
дан синг а, точно ког ато груп ата обяв и, че ще си в земе малка почив ка.
— Е, по дяв оли те. М ай ще т ря бва да почакам, преди да те науча как да
т а нц уваш на Boot Sc oot in’ Boogie .
— Н аис тина ли смя т аш да за веде ш Кар ас на данси нга? — из бум тя
поз нат глас.
П оглеж дай ки пр е з рамо, в идях Лога н Бран тли да с е приближ ава към нас
с бира във вся ка ръка.
К им нах към пълн ите м у ръце.
— С дв е ръце ли щ е пие ш т а зи вечер, Брантли?
Той поклати глава.

43
 — Н е. П ро с то бях т а ка добър да в зема една и за теб, чов ече. Но ако не
ис каш, сиг уре н съм, ч е жен а ти ще с е з арадва на един с т уде н Бъд.
Холи поклати глава.
— О , не, ня ма да пия т а зи вечер. Може никог а пов ече да не близ на
а л кохол.
— С тар проф е с ион ал ист като те б ли? П о дяв оли те, Холи!
— А не е като да е можела да пие от дълго в реме. — Погледнах надол у
към жена си. — О св ен ако не си пиела, преди да с т ан еш пълноле тна.
Холи с амо св и рамене.
— П редп олагам, че нао коло пр о с то няма мно го неща за правене. Вс ек и
поглеж д аше нас т ра ни. П рекар ал а съм мно го но щи навън в поле то, с една л а в
за дната час т на пикапа с пълно бур е охладе на бира пред лагерен огън,
докато ради ото е ус иле но докрай и от не го бумти рок. — Тя с е з асмя. —
Звуч и като някоя от п е с нит е на Боун, в ероятно защ ото той прин ципно пише
за т ак ива нещ а.
И зраж ение то й ст а на замисл ено.
— Тов а е едно от най- хубав и те не ща в кън т ри м узи ката. Сърце то и
ис тин ата. Да пиш ем за неща, кои то обик новени те хора позн аваме, тъй като
см е ги изжи вели. П еем п е с ни за ж ив ота си, за корени те и сърцата си. —
Холи покл ати глава. — Се га з апочнах да звуча меланхолична, в се едно съм
пия на. П о-добре в земи бир ата от Лог ан, преди да съм я гра бна ла аз.
П риех бирата , а Логан вди гна то с т.
— Н аздра ве за младоженц ите.
Ч укн ахме бут ил кит е си и отпих глътка. Н е беше като скъп арски те
м арк и, които пи еше Кен ън, или обича йнит е ми скоч или уи ск и, но беш е
с т уде на и в кус на. А ус мив ката на лице то на Холи напр ав и в кус а ощ е по-
хуба в .
— Н ай-добре е да с е нар еди те и на опа шката за храна, пр еди да е
свършил а. О ще малко и щя хте да изп усн ет е в сич ката — каз а Лога н.
— Н ям а н ужд а, в ече хапнахм е в A &W т а зи вечер.
Лог ан погледна към мен и Холи.
— П озв олил си й да те з амъкне на ча с път оттук , за да ядете бур гери?
— И пръчи ци от сире не — добав и Холи.
— Ти си добър мъж — каза Лога н, нади гайк и бути лката към ус тн ит е си.
Холи потръ пна и п ус нах ръката й, за да я прег ърна, прит искайк и я към
с е бе си, з а да я топля. Може и да беше с амо оправдан ие, но предп очит а х да
я държ а близо до с ебе си.
— В ероят но по-добър, отколкото за сл уж авам — прошеп на Холи.
Н е зн аех как во преди зв ика този не ин комен т ар, но и аз, и Лог ан я
ч ухм е, и побър з ахме да с е из каж ем.
— С л уша й с е га… — започна той, но аз го прекъс нах.
— Н е до с татъ чно добър за теб, ако ме пи т аш. Н о работя по въпр о с а.
Ког ато гр уп ата с е върна след почив ката си и з апочна да изпробва
ин ст р ум ен ти те си, Лога н махна с бир ата си.
— О ст ав ям в и, влю бени гълъ бче т а. Х върлих око на тов а, което вероятно
ще с е окаж е жен ата на вечерта ми, а и «двете стъп ки» ще с а най- добрият
н ачин да с е стопля.
Н е погледнах след не го, тъй като бях насочил в нимание то си към Холи.
— И скаш ли да ме научи ш на «две стъ пки», скъпа?
Тя с е усм ихна.

44
 — И скаш ли?
— Таз и в ечер съм отв орен за в си чко.
Усм ив ката й беш е леко пакос тлив а.
— Д обре е да го зн ам. П ърво си довърши бирата .
Гледахме как хората с е събр аха на данс инга и Холи ми по с очи
кл ючов и те техник и на т ан ц ув ане то, докато отпивах от с т уде ната си бира. Н е
бях пил бира на крак, откакто напус нах колеж а.
Ког ато при ключих, пе с е н т а тъкмо свършв аше, но гр уп ата в еднага
подхвана още една пе с е н в ст ил «две ст ъпки». Стъп ихме на данси нга и
хван ах едната облече на в ръкав ица ръка на Холи, а др угата й ръка по с т ав их
на рам ото си. П ритис нах я по-близо до с ебе си, отколкото в ероят но бе
н ужн о, но пр о с то не с е сдърж ах. И сках я до мен. Тя беше жен а ми и беше
м оя прив ил ег ия да държ а т а ка.
И двамата бяхм е наяс но със светкав ици те, които проблясваха
пер иоди чно около нас, но, мамка м у, не ми дремеше, дори сним ките да
бъд ат ут р е по корици те на в сич ки клю карс ки парц ал и. Холи гледа ше нагоре
към м ен, сякаш държ ах в ръцете си л уната. Н икога пр еди не можех да
раз бера см исъла на този изра з, но в ече го ра збирах.
— Щас тлива ли си, че дойде у дома? — попи т ах я аз.
К и майки, тя отгов ори.
— Д а, щ астлив а съм. Н о още по-щас тлива съм, че и ти дойд е. Р адвам
с е , че не т р ябва повече да крия т а зи час т от с ебе си, и че не с е срам увам от
това къде съм роден а. Беше теж ес т, която но с ех от много в реме, и с е
радвам , че с е отървах от нея.
— Н е е н ужн о никога да криеш от мен каквото и да е било, Холи. А з
съм влю бен в жената, която си, и съм бла годар ен на всичко, което те е
направ ил о т а кава.
Б уз ит е й с е заче рв иха.
— В се още не си срещ на л май ка ми.
— Ще с е справ им с това. Трябва да има н ачин да направ им т а з и ча ст от
ж ив ота ти по- поно с и ма и по- лека.
Тя св и рамен е.
— Н е ис кам да мисля за това т аз и нощ. Н ито по-къс но.
— Д обре. За как во искаш да мислиш?
Усм ив ката й с е върн а на мига и отнов о бе пакос тлива.
— Може би за това, че имам изн енад а за теб, когато с е при берем у
дома.
Тя вече бе привлякл а пълното ми в ни мание, но с ег а събуди и
л ю бопи т ст вото ми.
— Н им а?
— Д а. И мисля, че мно го ще ти харе с а.
Загледах с е вни мателно в л иц ето й, опитв айк и с е да пр очет а отговора в
изр ажен ието й. М уз иката беше силна, а др уги те дв ойки бяха на няколко
кр ачки от нас, но вс е пак сниж их глас, когато казах :
— Зна еш, че ня мам намерен ие да вди гам забр аната от ня кои определ ен и
дей но с т и т а зи вечер…
Холи с е повдигна на пръс ти към мен, обв ивай ки ръц е около тила м и,
без да спир а да т ан ц ув а. Бях горд, че ус п ях да хвана толкова бър зо ритъ ма
до с татъчно добре, че да мога аз да водя на този ет ап. Н о това, кое то тя каз а
в сл едв ащия миг, едва не ме на кара да с е преп ъна.

45
 — О громния т ана ле н разшир ител в з адни ка ми казва, ч е не е н ужн о да
вдига ш забр аната, тъй като т аз и вечер ще завладяваш нов и тер итор ии.
О , м ам ка м у! И здърпах Холи ря зко нагоре, вдигай ки я на ръце. Н яколко
от двойки те на данс инга спряха да т а нц ув ат, а груп ата замлък на.
— Н ям а ни що з а гледа не, момче т а. Про с то един мъж , пол удял от лю бов
към булката си.
И с т е зи д уми изн е с ох Холи от дан синг а, докато тя с е кикотеш е сре щ у
гърдите м и.

— Ти си опасн а — казах, борейк и с е да с е съ средоточа вър ху

шоф ира нето, докато напор исти те ма лки пръ сти на Холи с е бореха с
коп чет ата на дънки те ми.
— Ти обяв и пр ед целия прокле т град, че си л удо влю бен в булката си, и
не м исл и ш, че засл ужа ваш автомоб илна св ирка з а това? Р азли чен си, К рей.
— П ръсти те й с е плъзн аха в па нт а л они те ми, обв ивай ки с е около пен ис а м и.
— И с ус е , жено!
П ро с те нах, когато тя ст исна и започна да милва ерек ция т а ми. Когато с е
на веде над скор о с тни я ло с т и перф е ктната й мал ка ус т а с е обв и около
глав ич ката, издиш ах теж ко, изри чайк и име то й.
Тя с е повдигн а леко.
— С ам о ни отведи у дома ж ив и и здрав и, Крей. Това е зад ачата ти.
Н е погледнах надолу, з ащото ако го бях направ ил, нямаш е да има ша нс
да ус п ея да задърж а колата на пъ тя. Тя обв и ръка около о с нов ата и м е
облиз а до върха, преди да реш и, че ще е добра идея да ме п ое ме дълбоко в
гърл ото си.
С тисн ах толкова силно в олан а, че кокалч ет ата ми побеляха и тла снах
към нея сл аб инит е си. Тази жена беш е исти нска члено с м уче ща боги ня и го
казвам като възможно най- добрия комплимен т. Близван е след близване на
е з ика й и здрав ата хватка на ус т ни те й около ере кция т а ми почт и м е
докараха до върха, ког ато едва с е с ет их да дам мигач, преди да зав ия по
а л ея т а .
Зам и сл их с е за миг д али да с е о с т авя да свърша в ус т ата й и реш их, че
щом м и пр едс тои да с е плъ зна в ст егн атото й ма лко зад ниче з а пръв пъ т,
това в ероят но ще ше да е най- практич ното не що, кое то мога да направ я.
Лог ика. Да, нека го наречем т ака.
— Ще свър ша, мила. Готова ли си?
Н ам ал их скоро с т т а и пар кирах. П ус кайк и в олана, заров их пръ сти в
кос ата на Холи. П очув ствах глав ата й да помръдва и не бях сиг уре н да л и
ки ма в съгласи е, или про с то продълж ав аше да ме см учи . О твор их ус т а , за да
я попи т ам отнов о, но в този миг тя стис на топ кит е ми и напълно изг убих
ши бания си ум.
— Холи… мамка м ууу!
О ргазмът е ксплодир а от те с т ис ите ми, изливайки с е в гърлото й.
М ил о с т ив и шиба н боже. Тази жена.
Тя м е за см ука още в еднъж , почис твай ки ме, и ня маше как да не с е
удив явам от нея. Когато вди гна глава, отм етнах кос ата от лице то й.
— Н ев ероятн а си. И, мам ка м у, цял ата си моя.

46
 Усм ив ката й беш е слад ка и красив а, и ня мах търп ение да я отведа горе.
О тв орих рязко в ратата , заобиколих колата и отв орих ней ната в рата,
п о с я гай ки вът ре . Тя изп иска, ког ато я измък нах на вън и я мет нах на рамо.
— И с ус е , Крей. П оне за копча ли си пант а л она?
П огледн ах надолу, забелязв айки очерта ния т а на бърз о замръзващия м и
пе нис. На бут ах подгъва на риз ата си в пан та ло нит е.
— Н е. И не ми дреме.
Тръ гнах към в ратата на къ щата и чак тогава си спомних, че м и
т р ябваше ключ. Н о Холи вече ги бе извадил а и ги подаваше под с тр ан ен
ъгъл от едната ст ра на на в рата ми. Грабнах ги от нея.
— Д обра жена — п охв ал их я а з.
— П ро с то с е ч ув ств аш добре, за щото ток у- що пол учи св ирка в колата и
ти предстои да отиде ш на гос ти в Кафяв ия гра д — тя с е изк икоти и беш е
адс ки з араз ително.
Д ъл бок смях с е и зплъзн а от гърлото ми и не можех да си спомня кога за
п о с л едно съм с е смял т а ка.
— Гос поди, т и си перф ектна за мен.
— И не го забравяй — заяв и тя и пле с н а зад ника ми, докато пъхах
кл юча в кл юча лката и отварях вр атата.
— Н евъзможно.

Звук ът от см еха на Крей, идвай ки толкова ле с но и то з аради мен, с е

из качи на първ о място в сп исъка ми с най- лю бими зв уци. П о някаква
при чина това ме накар а да п очув ст вам сякаш в с томаха ми пърхат пепе р уди ,
точно какв ото бях изп ит а л а, ког ато водещ ата на К ън т ри м ечт и ме обяв и за
ф ин ал и ст. И ня маше нищо общо с ф акта , че щях да заг убя ан ал ната си
дев ст в ен о с т с нещо, което не е направ ено от силикон.
Той с е насочи към ст ълбите и ги в зе на бегом, придърж а йки ме с ръка,
за да не подс качам при всяка негова стъп ка.
— Н етърп елив ли си? — попи т ах аз, н е с по с об на да скрия ве с ел ието си.
— Що с е отн ася до теб, в инаги съм нет ърпелив , Холи. Това е нещо,
кое то никог а ня ма да с е промени.

47
 Ког ато той казваше нещ а като те з и, сърце то ми в инаги с е разшир яваш е.
И сти нски вярваш е, че имахме бъде ще заедно, и ня маше как да не повярвам
и аз зар ади не говата убеден о с т.
П оложи ме вни мателно на леглото и ми с е на ложи да потисна ки кота си.
П ан та л он ите м у едва с е държ аха на него и въоб ще не прикр иваха важ н ите
м у ча сти.
— Н а ли з наеш е, че можеше да отдели ш няколко с е к унд и да с е
за копча еш?
Той хвана брадичката ми и повди гна лицето ми към негов ото,
при н уж давайки ме да откъсн а поглед от чата ла м у.
— Холи, в мига, в кой то ми каз а, че имаш ан ал ен разш ирит ел в мал кото
си за днич е, спря да ме е гриж а д али пан т а л онит е ми с а закоп чан и, или не,
за щото пенисъ т ми з нае ше точно къде ис ка да бъде… и това не е в
па нт а л они те ми.
— О , боже, наист ина ли току- що каз а тов а, кое то ч ух? — П оняког а
откров ен о с т т а м у бе пре калено много з а прие мане.
— Тов а е истин ата . А и ти беш е т аз и, която ме из куш и с обещан ия за
с тр ахотн ото ти задн иче.
Н ям аш е как да възра зя на тов а.
— И вс е пак, ти си побъркан.
Той погледн а надолу към мен, а тъмни те м у очи пробле с н аха.
— Ти ме подл удя ваш, жено. Луд съм по теб.
С прях да с е кикотя и пре глътнах.
— Това ре а лно ли е?
Н е ус пях да спра въпр о с а си. О ча квах Крей тън да ми отговор и с въпро с .
Н ещо от сорта на «Кое д али е р еа лно»? Н о той не го напр ав и.
— М амка м у, толкова р еа лно, колкото въобще е възможно. Това с е
опи твам да ти по каж а. Тов а. Н ие. Вси чко е дяв олски ре а лно.
К рей тън с е наведе над мен и помилва ус тн и срещ у мои те, а аз ня маше
как да не с е усм ихн а, докато ме цел уваше. Кой с е ус михв а, докато с е
цел ува? А з, но с а мо ког ато цел увах този мъж .
Той засил и цел ув ката, възползва с е от раз твор ени те ми ус т ни и плъзн а
е з ик м еж д у тях, га лейк и и в к усв айк и ме. Сякаш по своя в оля длани те ми с е
пл ъз наха по м ус к уле с тото м у тяло. Вс ек и милиметър от не го бе с ам ото
съвърш енст во, като с е започне от т а зи негова порочн а ус т а, на която не
м ожех да с е на ситя.
Ког ато най- по с ле той с е отдръпна от мен, очите м у казв аха в сич ко,
кое то м исл и и ч ув ст ва. Топлин а изпълн и цялото ми тяло… и тогава с е
сл учи .
Д ум ит е.
Те изр игнаха от мен и не ус пях да ги спра. Нямаш е в ръща не на зад.
— О бичам те, Крей.
О чит е м у, кои то ме гледаха неж но, сякаш с т ан аха още по- неж ни.
— И м ам ч ув ст вото, че сякаш съм чакал веков е, за да ч уя т е зи д уми.
— А аз имам ч ув ст вото, че съм чакал а в екове, за да те срещн а. Вина ги
съм казв ал а, че в ж ив ота ми има много не ща, кои то бих искал а да бях
направ ил а по разли чен н ачин, но ист ината е, че не бих по с мяла да променя
ни то едно, и да рис кув ам да свър ша някъд е друг аде, вме с то точно т ук,
точно с ег а, с те б.
— Ти промени в си чко з а мен, Холи. Всяко проклето не що.

48
 В пл е тох пръ сти в кос ата м у и дръпнах отнов о ус т ата м у, готова да
цел увам до припа дък своя мъж . Защото той бе мой. За пръв път, откакто си
казахм е «да» във Вега с на първата сут р ин от новата годин а, аз ч ув ств ах, че
К рей тън Карас е наис тин а мой. Тяло и съз нани е. Сърце и д уш а.
И го обич ах.
Ц ел ув ката ни сякаш продълж и без кра йно и двамата с е поглъщ ахме един
др уг. Ког ато Крей най- по с ле вдиг на глав ата си, пе нисъ т м у с е прит искаше,
дъл ъг и твърд, към корема ми, и си спомних какво точно смя т ахме да
з апочн ем т ук.
— И скам те — прошепн ах аз.
— С иг урн а ли си?
— Д а.
К рей с е изправ и и погледна надолу към мен.
— С ърце то и дев ст веното ти зад нич е в една нощ. И сус е , Холи, а з
на исти на съм най-щ астли вото копеле на план ет ата .
П окл атих глава и с е разсмях.
— С е риозно. Н якои от реплик ите ти т аз и в ечер… не с а никак
в ним ател ни.
— В ече не е н уж но да съм в нимателе н с т еб — каза той с крив а
усм ив ка. — Мога пр о с то да бъда с е бе си.
Н ещо т р епн а в сърце то, което Крей току- що бе о бяв ил за св ое , и за м иг
ст иснах сил но очи. Оф ици ал но бях уби т а. И грачът беше сп ечелил игр ата си,
а аз с е раз топ их в локв ичка вър ху леглото м у.
— Н ека те измък нем от т е зи дрехи, скъп а.
Н адиг нах с е, за да св аля дън кит е, бикин ите и чорапит е си. Вди гнах
ръце над глав ата си и той измъ кна п улов ера, блуз ата ми с дълъг ръкав и
потни ка м и.
— В иж дам, че си приела на с ерио зно д умит е ми да с е облечеш топл о —
ки с ел о заяв и Крей.
— П редп олагам, че з апочв ам да при емам на с ер иозно всичко, което м и
кажеш.
— Д обре. — Таз и един ств ен а д ума но с е ше много голямо зн ачен ие.
Б ях напълно гола с изключе ние на с ут ие на си, но когато по с ег нах да го
св ал я, К рей ме спря.
— Н ека аз.
Той м е съблече напълно, кое то в ероятно бе подходящ а ме т аф ора заради
в си чко, което бе сторил до с ег а. Текст на нова п е с ен з апочна да с е но с и и з
глав ата м и във възможно най- неподходящи я момент и аз з амръзн ах.
М ам ка м у.
Б еш е до с т а добра. Можех да я ч уя.
К рей също замръзн а.
— Какво не е наред?
П рехапах ус тн ата си и го погледнах — с ерек ция, т върда като скал а,
ст ърча ща от дънк ите м у, а аз напълно гола, с ана ле н раз шири тел в задн ика.
Уоу, Холи, адски неудобен момен т.
— Холи, как во ст а ва, по дяволите?
— Колко ще с е яд о с аш , ако пои скам ма лко отлаган е?
О чит е на Крей с е раз шириха.
— О тлаг ане? — Той изр ече д умите си бав но и не с и г ур но. — Какв о
и маш предв ид?

49
 П рехапах отново ус т н ата си.
— Тря бва да запиша нещо набър з о, преди да съм го забрав ила.
Н е бях си г ур на как во очаквах, но определено не беше с токаратов а
усм ив ка и сил ен смях, докато Крей клате ше глава.
— Тов а получ ав а човек, щом с е влю би в кре атив ен гени й. — Той
п о с ег на към леглото и ми подаде днев ника, кой то ми бе к упи л.
В се още с е наслаж д авах на д умит е м у за това как е «влю бен в кр еати вен
гений», ког ато той отв ори първ ата с тр ан ица, раз кривай ки закр епен молив от
вът ре шн ата с тр ан а на корицата . С едн ах, грабн ах днев ни ка и измъ кнах
м олива. П одпира йки го на коляното си спрях за ми г, пр еди да започна да
пи ша. П очти изглеж д аше като пр е с тъпле ние да пиш еш в толкова красив
днев н ик.
К рей не проп усн а да забележ и колеб ание то ми и прав илно разгад а
при чин ата за него.
— С къп а, тя ще ти н аправ и още полов и н д узи на от тях, затова не с е
т р евожи. Запи ши си пе с е н т а.
О ще една вълна от лю бов с е нади гна в мен и започнах да пи ша всичко,
кое то м и бе хр умн ал о. Д ума след д ума, ред след ред. П е с е нт а прие маше
ф орма пред мен по-бър з о от ког ато и да е било. Забрав их ф акта , че бях гола,
но не забр ав их това, че Крейт ън ме гледа. Черпех кр еатив на енерг ия от
при съств ие то м у и тя ме разп алв аше.
Н е зна ех дал и изми наха пе т, пет наде с ет или пе тде с е т мин ут и , когато
погледнах на гор е, но пр едположих, че т рябв а да с а около пет наде с е т. Ако
бях права, то значи това бе на й-бър з ото ми пис а не на п е с ен в ж ивота . При
това една ад ски добра п е с ен.
Гледката , която с е появ и пред погледа ми, също бе до с т а шок ираща.
К рей тън с едеше на кра я на л еглото, обв ил ръка около пен ис а си, и го
г ал е ше бав но, нас очил напрегн атия си поглед към мен.
— Как… какв о прав иш? — за екнах, но не защото си пел течех по
при нцип, а за щото бях напълно шокир ана да го в идя да с е с амо задов олява,
докато гледа голото ми тяло.
— Тов а е една от на й-с е ксапилни те гледк и, които съм в иж да л — каза
той.
— С е риозно ли?
— А дски с ер иозно. А ко не ме ис каш дълбоко в задн иче то си в
сл едващ ите пет мин ут и, вс ек и момент ще свърш а вър ху прекр асни те ти
ци ци. Които, в прочем, адск и много подс кача ха, докато с еде ше т а м ,
м ърморе ше си под но с и драскаше в днев ника. Ако преди мал ко не бях
свършил в гърлото ти, до с е га щях да съм омаза л цялото ти легло.
О , б оже мой! Шокъ т ми от д уми те м у яв но си пролича, тъй като той
продъл ж и:
— Н е мога да направя нищо с тов а, че си адски с е кси , Холи. Затов а си
в инов на с амо ти, моя крас ива съп руго. Тъ й че, какв о ще бъде?
О пи т ах да с е и зобра зя нещо като усм ив ка, защото той бе т ак ъв м ъж .
Кожата м и нас тр ъхна от нерв на енерг ия, докато обми слях това, кое то ще ше
да с е сл уч и. Н етър пелив о ча ках тоз и момент, откакто Крей тън за пръв пъ т
м е з апо зна с порочни те удов олств ия в моята з абран ен а зон а.
П о с т а вяй ки днев н ика нас т ра ни, сре щнах погледа м у.
— М исля, че съм готов а.
О чит е на Крей потъмняха от желан ие.

50
 — Д обро момиче. Ела т ук. И скам те.
Заоби колих леглото, за да сти гна на ръка разс тоян ие от не го.
— Как ме ис каш?
— Толкова перф е ктна. — Р ъце те м у обгърн аха кръс т а ми и той м е
за въртя т а ка, че да зас т ан а на колен е с гръб към не го. П рокара ръка по
гръбн ака м и.
— И мам ня какъв дяволск и късмет от Бъдни вечер… не мога да си
предс т авя как во щеш е да с т ан е, ако не те бях сре щна л она зи нощ. Ще ше да
е най-голя мата за г уба в ж ивота ми, а а з ня маше да имам ни най- мал ка
предс т ава как во съм проп усн ал .
В ече м и бе каз ал в си чко това дн е с и не бях сиг урн а, че мога да поне с а
още от сл адкия Крей. Това бе една не гов а ст ра на, която никога не бях
оча квал а да в идя.
— Н икога няма да разбера как нещ ата меж д у нас с е получ иха т ака,
както с е получ иха, но ня мам намер ение да по с т авям под съмнени е съдб ата.
Р ъце те м у с е плъз наха по същ ия пъ т, кар айки кожата ми да нас тр ъхва и
да с е събуж да под докос ван ето м у.
— Преди да те срещ на, никога не съм вярв ал в нея. С е га не мога да
повярвам , че това е нещо различ но от съдба.
Тръ пки преми наха пре з тялото ми и з атворих очи, за да с е на сладя на
ус е ща нето, да с е насладя на Крей.
— С иг ур на ли си, че го искаш? Защ ото ако не си готов а, няма да те
при н уж давам. — Той спря в о с новата на гръбна ка ми, точн о над задни ка м и.
— Готова съм. И скам т е. И скам да го направя с теб.
— А ко ти дойде пре кале но мно го, по всяко в реме може да ми кажеш да
спр а.
— И м ам ти доверие.
Той с е надиг на.
— Д обре, къд е е този л убрикант, който си скрила заедно с този с е кси
раз шири тел?
— Н ай-дол у в кр ая.
Н адни кнах пре з рамо точно нав рем е да улов я усм ив ката м у, когато с е
на сочи към ма лката ми баня.
Щом с е върн а в спа лня т а , но с е ше т убата с л убрикант в ръка и беше
напъл но гол.
— П редп олагам, че на ист ина си нет ърпелив — казах аз.
— Ког ато съм на път да потъна в перф ектното ти зад нич е? Дори пов ече.
Задн икъ т, за който ст а на на въпро с , заподс кача на гор е, след като с е
раз см ях.
— Тог ава идвай на с ам и с е за лавяй.
Д ум ит е ми бяха порочн и и смел и, но вът ре шно преглът нах лека т р ъпка
с тр ах. Н е че не исках да го направ я… исках. Н о имаш е не що в непоз натото
и бях л еко уж а с ен а, че няма да ми хар е с а, с кое то ще го разочаровам. Това
бяха ст а рите ми съмне ния, кои то изпл ув аха на повърх но с т т а и подкопаваха
ув ере но с т т а ми.
К рей може да е в идял нещо в и зражение то ми, защото спря до леглото.
— Холи?
Реших, че най- добрия избор е да м у каж а з а с тр ахов ете си.
— А м и ако го намраз я? А ко е уж ас но?

51
 И зраж ение то м у по с ърна за миг, преди ъгъл чет ата на ус т ата м у да с е
повдиг нат в дяв оли т а ус м ив ка.
— Тогава ще т и дам в си чки о с т ан ал и оргазми, които щ е можеш да
пон е с е ш.
— С иг уре н ли си? Н яма ли да ти е неприя тно, ако променя мне ние то
си?
Усм ив ката м у ст ан а по- неж на.
— Холи, еди нст веното, кое то е важ но, е, че съм т ук с теб и с е
на сл аж даваме на това, което прав им. А ко поис каш от мен да хвърля
л убри кан т а , да и змъкн а раз шири теля от за дника ти и да поиграем на
скр абъл , аз вс е още ще съм на й-ща стлив ия т мъж в целия град.
П реглътн ах и по клатих глава.
— Н ека о с т а в им скр абъла з а др уг път. Готова съм.
К рей с едн а на ръба на леглото, пог ал и гърба и цел ун а тил а ми, преди да
одр аска със зъби ухото ми. П отр ъпнах, но този път ня маше никакъв с тр ах.
Зърн ата м и с е втвърдиха почт и боле з не но, а ваг ината ми с е св и. Вече бях
ная сно, че ще о с т ан е празн а. Той улов и о с новата на разш ирит еля и го
при тисн а, въз пламеняв айки нерв н ите ми оконча ния по еди н прекра с ен
н ачин. С л ед миг го издърп а навън.
Д ей ств аше бър з о, едв а бях ч ула отвар яне то на т убата , когато ус е т их
хл адн ия м ехлем по тял ото си. Кожата ми нас т ръхн а и с тисн ах по-сил но
бедрата си едно към др уго. Пръс тите м у обградиха в хода на за дника ми и аз
с е насл ад их на ус е ща не то. Бяхме прав или това и преди, но з наех, ч е ни
предстои да добав им още един слой към забран еното.
Ког ато плъзн а пръст в мен, про с т енах, з аров ила глава във
възглав ни цата под мен. Той раздв иж и пръс т а си навън и навът ре , ч укайк и
м е бав но.
— П о дяволит е, тов а ще бъде не вероятно. М ного съм мислил за тов а
кол ко ще м и харе с а да си под мен по този н ачин.
Той отдръп на ръката си и отно во ч ух зв ука от т апата на л убри кан т а.
С л едв ащото, което п очув ст вах, беш е глав ичката на пени с а на Крей тън да с е
при тис ка към отв ора ми. Беше мно го по-голям от разшир ителя и с е надявах
да съм до с т атъ чно подготвена.
— Готова ли си, скъ па?
— Д а. — В гла с а ми нямаш е грам съмнени е, тъй като зн аех, че ис кам
точно това. Не го, по какв ито начи ни ме пожелае.
Той з апочн а да тласка напр ед и ус е т их лека болка, но удов олств ие то я
за глуш и. И зв их с е към него и с е блъснах наза д, при зовавайки го да
прон икне повече. И сках повече. Н ужда ех с е от пов ече.
— И с ус е , Холи. Толков а дяв олск и тясна си.
Той с е плъзна ощ е няколко милиме т ра, прон иквай ки в мен до о с новата
на чл е на си. И звъртях бедра, по бутв ай ки с е назад отнов о, прити скайки с е
по- сил но към него, когато той прокара ръка покр ай бедр ото към кли тора м и.
М а са ж ирай ки пъ пката с два пръс т а , той с е отдръпн а бав но на зад, преди да
з апочн е с тла съци те.
В сяко негов о дв ижение преди зв икваше лав ин а от ус е щ ани я в м ен.
Удов олс тв ието раздираше, прони зваш е и п улс ира ше в тялото ми.
— О , боже мой! — прошеп нах а з, ког ато Крей сти сна клитор а ми меж д у
дв ата си пръс т а и го при тис на, докато пре з цялото време не сп ираш е с
тла съци те.

52
 Колкото повече си играеш е с кли тора ми, толкова по-бър зо ме ч укаш е, а
н ужд ата м и с т аваше вс е по-силна и по-силн а. Той отгов ори, като задо воли
в ся ка м оя потре бно с т, която не зна ех, че изп итвам, ни то зна ех как да
пои скам .
Умъ т м и в ероятно с е бе пов редил под яро с т ната атака на удо волс тв ието.
Н е м ожех да и зразя мислит е си, дори и да исках. И мах н уж да с амо да го
ус е щам . Кое то беше добре, тъй като бях сп о с об на еди нст вено да с е
на сл аж давам на емоци ите.
А те с е изси паха вър ху мен във ф ормата на огромен оргазъм.
— М ило с т ив и боже! — изв иках аз, а гласът ми с е пречупи , ког ато
свърших, а ръце те ми с е огънаха.
К рей продълж и с тласъци те. Веднъж . Втори пъ т. Тре ти пъ т. И тогав а
зв укъ т от името ми, изв и кано от ус тн ит е м у, пр оехтя в с т ая т а.
Той с е срина, но ус пя да с е подпре на ръце, з а да не ме смачка под с ебе
си. Леглото изп ука и двамата з амръзнахм е.
— О , мамка… — Крей дори не ус пя да довърши, преди леглото да с е
ср ут и под на с и да с е призем им теж ко на пода за едно с матр ака.
— М амиц ата м у. А дори не беше планир ал да ме ч укаш толкова здра во,
че да сч упим гор кото ми легло Джени Линд.
— Д жен и какво? — попи т а Крей, в нимателно отдръпвай ки с е от мен и
п о с я гай ки за кърпа, която не бях з абеля за ла преди това.
Ч л енъ т м у изл е зе от тялото ми и на мига п очув ствах заг убата м у.
П ъл нотата беш е инт енз ив на и невероятн а. Той колени чи и ме почис ти,
докато продълж ав ах да леж а на матр ака с вс е още омекн ал и кос т и и
отказващ а да с е ра здв иж а въпреки потр ош ената мебел под мен.
— Д жен и Ли нд. Беше ант ика. Леглото е било на баба ми, когато е бил а
м омиче. Б еше едно от ма лкото неща, които в ероятно бих зад ърж а ла.
— Ще го поправ им. Н е е проблем.
К им нах, за щото беше прав . Н аисти на не беш е проблем.
— Трош им мебели на ляв о и надясно. Тря бва да с е ув ерим, че какв ото и
да куп им за нов ия ни дом, ще бъд е солид но — каза Крей.
П огледн ах на зад към него.
— Н ов ият ни дом?
— М исля, че т рябв а да и мам е ж илище в Н ашв ил, което да ни сл уж и за
дом, когато сме т ам. Ще задърж им апартаме нт а ми в Н ю Й орк и ще
и змисл им как да направ им не щата да работят в наша полза. Колкото и да не
хар е с ваш града, на лаг а с е да пре карвам изв е с тно време т ам. И ма някои
не ща, които мога да прав я дист а нц ионно, но съм дяволски по-з апла шит ел ен
л ич но и поня кога има н ужд а да хвърля сян ката си вър ху нещата, за да м ог ат
да с е пол уч ат.
Топл ота изпълн и гърди те ми, з ащото той вече не в зим аш е
с а м о с ин дикал ни ре шени я, а обмисля ше кой е най- добрият вариан т и з а м ен.
— Бла годаря ти, че с е опи тваш да измисли ш как да с е получ ат нещ ата .
Той колен ичи отнов о до леглото.
— За теб, Холи, ще изми сля как да преме с тя и планин ите.
З атворих за миг очи, пр еди да срещ на погледа м у.
— М исля, че вече започвам да го разб ирам.
П о с ег нах към оде ялото, което беш е зад мен, и с е завъртях по гръб,
преди да с една и да го ув и я около с е бе си.
— А с ег а какв о щ е каж еш за един «П орочен скра бъл»?

53
 С томахът ме болеше, за щото с е смяхме толков а силно, че спокойно
м ожех да каж а, че никог а не бях изп итвал подобн а болка преди.
— В -А -Г-И -Н -А. Ваг ина. Тройна д ума. О се мнад е с е т точк и. — Холи м е
погледна, а очит е й бле с тяха от искр ено в е с ели е. — Ще т е догоня.
«Ф ел ац ио» беше дв ойн а д ума и ти доне с е с а мо че тири точк и.
— С ъж алявам, скъпа — покл атих глава и, хилейк и с е , вдигнах плочки те
си и ги по с т ав их на дъската. — С-М-У-Ч-И . О ще една т рой на д ума. —
С м ет нах на ум. — Три де с е т и дев ет точк и.
— П о дяволит е!
Холи отп ус на ръце на бедр ата си и одеялото, с което с е бе ув и ла, падн а
от рам енет е й. П овдигнах в еж ди, за щото с е га пред мен с е разкр и цялата й
гол а прел е с т.
Тя м и с е намръ щи пр е с тор ено.
— Защо в сяка скапан а д ума, която из писваш, е тясно свър з ан а със
св ирка?
П рити снах с ръка корема си, след като с е раз смях отново гръмоглас но.
— Защото съм мъж . М ъжете мислим много за това. Н е е н уж но да с е
ч уди ш толкова мно го. Н ека не за хар о с в аме нещ ата… ако гледам ус тата ти,
ша нсът да мисля как да напъ хам члена си в нея е мно го голям. А ко гледам
ци ците т и, вероятно мисля как да ги облизв ам или ч укам. Същото с е отна ся
за котенце то и задн иче то ти. М ъжет е не сме никак сложн и.
Тя в ирна леко брадич ка.
— Тук бих възра зила. Ти си ад ски сложн а личн о с т, Карас.
— Н еее, про с то ми е по- удо бно да мислиш т ака, Холи.
Тя нац уп и ус тн и и насочи погледа си към нов ите плочк и. Н ачинъ т, по
кой то н ейн ият ум фун кц ионир аше, ме очароваше. Н ачинъ т, по кой то
в зи маше м оментното вдъхнов ен ие и го прев ръщаш е в пе с е н… беше повече
от удив ителе н. Уст нит е й с е изв иха в т ри умф ал на ус м ив ка, кое то ме на кара
да т ре пна от не търпе ние. Беше н ужн о т а зи жена с амо да си по еме дъх и аз
в ече бях не търпел ив да в идя какв о ще по с ледв а.
— Д -И-Л- Д-О. Дилдо. С едем точки. — Тя погледна към мен. — Знае ш
л и, ни кога не съм и мал а дилдо. Н ито в ибратор. Както и да е.

54
 — С е риозно? — Н ямаше как чов ек да проп усн е да долов и шока в глас а
м и.
— А м и, не. И мам предв ид, да, с ер иозно. Н икога не съм прит еж авала.
— Как е възможно тов а?
— П ро с то никог а не съм ходила да си в зема. Н е знам. Предполаг ам , че
ръката м и е вършил а работата си д о с татъчно добре.
П окл атих глава, в иж дай ки о бъркв ане то й.
— К ъл на с е, всичко, което и злиза от ус т ата ти, ме изн енадва.
Загледах с е за миг в лицето й, сл ед което нас очих поглед към плочки те
си. Н ямах голям избор. Реших да напи ша д ума, която не бе о с обено
порочн а, но въпре ки това беше дяволски подходя ща.
— М -О -Я. Моя.
Холи ме изгледа ст ра нно.
— Това е «П орочен скр абъл», Крей. А не «Какв ато- д ума- ти-хр умн е
скр абъл ».
— Така е, но точно това си ти, пор очна или не, и това е по с ледната м и
д ума по този въпр о с .
С т е зи д уми бут на х дъската нас т ра ни, разпиляв айки плочки те с бук в ит е,
кои то с е ра злетяха във в си чки ст ра ни, и я приковах към матр ака.
П рошеп нах сре щ у ус тн ит е й:
— П орочната част ще я напр авя по този начи н…

Н а сл едващата с ут р ин сля зох по стълби те, облече на с амо с едн а от

те нис ките на Крей, т ри -че твърти чорапи и никакв и бики ни. П ланъ т ми беше
напъл но небреж но да с е нав еда, т ака че да покаж а пред Крей прел е с ти те си,
и да го из куш а да ми даде онова, което жел аех.
С нощ и, след като разп иля нав сяк ъде плочки те ми за скра бъл, беше
абс олютно пороче н и отнов о прев зе зад нит е ми ча сти с пръст и… и с е з ик…
но отказа да прев зем е ваги ната ми, з аявявай ки, че тя има н уж да от още ден
почив ка.
Б ях реше на и убедена, че това ще прикл ючи дне с . Н о з амисълъ т ми с е
промени, щом ч ух Крей да говори по тел еф она пр е з леко открехн атата
в рата .

55
 — Н е мисля, че раз бираш, Кенън, то ва е много по-важ но. Холи е много
по- важ на. Знам, че си… знам. Знам го. Н о про с то не ме сл уша ш. — К рей
за въртя глава и ме забеляз а. — Ще т и звънна по-къс но.
Той вероятно не ч у отгов ора на прия теля си, тъй като почт и на м ига
п усн а тел еф она и с е нас очи към вратата.
— Х ей, с т ан ал а си. Как спа на подов ия матр ак? Вс е още не мога да
повярвам , че сч упи хме леглото. — Той хвърли поглед към поправ ен ата м ас а .
— И мас ата .
— К рей, как во не е нар ед?
Н ищо не можех да раз бера от е зи ка на тялото м у. Веж ди те м у бяха
см ръщ ени, челю ст т а стег ната и в идът м у бе в против оречие с
ж из нерад о с тни те м у д уми .
Той прокар а ръка пред кос ата си и въздъх на, а ус т ни те м у с е и зв иха в
гри мас а .
— Помниш ли, като ти спомен ах, че понякога с е на лаг а да с е зае мам с
някои не ща лич но и да хвърля заплаши телн ата си ся нка вър ху тях? С ег а е
един от т е зи моменти. Трябва да с е вър на в Н ю Й орк.
Р еа л н о с т. Това бе и зсм укало ве с е лие то от нас т ро е ни ето на Крей тън.
Н е беше ре а лис тич но от моя ст ра на да мисля, ч е бихме могли да
о с т ан ем зав ин аги в този ма лък на ш с ап уне н мехур . Мое то време също
из тич аше. А ко искахм е тов а меж д у на с да с е пол учи , и двамата т р ябваше да
с е върнем към ж ивота си.
— Тогава т р ябва да с е върне ш в Ню Йорк и да хвърлиш сян ката си —
казах м у аз.
И зраж ение то м у бе бези зра зно, ня маше дори следа от ус м ив ка в не го.
— Каз ах ти, че ще о с т а на т ук , докато те на карам да разбереш, че т и си
на й-важ ното нещо в ж ив ота ми, и ня ма да си т ръг на, пр еди да го с торя.
О тнов о пре з тялото ми с е разля топли на и аз поклати х глава,
отп ус кайк и ръка вър ху не гов и те.
— В ече ми го показ а. Вярвам ти. Се га з аминав ай за Ню Йорк и с е
погр иж и за бизн е с а си като без скр уп улн ата ак ула, която можеш и искаш да
о с в ободиш.
Ч ас т от напрежение то м у с е из пари.
— С иг урн а ли си?
— Д а. Каза ми, че в си чко това е ре а лно, и аз го разбрах. Реа л но зн ачи,
че вс ек и от нас т ря бва да с е справя с проблемит е си, подкр епян от друг ия,
ког ато е н уж но. А ко мога да бъда до теб, ще бъда, същото с е отна ся и за
те б. Ще с е спр ав им.
К рей с е нав еде надолу, цел ув ай ки леко челю ст т а ми.
— О бичам те, Холи.
— Тог ава върв и и завладей свет а . А з щ е те чакам, когато си готов .
Той вди гна глава и погледна надол у към мен, погледът м у бе напрег нат
и в не го преливаха толкова много емоц ии. Сил ата им ме прони за в гърдите.
— М ислех, че имам в сич ко — каза той т ихо. — И тогав а те срещн ах.
В ече зн ам , че имам в сич ко.
П реглътн ах, реш ена да не по зволя на сълзи те си да потекат по лицето
м и.
— Н е може да казваш т ак ива неща. С ерио зна съм, не мога да ги поне с а.

56
 — Преди да вле зе ш в ж ив ота ми, дори не бях подозир ал , че съм
сп о с обен да изр ека т е зи неща. М исля, че и на двама ни ще ни с е на ложи да
с е при спо с обим.
К им нах и ст иснах ръката м у.
— О паковай багаж а си и щ е те закарам до лет ище то. П редполагам , че
т р ябва да те попи т а м дал и имаш нещо против да задърж а колата под наем и
да с е върна с нея в Н ашв ил.
Той хвана ръката ми.
— Р азбира с е , че нямам нищо против . Сти га да не ми възра зяваш за
това, че ще пол учи ш нова кола, без з наче ние д али я искаш, или не. И аз щ е
я и збер а, имай ки пр едв ид, че по с леднит е ти две коли с а били «П онт иак», а в
Д е т ро йт в ече дори не ги произв еж д ат.
— Както и да е. П ро с то не з абравяй, че каквато и кола да ми в земеш, аз
в се пак ще карам като момиче от Голд Х ейвън, з атова гледай да има солидн а
за ст р ахов ка.
Той промърмори под но с .
— С е га като с е зами слих, май ще т и к упя т а нк.
П ро с то с е засмях. Че с т но казано, не ме беше гриж а какв о щ е ми к упи .
С тига да имаш е че тири колела и да ме отв еж да ше от точка «А » до точка
«Б ». А ко беше ня коя уж а сяв ащо с къпа, щях да м у мрън кам… а по с л е
в ероят но щях да отс тъ пя с неохота.
С е га, след като стъпв ахме в този нов е т ап от съвме с тн ия си ж ивот,
н ачинъ т, по който харче ше парите си, в ече не ме т ре вожеш е, както в
н ача л ото. Крейтън нямаш е н ужд а да ме куп ув а… той вече ме имаш е. С ег а
м исл ех, че иска да ме глез и, да с е гриж и з а мен, кое то беш е нещо коренно
разл ично, и нямах намерен ие да м у го запратя обратн о в лицето.
— Кога с е връщ аш? — попи т а той.
С в ивай ки рамен е, мисле но прехвърлих граф и ка си, колкото можах, като
и маше предв ид, ч е тел еф онът не бе в ръката ми.
— В ероят но не по-рано от ден- два. И мам ма лко в реме.
О гледах с е из ст ая т а .
— Н аисти на имах н уж да точно от това. Ще о с т а на т ук и щ е с е по с в етя
на пис а не то, преди да с е вър на. Дори може да в зема някои неща от ст ая т а си
и да напр авя малко дарени е. О св ен това тр ябва да в зе ма реше ние за къ щата .
— Какво има да решав аш?
— Тря бва да я продам. Н ямам прич ина да я задърж ам.
— Н о?
— Н о вс е още не съм готов а да го направ я.
— Холи — Крей вдигн а ръка към лицето ми, — не е н уж но да я
продаваш, ако не искаш.
— И зглеж да глуп ав о да продълж аваме да пла щаме данъц ите, след като
ни кой не ж ивее т ук .
— С къп а — каза той, а погледъ т м у с т ан а неж ен, — можем да си го
поз волим .
— Д обре, ня ма да я продав ам за с ег а. Хубав о е да и ма къде да с е
върнеш, ког ато за копне еш за дома. О свен това откривам, че ми допада да
и мам връз ка с корени те си.
— Д обре. Р адвам с е. — Теле ф о нът из з въня в ръката м у и име то на
Кен ън бле с н а на екра на. — Тря бва да вдиг на.
— О тивай да прев земаш св ет а от Н ю Йорк, Крей. Ще с е справ им.

57
 П обут н ах го към стълби те и той с е заи зкачва. О свен поздрав а м у, не
ус пях да ч уя ни що от раз говора. Н о инст инкти те ми подсказваха, че в Н ю
Й орк не щата не бяха никак добре за «Карас Инт ерне шънъл».
Н уж дата да го попи т ам бе силн а, но не го направ их… нито с ег а, нито
докато пъ тув ахме към лети ще то. Вс е ощ е с е борех с нея, ког ато Крейтъ н
обгърн а с ръц е лице то ми и ме нац ел ува, преди да с е качи на с амолет а и да
м и м ах не за по с ледно.
С а ма в кадила ка с е зачуди х д али не т р ябваше в се па к да го попи т ам.

Н а сл едващи я ден тъкмо отхапвах от с а ндв и ча си с риба тон, който бях

при готв ил а за обяд, когато някой почука на вр атата.
Н аис т ин а? О тн ово?
Д н е с вече бях получ ил а дв е пратки от Крей. П ървата бе от в н ука на
Д олор е с Мей нард, Ленард, който до с т ав и о с т ан ал ите кожени днев ни ци,
поръч ани от Крей за мен. След като дадох двайс е т ачка ба кши ш на момче то,
едв а не припад нах от крас ив ите цветове.
С л ед това с е появ и Бен от «Бири и Топки».
— Какво, по дяв оли те, прав иш т ук? — попи т ах го аз.
Той вди гна черно-ро зов а ча нт а з а боули нг с ръката, с която не държеше
бас т уна си.
— С пе циа лна пратка з а теб от мъж а ти.
— Какв о е това? — Взех ч ант ата и я откопч ах. Бонбонено ро зов а
бле с тящ а боули нг топка с име то ми на нея и ч ерно-ро зов и о був к и за
б оулин г.
Какво, за бога?
— Е добре, аз съм готов , т ря бва да потеглям, захарче. Ще те в идя в
з ал ата т а зи вечер, ако реш иш да дойдеш.
И змърмор их нещо, докато той сли заш е по с тълбит е и с е на сочваш е към
кол ата си. Нямах ни какв а идея как во да каж а, тъ й като бях и зум е на.
И змъ кнах бележ ката , бут н ата в едн а от д уп ки те на топката, и о с т а в их
ча нт ата на пода.
П рочети м е
Р аз твор их я и с е заче тох.

58
 «В случай, че се от ег чиш . Ос вен то ва мис ля , че г раж д ан ит е на Голд
Хей вън с рад ос т щ е се опит ат д а т е с к л он ят д а им изн есеш ощ е един
им провиз иран кон ц е рт в боулин г за ла т а . Може д а улових сам о края н а
пр едишн ия , и въпре ки че беш е н аквасен а с теки ла , б еш е н евероятн а.
Липс ваш ми.
Твой, К рей»

П о дяволит е!
А ко вече не бях дал а сърце то си на тоз и мъж , той щеше да го открадне
точно т а м , над бле с тящо ро зов ата боулин г топ ка и черно- розов ит е боулин г
о був ки. С иг урн о бях единс тв ен ата жена на св ет а, която би пр едпочел а
т а кив а подаръци, вме с то някое от диаман тен ите колие т а Х ари Уин стън, но в
този же с т бяха вложени много пов ече мисъл и ус и лие, и за мен разли ката
беше огромна.
С л едв ащото почук ван е на вр атата… придр ужено с гнев но мърморене…
м е и зт р ъгна от споменит е.
— И двам, идвам — промърморих и отвор их рязко вр атата.
П реди това т ря бваше да погледна пр е з ма лкото про зорче до в ратата,
покр ито с дан телено перде нце, но не го напр ав их.
— Здра вей, милич ка! М ама с е прибра!

О т м иг а, в който прис тигн ах в Ню Й орк, с е хвърлих в работата и от

тогава не бях спира л. Кенън ме гледа ше намръ щено, докато раз говарях с Б ен
по тел е ф он а, за да ур едя боули нг топ ката и обув к ит е за Холи, но го изри т ах
от с та я т а, когато с е за ех с ур еж д ане то на следващата до с т ав ка. Тов а беше
п о с л едни ят път, в кой то с е заех с нещо ра злично от бизн е с а си, след като с е
върнах. Ил и каза но по др уг начи н, беше катас т роф а след ката с тр оф а.
С обс твения т ми чичо ме беше обв инил, че съм зар яза л задълж ени ят а си
към собс твената си ш ибана компан ия, и бе уз ур пи ра л корпоратив н ите
възм ожн о с ти, тъ й като не бях поз волил на борда на директор ите да глас ув ат
за к уп уване то на «Хоумгр оун Рекърдс», преди аз лично да го к упя .
О ттогава прекарах п очти цялото си в реме заключе н в каб ине т а с
адв окатит е си… те з и, които наех да за щи т ав ат лич нит е ми ин тере с и , сл ед
като не м ожех да и зползв ам т е зи на компа ния т а заради конфликт на

59
ин тере с и … и това, кое то ми казваха, не беш е ни как добре. Р азбир а с е ,
и маше м ного арг уме нти в моя полза, при това до с т а добри, но ф актът, че те
при знаваха правотата м у, из гаря ше вът ре шн о с ти те ми.
Н ям аш е да и ма проблем, ако бях по с т ав ил поглъщан ето на компан ия т а
за гла сув ан е, за да получ а благос лов ия т а на борда, и чак тог ава да с е за ем а
с поглъщан ето, но тогава бър зах толкова мно го… бях толкова нетърп елив да
го направя зара ди Холи и да с е подсиг уря, че компан ият а не може да
пре цака кариер ата й… че с е издън их. Никог а преди не с е бях дънил т ака.
А ко иск ът на чичо ми ус пе еше, реп ут а ци ят а ми в биз не с среди те и т аз и пр ед
борда и ак ционер ите щеш е да бъде без възв ратн о съси пана.
Тря бваш е да каж а всичко на Холи вчер а вечерта , когато н апус на х
Кен тък и. Тя беше човекъ т, с когото исках да споделям всич ко, а с е га бе
пре кал ено д ал еч от мен, за щото не си отв орих шиб аната ус т а, за да й каж а
какв о съм н аправ ил.
Зна ех, ч е по с т ъпих т ака, з ащото част от мен не искаше да разкл аща
кр ехкия б ала нс, който бяхм е открил и. Она зи хармон ия бе толкова дяволск и
пре красн а, че не исках да пре еба всичко, пр еди да съм има л шан с а да м у с е
на сл адя.
Н о това не беше нещо, кое то ис ках да й каж а, ког ато е на километ ри от
м ен. Н е м ислех, че ще избяг а отново, но в инаг и същ е с твув аш е ша нс а да
помисл и, че ис кам да я к упя , и ня маше да п ое ма рис ка да й го съобщя, без
да съм с е подс иг ур ил.
Това, което Кенън ми бе каз ал вчера по тел еф о на, ког ато с е обади в
Кен тък и, бе, че чичо ми смя т а да в не с е иск… а не, че има солидн и
о с нов ания за това. Смя т ах, че адв окатит е ще с е справят с това за н ула
в рем е. Гос под ми е св идетел, плащах им повече от до с т атъч но. Н о вс е още
ня маше ни как во реш ение. Сам о к уп възможн и по с оки, кои то щяха да м е
отведат до д узи на различн и път ища.
П огледн ах към т еле ф он а и реш их вс е па к да с е обадя на Холи. П ро с то
като ч уех гла са й и щях да с е почув ств ам по-добре.
Кен ън беше в със едн ата конф ерен тна з ала, ког ато в зех т еле ф она и
нам ер их номера на Холи в указ ателя… не че беше т р удн о, вс е па к беше в
л ю бим ит е ми номера. Може би з атова Кенън беш е толкова ядо с ан
напо с л едък. Знаеш е, че съм го зам енил.
И зз въня два пъти, преди тя да вдигне.
— К рей?
О блекчени е из пълни цялото ми тяло, щом ч ух гла с а й.
— Здра вей, скъ па.
— Здра вей. Може ли да ти звън на по- късно? А з… зае т а съм в момен т а .
Ч ух гласов е на зад ен план и вероятно тя бе покрила тел еф она с ръка,
тъ й като дочух как заглуше но нар еди на някой да мълчи. О бле кче ние то м и
с е из пари на мига.
— Холи? Всич ко наред ли е?
— Н аред е. Всич ко е нар ед. Мога ли да ти звънна след няколко час а?
Гла сът й звуч еш е разли чно и нямаш е ни какъв н ачин да повярвам , че
в си чко е нар ед.
— Н ещо не е нар ед. Какв о и ма? — попи т ах о с т р о.
— Н е мога да говоря точно с е га, но ще ти каж а по- късно.
Н асил их с е да не я прин ужд авам да ми казва какв о с е е сл учи ло.
— О бади ми с е по в сяко време. Оби чам те, Холи.

60
 — Ч ао, Крей.
Тя затв ори, а не мен не ми убяг на ф акта как не ми каз а, че и тя м е
обич а.

Н е бях си г ур ен за що бях тук , но по някаква причи на, след като

напус на х оф ис а на адвокати те, влязох в «Роуз Кл уб» в «П лаз а», вме с то да с е
на соча към пент хаус а си. Свалих п ал тото си и го пода дох на камериер а пред
гардеробн ата .
Ког ато барманъ т с е нас очи в еднага към мен, което не бе и знен адващо,
тъ й като обсл ужв ане то т ук бе първ окла сно, а з казах:
— «Б уш милс 21», моля. Три пръс т а.
— Д а, сър.
Той с е отда лечи , по с яг айк и към бути лката и ча шата, а аз с еднах на
с тола и с е зами слих з а по с ледния път, когато бях т ук. М ило с тив и боже.
Тол кова м но го с е бе сл учило от тогав а.
В ечерта, ког ато срещ нах Холи, с едях на еди н от диван ите в д ал ечния
ъгъл , отбягвай ки всякакв и конт а кти с хора, и най- вече отбягвай ки с еме йната
в ечеря, къде то чичо ми щеш е да използва всяка проклет а мин ут а , за да м е
укорява за изборит е, кои то бях направ ил в ж ив ота си.
П реди няколко години на едн а Бъдни вечер, след като се с т р а ми м е
беше ум олявала, склоних да вечер ям с леля и чичо и да с е пр е с т р ув ам , ч е
см е ща стлив о с ем ейс тво. След перф ектно сготвената п уйка и повече скоч,
отколкото беше пре поръчи телно да по ем е, чичо ми беше отпри щил тирад а за
глупав и те ми бизн е с ходов е, преди да прев ключи към пров али те в личн ия
м и ж ив от.
П о с л едният удар бе това, че с е срам ув ал, заде то м у с е н ала га ло да
сп одел я ф амилият а си с мен. Леля ми пребледня, но вме с то да с е възм ут и,
тя про с то п о с ег на към поредн ата ча ша в ино. Дори когато бях де те, тя
ни кога не ме за щи т аваше пред ч ичо.
И зправ их с е, изв иних с е на с е с т ра си, че не съм ус п ял да поддърж ам
с е м ейн ата атм о с ф ера, и си т р ъгн ах.
О т она зи Коледа отказах да пре карам друг пра зни к със с еме йств ото си.
Холи беш е лекъ т за оте гчен ието ми и начи нът да отвле ка мислите си от
напъл но не ид еа лното си с е мейс тв о.
Ког ато барманъ т по с т ав и пити ето пред мен, обв их пръс ти около чаш ата
и с е отдал ечих от бара. Сядай ки в ъгъла си, с е усм ихн ах, ког ато споме нът за
Холи с е появ и в ума ми.
М ам ка м у. Беше толкова прекр асна, и зглеж да ше напъл но не на мястото
си. К ъ са пола, пре калено тъ нко яке, за да й о с иг ур и каквато и да е топл ина,
и каубой ски ботуш и. Тя бе отхвърлила огромната мас а кос а зад рамото си,
за която вече знаех, че беш е пълна със сц енич ни е ксте ншън и, и бе огледал а
бара, сякаш го притеж ава. Дори дрехите й да крещяха «мяс тото ми не е
т ук », държ ан ието й кр еще ше «но не ме е гриж а». Тези ней ни ув ере но с т и
см ел о с т м е пле ниха от първ ия миг.
Е, изл ъ гах. П ърв и бяха дяв олс ки с е ксапи лната кос а , сочни те цици и
за кръглен ия за дник… но с л ед то ва забелязах и ув ер ен о с т т а, за която
спомен ах, както и лек наме к за ранимо с т.

61
 В си чко в нея, дори начи нъ т, по кой то с едеш е, показваш е, че с е опи тва
да бъд е силн а, но в иж дах, ч е има н уж да от силн а ръка, която да я води.
Ког ато в идях, че др уг мъж с е приближ ава към нея, реше н да с е пробв а,
дей ствах, без да с е замисля… нещо, което пр еди нея пра вех мно го рядко.
О тид ох до нея и я обяв их за моя.
В се още можех да си спомня, почт и до с лов но, какв о каз а, когато най-
п о с л е изр ече пр едложение то си, след всичк и намец и и флиртов е.
«Д ойдох т ук , за да намеря мъж , кой то и зглеж да све с т ен, и да в идим
какв о ще ни дон е с е нощ т а».
А м а наис тина, какв о може да направ и един мъж , о с в ен да грабне ръката
й и да я завлече гор е в хотелската с т ая? Защото аз направ их точн о тов а.
С поменъ т с е из пари, когато вър ху оцв ет ената от лилав о- синя т а
св етлина м ас а пад на сянка. Вдигнах поглед, за да откр ия, че т ам с тое ше
Гриър.
— Н е те ли държ ат окован а за бю рото до полун ощ в ся ка вечер? —
поп ит а х присм ехулно.
Усм ив ката на с е с т р а ми не с е раз шири т ака, както бях св икн ал .
И зглеж да ше нащре к.
— Знам, на ли? Х ей, Крей, не съм си тр ъгв ал а толкова рано от ме с е ци. И
то, защото не ми е позв олено да работя по пр ое кта, за който си оков ал
в си чки в кантората . П оняког а конфликтъ т на интер е с и е ст ра хотно нещо.
П огледн ах часов н ика си и намразих ф акта, че мал ката ми се с т ри чка
см я т аш е, ч е е рано да си т ръг не от работа в о с ем и полов ина вечерта .
— Н ямаш н уж да от т а з и работа, Гри. — П рякорът беше вследств ие на
м ал кото в реме, кое то прекарв ах с не я, докато беше дете, в редки те сл уч аи,
кои то м и беше позв оле но да нап ускам пансио на.
Тя завъртя очи и п усн а к уфа рчето си на пода, преди да с едне срещ у
м ен.
— Н яма да ж ивея от пари те ти. О св ен това няма да съм в инаги
чер ноработни к. След няколко години ще мога да работя от къщи и тог ава ще
изжив явам мечтата.
Зам и сл их с е за прав ния отдел в «Карас И нтерне шънъл» и колко яко
б ачкаха в си чки т ам.
— Н а л и з наеш, че тр ев ата на със еда нев инаги е по-з елена?
— Н е ми п укай още с ап ун ен ия мехур. Три годи ни си скъ с ах зад ника от
уч ен е з аради т аз и ди плома. Смят а м да я използвам.
О тв орих ус т а , за да каж а още не що, но вме с то това въздъхнах и отпих
от скоча си.
П ояв и с е с ерв и ть орът и Гриър си поръч а дж ин с тон ик.
— Кога започна да пие ш твърд ал кохол? — попи т ах, тъ й като голем ия т
бр ат в м ен с е пробуди . — О бикно вено пи еш в ино, не дж ин.
Тя отново извъртя очи.
— С покой но, Крей. Поз волявам си хубав о пити е, за щото ти плащ аш.
О св ен това Трис т ан с е опи тва да ме науч и да пия по-из тънч ени питие т а от
в иното.
Н ам ръщих с е, когато спомен а за гаджето си.
— Три с т ан е тъп ак, Гриър.
Тя м е погледна лошо.
— Н е е тъ пак. Той е много све с т ен, наис тина. — О т тон а й не бях
си г ур ен кой с е опитв а да убеди, мен или с е бе си.

62
 — Н аис тина? Защо тог ава не си с Трис т ан , а с е мотае ш с батко си?
Тя св еде поглед.
— За щото не обича да ходя при него къ сно в ечер. Казва, че м у обърквам
граф и ка за спа не. Н о следв ащ ата с едми ца ще зами нем някъд е. И маме н ужд а
от ма л ко в реме нас ам е, за да с е с ближ им.
А ко Гриър беше някоя др уга жена, а не се с т ра ми, бих й каза л, че вс ек и
св е с тен м ъж няма да го е гриж а по кое в реме ня коя жена ще с е вмъкне в
л еглото м у. Щеше да е шибано дов оле н, че тя е т ам, з а да м у обърква
г рафика з а с пан е . Но ня мах намер ение да подхващам те мата за с екса със
с е с тр ич ката си. М амка м у, никакъв ша нс.
За щаст ие Гриър смени т емата .
— Е, кога ще с е запозн ая с жена ти?
Зам и сл их с е за тел еф о нния раз говор, ако можеш е да с е нар ече разгов ор,
кой то про ведох с Холи по-рано.
— С коро. Трябва да отид еш на някое от ш оут ата й. Тя е адс ки
не вероятна, Гриър. Ще бъде ш дяв олс ки удив ена.
— Ъ м , за тво е сведе ние, Крей, в иж да ла съм нейно изпълн ение по
тел ев изия т а , знам как звуч и. И да, прав си, адс ки не вероятна е.
— Кога си я в идяла по телев и зия т а?
— Гледах записи от ш оуто К ънт ри м ечт и в еднага щом науч их нов ин ата
от ве с тни цит е. И сках да в идя м омиче то, което с е га ми е с е с т ра. Справ ил си
с е добре. Стра хотен т а л ант е. О т първ ото про с л ушв ан е до края до с т а я
пол ираха, но гласъ т й й проправ и пъ тя. Съдиите бяха из уме ни.
И звадих тел еф она си и звънн ах на Кенън.
— Какво прав иш? — попи т а Гри ър.
— Ще с е сдобия с копие от з апи сит е за тоз и с е зон на ш оуто.
— Н е си ли го направ ил? С е риоз но? М ислих, че си й направ ил
пров ер ка.
— А ко съм, з начи Кенъ н не е споделил инф ормация т а с мен. М амка м у.
Н е знам за що не с е с е тих за това по-рано. Н уж дата ми да в идя
из пъл нен ия т а на Холи нара стваше с всяко позвъняване на тел еф о на на
Кен ън.
— Моме нтът не е подходя щ, Крей — каз а Кенъ н др ез га во.
— И с ус е , Кенън. А ко ч укаш някоя, не вдигай шиба ния т еле ф он.
— В м омент а игр аем на «Де ф кон 5», з атова реших, че може да е важ но.
А ко не е, ще с е връщам при Рей чъл и можем да обсъдим как вото искаш на
с ут р и нт а .
— Б оже, в печатле н съм, че въоб ще з нае ш име то й. И да, важ но е, но
първ о м ожеш да свърши ш с Рейч ъл . И скам с е з она на К ънт ри м ечт и , в кой то
е уч а ств ал а Холи.
— П рекъс на ме заради това?
— В аж но е. — А тонъ т ми беше раздраз нен и нямах намерен ие да търпя
глупо с т и.
— И маш го на име йла си. И ди и потърси писмото, кое то ти пратих на
първ и ян уар и, след като ми каз а името й. Когато свър ших с проуч ването, ти
из пратих всич ко.
— Бла годаря. Лека вечер — отвър нах и затв орих.
Гриър с е ух или.
— Казах ти.
— Н им а подсл уша цели я прокле т раз говор.

63
 — Ще ше да ми е т р удн о да не го ч уя.
П окл атих глава.
— Трябва да с е прибирам. Ще гледам т елев изия. — Вдигн ах чаш ата и
допих л икь ора си.
— Б рав о, о с т ав и мал ката си с е с т р ич ка с ама в тъмното.
С е рв ить орът с е върна с ней ния дж ин с тон ик. И звадих портф ейла си и
хвърлих няколко стотачк и на мас ата , преди да сграбча Гриър з а ръката и да
я вдигн а от стола.
— Н яма да пи еш т а зи в ечер. Ще с е прибереш у дома и ще п о с пиш като
хор ата, преди да с е върне ш ут р е в оф ис а.
— Н е мисля т а ка, Крей. Ще с едн а, ще си почин а и щ е с е насл адя на
пи тие то си. Ти т ичай да гледаш жена си преди да ти е ст ан ал а жена. Ще с е
в идим с ут р ин т а . Ще ме в идиш около партнь ори те във ф ирмата ми да тъ рча
нао коло и да изпъл нявам з апов еди.
— П оне ми каж и, че ще в земеш т а кси до вас, а няма да ходи ш пе ша.
— С ам о ш е с т пре с ечк и с а . Н е е н ужн о да ходя с т а кси.
С еднах отно во долу.
— Е, значи предпола гам, че ще изчакам да си довър шиш пити ето.
С л ед като из пратих с е с т ра си до в ратата й, с е прибрах у дома пеш а.
В еднага щом прекр ачих пра га, с е на сочих към оф ис а си и си отворих
л аптопа. О тне ми с амо няколко мин ут и да преровя имейли те си, за да
нам ер я този, който Кенън ми бе изпр атил.
Започнах от епизоди те с про с л уш вания т а. Ще ше да бъд е мал ко, ако
каж а, че бях очарован.
В ъзх ищавах с е на по-зао бленото лице на Холи, кое то тя сякаш бе
из г убил а, докато я променяха и полираха с в се ки и змин ал епизод.
Х аре с ваше ми да гледам как с е прев ръща в зве зда, но знае те ли кое м е
при те с н яваш е най-мно го? Н ямаш е н уж да те да променят ни що в нея, за щото
беше перф е ктн а от мига, в кой то стъп и на сцен ата. Розов а карира на риза,
дън ки, кои то бяха протри ти от н о с ен е, а не за щото бяха направ ен и по
при уми ца на ня какъв моделиер, чиф т и здраскани каубо йски ботуш и и най-
голя мата усм ив ка, която няког а бях в иж да л на лице то й.
И ня маше да с е спра, докато не в идех отново т а зи ус мив ка да изв ива
ус тн ит е й.

64
 Д не шния т ден беш е сю рр еа лис тич ен. Н е сю рр еа лис тиче н от тип а да
с тоя на сцен ата на « Гранд оле О при» и да пея, но вс е пак беш е
при близи телно. Ако пров ер ите в Гуг ъ л д еф иниц ият а з а сю рр еа л но, жен ите
Уик м ан, майка и дъщ еря, сърц е до сърц е щяха да в и с е покаж ат.
П оявата на майка ми, цял ата загоряла, полира на и излъс кана сл ед
ваканц ият а си, не бе нещо, кое то очаквах… а предполаг ам, ч е тр ябваше.
С л ед като ми с е обад и от затв ора, зна ех, че няма мъж в ж ив ота си, макар че
подобна сит уаци я не продълж ав аше дълго.
Д ет екторът ми за «пълни про с тотии» с е в ключи на мига, в кой то тя м е
пре гърна, казв айки ми, че е толкова хуба во да ме в иди т а ка щас тлива.
Н им а това наист ина бе май ка ми?
Б ях толкова из умен а от това, че тя ис ка да говор и с мен и да ра збер е
как я карам… а не да ме пит а колко пари мога да измък на… че бук в ал но
з атворих на Крей, щом ми звънна. Н о ф актъ т, че тя не спомена ни то д ума з а
това как е откра дна ла биж ут ата на баба п о с л едни я пъ т, когато беше в т а зи
къ ща, м и напомни, че това в се още бе майка ми, и отнов о за ст а нах в
за щи тна позици я.
Щом затв орих тел еф она си, тя каза:
— Знае ш, че можеш да говор иш с него, н али? Сиг урн о ти липсва адс ки
м но го, имайк и предв ид, че сте млад оженци, а той не е т ук.
— Ще говоря по-къс но с не го.
— А ко си сиг урн а… — Тя с е огледа из кух ня т а. — Как во ще кажеш да
си напр ав им чай и да си погов орим? По-къс но план ирам да отида в «Бири и
Топ ки» и да с е в идя с ня колко с т ар и прия тели.
А х! Това в ече зв уче ше като майка ми.
— Д обре.
Н е м исля, че някога бях прав ила ча й, и не смя т ах да започвам те първа.
Това в ероят но бе едно от малкото неща, кои то майка ми пра веше перф е ктно.
И м айк и предв ид, че това бе единс твеното, което ми е приготвял а…
за брав ет е за оризов и те кексче т а, пече нит е с а ндв ичи със сирене, желето и
в си чки о с т а на ли неща, които др уги те майки прав еха… предполагах, че беше
от полз а тов а, че уме е да прав и ча й.
Тя с е дв ижеш е из к ухня т а с лекота , в се още зна ейки къде с е нам ира
в си чко… точн о както зн аеш е и къд е с е намир ат биж ут ата . Докато и змъкв аше
една бледо морава пласт масова кана, която баба ползваш е със същата цел ,
откакто с е помнех, с е опи т ах да измисля как да повдигна въпр о с а. Н о
вме с то това въпр о с ът й ме свари неподготвена.
— И зглеж да ш ща стлив а, Холи. Той прав и ли те щ астлив а?
— Как… какв о?
— Щас тлива. Прав и ли те щ астлив а?
Това, че май ка ми с е инт ере с уваше за щ аст ието ми, ме и зуми и шо кира
толкова м но го, че изр екох ист ината, преди да ус п ея да изми сля друг
отгов ор. И ли може би беш е наив н ата надеж д а, че тя може наис тин а да с е
ин тере с ув а. Какв ото и да беше, отгов орих от сърц е.
— Щастлив а съм. И махме ма лко т р удн о нача ло, но мисля, че най- по с л е
открихм е ритъ ма си. Да си т ръ гна и да дойда т ук в ероятно бе на й-доброто
реш ение, което съм в зимала.
П л аст масовата кана поле тя пре з ръба и с е призем и с т р ясъ к на пода.

65
 М айка ми ме погледна, слага йки една ръка на бедрото си и вдига йки
др уг ата към ус т ни те си.
— Н ап усн а ла си този мъж? Моля те, каж и ми, че не е ист ина.
С тар ите ми защ ити с е вди гнаха на мига, но отнов о прогов орих, без да
с е зам исл я.
— А ти какво би н аправ ила, ако първ ата съп руг а на мъж а ти те
при тисн е в ъгъла, каж е ти, че си щас тливата номер т ри , а не втор ата
съп руг а, както си си мислела, а след това те накара да изпа днеш в паник
атака, кара йки те да о с ъз нае ш, че ако не с е махне ш на мига от т а зи ст ра нна
дж унгла, превърна ла с е в кал ейд о с коп от кош мар и, ще изг уби ш шиба ния си
ум?
Д р угата ръка на май ка ми с е отп усн а на бедрото й.
— Б ил е жен ен три пъти? Н о в нов инит е никога не с е е споменавал о за
това. Ни ког а . И не т и е каз ал? О , моята Холи. Н е ми хар е с ва, че крие не ща
от теб. Н е т а ка работи бра кът. Довери ми с е, след в си чки те ми браков е
м но го добре го з нам.
О ткро вено с т ите на май ка ми ме из умиха. И тог ава отнов о си припомних
д уми те й в ума си.
— Ч акай, какв о? Колкото пъ ти си с е омъж в ала? М ислех…
П огледъ т на майка ми с е нас очи към пода, сякаш беше най-ин тер е с ното
не що, което бе в иж да ла, и нямаш е как да не реша, че изчервяван ето на
л ице то й е от срам. Беш е не що нов о за мен да я в идя т а ка.
Ког ато ме погледн а след няколко мига, тя каза :
— Е, нека да кажем, че не си еди нст вената в с е мейс тв ото, която е и мал а
бър з а сватба във Вега с. Само да с е надяваме, че щ е е единс тв ен ата ти.
О нзи под, който майка ми нам ери за толкова ин тер е с ен? С е га чене то м и
в исна до не го.
— Н е мисли ш ли, че е т р ябвало да го споменеш? И мам предв ид,
с е риоз но л и? Колко пъти? — Тя промърмори не що и аз скочих от стол а,
т р ъгвайки към нея. — М амо, колко път и?
— Д ва във Вегас, един в Р ино и един в П одънк.
— Б ил а си омъжена четири шибан и път и и ни то в еднъж не сметн а за
н ужн о да го кажеш на един ств ен ата си дъщеря?
Тя с е присв и, карай ки ме да съж алявам за о с т ри те си д уми, макар да
зн аех, че не съм длъж на. Когато рамене те на майка ми с е ра зт р е с оха и по
л ице то й започна ха да с е ст ич ат сълзи, бях още по-удив ена. Н иког а не бях я
в иж да л а да плаче . Н е зна ех, че ф изи че с к и е сп о с обна на това.
— Знам, че бях уж а сна май ка и нямам ни какв о изв ин ение. Н о баба ти те
отгледа м но го по- добре, отколкото бих могла аз. Съж алявам з а всичко,
Холи. С ъси пах напълно ж ивота си, както твоя и н ейн ия , и с е опитвам да с е
реванширам. П ро с то с е уч а как да го сторя.
Б ях шо киран а. Зна ех го, но никога не бях в иж дал а май ка си толкова
ис крена. Н икога не бяхме водили подобен раз говор. Може би тов а бе втори
ша нс з а нас?
Н ям аш е какво др уго да направям, о с в ен да обв ия ръце около нея и да й
поз воля да напои със съл зит е си пам уч ната ми блуз а.
Д ум ит е й бяха з аглуш ен и, но в се ощ е можех да я ч уя.
— Н е ти казах за св атби те, защ ото знаех, че бракът ня ма да издърж и.
Н икога нищо не издърж аше дълго. Вече ме мразе ше и не ис ках да ти давам
още еди н пример за това какъв пров ал съм.

66
 П о своя собст вена воля ръката ми с е повдигна и пог ал и гърба й.
— О , мамо. Н е те мразя.
— Н апротив , мра зиш ме. Би тр ябв ало. Убих собств ен ата си майка. А з
съм уж а с е н чов ек . Засл ужа вам да отид а в ада за това, което сторих, вме с то
м ъжът ти да ме пра ща на почив ка.
Тял ото й с е разт ърси от сълз ите и въоб ще не можех да раз бера какв о с е
сл учв а в момен т а. Н о някак, по ня какъв начи н, леде ната с тена, с която бях
обград ил а сърц ето си, з а да с е пр едпа зя от май ка си, с е раз топи и з апочн ах
да й шеп тя ут е ши телн и д уми.

С л ед като с майка си по говорихм е и и зпихме чая, тя с е и зт упа и тр ъг на

към «Б ири и Топки». О пи т а с е да ме убеди да отида с нея, но наис тин а не
бях в нас т р о ен ие да излиз ам на сцен ата т а зи вечер, без зн аче ние да ли на
караокето или про с то пред ч ужд и хора.
О св ен тов а имах н уж да от малко в реме, за да о с мисля тов а, което с е
беше сл учило този следобед и да раз гадая емоц иит е, които ки пяха в м ен.
З атова пре з следв ащия час пиш ех к упл ет след куп ле т, ч ув ств айк и, че т аз и
п е с ен с е из т ръгв а от с амата ми д уша и по някакъв начи н в същ ото в рем е с е
вливаше в д ушата ми.
Б еш е с е стъм нило, на ближ аваш е с едем час а , ког ато отнов о ня кой почука
на вр атата ми.
Кой пък е с е га? С ер иозно, не можех да пон е с а пов ече из нена ди.
И зчаках за миг и когато ни кой повече не п очука, сърце то ми заби в
нормал ния си ритъм. Ревът на ди зелов дв иг ател навън разп ал и
л ю бопи т ст вото ми и аз с е зати чах към вр атата. О тмя та йк и нас тр ан и
дан тел ен ото перде нце, погледнах навън. Когато с е огледах, забеля зах
изче зв ащи те задни светли ни на кафяв ия камио н за до с т ав ки на U PS .
Завъртях ключа и откл ючих в ратата , открехв айк и я с а мо толкова, че да
в идя м ал ъ к па кет с размерите на к ут ия за обув к и да леж и на лилав ата
в ера нда.
Усм ихнах с е.
К рей. За тов а ли ми з вън я по-рано дне с ?
Грабнах я и изт ичах обратн о вът р е, нас очв айки с е към кух ня т а , за да
в зе ма нож и да я отв оря. Върху опаков ката от ба лонче т а имаш е бележ ка.
С ърце то м и с е разт уп тя н еудъ рж имо по различ на при чина.
Н ям аш е го с а мо от ден, а вече ми липсваше адск и много. Искаше ми с е
да бях погов орила с него по-рано дн е с , но шо кът, кой то породи май ка м и,
в се още м е държеше в лапите си.
Зна ех, че съм л удо влю бена в този мъж , щом с амо в ида на почер ка м у
м е на кара да с е за майвам.

«Холи,
н аричат г о Из пълн ит елн ия директор и гле дай д а крещ иш им ето н а
т ози д иректор, д окат о свърш ваш .
К рей.»

Какво, за бога?

67
 Б ут на х бележ ката нас тр ан и и отвор их па кет а . Беш е в ибратор. Лъс кав
сребр ист в ибратор. Ф ормата м у беше ст ра нна, но от това, което зн аех за
в ибраторит е, а то не бе много, имаше G -точка и кли тор стим улатор.
Д ам ск ите ми час ти с е съ будиха и закр ещяха от н уж да с амо при в ида м у.
С л ед л уди я и емоц иона лен сл едобед, това, от което имах ст р ахотн а
н ужд а, бе вана и голяма чаш а, а може би дв е, в ино… по с л едвани от проба
на новата ми играчка.

Б ях на средата на един от еп изоди те на К ън т ри м ечт и , когато

тел еф онъ т ми изв ибр ира върху бю рото. П о с е гнах с лявата си ръка,
подраз нен, че някой ме прек ъсва, докато гледах как Холи букв ално заковав а
една пе с е н на име «Д ен ят на н ез ав ис имо с т т а» и с нежел ание откъсн ах
поглед от л аптопа си.
Грабнах тел еф о на с намерен ието да иг норирам пов икване то, но щом
погледът м и с е нас очи към екр ана, в идях името на Холи. Н атис нах бутона за
пауза на л аптопа и вдигнах не з абав но.
— Холи?
Тя диш аше теж ко в сл уша лката и изча ка ми г, преди да каж е:
— Х ей.
— Д обре ли си?
— О, ще бъда дяв олс ки по-добре от про с то добре. Н о в бел еж ката в и
пи ше, че искате да ч ует е как крещя име то в и, гос подин изпъл нител ен
дире ктор, з атова ето ме, следв айк и запов едите в и.
М ам ка м ууу. П енисът ми подскочи в пант а л она. Н апъл но забрав их за
в ибратора, ама тота л но и абсолю тно го забрав их. Н е бях дори сиг уре н как е
възм ожно, но беше ф акт.
— Д а не би да ми казв аш, че точно с ег а имаш в ибр атор, заров ен
дъл боко в слад кото ти котенце?
— И раз ширит ел в задн ика.
— И с ус е , Холи — про с т енах аз. — Свърши ли?
— Н е. И сках да ме ч уеш.
— Д обро момиче.

68
 О тм е с тих т еле ф он а от ухото си, нати снах бутон а за в исокогов ори тел и
го о с т ав их на бю рото. След това по с е гнах към кола на си и го откопч ах,
ум иш л ено позв олявайки на катар амата да издрън чи.
— Д а не би да…?
— И зваж дам пени с а си, за да може да свърша, като ч уя как свър шваш
ти. Лип сваш ми, Холи. Липсва ми горе щата ти ма лка вагин а, тясното ти
м ал ко задни че и те з и адски перф ектни тв ои ци ци.
— М амка м у. М исля, че почт и свър ших, с амо като те ч ух да казваш
това. — Гла сът й т ре пна по тел еф она.
Усм ихнах с е.
— Д обре.
В м ига, в който обв их ръка около член а си, о с ъ знах, че съм печа л но
не подготв ен , затов а с е нас очих към баня т а, в зех л убри кан т а и с е върн ах в
сп ал ня т а, а пре з цялото време говор ех мръсотии на Холи и й казвах какво
бих направ ил, ако бях при нея.
— За щото хар е с ваш да ус е ща ш пе нис а ми в зад нич ето си, н али?
— П очти сиг урн а съм, че свърш их толков а пъти, че почт и бях
при падн ал а, н али?
— А дски перф ектна си, жено — казах, като с е съблякох, пъхнах с е в
л еглото и п ус нах в действ ие л убрикан т а. — Се га ще в идим колко добре си
с е подготв ила.
С м ехът й накара чле на ми да ст а не по-твърд.
— В ече зн ам, ч е съм с е подготв ила, Крей. П овярвай ми. И мам до с т а
пра ктика в действ ия т а с една ръка.
П ро с те нах при предст а вата и обв их ръка около пен ис а си.
— Д обре, с къпа. Каза, че в ече си го пъхн ал а в с ебе си, на ли?
— Д а.
— Колко бли зо си да свърш иш?
— А дски близо.
— И скам да поз абав иш за ми г.
— Какво мисли ш, че правя до с е га?
— Д а не би да ми с е кара ш, Холи?
— Може би малко. Н аис тина, а ма на ист ина искам да свърш а. — Д ум ит е
й бяха с а м о тих шеп от и от тях лъхаше отч аяни е.
— С коро, с къпа, обещавам ти. П ърво ис кам да си поигра еш с клитора и
да с е отв едеш до с ами я ръб.
С тоно вете и в иковете й ме подл удяв аха и аз з апочнах да с е г аля, докато
ст игнах до същ ия ръб като нея.
— К рей, моля те. И мам н уж да…
— В кл ючи в ибратора, скъ па, и искам да го в кар аш в слад ката си вагин а,
докато при тисн еш G -точката си. И скам да го по еме ш дълбоко, както п ое м аш
м ен. Стиг ни до края. До с а мия ръб. И скам да те ч уя ведна га. За щото, ког ато
свърша вър ху ръката си, ис кам да те ч уя как кре щиш името ми.
Д р ез га вото й «О , боже мой» бе по с ледвано от сил ен и ш умен стон.
— К рей… аз щ е… т р ябва… не мога…
— С върши за мен, Холи. Веднаг а. М амка м у, точно с ег а.
Запов едите ми бяха о с т ри , тъй като бях на ръба на кон тр ола си, топки те
м и с е повдиг наха към о с нов ата и орга змъ т ми ще ше да с е в зрив и в се ки м иг.

69
 — К рей! — Стонът й прерас на във в ик и ми с е прииска пов ече от
в си чко на свет а да бях т а м, за да в идя лице то й, обтег нато от
удов ол ств ие то, от кое то нямаш е в ръщан е на зад.
А з също из г убих кон т рол а си и име то й оте кна в сп ал нят а . С л ед
няколко м иг а глав ата ми падна на възглав ни цата .
Тог ава ч ух глас а й пр е з теле ф он а.
— К рей, още ли си т а м?
— О ще съм т ук , скъп а. П очт и ме ун ищ ожи, макар да си на пов ече от
дев ет с тоти н киломе тр а от мен.
О т говор ителя с е ч у лек смях, по с ледван от няколко мин ут и теж ко
ди шане, докато и двамата с е възс т ан овявахме след орга зма.
Холи беш е т а зи , която прогов ори първ а.
— Р адвам с е, че ти звъннах т аз и вечер. Съж алявам за по-рано дн е с .
М айка м и с е появ и. Н аслад ила с е е на ваканция т а . Затов а ти благодаря от
не йно им е.
Н ас тр ъхнах.
— М айка ти е дошла? Добре ли си? — Грабн ах тенис ката, която бях
хвърлил нас т ра ни, и почист их каш ата , която бях напр ав ил върху ръката и
коре ма си. — Мамка м у, т ря бваш е да о с т ан а.
— В сичко е наред, Крей. Н е откачай. Всъщ но с т, беше… добре.
Говор ихм е. М исля, че в момен т а отнош ения т а ни с а добре. А ко беше т ук, не
м исл я, че щ еше да с е сл уч и т ака, з атова в ероят но е и мало при чина да с т ан е
точно по тоз и н ачин.
Н апр ежен ието, кое то ме бе сграбчило, спа дна с амо малко.
— С иг урн а ли си? Защ ото, прокля тие, Холи, от това, което си м и
казвал а за майка си…
— Знам, но тя ми е май ка вс е пак, за добро или лошо, и ако има ш анс
отноше ния т а ни да с т ан ат нормални, и мам н ужд а да вярвам, ч е може би с е е
променил а. Знам, че преди бях твърдо убеде на, ч е не може да с е раз бирам е,
но с ег а изглеж д а с е е промен ила.
И м ах лошо предч ув ств ие за това, но не можех да с е на силя да разбия
над еж дит е, кои то из пълваха глас а на Холи. Вси чко, кое то в иж дах, бе
м ал кото м оми ченц е на снимки те от дома на баба й, което с е ч уди какв о л и
би бил о майка й да е като друг ит е майк и и де йств и телно да с е ин тере с ув а от
нея, вм е с то от ня кой от без брой нит е мъже, преминаващи пре з ж ив ота й.
П одбрах в нимател но д умит е си.
— И м аш моят а подкр епа, Холи. Каквото и да сметне ш, че е най- доброто
за теб, знай, че щ е те подкр епя.
Н еж ния т й смях пр оехтя пр ез сл уш а лката на тел еф она, стопляйк и
гърдите и сгра бчвайки сърце то ми.
— П рав си, Крей. Тов а е толков а р еа лно, колкото е възможно да бъде.
О бичам те. Ще с е ч уем ли сут р ин т а?
— Абсолютно. И аз т е обичам. Лека но щ, скъ па.
Ког ато з атворих, с е ус михв ах. Н ал ага ше с е да с е справя с всич ките те з и
пр о с тотии с чи чо ми още ут р е , за щото при първа възможн о с т отли т ах на ю г.

70
 Глав ата ме боле ше мал ко от в иното, но з а щас тие нямах махм урл ук ,
ког ато с е изтър колих от леглото и засли зах по стълби те. Вратата на
сп ал ня т а на баба беше широко отвор ена и бе очев идно, че май ка ми не бе
пре кар ал а т ам измина лата нощ.
Д окато с е насочвах към долни я ет аж , едно гласче вът ре в м ен
на шепваше: «Шокира на ли си? А ма наи сти на»? Както каз ах на Крейтън,
и мах н уж да да повярвам, че с е е промен ила.
Н апр ав их си ч аша каф е и надни кнах пре з про зореца към в еранд ата . В се
още бях благодарн а, зад ето хората не с а сметн ал и, че си з асл уж ав а да м е
за бел я зват, дори и в това малко град че. Грабвайк и ръчно плете ния ш ал на
баба м и, изля зох на в еранд ата и с е св их на люле ещия с е стол.
Тъкм о с е за зоряваше и вс е още беше ст уде но, а над пъ тя с е но с еш е л ека
м ъгла. Тук имаш е спокой ств ие, кое то не съ ще с тв ув аш е никъд е друг аде на
св ет а.
К рей беш е прав , на исти на не т ря бваш е да продавам къщата. Може и да
не с е върн ех скоро т ук, както би ми с е искало, но да при теж авам това
па рченц е от рая беше до с т атъч но, за да с е ч ув ств ам спокойна. Да с е върна
обр атно към коре нит е си беше прав илн ият из бор. Бе з зн аче ние колко ф енов е
зн аят им ето ми, без значени е колко л уд може да ст а не ж ивотъ т ми, аз си
о с т авах обикно вено момиче от Голд Х ейвън, Кент ъки.
И с е га, сл ед като с е прибр ах у дома и в идях тов а място пр е з очит е на
възрас тен… и пр е з т е зи на Крей тън… бях доволна да съм това момиче.
Точно като в си чко о с т а на ло, ня маше да съм т аз и, която бях с е га, да съм
омъжена за мъж , в кой то бях л удо влю бена, ако не беше този пъ т пред м ен,
кой то бях извървяла.
С едях на люле ещия с е стол на веранд ата на баб а ми и гледах как
из гревът оцв етява с ут р е шното не бе, мислей ки си, че няма как да не съм
бла годарн а за възможно с т ите, които ми бяха даде ни. Спомени те от
т р удн о с т ите о с т ан аха з ад мен, завладен и от всич ки хубав и не ща, кои то м и
с е бяха сл учил и.
М ного по-къс но ч ух т еле ф онъ т ми да звъни вът р е в къщ ата ,
пре късвай ки спокой ств ие то и мислит е ми за обр атите на съдб ата . Став айк и
от стол а, прити чах пре з веранд ата и отворих в ратата , преди да хукн а към
тел еф она и да вдигн а.
О чев идно с е надявах да с е обаж да Крей. Н о не беше той… беш е Тан а.

71
 — Х ей, момиче, какв о ст ав а? — Не бях говор ила с не я, откакто
напус на х Н ю Й орк з а втори път, отправяйки с е към Голд Х ейвън.
— Д н е с поглеж да ла ли си в е с тни цит е или клю карски те с ай тов е?
С томахът ми с е св и.
— Н ям а да ми хар е с а това, което щ е ми кажеш, на ли?
— О , мамка м у! Н е си.
— Н е. Н яма никакв и т а блоиди отвън на пр едн ата ми веранд а. —
П реглътн ах над игащ ата с е в мен па ника и с едн ах на стола. — Колко зле е?
— М ного зл е, скъпа. М айка ти е прода ла е кскл уз ив н а нов ина на
Yamm e r, която те п ублик ув аха преди д е с ет мин ути . А т аз с ут р е шн ите нов ини
из бух на ха с ве с т т а, че съп руг ът ти е съд ен от собс твени те си акц ионери з а
корпор атив на измама или нещо подобно. Тов а беше в Wal l St reet Journa l, не
в Yam m er , но не знаех за него, докато не пр очетох ст атия т а в Yamm e r,
къд ето им аш е линк към нея. Имен ата в и с а в ус т ата на всичк и дн е с .
— Какво? !
Р адвах с е , че вече не държ ах чаш ата си с каф е, защото до с е га щ еше да
с е е разбил а на пода.
— Н а л и з наеш как казват, че ня ма лоша реклама? Е, за тво е добро дн е с
на исти на с е на дявам да е т а ка.
С кочих от стола и с е нас очих към спа лня т а на баба ми. Ес те с т вено,
ня маше и следа от вещи те й. О бляга йки с е на теж ката дъбова врата, аз с е
пл ъз нах по нея, сядай ки на пода и на веж дайк и глава меж д у кра ката си.
Р ъката м и т ре пере ше толков а силно, че едва ус пяв ах да задърж а теле ф он а
до ухото си.
— Какво е каза ла? — проше пнах аз.
Р а зочарован ие, отв раще ние и гняв из пълваха цялото ми съще с т во,
с томахът ми с е св иваше и преобръщ аше. Каква глуп ачка бях, че потуш их
съм н ения т а си з а нея. Какв о си мислех тог ава, з а бога?
Тан а про говори почти коле бли во, когато каза:
— П редп олагам, че Крей тън е отн е с ъл по- лошото от всичко това. Н ямах
ни какв а идея, че е бил женен в колеж а. Ц ялото тов а нещо е било погребано.
С л ухът разказва, че момиче то с е е пр е с торило на бремен но, за да го омотае,
но ког ато е о с ъ зн ало, че ня ма да пол уч и нищо от чичо м у, е ин сцен ира л о
спо нт а нен аборт. Всич ко, кое то пише з а теб, е, че изглеж да си л удо влю бена
в съпр уга си.
Започна да ми с е повдиг а, а лиц ето и шия т а ми почер веняха. Аз бях
при чин ата лични те проблеми на Крейтън да бъд ат изп ис а ни върху
с тр ан ици те на клю карс кит е парц ал и… личн и про блеми, за които не зн аех
ни що с подробн о с ти.
А ника е била бреме нна? И ли поне с е е пр е с т р ув ала, че е? Той бе
проп усн а л да ми каже тов а, заедно с ф акта , че ще го съдят. Да ли е зна ел
какв о с е зад ава? Спомних си за напрежение то в рамен ете м у, докато
гов оре ше с Кенън. Сиг ур но е знаел. Но з ащо не го сп одели с мен?
— Каж и ми какв о пи ше за това, че ще съдя т Крей тън.
— Н аис тина ли не знае ш? — поп ит а шок ирано Тана и потр ъп нах л еко,
ч уде йк и с е какво още е с крил Крейтън от мен. Мраз ех да изп итвам
съм н ения към не го.
Н адиг нах с е от пода и з апочнах да кръстос вам коридор а.
— Моля т е, Тан а. Н ямаше да пи т ам, ако зн аех.
— М амка м у. А а з си мислех, че ти си кр ал ицата на т а йни те.

72
 — За какв о говори ш?
М исл и те ми с е блъс каха една в друг а като коли при неработещ
св етоф ар. Най- по с ле раздр азн ение то победи и ми с е приис ка да с е пре с е гн а
пр е з тел е ф о на и да разт ърся при ятел ката си.
— Куп ил е шиба ния «Хоумгр оун Рекъ рдс», Холи. За теб.
К ръвта нахл у в уш ит е ми, оглуш авай ки ме.
— Какво? — прош епнах аз.
— М амка м у, Холи, на ист ина ли не зн аеш е?
— Н е, не зна ех. — Гла сът ми ст а на по-силен, докато кре щях пр е з
объркв ане то и шока си.
— М амка м у — прошеп на тя. — Тов а е нещо с е риозно. За що не ти е
каза л ?
П одпрях глава на сте ната .
— Какво още не ми е каз ал? — промърморих.
— Н е зн ам, скъп а. Той е тв оят съ пруг.
— И какво да правя с ег а? — Не з наех да ли пи т а м с е бе си, или Тана, ил и
дори вс ел е ната като цяло. За м ое щас тие Тана имаш е готов отговор.
— Д омъкни си зад ника в Н ашв ил. Ела у дома и не с е наб ивай на очи.
Тел е ф онъ т ми и зв ибрира, показвайки, че още ня кой ми с е обаж да.
О тдръ пнах го от лицето си, отнов о оча квайк и да видя името на Крей тън. Но
не беш е той. Беше Чанс.
— П о дяволит е. Чанс ми звъни. Н ай-добре да вдиг на.
— Той ще ти каж е същото, кое то и аз. Домъкни си зад ника обратно в
град а и хор ата ти ще те обградя т и па зя т.
— Благодаря за обаж дан ето. С е га т р ябва да с е спр авя с щети те в ж ив ота
си.
— Ще с е справ иш, мила. О бичам те.
Н атис нах бутон а за прехвърля не на разгов ора и вдигнах на Чан с.
— Ч у ли нов ин ата , че си нов ина? — попи т а той без заобикал ки.
— Д а, ток у- що.
— Д обре. Домъквай си за дника обратно в град а. Ще с е покрив аш и ще
довършваш п е с нит е си. Боун каза, че ще те в земе у тях, за да си д ал еч от
очи те на хората . Ще изпр атя при те б Гарс ия, з а да довърши те пе с ни те, и
сл ед това ти и гр уп ата може да реп етир ате в дома на Боун. Ще довърш иш
този ал бум колкото с е може по-бър з о.
И нф ормаци ят а беше толков а мно го, че ми бе т р удно да я ас имилирам .
— Забав и ма лко, Чан с. Всич ко тов а…
— Н яма в реме да забав яме, хлапе. О т т а зи с ут р ин ти си момиче то, з а
кое то всич ки гов оря т. Трябв а да яхн ем вълн ата , преди да е стих на ла.
Б и т ря бвало да оценя биз не с ус е т а м у, но имах н ужда от с ек ун да, з а да
си по ем а дъх.
— Това е прокле тия т ми ж ив от, Чанс. Н е някаква ш ибана вълн а.
— Знам това, кук ло. Но в си чко, кое то може да напр ав иш, е да с е хване ш
здра во и да с е на сладиш на е здата. О бади ми с е , ког ато прист игне ш у Боун .
С прях да с е дв иж а, с т еле ф он още долепен до ухото ми, и за де с ет
с е к унд и с е засл уш а х в тиш ината от др уг ата ст ра на на линия т а , преди да с е
о с ъ зная до с т атъч но, че да з атворя.
С е риозно? Тов а ли е? Той дори не спря за ми г, за да ме поп ит а да л и
ис кам да о с т а на в дома на Боун. П ланирах да с е скр ия зад портите на Тан а.

73
С тисн ах зъби, о с ъзнав айк и, че щях да с е озова в цен търа на най- шиба ната
бур я на в ека.
С томахът ми с е преобръ щаш е и св иваше от в ина. М айка ми по-добре
в ече да е мно го да леч, з ащото ако я докопам, нямаш е да отговар ям за това
какв о ще напр авя и каж а. А Крей тън… дори не зн аех как во да мисля. Вината
от тов а, че бях причи ната мин ал ото м у да с е ра знас я из т абло идит е, беше
погр ебана от лав ин ата от болка, зад ето не ми бе каза л, ч е е к упи л
компан ият а и заради това с е е из прав ил пред с е риоз ни прав ни проблеми.
Това би т р ябвало да бъде толкова ре а л но, колкото е възможно, и в се пак
той не бе каз ал нищо. Защо? И за що дн е с не ми с е обади? Погледнах надол у
към тел еф она си и преров их указ ателя. Н ати снах на не гов ия номер и
поз вън их, ч уде йк и с е какво да м у каж а.
Н о нямаш е н ужд а… обаж да нето ми беше пренас очено към гласова
пощ а.
Звъннах отно во.
И отно во.
И отно во.
Н ищо.
Н ай-п о с л е с е обадих в оф и са м у. Вм е с то реце пцион ист ката от
п о с л едни я път, електро нен глас ми бла годари за обаж дан ето и ми предл ожи
да с е свърж а с тел еф онни я номер на пиар отдел а на «Карас И нтерне шънъл ».
П рим игн ах, п ускайк и тел еф она си на дивана.
С е риозно, Крейтъ н? Какв о с е сл учва?
Еди нст веното, кое то ми идваш е на ум, бе, че вероятно дне с с а
з атр уп ан и с обаж да ния заради нов инит е. За миг с е замисл их да ли да не
звънн а в пиар отдела и да ги помоля да предадат на ш еф а си, че жен а м у го
тър си. Н о реших, че това не бе най-добрия т н ачин на дей ств ие.
М исл и те ми отскачаха от една към др уга . Дали не бе заключе н в
за с едате л ната за ла по време на топ-с е кре тна среща, за да не може да м и
вдигн е? Д а ли сд елката с «Хоумгр оун » бе при чин ата да ми върже тене кия,
ког ато т р ябваш е да ме вър не в Н ашв ил? Толкова мно го т а йн и, а а з не бях
о с в едомена за ни то една от тях.
Тол кова с това, ч е бе ре а лно, колкото е възможно да бъде. За щото
р еа л но бе да кажеш на съпр угата си, че си й к упил шиба на зв укоз аписна
компан ия. Реа л но бе да кажеш на съпр уг ата си за лайната, кои то може да с е
блъсн ат във вентил атор а, зад ето си й куп ил звукозаписна компания.
А от моя с т ра на р еа лно бе да с е изв иня, заде то бях си отворил а
прокл ет ата ус т а и бяг каз ала на май ка си в си чко, кое то не е т рябв ал о, за да
м оже тя да го продаде на пр е с ата.
И сках да м у с е ядо с вам и еднов ременно с това да м у с е изв ин я.
За що л ю бовта тр ябва да е толков а дяв олск и сложна?
Ког ато той в се ощ е не ми с е беш е обадил, след като натъ пках к уфа ри те
в кад ил ака си, гн евът над деля. Къде, по дяв оли те, бе съпр угъ т ми?
С акъ т з а боули нг беш е по с л едното нещо, което н атоварих на з адната
с еда л ка. Замислих с е дал и да не го о с т авя, но си казах «майн ата м у» .
Реших, че «майн ата м у» ще е ман тр ата ми за ден я.
М айка ти бе прода ла история т а на т а блоиди те? М айната м у.
С ъпр угъ т ти т и к уп ува зв укоз апи сна компа ния и не ти казва? Майн ата
м у.

74
 С ъпр угъ т ти щ е бъде съден, з адето ти е к упи л зв укоз апи сна компа ния и
не е спомен ал и тов а? М айн ата м у.
Н атис нах газ т а на колата и потеглих по пъ тя. И мах още една сп ирка,
преди да с е из не с а от град а, затов а завъртях волана в п о с о ка на
бензи но с т ан ция т а на Лог ан. Муз и ката вът р е отно во бе ус иле на до д упка,
з атова с е нас очих към с тереото и пле с н ах ръка вър ху бутона за и зключване.
М айн ата м у.
Лог ан вдигн а глава от м ус т ан га пред с е бе си.
— О тнов о? Какъв ти е про блемъ т с Ц епели н?
— В сичк ите с а мъже. Тов а е до с т атъч но. — М акар че дн е с не бях
дов олна и от женс кия род, на й-вече от майки те.
Лог ан с е о блег на на чере шово червената пр едни ца на колата и скръс ти
ръце на гърдит е си.
— Кар ас ли отнов о?
Вдиг нах ръце във въздуха.
— О чев идно. Е, той и май ка ми.
Започнах да кр ача напред- наза д из гараж а, стъ пвайк и върху въздуш н ите
м ар куч и и ме та лни те кра ка на огромните а с ан сь ори за вди гане на кол и,
докато бъл в ах цял ата против н а ис тория.
О чит е на Логан с е бяха разш ирили, ког ато приключи х.
— И ма ла си теж ка с ут р и н, момиче.
— Б ез май т ап.
— Какво мога да напр авя?
С помних си прич ината, която ме бе дов ела т ук по н ачал о.
— Д в е не ща, ако нямаш ни що против .
— В си чко, кое то поис каш. Трябва с амо да го кажеш.
За м иг с е зами слих д али да не го накарам да издири майка ми, но
реш их, че това бе възможно най- лошата иде я.
— Можеш ли да продаде ш пон тиа ка ми?
— Р азб ира с е . Само каж и къд е да и зпратя пар ите.
— Ще мисля за това по- късно. — Спрях да кр ача, зас т ав айк и пред не го.
— О св ен това имам н ужд а да з аведе ш ключа р в дома на баб а ми и да
см ен ите в си чки ключал ки. А ко ч уеш, че май ка ми е в града отново, ис кам да
бъде аре с т ув ан а за в злом и кражба, ако с е опи т а отно во да вле з е в къщ ата .
К ъщ ата е м оя и не я искам в нея. П о с ледния т път бе открад на ла куп не ща и
см я т ам да сложа кра й на те з и про с тоти и.
— С м я т ай го за свър шено.
Гневът ми с е ут а ложи ма лко. Нади гнах с е към него на пръс ти и го
цел уна х по буз ата.
— Ти си добър мъж , Лог ан Брантли. Н аистин а добър мъж .
Б уз ит е м у с е з ачерв иха леко, но той с е ус м ихна.
— И не го забравяй, Холи Уикман . Звънни ми, ако и маш н ужд а от нещо.
Той с е обър на, за да в земе лист харти я и да ми запише номера си с
дебел м олив .
— Н ашв ил не е ча к толкова дал еч, и ако ти потр ябвам, ще бъда до теб.
С ам о каж и и идвам.
Н е зн аех как да прие ма тов а, з атова каз ах с а мо:
— Бла годаря ти. Р адвам с е, че колата ми с е с капа имен но в твоят а
бензи но с т ан ция.
— И аз, слад урче. И а з.

75
 Н ам ирах с е на кръс топъ т в ж ивота си, бук в ал но и пре но с но. Можех да
с е насоча на ю гоз апад към Н ашв ил и да с е скри я в дома на Боун или в този
на Тана. Или можех да т ръ гна на с е вероиз ток към ш ибан ата буря , която
в ил нее ше около съпр уга ми. Шибана бур я, която ст а на по-голяма зарад и
м ен, и то на лично нив о, тъ й като ре ших да споделям с май ка си.
С помних си за това, което ми каз а Крейт ън, преди да затв орим
тел еф они те мина лата но щ.
«И маш моят а подкр епа, Холи. Каквото и да смет неш, че е най- доброто
за теб, знай, че щ е те подкр епя.»
Б ях бясна, з адето не ми каза за «Хоумг роун », но м у дълж ах съ щото…
св оят а подкре па. И збяг ах от него два пъти, но този път щях да ти чам пра во
към не го. Н е казв ам, че нямаш е да го попи т а м какв о, по дяволите, е мисл ил ,
че не м и е каз ал , но това не беш е игра.
Б еш е борбата на ж ив ота ми.

Холи не отговаря ше на обаж дан ият а ми и бях готов да с е побъркам. Ако

из бяга ше отно во, имах ч ув ст вото, че няма да съм спо с обен да я открия
толкова л е с но този път. О питвах с е да с е свърж а с нея от часов е, и ако не
м и вдигн еше в следващите дваде с ет мин ути , щях да започна да пр о с л едявам
кр едит нит е й карти.
В ече бяхм е под запор, когато с татия т а изл е зе в Wal l St reet Journa l . Еди н
з ачер вен съдр ужн ик дон е с е изв адка от ст атия т а, както и едн а от напис а ното
в Yamm e r. Беше без опас но да каж а, че за доброто и на двама ни, най- добре
да не сре щам май ката на Холи в скоро време.
К р ачех из конф ере нтн ата з ала, отно во набира йки теле ф о на на Холи,
ког ато вратата с е отв ори.
— С къп и, звънял си?
П ус нах теле ф о на си, докато гледах как Холи влиза, влачей ки сл ед с е бе
си к уфа р на колелц а. Всяка глава в с т ая т а с е за въртя към нея.
— Н е зн аеш ли как да си вди гне ш шиб ания теле ф о н, жено?

76
 — О , не. Н е би по с мял.
Д ум ит е бяха прош епн ати и мисля, че ги изрече един от съдр ужн ици те,
с едн ал в края на конф ерен тн ата мас а. Вме с то да ме подраз нят, д уми те м у м и
напомниха, че оф исъ т ми не бе мястото за тоз и раз говор.
П ре с и чайк и с т ая т а, зас т ан ах пр ед съп руг ата си. Би т р ябв ало да е ад ски
бяс на, но с е ус михв аше. Тов а бе още по-см ущ ав ащо.
— Х ей, с къпи. Липсв аше ми — каза тя.
— В си чки вън — наредих аз и с та я т а с е изпра зни за ше с тде с ет с ек ун ди ,
партнь ори и акц ионери ни з аобикал яха, без да ни погледнат.
— Какво прав иш т ук? — попи т а х, ч уде йки с е да ли Холи ще зареж е
а кть орс ката игра, щом о с т а нем с ам и. Но вме с то това тя каза нещо напъл но
не очаквано.
— П одкр епям т е, Крей. Какв ото и да те е накара ло да реши ш какво да
м и кажеш и какв о не, предп олагам, че си имал добра причи на з а тов а.
— Холи…
— Н е съм свърш ила.
Устни те ми с е изв иха в ус мив ка.
— Моите изв ине ния, моля, продълж и.
Тя с е поиз прав и и не бях си г ур ен дал и тов а е до бър, или лош з нак.
— Н е ме разбир ай погре шно, разочарована съм, че не ми каза за
«Хоумг роун », но предпола гам, че си има л причи на да замълчи ш. Затов а
вме с то да из тич ам в Н ашв ил, както ми беш е каз ано, реших, че е в реме да ти
покаж а, ч е знам как да ти чам към теб толков а добре, колкото з нам как да
ти чам и дал еч от те б. И ето ме. Тази шиб ана буря ня маше да същ е с твува,
ако не м е беш е срещн ал , и мяс тото ми е точно т ук , до т еб, докато всичко
това при кл ючи.
Ч ув ай ки я да казва това, в мен с е о с в ободи огромна гордо с т и ч ув ст во
за прит еж ани е.
— Ти си не вероятна жена, Холи Кар ас.
— Зарад и теб започвам да го вярвам и аз.
Вдиг нах ръце и обхванах с длани лиц ето й.
— М амка м у, радвам с е да те в идя. И за протокола, ако беше из бяга л а в
Н ашв ил , щ ях да дойд а след теб. Вс ек и пък ще идвам за теб. Докато не м и
кажеш да спр а. А може би и след това.
В пл и т ай ки пръсти в кос ата й, аз с е нав едох към ус тн ит е й.
— В с е едно някога ще т и каж а да спре ш — проше пна тя, преди да
завл адея ус т ни те й.
Ког ато Холи с е вдигна на пръс ти към мен, сгр абчв айки с ръце рамене те
м и, откъс нах ус тн и от нея и п усн ах кос ата й.
— Може н апра во да с е покатери ш вър ху мен.
О бхван ах с ръце задн иче то й, вди гнах я и я отне с ох към конф ерен тн ата
м ас а. П одпрях я т ам , където нямаше до кумен ти, положих я да легне и
пл ъз нах ус тн и по шия т а й, драс кай ки я неж но със зъби. Стоно вете й
нар уш иха тиш ината в з ал ата и в си чко, което ис ках, бе да я ч укам, докато
ни кой от двама ни ня ма сили да ходи след това.
В рати те на с т ая т а с е отв ориха.
— С е риозно, Крей? Нямаме в реме за това точно с ег а.
Кен ън дори не си напр ав и т р уда да прочис ти гърло, пред упр еж давайки
ни за вли зане то си, ни то пък погледна на ст р ани, докато с е откъсн ем един от
др уг.

77
 — М амка м у, изче з вай — изръмж ах аз.
— П л аща ш ми пре кале но добре, ч е да т е о с т а вя да с е ебаваш наоколо,
ког ато т рябв а да оправ им т аз и каша.
Холи с е измъ кна из под мен и тялото ми не бе ни как дов олно, щом
почув ст ва липс ата й.
— Кен ън, не мисля, ч е сте с е запозн авали оф иц иа лно.
Тя заобиколи мас ата и протег на ръка към не го, без да показва ни на й-
м ал ко прит е с нен ие, че ни е заварил в компромет иращо положен ие. Жена м и
и маше жел е зн и нерв и и смя т ах, че това е адски с е кси … също като всичко
о с т ан ал о в нея.
Кен ън ра зтърс и ръката й и с е ус мих на леко.
— П рият но ми е да с е запозна ем, Холи.
— Б их върна ла комплиме нт а , но в действ и телн о с т не те хар е с в ам .
В съ щно с т, мисля, ч е си задни к. И с ег а със сиг урн о с т знам, че си
с тр ас тоубие ц.
Тъй като ни кога не с е бе изправял пред жена като Холи, Кенън с е сте гна
и погледът м у с е ст р елна към мен. И зражение то на лицето м у сякаш
казваше: «Н аправ и не що, чов ече».
П овди гнах в еж ди в отгов ор, сякаш изпра щах съобщ ение то: «М амка м у,
ни какъв шанс».
— Е — каза Кенъ н, п ус на ръката на Холи и пр очисти гърлото си, —
на исти на т ря бва да продълж им с изгр аж дане то на с тр ате гия т а си, за да с е
спр ав им с този проблем. И мам е по-ма лко от дваде с ет и че тири ча с а, пр еди
да с е на л ожи да с е изпр ав иш пред с т ая , пълна с инве с т итор и, и ни е н ужно
сол идно обяс нени е.
— Н ям а какв о пов ече да изглеж дам е на тоз и е т ап. И нве с т итор ите не с а
тъ пи. Засл ужа ват много пов ече от солид но обясн ение. Засл ужав ат истин ата
и точно това въз намеряв ам да им дам.
— П о дяволит е, Крей. И стин ата? Че си си из г убил шибан ия ум по
за горял о за с е кс па рче, оженил си с е и си й к упи л шибан а звукозаписна
компан ия, за щото не ти харе с в а тов а, че с а с е опитв ал и да я прецакат?
Звук ът от Холи, която си п ое ряз ко дъх, беше един ств ен ото, кое то
нар уш и тиш ината миг преди да с е хвърля пре з с т ая т а. Юмрук ът ми пол етя
преди дори да ус пе я да обмисля как во правя. Удар их челю ст т а на Кенън, а
пар ещата болка с е с тр елн а от кокалч ет ата нагоре към ръката ми, но, мам ка
м у, не м и дремеш е, про с то ис ках да си з атвори прокл ет ата ус т а .
Кен ън с е пре пъна наза д и с е хван а за стен ата , за да не падне по задн ик
на пода.
— П о дяволит е, какв о ти ст а ва, чо вече?
— Уволнен си. И , мамка м у, имаш огромен късме т, че няма да те уби я.
— К рейтъ н, чакай! — Глас ът на Холи бе тих, но твърд. — Той очев идно
е идиот, но е и най-добрия т т и прия тел.
— П о т а зи причи на не е мъртъв .
— К рей…
— З атвори си ш ибан ата ус т а, Кен ън.
— Н е, Кен ън, отв ори я и с е изв ин и. Тогава може би съпр угъ т ми ще ти
върне работата .
— М амка м у, ня ма начи н — казах, а тонъ т ми бе смъртоно с но с е риоз ен.
М ъжът беше ща стлив ец , че вс е още ди ша. Н икой нямаш е да гов ори т а ка за
Холи.

78
 Н о бив ш ият ми най- добър при ятел игнор ира д умит е ми и с е отблъсн а от
ст ената. Прокарвайк и ръка пр ез лиц ето си, той погледна към Холи.
— С ъж алявам, Холи. И зв иняв ам с е, че с е държ а като за дник. — Когато
м е погледна, каза: — Само ти па зя гърба, Крей. Кълна с е , про с то не
помисл их, преди да про говоря. И точно по този н ачин и пр е с ата ще в иди
не щата . П ро с то т р ябва да бъдем подготвени.
О тв орих ус т а , за да м у каж а отнов о да с е шиба, но Холи с е приближ и до
м ен и по с т ав и ръка на моят а.
— Н е можеш да го ув олни ш заради това, Крей. Може да го удар иш
отнов о. Н о след това го зав еди да изпи ете по бира и да с е ус по коите. Той
пр о с то с е гриж и за теб и е бил важ ен чо век в ж ивота т и по-дъл го, отколкото
аз. Н е искам да съм прич ината за дря зги меж д у вас. Затова оправ и не щата.
— С л ед това погледна Кен ън. — Н о ако отнов о ме нарече ш «за горяло за
с е кс па рче», ще те обезс мъртя в п е с ен и ти обещавам, ня ма да т и харе с а как
за вър шва. И тов а ще е, сл ед като ти изби я перф ектни те бели зъбк и. —
О бръща йки с е към мен, добав и : — С ег а смят а м да с е вър на в пен тхаус а , за
да довърш а он е зи пе с н и и да с е справя с щет ите при Чан с. Ще т е изча кам ,
сл ед като свърш иш срещи те си. Всъщн о с т мисля да отсв ир я дие тата си и
т а зи вечер да с готвя. Затова гледа й да и маш апет ит, когато с е прибереш.
Тя с е повдигн а отново на пръс ти и реших, че това е едно от лю бим ит е
м и нейн и дв иж ения. Устн ите й с е при тис наха леко към моите. Р ъката м и с е
обв и около бедр ата й, при тис кай ки я към мен.
Ког ато тя отнов о стъ пи на пода, я о с в ободих.
— Р адвам с е, че си тук , Холи. П о дяволит е, наи сти на с е радвам.
— Н е ис кам да бъд а ни къде др уга де.
Устни те й с е и зв иха в усм ив ка, но тя не бе толкова широка като онази в
К ънт ри м ечт и . Ког ато всич ко това свър ше ше, щях да с е погриж а ус мив ката
й да бъде по- голяма от она зи.
— Кух ня т а ти заредена ли е?
К им нах.
— Д а, но ще пов икам кола, за да те откара у дома.
Тя не възра зи.
— Д обре, Крей. Ще направя не що, което да издърж и, без зн аче ние кога
ще с е прибереш у дома.
Топл о задо волств о с е наст а ни в гърди те ми. Това беше напълно нов о
ч ув ст во за мен. Да работим като еки п, да с е подкре пяме.
— Ще с е прибер а в едн ага щом мога, скъ па.
Усм ив ката й, докато си т ръ гваш е, накар а задов олс твото ми да нара сне
още по вече, изп ълвайк и ме с реши телн о с т да загърб им в си чко това
възм ожно най- скоро, за да можем да продълж им напр ед.
Ког ато в ратата с е з атвори след нея, Кенъ н размърда челю ст т а си ръка,
карайк и я да изп ука.
— О ще една среща с адв окатит е. Казваш им какво планир аш да каж еш.
Те ще ти каж ат, че не е препоръ чит елно. Ти ще им заяв иш да го д ухат,
за щото си изп ълнит елния т директор и ще си прав иш какв ото поис каш, сл ед
кое то ще си т р ъгне ш. — Той спря да с е дв иж и и втр енчи в мен сини те очи,
кои то по знавах още от па нсион а. — Така ли щ е с е разв ия т не щата?
Ухил их с е.
— Д а.

79
 — Тог ава да с е за лавяме по-скоро с това, за да с е прибер еш у дома при
жена си.
П роте гнах ръка към неговата и я с тисн ах.
— Звуч и добре.

Таз и в ечер щях да с е разв ихря. П ържено пил е, царев и чен хляб, пече н
боб, з ад уш ен и броколи и ч ерешов слад киш. Знаех, че броколит е бяха
с тр ан ен и збор, но това беше моят опит да с е придърж ам към дие т ата си.
Б ях ус ил ила Ели Кинг до д упка и пеех с нея «Амери кан ско слад урче »,
ког ато го ус е т их зад с е бе си. Н ямах обясн ение з а това. Крей про с то бе
влязъл в с т ая т а и ся каш тялото ми безкомпромис но бе ус е т ило при съств ие то
м у.
— Х ей, с къпи. Н адявам с е, че си гладен. — И звадих пилето от гор ещото
олио и го о с т ав их да отдъхне, преди да с е обърна към не го.
— П о дяволит е, не знам кое ухае по- хубав о… т и или пилето.
И зс ум тях.
— Ще приема това като комплимен т и щ е го подмина.
Той с е нав еде, за да ме цел уне по ус т ни те.
— Так ъв е. И смят а м да получ а теб з а де с е рт.
Н е бях и мал а оргазъм след онз и, който пол учи х по време на тел еф онн ия
ни с е кс м ин ал ата вече р. И , по дяволит е, наи сти на ли мина с а мо ден? Тял ото
м и коп нее ше толкова силно з а не го, сякаш беше мина ло пов ече в реме.
— Това звуч и превъз ходно.
К рей с е обър на и по с т а в и к уфа рче то си на един от с толов ет е и ням аш е
как да не с е усм ихн а на ф акта , че не беше г убил в реме да го о с т ав и, преди
да дойде при мен. Той св али с а кото си, сл ожи го вър ху к уфа рче то и с е върна
за д м ен, пр ед п ечката.
— С какв о ще ме нахра ниш, жено?
— В пе щерно нас тр о е ние ли си? «Виж жена, тя готв и. Жена т рябв а да
нахр ани м ъж .» — избоботих с най- добрата имит а ция на пър воби тен чо век,
която м ожех да и змисля.
— А ко ис каш по- късно да играем т а зи игра, ще те завле ка в пе щер ата
си.

80
 П окл атих глава и с е разсмях. Дори в цен търа на едн а шибан а буря
м ожехм е да с е шег ув аме и да с е смеем. Това значеше нещо, на ли? Как с е
спр авяте по в реме на теж ки те моменти, зн аче ше пов ече от това, как с е
спр авяте по в реме на хубав и те, н ал и?
— Ти си л уд, Крей. И те оби чам зар ади това.
Той с е нав еде отново към мен, но този пъ т отм етн а кос ата ми и м е
цел уна по т ила. О пи т ах да сдърж а стон а си, но не с е спр ав их. Въпрек и тов а
р еа л но с т т а с е нам е с и.
— С къп и, на котлон а пред мен и ма в рящо олио. Трябва да ме о с т ав и ш
да довърш а с пърж ене то на пиле то и тогав а ще с е заемем с каквото каж еш.
Той изръмж а… наис тина из ръм жа… преди да отс тъ пи.
— О тв орила ли си бути лка в ино?
— Н е. О с тав их това на теб. Вероят но щях да избер а някое , кое то никак
ня маше да си пасне с шедь овъра, който ще ядем.
— О съзн аваш, че не ми дреме дал и ще избереш грешн ото в ино, н али?
— Знам, и в се пак не ис ках да започвам да пия без теб. Виното ти е
първ окл а сно и вероятно нямаш е да ми с тигн е една ча ша, сиг урн а съм, ч е е
толкова хубав о, че щях да си сипя още една. А след това може би и още
една. О собено след ката с т роф ални я днеше н ден. И тог ава ти ще ше да с е
при бере ш и да намер иш из гор яло пиле, твърд като тух ла царев и чен хл яб,
твърдо опече н боб, прев арени броколи и прегорял чере шов сладки ш.
К рей спря, докато по с яг аше към шкаф а с вин ата.
— Н апр ав ила си всичко това?
— Ъ хъм. И ще е ст р ахотно на в к ус.
— Е, проклет да съм, не знам как во да каж а.
— Н е казвай нищо. Про с то го изяж . А по с ле и мен. След тов а.
М л ъкнах на мига. Н е мога да повярвам, че току- що каз ах тов а.
Ч акайт е… да, мога.
К рей измъ кна бут ил ка в ино от ш каф а и го затв ори.
— О , скъп а, да не би да с е ч ув стваш за немар ена? Защото с дни мога да
ям това т вое слад ко котенц е.
П отр ъпн ах и по бър зах да отговоря.
— Н е е н ужн о да е с дни. Н ав и т а съм за един наис тина дълъг ча с.
Усм ив ката на Крей т р ябваш е да бъд е характери зира на като най-
с е ксапил н ата ус мив ка, която може да има еди н мъж . Тези о с т ри с к ули ,
тъм н и очи и квадратн а челю ст — в ся ка час т от лице то м у с а мо подс илваше
пре красн ата м у усм ив ка.
— П о дяволит е. Ти си един с е кси к учи си н. Зна еш го, на ли?
М акар да не беш е възможно, ус мив ката м у с т ан а по- широка.
— А ко не съм го зн аел, вече го зн ам.
— И зв еднъж с е оказа, че не съм толкова гладна.
Усм ив ката м у ст ан а по- мър зел ива.
— Търпен ие, скъп а. Търпени е. О свен това еди н мъж пол уча ва т а кав а
в ечеря м ного рядко и ня мам намерени е да я проп ускам. А д е с ертът щ е
поча ка за след тов а.
— И м аме сд елка. Да почваме да ядем. Бъ рз о.
И м аше толкова не ща, за кои то т ря бваш е да гов орим, но реших, че мог ат
да изчакат до с ут ри н т а. Тази вечер про с то исках да си из караме хубав о и да
с е пр е с т р ув аме, че не същ е с твува ни що лошо. То щеш е да ни изча ка до
с ут р и нт а .

81
 Н о т а з и вечер… т а зи в ечер можехме да преж и веем с амо в еднъж , затов а
не см ят а х да я пропилея.

П о обяд на друг ия ден с тоях и зправ ен на поди ум с логото на «Кара с

И нтер нешъ нъл», покрив ащо почти цялата повърхн о с т на огромния с а л он.
С тая т а бе пълна до пръсване, о с обено като с е има предв ид, че тя бе с ам о за
с тоящи гос ти. Клю ката беш е нещото, кое то можеше да изв еде
за инт ере с ованит е навън.
Н о дне с те ня маше да пол уч ат клю ка. Дн е с щяха да пол уч ат исти ната .
— Д обре дошл и на ежегодния ден на инв е с ти тори те в «Кара с
И нтер нешъ нъл». Като пр едс едател на борда и глав ен изпълн ителе н дире ктор
е моя прив иле гия да в и по с рещ на с добре дошли. Бих искал да з апочна с
из явлени е за това, кое то безс порно е довело повече то от вас т ук в тър с ен е
на отговори за покуп ката на «Хоумгр оун Рекърдс» от не з ав иси ма ф ирма,
която е л ич но мое притеж ание, и зар ади която бе повдиг нато дело сре щ у
м ен от а кцион ер от името на «Карас И нтерн ешънъл». В иска с е заяв ява, че
като директор и член на борда т а зи пок упка с е счит а като нелоялна както
към компа ния т а, т ака и към вас като ак ционер и.
Лек ш епот с е нади гна из п убли ката и бях си г ур ен, че при чин ата бе това,
че ни кой не очакваше от мен да с е и зправя т а ка откр ито пред проблем а.
Кое то м е разв е с ел и, защото аз съм шиб ания т Крейтъ н Карас. Това бе не що,
кое то прав ех еж еднев но.
— П ърво искам да в и каж а, че обв инения т а по този иск с а пълни и
абс олютн и глупо с ти. П ок упката на «Хоумг роун » по никакъв начи н не бе
направ ен а с цел компа ния т а да с е възп олзва от възможно с т, която би
подпомогна ла бизн е с портф олиото й, ни то ще бъде от ня каква полз а за
«Кар ас И нтерне шънъл». За протокола, «Хоумгр оун» вече ми ст р ув а над
т р ид е с ет милиона инв е с тиц ионен капит а л , с амо за да подд ърж ам
прокл етото нещо ф унк цио ниращо.
Шеп отъ т в за лата нарасн а до непр ият ен ш ум, който ме подраз ни.
— А ко изча кате с комен т ар ите, докато свърша, щ е отговар ям на
въпро с и те в и, докато има т а ки ва. Ще оценя търпен ието в и.
Ш умъ т в за лата нама ля и аз продълж их.

82
 — Както и да е, съглас е н съм, че прав илната проц едур а, за да из бегн ем
в си чки нам е ци за н еуме с тн о с т и да предотв ратим в си чки подо бни проблем и
като с ег ашн ия ис к, беше да с е обър на към не з ав исим ите членов е на борда
на дире ктори те, за да глас ув ат за поглъща нето на компа ния т а. Сиг уре н съм ,
че с е ч удит е за що го н аправ их толкова при бър за но и и мам с а мо еди н
отгов ор за вас. Н якога били ли с те толкова абсолю тно влю бени, че ст е
спр ел и да мислите за пра ктичн ата с тр ан а на нещата?
В ъл на от смях с е надиг на в с т ая т а и спрях за ми г, позв оляв айки им да
о с м исл ят ч утото, преди да продълж а.
— А з съм мъж , влю бен в нев ероятн а жен а, и макар този арг уме нт да не
м оже да издърж и в съда, когато го изр ека п ублично, смя т ам, че щ е м е
раз бере те перф ектно. П ок упката на «Хоумг роун » беш е зами слена като
св атбен подарък за нов ата ми съпр уга , з атова дейс твах бър з о, и в ероятно
без да м исля по обича йния си логи чен мани ер, защото ис ках да го напр авя
преди кр асив ата ми, инт елигент на съп руг а да о с ъз нае какв о съм замисл ил .
П очти си г ур ен бях, че всяка жена в з ал ата в момен т а възди ша.
П оглеж дай ки от поди ума, в идях Холи, която с тое ше в д ал ечния ъгъл на
с т ая т а , да вдига ръка към лице то си, из т рив айки влагата от очи те си.
Н е с е опи т ах да скр ия усм ив ката си.
— Е, това е. О бяснен ието, кое то имам за вас. С е га ще отгов оря на
въпро с и те в и.
Тъл п ата за ш умя, но един бумтящ глас ус п я да надв ика о с т а на ли те.
— Н аисти на ли мислиш, че тов а нелепо обясн ение е от ня как во
зн аче ние? Н яма да с т ан е, Крей тън. Мисл ех, че си по- уме н от тов а.
С т е зи д уми чичо ми Де ймън с е обърна на пет и и н ап усн а з ал ата .

П рекар ах още час, отговар яйки на въпро с и те на акц ионери те, преди
м оята ча ст от пр е зе нт а ция т а да свърш и. Холи ме чакаше отз ад зад тълпата и
аз с е нас очих към не я, в зимай ки я в о бятия т а си.
— Уме еш да държ иш ст ра хотни речи, Крей — каза тя, а д уми те й бяха
за глуш ен и, тъй като още я при тисках към с ебе си.
— Д ърж а на всяка своя д ума.
— «Хоумг роун » наис тин а ли е св атбения ми подаръ к?
П ус нах я и отст ъпих назад, за да я погледна в очит е.
— Д а. Вин аги е била т воя.
Тя повдигн а раз т ре вожено в еж ди.
— Това значи ли, че очакв аш от мен да я уп равляв ам?
— А ко ис каш. Може да прав и ш с не я каквото пожел аеш.
Мен иджърс кият ек ип, който назн ачих, з апочн а да оправя нещ ата т а м, но ако
ис каш да с е заме с и ш в биз не с с тр ан ата на нещ ата, си св ободна да го
с ториш.
С прях, за да пъхна къдрица от кос ата й зад ухото й.
— М исля, че ще е адск и с е кси , ако ис каш да з нае ш ист ината…
съп руг ата ми, изпъл нител ен дире ктор, уп равляваща собст вена империя.
П ро с те нах, когато пенис ът ми с е при тисн а към ци па на пан та лон ите.
Н ито м омен т а , ни то мяс тото с а подходя щи, при ятел. Лека усм ив ка с е разл я
по л ицето на Холи, кое то хич не ми беше от полз а.

83
 — К рей.
Звук ът от гла с а на Кен ън об аче опр еделе но спомогна за спадан ето на
ере кция т а ми. Холи беш е права да го нар ече ст ра стоуби ец. П ускай ки я с
едната си ръка, аз с е о бърн ах.
— Какво искаш?
— Какво смя т аш да прав и ш с Д ей мън?
— О св ен да го отс т ра ним?
О чит е на Кенън с е разш ириха леко.
— П ознав ам еди н чов ек .
— И с ус е ! Мамка м у, Кенъ н. Шег увам с е.
Той св и рамене.
— О тча яни те в ремена…
— И това с е нари ча конс пирац ия, а аз не искам да с е о зов а в
ню йор кския затв ор.
Н а тов а Холи изс умтя.
— Може ли една с ек ун да?
В исо к, слаб чернокож мъж при ближ и към нас. Беше онз и от
конф ере нтн ата з ала, който бе напр ав ил комент а ра «О , не, не би по с м ял »,
ког ато Холи бе прис тигн ал а вчер а.
— Г- н Кара с, г-н Крамър би ис кал да в и сподел и едн а св оя идея, имай ки
предв ид по с ледните де йств ия на чи чо в и. Бихте ли ни отделили ня колко
м ин ути от в ремето си, з а да по говор им в конф ерент ната з ал а в друг ия край
на ст а я т а?
П огледн ах към Холи и тя каза:
— К рей, отив ай и прав и каквото е н ужн о. А з ще изчакам. И м ам
ч ув ст вото, че в ума ми с е з аф ормя п е с ен за отмъще ние то в стил Кари
Ъ ндър уърлд «Два чер ни кадила ка» или може би «Сб огом, граф е».
Н ав еж дай ки с е надолу, цел уна х неж но ус т ни те й.
— О бичам те, жено. Веднага с е в ръщам.
— Д ай м у да с е разбере. И аз те оби чам.
П о с л едв ах Кенън и инв е с ти тора… наи сти на т рябв аше да с е с етя как м у
е им ето… до конф ерен тната за ла в др уги я кра й на ст ая т а .
А двокатъ т ми, Крамър, ни ча каше и не изглеж д аше никак ра зве с е л ен.
П редп олагам, че и мах късме т, зад ето работи за мен, а не за враг а.
— С пе с т и си дъха, Крамър. Н е го одобряваше преди, не го одобряваш и
с е га. И съм сиг ур ен, че няма да одобриш следв ащото нещо, кое то смя т ам да
направя.
— И какво е то, г-н Кар ас? — попи т а, а от тона м у лъхаше скеп тиц изъм .
Еди н от големи те негатив н и асп екти от този иск беше елемен тът на
с тр ах, кой то яв но в ече не с е излъ чваш е от личн о с т т а ми. Тов а щеш е да с е
промени. А з съм шибан ият Крей тън Кара с и св ет ът ня маше никога повече да
о с порв а прец енката ми, ког ато всичко това приключе ше.
— Ч ичо ми може да е до с татъ чно смел пред тълпата, но ще видим как во
ще м исл и, като с е изпр ав и лице в лиц е с мен.
С ив ит е в еж ди на адв оката с е вдигнаха в исоко, до също толков а сив ата
м у кос а .
— Това е край но непр епоръч ително.
— Счи т ай те го за с е меен въпро с , кой то не изис ква ваш ата з агриж ено с т.
— Н ай-сил ният ми коз беш е безпо греш ната те же с т на авторит ет а ми.
Той преглът на.

84
 — Г-н Кара с, всички ни е мислим за ваши те инт ере с и. Сиг урн и сме, че
раз бирате тов а.
— Р азб ира с е , г- н Крамър, но поня кога един ств ен ото не що, кое то един
побой ник може да ра збер е, е др уг, по- голям побой ник. Време е да свал им
ръкав ицит е. П исна ми от те з и про с тоти и.
— Н яма да с е всл уш ате в логичн ите арг уме нт и, без значени е какв о ще
в и каж а, н али?
— Н ям а ни що ра зумн о в чичо ми, затов а не. Спе с т ете си дъха.
— Д обре. — Крамър кимна. — О ст авям е това на вас. Моля, обадет е ни
с е , ако м ожем да в и помогнем с нещо друго.
О бърнах с е и с е нас очих към в рата .
— Кен ън, щ е дойде ш ли с мен?
Той беш е плът но зад мен, ког ато излязохм е.
— Н яма ли да о с т а не ш до кра я на деня на инв е с ти торит е? — поп ит а
той. — Тря бва да дадеш реч на края на съби тие то.
П огледн ах го кри во.
— М исли ш ли, че не зн ам? Ще с е опит а м да с е върна нав реме. А ко не
ус пе я, раз т а кав ай. И маш промо вид еата и пауъ р пойн т пр е зе нт а ци и.
И зпол звай ги.
— А ако не с е получ и?
С прях пред Холи, заб ивай ки поглед в нея. Беше с е св ила на един с тол,
драс кай ки не що в днев ни ка си, кой то почив аше на коленет е й. Б е ше
дяв олс ки кр асива, и ако т р ябва, бих мин ал пре з с тотици шиба ни бур и като
т а зи , с а м о за да я в иж дам т а ка около с ебе си.
Б ез да поглеж дам към Кенън, казах:
— Им пров из ирай. Затова ти пи ша тлъст и чеков е. — Н аправ их крачка
към Холи, но спр ях, ког ато той п о с т ав и ръка на рамото ми.
— К рей.
П огледн ах към не го.
— Какво?
— Д е ймън е адс ки откаче н. Тов а, което прав и… този проблем, който
и ма с теб… това не е базира но на логика. Н икога не е било. Вни мавай.
Н ям ам м у дов ери е и не мисля, че ти т рябв а да м у с е дов еряв аш.
Вди шах, бав но и дълбоко.
— Знам. Тов а с е за даваш е от много в реме.
— Успех, човече .
Кен ън с е о бърн а и с е нас очи обратно към поди ума, а аз пре с я кох
раз стояние то, кое то ме деле ше от Холи. Тя беше толкова з апл е с ната в
пи с ан ето, че дори не ме забел яза, докато не колени чих пред не я.
— О бз ала гам с е , че ако бях гол, ще ше да ме забележ иш по-бър з о.
Тя изпр ав и рязко глава, а ус мив ката й бе бър з а и бле с тящ а.
— А дски прав си. Пени с като твоя изис ква сп еци ал но в ниман ие.
— П о-късно. Със сиг урн о с т.
— Р азчи т ам на това. В се па к ч ух, че имам дяволски ст ра хотен сватбен
подарък, което з начи , че ти пр едс тои да получ иш едно дяв олс ко с тр ахотно
бла годаря.
— Може би т рябв а да в зема па к с та я в «П лаза»?
— Заеб и «П лаза». Н ека идем отно во във Вега с. Н ямах до с татъчно врем е
да с е насл адя на она зи в ила в «Сий зър П ал ас».

85
 Усм ихнах с е, бла годарен, че тя не откачи, след като разбр а за
«Хоумг роун ».
— И м аме сд елка. Като свършим с това, двамата заминав аме за Вегас.
Холи с е нав еде напред и пре плете пръст и в кос ата ми.
— Ще с е върна в пентхаус а, за да довърша т аз и пе с е н и да опаковам
баг аж а, з атова побър з ай с решав ане то на този про блем.
— Д ум ит е ти с а запов ед за мен.
Устни те й с е при тис наха към моит е, и макар да исках уп раж нявам
кон т рол, бях напълно на ясно, че наоколо с е дв иж ат хор а и погледи те им с а
на сочени към на с. О тдръп нах с е .
— Ще ти с е обадя ведн ага щом тр ъг на към дома.
— Гледай да го н аправ и ш.
О ще една бър за цел ув ка и отст ъпих назад.
Н е о с ъзнав ах, че следващия пъ т, ког ато я в идех, в сич ко, кое то мисл ех,
че знам за с е бе си, щеше да с е е промен ило необр атимо.

О тид ох първ о в пен тхаус а на леля и чичо в град а, но бях инф ормира н от
портиер а, кой то с е гриж еше за сградата, откакто с е помн ех, че чичо ми вече
е зам ин ал за Уес т че с т ър. След като благодарих за инф ормация т а , с е плъзн ах
обр атно на задн ата с еда лка на бен тлито.
— И зглеж да ще ходим до имение то, М ичъл — казах на шоф ь ора си.
— М ного добре, сър. П редполагам, че бър з аме?
— Н е бър з аме ли в инаги?
Улов их ус мив ката м у в огледал ото за обратно виж дан е.
— Р азб ира с е .
Траф икът в средата на ден я за щас тие бе по-лек от обикнов ен о и
прегледах в ходящи те си имейли, преди да проче т а топ заглав ия т а на
вдъхновяващата ми реч по-рано дне с от деня на инв е с титорит е.

«К РЕ ЙТЪ Н КА РАС: ВЛЮ БЕ Н ИЗП ЪЛН ИТЕЛЕ Н ДИРЕ КТО Р.

ТО ЗИ ПЪТ НАИСТИ НА, ДАМ И.
Таз и сут рин , н а ежег одн ия д ен на ин вест ит ора в «К арас
И нт ерн еш ън ъ л», К рейт ън К арас пу бличн о обяви, че е прид обил «Хоумг роун
Рекъ рдс » при им пулс ивн о реш ен ие, подт икван от чу вст ват а, коит о

86
из пит ва към н оват а си съпруг а. Той з ая ви, че т върден ия т а, че д ейст вия т а
м у са в у щърб на компан ия т а , и че е из полз вал н ереглам ен т иран з а ем, са
из фабрику ван и от собст вен ия му чичо, коит о н еос н оват елн о г о обвиня ват ,
че щ е накърн и портфолиот о на компан ия т а им . Ос вен т ова Карас з ая ви, че
поку пкат а на «Хоумг роун » от «К арас Ин т ерн еш ън ъл» би би ла пагу бн а з а
компан ия т а и ин вест ит орит е, им айки предвид фин ан совот о със т оян ие н а
«Хоумг роун ». «Хоумг роун » поглъщ а ог ромн и суми пари, от както… »

П роп ус нах о с татъка от ст атия т а и погледнах няколко подобн и, но

из глеж да п убличн ото мнени е бе изцяло в моя полза.
С е га, ако ус п еех да накар ам чичо си да ми продаде св ои те ак ции от
«Кар ас И нтер нешъ нъл», в ероятно щях ус п ея да реша проблема толков а
бър з о, че да отв еда Холи отно во във Вега с, и ако нещ ата, които ис ках, с е
пол уч еха, щеш е да е един ист инск и меден ме с е ц. М исля, че Ев ропа ще ше да
й харе с а , след като запише ал бума си.
К расотата на решен ието, кое то бях измислил за това чи чо ми да м и
продаде ак циит е си, беш е про с т а … не можеше да си раз играва не гов и те
глупо с т и за акц иит е, ако нямаше т а ки ва. Чисто и еле ган тно. Дори адв окатъ т
м и би с е гордял с мен.
Д окато стигн ем до в исоката порта от ковано желя зо на имен ието
Уес т че с т ър, кое то макар и спорно, бих могъл да нарека дома от дет с тв ото
си, вече бях подготв ил речт а си. Портата с е плъзн а нас т ра ни на мига и
М ичъл подкара колата навът ре . Одеяло от чист бял сня г покриваше това, за
кое то зна ех, ч е е поддърж ана морава. Тук никог а не бе и мало люлка. Н икой
ни кога не си бе игр ал в т р евата. Н икой не с е бе кате рил по поддърж а ните
декор атив ни дървет а .
В м е с то това Гриър беше прав ила ч аени партит а , беше ст ре ляла с лък, бе
ходил а на уро ци по котиль он и о буче ни я по ет икет. В дев ет от де с е т дни бях
гон ен в ст а я т а си, щом с е приберях у дома, но че с то с е промъквах в
би бли оте ката да отмъ кна някоя кни га по икономика, ф ина нси, ф ило с оф ия, и
в си чко друго, което смя т ах, че ще ми помогне да с е науча как да правя
пов ече пар и от чичо си.
И зуча вах го. И митирах действ и ят а м у на пазар а за вал ут а. Влагах пари
и инв е с тирах в бизн е с с хора и актив и, вме с то с циф ри и ценн и книж а.
Н апр ав их компа ния т а си п убли чна и сп ечелих милиарди. И тог ава той дойд е
и к упи част от м оят а с тока, и при теж ан ието м у на час т от компани ят а
из яж даш е о с т а на л ата час т като рак. Време беш е да го отс т р аня.
Н ям аш е да тър пя това пов ече. П о с т ро их компа ния т а си със собс тв ен ата
си пот, желани е и ре шит елно с т, а бях чо век, кой то з ащи т ав аше сво ето. Ч и чо
м и бе забр ав ил, че съм толкова безс кр уп улен , колкото е и той. Вс е пак
в зе мах пример от не го. Щях да м у напомня това бърз о и ж ес токо.
М ичъл нама ли и зав и по ал еят а , пр еди да спре пред имение то, кое то с е
раз полаг аше на хиляд а квадр атни мет ра площ.
— Н ям а да с е бавя — казах, като по с е гн ах към в ратата и я отв орих.
— Д а, сър.
Н асочих с е към в ходната в рата и тя с е отвори широ ко, преди да я
до с т игн а.
— Ел и забет а , хуба во е да те в идя отнов о.
И кономката, която сл ужеш е на леля и чи чо, откакто с е помнех, бе
м ъл ч ал ив човек. Тя ким на.

87
 — Н а са м, г-н Карас.
Тя м е отведе до оф ис а на ч ичо ми и з атвори вр атата след мен с ти хо
щра кван е.
Д ей м ън с едеш е в огромен анти чен кожен стол, и зглеж да щ като
подходящ за ня кой рус ки цар. Тъй като го поз навах добре, можеш е наист ина
да е на рус ки цар. Бю рото беш е от в ремето на Луи Ш е с тнад е с е ти и беше с
ра змери те на мас а за билярд, а повърх но с т т а м у беше без упр ечно ч ист а и
и маше с ам о лаптоп върху кожена подл ожка и един- един ств ен химикал
«Монт Бланк».
— Д о с ет их с е, че щ е дойдеш. Вина ги е хубав о да си прав . — О чите м у
с е при св иха към моите, а тон ът м у яс но показваше, че не е доволен от
при съств ие то ми.
— Д ей мън.
— К рей тън.
— Н е очакв ах да ми предложиш да с една. Както в инаги съм дов олен, че
съм прав .
Устата м у с е присв и присмехулн о.
— Н е зн ам какво мислиш, че ще по с т игн еш, идвайки т ук, но може да
кажеш каквото си намислил и да с е омете ш отт ук. Само да т и каж а, че м и
г уби ш време то.
П редп олагах, че соб ств ен ата ми ус мив ка бе също толков а с а рдон ична,
кол кото и не говата. Прис тъпих напр ед и с еднах на един от столов ет е пред
бю рото, с амо за щото зна ех, че това щ е го ра зяри. Н аслаж давах с е да с е
изв и сявам над не го, но също т а ка обичах да го ядо с вам. Смръщеното м у
изр ажен ие бе мно го задов оляващо.
— Д ойдох да сложа край на това, з ащото, че с т но казано, Де ймън, ти
г уби ш м оето време и ми писн а. И мам по-смисл ени нещ а за вър шене,
отколкото да с е зани мавам с теб и про с тоти ите т и на акцион ер актив ист,
както и ти. И двамата го зна ем. Мраз иш ме, откакто бях дет е, и не м е е
гриж а о с обено за при чин ата. Н о и двамата сме възра стни и двамата см е
би зне с м е ни. Затов а нека гов орим с терми ни, които и двамата разбирам е и
ув аж авам е — пари. И скам дялов ет е ти. Какво ще те на кара да с е раз кара ш
от компани ят а и от прокле тия ми ж ивот?
О чит е на Де ймън — тъмни като моите — ст а на ха ощ е по-твърди, но в
тях им аш е и нещо, което не можех да разпо зная. В този миг си при помних
комен т ар а на Кенън, че чи чо ми и зглеж даш е по-разли чно от нормал ното си
л укаво и язв ит елно а з.
— И скаш дялов ет е ми? Може да ги в земе ш. — Той с е нав еде напр ед,
при тисн а длани към бю рото и с е и зправ и леко от стола си. — Всичко, което
т р ябва да направ иш, е да смени ш шибан ата си ф амилия и да я махне ш от
прокл ет ата си компания.
Какво, по дяв оли те?
И скането м у на кара мозъкът ми да зар аботи на бър зи обороти,
опи твай ки с е да откри е мотив ите или логиката за д д умит е м у. Той бе л уд.
— За какв о, по дяволит е, гов ориш, ст а рче? — изре кох д умит е ти хо и
др е зг аво.
Д ей м ън с е отблъсна от бю рото и с е изпр ав и. Беше в исок метър и
о с е м де с ет и пе т, кое то ме прав еш е с пет с ан тиме т ра по-в исок от не го.
И зпи твай ки н ужд а да доминир ам над него отнов о, аз също с е изправ их.

88
 Н а л ицето м у бе из пис а но най- изкр ивеното пер вер зн о удо волств и е,
кое то няког а бях в иж да л, докато завъртя глава и ме огледа от глава до пети.
— Н е за сл уж аваш тов а име. М амка м у, никога не си го засл ужав ал .
О наз и к урв а, май ка т и, го пол учи з а теб, като прелъс ти мал кия ми брат. Тя
със ипа шибан ия м у ж ив от. Тя го уби .
Вди шах рязко въздух , но дробов ет е ми изгаря ха, сякаш кислор одът в
с т ая т а не им бе до с татъче н. Как во говор и?
— О бяс ни какво и маш предв ид, преди да те пребия, з а да пол уч а
отгов орит е.
О чит е м у бле с н аха злобно с первер з но удов олств ие.
— Н икога ли не си с е ч удил, за що Гриър има гръцки черти, а ти не? О ,
и маш средиз емноморски корени, но те не идв ат от това с еме йст во.
В си чко в мен зас тина. И зв еднъж започнах да ус е щам в ся ка клет ка в
тял ото си. Вс ек и уда р на сърце то си. Всяка вълна кръв , буч а ща в уш ит е м и.
В сяко м игван е на очи те ми. Всяко пли тко вдишв ане и изди шване на
дробов ет е ми. И мах ч ув ств ото, че стомахът ми е па дна л в кра ката ми.
— М амка м у, как во говор иш? — изкре щях а з.
С помени з а баща ми… моя м ург ав , с гръц ки черти бащ а… изпл ув аха в
съ знан ието ми. М айка ми беше брю не тка. Вина ги съм мислил, че приличам
на нея, а не на него, но в идът ми ни кога не е повдиг ал подо зрени ят а ми.
— Н е схв аща ш ли, Крей? Ед инс твената при чина да не с е родиш ш ибано
копел е е, че майка ти прелъс ти бр ат ми, кар айки го да с е ожени за нея,
преди да с е родиш. Беше над ула коре ма от жене н мъж и с еме йст вото й я бе
изр ит а л о. Брат ми беше смотан як. В добрия смисъл. Шибан първ ок ур сни к в
кол еж а. Щеше да направ и вел ики не ща… да с е при съедини към мен в
би зне с а. Но сре щна нея и не искаше да ме п о с л уш а. След ш е с т с едм ици с е
в ен чаха, без да каж ат на никой. Ког ато науч их, с е опит а х да го убедя да
ан улира бра ка, но той отказа. П рисъедини с е към прокл ет ата църква и
напус на града. След пет годин и с е оказаха в шибан а П апуа, Н ова Гвине я, и
в си чки знаем как завърши това. Беше вс е едно го е убил а със собств ен ит е
си ръце. А ко не я бе срещн ал, никог а нямаш е да с е озов е т ам.
Д ум ит е м у отприщ иха порой от мисли в глав ата ми и с е опи т ах да ги
о с м исл я, но ми зв уча ха като пълна изми слица. Н е можеше да с а ис тина.
— Казваш ми, че Де йв ид Карас не е бил биологи чния т ми ба ща.
И зраж ение то на Д еймъ н беше каменно.
— Н е. Н е беше.
Б ащ а ми не ми е баща. О съзн аване то на тов а туп т еше в мозъка м и
отнов о и отнов о. О бърнах с е и напр ав их няколко кр ачки към в ратата . С л ед
с е к унд а ус п ях да си събера ума до с т атъ чно, че да го погледна отно во.
— Н о Гри ър е не гов а дъщ еря, за щото е роден а в П апуа, Н ова Гвине я.
— О св ен ако она зи к урв а, май ка ти…
В т ур нах с е пре з ст а я т а, обв их ръка около гърлото м у и го блъсн ах
сре щ у ст ената.
— З атвори си ш ибан ата ус т а.
— М ахни си ръце те от мен — едва изрече той, дав ей ки с е .
— Каж и ми кой е баща ми.
— П ус ни ме.
— Каз ах… — О бв их по-здр аво пръс ти около гърлото м у. — Каж и ми кой
е шибан ият ми баща! Трябва да зн аеш.
Ли цето на Де ймън започна да по с и нява, но ус п я да изрече :

89
 — Той е капо на Коза Н о с тр а.
П ус нах го и той с е срин а до ст ената.
Какво, по дяв оли те? М аф ия т а?
— Лъж еш.
— Н ям ам при чина да лъж а.
Вдиг нах ръка към лицето си и опит а х да о с ъзна я ч утото.
— И м аш ли доказател ств о?
Той кимна.
— Д Н К те с т. Н апра вен, ког ато беш е дет е.
М ъжът или имаш е по-голем и топк и, отколкото подо зирах… или беше
глупа к.
— И как т а ка не си мъртъв ?
Д ей м ън опи т а да и зс умт и, но звук ът изле з е от ус тн ит е м у като стон.
Той разтър ка гърлото си.
— П ознав ам някои хора.
— Е, отивай да с е ш ибаш. Тов а щ е о с т а не меж д у нас. Н яма да си см еня
им е то. В з еми това ис кан е и си го зав ри в за дника.
— Тогава с е приготв и да изг уби ш цял ата компани я. Ще т е завлека в
съда и ще ун ищ ожа реп ут а ци ят а ти, като подл ожа на ди с ек ция в сяко т вое
дей ств ие. Ще ти в ися на в рата, т а ка че да ме ус е ща ш с вс ек и дъх, който
п ое м аш .
Н ям ах никакв о съмнен ие, че той щ е опит а да направ и това, което казва.
Н а л удни чав ата с ветлин а в погледа м у и изражение то на лице то м у показваха
ясно, че логи ката съвс ем с е е из парила от ума м у.
— Това ще т и кос тв а в си чко. Н яма да изле з еш чис т от в сич ко тов а.
— Н е ми п ука — и зкре щя той. — Ще бъд а т ръ н в очит е ти до края на
дни те ти, както т и беше т р ън в моит е!
Р ъце те ми с е св иха в юмруц и и задад ох въпр о с а, който ме и змъчваше
на й-м ного.
— За що? И щом си ис кал да си сме ня име то, з ащо ч ака до с ег а? Защо не
м и каза всичко това по-рано?
Ли цето на Де ймън с е изкр ив и, когато той изр ъмж а.
— В се ки път, когато брат ми ми липсваше… на рожд ения м у ден, на
годиш ния ни риболов ен излет, на ши бани те Светов н и квалиф икации, в се ки
пъ т, щом в иж дах прокле тата ти сн имка в ня кой ве с тн ик, ми идеше да
повърна. А ко ти не същ е с твуваше, той щеш е в се още да е с мен. Щеш е да е
спр аведл и во т а ка. И след като не можех да си го върн а, изпи твах ма л ко
за доволст во да знам, че мога да те направя пон е мал ко толкова не щас тен,
кол кото съм а з от заг убата м у.
С тисн ах очи, ког ато вълн ата от мъка ме за ля. Зара ди този мъж , за кой то
чи чо м и т а ка скър беше, а аз имах с амо няколко годи ни с него.
— И м а толкова сбър кани нещ а в теб, че не знам откъде да з апочн а.
Тря бва т и помощ.
Той с е засмя без рад о с тно.
— Н икой не може да го вър не. И с е га доказваш, ч е кръвта в инаг и си
казва сво ето. М айка ти беш е бокл ук, а с е га ти с е ожени за бокл ук . О позори
с е м ейн ото име с твоите про с тотии и ми писн а да го споделям с т еб. Н яма да
спр а, докато не сп ечеля.

90
 П о с л едните м у д уми бяха като клетва и зн аех, че в си чки д уми на свет а
ня маше да променят мнени ето м у. Този мъж с е бе погр еба л в скръб т а си
преди м но го годи ни и изглеж да това бе пов редило ума м у.
З атова, без да м у отгов оря, пр е с якох с т ая т а и отворих в ратата . Н ай-
доброто, което можех да н аправя, бе да по с в етя време то си на и зработване
на нова с тр ате гия, с ег а, след като знаех пред какво съм из прав ен.
П огледъ т ми бе толкова съ средоточен право пред мен, че с амо бегло
за бел я зах как Ели забет а кър ши ръце, докато с е насочвах към из хода.
С яда йки на зад ната с едал ка на бентли то, казах на М ичъл:
— Д а с е приб ираме у дома. Бърз о.
За щото определено не пол учи х отгов орит е, за които бях дошъл тук . Н е,
св ет ът м и бе разлюля н из о с нов и и в ече и мах напълно нова с амоличн о с т.

К рей вле зе в пент хаус а и не беше н уж но да съм ген ий, з а да з нам , че

не що адс ки с е е обър кало.
— К рей?
Кос ата м у беше разроше на. П огледъ т м у бе див . Ц ялото м у излъчване бе
див о. Н икога не го бях виж д ала т а къв и това на кара с томахът ми да с е св ие
бол е зн ено.
— Какво с е сл учи? М ного ли е лошо? Н е прие ли сделката ти?
Той м ина по край мен към про зорец а и сложи длани на стъкл ото. С л ед
м иг ги по с л едва и челото м у.
— Б аща ми не ми е бащ а. — Д умит е м у бяха толкова т ихи, че едва
ус пях да ги ч уя.
— Какво? — прош епнах аз.
— М айка ми е била бремен на, ког ато с а с е запо зн ал и.
Ц ял един ж ив от да не зн ам кой е ба ща ми бе оказ ало огромно влияни е
на ж ивота ми, но да научи ш на т ак ъв къ с ен ет ап? Н е можех дори да си
предс т авя как нещо като тов а може да преобърн е ж ив ота на един чов ек .
— О , боже мой! Знаеш ли кой…?
— Н е точно.
П рити снах и двете си ръце към лице то си, преди да ги плъз на на горе и
да ги заровя в кос ата си.
М ил о с т ив и. Боже.

91
 Зас т а нах до него, ис кай ки пр о с то да м у предл ожа ут ехата, на която съм
сп о с обна. О тп усн атит е м у рамен е изглеж да ха т а ка, ся каш н о с еш е теж ес т т а
на свет а върху тях.
— Н о Д еймъ н ми каза, че бил женен, и че бил от маф и ят а .
— Какв о!? — Н ямах нам ерени е да кре щя, но ако имаше в рем е,
подходящо за кре щен е, то определено беше с ег а.
К рей с е отблъс на от стъ клото и с е обърн а към мен.
— Д а. О чев идно съм наполов ина сицил иане ц, а не наполов ина грък.
П огледн ах го в ни мателно.
— Предпола гам, че може да с е в иди. Н о, по дяволит е, Крей. По.
Д яв оли те. Н е можеш да промени ш това. П о дяв оли те.
К рай че тата на ус тн ите м у с е повдигнаха леко и нев ероят но, но сл ед м иг
той из бух на в смях.
— М амка м у, знам. Де ймън каз а, че е капо, или поне е бил, преди да с е
родя. В ероятно вече е мъртъв или е в затв ора. Н о, мам ка м у. О тид ох, за да
к упя ак ции те от собс твената си компан ия, а не мяс то в П етте ф амилии.
И м ах ч ув ст вото, че очите ми могат да из скочат от орбити те си. Сиг ур на
бях, че не съм много красив а картин ка т ака оп уле на, но ня маше как да го
променя. Б еше адски нев ероят но.
— М амка м у, това е проблем от ти па на «Кръстн икът», на ли?
К рей поклати глава.
— Н е променя нищо. А з съм вс е същи ят мъж . П родукт на собс тв ен ия си
опи т. И зточн икъ т на ДН К-то ми не ме променя. И със сиг урн о с т ня ма да си
променя ф амилият а .
— За що пък да си промен яш ф амилия т а? — поп ит а х напълно обър кана.
— Това е цен ата на Де ймън, за да ме о с т ав и… за да ни о с т ав и… на
м ира.
— Какъв ароган тен задн ик!
— Успокой с е, скъпа — каза Крей, хващай ки ръката ми.
П окл атих глава.
— М амка м у, няма да с е ус п окоявам. Смят ам да отида и да м у нари т ам
за дника. Х аре с вам си нов ата ф амилия. Може да не я използвам на сцен ата ,
но определ е но ня мам намерен ие да с е откаж а от нея с ег а.
С е га ус мив ката на Крей с т ан а по- широка.
— Ти си удив и телна жена. А ко някой ми беш е каза л, ч е ще с е ус ми хвам
с е к унд и, след като о с нов ите на цялото ми същ е с твув ане с а били ра злюле ни,
щях да м и каж а, че е побъркан. О свен това си спомням мно го ясно, ч е м и
каза при ни какв и обс тоятел ства да не те нари чам «г-ж а Крейтъ н Карас», ил и
рис кув ам да бъда обезс мъртен в п е с ен за ч удото на каст ра ция т а .
— С л уша л си ме… — С е га беш е мой ред да с е усм ихн а. — Н о онова
беше сл едств ие от твоя то ва е м оят а жен а и я прит ежавам кат о вещ тон,
кой то д о с т а ме подр азн и. Н ямаше нищо общо с името ти.
К рей ме сгра бчи и ме прегър на, при тис кай ки ме към гърди те си. Къл на
с е , ус е тих как напрежение то н апус на тялото м у в мига, в кой то с е докос на
до м ое то.
— Ето от това имам н ужда. О т теб. В обятия т а ми. Гос поди, с ег а съм
на исти на и зк уше н от пр едложение то на Кенън да пр атим убие ц сл ед
Д ей м ън.
Н ав едох глава на зад и го погледнах.
— Това е маф иотската кръв , която говори в теб, скъ пи. Х ар е с в а ми.

92
 — Е, точно с ег а пр о с то искам да забр авя за цялата т аз и с ут р и н.
Устни те м у с е прив едоха към моите и ус ти те ни с е срещн аха, пи ейки
една от др уга . Ез икът ми откри не гов ия, пре плетоха с е, милваха с е и с е
ус укв аха. Обв их ръце около тила м у и вдигн ах крака, обв ивай ки ги около
кръс т а м у. Крей обхв ана задни ка ми с дв е ръц е и ме пон е с е към спа лня т а.
Б яхм е на дв е кр ачки от вр атата, когато някой почука, прекъ свай ки ни.
О тдръ пнах с е назад, но Крей с амо каза :
— И гнорира й ги.
— Н е може да ги игнорир аме. Знае ш, че е Кенън, и щом е напус на л
пра зниц ите за деня на инв е с титорит е, сиг урн о е не що важ но.
— Ти си важ на.
И змъ кнах с е от пре гръдки те м у и с е смъкнах надол у по тялото м у,
сп ирайк и за миг, за да погледна към па латката, къде то бе опън ал на
сл аб инит е си.
— Какво ще кажеш а з да отвор я в ратата?
К рей прокар а ръка пре з кос ата си.
— Д обре — каза той намръщ ено. — Н о м у каж и, че е задни к, зад ето ни
пре късва.
— Ще м у каж а.
Той покл ати глава и с е обърна, а аз с е нас очих към в ратата . Вс е още с е
см е ех, ког ато я отв орих.
Н о м л ъкнах, понеже не беше Кенън. М ай с е н ала гаше да спр а и да си
пригладя кос ата, з ащото мисля, че ми предстои да с е запозн ая с новата си
с е с тр а.

— К рей! Какв о с та ва, по дяволит е? — С е с т р а м у вле тя в пен тхаус а ,

о с т авяйки Холи да стои с ръка на дръж ката на вр атата.
— Гриър, з апо знай с е с Холи. Холи, тов а е Гриър.
Гриър с е з авъртя, протяг айк и ръка.
— Ужасно съж аляв ам. Обик новено не съм толкова гр уба . Но обикно вено
л ел я м и не ми с е обаж да, за да ми каж е, че си ми полубрат и че баща ти е
м аф иот.
Холи хвана ръката й и я раз търси.
— Н е с е т р евожи и ние в се ощ е о с мисляме нов ината.

93
 С е с т р а ми с е втурн а към мен. Сакото й бе з акопч ано накри во, а
погледът й бе див .
— С е риозно? Какво ст а ва, по дяволит е?
— В сичко е наред, Гри. Вероятно з нае ш колкото и ние на този ет ап. —
О баче бях из нена дан, че леля м и й с е е обадила. — Каза, че леля Катр ин т и
е каз ал а? Шокир ан съм.
Гриър покл ати глава.
— Гов оре ше до с т а не с вър з ано и предполаг ам, че е била с тигн ал а почти
до дъното на бут илка с ня как ъв ал кохол. Мърморе ше, ч е никог а не е
одобр явал а как с е е държ а л с т еб, и ч е не си има л вина з а това, кое то е
направ ил а май ка ти. Син на бащ а си, бла, бла, бла. П ро с то ис ках да с е
убедя , че не си откачил, и че не смя т аш да убие ш чичо Де ймън или не що
т а кова.
— В с е още обмислям реш ение — казах аз, а в този миг светли нит е
прим и гнаха и пентхаус а потъна в тъм нина. П ритъмнялото небе про с в ет на
за д про зорцит е.
— М амка м у. Ще т р ябва да слизам по стълб ите, като си т р ъгвам .
Н аис тина л и беше н ужн о да ж ив ее ш на по с ледния ет а ж , Крей?
— Токъ т щ е с е в ключи след с е к унд а. Сградата и ма р ез ерв ен генератор.
— Когато Холи дойде и с е сг уш и в мен, тонъ т ми беше из тощен, ког ато
казах : — Съж а лявам, че в ие двете т р ябваше да с е з апоз нае те т ака.
П редс т ав ях си нещо по-ма лко… дра матич но.
Лекия т смях на Холи до с тиг на до сл уха ми и с е ус п окоих още пов ече.
Д ори в м оменти те на л удо с т изглеж д а тя беше спо койното ме с тен це, на
кое то да с е при земя.
— И м ам ч ув ст вото, че изв е с тно време ще и ма до с т а дра ма в ж ивота ни.
— Н е и в моя — каза Гриър. — Моят е отег чит елен и ще си о с т а не
отегч ител е н. Н икаква л уда обява за из п ус нат лю бовен ша нс з а тов а момиче
т ук .
П овди гнах едната си веж да, но в тъмното Гриър нямаш е как да я в иди.
Д ум ит е й ми дадоха надеж да, че гад жето й, з а кое то смят а х, че ням а
абс олютно никакв о мяс то в ж ивота й, няма да ус т ис ка дълго. А ко им ах
в ръзка с м аф ия т а , може би…
Токъ т дойд е и Холи и Гриър из пищя ха.
— Това е — каза Холи. — Дотук съм с Ню Й орк. Н има хор ата т ук
м инав ат пре з сте ни? По дяв оли те. Н е.
Н ас тр ъхнах и при тисн ах Холи по-силно към с ебе си, а погледът ми с е
на сочи към т ри мата мъже, зас т ан ал и от вът ре шн ата с т ан а на вратата . И
т р им ата бяха в печатляващи, но този в средата привлече погледа ми.
П рил иката беше зло веща, но не иден тич на, и вс е пак с е ч ув ств ах т ака,
ся каш гледам в очите на една по-възра стна моя вер сия. А ко можех да
предпол ожа прав илно, т р ид е с ет години по-възрас тна. О чите м у бяха сив и, а
м оит е тъм ни, о с в ен това имах светлата кожа на май ка си, вме с то дълбок ия
м асл инов тен. Н о лицевата ст р уктур а бе една и съща. Беше обграден от
двама м ъже в кос тюми. Боди гардо ве.
Той м е гледа ше също толкова в нимателно.
— К рейтъ н. — Гласъ т м у беше дълбок и дре з гав , отно во мно го подо бен
на м оя, но с лек намек за ак цен т.
— О пределе но знае ш как да прав иш з апомня що с е появяван е — казах
аз. — М исля, че съм в неиз годн а поз иция. Знам кой си, но не знам името ти.

94
 М ъжът прист ъпи напр ед, а кос тюмари те го по с ледв аха.
— Д оменико Кассо. Дом. И да, аз съм бащ а ти.
Точно както с е сл учи и в каби не т а на Д еймъ н, з апочн ах да ус е ща м
в ся ка ф ибра на тялото си. Вся ка капка кръв , т уп тяща във в ени те ми. Всяка
м оле к ула кислород, вли защ а и изл иза ща от дробов ет е ми. Вся ко св иване на
в се ки м ус к ул.
Той протегна ръка и аз я стис нах, ня маше нищо сю рре а лно в това.
Здрав исв ам с е с ба ща си.
— О ткъд е…? — дори не довър ших въпр о с а.
О чев идно той не про с то знае ше къде ж ив ея, но и как да спре тока, как
да с е добере до пент хаус а и да вле з е без позв оле ние, а аз едва дн е с бях
научи л за същ е с твуване то м у. А тов а беше адс ки зловещо. Ако в този м иг
научех, че може да чет е мислите, кои то изп ълват ума ми, вероятно ня маше
да съм никак уч уде н.
— Ел и забет а .
— Какво?
— Тя ме о с ведомяваше за теб пр е з години те. Ц елият ти ж ив от, докато
беше при л еля т и и чи чо ти. Тя е еди н от моите хор а.
В м озъка ми про бле с на споменът за това как тя кър шеш е ръце, когато
си т ръ гвах дн е с , и з а добротата й към мен по в реме на дет с тв ото ми.
— Ел и забет а работи за те б?
Той кимна.
— Може ли да вле з ем?
И м ах ч ув ств ото, че това не беш е исти нски въпро с . Те вече бяха влез л и
с а м и, но бе инт ере с но, че с е пре с т р уваха за това, че спа зват ня какв о
прив ид но прили чие. Този мъж с а м създаваш е прав ил ата си.
Може би, вс е пак ябъл ката не пада толкова д ал еч от дърв ото.
О тс тъп их на зад.
— Заповядай те.
Те вля зоха и ги отведох до хола. Когато двамата мъже о с т а на ха прав и
за д диван а, на който той избра да с едн е, въпро с ит е с а ми и злязоха от ус т ата
м и.
— Д ей мън каза, че си капо.
Д оменико кимна още в еднъж . Дом. Баща ми.
— Това беш е мно го отдав на. А з… издигнах с е в с емей ств ото. Може да
го нарече ш Гла вен и зпълни телен директор.
— Н е съм и знен адана — проше пна Холи, която с еде ше до мен на дивана
сре щ у бащ а ми.
П огледъ т на Дом с е спря на нея и той й с е ус мих на, преди отнов о да
погледне към мен.
— Б ах щ астлив да ч уя, ч е си си намерил добра жена. М акар че, тр ябва
да призн ая, малко с е изне надах от н ачин а ти на дей ств ие.
О чит е ми с е при св иха.
— Н аис тина ли си с е о с ведомявал з а мен пре з целия ми ж ивот?
Той св и ус т ни и и зглеж да опитваше да намери прав илнит е д уми.
— Н е и пр е з първ ите ти д е с ет години. Тогава беш е да леч от мен и
и маше роди тели те си. Н о след смъртт а й, когато с е вър на в Н ю Й орк? Д а.
Гледах да съм о с в едоме н за всичко.
— Н о за що?
— За щото без значени е д али го зна еше, или не, ти си мой син.

95
 В ъпр о с за милион долара изс кочи в ума ми и т р ябваше да попи т ам.
— Н якога щеш е ли да ми каж еш?
Той в ирна бради чка и си п ое дъх, гледайк и ме в нимателно. Б еше
очев идно, ч е не ме в иж да за пръв път, но с е з ачудих д али ме е в иж дал лич но
толкова отбли зо. Може да сме с е ра змин авали по ули ци те без брой пъти, а аз
ни кога нямаш е да го з нам. Да с е опитв ам да о с мисл я това, бе като да с е
опи твам да разуча ниш кит е на са лф ет ка в бар, след като съм из пил д уз ин а
бири «Гин е с ».
Той поклати глава.
— Н е. Н икога нямаш е да ти каж а. Н о с ег а, след като Де ймън си отвори
ус т ата, ням ах др уг избор, о с вен да с е наме с я .
— Това, предп олагам, е н еудо бст во — каз ах с ухо.
— За което бях подготв ен. Всъщн о с т съм изне нада н, че той издърж а
толкова дълго. Ели забет а ча ка двад е с е т и няколко годи ни, з а да н аправ и
обаж да нето си, но в ремето работи както в тв оя полз а, т а ка и в моя.
— Какв о имаш предв ид? — А ко говореше по кодиран ия е зи к на
м аф ия т а, не го разбирах.
— Той използва в ръзки те си преди много годин и, за да пол уч и
инф ормация, която никога не биваше да знае. Знаех, че е науч ил, и докато
не направ еш е нещо с нея, а з нямаше да направя ни що с не го. Но той на руш и
б ал а нс а и с е га т рябв а да го въз ст а нов им.
Холи с е сте гна до мен, а ръката й с е на сочи към коляното ми и го
ст исна.
— С ъж ал явам, Дом. М исля, ч е ще т рябв а да з абрав им по с леднит е
т р ид е с ет с е к унд и от раз говор а и да с е пре с торим, ч е не сме ги ч ули. —
П окрих ръката на Холи с моят а . — М исля, че т ря бва да отид еш в др угата
с т ая.
Н октите й с е заб иха в кр ака ми.
— Н ям а н ачин.
Еди н от боди гардо вете изс умтя, но бър з о млъкна.
— Холи…
— К рей…
— Д ец а, дец а — каза Дом. — П о с л едното, което искам, е да при чиняв ам
про блем и помеж д у в и. След като съм ж ивял т р ид е с ет години с жен а си,
раз бирам , ч е първ ите дни с а много деликатни.
Холи м у хвърли отр ов ен поглед и много добре зна ех какв о си мисли.
— Холи.
— К рей.
Д оминик с е ус ми хна.
— Д а. И аз знам какв о си мисли. И не, не бях в ере н на жена си. Б и
т р ябвал о да съж алявам за това, но тогав а съпр угъ т ти нямаш е да с е роди.
Така че, г-жо Кар ас, как ис кате да ви отгов оря?
Холи яв но бе стис на ла зъб и, за щото не отговори нищо.
Д ом насочи в нимани ето си към мен и продълж и:
— Р азбирам за що нямаш жел ание да научав аш ни що за планов ет е м и
отно с но Д ей мън. Н яма проблем. Н о моят свят не е т воя свят. П о с тъп ка като
т а зи не м оже да о с т ан е не наказан а. Задърж ал съм с е на позици ят а си,
за щото уп равлявам с желязн а ръка.
П окл атих глава.

96
 — И скам дяловете м у от компани ят а си, не го искам мъртъв . П роблем ът
е т ам , че ако той умре , аз ще съм глав ния з аподозрян, имай ки пр едв ид
в си чко, което с е сл учи . В момент а сме в цен търа на адск и шибан а буря , но
тя е на корпоратив но нив о. Крими на лно ра зследв ане и потенци ал но
обв ине ние ще е много по-разли чно за мен, и не искам да с е зам е с в ам в нещо
подобно. А ко ак ции те ми па днат зарад и подадени я иск, това ще е нищо в
срав не ние с онова, кое то ще ми с е сл уч и, ако бъда разпи тван за
потен циа л ното изче з ване или уби йс тв о на Де ймън.
Д ом с е обле гна на зад и отп усн а ръце на облег ал ката на диван а,
из глеж дай ки точн о както си предс т авях, че би из глеж да л маф иотск и бо с .
В си чко, което м у т р ябваше, за да е завърше н образа, беше цигар а и облак
дим .
— И маш право. — Той вдигна ръка и потърка брадич ката си, точн о
както в някой класич е с ки маф иотс ки ф илм. — Х ммм, зн ачи казваш, че
пр о с то си искаш дяловете обратно? Тов а реш ава ли ти про бле ма?
— Д а. И скъ т отпада, щом той не е а кцион ер в компания т а — обясних аз.
— А изв е с тно време, след като е отпадн ал иск ът, пр едполагам, че ня ма
да те е гриж а какв о с е е сл учи ло с не го? — попи т а той.
— Н е съм каз ал това. Той не беш е пълен тъпа к с Гриър и ще я заболи да
го изг уби. — Погледнах към се с т ра си, която стоеш е ти хо в друг ия кра й на
с т ая т а . О чите й бяха раз ширен и.
Д ом също погледна към нея.
— П редп олагам, че с е с т ра ти е т аз и жена, която ме гледа толкова
в ним ател но. П рият но ми е да с е запозн аем, Гриър.
Гриър отп ус на ръце и кимна.
— Н а мен също. — След това ме шок ира, когато добав и: — Виж д ал а
съм те и пр еди. С двете куч е т а паз ачи. В М идт аун, една но щ, ког ато с е
приб ирах от работа.
Д ом вдиг на брад ичка.
— Прие мате пре калено мно го рис кове с безопа сно с т т а си, г-це Кара с.
И мате късме т, че хор ата ми с е о с в едомяват за вас и с е нам е с в ат, когато е
н ужн о.
Холи с е напр егна, когато в идя как кръвта с е отече от лице то на Гриър.
— Какво?
— Реших да защи т ав ам и вас зара ди бр ат в и, тъй като знам, че щ е бъде
нар анен, ако в и с е сл учи не що. Но това не е при чина да бъде те толкова
безр азсъд на.
В ъ тр еш но с т ите ми, които дн е с с е св иваха и обръщ аха без брой пъти,
ся каш с е вледен иха.
— М амка м у! — Повдигн ах ръка от ръце те на Холи и потър ках лице то
си. — Гриър, ощ е ут р е пол уча ваш бодига рд. Н е спори с мен. П олуч аваш
охран а.
Гриър понечи да ми отговори, но аз я погледнах о с тр о и тя з атвор и
ряз ко ус т а.
— С рад о с т бих предложил компет ентно мне ние — каз а Дом, а
усм ив ката на лицето м у нарас на.
— Ще с е погриж а, но вс е пак бла годар я за предл ожение то.
О тнов о покл ати глава по н ачин а, който в ече смят а х за ким ван ето н а
Д ом.

97
 — Така, с ег а отн о с но Де ймън. О ще ут р е ще получ иш своите дял ов е.
Счит а й го като за късн ял сватбен подаръ к.
Той с е изправ и и погледна Холи.
— Ще държ а под око и май ка ти. А ко отново с е издън и, ще с е погриж им
да не с е ч ув ства ок ур ажена да го н аправ и отново. М исля, че с тов а работата
ни прикл ючв а.
Холи прогов ори.
— Н а л и ня ма да я…
Той с е засмя.
— Н е. Н о ня ма да съ здава проблеми. — Дом кимна на двама ни и
погледна към Гриър. — Р адвам с е, че на й-по с ле с е запозн ахме. Н е очакв ам
пов ече да с е в иж даме. — С ег а погледът м у с е насочи към мен. — И ако с е
ч уди ш, ел ектри че с ката систе ма на сград ата ти е неиз прав на и никог а не см е
бил и т ук.
Холи си п ое дълбоко дъх, а аз повдигнах една веж да.
— А портиерът и о с т ан ал ият персон ал?
Той поклати глава.
— Н е минахм е точно пр е з парадн ия в ход. С ег а ще т ръ гваме. Гриж и с е
за с е бе си, Крейтън. Беш е ми при ятно да с е запо знаем, Холи. Успех на
Музикалн ит е кънт ри н аг рад и .
С тояхме в удив ено мълча ние, когато св етли нит е отново изг асна ха, и
м аф иотс кия т бо с … баща ми… изче з на от ж ивота ми, з аедно с двамата си
охран ител и толкова бър з о, колкото с е беш е появ ил.
В м ига, в който вр атата с е затв ори след него, Холи пол удя.
— М амка м у с т ара, Крей тън. М амка м у ст а ра, пиян а, бягаща от
пол ицаи те и падащ а в к упч ина лайна. О, б оже мой, тов а наи сти на ли с е
сл учи?
О т Гриър ч ух с амо едно:
— М амиц ата м у ст а ра.
— М исли ш ли, че някога ще го в идим отно во? — попи т а Холи.
С в етли ни те отнов о с е в ключиха и прим игнах, преди да отгов оря.
— Н ямам ни какв а предс т ава. Но пр едполагам, че не, докато той не го
пои ска.
В се още с е опи твах да о с мисля в си чко, което бях науч ил пре з
п о с л едни те няколко час а . Вси чки беше нере а л но. Мъжът, когото мислех за
св ой биолог иче н баща, не беше т ак ъв . Цял ата омраза, която ч ичо м и
изл иваш е вър ху мен пре з всич кит е години, нямаш е нищо общо съ с с ам ия
м ен, а с ам о с не гов и те откачен и про блеми. И т ака една теже с т от гърба м и
пад на, з а да бъде замен ена на мига от друг а, като топ ка за ра збиван е на
ст ени, която бе заб ит а в о с нов ит е на с амото ми същ е с твуване.
Гриър т р ъгн а към на с.
— М акар че с е га ме е м алко ш убе да напус на дома ти, т р ябва да
т р ъгвам .
П регърн ах с е с т р а си, и ког ато тя с е отдръ пна от мен, й казах:
— П ол учав аш бодига рд. И повече никакв о върв ене пеш а из М анхатъ н
п о с р ед но щ, с а мо за щото си т ръ гваш от работа в два ча с а пре з нощ т а .
— Н ям а да спече ля този спор, н али? — попи т а тя.
— Н е.
— И вс е пак си з апа звам пра вото да споря за това по-късно.

98
 — Говор иш като адв окат. Ще с е обад я на Мичъл. След на й-мно го де с ет
м ин ути щ е те чака пред сград ата . Н е изли зай, докато не го в идиш да спира
отпред.
Гриър си по е дълбоко дъх.
— Д обре. — Тя с е вдиг на на пръст и и ме цел уна по буз ата . — О бади м и
с е , ако с е сл уч и ощ е не що шан т а во.
Р азро ших кос ата й.
— Р азб ира с е . С е га тр ъгв ай.
Щом в ратата с е з атвори зад с е с т р а ми, двамата с Холи о с т а нахме с а м и в
средата на пен тхаус а , гледай ки с е един друг. Тя първ а нар уш и мълч ание то.
— О ще ли си нав и т да ходим във Вега с?
Н е очакв ах отт а м да з апочне раз говора, но беше добър избор. Н икога
преди не съм ис кал толкова много да с е отдал еча от Ню Й орк.
— П о дяволит е, да.
Тя с е усм ихна.
— Д обре. Тог ава и мам още един въпр о с .
Усм ив ката й събуди нещо в мен и ус е тих как и моите ус т ни с е изв ив ат
л еко.
— Какво, скъп а?
— Това прав и ли т е прин ца на маф ият а? Н е с е опитвам да разв едря
обс т ан ов ката — каза тя, вди гайк и ръце. — Н аис тина не с е опитвам. За щото
това е л удо, емоцион ал но и ин тен зив но. И адс ки откачено. Но това с принца
на маф ият а … ако си нав и т на ролев и игри, докато сме във Вега с, не бих ти
отказа л а.
Гърдит е ми с е з атре с оха от смях и за миг забр ав их за най- напре гнатата
си т уац ия в целия ми ж ивот, и то с а мо благодаре ние на о с т р оумн ата ,
не вероятна, прекра сна жена пред мен.
С л ожих ръце на раме нет е й.
— Н ека да в идим какв о щ е измислим, след като стиг нем във Вегас.

«Акциит е н а «К арас Ин т ерн еш ън ъл» с кочиха д о н ебето, с л ед кат о се

разчу новин ат а, че ис кът , койт о бе повдиг н ат с рещу главн ия из пълн ит ел е н
д иректор, К рейт ън Карас , е бил от т егл е н по-ран о т аз и седм иц а. К арас

99
беш е н ам ерен з а комен т ар в л обит о н а «Сийзър П ал ас », къ д ето ст оеш е д о
едн а от м ас ит е, н а коят о иг раеш е съпруг ат а м у.
«Щаст лив съм , че чичо м и е осъзн ал, че с т аби лн ос т т а н а компан ия т а
е по-важ н а от н едоволс т вот о, което т а и към м ен . О чак вам е т аз и г один а
з а поред ен път д а раз бием к л асациит е с портфолиот о си.»
Н ям а н икакво съмн ен ие, че света щ е на блю д ава «К арас И нт ерн еш ън ъл»
и т ози г ла вен из пълн ит еле н д иректор от мн ог о близо през с л едващ ит е
м есеци.»

П о с ег нах към радиото и прев ключи х от нов инит е към лю бимата м и

ради о с т а нц ия Маг ист ра ла т а , която обич аше да п уска на стоящи и преди шни
кън т ри из пълнит ели, см е с ен и с всички о с т а на ли с та ри зве зди.
— Р адвам с е, че спомена ха за игр ал ната мас а — каз а Крей тън.
— И че Дом си т еж и на мястото и държ и на даде ната д ума? — добав их
аз.
К рей тън сложи ръка на облег ал ката ми.
— Д а, да, т ака е. С ег а да с е махаме отт ук .
Усм ихнах с е и н атисн ах газ т а на нов ия си «М ус т ан г». След като
К рей тън м и показа о с нов нит е прав ила на заров ет е и ме предизв и ка да
из г убя д е с ет бона, аз с е отдад ох и зцяло на играта. Н о не ус пях да за г убя.
Н е, про с то продълж их да печеля и да печеля, докато Кен тък и момичето в
м ен не о с ъз на, ч е мога да си к упя нова кола с печа лб ата , з атова спокойно
върнах чипов ет е и си т ръ гнах с пари те.
Ког ато кац нахме в Н ашв ил, казах на Крейтъ н, че искам да си к упя нова
кол а. Той каза на шоф ь ора да ни откар а до с а л она на «М азер ати», но аз
възра зих, на стояв айки да спрем пред тоз и на «Ф орд». Един ств ен ата м и
отст ъпка бе да м у поз воля да ме извлече от с а л она с коли втора уп отре ба
към тоз и с нов ит е… и с е влю бих в «Шелби GT350». Бе ше до с т ав ена т аз и
с ут р и н в пен тхаус а , в кой то бяхме отс едн ал и време нно, докато не откр ием
къ щата , която ще заоби чаме и двамата.
З атова първото нещо дне с в прогр амата ни бе да спра в с т уди ото и да
при кл юча със з аписв ане то на по с леднит е си нов и пе с н и, а след тов а
отивахм е на лов за къ ща.
Ф орсирах м ус т а нга, а смехът ми ехтеше в куп ето, тъй като Крейтън с е
бе хвана л за дръж ката над вр атата. Бях почти сиг урн а, че мъжът ми няма да
м и позв оли да карам че с то, тъй като очев идно не м у допадаш е
нов опридо бити я ми карай т ака, ся каш си я от крад н ал а ман иер.
Ког ато при сти гнахме в с т уди ото… з а рекордно в реме и в се ощ е цел и,
бих добав ила… Крей тън сл ожи ръка върху моят а на скоро с т ния ло с т.
— С иг урн а ли си, че не искаш шоф ь ор?
П окл атих глава.
— Ще заг уби ш тоз и спор. Обещавам ти.
Той при св и очи към мен и от гърлото м у с е из т ръ гна нис ко ръмжене,
из пъл вай ки к упе то.
— Холи…
— В сичко ще е нар ед. Кълна с е. П ро с то исках да в идя как во може да
прав и тя.
— Тя?
С ъс своб одн ата си ръка помилвах в ола на.
— Р азб ира с е , че е тя. И мето й е Чере шова Бомба.

100
 К рей тън поклати глава и с е ус мих на.
— А ко кръс тиш пени с а ми…
П овди гнах една веж да към него.
— О ткъд е зн аеш, че в ече не съм го направ ила?
Той м е погледна по- о с т ро.
— Н ям а да ми каж еш, на ли?
Усм ив ката с е разшир и на лицето ми.
— Н ем . — П о с т а рах с е да сложа удар ение на «м». — Ще те о с т авя да с е
ч уди ш.
— О , ще ми каж еш. О бещавам ти.
О тнов о с е з асмях в исоко и изля зох от колата .

С рещ нах с е с банд ата си в ст удиото и прегър нах вс ек и от мъжете, а

К рей тън им стис на ръце те. Н е ги бяхме в иж д али от края на т урн ето, и
м исл я, че и те бяха толков а нетърп елив и да запишем т е зи па рче т а, колкото
бях и аз. Щом вля зох в ст а ят а з а запис и, преме тнах колана на Ели за Б ел л
пр е з рам о и пре карахме следващит е няколко ча с а да из гладим п е с ни те.
С л ед кр атка п очив ка за обяд, беше в реме да свършвам е. Погледът ми с е
на сочи към стъкл ения про зорец пред мен и Крей тън, кой то стое ше от друг ия
кра й, обле гнат на с тен ата. Н икога не беше ч ув ал те кст а на т а зи пе с е н и с е
з ачуди х как ли щ е р еа гира.
Мел одия т а, която допр еди мал ко бяхме записвали, започна да звуч и в
сл уш ал ки те ми и аз з апях. О бикно вено бях св икна ла да записв ам със
з атворени очи, за да почув ст вам в ся ка нота с тялото си, но дн е с ня маше как
да с е сдърж а да не гледам в очи те мъж а, който обичах.
Ког ато с тигн ах до края на п е с ен т а , по зволих на всичко в мен да с е
отприщ и.

«Мис л ех, че щ е бъд а из гу бен а н а П ето авеню ,

н о се оказ а, че бях из г у бен а, д окат о н е нам ерих т еб.»

Ког ато при ключихме със запис а , св алих сл уш а лк ите и с е нас очих навън
от ст ая т а . Крейтъ н не беше помръдн ал от мястото си до сте ната . Когато с е
при ближ их към него, за беля зах с тъклен ия блясъ к в очите м у.
Ког ато прогов ори, д умит е м у бяха изрече ни толкова ти хо, че едва ги
ч ух.
— А з бях единст вения т, който беше из г убен. П ро с то не го зна ех, докато
не те сре щнах. — Той по с е гна към ръце те ми и ме придърп а по-близо до
с е бе си. — О бич ам те толков а мно го, Холи. Н икога повече не ис кам да бъда
м ъж а, кой то бях преди.
Вдиг нах ръце и ги обв их около тил а м у. Беше и зумит елно да в идя колко
м но го с е бе променил съпр угъ т ми от оназ и Бъдни вечер. Да, той в инаг и
ще ше да е в зискателен, домина нте н и прел е с тно пор очен, но силата на
ч ув ст вата ук ре пваше в си чко това и правеше св ет а много по-ра зличе н.
— Н икога няма да ти позв оля да ст а не ш отново онзи мъж , защ ото
ни кога по вече няма да те п усн а, Крей тън Карас. Обич ам те. Ти си м ой.
Зав ин аги.

101
 П овди гнах с е на пръс ти, з а да цел уна ус тн ит е м у, а той в плет е пръс ти в
кос ата м и, задълбочав айки цел ув ката. Когато най- по с ле с е отдръп нах,
сре щнах изгар ящия м у поглед.
— Моя. Зав инаг и — каза той. — С е га нека да намер им нов ия си дом.
Д ом. Когато изр ече д умата , о с ъз нах, ч е моят дом е т а м, къде то е
К рей тън. Можеше да е в Н ашв ил, в Н ю Йорк, дори в Ню Д елхи, сти га той да
е т ам , аз щях да имам дом.

Дев ет м есец а по-къс н о

Д а гледам от мястото си как Холи с е качва на сц ената, облечен а в
бле с тящ а злати ст а рокля, за да в земе наград ата за Нов изпълн ител на
годин ата, беше нер еа лно. Беш е ми с т ан ал о нав ик да печеля в ж ивота си.
П ечел ех игрит е. П ечелех з ало зит е. П ечелех сделк ите. П ечел ех жени те. Н о
ни що не м ожеше да с е срав ни с тов а да я видя как т я печел и нагр ада.
Н ищо.
Б ях намерил задо волств ото в ж ив ота си, въпрек и че ми беше адс ки
т р удн о да ус п явам да съм в крак както с моя, т ака и с граф ика на Холи.
М акар ч е, за да съм ч е с те н, тр ябва да каж а, че че с то заря звах своя,
прехвърляйк и го, ког ато е възможно, на Кенъ н. Той рит а ше задн ици и
в зи маше имена, а вече имаше и св ой помощн ик.
В по с леднит е дни с Холи пре карвахм е повече в реме в Н ашв ил ,
отколкото в М анхатъ н. Къщ ата ни в Тен е с и с е бе пре върн ал а мно го повече в
на ш дом, отколкото пен тхаус а в град а, и то с амо за щото Холи я обичаш е
толкова м но го. О св ен тов а тя бе раз перила крил ете си и в биз не с св ет а. Н е
беше глав ен и зпълни телен дире ктор на «Хоумгр оун Рекърдс», но уч а ств аше
във в зи мането на много от важ нит е бизн е с решен ия. Пра кти чн ата й природа
и ум е ние то й да не прахос ва нен ужн о пари бяха това, което щ еше да
и змъкн е компани ят а от черв ен ата зона.
Завъртях ти т ан иев ия пръс тен на ляв ата си ръка, докато следвах всяко
дв ижение на Холи, която пол уч аваше полира ната крис та лн а наград а и
пре гръдки те на предст а вящ ите водещ и.
Тя м и даде пръс тен а няколко дни след като за пръв път ч ух те кст а на
«И зг убен а на П ето ав еню » — пе с е н т а, която разби всички клас а ци и… и й
сп ечел и наград ата , която прие маше с ег а. О т вът ре шн ата с тр ан а на халката
бяха грав ира ни д уми те «Бях изг убен а, преди да те намер я». Беше ми каза л а,
че не е н ужно да казвам на св ет а, че съм зае т, но вс е пак а з я н о с ех в ина ги.
Еди нст вения т начи н някой да свали пръс тена, беше да го издърпа от

102
с т уде нит е ми, мъртв и пръсти, тъ й като ня мах намерен ието никога да го
св ал ям .
Холи прис тъпи към микроф она с брилян тна ус мив ка, а лявата й ръка с е
на сочи към заоблен ия й корем, за който т а бло идит е не спираха да пиш ат.
Таз и с ут ри н научи хме, че но с и дъщеря ни. Спорихм е до с т а за им е то.
Розмари Ел и забет Карас. Н а името на баб ата на Холи и на майка ми.
Н е бяхме ч ув ал и и не бяхме в иж д али майка й от ден я, в който с е бе
появ ил а пред къ щата ни в Н ашв ил, за да моли за пари, след като беше
из харчил а всичко, кое то й бяха платили от Yamm e r. Молб ите й бяха
п о с р ещн ати от Холи, която й з аяв и: «Н яма никакъв ш ибан н ачин да пол учи ш
още еди н цен т от нас», по с ледв ано от заплаха, че ще с е обад и на полиция т а .
Холи изча ка тъл пата да замлъкн е, преди да започне с речт а си.
— Х ей, в ие. Бла годаря в и много за това. Н е мога дори да в и опиша
какв о е з а едно момиче от Голд Х ейвън, Кентъ ки, което гледа т а ки ва шоут а
с а м о на реклама по телев и зия т а, да стои т ук на сцен ата и да прие ма т аз и
на града. Д а каж а, че е нере а л но, е меко каз ано. Бих искала да бла годаря на
съп руг а си, Крей тън Кара с — мъж , д о с татъчно л уд, че да напиш е обяв а за
проп усн ат лю бов ен шан с след свалката ни за една нощ.
Ц ял ата з ал а из бухн а в смях, когато Холи избълва д уми те.
— Защото т а зи л удо с т е най- ст ра хотното нещо, кое то някога ми с е е
сл учв ал о. Никог а нямаш е да н апи ша пе с н ите от ал бума и п е с ен т а , която
сп ечел и гласо вете в и нямаш е да съ ще с тв ув а, ако не го бях срещн ал а.
О бичам те, Крей. Това е за т еб. Всич ко тов а е з а теб.
Тя задърж а нагр адата з а миг към гърди те си, преди да продълж и:
— С ъщо т ака искам да благодаря на аген т а си, на мениджър а си и на
собс тв ен ата си звукозаписна компания, «Хоумгр оун Рекърдс». И змин ал ата
година беш е абсолютно ст ра хотна. Благодаря на всич ки.
Тя пристъ пи към задн ата ча ст на сце ната и аз с е из прав их, за да
зао биколя и да я по с рещ на. Холи не з нае ше, но след аф тър партито ни
ча каше с а моле т, кой то да ни отведе на медения ни ме с е ц. О тла гахме го
няколко пъ ти з аради натов арени те си граф ици, но т р и с едми ци на Бора Б ора
без ин терн ет бяха точно тов а, от което имахме н ужд а. При готв ил й бях
няколко нов и днев ника, а ки т а рата й вече бе опакована. За едно с някол ко
чиф т а банск и.
Ког ато с е появ их з ад сце ната , тя по зираш е на един ф отограф , сти сна л а
в ръка наград ата си.
Холи обърн а глава, докато над д уз ина камери я снимаха от в сич ки
с тр ан и. В ъобще не я беш е гриж а, че им пре цакв а снимки те, тъй като м е
беше забел яза ла.
— И зв ине те ме. Може ли да ми дад ете мин ут ка? О, и дръж т е тов а. — Тя
бутн а нагр адата в ръце те на еди н сл уч аен ф отограф . Той изп усн а
ф отоапарата си, кой то обаче за щ аст ие о с т а на нев редим заради лен т ата , на
която бе закаче н за в рата м у, и прит исна наград ата към гърдит е си.
Холи дори не изчака да види да ли той ня ма да я изп ус не , про с то хукн а
към м ен. И като казвам «хук на към мен», и мам пр едв ид, че за ли тна към м ен
на токов ет е на в исокит е си ботуши . Улов их я, обв их ръце около кръс т а й и я
за държ ах на крака, тъй като зар ади роклят а , с която бе облечен а, ня маше
как да обв ие крака около мен, както пра веше обикно вено.
— Успях! Н аис тин а, ама наис тина ус п ях!
— Д а, ус пя , скъп а. О пределено ус пя . П оздравлен ия! Засл ужи я.

103
 Тя обв и ръце около тила ми и про шепн а:
— М исля, че с е н ала га да ме из веде ш оттук , за щото вс ек и миг ще с е
разр ева.
С ърце то ми с е стег на от емоцио на лното вълне ние в д уми те й.
— С къп а, добре ли си?
Холи вди гна глава и съл зите вече започваха да и зпълват очите й.
— Трябва да в земе ш онази на града и т ря бва да с е раз караме отт ук,
в еднага.
— Н аис тина ли искаш да с е изв ин я и да си т р ъгваме?
Тя ким н а отс ече но.
— Д обре.
Н апр ав их две кр ачки към ф отограф а, който вс е още държеше наград ата .
— Бла годаря. И ма ли т ук няк ъде пра зна ст а я?
О чит е м у щяха да изскочат от орбит ите си.
— Ъ х… ъх… на с ам. — Той по с очи надяс но с на град ата. — Зад ъгъл а и
над ол у по коридор а. О пи та йт е втор ата в рата вляво.
— Бла годаря — казах, вдига йки Холи на ръце като булка. Лице то й вс е
още бе заров ено в ш ият а ми. — Скъп а, пре с е гни с е и си в земи наград ата —
казах й ти хо.
Холи с е подчини и ч ух как ф отограф а отно во ни каза насоката си.
Ког ато открих ст а я т а, отв орих с рамо вр атата и по същ ия н ачин нати снах
кл юча на лампата . О каза с е , че е съблекал ня, точн о като мно го др уги , в
кои то съм бил с Холи. П оложих я на дивана и с е опи т ах да не мисл я за
безбро йни те гр упа ри, които с а с е ч укали на него. Вз ех на градата от ръц ете
й и я сл ожих на ст ра ни.
Тог ава сълзи те започнаха да с е ст ичат. Н адявам с е , че бяха ща стлив и
съл з и.
Холи т ре пере ше сре щ у мен, а аз я държ ах здра во.
— Н е мога да повярвам, че тов а е ис тин а. Про с то не изглеж да р еа л но.
— Тя подсмръкна, а аз помилвах гърба й.
— И сти на е. И ти го за сл уж и. Скъс а си з адни ка от работа , за да
ст игне ш дотук . Това е толкова ре а лно, колкото е възможно да с т ан е. — П ри
п о с л едни те ми д уми тя обърна към мен мокрото си лице.
— Р еа лно, колкото е възможно? Така каз а преди и за мен.
— Д а, мисля, че го каз ах.
— М исля, че ми отне изве с т но в реме, з а да го повярвам.
— И мам ч ув ст вото, че в това щ е повярваш по-бър з о. В се пак им аш
т р оф ей, кой то да ти го доказва.
Тя покл ати глава.
— И сти нската нагр ада си ти.
Ког ато с е на ведох, за да цел ун а ус т ни те й, прошеп нах:
— Н ие сме наград ата . Абсолютн ата нагр ада в ж ив ота ми. — И зправ их
с е и отнов о я в зех в обятия т а си. — С ег а как во ще кажеш за един меден
м е с е ц, преди това бебе да с е появ и и да започн е да уп равляв а ж ив ота ни?
Холи примиг на и по лицето й с е ра зля пакос тлива ус м ив ка.
— Меден ме с ец? Къде ще ме водиш?
— И м а ли з наче ние?
Тя покл ати бав но глава.
— Б их отишл а нав ся къде с вас, г- н Кара с. О тв еди ме, къде то пожелае ш.

104
 M egh an Mar ch / Di rt y Toget he r
D ir ty Bi lli on ai re / Пор очен ми л и арде р 3

Пре водач: Raln a

Редактор: de si 7y, gali leo414, gan in ka

105