НЕРАВЕНСТВО ПРИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

НА ДОХОДИТЕ В ЕС

СТЕЛИЯН БОГДАНОВ СТЕФАНОВ

СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „Д. А. ЦЕНОВ“ – ГР. СВИЩОВ

КАТЕДРА „ФИНАНСИ И КРЕДИТ“

Въведение

 Целите на настоящата статия е анализиране на възможностите за

предотвратяването негативните последици от прекомерното неравенство в
разпределението на доходите в ЕС. Неравенството в доходите може да доведе до
икономическа и политическа нестабилност, социални напрежения, безработица,
увеличаване на престъпността и други деструктивни за обществото процеси.

 Обектът на настоящото изследване е доходното неравенство в европейските

общества, а предметът са причините за появата му. Това предполага да се решат
следните задачи: да се анализира доходно неравенство на равнище ЕС между
държавите членки и да се анализира връзката между данъчното облагане и
доходното неравенство.
 Доходно неравенство в ЕС и функцията с икономическия растеж :

 Проучвания показват, че икономическото неравенство в ЕС нараства през последните

години, като се наблюдават значителни различия както между регионите, така и между
държавите членки. Причините за разликите в нивото на разполагаемия доход в страните
членки на ЕС се обясняват с разликите на пазарите на труда и доколко те са ефективни,
характеристиките на домакинствата, националното данъчно и преразпределително статукво
и други.

 Нарастването на доходите на дела от населението с най-високи доходи в Европа е

незначително в сравнение с други страни и САЩ. Някои от обясненията включват
предположения, че те са резултат от особеностите на данъчното облагане, условията и
функционирането на институциите на пазара на труда, процеса на икономическа и цялостна
глобализация или вследствие на динамичната технологична промяна. Един от основните
фактори е видът на данъчната система, а в Европейския съюз данъчните системи варират.
 Основната черта на данъчните системи в развитите икономики в ЕС е
прилагането на прогресивно данъчно облагане. Убеждението за прилагане на
прогресивни данъци е функция от историята в Европа. Характеристики на
европейския данъчен модел са :

 Системите му се основават на баланса между труда и капитала.

Поддържането на този баланс води до икономическа, социална и
политическа стабилност;

 Ниво на данъчното облагане е умерено високо и стабилно – около 40% от

БВП, съчетавайки интересите на отделните данъчни субекти в
обществото;

 Структурата му е стабилна като трите му съставки: косвени данъци,

преки данъци и социални осигуровки са почти изравнени един спрямо
друг.
 Таблица 1. Данъци в страните членки на ЕС - в %
Страни Максимални Максимални Стандартен
– ставки за ставки за ДДС
корпоративен данъка в/у
 Основната черта на данъчните системи в развитите данък доходите
икономики в ЕС е прилагането на прогресивно данъчно Австрия 25 55 20
Белгия 25 70 21
облагане. Убеждението за прилагане на прогресивни България 10 10 20
данъци е функция от историята в Европа. Хърватска 18 40 25
Кипър 12,5 35 19
Характеристики на европейския данъчен модел са : Чехия 19 55 21
Дания 22 56 25
Естония 20 20 20
 Системите му се основават на баланса между труда и Финландия 20 62,05 24
капитала. Поддържането на този баланс води до Франция 36,6 49 20
Германия 33,33 45 19
икономическа, социална и политическа стабилност; Гърция 24 46 24
Унгария 9 15 27
 Ниво на данъчното облагане е умерено високо и Ирландия 12,50 40 23
Италия 27,9 45 22
стабилно – около 40% от БВП, съчетавайки интересите Латвия 20 23 21
на отделните данъчни субекти в обществото; Литва 15 44,27 21
Люксембург 22 45,78 17
Малта 35 35 18
 Структурата му е стабилна като трите му съставки: Холандия 25 52 21
Полша 19 32 23
косвени данъци, преки данъци и социални осигуровки Португалия 21 46,5 23
са почти изравнени един спрямо друг. Румъния 16 10 19
Словакия 21 19 20
Словения 19 50 20
Испания 25 42 21
Източник: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics
 Оценка на неравенството в доходите в България

 Икономистите в областта на развитието отдавна са открили, че икономическият растеж не

означава непременно намаляване на бедността и неравенството. България с население от 6,5-
милиона и пълноправен член на Европейския съюз, дава още едно доказателство за този
парадокс. (Международна банка за възстановяване и развитие, 2022).
 Наложително да се проведе широк обществен дебат за необходимостта от промени в
подоходното облагане, семейното подоходно облагане и въвеждане на необлагаем минимум.
Подобна политика би оказала значим, социален и икономически ефект, който потенциално би
подобрил показателите за доходно неравенство в България.
 Коефициентът на Джини в България е с тенденция за увеличение, което се наблюдавана през
последните 10 години. До голяма степен повишаването на коефициента на Джини може да се
дължи на все по-големите различия в доходите на пазара на труда, като по-бедните обикновено
не работят или са концентрирани в заетост с по-ниско заплащане.
 В България разпределението на финансовото богатство e неравномерно, като най-
богатият персентил притежава 31% от финансовото богатство. Освен това, страната
ни е с най-висок коефициент на Джини сред всички страни-членки на ЕС вече повече
от десетилетие.
 Неравенство в доходите, България,1980-2022
0.7

0.6

0.5

0.4

0.3

0.2

0.1

0
а г г г г г г г г г г г г г г г г 13 г г г г
д ин 9 81 9 83 9 85 9 87 9 89 9 91 9 93 9 95 9 97 9 99 0 01 0 03 0 05 0 07 0 09 0 11 20 1 5 1 7 1 9 2 1
го 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 2 2 2 2 2 2 20 20 20 20

Национален доход преди данъци Национален доход преди данъци Национален доход преди данъци
Топ 10% | дял Топ 1% | дял Долни 50% | дял

Източник: https://wid.world/country/bulgaria/
Фигура 1. Неравенство на доходите в България за периода 1980-2022г.
 Последните официални данни показват, че най-бедните 50% от хората в България притежават едва 16,5% от
общия национален съвкупен доход . За сравнение, две десетилетия по-рано, през 2001 г., те са притежавали малко
над 20%. От друга страна, най-богатият 1% от населението на България притежава 18,2% от съвкупния доход. За
сравнение, през 2008 г. те са притежавали не повече от 8%. Това означава, че топ 1% на най-богатите българи
притежават повече национален доход спрямо 50% от най-бедните българи.

Коефициент на Джини
0.6

0.5

0.4

0.3

0.2

0.1

0
г г г г г г г г г г г г г г г г г г г г г г г г г г г г г г г г г 13 г г г г г г г г
9 80 981 982 983 984 985 986 987 988 989 990 991 992 993 994 995 996 997 998 999 000 001 002 003 004 005 006 007 008 009 010 011 012 20 014 015 016 017 018 019 020 021
1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2

Коефициент на Джини

Източник: https://wid.world/country/bulgaria/
Фигура 2. Коефициент на Джини в България за периода 1980-2022г.
 Пропорционалното данъчно облагане обаче се счита от част от българското общество като
несправедлив и в публичното пространство постоянно има призиви за замяна на данъчното облагане на
доходите на физическите лица, а и на корпоративните данъци с прогресивно данъчно облагане.
В България дебатът за връщане на старото положение с прогресивно данъчно облагане започна малко
след като беше въведено пропорционалното данъчно облагане. Интересно в данъчната система на
България е каква би трябвало да бъде данъчната ставка, ако плоският данък в страната бъде заменен с
пропорционален данък с еднаква пределна данъчна ставка, но с необлагаем минимум.
Таблица 2 , Лица заплатили ДДФЛ за 2018г. по групи
Изт очник: НАП

Годишна данъчна основа Брой лица, които заплащат Начислен ДДФЛ Дял на лицата от
ДДФЛ (хил.лева) общия брой

<=6720 1 688 923 579 836 53,8%

<=6720<=12000 695 261 628 767 22,2%

<=12000<=24000 529 347 860 431 16,9%

<=24000<=36000 111 304 322 438 3,5%

<=36000<=72000 77 688 381 236 2,5%

<=72000<=108000 16 237 141 812 0,5%

>108000 17 763 506 420 0,6%

Общо 3136523 3420940 100%

Таблица 3. Модифицирани приходи от ДДФЛ за 2018г. по групи

Източник: НАП

Годишна данъчна Брой лица, Начислен Пред- Начислен Разлика

основа които ДДФЛ ложен прогресивен
заплащат прогрес. данък
ДДФЛ (хил.лева) данък
<=6720 1 688 923 579 836 0% 0 -579 836

<=6720<=12000 695 261 628 767 10% 161 552 -467215

<=12000<=24000 529 347 860 431 10% 504710 -355721

<=24000<=36000 111 304 322 438 10% 247642 -74796

<=36000<=72000 77 688 381 236 15% 301500 -79736

<=72000<=108000 16 237 141 812 20% 185033 43221

>108000 17 763 506 420 25% 1062273 555853

Общо 3136523 3420940 2462709 -959231

 България е държавата с най-ниския доход на глава от населението от всички страни
—членки на Европейския съюз (ЕС). При настоящите темпове на растеж се очаква
сближаването със средния жизнен стандарт за ЕС да отнеме не по-малко от две
десетилетия и половина. В началото на XXI в. амбицията на България да се присъедини
към ЕС служеше като силен стимул за пазарно ориентирани промени. Динамиката на
периода преди присъединяването на страната към ЕС обаче бе последвана от по-бавен
темп на реформи след присъединяването. Все пак в средата на 2020 г. българският лев
се присъедини към Европейския валутен механизъм II (ERM II) и страната беше приета
в Европейския банков съюз, след като правителството изпълни редица предварителни
ангажименти в банковия и небанковия финансов надзор, управлението на държавните
предприятия и борбата с прането на пари .
Заключение:

 Запазва се значителното социално разделение в ЕС, но трябва да се гарантира, че

икономическият растеж е съпроводен от сближаване на стандартите на социалната политика,
което е дългосрочното решение и срещу социалния дъмпинг и изтичането на човешки
капитал към сърцето на ЕС.

 Налаганата в България икономика чрез безпрецедентно ниски данъчни ставки, плоско

облагане и редуциране на социално-осигурителните вноски са само в услуга и подкрепа на
бизнеса, но те не осигуряват икономически просперитет, адекватна заетост и по-добър
стандарт на живот. Вместо това се задълбочава социалното разслоение и неравенства в
доходите. Прилаганите рестриктивните политики не предоставят възможности за изход от
икономическата криза, а борбата с бедността и социалното изключване задължително
преминава през справедливо данъчно облагане, по-добре работещи солидарни и социални
системи. Общото мнение е увеличаване усещането за несправедливо преразпределение на
благата и доходите.
Благодаря за вниманието!