Клуб '5 сутринта' - Робин Шарма

Робин Шарма
КЛУБ „5 СУТРИНТА“
Грабни утрото. Извиси живота си.
Канадска
Първо издание
Превод от английски
Илиян Лолов
“The 5 AM Club”
Copyright © 2018 by Robin Sharma
All rights reserved
„КЛУБ „5 СУТРИНТА“
Робин Шарма, автор
© Илиян Лолов, превод от английски
© Мей Бесъм, Лола Ландекик, илюстрации
© ИК „Екслибрис“, София, 2018
http://4eti.me – безплатни книги
ISBN 978-619-7115-34-5
Съдържание
Съдържание ...................................................................................................................................................... 3
Анотация ........................................................................................................................................................... 4
Глава 1. Опасни намерения ............................................................................................................................. 6
Глава 2. Всекидневната философия, с която да станете легенда ................................................................ 7
Глава 3. Неочаквана среща с един удивителен непознат........................................................................... 12
Глава 4. Откажете се от посредствеността и всичко, което е обикновено ............................................... 17
Глава 5. Странното приключение за овладяване на утрото ....................................................................... 29
Глава 6. Полет към върховете на продуктивността, виртуозността и непобедимостта ......................... 36
Глава 7. В рая започва подготовка за промяна ........................................................................................... 45
Главa 8. Методът 5 сутринта: Утринният навик на хората, които променят историята ........................ 50
Глава 9. Условия за проява на личното величие......................................................................................... 58
Глава 10. 4-те фокуса на създателите на история ....................................................................................... 67
Глава 11. Плаване сред превратностите на живота .................................................................................... 98
Глава 12. Клуб „5 сутринта“ открива протокола за създаване на навици .............................................. 104
Глава 13. Клуб „5 сутринта“ научава формулата 20/20/20 ...................................................................... 127
Глава 14. Клуб „5 сутринта“ разбира абсолютната необходимост от сън ............................................. 145
Глава 15. Клуб „5 сутринта“ научава 10-те тактики на истинския гений .............................................. 153
Тактика №1: Плътният мехур на тотален фокус (ПМТФ) ........................................................... 161
Тактика №2: Правилото 90/90/1 ........................................................................................................ 162
Тактика №3: Методът 60/10 ............................................................................................................. 162
Тактика №4: Идеята за всекидневните 5 ......................................................................................... 163
Тактика №6: Протокол 2 масажа ..................................................................................................... 164
Тактика №7: Пътуващ университет ................................................................................................ 165
Тактика №8: Техниката „Екип мечта“ ............................................................................................ 165
Тактика №9: Система за планиране на седмицата ......................................................................... 166
Тактика №10: Ученик за 60 минути .................................................................................................. 166
Глава 16. Клуб „5 сутринта“ възприема двойните цикли на елитното представяне ............................. 169
Максима на милиардера №1 .................................................................................................................. 181
Максима на милиардера № 4 ................................................................................................................. 183
Максима на милиардера №10 ................................................................................................................ 189
Максима на милиардера №11 ................................................................................................................ 189
Глава 17. Членовете на клуб„5 сутринта“ се превръщат в герои на собствения си живот .................. 191
ЕПИЛОГ. Пет години по-късно ................................................................................................................. 199
За автора........................................................................................................................................................ 202
3
Анотация
„Животът е прекалено кратък, за да пропиляваме талантите си на дребно. Родени
сте с възможността да се превърнете в легенда. Създадени сте да осъществите про-
екти на най-високо ниво, да извършите необикновено важни дела и да бъдете сила на
страната на доброто на тази малка планета“. – Магьосникът
„Клуб „5 сутринта“ е удивителната история на две обикновени човешки същества,

които се стремят към повече продуктивност, успех и спокойствие в тази епоха на диги-
тални развлечения и смазваща сложност.
Те случайно срещат ексцентричен, но блестящ милиардер, който става техен ментор
и ги повежда на вълшебно пътуване по целия свят. Наученото от него драматично по-
добрява работата им, прави ги по-продуктивни хора и пробужда в тях щастие и усещане
за лична свобода.
Отчасти манифест за стремежа към съвършенство, отчасти ръководство за продук-
тивност на ниво гений и спътник в житейското ви пътешествие, тази книга ще промени
живота ви. Завинаги.
„Гуру по лидерство с ранга на рокзвезда.“

– The Globe and Mail
„Макар Шарма да отхвърля етикета „гуру“, трудно е да не мислим за него

по този начин.“
– Publishers Weekly
„Броят на последователите му съперничи на този на Далай Лама“.

– The Times of India
Ще имаме цяла вечност да се радваме на победите си, но само няколко часа

преди залез-слънце, за да ги спечелим.
— Ейми Кармайкъл
Никога не е прекалено късно или в моя случай прекалено рано да бъдете

този, който искате да бъдете...
Надявам се, че ще живеете живот, с който да се гордеете. Ако установите,
че не е така, надявам се, че ще имате силата да започнете отначало.
— Ф. Скот Фицджералд
А танцуващите бяха смятани за луди от другите,

които не чуваха музиката.
— Фридрих Ницше
4
БЕЛЕЖКА ОТ АВТОРА
и
ПОСВЕЩЕНИЕ
Изключително благодарен съм, че държите тази книга в ръцете си.

Дълбоко се надявам, че тя ще послужи да разкриете докрай дарбите и
талантите си по един красив начин. И ще доведе до революция от геро-
ични промени в креативността, продуктивността и благополучието ви,
както и в начина, по който служите на света.
„Клуб 5 сутринта“ е основана на една идея и метод, които препода-
вам на видни предприемачи, директори на легендарни компании, спортни
суперзвезди, музикални икони и кралски особи – с изключителен успех –
вече над двайсет години.
Писах тази книга в продължение на четири години в Италия, Южна
Африка, Канада, Швейцария, Русия, Бразилия и Мавриций. Понякога ду-
мите летяха без всякакво усилие, сякаш ме носеше лек летен бриз, но в
други моменти с усилие се придвижвах напред. Понякога ми се искаше да
развея бялото знаме на творческото изтощение, а през други периоди на
този дълбоко духовен процес една отговорност, която изпитвах и която
надхвърляше собствените ми нужди, ме насърчаваше да продължавам.
Дадох всичко от себе си, за да напиша тази книга за вас. И дълбоко
благодаря на всички много добри хора от цялата планета, които ме под-
крепяха да завърша „Клуб 5 сутринта“.
И така, от все сърце, скромно посвещавам тази книга на вас, читате-
лите. Светът се нуждае от повече герои и защо да ги чакаме, когато вие
имате в себе си нужното, за да станете такива. Като започнете още
днес.
С любов и уважение,
5
Глава 1.
Опасни намерения
Да се застреля щеше да е много брутално. Да се обеси щеше да е много старомодно.
Да си пререже вените щеше да е много тихо. Така че оставаше въпросът: Как да сложи
край на един някога славен живот бързо и точно по най-чист и най-ефективен начин?
Само преди година обстоятелствата бяха драматично по-обнадеждаващи. Предприе-
мачката беше всепризната като титан в своята област, лидер на обществото и филант-
роп. Тя беше между трийсет и пет и четирийсетгодишна и ръководеше компанията, ко-
ято беше основала в стаята си в общежитието на колежа и която издигаше на все по-
доминантни позиции на пазара, като произвеждаше продукти, които клиентите ѝ богот-
воряха.
Но ето че сега беше изгубила посока и беше изправена пред преврат, подхранван от
тесногръдие и завист, който щеше значително да намали нейния дял във фирмата, къ-
дето беше вложила по-голямата част от живота си, и щеше да я принуди да си търси
нова работа.
Жестокостта в този забележителен обрат на събитията се оказваше непоносима за
предприемачката. Под обикновено ледената ѝ външност туптеше грижовно, състрада-
телно и изпълнено с любов сърце. Тя имаше чувството, че самият живот я е предал. И
че заслужаваше толкова много повече.
Помисли си дали да не изгълта гигантско количество хапчета за сън. Опасното дейс-
твие щеше да е по-чисто по този начин. Просто да вземе всички хапчета и да се свършва
по-бързо, помисли си тя. Трябва да избягам от тази болка.
После забеляза нещо на стилната дъбова тоалетка в изцяло бялата си спалня – билет
за конференция по лична оптимизация, който майка ѝ беше дала. Предприемачката
обикновено се присмиваше на хора, които посещаваха такива събития, като ги нари-
чаше „хора с пречупени криле“ и казваше, че те търсят отговори от някой псевдогуру,
докато всичко, което им е нужно за богат и успешен живот, вече имат в себе си.
Може би беше настъпил момент да промени мнението си. Тя не виждаше много въз-
можности. Или щеше да отиде на семинара – и да преживее нещо радикално, което ще
спаси живота ѝ. Или можеше да намери спокойствие. Чрез бърза смърт.
6
Глава 2.
Всекидневната философия,
с която да станете легенда
Не позволявайте вашият огън да изтлее искрица по иск-

рица в безнадеждното тресавище на приблизителното, на
разните му там „не съвсем“, „не още“ и „въобще не“. Не
позволявайте героят във вашата душа да загине в безна-
дежден копнеж по живота, който сте заслужавали, но ни-
кога не сте успели да постигнете. Желаният от вас свят
може да бъде спечелен, той съществува, той е реален, той
е възможен, той е ваш.
— Айн Ранд
Той беше лектор от най-висока класа. Истински Магьосник на словото.
Приближавайки края на фантастична кариера и вече над осемдесетте, той беше тачен
по цял свят като гросмайстор на вдъхновението, легенда в лидерството и искрен хума-
нист, който помага на обикновените хора да реализират най-големите си дарби.
В едно общество, отличаващо се с непостоянство, несигурност и опасности, лекциите
на Магьосника събираха цели стадиони с почитатели, които жадуваха не само да водят
изкусен живот, изпълнен с креативност, продуктивност и просперитет, но и да същест-
вуват по начин, който непрестанно да ги извисява като хора. Така че накрая да се по-
чувстват уверени, че са оставили прекрасно наследство и нещо значително на следва-
щите поколения.
Делото на този човек беше уникално. То беше смес от проникновения, укрепващи
вътрешния воин в характера ни с идеи, които зачитаха нежния поет, живеещ в сърцето.
Посланията му показваха на обикновените хора не само как да успеят да се издигнат до
върховете в света на бизнеса, но и да си възвърнат магията на един богато изживян жи-
вот. За да могат да се върнат към онова страхопочитание, което някога са изпитвали,
преди суровият и студен свят да пороби гения им в оргията от сложност, повърхност-
ност и технологични развлечения.
Магьосникът беше висок, въпреки че сега беше леко прегърбен от напредналата си
възраст. Той излезе на подиума, като стъпваше внимателно, но уверено. Добре скрое-
ният тъмносив костюм с приглушени бели райета му придаваше елегантен вид. Очилата
със синкави стъкла добавяха точно колкото трябва шик.
– Животът е прекалено кратък, за да пропиляваме талантите си на дребно – започна
Магьосникът пред хилядната публика. – Родени сте с възможността, както и с отговор-
ността да се превърнете в легенда. Създадени сте да постигнете проекти на най-високо
ниво, проектирани сте да реализирате необикновено важни дела и сте конструирани да
бъдете сила на страната на доброто на тази малка планета. Носите в себе си нужното да
си възвърнете господството върху изначалното си величие в една цивилизация, която е
7
станала доста нецивилизована. Да възстановите благородството си в една глобална об-
щност, където повечето хора пазаруват за хубави обувки и придобиват скъпи вещи, но
рядко инвестират в усилието да станат по-добри хора. Личното ви лидерство изисква –
не, настоява – да престанете да бъдете кибер зомбита, неумолимо привличани от диги-
тални устройства и да преустроите живота си, за да бъдете образец за съвършенство,
пример за почтеност и да отхвърлите егоцентризма, който ограничава добрите хора.
Всички велики мъже и жени по света са били хора, които дават, а не хора, които само
вземат. Откажете се от всеобщата заблуда, че онези, които трупат, печелят най-много.
Вместо това вършете работа, която е героична – която разтърсва вашия пазар с качест-
вото на оригиналността си, както и с полезността, която предоставя. А докато го пра-
вите, ви препоръчвам да създадете и личен живот със силна етика, прекрасен и красив,
който безкомпромисно пази вътрешния ви мир. По този начин, приятели мои, ще се
извисите до ангелите. И ще крачите редом до боговете.
Магьосникът направи пауза. Той пое дълбоко въздух, но дишаше трудно и се чу силно
хриптене. Той погледна към стилните си черни обувки, лъснати до огледален блясък.
Хората на първия ред видяха, че по набръчканото му, но някога красиво лице се стича
една-единствена сълза.
Той продължи да гледа надолу. Мълчанието му беше буреносно. Държеше се трудно
на крака.
След няколко напрегнати секунди, които накараха някои от публиката да се пораз-
мърдат на местата си, Магьосникът остави микрофона, който държеше в лявата си ръка.
С другата ръка внимателно бръкна в джоба на панталоните си, извади грижливо сгъната
ленена кърпичка и избърса бузата си.
– Всеки от вас има призвание в живота си. Всеки от вас притежава инстинкт за съвър-
шенство в духа си. Никой в тази зала не е длъжен да остава замръзнал в посредственото
и да се поддава на масовото принизяване на поведението, наблюдавано в обществото,
както и колективната депрофесионализация на бизнеса, толкова очевидна в индустри-
ята. Поставянето на граници не е нищо друго освен нагласа, която прекалено много хора
практикуват всекидневно, докато накрая повярват, че е реалност. Къса ми се сърцето,
като гледам толкова много потенциално силни човешки същества, заседнали в един раз-
каз, според който не могат да бъдат изключителни в професионален и личен план. Тряб-
ва да помните, че извиненията ви са прелъстители, страховете ви са лъжци и съмненията
ви са крадци.
Мнозина кимнаха. Някои изръкопляскаха. После се разнесоха много повече аплодис-
менти.
– Разбирам ви, наистина ви разбирам – продължи Магьосникът. – Знам, че сте имали
трудни моменти в живота си. Всички ги имаме. Разбирам усещането ви, че нещата не са
станали така, както сте искали да станат, когато сте били деца, изпълнени със страст,
желание и възторг. Не сте планирали всички дни да изглеждат еднакви, нали? И работа,
която ви задушава. Да се справяте със стресиращи тревоги и безкрайни задължения,
които отнемат автентичността ви и крадат енергията ви. Да копнеете за незначителни
неща и да жадувате за моменталното осъществяване на тривиални желания, често тлас-
кани от една технология, която ни поробва, вместо да ни освобождава. Да живеете една
и съща седмица няколко хиляди пъти и да наричате това живот. Трябва да ви кажа, че
прекалено много от нас умират на трийсет и биват погребани на осемдесет. Така че аз
ви разбирам. Надявали сте се, че нещата ще са различни. По-интересни. По-вълнуващи.
По-удовлетворителни, специални и вълшебни.
8
Гласът на Магьосника потрепна, когато изрече последните думи. За миг изглеждаше,
че не може да си поеме дъх. На лицето му се появи загрижено изражение и той набръчка
чело. Седна на бежовия стол, който беше предвидливо оставен отстрани на сцената от
един от асистентите му.
– И, да, също така съзнавам, че в тази зала има и много хора, които в момента водят
живота, който обичат. Вие сте епичен успех в този свят, държите напълно нещата в ръце
и обогатявате семейството и общността си с една изключителна енергия. Добра работа.
Браво. И все пак и вие сте преживели времена, когато сте били изгубени в безплодната
и опасна долина на мрака. И вие сте познали как прекрасната креативност и отличната
продуктивност се сриват и се свиват в тесния кръг на удобството, страха и безчувстве-
ността, лишавайки ви от чувството, че управлявате себе си и изчерпват вътрешните ви
запаси от смелост. И вие сте били разочаровани от безплодните зими на един лошо из-
живян живот. И на вас са били отказани много от най-вдъхновените ви детски мечти. И
вие сте били наранени от хора, на които сте вярвали. И вашите идеали са били унищо-
жени. И вашето невинно сърце е било разбито, а животът ви покосен, като страна, опус-
тошена след нахлуването на амбициозни нашественици в нея.
Огромната конферентна зала беше съвсем притихнала.
– Където и да се намирате по житейския си път, моля ви, не позволявайте на болката
от едно несъвършено минало да ви лишава от славата на приказното ви бъдеще. Вие сте
много по-силни, отколкото може би си мислите в момента. Прекрасни победи – и само
хубави неща – ви предстоят. И вие сте точно там, където трябва да бъдете, за да поемете
растежа, който ви е необходим, за да водите необикновено продуктивния, изключи-
телно щастливия и извънредно силен живот, заслужен от вас чрез най-тежките ви изпи-
тания. В този момент нищо не е погрешно, дори да ви се струва, че всичко се разпада.
Ако усещате, че точно сега животът ви е напълно объркан, то е просто защото страхо-
вете ви са малко по-силни от вярата ви. Постепенно ще се научите как да заглушите
гласа на страха. И ще увеличите тона на най-победоносната си страна. Истината е, че
всяко трудно събитие, което преживявате, всеки токсичен човек, който срещате, и
всички изпитания, които сте понесли, са перфектната подготовка, за да станете човекът,
който сте сега. Тези уроци са ви били нужни, за да активират съкровищата, талантите и
способностите, които сега се пробуждат във вас. Нищо не е било случайност. Загубите
са нула. Вие сте определено точно там, където трябва да бъдете, за да започнете живота
на най-висшите си желания. Живот, в който ще се превърнете в строител на империи и
може би ще промените света. И може би ще промените историята.
– Всичко това звучи лесно, но в действителност е много по-трудно – извика един мъж
с червена бейзболна шапка от петия ред. Носеше сива тениска на „Металика“ и скъсани
джинси, от типа, който може да си купите в най-близкия мол. Въпреки че прекъсването
му изглеждаше непочтително, тонът на гласа му и езикът на тялото показваха, че из-
питва истинско възхищение от Магьосника.
– Ти си прекрасно човешко същество и съм съгласен с теб – отговори Магьосникът
по начин, който въздейства на цялата публика. Сега гласът му прозвуча по-силно и той
стана от стола. – Идеите не струват нищо, ако не бъдат приложени. Осъществяването и
на най-дребното нещо е по-ценно от най-грандиозните намерения. А ако да си удиви-
телна личност и да изградиш легендарен живот беше лесно, всички щяха да го правят.
Разбираш ли какво имам предвид?
– Много ясно, приятелю – отговори мъжът с червената шапка, като потри устните си
с пръст.
9
– Обществото ни е продало куп неистини – продължи Магьосникът. – Че удоволст-
вието е за предпочитане пред ужасяващия, но величествен факт, че всяка възможност
изисква много работа, редовно преизобретяване и дълбока посветеност, за да напускаме
безопасните си пристанища ден след ден. Вярвам, че привлекателността на самодовол-
ството и лесния живот в крайна сметка е сто пъти по-брутална, отколкото живот, в който
се потопяваш напълно и се бориш до победа за най-светлите си мечти. Световната класа
започва там, където свършва зоната на личното ви удобство – това е правило, което
успелите, влиятелните и най-щастливите хора винаги помнят.
Мъжът кимаше с глава. Същото правеха цели групи от публиката.
– Още съвсем млади ние сме програмирани да мислим, че да вървим напред в живота
си, като оставаме верни на ценностите на личното съвършенство, изобретателността и
почтеността, не изисква много усилия. И затова ако пътят стане труден и трябва да про-
явим известно търпение, ние си мислим, че сме сбъркали посоката – отбеляза Магьос-
никът, като се облегна с ръка на дървения стол, а после пак се отпусна на него.
– Ние насърчаваме общество от мекушави, слаби и крехки хора, които не могат да
спазват обещанията си, които се измъкват от задълженията си и се отказват от стреме-
жите си в момента, в който се появи и най-малката пречка.
Ораторът шумно въздъхна.
– Добре е да е трудно. Истинското величие и проявата на присъщия ви гений са за-
мислени като труден спорт. Само онези, които са достатъчно посветени да стигнат от
огнения край на най-високите си граници, могат да ги разширят. А страданията, които
преживявате в пътуването, за да материализирате специалните си способности, най-сил-
ните си качества и най-вдъхновените си амбиции, са един от най-големите извори на
удовлетворението ни като хора. Най-важният ключ към щастието – и вътрешния мир –
е да знаете, че сте направили каквото е било необходимо, за да заслужите наградите си
и със страст сте вложили усилия и дързост, като дадете най-доброто от себе си. Джаз
легендата Майлс Дейвис яростно се разпростира извън нормалното, познато в неговата
област, за да използва докрай прекрасния си потенциал. Микеланджело прави изключи-
телни психологически, емоционални, физически и духовни саможертви, за да създаде
страхотните си творби. Роза Паркс, обикновена шивачка с изключителен кураж, се под-
лага на огромни унижения, когато е арестувана, защото не е отстъпила мястото си в
автобус, където белите са разделени от чернокожите, и поставя началото на движението
за граждански права. Чарлс Дарвин показва онзи вид решителност, който изисква вир-
туозността, като изследва ракообразните, които се полепват по дъното на кораба – да,
ракообразните – в продължение на осем дълги години, за да формулира прочутата си
теория за еволюцията. Този вид усърдна работа за оптимизиране на експертизата сега
би бил наречен „лудост“ от повечето хора в нашия съвременен свят, които прекарват
огромно количество от незаменимия си живот, за да гледат потоци от селфита, какво
закусват виртуалните им приятели и видеоигри, изпълнени с насилие – отбеляза Ма-
гьосникът, като обходи с поглед залата, сякаш искаше да погледне всеки от присъства-
щите право в очите.
– Стивън Кинг е работил като гимназиален учител по литература и в индустриална
пералня преди да продаде „Кери“, романа, с който става известен – продължи възраст-
ният лектор. – О, и трябва да знаете, че Кинг е бил толкова обезсърчен от отхвърлянията
и отказите, че се предал и хвърлил в боклука ръкописа, който е написал в старата си
каравана. Едва когато жена му Табита намира книгата в отсъствието на съпруга си, по-
10
чиства я от цигарената пепел, прочита я и казва на автора ѝ, че е блестяща, Кинг я пред-
лага за издаване. Дори тогава авансът за авторските права на изданието с твърди корици
е бил някакви си две хиляди и петстотин долара.
– Сериозно ли говорите? – измърмори една жена, седяща близо до сцената. Тя носеше
пищна зелена шапка, от която стърчеше дълго червено перо и очевидно се подчиняваше
на свои собствени правила.
– Да, сериозно – каза Магьосникът. – И макар Винсент ван Гог да е създал деветсто-
тин картини и над хиляда рисунки през живота си, славата му се разнася след смъртта
му. Стремежът му да твори не е бил вдъхновен от егоистичното желание да получи все-
общи аплодисменти, а от един по-мъдър инстинкт и той го е подтиквал да види колко
от творческата си способност е в състояние да отключи, независимо от трудностите,
които е трябвало да понесе. Да станеш легенда никога не е лесно. Но аз бих предпочел
това пътешествие пред скръбта да затънеш в обикновеното – нещо, което постоянно се
случва на толкова много потенциално героични хора – заяви твърдо Магьосникът.
– Така или иначе, нека само да кажа, че мястото, където срещате най-големия си дис-
комфорт, е и мястото, където живее най-голямата ви възможност. Идеите, които ви тре-
вожат, чувствата, които ви безпокоят, проектите, които ви плашат, и несигурността, ко-
ято ви пречи да развиете талантите си, са точно тези нещата, към които трябва да вър-
вите. Влезте дълбоко в тези коридори към величието си като изобретателен продуцент,
търсач на лична свобода и човек, оглеждащ се за възможности. И после бързо прегър-
нете тези идеи, чувства и проекти, вместо да структурирате живота си така, че да ги
отхвърляте. Да навлезете точно в онези неща, от които се страхувате, е начинът да въз-
становите забравената си сила. И също начинът да си върнете невинността и възторга,
които сте изгубили след детството си.
Изведнъж Магьосникът се закашля. Отначало леко. После силно, сякаш беше обладан
от демон, който беше решил да си отмъсти.
Зад кулисите един мъж с черен костюм и късо подстригана коса каза нещо тихо в
микрофона, прикрепен дискретно към маншета на ризата. Светлините започнаха да при-
мигват, после отслабнаха. Няколко души от публиката, които се намираха близо до сце-
ната, станаха, несигурни как да постъпят.
Една изключително красива жена с коса, хваната на строг кок, свити устни и тясна
черна рокля с бродирана бяла яка се хвърли към металната стълба, по която Магьосни-
кът беше излязъл на сцената в началото на лекцията си. В едната си ръка носеше теле-
фон, а в другата изтъркан бележник. Високите токчета на червените ѝ обувки потрак-
ваха, като се хвърли към своя работодател.
Но жената беше закъсняла.
Магьосникът се свлече на пода като замаян от удари боксьор с голямо сърце, но не-
достатъчно умения в последния рунд на някога славната си кариера, която е трябвало
да приключи преди много години. Старият лектор лежеше неподвижно. От раната на
главата му, получена при падането, се стичаше струйка кръв. Очилата му лежаха до
него. Носната кърпа все още беше в ръката му. Някога блестящите му очи си останаха
затворени.
11
Глава 3.
Неочаквана среща с един
удивителен непознат
Не постъпвай тъй, сякаш ще живееш десет хиляди години.
Сетният час те дебне. Докато живееш, докато още съ-
ществуваш на земята, бъди достоен човек.
— Марк Аврелий, римски император
Предприемачката излъга хората, с които се запозна на семинара, като им каза, че е в
залата, за да научи прочутите формули на Магьосника за експоненциално нарастваща
продуктивност, както и да открие невробиологията зад личното усъвършенстване, което
той споделя с лидерите в индустрията. Тя се надяваше, че методите на гуруто ще ѝ дадат
несравнимо предимство пред конкурентите ѝ, като позволят на фирмата ѝ бързо да се
издигне до неоспоримо доминантна позиция. Вие знаете истинската причина, поради
която беше дошла: имаше нужда да възвърне надеждата си. И да спаси живота си.
Художникът беше дошъл на лекцията, за да разбере как да подхрани креативността
си и да умножи способностите си, за да остави трайна следа в изкуството с картините,
които рисува. А бездомният изглежда се беше промъкнал в залата, без никой да го види.
Предприемачката и художникът седяха един до друг. Виждаха се за първи път.
– Мислите ли, че е мъртъв? – попита тя художника, докато той подръпваше плитките
си в стил Боб Марли.
Предприемачката имаше ъгловато и дълго лице. Челото ѝ беше осеяно с бръчки и
дълбоки линии като браздите в прясно изорана нива на някой фермер. Кестенявата ѝ
коса беше средно дълга и с прическа „Цялата съм бизнес и не смей да се закачаш с мен“.
Беше слаба, като бегач на дълги разстояния с тънки ръце и стройни крака, които се виж-
даха под консервативната синя дизайнерска пола. Очите ѝ бяха тъжни от стари рани,
които никога не бяха зараснали. И от сегашния хаос, който беше сполетял любимата ѝ
компания.
– Не съм сигурен. Стар е. Падна и се удари лошо. Господи, това беше страшно. Не
съм виждал нищо подобно – каза разтревожено художникът и подръпна обицата си.
– Аз не познавам работата му. Не се интересувам от такива неща – обясни предприе-
мачката. Тя остана на мястото си, като скръсти ръце на бежовата си блуза с огромна
черна папийонка на врата. – Но ми хареса много от информацията му за продуктив-
ността в тази ера на електронните устройства, които рушат фокуса ни и способността
ни за задълбочено мислене. Думите му ме накараха да осъзная, че трябва да пазя спо-
собността си да уча по много по-добър начин – продължи тя, доста официално. Тя ня-
маше особено желание да сподели през какви трудности преминава и очевидно искаше
да запази фасадата си на видна предприемачка, готова да се издигне до следващото
ниво.
– Да, той определено е готин – каза художникът, като изглеждаше нервен. – Той ми
помогна толкова много. Не мога да повярвам как просто се свлече на земята. Сюрреа-
листично е, нали така?
12
Той беше художник. Тъй като искаше да извиси изкуството си, както и да подобри
личния си живот, следеше работата на Магьосника. Но кой знае защо, демоните в него
като че ли надделяваха над по-висшата му природа. Ето защо той неизбежно саботи-
раше херкулесовите си амбиции и прекрасно оригиналните си идеи.
Художникът беше едър. Имаше козя брадичка и носеше черна тениска и дълги черни
шорти, които стигаха под коленете. Черни ботуши с каучукови подметки, като онези,
които носят австралийците, допълваха художествения му костюм. По двете ръце и по
левия си крак имаше хипнотичен водопад от татуировки. Едната гласеше: „Богатите са
мошеници“. Друга беше откраднала думите на прочутия испански художник Салвадор
Дали. Гласеше само: „Не взимам наркотици. Самият аз съм наркотик“.
– Здравейте, хора – обади се бездомникът неприлично високо няколко реда зад тях.
Залата все още се изпразваше и аудиовизуалният екип шумно разваляше сцената. Раз-
поредителите започваха да метат залата. На фон успокоително звучеше песен на Night-
mares on Wax.
Двамата нови познати се обърнаха и видяха заплетена и разчорлена дивашка коса,
лице, което изглежда не беше бръснато от десетилетия и дрипав тоалет от дрехи с
ужасно много петна.
– Да? – попита предприемачката с тон, студен като кубче лед в Антарктика. – Мога
ли да ви помогна?
– Хей, приятел, какво става? – попита го художникът с малко повече съчувствие.
Бездомникът стана, тръгна, влачейки крака и седна до двамата.
– Мислите ли, че гуруто хвърлил топа? – попита той, като излющи една коричка от
китката си.
– Не е сигурно – каза художникът, като подръпна друга плитка. – Надявам се, че не е.
– На вас хареса ли ви семинарът? Приемате ли каквото каза дъртакът? – продължи
мръсният непознат.
– Определено – каза художникът. – Обичам лекциите му. Трудно ми да е да живея по
неговите правила, но каквото каза е дълбоко. И силно.
– Не съм толкова сигурна – каза скептично предприемачката. – Харесаха ми много
неща от това, което чух днес, но за някои други още не съм убедена. Трябва ми малко
време, за да помисля върху всичко това.
– Е, според мен той е нумеро уно – заяви бездомникът и се оригна. – Направих състо-
янието си благодарение на учението на Магьосника. И пак благодарение на него се рад-
вам на живот от доста световна класа. Повечето хора си пожелават да им се случат фе-
номенални неща. Той ме научи, че хората, постигащи изключителен успех, правят
така, че да им се случат феноменални неща. И най-страхотното е, че не само ми даде
тайната философия, е която да осъществя големите си мечти, но и ме научи на техноло-
гията – на тактиката и средствата – за да превърна информацията в резултати. Дори само
революционните му прозрения за това как да възприемеш една изумително продуктивна
утринна рутина преобразиха резултата, който имам на моя пазар.
На челото си, точно над дясното око бездомникът имаше дълъг неравен белег. Запла-
шителната му брада беше посивяла. На врата му висеше гердан от мъниста, като онези,
които индийските светци носят в храмовете си. Макар заради преувеличенията си да
звучеше като откачен, а външността му да показваше, че е живял на улицата дълги го-
дини, в гласа му от време на време се промъкване властна нотка. А в очите му се четеше
увереността на лъв.
– Пълна откачалка – прошепна предприемачката на художника. – Ако този човек има
13
състояние, аз съм майка Тереза.
– Разбирам ви. Прилича на луд – отговори художникът. – Но я погледнете какъв гра-
маден часовник има.
На лявата си китка бездомникът, който изглежда беше минал шейсет и пет, носеше
един от онези масивни часовници, които английските мениджъри на хедж фондове
обикновено слагат, когато отиват на вечеря в Мейфеър. Имаше циферблат с цвета на
револвер, заобиколен от стоманен пръстен, червена, тънка като игла стрелка за часовете
и стрелка за минутите в цвят оранжев залез. Забележителният часовник беше допълнен
с широка черна каучукова каишка, която при цялата му луксозност навяваше на мисълта
за леководолаз.
– Сто хиляди от воле – каза тихо предприемачката. – Някои хора от моята фирма си
купиха такива часовници в деня, когато излязохме на фондовата борса. За съжаление
цените на акциите ни се сринаха. Но те си запазиха проклетите часовници.
– И така, коя част от лекцията на Магьосника ви хареса най-много, хора? – попита
скитникът, като продължи да чопли китката си. – Дали бяха всички тези приказки за
психологията на гения, с които започна? Или може би онези невероятни модели за тай-
ните на продуктивността на милиардерите, които изреди в средата? А може би се впе-
чатлихте от цялата невробиология, която води до върховни резултати? Или може би ви
хареса теорията му за нашата отговорност да се превърнем в легенда и същевременно
да служим като инструмент за благото на човечеството, която набеляза преди този дра-
матичен финал? – После бездомникът намигна. И погледна големия си часовник.
– Хей, приятели, беше ми много приятно. Но времето е една от най-ценните стоки,
които съм се научил да пазя на всяка цена. Уорън Бъфет, блестящият инвеститор, казва,
че богатите инвестират във време. Бедните инвестират в пари. Така че не мога да остана
с вас, хора, прекалено дълго. Имам уговорка с частен самолет и писта. Ясно ли е какво
казвам?
„Изглежда страда от халюцинации“, помисли си предприемачката и после продължи
на глас:
– Бъфет също казва: „Купувам си скъпи костюми. Те просто изглеждат евтини на
мен“. Може би си спомняте тези думи.
И наистина не искам да съм груба, но не знам как сте влезли тук. И нямам представа
откъде сте взели този тлъст часовник, нито за какъв частен самолет говорите. И моля
престанете да говорите по този начин за случилото се на презентацията. Няма нищо
смешно. Сериозно, дори не съм сигурна дали този господин още диша.
– Определено е така – съгласи се художникът, като поглади козята си брадичка. – Не
е гот. И защо говорите като сърфист?
– Хей, хора, успокойте се – каза бездомникът. – Първо, аз наистина съм сърфист.
Прекарах юношеските си години на дъска в Малибу. Сърфирах там, където бяха най-
големите вълни. Сега сърфирам на по-малки вълни в Тамарин Бей, където вие двама
красавци вероятно никога не сте ходили.
– Не съм чувала за такова място – каза ледено предприемачката. – Вие се държите
доста възмутително.
Бездомникът не можеше да бъде спрян.
– И второ, аз наистина имам много голям успех в бизнеса. Изградих няколко компа-
нии, които са изключително доходоносни в тези времена, когато фирмите имат приходи
от милиони, но никаква крайна печалба. Каква шега. Светът леко полудява. Прекалено
14
много алчност и недостатъчно разумност. И трето, ако позволите – добави той и дрез-
гавият му глас прозвуча по-силно, – наистина ме чака самолет. На едно летище недалече
от тук. Затова преди да си тръгна, пак ще ви попитам – защото искам да знам. Коя част
от презентацията на Магьосника ви хареса най-много?
– В голяма степен цялата лекция – отговори художникът. – Хареса ми толкова много,
че записах всяка дума, която произнесе старата легенда.
– Това е незаконно – предупреди го бездомникът, като решително скръсти ръце. –
Може да си имате сериозни неприятности с адвокати заради това нещо.
– Забранено е от закона – потвърди предприемачката. – Защо го направихте?
– Защото така исках. Просто бях в такова настроение. Аз правя каквото искам. Пра-
вилата са създадени, за да бъдат нарушавани, не е ли така? Пикасо казва, че трябва да
научиш правилата като професионалист, за да можеш да ги нарушаваш като художник.
Човек трябва да бъде верен на себе си, а не някаква безмозъчна овца, която сляпо върви
след стадото по път, който не води за никъде. Повечето хора, особено хората с пари, не
са нищо друго освен банда мошеници – заяви художникът. – Както понякога казва Ма-
гьосникът: „Може да се впишеш. Или можеш да промениш света. Не можеш да напра-
виш и двете“. Затова записах цялата лекция. Застреляйте ме. А и в затвора ще е инте-
ресно. Вероятно вътре ще се запозная с някои готини хора.
– Хм, добре – каза бездомникът. – Не ми харесва решението ти. Но ми харесва енту-
сиазма ти. Затова давай. Пусни го. Пусни онези части от лекцията, които най-много те
впечатлиха.
– Всичко, което записах, е изумително! – Художникът вдигна ръка, за да покаже де-
тайлна татуировка на виртуоза на китарата Джими Хендрикс. Фразата „Когато силата
на любовта победи любовта към властта, светът ще познае мир“ беше изписана над ли-
цето на мъртвата суперзвезда. – Предстои ви да чуете нещо специално – добави той.
– Да. Давайте и пуснете онези части, които са ви харесали – окуражи го предприе-
мачката, като стана. Не беше сигурно защо, но съвсем леко нещо започна да се разд-
вижва дълбоко в нея.
„Може би животът ми нанася удар – помисли си тя, – за да мога по някакъв начин да
продължа напред“.
Присъствието ѝ на лекцията, запознанството с художника, думите на Магьосника,
макар и да не беше съгласна с всичко, което каза, я изпълниха с чувството, че може би
това, което преживяваше с фирмата си, беше някакъв вид необходима подготовка, за да
постигне големи неща. Предприемачката все пак беше скептична. Но усещаше, че се
отваря за новото. И вероятно израства. Затова тя си даде обещание, че ще продължи
този процес и няма да отстъпи. Предишният ѝ начин на съществуване вече не вършеше
работа. Беше време за промяна.
Предприемачката си спомни един обичан цитат от Теодор Рузвелт: „Не е важен кри-
тикът, нито човекът, който сочи как силният се препъва или как онзи, който върши
неща, би могъл да ги върши по-добре. Заслугата е на човека, който действително е на
арената, чието лице е белязано от прах, пот и кръв, който се стреми към целта без страх
и отново и отново не улучва, защото няма усилие без грешки и недостатъци, но онзи,
който знае какво е да си безкористен и се посвещава на достойна кауза; който в най-
добрия случай накрая познава триумфа от голямото постижение и който в най-лошия
случай, ако се провали, поне се проваля, проявявайки голяма дързост, за да не бъде ни-
кога мястото му редом до онези студени и плахи души, които не познават нито победата,
нито поражението“.
15
Тя си припомни и фразата, която беше научила от лекцията на Магьосника – нещо
като „Моментът, в който най-много ти се иска да се откажеш, е и моментът, в който
трябва да намериш сили да продължиш напред“. И така, предприемачката погледна дъл-
боко в себе си и си обеща да продължи да търси отговори, да решава проблемите си и
да стигне до много по-добри времена. Надеждата ѝ постепенно се усилваше и трево-
гите ѝ бавно отстъпваха. А слабият тих глас на най-добрия ѝ аз започваше да ѝ шепне,
че ѝ предстои едно много специално приключение.
16
Глава 4.
Откажете се от посредствеността и
всичко, което е обикновено
„Ами понякога успявам да повярвам не по-малко от шест
невъзможни неща само преди закуска“.
— Луис Карол, „Алиса в Страната на чудесата“
– Ти си художник, така ли? – попита бездомникът, като си играеше с едно разхлабено

копче на дрипавата си риза.
– Да – промърмори художникът. – Нещо като обезсърчен художник. Добър съм. Но
не съм велик.
– В апартамента си в Цюрих имам много картини – каза самодоволно бездомникът. –
Купих ги на Банхофщрасе малко преди цените да скочат до небето. Научих колко е
важно да се заобикаляш само с най-високо качество, където и да отидеш. Това е един от
най-печелившите ходове, които съм направил, за да създам живота, който исках. В моя
бизнес наемам само най-добрите играчи, защото не можеш да имаш първокласна ком-
пания с третокласни изпълнители. Пускаме само продукти, които изцяло преобръщат
пазара и после абсолютно променят играта, поради това че са толкова ценни. Моите
предприятия предлагат само услуги, които обогатяват клиентите ни в етично отноше-
ние, предоставят изумително преживяване за потребителя и създават фанатични после-
дователи, които не биха могли да си представят да правят бизнес с някой друг. В личния
ми живот важи същото правило: ям само най-добрата храна, въпреки че не ям много.
Чета само най-оригиналните и задълбочени книги, прекарвам времето си в най-изпъл-
нените със светлина и вдъхновяващи пространства и посещавам най-омагьосващите
места. А що се отнася до отношенията с хората, заобикалям се само с такива човешки
същества, които ми носят радост, подхранват вътрешния ми мир и ме вдъхновяват да
стана по-добър човек. Животът е прекалено ценен, за да го прекарваш с хора, които не
те разбират. С които просто нямате едни и същи вибрации. Които имат различни цен-
ности и по-ниски стандарти от твоите. Които имат различна Умствена нагласа, Сър-
дечна нагласа, Здравна нагласа и Душевна нагласа. Поразително е колко силно и дъл-
боко влиянията и средата оформят продуктивността ни, както и въздействието ни.
– Интересно – каза предприемачката, като погледна телефона си. – Той май не знае
какво говори – прошепна тихо тя на художника и продължи да се взира в екрана.
Паяжината от бръчки на лицето ѝ се изглади. На китката ѝ висяха две елегантни сре-
бърни гриви. На едната имаше надпис: „Превърни всяко „не мога” в „мога“, а на другата
бяха гравирани думите: „Свършеното е по-добро от съвършеното“. Предприемачката ги
беше купила като подарък за себе си, когато компанията ѝ беше още стартъп и тя беше
изпълнена с увереност.
– Знам за умствените нагласи – каза художникът. – Но никога, приятелю, не съм чувал
за Сърдечни нагласи, Здравни нагласи и Душевни нагласи.
– Ще чуеш – каза бездомникът. – А след като това стане, начинът, по който твориш,
произвеждаш и се представяш в твоя свят, вече няма да бъде същият. Това са сериозни
революционни идеи за всеки строител на империи и светове. А толкова малко хора от
17
бизнеса, а и другите хора на планетата в момента знаят нещо за тях. Ако знаеха, всеки
важен елемент в живота им щеше бързо да се увеличи. Засега искам само да подчертая
личното си правило за ултрависоко качество във всичко, което ме заобикаля. Околната
среда наистина оформя възприятията, вдъхновенията и творенията на хората. Изкуст-
вото подхранва душата ми. Добрите книги укрепват надеждата ми. Интересните разго-
вори увеличават креативността ми. Прекрасната музика повдига сърцето ми. Красивите
гледки укрепват духа ми. И не е необходимо друго освен една-единствена сутрин, из-
пълнена с позитивност, за да получиш монументално количество нови идеи, които ще
издигнат живота на цяло едно поколение. И трябва да кажа, че да извисяваш човечест-
вото е най-важният спорт в бизнеса, който упражняват онези 5 процента на върха. Дейс-
твителната цел на търговията не е да изградиш личното си състояние. Истинската при-
чина да си в играта е да бъдеш полезен на обществото. Основният ми фокус в бизнеса е
да служа на другите. Парите, властта и престижът са само неизбежни странични про-
дукти, които дойдоха при мен по пътя. Един стар и забележителен приятел ме научи да
действам по този начин, когато бях млад. Това напълно промени състоянието на прос-
перитета ми и величината на личната ми свобода. И тази революционна бизнес филосо-
фия беше доминираща за начина, по който правя нещата оттогава до сега. Кой знае,
може някой път да ви запозная с моя учител.
Скитникът направи пауза и погледна големия си часовник. После затвори очи и из-
рече тези думи:
– Грабни утрото. Извиси живота си.
Сякаш магически, в протегнатата му лява ръка се появи съвсем малко и доста дебело
листче бяла хартия. Беше хубав фокус. И вие щяхте да сте изключително впечатлени,
ако се намирахте до тези трима души.
Ето как изглеждаше:
18
Предприемачката и художникът останаха с отворени уста, като изглеждаха едновре-
менно объркани и хипнотизирани.
– Всеки от вас двамата крие в себе си герой. Знаели сте го като деца, преди възраст-
ните да ви кажат да ограничавате способностите си, да оковете гения си и да предадете
истината на сърцето – каза им бездомникът, а гласът му много приличаше на този на
Магьосника.
– Възрастните са покварени деца – продължи той. – Когато сте били много по-млади,
сте разбирали как да живеете. Погледът към звездите ви е изпълвал с възторг. Тичането
в парка ви е карало да се чувствате живи. А гоненето на пеперуди ви е заливало с радост.
О, как обожавам пеперудите. После, когато сте пораснали, сте забравили как да бъдете
хора. Забравили сте как да бъдете смели и ентусиазирани, как безумно да обичате и да
се чувствате живи. Безценните ви запаси на надежда са намалели. Да бъдете обикновени
е станало приемливо. Светлината на креативността, позитивността и близостта ви с ве-
личието е помръкнала, когато сте започнали да се тревожите, че трябва да се впишете,
да имате повече от другите и да бъдете популярни. Е, ето какво казвам аз: не участвайте
в света на безчувствените възрастни, където винаги има недостиг, апатия и ограниче-
ния. Приканвам ви да влезете в тайната реалност, известна само на хората, които са
истински господари на себе си, истински гении и неподправени легенди в историята. И
да откриете първичните сили в себе си, които никога не сте знаели, че са там. Може да
създадете магия в работата и в личния си живот. А аз съм тук, за да ви помогна да го
направите.
Преди предприемачката и художникът да успеят да изрекат и една дума, бездомникът
продължи монолога си:
– О, говорех за това колко е важно изкуството. И екосистемата, в която е изграден
животът ви. Напомня ми за страхотните думи на португалския писател Фернанду Песоа:
„Изкуството ни освобождава чрез илюзията от нищетата на битието. Докато съпрежи-
вяваме злините и страданията, понесени от Хамлет, принц датски, ние не усещаме на-
шите, които са гадни, защото са наши, и гадни, защото са гадни“. Припомням си и нещо,
което е казал Винсент ван Гог: „Самият аз не знам нищо със сигурност, но при гледката
на звездите се размечтавам“.
Бездомникът преглътна. Погледът му се отклони. Той нервно се изкашля.
– Приятели, минал съм през много неща. Животът ме е повалял и ритал по какъв ли
не начин. Бил съм болен. Нападали са ме. Злоупотребявали са с мен. Възползвали са се
от мен. Хей, звуча като кънтри песен. Сега ако и гаджето ми изневерява и кучето ми
умре, ще имам хит сингъл.
Бездомният се изсмя. Беше странен, гърлен смях, както би се изсмял надрусан цирков
клоун. После продължи:
– Все едно, всичко е за добро. Болката е вратата към дълбините. Разбирате ли какво
искам да кажа? Трагедията е най-пречистващото нещо в природата. Тя изгаря всеки
фалш, страх и арогантност на егото. Възвръща ни блясъка и гения, ако имате смелостта
да навлезете в това, което ви причинява болка. Страданието носи много награди, вклю-
чително съчувствие, оригиналност, способност да разбирате другите и автентичност.
Джонас Солк казва: „Имал съм мечти, имал съм и кошмари, но победих кошмарите бла-
годарение на мечтите“ – добави замислено неканеният скитник.
– Той е суперстранен. Невероятно ексцентричен. Но в него има нещо специално –
прошепна предприемачката на художника и с това признание свали съвсем малко от
бронята на цинизма, с която се предпазваше през цялата си звездна кариера. – Това,
19
което той току-що каза, е точно каквото ми беше нужно да чуя. Виждам, че изглежда
като че ли живее в кашон по улиците. Но вслушай се в думите му. Понякога говори като
поет. Как може да се изразява толкова добре? Откъде идва тази дълбочина? И кой е този
„стар приятел“, от когото казва, че е научил толкова много? В него има и една топлота,
която ми напомня за баща ми. Все още ми липсва. Той беше човекът, с когото споделях
всичко. Най-големият ми поддръжник. И най-добрият ми приятел. Мисля за него всеки
ден.
– Добре – каза художникът на странния непознат. – Попита ме какво ми е харесало
най-много от лекцията. Определено харесах онази част, в която Магьосникът говореше
за правилото на спартанските войни, онова, което гласи: „Човек, който хвърля повече
пот в ученията, губи по-малко кръв във войната“. Харесах и думите: „Голямата победа
се извоюва в онези ранни часове на утрото, когато никой не те гледа и когато всички
други спят“. Учението му за стойността на утринните навици на световно ниво е стра-
хотно.
Предприемачката погледна телефона си.
– Водих си доста бележки. Но тези бисери съм пропуснала – каза тя, като записа това,
което току-що чу.
– Чуваме само това, което сме готови да чуем – отбеляза мъдро бездомникът. – Сре-
щаме новите знания точно в точката, в която се намираме. И колкото повече се изди-
гаме, толкова по-добре започваме да разбираме.
Изведнъж се разнесе гласът на Магьосника. Очите на бездомника придобиха разме-
рите на Тадж Махал. Виждаше се, че е страшно изненадан да чуе този славен тон. Той
се обърна – търсейки източника. Бързо всичко стана ясно.
Художникът беше пуснал пиратския запис от семинара.
– Ето тази част, която ми харесва най-много, за да отговоря докрай на въпроса ти,
братко – заяви той, като погледна скитника право в очите.
В едно общество на киберзомбита, пристрастени към разсейващи развлечения и страдащи от
постоянно прекъсване, най-мъдрият начин да гарантирате, че последователно постигате най-
добри резултати в най-важните области на професионалния и личния си живот, е да въведете
утринна рутина от световна класа. Пътят към победата започва от самото начало. И първите
ви часове са времето, когато се създават герои.
Обявете война на слабостта и поведете кампания срещу страха. Наистина можете да ставате
рано. А да го правите е необходимост в прекрасния стремеж да се превърнете в легенда.
Грижете се отлично за началото на деня си и останалата част от него до голяма степен
сама ще се погрижи за себе си. Грабнете утрото. Извисете живота си.
Чуваше се как Магьосникът диша тежко като начинаещ плувец, който е отишъл пре-
кадено далече прекадено бързо. Художникът усили звука и сега той стана оглушителен.
Ето скъпоценната малка тайна, която титаните на индустрията, изключителните хора на из-
куството и постигналите най-много сред хората никога няма да споделят с вас: гигантските
резултати се дължат много по-малко на унаследените гени и много повече на ежедневните ви
навици. А сред тях най-важният, който трябва да калибрирате, е утринният ритуал. И после да
го превърнете в автоматичен. Да се запишете в Клуб „5 сутринта“ е една постъпка, която ще
издигне цялото ви поведение като човек.
Когато гледаме как действат хората, превърнали се в икони, се изкушаваме да приемем нало-
женото от нашата цивилизация твърдение, че те винаги са били така велики. Че са се родили
изключителни. Че са спечелили в лотарията на ДНК. Че геният им е по наследство. Да, исти-
ната е, че ги виждаме в цялата им блестяща слава след години, през които са следвали един
20
процес, процес, който изисква безкрайни часове практика. Когато наблюдаваме прекрасните
играчи в бизнеса, спорта, науката и изкуствата, виждаме заслужените резултати от неотклон-
ната концентрация върху едно-единствено занимание, астрономическия фокус върху едно
умение, крайната саможертва, насочена към една цел, необикновените нива на дълбока подго-
товка и изключително количество солидно търпение. Помнете, всеки професионалист някога
е бил аматьор и всеки майстор първо е бил чирак. Обикновените хора са способни на изклю-
чителни подвизи, след като превърнат добрите навици в рутина.
– Този човек говори толкова верни неща – каза бездомникът. Той плесна с мръсните
си ръце като дете на карнавал и пак погледна часовника си. После започна да пристъпва
и да поклаща бедра напред-назад. Сега размахваше ръце във въздуха и щракаше с
пръсти, като пак затвори очи. От напуканите му устни излизаха звуци като тези, които
правеха първите рапъри без помощта на преносимите си уредби. Щяхте да се слисате,
ако можехте да го видите.
– Какво по дяволите правиш? – изкрещя художникът.
– Танцувам – отговори бездомникът, като се движеше славно. – Дай ми още от тези
красиви познания. Според Сократ: „Образованието подклажда огъня“. А Айзък Азимов
казва: „Според мен единственият вид образование е самообразованието“. Затова про-
дължавай да пускаш думите на стария гуру, приятел. Те са авангардни.
Художникът пусна пак записа:
Борете се с всички сили срещу пиратските набези към личното ви усъвършенстване от един
свят, който ви съблазнява с развлечения и ви причинява дигитална деменция. Насочете вни-
манието си пак към високите върхове на стремежа за по-пълна изява и още днес отхвърлете
всички, неща, които подхранват застоя на силите ви. Станете човек с въображение – един от
онези редки индивиди, които са излезли от затворническата клетка на миналото и вървят към
благородното бъдеще. Всеки от нас жадува за дни, изпълнени с малки експлозии от чудеса.
Всеки от нас желае да притежава чист героизъм и да влезе в освободената си изключителност.
Всички хора имат първична психологическа потребност да създават изумителни шедьоври, да
изживяват всеки ден с необикновен възторг и да знаят, че прекарват часовете си, като по ня-
какъв начин обогатяват живота на другите. Поетът Томас Камбъл го е казал красиво: „Да жи-
веем в сърцата, които оставяме след себе си, означава да не умрем“.
Истината е, че всеки от нас е създаден да прави история по свой собствен автентичен начин.
За един това може да означава да стане отличен програмист или добър учител, който извисява
младите умове. За друг това може да е възможност да бъде страхотна майка или прекрасен
мениджър. За трети щастието може да бъде да изградят голям бизнес или да бъдат фантас-
тични продавачи, които да обслужват превъзходно клиентите си. Този шанс да ви помнят след-
ващите поколения и да водите живот, който наистина има значение, не е изтъркано клише.
Това всъщност е истина. И все пак толкова малко от нас откриват и после възприемат същин-
ската нагласа, утринните навици и последователните условия, които гарантират постигането
на тези резултати. Всички искаме да преоткрием правото, което имаме по рождение да развием
таланта си, да постигнем безкрайно щастие и да се освободим от страха, но малко от нас са
готови да направят точно тези неща, които ще извадят на бял свят скрития ни гений. Странно
е, не мислите ли? А и е много тъжно. Днес повечето от нас прекарват най-ценните си часове в
това да са заети. Стремят се към тривиални неща и изкуствени развлечения, като пренебрегват
истинския живот. В крайна сметка това е формула за нещастие. Какъв смисъл има да прекар-
вате най-хубавите си утрини и потенциално продуктивни дни в изкачване на планини и когато
остареете и се сбръчкате, да разберете, че това са били погрешните планини? Много тъжно.
– Тази част наистина има смисъл за мен – намеси се предприемачката, леко развъл-
нувана. – Определено съм пристрастена към компютъра и смартфона си. Не мога да се
21
сдържа да не проверявам всичко. Още като се събудя и после преди да заспя. Това из-
цежда концентрацията ми. Почти не мога да се фокусирам върху важните резултати,
към които се стремим с екипа ми. Целият този шум в живота ми ми отнема енергията.
Всичко изглежда толкова сложно. Струва ми се, че вече нямам никакво време за себе
си. Толкова е смазващо – всички тези съобщения, предупреждения, реклами и неща,
които отвличат вниманието ти. А това, което казва Магьосникът, ми е много полезно,
за да издигна нивото си като лидер. Струва ми се, че съм стигнала до задънена улица.
Компанията ми се разрасна по-бързо, отколкото очаквах. Постигнах по-голям успех, от-
колкото някога съм си представяла. Но има някои неща, които ми причиняват тонове
стрес. – Тя отклони поглед и пак скръсти ръце.
„Не мога да им кажа истината пред какво съм изправена“, помисли си предприе-
мачката и после продължи:
– Трябваше да се откажа от хора, които наистина харесвам, защото научих, че хората,
които се вписват в един стадий на жизнения цикъл на даден бизнес, може да не са под-
ходящи за по-нататъшното развитие на фирмата. Това беше трудно. Те бяха точните
служители за един по-ранен етап, но вече не е така. А и във фирмата ми се случват някои
неща, които преобърнаха живота ми с главата надолу. Не искам да навлизам в подроб-
ности. Просто това е много бурен период за мен.
– Е, относно желанието ти да се издигнеш като лидер – отвърна бездомникът, – моля
те, помни, че работата на лидера е да помогне на невярващите да приемат визията му,
на безсилните да преодолеят слабостите си и на обезсърчените да се сдобият с вяра. А
за това, че се е наложило да се освободиш от служители, които харесваш, но които вече
не се вписват в сегашното състояние на фирмата – това е нормална част от растежа на
един бизнес. И то се случва, защото те не са успели да израснат с издигането на фирмата.
Започнали са да се движат по инерция. Престанали са да учат, да изобретяват и да правят
всичко, до което се докоснат, по-добро, отколкото са го заварили. Резултатът е, че са
престанали да бъдат страхотни инкубатори на стойност за твоето предприятие. Те веро-
ятно обвиняват теб, но са си го причинили сами – посочи неканеният непознат, като
удиви слушателите с дълбоките си прозрения за изграждането на екип и успеха в тър-
говията.
– Ъ-ъ, точно така – каза предприемачката. – Така че се наложи да ги изоставим, тъй
като вече не даваха резултатите, за които им плащахме. Много нощи се будя в два сут-
ринта, облята в гореща пот. Подобно нещо описва състезателят от Формула 1 Марио
Андрети: „Ако всичко ти изглежда под контрол, значи не караш достатъчно бързо“. По
този начин се чувствам през повечето дни. Летим през нашите ключови индикатори за
производителност толкова бързо, че ми се завива свят. Трябва да се обучават нови ко-
леги, да се управляват нови брандове, да проникваме в нови пазари, да следим за нови
доставчици, да усъвършенстваме нови продукти, да впечатляваме нови инвеститори и
акционери и още хиляда други задължения, с които се налага да се справям. Наистина
ми се струва прекалено. Имам огромен капацитет да върша големи неща. Но на раме-
нете ми е струпано прекалено много.
Предприемачката стисна ръце и се намръщи, мислейки си за нещо, после пак ги
скръсти пред гърдите си. Сви тънките си устни като морска анемона, която се затваря,
усещайки приближаването на смъртоносен хищник. А в очите ѝ личеше, че страда.
Силно.
– А относно думите ти, че си пристрастена към компютъра и телефона си, просто
помни, че интелигентно използвана, тази технология движи човешкия напредък. Като
22
я използваме мъдро, животът ни става по-добър, знанието ни по-богато, а нашият прек-
расен свят по-малък. Онова, което вреди на ума, намалява продуктивността и разрушава
самата тъкан на обществото ни, е злоупотребата с технологията. Телефонът ти ще те
разори, нали знаеш? Ако си играеш по цял ден с него. А онова, което каза за напреже-
нието, на което си подложена, то е фантастично. „Напрежението е привилегия“, казва
тенис легендата Били Джийн Кинг – сподели бездомникът. – Трябва да растеш. А да се
издигаш като човек е един от най-интелигентните начини да прекараш остатъка от жи-
вота си. С всяко предизвикателство идва прекрасната възможност да се издигнеш на
следващото ниво като лидер, изпълнител и човешко същество. Препятствията не са
нищо друго освен тестове, предназначени да проверят доколко сериозно искаш да пос-
тигнеш амбициите си. Те се явяват, за да определят доколко си готова да се превърнеш
в човек, който може да задържи това количество успех. Провалът е само растеж във
вълча кожа. А в живота няма нищо по-важно от личния растеж и разгръщането на лич-
ния потенциал. Толстой пише: „Всеки си мисли как да промени света, но никой не се
замисля как да промени себе си“. Стани по-добър човек и автоматично ще станеш по-
добър лидер – а и ще бъдеш по-производителен. И да, съгласен съм, че растежът може
да бъде страшен. Но моят учител веднъж ми каза, че „онази част от теб, която се вкопчва
в страха, трябва да бъде един вид разпъната на кръста, за да може другата част, която
заслужава високи почести, да преживее един вид възкресение“. Това са точните му
думи, които сподели с мен. Откачени и дълбоки, нали така? – каза скитникът, като още
веднъж докосна мънистата на гердана си.
После продължи, без да дочака отговор.
– Моят специален учител ми каза и друго – „за да намериш най-добрия си аз, трябва
да изхвърлиш фалшивия си аз“. А това се случва единствено чрез непреклонно усъвър-
шенстване, непрекъснат размисъл и постоянно задълбочаване. Ако не се издигате всеки
ден, ще заседнете в живота си до края му. Припомням си думите на журналиста Норман
Къзинс: „Трагедията в живота не е смъртта, а онова, което оставяме да умре в нас, до-
като сме живи“.
Бездомникът повиши дрезгавия си глас и продължи:
– Моят специален учител ме научи, че след като променим отношението към себе си,
ще установим, че се променят и отношенията ни с другите хора, работата, дохода и въз-
действието ни. Повечето хора не могат да се понасят. Затова те никога не могат да ос-
танат сами. И да мълчат. Те имат нужда постоянно да са с други хора, за да избягат от
чувството на самоомраза заради пропилените си възможности, като пропускат чудесата
и мъдростта, които усамотението и спокойствието носят. Или гледат безкрайно телеви-
зия, като не разбират, че тя еродира въображението им, както и изпразва банковата им
сметка.
– Животът ми се струва толкова сложен. Чувствам се толкова смазана. Нямам никакво
време за себе си – повтори предприемачката. – Не съм сигурна какво се случи с живота
ми. Просто нещата станаха много трудни.
– Разбирам те – каза художникът, като постави ръка на рамото на новата си прия-
телка. – Интуицията ми подсказва, че преживяваш много повече трудности, отколкото
споделяш. И в това няма нищо лошо. Нали знаеш, има дни, когато животът изглежда
толкова объркан, че не мога да стана от леглото. Просто оставам да си лежа. Затварям
очи и се надявам мъглата в главата ми да се разнесе. Дори само за един ден. Понякога
не мога да мисля нормално. И в такива дни в сърцето ми няма капка надежда. Гадно е.
А има и много гадни хора. Не съм антисоциален. Само съм анти-простаци. Напоследък
23
има прекалено много глупави хора. Които си правят модни селфита с нацупени устни,
облечени с дрехи, които не могат да си позволят. И се въртят около хора, които дори не
харесват. По-скоро бих искал да водя живот с мисъл. Рискован живот. Истински живот.
Живот на художник. Полудявам, като виждам колко повърхностни са станали хората.
Художникът сви дясната си ръка в юмрук и удари дланта на лявата. Стисна зъби, а на
дебелия му врат започна да пулсира една синя вена.
– Така е. Разбирам те – каза бездомникът. – Животът не е лесен, хора. Тежка работа
е, през повечето време. Но както казва Джон Ленън: „Накрая всичко ще свърши добре.
А ако не свърши добре, значи не е краят“. – Бездомникът изрече тези думи добро-
душно – поредният цитат от изглежда неизчерпаемия запас в главата му.
Художникът веднага се отпусна и се усмихна почти мило. После силно издиша. Ха-
реса му това, което току-що чу.
– А и това изкачване в разредения въздух на личното и професионално съвършенство,
с което ние тримата очевидно сме се заели, не е за слабите – продължи скитникът. – Да
издигнеш живота си така, че да познаеш истинската радост и да оптимизираш уменията,
за да овладееш собствената си област, често носи много неудобства. Трябва да съм чес-
тен. Но ето едно важно нещо, което научих: болката от растежа съвсем не е толкова
скъпа, колкото е унищожителната цена на съжалението.
– Откъде си го научил? – попита художникът, като си записа думите в бележника.
– Не мога да ти кажа. Засега – отговори бездомникът, като задълбочи мистерията
около източника на прозренията си.
Предприемачката откъсна очи от художника и записа нещо в телефона си. Бездомни-
кът бръкна в джоба на осеяната си с дупки карирана риза, измъкна едно изтъркано кар-
тонче и го вдигна нагоре като дете от детската градина в игра на гатанки.
– Един виден човек ми го даде, когато бях много по-млад и стартирах първата си
компания. Много приличах на вас двамата: преизпълнен с мечти и желание да постигна
нещо на този свят. Жадувах да се докажа. Готов да спечеля играта. Първите петдесет
години от живота ни минават главно в стремеж да бъдем признати от другите. Копнеем
за одобрение от обществото. Искаме околните да ни уважават. Искаме съседите да ни
харесват. Купуваме всевъзможни неща, от които нямаме нужда и се побъркваме да пе-
челим пари, които всъщност не ни носят радост.
– Абсолютно точно – измърмори художникът, като поклати агресивно глава и про-
мени позата си така, че плитките му паднаха върху раменете.
Залата сега беше празна.
– Ако имаме смелостта да погледнем в себе си, ще открием, че го правим, защото
вътре в нас има много дупки. Погрешно вярваме, че външните неща ще запълнят праз-
нотите в нас. Но това не може да стане. Никога няма да стане. Така или иначе, когато
много от нас стигнат до първото полувреме от живота си, ние се завъртаме под прав
ъгъл. Започваме да осъзнаваме, че няма да живеем вечно и че дните ни са преброени. И
така, ние установяваме връзка със своята смъртност. Това е много важно. Разбираме, че
ще умрем. Истински важните неща идват на много по-ясен фокус. Отдаваме се на раз-
мисъл. Започваме да се питаме дали сме останали верни на талантите си и лоялни на
ценностите си и дали сме постигнали успех, без да нарушаваме принципите си. И си
мислим какво ще кажат за нас хората, които най-много обичаме, когато си отидем. В
този момент много от нас правят гигантски скок: от търсенето на признание в общест-
вото към създаването на значимо наследство. Така последните петдесет години са пос-
ветени по-малко „на мен“ и повече „на нас“. По-малко на егоизма и повече на това да
24
служим на другите. Преставаме да прибавяме повече вещи в живота си и почваме да
изваждаме – и да опростяваме. Научаваме се да вкусваме простата красота, да изпит-
ваме благодарност за дребните чудеса, да виждаме безценната стойност на вътрешното
спокойствие и стигаме до разбирането, че печели онзи, който дава най-много. И тогава
ви остава да обичате самия живот и да правите добрини на много хора. Което се прев-
ръща – потенциално – във врата към безсмъртието.
– Той наистина е специален – прошепна предприемачката на художника. – Не съм
изпитвала толкова надежда, енергия и спокойствие от месеци. Едно време баща ми ми
помагаше да преминавам през трудните моменти. Откакто умря, няма на кого да се об-
легна.
– Какво му се случи? – попита художникът.
– В момента съм малко крехка, въпреки че сега се чувствам по-силна, отколкото ко-
гато влязох в тази зала сутринта, това е сигурно. Но просто ще кажа, че той се самоуби.
Баща ми беше забележителен човек – изключителен пионер в бизнеса с голям успех.
Пилотираше самолети, караше бързи коли, обичаше превъзходно вино и се радваше на
компанията на красиви жени. Беше толкова изпълнен с живот. После неговият бизнес
партньор му взе всичко по не много различен начин от ужасния сценарий, който пре-
живявам аз в момента. Все едно, стресът и шокът от сриването на неговия свят го под-
тикнаха да направи нещо, което никога не сме мислили за възможно. Сигурно не е виж-
дал никакъв друг изход – допълни предприемачката и гласът ѝ пресекна.
– Може да се облегнеш на мен – каза нежно художникът. Той постави ръка на сърцето
си – на малкия си пръст носеше пръстен с череп и кости – и изрече тези думи с еднов-
ременно кавалерски и бохемски вид.
Бездомникът прекъсна този момент на интимност между двамата.
– Ето, прочетете това – нареди той, като подаде картончето. – Ще ви е полезно, докато
се издигате към следващото ниво на постижение и преживявате всичко, което носи това
приключение в човешкото лидерство, личното господство и изграждането на необикно-
вено продуктивна кариера.
С червени букви върху хартията, която беше пожълтяла от времето, беше написано:
„Всяка промяна е трудна в началото, объркана в средата и прекрасна в края“.
– Това е много хубаво – каза предприемачката. – Важна информация за мен. Благо-
даря ти.
После художникът пак пусна пиратския си запис от лекцията на Магьосника:
– Всеки от вас носи един тих гений и триумфален герой в сърцето си. Ако щете, отхвърлете
това като идеалистичните приказки на един стар вдъхновител. Но аз съм горд, че съм идеалист.
Светът има нужда от повече хора като мен. Но все пак съм и реалист. И ето истината: днес
повечето хора на тази планета за съжаление не мислят много за себе си. Те основават само-
личността си на външни неща. Оценяват постиженията си по това, което са натрупали, а не по
характера, който са изградили. Сравняват се с нагласените – и фалшиви – рекламни клипове,
показвани им от хората, на които подражават. Те измерват собствената си стойност със стой-
ността на нетното си имущество. И стават заложници на фалшивата идея, че щом нещо никога
не е било направено, значи не може да се направи, като се лишават от величествените и въл-
нуващи възможности, които им е било предопределено да постигнат в живота си. Това обяс-
нява защо повечето хора затъват в подвижните пясъци на несигурността, отегчението, развле-
ченията и сложността.
– Майки на драмата – прекъсна пак бездомникът. – Така наричам онези мъже и жени,
25
които са се заразили с вируса на „victimitis excusitis“1. Те постоянно се оплакват от това
колко зле са нещата за тях, вместо да използват вродената си способност да ги подобрят.
Те вземат, вместо да дават, критикуват, вместо да създават и се тревожат, вместо да
работят. Изграждайте антитела, за да се борите с всяка форма на посредственост, която
би се промъкнала в професионалните ви дни в офиса и в личния ви живот вкъщи. Никога
не бъдете майка на драмата.
Предприемачката и художникът се спогледаха. После се разсмяха както на терми-
ните, с които си служеше ексцентричният непознат, така и на начина, по който вдигна
ръка и оформи с пръсти знака на мира, докато изричаше последните думи. Ако стояхте
близо до тях, и вие щяхте да си помислите, че е странен.
После записът продължи и Магьосникът заговори с драматичен тон:
Нека бъде ясно, че всеки ден – до края на живота си – ще се изправяте пред възможността да
покажете лидерство, където и да сте и каквото и да правите. Лидерството не е само за светов-
ните лидери и за титаните на пазара. То е арена, където всеки може да се прояви. Защото ли-
дерството не се състои в това да имате официална титла, голям офис и пари в банката. То е
свързано много повече със стремежа към съвършенство във всичко, което правите – и със са-
мата ви същност. То се състои в това да отхвърлите тиранията на обикновеното, да не допус-
кате негативността да превземе чувството ви на възторг и да престанете под каквато и да е
форма да робувате на посредствеността, която би могла да зарази живота ви. Проявявайте ис-
тинско лидерство, когато внасяте промяна там, където се намирате. Проявявайте истинско ли-
дерство, когато вършите смели дела, достойни за гений, когато преобърнете вашата област с
главата надолу, с мащаб, иновации и изпълнение, и те да са толкова смайващо добри, че да
останат и да издържат проверката на времето в една епоха, в която хората предлагат продукт
с минимална жизнеспособност единствено за да постигнат бърза печалба. Никога не го пра-
вете. Моля ви.
Никога не работете само заради парите. Работете заради въздействието. Превърнете основното
си занимание в искрено създаване на стойност, която представлява необикновена магия и гра-
ничи с поетичното. Покажете докрай какво е възможно да създаде едно човешко същество.
Развийте търпението да не отстъпвате от позицията си да произвеждате на абсолютно световна
класа, дори през целия си живот да създадете само един шедьовър. Постигането на този един-
единствен подвиг ще придаде стойност на житейското ви пътуване.
Бъдете виртуоз. Откроявайте се. Бъдете изключителни. Онези 5% на върха се интересуват
много по-малко от слава, пари и одобрение, и много повече от това да се състезават над своята
„теглова категория“, да показват талант, надхвърлящ заплащането и да създават този вид про-
дуктивност, който вдъхновява – и служи на милиони. Често това е и причината да печелят
милиони. Затова никога не се примирявайте. Винаги показвайте на какво сте способни.
Бездомникът беше затворил очи. И се намираше на пода, където правеше серия от

лицеви опори с една ръка. През цялото време си припяваше: „Грабни утрото. Извиси
живота си“.
Предприемачката и художникът поклатиха глави.
– Една от любимите ми книги е „Пророкът“ – каза замислено художникът. – Тя е сред
най-продаваните стихосбирки на всички времена. Някъде прочетох, че Халил Джубран
е разнасял ръкописа със себе си в продължение на четири години и постоянно го е усъ-
вършенствал, преди да го предаде на издателя си, за да е сигурен, че е чисто изкуство.
Още помня точните думи на Халил Джубран по повод на „Пророкът“, защото те много
ми помагат, когато съм в студиото. Думите му ми дават по-голяма сила като художник,
макар и да водя много борба с отлагането. Както ти казах, аз съм доста добър. Но знам,
1
„Оправдавам се с това, че съм жертва“ – от англ. victim, жертва, и excuse, оправдание. – Б. пр.
26
че мога да бъда велик. Ако само можех да се преборя със склонността си да саботирам
сам себе си. И с демоните си.
– Какво е казал? – попита бездомникът, като сега се беше изправил и си играеше с
големия си часовник. По ъгловатото му лице се стичаха капки пот.
– Ето точно какво казва – отговори художникът. – „Исках да съм сигурен, много си-
гурен, че всяка дума е най-доброто, което мога да предложа“.
– Страхотно – отговори бездомникът. – Това е стандартът, който най-добрите винаги
поставят пред себе си.
Изведнъж в записа се чу кашлянето на Магьосника. Следващите му думи като че ли
излязоха с усилие, като неродено дете, което яростно се съпротивлява да напусне си-
гурността на топлата и безопасна утроба на любящата майка.
Всеки може да стане всекидневен лидер, като действа така, както ви препоръчвам. Когато е
лесно и особено когато е трудно. Като започне още днес. И ако го направите, в бъдеще ви
очаква гарантирана победа. И трябва да добавя, че днес няма жив човек, който да не може да
издигне мисленето, работата, жизнеността, благоденствието и щастието си за цял живот, като
възприеме поредица от дълбоки всекидневни ритуали и после ги практикува, докато се пре-
върнат в негова втора природа. И тук стигаме до най-важния принцип в моята лекция: най-
добрата начална точка за победа в работата и постигане на прекрасен живот е да се запишете
в нещо, което наричам „Клуб „5 сутринта“. Изобщо как може да бъдете от световна класа, ако
не спечелите малко време за себе си всяка сутрин, за да се издигнете до тази точка?
Предприемачката започна да си води бележки с невиждано досега ожесточение. На

лицето на художника се появи усмивка, която казваше: „Това ме мобилизира“. Бездом-
никът се оригна. После легна на пода и направи „дъска“ – упражнението, което профе-
сионалните спортисти във фитнеса обичат, за да изграждат силни мускули.
Чу се как Магьосникът се закашля още по-жестоко. Последва рязка и продължителна
пауза.
После той изрече с пресекващ глас следните думи. Ясно се чуваше колко трудно
диша. Гласът му започна да трепери като на начинаещ телемаркетинг оператор, който
прави първото си обаждане.
Да ставате в пет сутринта е действително Майката на Всички Навици. Този режим е най-доб-
рото средство да се превърнете в непобедим носител на възможности. Начинът, по който за-
почва денят ви, всъщност наистина определя степента на фокус, енергия, вълнение и отлична
работа, които внасяте в него. Всяко ранно утро е страница в разказа, който ще бъде вашето
наследство. Всяка нова зора е нов шанс да освободите най-доброто в себе си, да отключите
силите си и да играете във висшата лига за легендарни резултати. Имате толкова сила в себе
си и тя се проявява най-много с първите лъчи на изгрева. Моля не позволявайте на болките от
миналото и на сегашните несполуки да отнемат от славата ви, да задушат непобедимостта ви
и да сподавят човека с неограничени възможности, който се крие във висшата част на същес-
твото ви. В един свят, който се стреми да ви натиска надолу, вие се извисявайте. В една епоха,
която желае да ви държи на тъмно, излезте на светло. В едно време, което ви хипнотизира, за
да забравите дарбите си, възвърнете гения си. Нашият свят изисква това от всеки човек. Да
бъдем шампиони в работата, воини на израстването си и пазители на безусловната любов –
към цялото човечество.
Отнасяйте се с уважение и съчувствие към всички други хора, които населяват тази малка
планета, независимо от вярата, цвета и кастата им. Издигнете се в една цивилизация, където
мнозина черпят енергия от това да потискат другите. Помогнете на другите да усетят чудесата,
които спят в тях. Покажете им качествата, които бихме искали повече хора да изявяват.
Всичко, което казвам, ще говори на непокварената част на вашата личност, онази страна от
27
вас, която е била безкрайно жива, преди да ви научат да се страхувате, да трупате, да се свивате
и да бъдете недоверчиви. Вашата задача като лидер на живота си, като съзидател, решен да
промени обществото и като гражданин на планетата Земя е да разкриете това измерение в себе
си. А след като го направите, да не го забравяте до края на живота си.
Приемете тази възможност за самоусъвършенстване и ви обещавам, че синхроничността на
успеха, както и една оркестрирана магия много отвъд границите на мислимото, ще изпълнят
остатъка от живота ви. А ангелите на най-големия ви потенциал ще ви посещават всеки ден.
Действително една последователна поредица от наглед невъзможни чудеса ще отвърне на най-
истинските ви мечти и най-хубавите от тях ще се сбъднат. И тогава ще еволюирате в един от
онези редки и велики духове, които издигат целия свят само с това, че ходят сред нас.
Конферентната зала сега беше тъмна. Предприемачката изпусна въздишка с разме-

рите на Мексико Сити. Художникът не помръдваше. Бездомникът се разплака.
После той се качи на един стол, размаха ръце като проповедник и гръмко изрече тези
думи на ирландския драматург Джордж Бърнард Шоу:
– „Това е истинската радост в живота, да бъдеш използван за цел, която смяташ за могъща:
да бъдеш природна сила вместо трескаво малко кълбо от болести и неправди, като все се
оплакваш, че светът не иска да се посвети на щастието ти.
Аз съм на мнение, че животът ми принадлежи на цялата общност и докато съм жив, за мен
е чест да правя каквото мога за общността.
Искам да бъда използван докрай, когато умра. Защото колкото повече работя, толкова по-
вече живея. Животът за мен не е бързо угасваща свещ. Той е нещо като прекрасен факел,
който в момента държа. И искам да го разпаля колкото мога по-ярко, преди да го предам на
следващото поколение.“
После бездомникът падна на колене. Целуна свещените си мъниста. И продължи да

плаче.
28
Глава 5.
Странното приключение за
овладяване на утрото
Всеки държи съдбата си в собствените си ръце така,
както скулпторът държи суровия материал, от който ще
извае фигура... Изкуството да оформим материала в това,
което искаме, трябва да бъде научено и грижливо изграж-
дано.
— Йохан Волфганг фон Гьоте
– Ако вие двамата проявявате интерес – каза бездомникът, – е удоволствие ще отделя
няколко сутрини, за да ви обуча в моето имение край океана. Ще ви покажа личния си
сутрешен режим и ще ви обясня защо да настроите в най-висока степен начина, по който
прекарвате първия си час през деня, е от основно значение за постигане на лично съвър-
шенство и изключително представяне в бизнеса. Нека направя това за вас, приятели.
Животът ви ще започне да изглежда славен – след много кратко време. А изживяването
с мен ще бъде забавно. Не винаги е лесно, както чухме от стария човек на сцената. Но
ценно, плодотворно и красиво. Може би дори прекрасно като тавана на Сикстинската
капела.
– Когато го видях за пръв път, плаках – каза художникът, като поглади козята си бра-
дичка.
– Микеланджело е бил опасен човек. Имам предвид в добрия смисъл – каза бездом-
никът, като и той поглади брадата си, която беше мръсна. После вдигна ризата си и
показа коремни мускули като на гръцки бог. Прокара дългия пръст на мръсната си ръка
по очертанията им така, както дъждовната капка пробягва по стеблото на роза след
майски дъжд.
– Това не е за вярване! – изкрещя художникът с ентусиазма на котка, пусната на сво-
бода в магазин за папагали. – Как по дяволите си направил тези мускули?
– Не е от машина за пластмасови плочки, която съм си купил от реклама в среднощно
предаване по телевизията – това е сигурно. Отслабнах и оформих тялото си по този на-
чин само с труд. Много лицеви опори, набирания, дъска, коремни преси и кардио тре-
нировки, предизвикващи сериозно изпотяване, често на моя частен плаж. – Бездомни-
кът измъкна един очевидно скъп портфейл, а после внимателно извади от него пластма-
сова картичка с рисунка на нея. Ето как изглеждаше, за да видите и вие точно това, което
в този момент гледаха предприемачката и художникът:
Без да дочака реакцията на слушателите си, разрошеният скитник продължи да го-
вори:
– Упоритост, дисциплина, търпение и труд. Ценности, в които малцина вярват днес,
когато толкова много имат нагласата, че всички са им длъжни, като очакват някакъв
богат, продуктивен и удовлетворителен живот просто да се появи един ден като лясто-
вичка в началото на пролетта. И очакват за тази цел всички около тях да вложат усили-
ята, които са тяхно задължение. Къде е лидерството в този начин на поведение?
29
Общество от възрастни, държащи се като разглезени малки деца, е начинът, по който
понякога виждам нашия свят. Не осъждам никого, само казвам. Не се оплаквам, само
съобщавам. Хей, хора, ето какво искам да ви кажа, като ви давам да зърнете коремните
ми мускули: нищо не работи за онези, които не искат да свършат работата. По-малко
приказки и повече труд, казвам аз. О, вижте и това.
Скитникът се обърна и разкопча осеяната си с дупки риза. На здравия му, добре офор-
мен гръб имаше татуировка с думите: „Жертвите обичат развлечения. Победителите
обожават образованието“.
– Елате ми на гости в моя дом на един вълшебен малък остров насред фантастичния
океан, на пет часа от крайбрежието на Кейп Таун. – Той подаде на предприемачката
пластмасовата картичка с кокосовата палма, нарисувана на нея. – А ето и моите дел-
фини – добави той, като радостно посочи зле направената рисунка.
– Пътуването си заслужава – продължи той. – Със сигурност, ще е приключение за
цял живот. Там ще преживеете някои от най-ценните си и сензационни моменти. Трябва
да поемете риска да ми се доверите, хора. Ще ви науча на всичко, което знам за утрин-
ния ритуал на световно ниво. Ще ви помогна и двамата да станете членове на Клуб „5
сутринта“. Ще се научите редовно да ставате рано – така че до обед да направите повече,
отколкото другите правят за седмица и по този начин ще оптимизирате здравето, щас-
тието и вътрешния си мир. Има причина, поради която ние, хората постигнали най-
много на този свят, ставаме преди изгрев-слънце – това е най-специалната част от деня.
Ще ви обясня как използвах този революционен метод, за да изградя моята империя. И
нека да е ясно, има различни видове империи – икономическата е само една от тях.
Може също да създадете империи на изкуството, продуктивността, хуманността, фи-
лантропията, личната свобода и дори на духовността. Ще ви предам почти всичко, което
съм имал щастието да науча от един ментор, който преобрази живота ми. Ще откриете
толкова много неща. Ще бъдете дълбоко развълнувани. Ще видите света по съвсем нов
начин. А също ще ядете най-хубавата храна и ще наблюдавате най-красивите залези.
Вие двамата може да плувате, да се гмуркате със шнорхел и маска с делфините и да
30
летите над захарната тръстика, която танцува във вятъра под хеликоптера, който прите-
жавам. А ако двамата решите да приемете сърдечната ми покана да ми дойдете на гости,
настоявам да отседнете в моя дом.
– Господи, майтапиш се, нали? – гръмогласно попита художникът. Ставаше все по-
очевидно, че като много свои колеги и той беше силно емоционален, безкрайно наблю-
дателен и носеше една чувствителност, породена от скрита болка. Онези, които усещат
повече от другите хора, понякога си мислят, че са прокълнат. Всъщност на тях им е
даден дар: дар, който им позволява да усещат онова, което другите пропускат, да пре-
живяват удоволствия, на които повечето хора не обръщат внимание и да забелязват ве-
личието на обикновените моменти. Да, такива хора се нараняват по-лесно, но те са и
хората, които пишат велики симфонии, строят изумителни сгради и откриват лечение
за болестите. На едно място Толстой отбелязва: „Само хората, способни на голяма лю-
бов, могат да понесат голяма мъка“. Художникът като че ли олицетворяваше тези проз-
рения.
– Не. Съвсем сериозен съм, хора – каза ентусиазирано бездомникът. – Къщата ми е
недалеч от едно селце, което се казва Самота. И повярвайте ми, дали са му точното име.
Само когато се откъснете от шума и досадата и сте на тишина и спокойствие, си при-
помняте какви наистина би трябвало да бъдете. Хайде да го направим! Както каза гуруто
от подиума, колкото повече използвате страхотните възможности, които се явяват по
пътя ви, толкова повече магия ще срещате на пръв поглед случайно. Не може да спече-
лите игра, ако не участвате в нея, нали? Истината е, че животът винаги ви пази гърба,
дори и когато ви се струва, че не е така. Но и вие трябва да направите всичко, което
зависи от вас, и да се впуснете напред, когато се явят прозорците на възможността. О-
о – и ако дойдете в дома ми на острова, единственото, което ще искам от вас, е да оста-
нете достатъчно дълго, за да ви предам философията и методите, на които ме е научил
моят таен съветник. За да станете членове на Клуб „5 сутринта“, е нужно малко време.
Бездомникът направи пауза и после добави:
– Също така ще се погрижа за разноските ви. Ще покрия всичко. Дори ще пратя час-
тния си самолет да ви вземе, ако това ви харесва.
Предприемачката и художникът се спогледаха развеселени, объркани и напълно не-
сигурни.
– Имаш ли нещо против да ни оставиш сами за малко двамата с приятелката ми,
братко? – помоли художникът, като продължаваше да държи бележника в ръка.
– Нямаме бърза работа. Разбира се. Помислете си, колкото искате. Аз ще се върна там
на мястото си и ще проведа няколко разговора с изпълнителния си екип – каза бездом-
никът и се отдалечи.
– Това е абсурдно. Направо глупаво – каза художникът на предприемачката. – Опре-
делено съм съгласен с теб, че в него има нещо специално. Може би дори някаква магия.
Знам колко откачено звучи това. Аз съм запленен от този ментор, за който непрекъснато
говори, учителят, който звучи нещо като съвременен мъдрец. А и със сигурност той има
някои забележителни прозрения. И очевидно има много опит. Но само го погледни!
Боже, този човек изглежда напълно изпаднал – жалка картина. Според мен не се е къпал
от седмици. Дрехите му са изпокъсани. Пълна откачалка. И понякога говори съвсем на-
лудничави неща. Нямаме представа кой е. Това може да е опасно. Възможно е да е опа-
сен.
– Да. Определено е суперстранен. Всичко, което се случи тук днес, е суперстранно –
потвърди предприемачката. После слабото ѝ лице омекна, но очите ѝ бяха все така
31
тъжни. – Намирам се в такъв момент от живота си, където ми е нужно да направя някои
големи промени – сподели тя. – Просто не мога да продължавам по този начин. Разби-
рам какво ми казваш. Подозрителна съм към почти всички и всичко, откакто загубих
баща си – бях единайсетгодишна. Да си дъщеря, която расте без баща, е невероятно
страшно. Честно казано, все още нося емоционалната травма в себе си. Мисля за него
всеки ден. Минах през някои неприятни интимни връзки. Борих се много с ниското си
самочувствие и взех някои ужасни решения във връзките, които имах.
Преди година започнах да ходя на психотерапия и терапевтът ме накара да осъзная
защо се държа по този начин – продължи предприемачката. – Психолозите го наричат
„синдром на дъщерята без баща“. Дълбоко в себе си изпитвам огромен страх да не бъда
изоставена и дълбока несигурност, които произтичат от тази травма. Да, външно това
ме направи изключително силна. И безмилостна в някои отношения. Озлоблението от
загубата на баща ми ми даде хъс и амбиция. Но загубата остави и празнота в мен. Сега
разбирам, че съм се мъчила да запълня празнотата, която той остави, като се насилвам
да работя до пълно изтощение с убеждението, че когато постигна още по-голям успех,
ще получа любовта, която съм загубила. Опитвах се да запълня емоционалните травми,
като преследвах парите така, както наркоманът търси следващата си доза. Жадувах за
социално положение и одобрение от моя бранш – като се спасявах с бягство в интернет
за бързи развлечения, а в това време можех да правя важни неща. Както ти казах, осъз-
нах, че до голяма степен поведението ми се дължеше на трудностите, които преживях в
ранна възраст. Получих вдъхновение, когато Магьосникът говореше, че никога не
трябва да правиш нещо само заради парите, а вместо това трябва да се стремиш да бъ-
деш от световна класа като лидер и човек, заради смисъла, който това ти дава, заради
възможността да израстваш, която провокира, и за да се опиташ да промениш света.
Думите му ми вдъхнаха надежда. Искам да живея по начина, за който той говореше, но
в момента съм много далече от него. И напоследък в моята компания се случи нещо,
което ме тласна към ръба на пропастта. Точно сега наистина не живея добре. Дойдох на
тази лекция единствено защото майка ми даде безплатен билет. И отчаяно се нуждая от
промяна.
Предприемачката пое дълбоко дъх.
– Съжалявам – извини се смутено тя. – Едва се познаваме и не съм сигурна защо спо-
делям с теб всички тези неща. Сигурно просто се чувствам в безопасност с теб. Не знам
защо. Много се извинявам, че изливам върху теб всичко това.
– Няма проблем – каза художникът. Езикът на тялото му подсказваше, че е развълну-
ван. Вече не подръпваше нервно козята си брадичка и плитките.
– Ние сме толкова откровени, когато си бъбрим с шофьорите на такси и други хора,
които всъщност не познаваме, нали така? – продължи предприемачката. – Всичко, което
искам да кажа, е, че съм готова за промяна. И вътрешният глас ми казва, че този изпад-
нал човек, който иска да ни научи как отличните утринни навици могат да изградят
империя на креативността, продуктивността, богатството и щастието, наистина може да
ми помогне.
Да помогне на нас двамата. Освен това, спомни си часовника му.
– Симпатичен ми е – каза художникът. – Голям образ. Харесва ми как в един момент
се изразява толкова поетично, а в следващия с толкова страст. Мисли толкова живо-
писно и цитира Джордж Бърнард Шоу така, сякаш животът му зависи от това. Наистина
е гот. Но все пак не му вярвам напълно – каза художникът и пак сви юмрук и го удари
в дланта си. – Вероятно е откраднал часовника от някой богат идиот.
32
– Виж, разбирам как се чувстваш – отговори предприемачката. – До голяма степен и
аз си мисля същото. А и ние двамата току-що се запознахме. Не съм сигурна какво би
станало, ако тръгна на пътуване с теб. Надявам се не сърдиш, че го казвам. Виждаш ми
се толкова приятен човек. Може би имаш някои недостатъци. Струва ми се, че разбирам
на какво се дължат. Но дълбоко в себе си си добър. Знам го.
Художникът остана умерено доволен. Той погледна бездомника, който ядеше резени
авокадо от найлонов плик.
– Трябва да видя дали мога да организирам графика си така, че да отсъствам от офиса,
за да прекарам известно време с него – каза предприемачката и посочи бездомника. До-
като похапваше закуската си, той говореше по един древен мобилен телефон и гледаше
в тавана. – Започва да ми харесва идеята да прекарам известно време край селце, наре-
чено Самота, на някакъв малък остров, да ям приказна храна и да плувам с диви дел-
фини. Започвам да усещам, че това ще е изключително приключение. Започвам пак да
усещам, че живея.
– Е, така, както го каза, и на мен започва да ми харесва – отговори художникът. –
Мисля си, че в цялото това нещо има приятна лудост. Специална възможност да видиш
цяла една нова вселена. Това може да е най-доброто нещо за изкуството ми. По този
повод се сещам за думите на писателя Чарлс Буковски: „Някои хора никога не полудя-
ват. Какъв ли наистина ужасен живот водят“. А Магьосникът ни насърчаваше да прек-
рачим границите на нормалния си живот, за да усъвършенстваме дарбите, талантите и
силните си страни. Някакъв инстинкт също ми подсказва, че трябва да го направя. Ако
ти ще ходиш, и аз ще дойда.
– Знаеш ли какво? Ще се реша на този скок. Аз съм изцяло „за“. Нека да отидем! –
заяви предприемачката.
– Изцяло „за“ – съгласи се художникът.
Двамата станаха и се приближиха към бездомника, който сега седеше със затворени
очи.
– Какво правиш? – учуди се художникът.
– Интензивна визуализация на всичко, което искам да бъда и на живота от по-висш
порядък, който искам да създам. Един турски летец-изтребител веднъж ми разказа как
преди всеки полет „лети преди да излети“. Имаше предвид, че внимателно разиграва
във въображението си начина, по който той и екипажът му искат да протече мисията им
и така се подготвя да осъществи безпогрешно майсторския полет в действителност. Ва-
шата Умствена нагласа е изключително мощно средство за лично величие, изумителна
продуктивност и творческа победа – наред със Сърдечната нагласа, Здравната нагласа
и Душевната нагласа. Ще ви запозная с всички тези забележителни идеи, ако приемете
поканата ми. Но да се върна на това защо седях със затворени очи. Почти всяка сутрин
си представям как да прекарам перфектно деня, който ме очаква. Също така се потапям
дълбоко в емоциите си, за да усетя как ще се чувствам, когато постигна победите, които
планирам. Заключвам се в едно крайно уверено състояние, където всяка форма на неус-
пех не е в кръга на възможностите. После тръгвам и давам най-доброто от себе си, за да
изживея този перфектен ден.
– Интересно. – Предприемачката изглеждаше запленена.
– Това е само един от СОП-овете, които изпълнявам всеки ден, за да запазвам вър-
ховна форма. Добрата наука потвърждава, че тази практика ми помага да регулирам
генома си, като включвам гени, които преди са били заспали. Трябва да знаете, че ва-
шата ДНК не е неизменна съдба. Не се тревожете, хора. Ще научите за тази съвсем нова
33
област – епигенетика – когато сте на острова. Ще научите и някои красиви неща от нев-
ронауката – как да умножавате успеха си в тази епоха на разхвърляно внимание, така че
оръжията за масово отвличане на вниманието да не унищожават чудесната ви същност.
Ще разкрия всичко, което знам за създаването на проекти, толкова майсторски изпъл-
нени, че да издържат проверката на времето. Ще научите за приказните начини да бро-
нирате менталния си фокус и да гарантирате физическата си енергия. Ще откриете как
най-добрите хора на бизнеса в света изграждат доминантни предприятия и ще научите
една система за калибриране, която най-щастливите хора на планетата използват всяка
сутрин, за да създадат живот, граничещ с магията. О, и в случай, че се чудите, СОП
означава стандартна оперативна процедура. Това е терминът, който моят учител изпол-
зваше, когато говореше за ежедневните структури, нужни, за да триумфираш в житейс-
ката игра. Предполагам, че вие двамата ще дойдете?
– Да. Ще дойдем – потвърди предприемачката с приповдигнат тон. – Благодаря ти за
поканата.
– Да, благодаря, приятел – добави художникът, който сега изглеждаше по-спокоен.
– Моля те, научи ни на всичко, което знаеш за изграждането на утринните навици на
високо ефективните лидери и най-успелите хора на бизнеса – каза сериозно предприе-
мачката. – Имам отчаяна нужда да подобря ежедневната работа и продуктивността си.
Нужна ми е помощта ти и за да преустроя живота си. Честно казано, днес за пръв път от
дълго време насам изпитвам повече надежда. Но това не е най-добрият ми момент.
– Да, братко – каза художникът. – Разкрий ни тайните си за тези епични утринни на-
вици, които ще ми помогнат да стана най-добрият художник – и човек – който мога да
бъда. – При тези думи той размаха бележника си във въздуха. – Изпрати ни самолета си.
Заведи ни в твоето селце. Почерпи ни с кокосови орехи. Пусни ни да плуваме с делфи-
ните. И направи живота ни по-хубав. Изцяло сме „за“.
– Нищо от това, което ще откриете, няма да е мотивация – отбеляза дрипавият мъж с
една сериозност, която не беше показал до този момент. – Всичко ще е определено за
промяната.
И подкрепено от солидни данни, най-новите изследвания и изключително практи-
ческа тактика, изпробвана в най-трудните битки на бойното поле на индустрията. Под-
гответе се за най-голямото приключение в живота си!
– Отлично – каза предприемачката и протегна ръка към набръчканата ръка на непоз-
натия. – Трябва да призная, че целият този сценарий е изключително странен и за двама
ни, но кой знае защо и двамата ти вярваме. И, да, ние сме напълно отворени към това
ново преживяване.
– Много си любезен да направиш това за нас. Благодаря ти – каза художникът. Изг-
леждаше донякъде учуден от собствената си благодарност.
– Прекрасно. Умно решение, хора – беше сърдечният отговор. – Моля ви, елате утре
сутрин пред тази зала. Вземете си дрехи поне за няколко дни. Това е всичко. Както ви
казах, ще имам грижата за останалото. Всички разноски са за моя сметка. Благодаря ви.
– Защо ни благодариш? – учуди се предприемачката.
Бездомникът се усмихна нежно и почеса замислено брадата си.
– В последната си проповед, преди да бъде убит, Мартин Лутър Кинг младши казва:
„Всеки може да бъде велик, защото всеки може да служи на другите. Не трябва да имате
университетска диплома, за да служите на другите. Не е нужно изреченията ви да са
граматически правилни. Не е нужно да знаете за Платон и Аристотел. Не трябва да зна-
ете теорията на относителността на Айнщайн. Не е нужно да сте запознати с втория
34
закон на термодинамиката и с физиката. Нужно ви е само сърце, изпълнено с доброта.
Душа, захранвана от любов.
Скитникът избърса парченце авокадо от ъгълчето на устата си и после продължи.
– Един от важните уроци, които научих през годините, е, че като даваш на другите
хора, сам си правиш подарък. Създай радост на другите и ти самият ще усетиш повече
радост. Издигни ближните си и естествено и ти ще се издигнеш. Щедростта – а не чув-
ството за недостиг – е отличителната черта на всички велики мъже и жени, които са
издигнали нашия свят. И днес като никога досега са ни нужни лидери, чисти лидери, а
не нарцисисти, заети единствено със собствените си интереси.
Бездомникът погледна големия си часовник за последен път.
– Не можете да вземете със себе си титлата, парите и любимите си играчки, когато
умрете, нали го знаете? Още не съм видял камион за преместване на дома, който да
върви след катафалката на някое погребение. – Той се позасмя. Двамата му слушатели
се усмихнаха.
– Той е истинско съкровище – прошепна предприемачката.
– Определено е така – потвърди художникът.
– Престани да повтаряш това „определено“ – каза предприемачката. – Почва да ме
дразни.
Художникът изглеждаше малко слисан.
– Добре.
– Всичко, което е от значение в последния ви ден на тази земя, е потенциалът, който
сте осъществили, героизмът, който сте показали и хората, чийто живот сте подобрили –
каза с убеждение бездомникът. После замълча. И дълбоко въздъхна. – Все едно. Неве-
роятно е, че ще дойдете. Ще си прекараме страхотно.
– Може ли да си донеса четките? – попита любезно художникът.
– Само ако искаш да рисуваш в рая – отговори бездомникът и му намигна.
– А в колко часа трябва да се срещнем тук утре сутрин? – попита предприемачката,
като преметна чанта през кльощавото си рамо.
– В пет сутринта – обяви бездомникът. – Грабни утрото. Извиси живота си.
И после изчезна.
35
Глава 6.
Полет към върховете на продуктивността,
виртуозността и непобедимостта
Времето ти е ограничено, затова недей да го пилееш, като
живееш нечий чужд живот. Не попадай в капана на дог-
мата – което значи да живееш с резултатите от мисле-
нето на други хора. Не позволявай шума на чуждите мне-
ния да заглушава вътрешния ти глас. И най-важното, имай
смелостта да следваш сърцето и интуицията си. Те по ня-
какъв начин вече знаят какъв наистина искаш да станеш.
— Стив Джобс
– Толкова съм изморена – измърмори предприемачката с енергията на прастара кос-
тенурка в почивния си ден, като държеше в ръка чудовищно голяма чаша кафе. – Това
пътуване може да се окаже по-трудно, отколкото си мислех. Започвам да усещам, че
навлизам в един съвсем нов свят. Както ти казах вчера след семинара, определено съм
готова за промяна. Настроена съм за ново начало. Но и се чувствам неспокойна за цялата
тази работа. През нощта не спах много. Такива странни – и понякога страшни – сънища.
И да, това преживяване, на което се съгласихме, може да се окаже опасно.
– Аз съм направо като пребит – каза художникът. – Мразя да ставам толкова рано.
Това беше ужасна идея.
Двамата храбреци стояха на тротоара пред залата, където предишния ден Магьосни-
кът беше демонстрирал легендарните си умения – и разбил много сърца, когато кола-
бира.
Часът беше 4:49.
– Няма да дойде – изръмжа дрезгаво художникът. Беше облечен в черно и на дясната
си китка беше вързал рубиненочервена бандана на точки. Същите ботуши като вчера.
Австралийските. Той се изплю на безлюдната улица. Погледна с присвити очи към не-
бето. И после скръсти татуираните си ръце.
Предприемачката носеше през рамо голяма шушлякова спортна чанта. Беше облечена
с копринена блуза с бохемски ръкави, дизайнерски джинси и чифт сандали с висок ток –
от онези, които може да видите на супермодели през почивния им ден и със слънчеви
очила с размера на залез на гръцки остров. Тя сви устни, а бръчките на лицето ѝ се
подредиха в множество интересни рисунки.
– Басирам се, че бездомникът няма да се появи – каза тя с подигравателна усмивка. –
Часовникът му няма значение. Няма значение, че може да се изразява супер добре. Сега
не ме интересува, че ми напомни за баща ми. Боже, направо съм изтощена. Той вероятно
беше на семинара, защото му е трябвало място, където да си почине за няколко часа.
Вероятно е научил за тези утринни навици и Клуб „5 сутринта“, защото е чул – и е
откраднал – тази част от лекцията на Магьосника. А частният самолет, за който гово-
реше, вероятно е част от любимата му халюцинация.
36
Предприемачката беше възвърнала познатия си скептицизъм и се криеше в защитната
си крепост. Надеждата от предишния ден явно се беше изпарила.
Точно в този момент два поразително мощни халогенни фара пронизаха стената от
тъмнина.
Двамата се спогледаха. Предприемачката се усмихна с усилие.
– Добре. Може би инстинктът наистина е много по-мъдър от разума – промърмори тя
под носа си.
Един блестящ тъмносив ролс-ройс спря до тях. С бързи, добре заучени движения от
колата изскочи мъж в безупречна бяла униформа и поздрави двамата с любезност от
едно друго време.
– Добро утро, мадам. Добро утро и на вас, сър – изрече той с британски акцент, като
сложи чантите им в колата с едно елегантно движение.
– Къде е онази развалина? – попита художникът с тактичността на дивак, който ни-
кога не е излизал от гората.
Шофьорът не можа да се сдържи и се засмя, но после бързо възвърна самообладани-
ето си.
– Много съжалявам, сър. Да кажем, че господин Райли носи много непретенциозно
облекло. Прави го, когато изпита потребност да „се изцапа“, както той класифицира
тази практика. През повечето време той води забележително ексклузивен живот и е чо-
век, свикнал да получава каквото поиска. Всичко, което поиска, за да бъда по-точен.
Затова от време на време прави неща, с които да е сигурен, че контролира скромността
и смирението си. Това е част от странния му чар, ако позволите да добавя. Господин
Райли ме помоли да ви дам това.
Шофьорът извади два плика, изработени от най-скъпа хартия. Като ги отвориха, пред-
приемачката и художникът прочетоха следното:
Хей, хора! Надявам се, че сте в страхотна форма. Нямах намерение да ви плаша вчера.
Просто имах нужда да се върна към реалността. Епиктет, един от любимите ми философи,
пише: „Но изведнъж не се става бик, нито благороден човек. Нужна е подготовка в дейст-
вителни опасности, а не просто в празни подскоци срещу нещо, което не ги налага“.
Доброволно поетите неудобства, дали като се облека, както се бях облякъл аз, като се под-
ложа на гладуване веднъж седмично или като спя на пода веднъж месечно, ме поддържат
силен, дисциплиниран и фокусиран върху малкото централни приоритети, около които е изг-
раден животът ми. Все едно, пожелавам ви прекрасен полет и скоро ще ви чакам в Рая. Прег-
ръщам ви силно.
Шофьорът продължи:
– Моля помнете, че външният вид понякога лъже и дрехите не показват характера на
човека. Вчера сте се срещнали с един велик човек. Външността наистина не разкрива
качеството на човека.
– Това сигурно се отнася и за бръсненето – отбеляза художникът, като ритна с черния
си ботуш блестящия знак на ролс-ройс на едно от колелата.
– Мистър Райли никога не би ви казал това, което ще ви кажа аз, защото е много по-
любезен и почтен. Но джентълменът, когото нарекохте „развалина“, по една случайност
е сред най-богатите хора на света.
– Сериозно ли говорите? – попита художникът и очите му се разшириха от учудване.
– С пълна сигурност. – Шофьорът се усмихна любезно, като отвори вратата и с бялата
си ръкавица покани двамата пътници в колата.
Седалките излъчваха прекрасната мускусна миризма на нова кожа. Дървените панели
37
изглеждаха направени на ръка от малко семейство прекалено взискателни майстори, ко-
ито са изградили репутацията си около това едно-единствено умение.
– Мистър Райли спечели състоянието си преди много години в различни търговски
предприятия. Той е и един от първите инвеститори в нещо, което днес е интернацио-
нална компания, будеща възхищение. Дискретността не ми позволява да спомена името
и ако мистър Райли разбере, че говоря за финансови въпроси с вас, ще бъде изключи-
телно разочарован. Инструкциите му бяха само да се отнасям към вас с най-голяма
грижа и същевременно да ви уверя в неговата искреност и надеждност. И да ви закарам
живи и здрави до Хангар 21.
– Хангар 21? – попита художникът и се разположи удобно в разкошната кола като
рокзвезда, свикнала с такъв вид транспорт, или хип-хоп артист, подготвящ се за уи-
кенда.
– Там мистър Райли държи флотилията си самолети – каза лаконично шофьорът.
– Флотилията? – попита предприемачката, а в красивите ѝ кафяви очи се четеше изк-
лючително учудване.
– Да – каза само шофьорът.
Той пое бързо по улиците в ранното утро и настъпи мълчание. Художникът гледаше
през прозореца и едновременно въртеше разсеяно в едната си ръка бутилка вода. Не
беше виждал как изгрява слънцето от много години.
– Много специално. Наистина красиво – призна той. – Всичко е толкова спокойно по
това време на деня. Няма шум. Такова спокойствие. Макар в момента да се чувствам
изморен, мога наистина да мисля. Нещата изглеждат по-ясни. Вниманието ми не се от-
клонява на всички страни. Струва ми се, че всички други по света спят. Какво спокойс-
твие.
Кавалерията от кехлибарени лъчи, вечната палитра на зората и спокойствието на този
момент го изпълниха с възторг. И го вдъхновиха.
Предприемачката погледна изпитателно шофьора.
– Хайде, разкажете ми още нещо за шефа си – помоли тя, като не преставаше да върти
смартфона си в ръце.
– Не мога да ви кажа много повече. Състоянието му възлиза на много милиарди до-
лари. Дал е по-голямата част от парите си за благотворителност. Мистър Райли е най-
интересният, най-щедрият и най-съчувствен човек, когото познавам. Той има и неверо-
ятна воля, съчетана с непоколебими ценности, като честност, емпатия, интегритет и ло-
ялност. И разбира се, той е и истински ексцентрик, ако мога да си позволя да кажа така.
Също като много от най-, най-, най-богатите.
– Забелязахме – съгласи се предприемачката. – Но ми стана интересно. Защо казвате,
че е ексцентричен?
– Ще видите – беше краткият отговор.
Ролсът скоро пристигна на частното летище. От мистър Райли нямаше и следа. Шо-
фьорът подкара бързо колата към един самолет с цвят на слонова кост, който изглеж-
даше безупречно поддържан. Единственият цвят по него беше на опашката. На нея в
мандариново оранжево беше изписано: „5AС“.
– Какво означава „5АС“? – попита напрегнато предприемачката, като стискаше
здраво смартфона си.
– Клуб „5 сутринта“. „Грабни утрото. Извиси живота си.“ Това е една от максимите,
с които мистър Райли ръководи своите много бизнес интереси. Но така или иначе тук
със съжаление трябва да си вземем довиждане. Au revoir – каза той, преди да пренесе
38
багажа до блестящия самолет.
Двама от екипажа с приятна външност си говореха до металната стълба, която водеше
към кабината. Една изискана руса стюардеса подаде на предприемачката и на худож-
ника горещи кърпи и им предложи кафе от сребърен поднос.
– Доброе утро – поздрави ги тя с руски акцент.
– Беше ми много приятно да се запознаем – извика шофьорът отдолу, преди да тръгне
обратно към колата. – Моля предайте моите най-добри пожелания на мистър Райли,
като го видите. И приятно прекарване на Мавриций.
– Мавриций? – възкликнаха двамата пътници, изненадани като вампир, разбуден от
скилидка чесън.
– Всичко това е невероятно – каза художникът, като се качи в кабината. – Мавриций!
Винаги съм искал да отида на този остров и съм чел малко за него. Той е високочестотно
място. С френски привкус. Изключителна красота. И по това, което казват, там живеят
много от най-сърдечните и най-щастливите хора на земята.
– И аз съм слисана – каза предприемачката, като отпиваше кафе и надничаше към
пилотската кабина. Гледаше как пилотите извършват подготовката за полета. – Аз също
съм чувала, че Мавриций е прекрасен и че хората са супер дружелюбни, всеотдайни и
духовно издигнати.
След перфектно излитане първокласният самолет се издигна високо в облаците. Ко-
гато достигнаха височината на полета, беше поднесено първокачествено шампанско, а
стюардесата препоръча хайвер и избор от приказни блюда. Предприемачката се чувст-
ваше доста добре и много по-малко ядосана от опита на инвеститорите да ѝ отнемат
компанията. Вярно, това може би не беше идеалното време да си вземе почивка, за да
се запознае с философията на Клуб „5 сутринта“ и залегналите върху нея методи, които
бяха послужили като ракетно гориво на мистър Райли да се издигне до бизнес титан и
глобален филантроп. Или може би беше идеалното време да се откъсне от обичайната
си реалност и да открие как най-успелите, най-влиятелни и най-радостни хора на пла-
нетата започват деня си.
След като отпи глътка шампанско, предприемачката гледа един филм и после потъна
в дълбок сън. Художникът се зачете в една книга – заглавието ѝ беше „Микеланджело
Фиорентино и Рафаел де Урбино: майстори на живописта във Ватикана“. Чете я с ча-
сове. Можете да си представите колко щастлив се чувстваше.
Джетът прелетя над различни континенти и терени. Полетът беше безупречно прове-
ден и кацането беше също толкова гладко, колкото и общото приятно преживяване от
полета.
– Bienvenue à l’ile Maurice – обяви капитанът по интеркома, докато самолетът рули-
раше по прясно застланата писта. – Merci beaucoup. Добре дошли в Мавриций и на Меж-
дународното летище „Сър Сивусагур Рамгулам” – продължи той, като произнасяше ду-
мите със заслужената увереност на човек, който е прекарал по-голямата част от живота
си в небето. – За нас беше чест да летим с двама ВИП пътници като вас. След няколко
дни ще се видим пак, съдейки по информацията, която получихме от личния асистент
на мистър Райли за маршрута ви. Пак ви благодарим, че летяхте с нас и се надяваме, че
пътуването беше елегантно, отлично и най-вече безопасно.
Един полиран черен джип блестеше на пистата – стюардесата придружи специалните
пасажери от самолета до колата, чийто двигател почти не се чуваше.
– Ще изпратим багажа ви скоро. Не се тревожете – той ще бъде докаран до стаите в
морското имение на мистър Райли. Спасиба – добави тя любезно и дружелюбно махна
39
с ръка.
– Това е толкова първокласно обслужване – отбеляза предприемачката, като щаст-
ливо си направи няколко селфита и нетипично за нея нацупи устни като кифла.
– Определено – отговори художникът, като нарочно влизаше в кадър с нея и плезеше
език също като Алберт Айнщайн в онази прочута снимка, където изоставя образа на
сериозния учен и показва, че е запазил детската способност да се радва на света.
Рейндж ровърът пое по магистралата. От двете страни високите стебла на захарната
тръстика се полюшваха от благоуханния бриз, лъхащ от Индийския океан. Мълчаливият
шофьор носеше бяла шапка от онези, които имат портиерите в петзвездните хотели, и
добре изгладена тъмносива униформа, която говореше за приглушен, но изтънчен про-
фесионализъм. Той никога не пропускаше да намали, когато имаше знак за ограничение
на скоростта и мигачът винаги беше включен, когато предстоеше завой. Макар да се
виждаше, че той е по-стар, управляваше колата по пътя с прецизността на млад чирак,
който е твърдо решен да стане абсолютно най-добрият. През цялото пътуване той беше
съсредоточен върху пътя пред себе си в един вид транс, за да гарантира безопасността
на пътниците си, но и да ги закара до дестинацията им гладко и експедитивно.
Минаха през няколко селца, където времето беше застинало. От двете страни на ули-
ците растяха бугенвилии, по средата на пътя се разхождаха свободни кучета с осанка на
царе на пътя, които преследваха колата в смъртоносна игра на кой е по-бърз, а на мал-
ките тревисти ливади в захлас си играеха деца. От време на време кукуригаха петли;
старци с вълнени шапки, липсващи зъби и кожа с кестенов цвят седяха на паянтови
дървени столове. Имаха вид на хора, на които днес предстои да прекарат прекалено
много часове, едновременно изморени от трудностите на живота и все пак мъдри от
изживените докрай дни.
В едно малко селце, през което мина джипът, кльощаво момче с крака, които изглеж-
даха прекалено дълги за тялото му, караше велосипед чопър със седалка, вдигната пре-
калено високо на скърцащата метална рамка. В друго група тийнейджърки с потници,
шорти за сърф и джапанки се разхождаха по тясната, но грижливо поддържана улица,
следвайки един мъж с карго шорти в цвят каки, който носеше тениска с надпис на гърба
„Пилета, печени на огън №1“.
Всичко като че ли се движеше по островно време. Хората изглеждаха радостни. Те
излъчваха искряща жизненост, която обикновено не се вижда в свръх програмирания,
доминиран от машини и понякога бездушен живот, който толкова много от нас водят.
Плажовете бяха приказно красиви. Градините бяха прекрасни. А като фон на целия този
Гогенов пейзаж се издигаха планини, които сякаш бяха изваяни от някой флорентински
скулптор от шестнайсети век.
– Виждате ли онзи връх там? – каза шофьорът, като наруши самоналоженото си мъл-
чание и посочи към скално образувание на един от върховете, което напомняше чо-
вешка фигура. – Казва се Питер Бот. Това е вторият по височина връх на Мавриций.
Виждате ли самия връх? Прилича на човешка глава, нали? – добави той, като посочи с
пръст към върха.
– Определено е така – отговори художникът.
– Когато бяхме в основното училище – продължи шофьорът, – ни разказаха приказ-
ката за един човек, който заспал в подножието на планината. Той чул странни звуци,
събудил се и видял, че около него танцуват феи и ангели. Тези същества му заповядали
никога да не казва на никого какво е видял, защото иначе ще се превърне в камък. Той
40
се съгласил, но после поради вълнението от мистичното преживяване, нарушил обеща-
нието си и разказал на много хора какъв късмет е имал. Феите и ангелите се разстроили
и го превърнали в камък. А главата му се разширила до такава степен, че накрая се из-
дигнала на върха на величествената планина, която виждате, за да напомня на всички
да спазват обещанията си. И да държат на дадената дума.
Джипът мина по виещите се улици на друго селце. От малък високоговорител пред
една къща се носеше музика и две момчета и три момичета с бели и розови цветя в
косите танцуваха весело. Някъде отзад тихо излая друго куче.
– Хубава приказка – каза предприемачката. Прозорецът ѝ беше отворен и къдравата ѝ
кестенява коса се развяваше от вятъра. Обикновено набръчканото ѝ лице сега изглеж-
даше съвсем гладко. И тя произнасяше думите по-бавно. В гласа ѝ се долавяше непоз-
нато до този момент спокойствие. Беше поставила едната си ръка на седалката – не
много далече от ръката на художника, който имаше фино изрисувани татуировки на
показалеца и средния си пръст. Той все така носеше пръстена си с череп и кости. И
плитките му все така се развяваха.
– Марк Твен пише: „Първо е бил направен Мавриций, и после раят; и раят е копирал
Мавриций“ – каза шофьорът, който след толкова дълго мълчание сега се поотпусна. Той
изглеждаше преизпълнен е гордост, след като изрече тези думи като президент в деня
на стъпването си в длъжност.
– Никога не съм виждал нищо подобно – каза художникът. Враждебността на сърдит
готически рокаджия сега беше отстъпила на по-спокойно, безгрижно и релаксирано по-
ведение. – А вибрациите, които усещам тук, събуждат нещо дълбоко креативно в мен.
Предприемачката се вгледа в художника малко по-дълго, отколкото беше прилично.
После обърна глава към морето. Макар неохотно, тя не се сдържа и се усмихна.
Чуха как шофьорът прошепва в уредбата на джипа: „На пет минути сме“. После той
подаде на всеки от двамата пътници изящни плочки, които изглеждаха като направени
от злато.
– Моля запознайте се с тях – каза им той.
Изящно гравирани в очевидно скъпоценния метал бяха следните думи. Ето как изг-
леждаха плочките:
ПРАВИЛО №1
Пристрастяването към развлечения означава край за ва-

шата креативност. Строителите на империи и създате-
лите на история отделят един час за себе преди изгрев-
слънце, в спокойствието, което се крие отвъд ноктите на
сложността, за да се подготвят за един ден от световна
класа.
41
ПРАВИЛО №2
Извиненията не раждат гении. Само защото не сте свик-

нали да ставате рано не означава, че не можете да го нап-
равите сега.
Оставете благовидните извинения и помнете, че малките
ежедневни подобрения, когато се правят постоянно, след
време водят до изумителни резултати.
ПРАВИЛО №3
Всяка промяна е трудна отначало, хаотична в средата и

прекрасна накрая. всичко, което сега ви е лесно, първо ви е
било трудно. С упорита практика да се будите със слън-
цето ще стане нормално за вас. И автоматично.
ПРАВИЛО №4
За да постигнете резултатите, които имат най-продук-

тивните 5% от хората, трябва да започнете да правите
това, което 95% от хората не желаят да правят. И ако
започнете да живеете по този начин, повечето хора ще ви
смятат за луди. Помнете, че да бъдете сметнати за осо-
бени е цената на величието.
ПРАВИЛО №5
Когато изпитвате желание да се предадете, продължете

напред. Триумфът обича упоритите.
42
Колата намали скоростта и премина съвсем бавно покрай спретната редица бели
плажни къщи. В прашната алея на една от тях беше паркиран малък пикап. На ливадата
пред друга беше пръсната леководолазна екипировка. В двора на последната къща група
деца се гонеха и се смееха истерично, погълнати от играта си.
Появи се океанът, едновременно зелен и син със зайчета по вълните, които се разби-
ваха в пясъчния бряг с лек шепот. Във въздуха сега се носеше миризма на водорасли,
но сладка като нектар, примесен с неочаквани нотки на канела. На кея, изграден с ши-
роки дъски, един слаб като клечка мъж с брада на Дядо Коледа, навити крачоли на мас-
кировъчните си панталони и босоног, ловеше риба за вечеря на семейството си. На по-
белялата си глава беше сложил мотоциклетна каска.
Слънцето започваше да залязва, прекрасно кълбо с ослепителен блясък, което хвър-
ляше менящи се жълти ивици и отражения върху спокойната вода. Птиците все още
пееха. Пеперудите все още летяха. Цялата тази гледка беше напълно вълшебна.
– Пристигнахме – обяви шофьорът по интеркома, закачен на металната ограда, която
изглежда беше предназначена повече за да не влизат животни, отколкото за да спира
нарушители.
Вратата се отвори. Бавно.
Джипът потегли по виещия се път, от двете страни на който растяха бугенвилии, хи-
бискуси, франджипани и трохетия бутониана, националното цвете на Мавриций. Шо-
фьорът отвори прозореца си и в колата нахлу морския бриз, носещ главозамайващ аро-
мат на пресен жасмин, смесен със силна миризма на рози. Градинари с красиви гащери-
зони махаха сърдечно с ръка. Един извика „Бонжур“, докато колата минаваше покрай
него. Друг каза „Бонзур“, а по каменната пътека подскачаха два дебели гълъба с размера
на боксова ръкавица.
Къщата на милиардера беше приглушена. Дизайнът ѝ беше на елегантна плажна
къща. Нещо средно между котидж на Мартас Виниърд и шведска фермерска къща. Беше
едновременно страхотно красива и напълно уединена.
Огромната веранда в задната част на къщата се простираше над океана. На стената
беше облегнат кален планински велосипед. На края на алеята беше поставен сърф.
Масивните прозорци от пода до тавана бяха единствената екстравагантна архитектурна
особеност. На верандата бяха грижливо подредени още редки цветя и чакаше количка с
ордьоври, различни видове сирене, кана и чаши с пресен лимонов чай и прецизно наря-
зани резени джинджифил. По избелели от слънцето сиви дървени стълби се слизаше
към изумително красив плаж, какъвто може да се види в туристическите списания, ко-
ито елитът обича да чете.
Сред цялата тази изискана обстановка на млечнобелия пясък стоеше една самотна
фигура. Изобщо не помръдваше. Беше напълно неподвижна.
Мъжът беше висок колкото Айфеловата кула, без риза, с бронзов тен и носеше ши-
роки шорти с камуфлажен десен. Елегантната външност на сърфиста – нещо средно
между дзен и Сохо – се допълваше от яркожълти сандали и супер стилни очила, каквито
може да си купите на Виа деи Кондоти в Рим. Той се взираше в морето и беше непод-
вижен като звезда на широкото африканско небе.
– Ето го – каза предприемачката и посочи. – Най-после ще се видим с нашия домакин.
Със знаменития мистър Райли – добави тя енергично и бързо тръгна надолу по дърве-
ните стълби, които водеха към плажа. – Погледни го! Просто си седи край водата, по-
пива слънчевите лъчи и обича живота. Казах ти, че е специален. Толкова се радвам, че
43
последвах интуицията си и се съгласих на това прекрасно приключение. Той удържа на
думата си в един свят, в които прекалено много хора казват неща, които никога не пра-
вят, и дават обещания, които не спазват. Супер последователен е и се отнесе толкова
добре с нас. Изобщо не ни познава и все пак наистина иска да ни помогне. Нямам ни-
какво съмнение, че ще се погрижи за нас. Хайде, побързай – подкани тя бавния си спът-
ник, като му махна подканващо с ръка. – Имам желание да прегърна силно мистър
Райли!
Художникът се засмя, когато малък гущер гекон прекоси една широка дъска. Той
свали черната си риза под ослепителното слънце, като разкри корем с размерите на ко-
рема на Буда и гърди с големината на едро манго.
– И аз. Той наистина изпълнява, каквото казва. Как ми е нужно малко слънце – про-
мърмори художникът, като се мъчеше да не изостава от предприемачката. Задъхваше
се.
Когато двамата гости тръгнаха към мъжа на края на плажа сред това райско океанско
имение, те забелязаха, че наоколо не се виждат други къщи. Нито една. Само няколко
дървени рибарски лодки с боя, олющена с течение на годините, закотвени в плитката
вода близо до брега. И освен слънцепоклонникът и строител на империи с италиански
слънчеви очила, наоколо нямаше друго човешко същество. Никъде.
– Мистър Райли – извика художникът, като излезе на пясъка и жадно вдишваше въз-
дух в крайно нетренираните си дробове.
Стройната фигура остана неподвижна като дворцов пазач, очакващ пристигането на
кралския кортеж.
– Мистър Райли – повтори развълнувано предприемачката.
Никакъв отговор. Мъжът продължаваше да се взира в морето и в контейнеровозите с
размер на футболни игрища, които бяха пръснати по хоризонта.
Художникът застана зад силно почернелия гръб на мъжа и го потупа три пъти по ля-
вото рамо. Той изведнъж се обърна. Двамата гости ахнаха. Предприемачката закри уста
с ръка от учудване. Художникът отстъпи инстинктивно назад, за да не падне на пясъка.
И двамата бяха изумени от това, което видяха.
Пред тях беше Магьосникът.
44
Глава 7.
В рая започва подготовка за промяна
Детето не се затруднява да повярва в невероятното, също
като геният или лудият. Само ние с теб, с нашите големи
мозъци и малки сърца, се съмняваме, премисляме и се коле-
баем.
— Стивън Пресфийлд
– Хм... О-о! – възкликна предприемачката със смутена усмивка, която показваше ед-
новременно изненада и удоволствие. – Ние бяхме на семинара ви. На сцената се предс-
тавихте блестящо – успя да добави накрая тя, като се отърси от лекия шок и зае по-
привичната за нея бизнес поза на „господар на вселената“. – Аз имам технологична ком-
пания. Ние сме това, което експертите в нашата област наричат „ракета“ поради експо-
ненциалния растеж, на който се радваме. Нещата вървяха феноменално добре до неот-
давна... – Тук предприемачката замълча.
Тя отвърна поглед от Магьосника и погледна художника. За момент повъртя нервно
гривните на ръката си. Сега бръчките по лицето ѝ се виждаха по-ясно и в тази секунда,
на този прекрасен плаж изражението ѝ показваше тъга, умора и обида.
– Какво се случи? – попита Магьосникът. – С твоя бизнес?
– Някои хора, които инвестираха в моето предприятие, решиха, че имам прекалено
голям дял в него. Искаха повече за себе си. Супер алчни хора. Те успяха да манипулират
моя изпълнителен екип, настроиха основните служители срещу мен и сега се мъчат да
ме изхвърлят от фирмата. Това място е целият ми живот. – Предприемачката се задави.
В плитката вода край брега премина пасаж пищно оцветени тропически риби.
– Бях готова да сложа край на живота си – продължи тя. – Преди да дойда на семинара
ви. Много от безценните ви мисли ми дадоха надежда. Много от думите ви ме накараха
пак да се почувствам силна. Не съм сигурна как точно стана, но ме накарахте да повяр-
вам в себе си и в бъдещето. Искам да ви благодаря. – Тя прегърна Магьосника. – Вие ме
подтикнахте да тръгна на това пътуване, за да оптимизирам живота си.
– Благодаря ти много за щедрите думи – отговори Магьосникът, като изглеждаше
съвсем различен от начина, по който изглеждаше последния път, когато предприе-
мачката и художникът го видяха. Той не само че излъчваше здраве като човек, който
прекарва дълго време на слънце, но и стоеше изправен и беше малко понапълнял.
– Благодарен съм ти за това, което каза – продължи Магьосникът. – Но истината е, че
не аз те подтикнах да потърсиш начин да подобриш живота си. Ти сама го променяш,
като започваш да използваш моите прозрения и методи – като прилагаш на практика
моето учение. За толкова много хора всичко си остава само на приказки. Говорят за
всички амбиции, които се канят да осъществят, и всички стремежи, които планират да
постигнат. Не ги осъждам. Само отбелязвам. Не се оплаквам, просто казвам: повечето
хора си остават едни и същи през целия си живот. Прекалено уплашени да изоставят
начина, по който са действали вчера. Хванати в самодоволството на обикновеното и
оковани във веригите на конформизма, като едновременно се съпротивляват на всички
възможности за растеж, еволюция и лично издигане. Толкова много добри хора сред нас
45
изпитват такъв страх, че не откликват на призива да се впуснат в синия океан на въз-
можностите, където ги очакват успехът, достойнството на смелостта и автентичността
на героизма. Ти имаше мъдростта да предприемеш нещо с информацията, която споде-
лих на лекцията си. Ти си сред много малкото хора, готови да направят каквото е необ-
ходимо, за да станат по-добри лидери, по-добри производители и по-добри хора. Позд-
равявам те. Знам, че промяната не е лесно нещо. Но все пак животът на гъсеницата
трябва да свърши, за да блесне красотата на пеперудата. Старото ти „аз“ трябва да умре,
преди да се роди твоето най-добро „аз“. Достатъчно умна си, за да не чакаш да се появят
идеалните условия, преди да направиш крачка към несъмнените постижения в работата
и в личния си живот. В простото начало се крие голяма сила. Когато започнеш да скъ-
сяваш разстоянието към най-големите си стремежи, като ги превръщаш в реалност, в
теб се проявява една тайна героична сила. Природата забелязва усилията и действията
ти и после отвръща на неотклонния ти устрем с поредица неочаквани победи. Волята ти
става по-силна. Самоувереността ти нараства. След година ще се чувстваш толкова щас-
тлива, че си поставила началото днес.
– Благодаря ти – каза предприемачката.
– Чух един човек да казва, че трябва да отслабне, преди да може да започне да тича.
Представяш ли си. Да отслабне, за да си създаде навика да тича. Това е също като писа-
тел, който чака вдъхновение, за да започне да пише книгата си, или мениджър, който
чака повишение, за да стане лидер в своята област, или новосъздадена компания, която
чака пълно финансиране, преди да пусне на пазара революционен продукт. Потокът на
живота възнаграждава позитивните действия и наказва колебанието. Така или иначе,
много се радвам, че мога да допринеса по някакъв малък начин за издигането ти. Струва
ми се, че си в труден, но и вълнуващ момент в личното си приключение. Помни, че
лошият ден за самолюбието е прекрасен ден за душата. А онова, което според вътреш-
ния глас на страха е лошо време, за светлината на мъдростта ти е прекрасен дар.
– Помислихме си, че си умрял – каза предприемачката, без да се церемони. – Слава
богу, че си добре. И ми харесва скромността ти.
– Вярвам, че скромността е най-важното нещо. Истинските лидери се чувстват си-
гурни в кожата си, а основната им мисия е да издигат другите. В себе си те имат такова
самоуважение, радост и вътрешен мир, че нямат нужда да рекламират успеха си пред
обществото, правейки немощно усилие да се почувстват малко по-добре. Трябва също
да добавя, ако разрешите, че между истинската и фалшивата сила има голяма разлика –
каза Магьосникът, като заприлича още повече на онзи гуру, който си беше спечелил
толкова много слава в целия свят.
Нашето общество ни казва да преследваме титли и дрънкулки, аплодисменти и приз-
нание, пари и скъпи къщи. И това е добре – наистина е така – стига да не позволиш да
промият мозъка ти и да определяш стойността си като човешко същество с тези неща.
Радвай им се, но не се привързвай към тях. Имай ги, но не основавай самоличността си
върху тях. Цени ги, но не изпитвай нужда от тях. Те са само форми на фалшива сила, а
нашата цивилизация ни програмира да вярваме, че трябва да се стремим към тях, за да
постигнем успех – и спокойствие. Факт е, че ако изгубиш някое от тези неща, привид-
ната сила, която си извличал от тях, се изпарява. Просто за секунда изчезва и се разбира,
че е илюзия, каквато тя наистина е.
– Говори ни още, моля те. – Предприемачката попиваше всяка дума.
– Истинската сила никога не идва от нещо външно – продължи Магьосникът. – Много
46
хора, които имат много пари, не са много богати. Кажи това на банката – заяви Магьос-
никът, като събу яркожълтите си сандали и ги подреди грижливо един до друг на за-
харно белия пясък. – Истинската сила – тази, за която се говори в легендите – не произ-
тича от това какъв си външно и какво притежаваш външно. Точно сега светът е загубил
правилната посока. Истинската и трайна сила се проявява, когато си във връзка с пър-
воначалните си дарби и осъществиш най-големите си таланти като човек. Трябва също
да кажа, че истинското богатство идва от това, че живееш с благородните добродетели
на продуктивността, самодисциплината, куража, честността, съчувствието към другите
и интегритета, както и че прекарваш дните си по собствените си правила, вместо сляпо
да следваш овцете, в които са обучени да се превърнат толкова много хора в нашето
болно общество. Тези хора с промити мозъци са станали „овцехора“. Прекрасната но-
вина е, че този вид сила, за който говоря, е на разположение на всеки, който днес живее
на тази планета. Възможно е да сме забравили и да сме отхвърлили тази форма на мо-
гъщество, която имаме, защото животът ни е наранил, разочаровал и объркал. Но тя все
още е тук и чака да се свържем с нея. И да я развием. Както знаете, всички велики учи-
тели в историята са притежавали много малко вещи. Когато Махатма Ганди умира, той
е имал десетина неща, включително сандалите, часовник, очила и една обикновена па-
ничка, от която се хранел. Майка Тереза, с толкова голямо сърце и притежаваща истин-
ска сила да влияе на милиони, умира в малка стаичка, в която няма почти никакви вещи.
Когато пътувала, тя носела всичките си неща в бяла платнена чанта.
– Защо толкова много от героите на човечеството имат толкова малко? – попита ху-
дожникът, който сега се беше отпуснал на пясъка.
– Защото те са достигнали едно ниво на индивидуална зрелост, което им позволява
да видят колко безполезно е да прекарват дните си в преследване на вещи, които накрая
нямат никаква стойност. И са изградили характера си до такава степен, че вече не спо-
делят обичайната потребност на повечето хора да запълват празнотите в себе си с разв-
лечения, атракции, бягства и лукс. Колкото повече изчезва апетитът им за повърхностни
притежания, толкова повече зажадняват за съществените стремежи, като например да
уважават креативната си визия, да проявяват присъщия си гений и да живеят по едни
по-висши морални правила. Те дълбоко в себе си разбират, че да вдъхновяваш другите,
да постигнеш лично съвършенство и безстрашие са все вътрешни неща. А след като
веднъж постигнеш истинска сила, външните заместители бледнеят в сравнение с чувс-
твото на удовлетворение, което носи това съкровище. О, и тези шампиони тежка кате-
гория на човечеството, откривайки висшата си природа, също така осъзнават, че една
от основните цели на прекрасно изваяния живот е приносът. Въздействието. Желанието
да служиш на другите. Нещо, което бизнесмените наричат „отключване на стойността
на акциите“. Както казах в лекцията си, преди да падна, „да си лидер означава да слу-
жиш на другите“. Философът Руми го изразява много по-блестящо, отколкото аз някога
бих могъл, като казва: „Пусни капката, стани океан“.
– Благодаря ти, че споделяш тези неща – каза искрено предприемачката, като седна
на пясъка до художника и постави ръката си предпазливо съвсем близо до неговата.
– Хубаво е, като виждаме, че сега си по-добре – влезе в разговора художникът, който
сега беше събул обувките си. Беше без чорапи. Докато се припичаше на силното слънце
като котарак, той попита: – Какво дявол да го вземе всъщност ти се случи?
– Изтощение – призна Магьосникът. – Прекалено много градове. Прекалено много
самолети. Прекалено много участия в медиите. Прекалено много презентации. Просто
се преуморих в мисията си да помогна на хората по-бързо да станат лидери, да изявят
47
дарбите си и да станат герои в собствения си живот. Вече ще внимавам.
После Магьосникът свали елегантните си слънчеви очила и протегна ръка към два-
мата си ученици.
– За мен е голямо удоволствие да се запозная с вас двамата.
– И за нас, приятелю – отговори художникът. – Твоите думи ми помогнаха да прежи-
вея някои трудни моменти.
Художникът каза това, докато гледаше как в далечината бързо се движи катамаран,
препълнен с туристи, облечени с разноцветни дрехи. Друг пасаж риби – този път капи-
тени – премина целенасочено в бистрата вода. Магьосникът ги забеляза, усмихна се ши-
роко и после продължи.
– Сигурно се чудите защо съм тук – каза той.
– Така е – отговори предприемачката, като свали обувките си и зарови крака в белия
пясък до спътника си.
– Е, аз съм консултант на мистър Райли още откакто беше трийсет и три годишен.
Всички професионални спортисти имат треньори, за да постигнат върхови постиже-
ния – същото правят и всички изключителни хора на бизнеса. Просто не можете да стиг-
нете сами до върха. Когато се запознахме, той започваше кариерата си, но дори тогава
разбираше, че колкото повече учиш, толкова повече може да постигнеш. Личното из-
растване е истинският спорт, който най-добрите практикуват всеки ден. Образованието
наистина е ваксинация срещу разпадането. И колкото по-добър ставаш, толкова по-
добри резултати ще имаш във всички области на живота си. Наричам това Нагласа 2хЗх:
за да удвоиш доходите и влиянието си, трябва да утроиш инвестицията си в две най-
важни области – личното съвършенство и професионалните си способности.
– Харесва ми – промърмори художникът и почеса отпуснатия си корем. После до-
косна един счупен нокът на крака си.
– Мистър Райли разбра още отрано, че за да се издигнеш до световна класа, имаш
нужда от подкрепа на световна класа. През годините станахме фантастични приятели.
Споделихме заедно много прекрасни моменти, като двайсет и четири часови пиршества
със салата от палмови сърца, прясно изпечени скариди и отлични френски вина тук на
неговия частен плаж.
Магьосникът вдигна ръце във въздуха. Погледът му се плъзна по величествените пла-
нини и известно време той помълча.
– А преживяхме заедно и тъжни моменти, например когато моят приятел се разболя
от рак точно след петдесетия си рожден ден. Външно той имаше всичко, което човек би
могъл да си пожелае. Но съзнаваше, че без добро здраве няма нищо. Това го промени.
Здравето е корона на главата, която само болният вижда, нали знаете? Или както гласи
една поговорка, когато сме млади, жертваме здравето си за богатството, а когато оста-
реем и помъдреем, разбираме кое е най-важното и сме готови да пожертваме цялото си
богатство само за още един ден добро здраве. Никой не иска да е най-богатият човек в
гробището, както знаете. Но той победи болестта – бързо добави Магьосникът, като
гледаше към шумните туристи, които се веселяха на катамарана. – Точно както се отб-
ранява срещу всичко, което се опитва да победи мечтите му. Стоун е удивителен човек.
Обичам го като брат.
– Е, вижте, наистина ми е приятно, че се запознахме – продължи Магьосникът. –
Знаех, че ще дойдете. Мистър Райли с вълнение очаква да сподели с вас всичко, което
ви е обещал – как да постигнете максимална продуктивност, как неизменно да постигате
48
отлични резултати и как да създадете живот, който обичате, като използвате един прек-
расен утринен навик. Доволен съм, че той предава нататък и споделя нещо, на което аз
като негов учител съм го научил. Ще ви харесат всички прозрения и модели на учене, с
които скоро ще се запознаете. Клуб „5 сутринта“ ще е нещо революционно за вас два-
мата. Знам, че звучи странно и че не е за вярване, но методите, на които Стоун предстои
да ви научи, ще предизвикат изключителни промени дълбоко във вас. Дори само докос-
ването до тази информация ще пробуди нещо специално във вас.
Магьосникът пак си сложи шикозните слънчеви очила.
– Така или иначе, мистър Райли ме помоли да ви кажа да се чувствате тук като у дома
си през следващите няколко дни. Няма да се виждаме често, защото през повечето време
ще се гмуркам с шнорхел и маска, ще плавам с лодка и ще ловя риба. Дойдох в Маври-
ций не само за да консултирам този велик и добър човек, с когото скоро ще се запозна-
ете. Дойдох също за да се възстановя и да се откъсна от този наш свръхсложен свят,
изпълнен с толкова много трудности, със зле действащи икономики, със свръхпроиз-
водство и с екологични катастрофи – само част от факторите, които заплашват да уни-
щожат креативността, енергията, постиженията и щастието ни ден след ден. Идвам тук,
за да се обновя и да се презаредя. Елитната работа без спокойна ваканция причинява
трайно изтощение. Почивката и възстановяването не са лукс за всеки, който се стреми
към лично съвършенство – те са необходимост. Преподавам това правило от много го-
дини. Но ето че самият аз го забравих и платих цената на лекцията си. Научих също, че
вдъхновението се подхранва в усамотяване, когато си далече от безкрайната дигитална
суматоха и безмозъчното свръхобщуване, което днес запълва времето на повечето хора.
А и трябва да знаете, че природният ви гений се проявява, когато изпитвате най-голяма
радост. Това местенце на Индийския океан ми помага да преоткрия най-доброто в себе
си. То е истинско убежище, където се чувстваш в безопасност, виждаш зашеметяваща
красота и се радваш на страхотна храна с приятни хора, които все още не се страхуват
да се държат открито и не крият чувствата си. Направо обожавам местните жители. По-
вечето все още знаят как да се радват на най-простите удоволствия в живота. Като се-
мейни събирания и плуване с приятели, последвано от вечеря с печено пиле, купено от
Super U – местния хипермаркет, придружено с ледено студена кутийка „Финикс“.
– Какво е „Финикс“? – попита художникът.
– Това е бирата на Мавриций – отговори Магьосникът. – И трябва да кажа, че винаги си
тръгвам от този остров сто пъти по-силен, по-бърз, спокоен и изпълнен с желание за работа.
В ежедневието си работя наистина много. Надявам се, че няма да прозвучи като самохвал-
ство, но наистина много искам да подобря обществото и да направя това, което зависи от
мен, за да намаля алчността, омразата и конфликтите в него. Като дойда тук, ставам нов
човек. Осъзнавам пак кои са най-важните неща. И после мога да се върна и отново да работя
за света. Нали знаете, че всички ние работим за света? Все едно, пожелавам ви да се забав-
лявате. И пак ви благодаря, че дойдохте на лекцията ми и ми казахте тези позитивни думи.
Те означават за мен повече, отколкото си представяте. Всеки може да бъде критик. Но за
да насърчаваш, се изисква смелост. За да бъдеш много влиятелен лидер, никога не трябва
да проявяваш неуважение към другите. Бих искал повече лидери да разберат този принцип.
– О, и накрая още нещо – добави Магьосникът, като отърси пясъка от сърфистките си
шорти в камуфлажен десен.
– Какво е то? – попита учтиво предприемачката.
– Моля ви, елате тук на плажа утре сутрин. Тогава ще започне обучението ви.
– Разбира се – съгласи се предприемачката. – В колко часа?
– В 5 сутринта – беше отговорът. – Грабни утрото. Извиси живота си.
49
Главa 8.
Методът 5 сутринта: Утринният навик на
хората, които променят историята
Добре е да ставаш преди изгрев-слънце, защото такива на-
вици допринасят за здравето, богатството и мъдростта.
— Аристотел
– Добре дошли в Клуб „5 сутринта“! – изрева милиардерът, слизайки със скокове по
стълбите от крайбрежния си дом. – „Бонзур! – както е „добро утро“ на креолски. Дой-
дохте точно навреме! Радвам се! Точността е черта на кралските особи. Поне според
моите правила е така. Казвам се Стоун Райли – заяви той и любезно протегна ръка, за
да поздрави двамата си гости.
Вместо старите прокъсани дрехи сега той носеше чифт елегантно скроени шорти за
бягане и безупречно бяла тениска с надпис „Никоя идея не работи, преди да свършиш
работата“. Беше бос, гладко избръснат, в изключителна физическа форма и имаше прек-
расен тен, поради което изглеждаше много години по-млад, отколкото когато го видяха
на семинара. На главата си носеше черна бейзболна шапка, обърната с козирката назад.
Зелените му очи бяха необикновено ясни. А усмивката му беше изумително лъче-
зарна. Да, имаше нещо изключително специално в този мъж, както усети предприе-
мачката.
Над магната се спусна бял гълъб и остана неподвижно във въздуха десетина секунди,
сякаш носен от магия. После отлетя. Можете ли да си го представите? Да се види беше
истинско чудо.
– Нека да ви прегърна и двамата, ако нямате нищо против – каза ентусиазирано ми-
лиардерът и обви ръце едновременно около предприемачката и художника, без да до-
чака отговор.
– Боже, не ви липсва смелост. Да, така е – продължи замислено той. – Доверихте се
на един разчорлен старец. Напълно непознат. Знам, че онзи ден изглеждах като скитник.
Хей, не че държа на това как изглеждам. Просто не ме интересува много как изглеж-
дам – каза той и се засмя на собствената си липса на стеснителност. – Обичам нещата
да са истински. Ясни и прости. Дълбоко автентични. Сещам се за една стара мъдрост:
да имаш много пари не те прави различен. Само ставаш още повече такъв, какъвто си
бил, преди да ги спечелиш.
Милиардерът се взря към океана и се потопи в първите лъчи на новия ден. Затвори
очи и пое дълбоко въздух. Добре оформените му коремни мускули се очертаваха под
тениската. После той измъкна едно цвете от задния джоб на шортите си. Предприе-
мачката и художникът не бяха виждали подобно цвете. И то съвсем не беше пострадало
от престоя в джоба на милиардера. Странно.
– Цветята са много важно нещо за всеки, който сериозно иска да внесе магия в рабо-
тата и в личния си живот – каза магнатът и помириса цветето. – Исках да спомена, че
баща ми беше фермер. Израснах във фермата, преди да се преместим в южна Калифор-
ния. Мислехме, говорехме, хранехме се и живеехме просто. Но ако си израснал сред
природата, тя си остава завинаги в теб – добави той със заразителен ентусиазъм, без да
50
откъсва поглед от прекрасното море.
Предприемачката и художникът изказаха дълбоката си благодарност на милиардера.
Те обясниха, че дотук приключението им е било страхотно и добавиха искрено, че ост-
ровът и изключителният плаж са най-красивото нещо, което са виждали.
– Прилича на утопия, нали? – каза милиардерът. – Аз съм щастлив човек, това е си-
гурно. Толкова се радвам, че вие двамата сте тук.
– Значи баща ти беше този, който изгради в теб навика да ставаш със слънцето? –
попита художникът, докато се разхождаха покрай водата.
Пред краката им забърза едно малко раче, над главите им се издигнаха три пеперуди.
Случи се нещо слисващо – милиардерът се завъртя като танцуващ дервиш. Той тан-
цуваше и едновременно говореше.
– Ще поръчам да напишат на завесите в стаята ви тези думи: „Ако не ставаш рано,
няма да успееш в нищо!“
– Ъ-ъ, какво правиш? – попита предприемачката.
– Това е прекрасен цитат от Уилям Пит, граф Чатъм. По някаква причина исках да го
споделя с вас още сега. Но нека да отговоря на въпроса за баща ми – бързо смени темата
милиардерът. – И да, и не. Гледах го как става рано всяка сутрин в детството ми. Като с
всеки друг добър навик, той го беше правил толкова много пъти, че за него беше станало
невъзможно да спре да го прави. Но като повечето деца се съпротивлявах, когато баща
ми ме караше да направя нещо. Винаги съм си падал малко бунтар. В известен смисъл
бях малко като пират. Вместо всеки ден да води малка война с мен за каквото и да е, той
просто ме остави да правя каквото искам. И аз спях. До късно.
– Готин баща – каза предприемачката, която тази сутрин беше в облекло за йога и
носеше смартфона си, за да си води грижливо бележки.
– Така беше – потвърди милиардерът, като сърдечно сложи ръце на раменете на уче-
ниците си и тримата тръгнаха бавно по девствения плаж.
Мистър Райли продължи:
– Всъщност Магьосникът ме научи на метода „5 сутринта“. Запознахме се, когато бях
млад. Точно бях основал първата си фирма. Имах нужда от някой, който да ме напътс-
тва, да ми поставя трудни задачи и да ме изгражда като предприемач, като човек, който
ще стигне до върха и ще стане лидер. Всички казваха, че той е най-добрият личен кон-
султант в света, по-добър от всички други. За да се запишеш при него, се чакаше три
години. И така, аз му се обаждах всеки ден, докато накрая се съгласи да стане мой учи-
тел. И той по онова време беше доста млад. Но в учението му се криеше дълбока мъд-
рост, чиста сила и необикновено въздействие, което беше забележително за човек на
неговата възраст.
– И помогна ли ти дисциплината на ранното ставане? – прекъсна го художникът.
Милиардерът му се усмихна и спря на едно място.
– Това беше единствената практика, която промени – и издигна – всички други прак-
тики. Сега изследователите наричат този вид най-важно поведение, което умножава
всички други нормални модели на работа, „основополагащ навик“. Да го вградя в себе
си като дълбок психологически модел изискваше известно усилие, малко страдания по
пътя и най-силната воля, която притежавах. Ще ви кажа честно, имаше дни в процеса
на превръщане на този навик в автоматичен, когато се чувствах леко разнебитен, дни, в
които главата ме болеше, сякаш ме удряха с пневматичен чук, и сутрини, когато просто
исках да си доспя. Но след като се принудих да ставам редовно в 5 сутринта, дните ми
51
непрекъснато се променяха и ставаха много по-добри от всички дни, които бях прежи-
вял до този момент.
– Как? – учудиха се едновременно двамата му слушатели.
Предприемачката докосна приятелски с пръст ръката на художника, сякаш да му по-
каже, че двамата са си помислили едно и също нещо, че сега вече са екип и че тя му
желае само най-доброто. Художникът я погледна право в очите. И леко се усмихна.
Милиардерът продължи:
– През този период на експоненциална промяна, на проблеми, които ме връхлитаха
отвсякъде и на напрегнат график, Магьосникът ме научи, че да ставам в 5 сутринта и да
изпълнявам утринния режим е моето лекарство срещу посредствеността. В моето утро
вече нямаше суматоха! Представете си колко важно е дори само това за качеството на
деня ви. Да започнеш деня като се потопиш в спокойствието, което ти дава само ранното
утро. Да започнеш деня си, като се чувстваш силен, съсредоточен и свободен. Устано-
вих, че умът ми ставаше изключително по-фокусиран с всеки изминал ден. Всеки човек,
постигнал голям успех, независимо дали говорим за шампион в някакъв спорт, бизнес-
мен на върха, прочут архитект или обожаван челист, изгражда способност да се съсре-
доточава върху усъвършенстването на конкретното си умение за дълъг, непрекъснат пе-
риод от време. Тази способност е един от специалните фактори, които му позволяват да
генерира такива висококачествени резултати в един свят, където прекалено много хора
разреждат „честотната лента“ на познанието и разкъсват вниманието си, като се задово-
ляват с лошо свършена работа и постижения, ненадхвърлящи обичайното, като водят
живот с разочароваща посредственост.
– Определено съм съгласен – обади се художникът. – Днес рядко ще видиш някой,
който фокусира вниманието си върху своето изкуство в продължение на дълги часове.
Магьосникът имаше право, когато в лекцията си нарече хората, пристрастени към
смартфоните си, „кибер зомбита“. Срещам ги всеки ден. Сякаш вече са престанали да
бъдат истински хора. Приличат повече на роботи, залепени към екраните си. Неприсъс-
тващи. Полуживи.
– Наистина е така – каза милиардерът. – Да се предпазваш от странични неща, които
отклоняват вниманието ти, е точно начинът да работиш, ако наистина сериозно искаш
да се наложиш в своята област и да постигнеш успех в изкуството си. Психолозите на-
ричат това върхово психологическо състояние, в което възприятията ни се изострят, от-
вореността ни към нови идеи се повишава и започваме да мислим на съвсем ново ниво,
„Поток“. А да ставаш в 5 сутринта допринася страхотно за Потока. И нещо друго – ко-
гато ставам призори, докато почти всички наоколо още спят, креативността ми се издига
до небето, енергията ми определено се удвоява, продуктивността ми със сигурност се
утроява и...
– Сериозно ли говориш? – прекъсна го предприемачката, неспособна да сдържи учуд-
ването си, че една такава проста промяна в утринните навици може да пренареди на-
пълно човешкия живот.
– Абсолютно. Честността е сред основните ми убеждения през всичките тези години,
прекарани в бизнеса. Няма нищо по-хубаво от това всяка вечер да заспиш с неопетнена
съвест и чисто сърце. Предполагам, че това е част от характера ми на момче, израснало
във ферма – каза милиардерът.
Изведнъж телефонът на предприемачката издаде сигнал за пристигането на спешно
съобщение.
– Много се извинявам. Предупредих екипа ми да не ме търсят тук. Казах им го съвсем
52
ясно. Нямам представа защо ме безпокоят сега – каза тя и погледна екрана.
Видя следните заплашителни думи, изписани с главни букви:
НАПУСНИ КОМПАНИЯТА. ИНАЧЕ ЩЕ УМРЕШ.

Предприемачката повъртя смартфона в ръце. После без да иска го изпусна в пясъка.
Не можеше да си поеме дъх.
– Какво е станало? – попита бързо художникът, усещайки неприятности. Като видя,
че лицето на приятелката му пребледнява и ръцете ѝ треперят, той повтори още по-
настойчиво и с още повече съчувствие: – Какво е станало?
Милиардерът също изглеждаше загрижен.
– Добре ли си? Искаш ли вода или нещо друго?
– Току-що получих смъртна заплаха. От... ъ-ъ... моите... инвеститори. Те искат да ми
вземат фирмата. Те се... ъ-ъ... мъчат да ме изритат, защото мислят, че имам прекалено
голям дял. Току-що ми казаха, че ако не се оттегля, ще... ъ-ъ... ме убият.
Милиардерът моментално свали слънчевите очила, вдигна ги във въздуха и направи
кръгово движение. Секунди по-късно от горичката палмови дървета спринтираха двама
едри мъже със слушалки и автомати и се спуснаха до плажа бързо като велосипедисти,
употребили допинг.
– Шефе, добре ли си? – попита напрегнато по-високият от двамата.
– Да – отговори милиардерът уверено и спокойно на телохранителите си. – Но искам
вие двамата да проверите нещо незабавно... Той погледна към предприемачката: – Ако
нямаш нищо против да свърша тази работа. Аз мога да ти помогна да сложим край на
това.
После той измърмори нещо под носа си. Над него се издигна ято гълъби.
– Разбира се. Да. Ще съм благодарна за малко помощ – отговори предприемачката.
Гласът ѝ все още трепереше, а на челото, където бяха бръчките, се появиха перлени
капки пот.
– Остави това на нас – каза милиардерът. После се обърна към гардовете си любезно,
но с несъмнено властен тон: – Изглежда някакви бандити сериозно тормозят гостенката
ми с надежда да ѝ отнемат фирмата. Моля ви, разберете какво точно се канят да напра-
вят и ми кажете как ще решите проблема.
После се обърна към предприемачката:
– Не се тревожи. Моите хора са най-добрите в бизнеса. Това няма да е трудно.
Мистър Райли произнесе последното изречение, като наблягаше на всяка дума, за да ѝ
придаде убедителност.
– Много благодаря – каза предприемачката, като изглеждаше изключително облек-
чена.
Художникът нежно хвана ръката ѝ.
– Искате ли да продължим? – попита милиардерът. Слънцето се беше издигнало по-
високо в прекрасното тропическо небе.
Гостите му кимнаха.
От една дървена къща, разположена по-високо на плажа, излезе прислужник в безуп-
речно облекло. Къщата беше боядисана в зелено и бяло. След малко той поднесе най-
ароматното и най-вкусно кафе, което предприемачката и художникът бяха опитвали ня-
кога.
53
– Фантастично средство за усилване на ума, когато се консумира умерено всяка сут-
рин – отбеляза милиардерът, като отпи глътка. – И е богато на антиоксиданти, така че
забавя остаряването. Докъде бяхме стигнали? Разказвах ви за страхотната полза, която
извлякох, след като се присъединих към Клуб „5 сутринта“ и започнах да прилагам ут-
ринните методи, на които ме научи Магьосникът. Те са известни като Формулата
20/20/20 и вярвайте ми, достатъчно е да възприемете тази идея и после да я прилагате
последователно, и продуктивността, успехът, работата и влиянието ви ще нараснат ек-
споненциално. Не се сещам за друг ритуал, който да е допринесъл толкова много за
успеха и благополучието ми. Аз не обичам да говоря много за това, което успях да пос-
тигна в бизнес кариерата си. Винаги съм разглеждал самохвалството като сериозен не-
достатък в характера. Колкото по-могъщ е човек, толкова по-малко му е нужно да се
рекламира. И колкото по-силен е един лидер, толкова по-малко му е нужно да го разг-
ласява.
– Магьосникът ни разказа малко за това, което си успял да постигнеш – каза предп-
риемачката, която сега изглеждаше по-спокойна.
– И откаченото облекло, което носеше на конференцията, определено го потвърж-
дава! – вметна художникът, като се усмихна широко и показа няколко счупени зъба.
– Да ставам в 5 сутринта всеки ден беше главната лична практика, поради която се
случиха повечето неща. Това ми позволи да мисля с визия. Даде ми пространство за
размисъл, за да изградя невероятен вътрешен живот. Тази дисциплина ми помогна да
вляза в супер физическа форма, наред с увеличаването на доходите ми и подобряването
на стила ми на живот, които идват с прекрасното здраве. Ранното ставане ме направи и
изключителен лидер. То ми помогна да се превърна в много по-добър човек. Дори ко-
гато ракът на простатата се опитваше да ме унищожи, моят утринен навик ми помогна.
Наистина ми помогна. В един следващ урок ще ви опиша Формулата 20/20/20 и ще
разберете какво точно трябва да правите, за да постигнете удивителни резултати още от
първата секунда, след като се събудите. Няма да повярвате каква могъща и ценна ин-
формация ви предстои да научите. Много се вълнувам за вас двамата. Добре дошли в
рая. И добре дошли в първия ден на един коренно различен и по-добър живот.
***
Тази нощ на Мавриций предприемачката спа по-добре от години. Въпреки заплахата,

която беше получила, комбинацията от кратките инструкции към охраната, които ми-
лиардерът беше дал, прекрасната природа, чистият океански въздух и увеличаващата ѝ
се привързаност към художника бяха причина да забрави за много от грижите си. И да
преоткрие едно спокойствие, което отдавна не беше изпитвала.
После, точно в 3:33 сутринта, тя чу гръмотевично чукане на вратата си.
Знаеше, че часът е точно толкова, защото погледна будилника на дървената нощна
масичка в елегантното бунгало, което домакинът ѝ ѝ предостави за престоя. Предприе-
мачката допусна, че сигурно е художникът, който може би страдаше от смяната на ча-
совите пояси след пътуването или не можеше да заспи след отличната, но обилна ве-
черя. Без да пита кой е, тя отвори вратата.
Нямаше никой.
– Ехо? – извика тя към обсипаното със звезди небе.
Вълните тихо се разбиваха на брега близо до бунгалото ѝ, а бризът носеше аромат на
рози, сандалово дърво и благоухания.
54
– Кой е?
Мълчание.
Предприемачката грижливо затвори вратата и този път я заключи. Едва се беше вър-
нала в леглото си с египетски памучни завивки и английски чаршафи, когато на вратата
се почука три пъти силно.
– Да? – извика предприемачката, сега вече разтревожена. – Да?
– Носим ви утринното кафе, което поръчахте, госпожо – отговори дрезгав глас.
На лицето на предприемачката пак се появиха бръчки. Сърцето ѝ започна силно да
бие. Стомахът ѝ се присви от дълбока тревога.
– Да ми носят кафе по никое време? Невероятно.
Тя отиде до вратата, отключи и колебливо отвори.
Видя нисък, набит мъж, с грозна плешива глава и едно око, което като че ли беше
изскочило от очната ябълка, който се хилеше самодоволно. Носеше червено яке и джин-
сови шорти, които стигаха малко под коленете. Около врата си имаше тънка синя лента,
а на нея беше закачена ламинирана снимка.
Предприемачката присви очи, за да види по-ясно лицето на снимката в тъмното. Беше
лицето на един по-възрастен човек. Човек, когото познаваше много добре. Човек, когото
много обичаше. Човек, който много ѝ липсваше.
Снимката, която гледаше, беше на покойния ѝ баща.
– Кой си ти? – изкрещя ужасената предприемачка. – Откъде взе тази снимка?
– Изпращат ме твоите бизнес партньори. Знаем абсолютно всичко за теб. Всичко. Раз-
полагаме с всичките ти лични данни.
Хакнали сме всичките ти файлове. Проучили сме цялата ти история. – Плешивият
мъж с якето посегна към колана си, извади нож и го поднесе на няколко сантиметра от
тънкия, прошарен с вени врат на предприемачката.
– Вече няма кой да те пази. Имаме цял екип, който се занимава с теб. Няма да те
нараня... засега. Този път е само за да ти стане ясно. Да ти предам лично съобщение...
Напусни компанията. Откажи се от дяловете си. И кажи довиждане. Или ще забия този
нож във врата ти. Когато най-малко го очакваш... когато мислиш, че си в безопасност.
Може би с този твой дебел приятел художника...
Мъжът свали ножа и го пъхна под колана си.
– Лека нощ, госпожо. Беше ми много приятно да се запознаем. Знам, че ще се видим
скоро пак. – После той се пресегна и затръшна вратата.
Предприемачката, разтърсена до дъното на душата си, падна на колене.
– Моля те, боже, помогни ми! Не мога повече! Не искам да умра.
На вратата се почука три пъти. Този път по-тихо.
– Хей, аз съм. Отвори.
Звукът стресна предприемачката. И я разбуди. Лекото почукване продължаваше. Тя
отвори очи, огледа тъмната стая – и осъзна, че е сънувала кошмар.
Стана от леглото, прекоси пода, застлан с дъбови дъски, и отвори вратата – беше раз-
познала гласа и знаеше, че е художникът.
– Току-що сънувах нещо страшно откачено – каза предприемачката. – Дойде един
отвратителен човек, на врата му висеше снимка на баща ми и ме заплаши, че ще ме
прободе с нож, ако не отстъпя фирмата си на инвеститорите.
– Сега добре ли си? – попита тихо художникът.
– Ще се оправя.
– И аз сънувах нещо особено – обясни художникът. – И след това не можах повече да
55
заспя. Сънят ме накара да се замисля за толкова много неща. За качеството на картините
ми. За дълбочината на убежденията ми. За това колко са глупави извиненията ми. За
циничното ми отношение към света. За агресивността ми. За това как саботирам самия
себе си и за склонността ми безкрайно да отлагам. Разгледах ежедневните си навици. И
как ще прекарам останалата част от живота си. Хей, добре ли си? – попита художникът,
като осъзна, че говори само за себе си и не проявява съчувствие към разтревожената си
приятелка.
– Добре съм. Сега, когато си с мен, съм по-добре.
– Сигурна ли си?
– Да.
– Липсваше ми – каза художникът. – Имаш ли нещо против да ти разкажа повече за
съня ми?
– Разказвай – насърчи го предприемачката.
– Е, в съня си бях малък, в училище. И всеки ден се преструвах, че съм две неща:
великан и пират. Цял ден бях убеден, че съм силен като великан и че за пират като мен
правилата не важат. Казах на учителите си, че съм тези две неща. Вкъщи казах същото
и на родителите си. Учителите ми се присмяха – и ме накараха да млъкна, казаха ми да
бъде по-реалистичен, да се държа като другите деца и да се откажа от смешните си
мечти.
– Какво казаха родителите ти? По-добри ли бяха с теб? – попита предприемачката,
която сега беше седнала на канапето с крака, кръстосани в йогистка поза.
– И те бяха като учителите. Казаха ми, че не съм великан. И че определено не съм
пират. Напомниха ми, че съм малко момче. И ми казаха, че ако не обуздая въображени-
ето си, ако не укротя креативността си и ако не сложа край на фантазиите си, ще ме
накажат.
– И какво се случи после?
– Направих каквото ми казаха. Подчиних се. Възприех поведението на възрастните.
Помъчих се да се смаля, вместо да бъда по-голям, за да бъда добро момче. Задуших
надеждите, дарбите и способностите си, за да бъда като останалите – както повечето
хора постъпват през всеки ден от живота си. Започвам да разбирам до каква степен сме
хипнотизирани, за да се отдалечим от блестящата си същност, и доколко са ни промити
мозъците, за да се откажем от гения си. Магьосникът и милиардерът са прави.
– Разкажи ми още за съня си – помоли предприемачката.
– Започнах да се пригаждам към системата. Започнах да следвам другите. Вече не
вярвах, че съм могъщ като великан и безразсъдно смел като пират. Следвах покорно
стадото, станах като всички други. Накрая се превърнах в този човек, който харчи пари,
които няма, и купува неща, които не са му нужни, за да впечатлява хора, които не са му
симпатични. И това ако е живот!
– И аз се държа малко по този начин – призна предприемачката. – Сега научавам тол-
кова много за себе си, благодарение на това изключително странно и страшно полезно
пътешествие. Започвам да разбирам колко повърхностна съм била, колко съм егоис-
тична и колко много хубави неща всъщност имам в живота си. Много хора по света не
биха могли да си представят всички тези хубави неща, които имам.
– Разбирам те – отговори художникът. – И така, в моя сън станах счетоводител. Оже-
них се и имах семейство. Живеех в хубава къща. И карах добра кола. Водех доста при-
ятен живот. Имах някои верни приятели. Работа, с която изплащах ипотеката, и заплата,
която покриваше сметките ми. Но всеки ден беше един и същ. Сив, а не цветен. Скучен,
56
а не омайващ. Когато остарях, децата ми се изнесоха от къщи и започнаха свой живот.
Тялото ми остаря, енергията ме напусна. И за съжаление съпругата в съня ми почина.
Когато остарях още повече, започнах да губя зрението си, не чувах, а паметта ми много
отслабна.
– Това е тъжно – каза предприемачката и изглеждаше уязвима.
– А когато наистина остарях много, вече не можех да си спомня къде живея, забравих
как се казвам и изгубих представа кой съм. Но – виж какво стана – започнах пак да си
припомням кой съм наистина.
– Великан. И пират. Нали така?
– Точно така! – отговори художникът. – Сънят ме подтикна да разбера, че не мога
повече да отлагам удивителната работа, която ми предстои. Че не мога да отлагам по-
добряването на здравето си, не мога да отлагам щастието, увереността и дори любовния
си живот.
– Наистина ли? – попита замислено предприемачката.
– Наистина – отговори художникът.
После се приближи към нея. И я целуна по челото.
57
Глава 9.
Условия за проява на личното величие
Ето защо великият мъж взема същественото; и отхвърля
несъщественото, взема плода и отхвърля цвета. Той пред-
почита първото и се отказва от второто.
— Лао Дзъ, философ
– Хей, хора! – извика милиардерът. – Точно навреме сте, както обикновено. Браво!
Беше 5 сутринта и докато изсветляващият силует на луната все още се виждаше на
небето, лъчите на новата зора посрещнаха трите човешки същества, застанали на съвър-
шения плаж.
Благоуханният океански бриз разнасяше аромата на червен хибискус, карамфил и ту-
бероза. Над главите им прелетя маврициански керкенез – най-редкият сокол на света, а
един розов гълъб – най-малко срещаният на планетата – правеше нещо свое край група
пищни палмови дървета. Семейство гекони се стрелна по пътя си към някое важно за
тях място и на тревистия склон край брега пълзеше гигантска костенурка алдабра. Ця-
лото това природно великолепие изпълни с радост и повдигна духа на тримата членове
на Клуб „5 сутринта“, които стояха на пясъка.
Милиардерът посочи една бутилка, която плаваше в океана. Той помръдна пръст на-
сам-натам и бутилката също се помръдна. После сви пръст и бутилката във водата се
полюшна в такт.
А когато вдигна бавно ръка, бутилката като че ли се издигна над повърхността на
океана. След малко вълните я изхвърлиха на мокрия пясък и ясно се виждаше, че вътре
е навита лента коприна. Представете си колко загадъчно изглеждаше всичко това.
– Писмо в бутилка – възкликна радостно милиардерът. Той започна да пляска с ръце
като малко дете. Наистина беше необикновен и прекрасен човек. – Това напълно под-
хожда на тона на учебното ми занимание с вас тази сутрин – добави той.
Милиардерът вдигна бутилката, отвори капачката и извади коприната, на която беше
бродирана диаграмата на следващата страница.
– Това е един от най-простите, но и най-трудни учебни модели, които Магьосникът
сподели с мен, когато започна да ме обучава като младеж – каза милиардерът: – И той
ще ви предостави контекста за всички други уроци, които следват. Затова наистина ис-
кам двамата да се запознаете по-отблизо с него. На пръв поглед, моделът изглежда на-
истина прост. Но когато след време го интегрирате в себе си, ще видите колко дълбок е.
После мистър Райли затвори очи, закри ушите си с ръце и изрече следните думи:
– Началото на промяната се състои в усилването на възприятието. Когато започнете да

виждате повече, ще можете да осъществявате повече. А след като веднъж се познавате
по-добре, ще можете да постигнете по-големи неща. Великите жени и мъже на този свят –
онези, които са създали вълшебни симфонии, красиви движения, допринесли са за напредъка
на науката и прогреса на технологията – са започнали, като са променили начина си на мис-
лене и са преизобретили съзнанието си. Правейки това, те са влезли в една тайна вселена,
която повечето хора не виждат. A това на свой ред им е позволило всеки ден да вземат та-
кива решения, каквито малко хора вземат. И автоматично всеки ден им е донесло резултати,
които малко хора успяват да постигнат.
58
ФОРМУЛА НА ТРИТЕ СТЪПКИ
КЪМ УСПЕХА
Милиардерът отвори очи. Докосна устните си с пръст, сякаш потънал в някакво прек-
расно дълбоко прозрение, вгледа се в диаграмата, бродирана върху коприната, и про-
дължи:
– Героите, титаните и знаменитостите споделят една и съща лична черта, която
средно добрите просто не проявяват.
– Която е? – попита художникът, който беше облечен доста комично с тениска с из-
рисувани мускули и бански „Спидо“.
– Непреклонност – отговори милиардерът. – Най-добрите в света притежават задъл-
боченост. Повечето хора често затъват в една нагласа на повърхностност в работата си.
Целият им подход е лекомислен. Няма истинска подготовка. Много малко размисъл и
липсва монументална визия за желания резултат, придружен от търпеливо разглеждане
на последователността при изпълнението, което би довело до страхотен резултат. 95%
от хората не влагат усърдно внимание на най-дребните детайли и не усъвършенстват
най-малките заключителни щрихи, както правят големите майстори. Истината е, че по-
59
вечето хора предпочитат пътя на най-малкото съпротивление. Свършват набързо как-
вото се изисква да направят и се измъкват. Пращат писмото по пощата, вместо да го
занесат лично. Малкото креативни хора, постигащи изключителен успех, действат по
съвсем различна философия.
– Разкажи ни – помоли с нараснал интерес художникът.
– Те следват една нагласа на грануларност, вместо повърхностност. Кодирали са в
себе си задълбочеността като житейска ценност и в живота си настояват да постигнат
величие във всичко, което правят. Изключителните хора ясно разбират, че творческите
им резултати – независимо дали са зидари или пекари, директори на рекламни агенции
или млекопроизводители, астронавти или касиери – представляват тяхната репутация.
Най-добрите – независимо в коя област – оценяват факта, че доброто им име е отпеча-
тано върху всеки продукт, който дават. И знаят, че да те хвалят хората е нещо безценно.
Милиардерът повъртя бутилката в ръце, после я вдигна и погледна през нея послед-
ните следи от изчезващата луна, преди да продължи беседата си.
– Но нещата са по-дълбоки от общественото одобрение – каза той. – Качеството на
работата, която предлагате на света, отразява доколко голямо е самоуважението ви. Хо-
рата с безкрайно голямо самоуважение никога не биха посмели да пуснат нещо посред-
ствено. За тях това би било прекалено унизително.
– Ако искате да сте лидер в своята област – продължи мистър Райли, – станете изпъл-
нител и човек със задълбоченост. Поставете си за цел да бъдете много необикновено
човешко същество, вместо някоя от тези плахи души, които се държат като всички
други, водят блудкав вместо прекрасен живот, живот, който не е оригинален, а взет на-
заем от някой друг.
– Дълбоки думи – обади се художникът, като сега изглеждаше много оживен, и свали
тениската си с изрисуваните мускули, за да се попече на слънцето.
– Тези виртуози влагат изключително много мисъл в работата си. Те обмислят какво
точно ще направят. Поставят си най-високи стандарти и се потят върху най-дребните
щрихи, като например великият скулптор Джан Лоренцо Бернини, създал Fontana dei
Quattro Fiumi – Фонтана на четирите реки, неговият шедьовър, прекрасно изграден в
центъра на Пиаца Навона в Рим. Такива творци са добросъвестни до педантичност и
изработват всичко внимателно, докато се доближат до съвършенството. И колкото и
очевидно да звучи, те наистина, наистина, наистина обичат работата си.
– Но днес хората трябва да правят толкова много неща ден след ден – намеси се пред-
приемачката. – Не живеем в 17-ти век. Електронната ми поща е пълна. Програмата ми
е заета. През повечето дни имам срещи. Трябва да изнасям презентации. Имам чувст-
вото, че никога не смогвам да направя всичко, което се струпва върху мен. Да се стре-
миш към съвършенство не е лесно.
– Разбирам – отговори любезно милиардерът. – Нали знаете, че по-малко означава
повече? Мъчиш се да свършиш прекалено много неща наведнъж. Гениите знаят, че е
по-мъдро да създадеш един шедьовър, вместо хиляда обикновени творби. Една от при-
чините, поради които обичам да съм сред произведенията на изкуството, е, че се докос-
вам до убежденията, емоционалното вдъхновение и начина на работа на тези велики
виртуози. И мога да ви кажа с абсолютна сигурност, че тези велики творци населяват
една изцяло различна вселена от тази, в която днес живеят повечето хора в бизнеса и
обществото.
Точно в този момент една ярко оцветена пеперуда кацна на лявото ухо на Стоун
Райли.
60
– Хей, малко приятелче, приятно ми е пак да се видим – каза той и добави: – Ако
анализирате как суперзвездите, виртуозите и гениите са постигнали това, което са пос-
тигнали, ще разберете, че именно по-високата будност за възможностите за величие ги
е вдъхновявала ден след ден да взимат по-добри решения, които ден след ден им носят
по-добри резултати.
Мистър Райли посочи учебната диаграма.
– Това е силата на самообразованието – продължи той. – В процеса на възприемане
на нови идеи, израствате като творец и като личност. Като издигате личното и професи-
оналното си развитие, нивото, на което работите за осъществяване на прекрасните си
амбиции, също се издига. И разбира се, с увеличаването на способността ви да превръ-
щате мечтите и визиите си в реалност, ще бъдете възнаградени с по-големи доходи и
по-силно въздействие. Ето защо от ваша страна беше толкова умен ход да се съгласите
на това обучение при мен. И тази диаграма е предназначена да ви научи точно на това.
Милиардерът се почеса по стегнатия корем и пое дълбоко океанския въздух.
– И може ли да добавя, че поради начина, по който тези забележителни хора са виж-
дали света и поради поведението им, когато става дума за изкуството им, както и поради
това, че са живели по съвсем различен начин от масата, са ги наричали ексцентрици.
Неудачници. Чудаци. Но те не са били такива! – възкликна пламенно милиардерът. – Те
просто са играли на много по-високо ниво – в разредения въздух. Те са внесли дисцип-
лина в това, което са правили. Прекарвали са седмици, месеци, понякога години, за да
постигнат съвършенство във финалните щрихи. Насилвали са се да продължат да рабо-
тят, когато са се чувствали самотни, уплашени или отегчени. Упорствали са да превър-
нат героичната си визия във всекидневна реалност, когато са оставали неразбрани, ко-
гато са били обект на присмех или дори на нападки. Колко се възхищавам на великите
гении на света – наистина се възхищавам.
– Колкото повече едно общество се отдалечава от истината, толкова повече то мрази
онези, които я изричат – уместно отбеляза художникът.
Предприемачката го погледна и започна да си играе с гривната на китката си.
– Джордж Оруел е казал това – обясни той. – И също: „Когато създавате красота около
себе си, реставрирате собствената си душа“ – добави художникът. – Това са думи на
Алис Уокър.
– Най-добрите произвеждат по начин, който обикновените работници биха нарекли
„маниакален“ – продължи милиардерът. – Но истината за забележителния успех е, че
онова, което 95% от хората наричат „педантичност“ около някакъв важен проект, за
онези 5% на върха е само цената да бъдат допуснати до световна класа. Ето, погледнете
пак тази диаграма, за да разберете още по-прецизно нещата – добави той, като докосна
парчето коприна.
– Повечето хора, които днес живеят на тази планета, са хванати в капана на повърх-
ностното. Повърхностно разбиране на способността си да се издигнат. Повърхностно
познаване на възможностите на потенциала си. Повърхностно познаване на невробио-
логията на съвършенството, на всекидневните навици на строителите на нови светове и
онези амбиции, които те искат да поставят на първо място до края на живота си. Пове-
чето хора са затънали в замъглено, неточно мислене. А замъгленото и неточно мислене
води до замъглени и неточни резултати. Веднага ще дам един пример: помолете средния
човек да ви упъти и в повечето случаи ще установите, че упътването му е неясно. Това
е, защото начинът, по който мисли, е неясен – каза милиардерът, вдигна една пръчка от
плажа и посочи с нея думата „грануларност“ на диаграмата.
61
– Хората, постигащи легендарен успех, са съвсем различни. Те разбират, че аматьор-
ското ниво на съзнателност никога няма да ги отведе до най-високото стъпало на про-
фесионалните резултати. Ето и друг пример, с който, надявам се, ще обясня това важно
прозрение за вас двамата. Аз съм голям фен на автомобилните състезания от Формула
1. Неотдавна ме поканиха да присъствам в бокса на любимите си състезатели. Внима-
нието им към най-малките подробности, всеотдайността им да демонстрират изключи-
телно съвършенство и готовността им да направят всичко необходимо, за да постигнат
големи неща, потвърждаваха тази теза и имаха вдъхновяващо въздействие. И в този
случай за обикновения човек дори е озадачаващо самото споменаване на необходи-
мостта от маниакално внимание към най-дребните детайли и значението на абсурдно
строг подход в професионалния и личния им живот. Но не и за екипите на Формула 1!
Безпогрешното калибриране на състезателния автомобил, свръхчовешката скорост при
изпълнението на операциите при пит-стопа и дори начинът, по който почистваха района
на бокса с индустриална прахосмукачка, след като колата излети от него, така че да не
остане нито една прашинка, бяха фантастични. Това искам да ви кажа. Горните 5% въз-
приемат грануларен подход, вместо да се отнасят повърхностно към всекидневните си
нагласи, начини на поведение и дейности.
– Наистина ли държат на дреболиите толкова много, че почистват района на бокса,
след като автомобилът потегли? – попита смаяно художникът.
– Да – отговори милиардерът. – Измитат и минават с прахосмукачка целия бокс. А
когато ги попитах защо, те ми казаха, че ако в двигателя на болида попадне дори и една
молекула прах, това би им коствало победата. Или нещо по-лошо – би довело до загуба
на живот. Един разхлабен винт, оставен от несъсредоточен член на екипа, би могъл да
доведе до нещастие. Една точка от списъка за проверки, пропусната от разсеян колега,
може да причини катастрофа. Или едно пропуснато измерване, което някой не е напра-
вил, защото е насочил част от скъпоценното си внимание към телефона, с който си е
играл преди пит-стопа, би могло да им струва победата.
– Започвам да се съгласявам, че подходът, за който говориш, е важен – призна пред-
приемачката. – Вече много малко хора в бизнеса, както и в други области като изкуст-
вото, науката и спорта се държат по този начин. Предполагам, че преди години това е
било нормално. Да изградим висока будност около нещата, които правим и да подхож-
даме с педантична добросъвестност, за да бъде работата ни съвършена. Да изчистим
детайлите. Да се погрижим за най-дребните неща. Да произвеждаме с прецизност,
вместо да се държим непрофесионално и безгрижно. Да обещаваме по-малко и да да-
ваме повече. Да изпитваме огромна гордост от работата си. Да подхождаме задълбочено
и всеобхватно – ако мога да използвам думите ти – с грануларност, вместо повърхнос-
тно.
– Заслугата за този модел принадлежи на друг – каза скромно милиардерът. – Магьос-
никът ме научи на тази терминология и на този модел. Но да, така е. Дребните неща са
важни, когато говорим за съвършенство. Някъде четох, че катастрофата с космическата
совалка „Чалънджър“, която покруси толкова много хора, е причинена от едно-единст-
вено дефектно уплътнение, което според експертите струва седемдесет цента. Ужасният
край на астронавтите се дължи на дефект в едно наглед незначително нещо.
– Това ме подсеща за нидерландския гений Вермеер – каза художникът. – Като ху-
дожник той се е стремил към творби с най-високо качество. Експериментирал е с раз-
лични техники, при които естествената светлина да пада по такъв начин, че творбите му
да изглеждат триизмерни. В това, което създава, има много дълбочина. Толкова красота
62
във всеки щрих и толкова елегантност във всяко движение. И аз съм съгласен – средният
художник наистина има повърхностен, елементарен, нетърпелив подход към картините
си. Той мисли повече за пари, отколкото за изкуство. Вниманието му е насочено върху
славата, а не върху финеса. Предполагам, това е причината, поради която никога не из-
гражда виеше съзнание и усет, които ще му помогнат да взема по-добри решения, за да
постигне по-добри резултати и това на свой ред да го превърне в легенда. Започвам да
разбирам колко могъщ е този прост модел.
– Обичам Жена в синьо, четяща писмо и, разбира се, Момичето с перлената обица
на Вермеер – съобщи милиардерът, потвърждавайки факта, че е ценител на голямото
изкуство.
– Много ми харесва прозрението, което споделяш с нас – отбеляза предприемачката
с широко отворени очи. После тя взе ръката на художника. Мистър Райли намигна.
– Знаех си, че това ще се случи – измърмори той, очевидно доволен от засилващата
се връзка между двамата. Той пак затвори очи. Пеперудата все още беше кацнала на
ухото на ексцентричния магнат и отваряше и затваряше криле. Мистър Райли изрече
думите на великия поет Руми:
Заложи всичко на любовта, ако си истинско човешко същество.

Ако не си, напусни нашата среща.
Колебливите не постигат величие.
– Може ли да ти задам един въпрос? – попита предприемачката.

– Абсолютно – отговори милиардерът.
– Как тази философия на взискателност и грануларност се прилага в личните отноше-
ния?
– Не много добре – беше искреният отговор на милиардерът без риза. – Магьосникът
ми предаде една идея, известна като „Недостатъците на гения“. В основни линии тя се
състои в това, че начинът, по който действаш в една област, е и начинът, по който се
държиш във всички други. Защото просто си ти. В действителност много от великите
виртуози по света са имали объркан личен живот. Самият дар да имаш визия, която
много други не виждат, придържането към абсолютно най-високите стандарти, да си
доволен да бъдеш сам за дълго време, докато работиш единствено върху усъвършенст-
ването на най-дребните подробности по проекта си, да действаш с рядко срещана само-
дисциплина и да се вслушваш в сърцето си, като пренебрегваш критиците си, затруд-
нява личните отношения. Такива хора остават неразбрани и биват смятани за „трудни“
и „различни“, за „мрачни“ и „небалансирани“.
Милиардерът легна на пясъка и започна да прави лицеви опори с ожесточен темп.
После, докато гледаше един бял гълъб, който се рееше над покрива на океанския си дом,
завърши с десет отскока назад.
– А много от тези хора, превърнали се в легенда поради своята креативност, продук-
тивност и постижения наистина са били небалансирани – заяви милиардерът. – Били са
перфекционисти, черни овце и фанатици. Това са Недостатъците на гения. Същите тези
неща, които те правят велик в изкуството ти, могат да разрушат личния ти живот. Само
ви казвам истината, хора – отбеляза милиардерът и отпи вода от бутилка, на която с
дребен шрифт личеше някакъв надпис. Ако се вгледате в него отблизо и внимателно,
ето какво щяхте да прочетете:
63
Писмо от Филип Македонски до спартанците: „Призоваваме ви да се предадете без по-ната-
тъшно отлагане, защото ако вляза с армията си във вашите земи, ще унищожа фермите ви, ще
убия хората ви и ще разруша вашия град“.
Спартанците отговорили: „Ако“.
– Но само защото дарбите ви имат и недостатъци, не означава, че не трябва да ги

проявите! – продължи енергично милиардерът. – Трябва само да съзнавате къде могат
да ви създадат неприятности в личния ви живот и после да избягвате тези капани. И тук
пак елегантно се връщам към модела на учене за тази сутрин, който наистина е залегнал
в основата на всичко, което ще научите за стойността на Клуб „5 сутринта“ като средс-
тво за постигане на промяна – и как да го превърнете в траен навик.
После той се наведе, вдигна една пръчка, изхвърлена от вълните, и докосна с нея коп-
ринената лента.
– Моля ви, винаги помнете основната максима за елитно представяне, около която е
изграден този модел за лично величие: с по-висока всекидневна будност може да взе-
мате подобри всекидневни решения, а с по-добрите решения ще започнете да постигате
и по-добри резултат. Магьосникът нарича това Формулата за успеха в 3 стъпки. Разби-
рате ли, е по-добро осъзнаване на естествената ви способност да постигате велики неща
или на това как след като превърнете Метода „5 сутринта“ в утринен навик, ще се из-
дигнете от общността на повърхностните, която в момента доминира на Земята, и ще
влезете в обществото на грануларността. Това по-високо ниво на прозрение и съзнател-
ност ще оптимизира всекидневните ви решения. И съвсем логично, след като взимате
правилни всекидневни решения, драматично ще подобрите лидерските си качества, по-
стиженията и въздействието си. Защото резултатите зависят от решенията ви.
– За един от нашите семинари – продължи милиардерът – двамата с Магьосника се
срещнахме в Люцерн в Швейцария. Толкова красив град, разположен край величест-
вено езеро и заобиколен от спиращи дъха планини. Нещо като град от приказките. Една
сутрин той поръча кана гореща вода и лимонови резени, за да си направи пресен лимо-
нов чай, какъвто обича да пие повечето сутрини. И ето какво се случи...
– Това ще е интересно – прекъсна го художникът и се почеса по ръката там, където
имаше татуировка – беше цитат от Анди Уорхол: „Според мен хората не умират. Те
просто влизат в мола“.
– Подносът пристигна – продължи милиардерът. – Перфектни сребърни прибори. От-
личен порцелан. Всичко подредено по най-високите стандарти. И сега си представете:
човекът, който беше нарязал лимоните в кухнята, беше приложил онази дълбока взис-
кателност, която е съществено важна, ако искаш действително да надминеш себе си – и
беше извадил семките от резенчетата лимон. Удивително, нали?
Милиардерът се впусна в същия странен танц, който бяха видели в конферентния
център. После спря. Предприемачката и художникът поклатиха глави.
– Доста необикновено ниво на обслужване и внимание към детайла в един свят на
повърхностност и на хора, които се отнасят апатично към работата си – каза предприе-
мачката, като се преструваше, че не забелязва танца на милиардера.
– Магьосникът нарича явлението, което днес се наблюдава навсякъде в търговията,
„Колективна депрофесионализация на бизнеса“ – добави милиардерът. – Хората, които
би трябвало да работят, да печелят възхищението на клиентите си, да демонстрират не-
обикновени умения, да отключват фантастична стойност за организациите, за да може
както те, така и фирмите им да постигнат успех, вместо това гледат глупави клипове на
64
телефоните си, пазаруват обувки онлайн или превъртат надолу-нагоре екрана в социал-
ните медии. Никога не съм срещал хора, които са толкова незаинтересовани от работата
си, толкова необвързани и толкова изтощени. И никога не съм виждал хора, които да
правят толкова много грешки.
Милиардерът пак посочи с пръчката към Формулата на успеха в 3 стъпки.
– Да изчистите семките от лимоновите резени е подходящ пример, който да ви под-
тикне непрестанно да се стремите към промяна от повърхностност към грануларност.
Да бъдете непреклонни в подхода си не само към това, което правите в работата си, но
и към поведението си в личния си живот. Да постигнете истинска задълбоченост в на-
чина, по който мислите, по който се държите и действате. Здравословен перфекциони-
зъм – и непрестанен стремеж да постигнете най-доброто, на което сте способни – ето
какво ви препоръчвам, мои добри приятели, на този страхотен плаж. Това ще ви даде
нещо, което Магьосникът нарича „ГКП: Гаргантюанско конкурентно предимство“. Ни-
кога не е било по-лесно да постигнеш успех в бизнеса, отколкото днес, защото хората,
които правят необходимите неща за постигане на доминантна позиция в бизнеса, са тол-
кова малко. Съвършенството е рядкост и има недостиг от хора, които играят на блес-
тящо ниво. Така че полето е ваше! Стига да се представите така, както ви насърчавам.
Ето едно могъщо прозрение: има тонове конкуренция в обикновените неща, но почти
никаква в необикновените. Никога не е имало по-прекрасна възможност да бъдете без
конкуренция, защото толкова малко хора се стремят към световна класа в това време на
толкова разхвърляно внимание, еродирали ценности и малко вяра в себе си и в първич-
ната сила, която ни е присъща. Колко пъти сте срещали някой в магазин или в ресто-
ранта, който да присъства напълно в настоящия момент, да е удивително любезен, нео-
бикновено осведомен, изпълнен с ентусиазъм, невероятно трудолюбив, да има ярко въ-
ображение, да е забележимо изобретателен и да предизвиква възгласи на възхищение
от това, което прави? Почти никога, нали така?
– Да – потвърди предприемачката. – Ще трябва да интервюирам хиляди хора, за да
намеря едно такова съкровище.
– Така че вие, приятели, притежавате ГКП: Гаргантюанско конкурентно предимство.
Какъв късмет имате! – извика милиардерът. – Можете със сигурност да доминирате във
вашата област, защото сега има толкова малко като вас. Бъдете още по-целенасочени.
Издигнете стандартите си. И после се помъчете да вградите този начин на живот и да го
направите част от себе си. А това е наистина важно: да оптимизирате всекидневно. По-
следователността наистина е в ДНК-то на съвършенството. И малките, всекидневни,
наглед незначителни подобрения, стига упорито да ги правите дълго време, носят изу-
мителни резултати. Моля ви, запомнете, че добрите фирми и прекрасният живот не се
случват благодарение на някаква внезапна революция. Не. Те се материализират чрез
постепенна еволюция. Дребните всекидневни победи и повторенията им се натрупват в
отлични успехи в дългосрочен план. Но днес малко от нас имат търпението да издържат
докрай в тази игра. И ето защо малко от нас се превръщат в легенда.
– Всички тези неща са фантастични. И толкова ценни за изкуството ми – каза приз-
нателно художникът и облече ризата си.
– Прекрасно е да чуя това – отговори милиардерът. – Вижте, знам, че вие двамата
научихте прекалено много нови неща за много кратко време. Разбирам, че да ставате
рано за вас е ново изкуство, с което трябва да свикнете, и всичко, което чухте – как
трябва да се стремите към величие, да напуснете тълпата, да не се задоволявате със
средно ниво и да отхвърлите посредствеността – вероятно ви е дошло в повече. Затова
65
само дишайте – и се отпуснете. Постигането на изключителност е пътуване. Виртуоз-
ността е пътешествие. Рим не е построен за един ден, нали?
– Точно така – съгласи се художникът.
– Определено – потвърди предприемачката.
– Разбирам и това, че да се издигнете в по-чистите пространства на висшите си спо-
собности и най-прекрасните човешки дарби, е процес, свързан с неудобства и страх.
Минал съм по този път, а наградите, които ви предстои да получите, докато неотклонно
усвоявате Метода „5 сутринта“, струват много повече от каквато и да е сума пари, слава
и власт. Това, на което ви научих днес, е необходима съставка на системата за ставане
призори и за подготовката ви като елитен изпълнител и излъчващо светлина човешко
същество, в която ще се задълбочим още повече през следващите ни срещи. Сигурно
това, което наистина искам да ви кажа, приятели, преди да ви пусна тази сутрин, за да
се позабавлявате, е, че макар израстването като творец и като личност да е трудно, то е
наистина най-доброто, което може да направи човек. И никога не забравяйте, че живеете
най-пълно, когато сърцето ви бие най-бързо. И че сме най-будни, когато страховете ни
крещят най-силно.
– Трябва само да продължим напред, нали? – попита предприемачката, докато прек-
расният океански бриз развяваше кестенявата ѝ коса.
– Абсолютно – потвърди милиардерът. – Всички сенки на несигурност се стопяват в
топлата светлина на настойчивостта.
– Добре. Още един пример за това как да възприемете строг подход в професионалния
и личния си живот и да спечелите „гаргантюанско конкурентно предимство“, като си
служите с грануларност във важните си проекти, основните си умения и дейности. След
това ще ви пусна да плувате, да покарате джет и да се попечете на слънце. Трябва да
видите какъв прекрасен обяд ви е приготвил моят екип тук! Налага ми се да отида до
Порт Луис за една среща, но се надявам вие двамата наистина да се чувствате тук като
вкъщи. И така...
Мистър Райли направи кратка пауза, наведе се и докосна четири пъти пръстите на
краката си, като си мърмореше следната мантра:
– Днес е прекрасен ден и ще го изживея отлично, с безкраен ентусиазъм и безграничен
интегритет, верен на визията си и със сърце, изпълнено с любов.
После той продължи:
– Спомних си една статия, която прочетох – попитали главния изпълнителен дирек-
тор на „Монклер“, италианската модна фирма, кое е любимото му ядене. Отговорил, че
е спагети помодоро. После споделил, че макар това ядене да се приготвя съвсем лесно,
тъй като се състои само от паста, пресни домати, зехтин и босилек, да се постигне пра-
вилното „калибриране“ изисква необикновено майсторство и умение. И за нас тримата
това е една важна дума, която трябва да помним, когато се впускаме в най-важните си
мачове, издигаме работата си и ускоряваме приноса си към света: калибриране. Да се
настроим на вълната на най-точната нагласа и да усъвършенстваме и най-дребните де-
тайли е това, в което се състои грануларността и издигането в орбитата на присъщия ви
вътрешен гений – и един вълшебно изживян живот.
След тези думи ексцентричният милиардер пъхна копринената лента от бутилката в
джоба на шортите си. И изчезна.
66
Глава 10.
4-те фокуса на създателите на история
Даден ни е кратък живот, но споменът за добре изживе-
ния живот е вечен.
— Цицерон
Изгревът беше ослепителен. Предприемачката и художникът вървяха ръка за ръка по
брега, за да се срещнат с милиардера на уреченото място за утринния урок.
Когато пристигнаха, мистър Райли вече беше там и седеше на пясъка, потънал в дъл-
бока медитация.
Беше без риза, носеше камуфлажни шорти, подобни на онези, с които се беше появил
на плажа Магьосникът, и водолазни обувки, украсени с емоджи усмихнато личице.
Щяхте много да се развеселите, ако можехте да го видите с тях.
Той вдигна ръка към небето в знака на победата и в същия миг от къщата изскочи
негов асистент. Асистентът извади три листа хартия от лъскавата черна кожена чанта и
ги подаде на титана на индустрията, без да си разменят и една дума. Стоун Райли леко
кимна в знак на благодарност и даде по един лист на всеки от двамата си ученици.
Беше точно 5 сутринта.
После милиардерът вдигна една мидена черупка и я хвърли във водата. Изглежда тази
сутрин мислеше за нещо важно.
Обичайната безгрижност, веселост и странности в поведението липсваха.
– Добре ли си? – попита предприемачката, като завъртя гривната си, на която бяха
гравирани думите: „Впусни се в живота. Стани и работи. Ще спя, когато умра“.
Милиардерът прочете надписа на гривната и вдигна пръст към устните си.
– Кой ще заплаче, когато умреш? – попита той.
– Какво? – изрева художникът.
– Какво ще си шепнат за това как си живял онези, които те познават, когато вече не
си тук? – Милиардерът произнесе въпроса като добър актьор. – Живееш така, сякаш ти
е писано да живееш вечно, не се замисляш нито за миг за своята преходност, не обръ-
щаш внимание на това колко време вече си изгубил. Прахосваш времето, сякаш имаш
голям и неизчерпаем запас, макар този ден, който си подарил на някой човек или на
нещо, да е може би последният за теб.
– Това твои мисли ли са? Блестящо казано – заяви художникът.
Милиардерът придоби леко смутен вид.
– Бих искал да са мои! Не, те принадлежат на Сенека, стоик и философ. Те са от трак-
тата му „За краткостта на живота“.
– А защо по-точно си говорим за смъртта в тази красива сутрин? – попита предприе-
мачката малко притеснено.
– Защото повечето от нас, които са живи днес, искат да имат повече време. И въпреки
това прахосваме времето, което имаме. Мисълта за смъртта поставя на много по-ясен
фокус най-важното. Вече няма да позволявате на дигиталните развлечения, кибер забав-
ленията и досадните онлайн реклами да крадат незаменими часове от благословията,
наречена живот. Нали знаете, че никога не може да си върнете дните? – каза милиарде-
67
рът с приятелски, но твърд тон. – Вчера след срещата ми в града препрочетох „Да прес-
ледваш дневната светлина“.
Тя е истинската история на един могъщ главен изпълнителен директор, Юджин
О’Кели, който научава, че му остава да живее само три месеца живот, когато лекарите
откриват, че има три мозъчни тумора.
– И какво прави той? – попита тихо художникът.
– Той организира последните си дни със същото внимание към реда, с което управ-
лява фирмата си. О’Кели се опитва да навакса училищните концерти, които е пропус-
нал, семейните излети, на които не е отишъл, и приятелствата, които е забравил. В една
от част от книгата той споделя как е поканил приятел на разходка сред природата и това
„беше не само последният път, когато двамата заедно щяха да отидат на тази приятна
разходка, но и първият път“.
– Тъжно – каза предприемачката, докато нервно въртеше гривната си. На светлината
на яркото слънце пак се появиха бръчките на челото ѝ.
– После снощи гледах Скафандърът и пеперудата, един от любимите ми филми –
продължи милиардерът. – Той също е истинска история, за един мъж, който е бил на
върха на света, редактор на френското списание Elle. Жан-Доминик Боби има всичко и
после получава удар, след който остава неспособен да помръдне нито един мускул от
тялото си – освен левия си клепач. Състоянието е известно като „синдром на заключе-
ния“. Умът му все още работи перфектно. Но той все едно е затворен в скафандър, на-
пълно парализиран.
– Тъжно – каза художникът, повтаряйки коментара на предприемачката.
– И ето какво се случва – продължи мистър Райли. – Рехабилитаторите го научават
на един метод за общуване, наречен „тиха азбука“, който му позволява да оформя букви
и думи чрез мигане. И с тяхна помощ той пише книга за преживяното – и за основния
смисъл на живота. Отнема му двеста хиляди мигания, но завършва книгата.
– Аз няма от какво да се оплаквам – каза тихо предприемачката.
– Той умира малко след публикуването на книгата – добави милиардерът. – Но аз
просто искам да подчертая, че животът е много, много крехък. Има хора, които днес ще
се събудят, ще вземат душ, ще се облекат, ще пият кафе, ще закусят – и после на път
към офиса ще загинат в автомобилна катастрофа. Такива неща се случват в живота. За-
това моят съвет към вас като две специални човешки същества е да не отлагате работата,
необходима за да проявите природния си гений. Живейте по начин, който за себе си
усещате като истински, и обръщайте внимание на малките чудеса, които всеки ден ни
носи.
– Слушам всяка дума – каза художникът, като подръпваше една от плитките си и си
играеше с панамската шапка, която беше решил да си сложи за утринния урок.
– И аз – заяви тъжно предприемачката.
– Всеки сандвич трябва да ти е вкусен – добави художникът.
– Много мъдро прозрение – каза мистър Райли.
– Не е мое – отговори смутено художникът. – Това са думи на композитора Уорън
Зивън. Казал ги е, след като е открил, че е терминално болен.
– Бъди благодарен за всеки момент. Не бъди стеснителен, когато става дума за амби-
циите. Престани да си губиш времето с безобразно тривиални неща. И постави на първо
място стремежа да си възвърнеш креативността, пламъка и потенциала, които спят в
теб. Важно е да го направиш. Защо според вас Платон ни насърчава „да познаем себе
си“? Той много добре е разбирал, че имаме огромен запас от способности, които на
68
всяка цена трябва да извадим на бял свят и после да приложим, за да водим енергичен,
изпълнен с радост, спокоен и смислен живот. Да не обръщаме внимание на скритата в
нас сила, означава да създадем благодатна почва за болка поради неизползвания потен-
циал, поради неудовлетвореност, поради загърбената смелост и за летаргия поради не-
изследваното съвършенство.
Покрай брега премина кайт сърф. Във водата, чиста като съвестта на Ейб Линкълн,
плаваше пасаж кралски риби-катерички.
– И така, по красив начин стигаме до нещо, което исках да ви представя тази сутрин.
Моля погледнете листите, които ви дадох.
Ето учебният модел, който видяха двамата ученици:
ЧЕТЕРИТЕ ФОКУСА НА
СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ИСТОРИЯ
69
Фокус №1 на човека, който създава история:
капитализиране на коефициента на интелигентност
Милиардерът обясни идеята за капитализиране на коефициента на интелигентност,

разработена от видния психолог Джеймс Флин. Неговото ценно прозрение се състои в
следното – онова, което прави един легендарен изпълнител толкова добър, не е размерът
на природния талант, с който се ражда, а степента, до която осъществява и капитализира
този свой потенциал.
– Много от най-добрите спортисти в света имат по-малко вродени умения от конку-
рентите си. Но те са се превърнали в икони поради изключителната си всеотдайност,
целенасоченост и стремеж да използват максимално силните си страни. Тук е валидна
старата поговорка: „В битката не е важно колко е голямо кучето, а колко голямо е же-
ланието му да се бие“ – заяви милиардерът и потърка скулптираните си коремни мус-
кули. Днес беше с други слънчеви очила, каквито би носил някой сърфист в Южна Ка-
лифорния.
– Магьосникът ме научи още в началото, че ако стана член на Клуб „5 сутринта“, ще
имам прекрасна възможност всяка сутрин да развивам най-висшите си способности, да
намеря време за себе си и да направя необходимата подготовка, за да превърна всеки
ден в малък скъпоценен камък. Той ми помогна да разбера, че хората, които успяват,
използват добре сутрините си и че ставайки призори, вече съм спечелил първата победа,
която ще ме подготви за победоносен ден.
– Струва ми се, че все не ми остава време за себе си – намеси се предприемачката. –
Програмата ми винаги е толкова запълнена. Ще е прекрасно да имам известно време
сутринта, за да заредя батериите си – и да свърша някои неща, които ще ме направят по-
щастлив и по-добър човек.
– Точно така – отбеляза милиардерът. – Толкова много от нас водят живот, в който
времето все не им стига. Имаме абсолютна нужда да разполагаме с поне час рано сут-
рин, за да се презаредим, да израстваме и да бъдем по-здрави и по-спокойни хора. Ако
ставате в 5 сутринта и после спазвате Формулата 20/20/20, която скоро ще научите, ще
започвате всеки ден по изключителен начин. Ще можете да се съсредоточите върху най-
стойностните дейности, вместо да позволите да ви управляват събитията през деня. Ще
се изпълните с неподозирана енергия. Ще бъдете смаяни от това колко радост ще си
възвърнете. И усещането ви за лична свобода ще се издигне до небето.
Мистър Райли се обърна, за да покаже една временна татуировка на мускулестия си
гръб. Представляваше цитат от френския философ Албер Камю, който гласеше: „Един-
ственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно сво-
боден, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт“.
Под тези думи имаше груба рисунка на феникс, възкръсващ от пламъците. Изглеж-
даше точно така:
70
Имам голяма нужда от това – каза предприемачката. – Знам, че продуктивността, бла-
годарността и спокойствието ми ще се подобрят толкова много, ако всяка сутрин раз-
полагам с малко време за себе си, преди да се впусна в целия този хаос.
– И аз – каза художникът. – Един час само за мен всяка сутрин, за да помисля и да се
подготвя, ще промени изцяло изкуството ми. И живота ми.
– Магьосникът още в началото ме научи, че ако инвестирам шейсет минути, за да
развивам най-добрите си страни и най-големите си умения по време на нещо, което той
наричаше „Часът на победата“, ще променя начина, по който останалата част от живота
ще се развие психологически, емоционално, физически и духовно. Той ми обеща, че
това ще ми даде онова Гаргантюанско конкурентно предимство, което обсъждахме
вчера. И ще доведе до изграждането на абсолютни империи от креативност, пари, радост
и помощ за другите хора. И трябва да кажа, че беше напълно прав.
Така или иначе, да се върнем към идеята за капитализирането и колко важно е инте-
лигентно да използваме онези първични дарове, които са ни дадени. Прекалено много
от нас са жертва на колективна хипноза и вярват, че хората с изключителни умения са
скроени по друг начин и че са благословени от Боговете с изключителен талант. Но това
просто не е така – отбеляза милиардерът и нещо в него напомни за момчето, израснало
във ферма.
– Всеотдайността и дисциплината винаги са по-важни от блясъка и природните
дарби. И играчите от А-група не са късметлии. Те създават късмета си. Всеки път, ко-
гато устоявате на някое изкушение и се стремите към нещо по-добро, съживявате геро-
изма си. Всяка секунда, в която правите онова, което знаете, че е правилно, вместо нещо
друго, което усещате, че ще е лесно, се приближавате към приемането си в Залата на
славата на хората, постигнали епични успехи.
Милиардерът наблюдаваше една гигантска чайка, която държеше в човката си слу-
зестата си закуска. После шумно се оригна.
– О-о, много съжалявам – извини се той и продължи: – Както вече споменах, много
от най-новите изследвания върху хората, постигнали успех, потвърждават, че личната
71
ни история за нашия потенциал е основният индикатор за това дали наистина оползот-
воряваме този потенциал.
– Какво имаш предвид? – попита предприемачката, като спря да си води бележки на
смартфона и погледна милиардера в очите. Сега той си беше облякъл тясна тениска с
надпис: „Жертвите имат големи телевизори. Лидерите имат големи библиотеки.“
– Е, ако в теб протича вътрешен монолог, който ти казва, че нямаш необходимото, за
да бъдеш прекрасен лидер или утвърден експерт в своята област, то ти дори не би се
впуснал в авантюрата да станеш такъв, нали? А издигането до световна класа е процес,
не отделно събитие. Ако следваш ограничаваща психологическа програма, която ти
казва, че „обикновените хора не могат да станат велики“ или „геният се ражда, а не се
изгражда“, сигурно ще решиш, че няма смисъл да си губиш времето с учене, да отделяш
дълги часове и да поставяш на първо място в дните си най-съкровените си желания.
Какъв би бил смисълът да вложиш целия този труд, енергия и време и да направиш
всички тези жертви, щом резултатите на ниво виртуоз са невъзможни за човек като теб,
според сегашните ти убеждения? А после, тъй като всекидневното ти поведение винаги
е функция от най-дълбоките ти убеждения, същото това виждане за неспособността ти
да постигнеш победа, се превръща в реалност – отбеляза милиардерът. – Хората са уст-
роени така, че винаги да постъпват според своето самосъзнание. Никога няма да се из-
дигнеш по-високо от представата за себе си. Тук се съдържа важно прозрение.
Той погледна към океана и малката рибарска лодка, от едната страна на която висеше
мрежа. Рибарят с червена риза пушеше цигара и същевременно насочваше лодката по-
далече от опасния коралов риф. Милиардерът измърмори под носа си друга мантра:
– Благодарен съм. И прощавам. Давам. Животът ми е красив, креативен, продуктивен,
процъфтяващ и вълшебен.
После той продължи разговора за капитализирането.
– Позитивните психолози наричат начина, по който възприемаме историята за това
кои сме и какво можем да постигнем, а после се държим така, че тази фантазия наистина
да се сбъдне, „самосбъдващо се пророчество“. Ние изпадаме в модел на мислене, който
научаваме от хората, които най-много са ни повлияли в ранна възраст. Нашите роди-
тели, учители и приятели. После действаме според него. И тъй като това, което правим,
създава резултатите, които виждаме, обикновено погрешната лична представа се прев-
ръща в реалност, причината за която сме самите ние. Удивително, нали? Но това е на-
чинът, по който повечето от нас се държат през най-хубавите години от живота си. Све-
тът е огледало. И получаваме от живота не това, което искаме, а това, което сме.
– И сигурно колкото повече приемаме това дълбоко убеждение за неспособността си
да постигнем отлични резултати в нещата, които се надяваме да направим, толкова по-
вече го засилваме и то става не само убеждение извън всякакво съмнение, но задълбо-
чаваме поведението си, свързано с него, и го превръщаме в навик – каза замислено ху-
дожникът и в свежата утрин думите му прозвучаха не като на бохем, а като на професор.
– Чудесно казано! – отвърна възторжено милиардерът. – Много ми харесва изразът
„убеждение извън всякакво съмнение“. Много добре. Трябва да го споделиш с Магьос-
ника, ако го видиш днес. Мисля, че отиде на риба, но доколкото го познавам, по-късно
сутринта ще се попече на слънце тук на плажа.
– Всяко човешко същество има инстинкт за величие, жажда за героичното и психи-
ческа нужда да се издигне до висините на най-добрите си способности, независимо дали
72
го съзнава или не. Много от нас са толкова принизени и потиснати от тъмните и ток-
сични влияния около нас, че забравяме кои сме наистина. Превърнали сме се в майстори
на компромиса, които бавно, но сигурно се поддават на все повече аспекти на посредс-
твеността, докато настъпи момент, когато той става нашата стандартна операционна
система. Истинските лидери никога не преговарят за стандартите си. Те знаят, че винаги
има място за подобрение. Разбират, че сме най-тясно свързани с висшата си природа,
когато се стремим да дадем най-доброто от себе си. Александър Велики казва: „Не ме е
страх от армия лъвове, предвождани от овца. Страхувам се от армия овце, водени от
лъв“.
Милиардерът пое дълбоко въздух. Прелетя пеперуда. В краката му премина рак.
– Тук съм, за да ви напомня – продължи той, – че всеки от нас притежава в себе си
дълбока способност за лидерство. И както вече знаете, не говоря за лидерство в смисъл,
че трябва да имате титла, висока позиция или да ви е предоставена някаква формална
власт. Това, за което говоря, е много по-важно и изключително. Това е истинската сила
в човешкото сърце, а не преходната сила, произтичаща от голям офис, бърза кола и го-
ляма сметка в банката. Това, за което говоря, е да вършите работа, която е толкова ве-
лика, че другите да не могат да откъснат очи от вас. Способността да създавате масивна
стойност във вашия пазар. Способността да влияете – и да променяте цели индустрии.
И силата да живеете почтено, благородно, смело и честно. Така, че да изпълните въз-
можността да промените историята по свой собствен начин. Няма значение дали сте
главен изпълнителен директор или портиер. Дали сте милиардер или копаете канавки.
Кинозвезда или студент. Ако живеете днес, имате способността да сте лидер без титла
и да оставите своя следа в света, дори и в момента да не вярвате, че можете, поради
ограниченията на сегашното ви възприятие. Възприятието ви не е реалността. То просто
не е. То е само сегашното ви възприятие за реалността, моля ви, помнете това. То е само
лещата, през която виждате реалността в този момент на издигането си до световна
класа. Тук се сещам за думите на германския философ Артур Шопенхауер, който пише:
„Повечето хора смятат границите на собственото си виждане за граници на света. Мал-
цина не смятат така. Бъдете като тях“.
– Значи има голяма разлика между реалността и нашето възприятие за реалността? –
попита предприемачката. – От това, което казваш, почти излиза, че виждаме реалността
през филтър, направен от личното ни програмиране. Изпълняваме програмата до такава
степен, че за промития ни мозък начинът, по който виждаме света, е реален? Караш ме
да преосмисля начина, по който виждам всичко – призна тя и набърчи чело като роза,
която се свива от студа.
После добави:
– Започвам да си задавам толкова много въпроси. На първо място защо се заех с моя
бизнес? Защо социалният статус е толкова важен за мен? Какво ме подтиква толкова
силно да се храня в най-елегантните ресторанти, да живея в най-добрите квартали и да
карам най-стилните коли? Мисля, че част от причината, поради която бях толкова сма-
зана от опита да превземат компанията ми, е, че самоличността ми като човешко същес-
тво се основава на това, че аз съм основателят. Честно казано, бях толкова заета с кари-
ерата си, че дори не спирах да заредя с гориво – с други думи, не спирах, за да обмисля
нещата – и да живея съзнателно. И точно това е Формулата на успеха в 3 стъпки, на
която ни научи вчера. Като изграждам по-добра всекидневна будност за себе си и защо
правя нещата, които правя, ще вземам по-добри всекидневни решения, които ще ми до-
несат по-добри всекидневни резултати.
73
Предприемачката не можеше да спре.
– Нямам представа какви са истинските ми ценности, каква искам да бъда като лидер,
защо изграждам това, което изграждам, какво наистина ме прави щастлива и с какво
искам да ме запомнят, когато вече не съм тук. Разказът за онзи главен изпълнителен
директор и за инсулта на редактора наистина ми казаха много неща. Животът е супер
крехък. И – след като сега говоря толкова открито – мисля, че прекарах прекалено много
дни в преследване на неправилните неща. Бях затънала в шума на сложността, вместо
да чуя сигнала на онези най-стойностни занимания в кариерата си и в личния си живот,
които са наистина важни. И често мисля за миналото. Какво ми се случи в детството. И
как все нямах време за никакви истински приятелства. Нямах истински страсти. Никога
не бях виждала изгрева на слънцето – до сега. И ми липсваше истинска любов – каза
предприемачката, като нервно си играеше с гривната. После погледна към художника: –
До сега.
Очите му се наляха със сълзи.
– В тази вселена има трилиони планети – каза той, – на нашата планета има милиарди
хора, а аз имах щастието да те срещна.
Предприемачката се усмихна и после каза нежно:
– Надявам се никога да не те загубя.
– Не бъди толкова строга към себе си – посъветва я милиардерът. – Всички следваме
пътя си, ако разбираш какво искам да кажа. Всички сме точно там, където трябва да
бъдем, за да получим уроците по израстване, които трябва да научим. И проблемът ще
си остане, докато не научиш онова, което този урок ти носи. Съгласен съм с теб, че
човешките същества имат един трагичен навик да си спомнят неща, които е най-добре
да забравят, и да забравят прекрасните неща, които би било мъдро да помнят. Така или
иначе, разбирам те. Моля те, повярвай, че сега те води най-висшата и най-мъдра част от
теб. По този път, по който ще се превърнеш в легенда и ще създадеш живота, който
единствено има значение, няма случайности. И ако питаш мен, няма нищо лошо в прек-
расните къщи, бързите коли и многото пари. Наистина искам да ме разберете много
добре по този въпрос. Моля ви. Ние сме духовни същества с човешко преживяване –
както гласи старата поговорка. Да имаш много пари е нещо, което животът иска за теб.
Изобилието е характерно за природата. Няма недостиг на цветя, лимонови дървета и
звезди по небето. Парите ти позволяват да направиш прекрасни неща за себе си – и за
хората, които обичаш. А и ти предлага възможност да помогнеш на нуждаещите се.
Пред тях премина турист на водни ски зад скоростна лодка. Чуваше се как се смее от
радост.
– Ще ви разкрия една малка тайна – продължи милиардерът. – Раздадох по-голямата
част от огромното си състояние. Да, все още имам самолети, апартамент в Цюрих и тази
къща край океана. И макар моите бизнес интереси да се оценяват на сума, която ме
прави милиардер, не ми е нужно нищо от това. Не съм привързан към нищо.
– Прочетох нещо, което мисля, че ще ви хареса – каза художникът. – Писателят Кърт
Вонегът и Джоузеф Хелър, авторът на Параграф 22, били на парти, организирано от
прочут финансист на Лонг Айланд. Вонегът попитал приятеля си как се чувства от това,
че домакинът им е спечелил предишния ден повече пари, отколкото той е получил от
всички авторски права за своя бестселър. Хелър отговорил: „Аз имам нещо, което той
никога не може да има“. Вонегът попитал: „Какво по дяволите е то, Джо?“ Отговорът
на Хелър бил безценен: „Знам, че имам достатъчно“.
– Блестящо! – извика ентусиазирано милиардерът. – Харесва ми! – извика още веднъж
74
необикновено високо той и двамата с художника си плеснаха ръцете. После той повтори
своя малък танц и продължи със серия подскоци „джъмпинг джек“. Правеше ги със зат-
ворени очи. Голям чудак.
Художникът продължи:
– Така или иначе, разбирам това, на което ни учиш за капитализирането и самосбъд-
ващото се пророчество. Никой няма да повярва в способността ни да постигнем големи
неща, преди първо ние да повярваме във величието си и да вложим искрени и големи
усилия да го постигнем. Знаете ли какво е казал Пабло Пикасо?
– Кажи ни, моля те – подкани го предприемачката, като по позата ѝ личеше, че в този
момент е много отворена за нови неща.
– Пикасо заявил: „Майка ми ми каза – ако си войник, ще станеш генерал. Ако си мо-
нах, ще станеш папа. Вместо това аз съм художник. И станах Пикасо“.
– Страхотно, приятелю – отбеляза милиардерът. – Ето това се казва вяра и увереност
във възможностите си. А и не само родителите ни носят отговорност за ограничаващите
програми, които повечето хора следват в най-добрите часове през най-изключителните
си дни. Както посочих, много добронамерени учители несъзнателно подсилват идеята,
че гениите в изкуствата, науката, спорта и хуманитарните дисциплини са „специални“
и трябва да приемем, че сме „обикновени“, неспособни да създадем велики творби, от
чието съвършенство хората занемяват, нито да изградим несравним живот. Влияят ни
също общуването с приятели и безмилостните съобщения от медиите, които подкрепят
„същите“ факти. По същество това се превръща в устойчива хипноза, при което без
изобщо да разберем, някога яркият пламък на гения в нас отслабва. И някога страстните
гласове на възможностите затихват. Свеждаме способностите си до минимум и започ-
ваме един процес през целия си живот, в който играем на дребно и изграждаме затвори
за силните си страни. Преставаме да се държим като лидери, креативни творци и хора,
които виждат възможностите във всичко. И започваме да действаме като жертви.
– Разочароващо е това, което се случва с толкова много добри хора. И повечето от
нас не забелязват как настъпва това хипнотизиране, което ни отдалечава от най-доброто
в нас – каза замислено предприемачката.
– Да – отговори милиардерът. – И нещо още по-лошо, непроявеният потенциал се
превръща в болка – трябва да подчертая това.
– Какво имаш предвид? – почуди се художникът, като погледна настрани и направи
нервно движение. – Може би се страхувам да създам живопис, която е оригинална и
забележителна като тази на големите майстори, защото съм избягвал да капитализирам
потенциала си толкова дълго време, че дълбоко в себе си изпитвам болка – каза худож-
никът, мислейки на глас.
– Е, най-благородният ни аз знае истината; всеки от нас е създаден да прави изуми-
телни неща с дарбите си и да материализира поразителни подвизи с продуктивните си
таланти. Думата „поразителни“ е производна от „поразявам“, което означава „да бъдеш
като поразен от гръм“. Всеки жив човек днес на Земята носи дълбоко в сърцето си – и в
духа си – тази способност да ни порази. Колкото повече заглушаваме силата на този
нездрав наратив, който от невробиологична гледна точка е творение на лимбичната ни
система, толкова по-силно ще чуваме висшия призив да се издигнем до най-ярката про-
ява на най-големия си гений. Това остава в сила независимо дали сте ръководител в
голяма организация, програмист, работещ в преградената си кабинка в офиса, учител в
училище или готвач в ресторант. Притежаваме абсолютната способност да издигнем
работата си до нивото на произведение на изкуството и да допринесем за общото благо
75
на хората. И въпреки това избираме да прекараме живота си в апатия, поради погреш-
ната представа за истинската си същност и какво наистина можем да постигнем, като
насила се затваряме в един полуживот. И тук се крие най-важната идея: ако предаваме
истинската си сила, част от нас започва да умира – отбеляза милиардерът.
– Страхотно прозрение – потвърди художникът. – Имам сериозна нужда да направя
някои масивни промени. Изморих се да се чувствам изморен. И да пренебрегвам креа-
тивните си способности. Започвам да разбирам, че съм специален.
– Ти си специален – потвърди предприемачката. – Наистина си специален – повтори
тя с нежен глас.
– Започвам да разбирам, че отдавам прекалено голямо значение на това какво ще си
помислят другите. Някои от приятелите ми се подиграват на картините ми. И зад гърба
ми казват, че съм откачалка. Сега съзнавам, че те просто не ме разбират. Нито разбират
виждането ми за моето изкуство.
– Много велики гении по света остават недооценени десетилетия след смъртта си,
както знаеш – измърмори милиардерът. – А относно това за приятелите – не съм сигурен
дали се заобикаляш с подходящите приятели. И може би сега е моментът да промениш
това, вместо да поставяш граници пред таланта и живота си само защото мнението на
другите е толкова важно за теб. Кърт Кобейн го е казал по-добре от мен: „Изморих се
да се преструвам, че съм някой друг, само за да се разбирам с хората, само за да имам
приятели“.
– Хм – отговори само художникът.
– Ще споделя едно точно наблюдение. Ние започваме да приличаме на хората, с които
общуваме. И никога няма да окажете позитивно влияние в областта си и да изградите
красив живот, ако се движите около негативни хора – продължи милиардерът. – А бол-
ката, за която говоря, ако не бъде излекувана и освободена, започва да се натрупва в
дълбоко море от страх и самоомраза вътре в нас. Повечето хора нямат съзнанието и не
притежават средствата да се справят с тази потисната тревожност. Повечето от нас не
съзнават това тихо мъчение, произтичащо от неуважението, с което се отнасяме към
възможностите си. И по този начин ние ги отричаме, дори някой да ни ги посочи. Бягаме
от тях, когато получим шанс да ги проявим. И подсъзнателно намираме серия от смаз-
ващи душата пътища за бягство, за да избегнем болката, породена от отричането на дар-
бите ни.
– Като например? – попита предприемачката.
– Пристрастености. Постоянно да проверявате за съобщения или да преглеждате за
„лайкове“. Или всеки ден да прекарвате голяма част от живота си в гледане на прекалено
много телевизия. Телевизионните шоута напоследък са толкова съвършени, че е лесно
да се зарибиш. А по някои канали, когато един епизод свърши, следващият започва ав-
томатично. Много от нас бягат от величието си в безкрайни разговори и клюки, без на-
истина да разбират, че има стъписваща разлика между това да бъдеш продуктивен и
да бъдеш зает.
Хората със силно въздействие и истинските строители на империи не са леснодос-
тъпни за онези, които търсят вниманието им и искат да им се отдели време. Трудно е да
стигнеш до тях, те пестят времето си и са далече по-фокусирани върху това да вършат
истинска работа, а не да се преструват, че работят – за да постигнат спиращите дъха
резултати, благодарение на които нашият свят напредва. Други тактики за бягство от
неизявения потенциал са часовете, прекарани в безмозъчно сърфиране в интернет, елек-
тронно пазаруване, прекалено много работа, прекалено много пиене, прекалено много
76
ядене, прекалено много оплаквания и прекалено много спане.
Милиардерът отпи глътка вода от бутилката си. Покрай брега премина друга рибар-
ска лодка. Жената, която я управляваше, махна на мистър Райли, а той в отговор дъл-
боко се поклони.
– Магьосникът нарича целия този феномен „заучено влизане в ролята на жертва“ –
продължи милиардерът с типичния си възхитително цветист език. – Когато младостта
започне да си отива, изпадаме в самодоволство. Може да започнем да се носим по тече-
нието, да се задоволим с познатото и да загубим силното желание да разширим хори-
зонта си. Възприемаме начина на поведение на жертви. Измисляме си извинения и
после ги повтаряме толкова често, че обучаваме подсъзнанието си да ги възприема като
истина. Обвиняваме другите хора и външните условия за трудностите си и оправдаваме
личните си войни със събития от миналото. Ставаме цинични и губим любопитството,
възторга, съчувствието и невинността, които сме имали като деца. Ставаме апатични.
Критични. Нечувствителни. В тази лична екосистема, която повечето хора създават за
себе си, посредствеността става приемлива. И тъй като поддържаме тази нагласа ден
след ден, съответната гледна точка ни се струва много истинска. Наистина вярваме, че
историята, която повтаряме, съответства на истината – защото сме толкова близо до нея.
И вместо да проявяваме лидерство в нашата област и да усъвършенстваме уменията си,
като показваме ослепителна работа и си изграждаме прекрасен живот, ние се примиря-
ваме с посредственото. Виждате ли как се случва?
– Да. Поне става по-ясно. Значи тайната е да пренапишем сценария на личната си
история, така или? – попита предприемачката.
– Абсолютно – потвърди милиардерът. – Всеки път, когато съзнавате, че влизате в
режим „аз съм жертва“ и правите по-смел избор, вие пренаписвате наратива си. Изди-
гате самоличността си, увеличавате самоуважението си и обогатявате самоувереността
си. Всеки път, когато гласувате за висшето си аз, лишавате от храна по-слабата си
страна – и подхранвате вътрешната си сила. И като правите това с последователността,
изисквана за постигането на съвършенство, „капитализирането на коефициента на ин-
телигентност“, тоест на способността си да материализирате дарбите, с които сте се ро-
дили, единствено ще расте.
Милиардерът покани двамата си ученици да отидат на терасата на къщата, за да про-
дължат урока за тази сутрин с 4-те фокуса на хората, които променят историята.
Фокус №2 на човека, който променя историята:

Освобождаване от нещата, които ненужно
отвличат вниманието ни
Милиардерът посочи диаграмата.

– Помните ли онази важна „мозъчна“ татуировка на успелите хора? „Пристрастява-
нето към нещата, които ненужно отвличат вниманието ви, е смърт за креатив-
ността ви“ . Тя ще ни служи за водач в тази част от днешния урок. И съм решил да се
задълбоча върху това колко важно е да обявим война на развлеченията и кибер напас-
тите, защото те са един изключително сериозен проблем в нашето общество. В някои
отношения новите технологии и социалните медии не само еродират върховете на на-
шия прекрасен продуктивен потенциал, но и ни обучават да бъдем по-малко хора. Во-
дим по-малко истински разговори, имаме по-малко истински връзки и по-малко смис-
лени взаимодействия с другите.
77
– Хм. Да, осъзнавам това все по-силно с всяка сутрин, прекарана на този плаж –
призна предприемачката.
– Да запълват ценни часове с безсмислени ходове е предпочитаният наркотик на по-
вечето хора – продължи милиардерът. – С разума си разбираме, че не трябва да губим
време за дейности с нулева стойност, но емоционално просто не можем да победим из-
кушението. Не можем да се откачим от въдицата. Според изследванията в един обикно-
вен ден прекарваме поне 2.1 часа за неща, които ненужно отвличат вниманието ни, на
всеки единайсет минути нещо ни прекъсва и са ни нужни двайсет минути, за да насочим
пак вниманието си върху работата, която вършим, преди пак да ни прекъснат. Това по-
ведение струва на организациите милиарди долари в загубена продукция и ниско качес-
тво. И както посочих преди малко, хората допускат повече грешки в работата си от вся-
кога, защото не влагат внимание в това, което правят. Глупавото използване на техно-
логията похищава ценната им концентрация и взема за заложник безценният им фокус,
а цената, която плащат, е, че губят шанса да създадат най-добрата си работа и да изгра-
дят най-добрия си живот.
Наоколо все още цареше спокойствието и тишината, които се усещат само в най-ран-
ните часове на деня.
Милиардерът направи пауза. Той огледа цялата сцена, полюбува се на цветята, под-
редени елегантно край къщата, погледна към товарните кораби на хоризонта, които като
че ли изобщо не помръдваха, и после към океана.
– Вижте, приятели – каза той накрая. – Аз обичам съвременния свят – наистина го
обичам. Без цялата технология, с която разполагаме, животът щеше да е много по-тру-
ден. Моите бизнеси нямаше да се радват на такъв успех, нямаше да съм толкова ефек-
тивен и вероятно нямаше да съм тук с вас двамата.
– Защо? – попита художникът и погледна към делфина, който плуваше красиво край
тях. Той изведнъж скочи високо нагоре от океана и се преметна четири пъти, преди да
се върне във водата с мощен плясък.
Мистър Райли изглеждаше възторжен.
– Толкова съм щастлив, че открих как да стана притегателна точка за чудеса – про-
шепна той на себе си. – И нямам търпение да науча тези двама добри хора как да нап-
равят същото.
После продължи разказа си.
– Всички тези иновации в медицинската техника спасиха живота ми, когато се разбо-
лях – обясни милиардерът. – Технологията, когато се използва добре, е нещо феноме-
нално. Тревожат ме единствено всички тези глупави начини, по които хората си служат
с нея. Толкова много потенциално велики хора страдат от „синдрома на нарушения фо-
кус“, защото запълват професионалния и личния си живот с прекалено много джаджи,
с неща, които отвличат вниманието им, и с кибершум. Ако играеш за победа, непре-
менно следвай примера на всички велики хора в историята и отстрани всички пластове
сложност от дните си. Опростявай. Махни всичко ненужно. Стани пурист. По-малко
наистина означава повече. Съсредоточи се само върху няколко проекта, за да ги напра-
виш изумителни, вместо да разреждаш вниманието си върху прекалено много. А в лич-
ния си живот имай по-малко приятели, но задълбочи приятелството си с тях, за да бъдат
богати отношенията ви. Приемай по-малко покани, отдавай се на по-малко развлечения
и учи, а после вникни дълбоко в малък брой книги, вместо да се плъзгаш повърхностно
по много. Професионалистите постигат победа, като се съсредоточават силно върху
онова, което е важно. Опростявай. Опростявай. Опростявай.
78
– Престани да управляваш времето си и започни да управляваш фокуса си – добави
милиардерът. – Ето това е едно правило за величие в обществото с прекалено много
стимули, в което живеем.
– Благодаря ти за всичко, на което ни научи дотук – каза художникът. – Вече разби-
рам, че да бъдеш зает не означава, че си продуктивен. Също така разбрах, че когато
работя върху нова картина, колкото по-близо съм до голямата живопис, толкова повече
една тъмна страна в мен иска да ме отвлече, за да не направя нещо изумително. Сега
като си помисля, това се случва доста често. Приближавам се към нещо фантастично и
после започвам да прекъсвам работата си. Влизам в интернет и само сърфирам. Спя до
късно и гледам цели сезони от любимите си сериали или играя видеоигри с виртуалните
си приятели по цяла нощ. Понякога просто пия прекалено много евтино червено вино.
– Колкото повече се приближаваш до гения си, толкова повече ще усещаш как те
саботират страховете ти – отбеляза уместно милиардерът. – Ще се страхуваш да оста-
виш мнозинството и да се справяш със страничните продукти на съвършенството, като
например да си различен от повечето хора, да си изложен на завистта на конкурентите
си и на напрежението да направиш следващия си проект още по-добър. Издигайки се
към виртуозност, ще започнеш да се тревожиш от неуспеха, ще те плаши мисълта, че не
си достатъчно добър и ще изпитваш несигурност, когато проправяш нови пътища.
Амигдалата ти – онази маса от сиво вещество с форма на бадем в мозъка ти, която отк-
рива страха – ще се задейства. И ще започнеш да рушиш продуктивността, която си
изградил. Нали знаеш, всички имаме един подсъзнателен саботьор, който ни дебне от
най-слабия ни аз. Добрата новина е, че след като веднъж осъзнаеш това състояние...
– И когато го осъзная, ще мога да взимам всеки ден по-добри решения, които всеки
ден ще ми носят по-добри резултати – прекъсна го художникът енергично, така както
малкото кученце посреща господаря си, след като е прекарало целия ден само.
– Точно така – каза милиардерът. – Щом осъзнаеш факта, че когато се приближаваш
към най-висшите си дарби и най-голямото си величие, страхуващата се страна в теб ще
надигне грозната си глава и ще се помъчи да съсипе шедьоврите, които създаваш, като
си послужи с всеки възможен начин за отвличане на вниманието и с всеки път за бягс-
тво, за да не я завършиш, вече ще можеш да контролираш това саморазрушително по-
ведение. Ще можеш да излезеш извън него. Ще можеш да го изключиш, само като наб-
людаваш опитите му да те отклони от съвършенството.
– Това са наистина дълбоки прозрения – вметна предприемачката. – Така си обясня-
вам много добре защо ограничавам продуктивността си, качеството на работата си и
влиянието си в моята компания. Поставям си някаква важна цел. Запалвам екипа си.
Постепенно постигаме най-важните резултати. После нещо отвлича вниманието ми.
Казвам „да“ на друга възможност, която добавя повече сложност в работата ни. Запъл-
вам дните си с безполезни срещи с хора, които обичат да слушат собствените си гласове.
Проверявам маниакално съобщенията си и не пропускам репортажите с последните но-
вини. Тази сутрин ми стана супер ясно как напълно саботирам ефективността си. А и е
съвсем очевидно, че съм пристрастена към дигиталните глупости, за които говориш.
Ако трябва да бъда честна, не съм забравила някои от бившите си, защото е толкова
лесно да следя живота им в социалните медии. Сега разбирам, че посвещавам много от
часовете, през които бих могла да бъда супер креативна на онлайн забавления. Както
каза ти, това е начин за бягство. Имам чувството, че не мога да спра да пазарувам он-
лайн. Просто е толкова лесно. А и ме прави щастлива за няколко минути. Разбирам защо
Стив Джобс е отказал да даде на децата си същите тези неща, които продава на целия
79
свят. Разбирал е колко пристрастяващи могат да се окажат, ако се използват неправилно.
И как могат да ни направят по-малко хора и по-малко живи.
Милиардерът вдигна ръка. Друг асистент изтича от бунгалото на плажа до сега огря-
тата от слънцето тераса. Носеше безупречна бяла риза, графитно сиви моряшки шорти
и черни кожени сандали.
– Заповядайте, сър – каза младият мъж с френски акцент и подаде на милиардера ми-
ниатюрен модел на човешкия мозък.
Изглеждаше точно така:
– Мерси боку, Пиер. Сега нека разгледаме невробиологичната страна на самосаботи-

рането, за да може да я разберете по-добре и после да го победите. Помнете, всеки от
нас има нещо, което Магьосникът нарича „Древния мозък“. Той се състои от лимбич-
ната система – мозъчни структури, разположени от двете страни на таламуса, точно под
главния мозък. Амигдалата, за която споменах преди малко, е част от нея. Този основен
и по-ниско функциониращ мозък е служил, за да осигурява безопасността ни преди хи-
ляди години в един първобитен свят на безмилостни заплахи като гладна смърт, екст-
ремни температури, враждебни племена и саблезъби тигри. Функцията му се свежда
главно до едно основно нещо: да поддържа стабилност, като ни предупреждава за опас-
ностите, така че да оцелеем и да продължим вида си. Следите ли какво говоря? – попита
любезно милиардерът.
– Разбираме – отговориха едновременно предприемачката и художникът, докато един
прислужник сервира пресен лимонов чай с парченца джинджифил.
– Отлично. Една от най-интересните особености на нашия древен мозък е предразпо-
ложението му към негативност. За да осигурява безопасността ни, той се интересува
много по-малко от позитивните неща в нашата среда и влага значително повече, за да
ни съобщава за лошите.
– „Фабричната настройка“ на този мозък е да следи за опасности – продължи разве-
селен милиардерът. – Така че когато животът ни е бил много по-брутален, да можем да
реагираме бързо и да останем живи. Този механизъм е служил на предците ни изклю-
чително добре. Но в днешния свят повечето от нас не се изправят всеки ден срещу
80
смъртта. В нашата действителност обикновеният човек живее живот с по-високо качес-
тво от този на кралските особи отпреди само няколкостотин години. Помислете си какво
щастие имаме.
Милиардерът отпи глътка чай.
– И въпреки това поради вграденото предразположение към негативност в нашия дре-
вен мозък, ние непрестанно сканираме за неща, които биха застрашили сигурността ни.
Ние сме в режим на хипербдителност, тревожни и напрегнати, дори когато всичко върви
прекрасно. Много интересно, нали?
– Обяснява защо мислим по този начин – отбеляза предприемачката и също отпи
глътка чай. – Сега разбирам защо винаги ми се струва, че не съм постигнала достатъчно,
дори да съм постигнала повече от всички хора, които познавам. Имам фирма, която се
радва на такъв успех, със солидна нетна стойност и преди инвеститорите ми да станат
алчни – доста приятен живот. Но въпреки всичко, което имам, мозъкът ми като че ли
винаги се фокусира върху нещата, които ми липсват, от които нямам достатъчно и как
не съм оправдала очакванията за победа. Направо полудявам. Нямам секунда спокойс-
твие. Никога.
Предприемачката скръсти ръце. Художникът ѝ изпрати въздушна целувка, докато
плитките му се развяваха на свежия бриз.
– Теодор Рузвелт е казал нещо, което според мен е важно да чуете – каза милиардерът.
– Какво е казал? – попита предприемачката и стисна силно ръце.
– „Сравнението с другите е крадец на радостта” – отговори милиардерът. – Някой
винаги ще има повече пари, слава и вещи от теб. Спомнете си какво ви казах за мъд-
ростта да отстъпите крачка назад и да знаете кога имате достатъчно.
– Да, спомням си – каза любезно предприемачката.
– Все повече и повече от този глад, който изпитваш, идва от дълбокото чувство за
недостиг. И голяма част от него произтича от действието на древния мозък. Той сканира
средата ти и предразположението към негативизъм се задейства, като ти пречи да се
радваш напълно на хубавите неща, които имаш. Добре – каза милиардерът. – Нека под-
ходим с още повече грануларност. С течение на времето нашият мозък е еволюирал и
се е развил префронталният кортекс. Това е тази част от мозъка, която отговаря за вис-
шето мислене. Невролозите го разглеждат като бисера в короната на висшия разсъдък.
Магьосникът го нарича „Мозък на съвършенството“. Но ето най-важното: когато започ-
нем да мечтаем за по-големи неща, да учим по-бързо и да издигаме нивото си на креа-
тивност, продуктивност и изпълнение, древният мозък и Мозъкът на съвършенството
влизат в конфликт. Между тях започва война. Примитивният мозък усеща нашето из-
растване, разбира, че напускаме безопасния пристан на познатото и се активизира, за-
щото изоставяме традиционните начини на съществуване. Той усеща заплахата – макар
заплахата да е съществено важна за личния ни възход и професионалния ни напредък.
Ние на всяка цена трябва да се впуснем в тези неизследвани пространства, където живее
възможността, за да се сближим с първичния си гений и да станем всичко онова, за което
сме предназначени. Знанието, че имаме по-високи нива на талант и смелост, които ни
предстои да достигнем, изпълва човешкото сърце с огромно вълнение. Това познание е
едно от най-големите съкровища, заради които си заслужава да живеем. Видният пси-
холог Ейбрахам Маслоу заявява: „Ако планирате да бъдете нещо по-малко от човека,
който сте способни да станете, вероятно ще бъдете нещастни до края на живота си“. Но
амигдалата превключва на по-висока скорост, когато напускаме познатото и опитваме
нещо ново. Nervus vagus, блуждаещият нерв, се задейства и се освобождава хормонът
81
на страха кортизол. И ние започваме да рушим точно тези намерения и дела, които на-
шия Мозък на съвършенството толкова интелигентно иска да осъществим.
– Това обяснява защо толкова малко хора са високо креативни и изключително про-
дуктивни – отбеляза художникът. – Когато напускаме зоната на личното си удобство,
древният мозък се задейства. Когато увеличаваме уменията си и издигаме влиянието си,
той се плаши от промяната.
– Точно така – каза одобрително мистър Райли. – После се освобождава кортизол,
възприятието ни се стеснява, дишането ни става по-плитко и влизаме в режим „бий се
или бягай“.
– Висшият ни разум иска да се развиваме, да еволюираме, да правим по-съвършени
неща, да водим по-добър живот и да вдъхновяваме света – продължи художникът. – Но
започва битка между нашите два мозъка. И древният, по-нисшият, по-примитивният
мозък във всички нас иска да спре еволюцията ни.
– Точно така – каза милиардерът и двамата чукнаха юмруци.
– И по този начин, говорейки за втория фокус на хората, които променят историята,
от модела, който ни обясняваш – освобождаването от нещата, които отвличат внимани-
ето ни, то според мен точно заради този страх, пред който се изправяме, се втурваме
към възможно повече развлечения, за да се почувстваме по-добре, пък било то и само
за минута – каза с известно колебание предприемачката.
– Съвсем вярно – потвърди милиардерът. – И за да избягаме от дискомфорта, който
се явява в нас, когато познаем по-отблизо присъщия си гений.
– Това за мен е голямо откровение. – Художникът не можеше да сдържи ентусиазма
си. – Ти току-що ни обясни причините, поради които нашето общество е толкова прис-
трастено към развлеченията. И защо повечето хора не могат да изживеят своето вели-
чие. И сигурно заради това креативните и продуктивни хора са истинските воини в на-
шето общество. Ние трябва да се изправим не само пред обидите от нашите противници
и стрелите на онези критици, които не разбират изкуството ни, но е нужно още да имаме
куража да пренебрегнем алармените сигнали на нашия древен мозък, който ни убеждава
да не се пресегнем към нашия блясък.
– Поетично се изразяваш, приятелю мой! – възкликна весело милиардерът. Той пак
изпълни малкия си танц. Икономката, която метеше верандата, само поклати глава.
– Нужно е страхотно количество кураж, за да усетиш ужаса от истинското лично и
професионално израстване – и да продължаваш напред – дори когато имаш чувството,
че умираш – каза милиардерът. – Но да продължиш, когато се страхуваш, е начинът, по
който се превръщаш в легенда. Вие, приятели, сте творци, строители на велики неща. А
всички строители непрестанно се борят със страховете си, ден след ден, за да достигнат
по-висши нива на умение, въздействие и свобода като хора. О-о – а фантастичната наг-
рада, която ще получите, когато напълно проявите силните страни и талантите си, не е
само резултатът от героичните ви усилия. Тя е и човекът, който ще станете, като нап-
редвате през огъня на страховете и жегата на изпитанията си в процеса към съвършен-
ството. Научавате кой сте, виждате способностите си по-ясно, увереността ви се увели-
чава, все по-малко са ви нужни похвалите на тълпата и започвате да водите автентичен
живот, вместо онзи пластмасов живот, произведен от един свят, който не иска да сте
свободни.
Милиардерът отпи от бутилката си с вода и продължи да обяснява колко важно е да
се освободиш от мъртвата хватка на смартфона и дигиталните развлечения.
82
– И в този случай да бъдете член на Клуб „5 сутринта“ може да има магическо въз-
действие – каза той на публиката си от двама души. – Един начин, по който великите
мъже и жени в света са избягвали сложността, е, като въвеждат спокойствието и тиши-
ната в началото на своите дни. Тази красива дисциплина им е давала абсолютно необ-
ходимото време далече от свръхстимулирането, за да вкусят самия живот, да възстано-
вят запасите си от креативна енергия, да развият висшия си аз, да помислят върху това
колко щастливи са всъщност и да усъвършенстват добродетелите, според които да пре-
карат живота си. Много от хората, които са допринесли за напредъка на нашата циви-
лизация, са споделяли навика да стават преди разсъмване.
– Ще ни кажеш ли имената на някои от тях? – попита предприемачката.
– Джон Гришам, прочутият писател, е един от тях – отговори милиардерът. – Други
видни последователи на ранното ставане са Волфганг Амадеус Моцарт, Джорджия
О’Кийф, Франк Лойд Райт и Ърнест Хемингуей, който е казал, че рано сутрин „няма
кой да те безпокои, може да е хладно или студено, заемаш се с работата си и докато
пишеш, се стопляш“.
– Бетховен е ставал призори – каза художникът.
– Всички велики хора са прекарвали много време в усамотение – допълни милиарде-
рът. – Самотата – от този вид, който можеш да получиш преди слънцето да изгрее –
умножава силата, експертизата и връзката с човешката ти същност. И издигането ти
изисква усамотение. Разбирате ли, може или да прекарате целия ден сред хора, като
бърборите безкрайно по телефона си за хиляди безсмислени неща, или да промените
света, като използвате таланта си, усъвършенствате уменията си и се превърнете в свет-
лина, която издига всички нас. Но не може да направите и двете. Психологът от Прин-
стън Илдар Шафир използва термина „когнитивна честотна лента“, за да обясни, че
всяка сутрин когато се събудим, имаме ограничено количество умствен капацитет. И
ако насочим вниманието си към многобройни влияния – като започнете от новините,
съобщенията и онлайн платформите и стигнете до семейството, работата, физическата
форма и духовния ни живот – оставяме парченце от фокуса си върху всяка дейност,
която извършваме. Това е изключително важно прозрение, върху което трябва да по-
мислим. Нищо чудно, че повечето от нас към обед вече се съсредоточават трудно върху
важните задачи. Изчерпали сме честотната си лента. Софи Лирой, професор по иконо-
мика от Университета на Минесота, нарича съсредоточаването, което насочваме към
развлечения и други стимули, „остатък от внимание“. Тя е установила, че хората са да-
леч по-непродуктивни, когато постоянно прекъсват работата си, като по цял ден се зае-
мат ту с една, ту с друга задача. Защото насочват ценни части от вниманието си към
толкова много различни занимания. Решението е точно това, което предлагам аз: вместо
да се впускате в безмилостен мултитаскинг, във всеки даден момент да работите само
върху една дейност с висока стойност – и го правете в спокойна обстановка. Алберт
Айнщайн обяснява това прекрасно: „Само човек, който се посвещава на една кауза с
цялата си сила и душа, може да наистина да овладее дадена област. Поради тази причина
овладяването на нещо изисква този човек да даде всичко от себе си“. Всъщност това е
една от най-грижливо пазените тайни на виртуозите и хората, които променят истори-
ята. Те не разхвърлят своята когнитивна честотна лента. Те не разреждат креативните
си таланти, за да преследват всяко приятно развлечение и всяка привлекателна възмож-
ност, които се явяват по пътя им. Не, вместо това те упражняват жестоката дисциплина,
изискваща да вършиш само малък брой неща – но на ниво абсолютно световна класа.
83
Великите хора разбират, че е много по-добре да създадеш една творба – истински ше-
дьовър – която ще остане за поколения напред, вместо хиляда проекта, в които не личи
никакъв гений. Помнете също и това: часовете, които 95% от хората прахосват, 5% на
върха високо ценят. Пет сутринта е времето с най-малко неща, които отвличат внима-
нието ни, време на най-голямо човешко щастие и най-голямо спокойствие. Затова из-
ползвайте добре този Час на победата. Ще направите квантови скокове в продуктив-
ността си, както и в личното си усъвършенстване. Не искам да навлизам много повече
във фактите от неврологията, които тази сутрин споделих с вас, а и съм планирал една
страхотна изненада. Но за днес има още една идея, която с удоволствие ще споделя с
вас двамата. Нарича се „транзиентна хипофронталност“.
– Транзиентна какво-какво? – попита художникът и се засмя.
Милиардерът отиде до една внушителна палма с дебело стъбло, по което си личеше,
че е много стара. Под него имаше дървена маса с кръгъл плот, избелял от слънцето.
Върху дървото беше грижливо изрязан един модел. Щяхте да бъдете дълбоко впечат-
лени – и щеше да ви стане много интересно – ако можехте да го видите. Милиардерът
се покашля и отпи глътка лимонов чай. След малко започна да си прави гаргара. Да,
гаргара. После продължи урока.
– Когато станеш рано и си съвсем сам, далече от свръхстимулирането и шума, вни-
манието ти не се разкъсва от технологията, срещите и другите сили, които ограничават
максималните продуктивност – каза замислено той. – И тогава префронталният кортекс,
тази част от мозъка ти, която отговаря за рационалното мислене, както и за постоянните
тревоги, за известно време наистина изключва. Прекрасна информация, нали? Това е
„транзиентната“ част на транзиентната хипофронталност. Това настъпва само вре-
менно. Безкрайните анализи, размисли и стресиращи мисли спират. Преставате да се
мъчите да разберете всичко и да се тревожите прекалено за неща, които вероятно няма
никога да се случат. Мозъчните вълни превключват от обичайния бета режим към алфа
режим и понякога още по-надолу до състояние тета. Усамотението, тишината и спо-
койствието на зората задействат и отделянето на невротрансмитери като допамин, го-
ривото на вдъхновението, което така добре служи на свръхпроизводителните хора, и
серотонин, красивия наркотик на удоволствието. Автоматично и естествено влизате в
онова, което вече нарекох „състояние на поток“. Това е върховната нагласа, в която вли-
зат всички изключителни хора – най-добрите цигулари, спортистите, превърнали се в
икони, елитните шефове, блестящите учени, предприемачите, които изграждат империи
и легендарните лидери – когато създават най-добрите си произведения.
– Когато си направите този подарък – малко утринно спокойствие далече от работата
си, вградената способност на всеки човешки мозък да навлезе в царството на чистия
гений се активира. Прекрасната новина за вас двамата, приятели, е, че с подходящите
ходове може често да влизате в това състояние на страхотна производителност и то да
настъпва с абсолютна предвидимост.
– Транзиентна хипофронталност. Много полезен модел – заяви предприемачката,
като внимателно пъхна смартфона в джоба на шортите си.
– Целият свят би се променил, ако хората знаеха тази информация – каза художникът.
– Съвсем вярно – съгласи се милиардерът. – Но и в този случай трябва да отдам цялата
заслуга за тази философия, която споделям с вас – както и трансформационната мето-
дология, през която скоро ще преминем заедно, за да можете да приложите на практика
цялата тази могъща информация – на Магьосника. Той е най-големият ми учител.
84
85
А и без капка съмнение най-издигнатото човешко същество, което познавам. Находчи-
востта без интегритет не ме впечатлява. Необикновената дарба, лишена от изключи-
телно съчувствие, е безсмислена. И да, ако всеки човек на тази планета научи този ма-
териал и после поеме задължението да го приложи, целият свят щеше да напредне. За-
щото всеки от нас щеше да придобие и да живее с латентната сила да постига изключи-
телни резултати. И всички щяха да се превърнат в абсолютно забележителни хора.
Фокус №3 на хората, променящи историята:

практикуване на съвършенство
Милиардерът поведе двамата си ученици от широката тераса, предлагаща възхити-

телна гледка към океана, към предната част на дома си. В алеята чакаше черен джип,
който блестеше на лъчите на утринното слънце.
– Къде отиваме? – попита предприемачката.
– Е, обещах ви в онази драматична среща на конференцията, че ще плувате с делфи-
ните, ако ми дойдете на гости на Мавриций. Сега изпълнявам обещанието си. Ще оти-
дем на западната част на острова, в едно крайбрежно селце, което се казва Флик-ан-
Флак. Там ни чакат двама млади и изключително приятни хора. Те умеят да откриват
къде са делфините. Подгответе се за едно смайващо преживяване, приятели. За нещо
незабравимо.
Скоро джипът минаваше през очарователните миниатюрни градчета в околността на
имението и после излезе на перфектно поддържана магистрала. Милиардерът седеше
отпред до шофьора и го разпитваше за децата му, за последните му интереси и надеж-
дите му за бъдещето. През цялото пътуване мистър Райли задаваше някакъв уместен
въпрос, а после се облягаше назад и слушаше внимателно. Виждаше се, че е човек с
внушително прозрение и голямо сърце.
Колата намали скоростта – приближаваха прекрасен залив, с красив пясъчен плаж,
няколко бели къщи, живописен рибен ресторант и много стари лодки, закотвени край
брега. Един петел гордо запя утринния си химн. А на фона на величественото синьо
небе се разгърна вълшебна картина – двойна дъга.
Двама млади рибари поздравиха милиардера с прегръдки. После групата пое навътре
в огромния Индийски океан в търсене на пасаж делфини, с които да плуват и играят.
Песента „Силата на жената“ на ямайския певец Шаги се лееше от евтин високоговори-
тел, закрепен на борда на лодката със сиво тиксо. Пръските от вълните мокреха лицата
на милиардера, предприемачката и художника и те се смееха като деца, които танцуват
в останалите след дъжда локви.
След няколко опита забелязаха делфини, които плуваха весело в заобиколеното от
стръмни скали малко заливче, каквито може да видите покрай Тихоокеанската магист-
рала в Калифорния. Човек би си помислил, че в малкото заливче има хиляди делфини
по начина, по който те се веселяха и плуваха в океана. Но всъщност бяха само единай-
сет.
Милиардерът си сложи маска, отиде до платформата на кърмата на лодката и бързо
се спусна във водата.
– Хайде, приятели – извика развълнувано той. – Да отиваме!
Предприемачката скочи след него, с блеснали очи и сърце, биещо от въодушевление,
и радост, каквато не беше изпитвала от младостта си. През шнорхела дишането ѝ зву-
чеше плитко и учестено. Чуваше се като „хуш, хуш“.
86
Художникът ги последва, като се пльосна по корем от кърмата на лодката.
Поведе ги единият от младите рибари, който носеше шорти за сърф с разноцветни
тропически шарки и каучукови обувки. Тримата любители на приключенията започнаха
да си играят с делфините, които плуваха малко под повърхността на водата. Когато дел-
фините се гмуркаха надолу, заедно с тях се гмуркаха и тримата изпаднали във възторг
приятели. Когато се завъртаха, с тях се завъртаха и членовете на Клуб „5 сутринта“.
Когато флиртуваха един с друг, същото правеха предприемачката и художникът.
Преживяването продължи само петнайсетина минути, но беше вълшебно.
– Това беше невероятно – извика художникът, когато изскочи от водата и с мъка се
качи в лодката от малката платформа до двигателя.
– Едно от най-удивителните преживявания в целия ми живот – възкликна възторжено
предприемачката и му даде щедра целувка.
Милиардерът излезе на повърхността след малко и се разсмя гръмогласно.
– Е, това беше страхотно!
Върнаха се в пристанището и продължиха урока на плажа до купчина камъни, които
местните жители използваха за печене на риба. Двойната дъга все още се виждаше на
фона на безбрежната синева.
Милиардерът вдигна ръка във въздуха. Внезапно, сякаш отникъде, се появиха четири
бели гълъба. После край него прелетя рояк розови и жълти пеперуди.
– Добре – каза одобрително милиардерът. Той изведнъж се закашля, а после посочи
към тази част на модела, който им беше обяснил сутринта. Имаше надпис: „Практику-
ване на лично съвършенство“.
– За какво говорим тук? – почуди се художникът. От плитките му капеше вода. Беше
обгърнал с дебелите си татуирани ръце предприемачката, за да я стопли. Тя трепереше.
– Да развиваме своите най-добри страни – беше директният отговор. – Помните ли
кредото на спартанските войни, което Магьосникът сподели на семинара? „Проливай
повече пот на ученията и по-малко кръв на война“. Качеството на утринната ви практика
определя калибъра на работата ви през деня. Битките се печелят в ранната светлина на
интензивната подготовка – когато никой не ви гледа. Победите се печелят, преди вой-
ниците да са излезли на бойното поле. Триумфът отива при онзи, който се е подготвил
най-добре. Очевидно е, че ако искате да сте най-добрите на света в бизнеса, изкуството
или шаха, или като дизайнер, механик или инженер, трябва да вложите огромно коли-
чество време в подготовка, за да усъвършенствате уменията си. По-конкретно, всеки
трябва да влага поне два часа и четирийсет и пет минути всеки ден в избраната от него
област в продължение на десет години, както ни учи в революционните си изследвания
видният психолог Андърс Ериксън от Университета на Флорида. Това е минималното
време за практика, изискващо се, за да се проявят първите признаци на гения във всяка
област. И все пак толкова малко от нас съзнават колко важно е да посветят тези общо
десет хиляди часа подготовка, за да станат по-добри хора. И това е причината, поради
която толкова малко от нас разгадават кода, който след като веднъж бъде разбит, осво-
бождава независимия ни аз, заедно с цялата мъдрост, креативност, храброст, любов и
вътрешен мир, които произтичат от него. Едва когато се подобрим ние, се подобрява и
животът ни, нали разбирате за какво говоря? На вас двамата ви препоръчвам непре-
менно да се стремите към постигане на лично съвършенство всеки ден, точно както
трябва да се посветим на всяко друго умение, в което искаме да се издигнем на световна
класа. Укрепвайте, бронирайте и подхранвайте най-важните измерения на вътрешния
си живот и – повярвайте ми – ще умножите стократно живота си. Всичко, което правите
87
във външния си свят, е абсолютно следствие на това, което се случва вътре във вас. Там
е мястото, където трябва да направите истинската утринна подготовка. После ще изли-
зате в света всеки ден, като мислите, чувствате и постигате неща на ниво, което ви прави
непобедими. Длъжни сте да си направите този подарък.
– Никога не съм вярвала особено в самоусъвършенстването преди лекцията на Ма-
гьосника – заяви откровено предприемачката. – Никога не ми е изглеждало истинско.
– Опитвала ли си някога? Имам предвид, практикувала ли си го сериозно за по-дълъг
период от време? – попита твърдо милиардерът. Над главата му прелетя още един гълъб.
А когато погледна нагоре към небето, облаците като че ли се разбягаха.
– Всъщност не – призна предприемачката. – Не и досега. Не и преди да се присъединя
към Клуб „5 сутринта“.
– Добре. Хубаво. Нека да продължим. Ето най-важното – каза милиардерът. – По
време на вашия Час на победата, от 5 до 6 всяка сутрин, се съсредоточете върху това да
издигнете нещо, което Магьосникът нарича 4-те вътрешни империи. Това ще бъде най-
интелигентната и понякога най-трудната работа в живота ви. Да работите дълбоко върху
себе си. Да култивирате четирите централни вътрешни области, които ще ви опиша след
малко. Няма да е лесно – пак трябва да кажа. Но напълно си заслужава.
– Защо? – попита предприемачката. Сега вече не трепереше от студената вода на Ин-
дийския океан. Но художникът все още я беше прегърнал. От плитките му все още ка-
пеше вода. И петелът ренегат все още кукуригаше.
– Защото трябва да разгърнете вътрешните империи на световна класа, преди изобщо
да може да видите външните. А съдбата ви винаги следва безстрашието ви. Това е
мощно прозрение, приятели: влиянието ви върху света е отражение на славата, благо-
родството, жизнеността и светлината, които сте намерили в себе си. Много малко хора
в тази епоха на повърхностност и на човешки същества, които се държат като машини,
помнят тази основна житейска истина. Вашата креативност, продуктивност, благополу-
чие, качество на работа и въздействието ви върху планетата са винаги висш израз на
онова, което се извършва вътре във вас. Например ако ви липсва вяра в способността ви
да осъществите амбициите си, никога няма да ги постигнете. Ако не чувствате, че зас-
лужавате изобилие, никога няма да направите необходимото, за да го осъществите. А
ако стремежът ви да капитализирате гения си е слаб, ако пламенното желание да се под-
готвите е недостатъчно и ако издръжливостта ви да постигнете най-доброто е ниска,
ясно е, че никога няма да полетите в разредения въздух на истинското съвършенство. И
да доминирате в своята област. Външното винаги е израз на вътрешното. А за да проя-
вите империите във външния си живот, първо трябва да развиете вътрешните си импе-
рии – подчерта милиардерът.
Той отпи от бутилката със зеленикава течност, която му беше дал един от рибарите,
преди да скочи от лодката. Ако можехте да погледнете много отблизо етикета на стък-
лото, щяхте да прочетете тези думи на Махатма Ганди: „Единствените дяволи на света
са тези, които се крият в нашето собствено сърце. Там трябва да водите битката“.
– Когато непрестанно увеличавате присъщата си сила, постепенно ще започнете да
виждате една алтернативна реалност, изпълнена с прекрасни шансове и блестящи въз-
можности. Ще заживеете във вселена на чудеса, които повечето хора дори не си предс-
тавят. Защото очите им са заслепени от съмнения, неверие и страх. Величието е вът-
решна игра – каза милиардерът и нарисува още една диаграма на пясъка. Ще я видите
на другата страница.
88
– Добре, нека разгледаме тази диаграма грануларно, така че вие, приятели, да съзна-
вате много добре и свръх ясно кои аспекти на вътрешния си живот да подобрите по
време на Часа на победата. Скоро ще ви дам пълния утринен режим, който да изпълня-
вате, когато ви обясня Формулата 20/20/20. Засега трябва да знаете, че има четири вът-
решни империи, които да обучавате, възпитавате и затвърждавате преди изгрев-слънце:
Умствената нагласа, Сърдечната нагласа, Здравната нагласа и Душевната нагласа. За-
едно тези четири лични арени съставляват основата на първичната сила, криеща се във
всеки човек. Повечето от нас са се предали и не вярват в тази страхотна сила, тъй като
прекарваме дните си, стремейки се към неща, които са извън нас. Но вътре в себе си
всички имаме тази дълбока и прекрасна способност. А най-доброто време да оптимизи-
рате четирите си вътрешни империи е от 5 до 6 сутринта. Това е най-специалната част
от деня. Грабни утрото и ще извисиш живота си – насърчи ги милиардерът.
4-ТЕ ВЪТРЕШНИ ИМПЕРИИ
89
– О, един въпрос: какво ще стане, ако искам да правя това само пет дни седмично и в
събота и неделя да си давам почивка? Колко стриктен е целият този метод „5 сут-
ринта“? – попита предприемачката. Край тях бавно мина едно много старо куче, а от
рибния ресторант се носеше песента Occhi на италианската музикална легенда Дзукеро.
Тази част от сцената вероятно ще ви се стори много странна. Но се случи точно по този
начин.
– Това е твоят живот. Прави това, което ти подхожда най-добре и ти се струва пра-
вилно. Аз само разкривам информацията, която Магьосникът сподели с мен. Тя е при-
чината да спечеля състоянието си. И ми помогна да постигна съвършено усещане за
всекидневна радост и траен вътрешен мир. Всичко това наистина ми даде лична сво-
бода. Прилагайте я по начин, който съответства на ценностите, стремежите и начина ви
на живот. Но и трябва да знаете, че частичната ангажираност носи частични резул-
тати – каза милиардерът, като замахна да хване една муха в шепата си.
– Може ли, моля те, да ни обясниш по-задълбочено Четирите вътрешни империи? –
помоли предприемачката. – Това, на което ни учиш, наистина ще ми помогне да бъда
много по-силна в борбата си с тези инвеститори и да си възвърна повече от надеждата,
щастието и увереността си. Не съм ти го казала, но през последните дни, откакто се
запознахме, прилагам голяма част от това, което така щедро сподели с нас. Сигурна съм,
че си забелязал как отначало се съпротивлявах на много неща от философията на Ма-
гьосника. Всъщност знаеш, че не исках да отида на неговия семинар. Но поне съм отво-
рена към неговото – и твоето – учение. Отчаяно отворена. Аз обичам живота. И сега
планирам да живея дълго.
– Добре – каза художникът, като повдигна една мида с формата на сърце, постави я
нежно в ръката на предприемачката и затвори пръстите ѝ. После притисна ръката ѝ към
гърдите си.
– Вече забелязах някои значителни подобрения – продължи предприемачката – Като
ставам в пет, се чувствам по-фокусирана, по-малко стресирана, по-сигурна и много по-
енергична.
Имам по-широка перспектива за всички страни от живота си. Започвам да изпитвам
благодарност за всички позитивни неща в него, много по-малко да се тревожа от атаката
срещу моята компания и много повече да се вълнувам за бъдещето си. Гледай, тези ин-
веститори са лоши хора. Все още не съм готова да се справя с тях. Но ще го направя.
Обаче страхът, който изпитвах около цялото нещо, и мрачното усещане за безнадежд-
ност за всичко това... е, той намаля.
– Това е гот – каза милиардерът, използвайки остарелия жаргон на хипстърите от една
отминала епоха. После смени тениската си на плажа. Джипът се беше върнал и шофьо-
рът беше паркирал точно пред рибния ресторант.
– И ти постъпваш мъдро – добави милиардерът. – Цялата тази информация е без-
ценна. Но – както ще установиш – само непрестанната практика и всекидневното при-
лагане на тези неща ще те превърнат в героично човешко същество и вдъхновен лидер
в бизнеса, както и човек, който ще подобри живота на много хора по света. И те позд-
равявам, че си се освободила от миналото. Никой не казва, че трябва да действаш безот-
говорно и да не се справиш с проблема, пред който си изправена във фирмата си. Но
миналото ти е място, от което трябва да се учиш, а не място, където да живееш.
Тримата приятели се качиха в колата и поеха обратно към имението на домакина им,
който беше съчетание от толкова много неща.
90
– Хайде да поговорим още за този модел на обучение, защото той е от основно зна-
чение за успеха и щастието ви – каза милиардерът. – Много гурута говорят за умствена
нагласа. Те ни учат колко важно е да възприемем психологията на възможността, ако
мога да си послужа с израза на харвардския психолог Елън Лангър. Учат ни да мислим
оптимистични мисли всеки ден. Тези учители твърдят, че мисленето ви създава реал-
ността ви и като подобрите ума си, ще подобрите и живота си. Със сигурност да калиб-
рирате умствената си нагласа е основен ход, който трябва да предприемете към личното
съвършенство, а това по-късно ще доведе до прекрасна външна реалност. Но – про-
дължи милиардерът – и това е невероятно важно да разберете, защото повечето хора не
го разбират: Магьосникът ме научи, че да издигнеш умствената си нагласа – първата от
четирите вътрешни империи – е само 25% от уравнението за лично съвършенство.
– Сериозно? – попита художникът. – Винаги съм смятал, че мисленето ни определя
всичко. Че освен него няма много други неща. И че всичко се свежда до „промени мис-
ленето си и ще промениш живота си“ и „нагласата ти определя колко високо ще стиг-
неш“.
– Виж сега – каза милиардерът. – Определено е вярно, че най-дълбоките ти убеждения
управляват всекидневното ти поведение. Знаете, че вярвам в това. И знаете, че също
така съм съгласен, че начинът, по който възприемаме света, управлява начина, по който
действаме в него. И все пак превъзходно развитата Умствена нагласа без прекрасно пре-
чистена Сърдечна нагласа е куха победа. Ако работите само върху Умствената си наг-
ласа, никога няма да постигнете цялостна свобода и да проявите ярко скрития във вас
гений.
– Струва ми се, че те разбирам – отбеляза художникът с усмивка с размерите на Ки-
лиманджаро. – Чарлс Буковски казва: „Не се мъчи да изчистиш ума си... Вместо това
изчисти сърцето си“.
– Прав е бил – съгласи се милиардерът и се отпусна в меката кожена седалка на джипа.
– Хайде помогни ми да разбера какво точно е „Сърдечната нагласа“? – попита пред-
приемачката. Тя наблюдаваше група ученици, които тичаха из игрището с неизчерпаема
радост. Мислено се върна към детството си.
– Сърдечната нагласа е емоционалният ви живот. Дори със закалени в битки убежде-
ния и достойно мислене при една Умствена нагласа от световна класа, няма да спече-
лите, ако сърцето ви е изпълнено с гняв, тъга, разочарование, омраза и страх. Само си
помислете: как може да постигнете удивителни неща в работата си и да реализирате
изумителни резултати, ако токсичните чувства ви теглят надолу? Днес всички като че
ли говорят за изграждането на здрава и непобедима Умствена нагласа. Ще го чуете нав-
сякъде. Но никой не говори за Сърдечната нагласа – нито за Здравната нагласа или Ду-
шевната нагласа. И четирите вътрешни империи трябва да се усъвършенстват красиво
чрез утринната практика, за да познаете изумителната сила, която се крие във вас. И
едва когато развиете и задълбочите връзката си с тази естествена сила дълбоко в себе
си, ще се издигнете сред виртуозите. И боговете. Като извисявате четирите си вътрешни
империи, ще започнете да се радвате на успех във външния свят на ниво, което никога
не сте вярвали, че ще достигнете. И то много по-елегантно, отколкото някога сте си
представяли. Все едно, че сте придобили способностите на магьосник. Със самото си
присъствие ще започнете да увеличавате силата на другите. Всеки ваш час ще бъде из-
пълнен с невероятен и несекващ поток от чудеса. И ще ви обземе дълбока радост, поро-
дена от блестящите постижения и удоволствието да служите на другите като житейска
награда за прекрасния начин, по който сте се държали.
91
Мистър Райли погледна през прозореца на колата и продължи: – Толкова много от
нас знаят какво трябва да направим, но никога не се случва нищо изключително, защото
емоционалният ни живот си остава объркан. Оставаме затънали в миналото. Не сме
простили непростеното. Потиснали сме всички нездрави емоции от онова, което ни е
причинило болка. Зигмунд Фройд пише, че „неизразените емоции никога не умират. Те
биват погребани живи и впоследствие се проявяват по много по-грозен начин“. А после
се чудим защо опитите ни да мислим позитивно никога не успяват! Това, което споде-
лям с вас, обяснява защо толкова много книги за самоусъвършенстване не водят до
трайна промяна. И защо толкова малко конференции ни носят нещо различно. Интелек-
туалните ни намерения са добри. Ние наистина желаем да станем по-добри в работата
си и по-добри като хора. Но получаваме информацията само на мисловно ниво. И после
саботираме възвишените си стремежи с остатъка от разбитите си сърца. Затова нищо не
се променя. Нищо не се увеличава. Нищо не се преобразява. Ако искате да преживеете
експоненциален растеж и несравнимо добро представяне в работата си, трябва да изг-
радите съвършена Умствена нагласа, но и също така да поправите, построите и подси-
лите печеливша Сърдечна нагласа. За да изчистите всички тъмни и токсични емоции от
болките, изпитани в миналото. Да се освободите и да се пречистите. Завинаги. И тогава
сърцето ви, преди втвърдено от житейските изпитания, ще се отвори отново в целия си
благороден блясък.
– Удивителни прозрения – каза предприемачката. – Но как точно да го направя в моя
Час на победата от 5 до 6 сутринта?
– В близко бъдеше ще се научите как да прилагате Метода „5 сутринта“ – отговори
милиардерът. – Вие двамата вече сте достатъчно отворени и достатъчно силни, за да
прегърнете скоро Формулата 20/20/20. И както вече ви казах, животът ви никога няма
да бъде същият, след като веднъж я научите и използвате. Формулата 20/20/20 е нещо,
което абсолютно променя играта. Засега, моля ви, само разберете, че прекрасната Умс-
твена нагласа, съчетана с лоша Сърдечна нагласа, е гигантска причина за това иначе
добри хора да се отказват от опитите си да постигнат величие.
– О, и нещо друго – добави милиардерът. – Трябва да спомена, че работата върху
Сърдечната ви нагласа не се състои само в това да отстраните негативните емоции, ко-
ито са се натрупали от разочарованията, огорченията и тежестите в живота. Трябва също
така да усилите здравите емоции. Ето защо част от утринния ви режим трябва да
включва практикуването на благодарност. За да подхранвате чувството си на възторг и
да зареждате запасите си от жизнерадост.
– Много ми харесва – каза художникът. – Споделяш с нас дълбоки неща, братко. Ре-
волюционни, бих казал – подчерта той.
– Да. Абсолютно. И затова Магьосникът ме научи да извършвам известна задълбо-
чена работа върху Сърдечната си нагласа всяка сутрин, по време на моя Час по победата.
Но ето и друго нещо: дори да подобрите Сърдечната си нагласа, заедно с развитието на
Умствената си нагласа преди да са се показали първите лъчи на слънцето, това все още
означава, че сте извършили само 50% от работата за постигане на лично съвършенство,
която се изисква, за да материализирате вътрешните империи, от които ще произтекат
външните империи на най-висшите ви желания. След Умствената и Сърдечната нагласа
всяка сутрин трябва да укрепвате и Здравната си нагласа.
– Това е нещо ново за мен – учуди се предприемачката. – Здравна нагласа. Харесва
ми.
– Е, тя се отнася до физическото ви измерение – обясни милиардерът, докато джипът
92
минаваше покрай една от многото чаени плантации на Мавриций. – Сред основните
елементи на издигането ви до легендарно ниво е дълголетието. Ето един бърз съвет, ако
искате да сте водещи в своята област и да се издигате все по-високо: не умирайте. Ни-
кога няма да се превърнете в титан във вашата индустрия и в икона, която променя ис-
торията, ако сте мъртви.
Предприемачката и художникът се засмяха, когато милиардерът започна енергично
да пляска с ръце, очевидно доволен от собствените си думи, като семейство катерички,
играещи си в гората.
– Но аз говоря сериозно. Ако се заемете наистина да постигнете върховна физическа
форма и да надхитрите остаряването, се случват красиви неща. Само си представете, че
живеете няколко десетилетия по-дълго – и при това оставате свръх здрави. Това озна-
чава още няколко десетилетия, през които да усъвършенствате уменията си, да се пре-
върнете в още по-влиятелен лидер, да създадете творби, които са истински произведе-
ния на изкуството и да изградите светло наследство, което ще обогати цялото човечес-
тво. Хората, които постигат епични неща, и големите лидери разбират, че не можете
просто да се издигнете до съвършенство, без да се погрижите за своята жизненост – и
после да я бронирате. Всеки ден става драматично по-добър, ако включва някакво уп-
ражнение. Трябва да повторя това още веднъж, защото то е толкова важно за един прек-
расно изживян живот: Всеки ден става драматично по-добър, ако включва някакво уп-
ражнение. А и малко неща са по-приятни от това да влезете в страхотна физическа
форма. Искам да ви кажа, е, че Здравната нагласа е свързана с грижа за физическото ви
измерение, така че мозъкът ви да работи на най-високо познавателно ниво, енергията
ви да се разпалва, стресът да ви напуска и радостта ви да се разраства. Постигането на
истинско здраве и изключителна физическа форма наистина направиха чудеса за моя
бизнес.
Милиардерът направи пауза. Той събра длани, както е обичаят в Индия, когато хората
казват „Намасте“, което на санскрит означава „Покланям се на божественото в теб“.
– И тук, дами и господа, стигаме до Душевната нагласа. Научих, че всеки от нас има
неопетнен дух и безупречно чиста душевност, която живее в центъра на съществото ни.
Повечето хора не се интересуват от шепота и изискванията на душата. Човешкият род
е пренебрегнал онази част от себе си, която е най-мъдра, прекрасна и вечна. Повечето
хора, програмирани от обществото, се стремят единствено да получат вещите, които ще
увеличат популярността им, ще им спечелят признание и социална валута от селфитата,
които си правят, както и да постигнат популярните резултати, които ще им придадат
легитимност. Само че да подхранвате духа си – всеки ден – това е нещо, което правят
истинските лидери.
– Кажи ми за какво точно става дума, когато говориш за Душевна нагласа? – попита
предприемачката, която видимо напредваше в изучаването на философията на Магьос-
ника. Тя също така изглеждаше много по-съсредоточена, по-силна и по-свободна от вся-
кога.
– Да – и на мен не ми е ясно, братко – каза искрено художникът и също се облегна
назад на седалката, когато шофьорът зави по алеята към дома на милиардера.
Край тях прелетяха още пеперуди. Двойната дъга си оставаше неподвижна на небето.
Милиардерът се вгледа в нея, потънал в мисли.
– Няма изключителна красота без някаква особеност в пропорциите – отбеляза мили-
ардерът, като махна с ръка на градинарите си и се изплези на една жаба. – Казал го е
английският поет Кристофър Марлоу. И, приятели, в това има известна доза истина.
93
Така или иначе, за да ви помогна да разберете по-добре четвъртата вътрешна империя,
нека да обобщя всичко научено дотук, като просто ви кажа, че тъй като Умствената
нагласа е свързана с психологията ви, Сърдечната – с емоционалността ви, а Здравната
се отнася до физиологията ви, Душевната нагласа засяга духовността ви. Това е всичко.
Всъщност няма нищо мистично. Нищо религиозно. Никакво вуду, нищо необикновено.
– Обясни ни го още, моля те – настоя предприемачката. – С всички тези неща пренас-
тройваш ума ми.
– Е, всичко това е дело на Магьосника, а не мое, моля ви, помнете това. Съветът ми е
да станете страстни поклонници на духовността. И за да не ви плаши тази дума, а и да
не ви отблъсне от това учение, всичко, което искам да кажа, е да прекарвате известно
време в усамотението на ранното утро, за да си възвърнете куража, убеждението и със-
траданието, съдържащи се във вас. Съветвам ви единствено да се издигнете с ангелите
на най-висшата си природа и да танцувате с боговете на най-ценните си таланти за
малко време преди изгрев-слънце, за да отдадете почит на това, което е най-мъдро и
най-истинско във вас. Само тогава ще започнете да познавате – и да разбирате – Шанг-
рила на величието и Нирваната на светлината, която ще изпълни освободения ви аз.
Душевната нагласа е свързана с това да си припомните кой сте всъщност. Мъдреците,
светците и пророците в историята до един са ставали призори, за да изковат още позд-
рави връзки с онзи герой, който всички носим в себе си. Несигурността, чувството за
недостиг, егоизмът и нещастието са все деца на страха. Научили си ви на тези неща. Те
със сигурност не са истинското ви състояние. След като се родим, започваме да се от-
далечаваме от духовната си сила и да потъваме все по-надолу, за да станем такива, как-
вито иска от нас този увреден свят. Ставаме хора, които се интересуват повече от това
да придобиват, да трупат и да се сравняват помежду си, вместо да създават, да си пома-
гат и да се впускат в приключения. Будните човешки същества работят върху издига-
нето на Душевната си нагласа, в спокойните часове преди разсъмване, в светилището
на усамотението, тишината и неподвижността. Като съзерцават с надежда своята най-
добра версия, без грешки в характера. Като потъват в прекрасна медитация за това как
искат да се представят в деня, който им предстои. Като внимателно обмислят колко
бързо минава животът и колко внезапен е краят. И като задълбочено разглеждат кои
свои таланти искат да материализират, за да оставят света в по-добра форма, отколкото
са го намерили, когато са се родили. Ето някои начини, по които можете да издигнете
Душевната си нагласа.
– Да – продължи милиардерът и уязвимостта, съдържаща се в откритите му думи,
пролича още по-силно в сега тихия му глас. – Вие двамата имате дълбоко в себе си по
един храбър, любящ и страшно силен герой. Знам, че на повечето хора тази идея ще им
прозвучи откачено. Но ви казвам истината. И като посвещавате известно време на Ду-
шевната си нагласа през вашия Час на победата, ще издигнете съзнанието си – и ще
задълбочите връзката с тази най-прекрасна част от вас. За да служите последователно
на обществото, вместо да задоволявате егоистичните апетити на по-нисшия си аз.
– И с това по-добро всекидневно осъзнаване на Умствената, Сърдечната, Здравната и
Душевната си нагласа ще вземаме ден след ден по-добри решения, които ще ни гаран-
тират по-добри резултати, нали така? – каза предприемачката, повтаряйки Формулата
на успеха в 3 стъпки, която беше научила в предишния урок.
– Точно така – аплодира я милиардерът, кимна и добави: – Съвсем точно. И моля ви,
винаги оставайте верни на онова, което е най-важно за прекрасно изживения живот. Не
се изкушавайте от повърхностните неща, които задушават човешкия дух и ни отделят
94
от най-доброто в нас.
Той извади тънък портфейл от предния си джоб и разгъна опърпано листче хартия,
от което прочете думите на Толстой. Ето какво бихте го чули да казва с дрезгавия си,
но внушителен глас, ако се возехте в джипа с тях:
„Тих усамотен живот сред природата с възможност да бъдеш полезен на хората, за които
е лесно да направиш нещо добро и които не са свикнали да им го дават; после работа, която
се надяваш да е полезна: после почивка, природа, книги, музика, любов към ближния – това е
представата ми за щастие“.
Сега тримата стояха пред дома на милиардера. На лимоновото дърво беше кацнал
бухал. Той избуха страховито, щом видя милиардера, който махна с ръка за поздрав.
– Приятно ми е да се видим, приятелче – каза милиардерът. – Защо чак сега се при-
бираш вкъщи?
Фокус №4 на човека, който променя историята:

Натрупване на дните
– Помнете, че всеки прекрасен ден представлява безценния ви живот в миниатюра –

каза милиардерът. – Както изживявате всеки ден, така оформяте живота си. Всички сме
толкова фокусирани да преследваме бъдещето, че обикновено пренебрегваме изключи-
телно важната стойност на всеки отделен ден. И все пак това, което правим днес, съз-
дава бъдещето ни. Това е като онази платноходка там. – Мистър Райли посочи към една
лодка в далечината. – Малко навигационни умения, наглед несъществени и безкрайно
малки, ако бъдат правени в течение на едно дълго пътуване, могат да ви отведат или в
спиращата дъха Бразилия, или във фантастичната Япония. Всичко, което е нужно, за да
гарантирате един много успешен и изпълнен с прекрасен смисъл живот и „да грабнете
деня“. Направете онези 1% поправки в курса и подобрения през всеки отрязък от двай-
сет и четири часа, и дните ще станат седмици, седмиците – месеци, месеците – години.
Магьосникът наричаше тези всекидневни лични и професионални оптимизации
„микро-победи“. Да подобрявате всичко в деня си, като почнете от утринния си режим,
минете през модела на мислене и професионалните си умения и стигнете до личната си
връзка, със само 1% ще ви даде увеличение с поне 30% – да, 30% – само месец, след
като сте започнали. Придържайте се към тази програма и само след година ще постиг-
нете най-малко 365% увеличение в областта, върху която сте насочили усилията си.
Важното, което искам да ви кажа в случая, е, че трябва да се съсредоточите мономани-
акално върху създаването на прекрасни дни – и те ще се натрупат и превърнат в един
прекрасен живот.
– Малките всекидневни, наглед незначителни подобрения, когато се правят последо-
вателно с течение на времето, носят изумителни резултати – потвърди предприемачката
и си припомни една от „мозъчните татуировки“, които беше научила в това вълшебно
приключение.
– Да – заяви весело милиардерът, протегна се и докосна пръстите на краката си, като
прошепна: – Животът е хубав и трябва да помогна на тези двама прекрасни хора да
станат велики – преди да е прекалено късно.
После той продължи:
– Ето истинският извод. Елитните играчи и всекидневните герои разбират, че онова,
което правиш всеки ден, е много по-важно от нещо, което правиш от време на време.
95
Последователността наистина е ключова съставка на съвършенството. И непрекъсна-
тостта е необходимост, ако силно искаш да промениш историята.
В този момент екранът на смартфона на предприемачката светна и тя го погледна. На
него се изписаха сякаш с капки кръв следните стъписващи думи, от които тя се разтре-
пери и разтресе:
ИДВА убиец.
– Мила, какво има? – попита художникът и от тона му пролича задълбочаващата се

близост между тях.
– Да – какво се случи? – попита милиардерът, като видя пребледнялото лице на пред-
приемачката.
– Това е...ъ-ъ... Това е... ами... това е...
Тя падна на колене в цветната леха, близо до паркирания джип, но почти толкова
бързо пак се изправи.
– Това е още една смъртна заплаха. Съобщават ми, че някой ще дойде да ме убие. Пак
инвеститорите. За да ме принудят да напусна фирмата. И знаете ли какво, хора – каза
предприемачката, като зае поза, от която лъхаше силна увереност и могъща съпротива. –
Няма да напусна. Аз създадох тази компания. Обичам работата си. Готова съм да нап-
равя всичко за моя екип. Продуктите ни са невероятни. И да развивам компанията ми е
супер забавно. Готова съм да се боря с тях. Хайде! Слагаме ръкавиците!
– Погрижил съм се за това – промърмори милиардерът, повтаряйки същите думи, ко-
ито беше изрекъл, когато за пръв път научи за ситуацията. – Само мисли съзнателно за
философията, която учиш и тази специална възможност да бъдеш нов член на Клуб „5
сутринта“. Забавлявайте се с мен тук на Мавриций. Продължавай тази малка любовна
история, която се развива между теб и моя татуиран приятел – усмихна се милиарде-
рът. – И осъзнавай все повече природната си сила като лидер, изпълнител и човешко
същество. Наистина се радвам, като виждам напредъка ти. Вече изглеждаш по-храбра,
по-ведра и много по-спокойна. Браво.
– Да ставам в 5 сутринта ми е все по-лесно с всеки изминал ден – каза предприе-
мачката, като се чувстваше по-леко и беше по-спокойна. – Прозренията, които споде-
ляш с нас, са ценни. Израствам. Горя от нетърпение да науча подробно как да запазя
този навик, а също и Формулата 20/20/20, за да знам какво точно да правя през моя Час
на победата. Практикувала съм малко йога и съм се разхождала по плажа, преди слън-
цето да изгрее, но ще ми трябва известна помощ за един по-конкретен ритуал. Знам, че
има такъв. Но философията до този момент беше забележително полезна.
– Скоро ще дойде и точната методология. В този момент искам само да знаете, че
идеята, която споделих току-що с вас двамата, е известна като Основа от натрупване
на дните. Победата определено започва от началото, което поставите. Грабнете утрото
и качеството на живот ви ще се издига експоненциално, което на свой ред експоненци-
ално ще увеличи калибъра на живота ви. Ще бъдете много по-енергични, продуктивни,
уверени, щастливи и спокойни – дори в най-трудните дни – когато сте поставили добро
начало. Добре, сега да вървим да прекараме заедно един прекрасен ден. Много обичам
думите на поета Джон Кийтс: „Почти бих искал да сме пеперуди и да живеем само три
летни дни – три такива дни с теб бих могъл да изпълня с повече наслада, отколкото би
се вместила в петдесет незабележителни години“. Страхотно, нали?
– Напълно – каза художникът, подръпна трите си плитки, потупа се по корема и после
96
оправи развързаните връзки на ботушите си. – Напълно съм съгласен.
– И в колко часа ще се срещнем утре, приятели? – попита милиардерът и ги погледна
така, сякаш беше съвсем сигурен в отговора.
– 5 сутринта – отговориха ентусиазирано в един глас предприемачката и художникът.
97
Глава 11.
Плаване сред превратностите на живота
Най-добрите и най-красивите неща в света не могат да се
видят, нито дори да се чуят. Те трябва да се усетят със
сърцето.
— Хелън Келър
Предприемачката се беше научила да управлява лодка още като дете. Тя обичаше
усещането от солената вода по лицето и чувството за свобода, което ѝ носеше плаването
в открито море. Чудеше се защо беше престанала да излиза с лодка. В този момент тя
се замисли и защо се беше отказала от толкова много неща, които ѝ носеха такава хар-
мония. И се наслаждаваше на факта, че в този важен момент, в малка лодка, която пла-
ваше в безкрайния Индийски океан, беше напълно отворена към света. И се чувстваше
страшно жива.
„Нашето общество измерва успеха по това колко пари имаме, какво сме постигнали
и какво влияние имаме. И все пак – мислеше си предприемачката, – въпреки че Магьос-
никът и мистър Райли са единодушни, че тези победи са важни, те ме насърчават да се
замисля колко добре управлявам живота си, като използвам и други мерни единици.
Като връзката ми с моята естествена сила и близостта ми с моята автентичност, доколко
е жизнена физическата ми страна и колко радост изпитвам. Това ми се струва много по-
добър начин да разглеждаш успеха. Да се радвам на постиженията си в света, но и да
съм в мир със себе си“.
Това, което беше научила от лекцията на Магьосника и прекрасните дни, които беше
прекарала тук на този непокътнат остров с хора, които все още намираха време да кажат
„Добро утро“, да се усмихнат на непознати и да покажат истинска топлота, продължа-
ваше да вдъхновява и да предизвиква малки и големи промени в разбирането ѝ за ис-
тинската природа на един продуктивен, процъфтяващ и носещ удовлетворение живот.
Предприемачката забелязваше, че вече прилича по-малко на машина и повече на чо-
век. Вече не проверяваше натрапчиво телефона и компютъра си. Не помнеше да се е
чувствала толкова креативна, толкова отворена към вълшебните чудеса на живота. Ни-
кога досега не беше съзнавала по-добре прекрасните неща, които носи всеки ден на зе-
мята. И никога – или поне не си спомняше друг път – не се беше чувствала толкова
благодарна. Да, изключителна признателна – за всичко, което беше преживяла. Тя за-
почваше да разбира, че всеки интересен и многоцветен живот е осеян с много белези.
Предприемачката си даде обещание, че ще се възползва от предизвикателството, пред
което беше изправена от инвеститорите си, за да издигне куража си на ново ниво. Опи-
тът за превземане на компанията от партньорите ѝ щеше само да засили желанието ѝ да
защити естествения героизъм, който, както беше научила, всички имаме в себе си, скрит
дълбоко в нас, под пластовете страх, несигурност и ограничения, които всички натруп-
ваме, докато напредваме в живота си. Поведението на ненадеждните ѝ партньори щеше
само да ѝ послужи да стане по-смел, по-добър и по-почтен човек. Често лошият пример
ни дава по-ясна представа от добрия за това какви искаме да станем. И в този свят с
толкова много претръпнали хора, загубили връзка с истинската си същност, тя си обеща
98
да прекара остатъка от живота си, като се стреми към съвършенство, издръжливост и
върховна доброта.
Предприемачката и художникът плаваха с малката си дървена лодка по кристално
чистите води, като заобикаляха кораловите рифове, ударът в които би бил жесток, и се
отдалечаваха от плажа, където милиардерът им беше преподал утринния урок. В дале-
чината предприемачката забеляза острова, където мистър Райли им беше препоръчал на
двамата с новата ѝ любов да отидат на пикник.
Тя забеляза и друго – все по-голямата си привързаност към едрия мъж, който седеше
до нея. Въпреки че идваха от съвсем различни вселени, химията помежду им беше не-
съмнена. Все едно, че две галактики се бяха сблъскали. И макар да имаха различни на-
чини на действие, съвместимостта им беше нещо, което до този момент не беше прежи-
вявала. Майка ѝ веднъж ѝ каза, че ако имаш късмет да се влюбиш два-три пъти през
живота си, трябва да се радваш на всяка минута от преживяването.
Силата на таланта на приятеля ѝ я вълнуваше. Желанието му да стане велик така,
както той иска, я привличаше. Понякога резките му думи я предизвикваха. Чувството
му за хумор ѝ беше забавно. Съчувствието, което проявяваше, я трогваше. А черните
му очи я разтапяха.
– Това беше добра идея – каза художникът, докато предприемачката нагласи платното
и умело насочи лодката между шамандурите, поставени от рибарите рано сутринта. –
Да дойдем тук – далече от всичко. Трябваше ми почивка от ученето. Много ми харесва
цялата тази информация. Получавам толкова много от мистър Райли. Той е истинско
съкровище. Но главата ми е пълна. Известно време не искам да мисля. Искам само да се
позабавлявам и да се радвам на живота. Да бъда тук, с теб, е нещо специално.
– Благодаря – отговори просто предприемачката. Косата ѝ се развяваше игриво на
вятъра, а блесналите ѝ очи бяха насочени към водата пред нея.
„Откакто се запознахме на лекцията, не съм я виждал да изглежда по-щастлива“ –
помисли си художникът. Той я прегърна през рамо. Тя не се отдръпна и остана спо-
койна, докато боядисаната им във весели цветове лодка навлизаше все по-навътре в оке-
ана.
След известно време малкият остров, към който се бяха насочили, започна да се
вижда по-ясно.
– Екипът на милиардера ни зареди със запаси за доста добър пикник – отбеляза пред-
приемачката. – Какво ще кажеш да хвърлим котва в онази плитчина и да обядваме на
плажа с белия пясък?
Островът изглеждаше пустинен, като се изключат няколко добре охранени чайки, ко-
ито летяха над главите им. От жълтите клюнове на някои висяха все още живи риби. А
по крайбрежната ивица бавно вървеше гигантска костенурка, сякаш беше владетел на
цялото място.
– Добре – отговори художникът: – Нямам нищо против.
После без да се притеснява свали ризата си и се хвърли във водата със силен плясък.
Вкусният им обед се състоеше от печени пикантни скариди и салата от прясно манго,
заедно с огромно парче сирене пекорино, пристигнало сутринта със самолет от Италия.
За десерт имаше диня, комбинирана с ананас и киви.
Предприемачката сподели копнежа си да изгради една от най-добрите фирми на
света, докато се наслаждаваха на храната и си почиваха на това място в спокойно уса-
мотение. Тя говореше за желанието си да изгради истинска империя и после може би да
99
се оттегли на някое по-тихо място на Ибиса. Разказа на художника още неща за мъчи-
телното си детство – от ужасния развод на родителите си до дълбоката травма от насил-
ствената смърт на баща си, когото толкова беше обичала. Описа му и поредицата от
неуспешни връзки, която беше станала причина да посвети по-голямата част от времето
си на работата, и самотата, която изпитваше, когато не се занимаваше с развитието на
бизнеса си.
– Това не са били „неуспешни връзки“ – каза замислено художникът, докато похап-
ваше с удоволствие резен диня. – Те са те направили такава, каквато си, нали? А аз
наистина те харесвам такава, каквато си. Всъщност – добави искрено художникът, – аз
те обичам такава, каквато си.
Той се наведе към нея и я целуна.
– Защо чак сега ми го казваш? – попита тя.
– Не знам. Дълго време не се чувствах много уверен – призна художникът. – Но след
като чух Магьосника на семинара, след като те срещнах и усетих как удивително си
подхождаме, и после се впуснах в това напълно откачено, но невероятно приключение...
не знам. Започвам пак да вярвам в себе си. Струва ми се, че всичко това ми помогна пак
да повярвам в живота. Прекрасно е да има с кого да споделя тези неща. По-късно днес
трябва да рисувам. Ще се получи нещо специално. Знам го.
– Да, трябва да рисуваш – насърчи го предприемачката. – И аз го усещам. Ти ще бъ-
деш художник, който ще постигне огромен успех и ще се превърне в истинска легенда.
И после след дълга пауза добави:
– И аз те обичам, между другото.
Романтичният момент между двамата нови членове на Клуб „5 сутринта“ изведнъж
беше нарушен от звука на силна хип-хоп музика. Видяха, че по водата се движи заше-
метяващо бързо някаква фигура – на зигзаг и после в права линия. Скоро стана оче-
видно, че този шумен неканен гост е Стоун Райли, който караше мощен джет и носеше
цилиндър, закрепен с каишка под брадичката. Да, цилиндър. А ако се вгледате по-отб-
лизо, щяхте да видите, че на него има символ череп и кости – такъв, какъвто слагат на
пиратското знаме.
Скоро и той слезе на девствения плаж с двамата влюбени. Скоро и той похапваше
скариди и салата от манго и лакомо унищожаваше големи парчета прясна диня. И дър-
жеше за ръце предприемачката и художника.
Този човек беше пълен ексцентрик. И най-човешки герой. Предприемачката и худож-
никът се спогледаха, докато милиардерът изнасяше представлението си. Те поклатиха
глави, започнаха да пляскат с ръце и се разсмяха от сърце.
– Приятели – извика милиардерът, за да заглуши пронизителната музика, разнасяща
се от джета, който се поклащаше в плитката вода. – Липсвахте ми. Надявам се, не се
сърдите, че ви развалих пикника – добави той с пълна уста. Без да дочака отговор, той
увеличи децибелите на песента и започна да припява.
– Страхотно парче, а? – попита той, излъчвайки енергия като цяла електроцентрала.
– Определено – отговори по навик художникът. – Искам да кажа – така е – поправи
се той.
Тримата приятели прекараха остатъка от този незабравим следобед в плуване, песни,
танци и разговори. Вечерта милиардерът им даде великолепна вечеря на плажа си, който
беше осветен с тики факли, кремави фенери и с хиляди свещи.
На дългата дървена маса, застлана с най-фина ленена покривка, бяха подредени плата
100
с невероятна храна. Магьосникът също се появи на банкета и двамата с милиардера спо-
деляха спомени. По-късно дойдоха и други приятели на мистър Райли – свиреха на
бонго, споделяха приказната храна и пиеха хубаво вино. Дори свръхпрофесионалните и
изключително любезни сервитьори бяха поканени да се присъединят към празненст-
вото. Всичко беше сюрреалистично. И специално.
За секунда предприемачката се замисли за това колко безценна е тази вечер и си при-
помни един цитат, който баща ѝ беше залепил на вратата на семейния хладилник. Беше
от Дейл Карнеги, автора на книги за самопомощ, и гласеше: „Едно от най-трагичните
неща, които знам за човешката природа, е, че всички ние сме склонни да отлагаме жи-
вота. Всички ние мечтаем за някаква вълшебна розова градина на хоризонта, вместо да
се радваме на розите, които цъфтят пред прозореца ни днес“.
Предприемачката се усмихна. Тя осъзна, че повече няма да отлага живота си. Освен
че се беше влюбила в един добър човек, тя започваше да усеща огромна жажда за самия
живот.
***
В 5 часа на другата сутрин шумът от хеликоптер наруши спокойствието, което цари

единствено по това време на деня. Предприемачката и художникът чакаха на плажа,
както бяха обещали на милиардера. Държаха се здраво за ръце и очакваха следващия
урок, който им беше казал, че ще им даде. Но милиардерът все още го нямаше.
Една асистентка, облечена с безупречна риза с цвета на небето, елегантни бермуди в
доматен цвят и червени кожени сандали изтича от дома на титана на индустрията.
– Бонжур – поздрави тя много любезно. – Мистър Райли поиска да ви придружа до
неговия хелипад. Приготвил ви е голям подарък. Но ще трябва да побързате. Моля ви.
Нямаме никакво време.
Тримата се затичаха по плажа, поеха по добре поддържана пътека под пищните дър-
вета, през билкова градина с дървени табелки с цитати от прочути лидери, макар че
имаше и един надпис, който гласеше: „Влизането забранено – нарушителите ще бъдат
компостирани“, и накрая излязоха на широка, окосена ливада. В центъра чакаше лъскав
хеликоптер. Въртящите се ротори проблясваха на светлината на ранното утро.
В кабината се виждаше пилот. Носеше авиаторски очила, черна бейзболна шапка и
изцяло черна униформа. При влизането на пасажерите пилотът запази мълчание, като
преглеждаше уредите и отбелязваше показанията по някакъв подробен чеклист, прик-
репен на клипборд, в горната част на който с червени букви пишеше: „Стани и заблести,
за да избягаш от нещастието на посредствеността“. Под тези думи се виждаше усмих-
нато емоджи.
– Добро утро – поздрави предприемачката весело пилота. – Къде е мистър Райли?
Пилотът не отговори. Нагласи някакъв уред. Натисна едно копче. И пак отбеляза
нещо с кръстче в списъка си.
– Желая ви всичко добро и безопасен полет – каза асистентката, като провери пред-
пазните колани и постави слушалки с микрофон на главите на двамата ВИП гости.
– Къде по дяволите отиваме? – попита художникът, изпадайки пак в обичайния си
гняв.
Нямаше отговор. Вратата се затвори с трясък. После ключалката щракна.
Шумът от двигателя се усили и перката се завъртя по-бързо. Разнесе се свистене
101
„хуш, хуш, хуш“. Пилотът, очевидно изпаднал в някакъв невъзмутим транс и опреде-
лено необщителен, натисна лоста за управление. Хеликоптерът започна да се издига над
ливадата. Неочаквано машината се наклони силно наляво. После започна да пада неу-
държимо към земята и в последния момент се издигна рязко пак нагоре.
– Пълна катастрофа! – изкрещя художникът. – Този пилот не може да кара. Мразя го.
– Само дишай дълбоко. Всичко ще се оправи – успокои го предприемачката. Тя изг-
леждаше спокойна, сигурна и напълно овладяна. Утринното ѝ обучение си казваше ду-
мата. Дръпна художника по-близо към себе си. – Аз съм тук. Ще бъдем в безопасност.
Това ще свърши добре.
Скоро хеликоптерът се издигна високо в небето и летеше плавно, сигурно и красиво.
Мълчаливият пилот правеше нещо по циферблатите и уредите за управление, очевидно
забравил, че вози двама пътници.
– Виждал съм този часовник – каза художникът, когато забеляза големия хронометър
на тънката ръка на пилота. – Същият като онзи, който Стоун носеше на лекцията на
Магьосника. Това е откачено – добави той с разтреперан глас.
Художникът се потеше като полярна мечка в сауна.
– Грабни утрото. Извиси живота си – чу се напевен глас от предната част на хеликоп-
тера.
– Здравейте, приятели. Бонзур. Радвате ли се, че сте членове на Клуб „5 сутринта“? –
попита той с дрезгав глас. – О, как ще ви хареса изненадата, която ви предстои. Друга
страна за друг урок по утринния режим на легендарните лидери, креативните гении и
великите жени и мъже на този свят.
Пилотът се обърна с лице към тях и бързо свали очилата си. После грандиозно се
оригна.
Беше милиардерът.
– Хей, хора. Не исках да ви изплаша – вие сте такива прекрасни човешки същества.
Да знаете, че имам лиценз за пилот на моя хеликоптер – каза мистър Райли искрено, с
почти извинителен тон.
– Разбира се – каза художникът, все още вкопчен в предприемачката като играч на
рулетка, който стиска последния си чип.
– Взех го преди години – продължи милиардерът. – Хеликоптерите са голямо удовол-
ствие. Но при всичките ми бизнес начинания напоследък, не прекарвам толкова лета-
телни часове, колкото едно време. Извинявам се за неприятното излитане. Сигурно ми
трябва повече практика.
– Къде отиваме? – попита предприемачката и се отпусна в удобната кожена седалка.
– Агра – отговори с една дума милиардерът.
– Какво означава това? – попита художникът. – Какво е Агра?
– Отиваме на летището – каза милиардерът. – Трябва да продължим напред с нашето
приключение, което се случва веднъж в живота.
– Напускаме Мавриций? – учуди се предприемачката и в гласа ѝ прозвуча разочаро-
вание. Гривните ѝ потракваха и звънтяха една в друга, когато зададе този въпрос.
– А всички онези неща, на които щеше да ни научиш? – попита художникът. – Все
още не знаем Формулата 20/20/20, която ни каза, че ще промени коренно живота ни.
Каза ни, че тя е залегнала в основата на метода „5 сутринта“. Очаквах да я науча – въз-
рази художникът и пак удари дланта си с юмрук. – А и наистина Мавриций много, много
ми харесва. Не бях готов да си тръгна.
102
– И аз – потвърди предприемачката. – Струва ми се, че ни обеща да ни научиш под-
робно на тактиката какво трябва да правим, след като станем в 5 сутринта. А на лекцията
на Магьосника ни обеща, че ще споделиш тайните за постигане на практическа продук-
тивност, за да разширя бизнеса си, както и някои ключови техники, за да увелича със-
тоянието си. А и ние двамата с моя човек отидохме заедно на пикник само веднъж. При
това ти се намърда при нас със силната си музика и онзи мощен ски джет!
За момент всички замълчаха. После бавно всички в хеликоптера се захилиха.
– Успокойте се, хора! – извика милиардерът. – Моят дом е и ваш дом. Може да дой-
дете на Мавриций винаги, когато пожелаете. Ще ви пратя същите шофьори и същия
самолет и ще направя всичко да усетите същата обич от мен и моя страхотен екип. Това
е най-лесното. За мен е удоволствие. Винаги.
Той нагласи друг уред, преди да продължи.
– В момента на пистата ни чака самолет. Вие двамата влюбени бяхте страхотни уче-
ници. Абсолютно първокласни. Вие пламенно прегърнахте учението на Магьосника.
Всяка сутрин ставахте със слънцето и никога не закъснявахте. Видях напредъка ви. За-
това днес искам да ви направя един голям подарък.
– Подарък? – попита художникът. – Ще трябва да се прибирам в студиото си доста
скоро. След всичко това ми предстои да преустроя сериозно работата си и да уредя жи-
вота си.
– И аз трябва да се върна в компанията си скоро – каза предприемачката. Когато про-
изнесе тези думи, част от бръчките пак се появиха на челото ѝ, макар че сега бяха много
по-малко, отколкото преди да стане член на Клуб „5 сутринта“.
– Е, не още, хора, има време – моля ви – каза милиардерът. – Отиваме в Агра.
– Нямам представа къде е това – призна предприемачката.
– Агра е в Индия – обясни милиардерът. – Отиваме, за да видите едно от Седемте
чудеса на света. И се подгответе да научите следващата част от Метода 5 сутринта.
Всичко, което научихте дотук, беше подготовка за другото, което следва. Готови за
стрелба, хора. Очаквайте да получите най-полезната информация за утринния режим
на хората, които изграждат света и променят историята. Най-хубавото предстои.
Милиардерът умело приземи хеликоптера до един нов частен самолет с включен дви-
гател. За разлика от предишния самолет, този беше изцяло черен. Но също като само-
лета, който беше докарал двамата ученици на Мавриций, на опашката беше изписано
„5АС“ с мандариново оранжеви букви.
– Хайде да отидем в невероятната Индия! – възкликна енергично милиардерът.
– Хайде! – отговориха предприемачката и художникът.
И започна едно от най-ценните преживявания в тяхното изключително приключение
с ексцентричния милиардер Стоун Райли.
103
Глава 12.
Клуб „5 сутринта“ открива протокола за
създаване на навици
Мразех всяка минута от тренировките. Но си казвах:
„Не се предавай. Страдай сега и прекарай останалата
част от живота си като шампион“.
— Мохамед Али
Предвиденият за следващата сутрин урок беше за това как най-продуктивните лидери
и изпълнители на планетата изграждат навиците, които ги превръщат в свръхзвезди. И
да живеят интересен, изпълнен с приключения и целенасочен живот. За да изпълнят
молбата на мистър Райли, предприемачката и художникът уредиха да удължат отсъст-
вието си. Те разбираха дълбоката стойност на обучението, което получаваха. И знаеха,
че най-мъдрият ход беше да го възприемат напълно.
– Здравейте, хора – извика милиардерът и се затича към приятелите си, докато ин-
дийското слънце се издигаше плахо над хоризонта, който беше едновременно гол и на-
електризиращ.
Беше точно 5 сутринта.
Милиардерът носеше черна риза с яка в стил Неру, карго шорти и черни сандали.
Усмихваше се широко. Все още сияеше от слънцето на Мавриций. Днес беше с тюрбан
на главата.
– Тази сутрин ще ви обясня прозренията на Магьосника за това как да възприемете
режим за върховни постижения, който ще ви помогне да активирате величието си в биз-
неса и в живота. Както споделих с вас в един предишен урок, причината, поради която
най-добрите са такива, каквито сa, не са гените, а навиците им. И не е степента на спо-
собностите, а силата на характера им. В днешния урок ще разгледаме от какво в пове-
дението си трябва да се откажем според научните изследвания и как да програмираме в
себе си онова, което ще ни е полезно.
– Какво имаш предвид под сила на характера? – попита предприемачката, слушайки
внимателно всяка дума, която милиардерът изричаше. Днес тя беше събрала косата си
в конска опашка и носеше семпли обувки.
– Това е термин, популяризиран от социалния психолог Анджела Дъкуърт, която из-
следва елитните изпълнители в различни области – бизнес, образование, армията и
спорта. Тя установява, че хората с най-големи постижения са такива не поради вродения
си талант, а поради степента на ангажираност, дисциплина, издръжливост и упоритост.
„Сила на характера“ е нейният начин да опише тези качества.
– Звучи страхотно, братко – каза художникът. – Това ме вдъхновява да не се отказвам
от някоя картина, когато започна да се съмнявам в себе си. Или когато се отчайвам от
липсата на напредък. Или когато се страхувам, че другите в моята област ще се присми-
ват, защото правя живопис, която е свежа и оригинална, вместо да копирам и да подра-
жавам.
– Добре – отговори милиардерът и потърка коремните си мускули. – Алберт Айнщайн
казва: „Великите души винаги са се сблъсквали с яростна опозиция от посредствени
104
умове. Посредствените умове са неспособни да разберат човек, който отказва сляпо да
се прекланя пред общоприетите предубеждения и вместо това избира да изразява мне-
нията си храбро и честно“.
– Харесва ми – възкликна възторжено художникът, а изражението му показваше, че
се гордее с личните си виждания, когато става въпрос за изкуството му.
– Нека да се върнем към темата и да разгледаме най-мощните начини за възприемане
на навици от световна класа, затвърдени завинаги в нас, за разлика от онези, които след
няколко седмици упорстване, изчезват. Разбира се, урокът тази сутрин е от абсолютно
значение за вас двамата, защото въпреки че вече ставате всеки ден в 5 часа, тази дис-
циплина трябва да се превърне в режим за цял живот. О, и особено важно за създаването
на навици от световна класа е да научите как професионалистите изграждат забележи-
телен самоконтрол и проявяват невероятно количество воля. Затова ще започнем оттам.
Тримата приятели бяха застанали пред Тадж Махал. Бяха сами. Те се взираха в тази
приказно красива сграда – истинско свидетелство за архитектурно и строително съвър-
шенство.
– Много обичам Индия – заяви милиардерът. – Една от най-великите нации на Земята.
А това място – е, има си причина то да е едно от Седемте чудеса на света. Поразително
красиво е, нали?
– Вярно е – призна предприемачката и отпи глътка много силно горещо кафе.
Милиардерът държеше голяма бутилка с вода в лявата си ръка. На нея, също като на
бутилките вода, които носеше, имаше надпис и той го прочете на двамата си ученици с
удоволствие:
Героят не става велик, когато живее в удобство. Хората с прекрасна и благородна душа в
нашия свят са станали силни, смели и почтени, след като са се изправили решително срещу
буря от трудности, неприятности и съмнения. Точно в момента, когато се сблъскаш с най-
голямата си слабост, получаваш възможност да изковеш най-силните си страни. Следова-
телно истинската сила произтича не от лесен живот, а от живот, изпълнен с огромни уси-
лия, желязна дисциплина и изключителни действия в посоката, която висшият ти аз знае, че
е правилната. Да продължаваш напред в момент, когато до болка искаш да спреш. Да нап-
редваш, когато копнееш да се откажеш. Да упорстваш в секундата, когато ти се иска да се
предадеш, означава да се наредиш сред великите воини и благородните хора, водещи човечес-
твото към едно по-добро място поради непобедимостта, която сами са си извоювали.
– Страхотно – възкликна художникът. – Някой велик поет ли го е написал?

– Не – отговори милиардерът. – Тези думи са изцяло мои.
После мистър Райли вдигна ръка във въздуха – и вече знаете какво се случи.
От мъглата на ранното утро се появи безупречно облечена и много красива асистен-
тка.
– Всички много се радваме, че се върнахте в Индия, сър. Липсвахте ни – каза тя. – Ето
това, което поискахте.
Милиардерът леко се поклони и се усмихна приятелски на асистентката си.
Тя му подаде изумително красив пашмина шал и милиардерът го разгъна срещу свет-
лината. Както знаете, пашмина е фина вълна от Кашмир. Самата дума на кашмирски
означава „меко злато“. И ако го видехте, щяхте да се съгласите, че изглежда точно така.
Шалът беше покрит с изящна бродерия и когато двамата ученици го разгледаха по-
отблизо, видяха, че върху него е изписано „Кредото 5-3-1 на Воина на волята“. Под заг-
лавието имаше поредица обяснения за това какво е „5-3-1“. Изработката беше уникална.
Ето какво беше бродирано на шала:
105
5-те научни истини зад отличните навици
Истина №1: Волята от световна класа не е вродено качество, а умение, изградено

чрез упорита практика. Да ставаш призори е перфектна тренировка за самоконтрол.
Истина №2: Личната дисциплина е мускул. Колкото повече го упражняваш, тол-
кова по-силен става. Ето защо самураите на себевладеенето активно създават
трудни условия, за да изграждат естествената си сила.
Истина №3: Също като другите мускули, силата на волята отслабва, когато се
измори. Ето защо за постигането на съвършенство абсолютно необходимо е възста-
новяване. Както и да управляваш умората от решенията.
Истина №4: Успешното възприемане на всеки прекрасен навик следва един ясен мо-
дел от четири части за автоматизирането му. Спазвай го стриктно за трайни резул-
тати.
Истина №5: Увеличаването на самоконтрола в една област от живота ти издига
самоконтрола във всички други области. Ето защо да станеш член на Клуб „5 сут-
ринта“ е животопроменящ навик и ще издигне всичко друго, което правиш.
3-те ценности на героичните създатели на навици
Ценност №1: Победата изисква постоянство и упоритост.

Ценност №2: Да продължиш онова, което си започнал, определя степента налич-
ното самоуважение, което ще изпитваш.
Ценност №3: Начинът, по който практикуваш насаме, е точно начинът, по който
ще се представиш, когато си пред публика.
Единствената обща теория на спартанците на самодисциплината
Воините се раждат, като редовно правят онова, което е трудно, но важно, когато
им е най-неприятно.
Милиардерът затвори очи и повтори следните думи: „Не желая лесен живот, защото
там не се крие растеж за способностите ми. Дайте ми труден живот – живот, в който се
проявява най-доброто в мен. Защото така се създава желязна воля.
И непобедим характер.“
– Този шал е подарък от мен за вас двамата – продължи милиардерът. – Моля ви на-
учете тези пет научни истини и трите ценности, заедно с общата теория – всичко това
съставлява Кредото 5-3-1 на Воина на волята. То ще ви послужи прекрасно, докато
изграждате трайни навици.
След малко от празния паркинг в далечината се появи авторикша. От нея слезе ус-
михнат младеж, облечен с елегантно тъмносиво сако, идеално изгладени панталони и
лъснати кафяви обувки.
– Намасте, Арджун – каза милиардерът и събра ръце в поздрав.
– Здравейте, шефе – сърдечно отговори този асистент. Макар думите му да бяха нео-
фициални, по тона си личеше огромното уважение към неговия работодател.
– Вие двамата знаете ли историята на Тадж Махал? – попита милиардерът, а асистен-
тът застана до него, изпълнен с готовност да предложи всякаква помощ, която мистър
106
Райли поиска.
– Моля те, разкажи ни я – каза предприемачката. Тя носеше бележник с обикновена
черна химикалка. Всичко, което дотук беше казал милиардерът за това как злоупотре-
бата с технологиите води до унищожаване на креативността и изключително намаля-
ване на продуктивността, ѝ беше повлияло силно. Днес тя си беше сложила гривна, на
която бяха гравирани думите „Мечтите не се сбъдват, докато спиш“.
– Разбира се. Това е жестока история – възкликна милиардерът, връщайки се пак към
жаргона си на калифорнийски сърфист. – Също като вас двамата, Шах Джахан от крал-
ското семейство Мугал, който е създал това чудо, бил много влюбен. Като символ на
предаността и обожанието му към съпругата му Мумтаз, след смъртта ѝ в 1631 г. той се
заел да построи паметник, какъвто светът не е виждал до този момент. Паметник, тол-
кова екстравагантно чувствен, разтърсващо вдъхновяващ и изключителен като пост-
ройка, че всички, които го видят и се любуват на цялата му красота, да разберат колко
дълбока обич е изпитвал този човек.
– Въздейства по някакъв начин на сърцето ми, като го погледна – промърмори худож-
никът, взирайки се в мраморната фасада, която блестеше пред него. Той присви очи
срещу ранното утринно слънце. Изглеждаше в по-добра физическа форма, по-спокоен,
по-уверен и по-сигурен, отколкото предприемачката го беше виждала досега.
– И с мен е така – съгласи се милиардерът и в гласа му прозвуча меланхолична
нотка. – Да видиш Тадж Махал е не само интелектуално преживяване. То е и възкресе-
ние за духа. То показва и на най-безчувствения човек какво сме способни да направим
ние като хора. Но нека да продължа – след като махараджата взел това смело решение,
работниците му започнали процеса на превръщането на възвишения му проект в конк-
ретна реалност. Защото, както вие двамата вече знаете, амбицията, без да бъде осъщес-
твена, си остава празна илюзия. Вие двамата вече много по-добре разбирате прозрени-
ето, че всяка легенда изисква щедри количества прилежност, майсторство и упоритост.
Съвършенството не е събитие, което настъпва внезапно. Всъщност то е непрестанен
процес, който понякога изисква години грижлива работа, практика, жертви и страдание,
преди крайният продукт да достигне ниво, което впечатлява всички.
– Това е още един пример за ГКП – гаргантюанско конкурентно предимство – про-
дължи мистър Райли. – Да останеш верен на възвишения си идеал не само през седми-
ците след като си намислил мечтата си, но през дългите месеци и може би години в
изгарящата пустиня на творческата реализация, докато се справяш с отричането, изто-
щението, камъните, които хвърлят завистниците, скептицизма на хората, които обичаш,
да се бориш срещу други привлекателни възможности и да намираш пътя си през са-
мотните зими на вътрешното съмнение. Това е, което отличава достигналите второто
място от хората, превърнали се в легенди. Всеки може да е велик за минута. Тайната на
хората, превърнали се в икони, е, че поддържат представяне на ниво гений през целия
си живот. И това изисква необикновена сила на характера и търпение, които се срещат
рядко в нашето повърхностно време. От този вид, който повечето хора днес за съжале-
ние не успяват да изградят. Разбирате ли какво имам предвид?
Милиардерът беше въодушевен, преизпълнен с енергия и много приповдигнат. Той
вдигна ръка във въздуха и с два пръста направи знака на победата. Изглежда го направи
само за да запази вдъхновението си. И да съхрани огъня, който гореше в сърцето му.
– Преди много десетилетия Албърт И. Н. Грей изнесъл беседа за брокерите в застра-
хователната индустрия. Нарекъл я Общият знаменател на успеха и тя съдържала същи-
ната на това, което авторът установил в продължение на тридесет години изследване
107
като най-важното за успех в бизнеса, семейния живот, здравето, финансите и духов-
ността.
– Какво е то? – попита предприемачката с жив интерес, като отпи от вече изстиналото
кафе.
– Доколкото си спомням от памфлета, написан след беседата и после широко тира-
жиран сред най-добрите професионални брокери, той казва: „Израснах с популярното
убеждение, че тайната на успеха е упоритата работа, но тъй като видях толкова много
хора да работят упорито, без да постигнат успех, се убедих, че истинската тайна не е в
упоритата работа“.
– Каква е истинската тайна? – попита нетърпеливо художникът.
– Приятелю, ще стигна и до това – отговори шеговито милиардерът. – И така, Албърт
Грей казва: „Този общ знаменател на успеха е толкова голям, толкова могъщ...“
– И той е? – прекъсна го предприемачката, която също не можеше да дочака отговора.
– Грей обяснява, че „общият знаменател на успеха – тайната на успеха на всеки мъж
и всяка жена – се крие във факта, че те са си създали навика да правят нещата, които
неуспелите хора не обичат да правят
– Просто. И дълбоко – отбеляза художникът, като подръпна една от плитките си. Той
също отпи глътка студено кафе.
– Онези, които постигат най-много, си изграждат навика да извършват високостой-
ностните дейности, които хората на средно ниво не обичат да правят – и то дори когато
и на тях самите не им е приятно – продължи милиардерът. – И като се придържат към
нужното поведение отново и отново, самоконтролът и личната им дисциплина нараст-
ват. И новият режим се превръща в автоматичен навик.
Художникът кимна, после поглади брадичката си и се замисли за собственото си из-
куство.
„Наистина се самоограничавам поради вътрешната си несигурност – каза си той. –
Толкова се тревожа какво ще кажат другите за работата ми, че не творя достатъчно. А
мистър Райли има право. Не съм търпелив и не изграждам самоконтрола, който носят
трудните, но стойностни неща. Може да се каже, че правя каквото искам и когато искам.
В някои дни имам известна енергия, в други спя по цял ден. Понякога ме мързи. Поня-
кога работя много. Аз съм като коркова тапа, която се носи по водата, без ясна посока.
Без ясна структура. Без истинска дисциплина. Играя много видеоигри, понякога с ча-
сове наред. Имам този навик да се впускам да рисувам картини, които се продават бързо,
когато ми трябват пари, вместо да забавя темпото и да съсредоточа цялото си умение
върху една-единствена творба, която ще покаже нивото на майсторството ми. И с гени-
алността си коренно ще промени целия ми живот“.
– И така – продължи милиардерът, връщайки се към разказа си за построяването на
Тадж Махал, – в продължение на двайсет и две години – не двайсет и два дни и не двай-
сет и два месеца – на двайсет и две години над двайсет хиляди работници се трудели
неуморно под изгарящото индийско слънце. Над хиляда слона пренасяли блоковете
мрамор един по един от огромни разстояния и армията от майстори непрестанно стро-
яла постройката, която виждате сега. В това пътуване срещали архитектурни пречки,
понасяли студ и горещини и неочаквани трагедии. И все пак те били фокусирани, безс-
трашни и упорити, изцяло погълнати от задачата да осъществяват прекрасната мечта на
императора.
– Наистина е невероятно – каза художникът и продължи да се взира в забележител-
ната постройка. Покрай него прелетя пеперуда. На лицето му паднаха няколко капки
108
дъжд. И ако щете вярвайте, над главата на милиардера пак се издигнаха гълъби.
– Каква е тази работа с всички тези гълъби, дъги и пеперуди, които те заобикалят през
цялото време? – попита предприемачката настойчиво, като оправи тениската си. На нея
имаше цитат от Оскар Уайлд, който подхождаше на новооткритата ѝ будност. Той гла-
сеше: „Бъди себе си. Всички други са вече заети“.
– Всички притежаваме тази магия. Повечето от нас не знаят как да си служат с нея –
беше краткият и загадъчен отговор.
– Но да се върна пак към Тадж Махал – продължи милиардерът с тих глас. – След две
десетилетия този мавзолей бил завършен. И човечеството получило едно от най-вели-
ките произведения на поетичната дързост.
– Вдъхновена съм и дори нещо повече – сподели предприемачката. – Благодаря ти
толкова много, че ни доведе в Агра. Винаги ще съм ти признателна.
– Императорът трябва наистина да е обичал жена си – каза художникът, стигайки до
дълбокомислено заключение за нещо съвсем очевидно. После погледна настойчиво
предприемачката. Сиянието, което излъчваше, далече надхвърляше баналната красота
на старлетките, моделите и жените от лъскавите списания. Нейната красота беше по-
спокойна и по-дълбока, красота, която прави изгревите специални и лунната светлина
омагьосваща.
Помисли си, че магнетизмът на тази жена идва от по-дълбоко място, а не само от
красивото лице. Това беше чар, породен от борба, магнетизъм, произтичащ от болка,
енергия, излъчваща се от забележителен интелект и прелест, дължаща се на твърдата ѝ
решителност да притежава истинска сила, мъдрост и любов.
– Тадж Махал е непосредствен пример за това как трябва да се придържате към изг-
раждането на нов навик, пред каквито и трудности да се изправите. И да оставате верни
на идеалите си не само в добри времена, но и когато стане ужасно трудно. И ето защо
урокът тази сутрин е изключително важен. Това, което ви предстои да научите, ще ви
помогне да приложите на практика голяма част от учението, което споделям с вас. Ма-
гьосникът е разработил грижливо модела, който ще ви разкрия в течение на много,
много години работа с хора като мен, които изграждат бизнеси, постигат успех и внасят
промяна. Днешната сесия е посветена не толкова на ползата от навика да ставате преди
слънцето, колкото на начините за осъществяване на този режим. Като режим за цял жи-
вот – обясни милиардерът и потри крайчеца на ухото си като дете, надарено с въобра-
жение, което потрива вълшебна лампа.
– Страхотно – каза художникът. – Това ми е нужно. Практическите начини, за да съм
сигурен, че няма да престана да ставам в 5 сутринта след края на това приключение.
– Добре – отговори милиардерът. – Тогава да вървим!
Двама едри гардове поведоха милиардера, предприемачката и художника през един
частен вход в комплекса, обикновено запазен за държавни глави, кралски особи и други
световни лидери. Щом влязоха вътре, където беше тъмно и тихо, милиардерът започна
да говори.
– Това е интересен, пленителен, объркващ и вълнуващ период в историята на света.
За онези, които всяка сутрин и всеки ден се представят като жертви, бъдещето ще бъде
много трудно, опасно и страшно, защото няма да знаят какво се случва с тях.
И ще бъдат абсолютно неподготвени да се справят с екологичната, икономическата и
обществената промяна, която настъпва. Но за онова посветено малцинство, което е въз-
приело железния утринен режим, за да опази дарбите си, като показва героично само-
109
обладание и изгражда брониран характер чрез упорито трениране на мускулите на са-
модисциплината, бъдещето ще бъде феноменално богато, хармонично и свръхпродук-
тивно. Онези, които са се въоръжили срещу настъпващата буря, като са възприели един
грижливо грануларен утринен ритуал на световна класа, всъщност ще бъдат в позиция
да превърнат цялата тази бъркотия в огромна възможност. И да запазят сред всеобщото
объркване онази яснота, гений и спокойствие, които ще им позволят да победят.
Милиардерът потърка тюрбана си и после, поради някаква неизвестна за учениците
си причина, премина в шепот.
– Първото прозрение, което ще споделя с вас тук, е, че мозъкът ви е създаден, за да
бъде разширяван. Да, съгласен съм, че хората, които са затънали в професионалния и
личния си живот, както и онези, които действат с нагласата „не мога“, вместо да си слу-
жат с психологията на възможността, ще възразят, че няма начин да направят нужните
подобрения, като възприемат добри навици, например този да станат членове на Клуб
„5 сутринта“. Те ще застъпват до смърт „реалността“ защо им е невъзможно да увеличат
креативността, продуктивността, просперитета, изпълнението и въздействието. Те ще
опитат всичко, за да ви накарат да приемете рационалните им доводи за това, че са нес-
пособни да осъществяват удивителна кариера и да изградят изключителен личен живот.
Те са се отказали от способността си да променят нещата толкова отдавна, че накрая са
повярвали, че тази безпомощност е истината. Пренебрегвайте способностите си доста-
тъчно дълго и постепенно ще повярвате, че нямате такива. Истината е, че такива хора –
хора, които са добри, с добри намерения и надарени с талант – позволяват на силите на
независимия им аз да угаснат до такава степен, че често потъват в състояние на дълбока
пасивност. Да, повечето хора се отнасят към амбициите си пасивно, а не активно. И
после несъзнателно произвеждат поредица от извинения защо толкова се страхуват да
напуснат сигурността на закостенелия си живот и да направят точно тези промени, ко-
ито ще им донесат успех.
Милиардерът спря и пое гигантска глътка въздух. Един златен слънчев лъч проникна
в Тадж Махал.
– Най-новите научни изследвания потвърждават, че мозъкът ни може да продължи да
се развива през целия ни живот. Това красиво явление се нарича невропластичност. И
то подкрепя факта, че човешкият мозък, също като силата на волята, прилича много
повече на мускул, отколкото се смяташе преди. В известно отношение той е пластичен.
Натиснете го и той ще се разшири. Разгънете го и той ще се удължи – ще стане по-силен
и ще можете да си служите с него, за да проявявате в най-голяма степен най-блестящите
си дарове. Ето защо непременно трябва агресивно да упражнявате мозъка си, за да пре-
върнете новите навици – например да ставате рано – в нещо естествено. Невроните,
които се стимулират едновременно, се свързват едни с други, знаете ли това? Ако пов-
таряте навика, който желаете да въведете в начина си на живот, процесът става по-ле-
сен – и по-познат. Това е наистина нещо важно, върху което трябва да помислите. И
после да действате.
– Никога не съм знаела, че действително имаме способността да развиваме мозъка
си – забеляза развълнувано предприемачката. – Ти, предполагам, казваш, че колкото
повече упражняваме някакъв нов навик, толкова повече мозъкът ни ще ни съдейства и
ще еволюира, за да го превърне в част от това, което сме. Правилно ли е?
– Да – отговори милиардерът. Беше му приятно да види как тези две същества, които
учеше, се издигат благодарение на нещата, които споделяше с тях. Истинските лидери
винаги изпитват голяма радост, когато хвърлят светлина върху талантите на другите.
110
– Ето една могъща идея – продължи той, като опря ръка в стената на чудото на света. –
Нямате мозъка, който искате, а имате мозъка, който сте придобили. Или да се изразя по
друг начин, нямате мозъка, който желаете, а имате мозъка, който заслужавате – според
това как сте си служили с него. Прекарвайте дните си в развлечения на смартфона и
пред компютъра, залепени за телевизора и погълнати от безсмислени занимания, и по-
ради злоупотребата ви с него мозъкът ви ще бъде слаб и отпуснат. А това ще доведе до
по-малка познавателна способност, по-бавно учене и по-ниска способност за обработка
на информация. Конкурентите ви ще ви унищожат и няма да постигнете целите си. От
друга страна, ако използвате мозъка си интелигентно, като разширявате границите му и
го използвате като титан, той ще се разшири и ще увеличи свързаността си, което ще
предизвика значително увеличаване на продуктивността, качеството и въздействието на
работата ви. Обект на едно изследване били мозъците на лондонските шофьори на такси
и се установило, че онази част от тях, която отговаря за пространственото ориентиране,
хипокампусът, била значително по-голяма в сравнение с мозъците на обикновените
хора. Познайте защо?
– Поради сложността на уличната система в Лондон – отговори уверено художникът.
– Ти позна – похвали го милиардерът. – Затова точно както развивате бицепсите си
във фитнеса, като вдигате тежести или правите лицеви опори, шофьорите на таксита в
Лондон са упражнявали хипокампуса си, като са шофирали всеки ден. И както казах,
след като мозъкът прилича много повече на мускул, отколкото са смятали преди невро-
анатомите, тази част от него е станала по-силна. Виждате ли колко могъщи сме ние,
хората? Това е прекрасен пример за невропластичност – нещо, с което всички разпола-
гаме. Мозъкът може да бъде засилен, оформен и оптимизиран – стига да решим да го
направим такъв. Когато се приберете вкъщи, проучете това явление, както и един друг
страхотен процес – неврогенезата – който описва естествената способност на мозъка
действително да създава нови неврони. Най-новите изследвания в неврологията, които
обясняват, че съвършенството е достъпно за всеки човек без изключение, където и да
живее и колкото и да е стар, каквото и да работи и колкото и трудно да е било миналото
му, са невероятно вълнуващи – каза възторжено милиардерът и продължи: – Както и да
е, засега ви моля да запомните, че мозъкът е пластичен и прилича на мускул. А онова,
поради което великите хора са велики, е, че наистина разбират едно – всекидневните
неудобства са цената на трайния успех. И като полагаме много усилия, изграждаме онзи
вид мозък, който генерира желязна дисциплина. Това, че свръхпродуктивните хора имат
лесен живот, е абсолютен мит!
Милиардерът бръкна в джоба си, извади запечатан плик и го подаде на предприе-
мачката.
– Моля те, отвори го. И ни го прочети на глас – с цялата си убедителност и чувство –
любезно ѝ каза той.
В плика на грижливо сгънат лист качествена хартия предприемачката намери след-
ните думи на видния философ Фридрих Ницше:
Не говорете за надареност, родени таланти! Може да посочим най-различни велики хора,

които имат много малка дарба. Те са постигнали величие, станали са „гении“ (както ги на-
ричаме) благодарение на качества, с чието отсъствие никой, който знае какви са, не би се
хвалил; те всички са притежавали онази сериозност на продуктивния работник, който първо
се научава да изгражда добре частите, а после се заема да направи голямото цяло; те са
намерили време за това, защото им е доставяло по-голямо удоволствие да правят добре дреб-
ните, вторични неща, отколкото да се радват на ослепителната завършена творба.
111
– Обърни страницата. Моля те – каза милиардерът, а очите му блестяха на светлината,
проникваща в Тадж Махал.
Предприемачката прочете още един цитат, грижливо написан, както ѝ се стори, с пи-
салка с лилаво мастило. Беше един стих от английския поет Уилям Ърнест Хенли. Пред-
ставете си как тези думи изпълват най-дълбоката и най-чиста част от душата ви:
И не е важно колко тясна е вратата,

И колко наказания те чакат.
Аз съм си господарят на съдбата
И капитан на своята душа.
– Най-великите хора, гениите и героите на цивилизацията до един са имали труден

живот – продължи милиардерът. – Те са се подготвяли упорито. „Играели са отвъд бол-
ката“, както се изразяват много супер спортисти днес. Преследвали са ожесточено по-
тенциала си. Били са амбициозни, неудържими и жестоки, когато ставало дума за пъл-
ното капитализиране на най-големите им възможности. Латинският корен на думата
passion означава „страдам“. Тези жени и мъже са страдали за своите мечти, идеали и
стремежи. Страдали са, за да усъвършенстват уменията си и са се жертвали, за да пос-
тигнат съвършенство. Понесли са огромни мъки, докато напреднат в своята област и се
преборят с изкушенията. И трябва да ви кажа, тези забележителни хора са страдали и за
състоянието на света. Да играеш на дребно с таланта си принизява нашия свят. Защото
планетата става победна без вашето величие.
Изведнъж милиардерът падна на колене. После се просна на пода и затвори очи, като
сключи ръце над сърцето си. После захърка. Силно.
– Какво по дяволите правиш сега, братко? – попита художникът, едновременно сму-
тен и развеселен.
– Доброволно неудобство – беше бързият отговор.
Разнесе се още хъркане.
– Искам си плюшеното мече! – извика той. – И пижамката.
После Стоун Райли започна да смуче пръста си.
– Той е невероятен – засмя се предприемачката, като очевидно се забавляваше от по-
редната шега на ексцентричния милиардер.
Сега той се усмихваше и изглеждаше доволен както от комедийния си талант, така и
от необикновената си способност нагледно да научи учениците си на нещо.
Все още легнал на земята, той каза:
– Най-добрият начин да изградиш силна воля е доброволно да се подложиш на неу-
добства. Магьосникът ги нарича „Засилващи сценарии“. Когато бях много по-млад и
способността ми да се командвам, за да направя каквото трябва, когато не исках да го
правя, беше много по-малка, лесно се поддавах на маловажните си желания. Мускулите
на самодисциплината ми бяха меки, защото не ги упражнявах. Магьосникът знаеше, че
трябва да стана много по-силен, за да възприема режима на ставане в 5 сутринта – така
че да го запазя през цялата си кариера. Затова той ме караше активно да се поставям в
трудни ситуации. И магията подейства.
– Какъв вид ситуации? – попита художникът.
– Веднъж седмично спях на пода.
– Сериозно ли говориш? – попита предприемачката. – Наистина ли?
– Абсолютно – потвърди милиардерът. – И започнах всяка сутрин да вземам студен
душ. Два пъти седмично гладувах, както правят много от извисените мъже и жени по
112
света, за да капитализират и проявят първичната си сила. Забележително е колко много
време спестявах през периодите, в които гладувах.
И е поразително колко се проясняваше мисълта ми и колко енергия имах. О, и когато
съм в мансардата си в Цюрих, за да работя върху издръжливостта и силата на характера
си, правя някои тежки зимни тренировки, като пускам снега през прозореца и стоя само
по тениска и шорти.
Милиардерът се изправи.
– Точно това ви говоря, откакто дойдохме в Тадж Махал: вие притежавате способ-
ността за самоконтрол от световна класа. Научните изследвания го потвърждават. Тай-
ната е да накарате мозъка си да изгражда нови неврални пътища и да принудите муску-
лите на волята да се свиват и разгъват, като съзнателно тренирате тези естествени ре-
сурси до най-висока степен. По този начин всеки може да стане толкова силен, смел и
непобедим, че каквито и пречки да срещне и с каквито и трудности да се сблъска, да
продължи по пътя си, за да достигне славната си цел. Защо според вас военноморските
„тюлени“ и членовете на силите за специални операции – воини с наистина силна воля –
активно се подлагат на такива потенциално смазващи духа сценарии? Всички тези
дълги бягания под дъжда, с тежки раници. Пълзене през калта в полунощ. Хранене с
брутална храна и живот в спартански условия. Изправяне пред страха, приемайки изпи-
тания като скок в океана от скалите, скок заднешком и с вързани очи, или тежки трени-
ровки, включващи психологическа деградация, за да се научат да се справят с това, ко-
ето най-много ги ограничава. Вижте, приятели, храбростта – и способността да вършите
трудните неща, необходими за да проявите напълно величието си – не е божествен дар.
Не. Ни най-малко. Тя е доброволна практика. Издръжливостта – и желязната воля –
изисква всеотдайност. Затова силно ви препоръчвам да започнете да задушавате демо-
ните си, да убивате драконите си и да прегръщате чудовищата си, като се впускате в
най-трудните неща. Това е най-сигурният път към съвършените постижения и такъв ли-
чен живот, от който накрая само ще се гордеете. Знаете ли, сега се сещам за ирландския
драматург Джордж Бърнард Шоу. Онзи тип с готината брада – добави милиардерът сму-
тено. – Виждали ли сте снимката?
– Аз не съм – отговори художникът.
– Трябва да я видиш, страхотна е – отбеляза милиардерът.
После той щракна с пръсти осем пъти. Един непознат глас се провикна отнякъде в
мавзолея:
– Разумният човек се приспособява към света: неразумният настоява да приспособи
света към себе си; следователно целият прогрес зависи от неразумния човек.
Гласът замълча.
– Това са думи на Джордж Бърнард Шоу от пиесата му „Човек и свръхчовек“, драма
в четири действия, написана през 1903 година. Всъщност искам да кажа следното: ко-
гато става дума за реализирането на дарбите, талантите, възхитителните амбиции и ин-
стинкта да промените света по начин, който най-много ви импонира, никога, никога
недейте да се държите като разумни хора.
Милиардерът замълча и после направи нещо, което двамата му ученици не го бяха
виждали да прави до този момент. Той целуна лявата си ръка на мястото между показа-
леца и палеца.
– Трябва да обичате себе си, преди да можете да издигнете света, между другото –
промърмори с усмивка той.
– Вдъхновяващо – призна художникът. – Това, което е казал Джордж Бърнард Шоу.
113
– Научните изследвания показват, че да тренирате волята си, докато я развиете мак-
симално, е сред коронните постижения в един епичен живот – продължи милиардерът. –
Уелският пътешественик Хенри Мортън Стенли отбелязва, че самоконтролът е по-не-
обходим от барута.
– Определено вдъхновяващо – повтори предприемачката.
– Вижте – каза милиардерът. – Абсолютен мит е, че видните спортисти, легендарните
художници и най-уважаваните държавници са притежавали повече вродена сила на во-
лята, отколкото другите хора. Това е една голяма лъжа. Истината е – заяви той, – че те
са започнали като всички други и са станали изключителни. И чрез упорита практика и
постоянни тренировки, за да изградят отлични всекидневни навици, способността им да
контролират желанията и изкушенията си е станала толкова силна, че обществото ги е
възприело като супермени.
– Малките, всекидневни, наглед незначителни подобрения – когато се правят посто-
янно в продължителен период от време, дават изумителни резултати – каза художникът,
повтаряйки ценната „мозъчна татуировка“, която беше възприел в това вълшебно пъту-
ване.
Той протегна ръка към предприемачката.
– Точно така – потвърди милиардерът. – Онова, което за човешкото око изглежда
невидимо и безкрайно малко засилване на волята – ако се извършва всеки ден – ще ви
превърне в Микеланджело, Да Винчи, Дисни, Шопен, Коко Шанел, Роджър Банистър,
Пеле, Марк Аврелий или Коперник след дълго време на тренировки. Всички истински
гении са започнали като обикновени хора. Те обаче са работили върху изграждането на
силата си толкова много и толкова често, че представянето им на световна класа е за-
почнало да става автоматично. Ето друга „мозъчна татуировка“, на която ме научи Ма-
гьосникът: Хората, превърнали се в легенда, са тренирали и са се представяли гранди-
озно толкова дълго време, че са забравили как да не се представят грандиозно.
– И така, на практика откъде да започнем? – попита предприемачката. – Защото знам,
че и двамата искаме да имаме повече самодисциплина и отлични навици до края на жи-
вота ни. Особено да ставаме в 5 сутринта.
– Елате с мен – каза милиардерът.
Мистър Райли ги поведе по един коридор през няколко тъмни стаи. Влязоха в малко
помещение. В единия ъгъл имаше черна дъска. Милиардерът взе парче тебешир и нари-
сува тази диаграма:
114
– Този прост модел е основан на най-новите изследвания върху оформянето на нави-
ците – започна той. – Началната ви точка е да създадете някакъв вид „спусък“. За да
възприемете ритуала на ранното ставане всяка сутрин, ви трябва нещо съвсем просто,
например да държите старинен будилник до леглото си, който да звъни в 5 сутринта.
Когато отидем в Рим, ще ви обясня защо в спалнята си не трябва да имате никакви
смартфони и компютри.
– В Рим? – възкликнаха едновременно художникът и предприемачката.
Милиардерът не им обърна внимание.
– След като разположите този „спусък“ – будилника – на място, следващата стъпка –
както виждате на диаграмата – е да изпълните режима, който искате да програмирате в
себе си.
– Това означава да станем от леглото, нали? – попита предприемачката.
– Да – каза милиардерът. – Звучи очевидно, но трябва да скочите от леглото веднага,
преди логичният ум – префронталният кортекс – да може да ви измисли куп извинения
защо трябва да продължите да спите. Точно в този момент, като станете от леглото,
изграждате невралната верига на ранното ставане в мозъка си чрез силата на невроплас-
тичността. И помнете: мозъчните пътища, които се стимулират едновременно, се свър-
зват в могъща неврална магистрала след време. Точно в тази секунда, когато сте изпра-
вени пред избора да си останете в леглото или да станете и да започнете сутринта си по
един прекрасен начин, получавате шанс да засилите волята си. В началото е неприятно,
знам.
– Всяка промяна е трудна отначало, объркана в средата и прекрасна накрая – прекъсна
го художникът, повтаряйки друга „мозъчна татуировка“ на Магьосника.
– Да – съгласи се милиардерът. – Следващата стъпка от модела за програмиране на
нов ритуал е непременно да предвидите някаква награда. Наградата е това, което пре-
дизвиква и после засилва желанието ви да изпълните новия навик. Винаги използвайте
силата на наградите за постигане на победите си. И така, да допуснем, че правите това,
което знаете, че е правилно, вместо да изберете по-лесното, и бързо скочите от леглото –
веднага щом будилникът звънне. Ще ви обясня какво точно да правите през вашия Час
на победата от 5 до 6 сутринта, когато разгледаме Формулата 20/20/20.
– Приятелю, кога най-после ще ни научиш на тази формула? – прекъсна го художни-
кът. Той не го каза грубо. Ако бяхте в това помещение с тези тримата, щяхте да усетите,
че задава този въпрос само защото много се интересува от Метода 5 сутринта. Това беше
всичко.
– Формулата 20/20/20 е предмет на урока ни утре сутрин – каза милиардерът крайно
любезно. – Засега нека се съсредоточим върху третата стъпка от диаграмата. Трябва да
подготвите награда. Това е от основно значение, за да създадете трайно поведение, спо-
ред видните изследователи на волята. Наградата за ставането със слънцето може да бъде
един хубав тъмен шоколад за десерт на обяд. Може да бъде да поспите по-късно през
деня – друг любим навик на най-креативните хора на планетата. Може да бъде книга,
която сте искали да купите за библиотеката си. Сами ще намерите онова, което е най-
подходящо за вас.
– Разбрах – каза предприемачката. Тя вече беше сигурна, че цялата тази информация
значително ще подобри работата ѝ във фирмата, драматично ще извиси Умствената,
Сърдечната, Здравната и Духовната ѝ нагласа – и ще я отведе към един наистина прек-
расен живот.
115
– Добре. Така стигаме до последната стъпка в диаграмата – каза милиардерът и по-
сочи с тебешира думата „повторение“ на черната дъска в тази стая в Тадж Махал. –
Начинът да се справите с най-слабите импулси на нисшия си аз и да се освободите от
ненаситните желания и изкушения, които блокират най-доброто във вас, е безкрайно
повторение на новото поведение, което се мъчите да възприемете. Думата, която ми
идва наум на това място, е непоколебимост. Бъдете непоколебими в решимостта си да
останете членове на Клуб „5 сутринта“ за цял живот. Дайте си това обещание, което ще
промени живота ви, и го спазвайте абсолютно точно и без да търсите извинения. Всеки
път, когато изпълните обещанието си, ще задълбочавате връзката си с независимия си
аз. Всеки път, когато ставате призори, ще пречиствате характера си, ще усилвате волята
си и ще разпалвате пламъка в душата си. Вие сте двама прекрасни хора и това, което се
мъча да ви помогна да разберете, е, че истинското ви величие не се проявява в онези
външни моменти, когато имате публика, а под меката светлина на ранното утро, когато
сте сами. Ще станете непобедими в света с това, което правите, когато никой не ви
гледа.
– Чела съм доста за най-добрите спортни отбори – каза предприемачката. – Наистина
ми помогна да изградя прекрасни екипи в моята компания. И ако има едно нещо, което
научих, то е, че печелещият отбор стига до победата не толкова поради начина, по който
играе в последните секунди на финалния мач, колкото поради дисциплината, която е
показал на тренировките.
– Точно така – съгласи се милиардерът. – Блестящите ходове в последните секунди
на мача от шампионата са автоматични – резултат от изморителни часове на повторение
на тези прекрасни ходове по време на тренировките.
„Уместно наблюдение”, помисли си художникът.
– Искам да разгледаме още един учебен модел тази сутрин, преди да ви пусна да си
вървите, модел, от който ще ви стане невероятно ясно, че възприемането на всеки навик
протича в един шейсет и шест дневен процес. Но първо нека да споделя още няколко
практически страни за самодисциплината.
– Прекрасно – отговори художникът. – Днешният урок е важен за мен. Знам, че ще
ми помогне да се справя със склонността да отлагам за после и съм сигурен, че ще по-
добри качеството на работата ми. А и вече имам напредък по калибрирането на физи-
ческата си форма.
– Той има напредък – съгласи се предприемачката и намигна.
– Е, само помнете, че волята отслабва, когато се измори. Учените наричат това със-
тояние „изтощение на егото“. Всяка сутрин се будите със заредена напълно батерия на
самоконтрола. Затова искам да вършите дейностите, които са най-важни за възхода на
вътрешните ви империи по времето, когато капацитетът ви е най-голям – в 5 сутринта.
Ето най-важното: с напредването на деня, докато участвате в срещи, проверявате съоб-
щения и изпълнявате задачи, способността ви да се саморегулирате намалява – както и
способността ви да се борите с изкушенията и да контролирате импулсите, породени от
някаква слабост.
Фактът, че човешките мускули на дисциплината се изморяват от цялото това вземане
на решения, обяснява защо толкова много изключително успели хора накрая правят
нещо глупаво, което съсипва кариерата им. Те се поддават на някакъв подтик, който
става причина за падението им, защото цял ден са вземали важни решения. До вечерта
в батерията им не остава воля, за да контролират желанията си.
– Супер интересно – отбеляза предприемачката. – Това обяснява много неща.
116
– И така, най-важното е почивка и възстановяване на мускула на самоконтрола –
обясни милиардерът. – Никога не позволявайте той да се преумори. Силата на волята
ви наистина е най-малка, когато сте най-изморени. В това се съдържа ключова истина,
върху която да градите. Вземаме най-лошите си решения и правим най-погрешния си
избор, когато сме изтощени. Затова не позволявайте да се изтощите. Точка. Имам могъщ
урок за това как най-добрите на света предпазват безценните си активи, включително
силата на волята чрез забравеното изкуство на личното обновление – планирал съм го
за по-нататък.
Мистър Райли се закашля. Тревожна, гърлена кашлица. Не беше нещо несериозно.
– О, трябва също така да знаете – продължи той, като се посъвзе, – че научните изс-
ледвания подкрепят една друга теза – външният ред увеличава дисциплината ви. Ето
защо Стив Джобс е държал работното му място в NeXT да бъде минималистично и бо-
ядисано в бяло. Бъркотията понижава самоконтрола, а и краде от ширината на лентата
на познавателната ви способност.
– Може би затова толкова много от така наречените гении носят една и съща уни-
форма всеки ден – отбеляза художникът. – Те искат животът им да е подреден и орга-
низиран. И разбират, че всяка сутрин се будим с ограничено количество воля, както и
психически фокус. Затова вместо да прахосват тези ценни дарове, като ги разхвърлят
върху много тривиални решения, като какво да облекат и какво да ядат, те автоматизи-
рат възможно най-много неща, за да концентрират висшите си способности върху малък
брой важни дейности. Сега разбирам още по-добре как гениите стават такива. Ако всеки
ден се занимавах само с изкуството си и съвсем малко други неща, нямаше да страдам
от „умора от вземане на решения“, както го наричаш ти. А това би означавало, че няма
да прахосвам толкова много време вечер – и да правя толкова много погрешни избори
в края на деня, например да гледам глупави телевизионни предавания, да ям толкова
много боклучеста храна и да пия толкова много текила.
– Добре – заяви милиардерът. – Вие, хора, вече ясно знаете, че „всяка промяна е
трудна отначало, объркана по средата и прекрасна накрая“. Би трябвало да възприемете
това прозрение като автоматично убеждение в Умствената си нагласа. Сега нека пре-
върнем могъщата „мозъчна татуировка“ на Магьосника в ефикасен модел, който обяс-
нява трите фази, през които преминава възприемането на всеки навик и така да разпо-
лагате с още повече гориво, за да прегърнете режима на ставане призори. Това, което ви
предстои да научите, много ще ви хареса. Обещайте ми да усилите слуха си докрай,
докато разглеждаме този въпрос. После ще приключи урока за тази сутрин.
– Обещаваме – отговориха предприемачката и художникът в един глас.
– Честна дума? – попита милиардерът и вдигна кутрето си.
– Да – отговори предприемачката и го хвана с нейното кутре.
– Да – съгласи се художникът и направи същото.
– Страхотно – възкликна възторжено милиардерът. Един от гардовете, които бяха въ-
вели тримата приятели в Тадж Махал, влезе и извади диаграма от раницата си. Освети
я с фенерчето си, за да я виждат всички. Диаграмата, която се разкри пред очите им, ще
видите на следващата страница.
117
ПРОТОКОЛЪТ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА НАВИЦИ
– При програмирането на всеки нов навик ще преминете през един първоначален пе-
риод на разрушаване – каза мистър Райли и посочи първата фаза на диаграмата. – Упор-
ствайте и определено ще се придвижите към втория етап на процеса, в който се оформят
новите неврални пътища и започва истинското възприемане. Това е „обърканата” среда.
Накрая, като се придържате към практиката си да превърнете всеки нов режим в норма-
лен начин на съществуване, ще стигнете до крайния – и прекрасен – етап: интегриране.
Цялото упражнение отнема приблизително шейсет и шест дни, според данните от изс-
ледванията на Юнивърсити Колидж Лондон. Магьосникът нарича в учението си този
мощен факт 66-дневния минимум. Шейсет и шест дни тренировки, за да стане един нов
навик ваш. Така че не се отказвайте след няколко дни, няколко седмици или дори след
два месеца. За да станете член на Клуб „5 сутринта изпълнявайте обещанието, което
сте дали поне шейсет и шест дни. Каквото и да се случи. Правете само това нещо и
останалата част от живота ви ще бъде несравнимо по-добра. Обещавам ви го от цялото
си сърце – каза милиардерът.
– Вижте, промяната отначало е трудна. Ето защо Магьосникът нарича първия етап
„Разрушаване“. Ако началото не беше трудно, нямаше да бъде истинска промяна. Пред-
полага се, че ще е трудно, защото пренаписвате старите модели в съзнанието си и раз-
рушавате старите начини на действие. И пренаписвате старите програми на сърцето и
емоциите си. Знаете ли защо космическата совалка изразходва повече гориво през шей-
сетте секунди след излитането си, отколкото за цяла обиколка около Земята?
– Трябва да се справи с мощната сила на гравитацията след излитане – каза уверено
118
художникът.
– Точно така – потвърди милиардерът. – Нужно ѝ е голямо количество гориво, за да
преодолее тези първоначални сили и да достигне космическа скорост. Но когато това се
случи, инерцията влиза в действие и совалката продължава нагоре. Първата фаза при
изграждането на всеки нов навик – етапът на разрушаване – е точно такъв. Трябва да
преодолеете дълбоко вкоренените си навици, господстващите ритуали и традиционните
начини на работа. Трябва да се издигнете над собствените си гравитационни сили – до-
като достигнете космическа скорост. В началото е много трудно. Няма да ви лъжа – и
двамата се справяхте много добре със ставането в 5 сутринта, докато бяхте с мен. Но
през тези двайсет и два дни на първия етап ще срещнете големи трудности. В това няма
нищо лошо – то е само част от процеса на възприемане на нов навик и всеки, който се
стреми към върховна продуктивност и по-богат живот, трябва да премине през него. За
повечето хора, готови да стават призори, всеки ден от тази първа фаза е труден. Те имат
желание да се откажат. Оплакват се, че ранното ставане не е за тях. Че не са пригодени
за този режим и че просто не си заслужава страданията. Ще ви дам един прост съвет:
Продължавайте на всяка цена. Постоянството ще ви отведе до прага на съвършенс-
твото. Нещата, които ни се струват най-трудни, са и нещата, които са най-ценни. При-
помняйте си, че да правите трудни неща, които са много важни, е начинът, по който
хората, постигнали най-много, и най-големите герои на нашата цивилизация са спече-
лили силата си. Помнете и следното правило: когато сте изправени пред избор, винаги
избирайте онова, което изисква най-много усилия, увеличава израстването ви и допри-
нася за разгръщането на дарбите, талантите и личната ви сила. Затова когато изпит-
вате желание да се откажете, упорствайте. Скоро ще стигнете до следващия етап. И раз-
берете, че негативните мисли, емоциите на раздразнение и силното желание да се пре-
дадете са нормална част от процеса на въвеждане на всеки нов режим. Първите двайсет
и два дни по определение трябва да ви се сторят като мека форма на мъчение.
– Защото през първия етап разрушаваме старите навици, за да можем да възприемем
нови, нали така? – попита предприемачката.
– Точно така – потвърди милиардерът. – А само защото преди не сте можели да нап-
равите нещо, не означава, че няма да можете да го направите сега – добави той и кимна
окуражаващо. – Трябва да повторя това, което ви казах, за да го разберете абсолютно:
ако отначало не е трудно, няма да има истинска – и ценна – промяна. Обществото ни е
програмирало да мислим, че тъй като отначало е трудно, значи се случва нещо лошо. И
трябва да прекратим това, което правим. И да се върнем в безопасния пристан на пре-
дишната си нормалност. Този начин на действие означава нулев растеж и нулева ево-
люция към върха. Нулева.
– Звучи толкова вярно – съгласи се предприемачката. – Всички, които познавам, пов-
тарят едни и същи познати неща всеки ден. Добре, може би не всички, но определено
повечето хора.
Едни и същи мисли, едно и също поведение, едни и същи движения.
– Истината не е, че не могат да се променят – каза мистър Райли. – Истината е, че
просто не са решили да подобрят нещата и после да не се отказват от този процес дос-
татъчно дълго, така че невробиологията им, както и психиката, физиологията, емоцио-
налността и духовността им да извършат естествените си чудеса. Както знаете, всичко,
което сега ви се струва лесно, някога ви е било трудно.
После милиардерът помоли гарда за фенерчето и го насочи върху тази част на диаг-
рамата, свързана с втория етап на усвояване на навици.
119
– Благодаря, Кришна – каза му той и продължи: – Вижте тук – всяка промяна е обър-
кана в средата. Етап две се нарича „Възприемане“ и донякъде прилича на нещо като
домашен ремонт. Старите основи трябва да бъдат съборени, за да могат да се изградят
нови, много по-добри. През този етап ще се чувствате объркани, стресирани и отчаяни.
Още повече ще искате да се откажете – и да отхвърлите решението си да станете член
на Клуб „5 сутринта“ като ужасно. Ще копнеете да останете в топлото си легло и да
продължите да броите овце. Трябва само да знаете и да вярвате, че всичко върви добре.
Всъщност много добре. И макар да не го виждате, напредвате още повече в привиква-
нето да ставате рано до края на живота си. Скоро нещата ще станат по-лесни. Наистина
е така. Сега само минавате през втория етап на процедурата. И само ви се струва, че
нещата са объркани. Само ви изглеждат хаотични. Реалността е, че преживявате красиво
израстване. И се приближавате към изцяло ново ниво на живот. „Във всеки безпорядък
се крие някакъв таен ред“, казва прочутият психолог Карл Юнг.
– И така, когато въвеждате този безценен нов утринен режим, всички пластове в
структурата на мозъка ви се разместват, докато създавате новите неврални пътища.
Всъщност целият ви организъм се преустройва. Намирате се в изцяло непозната тери-
тория. Пускате зелени филизи. Пътувате през синия океан. Покорявате нови територии
на собствените си възможности и достигате по-високи вселени на оптимизирането си
като хора. В този период нивото на кортизола, хормона на страха, се повишава, затова
през голяма част от времето ще изпитвате страх. Всичко, което се случва в мозъка ви,
изисква огромни запаси от енергия. Ето защо в етап две, когато възприемате новия на-
вик, често ще се чувствате изтощени. Древните мъдреци, визионери и философи нари-
чат тази дълбока лична трансформация „Тъмната нощ на душата“. Онова, което досега
е било гъсеница, трудно – и все пак по вълшебен начин – се превръща в пеперуда. Мис-
тиците описват дълбоката и истинска промяна като пътуване, в което няколко пъти уми-
рате по малко. Старото аз трябва да умре, за да се прероди в по-добро аз. Магьосникът
казва, че „за да се издигнете до величие, трябва да преминете през унищожението на
слабостите си“. Силни думи, признавам. Но гуруто казва истината. Във втория етап по-
някога може дори да имате чувството, че всичко се разпада. Но всъщност всичко си идва
на мястото – при това още по-добре. Човешкото възприятие често не е реалността, както
научихте. То е образът от лещата, през която виждате света. Факт е, че илюзията за
безопасност е много по-смъртоносна, отколкото издигането ви към съвършенството.
Ще прекарате около двайсет и два дни в процеса на етап две. И трябва просто да знаете,
че ще получите неизмерими награди.
– Много ми харесва всичко, което ни казваш – намеси се художникът. – Ще възприема
навика да ставам рано до края на живота си – дори това да ме убие – обеща той пред
себе си.
Милиардерът помълча и после продължи:
– Минавал съм през този процес на отхвърляне на старото и промяна многократно.
Всеки път, когато искам да придобия нов навик, по-голямо умение или дори по-дълбоко
вътрешно убеждение, преминавам през този цикъл на смърт и прераждане. И трябва да
ви кажа, винаги имам чувството, че това е краят. Понякога ще бъдете много изплашени,
известно време много изморени и объркани от това, което ще ви шепне тъмният глас на
вашето его. Понякога дори ще имате чувството, че полудявате. Ето защо толкова малко
хора се заемат с тази работа. И защо толкова малко достигат разредения въздух на епич-
ното представяне и упражняват силно въздействие върху обществото. Този спорт е само
120
за истински воини. Той изисква огромен кураж, изключително убеждение и необикно-
вена сила на характера. Вие притежавате всичко това в себе си. Трябва само да решите
да го приложите. И както казах, с практика и търпение, всичко ще стане по-лесно. И
след време ще стане автоматично.
– Добре, хора – каза милиардерът и плесна с ръце като футболен треньор, който на-
сърчава играчите. – Знам, че прекрасно разбирате това. Затова да продължаваме напред.
Упорствайте в процеса на възприемане на новия навик, като разградите старите модели,
което се случва през първия етап. После продължете с изграждането на новите неврални
вериги в мозъка си, което става благодарение на невропластичността и изграждането на
по-добри пътища в емоционалната ви страна през втория етап. Направете това и почти
сигурно ще достигнете третия етап, последната част от издигането ви: „Интегриране“.
Помнете: всяка промяна отначало е трудна, объркана в средата и прекрасна накрая.
Милиардерът направи пауза, усмихна се леко и после докосна с ръце пръстите на
краката си. Изправи се и пак целуна същото място на ръката си. После продължи:
– Този последен етап е, когато всичко си идва на мястото – обясни той, – и започвате
да усещате предимствата на фантастичната си решителност да станете член на Клуб „5
сутринта“ до края на живота си. Скоро ще стигнете до края на приблизително шейсет и
шест дневния период, необходим, за да може човешкият мозък – и организъм – да бъде
програмиран за новия навик. Сега е време да отпразнувате успеха си. Минали сте през
първоначалното разрушаване на старото, справили сте се с опасностите и хаоса на сред-
ната фаза и сте излезли от другата страна по-силни, по-умели и с по-добро познание за
висшата си – непобедима – природа. Сега сте следващата версия на най-големия си аз,
способни сте да играете за по-големи залози, да повлияете на повече хора с прекрасната
сила на личния си пример и да бъдете по-полезни на света, защото сте си възвърнали
повече от първичния си героизъм. Всичките ви усилия, жертви и страдания, неотклон-
ното постоянство и блестящата храброст се обединяват през този етап, като новият на-
вик, върху който сте работили, се интегрира на психологическо, емоционално, физи-
ческо и духовно ниво. И се превръща в новото ви нормално състояние.
– Нормално? – учуди се художникът. – Животът става лесен? Милиардерът изведнъж
легна на мраморния под на Тадж Махал и пак започна да прави лицеви опори. Малко
приличаше на боксьор, който тренира за най-важната си среща.
– Какво по дяволите правиш сега? – попита развеселена предприемачката и си по-
мисли: „Той е по-луд, отколкото предполагах. Много го обичам.“
– Основната цел на живота е растеж: непрестанно да се стремите да осъществите по-
вече от потенциала си. Лицевите опори, които правя всеки ден, не само ме поддържат в
състояние на постоянно подобрение към световна класа. Те са и прекрасен начин да се
чувствам млад, щастлив и жизнен. Скуката убива човешкия дух.
Милиардерът се изправи.
– За играча от А-група, върхът на планината е подножието на следващия. Въвежда-
нето на един добър нов навик ви дава изключителната възможност да се заемете със
следващия. Знаете ли, че правя хиляда лицеви опори на ден. Превъзходно упражнение.
Едно от най-добрите. При това толкова просто. Поддържа ме слаб и във форма. Добре
е за тялото. А в това упражнение участват и седалищните мускули – добави милиарде-
рът с леко смущение.
– Но да правя хиляда лицеви опори на ден е също така ритуал, който ми напомня да
продължавам. Да се развивам. Да издигам Умствената, Сърдечната, Здравната и Духов-
ната си нагласа и да стигна до най-доброто. Честно казано, не се страхувам от неуспеха.
121
Той е само част от ученето да летите. Ужасявам се единствено от това, че мога да не
раста.
– Разбирам – каза предприемачката, записвайки бързо в бележника си.
После милиардерът прокара пръст по диаграмата и спря на мястото, където пишеше:
„Точка на автоматичност“.
– Вълнуващият факт е, че след като веднъж стигнете до точката на автоматичност,
вече няма да ви е нужна воля, за да ставате в 5 сутринта. Въвеждането на новия режим
в операционната ви система е завършено. Да се будите призори се превръща във втора
природа. И става лесно. Ето истинската награда за отличните ви усилия и придържането
ви към този режим в продължение на шейсет и шест дни: силата на волята, която сте
използвали, за да изградите навика на ранното ставане, сега се освобождава за друго
поведение на световна класа. Така получавате възможност да станете още по-продук-
тивни, по-щастливи и да постигнете повече успехи. Това е скритата тайна например на
всички професионални спортисти. Те нямат повече самодисциплина от средния човек.
Те просто се възползват от самоконтрола, който са проявили за шейсет и шест дни, до-
като възприемат новия печеливш режим. След това пренасочват силата на волята си към
нещо друго, което ще подобри уменията им. Друга практика, която ще им помогне да
бъдат лидери в своята област и да спечелят победа. Професионалистите действат, като
възприемат тези навици един след друг. След време тези печеливши видове поведение
се автоматизират. Превръщат се в система. В институция.
След като ги превърнат в част от себе си, да ги следват вече не се изисква абсолютно
никакво усилие. И тези суперзвезди практикуват печелившите си навици толкова често,
че стигат до точка, в която забравят как да не ги следват.
– Стигат до точка, където им е по-лесно да ги следват, отколкото да не ги следват,
така ли? – попита предприемачката.
– Абсолютно правилно – отговори милиардерът.
Художникът се развълнува.
– Това е толкова ценно за мен лично и за работата ми като художник. И доколкото
разбирам този процес, всеки от трите етапа – Разрушаване, Възприемане и Интегри-
ране – отнема около двайсет и два дена, нали?
– Да. И някъде около шейсет и шестия ден се превръща в автоматичен режим. Това е
точката на автоматичност, защото изграждането на новите навици отнема около девет
седмици. Не спирайте да ставате в 5 сутринта след седмица. Не се предавайте, когато в
средата на процеса се чувствате объркани. Упорствайте да завършите цялото упражне-
ние, като преминете през всички изпитания и трудности, точно както шах Джахан и
неговите работници са построили Тадж Махал, за да се превърне в едно от чудесата на
света. Страхотният резултат изисква търпение. На гения му е необходимо време. Не се
отказвайте от намерението си да извоювате един час за себе си, когато слънцето изгрява
и докато повечето хора спят, за да развивате своите Четири вътрешни империи, които
ще ви помогнат да постигнете всички външни неща, които големите ви сърца копнеят
да постигнат. Не пренебрегвайте вътрешния повик да разгърнете напълно талантите си,
да увеличите многократно силните си страни, да умножите щастието си и да откриете
едно райско спокойствие в себе си, което никое външно събитие не може да ви отнеме.
Ето така, приятели мои, ставате непобедими, неунищожими и истински господари в
своята област. Както и едно от чудесата на света, по свой собствен уникален начин.
– Много ми харесва – усмихна се щастливо предприемачката. – Ето защо информа-
цията и образованието, ученето и израстването са толкова жизнено важни. Повечето
122
хора просто не познават този модел, който променя живота ни и практическите прозре-
ния около него, които ви разкрих. И защото не го познават, не могат да го приложат. А
неприложеното на практика познание оставя потенциал, който не е оползотворен док-
рай. Всички сме устроени за победа, независимо как я определяме. За съжаление пове-
чето хора никога не са научили философията и методите, които ми преподаде Магьос-
никът. Същото това учение, което сега ви предавам. Трябва непременно да разкажете
на възможно повече хора за делото на Магьосника. Моля ви. По този начин можем да
помогнем на другите да изоставят мрака на апатията, посредствеността и чувството за
недостиг и да намерят вътрешната сила да правят изумителни неща до края на живота
си. Господи, трябва да направим този свят по-добро, по-здраво, по-сигурно и изпълнено
с повече любов място.
– Разбира се – обещаха в един глас предприемачката и художникът.
Предприемачката спря да се полюбува на незабравимата сцена. Стоеше до човек, в
когото неочаквано се беше влюбила, в едно странно, красиво и прекрасно приключение.
Намираше се в едно от Седемте чудеса на света в Индия – страна, която винаги беше
искала да посети заради спиращите дъха гледки, екзотичната красота и толкова необик-
новените жители.
Тя се замисли върху нещата, които се бяха случили в нейния обичаен свят. Манипу-
лациите, кражбите, измяната и предателството. В същия момент се засмя. Това не беше
онзи насилен смях, който чуваме на бизнес срещи, където добрите хора, обзети от тих
страх, надяват социални маски в усилието си да се впишат, да изглеждат могъщи и сим-
патични. Не, това беше очевидната радост на човек, който току-що е открил някои ис-
тински съкровища на мъдро прекарания живот.
В този миг предприемачката осъзна какъв късмет има.
Опитът да ѝ отнемат фирмата щеше да завърши по някакъв начин, тъй като животът
винаги намира начин да направи така, че нещата да се наредят възможно най-добре.
Разбира се, тя се беше научила да не потиска естествените чувства на гняв, разочарова-
ние и понякога тъга, които се надигаха в нея от време на време, когато си мислеше за
тази ситуация. Това беше съвсем човешко, истинско и дори храбро, а не слабост. И все
пак тя сега разбираше, че има неща, които са по-важни от богатството, похвалите и сла-
вата. И че много финансово богати хора са всъщност отчаяно бедни.
„Няма нищо по-ценно от щастието ми. И нищо по-скъпо от спокойствието ми“ – мис-
леше си предприемачката.
Тя беше намерила любовта. Все още беше в отлично здраве. Имаше толкова много
неща, за които да е благодарна: две очи, с които да вижда красотата на този прекрасен
свят, два крака, за да го обиколи целия, храна на масата всяка вечер, когато милиони
хора си лягат с празен стомах. И покрив над главата, осигуряващ предостатъчен подс-
лон. В библиотеката си имаше мъдри книги за четене, имаше работа, която подхранваше
креативността ѝ и както често казваше милиардерът, възможност да постигне истинско
съвършенство не само за себе си, но и в служба на обществото.
И така, в този величествен мавзолей, който беше разпалил вдъхновението на толкова
много посетители от цял свят, когато слънцето се издигаше в необятното небе на Индия,
предприемачката намери в сърцето си нещо, което всички ние трябва по-често да пра-
вим.
Тя им прости.
Тя се освободи от омразата си към инвеститорите. От омразата към хората, които я
упрекваха. И от всичките си горчиви разочарования. Животът е прекалено сериозен, за
123
да гледаме прекалено сериозно на нещата. А в края на нейния живот най-важното щеше
да бъде не дали тези хора са придобили собствеността на предприятието ѝ, а каква е
станала тя като човешко същество. И качеството на работата, която е извършила. И това
на колко хора е помогнала. И колко се е смяла. И колко добре е живяла.
Милиардерът беше прав: всяко човешко същество прави най-доброто, на което е спо-
собно, според нивото си на съзнателност в момента и според истинската си сила. И ако
инвеститорите ѝ знаеха това, нямаше да постъпят така. Тези хора ѝ причиняваха болка
и страдание, защото на дълбоко и подсъзнателно ниво самите те изпитваха болка. И
защото страдаха. Хората, които причиняват болка на другите, мълчаливо мразят самите
себе си. Да, това по-висше разбиране за нещата не се среща толкова често в нашето
общество. И може би по тази причина нашият свят е пълен с толкова много войни, тол-
кова много опасности и толкова много омраза. Дори е възможно, помисли си тя, тези
корпоративни бандити да са нейни учители. Изпратени от по-висшата страна на живота,
за да я тласнат към крайност и по този начин да стигне до такава безнадеждност и отча-
яние, че да трябва да се промени. И да се научи как да полети. Възможно е всичко, което
беше преживяла, да е – както го наричаше милиардерът – ценна подготовка, за да стане
такава, каквато трябва да бъде, да осъществи потенциала на най-светлите си дарове и да
сбъдне перспективите на най-висшата си съдба по начин, който ще допринесе за чове-
чеството. И може би когато се изправим пред възможността да загубим всичко, позна-
ваме най-висшата си природа.
Този странен, ексцентричен и съвсем истински ментор пред нея, мистър Стоун Райли,
споделяше чистосърдечно как простата, макар и в началото нелесна дисциплина да ста-
неш член на Клуб „5 сутринта“ наистина преобразява продуктивността, успеха и благо-
получието на всеки, който приложи този метод. Той беше спазил всяко от невероятните
обещания, които им беше дал при първата им изключително странна среща по време на
завладяващата лекция на Магьосника. Беше доказал, че не само е титан на индустрията,
но и че е човек с интегритет. И почтеност.
„Трябват ни повече като него – мислеше си тя. – Мъже и жени, които са чисти лидери.
Хора, които влияят не чрез силата на някаква надута титла или със заплахата на високия
си пост, а чрез силата на характера, благородството, състраданието в сърцата си и нео-
бикновената си всеотдайност да оставят всеки по пътя си по-добър, отколкото когато са
го срещнали. Лидери, които следват по-малко егоистичните пристрастености на егото и
повече безкористните диктати на нашата по-висша мъдрост.
Предприемачката си припомни думите на поетесата Мая Анджелоу: „Желанието ми
е да продължиш. Да продължиш да бъдеш този, който си, и да удивиш един лош свят с
добрите си постъпки“.
В съзнанието ѝ изплува и съветът на Майка Тереза: „Ако всеки пометеше само пред
собствената си врата, целият свят щеше да е чист“.
И така, в това много специално ранно утро в един от най-прекрасните паметници в
света тя не само прости, но и сключи пакт със себе си. Като разбираше, както никога
досега, че да оптимизираш себе си е най-добрият начин да подобриш състоянието на
света, и че да развиеш вътрешния си гений е най-бързият начин да издигнеш връзката
си с всичко външно, предприемачката сключи договор. Тя си обеща, че не само никога
повече няма да помисли за самоубийство. Тя се закле всеки ден, до края на дните си, да
става в 5 сутринта и да си подари Часа на победата, през който няма да има никакви
тривиални отвличания, маловажни стимули и ненужни усложнения. За да може да про-
дължи. Да продължи да настройва Умствената си нагласа, да пречиства Сърдечната, да
124
усилва Здравната и да издига Духовната си нагласа.
Тя щеше да изисква това от себе си каквито и извинения и доводи да привежда по-
слабата и уплашена част от личността ѝ. Защото заслужаваше да изживее своето вели-
чие. И защото се надяваше да бъде сред героите, които всички очакваме.
– Така или иначе – изкрещя милиардерът, ненужно високо, – ето три последни и
свръхпрактични тактики, които ще ви помогнат да запазите новите навици. Отделих
много време на тази тема, защото е абсолютно важна за успеха ви. Бързо ще ви преведа
през трите техники, които – както потвърждават научните изследвания – ще ви помог-
нат да се придържате към режима на Клуб „5 сутринта“. После си тръгваме оттук.
Той вдигна фенерчето и насочи светлината към тавана на помещението. Там бавно се
появиха следните „мозъчни татуировки“:
№1. За да създадете траен навик, никога не го въвеж-

дайте самостоятелно.
№2. Учителят научава най-много.
№3. Когато имате най-голямо желание да се откажете,

е моментът да продължите напред.
Милиардерът пак се усмихна.
– Съвсем прости указания, нали? Много прости, защото просто са много дълбоки.
Първата точка ще ви напомня, че ритуалите имат най-дълбоко въздействие, когато се
изпълняват групово. Ето защо да сте член на Клуб „5 сутринта“ има толкова могъщо
въздействие. Вие не възприемате този утринен режим самостоятелно. Всички ние учас-
тваме. И искреното ми желание е, когато се приберете вкъщи, да привлечете колкото
може повече хора – хора, които са готови да стават рано, за да могат да работят на све-
товна класа и да създадат феноменален живот – в Клуб „5 сутринта“. Групите за взаи-
мопомощ са стар и изпитан начин да правите трайни подобрения. Затова използвайте
блестящо тази идея, моля ви.
Милиардерът се закашля. После разтърка гърдите си, като че ли го болеше. Престори
се, че никой не го е забелязал. И продължи диалога.
– Втората точка ще ви напомня действително да преподавате философията и мето-
дите, които научихте от мен. В този процес разбирането ви на материала ще се задъл-
бочи още повече. В много отношения да учите другите на това, което споделям с вас,
ще бъде подарък за самите вас.
– Никога не ми е идвало наум такова нещо – отбеляза предприемачката.
– Истина е – потвърди милиардерът. – И последното изречение, което виждате на
тавана, е най-важното. Помнете, че постоянството е необходимо за всички форми на
съвършенство. В момента, когато чувствате, че повече не може да продължите, се крие
огромна възможност да изковете силата на волята си на едно съвсем ново ниво. Когато
чувствате, че не можете да продължите, упорствайте малко по-дълго. Вашият мускул на
самодисциплината значително ще укрепне. А степента на самоуважение много ще се
125
увеличи. Малко неща са от толкова голямо значение за експоненциалната продуктив-
ност, лидерството във вашата област и изграждането на живот, който обожавате, от това
да издигнете собствената си оценка за себе си.
Изненадващо и без никакво предупреждение за това какво ще последва, милиардерът
подскочи назад и направи стойка на глава. Със затворени очи той изрече думите на Дже-
ралд Сайкс – писател и философ, които прозвучаха така:
– Всяко солидно постижение трябва по необходимост да отнеме години на скромно
чиракуване и усамотение от обществото.
– Вие двамата сте изумителни хора и заслужавате да материализирате най-добрия си
аз, за да постигнете епични успехи – каза милиардерът, като пак стъпи на земята. – Не
предавайте силите, които спят във вас, като спите до късно в мекото легло, което ви
упоява. Великите мъже и жени на този свят са станали такива не защото са се излежа-
вали приятно под завивките,
а защото са си поставяли висши амбиции и после са се заемали да ги осъществят –
макар и мнозинството да ги е обявявало за луди. Световната класа изисква време, все-
отдайност, жертви и търпение – както ни показва Тадж Махал. И героизмът никога не
настъпва само за един сезон. Програмирайте в себе си навика „5 сутринта“. Повтаряйте
процеса неопределено дълго време и упорствайте, когато изпитвате най-голямо жела-
ние да се откажете. Ако го правите, ще се превърнете в легенда. И ще подпечатате съд-
бата си като човек, достоен да окаже влияние в целия свят.
После Стоун Райли се изправи. Прегърна двамата си ученици. И изчезна по мрамор-
ния коридор.
126
Глава 13.
Клуб „5 сутринта“ научава формулата 20/20/20
На разсъмване, когато те мързи да станеш, винаги си каз-
вай следното: „Ставам, за да свърша работата си
на човек”.
— Марк Аврелий, римски император
„Рим е в кръвта ми. Енергията му тече през жилите ми. А неговият уникален вид ма-
гия възстановява духа ми“ – помисли си милиардерът, докато самолетът му рулираше
по пистата на частното летище. Песента „Магнолия“ на италианската група „Негрита“
пулсираше от аудиосистемата, а милиардерът поклащаше здравите си рамене в такт с
музиката.
„Пламенната гордост, фантастичните страсти и славните сърца на римляните ме
вдъхновяват толкова много – каза си той. – Начинът, по който светлината пада на Три-
нита деи Монти, църквата на върха на Испанските стълби, винаги приповдига духа ми –
и често докарва сълзи в очите ми. Фантастичната храна като моцарела ди буфала, качо
е пепе, аматричана и карбонара, абачио – агне сукалче, изпечено на огън, подхранва
желанието ми да се наслаждавам максимално на живота. А изящно изваяната архитек-
тура на този град-музей на открито, където обичам да се разхождам в дъжда, говори
едновременно на воина и на поета в мен“ – мислеше си милиардерът, когато самолетът
приближи до ръкава.
Той беше прекарал много от най-хубавите си години през своя фантастичен, макар и
далече не съвършен живот в Рим, в един апартамент в историческия център на града на
Виа Витория. Цюрих и другите му домове бяха места, където отиваше главно, за да
работи по проекти и да управлява международните си търговски начинания. Но Рим, е,
Рим беше, за да подхранва възторга му. И да утолява апетита му за радост.
Да вдъхва аромата на гардениите през пролетта и да прави дълги разходки покрай
храма, който се намира при езерото в парка, наречен Вила Боргезе, бяха две от люби-
мите му неща в живота. Да стане в 5 сутринта, преди гъстият график на Рим да сподави
част от величието му, и да тръгне с планинския си велосипед покрай фонтана Треви, до
Мони, да мине покрай Колизеума и да стигне на Пиаца Навона, за да поседи и да се
полюбува на красивата църква на този елегантен площад, събуждаше в него блясъка,
който носи само ранното утро. Такива преживявания го караха да се чувства преуспял
много повече от богатството му. И жив.
Трябва да знаете, че най-голямата любов в живота му беше родена в Рим. Милиарде-
рът я беше срещнал в една английска книжарница близо до Виа деи Кондоти, приказ-
ната улица, където са основните магазини на най-прочутите италиански модни къщи.
Макар да наближаваше четирийсет години, милиардерът все още не беше женен при
тази първа среща. Тогава той беше нещо като плейбой и човек, известен с вкуса си към
изисканите удоволствия на света. Все още си спомняше книгата, която я беше помолил
да му помогне да намери – „Джонатан Ливингстън Чайката“ от Ричард Бах, тази прек-
расна повест, посветена на промяната, за една чайка, която знае, че е създадена да лети
по-високо от другите и се впуска в незабравимо пътуване, за да превърне това вътрешно
127
познание в реалност.
Ванеса бързо беше намерила един екземпляр, беше изключително любезна, но отчай-
ващо хладна и после се беше обърнала да обслужи друг клиент.
Милиардерът трябваше да посещава тази тясна книжарница с книги, подредени на
стари дървени рафтове по овехтелите стени, повече от година, преди младата жена да
се съгласи да излезе на вечеря с него. Упоритостта му се подхранваше от нейната диск-
ретна красота, сияйна интелигентност, бохемския стил и сдържания ѝ смях – неща, от
които той се чувстваше щастлив като семейство пчели, попаднало в огромен буркан с
мед.
Ожениха се в чаровния крайморски град Монополи в Пулия – южната част на Италия.
„Какъв специален ден беше този – тъжно си спомняше милиардерът. – Музиката, ко-
ято звучеше на централния площад, докато ние танцувахме, забравили всичко друго под
разтапящата сърцето светлина на пълната луна. Току-що пристигналото от фермата си-
рене бурата и приготвената от бабата на главния готвач паста орекиете. Хората от града,
присъединяващи се към веселото празненство и тяхното безгранично италианско госто-
приемство, които ни носеха бутилки домашно вино Негроамаро и Примитиво като сват-
бени подаръци”. Цялото това преживяване все още предизвикваше силно вълнение в
него.
Връзката на милиардера с Ванеса беше едновременно сензационна и избухлива, както
се случва в много големи любовни истории. Понякога – всъщност често – силната ро-
мантична връзка събужда дълбоко скрита болка. С този специален човек най-после се
чувстваме в безопасност да свалим социалната си броня и да покажем най-истинския си
аз. И ето че другият ни вижда в цялата ни красота, страст и светлина. Но също така ясно
съзира онази сенчеста страна във всички нас – страната, изградена от болките, които
сме понесли в живота си.
В „Пророкът“ Халил Джубран пише: „Когато любовта те призове, следвай я, въпреки
че пътищата ѝ са трудни и стръмни. Въпреки че мечът, скрит под крилата ѝ, може да те
рани. Въпреки че гласът ѝ може да разбие мечтите ти, така както северният вятър прев-
ръща градината в пустош. Любовта ще ти стори всички тези неща, за да можеш да поз-
наеш тайните на сърцето си“. Но все пак въпреки бурният характер на брака им мили-
ардерът и неговата красива жена го бяха превърнали в успех и той беше продължил
десетилетия.
Тя беше починала внезапно преди много години, но той никога не се беше оженил
повторно. Не би си позволил да се влюби отново. Предпочиташе да се съсредоточи
върху своята бизнес империя, да разширява филантропичната си дейност и да се радва
сам на наистина прекрасния живот, който си беше извоювал.
Милиардерът извади портфейла си и бавно измъкна от него смачкана снимка на Ва-
неса. Вгледа се в нея, запленен от изображението. После пак се закашля. Силно.
– Добре ли сте, шефе? – попита един от пилотите от кабината.
Милиардерът не отговори, все още загледан в снимката.
Предприемачката и художникът бяха пристигнали в Рим преди няколко дни и бяха
омагьосани от гледките, великолепието и паметниците на Вечния град. Хванати за ръце,
попивайки енергията и красотата на Рим, те бродеха из павираните улици, по които ня-
кога бяха ходили велики строители и благородни императори.
Днес беше денят, който чакаха отдавна. Тази сутрин щяха да научат Формулата
20/20/20, залегнала в основата на Метода 5 сутринта. Двамата ученици щяха да научат
128
с грануларност какво точно да правят в Часа на победата, този прозорец на възмож-
ността, който се разкрива между 5 и 6 сутринта, за да могат винаги да се радват на прек-
расни дни.
Днес те щяха да открият в най-големи подробности, как да използват добре утрото,
за да създадат живот на световна класа.
Както ги беше помолил милиардерът, двамата стояха на върха на Испанските стълби.
Беше точно 5 сутринта. Ако застанете на платформата под обелиска, който се намира
там, и погледнете към стълбите под него, щяхте да видите точното място, където мен-
торът и двамата му ученици се срещнаха тази сутрин.
Първите лъчи на римското слънце целунаха Тринита деи Монти, докато влюбените
гледаха към древния град. Старите римляни са се славели с великолепието на визиите
си, с мащаба на сградите си и с невероятната си способност да строят паметници, гра-
ничещи с фантастичното. Двамата видяха базиликата Свети Петър и гробницата на им-
ператор Август, както и Седемте хълма, играли толкова важна роля за защитата на им-
перията, започнала като малко селце на бреговете на река Тибър – и разраснала се до
това, което днес обхваща четиридесет различни страни, простиращи се в Европа, Азия
и Африка. Въздухът ухаеше на смесица от цветни аромати и дим, сякаш в далечината
гореше пожар.
– Buongiorno! – извика един глас и наруши спокойствието. – Грабнете утрото. Изви-
сете живота си – добави милиардерът с онзи ентусиазъм, който бихте чули от римските
войници, току-що извоювали жизнено важна победа.
Мистър Райли се появи под първите лъчи на изгрева с усмивката на човек, познал
магията на живота. Днес беше избрал да си сложи елегантни италиански слънчеви очила
за този най-важен урок. Носеше италианско яке и черна тениска, на която с големи
букви беше изписано SPQR2, черен анцуг и оранжеви маратонки.
– Tutto bene? – попита весело той.
– Добре сме – отговори щастливо предприемачката, която знаеше няколко италиан-
ски думи.
– Наистина добре – потвърди художникът.
– Днес е голям ден, приятели. Днешният урок, който ще ви бъде предаден от мен –
вашия ментор, който много обича да си похапва паста тонарели със сирене – е посветен
изцяло на Формулата 20/20/20. Най-после стигнахме до нея. Най-после сме готови да
калибрираме утринния ви режим така, че да проявите гения си и да водите безкрайно
щастлив живот. Това, което ще чуете, много ще ви хареса. Останалата част от живота
ви никога няма да е същата – заяви милиардерът.
Слънцето бавно се издигаше и двамата за пръв път видяха татуировка на лявата ръка
на милиардера. Бяха три цифри. „20/20/20“ – нищо друго.
Слънчевите лъчи образуваха ореол около главата му. Цялата сцена беше неземна. Би
ви впечатлила много.
– Това ново ли е? – попита художникът, показвайки нескрито любопитство. – Не я
бях забелязал досега.
– Да – отговори милиардерът. – Снощи ми я направи един татуист от Трастевере.
Хубава е, нали? – добави той с невинното изражение на новородено.
– Горе-долу – обяви художникът с чудовищна прозявка, а после отпи глътка от кар-
тонената чаша с кафе. – Много е хубаво кафето тук, в Италия.
2
Senatus Populis que Romanus (лат.) – Сенатът и народът на Рим, отнасящ се до правителството на
древната Римска република. – Б. пр.
129
– Е, татуировката е временна – призна милиардерът. – Сложих я, защото днес е денят
на Формула 20/20/20. Това наистина е един от най-важните дни в нашето обучение. За-
почвам да усещам, че е голям късмет да бъда тук с вас двамата. Имам чувството, че вече
сме като семейство. А да се върна пак в Рим, за мен е нещо невероятно специално. Прес-
танах да идвам тук, след като съпругата ми Ванеса почина. Прекалено много ме боли да
съм тук без нея – призна той, преди да погледне настрани.
Стоун Райли потърси нещо в джоба на панталоните си и извади един ядец. Той вни-
мателно постави костта на едно стъпало, на което имаше няколко загадъчни рисунки.
За да добиете представа, ето как изглеждаше:
Милиардерът подкани двамата си гости да си намислят едно желание и после ги на-

кара да разчупят костта помежду си като знак за добър късмет.
– Донесох ядеца на урока ни тази сутрин не само за да ви създам още по-добро наст-
роение, приятели – продължи милиардерът. – Искам също така да запомните, че само с
тази кост – ако липсва гръбнак – няма да стигнете много надалече – обясни той.
– Нещо като прозрението, че „частичният ангажимент носи само частични резул-
тати“, както вече научихме? – попита художникът.
– И като прозрението, че „никоя идея не проработва, ако не свършиш и работата“ –
допълни предприемачката и направи асана за разтягане под все по-яркото слънце.
– Нещо такова – отговори милиардерът. – Знам, че и двамата копнеете да водите про-
дуктивен, прекрасен, щастлив и смислен живот. Да бъдеш член на Клуб „5 сутринта“ е
действително единственият навик – от всички възможни навици, – който гарантира
сбъдването на тази могъща амбиция. Това е единствената и най-добра практика да жи-
веете славно в ежедневната действителност. Да, мечтите и желанията са само ядецът.
Да ставате призори е гръбнакът, с който да ги постигнете.
– Силата на ранното ставане всъщност се дължи на всекидневното прилагане на Фор-
мулата 20/20/20 – продължи милиардерът. – И сега ви остават само няколко секунди,
преди да се запознаете с този изумително могъщ утринен режим.
– Наистина вече е крайно време! – каза художникът, като и той си сложи очилата със
зеленикави стъкла, за да предпази очите си от светлината, която започна да се излива
върху Испанските стълби и надолу към павирания площад, където се намира прочутият
130
фонтан на Бернини, изграден около скулптурата на стара лодка.
– Прегърнете ме, преди да започнем, хора! – провикна се с обич милиардерът и пре-
гърна художника и предприемачката. – Добре дошли в любимия ми Рим! – добави той,
а от един отворен прозорец се разнесе песента „Come un Pittore” на групата Moda. Пер-
дето изскочи от прозореца и се развя навън, сякаш флиртувайки с лекия бриз.
– Добре. Нека да започваме. Моля ви, помнете, че вашата продуктивност, креатив-
ност, благополучие, качеството на работата и полезността ви за света, както и качест-
вото на личния ви живот няма да се променят само от това, че ставате в 5 сутринта. Не
само ранното ставане прави този режим толкова специален. Запомнете: вашият Час на
победата ви предоставя един от най-важните прозорци на възможността в живота ви.
Както вече знаете, начинът, по който започвате деня си, оказва огромно влияние върху
това как той ще се развие по-нататък. Някои хора стават рано, но унищожават стой-
ността на утринния си режим, като гледат новини, сърфират в интернет, преглеждат
социалните мрежи и проверяват съобщенията си. И двамата разбирате, сигурен съм, че
това поведение се дължи на необходимостта от бърз прилив на удоволствие от до-
памина – бягство от това, което е наистина важно. Поради този начин на поведение по-
вечето хора пропускат да правят нещата, които ще им позволят да се възползват от спо-
койствието на този специален час, за да достигнат максимално величие и постоянно да
изживяват страхотни дни.
– А както създаваме всеки ден, така извайваме и живота си, нали? – попита художни-
кът, потвърждавайки тази важна информация, която беше научил на плажа в крайморс-
кото имение на милиардера. Това е Основата на натрупването на дните. И тя е един
от 4-те фокуса на хората, които променят историята, както ни обясни. Спомням си
този модел.
– Абсолютно правилно – каза одобрително милиардерът. – И трябва да кажа, че да
започвате деня си интелигентно, здравословно и спокойно, не само оптимизира вашия
обществен и личен успех, но и го предпазва.
Изведнъж един мъж, каращ колесница и облечен като гладиатор, премина през пло-
щада, известен като Пиаца ди Спаня, извика „Buongiorno, мистър Райли“ и продължи
по пътя си.
– A dopo – отговори милиардерът, достатъчно високо за да го чуе мъжът. – Страхотен
костюм, какво ще кажете? – обърна се той към учениците си.
Милиардерът разтри временната си татуировка и погледна към Колизеума.
– Мъжът, който току-що видяхме, ми напомни за „аурига“ – колесничарите, една ка-
тегория роби в древен Рим, които возели важни римски държавници и били избирани
заради предаността си. Ето нещо интересно – друго важно задължение на колесничаря
било да застане зад главнокомандващия, известен като Дукс, и да прошепне тихо в
ухото му думите „Memento homo“, докато поставял лавровия венец на главата си.
– Какво означава това? – попита предприемачката. Днес тя беше облечена с избелели
джинси, яркочервена тениска с деколте и бели маратонки. Косата ѝ беше хваната на
конска опашка, както обичаше. Носеше гривните си. И излъчваше страхотен оптими-
зъм.
– „Memento homo“ на латински означава „Помни, че си само човек“ – отговори мили-
ардерът. – Колесничарят правел това, така че главнокомандващият да сдържа арогант-
ността си и да му помогне да контролира неизбежната склонност към егоцентризъм,
която големият успех винаги носи със себе си. Дълбокият замисъл в този ритуал бил
главнокомандващият неотклонно да се придържа към истинската си мисия – да направи
131
себе си и империята, която управлява, още по-добри и да не пръска цялата си енергия
за развлечения и излишества, които причиняват падането на цели династии.
– Знаеш ли какво? – каза художникът. – Виждал съм как някои гениални художници
разрушават творческите си империи и съсипват доброто си име, защото не са се спра-
вили добре с успеха си. Продължавай, слушам те внимателно.
– Определено – отговори предприемачката. – Искам да кажа, така е – бързо се поправи
тя и стисна ръката на новото си гадже. – Виждала съм как много бързо издигнали се
компании губят пазарен дял, защото са се влюбили в печелившата си формула. Загубили
са пламъка си. Раздуват се и стават самоуверени. Възприемат погрешното убеждение,
че щом за отличните им продукти има дълги опашки, винаги ще има дълги опашки –
дори без да произвеждат още отлични продукти, да подобряват обслужването на клиен-
тите си и да направят необходимото всеки техен служител да продължи да издига ли-
дерските си качества. Така че продължавай, и аз те слушам внимателно.
– Страхотно – отговори кратко милиардерът. – Когато прилагате Формулата
20/20/20, винаги помнете да подобрявате начина, по който я изпълнявате всяка сутрин.
Бъдете жадни за новото. Поддържайте нагласата на джудиста с бял пояс. Защото нищо
не крие в себе си по-голяма възможност за провал от успеха. След като установите до
каква голяма промяна води тази практика, лесно ще започнете да го правите по инер-
ция – или дори да пропускате – някои стъпки от процеса.
Милиардерът докосна с показалец едно от стъпалата, затвори очи и бавно изрече
следните думи:
– Време е да престанете да бъдете беглец от най-висшия си аз и да възприемете, че
принадлежите към един нов порядък на способности, храброст и разбиране, че сте приз-
вани с живота си да вдъхновявате останалите.
После той прекоси каменната площадка на върха на Испанските стълби и вдигна дяс-
ната си ръка с два пръста, изпънати в универсалния знак на мира. След това махна на
мъжа, седнал да пече кестени на Пиаца ди Спаня, там където започваше Виа деи Кон-
доти. Мъжът носеше сива смачкана риза, тъмносини панталони и жълти маратонки.
Щом видя знака, той веднага стана и хукна през площада и по стълбите – като взи-
маше по три стъпала наведнъж – чак догоре, където стоеше милиардерът. Той вдигна
смачканата си риза и отдолу се показа бронежилетка, изпод която измъкна ламиниран
лист хартия.
– Заповядайте, Гранде. Радвам се да ви видя пак в Рим, шефе. – Мъжът говореше със
силен италиански акцент и гласът му звучеше дрезгаво като гласпапир.
– Grazie mille! Molto gentile, Adriano – каза милиардерът, като целуна дланта си, преди
да му подаде ръка. – Адриано е от моя екип по сигурността – допълни мистър Райли,
като разглеждаше листа, който му подаде Адриано. – Един от най-добрите ми хора. Из-
раснал е в град Алба в район Пиемонте на тази изключителна страна. Обичате ли тар-
туфо, приятели?
– Какво е това? – попита художникът, малко объркан от сценария, който се беше ра-
зиграл току-що.
– Трюфели, момчето ми! – провикна се възторжено милиардерът. – Господи, те имат
невероятен вкус. С паста талиолини и топено масло отгоре. Или настъргани върху рохко
изпържени яйца. О, боже, това е храната на императорите! – Очите на милиардера се
разшириха като прерия при мисълта за храната, която описваше. От десния ъгъл на ус-
тата му потече струйка слюнка, тънка като бръснач. Да, слюнка. Колкото и да е странно,
нали така?
132
Адриано, който беше останал на мястото си, дискретно подаде на работодателя си
носна кърпа. Той погледна предприемачката и художника с поглед, който като че ли
казваше: „Знам, че е особен, но ние си го обичаме“.
И после четиримата, застанали на това изключително красиво място, избухнаха в
смях. Заедно.
– Пожелавам ви приятна сутрин, шефе – каза Адриано, преди да си тръгне. – Тази
вечер ще се видим в Тестачо. Много благодаря, че ме поканихте на вечеря. Пак ли ще
ядем качо е пепе, както обикновено?
– Si – потвърди милиардерът. – A presto. Алба е мястото, откъдето идват белите трю-
фели – обясни милиардерът. – Намират ги със специално обучени кучета. Или прасета.
Може би в бъдеще ще ви заведа на лов за трюфели. Обещавам ви, че ще бъде незабра-
вимо. Сега погледнете този фантастичен учебен модел. Магьосникът наистина деконс-
труира Часа на победата и Формулата 20/20/20 за нас. Сега няма място за въпроси как
да изпълнявате утринния си режим. Няма място за извинения. Всичко е обяснено наг-
ледно. Спазвайте го и ще станете господари на деня си. Както знаете, отлагането е вид
самоомраза.
– Наистина ли? – попита художникът.
– Абсолютно. Ако действително обичате себе си, ще отхвърлите всички съмнения, че
не сте достатъчно добри, за да станете велики, и ще престанете да робувате на слабос-
тите си. Вече няма да се фокусирате върху недостатъците си и ще се радвате на удиви-
телните си качества. Само си помислете: днес на тази планета няма нито един човек,
който да притежава уникалното съчетание от дарове, които имате вие. Всъщност в ця-
лата история на света няма нито един човек точно като вас. И никога няма да има. Да,
вие сте толкова специални. Това е неоспорим факт. Затова прегърнете цялата сила на
щедрия си талант, блестящите си силни страни и спиращите дъха възможности. Отка-
жете се от деструктивния навик да не спазвате обещанията, които сте дали пред себе си.
Това, че не изпълняваме обещанията, които си даваме, е една от причините, поради ко-
ито много от нас не обичат самите себе си. Когато не изпълним онова, което сме си
обещали, рушим чувството си за лична стойност и размиваме самоуважението си. Ако
продължите да го правите, подсъзнанието ви ще повярва, че не струвате нищо. И пом-
нете психологическия феномен, известен като самосбъдващо се пророчество, който
вече разгледахме. Ние винаги действаме по начин, съответстващ на начина, по който
виждаме самите себе си. И поради това мислите ни създават нашите резултати. А кол-
кото по-малко ценим себе си и способностите си – продължи той, – толкова по-малко
сила имаме на разположение.
Милиардерът се загледа в рояк пеперуди, които прелетяха покрай тях, и после про-
дължи:
– Това е начинът, по който функционира всичко. Затова ви съветвам да престанете да
отлагате нещата, да стегнете мускулите на волята, за които говорихме в Тадж Махал и
да превърнете остатъка от живота си в упражнение по смелост, свидетелство за изклю-
чителна продуктивност и рядък израз на неопетнена красота. Почитайте истинската си
същност, като проявявате гения си, вместо да се мразите, като отричате факта, че сте
специални. Отлагането е акт на самоомраза – повтори милиардерът. – Затова наистина
трябва да възприемете Формулата 20/20/20 като основен начин да управлявате утрото
си.
Милиардерът показа диаграмата на предприемачката и художника. Тя изглеждаше
както е показано на следващата страница.
133
– Както виждате от тази диаграма, има три двайсетминутни сегмента, които трябва
да възприемете и после да практикувате, докато постигнете съвършенство. Първият
двайсетминутен сегмент от Формулата 20/20/20 изисква да се движите. Казано с
прости думи, да правите упражнения, докато се изпотите, още със ставането си всяка
сутрин – това ще революционизира качеството на дните ви. Вторият сегмент ви насър-
чава да размишлявате в продължение на двайсет минути. Предназначението на този
сегмент е да ви помогне да се свържете с естествената си сила, да повишите самосъзна-
нието, да разсеете стреса, да подхраните щастието си и да възстановите вътрешния си
мир в една ера на силна свръхстимулация и прекомерна дейност. И ще завършите този
шейсетминутен Час на победата и подсилването на личността с двайсет минути, съсре-
доточени около растежа ви. Това може да означава да вложите известно време в четене
на книга, от която да разберете как да живеете по най-добър начин, статия, която ще
усъвършенства професионалните ви умения, аудиозапис за това как виртуозите пости-
гат своите необикновени резултати или образователно видео, което да ви покаже как да
издигнете личните си отношения, да подобрите финансите си или да задълбочите ду-
ховността си. Както вече, вие, приятели, знаете, лидерът, който научава най-много, пе-
чели.
ДЕКОНСТРУКЦИЯ
НА ФОРМУЛАТА 20/20/20
КАКВО ЗАЩО ПОЛЗИ
СЕГМЕНТ No1
05:00 Интензивни упражнения Изчиства кортизола Повече фокус и продуктивност
Потене Повишава допамина Оптимизира фокуса на мозъка
05:20 Хидриране Увеличава серотонина Прилив на енергия
ДВИЖЕНИЕ Дълбоко дишане Подобрява метаболизма По-малко стрес
По-дълъг живот
СЕГМЕНТ No2
05:20 Дневник Увеличава благодарността Повече позитивност
Медитация Издига будността Намалена реактивност
05:40 Планиране Увеличава щастието По-висока креативност
РАЗМИСЪЛ Молител Развива мъдрост По-силно представяне
Размисъл Разширява спокойствието По-богат живот
СЕГМЕНТ No3
05:40 Преглед на целите Нагласа 2x3 По-добри доходи и въздействие
Четене на книги Задълбочава познанието Калибрира уменията
06:00 Слушане на аудиокниги Издига находчивостта Господстваща позиция в областта
РАСТЕЖ Слушане на подкасти Повече увереност Лично израстване
Учене в интернет Подобрява уменията Издига вдъхновението
Едно от най-полезните неща, които научих от Магьосника, беше, че да започвам сут-

рините си със силна тренировка – почти веднага след като скоча от леглото – е от най-
важно значение. Все още си спомням думите, които ми каза – и те бяха твърди: „Трябва
да започваш деня си с интензивни упражнения. Тук няма място за спорове. Иначе Фор-
мулата 20/20/20 няма да подейства. И ще ти отнема членството в Клуб „5 сутринта“.
Над главата на милиардера прелетяха три гълъба. Той ги изгледа с огромна усмивка,
прати им въздушна целувка и после продължи урока за утринния режим на хората, ко-
ито променят историята.
– Усилената тренировка веднага след ставане е нещо, което напълно променя живота.
Да се раздвижите енергично след ставане генерира истинска алхимия в мозъка ви –
134
както потвърждават неврологичните изследвания. По този начин не само ще се събу-
дите напълно, но и ще стимулирате фокуса и енергията си, ще увеличите самодисцип-
лината си и ще започнете деня си така, че да почувствате вътрешен пламък. В случая с
вас двамата, за да бъдем свръхпрактични, ще кажа, че тренировката може да означава
упражнения с велоергометър, отскоци на място със събиране на ръцете над главата, се-
рия бърпита или скачане на въже, както обичат да правят професионалните боксьори,
или няколко спринта. Не съм сигурен кое ще е най-подходящо за вас. Но важното в
случая е непременно да се изпотите.
– Защо? – попита художникът, който сега си водеше подробни бележки.
– Поради причината, която ще видите на диаграмата. Както вече знаете, кортизолът е
хормонът на страха. Отделя се от надбъбречните жлези и после постъпва в кръвта. Кор-
тизолът е един от основните материали, които спъват проявата на гения ви и ви лишават
от присъщата ви способност да постигнете исторически успехи. Много сериозни научни
изследвания потвърждават, че нивата на кортизола са най-високи сутрин.
– Много интересна информация – отбеляза предприемачката, като направи още една
асана за разтягане под римското слънце.
– Да, така е. И затова упражненията от 5 до 5:20 сутринта – само двайсет минути –
значително ще понижат нивото на кортизол и следователно ще ви приведат в най-добра
форма. Фантастичен начин да започнете сутринта, нали? Научните изследвания също
така показват, че има жизненоважна връзка между физическата форма и познавателната
способност. Потенето след здрава тренировка стимулира отделянето на BDNF – мозъ-
чен невротрофичен фактор – като зарежда мозъка ви за един победоносен ден.
– Удивително – каза предприемачката, като продължаваше яростно да си води бе-
лежки.
– Доказано е, че мозъчният невротрофичен фактор възстановява мозъчните клетки,
увредени от стреса, и ускорява изграждането на неврални връзки, така че ще мислите
по-добре и ще възприемате по-бързо – обясняваше милиардерът. – Разбира се, от това
произтича още едно гаргантюанско конкурентно предимство. О, и също така допринася
за неврогенезата, така че действително ще произвеждате нови мозъчни клетки. Не си ли
струва, дори само за това?
– Удивително на квадрат! – извика художникът и за разлика от обичайната си невъз-
мутимост, сега прозвуча много разчувствано.
– Бизнесът ми ще стане недосегаем, а аз лично ще бъда непобедима, ако осъществя
всички тези идеи, които толкова щедро споделяш с нас – каза предприемачката. Подра-
жавайки на това, което беше видяла мистър Райли да прави в знак на благодарност към
хората, проявили любезност към него, тя направи лек поклон, за да изрази признател-
ността си.
– Абсолютно – съгласи се милиардерът. – И като правите интензивни упражнения
през първия двайсетминутен сегмент от Формулата 20/20/20, ще произвеждате до-
памин, който, знаете, е невротрансмитерът на мотивацията, а освен това ще повишите
нивото на серотонина, прекрасния химикал, който регулира щастието. Това означава,
че към 5:20 сутринта, докато конкурентите ви броят овце, вие вече ще сте се припов-
дигнали, за да бъдете водещи в своята област, да постигате отлични резултати и да се
подготвите за един епичен ден.
– Възможно ли е да ни кажеш конкретно какво трябва да правим, за да ставаме със
слънцето? – попита предприемачката. – Имам предвид, може ли да навлезеш в малко
135
повече подробности какъв начин на поведение трябва да възприемем, за да можем на-
истина да станем от леглото, когато будилникът позвъни? Надявам се, че това не е глу-
пав въпрос. Прекалено елементарно ли е?
– Това е прекрасен въпрос – каза художникът и погали приятелката си по гърба.
– Фантастичен въпрос! – възкликна милиардерът. – Разбира се. Както ви препоръчах,
купете си някакъв стар будилник – аз използвам такъв. Както ви казах в Агра, не трябва
да държите никакви компютри и смартфони в спалнята. Скоро ще обясня защо. След
като си вземете будилника, преместете стрелките с трийсет минути напред от действи-
телното време. После нагласете алармата за 5:30 сутринта.
– Наистина ли? – учуди се художникът. – Това ми се вижда странно.
– Знам – призна милиардерът. – Но действа като магия. Така си мислите, че ставате
по-късно, но всъщност се будите в 5 сутринта. Тази тактика действа. Така че направете
го. После – и това звучи очевидно, но е друг важен трик – щом будилникът позвъни,
скочете от леглото, преди по-слабият ви аз да ви изреди всички причини да си поспите.
Преди рационалният ви ум да може да приведе причините да си останете под завивките.
Нужно е да издържите през този шейсет и шест дневен процес на възприемане на на-
вика, така че буденето в 5 сутринта да стигне до точката на автоматичност. И ще ви бъде
по-лесно да станете рано, отколкото да спите до късно. Когато станах член на Клуб „5
сутринта“, спях със спортния си екип.
Мистър Райли придоби леко смутен вид. После край тях прелетяха още гълъби и пе-
перуди. И над Испанските стълби се изви малка дъга.
– Майтапиш се, нали? – засмя се художникът, като завъртя една от плитките си между
пръстите. – Наистина ли си спал по анцуг?
– Наистина – призна милиардерът. – И слагах маратонките си до леглото. Правех
всичко възможно, за да елиминирам смъртоносната хватка, с която биха ме приковали
обичайните извинения.
Предприемачката кимна. С всеки изминал ден тя изглеждаше по-силна и по-щаст-
лива.
– Както и да е, нека пак да наблегна на това да започнете сутринта си с упражнения.
Като се упражнявате интензивно, вие стимулирате онази природна аптека на съвършен-
ството, която ще ви накара да се почувствате фундаментално по-различно, отколкото
когато сте се събудили. Начинът, по който се чувствате, когато се събудите, не е начи-
нът, по който ще се почувствате само двайсет минути по-късно в 5:20, когато използвате
тази стратегия да бронирате невробиологичната си страна и да закалите физиологичната
си страна. Моля ви, запомнете това! Очевидно раздвижването и потенето след време
променят и психиката ви. Дори обикновено да не сте човек, който се буди в добро нас-
троение и в началото на деня да сте кисели, ще се промените – нали си спомняте, нев-
роните, които се стимулират едновременно, се свързват едни с други. Ще изпитате уве-
реността, която е нужна на всеки лидер без титла. Ще придобиете способността да се
съсредоточавате върху задачата си часове наред, за да свършите работата си по най-
блестящ начин. И ще се чувствате много по-спокойни. Вижте, скокът в секрецията на
норепинефрин, предизвикана от усилената утринна дейност, не само подобрява внима-
нието ви, но и започвате да се чувствате много по-спокойни. И сериозните научни изс-
ледвания доказват, че упражненията регулират амигдалата в лимбичната система, древ-
ния мозък, който обсъдихме в един предишен урок на плажа на Мавриций, така че ре-
акциите ви на различни стимули – като почнете от сложен проект или труден клиент и
стигнете до груб шофьор на пътя или пищящо бебе – ще са много по-сдържани, вместо
136
да са истерични.
– Прекрасни ползи – забеляза предприемачката. – Прав си. Да имам всички тези оръ-
жия за масова продуктивност в арсенала си ще е нещо безценно.
– Точно така – каза милиардерът, прегърна предприемачката и добави: – Обичам ви,
вас двамата. Ще ми липсвате.
В този момент обичайният оптимизъм на ментора им премина неизвестно защо в тъга.
– Нашето време заедно отива към края си. Може би пак ще се срещнем. Искрено се
надявам. Но не знам...
Той замълча и пак погледна настрани, към бялата църква, която се издигаше зад тях,
славно свидетелство за най-светлите примери на архитектурата с визия. Милиардерът
бръкна в джоба на черния си анцуг, извади едно хапче и го пъхна в устата си като дете,
което лапа бонбонче.
– Така или иначе, както се вижда от деконструкцията – продължи той, като вдигна
диаграмата, – да правите упражнения веднага след ставане също така подобрява мета-
болизма – и подхранва механизма за изгаряне на мазнини, за да отслабвате по-бързо.
Още една ценна победа, нали? „Тренирай повече. Живей по-дълго” – това е интелиген-
тното мото, с което построих моите империи. О, и като оптимизирате физическата си
форма, се подготвяте да останете здрави през целия си живот. Вече знаете, че един от
ключовите моменти за превръщането ви в легенда е дълголетието. Не умирайте. Не
може да постигнете успех и да промените света, ако се озовете в гробищата – завърши
енергично титанът на индустрията.
– Основният извод, който се мъча да ви предам за първата част от този калибриран, а
не повърхностен утринен протокол, е в същността си следният: ще се чувствате и ще
живеете сто пъти по-добре, когато влезете в най-добрата си физическа форма. Упраж-
ненията, от които се изпотявате, като първото нещо, което правите, след като станете
със слънцето, наистина променят напълно живота. Точка. Затова направете всичко не-
обходимо, за да програмирате в себе си този навик. Каквото и да е то, приятели.
– Може ли да ти задам още един въпрос? – попита предприемачката.
– Давай – отговори милиардерът.
– Какво ще стане, ако искам да правя упражнения повече от двайсет минути?
– Много добре – кимна милиардерът. – Този утринен режим не е издълбан в камък,
като онези думи там върху обелиска – добави той, като посочи към паметника, издигащ
се на малък постамент точно над Испанските стълби. – Вземете всичко, което споделям
с вас и го направете ваше. Пригодете го така, че да отговаря на предпочитанията ви и
да подхожда на начина ви на живот.
Милиардерът пое дълбоко от римския въздух – същият въздух, който са дишали
преди хилядолетия императори, гладиатори, държавници и хора на изкуството. Само си
представете как дишате този въздух. И как стоите на това място с тези трима чаровни
членове на Клуб „5 сутринта“.
– Така стигаме до втория двайсетминутен сегмент на Формулата 20/20/20, който
трябва да изпълните през вашия Час на победата. Времето между 5:20 и 5:40 е време за
размисъл.
– Какво точно имаш предвид под „размисъл“? – попита художникът, показвайки но-
вопридобитата си увереност да бъде добър ученик. После потри козята си брадичка. С
другата ръка прегърна предприемачката.
– Както ви повтарях през времето, което прекарахме заедно, да управлявате добре
утрото си е основното умение на изключителните хора. Да използвате началото на деня
137
си експертно е наистина ключов фактор за издигане в бизнеса и лично великолепие. А
един елемент на този интелигентно гранулиран утринен режим е периодът на дълбок
вътрешен мир. Малко тишина и усамотение лично за вас, преди да се появи сложността,
преди близките ви да се нуждаят от енергията ви, и преди да се заемете с всичките си
други задължения. Спокойствието е новият лукс за нашето общество. И така, през
този сегмент от вашия Час на победата се порадвайте на малко тишина. Помислете си
върху това как живеете и какъв човек искате да станете. Помислете целенасочено за
ценностите, на които искате да останете верни през предстоящите ви часове. И как же-
лаете да се държите. Помислете какво трябва да се случи, за да бъде това поредният
голям ден от строителството на един легендарен живот.
– Този сегмент ще е супер важен за мен – отбеляза предприемачката и гривните ѝ
звъннаха. Една от тях беше блестяща и нова. На нея беше изписано: „Всички тези ранни
утрини някой ден ще ме превърнат в икона“.
– Съгласен съм с теб – каза милиардерът. – Размисълът върху това кое е най-важно за
един красиво изживян живот ще те изпълни с нещо, което Магьосникът нарича „оста-
тъчна мъдрост“ до края на деня. Например, да помислиш спокойно през този втори сег-
мент за това колко е важно да даваш само работа, в която личи съвършенство, или да не
забравяш поетото задължение да се отнасяш любезно и с уважение към хората, запе-
чатва тези добродетели в съзнанието ти. И по този начин, през останалата част от деня
споменът за затвърдената връзка с тази мъдрост остава на фокус, като изпълва всеки
момент и те направлява при всеки твой избор.
Прелетя пеперуда. Последваха я други три – почти поетично. Милиардерът реши да
навлезе по-подробно в темата за размисъла, но първо взе още едно хапче. Той сложи
ръка на сърцето си и се взря в страхотната гледка към Рим.
„Начинът, по който светлината пада тук, наистина е уникален – помисли си той. –
Моят Рим ще ми липсва“.
Милиардерът погледна надолу към бялата лодка, изваяна от Пиетро Бернини, и после
към цветарския магазин на площада.
– По толкова много начини размисълът е основният източник на промяна, защото
след като познаете по-добре нещата, вие определено ще ги правите по-добре. През този
двайсетминутен сегмент от Часа на победата не трябва да правите нищо друго, освен да
се успокоите, да мълчите и да останете неподвижни. Така ще си поднесете истински
подарък в тази ера на разпиляно във всички посоки внимание, на тревоги и шум.
– Това ще е гигантски подарък за мен и за работата ми – потвърди предприемачката. –
Осъзнавам колко голяма част от времето си прекарвам в действия и реакции и колко
малко в размисъл и планиране. Вече ни каза как великите хора прекарват известно време
в усамотение. Чела съм, че много прочути гении са имали навика да седят в усамотение
часове наред без нищо друго освен бележник и писалка, за да уловят прозренията, които
почват да проблясват на екрана на въображението им.
– Да – каза милиардерът. – Да развиете страхотно въображение е все едно да отворите
много важен портал към необикновена съдба. Едно от нещата, поради които историчес-
ките забележителности в Рим са толкова специални, е самият размер на постройките.
Каква визия и увереност трябва да са имали римляните, които са ги създали! И какво
умение, за да превърнат идеите в реалност. Искам да кажа, че всяка от сензационните
сгради във Вечния град е продукт на добре използваното въображение на някой човек.
Затова, да, вие също трябва да използвате сегмента за размисъл, за да изобретявате, да
си представяте и да мечтаете. „След двайсет години – мисля, че тези думи принадлежат
138
на Марк Твен, – ще съжалявате повече за нещата, които не сте направили, отколкото за
онези, които сте направили. Затова вдигнете платната. Отплавайте от тихото приста-
нище. Уловете попътния вятър. Изследвайте. Мечтайте. Правете открития“.
– Всички велики художници мечтаят за едно бъдеще, които малцина смятат за въз-
можно – заяви мъдро художникът.
– Да – кимна милиардерът. – Друга тактика, която може да практикувате през това
време, е да запишете нещо, което Магьосникът нарича Предварителен план. Това е
просто писмено описание на идеалния ден пред вас. Научните изследвания потвържда-
ват, че стратегията да поемате предварително задължения допринася прекрасно за по-
силен фокус и дисциплина в работата. Ще имате ясен и калибриран сценарий за предс-
тоящия ден, за да протече той така, както искате. Разбира се, нищо в бизнеса и в живота
не е съвършено. И все пак това не означава, че не трябва да положим всички усилия, за
да го направим такова. Всички героични жени и мъже по света са били перфекционисти.
Стремели са се към максималното, изцяло обладани от стремежа всичко, което правят,
да е забележително. Затова отделете поне десет минути, за да опишете вашия съвършен
ден.
Милиардерът пак погледна към цветарския магазин и вдигна левия си показалец към
римското небе. Една вулканично красива млада жена с високи скули, очила с рамки тип
„черупка на костенурка“, сива ленена блуза и елегантен панталон, стана и взе метално
дипломатическо куфарче. После побягна нагоре по стълбите като пантера, преследваща
обеда си.
– Здравей, Виена – каза милиардерът.
– Salve, мистър Райли – поздрави го почтително младата жена. – Радваме се да ви
видим пак в Рим. Сър, донесох ви каквото искахте.
Асистентката набра кода на ключалката и куфарчето се отвори. Вътре имаше три лук-
созно изработени дневника, подвързани с най-фина италианска кожа. Милиардерът по-
даде единия на предприемачката и другия на художника. После взе последния, притисна
го плътно към сърцето си и го близна. Да, той наистина близна дневника си.
– Когато сме сред магическите лозя на Южна Африка, ще ви обясня защо близнах с
език моя дневник – каза възторжено милиардерът с все по-задълбочаваща се загадъч-
ност.
– Южна Африка? – попита художникът на висок глас. – Кога заминаваме?
– Магически лозя? – учуди се предприемачката.
Милиардерът не им отговори.
– Ти си добра, Виена – каза милиардерът на асистентката си. – Наистина добра. Ci
vediamo dopo – добави той, а тя се спусна обратно по древните стъпала, скочи на задната
седалка на един черен скутер, който я чакаше, и потегли.
Предприемачката и художникът отвориха дневниците си и на първата страница ви-
дяха грижливо начертана диаграма.
– Още една диаграма, по която да учим? – попита художникът с благодарност.
– Si – потвърди милиардерът.
– Братко, много ми харесват тези модели – каза художникът. – Безценни средства за
учене, които придават невероятна яснота на сложните идеи.
– И супер уместни – добави предприемачката. – Яснотата поражда съвършенство.
Нали?
– Вярно е – потвърди милиардерът. – И няма защо да ми благодарите, приятели. Но
139
всъщност Магьосникът е този, който посвети десетилетия от богатия си живот за създа-
ването на тези диаграми с цел да обясни философията и методите на Клуб „5 сутринта“.
Изглеждат прости, защото му е отнело цял живот да ги усъвършенства. Необходими са
дълги години изключително внимание и пълно усамотение, за да се изчисти ненужната
сложност от всяка творба и да се постигне простотата, която се крие в основата на ис-
тинския гений. Когато аматьорът застане пред някой шедьовър, той му се вижда прост,
защото не може да разбере изкуството на майстора, който е премахнал всичко излишно.
За да отстраните несъщественото и да шлифовате скъпоценния камък, е нужно да пос-
ветите години. И десетилетия неотклонна работа. Да направите така, че нещата да изг-
леждат прости за нетренираното око, е белегът на маестрото.
За да придобиете ясна представа какво видяха тримата приятели в това слънчево утро
в Рим, ето как изглеждаше диаграмата в дневниците с елегантна кожена подвързия:
– Нека да разгледаме даровете, които ни донесе моята асистентка – продължи мили-
ардерът. – По време на сегмента за размисъл от Формулата 20/20/20 друг абсолютно
печеливш ход е да си водите дневник. И затова ви поръчах тези дневници при един ита-
лиански майстор. Надявам се, че ще направят чудеса за вас.
Милиардерът погледна към Виа деи Кондоти. Уличните чистачи се трудеха здраво.
По улицата се разхождаха туристи, правеха си селфита и си купуваха дрънкулки от сер-
гиите.
– Магьосникът обича да сме двамата с него тук в Рим. Ако имаме късмет, по-късно
тази сутрин ще го видим. Знам, че отиде да тича призори покрай реката до Прати, преди
да тръгне на екскурзия за риба до едно място на няколко часа оттук. О, между другото,
за воденето на дневник в продължение на поне няколко минути между 5:20 и 5:40 той
има официално име – „Дневник за днес“. Най-важното, когато го правите, е само да
пишете. Не се замисляйте прекалено много. Просто нахвърляйте задълженията си за
предстоящите часове, запишете най-скъпоценните си амбиции и активирайте благодар-
ността си, като направите списък на хубавите неща точно в този момент от живота ви.
Използвайте дневника си и като място, където преработвате всички тревоги, разочаро-
вания и огорчения в сърцето си, за да се освободите от тях. Истинско чудо е как ще
изхвърлите токсичните емоции и ниската енергия от организма си, когато запишете по-
тисканите обиди, и как ще освободите максималната си креативност, висока жизненост
и ненадминати резултати.
– Супер начин да предпазвам и да усилвам Сърдечната си нагласа, нали? – попита
предприемачката.
– Добреее! – извика милиардерът и после постави пръст на диаграмата на първата
страница от своя дневник.
– Ето някои награди, които ще получите, ако вложите десет или може би целите двай-
сет минути от сегмент номер две от вашия Час на победата, като водите „Дневник за
днес“. И тъй като запомняме по-добре, като повтаряме, препоръчвам ви да не записвате
само позитивните елементи от сегашния си живот, но и онези страни от него, които ви
причиняват дискомфорт и болка. Защото най-бързият начин да излезете от трудните
емоции, е да имате мъдростта и куража да се впуснете право към тях. Почувствайте ги,
за да ги излекувате. Назовете ги, за да се освободите от тях. Облечете с думи тъмната
енергия на тежестите в живота, за да ги разсеете. Това, което ви разкривам в момента,
са революционни прозрения. Защото след като си възвърнете силата, затисната под
пластовете токсични емоции и раните от миналото, вашата Умствена, Сърдечна, Здра-
вословна и Душевна нагласа ще скочат експоненциално. А когато тези четири вътрешни
140
империи се издигнат чрез усилено самопречистване, висшият ви аз ще започне да поема
командването. Така ще постигнете външните империи, които и двамата искате да имате.
Това, което се мъча да ви обясня, е следното: трудните чувства, от които не намирате
здравословен начин да се освободите, се потискат, което е причина за стрес, ниска про-
дуктивност и дори болести.
ДЕКОНСТРУКЦИЯ НА НАВИКА
ЗА ВОДЕНЕ НА ДНЕВНИК
141
– Страхотна диаграма – кимна художникът. – И искаш да кажеш, че ако не изживея
неприятните чувства, те се наслагват в мен и ме задръстват до така степен, че може да
се разболея?
– Да, това, което каза е почти същото – потвърди мистър Райли. – Тези блокирани
токсични емоции се натрупват на пластове върху дарбите, талантите и висшата мъдрост.
Това е една от основните причини, поради които повечето хора на планетата са забра-
вили, че са герои. Когато избягваме чувствата, ние губим връзка с най-силния си аз и
забравяме истините на живота: че всеки от нас може да постигне изумителни неща, да
създаде изумителни творби, да постигне блестящо здраве, да познае истинската любов,
да води магически живот и да помогне на много хора. Това, което ви казвам, е факт. Но
повечето от нас носят толкова много страх, болка, гняв и тъга, натрупани върху истин-
ския ни аз, че губим представа за възможностите, които са точно под носа ни. Цялата
тази тъмна енергия ни заслепява и не ги виждаме. И блокира достъпа до първичния ни
гений. Великите хора в историята са имали такъв достъп. Днес повечето са го изгубили.
– Магически живот? – повтори предприемачката. – Все говориш за магия. Звучи ми
малко абстрактно. Малко в стил „нова епоха“.
– Да, магически живот – отговори твърдо, но любезно милиардерът. – Когато отидем
в Южна Африка, ще ви обясня как да навлезете в магията, с която разполагаме всички.
Щом научите онова, което ще ви разкрия сред лозята там, способността ви да материа-
лизирате повече пари, по-добро здраве, повече радост и по-дълбок вътрешен мир ще
нарасне драматично. Но все още не мога да споделя с вас нищо за това как да заживеете
с магията. Не ми е разрешено – каза загадъчно милиардерът.
– Трябва да усетите раната, за да излекувате болката – продължи той. – През моя
живот съм понесъл много страдания. Провали в бизнеса, лични загуби, физически проб-
леми. Всъщност и в този момент преживявам нещо, от което ме боли сърцето. – Въоду-
шевлението на милиардера внезапно започна да намалява. За секунда той изглеждаше
по-стар. Прегърби се и започна да диша по-тежко. Но след малко се оправи.
– Както и да е, добрата новина е – каза той енергично, като вдигна ръце високо в
римския въздух, – че не нося много от болките от миналото в прекрасното си настояще
и във фантастичното си бъдеще. Използвах практиката да си водя дневник от сегмента
„Размисъл“ на Формулата 20/20/20, за да продължа напред и да се освободя от всички
болки. Дори само това умение е една от причините да съм толкова преизпълнен с въз-
торг, благодарност и спокойствие през повечето време. И също да успея да постигна
толкова много. Да живеят в миналото отнема енергията на много хора. Това е най-доб-
рото обяснение защо повечето хора са толкова непродуктивни. Не познавам друг човек
освен Магьосника, който да е видял връзката между лошите резултати и емоционалните
бури. Но само си помислете. Напълно безплатно е. Представете си какво ще ви донесе
това да си водите дневник всяка сутрин за развитието ви и за успеха на бизнеса ви, осо-
бено докато търсите път през това, което преживявате. – В думите на милиардера проз-
вуча ясно съчувствие. Той прегърна с едната си ръка предприемачката, а другата пре-
метна през рамото на художника. – И за изкуството ти – добави той, като го погледна.
– Да носиш болките от миналото е толкова изтощително – съгласи се художникът. –
Ние всички търпим поражения – и понякога сме почти съсипани от живота.
Милиардерът продължи разказа си.
– Препоръчвам ви да намерите поне няколко минути през втория сегмент, между 5:20
и 5:40, за да медитирате. Магьосникът ме научи как да го правя и това много ми помага
142
да постигам концентрация, увереност, добро изпълнение и спокойствие, когато управ-
лявам сложно бизнес портфолио. А спокойните изпълнители постигат най-много.
Около медитацията няма нищо особено, така че отхвърлете предразсъдъците, които
може би изпитвате към това умение, и се опитайте да го усвоите. Това е един от най-
добрите начини на света да усилите фокуса си, да запазвате естествената си сила и да
поддържате вътрешния си мир. Има много прекрасни научни изследвания, които пот-
върждават стойността на ритуала на редовната медитация, така че дори да искате да
отхвърлите метода, данните потвърждават, че действа – феноменално – като навик за
оптимизирането ни като хора. Най-новите изследвания доказват, че редовната медита-
ция допринася за по-ниско ниво на кортизол, като по този начин намалява стреса. Тя е
и мощен начин да развиете връзката със самия себе си. Трябва да намирате повече време
за себе си. Да опознаете по-добре и да се приближите към по-висшата си природа. Да
си възвърнете връзката с най-добрата част от себе си, онази страна от вас, която разбира,
че невъзможното е главно това, което не сте опитали, и която знае за вашите скрити
запаси от светлина, смелост и любов. Онази част от вас, която все още може да вижда
величието в другите, дори когато те се държат лошо, и която дава пример за позитивност
в света – дори когато добродетелите, които проявявате, не получават същия отговор.
Да, посещавайте това двайсетминутно убежище на тишина и неподвижност всяка сут-
рин и си припомнете всичко, което наистина сте. Истината говори в усамотението под
първата светлина на деня. И после понесете това спиращо дъха познание със себе си
през останалите часове на този дар, който наричаме ден.
Милиардерът падна на земята и направи серия бързи лицеви опори. Последва упраж-
нението „дъска“. Вие вече добре познавате неговите странни и причудливи маневри.
– Трябва да продължа с третия сегмент от Формулата 20/20/20, за да приключим
урока за тази сутрин. По-късно ми предстоят няколко срещи и после ме чака прекрасна
вечеря с Адриано, Магьосника и някои други стари приятели – каза весело милиардерът.
– Разбира се – отговори художникът. – Няма проблем.
– Точно така – каза предприемачката. – Чухме за един ресторант близо до Кампо ди
Фиори, където правели страхотни спагети карбонара. Ще го пробваме довечера.
– Ам-ам – отговори милиардерът и прозвуча повече като петгодишно дете, а не като
виден бизнес лидер. После продължи обсъждането на утринния режим на строителите
на империи, на хората, постигащи свръхуспех, и на спасителите на нашата цивилизация.
Изведнъж милиардерът притисна с ръце стомаха си и сви лице от болка.
– Добре ли си? – попита предприемачката и се впусна към своя ментор.
– Абсолютно – отговори той, преструвайки се, че всичко е наред. – Нека да продъл-
жим. Твърдо решен съм непременно да научите всичко, което знам за Клуб „5 сут-
ринта“, преди да се разделим. Единственото, за което ви моля, е да споделите учението
на Магьосника с колкото може повече хора. По този начин ще направите света по-до-
бър – каза той и добави малко по-тихо: – Аз може би няма да успея.
– Добре, да продължаваме нататък. Целта на сегмент три от Формулата 20/20/20 е да
ви помогне да израствате всеки ден. Припомнете си Умствената нагласа 2хЗх: да уд-
воявате приходите и въздействието си, да утроявате инвестицията си в две основни об-
ласти – личното съвършенство и професионалните си умения. Така че времето от 5:40
до 6:00, последният сегмент от вашия Час на победата, използвайте, за да задълбочавате
базата си от знания, да засилите находчивостта си, да подобрите уменията си и да учите,
за да знаете повече от конкурентите си.
143
– Леонардо да Винчи казва: „Човек не може да постигне по-малко или по-голямо гос-
подство от това да бъде господар на себе си“ – каза художникът.
– Днес те обичам още повече – каза предприемачката.
– Е, аз те обожавам все повече от ден на ден – отговори художникът с усмивка.
– О, какво става! – засмя се милиардерът. – Неволен свидетел съм на любовни обяс-
нения. Точно тук, на Испанските стълби.
Той затвори очи и изрече тези думи на философа стоик и държавник Сенека: „Всеки
ден придобивай нещо, което ще те направи по-силен срещу бедността, срещу смъртта,
както и срещу другите нещастия; и след като прехвърлиш много мисли, избери една, в
която да вникнеш докрай в този ден“.
Милиардерът отвори очи и каза лаконично:
– Външното лидерство започва отвътре. – После добави: – През този последен сег-
мент от 5:40 до 6:00 от Формулата 20/20/20 работете върху това да станете по-ценни
както за вашата област, така и за обществото. Разбирате ли, човек не постига успех и
влияние само защото го иска. Вие привличате тези неща в живота си въз основа на това,
което сте – като човек и като производител. Личните желания без лично развитие са
като да си мечтаете да имате прекрасна градина, но да не засявате никакви семена. Ние
се настройваме да получим отлични резултати, като издигаме собствената си стой-
ност. Аз спечелих състоянието си благодарение на една идея. Подобрявайки себе си,
подобрих и способността си да подобрявам живота на хората, като намерих по-извисен
начин да служа на другите. Натрупвайки повече знания, станах по-ценен в областите, с
които се занимавах, което увеличи доходите и влиянието ми. Ето една идея, съвсем
чужда за днешното време: прочетете книга. Изучавайте живота на най-великите мъже и
жени от миналото, като се запознавате с биографиите им в сегмента „Растеж“. Запоз-
найте се с най-новите изследвания в психологията. Поглъщайте книги за иновации и
общуване, продуктивност и лидерство, преуспяване и история. И гледайте докумен-
тални филми, за да научите как най-добре да правите това, което правят те – и израст-
вайте, за да бъдете като тях. Слушайте аудиокниги за лично усъвършенстване, креатив-
ност и изграждане на бизнес. Едно от общите неща, които споделяме аз и моите прия-
тели милиардери, е, че ужасно обичаме да учим. Ние развиваме неотклонно дарбите и
талантите си – и ги превръщаме в капитал. Ние непрестанно инвестираме в разширява-
нето на познанията си и професионалните си умения. Изцяло сме посветени на четене,
подобряване и подхранване на безграничното си любопитство. Представата за забавле-
ние за нас е да бъдем заедно на конференция. Посещаваме една – поне една – на всеки
три месеца, за да запазваме вдъхновението си и винаги да сме в час. Не прекарваме
много време в безсмислени развлечения, защото ни е много по-интересно непрестанно
да учим.
– Трябва да знаете, че животът е много справедлив – каза милиардерът, като звучеше
много философски и сега изглеждаше много по-силен. – Ще получите от него това, което
му давате. Основен природен закон. Затова давайте много повече, като ставате много по-
добри.
– Добре. Вече знаете – завърши възторжено мистър Райли. – Красиво проектиран, безг-
решно калибриран утринен режим за бизнес и личен живот от световна класа. Възприемете
го докрай, спазвайте го всекидневно или поне пет дни седмично и продуктивността, благо-
получието, усещането за радост и спокойствие ще получат мощно ускорение наред със
стойността, която ще можете да дадете на нашия свят.
– Какво следва? – попита художникът.
– Сега ще отидем на гости на мъртвите – беше единственият отговор на милиардера.
144
Глава 14.
Клуб „5 сутринта“ разбира абсолютната
необходимост от сън
„Не можете да си представите как копнея за отдих –
каква жажда и глад изпитвам. В продължение на шест
дълги дни, откакто завърших работата си, умът ми беше
като водовъртеж, бърз, застанал на едно място и непрес-
танен, поток от мисли, които не водят за никъде, и се вър-
тят бързо и постоянно“.
— X. Дж. Уелс
Тримата приятели гледаха към покривите и Ватикана, а римското слънце се издигна
още по-високо. Сега улиците бяха шумни. Вечният град се беше събудил.
Милиардерът пак вдигна ръка във въздуха. И пак, сякаш отникъде, се появи друг
асистент. Този път беше мъж, който изглеждаше малко над четиридесетгодишен. Той
изтича до средата на площада и извади смартфон, в който каза нещо бързо и на висок
глас. След минута три жени с шалове на главата – каквито може да видите в онези прек-
расни италиански филми от петдесетте години – пристигнаха на три лъскави червени
веспи. Паркираха ги в подножието на Испанските стълби, точно до скулптурата на лод-
ката, и после изчезнаха по Виа деле Кароце.
– Хайде да вървим, хора! – възкликна милиардерът. – Време е да покараме мотопеди.
– Но нали щяхме да ходим на гости на мъртвите? – попита предприемачката. По че-
лото ѝ пак се бяха появили бръчки и сега беше скръстила ръце.
– Имайте ми доверие. Скачайте на скутерите. И ме следвайте – нареди милиардерът.
Тримата приятели поеха по древните римски улици. Дори най-неизвестната църква и
незабележителен обелиск ги хвърляха в мечтателен възторг. Слънцето сега беше осле-
пително, а булевардите бяха пълни с римляни и туристи. Градът изглеждаше изпълнен
с живот. Минаха през един площад, където забележително талантлива оперна певица,
до която стоеше един мъж, за да събира парите, затрогна дълбоко слушателите си с вол-
ната си песен. Милиардерът, предприемачката и художникът продължиха разходката си
по улиците на Рим и попаднаха на друга сюрреалистична гледка: Пирамидата на Цес-
тий, построена като гробница между 18 и 12 пр.н.е.
„Египетска пирамида в сърцето на Вечния град. Невероятно“ – помисли си художни-
кът, като се мъчеше да гледа пътя.
Скоро излязоха извън стените на града. Милиардерът все още караше пред тях. Пред-
приемачката забеляза за пръв път тази сутрин, че на гърба на тениската му бяха изпи-
сани мъдрите думи на Бенджамин Франклин, един от бащите основатели на Съедине-
ните щати: „Ранното утро има злато в устата си“. А на задната част на каската видя друг
надпис: „Ставай пръв. Умри последен“.
„Този човек е истинско чудо – помисли си тя. – Няма друг като него“. Предприе-
мачката знаеше, че това сензационно приключение скоро ще свърши, но се надяваше,
че мистър Райли ще остане в живота ѝ. Тя не само беше започнала да му се възхищава –
145
тя усещаше, че има нужда от него.
Караха известно време и после милиардерът направи знак с ръка да спрат на една
странно безлюдна странична улица. След като паркираха скутерите, без да каже нито
дума, той махна на учениците си да го последват. Минаха покрай каменния бюст на
великия римски генерал Юлий Цезар, спуснаха се по поредица от стълби и влязоха в
тъмен и прашен тунел.
– Къде по дяволите се намираме? – попита художникът. По нежната кожа под очите
му се стичаха капки пот. Представете си, че се намирате там с тези три човешки същес-
тва. И как изглеждаше художникът в този момент.
– Ние сме в катакомбите – съобщи милиардерът. – Тук древните римляни са погреб-
вали своите мъртъвци. Всички тези подземни пасажи са гробища и датират от втори до
пети век.
– И защо сме тук? – попита предприемачката.
– Доведох ви в тази крипта, за да ви обясня нещо – заяви милиардерът с обичайния
си топъл тон.
В този миг се разнесоха стъпки, които идваха от дъното на тунела. Художникът пог-
ледна предприемачката с широко отворени очи.
Милиардерът не каза нито дума. Чуха как стъпките приближават. И стават по-силни.
– Имам неприятно усещане – каза предприемачката.
Стъпките се приближаваха, а върху напуканата стена на катакомбите пребягна сла-
бата светлина на свещ. После настъпи пълна тишина.
Бавно се появи някаква фигура, която държеше висока свещ и имаше качулка на гла-
вата си – като тези, които носят монасите. Никой не каза нищо. Всичко беше крайно
загадъчно. Новодошлият застана пред тримата приятели. Той вдигна свещта по-високо
и я завъртя четири път в кръг. После свали качулката си.
Лицето, което се разкри под нея, им беше познато. Беше същото лице, което се беше
явявало на безброй стадиони по цялата планета. Лице, което беше вдъхновило милиони
да извършат удивителни дела, да осъществят епични мечти и да водят легендарен жи-
вот.
Беше Магьосникът.
– Господи, как ме изплаши! – каза художникът, като продължаваше да се поти
обилно.
– Извинявай. Стоун ми каза да дойда. Загубих се по пътя – извини се Магьосникът. –
Тези катакомби са изключително място. Макар че малко те побиват тръпки – добави
той, като изглеждаше в добро здраве, щастлив и спокоен.
– Здравей, приятелю – поздрави го милиардерът и прегърна своя консултант и най-
добър приятел. – Благодаря ти, че дойде.
– Как няма да дойда – отговори Магьосникът. – Е, нека мина направо към прозрени-
ята, които искаше да споделя с тези хора. Знаете, че никога не отказвам да се включа в
играта – добави той и двамата с милиардера плеснаха ръце в „дай пет“, както правят
професионалните баскетболисти след сполучлив наказателен удар.
– Мистър Райли ме помоли да споделя с вас възгледите си за стойността на дълбокия
сън като елемент от постоянната елитна креативност, върховата продуктивност и стра-
тосферни постижения. И ми каза, че иска това да стане тук долу не само защото населя-
ващите тази крипта са потънали в безкраен сън, но и защото днес научните изследвания
потвърждават, че една от основните причини, поради които може ни застигне преждев-
ременна смърт, е да не спим достатъчно.
146
– Наистина ли? – попита предприемачката и пак скръсти ръце. На светлината от
свещта на пръста ѝ проблесна прост сребърен годежен пръстен.
– Не, не мога да повярвам, че сте го направили! – възкликна милиардерът и дрезгавият
му глас прозвуча радостно. Той изпълни бързо няколко странни танцови стъпки, които
не беше показвал досега.
– Да, направихме го – отговориха в един глас предприемачката и художникът.
А художникът добави:
– И вие двамата сте поканени на сватбата ни. Ще е скромна, но специална.
– Добре дошли сте да направите сватбената церемония на плажа ми в Мавриций –
предложи милиардерът. – И приятели, всички разноски са за моя сметка. За вас двамата,
за семействата и за всичките ви приятели. Всичко ще бъде от мен. Това е най-малкото,
което мога да направя за двамата нови членове на Клуб „5 сутринта“. Вие повярвахте
на един стар човек с откачена външност. Впуснахте се в тази бурна одисея. Бяхте отво-
рени за всички нови неща, които научихте. И ги спазвате. Вие двамата сте моите герои.
Милиардерът са закашля неудържимо. Може би беше от праха в катакомбите. После
пак притисна ръка към гърдите си – точно върху сърцето си. И пак се закашля.
– Добре ли си? – попита предприемачката, като сложи ръка на мускулестото му рамо.
– И така – каза Магьосникът. – нека да споделя някои прозрения защо за мисията ви
да постигнете отлично лидерство и все по-нарастваща продуктивност е важно не само
да калибрирате първия час от деня, но и да управлявате последния час от вечерта, ако
сериозно искате да постигнете първокласни резултати.
Той задържа свещта под лицето си, което имаше почти мистичен ефект.
– Това, което ви дава представяне на ниво гений, е деликатното равновесие между
овладяването на утринния ви режим и оптимизирането на вечерния ви ритуал. Няма да
успеете да оркестрирате Формулата 20/20/20, която Стоун ви е обяснил тази сутрин,
ако не спите достатъчно.
– Почти винаги страдам от липса на сън – кимна предприемачката. – Понякога функ-
ционирам с усилие. Паметта ми изневерява. И се чувствам изтощена.
– Да – съгласи се художникът. – И аз спя лошо. Будя се по няколко пъти нощем. Но
откакто съм на това пътешествие, спя добре всяка нощ.
– Много се радвам да го чуя. Защото се намираме в разгара на жестока глобална сънна
рецесия – заяви Магьосникът, служейки си с драматичния изказ, с който се беше прос-
лавил в цял свят. – Интернет, социалните медии и вниманието ни, погълнато от смарт-
фоните, са голяма част от причините за това. Днес научните изследвания потвърждават,
че синята светлина, излъчвана от екраните на нашите устройства, понижава нивото на
мелатонин. Мелатонинът е хормонът, който сигнализира на организма, че е време за
сън. Няма и капка съмнение, че работата с компютър и смартфон влияе негативно върху
познавателната функция, както вече сте научили. И е пределно ясно, че да прекарвате
времето преди лягане пред екраните разстройва съня. Бих могъл да се задълбоча и да ви
обясня как светлината от устройствата ви активира фоторецепторите, известни като
„вътрешни светочувствителни ганглийни клетки на ретината“, които ограничават отде-
лянето на мелатонин и влияят отрицателно върху циркадиевия ритъм, от което страда
сънят ви – но разбирате какво имам предвид.
– Разбирам – потвърди предприемачката. – Наистина разбирам. Ще преструктурирам
режима си преди сън, за да се будя в 5 сутринта, като се чувствам по-добре и изпълнена
с енергия. Обещавам да продължа да го правя, за да отпочивам добре и да прилагам
безпогрешно Формулата 20/20/20.
147
– За минимум 66 дни – докато се превърне в автоматичен навик – намеси се худож-
никът. – И после до края на живота си, така че действително да ми е по-лесно да изпъл-
нявам Метода „5 сутринта“, отколкото да си остана в леглото.
– Когато не спим достатъчно – продължи Магьосникът, – не само е страшно трудно
да ставате рано, но и някои други много вредни неща намаляват продуктивността и ми-
нимизират представянето ви, като освен това се отразяват на щастието и подкопават
здравето ви.
– Разкажи ни – помоли предприемачката.
– Да, разкажи им – насърчи го милиардерът, който сега беше приклекнал в катаком-
бата. – Тази поза е много полезна за долната част на гръбнака, както и за храносмила-
нето – добави той, кой знае защо.
– Е, когато спите – а най-важното тук е не само количеството сън, но и качеството
на различните състояния по време на сън – невроните ви се свиват с 60%, като гръб-
начно-мозъчната течност циркулира през мозъка. Установено е също, че лимфатичната
система, за която преди се е смятало, че е само в тялото, продължава и в черепа. Всичко
това означава, че ние, като човешки същества, сме създали в хода на еволюцията си
един мощен процес, с който да промиваме мозъка, за да остава в оптимално състояние.
И този пречистващ механизъм действа само докато спим.
– Невероятно интересно – отбеляза предприемачката.
– Кажи им за HGH – помоли милиардерът.
– Разбира се – каза Магьосникът. – HGH, човешкият хормон на растежа, се произ-
вежда от хипофизната жлеза в мозъка и е важен за здравето на тъканите в тялото ви, за
добре функциониращия метаболизъм и дълголетието. Увеличените нива на HGH пови-
шават настроението, познавателната способност, нивото на енергия и мускулната маса,
същевременно намаляват апетита, като регулират лептина и грелина. Ето най-важното:
макар човешкият хормон на растежа да се произвежда при упражнения, поради което
сегмент номер едно от Формулата 20/20/20 е толкова важен за промяната, 75% от про-
изводството на хормона на растежа настъпва, докато спите! И тук е истинската тайна:
да постигнете максимално добро промиване на мозъка и отлично ниво на хормона на
растежа, за да разширите креативността, продуктивността, жизнеността и дълголетието,
са ви нужни пет пълни деветдесетминутни цикли на сън. Това сега се потвърждава от
научните изследвания. Това прави седем и половина часа сън всяка нощ. Трябва също
да знаете, че научните изследвания доказват, че е вредно не само лишаването от сън.
Доказано е, че и прекомерното спане, девет и повече часа, също съкращава живота.
– Можеш ли да ни дадеш модел, чрез който да научим всичко, което ни обясни дотук,
за да сме напълно наясно и да го прилагаме, а не да сме несигурни и да бъркаме? –
попита художникът.
– Добра работа си свършил, Стоун – похвали го Магьосникът. – Научил си ги на Фор-
мулата за трите стъпки на успеха.
Милиардерът, все още приклекнал на мръсния под на криптата, кимна. После се
оригна.
– Да, имам диаграма за вас – потвърди Магьосникът. – Анализирах собствения си
вечерен режим, който ми помага винаги да спя прекрасно през всички тези години.
После Магьосникът извади едно фенерче от робата си. Той отвинти капачката и от
тайното отделение в тялото на фенерчето извади два тънки свитъка. Подаде единия на
предприемачката и другия на художника. На всеки свитък имаше диаграма. Може да я
видите на другата страница.
148
– Не знам как да ви благодаря – каза предприемачката. – И на двама ви – добави тя и
погледна към милиардера, който сега правеше коремни преси на светлината от свещта
и в същото време си шепнеше: „Очаква ме голям късмет и дълбока мъдрост. Винаги съм
лидер и никога жертва. Лъв, а не овца. Обичам живота си и го правя още по-хубав с
всеки следващ ден. И на колкото повече хора помогна, толкова по-щастлив ще бъда“.
– И аз се присъединявам към благодарностите на любимата ми – каза художникът.
Той протегна ръка и погали нежно косата на предприемачката.
– Ако хората познаваха философията и методите на Клуб „5 сутринта“, всеки човек
на света би се променил – отбеляза предприемачката. – И сега разбирам, че да се будиш
със слънцето изобщо не означава да караш с по-малко сън. То по-скоро е като старото
правило „Лягай рано, ставай рано“.
ДЕКОНСТРУКЦИЯ НА РИТУАЛА ПРЕДИ СЪН НА ХОРАТА,

ПРЕВЪРНАЛИ СЕ В ИКОНИ
Последно хранене за деня
19:00 – 20:00 Всички електронни устройства се изключват
Предпазване от свръхстимулация
Време за истински разговор с любимите хора
Втори период на медитация по желание
21:00 Време за четене/аудиокниги/подкасти
Редовно време за развлечения
Периодична баня с епсомови соли
Подготовка за сън в хладна и тъмна спалня без никакви технологични
устройства
21:00 – 22:00 Организиране на екипировката за упражнения през Сегмент №1
Практикуване на вечерна благодарност
– И ако всеки от нас прави нещо за личната си революция, всички връзки в живота
ни – от тези, които ни свързват с професията ни, до връзките, които споделяме един с
друг – ще се подобрят – каза художникът.
– Нещо като думите на Махатма Ганди: „Бъди промяната, която искаш да видиш в
света“ – добави предприемачката. Тя докосна новия си пръстен и лицето ѝ грейна на
меката светлина на свещта. – Почетох малко за живота му, преди да си легна снощи.
– С цялото ми уважение – каза състрадателно Магьосникът, – точните думи на Ма-
хатма Ганди са били променени през годините, за да се превърнат в клише, което под-
хожда на едно общество, страдащо от колективен дефицит на внимание.
– Това, което действително е казал – прекъсна го милиардерът, – е: „Ако можехме да
променим себе си, тенденциите в света също щяха да се променят. Както човек променя
собствената си природа, така се променя и отношението на света към него. Не трябва да
чакаме да видим какво правят другите“.
– Страхотна забележка, Стоун – отбеляза с усмивка Магьосникът и добави любезно
към предприемачката: – Но оценявам и твоите думи в по-широк смисъл. И разбира се,
си права. Личната ми молба към вас двамата е да споделите тези принципи и психоло-
гически модели с възможно повече хора. Защото, да, ако всеки бизнес лидер, търговски
работник, учен, художник, архитект, политик, спортист, учител, майка, пожарникар,
баща, шофьор на такси, дъщеря и син само възприемат утринния режим и вечерния ри-
туал, които споделих с вас, ще имаме един съвсем нов свят. С много по-малко тъга,
149
грубост, посредственост и омраза. И с толкова повече креативност, красота, спокойст-
вие и любов.
– А сега трябва да си тръгвам – обяви Магьосникът. – Ще се видим довечера на ве-
черя, Стоун. Какво е менюто – качо е пепе, нали?
– Разбира се – отговори милиардерът и се изправи. Пак се разкашля и за момент за-
литна. Лявата му ръка трепереше. Единият крак не го държеше.
Магьосникът бързо отвърна поглед.
– Трябва да вървя – каза само той и изчезна в мрака на гробницата.
Тримата тръгнаха обратно към изхода на криптата, изкачиха се по стълбите и изля-
зоха на ослепителното римско слънце.
Милиардерът запали скутера си и махна с ръка на гостите си да го последват. Минаха
по лабиринт от тесни улици, покрай един древен акведукт и пак влязоха в града. Скоро
караха по задръстените улици на историческия център и после потеглиха по Виа деи
Кондоти.
След като паркираха скутерите си, предприемачката и художникът последваха мили-
ардера по Испанските стълби.
– Е, така затваряме пълен кръг и стигаме до мястото, откъдето започнахме утринния
урок в 5 сутринта – обяви той. – Преди да ви пусна да си тръгнете за днес, приятели,
имам един последен страхотен модел за вас двамата. Магьосникът ме научи на него,
когато бях много по-млад и той се оказа безценен. Знам, че той ще е много добър завър-
шек на урока ни тази сутрин.
Милиардерът плесна силно с ръце. Отдалече се разнесе шум от перка – излизаше от
Вила Боргезе. Скоро звукът стана по-силен. И още по-силен.
Един предмет се рееше над главите на тримата. Туристите, седнали на Испанските
стълби да пият еспресо и да ядат сладолед, обърнаха погледи към небето, като се мъчеха
да разберат какво става. В този прекрасен момент щеше да ви е много приятно и вие да
сте там.
– Мама миа – извика една възрастна жена с широка рокля на цветя. В едната си ръка
държеше бебе, а в другата букет от лалета в прекрасни цветове.
– Това е дрон! – извика един тийнейджър с бейзболна шапка, обърната с козирката
назад, дънково яке с надпис, бродиран на гърба: „Няма място за съмнение“ и изпокъсани
джинси с огромни дупки на коленете. По някаква неизвестна причина беше бос.
Милиардерът започна майсторски да пилотира самолетчето и го приземи гладко като
повърхността на езеро в горещ летен ден. Той намигна на двамата си ученици.
– Все още се справям – усмихна се широко той.
Дронът носеше дървена кутия, в която имаше тънко стъкло с отпечатан на него уче-
бен модел. На следващата страница може да видите как изглеждаше диаграмата на стък-
лото.
– Реших, приятели, че този много подробен план за деня, описващ всичко стъпка по
стъпка, ще ви бъде полезен. Разбира се, това е само един от възможните начини да из-
ваете деня си. Ще забележите, че вечерният режим е малко по-различен от този на Ма-
гьосника. Както винаги, начинът, по който ще приложите всички тези тактики, които
споделяме с вас, е изцяло ваш избор. Животът си е ваш – живейте го, както решите. И
все пак конкретно тази диаграма ми помогна изключително, защото тя включва много
от могъщите елементи на Формулата 20/20/20, която ви описах тази сутрин, заедно с
ключовите аспекти на един първокласен процес преди заспиване и вгражда двете неща
150
в изключително конкретна дневна карта, с която всеки – и наистина имам предвид все-
ки – може да си послужи, за да преживява непрекъснато удивителни дни. Това е като
готварска рецепта: следвайте стъпките и ще постигнете резултатите.
ЧАС ДЕЙНОСТ БЕЛЕЖКИ

4:45  Оптимално време за ставане  Период за подготовка
 Личен тоалет  Оставете спортния си екип до леглото предишната вечер
 Пийте вода, за да заредите митохондриите на клетките и те да
освободят АТФ, който увеличава енергията ви
5:00  Интензивни упражнения  Сегмент №1: движение
5:20  Трябва да се изпотите (осво-  Умората отстъпва на енергичност до 5:20
бождава се BDNF)  Упражненията удължават теломерите
 Пийте още вода  Активира се невробиологията на величието
 Подкасти/аудио/видео/музика
5:20  Медитация  Сегмент №2: Размисъл
5:40  Молитва  Медитацията намалява и забавя остаряването
 Дневник  Планиране + разпределяне на времето увеличава фокуса и
 Благодарност продуктивността
 Предварителен план
5:40  Четене  Сегмент №3: Растеж
6:00  Аудиокниги  Нагласа 2хЗх
 Подкасти  Подхранва надеждата + уменията
 Благодарност  Поражда вдъхновение
 Учене + вдъхновяващи  Изгражда непобедимосг във вашата област
филми
6:00  Време за семейството  Обогатява усещането за благополучие
8:00  Лични грижи  Издига тонуса на сутринта ви
 Без социални медии  Допринася за радостта и спокойствието
 Без новини
 Без електронна поща
8:00  Правилото 90/90/1  Двойните цикли на елитното представяне
13:00  Методът 60/10  Протокол TBTF
 Работа от световна класа  Вашият личен „Менлоу Парк“
 По-маловажна работа  Административни въпроси
13:00  Срещи  По-малко креативна работа
17:00  Организационна работа  Планиране
 Край на гладуването (по же-  Още хидриране
лание): дивидент 16/8
17:00  Пътуващ университет  Поддържайте нивото си, като учите
18:00  ВИТ  Време за лично обновление
 П2М  Слънце/чист въздух/презареждане
 Декомпресия + преходен пе-
риод
18:00  Без дигитални устройства  Социални връзки
19:30  Семейна вечеря  Приключения
 Различни приятни занимания  Доброволческа дейност
 Разходка сред природата с
любимите хора
 Четене  Редовни ритуали преди сън
19:30  Време за дневник  Гореща баня с епсомови соли
21:30  Подготовка за ранно ставане  Тъмна стая
 Без екрани/без технологии  Хладна температура
 Оптимална втора медитация
преди сън
21:30  Дълбок сън  Произвеждане на човешки хормон на растежа (HGH)
 Възстановяване и регенериране на мозъка, тялото и духа
– А удивителните дни създават възходяща спирала и се превръщат в удивителни сед-

мици, които преминават в удивителни месеци – заяви художникът, като затвори днев-
ника си.
151
– А удивителните месеци се превръщат в удивителни тримесечия, които прерастват
в удивителни години и десетилетия и накрая.... – добави предприемачката, като също
затвори дневника си.
– В удивителен живот – казаха тримата в един глас.
– Ден по ден, стъпка по стъпка извайвате един епичен живот – сумира милиардерът.
Той пак сложи модните си слънчеви очила, от тези, които изисканите римляни носят по
своя непринудено стилен начин и сякаш искат да кажат: „Не полагам много усилия да
изглеждам толкова феноменално елегантен“. Над тях чайките пляскаха с криле и изда-
ваха тези дразнещи звуци, които изглежда много им харесват.
Милиардерът очевидно беше много добър човек. Не само богат с пари, но и богат със
сърце. Но той не обичаше чайки и това как бяха превзели много от покривите в центъра
на Рим през последните години.
– Трябва да се направи нещо за тези пернати същества – замислено каза той, проявя-
вайки нехарактерно раздразнение. – Както и да е. Сега знаете защо ви доведох на Ис-
панските стълби. Постигането на експлозивна продуктивност, отлично здраве, изклю-
чително благополучие, трайна радост и безкраен вътрешен мир всъщност е игра, която
печелите стъпка по стъпка. Малките, всекидневни, наглед незначителни подобрения,
когато се правят последователно дълго време, носят изумителни резултати. Всекиднев-
ните микропобеди и съвсем малки оптимизации действително са най-сигурният път към
живот, с който накрая само ще се гордеете. Както знаете, това наистина е едно от люби-
мите ми места на този свят. Исках вие двамата да бъдете с мен не само за да ви науча на
преобразяващия процес, залегнал във Формулата 20/20/20, но и да подчертая една ис-
тина – да живеете по забележителен начин е наистина една възходяща спирала към
върха на стълбата на успеха и значимостта. И докато стъпка по стъпка се изкачвате на-
горе към най-пълното изживяване на най-голямото си величие, дните ви ще се изпълнят
с магията и красотата, които сега виждате тук и те само ще се засилват през годините.
В това можете да бъдете сигурни.
След като внимателно огледа учебния модел на стъклото, предприемачката се почуди
на глас:
– Какво е Правилото 90/90/1 и Методът 60/10? И не разбирам някои други бележки.
– А какво означават съкращенията „ВИТ“ и „П2М“ на диаграмата? – попита худож-
никът.
– Скоро ще научите – каза милиардерът, създавайки напрежение. – И двамата трябва
да знаете, че съм запазил най-добрите – и най-ценните – уроци за края на нашата среща.
После милиардерът прегърна предприемачката и художника по-силно отпреди. Ви-
дяха как очите му бавно се пълнят със сълзи. Цял океан от сълзи.
– Обичам ви и двамата – каза той. – Ci vediamo.
И после изчезна.
152
Глава 15.
Клуб „5 сутринта“ научава 10-те тактики на
истинския гений
„Ако хората знаеха с колко тежък труд съм постигнал
майсторството си, изобщо нямаше да му се възхищават
толкова.“
— Микеланджело
– Сао Пауло е толкова специален град, нали? – каза милиардерът, докато икономич-
ната кола, управлявана от шофьор е риза е къси ръкави ту спираше, ту тръгваше в гъстия
трафик на този многомилионен град. Както и в Мавриций, той седеше на предната се-
далка.
Тримата приятели преди малко бяха кацнали на летището и сега пътуваха към един
бутиков хотел в центъра на финансовата столица на Латинска Америка.
– Градът е голям – отбеляза художникът, сякаш това не беше абсолютно очевидно.
– Много ти благодарим, че ни доведе тук в Бразилия за сватбата ни – възторжено каза
– И аз ти благодаря, приятелю – добави художникът.
– Той всъщност искаше церемонията да се състои в твоята къща край океана – каза
предприемачката и погледна нежно годеника си.
– Исках – каза любезно художникът. – Това място е райско.
– Честно казано, и аз исках. Но реших да е тук в памет на баща ми, който беше бра-
зилец – обясни предприемачката.
– А щастливата съпруга означава щастлив живот – потвърди художникът и се ус-
михна.
После цитира думите на А. А. Милн от Мечо Пух: „Ако ти живееш сто години, аз
искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб“.
Предприемачката се премести по-близо до художника на задната седалка на колата,
която пътуваше покрай величествени неоготически катедрали, по широки авенюта с ви-
соки небостъргачи, през площада, където се намираше внушителният Театро Муниси-
пал де Сао Пауло и после покрай величествения парк Ибирапуера.
Думите на художника накараха милиардера пак да си спомни за жена си. Той все още
мислеше за нея всеки ден. И това, което най-често си спомняше, не бяха луксозните
пътувания до екзотични места. Нито прекрасните вечери в най-добрите ресторанти по
света. В спомените си той се пренасяше към най-простите и наглед най-обикновените
моменти в нейната компания. Как си разделят евтина, но отлична пица, залята със зех-
тин. Как мълчаливо четат книги пред горящата камина. Излети сред природата, вечери
на кино и разходки до магазина за хранителни стоки. Как танцуват в спалнята си на
музика, която им напомня колко много се обичат. И неща като как тя търпеливо го
учеше на италиански, особения звук, когато се смееше наистина от все сърце – и колко
всеотдайна беше към единственото им дете. Най-големите съкровища в живота се съ-
държат в най-обикновените моменти, мислеше си милиардерът. В тези всекидневни
преживявания, които повечето от нас приемат за даденост. Докато не ги изгубим.
153
Художникът вдигна ръка и гордо показа годежния си пръстен в израз на дълбоката
си любов.
– Страшно я обичам, човече – каза той на мистър Райли. – Тя е моят изгрев. Преди не
ме интересуваше друго освен изкуството ми. Нали разбираш, нямах особена нужда от
човек до мен. Сигурно никога не съм знаел какво е истинската любов. Сега не мога да
си представя да живея без нея.
Предприемачката си помисли какъв късмет има. През периода след лекцията на Ма-
гьосника нейната Умствена, Сърдечна, Здравна и Духовна нагласа се беше променила
и подобрила. Коренно. И безвъзвратно.
Освобождаваше се от ограничаващите я убеждения, възприети през обърканото ѝ дет-
ство и изчистваше токсичните емоции, възникнали в резултат на травмите от миналото,
както и от сегашните неприятности с инвеститорите ѝ. Милиардерът беше съвсем прав,
осъзна тя дори още по-дълбоко: всеки от нас прави най-доброто, което може, според
нивото на будност, зрелост и лична сигурност, на което се намира. Хората, които нара-
няват другите, всъщност страдат от някакви вътрешни рани. Те мислят, че се държат по
най-мъдрия начин. Ако бяха способни да проявяват повече лидерство, щедрост и човеч-
ност, биха го правили. Това дълбоко прозрение беше посяло още по-силно семената на
прошката в предприемачката. Когато за пръв чу Магьосника на неговия семинар, тя
беше цинична и се съпротивляваше на много от идеите му. Оттогава се беше променила
значително и сега приемаше с цялото си сърце всичко, което имаше щастието да научи.
Беше претърпяла вдъхновяваща еволюция.
Бяха минали три седмици от посещението им в Рим. През това време предприе-
мачката правеше спринтове в продължение на двайсет минути в 5 сутринта всеки ден
заедно със сериозна тренировка с тежести. След това, в 5:20, използваше спокойствието
на втория сегмент, за да размишлява в тишина, да прави списъци на нещата, за които
беше благодарна в новия си дневник и после да медитира. Накрая, в 5:40, слушаше ау-
диокнига за някой ексцентричен бизнесмен или четеше нещо по темите продуктивност,
работа в екип и лидерство. Тя успя, колкото и да ѝ беше трудно, да се пребори с прист-
растеността си към компютъра и смартфона, които дотогава бяха връзката ѝ с живота –
и начин да не постигне най-доброто, на което е способна. Както и начин за отвличане
на вниманието, за да не присъства напълно в живота. През тези фантастични дни далече
от офиса тя създаваше най-блестящата работа в кариерата си, като използваше фено-
мена на транзиентната хипофронталност, на който я беше научил милиардерът, за да
постига резултати на ниво гений, както никога до този момент. Както и да си възвърне
усещането за вътрешно спокойствие, което беше загубила.
Всичко, което прилагаше, ѝ носеше огромни резултати. Всичко в живота ѝ като че ли
си идваше на мястото. За пръв път от дълги години беше в по-добра физическа форма и
по-спокойна, отколкото някога се беше чувствала, както и по-продуктивна – през време
то, през което не беше с художника, се занимаваше с бизнеса си – отколкото някога си
беше представяла, че може да бъде.
Всичко това беше благодарение на Клуб „5 сутринта“, което, както съзнаваше все
повече и повече, ѝ позволяваше да предпази естествените си таланти в един комерсиа-
лен свят с много шум, стрес и покани за безмилостни прекъсвания. Часът на победата ѝ
осигуряваше един период на усамотение в началото на всеки ден, за да изгражда своите
четири вътрешни империи. За да може да построи и външните си империи.
С новооткритата си надежда, увереност и способност да прощава тя дори беше нап-
равила отличен напредък в договарянето на решение с инвеститорите си. Тя с вълнение
154
очакваше не след дълго да остави цялото ужасно изпитание зад себе си.
И скоро щеше да се омъжи. Винаги беше търсила някой специален човек, с когото да
споделя радостите и успехите си. И винаги беше изпитвала желание да балансира жаж-
дата си за печелене на пари с мечтата да има семейство. Такова семейство, което ѝ беше
липсвало, докато беше момиче.
Точно когато предприемачката се готвеше да отговори на думите на художника от-
носно размера на неговата любов, се чу изстрел.
Предното стъкло на колата се натроши и за миг заприлича на паяжина. Двама широ-
коплещести мъже със скиорски маски и автомати през рамо, започнаха грубо да подка-
нят шофьора да отвори прозорците. Когато той направи опит да ускори и да избяга, още
един куршум проби стъклото, като одраска ухото на шофьора и рукна кръв.
– Отвори вратата – нареди мистър Райли удивително спокоен. – Имам това – добави
той и тайно натисна едно червено копче, стратегически разположено под жабката.
Шофьорът отключи вратите. Ясно се чу щракането.
Единият от мъжете изкрещя, а думите прозвучаха като картечен откос:
– Всички излезте от колата. Веднага! Или ще умрете!
Докато пътниците излизаха от колата, другият мъж хвана предприемачката за врата.
– Казахме ти да напуснеш фирмата. Казахме ти, че ще те убием. Казахме ти, че това
ще се случи – изкрещя той.
Изведнъж на сцената се появи дълъг джип, от онези, в които се возят командирите
във военните зони.
Още четири души – двама мъже и две жени – с бронежилетки и пистолети пристиг-
наха бързо на елегантни мотоциклети.
Беше дошъл екипът по охраната на милиардера.
На улицата избухна сражение, извадиха се ножове и се разнесоха още изстрели. Ми-
лиардерът беше отведен надалече с бързина, която беше поразителна. Той все още изг-
леждаше неразтревожен и сякаш беше генерал, изпълняващ военна задача, каза само:
– Спасете пътниците ми. Те са мои роднини.
Сега над главите им долетя хеликоптер. Да, хеликоптер. Отстрани на белия фюзелаж
беше изписано с бели букви „5АС“.
Екипът по сигурността на милиардера бързо разоръжи по-едрия от двамата напада-
тели, този, който беше заплашил предприемачката. После я отведоха на сигурно място
в джипа. Но художникът за съжаление беше изчезнал.
– Трябва да го намеря! – изкрещя предприемачката към екипажа на бронираната
кола. – Трябва да намеря съпруга си – добави тя, очевидно изпаднала в шок от разигра-
лата се сцена.
– Стой тук – нареди един от гардовете, като я хвана здраво за ръката.
Но предприемачката с новопридобитата си психическа издръжливост, физическа
форма, емоционална гъвкавост и духовно безстрашие – благодарение на новия си утри-
нен режим – се отскубна от едрия гард, отвори с ритник вратата, която беше леко отк-
рехната и хукна навън. Като елитен спортист тя спринтира умело през магистралата и
прекоси четирите платна с движещи се коли. Разнесоха се клаксони и някои емоцио-
нални бразилци крещяха нещо на португалски, разтревожени за нея. Но тя продължи да
тича, бърза като газела.
Втурна се в едно кафене. Нямаше и следа от художника. После влезе в един ресто-
рант. Продължи по една улица, известна с ресторантите за стекове. Художникът никъде
не се виждаше.
155
Тогава предприемачката забеляза бележника му – същия, в който си беше водил бе-
лежки от уроците на Магьосника и милиардера. Същият бележник, който го беше ви-
дяла да стиска здраво в ръце, когато се запознаха, наглед случайно в конферентната
зала – когато тя беше в най-мрачния момент от живота си. И той – почти като ангел – я
беше накарал да се почувства по-сигурна, по-спокойна и по-щастлива с приятното си
присъствие.
После се случи нещо трагично. Предприемачката забави крачка, сви по пресечката на
едно авеню и видя кръв. Не локва кръв, но капки и пръски незасъхнала кръв.
– О, господи! О, господи! Моля те, не! – извика тя.
Тя трескаво продължи да върви по следата, като мина покрай редица паркирани коли,
майка с бебе в количка и елегантни къщи.
– Моля те, не позволявай да умре – молеше се предприемачката. – Моля те, господи.
– Тук съм. Ела насам – чу се писклив глас.
Предприемачката се спусна в посоката, откъдето дойдоха виковете. Когато наближи,
видя, че мъжът с пистолета го е насочил право в главата на годеника ѝ. Бандитът беше
свалил ски маската. Сега тя видя, че е млад. И изглеждаше крайно изплашен.
– Чакай – каза предприемачката, като се държеше смело и бавно тръгна към двамата. –
Чакай. Знам, че не искаш да му направиш нищо. Знам, че не искаш да прекараш остатъка
от живота си в затворническа килия. Само ми дай пистолета и може да си отидеш. Няма
да кажа нито дума на никого за теб. Само ми подай пистолета.
Мъжът замръзна. Не проговори. Трепереше. Той бавно отмести пистолета от главата
на художника. И го насочи право в гърдите на предприемачката.
– Само се успокой – молеше го тя с напрегнат, но и съчувствен глас. Тя продължи да
върви към годеника си и неговия похитител.
– Ще те убия – изкрещя бандитът. – Не се приближавай.
Предприемачката внимателно правеше стъпка след стъпка, като гледаше мъжа с пис-
толета право в очите. Сега на лицето ѝ се появи лека усмивка. Толкова голяма беше
новопридобитата ѝ смелост. И значително по-голямата ѝ самоувереност.
След дълга пауза престъпникът се изправи. Той изгледа предприемачката с нещо като
комбинация от огромно уважение и изумление, сякаш не можеше да повярва на очите
си. После бързо се отдалечи.
– Мили, добре ли си? – Предприемачката нежно прегърна художника.
Като възвърна самообладанието си, въпреки че продължаваше обилно да се поти, той
отговори:
– Добре съм, мила. Добре съм. Ъ-м... Ти току-що ми спаси живота, нали знаеш?
– Знам – отговори тя. – Не го направих, защото ни предстои да се оженим. Не те спа-
сих, защото те обичам.
– Какво? – попита художникът. – Тогава защо го направи? Това, което току-що успя
да направиш, беше невероятно! Като в гангстерски филм.
– Направи го заради клуба,
– Какво говориш? – попита объркано художникът.
– Направих го заради силата, която получих като член на Клуб „5 сутринта“. Ето как
можах да направя това, което направих. Всичко това наистина действа. Всичко от на-
чало до край. Всичко, което научихме на Мавриций. В Индия. В Рим. И най-важната
причина, поради която ти спасих живота, не е, че скоро ще бъдеш мой съпруг и ще
имаме прекрасни деца и после внуци и няколко кучета, и котки, и може би дори канар-
чета в нашата къща – каза на един дъх тя и продължи: – Не. Спасих те само защото ти
156
също си в този клуб. И мистър Райли каза, че трябва да се държим един за друг. И да се
пазим един друг.
– Сериозно ли говориш? – попита с висок глас художникът. Не беше доволен от това,
което чу.
– Разбира се, че не! Шегувам се, мили – засмя се предприемачката. – Обожавам те.
Готова съм да дам живота си за теб всеки ден от седмицата. Сега да отидем да намерим
мистър Райли. Да сме сигурни, че и той е добре.
***
На другия ден, след като се възстановиха от драматичното си преживяване, те се

срещнаха в пентхауса на милиардера в един елегантен хотел. Мистър Райли изглеждаше
строен, фокусиран и много щастлив.
– Вчера беше голяма веселба, приятели – заяви той с тон, който подсказваше, че това,
през което бяха минали, не беше нищо повече от бърза разходка из парк с много цветя.
– Беше брутално – отговори художникът. – Нали говориш за травми – ето това беше
травматично.
– Ти, приятелко, вчера се държа като герой – каза гордо милионерът и погледна пред-
приемачката. – Ти наистина си чудо на два крака.
– Благодаря – каза тя, като пристъпи и погледна към художника.
– Наблюдавах какво направи. Видях колко беше спокойна. Забелязах концентрацията
ти при изключително напрежение. И свръхчовешкото ти поведение.
– Тази истинска богиня ми спаси живота – заяви възторжено художникът.
– Вие двамата започвате да вкусвате предимствата от това да се присъедините в Клуб
„5 сутринта“. Само си представете какви ще бъдете, след като приложите Минимума от
66 дни. И какви ще станете, след като шест месеца изпълнявате утринния режим за пос-
тигане на световна класа, който открихте. Помислете как ще капитализирате потенци-
ала си и ще оптимизирате работата си – и колко полезни ще бъдете за света след година.
Винаги помнете, че най-великите лидери до един са били лидери в служба на другите.
Колкото по-малко се интересувате само от себе си и колкото повече усилия полагате за
издигането на другите, толкова повече ще засилвате самоличността си като истински
строители на империи. И ще се превърнете в хора, които променят историята.
– Разбирам какво ни казваш – потвърди предприемачката, като отпи глътка от бутил-
ката си с вода. Искаше да е добре хидрирана, за да поддържа оптимално енергийно ниво.
– Искам да те възнаградя за героизма, който прояви вчера – каза милиардерът. – Имам
една новина, която според мен ще те накара да обикнеш още повече живота си.
– Кажи ми, моля те – каза предприемачката. – Макар че всъщност не ми е нужно
нищо, както знаеш. Направих го от любов. Много просто.
– Е... готова ли си? – попита милиардерът.
– Да, готова съм.
– Е, тази сутрин наредих на моите хора да купят всички акции, които притежаваха
тези гадни инвеститори. Няма да кажа друго, освен че им направих предложение, което
не можеха да откажат. И моите адвокати ще ги накарат да подпишат договор, в който
да обещаят, че никога повече няма да се приближават до твоята компания и не им се
разрешава да се приближават и до теб... или до мъжа, който ще бъде твой съпруг само
след няколко часа.
157
– Страхотно, а? – каза милиардерът, като затанцува от единия до другия край на пент-
хауса. Да, той действително премина от единия до другия край на стаята, като ритмично
потропваше с крака. После започна да размахва буйно ръце и да припява с въображае-
мата музика. Накрая – представете си – завъртя изкусително бедра. Да, този виден ин-
дустриалец със състояние над един милиард долара въртеше бедра в хотелската стая.
„Не съм срещала по-странен човек от него – той е един на милион – помисли си пред-
приемачката. – Но е наистина прекрасен. И почти магически“.
Предприемачката и художникът размениха погледи и започнаха да се смеят. После
се присъединиха към танца – доколкото можеха, защото мистър Райли въпреки скром-
ността си се изявяваше като истински шоумен. Когато танците свършиха, те прегърнаха
този човек, който беше станал техният прекрасен ментор, неизчерпаем източник на ку-
раж и истински приятел.
Предприемачката благодари от все сърце на ексцентричния милиардер за щедростта
му и за това, че я спасява от трудна ситуация. Това необикновено приключение придо-
биваше почти мистично качество. Всичко се подобряваше. Нещата се развиваха дори
по-добре, отколкото би могла да си мечтае. И сега беше свободна от изпитанието, което
я беше довело до най-трудната точка в живота ѝ.
В този момент тя осъзна, че от другата страна на всяка трагедия живее триумфът. И
че отвъд всяка трудност съществува мост към трайната победа, стига човек да може да
го види.
– Днешният урок ще бъде кратък – каза милиардерът. – В момента началникът на
кабинета ми се грижи за всички подробности около сватбата ви. Ще имате лилиите от
Казабланка, които искахте, музиката, която двамата предложихте, и най-малките де-
тайли ще бъдат изпипани на световна класа. Ние с моя екип винаги работим така. О, и
всички ваши гости вече пристигнаха с моите самолети. Всички са тук. И всички са пре-
изпълнени с радост. Особено аз.
Милиардерът пак се закашля силно. И после още веднъж, и още веднъж. Ръката му
пак се разтрепери. Седеше на дървен стол с модерен дизайн, тапициран с бяла кожа, от
типа, който се произвежда в Швеция и Дания. За пръв път в погледа му пролича лек
страх.
„Ще победя това чудовище – прошепна той. – Не знаеш е кого си имаш работа“.
Той извади портфейла си, измъкна старата снимка на жена си, която си беше отишла
толкова отдавна, притисна я към сърцето си и се съсредоточи върху основните моменти
на утринния урок.
– Сега, след като знаете повечето от това, което трябва да знаете за Метода 5 сутринта,
искам да ви опиша десет тактики, които ще ускорят напредъка ви както в професионал-
ния, така и в личния ви живот. Това са десетте жеста за всекидневен героизъм. Форму-
лата 20/20/20 ще ви помогне да използвате блестящо утрините си. Тези десет тактики
ще допълнят режима ви, така че остатъкът от деня да премине прекрасно. Прилагайте
ги неотклонно и ще станете непобедими. И ще поемете по възходящата спирала на ус-
пеха, където всеки важен елемент в живота ви ще се подобрява все повече с времето.
Както обикновено, той вдигна ръка във въздуха. От библиотеката на пентхауса изс-
кочи асистент и с труд донесе нещо, което приличаше на голяма картина в рамка. Ми-
лиардерът стана и отиде да му помогне.
Младият, строен и необикновено красив асистент беше с бяла тениска с надпис:
„Всеки мечтае да се превърне в легенда, докато не дойде време да свърши работата,
която легендите вършат“.
158
– Това е един от сватбените ми подаръци за вас двамата. – Милиардерът посочи към
изумителния портрет на великия изобретател Томас Едисън. Над лицето на Едисън с
изчистен модерен арт шрифт бяха думите на изобретателя: „Най-добрите мисли ни ид-
ват в усамотение. Най-лошите в хаос“.
– Поръчах на един от любимите ми художници, който живее в Берлин, да я нарисува
за вас. Той е нарисувал много от картините си в апартамента ми в Цюрих. Вече почти
не работи. Направи го като специална услуга. Вие двамата бихте могли да се пенсиони-
рате, ако я продадете – повярвайте ми. Моля те, обърни картината – помоли милиарде-
рът любезно, като пак седна на елегантния стол и обходи с поглед скъпия пентхаус,
откъдето се виждаха небостъргачите на Сао Пауло. На покривите на много от тях имаше
площадки за хеликоптер, за да могат иконите на индустрията, които работеха в тях, да
се движат, без да губят ценни часове от продуктивността – и живота си – в трафика на
Сао Пауло. Защото, както вече знаете, часовете, които повечето хора прахосват, епич-
ните играчи използват добре.
На гърба на безупречно рамкираната картина имаше таблица, озаглавена така: 10-те
тактики на истинския гений.
– Томас Едисън е рядък пример за изумителни творчески постижения. През живота
си той е патентовал хиляда деветдесет и три изобретения и ни е дал всичко – от елект-
рическата крушка до филмовата камера, а през 1901 година и акумулаторна батерия,
която по-късно се използва в електрическите автомобили. Той не е бил само изобрета-
тел, но и невероятен създател на различни компании.
– Да – продължи милиардерът. – Абсолютно си заслужава да изучавате живота му и
после да го анализирате в дневника си. По този начин ще го опознаете по-отблизо и по-
добре. Веднъж Едисън казал: „Да сте заети невинаги означава истинска работа. Целта
на всяка работа е да произведете нещо завършено“.
– И докато разглеждате елементите на формулата за постигане на успех на този изоб-
ретател, моля ви, изучете по-дълбоко способността му да се концентрира. Едисън казва
и друго: „Цял ден правите нещо, нали? Всички са така. Ако ставате в седем и си лягате
в единайсет, сте прекарали шестнайсет полезни часа и за повечето хора е сигурно, че
през цялото това време са правили нещо. Проблемът е, че те се занимават с прекалено
много неща, а аз само с едно. Ако вземеха въпросното време и го приложеха само в една
посока, само върху един предмет, щяха да успеят“.
– Много уместно – отбеляза художникът, който тази сутрин беше облечен с черни
дрехи и носеше стандартните си ботуши. Беше обръснал отличителната си козя бра-
дичка. – Подкрепя онова, което ни каза на Мавриций – как се будим с ограничена чес-
тотна лента на познавателната си способност и всяко нещо, което краде от вниманието
ни, намалява шанса ни да постигнем съвършена работа. Защото разхвърляме внимани-
ето си върху всяко странично нещо, което допускаме на работното си място – и в живота
си. И ако не сме много внимателни, накрая ще свършим с дигиталното слабоумие, спо-
менато в последната диаграма, която ни показа в Рим. Днес разбирам това много добре.
Когато се върна в студиото, определено ще подредя всичко така, че да е напълно тихо.
Никакви компютри и телефони. Планирам също пълен детокс от технологии. Никакви
социални медии и никакво сърфиране в интернет поне няколко седмици, за да си въз-
върна концентрацията. Разбирам, че след като веднъж постигна пълна тишина, трябва
да се фокусирам само върху един проект във всеки даден момент, а не да разхвърлям
творческите си способности и физическата си енергия върху много. Ето какво ми дават
думите на Едисън. Да не разпръсквам гения си, за да бъда донякъде добър в много неща,
159
когато в себе си притежавам способността да се превърна в легенда, ако работя усилено
само върху едно нещо.
– Аз също разбирам, че дори едно прекъсване, когато обмислям важен нов продукт
или създавам следващата си компания, използвайки стратегията „Син океан“, би ми кос-
твало много милиони долари – а и повече – каза развълнувано предприемачката.
– Това, което казахте и двамата, е изключително важно, ако сериозно искате да из-
ползвате талантите си и да дадете пълен израз на вътрешното си величие – Потвърди
милиардерът и се усмихна широко.
– Едисън се изкачвал по хълма към лабораторията си в Менлоу Парк и работел дълги
часове, а понякога и дни наред, заедно с екипа си върху едно-единствено изобретение,
което било в центъра на вдъхновението им. Бил е страхотен човек.
10-TE ТАКТИКИ НA ИСТИНСКИЯ ГЕНИЙ
160
После милиардерът посочи диаграмата на гърба на картината.
– Знам, че двамата трябва да тръгнете след малко, за да се подготвите за церемонията.
Моля ви, вземете подаръка с вас. Но първо прочетете какво пише тук на гърба на кар-
тината. Така ще започнете процеса на усвояване на тези десет тактики, които ще ускорят
напредъка ви в Клуб „5 сутринта“ и ще разпалите дарбите, талантите и способностите
си. Да ставате призори и да изпълнявате Формулата 20/20/20 е основният ви ход, за да
се превърнете в лидери в своята област и да издигнете личния си живот. Тези десет
калибрирани навика са вашите усилватели. Чрез тях със сигурност ще се придвижите
от линейни резултати към експоненциални постижения.
Моделът изглеждаше така като на показаната снимка.
Под модела на 10-те тактики на истинския гений предприемачката и художникът
прочетоха следния списък със стратегии, както и точните обяснения, свързани с тях. И
как трябва да бъдат прилагани.
Тактика №1: Плътният мехур на тотален фокус (ПМТФ)

Прозрението: Навикът да разхвърляте вниманието си е смърт за креативната ви про-
дуктивност. Привличането ви към дигиталните прекъсвания ви струва цяло състояние –
финансово, когнитивно, енергийно, физически и духовно. За да постигнете доходите и
влиянието, които имат съвсем малко хора, трябва да управлявате дните си така, както
сега го правят тези съвсем малко хора. Плътният мехур на тотален фокус е метафорич-
ният защитен ров, с който ограждате активите на гения си, така че не само да останат
силни, но и да се увеличават. Петте основни актива, които всички свръхпродуктивни
хора защитават, са фокусираност, физическа енергия, лична сила на волята, оригинален
талант и време. Мехурът има порьозна мембрана, която го обгражда и вие решавате
каква информация, кои хора и какви дейности ще влязат в орбитата ви. Всичко нега-
тивно, токсично и нечисто се спира на входа. В основни линии този начин на съществу-
ване в света е бронезащитната ви система, с която да отблъсквате всички стимули, които
биха могли да отнемат от величието ви.
Изпълнението: Плътният мехур на тотален фокус (ПМТФ) е стратегия, която запазва
фокуса и присъщата ви надареност, като ви предоставя дълги периоди от време, сво-
бодно от тривиалните интереси и всякакви влияния, които разреждат вдъхновението
ви – и влошават първокласната ви игра. Всяка сутрин влизате в този невидим, създаден
от вас мехур, който е напълно изпразнен от чужди повърхностни съобщения, спам, фал-
шиви новини, реклами, глупави видеофилми, несъществено бърборене и други форми
на кибер пристрастеност, които ще разрушат огромния потенциал на живота ви. Част от
тази философска постройка е вашият личен Менлоу Парк, мястото, където – също като
Томас Едисън – се изолирате от света и създавате шедьоврите, които ще ви издигнат до
доминантна позиция в световен мащаб във вашата област. Най-важното тук е усамоте-
ние за планиран период всеки ден в позитивна обстановка, която ви изпълва с креатив-
ност, енергия, щастие и чувството, че работата, която вършите, е за издигането на чове-
чеството. Пространството, което населявате, оформя продукцията ви. Тази идея може –
и трябва – да се прилага и извън професионалната ви работа, за да освободите личния
си живот от негативност, енергийни вампири и вредни за душата занимания. Разбира
се, регулирайте тази метафорична бронирана стена около петте си основни актива, за да
водите и прекрасен социален живот. И за да не се превърнете в отшелник. Да използвате
ПМТФ в личния си живот означава да живеете всеки ден в една алтернатива вселена,
която вие сами създавате с радост. Помнете, че мехурът има порьозна мембрана и вие
161
може грижливо да избирате кого да допуснете в личната си реалност, както и елемен-
тите на красота, възторг и спокойствие. Някои конкретни идеи за прилагането на ПМТФ
на практика са да продадете телевизора си, да не гледате новини до края на живота си,
да не влизате в шумните молове, където купувате вещи, от които нямате нужда, да се
„разприятелите“ със смучещите енергия хора, които следвате в социалните мрежи, да
изключите всички съобщения, докато сте в „мехура“ и да изтриете приложенията, които
непрестанно изпращат съобщения.
Тактика №2: Правилото 90/90/1

Прозрението: Ако вършите истинска работа, вместо да се преструвате, че работите,
всеки ден и с абсолютно постоянство, ще придобиете гаргантюанско конкурентно пре-
димство, дължащо се на уменията ви. Виртуозната продуктивност е рядкост. А пазарът
плаща повече за нещо, от което има недостиг. Хората, постигащи легендарни успехи,
съсредоточават цялото си внимание и усилия върху един най-важен проект в даден мо-
мент, за да могат да използват докрай познавателната си способност и ценната си енер-
гия и да създават прекрасни продукти, които преобръщат тяхната област с главата на-
долу. За да работите по този начин, трябва да възприемете всекидневния навик да из-
ползвате най-добрите си работни часове за постигане на най-продуктивни резултати.
Когато започнете работа, не е време да пазарувате по интернет, да обменяте клюки или
да проверявате съобщенията си. Време е за работа. Време, през което сте супер продук-
тивни.
Изпълнението: Планирайте следващите деветдесет дни така, че да посвещавате пър-
вите деветдесет минути от работния си ден само на една дейност, която, ако бъде извър-
шена на световна класа, ще ви направи най-добри във вашата област. Този девет-десет-
минутен период трябва да е напълно изчистен от всякакъв шум и прекъсвания. Поста-
вете компютъра и смартфона си в торба с надпис: „За моя период 90/90/1“ и после зане-
сете торбата в друго помещение. Да издигнете ясна гранична бариера, която пречи на
достъпа до изкушения, е мощна тактика за намаляването им.
Тактика №3: Методът 60/10

Прозрението: Научните изследвания доказват, че хората, постигащи най-голям ус-
пех, не работят по линеен начин – по-усилено и по-дълго, с надежда да постигнат по-
силни и по-добри резултати. Вместо това елитните творчески личности вършат работата
си с разбиране за силата на осцилацията. Те структурират работните си цикли така, че
да редуват периоди на дълбока съсредоточеност и яростна интензивност на работата с
периоди на истинска почивка и пълно възстановяване. С други думи, в работата си тър-
сят баланс – и редуват цикли на страхотна продуктивност с време, през което да преза-
редят активите си, за да не ги изтощават. Въоръжени с информацията, че хората извър-
шват най-изумителната си работа, когато са отпочинали и спокойни, а не когато са из-
тощени и стресирани, истинските професионалисти, посветили се на проявата на гения
си, работят в режим на пулсации, действайки по-скоро като спринтьори, а не маратонци.
Изпълнението: След като изпълните сегмента 90/90/1 от работния си ден, използ-
вайте таймер и работете по най-добрия за вас начин в продължение на шейсет минути,
като седите или стоите спокойно във вашия Плътен мехур на тотален фокус. Научете се
да не се движите. Само се съсредоточете. И създайте най-добрите резултати, на които
сте способни. След като завършите шейсетминутния спринт на продуктивност, преза-
162
редете за десет минути. Идеите за този цикъл на възстановяване включват бърза раз-
ходка на чист въздух, четене на книга, която ще допринесе за качествата ви като лидер
или за личното ви усъвършенстване, медитация, визуализация или слушане на ободря-
ваща музика със слушалки, както правят много спортни шампиони преди да излязат на
игрището с цел вниманието на мозъка им да се премести от размислите и тревогите на
лявото полукълбо към креативността и потока на дясното. След десет чудесни минути
на възстановяване се върнете и изпълнете следващия шейсетминутен сегмент от рабо-
тата си вдъхновено, качествено и умно. И после пак направете следващия десетминутен
цикъл на обновление.
Тактика №4: Идеята за всекидневните 5

Прозрението: Изследванията показват, че най-ефективните бизнес лидери са в най-
продуктивния си връх в дните, когато дори да са изправени пред сериозни трудности,
активно насочват умствената си нагласа върху напредъка, който са постигнали. По този
начин се предпазват от самоунищожителното влияние на предразположението към не-
гативност на мозъка. Следователно една от основните тайни за страхотна производи-
телност е да тренирате вниманието си върху постигането на 1 % победи и микропости-
жения през всеки час от работния си ден. Малките всекидневни постижения, ако нас-
тъпват постоянно, след време определено водят до поразителни резултати. И като съз-
нателно мислите за областите, където напредвате, ще запазите амбицията си и увере-
ността си и ще победите опасните капани на страха, за да постигнете изумителни под-
визи.
Изпълнението: През втория сегмент от Часа на победата направете списък на петте
малки цели, които желаете да осъществите през предстоящия ден, за да почувствате, че
сте го прекарали добре. Това, също като голяма част от наученото дотук, е практика –
колкото повече го правите, толкова по-лесно се превръща в навик – и толкова повече се
засилва способността ви да го правите. Затова не се отказвайте от процеса. След само
трийсет дни ще сте постигнали 150 ценни победи. А след година благодарение само на
тази стратегия ще постигнете 1825 важни цели, като по този начин гарантирате, че след-
ващите дванайсет месеца са най-продуктивните в живота ви.
Тактика №5: Втора интензивна тренировка (ВИТ)

Прозрението: Вече открихте красивите неврологични факти, свързани с всекиднев-
ните упражнения. Редовното движение на тялото увеличава концентрацията, ускорява
способността на мозъка да обработва информация и да учи, повишава енергията, доп-
ринася за оптимизма, помага ви да спите по-добре чрез отделянето на повече мелатонин
и допринася за дълголетието чрез освобождаването на човешки хормон на растежа
(HGH), както и за удължаването на теломерите. Теломерите са окончанията на хромо-
зомите – те са като накрайници на връзките за обувки. С напредването на възрастта
теломерите се скъсяват, поради което понякога ги сравняват с взривателя на бомба. В
случая важното е, че според научните изследванията упражненията забавят това скъся-
ване, като помагат да останете здрави по-дълго време. Трябва също така да знаете, че
медитацията, богатата на здравословни храни диета, доброто качество на съня и перио-
дичното гладуване (което Магьосникът нарича Дивидент 16/8, защото не се храните
през период на гладуване от шестнайсет часа и после прекъсвате гладуването за период
от осем часа) са все неща, за които е доказано, че предпазват теломерите от дегенери-
163
ране. При наличието на тези емпирични факти, доказващи абсолютно животопроменя-
щата сила на упражненията, защо да правите само една тренировка дневно? Защо да не
използвате този режим, за да увеличите масивно жизнеността си, така че не само да
надживеете връстниците си, но и да „хакнете“ остаряването така, че да се радвате на
удивително щастлив и продуктивен живот?
Изпълнението: За втората интензивна тренировка планирайте време в края на работ-
ния си ден. Тази втора тренировка ще допринесе за прекрасната ви вечер. Ще победите
изтощението, което повечето хора изпитват след работа, ще презаредите батериите на
волята си, за да подобрите начина, по който ще прекарате вечерта и дори ще установите,
че желанието ви за захар през нощта е значително по-малко. Една от най-подходящите
дейности, които може да изберете за това време от деня, е едночасова разходка из при-
родата. Така ще спечелите още време без дигитални прекъсвания, което ще използвате
за дълбок размисъл и достигане до ценни идеи. Ще бъдете възнаградени и с ползите,
които разходката сред природата на слънце и чист въздух носи за Умствената, Сърдеч-
ната, Здравната и Душевната ви нагласа. Американският природозащитник Джон Мюър
го формулира много точно: „При всяка разходка сред природата човек получава много
повече, отколкото е очаквал“. Други идеи за вашата втора тренировка са шейсетминутна
разходка с планински велосипед, един час плуване или йога клас. Изпълнявайки този
режим, ще изгаряте още повече калории и ще подобрите метаболизма си, като намаля-
вате телесните мазнини. Втората тренировка променя изцяло играта.
Тактика №6: Протокол 2 масажа

Прозрението: Научните изследвания показват, че терапията е масаж е метод, който
предизвиква значително подобрение на мозъчната дейност, настроението, способността
ви да се борите със стреса и общото ви добро физическо състояние. Ползите от масажа
включват 31% намаление на кортизола (хормона на страха), 31% увеличение на до-
памина (невротрансмитера на мотивацията), 28% увеличение на серотонина (неврот-
рансмитера, който регулира тревожността и увеличава щастието). Масажът намалява
мускулното напрежение, допринася за облекчаване на болката, като изпраща антивъз-
палителни сигнали към мускулните клетки, и увеличава сигналите към същите клетки
за производство на повече митохондрии. Най-важното в случая е да използвате дълбок
масаж на тъканите, вместо обикновен масаж за релаксация. За да ви подейства добре,
трябва малко да боли. Тази страхотна практика намалява и стреса, който причинява дег-
радиране на теломерите, като оптимизира доброто здраве и увеличава продължител-
ността на живот.
Изпълнението: За да приложите Протокол 2 масажа, включете два деветдесетми-
нутни масажа в седмичната си програма – защото нещата, включени в графика, се из-
пълняват. А неясните планове водят до неясно изпълнение. И защото и най-малкото
свършено нещо всъщност е по-добро от най-грандиозните намерения. Виртуозите осъ-
ществяват визиите си чрез всеотдайност към реализацията им. Може да кажете, че сте
много заети и нямате време за два дълги масажа всяка седмица. Всъщност, като се имат
предвид доказаните и прекрасни ползи от този протокол за психическото ви състояние,
познавателната способност, радостта, здравето и дълголетието, истината е, че не може
да си позволите да не възприемете този навик. Да, два деветдесетминутни масажа сед-
мично ще струват много пари. Смъртта ще ви струва повече.
164
Тактика №7: Пътуващ университет
Прозрението: Хората, които отиват до работата си и се връщат за общо време шейсет
минути всеки ден, прекарват приблизително хиляда и двеста дни от живота си в пъту-
ване – ако имат средна продължителност на живота. Това са над три години, прекарани
в трафика, в автобус или влак. И с увеличаването на „мегапътуването до работа“ (90
минути и 80 километра в една посока) това време непрестанно нараства. Много хора,
хванати броня до броня в задръстването, се заразяват с токсични новини, повърхностни
приказки по радиото и други негативни стимули, които подкопават продуктивността и
нарушават вътрешния мир. Хората, пътуващи с влак или автобус за работа, често спят,
фантазират или си играят с телефоните си в състояние на хронична апатия. Бъдете раз-
лични.
Изпълнението: Да се запишете в Пътуващия университет означава да управлявате
времето, през което пътувате – независимо дали отивате на работа или се връщате, па-
зарувате или изпълнявате някакви задачи, – за да учите, да разширявате професионал-
ните си умения и познанията си. Конкретните идеи, които ще ви помогнат за тази цел,
са да слушате аудиокниги и стойностни подкасти. Факт е, че с дори само една нова идея,
която научите от книга или курс за обучение онлайн, може да спечелите милиони и дори
милиарди долари. Или да увеличите многократно креативността, продуктивността, жиз-
неността и духовността ви. Днес просто няма друго средство за вложения с по-висока
възвращаемост от това да инвестирате в образованието и растежа си.
Тактика №8: Техниката „Екип мечта“

Прозрението: Професионалните спортисти работят с пълен екип, който подкрепя из-
дигането им до позиция най-добър в света. По този начин те са свободни да насочват
петте актива на гения си към изграждането на уменията и способностите, благодарение
на които да заемат доминантна позиция в своя спорт. Майкъл Джордан не си е бил сам
спортен лекар, нито Мохамед Али е бил свой треньор по бокс. Свръхпродуктивните
хора възлагат задачи на други и после автоматизират всички дейности с изключение на
тези, които попадат в областта на тяхното майсторство, като по този начин изчистват
фокуса си и освобождават големи количества време.
Изпълнението: Делегирайте задачите, които не само са лош начин да използвате вре-
мето си, но и отнемат от щастието ви. В идеалния случай трябва да преструктурирате
целия си живот, така че да правите само нещата, в които сте наистина добри – и които
обичате да правите. При такава подредба не само ще подобрите резултатите си, защото
ще отдавате приоритет само на малък брой неща, но и ще се радвате на значително по-
вече лична свобода. И спокойствие. А и ако във вашия „Екип мечта“ имате хора, които
са лидери в своята работа, издигането ви до легендарен статус ще бъде по-бързо, защото
имате подкрепата на страхотни хора. Конкретните членове на вашия „Екип мечта“ биха
могли да включват треньор по фитнес, който редовно да работи с вас, специалист по
хранене, масажист, финансов консултант, за да увеличавате състоянието си, психотера-
певт, който да ви помага да поддържате здрави връзки с важните хора в живота ви, и
духовен съветник, който да ви помага да запазвате връзката с вечните закони за един
добре изживян живот.
165
Тактика №9: Система за планиране на седмицата
Прозрението: Вече знаете, че нещата, които включвате в програмата си, са и нещата,
които ще бъдат изпълнени. Да планирате седмицата си без подробен „игрови план“ за
седемте дни пред вас, е все едно да се опитате да покорите Монблан без стратегия за
изкачването или да тръгнете през гъста гора без компас. Да, спонтанността и възмож-
ността за неочаквани чудеса са изключително важни. Но това не означава, че не трябва
да проявите лична отговорност и зрелост, като въведете редовната практика да разра-
ботвате обмислен и ясен седмичен сценарий, който усилва енергията ви, организира ре-
шенията ви и осигурява баланс.
Изпълнението: Отделете трийсет минути рано в неделя сутрин и после превърнете
това в ритуал, за да създадете вашия „план за красива седмица“. Започнете този процес,
като опишете в дневника си най-важните моменти от изминалите седем дни. Запишете
уроците, които сте научили, и подобренията, с които следващата седмица ще стане още
по-добра. После на голям лист хартия, разграфен за всеки ден от 5 сутринта до 11 ве-
черта, запишете всичките си ангажименти. Най-важното в случая е да посочите в него
нещо повече от бизнес срещите и работните проекти. Набележете ясни периоди за ва-
шия Час на победата, вашите сесии 90/90/1, циклите 60/10 и втората тренировка за деня,
както и време за любимите хора, периоди за любимите ви занимания и сегменти за за-
дачите ви. Ако правите това всяка седмица, ще изградите изключителен фокус през
дните си, ще постигнете прекрасен напредък, ще увеличите значително продуктив-
ността си и ще подобрите забележимо баланса в живота си.
Тактика №10: Ученик за 60 минути

Прозрението: Колкото повече знаете, толкова по-добре ще се справяте. Всички ле-
гендарни лидери имат безгранично любопитство и безкрайно желание да израснат до
най-добрия си аз. А и образованието наистина е ваксина срещу неочакваните промени.
Хората, които постигат най-голям успех, са и тези, които учат до края на живота си.
Бъдете един от малкото страхотни хора, които възвръщат героизма си, култивират уме-
нията си и материализират гения си, като стават ученици от световна класа.
Изпълнението: Учете най-малко шейсет минути на ден. Направете всичко необхо-

димо, за да запазите желанието си за неумолим растеж. Всекидневното учене ще по-
добри находчивостта ви, ще задълбочи мъдростта ви и ще разпали ярък пламък, който
да подхранва величието ви. Ще се превърнете в задълбочен мислител и истинска супер-
звезда. Конкретните тактики за вашите шейсет минути включват например да прочетете
всяка хубава книга, която ви попадне, да преглеждате бележките в дневника си, да се
запишете в курсове онлайн, да разговаряте с ментор и да гледате филми за изграждане
на умения. Като капитализирате върху най-големите си дарби и способности, ще ста-
нете не само по-добър, но и незаменим човек. Ще бъдете толкова изключителни в това,
което правите, че вашата организация и пазарът няма да могат да действат без вас. Ще
се превърнете в изключително ценен лидер във вашата област. И ще можете да давате
забележителни потоци от стойност на членовете на екипа си, на клиентите и на общнос-
тите, на които имате щастието да служите. Резултатите ще бъдат щедри награди, които
ще получите под формата на доходи, високо положение и вътрешната радост, която из-
питвате от това, че сте благороден човек, извършващ работа от световна класа и изпъл-
няващ висша цел.
166
***
– Имам и друг подарък за вас двамата – възкликна милиардерът. – Това е едно сти-
хотворение, което научих наизуст за моята Ванеса. – При тези думи той притисна
снимката ѝ.
– На всеки Свети Валентин беше традиция да ѝ подаря сто и осем червени рози, стра-
хотни шоколади и едно друго нещо по време на вечеря в любимия ни ресторант. След
това падах на коляно и рецитирах стихотворението.
– Какво беше „другото нещо“? – попита художникът.
Милиардерът придоби леко смутен вид и сведе поглед към земята.
– Луксозно бельо – отговори лаконично той и намигна.
После стъпи на голямата дъбова маса, разположена в едната част на огромния хотел-
ски апартамент. Като дете, което си играе на криеница, той покри очите си с ръка. После
започна да рецитира едно старо стихотворение от Спенсър Майкъл Фрий с дълбоко чув-
ство:
На този свят най-важно е да докоснеш друг,

Докосването на нашите две ръце е
нещо по-важно за болното сърце
от подслон, и хляб, и вино.
Защо ти е подслон, когато нощта си тръгне.
И хлябът трае само ден.
Но докосването и гласът завинаги пеят в душата.
– Това е толкова красиво – каза художникът, видимо разчувстван.

За мистър Райли ставаше все по-ясно, че макар понякога да проявяваше грубост, този
художник бохем имаше нежно сърце. И макар понякога за външните хора, които не го
познават, да изглеждаше по-пасивния от двамата влюбени, това всъщност не беше така.
Истината беше, че дълбочината на голямата му любов към предприемачката заглуша-
ваше незрелите нужди на егото му. Добротата му не трябваше да се възприема като
слабост. Художникът беше силен мъж.
– И аз написах едно стихотворение – добави художникът. – То е за теб, моя любима.
– Кажи ми го. Моля те – каза нежно предприемачката и оправи яката му.
– Добре – каза художникът и преглътна. – Казва се „Нека никога да не си кажем до-
виждане“. И е следното:
НЕКА НИКОГА ДА НЕ СИ КАЖЕМ ДОВИЖДАНЕ

Случайна среща и този най-пръв поглед,
Красотата ти ме трогна, а силата ти ме успокои.
Животът неочаквано ни зарадва с възможност, изпратена от разум, който знае по-добре и
ни накара да направим крачка. И да поемем риск. Печели този, който се осмели да направи
крачка. Спасение намира този, който е готов да бъде отхвърлен. И само този, който си въз-
върне силата, ще бъде възкресен. Не бях познал истинската любов.
Не вярвах в двойните дъги.
Нито в романтичните разходки, хванати ръка за ръка на изгрев-слънце.
Не си представях, че първата целувка ще ни доведе дотук.
Когато падаш, ще те подкрепя.
Когато се страхуваш, ще те прегърна.
Когато се съмняваш, ще съм до теб.
167
Когато успяваш, ще вдигна тост за теб.
А когато искаш да си тръгнеш, няма да те пусна.
Мисля за теб непрестанно.
Чувствам те дълбоко в себе си.
Не знам какво направих, за да те заслужа, но сега мечтая да остарея с теб.
Нека никога да не си кажем довиждане.
Художникът падна на едно коляно и целуна ръката на жената, която скоро щеше да
стане негова съпруга. Тя се изчерви силно и беше дълбоко трогната. После се чу силен
плач.
Двамата ученици подадоха на ментора си кърпичка, за да си избърше сълзите.
168
Глава 16.
Клуб „5 сутринта“ възприема двойните
цикли на елитното представяне
Със свобода, книги, цветя и луната, кой не би бил щастлив?
— Оскар Уайлд
Милиардерът седеше сам на обширната тераса на частната вила, която беше наел във
винарското градче Франсхук в Южна Африка. Мистър Райли пишеше в дневника си и
си мислеше за прекрасното щастие, необикновеното настроение и изумителната красота
на сватбата на предприемачката и художника в Сао Пауло. Те наистина бяха създадени
един за друг.
„Вселената действа по интересен и абсолютно интелигентен начин – мислеше си
той. – И ако съществува връзка, която да бъде завинаги, това ще е тази“.
Милиардерът записваше в дневника си, около него птиците пееха безгрижните си
песни, а градинарите в сини работни облекла прекопаваха лозето с лъскави лопати и
говореха енергично със силен южноафрикански акцент. Преплетените, но подредени с
любов лози на дървени колове излъчваха магическата красота, присъща само на приро-
дата, а леката, мистична мъгла бавно напускаше долината на Франсхук и се издигаше
нагоре към ограждащите я планини.
Малко по-рано, в 5 сутринта, милиардерът заведе предприемачката и художника на
разходка с планински велосипеди. Тръгнаха от винарската изба, продължиха по Даниъл
Хюго стрийт и влязоха в селото – покрай добре поддържани конюшни, мързеливи ку-
чета, които се движеха бавно като охлюви, лекувани с Прозак, и розови храсти, които
се виеха край белите дървени огради от двете страни на непавирания път. Мястото беше
наистина почти перфектно и милиардерът го беше избрал за предпоследния си урок.
Докато тримата караха заедно велосипедите си, милиардерът им говореше за жизне-
новажното значение на баланса между елитното лично представяне и дълбокото само-
обновяване за постигане на неизменно съвършенство. Той им обясни колко важно е да
редуват периодите на работа, през които преследват успех на най-високо ниво, с време,
прекарано сред природата, за да се възстановят – една симетрия, която е необходима, за
да се постигне силна хармония между успеха в работата и пълноценния живот. Мили-
ардерът също им обясни, че изключителната продуктивност в едно общество, без тя да
е съчетана с голямо сърце, истинско усещане за радост и траен вътрешен мир, много
прилича на поведението на хамстер, който тича във въртележката си. Той си мисли, че
отива някъде, но остава в клетката си.
Първите утринни лъчи огряха пищната зеленина, милиардерът въртеше педалите на
лъскавия червен велосипед, говореше развълнувано и се смееше радостно, оптимис-
тично и от сърце. Смееше се така, както всички бихме искали да се смеем повече в жи-
вота си. Също така продължаваше много да кашля. Един път дори изплю кръв. Но тъй
като милиардерът изглеждаше изпълнен с енергия и необикновено здрав, предприе-
мачката и художникът не се загрижиха много за благосъстоянието на щедрия си ментор.
Може би това беше грешката им. Но младоженците бяха толкова погълнати един от
друг, че не се замисляха много какво се случва. По-късно, когато си спомняха за това,
169
съжаляваха, че не са го направили.
Когато тримата приятели спряха за почивка, Стоун Райли показа на младоженците
друга учебна диаграма, която извади от синята си раница. Изглеждаше така:
ДВОЙНИТЕ ЦИКЛИ
НА ЕЛИТНОТО ПРЕДСТАВЯНЕ
Предпазване на 5-те актива на гения
Милиардерът им обясни, че „изключителната креативна продуктивност без калибри-

рано предпазване на човешките активи води до забележимо по-ниско представяне“. С
тези думи той имаше предвид следното: за да се превърнете в легенда в своята област,
се изисква устойчиво развитие. И да направите така, че да се представяте на световно
ниво не само за един месец или дори цяла година. Истинският спорт за капитаните на
търговията, големите майстори в изкуството, визионерите в науката, героите в хумани-
тарните дисциплини и гигантите в спорта е да поддържат шампионска игра през целия
170
си живот.
– За да се превърнете в легенда, от основно значение е дълголетието – подчерта той. –
Това е един от основните моменти за издигането ви до икона. Трябва наистина да се
научите да балансирате усилената и блестяща работа с периоди на пълна почивка и въз-
становяване, за да оставате свежи и силни през цялата си дълга кариера. Ако го постиг-
нете, няма да прегорите талантите си, като ги претоварвате, както например някои спор-
тисти повреждат коленете си – и това не им позволява да продължат да се състезават.
Всички гении познават и прилагат този забележително важен принцип.
Милиардерът отпи от сладкото, тъмно кафе и обясни на двамата си изпълнени с вни-
мание ученици, че онова, което придава изключителност на великите мъже и жени по
света е отчасти умението им да използват феномена на „свръхкомпенсацията“. Точно
както мускулът ще се скъса, ако го напрегнете до границата на възможностите му и
после действително ще израсне през паузата за възстановяване, така и петте актива на
гения ви нарастват, когато активно ги тласнете отвъд обичайните граници и после им
дадете време за регенерация. Мистър Райли посочи диаграмата и каза:
– Вижте, приятели, малко известната тайна за страхотен дългосрочен успех се крие в
една проста дума: осцилация. Споменах я в Сао Пауло, но сега двамата сте готови за по-
дълбоко разбиране.
– Определено е така – заяви предприемачката.
– Разберете следното – каза милиардерът. – Когато учените изследвали големите
руски вдигачи на тежести, те открили, че тайната на тяхната непобедимост е съотноше-
нието между работа и почивка.
– Какво означава това? – попита художникът, докато тримата бутаха колелата си на
ръка по пътеката покрай приказните лозя.
– Растежът настъпва, когато почивате – отговори категорично милиардерът. – Не ви
звучи логично, нали? Всъщност това правило за продуктивността е една от най-важ-
ните, но и най-парадоксални истини, които Магьосникът ми разкри, докато изграждах
глобалната си империя. Според традиционния начин на мислене, за да свършим повече
работа, трябва да вложим повече време. За да постигнем повече, трябва да правим по-
вече. Но днес авторитетните изследвания потвърждават, че този вид линеен подход –
„работи повече, за да произвеждаш по-добре“ – съдържа сериозна грешка. Той не оси-
гурява устойчиво развитие. Води единствено до „прегаряне“. До изтощение. До липса
на вдъхновение и намаляване на личния ви пламък да сте лидери във вашата област – и
по този начин да подобрите света. Този остарял начин на действие причинява и пълно
изтощаване на самите човешки ресурси, които ако се използват интелигентно, ще ви
направят лидер на вашия пазар.
– Това, което казваш, ми напомня за Метода 60/10 – отбеляза радостно художникът.
Той носеше колоездачния екип, който му беше дал милиардерът. И след като вече ежед-
невно практикуваше Формулата 20/20/20 като достоен член на Клуб „5 сутринта“, изг-
леждаше в значително по-добра форма и беше по-фокусиран, по-енергичен и по-самоу-
верен, отколкото когато се беше появил на лекцията на Магьосника. В него беше настъ-
пила прекрасна промяна.
– Изключително точно – каза одобрително милиардерът. – И си прав. Но моделът,
който ще ви обясня сега, отива много по-надалече. Днес ще получите по-задълбочено
прозрение за това как да редувате периодите на работа и почивка, за да постигнете екс-
поненциална продуктивност. Ще научите и как в същото време да се забавлявате прек-
171
расно. Тази сутрин ще откриете как да работите по-малко, но все пак да постигате по-
вече чрез нещо, което професионалните спортисти наричат „периодизиране“. И когато
го научите, и двамата ще имате много повече от повърхностно разбиране за това какво
е необходимо, за да триумфирате в своята област, като същевременно живеете красиво
до края на живота си.
Милиардерът посочи диаграмата, озаглавена 5-те актива на гения.
– Както вече знаете, всяка сутрин се събуждате с напълно заредена батерия от креа-
тивна енергия. Всяка сутрин имате пълен резервоар от тези пет лични съкровища които,
ако бъдат правилно управлявани, ще ви позволят да преодолеете силата на извиненията
и да избегнете острието на предишните си ограничения, така че големият герой, прог-
рамиран в душата ви, да се появи на бял свят. И да ви позволи да станете такъв, какъвто
трябва да бъдете. Създател на забележителни творби, лидер без титла и човешко същес-
тво, което винаги живее във възторг от прекрасната красота на живота.
– Аз съм изцяло „за“ – възкликна художникът.
– И както вече знаете – продължи мистър Райли и погледна диаграмата, – 5-те актива
на гения са умственият фокус, физическата енергия, личната воля, талантът ви по рож-
дение и времето през деня. Повтарям го, за да го запомните. Тези основни активи са на
най-високото си ниво рано сутрин. Ето защо искате да започнете деня си добре и да
извършвате най-важните неща през тези най-ценни часове, вместо да прахосвате тази
прекрасна възможност, като си играете на компютъра или с телефона, гледате новините
или спите до късно.
– Разбирам – каза предприемачката, като трескаво си водеше бележки в кожения
дневник, който беше получила в Рим. Тази сутрин цветният шал с елегантен десен при-
даваше драматичен вид на конската ѝ опашка.
– Ето и най-съществената част от днешния урок – продължи милиардерът, като по-
сочи към центъра на диаграмата. – Върховното представяне наистина не е линейна игра.
Елитното постижение прилича много повече на биенето на сърцето, на ритъм, на пулс.
Ако искате да се представите като голям майстор – десетилетия наред, така че буквално
да доминирате в своята област през цялата си кариера и да водите живота, който оби-
чате, до дълбока старост – абсолютно необходимо е да редувате Циклите на пълно съ-
вършенство, онези периоди на интензивна и фантастична продуктивност, с Цикли на
пълно презареждане, времето за истинска почивка. Моля ви, разгледайте диаграмата –
прикани ги милиардерът, като я почукна с пръст.
– Само за да си изясня нещата – каза художникът и вдиша чист въздух, – ЦПС са
циклите на пълно съвършенство, а ЦПП – циклите на пълно презареждане.
– Да – отговори милиардерът. Днес носеше черна тениска, на която с бели букви беше
написано: „Да, обвързан съм – със себе си“. Ексцентричността му беше изключително
приятна.
– И така основният ви ход, ако искате трайна победа – професионална, както и лична –
е да осцилирате – продължи милиардерът. – Да редувате периоди на страстна и силна
работа с неотклонен фокус с време, предназначено за презареждане, релаксация, възс-
тановяване и чисто удоволствие. Наистина прилича на биенето на сърцето, на пулса ви.
– Много ми харесва идеята, която описваш – отбеляза предприемачката. – Това е още
едно средство да подобря работния си живот и личния си свят.
– Да, ще бъде – съгласи се кратко милиардерът. – Растежът настъпва във фазата на
почивка. Това противоречи на интуицията. Нали? Програмирани сме да мисли, че ако
не създаваме и не произвеждаме, си губим времето. Чувстваме се виновни, че не правим
172
нищо. Но погледнете това. – Милиардерът отвори найлоновата торба, която беше вързал
около кръста си. Отвътре извади два медала, които изглеждаха златни и ги окачи на
врата на предприемачката и на художника, както след състезание награждават шампи-
она. На всеки медал бяха гравирани следните думи:
УРАВНЕНИЕ НА ЛЕГЕНДАРНОТО ПРЕДСТАВЯНЕ:
НАПРЕЖЕНИЕ х ПРЕЗАРЕЖДАНЕ =
РАСТЕЖ + ИЗДРЪЖЛИВОСТ
– Тенис звездата Били Джийн Кинг казва, че напрежението е привилегия – припомни

милиардерът на учениците си. – Вижте, напрежението и стресът не са нещо лошо.
– Не са ли? – попита предприемачката.
– Не. Те всъщност са абсолютно необходими за разгръщането на капацитета ви – каза
милиардерът и продължи: – Трябва да използвате талантите си докрай. Дори когато не
искате. Отвъд зоната на личното ви удобство. Само тогава те ще се развиват. Винаги
помнете това: моментът, в който най-малко ви се иска да направите нещо, е и най-
подходящият да го направите. А част от причината за това е, както вече знаете, че ко-
гато увеличавате мускула на волята в една важна област, самодисциплината ви във
всяка друга област също се увеличава. Това, което искам да подчертая, е, че напреже-
нието и стресът са прекрасни средства, които играчите от шампионската лига използват.
Нашите дарби не се увеличават, когато оставаме в кръга на безопасното. Не. Поставяйте
си предизвикателства и надхвърляйте границите на нормалното. Мускулите се уголемя-
ват само когато ги подложим на усилия, надхвърлящи обичайните граници. А после им
дадем малко време, за да се презаредят и възстановят.
Милиардерът обходи с поглед лозята. После добави:
– Спомням си един много интересен разговор с професионален спортист, който беше
дошъл на една от вечерите ми с благотворителна цел. Знаете ли какво ми каза?
– Какво? – попита художникът.
– „Почивам си, за да дам възможност на всичките си тренировки да подействат“ – ето
един дълбок начин да гледате на нещата. Само работа и никаква почивка изтощава след
време величието ви.
– Хм... – промърмори предприемачката, като премести велосипеда си до един стълб
и опря седалката на него.
– Ако искате да изградите силни коремни мускули, трябва да ги подложите на стрес,
надхвърлящ сегашните граници – каза милиардерът. – Ако обикновено правите сто ко-
ремни преси, трябва да преминете на двеста. Ако двеста са дневната ви норма, вдигате
на триста. Това обикновено причинява скъсване на мускулни влакна. Спортните физи-
олози наричат това явление „микроскъсване“. Но ако искате мускула да нараства, не
може да го упражнявате безмилостно, защото ще си нанесете увреждане. Трябва да го
оставите да почине ден-два.
И точно през този цикъл на възстановяване настъпва действителният растеж – намеси
се художникът, схващайки точно принципа, който учеше.
– Абсолютно правилно! – възторжено извика милиардерът. – Растежът настъпва през
фазата на почивка – не през фазата на натоварване. Помните ли, че в началото на нашата
съвместна работа на плажа ми в Мавриций, ви казах, че съм израснал във ферма, много
преди да се преместя в Малибу?
173
– Мисля, че помня – каза предприемачката. – Сега ми се струва, че Мавриций е бил в
един друг живот.
– Е, в нашата ферма научих една метафора, която ще помогне да разберете докрай
Двойните цикли на елитното представяне. Всеки фермер ще ви каже за „незаетата
угар“. Преди това има интензивен период на оран, засаждане на растенията и се върши
сериозната работа. После настъпва този период на почивка. Наглед през него не се
случва нищо. Изглежда като загубено време. Но ето интересната част: точно по време
на незаетата угар е истинската подготовка за реколтата. Цялата продукция, която се
явява през есента, е само видимият краен резултат.
Милиардерът отпи глътка кафе и разсипа малко на тениската си. Термосът, в който
носеше кафето, имаше надпис: „Мечтай за големи неща. Започни с малки неща. Сега.“
Жълта пеперуда прелетя край тях. Нежните ѝ крила бяха украсени с кървавочервени
ивици. Високо над главите им три орела обявиха господството си в небето.
– Господи, как обичам пеперуди – каза замислено милиардерът. – И дъги, падащи
звезди, пълна луна и прекрасни залези. Защо ще живееш, ако не живееш докрай? Когато
бях на двайсет и пет години, бях като робот – призна той. – Вземах се прекалено на
сериозно. Нямах нито минута за губене. Всеки час беше програмиран за нещо. Всеки
път, когато карах кола, трябваше да слушам аудиокнига. При всеки полет със самолет
мислех за продуктивността си. Но ето какво разбрах... – Гласът му затихна, а в очите му
се четеше самота, меланхолия и объркване. – Бях изтощен през повечето време. Магьос-
никът ми спаси живота. Наистина. А моделът, който разглеждаме тази сутрин, изклю-
чително ми помогна.
Милиардерът пое дълбоко дъх и продължи:
– Активите на гения ми намаляваха с времето. Креативността ми западаше – както и
ефективността ми. Днес вече съзнавам, че моята група компании ми плаща, за да мисля.
Да предлагам визии и идеи за нови продукти и иновации, които ще разтърсят пазара и
ще донесат огромна стойност за всички наши клиенти по целия свят. Но по онова време
не го разбирах. Магьосникът ми помогна изключително много. При първия ми урок при
него той ме научи на Двойните цикли на елитното представяне. И неумолимо настоя-
ваше да ги приложа веднага – и да постоянствам. О, как се съпротивлявах по този въп-
рос! Беше толкова срещу природата ми да си почивам, да дишам и да спра да работя.
Сега напълно разбирам, че почивката е точно това нещо, което ни позволява да разгър-
нем първичното си величие.
Предприемачката кимна разбиращо.
– Ако не работя, се чувствам супер виновна. Сякаш правя нещо нередно.
– Да се грижиш за себе си е от основно значение за това да обичаш себе си – отбеляза
милиардерът. – Всичко, което искам да кажа, е, че вече разбирам какво голямо значение
има балансът за представянето от световна класа. Когато работех денонощно, не ставах
по-ефективен. Изморявах се повече. И леко откачах. Затова сега отделям време за по-
чивка, за подхранване, за велосипед, за книгите, които винаги съм искал да прочета, за
да изпия чаша отлично вино, например като изумителния пинотаж, който опитах снощи
пред горящата камина във вилата тук в тази долина. Колкото и да е иронично, когато се
отдадох на този вид възстановяване, креативността ми се умножи, продуктивността ми
се увеличи и резултатите ми скочиха до небето. Това е толкова дълбока мъдрост: ра-
ботя по-малко, забавлявам се повече и все пак успявам да свърша повече.
После мистър Райли се пресегна към синята си раница и извади парче бял плат, което
приличаше на част от платно на шхуна. На него беше нарисувана лодка с Айнщайн в
174
нея. Ако бяхте с тях там, сред тези прекрасни лозя, щяхте да видите това:
Милиардерът продължи урока сред тези прекрасни лозя.

– О, да, приятели, да се забавлявате е изключително важно, за да бъдете лидери в
своята област, да подобрите живота си и да вдъхновите околните. Всички изумително
креативни и продуктивни хора в историята споделят едно общо нещо, знаете ли какво?
– Кажи ни какво – помоли предприемачката, а гривните на ръката ѝ звъннаха. Но-
вият ѝ брачен пръстен проблесна на утринното слънце.
Милиардерът изведнъж направи стойка на една ръка, а после удари гърдите си с дру-
гата, свита в юмрук, и си прошепна тези думи:
175
Днешният ден е безценен. Всички пари на света няма да го върнат обратно. И затова аз го
улавям, наслаждавам му се и го почитам.
През този ден изпълвам ума си с големи мечти, за да не остане място за дребни съмнения.
Замествам нагласата „не мога“ с „мога“. И помня, че най-големият ми растеж се крие в
назъбените краища на крайния предел на силите ми.
През този ден ще си припомня, че докато мисията ми не се превърне в истинска обсесия,
никога няма да проявя талантите си докрай. И докато жаждата ми да служа на другите
не надхвърли собствената ми несигурност, ще пропусна големия шанс през тези ценни часове
да помогна с нещо на другите.
През този ден ще презаредя решителността си да избягвам подправено благородство, ще
бъда искрен и скромен – стъпил с два крака на тази свещена земя. Ако критиците и злонаме-
рените хвърлят камъни срещу мен, аз ще отговоря на лошото им поведение с доброта и лю-
бов – дори да не го заслужават. Ако ми се подиграват – както винаги са правели, още като
бях дете – ще взема камъните, които хвърлят срещу мен, и ще ги превърна в съвършени па-
метници. А ако някой ме нарече „ странен “, както често се случва, ще се усмихна с очевид-
ната мъдрост, залегнала дълбоко в сърцето ми, и ще отговоря, че само неудачниците, стран-
ните и ексцентричните променят нашия свят. Да си различен от другите наистина е стра-
хотно. А да си ексцентричен е много хубаво.
Гледката беше сензационна – Стоун Райли, направил стоика на една ръка, като в съ-
щото време удряше с другата сърцето си, сякаш да го стимулира, и рецитираше поезията
си.
– Думите са нещо креативно – каза той, като се изправи и пое дълбоко в гърдите си
свежия въздух на Франсхук. – Говорете с думи на освободен героизъм. Нека да са думи
на човек, който страстно търси възможности. Служете си с езика на надеждата, с изре-
ченията на силата и с фразите на лидерството – и безусловната любов. Управлявам
грижливо думите си. Всяка сутрин.
Милиардерът обходи с поглед лозята.
– Всички велики гении наистина са обичали играта. Разбирали се, че да се забавляваш
е мощна форма на възстановяване. Всички са имали някакъв вид развлечения, с които
да презареждат празните си батерии. Айнщайн обичал да плава с лодка. Аристотел и
Чарлс Дикенс обожавали всекидневните разходки. Холивудската суперзвезда Мерил
Стрийп обичала да плете, Стив Уозняк играел поло, Бил Гейтс се запалил по бриджа, а
Сергей Брин често правел упражнения на трапец. Времето, през което не работите, не е
загубено – подчерта милиардерът. – То е необходимост. Предоставя ви пространство за
инкубация на точно тези идеи, които ще ви донесат цяло състояние. Затова работете по-
малко, за да свършите повече работа. В това до голяма степен се заключава смисълът
на Двойните цикли на елитното представяне.
– Разбирам още повече стойността на Метода 60/10 – каза художникът. – Сигурно
това означава, че няма нищо лошо всяка седмица да си взимаш няколко дни почивка.
– Не само няма нищо лошо, но е необходимо да предпазваш петте актива на гения,
точно тези, които играчите от шампионската лига използват, за да се наложат в своята
област, а работата им да издържи проверката на времето. Ето конкретната тактика: взе-
мете си поне два цели дни почивка всяка седмица. Без компютри и смартфони. „Дни с
нула технологични устройства“ – така ги нарича Магьосникът. Пълно възстановяване.
И на всеки три месеца правете още по-дълга почивка. От десетилетия насам излизам във
ваканция през юни, юли и август. Плавам с лодка, карам велосипед, чета, плувам, раз-
пускам с приятели, прекарвам прекрасни моменти с дъщеря си и се радвам докрай на
живота. Вие, приятели, може и да не намерите толкова време за почивка. Но трябва да
176
ви кажа, че през тези цикли на възстановяване мисля и планирам по най-добрия начин
и достигам до най-добрите си прозрения. Винаги се връщам в офиса хиляда пъти по-
вдъхновен, жизнен и преизпълнен с пламък.
Покрай тях пак прелетя пеперуда. Лозята като че ли нашепваха за предстоящите прек-
расни чудеса. Сега слънцето грееше ярко, но на безкрайното африканско небе се показа
и тънкият лунен сърп и сякаш търсеше внимание. Гледката спираше дъха.
Предприемачката хвана съпруга си за ръка.
– Вълшебно е – каза тя.
– Да знаете, хора – каза мистър Райли, като хвана велосипеда си и тръгна по тайната
задна пътека, която по някакъв начин беше открил, – земният рай не е някакво мис-
тично, духовно място, към което да се стремим. Той не е някакво царство, запазено само
за светци, пророци и мъдреци. Изобщо не е така. Открих – и само ако знаете колко пъс-
тър и вълнуващ живот имах през всичките тези години, – че земният рай е състояние,
което всеки може да създаде.
Сега милиардерът поведе разговора в значително по-задълбочена посока и придаде
още по-философско звучене на този урок, посветен на границите между работа и живот
за едно винаги легендарно представяне и по-щастливо съществуване. Защото победата
в бизнеса, ако нямаш и радост в сърцето, е пропусната възможност.
– Чувствам се наистина щастлив от живота си – заяви Стоун Райли. – Живея главно в
магия.
– Магия? – почуди се художникът, като подръпна две от плитките си и развърза връз-
ките на маратонките си.
– Магия – потвърди милиардерът, който изглеждаше спокоен, но и уверен, релакси-
ран, но и замислен, весел, но и духовен. – Научих, че да постигнеш успех, без да се
вълнуваш, е най-голямото поражение.
Предприемачката и художникът седяха един до друг на земята сред лозите.
– Въпреки че винаги съм полагал всички усилия за развитието на компаниите си и
разширяването на търговските си интереси – главно, за да видя докъде мога да стигна,
както и за да финансирам благотворителната си дейност – но също толкова се стремя да
вкуся магията на един удивително добре изживян живот. Да печелиш, без да се радваш,
е нищо.
– Не съм много сигурна дали те разбирам – призна предприемачката. Край тях пре-
мина камион, пълен с работници, които им се усмихнаха дружелюбно.
– Прекрасна сутрин! – извика един от тях.
– Толкова много обичам работата си. Къщите, вещите и играчките, които притежа-
вам, ми носят голямо удоволствие. Само че нищо от това не ми е нужно. Имам каквото
ми трябва и имам репутацията на глобален бизнесмен. Но не се отъждествявам с тези
неща. Остарявам и макар че още обичам много всички удоволствия на света, те не са
необходими за щастието и спокойствието ми. Започнах да гледам на всичко това като
на една голяма игра, един вид спорт.
– Притежавам много неща, но те не ме притежават – продължи милиардерът. – И
въпреки че играя в света, обожавам и дивата природа, не само метафорично, но бук-
вално – както тук се радвам на природните чудеса в тази неземна долина на Франсхук.
Това също е начин, по който прилагам в живота си модела на Двойните цикли. Намирам
време, за да се наслаждавам напълно на живота.
– Магия – повтори милиардерът, а птиците като че ли запяха още по-силно. Появиха
177
се още повече пеперуди, сякаш искаха да чуят разговора.
– Боже, животът е хубав. Не пропускайте нищо от неговото величие и невероятни
чудеса. Те винаги са на ваше разположение – каквото и да преживявате в момента. Раз-
бирате ли, всички ние живеем с време назаем. А животът се изнизва толкова бързо. Вие
двамата неусетно ще остареете и вероятно ще се озовете със стотина внуци. – Милиар-
дерът се засмя и после продължи шепнешком: – Утопия, Шангри-ла, Нирвана и Земният
рай са само имена за едно състояние – те не са място, което можете да посетите. Влизате
в магията на живота и започвате да изпитвате пълно блаженство всеки ден, след като си
възвърнете присъщата си сила, скрита дълбоко във вас. И когато не отлагате да бъдете
благодарни за дори най-дребните всекидневни блага. Когато започнете да ставате нещо
като магьосник, ще се превърнете в магнит за чудеса.
„Милиардерът взе да навлиза в доста мистична и отвлечена територия“ – помисли си
– Земен рай – повтори милиардерът. – Животът ми е общо взето постоянен поток от
красота. И открих, че това няма почти нищо общо с многото пари. То по-скоро е свър-
зано със способността да намираш красота и в най-дребните неща. Например, как снощи
огънят от камината ме сгряваше и вдъхновяваше. Свързано е с това да прекарваш много
време сред природата, на места като това – каза той и посочи към лозята, които изпъл-
ваха долината, – или на разходка в гората, на изкачване в планините, някъде край морето
или да бродиш сред пясъците на гола пустиня. Свързано е с това да преоткриеш въз-
торга, удивлението и величието, които са на разположение на всеки, ако посещавате
редовно художествените галерии и позволите на енергията и гения на създателите на
тези творби да попият в Умствената, Сърдечната, Здравната и Духовната ви нагласа.
Свързано е с просто приготвената прясна храна, с интересните, истински, умни, креа-
тивни и съчувствени хора, които ви карат да се почувствате добре. Да пристъпиш в ма-
гията също така означава да се сбогуваш с миналото, да прегърнеш настоящето и да се
завърнеш към въображението, невинността, изобилието и обичта, които си познавал
добре, когато си бил дете. Възрастните са влошени деца. Земният рай се появява естес-
твено в сърцето ти, когато имаш интелигентността и смелостта да започнеш отново да
го отваряш. Както сте правили и вие, когато сте били малки.
– Пикасо казва: „Отне ми четири години да се науча да рисувам като Рафаело и цял
живот, за да се науча да рисувам като дете“ – каза енергично художникът. – Съгласен
съм, че ако се върнем към невинността си, ще внесем магията в живота си.
Милиардерът спря. Той остави велосипеда си и махна с ръка на двамата си ученици
да го последват в една част на лозята, където имаше черен метален знак с надпис „Ше-
нен Блан“ с яркожълти букви. После Стоун Райли падна на колене.
Предприемачката и художникът го гледаха как рисува една диаграма в богатата на
минерали почва на тероара. Изглеждаше точно така:
178
РАДОСТТА
КАТО ДЖИПИЕС
– Магията – каза замислено милиардерът, все още шепнейки, стана и изправи рамене
като войник. Сега беше затворил очи. Ветрецът леко развяваше гъстата му коса. Той
сложи ръка на сърцето си и се появиха още гълъби.
– Много обичам вятъра напоследък. Оценяваш го само ако вече не може да му се
радваш. В живота има толкова много очарование. То е точно пред вас. Достъпно за
всеки. Ние всички можем да станем нещо като магьосници. Но за да изживеем тази по-
висша реалност, за която говоря – за да я намерим наистина – трябва често да се отда-
лечаваме от света. Играйте в нормалното общество и успявайте в тази игра, която то
иска от вас, но често се откъсвайте от него, така че никога да не ви притежава наистина.
Защото спортът, в който участват повечето от нас, е само илюзия – нещо като сомнам-
булизъм – на която прекалено много добри хора отдават най-добрите сутрини на най-
хубавите си дни, поставяйки парите пред смисъла, печалбата пред хората, популяр-
ността пред почтеността, заетостта пред семейството и постиженията пред любовта към
най-простите чудеса на настоящия момент.
Милиардерът остана със затворени очи. После вдигна две ръце към небето, както оби-
чаше да прави.
– Влизате в магията като използвате радостта си като джипиес – каза той, обърнат
към диаграмата, която беше нарисувал на земята.
179
– За да познаете все по-голямо щастие, вярвайте на онова, което ви прави щастливи.
Сърцето ви знае къде трябва да бъдете. То е много по-мъдро от главата. Инстинктът ви
казва много повече, отколкото интелектът, а интуицията е по-умна от разума, това е
сигурно. Нашата интелигентност се състои от това, на което са ни научили хората около
нас. Тя е ограничена. Затворена е в рамките на логиката – и на това, което сме правили
досега. Автономният ви аз знае повече. Той оперира с възможностите, а не с практич-
ното. Той е визионер. Той е неограничен.
– Не съм сигурна дали те разбирам – каза предприемачката.
– Следвайте радостта си – каза мистър Райли. – Бъдете само около тези хора, които
подхранват радостта ви. Правете само тези неща, които подхранват щастието ви. Бъдете
само на тези места, където се чувствате най-жизнени. Вижте, знам, че е трудно да след-
вате перфектно този модел. Моля ви разглеждайте тази диаграма като идеал, към който
трябва да се стремите. И като всичко друго, на което ви научих, това е процес – а не
отделно събитие. Ще ви трябва време. Но поставяте началото, като осъзнаете този мо-
дел. И после позволите на радостта си да бъде вашият джипиес.
Милиардерът поведе велосипеда и леко махна на двамата си ученици да го последват.
– А-а, магията, която живее в същността на живота! Толкова много я обичам. Изпълва
ме с повече вътрешен мир и спокойствие от всеки материален предмет. И точно за това
е толкова важно да намерите баланса между успеха и духовността.
Милиардерът стисна силно ръце и, изглежда, пак изпитваше остра болка.
– Сърцето ви е по-мъдро от главата – повтори тихо той. – То знае къде трябва да бъде.
Следвайте го. Вярвайте му. Ще намерите магията.
Милиардерът даде сигнал и в същия момент иззад едно плашило излезе асистент и се
втурна към работодателя си. Двамата се прегърнаха бързо и после асистентът му подаде
сребърна лопата.
Милиардерът започна да копае с удоволствие. След малко се чу звънтене на метал в
метал. Мистър Райли коленичи и започна да отмахва пръстта от стоманена кутия, зако-
пана в земята. В същото време си тананикаше тиролска песен, също като певците в
Швейцария и Австрия. Да го видите как копае беше страхотна гледка. Както и да го
чуете да пее.
Предприемачката и художникът бяха като хипнотизирани.
После той отвори изключително внимателно кутията. Вътре имаше единайсет маги-
чески талисмана, всеки прикрепен към писмо. В този миг слънчевите лъчи паднаха
върху него и над главата му се появи трептящ ореол.
– Аз съм част от всичко това – мърмореше си милиардерът. – Голямата сила на все-
лената е вътре в мен. Всичко, което желая с активна вяра, позитивност, очакване и це-
ленасочено убеждение, е на път към мен. И ако желанието ми не се сбъдне, то е само
защото ме чака нещо още по-хубаво. Знам, че това убеждение е вярно. Всички магьос-
ници знаят, че е вярно.
Предприемачката и художникът се спогледаха с широко отворени очи.
– Какво правиш? – попита художникът.
– Използвам един от напевите си – отговори милиардерът. Той добави още няколко
тиролски трели към края на изречението си и после каза: – Не може да правите магия в
живота си, докато не научите светлите изкуства на истинския магьосник.
Изведнъж кутията започна да се издига и за миг замръзна във въздуха. Предприе-
мачката и художникът сега отвориха уста като рози през пролетта.
Художникът беше леко притеснен.
180
– Оптична илюзия, която си научил от някого, нали?
– Може би да. Може би не. – Отговорът на мистър Райли само засили мистерията.
– Всеки от тези магически талисмани ще ви помогне да запомните една от единай-
сетте максими, които прилагах през последните десетилетия, за да увелича финансовото
си състояние и да водя изключителен живот. Както ви казах, дните ми носят непреста-
нен поток от красота, голям възторг и непрекъснати чудеса. Земен рай – повтори мили-
ардерът. – И искам и вие двамата да живеете така. Хубавото е, че всеки може да създаде
този вид живот. Но днес по света има много малко хора, които знаят как да го направят.
Милиардерът замълча и след малко добави:
– И всяко писмо съдържа част от най-важните теми, които споделих с вас в това сен-
зационно приключение, един вид за да обобщя нещата, тъй като приближаваме към
края.
Първият талисман беше малко огледалце. Ето какво пишеше в писмото, прикрепено
към него:
Максима на милиардера №1
За да създаваш магия в света, намери магията в себе си.
Погледнете в огледалото. Връзката ви с вас определя и връзката ви със света. Пом-

нете, че имате първичен копнеж за спокойствие и усамотение – и че самосъзнанието
възниква в тишината. Френският математик Блез Паскал пише: „Всички проблеми на
човечеството произтичат от неспособността на човека да седи сам в стаята“. Освободете
се от нуждата да усложнявате и се потопете в тишината, която само ранното утро може
да ви даде, за да познаете отново себе си. Защото бягството от усамотението всъщност
е бягство от свободата.
За да станете всекидневен магьосник и животът ви да се изпълни със страст, изобилие
и спокойствие, се помъчете да се чувствате по-удобно, когато сте сами. За да започнете
да чувате шепота на големия гений, който дреме във вас. В тишината ще си спомните
кои сте наистина. Ще се свържете отново с висшия аз, изобилстващ с креативност, сила,
непобедимост и любов, която не поставя условия. В това убежище на тишината ще по-
лучите и нещо рядко в нашата епоха: време за себе си, през което да бъдете. И колкото
повече го правите, толкова повече ще откривате как наистина действа животът. Ще за-
почнете да разграничавате убежденията, които са просто задръжки, наложени от общес-
твото, от убежденията, които са действително истина. И да разграничавате надеждния
глас на интуицията си от натрапчивите доводи на страховете ви. В усамотение ще по-
лучите и онези революционни прозрения, които ще преобразят вашата област.
Знам, че звучи странно, но сред това спокойствие действително ще посетите алтерна-
тивната реалност, в която визионери като Никола Тесла, Алберт Айнщайн, Грейс
Хопър, Томас Едисън, Джон. Д. Рокфелър, Мари Кюри, Андрю Карнеги, Кетрин Греъм,
Сам Уолтън, Розалинд Франклин и Стив Джобс, както и други светила, прекарват много
време. Защо според вас легендарните учени, изобретатели, индустриалци и художници
до един са полагали толкова много усилия да бъдат сами? Споделих с вас, че дългите
периоди, прекарани в тих размисъл, са една от тайните на развития разум. В крайна
сметка вие сте единственият човек, с когото ще бъдете през целия си живот. Защо да не
засилите връзката с най-големия си аз, да не познаете напълно гения си и да не започ-
нете любовна връзка с най-благородната си природа?
Вторият магически талисман беше цвете. Милиардерът вдъхна аромата му, после се
181
усмихна и подаде на учениците си писмото, прикрепено към него. Ето какво пишеше
там:
Трупайте вълшебни преживявания вместо материални вещи.
Светът ви е отровил и е притъпил чувствителността ви. Като дете инстинктът ви е

показвал как да видите чудото на снежинката, да намерите богатство в паяжината и да
обожавате прекрасната красота на падащите листа в някое пъстро есенно утро. Целта
ви не е била да придобивате вещи. Била е да изследвате живота. Ако смените лещата,
през която гледате света и вместо да виждате обикновеното, започнете да съзирате изк-
лючителното, ще умножите способността си да създавате чудеса. И ще се свържете от-
ново със загубената чистота, която сте познавали в ранна възраст, преди сбърканото
общество да ви обучи да цените вещите и парите, вместо радостите и удоволствията.
Смейте се по-често, танцувайте по-редовно и играйте повече. Моля ви.
„Бъдещето съдържа обещания за загадъчно добро. До другата сутрин може да се
случи всичко“, казва мистикът Флорънс Сковъл Шин. Бъдете по-възприемчиви към чу-
десата, които изпълват дните ви: лекият бриз, катеричките, които се гонят в парка и
музиката, която е толкова прекрасна, че имате желание да се разплачете. И освен че ще
увеличите първичната си сила, за да правите още повече магия през утрините си, ще
заживеете като царе. Никога не жертвайте благополучието си и качеството на живот за
по-голям годишен доход или по-голяма нетна стойност. Определящите фактори за прек-
расен живот остават едни и същи от векове: усещането, че израствате и осъществявате
човешкия си потенциал; усилената работа, с която сте най-продуктивни и най-полезни
за хората; дълбоките връзки с позитивни хора, които допринасят за радостта ви; и вре-
мето, когато правите нещо, което подхранва духа ви и напредвате от ден на ден с бла-
годарност в сърцето.
Да, в Рим близнах дневника си. Това е един от ритуалите, които изпълнявам, за да
повиша активно жизнеността си и да изразя благодарността си за всички хубави неща,
които са ми дадени. Колкото по-ярко ценя всичко в живота си, толкова повече нараства
стойността на всички в живота ми.
Затова станете събирачи на страхотни преживявания, вместо потребители на матери-
ални неща. Опростете живота си и се върнете към основните удоволствия, които се на-
мират точно под носа ви. И като го направите, ще преодолеете силите, които са потис-
нали пламъка ви и ще излезете от капана на повърхностността, в който са хванати тол-
кова много добри хора сред нас. И като продължите напред, накрая ще разберете колко
прекрасен и страхотен е всъщност животът ви.
И моля ви, помнете, че миналото ви е слуга, който ви е направил такива, каквито сте
сега – а не приятел, с когото да прекарвате много време в настоящето, нито приятел,
когото да отведете в неопетненото бъдеще. Невъзможно е да навлезете в магията, която
ви носи всяка сутрин, ако част от вас се държи за старите разочарования, омраза и
обиди. Вече го знаете добре.
Животът с леко сърце и старата болка са две неща, които изпитват взаимна непоно-
симост. Затова се научете чрез постоянна и непрестанна практика да се потапяте изцяло
в настоящия момент. Да, това изисква работа и търпение. Но да се наслаждавате на
всеки миг е от основно значение за блестящ живот. Настоящият момент всъщност е
всичко, което имате. И той е империя, която струва много повече от всички пари на
182
света. Един ден ще го разберете.
Третият магически талисман беше фигурка на врата.
– Всеки край бележи ново начало. Всичко, което преживяваме, се случва по полезна
причина. И когато една врата се затвори, пред вас винаги се отваря друга – отбеляза
милиардерът. – Вярвайте – винаги, – че животът ви подкрепя – дори това, което се
случва, да е нелогично.
В прикрепеното писмо пишеше:
Провалът увеличава безстрашието.
„Невъзможно е да живееш, без да се провалиш в нещо, освен ако живееш толкова

предпазливо, че все едно изобщо не си живял – и в такъв случай се проваляш автома-
тично“, казва Дж. К. Ролинг.
Могъщите голиати на амбицията и масивният бегемот на въображението във вас не
бива никога да попадат в плен на малките страхливци „Какво ще си помислят хората?“,
„Какво ще стане, ако ми откажат?“ и „Вероятно ще изглеждам глупаво, ако се опитам
да направя това“.
Може да се оставите да ви парализира страхът от отхвърляне, а може и да тръгнете
напред и да удивите целия свят. Но просто не може да направите и двете неща.
Житейска реалност е, че имате трансцендентна съдба, която търси вниманието ви в
тази ера на смазваща сложност. Престанете да злоупотребявате с величието си, да де-
формирате прекрасните си страни и да отричате блясъка си, като наричате провал нещо,
което не е станало така, както сте искали. Широко известно е, че във всеки привиден
неуспех се крие отлична възможност за още по-голям успех.
И почнете да казвате по-често „да“ в живота си. Куражът е прекрасно оръжие, за да
победите армиите на съжалението, които разкъсват плахо прекарания живот.
Следващият магически талисман, който мистър Райли извади от металната кутия,

беше дървена четка за рисуване, дълга един пръст.
– Това ще ви помогне да помните, че сте изпълнен със сила творец на живота си. И
могъщ художник на амбициите си. И също, че твърдението, според което продуктив-
ните, преуспяващите, физически здравите и оптимистични хора са постигнали големите
си успехи благодарение на късмета си, е лъжа. Вложих много време, за да съм сигурен,
че ще разберете този въпрос. И че твърдението, според което тези хора са изградили
империите си от пари, жизненост и влияние върху обществото, защото звездите са се
подредили правилно, за да допринесат за успеха им, е мит. Ето, вижте това, моля ви –
каза любезно милиардерът и им подаде следващото писмо.
Максима на милиардера № 4
Правилното използване на първичната ви сила създава вашата лична утопия.
Много човешки същества прекарват най-хубавите си часове, криейки се зад маската

на удовлетворението. С други думи, те си мислят и казват, че са щастливи, но всъщност
са нещастни. Те оправдават факта, че са предали мечтите си, пренебрегнали са човеш-
ките си съкровища и са свели до минимум влиянието, което биха могли да окажат на
тази планета, защото си казват, че са доволни от това, което имат, вместо да еволюират
183
в нещо повече. Да, бъдете крайно благодарни за това, което имате. Но все пак помис-
лете, че такива индивиди сами са се поставили в безизходица чрез абсолютното пренеб-
регване и пълен отказ от присъщата си сила. И в резултат те са се лишили от усещането
за лична свобода и надеждата да овладеят щедрите си таланти.
За да навлезете в магията на живота си, трябва да се запознаете с четирите креативни
инструмента, които превръщат всяко ваше желание във видими резултати. Тези четири
средства, които ви позволяват да материализирате чудеса в света са вашите мисли, чув-
ства, думи и дела. Упражнявайте ума си да поражда само мисли, които служат на изди-
гането ви до съвършенство и щастие. Изпитвайте редовно чувства на благодарност, по-
зитивни очаквания и любов към всичко, което имате в живота. Изричайте само думи,
които приповдигат, потвърждават изобилието и насърчават – видяхте ме да го правя,
когато направих стойка на ръце. И правете само тези неща, които силно съответстват на
вътрешния герой, живеещ дълбоко в най-мъдрата част от вас.
Погледнете някой човек, който играе на дребно с възможностите си и ясно ще разбе-
рете защо живее в толкова трудни условия. Такива хора насочват мисленето си върху
нещата, които им липсват, вместо върху многото, което имат. Те не зачитат силата на
думите, като говорят постоянно за „проблеми“; окачествяват живота си като „ужасен“;
и класифицират такива постижения, като големия успех, финансовото богатство, удов-
летворението и енергичната дейност в служба на другите хора като „невъзможни“, за-
щото не могат да разберат, че собствените им думи ги отдалечават от способността им
да правят магия. Думите наистина са креативни множители. А що се отнася до ежеднев-
ните дела на такива изпаднали в безизходица хора, те всъщност изобщо не работят
много, те правят колкото е възможно по-малко, а в същото време се надяват за красив
живот, вярвайки, че никой не вижда това престъпление срещу човешките им качества.
И все пак най-висшият магьосник в самите тях – съвестта и подсъзнанието им – наблю-
дават всичко. И са свидетели, че тези хора крадат най-доброто от себе си.
Следващият предмет беше назар, амулет във формата на око, за който в някои кул-
тури се смята, че предпазва от зли хора. Може да сте го виждали в някое от пътуванията
си.
– Вижте, приятели, не вярвам, че има наистина лоши хора – каза милиардерът на уче-
ниците си. – Е, добре, може би има малък брой. Но колкото по-дълго живея, толкова по-
добре знам, че всеки от нас е преживял някаква травма в една или друга степен. И както
вече ви казах, само хората, които изпитват болка, причиняват болезнени неща на дру-
гите. Онези, които страдат, създават страдание. А хората, чието поведение е объркващо,
обикновено сами са много объркани. Те наистина изпитват болка. И им се е случило
нещо, което ги е накарало да се чувстват застрашени. По този начин добротата дълбоко
в тях се е свила и затворила. Да ги наречем ужасни хора е повърхностна преценка. Не-
щата са много по-дълбоки от това, което виждаме на пръв поглед. Така или иначе, като
имате предвид това, засега нека само да кажем, че за вашата собствена максимална про-
дуктивност, върховно представяне, безгранична радост и вътрешно спокойствие, наис-
тина е важно да избягвате „лоши хора“, онези, които носят рани от миналото си и не
притежават самосъзнанието да не ги проектират върху вас. Веднъж бях на пътуване по
работа в Барбадос и там един шофьор на такси ми даде мъдър съвет, който ми служи
много добре. „Избягвай лоши хора“.
Към окото беше прикрепено следното писмо:
184
Избягвайте лоши хора.
Никога не подценявайте силата на връзките с други хора. Чрез феномена, известен

като „емоционално заразяване“, както и чрез активирането на огледалните неврони в
мозъка, ние подражаваме на поведението на хората, с които прекарваме дните си. Из-
пълнете живота си с необикновено прекрасни, предприемчиви, здрави, позитивни и ис-
крено любящи хора и с течение на времето и вие ще придобиете тези висши качества.
Но ако позволите на грабителите на мечти, на крадците на енергия и на бандитите, които
ограбват ентусиазма ви, да проникнат във вашия Плътен мехур на тотален фокус, трябва
да знаете, че със сигурност ще станете като тях.
Най-важното е да избягвате хора, които създават неприятности. Хората, които са из-
раснали в среда, изпълнена с драма и безкрайни проблеми, съзнателно и подсъзнателно
ще пресъздават драмата и безкрайните проблеми, защото колкото и чудно да изглежда,
тези условия са им познати и в тях се чувстват защитени, като вкъщи. Стойте по-далече
от всички „царици на драмата“ и „царе на негативпостта“. В противен случай те рано
или късно ще подкопаят величието ви и ще съсипят живота ви. Те само това правят.
Бъдете в мирни отношения, доколкото е възможно, с всички. Да имате дори един враг
е прекалено много. Движете се елегантно в живота, като избирате правилния път, когато
назрява конфликт. Ако някой постъпи лошо с вас, нека кармата свърши мръсната ра-
бота. И нека вашето отмъщение да бъде, че живеете живот от световна класа.
Към шестото писмо в металния сейф беше прикрепена книжна банкнота с голяма де-
номинация. Тя беше сгъната на триъгълник по някаква загадъчна причина, неизвестна
на предприемачката и художника. Писмото беше по-дълго от другите. В него пишеше:
Парите са nлод на щедростта, а не на недостига.
Не се подвеждайте от господстващата философия в света. Бедността е следствие на

вътрешно състояние, а не на външна ситуация. Да вярвате в противното означава да
предадете способността си да произвеждате магията на благополучието и да я отстъпите
точно на нещата, от които се оплаквате.
Парите са нещо, което трябва да протича като електричество. Да, парите са ток. Той
трябва да циркулира. Ако само ги трупате, прекъсвате потока им в бизнеса и в личния
си живот. Всички истински магьосници знаят това. Оставяйте щедри бакшиши на сер-
витьорите в ресторанта, на камериерките в хотела и на шофьорите на такси. Давайте за
благотворителност. Правете прекрасни неща за семейството и приятелите си, без
изобщо да очаквате, че ще получите нещо в замяна. Ще ви бъде изпратено истинско
цунами от изобилие.
Може би се чудите защо толкова много хора живеят в такъв недостиг. Това състояние
се дължи на белезите, свързани с парите, които носим в себе си. Това са програмите,
скрити дълбоко в подсъзнанието ни и заложени там неволно от съветите на родителите
ни и уроците, които сме получили от други хора, оказали върху нас огромно влияние в
детството ни. Общото в тях, основаващо се на лъжите, на които са били научени и са-
мите те, звучи така – „бъди доволен от това, което имаш“, „богатите са безчестни“ и
„парите не растат по дърветата“. Тези думи посаждат тъмните семена на недостига в
185
нас още от ранна възраст, когато се впечатляваме лесно.
Четири практики ми помогнаха да спечеля финансовото си състояние и сега ви ги
подарявам: позитивни очаквания, активна вяра, все по-увеличаваща се благодарност и
предоставяне на изключителна стойност. С позитивните очаквания искам просто да ви
кажа, че винаги поддържам нагласа, при която очаквам, че ще печеля редовно пари, при
това от съвсем неочаквани източници. Активната вяра означава да се държите по начин,
с който показвате на живота, че вярвате в неговото изобилие и доброжелателност. Все-
лената обожава жестовете на щедрост – например да платите за вечеря с приятели в
скъп ресторант, когато не можете да си го позволите с лекота. Или да купите инстру-
ментите, които са ви нужни за вашата работа, въпреки че в портфейла си имате малко
пари. По никакъв начин не ви казвам, че трябва да се хвърлите в затвора на дълговете.
В никакъв случай. Загъването в прекалено много дългове е толкова разрушителна сила
в нашето общество. Достатъчно е да покажете на природата, че знаете, че ви очаква
просперитет и да се държите така, сякаш имате много. И да изпитвате все по-голяма
благодарност, нещо, което вече обсъждахме достатъчно в нашето съвместно пътуване.
Продължавайте да посрещате всяко нещо и всеки човек с отворено сърце. Благодарете
на парите си, когато плащате сметката. Благодарете на касиерката в магазина и на фер-
мерите, които са произвели храната ви. Благодарете на шофьора, който ви е пуснал да
минете в неговото платно и на музикантите, които са написали песните, превърнали се
в музиката на живота ви. Благодарете на краката си за това, че ви носят толкова много
години, на очите си за това, че ви дават възможност да виждате красотата и на сърцето
си за това, че сте живи. А предоставянето на изключителна стойност означава просто да
давате на другите – на хората от екипа ви, на клиентите, на семейството си и на непоз-
нати – много повече, отколкото биха могли да очакват от вас. Защото жънем това, което
посеем.
Да развиете и после да бронирате нагласата си за благополучие, ще предизвика кван-
тов скок на доходите ви и личната ви нетна стойност. За това, моля ви, разберете пра-
вилно тези неща. Голяма част от страданията в нашето общество се дължи на факта, че
много хора нямат достатъчно пари. Това не трябва да е така.
– Какво следва? – попита художникът, като откъсна едно зряло зърно от лозата и го
глътна цяло.
Милиардерът извади миниатюрна маратонка от кутията и каза:
– Упражненията определено са магически талисман. Прочетете писмото, което напи-
сах за вас двамата.
В писмото пишеше:
Оптималното здраве ви дава максимална сила да правите магия.
Като правите упражнения веднага след ставане, постигате най-важната победа – гри-
жите се за здравето си. След като изпълните тази най-важна дейност, познавателната
способност, енергията, физиологията и духът ви са заредени, за да създавате чудеса през
деня.
Когато започнете да се упражнявате редовно всяка сутрин, ще се учудите колко зле
ще се почувствате, ако пропуснете някой ден. Ще осъзнаете, че сте се чувствали точно
186
така, преди да възприемете този навик. Просто не сте го съзнавали, защото да се чувст-
вате зле, е било обичайното ви състояние.
Блестящото здраве е истинско богатство. Онези, които загубят доброто си здраве,
прекарват останалата част от живота си, като се мъчат да го възстановят. Необикнове-
ната жизненост е и прекрасен метод да увеличите благосъстоянието си. Когато влезете
в най-добрата си физическа форма, калибрирате храненето си до съвършено ниво, регу-
лирате съня си и минимизирате остаряването, ще забележите огромно увеличаване на
способността си да изграждате близост с независимия си аз. По този начин проявявате
повече от гения, качествата и състраданието си. Това, на свой ред, ще ви донесе голямо
финансово състояние. Нещо още по-важно, по този начин ще сте в позиция да давате
още по-голям принос. А няма нищо по-хубаво от това да помагате. Всеки магьосник
добре знае тази истина.
Осмият символ беше миниатюрен алпинист.
– НСП – Никога не Спирайте да Подобрявате качеството на сутрините си наред със
съвършенството на живота си – обясни милиардерът.
После се впусна в още едно ойларипи. Работниците в лозето погледнаха към него и
се разсмяха гръмогласно. Мистър Райли им махна, засмя се заедно с тях и продължи
лекцията си.
– Цялата игра на шампиона се състои в това винаги да върви нагоре. Когато изкачите
един висок връх, ще видите следващата верига върхове, които чакат да ги покорите.
Помнете, приятели, тази важна метафора.
Продължавайте да издигате житейските си стандарти
до абсолютна световна класа.
Хедоничната адаптация е психологическо състояние, при което хората се адаптират

към промените в околната среда и живота. Получавате повишението на заплатата, което
сте очаквали от години, и цял ден се радвате. После започвате да приемате това ново
ниво на доход като нещо нормално. Радостта, която сте усетили, избледнява. Или се
премествате в шумен апартамент близо до място, където минават влакове, но след време
преставате да ги чувате. Или може би изпадате във възторг от колата на мечтите си,
която току-що сте си купили, докато след няколко седмици тя се превръща само в част
от пейзажа. Това са примери за хедонична адаптация в действие. И явлението настъпва
при всеки от нас в продължение на целия ни живот.
Един антидот за това човешко състояние е постоянно да издигате личните си стан-
дарти и да повишавате качеството на живота си. Нека всяко тримесечие бъде по-добро
от предишното и всяка година по-добра от миналата. Така се създават титаните и хората,
превърнали се в легенда.
С това е свързана една много важна философия, която ми служи добре: пътувайте
през живота на световна класа. Животът е прекалено кратък, за да не се отнасяте към
себе си възможно най-страхотно. И като се грижите по-добре за себе си, отношенията
ви с другите, с работата, с парите и със света съответно ще се издигнат, защото отноше-
нията ви с всичко извън вас не могат да бъдат друго освен да показват отношението ви
към всичко, което е във вас. Това е естествено.
Инвестирайте в най-добрите книги, които може да купите и ще бъдете многократно
възнаградени. Яжте фантастична храна от най-висок калибър дори ако всичко, което
187
можете да си позволите в момента, е една отлична салата в луксозен местен ресторант.
Отидете да пиете кафе в най-хубавия хотел във вашия град. Ако там, където живеете,
има спортен отбор, който обичате, вземете билет на най-добрите места за един мач,
вместо да висите на най-евтините места в продължение на няколко сезона. Слушайте
всеки ден приятна музика. Посещавайте художествени галерии, както ви учех, така че
креативността и съзнанието на художниците да проникнат в душата ви. И помнете,
често бъдете около цветя – те издигат вибрациите ви, както и способността ви да видите
алтернативната вселена, в която се включват всички визионери. Защо според вас тол-
кова много велики светци, пророци, лечители и мъдреци винаги са имали цветя около
себе си? Ще останете приятно изненадани от това, което те ще направят за способността
ви да генерирате всичко, което желаете.
Магически талисман номер девет беше сърце. И ето какво пишеше в писмото, прик-
репено към него:
Дълбоката любов носи непобедима радост.
Показвайте любов към хората при всяка възможност. Един цитат, често приписван на
Уилям Пен, ме ръководи през по-голямата част от живота ми и ми служи прекрасно.
Той е следният:
„Очаквам да мина през живота само веднъж. Следователно ако мога да покажа ня-
каква доброта или да направя нещо добро за ближния си, нека го направя сега, а не да
отлагам или да го забравям, тъй като няма пак да мина по този път“.
Казвайте на хората колко се гордеете с тях и колко ги обичате, докато вие – и те – сте
още живи. Веднъж срещнах един мъж, който ми каза, че се преизпълва с щастие при
вида на всеки жив човек. „Защо?“, попитах го аз. „Защото през живота си съм видял
толкова мъртви хора, че да срещна някой, който е жив, за мен е специален подарък“,
отговори ми той.
Никой от нас не знае кога ще се изправи пред края си. Защо тогава да сдържате това,
което е най-ценно: човешката си способност да обичате дълбоко?
Част от задачата ви като напълно жив човек е да накарате хората да се почувстват по-
добре. И да ги накарате да се усмихнат. Ще се поразите, когато видите колко малко е
нужно, за да направите някого щастлив. Изпращайте старомодни любовни писма на
всички, които обичате, картички за благодарност на онези, които са ви помогнали, и
съобщения, с които изразявате уважението си към всеки, който според вас има нужда
да бъде оценен. Изразявайте истинските си чувства, без да се ограничавате от дяволския
страх на отхвърлянето. И винаги се интересувайте повече от другите хора, отколкото
вие непременно да се представите като интересна личност. Всеки човек, когото срещ-
нете по пътя си, може да ви научи на нещо, да ви разкаже нещо и всеки носи в сърцето
си някаква мечта и копнее да го подкрепите.
Най-доброто в нас ще остане оковано, ако не изречем добра дума, ако не покажем
топли чувства и оставим несвършени добрите дела.
– Ето, моля ви, вземете това – любезно помоли милиардерът и даде на гостите си
фигурка, изобразяваща ангел. – Това, което е на тази страница, е особено важно. Съвет-
вам ви да го прочетете с много отворена душа.
188
В писмото пишеше следното:

Земният рай е състояние, а не място.
Посрещайте всеки ден с възторг и нека бъде приключение, пълно с чудеса. Възторгът
е толкова силен източник на щастие и ключово умение за издигането на все по-нараст-
ващия ви гений. Всички велики мъже и жени по света са се научили как да се потопяват
в магията на всеки вълшебно прекаран ден.
От моите експерименти с живота сега разбирам, че онова, което безсмъртните фило-
софи, мистици и спасители наричат „Земен рай“, е състояние, а не място, където може
да отидете. Повярвайте ми, като изграждате Умствената нагласа, пречиствате Сърдеч-
ната нагласа, оптимизирате Здравната нагласа и издигате Духовната си нагласа, начи-
нът, по който възприемате и прекарвате живота си, ще ви донесе коренно различно пре-
живяване. Но ако не извършите тази много важна работа, никога няма да го разберете.
И моите думи ще ви се струват като налудничави приказки на един стар ексцентрик.
Нормалният човек в един полудял свят винаги се приема като луд, нали знаете?
И така, като посвещавате повече време на личното си съвършенство, ще започнете
повече да обичате себе си. А всички големи успехи и лични радости много зависят от
това дали обичате себе си. Ако вътрешното ви усещане е, че сте малоценни, ще останете
пленник на съмненията, несигурността и страховете си. В ранното детство са ви вну-
шили представа за самите вас, поради която подсъзнанието омаловажава смелостта ви,
задушава висшите пориви и оковава във вериги величието ви.
А като отхвърлите тези погрешни убеждения, които са ви научили, че са истина, и
излекувате емоционалните рани, които са ви затваряли към любовта – и тук говоря за
нещо много повече от банална любовна история – ще развиете способността да възпри-
емате тази изцяло нова реалност, която имам предвид. Тя винаги е била тук. Но мътният
филтър, през който сте виждали света, ви е пречел да я разпознаете.
Но нищо лошо не е станало. Няма нищо изгубено. Всичко се развива така, както
трябва. Накрая ще разберете, че много малко от нещата, които ви се случват, са слу-
чайни. Всичко е било за вашето израстване. И всичко е било за ваше добро.
Предприемачката и художникът малко се изненадаха, когато им беше показан еди-

найсетият и последен магически талисман.
– Ако наистина искате да навлезете в магията на живота, размишлявайте често върху
този талисман – каза милиардерът и им подаде миниатюрен ковчег.
Писмото към него, за разлика от предишните, беше написано с червено мастило. Ето
го:

Утрешният ден не ви се полага по право, той е награда.
Не отлагайте нито героизма, нито времето за отдих. Животът ви може да се разпадне

само за час. Аз съм оптимист и истински продавач на надежда. Но все пак съм и реалист.
Нещастни случаи, болести, загуби и смърт са неща, които се случват всеки ден. В чо-
вешката природа е да си мислим, че те никога няма да настъпят. Въпреки това всички
мъдри философи ни учат, че съществуването ни е преходно.
189
Въоръжени е това прозрение, помислете за вашата смъртност. Разберете, че дните ви
са преброени. И че с изминаването на всяко прекрасно утро се приближавате все повече
към края си.
Не отлагайте проявяването на дарбите и талантите си. И непременно се забавлявайте
в това пътуване. Наслаждавайте се на издигането си към величието. Много тъжно е, че
повечето хора отлагат красивия, забавен и магически живот, докато станат прекалено
стари, за да го вкусят докрай.
Животът е прекрасно пътуване. Да, всички преминаваме през изпитания – и мъки. Но
повечето неща са главно добри. Във всяка приказка за герой трябва да има и злодей,
както и малко сочна трагедия наред с триумфите и крайната победа, за да си струва да
бъде разказана.
Затова дръжте факта, че животът е кратък в центъра на вниманието си. Не отлагайте
щастието си за в бъдеще, когато ще имате повече време, ще получите повишение или
ще разполагате с повече пари в банката. Това са извинения, породени от чувството, че
не заслужавате да сте щастливи. Разпознайте ги и после ги извадете от орбитата си, за
да може да продължите да се изкачвате към най-високите си цели.
Утрешният ден е обещание, а не факт. Радвайте се на всяко утро и бъдете благодарни
за всеки ден на тази земя. Поемайте смели рискове, но го правете със здрав разум. На-
мерете баланса между това да живеете сякаш няма утре и това сякаш ще живеете зави-
наги. Така че когато дойде краят, да знаете, че сте изживели живота си като прекрасно
свидетелство за способността да се превърнете в легенда, която всеки човек носи в себе
си.
После милиардерът целуна учениците си.

– Да знаете, че ви обичам. Наистина ще ми липсвате.
След тези думи той изчезна сред лозята, като остави след себе си само планинския
велосипед.
190
Глава 17.
Членовете на клуб„5 сутринта“ се превръщат в ге-
рои на собствения си живот
„Живей като герой. На това ни учат класиците. Бъди глав-
ното действащо лице. Иначе за какво е животът?“
— Дж. М. Кутси
Площадката за хеликоптери в Кейп Таун в Южна Африка е на крайбрежната улица
„Виктория и Албърт“, място, където туристите могат да се повозят на гигантското ви-
енско колело Кейп Уил, екипажите на яхтите да попълнят запасите си за подклажданите
от адреналина и смелостта океански регати, където можете да наемете рибарска лодка
или да пиете силно утринно кафе.
Лъчезарната брюнетка с очила на библиотекарка накара милиардера, предприе-
мачката и художника да подпишат декларациите за освобождаване от отговорност.
После тя отбеляза нещо в своя документ и изнесе на тримата си ВИП клиенти инструк-
тажа за безопасност, който беше задължителен, преди хеликоптерът да ги откара до ос-
тров Робън.
Както знаете, остров Робън – голо, не особено голямо, заобиколено от акули, зловещо
изглеждащо парче суша-е мястото, където Нелсън Мандела е лежал в една изключи-
телно малка затворническа килия в продължение на осемнайсет от общо двайсет и се-
демте години, които е прекарал в затвора. През живота си този голям световен герой
бил подложен на нападки и измъчван по всякакви начини. Но той отвръщал на злото с
маслинови клонки, защото виждал доброто в хората, пратили го в затвора, и пазел на-
деждата си за демократична страна, където всички хора ще са равни. Говорейки за Ма-
хатма Ганди, Айнщайн отбелязва: „Бъдещите поколения трудно ще повярват, че такъв
човек от плът и кръв е живял на тази земя“. Същото може да се каже и за мистър Ман-
дела.
– За нас е абсолютно удоволствие да ви предложим това кратко пътуване до острова –
каза любезно жената. Южноафриканците са забележително учтиви и внимателни хора.
Милиардерът носеше черна бейзболна шапка с надпис, бродиран отпред „Да си лидер
значи да си полезен“.
– Ще трябва да свалите шапката, след като излезете на площадката, млади човече –
каза му жената и в очите ѝ се появиха златисти отблясъци.
Милиардерът се усмихна широко.
– Струва ми се, че ме харесва – прошепна той на спътниците си, а после добави сдър-
жано: – Днес е последният ден, който ще прекараме заедно.
Когато инструктажът свърши, милиардерът, предприемачката и художникът бяха от-
ведени до павирана площадка, където имаше две стари маси за пикник. Беше слънчево,
но имаше силен вятър. Милиардерът свали шапката си.
„Изпитвам леко вълнение – помисли си милиардерът. – Никога не съм ходил на ост-
ров Робън. Чел съм много за това, което се е случвало там, по време на нечовечната и
жестока система на апартейда, когато към хората са се отнасяли според цвета на кожата
им, без да зачитат достойнствата на характера им – и качеството на сърцата им“.
191
Млад мъж със сериозно изражение, облечен с елегантен шлифер, панталони в камуф-
лажен десен и високи обувки, излезе от един от празните сервизни хангари и покани
милиардера и учениците му да го последват до хеликоптерната площадка. В средата
чакаше зелен военен хеликоптер с внушително въртящи се ротори. Пилотът беше в ка-
бината и се занимаваше с уредите, копчетата и тъй нататък.
Младият мъж грижливо провери дали тримата клиенти са правилно разположени в
хеликоптера за безопасно и равномерно разпределяне на теглото и после постави на
главата на милиардера слушалки с микрофон.
– Добро утро – поздрави ентусиазирано милиардерът пилота, когато роторите се за-
въртяха по-бързо. Лицето на пилота не се виждаше зад шлемофона, авиаторските слън-
чеви очила и протектора за лицето. И той не каза нито дума.
– Не е много приятелски настроен – измърмори милиардерът, като едновременно
беше нервен и приятно развълнуван от предстоящото преживяване, което се случва вед-
нъж в живота.
Хеликоптерът започна да се издига, отначало бавно и после бързо набра скорост.
– Пътуването ще трае пет минути. Днес ветровете и вълнението са особено силни –
каза само пилотът. И дори това прозвуча неучтиво.
Милиардерът, художникът и предприемачката запазиха мълчание. Всички гледаха
към остров Робън, който с приближаването им изглеждаше по-голям – и дори по-бру-
тален.
Хеликоптерът се приземи на площадка, заобиколена от ниски дървета, и при кацането
седем дребни южноафрикански газели се отдалечиха с елегантни подскоци. Да, седем
газели! В същото време започна да вали. И друга двойна дъга, също като тази, която
бяха видели при плуването с делфините на Мавриций, се появи от единия до другия
край на хоризонта, който се сливаше с Атлантическия океан.
– Всичко е много специално – отбеляза художникът, ръка за ръка със съпругата си.
– Определено навлязохме в магията – отговори милиардерът с почтителен тон, в
който пролича огромна благодарност за възможността да види остров Робън и същев-
ременно прозвуча тъжно заради всички, чийто ценен живот е бил разбит на това място.
Пилотът остана в кабината, като натискаше разни копчета и изключваше двигателя,
а тримата пътници излязоха на асфалтовата площадка и тихо оглеждаха сцената. Сякаш
отникъде се появи стар пикап с надпис KSA и бързо се приближи към тях, като вдигна
огромни облаци прах след себе си.
– Не е разрешено да сте тук – извика шофьорът, очевидно охранител, със силен юж-
ноафрикански акцент, когато стигна до хеликоптера. Той остана в колата си.
– Поради лошото време остров Робън е затворен за посетители – извика високо той. –
Фериботите не пътуват. Забранено е влизането на плавателни съдове в пристанището и
кацането на хеликоптери. Трябвало е да ви го кажат! Трябва да напуснете! – подчерта
охранителят и после попита: – Кои сте вие?
Охранителят през цялото време се държеше професионално, но беше видимо изнена-
дан. И очевидно леко изнервен, като може би си помисли, че пристигналите с хеликоп-
тера планират някакъв вид нападение. Или може би, че неочакваните посетители имат
някакви престъпни намерения.
– Всичко е наред – каза пилотът и думите му прозвучаха необикновено твърдо и уве-
рено. Сега беше излязъл от хеликоптера и тръгна бавно към мъжа в пикапа, като първо
оправи ризата си, а после шлемофона, който не беше свалил. Пилотът не беше млад.
Личеше си по походката.
192
– Това е специален ден за тях – каза пилотът на още по-висок глас. – Тези хора идват
отдалече, за да видят затворническата килия, където е лежал Нелсън Мандела. Дошли
са да видят варовиковата мина, където бил принуден да копае камъни повече от десет
години под изгарящите слънчеви лъчи, чиито отражения в скалите са толкова силни, че
завинаги увреждат зрението му. Искат да видят двора, където правел упражнения и
хвърлял тенис топки с тайни съобщения на другите политически затворници от съсед-
ния блок на затвора. Те трябва да отидат до мястото, където бил тайно заровен ръкопи-
сът на Дългият път към свободата, автобиографията на Нелсън Мандела, върху който
той е прекарал толкова много часове. Те трябва да изживеят – поне малка част – от
страданията, които мистър Мандела понесъл през осемнайсетте години, прекарани тук.
И трябва да научат как той, малтретиран толкова жестоко и след като са ограбили най-
добрите години от живота му, когато излязъл на свобода, простил на всички онези, ко-
ито се държали толкова ужасно с него.
Пилотът спря пред пикапа.
– Тези хора искат да бъдат истински герои. В професионалния и в личния си живот.
Те искат да бъдат лидери по своята продуктивност, да изявят докрай съвършенството
си и може би дори да проправят път, за да помогнат на хората да станат подобри. На-
шият свят никога не се е нуждаел повече от истински герои, отколкото днес. И както
винаги казвам в своите лекции: Защо да чакате други герои, когато имате в себе си
нужното, за да станете вие такива?
– Не си ли съгласен, Стоун? – попита пилотът, като се обърна към милиардера, който
отвори уста от изненада.
Пилотът много внимателно, почти като в забавен кадър, вдигна маската на шлемо-
фона. После махна слънчевите очила. И накрая свали самия шлемофон.
Милиардерът, предприемачката и художникът бяха смаяни от това, което видяха.
Пред тях стоеше Магьосникът.
***
Стерилното, нарочно избрано флуоресцентно осветление придаваше на затвора па ос-

тров Робън призрачно зловеща атмосфера, дори през деня. И брутално и безмилостно
излъчване.
Изглежда, няколко невидими ръце водеха членовете на Клуб „5 сутринта“ в това фан-
тастично южноафриканско утро, защото сякаш чрез някаква прекрасна симфония от
щастливи случайности – милиардерът би го нарекъл „магия“ – охранителят, който ги
беше посрещнал с прашния пикап, се оказа пламенен последовател на Магьосника.
Нещо като „Аз съм твой фен №1“. Толкова много харесваше учението на Магьосника.
И така – няма да повярвате, но се случи точно така – икономката, след като получи
зелена светлина от охранителя, запали туристическия автобус, който този ден не рабо-
теше поради лошото време, и го докара до мястото, където стояха посетителите. Тя
също помоли един от гидовете, който беше останал на острова, да вдигне знамето и да
отвори затвора за една съвсем частна обиколка. Само за милиардера, предприемачката,
художника и Магьосника.
Във всеки живот, особено в най-трудния, се отварят врати на възможността и пътища
към чудеса, показвайки, че всичко, което преживяваме, е част от някакъв интелигентен –
и да, често нелогичен – план, предназначен да ни приближи до най-големите ни способ-
193
ности, най-прекрасните обстоятелства и най-висшето добро. Всичко, през което преми-
наваме, пътувайки през живота си, е наистина една фантастична оркестрация, чиято цел
е да ни покаже най-истинските ни таланти, да ни свърже с най-висшия ни аз и да задъл-
бочи близостта ни със славния герой, който живее във всеки от нас. Да, във всеки от нас
без изключение. И това включва и вас.
Туристическият гид, който по една случайност беше и бивш политически затворник,
беше едър мъж с дрезгав глас. Докато водеше гостите си към килията, в която Нелсън
Мандела е бил принуден да преживее толкова дълги и трудни години, той отговаряше
на всичките им въпрос.
– Познавахте ли Нелсън Мандела? – попита замислено Магьосникът.
– Да, лежах заедно с него тук на остров Робън осем години.
– Какъв беше той като човек? – попита художникът, който изглеждаше смазан от емо-
циите, които изпитваше, докато вървяха по главния коридор на затвора, където се бяха
разиграли толкова много жестокости през ерата на апартейда.
– О-о – каза тихо гидът с приятна и дори мъдра усмивка, – този човек скромно слу-
жеше на другите.
– А какъв беше Нелсън Мандела като лидер? – попита предприемачката.
– Изумителен. Изпълнен с достойнство. Вдъхновяваше с начина, по който се дър-
жеше и с всичко, през което премина. Всеки път, когато се срещнеше с някой от после-
дователите си, често това ставаше тук на двора – разказваше гидът, когато влязоха в
една част от затвора, където на политическите затворници било разрешено да се раз-
хождат, да разговарят, да планират и да стоят, – той го питаше: „Учиш ли?”. Често каз-
ваше и друго: „Всеки от вас трябва да учи другия“, като по този начин показваше на
съратниците си колко важно е да споделят наученото всеки ден, за да издигат лидерс-
ките способности на всички около себе си. Мистър Мандела разбираше, че образовани-
ето е най-важният път към свободата.
– Към този човек се отнасяха толкова лошо – добави гидът. – Всички тези часове на
смазваща работа в каменоломната. Всички тези мъчения и унижения. Няколко години,
след като го вкараха тук, му наредиха да изкопае гроб в двора на затвора – и после да
легне в него.
– Сигурно си е помислил, че това е краят – каза тихо и замислено милиардерът.
– Вероятно – отговори гидът. – Вместо това пазачите си разкопчаха панталоните. И
уринираха върху него.
Магьосникът, милиардерът, предприемачката и художникът сведоха поглед надолу.
– Ние всички имаме нашия остров Робън, на който сме затворени – каза милиарде-
рът. – Движейки се през живота, ние понасяме нашите собствени изпитания и неспра-
ведливости. Разбира се, нищо толкова ужасно като случилото се тук. Някъде четох, че
Нелсън Мандела най-много съжалява, задето не са му разрешили да излезе от затвора,
за да отиде на погребението на най-големия си син, който загинал в автомобилна катас-
трофа. Сигурно всички съжаляваме за нещо. И никой не може да избегне своите собст-
вени изпитания и трагедии.
Гидът посочи към четвъртия прозорец отдясно на входа към двора.
– Ето там – каза той. – Това е килията на Нелсън Мандела. Нека да влезем.
Килията беше невероятно малка. Без легло. Дървена масичка, пред която затворникът
трябваше да коленичи, за да пише в дневника си, тъй като нямаше стол, циментов под
и кафяво вълнено одеяло със зелени и червени шарки.
– През първата година след затварянето на Нелсън Мандела не му е било позволено
194
дори да носи дълъг панталон, въпреки че южноафриканската зима е мразовита. Дали му
само тънка риза и шорти. Когато се къпел, пазачите стояли до него и гледали този въз-
растен мъж гол – това било начин да го унижат – и да го прекършат. Когато станело
време за ядене, му давали храна, която и животно не би яло. Когато се получавали писма
от жена му и децата му, често не му ги предавали. Или ако му ги давали, те били силно
цензурирани. Всичко това се правело нарочно, за да смажат духа на мистър Мандела –
обясни гидът.
– Струва ми се, че всичко, което е понесъл в тази килия, голяма колкото кутия за
обувки на този пустинен остров сред бушуващия океан, го е развило, дало му е сила и
го е отворило – каза Магьосникът. – Този затвор се е превърнал в неговото най-тежко
изпитание. Малтретирането се е превърнало в негово спасение, защото го е повело към
естествената му сила, най-висша човечност и най-чист героизъм. В един свят с толкова
много егоизъм, апатия и хора, загубили представа какво значи да си човечен, той изпол-
звал всичко, което му се случвало, за да израсне в една висша душа на тази планета –
човек, който да покаже на всички други какво представляват лидерството, силата на
духа и любовта. И правейки това, той е станал една от най-великите ни емблеми за
прошка. И най-прекрасните символи на мира.
– Да, наистина – отговори гидът. – Когато мистър Мандела най-после беше освободен
от остров Робън, го прехвърлиха в Поправителния център Дракенстайн между Паарл и
Франсхук. Издигането му за президент на Южна Африка вече беше неизбежно и той се
подготвял да поеме поста и да поведе една свободна, но изключително разединена на-
ция. През този последен период от затварянето му му дали къщичката на пазача. В деня
на освобождаването му той излязъл от нея на дългия павиран път, който завършвал с
поста на охраната и бяла порта. Хората от персонала на затвора го попитали дали иска
да бъде закаран по този път към свободата с кола. Той отказал и отговорил, че предпо-
чита да ходи пеш. И после този лидер, който извършил огромна реформа и променил
историята, оставил след себе си наследство, което ще вдъхновява много поколения,
тръгнал бавно към дългоочакваната свобода.
Гидът пое дълбоко дъх и продължи:
– Мистър Мандела оглави страна, която беше на прага на гражданска война. И все
пак по някакъв начин той успя да стане обединител, вместо унищожител. Още си спом-
ням думите от прочутата реч, която изнесе на един от процесите срещу него:
През моя живот се посветих на борбата на африканския народ. Борих се срещу бялото господ-
ство и се борих срещу черното господство. Стремях се към идеала за едно демократично и
свободно общество, в което всички хора ще живеят заедно в хармония и с еднакви възмож-
ности. Това е идеал, за който се надявам да живея и да видя осъществен. Но... ако е нужно,
това е идеал, за който съм готов да умра.
Мистър Райли се покашля и продължи да гледа в циментовия под на малката килийка.

– Мистър Мандела беше истински герой – потвърди гидът. – След освобождаването
си той покани на вечеря прокурора, който е искал смъртна присъда за него. Ще повяр-
вате ли? И покани един от пазачите, които го охранявали на остров Робън, да присъства
на встъпването му в длъжност като президент на Южна Африка.
– Наистина ли? – попита тихо предприемачката.
– Да, това е факт – отговори гидът. – Той беше истински лидер, човек, който наистина
можеше да прощава.
Магьосникът вдигна пръст, за да покаже, че иска да сподели нещо.
195
– Нелсън Мандела пише: „Докато вървях към вратата, която щеше да ме отведе към
свободата, знаех, че ако не оставя горчивината и омразата зад себе си, все още ще съм в
затвора“.
– Той също така казва, че „да бъдеш свободен е не само да отхвърлиш веригите си,
но и да живееш по начин, които зачита и засилва свободата на другите“ – добави гидът. –
И че „никой не се ражда с омраза към друг човек заради цвета на кожата, произхода или
религията му. Хората се научават да мразят и щом могат да се научат да мразят, могат
да се научат и да обичат, защото любовта се отдава по-лесно на човешкото сърце, от-
колкото нейната противоположност“.
– Четох, че често ставал около 5 сутринта и тичал на едно място в продължение на
четиридесет и пет минути, после правел двеста коремни преси и после сто лицеви опори
на пръсти. Поради тази причина и аз винаги правя моите лицеви опори – каза милиар-
дерът с известно неудобство в гласа.
– Хм... – каза гидът и после продължи: – Мистър Мандела влиза в тази килия като
буен, сърдит, враждебен и войнствено настроен младеж. Човекът, до който израства тук
в този затвор, го превръща в иконата, пред която сега всички се прекланяме. Както ни
учи архиепископ Дезмънд Туту, „страданието може да ни изпълни с огорчение или да
ни даде благородство“. За щастие Мадиба – наричан е така по името на неговия клан –
избира второто.
– Всички най-добри мъже и жени на света споделят едно нещо – каза Магьосникът, –
изключително страдание. И всеки от тях се е издигнал до величието си, защото е пред-
почел да използва обстоятелствата, за да се излекува, пречисти и извиси.
После Магьосникът извади от якето си една диаграма – последната, която учениците
му щяха да видят. Тя се казваше Героичният човешки кръг. Ето как изглеждаше:
ГЕРОИЧНИЯТ ЧОВЕШКИ КРЪГ

Седемте добродетели на хората, променящи света
196
– Това са добродетелите, към които всеки от нас трябва да се стреми, за да се превър-
нем в хора, които променят света и герои в полза на едно по-добро общество – каза
Магьосникът, като в гласа му тази сутрин се четяха нотки едновременно на меланхолия
и огромна сила.
– Лидерството е за всеки. Всеки от нас, независимо къде живее, какво работи, какво
му се е случило в миналото и какво преживява точно в този момент, трябва да отхвърли
оковите на обвиненията, веригите на омразата и апатията и затворническата решетка на
обикновеното, които ни държат в робство на тъмните сили на нисшата ни природа.
Всеки от нас трябва да става всяка сутрин – да, в 5 сутринта – и да прави всичко въз-
можно, за да разгърне гения си, да развива талантите си, да задълбочава характера си и
да издига духа си. Всеки от нас трябва да го прави, по целия свят.
Магьосникът се разплака, но продължи:
– Всички трябва да се освободим от личните си затвори, където сме затворили славата
си и сме поробили благородството си. Моля ви, помнете, че даровете и талантите, които
биват пренебрегнати, се превръщат в проклятие и тъга.
Магьосникът направи пауза.
– За вас е дошло това време – заяви той и погледна предприемачката и художника
право в очите.
Той постави диаграмата Героичният човешки кръг на малката масичка в килията под
прозорчето с решетки. Нагласи я в средата, за да се превърне в център на затворничес-
ката килия в този много специален ден.
После Магьосникът помоли милиардера, предприемачката, художника и гида да се
съберат около диаграмата. Те се хванаха за ръце.
– Да, независимо пред какви борби сме изправени и какви трудности ще преживеем.
Независимо какви нападки, унижения и насилие ще ни сполетят. Трябва да упорстваме.
Трябва да продължаваме. Трябва да бъдем силни. Трябва да живеем с нашата светла
природа. И да усилваме суверенния си аз. Дори да ни се струва, че целият свят е срещу
нас. Това е, което ни прави наистина хора. Дори да ни се струва, че светлината няма
никога да победи мрака, продължавайте по вашия път към свободата. Бъдете пример на
най-висшите качества за всички останали. Бъдете пример за красота за повечето от нас.
Покажете действителна любов за всички нас.
– За вас е дошло това време – каза Магьосникът, вдигна ръка и я сложи на рамото на
художника. Другата нежно постави на рамото на предприемачката.
По лицето му се изписа спокойна усмивка. Изглеждаше сигурен и спокоен.
– Време за какво? – учуди се художникът.
– Да започнете поклонничеството си – беше семплият отговор.
– За къде? – попита предприемачката, като изглеждаше леко объркана.
– Към територията, наречена Наследство – каза Магьосникът. – Много хора са ту-
ристи на това място. През отлитащите секунди на ценната си сутрин те си мислят за
работата, която са извършили и какво ще оставят след себе си, когато умрат. За кратки
моменти, преди нещо друго да ги отвлече, те размишляват за качеството на своята про-
дуктивност, доколко са почтени и доколко дълбоко въздействие имат. За много кратки
периоди, преди заетостта да ги погълне отново, те спират да помислят колко красиво са
живели и колко са помогнали на другите. Те са само посетители на това място.
Мистър Райли вдигна високо ръце, докато слушаше своя ментор.
197
– Обичам живота си. Ще стана още по-добър лидер. Ще дам още по-голям принос. И
ще се издигна до много по-вдъхновяващо човешко същество – прошепна той, главно на
себе си.
– Най-видните герои на човечеството – продължи Магьосникът, – са били граждани
и са обитавали през целия си живот тази Територия на Наследството. Това е била роди-
ната им. И тя е това, което в крайна сметка ги е превърнало в легенда. Могъщата мисия,
около която са изградили живота си, е била да живеят за кауза, която е по-голяма от тях
самите. Така че когато умрат, да оставят нашия свят по-светъл, отколкото са го зава-
рили.
– Всички ние имаме дата на годност – добави милиардерът. – Никой не знае колко му
остава да живее.
– Вярно е – съгласи се предприемачката.
– Днешният ден – заяви Магьосникът – и точно този момент заслужават и изискват
да обещаете да станете върховно креативни, изключително продуктивни, декадентски
почтени и да служите на много хора. Моля ви, не отлагайте съвършенството си. Не се
съпротивлявайте на първичната си сила. Не позволявайте на сенчестите сили на страха,
отхвърлянето, съмнението и разочарованието да помрачат светлината на най-блестящия
ви аз. За вас е дошло това време. И сега е вашият ден: да направите скок по вашия соб-
ствен начин високо в разредения въздух на най-добрите лидери, живели на този свят. И
да влезете във вселената на истинските майстори, на видните виртуози и автентични
герои, на които се дължи целия напредък на цивилизацията.
Петимата все още бяха прегърнати в кръг. Мистър Райли запя своето ойларипи, за
малко – преди силният поглед на Магьосника да го накара да понижи глас. Те се усмих-
наха един на друг. Ясен жест на взаимно уважение.
– Да бъдете лидер означава да вдъхновявате другите с начина, по който живеете. Да
бъдете лидер означава да вървите през пожарите на най-трудните си моменти, да се из-
дигнете и да простите. Да бъдете лидер означава да не позволявате на посредствеността
под каквато и да е форма да проникне в живота ви и ослепително да празнувате величи-
ето, което е ваше рождено право. Да бъдете лидер означава да превърнете нещата, които
ви ужасяват, в победи и да издигнете всяко страдание в героизъм. И повече от всичко
друго, да бъдете лидер означава да бъдете сила за доброто на тази наша малка планета.
Днес трябва да приемете този величествен призив и да издигнете стандарта, с който ще
живеете до края на живота си.
– Или най-малкото да започнете от утре – подхвърли милиардерът с игрива усмивка.
– Като започнем в 5 сутринта – казаха всички в един глас. – Грабни утрото! Извиси
живота си!
198
ЕПИЛОГ.
Пет години по-късно
Няколко месеца след посещението си на остров Робън, Стоун Райли почина.
Той умря спокойно в съня си в един малък апартамент в историческия център на Рим.
Любимата му дъщеря беше до него. Както и Магьосникът.
В деня на смъртта на милиардера над Вечния град прелитаха повече гълъби и пепе-
руди от всякога. Имаше дори двойна дъга, която се изви от Испанските стълби чак до
Колизеума.
Милиардерът страдаше от рядка и нелечима болест, за която не беше казал на никого,
освен на Магьосника. Защото той беше най-добрият му приятел.
Ще се зарадвате да научите, че през последните си дни ексцентричният магнат лик-
видира докрай различните компании от огромната си бизнес империя. И даде всички
пари за благотворителност.
Мистър Райли реши да остави крайбрежното си имение в Мавриций на предприе-
мачката и художника, защото знаеше колко много обичат това място.
Позволете ми да ви разкажа какво се случи с предприемачката и художника през вре-
мето, което измина от изключително сюрреалистичното им приключение с милиардера.
Знам, че вероятно се чудите.
Предприемачката стана приказно богата жена, като превърна създадената от нея ком-
пания в легендарно предприятие. Тя се освободи от демоните на миналото си, които я
бяха преследвали толкова дълго и е абсолютно влюбена в живота, който споделя със
съпруга си – художника. Тя все още работи много, но също така се наслаждава на по-
чивките си. Току-що завърши четвъртия си маратон, силно се увлича от градинарство и
всеки вторник вечер работи като доброволец в един приют за бездомни. Вече не се ин-
тересува много от слава, пари и светско влияние, въпреки че сега има всички тези неща.
Художникът, сигурно ще ви е интересно да научите това, стана един от най-прочутите
живописци. Той се пребори напълно със склонността си да отлага, широко считан е за
майстор в изкуството си и е изключителен съпруг. Пробяга два маратона със съпругата
си и сега е веган. В сряда вечер ходи на курс по тиролско пеене.
И още нещо: двамата имат страшно красиво и много интелигентно момченце. Наре-
коха го Стоун.
Предприемачката и художникът са все още членове на Клуб „5 сутринта“, като всяка
сутрин преди изгрев-слънце изпълняват Формулата 20/20/20. Все още практикуват и
повечето дисциплини, на които ги научи мистър Райли. И спазват обещанието, което
дадоха на своя ментор, да споделят с колкото може повече хора колко ценно е да ставаш
рано, за да постигнеш промяна.
Колкото до Магьосника, той все още е жив. В много отношения той е дори по-силен
отпреди. Живее край Токио, но все още прекарва голяма част от живота си на сцената в
стадиони по целия свят, в самолети и хотелски стаи.
И все още обича да ходи на риба.
199
КАКВО ПРЕДСТОИ В ГЕРОИЧНОТО ВИ ПРИКЛЮЧЕНИЕ?
Краят на тази книга е и началото на собственото ви пътуване в Клуб „5 сутринта“. За

да ви помогне да запазите навика да ставате рано като практика за цял живот, както и
да възприемете Формулата 20/20/20 като утринна рутина, за да постигнете резултати от
световна класа, Робин Шарма е създал за вас следните инструменти, като всички се пре-
доставят абсолютно безплатно:
Инсталатор на навика„5 сутринта“

Забележително приложение, което ще ви помогне да следите всекидневния си напре-
дък през следващите шейсет и шест дни, така че да се будите призори да се превърне в
нещо автоматично. Ще получите и пълен достъп до упражненията за интегриране на
диаграмите, с които се запознахте, музикални плейлисти, които да подхранват увере-
ността ви, и изумителна платформа за поддръжка, за да се свържете с други членове на
Клуб„5 сутринта“.
Предизвикателството на Клуб „5 сутринта“

Ще получите два месеца изключително практични видеофилми с богато съдържание,
менторско насърчение и бързи дози вдъхновение, за да спазите обещанието си. И за да
постигнете максимални победи като човек, който става рано.
Утринни медитации за съвършенство на Клуб„5 сутринта“

За да започнете деня си спокойни, фокусирани и позитивни, Робин Шарма грижливо
е създал и безупречно калибрирал поредица от направлявани медитации, които да из-
пълнявате всяка сутрин, за да оптимизирате Умствената си нагласа, да пречистите Сър-
дечната си нагласа, да усилите Здравната си нагласа и да издигнете Духовната си наг-
ласа.
Тайната изгубена глава

В прилив на творческа енергия рано една сутрин авторът е написал алтернативна (и
съвсем неочаквана) последна глава на тази книга. Тя е интригуваща, омагьосваща и
силно драматична.
За да получите пълен достъп до тези красиви и ценни ресурси, които ви се предоста-

вят с нулеви разноски за вас, посетете: https://robinsharma.com/The5AMCIub
200
ЗАРЕДЕТЕ С ГОРИВО ВЪЗХОДА СИ, КАТО ПРОЧЕТЕТЕ ВСИЧКИ
СВЕТОВНИ БЕСТСЕЛЪРИ НА РОБИН ШАРМА
Забелязали ли сте, че всички най-умни, образовани, преуспели и приятни
хора, които познавате, споделят една обща черта? Те четат всички книги, ко-
ито им попаднат.
Независимо дали вече сте на планинския връх или сега започвате изкачва-
нето към него, четенето е един от най-важните навици на забележителните
хора.
Ето пълен списък на международно известните книги на Робин Шарма, ко-
ито ще ви помогнат в издигането към върхова продуктивност, пълно съвър-
шенство в професията и красив живот – докато давате своя принос, за да про-
мените света.
Самостоятелни книги
 „Светецът, сърфистът и корпоративният директор: историята на един чо-
век, който се научи да живее според желанията на сърцето“ (2007)
 „Наръчник по величие“ (2007),
 „Наръчник по величие. Книга 2“ (2009)
 „Лидерът, който нямаше титла: съвременна притча за истинския успех в биз-
неса и живота“ (2010)
 „Манифест на всекидневния герой“ (2021)
Серия „Монахът“
 „Монахът, който продаде своето ферари: духовна притча за това как да осъ-
ществите мечтите си и да постигнете съдбата си“ (2004),
 Кой ще заплаче, когато умреш? Житейски уроци от Монаха, който продаде
своето ферари“ (2008)
 Уроци по лидерство от монаха, който продаде своето ферари: Осемте риту-
ала на далновидните лидери“ (2005)
 Семейна мъдрост от Монаха, който продаде своето ферари: освободете ли-
дера в себе си и в своето дете“ (2006)
 „Открий съдбата си с Монаха, който продаде своето ферари: седемте етапа
на самопробуждане“ (2010)
 „Тайните писма на Монаха, който продаде своето ферари (2013)
 „Вдъхновение за всеки ден от Монаха, който продаде своето ферари“ (2011)
201
За автора
Робин Шарма е световно уважаван хуманист и основател на фондация, която помага

на нуждаещи се деца да водят по-добър живот.
Той е широко считан за един от най-добрите консултанти по лидерство в света и сред
клиентите му са много компании от списъка със 100-те на сп. Форчън, прочути милиар-
дери, професионални спортни звезди, музикални икони и членове на кралски фамилии.
Организациите, наели Робин Шарма да им помогне да изградят служители, които са
лидери без титла, имат изключителни резултати и се справят с промените в тези сложни
времена – сред тях са НАСА, Майкрософт, Найк, Дженерал Електрик, ФедЕкс, Хюлет
Пакард, Старбъкс, Оракъл, Университета Йейл, Ай Би Ем Уотсън и Организацията на
младите президенти.
Той е и един от най-търсените лектори в света. За запитване относно участието му в
следващата ви конференция, посетете https://www.robinsharma.com/speaking.
Бестселърите на Робин Шарма, стигнали първа позиция в световните класации, като
Монахът, който продаде своето ферари, Наръчник по величие и Лидерът, който ня-
маше титла, са се продали в милионен тираж на над 92 езика, което го прави един от
най-широко четените съвременни автори.
202
КЛУБ „5 СУТРИНТА“
Грабни утрото. Извиси живота си.
The 5 AM Club
Copyright © 2018 by Robin Sharma
All rights reserved
„КЛУБ „5 СУТРИНТА“
Робин Шарма, автор
© Илиян Лолов, превод от английски
© ИК „Екслибрис“, София, 2018
http://4eti.me
ISBN 978-619-7115-34-5

Клуб &#39;5 сутринта&#39; - Робин Шарма

Загружено:

Сведения о документе

Авторское право

Доступные форматы

Поделиться этим документом

Поделиться или встроить документ

Параметры публикации

Этот документ был вам полезен?

Это неприемлемый материал?

Авторское право:

Доступные форматы

Клуб &#39;5 сутринта&#39; - Робин Шарма

Загружено:

Авторское право:

Доступные форматы

Робин Шарма

http://4eti.me – безплатни книги

„Клуб „5 сутринта“ е удивителната история на две обикновени човешки същества,

„Гуру по лидерство с ранга на рокзвезда.“

„Макар Шарма да отхвърля етикета „гуру“, трудно е да не мислим за него

„Броят на последователите му съперничи на този на Далай Лама“.

Ще имаме цяла вечност да се радваме на победите си, но само няколко часа

Никога не е прекалено късно или в моя случай прекалено рано да бъдете

А танцуващите бяха смятани за луди от другите,

Изключително благодарен съм, че държите тази книга в ръцете си.

Не позволявайте вашият огън да изтлее искрица по иск-

– Ти си художник, така ли? – попита бездомникът, като си играеше с едно разхлабено

Бездомникът беше затворил очи. И се намираше на пода, където правеше серия от

Предприемачката започна да си води бележки с невиждано досега ожесточение. На

Конферентната зала сега беше тъмна. Предприемачката изпусна въздишка с разме-

После бездомникът падна на колене. Целуна свещените си мъниста. И продължи да

Пристрастяването към развлечения означава край за ва-

Извиненията не раждат гении. Само защото не сте свик-

Всяка промяна е трудна отначало, хаотична в средата и

За да постигнете резултатите, които имат най-продук-

Когато изпитвате желание да се предадете, продължете

НАПУСНИ КОМПАНИЯТА. ИНАЧЕ ЩЕ УМРЕШ.

Тази нощ на Мавриций предприемачката спа по-добре от години. Въпреки заплахата,

– Началото на промяната се състои в усилването на възприятието. Когато започнете да

Заложи всичко на любовта, ако си истинско човешко същество.

– Може ли да ти задам един въпрос? – попита предприемачката.

– Но само защото дарбите ви имат и недостатъци, не означава, че не трябва да ги

Милиардерът обясни идеята за капитализиране на коефициента на интелигентност,

Фокус №2 на човека, който променя историята:

Милиардерът посочи диаграмата.

– Мерси боку, Пиер. Сега нека разгледаме невробиологичната страна на самосаботи-

Фокус №3 на хората, променящи историята:

Милиардерът поведе двамата си ученици от широката тераса, предлагаща възхити-

4-ТЕ ВЪТРЕШНИ ИМПЕРИИ

Фокус №4 на човека, който променя историята:

– Помнете, че всеки прекрасен ден представлява безценния ви живот в миниатюра –

– Мила, какво има? – попита художникът и от тона му пролича задълбочаващата се

В 5 часа на другата сутрин шумът от хеликоптер наруши спокойствието, което цари

– Страхотно – възкликна художникът. – Някой велик поет ли го е написал?

Истина №1: Волята от световна класа не е вродено качество, а умение, изградено

3-те ценности на героичните създатели на навици

Ценност №1: Победата изисква постоянство и упоритост.

Единствената обща теория на спартанците на самодисциплината

Не говорете за надареност, родени таланти! Може да посочим най-различни велики хора,

И не е важно колко тясна е вратата,

– Най-великите хора, гениите и героите на цивилизацията до един са имали труден

№1. За да създадете траен навик, никога не го въвеж-

№2. Учителят научава най-много.

№3. Когато имате най-голямо желание да се откажете,

Милиардерът подкани двамата си гости да си намислят едно желание и после ги на-

Едно от най-полезните неща, които научих от Магьосника, беше, че да започвам сут-

ДЕКОНСТРУКЦИЯ НА РИТУАЛА ПРЕДИ СЪН НА ХОРАТА,

ЧАС ДЕЙНОСТ БЕЛЕЖКИ

– А удивителните дни създават възходяща спирала и се превръщат в удивителни сед-

На другия ден, след като се възстановиха от драматичното си преживяване, те се

10-TE ТАКТИКИ НA ИСТИНСКИЯ ГЕНИЙ

Тактика №1: Плътният мехур на тотален фокус (ПМТФ)

Тактика №2: Правилото 90/90/1

Тактика №3: Методът 60/10

Тактика №4: Идеята за всекидневните 5

Тактика №5: Втора интензивна тренировка (ВИТ)

Тактика №6: Протокол 2 масажа

Тактика №8: Техниката „Екип мечта“

Тактика №10: Ученик за 60 минути

Клуб '5 сутринта' - Робин Шарма

Клуб '5 сутринта' - Робин Шарма