Човек и бог

Философия и ценности
12 клас ПП
Идеята за Бог

 Какво е Бог?
 По какво се различават идеите за Бог в различните епохи, общества и
религии? Дайте примери.
 Идеи за Бог във философията. Кои са те? – стр. 112 в учебника.
Досократици, Платон, Алистотел, Плотин (неоплатонизъм)
Прочетете главата в учебника. Направете сравнение между отделните
идеи.
Католицизъм и реформация

 Католицизъм – стройна система. Ясна философия. Отношението човек-

бог е обективно и относително. Йерархията в отношенията е вертикална –
минава през посредника – скулптурно изображение на Бог или светците,
свещениците, кардиналите, папата.
 Протестантство (Мартин Лутер 1483 – 1546 г. въвежда Реформацията и
протестантската идея) – връзката с Бог се осъществява без
посредничество, подобно на Аз-Ти отношение, което е безусловно – или
сме в абсолютна близост до Бог или сме напълно отдалечени от него
взависимост от нашата вътрешна нагласа, действия и чувства.
Стр. 113 – прочетете текста
Апофатика и катафатика

 Апофатика (апофатикос – отрицателен) – човек не може да познае Бог

като му приписва предикати (някой да каже какво е предикат  ),
независимо дали са описателни – от сферата на опита или морални и
възвишени понятия като добродетел, мъдрост, любов, благо. Бог се
постига само в мистично общшуване и единение с него и природата му е
неизразима в думи.
 Катафатика (от гр. Катафатикос – утвърдителен) – приписват се на Бог
определени понятия (атрибути) свързани с неговите прояви (проявления и
енергии) в сетивния свят. В този смисъл определенията на катафатиката
са по-скоро образи на божието присъствие в света, които са осветили
човешкия ум.
Четем стр. 113. Дионисий Ареопагит „За божествените имена“.
Бог е любов

 Християнският Бог – висше същество, което е в основата на света и дава на всички творения
битие, мяра, закон и предназначение. Неговото Битие е дълбоко личностно, то се характеризира
с Любов към сътворения свят и се разкрива в актовете на Откровението.
 Човек – В религиозните възгледи същество, парадоксално съчетаващо духовна и телесна
природа, величие и нищожество (както казва Паскал), феноменално и ноуменално (както казва
Кант – т.е. Сетивен и сам по себе си), сътворено и творческо начало, и опитващо се да примири
тези свои определения с цел подражание на Бог и с цел служене на Бог.
 Любов – Фьодор Достоевски (1821 – 1881 г.) – любовта е сила, която може да изкупи чуждото
престъпление и да заслужи прошка. „Всеки от вас ще има сили да придобие целия свят
благодарение на любовта и със сълзите си да измие греховете на света“. Иисус Христос жертва
своя земен живот от любов към човечеството и тази любов изкупва първородния грях на хората.
Посредством любовта човек постига тайната на битието – божествената му тайна. Бог е вложил
любовта като принцип във света.
 Свършената любов – тя е безвъзмездна, не очасва награди и се надява да пробуди същите
чувства в любимото същество. Божествената любов е неизтощима и насочена и към най-големия
грешник. Това е Божията благодат – любовта е венец на битието, осъществена от Христос където
битието се осъществява в любовта.