Програма Семинария Китан 2

План-програма. Стенописи на храм „Св. Й. Рилски. Софийска Духовна Семинария.
К. Китанов, 2019
ПЛАН - ПРОГРАМА
ЗА КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ НА СТЕНОПИСИТЕ НА ЦЪРКВАТА „СВ.
ЙОАН РИЛСКИ“ ПРИ СОФИЙСКА ДУХОВНА СЕМИНАРИЯ
Изготвил:
/Китан Китанов/
София
05. 2019 г.
1
І. ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ
Обект: Църква „Свети Йоан Рилски“
Собственост: Свети Синод на БПЦ
Населено място: София -град
Адрес: ул. „Велчова завера“ № 2,

София 1164, България
Предмет на Стенописна украса в интериора

дейност: на храма
Площ : 425 м2
Автор: Николай Ростовцев
Датиране: 1943 – 1944 г.
ІІ. ВЪВЕДЕНИЕ
Предмет на разглеждане в представената програма е стенописната украса на
църквата „Св. Йоан Рилски“ при Софийската Духовна Семинария. В програмата са
включени основни данни за паметника, направено е описание на декора, като особено
внимание е обърнато на неговото състояние. В отделна част са разгледани видовете
материали и приложената техника на изпълнение от автора. Обърнато е внимание на
съхранеността на стенописите и причините на деструктивните процеси протичащи на
повърхността и в структурата им. На базата на направени визуални наблюдения,
физико-химични изследвания, осъществени тествания на различни консервационни
материали е представена програма и етапите за консервационно-реставрационни
дейности свързани със запазването, оздравителното възстановяване и възвръщане на
2
естетическото въздействие на паметника. С цел бъдещото опазване на стенописите са

дадени насоки и са предписани мерки за тяхната превантивна поддържка.
ІІІ. АРХИТЕКТУРНА СТРУКТУРА

3.1. Описание на храма
Храмът „Св. Йоан Рилски“ на Софийска духовна семинария, представлява
еднокорабна, кръстокуполна базилика. В план, храмът представлява композиция от
пространствени обеми на нартекс, следван от наос и от олтарна част, която завършва с
апсида в най-източната зона на храма. Триетажна камбанария е изградена над нартекса.
Храмът няма сутеренно ниво.
План на храма, Архив НИНКН
Църквата е изпълнена по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер,

който е проектирал и учебната сграда на семинарията. В стилистиката на постройката
се забелязват влияния от Сърбия и Австро-Унгария, особено по отношение на
вертикално издължените пропорции на основния корпус и камбанарията. Освен това, в
проекта за църквата са използвани възрожденски елементи от българското църковно
строителство, както и стилови елементи от по-старата строителна традиция на
византийската архитектура – куполи, сводове, арки, двуцветно редуване на пояси (в
оградата, арки около прозорците и др.).
3.2. Датиране и стил на структурата. Исторически данни.

Софийската духовна семинария е продължение на Самоковското богословско
училище. През 1897-ма година, Светият Синод замисля да премести Самоковското
училище в София, като за целта е започнат строежа на учебната сграда, включваща и
учебен храм.
Проекта за сградата и храма е възложен на австрийския архитект Фридрих
Грюнангер – автор и на много други частни и обществени сгради в София, всички с
висока архитектурно – художествена стойност.
Архитектът на сградите на Софийската духовна семинария Фридрих Грюнангер

е роден на 25 януари 1856 г. в Шесбург/Сегешвар в тогавашната Австро-унгарска
3
империя (днес Сигишуара, Румъния). През 1879 г. идва в България и бива назначен в
Дирекцията на обществените сгради към Министерството на вътрешните работи.
Негови творби са множество значими частни къщи, а също и някои важни обществени
постройки: дворецът на княз Александър Батенберг в Русе (1879-1882),
североизточното крило на княжеския дворец в София (1894-1895), където днес се
помещава Етнографският музей, Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”
(1902-1914), идейният проект за сградата на Софийската минерална баня (1904),
сградата на Богословския факултет на Софийския университет (1904-1908),
Централната синагога в София (1904-1909) и др.
Грюнангер е светски архитект и той поставя църквата „Св. Йоан Рилски”
встрани от основната сграда. В самата стилистика на семинарския храм преобладава
влиянието на образци от Сърбия и Австро-Унгария, както по отношение на
архитектурната украса, така и във вертикално издължените пропорции на сградата.
Творбите на Фридрих Грюнангер са повлияни от т.н. еклектичен архитектурен стил,
който е характерен за края ХІХ в. и началото на ХХ в.
През 1902 година, е започнат строежът на храма под патронажа княз Фердинанд
I, който дарява и голяма парична сума за градежа. На 26 октомври 1904 г., църквата
„Св. Йоан Рилски” тържествено била осветена от синодалните архиереи начело с
Варненския и Преславски митрополит Симеон в присъствието на ректора архимандрит
Климент. Въпреки това, семинарският храм все още не е напълно завършен. Поради
липса на средства, той не е изписан. През 1903 г. е направен дърворезбеният иконостас
и е готов първият ред царски икони на иконостаса, които са нарисувани от
художниците Иван Мърквичка и Антон Митов.
В стила на византийската традиция, храмът е стенописван четиридесет години
по-късно от художника Николай Ростовцев (1943-1944).
Храмът е част от комплекса сгради на Софийска духовна семинария, декларирани

като Групов паметник на културата – архитектурен комплекс, с писмо №
4469/22.08.1986-та година. В общия устройствен план на гр. София, комплекса сгради
фигурира като „Емблематичен обект на културно - историческото наследство” под
специален режим на защита и представяне.
3.3. Основни технически данни за архитектурата на сградата.

3.3.1. Вертикални носещи елементи
Елементите на сградата, поемащи вертикални натоварвания, са изцяло носещи
зидове, с различна дебелина. Външните зидове преминават през цялата височина на
сградата. Конструираните арки над отворите за прозорци, осигуряват постепенно и
равномерно предаване на тежестта от горните конструкции към плътните части на
зидовете. Малкият процент на прозоречни отвори спрямо плътните части на фасадните
зидове, са благоприятен фактор за предаване на товарите от хоризонталните към
вертикалните елементи.
Всички зидове участват в общата пространствена цялост на конструкцията на сградата,
което ги определя като носещи.
4
През 1980 г. са поставени обтегачи тъй като по време на земетресението от 1975

г. са се появили конструктивни пукнатини.
3.3.2. Етажни конструкции

Храмът, с изключение на нартекса, има едно етажно ниво. Централният купол на
храма, както и страничните сводове са изпълнени от тухлена зидария. Натоварването
от купола в централната част на храма, се предава в четири броя колони от пандантиви.
В горната централна част и в зоната на рамената на кръста, са оформени ниши, които са
направени чрез използването на сводове, арки и полукуполи. Арките, в подкуполната
част, както и сводовете над тях са също тухлени.
В зоната над входното пространство са оформени още три етажни нива, през
които се стига до камбанарията. Куполът на камбанарията и централният купол също са
изпълнени с тухлена зидария.
3.3.3. Покривна конструкция

Покривната конструкция над централния купол на сградата е осмоъгълен, скатен
покрив, положен върху дървена конструкция. Покритието е с поцинкована ламарина.
Покривната част над камбанарията следва формата на купола и е изпълнено с медна
ламарина. Покривите над рамената на кръста, са двускатни, като скатовете, които са с
дървени ребра, лягащи върху сводовете, а покритието върху тях е от битумни шиндли,
положени по време на извършвани по-късно ремонти по сградата. Според архивни
фотодокументи, покривната конструкция е с медна ламарина при купола на
камбанарията и с печени керемиди (тип „турски”) за всички останали покривни
скатове.
По сградата има и множество по-малки покривни елементи, в зоната на преход
между различните пространствени обеми. Те са изпълнени с дървена конструкция и
покритие от битумни шиндли.
При направения оглед не се констатират следи от активни течове откъм покривната
конструкция. При това, по стените на тавана на църквата в екстериорната част на свода
– купола, нишите и полуцилиндричното засводяване и при рамената на кръста, има
много следи от предишни течове, които силно са повредили стенописите на храма.
3.4. Състояние на запазеност на архитектурната структура.

Заключение.
Като цяло, въпреки дългогодишния си период на експлоатация, сградата се
намира в сравнително добро техническо състояние. Никой от констатираните дефекти
или намеси, не представлява непосредствена опасност за сигурността на ползвателите ѝ
при нормален режим на експлоатация на сградата. При извънредни въздействия
(каквито са сеизмичните), по сградата има констатирано наличие на потенциално
опасни зони – например камбанарията и обема под нея, както и ъгъла на сградата,
който вече веднъж е претърпял разрушения по време на земетресение. Основен
проблем, провокиращ протичането на активни деструктивни процеси на архитектурата,
мазилковите грундове и стенописите е инфилтрационната влага в подкуполното и
подсводово пространство на църквата. По причина на това големи участъци от
5
мазилковия грунд и стенописите в подсводовата част в петите на северната и южна част

на подсводовото пространство са паднали. Този процес се установява и в зони на
подкуполното пространство, като например при пандантивите.
Трябва да се отбележи, че след като надеждно бъдат отстранени предпоставките
за възникване на течове откъм покрива, стенописите по купола и останалата част от
вътрешното пространство, е особено наложително да бъдат предприети мерки за
консервиране и реставриране на различните композиционни елементи на
архитектурната структура и в частност на стенописната украса.
ІV. СТЕНОПИСИ
4.1. Описание на стенописите на Храм „Св. Йоан Рилски“ при
Софийската Духовна Семинария
Храмът е изписан през периода 1943-1944 г. от известния руски художник
Николай Ростовцев. Негово дело са стенописите в над двадесет църкви в България.
Живописта в църквата „Св. Йоан Рилски“ от всички творби на Ростовцев е може би с
най-високи естетически качества и е най-близо до византийската традиция. Храмът
„Св. Иоан Рилски“ не е цялостно изписан, стенописите са поместени в апсидата, купола
и подкуполното пространство с пандантивите, горните части на източната, южната,
северната и западната стени. Поместването на сцените образите е в съответствие с
установения канон във Византия, с някои реминисценции от ранновизантийския
период. В сравнение с дургите църкви, изписани от Ростовцев, стилово тя
възпроизвежда тенденциите в поствизантийската живопис от ХVІ-ХVІІ в., а
иконографията се отличава с елементи свързани с ранновизантийската иконография.
Особено място е отредено на българските светци. Техниката е полумаслена живопис –
масло със смола, която имитира ранновизантийска мозайка.
Купол. В зенита на купола е изобразен Христос Пантократор, благославящ с дясната
ръка, в лявата държи отворено Евангелие с текст, заобиколен е от небесно войнство.
Ангелското войнство е представено в девет групи според небесната йерархия на
Псевдо-Дионисий Ареопагит. В основата на купола в медальони, обградени от облаци
са изобразени осем Апостола, а именно : допоясни изображения на св. ап. Петър и на
св. ап. Павел (източна част на купола), на св. ап. Симон и на св. ап. Тома (северна част
на купола) и на св. ап. Андрей и на св. ап. Вартоломей ( южна част на купола), на св. ап.
Яков и на св. ап. Филип (западна част на купола).
В пандантивите са четиримата Евангелисти с техните символи. Св. евангелист
Матей е представен седнал на висок стол с облегалка, на фона на крепостни стени, в
ръце държи разтворено Евангелие, а зад него е неговият символ – ангел, който държи
затворена книга. Св. Йоан Богослов държи разтворен свитък, изобразен е седнал на
фона на пещерата и скалистия пейзаж на остров Патмос. Пред него е символът му –
орел, със затворена книга. Св. евангелист Марк е представен седнал на висок стол,
държи разтворен свитък, до него е неговият символ – лъв с крила. Св. евангелист Лука
6
е изобразен на фона на крепостна стена, седнал на висок стол, обърнат на една страна,
държи разтворен свитък, неговият символ е телец с крила.
Източна предолтарна арка. Изобразена е Новозаветна Троица, в нейния късен
иконографски вариант, наречен в руската традиция „Отечество“. Сигнирана е като
„Господ Бог Саваот“. Цялата композиция е обградена в медальон от серафими. Бог
Отец е представен като старец, с дълга бяла коса и брада, седнал върху херувими,
благославя с две ръце. Около главата му е изписан триъгълен нимб, вписан в кръгъл
нимб. В скута му е Христос Емануил, който също благославя с две ръце. Св. Дух в
образа на гълъб е разположен на нетрадиционно място - на нивото на брадата на Отец-
Саваот.
Подкуполно пространство, север. На фона на жълто сияние, обградено от облаци, в
центъра е изобразен седмосвещник, в основата от двете му страни са скрижалите на
завета. От двете страни на седмосвещника, на фона на по-светли и по-тъмносини лъчи,
са два ангела в дяконски одежди, с дълги рипиди в ръце. Под тях, около прозореца са
изобразени пет серафима. Тези образи често се поместват върху най-горната част на
иконостаса. В центъра на зенита на нишата на срещуположното подкуполно южно
пространство е изобразен кръст, който е поставен на престол. От двете страни на кръста
са изобразени два ангела с рапиди. Символизират приемствеността между Стария и
Новия завет. В подсводовото простронство на западната стена на емпорията е
изобразена сцената „Успение Богородично“. Около одъра са представени апостолите, в
средата е Христос с душата на св. Богородица в ръце.
Апсида. По традиция е изобразена сцената „Поклонение на жертвата“ (Мелисмос). В
средата е олтарна трапеза, върху която е изобразен Христос евхаристийна жертва върху
златен дискос, покрит с покровица. Надписът е Ис Хс агнецъ Божий, от двете страни
са Св. арх. Гавриил и св. арх. Михаил с рипиди, облечени в благородинически одежди.
В лявата част със свитъци в ръце са св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст. В дясно
двама архиерей, със свитъци, с бели коси и дълги бели бради – св. Яков Брат Господен
и св. Григорий Двоеслов.
Над сцената Мелисмос, в бемата на апсидата е изобразена Св. Богородица Ширшая
небес, в златен медальон, с облаци, носен от четири ангела.
От двете страни на апсидата е разположена сцената Благовещение, вляво е архангел
Гавриил, вдясно – Св. Богородица.
Източна стена, над бемата на апсидата. Представена е синтезирана версия на Страшния
съд. В среда е Уготования престол (Хетимасия), с висок кръст и разтворена книга,
върху която е изписано алфа и омега, от двете страни, коленичили върху облаци, са
изобразени по два ангела в дяконски одежди. Вдясно прав в молитвена поза е св. Йоан
Кръстител, до него е св. Йоан Рилски. Вдясно от тях са представени светци,
коленичили върху облаци, на преден план са двама архиереи, зад тях други образи. В
страни е представен млад светец в народна носия, вероятно св. Георги Софийски.
Вляво от Уготования престол в молитвена поза е св. Богородица, до нея е светец с
корона и царски одежди - възможно е Св. Княз Борис–Михаил. До тях в ляво,
коленичили върху облаци е група светци. На преден план са св. св. Кирил и Методий.
7
Св. Методий е в архирейски одежди, св. Кирил - в монашески, с разтворен свитък в

ръце. Вероятно са изобразени и останалите от светите Седмочисленици. Зад тях жени
светици(?). Композицията най-общо представя синтезирана версия на Страшния съд
със дейсис пред Уготования престол. Най-почетно място в дейсисния ред, на мястото
на светите апостоли, е отредено на български светци. Над Уготования престол е
изобразен Христос Убрус, носен от два ангела. Изобразяването на теофанични и
есхатологични визии, Уготования престол и др. на източната стена има дълга
раннохриситянска и ранновизантийска традиция, която в по-късните векове се запазва в
източните провинции и Западна Европа.
Геометрични и растителни орнаментални фризове запълват пространства на под
купорните и подсводови арки на храма.
В основата на купола е фигурира фриз, който включва текст на църковно-славянски
език, чиито букви са златни и изписани на син фон (надписът не е четлив в актуалното
му състояние). Надписите във всички композициите и около фигури на светците също
са обозначени текстово на църковно-славянски език.
Стенописите на храма започват в най -горната част на вертикалните стени, докато
отвесните вертикални стени нямат стенописи. Декорът при тези стени е представен от
релефно изявени пиластри и хоризонтални пластични фризове, които са изявени на
фона на монохромно оцветените стени. Релефните архитектурни фризове са били
позлатени. Този подход напомня за украсата на византийски храм в неговия
първоначален вид при утвърждаването на византийската естетика. Направените
проучвания не са достатъчни и едно допълнително проучване в тази насока би било от
полза за уточнение.
4.2. Стилови особености.
Стенописите са изпълнени с идея за възстановяване или подражаване на
византийските монументално-декоративни традиции. Третирането е изцяло на
живописен принцип, но е търсен ефектът на мозаечно произведение, т.е. художникът е
спазвал основни принципи при изграждането на един мозаечен формат, но не със
средствата на реални смалтови тесери, а със помощта на плоскостни декоративни
квадратни и правоъгълни петна. Спазени са всички принципи за изграждане на една
мозаечна творба, което означава отделяне на един тесер от друг с помощта на
междутесерно пространство, предствавляващо хоросановия грунд между отделните
тесери. В случая, това междутесерно пространство при мозайката тук е заменено
фигуративно от белия цвят на долуположения мазилков грунд. Мазките на художника
са нанесени с различни по размер плоски четки. Употребата на кръгли четки се
констатира при оформянето на рисунката и силуета на фигурите, третирането та
телесните форми. Плоските „тесерови“ мазки са равномерни в определени зони, където
трябва да се пресъздава усещане за равен фон и декоративна плоскост. От друга страна
в участъците, които се нуждаят от изява на обемна пластика на изображението, авторът
нарушава тази законамерност и застъпва нанесените мазки, т.е. не се спазва
междутесерното пространство и живописните петна са нанесени в непосредствена
близост или надсложени, като така създават участъци, при който се оформя обем и
8
умело пресъздаване на ефект на „трептене“, което е характерно за ранновизантийската,

а по-късно и в класическата византийска мозаечна трактовка. (Във византийската
мозайка това е постигнато и чрез поставянето на тесери в различни плоскости спрямо
основата и/или като горната им повърхност е неравна).
Силуетите на фигурите и образите са умело конструирани. Те са с елегантни
елинистични пропорции. Движенията са спокойни и без излишна емоционална
динамика.
4.3. Техника на изпълнение на стенописите
4.3.1. Методи на изследване
С цел да бъдат проучени материалите и използваните технически похвати при
реализацията на стенописите, бяха направени проучвания, които включват както
визуалните наблюдения и замервания in situ, така и анализи на 15 проби от
материалните субстанции на стенописите (мазилкови грундове, пигменти, проби за
установяване на органичен свързвател). Пробите бяха предоставени за изследване в
специализираните лаборатории на Евротест – Контрол ЕАД и Лабораторията към
Института по Органична химия при БАН. Използвани бяха различни аналитични
методи : петрографски, микросондов, рентгеноструктурен, гранулометричен анализи,
инфрачервена спектроскопия и др. Получените резултати дадоха възможност да се
направят заключения, свързани с използването на различните видове материали и
приложени техники при изпълнението на стенописите на храма.
4.3.2. Основа
Архитектурната структура на храма е изградена от плътни единични тухли с
размери 24,5/12,5/7,5 cm, които са споени с варов-пясъчен хоросан, чиято дебелина на
слоевете варира между 1 см и 1,5 см. От друга страна, дебелината на стените варира,
като е най-голяма в основния корпус на сградата – около 70-75cm и намалява нагоре.
Храмът има конструирани тухлени колони при всичките ъгли. Тези колони са с по-
голяма дебелина от стените. Централният купол, арките, в подкуполната част, както и
сводовете над тях са също изградени от тухлена зидария.
4.3.3. Грунд
Цялата повърхност на архитектурната структура в интериора на храма е
измазана с грунд. Грундът е двуслоен, като общата му дебелина варира между 2 см и
3,5 см. Първият слой е нанесен директно върху тухлената зидария. Той е със дебелина
от 2-3,2 см. Вторият грунд е тънко нанесена варна бадана, с дебелина от 0,1 – 0,2 мм.
За изследване на състава на грунда бяха взети две проби :
1. Проба М-1
Мазилков грунд, Северна стена, олтарна част
2. Проба М-2
9
Бяла бадана на повърхността на грунда. Олтарна част. Северна стена.
Първи мазилков слой (M-1). При наблюдение под меикроскоп се установява,

че варовият свързвател е финозърнест. Пясъкът е съставен от кристалокласти и скални
късчета (литокласти), приблизително в равни количества. Кристалокластите са с
разнообразни размери, от 0,031 мм до 2-,3 мм. Формата им е от ръбеста до заоблена. За
разлика от тях скалните късове имат вариращи размери от 0,06 мм одо около 3-3,5 мм.
Формата им е неправилна и полузаоблена. Фрагментите от тухли са с преобладаващо
заоблени, удължени и рядко с неправилна форма. Тяхните размери варират от 0,16 до
0,8 см.
От направените анализи се изясни морфологията на двата грунда, при който
варта е основен свързвател, а като пълнител е добавено в различни съотношения пясък
и стрита тухла. Към композицията на варовата смес е прибевено незначително
количество на растителни фибри. Съотношението на вар и пълнител варира от
порядъка на 1:3-3,5. Предвид наличието на определени минерални съставки в състава
на грунда, употребата на известно количество на циментов свързвател трябва да се
предположи. (Приложения № 1 и 2)
От направеният гранулометричен анализ се установи, че съдържанието на
псамитната фракция (62,86 %) и на псефитната фракция (15,17 %) са преобладаващи
(Приложение № 3).
Втори мазилков слой (варна бадана) (M-2). Цветът на мазилковият слой е
бежово-бял. При направеният микросондов анализ се установи, че преобладаващо е
количеството на СаО (37,25%), който определя варта като свързвател в него.
Останалата част от състава на грунда се държи на пълнителя, който е съставен от
алумино силикатни минерали и глини. Съотношението на свързвател и пълнител
според анализа се определя като 1:1,5. (Приложение № 4)
4.3.4. Видове използвани материали

4.3.4.1. Пигменти
За изследването на живописната структура на стенописите бяха взети 9 проби.
От тях, 8 проби бяха изследвани за видовете пигменти, използвани от художника. След
изследване на пробите под микроскап, те се предоставиха в лаборатории, където бяха
идентифицирани с помощта на микросондов анализ. (Приложение №5)
Видове проби и мястото, от където са взети за анализ:
1. Проба П-1: Сив пигмент. Северна стена, олтарна част.

2. Проба П-2: Бял пигмент. Източна стена, олтарна част, апсида.
3. Проба П-3: Червен пигмент. Източна стена, олтарна част, апсида.
4. Проба П-4: Жълт пигмент. Източна стена, олтарна част, апсида.
5. Проба П-5: Тъмно зелен пигмент. Източна стена, олтарна част, апсида.
6. Проба П-6: Тъмно син пигмент. Източна стена, олтарна част, апсида.
10
7. Проба П-7: Светло син пигмент. Източна стена, олтарна част, апсида.
8. Проба П-8: Светло зелен пигмент. Източна стена, олтарна част, апсида.
В резултат на проведените анализи бе определен наборът от пигменти,
използван от стенописеца при реализиране на декора на храма. Палитрата включва
няколко основни пигмента, но чрез тяхното смесване художникът е обогатил
колоритната гама.
Белият пигмент (Проба П-2) е представен от титанова бяла (TiO2), към която е
добавен литопон (ZnS.BaSO4). Незначителните следи от други пигменти трябва да се
отчитат, като контаминация, причинена от неволно смесване с други пигменти по
време на работа.
Сивият пигмент (Проба П-1) е композитен, т.е. той е образуван от смесването на
няколко пигмента, от който са основно титанова бяла, ултрамарин, охра и с
незначително количество на зелена земя и костна черна.
Червеният пигмент (Проба П-3) е основно червена охра (хематит, Fe2O3). Този
пигмент фигурира в нюанси, но към него е добавяно жълта охра, зелена земя или
хромова зелена, както и титанова бяла
В някой участъци са използвани по-ярки и по-наситени червени цветове. Това
предполага, че художникът е използвал и друг вид червени пигменти. Това е видимо,
но в горните стенописни зони. По причина на недостъпността до тези стенописни
участъци на този етап, може само с една хипотетична мисъл да предположим за това.
Жълт пигмент (Проба П-4). В случая пигментът го определяме като жълта охра
(FeO(OH) с обогатено съдържание на мед (Сu). Освен това глини с обогатено
съдържание на мед се намират от естествен произход, т. н. илитена жълта глина (illite
jaune) се намира в находища на с естествени примеси на мед в жълтата глина.
Находища от този тип се намират във Франция и в Германия. Този пигмент е с
лесиращи качества, т.е. той е с полупокривен и затова към него се прибавя пълнител от
типа на литопона и титановата бяла.
Тъмно зелен пигмент (Проба П-5). Този пигмент е обозначен като „тъмно зелен“ по
причина на това, че цветовите характеристики го отличават от другия зелен цвят.
Според получените резултати от анализа, това е зелена на базата на хрома, хромова
зелена (Cr2O3).
Тъмно син пигмент (Проба П-6): Използваният пигмент е син ултрамарин (Na6-
8Al6Si6O24S2-4), вероятно изкуствено получен пигмент.
Светло син пигмент (Проба П-7). Резултатът от анализа доказва композитен пигмент
в основата, на който е Пруска синя (C6FeN6.H4N). Заедно с този пигмент са използвани
пигменти на основата на бария и титана. През периода, в който са създадени
стенописите са в употреба много композитни пигменти и един е синьото charron. Това
синьо е съставено от пруска синя и бариев сулфат. В нашия случай, вероятно се касае
за смесването на пруска синя и литопон в процес на работа. В изследваната проба се
установява и примес на ултрамарин.
11
Светло зелен пигмент (Проба П-8). Пигментът е на базата на алумино-силикатна

глина, или т. н. зелена земя (K[(Al,FeIII),(FeII,Mg](AlSi3,Si4)O10(OH)2). Примесите на
хромова зелена, ултрамарин и бяла допълват или са случайни съставки в композицията
на боята.
4.3.4.2. Свързвател
Друга една проба послужи за да се установи наличие и вид на свързвателя, който
e използван в процеса на стенописното изграждане.
За целта бе взета проба от стенописната структура: Проба П-1-S: Сив пигмент.
Северна стена, олтарна част. Тя бе предоставена на изследване по метода на
инфрачервената спектроскопия.
Въз основа на направените наблюдения и анализи, може да се заключи, че пробата
съдържа органичен свързвател – смес от растително масло и растителна смола.
Смолата е от вида на тритерпеновите (с вероятност дамара). (Приложение №6)
4.3.4.3. Заключение
На базата на получените резултати от направените визуални наблюдения и анализи
се правят следните констатации:
• Архитектурната структура е изградена от тухлена зидария;
• Използван е двуслоен варов мазилков грунд в интериорната част на храма;
• В състава на първия мазилков грунд фигурира вар, псамитен пясъчен пълнител,
стрита тухла и незначително количество на растителни фибри;
• Вторият мазилков слой представлява варна бадана, в която има пясъчен
пълнител и глина. Той е с дебелина 0,1-0,2 см.
• При реализацията на стенописите са използвани минерални, синтезирани и
композитни пигменти : титанова бяла, литопон, жълта охра, хематит, зелена
земя, хромова зелена, ултрамарин, пруска синя.
• За свързвател са използвани растително масло (тип ленено) и растителна смола
(дамара). Това определя живописната техника на изпълнение на стенописите
като полумаслена.
5. Състояние на стенописите
Протичащите деструктивни процеси на стенописите на храма са резултат от
няколко фактора, от които са нарушената статика на архитектурната структура,
инфилтрационните процеси, провокирани от пробиви в покривната конструкция и от
12
друга страна значими повърхности замърсявания от отлагане на сажден дим и прах.

Освен това, се констатират r повърхностни отлагания на соли, но които са изявени
основно в зоните подложени на инфилтрационно въздействие на влагата. В долните
регистри на източната стена те са също частично проявени, но без значимо
деструктивно въздействие върху стенописната структура.
5.1. Архитектурна структура

Наблюденията относно архитектурната структура се свеждат до обща
констатация, че тя е в добро състояние. Все пак конструктивните пукнатини,
компрометираната покривна конструкция, нарушените локални участъци на
водоотводната система и проявите на инфилтрационна влага са сериозни проблеми. В
най-горната част на подкуполните арки се констатират пукнатини в структурата. Те са
се появили след земетресението от 1975 г. Това е наложило през 1980 г. да се поставят
обтегачи. По причина на това е наложително да се направи експертиза от архитект и
инженер конструктор за стабилност на конструкцията след поставянето на обтегачите
през 1980 г. На базата на осъществените от тях експертизи, препоръки и предприети
впоследствие консервационни интервенции е възможно предприемането на
реставрационни дейности за запазване и възстановяване на стенописната украса в
интериора на храма.
5.2. Мазилков грунд
Мазилковият грунд е в добро състояние в олтарната част и източната стена на
храма. Нарушаване на адхезивни и кохезионни връзки се констатират отново в
подкуполното и подсводово пространство (при пандантивите, подсводовите ниши, в
основите на засводяването на северната и източна част в наоса). Загубите на грунд на
места са значителни, като падналите площи от грунда възлизат приблизително около 8-
9 м2. Констатира се наличие на вторично нанесени варово-циментови китове, които по
всяка вероятност са от същия период, когато са поставени обтегачите.
5.3. Живописен слой
Цялата повърхност на стенописите е покрита от наслоявания, причинени от
наслоявания на сажден дим и прах. Това е направила стенописите нечетливи, а на места
изобщо са покрити с плътен сажден слой, под който едва се установява наличието им.
Констатира се разпрашаване на живописния слой, което е локално и слабо проявено в
апсидата на източната стена и много по-изявено в подкуполното пространство и
подсводовите арки и ниши. По причина на нарушените адхезивни връзки на
мазилковия грунд с основата, си констатират същите по площ загуби на живопис.
Илфилтрационната влага е провокирала поява на повърхностни отлагания на соли,
изявени като бели неравномерни воали. Установява се, че върху местата на вторично
направените поправки на мазилката е осъществена колоритна интеграция в миналото.
Този ретуш е вече с променен и различен от оригинала колорит.
За да се изясни отношението на живописния слой при третиране с разтворители
и детергенти бяха направени тестове за устойчивост на цветовете.
13
Вид на Третирани цветове

разтворителя/детергента
Бял Жълт Червен Зелен Светло Тъмно
син син
Толуол ⸎ ⸎ ⸎ ○ ◌ ◌
Уайт спирит ● ⸎ ⸎ ⸎ ○ ◌
Етанол ● ● ⸎ ⸎ ⸎ ○
Vulpex/дест. вода ● ● ● ⸎ ⸎ ⸎
(компрес с Arbosel)
Легенда: ● стабилно състояние, ⸎ задоволително, ○ нестабилно състояние, ◌ крайно нестабилно.
От направените тестове на различни цветове на живописния слой се констатира,

че стабилността спрямо органичните разтворители и компрес от детергент на водна
основа е най-добра при белия, жълтия и червения цветове. Зеленият цвят е със
задоволителна устойчивост, докато светло синия и тъмно синия цветове, са много
нестабилни в това отношение.
6. Предложение за консервационно-реставрационни работи (КРР) на

стенописната структура
6.1. Въведение
Предложенията за КРР на стенописите на храма са направени на базата на
осъществените визуални наблюдения in situ, получените резултати от анализи на
различни елементи от стратиграфската им структура. Осъществени бяха тестове за
почистване и консолидиране на живописния слой и мазилковия грунд. От друга страна
бяха използвани идеи и решения, както от личен опит, така и по данни от съвременната
специализирана литература.
6.2. Основа
Както вече бе отбелязано, проблемите на нарушената статика, както и
инфилтрацията на влага в стенописната структура са проблем, чиито решения трябва
предложат и реализират специалисти конструктори и архитекти.
По причина на инфилтрацията, част от стенописите са загубили адхезия с
основата. Така, има участъци с открита тухлена зидария в подсводовото и подкуполно
пространство. В тези участъци тухлата е повърхностно ерозирала. Те имат нужда от
локално укрепване, като по този начин стабилизираната основа ще бъде гарант за
успешното полагане на нови мазилки, които да интегрират липсите към мазилковата
повърхност на оригинала.
Предлагам повърхността на тухлената зидария да се стабилизира с помощта на
етил силикат К-300Е (Remmers). Това е продукт, който има отношение към
консолидирането на глинени, керпичени и керамични структури. Прилагането на
14
продукта трябва да се приложи след почистване на тухлената основа, която трябва да

бъде суха. Консолидирането да се осъществи чрез напояване на структурата с помощта
на плоски четки. Продължаването на следващи операции да се осъществи след
завършване на цялостния процес на полимеризация, т.е. след около 20 дни от
нанасянето му.
6.3. Мазилков хоросанов грунд

Мазилковият грунд има локални зони на изявена форма на деструкция, който са
от разнороден характер на нарушаване на адхезивните и кохезионни свойства
(подкожушване, разслояване, разпрашаване). От друга страна, установено бе наличието
на поправи, правени в миналото, които са от варово-циментов хоросан.
Предлагам използването на няколко процедури за оздравяването на мазилковата
структура.
А) Отстраняване на стари мазилкови китове.
Процедурата да се осъществи по механичен начин, като за целта да се използват
скалпели, шпакли, длета и др. Ако върху стенописната повърхност се констатира
наличие от този вторичен грунд, то той да се отстрани механично с помощта на
скалпел. За по-фина процедура да се използва компрес от лимонена киселина (5% р-р),
положена под формата на гел от бирен агар и дестилирана вода. Необходима е след
почистването повърхността да се неутрализира, като за целта да се използва натриев
карбонат (NaHCO4), който да бъде разтворен в дестилирана вода и нанесен с плоска
четка. След отстраняване на конкрецията и като последна процедура: повърхността да
се почисти няколко кратно с дестилирана вода, с последващо подсушаване с филтърна
хартия.
Б) Възстановяване на нарушени връзки на мазилковия грунд с основата.
Първоначално да се направи внимателен оглед на ситуацията. Ако има участъци
от рисков характер на разрушаване по време на възстановяването на нарушените
адхезивни връзки, да се направи цялостно или частично протекционно облепване, като
то да се направи с метилцелулоза (8 % в дестилирана вода) и микалентна партия (10/10
см) . Ако има нужда от подсилване на протезирането да се облепи повторно с памучна
марля (15/15 см). В отвесните зони и при началото на засводяването да се инжектира
разтвор от хидравлична смес (Аlbaria innezionne 100), която да се разтвори в
дестилирана вода. Подливането на подкожушената зона да става с помощта на шлаух, в
който предварително да се инжектира дестилирана вода и алкохол (1:1), като така да се
вътрешните повърхности да се омокрят добре за да се осигури по-лесен достъп на
заздравяващата смес. Подливането със сместа да става поетапно и на малки количества,
като се правят паузи от няколко часа до 1 ден. При реализация на операцията да бъде
предвиден защитен щит, който да се използва при необходимост.
Участъците с нарушена връзка на мазилковия грунд с основата, който са в
зенита на сводовете и купола, трябва да бъдат добре огледани и при необходимост да
15
се направи предварително протекционно облепване. В тези зони е препоръчително

използването на защитния щит, като и фиксиращи стопери, монтирани в подходящи
участъци, така че да се избегнат неволни грешки и рискове, които могат да възникнат в
процеса на извършване на манипулацията. В тези най-горни участъци е необходима
като възстановяващо средство да се използва пенополиуретанова смола от типа
монтажна пяна с ниска екстензия. За целта може да се направят малки отвори с
микромотор, но в неутрални зони, като фонове например.
В) Укрепване на бордовете на оригиналната стенописна структура.
Преди полагане на нов мазилков кит в участъците, където липсва оригинална
мазилка, е желателно бордовете на оригинала да се заздравят. Във връзка с това
препоръчвам, но след предварително почистване на краищата, укрепването им с 5-6 %
воден разтвор на PVAc, като се избягва образуването на гланц на повърхността на
борда. Допълнително протезиране и заздравяване на краищата на фрагментите може да
се осъществи чрез използването на конопени кълчища, които да бъдат потопени в
кредова смес и 6% разтвор на PVAc. Прилагането им да се осъществи с щпатули и
други помощни инструменти, като трябва бордът добре да се уплътнява. Потичанията
от лепилна смес трябва своевременно да се отстранява непосредствено след укрепване
на определен участък.
Г) Полагане на нов мазилков грунд в участъците на липсващия хоросанов грунд.
Големите липсите от оригинален мазилков грунд да се запълнят последователно
с няколко слоя нови мазилкови смеси. Изготвените мазилки да бъдат полагани след
предварително омокрена основа. Да бъдат нанесени три мазилкови пласта, като
последният трябва да достига до оригиналното ниво стенописния декор. За финалната и
най-горна мазилка да се използва фракция, която да имитира максимално оригиналната
като цвят и фактура на повърхността.
Предлагам мазилковите състави да бъдат съставени от следните композиционни
смеси:
А) Долен мазилков грунд (хастар) :
Компоненти Общи части Дебелина на слоя
1. Хидравлична вар с едри компоненти - 1 об. ч.

(Albaria Sttrutura)
1,2 см ÷ 1,5 см
2. Гасена вар - 1 об. ч.
3. Кварцов пясък - 2,5 об. ч.
4. Стрита тухла - 0,5 об. ч.
5. Арматурни влакна (1,5 см) - 0,2 об. ч.
16
Б) Втори мазилков грунд (‘intonaco’) :
1. Хидравлична вар със средна зърненост - 1 об.ч.

(Albaria Intonaco)
0,7 см ÷ 1 см
3. Кварцов пясък - 2 об. ч.
4. Стрита тухла - 0,5 об. ч.
5. Арматурни влакна (1 см) - 0,2 об. ч.
В) Финален мазилков грунд :

1. Хидравлична вар (Albaria Intonaco) - 1 об.ч.

(пресята през сита за № 3 и 4)
Около 0,5 см
3. Кварцов пясък с едрина на зърната от 0,2 – - 1,2 об. ч.

1, 00 мм
4. Кварцов пясък с едрина на зърната 2 мм - 0,3 об. ч.
5. Пигмент - 0,1 об. ч.
5. Арматурни влакна (0,6 см) - 0,1 об. ч.
6.4. Предложение за КРР на живописния слой на стенописите

Това предложение включва описание на различните методи и материали, на
последния етап на КРР на стенописите, което е свързано с реставрация на живописния
слой и цели максимално възстановяване на оригиналното вид на стенописната украса.
Описанието на процедурите представя в хронологичен ред последователността
на тяхното изпълнение.
6.4.1. Повърхностно механично почистване
А) Повърхностно почистване от прах с помощта на прахосмукачка
Повърхността на стенописите е покрита с прах и цялостно опушена от сажден дим.
За осъществяване на последващите консервационно-реставрационни процедури, е
необходимо първоначално да бъде отстранени праховите отлагания на повърхността на
стенописите. За целта, отложената прах да се премахне механично, като тя се всмуче от
стенната повърхност с помощта на прахосмукачка. Операцията може да бъде
допълнително подпомогната допълнително с обирането на тези отлагания с
17
използването на плоски четки с мек косъм. Желателно е операцията да се започне от

най-високите участъци и в посока към по-долни регистри.
Б) Повърхностно механично почистване на живописния слой от опушването им от

сажден дим.
Характерно за стенописите на храма е, че повърхността на живописния слой не е
гладка, т.е. мазилковият грунд е с определена фактура. Това е своеобразен проблем,
защото традиционните методи, използвани в миналото са свързани с известна загуба и
нарушаване на структурата. Предложените методи на механично третиране се прилагат
успешно през последните няколко години.
1. Почистване по сух метод.

Същественото при тази процедура е, че се цели отстраняването на основната част от
повърхностното замърсяване. Предлагам то да се осъществи с помощта на akapad white
soft. Всъщност използваната губа се третира повърхността на сухо, без прилагане на
воден или органичен разтворител. Операцията да се осъществи последователно, като се
обработват неголеми участъци от живописната повърхност. След почистването със
сухата гъба, остатъчни продукти на повърхността да се оберат с плоски фертрайбери и
просмучат с прахосмукачка.
2. Повърхностно почистване по мокър метод.

Тази процедура цели допочистване на живописния слой. В случая считам , че
използването на нисък процент на неутрален детергент, разтворен в дестилирана
вода е удачен. Той трябва да се съчетае с вакуумираща гъба, която да обере
отложените мръсни продукти. Процедурата върху така третираната повърхност да
продължи с повторна обработка с дестилирана вода и последващо обиране със
същата гъба. За завършване на процедурата, повърхността да се подсуши с
филтърна хартия.
За осъществяването на тези операции предвиждам използването на 2,5 % Vulpex,
като детергента е разтворен дестилирана вода, а като абсорбиращо средство да се
използва вакуумираща гъба тип Blitz-Fix. Процедурите на нанасяне на детергента и
дестилираната вода да е чрез пулверизиране на повърхността на живописта.
Отмиването или извличането на детергента от структурата да се осъществи с
дестилирана вода, която да се пулверизира на повърхността на неголеми площи (ок.
0,30 м2) и да бъде обратно попивана чрез филтърна хартия, която да е притискана
леко от към гърба.
В) Укрепване на разпрашен живописен слой
18
Констатирано е разпрашаване на живописния слой на източната стена в

олтарната част, както и в горните регистри в куполното и подсводово пространство на
стенописите на храма. Тези зони са локални и провокирани от въздействие на минали
процеси, но и на такива, протичащи настоящем. Естеството на деструкцията и
частичната му проява определят неговата зависимост от инфилтационен процес в
миналото и в настоящето. В настоящия момент се констатира изсъхване на структурата,
което е провокирало ускорен процес на неговото разпрашавене, като резултата на
минали активни физико-химични процеси. По тази причина е необходимо, тези зони да
бъдат заздравени преди да се пристъпи към почистване на живописния слой.
Предлагам два варианта на стабилизиране на живописния слой:
1. Първият има отношение към естеството на стенописната структура. И в случая

укрепването би могло да се осъществи с нано фина фракция на хидравлична
вар, която да бъде разтворена в 1-изопропанол. Полагането да е няколкократно,
като за почистване на живописната повърхност да се използва филтърна хартия,
чиито гръб да се омокря с дестилирана вода за извличане на излишъка от вар от
повърхността на живописния слой.
2. Второто предложение е свързано с укрепването на живописния слой с нисък

процент на акрилна смола разтворена в органичен свързвател. В случая
предлагам използването на 3 - 3,5 % разтвор на Paraloid B72 в етилацетат.
Разпрашените участъци да се стабилизират чрез обмазване на живописната
повърхност с укрепващото вещество с помощта на плоска четка. При участъци
със силно изявени люспи на живописния слой с нарушени адхезивни качества, В
процеса на работа, да се използва междинен мек щит от силиконизирана или
филтърна хартия за притискане на разпрашените люспи от живописния слой към
мазилковия грунд.
Намирам за по-удачно да се използва вторият метод на работа. Този метод е
утвърден и резултатен. Според деструкцията на живописния слой той ще бъде нанесен
еднократно или многократно да заздравяване на стенописната структура. но първият
метод има отношение към структурата и интегрира живописта в своята цялост.
Г) Извличане на соли в дълбочина на стенописната структура.

Осъществяване на операцията с помощта на компреси от Arbocel и дестилирана
вода. Процедурата да се осъществи няколкократно до максималното отстраняване на
наличните в структурата на активно деструктивни разтворими соли.
Д) Дезинфекция на стенописите.
След осъществените консервационни процедури е необходимо да се осъществи

цялостно антимикробиологично третиране. Предлагам да се използва 3% разтвор на
PolyBor в етанол. Разтворът да се нанесе еднократно чрез пулверизиране на
живописната повърхност.
Е) Защитно покритие на живописния слой

19
Ж) Колоритна интеграция
Една от функциите на храма към Семинарията е да се използва и за учебни цели. Това
налага пълно имитативно реконструиране на стенната живопис. Както бе констатирано,
живописта има значително липсващи участъци. Има също така и участъци с
незначителни липси на живописен слой. По тази причина считам, че при големите
участъците от липси на живопис, реконструкцията може да бъде напълно имитативна,
т.е. освен имитирането на маниера на художника да се имитира и стенописната му
техника, т.е. да се имитира и полумаслена техника при ретуша. В случая да се
използват подобни на оригиналната живопис пигменти. За свързвател да се използват
масла и смоли, които да са близки до характер с тези на оригинала, но с подобрени
качества. Като за това намирам за удачно, като свързвател да се използва емулсия от
ленено масло и 6 % на Pareloid B 67. Сместа да се разрежда допълнително с Уайт
спирит. За удобство, при малки участъци с по фина моделировка, може да се използват
и готови ретушпигменти на основата на Laropal.
Ж) Защитно покритие на живописния слой.

С цел живописната повърхност да бъде защитена от директното отлагане на
сажден дим и прах на повърхността ừ е необходимо тя да бъде изолирана с нисък
процент на акрилна смола разтворена в органичен свързвател. В случая, предлагам така
да се използва 2 – 2,5 % разтвор на Paraloid B72 в безводен етанол. Разтворът да бъде
прилаган според случая с помощта на плоска четка и/или чрез пулверизиране.
6.5. Консервация и реставрация на вeртикалните стени и

художествените елементи към тях (пиластри, фризове, корнизи) в
наоса на храма.
Вертикалните стени са оцветени с латексова боя в сиво-бял монохромен цвят. Те са
опушени и замърсени с прах. При направените проби за почистване се установи, че над
оригиналния бледожълт цвят има положени два пласта латексова боя. Пробите за
почистване бяха направени с памучни тампони, напоени с Shelsol A. За удобство и
ефикасност на работата препоръчвам тези слоеве да бъдат отстранени чрез
комбинирането на горещ въздух с последващо локално почистване с обозначения по-
горе органичен свързвател. След цялостното разкриване на оригиналната повърхност и
предвид запазеността на повърхностния цветен слой да се вземе допълнително решение
свързани със запазването или нанасянето на нов монохромен слой, който да бъде
максимално близък да разкрития оригинален такъв.
6.6. Етапи на реализация на КРР на стенописите

Предлагам за целите свързани с КРР и тяхното ефикасно протичане, а така също
и за улеснение на реставрационния екип, работата по консервацията и реставрацията на
стенописите да протече в посока от най-високите и централни участъци на стенописите
20
в интериора на храма. Това предполага поетапно започване и завършване на

реставрационните процеси при всяка една от определените за целта зони.
За удобство при реализацията на реставрационните процеси предлагам следните
етапи на работа:
• ЕТАП 1
1. Предмет на дейност: Консервация и реставрация на стенописите в купола на храма.
2. Площ: ок. 100,5 м 2 .
• ЕТАП 2
1. Предмет на дейност: Консервация и реставрация на стенописите на пандантивите на
храма и в подсводовите на северната и южна ниши и арки.
2. Площ: ок. 121, 6 м2.
2.1. Пандантиви (4 бр.) : ок. 28 м2.
2.2. Северна подкуполна ниша: ок. 24,2 м2
2.3. Южна подкуполна ниша: ок. 24,2 м2
2.4. Междуколонно подкуполно пространство: ок. 45,2 м2.
• ЕТАП 3
1. Предмет на дейност: Консервация и реставрация на стенописите в източната част на
подсводовото пространство в наоса на храма.
2. Площ: 75,5 м2
• ЕТАП 4
1. Предмет на дейност: Консервация и реставрация на стенописите на източната стена на
храма.
2. Площ: 77,5 м2 .
• ЕТАП 5
1. Предмет на дейност: Консервация и реставрация на стенописите на западната стена и
западната част на подсводовото пространство на храма.
2. Площ: 46,2 м2
21
Библиография
Архив НИНКН, Сигнатура С-871-28-ІІІ, Инв. № 5789/26.06.2000

Архив на Софийска Духовна Семинария
Лазарев В. Н. (1986) История Византийской живописи, Искусство, Москва.
Лихачова В. (1987) История на Византийското изкуство (4.-15. век), Български
художник, София.
Псевдо-Дионисий Ареопагит, За Божествените имена, София, 1999.
Филева А. (1995) Стенописите на Николай Ростовцев (1898 - 1988), Дипломна работа,
НХА, София.
Massari G. (1971) Batiments humides et insalubles. Pratique de leur assainissement, Ed.
Eyrolles, Paris.
Mayer R. (1991) The Artist’s handbook of materials & techniques, London-Boston.
Mora&Philippot (1977) La conservation des peintures murales, Bologne.
Paul D'Armada & Elizabeth Hirst (2012) Nano-Lime for Consolidation of Plaster and
Stone, Journal of Architectural Conservation, 18:1, 63-80.
22
ФОТОДОКУМЕНТАЦИЯ
І. Архитектура
23
1. Храм „Св. Йоан Рилски“, Архив Музей за 2. Храм „Св. Йоан Рилски“. Западна фасада,
История на София 2018 г.
3. Храм „Св. Йоан Рилски“, Външна северна 4. Интериор на храма. Иконостас.

фасада.
ІІ. Стенописите на храма

24
1. Купол
Стенописи в купола. Общ изглед Купол. Детайл.
Център: изображение на Иисус Христос Пантократор, обкръжен от Ангелско войнство. В

основата на купола са поместени медальони с допоясни изображения на 8 апостола, а именно:
изображения на св. Петър и на св. Павел (източна част на купола), на св. Симон и на св. Тома
(северна част на купола) и на св. Андрей и на св. Вартоломей ( южна част на купола), на св. Яков
и на св. Филип (западна част на купола).
2. Подкуполно пространство
Св. ап. Матей. Североизточен пандантив. Св. ап. Лука. Югоизточен пандантив.
25
Св. ап. Йоан Богослов. Северозападен пандантив Св. ап. Лука. Югозападен пандантив
3. Подсводово пространство
„Отчество“. Източно подкуполно пространство. Символично изображение [‘Св. Дух’ (?)] .Западно
подкуполно пространство
4. Източна стена
26
Източна стена. Надапсидна сцена.
Източна стена:
1. Надапсидна сцена: Убрус носен от два ангела и Есхатологична сцена свързана с деня на
Страшния съд.
2. Долен регистър: Сцена „Благовещение“, представена от прави фигури на св. арх.
Гавриил и Св. Богородица, разположени от двете страни на апсидата.
27
3. Апсида. Източна стена. 4. Апсида. Източна стена.

Детайл Детайл
5. „Св. Богородица 6. Централна част на

Платитера“. Конха на композицията „Мелизмос“ с
апсидата. изображения на св. арх.
Гавриил и св. арх. Михаил.
Апсида
28
2.5. Св. Йоан Златоуст и св. 2.6. Св. Яков брат Господен и св. Григорий
Василий Велики. Двуеслов. Южна част на апсидата.
Детайл. Северна част
на апсидата.
5. Северна стена
Сцена със старозаветни символи. Северна подсводова ниша.
29
6. Южна стена
Сцена с новозаветни символи. Южна подсводова ниша.
30
7. Западна стена
Сцена „Успение Богородично“
31
Уготованият престол (Хетимасия). Детайл от сцената Мелизмос. Апсида
32
Подсводова арка. Конструктивни пукнатини и видими ретуши от предходна реставрационна

интервенция.
33
Североизточен пандантив. Актуално състояние.
34
Св. Йоан Златоуст. Апсида. Детайл Св. Яков брат Господен. Апсида. Детайл.
Св. арх Гавриил. Апсида. Детайл. Св. Арх. Михайл. Апсида. Детайл.
35
Детайл. Апсида Детайл. Апсида
Детайл. Апсида. Детайл.
Детайл. Северна стена. Олтарна част Тестване на проби за почистване.
36
Тест за почистване на живописния слой по Тест за почистване на монохромната живопис

сух метод. на вертикалните стени в наоса.
37
ПРИЛОЖЕНИЯ
1. Приложение № 1 : Петрографско изследване на мазилков грунд.

2. Приложение № 2 : Рентгеноструктурен анализ на мазилков грунд.
3. Приложение № 3 : Гранулометричен анализ на мазилка.
4. Приложение № 4 : Микросондов анализ на варната бадана.
5. Приложение № 5 : Микросондови анализи на пигменти.
6. Приложение № 6 : Инфрачервена спектроскопия за изследване на свързвател.
38

Програма Семинария Китан 2

Загружено:

Сведения о документе

Авторское право

Доступные форматы

Поделиться этим документом

Поделиться или встроить документ

Параметры публикации

Этот документ был вам полезен?

Это неприемлемый материал?

Авторское право:

Доступные форматы

Програма Семинария Китан 2

Загружено:

Авторское право:

Доступные форматы

План-програма. Стенописи на храм „Св. Й. Рилски. Софийска Духовна Семинария.

Собственост: Свети Синод на БПЦ

Населено място: София -град

Адрес: ул. „Велчова завера“ № 2,

Предмет на Стенописна украса в интериора

Автор: Николай Ростовцев

Датиране: 1943 – 1944 г.

естетическото въздействие на паметника. С цел бъдещото опазване на стенописите са

ІІІ. АРХИТЕКТУРНА СТРУКТУРА

План на храма, Архив НИНКН

Църквата е изпълнена по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер,

3.2. Датиране и стил на структурата. Исторически данни.

Архитектът на сградите на Софийската духовна семинария Фридрих Грюнангер

Храмът е част от комплекса сгради на Софийска духовна семинария, декларирани

3.3. Основни технически данни за архитектурата на сградата.

През 1980 г. са поставени обтегачи тъй като по време на земетресението от 1975

3.3.2. Етажни конструкции

3.3.3. Покривна конструкция

3.4. Състояние на запазеност на архитектурната структура.

мазилковия грунд и стенописите в подсводовата част в петите на северната и южна част

Св. Методий е в архирейски одежди, св. Кирил - в монашески, с разтворен свитък в

умело пресъздаване на ефект на „трептене“, което е характерно за ранновизантийската,

Бяла бадана на повърхността на грунда. Олтарна част. Северна стена.

Първи мазилков слой (M-1). При наблюдение под меикроскоп се установява,

4.3.4. Видове използвани материали

1. Проба П-1: Сив пигмент. Северна стена, олтарна част.

Светло зелен пигмент (Проба П-8). Пигментът е на базата на алумино-силикатна

друга страна значими повърхности замърсявания от отлагане на сажден дим и прах.

5.1. Архитектурна структура

Вид на Третирани цветове

От направените тестове на различни цветове на живописния слой се констатира,

6. Предложение за консервационно-реставрационни работи (КРР) на

продукта трябва да се приложи след почистване на тухлената основа, която трябва да

6.3. Мазилков хоросанов грунд

се направи предварително протекционно облепване. В тези зони е препоръчително

Компоненти Общи части Дебелина на слоя

1. Хидравлична вар с едри компоненти - 1 об. ч.

3. Кварцов пясък - 2,5 об. ч.

4. Стрита тухла - 0,5 об. ч.

5. Арматурни влакна (1,5 см) - 0,2 об. ч.

Б) Втори мазилков грунд (‘intonaco’) :

Компоненти Общи части Дебелина на слоя

1. Хидравлична вар със средна зърненост - 1 об.ч.

3. Кварцов пясък - 2 об. ч.

4. Стрита тухла - 0,5 об. ч.

5. Арматурни влакна (1 см) - 0,2 об. ч.

В) Финален мазилков грунд :

1. Хидравлична вар (Albaria Intonaco) - 1 об.ч.

3. Кварцов пясък с едрина на зърната от 0,2 – - 1,2 об. ч.

5. Пигмент - 0,1 об. ч.

5. Арматурни влакна (0,6 см) - 0,1 об. ч.

6.4. Предложение за КРР на живописния слой на стенописите

използването на плоски четки с мек косъм. Желателно е операцията да се започне от

Б) Повърхностно механично почистване на живописния слой от опушването им от

1. Почистване по сух метод.

2. Повърхностно почистване по мокър метод.

В) Укрепване на разпрашен живописен слой

Констатирано е разпрашаване на живописния слой на източната стена в

1. Първият има отношение към естеството на стенописната структура. И в случая

2. Второто предложение е свързано с укрепването на живописния слой с нисък

Г) Извличане на соли в дълбочина на стенописната структура.

След осъществените консервационни процедури е необходимо да се осъществи

Е) Защитно покритие на живописния слой

Ж) Защитно покритие на живописния слой.