А.

Р](стотв-тл

АтинскАтА
пол!лттля
встъ!|итв]1нА сту'0"| превоц от сгаротъцхв
хАРА.]|Ам|]и !!Ани1[{дис 1|ввтА[{А [1Аници,ту
БвпЁ)кки хАРА.,]Ампи т]А|{и|ц,1д,1с
хАР'!Ам11и !!Ани1]'!д0,1с
1]ввтАнА пАни||иду Р.дапт
[|ввтАн сгАРви|||ински
АзБучвн покАзА'1Ёц
1ввтАнА |1Анициду

издАтвпство'хРисто Ботвв(
!$в![ 954]и5-0!2-з соФия' 1чв
 съдъР'(Анив

харалампи ]|аяицидпс - -АтинскАтА полития" нА

АРистотвп' или гРввъг1пъщвни'1тА нА тРозоР']1и-
восттА

,дтинскАтА ло л|4тия \''

1 глава сьдът !{А А.]1кмвонидитв
п глава оБцвствв!{АтА уРвдБА пРвди сопон
|]1 глава дРввното зАконодАтвпство
относно дРАкон
изяви нА солон
в1в^]о6нкн АРхА|(л,! лтгРАФвоп
у1 глава пРвоБРАз},вАни'1тА !{А солон -
ги1.|ш1д коР^Ато' свйсАхтЁя
АР|!тотЁ^!]:
у[[ !лава РАздв]твнив нА съслови'ттА
у[[1 глава дьРхАвни длъ)кности
сору!!8ь!''!' 7АхАРопу^о'^
8кмбф5 в. & м. 2АхАРопу^оу в'п.Б. съдвБни измвнвни-'{ ]

х глава пРвоБРАзувАнив в 11АРич11АтА

Ф цщма павяцяду, хаРФщп! гьнвцад!с, пРюд, 199з
систр-мА

@ харФампв пдпцвд'с, вФп@лна Фуди', 199з }

)с глава отпътувАнвто нА солон
политичвскитБ т]овми нА солон
:

ик Ботев"' софп', 1фз )п| тпава

@
"&!ф

/
 х|!1 глава попитичвскитв РАзмиРици спвд ххх11 !лава двпАтА нА чвтиРистотинтв
соло!| чвтиРистотинтв
ххх!11 глава отстРА|'1вАнв }{А
х|у глава пъРви пРояви нА пизистРАт
ххх]у глава кРАят нА пвпопонвскАтА войт{А
пиз14стРАт взимА влАсттА
ххху глава пъРви мвРки нА тРидвсвттв
ху1 упРАв]1Бнивто пР14 п]'{зистР^т
)йху1 глава РАзног'|1Аси'1 мв)кду твРАмвн и
глава

х\4] глава п14з|4стРАтиди тРи,щсвттв

х\411 глава уБийството нА хипАРх ххху1| глава }ъийството гц твРАмБн
кх глава свАлянв нА пизистРАтидитБ ххху1!1 глава възстАнов'шАнв }]А двмок?А1иятА

хх глава к.]1иствн - водАч нА двмокРАтичвс_ хх-)ох глава споРАзумвнивто мвхду АтинА и

кАтА гРупиРовкА пиРРя
хк глава пРвоБРАз}ъАниятА нА к.]тиствн ш- гпава уРБ]]БАтА пРи А?)с'1н

хх11 глава остРАкизъм. АтинА пРвди моРскАтА х]-1 глава оБоБшЁнив нА пъРвА чАст
БиткА пРи сА]тАмин
хх]1| глава упРАв.]1внивто нА А?вог1АгА .АтинскАтА лолу!тАя \\"

хх|у |лава оБщБстввни оту)китвпи пРвз у ввк )с11 глава вФвБия

хху глава пРвоБРАзувАни'{тА нА вФиА]тт )с|1| глава тРАвА чРвз х!вБий - съввт !|А
т1Ётстотинтв
хху] глава дРуги пРомвни
х|-|у глава Ёлт/1с|Ати и т1?овдРи
)ос4| глава пЁпопонвскАтА вои}{А и пос.]|вдвА_
цото политичвско Р АзвитиЁ х[у глава пРАвомошия }!А сьввтА нА т1Бтсто_
т|\11тъ
хху111.лава водАчитв т{А попитичвскитв гРупи-
Ровки пРвз у1 и у ввк х|и глава допь]тнитЁ'1ни тРАвомощш!
хх|х глава пъРвитв мвРки нА чвтиРистотинтв х]-у11 глава тАмии нА АтинА
ххх глава зАвъРшвни'{т вид нА }?вдБАтА нА х|-и11 глава А[]одвкти и логисти
чвтиРистотинтв
х[|х глава относно конни1итв
ххх1 глава вРвмвн1{АтА }"вФА1-{Ачв1ит44стотинтв

!'
| )
 [ глава зАдъ'ркв1.]14я г|^ Астиг]омитв
.[| глава дРуги длъх]|ости
1-|] глава вд]4]]Адв(]вттв !,1 вн()с]4ты1итв
!|11 глава чЁтиРидвсвттв 14 л14Ёт Ёт итЁ
полития"
[]у глава логисти и си1]игоР14 'дтинск^т^
!{А А1'истотвл'
двввтим^тА Алхонти или пРввъплъ|цшниятА
нА пРозоРливосттА
!у{ глава помощ1114ци 1]^
^Рхо11титв
[у!1 глава от].]ос]1о ц^Ря
"дъл6ок
е к'|адепецът на мияалото.
!-у|!1 гла 0а о1'1{осно полвмАРхА. далинетрябва да го наречем бездъяен?]'
толас мап
[|х глава '1'всмотвти
[х глава А1'лотвти иронията на истори'та всо още ус|1ява и ни представя по
нелредсказуеми вачияи своя л|обим навик да 1|аказва
!х] глзва стРАтвзи и дР}т'т изБиРАвми д'1ъ)к_ коехкото рзвновесие на научного и теоретичното самочу_
ности вствие с йзненадите на нови -спомени". но тя не би била
!!рояия на !1сторията, ако не затваРя|пе кут!{'!та със свои
[{|1 глава !л}1о !,1змг1]вт1т4в
),спомени( и в позата на критичното самочвствие' и с
1х{{| глава съдипищА и съдии израза на насме11]ливото вниман1'1е на загадъчно-предупре-
дителен набл1одате.,] не ни оставя1де принапразвите мечти
[.х!у глава и']БиРд!в нА съдии'1г чРг'] хРгБий на на|дите вецовъР1]!еви интерпретации сред самотната
('лгд и1БоР { чР[з жРгс|1й бездна на безламетяо-безсмислени действия.
!.ху глпп|! к^кп( ) с'|
Ръкописът н4 по,''!/пця" е отФит през
^п^
г. вър1т
''А,пцнско/па
обрат!1ата стана яа четири па[т\1рус|!и лт]ст^'
| ху! гл.!)п изБ()Р !т^ пРвдсвлАтвп1'{ и нА отго_ 1890
в()Р1|ици донесени в Британския музей от вгипет и съдърхащи
отчета яа управител на имение за негов!]'| господар от
!.ху|! глава пРовв)кдАнБ нА съдвБнитЁ дв]1,А времето на щРавлението на импеРатор веол^си^н' \1'1къде
към 78_?9 г. от н. е. лондонски'!т папцрус не е и1'ал нито
!ху{1] глава глАс}ъАнв началвата част на съчинението. нито неговото затлавие,
нито името на }]еговия автор и изРававето му е изисквало
[х1х глава пРвБРоявАнв нА глАсоввтв и опРвдв-
ля1тв г]А пРисъд'1тв отговор първо на тези въпроси. след прецизно сравнение
на цитати, съхра11ени у различни по_късни автори с текста

|
на ръкописа' вовооткритият текст се отъхдествява със
съчинението на Аристотел,'А'т'цнск4п1а ,1о1!.п111'", лу6ли-
куван за пръв път януари 1891 г' от антлийския филолог
кепуоп'.
датировката на сънинението2 на АРистота1 все още не е
намерила еднозначно ре11]ение. тя е предмет на много
дискусии и сере|||ава в контекста наразлични позиции. не
е възмо)кнц а и т''к едва ли е необходиг'ло да се прави
оценка и да се навлиза в подробвости' в тъ]{костите на
филологическите и ястор!!ческите методй и похвати за
доказването на една или дряа теза.
накратко, многообразието на тезите и техните акцея-
т'1 би моглода бъде редуцирано до два възмо'(ни варианта:
1. .А,пцнска,п4 по,.ц,п,/я" на АРистотел е завър|пеца щ'еди
неговата т'е. преди зз6 г. пР. я. е' доводите
"политика"'
на тази теза са предимно логично_теоретичяи. според тази
позиция не е възмо)кно Аристотел да завър\ли своята
"по-
л::тпьока", лрелл ла о врикл!очил с написването яа истоРи_
ята на ра1личните Фъцки политии и. разбира се. на атин.
ската. Ако в ,А,пцнска!па по'1цп1ц'", глава [-[у 7, се спо_
менава архонтът кефисофнт от з2918 г. пр. н' е.' това не
означава, че историята на атинския полио е писана след
това време' а че Аристотел непрекъснато е поправял и
допълвал съдърханието на своето произведе|\|1е; 2' Ап',1[!н-
скапю по|ц[пцяв е писана в промехдутъка ме'цу 328 и
325 г. пр. н. е. доводите на тази теза са предимно историко-
филологически' основен Факт, посочван от тази позиция,
е съ!цата тази з2918 го\ив^ от аРхонтството на кефисо-
фонт. друго доказателство, използваяо от таз'1теза' е' че
говорейки за функцйите на съвета на петстотинте |1о ор_
о' ть. с-,,г;!!!1оп о|А01еБ. ва'|е6 ьу кепуо., !опаоп, 1891,
2 еа., 1891, з еа., 1892. Факсимп€ на лап'Руса _ !олао!, 1еа., 1891,2еа.,
1891.
: за чвтателя, слецямло лнтеРесувац се от тозя въпрос, 6! могла дз
-'а,ъ:а1".
6ъде лФе1на спс!имната л'теРат}та' яосве1ева на по.1ц-
посочс!а в кРщ п! !!асто'п1ата сгудвя. 'Ап1цви1
''!4"|
10
ганизирането на флота, Ариототел споменава основните
военни кора6и _ ФиеРите и тетРерите, но не упо}!евава
пентерите' които за пръв път са въведени във флота през
з25/з24 г. лр. н. е.
1ова, което не предизвиква съмнение и което не би
било поесилено да се по| чертае. е. че с откриването на
на А!пц]!ск11/па по''1!1,п!!я" и'}учаването на фъ||_
ръкописа
ката и по-специално на атинската история намира }1еоча-
кван импулс и достатъчно твърда основа-
Ап1цнскапа по,''ц,пця" е единствеяото оъчине1{ие от дре_
вността' което представя относителяо цялостно социална-
та и политическата истори'! на Атива от времето непос-
редствено преди €олоновото законодателство
(тъй като
нач!шната част на съчиненпето' посветена яа по-ранна
епоха, не е съхранена в ръкописа) до кр'и на у в. пр.я.е.
строй от
и систечата на атинсхия соци:ш|ен и политически
времето на сатиия Аристотел (|! в. пр.н.е.). съчинението
е от две части _ вероятно характерво за стр)кт}рата.и яа
,политиите"з, които не са достигнали до нас - историята
на драматичното само}твърждаване на собственото об!це_
отве;о простанство и устойството яа ''сцената'', на която
,игРаят" съвреме!1ниците на историческата сицаци'|.
социалните и политичеоките промен'1, които разгле-
хда Аристотел в истоРическата част на своето съчинение'
Фиксират възлови моменти от развитието '1^ ати11ск1'|я
йолис о' митив*"те, героич11ите времена до [ув. щ. н' е,:
законите на дракон, поло>кението преди рефрмите на
сюлон, закояите на солон и смутните времева Ф1ед него_
с *,',.'" ,,политп!" в дРевяоста е бвл позяат коРлусът от
б{!яеяпя ла АРдстот€л' в който той € изФедвп соца
ското уФРйпво яа гФлям 6Рй Ръщв дъРюв'' каоо п на яяко! ваРваР_
*и ог]ц.йм' кл. *" *г!Рпосг се спомепава за каРтагенското' споРед
-,
свядетелствата на хеспхий ; !а дпогсн лаеРц'й техншт бРой е 6пл към
158!Ф 6илп мяогок'атно язлолззвавп вдревяоФта! п
м""-,,, д/;':с'":"',",. ]е!!ч0е. не!']е]аетв. !82': 8о{'' у
А1!.!о!еп5 р'е!6Рр!дг"рд0''гць!1са!!п
|0р/!в' '8о1: ло(' у А'ь!о!е'ь чц| |егеьао!ш!
1!ьгог!п {.:вфсп|а. !е!л2]9, ]866.
'
.11,
1
!
)
{
вото оттегляне' тиранията на пизистрат, св||пянето на пи'
зистатидите и ||олитическите борби след това' реформи-
те на клистен) вътре!1]ното състояние на Атина по време-
то на гръко-пегс!!йските войни. периодът на упр:]вление
на Ареопага като резултат от успехите в тези войни, мо_
гъществото яа атинския полио през последв'1]|ите петдесет
години' неудачната попитика на аристокрацията' г|олити-
ческата дейяост на кимон, тукидид, вфиалт д перикъл,
ста0илизирането на демокрацията' перипетиите в лоли7и-
ческич живот по врече на пелопонеската война и олигар_
хията на тридесетте) възстановяването на демокрацията
след примирението ме)кду вра'(цРащите Фупировки и ус_
тановяв1нето ьа полити|!еското }стюйство. съхранил!' се
до смъртта на Аристотел.
но около строго очертаяата завър1ценоот на тези ис-
торически |!{оме} ти или ,,фи0?и"! осезаемо сияят стреме-
хът към самоопределение, сФастта на д}ха и тя'1ого кьм цос_
т0й{сгвот0 на съ||!ес-гвР;|яе сре]] своф!ата на избор и огговорно
стта при негового щ)иема не. гордото съзн а ние и самосъз н;!яие
3а соос'|ъен култ}рен из0ор. меката тъга по Ре\о!1ността на лос_
! рическа и теоретична -отаниченост(' би могло да си по_
тигнат(уто' т!т!астичната'|ърп!{\,{осг и суп(р!т|0ст !{ъ!{ ваРварите,
неизчерпаемо_самоотвержената за1цита на ц','1е, р^внозна-
чно 11А същ,1ос,п при древните елини' 1цедро пръснали не-
повторимите ми!ове на своя ;хивот сред кратката вечност
на истоРията'
и в своето поредно теорети1|но лревъш!ъ!цение като
историк Аристотел остава Берен наусета сиза намиРането
на опорите, спосо0ни да удър)кат напРехе]*иетю на изсле_
дователския интерес и натиска на изгРа)кданото теорети-
чно !!яло' но той остава веРя и на своите политически
симпатии и а\1.гц|1^1и|1' ко-ито открито изразява в прецен-
ките и изводите си за съоития и личности.
например възмо)кността понятието'демокрация", пре_
дставянето на демокрацията като реална обществена фор_
ма' а и собственото раз6иране на Аристотел за демокра_
цията да оъдат |'|редмет на твъРде различни !!нтеРпрета_
ции е зало'хена в оамите текстове. не поради тяхната
*-..-,чев п хРптпчея в6оР на вь!Росц!е, с!ъРза!и с
ва АР!стотел лрп Аа
могат да 6ъдат"Ал|'ско!по
|о.||пц. к4юо ц \'скус'!те по тезя въпРосп'ап!сване1о откРпт! на
ФРшвцвте ' яа лпеРатРата' лосочена в кРм на т&! сцдш.
-'п-дрь"",
12
вероятна историческа не|1ълнота или теоРетичва предв]е-
тост' а по'скоро поради опита за представянето на ецно
о6ц1ество като орг.1ни'!на [ялост от не!овата о6о]рима
история и ..вълнени'та" на неговото сойтвено н:!стояце.
от една сф3на. с}бектите (в лишето на сошиални гру!!и и
личности) на та']и об1цесгвен..| форма се променяг и сме-
нят в истоРическо време. от друга - социалните промени
показват на теоретика феномеяо]1огичната пъстрота на
пол!1тическите ил1озии за ,,чиста" демокрац']я, като 1{у
предостав'т достатъчно представителен..матери]л" за и]_
с;едв!!не на действител ните о6!]1ествени интереси. грэви-
тираци около всяка определена демокрация или формула
за демохРация. в този смисъл коректнос'|та на едно л|о_
Фпитно (но не,вл:обено{' т'е' присФаство) изслецовател_
ско'т'ьрсене. което се опитва да пгеодо'ее авторовите сим
латиА А антиг!атии' невинната предуоеденост или непге_
дубеденост на поколения читатели !! еятсиазираната пре-
дубеденост или непредубедеяост на поколения теорет'{ци
и като съзнава, разбира изцяло иРонията на своята исто_
зволи да представи и сяоето ви'кдане' демокрашията. т1ка
както ни представена у Аристотел' е разумен (извоюван
'
в твърде неразр!ни и трагични конФликти и също поради
тях пьтъващ' изчезващ в историческото битие), взаимно
приемлив, съзнателен компром!1с }{ежду социал-ните гру_
пи и техтите лидери в поститането на реален оаланс на
техните интеРеси' т.е. в създаването на онова почти вепо-
сти)кимо крехко и нар-анимо социално и законово равно_
весие ме)кду всички обществени струкцРи _ икономиче_
ски' политически' оъдебни, военни и к}лтрни.
втор^та ч^ст н^ по/!ц1пця< с основание би
',Апш,|ска,па
могла ца се нарече,,Ёдин ден от:кивота на атинския по-
лпс" и поради ,,плътност,а" на използвавите изобразител_
ни средства, дълбочината на изобразителвата перспектива
и богатството ва социални роли и ситаций, побрани в
границите на този разказ.
,,денят" в полиоа започва с грихите около възпитани_
ето и подготовката на ефе6ите като бъдещи Фахдаяи на
Атпна и избора за гРа)кдани яа онези) които са навър!ди.'|и
определената възРаст и са достойни да вземат г{астие в
!
упРавлението ва града.
}
}
1з
\
 по-късно суФинта се прове'(да обсъхдането ва про_
блетиите, свързани с управлението на об1цествените ра6о-
ти: охраната и поддър)кането на храмовете' ор|АнАзац*1ят^
на обшествените пРа,}ни| и. търловете за разра6отване яа
рудницит9 събиРаяето на данъците' поддър)кането на пъ_
тип1ата' контролът над тъРговията и пр!{ходите от нея и
много други- по пладне се гласРат наФадите на лобеди-
телите в състезанията по изкуства и атлетика' както и на
по6е.1лтелите във военните игри' в ранния следобед бива
изоирано командването на конницата. морската флота и
пехотата. следо6едът е изцяло посветен на изфРа на съ_
дебните състави, обявяването и разгле)кдането на делата,
определен}! за тозиден' привечер умората и с.]1ънцето вече
са казали своето.
и както мо)ке да се предполо'ки' вечерта идва, за да
завар' прияте.]!и' повели своите разговори по безкрайните
пъти1ца на мисълта и въо6рФкението цреди но1]1та да ги
при!оти с преди']викателствата на Ёрос и нежяите ласки
иа хипнос.
тук вече историкът Аристотел мьлчи. мо)ке би защо-
то и на яего нищо чове1дко не му е било ч).)кдо'
истоРическите и политическите текстове на Аристотел
Разкриват парадоксалната възмох(ност да се пи|де история
на истоРията от определона позиция' от предпоставен въз_
глед който дори и със своето пРистастно присъствие не
щеобразява естествения исторически ход а по_късно при-
в!{ася очарованието на индивид/алността' на индивм|\уа1\-
|{ия почерц стил' език и отно[дение в изказа на о1училото
се - действително или недействително. така историята
пи|це сама сеф си' защото тя вя'\'а дРг глас и присъствио
за нас освен чре' личността и йо)кем само да недоумяваме
от гевиалнит€ закачки на нейния сполу{лив из6ор при
поднасяне на разказа _ аналитично-подгюбен и обемно_
1.{ногогласен за мина1ото и за настояп]ето на ант,г|на
гърция.
методологичната {ьрзост на Аристотел _цялостно из-
следване на исторически достъпните нему об1цествени ус-
14
тройсгва на едяа епоха от анткчността _ остава Фецедеят
за дълъг период и би могла да бъде сравнена само с пр_
ницате'|ността на негови'1 теоРегпчен крах( да предсгави
в текст резултатите и изводите от своето сред
"пътува1{е'
предизвикателствата |{а своето вРме.
Аа бъдегц в ястори'|та, да мо)ке|д в ястоРията' да мо-
за истоРията и да щ)ави|!| истоРия мо''(е и да е пре_
дразположеност - генетична ['ли под(одя]цо социално-пре-
'(е|!!
дпоставена' но при воички слгаи е и Фуден занаяъ оило
то за теоретика като теоретик |{ли за теоретика като яе_
посредствен г{астник' а в ипостаса на тя(ното единение
на подобно могат да издър'(ат сякаш един_
'натоварване'
Аристотел.
ствено личности като
първият превод на бъл.арски език на съчинението яа
,,А,пцнска,п11 ,1о21ц,пц'." е \!ат!р^вен през 1904 г,
от д-р г. и.
^р\1стФ1ел {(ацаров5. й.акто посочва д_р г. и !&царов,
неговият пРевод е в!'!Равен според изданието: А6ь.о'с/;5.
|1о?гттв/о А0цтс1от' 1|| еа1аетцп1. с' ка!ье| е1 у. ае
ш;|агпош|'' мое1!еп6,'.1!. ьерлин, 1898 г. като особено по_
ла'ен за своята рафта д-р кацаров споменава Руск!1я пре-
вод на А' м. .]1овягин - Фцс/по,пе,1ь. история и обзор
афивского госуцарственно!о устРойства. с.-петорбР!,
1895' и изра1ява съ)каление. че не е могьл да ползва най-
новите издани'| на Фактата от вг. в|а5$ и г'. кепуоп.
са|'(ият превоц на д-р кацаров е непълен. макар в него
да липсват последните глави от втоРата част' едва ли е
нРкно да у6е)кдаваме читателя' че въпреки това той е едно
свидетелотво и за интелигентност яа истоРическото яи
мислене в нача'тото на века.
не единствено отда-.!ечеността' недостъпяостта' несъ_
вър1]]енствата и непълнотата на този превод извикаха не'
!
обходимостта от ново представяне на поли'
',Атинската
. тлрм'^е'- ьтвнската дъРхавна Редба. пРсвФ от ФаРогРъцкп с
увод ! и кацаРов' доцепт ло паРа !ФРия във в3сшФо
йоментаР д р г.
1 г1плш!е. софи, |!рид!оР!а лечав!ца БР. прошекови, 1904.' издава
Бь!гаРското кявхоэво дРухес1во в сфш от фонда ,'ншредъ/'.
!
1
, 15
|
!
тия; на български език. но и почти необузданият строме'( 8. ,!]/'у. ое Аг151о1е1ь Ро!!!е!а5 А!ьепа!оп раг1|5 а11ег|ц5
ет а!с!ог|!а!е. ]!г1е!'! (оотра11)' 189?. 'оп1е
у българската-обществелост кь!( възсъздаване на своето
собствено историческо самосъзнание! който естествено
9- ви,о,,. сг!есььсье се5сь|сь|е ьь 21!г 5сь1ась! ье!сьа|гопе|а,
обяснява и интереса |] към класическото литературно на_
следство на дРевна гърция. вдно литерацряо наследство' 2. Ацг1.' з вапае (4 те!1е)' 189з-1904.
на чиито култ'рни влияния це се оказваме толкова по- 10' ви''о.,. ст!есь|5сье 51аа|!*|)пае. 2 вапае. м!!псьеп'
податливи) колкото повече ще се добли'(аваме до разби- 192о-|926'
раяето за ил|озорната 'делимост( на историческото съще_
ств}ъане на народите с'т Балканския полуостров от тФо!а- |1. шеффер. Афинское гражданство и варопное со6рание.
та обща историческа съдба. м', 1891'.
хора'ц'/пц ло}1'ццацс 12- [!Р|]!1$' оа5 А11;5сье кесь1 цп6 кесь15уег{аьтеп. 1-е1р2|в'
1905-1915.

13. йцпзег. 51аа15а1!ег!цйег (к' г'' негпапп' |-еьгь!сь ае!

8г1есь!!сьеп Ап!|8ц!1а(€п, 1. вапа' 1-2. Аь[.) гте!ь!!9'
литвРАтуРА 1889-1892.

1'4. 5ц1оьоаа . 5!а а13а1|е.10пег (к- Рг. нетгпапп' [еьгь!сь аег

1. -Аг!5|о11е'5 соп31;1ц1!оп о{ А!ьеп$' ьу 5апау5, 2 еа. !опаоп' в', з. Аь1.). т|!ь!п9еп, 191з'
8г!есь,5сьеп Ап!;8ц;та1еп' 1.
191?.
15. тьа1/1е!!п. Ресь13а!1ег||!тпег (к. гт. не!папп, [еьгь!сь 6ег
2. аег 51аа! 6ег А!пеп€г", ет*1ат! 1.'оп н116е' 2.
"А.!51о1е16 9г!есь!5сьел Ап!18!|1а1еп)- Ёте!ьцг8-!е|р?!9, 1895.
А!!!.' !е!Р71в-вет1!п' 1916.
1'6. 5сьёпапп. сг!есь|5сье А|!ет10пет, ьеага. !оп |!р$;ш' 2
з.,{,!,о,е.соп51!!ц|1оп .' А1ье.ез. тех1е ё.аь|! е! ра1 вапае. вег!|п' 1897-1902.
ма.ь1ец е. нац$3оц!11ет' Р21ь' 7922. 'гаац|1
|7. ла/пышев. очерк греческих древностей, Аз!.' э-е, 2 т-'
4- ка!ье!. $|1\ !па тех! ае! Ро1|!е|а А!ьепа!оп ае5 Ат!Б!о!е1е!' спБ' 1897-1899.
вет||п, 189з.
!. 18 ' ве.ос'. сг1еспьсье 6е5сь!сь!е, 2. Аш{1', 4 вап ае |9|2-1927
5. Рт. &е!!' п!е 5о1оп!Бсье уег'авзшпв 1п Ат|$1о[е|е$ ' '

уегга$5!пв5ве5сь!сь|е. вег1!п, 1890. 19. с.о,,. н!5!о!те вгесч1'е' з у. Раг!5, 1925.

6 . \|11апоя'!|2-мо!1епао.||. А|ь1о1е!€5 !па А1ьеп ' 2 вапае. вет1,п' 20. с!о12. [а с!1ё 8гесчце. Раг!!, 1928'
\892. 1-

21. сапьг;а8е Апс|еп| н;5!огу. еа|1. ьу вцгу. сос[. А6сос}

7' Буэесц'- -Афинская поллтия" Аристотеля как источвик €1с.,у. ту-ут. са\\ьт|6ее' 1926-\9'.
для истории государственного строя Афин до конца у века.
харьков' 1895 (ср!. некоторь]е библиографцческие дополне- 22. АРцс,по'пе.1ь. Афинская полития. москва_пенинград,
н'|я| Буэесц'1' введение в исторпю гРец|{и, изд. з-е, пг. 19з6.
1915 г.' с. 141-|12)' ;
2э. ]аеве/, тп. А!151о|е1е$. сгепа1е8цпв е1!е се$сь1сь(е 5е1пег
вп1$,|сн!п9' в', 1955'
\6 , 17
24. с!1,оц5!.,4'н Аг|5!о1]е. шеш !!вь! оп ь'5 ];ге ап6 оп 5оше
ог ьь [о5| 9ог!5, у. 1-2. [.' !97з.
25. в'еп' с. п|е сгепа]евцп9 ает ро]|1;3сьеп Рь|1о5орь!е ье1
Аг'51о1е1е5. гте1ь[г8-мЁпсьеп, 1973

26. о*!п8' |.' Агь1о!!е5. оаг5!е||опв ш0а !!|егРге(а|;оп 5е]ле5

ое!&еп!, на!ь', !966.
АтинскАтА лолиту|я|
27. *ор6-ёсоо г про^с}6д€ус бц\,
"А0пус(у по11!с(с"
Ар(о1отап. _в|р1|ощк?| пр7с1от оьурс61от".
то$
Аиус, !9з9.

+++

*
1

' порц(п мвогозна!твфтта и сво€образието зацазваме гръ-

[вата д}}{а ?.о||тт€(с: щаво' 2. о6щес'твев япвот'
1. гРаждаяско
о6ществева дейвост' дърхавяическ!{ вача'а, пФ1итяка ва дър_
)кавата' по.'1пт!ческц меркп; дърхавво щравлевие (власт) з. дър-
хавно усгРойстяо' начин па )правлевие; демокрац!я' демокра_
тпчно щРавлепич РепФляка. освен това се съо6Разяваме с
теРмивФ!ог!|'|та на фисготел' според ко'то -полития" е умере_
ната демокрацпя' а демокРация" _ онова' което по-късяо запо-
чнали ца паричат 'ох]'окрс!т(@(охлократия) _ господ
 с 6лагороден произход поло)кили кпет-
|. //тр|1ст^ съ\'ти||1
ва. както повеляват све1дените ]акони' и офеделили лри_
съдата //според о6винението// на мирон]' цом 6ило усга-
новено престъплението яа виновниците' тленните им ос_
_
танк!А 6илА из)оърлен' от Фобовете! а'т€хвите родов€
осъдени на вечно изтнаниез. А после впимениг' от крит
извър11]ил очищение яа фада.

||. [1осле станало така. че ]а дълго време мехсду благоро-

д1+ите и демоса1 настьпили раздори.
2' пояехе дър'кавната
олигархична и всъ1цност бедните' вкл!о-
]федба 6ила и1цяло
,''-'"' *"*"'- и !ецата. РобРали на богатите' Били на_
|'ч^|\и ле,'!а,пц хек,поаори: именно затлото с поред та кова
.
|1

!''р^.у".*". обра6отва!и имотите на 6огатите' цялата

земя се владеела от малцина и ако пелатите не зап''!атели
и тех}{ите деца ставали а изпла_
ваема! и те самите' роби,

щането на зае|{ите чрез за1агаяе на собствения

)кивот
Бодълх"ло ,.а* до солоя, който е и пьрвият пфста:; на
дЁмоса' 3. [рочее, най_тсж{о и болезнено за 6едните спо'
освев това те
ред тогава11]ната )Фед6а било ро6ството' ли]!енц
,р'''''" за ведоволотво, защото били
''а,'дру",
от воякакви права'
|1!
!п. предц1ествашата.[|'ракон щевна по'1ития им?ца след_
ния в;д. вис1!'ите длъ'ности били зземани от благфод-
| вите и богати грахдани' които първоначално управлявали
_ 2' най-почитани
до смъртта си, ; сетне по десет годияи'
в ;ерархт-:ята и яай{тарп по произход билй длъхяостите
н^ ц1р;, по,1ё|1арха |1 архон''4?. сред тях водеща била тази
1 на по;емарха, зъщото вя!.ои от царете билй слаби воена-
чал}'1'ц!4. такава билалрцч1'!ната ати!{'1ни да поканят
йон!

,}

|' 21
 да ставе цар' з. най-последна по време би.]1а създадена
длъхвостта на архонта. повечето от авторите твър'!ят' че
тя се е появи'та по времето на медон#' а
дРРи см'|тат, че
е от времето на Акастз, и като доказателство привехдат
това' че деветте архонти се закпеват
щ)и Акаст" да
изпълв'|ват свещени'1 си дълг, защсг0'както
според тях по кегово
време кодРидите уопели да отдФ|ят
щ'ивилегиите па ар-
хонта от влас1та яа царя. прочее, когато и да е ста!(ио
това Разликата в годините е незна!п.!тепна' [!о че архон_
тската длъхност е създадена по-късво от дР)гите
дъе - се
подкРпя от о&тояте.]1ството' че архон.|-ьт !|ям:|'т викакви
правомо!ция, яаследени от црадедите, а са}(о допъляитоп-
яо н:!-'|Фк!']1и се!' затова тази длъхноот не е б',па то'!кова
автоР'1тетна' освен в по_| ьсен пеРиод' когато била подси-
лена законодателво'4. мяого по-късно започнало избиРа_
него на тесмотетит9" които поели а!'хонтс|о{ :}5пп<ц:л:_да
прогласяват съставяките от тях ре!дения, и1!1ащи с|!ла?а !{а
зако|{и, и да ги спазват при
разРд!авапето яа сп9рв0пе
мех(ду гРа'(даните. вто защо тази 4пък{ост бгдпа заемана
за яе повече от една година. 5. такава е по
ц)еме разликата
ме)кду-тези дд!е длъ)к].!осги. деве]те архонти не са и1|!али
едно оо!цо седалище6. царят заемал таха наречени'| Буко-
лей , който таничел с пританея (кое1ю се потвържд:ва
ог
това' че и до ден дне!пен та|\! @ осъщес.1ъява брачяия1
съ|оз ме'(щ дионис и сьпрутата на !{ар)3. Архо|ггът пък
3аемал пр]'танея0' а полемархьт - вйлгп<ея, който лгьр
вонач||лно се яаричал по!емархей, пред{ в[п.!'|ик!о
да го
възстанови-и обнови по време ка своето полемархство
след което б:лл наРечев впиликей. тесмотетите заседава_
ли-в тесмотея. !{о по времето на €олон всячкп архонти
се
съ6ирали в тесмотея!'. ?е били утгьляомоще1{и да издават
съдеони ре!цения, а не както сега само да г{ ввасят за
предварително разгле'(дане. така е била
уставовена йерар_
хията на вис!дите дърхавни ]|ль]кности. 6. А Ареопа|ът
съблюцавал спазването на зако[{ит6
Рьководел многоб_
роиняте и ва)кни дела в дьР)кавата, я оцределял физцче_
ските и ларичните наказания яа виновните. Арх1нтгтте
били избирани и3мФкду богатите и благородвите и от тя-
22
хната пък прослойха бивали избирани Ареопагитите, за_
1ова единствено тази вис{ца дър'(авна длъ'кност се заема
й досега до)кивотно от он|!я, които я уФажняват.
|у. така е пьрвата Атинска полит''4я. след недълъг
б!,'-па
пеРиод'' по времето ва архонта Аристе)п{2' д)акон поста_
во;ил своите закояи и политпята придобила следяи,т вид.
2' Били дадени Фа'(дански права на тези' които мо'(ели
да притехават т9'(ко въорь'(ение]. те из6иР!ци деветима-
та архо|!ти и та]!{йите изме'(ду ония' които притехавд1и
имущество, не по-|!'Ф1ко от десет :}'|атви мив#' освободе_
ни от всякакьв данъь а остана.]1ите по_ма1ов:ок!ти държа-
вни дпъ'квости бива.]1и възлагави ва пРдставители от во-
ивското съсловие. стратезите и )о'!пархите тря6ва]!о да
имат и||{у1дество, не п(ьмалко от сто зла'ни мини, осво-
бодени ог всякакъв да1тък' и деца от заковната си съцруга'
вавър|пили десет годиви. 'гака вазованите ацовти поема-
ли сво}1те задъ]1хения под поръчите.]1ството на пританитц
9фата3пте *!паРхит€ до лолагавето на сво'(га клетва' за
което взималй четир!,!ма поРьч1тгели от 9ьслов!{ето ва
'{
страте}и'в и хипаР)о'т€. 3. 3а €ъвета били из6ираяи по
жребий от Фа'кданството четиристс!/гив и един членове.
Фсвея тя< чрез :хребий 6цвалА из6!!Рави и останалите ви'
с[![.! о1]'кит€ли' копто трябвало да са яавър1пили тридесет
годияи, ед'|{ и същ човек яя]!(ал пр1во да бъде два пъ1и
аРон! пРди все|о{ един от веговпте оъфал(дан|' да се е
на таз|{ ддъхносъ и чак тогава и3борът започва']1
'зред}''[
сгвача,'!о' а ако !''!кой от .{леяовете ва съвота отсъств!ц
сг заседанпе на съвета я!1[1 на ек',1ес|16та5' тогава зат'.]1ащФ1
глоба' какго Ф1еша: певтакосиомеди1!'1|ът - ти щ)ах}'{и'
конн!41сьт _ две дра'о{и' зевгитьт - ед|{а6. 4. А АРопагът
като паз[{тел на захоя!,|те сьбл|одава.]| д:ши архонтите уп_
когото
равл'!ват сьг'ас!|о с тю(. все|от Фахдания, спРямо
е била извъРт!ена |{есцраведливос! имал цраво да цроте_
с'иРа в АРеопага за нар}'|даването яа законите. 5. както
веч; бе|д; казано?' тогава длъ;к}1!'ците зФ1агФ1и собстве-
1|и'| с1! )'(ивот' ако ве мФхф1и да въряат заема си' а земята
се владеела 0т мал1цна.
ъ
 !. !ри така установенага полития. пРи която чнозинст_
вото рооувало. демосът вьстанал срецц благородните'
у| лонеже бунтът бил голям. а двете
2.
Ф}пировки били
противопоставени поме)кду си от дълго време, те скл|очи_
ли спогодба и възло)кили на архонта со;он1 да поеме
ро-
лята на ломирител и ръководител на политическото пре'
устройство. той е автор ва елегията2, чието начало гласи:
ла' знач. и болката се вь]шарява в щшата ми'
ко]ато тледам \ллчдолетнага ;емя на йония'
в опустошение.
с тази елегия €олон се противопоставя на всяка 0т
двете групировки и прогласява' че е в техен взаи|!{ен ин-
терес да сложат край на всякакви
ра.3цори' з. по произход
и достойнства ('олон бил от първенците на лолиса, ло
ип,гущество и зая^ятие _ от средното съсловие, не1]!о.
в
което са единод}1!-!ни и дру! и автори. п ьк и сам}!ят то, ло
със следните стихове' с които се стреми да
::::_"|1}"",
отклони оогатите от техния деспотизъм и корист;л|обие:
усмирете и впе своята нестихваща яРос.г'
впе' лРепасите!|ите от много блага
проявете добра вюля' за1цото нито ние ще
нито всичко ще бъде споРед вашето )келание'
се примиРпм'
|1оначало (,олон не престава да смя'га, че причината за
Рахданската война са богатите, затова в нача1ото на еле-
гията казва' че се бои от )'користта и високомерието..,
'}а1цото именно те лоражда
г вра^дата.
\|[.като овладял поло)кението, €олон дал свобода на де_
моса за днес и завинаги и забранил изплащането на
дъл-
|ове чрез за]|агане на )кивота. издал закони и предприел
ощоц]аване както на дълговете спРямо отдФ1ни хора, така
и спРямо дър'(авата1, наречено сейсахтея:' поне'кеъсвобо-
хдавало хората от бремето. 2. поради това някои се о!1и-
твали да го ох]|ев9гят3. поне)ке, докато се подготвял
да
прокара сейсахтеята' той уведомил за това !.'!кои от зна-
тните и после' както .|оддърхат демократите, бил из.'м-
мен от свои приятелц а ония, които искали да го злопо_
24
в това1' и така
ставят, твърдят' че самият той е участвал
същите тези хора' взели пари яазаем) купили много земя
и след опростя;нето на дълговете се оказ!}''|и богати'
по_
ради което се говори. че именно те са така яаРечените по_
къс"о ''"з*онно 6ога'и". з. нотвьр.1ението на демоФати_
те е по-вероятно' €олон е бил 1ттерен и справедлив, има''|
е възмо)кността да се присъедини към някоя от грщйро-
вките и да ставе тиран на Атина' но 6ил възненавидяв и
от двете Фупировки' защото предпочол 6лагото |' спасе_
нието на ;;ли;а, така че е неправдоподобно заради тьй
*"'шо*"и и я".'и'"еща да се е омърсил. 4. че е бил поел
абсол}отяата власт, свидетелства о!{гното полйтическо
поло)кение' сам той твърде често споменава за това в
поемите си' а и много други автори го потвър'{(дават' сле-
дователно това обвинение срещу солон е ли1дево
от ос_
нования.
уп. солон пРеусФоил лол|1тията и издал друти захони'
като лоаконовите закони вече не се и3ползвали' с изкпто_
чени;;а отнасящите се за убийство. законите 6или изпи_
сани върху кирби1, които били поставени сРед царската
стоа, и;сичк; се заклели' че 1це ги спазват' А деветте
архо;ти полагали клетва пред )кертвената плоча2, прогла-
сявайки, че п1е изцигнат златяа статя' ако преотъ[1ят ня-
кой от законите: оттогава до ден дне1!1ен те ое закпеват
така' 2. солон определ!1л законите да таят сто години и
по след{ия начин' 3' в зависимост
разделил гра)(данството
о' ипту'1ественото оъстояние опродФ!ил четир1'1 Фупи', ко-
ито съп|ествували и от по_раво: певтакосиомедип'ни' ков-_
ници' завгити и тетиз. Ре!дил всички вис|1!и слу'(ители
и
деветимата архояти, та\'иите, полетит€, вдивадесетге
пента_
ко,1аФе,пцп'ё, да 6ъ\ат избирани от съсловието на
косиомедимните' конниците и зевтитите, като [!м се дава_
ла длъ)кноот според тех}{ия годи1ден цоход. на цроизхо'к-
дап]ите от със'|овието яа тетите д:шт правото ца участват
са[,1о в ек.]1есиата и съдилищата' 4. Фт съсловието
на пен_
такосиомеди\'1ните 6или избирани ония, които оъбира']1и
1 ъ
 от имотите си петстотин меои. сюка
(в течяо и твърдо
състояние) общо' от с""''""-'' л#, както пРди, [ четири|'а цаР на Филите'. всяка фила
*'"*'ц [1те 6илА !'з6,А- |{
'.
рани ония, които можели да пооизв била разделена на ти трити#, а всяка рити'{ - на двана_

",'р.дда 'ру'.,
яние
;;;;. #;?;#:н;;#;}"""т*.1
"-'"';коне. като доказателство \еюет
']4вц'ар1''.
наче!\о яа навкрариите стоели навкрари'
отглехдат
те цРивехдат
които се занимав!!ли с тек}пците разходи и със събирането
н^азванието на съсловието' което
според тях произлиза 0г |{а на]1озште я данъ|(ите. затова и в законите на солон,
гореказаното' а освен това се позовават които отпадн:ш1и' се казва многократно: навкрарите се
яа {якои древн1' 'на бъдат от навк-
посвец|ени'|' на Акропола мма цредоставя .сьбиРането" и .ра}ходите да
пзо6рах'ение |1на д}лшил//
сьс следнот0 посве!]{ение: рарската хазна". 4. солоя уч1Ёдил съвет яа четиристотия-
дифиловият Ая1емион посвещава това те - по сто .1левове от всяка фила, а на Ареопа!а възло)кил
о|ед като от на боговете, да бъде й|осгит€л на за1(ова и както било дотогава' да
остане пазител на политията, да на6лтодава мно)кеството
6ил изобразен коя. свидетелствад]' зяачите)1ни дФ1а в щравлението' да подвехца под отговоР
че това
"..-9::т.""
йици,е
ците' макар че е по_Фиемливо кон- ност наР}'1|!ителите на закояа, да налага фйзическо нака_
да са оили олределяни спооеп за"ие или да ги глобява, като внас'| платената гло6а в
,"".,*-."'"","*""',..ы;;;;;#;#|'1,1иж;ь1,1; Акропола' без да излага основанието. ]аради хоето е била
к-оито произвеж!али двеста мери
стока .;;;;';.;;; на]1о)@на' да 9ьди ония' които оъ3акпятн'тче.]1и срешц де-
състояние| общо. оставало съйо"иет,, ("
на тетите, които яе мокрацията спед издадения от €олон закон за
участие в управление.'. з'''']"-].']Ё' '|с^ягел1'1я-
та?. 5' виждайки, че много често полисът 6ил размирен и
к_огато някой кандидат за
дл!йост бъде запитан кьм кое че !1'{кои от Фа'кданит€ поРадй равнод'шие чакали паси_
съсловие принадлех(и, той не отговаря,
че е 0т съсловието вно Развръзката на събитията, издал за тях специален за-
на тетите.
кон: някой по вРме на разм|{риц}1 в полиса не взе\'|е
'Ако
оръхие и не се Фисъедини | ьм едва от двете фщирвки'
и||. огносно архонтите (олон разпоредил
да ьдат изби- ще 6ъде ли(ден ог Фаж.|1ански права и !це бъде осъден за
рани по жребий от с,ис"к изл"*.],
*анаилати|вся*а9"!;;;;;,;;;ъ;:':;;".;:?:.:*;""]
"а безчесгие."
и изфрът сгавал
|]::::."-
зза!ова 1.-т-. "р*онти
още е запа1ен тез )кРебий,,
обичаят всяка Фила да излъчва [( |1ропе9 та!с!ва 6или разпоредбите отвосно вис!]!ите
канци'ати, от които после да се избип десет д'ъхности. три са най-демоФатичняте мерки, пРедцрие_
бобени зъряа !;;;;;"#"; т' 0г солоя: [!ъРвата и най-зяачима е забраяата 3а изп-
",*""'"';:
тановил из6ирането
;:ъ;;нчч:": лащане ва дълговете с цеяата ва втората е щ)авото
на архонтите чр'ез )креб"и -,ор"д
тното им състояние. * ]"-_ на всеки да се фръща към сьда '{(ивота'
за проявона несФаведли_
"*'"'' да'" """''"'
днес и който изисква тамиите
който ва)ки и вост' и третата _ най-чеего спомеваваната' чрез която
,зб'р'' ,""'"!'-
:::1"-::^::1.:
2. такива са прочее
,!0н^о1 н-осно деветимата
"" ''
разпоредбите на со-
!|!нозинствого зас[|'|ва своето вдияние, е прав0го ва пос-
ледно об'Ф'ване в съда; бидей|о{ госпоцар на своя глас'
архонти. 8 по_старо време о6аче
демосьт етавал господар !| в щрав'!ениего. 2. пояе'(е за_
!и!ат\1те ""-
:|_"_т1]]за висшитепр1,во да и1никва и преценява
д.]ъжности и ка'о
лично кан- ковите не бг'ли съставени ясно и точно' а според закона
ги назначава за една година. з. '., ра':преле'ял, ла за онаследявавето и за дьщери19 ваФ1едяици се поРа}(д:ш1и
съществували четири фи_ мнопо недоразумеяия) и така възнякн!ца нео6ходимостта

26
27

1_
 всякакви спорове' били те частни или обществени, да се или ще бъде незначите'!во променено' но
тане съп]ото
и макар
Разре|пават от съда' някои смятат, че солон р{и!!лено е €олон се противопоставил и на двете фупФовки
съставил законите по неясен начин' та нароцът да има тиран на Атина' ако се присъедини към
че могъл д; стаке
възмо)кност да отсъди окончателно. но това не изглежда .*, _и пре;почел да възбуди тяхната об1|]а вра-
приемливо и този недостатък ще да се дъл)ки на неуме- "й""1]
й6'-"', отечеството и давайки му о6разцови
нието на соло11да постигне съвър!]1енството посредством закони. ".'",,^й*"
един общ канон. не е правилво да съцим 3а намеренията
х|!. че е станало именно така' свйдетелстват всички
му откъм дне{[ните събития' а споРед неговите останали ав-
полити{ески разпоредби. поезй'!та си:
тори' пък й сам той споменава това в
)( |(акто е видно, това на народа дадох подо6аващия дял'
са демократичните пРомени в за- ь". му да Ф!!емам или да при6авям'
конодателството, опрощаването на дълговете предтпества-
"
.',*. !.--
".'''"вог' им]х, мощ и бя-ча прочги с парите си'
ло установяването !{а новите закояи и чак тогава после- глед!}х да яе пострадат нсзаслухево'
двало увеличаване стойността на мерките' те!лилките *1 зэстаяах по с9едата със своя шит
номизмата. 2. по времето на солон меркцте станали по- ;;;;;";; |и един д" по6еди 6ез правда''
големи от тези при Фи.1он' а мината, к()ято по-рано имала
тегло ?0 дракми. сега достигнала |00|' |!ървоо'6разът бил 2' и по-ната'!ък. относно това. как е редно да се дърдим
номйзпп1а от две драхми. солон определил и мерките за с народа| солон казва:
тегло спРямо номиз|'(ата; 6з п{ини правели един талант]' наоо!ът вяоно следва своя водач'
като ц)ите мини били ра5дробени допълнително на ста_ к'й.' ',.,! му стяга1 ю]пиге, ни-о {11ом
го пРишпорват'
голяма
пресицането Ра)кда самодоволство,
тиРз и по_дребни ед|'ници'
блатодат поститяе
х|. след
;;;",:й;. р*у" * " подготвев за това''
като преусц)оил политията !'о такъв нач!!н и
които
поне)ке при него във връзка съо законите идвал[ проси_ 3' после, яа друго мяото' по повод всички ови'!'
тели' било за да го }хоряват, билФ за ца разпитват, и го искали да раз|!ределят зем'1та помецду си, казва:
оезпокоели' и пояе)ке нито )келаел да про}',!еня тезц зако'
ни' нито да бъде намразен' солон отпътувал за вгипет, за тези. които идваха ца трабят, се яадя!аха
ца търгува и да разгле)кда' като о6явкп' че ще отсъства
д' ,'"'.и.,^т голямо 6огатство, твърда воля да покаха'
] ,"* своята
десет години' защото смята-'|, че не е редно да тълкува но лошо '., ",'д*'д)^'"''т'
пресметнаха и дпес разяРеви
лично законите. а че всеки тя6ва да и|пъ.|нява пред;и_ всипкя накриво ме гледат, сякатп съм пм враг'
саяите наредби1. 2. междувременно много от благородни- ь; ;;**6 -,."-, извъРш!тх питого според волята на боговете
н'спл" вещо съм сторил
те се настоили врахдебно към него заради опроп1аването [ !*т"?твах,
'"_о".о*""д,'
."й"'' на дедите не дадох раве1{ дял
на дълговете и двете политически грщировки променили " 'тимат до6рите с лошите]'
да
своята позиция към него, защото установената
)редба била и за хо-
противна на очакванията им. всъщност демократите
раз_ 4. |[о-нататък литде за отменянето яа дълговете
и чрез сейсахтеята били
чит:ш|и, че той ще предприеме коренно ново лреразпреде-
р;;;, ;;";. дотогава 6ил!! Роби
ление на зе\{ите' а блолородните, че поло'(ението !це ос- освободени:

( 29

._/ |
 нима поех си дъц преди да свъРша
мно)*сство наРодолюблви дела?
свидетел за това пред съда яа времето
да бъде ва олимлийски1е богов; почитадата ма6ка,
най-добрата' земяга черната' от която аз
извад!ц позорнгге стътбове1'
с които 6еше пробо!ена на мвого места'
тя ое поРооева пФрано, а сега е свободна.
и- в Атина, отечество, създадено от боговете'
ооРа1но върнах продадениге - справедливо
или не - във робство.,
прокудените от жестока нР(да'
които ]абравиха атичесхи' е !ик
поради дългото стравстване.
А оне1и, които цк 6яха окаяни роби |] трелеРеха
пРед своите господари' направю{ свсбодни.
и вслч{о това според зако;а извър!]]о( докрай'
съ{ сш'а_' во л спРаве]'!иво' хакто 6ях опРеделил.
|4 }а доорите' и за лошпте закони еднакви'
хоито справе]и!{во отсъ)кдат. ,1а!1пс:ж-
и ако някой дРг бе в3ел осгена'
вякой злонамеРе|{ и алчец човек'
той не би удържал яарода.
и ако бях пРиел това, що нравеше на моите протл'ници'
-
или пък онова' което вРаговетс им искаха'
щеше да оплак!а фадът.
.]атова' съорал ц,шото свое мъжество'
о0( подооен на въ)тк сред глугяица кг{ета6.
5. после' в отговор на по_сетне|дяите
упРеци от сграна на
хп|. так!{васа, прочее' црич'{ните за отивавето на солов
в стоанство' и макар че когато отпъцв:[]1' Атина била
през
раз;ирна, следващитъ четиРи години били мирни|'
!"'"'! -д,". у,равле;ието на солон не бил из6рак
аохонт пооади ",.'
разногласия - и оше пет лодини| поради
-!щ"'' ,р,"""'. 6ил\л в безвла'тие' 2' сетне из-
^тин.яг,и
брани'т по това време за архонт дамасий утФавлявал две
г;диви п два месеца' докато властта не |'{у била ответа
яасила. после а11'1няви Р|пй.]1и поради разнотлас}1ята да
изберат десет архонти _ петима евпатиди' трима земев_
ладелци и двама зана'|тчии' които }т1равляв:|'|и в годината
след дамасий' откъдето става ясно' че арховтът е имал
много голяма власт' понехе очевидно борбите винаги оа
6или з^ таз1,|имеяно длъ)кност' 3' изобщо разделението
6ило голямо, поне'(е едни изтъквали' че отме]'{нето ва
дълговете ги довело до немотия' дряи пък - 6или недовол-
_
ни ог размерите на промените. а тети непрестанно
съперн;чел; помежду си. 4. впрочем ти 6или фупиров_
к!1те,: паРалийцитез начело с мегакъл, син на Алкмеон'
който поаъР'(али }ъ,1ерена политика; педиаките1 начело
с лик}тц ко!''то поддьр)каля олигар)о'чния принц|{п, и
'ц_
акрийците5 начело с пизистрат, смятая за изцяло цредан
ва демоцраци'|та. 5' към послед|'1ите се присъединили ка_
кто мноз;на от освободен'те от дългове поради бедностга
еи' така и мвозина поради сц)аха от своя неуотановев
цризход. доказателство за това е! че след изгонването на

две1е фщировки, казва: т|{раните атин'!ни Фовели пРоверка на Фажданските ст1и-

огкргто ако тРя6ва да говоРя на яарода, с'ши', поно*е мяо.о хора яеправомер1!о се сдобили с гра-
тол яивга не е вихдал ни наяве' нв васъя права. всяка фулирвка се назовавала според
онуй, което има го сега' '(дански
областта' чиито зеуи о6рафтвала.
а з!{атн}'те и с'1лните
да ме въз)валяват тря6ва
' }1 приятели мои да бъдат7. хту. за най-демократичен бил смятая пиз!{страт, който
твърде много се пфнул във войяата среп1у мегарци1' на-
поне)ке казв4 ако [{яко!!{у Ф}тип{у се ъ паднала подо6на чест' оан;вайки се сам, той }фдил народа. че бил получил ра-
,р'.'.""','е си и че тя6ва да м) бъдат дадени
не би удържал народа' нгго би се спрял
!а обере каймака' лреди млехото да 6азбие.
"'- '.
телофан;тели, като писменото предло)кен'е било внесе_
Аз пък бо{ граничен (тълб но от АРистион:. полг1авайки така наречените ,боздуга-
помехд/ две врахдуващи войскя.

з-''
новосци!() с чиято помощ се обявил против
той ||рёвзел Акропола по времето на архонта комий' през
Фидесет и втората година от постановяването на заковите
на солон. 2. Разправя се, че солон] се противопоставил на
)келанието на пизистрат за охг)ана' казвайки, че той 6ил
по_умен от едните' аот другите - по_щабър. Фт тези, които
ве разбирали, че пизисФат се стреми да стане тиран, бил
по_умен, а от онези' които вихдали това, но премълчали
- по_храбър. и пояе)ке €олон не ги убедил със слова' той
окачил оръжието си на входа на своя дом и заявил, че се
е гри)кил за родината, доколкото ]\,1о)кел - самият той вече
бил твърде стар,'и смят:ш! за достойно и другите да
наг!равят като него. з.8прояем тогава €олон не постигнал
нишо с призива си' а като завзел властта' пизистрат уп-
равлявал по-окоро законосъобразно, отколкото тиранич-
яо. и докато властта му все ош!е не била укрепнала, съ-
заклятниците от кръга на йегакъл и.[[икург го прогонили
г|рез !1]естата година след ттървото му възкачване на власт!
по вре|!{ето на архонта хегезий1, 4. Авадесот години след
това, притиснат от противниците си' мегакъл се обърнал
към пизистрат с предло)кение да то върне обратно според
древния о6ичай, и то по съвсем прост начин5' но при ус-
ловие' че пизистат се о]кени за дъщеря му. като раз1]ро-
сФанил предварително мълвата' че у)к богиня Атина въ3-
намерява да върне пизистрат' мегакъл на}у{еРи'| една ви-
сока и крас|1ва )кена от дема пеания6 - както твърди хе-
родот7' а някои други казвали, че била ц)акийка цветарка3
от дема колит!! на име Фия, която, накичена
6ила въводена в Фада заедно с пизистрат. пизистат ре-
дом с )кената влезли на колесница, а )кителите ги приве_
тотвали с възторг и почуда.
ху. прочее, така станало първото завръщане на пизист_
рат в отечеството. около седем години след това отново
6ил прогонен не защото дълго време се задържал на власт)
а защото не исхал да )кивее с дъщерята на мегакъл, и
упла1!!ен от двете Фупировки1' незабелязано се оттеглил.
демокрацията, 2. първоначал|{о со устаяовил в селицето Реке''?, в теР-
мийския залив, а оттам се 11ремести,| в местността пан_
геяз, където ус[1ял да съ6ере пари и волнонаемна войс(а,
и отново се завърнал в ьРетрия слер' единадеоет години'
като за пръв път се опит!ш! да завземе властта със сила,
с помощта на тиванци и на лигдамйй от наксос1' както и
на конницит9 в чиито ръце била властта в вретрия. з- той
спечелил 6итката при паленида', завзел Атина и като
отнел оРъ)(ията от народа, осицрил господотвото си на
тиран, посло завладял наксос и постави'| лигда}'ий за
архоЁт6, 4. А оръ)кията от гра)(данството взел по следния
1{ачин]' като организирал преглед на войската пред тезея3,
започнал да произнася слово Фед екпесиата |/говФ\ы/
'1 !цъат.
малко времео' но лонеже хоРата казали. че не той
гй щикани.]т да се приблюкат до пропилеите Акропола'
за да могат да .}ъат. А докато печелел вРме, '{а ораторст_
вай1(и) онези, на които бйл поръчал, иззели орыкията и !и
закл1очили в близките на тезея по!\,1ещен|'!я' после се вър_
нали и доло'(или това на пизистат. 5. А той ра3казап за
случи]|ото се с оръ)кията в кра'| на словото си и до6ави.'т'
че Фа)кда!!ите ве Фябвапо ви да се учудват' ни да падат
д'хощ а да се върнат къ|у1 личните си дела, докато той щяп
да поеме обществените.
хи. прочее, по такъв яачин пизисФат се възкачйл като
тира'{, след което наотъпили сле!.яите тФоме|''1' 2' п''1зА-
стат управлявал' както бе каза|{о1, по-скоро умерено и
като фгиня, законосъобразво' а не тирави.{но, въобще бил човекол'о_
бив и блац спРямо пРвинилите се бил снизходителен, а
на бедните дав:ш| пари в заем орещу ра6отат4 която извър_
|||вали, обрафтвайки земята, за да се прехравват. 3' това
извършил поради две причини: вместо да губят времето си
в града, да бъ!ат разпръснати по полето и имайкл някакво
благосъстояние, да се зани1,|ават о ли!{ните си дела и да
нямат нито хеланйч нито свободно време да ое завимават
с дър'кавните' 4. същевреме}п{о се уве]1ичили и собстве-
ните му пркход'' поне'(е от добивите на обработваемата
зз
земя събира-'| деся1-ък1. 5. за тази цел поставил съдии по
деми'1 и сам твърде често предприемал път}вани'| из земи-
те, за да набл1одава и помирява спорепдит9 та да не ходят
в гРада, изоставяйки работата сп. 6. казват, че по време
на едво такова пь'|уване на пизисФат се слг|ило следното
с някакъв солянив от &мет и облас'|та оттогава б1!ла
наречева от данъци"4. като в'дял човека да
'освободена
копае едно съвсем камевисто м'!отц пизистт}ат се почдил
и накарал с'щата си да поп'та какво р:окда тази земя' а
човекът оттоворил: !{ька и горч!'лка _ казал) - |{о
"само
и от мъката и горчилката пизисФат тРябва да полг|и
десятък." човекът отговоРи'1 така' понеже не го позн:ш|'
ала пизисФаъ уцивен от откровеността и тРудол1обието
му, го освободил от всички да!'ь11и' 7. мнозинството ве
6ило потискано по време на неговото управление' напро-
тив' той осицРил мир и спокойствие, затова казвалщ че
,т'ар^н\1ят^ на пу.з]}1страт би.]та като )кивота по времето ва
кронос"'' поне;@ по_късвц когато синовете п4у го наспе_
ди]!и, упРавлението станало доста пф}рово. 8' пизистрат
б!'п яай-въз)валяван за л|офвта към яарода и човечността
си' защото искал да }щравлява споРд зако|{ит9 6ез облагп
за оеф си. веднъ)к да)ке, когато б,!1 обвияен в убийство
и го призовали в Ареопаг4 той се явил личяо' за да се
защити, а ищецът, упла!ден, се отказал от делото. 9. затова
остана.]1 дълго я^ ъласт. и все|с] път' когато я загубв:|]1,
отяово ое възкачва.]1 без усилие' поне)ке мяозинството и
от благофд!{ите' й от обикяовёвите хора г1о поддър'(али,
едните заради др}'1@л|обието }'{у' а щ)ув,|те - заради помо-
щта в личните им дела' поради което бттп еднакво добре
щиет и 0т двете ста|{и. 10. в о|{ия вРомена законите на
атя|1я1'яте 6'^л|7 меки сцрямо тираяите) вк.]1'очитФ1но и
онзи' който се отнася.'! до установяваното на тирания. той
глася]| така: спазват следяия наФ]едея от
"Атияяяите
предците обичай: ако |{якой се сФеми да установи тирания
или ако подпо}'ага тира|{ията' той и родът |'{у да бъдат
ли1дени от гра'кдаяскл права.'6
з4
хи1. прочее, пизистрат рравлявал цо старини и починал
поради ьолест по времето на архонта Филон'. тилесет и
Фи години след първото си възцаряване като тиРан' от
които деветнадесет2 _ властвал) а през остав:шите бил в
|1згн^нле.2.и очеви,'\'']' са пРазяослови'1та на ояези, които
твърдят, че пизистрат бил в л!обов|{и връзки със с-олон
и ве б'', сратег в битката фещу мегарци за с!иаминз'
поне'(е това не оъвпада с времетаонето на на
всеки един от тях' както и като ое има пРедвид 'кивота
по времето
на кой арховт р{ира/. 3. когато пизистат сино-
вете \9 поели властта, щФавлявайхи по съ!ция 'т'рял' пи-
яачия.
зистрат имал двама синово от законната си съпр)та: хи-
пий и хипаРх, и двама от одяа аргейка: иофФ1т и хего-
зистрат, наричан тетал'. поне;ке пизисФат бил хсенен за
дъщерята яа аргейския6 вой1]ик горгил яа име тимояаса,
която по-напред била на Архин от А.!'{бракия, от рода
'кена
на кипселидите7' на това се дь]1,ки съ!озв[т!|еството с аР-
гейците, щ)и което )о{ляда ййцй под водачеството на хе-
гезиорат спечел|']|и битката при п!|'|енида3. Ёдви разпра-
вят, че тимонаса се омъхи]та за пизистрат по време-па
ггьрвото му изгнание, а друп' _ по вре},{ето, когато ои,|
т}'рав.
ху|п. &паРх и хипий поели управлението заради своя
произход и своята възРаот' поне'(е 6ил по-възраете'{, ра_
зумен и с качества на пол'т'ц хипий го оглавил. хипарх
пък бил с весел и вл!обчив характеР и обич:ц изцството,
той име|{но Фивлякъл Анакреонт, симон!|д и други пое-
ту' 2. |етал 6ил доста по-млад, а в ,(ивота _ дър3ък и
надменен, та ста|{а' цричина за вс|!чките им 6е!111. тов се
вл|об'л в хармод|й, но 6ил от)вър]1ен от |'ето и в]{есто
да сдьр'(и яростта си, ое дър'(ал предизвикателно' д.!'@
|1акрая попречил яа неговата сестра да участва в павате_
яейските цразници като каниФор']' като позоряо о6ид|{л
хаРмодий, наричайки го поради което хармо_
'(енотвев'
дий и АРистогитон се разгнев!|-''и и извър||!или убийството
муз, след като си осигурилц и много съ!'и!!!леяици. з' и
 т^кц то изре6нал1Ах|1пий' който яабл1одав&п празника от ли, че на лакоЁийци е отедено да събоРят тиРанията' з'
Акропола (понехе той тря6вало да посрещ}1е |дествието, йзгна"иците, начело на ;оито стоели Алкмеонидите], |{е
а хйпарх - да го изпрати), яо като видели един от заго- могли със собстве!{и сили да осиуРят овоето завръщане
ворниците да разговаря най_пРиятелски с негц си въобра- и всичките им опити сполучвали. и когато сеукРеп'ли
'{е
3или' че ще т\, изц^де' \7 започна]1и да действат преди в лепсидрий, в гшанин]та парне{, к ьдето оти|!!ли и 1{'|кои
оста!,а1ите заговорници' така убили хипарх' който съблю- тех"и прив,ржениш" от Рада. 6или о6сале}]и и побецени
давы1 за реда по време на |1|ествието около леокоре1, и от тира;ите. след това лора'<ение в сколиите5 възгг|валй
с това пРвалили замис'!еното дело. 4. Фт двамивата ве_ оледното:
днага бил убит от гвардията копиеносци5 *ар!'оди4 а Ари- Ах, лепсидрий предателски'
стогитон умрял по-късво след дълги изтезания. по вРеме колцина цостойяи мъхе поцо'!'
на мъченйята той изд?|]] мнозина от з|1атните и о1 при'|- добродетел'1и и патриоти'
телите на тираните6. всъщност било невъзмо'(но да бъде които тотава показаха
чии са то(1пте предц|1.
уловена тгакси ]]якаква следа от заговора' така че разпро-
стра1{'{ваната мълва" чехипий обезоръ'(ил участниците
4' и докато яачинанията им завърт11вали 1{еуст|е1дно, Ал_
в |дествието' откРивай(и ония, които яосе.]1и \'ечове' е кмеонидите се з^елй А^ възотаяовят 1.рама в делфи6, за
невярна. за|цото тогава11]ните ш]ествия 6или мирни. едва
което получили необходи\{ите средства от лаконийц]'те' А
по-късно. по време на демоФад'{ята. бива въведен този в'||к'{), !а на допитващите се до нея лаке
пития винаги
обичай. 5. А Аристогитоя обвияил при'1телите на тцра|{и-
демонци? да освободят Атина, докато яакр?|'1 оклонила спар_
те' понетака твъРдят демоцратите' преднамеренц за да ги
танците, макар че те имали съ1оз за при,|телство3 с пйзи-
изкара светотатци и наред с това безсилни, щом мохели
стратидите. не{а '"к .1ч' '1а лохода на лаконийците се
да убиват неви!{ни хора й собствените си пРиятел||' сг1о- падал и 1'а съюзничеството !{е)кш аргейците и пизистат9'
^
ред някои дряи той най-неприкРито е изд:шт съзакпятни- 5. и така' най-напред Алкп{еовид|'1те изпрат!'1и по море
ците.6' наФая, търсейки начин да у}1ре, той обещал да победен и у6ит,
издаде и }'ного др)ти хора и така убедил хипий да !,{у флота навело с Айзтмол' след като бил
благодарение на подкреплението от хиляда конници ваче_
подаде своята ръка като доказателство за яоворката, но
ло о киней от 1есалия10, те много се разгневили от неу_
щом хванал ръката |!гу, той го обР}тал, че е под;|,1 ръка на спеха си и изпратили цаРя клео}.{ев11 с по-добр€ подготвена
убиеца на брат си, при което хипий ста1|1но се разяри.]1' войска по су!|а, който' що}, победйл конницата на хипий'
извадил меча си и ло убил. към Атика, го притисвал в
която прегра'кдала пътя !гу
крепостта) наречена пеларгикон12, и го обсадил с помощта
х!х. впоследствие тиранията станала много по_техка, по- яа атиняни' 6. при тази о6оада били заловени синовете на
не)ке в хеланието да отмъсти за 6рат си хи[|мй у6ил и
пизистат, когато се опитвал!1 да избягат. след пле1{ява-
заточил много хора' станал подозрителен и не}'молим към нето и; пизистатидите, за да !и спасят) събрали и}'{уще_
всички. 2' четири годин!1 след смъртта на хипарх поло_
ството си за пет дена и предали Акропола яа атиняни по
)ке;ието в полиса стан:што тъй запла!дително, че хипий се
времето на архонта Арпактид. пйзистатидите задър;кали
заел да укрепява йунтлотя" за да ое пресели и установи
тиранската властточно седемнадесет тоцини след смъртта
там' ме)цРременно той бил свален от клеомен, цар на яа пизисФат, а об|цо с неговото цаРуване родът им }т1ра_
лакедемонци?, поне''|(е оРакулите многократно предсказва- вляв'1.'| около петдесет години1з.

1
з6 з7

1
{* €лед събарянето на тиранията поме'кду исагор син
яа тисандъР - приятел на тираните, и клистен от рода на
Алк!"{еонидите започнали Раздори. победе|{ от хетериите1'
к]истен щивлякъл на своя страна демоФатите' обе|]'а-
вайки да щедаде властта на мнозинството1 2' А исасор,
пове'(е не му отиг:ш!и си-:тите за борба, отново поканил
клеомен, с когото имал договор за щтиятелство], да ща_
ства в изго[1ването на светотатците1' защото се смяталц
че и Алк'"{еонидите пРинадлехат към светотатците'. 3. ||]ом
[(листея напуснал тайно града, клеомея начело на мало-
брен оФяд пргонил от Атина седемстотия фамилии.
после се опитал да Р!впусне съвота и да предостави на
14сагор и щиста негови съми11|леници пълната власт. но
пове'@ съветът се възпротивил и демосът се събрал, при-
вър'(ениците на клеомен и исагор се )хрили в АкРопола,
а ,{ародът ги обса'(дал в продълх(е|{ие |{а два денъ на
тРтия било скл|очено споразр{ение' опоред което клео_
мен6 и воич!о!, които били с него' тря6вало да нагус!{ат
града, а клиотев и останалите изгнаници били покавеки
да со завъряат' 4. щом демосът взф1 власттц клистен
стана1 простат ва демоса, поне'(е Алкмеонидите пргони-
ли тираните и били техни дълтограйни оъперници. 5. А и
още по_цред|! един от Алкмеон|'дите - кедон7, се е боРел
срёщу ти[)а|{ито и в негова чест е следният сколий3:
Роб{ налей и на кецон, яе .о пРощскай'
понехе подобаэа с вино да чеРпим щабреците.
хх1 такива са прочее щ'11ч|1'1'1те' поради (о!'гто демосът
имал доверие на клистен. и тогава, през четвъРлата го-
дина от ова'1'|нето на тцраяите' по времето ва архонта
исагор!, той застан:ш! начело !а демоса' 2. най-напред
Реличил броя на филите от четцри яа десет, поне'(е иска.]1
да постигне смёсване' така че всички2 да Растват в щра_
вле|!ието, оттогава съществ}ъа фразата| ,,да не се занима_
ват с филите" всички ония, които изследвали Родовете3. 3.
после било ре]дено съветът да бъде съставен от петото-
тин вместо от триста (о!енове - по петдесет от вФ|ка фила
(преди 6ило по сто от всяка). клистен не Разпределил
щажданите на дванадесет фили' за ла избегне цреди1|1ното
подразделение на Фити/' (оито били дванадесет за чети_
рите Фили, и така на!юдът не мо'(ел да се смесва поме'(ду
си. 4. Разделил страната ва !Ридесет деми: десет за Фад4
десет за крайбре'(ието' десет за въте!!]ността и тия по-
дразделен1,1я наРекъ.]1 титии' като чрез щ)ебий бив:!ли
избиРани по три ч)итии за всяка фила, така че тя да в'ою_
!ва от всички области'' ;кивее|!щте заедно във
всеки'кители
ед'1н от демите нарекьл демо1и' за да попРе1!и на_
зоваването сап'о по бащино им9 което спомогнало да бъ-
дат отхвърлени новите фа)кдави и за да ги накара да се
назовават според своя дем; о'|-гогава атиняни прибавят кьм
името си и названието на съответ|{ия дем6' 5' Разнач:тл и
ёелоархьо7, коътто иътал|1 сът!]уте задълже\'1'я като преди|д-
яите яавкрари' понФке 3амести.'1 навкрар|д'те3 с деми9'
вдни от деп,1ите 6улля имевуъан*т според }]!остностите, а
друли - според и}'1ето на свои!9 основатели\ поне'@ ,]е
всички деми се пад!|ли в места о название. 6. А родовете'
фратприитпе11 п >хрезеските длъ'о{ости предостави,]1 да бъ-
дат сътраняван!{ от всек|! дем споРд о6ичая ва прадедите.
на ф,'11ите избрал епоними! изме:кщг отлгче|{ите сто ар-
хегети1з) от които десет б|','1и избрав|1 от пития.
ххп. след тия събития полити'гта станала мцого по-демо-
крати.|на' отколкого по времето на солон, защого тира_
вията направ|'1а веговите закояи яе|{:|пол3ваеми, а кли_
стен в изгода !1а народ1 постанов|д1 г!ови закони' сРд
които бил й този эа остпраклаз'па1.2' и така' най-н^|[ред.
през петата: година от тази разпоредба. по времето на
архонта хермокРон#, 6ила съставена хлетвата за съвета
ва петстотият9 която се полата и до ден дне|пе1{' после
избрали сщатезите' по ф!-'лй _ от вся(а ф141]а по един' а
полемар)сьт стоял начело |{а всички стРат€зи. з' дваяаде-
сет години по-късно, когато ати}о|ни спечел|''!и битката
пр!| маратон по времето на архФ{та Фенип и из1,1ина.]1и две
годиви от победата' а демосът прицо6ивал все по-голяма
з9
 пре-
мощ, за пръв път си послу'(и]1и със закова за осфакизма' за в бъдеще 6ило взето ретпение остракизиРаяите да
бивават в [ерест17 и €кялей13, а ако не спазват това' да
който бил поотановен поради недоверието към влиятелни-
те гоа)кдани. зашото и пизистрат станал тиран' когато бил бъдат ли|11авани зав|]1наги от фа'{(давски щава'
про;тат и статег на демоса.4' и пръв бил остакизиран
хйпаРх, сия на хар}''{6, от дема хх|1!прочее, такава била отепевта наразвитие ва полиоа
е,,' о. род"ини:
постепенно се раз_
""'о*"'"
колиъ най-вече заради когото клистен издал закова в дотогава, който наред с демокРаци'{та
)келанието си да го прогони. поне)ке атиняни позволявали оаств2}л. но след персийските войни Ареопагът отново
на приятелите на тираните' които не участвали в разми_ *огш поел улравлението без официа1но_реше-
присъ1цата на 'рило6ил " че ва нето се дълхала победата
риците' да )кивеят в полиса' прявявайки 6лагодарение на
"ова,
а техен водач и простат бил именно в морското сра'кение пР,1 саламив, пояехе стратезите'
"ие,
"'род" '"р.''''"',
хипаох.5' о!це на следва1]]ата година| по времето на ар_ разгласили всеки да се спасява
,,-"., т''-"""_, из6рали чрез жре6ий деветге архонти на '',.й'" '' ''о,'''."''ето,
сам, а Ареопагът успял да набави по осем щахм'1за
всеки
излъчени от демите които им били раздаден''1 и те се качили на кора_
филите от петототинте предварително "овек, ва
кандидати - за пРъв път от времето на.тиРани'|та насам 6ите1.2. |[орали тази причина ат}{яя\|и се под'!инили
(всички преди|!ни архонти били и9бирани чрез гласРане Ар''''а"' б'," щравлявани добре и в тези
! вдигаяе на ръка)1 а мегакъл, син на хипократ, от дема "''^"''' '^и поне'ке се" пРос]1авили във войвата и си ос!1-
времена.
Алопека' бил остакиы,ры', 6. и така, в продъл)кение яа й",' .'"',оц"'"о море, въцреки волята ва лакедемон_
''
,''. .'.тт*"', си спечелили почитта яа всички елияи' 3'
Фи тодини 6или осФакизирави приятелите на тираните' 6или Аристид син на
,!р'д" *''"о """щ"ост бил постановен законът' после' ва поостати на наро!а по това време
първият
четвъртата година започнало отстаняването и на всички' лйзимах. и темистокъл. син на неокъл: понеже
могъ1цество' и пръв от тези! които не 6ил вещ във во€вното дело' а друти'1т - споообен политик
които придобивали
били сйрзаня с бил оотакизиран ксантип,
т|{р^\191ят^' и се отличавал изме;кду съвРеменниците си със овоята
тетата годияа по вРмето сгФаведливост. затова единият бил използван като
стра_
син ва Арифрон10. 7. после' яа
на арховта никодем'', когато били открити рудниците в _
тег', а друп,:ят като сьветник' 4' }'[ така, въФеки съпер'
йарония': и полисът спечели'| сто т{штанта от разработва- помехщ/ !!м те заедно ое заели с издига1]ето
вето им, предло'кили парите да се разпреде'|ят сред '',"с''''о
на крепостните стеви, а Аристид поотигя2ш1 отцепването
възползвай_
']'|кои но темистокъл (е в ьзпртивил. без да спо-
Фаж-0анството. на й;нийците от воевни'{ съ|оз с лакедемонци,
ки се от това' че лаковий|ц{ |'м!ш!и лоп]а слава заради
.енава за как"о ще 6ъдат използвани. и нарелил ла бълат
ати]#!ви - по павзани#.5. Аристид бил този' който ощеделил и първи-
раздадени назаем на стоте от най-богатите
един талант яа всеки' и така, ако целта за изразходвавето т€ данъц!1'' плащани от съ|озничеоките !радове в цютата
им се окФ*(е удовлетворителна' това да оотане за сметка ]"й]'. ьи1ха пРи саламин. когато архонт 6ил
на полиса ако пьк |{е - тогава длъ)книците ца върнат
"',-**'
тимостен. и поло)к]'л клетва пред йоний\\|''' че /пехАц,пе
вра?ове ц прняпе'1ц ще 6ьоа/п ц не?овц6' и''^ \^
по']<рел|\
паРите. А те, като получйли парите' построи']1и с т'о( сто
триери, всеки - по ед!1а, с които атиняви се срахава1и прй ь;;ъ;.",; б"', сщснати късове мета'''
6''й," по това време бил остракизи- "'ре.'
"р"*у
пан и Аоистид' "'р"'рите''.
син на лизимах''. 8' на четвъртата година *||!. |1осле, понокё полисът укРепва']] вепрестанно и
на_

*р.*"'' *" хипсихид|', всички остраки' трупап \,1ного 6огатства, Арист1-1д посъветв:'| атиняни да
Б6."', архонта
,"р'""
''б''" з"р"п" ,',оаа на !{серкс16 и ,о""^' *"'"\'|'"",'', да оставят яивите да|'1 се заселят в
""р'''' 'бр''''
40 41
 ппяпомо1ц!1'!та. чре] които той упРа}кяявал
контол в по'
Фада' заш'ото шели да се намерят средства за препитание
част от тя( на съвета на пе'т- ,
3а всички: за едни _ като Ф1}'кещи във войокат4 за други ,!''"*''', *,_ 'р*.-ставил Б(ичко /
_ като слРкещи в тварди'{та' за трети - като дър'(авни и съдил1'11цата' _''
- на елексиата': с
стот'!1нте, а друга
слу'(ители' като по този начин Фа'{(даяите щели да пое_ заедно-с тъмъстокъл)' който пр!{надлех2|л
мат в свои Ръце хегемо1{ията. 2. щом били убедени и поели
'""" ''"'р.йй
}1.#;;;;;;;;;;;, тря6вало да бъде съден за пеРсофил_
властта, атиняви започнал!'1 да се 0гнасят деспотично към :;. ;-;;;;";;'; ";
;" !а 6ъпе разлуснат съветът темис_
сък)зниците си с изключение на хиосци' лесбосди и само- й*{, *а"''' в9',,т, че съветът подтотв'!'! задър)каве_
сци' които били пазители на т'о(ната хеге1\!ония, като им ."'й , 'а
Ареопа.и.,те. че 1це им посочи ония' които
3апазили политическата Редба1 и правото да уфавляват ;.;;;;;;''' ;;;;;." за съ6арянето на властта' съветът
своите подвлаотни?. з' 3а по-голямата част от народа били ]1}],, *.""сия за проверка' която темистокъл
!'!й"'""'
осиг'?ени средства за лесно препитание, така както било ;;;; ;;-;;;" на Бфиалт' з! да й лока'ке събралите
о)кивено с
се
цо-
!тредло)хено от Аристид. всъд|ноот ставало така' че от ."Б',""'"' |[осле започнал да разговаря седнал на жер-
'"."-.' д во"-'.
митата и данъците, събйран!т от съ|озниците' се преФан_ изпла|ден от видяното'
вали повоче от двадесет хиляди мъ'@з. им:!'|о |пест хиляди Б"!,.. -'!'. 'о'.""ц 6ду6 3 д416#' 4.8сички изпаднали
съди|!1' хиляда и |]]естстотин стрелци'' оовен тях - хиляда *1",','"*'* от станш]ото' а когато бил свикан €ъАреопа-
ветът
и двеста конници' петстотин членове на съвета' петсто_ в+*лт и темистокъл обвия''|ли
тин ста'(и на доковете' а освен т'й в А|9опола имало '^']?'1_!й!'.,
.й'й."' т" -"*''' и щед екпесиата и така
петдесет стра)ки, около седемстотин д],тди били дъР'(авяи_
",ф'й,Ареопагитите'' тогава"''' во и фиалт
"'*]]' ','.'.'''.
;;;';;;;;; ;;;;р;ъед това убит от Аристод'|к от та-
те слРкители в града и седемстотин - извън него' освен
т'п. когато по-късно и''б}'{нала война6' хопл ити'ге станали награ?.
две хиляди и петстотин) имало двадеоет оФанителни, а
съ1цо и кораби за превозване на данъците' които събирали хху!_ поочее. така Ареопагът бил отсФанен от управле-
дво хиляди мъхе, избран|| чрез )(ребий' а имало още и ].''. Б'''-,.д"'"'". |аради настъРвението на демагозите'
',''*''й'. по"ече да отсла6ва и поце;ко в
притави&' сираци9 и затворнически яадзиратели!0' всъщ_
ност прелитанието на всички тези хора било осигрявано Бй.'' ",.""*, "'''','-" "|е
о',.'рдните нямали свой водач' се Ф|учи-
от дър''(авн ата хазна' ;;;;;;; ;;;";".";танал кимон1' син на милтиад' който
ой яавлязъл в политичес]о'я у:1'
хху. прочее, така било осицрявано препитанието яа на' '*,р'" ",'п '
Ё! [**'* * о,,.'родните загина,!и по време на воина'
""сно
войската била на6ирана от списька
на
рода. точно цели седемнадесет години след персийските Б.]!,'-"'
войни Ареопагьт ръководел политията, макар вече да се |,].'-й!''.''''.^"^ били поставяки хора - неопитни
забелязвал йзвестен упадък. издигнат от мнозинството' !"! !'"'""'" ' '' "т,'е]и
р'й', яо поч'1тави заради своето потек']|о'
простат на демоса станал вфиалт' син на соФонид, за 1!"''"" "''"й'
че от изпращаните !{а поход заги_
''*а, пупли], вклюяително и от знатните
когото се омятало, че е непоцкупен и справедлив в дър)ка- ,' *-"'и
вните дела, и който ое опълчил срещу Арео||^г^. 2. ь1ай- "''' '""-т' грахдани' 2' и така' а'(|'1-
напРед отстранил мнозина от Аре9пагитите' като възбу_
'] ''-"'"'д' " '. '6"кновените
;;;;;."'*''-". хато не съ6людавали тъй строго зако-
на деветте аРхон-
дил срещу тях съдебни дела за начина им на управление, ;;;;';;'" -. .р.""""ли начина на изборвфиалт
1]" **'й^ от смъртта на р€|шили да
после ло времето на архонта конон1 отнел на Ареопага ]], -*на
бъдат и]лъчваяи кав|!у|!ати и от зевгитите за избираните
чрез )кребий девет архонти, пръв така бил избрая мнеси-
ти{. всички пРеди|пнй архонти 6или от съсловията на
конниците ,! пентакосиомедимнит9 а зевгитите заемали
незначителни слукби, при поло)кенле че разпоредбите за
това не били в разрез със закона. з. през летата година
след това' по времето на архонта лизиФат5' възстановили
тРицесетте съд1.1и) така наречените "по деми"6, 4. А през
тетата годияа след това' по времето на Антидот?' поради
нарасналйя брой на хителите по цредлохен!1е на перикъл
било ре]||ено да не се дават грал<дански права на тези,
чиито родители яе са Фа'ца|{и'
ххи!. после цемагог става перикъл, който се щ)ославил
най-напред с това' че бидейкй още млад обвияил кимон
заради отчетите му като сФатег1 и усп'1л да установи о!де
по-голяма демокрация в политията]' той отнел на Арео_
пага н'|кои правомощия и засили'| могьществото ( по мо-
Ре, нещо, коото позволило на мнозивството да съсредото-
чи поотепенво в свои ръце цялсго управление' 2. около
петдесет години след морската битка при саламиц по
времето на архонта питодорз' изб}тнала войяата с пело-
понесци, при която народът, останал в фада и свикн:| | да
получава възнаграждение по време на война, ре!дил, от
една стра!та _ съзнателно, от друга - по необходимост' да
1тгоавлява с!!м ['олит1Аята' 3. |1ерикъл пръв постановил
в стремеха си да си осиг}?и
''.''щ""*_?7с'д'"те'и
популярност сред народа си съперничел с фгатството на
клмон. пове)ке кимон5, който прите'(авал състояние) по-
добава|цо на тиран, блестяп]о усФойвал об!цествените ли_
цргии6, освек това осиги}явал издръ'(ка яа повечето
от
демотите] а направил възмохно и всеки '(ител от дема
лакиада7 да идва всеки ден при не.о и да получава средства
за своята преФаяа. всички яегови в.]!адения 6мли незагра-
деви и всеки моха1 да вкуси от техяите ть1одове. 4' А
пери(ъл няма]1 средства за такова разточитФ1ство и зато_
ва се всл!'т!1Ф1 в съветите на дамонидотдема ойе_за него
44
се см'|т!ш1о, че съветник яа пер]'1къл, заради което по_
би.'т
|(ьсно би.]1 остракизиран, _ който предлФ1мл, повехе пе-
ва тълпата
рикъл няма]т оъсто'1нието на кимон, да раздаде
от собствените !] средства и да определи зат!лати ва съди-
ите3. |[ора:1и това мнозина твърдели, че поло'(ението се
*,о--', ,о'"*" много повечо кьм из6ора тез 'хребий
се сФемели случайните хора, а ве _ знатнгге. 5' после
започнало и взе!1ането на подцгг!1, пример за това дал
Аяит9, когато 6ил отратег на пилос. 1ой бттл о6винен, ве
градът бил поцбея заради него, но го оправд:}ли, защото
под|9пил съда'
ххи1т. прочее, докато перикъл бил простат на демоса1,
политичеокото полохение б1'ло стабилно, но след омъртта
\{! се вло!дило' поне)ке за пръв път тогава демосът приел
з! свой простат човеь който не бил от благордните, за
разлика от цреди111ните год|'ни, когато демагозите
ви!{аг!'|
били и'}сред благородните' 2. в самото нач;шо пръв про_
бил о
€ лон, после _ пизистат, които про-
стат на демоса
изхо'(дали от благород|{и родове. кл1{стон пък бил от рода
на Алк},!еонидите' свал 11]| т'ранцята 1А 71ям^\ яикакви пр_
тивниц1'' олед като били щ:огоневи пРивър)кевицит€ на
исагоп. после поостат на демоса стан:ш (сантип). а на'
нело {а 6лагоройи'е застанал милтиац' след това теми'
стокъл и Аристид. след тя( прстат 1{а демоса станал
Ёфиалт. а п]ачело на богатите застанал клмон. син на
йБтиад. 11осле !]ерикъл 6ил простат на демоса' а т)ти_
дидз, зет на кимон, зъстан:'| начело на опозицията.3'
след
смъртта на перикъл яачело на знатвите застаяа'\ н11кий,
кой!о починал в €ицилия) а пфотат станал клеон, син на
клеенет, за когото се см'1тало че най-много е опоро'!ил
гоажданите със своите подстрекателства!, и който Фъв
запоннал ла крегши от тибуната. използвайки ргателства
и цли, за разлика от остаяалите оратори' които-говорели
благоприлйн"о, л
€ ед тях терамен, оин на хагноя5' оглавял
едните' а простат стан:'! майсторът на лщи клеофнт,
който пръв въвел а&обьанятпа6, разАавана лзвестно феме
45
!
 и лосле отменена от каликрат от пеания7' който пРъв фа)кданин да прави предло'(ения' з^ да се пз6ёре |'^й-
обещал да прибави към двата офла още един. прочеч по-
добрто." 3. А клитофнт, който поддьр'(ал мнениото на
питодор, щедло)кил още: да подло-
късно и двамата били осъденп на смъРт, поне)ке било 'избраните щобули
на проверка и др)евните закони' !1здадеяи от клиотен,
обичайно народът, макар първоначално подведев, ца нам_ '(ат
когато установил демоФа|,ията' с цел ца се постигне най-
разва ония, които го подбРкдали да вър1ди ло!11и неп!а. 4.
непосредствено след клеофят дематози става'!и всехора' доброто", поне'(е според него политията щ)и клистен би_
ла не толкова демократична, колкото сходна на тази Фи
които ое стремели да се харесат на мно)кеството с оглец
€олон7' 4. 3едната след |{збцрането си цробулите най-на-
настоящия момент' 5' за най_достойни от политическите
пред предлож!,!ли цританите3 да бъдат задъл]{ени да под-
мъхе след лред!дества1ците [м 6или ниуцй,'['\и\ид ц лагат на гласране всичко пРдло)кено за благото на по-
за никий и т}хидид почти всички са единоду-
' терачен'
шни' че били не само 6лагоропни и ло6ролетелни хора3. но
лиса, след което отмеяили обв|{ненията в бе]заковйе9) ха]1-
бите сре!цу архонтите'0 и пРизовките!1, като по този начин
, и умоли политици, бащински зафи)кени за полись докато се давала възмохност на всеки атин'1яив да изказва мне-
за терамен оценките са споРни поради объРканото поли-
ние по разгле)ш1аните въпрси' а ако н'|кой си лозво]!яв2и
. тическо поло'(ение по негово време. но сериозните авто_
да на.]1ага глоба, ца призовава в съда или да заве'(да дело
той не се е опитвал да разр}']ди различните
'ри с|]!'!тат' че в оъда заРади такива предло'(ения, той след извънр€дно
типове политическа }федба, а подФепял всичките' щом не
обвиневие!2 трябвало па бъде предава|{ !{а стратезите' а
|водели до закононару!дения, като с това иск:|'| да дока'(9
статезито от своя сФана да го предават ва вдивадесетте,
че е възмо]хно да се управлява спо|Рд всички типове -
за да бъде наказан със смъРт' 5. сетяе пРобулите щедло-
нещо' което е дълг на до6рия фа]кданин' _ освен когато
водят до и тогава см,|тал, че не тябва
жили следната }!едба:
'дърхавните цриходи да бъдат пре-
'акононару1дения. дназначени само за военни цели' всички длъх(востни лица
да се правят отстъпки' дори това да предизвика о!граза. по време на война, освен деветте
да олу'(ат без заплата
архонти и действа1ците щ)итани1], които ще полу{ават по
хх1х. пРчее, докато изходът от войяата бил неясен, де-
}'окрацията била съхРанена, во когато с''ед пора)кевието Фи офла дневно. ця'|ата политическа в''аст да бъде пре_
доставяна на ония от които са най-слособни да
в сицилия! лакедемонци станали могъщи поради оъюза си
о1у'(ат на дър'(авата^тивянАте'
със своите ли.!ни качества и съо
с пероийския цар1 атиняни били принупени да сме]{'!т
своите средства _ не по_м:!лко от пет хи]1яди щпди|, докато
домоФати1т|!ата }редба и да установят уФавлението на
продълхава войната' като ще имат пълното право да склю_
че{иристотинте]. тогава мелоби# произяесъл слово пре-
чват слогодби с когото намерят за нео6ходимо. А от всяка
ди гласРането' а питодоР от АнаФлис15 състав|'л пис|\,1е_
ното предло'(ение и мвозинството гра]{дани ло подкрепи- фила се избират по десет човека' навър1дили четиридесет
години, които да съставят списъка на петте хиляди' щом
ли, йоне)ке смятали, че пеРсийският цар ще бъде по-скло_
като положат у!летва Фи подобава1] ото жертвоприно1де-
нея за съ|оз с тях' ако поверят управлението на олигархи-
ние от отбрани х!{вотни."''
ята, 2. предло)кението ва питодор било следното: ,,демо-
сът да избеРе освен вече съществРащите цесет лробули6
ххх. прочее, так!1ва били пРе&'1охенията на пробулите.
още двадесет _ изме)кду гражданите, навър{[или четири_
десет години, като съп1!1те !|оло'(ат клетва, че п1е щедп-
щом 6или потвърдени' петте хиляди избрали сто човека
изме)кду тях самите, които да опрецелят дър)кавната уРе-
рйемат възмо)кяо най-успе1дяите за полиса мерки, които д6а. избраяиците съставили и огласили след]1ото: ,,навър-
да осигурят сицрността' но се дава възмохност и на всеки
47
46
|лилите тридесет години да бъдат члеяов€ на съвета за
една година без затш!ата. от тя{ да бъдат излъчвани стра_
тезите, деветте архов 71^' х119ро'|'1не'1онъ/п|' таксйархите':' хи-
пар\ите'. филархите4' нач2!лниците на крепостите5. десетте
та;ии на аве!цените съкровища на Боги]]'|та6 и на остана-
лите бо1ов9, хелинота!1иите7 и тамиит9 които се разпоре-
)кдат с обществените сРдства - общо двадесет ва брой,
десетте хиеропои3 !! десетте попечители9' 2. всич(и те |це
бъдат избирани из},,{е'кду спиоъкот кандидати' съставея от
_
действащи членове на съвета на брой повече от посо-
чените сл)'к6и' а всички (ютанали длы{Фости ще се опре-
делят чрез )кребий, но не от състава на съвета' хелино-
тамиите' които се заг1имават о паричните въпфси) няма
да участват в заседани'|та на съвета'0. з. в бъде1це ще
бъдат свикани четири €ъвета' провелспани от Фа)кдани на
гореспо1,1енатата възраст) като воеки от тяхще заседава по
р";', о'р",*'*" чрез лФе6ий. и останалите (тоте ражлани'] ше
се раз.р!ое,,. *,м един от съветите. 'тленове
".еки на четФи възможно
1це ра']прецелят себе си и останалите'!
най_равни васти. след което чрез жребий ше се определи
в съвета'
редъ1 и избраните ще заседават за ецна годияа
4' съветьт ще определя както начина на изразходване и хоплитите, да избере десет гра'(дани и те)с{ите секРетари
съхран'!ване на пдрите' така и възмо'(но най-добрияначин
за ре1даване на воички останали въпрси, а ако се налага
да заседават в раз|цир)ея състав, всеки
(ут членовете на
съвета има правото да поканй един съветник измежду
гра)уцаните на горепосочената въ'}раст. а съветът 1де за-
седава в гфодължение на пет дни''. ако не възнлкне 1{ужда
.уг повече заоедани'|. 5. съветът ще се ощ)еде']я чрез
'(ре_
бий от деветте архо]{ти|4, а петима из6рани тез хре6ий
(г|енове на съвета ще бъдат преброители' т.е. ще отгова-
един от т'о( ще
рят за гласуването о вдитане на ръка15 й
бъде определян чрез х?ебий за председател яа този ден'
|1етимата избрани да опроделят чрез )кребий
_ '<елаещите
да ое явят пред €ъвета, на тгьрво място по религиозни_
_
въпроси, на второ за възван]б! кьм народа, на тето
посланиците, и на четвърто _ по всички останали въпро_
48
си16; а във връзка с военните дела, ко.ато е необходимо,
стратезите имат право да внесат за обсъхдане в съвета
въпроси' които не са предвидени в дневния ред. 6' Ако
] !кой член не се яви на заседание в определеното вроме,
ще Фябва да пла1ца глоба по една драхма на цев) освен ако
не е лолг'ил позволение от съвета да отсъства."!7
ххх1. прочее, такава 6ила )редбата, съставена за в бъде-
ще, а за настоящия момент обяви'1и следното: ,,според
тадицията членовете на съветада бъдат четиристотин на
брой, по четиридесет от всяка фила, които члевовете на
филите да избират от предварително посочените канцида-
ти', навърп!или тр'десет години. тези членове ц1е ра3пре-
делят вис[1]ите д/-|ъ)кности' 1це съставят к]]етвата, която
тябва да бъде поло)кеяа от тя{, ще се занимават със
захоните, отчетите и с остан!|]!ите въпроси, за които см'|-
тат' че са от обп] интерес. 2. ще прокарват законите, които
са поставили във връзка с управлеяието' като няма да
имат право да ги престъпват' ,{зменят и-'!и заместват с
други. изборът на стратезите засега да се прави от петте
хиляди, а съветът, слец своето образРане и прегледа на
и те це управляват следвап1ата годияа, имайки абсол|отна
власт2, а ако възникне необходимост, ще се допитват до
съвота' 3. освея това да бъдат избирани един хипарх и
десет филархи, като за в 6ъдеще това ще бъде правено от
съвета според законите' за остаяалите вис!]!и длъ)(ности,
с изкп[очен!1е на членовете на съвета и на стратезите' |це
6ъде забранено да 6ъдат зае}',1аяи повече от един г|ът' и
за в бъцеще разпределенйето на четиристотинте на чети-
ри части. когато та);'ланите 1це участват с Фугите атий-
ни3 в заседанията на €ъвета, ще бъде извъР1]!вано от ст0те."
ххх11. прочее, такава 6ила цъР)кавната }редба' съставена
от стоте, избрани от петте хи'1яди. когато това било одо_
брено от мнозинството с гласуване, предло'(ено от Ари_
отомах1, съветът по вРемето на архонта калий] бил раз_
49
 ххх{у. прочее' демосът скоро1 отхвърлил това управле-
пуснат пРеди изтичане на сРока чет'ринадесети от
!лу _ на
встьпили в !шъжност
ние. А пре{! 1дестата година от разщскането на четирио-
месеца таогелион', четиристотинте
съветьт' из- тотинте' по времето на архонта калий от Аягела" и след
на двадес;т и втоги от съ1]'ия [аргелио#. а
тря6вало да ]апочне морската битка при Аргинуса най-яащед били осъдени
6оан чоез ьте6ий с 6офни зърна'.
чрез гласуване с вдигане на ръка] всичкитедесет страэфц|
с"ояга'рабо'а на четиринадесети склрофрион6' 2' про- вк,1}очително и оне]и. които не участвали в битката или
чее! така била устано6ена олитар:с'тята по времето на
ар-
ва тирани_ се спасили на чу)кди кораби' и това станало, поне'(е хората
хонта калий7' точно сто години след сва.]!янето
били Разгневени на он]б|' които ги из1{ам!'-т|и. пос.'|е ла-
тев, като най-дейна Роля изиграли пизандър, Аятифонт
и
отличавали кедемонци пожелали да се оттеглят от декеле1 при усло-
теоамен'. мъже от знатен произход. които се
вие двете стани да скп|очат мир' запазвайки владе1|ията
с у; и разсъдливост. з' щом 6ила }становена горек2ваната си; някои гражцани одобРили това, но }',1яозивството не се
}редба. петте хиляди 6или и]брани
само на думи' а всъ|ц-
съгласило под1ъгано от клеоФонф, който попРчил на
ньст четиристотинте заецно с десет автоФатори се нас_
подписването на мирни'{договор' като оти|!тьл в ек.]|есяата
танйли в сградата на съвета и поели управлението иа
послаяици с пред_ пиян и облечен в ризница, казвайки, че я'|}{а да позволи
полиоа. те изпратили на лакедемонци
това' докато лакедемояци не се оттеглят от всички завла-
лохение да прекратят войната. като всяка от двете страни
лахедемонши дени Фадове6. 2. не се възползвали от тогава|д-
1апа]!и онова. което е завладяла|0' Ёо понехе
^т'нян\1
ните обстоятелства' но не след дълго осъзнали тре|дката
не се съгласи.'!и и поставили условие атиняни да ое отка_
били прек_ си, по[{е)ке година по-кьсно' по вре|,1ето на архоята Але-
)!(ат от господотвото си по могЁ' пРговорите
ксий], пре1'ърпели пор1|'<ение в морската битка при река
ратени. вго9 поради което лизандър станал господар на полиса и
прдъл- установил властта на тридеоетте по с.'1едни'т начин' 3. с
ххх!п. прчее, )т|равлението на четиристотивте атиняни бил ск-т:лочен мир, при условие че бъде установено
х]'!о около четири месеца' в прдьл'(еяие на два месеца
тя( по в1юме на управление като това на пРдците им, но демохРатито се
рравлявал мнези.]1ох, който бил измехду опитвали да запа1ят демокра!,и'|та. а благородните _ и
архонта !еопомп!, който изпъл}{явал тази длъ)кяост десет
битха при вре_ ония, които ).частвали в хетериите3' и изгяаниците, които
йесеца' €лед порал.ението им в морската
се завърн2ш|и след скп|очването ва мира9 - искали олигар_
т11\1я| и 11яла Ёвбея, с изклтонение на орей" се огцелила
х'1я, овеэи, които не Раств:|]1и в никоя хетерия' но ве
.. ати*,ните били по_недоволни' отколкото от пре- ^
отс'!'ьпвали по нищо от искали
""к)за. поло)кевие (понет<е от Бвбея имали повечо по_ др}тите Фа'(дани! )т.рав_
ди|1|ното ление като това на предците. мокщ тя( биди АРхин10,
лза! отколкото от Атика). 1атов^ РазчсналА четиристо-
Анит, (литфонт!!, Формизий и мво!о щ))гц а наче]1о им
тинте и в.'|астта 6ила предадева на петте )о!ляди от хоп' застанал терамен'' но поне)@ лизандър се присъедини'|
литит9 като при това гласували никоя об!цествсна длъ)1(_ кьм олигархите' де|\{осът щла1ден се принудп\ \а гласува
ност да не се заплаш(а. 2. главяа роля за разпускането на за олигар)с.{ята' писмено предлох(ението било съставено
четиристотинте изифали Аристоща{ и терамен, които от драконтид от АФидна1з.
не били съгласни с техните действия' поне'(е вър!дели
всичко самостоятелво, без да се съо6разяват с петте )о|- ххху. Ёто по какъв начин била установена властта на
ляди. явно атиняни 6или доволни от това щравление) тридесетте' по времето на архонта питодор:' взимайки
макар че се водела война и властта била в ръцете на
управлението на полиса в свои рь|'е. те |]ренебрегн!ши
хоплитите'.
51
50
Ре1!]енията' гласуванц във връзка с държавната редба,
определи]|и петстотинте членове на съвета, др}тите вис-
|пи длъ'кности измехду предваРително посоче17ите х||ляАа
кандидатиз л прм6^вА11' към тях десетте ар;!онти на пи_
ре1, назначили оп!е единадесет надзиратели на затворите
и тр'1ст^ слу)кител:|1с бичове5, като управлявали полиса
деспотично. 2. А така' като първояачално се отнасяли
умерено и сдърхано с фа)кданите и се престрРа.''и, че
следват у|1равлението на предците, те отменили законите
яа фиалт6 и Архестрат7 относно ареопагитите и ояези
закони на солон, които би]]и спорни' отнели правото на
съдиите да издават окончателни присъди3, като твърдели'
че по този начин укрепват политията и я предпазват от
разногласия. така напРимер тридесетте }твърдили закона
за дарени'|та' който дав;ш възмо)(ност човек напълно сво-
бодно да подари имуществото си на когото иска и према-
хнал' изли1дните спънки' ,освен' когато човек е невменя-
ем; загу6и.'! разум' поради старост или подведен 0!
'кена"9,
като по този начин се ограничавала дейността на сикфан-
тите1о. по подобен начи|{ постъпили и по др}тите въпРси.
з. такива били пъРвонач:ините им действия, те отстрани-
ли сикоФантите' ония, които в своите речи угод{ичели на
Фахдавството против неговите интереои, всички злостор-
ници и престъпници, с цел ца бъдат доволни отре!денията
им гр!0кданит9 които повярвали, че това е за благото на
полиса. 4' но щом затвърдили властта си, тридесетте не
проявили никакво ува)кен:.!е към гра'кданите' а' напротив,
убивали едни _ заРади богатството им, други- заради про-
изхода' и трети _ заРади репутацията им, като така отот-
ранили всички ония' които били зат| !аха за тях, и присво_
или иму|деството им; за кратко време тридесетге поцби_
ли не !!0-м:ш!ко от хиляца и петстотин души11.
ххх![ по такъв начин полисът се разпадал и терамен,
недоволен от ста|1:!.]!ото|' се обърнал към тридесетте с
пре!шохение да престанат с безчинствата си и да предо-
ставят ва достойните фа'<дани право да участват в упра-
52
влението' първоначалво те отказа'|и' но цом Фа'(данст_
вото узнало за прецлохението на терамен и се настРило
дооро)келателно към него, те се упла[дили да не би той да
стаие пгюстат на демоса и да свали властта им. 3атова
избрали Фи хиляди ду|]!и от Фа'(данството, на които }'к
щели да предоставят правото да участват в управлението.
2. но терамен отхвърл|{.'| и тази мярка, първо] зарад,
)келанието им да предоставят )частие в }.г|равлението само
|'а Ф\] х11лядп ду!!и, сяка11] почтените и достойните хора
са само толкова, и второ: заРади това! че тридесетте
допускатс]|едната несъвместимост: уставовилп в]|аст' опи-
раща се на насилието' но по-слаба от }.г|равляваните2''[ри-
десетте не обърнали внимание на думите на терамец а за
дълго време отлагали огласяването яа трите хи]1яди и съ-
ра'{'|вали списъка с избраните, и колчем ре|павали да ги
съобщя! отхвърляли едни от записанит€ и ги 3амествали
с дру|и'
хххи!. зимата вече 6ила настъпила. когато тразибул
заедно с изгнанидите се ).крепили във Фила.. тридесетте
загу6или похода сре1]!у тях и завръ1цайки се' к111|ли да
изземат оръжията на остан?шите грФш1ани и да убия?
терамен по следния начин' 8несли , с"""'а
'", едини'|т
ко||то да бъдат гласувани чРез вдигане на ръка: '^*о"'.'
предоставял пълно пРаво на тридесетте да убиват всеки
Фо1цаниц невкл,очен в списъка на трите х!{ |яци' дру-
гият _ заоран'|вал в оела|||ното }правление да учаотват
^
Фажданите' ко|1то ]1омагали при събарянето на крепост-
ните стени в хетиони1 ц с^ действа!1'1 против четирис_
тотинте - учредители на преди|пната оли.аРхи'|. понехе
1ерамен взел г|аотие и в двете нец1а' станало възмо'(но
да оъде отсФанен от управлението и тридесетте вече има_
ли Фавото да го у6ият. 2. след логу6ването на терамен
оило иззето оРъ)кието на всички Фа'кдани с изкл!очение
на тРмте хиляцу! у трицесе1те достигнали още по-лоляма
степен на охесточение и изма1,1ни1{ество. изпрат1'ли по_
славици в лакедемония, които очФяи'и теРамен' и пои_
-),
скали помощ. лакедемонци изпрати'1и хармостата6 кали_
бий и войска от около седемстотин ду1ди, които щом пря_
стигна]и' поели стражата на АФопола.
хххи||. хителите от Фила превзели йщихия1,
ето пФвели победоносна битка срещу тридесетте и тех_
ните привър>кенипи!. цом отминала опасността' те се за_
върнали и заедно с хлтелите на Атина се събрали на
площацаз' свалили тРидесетте и избрали десет Фахдан#,
които били }т|ълномотцени да сло]кат край яа войната. но
те' щом полу{или властта, не наФавили онова' за което
били избрани, а изпратили посланици в лакедемо11ия' ко-
ито да искат подкРепа и паричен заем5. 2. но понехе гра-
хданството възнегодувало от действи'|та им, дрсетте се
у11латдили да не бъдат свалеки от властта и поиск:!'|и да
ги опла!!!аъ като яаправили с]1едното. заловили демареъ
(ойто бил от най-почитаките фа'(даяи, убили го и закре-
пили властта си с помо11|та ва калибий, намяра1ците се
та}'( пелопояесди и с някои от съоловието на конни1{ите6.
поне)хе главно те измежду всички гражда11и се пРотиво_
поставяли на завРъщането на изгнаниците от Фила. 3. Ёо
когато пофдителите от пирея и му|{их-ия, на чи'!т0 стаяа
застанал целият демос, вадделели във войнат4 те свали'1и
десе!те тгьрвоначално избрави и из6рали дрги десет?,
см'{тани за най-достойни. по време яа тяхната влаот и
благодареяие на тя{ната помощ и поддръ'(ка било склю-
чено споразу|{евие и демоФатите се върнали в Ф-ада. из-
*е'.щ ,} о''''^"-" Ривон от пеания и Фаил от
""
Ахердунт, коцто преди да дойде павзавий' започвали пг)е_
говори с намира!ците се в пцрея демократи и заедно с тях
подпомогнали завРъща11ето на йз!яаниците. 4. окончател-
ното преФатяване на войната и установяването на ]\'ира
осъш(ествил павзаний3, цар на лакедемонци) о помо|цта на
десетте посредници'' дот||'|и от лакедемони'| по }!егово
наре'(дане' А на Ринон и нетовото о6крьхение били ока-
зани почести за предаността и!!( към гРа)кданството!
хе макар да започнал,'! дейността си по време на олигар_
54
хията' те успели да дадат благополу{'{о своя отчет' когато
6ила установена демокрацията' и никой ве ти обвинил в
нищо; нито от тия' които остав:ш|и в Фаца, вито от ония,
които се завърн:!ли от |[ирея, длке Ринов 6ил из6ран не-
след ко- забавно за стратег.
ххх|х. пот!'ирението со осъществ}'!о по вРме на архонта
Бвклид1 при следните уговорки| ,ония от ати'о{'{и' които
,келаят да се засе.]1ят извън града, да се устаяовят в вле_
}
взина2, като ще имат Фа]кцански щ)ава, т|ълна свобода,
лична незав'симост и право да ползват доход'те 0т своята
собственост. 2. А храмъ1з под вадзора на кериките и вв_
молпидите{ ще бъде за воички според обичаите яа пред_
ците. влевзинците н'|ма да имат право да ходят в
нито пьк атия'|ни _ да ходят в влевзина, освов по^т|'1н^'време
на мистериите. яа вл€взина ще внасят от сво_
ите пРиходи в съ|озвическата
'(ителите хазна яаравно с
з. Ако някой от заселниците поиска да нае}1е къ1ца ^ти'1яяи5,
в вле-
взина, рябва да се споРа:}умее с нейния соботвеник, а ако
11е ое споразумеят, всеки 0т двамата да си избере
ти длъ-
)кнос!ни лица и собствени:<ът ще рябва да се оъобрази с
предло'(ената 0г тл( цеяа. заселн|щ!'те могат да сык}ттел-
стват с онези е.]]евзй[{ци' с които б[оо иска.]11а. 4, за ония,
които ,(ивеят в Атина 11 6.ма' |1скалц д^ се |1зсе.'1ят' срокьт
за записване е десет дена след полагането ва кпетва6, а за
отпътване _ двадесет дена; за отсъстващи19 от града ще
в:|'кат същите условия, но след завръщането им. 5. никой
)йо{тел от влевзина яяма цраво да заема д,|ъ'Фост в Атина,
|[Реру д^ ое е за:г7псал като неи1' )штел. съдебните дела за
убийотво да бъдат разгле'(дави според Фев|п!те обичаи в
случаите, когато убийството |'1и наранявавето е извър1по-
во собственоръчяо7. 6. никой т!яма да има право да иска
възмездие заРади мияалото от ког!)то и да било, освен от
1ридесетте, Аесетге, вди|{адесетте и Фг архо|{тите на пи-
рея, но дори и от тя( няма цраво' ако те представ'1т отчет.
поне- о|{'я, които са изпълнявали длъхността си в пирея, да
дават отчет пред съда в пирея, а ония, които са изпълвя-
55
вали д,'|ъ)кността си в Атина - пред гра)кданите, които
притежав:'!и състояние3. само след изпълнението на тия
услови', )келаещите могат да се изселят. колкото до пари-
те' взети на]аем за войната. всяка от двете стр!ни тябва
да върне с4мостоятел но.'!
х! щом се осъществ'1'!о помирението, онези' които во-
[овали на стРаната на тридесетге, се и3пла1!]или и ре11]или
да променят )кителството си, но като мнозина други гра-
отлагали до последния дец записването си. Архин!,
'кданй
к^то ви''л големия брой' в си да задър)ки хо-
'(еланието
рата \]скори.л] срока на записването и така мнозина били
прицдени против волята си да останат' но поотепенно се
успокоили. 2. видно е, че Архин е бил умен дърясавник],
което се потвьржлава и 0т това. че обявил за яезаконно
предло]кението на тразибул, според което се давали гра-
)кдански права на всички завъРн?ш!и со с него от пирея, от
които някои очевид}{о били роби, както и от о1уч:ц' при
който един от завърн;|]1ите се поискал възмездие от сва-
лените от власт, внасяйки в съвета предлохение те да
бъдат убивани, но Архин слод задър)хането му убедил съ-
вета да го убие без съг, заявявайки, че с този пример що
доках(ат' че искат да спасят демокрацията и да останат
верни на своята клетва. защото, ако този човек бъде ос-
тавен на свобода, мнозина биха се окура)кили и биха му
подра'(ав:|ли, но ако бъде убит, това !1щло да послу)ки за
назидание на всички. както и станало: след смъртта на
този човек никой вече не се опитвал да иска възмездие за
извър!цени в миналото неправди' 3' тъкмо напротив, из-
гле)кда, ати1'яни били управлявани най-добре и законосъ-
образно, както като цяло' така и спря\\1о всеки отделен
човек, въпреки сполетелите ги в [,1ина]1ото вещастия. те
не са}'о отхвърлили о6виненията сре1цу тях заради мина-
лото, но и върнали на лакедемонци ларите, взети назаем
от тридесетте5, макар договорът да изисквал зае}'{ьт да се
върне и от стана на Атина, и от страна на пирея; рько_
водени от идеята' че така тябва да бъде поставено нача_
56
лото на взаимното съглаоие. А в останалите градове демо-
крат!1те след установяването им на власт не само чо се
съобразявали единствено със собствените си интеРеси, но
и вапРавили преразпРеделение на земята6, 4'
ск.]1|очили още едно споразумение със засел! и[{ите в влё_
^тмвя\,\1
взина на Фетата гоцина след изселването' по време на
архонта ксененет-'
)01. Бсичко това станало в по-късни времева' а тотава
цемосът, бидейки господар на полохението, установил яа-
стоящата дър)кавна }редба1 по времето на архонта пито-
дор1 и се смята, че демосът оправедливо е поел управле_
нието, поне)ке уст1ял да осъществи завръп1ането си на в.'1аст
със соботвени с\'1ли. 2. тов^ било единадесетото по ред
преобразувание в Атинската полития. първото ставало
много отдавна и било преселението на хората' предвохда-
ни от йонз, които за пръв път се разделят на четмрА ф11ли
и учредяват длъхнос1та на царете на филите.. второтц но
първо ло характер политическо щеобразРание било по
вРмето на тезей5, чието щравление се различава незна-
чително от царското. следват преобразранията на дра_
кон! когато за пръв път биват оъставени и закони6. тре_
тото, след гра)кданската война, било щеобразРанието по
! вРемето на солон и тогава именно се зара'(да демоцраци'
ята. четвъртото било уста!.|овяваяето на тиранията от пи_
! зистат' петото било по вРемето на клистен' който св:ш|я
тиранията и )п!равлението става по_демократи!.но от това
пРи солон. |пеотото ФеобРазувание станало след пероий_
ските войни, когато дъР)кавата бива ръководена от Аре-
опага. седмото станало с ограничаване правомощията на
Ареопага, започнато от темистокъл и осъществено от вфи_
:ш|т, тогава полисът допуска под влияние яа демагозите
мно}1(ество гре1цки заради господството по море. осмо по
ред било }чродяването на съвета на четиристотинте и
о1ед това деветото _ възстановяването на демокраци'!та.
десетото прообразРание 6ило установяването на управле-
яието яа тридесотте и управлението на деоетте' вдинаде-
57
сетото 6ило завръц|аяето на из!наяиците от Фила и пи_
рея' откъдето и започва установявавето ва сега!|1|!ата дъР
)кавна уРедба' щи която се предоставя повече власт ,!а
мноз!,1нств0го. понежетогава демосьт' ставайки господар
на полохениетц управлявал чРез гласРаяи'| и тез съди-
лищата' където бил силея7. и поне'(е щавото яа издаваяе
на оковчателни Р'дения' което преди црияадле)кало на АтинскАтА шолития
съв€та, сега Финайе'к!ш1о яа демооа. явно атиняяи по-
стьпили правилно' поне)*о 1'{алцинств(у!ю по_лесно се по_ |[
кварява и;одчпва от мнозиясгвото3' 3. огначало9 рёшили
да 1{е се !аплащ:} на .|леновете ва еклесиата' но впослед_
с+вие, понехе Фа'кдааството ве се събиР!ио и щ)итаните10
използвали мяого хитини' за да яаберат необходи|'{ия брой +++
глаоове, та да бъде;алидво гласРането' пръв Алирий|1
базпо0едил за|1ла|цането с един офл' после хераклид от
Б"''*е"", наречен цар - два офла, а после пак Агирий
_ три обо'а1].
х[!1. сега1дната Атинска полития1 има след1ия вйд' в
са Фа'(да-
}правлението участват всички' чиито родители
ни2, а навърц!илите осемнадесет годияи се вписват в опи-
съците на демотитез. всеки път) когато става такова запи-
сваяе' демотите, щом положат кпетва' глас}ъат' преценя-
вайки! първо: дали кандидатите са достигяали възрастта,

изисквана от закона' ако не са, биват връ!цани в Фупата

на непълнолетните' второ - дали са свофдни и зако11оро-
дени' А ко|ато демотите гласрат за н'ткого' че не е сво-
боден, той има правото да обха.]!ва ре!дението в съда' а
демотите избират пет обвинители изме)кду себе си) и ако
съдът ре||]и, че кандидатът няма Фаво да 6ъде запясан.
полисът го продава като роб' но ако спечели делото' де-
мотите оа задълхенй да го запи|дат. 2. |1осле €ъветът
подлага на цокимаси# записаните и ако ре1!и, че някой от
тях яе е навър[дил осемнадесет години, валага глооа ва
д""''"'", *о"'' записали. щом ефобите5 бъдат одо-
"' 'о
брени, техните бащи се съ6ират по фи.'|и и с,!ед като по-
лох<ат :ьтетва, избират по 1тима чове!<а от Фгтлит% навър_
11]п]1и четиРидеоет годи'}и' за които се смята, че са най-
достойяи ; най€посо6яи да се Фи'(ат за фебите, а от тях
демосът избпра чрез гласуване с вдпгане яа [уька по едив
софроньсгп' за вс}ка фяла 8 еА\111 коз'сеп1' който се из6ира
който отговаря за ефебите]'
атин,нц ъц
з' щом т€ '",'^"
'й"*щ събератеф6'те, найяатРед посеп{ават заедно
хоамовете. а после се отправят към пФея, където едни от
еБебите .оема. о"!,ната на м)п{их]'1я' а дрги - на А{те'
{Без гласу"ане с вдигане на ръка 6иват !!з6ирани двамата
пЁло'ри6й' и учителите. които ги о6гават във военно
изкуство, да стелят с лъц да м'!тат копие и да ои слухат
с катагулт'!- 8секи от софронистите получава възнаФах-

61
дение по една драхма дневво, а всек,1 от ефебите _ по
четири обола. 9секи софровист получава средствата за
ефебите от своята Фила, с които осицрява необходимите
провизии за всички в общността (поне)ке се Фанят об1цо
по фили) и се гри)ки за всичко остана.'!о.4. така минава
пьрв.]та гоцина. а пре] вторага ех']есиатът се събиРа в
театъра. където ефебите се представят под стой пр€д
демоса и полг]ават от лолиса щитове и копия) за да ох_
раняват страната и да слу)кат като оща)ки в крепостите10.
5' по време на двете години, когато охраняват, те носят
хламида1' и са освободени от всякакви повинности1]. за да
н'|мат повоц да отсъстват' !{ямат право да се явяват в съда
нито като обвияители' нито като обвияяеми, освен по дела
за наследство или за дъ1цери наследници или ако някому
се пада да изпъл1],|ва )кРоческа длъхност по произход.
след изтичането на двоте години еф6ите се приравняват
с останалите Фахдани.
х!-|1!. прочее, такива били разпоредбите относно влисва-
нето на фа)кданите и относно ефебите. и въоб!це всички-
те вис|!!и длъ)кности се опРеделят тез избор по )кребий
освен тамия1 на военната хазна и д.'!ъ)кностите на разпо-
редителя на средствата:. определяни 1а о6шествените пра}-
ници' и на 0тговорника по водосна6дяването]. те се из6я-
рат чрез тласРане с вдигане ва руька и изпълняват своите
задъ.]1]кени,[ от едни панатенеи до о1едващите панате|{е#.
чРез глаоуване с вцитане на т'ька се олределят и всички
военни длъхности. 2. съветьт се !'збира чрез ь?ебий и се
състои от петстотин членове - по петдесет от всяка фила.
8сяка от филите5 поема пританството по реда определе|{
чрез )кребий, като първите четФи ръководят по тРидесет
и |дест деяа всяка, а следващите |]!ест - по Фидеоет и пет
дена всяка' понехе атиняни пресмятали дните по лшяия
календар6.3. пританите се хранят заедно в толоса7, за
което получават средотва от полиса3' те и|{ат задъл)кени-
ето да свикват съвета и еклесиата: съветьт бил свикван
всеки ден с изк,]1|очение на почивните и празничвите9 дн|',
62
а ек.]!есиатът- четири пъти за вРемето на всяка притани'!,
притаките оповестяват предварителяо въщосите за раз_
гле'(дане в €ъвета, пневяия ред и м'!отото на заседани'|-
та10. 4' те оповестяват предварителяо засед^н\1'!та на
'1 ?'|овно'
еклеоиата11' едно от които' така наРченото
'4мА
з^
цел да обяви чрез гласуване с вдигане на ръка дали длъ-
)кностните лица са изпълнявали своите задълхени'! доб-
росъвестно1:, да разгледа въпросите, свързани с изхра|]ва-
нето и сиг}?ността яа стРаната, в този ден се внасят исан-
гелии, четат се оп11си на отнети ищпцества' мол6и за при-
добиване на наследство' както и молбите на дъ1церите
яаследници' за да моп!т всички да узнаят, ако н'|кое иму-
щеотво е останало бе3стопанствено. 5. по време на !шес-
тата притани'||3 освен гореказаните въпроси пританите мо_
гат да внасят за гласуваяе с вдигане на ръка предло'(ени'|
за остракизиране' които екпесиатът да одобри илй да не
одобриц; да подлагат на гласуване обвиненията1' сРщу
сикфанти от ат\111яни и от |\'етеки _ до ти на 6рой за
всяка от тези Фщи' а така съ!цо и обвинени'!та кьм ония'
които не са изпъл}{или задъл)|(енията си към демоса!6. 6'
насРочва се отделно заседание за просителяте, на което
всеки )ке]1аещ да говоРи пред екпесиата' независимо по
личен или обществен въп[юс' трябва да положи върц )кер-
твената г!.]1оча маслияова клонка в звак на молба. по вРе-
ме наостаналите двезаседания на ек.]1есиата се разгле,(дат
всяхакви дрли дела. като слоред закона Фябв&по да се
обсъ)хдат тРи дела относно храмовете, Фи - свързани с
пратеници и посланици' и ти _ относно свещените обре-
ди. понякога се случва да се вземат ре|!1ени'| и 6ез пред-
варително гласуване]]. ||ратенишите и посланиците първи
тябва да се представят на пританите и на т'|,{ преносите-
лите връчват писмата.
х!ш. Бг!истат_ьт!яа пританите бива из6ирая чрез
'{(ребий.
той изпълнява тази длъ)кност в продълхение на едно де-
ноно1цие' като един и същи човек няма право да я изпъл-
нява повече вре}',1е или пък да я заема два пъти. той съ-
63
 т

хранява кл1очовете от храмовете1' където се намират съ-

правото да пРдяви обвинение срец0/ ония с'ц)кители' ко-
кровището' архив11те и печатът на страната. той е задъл_
ито са яару|цили заковите, но и те от своя стана имат
хен да 6ъде в толоса заедно с една тРета от пританите' право да об'калват в сьда евонталната присъда на съвета.
която той определя. 2- 14 когато г]ританите свикват засе_
3. съве1'ът подлага на докимао!б1 кандидатит€ за т..'1е|]ове
дание на съвета или на ек.]]есиата, е'истатът избира чрез
на съвета през следвап1ата година' както и деветге архон_
)кребий девет проедриз - по един от всяка Фила, с изкл1о-
ти. преди съветът имал право да с/гхвърля окончателно
чение на филата, от която понастояп]ем са избрани при-
кандидатите' но сега те имат право на поФ!едно об'@.]1ва-
т;ните. А проедрите от своя стгана и]бират еписг3т на не7 в съда. 4. проче9 това са слпаите' при които съветът
проедрите1 и приемат програ}{ата за деня. 3. щом я полу'
бил литден от пълна власт. но той внася в ек!|есиата сво-
!рижа г'}а ре]]а по вреь!е на заседанията. о6явяв0 г
ча г. '1е се
ите док]1ади и ве било позволено да се подлага на гласу_
зъпросите за о6съждане, следят резултатите от гласувани-
ване нищо' което не е предварително гласРано и което не
ята, разгле)кдат всякакви друти въпроси и ре11]ават кога да
е било вписано от пританите в двевния ред; по силата на
бъцат закривани заседанията, никой няма право да бъде
това всеки' който внесе предло)кение, фз да спази тези
е||йстат5 повече от вецнъх годи1пно, а проедър _ веднъ)к
по времето на всяка притания' 4' из6ори'ге за стратези, условия' мо)ке да бъде обвинен в вар).п]е]]ие на закояите9.
хипархи и за остакалите военни длъ)кности се прове)кдат
х!-\.|. съветът поема поддРъ'(ката на тРиерите'' корабни_
в ек.]1есиата с|1оред волята на демоса' тези избори се про_
т€ съоръ)кен!1я и доковетч стг)оителството на нови тиери
вежцат от пританите, които действат след п!естата прита'
\'лц тетрер\'1' като демосът гласРа с вди|ане на ръка кой
ния, ако за тях има благоприятно предзнаменоваяие. но
ог двата вида да бъде израфтен' осиг}рява необходимите
и за това е необходимо предварително гласРане в съвета.
съоръ'(ения] и построява докове. стоителите на кора6и-
те се избщат съ!цо от демоса чРз гласРане с вдигане на
х[у. някога съветът имал правомощ!{ята да налага гло6]1
и да осъхда на затвФр или на смърт, но когато веднъж Ръка. Ако членовете на съвета не цредадат всичко това
в готов вид на следващи'! €ъве1 се ли:пават (ут лравото
съветът предал лизимах2 на палача, ввмелидз от дема Ало-
на възнафа'(дение, защото то се полу!ава при вови'1 съ_
пека го осво6одил' като з:ивил' че никой гра'(данин не
вет. за направата тр''ер''1те съветът избира измехду
мо)ке да бъде у6иван без присъда. случаят бил разгледан
своя състав десет '|^
корафстроители. 2. накрая, съветът
в съда и лизимах 6ил оправдан, заради което получил
събл|одава и за всички об!цествени сФадц и ако пРцени)
прозви!цето който се спаси от барабана"{, а де-
',човекът, че някой постьпва т!ротивозаконно' прави изло'(ение пред
мосът отнел на съвета правомощи'|та да налага глоба'
екпесиата и ако 6ъде признат за виновен, делото се пре-
смъртно наказание или затвор'. де}'осът постановил сле_
дния закон: всички присъди й глоби, определени от съве_
та' да се внасят в съда от тесмотетите6 и само гласуваното
х|-\{|. съветьт }т]равлява повечето общеотвени работи
от оъдиите ре11]ение да 6ъде окончателно. 2. съветът по-
оъвместно с остан:!лите вис1ци слу)кители. на първо място
!1лага на проверка дейността на повечето вис1|]и слухите_
това са тамиите на Ат'|на1, десет на брой и избирави чрез
ли и особено на ония, които се разпоре'кддт с паричните
жребий_по един от всяка Фила; всеки тами'{ споРд закона
срецотва' но неговото ре1пение не е окончателно и мо]ке
на солон трябва да е от съсловието на пентакосиомедим-
да бъде об)'(алвано в съда. всеки обикновен Ра)кданин има
ните .- зап1ото законът все о|це бил в с}.{ла, - а 11з6\|р^|!'ят

64
65
 _-

и предава тези списъци на опоёскт';зитпе12 ' А вругите списъ-

чоез жоебий заема цлъжността цори да е съвсем беден'
та"ии1е статуята на Атина2 и //изо6ра,кеничта / ци се пазят отделно' за да не бъдат зачеркнати преди
'риема'
на }1ике], свешените укРап!ения и съкровището в присъ-
определен, | срок.
ствието на съвета. 2. чРез ;кРбий биват избщ)аяи и десет
по,1еп1ц - ло еА|1н з^ всяка фила' те оъбират всички наеми)
х!и!|. Аподектите са десет на брй, избрани чрез )кте_
заедно-о бий - по един от всяка фила. щом полутат списъците' те
устройват търговете за разРаботка на рудниците5 отбелязват ввесените су!(и в присъствието на съвета, в
военния тамия и с разпоредителите на средствата за об-
п]ествевите празници на заседанията на съвета, обявяват сФадата на съвета, а после отново ги предават на дърха_
вния фб. по този начин, ако някой здкъснее с платеха'
на наемателите, избрани от съвета с вдигане ва ръка,
бива отбел'зан като длъжник и тРябва ца заплати двойно
както ра]ра6отените рудници. о6явени за разпрода-к6а']а
_ сумата' която дъл'(и, в противен с'|учай бива затворен. за
срок от Фи гоцини. така и !оговорените //'а пръв път//
всичко това съветьт! е напълно овластен споРц захоните.
за срок от десет години' те продава'|. на търг и им)!цес-
2. и така, в пъРвия ден аподектите приемат списъците и
твата на вспчки осъдени7 от Ареопага или от оотаяалите
ги разпределят ме)кду длъхноотните лица, а на следващи'|
съдилища' ако девотте архонти потвър]ит това. полетите
предоставят яа съвета избелени плочици3 с вписаните доклацват за това разпределение' изписано върц дъсчица'
в съвета и предлагат яа неговите !г!еяове да се изка)кат
ваеми и данъци' събрани за една година, имената на яа_
е}'(ателите, както и цената' която предлагат. 3. 0свен това да.'!и |''|кой от тях знае за противозаконна постъпка при
в десет списъка записват ичената на ония' които трябва разпРеделянетц независимо д:}'!и е вис1д сл}'ките.]1 и.'!и
_ обикновен грахданин. Ако се окахе така, аподектите по_
да т!]]ащат по време на всяка притани'|' 0тделно имената
на тези' които трябва да пла|цат ти пъти годи1дно' като длагат ва гласуване обвинението. з. членовете ва съвета
се изготвя списък за всеки плате4 и отделво _ имената избират чрез )Фе6ий изме)кду оебе си десет логисти2, ко_
ва тези' които трябва да платят по време на деветата ито да следят за отчетността яа вис!11ите слу)кители по
време на всяка притан'!в, 4. по_нататьк, избират чрез хре_
притан!!я". те съставят списък на отяетите имоти и сгра_
бий и десет евтини] - по едия от фила' както и по двама
дите' одобрени ')а продажба от съда|0. за1цото и те}и тър-
гове билиустройвани от полетите. стойността на сфадите
помощници към всеки от т'о(' те били задьл'(еяи да уча_
ое из|1лаща в срок от пет години' а яа и!!(отите _ в срк стват' когато всяка фила заседав:}.'!а на г1лощада около
от цесет години' като тези плате)1(и стават по време ка статуята н^ сьоя епоним1. Ако н'!кой Фокданив по)келае
(ъвета/[|\ в течение на тите дена след отчета пред съвета да пРе-
деветата притан!''!.4. царят също внася ||в
наемите от владеяи'|та на храмовете, изписани върц из_ дяви о6винение (подело с частен или общеотвен характер)
към вече проверен сл}')!(ител. той написва вьрх) и'}белена
белени т1лочици. тези владения се наемат за срок от десет
години, като наемът се изплаща по вРеме на деветата дъсчиша своего име, името на този, когото обвинява, на_
притавия; затова най-много пари се събират по време на ру]]ението и предлаганото от него наказание' след което
я предава на евтина 5. щом евтияътлол}чи дъсчицата, той
тази пРитания' 5. и така, в съвета се внасят списъците'
съставени споРед срока на плате)ка, и се съхраняват от
я подлага на проверка и ако е съгласен с обвинението.
дър}хавния роб' щом изтече сркът на платежа. ро6ът Федава делото на съциите по деми', ако е от частен ха_
изнаоя от архитрава онези списъци' в които на този ден рактеи които имат задължението да внеса7 ||в съ\^/| спо-
ровете мехду а - на тесмотетите6' ако е от об||]е_
Фябвада бъдат вяесени й зачеркнати сумите за изт1пащане, Филите'

66 67

ствен характер. от своя стана тесмотетите. !цом се запо-
'}наят с делото' го връц1ат обратно в съда и последвацата
присъда на съдиите е окончателна'
х[!х. съветът се заема и с прверката на ковете! и ако
се окаке' че някой конник притежава добър хон, а се
глоба' съответна на
Фи)ки ло1до за него' бива наказван с
издръ'(ката на коня; а ко11ете' които ве се подчиняват на
гос;одарите си и не могат да застават мирво' биват дам_
госван![с клеймо във формата на кръг и биват смятаки за
вегодни. съвегьт подлага на пФверка и лРдяия отяд от
6ъде о']хвър-
конницата) и ако някои от г{астваш1ите в нея
от
лен чрез гпас)ъане с вдигане на ръка' трябва да слезе
и мини от аподектите' за да поддъР'(ат храмовете' които
коня3, съветът подлага също на пРверка пе||1аците'
които сядали зад конниците1 по време на 6итка, и ако
някой бъде оценен като неподходящ, престава да полу!ава
възнап)а.хдение' 2' конниците 6иват зачислявани от де_
сетте;ставители на списъци. и16ирани от ек"]1есиата чре]
гласуване с вдигане яа ръка' те предоставят списъка на
х".арх'.е и 4"'ар*те'. които от своя стана го внасят в
Ё""].'. *"..'' сЁ разпечатва та6лицата с 1АменатА ва /]
действа|ците// конници и 6иват отписвани имената
на от_
под клетва, че не са
преди записаните' които са з:ивили
бъдат кон_
в състояние поради здравословни причини да
яици. после съветьт призовава новозачислените конници
и ако някой от тях з:шви под хлетва, че не мо)ке поради
здравословви или имуп]ествени пРичини да слухи като
конник, 6ива освобопен' а за останалите ч)'|еновете на съ_
вета гласуват чрез вдигане на ръка дали са годни да бъдат
не. Ако потвърдят! че са годни, ги
конници или
в таблицата' а ако не са _ ги осво6охцават' 3' някога
съветът одо6рявал:тлановете6 и празничния петш|ос за
стацята на Богинята7, но сега това се ре111ава от съда'
и]6оая чре1 жре6ий. понеяе явно членовете на сьиета
о"'', :,р"с'рас''и в гешенията си. по сьшия н]чин съве
тът заедно с военния тами'| съ6людават украсяването на
стацята на }{ике6 и за нафадите на състезанията по вРме
68
на панатенеите. 4. освен това съветът подлага на пРовеР-
ка и инвалидите'. понеже съшествР:ш ]акон. който пове-
лявал следното: всички ония' които имат имущество, въз_
лизац!о на ло-малко 0т три мини, и са вегодни да рафтят
поради своите телесни ведъзи' да бъдат проверяваяи от
съвета, след което да полу|ават по два офла дневно за
прехрана отдър'(авната хазна. инвалидите разполагат със
со6ствея тайия' из6иран чрез хРбий. по подобен начин
€ъветът разпределя мехщ вис]дите о1)'кители всички за_
!-. прочее, това са правомо1цията на €ъвета' 6свен това
биват из6ирани чрез ,Фебий десет човека' които поемат
поддръ)кката на храмовете и които получават по тридесет
най_много се ну]кдаят от това. 2. по_нататък, 6Ават из6я-
ран\7 \1\есет аопцно,'1а1, от които петима слр(ат в пирея,
а петима _ в Атина. те сле'цт свиРщи на флейта,
'(ените,
цитра и китара2! да не лолучават повече от две драхмиз' и
когато има повече на брой да наемат една и съща
'(елаещи
свирачка' астиномите хвърлят жре6ий и който от хелае_
!]1ите спечели' той я наема. освен това имат Фихата да
следят уличните чистачи да не изхвърлят яечистотиите на
разстояние по_малко от десет стади1 от Фадските стени'
да забра!{яват: лреФахдането на фадс1с'те улици със стро_
е]ки' стрите.]1ството на балкони над улицит9 прокарваве-
то на вися(ци отводнителни Фъби' изтичап!и на улиците'
и поставянето на лРзорци! които да гледат кьм улицата5.
Астиномите имат и задъл)(ението да пРибфат мъРтьвци_
те от улиците с помо1цта на обществени сл}9кители' които
били под тяхно разпорехдаве6.
вписват
!-|. чРез )кребий 6иват избирани и десет агораяоми1' пет
за пирея и пет за Атина. законите и)!{ оФе)кдат да се
Фи'(ат всички стоки' които се продаваъ да бъдат непод-
правени и без примеси.2. из6!'ра7 се чрез жре6'й 11 десет
метрног',ти?, пет - за Атина, и пет - за пиРя, които се
69
|-

вете на др}')кество3! делата' свързани с благотворителва

гоижат всички мегки и теглилки да бъдат използвани дейност' с търговия на ро6и и впрегатея до6итък', и дела_
,,'*","- .}' има и цесет ситофилакси' и'}'
с!."" '' ',р''"'"те'
,*рЁб"й, _ пирея'и пет _']а Атина]' а
тц свързани о триерарх''!ята|о и банките' з. такива са де-
'". 'а
"р*', д",д"""т _за Атина,и петнадесет _ за пирея' лата, внасяни от докпадчиците за разгле)кдане в едяоме-
''"'с.'",це" сечен срок. Аподектите пък разгло)с1ат делата, възбудени
най_напред те имат Фижата хлябът да се пролава лобр- от откупвачите на данъци и против т'{х11' като при делата
съвестно на пазара, после _ мелничарите да продават ече_ за ср'а до десет драхми ре!дението на аподектите е окон-
мияеното братлво спрямо цената ва ечемика и &1ебарите чателно' а делата' при които ср{ата е над десет Ф:шми,
на п1]]еницата
да процават п!]!еничния хля6 спрямо пената се внасят в съда' за да бъдат разгледани в едиомесечен
и според необходимото тегло, определено от т'о( самите'
мерките' 4' чРез сРк.
понехе законът повеляв!}'! теда определят
също така десет надзиратели! на
|-|!!. чРез )9ебий биват избирани и четиридесетте - по
)кребий биват избирани
Ёр''""*'"" .,р'"''ип!а, задълхени да яаблюда-
които оа
четирима от вФ|ка Фи.]та' които разглехдат всякакви др}ти
ват търговията и да изискват от тьрговците да доставят
товар хито, предназначени за дела. първоначално 6|1ли Фц!есет и 0тсъ)кд!!.]!и' обика-
за Атина две Фети от всеки ляйки демм7е|, но поФ!о _ по времето на олигархията на
)китния пазар' тридесетте, броят им се реличил на четирицесет' 2. те
издават окончателни рс|!!ения за делата до десет дР:цми'
чрез )кре6ий биват избирани и вдинадесетте, които а делата за суми' надви!!!аващ!! десет драхми) се цредоста-
поемат надзора на затворн1!ците. вдияадесетте изцават
'!|. вят н^ ёц0пап1опе1. те се заемат с делото и ако не успеят
смъотните присъди на хванатите на местопрестъллението да помирят сФаните, издават ре!деяи9 ако то се цриеме
*р,.,'". р6и| и Фабителите:' които признават
''","'" ''
вината си. при поло'(ение, че я оФичат' вдинадесетте
и от двете стани, делото ое см'|та за прикл|оче!{о. но ако
_ биват осво- едяата страна обхалва Р!цението, диететите поставят в
внасят сл}ч; в съда, ако 6ъдат оправдани две отделни сандъчета _едно за ищеца и едно за ответника
фх<давани, ако 6ъдат осъдеяи биват предавани за изпъл-
_
- свидете]1ските показани'!' предло'(ен}1!{таз и извадки от
нение на смъртната присъда. вдинадесетте ввасят в съда законите1' подпечатват ги' прилагат своето Р||!ение и сан-
и описите на отнетите имоти и оФади и ако съдът ре1ди' дъчетата биват предавани на четиримата съдии от филата
че саобществена со6ственост' те биват предавани на по- на ответника5. з. те, щом лол}д|ат делото' го внасят в съда,
летите3. наФая, вдинадеоетте внасят и тайните обвини-
съотоящ се от двеста и един членове' за дела' пр!! които
телни донесони#' поне)ке са натоварени и с тези задъл)ке- о),мата е до хи.]|яда щахми' Аела"[А з^ су|{а над )с{ляда
ния, макар яякои от тия донесения да 6или внасяни и от ^
дра]0,1и се внасят в съда' състоящ се от четиристотин и
тесмотетите. 2. чрез )кребий биват изб''р^я\' ' \\ет в11осц- один ч.]1енове. когато се разглехдат дела, е забРанено по-
|пе'1ц5 - по од\'н на \ве фили, които имат задъл)кението
да
всрок зоваването на дряи извадки от закон}|те' яа друп' свиде-
внасят делата' които тябвало д&6ъдат разтле'кдаяи телски показания }! предло)кеви'| освен тези, които са по-
_
от един меоец. А такиъа били делата за зестра6 в слг{а_ ставени в сандъчетата от диетотите. 4. диетети могат да
ите' когато тРябва да 6ъде върната, а не се връ1!(а, делата
които не се бъдат гра'(даните, навъР1ди.'|и !1]естдесет години' което се
за взети яаз!ом пари с лихва одна драхма,' потвъРхдава от хронологията на архоятяте и епо|{имите.
връ1цаг' делата'}а взети на'}аем средства за търговия' сле-
поне'(е има десет епоними на филите6 и четщидесет и два
д}ат делата за оскър6ление. за разногласие мех]1у члено_

1о 7\
епоними ва годните за воевна слу)хба7' [&кога ефебите
били вписвани върху избелени гш!очици' като на първо съдиите го признаят за виновен, сумата, която тря6ва да
място би.'|о записвано името на аРхонта' по чието време се плати' се определя спо[юц взетия подкуп, но в десето-
хратен размер; а акоуличат някого в нару1]]ение на закона,
са вписани' и епонима на диететите от пРдната год!{на'
аднес еФбите биват вписвани на медна колона, поставяна преценяват нар}.1]!ението и в слу{ай, че т1лап1ането става
пред сгйдата на съвета, близо до статуите на еповимите3'
преди деветата притани'|, осъде}1!б1т пла!ца само отсъде_
5' 9етиридесетте избиРат последната колона', разпрелелят
ната сума' а ако не _ плаща двойно. €амо десетократното
плащане не се уцвоява. 3. чрез хте6ий бива избиран и така
делата можду записавите яа нея Фахдани и чРз хреоии
определят делата, които всеки от тях |!]е ре11]ава' като е нареченият секретар _по притания". който ]авежда доку-
задълх<ително всеки да разгледа делата' които е получил
ментите. съхранява }твърдените ра]поредби. отговаря със
по поне)ке законът повеляв:}.'| всеки Фахданин' своя подпис за всички останали книха и присъства на
'Фе6ий.
навъ0шил нео6ходичата въ}раст. да изпълни задължени_ заседанията на съвета. някога той бил избиран чрез гла-
Ё, ако не го налрави' бива лишен от гра_ суване с вдигане на ръка измехду най-прославените и до-
"., '^ ''"'*'.
хданоки права' освен ако не е натоваРен с друга длъ,(ност стойни фа]кдани, за1цото името му стояло записаяо върц
_ колоните1, които обявяьали за съ'озничество и
през тази годияа или ако е извън сщаната това са един_ условията
с!"ените с,уяаи, в които Фа)кдавите са освофде|{и от гласранията за даване на Фахдаяски права и званието
задъл}кенията на |\91етот|1.6. Ако някой ре!!]и' че е би''! проксен5. А сега6 длъ)кността на секретаря се определя
има право на иоангели'! чрез )Фебий. 4. чрез )кребий 6ива избиран огпе елин сек_
несправедливо осъден от диетет'
пред съвета на диететите и ако този диетет бъде пРизнат ретар ,'по законите(, той присъства на заседанията на съ'
за виновея' бива ли!||ен споРд закона от Фа'(дански пра- вета и съ|цо отговаря със своя подпис за всички закони.
ва10, но и той има право яа об)(алвано. ?. впонимите биват 5. демосът чрез гласуване с вдигане на Ръка избира втори
използван}' я по време на военните походи' а когато става секретар' който да прочита пред еюпесиата и пред съвета
яа6ираЁето на годните за военна слРк6а, се о6явява от кой различните разпоредби и р€1дения, неговите пълномо1ц!б!
епониц тябва явят вк.]1!очват само това.6. чрез )хребий биват избирайи и
архо;т и епохим до кой архонт и да се
задъл)кително грахданите. десет :отерог:ои7 _ за така наречените ,из|9пителн}1 )кер-
твоприно111ения(' които те извърт||ват според пророчества-
та наоракула' а когато Фябва да се постигне благоприятно
|-ш. чрез жре6ий биват избфави и следните слу)кители:
петима надзиратели ва пъти1дата|. които имат }адължени_ знамение, извър11|ват )кертвоприно|деви'|та заедно с !ада_
ята да ги подцържат с помощта на десет об|дествени ра- телите. 7' чрез х?е6ий биват избирани и дрги десет !и_
(ютнА|!1 2. (ъйо така десет логисти] и десет синигори| еропои _ така наречените те извър|!!ват ня-
'годи!дяици{'
кои и ръководят празвенствата, които
към тя(, пред които всички' заемали дър'(авна слу)кба, са 'кертвоприно1]!ения
стават на всеки пет години, с изк.]1!очение на панатенеи-
длъхни да се отчитат. лог}'отите са единствените' които
пРверяват сметководните кни)ка на отговорните слухй_ те3' А тези празненства са следните: едно в.(елос (там се
и в съда делата по отчетността' Ако те изо_ осъществява и друго празненств(') на всеки сецем години)'
'ели "нася'
бличат някого в разхищение' съди!1те го осъхдат за кра_ второ _ Бравронии', трето _ {еракпеи10, четвърто _ вле-
хба' а липсва!цата ср{а тря6ва да се възстанови в десет_ взинии]], и пето _ панатенеи' и никое от тях не съвпаца
оФатен размер; ако откр|{ят' че някой е взФ1 подкуп я с друго' към тях се при6авят от времето на архонта ке-
Фисофонт1: и хефестиите' 8' чрез )кребий биват избирани

72
1з
архонтът на саламин!з, демархът яа пирея!!, които орга-
низират и на двете места дионисии'5 и назначават хореги16.
в сала|''1и!{ името на архонта се записва в оФициалните
кя!0ка|7.
|л. и така вис|)1,1те сл}и(ители биват избирани чрез хре-
бий, а по-лоре упоменахме техните правомоп]ия. колкото
до така наречените девет архонти, вече бе казано1 по какъв
начин ставало т'{хното назначававе' в дне|дно време: би-
в^т цз6иР^11и чрез )кРебий 11|естте тесмотети и техните
секретари' аРхон'т'ьт) царят и полемархът _ по един от
всяка фила, поред. 2. всички биват подло)кени ва докима-
оия в съвета на петстотинте с изк.]1|очение на секретаря'
който се подлата на докимасия само в съда' както и оста-
налите сл)окители (поне)ке всички: и и]браните чре'] жре-
бий, и избраните чрез гласРане с вдигане яа ръка' заемат
длъ)кността си едва след докимасията)' но деве1те архон-
ти биват подлаган11 на докимасия първо в съвета' а после
- и в съда' някога онези, които но били одобренй от съ_
вета' не мо)кели да встъпят в длъ)кност' но понастояц]ем
е р<!'Рец]ено после.1но обжалване в съда. който взема окон_
чателното ре1]!ение. з' когато се провехда докимаоията'
най-напред задават на кандидата следните въпроси: ,'кой
е твоят 6аща и от кой дем е, кой е бап1ата на твоя ба|!]а,
коя е майка т!'' кой е ба!цата на твоята майка и от кой
дем е?" после го питат дали почита Аг1олоя' Фтечествен
богз и 3евс, Аома:лен ф/
и къде дър)ки техните )кертве-
ници' после _ дали родът му има Фобница5 и къде е тя'
г|осле - дали се отнася до6ре към родителите си, д:ш|и
лла1ца данъците сц6 14 Аал\1 е отбпл военната си слРкба'
щом бъдат отправени тези въпроси, //предоедателят// ка-
зва: свидетели, които да г!отвърдят това." 4. щом
'посочи
свидетелите се явят' председателят ]1ита: ,,иска ли някой
да предяви обвинен!''е сре!цу този човек?" и като се яв!{
такъв, председателят дава думата и на обвинението, и на
защитата, слец което съветът чрез гласуваве с вд'{гане на
ръка, а съдът чрез гласуване с хвърляне |!а !,камъчета1{
14
изцават ре|, ение. Ако о6аче не се яви обвинител' гласува-
нето се провехда веднага, в по-ранни времена само един
съдия хвърлял а сега всички съдии са задъл_
'ка!'{ъчета{'
,(ени да гласРат за кандидатите, за да имат възмо'(ност
съдиите да отхвърлят кандидата' който, макар и яедостФ.
ен' е уст!ял да застави обвинител}1те да мълчат. 5. после
из6раниците се щътват към )кертвената плоча' върц хо-
ято са поло)кени въте1дностите на )кеРтвоните )кивотни'
където и диететите, щом полох(ат клетва' обявяват Р|11е_
нията с\7' свидетелите' щом поло'(ат кпетва' дават по-
'^
казанцят^ си1. избран1'те с1у(в1елА се хачват върц плФ.
чата и полагат клетва да управляват справедливо и според
законите, да ве приемат подю.пи, а ако вземат подкщ,
тябва да издигнат златна статуя3. после поемат към АкРо-
пола' където полагат сьщата к]1етва, а после встъ|!ват в
длъ'квост.
|и. Архонтът, цаРят и полемаргьт с!' и36црат по двама
помощяици' които сьщо биват подлагани на докип'аси'| в
сьда' преди да поемат задъл'(ени'|та сц а след прикл!оч_
ване яа дейността си тя6ва да цредадат своя отчет' 2'
Архон'!'ьт веднага след встъпването с|{ в длъ'(ност опове_
стява яай-напред, че всеки Фахданин има пРавото да за-
пази им}'1цеството! Фидо6ято пРди встъпването на аР
хонта в длъ)кяост до кр!|'1 на негов0то упРавление1. 3. по_
сле архон'|'ът определя трима хоРги измежщ най5огатите
атиняни2 за състезанието по написване на Фа!едия' вя-
кога определял и петимаз за написване на комед.!я, но ^сега
това избФане се пРави от филите. по-нататьь пр'ема
хоРегитч опРделени 0г филите за диовис'ите1' сщ)еч 3а
мъхки'т |{ момче|дки,] хор. за дионисиите оцРдФ1ят по
ед.|н хоРег за всяка фи'|а, а за тарге]|и'те _ по един на две
ф,'!и, като вояка фи]!а предпага хореги поред. по !'олба
на хорега архонтът прове)кда размяна на и|!щцесгвата' и
дава ход на възр:окени'1та в съда' ако се ок:рк9 че посо-
ченото лице е изпълнявало по_рано тази ли\Р!\1я !'л|1 чо
ня|\,1а право да я изпълнява, пове)ке и3пъл|]'|ва дрга, чийто
75
1
срок о[це не е изтекъл6, или понехе не е яавър1ш!'1 яеоб-
ходимата възраст' пове)ке хорегьт на |\'{омче1цкия хор |1а_
пример тябва да е навър|цил четир['|десет години' Архон_
тът опре;еля и хорегите в делос'' и архетеора6 за кора6а
с тридесет весла, който отве)кда \'{ладехите на острова.
4. Архонтьт организира две !дестъия: първото' което се
првехда в чест на Асклепий, през тия дни мистетите си
седят в къщи', и второто _ по време ва толемите диони-
сии|0, които ръковопи заедно с епимелетйте - по-рано те
били избирани ярез гласуваяе с вдигане яа ръка от де!'1оса
бил\'| цесет я^ брой (те заг|ла!цали разноските за |пест_
'вието от собственйте си средства)' а сега биват из6ирани
тез хРебий по едия от всяка фила, като им се предоставят
сто мини за подготовка' 5' Архоятьт уотройва и шествието
по време.на таргелиите, и |пествието в чест на зевс спа_
сителя,1. 1о* усгройва и състезан!Ф{ по вРме на диони_
сиите и таргелиите' това са празвевствата' които ръково_
ди архонтьт. 6. той разглех(да и дела с ча-ея й о6|!!ествев
характер, сдед което ги внася в съдц такива дела !1апример
са: 3а ло|до огно|дение кьм ролителгтте (всеки гра]{(данин
имал право да възбуд|{ такова дф1о, без да т!{у бъде нало_
:кева гйоба|?), 3а ло|!!о отно!пение към сирац' (тези дела
се възбРцат срецу настойниците им), за ло!по отно|!!ение
кьм дъщеря наФ1едница (тези дела се възбРцат срещу
|{астойниците и съпрузите), за ло|до упРав,|ение на имот
на сирак (тези дела се възб}элцат сьщь сре1цу яастойни_
ците), дела за ],т'опо|\{рачение (когато някой Фа'(данин
обвинява дрг, че поРади загуба на Разсъдъка си разсипва
своето ихлушество), за изфР на попечители (ако някой
Фахда}'ин яе иска делба на общ им9, за опРеделяне на
наотойничество!з' за дела
настойниь за спорове относно
по повод предоотавяне наизло)кевиеза иму'дество' където
настойникьт сам се е определил като такъв' за крлкби
0тносно наследства й дъщери наследници. 7. Архонтът
взима под свое попечителство оираците' дъ1церите насле-
д}1ици и )|(ените' които след сп,1ъртта на съпруз.|те си
твър-
дят' че са бРеменни. Фсвев това има право да налага на
16
престъпилите закона \1аказ^'1ия ил\1 да [и ['Рдава яа оъда.
той има правомощието да дава под наом имот'те14 на
сираците и дъ1церите наследницщ докато навър1дат чети-
ринадесет голини15, като взима от наемателите оф3пече-
ние' &о настойниците не предоставят с!юдотвата за изд-
ръ'(ка на децата' той ги щин)'''(дава да ги дадат'
!-и!. такива са задъл'(ени'|та яа архонта. цаРят щеди
всичхо ръководи мистеРиите с помощта ва //че!Фв]"1а-
т2/| еплмелет1а' които демосът избира нрез гласРа\1е с
вдигаяе яа ръка _ двама от атияяни' един _ от Рода
на ввмолпидите, я едия - от рода на кериките1' пфле
ръководи впиленейскмте д)лоямсии1, които вкп|очват
|деотвие и състезание. и така царят и епимелетите
усгфйват съвместно шествието. царят сам устройва
състезаяието' както и всички сьсте'}ани'т по вадбягване
с фак,|из. с една д}'1\,{а' ръководи всички традиционви
2. той |'ма правомощието да Раз-
'@ртвоприно1денйя.
гле'(да делата за светотатство споровете за полу]ававе
'
на )кречеока длъ'(ност. той разре!дава всички спч)ове
ме'(ду родовете ц *рец|4те' които се огнаоят до пРи_
вилег7|уте.. Разгле)ца |' вси1.ки дела за убийство' и той
обявява на о6виняемите, че са ли!дея1! от зач)илата на
закона. з. А в Ареопага се разгле'(дат делата за
преду\4и11]]1ено уыйство нараняване' делата за
оФов!телство' когато о1'ровата'л\1 е прц!тини.]1а смърт' и
делата за подпалвачество' само таквва дела разгле)кда
Ареопагът. А делата за вещодл\,|и[]ш1ено убийство, за
опит за убийство, за убийство ||а фб, мете( или
ч}'кденец се Разтлехдат от съда в паладий6. в сщ/чаите,
когато някой признае' че е извър|д1{]! убийство' но
твъРди' че е им:шт право яа това според законите'
вапример, когато залови извър|дителя на местопрестъ-
плението при прелюбодейство7, когато убие някого по
вРме на война3 и-'|и по време на състе:}ание9' де.'тата
се разглехдат ог съда в делфияий!0' в слРай. че някой
гра'(данив, осъден на изгнание заради у6|'яство \' е
 полу!ил опрощение1!, но отново е обвинен в убийство
!{-'!и вараняване' делото се разгле)кда в оветилището
Фреато!'1. 4. Фбвиняемият се зап1итава от кораб, пуснал
котва кРай брега. всички дела по убийство, освен он!]я,
които лодлехат на Ареопага, се разгле'кдат от избра-
ните чрез )кребий....'3, като т{арят ги ръковоци, а съдът
заседава на све|]|ено място и на открито. когато царят
отсъхда' снема венеца от главата си1'. обвияяемлят
няма право ва достъп в светили1!]ето и да'ке на т!пощада
до де1'| на съда' когато влиза в светили!цето' за да
говори в своя защита. в случаите, когато и{!]ецът не
познава извър|дителя на убийството, той възб)'кда дело
сре1]у причинителя на смърт въоб1це' !{арят и царете
на Филите!' ра3гле)кдат ти'| дела' независи|',1о дали за
виновни 1це 6ъдат счетеви неоду|девени предмети или
,йв}{ съ1цества16.
|,уп|. полемаргьт ръководи хертвопРино1пението в чеот
яа АРгемида\ болинята 1{а лова, и на вниал\Ай1' оРг^н91зир^
та}рни състезани'1 и извъР|два погребално )кертвоприно-
]ле11ие в чест на падяа]|ите в бой воини' както и в чест на
хармодий и Ариотогитон]. 2, той разгле)<да делата с ча-
стен характер, отнасящи се до метеките1, изотелите5 и
проксеяите6. щом получи делата, той ги разделя на десет
части и ги разпределя по хРебий !{а всяка ф'1ла' а съди\|те
от съответната фила ги пРедават на диететите за ре|дение.
3' полемархът само.]1ично вяася за разгле)кда11е в съда
1
делата среш{у освободени роби, загубили своя пфстат.
де]1ата за васледства и дъщери наследяит{и ва метеките.
въобц!е полемаргьт и|\,1а сщ)'|^'о метеките так}1ва щ)аво-
мощия, каквито архоЁтът спр'{мо Фа'(даните'
[-|х. тесмотетите са упълномощени. най-нащед. да опре-
делят и да обявяват дните, в които !це заседават съдили_
щата' след което предават тази проФама на техните чле-
новч които действат според указанията на тесмотетите.
2. те внасят в съда исангелиите1, обявени пред екпесиата'
78
дФ1ата, свързани с пРдварителното гласРане1, щедвари-
телните обвинения, признесени от еклесиата], ка:<то и
всички с об[цествен характер дела за беззаконие{, за непри-
годност на даде!{ закон' за противозаконни дея!{1'я яа про_
ед)ите и на еппстатите и за отчетността на стат€зите'.
3' 1есмотетите разглел<дат и делата, за които се цредви'(да
на]!агане ва глоба, а такива са: делата за незакояно при-
! добиване на Фаждански права и за подц/г|ничество, ахо
яякой чрез подкщ успее да от)свърли !орното обвинение;
за сикофацти'!' за вземане на подцп' за измам!| пРи в|1и-
сване в списъка на длъ'(ниците, за лъ'(есвидетелство6, за
невписване в списъка на д,'ъхниците' за у|{и|!г|ево яеот-
писване от списъка на &1ъжни!.|ите и за прелю6одейство.
4. 1е ръководят доки*.:асията за всички вис!!ти длъ'(ности'
внасят за разтле)кдане делата яа отхвърлените ка!щидати
за демоти и присъдите, произвесени от съвета. 5. освея
това разглеждат и делата с частен характер свързайи с
тьрговията и руц11иците' както и де.'!ата срепу Роби, обви-
вени в оскърбление сщ)ямо свофдяи Фа'(дави. те разпР_
делят мел(ду архонтите тез хребий делата както с частец
така и с обществен характер' 6. те гвъря(дават скл|оче-
ните ме)кщ Фадовете договори] и разглехдат да1ата' свър-
зани с тези договори' 1.1 делата за лъхесвидетф|ство пред
Ареопага. 7. из6ирането на съдиите се извър!цва чрез
бий от деветте архонти' към които е присъединен '(ре- като
десети секретарят на тесмотетитч и всеки от т'о( опредФ'1я
съдии'|е за овоята фила.
[-х. такава е дейността на деве'тте аРхонти. чрез )кре6ий
биват избирани и лесет атплотпетпн\, ло един от всяка фила.
!!ом бъдат подло>кени на докимасия' из|!ь]!вяват тазидлъ-
)кност четири години' като организират п!ествието по вре-
ме на панатенеите, състезанието по му]ика, състозаяието
по гимчастикц конното надбягване, заемат се с изРабот-
ката на пе;гпоса], заедно със съвета притотвят амфрите
и раздават на атлетитез дървено масло, 2. А то било при_
тотвяно от свецените маслинови
дървета!, като архонтът
79
го съ6ира от собствениците на имотите' в които растат сФатезите изпълняват добросъвестно зацьл:*<енията си'.
тези дървета' от всяко дърво по едяа и половина котила'. Ако някой от т'я не бъде одобрея, го предават на съда
по-рано6 полисът лродав:ш| Реколтата и ако }{'|кой изкоре-
и ако бъде при3нат за виновен' се оп!Ёделя наказанието'
което трябва да мзтърпи' или гло6ата. която тябва да
н'{вал ялй отс|'ч:ш| свещена мас]1ина' бива, съден от Аре-
плати. Ако бъде оправдан, пгюдъл'(ава да изпълвява сво_
опага?' ако бъдел признат за виновен' наказаяието 61'|о
ите задълхения. докато са на власт' сФатезите имат пъл_
смъР|з' но откакто собствениците доставят дървеното ма_
все още' вече не е в
ното право да затварят нар},11]ителите на дисциплината, да
сло' законът' |у!акар и да съществРа
се определя от големината ва и|!(ота)
гонят от войската и да налагат глоба, но обикновено те |{е
сила! а количеството
на.'1агат глоби.
а ве от броя на дърветата9. з. и така, щом аРхонтът събере
си дървено 3' чрез гласРане с вдигане на ръка биват избщани десот
цро!1зведеното през годината ва щравлението
/пакс11аРх!!6, по един от вояка ф!'па, който ръководят фи_
масло10, той го предоставя на тамиите в Акропола и няма
лите и назначават лохали7.
Фаво да влиза в АРеопага11, пРеди да предаде ва тамиите
4. чрез гласРане с вдигане яа ръка биват избирани лвама
цялото количество. А тамиите го пазят в Акропола до
хцп||Рхцв изме>к\у всичкп които поемат комаяд_
започването на панатенеите, посло след измерване го пре-
} ваното на конниците, като^ти\'я\1|''
на всеки пет фили се пад1 по
дават на атлотетите. които го връчват на победителите в
състезан|б|та. нафадата на победителите в състезанията | един хипарх' те имат спрямо ковниците такива правомо_
на победителите във !ция' каквито стратезите спрямо хоплитите. те също биват
по |!г}зика е пари'2 и златни предмети'
подло)|(ени на предварително гласРане.
военните упра'кнен!б| - 1цитове' а на по6ецит€лите от ат-
5. чРз гласРане с вдигане на ръка биват избиРани десет
летическяте състезани'| и от конните надбягвани'| _ дъР
вено масло. } фьаархш9' ло един от всяк^ ф1'1л^, които пое}'{ат ко}'{андва-
нето на конниците от своята фи.]1а, както таксиархите - на
|,х1. чрез гласране с вдигане на ръка биват избиРани и
всички военни сл}'кители в полиоа' вкп|очително и десет- 6' чрез гласране с вдигане яа ръка бива из6щап и :ипар-
те статези' които по-Рано били из6ирани по един от всяка
хът на лемносч който пое1'а командването на конниците
_ в лемяос.
фила, а сега измехду всйчки ати}!'|'{и' гра'(даните чрез
гласРане с вдигане на ръка ли разпРеделят така: един 7. чрез гласРане с вдигаяе на ръка биват избирани и
стратег за хоплитите, който ги ръководи по вре\'е на по_
тамиите на триерите и
"парал" "Амон"11.
ход' един - за страната' който поема нейната охраяа' а в
слу'ай' че започне война в пределите |{а станата' ръко- !-х!|. по-рано вис1пите ]г!ъ'кности' вк.'1ючитф!но и девет-
води воонните действи'|; двама сФатези за пиРея _ един те архонти' се разделяли на: из6раните чРз хребий от
в му{ихия и един в Акте, които поемат ц'|]тата охрана на
всяка фила и на и16раните в кр]уа на тезей от цемите, но
|[ирея1. €лепва оратегът на симориите2, той съставя спи_
понеже демите }апочн:1ли да продават тези служби, в дне-
1дно време всички те биват избирани чрез х?е6ий о1 всяка
съка ва риерархитез, ре)кда размяната на имущества по-
ме'(ду ип1 и внася за разгле)кдане в съда техните спорве' фила, с изкл1очение яа членовете на €ъвет^ 1,1 сФФ{.14те|'
Фотаналите стратези биват ваз}1ачаван и споРед обстоятел- чийто из6ор е предоставен на демйте. 2' възнаФа'(декие
ствата. 2. по време на всяка притания се щ)ове)кда гласу- получават: членовет€ на еклесиата _ по една Фахма1 за
ване с вдигане на ръка, за да отсъдят фахданите дали обикновеците заседания и девет обола _ за главнотоз, съ-

81

1_
диите получават по ти обола1, ч_,1еновете на съвета - по
пет о6ола за всяко заседание5, на пританите се дава допъл-
нително по един обол за }тана' деветте архонти получават
за щана по четири обола, но са длъ)кни да издържат своя
вестител и своя флейтиот' а архонтьт на саламин получава
по една драх!(а дневно. Атлотетите обядват в пританея
през месеца хекатомбеоя6, когато се провехдат панате-
неите, започвайки от четвърт!'! ден на месецд. АмФикти-
оните7 в делос получават по една драо4а дневно от хазната
на делос. А всички вис|!!и сл}'кители' изпратени в самос'
скирос, лемнос и имброс!, получават паРи за прехраяа.
3. позволено е многократното заемаяе на военните слу)к-
би, за Разлика от всички останали, от които никоя яе мо)ке
да се заема два пъти' само 1!-,|ен яа съвета мо]кело да се
става два пъти.
| х!п. деветге архонти избират чрез хребий съдебните
заседатели от деветте фпли, а секретарят на тесмотетите
- от десетата фила1. 2. 3а залите на съда водят десет входа
_ по един за всяка Фила' има двадесет помещения за гла-
сРане - по две за всяка Ф}1ла, сто са}{дъчета:- по десет за
всяка фила, //десет// дотгьлнителни сандъчета, в които се
гускат т:ловицитез с имената 1]а избРаните съдии, и две
}рни. на всеки вход се поставят я<езл:1 според броя на
съдиите' а във всяка ур}{а се щскат _ на брой
върц 'кьлъди5
се изписват буФите
колкото )кезлите, а
от азбуката _ от единадесетата ("|")
'{сьлъдите до Фидесетата' спо-
3' право
Рд това колко съдилиц!а ще бъдат образ}ъани.
да бъдат съдии им:ш|и фа]кданите, навърп!или тридесет
годики' ако не дъл)кат да1{ьци и ако не са ли|!1ени от
Фа'(дански права. Ако някой' който кяма щаво' е стан:ш!
съдия' тогава бива о6винея6 и предаван в съда, ако бъде
признат 3а вияовон, съдиите определят наказанието или
гло6ата. която тябва да'}аплати' Ако е наложена глоба.
обв|тняемият влиза в затвора, докато изп,|ати |1е само ста-
рия дълг, заради който е 6ил о6винен, но и наложената от
съда глоба.4. всеки съдия притех(ава чим11]ирова плочица'
82
върц която са изписани неговото собстъено и бащино име'
името на неговия дем и една от //първите де1Ёт/| б'хви яА
азб},ката цо ,,к", поне'(е съдиите са разделени във всяка
фила на десет тр}пи, с приблизително равен брой за всяка
бщва. 5. щом тесмоте'т'ьт определи по бу<вите, с
'Фе6ий
които трябва да се обозначат съдилищата7' съдеб'{ият слу-
)кител ги взима и поставя на всяко съди.'|ище пад{алата
му се по х(ребий бщва.
!,х[у. десетте сандъчета с обозначените до 61кви се
поставят пред входа, определен за вояка Фи]1а-'\{'
щом всеки
от съдиите пусне своята |1.'|очица в сандъчето' върц което
е изписана съгцата бу<ва, която е и на плочицата |\{у, съ_
дебният слу'кител разтърсва сандъчетата' а тесмотетът
изва'кда от всяко сандъче по едва т1лочица. ). пт,рьият
и]бран по жре6ий се нарин; оапекп1. той има зацълхени_
ето да Разпределя плочиците от всяко сандъче в прдуп-
чена дъска?, на която са изписани съ!ците 6укви' !!зписани
и на сандъчетата. той бпва избиран чрез хре6ий, з^ д^ не
се догусне злоупоФеба, която би била въз}{о)кн4 ако ви-
яаги един и същ човек вър!ди това. във всяко от изфрните
помещения] има по пет такива дьски. з. АРхонтъ1 щска
зарове в Рните и определя чре'] )кребий съдиите ']а вс'1ка
ф:тла във всивки избряи помещения' заровете са медни:
бели и нерни на швят, броят на белите зарове се определя
според броя на съАиите' които тря6ва да 6ъдат избраяи,
като на пет плочици се пада един бял зар, същото се прави
и с черните зарове'. глап!атаят обявява из6раяите съдии
по реда на и]важданите зарове' като между из6раните съ_
дии е вк.]1|очен и емпектьт. 4. щом че името си' съруят^
изва)кда ,(ълъц от Рната' който поднася така' че да се
ви)кда изписаната буква, и го показва първо на председа_
телствап]ия архонт' а той !!о]\'1 вици буквата, пуска
плочицата ва съди'|та всандъчетос изписанасъщата буква,
както на хълъда, за да участва съди'|та в съдил{{|]цето'
отредено му ло )кребий, а не в което би искал. по този
начин е невъзмо)!шо събирането на съдии в състав по
8з
тяхно 5' около арховта се поставят толкова на
'(елание.
брой сандъчета6, колкото съдилища трябва да бъдат обра-
зРани' като върц всяко е изписана бщвата, изтеглена
чрез
'(ребий'
!ху. из6раният съдия показва отново'(ълъда яасъдебния
с1у)мтел и чак тогава мо'(е да пРемине оградата и да
ьлезе /|в съд^||\. А сл}'кителят }Ф дава )(езъл с цвета на
съдили1]]ето! обозначено с буквата' изписаяа и върц
'(ъ_
лъца, така той е задъл)кен да заседава в съдили|цето, което
му е отредено по А ако поиска да )'частва в н'!кое
ару'о _ б''а '(ребий'
разпознат по цвета на '(езъла. 2. поне)ке
на вояко съдили!]]е е оцветен различно' щом
"р*''р"""'
полг{и хезъла, съдия'[^ ьлр1з^ в съдили!цето с цвета ва
щ",", й с буквата на '(ълъда му. [(огато влиза,
"е"'"''
получава един от избрания чРз х(ре6ий за тази
"симфл"!
цел с.]]Ркител. з. после съдиито с хълъда и хезъла в ръце
заемат местата си в съда' а емпектите връп]ат !1]точ!1ците
ва ония, които ве оа били избРаниз. 4' об||{ествените роби
от всяка ф'ла Федават сандъчетата - по едно на всяко
съдили1це' в което са сло'(ени имената на членовете на
те Федават саядъчетата
филата, които щеу]астватв съда'
на тез )Фебий съдии - пет на орои за всяко
'{з6раните
съцил;ще' които да р азд^дат /|г!лочиците// на техните при_
те)(атели' плочиците се използват от тези съдии пря раз-
даването на възнаФа'(дени'!та1.
!-ху!. шом съдилищата съберат своя състав' в пьрвото от
т'о( се поставят две уряи и мед'{и зарове //дв^ в1ды/: еАните
имат 11ветовёте на съди.'|и1цат1' а върху дРуп'те са изпи_
сани имената на архонтите. двама из6рани чрез х?е6ий
теомотети хвърлят поотделно зарвете: в едната урна -
_
заровете с цветовете на съд1тлищата, в другата с имената
на архонтите първият изтеглен чре'1 жре_
'пре-1седатели/''
6ий архонт 6ива о6явен от съдебния глаш1атай за предсе'
_ нението и за за1цитата'' 4. часовете на де|{я се олределят
дател на пьрвата сьдебна комисия, втоРият за втоРата,
и така нататък' за да не знае предварително архоятът на
кое съдилище ще 6ъде председател, а да участва в онова,
84
което му е отедеяо по'(ре6ий.2. щом съциите се съберат
и заемат местата си в съответвите съдилища| аРхонтът
председател изтегля от всяко сандъче по една плочица'
върц която са изписани десет имена _ по едно от всяка
фила, и ги тцска в дряо, цразно оандъче. първите петима'
избрани чрез )кребий' огговарят: един - за кпепсидрата1'
а другите четирима - за изборните ''камъчета", та по този
начин да не може да бъде подкупен нито отговорникът на
клепсидрата. нито разпредел ител ите на и]фрните !камъ-
чета" и да не се долусне злоупоте6а. з. останалите пети-
ма, които не били избрани, полу{ават от председателите2
!
!
списъка, който о!1ределя по какъв рец и на кое място всяка
от филите ш]е получи възнаФа)хдението си, 1цом прикл'о-
чи съдът. това се прави, за да могат съдиите да получат
парите си в различно време и на м2ш|ки гРщи' та да се
!1
избегнат безредиците при наФупването на много хора на
едяо място.
| хи[. след това Федседателите обявяват делата за раз-
глехдане: с частен характер (обикновено се разглеждат по
четири дела), като двете сФани полагат клетъа да говорят
по съ|цество' и с об1цествен характер (обиквовено се раз_
гле)кда само еано), 2, /Б съд.а|| се т!ост^вят кпепсидри'
които се пълнят с вода и опоред количество се
']ейяото
определя времетраенето на произнасяните Речи' за делата
над пет хилядя драх!|!! х.]1епсидрите се пъляят с десот хои|
и с ти хои - за втора реч1' за делата до пет х]'|яди дрФ0\'и
_ седем хои и две _ за втора реч' за дела до )с.!ляда ща)о\,(и
_ пет хои и две _ за втора реч' п!ест ,ои - при спорове за
11равоспособност' като при тях се разре1пава втора реч.
'!е на клепсиФатаз' спира
3. съдията, избрав за отговорник
водата, когато секретарят трябва да пРочете закоя) свиде_
телски показания или щуг подобен текст. но котато де-
лото се провехда в продъл)кение на цял де#, съдията не
спира водата. а налива равно количество вода и за обви-
приблизително спрямо продължителността на дните 0т
месеца посейдон.,.6 по времето' когато дните са по-кра-
85
 5 ..'за да получават и двете сФани: обвинението и
тки...7. съд|'ята взима едновременно изборните ,,камъчета, от ло_
защитата' едаакво ко]1ичество вода, били пРедоставени ставхата на светилника' като се старае да щокара тръби-
два съда. денят се Р^зАеля //\\^ Фи част'/...всички дела, чката на ,,камъчето", без да е видно от двете страни по
които водят до затвор, с:!{ьрт' заточе1{ие' ли|!]авано от гра- да]ото нито прдупче!1ото' 11ито ця.'!ото ,,камъче(' и туска
хдански црава или отнемаве на и]!{уцеството. с значение в бронзовата амфра, а
"камъчето" ре1лава!цо
Фугото - в дървената.
|,хуп1 повечето от съд!{.]|и1цата се състоят от петототин
и един съдии. за делата от обп]ествен характер..'които !-х|х. щом всички съдии глас}ват, съдебните слу''(ители
трябва да се разгледат от //)о4ляда съди}'/. се съ6ират //два взимат амфрата с ре|]!ава|]1о значение и я изсипват върху
с1дебни състава// в хелиея. а когато //тря6ва да се Разг_ дъската с толкова цуг|ки' колкото са и избор|п{те !капгь_

леда-;|| от х1,1ляАА и пет€тотив съду!у|, се съб'!4р^т тРл /| чета", така че да бъдат вид!.и и црд]7тР|ените' и целите
.2. избоРните представлява_ ,,камъчета" ог двете стани по делото' както |^ д^ 6ъ\ат
1
съ\е61\м със1^вы |
"камъчета"
ли кръгли медни г1ластияки с Фъбичка по сродата, едяата лесно пре6роени. съдиите, из6рани да отговарят за избор
пол;вияа от тя( 6или гРодупчеяи, а дргата _ цели. изб- ните ги пребряваъ като поставят на една
"ка!'(ъчета",
раните чр€ з )кре6ий съдйи, които отговарят за гласРане- страна пт)одупчените, !{а дргата - целите, а съдобният
то. след прикл|очване на съцебното дело дават ва всеки от гла||!атай обявява техния бро4 като продщчените са за
_
съдиите по две пластинки: една _ прод}'пчеяа' и една и||]еца' а целите _ за ответника. която от ста!{ите събеРе
цяла, в присъствието на двете споре1ци страни| за да не повече
"камъчета",
пенели делото, а ако 6роят им е Равен'
мо)ке никоя от т'и да получи две цели !{,|и две продупчени печели подсъди}'!!''т. 2. Ако со нало)хи, съдиите отсъх(дат
{1ластинки. после натовареният с това задъл'(оние съдия ваново, като гласРат по същи'{ наттин: вРъщат
"симбола'
в3има обратно като в замяна всеки съдия' и получават обратно хезъла1. А времето, опРеделе|{о за
'симфлите", бусата
който е г;асРал, получава бронзов
"симбол"':с "г- Рч на всяка от двете стРани' се измеРва с една хоя вода'
ама", който 1це предаде, за да полг!и възнаФахдението си щоги съдиите изпълттят своите задъ.]т'@|]ия споРед зако|{а'
от три офла. това се прави. за да гласРат всички и никой г полг!ават възнаФ;ркдението си по Реда и ва мястотц ко-
няма лраво да полг{и -симбола'. ако не е гласРал' з' в ; ито са ям отредени по жРебий!.
съда са поставени две амфори: одната- брнзова' а др}тата !
_ дървена' раздФ1е[1и така' че викой да не пуска скри1дом !
избоъки в тя( съдиите пускат "камъчетата",
"*1мъвета*.
като бронзовата има ре|даващо значение' а дървената не
се взима пРедв'д. Бро1{зовата амфора е покрита и е оста-
пршеп, който да пропуска само едно изборно
"ек "акъв та да яе мохе един и сьщ съдия да щсне две'
"ка|'!ьче",
4' когато съдиите ре||!ат, че трябва да проведат глаоуване,
съдебният гла1датай пита пъРво дали двете страки по де-
лото ще оспорват свидетелските показанйя, понФке било
забраяено оспорването, !цом съдиите започнат тласРане-
то' €лед това об'",'а: ,пропуп'те"ото "камъяе" е за пър-
вия, произнесъл а непрод}т|че}1ото _за втория". после
реч'

86
 откъси
от пъРвА чАст
!1А,,АтинскАтА полития"
+++
 1.

Апо'оя - отечеотвен бог, фг на пития, едяо от мяогоб-

гюйните имена на Алолон. всички ати}|яни му 0тдават
почести като отечествен фг още от времето на йон. по-
не'(е той обединява Атика, както твърди АристотФ1, и
оттогава атин'{ни започнФ1|{ да се наричат йояут*цот' а
Алолон бива 1(азовл{ отечеотвен.
()ъРпощапоп, в'- д. ъ'6мо!
'!с1рбо6)

тезей бил първият, ко,ио застанал на стаяата на мнозин-

егвото и св!ц[и][ едивовластиетц разка3ва АРистотел, кФ.
ето явно се потвър)кдавь |1 от омФ в ,,спцсъ]< кора6ц?пе"
'о атиняни.
("]4.|!аоа"' ||, 54?) и който наРи..а демос само
([1луарх'
"таса"'
ж9

з.

в \ревяос!тц преди клистея да ващави ра3деле_

ге|!еп1ц
киото по фи.]1и' ати|{яяи б1'ли раздФ!еци на земеделци и
закаят1|ии' които обРазрали четири Фили. вся(а от тж се
, р|вделяла ва ти части, наРчени и тритии. А ог
"фатип"
1]ц вояка била съставена от тр'десет рода и всеки род
цабрявал тридесет мъ)ке, щи{|ислев!,! кьм рдовете и яа-
Рчен' г€нет1|' като !,(!ме'(ду тя( били определяни чрез
своеобразните длъ]'сности във всеки род'
такива б['ли поеманите'креческ|!
'ч'ебий от Бвмолпи!ите, |(ериките и вте-

9"1
 по' ви ат}.няни: пре[1если оттам ос!{|'в|гге
'о6утадите,'(акто'уво!'ен@ Ар{вт'Ф"ел!в'4'цнс]<!'а4'
.
щгепород,предока-
1йця\ .^т!,11яя'^ 6']1!{ разделе|{и йа четири фили''подо_ занието на ора|?ла и ги лоребали (в А-*а).
бяо годиц|ните времена, всяка ф|4|а била разделена на три (оФп в ь .цФ'!ь" , ЁвРФ|А. в.пкшс@ копек)
_
час;и' та общият ий брой да бъде дванадесет колкото са
месеците в годината. те се яаричали трлтии у фатР'1у1'
Фатрията се състояла от тридесет рода. както дните в
впитомА нА хвРАк.,1ид
месеца' а родът - от тридесет мъже." 11А.АтинскА гА полит'|т|
(па1мв6сш л.в.вкоя, л.д с.*-"'*-"' п у*и',
"*
1. пъРвоначално а7у1няя\' 14мАлм царска власъ а след
А. преселението на йон за лърви лът се йара<ли йо+тийци.
пандион' който се възкачи.]! на престола след врехтей,
Аристотел казва, че Фахданството на Ат1{яа било разде- разделил властта ме'(ду синовете си, но (сред атиняци) не
л;но на земеделци и занаятч'{и. които образув;!]|и четиРи щестав:!ли раздФите.
наречеви тезей излязъл с обръщеяие към ати1о|ни, о6еА11я11л
фили. всяка ф]да била Разделеяа ва Фи части,
титии и фратии. всяко 0т тези подразделен!|!
включва- и им дш! рав|{и цРава. 'ц
ло тидесет Рода' а всоки]род с€ със'|юял ог Ф'десет_\'ъ'(е' пристигайки в скирос, бил блъскат от л!'комед. който
1ъкмо тези :'тъясе' ко!{то обрФували родбв е|е, 6'л'| вар\'- 5 щ'ашил. че тезей це завладее острова' по-кьсно, след
чаяи генети. |[ерсийските войни, пренесли тленните му
оста}ткл. ^т\7яяф'1
((\олпв А& п'ыов, ,АхФо{, з7|' ь)
Фтгщ.насетне атиняяп престанали да кзбират царе от
рода на кодридите, понехе те се отдав!1ли на р:вко]д и
Разщсватост. Ёо едив от 1(ощидите! _ &помей, в ;кела-
5. нието си да отхвър'и злословията извъртдил о1едно1о:
ког:гго хв{|н;!л гьщеря сп леймона в лРлю6одействие'
той
част от филата, поне)ке
тР!1/п!!я: тр'т||ята е една Фета уоил л'ооовника п' като го привър'ал към колес1{ицата си'
част', яаричани щитии'
всяка фи-'|а е разделена ча Ф14, а дъ111еря си - въ!{ коня' докато умояла'
г]лемена и фаФии, както щомеяава Аристотел в своята 2' пр}твър)кениците на (ллоя. който лотър сил1'|
у6е>ку'
,Атинска полития". ще в свет'{л|0дето на Бог!{яята след обв|твението в оп!{т
з{! усганов'!ване !та тиРанил. 6вли
(хаРпоцат!он, вх. д. Ф1'!'6€) у6ити 0г привържени-
!мте }}а мега|ъл ' (Атияяни) пргояиля
убийците кай све-
6. тотатци (!)з.
3. €олон постат{овто: закони за атит!яви и о1т'{енил
дъл_
говете - така наречената сейсакгея (у|)'
Ариототел разказва, че тезей, присгигайтки на оглед в ски_
(с ликомед) но лонеже мнозина мудосаждали о."осяо новите зако-
рос, вероятно порадй ро1!нинството на вгей ки' той отлъчв!и за Бгипет (х] 1)'
6ил блъснат от скал ите от шар ликомед. който се уг1лаш!ил'
остова. след пеРсийските вой- 4. ||изисрат р'Р'|л старост' след като 6ил тиран
че тезей иска да завладее -от
тидеэет и тРи годи|{и (хи|).

у2 9з

1|
 хипаох. син на пизистат' 6ил лекомислен' влтобчив
от него и дър_
и покло;ник на музите. тетал бил по-млад
зък .|17'111 1' 2).
'*;;-"; ]]{.,'.'" го убият по времето' когато бил
тир;#.
"_'х''']'и ''
убили 6рат му *ипарх т[!!!1
3)'
у,р'|,'',й като )кесток тиран (х1х 1)'-
който бил на- Бвлвхки
й .яЁсъл за*она за остракизиране'
'ой'
сочен среш1у ония. които искали да установят
тирания'
;;;;"_;;;;;;;^"ите били ксантип и Аристид (хх![)' . 'настоя|]'ото издание е Февод на тъцкото издание на
.Апцнска'па по'|!ц/пця* от !939 г., което се базиоа яа изт1^-
5. }емйс.ок"л и Аристиц {хх![ 2)' н[1ето на -Апцнск4па по,|ц|пця- в. ма1пец 1'1Б:.
1р;;;;;;;;"- то;ава голяма вл]ст {хю1 !)' Башзош|]|ег
от 1922 г. въведени са о6ане полравки и догълнения' на-
6. Ёфиалт'..({*]/). лравени от в]а55, ть. тьа!ье|п и др.
!ки;он)" по1волявал на всеки' който по)келае' да съ-
6'.'а гшодо"е от неговите владения и така осиг)рявал
пре_
| глава
_]*"'а
''_?'_к";;"' мяозина (хху11 3)'
'' взи-тиайй властта в свои Ръце' объркал по' 1' |пореп пронита на лондонския лапирус съчинението
- заглавие и с непълноти в яач:ината
неговите при_ е оез
литическата )?едба. о|!!е по_ло111о постъпи]1и част. 0тбеляза_

"*"!,.'.
*'й 6еззаконие и логубили не по_малко
""-*и щши ( хху
нлте с ъглови схоби думи са допълне|{ия от виламовиц
спо|вд съчинението на плутарх,
-. *]'"д^
- "ё,"[ '
петстотин 4)'
"со,1он",
гл. х11|'
о; власт управлението поемат тра_ 2. Алкмеонидите. '}а които става дР|а
тк, били обви-
-''пй!. //Аст'но*ите, имат сьш(о задължението
и Ринон - човек достоен и честен" '( хххц| !)'
"' ',"""'' "м
да се гри_
вени ог мщ)он в светотатство' защ<]то у{!или
неговите привържени_ци, пщстъпвайки правото им на не_
|&лон ,
ги прикосновеност. вх. хеРодот. ч 71, и \>у:цдид. 1,126, 12.
*^' като не позволяват на Фахданите да
'. "'"'"-"'
;#;;;;;;;;;й"жи и па гралят балкони ная тюс (|- 2)' 3. Бъв връзка с това в'(. какво пи11|е и хераклид в
пФ намерената Ёпц?'ю.на ю
' Ё.'.,** нанин те3 избщат вцинадесетге' които ''А.пцнск4!т1а ,во','пй.. паоа'-
(!11 1)' РаФ7: -хоР.ата на мегакъл у6!о(а лотърсилите уфжи:цеБи
-'_ яад3ора на затворниците
емат олтара на ьогинята привърженици на кллон ц тира1|и'!+а.
ёъй!йр"' още й девет
^РхоятА'
//сг които// !десг
полагат клетва)
!етне атиняни прогониха извършителите като светътатци'.
тесмотети 1[т 11, които след докимасията 4. Ё.пименил бил гадател и мълреш от (яосос или
." -" *у*'. и н'!ма да приемат
'',РР'.3 стос в крит' ('поре! преданието той вля.]ьл в една пе!деоа
фе-
мтивен случай "'.р"""дливо
тря6ва да изцигнат златна стаця (ь! ]'' и п[вспал там 40 години. през 596 г' бил ловикан 6т
' |1аоят оъководи прове)!1ането на )кертвоприношени'|- ати11ян|1. 1а да очисти с ж_ертвоприно1|!_ения
а //полемархът// ръководи военните дела тада от .'ки-
1Ё'йтт !л, лоновото светотатство.' умрял в дълбока ста!юст.
'"
(!уп| 1).
1| глава
1. поради многозначността яа понятието (6пдос: а/ на_
род, тълп4 община, Флкдавство; б/ нардяо
управление,

95
 4. Фвевидно става дума за различните култове. в)к.
демохраци'|; в/ народно съ6рание: г/ народна партия' демо' !у1.
;;;;;;;;;;;;р';"' а спорёд омир - само гражданите на 5' на тесмотетите Аристотел посвещава цяла глава:
{"'*а: запатв,ме фъ!ката дР|а' - ье''!' прев' |!х. в)к. съп1о: !у 1' х1-у 1, х!и|1 5' !|| 1, !хп15,
2и поевните т'ълкрат различно думата:
това са хора' 0(!1п !х\д 1.
;'. ;".1 нана собственика
""";;';;;;;; '.'р'*'''''а б. този пасаж у Аристотел суда коментиРа поФе!дно
по следния начин: ,преди €олоновите закони те нямаха
]Ё#.':*ндф;' |як#';,",;#:г:!",;ч;.*у;::ът*+: възмо'(ност заедно с това да съдят." но недоразу}',!ението
е очевидно.
фЁ;:ььн:}*г: ёЁ:]{';,] #*Р1ъ,:*-':,"' :":
вж' вц2епкц!' 7. в по-късни времена седалището му бива преместено
втооият вариант е по_правлопо.:обен' в царската стоа.
дтинск! политй, 303.
и }ба- 8. Бракосъчетаването на царицата с фт дионис' което
]. пообтытп;: а! закр||л н11к' за1шитник' 6ранител'_
в/ засть- ставало на празника на Антестериите, им!!.]1о си}'тволичен
.';'.. ы;;;;]1""-нйк' "апзор"ик' и юридически тер_
управител: характер. повреме на това овещеяодействие царицата ста_
!-'{. политически ва съпруга на бога.
"]ББ', "*..,*ик'
;;;;;;6;;;";"'-. на човека' който в']има някого поп
]]".й!*]"".*** "']а!цитава неговите интереси' често 9. за думата ,,архонт" €ула упоменава, че седалището
на народната партия' поради на архонта било епонимите". но че под това се
}"#;';;";;;;;;;; "около
;;;;й;;й. на понятието запазваме гръцката дума' -"
""дачите разбира именно "в притаиея" ое изве)кда от схолиите на
Аристофан към вврипид 1183, който обяс|!ява термина по
Бел' прев. следния начин: ,,йясто до |[ританея) където се издигали
статуи, наричаяи епоними."
111 глава
10. веРоятяо измислена личност. названието идва от

т :: ":ш}!1цЁ
местонахо:кдението, Ё:( ).охс{о - Физо до светилип!ето на

'"
*# ;к Ё 1т:ъ}:"";;1у#;!]!?,
и архонт+поним в по_к ьсно вре_ме'
Аполон ликейски.
Ё'#йЁЁ"*' '"р",'л
11. между другото, според овидетелството на платон,
у.п^п6т (\4|! 44) пиц]е' че атиняни нащавили йон
". .Ёв1пфон"' 2' А, о|це през 399 г. царят имал ,,кабинет,
' всеки слРай името м! не се споменава
в седалище" в царската стоа.
.
"";;;;;:'
*1;;;#^";
-й;;;"."
й";
ш"р" *' Атика' 8 врамата '!7он' 12. о1 з62 г.' както става ясно по_надолу в гл' ххч
на Алолон
Ёппипил го тФедставя като коРенен '1\ител' син Ареопагът зацбил всичките си приви.'тегии и запазил само
7 {#й1'^| л"*' 590 и [508). Апист'!тел го смята за
на Ати-
съдебните си задъл)кения.
;;5й;;;;;;;;;.; "'
й
"у 'р"'"'"' ''б"'"*ението
ка в една дър)кава. 1у глава
на Атина' ко_го'то
3. медовт бил оив на |(одър' цар Атйнски архояти
,.^"й"й1й' втори от наследстве!{ите 1. очевид1то авторът изчислява вРемето от момевта яа
;:;;;;;;;;; АкаЁт. 1ой основава Атина
династията на медон_ убийството на кл'он.
::::"?;;';:;;;;;;^'й,'",""-" (доживотно) от
2. Аристехти изпълттявал длъ'(ността аРхонт през 621 г.
;;;;;п ,' .р| *' ?13/12 г' когато царската власт
''_''! години' за да с!ане от 683 г' з. т.е. !длем' р|{зница' голям щит, когп<е и :иеч' €амо
}!1^ ]|''""|""', до десет
само до "'"'
замо'([тите хора мо'(ели да си позволят да и!{ат лълно
една година'
"асетне
91
96

1

въоръ)кеяие' така че това било признак за добро имуще_
ствено сьстояние'
4- поави впечатление, че иму|дественото състояние се
опреде;я с паРи' докато Фи со;он доходите на Фаждани'
те се изчиоляват в яацРа'
5. 'вкк}}пы0 _ народяо събраттие. тщ също запазваме
Фъцката щпиа' - Бе,1,. ,1Рев.
6. пентакосиомедимните са най-високопоставените
п)аждани. с тло]ото положение Аристотел се занимава в
!\/2. у!1 з-4. хху| 2. и х!и! [' конниците са втоРото
з"."* :у з, и| 3, хх|у 3. ххи 2. ххху||| 2'
""й'йЁ.
й "*'
.^*.'''.е (ык. |! 3, \{'[ 3, )0(91 2) са тРетото
'"*ра",
7' за това Аристотел говори в || 2.
у глава
1. солон според Аристотел, €)ца и св. йероним 6ил
аохонт през 592/г г' Ф'н.е' само диоген лаерций определя
фав'ение.о му пре1 594/.} г' по'вероятна изгле'(да пър-
в^1^ версия.
2' в древността така се наРич:|ло стихотворението' съ-
ставено й д'устит''ие в хекз:|метъР и пентаметър^(елеги_
,е"1о д"у"'й'"), ,"зависимо от ёъдьр;канйето' очевиц_
но поиведените стихове пр€дстав.'|яват начало на поема, от
]'"Б Б!'."..* у фмостен (9е {а!ва !е9а[!опе' 255)'
' '"*"с
3. йовия _ всъцдвост това е Атяка, която получила това
име пооади йон. "|[онеже откактой_ казва харпощатион
както казва Арис-
,"*-й*о"" си - се поселил в Атика.
"
тотел, атиняви били яаричан!{ йовийци'" в'к' и ввРипид
!.': - 4' за деветте архонти се говори и в !|1, !у!, !|х; за
у[ глава
1.според мнението на коРдатос обществеяите дългове
би'й !аз'1'.'""." ;пРямо фа,(давите и изоб|цо
съдеб;ите ре|дения'а*азания
срещу тя{, 3аради това, че ве са изпъл_
нили за]тьл)кенията към своите заемодавци.
98
2' !дтос1х0гто: букв. на 6ремето_' тази мярка
"смъкзане
се тълкува различно. споРед едни (вь. Филохор и Аъи_
стотел) това оило пълно отменяне на дълговете: споРед
други: (вкл' Андротион) _6ило само яаотитно облекчававе
на дълговете' призтичащо от паричната реформа.
_ 3''сейсаггеята на солон, както е видно по_надолу (гл.
х1[ 5) от лриводените стихове, било пълно от}!еняне на
дълговете. това било пост.игнато чрез бързото прилагане
на нововъведения закон. хойто забранявал длъжни|!ите да
бъдат продавани като роби заради дългове' но след у в.
отменянето на ]1ълговете слоред платон |,дър'сава.?1а-
566, А' и -1аконл;упе-' 648), исократ ('л@апене[тскл рен",'
259) и демостен ("сР?щу тц'1о]Фап" \49).този най-;ол|'-
'
тически ,(ест бил сметнат като доказателство
за крайна
анар)о!я.
4. върц този пасаж разсъ)кдава и плгарх в .со1'о||",
\\-129, както и в )тол./пцческц съве/пц", х\111 10.
5. Фо\,ерот$ ръкописът е труден за раз{[итане' н'!кои
тълчват др(ата като ,,недостойни" _ &тс(:от5.
\д| тлава
1' -кир6ите" били дървени дъски, които 6или свързани
по четири и се въртели около ос. върц тяч 6или налисану
закояите. според плуарц 19,2з' 24, те 6или не
по-м:!'|ко от 16 на брой. "€олон",
2' 3а този рицал ое говори по-пощ)обно в [у 5. върц
същата г1лоча насред Ап)рата полагал|{ !оетва диететите,
преди да издадат ре|ден91х1а си' свидетелито' пРди да
|1
дадат показавия'
3' 1етите оъставят четвъртото обществено съсловие.
тамиите и полетито _ в х!и[, за вдинадесетте - в 1-11. що
се отнася до колакРетите, тази длъ'(ност била отмевена
напъл|{о към края на ! век. €мята с9 пе наи|\,1еноваяието
,,колащети" произлиза от разФ|еняването и разпределяне-
то на 3ак.]1аните и опечени за ,@||}твоприво!цение )!(йвотни'
принасяни от цаРте: (к6^о1,' - крайниь члея). 0т л;ювни
]! времена колащ'етите продставляват особена икономи.|ес-
99
& [

ка инстит''|дия, която получава от съвета обшествени сре-
дства и ги изразходва за н')кдите във връзка с различните
й'''** *."'ф'о"-''' € йщмето стават тамии на богиня
д'тина. но от 1(лисген на!егне правомощията им биват
огРан;чеяи, пояе)ке част от функциите им преминават
към аподектите,
5. мяоката за насипни прощкти се наричала -медимн"
(5 !. 84, ; -метРет_ или _амфора_ 138' 88) - за течните' ! !о_
късно на един медимн или метрет съответствала една
дРа!ма.
11|1 глава
1. Ф!}'{ _ племе, род.
2. според самия Аристотел (вж' по'долу хх!! 5) архон_
тите до 487 г' били избирани чрез гласРане
_ !,оили из_
ту< избирателна си-
6иоаеми"' следователно упоменатата
стама - ако, ра]бФа се, сведенията на Аристотел са точни
_ твърце рано се оказ:|.'!а неизползваема'
з. на др}то мяото (1|-\4| 1) АРистотел споменава в
пр1ивоРе;;е на собст!еното сй тв!рпенио, че тами'1 (из-
бйоан вй"аги из"ежду пентакосиомедимните) поемал не_
гтоёменно длъжността, дори |и да бил твърде беден'' 0че-
вьно разпоредбите на солон 6или все още в сила' но не
намцрФ1и вече съ1цеотвено прилохение-
4. |[о-късно клистен заменя (в)к' гл. хх|) четирите
(ьили на солон, на0€чени които според херо_
"йонийски"' Аргадейци
Ёот (!. 6ь, носели имената гелеонти. хоплети.
! вй{'р6ип", получени вероятно от синовете на ион, с дрх'' впоследотвие представлява 100 ев6ейски дрх. А съо-
десет. т6зи фили по_пРеди им!ш|и др}ти наимеяования,
про-
й'*о*д.,д, |,''.е би от почитаните по места бо)кества'
5. 9вно _фило6асипевсите" имали големи Фавомо1ция
първоначално! но с времето и с отслаоването
власт те били оФаничеяи до религиоз[ти задъла(енйя с
второстепенно значение' по всяка вероятност тази ,ц ьж-
ност е съ1цествувала до времето на Арлстотел'
6. тритиите представлявали ясщо сРд1{о ме'цу флла-
та и дема. всяка трити'! вклк)чв;!.]1а деми с Рзличен орои
в зависимост от т'оната големина. това разделение пред-
100
полаг!ш|о по-л@свото събйране ва да!'ьц!тте и налозите'
_ 7' тук отново запа]ваме гФцката щт;а: поо1р).(ст -
оовинени'| в щестъпления отдьржавна важност _ измяна,
пРдателство към демоФацията' подкуп на оратор, както
и злоупотеоа със сираци' вдовици' дъщери нас'|едници'
1ази съдфна процед}ра бива въведена чРе:! закон в сРе_ .
дата на [у в', но била при,|агаяа и по_рано цри вахни
политически дела (срещутемистокъл, перикъл, 10-те сра_
тези и т'н.)' обикяовено тези обвинения се внасяли от
съвета (чрез пританите), а делата от втория вид (относно
сираци, вдовици и дъш]ери наслед!{ици) _ ярез първия
архонт.
х глава
!, филон - тиран на Аргос през итт и|
_.
установените от него мерки влизат
или в. пр.н.е.
в }потре6а в [елопо_
нес, а чрез остов вгина пре1\,{инават и в Атина, кьдето
нерядко ги наРичали сеченето на монети в
"егински".
[ършия запонв} пРиблизително към 700 г' пр' н.'е. сведе-
нията' които дават древните автори за меРната реформа
на солон. не ни позволяват !а направим сигРни заклю-
чения. най_вегюятно €олон е заменил елинската или фи-
дониевата система (където една мина се равн явала на 611 т.
а др<!хмата _ на 6. |7 г) с евбейската система (където едн,
мина се равнявала на 436,6 т, а цра:о<ата - на 4,366 г). |1о
този начия същото количество сРебр (поне)ке златото
било и]лолзвано твърце м2шко по времето на Александър
8елики), което преаи лавало паривнля знак от 70 егинскй
тноп]енията ме)(ду дРевните парични единици са с.]!едни-
те| един талант е равев на 60 мини, една мина - на 100 Фх.,
и една др!х^,1а _ на 6 офла.
на царската 2' съгласно тази фРщ/лировка в текста единиците за
те)кест представляват :1/т от техестта на едвоиме!{ните
|!арични оциници.
3. €татирът е равен на |/'' от мината, т. е. - две
драх},1и'
101
[
 ' х] глава 7. и цк цмаме ям6ически Фиметър. вторият откъс е
. известен от плутарь ху|'
1. сравни плутарх,
"с'о,1он" ' хху. "со','он"
х]!! глава
хт[ глава
1' хРнологията на то']и период не може да се установи
1. тези елегически двусти]|]и'| привех(да и п'1щаРь с а6сол1отна сигрност' @ренсклте излатели яа,, А ,пцнсу"а-
и самият Арис'
-со,1он- ' ху1|1. Фчевидно за тях загатва и нао5$Ф|;ег), които следваме по-
п1а по,|ц,т1ц'{" (ма1|.\1ел
тотел в !7олцгпцка'. \21' 4а' |5-|9. чти изц'шц привех(дат във връзка о това Ф|едните дапни:
Архонтство на солон 592-1.
ъ и този елег\1ческ' \вусти|пи'! пРиве)ца пл)тарх при _ четщ)и годияи след това: 591/0 _ 588/7. _ Без архонт:
сравнението на .'с,о'1он' \| -лу61цко.1а', ||, 4' крайното
,!-ю'""'" се гтитира от климент Александрийски в 58716.
(ппояотпцс". |!!. !29. и се съдържа почти непроменено
х]\|-|29
_ втоРи перяод който започва от
ц)а я н^ г!ърв\1я: 58716 -
-т2Б'",а"' |53_154' ||инпар излйзвав -о,1ц'1п",
';6;;;;;
584/з-
(-самолово|ството ра'кда пресиц1ането")' архонт: 583/2. _ !амасьй:. 58211 (сггорп','!1щоскатпл
- Без
";р* и в е!шо проРчество, приведено от
същото намираме хронцк11' 581/0, началото яа 580л9' _ влас1та яа десетте
^е-
родот в у|1-77. архонти:580,49.
3. тоохаически тетраметър. два от тези стихове се
,'ривейат о. г1лгарх-'"со1он|' хи. и оше два - от влий .-_ 2' Ф-гносно това в)к. херодот |' 59. и плуарх,
х]!| и хх]х- 'со,,'он",
Аристиа' (|. с. 536. 3. т. е' хители от крайбрежиет0'
4- става ди9!а за така наречените:6рФ - стъл6ове' ка-
менни ллони.-върц които ф обозначавало кому и за каква
. 4. )(ители от равнината.
с11!!а е заложено дадено владение и които ои.]|и
прем?0о{ати 5. )|(ители от |гтанината.
с рефрмата на €олон. . 6. от историческите свидетелства знаем за още две
5. тези стихове доказваъ че "сейсахтеята" според при_ подобни Ревизии. първата е стан!ш1а спорел|лутарх, !1е-
знаяието на самия солон било пы1но сггме|'|не на всяка_ Р!1хъ'1"' ххху'', през 44514 г, а втората - през з46 г., упо-
кви видове дългове след оовофждаването на стана']1ите
!7'| 2 кле'
мената от харпократион при др!ата
"гласране'
_ демо_
п1ради д'лгове роби' освен това споменати1€ в сте\!' ,,Реч срец|у Ёв6о.4йц,пе"' ис^ь ,,Ре! в 3ощцпо |о
ве;и не биха се разпростаняв;ши. дко ставаше ]'у!'а за Бфлллт;тп'. '|
на дълговете' което яе би
"ййо '6".'""',о'"'*]лявъне
имало значение за обРеменевите длъхяици' х]у глава
6. ям6ически Ф'метър' 11 ст|'х^ от тези (цялото ва_
.-Б 6.'.*о"".. фраза) ёе привех.дат съц(о и от влий [. вж. и плутарх, .со,{оя', к1_3' Аристоте'| не тРиема
Аристид' 7, й от пййар!. -€олон" *\'!. 9м6ическият ти' по-нататък (ху|| 2)' че пизистрат се е яамесил във вой-
мётър който по_кьсно |це се нало'ки в драматичния диа_ яата' за която става дума. трябва да се отбеле'(и още' че
лог. ;к е излолзван, за да прид|це на с.олоновата поезия по повод на войната за саламин сршу мегарци €о.пон е
бързия ритьм на гцбли'гна реч. по такъв начин тези сти' съчи!1ил и елегията, чието начало !41\'аме запазево чрез
*'Ёе ,рёдс'"",""а! същински отчет на солон, напи- неговата биоФаФия, написана от пщтарх, гл. у!||.
сан при това малко "дин
след оттеглянето му от властта' 2. вх херодот, !, 59, и [1лутар:1 \\\-
"€олон",

|о2 10з

[
 3' 3атози еп"зод може да се направи справка и овл|1ан' 8. храм на тезей, който со яам|{рал ст|оред описа-
--мно2оо6овна цспюоц'", у1||, ]ь; с диоген лаерций. !. нието на павзавий (1,11'2 ц 18,1-2, бл;{зо до площада
]9_50, д"'ц'р €ийилийски. |{' 29. в подво'(ието яа светилището Аглавра (на северния
'
4' хРонологичното уточняване и на този период е мно_
склон на Акропола). не трябва да ое омесва този храм
със запазения и до днес _храм на тезей" на хълма
го трупно. €амо годините на установяването на власт на колоя (който по всяка вероятност е храм на хефест)'
[1изй'срат - 56110, и ва смъРтта му _ 527, могат да се €поред лруг източник (полиен - 1| в. пр. н. е.) случи-
см'1тат за сиг'?нй. лото се е отанало око1о Анакий, храм яа кастор и
5. вж. херодот. |' 60. както и клейдем' фрагмент 24 полидевк.
(ггаятп' ы5|. сгаес' 1, с. 364).
9. 8 ръкописа има пропуск. мФке би трябва да се
6. демът пеания, днешен менидий, се раздел'{л на чете: тихо|'.
'товорил
"горен'и,,долен.'
7. херодот е единственият писател' когото Ар!'1стотел х\4 глава
назовава поименно' докато дори и едно ясно уверение на
т}кидид, което самият той не приема' -се характеризира
1. казва го и по-горе, х!у 3.
по-надолу (х!|[| 4) само като,както ооикновено казват
известно1о твърдение". 2. т'к'1ц\д (\4, 54, 5) опреде'!я събирая|!-ч давък като
8. 8 древна Атина Фр&оос _ ракийка наРичали о6и_
|, от реколтата, по-правдоподобяа верс,!я от тази |{а АРи-
к!овеяо ро0ините. стотел и зиновий ([ц 76), който също посочва у|о част от
9. 1ози дем бил разполо)кен в самия цен'|"ър !{а Фада, реколтата' но и т}кид{ид (в по-гоР!тия паса'(, ?), и лрщите
вероятно в дне!дния кваРтал плака. историци приз|{ават единоду|дно' че тщан,'ята ва пизис-
тат е била р{ерен4 поне в сРав[тение с тази на синовете
ху глава му. във всеки слг{ай тябва да се отбелехи, че пиз|{страт
бил наРоден диктатоР.
1'в'к. във връзка с това херодот, |, 61-64. з. зА по деми" Аристотел говори в гл.
2. нам1^р^ се в к)'кния край на западния нос на хху1 5 и "съд\1цте
!!!| 1. пРи перикъл техяият брой възлизал
халкидика. на з0, а след възставовяването на демокрацията през
з. планинска област на границата ме)кду тракия и ма- 40з г. _ на 40.
кедония. в древността тач им:шо ]латни Рудници, а през 4. този разказ има за цел вай-вероятво д^ о6яся|1
|! в' бил осйован и Фац Филипи' някоя пословица или някой топояи]\{. съ!цото се съо-
4' Благодарение на това' че подкрепял пизиотат, уо_ бщава и от.[иодор ({х, 57), от зивовий (|!, 76) и от
пял да стаяе йран на наксос, но през 524 г. бил свален у|||оьол. (Апесао'а 6гаеса |!, 40)'
от лакедемонци. 5. идиом, който се среща в 229' в' в^
лл^то1, |1 , \\1\ тт
"х!1пар'он",
*., яа плгарх.
5. място, разполохено по пътя от маратон за Атияа, "Арцс,пца" "(цлон",
на което имало и щам на Атина паленска' 6. Аристотел, верен яа езика на своето вре1|!1е' при-
6' вх' херодот, |, 64' съ|цо Атеней. у1!|' з48' А-с (къ- дава на цумата
'&ттро9"
знавението "литден от гра)к_
дето се упом;вава точно този слу{ай). и "наусоска8о по- пански пфва'' дока;о;рез ![ в' терйияът е
1ц/пця4 н^ Аристотел. означавал извън закона". в)к' '&ттц|с"
и по-горе
у||! 5.
'поставяне
7. вх' полиен,',спра,п11?", \, 27, 2.
104 105
 х\'[[ глава керамейк, насред АгоРата и близо до сФадите н4 пи-
тодоР".
в 528/? година.
1.
2'в своята до,|цпцка* (!.9. 23: 1.}15. (' 30) Аристотел 5. Фбичайната за тираните гвардия.
определя продължителността на неговото властване на | / 6' сРвн. диодов х, 16, |1лолиея, |, 22.
годин1!. ?. това загатване се отнася до паса'ка у|, 58' 2 у цки_
з. сравн. плутарх, ,со'|о!!", я|,3. |1изиорат е бил цид. известният ,,сколий" я^ кАл\'сФ^-!, запазец от Ате-
във войната сре'ду мегар!и, но не в тази за ней, съобщава същц че заговорниците 6или сщ)или мечо_
ё]']'""". в по-късна' вх. по-гор€ гл. х[у | и ло-долу:
''.'едводител вете си в кпон'1 от }'ирт4 които дърхали по вРме на
гл. х{|1-3." |11ествието.
4. солов умира скоРо след 560 г.
5- в)к. съответно тукидид, у!,55, !. и {ераот.
]/,94' х[х .лава
пойедният ни осведойва, ве [егезисцат е 6ил тиран на
]ам хипий! когато бил из'онен от Атина' 1' йщгтхия се отч)ояв!иа поради височината си сред
ё!гиос. избягал и
цристанищата на пщ)ейския п-ов и се см'|тала от стари
6. херодот (ц 94) !1арича тези двама сияове яезакояни вРемена за ва'кна статегическа точка. срвн. гл. )о(хи1| 1
от лледна точка на сьдържанието на това по}{ятие лр.ез и х![ 1, как1ю !, '[укяр;'ц у|11'' 92, 5.
у в__ понех(е майка им е била ч}т'ценка (вж' по-долу ! !''
син' А
и |, 20, 2) смята тетал за законен ^]-! 2. х{''!|ел|1те ва спаРта _ главен фад яа лакония.
1укйип 1\4,55
йозв,ддето му свидетелства за връзките |9гу с тесалиици з. след разрива ме'цу пизистрат и метакъ"1 и след
(;ж. ло-долу. х1х 5)' установяването на тиранията в Атина целият род ва Ал-
кмеонидите тя6вало да отиде в из!нание.
7. вдин от потомците яа кипсел, тиран |{а- коринт
около с;еда1а на ? в. вд[1и от тФ( царрали в коринт, а 4. укрепено място в паонет. може би възви1ценото
(арац фолеса межд, дне:шЁите ?ати.с 1А менид|1й'
други - в А!.'!бракия.
8' 8:к. по-торе |1 3' 5. €колиите се пее.'1и по време на пировет9 като от-
делните стфи се изпъл|{'!в:}ли подред от пируващ!'те'
х\{[1| глава имали форма' ан1!логи.{на яа приведеяата т& отнасяща
се до заги!{а.]1ите евпат|ци, която се среща и у Атеней,
1. т)к|!диА \4, 54 смята за главея виноввик хипарх' ху' 695' е.
2. тук отново запазваме гръцката щма к0упФР96:
ко- храмът в делфи изгорял пРез 548 г. и 6|{л изФаден
6.

-''ц'йо"''*а; при тшестви{та в чест на Атина, демета отново през 540-515 г' с помощта на всички е.'1инц а също
момичета носФ1и на главата си ко|!!яици сьс и благодарение ва ,варварки' царч като Ама3ис от Рги_
и дионис
свещеви цредмети' пет. изгле'(да, хра||{ьт отново бил разруд!ен през 373 от
земетРсение и свличания, за да 6ъде построен огвово по_
3. йзвестно е, непротивно на верси'|та на официалните |сьсно. що се отнася до Алк]!{еонидите, срвн. *еродот, ]7',
историци об!.]1ественото мяение в Атина е смятало тира_ 6ъ65, исокр^т - 2з2, демосто'|,
;;;б;;;;." за освободители на яарода' Фвн' 1в'
хиперий'
29' !2,' !)ч' ,,€рещу
"6тп+зосго р@зля,14,па"'
ййшй", 144, и Филохор, Фрагм., 70.
,.(рещу Фнаап- , 1, и Аемостен' '']а леп?п'"
' 7. за благоразполо'(ението на в делфи към
4. леокооей представлявал сФада с неизвестно предна-
64. според същия (ч
Алкмеонидите говори хородот, у, 'сРците
з"ане''е, р}зпо|ожена споРед демостен: 'в центъра на 62) Алкмеонгците довърп|йли цред]т това чроеха на ща_

106
107

\
ма й пос]1е' разполатайки с парц у6едили м€стните щреци мен!|ида ва клистен-
да насърчат спартанци да им помогнат' 5. има се предвид участието ца Алкмеониру\е в така
яареченото ,,килоново светотатство". в'( гл. [.
8' така наоечената (е,'(с _ логовор ме:кау гР:цк1ани 0т
разлинни пърхави. който изисквал подкрела
както в ли- 6. фвн' съответно }еродот, ц 66_73, кьдето събити-
чяите, так{ и в пол!{т|'!ческите дела. ята са представени леко прме|]ени, ооофно що се огкася
9, 3а;<енитбата ва ||изистрат стимонаса от АРтос вх' до спораз)д'ението с клеомен. херодот казва, че според
х!'!1 4.
направеното съгла|дение рябвало да бъде подарен хцво-
тът само на лакедеп'онци, а пРивър)<ениците на исократ
10. кияей г}ъиоц ил' гуяеос до1цъл от тесалия в трябвало да бъдат затвоРе|{и и убити след цредаването и}{.
помощ ва |[изистратияите и доприяесъл мното за победа-
7. някои тьлчват фр:вата: още преди Алкмеони_
та им пад 'А
'акедемо1{цй. дите кедон се борил сре1щ тираните'-
11. този поход стан:|]т през 51!510 .одина'
8' влегическо двусти|дие. вторият ст|Ф( е в дактилвн
12. става ду,(а за западната част ог отената на Акро- пентаметьр.
пола. която тогава била разру1дена и останала в разв{ш|ини
поне до [| в. сл. в. е. спор€д преданието тази стона оила
йздигната от първото !{аселеяие ва Атика пеларгийците'
_ хх[ глава
13. по-горе - |\4] 1, бе казано' че от времето на п,юз 508л година' макар-исагор-да
ггьрвата тиРа;чия пизисФат о1це 3з год' по такьв
1. щогонен и
б!4п
за пръв аРхонт на когово място бива избран Фуц вероя11{о
ш.''!' ,.р"ол_ на управление
'(ив'тл на |1изистрат рябва
самият клистец годините се |{азовават според името яа
'^!'"
!а е йаел зо г. ('тт з3)._а ако гопините са 6или непълни онзи' който е заемал длъ)кността в !{ачФ|ото.
- 49 г' в -по,1цпцка" - у, Аристотел изчислява ущавл-е_-

".Б.'
й !!''""'"синовЁ н6 18 год. според хердот (у' 2. под
"вс:1чу.11"
ва' че в яовото
АР|1стотел' из!ле'(да' има цредвид то_
65) Фактическото управле1тие на пизистрат и пизистати_ разделе|{ие гта филите бт.:ли вклточени и
.Рхденците, и освободените, тъкмо за да се избегве раз_
лите поодъл:тс':ло 36 г', т. е. 19 + 17, което съответства на
!аде'о''о съ*,,ен"е. 8ероятно разминаване1о с )7о'1цпц- Фавичението между пРина!цеж-ащите гьм четирите стари
9и.]ти и новите Ф:ок]1ани. | ака оило създадено ново поли_
,(а" мо'ке да се обясни с пресмятането на непълните годй_ тичеоко зако|{одателотво в Атина.
ни с цели.
3. |[ринадлехсащите къ[,1 един и същ оттогава
'род(
хх глава можели да пРинадлежат към различни фили. които между
фгото оили загуоили вече местни'| си характер'
1. 'Ётотр/в6 (одР)'кения) несъмнено подкрет!яли тира- 4' в''с по_горе, у 1з.
ните. 5. тази мярка била яасочена към разпокьсване по ми-
2. тази фраза означава пРомява ва дър'<авното устрой- рен начин 1{а еди||ството ме'(ду местяите и оъоловните
отво от олй!архлтя към демокра1шя' а яе Раздаване на по- интереси' което господств,ио в по_старите фили, а също
литически права на ч}'.яевци и метеки' както твърдят и към пРкРатяване на обичайните дотогава политически
сблъсъци.
3. Бк. по-торе: (ет{ш. 6' ||реди рефрмата на клистея ат:л*яни при6авяли
4. подо6но действие от сц)ана на спартанци било пре_ кьм името си и сво€то бащино ;дтле. Бпоследствие били
д'р"ей ! ,'о ва перйъл, чиято !'айка била т1ле- задъл'(ени да прибавят към бащ'!ното и името на своя де!'!'
'р"'о"о
108 109

|

за да 6ъдат изравнени старите и нов!{те тра]1цан'|, имайк1'\
вс'чки общото име яа своя дем.
?. стаРй!]!и|{и на демите.
8' те билй 48 на брой. в)к. по-горе и1| 3. преди|!!ното
изкуствено устойство вече било заменено с едно разделе-
ние, което им1шо напъляо политически характер'
9. след новото разпеление били образРани 100 дема,
както свидетелстват, макар и яе категоричнц различните
източници. известните ни имева на Атически демове въз-
1изат ме'(щ дргото яа 174.
10. че са съществували деми и преди клистен' ясно
свидетелства и плато\! ('х'п11рх", 228)| "(хипарх) постави
херйи' по улишите на фала и във всеки лем'" по отноп1е'
ттие названията на демите авторът за1атва, че и преш'|
оъц1еств}ващите имеяа на деми, сега вече оа ста!1;ш!и
о6!цоприети.
' !{етвъртити стьлбове с глава на хермес.
1 |. Благородяическите фамилии' -гени', били обедине-
ни в Футп.! съелигио1на обйързаност _ фратии' Аналоги-
чно на тяс били образрани _тиаси-, т. е' пак религио1ни
сдр!"кения! но съставени от нови гра.кдани от по-долна
юпа1а. Фактъъ че даден ати}б1нин принацлежал към опре-
дФ|ена фратрия, било едно от най-ва)'(яите доказателства
за законността на произхода му' ьи, извъФеден слу{аят'
когато |[еоикьл си ъо]волил да запи1де сияа на Аспасия
с"о"." 4р"р* (в'(' плгарх. дерцкъ1'' ххху1[).'
" 1. прёз 481/6 ю!уяа'
12. впоними - герои' с чиито и}'ена били наричани
отделните фили; нап!': Бгей _ Бгеила, вРеггей - Ёрехте-
ида; ||андион - ||андионида.
1з. герои рдокачалвици.
)ос1 глава
1.названието произлязло от чирепите. които били из_
ползвани в този сльай за гласране. законът за остаки-
1ма 6ил поилаган от 488 г' цо 418. [!ринината за въвеж-
л''"- 'у'с- и]лага от Аристотел в 'ло,!цпцка" (\\',с'82'
за|цо Фадовете с демокРатично )щРавле|{ие
1з) така:
"вто
въве)'(дат остракизма по следната причина: поне)ке те см'!_
110
тат за прави.'|но установяването на равенство' и то ме'ч/
всички, така че осгРакизцраха онези, които превъзхо'(даха
по могь-щество било чез богатство, било
тез много при-
ятели, 6ило тоз друга ,{якаква политическа сцла' |
г'л
изселваха от Фада за няколко годиви.. (т. е. за едно десе-
т!'|етие)' по-късцо офче започнали да'злоупотребват с
тази мярка и водачът на по{илната фупиРовка
усг|явал
олаподарение на надмо!|1ието си да и]пра.ца в изгнание
водача на опозиц|б1та, за да управл'ва необезпокоявая.
2. та1\,\ го^!.тнА не отговаря на по_нататъ|цната х[юно-
логия на съоитията (вРемето на маратонската битка) и на
дР}ти !аннл' (.)смата година след рефрмата 508/7 п
е'цкои
всъщяост 501/0 годляа.
3. проз 501/0 година'
4. т. е. за вРмет0, когато е написано съ!!инението ок'
зж [. т^зи к]'тетва ни е известна само в о6щи че1}ти- по
откъслечни цитати' напр. у демостен, хх]ч 114.
5. за статезите става дума в отецните ллави на съчи_
нениего| [у 2. юс| 2' хх]|| !. хх1|.]. ххи 1, )оох 4,
ххх 2. ххх] 2, х1!|| !. ь!х 2.ьх1 1,2.
6' харм бил тьст на хипий, а този хипарх изпълнявал
,1лъжността. аРхонт през 49615 г. 1а 6ил осълен на остаки-
зъм прсз 488,4 г. &ое имало и по-преди !осракизфни",
то те ои тяовало да са се върнали лреди издаването на
постанов.]1ение за амнистията, от което АристотФ1 е взел
посочените цк имена'
8. има-се предвид само периодът от свалянето на ти-
ранията. солонови'|т начин за избщ)ане бил също така
/рустеленен. Блс. 9|{! 1'
9. 3апазен е чиреп с надпис:
"мегакъл, скн на &по-
Фат от Алопека." подобни чирепи са намеоени пои оаз-
копки на Ахропола, на 6рой повене от 50, с име:.]ат] на
ксантип' темистокъл. 1укидид и др.
10. 485/4 година.
11' 48з/2 [о!|1\1^.
!2' най_болатият г!астък от лаврийските Рудници.
1з. в'( херодот, \л1(, 144, туодид, \, 74, 2, п1'тарх|
111
 родот, !, 165, и пл}тарь Арцс,пй", >о(у)' т.е. договорът
,тел!|п!7къ,7', [ц полие1|, !, 30' оотавал пер}'1дим' докато не изт]лрат тези кьсове яа по-
14. 484/3 год!тна. върхвостга на водата.
15. 481/0 година.
16. пролетга яа 480 година'
хх|у тлава
:з г!опоавката на "в- в ръкописа с която
обичайното упРавление на съ1озничеоките Фадове
;;;;;:;"'.,йд.
"извън*'
Атиняни били - 1. демощативеското'
било но с тече|]ие на в!юмето пъРво_
""";; д'
"'-'*,"*""'
осъдените на изгнание в по' нач:}лните }словия на съюзничеството бгтли заместени от
Ё'й'й"й"щ", където
"-']''"'Ё-'"""" мохел,
"'пра!цат да ги яад,ирават' а не в
изгна1{и!цте мо)кели да Различните споРазумев11я ме>|;ц атиняв\ ц всеки от съю_
й'йй" ,"""" откьдето зническите Фадове и те| тези споразд{еяи'т атиняни ог-
й"ой' * "щ^''та'
п"р"'! и'|й пък да вавредят |{а отечеотвото'
раничав:шти кога пов|оюте.
!я затвооът герест се намира в тогозападна Бв6ея' а
2' при това €амос приема заселнип|] от Атина _
с.""".и-] #Ё'""1'',! 1":",','"й*" 6ряг, на вхопа на €а_
р}ти". след неуспе!днот0 въстание през 440/39 г'' когато
"кле-
ряск!б! залив. оил щищден да лРедаде на атин'{ни своите кораби и да
събори кр€постта си. същото претъртт|ва през 427 с. и
хх]|1 тлава лесбос. който 6ил колонизщан с_изй:очекие'на областта
х' на метимнеите (вж. т}кидид. т[!, 50)'
1. в'с хердот, у11| 41, й п,1утарь ,со'1он" ' 3. Аристотел избързва с описанието на поло'(ението на
2. с^мо |\|у^р\', Арц'пца',2з, \^в^
све\овие' че това
атиняни в навечерието на пелопояеската войва. в)к. Ари_
стан?шо със съгласието на спащанци' стофа\1, 709.
з межпу ло\тото Аристид бил стратег в платея' както "осц/пе",
4. вж' съответно по-долу в гл. хху!1 3,5, !х||| 2, ьхи
. Ё"']'"'''*' но Аристотел' слелвайки з и |-ху|!г 2-
"-;;;;*;'";.й
,'].]"й*"'] премълчава тази негова роля' вж'
'р6'',ия. 5. 1ова б:-тли 1юби, натовареяи с полицейс|м ф)нкциц,
|\лутарх,' -Арастпаё" ' \7||' коитц от една стана, спо|вд оръ)кието си били нарияа:ти
а именво
4. ёпомеватият ту< |1авзаний не е ня(ой друт' с'|?олци, а от дрга _ според !'одината си' - скити'
побед'те'ят в 6йтката при плат€я' 6. €тава щпла за пелопонеската во{'11^ - 4з114о4 !.
5_ панъкът. който започнали да
плащат на атиняни от
от Фадовете на хеле- 7. изчисле1''ето се щ)ави в мирни условия _ това е
Ё!,'^"."]йй.!_в съ}оза елини
броят яа бойците в бойяа готовноот цреди началото на
!,'''.
"'*й й'"'" ' '"р'вите' възлизали при Арист-ид на 4о{'
;;;;;. т;;;};"ъ'игн;а по'кьсно - Фез 42514 г' - ро от атински
войната.
в ||ританея", веднъа< завинаги (до :гот_
||ц!о_'",'"'^' б'то.ва.а се
1'равлявала 8.
;;;;й:_:;";;;;;"ите"''з"" (вя<' п6_лолц' ххх 2)' ',{раненето
вот), било изк:тлотителна чест' отдаваяа яа ща:кда*?ц оби-
' '1мал^
д*'с до 454 г', къцето ставали и оо|дите кновено сц)атези' победили във войяа, или цосланици,
събРания на '*
'!'"1'''].й" съ1озяиците' |4'пълнили успо|д'!о миоия1га си.
ц* "' ,,,р","
6. създадев от атияяни съ:оз било ос- 9. ста-ва щма за сфадите на загин!шите във вой{ите'
,'о6'ц]!"й"'' *]" от персийското фбство и те били отгле)кдани за сметка яа де|\'а до навър!дваяе ца
""|озвицяте
изобщо защита ореду перс|{те' пьлнолети9 когато в зяа|< на чест им дава'|и оръхие. в'(
тукидид, ||, 46, платон, *|енексен",28' ц аристотел,
? тази поактика със символичен характ€Р им2|''1а за ц€л ,,по,1ц,п11ка" 1268, а' 8, Роу.'1н, &тпезфот!тп", 154.
да покаже тРайност на дадената к''1етва {вж' '\с_ "сРешц
"еч'ата
112 |\з
 4. през 4576 г. според законите ва солон длъхяостта
10' ймат се щедвид така наречените 'единадесет"' ко- ва архонта се заемала само от Фа'(даните от пьрвото
на присъдите'
ито отго"аря'и за затворите и изпълнението съсловие. А кога е бил открит достьтьт и на грахда|{ите
в)к. ло-долу: !!| 1'
от второто съФ1овие - така нареченит€ конници' |{я1\,!аме
сведения' А за четвъртого съсловие _ тетите, достъпът б!'л
хху глава завинаги зафит. в)с у[[ 4.
лроз 46211 \оА',]т^. 5. 4532 содътяа.
1.
2 й{+ат се поедвид народното съ6рание и хе']!иейските 6' 1ази длъжяост била създадена пьрвоначално от пи-
*,*' зистрат (и(' ху1 5} и явно била отменЁна Ф|ед сва.]1янето
;;тзн;]!:ън"*н $1'#;ъ'#;{?
в гл' хх]1 7, хх!1! з' хху
на т4ран,!ята. 8ъвокдането ( отново се дъл)ки очевидно
на необходимостга да бъдат о6лекчени хелиейските съди-
]. з' т"*""''*"! Фъ'а
лища от м:ш|ов|!хнцте и незяачите]1ни съдебни дела. за
э'4, хху1|\ 2. "."ва
право на компетенцията им ык. ш|| 1.
4. има пРдвид олтара ва дома' където им!|']1
7. през 451/0 лод!яа.
неприкосновевост.
а после
5. явно чрез дейотвията пъРво яа темистокъл'
на Ё:о;алт и |1ерикъл Ареопагът Фе.с_танал ца дър')кя пъ'|1- хху!1 глава
! Б[*..и 1Ё:к. по-полу х><х! 2)' като запазил 1. след похода на о-в тасос през 465-463 г. &мон бил
с"д"б'й'е си правомошия цри разгле'(да!{е яа де1а
"]'7'"[""' обвияен, че не се възползвал от своята победа, за да за_
"а''
с ре'1'гиозе|{ характер' владее македония' понех<е бил поАщ:пен от царя яа маке_
6. пропуск в текста. Фчевищ;о става др!а
за изгяани-
донци1в Александър. съ[ьт обаче оц)авдал кимоя'
ето и присъдата на темистокъл' 2. 3а окояпателното щвър'(дава|{е на демоц)атичеока_
7 3а това убийство споменават "97пно-с!!о та )Федба свидетелс:ва катего.ричво и плуарь ,кь|!он",
3бв' |] (ооаче
^я''|1фн'
у61йс,пво,по на'хероа_, 68, |йатон, .4ксиох'' ху: ,мяозинс1вото отяе на Ареопата правото да взима
Ё_йй'"-"] !"[,ь*'""| ,-е''
н" убиеца)' и плгарь
|ю1де}|ия, осве1| няколко въцроса, и Ф|ед като !{ащави себе
){. си к)сподар !{а съдилищата, въведе в Фада веюгРан}'чеяа
']7ерцкъл" '
демоФац,и.4
ххи глава з. лр.з 4зц1 г. в)к. и ц|с!дид, !!, 2, 1.
1. кимон е роден вероятно по_Р:|яо от 504 г" поне)ке 4' но е уточнено какво е з?|плащан9ло, давано на сь-
*.] й'!.1 о'!Б!"й в битката'при Бион (туо{дид 1' диите. според схолиите към Аристофан,
вестно време им (на съпиите) се лаваха 2"оФ]пе-,88].
.'^з-
чЁ{ ё 6ил вече тидесетгоди!!ев' по в тази обола (лвевно),
" ",*'о"а'е,*зо дейци късно започв{!ли своята ка_ а по_кьсно' когато сц)атег 6е1пе клеоь той !\1я^ц'^ви з
.й|'*а ,'','*е"*'"
офла..."
риеРа.
в ко|{то 5. вх. плуарь }<ц'|он', х, ц цицеро11, ,ре опс1ь" 64.
2. 1.е. Фа:хдаяите от ч'[тте висп||{ съФ[овия' '
й""-"''"', които &укели във ф'ота' 6',,л1а!'Рги1^|е" били парични задъ.!1''(еви'1' налагани
'" '",
3. 3апазените данни от 459/8 г' показват' че 1агиналите всяка година на по-'}аможяите Фа)'01ани с це.]1 о6лекчаване
*.Ё # .'1!_6"Б _ врехтеида. набРоявали 17? д}''!и' п-о на дър)кавата откъм разходи' по_ва)кните от тях б1''и:
;;; ;;й';й;;ъ 10-}е фили излйа, че тази цифра дей- тиерар)о{я' хорегия' гим|1^су11рх'1я |1хесп1^спя' що се от-
ствите.]1но се приблш*ава към 200о'

114 115
 8. кй'о( к&р0о( - цюал 3^ физивеска и нравствена
нася до етимологията' в)к. обяснението на улви^я в де-
(т'е' )ь:1тот _.о6ш'тествен) древн ите красота _ термин' изпо.'|зван от аристо!Фатите като израз
ло с п ен". 49 4|
"}сттоу
наоичали обцественотц т'е. то 6!ц6бо, така че литрги',|
|]а политически'| им идеал.
се нарйчало 3анимакието с обшестве}д,| цела-'
?' т'е' за съФа'кданите пту, понехе )1акиааа е родя0то хх|х .лава
място на кимон. Аемът,(атс'дада се намир:ш северозапа-
дно от керамейц ва свеще1{ия път за влевз|{на' 1. става цма 3а пълния разгрм яа атинската войска
8 в начадото възнагра,кде!'ието било 1 офл дневно' при похода {т в €лццлия 4']'5-412 г'
,'-й"й", ок. 428 г'' става з обола' вж' [х1]т 2' 2. лрез 412 [. сл^ут^яци сх.]11о!|или договор с пероитч
' 9 поо]'есът сое(1п Ан1{г станал през 409 г'. с него се според който щ)изнавали в.'!астта им над мало:вийските
гьщарч -ко2иолан' (А\^'' гьрци' а в замява полу{или о6ещаяио за подФепа сре!|ц'
.",,й."Б д"','Ё ск! г. ь+' в.1 и
за по]ицията. която заем:ш| Аяит след Фая на | |елопоне-
!*а'" 1'*' ххх1у з. Аяит бил ецин от три_ з. за целия този период от вре]'{е говори т}тидид (у1|1'
"ой*"'
мата обв|{нители ''-,олу
на сократ. 5+97), ч1-1йто разказ обаче се различава значително от
този на Аристоте'!.
хх\4[| глава 4. по-късно у{астник 9 на тридесе1те".
'1ц'^н\'ят^
5. 1ам се лтамирало ед{о от уч)еп.]!еяият^ нь
1' приблйзително от 450 до 429 г. 6. [ези десет архонти били избраяи, когато в^т|1к^. Атива
2. Бащата на перикьл, който бил оотракизиран (вяс' црис1итнало известието за пора'(ението в си!ц':т]|'я. в)к.
){х]!( 6). намфеяи са и два чирепа с неговото име' т}тидид у11г, 1' з'
]. ту'с.!дид. син на мелезий, който няма връзка с ис- 7' вх. \1 хх1! 1 у! ю-| 2.
*й'й..* олор: бива оста|с4'!иран пРез 443 г'
8' действащите членове на съвета' вх. и х]-!|[2.
3йазе*и са 16 чирепа с неговото име' вж' по-горе хх!! 2'
''рй*, "а
4. орцотс; мо'@ би следва да се чете 61сшод0т!
_ раз- 9. торстфот" било обществено обвинение сре-
'[рсф
щу всяко ре|дение !'.]!и закоя' които се противопоставят на
пРед,1охе-
давания' което 0гговаРя и на внесеното от яего уотановеното зако||одателство, а овзи, който внасял обви_
!'" з^ .о"'-'"а"- ""1нара,кленлето на съдиите до з о6о_ нението, мо)ке'| да преследва съдебно всокиго. чрез тази
,'. й*'..' говор, напрйер Аристофан в .осцпе" ' 609' м'|рка се изкп!очвала всяка радикална прмяна' освен ако
5' за него става дума в гл. )0(у!!! 3, Ё(\41! 5, )00{| 2, не бъдел от|!,1енен старият зако|{. вх. по-до'у х|у 4 и
ххх![т 2, ххх1у 3, ххх\'1 и ххху1т. \1х 2'
6. €тава щма за "теорикон", т.е. паричяата до6авка, 10' -Ё{оо1р}(о- е обвияение срещ/държавен слРкител
давана по вре}е на голейите празници на бедяите Фа)<- в изк.]т|очително престът!]|ение от оо!дествен или дър)ка_
л^ни. за да могат всички да бьдат в театьра и да участват вен характер.
]-*"й"',о""'д.,е**та. това запла!цане от два обола дне- !!' при -пр6о-к^т!о1у", отпРавена от и!деца кьм отве-
*'. ]".',йало да се дава от 4|0/9 година. запазен надпис тника' и1цецът ооикновено оил придр}'каван и от двама
|с!А{. 188) ни съо6щава, че през гоРепосочената годияа свилетели (йт1фрсф' за да потвърди пред архонта, който
}' Ё*дй.'|" !5 талайа,4787 драхми и з'5
офла. "р". "*обелг:я" води делото, че е им:ш|о призоваване! в слг{ай на неявя-
ване на о6виняет,тия.
7' доРи 6}|ла създадена и пос]|овица: ..повече от тези
на каликрат'"
1,\'7
116

Фи зала'
12. .."ву6п(1с" очевидно се използвФ|о само
вяне н' место;ръстъплеяието' при него обвинителят ве-
роятно е връчвал своето писмено оовияение на компетен-
т}1и'! архонт, който имал Фи)ката за зял,вянето и затва_
рянето на обвиняемй'{, което щаелодо издаването
ва при-
оъдата.
1з. действаците (о|евове яа съвета се разщеделяли
между гр}пите от представители на всички фили' вс,|ха
|/'о част от го]1ината'
такава грла заседава в течение на
така че щитаните полРавалй възнафа'(девие само за този
ср|
14' в'с т1']сцид' 9|!1, 65' 3 и 61, з' л||зий, .Реч в
'
3ащц,па но пь1цспФФп", кьдето брят от 5Ф0 Фа;кдани
представл'1ва горната Фаница'
15. при )(ертвопРино|певията се обръщало голямо вни-
мдние }{а качеството на хивотните' като в различните
о1учаи и3исквани'!та билй разл|{чни' при полагането на
к'!етва били Финасяни в
'(ертва
възрастни )кивотн1{.
)оо( глава
1. хиеро!"{яемо[тьт бил представитФ1 на града в'амф1{_
ктионскй оъвет. Били иаРичани още и дло)ки по тима цг!!и и така стават 400.
'амфиктиони" 'си-
нещиз.
2. десет на брой. те съответстват на две1дниге катти-
тани' в'с по-долу !х! 3.
з' двама на 6рой. на*ш1ници на ковяицата. 8хс. !-[! 4.
4. деоет !{а брой. началници на филите. ь& !х! 5.
5' 1ези крелости са: влевзина, Аяафлист, €}ъион' |1а-
накт. торик: Бноя, Фила, Афидна и Рамцнт.
6. т. е_ на Атина. в)к. хш{! 1.
7. хелияотамиите, десет на 6Рой' завехцал1' съ|озв|'_
ческата хазна (вж' х){|| 5) и слец преместването !] от
делос (454 г' лр. н' е.) имали седФ!и1це в Атина'
8. €вещеносл)окители. в)к. по-долу !|у 6.
9. поФазбират се лицата, които оъбл|одават съхраяе_
1{ието |.1 поддръ'(ката на храмовете'
118
10. хе'|инотамиите очевидно се разделят яа две групи'
от които едната се занимавала активно о финансови' а
дру|ата _ с теоретични въщоси. само поФ!едната мох(е]1а
да участва в заседанията на съвета.
11. т.е. пет х]'ляди.
12. т.е. пет х\'ляди.
1з' при предит::ната демократическа ,ред6а това е ста-
в!!.]1о всекидневно' освен пРез празни1!ните и]|и неРафтни_
те дяи. в'( по-догу х!-!!1 з.
14. текстът не е много ясев' мо'(е да се чете
ветът язбща тез деветте архояти." 'л| 'съ-
'цюбий
15' ще бъдат преброители яа !ласовете.
16. вх. пргРа},{ата на е| !есиата в х|-!!| 6.
'
17' споРц Аристотел (,ло'|цпц!.а" 1294, а, з8\ тАзА
мярка била олигархична' в)к. също по-горе [у 3.
ххх! глава
1. т}кидид (и|[ 67' 3) описва дРугояче не!цата: в на-
рдното съорание оиват изоФани 5 щ!ди, които после
избиРат 100 членове' като всеки от тях има щаво да пРе-
2. някои изследователи см'|тат' че тези
гра-
'десетима
са оФатези. но по-црав,'.'|но ще е да ги отличавамё
'{дани'
от статезите и да вихдаме в тяс{о лицо упоменатата
комиси'! от
"десет щокдави".
3. 1ези атталяви са члевовете на екипа'(ите на
"рупа"
флота, акостщ)ал щ)ай самос, които отказали да пр[1емат
преобразРанията яа 400-те и пиято същотива _ начф1о с
трази6ул, траоил и после Алкивиад - @'ла да ]11з1.,т|,ае
голяма ро.'!я за сваля|{ето на четц'истоти|{те. Аристотел
пре,|по-чита да пре|9гьлчи събитията около тази размирица.
!щ ]аоелязваме, че се пре/1вихда и търси офдине!д.|ето
им с привъР'(ениците на 400-те.
ххх|| глава
1. Ёеизвестна личност-
119
 2- т.е. 412111 го!\[н^.
3. }{амираме се в лятото яа 411 г. тартелиов бил еди_
1!адесети'1т меоец на атическия ка]1евдар' съответстващ на
на|]]ия май. за определяяе на щ'ите от третата-де](ада се
изчерпва!!ето на месеца4, брейки
използвал изразъ;
"при
о6ратно'
4. Фоемте дтти меасщ двете дати очевид}{о о|'[]1и изпо-
лзва!{и за ста6илизФа,е ва поло'<ението' в'<._т}хидид,
у|||, 68-?1, м \изий, ,,€рещу Брап1ос,пен", 62ч8'
5. Бобените зърна 6или обичайният спосо6 за гласува_
не и съве'!'ът, избран по този вачин' се разФави'1ав:|'! от
вовия.
6. |@ни - толи' 14 скирофориов _ края на 1они'
?- т-е. в 411 г'
8' 8 510 година. в'( х|х 6'
9. по-късно пизанцьр из6ягал в декелйя, а о!атоРът
Антифнт 6ил у6ит. обвйнен в предателство' 3а 1ерамен
в:к. )оо0|1-[х)0{'1!.
10' четиРистотинте наФави.]1и и дРя огит за помире-
ние към кр; на упРавле!{ието си' вж' т}кидид и|!' 97,2'
ххх][[ глава
промяната започва приблизителво в
1. |!рез 411/10 г'
края на април. като стари'|т съвет и1пълнявал и'}вестно
фм. "1',!" ''г''*"нй; съветът на четиристотинте би'
ва разпуснат през авцет.
2' [рал в орелната част на о_в ввбея'
з. град в северната чьст 11а о-в Ёв6ея'
4. впоследствие едпя от пълководците - по6едители
Фи Аргш.уса пРз 406 1.
5. подо6ка оцевка нам'раме и у 'г''к],1,.цд, у11|, 97' 2'
ххх1у глава
1. това станало по всяка веРоятвост около 410/9 г',
хогато съветът на 500-те 6ил поел отново задъл)кенията
ои (в)к. Андокид ,,3а ,!цс,пФц!.,пе", 96).
12о
2. този кал'1й ве тябва да се смесва с калий, също
4|2/4\1 г., сломенат в гл. х)о0| !'
^рхонт'
з. правилното било всеки сц)атег да бъде съден поот_
делно и чрез- тайно глас}ване' в действителност само 11 е-
стима (вж' Филохор. фрагм' |21) 6или осъдени и екзект-
тиранл' вж' обаче и платон. Аттолоеиз,,, з2, в, както'и
-Ак'цох". з68. о.
4. крепост^в североизточна Атика, 3авла]цна от спар'
тан!1и през 41з г' и удърхана от тях до кРая яа войнат;'
5. известният вече (ххи[[ з) съ1дател на диобелията.
'.
ези осуетени преговори според едни (диодор и Филохоо)
стан:ши лрез 4|0 г, според др}ти (ли.]ий и всхин) _ пр;з
4(]5 г'. не1до. което се потвър)к]1ава и от настоя1ция текст
(в)к. веднага по-долу).
6. подразбират се градовете |{а съ|озниците на Атина,
преминали на сФаната на спарта,
1. лРез 4о5/4 !.
.'-.8. 'гтспрг(с _ политическо сдр}жение' вж. бел. към
хх|
9. прави впечатлени€, че Алкивиад, !Рогонен в изтна_
ние за втори пьт през 407 г., }те се завръца по това вРме'
10. за дъРжавната Редба яа Архин в'(. по_долу хь1,2'
11. за този бунт през 411 г. в'(' по_горе хх!х з.
12. впоследствие у{астник в управлението на тпиле-
сетте (ксенофнт, Ёе1[ ("|ръцка'иЁтори я" ) 11' з. ц:
.13' вж' съответно лизий- ''€рецу Ёро:посгпа1-,7з, ксе'
нфонт. Ё1е/|, !|, 3. 2. и диодор, х|у, 3, 6.
ххху глава
1. числовото обозначение 6ило о6ивайната
форма на
назоваване. А названието -тирани" се гвър){'./1ава мноло
по_късно (за първи гьт то се среща у диодоо. х|х. з2).
им_ената на тридесетте се привёждат 6т ксейфонт,'на['
[1' з' 2.
2. през 40з14 г'
тази година о6икновено се нарича,го-
дина на анарв.!я"' а не по името на архокта 1кс?,но4о"1
не[!'.!1' з' 1\'
121
 3. €ицрно от съсловието на ковни'цте (в:к' Филохор' то на фила, където под командването на тразибул б[па
фрагм., 100)' съсредоточена яеголяма гр)па от излнавици и недоволни'
4. в}к' ве**ег' Апео6о1а сгаеса, 235' която по времето 11а своето придв!окване нараствала' по_
5. ксенофнт не щоменава за сл}'ките'|и с бичове' вех(е кьм нея се 1Ф'1съеАцъ91валу фгьлци от Ат&на, и
а
накрая представлявала вну,тшителна армия' !(ато се съди по
само за м'айе*", които изпьлняват разпореж'0анията_.на
т*рй'."..".. и не гочнява техния брой (не!!'' \\' 3' 2з)' разказа на Аристотел. завземането на фила от 1разибул
стан:| |о скоро след уетановяването на властта на триде-
6. в).' по-горе хху 1, 2.
т. о,""йй"''"ои о'л сподвшкяик ва 8фиа'т'
вж' по_ сетте -
т'е. около май 404 г. (превземането на Атина
стана]1о в кр^ая на април.) управле1п'ето на тридесетте
горе хху. "
пРдължило 8 месеца' следователно-до края на декемвои
8' по_горе ({х) Аристотел казва' че демократичността остан!с.{ от ук!хг!лението, направено от 1разибул във Фи-
яа €о''ояовото за!<онодателство се състояла имевяо
в да_
ла' са залазени и до днес.
!]''йрй ."'номощия на съда (хелиея)' като му
з' Аристотел премълчава' че водач на вра'!це6но нас_
"!'Ё{' тъ'к}ъане'о на'}аконите' разглеж]1ането на т[юената към терамен част от }ридесеттё 6ил кР'1тий
'''",-*'""*
!!!й". полит'неско отношение като:
"'*" "ъпрси "
отчетвостта !]а сл')кителите' докимасията и
т'в' (в)(' ксенофоят, Ёе2.' ]|' ]. 11_50).
4. укрепително съюръ'кение. !(оето пазф|о входа на при_
9 най-лоевното право признав2цо сачо родовата соб-
правото на свооодно станишето в пирея' Било разр}'|дено щез 411 г. от пРоти_
ственост. 3а'пръв път'€олон въвежла вниците на от стая да не пойгяи като опорна
и заве1цаването му на црги -?ю0-те
'.'.'''"*д"*"'" ",т*еството точка за действия на олигаРхите и пыопонес!з'я
]тица.'Б:к' ло'горе 1{ 9,2.
8ж' 1укидид, у(!|' 90, ф;от'
пос- 92'
10. мо|деници, които се зани\'1ава'и с изнудване 5. Авторът вероят!]о иска да кФке' че тридесетте пре-
редством доноси и клевети. хвърлили ви[{ата за своите неуспехи на терамен.
11. за дойностга на тези олигархи' които са
известни
тирани' вж' исократ' 6. хармостите били военни чюз които
под името тридесетге у[\рав*1телщ
";;й; ь1, и лане?!1р-. ! !3' както и ес1\1^А' "\ рещу
"Ареот]ае-. спартанците осицряв:!.]1и своето господство над градовете
извън [!елопонес. 8лс- плуарх, .л!занёъР". ху. ;диодоР,
10пезцфонп" , 23 ' юу' 10.

ххх\4 глава
х)о(и!| глава
1. по-подробно в)к. ксенофнт, не!!', ||'
з' 15-1'7 '
1. залив, разполо)кен източно от пирея. за тези съби_
2' 8;к. 1Фенофнт, [4|, \\, з, 19' т!'я по_подробно разказва !(сенофонт, Ёс![. !!, 4 .| !-19, и
Аядокид (|' 80).
ххху1| глава
.. .2' -в_ тази битка бил убит и критий, вж. ксенофнт,
в прохода не|1., '!11' 4' '|1-\9.
силен гарнизон в Атика. който се намирал
1.
3. т.е. на Агората - цент:ш1н!,!'т площад.
й'йй','!!:'р".. по пътя от Атина за Беотия'
', : (пооед оазказа на ксенофонт (!'!е!!'' |1' 3' 23-56\ 4' зА те'ви \ействия разказва по-пощобно лизий (х!|,
51"-601
де*ност и смъР'|та на терамен предшест-
'.,озиц"оп-]"ата
о''"|!,1^'е'- от Фа'кданите и завземане_ 5' в'к. л!1зий, .сРец.|у Бра.пос/пен., 54-57.
"-' '' 'ръхи'1та

122
1ъ
 6 впахдебността на народа към конни11ите съ1цеству_ -- з' за постановленият^ на вж. йсокоат. ..6леа:у
времето на п6хола на 1и6рон в Азия' както 2-з' и Ёсх\1н' -сРец.!у ^рх'1н
ка'1ц,11".' к'пезфонп1-, в)-яб. с1ттто'- .:

"ал!'оЁ]Бт
съо6шава !(сейофонт в н.//'' |тт. 1_4'
сно о0винението м} сре!_ц трази6ул вж.1латов,
Бра- .)/' !. и Ёсхин в горепосочената реч |95. "Феёър".
7. Б>к' |(сенофнт, {е|| ., ||, 4,29, и !|йзий'"(рещу 4. споРед атинс|ите закони всеки [Ра]кданин
посгпен" , 54-59 ' и}'ал пра_
вото да осъществява насилствено задър'(ане и отвол<д,не
8. в:'с ксенофонт, не|!',1|, 4,29-з9' на хванат|[я на местопрестъплеяието като явён
брой е извърпти-
9. ёпореа |{сенофонт' не!!', ||,4, 38' техният тел на злодеяние.
петнадесет, 5. Аристотел не упоменава
_!ри]1есе'тте! а само
по-преди за такъв заем на
десетте (хххи !! 1). мо'(е
за ]аема на
ххх|х гдава ои става въпрос за смесване на двата момента'
6. Аристотел вероятно визира съ6итията на
през 40з12 година.
1. о_в самос
през 4|2 г. в)к. т}кидид. и|т,2'.
2 влно от нй-големите сели!да на Атика' разположе- през 401/0
-
7.
*-.!".й.''".*' Атина'нал{таро
пРочго е с мистериите' по- г.

;;;;;;;; л;;;.р" Фт време е 6ило главен

х]-|
център на земевладелската аРистокр!|ц!б!' гла ва
з хоамът на деметра и персефона' |. става въщос за )ред6ата по времето на написване
, >**,..* оодове' които по наследствено право.се на трактата. т.е' около ]25 г
-";;;; -;;;"й йа .|1емера и коре (персефна) в
твърдели' че са нФодът. макар че се оказал победител
й""''йй' к"'*1 ьиг 1)' при това кфиките ,_ _2 ще] 40з г.
;;;;;;;;" хермес и Афавла' а ввмолпидите - на царя
(в!гьрвото при архонта
тимесечие) питодор' не се връща
оФици|у|но към стафто положение ло_рано от месе|| Бо-
на в'евзина Ёвмолп. едромион (септември__октомври) при а,хонта ввклид'
5 от 404 г. ';;'^тинян14 6Али задълхени да вле]нат в
22' и .]' 1ози митичен период от историята на Атина)
п;';;*; |вж' )1изи;' -срещу нцко'1" '' наретсният
така
"б1)\,о{кцо1с" на ион. т'е. обединението на от-
става дума '}а
йБо6он', на:', тт. 2.'20)' следоват€ лно т)'|(
де.'тните оощи]{и в единна пърлсава е 6ил изложея от Ари-
в"ас,на от тях в новата съ|о'.на ха?на' стотел в недостигналата до вас нач:ш|на част от
']'.*а.. тактата.
6' 1о'е'"^ з' с,.з""'е условията на |{иРяия договор' 8лс фрагл*. [
билй
7. това указва, че в }'т!рав1евието на тридесетте 4. Ф0}'орсо!1щ _ длълсност, йоято се запазва
и в по_
на''ра'ени ня*ои йзменения в съдопроизвоцството' късни времена (вж' 1,'||| 3. |-у|! 4), н0 изключително с
три съсловия
8. има пред вид гра)кданите от първите за Р.азлика от филархите (старей1|!и-
(ш<' \411). ните на Филите), вж' !х] 5.
впи1одот митичното мин?што.
х]- глава _ .5'
в недостилн:штата РазказанотАристотел
до нас начална част от тактата. вж.
Фагм. 2,6'
1 Аохин е представител на )мерената демоФация' по 6. за това второ политическо преобразРакие
*.'"''''Ё.!*й"* през Ф3 г' в Атина била въведена ..
.е, Аристо-
.о"'Р".9--.1._.]}' €лед това с!ед"а. тре'ото !-х!|,
йонийската азбука. четвъртото х]у_х& петото )({_)(*{[, тлестото {!|(, сед|
2' т.е.: съкРат||л го'

124 125
 Р:::ч
""..] те все още
дани'
1&20 г. ||ризяати фициа'но
т" не могат да ось|цествяват 'а
таж_
своите права. а се подготвят за това и особе"' фактивёскя
]"
мотохх]у_хху, осмото )(х|х-ххх]|!, деветото-х)о(ч "'е"'^'!
йЁ""1й' ххху-!ххут|| и едияадесетото ххх]х_)о' 6. тази длъжлост пРедстав.!1'|в:иа не!цо
тел или циректор. той взимал
като оъковпв-
?. има поедвид хелиейскяте съдили|ца' които
били мно- ща.'"е оо,л'!. обел1а
..,,'енни. сткгащ' до 2501 съдии'
е9е_оите от своята фила. полу|авайки сРедствата " за това
отооществената хазна' от началото на ![| в. софрол:истите
8. тази мисъл се фещацв }7олцгпцкл"
(|||' 15 р' 1286' престават да бъдат споменавани.
а,30)' в_чуч"* \А!ь!' ц А!пел' |' 191 и т.н') приема' че
'9. т.е. след възстановяваяе на демокраци'!та' описаната
^_..]: т},к организация на е6е6ите
! ! ! е въведеяа за пьрви
10- лейства|||ата част на съвета' която Фябва-'|о да
го ггьт през .]3'6
р"*'"'.,. вж. по'догу х[||! 2'
[р-,-'.''*, ,о физическо възпитание' които пРо_
"""й"-й
11. дър)кавниь изищй виака рля като финавсист в ---8.
ве)ш1:ии ооучението ло гимнастика в специални
.дколи-
вачалото на [у в. па.'!ести'
12. хеоаклид от клазомен' по всяка вероятност от ари- 9. Ёфебите. освен че пазфти
Фаниците на Атиха и
..."патйеско семейство от Азия (откъдето е и прозвище- п[юве_хц;ци военни похо!ц (платон,
]ако нагпе" \4' 778),
п,]у). е бил включен в списъка на Фа)кданите
пора1и се занимавали и с изкопаване и строелс " '
на ро"ове
'о
заслйте му за благото на атияяни и може ои е 3аемал и
укрепителни съоръжени'г'
и друг,гт

длъхността статег, !0 тези крепости са: Анафлист. торик. с}1{ион, Рам-

@т
\3. в'ж'. Аристофая, ){сгзогпе в нар' съ6р'" ' |83 в т 'н' к}ят, влевзина' Фила и АФид1а'
..'". у"еличението на ти обола на зат1латата
-_^^1]: !:ч9
*-' унифрма на ефебите, която представ-
;;;;;.;;;;
'"*а"'{,е. "* е станало малко преди да бъде ляв;ша връхна наметка'
й'*" |''"."".'." комедия (ок. ]90 г')'
"й.сиата
1-2' с изклуоче\1ие на триерар)о!ята
-^ са осво0одени оамо сиРацит9 и то презбогатите'
за от коя_
то първата тодина.

АтинскАтА полити'{ хц!! глава

(1
коввелснит1 изгле'сда! е заве'(дал всички
___1'-|ози обще-
не само определените за военни нРкди'
)(![| глава нте_11_::ходи. _а
. !о_долу се съобщават панатенеите
за указване на воеме_
1. ог8к започва втората оп}!сателна яаст ва Атттан' :ч защ(уго те се пРазцв:}ли към Фая на месец !,ек!том-
:::::.:оз19 :::очвала атическата година' длъжяост, съ_
ск4тпд /'олцтпл.:л. ' ]дадена фез _'.16 г' и вероятно отделена от компетенциите
2. закон, внесен от перикьл' в'к' по_горе )о(у[
4' яа хелинотамиите, когато
фндът от средства за празни-
!ите (теорикон) е бил лренасочен за Ёоенни ггрк4и.
3. 9леновете на демите. от това |'!ясто става яско'
че
гпа'о1анските права се дават слоред прина]це'(ността на приема. че_..сгговорниците за теорикон" би_
дадён дем: ако членовете на цема щи]нават ли 1.Р:^*!!
".' около десет на брой' тази йнстицшия, основана по
'Б""*а ","
йко'о *''о принадле'(ащ към дема' то !'у пРизнават
и всяка вероятност след средата на |у в..'имала ']а
и]вестен
Фа'(данските права.
4. провеРка. 1п

126
 сиата' свцкано на агората. за тази мярка в'к. гл. хх|| 17.
пепиод голямо вл!1яние и от 399 г' започнала да _
отслабва'
|]'!990о}т1т-- обвинения в престъ|1ление пред еклеси_
:т:;;;;;;::с;;;;;;;,о 'ар'*но'о и на бедните гра)кдани
обезштетение "диобе_ _-_
ата' при които обвинителят иска от наРода
1й;?*хитг з;, *'..о позволявало федварителна
присъда' феди делото да бьде лрецадено на съда'
ла у*)"'"'' в об!дествените празници'
16' €лед о6виненията в пгвстът]ление пред еклесиата
]з. з" по онова време су'!а в Атика вх- -
оовиняем'!ят имал правото да се за1цити, подпомаган и ог
_6о,гон-' хю!!' то]и архонт се Фи)кел за
изФа_
п'йаох. "^""'.''''^ свои приятели.
й]"!|' че!дми. за пренасянето на водата и за отвод-
нителЁите"' кав:|]1и. 17. има пРедвид предварителното гласРана чрез ко_
ето-народът-ре1!]ав:ш| дали проектопроФамата на съвета
4. т.е. за 4 години.
т-яовало да оъде приета веднага' или да последва нейного
5. действащият съотав на €ъвета бил за члеяове
на
оосъ'(дане.
една определена Фйла'
6 Атическата годияа била лунна, състоя1ца секоито от шест
от 29 дена' към на х[!у глава
.есепа по 30 дена и шест месеца
]"1!^''р"'^, ,-.' година се добавял допълнителен 1. ||редседател на пританите.
месец. така ' 'сма
нареченият: ..лрисаден ' 2. [4л,*а се предвид главно партенонът, в чи'(то задна
? хаопокоатион о6яснява: .мястото, където се Фанят част се съра-няв:|]то държавното съкрвище. в
ц'ама на
*".^'"{-. с; варича толос, а от някои се нарича сенник майката на фговете (мптра-0у) се н'амирал държавният
;;;;";_;;'. *" . '-.'р'." кРъгьл' подобно на хенска
архив.
]|Ё",'''й*":. н"""!а се бйизо ло с'радата на €ъвета
3. пр6€6Ро! _ тази ко|\,1иси'! би.'|а създадена едва в на_
(во!м0йр|о!)'
чалото на [у в.
8' в)к. по долу !х11 2'
4' 'Ёптогс!тт1ч тот лро16ром.-който става
9' такива дни атиня1{и имали мяого: всевъзмо)кни ^
!ъвета. щедседател на
а по_рано (у в') това 6ило задъллсение на предсе-
йй' смятаяи за ,нешастни'
'р^;;;;;;
т{поорс16щ), наФимер' всеки
''""", седми ден от месеца' когато дателя яа пританите.
!помё!давали мъртвите и т.н' 5. т.е. председател на пфедрите.
сфадата на
10. Ф6ичайното п''{сто за заседания била
с*йг но в някои слг!аи се Фове:;!д:шии на
заседания х[-у глава
},'1й ||.*", ] ьлевзт)яив, в храма на тезей' на
стадиоя и цр' |' гло6а в ра]мер не повеяе от 500 лрахми. по-големи
п;на1€нейския ^'й*"к]ця
предварй_ ллоби можели да бъдат н:шагани само ]!о заловед на съда.
11. оповестяват се от пританите чет1{ри дви
2. вегюятно съ!1ият, който и]играва и'вестна оо.!1я пои
телно.
}правлението на тридесетте (ксеноФнт. яе,/.. ||,'{, в). Ёо
12. в)к. ьх1 2. този начин това се явява акт на по'|итическо преФ|едване'
1з' в обик{овеяа невисокосна годива |дестата Фита_ з. личност, която не е !(}вест||а с ни!цо дР).го
само при_
вия ое падала през ящари. тогава се поставял
*,!.'"' ,',р'""' '^ 'сфъкизиране, а самото остРакизира- 4. вдно ог смъртните нака]ани'| на
убиии и
пници ои'|о щеоиваването им до сп{ърт с п;ики. фестъ_
не став!|]1о през оомата притая!'{'
!4 в слу.{аи' когато се пРове)к.д:цо гласуване за оста- . 5. вж' по-горе ю| 2: ,.оФаничаване пРавоуо!цията на
пъпен състав на екле_ Ареопага"'
*'ф'"", {о," се извър1двало Фи

128 \29
 6. за тя( в'(' п!, 1у, ![х. _'|
€ъветя*
|' Фазата се доггьл ва от по_долн ия пар. 5:
-вяася се.''в
7. в)к. по-долу [у 2' 12. за правомощията им в]к. по-долу.
8. 1. е' [роф торст<|рФу. всяко постановление на ек-
лео;ата мох{ель'в едногьдишен срк да бъде об)калвано
хато незаконяо. вх и хх]х 4.
х1-и|| глава
1. в)к' по_горе: х!у 1.
х[у[ глава 2' т^э'1 ком!цс\1я за
контод !!е тя6ва да се отъхдес_
твява с лосочените ло-долу (!-|у 2) (снетовоша-
1. военни кораби о ти Рда весла' тели'.
^о!о!а9
2. воен|{и кора6и с чет'ри Рда весла' 3. !ещо като рвизиойз коптисия.
3. Бдни от тя< се пазели в доковете' а щ)ги - в кора_ 4. стат}'|'те на епонимите и'!и архепетите, всеки от
бнит6 складове. които имал и свое светилище' се намярали 6лизо
ло сща-
дата ца съвета (8оо},еотт{ртот) и 1олоса.
){!у!| глава 5. за 3адълхе!о'ята им вж. |![[.
на фгинята" или само 6. 3а задълхеяията им в'с |-|х.
1.те се наоичали
й""*'"" '| о6щественото
'таъ1А'1 съкровиц!е в пар-
".^й*;. '"'ели
йнона, имали вероятво и задъл)кен|{ето да яадзцрават )с-[х глава
всичко на Акрпола'
1. във връзка с това вж' и ксенфонт, .хцпарх",\,
2. има се пРедвид Фочугата статуя на Атинд паРтена' и т.в.
13
израфтена от Фидий.
2. в яачало1о на пелопонеската войяа и\,1ало 200
з. Богинята на поб€дата. в сьФа1{евите вадписи на |пщи сцюлци' с'у)кещ{ като
кон_
[а|тевова се щоменават 10 веф{и златк1т изобра;*еяия' Фазузн^ва'''1' '
з. т'е. става обю<яовея пе!дак
4' всевъзмок{|! пРед'ети зд |пествието по ц)еме яа
4. !4зглех<да' че б|'л'{ добавени по_кьсно
големите панатенеи. "хамигп{те"
ативската конв|а{а (ксенофнт, )ь'юох". у.\з). от
5. главво рщяицпт€ в лафпй' 'сьм
6. |[о същия начин продав.!,'!и |'! осъдеяите ва рофтво'
Ф_угит€ гърци само беоти&и имали такиза (тукяда
57). те 6!{]|и особен вид бойци _ лековъоРь'(енп пе!даци' ч
7. Аоеопагьт след рефрмата ва вфиалт (хху 2) запа- ,(оито сяд|!,]ти зад конниците и по врем€ нъ битка слизали
з![п самъ съдебнит€ си ф}ъкции по дела с религиозен ха_ от конете и се биели като пепапи
пактео. към кокто се отнасяли и дФ1ата за пРещми]плено 5. в)к. по_долу !х] 4.
мохел да
!6ийс'тво' @съленият за преду!'иц|лено убий-ство в из_ 6 става дума най-верятно за архитект'т)ните !|]танове
йб""'" ,рвсъша, като отипе лобрволно на ооществените постройки' за които се говори в гл. )(!\4
гнание и"-"р"'''^
приеме конфискация ва и!лу|цеството му' ?' прое|<т за украсяване на пеп'|оса)
8. дъсч|'ци, избелени с гипс (лат. а]ьшгп)' _а]еза
както 'Редварителен
предполож}о{а някои. Безспорно текстът на това
9' при6'изптелно през април. ь{ясто е вепълен.
10' ь& х]-||1 4 и п1 1. , 7]
(гл. !х 1)'
_9
изра6отването му били натоваРени
-атлотетите_

1з0 1з1
 8. Бл<. съответното по-гоРе х[\41 1. |}| ллава
9. 1ази п,ярка отначало) изглехда' бгтла само за пост- !. 'А!6ропо61с!@( _ ловци на сво6одни хора' които ги
оад:1лите във Ёойната, но впослелствие о6хванала всичкл превръщат в роби, или ловци на ч'а<ди
за рафта и малои!йсгни! които получавали пър' робй'
2' те кра''ли най-вече Феки на мъртьвци. виновните
*о"'"а'''о Ё' ед'' обол на ден, по_късно _ по два' из_
"егод*и а
за гоРепосочевите престът|ления били обвия'|вави вед{:ша
т1.]|ащането отавадо по време на вояка притания'
нрез
"&тс1о{" пред вдияадесетт9.
[ глава 3. за ,,конфискацията" в'(. гл. х!|!| 4. а за полетите _
х]-\,1| 2'
1. [Ралски нацзиратели, нец[о като началвици на по- 4. "Ёу6г|(16 - особена форма: )калба-донесение срещу
'лицията. ли!'а. които) осъцени на ли1даване от
та)хдански лрава
2. Астиномите също се гри'(ели споРд ед}1о истоРи_ (&:д(с) или н!|лагане на глоба. заемат йр;кавна служ6а
ческо свидетелство Фа'кданите да се дви,кат пРилично или посе|цзват обществени места. как'о сьещу лиц{ до-
о6леяени, както и по празниците да украсяват лодооава1цо ставящи продоволствие на врага. и лица' нару1],аващи за-
и
по които мийава шествието!
ораните за внос и износ.
;"''
улиците.
о*о'о храм, свещено място) на 6оговете'
'темените'{све_

'оь"
з. ораторът хиперид в }еч в''ощ11по]л Ёвхсе[1цп"
споме"а'ва з} случай, ъ който двама ц!'и били осъдени'
защото г!латили на флейтистките си повече от две дРахми'
4' |.е. 1714 м'
5. ||орали тесните улици в гРъцките Фадове се пр'ла-
гали ме6ки против т;о{ото заФФкдаве. пРозоРците на
кьщито ьбикновено со отваряли към въте]'1ен двор' а към
ета'(и'
улицата глед!!1!и само црозоРцйте от горните
6. в земеделските деми с тези полицейски дейяости
бил натоваРев демархът.
!-1 глава
1. надзорвици на пазара' в задъл'(енията на агорано-
мште се вклк)чв:|]т и надзорът на хетерите.
2. Ёадзоряици на мерките' те веРятно имали за по_
мощници т;ка наРеченлъ .прометрити".
3. този брой на ситофилакс|{ге съществувал о!це в 11а-
чалото на |тв.' което е видно 0т речта валцз|й, дРоп|ц4
,пъР2овццп1е на (хх1|''
','яб'|
4. 'врпор1о0 ёттщ\тс{.
5' Б{6сшщт6.
6. в случай на развод или смърт на съпР}та сьцр)гата
имала право ч)ез своя попечител да иска обратно зест-
рат^си.
7. люФата се изчислявала на една мина месечно.
ц др!цма" означ^в^ 12 на сто годи!дно. 'вър_
8. 'врс!!кы - според харпократион:
е най_
вече онзи' който Раства в "враяист,.
(клуб) и в!{ася съот_
ветната вноска всекц месец'"еранос"
9. 3а вояка щета, навесена на ро6 и,!и е от_
говоРн техният собственик. йо;*<е 6и става'(ивотно'
въпрос и за
изма^{а щ)и прода'кба на Роби или с телесни
недъзи' умело скрити от продавачите. '(ив('тни
10. вдян от видовете обществени лит)ргиц които се
възлагат на богатите гра)кдани _ построяването на военен
коРо (триера).
11. те в съответствие с данъка' според който от|{'пва-
ли' имали различни имена' ?е ввасят предварителво оп-
Ределена сума [.а дърхавата' след което събирали да|{ъци-
те за своя сметка.

1з2 1з3
 ![[1 глава
-- 4. докумеятите бР1л|\ пзписваяи въРху мрамоРни или
брнзови .иочи' колол:и 1отт{.[от) и се лоставяли на
[. Алъжността на -съдиите по деми_ била урелена_от чни места цбли-
п,ййй (.". *\:1 5) и отново въведена през 453 г' но
се давала на Фахдани от др}ти дър-кави,
докатю ъ на'!алото обик:!.]1'{ли демите' по-късно се устано' ..^._:._]1з| ]итла
които защитава1и правата на фа'цан',|те от собст'венат!
вили в Фадовете. дърхава, |{ещо като сьвремевните консул'. по_кьсно тази
2' А:отцтй _ съшти с поегоякни фщкт|ии, ко*тто не се титла се давзла и на мете|с'те и била придр''(ена от спе_
оФаничав:ш1|{ с разглеждането на ед'1{ вйд дела' !|иа.'!яи права. в'( [\4п 2.
3' |!оок1т1опс _ всякаюьв род цре]1ло)кеяия. внесеви от 6' лр'блцзмтелно от з67-з6з 1'
двете сьави'по ]!зясняване на делото, например: призова- 7. '|фоло!о( - све щенослу'(ител и.
ване на с"идетели, разпит на Роби, пока',ване ва докРу1енти
я т.н. 8. за големито паяатене|{ ык' по_долу гл' !х.
4. т.е. извадс' ог зако!ит€' ва които се позовават двете
9. в чест на Артемида Браврония. Браврон _ атичес|о.
дем на и3точното Файброкис' |!о_кьсно
еФа\1\1.
весен в Ащ)опола. ц}т1ът бива пре-
5. за тя( в'(. гл. х!у!!! 5 ц 2.
6' 8:к' по-горе )03 6' 'у|\\ 10. в.,к. диодор. !у, 39: ати11яни изме'!ту
"първи )(еракьл като вси-
|{ки почитали с жеРтвоприно!дени'|
(!ието време бив-ат йг'"
7. вероятно това ве са аРхонтите' по 11. за празник4 който се сьстоял на всеки пет
запиоавй ефбите' а атичеъки гери' с чиито |{мена обФ' в_влевзяна. вж' с1А |у' 2 8з4, стр' 198. той не бива
подини
значавали ;Ф{ка от 42_те години, през ко''!то егав:!']|о ва_ да се
й;;;; й й*,'о з" "ое'"" с,у;6а (от 18-60 всек'\
г') спи_
42го!'1'
смес-ва с м:!.]1кгге елев3ински миотерии' когго
д,ш.и всяка го]!ина.
се првех_
епо''^,' започв!и отново на
""!-"'
ни. 'а 'е'' 12. [|рз 32918 г'
8- става дума за епони}{!!те яа фи',тите' чиито статр1 |з. има предв}ц архо!!та_€поним. 8 €аламин ати_+тядп;
ое издиг:|ли фд сградата на съвета. (колою'я. поселе||ие).
\1!''^ли хлерух'1я

9. със списъка яа Фахдаяит9 оф3начея с пмето |{а 14- обиютовено де}{архцте б'!ва'ц из6щани в сап,<итв
после,1я!{'| от епонимит€ и който вкл|ова тъкмо они'1
-_ те:} глачгване с вдигане на ръка. Фбйо6яването на
деми
ф|*л"',, *',* в момента са на 60 годкни' по такьв !|щея се дьл)ки на нойното ,,вклк'чите.|тно значеяие.
в]чтдт през тази година те !це изпъ'няват задь''1]жев''|та на 15. става др(а за селс:с.:те .{иолв:сии.
диет9ти, а н,!ма да ол)'кат като воивищ1' 16. Богати Фа)хдаяи, на които се въз.'1!шат л11.['рг'яга
10. за такьв слупай (&ттр{с) спомеяава демостен да о6г!ат хор за празви!|яого предотав'|сяие за своя сме-
(хх1, 8з). тка.
17. т.е._има сьщото значе[{ие като името на арховтв-
ь!у глава епон!п|{ в Ат!||{а.

те се съо6щават и от всхин в ре'!та !'{у сРцу кте_

1.
зифовт, хху' !у глава

- счетовод1'ггели' конФольори' вх' )<[и{|

2'
з' 1' в)с съотвФ'яо гл. |1\ 2, 4, у1'] 1, х>с| 5 и )ос/| 2.
3. ^ото!с{ _ оъветници и.]|и помоп!ници' 2. т.е. времето яа ваг1исваяето ва
тактата, ок. 3Б г.
'о!{рро1
1з4 1з5

!--
 3. Аполон се варичал п0трбо6 (отечествев): ,,понехе 1. вж. г\у 1-

е родител на йон" (||латон, )ввтпй", з02). 6' 'ос0р[с1' се наричали пратеничествата з а поаз!т|1\]А
извън Атика. щеди всичко за Растие в об!цогръцу.и съ-
4' харпократион за тази д}'ма пи[пе с']едното: 'херке-
отез1яця.
йос зевс. комго се издига олтар между оФади в двора.
за!цото оФадата се нарич?ш|а херкос|.' 9' това_било ,}адьпжително преди
ц)ъгването на шес-
*Ёрке1о4 _ закриляпт, пазещ двора' къщата; семеен' до_ твието за ьлев]ина (Р' Ро|сап.[е5 му$!е/е5'''с' 31'| и 320).
|ова став:шо очевидно на |8 БоедФмион (началото на
ма1!ев бог. октомври).
5. става дума за родовяте гро6ници, които са център 10. приблизително яа 28 маРг. по вр€ме |1а |цествието
на Родовите цлтове. явно цк са запазени следи от родо-
пренасяли статята на дионис от вегов}1я храм в Акаде-
вите отно1цения'
ии'|та' а оттам _ в театъра'
6. в)к. о6аче гл. у11 4. 11' празниь който се състоял на 14 ск{рофорион (края
7' в)<. по-горе и1 1 и плутарх, "€олон", *)<9,3. на !ови).
8. [оедполага се' че това е стаця с ра3мерите на ви_ 12. т.е., когато обвияението не е п('гвърдено от сьда.
новник'. Ако не ваправи това' тябва да отиде в изгнание 1з. когато за настойничество
заради неизт1латени дългове. щетендцрат повече сп
един Факданин'
14. настойниците имали лраво да дадат под аренда
|-у[ глава
у:!у !.*'зада да си спестят ти)ките' Ёо аренлаторът е
1' осо6ена фрма на провъзгласяване на при|'1ципа за :уе]}1! оситРи обезпечение за даденото щ/ иму-
!цество. специ:цна комисия опРеделя,]та стойяостта-на
неприкосковеност на им}'1цеството. т6-
2. представленията се прове)кдали по време на диони-
15. от г. се считали вече пълнолетни
сиит9 през пролетта' а тези назначения се извър(дв?!]1и в -14
встъпят в брак.
1^ Ро!,!ц да
началото на атическата годин4 т.е. в края на лятото, Бр_
ят на хорегите съответства на 6роя на автор!!те на траге-
дии' дотцскани до състезани9то. |-\{[! глава
з. първоначално се провеждали Фи пРедставлени,| на
1.-двата най{таРи и знатни елевзиански
комедии по време на дионисиите и впиленеите. но през горе хх]х 2. !юда' в)к. по-
|у в' бРоят се на пет'
'м увеличил
4. големите дионисии се празнР!|]1и щез месец вла- __
2 Ёпиленеите или ленеите. празник в чест на дионис,
се. пр?з}т)вали всяка година пРез месец гамелион.
фе6олион (края на маРт). а таргелиите
(в чест на Аполон) по вР:
ме на този празник се дав:|ла една нат!ца на автоРите
през таргелион (края на май)' на
5. когато едия гра'кданин, комго е възло'(ена лит}!- ]9ц"
з::-.у1' тюли' - на хорегите' и тета - на актъорите в
глав!{и]€
гия' узнае, че някой друг е по_богат и по_по]цодя|ц. за да з' такива.състезания се устойвали по врме на |!ана-
со,а;ме с яея, той го;оканва да я приеме. в случай на тенеите' на хефестиите' на прометеите, на паниите
отказ има правото да предло)ки разм'1на ва имуществата |'ен](идите'
ц на
им.
6. о6иквовено литргиите се падали през две години.
4. в)к. гл. х)с 6.

|з6 1з7
 5. пояе)ке о.*'ствав9го 0г светота1сгвото 1!а цролятата цротив тиран|!яга. Бх. )(9|||.
кРъв се смята.,1о за релилиц|во дело.
_ .
4 м9те!о|те били ч)гжденщ,|' установили се да )кивеят
6. ]ова съдилпще било разполохено п:}то.|||о от фад4 в -/1тив?, се за!!и||ав:ии_с тъРгови'! и производство'
в старто свет!{лище яа А;па палада. огначало в !1его !!!а(!{аики'сь-дето
|юдлтден даньк от 12
рк - метекион - и хиве-
отсъ'кдали е{Ргят€, а по_късно хедиас|т{те- едц{ под ларанг!и'гга на даден
?. пРл|ободейс'гво еьс оьпргата' май<ата' сесч}ата |!онякога метеките като"покровител".
от|1 !ата за изкл'очитФ1н!,.
___ |.
или дьщерята яа извър|||ите'|'! я'1' с [!:']о)|о|яцата, ко'г]о ::у-у" дъР'(авата били п!|овъз')!асявани за
имал' за ]ц се сдобие с истинскя деца. данъкоплатци_' т.е. изравнявали се с останали'е 'равни
рш!<аан'
*щ""щ^"е|{но били освободеки с" лнфгиптч
8. т.е' войш{к от свояга аРмия. ]9 {]Рщ,
яе !,,(охепи да бьдат избирани 3а архон1и.
9' [(огато, разбира се, уб[йсгвого яа прсгивяика с ста- ']о
н1[,!о яево'|но. ..^-!--ту"^'^ "проксен" се давала на метеките |сато по-
четна. -||роксенът. нямал повече |{)'0|а от покфвител' а
10. делфи|{ий, т.е. св9гил!щето ва Аполон делФ[о('й- вече ямал правото
Атин& и:,въ!{ сте- да о€ яя'ва сам в съдил,{!цето.
стст било разпо.л:о:кеко сьщо и3го{|{о от
Фсвободеният роб прем|{!]авал в съспов!'ето
ните на Фада. т€.^__?.
ките' следователно бил задьля<ен на ме-
се наричало даденото от страна яа родни-
да има за локрвител
! . оив|ц!{'! си господар'
у6лтиА опройение и помирението им с }Фиец&
нл'е на"А'(Бсб1с" щ)и колопо се и вРь|д:ш1 отново като
1

[юо в слу!ай на осъ'|(дане_

]ова се 6тнасяло за непРФ['"п':ш]|енйте убийства'
12. това сьд,!пище се намиР;ш1о близо до морего' в !!х глава.
пирея, но заседавало сравнително рядко порадя характера
1 1''с 'у 4 ип 4 )осх 4 )с||| 4 х]-у 2, [п| 6.
вд разгле'кданите от него дела.
13. прщск в тексга. цре]щаритепвсго гласРане в'( х]-!|| 4
14. веяа]ьт б|{л обичайния' с!{мвол при изтгь'!нение ка
обществените й.'|и ['елигиозни задьл)кеяия. ''1.** т.е. обв'{нението в беззако}п'е п[Ёд е|спе-
15' длъхяос1та на царет€ на филит€ (за тч в& г]'
_.._3. "{|ро!о}'т|,
сиата оило насочено с!Ёцо. сикфа|]титс, срецц
явните
\4|! 3) все оп1е съш(ествРала. те. четирима на орл' (ю- изм^:1мнй{|и на нарда, сре|щ| вра)це6н0
настроените кьм
оазуват заедно с царя петото по ред съдилкще за дела по наруц}'тел'|те на за'(она по време на
!бй"'"о, ."*а наф',еното "кьм пританея''
:-"]_9.
ниците. "р",'у' Фаз_
16. след осъ'кдаке1о пм те бивали огпра|ца|{и к'въя 4. [рсф лщгст6цом. Бж" )0@[ ( }<| ъ ю-\ 4'
Фа|]и1ц{!]е яа ст1'аната. ). 0т стратезите мо.жело да се и]иска отчет
ж# **
__ да.же и до
ва слу'6ата !ц'. в'( хху[| 1, йй'|
_

!!|![ глава
?;
6. €порел
ативските закони обвин|'телят бт'л
1. )}(еРгвопрйношеяието в чест яа АРгем|{да се прве- .--. ц1ъхе11
,.д''о *Ё *ес{и Боелрм:аон в памет на по6едата при 9_у":ч яа ответника
'4'изоваванет0
сьств-ието на свидете.|1и. по
1\'у в съда в при-
такъв начиц ако се намеРят
маратон. лъ)кесвидетели! коит0 п0твърждават
това известяване)
2. Ём1о от назва!1и'та на Арес. оовинени'|т иь'а_щаво дз не сё яви в с'д'
.'ри разглежд?|не
з' става цма за религиозев цлт в па}"{ет на фрцйте на делото и да бъде осьден задочно

1з8 1з9

.{_
 7' става др[а за договори (б1'рро}'0), които осигряват в качеството на кап,'т^нц.
к)ридическа защита при търговски сделки !'1е'цу гра'кдани 4. в'с по-горе 1-и з'
от различни дър'(ави'
5' в'( гл. х!т|! 4
6' началник яа пехотата,
!х глава
7' началник на отя& отде]11ение.
1. 1.е. организатори на състезан''!та. 8. Ёачалник на ковницата'
2' 3а статуята на 6оги11ята Атйяа' в)с х|1х з. 9. началник на Фила.
з. на пободителите в панатенеите билл давау:и 720 и там -йт1рош1(ш.. ( колония), как-
-. . }3ч""".е
0-.
|

амфори зехтин (с|А п, 9' 65), тоиви1моросискирос' '"ал

4. те 6ил|1 посветени на фгиня Атина.
!/1ц от
- мяРката.
--'-'11_19:!
ли[1'1ознм 9-'
мисиц' 'свещените
кораби", използвани за ре_
5. -коп]й'п' лРедставлявала
'метРета"
използвана за вместимост ва течностите (около у' от ли'
тьра). ,[умата означав:}ла и ча|да. !х|! глава
6. Фц!е в началото яа |у в., както е видно от речта на
лизий (\4|, 2), отАьеяща се за вРмето след з95 г.
1. изгле'ца'
че оа сьдщте сгра'с{, посоче|{1 в гл. >осу з
като на доковете"'
7. в седмата реч на ]1изий пма описан такъв процес. 'ста'(и
2. по-горе, х1| з. фш]е }поменато възналр:ркдение от
8. &о се оъди по Ре..та на лизий (у(|, 41), виновникът . ооола. то се споченава и ог Аристофан
.,
б,|л запла|ден с изгнание и к'овфиска1щя на им'1цеството. |ссст. 1.вз
схолии). (.)чевидно възнара.'кленле|о е бйо
увеличено по-"
9. т.е. количеството ва дьлхими'[ зехгин не се цроме!{,|
в зависимост от броя на коРените. з' в'к. съответно гл. х|-!1| 4 5 и х]-| 3.
10. има щедвид количеството цРоизведен зехтин от 4. гл. ххи| з, 4.
всеки ообственик.
5' гл. ххх 2 и )о<х|/| 1.
11. лицето, заемащо дгъ)кността арховт' Фи поло,(е-
6. краят на {оли и нача]'|ото на август.
яие, че се отчете 6,агопол)д{во' ставало член }{а Ареопага.
12. тези възвагра'кде|{ия били от 300_1000 драхми. .___
ко_ито
]' 1у9"*.,'*т. наричали щатениците на Радовете'
оора'Рали делоскатз амфиктиония, т'е. дРевен съ-
!о] с релилио-}ен_характер' по_ва'ши били онези' които се
[-х] глава св[кв:!]'и в делФи и термопилите.
1' в'(и х|-!! з. 8' осфови в Ёгейско море, намира1ци се под зависи_
мостга на Атина. (амос се освобойава през з22 |
2. €ъорыгсаването на риерите от 356 г, било възлагано
_фиерархи'симории вместо на дотогава съ1деству_
на триерархските
ваш1йте 1е се състо'йи 0т !200 заможяи гРах_ [х]|1 тлава
дани. вс'|ка от двадесетте симории е сьставена от |дест_
1. вж' по_горе [!х 7. всеки съдеб€н състав е
десет Фа'(да!{и. образуван
от Фа)кдани от десетте фили.
3. 3амо:кни Фа:кдани' на които се възлаг!|']о съоРъ;{Ф- 2. в)к. по_долу !)су.
ването на триерите и същевременно т'гхното комаядваяе

14о 1,41
 з. п1!ак10 - брнзови или дървеви плочи||и' и връщат дъсчиците на о1)върлените кавдидати.
4. в'с по-долу !ху 1, 2. !хх 4. най_ценно 3а разтълкуването ца послед{ите
!лави е
изсл€дваяето на: м'с' со'м| [е5 5ер! ае.пь,$ слар!!7е1
5' €мисълът ва термина е непоя'|тен' ае !'
6. "ву6а((6 за която в)к. по_горе хюх 4'
,''Ащуа|Фу ло^!тс(а,.в кеу' 0е5 впа' 8!есре5. 1917, 1_68.
?' те се из6щат по жРебий от 6щвите на азбуката слел
!-[!! глава

[-х!у глава ш''

определено""време.
-__-11_с11"' 'одец
часов'|як' поне'ке за ;ючите се
дава.]1о в)к. ло_дощ !л' \1.
1' 'вцйкФБ: който вкарва. втиква. закрепя' _^.
2;. з:1'Р" за
_посочените по-ло[ю в ''ху^2"
паРатаф 2 -аР
""
хонти_пр€дседател и.'
2' ,[уиата се тьлцва приблизително' защото зяачени-
ето не е }'гочнено.
|1
дума за двете зали за тегле11е на хребий' раз-
3. €тава !/!_!| глава
пРеделени за всяка фила' 8:к. 2' [!1
те' вдин 1ощ, 1о€!ъ = з'24 1' 1/|-о1 метрета, 16 котили.
4. вдин за всяка от деветте фили' а сещетарят на
1.

смонетите за _ десетата. вж. [х||1 !' 2. всяка страна по делото има.'!а 1!раво яа
две !€чи'
5. изглехда' всек!{ бял зар, излизащ от ,Рната, оз!'ача_ 3, в>к. ъх\4 2-
вал из6щаяето ва пет имеяа от вписаните |{а оъ0тветните за делата от извъФедна важност се отд еля !]'л
пет дъсч''ци, докато чеРни'!т зар означавал отхвърлянето '_ -4. вРемето за
като Ае11'
различните моменти: Речц яа о6в,*нень'!
им' ето- и_защитата' глас}ъане на съдиите'
се р?впределя съв-
6. не 19ябва да се смесват със сан|'ъчетата' упоменати сем точно.
в [-ху'1,'които са 10 на брой, а }поменатите т}п( са с
в този сл}чай тябва да отчетец че както обвияе-
5.
!"Б"Б","']""-ойя оФзнавават с 6уквите от азбуката
от яататък. " ". 1!.]9'-]"-, и за!!]итата. знаейки определеното им вРеме,
Реж.,:ат щедварително колко ще тае разпитът на с1иде-
"л" телите. колко _ четенето на текстовете, колко
!ху - обсъ)кда_
г)1ава двете стани, и накрая - колко
::]9__519 !в!1ите на
коаят на фразат! изглежда нелълен' за да се отпРави
1_
6. посейдеон, съответстващ на декември' има
*'^" своето съпилишле, ця6ва ла пържи хезъла' _'_ най-кра-
"",-'6
но хезлите се пазели (!-}!!1 2) при вхоловете на залите
т!с.!те
дяи в годината.
7. тази част на текста е запазена много ло|до'
описани-
за теглене на )'!ребий и Арцстотел не е изчеРпа'1 '
редове 1{е дават възмо'(ност за свъРзан прочит.
цели
ето на онова) което става в тях'
2' това е своеобразев билет и удостоверение на съ_
\'ята. |-{\4|! глава
з. докато избраните чрез съдйи заемат местата
1' изо6рм<ения на такива из6орни
си в съдилищата' емпектите' '(ребий
които после [!(е заемат ме- ,'камъчета.. могат
са в за.]тите за теглеие на в ,-4п1!111а.. на гоу_Ренак'
Ё'й" влевтеродакис. ст. |76 (Атина, !9з0). названието
лревод к'
", 'р' ",*, """ '|це '(ребий 'Фъдкй им явно

142 1'4з
сочи, че първоначално са се използвали ист'нски ка\'1ъ_

2. 1ези са разлияни от гореспоменатйте' в)с !ху 2

АзБучвн покАзА.]1вц
!х!х глава

1. в)с !х\41( 2. после отново 6иват върнат|7\|а оъд1^'

ите' за да получат те своето възяаФаждение' фигий' х[| з
2. в'с 1-х\'1 3. Акаст' 1|| з
Ак_ропол,и| 4, х|у 4' ху 4' хуп1 з. кх 6' хх з' )оо(ипп 2,
Бвпвхки към "Ё,питомА }А хБРАхли.( юу хх1у 1
1_
Акте. )(1! з, 1:! ]
(и]вадка. пРепис) на 'Агпцт:гкагтв Алексий' ххх|у 2
[' за тази
"епитома'наш и ,!ни в Ркоп ис от
з^('азея^ у !!| в" нс Алкмеон, хт1 4
,1о,1цпц'1- ,
Алкм€онпдщ кх з.
["йй."'Бй!'' '\о
о"лоло'зите дали прина]]лежи на хера-
пРразказ' Ад.юн. т х! ?
ххип 2' хх +5. юх 4, хх \-2
йид от !1онт или от лембос или представлява
ху||| 1
каправен от сравнителяо по'пространно тяо{о съчинение'
Адакрео}гг,
!цлтФх"' \82'
Аяит, ххуш 5, ххх!у з
2. в'х' во0'н, Антемио|т на дпФил, и1 4
"€Рецл
з. в окоби се от6е'язват сьответ|{ите ллави от автея_ Аятидот' хху| з
т'ч;ия текст 11^ А|п11нска?,1л по.\ц7п1!я' ' А||тифонт, ххх]1 2
4. става др(а за хипий' А]'0мол' )ох 5
Алолон, !-у з' откъс 1
5. т.е, кл'стен.
Арге'ци' хуг| 4' шх 4
6- Ръкоттисът гФиписва това на вфиалт' но те1цката
и от п'ггаРх. }<ц,1он", х' Аргищса, ххх]у 1
се !оказва Аре_опат'-1п 6' |у 4, 4, хх\,1 !, хь| 2,ьх 2, у1п 2,
\,'1{1 )ош|
7. управле|{ието на тридесетте' 1' хху. ххи! 1. )ону 2, хи 8, |х з. !уп з-4' [х
8' става шма за !|]1еновет€ ва €ъвета'
фистид яа лизимах. ххш 7. хх! п ]-4' хх]у 3' х[!| '
2' впггома
з-4
Арястион, шу 1
Аристогитон, х\4|1 2_4, |-\4п 1
Аристод!гк от танаФа, хху 4
фистократ' ххх!1| 2
фистомах, )ооо1 1
Арпа|0вд, кх б
АРтемида, !,\4|1 1

145
фхестрат' ххху 2 впимевид от крид, |
фхин' х}{х.1у з. х! 1-2 БРетрия, ху 2, ххх1| 1
Архяя от АмбРакия, хи1 4 фехгей, впитома 1
Асклетпй, !у1 4 втеоб'тади, откъ. |||
ф!алт соФанид' хху 6, з-4 хху| 2, )о(и1| 2, х]-1 2, )о(ху 2
Б
Браврония' пу 7 з
Буколей, |11 5 зев9 [у з, !и 5

г и
геРест' )оп1 8 имброс' 1х!1 2
горгил, ху|1 4 йсагор, [{ 1_з' хх!'||| з
д л
дамасий, к11 2
дамошд' хх\'!1 4
йон, л| 2, )с-| а откъс т

декелея' )оо(у 1
иовфи' ххп +5
делос, 1-гу 7, ш4 з, |-х[1 2
иофогг' хи| з
делФ|!' кх 4
делфинпй' !и! 3 к
демар9г' )о(х\4т! 2 калпбий, ххх\4| 2, ю(хи|1 2
]1шов'с' п1 5 ка'пй' ххк! 1
,ьонисии, !и 3'4' [у!1 1' [|у 8 калш от Ацгела, х)о(у
1, ит 1' х\\ 2' \у 2
1
дракон, 1п, кали(Рат от пеанпя, ххи]|
'у
драконтид' х)о(|у з кедоп' хх 5
з

кеРки, х)й|х 2, !\'| 1' откъс ||1

в кефисоФошт, [у ?
(лмон на й:итиад' )о(и 1. ххи]|
вв6ея' }оо(!1 1 2' )йи! !_з
ввклид х)осх 1
|&&е!.х|х 5
ввмел|{д от Алопека' х!у 1 кпселид'' хи] 4
клеомея, пх 2-5' ю< 2-з
ввмолппд|' хххв 1, !уг| 1, откъс ш
клеон кле€нет хху|п з
вгеи' о1къс у1
&еофнт, хху||1 з, ххх1у 2
вг0с' ххх|у 2
)о(юх 1-5
клитофнт, хх-тх з, ххх]у з
влевз!|на,
кодРпди, ш з, впитома 1
вл€взп|'и. 1-[у 7
коноя, ю(у 2
вяйал' !у|!1 1
Ётплш' !т1 5
ком| й, ку 1

вш|лж€й' ||| 5 щовос, хи 7

\46 \47
ксантип, )ош 6, хх\'1п 2 о
ксененет' х[ 4 оРей' кх)с]| ]
ксеркс' хх]| 8
п
л павзаний, хх!11 4, ххху!п з-4
лакедемон1ш, х]х 2-4, ххх\'1| 2, ххху!п 4 х[ з, юс11 2"4' паладий, !и| ]
хх]х 1' ххх]1 з, юо0у 1 паленида (Атина) ху ]. хи! 4
пакедемояия, х)о(уп 2' ххх\'||1 |-4 панагенеи. ху1!| 2_з, х]-||| 1. |)(
пакпада' )о(у1| з пангей. ху 2
лаконийци' х]х 2' )ош1 4 |!арал' !!! 7
лемнос' |ю 6 пеларгикон, х1х 6
леокоРей' ху|п з
лепсидРий' )сх з 3::Рт..ч.|*у,'_''
1|еригьл' хлу!! 1. з-4.ц{9|]
ххи1] !_з'
2, вж. лакедемонця' лаконийци

пес6осци' хх]у 2
ххут 3
пигдамий' ху 2-з
перс ийски
_войни'
||изацър' хк| 2
хх|ш 1, ю(у 1. )с! 2' откъ. и
пиза|{дър, ю(шу 2_з пизисграт' х!!| 4, х|у-ху' хц, хи|, хип_юх
ли']икрат' ххи з ! !и{исФатиди' хи 4_6. х{х
п|{зима& х]-у| 1 пилос, хху1| 5
ликуРг' )с|1 4, ху1 3 юосх
||иР-т' }хху 1,
з'шу8
6, ххх1л]! 1_з,4. )с 2-3. )11 1, !| !_

м пития' х]х 4, )о( 6

маратон' хх]1 з
питодор, хху111 2, ххху 1. х[1
|хуп
1
посейдон' 4
марония, )о(][ 7
мегакъл яа Алкм€он' хп1 4 х1у з-4' ху 1
мегакъл 0г Алопека, хх]| 5 Р
мегарци' х!у 1' ху11 2 Рекел, ху 2
медонт' ||| з Ршон, ххху||! з-4, впитома ?
мело6{й' ххх 1
м!лтпад' хху| 1' )о(!']п 2
миРов, ххх]х 2' !у|1 1 с
мяесилох' ххх| 1 сзлами'1'-х]/|! 2,хх!( 7, )о0!! !-5. ххуп 2, ||у в, т-х|| 2
мнеситид, )о(у1 3 самос' ю| 2' хх(у 2
1
м}я''шя, х]х 2' ххху1п 1-з' х[п з, !-х| 1 сцмонид. х'л1| ]
сиц|'лия, )о(и1| з. ю(|х ]
скилей' хх11 8
н скирос' |-ю1 2
наксос' ху 2-з скирофориов, х)ос! 1
нике, х[у11 1' хшх 3 хху||! 2, п| 5' у. у| !-4. х|]' и_|х. ххтх
ник!й' хху11| з-5 :.у{'.]1?.
2. х' хп1 1' юу :_з' )оску :. хгут| :
з, х[|
1'!лкодем' хх]1 7

148 149

-.*,ф*
спаРгавщ кх 4' ык. лакедемопц'4 ла[опп,йщ' пелопояес!|я хшар! хуп з, ху|ш 1, з-4, вштома 4
хшарх от колгг' )о(! 4
хлпй' ху[! 3' ху!пп з_4' &5
т хшсш& ,{х|[ 8
таргелпп' !-у| з' !у! 5
таргелвов' х)о01 1 ч
тезе!' х[1 2' откъс п' у|
тел€сш' )ош 5 четпрвд€сагге, [ш 15
темпстокъл' )ош| з' )о(у|пп 2' ,о(!| ?' )о(у з-4 1Ргпрпсгсгпя'ге' )Ф([( 1' юо(ш з, )оо(]п 2' х|1 1)оо( )ооп'
теопомп' )о(х]п 1 )оо(]п' ю|о(!у 1
таРамен' ю(у|п з-5' )оош 2' юо<1у 3' хю(у! )оо(у!|
тетал' хуп з' ху!!! 2
тпвапщ' ху 2
тямопасъ ху[1 4
т!п,|осгев' ){х]п 5
тРазвбул' )о(ху|| 1' х! 2
трвдесетте, )оосу 3' х'оп/' )оо(уц х1] 2' х]- 3' )о(ху|| 1'
)оо(л( 6' )с 4
тг''щд' )о(у|ш 2_5

Ф
Фапл' )оос!|! 3
(фпш' )ош з
Фпдоц х 2
Ф'л4 )о(хи| 1' юоб,'!п 1-2' х!,1 2
Фпловей' ху1[ 1
(ьр!д1зя4 )оо(ту з

х
ху|п 2-4 [уп[ 1
'ърмоддй'х]у 3
хегезпй'
хегез!сФат' хуш з-4
*еРаклеп' |-[1/ 7
хеРахлпд от клазоме!' [к| 3
{ермореотп, )0(| 2
херодог' ку 4
хетпояия' ххху|[ 1
хеФестш' шу 7
хпмет' х1'! 6

150

1
 Арис1юте'[
АтинскАтА по!|у|тия
първо пздавие

пРовелд от отФогръщи
цее,пана паяцццФ, х'Рца111/ пан1!ццыс
Р еАакт ор цвспан сп а Ре а111ця.1а!
){удояяпк 11сгпър !фрв
[ехпичесй редакгор Ро:ха фьсп'лаяова
. ко;вктор м1ца то,'.анов|.дц''!.!'прова

'' печатш издафлскп м 8?59

волв 95о' Формат 84/108/з2

цева 30 лв.
|5вш 05.{-445_{в2-з

и|ААтелсг:а къщ. )(рапо БФпев"' сюфвя

п!вдпечатва шодготов(^ - 365"
"спаопър
леч^\ дФ -Бмк1нпРес" соф'я
'