3В Е С ·Т И Я "'-J

НА НАРОДНИЯ МУЗЕИ
В А Р .н · А

28/43
1992
В U . LL Е Т 1 N
DE MUSEE NATIONAL DE .
V А R N А
 ИЗВЕСТИЯ
НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ
ВАР НА

28 (43)
„

BULLETIN DU MUSEE NATIONAL

DE VARNA

1992
 В ПАМЕТНА
ВЕСЕЛИЛ БЕТТТЕВЛИЕВ

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

Алеkсанgьр Кузев (глаВен pegakmop), Алеkсанgьр Минчев, Весkа Стоянова,

МихаиА Лазаров, Станkа Димитрова, Togop Парушев, Янаkи СиВkоВ

НАУЧНИ РЕдАКТОРИ

Алеkсанgьр Кузев, ААеkсанgьр Минчев, Янаkи СивkоВ

 СЪДЪРЖАНИЕ

SOMMAIRE

Весел u н Б е ш е 6 л u е 6 - Кубрат ..................................................................... 5

V е s е 1i n В е se v 1i е v - KuЬrat ................................................................................ 12
Весел u н Беше 6 л u е 6 - Прабьлгарсkuят нagnuc от Фuлunu ........ 13
V е s е 1 i n В е s е v 1 i е v - Die protobulgarische lnschrift von
Direkler (Philippi} ........................................................................................................................... 21
Г е о р г u К у з м а н о 6, А с е н С а л k u н - Антuчнu амфорu
от ak6amopuяma на черноморсkото kpauбpe.>kue на Ю>kна Добруg>kа ................ 27
G е о г g i К u z m а n о v, А s е n S а 1 k i n - Antike Amphoren aus
dem SchwarzmeerkustengewЭsser der SuddobrudZa ......................................................... 61
И 6 а н В а с u л ч u н - Глuненu ламnu om музея 6 Дьлгоnол .......................... 62
1v а n V а s i 1с i n - Tonlampen im Museum von Dalgopol ................................. 72
М а р u а н а Г е о р г u е 6 а - Гробнu нaxogku om оkолносmта
на Варна ........................................................................................................................................ 73
r
Маг i а n а G е о g i е v а - Grabfunde in der Umgebung von Varna ........ 80
Л ь че зар Лазар о 6 - Гробна нaxogka om оkолностmа на
с. Acnapyxo6o, Пpo6aguucko ...................................................................................................... 81
L а с е z а г L а z а го v - Grabfund in der Umgebung vот Dorf Asparuhovo,
Кreis Provadija ................................................................................................................................... 86
А н н а Х а р а л а м 6 u е 6 а, Г е о р г u А. А т а н а с о 6 -
Ho6onocmьnuлu фuбулu от 111 - Vll 6. 6 Шуменсkuя музеu ......................................... 87
А n n а Н а г а 1 а m Ь i .е v а, G е о г g i А. А t а n а s о v -
Neu eingegangene FiЬeln aus dem 3. Ьis 7. Jh. im Museuт von SJmen ................... 119
В е с е л u н П а р у w е 6 - Haxogka на puмcku меgнu монетu от IV 6.
от с. 06чаро6о, Добрuчkо ..........•........................................................................................... 121
V е s е 1 i n Р а г u s е v - Schatzfund rбтischer Kupferтunzen aus dem
4. Jh. iт Dorf Ovearovo, Kreis DobriC ..................................................................................... 126
Ал е k с а н g ь р · м u н ч е 6 - Ранно6uзантuuсku глuненu амулетu
om Ogecoc ......................................................................................................................................... 127
А 1 е k s а n d а г М i n с е v - Early Byzantine Pottery Aтpulae
fгот Odessos ................................................................................................................................. 136
А н н а Х а р а л а м б u е 6 а - Д6е гomcku фuбулu om заnаgнuя
неkроnол на Ogecoc ............................................................................................................... :..... 137
А n п а Н а г а 1 а m Ь i е v а - Zwei gottische Fibeln aus dem Grab
Nr. 14 der westlichen Nekropole von Odessos ...................................................................... 143
В а с u л Г ю з е л е 6 - Kpau граgа, наречен Анхuало
11 11

(БелеЖku Върху ucmopuяma му nрез IV - Х 6.) ........................................................... 144

V а s i 1 G j u z е 1 е v - Notizen zur Geschichte von Anchialo in der
Spatantike und im frQhen Mittelalter 4.-1 о. Jh...................................................................... 157
В а л е н m u н П л е m н ь о 6, В а н я П а 6 л о 6 а - Ранносреgно-
6еkо6нu ремьчнu нakpauнuцu 6ь6 Варненсkuя археологuчесku музей ........:.... 158
V а 1 е n t i n Р 1 е t n j о v, V а n j а Р а v 1 о v а - Fruhтittelalterliche
Riemenzungen im Archaologischen Museuт in Vama .................................................... 219
В а л е р u й о m о 6 - Haxogka на >kелезнu npegмeтu от оkолността
на с. Грозgе6о, ПpoBaguucko .................................................................................................... 224
V а 1 е r i J о t о v - Fund eiserner Gegenstande in der Uтgebung
vот Dorf Grozdevo, Kreis Provadija ................,„ . ••••. •• .•.•••••.•... „ .• „ .......•...•.•..•.................• . . . •. ... 228
И 6 а н й о р g а н о 6 - Heuзgageнu оло6нu nечатu от Сuлuстра (IV) ....... 229
1v а n J о r d а n о v- NichtpuЫizierte byzantinische Bteisiegel aus Silistra (IV) .... 245
Г е о р г u А т а н а с о 6 - Cpegнo6eko6нu kръсто6е -
eнkoлnuoнu от Сuлuстра ............................................................................... „ .....• „ „ ... „ „„ „. .. 246
G е о r g i А t а n а s о v - Mittelalterliche Kreuze (Enkolpion) aus Silistra .... „ .. . . 268
Ал е k с а н g ъ р К у з е 6 - Haxogka на сръбсku грошо6е от XIV 6.
npu с. Cokoлнuk, Добрuчkо ........... „ „ ................. „ .................... „ .•....... „ ... ..••....• „ . •• „ ... ......•.•..•.. 269
А 1 е k s а n d а r К u z е v - Schatzfund serblscher Groschen des
14. Jh. Ьеiт Dorf.Sokolnik, Kreis DobriC ....................„ ..........•.......... . ... . .... ..... . .. .... .. .. .....•. .. . . •• 279
Л u g u я П е т р о 6 а - Нароgен обuчаu ''заложба за работа"
6ъ6 Варненсkо ............................................... „ ........ .. .•. ..... ... . . ... .. ....... . .................................. ........ . 285
L у d i а Р е t r о v а - Der Volksbrauch "FleiBversprechen11 iт Kreis Varna ........ 288
Л u g u я П е т р о 6 а - СВатбенu обuчаu със зgра6еносен хараkтер
6ъ6 Варненсkuя kpau ..................................................................................................................... 289
L у d i а Р е t r о v а - Hochzeitliche Volksbrauche gesundheitswunschender
Art iт Кreis Vата ...................................... „ ... ............ „ . . . .. ... „ . .. .. . . . . .. „ .. . . . . ..................................... 291
Т о g о р П а р у ш е 6 - Варна - морсkо лето6uще · на Българuя
(1878 - 1945 г.) .„ ..... . .. „ ............. „ .................... „ ..... •. .... •. .......•...•... ...•. „ ............ „ .............. ... .. ..... . .... 292
То d о r Р а r u se v- Varna- Seebad Bulgariens (1878-1945) „ ...• ... „ ....•............. 314
В е с k а Сто я но В а - Транспортът 6 бuта на 6арненцu -
kрая на XIX - nърВата nоло6uна на ХХ 6..................................................·······~~~·„······· 315
V е s k а S t о j а n о v а - Verkehrsтittel in Varna wahrend des Endes
des 19. und der ersten Hatfte des 20. Jh. „ „ ............... „ ..... „ „ ........ „ ...... .. „ „ . . . . .. „ . . . . . . ... ... . . .. .... 332
Р у м я н а Д Ж u н г о 6 а, И В е л u н К у л е 6, И 6 а н П е н е 8 -
Xuмuчecku nрофuл на нaxogku от среgна6еkо6на сграфuто kepaмuka 11.
Изслеg6ане на нaxogku от Kaлuakpa, Ка6арна u Балчuk ( Xll - XIV 6.) ....... 333
z
R u т j а n а D i n g о v а, 1 v е 1 i n К u 1 е v, 1 v а n Р е n е v -
Cheтical Content of Medieval Sgraffito Ceraтic Findings 11. lnvestigation of
Archaeological Findings froт Kaliakra, Kavarna and BalCik (Xll-XIV с.) ..................... 352
Я н а k u С u 6 k о 6 - Морфологuчна xapakтepucтuka на kефала
MUGIL CEPHALUS, LINNAEUS, 1758 ( PISCES, MUGILIDAE ) от българсkото
черноморсkо kpauбpe)JQ.Je ...,.„ ....... „ .. „ ... ····· . ................... .. ...... .........• ................... ... .... . ..... . ......... 353
J а n а k у S i v k о v - Morfological Characteristics of the MUGIL
CEPHALUS LINNAEUS, 1758 ( PISCES, MUGILIDAE) froт the Bulgarian
Black Sea Coast .................. „ ... ... „ ........ „ ........... „ . . ..... ......... ................. . .. ... ...... . . •. .. . ....... ............ 356
Я н а k u С u 6 k о 6 - Морфологuчна xapakтepucтuka на гулеша
NQEMACHEILUS BURESCHI DRENSКY, 1928 (PISCES, COBITIDAE) .......................... 357
J а n а k у S i v k о v - Morfological Characteristics of the Loatch
NOEМACHEILUS BURESCHI DRENSKl,1928 (PISCES, COBITIDAE) .............................. 360
Л ю 6 о м u р 3 а n ря но 6 - Морфологuчна xapakтepucтuka на
мugата SCAPHARCA INAEQUIVALVIS BRUGUIERE, 1789 (BIVALVIA,
ANADARIDAE) от Черно море ...........................................„ „ . .. ... . . ...................................... . . . . ~
L j u Ь о т i r Z а р r j а n о v - Morfological Characteristics of the Shell ·•· ·
SCAPHARCA INAEQUIVALVIS BRUGUIERE, 1789 (BIVALVIA, ANADARIDAE)
froт the Black Sea ....................... „ . .. . .... .... ........................................... .. ..... ...................... ......... 365
В памет на Веселuн БешеВлuеВ (А Кузев) ..................................................................... 366
Cnucьk на съkращенuяrт\а .................................................................................:........................ 'Jf5l
Abreviations des puЫications citees
 КУБРАТ

1 ВЕСЕЛ И Н БЕШЕ.В ЛИ Е В 1

Името на хан Кубрат се споменава за nръВ nът от Buзaнтuuckuя хронuст

-Aampuapxtiukuфop В него6ата. "Кратkа uсторuя В слеgното място (В uзgанu­
11

ето на Карл ge Боор 24, 9-12 ):

'Уэtо бе '!OV amov KatQOV t:JtaVE(J'!Т] Kou~ga'!O<; 6 <iveф.o<; 'Ogyavд. 6 '!&v
OU.voyow&ougrov KUQLO<; '!ф -r&v ' 'A~agrov xayavq>, каi OV e'Lxe :Jtag'au-roiJ
Л.аоv :JteQLV~Q(aa<; t~eblro~e -r-fl<; оi.ке(а<; Yil<;, l>La:JtQea~eue'!aL &€. :JtQo<;
'~v к:аi a:Jt€v&e-rш etgi}vчv µe'!'amoiJ, ilv :JtgQ t-фUЛ.a~av µ€XQL '!€Л.о-u<;
L'-fl<; E<lU't'COV ~ro-fl<;• b&ga -re yag а.mф i:::rrEµ-фE ка.i -rfj -rou 1(Q.'t'QLI0.ou a~(q.
tuµчaev.
То6а uз8естuе, kоето npu nраВuлно nреВеЖgане, т.е . разбuране u тълkуВа­
не, paзkpu6a Ba>kнu сВеgенuя за наu-старата.. uсторuя на българсkuя нароg, е
бuло погрешно nреВеЖgано u nopagu това неnраВuлно разбuрано, kakтo се
BU>kga om няkоu npeBogtJ u nарафразu. В. Н. Златарсku gage нau-нanpeg слеgнuя
npeBog1:
".В това същото Време (ok. 635 г.) Въстанал Ку6рат, братанец- на Органа,
nо6елuтел на хуногунgурuте, npoтu6 a6apckuя хан, kато се отнесъл kьм не­
го6uя нароg , kогото тоu уnра6ляВал, т6ърgе -наgменно , uзгонuл го от собст­
Sенаmа си земя." По-kьсно тоu го npeBege таkа2 : "Кубр~т Възстанал npoтuB
a6apckuя хаган u, kато се 'Отнесъл т6ърgе наgменно kьм него6uя нароg (Bou-
cka), kouтo тоu gьрЖал там, uзгонuл го (я) от собст6ената cu земя. И

-
uзnраща nратенuцu go Ираkлuя u сkлючВа с него мuр, kouтo те заnазuлu go
kрая на Жu6ота cu; nонеЖе (Иpakлuu) му uзnратuл nogapъцu u го nочел с
титлата naтpuцuu. ''
ПьрВuят npe6og на Златарсku бе остро kpuтuky6aн от Г. Баласче6 6 cnu-
caнue "Мuнало" (гоg. 1, kн.1, с. 106 заб.). Tou uзтьkна, че gумата Л.tl6~ uма
значенuето 6oucka , kakтo често се среща у Buзaнтuuckuтe летоnuсцu, а не
11 11

"нароg", kakтo npeBe>kga Златарсku , u gage слеgнuя npe6og на 6ьnросното

място: "И В това Време Въстанал Кубрат, братанец на Органа, гocnogap на
уногунgурuте, npoтuB a6apckuя хаган u kamo uзругал Всячесku Bouckaтa, kоято
uмал от него (от хагана), uзгонuл я от собствената земя. И uз nраща nрате­
нuцu go Хераkлuя , u сkлючВа с него мuр, kouтo заnазuлu go kрая на ЖuВота cu,
11
защото u gapoBe му uзnратuл, u го nочел с gостоuнст6ото на naтpuцuu . По­
блuзо go орuгuнала стоu парафразата на същото място от А. БурмоВ 3 : "Cno-
peg сьобщенuето на Hukuфop Кубрат се Вgu.гнал срещу нароgа (Л.а.6v) , kouтo
uмал npu себе cu от страна на a6apckuя хе!еан; u го uзгонuл от собствената
cu земя . 11

1
В. Н. З .А. а т а р с k и. Нови из8ести.я за пай-стари.я периоg н,а бмгарсkата история.
- СбНУ, Xl, 1894, с. 151.
z История н.а n'Ьр8ото бмгарсkп ца~, I С., 1918, с.91 ( = История,!).
9
А. Б у р м. о 8. Избран.и произ8еgен.ия, ! . С., 1968, с. 72.

5
 Hanocлegъk Joahiт Wemer4 npegлo>ku също maka noapeweн npe8og:
11
Zu derselben Zeit erhob sich Kuvrat, der Neffe des Organ, der Herrscher der
Ounogounduroi gegen den Kagan der Awaren. und w~ ervon dessen Volk in seinem
Lande hatte, verjagte ег daraus, nachdem er es schimpflich behandelt hatte. Er
schickte eine Gesandtschaft zu Heraclius und schloss Frieden mit ihm, den beide Ьis
zu ihreт Lebensende eingehalten haben. Er (Heraclius) schickte ihm Geschenke und
ehrte ihn тit der Wurde eines Patricius:
Освен uзтъkнатuя от Г. Баласче6 погрешен npe6og на gyмama Ла6<; kamo
нароg , kouтo се среща u В nарафразаmа на Бурмо8. u 8 npe6oga на Вернер,
11 11

npeBoguтe на Златарсku сьgьр>kат u gpyгu гpewku. koumo uзonaчa6am много

uзВестuето на Hukuфop u ga6am no6og за noapewнu заkлюченuя. Думата
6.vеф.6<;, kоято означава uзобщо меменнuk", без ga уmочня6а ganu cma6a gума
11

за "брато6", uлu сестрuн" сuн, е npe6egeнa "братанец'* {също u у Баласче8}.

11

Тозu npeBog npaBu сВоеВолно Кубрат сuн на брата на Органас, koemo 6 гръцkuя
теkст нukъge не лuчu . Тозu с6оеВолен npe6og Г. Фехер5 с npa6o оmх6ърлu.
Наuстuна Златарсku В "Исторuята" (с.84} nuшe uзрuчно: "Кубрат бuл мемен­
нuk на няkоu cu Органа", а на с.86, заб.1: ' нuе nрuемаме u разбuраме 0.v·еф.6<;
1

смuсъл на "cecтpuнuk •
11
6
ПреВоgьт 'братанец", kоето не е
1
npe6og, а no-ckopo mьлkу6ане. е Вероятно
nog Влuянuе на nър6оначалнuя френсku npe6og на xpot«.1kama на йоан Hukumuu-
cku, наnраВен от М. Н. Zotenberg6 : 'lfils du frere de Kuemaka". koomo се оmыkgе­
стВяВа с Органас у naтpuapx Hukuфop. По-kьсно Зоmенбера? npe6ege: ' neveu
1

d'Organa • В ноВuя aнглuucku npe8og на Йоан Hukuucku om R. Н. Charles8 cmou

11

също the nephew of Organa. J. Marquart9 npue сьщо. че Кубрат е бW1 братов сuн
на Органас.
Още nо-nогрешен u 6ъ6е>kgащ 6 заблу>kgенuе е npe8ogъm на uзраза: ov eixe
:rcag'a:u-rou Л.а6v. В nърВuя npe6og на Злamapcku cmou: „Него6uя нароg, kогото
тоu уnраВляВал , а във 8mopuя: 'него8uя нароg
11 1
(8oucka). koumo mou gър>kал
там ' . Златарсku е схванал погрешно airrou kamo наречuе за мясmо "там" u е
1

пренебрегнал съвършено nреgлога меа "от страна на". "om", om kouтo зa6ucu
роguтелнuят nage>k airrou, m.e. "om страна на негоlt uлu no-npocmo 'om него".
1

Още nq-не6ярно е npeBegeнo от й. Вернер: Awaren. und das was er von dessen
11
• ••

Vork ... hatte.8' Tou gaBa на nреgлога значенuеmо "часm om", kak8amo mou няма.
Освен moBa nрuба6я се u nогрешноmо mълkу6ане на Ла6<; kamo Volk Всъщ- 1 1
'.
~

J. W е r 11 е r. Der Grabfurld vo11 Malaja Perdcepiш und Kuvrat, Kagan der Bulgaren. - Bayerisc/1e
4

Akademie der Wisserisc/1afte11, P/Jilosop/1isc/1-Historische Кlas.se, Abhandlungen, пеие Folge, Hefl 91, 1984,
s. 38.
J G е z а F е 11 е r. Bulgarisc/1-u11garisc/1e Beliehu1agen in deJa V-XJ. JaJtrhundert. Budapest, 1921,
S. 40 (= Beziel1u11ge11).
6
Memoire sur /а C/1ro11i,que byymtine de Jean, Mq~ de Nikiou.. Par М. Н. 'lotenberg. - Joumal
Asiatique, Vl/, Serie Xll/, 1879, р. 379.
7
C/1ro11ique de Jea11, eveque de Nikiou. Texte ithiopien риЫiе et traduil par 'ZoleiiЬerg. - NoШ:es et extraits
des ma11uscrits de /а ВiЬ/iotblque nationo/e, 1. 24, 1883, р. 590.
' Т/1е Cliro11icle of Jо/щ Bishop of Nikiou. Tran.slatid Ьу R. Н. С /1 а r /е s, Londo11, 1916,
р. 196-197, схх 46-50.
9
J. М а r q и а r t. Die a/tbulgarischen Ausdriicke i11 der lnsc/1rijl von Catalar und die
bulgarisc/1e Farste11/iste. - ИРАИК, XV, 1911, с. 7 ( = Ausdriicke).

6
ност nра6uлнuя npe8og ga6a Г. Баласче6: "... 6ouckaтa , kоято тоu uмал от него
(от хаеана)". Пра6uлно го е разбрал u А. Бурмо6: • •• kouтo uмал npu себе cu
11

om страна на a6apckuя хаган•. Слеgо6аmелно cnopeg uз 3 естuето на Hukuфop

Кубрат е uмan nog с6оя 8ласm a6apcka 6oucka, kоято nолучuл от aBapckuя
хаган. Илu , с gpyгu gyмu. Кубрат е бuл началнuk на aBapcka Boucka, uлu nо­
mочно той е бun nocma8eн om a6apckuя хаган kamo негов намесmнuk В земята
на уногунgурumе. В m.нар. "'-lygeca на с6. Дuмuтър Солунсku се съобщава, че
11

у a6apume бuло обuчаu хаганьm ga nocma6я началнuцu kато cBou наместнuцu

на nogчuнeнu нapogu, kakь6mo е бuл Кубер на българuте u nленнuцuте Buзaн ­
muuцu 8 Панонuя 1 0 • Тезu намесmнuцu се нарuчалu у тюрkсkuте нapogu "туgу­
нu": 't'OOOO\NOt ot 't0XO't11QТ)'tai хаеа ToU{?KQLS E1ymologicuт Magnuт 763, 24; TOuDOUvOV
... Ф; ек xeoomxou t:ou Xa1civou ovra. Theophanes 378, З; също : TouC>omюv C>t тоv
Xeeorovo; <fe xovta Nikeph. Hist 45, З. 11 Към това А. von Gabain , Altturkische
Grammatik, З. АuП. Wiesbaden, 1974, S. 375: tutun<chin. tut'ung, Zivil-Gouverneur.
То6а ga6a осно6анuе ga се npueмe, че u страната на уногунgурumе, gokaтo е
бuла nog 8лacmma на a6ap.11ne, е бuла уnраВляВана от намес тнuk на aBapckuя
хаган u че makь6 намесmнuk е бuл Кубрат. В nogkpena на то ва тълkуВане ugBa
m. нар. "Именнuk на бьлгарсkuте kнязе" . Tyk kато npegшecтBeнuk на Курт,
kaumo се оmьЖgесm6я6а с Кубрат, е gageн: "ГОGтоунъ Н4МЬGТНИКЪ GЫ
.G М.ТО РОД 6MOV 6РМИ, 4 AfjT 6MOV ДОХGЪ Т.GИРвМЪ , т. е: 'Тосту!"i 11

moзu наместнuk (беше) g6e гoguнu, роgьт му Ермu, а гоguната му goxc тВu­
рем". Злamapcku npue, че Госmун е бuл "kато "наместнuk , разбuра се, на хана,
11

kouтo 6 случая не е нukou gруг, ос6ен Курт, т.е. Кубрат". St. Runciтan 12 npe-
gnoлoЖu, че Госmун е бuл наместнuk на a6apckuя -хаган . В сВетлuната на
с6еgенuето на Hukuфop за Кубрат u uзгон6ането на аВарсkата Boucka от
страната на уногунgурuте npegnoлo>keнueтo на Рьнсuман не е само наnълно
осно6ателно, но u оче6ugно Вярно u nра6uлно. Известна труgност npegcma6я
лuчното uме Госmун, за kоето няма сuгурнu сла6янсku nаралелu 13 • Затова
много е сьблазнumелноga се npueмe, че nреgстаВя uзоnач енuе на тюpkckama
muтла "mуgун"="наместнuk8' u че nогрешно е схванато от aBmopa uлu npenu-
c6aчume на "Именнukа на бьлгарсkuте kнязе" kато лuчно uме .
В. Н . Злamapcku 1 • omыkgecт6u Гостун с Органас, на kогото Кубраm бuл
nлеменнuk, uзxoЖgauku от неубеguтелнu оьобра>kенuя u без ga се nозоВаВа на
сuгурнu gоkазаmелст6а. Но тоu oтuge още nо-gалеч с npegnoлo>keнuятa cu,
kamo отьЖgесm6u Кубрат с неnосоченuя с uме гocnogap на хунuте В слеgно­
то uз6ecmue на Hukuфop (uзg. Де Боор 12, 20-28): А uзмuна uзВестно Време от
11

mo6a u aocnogapяm на xyнume go(Jge 6ъ6 Вuзантuон заеgно с 6елмо>kuте оkоло

него u konueнocцu u noucka от uмnератора ga бъgе nосВетен В xpucтuянcku-

10
Р. L е т <е r t ~ Les plus ancums recueils des Miracles de Sai11t Demetrius, /: /е Texte, Paris,
1979, р. 228, 18-19 ( 2 Избори. за. б'ЬА.Zйрсkоmа история, VI, 1960, с. 194 ).
11
Цитаmшnе m бзети от G. М о r а v с s i k. В у z а п t i п о t и r с i с а, //. Ber/i11, 1958,
s. 317.
12
S. R и н с i т а tt. А hislory of 11~ jirsr Bulgarion Empire. LопШт, 1930, р. 14.
11
Ср8. D_~:~аµен iн Gr;~Dlland von М. V а s те r. Berlin, 1941, S. 181 nog ГОО'П.4 гgemo
се npufJeJkgam со.мо .мсспииi. поgо61ш имена.
14
История, /, с. 85.

7
те таuнст6а. А тоu с раgост го 6ьзпрuе u poмeuckuтe 6елмоЖu ocuнo6uxa
6 60Жес1n6ената kупел xy1::tckuтe 6елмоЖu, а сьпругuте на nьр6uте - техните
Женu. Taka пос6етенuте 6 боЖест6енuте таuнст6а бяха почетенu с цapcku
gapo6e u gостобнст6а. Именно uмператорьт почете тозu 6o>kg с gостоuн­
ст6ото патрuцuu u го uзпратu прuятелсku 6 хунсkuте селuща." Същото
uз6естuе с малku променu гласu 6 Лонgонсkuя рьkопuс 1 5 на Hukuфop таkа: 'По
същото 6реме u госпоgарят на хунсkuя нароg gошъл 6ь6 Вuзантuон u помолuл
uмnератора ga прuеме него u него6uте пpugpy>kнuцu u ga гu прос6етu чрез
боЖест6енаmа kупел. И Togop, братът на uмператора, го 6ьзпрuел от света­
та kyneл, а poмeuckuтe Велмо>ku - хунсkuте 6елмо>ku, kakтo u сьnругuте на
пьр6uте - Женuте на 6торuте. Taka прос6етенuте бuлu почетени с цapcku
gapo6e u сан. Именно uмпераmорьт напраВuл технuя госпоgар патрuцuu u гu
uзnратuл 6 страната uм."
Горното uз6естuе не се сьо6ща6а от gруг 6uзaнтuucku хронuст. Забеле­
Жuтелно е, че то започва 6 Лонgонсkuя рьkопuс на Hukuфop по сьщuя начuн
с uзраза: \то &е "Cov a:&-rov кwебv, т.е . "по същото Време", kakтo сьобщенuето
за Вьстанuето на Кубрат 6 сегашното печатано uзgaнue на Hukuфopo6aтa
' nоkаз6а, че u g6ете сьобщенuя ще ga са 6зетu
uсторuя от К. ge Боор. А то6а·
от eguн u сьщu uз6ор, 6 kouтo събuтuята са бuлu nogpegeнu хронологuчесku
no gaтu . Т о6а е бuла Вероятно офuцuалната xpoнuka на Константuнопол,
т .нар. µtya~ XQOvoy~aq>0~ 16 •
Оnuсаното поkрьст6ане, kоето К. ge Боор gaтupa 6 619г., е бuла голямо u
6аЖно сьбuтuе, може бu офuцuално 6ьзпрuемане на хрuстuянст6ото от сnо­
менатuте хунu. Затова то не е могло ga бьgе отмuнато с мьлчанuе 6 офu­
цuалнuте gоkументu, съответно 6 офuцuалната гpagcka xpoнuka на Констан­
тuнопол. Поkрьстена е бuла нau-нanpeg упра6ля6ащата 6ьpxywka, kоято се е
noгpu>kuлa nо-сетне за nоkрьст6ането на цялото хунсkо племе. Вероятно
6лаgетелят u него6uте Bucшu сано6нuцu са се за6ьрналu 8 роguната cu,
npugpy>keнu от xpucтuянcku с6ещенuцu, kouтo ga поуча6ат уnра8ля6ащuте, ga
uз6ьрw6ат цьрkо6нuте требu u ga се заемаm с поkрьст6ането· на останалия
нароg.

Труgно е ga се ka>ke с полоЖuтелност kou са бuлu meзu хунu.

Оnреgелuтелнuят член преg кUei.o~ (гocnogap) поkаз8а, че mou
е бuл gобре
18
познат 6 Царuграg. В. Н . Злamapck1J17, а слеg него u Г. Mopa8чuk npegnoлo>ku­
xa, че myk става gума за бьлгаµgте, kamo се позоваха на noгpewнomo схва­
щане, че uменаmа "хунu" u "бьлгарu" бuлu у Hukuфop ра8нозначнu, а неназоВа­
нuят no uме xyнcku 8лаgеmел бuл cnopeg Златарсku Кубраm. Обаче mo6a е
само npu8ugнo Вярно. Hukuфop съобщава uзрuчно, че Кубрат е бuл гocnogap на
уногунgурumе, koemo се пomBьp>kgaBa kос8ено u om Теофан 18 , cnopeg koumo

" 171е London Manuscript of Nikeplюros "Breviarium" edited wilh ап /ntrodш:tion Ьу L О r о s z.

Budapest, 1949, р. 22.
1
' G. М о r а v с s i k. Вyzantinoturcica, /. Berlin, 1958, S. 532.
11
История I. с.
93 - 94.
1
• G. М о r а v с s i k. Studia Вyzantina. Budaput, 1967, р. 99.
19
Тheopl1anis Cl1roмgrapl1ia, rec. С. d е В о о r. Up.siae, 1883, 365, 15-357, 15 (•Из 8 ори,
VI, с. 261 ).

8
Кробат, т.е. Кобрат, бuл госпоgар на т.нар. Beлuka uлu Голяма Българuя,
обuта6ана от българuте уногунgурu (t<Ъv Ouwoyouvoouecov BouЛ.y6.ecov). Наu­
стuна у патрuарх Hukuфop на g6e места се споменават "т .нар. хунu u българи
(33, 13-14 -r&v Л.eyoµevcov Ouwcov ка.i. BouЛ.yaecov) u "хунuте българи" (то~ Ouwou~
BouЛ.yaeouc;). Обаче, kakтo се nocoчu на gруго място20 , u 6 g6ата случая е бuло
погрешно преgаgено uлu от самuя автор, uлu от негоВuя препuсВач първона­
чалното -r&v Owoyouvoouecov BouЛ.yaecov u -rou~ Owoyouvooueou~ BouЛ.yagou~.
Слеgо6ателно Кубрат е бuл госпоgар на уногунgурuте българu, а не на хунu.
Каkто разлuчнuте gaтu 619 u 635г., kогато Кубрат Въстанал срещу aBapckuя
хаган, таkа u обстоятелст6ото, че неuз6естнuят госпоgар на хунuте се
поkръстuл през 619 г., не поз6оля6ат ga се приеме преgлоЖеното от Златар­
сku отъЖgест6я6ане. То беше Вече отх6ърлено от А.Бурмо6 21 u М. Н. Артамо­
но622.
Горното съобщенuе за поkръст6ането на хунu трябва ga се с6ърЖе по­
сkоро със съобщенuето на eguн eпapxuucku c.nucъk от среgата на Vlll 6. за
23
епuсkоп на хунu (6 Ouwcov ) , поgчuнен на мuтрополuта на Дорос В епархuя
Г отuя. А понеже Hukuфop пuше за поl<ръст6ане на хунu, то естествено е
тезu хунu ga са същuте, kouтo се споменават В eпapxuuckuя спuсъk. И. Мар­
k6арт24 gопусна Възможността поkръстенuят xyнcku ВоЖg ga е бuл госпоgар
на онезu хунu, прu kouтo се оттеглuл uмператор Xepakлuu В 626 г. по Време
на пepcuuckuтe25 Bouнu.
И. МарkВарт 26 , Ю. KyлakoBcku 27 u Г. MopaBчuk28 uзkазаха преgполоЖенuето,
че неназоВанuят по uме xyнcku гocnogap е бuл Органас. А това отъЖgестВя­
Ване става още по- Вероятно, ako се Вземе nog Внuманuе обuчаят ga се nре­
gстаВят малkр uзВестнu uлu съвършено непознатu лuца чрез посочване на
6ръзkuте uм с gpyгu gобре uзВестнu . Taka наnрuмер Hukuфop (70, 28-71 ,1) cu
слуЖu с тозu похват, kато преgстаВя ноВоuзбранuя българсku Влаgетел Тokm,
kато съобщава , че тоu бuл брат на няkоu cu Баян. НаВярно тозu Баян е eguн
u същ с nатрuцuя u стратега Баян от eguн оловен печат с нagnuc: "Богоро­
guце, nомагаu на Баян nатрuцuя u стратега"29 . Санът naтpuцuu, с kouтo се
уgостояВалu Bugнu лuца, nokaзBa ясно неговата uзВестност. По същuя начuн
е nостъnuл Hukuфop npu Кубрат, kато отбелязва, че тоu бuл nлеменнuk на

20
V. В е§ е v 1i е v. Deux correclio11S аи "Breviarium" du Patriarc/1e Nic~p/1ore. - Rev~ des
Erutks byza11ti11es, ХХVШ, 1970, р. 153-159.
:п Избрани произ8еgет~.я, 1, с. 71-72.
:: История Хазар. Л еиинграg, 1962, с. 158-164.
zJ А/ Mrrrpo:;ro~~ каi арх1и1око:яаi -rой О/коиµгv1кой Па-rрюрхеiои каi t1 "Тш;1~" a&rwv v:яд
Г. /. Кov106.pl'J.
At/1e11, 1934, 100, Nr. 559, 561 (=Избори, VI, с. 194 ). Към то8а G. М о rаv с s i k.
Studia Byza11ti11a. Budapesr, р. 94-95, 254-257.
2• AusdrtJcke, S. 21.
1
' Т /1 е о р /1 а
11 е s, 310, 18-20.
26 Aиsdriftke,
S. 21.
' ' 10. К и ...t а k о в с k и. К истории готсkой епархии в Крымму в VIJ в. - ЖМНПр,
1898, 1 2, с.189-190 и История Визаптии, ///, Киев, 1915 ( London 1973 ), с.91. Към това
З ...t а т а р с k и, История, /, с.94, бе...t.З.
zг Byza11ti11oturcica, 11, S. 220.
'g В. Бе ш е 8 ...t и е 8. ПърВобъ.царсkи паgписи. С„ 1979, 183.

9
Органас, kouтo е бuл gобре nознатnopagu няkаkВо голямо сьбuтuе. А таkоВа
сьбuтuе е могло ga бьgе nоkрьстВането на хунсkuя Bo>kg, kоето е бuло сuгур­
но голям9 зрелuще за Жuтелuте на Царuграg.
Т aka uлu uначе pogнuнckuтe Врьзku на Органас с Кубрат не означават
неnременно, че те са бuлu от еgно u също nлеме. Гръцkата gума ave*6<;, с
kоято се nосочfЩ_т pogнuнckuтe Врьзku меЖgу gВамата, означава, kakтo е
uзВестно, "братов uлu сестрин сuн". Затова може ga се npueмe, kakтo gony-
cka u Златарсku, че маukата на Кубрат е бuла сестра на Органас.
Наu-сетне Златарсku сВьрзВа Кубрат с npuBegeнo no-goлy място 6 хронu­
kата на Йоан Hukuucku, без ga uзka>ke u наu-малkо съмненuе В неговата gо­
сто6ерност. Тазu xpoнuka, kоято е бuла наnuсана nьр6оначално на грьцku eзuk
6 kрая на Vll 6., е бuла npeBegeнa неuзВестно kога на apaбcku u слеg то6а 6
1601 - от apaбcku на eтuoncku 30 • Грьцkuят орuгuнал не е gостuгнал go нас,
nopagu kоето оста6а неuзВестно gokoлko е бuл заnазен неnроменен орuгuна­
лът В теkста, от kouтo е наnра6ен арабсkuят, а nо-kьсно eтuonckuят npe-
Bog. Taka че нuе не знаем gaлu орuгuнальт на хронukата не е бuл gоnълнен
u nреработен от неговите nо-сетнешнu npenucBaчu u uзgателu. Bcuчku, ko-
uтo са uзnолзВалu хронukата на Йоан Hukuucku, nрuемат nоначало, че eтu­
onckuят npeBog npegaBa точно орuгuнала. Eтuonckuят теkст е npeBegeн gнес
на френсku от Н. Zotenberg31 u nо-kьсно на aнглuucku от А . Н. Charles32 •
Слеg смъртта на uмnератор XepakлuO В 641 6ьВ Вuзантuя заnочналu борбu
за uмnepaтopckuя трон меЖgу сuна му от nър6ата Жена E6gokuя u Втората
му Жена M~pmuнa u неuнuя сuн ·хераkлuон . Във Връзkа с това Йоан Hukuucku
разkаз6а , че Кубрат бuл Взел страната на Мартuна u сuна u срещу сuна на
EBgokuя Константuн 111. Мястото, kьgето се го6орu за това, гласu 6 npeBoga
на Зотенберг:
11
Lorsque ces faits furent connus а Byzance, on disait que cette affaire avait ete
inspiree par Quetrades, chef du peuple des MoQtanes, fils du frere de Kuemaka. Cet
hотте avait ete re~u dans le sein du christianisтe et baptise, etant enfant, а
Constantinople, et avait grandi dans le palais iтperial. Apres la тort d'Нeraclius 1-er,
avec lequel il avait ete intiтeтent lie, et qui l'avait сотЫе de Ьienfaits, il restait
attache par reconnaissance а ses enfants et а sa fетте Martine."
Същото място В англuuсkuя npeBog на Charles: " ... and when the inhabltans
of Byzantiuт heard this news, they said: 11This project is concerned wrth Kubratos, chief
of the Huns, the nephew of Organa, who was baptized in the city of Constantinople,
and received into the Christian coтr-Runity in his childhood and had grown up in the
iтperial palace." And between hiт an<;J the elder Heraclius great affection and реасе
had prevailed, and after Heraclius's death he had shown his affection to his sons and
his wife Martina because of the kindness (Heraclius) had shown hiт."
Ето kak гласu това място cnopeg англuuсkuя npeBog на българсku: "И kо­
гато Жuтелuте на Вuзантuбн чулu това uзВестuе, те cu kазалu: "Тозu nлан
е съставен от Кубрат, Bo>kga на хунuте, nлеменнukа на Органас, kouтo беше

30
К. К r и т Ь а с /1 е r. Gescblc/11e der byza111i11isc/1e11 Literatur. Mli11c/1 e11, 1897, S. 403-404.
j / в.ж. бе.А.шkkа 7.
~ ВЖ. бшшkkа 8.

1 о
nоkръстен 6 граgа Константuноnол u 6ъзnрuет 6 xpucтuянckaina общност 6
неговото gетст6о u беше uзрасъл В uмnepaтopckuя gВорец. И мe>kgy него u 11

старuя Xepakлuu съществуваше голяма обuч u мuр. Слеg смъртта на Xepa-

kлuu u тоu nokaзa тазu обuч kьм негоВuте сuноВе u неговата Жена Мартuна,
noнe>ke (Xepakлuu) му беше оkазал nрuятелстВо."
Като се uзkлючат страннuте формu на лuчнuте uмена Quetrades, Kuemaka
u MoOtanes за хунu , kouтo могат ga се об~снят с разлuчното npegaBaнe
орuгuналнuте формu на apaбcku u сетне на eтuoncku, mрябВа ga се uзтьkне,
че gумuте Quetrades, chef du peuple des MoOtanes, fils du frere de Kuemaka uлu
Kubratos, chief of the Huns, the nephew of Organa отговарят точно на: Kou~Qa:to<;
6 6.ve'\jJt.o<; 'OQ"(avб. 6 -r&v Owoyouv6 o\JQrov IOJQLO<; 6 uсторuята на Hukuфop с тази
разлukа, че у t91оан Hukuucku Кубрат е "Bo>kg на хунuте , а у Hukuфop - 6o>kg
11 11

на уногунgурuт~" . Посочването, че тоu бuл "nлеменнuk на Органас", В хронu­

kата на Йоан Hukuucku е много странно u неуместно, ako се Вземе npegBug
съобщенuето В eтuonckaтa xpoнuka, че Кубрат бuл израснал В uмnepaтopc­
kuя g6орец u бuл много gобре uзВестен , noнe>ke >kuтелuте на Вuзантuон,
kато чулu за nлана, Веgнага се сетuлu , че това е Кубрат. Обаче Органас не
се споменава нukьge gpyгage 6 хронukата.
Замяна на уногунgурu с хунu 6 eтuonckaтa xpoнuka стоu nak 6ъ6 Връзkа с
ucmopuятa на HtJkuфop. АВmорът на мястото за Кубрат 6 eтuonckaтa xpo-
нuka е отъ>kgест6uл Органас с неназоВанuя no uме xyнcku Bo>kg, koumo gошьл
6 Царuграg ga се nokpъcтu. Освен това тоu npueмa, че Кубрат е npugpy>kuл
Органас В Царuграg, kьgето не само също се nokpъcmuл, но u останал В
uмnepaтopckuя gВоре ц go uзраст6ането cu. А6торът не kазВа нuщо за Bъc­
maнu e mo на Кубрат срещу aBapckuя хаган, нuто за nроВъзгласяВанеmо му за
naтpuцuu, kakтo бu се очаkВало. АВторът на горнuя разkаз е смесuл сВеgе­
нuята за Кубрат u гu е Вмьkнал 6 eтuonckэ.ma xpoнuka.
И. МарkВарт uзkаза npegnoлo>keнueтo , че Кубрат kато юноша бuл uзnра­
тен В Царuграg за зало>kнuk. Това npegnoлo>keнue Г. Фехер33 отхВърлu с npaBo.
А М. И. Артамоно6 34 uзkаза съмненuе за сьобщенuето 6 emuonckama xpoнuka
за nребuВаВането на Кубрат 6 Царuграg. Тou nuшe, че ako с6еgенuята за
>ku6oma на Кубрат са Вернu, mo Кубрат не е бuл нuто gете, нuто юноша,
koгamo е gошъл 6 Царuграg, а мъ>k на 35 гoguнu . Разkазът 6 eтuonckaтa
xpoнuka за участuето на Кубрат 6 борбите на наслеgнuцuте на Xepakлuu за
uмnepaтopckuя трон сьgьр>kа u gpyгu несъобразностu, kakmo uзтъkнаха Вече
П. СмuрноВ 35 , Г. Баласче6 36 u А. Бурмо6 37 , kouтo го nраВят, kато uзВор за
>ku6oтa на Кубрат, съвършено съмнuтелен u малkо gосто6ерен.
И таkа от Bcuчko uзло>kено nо-горе се Bu>kga, че еguнстВеноmо сuгурн о
cBegeнue за >kuBoтa на Кубрат остава uз6естuето на naтpuapx Hukuфop за
Въстанuето срещу a6apckuя хаган: 'По същото Време се н~guгнал Кубрат,

зз Bezje/1u11ge11, S. 40.
З4 Истори.я Хазар, с. 164.
ss П. С м и р н, о В В ЖМНП р, 1 Збl, 1904, с.204-205.
36
Ми пало, 1, 1908, с. 1 06-109.
37
Избра 1tu npouз8ege1tuл, !, с. 70-71.

1 1
nлеменнukьm на Органас, гocnogapяm на уногунgурumе, срещу хагана на a6a-
pume u 6ouckama, koяmo mou uмал om него, слеg kamo nocmьnuл много зле с
нея, uзгонuл я om собсm6енаmа cu земя. Па uзnраща nосланнuцu npu Xepakлuu
u сkлюч6а с него мuр, koumo заnазuлu go kрая на Жu6oma uм . Че u uмnepamo­
pьm му uзnpamuл gapo6e u го nочел със сана nampuцuu."

KUBRAT

lv Е S Е L 1N В Е S Е V L 1ЕV1
(Zusammenfassung)

Оег Verfasser behandelt ausIOhr1ich die Nachrichten Qber den bulgarischen Herrscher
Kubrat und kommt zu dem Schluss, daB die Mitteilung bei Patriarchen Nikephoros
(24, 12) von dem Aufstand Kubrat's gegen den Kagan der Avaren ist die einzige
zuverlassige Nachrich Qber ihn.

12
 ПРАБЪЛГАРСКИЯТ НАДПИС ОТ ФИЛИПИ

lв Е С Е Л И Н Б Е Ш Е В Л И Е В 1

Добре uзВестнuят грьцku 6uзантолог u чуЖg член на БАН Я. Караяноnулос,

професор В Солунсkuя унuВерсuтет, В статuята cu "L'inscription protoЬulgare de
Direkler", Атuна, 1986, а nо-kьсно 6 'Н зrgoтo~ovЛrщ?i.кi] emrgшpi] тоu Direkler,
'Ava:t1JJtO: 'Erva:ri.a I.'Eзt:LO't1lµovi.кi] eзteт11gtoa 't'fi<; <pl.AOOO<p!.Kfi<; ох.оЛi;<;, т6µо<; 23,
теUх,о<; тµfiµато<; ioтogia<; каl б.Qх.аюЛо"(Lас;. 0еооаЛоvtк11, 1989, о.221-257, се onuт6a
ga goka>ke, че uз6естнuят nрабьлгарсku нagnuc от Времето на хан Персuан
от Фuлunu не е бuл намерен in situ 6 nочтu напълно разрушената gнес
хрuстuянсkа базuлukа ВъВ Фuлunu, а е gонесен от gpyгage, че той съобщава
за noxog на българuте срещу сла6янсkото nлеме смолянu 6 Pogonuтe u че
Bcuчku goceгawнu mьлkуВанuя на сьgър>kанuето му са nогрешнu. Cnopeg автора:
намеренuте no Време на paзkonkuтe nрез 1924 г. трu nлочu от страна на
югозаnаgнuя nognopeн стълб Върху стuлобата са бuлu намеренu, cnopeg
хunотезата на разkоnВачuте, in situ 1
• Слеg peguцa съобраЖенuя авторът
заkлючаВа отново: "археологuчесkuте gаннu не са gостатьчнu, за ga се
устаноВu kато сuгурна u nоло>kuтелна хunотезата за отkрu6ане на Втората
2
наnuсана nлоча" , "налuчuето на наnuсанuте nлочu от Дuреkлер не npegnoлaгa,
че те са намеренu in situ, че те са бuлu нanucaнu на мястото, нuто
слеgоВателно, че kаменоgелецьт се намuрал на това място. Даннuте u
сегаwнuте знанuя на разnоло>kенuе не nозВоляВат ga се kаЖе с точност ,
kьge са бuлu нanucaнu nлочuте u kak е станало таkа, че са се оkазалu ВьВ
Фuлunu." На същата странuца 6забеле>kkа100
3
nog лuнuя авторът отбелязва
kато npuмep за пренасяне на kамьнu gалеч от тяхното nърВоначално
nреgназначенuе:6 селото Борянu (gн. СВ. Атанас), на разстоянuе 9 kм от
Фuлunu, е намерен kanuтeл от разВалuнuте на базuлukата u gруг eguн,
uзgьлбан kато чуkало за >kuтo, В селото Платанuя, 44 kм северно от Фuлunu.
Т akuBa npuмepu за nренасяне на aнrriuчнu u cpegнoBekoBнu строuтелнu npegмeтu
gалеч от тяхното място за Вторuчна уnотреба могат ga се npu6egaт с
geceтku. Hanpuмep таkьВ е случаят с kолоната с нagnuca на Омуртаг В
тьрно6сkата цьрkВа "СВ . Четuрugесет мьченuцu", гgето той слуЖu kато
nognopнa kолона. това са таkа нареченuте от големuя френсku еnuграф Л .
Робер т.е. "ckuтнuцu kамьнu • Прuчuната за тяхното "сkuтане"
11
pierres errantes,
обаче е бuло 6uнагu Желанuето те ga бъgат uзnолз6анu 6торuчно за няkаkВа

1
Р. 11. selo11 1'11ypotblse
11
fouilleurs in situ
~
11
•

7
Р. 47. /es do1111ees arc/1eologiques пе sont pas suffzsantes роиr etaЫir сотте sure et certaine /'hypotblse
11

de la decouverte in situ de /а deuxieme dalle gravee. 11

Р. 47. /а prese11ce des da/les gravees de Direkler пе presuppose pas qu'elles 0111 ete dicouvertes in situ,
1 11

qu'elles 01u ete gravees sur place ni, par co1zseque111, que les graveurs se trouvaient еп се lieu; еп fonction
des dom1ees et des co1111aissa11ces actuellemenr en 1101re possessio11, il esr impossiЬ/e de dire avec exacrirude
ой ces i11Scriptio1ts 011t есе gravees et co11m1em il se fait qu'elles 0111 ete tr~uvees P/1ilippes.
11

13
gруга цел, разлuчна от nьр6оначалната uм. Ето защо явява се нало>kuтелно
Въnросьт, защо е трябвало nлочuте с nрабьлгарсkuя Персuано6 нagnuc ga
бьgаm gонесенu от gpyгage няkъgе 6 базuлukата 6ъ6 Фuлunu, npu налuчuеmо
на много gруг строuтелен матерuал, ako не за строе>k на базuлukата. Cnopeg
Я. Караяноnулос: "това остава еgна неразрешuма nроблема Bcpeg moлko6a
неразрешuмu nроблемu от тазu enoxa'14 • На с.25 авторът nuшe, Възразя6аuku
на Г. Фехер : "Cnopeg него {=Фехер) хрuстuянсkото населенuе на Фuлunu
gopu слеg оттеглянето на българuте са заnазuлu на мястото {нagnuca),
нещо, kоето бu преgста6ля6ало осkВерня6ане на тяхната църkВа u осkьрбленuе
за mехнuте чуВстВа - наgпuс, uзgьлбан от езuчнuцu u преgназначен ga напомня
Вечно за noбegama на езuчнuцumе, u ypok, kouтo те са gaлu на неблагоgарнuте .
(=на хрuстuянuте)". Ako това е таkа, то тогава безразлuчно за kakBa цел е
бuл gонесен nрабългарсkuят нagnuc 6 базuлukата, няма лu туk сьщо осk6ерненuе
на базuлukата. Все nak това е gруг, uзkустВено сьзgаgен от Караянопулос,
неразрешим nроблем. И gВата uзkуст6ено съзgаgенu nроблема се gъл>kат на
nогрешната пpegnocтaBka, че наgnuсът не е намерен iп situ, т.е., че тоu не
е стоял първоначално В базuлukата. Към тезu gBa Въпроса се nopa>kga u eguн
gруг, пopagu същата npegcтaBa паk неразрешuм. Защо nлочuте с наgпuса са
пogpegeнu u постаВенu таkа, че първата uзцяло запазена от петте nлочu ga
съgър>kа началото , а послеgната - kрая на нagnuca. Eg6a лu бu могло ga се
прuеме, че това е станало случаuно, а не преgнамере110 u съзнателно .
Я. Караяноnулос uзтьkВа, че няkоu несьразмерностu В плочuте, kато
големuна , gебелuна u т .н., бuлu също gоkазателстВо, че плочuте не са бuлu
Вграgенu 6 стuлобата на бвзuлukата. Tyk не се обръща Внuманuе на
обстоятелството, че плочuте не са бuлu нарочно прuгот6енu за целта, а са
бuлu Взетu от gpyгu места на големuте раз6алuнu на старuя граg Фuлuпu.
За тяхното Вторuчно уnотребленuе с6ugетелст6у6а обстоятелсm6оmо, че
Върху послеgната плоча uма улеu за сnояВане с gруг nреgмет чрез uзлuВане
6 улея на олово. АВторът uзтьk6а u gpyгu сьqбра>kенuя, kouтo nokaзBaлu, че
наgnuсьт е бuл Вече uзgьлбан gpyгage u nосле gонесен В базuлukата.
Протuв· преgnЬло>kенuето на Караяноnулос обаче го6орu сьgьр>kанuето на
нagnuca, особено то6а на nослеgната nлоча. Вече nърВuят uзgameл на нagnuca
Ф. ДВорнuk npue за началото на нagnuca, че то съОбщаВа за noxog на бl;>лгарuте
срещу слаВянсkото меме смолянu, kато uзxo>kgaшe от значенuето на грьцkuя
nреgлог &зtt 6 смuсьл на "npoтu6" uлu "срещу''. това mълkу6ане, kоето uзгле>kgа
на nрьВ nоглеg за nра6улно, беше Вьзnрuето от 6cuчku, kouтo са се занuма6алu
gосега с нagnuca от Фuлunu.
В послеgнuя peg на nърВа.та nлоча nog послеgната буkВа на gумата
:EµoЛ.eavouc; е uзgьлбана буk6ата Л, kоято е началото на nърВата gума 6
началото на Втората nлоча. В eзuka на nрабьлгарсkuте нagnucu, 6 koumo
gумuте, заВuсещu от npuчacтue, стоят npeg него, наnрuмер №13, 3-4: 6 З"Ca'tfiQ
µou ... LgtVТ]v Л.'t-r(бv) mioac;, nak там 6: 6 МаЛ.аµ~.е µe-r(a) -r(ov) кauxavov 'Icr~ou/"(ov)

Р.
47. "роиг l'instant du moitis, cela demeurera ип ргоЬ/ете i11.soluЫepanni tant de probMme.s insoluЬ/es
4

de celle epoq~ et de cette regio11 tounne111ee.s." Р. 25: "si /а place origi11elle de /'i11.scriptio1i fail ргоЬ/ете,
/а prese11ce de сеих qui so11t сеш~ /'у avoir gravee fait elle au.s.si ргоЬ/ете etc ... "

1 4
 eзtaQ(xov), №56, 5-6: t<; 't'OV зtаЛ.еоv UICOV airrou µtvo(v), №57, 5-7: t~ -n~ ПА.ока~ "tOV
к6.v.rcov µevoV"ta, а понятuето "отu6ам на похоg" се uзразя6а с глаголите
etotQxoµш uлu IЬctQxoµш. Обаче запазената буk6а Л не отговаря на началото
· на нuто eguн от тезu глаголu. Освен това В ноВогрьцku nреgлогът t:Jtt, kouтo
не се употребя6а 6 го6орuмuя eзuk, се среща свързан с Вuнuтелен nageЖ със
значенuе "go, npu, Върху". Слеgо6ателно бyk6aina Ле началото на npuчacтue
от глагол, започващ с тазu буkВа, u kouтo се сВързВа с преgлога езd. В случая
·наu-поgхоgящ таkъ6 глагол е 01.aµtvro - "nребuВаВам". Всuчkо това позВоляВа ga
с~ чете u gоnълнu езсt "tOt)(; :EµoЛeavou<; 0(1.aµevrov] uлu 0(1.aµetva<;], т.е.
"npeбu6a6auku прu смолянuте". До нас е gостuгнало еgно забелеЖuтелно
gоkазателст6о за проgълЖuтелно nребu6а6ане на nрабългарuте В Роgопuте,
u то тьkмо 6 област, гgето се прuема, че са ЖuВелu смолянuте. То6а е много
разпространенuят няkога прабългарсku апотропеuчен знаk IYI, kouтo u gнес
се поставя Върху оброчнu хлябове за nреgпазВане от зло В областта на граg
Смолян 5 . А това gokaзBa за проgъл>kuтелен престоu на прабьлгарu по тезu
места.

Краят на наgпuса 6 nослеgната плоча гласu 6 пре6оg: "Коuто търсu

uстuната, бог BuЖga, u kouтo лъ>kе, бог Bu>kga. На хрuстuянuте българuте
нanpaBuxa много goбpuнu, а хрuстuянuте гu забраВuха, но бог BuЖga". Тазu
заkлючuтелна част на наgпuса от Фuлunu е много 6а>kна u nоkазателна. От
нея се 6uЖga ясно, че наgnuсът е бuл uзgълбан, за ga y6eko6eчu
неблагоgарността на хрuстuянuте, kоято не може ga остане ckpuтa от
6се6uЖgащuя бог. От gруга страна mя обяснява защо тозu наgпuс е бuл
поставен 6 свещената сграgа на хрuстuянuте - не само ga напомня за
неблагоgарността на хрuстuянuте, но u за ga 6u>kga бог тазu неблагоgар­
ност. Сьgър>kанuтео на тазu послеgна плоча е също еgно gоkазателст6о, че
наgпuсът е стоял 6 базuлukата u че е намерен iп situ.
Спореg Караянопулос с "хрuстuянu" са означенu смолянuте, а не гърцuте6 ,
понеже 6 прабългарсkuте нagпucu 6uзантuuцuте се нарuчат "гьрцu", а не
"хрuстuянu". Tyk се пропусkа еgно 6а>kно обстоятелство, че наgпuсьт е
поставен 6 хрuстuянсkата цьрkВа u че Възмооguето се nреgоста6я на
хрuстuянсkuя бог. Затова напълно естест6ено е гьрцuте ga се нарuчат
хрuстuянu. Но туk се nрuбаВя още нещо. Cnopeg kрая на нagnuca българuте
нanpaBuлu "много goбpuнu на хрuстuянuте". Ako nрuемем мненuето на
Караянопулос, че nохоgьт на българuте срещу смолянuте бuл eguн 6ug
represailles срещу хрuстuянuте (спореg Караяноnулос = смолянuте), kouтo
uзмамuлu бьлгарuте , 7
u че наgnuсът ознаменувал noбegu наg смолянuте, а не
Вuзантuuцuте, kouтo бьлгарuте са наnаgналu 8 , няма лu еgно я6но

6
В. Б е ш е 8 .А. и е 8. Пре;kи8е.А.ица на зтtаkа WI 8 Pogonume. - ИзВестия 1ta Нароgни.я музей
- Варна, 22, 1986, с. 17-29, и Pogonu, ХХ11, 4, 1987, с.20-21; Н. Дамян о 8. Паk там, с.23-24.
6
Р. 42. "Par co11seque11r, 11ous pourrioti.s admettre que, par /е rerme "c/1retie1i.s", il faut ente11dre /es
Smolia11es c/1Гistia11ises co11t1·e /esque/s - et 11011 co11tre les Byza11ti11.S - les Bulgares operaie111. " .
7
Р. J.I. "La seco11de partie laisse claireme111 apparallre que celfe expeditio11 etair и11е sorte de represailles
co11tre les "c/1retie11s", qui {J\1aie11r rrompe les Bиlgares." .
8
Р. 46. "er l'i11scriptio11 de Direkler ce/ebre ma11ifesteme11t d'autres victoires sur les Smolia11es - car се
so11t les Smolia11es et 1101t les Byzallfi1ts que les Bulgares 011t auaques - et elle ЬllJme 11arurelleme111 /es
Smolia11es, er 11011 pas /es Byza11ti1i.s, conlre lesque/s, il п'у а pas еи d'auaque."

15
,,
npomu6opeчue? Българumе 6ою6аm срещу смолянumе, а 6същносm uм npa6яm
gобро.
Я Вно е, че нumo българumе са се omnpaBuлu на noxog срещу смолянumе,
нumo са uм cmopuлu gобро. Emo защо mрябВа ga се ycmaнoBu на kого бьлгарumе
са нanpa6uлu gобро u kak6u са бuлu meзu goбpuнu.
Дokoлkomo е uзВесmна ucmopuяma на 6ългapo-6uзaнmuuckume оmношенuя,
българumе са cmopuлu goбpuнu на Buзaнmuuцume 6 cлegнume случаu. През 717-
718 г. apaбume oбcaguлu Царuграg. ПолоЖенuеmо бuло много me>kko u
6uзaнmuuцume nomъpcuлu nомощ om българumе. С maзu заgача бuл наmо6арен
nampuцuяm Cucuнuu Peнgakuu, kakmo съобщава nampuapx Hukuфop ( 55, 21-24 ).
Българumе се намесuлu u npuчuнuлu cmpaxomнu загубu на apaбume 9 • През 821-
823 г. срещу Buзaнmuuckuя uмnepamop Muxauл 11 Въстанал Тома Сла6янuнът,
koumo uмал големu ycnexu, обсаguл Царuграg u gopu бuл nро6ъзгласен за
uмnератор от Aнmuoxuuckuя nampuapx йо6. И npu moзu случаu помощта на
българumе срещу бунmоВнukа бuла om голямо значенuе за nотушаВане на
бунта 10 . Далu българumе са оkазалu geuнa nомощ на Buзaнmuuцuтe u npu
gpyгu случаu, е неuзВесmно.
Слеg nреВземанеmо на Ogpuн В 813 г. Крум nреселuл населенuеmо на граgа
u okoлнocmume 6 m.нар. "Българuя omBъg Дуна6" , m.e. 6 gнешна ЮЖна Бесарабuя.
Преселнuцumе обаче не забраВuлu pogнume cu месmа u тьрсuлu само уgобен
случаu ga се за6ърнаm. То6а uм се уgало eg6a 6 837 г. Началнukът на
npeceлнuцume Kopguл, koumo бuл 6ерояmно назначен от българumе u бuл npegu
mo6a на българсkа слуЖба, усnял no няkаkъ6 xumъp начuн ga oтuge npu
тогаВашнuя 6uзaнmuucku uмnepamop Теофuл, koumo го npueл pagocmнo u kато
разбрал kak6o ucka, обещал ga uзnpamu kopaбu ga Вземат nреселнuцuте u ga
гu Върне. Теофuл, koumo бuл заеm с me>kku борбu с арабuте В Мала Азuя, не
бuл 6 съсmоянuе ga оkаЖе gруга nомощ. Слеg uзВестно Време gошлu
uзnpameнume om uмnepamopa kopaбu, npeceлнuцume се нamoBapuлu заеgно с
uмoma cu на тях u се заВърналu no море В pogнume cu месmа. Това станало,
kakmo uзрuчно съобщава m.нар. nроgълЖumел на xpoнucma Г еоргu 11 , kогато
Muxauл българuнъm се omnpaBuл на noxog kъм Солун. Жumuemo на Гpuгopuu
Деkаnолuт съобщава , че koгamo ''сВеmецъm nouckaл ga omuge с eguн от
ученuцuте kъм nлaнuнume 6 мecmama на слаВянumе", m.e. 6 Xaлkuguчeckuя
noлyocmpoB, kot:1rтю нaucmuнa е nлaнuнcku u обрасъл с горu, а не областта
меЖgу Верuя u Солун, kakmo npueмa Караяноnулос 1 2 , но се отkазал от то6а
nъmуВане, nонеЖе "ynpaBumeляm на оназu Сла6uнuя 6guгнал немалъk бунт u
nomekлu kъp6u kamo peku u оназu оkолносm бuла оnоЖарена u nомрачена" 13 •

9
G. О s t 1· о g о 1· s k у. Gesc/JicJ1te des byzantinisc/1en Staates, 3 Aufl„ Ma1icl1en, 1963, S. 130;
V. G j и z е 1 е v. La participarion des Bulgares а l'ec/1ec du siege arabe de Constanti1wple en 717-718.-
ЕН, Х, 1980, р. 91 -113; В. Н З .А. ат ар с k и. История на ffмгapckama gърЖа8а !, 1. София,
1918, с.17.
10
G. О s r r о g о r s k у, S. 72; Р. L е т е r l е. Т/1отаs le Slave.-Travaux et тemoires, 1, 1965,
р. 255-297.
11
G у . М о r а v с s i k. Studia Byza11tina. Budapest, 1967, р. 206, 34-35; 161.
12
Р. 37: " ... /е mouvement i11surrectio1111el des Slaves de /а regiott qui s'ete11d e11tre Veria et
T/1essalo11ique ... " ·
11
F. D v о r 11 i k . La vie de·St. Gregoire Decapolite et les Slaves macedo11ie11S аи /Х s. Paris, 1926,
р. 61, 20-62, 4 ( = Избори за ffмгapckama история, VЩ с. 38-39).

16
Пopagu о>kесточенuте сра>kенuя В Мала Азuя с арабuте uмnераторьт Т еофuл
не мо>kел ga~тgeлu Boucku u ga гu uзnpaтu за nотушаВане на тозu бунт.
Далu no молба на uмnератора uлu no cBou nочuн, българите uзnpaтuлu голяма
Boucka 6 Tpakuя за nотушаВане на Bьcmaнuemo с намеренuе ga получат няkakBu
облагu om moBa. Тозu бьлгарсku noxog 6 Tpakuя помогнал много на
Buзaнmuuckuтe nреселнuцu omBьg Дунав, noнe>ke СеВероuзmочна Българuя бuла
оголена om Boucku u заmоВа mога6а npeceлeнume Buзaнmuuцu наnусналu Ю>kна
Бесарабuя, kakтo uзрuчно съобщава npogъл>kumeляm на xpoнucma Георгu. Kak
mочно са се разВuлu cьбumuяma 6 Tpakuя , ocma6a неuз6есmно .
Вече nъp6uяm uзgател на нagnuca Ф. ДВорнuk, а nо-kьсно u П . Льомерл
с6ърз~а бьлгарсkuя noxog В Tpakuя с горнumе g6e uз6ecmuя. Обаче мненuеmо,
че nouckaлu ga се Възnолз6аm om Bъcmaнuemo 6 Сла6uнuя , е малkо Вероятно
u заmоВа Караяноnулос с npa6o го оmхВърля. Taka българumе, nоgмаменu ga
nомогнат на гърцuте за nотуша6ане на бунmа, се Bugeлu uзмаменu от гърците
u за ga cu оmмьсmят nоне отчасmu на гьрцumе, uзтъkналu В нagnuca от
бaзuлukama на Фuлunu неблагоgарността uм.
Я. Караяноnулос отхвърля mьлkу6анuята на нagnuca, npegлo>keнu om Ф.
Д6орнuk u П. Льомерл , uзxo>kgauku от npegnocтa6kaтa, че Връзkаmа мe>kgy
Царuграg u Солун не е бuла nреkъс6ана om сла6янu, заселuлu се 6 Беломорсkа
Tpakuя. Т озu Въnрос mou разгле>kgа nоgробно В оmgелна стаmuя, озаглавена
"Les slaves en Macedoine. La pretendu interruption de communication entre Constan-
tinople et Тhessalonique du 7 ете au 9 eme siecle, Athenes, 1989". Tyk mou npuBe>kga
peguцa cBugemeл:тBa, kouтo nogkpгnят неговото сmаноВuще, а също u няkоu
чy>kgu мненuя. Emo eguн таkьВ npuмep. Теофан съобщава: "През тазu гоguна
(688-689) Юсmuнuан uзлязъл на noxog срещу СлаВuнuя u България. Тou отблъснал
наО-наnреg nресрещналuте го бьлгарu, а kamo gостuгнал чаk go Солун, залоВuл
мно>kестВо сла8янu , egнu 6 cpa>keнue, gpyгu - npucъegLJняBauku се kьм него ... На
Връщане бuл npuчakaн В засаgа от бьлгарuте 6 теснuнаmа на npoxoga, egBa
усnял ga nремuне с голяма загуба u нараняване на Bouckama cu ." 14 Вече В. Н.
3лamapcku 15 npue, че сnоменатuте туk българu >kuBeeлu В Солунсkо u че myk
става gума за българumе на Кубер. Пътят, no kouтo мuнал Юсmuнuан, е бuл
сuгурно т.нар. 'Bua Егнацuя", koumo още В puмcko Време е с6ърз6ал нau-kpamko
Царuграg със Солун. Тозu nът е nремuнаВал nрез gBe теснuнu: т .нар.
"Аkонтuзма", uзточно от Кавала, u mеснuната npu Ренguна, npegu ga uзлезе
nъmяm В раВнuната u ga пресече peka Струма. ИВ. Дуuче6 16 npue, че това е
станало npu Аkонтuзма. По-Вероятно е ga се npueмe mecнuнama npu Ренguна,
koяmo се намuра мe>kgy Bucoчuнu, обраслu с гъстu горu, u не е много gалеч
от Солун. Караяноnулос npueмa обаче мненuето на М. Грuгорuу- йоанugу 17 u
nuwe: "Гocno>ka М. Грuгорuу- йоанugу nocoчu 6 еgно особено nоgробно u gобре

1
~ Т /1 е о р /1 а 11 е
s, ed. de Boor /, р. 364, 5-18 (=Избори, VП, с. 265).
16
3 ...t ат ар с k и. История[, 1, с. 160.
16
И 8. Д 11 й ч е 8. Jfaй-paюtu 8ръзkи меЖgu n'Ьр8об'Ь.А2ари и СА.а8япи. - Из8ести.я на
Ар:хешогичосkил ипстит11т, XJX, 1955, с. 197.
17
м. гр /'/ уор rо (1 - ' / (V а v v i до v. 'Н baтrpartJa той 'lovanvta\'OV ·в каrа TWV BovJ.:y6.prov
(688). - В11оанюк6., 2, 1984, о.113-124.

2 ИНМВ. kн 28 (43)
17
обосновано uзслеgВане nътя, kouтo Юстuнuан е слеgВал, kakтo u npuчuнume,
nopagu kouтo е слеgВал тозu nът: тоu е npegnpueл нau-нanpeg noxog В Tpakuя
срещу българuте. nосле се е отnраВuл kъм югозаnаg, gошъл nрез ПлоВguВ В
gолuната на Струма u cлeg6auku я, е стuгнал В Серес u оттам В Солун.
Bpъщauku се 6 Царuграg no същuя nът, Юстuнuан е nonagнaл В npoxoga на
Клuсурата на засаgа на българuте, nретърnял големu загубu u с голяма мъkа
усnял ga npoбue неnрuятелсkuте лuнuu u ga npogъmku nътя cu много ясно kъм
ПлоВguВ." В заб.17 на с~ 15 nuшe: "Няма съмненuе, че "теснuната на npoxoga" са
"~чно npoxoguмuтe места 11 В съсеgстВо с ПлоВguВ." Каkто Грuгорuу - йоанugу,
таkа u Караяноnулос uмат npeg6ug т.нар. ''ТраяноВu Врата" uлu Траянов npoxog
В Ихтuмансkата Среgна гора В сеgло6uната nog Връх EлegЖuk.
ПреgnолоЖенuето на Грuгорuу- йоанugу за nътя на Юстuнuан 11, cnopeg
kоето тоu не uзбрал, kakтo е наu-естестВено, npekuя nът от Царuграg за
Солун Bua Егнацuя, а npegnoчeл обukолнuя nът от Царuграg nрез ПлоВguВ u
gолuната на Струма за Солун, u то npugpyЖeн от голяма Boucka с обоз u np.,
не се съгласува с орuгuналнuя гръцku теkст на Теофан. Cnopeg тозu теkст
npeg Юстuнuан се uзnpeчuлu нau-нanpeg българuте, kouтo тоu отблъснал,
без ga се съобщава kъge, но kakтo може ga се разбере от kонтеkста - няkъgе
no nътя за Солун, nонеЖе теkстът на Т еофан nроgълЖаВа, че тоu gостuгнал
В noxoga cu чаk go Солун. Освен това Т еофан не съобщава, че Юстuнuан се
отnраВuл срещу българuте В Tpakuя, а бuл nресрещнат от тях. Прuчuната за
то6а своеволно тълkуВане на Т еофаноВото съобщенuе се gълЖu на npegnoc-
тaBkaтa , че слаВянu не са ЖuВеелu на npekuя nът Царuграg - Солун, т. е. те
не са nреkъсналu nряkата Връзkа меЖgу Царuграg u Солун, но uзразъm на
Теофан "Жeлaeuku ga nopoбu българuте u СлаВuнuя" u че тоu "се отnраВuл на
noxog срещу СлаВuнuя u Българuя" nokaзBa, че те са ЖuВеелu заеgно egнu go
gpyгu, u слеgоВателно туk не става gума за ДунаВсkа Българuя . За българu В
Солунсkо, u то тезu на Кубер, съобщават не само Чуgесата на с6. Дuмumpuu
Солунсku, но u naтpuapx Hukuфop В разkаза cu за onuтa на заточенuя В Солун
1

Артемuu, бu6шuя Buзaнтuucku uмnераторАнастасuu 11 (713-715), ga cu Възвърне

nрестола. Артемuu nотеглuл от Солун за Царuграg заеgно с българu u Воgел
със себе cu лogku, kouтo те (=българuте) нарuчалu "моноkсuла", т.е.
egнogpъBku 18 • Тозu Bug лogku са хараkтернu за слаВянuте. Жuтuето на Гpuгopuu
Дekqnoлuт съобщава, че "слаВянu грабuтелu, kouтo обukалялu с лogka бреговете
на реkата (на Струма npu устuето u}, обuралu nonagнaлuтe uм kopaбu" 19 .
Bcuчko това гоВорu за съЖuтелстВо на българu u слаВянu В Солунсkо.
Обстоятелст6ото, че Артемuu заеgно с българuте Воgел u egнogpъBku,
nokaзBa ясно, че се отнася go обuтателu на kpauмopcku места, В случая
Солунсkо.
За няkогашното слаВянсkо населенuе на nътя Bua Егнацuя с6ugетелст6ат
u gостuгналuте go нас слаВянсku селuщнu uмена: ПраВuще (gн. Елфтереnолuс) ,
Поgгора uлu Поgгорянu, т.е. Поgnланuнцu (gн. Пogoxopu), Ренguна блu:ю-gо

18
Р а t 1·. N i k е р /1., р. 55, 19-56, 22 (=f!Iз8opu, VI, с. 301).
)g в.ж. бе.А.. 13.

18
устuето на Струма (срВ. село Peguнa, Coфuucko) u gp. 20 В eguн gоkумент от
Атонсkuя манастuр ИВuрон 21 се споменава селото Обuл оkоло устuето на
р.Струма ( срВ. село Обuл, БлагоеВграgсkо, u Обеля прu Софuя)
u лuчното
>keнcko uме Драгuца (Л12а:уrр~~а). В сьщuя gоkумент се споменава няkоu cu
Йоан, сuн на ИВан ('Icoawou uto'U I~<iVТ)). Тозu случаu nokaзBa kak ВьВ Второто
nokoлeнue се явяват Вече грьцku uмена, мо>kе бu начало на nогьрчВане на
слаВянсkото населенuе.
Но наu-голямо gоkазателстВо за погрешното мненuе на Я. Караянопулос,
че не е uмалоnoxog на бьлгарuте В gнешна грьцkа Tpakuя u пopagu това
nрабьлгарсkuят наgпuс на Персuан не е намерен iп situ, е станалuят насkоро
uЗВестен nрабьлгарсku наgпuс от Bacuлuka. По Време на Първата сВетоВна
Воuна френсkuят епuграф Ш . АВезу 22 прu обukолkата cu на Xaлkuguчeckuя
полуостров Вуgял В село Bacuлuka, kоето се намuра поg nланuната Хортач на
оkоло 20 kм uзточно от Солун, мраморна kолона с нagnuc, от kоято напраВuл
kнu>keн отпечатьk на негоgна за целта хартuя. За сь>kаленuе не е uзВестно
gнес kьge се намuра тазu kолона. От kнu>kнuя отпечатьk мо>kе ga се прочетат
със сuгурност gумuте: ек 11eou agxovтa; eJCi. MaЛ.aµi.g [-rou ек 11e]ou а12хоvто<;; с0
~0(1.)Л.а lCO'\.JAO'\.J~QO<;; -r11v LaЛ.ovt.кriv; ке u abeЛ.q>u µo'U с голяма Вероятност още:
u BouЛ.r(aQi.<;) u На~о'UЛ.о<;. И за тозu нagnuc, kouтo се явява kато npogъл>keнue
на наgпuса от Фuлuпu u гоВорu решuтелно протuВ мненuето на Караянопулос,
тоu се опuтВа ga го нanpaBu съмнuтелен u таkа ga обезсuлu сьgьр>kанuето
му. Taka на с. 33 В заб. 96 тоu пuше:" ... наu-старото споменаване на (формата)
:EaЛovtкri, Saloпiki се яВяВа В eguнageceтuя Bek. Разбuра се, това не означава,
че това uме на граgа не е същестВуВало Вече 6 гоВорuмuя eauk. Но
обстоятелството, че uмето е go>kuBялo go нашu gнu, губu значенuето cu
kато точен хронологuчен елемент. Ясно е, че обстоятелст6ото, че 6 нagnuca
е употребена еgна стара, но още >kuBa форма, не мо>kе ga означава, че
наgпuсът е стар."
Че наuстuна е uмало похоg на българuте kъм Солун В IX В., се Bu>kga от
съобщенuето на проgъл>kuтеля на Г еоргu Монах: завръщането на преселенuте
отВъg Дуна6а Вuзантuuцu станало e~eЛ.\)6vro<; ье -rou M1-xariл Bo'UЛ.)'6.QOU ev
E>eaaaЛovt.кn, незаВuсuмо от това, kou се означава kато ''Muxauл Бьлгарuньт''.
Това cBegeнue на проgъл>kuтеля u наgпuсъ111 от Вacuлuka се поgkреnят Взаuмно.
И таkа тВърgенuята на Я. Караянопулос, че "българuте не са npoнukнaлu
В 837 г. В Централна u Източна Makegoнuя" 23 u че слеgоВателно наgпuсьт от
Фuлunu не е намерен iп situ, е еgно голо преgполо>kенuе uлu хunотеза, kоято
не се гpagu на нukakBu безсnорнu gоkазателстВа.

20
М. V а s т е r. Die S/ave11 i11 Griec/1e11/a11d. Berli11, 1941, S. 224-229.
11
Acres d'Jviro11 /. Des origi11es аи milieu du Х/ е siecle. EditioJL diplomarique par J. Lefof'f, N. Oiko11omides,
D. Papac/11yssa111/1ou, Paf'is, 1985 (A1·cblves de l'At/1os XN), р. 268. На то8а .мжто ми обьрпа Виима.пие
ИВ. БOJku..A.08, 1ю. kогото изkаз8ам и myk М.Q.Ята 6.А.агоgар1юст. Той разиеЖgа то8а място В
особеиа стати.я В Старобъ.царсkа ..tumepamypa, 24, 1991.
22
D. F е i s s е l е r М. S е '' е. 1А C/1alkidique vue par C/1arles Л\1еzои. Nore.~ de voyage et i11Scriptioпs.­
BCH, 103 ( 1967), р. 287-288, Nf'. 8; V. В е § е v 1 i е v. Zur Deutung der protobu/garisc/1e11 /11scl1rifl vo11
VassiLika, C/1a/kidike. -Jal1rbuc/1 der osrиreicl1isc/1en Вyza11ti11i.stik 35, 1985, S.143-148.
.
21
Р.33, note 96: 'Тоиr се qui ' 'ienL d'etf'e dir, associe а mes remarques со11сета111 /а liЬf'e commu11icalion
enlf'e Consra11ti11ople er Tl1essalo11ique аих 7е-9е s ... 11е penuetre11J pas d'adme!lre /'/1ypo1/1ese, se/011 laquel/e les
Bиlgares se seгaient ava11ces еп 837 vers /а Macedoine Ce11trale et Orie11tale ... "

19
 ДОБАВКА

В статията "ПьрВобьлгарсkuят нagnuc от Фuлunu В нова сВеmлuна" Исторu­

чесku nреглеg , 1990, З, с.55-67 Павел ГеоргuеВ се onuтBa ga ocnopu gосегашнuте
четенuя u тьлkуВанuя на нagnuca, kouтo стоят В nьлно npoтuBopeчue с теkста
на нagnuca u с осноВ нuте npaBuлa на enuгpaфukaтa. Hau-нanpeg тоu отрuча,
че наgnuсьт е заnочВал с nьрВuя peg на nьрВата nлоча , u gopu npueмa, че
uмало gруга nьрВа nлоча , с kоето е заnочВал (с.59). В kрая на nьрВата сегашна
nлоча тоu чете без нukakBu осноВанuя съюза ке=каi.. По-нататъk, nak без
нukakBu осноВанuя uлu oчeBugнu npuчuнu, npueмa, че В отчуnенuя ляв ъгъл на
gруга, сега незапазена, nлоча nреgстаВя nроgълЖенuе на nърВата заnазена
nлоча. На тозu отkьслеk се чете съвършено ясно АГА0 .... Обаче, uзxoЖgauku
от няkаkВо nреgВарuтелно съставено мненuе, авторът отрuча nолузаnазена
kpauнa буkВа е с gумuте: "обаче ·не може ga се npueмe В нukakъB случаu за
таkаВа",nak без обясненuя, u npogъmkaBa: "СлеgоВателно gумата Върху
фрагмента 14 с може ga се nрочете kато a:yaor;, ayooiv .'' Т ou npueмa nо­
нататъk, че npeg тезu бykBu стояла буkВата П u че трябва ga се чете
Пауаоr;, Пауа.11v, В kоето се kpueлo uмето П<iyya.1.os. Като се uзkлючu
своеволното четене на автора, трябва ga се отбележат u елементарнuте
незнанuя на гръцku eзuk. Cnopeg автора В Па:уушо<; бuла uзnусната буkВата
у, kато се позовава на случаu kато -rou~tv Bм:rouµ~tov, kъgето cnopeg автора
е nроnуснато vuо В оkончанuето. ОчеВugно авторът не npaBu разлukа меЖgу
гемu натu u nреgаВането на зВуkоВото съчетанuе НГ с уу В гръцku, нuто
nознаВа uсторuята на гръцku eзuk. На с. 60 авторът gоnълва ayaor; kато
(П)a)'{y)a(l)or;, без ga kазва koe от него6uте gBe четенuя трябва ga се npueмe.
Tou gоnълВа целu трu бykBu, за kouтo няма нukakBu осноВанuя освен
субеkтuвното cu nреgВарuтелно .мненuе. Освен това тоu, uзглеЖgа, не знае,
че uмето на Пангеu е на гръцku В среgен pog. НезаВuсuмо от това uмето
трябва ga се съгласува no nageЖ с npegxogнuя теkст. НаО-сетне съгласно
npaBonuca на нagnuca П<iуушоs трябва ga гласu П6.ууеоv. СлеgоВателно буk6ата
слеg у бu трябвало ga бъgе Е, а не А.
Поgобно сВоеВолuе авторът nрояВяВа u В тълkуВането на теkста на
nослеgната nлоча. Cnopeg автора "хрuстuянu" не означава "ВuзантuОцu" uлu
"гърцu", а Жuтел1Jте на граg Хрuстоnол, gн. Кавала. Авторът u в тозu случаu
не kазва koe налага таkоВа тълkуВане. За него, uзглеЖgа, е без значенuе kak
са моглu българuте от Плuсkа u СеВероuзточна Българuя ga наnраВят много
goбpuнu на Жuтелuте на граg на Беломорсkuя бряг, нuто kakBu са моглu ga
бъgат тезu много goбpuнu, kouтo те са забраВuлu u трябвало ga бъgат
отбелязанu В нagnuca. Наkрая трябва ga се uзтъkне, че тозu nръ6 onuт на
автора 6 enuгpaфukaтa, без необхоguмuте знанuя за това, nоkазва не само
nълен nроВал, но u ненужно затъмненuе 6 тълkуВането u gоnъл6ането на
нagnuca от Фuлunu.

2 о
•
 DIE PROTOBULGARISCHE INSCHRIFT VON DIREKLER (PHILIPPI)

lvESELIN BESEVLIEvl

ln einem Ausatz mit der Oberschrift: "L'inscription protobulgare de Direkler. Athen,

1986, spater auch griechisch 'Н зrgo-co~ovЛ:ya.gi.кii tзti.yga.<pii -cou Direkler, 'Ava.-cuл:o:
'Eyva.-da. I.'Em<JC11µ0\tKii Ьtё't11QWO. -rfj~ <pi.Л.oao<pi.кfj~ oX,OЛfj~, -сбµо~ 23, "LёtJxO~ -сµ1;µа.-со~
ia-cogi.a.~ каi. agxa.юЛ:orl.a.~. Thessaloniki, 1989, р. 221-257, bemuht sich der bekannte
griechische Byzantinist J. Karayannopulos zu zeigen, dass die protobulgarische lnschrift
von der Basilika Direkler in _...._Philippi nur nach der Hypothese der Ausgrab~r in situ
gefunden ist: "selon l'hypothese des fouilleurs in situ (S. 11)". ln der Anm. 100 auf S.
47 fuhrt der Verfasser als Beispiele fur das Auffinden der antiken Bau Gegenstande
weit von ihrem ursprunglichen Standort folgende zwei: "je note seulement qu'un chapiteau
de Direkler а ete retrouve au village de Boriani aujourd'hui Saint-Athanase а une
distance de 9 km de Philippes et un autre, creuse celui-ci pour etre employe comme
mortier а grain, au village de Platania, а 44 km au nord de Philippes". Solche Beispiele
sind keine Seltenheit. Die berumte Saule mit der protobulgarischen Bauinschrift aus
der Zeit des Kans Omurtag, die in der Кirche der Heiligen 40 Martyrer in Tirnovo, als
Stutzsaule dient, ist von weitem von ihrem ursprunglichem Standort hergebracht. Der
bekannte franzбsische Epigraphiker L. Robert nannte sie "pierres errants". Die Ursache
fu r ihre Wanderung war immer, wie ·es auch aus von Karayannopulos angefOhrten
Beispielen zu ersehen ist. sie zu einem anderen Zweck, verschieden von dem
ursprunglichen zu verwenden. Es ist unverstandlich, warum die Platten mit der
protobulgarischen lnschrift von einem unbekannten Ort in die Basilika von Direkler
hingebracht werden sollte, wenn nicht als Baumaterial? Die Antwort lautet bei
Karayannopulos: "pour l'instant du moins, cela demeurera un proЫeme insoluЫe parmi
tant de proЫemes insoluЫes de cette epoque et de cette region tourmentees" (S.47).
Als Einwand gegerl" die Meinung von G. Feher, dass die Basilika nicht von den
Bulgaren zers!бrt geworden war und sie weiter zum Gottesdienst diente, schreiЬt der
Verfasser: " ... constituait une profanation de son eglise et une insulte а ses senti-
ments - une inscription gravee par les paiens et destinee а rappeler perpetuellement
la victoire (des paiens) et la le9on qu'ils avaient donnee aux "ingrats" (=aux cretiens)''
(S. 25) lst es jedoch das Einbringen der Platten mit der lnschrift in die christliche
Вasilika wenn auch nachtraglich ohne einen bestimmten Zweck keine Profanierung und
Beleidigung der Gefuhle der christlichen Bevбlkerung? Dazu kommt noch eine andere
Frage: warum sind die Platten so geordnet, dass sie eine vollstandige lnschrift Ьilden?
Das als einen reinen Zufall zu bezeichnen ware kaum mбglich, wenn sie nicht
ursprunglich am Platze waren.
Der lnhalt der lnschrift wurde schon von dem ersten Herausgeber falsch verstanden.
Die Bedeutung der griechischen Praposition t.P. in der ersten erhaltenen Platte wurde
von F. Dvornik als "gegen", "wider" verstanden und angenommen, dass die erste Platte
der lnschrift von einem Feldzug der Bulgaren gegen den slawischen Volksstamm
Smoljanen im Rhodopen-GeЬirge berichtet. Diese Deutung wurde von allen
Herausgebern der lnschrift Obernommen.
21
 ln der letzten Zeile der ersten Platte unter dem letzten Buchstaben des Wortes
I:µoЛ.ea.vou<; ist der Buchstabe Л eingemeisselt, der dег Beginn eines Wortes in der
ersten Zeile der zweiten Platte ist. ln der Sprache dег protobulgarischen lnschriften
stehen die Worte, die von einem Partizip abhangen, vor demselben, z.В.: 6 xa.'tijQ µou
... iQLV11V Л.'e't(ov) xutoa.<; (Nr. 13, 3-4), 6 Ma.Л.a.µLQ µe't(a) 't(ov) кa.uxa.vov 'Io~ouЛ.(ov)
. ex6.g(xov). Nr. (13,6)' t<; 'tOV зtа.Л.еоv UKOV <lU'tOV µevo(v) №56, 5-6, tc; 11<; ПА.ока<; 'tOV
к6.vxov µevovra. (Nr. 57, 5-7) und der Begriff " in Feld ziehen, rucken" wird in den
protobulgarischen lnschriften durch etoegxoµш oder ахеgхоµш ausgedruckt. Der
erhaltene untergemeisselte Buchstabe Л kann der Beginn des keinen der beiden
griechischen VerЬen sein. Die griechische Praposition Е.зсi. bedeutet bekanntlich auch
"bei" und wird oft mit dem VегЬ bшµevro "verЬleiben, Ыeiben" verbunden. Deshalb ist
es nah(iliegend die Erganzung Ъtt 'tou<; I:µoЛ.ea.vouc; b[La.µevrov] anzunehmen. Ein
merkwurdiges Zeugniss Юг einen langeren Aufenthalt der Protobulgaren im Geblet der
Smoljanen ist Ьis auf uns erhalten. Es ist Sitte im Rhodopendorf Borino, Kreis Smoljan,
an den grossen Feiertagen wie Georgstag ritue lle Brote mit dem bekannten
protobulgarischen apotropaischen Zeichen IYI zu bereiten 1 . Bis jetzt ist dies
Schutzzeichen nur dort gefunden, wo Protobulgaren in alten Zeiten vorhanden waren.
Die Obemame dieses Zeichens und sein Gebrauch Ьis heute zeigt, dass die Bevбlkerung
im Geblet der Smoljanen in der Zeit des bulgarischen Feldzuges noch nicht Christen
waren. Die lnschrift auf der letzten Platte lautet:
v. "Н ['tfi]<; i:fiv aЛ.ij{}11a:v у -
ugou11, 6 i>eoc; 'i>eogI ке Т] i:fic; ,µ -
eube'te, 6 {)ео<; {)eogI. Touc;'·
XQLO't11a.vou<; ol Bo\>Л.ya.QL -
с; зtо Л.Л.6. а.уа.1' а. eзtuoa.[v)
ке oi. XQLO't110.VOL еЛ.110µ6\1 -
11oa.v, а.л.л.а. 6 {)ео<; {}eogi:.'
Sie ist nicht nur der Abschluss der ganzen lnschrift, sondern erklart, warum die
lnschrift eingemeisselt wu rde: sie sollte die Undankbarkeit der Christen fOr ewige
Zeiten brandmarken und ihre Bestrafung uberlasst dem allsehenden Gott. Dieser
Umstand erklart, warum die lnschrift in dem heiligsten Ort der Christen, in der Basilika,
eingemeisselt worden ist und gleichzeitig ist ein Beweis, dass die lnschrift in s itu
gefunden ist.
Nach Karayannopulos jedoch ist die lnschrift ein Siegeszeichen: "l'inscription de
Direkler ce lebre manifestement d'autres victoires sur les Smolianes - са г се sont les
Smolianes et non les Byzantins que les Bulgares ont attaques - et elle Ы аmе
naturellement les Smolianes, et non pas les Byzantins, contre Jesquels il n'y а pas eu
d'attaque (S. 46). Nach der Meinung des Verfassers mit "Christen " sind hier die
Smoljanen gemeint, da die Byzantiner in den protobulgarischen lnschriften ГgLкot
genannt sind: "Раг consequent, nous pourrions admettre que, раг le terme "chretiens",
il faut entendre les Smolianes christianises contre lesquels - et non contre les Byzantins
- les Bulgares operaient" (S. 42). Es wird der Umstand jedoch missachtet, dass die
lnschrift in der Basilika der Christen und dass die Vergeltung dem christlichen Gott
~1
1 V. В е! е v 1 i е \ 1. Pгein1elica 11а v1aka !У/'' Rodopite.-/1yesrija 110 Narod11ija muzei-Vama, 22, 1986,
17-29.

22
Oberlassen· wird. Deshalb ist es ganz selbstverstandlich die Byzantiner Christen und
nicht Griechen genannt zu werden. Dazu kommt noch etwas. Die lnschrift erwahnt
ausdrucklich, dass die Bulgaren den Christen а.уа.\>6. getan haben. Karayannopulos
meint aber: "La seconde partie laisse clairement apparaitre que cette expedition etait
une sorte de REPRESAILLES contre les "chretiens", qui avaient trompe les Bulgares"
(S. 41). Gibl es hier nicht ein krasse Widerspruch? Die Bulgaren bekampfen und
besiegen die Smoljanen und doch das ist in der Tat ауа.\>6. fur die Smoljanen? Wenn
unter den Christen die Byzantiner zu verstehen sind. Dagegen, wenn die Christen in
Wirklichkeit die Byzantiner sind, so ist leicht die Behauptung, dass die Bulgaren ауа.\>6.
den Christen getan haben, zu verstehen. ln der Geschichte der bulgarisch-byzantinischen
Beziehungen, soweit sie bekannt sind, haben die Bulgaren in zwei Fallen den
Byzantinern grosse ауа.\>6. getan. Das erste Mal war in 717-718, als die Araber
Konstantinopel belagerten. Damals waren die Byzantiner gezwungen die Bulgaren um
Hilfe zu Ьitten. Diesen Auftrag ubernahm der Patrizier Sissinios Rendakios, wie
Nikephoros (55, 21-24) mitteilt. Die Einmischung der Bulgaren, die den AraЬem schwere
Verluste zufUgten , hat viel zur Niederlage der Angreifer beigetragen. Zum zweiten Mal
haben die Bulgaren den Byzantinern grosse Hilfe geleistet, als Thomas der Slawe sich
in Jahren 821-823 gegen den Kaiser Michael 11 erhoben hat. ОЬ die Bulgaren den
Byzantinern auch anderes Gutes erwiesen haben, ist unbekannt.
Nach dem Fall Adrianopels im JahfEэ 813 siedelte Kan Krum die Einwohner der
Stadt und ihrer Umgebung jenseits der Donau nach dem heutigen Sudbessarablen
ОЬег. Die Ansiedler vergasseri аЬег ihr Vaterland nicht und suchten nur gйnstige
Gelegenheit um zuruckzukehren. Sie erhoben einen Aufstand und ihr Fuhrer Kordyles
erschien bei den Kaiser Theophilos um Hilfe zu suchen. Damals fuhrte dieser Kaiser
erbltterten Kampfe mit den Arabern in Кleinasien. Ег konnte ihm nichts anders als
Schiffe zum Zuruckkehren zu versprechen. Nach einiger Zeit kamen die versprochenen
Schiffe, die Ansiedler bestiegen sie und erreichten gIOcklich die Hauptstadt und von
dort aus kehrten sie in ihre alte Heimstatte zuruck. Оег Fortsetzer der Chronik des
Georgios Monachos teilt mit, dass е~еЛ.{)бv'tо<; Ье -rou М1.ха.Т~Л. BouЛ.y6.QOU ev
0еааа.Л.о\1Lк.n flQ~a.vro (die Byzantiner in SQdbessaraЬien) bi.a. !teQQ.v. Das Zuruckkehren
ist also in Zusammenhang mit einem Felgzug der Bulgaren in Richtung Тhessalonike
gebracht. Demnach benutzen die Ansiedler jenseits der Donau diesen Feldzug aus in
ihre Heimat zuruckzukehren, da es keine bedeutende Militartruppen in Nordbulgarien
gab, die evenIOll das Zuruckkehren verhindern konnten. Dass es wirklich ein Feldzug
der Bulgaren in Richtung Thessalonike stattgefunden hatte, bestatigt die beiden
protobulgarischen lnschriften von Direkler und besonders Vassilika. Der Umstand, dass
der bei dem Fortsetzer des Georgios Monachos erwahnt't Michael der Bulgare sich
nicht genau bestimmen lasst, ist kein Grund den Feldzug der Bulgaren in Richtung
Thessalonike zu bezweifeln.
Wenn man berucksichtig, dass der Feldzug in Richtung Тhessalonike war und dass
Vita des Gregorios Dekapolites von einem grossen Aufstand in -ra -rrov :EкЛ.a.~11vrov
µeQffiv ёQ11 erzahlt, wobei !tоЛЛ.а х\юи; a.tµ<i.-rffiv !to-ra.µ11bov e!teQue1. ка.i !tUQtкa.ua-ro<;
к-rЛ.. Es liegt ganz nahe anzunehmen, dass der Aufstand und der Feldzug der Bulgaren
in Richtung Тhessalonike miteinander in Zusammenhang stehen. Die geblrgigen Lander
der Slawen befinden sich sicher in Chalkidike und nicht zwischen Veria und Тhessalonike,
wie Karayannopulos annimmt: 11 ••• le mouvement insurrectionnel des Slaves de 1а

23
region qui -s'etend entre Veria et Thessalonique" (?.
37). Diese Landschaft ist jedoch
nicht geblrgig.
Wegen des Krieges mit den Arabern in Кleinasien weit entfernt von der Chalkidike
war der Kaiser Th eoph ilos nicht im Stande Truppen zu senden um den Aufstand zu
unterdrucken. Um den Byzantinern wieder einen guten Dienst a:ya:t}6v zu erweisen,
Obernahmen die Bulgaren diese Aufgabe.wohl aus eigenem Antrieb mit Hoffnung auf
Entschadigung. Sie haben ein grosses gut gerustetes Heer gesandt und den Aufstand
erstickt. lnzwischen haben sie erfahren, dass die Byzantiner jenseits der Donau wahrend
des Feldzuges gIOcklich zuruckgekehrt sind und dass sie ihnen unwillkurlich das
Zuruckkehren erleichtet haben. Sie sahen ein, dass sie arg betrogen sind. Es ЫiеЬ
ihnen nichts Obrig, als den Betrug der Byzantiner in einer lnschrift zu brandmarken.
J. Karayannopulos verwirft sowohl die Ьis jetzt vorgeschlagene Deutungen der
lnschrift von Direkler als auch dass sie in situ gefunden ist, aus der Voraussetzung
ausget1end, dass die Verblndung zwischen Konstantinopel und Thessalonike nicht von
slawischen Ansiedlungen unterЬrochen war. Diese Frage hat er in einem besonderen
Aufsatz unter dem Titel: Les slaves en Mace,doine. La pretendue interruption entre
Constantinople et Thessalonique du 7 eme aux 9 eme siecle, Athenes 1989, behandelt.
Hier fOhrt er unter anderem als schlagende Beweise auch die Meinunden anderer
Forsoher an. Hier verdient die AusIOhrungen von Martha Grigoriou-Joannidou als gutes
Beispiel Юг verkehrte Deutung anzutohren wie sie Karayannopulos sie zusammenfassend
wiedergibl. "Mme М. Grigoriou-loann·idou а montre, dans une etude particulierement
minutieuse et solidement argumentee, la route que suivit Justinien 11 ainsi que les
raisons pour lesquelles il а suivit cette route: il а d'abord fait une expedition en Thrace
contre les Bulgares, puis s'est dirige vers le Sud-Ouest, est arrive, par Philippoupolis,
dans la vallee du Strymon et, la suivant, est parvenu а Serres et, de la, а Thessalonique.
En revenant а Constantinople par la meme route, Justinien 11 est tombe, au defile de
Кleisoura dans une embuscade des Bulgares, а subl de grandes pertes et се fut а
grand peine qu'il parvint а percer le ligne ennemie et а poursuivre sa route, Ьien
evid~mment vers Philippoupolis" (S. 14-15). ln der Fussnote 17 auf S. 15 bemerkt
Karayannopulos noch: "11 ne fait pas de doute qu'ici la "o-revov -r1i<; кЛ.еюоugа.<;" est
les "6uoxogl.a.t." а proximite de Philippoupolis". Diese AusfOhrungen der Frau М. Gr.-
loannidou beziehen sich auf folgende Stelle bei Theophanes (364, 11-ff.): Тоu-сф -rф
ё-rei. tл:eo-rg6.-reuoev 'Iouo-r1.v1.avo<; ка.-rа. :ЕкЛ.аu1.,1(д<; каi. ВоuЛ.yagLa<; ка.i. -rou<; µev
BouЛ.y6.gou<; л:gо<; -ro л:аgо" uл:11\l't11к6-ra<; C61}11oev, µе:х,е1. 6е 0еооаЛ.оvtк11<; екС>gа.µФv
1tOAAcl 1tЛ.fJ1}11 -Cffiv LKAa~CO\I 'tc1. µev 11:0\Е~Щ), -rQ. 6е Л:QOOQ'Uev'ta зtagaЛ.a~cD\I ... ev bl
тф UЛ:OO'tQB(j)El.V auтov 66oara-c111} ei.<; Uл:о 't&\I BouЛ.y6.QCO\I ev тф отеvф 'tfj<; к:Л.еюоugа.<;
µета. oyga.q>fj<; -rou oi.кetou Л.а.оu ка.i. -rga.uµa.ua.c; л:оЛ.Л.fj<; µ6At.c; &.vuл:a.geЛ.{}ei:v Тi6uviJ-r11 .
Unter oтevov -rfjc; кЛ.еюоugа.<; meinen, sowohl Frau Grigoriou-loannidou als auch
Karayannopulos das sog. Traianstor auf dem Berg Sredna gora bei lchtiman unter dem
Gipfel Eledzik. ·
Nach den beiden Forschern hat der Kaiser Justinian 11 den beschwerlichen und
langen Weg nach Thessalonike von Konstantinopel uber Philippopel, Berg Sredna
gora, das Strumatal, Serrai, Thessalonike dem direkten und kurzesten Via Egnatia
vorgezogen. Die Nachricht des Theophanes erlauЬt jedoch nicht eine solche Oeutung.
Theophanes teilt mit, dass Justinian zunachst die ihm entgegengetre1enen Bulgaren

24
zuruckgestossen hat (зtgo<; -со зtagov Uзt11v-r11к6-ra<; ro-011oev) ohne zu sagen wo. Aus
dem Zusammenhang lasst sich entnehmen, dass dies auf dem Wege nach Thessalonike
geschah, da Theophanes fortsetzt, dass Justinian Ьis Thessalonike herauslief (µexg1.
Ье 0еооаЛ.оvLк11<; eкbgaµrov). Bei Theophanes steht nirgends, dass der Kaiser in
Thrakien eingefaJlen war oder dort von den Bulgaren begegnet worden war. Diese
irrige Deutung ist aus den Worten Theophanes eзteo-rga:'CE\X1EV 'Io\X1Uvt.avo<; ка.-rа.
LкЛa.u1.vLa<; ка.t BouЛ.ya.gLa<;. Aus diesen Worten des Theophanes lasst sich aber
schliessen, dass die Bulgaren mit Slawen irgendwo zusammen oder in Nachbarschaft
leЬten und die letzteren selbststandig waren. Bereits hat W. N. Zlatarski2 die Vermutung
geaussert, dass hier die Bulgaren des Kubers bei Thessalonike gemeint sind. Um die
Donaubulgaren, die damals noch zwischen der Donau und dem Вalkangeblrge wohnten,
anzugreifen, musste JustinrЗn von Konstantinopel uber Adrianopel direkt nach Norden
sich begeben und dann zuruckkehren und den Weg nach Тhessalonike einschlagen,
d.h. an zwei ganz entfemten Fronten Krieg zu Юhren, die man kaum als Bulgarien und
Slavinien zusammenfassend bezeichnen kann. Die Vermutung Zlatarskis trifft das
Richtige. Ober Bulgaren um Тhessalonike teilt nicht nur dir Miracula Sancti Demetrii
mit, sondern auch der Chronist Nikephoros. Er erzahlt, dass Artemios, der fruhere
Kaiser Anastasios 11 (713-715), аµа Шt.wt.q> -rф зta.-rgt.riq> каt -roi:<; BouЛ.yagot.<; µexgt.<;
'НgакЛ.еLа<; кa-raЛ.aµ~6.VEL, ow aU"COL<; Ье каi. liзteg ~yov ек 0еооаЛ.оvtк11<; aк<i-rLa
µov6~uЛ.a ье auтot зtgooayOQEtJO'UOL.(56, 13-15). Diese, sehr kennzeichnenden fOr die
Slawen, Einbaumboote erwahnt die Vita Sancti Gregorii Dekapolites: кa-ri]v-crioev eзtt
"CL.Va. зto-ra.µ6v, ev ф LKЛ.a.~LVOL<; Лnотаt<; зtEQLeзtEOEV eзtt Леµ~о'U "Ccl<; 'tOU зto"Ca.µou
Jta.ga.~oµevoL<; ох-са<; ... (54,25-26). Der Umstand, dass Artemios zusammen mit den _
Bulgaren auch Einbaume Юhrte, zeigt, dass diese Bulgaren an der Kuste des Meeres
und zwar in der Nah~ von Thessalonike wohnten.
Fur die Existenz der ehemaligen slawischen Bevбlkerung langst der Via Egnatia
zeugen die Ьis auf uns erhaltenen slawischen Siedlungsnamen wie Praviste (h.
Elefteroupolis), Podgora oder Podgorjane (h. Podochochori), Rendina in der N~he der
Strumamundung. ln einer Urkunde von. dem Athoskloster lviron, die mir durch die Gute
von lv. Bozilov bekannt·wurde, werden noch das Dorf Obllos wieder in der Nahe der
Strumamundung (vgl. die Dorfnamen Obil, Kreis Blagoevgrad und Obelja bei Sofia)
und der Frauenname (Лgayi]-r~a) erwahnt. ln derselben wird auch einer 'Iroawou utou
I~6.vri genannt3. Der Sohn tragt denselben Narnen wie sein Vat~N1ur in der griechischen
'
Form. Dieser Fall zeigt wohl den Beginn der Grazisirung der slavischen Bevбlkerung.
Aber der grбsste Beweis fur die irrige Auffassung von J. Karayannopulos, dass kein
bulgarische Feldzug in agaischem Thrakien stattgefunden hat, und deshalb die lnschrift
von Direkler nicht in situ gefunden sei, ist ohne Zweifel die lnschrift von Vassilika.
Wahrend des ersten Weltkriegs sah der franzбsischer Epigraph Ch. Avezou im Dorf
Vassilika, etwa 20 klm entfernt von Thessalonike, eine protobulgarische lnschrift, von
der er einen Abklatsch auf mit ungeeignetem Papier gemacht hatte. Der heutige
Aufbewahrungsort der Saule ist leider unbeltannt, so dass man nicht den Orginaltext
lesen kann. Auf dem erhalten·en Papierabklatsch lassen sich folgende Wбrter mit

2
/storija па Ыlgarskata dariova, /, /, Sofш, 1918, S. 160.
3
Аис/1 J1ier sei П1т gedankc.
S. A cres d'lvi ron /. Des origi11u аи miJU!u du XI~mfl si~cle. Edition diplomatique
p ar J. Lefori, N. Oikonomides, D. Papacl1ryssa11/11ou, Parn, 1985 (Archives de l'Arhos XIV), р. 268.

25
Sicherheit lesen: ек \)eou liQX,Ovta.; eзti Ma.Л.a.µt.Q [-cou ек \)e]ou liQX,Ovtoc;; ci> ~о(t.)Л.а.
кovЛ.ov~Qo<;; -c'l)v :Ea.Л.ovtктiv; ке i> а&еЛ.срu µov und wahrscheinlic,h noch i> ВouЛ.y{a.Qt.<;)
und На~оvЛ.ос;4 . Diese lnschrift, die gewissermassen als eine Fortsetzung der lnschrift
von Direkler erscheint, spricht entschieden gegen die AusIOhrungen von Karayannopulos
und deshalb bemOht er sich in der Fussnote 96 auf S. 33 die lnschrift verdachtig mit
11
nichtigen GrOnden zu machen und zu entkraften. So z.B. schreibl er: ••• la mention
la plus ancienne de Saloniki se presente а l'onzieme siecle. Certes, cela ne signifie
pas que се nom de la ville n'existait pas deja dans la langue orale. Mais du fait que
le nom а survecu jusqu'a nos jours, il perd sa signification comme element chronologique
exact. 11 est clair que le fait qu'on utilise dans l'inscription une forme ancienne mais
toujours vivante, ne peut pas signifier que l'inscription est ancienne. 11 Nach dieser
Ansicht mussen wir das Alter aller antiken lnschriften bestreiten, in denen der Stadtname
Athen vorkommt, da dieser Stadtname noch heute gebrauchlich ist.
Der in der lnschrift erwahnte Feldzug der Bulgaren in die Richtung nach Тhessalonike
wird jedoch klar von dem Fortsetzer des Georgios Monachos bestatigt: el;eЛ\)6vroc; &€
-cou М1.хш1Л. BovЛ.y<iQov ev E>eaaa.Л.ovtкn abgesehen davon, wer unter М1.х.а.1)Л
BovЛ.y<iQO'U steckt.
Zum AЬschluss lasst sich leider sagen, dass die AusIOhrungen von J. Karay~nopulos
weder uberzeugen, noch etwas zur Klarung der lnschrift von Direkler beitragen.

4
V. В е J е v L i е v. Zur Deu/Ung der protobulgarisc/1en lnschrift von VassШka, Chalkidike.-Jahrbuch der
lJsterreicJ1ix/1e1i Вyl1l11ti11istik, 35, 1985, S. 143-148.

26
 АНТИЧН~ АМФОРИ ОТ АКВАТОРИЯТА НА ЧЕРНОМОРСКОТО
КРАЙБРЕЖИЕ НА ЮЖНА ДОБРУДЖА

Г Е О Р Г И КУ 3 М А Н О В, А С Е Н С А Л К И Н

Настоящата nублukацuя nреgстаВляВа тunологuчен аналuз на гръцkuте,

puмcku u ранноВuзантuОсku амфорu, oтkpuтu npu nogBogнuтe nроучВанuя В
залuВuте npu Ка6арна u нос Kaлuakpa u kpaO брега нам. ЯОлата npu с. Камен
бряг, Добрuчkо. Те са npo6egeнu nрез 1979-1989 г. 1 nog ръkоВоgстВото над.
Салkuн2 . Хараkтерът на тезu nроучВанuя - разузнаване на gъното В nосоче­
нuте pauoнu, обуславя непълнотата на получената тunологuчна схема, тъu
kато тя се основава uзkлючuтелно на nоgемен kерамuчен матерuал. Вьnpeku
това се наgяВаме, че с тазu nублukацuя слагаме началото на еgно бъgещо
nьлно обнароgВане на амфорната тара от аkВаторuята на Българсkото чер­
номорсkо kраОбреЖuе, kоето ще gоnълнu u npeцuзupa тазu схема. Haxogkuтe
са npegcтaBeнu В kаталоЖен Bug с необхоguмuте анотацuu, koemo го npaBu
cъnocmaBuм с nogoбнu мamepuaлu om осmаналаmа часm на черноморсkuя ба-
сеuн u раuона на Среguземноморuето 23 . .

1. ГРЪЦКИ АМФОРИ
1. ХИОСКИ АМФОРИ (kam. ном. 1-2)
3 е е с m, тun 11 3
Амфорu с яuцеВugно uлu koнyco6ugнo тяло, нeBucoka, сuлно paзgyma шuя с
масuВен устuен ръб, оформящ eлuncoBugeн отВор на устието, koemo е спле­
снато no оста на заkреnВане на gpъ>kkuтe. Те са с eлuncoBugнo напречно '
сеченuе. Излuзат от uзgутuната на шuяmа nocpegcmBoм малkо остро kоля­
но, от kоето се cnyckaт отвесно kьм nолегатuте nлещu. Дъноmо завършва
с цuлuнgрuчно kраче с gълбоkа Вgлъбнатuна отgолу. Съgо6ете са с6етлоkа­
фя6u. В глuната се съgърЖат белu неnрозрачн.u necьчuнku u gребнu слюgенu
чacmuцu.

Xuockuтe амфорu са бuлu npouзBe>kgaнu 6 g6a размера - съgо6е с nълна

Вместuмост (оkоло 21 ,5 л) с Вuсочuна на сьgа 0,68 м u guaмemъp на mялоmо
0,30 м, u амфорu с g6о0н о nо-мальk обем (оkоло 10,75 л) 4 • Xuockama амфорна

1
Пog&J[/1tиme проучВани.я В посочени.я район. системно се изfЬ,рш8ат от 1979 г., kamo част
~-:п програмата ''Б'Ь.А2арсkо Черноморие - 1300" на Ценm'Ьра за .морсkа история и ар.хеа.wги.я
(ЦМИА) - Созопо.,t. В научното р-ьkо8оgст8о на тези проучВан.и.я участВат М. Л а з а ро 8
(АМ - Варна), А. С а ..t
k и н (ГИМ - КаВарна), В. П а 8 ..t о В (ВММ - Варна) ,
К. П о р о Ж а н. о 8 (ЦМИА - Созоnо.А.) и Х. А н г е ..t о В а (ЛОАитехн.ичесkи музей - София).
В проучВането Взе.мат участие поg8оgн.и еkипи от ЦМИА - Созопш, ВМФ -Варна, групата
за nog8ogн.a gейн.ост k'ьм НЕК - ЮНЕСКО и поg8оgн.ите lиубо8е на КаВарн.а и ШаШа.
2 В настоящата сrпати.я не са 8/иючени амфори, отkрити при nog8ogниme nроучВания В
аkВаторията на Шаб..tа, р-ьkо8оgени от М. Л аз ар о 8, kakmo и сьот8етни материа..tи от
поg8оgни nроучВания 8 посочения район., р-ьkо8оgени от Г. То н ч е 8 а.
20 Материа..tите 8 статията са разработени kakmo c.A.eg8a: разgе.А. 'Тр-ьцkи амфори" - от
А. С а ..с. k и н; разgе..с.и 'Ри.мсkи и ранно8изантийсkи амфори" - от Г. Ки з м а н о 8.
3 И. Б. З е е с т. Керамичесkа.я тара Боспора - МИА 83, 1960, тип 11 ( = Зеест).
4
Л а k т а м, с. 75.

27
mapa за 6uно е еgна om наu-рано uзполз6анumе. Тя се поя6я6а 6 kрая на Vll 6.
пр. н. е., kamo разпросmраненuеmо umpae go 111. 6. пр. н. е. Д6аmа еkземпляра,
omkpumu 6 се6ернuя залu6 на м. Яuлаmа go Камен бряг, пpuнagлe>kam kьм
пpogykцuяma, xapakmepнa за V - IV В. пр. н. е.
1. Ин6. ном. 223. Горна часm om амфора. Egнama gpъ>kka отчупена. Сu6оkа­
фяВа глuна с gребнu слюgенu npuмecu. Ду. 0,135 х 0,115 5 . С. Камен бряг, м. Яuла,
северен залu6, gълб. 12 м.
Поg. Зеесm, mабл. IV,11 В (у 6. np. н. е.}.
2. ИнВ. ном . 62. Долна часm om амфора. СВеmлоkафя6а глuна с npuмec om
белu непрозрачнu чacmuцu. Дuам. на kpaчemo 0,055 м. С. Камен бряг, м.ЯОла,
северен залuВ, gълб. 12 м.
Поg. Зеесm, mабл. IV, 11 г N - IV 6. пр . н. е.} .

2. ТАСОСКИ АМФОРИ (kam. ном. З)

3 е е с m, muп 20
Конuчнu uлu бukонuчнu амфорu с Bucoku заобленu плещu. HeBucoka шuя с
разшuрен В gолнаmа cu часm ycmueн ръб. Неголемu, оВалнu В сеченuе gpъ>kku,
заkрепенu горе непосреgсmВено поg ycmuemo. Дъноmо заВършВа с Bucoko цu­
лuнgрuчно, слабо разшuрено 6 gолнаmа cu часm kраче с xapakmepнa 6gльбна­
muна omgoлy6. Глuнаmа е сВеmлоkафяВа с gребнu слюgенu npuмecu. Cpegнu
размерu на cъgoBeme: м; Дk.
0,26 - 0,30; gъл>kuна на gpъ>kkume 0,17
Bk. 0,70 - 0,80
- 0,20 м • Onucaнama форма е разпространена В IV - 11 В. пр. н. е. 8
7

3. ИнВ. ном. 233. Бukонuчно mяло. Шuя 6ъВ форма на пресечен kонус. Плосkо
срязан ycmueн ръб. На gBeme gpъ>kku kръглu печаmu с kpъcmocaнu В kръга
релефнu лuнuuва. С6еmлоkафяВа глuна с gребнu слюgенu чacmuцu. Ду 0,105; Bk.
0,79; Дk. 0,31; gъл>kuна на gpъ>kkume 0,2.2. Kaлuakpa, uзmочно om носа, gълб. 14 м.
Поg. Зеесm, mабл. IX, 20 u-k (kрая на 111 - началото на 11 В. пр. н. е.}.

з. син~пски АМФОРИ (kam. ном. 4- 7)

3 е ес m, muпo6e 28- 30
ЯuцeBugнu амфорu с цuлuнgрuчна шuя. Из6um навън, заоблен ycmueн ръб.
Г - образнu gpъ>kku с елuпсо6ugно напречно сеченuе. Дъноmо заВърш6а с цuлuн­
gрuчно kраче. Кафяво - 6uoлemoBa глuна с прuмес om чернu чacmuцu. Cpegнu
размерu: Bk. 0,63 - 0,70; Дk. 0,35; Ду 0,15 - 0,18. Амфорumе om moзu център се
разпреgеляm 6 mpu muпa, заемащu хронологuчесku uнmерВал меЖgу IV u 11 В.
пр. н. е. 9 Пopagu фрагменmарносmmа на разгле>kgанumе myk съgоВе не е Въз-

6
Оьkращения В kата.А.ога: Ду = Външеи, gиа.метър на устието; Дk = Външен маkси.ма.А.ен.
gиаметър па rri.яwтo; Bk =обща Вш:очина на <д,gа; Вг = Височина на шията; Ана...с.. = ан.а.А.02ичен
<д,g; Поg. = поgобен съg; Пуб.А.. = пуб.А.иkация на съgа. Размерите са gаgени 8 метри. Оьgо8ете
са ш.юстрирани В рисун.kи 8 мащаб 1:4, с изk.А.ючение па амфора 137, kaяmo е В мащаб 1:2.
6 И. Б. З е е с т. Керамичесkая тара ... , с. 79 - 80.
7
Паk там,с.84-85.
8
Паk там, с. 82.
80
За тези печати ВЖ. И Б. Б р а ш и н с k и й. Успехи kерамичесkой эпиграфиkи. - СА,
1961, 2, с. 294 - 295 и пое. ..tит.
9
И. Б. Зее с т. Керамичесkа.я тара... с. 90 - 91.

28
моЖно по-точното uм оnреgеляне kъм няkоя от тезu трu формu.
4. ИнВ. ном. 516. Част от шuя u gpъЖku. На еgната gръЖkа nраВоъгълен
печат със залuчен нagnuc. РозоВоkафяВа глuна с чернu npuмecu. Ду. 0,085.
Каварна , nрuстанuще, gълб. 6 м.
Поg. Зеест, табл. XIV 30 6 - g (kрая на IV - 111 В. np. н. е.).
5. ИнВ. ном . 178. Долна част от амфора. РозоВоkафяВа глuна с обuлен npu-
мec от чернu частuцu. Каварна, nрuстанuще, gьлб. 8 м.
Поg. Зеест, табл. XIV г -g (kрая на IV - началото на 111 В. np. н. е.}.
6. ИнВ. ном. 59. Долна част от амфора. РозоВоkафяВа глuна с npuмec от
чернu частuцu. С. Камен бряг, м. Яuла, северен залuВ, gълб. 11 м.
Поg. Зеест, табл. XIV а - б (111 - 11 В. np. н. е.}.
7. Ин6. ном. 444. Част от шuя u еgна gръЖkа на амфора. Розо6оkафяВа глuна
с npuмec от чернu частuцu. Върху gръЖkата nраВоъгълен nечат със заnазенu
отgелнu бykBu от nърВuте gBa pega u uзnраВена чоВешkа фuгура. Kaлuakpa,
заnаgен залuВ, gълб. 9 м.
Поg. Зеест, табл. XIV, 29 а - 6 (11 6. np. н . е.).

4. АМФОРИ ТИП СОЛО ХА 1 (kam. ном. 8-1 О)

3 е е с т, тun 32
Големu амфорu с uзgуто тяло. HeBucoka цuлuнgрuчна шuя с много wupok,
рязkо uзВuт навън, сkосен устuен ръб. ДръЖku с eлuncoBugнo наnречно сече­
нuе. Дъното заВьршВа с wupoko u нucko kраче, с gълбоkа Вgлъбнатuна отgолу.
СВетлоkафяВа глuна с pegku npuмecu от слюgа. Cpegнu размерu: Bk. 0,69; Дk.
0,40 - 0,42; Ду. 0,18. ДълЖuна на gръЖkuте 0,17. ИзВестнu са u съgоВе с nо-малkа
Вместuмост със cpegнu размерu: Bk. 0,62 - 0,64; Дk. 0,29 - 0,34. И gВата Варu­
анта се gитuрат В JV - 111 В. np. н. е. 10
8. ИнВ. ном. 50. Горната часm на амфора. СВеmлоkафяВа глuна. Ду. 0,14; gълЖ.
на gpъЖkama 0,12. Каварна, nрuстанuще, gълб. 8 м.
Поg. Зеест, табл. XVI, 32. .
9. Ин6. ном. 271 . Част от шuя u еgна gръЖkа, аналогuчнu на 8. С6етлоkа­
фя8а глuна с gребнu npuмecu от nясъk. ДълЖ. на gръЖkата 0,13. Kaлuakpa,
заnаgен залu6, gьлб. 9 м.
1о. Ин6. ном. 277. Горна част от амфора, nоgобна на 8 - 9. СВетлоkафяВа
глuна. Ду. 0,195; gълЖ. на gръЖkата 0,13. Kaлuakpa, заnаgен залu6, gьлб. 8 м.
Поg. Зеест, табл. XV, 32 г.

5- 6. ХЕРАКЛЕЙСКИ АМФОРИ (kam. ном. 11 -15)

В разглеЖgанuя koмnлekc са застъnенu gBa om формулuранuте от И. Б.
Зеест nет тuna om тозu център 11 ·

5. ТИП 1 (kam. ном. 11-14)

3 е е с т, тun 42
Конuчнu амфорu със заобленu стенu на тялото. СраВнuтелно нe6ucoka

10
П а k т а ~ с. 92.
11
Па k т а~ с. 100 - 101.

29
шuя с уgебелен, uз6um на6ън ycmueн раб. Bucoku Г-образнu gpъ>kku с eлunco-
6ugнo-наnречно .сеченuе. Дъното за6ърш6а с kьсо масu6но kраче, разшuрено u
заkръглено 6 gолнаmа cu часm, с koнycoBugнo Вgльб6ане 6 осно6аmа. Глuнаmа
е mъмноkафя6а go Buoлemo6a с npuмecu om белu u чернu k6apцoBu чacmuцu.
Cpegнu размерu: Bk. 0,70; Дk. 0,25; Вг. 0,1 О; gъл>k. на gpь>kkama 0,22 - 0,23. Tunъm
е разnросmранен мe>kgy cpegama u 6mopama nоло6uна на IV 6. np. н. е. 12.
11. Ин6. ном . 111. Горна част om амфора. Кафява глuна. Ду. 0,09; Вг. 0,19;
gьл>k. на gpъ>k.kume 0,20. Ка6арна, npucmaнuщe, gьлб. 6 м.
Поg. Зеесm, mабл. XXll, 42.
12. Ин6. ном. 583. Шuя u еgна gpъ>kka, nogoбнu на 11. Ду. 0,095; gьл>k. на
gpъ>kkama 0,21. Ка6арна, npucmaнuщe, gьлб. 7 м.
13. Ин6. ном. 179. Часm om шuя u еgна gpъ>kka, nogoбнu на 11-12. Дьл>k. на
gpь>kkama Q,18. Ка6арна, npucmaнuщe, gълб. 8 м.
14. Ин6 . ном. 279. Горна часm om амфора, аналогuчна на 13. Ду. 0,10; gьл>k.
на gpъ>kkama 0,18. Kaлuakpa, заnаgен залu6, gълб. 8 м.

6. ТИП 11 (kam. нам. 15)

3 еес m, mun 43
Конuчнu амфорu с много 6ucoka шuя, разшuрена kьм ycmuemo. Почmu хорu­
зонmалнu мещu с рязъk npexog kьм mялоmо. Дъноmо заВърш6а с Bucoko цuлuн-
. gрuчно kраче, nлocko срязано omgoлy, с nо-gьлбоkа u nо-mясна 6gльбнаmuна В ,
осноВаmа om maзu на npegxogнuя mun13 • Формаmа е сuнхронна с npegugyщama.
15. Ин6. ном. 218. Горна часm om амфора. Кафява глut:ta. Ду. 0,12; gьл>k. на
gpь>kkama 0,23. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 7 м.
Поg. Зеесm, mабл. XXll, 43.

7. КН ИД СКИ АМФОРИ (kam. нам. 16-17)

3 е е с т, mun 48
Амфорu със сuлно uзgymo koнyco6ugнo mяло. Цuлuнgрuчна шuя. Плосku Г­
образнu gpь>kku. Дъното заВършВа с цuлuнgрuчно kраче с шupok релефен nрь­
сmен 6 горната част. Тьмноkафя6а глuна с pegku слюgенu npuмecu . Cpegнu
размерu: Bk. 0,79; Дk. 0,39. Tunъm е разnросmранен мe>kgy 111 u 1 В. np. н. е. 14 •
16. Ин6. ном . 41 О Долна часm om амфора. Кафява глuна с gребнu слюgенu
npuмecu. Вuсочuна на kpaчemo 0,07. Ка6арна, npucmaнuщe, gьлб . 6 м.
Поg. Зе'1Рm, mабл. XXlll, 48.
17. Ин6. ном. 76. Дръ>kkа om амфора. Правоъгълен neчam с размерu 0,023 х
0,015. Кафява глuна с nясъчен npuмec. Дъл>k. на gpъ>kkama .О,24. Каварна, npuc-
maнuщe, gълб. 2 м.

8. РОДОСКИ АМФОРИ (kam. нам . 18 - 19)

3 еес m, mun 49
Амфорu с koнycoBugнo uлu noчmu яuцеВugно mяло, заВърwВащо с kраче във
форма на nолусфера uлu цuлuнgьр, nлocko срязано omgoлy. Слабо уgебелен,

иП а k т а м, с. 100.
/$ П а k т а м, с. 100.
14
Па k там, с. 101.

30
uзBum навън ycmuel'i ръб. Дpъ>kkume с ocmpo kоляно се uзguгam noчmu go
нuBomo на ycmuuнuя ръб u се cnyckam noчmu оmВесно kъм nлeщume. Наnреч­
ноmо uм сеченuе е eлuncoBugнo. РозоВоkафяВа глuна. CъgoBeme са nokpumu с
ЖълmоkафяВа ангоба. Cpegнu размерu: Bk. 0,82 - 0,84; Дk. 0,30 - 0,35; Дг. 0,12;
gълЖ. на gpъ>kkama 0,20 - 0,25. Tunъm се появява В nocлegнama чеmВърm на IV
В. np. н. е. u е разnросmранен go 1 В. np. н. е. 15·
18. ИнВ. ном. 408. Горна часm om амфора с еgна заnазена gpь>kka. СВеmло­
kафяВа глuна. Ду. 0,1 З; Вг. 0,20. Дъrоk. на gpъ>kkama 0,20. Kaлuakpa, заnаgен залu6,
gълб. 7 м. :
Поg. Зеесm, mабл. XXlll, 49а. .
19. ИнВ. ном. 443. Часm om шuя u gpъ>kku на амфора, аналогuчнu на 18.
СВеmлорозоВа глuна. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gъЛб-. 9 м.
Поg . Зеесm, mабл. XXlll, 49В (kрая на 111 - 11 В. np. н. е.).

9. каски АМФОРИ (kam. нам . 20- 2з)

3 е е с m, munoBe 51 - 53
Амфорu с ygъrokeнo цuлuнgрuчно (nурообразно) uлu ygъmkeнo яuцеВugно mя­
ло. Заоблен, uзBum навън ycmueн ръб. Цuлuнgрuчна шuя, В няkоu случаu слабо
uзgyma 6 зонаmа на заkреnВане на gpъ>kkume. Те са gBycm6oлнu. Дъноmо за-
6ърш6а с nлъmно kраче 6ъ6 форма на kонус 16 , kалnаче с koнka6нu cmeнu 17 uлu
с nолусферuчна форма 1 8 . Глuнаmа е розоВоkафяВа с gребнu слюgенu чacmuцu,
nоgобна на pogockama. Kockume амфорu обаче са
nokpumu със сВеmлозеленu­
kаВа ангоба. Tunъm е разnросmранен меЖgу IV u 11 В. np. н. е. 19 • Cpegнu размерu
на cъgoBeme: Bk. 0,80 - 0,90 (без kpaчemo); Дk. 0,30 - 0,45; Вг 0,14; gълЖ. на
gpъЖkume 0,17 - 0,22.
20. ИнВ. ном. 599. Горна часm om амфора. Върху egнama gpъ>kka eлunco6ugeн
neчam с нagnuc В eguн peg. РозоВоkафяВа глuна със слюgа. Ду. 0,12; gъrok. на
gpъ>kkama 0,17. Каварна, npucmaнuщe, gълб. 10 м.
Поg. Зеесm, mабл. XXIV, 51 (111 - 11 в : np. н. е.). --·
21. ИнВ. ном. 406. Горна часm om амфора. Egнama gpъ>kka оmчуnена. Форма
u глuна kamo 20. Ду. 0,11; gълЖ. на gpъ>kkama 0,17. Ка6арна, npucmaнuщe, gълб.
5 м.
22. ИнВ. ном . 428. Горна часm om амфора, nоgобна на 20-21. С6еmлоkафя6а
глuна със слюgа. Ду 0,125. Каварна, npucmaнuщe, gълб. 7 м.
23. ИнВ. ном. 82. Часm om ycmue u еgна gpъ>kka om амфора. РозоВочерВена
глuна със слюgа. ДълЖ. на gpъ>kkama 0,27. КаВарна, npucmaнuщe, gълб. 6 м.

1О. АМФОРИ ЯБЛОНОВСКИ ТИП (kam. ном. 24- 25)

3 е е с m, mun 54
CъgoBeme ~m moзu mun са mBъjge cxogнu с kockume, но са uзрабоmенu om

15
П ci''k там., с. 102 - 104.
11 П а k т а м., табА.. XXJV. 52 6.
17
Па k т а м., таШ. XXJV. 51, 52 а,8.
18
П а k т а м., таб.А.. XX1V. 53 а - 8.
ig П а k т а м., с. 105.

31
съ6сем gруга глuна, gобuла слеg uзnuчaнemo белезнukа6 ц6яm. В mecmomo се
cьgьp>kam арубu npuмecu om nясьk u шамоm. Tunъm се gamupa cnopeg няkоu
нaxogku om бocnopcku nогребалнu koмnлekcu om 11 6. np. н. е. 20 ·
24. Ин6 . ном . 56. Горна часm om шuя u gpъ>kku на амфора. Белезнukа6а глuна
със слюgенu npuмecu u чернu k6apцo6u зър_на. Ду 0,125. Ка6арна, npucmaнuщe,
gълб. 7 м.
Поg . Зеесm, mабл. XXV, 54а - б (11 6. np. н. е.).
25. Ин6. ном. 157. Долна часm om амфора. Сло>kно nрофuлuрано kраче. С6е­
mлобе>kо6а глuна с 9ребнu слюgенu npuмecu. Ка6арна, npucmaнuщe, gьлб. 6 м.
Поg. Зеесm, mабл. XXIV, 51 (11 6. np. н . е.).

11. СВЕТЛОГЛИНЕНИ АМФОРИ С ДВУСТВОЛНИ ДРЪЖКИ (kam. ном. 26)

3 е е с m, mun 61
Осmроgьннu амфорu със сuлно уgьл>kено kонuчно mяло. Заоблен, uзnъkнал
на6ън ycmueн ръб. Bucoka uзgyma шuя, оmgелена om nлeщume с релефен nръ­
сmен. Д6усm6олнu gpъ>kku с ocmpa uз6u6ka 6 горната часm. Дъноmо за6ърш6а
с nлъmно kраче ВъВ форма на >kълъg. Глuнаmа е сраВнumелно грубо npeчucme­
нa, розо6а uлu белезнukаВа, с npuмec om nясъk u gребнu чернu чacmuцu. Cъgo-
6eme сuлно наnомняm kocku формu. Cpegнu размерu: Bk. 0,90 - 1,10; Дk. 0,23,
gьл>k. на gpь>kkume go 0,30. Tunьm е разnросmранен В 1 6. np. - 1 6. н. е. 21
26. Ин6. ном. 38. Горна Часm om амфора. С6еmлобелезнukа6а глuна с uзобuл­
нu npuмecu om чернu k6apцoBu зърна. Ду. 0,125; gъл>k. на gpъ>kkume 0,29. Kaлu­
akpa, заnаgен залu6, gьлб . 1О м.
Поg. Зеесm, mабл. XXVI, 61.

'

20
Л а k т а м~ с. 107.
111
П а k rn а м, с. 109.

32
• ••
9
1

•
~­
10

2 :~„

5 11

•••
4

12

13

Та 6 л ..
1 Гръцku амфорu

з инмв • kн. 28 (4з)

33
 • 1
' 18

2З

• 19

24
1
15

20

25

16 1

• 21 1

.~ „,.
.~"

~
17
123 4 $67 22
26

Т а 6 л. 11. Грьцku амфорu - -

о 510 15

34
 11. РИМСКИ АМФОРИ
12.СВЕТЛОГЛИНЕНИ АМФОРИ С ВИСОКА ТЯСНА ШИЯ (kаm.ном.27-36)
3 е е с т, тuпо6е
64 - 105; Р а g у ле с k у22 , тuпоВе 2,6; С k о р па н 23 , тuп 1-Е;
Лазар о 624 , тuпоВе 37, 48; G-п а u ц25 , тuп VI
Конuчнu амфорu с ygъmkeнo тяло. Bucoka тясна цuлuнgрuчна шuя с уgебе­
лен пръстено6ugен uлu kaлпakoBugeн устuен ръб. Дрыkkuте, 6 горната cu
част слабо uз6uтu нагоре, се спусkат Вертukално kьм плещuте. Те са с
елuпсоВugно. напречно сеченuе, с шupoka kанелюра по Външната повърхност.
Тялото е глаgkо uлu поkрuто с плuтku шupoku хорuзонталнu бразgu. Дънотq
за6ърш6а с kyxo столче ВъВ форма на nресечен kонус. СъgоВете са бе>kо6оро­
зо6u go с6еmлоkафя6u uлu c6emлoopaн>ke6u. В тестото се съgърЖат прuмесu
om слюgаu aBгum. Cpegнu размерu ; Bk. 0,70 - 0,74; Дk. 0,23 - 0,25; Ду. 0,06 - 0,08.
И. Б. Зеест 6kлюч6а амфорumе с оnuсаната xapakтepucтuka 6 gBa omgeлнu
muпa (64 u 105). Към това разgеляне се прugърЖат А. Pagyлecky u М. Лазаров.
А. Опаuц гu разглеЖgа 6 рамkuте на eguн тuп kamo пpegcтaBumeлu на g6a
хронологuчесku 6арuанта26 • Hue се прugър>kаме kьм него6оmо сmаноВuще, тъu
kато смятаме, че отлukuте меЖgу тях се gъmkaт наu-Вероятно на променu,
настъпuлu В т6ърgе gългuя nepuog на npouзBogcтBo на тазu амфорна форма
- от 1go IV 6. Датuранu нaxogku са регuстрuранu В неkрополuте на Истрuя
(1-11 В.} , Пятра Фреkацеu - Берое, ТъргоВuще u СпатоВ (Румънuя) 28 , u В селuща
27

- Пaнmukaпeu u Фанагорuя 29 u Дuно-гецuя u Тулча (Румънuя)3°. Проuзхоgът на

тuna не е напълно uзяснен. Щаерман noggъp>ka xuпomeзama за kocku център
на nроuз6оgстВото 31 • •

27. ИнВ. ном. 181. Горна поло6uна на амфора. ПръстеноВugен устuен ръб.
СВетлобеЖоВа глuна. Ду. 0,07; Дk. 0,23. Каварна, прuстанuще, gълб. 7 м.
28. ИнВ. ном. 188. Горна част от амфора. Пръстено6ugен устuен ръб. Еgна­
та gръЖkа отчупена. СВетлобеЖоВа глuна. Ду. 0,09; Дk. 0,23. Каварна, залu6а,
gълб. 7м.
29. ИнВ. ном. 142. Шuя на амфора. СВетлобеЖо6а глuна. Ду. 0,08. Каварна,
прuсmанuще, gълб. 4 м.
30. ИнВ. ном. 586. Часm om шuя на амфора. ПръстеноВugен устuен ръб.
Белезнukа6о-розо6а глuна. Ду. 0,085. КаВарна, прuстанuще, gълб. 8 м.
31. Ин6. ном. 567. Горна nоло6uна от шuя на амфора, аналогuчна на 30.
С6еmлорозо6а
. глuна. Ду. 0,08. Kaлukpa, заnаgен залuВ, gълб. 7 м. ..
21
А.
R li d и / е s с и. Атfоге гота11е $ 1·oma110-Ьiza11ti11e di11 Scytl1ia Mi11or. - PontU:a 9, 1976
(= Pagy.A.ecky).
21С. S с о r р а 1i. Oгigi11i $ li11ii tNolutive f11 сегатiса ro11ю110-Ьi'!Pnti11a (s«. /V-VП) di11 ariiJe
meditera11ea110 ~ po11tU:. - Pontica 9, 1976 (= Сkорпан). _
z~ М. Л а з а р о 8 Пот 1ыtа.А.аmа ф,tотш.ил. Варна, 1§75, с. 179 - 202 ( = Лазаро8).
н А. О р а i (. Considera{ii preliminare аsирга amforelor roma11e $ rom.ano-Ьiza11titw ditt Dobrogea. -
Реисе, 8, 1980 (= Опаиц).
26 / Ь i d е т, р. 301 - 304.
27 А. R а d и / е s с и. Amfore roma11e ... , р. 102.
24 / Ь i d е т. р. 106.
29
И. Б. З е е с т. Цит. сьч., с. 122.
JO л. о р а i (. Ор. cit„ р. 301-302, lip V/ А. 1-2; в. 1-4.
31
Е. А. Щ а е р м а н,, Кора.мичесkие k.А.ей.ма из 'l'иры - КСИА, Зб. 1951. с. 40.

35
 32. ИнВ. ном. 505. Шuя u горна часm на gpъ>kku на амфора. ПръсmеноВugен
ycmueн ръб. Белезнukа6о-розоВа глuна. Ду. 0,06.5. Ка6арна, npucmaнuщe, gьлб. 7 м.
Поg. Pagyлecky, mабл. 1, З - За.
33. ИнВ. ном. 217. А~фора, kонuчна, с nлumku бразgu no gолнаmа nолоВuна на
mялоmо. KaлnakoBugeн ycmueн ръб. Дьноmо оmчуnено. Бе>kоВа глuна. Дk. 0,24;
Дг. 0,062. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 7 м.
Поg. Зеесm, mабл. XLI, 105; Pagyлecky, с. 106, mабл. Vll, 1-1а; Ckopnaн, mабл.1,2.
34. Ин6. ном. 49. Горна часm om амфора. Ycmuemo оmчуnено. Върху gpь>kku­
me слабо uзnъkнало наgль>kно ребро. СВеmлобе>kо6а глuна. Ду . 0,075; Дk. 0,02.
Каварна, npucmaнuщe, gьлб. 7,5 м. .
35. ИнВ. ном. 515. Горна часm om амфора, аналогuчна на 34. Ду. 0,07. КаВарна,
npucmaнuщe, gьлб. 5 м.
36. Ин6. ном . 401. Горна часm om амфора. Сkьсена wuя. Слабо uзnьkнало
наgль>kно ребро 6ьрху gpъ>kkume. СВеmлобе>kо6а глuна. Ду. 0,065; Дk. 0,30. Кавар­
на, npucmaнuщe, gьлб. 6 м.

13.СВЕТЛОГЛИНЕНИ АМФОРИ С КОНИЧНО ТЯЛО И КЪСА ШИЯ (kаm. ном.37)

О n а u ц, muп 11
Амфорu с kьса wupoka цuлuнgрuчна wuя с фунuеВugно ycmue. Слабо uзBumu
kь"!' ycmuemo gpъ>kku с eлuncoBugнo напречно сеченuе. Тялото е пokpumo с
хорuзонmалнu бразgu. То за6ьрw6а с gьлго mясно kраче с малkа nлocka пьпkа
6 осно6аmа. Cъgo6eme са c6emлoбe>koBu, пokpumu с >kьлmeнuka6a ангоба. В
mecmomo uма слюgа. Cpegнu размерu: Bk. 0,60; Дk. 0,27 - 0,30; Ду. 0,1О - 0,11.
Тuпъm е peгucmpupaн В Трезмuс ВъВ 11 В. 32 u В Amuнa В cpegama на 111 В. 33
37. ИнВ. ном . 425. Горна часm на амфора. Бе>kоВа глuна. СВеmло>kьлmа анго­
ба. Ду. 0,11; Дk. оkоло 0,28. Каварна, прuсmанuще, gьлб. 6 м.

14. ЧЕРВЕНОГЛИНЕНИ АМФОРИ ТИП МИРМЕКИЙ (kam. ном. 38)

3 е е с m, mun 72
Големu амфорu с уgьл>kено яuцеВugно тяло. СраВнumелно нeBucoka цuлuнg­
рuчна wuя с масuВен, слабо uз6um навън, заоблен ycmueн рьб. ДъгоВugнu gpъ­
>kku, зakpeneнu горе нenocpegcm6eнo nog ycmuemo. Заострено gьно с нucko
nльmно kраче във форма на пресечен kонус. В глuнаmа uма незначumелно
koлuчecmBo белu неnрозрачнu чacmuцu. Cpegнu размерu: Bk. go 1,1О; Дk. go 0,40;
Ду. go 0,12. И. Б. ЗeeGm, koяmo формулuра moзu muп, опреgеля npouзBogcmBeнuя
му раuон В Пaнmukaneu uлu okoлнume му селuща34 • Тuпъm се gamupa мe>kgy
kрая на 11 u cpegama на 111 6., спореg gаннu om нaxogku 6 заm6оренu kомплеkсu
- заmрупанu цucmepнu {Mupмekuu), опо>kаренu >kuлuщa (Kuмepuk), u gp. 35 К.
Ckopnaн непра6uлно cчuma moзu mun kamo звено 6 paз6umuemo на амфорumе
сьс сло>kно профuлuранu gpъ>kku mun 75 no Зеесm 36·

32
А. О р а i f. Ор. cit., р. 295, tаЫ. J/l, 1-3.
,, Н. R о Ьi п s о п. Т/1е Pottery of 1/1е Roma11 Period. Тhе Аt/1е11Юп Agora, 5. Priжeton, 1959, р. 68,
tаЫ. XV, К. 109.
$4 И. Б. З е е с т. Цит. сьч., с. 111.
36 П а k т а ~ с. 112.
16 С. Sс о r р а 11. Ор. cit., р. 167., 11ore 51.

36
 38. ИнВ. ном. 421. Горна част от амфора. Оран>kе6очер6ена глuна. Ду. 0,12.
Ка6арна, nрuстанuще, gълб. 7 м.

15. ЧЕРВЕНОГЛИНЕНИ АМФОРИ СЪС СЛОЖНО ПРОФИЛИРАНИ ДРЪЖКИ (kam. ном. 39)
3 е е с т, тun 75; К у з ма но 6 137 , тun 11; С k о р n а н, тun Т;
Лазар о 6, тun50
Големu яuцeBugнu амфорu с масu6на цuлuнgрuчна uлu разшuрена kьм nле­
щuте шuя. ИзВuт навън, у6uснал устuен ръб . S-oBugнu uлu gъгoBugнu gВуст­
Волнu gpъ>kku · c нuсъk релефен ръб В Жлеба ·по Външната nоВърхност на gръ­
Жkата. Хорuзонталнu бразgu no цялото тяло. Заострено gъно с плътно kо­
нuчно kраче. Cpegнu размерu: Bk. go 1,25; Дk. go 0,60; Ду. go 0,24. Тunът не е
станgартен, nopagu kоето се nреgполага, че е бuл проuзВеЖgан В няkолkо
центъра, наu-Вероятно В ceBeponoнтuuckuя раuон. Разпространен е шupoko u
6 Запаgното Черноморuе през 11- 111 В. 38 • Haxogku от kастела Ятрус (Долна
Мuзuя), с точна стратuграфсkа nозuцuя, uзместВат горната гранuца на та­
зu gaтupo6ka go среgата на IV 6.39
39. Ин6. ном. 475. Горна част на амфора с S-oBugнu gpъ>kku . Чер6еноkафя6а
глuна. Ду. 0,215. Каварна, nрuстанuще, gълб. 7 м.

16. ЧЕРВЕНОГЛИНЕНИ БОСПОРСКИ АМФОРИ (kаm.ном.40)

3ее с т, тuп 76
Слабо уВuснал, наu-често kлюнообраЗен устuен ръб . Шuята е обukноВено
разgута 6 зоната на заkрепВане на gpъ>kkuтe, но са uзВестнu еkземплярu с
:.-
цuлuнgрuчна шuя, kато тозu от Каварна. ДръЖkuте uмат хараkтерно напре-
чно сеченuе - елuпсо6ugно , с ш.upoko ребро no Външната u плuтъk Жлеб по
Вътрешната повърхност. Целu еkземплярu не са uзВестнu . Дuаметърът на
устието Bapupa меЖgу 0,1~ u 0,22 м. И. Б. Зеест опреgеля центъра на nроuз-
6оgстВото на тuna 6 Босnор, kьgето амфорuте са шupoko разпространенu
във 11 - 111 В. 40
40. ИнВ. ном. 189. Горна част на амфора. СВетлочерВена глuна. Ду. 0,15.
Каварна, прuстанuще, gълб. 7 м.
Поg. Зеест, табл. XXXll, 766 .

.17. ЧЕРВЕНОГЛИНЕНИ АМФОРИ СЪС СЛОЖНО ПРОФИЛИРАН УСТИЕН РЪБ

(kam. ном. 41 - 43)
3 е е с т, тuп 80; Лазар о 6, тuп 43 „
Г олемu глаgkостеннu остроgъннu амфорu с масuВна шuя, цuлuнgрuчна uлu
разшuре~ kьм nлещuте. Wupoko разперенu, uз6uтu нагоре nочтu go нuВото
на устuuнuя ръб gpъ>kku с eлuncoBugнo go kръгло напречно сеченuе, с.... 4 -5
теснu kанелюрu по Външната nо6ърхност на gръЖkата. Ду. 0,16. Тunът е

37 Г. Ку з м а н о 8. Типаюгия и хрон.а.югия на раюш8изанmийсkите амфори (W - VI 8.).

- Архео.югия ( = А) xv, 1, 1973. ( = Кузманов 1).
98 И. Б. 113.
З е е с т. Цит сьч., с.
19 В. t g е г. Die Gefttsskeramik aus dem Kastell Jatru.s. -Jatru.s-Krivitia IJ. Berli1i. 1982, S. 44,
В (J l
Тур /, Fomi 5, Taf 21, Nr. 8, (=Бьотгер).
4
о И. Б. З е е с т. Цит. сьч., с. 113.

37
wupoko разnросmранен no цялоmо noнmuucko kpauбpeЖue 6ъ6 11 - 111 6., но е
uз6есmен u 6 среguземноморсkuя басеuн. И. Б. Зеесm npegnoлaгa, че meзu
амфорu са бuлu npouз6e>kgaнu 6 няkоu голям гръцku ценmър. 41
41. Ин6. ном. 15. Горна часm на амфора. Wuяma разшuрена kъм nлeщume.
СВеmлочерВена глuна. Ду. 0,16. Kaлuakpa, заnаgен залu6, gълб. 8,5 м.
Поg. Зеесm, mабл. XXXlll, 80б.
42. ИнВ. ном. 366. Горна часm om амфора. Цuлuнgрuчна шuя , слабо uзgyma В
зонаmа на заkреnВане на gpъЖkume. Теснu 6рязанu npъcmeнu на шuяmа u
nлeщume. СВеmлочерВена глuна . Ду. 0,14. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gълб. 9 м.
43. Ин6. ном. 147. Горна часm на амфора. Egнama gръЖkа оmчуnена. Сkъсена
шuя, разшuрена kъм nлeщume. ЧерВеноkафяВа глuна. Ду. 0,16. Ка6арна, npucma-
нuщe, gълб. 5 м.

18. РОЗОВОГЛИ НЕНИ АМФОРИ ОТ ЕВРОПЕЙСКА!А ЧАСТ НА БОСПОР (kam. ном. 44-45)
3 ее с m, mun 84
Големu глаgkосmеннu яuцeBugнu осmроgьннu амфорu. Клюно6ugен ycmueн
ръб. Wuяma е масuВна, цuлuнgрuчна, слабо uзgyma 6 зоната на заkреnВане на
gpъЖkume. Wupoko разnеренu, uзBumu нагоре noчmu go ycmuemo gpьЖku с
eлuncoBugнo напречно сеченuе, с еgна uлu gBe wupoku nлumku наgльЖнu kане­
люрu. Hяkou съgо6е са nokpumu с no-cBemлa ангоба. Cpegнu размерu: Bk. go 1
м.; Дk. go 0,47; Ду. 0,16. Tunъm се gamupa ВъВ 11 - 111 6.42
44. ИнВ. ном. 426. Горна часm на амфора. Розова глuна. Ду. 0,172. Каварна,
npucmaнuщe, gьлб. 8 м.
45. ИнВ . ном. 608. Шuя u горна часm на амфора. Розова глuна. Ду. 0,14.
Kaлuakpa, заnаgен залu6, gьлб . 9 м.

19.ГОЛЕМИ ЯЙЦЕВИДНИ АМФОРИ (kаm.ном.46)

Бьо m г е р43 , mun 1.5
Цuлuнgрuчна uлu слабо разwuрена kьм nлeщume сраВнumелно mясна wuя с
npъcmeнoBugeн ycmueн ръб. ДьгоВugнu gpъ>kku с eлuncoBugнo наnречно сеченuе
u kанелюрu no Външната nоВьрхносm. Заоблено gъно, заВьрш6ащо с мальk
nльmен kонuчен uзgamъk. Тухленочер6ена глuна. CъgoBeme са сuлно uзnеченu.
Tunъm е формулuран om Б. Бьоmгер no мamepuaлu om kacmeлa Яmрус (Долна
Мuзuя) , kьgemo cьgoBeme се gamupam В nъpBama nоло6uна на IV 6.
44

46. ИнВ. ном. 295. Горна часm на амфора. Wuяma разшuрена kъм nлeщume.
Тухлено - червена глuна. Ду. 0,11. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 8 м.
Поg. Бьоmгер, mабл. 21 5 9 .

41
П а k т а м, с. 114 - 115.
43
П а k т а м, с. 116.
41
В. В () t t g е r. Ор. cit., S. 44, Тур !, Form 5, Taf. 21, Nг. 9.
и 1 Ь i cJ е т. S. 4./., Taf 21. Nг. 5 - 7, 9.

38
 20. ЧЕРВЕНОКАФЯВИ АМФОРИ С ВИСОКО ИЗВИТИ НАД УСТИЕТО ДРЪЖКИ
(kam. ном. 47 - 48}
Кузман о 6 1, тun Vll; Б р у k не р45 , тun XV; К u 046 , тun Xll
Вретено6ugнu амфорu с глаgkо тяло. Bucoka, слабо разшuрена kьм nлещu­
те шuя, с nлuтku хорuзонталнu бразgu. ЛентоВugен устuен ръб с остър
релефен nръстен. MacuBнu gpъЖku с eлuncoBugнo наnречно сеченuе u nлuтku
kанелюрu no Външната nоВърхност. Дъното за6ършВа с
kyxo столче с умбо 6
центъра. В глuната uма npuмec от nясъk. Cpegнu размерu: Bk. 0,40; Дk. 0,18 -
0,20; Да . 0,08.
К. Ckopnaн неосно6ателно uзBe>kga формата от muna с6еmлоглuненu ам­
форu mun 105 no Зеест 47 , тъu kато лunсВат gаннu за npexogнu фазu мe>kgy
gВете формu : Напълно оформен, тunът е peгucmpupaн наО-рано 6 npexoga
мe>kgy 11 u 111 В. В Трезмuс4 6 . В 111 - IV 6. тоО е шupoko разnространен главно В
uзточносреguземноморсkuя u черноморсku басе0нu 4 ва, gолноgунаВсkuте npo-
Buнцuu49 u gp. Формата, с Buguмu белезu на gеграgацuя , е регuстрuрана В V
6. В Aтuka50 • За nроuзВоgстВенuя център на тuna uма разлuчнu мненuя - о-В
Самос 51 , неоnреgелен uзточносреguземноморсku център 52 , няkоО от eaeucku-
me остро6u kpau малоазuатсkuя бряа 53 . Hanocлegъk KuO Въз основа на техно­
логuчнu аналuзu оnреgеля тозu център на о-8 Кос 54 •
47. Ин6. нам.
448. Горна част от амфора. Оран>kе6очер8ена глuна с npuмec
на шамот. Ду. 0,065. Каварна, npucmaнuщe, gълб. 6 м.
Поg . Onauц, табл. V, 1-2 (11 - 111 8.).
48. ИнВ. ном. 536. Част от шuя u gpъ>kku на амфора. Оран>kе8очер8ена глuна
с npuмec на шамот. Ду. 0,082. КаВарна, nрuстанuще, gълб. 6 м.
Анал. Бруkнер, табл.163 67. 69. 71 .72.

4
' О. В г и kn е г. Rimska keгamika и j11goslove11skom delu provi11cije Do11je Pa11onije. Beograd. 1981
(= Бруkпер).
46 S. J. К е а у. Late Roman Amp/101·as i11 1/1е Westem Mediterra11ea11. - Britis/1 Arc/1aeological Reports,
1984, 196, 1 - 2 (= Кий).
47 С. S с о ,. р а 11. Ор. cit., р.
176, tip Е, pl. 1, 3.
48 А. О р а i (. Ор. cit„ р. 298-301. р/. V, 1-2.
48
• S. J. К е а у. Ор. cit., р. 137.
49
О. В г и k 11 е r. Ор. cit„ с. 124. tаЫ. 163.
ю Н. R о Ь i 11 s о 11. Ор. cit., р. 112, tаЫ. 31. М. 303.
51 G r а с е. Stamped Wi11e Jar Fragme111s. - Hesperia 10, 1956, р. 170.
V.
52 В. Ф.
Г ай g у k е 8 и ч. Packonku Tupumaku и Мирмеkия 8 1946 - 1952 г.- Боспорсkие
гороgа П - МИА, 86, 1958, с. 168.
" С. Р а 11 е 11 а. A1111orazio11i in margi11e alle stгarigrafie delle 1erme os1ie11Si del Nuotatore. - Col/ectio11
de l'Ecole fгaцaise de Rome, 10, 1972, р. 89 - 90.
>4 S. J. К е а у. Ор. cil, р. 137.

39
 „ ..
) ...: ·~
„.
~: ;·

•
:·
: „-

1 33
'·

·•
•
'1

• • 34 -- - „ - - -

29
,.
8
39
31 32

Т а 6 л. 111. Puмcku амфорu о 5 10 15

40
 г
i
1

' 45

41

,
42

48

Та 6 л. IV. Puмcku амфорu о 5 10 15

41
 111. РАННОВИЗАНТИЙСКИ АМФОРИ
21. ЧЕРВЕНОГЛИНЕНИ КРУШОВИДНИ АМФОРИ (kam. ном. 49)
3 е е с т, тun 100; К у зман о В 1, тun Х; Лазар о В, тun 55; Б ь от г е р, тun 1, 6
А. Л. Яkобсон, kouтo nръВ формулuра тuna 55 , Възстановява формата на
тялото kато kpywoBugнa. СъgоВете са остроgъннu. Шuята е 6ъ6 форма на
пресечен kонус, no-wupoka kъм nлещuте. Устuuнuят ръб е оформен kато
gВоен пръстен с острu ръбо6е. Шuята uзцяло е nokpuтa с хорuзонталнu
бразgu. ДъгоВugнuте, eлuncoBugнu 6 сеченuе gpъ>kku са зakpeneнu горе nочтu
6 среgата на шuята. Съgо6ете са сuлно uзnеченu go тухлено червено uлu
чер6еноkафя6о. В глuната се съgърЖат частuцu nupuт 56 • Датuро6kата на
тuna uма няkолkо onopнu точku : 6 IV 6. cnopeg нaxogku от Пaнтukaneu, Танаuс
u Ятрус u 6 kрая на V- началото на VI 6. cnopeg gаннu от затворе н koмnлekc
57

от Херсонес58• Cnopeg Б. Бьотгер nроuзВоgстВенuят център на тuna е няkъgе

на терuторuята на Босnорсkото царство uлu 6 зоната на неговото ukoнo­
мuчecko 6лuянuе 59 •
49. ИнВ . ном. 386. Шuя u горнu kpauщa на gpъ>kku . ЧерВеноkафяВа глuна. Ду.
0,06. Kaлuakpa , заnаgен залuВ , gълб. 7 м.

22 .АМФОР И, СТЕСНЕНИ В СРЕДАТА НА ТЯЛОТО(kаm . ном.50-51)

Кузман о В 1, тun XI ; С k о р n а н, тun XV- М
Остроgъннu амфорu с ygъrokeнo цuлuнgрuчно тяло, В няkоu случаu go koнy­
coBugнo , с хараkтерно стесненuе В среgната му част. Къса глаgkа шuя с
uзтънен, слабо наkлонен навътре устuен ръб с остър пръстен nog устuето.
Maлku gъгoBugнu gpъ>kku със сплеснато eлuncoBugнo сеченuе, с nлuтku wupo-
ku kанелюрu no Външната nоВърхност. Розо6очер6ена
go черВенukаВоkафяВа
глuна с n p uмec от nясъk, nup okceн u шамот . Cpegнu размерu:
Bk. 0,70 - 0,90;
Дk. 0,20 - 0,30; Ду. 0,06 - 0,08. Тunът е хараkтерен за северното u заnаgно
noнтuucko kpauбpe>kue от kрая на 111 go началото на Vll 6. ЕВолюцuята му е
nрослеgена Върху матерuалu от Херсонес60·
50. ИнВ. ном. 20. Горна част на амфора. ЧерВеноkафяВа глuна. Дk. 0,20; Ду.
0,062. Kaлuakpa, заnаgен з алuВ , gълб. 7,5 м.
51. Ин6 . ном. 311 . Долна nоло6uна на амфора. ЧерВеноkафяВа глuна. Дъното
отчупено . Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gълб. 1О м.
П убл. Кузманов ll 60a, с .23 , о бр. 3u.

55
А. Л. Я k о б с о н. Среgн.е8еkо8ые амфоры Се8ериого Причериоморья - СА X V, 1951, с.
326, обр. 2, ~ .•.
J6 В. В tJ r r g е r, Ор. cir„ S. ././.
J7 /Ьidет. S. ./5.

sз А. Л. Я k о б с о н. Цит. съч„ с. 326.

J9 В. В tJ t t g е r. Ор. cit„ S. 45.
80
И. А. А ft т о н о 8 а и ko.A.. Cpeg1te8eko8ыe амфоры Херсоиеса - В: Ан.тичи.а.я gре8н.ость
и Cpeg1tue Веk,а, VП. C8epg.A.o8ck, 1971, е. 82.
ю. Г. К у з м а 1t о 8. Раюю8изантиШ:kа k8paмu.ka от lшсте.А.а 1ш н.ос Кшиаkра. - Археам:Jги.я,
ХХ, 2, 1978 ( = Кузмапо8 IJ).

42
 23. ЧЕРВЕНОГЛИНЕНИ ЯЙЦЕВИДНИ АМФОРИ (kam. ном. 52-54)
С k о р пан, тuп XVlll-P; Б ь от г е р, тuп 11, 3
Кръглоgьннu амфорu с плuтku хорuзонталнu бразgu по тялото. Къса тясна
цuлuнgрuчна шuя със слабо уgебелен пръстено6ugен устuен ръб. Wupoko разпе­
ренu gъгo6ugнu gpъЖku с kръгло uлu елuпсо6ugно напречно сеченuе, с еgно uлu
gBe наgлъЖнu ребра по Външната повърхност. Съgо6ете са uзработенu от
песъkлu6а глuна, съgърЖаща слюgенu u k6apцo6u частuцu. Изпеченu са go ту­
хленочер6ено uлu go чер6еноkафя6о. Cpegнu размерu: Bk. 0,60; Дk. 0,30; Ду. 0,08-
0,1 О. Тuпът е хараkтерен за Северното u Запаgно Черноморuе6' u gолноgунаВс­
kuя лuмес 62 , kъgето се gaтupa меЖgу началото на IV u среgата на V 6.
52. Ин6. ном. 560 . Горна част от амфора. ДръЖku с kръгло сеченuе.
ЧерВеноkафяВа глuна. Ду. 0,08. Каварна, прuстанuще, gълб. 4 м.
Поg. Бьотгер, табл. 23 286 (първа полоВuна на V 6.).
53. Ин6. ном. 498. Горна част от амфора. ДрьЖkuте с наgльЖна kанелюра,
частuчно отчупенu. ЧерВеноkафя6а глuна. Дk. 0,30; Дг. 0,08. Каварна, прuстанu­
ще , gьлб. 8 м.
54. ИнВ. ном. 518. Горна част от амфора. Wupoko наgлъЖно ребро Върху
gръЖkuте. Кафява глuна с червен лом. Дk. 0,33; Дг. 0,085. Каварна, прuстанuще,
gьлб. 6 м.

24. ШИРОКО ОТВОРЕНИ ЯЙЦЕВИДНИ АМФОРИ (kam. ном. 55 - 60)

К уз ма но В 1, тuп 111; Р а g у ле с k у, тun 7; С k о р пан, тuп 111- У;
Б ь о т г е р, тuп 1, 3
Крьглоgьннu амфорu с шupoka kъса цuлuнgрuчна шuя , със слабо уgебелен,
заоблен, слабо uзВuт навън устuен ръб. Maлku глagku gьгo6ugнu gpъЖku с eлu­
nco6ugнo напречно сеченuе. Тялото заВърш6а с kъсо плътно kонuчно kраче .
СьgоВете са uзработенu от глuна с прuмес от nясьk u спореg степента t 1a
uзnuчане са goбuлu разлuчен ц6ят - от светло- uлu тьмноЖьлт
go тухлено­
чер6ен uлu чер6енukа6оkафя6 • Cpegнu размерu: Bk. 0,50- 0,60; Дk. 0,40; Ду. 0,10 -
63

0,11. Тunът uма caмocku проuзхоg 64 • Разпространен е 6 Се6ерното u Заnаgно

Черноморuе, Югозаnаgна Ykpauнa u gолноgунаВсkuя раuон, npeguмнo 6 IV 6.65 В
Атuна е регuстрuран наu-рано 6 kрая на IV 6. 66 u наu-kъсно В началото на VI 6.67
55. ИнВ. ном. 323. Горна част на амфора. РозоВочерВена глuна. Ду. 0,10.
Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 8 м.
56. Ин6. ном. 456. Горна част от амфора. ЧерВеноkафя6а глuна. Ду. 0,10.
Каварна, nрuстанuще, gълб. 8 м.
57. Ин6. ном. 500. Горна част от амфора . Кафява глuна с червен лом . Ду.
0,125. Каварна, nрuстанuще, gьлб. 9 м.

61 С. S с оrр а 11. Ор. cit„ р. 166.

02
В. В о ttg е '" Ор. cit„ р. 48.
61 / Ь ; d е т, S. 42 - 43.
64
V. G r а с е. Ор. cit„ р. 170.
'' В. В б t r g е r. Ор. cir.. S. -13.
66
11. R о ь i н s о 11. Ор. ci:„ rаЫ. 29. м. 27з.
/ Ь ; d е т. rаЫ. 32. М. 328.
07

43
 58. Ин6. ном. 545. Горна часm om амфора. Чер6еноkафя6а глuна. Ду. 0,11 .
Ка6арна, npucmaнuщe, gьлб. 6 м.
59. Ин6. ном. 330. Горна nоло6uна на амфора. Пояс хорuзонmалнu бразgu 6
cpegama на mялоmо. С6еmлобе>kо6а глuна. Жълmа ангоба. Ду. 0,09. Kaлuakpa,
заnаgен залu6, gьлб. 9 м.
Анал. Onauц 1/ 68, с. 426, mабл. 91; с. 431, kam. ном.1 (nър6а чеm6ърm на V 6.) .
Поg. Бьоmгер, mабл. 20243 (nъpt\a nоло6uна на V 6.)
60. Ин6. ном. 84. Горна часm om амфора. Тухленочер6ена глuна. Ду . 0,145.
Ка6арна, npucmaнuщe, gълб. 6 м .
Възмо>kно е nocлegнama амфора ga npuнagлe>ku kьм gруг mun, nopagu нео­
бuчаuно шupokomo cu ycmue u nо-разлuчноmо разnоло>kенuе на gpъ>kkume.
Аналогuчен фрагменmuран еkземnляр нu е uз6есmен само om Яmрус69 , kьgemo
Б. Бьоmгер го nocma6я 6 eguн mun с разлuчнu no форма съgо6е 70 • Там mou се
gamupa 6ъ6 6mopama nоло6uна на IV 6.

25. ШИ РОК О ОТВОРЕНИ ПЛОСКОДЪННИ АМФОРИ (kam. ном. 61 - 62)

Р а g у л е с k у, mun Зс; С k о р n а н , mun XXI - Z.
Бukонuчнu амфорu с много шupoka цuлuнgрuчна шuя. Слабо uзразен ycmueн
ръб, npu наu-раннumе еkземnлярu mрuъгълен 6 сеченuе u слабо сkосен на6ън.
Дpъ>kkume са gьгo6ugнu, с наgль>kнu kанелюрu no 6ъншнаmа nо6ърхносm, npu-
бpaнu оkоло шuяmа. Глuнаmа е чер6еноkафя6а с npuмec om слюgа. Cpegнu
размерu: Bk. 0,35; Дk. 0,22; Ду. 0,12- 0,13. Tunъm е peгucmpupaн 6 Исmрuя с наu­
раннu нaxogku om 11 6. 71 , а наu-kьснu om Vl6. 72
61. Ин6. ном. 371. Шuя u gpъ>kku на амфора. Триъгълен 6 сеченuе ycmueн ръб.
Чер6еноkафя6а глuна с gребнu слюgенu чacmuцu. Ду. 0,125. Kaлuakpa, заnаgен
залuВ, gълб. 9 м .
62. Ин6. ном. 80. Шuя u gpъ>kku на амфора. Чер6еноkафя6а глuна. Ду. 0,15.
Каварна, npucmaнuщe, gълб. 2 м.

26. ЦИЛИНДРИЧНИ АМФОРИ С Г-ОБРАЗНИДРЪЖКИ (kam. ном. 63-.96)

3 е е с m, mun 98; Кузман о 6 1, mun Xll; Р а g у ле с k у, mun 10;
С k о р n а н, mun Vlll-B; Б ь о m г е р, mun 11,1
Кръглоgьннu амфорu с цuлuнgрuчна шuя , 6 няkоu случаu слабо uзgyma 6
зонаmа на npukpen6aнe на горнuя kpau на gpъ>kkume. Слабо уgебелен, заоблен,
слабо uз6um на6ън npъcmeнo6ugeн ycmueн ръб. В няkоu случаu nog·ycmuemo
грубо е слепен релефен nръсmен. Дpъ>kkume са с gьлбоku kанелюрu u ocmpu
наgлъ>kнu ребра. Т ялоmо е цuлuнgрuчно uлu о6ално. В nocлegнama фаза om
paзBumuemo на muna (VI - cpegama на Vll 6.) се забелязва слабо сmесня6ане 6
gолнаmа mpemuнa на съgа (ср6. cъgo6eme om moзu mun om mo6apa на kораб,

64
А. Ор а i /. О поиа fortifica{ie romano-Ьizarninl fп nordul Dobrogei - Toprachioi. - Реш:е 8, 1980
(=Оrи:шц 1/).
69 В. В
(} t t g е r. Ор. cit., S. 108, Тур J/, Form 6, Taf. 24, Nr. 157.
70
Ср8. В. В (} t t g е r. Op.ciL, Taf 24, Nr. 157-158, 8/иючени е еgин тип(?).
71 А. R l d и / е s с и. Ор. cit., р. 103, 1wte 24.
71 С. S с о r р а 11. Ор. cil„ р. 167. pl. XVlll, 4.

44
 -
потънал npu Ясu - Aga nрез 30-те гoguнu на Vll 6. 73). Външната nо6ърхност
на nлещuте u no gолната третuна на тялото са нанесенu хорuзонтал нu

бразgu, а среgната зона на тялото nреgстаВляВа nояс от nлocku guагоналнu

ребра. Амфорuте uмат наu-разлuчен ц6ят: белезнukаВо>kьлт, c6emлocu6, mъм­
но>kьлт, бе.>kо6оkафя6, с6етлочер6ен, оран.>kе6о~афя6. В много случаu сьgо6ете
са nokpuтu със светла ангоба74 . К'. Ckopnaн е на мненuе, че nроuз6оgст6енuят
център t-1a тuna е 6 ucтpo-noнтuuckaтa зона75 . Б. Бьотгер смята, че този
център е 6 Югоизточното Черноморuе76· Послеgнuте nроуч6анuя 6ърху тuna,
uзВършенu от В. Хаутум 77 ,насоч6ат kъм'eeuneтckuя npouзxog на тезu амфо­
рu78. Нестанgартнuят хараkтер на тuna, kakтo u разлukuте 6 цвета нагли­
ната сочат no-ckopo няkолkо npou,з6ogcт6eнu центъра, eguн от kouтo, nyc-
kaщ npogykцuя с белезнukа6 цвят на глuната, наu-Вероятно е В Егunет. Хро­
нологuчесkuте paмku на тuna - IV - началото на Vll 6., npegлo.>keнu от нас 6ъз
основа на gaтupaнu нaxogku от noнтuuckuя u uзточносреguземноморсku цен­
mро6е (Тupuтaka, Херсонес, Атuна, Халukарнас, u gp.)79 , бяха nо-kъсно ocnopeнu
от В. Хаутум no отношенuе на gолната гранuца (IV 6.)80 , но нaxogku от kас­
тела Я трус с точна стратuграфсkа nозuцuя 6 nласт от Втората nоло6uна
на IV 6. nот6ър.>kgа6ат още Веgнъ.>k нашето стано6uще . Горната гранuца. на
gaтupoBkuтe обаче слеg6а ga бъgе uзтеглена, kakтo В. Хаутум nосоч6а, kъм
среgата- 6тораmа nоло6uна на Vll 6., cnopeg но6u gаннu от gamupaнu нaxogku
от Егunет (kacmeл Саранgа) u о-В Kunъp (термu на Саламuн) 81 . У uзслеgВачu­
те няма еguнно мненuе относно съgърЖанuеmо на цuлuнgрuчнuте амфорu.
Cnopeg Б. Бьотгер82 u ДЖ. Бас 83 те са слуЖелu за nренос на 6uно, gokaтo В.
Хаутум е на мненuе, че 6 тях се е nренасяло npeguмнo зърно 84 •
63. ИнВ. ном. 385. Горна част на амфора с много шupoko тяло. Сu6обеЖоВа
глuна с nо-с6етла ангоба. Ду. 0.,(}75~ Дk. 0,32. Kaлuakpa, заnаgен залu6, gълб. 7 м.
Поg. Мuнче6 848 • mабл. V48; Onauц, с.318, табл. Х111 4 (Втора четвърт на V В.).
64. Ин6. ном. 340. Амфора с отчупена gолна третuна. Белезнukа6а глuна. Ду.
0,1 О; Дk. 0,24. Kaлuakpa, заnаgен залu6, gълб. 8 м.

73 G. В а s s, F. v а п D о о r 11 i 1i k. А Seve111/1 CenJury Byzami11e Shipwreck. - Jas.si Ada 1.

Texas, 1982, р. 155, Туре /, fig. 8 - 3, СА 1 - 5
(= Бас, Дориинг).
74 В. В lJ t t g е r. Ор.cit., S. 45. \
7;, С. S с о r р а 11. Ор. cit. р. 179.
76
В. В б t rg е r. Ор. cit„ S. 46
77 W. Н а и t и т т. Studie11 zи Атр/1оге11 der splitromiscl1e11 u11d friJhЬyzantillischen 'Zeit. Dissertation.
1981, S. 58-77.
/ Ь i d е т. S. 60 - 62.
78

79 Г. К у з м а п о В. Тunо.А.огия и хроf(,().А,огия: .. , с. 18.

80
W. Н а ·и t и т т. Ор. cit., S. 59-60, 62.
81
/ Ь i d е т. S. 68 - 72.
82 В. В б t t g е г. Die Jmportkeramik aus dem splifa11tike1i Donaulimeskastell /atrus in NordЬulgarien.­
Actes du lX C01igres Jntematiottal d'etud.es sur les fro11tieres romai11es. K6/11-Wie11, 197f, S. 131.
83 G. В а s s„ F. v а 11 D о о r п i п k. Ор. cit., р. 164 - 165. В а.мфори от този kораб са
отkрити семkи от грозgе.
84
W. Н а и t и т т. Ор. cit. S. 63 - 67.
840 А. М и н, ч е В. Амфори от IV - VI 8. 8'ь8 Варн.ен.сkия музей - ИНМВ VШ (ХХJЛ), 1972,
таб.А.. V, 48 (=Мин.чеВ).

45
 Анал. Бас - Дорнuнk, обр. 8-3.СА 1. (620 - 625 г.).
65. ИнВ. нам. 384. Горна част om амфора. СuВобеЖоВа глuна. Ду. 0,10; Дk. 0,23.
Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 7 м.
66. ИнВ. ном. 409. Горна част от амфора. Бежова глuна. Ду. 0,08; Дk. 0,22.
Каварна , nрuстанuще, gьлб. 7 м.
67. ИнВ. нам. 365. Горна часm om амфора. CuBa гл'uна. Ду. 0,08. Kaлuakpa,
заnаgен залuВ, gьлб. 8 м.
68. ИнВ. нам. 339. Долна nолоВuна на амфора. СuВобелезнukаВа глuна. Дk. 0,24.
Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 7 м.
69. Ин6. ном. 422. Горна часm от амфора. Бежова глuна. Ду. 0,08. Каварна,
npucmaнuщe, gьлб. 7 м.
70. ИнВ. ном. 356. Горна часm om амфора. СuВочерна глuна. БелезнukаВа
ангоба. Ду. 0,08. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 8 м.
71. ИнВ. ном. 12. Горна часm на амфора. СuВочерна глuна. Ду. 0,10; Дk. 0,30.
Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 8 м.
72. ИнВ. ном. 383. Горна часm на амфора. СuВочерна глuна. Ду. 0,09; Дk. 0,30.
Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 8 м.
73. ИнВ. ном. 346. Горна часm на амфора. СuВочерна глuна. Ду. 0,095; Дk. 0,30.
Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 8 м.
74. ИнВ. ном. 405. Горна часm на амфора. ТухленочерВена глuна. Ду. 0,10.
Каварна, npucmaнuщe, gьлб. 6 м.
75. ИнВ. ном. 424. Горна часm от амфора. Сu6оkафя6а глuна. Ду. 0,10. Каварна,
npucmaнuщe, gьлб. 8 м.
76. ИнВ. ном. 18. Горна част om амфора. БелезнukаВоЖьлmа глuна. Ду. 0,10.
Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 7 м.
77. ИнВ. ном. 440. Горна часm om амфора. СuВочерна глuна. Ду. 0,10. Kaлuakpa,
заnаgен залuВ, gьлб. 9 м.
78. ИнВ. нам. 344. Горна част om амфора. CuBa глuна. Ду. 0,11. Kaлuakpa,
заnаgен залuВ, gьлб. 8 м.
79. ИнВ. ном. 352. Горна часm om амфора. Кафява глuна. Ду. 0,12; Дk. 0,30.
Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 7 м.
80. Ин6. ном. 345. Горна часm на амфора. CuBa глuна. Ду . 0,11; Дk. 0,32. Kaлu­
akpa, заnаgен залuВ, gьлб. 8 м.
81. ИнВ. ном. 305. Горна часm на амфора. СВеmлобеЖоВа глuна. Ду. 0,12.
Шабла, npeg фара, gьлб. 9 м.
82. ИнВ. ном. 208. Горна часm на амфора. Бежова глuна. Ду. 0,13. Каварна,
npucmaнuщe, gьлб. 6 м.
83. ИнВ. ном. 255. Горна часm на амфора. ОранЖеВочерВена глuна. Ду. 0,115.
Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 6 м.
84. ИнВ. ном. 324. Горна часm на амфора. CBemлocuBa глuна. Ду. 0,12. Kaлu-
akpa, заnаgен залuВ, gьлб. 8 м. '
85. ИнВ. ном. 584. Шuя u часm от gpьЖku на амфора. ОранЖеВа глuна. Ду. 0,11.
Каварна, npucmaнuщe, gьлб. 8 м .
86. ИнВ. ном. 363. Горна часm на амфора. СuВочерна глuна. Ду. 0,12. Kaлuakpa,
заnаgен залuВ, gьлб . 8 м.

46
 87. Ин6. ном. 441. Шuя u част от gpъЖku на амфора. Жълта глина със cuB
лом. Ду. 0,12. Kaлuakpa, заnаgен залu6 , gълб. 8 м.
88. ИнВ. ном. 336. Шuя u nлещu на амфора. СuВобелезнukаВа глuна. Ду. 0,11.
Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 7 м.
89. ИнВ. ном. 119. Горна част на амфора. СuВобеЖоВа глuна. Ду. 0,12. Каварна,
nрuстанuще, gълб. 7 м.
90. ИнВ. ном . 300. Горна част н а амфора. Бежова глuна. Ду. 0,114. Kaлuakpa,
заnаgен залuВ, gълб. 5 м.
91. ИнВ . ном. 6. Горна nолоВuна на амфора. СuВочерна глuна. Ду. 0,097; Дk.
0,325. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gълб. 8,5 м. .
92. Ин6. ном. 31. Горна част на амфора. СuВочерна глuна. Ду. 0,102. Kaлuakpa,
заnаgен залuВ, gълб. 9 м. .
93. ИнВ. ном. 37. Горна част на амфора. СВетлосuВа глuна. Ду. 0,102; Дk. 0,32.
Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gълб. 11 м.
94. ИнВ. ном. 8. Горна част на амфора. С6етлооран>kе6а глuна. Ду. 0,103; Дk.
0,30. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 8 м.
95. ИнВ. ном. 497. Горна част на амфора. ТухленочерВена глuна. Ду. 0,09.
Каварна, nрuстанuще, gълб . 9 м.
96. Ин6. ном. 450. Горна част на амфора. БеЖо6а глuна. Ду. 0,08. Каварна,
nрuстанuще, gьлб. 6 м.

27. ТРЪБОВИДНИ АМФОРИ (kam. ном. 97 -99) •

Кузман о В 1, тun XV
Амфорu с тясно kонuчно uлu цuлuнgрuчно тяло. Шupoka цuлuнgрuчна шuя
с масuВен nръстеноВugен устuен ръб. ДъгоВugнu gpъЖku с наgлъЖнu kанелюрu
no горната nоВърхност. Тясно gъно, заВършВащо с kъсо цuлuнgрuчно kраче.
Чер6еноkафя6а глuна. Съ906ете са nokpuтu с белезнukаВа ангоба. Тunьт е
нестанgартен. Хараkтерен е за Малkа Ckuтuя u Долна Мuзuя, kъgето е раз­
пространен мe>kgy първата nолоВuна на V u началото на Vll В. 85
97. ИнВ. ном. 228. Горна част на амфора. Върху шuята хорuзонталнu бразgu.
ТухленочерВена глu на. Ду. 0,08. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gълб. 9 м.
98. ИнВ. ном. 134. Горна част на амфора, kато 97. Ду. 0,105; Дk. 0,30. КаВарна,
nрuстанuще, gълб. 8 м.
99. ИнВ. ном. 16. Горна част на амфора, kато 97. СuВочерна глuна на черВе­
ноkафяВu nетна. Ду. 0,11. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gълб. 8,5 м.

28. "ГРЕБЕНЧАТИ" АМФОРИ (kam. ном. 100-130)

Кузман о В 111 86 , тun 1; Р а g у ле с k у, тun 8; С k о р n а н, тun Vlll-A;
Б ь от г е р, тun 1,1; К u О, тun LXV
f.()лемu cфepougнu амфорu с фунuеВugна uлu kонuчна шuя. Заоблен устuен
ръб. Глagku gъгoBugнu gpъЖku с eлuncoBugнo напречно сеченuе. Заоблено gъно,
заВършВащо обukноВено с nрофuлuрано kонuчно плътно kъсо kраче. Хараkтер­
но е набразgяВането на тялото , kоето е gало наuменоВанuето "гребенчатu"

86
Г. К у з ма u о 8. РаJUю8изаптий~kа kepaмuka от Тра/ш.я и Даkия. - РП 13, 1985, с. 21 (=
Кузманов Ш).
80 П а k rn а м, с. 9.

47
амфорu на тuna. В българсkата лµтераmура таkа се обозначава обukноВено
наО-kьснuят 6арuант с лuнеuно-Вълнuстu бразgu, нанесенu koco с остър гре­
бен 6 централната зона на тялото . двата формулuранu от нас Варuанта 87
са сВързанu генетuчно nомеЖgу cu, kато В VI 6. nостеnенно заnочВат ga
nреоблаgаВат aiviфopume с . kонuчна шuя (Варuант 2) , а В Vll В . т~· са Вече
госnоgст6аща форма . СьgоВете са uзрабоmенu от nречuстена глuна u са
много gобре uзnеченu go черВеноkафя6 uлu розо6очер6ен ц6ят . Пokpuтu са с
белезнukа6а ангоба. Cpegнu размерu: Bk. 0,50 - 0,70; Дk. 0,40 - 0,50; Дг . 0,11 - 0,1 З
(фунuеВugна ш~я) ; 0,07 - 0,10 (kонuчна шuя). Засега наО-рано - В началото на IV
В. , тunът е реаuстрuран 6 Ятрус 88 u ucmpo-noнmuuckaтa зона89 • Eguн еkзем­
nляр от Amuнa е gатuран В kрая на IV В. 90 В. Хаутум, на kогото npuнagлe>ku
nослеgното u наО-uзчерnаmелно nроучВане на muna91 , усmаноВяВа wupokuя аре­
ал на разnространенuето му В Източното Среguземноморuе, глаВ~.о В V - Vll
В. 92 Тunът е uзВестен u на Eгeuckuтe остроВu (Тасос, Xuoc, u gp.), В Констан­
тuноnол, Kunъp, Лu6ан u Cupuя 93 • В . Хаутум npuBeЖga само eguн npuмep с
gаннu з а npouзBogcmBeн център - фрагмент om браkу6ан съg , omkpuт В гра­
gеЖа на ранноВuзантuuсku nрu станu~ен keu 6 Антерон, Гърцuя, строен В VI
В. 94 По-раннuте npouзBogcтBeнu ценmроВе на тuna Все още не са uзBecmнu. К.
Ckopnaн е на мненuе, че me са В noнmuuckuя раuон 95 , gokamo ДЖ. Kuu u В.
Хауmум noggъp>kam станоВuщето, че munъm е бuл nроuзВеЖgан nър6оначално
В Източното Среguземноморuе96 • Cpeg nроуч6 ателuте няма еguнно мненuе u
о тн о сно nър!Jоначално то nреgназначенuе на гребенчаmuте'' амфорu. Cnopeg
11

Б. Бьо тгер съgоВете с фунuеВugна шuя са слуЖелu за nреВоз на зърно 97 . На

същото мненuе е u К. Ckopnaн, kouтo смята, че 6торuяm Bapuaнm (с kонuчна
wuя) е бuл nреgназначен за mрансnорт на 6uно 98 • Наuстuна 6 съgоВете от
maзu разно6ugност са oтkpumu ceмku от грозgе 99 • Cnopeg В . Хауmум 6 амфо­
рumе от gВата Варuанта се е nре насял зехmuн , но gоkазателсmвата, kouтo
mou npuBeЖga за mo6a, нu се cmpy6am сьмнumелнu 100
•

87
П tt k т а м~ с. 9.
гв 8. lJ tJ t t g е ' " Die Geflisskeramik „. , Та/ 17, N r. 100-101.
89 С. S с о r р а 11. Ор. cit., р. 160, tip А - !.
ю Н. R о Ь i 11 s о 11. Ор. cit., р. 11./.
91 S. J. К е а у. Ор. cic. , р. 354.
92 iv. Н а и r и т т. Ор. cir., S. 26 - 30.
91 G. В а s s , F. v а 11 D о о r 11 i 11 k~ Ор. cit, р. 16./.
9
W. J-1 а u t и т т . Ор. cit. , S. 44.
„
'
9j С. S с о р а 11. Ор. cit„ р. 161.
96 S. J. К е а у. Ор. cit., р. 354; W. Н а и t и т т. Ор. cit., S. 44 ff.
97
В б t с g е r. Die Geflisskeramik ... , S. 88-89.
В.
98
С.
S с о r р а 11. Conrributioтi il /а co1111aissa11ce de cerrai1is rypes ceramiques гoma110-byza111i1is (N -
VII siecles) dmis J'espace is1гopo11tiques. - Dacia, XXI, 1977, р. 276.
99
G. В а s s, F. \' а n D о о r 11 i п k. Ор. cir„ р. 164 - 165. ,
100 W. II а и t и т т. Ор. cit., S. 48. Ха.утум обосно8а 8а тб'Ьрgенu ето си с аргумента, че
''гребепчатите" амфори почтu не се срещат 8 Запаgпото Среgиземпомори е, k'Ьgето, пораgи
собст8ено npouз8ogcm8o на зехтин., не е би.А.о пеобхоguмо той ga бьgе 8н,ася1~, cnopeg аВтора, 8
rnaku8o а.мфорu . Хаутум обаче не е gостатъч1w gобре запознат с разпростране1ш~то на типа
8 gaMIOg!JH08cfшme npo8u IЩ U U, kъgemo той, ЗQegнD С ЦUA.UHgpUЧНUme амфори С Г-образнU gpъ;kku,
съста8я преоб.А.аgа8а ща та част от амба..А.а.Жната kepa.мuka, особено 8 VI - IШ Ч{J.М)то иа VJJ 8.
Tpygno с ga се gопусне, че та ko8a го..А.Я.Мо kо.л.ичест8о зехтu n е би.А.О Внасяло туk) 8k.А.ючите.мtо
и 8 пай-атgалечени от гше.мите цеN,mроВе y kpenenu. селища, kъgemo "гребеп чатите" амфори
npeoШagafJam.

48
 ВАРИАНТ1
100. Ин6. ном. 270. Горна часm на амфора. Розова глuна. БелезнukаВа ангоба.
Ду. 0,12. Kaлuakpa, заnаgен залu6, gьлб. 9 м.
Публ. Кузманов 111, mабл. 2, А.11.
101. Ин6. ном. 579. Горна часm на амфора. Розо6а глuна. БелезнukаВа ангоба.
Ду. 0,102. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 6 м.
102. ИнВ. ном. 341. Горна nолоВuна на амфора. ЖьлmорозоВа глuна. Белезнu­
kаВа ангоба. Ду. 0,125. Дk . 0,47. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 8 м.
103. ИнВ. ном. 236. Горна часm на амфора. Egнama gpъ>kka часmuчно pecma-
Bpupaнa. ТухленочерВена глuна. БелезнukаВа ангоба. Ду. 0,12. Kaлuakpa, заnаgен
залuВ, gьлб. 9 м.
Публ. Кузманов 111, mабл. 2,А.12.
104. ИнВ. ном. 446. Горна nолоВuна на амфора. CuBoбe>koBa глuна. Ду. 0,135. Дk.
0,536. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 9 м.
105. ИнВ. ном. 370. Горна часm на амфора. ЧерВеноkафя6а глuна. БелезнukаВа
ангоба. Ду. 0,121; Дk. 0,43. Kaлuakpa, заnаgен залu6, gълб. 9 м.
106. Ин6. ном. 347. Горна часm на амфора. Чер6еноkафяВа глuна. Ду. 0,115; Дk.
0,386. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб.7 м.
107. Ин6. ном. 350. Горна часm на амфора. Розова глuна. СВеmлобе>kо6а ан­
гоба. Ду. 0,12; Дk . 0,364. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gълб. 8 м.
108. Ин6 . ном. 43. Горна часm на амфора. Розова глuна. СВеmлобе>kоВа анго­
ба. Ду. 0,115; Дk. 0,47. Kaлuakpa, заnаgен залu6 , gьлб. 7,5 м.
109. Ин6. ном. 445. Горна часm на амфора. CuBoбe>koBa глuна. Ду. 0,12; Дk.
0,514. Kaлuakpa, заnаgен залuВ , gьлб. 1О м.
11 О. ИнВ. ном. 13. Горна часm на амфора. Тухленочер6ена глuна. БелезнukаВа
ангоба. Ду. 0,11. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 8 м.
111. ИнВ . ном. 351. Горна часm на амфора. Розова глuна. Ду. 0,115. Kaлuakpa,
заnаgен залuВ, gьлб. 7 м.
112. ИнВ. ном. 353. Горна часm om амфора. Розова глuна. Ду. 0,1 О. Kaлuakpa,
заnаgен залuВ, gьлб. 8 м.
113. ИнВ. ном. 332. Горна часm на амфора. Розова глuна. Белезнukава ангоба.
Ду. 0,1 О. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 8 м.
114. Ин6. ном. 576. Горна часm на амфора. СВеmлооран>kеВа глuна. Ду. О, 115.
Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 9 м.
115. Ин6. ном. 263. Горна часm на амфора. ЧерВеноkафяВа глuна. Ду. 0,098.
Каварна, npucmaнuщe, gълб. 7 м.
116. ИнВ. ном. 269. Горна nоло6uна на амфора. Розова глuна. БелезнukаВа
ангоба. Ду. 0,09; Дk. 0,38. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gълб. 9 м.
Публ. Кузманов 111, mабл. 111, А.23.

ВАРИАНТ2
117. ИнВ. ном. 25. Горна часm на амфора. СВеmлочерВена глuна. Ду. 0,09; Дk.
0,43. Kaлuakpa, заnаgен залu6, gьлб. 4,5 м.
Публ. Кузманов 111, mабл. 1.А.24.
118. ИнВ. ном. 14. Горна nоло6uна на амфора. Розова глuна. Ду. 0,096; Дk. 0,47.

4 ИНМВ, kн. 28 (43) 49

 Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gълб. 9 м.
Публ. Кузманов 111, табл. 3,А.26.
119. ИнВ. ном. 9. Горна част на амфора. ТъмноЖълта глuна. БелезнukаВа
ангоба. Ду. 0,11. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gълб. 5 м.
120. ИнВ. ном. 449. Горна част на амфора. Розова глuна. Ду. 0,08. Каварна,
nрuстанuще, gълб. 8 м.
121. ИнВ. ном. 81. Горна част на амфора. БеЖоВа глuна. Еgната gръЖkа
рестаВрuрана. Каварна, nрuстанuще, gълб. 2 м.
122. ИнВ. ном. 376. Горна част на амфора. ОранЖеВочерВена глuна. Белезнu­
kаВа ангоба. Ду. 0,08. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gълб. 8 м.
123. ИнВ. ном. 327. Горна част на амфора. Устuето отчупено. ОранЖеВоkа­
фяВа глuна. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gълб. 8 м.
Амфорu с отчупено устuе (Варuантu 1 uлu 2 ?)
124. ИнВ. ном. 384. Горна част на амфора. ОранЖеВочерВена глuна. Kaлuakpa,
заnаgен залuВ, gълб. 7 м.
125. ИнВ. ном. 46. Горна част на амфора. ТухленочерВена глuна. Kaлuakpa,
заnаgен залuВ, gълб. 5,5 м.
126. ИнВ. ном. 47. Горна част на амфора. СuВоЖълта на uBuцu глuна. Kaлu­
akpa, заnаgен залuВ, gълб. 5,5 м.
127. ИнВ. ном . 349. Горна част на амфора. Розова глuна. БелезнukаВа ангоба.
Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gълб. 7 м.
128. ИнВ. ном. 566. Горна част на амфора. ОранЖеВочерВена глuна. Kaлuakpa,
заnаgен залuВ, gълб. 7 м.
129. ИнВ. ном. 559. Горна част на амфора. СuВобеЖоВа глuна. Каварна, nрu­
станuще, gълб. 4 м.
130. ИнВ. ном. 562. Горна част на амфора. светлорозова глuна. БелезнukаВа
ангоба. КаВарна, nрuстанuще, gълб. 4 м.

29.АМФОРИ ТИП "СПАТЕЙОН" (kam. ном. 131 -132}

Л о рuс 101
, тun 65 В; С k о р n а н, тun XVI; К у з ма но В 111, тun V\11,2; К u u, тun XXVI G
Амфорu със сuлно уgълЖено глаgkо цuлuнgрuчно uлu koнycoBugнo тяло. Фу­
нuеВugна шuя с kлюноВugен uлu остроnрофuлuран устuен ръб. Съвсем малku
gъгoBugнu uлu S-oBugнu глagku gpъЖku с eлuncoBugнo напречно сеченuе, npuk-
peneнu оkоло шuята. Дъното заВършВа с тясно u плътно kонuчно kраче. Ко­
ментuранuте туk съgоВе nрuнаgлеЖат kьм eguн от gВата uзВестнu Варuан­
та на тозu тun - с gBouнo намаленu размерu 102 • Cpegнu размерu: Bk. 0,45; Дk.
0,08; Ду. 0,07. СъgоВете са много gобре uзnеченu, с розов uлu беЖоВ цвят на
глuната, nokpuтu с белезнukаВа ангоба. Лuтературата Върху тuna е тВърgе
обшuрна 103 • Установено е, че големuте амфорu от тозu тun са хараkтернu
' uзkлючuтелно за IV - среgата на V В. kakтo В gолноgунаВсkuте np0Buнцuu 104 ,

101 М. В. L / о г i s. Las amforas roma11as ett Espat1a. Zдragossa, 1970 (= Лорис).

1
°' Г. К у з ма 1t о 8. Раюю8изантийсkа kepaмuka от Траkия и Даkия.. „с. 14.
101
\.У. Н а и t и 111 cit., S. 115 JJ: S. J.
т. Ор. К е а у. Ор. cit., р. 212.
104 В. В tJ t t g е г. Die Geftlsskeramik ... , S. 52; Г. Кузман о 8. Раюt08изантийсkа kepaмuka
от Траkи.я и Даkи.я ... , с. 14.

50
maka u В Зanagнomo Среguземноморuе, gokamo умаленuяm Bapuaнm, kouтo от
V 6. насетне започва ga гu uзмест6а, е госnоgстВаща форма "Сnатеuон" nрез
VI - nърВата чет6ърт на Vll В. В същuя географсku ареал 105 • Фрагментu от
амфорu от тозu тun, oтkpuтu В kерамuчна nещ 6 Арuана go Картаген (Тунuс),
сочат тозu център kато място за npouз6ogcт6o на тuna 1 06 • Отkрuтuте 6
съgо6е ceмku u kocтuлku nоkазВат , че амфорuте са слу>kелu за nреВоз на
cтaфugu uлu маслuнu' 07 ·
131. ИнВ. ном.
185. Горна nолоВuна на амфора. ЧерВеноkафяВа глuна. Белезнu­
kаВа ангоба. Ду. 0,06; Дk. 0,08. Каварна, nрuстанuще, gълб. 7 м.
132. ИнВ. ном. 219. Горна nолоВuна на амфора. Светлорозова глuна. Белезнu­
kаВа ангоба. Ду. 0,08; Дk. 0,10. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gьлб. 7 м.
Публ. Кузманов 111, табл. 5,А.48.

30. ЦИЛИНДРО-КОНИЧНИ АМФОРИ (kam. ном. 133)

Кузман о 6 1, mun XIV; С k о р n а н, тun XIV; Б р у k не р, тun 11; К u О, тun LIV
Wupoko от6оренu амфорu без wuя. Сkосен навътре нuсъk Вертukален устu­
ен ръб. Грубо слеnенu релефнu nръстенu nog устuето. Maлku yxoBugнu gpъ>kku
с наgлъ>kнu ребра, зakpeneнu нucko на nлещuте. Пояс от теснu бразgu В нau­
wupokaтa част на тялото. ПесъkлuВа неnречuстена глuна. Cpegнu размерu:
Ду. 0,12; Bk. 0,80; Дk. 0,25. Тunът uма naлecтuнcku npouзxog 1 08 • В Зanagнomo
Среguземноморuе се nояВя6а В IV В. (Исnанuя) - nърВата четвърт на V В.
(Картаген, Тунuс) 1 09
•
В зanagнonoнтuuckuя раuон амфорuте са разnространенu В VI - началото
на Vll 6. 11
°Cnopeg ДЖ. Kuu амфарuте от тозu тun са слу>kелu за nре6оз на
6uна 111
•
133. Ин6. ном. 128. Горна част на амфора. С6етлочер6ена глuна. Ду. 0,12; Дk.
0,17. Kaлuakpa, заnаgен залuВ, gълб. 7 м.
Публ. Кузманов 111, с.13, табл.4,А.34.

31. СФЕРОИДНИ АМФОРИ С ДЪГОВИДНИ ДРЪЖКИ (kаm.ном.134-135)

С k о р n а н, тun VI; Кузман о В 111, тun VI
Wupoko omBopeнu амфорu с kьса цuлuнgрuчна wuя. Устuuнuят ръб е uзВuт
nog ъгъл навътре. Maлku gpъ>kku, зakpeneнu на nлещuте. По тялото нанесенu
noяcu mecнu хорuзонталнu бразgu. СuВо>kълта глuна. Cpegнu размерu: Ду. 0,11
-0,12; Дk. 0,35 - 0,40; В. 0,40 - 0,45. Тunът наu-Вероятно uма naлecтuнcku npouз-

10
' S. J. К е а у. Ор. cip., р. 216; Е. С о nd и r а с /1 i. Ceram~a - Histria 1. Bucure~i. 1954,
р. 460; Г. К у з м а н. о 8. Ран.н.о8изаптийсkа kepaмuka от kacrne.мi...,c. 23; G. В а s s,
F. v а 11 D о о r 11 i 11 k. Ор. ciJ.• р. 181 - 182.
106
S. J. К е а у. Ор. ciJ„ р. 215.
/ d е т.
101

108
/ Ь i d е т,
278. р.
109
/ Ь id
280. е т, р.
110
С. S с о r р а 11. Origi11i...p. 165.
111
S. J. К е а у. Ор. cil., р. 280.

51
xog. В 111 В. формата е позната В Юgея 112 u Aтuka 113 • Немногоброuнuте нaxogku
от Малkа Ckuтuя u Долна Мuзuя се gaтupam В VI 6. 114
134. Ин6. ном. 414. Горна част на амфора. Cu6o.>kьлma глuна. Ду. 0,11; Дk.
0,375. Kaлuakpa, заnаgен залu6, gълб. 6 м.
Публ. Кузмано6111, с.12, табл.4,А.30
135. ИнВ. ном. 175. Горна часm на амфора. CuBo.>kьлma глuна. Ду. 0,12. Kaлu­
akpa, заnаgен залuВ, gълб. 9 м.
Публ. Кузманов 111, с.12, табл.4, А.31.

32. MAJlKИ КОНИЧНИ ЧЕРВЕНОКАФЯВИАМФОРИ (КАТ. НОМ.136- 146)

Maлku амфорu с цuлuнgрuчна щuя u nръстеноВugен устuен ръб. В няkоu
случаu устuето е срязано хорuзонmално. Теснu хорuзонmалнu бразgu на nлe­
щume, В няkоu случаu u на щuята. ДъгоВugнu gpыkku с наgлъЖно ребро no
Външната nоВърхност. СъgоВете са mухленочерВенu go черВеноkафяВu. Cpegнu
размерu: Ду. 0,05 - 0,07; Дk. 0,21. Засега не са нu uзВестнu съgоВе. Фрагментu
om амфорu от тозu тun се срещат заеgно с мamepuaлu om VI 6. от Бuзоне
u kacmeлa Akpa 115 • Наu-6ероятно формата е лоkална.
136. ИнВ. ном. 101. Горна часm на амфора. ОранЖеВочер6ена глuна. Ду. 0,07;
Дk. 0,22. Каварна , nрuстанuще, gълб. 5 м.
137. ИнВ. ном. 348. Горна част на амфора. Кафява глuна. Ду. 0,07; Дk. 0,215.
Kaлuakpa, заnаgен залuВ , gълб. 7 м.
138. ИнВ. ном. 333. Горна част на амфора.ЧерВеноkафя6а глuна. БелезнukаВа
ангоба. Ду. 0,06. Kaлuakpa, заnаgен залuВ , gълб. 8 м.
Поg. Кузманов 11, с.22, обр. 3 a-g.
139. ИнВ. ном. 503. Горна часm на амфора. ТухленочерВена глuна. Ду. 0,065.
Каварна , nрuстанuще , gълб. 7 м.
140. ИнВ. ном. 496. Горна част на амфора. ТухленочерВена глuна. Ду. 0,065.
Каварна , npucmaнuщe , gълб . 8 м.
141. Ин6 . ном. 195. Горна част на амфора. Egнama gръЖkа рестаВрuрана.
ОранЖе6очерВена глuна. Ду. 0,07. Каварна, npucmaнuщe, gълб. 6 м.
142. ИнВ. ном. 564. Горна часm на амфора. Тухленочер6ена глuна. Ду. 0,07.
Ка6арна, nрuстанuще , gьлб. 9 м.
143. ИнВ. ном. 403. Горна част на амфора. Чер6еноkафяВа глuна. Ду. 0,065.
Каварна, nрuстанuще, gьлб. 7 м.
144. ИнВ. ном. 402. Горна част на амфора. ЧерВеноkафяВа глuна. Ду. 0,075.
Каварна , nрuстанuще , gълб. 7 м.
145. ИнВ. ном. 281. Горна част на амфора. ЧерВеноkафяВа глuна. Ду. 0,05.
Каварна, npucmaнuщe, gълб. 8 м.
146. ИнВ. ном. 138. Горна част на амфора. ТухленочерВена глuна. Ду. 0,045.
Kaлuakpa, заnаgен залuВ , gълб. 6 м. ~

112
J. А !1 а r о п i. Т!1е Expeciirion ro tl1e Judea11 Deseгl. - Israe/ Explorario11 Joumal, 196/ , 1/, 1 -
2, р. 21 - 22.
m Н. R о Ь i 11 s о 11 . Ор. cit., р. 69, rаЫ. 115, К. 108. р. 115. tаЫ. 32, М. 330.
114
Г. К у з .м а н, о 8. Раюю8изан,тпийсkа kepaмuka от Tpakшi и Даkия ..., с. 12.
116
Г К у з м а 1t о 8. Ранно8изакт ийсkа kepaмuk<i, от kacme.A.a..„ с. 22. обр. 3 a-g.

52
 33. МАЛКИ КОНИЧНИ АМФОРИ (kam ном. 147 -148)
Кузман о 6 111, тuп XVlll
Maлku амфорu с фунuе6ugна глаgkа wuя, с хорuзонтално срязан устuен ръб.
Maлku gъгo6ugнu gpъЖku с елuпсо6ugно напречно сеченuе u наgлъЖно ребро по
Външната повърхност. Тялото е глаgkо uлu с плuтku хорuзонталнu бразgu.
Съgо6ете са с6еmлорозо6u uлu сu6обелезнukа6u. Cpegнu размерu: Ду. 0,075; Bk.
0,30; Дk. 0,12 - 0,14.
147. Ин6. ном. 27. Амфора, глаgkостенна. Сu6обелезнukа6а глuна. Ду. 0,075;
Bk. 0,31; Дk. 0,14. Kaлuakpa, запаgен залu6, gълб. 9 м.
148. Ин6. ном. 399. Горна част на амфора. С6етлорозо6а глuна. Ду. 0,08.
Kaлuakpa, запаgен залu6, gълб. 8 м.
***
Наhра6енuят тuпологuчен аналuз на нaxogkuтe поз6оля6а ga се gagaт
няkоu по-общu заkлюченuя за kонтаkтuте на трu неголемu запаgнопонтuСJсku
центъра - Бuзоне, Akpa u селuщето 6 м. ЯОла прu с. Камен бряг, с по- блuзku
u по-отgалеченu центрове 6 понтuОсkuя u uзточносреguземноморсku pauoнu.
Амфорната тара от елuнuстuчесkuя пepuog може само ga мapkupa прuсъ­
ст6uето на няkоu центрове на туkаwнuя пазар. Taka меЖgу IV u 11 6. пр. н. е.
6 трите селuща е преgста6ена проgуkцuята на 5 центъра от остро6на Гър-
цuя: Xuoc, Тасос, Kнugoc, Pogoc u Кос. ·
От същuя пepuog са peгucтupupaнu нaxogku от 5 центъра от раuона на
Боспор. Полученuте gаннu uмат Второстепенно значенuе за проучването на
търго6сkuте 6ръзku на посоченuте селuща u слеg6а ga се uмат пpeg6ug eg6a
слеg аналuза на амфорнuте печатu от посоченuя раОон 116
·

Haxogkuтe от puмckuя пepuog - главно от 11 - първата поло6uна на IV 6.,

пpeguз6uk6aт по-голям uнтерес. Засега kато безспорН<Jгръцku могат ga се
считат амфорuте тuп 20, kouтo , спореg технологuчнu аналuзu, прuнаgлеЖат
kъм проgуkцuята на о-6 Кос {ВЖ. бел .54). Засега е несuгурно ga се прuпuwат
на същuя център с6етлоглuненuте амфорu тuп 12, kато се uмат пpeg6ug
същестВенuте paзлuku 6 глината на g6ата тuпа. Поg Въпрос 6се още е u
гръцkuят проuзхоg на амфорuте със сложно nрофuлuран устuен ръб (тun 17)
{ВЖ. бел. 41). Засега може ga се т6ърgu, че те са npouз6egeнu uз6ън боспор­
сkuя раuон. Tpu от останалите формu са бocnopcku {тuпо6е 14, 16, 18) u еgна
{тuп 15) наО- Вероятно е проuз6еЖgана 6 сеВернопонтuОсkuя раuон. Като цяло
аналuзът на тunоВете от puмckuя пepuog поkазВа Buguм превес на се6еропон­
тuuсkuте формu. По-слабо преgстаВенu са uзточносреguземноморсkuте ос­
тро6нu центрове, kато напълно лunсВат заnаgносреguземноморсku амфорнu
тuпо6е. това ga6a осно6анuе ga се очертае сра6нuтелно стесненuят обмен
на cтoku, пре6оз6анu 6 амфорu 6 Бuзоне u Akpa, kоОто Във 11- началото на IV··
6. е насочен rю~че kъм съсеgнu запаg-но - u се6ернопонтu0сku центрове .
Това орuентuране 6 обмена не се променя съществено 6 слеg6ащата ран­
но6uзантuuсkа enoxa. Hapeg с Босnор (тun 21) u Херсонес {тun 22) , Връзkuте
със съсеgнu pauoнu се gоkументuрат от съgо6е, проuз6еЖgанu Вероят~о на
терuторuята на Истрuя {тun 25) u Долна Мuзuя u Малkа Ckuтuя (тun 27).
116
Амфорпи.те печати от посочеи.ш~ райоп се проучбагп orn А. Ca.д.ku.1t.

53
ПраВu Впечатленuе, че послеgната форма е слабо преgстаВена В сраВненuе с
неgалечнuя Ogecoc u още повече с центровете по gолноgунаВсkuя лuмес 118 •
117

В VI - началото на Vll В. В kомплеkса Buguмo преоблаgаВат gBe формu - цuлuн­

gрuчнu амфорu (тuп 26) u гребенчатu (тuп 28) . Haxogkuтe от тезu gBa тuпа
11 11

В аkВаторuята на Бuзоне u kастела Akpa носят белезuте на kорабнu тоВарu.

Разлuчuето В глuната на амфорuте тun 26 nостаВя още 6еgнь>k 6ъnроса за
лоkалнu uмuтaцuu на егunетсkата npogykцuя, хараkтерна с розо6ато - беле­
знukа6uя цВят на глuната. Колkото go гребенчатuте амфорu, то Вече от­
11 11

белязаното UM масово разnрQстраненuе в Краuбре>kна Даkuя, Долна Мuзuя,

Малkа Ckuтuя u заnаgнuя noнтuucku бряг, kолеkтuВната нaxogka от Томu 119 ,
kakтo u съвсем слабото nреgстаВяне на тuna В kонтuнентална Гърцuя u
заnаgното Среguземноморuе, Все nоВече затВърgяВа мненuето нu за nроuзВо­
gстВото на тuna В nосоченuя раuон на gолноgунаВсkuте npoBuнцuu u заnаg­
нопонтuuсkото kpauбpe>kue. За Връзku с по-gалечнu центрове сочат, маkар u
малоброuнu, нaxogkuтe от амфорu, npouзBegeнu В Самос (тun 24) , Картаген
(тun 29) u Палестuна (тuпоВе 30 - 31). ТВърgе е Възможно nрuсъстВuето uм
('>

В тakuBa малku nрuстанuща ga се gъл>ku u на реuмnорт от gpyгu, nо-значuмu

мe>kguннu центрове . Tunuчнo местна форма nреgстаВля6ат малkuте черВено­
глuненu амфорu тun 32, чuuто нaxogku се kонцентрuрат 6 терuторuята на
kастела Akpa.
Бъgещuте nogBogнu nроучВанuя В посочената аkВаторuя слеgВа ga се насо­
чат kъм сuстемнu nogBogнu paзkonku, kouтo еguнстВено ще са В състоянuе
ga попълнят kартuната на амфорнuя антuчен Внос no ю>kноgобруg>kансkото
нu kpauбpe>kue.

ш Г. Куз м а п о 8. Раюю8изаитийсkа kepa.мuka от Траkия и Даkи.я..., с. 21 - 22, №. 94

- 97, 107.
щ В. В tJ t t g е r. Die GeflJsskeramik ..., S. 50-52, Taf. 26-27.
119 А. R li d и lеs с и. Amfore си i11scrip{ii de /а edijiciul romati си mo.saic di1i Tomis. - Pontica, 6, 1973,
р. 193 .ff.

54
 • •
49

50 51

'
65
59

' •
55

· ·~
/ 56
61

Т а 6 л. V. Paннo6uзaнmuucku амфорu о 5 10 15

55
 •
74

68 •
•
76

' 78

85 „

79 86

Та 6 л. VI. PaннoBuзaнmuucku амфорu о 5 10 15

56
 95

•
96

'
98

Та 6 л. Vll . PaннoBuзaнmuucku амфорu о 5 10 15

57
 100

104

110

'·
107

108

Та 6 л. Vlll. Paннo6uзaнmuucku амфорu о 5 10 15

58
 •

Т а б л. IX. PaннoBuзaнmuucku амфорu

о 5 10 15

59
 142

135

- ' 143

·(J 144

132
131

-...- ,,
( \
•
,.....
1 1 1
/ 138
_,. ,;
f 139
1

'
\
.,
1

\ 1
\

133

147

."1:> 148
134

Т а 6 л . Х. Paннo6uзaнmuucku амфорu
--....---
о 5 10 15

60
 ANTIKE AMPHOREN AUS DEM SCHWARZMEER-
•• •• •• v

KUSTENGEWASSER DER SUDDOBRUDZA

G Е О R G 1 К U Z М А N О V, А S Е N S А L К 1N

(Zusammenfassung)

Wahrend der letzten zehn Jahre durch geregelte archaologische Untersuchungen

der Kustengewasser von Kavama (Bizone), Кар Kaliakra (Akra), an der Landschaft
Jajla beim Dorf Kamen Brjag, Kreis Dobric, und SаЫа (Limen Caron) geborgene
Amphoren werden von den Verfassem einer typologischen Einteilung unterzogen. Sie
unterscheiden 33 Arten von Amphoren aus dem hellenistischen , rбmischen und
fruhbyzantinischen Zeitaner. Dadurch ist ein EinЫick in manchen Handelsbeziehungen
der genannten Ortschaften zu anderen pontischen und Mittelmeerzentren zu gewinnen
und die Bestimmung einiger lokaler Formen, vornehmlich aus dem byzantinischen
Zeitalter, mбglich. Wahrend der hellenistischen Zeit sind Kontakte zu funf Zentren der
lnseln Griechenlands (Chios, Thasos, Knidos, Rhodos und Kos) und zu funf Zentren
des kimmerischen Bosporos festzustellen. Zum ersten Mal zeichnet sich in Bulgarien
ein Raum in der Schwarzmeerkuste mit zahlreichen einzelnen Amphoren aus der
rбmischen Кaiserze~ аЬ. Die Uлtersuchung zeigt, daB die norфontischen Amphorenarten
gegenuber den griechischen uberwiegen. lm fruhbyzantinischen Zeitalter ist die
bevorzugte Einfuhr ·von Amphoren aus benachbarten Zentren (aus dem Bosporos,
Hersones, Histrien u.a.) zu er1<ennen. Es wurden auch AngaЬen Gber lokale lmitationen
agyptischer Amphoren (Тур 26) gewonnen. Die sporadischen Funden aus ferneren
Zentren (Samos, Karthago, Judaa) werden als wahrscheinlicher Reimport aus
bedeutemderen Zwischenzentren gedeutet. Die in Qberwiegender Anzahl gefundenen
zylindrischen Amphoren mit L-f6rmigen Henkeln und die Amphoren mit Kammrillung
(Typen 26, 28) stammen aus Regionen in den Hafenzonen von Bizone und Akra, in
denen Amphoren mit analogen oder eng verwandten Formen angehauft sind, die
vermutlich Schiffsladungen waren.

• 61
 ГЛИНЕНИ ЛАМПИ ОТ МУЗЕЯ В ДЪЛГОПОЛ

ИВАН ВАСИЛЧИН

В Гpagckuя ucтopuчecku музеu - Дългоnол, се nазяm глuненu лам~u om

елuнuстuчесkата, рuмсkата u ранноВuзантuuсkа enoxa. Те са сьбuранu 6 nро­
gълЖенuе на nоВече от чeтupugecem гoguнu om nokouнuя ypegнuk на музея
Дuмuтър Златарсku. Hяkou om лaмnume са omkpumu npu uзkonнu paбomu за
строumелст6о, gpyгu npu оран 6 анmuчнu селuща u нekponoлu оkоло Дългоnол
u 6 няkолkо села 6 Пpo6aguucko. Еgна om лaмnume е omkpuma 6ъ6 Варна.
Публukу6ането на тезu ламnu ще сnомогне за uзясня6ането на няkоu 6ъnpocu,
с6ързанu с местното грънчарсkо npouз6ogcm6o u mъpгo6ckume 6ръзku nрез
анmuчността.

Преgмет на nублukацuята са 20 глuненu ламnu, намеренu случайно на раз­

лuчнu места • Пopagu то6а тunологuчнаmа kлacuфukaцuя
1
u gamupaнeтo uм
ще бъgе Въз основа на сраВненuя с аналогuчнu еkземnлярu от страната u
чуЖбuна, с Вече установена хронологuя.
1. Ламnа, фрагментuрана. Отворен резервоар с koнkaBнu cmeнu . Заgнаmа
му nолоВuна е оmчуnена .
Wupoko nлocko gъно с Вgльбнаmuна В центъра, обра­
зуваща kонuчен uзgатъk 6 резервоара. Фumuлнukьт е uзgageн нanpeg с eлu­
ncoBugeн отвор. Пречuстена глuна с kафяВ цвят, отвън неравномерно nokpuтa
със сuВочерен фuрнuс. Намерена е 6 с. Асnарухово, ПpoBaguucko. Заnазена
gълЖ. 9,5 см, wup .. 8,2 см, Buc. 2,5 см. ИнВ No М - 0104. Табл. 11 •
2. КълбоВugна ламnа със сфероugен резервоар. КонkаВнu nлещu с Врязан
nръстен оkоло отвора за масло . Дъноmо с нucko столче с kонkаВна gолна
nоВърхност, а В резервоара се uзguгa nлъmен kонuчен uзgатъk. УgьлЖен фu­
muлнuk, с nлocka горна nоВърхност u omBecнu cmeнu. Фuна сВеmлочерВена
глuна , без фuрнuсово nokpumue. Намерена В с. Асnарухово, ПpoBaguucko, м.
Cтenaнcku броg. ДълЖ . 8,2 см, wup. 5,9 см , Buc. 3,1 см. ИнВ. No М- 0101. Табл .
12·
3. Ламnа с kьлбоВugна форма u сфероugен В nрофuла резервоар. С wupok
kонВеkсен борgюр оkоло отвора за масло. УgьлЖен, nочтu nраВоъгълен фuтuл­
нuk с eлunco6ugeн фuтuлен от6ор. КонkаВно gьно с kонuчен uзgamъk В резерво­
ара. Пречuстена глuна със cBemлokepeмugeн цВяm , без фuрнuсоВо nokpuтue. С.
Acnapyxo6o, Пpo6aguucko. ДьлЖ. 1 8 см, wup. 5,9 см, Buc. 3,6 см. ИнВ. No М - 0102.
Табл. 1 3· .

4. ЛещоВugна ламnа с kонkа6на горна nоВърхност. Малъk kонkа6ен

guck. Ре­
лефен nрьсmен оkоло отвора за масло. Бukонuчен nрофuл на резервоара. Wupo-
ku наkлоненu навън nлещu, с nробuт koнyco6ugeн uзgатъk. УgьлЖен, заоблен
отгоре фumuлнuk с eлuncoBugeн omBop. Дъноmо ограgено с wupok nлосьk реле­
фен nрьсmен. Глuнаmа със cBemлokepeмugeн цВяm, nokpuma с kафяВ фuрнuс. С.
1
Г-и, Лъчезар Лазаро8, по-раи.о архео.А.ог 8 Д'Ь.А.Zоnшсkи.я .музей, ми npegocma8u .ц~мпите за
пуб.щkу801щ за koemo .му изkаз8ам Шагоgар1tост.

62 •
Аспарухо6о, м. Усое, от наgгробна могuла. Дъrоk. 8,3 см , шuр. 6,2 см, 6uc. 3 см. ИнВ.
№ М- 0103. Табл. 14 ·
5. Лампа с kръгла форма. КонkаВен guck, частично отчупен, ограgен с ре­
лефен пръстен. Върху gиcka неясно изобраЖение на чоВешkа фигура. Отворът
за масло отgясно В gиcka. Широkи плещи, уkрасени с оВоиgен орнамент. Сър­
цеВиgен фитилниk. ПръстеноВugна gръЖkа. Плосkо, ограgено с Врязан пръстен
gъно. rлuната с охроВ цвят, поkрита с черВеноkафяВ лаk. Дългопол, м. Три
могили. ДълЖ. 7,3 см, шир. 5,7 см , Вис. 2,6 см. ИнВ. № М - 0359. Табл . 15·
6. Лампа с kръгла форма. КонkаВен gиck, отчупен оkоло отВора за масло,
ограgен с еgин Врязан и gBa релефни пръстена. Широkи, глаgkи, наkлонени
навън nлещu . Къс, заkръглен фuтuлниk, отgелен от плещите с gъгоВиgна
uзBuBka. ПръстеноВugна gръЖkа с еgна kанелюра. Плосkо gъно, ограgено с
Врязан пръстен. Червена глина, поkрuта с тъмноkафяВ лаk със сВетлоkафяВu
петна. Намерена ВъВ Варна. Дъmk. 8,5 см , шир. 6,4 см , Вис . 2,7 см. ИнВ. № М
- 0162. Т абл. 16·
7. Форма kато на лампа 5. КонkаВен guck, отgелен от плещите с Врязан
пръстен. Частично отчупен оkоло отвора за масло. Теснu и глagku, наkлонени
навън nлещи. Къс, заkръглен фuтuлнuk. Плосkо gъно, ограgено с Врязан пръс­
тен. ПръстеноВиgна gръЖkа. СВетлоkафяВа глuна, поkрuта със светлочервен
лаk. Намерена оkоло Ж п спирkа Бързuца, ПpoBaguucko. ДълЖ. 8,2 см, шир. 5,6
см,Buc. 2,8 см. ИнВ. No М - 0355. Табл. 17·
8. Форма kато на лампа 5. КонkаВен gиck, отчупен оkоло отВора за масло.
Отgелен от плещите с трu релефнu u gBa Врязани пръстена. Тесни плещu,
орнаментuрани с релефна лuнuя В зuгзаг , В kоято по Външната страна uма
пластични kръгчета. Заg фuтuлнukа Върху плещuте uма gBe релефнu зърна.
Къс заkръглен фитилниk. ПръсmеноВиgна gръЖkа, частuчно запазена. Плосkо
gъно, ограgено с Врязан пръстен. СuВоkафяВа глuна. Дългопол, м. Пчелина.
ДълЖ. 7,6 см, шир. 5,4 см, Buc. 2,3 см. ИнВ. No М - 0356. Табл. 11 8·
9. Лампа с kръгла форма. КонkаВен , неорнаментuран guck, частuчно отчу­
пен, ограgен с три релефни пръстена. Теснu плещu , орнаментиранu с kъcu
Врязанu линии. УgълЖен, масuВен , отпреg заkръглен фитилнuk. ЛентоВиgна
gръЖkа. Плосkо gъно , ограgено с gBa kонцентричнu релефни пръстена. Оран­
ЖеВочерВена глина със сВетлоkафяВ лаk. Дългопол, м. Караасан. ДълЖ. 7,7 см,
шuр. 5,6 см, Buc. з см. ИнВ. № М - 0357. Табл . 119·
1О . Лампа с kръгла форма. КонkаВен
guck, намален з а сметkа на wupokuтe
плещи. Разgелен е на трu частu от по gBe kъcu успореgнu релефнu линии .
Центрuран, wupok отвор за масло, ограgен с пръстен . Хорu зонталнu nлещu ,
отgелени от gиcka с четири wнypoBugнu пръстена. Върху плещите от gВете
странu на gръЖkата по eguн релефен лозов грозg . ДръЖkата е отчупена, а
· по-kъсно Възстановена с лентоВugна форма. Пет kъcu заkръглени фитилнukа,
о гранuчени от плещите с релефнu праВu лuнuи . В основата uм, Върху плещи­
те, по gBa pega малkи зърна, а меЖgу тях по eguн peg от по-еgри зърна.
Плосkо gъно , ограgено от пръстен . ПречисГQена фина глина с розов цВят и
черВеноkафяВ лаk. С . БозВелиuсkо, ПpoBaguucko . ДълЖ. 1з см , шир. 12,4 см, Вис.
3,5 см . ИнВ . No М - 0164. Табл . 11 10·

63
 11 . Ламnа с kръгла форма. Хорuзонтален guck. Wupok, центрuран отВор за
масло. Ygъmkeн фuтuлнuk с eлuncoBugeн отвор. Дрь>kkата е бuла uзВuта наg
gucka, частuчно запазена, nльтна, с kрьгло сеченuе. Плосkо eлuncoBugнo gьно.
Глuната със сВетлоkеремugен цВят. НеuзВестно местонамuране. Дъл>k. 10,7
см, шuр. 7,6 см, Buc. 3,3 см. ИнВ. № М - 0163. Табл. 11 11 ·
12. Ламnа с kрушоВиgна форма u уgьлЖен нanpeg , заоблен фитилниk. Конkа­
Вен guck без ykpaca, ограgен с gBa релефнu пръстена. Полегати nлещи с
шuроkи kьcu 'релефнu лuниu Върху тях. Върху nлещuте заg фитuлнukа мастu­
чна лента с трu nъnku. Дръ>kkата отчупена. Плосkо gьно, частuчно noBpege-
нo. СВеmлоkафяВа глuна. С. Боряна, ПpoBaguucko. ДълЖ. 7 см, шuр. 5 см, Buc. 2,7
см. ИнВ. № М - 0192. Табл. 11 12 ·
13. Ламnа с лuстоВugна форма. КонkаВен kрьгъл guck. Центрчран отВор за
масло. Наkлоненu навън nлещu, орнаментuранu с релефнu Bueщu се kлoнku.
Уgъл>kен, масuВен, oтnpeg заkрьглен фuтuлнuk. Кръгла, nльтна gpъ>kka. Пло­
сkо gъно, ограgено с пръстен. Глuна с тъмноkафяВ цвят u gребнu слюgестu
npuмecu. Дългопол, м. Топалова Воgенuца. ДълЖ. 8,2 см, шuр. 5,4 см, Buc. 2,6 см .
ИнВ. № М - 0354. Табл . 11 13·
14. ла:мnа с kpyшoBugнa форма. КонkаВен глаgьk guck, ограgен с релефен
пръстен. Центрuран отвор за масло. Наkлоненu навън nлещи с релефни nолу­
оkръ>kностu u с no еgно зърно В тях. Дръ>kkата отчупена. Поg нея, Върху резер­
воара, марkиран koтBoBugeн заgен
kpau. УgьлЖен, масивен, заоблен фитилниk с
шupok от6ор. Me>kgy фuтuлнukа u gucka шест усnореgни kанелюрu. Плосkо
eлuncoBugнo gьно, ограgено с пръстен. КеремugеночерВена глuна. С. Чauka, Пpo-
6aguucko. Дъл>k. 8,1 см, шuр. 5,8 см, Buc. 3 см. ИнВ. № М - 0190. Табл. 11 14·
15. Форма kато на ламnа 14. КонkаВен, неголям глаgьk guck, ограgен с реле­
фен пръстен. Центрuран шupok отвор за масло. Wupoku koнBekcнu мещu с
широku u kьcu релефнu лuнuи. Me>kgy фитилнukа и gиcka nластuчен орнамент
- Волута. МасuВен фuтuлнuk с шupok отвор. КлuноВugна gpъ>kka. Плосkо gьно,
ограgено с релефен nрЬстен. СВеmлоkафяВа глuна, nokpuтa с kеремugеночер6ен
лаk. С. ДъбраВино, ПpoBaguucko. Дъл>k. 9,1 см, шuр. 5,7 см, Вис . 3 см. ИнВ. No М
- 0189. Табл. 11 15·
16. Форма kато на ламnа 14. КонkаВен неорнаментuран guck с центриран
отвор за масло. Върху него nри gpъ>kkaтa gBe зърна. Дuсkьт отgелен от
nлещuте с релефна лuнuя, оформяща шupok kанал, kouтo обхваща u отвора на
фuтuлнukа. овален фuтuлен отВор. Wupoku koнBekcнu nлещu с no четuрu
nъnku от g6ете странu 6 основата на фuтuлнukа u no трu - от gВете странu
на gpъ>kkaтa. Me>kgy тях no eguн релефен трuъгълнuk. Плътна gpъ>kka. Плосkо
gьно. CuBa глuна. С. Рояk, ПpoBaguucko - м. ОВчарнukа. ДълЖ. 7,7 см, шuр. 5,5 см,
Buc. 2,6 см. ИнВ. № М - 0358. Табл. 11 16·
17. Форма kато на ламnа 14. Кръгъл guck, с трu релефни kонцентрuчни
пръстена u зърна Върху тях. Центрuран отвор за масло. Дисkьт отgелен от
nлещuте с пръстен . КонВеkсни nлещu, уkрасени с релефни орнаментu: три­
ьгълнuцu, есо6иgно из6ити линuu, uглоriuстни kлoнku и зърна. КлuноВиgна gpь­
>kka. Ygъmkeн, масивен, закръглен фuтuлниk с шupok отвор. Д6е релефнu ус­
nореgни лuниu мe>kgy om8opa за масло u фuтuлнukа оформят kанал, kouтo

64
 11
заВършВа с nръстен оkоло фuтuлнuя отВор. Равно gъно с Врязана ykpaca рuбя
onaшka". CuBa глuна. С. КомареВо, ПpoBaguucko. Дъл>k. 9,5 см, шuр. 6,1 см, Buc.
2,4 см. ИнВ. No М - 0188. Табл. 11 18·
18. Като ламnа No 17. Изработена от същuя kалъn. Omkpuma заеgно с нея.
ИнВ. No М - 0191.
19. Ламnа с уgъл>kена ромбоugна форма u бukонuчен nрофuл. Кръгъл, шupok
omBop за масло, ограgен с релефен пръстен. Полегаmu nлещu с paguaлнu
релефнu лuнuu. Плътна рогоВugна gpъ>kka. Wupoko оmВорен, uзBum нагоре,
ограgен с релефен nръсmен фumuлнuk. Дъното очертано с nръсmен. Глuнаmа
, с kepeмugeн цВяm. Дългоnол, м. Помпена сmанцuя. Дъл>k. 1О см, шuр. 5,7 см, Buc.
3,2 см. ИнВ. No М - 0193. Табл. 11 17·
20. Ламnа, uзрабоmена на грънчар­
сkо kолело . Полусферuчен,сnлеснаm 6
горната cu часm резервоар е моgе­
лuран В kръгла чашkа със слабо uз­
gageнo нanpeg улеuче. ОkолоВръсm­
нuяm борgюр u gpъ>kkama omчyneнu.
Равно kръгло gъно. Кафява глuна. С.
Kumeн, ПpoBaguucko. Дuам. на чаш­
kаmа 6,5 см ,Buc. 3,9 см. ИнВ. No М -
0194. Обр. 1 а - 6.
Глuненumе ламnu В kаmалога хро­
нологuчесku се разnреgеляm В mpu гpy­
nu: npegpuмcku (VI - 1 В. np. н. е.), puм-
cku (1 - IV В.) u kьсноанmuчнu (IV - VI В.).
Пpegpuмckume са чemupu еkземn­
ляра (kam. No 1, 2, 3 u 4), koumo могат
ga бъgаm гpynupaнu munологuчно u хро­
нологuчно В mpu nogгpynu:
ПърВаmа nogгpyna. Ламnu шupoko
omBopeнu, uзmоченu на грънчарсkо kо­
лело, с koнkaBнu cmeнu на резервоара
(kam No 1) . В cpegama на nлockomo gъ­
Обр. 1а,б - kъсноанmuчна ламла
но е оформена Вgлъбнаmuна, koяmo В
( kam. №2О J резервоара се uзguгa В kонuчен uзga-
mъk. Фumuлнukъm е сuлно uзgъл>kен с шupok omBop. Глuнаmа, om kоято са
uзрабоmенu, е gобре npeчucmeнa със сВеmло>kълm go kафяВ цВяm 2 • Еkземnля­
рumе от moзu mun са egнu om наu-раннumе cpeg гръцkото kерамuчно npouз­
BogcтBo на ламnu u се gaтupam В nepoga om nьpBama nолоВuна на VI В. go
началото на V В. np. н. е. 3
Bmopama nogгpyna. Ламnu , uзmоченu на kолело със сnлеснаmо kълбоВugно
mяло u масuВно gъно (kam. No 2 u 3). Тозu mun ламnu се xapakmepuзupam с

'Г. К у з ма по 8. Античии ..wмпи. С., 1992, с. 11 - 12, тип П, № 2, З.

' П а k т а м, с. 11.

5 инмв. kн. 28 (43) 65

Bucoku заобленu стенu на сфероugен резервоар, о тg еленu с Врязан пръстен
от борgюра, обграЖgащ wupok отВор за масло . Фuтuлнukът е uзgълЖен u
nлосъk отгоре. Дъното е kо нkаВно, с nръстеноВugно столче. В резервоара се
uзguгa nлътен kонuчен uзgатъk. Изработенu са от фuна глuна със светло­
червен цвят. РазглеЖgанuт е ламnu се отнасят по-точно kъм nogгpynaтa
"лампu без фuрнuс с egu н Врязан пръстен оkоло отвора за cun6aнe на горu­
Вото". Проuзхоgът uм е aтuчecku u се gатuрат меЖgу среgата на IV В. u
началото на 111 В. np. н. е.TakuBa ламnu са oтkpuтu 6 Ogecoc 4
, Галата , с. 5

БългареВо, Добрuчkо 6
, Аnолонuя 7 u Калатuс8 .
Третата nogгpyna. ЛещоВugнu ламnu с kонkаВна горна nоВърхност (kат. No
4). Резервоарът на лам nuте uма сплесн ат бukонuчен nрофuл u Вgлъбната
горна част оkоло отВора за масло. Те nреgстаВляВат за6ърш6аща фаза 6
разВuтuето на лещоВugнuте ламnu. Качеството u цветът на глuната са
kато на npegxogнu т e ламnu . Те също nрuнаgлеЖат kъм Вносната атuчесkа
npogykцuя , uзnолзВана nрез Втората nолоВuна на 111 u среgата на 11 В. np. н . е.
В антuчнuте селuща no заnаgното черноморсkо kpauбpeЖue: Ogecoc 9
, Бuзо­
не 10, Дuонuсоnол , Аnолонuя 11 12
u Томu .
13

Puмckuтe ламnu са npegcтaBeнu от 6 еkземnляра , kouтo могат ga бъgат

гpynupaнu тunологuчно по слеg нu я начuн:

Към goлнoмuзuuckuя тun "ламnu с kъс заkръглен фuтuлнuk , огранuчен с

npaBa лuнuя на nл ещuте" се от нася разглеgанuят туk ряgъk многофuтuлен
еkземпляр с kат. No 11 О. Прu uзработkата му е uзn олзВан kалъn, моgелuрсtн no
uтaлuucku nрототuп, с kъс заkръглен фuтuлнuk (тun Vlll no 3. Льошkе) 14 •
Калъn за uзработkа на no goбнu nетфuтuлнu ламnu е отkрuт В с. БутоВо ,
В.ТърноВсkо 15 , но с nо-разлuчна ykpaca. Каkт о npu gругu те многофuтuлнu лам-

4
Т. И 8 а " о 8. Траkийсkи .м.оги.мш погребения 8 Ogecoc и оkолността M!J' през
pamtOe.A.Ultиcтичeckama епоха. - ИВАД. Х, 1.956, с. 90, таб.А.. ПI1 •
6
Г То u че 8 а. Разkопkите 11.а петте могили при с. Галата. - ИВАД, VШ, 1951, с. 49,
обр. 95.
~ Г. К у з ма по 8. А. С ал k и н. Кшеkцията от антични лампи 8 музея на Ка8арна.
- J/JIMВ, 17 (32), 1981, с. 52, rпаб.А.. 16.
' Г. К у з м а н. о 8. Ашпични лампи, с. 13, № 23.
~ С. Р r е d а ~ i С /1. G е о r g е s с и. S:Ipiifuгile de sa/\1a1·e da /а Ma11Raficr tfm i•:П2-11ecropolii
callaria11a di11 zo11fi sradio11ului. -Po11rica, Vlll, 1975, р. 58, р/. V, 2, V/, 5.
„Г '1' о" че 8 а. Ho8oomkpumu гробн.ици от Ogecoc. - ИВАД, XV, 1964, с. о7, обр. 20; същата.
llekpono.A.'ыn kрай с8сти.л.ищото 1ta Херос Карабазмос 8 Ogecoc. - ИНМВ, Х (XXV), 1974, с. 287,
таб.А.. IV45• .

/О г. к у 3 м а fl о в. А. с а .А. k и п. Цит. С'ЬЧ., с. 52, таб.А.. п/в: г к у 3 м а 1t о 8. А1tтични

.A.OMnu, С Jб, № 38
11
И В а с и л ч и н.. Глимни ..wмпи от Черноморсkото kрайбреЖие на JU.Жнa)J.~..,µygЖa. -
IПТМВ, 24 (39), 1988, с. 60, таб.А..!1 •
12
Т. И 8 а но 8. Античиа kера.м.иk4 от неkроп().А.а па Апшонил. - В: Апшо1шя. С„ 1963,
с. 214, таб..<. 125 т·
11
С. / с о 11 о т и. Opai{e g reco-roma11e. Co11sta11Ja, 1967, р. 8, fig. 9.
14
Г. К у з ма но 8. За произ8оgст8ото па иипени ..<ампи 8 Дшпа. Мизия и Траkия (! -
IV 8.). - Архешогил, ХХJП, 1981, 1 - 2, с. 12.
н S.S и 1 r о v а. La producrio11 de lampes de terre cuire da11s les ce11tres ceramiques pres de Pavlikeni
et д Boufo\•o. -Rei creraгiae rотш1ае /autorum. - Acra XXIX-XXX, Basel, 1991, р. 298, fig. 9 с.

66
nu, таkа u npu maзu е заnазена основната kръгла форма , kато kъм тялото
са npukpeneнu nет фumuлнuka 16 • Ц6етът на глuната, технukата на uзnълне­
нuе u gekopaцuяma u е наu-блuзkа с gолномuзuuсkата Буто6сkо - Па6лukенсkа
лампова npogykцuя на mерuторuята на Hukoпoлuc ag Иструм през Времето на
ukoнoмuчeckuя му nogeм om kрая на 11 go началото на IV 6. 17
Към
muna "лампu с kъс за kръгле н фuтuлнuk" 18 n рuнаgлеЖат еkземплярuте
с kат . № 5, 6, 7, 8 u 9. Те се отлuч а6ат с kpъгllo тяло u kонkа6 ен guck,
обukно6ено уkрасен с розетu u u зобраЖенuя на >ku6oтнu , nтuцu u фuгурu на
мuтологuчнu боЖесm6а . Пл е щuте uм са богато орна ментuранu с растuтел­
нu u геометрuчнu мотu6u . Основната uм xapakтepucтuka се оnреgеля от
формата на фumuлнuka. Tou е значuтелно сkъсен u се с6ърз6а с резер6оара
без nомощmа на 6oлymu . Преgнuят му kpau е заkръглен , а основата му е
очертана с npa6a лuнuя на nлещuте, сърце6ugно u gp. Прu разгле>kgанuте туk
ламnu (kат. № 5 u 6} фuтuлнukът е оформен сърце6ugно. Останалumе (kат №
7, 8 u 9) нямат ясно очертана разгранuчuтелна лuнuя меЖgу плещuте u
фuтuлнukа. Тозu muп лампu са моgелuранu 6 gBa отgелнu kалъпа. Глuната uм
е фuно nречuстена , а поВърх носmта е n okpuтa с червен uлu тъмноkафяВ лаk.
Разглеgанumе myk еkземпля рu са goлнoмuзuucku uмuтaцuu на шupoko разпро­
страненuя 6 puмckuтe npo6uнцuu тun ламnu с kъс заkръглен фuтuлнuk,
npo-
u з Begeнu 6 kepaмuчнume центР,QВе на Източното Среguземноморuе nрез 11 -
111 В . Аналогuчнu no форма на ламnата с kат. № 6 са отkрuтuте еkземnлярu
В Бuзоне 1 9 , Eckyc 20 , Трез мu с21 u Херсо н ес 22 • Ламnu с oBougeн орнамент Върху
nлещuте kато тазu с kат . № 5 са намеренu В Дu онu соnол23 , Но6е24 , Томu 25 u
Tupa26.
Късноантuчнuте ламnu , onucaнu 6 kаталога , тunологuчно също се разnре­
gелят н а няkолkо поgг рупu .
Към груn ата "лампu с kръгло тяло u уgълЖе н зао блен фuтuлнuk, отgелен
от kорпуса с пласmuч нu лентu u пъnku " npuнagл eЖu тазu с kат .
No 12. Пле­
щuте uм са ykpaceнu с релефнu paguaлнu лuнuu . Тяхната uзработkа, kakтo u
н а таз u л а мnа , не е съвсем nрецuзн а, а глuната - н е kачестВено пречuстена
u нерав номерно uзnечена. Тезu бел езu nоkазВат, ч е те са u з работенu 6 ме-

Г. К у з ма но 8. За произ8оgст8ото„„ с. 11, обр. 1, Ж; същият. Антични ..wмпи, с.

16

24, 1 108; М. С i с i k о v а. Pottary Lampsfroт Nove, Loweг Moesia (Jst-3гd centиry). -In: Recheгches
s uг la сиltиге еп Mesie et еп Thгa ce/Bиlgaгie/(/•'-/~ s.), ИЛИ, ХХХVП, 1987, р. 164, № 107.
Б. С у ..t то В. Па&иkспсkилт k.рай през а1tтичност1 ·
17
rr - В: Па&иkе1tи и па&.иkеш:kият
kрай. с„ 1977, с. 38.
18
Г. Ку з ман о В. За npouз8ogcm8omo„„ с. 55, бе.А.. 19 и посочената там ..tuтература.
111
Г. К IJ з м а н о В. А. С а ..t „
k и 1t. Цит. съ ч., с. 55 - 56, таб..t. IV3 Vзs . 3 , .
20
Г. К у з ма. н о 8. Апти чни. ..tампи, с. 26, № 144, 143.
21
А . О р а i /. Troesmis-a!j(!zarea romat1ii timpurie de ре platou. -Реисе, Vll/, 1980, р. 207, р/. 375.
~В. И. К а g е е В. Импортиые сВети..tьн иkи 1 - JV 88. - СА, 1969, 3, с. 163, рис. 3.
И. В а с и ..t ч и u. Цит съч„ с. 63, таб.А.. П7.
23

z4 Г. К у з м а но В. А1tтичн.и ..tампи, с. 26, № 145.

н С. 1 с о 11 о т и. Ор. cit„ р. 96, jig. 124, р. 122, jig. 38, 39.
~·Н. А. С о н. С. Б. С о р о ч а н.. Апти чные cВeтu..tыtukи из Тuры. - В: Сб. Ан.тичны.е
gреВности Се8ерпого Причсрн.о.морь.я, Киев, 1988, с. 124, pur. 5 1 •

67
cmнu kерамuчнu ameлuema. TakuBa ламnu чесmо се omkpuBam 6 Марцuаноnол21 ,
Ogecoc28 , Деулmум 29 , Томu 30 , Нukулuцел 31 u СеВерноmо Прuчерноморuе32 , gamu-
paнu nрез 111 u nъpBama nолоВuна на IV В.
Към
muna kpyw0Bugнu ламnu със заmВорен Вgлъбнаm guck'' се отнася лам­
11

nаmа с kam. №15. Плещumе uм са наkлоненu 6cmpaнu, ykpaceнu с paguaлнu

релефнu лuнuu. Фumuлнukъm е масuВен u с wupok omBop. Ламnu om moзu mun
се omkpuBam често у нас - с. Крu6ня, Пpo6aguucko33 , Kaлuakpa34 , Но6е35 , 6 Се­
верна ДобруgЖа36 u Херсонес37 . Пpouз6ogcm6omo на тозu тun ламnu заnоч6а
от kъснаmа uмnepaтopcka enoxa u nроgълЖаВа nрез цялата kъсна антuчносm.
Към nogгpynama "лagueBugнu ламnu" npuнagлeЖu тазu с kат. № 19. Лaмnu­
me са uзрабоmенu om грубо npeчucmeнa u неравномерно uзnечена глuна, наu­
чесmо В месmнu kерамuчнu аmелuета. ОтлuчаВат се с уgълЖената cu форма
u nлъmна kлuнo6ugнa gръЖkа. Наkлоненumе uм Встранu nлещu са nokpuтu с
релефнu лuнuu, заВърwВащu с nъnku. Те са често omkpuBaнu В kъсноантuчнu­
те селuща npu с.Оgърцu, Добрuчkо38 , с. ДраганоВец, Търго6uщkо39 , Галата, Вар­
ненсkо40, КаВарна41 , Шумен 42 , Поморuе43 , с. Дебелm, Бургасkо44 , u се gaтupam 6
nepuoga IV - V 6.

~7 А.
А н. г е ..t о В. Гробн.и н.ахоgkи от ю.Жн.ия н.ekporu:u н.а Mapциau.oru:u. - ИНМВ, 19 (34),
1983, с. 84, таШ. п5'
:JS М. Ч и ч и k о В а. Антични .д.ампи с марkи от Ogecoc. - В: Изе..tеgбаяия В памет ш:i Карш

Шkорпш., С., 1961, с. 317, фш:. 3 17 191• Г. То u че 8 а. Гробни нaxogku от Ogecoc. -ИВАД, XlI, 1961,
с. 35, таШ. VI З5а' •

:J
9
И. Бон е В а. Г.л.инени .А.амnи от римсkата епоха и k'Ьсната античн.ост от музея В
Бургас. - ИМIОИБ, с. 39, таб.А.. П5•XlI, 1989,
30
А. Р а п а е
s с и. Mormillf ck ероса гoma11ii la Tomis. -Po11tica, Х, 1977, р. 342, fig. 62•
it
31
V. В а и т а 11 11. Raport аsирга ceгcetiirilor arcl1eologice efectuate 01 "villa rustica" diri marginea
11оrШса а comunei Niculifel. -Реисе, Vlll, 1980, р. 398, pl. XVll/ •
1
~В. ф. Г ай g у k е В и ч. Расkопkи Мирмеkия 8 1935 - 1938 гг. - МИА, 25, 1952, с. 174,
рис. 42 1
; М. А. На.А.иiЗkина. Расkопkи юго-8осточu.ого участkа Танаиса (1960 - 1961 г.). - В:
ДреВпости Ншkн.его Дон.а, М., 1965, с. 146, обр. 18.
33
А. Ха р а .А. а м би е 8 а. Античн.и JtaМnu от музея В Про8аgия. - ИНМВ, 21 (36), 1985, с.
67, таШ. П4 •
34 Г. К у з м а но В. А. С а .А.. k и н. Цит. съч„ с. 60, таШ. VШ68 •
35
Д. П. Д и м и т р о В. М. Ч и ч и k о В а. А. Д и м и т р о В а. В. Н а й g е н
о 8 а. Архешогичесkие packonkи В 8осточ1юм cekmope НоВе В 1965 г. - ИАИ, ХХХ, 1967, с. 99,
рис. 30g.
38
V. С и l i с ii.
Oblecte de caracter cre~tin diп ероса готапе - blzantin8 giiвite la Pirjoaia -
Dobrogea. - Poпtice, П,
1960, р. 356, flg. 11•
37
С. Б. С о р о ч а н. Про mak з8анi рубчастi сбiтщьниkи з Херсонеса. -Архешогiя, 1982,
38, КиiВ, с. 48, рис. 4.
зз Л. Д о н ч е 8 а - П е т k о В а„ Ha.xogka на ранн.о8изантийсkи иинени С'ЬgоВе от с.
Оgърци, Тщбухинсkо. - ИНМВ, 25 (40), 1989, с. 47, таШ. JV3 .
99
Г. К о н, с т а н т и н о В. Tpakuйcko сВети.л.ище при с. ДраганоВец, Т'ЬргоВищkо. - В:
Траkийсkи паметници, П, С„ 1980, с. 157, обр. 469.
• М. М и р it е В. Разkопkи н.а траkийсkото с8етщище kрай с. Га.А.аmа. - ИВАД, 1Х, 1953,
0

с. 9, фu.г. 13.
•l Г. К у З Ма Н О 8. А. С а .А. k и Н. Цuт. С'ЬЧ„ С. 58, тafit. VШ •
611
~ В. А н т о п о В а. Шумен.сkата kрепост през ранн.о8изантийсkата епоха - ГМСБ, Х1П,
1987, с. 64, обр. 12.
3
• И. Б о н е В а. Цит. съч., с. 44, таШ. IV •
3
•• П а k т а м, с. 42, таШ. JV1•

68
 Към kpyшo6ugнu ламnu с шupok kанал Върху фuтuлнukа се отнася ламnа­
11 11

та с kат. No 16. Формата uм е kpyшo6ugнa, с nолегатu nлещu u шupok kанал

мe>kgy отвора за горuВото u фuтuлнukа. Плътна gpъ>kka с koтBoBugeн заgен
kpau. Хронологuчесkuте гранuцu на тuna са тВърgе шupoku. В Tpakuя u Даkuя
формата се разnространя6а nрез целuя kъсноантuчен nepuog - от началото
на IV go Vll 6.
Ламnuте с kат. No 17 u 18 са от шupoko uмuтuранuя от .местнu маuсторu
т.нар.
11
мaлoaзuucku тun
11
от среgата на IV go Vll 6. Taku6a еkземnлярu са
oтkpuтu 6 А6густа Траяна , Cepguka 45 46
,
47
Томu •
11
Ламnата с kат. No 20 се отнася kъм тuna 6ukoнuчнu ламnu без фuтuлнuk,
uзработенu н~ грънчарсkо kолело • Състоят се от полусфера, Вместена 6
11

gълбоkа чашkа, със слабо uзgageнo нanpeg улеuче за заkреn6ане на фuтuл.

Върху nолусферата uма kръгъл от8ор за масло. двете частu са uзработенu
nоотgелно u BnocлegcтBue съеguненu. Формата е gобре uзВестна В uзточнu­
те npoBuнцuu 4 8 • В gолноgунаВсkuя раuон ламnu от този тun са oтkpuтu В
Kaлuakpa49 , Сuлuстра50 , Magapa51 , Ямбол52 u Cyчuga6a53 , gaтupaнu 6 nepuoga от
IV go Vll 6.
Разглеgанuте туk ламnu, маkар u тВърgе малkо, са разнообразнu В тunо­
логuчно отношенuе, ykpaca u uзработkа. ПреоблаgаВат еgнофuтuлнuте лам­
nu. Повечето от тях са uзработенu В kaлъnu, но uма u на грънчарсkо kолело.
Наu-раннuте еkземnлярu са aтuчecku Внос. Чрез nосреgнuчестВото на зana­
gнonoнтuuckuтe търгоВсku центрове те са gостuгналu u go селuща, разnо­
ло>kенu ВъВ Вътрешността.
ПреоблаgаВащата част от puмckuтe ламnu са uзgелuя на nроВuнцuалнu
работuлнuцu. Вероятно неgостатъчната uнтензuВност на Внос, npeguмнo на
uтaлuucku npouзBegeнuя, В nроВuнцuята е нало>kuла nрез 11-111 В. nояВата на
мно>kестВо goлнoмuзuucku uмuтaцuu на uтaлuucku ламnu. Прu няkоu от тезu
местнu uзgелuя, наnраВенu no моgелu на umaлuucku npomomunoBe, се забеля­
з6аm gemauлu, сВързВащu гu с m.нар. ''гръцku ламnu om puмckama enoxa • Ta-
11

ku6a ламnu са omkpumu В селuщаmа no зanagнonoнтuuckomo kpauбpe>kue.

Глuненumе ламnu В Дългоnолсkuя музеu сВugетелст6у6аm за антuчнu се­
лuща В раuона u за Bpъзkume uм с блuзkuте nо-големu гpagcku центрове no
Черноморсkоmо kpauбpe>kue u nро6uнцuя Долна Мuзuя.

45 К. К а .л. ч е 8. Ан.mичии и. k'Ьспоан.тичн.и г.л.и1Юн.и ампи от Стара Загора. - ИМIОИБ, v;

1982, с. 14, таб.А.. !Vм
46 М. С т а н. ч е в а. К. Г р и г о р о 8 а . Кшеkци.ята от иишти ..wмпи 8 Музея за

истори.я на Софи.я. - В: Cepguka - Среgец - София. С., 1976, с. 219, обр. 19.
47
С. 1 с о 11 о т и. Ор. cil., р. 133, fig. 48.
48 Г. К у з м а 1t о в. fl1 Б 'Ь ч 8 а р о В. Кшеkци.ята от аптичн.и .A.llмnи 8 Сшистрен.сkи.я

музей. - ИНМD, 22 {37), 1986, с. 61.

49 И. В а с и ..t ч и н.. Късн.оан.тичн.и иин.ен.и ..taМnu и kа.А.ъп от Ka..c.uakpa. - ИНМВ, 20 (35),

1984, с. 27, таШ. Ш40 • tf'

60 Г. К у з м а н. 0 в, И. Б ъ ч 8 а р о 8. Цигп съч„ с. 61, таб.А.. XIX146'
61 Ц. Д р е м с из о 8 а - Не ..t ч и по 8 а. Г.л.ипеи.и .А.ампи от римсkата Вша kрай Magapa.

- В: Сб. Magapa, Щ Шумен, 1992, с. 64, таб.А.. IV,.

6 ' Н. Та 1t ч е 8 а - В а с и .л. е 8 а. Апrпичи.и иии.еи.и .л.ампи от музея 8 Ямбо.А.. - ИМIОИБ,

v; 1982, с. 26, таб.А.. П ~·

SJ С. S с о r р а 11. тipi sco11osciuti di lumini а olio romatti е il рrоЬ/ета di certe trasmis.sioru 11е/ primo

feuda/esimo. -Po11tica, V/, 1973, р. 209 - 210. fig. / 1 • r

69
 Т а б л. 1. 1-4: npegpuмcku ламnu; 5-9: puмcku ламnu

70
Т а 6 л. 11 . 1О: puмcka ламnа; 11-16: kъсноанmuчнu ламnu

71
 TONLAMPEN IM MUSEUM VON DALGOPOL

1V. V А S 1Lс1 N

(Zusammenfassung)

PuЫiziertwerden 20 auf der Tбpferscheibe hergestellte und in Formen modelierte

Tonlampen aus def11 Umkreis des Dorfes Dalgopol und anderen Ortschaften um
Provadija.
Die Tonlampen 'sind chronologisch in drei Gruppen eingeteilt: vorrбmis~he (6.-1 .
Jh.), rбmische (1.-4. Jh.) und spatantike (4.-6. Jh.). Manche sind attisches lmportgut
(Nr. 1-4, Tafel 11) , andere in Untermoesien hergestellte Nachahmung~n von Lampen
aus den Keramikzentren des бstlichen Mittelmeerraumes im 2.-3. Jh. (Nr. 5-10, Tafe/
1s.10). Die Qbrigen (Nr. 11-20, Tafel 11 11 _18) wurden von бrtlichen Werkstatten erzeugt.
lhre Produktion verdrangt aus den Gebleten der Unteren Donau seit der Zweiten
Halfte des З. Jhs. und besonders wahrend der Spatantike allmahlich die kostspieligeren
lmporterzeugnisse.

72
 ГРОБНИ НАХОДКИ ОТ ОКОЛНОСТИТЕ НА ВАРНА

МАРИАНАГЕОРГИЕВА

Вь6 Варненсkuя археологuчесku музеu nрез 1987 г . nocтьnu uнтересна нa­

xogka от нakuтu , орь>kuя u няkолkо gpyгu nреgмета 1 • Те са намеренu 6 м.
Кемер gepe, блuзо go ръба на ю>kнuя сkлон на Франгенсkото nлато kpau Варна.
Cnopeg намер6ача nреgметuте са отkритu 6 g6a uзkona, отстоящи на 1,5 м
eguн от gруг на gълбочuна оkоло 0,40 м. В nръстта е uмало малkо kолuчест6о
разnuленu горелu kocтu. На мястото, nосочено от намер6ача, археолозu от
Варненсkuя музей нanpa6uxa оглеg 2 • ·

двата uзkona са наnра6енu на оkоло 10,0 м от ръба на nлатото u на 8,0 м

om бетонен стълб за eлekтponpoBog . В nьр6uя uзkon, с размери 1,5/ 1,0 м, са
намеренu нakuтu , оглеgало, глuнен балсамарuu , но>kо6е u Върхове от konuя.
Вь6 6торuя, с размерu 1,0/1 ,О м, са на.меренu още g6a но>kа. Прu оглеgа не
отkрuхме gpyгu npegмeтu . Пръстта 6 uзkonuтe u оkоло тях беше смесена с
egpu сkалнu kьсо6е u многобороuнu фрагментu от глuненu сьgо6е. На 8,0 м от
ръба на платото u на 6,0 м от бетоннuя стълб наnра6uхме сонgа>kен uзkon
с размери 1,5/1,5 м. Устано6uхме същото сьстоянuе на терена. На оkоло 0,70
м gълбочuна се oтkpuxa g6e целu глuненu сьgчета, nоста6енu Върху kаменна
nogлo>kka с горелu череnнu kocтu оkоло тях. Еgното сьgче беше nоста6ено
с gьното нагоре, а nog него също uмаше горелu kocтuцu. В пръстта наg
съgо6ете се oтkpuxa u трu gеформuранu kьса от стъkлен балсамарuй.
С6еgенuята на намер6ача u gоnълнuтелнuте наблюgенuя на място ме kа­
рат ga смятам, че става gума за гробнu нaxogku . Вероятно uзkonнuтe paбo­
mu за nоста6яне на стълба за eлekтponpo6oga са npuчuнa за сегашното
сьстоянuе на терена оkоло него. Без gоnьлнuтелнu paзkonku на no-шupoka
nлощ е труgно ga се ka>ke kak6oтo
u ga бuло за гробнuте сьорь>kенuя , kouтo
са бuлu uзnолз6анu. Горелuте kocтu u gеформuранuте kьсо6е от стьkлен
балсамарuй с6ugетелст6у6ат, че nогребенuята са бuлu uзВьршенu с труnо­
uзгаряне. Преgметuте , намеренu 6 nьрВuя uзkon, npouзxo>kgaт най-малkо от
gBa гроба. Балсамарuят, оглеgалото u наkuтuте са хараkтернu за >keнckuтe
nогребенuя, gokaтo орь>kuята оче6ugно са от мь>kku гроб . Сра6ненuята с
nyблuky6aнu gосега тpakuйcku гробове nogkpenят това npegnoлo>keнue.
Вь6 Варненсkuя археологuчесku музей uма u gpyгu npegмeтu от същата
местност с несuгурнu gаннu, че npouзxo>kgaт от гробо6е 3 . Послеgнuте нaxo­
gku nот6ър>kgа6ат npegnoлo>keнuятa за сьщестВу6ане на тpakuйcku неkроnол
на moBa място, kоето е u npuчuнa за nублukу6ането uм.
1
Преgметите са намерен.и с метаАоmърсач и са npegageuи 8 музея от Росен. ЙорgаиоВ
БозуlrоВ от Варна.
' М иха и.А. Л аз ар о 8, Ba.A. e u m и u ПА е mиьоВ, Ваня Па8.А. о 8а,
Ма ри а н. а Ге о р г и е ва.
ДВе бронзо8и гри8ии (ии.8. № П - 5326, 5327), стъ!иена гриВиа (иuВ. №П - 5325), минен.
3

ба.м:амарий (ип8. №П - 5328), броизоВи траkийс/ш фибу.А.и (ииВ. № П - 7279, 7281), Же.А.езеи kpu8
поЖ (ин.8. №П - 7179).

73
 В пър6uя uзkоп, спореg намер6ача, са oтkpuтu:
1. Оглеgало от сребро. Преgста6ля6а nлосьk guck, счуnен
на четuрu частu. Лuце6ата страна е nолuрана. Гърбът u
nерuферuята са необработенu. Лunс6ат частu от nерuфе­
рuята. Дuам.
5,6 см , gеб. 0,1 см. Ин6. № 11 - 7285. Обр. 1.
Оглеgала с форма на nлосъk guck без gpъ>kka са разnрос-
0 траненu 6 Гърцuя nрез елuнuстuчесkата u раннорuмсkата
Обр. 1. Сребърно enoxa4 • Вероятно са nоста6янu 6 рамkа uлu kальф от нетра-
оглеgало om ен матерuал. Въ6 Варненсkuя археологuчесku музей uма ня-
nърВuя uэkon koлko оглеgала от този тun, uзработенu от сьщuя матери-
ал, за kouтo uма gаннu , че npouзxo>kgam от нekpono- ,
ла на Ogecoc, без gоnълнuтелнu с6еgенuя, kоето за- (ГГ\
1

mруgня6а gатuрането uм5 . Поgобнu, но om бронз, са \.-.i::1...)

omkpu6aнu 6 гробо6е om неkрополumе на Аnолонuя
6
om IV 6. пр. н. е. , на Томu - om 111 - 11 6. пр. н. е.7, u по
Се6ерноmо Черноморuе - от 11 - 1 6. пр . н . е. 8 Д6е
бронзо6u оглеgала, напълно поgобнu по форма u uзpa­
бomka, са oтkpumu 6 гробове от сеВернuя неkропол
на Ogecoc, gaтupaнu ВъВ 11 - 111 В . om. н. е. 9
2. Мънuста, осем броя. ИнВ . No 11 - 7286. Обр . 2.
а) еgно сферично от треВuстозелено стъkло, по­
лупрозрачно, уkрасено с отВеснu kанелюрu (обр. 2а);
б)
gBe сферuчнu от неgоброkачест6ена бяла сmъ­
CID 1
1

~
kлена nacma с ykpaca от no g6a pega cuнu "oчuчku" \L!...J
(обр. 2В);
В) mpu с форма на сплесната сфера от неgобро­
kачестВена стъkлена
лосuньо
cpegama (обр. 2d);
nacma; по еgно зелено, сВет-
u черВеноkафяВо , ykpaceнu с бяла uBuцa по CID 1
,:
,

QD
1 е
г) еgно с непраВuлна сферuчна форма om тъмно-
сuня стъkлена nаста (обр. 2с}; ф)
.
~
-. ' .

g) еgно , по форма напомнящо g6ouнa браg6а, om .;K'Q'i~: о

бе>kо6а глuна с k6apцoBu прuмесu (обр. 2е). @, ·"=-

Hau-блuзku по форма u uзpaбomka мънuста са Обр. 2. Мънuсmа, осем
намеренu 6 eлuнucтuчecku гроб , omkpuт през 1915 броя, om nърВuя uэkon: а)
г . на ул . "Apxuмaнgpum Фuлареm" 6ъВ Варна 10 • Нахо- еgно om nолуnроэрачно
сmъkло; В, с) wecm om
gkama1e ·gатuрана 6 kрая на 11 uлu началото на 1 6. сmъkлена nacma; е) еgно
om глuна
• Н. Погреб о 8 а~ Погребения 8 Ма/Jзшее Неапш.я Сkифсkого. - МИА, 1 96, 1961, с. 174.
6
ИпВ. № П - 3066, П - 3162.
6
И. В е п е g и k о 8. Paзkonkume на nekponaA.a н.а. Апшони.Я. - РП, П, 1948, с. 15, обр. 16.
7
1. В и с о v а / i. Necropole ele11isrice la Tomis. Cot1.stall{a, 1967, р. 70, jig. 44; р. 94, fig. 59;
р. 97, jig. 60.
' Н. Погреб о 8 а. Цит. съч„ с. 125, рис. 94, с. 137, рис. 1421 с. 147, рис. 226 и посочената
.штература.

, Г. То 11. ч е 8 а. Гробни н.ахоgkи от Ogecoc. - ИВАД, XII, 1961, с. 46, таб.А.. V, обр.
30, с. 47, таб.А.. VI, обр. 36.
JO ИпВ. № п -3023, п. 3024, II - 3025.

74
 np. н. е. 11 Мьнuстата от неgоброkачест6ена стьkлена
Q
1 ,.
nаста се nоя6я6ат 6 голямо kолuчест6о no
Черноморuето nрез Втората nоло6uна на IV 6. np. н. е. 12 ,
наnрuмер 6 неkроnола на Аnолонuя 13 , 6 гробове от оkол­
ностuте на Бuзоне от 11- 16. np. н. е. 14 , 6 неkроnола на
Томu 6 гробо6е от 111 -11 6. np. н. е. 15 Голям броu мьнuста
от onucaнuтe 6ugo6e са намuранu no Се6ерното
Черноморuе, kьgето са разnространенu nрез 11 - 1 6. np.
н . е. u nрез nьр6uте 6eko6e на но6ата ера 16 •
3. Балсамарuu от бе>kо6а глuна с gребнu k6apцo6u
npuмecu. Вретено6ugно тяло с тьнkо kьсо kраче u ko-
0 нycq6ugнo столче с нестабuлно gьно. Лunc6a wuukaтa
с устuето . Заn. 6uc. 11 ,5 см, шuр . 4,6 см, guaм. на gьно­
то 1,9 см. Ин6 . № 11 - 7287. Обр. 3.
От 6тората nоло6uна на IV 6. np. н. е. глuненuте
балсамарuu са хараkтерна част от гробнuя uн6ентар
6 неkроnолuте на антuчнuте граgо6е u no-мaлku селu-
0 ща no Северното u Заnаgното Черноморuе 17 • По форма
Обр . 3. Глuнен оnuсанuят мо>kе ga се отнесе kьм тun VI no kласuфu­
балсамарuu om nьрВuя kацuята на Т. И6ано6 за балсамарuuте от неkроnола на
uзkon
Аnолонuя , gaтupaнu
6 kрая на 111 6. np. н. е. go nьр6ата
nоло6uна на 11 6. np. н. е. Поgобнu са намuранu 6ь6 Варна 6 гробо6е от 111 - 11
18

6. np. н . е. 1 9 , 6 Несебьр от 111 6. np. н . е· 20 , 6 оkолностuте на Бuзоне от 11 - 1 6.

np. н . е. 21 , 6 неkроnола на Томu от 11 6. np. н .е. 22 Вретено6ugнuте балсамарuu
nреоблаgа6ат 6 гробо6ете 6 мавзолея на Неаnол Ckuтcku , kьgето uма nара­
л елu на onu caнuя мe>kgy nо- kьс нuте еkз емnлярu с нестабuлно kраче от 11 - 1
6. np. н. е .23
Балсамарuят от м. Кемер gepe е uзработен на kальn, kоето го отлuча6а
от сnо менатuте goтyk сьgо6е от тозu 6ug, kouтo cnopeg uзслеg6ачuте са

11
Непуб.А.иkу8ана kamo ц.я..w. В гроба са намере11,и монети, koumo го gaтupam 8'ь8 Втората
ТUJ.A,()(Juнa на П ш.и начtмото на J 8. пр. н. е. (ВЖ. А. М и н ч е 8. Антично стъ/ио (V - 1 8.
пр. н. е.) 8ъ8 Варненсkи.я музей) - ИНМВ, XVI (XXXI), 1980, с. 113, 114.
111
Я. М .А. а g е н о 8 а. Преgмети от стъ/ио и а.А.абастър от неkропо.А.а на Апо.А.Онил. -
В: Разkопkи на неkропо.АЛ 8 Апа.wни.я през 1947 - 1949, С., 1963, с. 308.
Па k т а м. таtМ.
13
, 165, 166, 167.
А. С а .А. k и н. два траkийсkи гроба от оkо.мwстите на Бизоне. - ИНМВ, с.
14
25 (40), 1989,
10, обр. 3.
16
М. В и с о v а l а. Ор. cit„ р. 60, flg. 38, р. 70, flg 44.
Н. Пог р еб о 8 а. Цит. съ ч„ с. 133, рис. 12цз> с. 141, рис. 1711 , с. 142, рис. 182 ; Д. Ше.А.о8.
16
R
еkропмь Танаиса. - МИА, № 98, 1961, с. 79, таб.А.. ХLП231 XLVI. .
Т. И 8 а н о 8. Античната kерам.иkа от неkротU::иа на Апо.А.Они.я. - В: Разkопkите на
11

неkропма 8 Апа.А.они.я през 1947 - 1949, с„ 1963, с. 246.

П а k т а м~ с. 250, с. 247, обр. 9711)1.
18

Г. То н ч е 8 а. Неkропо.А.ът kрай с8етш.ището на Херос Карабаз.мос 8 Ogecoc. - ИНМВ,

111

х (XXV), 1974, таШ. !Vб-8.

Ж. Ч и м fГу .А. е 8 а. Но8оотkрита е.А.uнистичесkа гробница от Несебър. - Архемоги.я,
110

VI, 4, 1964, с. 61, обр. 108.

А. С а .А. k и н. Цит. съч„ с. 9, обр. 1~.
21

72
). В и с о \1 а / ii. Ор. cit., р. 60, fig. зв: р. 122, ji.g. 78.
Н. По г р е б о 8 а. Цит. съч„ с. 135, рис. 132 , с. 159, рис. 302•
13

75
uзрабоmенu на грънчарсkо kолело. Въ6 Варненсkuя археологuчесku музеu uма
още няkолkо балса1V1арuя, uзрабоmенu на kалъп,
koumo пpouзxo:>kgam om се6е~
нuя неkропол на Ogecoc, обх6ащащ часm om Mopckama граguна24 • Те са om
неgобре пречuсmена глuна с бе:>kо6 go розо6оkафя6 цВяm u се omлuчaBam с
несuмеmрuчноmо cu mяло u несmабuлно kраче. Hecmaбuлнocmma на cьgoBeme
се gъroku на разлuчнаmа gебелuна на cmeнume на gBeme поло6uнu. Прu 6cuчku
ясно лuчаm мecmama на слепване по gьл:>kuнama на mялоmо. Проuзхоgьm на
meзu няkолkо съgа, kakmo u на опuсанuя, оче6ugно не mря66а ga mърсuм 6ън
qm Ogecoc. ПраВu Впечаmленuе не само egнak6ama mex.нuka на uзpaбomkama,
но u cxogнama no цВят u Buguм състав глuна. Веро­
яm но Ogecoc е бuл eguн от центровете no
Черноморuето , koumo не само е Внасял гръцku сьgо-
6е, но u е npouзBe:>kgaл nogoбнu за нy:>kguтe на граgа
u съсеgнuте селuща. Датuранеmо на балсамарuuте
от Варненсkuя музеu 6 eлuнucmuчeckaтa епоха наu­
общо не nоз6оля6а ga се наnраВяm no-moчнu uз6ogu
за 6ремеmо , koгamo тазu mexнuka за uзрабоm6ане е
uзnолзВана. Лuncama на cnoмeнamu npuмepu В nyблu­
kaцuume засега не ga6a Възмо:>kносm за заkлюченuя,
gokoлko е бuла разпространена kamo npakтuka. .
4. Пръстен om бронз. Халkата е шupoka, nлocka
отвътре
u заоблена отвън. Към горнuя kpau се раз­
шuряВа u nog остър ъгъл nремuна6а 6 голяма eлun-
0i::::::=--=~-.a. coBugнa nлочkа с гнезgо за Влагане на ykpaca. Buc.
Обр. 4. Бронзов nръсmен 2,1 см, разм. на nлoчkama 2,4/3,1 см. Ин6. №11 - 7288.
om nърВuя uз kon Обр. 4 .

Тозu Bug npъcmeнu са тunuчнu за nepuoga оkоло 330 - 150 г. np. н. е. u са

шupoko разnросmраненu В елuнuстuчесkuя сВят 25 • Израбоm6анu са от злаmо,
бронз u сmъkло. Върху nлoчkama често е Влаган глаgъk uлu граВuран kамъk26 .
Hau-блuзku nаралелu на onucaнuя uма намеренu 6 Дuма om 111 В. np. н. е. 27 , 6
Мала Азuя om Bmopama nоло6uна на 11 в. np. н. е. 28 , В гробове от Керч от kрая
на IV u началото на 111 В. np. н. е. 29 , В Cupuя от 111 - 11 В. np. н. е. 30 Блuзъk no форма
е eguн сmъkлен nръсmен от неkроnола на Аnолонuя от 111-11 В. np. н. е. 31 , kakтo
u cmъkлeнume nръстенu от Maukon, gaтupaнu В 111 - 1 В. np. н. е. 32

4
:! ИнВ. № П - 3303, П - 3304, П - 3320.
2
' R. Н i g g i 11 s. Greek and Roma11 Jewellery. Lo11don, 1961, р. 174.
6
2 J Ь i d е т, р/. 53d.
27
'1. Па те а те о ат 6 А. о v. /vюµt]µата Патрwv каi LJvµ17c;. - 'ApxaюA.oytкif 'EfP'17µep1c;, 129,
1990, а.125, еlк. 35.
В. D е р р е г t - L i р р i t z. Goldsc/1muck der Romerzeit im Romi.scl1-Germani.scl1en Zentralmuseum.
28

1985, S. 24, Nr. 79, Taf 34.

801111,
29
R. Н i g g i п s. Ор. cit., р. 174.
зо F. Ма r s !1 а 11. Catalogue of t/1e Finger Rings, Greek, Et1uscan and Roman in the Britis/1Museum.
London, 1907, pl. ХХХ//, 1314.
91
Я. М ..t а g е н о В а. Цит. съч„ с. 310, таб.А.. 163, 166.
Н. С о р о k и н, а. Стеk.А.яюJ-ьtе перстни 8 собрании ГИМ. - Труgы ГосуgарстВенн,ого
92

Историчесkого музея, Архешогичесkий сборниk, Вып. 40, 1966, с. 72, рис. 2.

76
 5.. НоЖ от Желязо. Дьго6иgен със сkосен 6ръх
/ и с широk тилен ръб, 6 среgата стръмно из­
„/ 6ит kьм 6ърха. ДрьЖkата се е прukреп6ала чрез
/

триъгълен шип и g6a нита, от kоито е запа­

зен еgиният с обла гла6ичkа, уkрасена с чети­
ри симетрuчнu peзku. Пokpau тuлнuя ръб мuна-
.. . .
6а наgльЖен Жлеб и g6a peg.a kьси 6рязанu чер­
.·.· ~- тuцu. В среgата uма четuрu щампо6анu розе­
тu. ДълЖ. 31 ,О см, м~kс. шир. 4,4 см, маkс. gеб.
0,4 см. Ин6. Noll - 7289. Обр. 56.
6. НоЖ от Желязо. По форма поgобен на №5.
Плътен трuьгьлен шип за прu­

[ 1:<~ kреп6ане на gpь>kkama. Върхът

е отчупен. Пokpau тuлния ръб
мuна6а шupok Жлеб. Зап. gъrok.
р ........

--
~ ~ 11,6 см, шир.
2,1 см, gеб. 0,45
о
Обр. 5: см. Ин6 . №11 - 7290. Обр. 6.
а) Железен 7. Връх на koпue от Желязо.
нож om Bmopuя Корозирало. Острuе с форма
uзkon;
на uзgълЖен лист със заост­
6) Железен нож om
nър6uя uзkon рен kpau. Тuлната част е за- ' ·· ·
облена u с наu-голяма ширuна.
Ромбо6иgно напречно сечение. Обр. в. Желязно
А
. =е. Частично е запазена kонусо- ножче om nър6uя

-.~..:._: j{·.:·. 6иgна 6тулkа. Зап. gьлЖ. 22,О uзkon

~ см, маkс. шир. 4,3 см, gиам. на 6тулkата 2,4 см .
~~ .
..:: li". Об р. 7с.
:»~~ ~;:.-. 8. Връх на koпue от Желязо. Корозирало. Фор-
-. ·:· !fi · мата на острието е поgобна на №7. През сре-
..· ·j~ i\.: - gата му мuна6а заоблен наgлъЖен ръб. От
::_:j f}:·: 6тулkата е запазена незначителна част. Вър-
. .• ·.J. ~;..= .i хът на -острuето е отчупен. Зап. gьлЖ. 26,5
·=~ ~~~ = см, маkс. шир. 5,2 см. Обр. 76 .
. ,i'
.- ··• 9. Връх на kопие от Желязо. Силно по6реgен
а. ~
1;: о :

с от kорозия. Острието е прегън.ато 6 среgата.

-с- -=::::::::::=-
..с:::::::::::- Частично е запазена kонусо6иgна Втулkа. Зап.
Обр. 7: а, 6, с) Железн·u '6ърхо6е gьлЖ. 22,З см. Обр. 7а.
на konuя om nърВuя uзkon ВъВ Втория изkоп са намеренu:
10. НоЖ от Желязо. Поgобен на №5. ПоВреgен от kорозия. Върхът отчупен.
Пokpau тuлнuя ръб мuнаВа gВоен Жнеб, преkъснат В среgата. ДръЖkата е
uзkоВана от същuя лuст 6ъВ Bug на тЯона права лента, запазена на gBa kъса,
обkоВана В gВата kрая с по еgна лента, уkрасена с Врязани лuниu „ двете
лентu са частuчно запазенu. Tpu Железнu нuта са прugърЖалu Вероятно
ръkохВатkа от нетраен материал. Eguн от нитовете uма широkа полусфе­
рuчна гла6ичkа, уkрасена с раgиално Врязани линии. Зап. gьлЖ. 37,8 см, маkс.
wup. на острието 4,5 см, шuр. на gръЖkата 3,0 см. Обр . 5а.

77
 "' 11. НоЖ от Желязо. Поgобен на No 6. Корозирал. Ли-
nсВа kраят на триъгълния шиn за npиkpenBaнe на gрь­
Жkата . Заn . gьлЖ. 10,0 см, маkс. шир. 1,7 см. ИнВ. №11 -
7291. Обр. 8.
Поgобни на описаните kpuBu еgноостри ножове са
отkрuти наu-много В СеВерозаnаgна Бьлгарuя В могил­
нu гробове от 111 - 1 В. np. н. е. 33 , но също и на gруги
0 места, главно на се6ер от Стара nланuна, наnрuмер 6
с. Камбу ро6о (Хасан фаkь) , ТьргоВuщkо, 6 гроб от 250 -
1 оо г. np. н . е. 34
u В с . Винограg, ГорнооряхоВсkо, от
същото Време • НоЖоВете от м . Кемер gepe са nърВи­
35

те от този тun , намерени no Черноморсkото kpauбpe­

>kue cnopeg nублukуВаните gосега нахоgkи. По мнение
на няkоu uзслеgВачи този Bug ножове са се развили от
местните мaxaupu и са тunuчни траkиuсkи орьЖия за
Обр. 8. Желязно но>kче 111 - 1 В . np. н. е.зе
om Bmopuя uзkon Maлku ножчета с uзВuто острuе се nояВаВат В ран-
нuте тpakuucku нekponoлu В СеВероuзточна Бьлгарuя В
kрая н а VI и началото на V В. np. н . е. 37 , но се срещат и В гробове от kьсно­
Жел яз ната enoxa. П оgобни са намерени ~ тpa~uuckи гробо6е kpau Бизоне от
11 - 1В . np. н . е. 38
, В с. Кьолме н, Шумен сkо, В гроб от
np. н. е· , 6 с. Лиляче, IV - 111 В. 39

Врачансkо, заеgно с gpyгu нахоgkи , gатирани 6 V - 1 В . np. н . е.40

Cpeg оръжията, изnолзВанu nрез kьсноЖелязната enoxa, широkо разnросm­
ранени са u konuятa, kouтo често се срещат В тpakuuckuтe гробове от това
Време. За разлиkа от мечовете те nрояВяВат по-голяма kонсерВатиВност В
раз витието на формата cu41 • Коnuята о т м . Кемер gepe могат ga се отне­
сат kьм тиn 11 no kласuфиkация та на Х. БуюkлиеВ на konuятa от ранноЖеля­
з ната enoxa и nреgстаВят gBa Варuанта на остролистно острие. Върхове
42

33 Б. Н и k о А о В. Траkийсkи па~тници във Врачансkо. - ИАИ, ХХХVШ, 1965, с. 186, обр.

27г, с. 187, обр. 2861 с. 19r, ·обр. 356; Б. Н и k о _.. о 8. Траkийсkи погребения при с. Софроние8о,
Bpaчattcku оkръг. • АрхеQ.А.огия, ХХIП, 3, 1981, с. 39, обр. 6г, с. 36, обр. 48; Б. Ни k о ..с. о В.
Траkийсkи нахоgkи от Се8ерозапаgна Бъ.А.гария. • Архешогия, ХХХД 4, 1990, с. 21, обр. 10г, с.
22, обр. 118, с. 16, обр. 3г; Р. По по В. НоВоотkрити паметници от Ж.е.А.ЯЗн.ата епоха 8
Бъ.А.гария. • ИБАИ, V, 1928 • 1929, с. 278, обр. 1403 4, с. 283, обр. 146а, с. 289, обр. 155.
34
Р. Поп о 8. Но8оотkрити преgисторичесkи старини. - ИБАИ, VД 1932 - 1933, с. 350,
обр. 98.
'6 Р. Поп о 8. МатериаАи за проуч8ане на ха.А.щатсkата и ..ta-meнckama kу..tтури 8
Б'мгария и Маkеgон.ия. - ГНМ, 1921, с. 167, обр. 161.
31
М. Дом ар а g с k и. Ке..tтите н.а Ба.А.kансkия ГtОАуостро8. С, 1984, с. 142, обр. 50.
37
М . М и р ч е 8. Траkийсkи могш.е1-J.:.Н,еkроrtОА при с. Добрина. - ИНМВ, I (XVI), 1965,
та.Ш. Х4041 , mаШ. Х142•43; М. М и р ч е 8. Рf1н.нотраkийсkият н.ekportOA при с. РаВна. - ИАИ,
XXV. 1962, таб.А.. XXXI11_,,3' таб.А.. ХХХIЛ1 _,; Л. Б о 6 че 8 а. Tpakuйcku н.ekporw.Aи при Се.А.ата.
Крыу.А.е8о и Черна, Тшбухинсkи оkры. - ИНМВ, Х1 (XXVI), 1975, с. 127, та.Ш. VПr
38 А. С а .А. k и н.. Цит. съч. , с. 10, обр. l p с. 11, обр. 2,.
39
Ц. Д р е м с и з о 8 а - Не .А. ч и н о В а. Траkийсkи могш.н. и погребения kрай с. Кыммен.
Шумеисkи оkры. • ИАИ, XXXII, 1970, с. 224, таШ. Ц,,
40
И. В е 11. е g и k о 8. С8етш.ището при с. Лш.яче. - ИАИ, XVПI, 1952, с. 208, обр. 194.
41
Х Б у ю k А и е 8. Траkийсkи 8ърхо8е н.а kопия от ра1tн.шkе.А.язн.ата eГUJXa 8 »м.гари.я.
• Архешогия. XXVIl, 2, 1985, с. 27.
41
П а k т а .м, с. 31, обр. б.

78
на konuя с ромбоВugно сеченuе на острuето са намеренu В гробове от 111 - 1
43
6. np. н. е. В с. Вuнограg, ГорнооряхоВсkо , uВ с. ЧомаkоВцu, ЛоВешkа област44 •
Върхове с gобре uзразен наgльЖен ръб uма от с. СофронuеВо u ПаВолче, Вра­

_
···
7
чансkо, намерени В гробове от

_
11 - 1 В. np. н. е., съnроВоgени от gруги оръЖия
и koнcka амуниция45 •
В сонgа>kнuя uзkon, наnра6ен npu оглеgа на
мястото, бяха намерени:
12. Чаwа от сВетлобеЖо6а gобре пречисте-
на глина. Тялото е с форма на nресечен kqнyc,
а. ръбът е леkо заоблен. Дъното е kръгло, с6ьрза­
но със стените с остъ·р ръб, отgолу уkрасено
с g6a kонцентричнu Врязани пръстена. От Вът­
решната страна kъм gъното uма еguнuчна хо­
рuзонтална Врязана лuнuя. Лuчат cлegu от kа­
фяВ лаk, равномерно нанесен no Вътрешността.
f> и на петна no стените. По ръба на устието
има малku отчуnВанuя.
Buc. 4,8 см, guaм. на ус-
Обр. 9: а, 6} глuненu чашu om тuето 9,8 см, guaм . на gъното 3,8 см. Ин6. №11
сонgа>kнuя uзkon
- 8555. Обр. 9В.
ЕguнстВенuте блuзku паралели на onucaнuя съg отkрu6ам cpeg чаwuте
без gpъ>kka от рuмсkата Вила 6 с. Кралев gол, Пepнuwko, gатиранu 6 kрая на
11 u 111 6. np. н. е. 48
13. Чаwа от gобре nречuстена розо6оkафя6а глuна. Тялото е с форма на
пресечен kонус, с ръб, свързано с Bucok npaB Венец на устието. Столчето е
nръстеноВugно. Към gъното от Вътрешната страна uма еguнична хорuзон­
mална Врязана лuния. Личат слеgи от чер6еноkафяВ лаk. По ръба на устието
uма отчуnВанuя. Вис. 4,6 см, guaм. на устието 10,6 см, guaм на gъното 4,6 см.
ИнВ. №11 - 8556. Обр. 9а.
Поgобнu съgчета са бuлu uзработВанu В nро6uнцuалнuте kерамuчнu рабо­
muлнuцu В Мuзuя u Tp-akuя nрез nepoga 11- IV В. от н. е.47 Тозu тun чawu са egнu
om наu-масоВо nреgста6енuте формu cpeg kepaмukaтa от рuмсkата 6uла npu
ИВаuлоВграg. Оnuсаната мо>kе ga се отнесе kьм тun 1 на чашите без gpъ>kku
om същата 6uла, gaтupaнu 6ъ6 11 - 111 6. от н. е. 48
Голямата разлukа 6 gатuрането на onucaнuтe нaxogku ме kapa ga смятам,
че Вероятният тpakuucku неkроnол е същестВуВал gълго Време, nоне от 111 В.
np. н. е. go 11 - 111 6. от н. е. Качеството на nреgметuте, l<akтo u сраВняВането

49
Р. По по 8. Материши за проучВан.е па хtищатсkат.а и ..и-тенсkа ky..ungpи 8 Бъ.А.гария
и Маkеgония. - ГНМ, 1921, с. 168, обр. 169.
В. Ни k о л о 8. Траkийсkи нахоgkи„., с. 16, обр. 38.
44

45
Б. Ни k о А о 8. Траkийсkи погребения.„, с. 37, обр. бг, с. 99, обр. 6g; Б. Ниkо.А.оВ. Траkийсkи
паметници.„, с. 182, обр. 226.
В. Н а й g е н о 8 а. Римсkата 8ш.а 8 с. Кра.А.е8 gш, Лернишkи оkръг. - РП, ХТV, 1985,
46

с. 29, с. 90, та.6.А.. 1041, с. 91, таШ. 1141 и цитираната литература.

Г. К а б а k ч и е 8 а. Керамиkата от 8ш.ата при И8ай.J.о8граg, П - IV 8. - РП, XV,
47

1986, с. 16 и цитираната литература.

48 п k __ ,.:.
а т а ~ с. 17, с. 119, 11ЩМJt.. 16m.

79
uм със cxogнu naмemнuцu, намеренu на mepumopuяma на анmuчнuя Ogecoc,
nokaз6am, че mpakume, населя6алu нegaлeчt:tume okoлнocmu на граgа, са се
nолз6алu om него6uя nазар. В moзu смuсьл нaxogkume om м. Кемер gepe go-
nьл6am не само географuяmа на cьcegнume на Ogecoc нekponoлu, но са u ·
npuнoc за uзуча6анеmо на него6оmо занаяmчuuсkо npouз6ogcm6o u mьрго6uя.

GRABFUNDE IN DER UMGEBUNG VON VARNA

MARIANA GEORGIEVA

(Zusammenfassung)

Verбffentlicht werden GraЬfundeaus der Landschaft Kemer dere in der nordбstlichen

Umgebung Vamas aus mehreren Grabem, die wahrscheinlich bei ErdarЬeiten zerstбrt
wurden. · Die Bestattung erfolgte durch LeichenverЬrennung. Ein silbemer Spiegel
(АЬЬ.1), Glasper1en (АЬЬ.2), ein Вalsamarium aus Ton (АЬЬ.3), ein Bronzering (АЬЬ.4),
zwei eiseme Messer (АЬЬ. 5с und 6), sowie drei eiseme Speerspitzen (дЬЬ. 7) wurden
in einem GraЬen entdeckt. Die Veriasserin vertritt die Meinung, daB diese Gegenstande
mindestens aus zwei Grabem , einem Frauen- und einem Mannergrab stammen.
Andere zwei eiserne Messer (АЬЬ. 5а und 8) lagen in einem zweiten Graben in
unmittelbarer Nahe. Aufgrund genau datierter analoger Funde in Bulgarien, Rumanien,
an der nбrdlichen Schwarzmeerkuste, in Griechenland und Kleinasien sind die
Gegenstande in das 3. Ьis 1. Jh. v. Chr. zu datieren.
Probegrabungen in qerselben Landschaft fбrderten zwei Tonbecher (дЬЬ. 9) ans
Licht, die, aufgrund ahnlicher in Moesien und Тhrakien zur gleichen Zeit hergestellte
Gefasse, in das 2. Ьis 3. Jh. zu datieren sind.
Die Funde zeugen fur die Existenz einer thrakischen Nekropole in der Umgebung
von Vama, in der wahrscheinlich vom 3. Jh. Chr. Ьis zum 2.-3. Jh . Bestattungen
stattgefunden haben.

80
 ГРОБНА НАХОДКА ОТ ОКОЛНОСТТА
НА С. АСПАРУХОВО, ПРОВАДИЙСКО

ЛЪЧЕЗАРЛАЗАРОВ

По
noBog uманярсkо разkоnа6ане на mpakuucka наgгробна могuла В м. Yco.-
emo npu с. AcnapyxoBo, ПpoBaguOcko, В kрая на месец ноемВрu 1978 г. mогаВа­
шнuяm ypegнuk на Дългоnолсkuя музеО Д. Злamapcku uзВършuл сонgа>kно nро­
учВане. МеЖgу 28 - 30 ноемВрu същата гоguна В uзmочнuя cekmop на могuлаmа
е бuл paзkpum гроб с mруnоuзгаряне, В koumo cpeg neneл, Въгленu u gребнu
kocmu са намеренu cлegнume npegмeтu, nocmьnuлu В Дьлгоnолсkuя музео 1 :
1. Златен пръстен, масu6ен, uзлят. Има eлunco6ugнa халkа с mрuьгьлно
сеченuе, разшuрена 6 рамената, 6 горната част с оформено легло . В него е
монmuрано eлuncoBugнo nлocko kамьче, сега с kафяВ цвят, може бu 6 резул­
mаm на горенето, Върху kоето негаmuВно е npegcmaBeнo uзобраЖенuе на
Марс с xog наляво с шлем на главата, konue нanpeko, с острuето нагоре В
ляВаmа рьkа u преметнат трофеu nрез рамо с gясната. Пръстенът meЖu
7,18 гр. Мальk фрагмент от стената на леглото за kамьkа лuncBa. Размерu
на nръсmена: 2,3 х 2,00 см, а на nлочkата: 1,7 х 1,3 см. Ин6 No МО232, табл. l1a.16 •
2. Элаmнu обецu {2 броя). Всяkа от тях се сьстоu от халkа от обла тел,
В kpauщama тя uзтьняВа u се uзBuBa обратно, образува nетлuцu, kouтo я

' 1
J о •

'
f la
16

Та 6 n. 1. Зnamнu нakumu: 1 • nрьсmен с гема; 2 - обецu: 3 - огърnuца

1
За съЖа..мтие gн,ес не разпшага..ме с rиана на неkропо.А.а, kakmo и с kak8amo и ga е gруга
gоkументация за пра8ените разkопlш. СВеgенията за нa:xx>gkume са от сьста8ения npomoka.A. по
Вре.ме на намирането па з.А.алшите наlшrпи и от озuаченията Върху съхран.я8алите В музея
npegмernu, karno произхоЖgащи "от Ycoerno, моги.ш 1 4, гроб от 28 - 30. XI. 1978 г."

6 инмв. kн. 28 (43)

81
зат6арят. Еguнuят kpau за6ърш6а с намотkа оkоло халkата, gругuят се на-
6u6а сnuрално 6ъ6 формата на kръгла nлочkа с nъnka 6 среgата, gоnьлнuтелно
запоена kьм gьгата.
Към обръча на обецата чрез xaлkuчka е оkачена малkа грозgо6ugна nupaмu­
gka, съста6ена от мно>kест6о гранулku. Общото тегло на обеците е 4,46 гр,
а елuпсuте, очертанu от халkuте, са с размерu: 1,9 х 1,7 см u 2,00 х 1,7 см.
ИнВ. NoAA0228/1-2, табл. 12 •
З. Златна огърлuца. Състоu се от слеgнuте (запазенu) частu: а) халkа за
заkопча6ане от тънkа обла тел, б) шест цuлuнgрuчнu мьнuста, nреgста6ля-
6ащu съставна част на 6epu>kkaтa, четuрu целu u g6e фрагментuранu. Мънu­
стата са ykpaceнu с псе6gофuлuгран. Целuте мънuста са с gьл>ku~ш 2,2 см,
6) 6ucyлka 6ъ6 формата на лунен сърn (лунула), uзработена от обла тел,
kоято kьм kраuщата постепенно uзтъня6а. Сърпът g6устранно е уkрасен с
гpynu от по еgна uлu трu гранулku, а kраuщата му за6ърш6ат с по g6e
пupaмugku от no четuрu гранулku . В горната част на 6uсулkата е npunoeнa
напречно халkа за оkач6ане kьм 6epu>kkaтa, kоято отстранu u от6ътре е
фuлuгранно уkрасена. Вuсулkата uма размерu: 2,9 х 2,5 см (без халkата). Общо
тегло на огъЕ_лuц_ата: 721 ар.._Ин.В.. №ААО2-ЗЫ1-8, mабл. 13 •
4. Балсамарuu от бе­
лезt-1.1kа60, слабо upuзupa­
лo стъkло. Има kамбано-
6ugно тяло, 6gльбнато
gьно,6ucoka цuлuнgрuчна
шuuka, разшuрена 6 gол­
ната част u nрuщuпна­

та 6 осно6ата, u шupoko
хорuзонтално устuе. В
горната част на тялото

6оgора6но обukаля сmъk­

лена нuшkа. Размерu: 6µ-
сочuна - 14,5 см, маkсuмал­
на шuрuна на тялото -
8,6 см, guaмemъp на yc-
muemo - 3,9 см. Ин6 .
№ААО165, mабл.11 1 •
5. Балсамарuu от бе­
лезНJkа6о, слабо upuзupa­
лo сmъkло. Има същата
1 2 .... форма kато npegxogнuя ,
без уkрасата по тялото,
Та 6 л. 11. 1-2: сmъkленu балсамарuu
но е с по-малkо u по-тяс­
но mяло u с по-uзgъл>kена u по-тънkа шuuka. Размерu: 6uсочuна - 14,8 см,
шuрuна (маkс.) - 6,2 см, guаметър (ycmue) - 2,2 см. Ин6. №ААО166, табл. 11 2 •
Освен oпucaнume нaxogku прu paзkpu6aнemo на гроба са бuлu oтkpumu u
фрагментu от gpyгu стъkленu балсамарuu, Железен kръг с от6орu, npegcma-

82
 ВляВащ част от kлючалkа (пластuна -
~ щuт) 2 , табл. 11 12а, Железен затВарач
/ (табл. 111 26), малku >kелезнu цuнтu (табл.
IV1}, по- големu >kелезнu гВозgеu (табл.
t 111 1) u kостенu пластuнku с разлuчна
{трuьгълна; правоъгълна, ромбоВugна)
3
\
. форма, няkоu от kouтo с отВорu В cpe-
gama (maбл. IVJ. Onucat-JJтe по-горе пре­
gметu са gоста хараkтернu за parkpu-
тuтe по нашuте земu богатu тpakuu­
cku гробове от рuмсkата епоха. Фор-
2б мата на преgстаВенuя туk пръстен е
аналогuчна с пръстен от puмckuя неk­
ропол на Ogecoc3, gатuран ВъВ 11 В. Пръ­
стен от същuя тuп, отkрuт В Херсо­
нес, е поставен В рамkuте на 11 - 111 В.,
а gруг поgобен, проuзхо>kgащ от Изто­
чното Прuчерноморuе, е от 111 В.4
Изобра>kенuето Върху гемата на
Марс kато Victor Tropaeophorus, много
xapakmepнo В рuмсkото монетосечене5 ,
също uма паралел В Българuя6·
Тuпът на обецuте u оформянето на
халkата със спuрално наВuто щuтче е
cpeg наu-разпространенuте от тозu
8ug златнu нakuтu, пpouзxo>kgaщu от
„

Та 6 л. 111. Железни npegмemu:i..aoigeu;~ рuмсkата епоха7 • Напълно ugентuчнu на

часm om kлючалkа;26-эаm6арач опuсанuте туk обецu са oтkpuтu 6
гроб от 11 6. go Галата (Варна) • Сьщu- 6

А. М 'Ь н з о 8 а. /Uючa.A.ku и kar:eтku от ри.мсkата епоха 8 Архесuогичес/шя музей • София.

3

• Архешогия, V, 1, 1963, с. 17, обр. 1; Д{J'Ь)kku и атииkации на kar:eтku от ри.мсkата епоха 8

Археш.огичесkи.я музей • София. • Архешогия, VЦ 1, 1965, с. 42, обр. 7.
$А .А.. М и н ч е 8. Гроб с богат инJJентар от римс/шя н.еkропо.А. на Ogecoc. • ИНМВ, ХVП,
1981, с. 68 • 9, mat.U. Щ3.
4
В. В. В о р и с о 8 а. Камел с Usобра.Жеи,ием сатира и менаgы • СА, 1960, 1, с. 272, рис. 1;
М. Н. А о р g k и п а н и g з е. Корпус памятниkо8 г..с.иптиkи Дре8н.ей Грузии. Тбzииси,
1969 (на груз. езиk ), с.138, puc.60.
'М. В е r п h а r d Hшidhucl1 vи MtJ11'l}(umk dи rlJmiscl1e11 Kaiserzeit. Halle-Saale, 1926, Taf 38, Nr.
4, 6, 9, 10.
'А .А.. Д и м и т р о В а - М и .А. ч е В а. Антични геми и kамеи от НациоНа.А.ния
ЩJХ8шогичесkи музей 8 София. София, 1980, обр. 21, 21а.
1
Б. Ф и .А. о 8. Римсkото С'Ьkро8ище от Ниkо.А.аебо. • ИБАД, W, 1914, с. 7, 1 9, таб.А. Ш,46;
П. Воgенич.ароВ. Гробна нaxogka при с. Сарафо8о. - ИБАИ, Xl, 1930/ 1931, с. 257, обр. 188; ИВ. Be..tko8.
Paзkonkume oko.A.o Мезеk. - ИБАИ, XJ, 1937, с. 152, обр. 142; Г. Тончева. Разkопkи на петте могzии
при Га.А.ата. - ИВАД, VIП, 1951, с. 58, фиг.107; Ан. Анге.А.о8. Гробни нaxogku от юЖния н.еkропо.А.
1iaМарцианоГЮА.. • ИНМВ, XIX, 1983, с. 86, таб.А.. Щ4; Т. Ко8аче8а. Към В'Ьпроса за неkропо.А.ите
на kшони.я У..tгш.я Eckyc. - ИМСЗБ, IX, 1984, с. 72, обр. 4/3. В Дмгоn,ш,с/шя музей се С'ЬХ{)ан.я8аm
и gруги З.А.аmи.и обеци с поgобни сnира.А.м набити щитчета.
'Г. Т о н ч е 8 а. Цит. съч., с. 58, фиг. 107.

83
 те гpoзgoBugнu Bucyлku, но npukpeneнu
kъм gруг тun златнu обецu, uма В сьk­
роВuщето go с. HukoлaeBo, ПлеВенсkо,
gатuрано В nьрВата nолоВuна на lllB., В
гроб от могuла npu с. Люблен (111 В.) u 6
гроб от юЖнuя неkроnол на Mapцuaнo­
noл(ll - 111 6.) 9·
Доста точен паралел на злаmнаmа
лунула, отkрuта 6 гроб от Ycoemo, nре­
gстаВляВа лунулата от cnoмeнamomo
HukoлaeВcko сьkро6uще 10 • две cxogнu зла­
тнu Bucyлku nроuзхоЖgат u om неkро­
nола В Чаталkа 11
, kато me са gamupaнu
съответно В kрая на 1В.u11- началото
на 111 В.
Wupoko paзnpocтpaнet-RJ cpeg гробнuя
uнВентар от 11 - 111 В. В нашата страна,
2
Северна Добруg>kа u gpyгu pauoнu са u
Т а б л. IV. 1 - малku Железнu цuнmu;
аналогuuте на gВата заnазенu стьkле­
2 - kocmeнu nлacmuнku
нu балс~марuя 12 • Сьщоmо може ga се kа­
Же u за gьр6енuте kaceтku (тоалеmнu kymuu) с металuчесku kлючалku, чuumo
останku са Железнuте щuт u затВарач 13 (табл.1112а,2б), сьот6етно с размерu:
11,З х 10 см (заnазенu) u 10 см (без сkобата). ТьU kато няма бронзоВu чacmu от
kлючалkа, uзглеЖgа, целuят механuзьм е бuл uзработен от Желязо, за разлukа
от gосега намuранuте no нашuте земu санgьчета 14 • Hяkou от среgно големu­
те Железнu гВозgеu, gBa от kouтo са с шupoku бронзоВu глаВuчku, може бu
също са останku от kасетkата, а малkuте гВозgейчета u xaл kuчkume om
бронз ВъВ формата на омега (табл. IV1) трябва ga са остатьцu om oбy6kU 15·

gБ. Ф и .А. о 8. Цит. съч., с. 34, обр. 9; Д. ОВчароВ. Tpaku.йcka наgгробна могщ.а и с8етU.А.1fЩ8
от IП В. пр. н. е. при с. ЛюШе~ 1'1ьрго8ищkи оkр'Ьг. - Архешогия XXI, 3, 1979, с. 40, обр. 10; Ан.
Анге..tоВ. Цит. съч., с. 85 - 6, таб.А.. Щ2.
10
Б. Ф и ..t о 8. Цит. съч., с. 7, № 11, таб.А.. Щ8.
нх р. Би ю k..t и е 8. Траkийсkият могщ.ен нekponO.A. при Чата.А.kа, Староза20рсkи оkри.
- РП, XVI, 1986, с. 45, с. 116, таШ. 14, 1 158, с. 130, таб.А.. 28, 1 375.
ите cnagam kъм тип XLVd" по k.i_асифиkацията на М. Би k о 8 а .А. а М. В и с о v а l l.
Va.se aпtice de sticla la Toтis. Constan{a, 1968, р. 110-11, пг. 222-3, р. 119, пг. 227, р. 149,flg. IX.
За точ1tи съот8етст8и.я от Б'Ь.А.Zария на по-широkия ба..tсам,арий ( таб.А.. Пl ) ВЖ. напрЦМNJ:
Г. Тон че В а. Гробн.и нахоgkи от Ogecoc. - ИВАд, XII, 1961, с. 49, обр. 496; А. А не е-"' -ОГВ.
Гробни н.ахоgkи от запаgни.я 1юkропо.А. на Марцианопо.А.. - ИНМВ, ХХ1., 1985, таб.А.. IV,2, а за nо­
тъи/шя ( таШ. П2 ) - А. М и и ч е 8, П. Г е о р е и е В. Разkопkи 8 Марциано11дА. през
1975 е. - ИНМВ, XV, 1979, таШ. Xl,l.
1
,К. и Х. Ш k о р п и ..«.. Ба..tчиk. - ИВАД. V, 1912, с. 59, таШ. Xl, фиг. 12 - 14;
Г. Та 6 а k о 8 а - Ц а н о 8 а, Л. Г е т о 8. Могщ.ни погребения от с. Тg.А.ОВо, Старозагорсkи
оkри. - Архешоги.я, Х1, 4, 1969, с. 33, обр. 13; Д. О 8 чар о 8. Цит. съч. , с. 34 СА.., обр. 96,lla;
Л. Г е т о В. Траkийсkи мf'Jгщ.ен нekponO.A. от римсkата епоха при Каби.А.е. - В: Кабше, 1, Софи.я,
1982, с. 66, таШ. XXII,2; Л. О г н е п о 8 а - М а р и н о 8 а. Дребни нaxogku, mepakomu,
cky..tптgpa. П. Материши от римсkата erwxa, на.мерени 11.ag раз&мините на СеВтоnО.А.ис. -
В: СеВтопО.А.ис, 1, Софи.я, 1984, с. 199, обр. 59; Х р. Би ю k..t и е В. Tpakuйcka могш.на гробница
от с. Мъgрец, Староза2орсkи оkр'Ьг. - РП, Х. 1984, с. 15 e..t.; същият. Траkийсkи мог~иен неkроп,о.А,
при Чama..tka, с. 36 СА.. -- ~
14
ВЖ. Литературата rwg № 1 2 и 13.
16
За поgоб1tи га&ьри - Ц 8. Д р е м с и з о 8 а - Н е .А. ч и н о 8 а, И 8. Б а ..t k а н -
с k и„ Наgгробна моги..tа kрай с. Г..tegka, Кърg;kшийсkи оkр'Ьг. - Архоо..tоги.я, XV, 3, 1978, с. 66.

84
 В няkоu гробо6е с труnоuзгаряне от 111 6. сл. Хр. 6 нашата страна са
paзkpuтu u разлuчнu kостенu nлacтuнku , nogoбнu на сnоменатuте от разг­
ле>kgанuя гроб 1 6 . Те uлu са бuлu anлukupaнu kьм gьр6ената част на тоалетнu
kymuu, uлu nъk са частu от уkрасата kьм облеkлото на nokouнuцume . Тънku
kocmeнu nлacmuнku с разлuчНа форма (k6agpamчema, mрuъгълнu , kръглu) npo-
uзxo>kgaт u от гроб с труnоnолагане om могuла npu Варна . Cnopeg a6тopu­ 17

me, kouтo гu nублukу6ат, те са уkрася6алu gър6енаmа погребална носuлkа,

чuumo останku бuли намеренu 6 гроба. Прu nо-горе сnоменатuте случаи с
mруnоuзгаряне оче6ugно не е uмало нocuлku . Наu-6ерояmно уkрасата с kocme-
нu nлacmuнku е бuла gоста разпространено я6ленuе u се е nрuлагала kьм
разлuчнu uзgелия.

Въз осно6а на посочените аналогuu gaтupo6kaтa на гроба бu mряб6ало ga

се nocma6u наu-общо 6ъ6
11 - 111 6., kamo е 6ъзмо>kно тя ga бъgе nо-точно
оnреgелена. Hanpuмep kато се uма npeg6ug селuщето, с6ързано с неkроnола,
за koemo ще стане gума nо-нататъk, горната гранuца бu могла ga е go
cpegama на 111 6. От gруга страна, gamupo6kaтa на посочените nаралели на
голямата част от отkритиmе 6 гроба npegмemи наgх6ърля границumе на 11
В . Emo защо kато че лu нau-gonycmuмo е nогреб6ан~то ga е било из6ършено
В nъpBama nоло6ина на 111 6.
Лunсата на kak6aтo и ga е gоkументация за разkриВането на гроба е
npeчka за оnреgелянето на muna му. Все nak omcъcmBиemo 6 сnоменатuя Вече
npomo koл на отбелязани kерамuчни (тухлени) фрагменmu или kаменнu nлочи,
koumo е6енmуално ga са оформяли kамера, ga6a осно6анuе ga се npueмe, че
mou е nреgстаВляВал Bkonaнa яма с nocmaBeнu В н~я ocmaнku от uзгорелuя
ckeлem u гробен uн6ентар (тun IV, 6apuaнm А no kласuфukацuята на Л . Ге­
mоВ) 16. Няkолkото сuлно kopoзupaлu , gоста масu6нu г6озgеu с размерu (заnа­
зенu)7 - 7,8 сми Г - образен ~аВършеk отгоре (mабл.1111), uзгле>kgа, са ocmaнku
om gьрВена ckapa, kоято е nokpuBaлa ямаmа 1 9 · Каkто беше nосочено, наkumите
u gругиmе нaxogku от гроба имаm nаралелu от гробо6е om римсkаmа enoxa В
разлuчнu kраища на България, а Взет kато цяло, гробнuяm инВенmар om Усое
uма особено голямо съВnаgение именно с нахоgkи om наu-близkuте разkоnани
нekponoлu - 6 Марцuаноnол и Ogecoc, kakmo и 6 Търго6uщkо, nak 6 СеВероизmо­
чна България 20 • Местнuят npouзxog на оmkритите 6 Ycoemo златни обеци u
на nосоченuте аналогии , kakтo и на балсамарuumе u moaлemнomo санgьче
egBa лu nogлe>ku на съмненuе. Пopagu бrruзocmтa на антuчноmо селище u
неkроnола В Ycoemo go Марцuаноnол u Ogecoc, kakтo u че са omkpumu nogoбнu
злаmнu уkрашенuя В тезu големu анmuчнu ценmроВе, не е голям рисkьm ga се
npueмe, че отkриВанuте не само В ареала на нашето Се6ерно Ч~рноморие, но

/f
1
'Д. О 8 ча р о 8. Цит. съч., с.34; Г. Гине 8. Hekpoгw.,t от римсkата епоха при с. Моги.А.ец,
'J'tьргодищkи оkръг. - Архео..wгия, XXV, 4, 1986, с. 22, обр. 11.
l1X. и К. Ш k о р пи .А.. Разkопkи на могш.и go гр. В::~.рна. - ИВАД, Д 1909, с. 10 - 11.
18
Л. Г е т о 8. Погребални обичаи и гробн,и съоръ;kения g траkите през римсkата епоха
( 1 - IV 8. ). - Арх,е().А,()ги.я, ХЛ, 1, 1970, с. 4.
Поgобни поkри8ни kонстрgkции са ре2истриршш нееgноkратно при гробоВе с трgпоизгар.яне
1
'

- В>k. например: Х р. Б g ю k и е 8. Tpaku tkkuят моги.А.ен нekpoгw.,t

..t „., с. 18, 22.
ВЖ . ..tитературат_а от преgхоgните бе.А.еЖkи.
0
'

85
u навътре В Източна Българuя тakuBa uзgелuя са npouзBe>kgaнu там. Другu­
те нakuтu (nръстенът, лунулата) no Всяkа Вероятност са Внос от uзточнu­
те областu на Имnерuята uлu nоне са бщш uнcnupupaнu от uзточнu (cupuu-
1
cku) образцu21 ·
Неkроnолът В м .Усоето, kouтo се състоu от наg gузuна; могuлu, няkоu от
kouтo са археологuчесku nроученu от Д. Златарсku, u от обukноВенu гробове
мe>kgy тях, трябва ga се сВър>kе с антuчното селuще, отстоящо на оkоло 50
- 100 м ю>kно от него . Ako се cъgu no разnръснатата елuнuстuчесkа u puмcka
kepaмuka u kамънu (останku от зugoBe), nлощта му е бuла gоста голяма -
оkоло 60 gka. ОтkрuВанuте В селuщето uлu В блuзост go него сребърнu u
бронзоВu монетu (В това чuсло u няkолkо kpynнu нaxogku) 22 u gpyгu археологu-
1

чecku матерuалu , kakтo CJ gаннuте от няkоu paзkonaнu от Д. Златарсkч.

1
могuлu nоkазВат , че то е същестВуВало nрез eлuнucmuчeckama u рuмсkата
enoxu. Горната гранuца на ykpuBaнemo на cъkpoBuщama, kakтo u на намuранu­
mе eguнuчнu монетu е среgата на 111 В. , koгamo селuщето е nрестанало ga
сьщесmВуВа В резултат Вероятно на няkое om гomckume нашесmВuя.

GRABFUND IN DER UMGEBUNG VOM DORF ASPARUHOVO,

KREIS PROVADIJA

LACEZAR LAZAROV

(Zusammenfassung)

Bei Rettungsgrabungen an einem Hugel der Nekropole in der Landschaft Usoeto

beim Dorf Asparuhovo wurde 1978 ein Grab тit verЬrannter Leiche entdeckt. Es
enthielt folgende Gegenstande: 1. einen goldenen Ring (Tafel 11); 2. zwei goldene
Ohrgehange (Tafel 12); З. ein goldenes Halsband (Tafel 13); 4. glaseme Вalsaтarien
(Тafel 11); 5. eiseme Reste einer Buchse fQr Schбnheitspflege (Tafel 111 2а,ь); kleine
eiseme ~agel (Tafel IV1); grбBere eiseme Nagel (Tafel 1111) und Knochenplattchen
verschiedener Form (Tafel IV2).
Das Grablnventar beweist, daB eine Frau im 2. - З., genauer vielleicht in der ersten
Halfte des З. Jhs. n. Chr. bestattet ist. Der Goldschmuck und die anderen Gegenstande
entsprech,en GraЬfunden in verschiedenen Gebleten Bulgariens, besonders in Odessos,
Marcianopolis und ihrem Umkreis. Einige der im Grabhugel gefundenen Gegenstande
(Ohrgehange, Вalsamarien, SchбnheitsЬuchse) sind wahrscheinlich бrtliche Erzeugn~e.
Der ubrige Schтuck (Ring, Halsband) wurden womбglich aus den бstlichen Gebleten
des Rбmischen Reiches eingefuhrt.
11
Б. Ф и .А. о 8. Цит. сь ч., с. 44 c.t.
z:z За g8e от тези н.axogku е сьобщен,о 8..tumepamgpama - М Ми р че 8. Кшеkти8ш.J, МLJнеmни
нa.xogku от Варштсkо- ИНМВ, VЦ 1971, с. 183 - 189; Й Ю р g k о 8 а. Мон..етхите на.хоgkи, omkpumи
8 Sь.А.гария през 1971 и 1972 г. - Арх8(Щ)гия., XIX, 1, 1977, с. 69.

86
НОВОПОСТЪПИЛИ ФИ~УЛИОТ 111-Vll В. В ШУМЕНСКИЯ МУЗЕЙ

А Н Н А ХА Р А Л А М 'Б И Е В А, Г Е О Р Г И АТ. АТ А Н А С О В
1

В nублukацuята ''Фuбулu от V - Vll 6. 6 Шуменсkuя музеu а6торuте са 11

1
oбнapog6fillu 72 фuбулu • Част от но6оnостъnuлuте 6 същuя музеu фuбулu,
122 на броЬ, е·6kлючена u 6 сегашната nублukацuя. Те също са случаuнu нaxogku
u са намеренu npeguмнo 6 kьснорuмсkuте u ранноВuзантuuсkuте kpenocтu u
селuща kpau Шумен u сьсеgнu села. Тunологuчно-хронологuчното uм оnреgеляне
е 6ъз основа на 6ъ6еgената 6 цuтuраната статuя kлacuфukaцuя. Публukу6ане­
mо на но6оnостъnuлuте 6 Шуменсkuя музеu еkземnлярu обогатя6а не само
kолuчест6ено, но u 6 тunологuчно отношенuе сnоменатата. kлacuфukaцuя u
gopaзkpuBa разнообразuето от тunoBe, nogтuno6e u 6арuантu. фунkцuонално­
сmmа на тезu uзgелuя гu е налоЖuла 6 облеkлото на населенuето u от
moзu раuон nрез 111 - Vll В.
1. Еgноgелнu фuбули с обърнато назаg kраче (kат. No 1, табл. 11)
Еgноgелната фибула с горна тетuВа на nруЖuната, uзВита от обла тел,
uзmеглена от kрая на лъkа, е много pяgko срещано uзgeлue 6 балkансkuте
npoBuнцuu на юг от Долнuя Дун а6 • Блuзku nаралелu тазu фибула uма cpeg
2

еkземмярuте от 6тората nоло6uна на 111 - IV 6., разnространенu 6 земuте на

север от Среgнuя Дуна63 . Не е uзkлючено фuбулаmа от с. Но6осел, Шуменсkо,
също ga е cpegнogyнa6cko uзgeлue, gонесено 6 Източнuте Балkанu.
11. Арбалетнu фuбулu с обърнато назаg kраче, uз6uтu от лента със cъp­
noBugнo наnречно сеченuе (kат. табл. 12. э. 6 . 9 , Х5).
No2 - 8,
Лентата, от kоято са uзBuтu фuбулuте от тuna, е от бронз с голямо
съgърЖанuе на меg. Тя се стеснява от льkа kьм kрачето. С разлuчнu wupuнu
са u kykuчkuтe, nрез kоито мuнаВат осuте на nруЖuната с gолна тетuВа.
Фuбулаmа от kреnостта Граgьт kpau Puwkuя npoxog (kат . №4, табл. 12) u
gруга случаuно намерена В Шуменсkо (kат. №8, mабл. Х5) са с gьлгu Железнu
ocu u с no gBe npy>kuнu. Първата фuбула е с gBe npy>kuнu от меgна тел: no-
mънka - gekopaтuBнa, и nо-gебела - фунkцuонuраща. Втората фuбула е с еgна
npy>kuнa от тънkа меgна тел и с 6тора - фунkцuонuраща, от gебела Желязна
mел. Дългата Желязна ос на фuбулата от Шуменсkо (kат. №7, табл. 17) е
oбBuma с тьнku меgнu nлacтuнku, nриgьрЖанu om нa6u6ku В kраищата. Пpy­
>kuннume механuзмu на nослеgнuте трu еkземnляра npuлuчam на тезu, npu-
me>ka6aнu от черняхо6сkumе фuбулu, cnopaguчнo срещанu u на юг от Долнuя
Дуна64 · Досега 6 kъсноантuчнuте kpenocтu u селuща no gyнa6ckama гранuца
1
А. Х а р а ..с. а м б и е 8 ~ Г. А т. А т а н а с о 8. фибу..с.и от V - VI 8. 8 Шуменсkия
.музей. - ИНМВ, 27 ( 42 ), 1991, с. 42 - 64.
2
Е. Г е н ч е 8 а. За тuпо.А.огичното разбитие на kъсноримсkите фибу..tи с поgбито kраче
8 Юiсна Б'Ь.А.Zария. - Архешогил, XXXI, 4, 1989, с. 30 - 32. '
1
1. S z у d / о ~ s k i. Die ei,1g/iedrige11 Fibeln mit шngesc/1/agenem FtШ i11 Osterre~h im Rahmen
ilires Vorkommcn i11 Mitteleuropa. - Archaeo/ogia Austriaca, 63, 1979, S. 21-29, АЬЬ. 1-3.
• Е. Ген, ч е 8 а. Цит. С'ЬЧ„ с. 32, обр. 12 •

87
 u Преgбалkана са oтkpuтu оkоло трugесетuна от разглеЖgанuте фuбулu 5 •
ДолноgунаВсkuте еkземnлярu са gBygeлнu uлu rnpugeлнu u uмат nруЖuна с
gолна тетuВа, a·cpegнoeBponeuckuтe- от т.нар. 'унгарсku тun - са еgноgел­
11

нu u с горна тетuВа на nруЖuната6 . ДатuроВkата на фuбулuте, oтkpuтu В

гробове от неkроnола Т ьорьоkсентмukлош (Унгарuя) , е Въз осно В а на намере­
нuте монетu - kрая на 11 - 111 В. 7 двете фuбулu от гроб (№1704) на Жена от
неkроnола В Кеч (ЮЖна Полша) се отнасят, Въз основа на uнВентара от
затВоренuя kоммеkс, kъм фаза Д no хронологuята на К. ГogлoBcku (kрая на IV
- началото на V В.) 8 . Haxogkuтe от Шуменсkо са В npgkpena на uзkазаното
Вече npu nублukацuята на аналогuчнuте еkземмярu от HoBonaзapcko мненuе,
че тезu фuбулu са част от облеkлото на населенuето , gошло Н? юг от
'., Долнuя Дунав наu-рано nрез 111 В . ПърВuте негоВu мuграцuu тогава са gocтu­
, г налu u go Среgна EBpona, а Bek nо-kъсно носuтелuте на бронзоВu фuбулu със
cъpn o Bugнo сеченuе на лентата са населяВ алu u Шльонсk (ЮЖна Полша).
111. Арбалетнu фuбулu с обърнато назаg kраче
u uзВuт оkоло оста на nру­
Жuната лъk (kат. № 9 - 28, табл. 11 2 _ 8, 111 1 _3 , IV1.5 , Х1 4 . 5 , Xll 1 . 3 • Xlll 10 _ 12 ) . Към тозu
тun nрuнаgлеЖат фuбулu, uзBuтu от бронзоВu u Железнu лентu , отлетu В
еgноgелнu kaлъnu . Наu-често технuят nруЖuнен механuзъм е gВуgелен. Краят
на лъkа е з аВuт оkоло nреоблаgаВащuте Железнu ocu на nруЖuнuте, kouтo
uмат gолнu тетuВu. Фuбула kат . №11 (табл. 116) uма nраВоъгълнu gekopaтuBнu
.nолета В kраuщата на лъkа u kрачет6. Поgобнu ykpacu са nознатu от фuбу­
лuте, нареченu от Г . Дяkону gakuucku, u от фuбулuте от раннuте фазu на
9
ЧерняхоВсkата kултура • Другu четuрu фuбулu с белезuте на тuna (kат. №9,
1О, 12, 15, табл. 11 4 5 7 , Х1 4 ) са uз Bumu от бронзоВu лентu , kouтo nла6но се
стесняват от лъkа .kъм kрачето . Фuбула kат . №13 (табл. 11 8) е от бронзова
лента с noлyeлuncoBugнo напречно сеченuе u е egнakBo шupoka u npu лъkа, u
npu kрачето. От фuбула kат. №29 (табл.111 4 ) я отлuчаВа лunсата на ecoBugнo
uзВuт kpau на лъkа. Към тu_n 11 nрuнаgлеЖат u фuбулuте от kpenocтuтe kpau
с . BouBoga, Шуменсkо (kат. №17, табл. Xll 1) , от селuщето В м . Червената
nръст npu с. Черенча, Шуменсkо (kат. №18 , табл. Х11 2) , kakтo u още четuрu
фuбулu от Шуменсkо (kат. №14, 16, 19, 20, табл . 111 2 , Х1 5 , Xll 3 , Х111 1 2). Четuрu от
uзброенuте фuбулu са със заnазена арбалетна nруЖuнна kонструkцuя u с
gълга ос на nруЖuната. Бронзовата фuбула от с. Bou6oga, kоято е _р таkа6а
nруЖuна, u сега фунkцuонuра. Прегънатата фuбула от с. Черенча (kат. №18)
е с gBe бронзоВu npyЖuнu . Първата - от тънkа тел - е наВuта оkоло оста, за
ga я npegnaзBa . Втората - от nо-gе бела mел - е фунkцuонuраща. Еgна om
чemupume фuбулu om Шуменсkо (kam. №19 , mабл. Xll) е с gълга Желязна ос, но
. 3
!

6
А. Х а р а ...t а м б и е В а,
Г. А т. А т а н а с о В. Фибу...tи от НоВопазарсkо от I
- VП В. - ГМСБ, ХVЩ
1992, с. 62-63.
6
J. Р е s k а r. Fibel11 aus dи romiscl1en Kaiserzeit iti Mllhren. Praha, 1972, S. 113, Taf. 31 ~.м
7
А. Н. V а d а у. Sarmatisches GrlJberfeld in TortJ/щentmikl6s-Surjdn-Oltelep. -Acta Arcl1aeologica
1
Academicae Scientiarum Hu11garicae, 37, 1985, S. 373-370.
8
М. G е d l. Oblekty z okresu wplywow rzymskich 1ia cmentarzysku w Kietrzu, woj. Opole. -Scripta
archaelogica, Varia, ССХХХ/, Warszawa-Krak6w, 1988, р. 157, 190, rys. 34. •
9
G. D i а с о 11 и. Ober die Fibe/11 mit ш1zgeschlagenem Fuss in Dazien. -Dacia, XV, 1971 , S. 239-
249, 253-255.

88
обВuта от меgнu nлacтuнku, Върху kouтo са останали cлegu от kорозuята на
Желязната nруЖuна. Четвъртата от фuбулuте, отkрuта 6 Шуменсkо (kат .
№20, табл. Х111 12), е с Желязна ос, В чuuто kpauщa uма меgнu тоnчета. rip-y>ku-
нaтa u е с no трu странuчнu нaBuBku u gолна тетuВа. ПруЖuнuте на uзбро­
енuте фuбулu гu gоблuЖаВат go еkземnлярuте, шupoko разnространенu чрез
мuграцuuте на населенuето, сът6орuло ЧерняхоВсkата kултура, u негоВuя
сеВеробалkансku Варuант - Сънтана ge Муреш - nрез IV В.
Арбалетнu фuбулu с обърнато назаg kраче u uзВuт оkоло оста на nруЖu­
ната лъk се срещат u В kpenocтu u селuща от V u VI В. Те са uзBuтu от
лентu от бронз с голямо сьgьрЖанuе на мeg. u no-pяgko. oт Желязо (kат. №21
- 28, табл. 11 2•3 , 111 1.3 , IV1•5 , Xlll 10.12). Поgобнu фuбулu от fреnостта Граguще В
Габрово са oтkpuтu 6 трети строuтелен хорuзонт, gaтupaнu с монетu във
Втората nолоВuна на V - VI в. 10 Посочената gaтupoBka на фuбулuте от Габ­
роВсkата kpenocт е еguнстВената за nоgобнuте uзgелuя, oтkpuтu на юг от
Долнuя Дунав. Простата uм форма u ykpaca от щемnелуВанu kръгчета u
точku u Врязанu лuнuu също са улесняВалu серuuното uм npouзBogcтBo.
IV. Арбалетнu фuбулu с обърнато назаg kраче u ecoBugнo uзВuт kpau на
льkа (kат. №29 - 40, табл. 111 4 , IV3 •4 .6 _ 10 • Xl 1•3 . Х11 4 . 7 ). .

Фuбулuте от тозu тun са от бронз u Желязо. ИзВuтата от шupoka

бронзова лента фuбула (kат. №29, табл. 1114) от kреnостта В м. Къщята kpau
с. Драго-ево, Шуменсkо, е от раннuте еkземnлярu на тозu тun, сьзgаgен no
nogoбue на сеВерноgунаВсkuте u черняхоВсkuте фuбулu с обърнато назаg kра­
че. Каkто npu noBeчemo фuбулu, носенu от "ВарВарuте", u разглеЖgаната е
бuла с Железен npy>kuнeн механuзъм, чuято ос е kорозuрала В gолната uзBu6ka
на ecoBugнuя ,kpau на лъkа . Аналогuчнu на разглеЖgаната фuбулu uма ВъВ
Варненсkuя u В ГаброВсkuя музеu 11 • Еkземnлярuте от Габрово са от paзkonku­
me на kреnостта Граguще. Еgната от тях е от строителен хорuзонт, ga-
mupaн с монетu kepaмuka u тоkа с uзрязан kръст от Втората nолоВuна на
V В. u nьрВuте gBe третuнu на VI В.
СлеgВащuте шест фuбулu от разглеЖgанuя тun са uзBuтu от бронзова
лента uлu са отлети от бронз В kaлъnu (kат. NоЗО - 35, табл. IV3 •4 .6 •7 , Xl 1•3). Те
са случаuнu нaxogku от kpenocтuтe kpau с. ДрагоеВо, Шуменсkо, uлu от gpyгu
kpenocтu u селuща оkоло Шумен. Поgобнu на тях фuбулu с обърнато назаg
kраче u ecoBugнo uзВuт kpau на лъkа uма u ВъВ Варненсkuя, ГаброВсkuя, Русен­
сkuя u gp. музеu 12 • Те са npeguмнo случаuнu нaxogku u gaтupoBkaтa uм е
Възможна еguнстВено чрез сраВняВането uм с аналогuчнu gaтupaнu uзgелuя.
Поgобна фuбула от kреnостта 6 Г аброВо е отkрuта В nъpBu строuтелен
хорuзонт, gатuран IV В . 13 Намеренuте на север от gолнuя Дунав фuбулu, npu-

К. К о й ч е 8 а, А. Х а р а ....t а м б и. е 8 а. Кшеkцията от фибу....tи от Ш - VП 8.

10

на Габро8сkи.я музей. - ГМСБ, XIX, 1993, с. 59-60, таб....t. 1,,4 , I lg1 Шн, IVg.
н П q k т а м, с. 57 - 58.
~ А Ха р а ....t а м би е 8 а. два типа k'Ьсноантични фибу....tи от Варненсkи.я музей. - ИНМВ,
u
23 ( 40 ), 1989, с. 29 - 32, та б....t. 15,6, ПВ,9; К. К о че 8 а, А. Ха р а ....t а м би е 8 а. Цит.съч.
с. 60-61; А Х а р а ....t а м б и е 8 а, Д. И 8 а н о 8. Късноантични фибg....tи от музея 8 Русе.
- ГМСБ, XII, 1986, с. 17 - 20.
~з К. К о й ' L е 8 а, А. Х n р а ....t а м би е 8 а. Цит. съч., с. 5 7 - 58, 60

89
наgлеЖащu kьм разглеЖgанuя тun, Д. Т eogop14 отнася kьм Втората nолоВuна
на V В. - nърВата nолоВuна на VI В.
Белезuте на тuna носят u четuрu фuбулu, uзработенu от Желязо (kат.
No36- 39, табл. IV8 _ 10• Xl\ 7). Tpu от тях са намеренu В kpenocтuтe kpau селата
Рuш , ДрагоеВо u Граguще, Шуменсk_о. Фuбулата от с. Рuш е наnълно заnазена
u фунkцuонuра. Краuщата на Желязната uос са nъхнатu В Железнu цuлuнgьр­
чета, чuято роля Вероятно е ga npegnaзBaт оста от kорозuята uлu ga на­
маляват трuенето u В nруЖuната. Поgобнu еkземnлярu, oтkpuтu В с. Драго­
е6о, са 6kлюченu В nублukацuята на фuбулu от Шуменсkuя kpau 15 • Аналогuчнu
фuбулu от Г абро6сkата kpenocт са намеренu 6ъВ 6торu u трети строuтелен
хорuзонт u са gaтupaнu съответно с монетu на Xoнopuu (395 -
408} u с
нaxogka от монетu на uмnераторuте АнастасuО {491 - 518), Юстuн 1{518-527}
u Юстuнuан (527 - 565) 16•
Cpeg фuбулuте от тuna с богата ykpaca се отлuчаВа фuбула kат. №32
(табл. IV ) с неuзВестно място на намuране В Шуменсkо. НаgльЖнu бpaзguчku
6
уkрасяВат лъkа u. На npexoga лъk- kраче, nрез оформеното nраВоъгълно nоле
мuнаВа Втора ос от Желязо, обВuта с меgна тел, kakBamo е u оста на още
фунkцuонuращата nруЖuна. Поgобен gekopaтuBeн елемент не е uзВестен npu
gpyгu фuбулu от тuna. Останалuте еkземnлярu са npeguмнo с щемnелу6анu
uлu Врязанu орнаментu Върху траnецоВugното kраче u Върху шupokuя лъk.
Фuбула с eco6ugнo uзВuт kpau на льkа, но с масu6ен uглоgърЖател, uзBum
nog nра6оъгълното kраче, е намерена В kpenocтma Граgът kpaO с . Рuш, Шумен­
сkо (kат. №40, табл. Х11 4 ). Лъkьт на фuбулата е от шupoka бронзова лента,
koяmo се стеснява kьм kрачето. Прu есоВugната uзBuBka тя става трu nъmu
nо-mясна. Дългата Желязна ос на nруЖuната е обВuта с меgнu nлacтuнku u
uма тоnчета В kpauщama. Прu maзu фuбула uма съчетанuе на елеменmu,
хараkтернu за няkолkо тuna арбалетнu фuбулu om V В. , фаkт, kouтo nозВоляВа
ga се gonycнe, че u тя е npouзBegeнa тогава.
V. Арбалетнu фuбулu с обърнато назаg kраче, nробuт отВор за оста на
npyЖuнama u kykuчka наg него (kam. №41 - 68, табл. 11 9 , 111 8 , V1 • 12 , Vl 1 • 13 , Xl 2).
Фuбулuте om тозu mun се omлuчa6am с голямо разнообразuе на формuте u
ykpacama на gетаuлuте. Ето защо npu аналuзuранеmо на оmgелнuте еkзем­
nлярu е наложено Вътрешно gеленuе на тuna на nogтunoBe. Cnopeg няkоu
uзслеgо6ателu това разнообразuе се gълЖu на разлuчнuте npoтoтunoBe на
разглеЖgанuте фuбулu. Hяkou от тях са gостuгналuте на юг от Долнuя
Дунав nрез Втората nолоВuна на 111 В. черняхоВсku фuбулu с обърнато назаg
kраче u отвор за gългата ос на nруЖuната uм. Другu от фuбулuте uмат за
npoтoтunoBe местнu nроВuнцuалнu uзgелuя.
Cpeg разглеЖgанuте фuбулu nет (kат. № 44, 48 - 50, 60, табл. V2.6.7.8 , Vl 8) са
uзkлючuтелно семnлu uзgелuя. Лъkьт u kрачето са uз6uтu от глаgkа отгоре

14
D. G 11. Те о d о r. Co11siderafii prn1i11dfibu/ele roma110-Ьiz.011ti1w di11 secolele V - VI/ е.т. /1i spafiul
carpato-dш1area11a-po11tic.-Arcl1elogia
Mo/do\1ei, Xll, 1988. р. 207-208, fig. 3.
16
А. Х а р а ..«. а м 6 и е 8 а, Г. А т. А т а 1t а с о 8. Фибу..tи от V - VI 8. 8 Шумем/шЯ
музей. - ИНМВ 27 ( 42 ), 1991, с. 50, 59 - 60.
1
~ К. К о й ч е 8 а, А. Х а р а. ..«. а м б и е 8 а. Цит. съч., с. 60 -61.

90
бронзова лента. Те са uмалu Железнu npy>kuнu, kouтo не са заnазенu. две от
mях uмат Врязана лuнuя no среgата на лъkа u слабо лuчаm щемnелуВанu
kръгчеmа Върху kрачетата. Фuбулu kато onucaнuтe съхранява nочтu Всяkа
музеuна cбupka В страната.
СлеgВащuте фuбулu от тuna (kат. №41, 42, 47, 52, 54, 55, 58, 61, 64, 65, 67, 68,
mабл. 11 9 , 111 6 , V5. 10. 12 , Vl 1•4 •7. 10•11 •13 , Х1 2) са ~зВuтu от отлетu В еgноgелен kалъn
бронзоВu лентu . Оkоло отвора за оста на npy>kuнaтa npu Bcuчku фuбулu
лuчаm cлegu от kорозuята на оста. Фuбулата от гр. СмяgоВо (kат. №68,
mабл. Х1 2 ) uма Желязна ос, обВuта от меgна тел , u меgнu тоnчета В gВата
kрая. Hag меgната cnupaлa е uзВuта Желязна, още фунkцuонuраща, npy>kuнa.
Kamo onucaнuя npy>kuнeн механuзъм uмат gоста фuбулu от Вkлюченuте goтyk
munoBe. Възможно е тоu ga е ВзаuмстВан от фuбулuте, срещанu В черняхо­
Всkuя kултурен kръг, u Внесен от неговите носuтелu на юг В земuте на
uмnерuята.

Трuте фuбулu с Врязанu нagnucu Върху nраВоъгълнuте cu kрачета (kат.

№43, 56, 66, табл. V1 , Vl 2 . 12) също nрuнаgлеЖат kъм тезu от тun V. Вместо
щемnелуВанu u Врязанu орнаментu Върху kрачетата на трuте фuбулu са
граВuранu uмената Марuя u Мuнна u Възгласът "Амuн". Тезu uмена могат ga
са на nрuтеЖателuте на фuбулuте uлu на хрuстuянсkuте c6eтuu, технu
nатронu. Ako това са uмената на маuсторuте uлu на nрuтеЖателuте на
работuлнuцата, kouтo са сьзgалu фuбулuте, то те бuха бuлu uзnucaнu с nо­
gребен шрuфт u не на Bugнo място, kakBoтo е лuце6ата страна на kрачето.
Прu фuбулuте тun Aucissa наgnuсът от малku бykBu е Врязан на лъkа наg
wapнupa, gърЖащ uглата. Фuбулuте с uмена са носенu Вероятно kато знаk
на nочuт kъм хрuстuянсkата релuгuя. Поgобнu сuм6олu на хрuстuянстВото
саu фuбулuте с Врязан Върху kрачето kръст (kат. №62, 63, табл. Vl 8) .
ДamupoBkaтa на фuбулuте с обърнато назаg kраче u отвор за оста на
npy>kuнaтa В kрая на лъkа u kykuчka наg него е бuла Вuнагu затруgнена. Пър­
Вuяm обеkт, В чuuто строuтелен хорuзонт са oтkpuтu аналогuчнu еkземn­
лярu, е kреnостта Граguще 6 Габрово.
Намеренuте там nogoбнu фuбулu са gaтupaнu с монетu u kepaмuka от
Втората nолоВuна на V - VI В. 17

Тunологuчнu белезu kато nо-горе uзброенuте uмат още шест фuбулu,

uзBumu от тънkа лента от бронз с голямо съgърЖанuе на меg {kат.
№45,46,51,53,57,59, табл. V3•4•9 .11 , V1 3.5). Те uмат Железен, kорозuрал npy>kuнeн ме­
ханuзъм u ykpaca от щемnелуВанu геометрuчнu мотuВu, Врязанu npaBu u на­
чуnенu лuнuu. Тезu фuбулu са Вkлюченu В тun la от kласuфukацuята на Д>k.
ЯнkоВuч u са onpegeлeнu от него kато "Buзaнтuucko - 6ap6apcku"18 • Голямото
kолuчестВо от тезu малku фuнu uзgелuя npegnoлaгa масово местно npouзBo­
gcmBo, kоето cлy>ku на етнuчесku разнороgното населенuе от nогранuчнuте
npo6uнцuu u на технuте nартньорu на се6ер от речната гранuца. ДaтupoB­
kama на аналогuчнuте еkземnлярu от ГаброВсkата kpenocт е VI В . 19 Не е

К. К о й ч е 8 а, А. Х а р а ..t а м б и е 8 а. Цит. съч„ с. 61 - 62, таб.А.. IV.

11

д Ж. Я н. k о 8 и ч. Позgнеан.тичн.ы.е фибу..tы VJ и VП 8. у СМJ.8ян.. Rapports du 111• Congres

18

llllematio11a/ d'Arclieologie S/ave, Bratis/{1\•a, 7-J.I septembre, 1975 (1980), 2, р. 171-181.

ig К. К о й ч е 8 а, А. Х а р а ..t а м б и е 8 а. Цит. съч., с. 60 -61.

91
 uзkлючено това cepuuнo npouзBogcтBo на фuбулu ga е go>kuBялo u go nьр6ата
nоло6uна на Vll 6.
Eguн nogmun на разгле>kgанumе фuбулu е npegcma6eн от нахоgkата om м .
. Чаmмалъkа go с. Пет могuлu, Шуменсkо (kат. №69, табл.111 5). Разлuча6а се от
останалuте фuбулu от muna с лъkа cu, оформен от шupoka nластuнkа, уkра­
сена отгоре с шест 6рязанu наgлъ>kнu лuнuu. Крачето е трu nътu по-тясно
от лъkа. Желязната u ос е бuла oбBuma с меgна nластuнkа, а 6 kрая меgно
топче е npugъp>kaлo npy>kuнaтa. Поgобнu шupokoлъko6u фuбулu uма 6 Сuлuс­
тренсkuя u 6 XackoBckuя музеu 20 . Малkuте uм размери (ok. 7 см) kоренно гu
разлuчаВат от еkземnлярuте, oтkpuтu 6 албансkото agpuaтuчecko kpauбpe­
Жue21. По-блuзku са еkземnлярuте, oтkpuтu В Ykpauнa, gaтupaнu 6 kрая на VI
- Vll 6.22
Пogmun на разгле>kgанuте фuбулu с kykuчka наg отвора за оста на npy-
>kuнama преgсmа6ля6аm u g6eme фuбулu с цuлuнgрuчен u топчест uзgamъk
наg om6opa 6 kрая на лъkа. Желязната фuбула om с. Драгое6о, Шуменсkо (kam.
№70, mабл. IV2), е още с масu6на цuлuнgрuчна ос, а бронзовата от с. Жълъg,
Шуменсkо (kат. №71, табл. Х1 6), е с Желязна ос, с топчета В kраuщата, с
тънkа меgна u gебела Желязна npyЖuнu. Поgобна тunологuчна отлukа може
ga се npueмe за заемkа от gpyгu тuno6e npo6uнцuaлнopuмcku фuбулu, kато
наnрuмер т. нар. Armbrustfibeln uлu BQgelknopffibeln uлu kато uзраз на т6орче­
сkо решенuе на занаятчuята.
В с. ХuтоВо, Шуменсkо, случаuно е намерена бронзова фuбула с обърнато
назаg kраче u от6ор за оста на npy>kuнaтa 6 kрая на лъkа (kат. №72, табл.
11,). Фuбулата е фuно uзgeлue, Вероятно отлята от бронз 6 еgноgелен gобре
оформен kалъn. На npexoga лъk - kраче са заВuтu сеgем нa6uBku от тънkа обла
тел, uзmеглена om kрая на uглоgър>kаmеля, koumo gър>kат. Тазu gобре uзра­
ботена фuбула е разноВugност на арбалетнuте фuбулu с обърнато назаg
kраче u от6ор 6 kрая на лъkа, наg kouтo uма kykuчka. Лunсата на nogoбнu
еkземnлярu 6 uзВестнuте nyблukaцuu nogckaз6a, че еkземnлярьт е еgно мес­
тно kьсноантuчно uзgeлue.
VI. Арбалетнu фuбулu с обърнато назаg kраче, uзBuтu от kоВана Желязна
лента (kат. №73 - 77, табл. 14.5 , ><е. Х11 6 , Х111 9). девет от 6ече nублukу6анuте
фuбулu от Шуменсkuя музеu са от nосоченuя тun23 . Технuте хараkтернu бе­
лезu uмат u ноВuте четuрu, 6kлюченu 6 настоящата работа. две от тях,
kат. №73, 74 (табл.1 4 , XJ, gоnълВат kолеkцuята от аналогuчнu нaxogku, oтk­
puтu 6 kpenocтuтe оkоло с. Драгое6о, Шуменсkо. Третата, kат. No75 (табл.
15), е напълно запазена u фунkцuонuра. Аналогuчна фuбула от помещенuе №25
на kреnостта Граguще 6 Габрово е намерена с монета на uмnератор Xoнopuu
(395 - 408), а gруга таkа6а от nомещенuе №6 на същата kpenocт е отkрuта
с нaxogka от бронзоВu монетu на uмnераторuте Анастасuu (491 -518), Юстuн
1(518 - 527), Юстuнuан 1 (525 - 565), Юстuн 11(565 -578); gруга схоgна фuбула е
:1о Поkазани В еkспазициите н.а спомепатите музеи.
21
N. D о d а. Le cime11tieri arbere de Prosek. - Jliria, 1981, 1, р. 163 - 175.
:1:i Е. А. Г о р ю н о В, М. М. К а з а 1i с
k и й. О происхоЖgении широkоп.А.ОСmинчатых
фибу..t. - КСИА АН СССР, 1979, Выл. lбб, с. 2б
- 31.
" А Х а р а ..t а м б и е В а, Г. А т. А т а н а с о 8. Цит. съч., с. б2, 61, тпаб,t. v.11 . ~·

92
намерена В nомещенuе №27 на габроВсkата kpenocт с бронзова монета на
Юстuн 1 (518 - 527) 24 • ДВаgесетuна целu u фрагментuранu фuбулu от разгле­
J15gанuя nogтun са намеренu В третuя строuтелен хорuзонт на същата kpe-
nocт. Въз основа на монетu u gpyгu археологuчесku нaxogku е оnреgелена
gamupoBkaтa uм - Вmората nолоВuна на V - kрая на VI В. Аналогuчнu фuбулu са
omkpumu В kpenocтuтe на гoтume-фegepamu оkоло с. СаgоВец, ПлеВенсkо.
ЖuВоmът В тях е сеkнал слеg aBapcko нашесmВuе В nocлegнomo gесетuлетuе
на VI В. 25 Eguнuчнu еkземnлярu om фuбулumе om kоВана Желязна лента са
omkpuтu В kреnостта В м. CnacoBuцa go гр. БелоВо, Пaзapg>kuшko26 , kpenocmu-
me kpau гр . Смяg06о, kpau Puшkuя npoxog27 u gpyгu. Om oтkpumume на север
om Дунав фuбулu само трu са nyблukyBaнu u са gаmuранй-ВъВ Вmората nоло­
Вuна на V - среgата на VI В. 28
С блuзku на горесnоменаmuте четuрu фuбулu белезu е еgна фuбула, наме­
рена слу"ШОно В Шуменсkо (kат. №77, mабл. Х11 6). Лъkьm еom шupoka, kоВана
om Желязо лента, а uглоgърЖателят u е масuВна nлacmuнka nog kрачето.
Другu mpu nogoбнu арбалетнu фuбулu uма В Шуменсkuя музеu. ИзВесmна npu-
лuka с фuбулuте тun Вuмuнацuум u с фuбулumе с обърнато назаg kраче,
11 11

uзBumu от Желязна лента, nозВоляВа ga се gonycнe, че тазu фuбула е uзра-

боmена nрез V - не nо-kьсно от kрая на VI В. .
Vll. Арбалетнu фuбулu mun Вuмuнацuум (kam. №78 - 95, табл. Vll 1 _9 , Vlll 1 _ 9) .
11 11

Om раuона на Шумен29 u HoBu Пазар30 gосега са uзВестнu 33 фuбулu mun

"Вuмuнацuум", обособен от М. Шулце - Дорлам31 • СлеgВащuте обнароgВанu туk
18 фuбулu носят uзВестнuте белезu на muna Вuмuнацuум • Те също са Желе­ 11 11

знu , с арбалетна kонструkцuя ·на gВуgелната npy>kuнa, с mрuъгълно, noлyeлu­

ncoBugнo uлu nраВоъгълно сеченuе на льkоВете u uмат масuВнu, тpaneцoBugнu
uлu nраВоъгълнu nлacmuнku, uзBuтu В uглоgьрЖател . Hяkou om фuбулumе uмат
uзguгнamu nраВоъгълнu полета no среgата u В gBama kрая на льkа. Kpaчemama
noчmu на Bcuчku еkземnлярu са uзBumu В kykuчku.
Фuбулuте тun 8uмuнацuум , kakтo е отбелязано В няkолkоmо nо-раннu
11 11

nyблukaцuu , са намеренu В kpenocтuтe на север om Балkана, npeguмнo В gн.

32
СеВероuзточна Българuя . Hяkou om тях са omkpumu В строumелнuте xopu-
зoнmu В, С u Д на kастела Ятрус (KpuBuнa, Русенсkо) , kouтo са gamupaнu от
Втората nолоВuна на IV go kьм среgата на V В. 33 Фuбулumе mun Вuмuнацuум
11 11

14
К. Кой че В а, А. Ха р а ..t а м би е 8 а. Цит. съч., с: 58-61.
2
s / v. V е l k о v. Ei11e Gote11festung bei Sadovetz ( NordЬu/garien ). - Germania, XJX, 1935, S. 145.
НИМ - София, пш. uнJJ. №498, инВ. №17775.
28

21
ИМ - Шумен. uнJJ. №3256, 3265, 3269, 3270, 3271, 4010, 4416.
D. G 11. Т е о d о r. Ор. cit., р. 207, fig. 81.s.7•9, 98•
28

А. Х а р а ..t а м б и е 8 а, Г. А т. А т а н, а с о 8. Цит. съч., с. 42 - 46, kарта 1.

29

3(J А. Х а р а ..t а м б и е 8 а, Г. А т. А т а н а с о 8. фибу..tи от Но8опазарсkо от 1

- VЛ 8. - ГМСБ, ХVШ , 1992, с. 66-67.
М. S с /1 и / z е - D о r r l ат т. Roma11isc/1 оdи Gen11a11isch? Unlersuc11ungen ~ den AnnЬrust- und
11

BagelfiЬeln des 5. u11d 6. ЛJ.S. 11. C/1r. aus den Gebieteti wesJ/ic/1 des Rheins шid sU dШ:h der Do11au. -JRG'ZМ, 33,
1986, 2, s. ()()5-610. . .
:и А. Х а р а ..t а ·м б и е 8 а, Г. А т. А т а н, а с о 8. Фибу..tи от V - VI 8. 8 Шуменсkия
МJJзей. • ИНМВ, 27 ( 42 ), 1991, с. 42 • 45, 57 - 58, та.Ш. 1 • П, kapma 1.
33
К W а с h t е l. Die Zuordnung der Ыsher untersuchten Objekte zu den Siedlungвperioden A-
D. -latruв-Krivina, I, 1979, S. 8-18.

93
са част от uнВентара на гробове № 3, 14, 34 u 38 от неkропола на еgноuменнuя
граg u са отнесенu kьм среgата u Втората nолоВuна на V В. 34
Голямото kолuчестВо фuбулu , oтkpuтu В kpenocтuтe оkоло с. ДрагоеВо -
18 еkз., с. Черенча - 8 еkз . , с. Magapa - 4 еkз. , u с. Граguще - 3 еkз. , Шуменсkо,
kakтo u В kpaugyнa6ckuтe kастелu Ятрус (с. KpuBuнa, Русенсkо) - 13 еkз., u
Апuарuя (с. РяхоВо , Русенсkо) - 14 еkз ., са неоспорuмо gоkазателстВо за мес­
тното проuзВоgст6о на безопаснuте uглu тuп Вuмuнацuум . Не е uзВестен
11 11

gруг раuон с таkа6а голяма kонцентрацuя на нaxogku от тозu тuп на юг от

се6ерната гранuца на uмперuята. Тозu фаkт също е В полза на мненuето за
местно проuзВоgстВо на тезu е6тuнu , Железнu, леснu за uзработkа u uзkлю-
чuтелно фунkцuоналнu uзgелuя. ·
Фuбулата от с. Драгое6о , Шуменсkо (kат . №96, табл. Х11 ), е от Желязо.
Лъkьт u npuлuчa на фuбулuте, Вkлюченu В тuп 11 11
Вuмuнацuум . ОтлuчаВа се от
тях с шарнuрната kонструkцuя, gьрЖала uглата, u Bucokuя uглоgьрЖател,
uзтеглен от kъсото kраче. Семплата форма u nрuмuтuВната uзработkа
пра6ят maзu фuбула фунkцuонално uзgeлue, Вероятно uзползВано еgноВремен­
11 11
но с фuбулuте тuп Вuмuнацuум .
Малkата бронзова фuбула (kат. №97, табл. ~).намерена В м. Убuтuя тур­
чuн kpau с . Драгое6о , Шуменсkо, също uма общu белезu с фuбулuте тuп 8u-
11
мuнацuум11. Тя е от бронз , с от6ор за оста на пруЖuната В kрая на льkа u
•
kykuчka наg него. Кра~ето е kьсо, uзВuто също В kykuчka . ИглоgьрЖателят е
uзВuта правоъгълна пластuнkа. Аналогuчнuте еkземплярu от kрепостта В
м.СnасоВuца go гр. Бело6о, ПазарgЖuшkо, от с. Bouнuko6o, Добрuчkо, eguн
еkземnляр от Шуменсkо ; kakтo u оnuсаната фuбула са uмалu Железнu npy>ku-
нu35. Блuзku no форма, но еgната с ecoBugнa uз6u6ka 6 kрая на лъkа, а gругата
с лъk, uз6uт оkоло оста на nруЖuната , са g6ете фuбулu от kреnостта В с.
Граguще, ГаброВсkо . Те са oтkpuтu 6 nласт , gатuран с монетu на Анастасuu
36
(491 - 518) u Юстuнuан 1 (527 - 565) .
Таз u g aтupoBka м оже ga бъgе прuета u за фuбулата от с. ДрагоеВо.
Vlll. Арбалетна фuбула (kат. №98 , табл. Xlll8 ). Отлята е от бронз, намерена
В Шуменсkо. Тя uма полуелunсоВugно напречно сеченuе на лъkа, премuнаВащ 6
uз gатъk наg про б uтuя отвор на Желязната ос на Желязната пру>kuна. Късото
kраче - nроgълЖенuе на лъkа , за6ьршВащо с фасетuран uзgатьk, kakтo u
масuВнuят uглоgърЖателnog част от kрачето я gоблu>kаВат go заnаgногер­
мансkuте фuбулu от затВоренu гробнu koмnлekcu оkоло среgата на V В. 37
Фuбулата от Шуменсkо no 6сяkа Вероятност е Вносно uзgeлue, чuято орuгu­
нална бронзова nруЖuна е бuла заместена от Желязна. Тозu фаkт gokaзBa
gьлгогоguшното uзnолзВане на това еguнст6ено засега uзgeлue, сьзgаgено u
gонесено от алемансkuя kултурен с6ят • 38

IX. Арбалетнu фuбулu с пce6goнa6u6ku (kат. №89 - 115, табл. IX1 _9 , ~ _ 7•9.10•

J4 Л. З о т о 8 и h. Hekpono.A.a из Времен.а ~обе napoga са уЖе гpagcke mepumopuje

Виминациjа. - Старин.ар ЗJ,
1980, с. 108 - 112, т. 1, З, 7, 9.
95
• НИМ - CoфuJZ, ип8. №117762; ИМ - Добри ч, без №; ИМ - Шумеи, ullВ. №8930.
36
К. К о й ч е 8 а, А. Х а р а .А. а м б и е 8 а. Цит. съч., с. 68-63.
J
7
М. S с 11 и L z е - D о r r 1 а т т. Ор. cit., S. 609 - 617.
18 1 Ь i d е т, S. 611 - 612. 615.

94
Xlll 3). Летите бронзоВu фuбулu с Врязанu лuнuu, uмuтupaщu нaBuBku на npexoga
лъk - kраче, са oтkpuBaнu много често В kьсноантuчнu селuща u kpenocтu.
От Шуменсkuя музеu Вече са nyблukyBaнu 22 фuбулu от този тun. Към тях
nрuнаgлеЖат u 17-те В сегашната nублukацuя. Cpeg тези фuбулu 6 са с nра­
Воъгълно сеченuе на лъkа, 4 - с траnецоВugно , u 5 - с noлyeлuncoBugнo , u
съответно nрuнаgлеЖат kбм 6арuантuте А, Б u Г от kласuфukацuята на ДЖ.
Янkо6uч 39 u kьм nogтuno6e 11-1 , 11-2 u 11-4 от kласuфukацuята на фuбулuте с
nce6goнaBu6ku от Варненсkuя музеu 40•
Върху лъkо6ете на g6e фuбулu от с. Драгое6о, Шуменсkо (kат. №103, 105,
mабл. Х 1 0 , Х111 3} , е uзобразено схематuчно лuце, уВенчано с нuмб u ограgено с
paмku от no няkолkо 6рязанu лuнuu. Поgобнu сuм6олuчнu образu от хрuстuян­
сkата релuгuя uма u Върху фuбулu от музея 6 Русе, от kастела Но6е (С6uщо6),
от Пернuшkата kpenocт u gp.41 Неgотам сnолучлu6u са onuтuтe за формu­
ране kато kръсто6е kрачета на фuбулuте (kат. №104, 106, 92, 97, табл. IX3 •4 ,
Х4 . 5 , Х11 13} , oтkpuтu 6 kpenocтuтe kpau селата ДрагоеВо u Черенча, Шуменсkо.
Върху лъkоВете на останалuте фuбулu наu-често uма щемnелу6анu kръгчета
uлu наgлъЖнu лuнuu. Заnазенuте частuчно nруЖuннu механuзмu на фuбулuте
uмат белезu, nознатu от черняхо6сkuте фuбулu с обърнато назаg kраче.
Оста на nруЖuната е Желязна. 066uта е с тънkа меgна тел . Таkь6 nруЖuнен
механuзъм е uмала фuбулата от kреnостта 6 м. Къщята go с. Драгое6о,
Шуменсkо (kат. №104, табл. IX3} . Фuбулата, намерена 6 м. йълgъз табuя 6
Шумен (kат . №112, табл. IX,) , uма също Желязна ос, обВuта от cnupaлa от
mънkа меgна тел. Hag нея е Желязната kорозuрала nруЖuна с gолна тетu6а.
две фuбулu, еgната намерена В м. Убuтuя турчuн kpau с. ДрагоеВо, Шуменсkо
(kam. №106 , табл. Х4 ) , uмат Железнu ocu на nруЖuнuте. Те са об6uтu от
mънku меgнu nлacтuнku , наg kouтo е за6uта Желязната kорозuрала, gВуст­
ранна nруЖuна с gолна тетива. МоЖе ga се gonycнe, че nластuнkuте са
заместВалu сnuралата от тънkа меgна тел u че те слуЖат за отgеляне на
Желязната ос от елементите. Аналогuчна фuбула с nce6goнa6u6ku е намере­
на с нaxogka от бронзоВu монетu на Юстuнuан 1 (527 - 565) u на Юстuн 11 u
Софuя (565 - 578) В с. Konpu6eц, Русенсkо 42 • В gатuранuте с монетu u монетно
съkроВuще пластове на kалетата kpau с. СаgоВец, ПлеВенсkо , също са oтkpu­
mu gBageceтuнa фuбулu от разглеЖgанuя тun . Те са носенu от nрuтеЖате­
лumе uм 6 nослеgнuте gBe третuнu на VI 6., npegu унuщоЖаВанеmо на сnоме­
н аmuте kpenocтu от а6арuте • 43
Tpu аналогuчнu фuбулu , еgна от kouтo няма
npoбum om6op 6 kрая на лъkа за оста на nруЖuната, са намеренu 6 трети
cmpoumeлeн хорuзонт на Габро6сkата kpenocт om kрая на VI 6.44 ЕguнстВена-

~ д. J а н k о 8 и h. Поgуна8сkи geo об.А.асти Ak8uca у V1 и почетkом Vll 8eka. Београg,

1981, с. 169 - 172.
40
А. Х а р а ..t а .м. б и е 8 а. Цит. (,"ЬЧ. , с. 36 - 40.
А. Х а р а ..t а м б и е 8 а, Д. И 8 а н о 8. Циm съч., таб..t. 161 11и'. С. С т е ф а н о 8.
41

К'ЬСнори.мсkи фибу..tи от Novae - В: Изе..tеg8ания 8 па.м.ет иа Каре.А. ШkopnLU. С., 1961, с. 349,
„·
обр. 43 В . .л ю бе и, о 8 а. См и ща от римсkата и ранно8изантийсkата епоха. - В: Перииk,
!, 1981, с. 169 - 173, обр. 111 - 113.
А. Ха р а ..t а м б и е 8 а, Д. И 8 а н о 8. Цит. съч. , с. 10.
42

j И 8. В е ..t k о 8. Готсkи посе.мтия по gшината нар. Вит. - .VПр, XXXVI, 4, 1937, с. 481
4

- 495.
К. К о й ч е 8 а, А. Х а р а ..t а м б и е 8 а. Цит. съч., с. 63-64.
44

95
та гробна нaxogka е от неkроnола на Дебелт. Фuбулата е oтkpuma Върху
раменнumе kocmu на >keнcku сkелет u go нея - монета на MaBpuцuu (582- 602)45.
Х. Фuбулu във формата на nтuчku (kат. №116, 117, табл. ~. Х111 6). Фuбулаmа
от с. Драгоева, Шуменсkо (kam. No116, табл. Х 1 ), е npuмuтuBнo uзрабоmено
uзgeлue. На гърба на nлocka nластuнkа с Врязанu лuнuu са означенu kpuлama
u оnашkата на nmuцama. В kрая u е uзтеглена gьлга шuя, заВършВаща с глава
u чоВkа. Omgoлy om тялото u uзлuзат ухото, gьр>kало npy>kuнaтa, u uглоgьр­
>kателят. Поgобнu, uзkлючumелно схематuчно npegcтaBeнu, фuбул~ са oтkpu­
тu npu paзkonkume на CagoBckoтo kале46 • В Добрuчkuя u Въ6 Варненсkuя музеu
са nonagнaлu няkолkо случаuно oтkpuтu фuбулu - nтuчku 47 .
Аналогuчнu еkземnлярu uма u В Загребсkuя музеu u са gamupaнu В V В.46
Втората фuбула - nтuчka (kат. №117, табл. Xlll8 ), намерена В Шуменсkо,
nреgстаВляВа оmляmа от бронз nлочkа ВъВ формата на nтuчka (орел) с раз­
nеренu Bcmpaнu kpuлe u глава обърната наляво. Друг nоgобен еkземnляр от
музеuнu koлekцuu В Българuя не е nублukуВан. Поgобнu фuбулu са намuранu В
Сuнгugунум (Белграg), В Бургене (HoBu БаноВцu) 49 . две cxogнu фuбулu се nазят
В Загребсkuя музеu 50 • Те uмат щемnелуВанu kонцентрuчнu kрьгчета Върху kрu­
лата, главата u оnашkата. В Панонuя също са намеренu фuбулu kато оnuса­
ната51. Възможно е me ga са BapBapuзupaнu образци на kьcнopuмcku орuгuналu
uлu ga са uмumaцuu на златните германсku Adlerfibeln, но uзработенu om nо­
еВтuн меmал (бронз) u npu no-npuмuтuBнu услоВuя nрез V - VI 6.
XI. ЛъkoBugнu фuбулu с шupoka мастuнkа за стъnална nлочkа (kат. №118,
табл. Xlll 4). Бронзовата фuбула от с. ХuтоВо, Добрuчkо, не е eguнcmBeнama от
СеВероuзmочна Бьлгарuя с makaBa стьnална мочkа. С nogoбнu са u фuбулuте
с обърнато назаg kраче от Дuмум (гр. Белене, CBuщoBcko), от Балчuk, от с.
Нова Черна, Cuлucmpeнcko, u gp. 52 От тях фuбулата от с. Хuто6о се отлu­
ча6а с uглоgър>kаmеля cu, uзВuт от nраВоьгьлна nластuнkа nog nлочkата.
Върху заобленuя kpau на сmьnалната nлочkа са Врязанu gьгuчku. В kрая на
nлockuя лъk е nробuт отворът за оста на лunсВащата npy>kuнa. Фuбулu с
nосоченu белезu са gamupaнu В nьрВата nолоВuна на V В. От същото Време
е мо>kе бu u еkземnлярът от ХuтоВо.
Xll. ЛьkoBugнu фuбулu с egнakBu рамена (kат. №119 -121, табл. Xlll 1•2.5). В
няkоu от kpenocтuтe kpau селата ДрагоеВо, Могuла u Желъg, Шуменсkо, са
намеренu трu om uзkлючuтелно pяgko срещанuте В uзточнобалkансkuте npo-
Buнцuu фuбулu от moзu тun. Фuбулuте са отлетu В еgноgелнu kaлъnu от

44
С. Д а м я н о 8, П. Б а .А. а б а 1t о
8. Спасите.мщ разkопkи 8 м. Костаgин чешма.
kрай с. Дебе.мп, Бургасkи оkръг. - В: Архешогичесkи отkрития и paзkonku през 1984 г. СА.и8ен.,
1985, с. 106.
46
l v. V е / k о v. Ор. cit., S. 143 - 145, АЬЬ. 4и
47
ИМ - Добрич, инд №Аа 2454; АМ - Варн.а, ин8. №П 3420, П 6280, П 6468, П 6876, П 7120.
41
К. S i то 11 i. Funde aus der VШke1Wa11deru11gszeit in de11 Sammlungen des ArchtJologi.schen Mu.seums
i11 Zagreb. -VAMZ, ХХП, 3, 1989, S. 109-110, Taf 2 6 •8 •
49
D. В о j о v i С. Rimski ftЬule Singidumm1a. Beograd, 1983, s. 69, t. ХХХ 00: Germanen, Ниппе11 und
Aware11. Sc/1l1tze der VlJlkenva11deru11gszeit. Nanrberg, 1987, S. 226, Taf V, 11, Ь.
'° К. S i т о п i. Ор. cit., S. 114. Taf 4м
sJ Е. v. Р а t е k. Verbreitu11g u1td Herku11.ft der rlJmisc/1en Fibeltype11 i11 Ра1101Шт. -Dissertationes
Pamionreae. Ser. 11, Nr. 19, Budapest, 19.J2, S. 125, Taf ХХ.
s1 А. !/ а r а / а т Ь i е v а. Arclrl10Jogic/1e Spure11 du Goten sadlre/1 der unteren Donau aus dem 5.
J/1. 11.Clir. -Arc/1aeologia Лustгiaca, 74, JY80, S. 79 84, АЬЬ.1, 2.

96
бронз. Уkрасата 6ърху kръглuте nлoчku на фuбула №119 (табл. Х111 1 ) е от
gоnълнuтелно щемnелу6анu kонцентрuчнu kръгчета u npecuчaщu се лuнuu,
uзтегленu със зъбчато kолелце. Заобленuте nлoчku на фuбулата от с. Мо­
гuла, Шуменсkо (kат. №120, табл. Xlll 2), са глagku отгоре. На третата фuбула
от с. Желъg, Шуменсkо (kат. №121, табл. Х111 5 }, еgното рамо е nолуkръгла
nлочkаu 6торото - nлочkа с леkо uзgътkена u заострена форма. С nоgобна
форма е u еgна случаuно намерена фuбула В м. Малuна kpau Балчuk. Фuбулата
от с. Желъg е с щемnелуВанu Върху nлочkuте центрuранu оkръ>kностu . Трuте
фuбулu от тuna uмат на гърба на еgна от nлочkuте uглоgър>kател, а на
gругата - еgно uлu g6e ywuчku, на kouтo са се gъp>kaлu npy>kuнuтe . Прu
фuбулата от с. Могuла, Шуменсkо, са заnазенu оста u uглата, gъp>kaщu се
на g6ете ywuчku. Лъkо6ете на фuбулuте са с noлyeлunco6ugнo uлu с трuъгъл­
но напречно сеченuе, глagku отгоре.
Фuбула с egнakBu рамена е отkрuта kpau kреnостната стена на Рацuарuя
(с. Арчар, Buguнcko). Раменете на тазu фuбула са трuъгьлнu nлacтuнku с
kрьглu uзgатьцu 6 ьглuте. Блuзku nogoбuя фuбулuте от Шуменсkо u Рацuарuя
uмат cpeg нaxogkuтe от неkроnолuте В Истрuя 53 , В СеВерозаnаgна Францuя
от мероВuнгсkата enoxa54 u СеВероuзточна Италuя 55 •
Cnopeg Вернер отkрuтuте там фuбулu са uзgелuя, сьзgаgенu от населе­
нuето на сnоменатuте pauoнu ВьВ Втората nолоВuна на VI - nьрВата nолоВu­
на на Vll 6.
11
Xlll. ЛьkoBugнu фuбулu тun 11СучаВа - Kpu6uнa (kат. №122, табл. Xlll 7 ). Льkо­
Вugнuте фuбулu от тuna беле>kат Buguмuя регрес В uзработkата на тезu
шupoko разnространенu u uзkлючuтелно разнообразнu uзgелuя. И разгле>kgа­
нuят myk еkземnляр се оmлuчаВа с npuмuBнama cu форма, лunca на ykpaca
Върху челната nлочkа, с бронзова gВустранна npy>kuнa с няkолkо нaBu6ku u
горна memuBa, koumo сьщо са uзkлюченuе за фuбулumе om muna. Изgаmьцumе
(льчumе) на намерената В Шуменсkо фuбула са nолученu чрез uзрязВане на
nолуkрьгчеmа no nерuферuята на блuзkаmа go nолуkрьг челна nлочkа. Получе­
нumе uзgатьцu са разлuчнu no форма u големuна. С npuмumuBнa форма са u
фuбулuте om тuna, oтkpuтu В kacmeлa Ятрус (с. KpuBuнa, Русенсkо), В с.
Сmьрмен, Русенсkо 56 . С nogoбнu белезu е u фuбулата от музея В Стара За­
гора, нарuсуВана В nублukацuята най. Вернер, kakmo u няkоu oтkpumu на север
om Долнuя Дунав В слаВянсku koмnлekcu 57 • Фuбулumе om muna СучаВа- KpuBu- 11

нa" са елемент om облеkлото на населенuеmо на Балkанuте, koemo не е

nознаВало маuсторстВоmо на занаяmчuuте, uзрабоm6ащu льkoBugнume фuбу­
лu om uзmочногермансku тun, а е сьзgаВало nogoбuя nрез Vll В.

н /. S i v е с - R а j t е r i 6. Gleicl1armige Bagelfiebe/11 in dem aftsassigen u11d Kara11ti11ische-Kottlac/1er

Kufturkreis. -Bafca11oslavica, ./, 1975, S. 67-79.
JJ W. Н lJ Ь е п е r. Gfeicl1armige Bagelfiebe/11 der Merowingerzeil in Westeuropa. -Madrider Mitreilungeп,
1972, 13, S. 211-216, Karte /.
н J. W е r п е r, S. F и с /1 s. Die la11gobardischen Fibe/11 aus ltalien. Berli11, 1950, S. 63.
и 1. Н е r r т а п 11.. Die fruJ1mi11elalterlicl1en Siedlu11g auf dem Ge/lJщk di!S Kastells. -1a1ru.s-Krivi1ia,
1. Berli11, 1979, S. 110-114, АЬЬ. 47 а; А. НaralamЫeva. Bagel[iЬeln aus dem 7. Л1.1t.Ch. stJdlich der Unteren
Donau. -Actes of XIJ-th Co11gress о/ t11e /11tema1io11a/ U11i01t of prehistoric a11d proto/1istoric scieмs.
57
1. W е r 11 е r. Slawisc/1e Bage/.fiЬe/1t des 7. Jlis. -/11: Reimicke Festsc/1rift, Berli11, 1951, 150-172,
Taf 31 49•

7 ИНМВ, kн. 28 (43)

97
 1

3
1

4 5

Т а 6 л. 1: 1 НоВосел, Шуменсkо; 2 Рuщ Шуменсkо; Тъkач, Шуменсkо; 4,6 ДрагоеВо,

Шуменсkо; 5,7 Шуменсkо; 8 АрkоВна, Варненсkо; 9 Черенча, Шуменсkо

98
 2 3

1
5

4- 6

7 8

Т а б л. 11: 1 XumoBo, Шуменсkо; 4 Могuла, Шуменсkо; 5 НоВосел, Шуменсkо; 9 АрkоВна,

Варненсkо; 2-3, 6-8 Шуменсkо

99
 1

5
,„

Та 6 л. 111: 1-3, Шуменсkо; 4 ДрагоеВо, Шуменсkо, м. Къщяmа; 5 Пеm мог uлu, Шуменсkо, м.
Чаmмалъkа; 6 Смяgо6о , Шуменсkо, м. Лucuчka kале

100
 1
2

1 5

..

Т а б л. IV: 1,8 Рuщ Шуменсkо; 2-4, 7 ДрагоеВо, Шуменсkо; 5,6 Шуменсkо; 1О Граguще,
Шуменсkо

101
 1
2 3

6
4 5

~··~.
-~--. .
. „...
.„· _ ·„
; ~
'1 .•

10 11 ·~„ .·
Та 6 л. V: 1,2,4,7-10 Шуменсkо; 3 Рuщ Шуменсkо; 5 ДраеоеВо, Шуменсkо, м. Кьщяmа; 6
Могuла,Шуменсkо; 11 Жълъg,Шуменсkо;12 Черенча,Шуменсkо

102
 2 з 4

1 5

8 10

12 13

Т а 6 л. VI: 1-3,5,9-11, 1З ДрагоеВо, Шуменсkо; 4,6-8 Шуменсkо; 12 ВеселuноВо, Шуменсkо

103
 •

4
6

Та б л. Vll: 1-5 Шуменсkо; 6,9 ДрагоеВо, Шуменсkо; 7 Граguще, Шуменсkо;

8 Рuщ Шуменсkо

104
 1
2

Та б л. Vlll: 1-5 Драгое8о, Шуменсkо; 6,9 Граguще, Шуменсkо; 7 Чернооkо8о, Шуменсkо;

8 Шуменсkо

105
 1 2 3

1 5

5
4

Т а 6 л. IX: 1,3 Драгое6о, Шуменсkо; 2 Пеm могuлu, Шуменсkо; 4 Черенча, Шуменсkо; 6

Рuщ Шуменсkо; 5,7-9 Шуменсkо

106
 1
2

1 5

з 4

6 7 8

9 10

Т а 6 л. Х: 1-4, 6-8, 1О,11 Драеое6о, Шуменсkо; 5 Шуменсkо;

9 Косо6о, Шуменсkо

107
 1 2

1 5

4 6

'
о;

Т а б л. XI: 1,3,5 Шуменсkо; 2 СмяgоВо, Шуменсkо; 4,6 Жълъg, Шуменсkо

108
 5

Т а 6 л. XI/: 1 BouВoga, Шуменсkо; 2 Черенча, Шуменсkо, 4 Рuш, Шуменсkо;

3,5-7 Шуменсkо

109
 1 •
2

., 5

,
( 5

· 10

Т а б л . Xlll: 1 ,3 ДраеоеВо , Шуменсkо ; 2 Моеuла, Шуменсkо ; 4 XumoВo, Шуменсkо; 5 Жълъg,

Шуменсkо; 6.10,12 Шуменсkо; 11 КосоВо, Шуменсkо

11 о
 КАТАЛОГ

1. Еgноgелнu фuбулu с обърнато назаg kраче.

1. С. Но6осел, Шуменсkо . Фuбула от бронз. Заnазенu са льkьт с пру>kuната,
uз6uта от обла тел, uзтеглена от kрая на льkа, u горна тетu6а; g6ете
нa6u6ku gьp>kaлu uглоgьр>kателя u част от разшuря6ащата се плочkа на
kрачето . Д. 58 4,2. Ин6. №5192. Табл .1 1 •
11 . Арбалетнu фuбулu с обърнато назаg kраче, uзBuтu от лента със cьp­
noBugнo напречно сеченuе.
2. С. АрkоВна, Варненсkо. Фuбула от бронзова лента, значuтелно стеснена
kьм kрачето, uз6uт kpau на льkа. Лunc6a пру>kuната. Отчупен е uглоgьр>kате-
лят. Д. 7,8. Ин6. №8558 . Табл. 1 • ·
8
3. С. ДрагоеВ'О, Шуменсkо. Фuбула от бронз. Лентата се стеснява от льkа
kьм kрачето. Добре запазена, без пру>kuна. Д. 6,6. ИнВ. N115792. Табл. 16 •
4. С. Рuш, Шуменсkо, м . Граgьт . Фuбула от бронз с нaBu6ku оkоло gьлгата
ос; gBe пpy>kuнu от тьнkа u gебела тел, от kouтo Втората е фунkцuонuраща,
с gолна тетuВа u uгла . Д. 7,0. ИнВ . №9069 . Табл. 12 .
5. С. Тьkач, Шуменсkо . Бронзовата лента на фuбулата се стесня6а от
gьлгuя льk kъм kъсото kраче, kоето uзBuBa В uглоgьр>kател, gьр>kан от gBe
нaBuBku . По среgата по gьл>kuната u мuнаВа uзnьkнал ръб. Няма npy>kuнa. Д.
6,3. ИнВ . №7400. Табл . 13•
6. С. Черенча, Шуменсkо, м. Фuceka. Бронзовата фuбула е без uгла. Пру>ku­
ната е с no gBe странuчнu нa6uBku u gолна тетuВа. Tpu нaBuBku gьр>kат
uглоgьр>kателя. Д. 7,0. ИнВ . №9605. Табл. le.
7. Шуменсkо. Бронзовата лента на фuбулата е фасетuрана от gBe наgль­
>kнu лuнuu, стеснява се от льkа kьм kрачето u се разшuряВа слеg uз6u6kaтa
kьм uглоgьр>kателя. Дълга ос на npy>kuнaтa, обВuта 6 меgнu пластuнku u с
mоnчета 6 kраuщата . Д. 8,2. ИнВ. No8280. Табл.1 7 •
8. Шуменсkо. Бронзовата лента на фuбулата се стеснява kъм kрачето .
Дълга ос с g6e npy>kuнu - меgна u Желязна. Tpu нa6u6ku gьр>kат uглоgьр>kате­
ля. Д. 7,0. Ин6. №4050 . Табл. Xll 5 •
111. Арбалетнu фuбулu с обърнато назаg kраче u uзВuт оkоло оста на npy-
>kuнama лъk.
9. С . Могuла, Шуменсkо. Фuбулата е uзВuта от бронзова лента с nра6оъ­
гълно сеченuе, kоято се стеснява от льkа kъм kрачето . Няма npy>kuнa. Д. 5,4.
ИнВ. №5464. Табл. 114 •
1О. С. НоВосел, Шуменсkо. Бронзова фuбула, аналогuчна на kат . № 9. Д. 5,4.
Ин6. №5194. Табл. 11 5 •
11. Шуменсkо . Бронзова фuбула , uзВuта от лента с nраВоъгълно сеченuе.
две Врязанu лuнuu no gьл>kuната на лъkа u kрачето, nра6оьгълнu nолета 6
kраuщата uм. Лunс6ат npy>kuнaтa u uглоgьр>kателят . Д. 6,6. ИнВ. №5155 .
Табл. 11 6 •
12. Шуменсkо . Фuбула от бронзова лента, uзkpuBeнa, без npy>kuнa u uгло-

Съkращения 8 kата.А.ога: g. - g'Ь.А.Жина на фибу.А.ата. Размерите са 8 сантиметри.

68

111
 gьрЖател. Д. 7,2. ИнВ. №6756. Табл. llт
13. Шуменсkо. Фuбула от бронзова лента с noлyeлuncoBugнo сеченuе. Tpu
, наВuВlш gьрЖат uглоgьрЖателя. Д. 7,2. ИнВ. №6060. Табл. 11 8 ~ , ., 1
14. Шуменсkо. Фuбула от бронзова лента. В uзBuBkaтa на ' .riьka
пе r
kорозuрала
Желязната ос на nруЖuната. Tpu нaBuBku gьрЖат uглоgьрЖаtnелЯ.
r, 1 ·1 _ Няма uгла.
Д. 4,3. ИнВ. №3191. Табл.111 2 . · 'А,~ ,
1
15. С. Жельg, Шуменсkо, м. Калето. Бронзовата лента ,,н.а фuбулата f\
обра-
зуВа льkа, kрачето u uглоgьрЖателя, gьрЖан от трu нaBu'Bku : без nруЖuна u
) ·1 ; ' •"' 1
uгла. Д. 7,0. ИнВ. №8714. Табл. Х1 4 • . •
с ) {. 11 1;.01
16. Шуменсkо. Фuбула от шupoka бронзова лента, kоЯтq че стеснява от
льkа kьм kрачето. Tpu нaBuBku gьрЖат uглоgьрЖателя. Б~; npY?f<uнa u цгла. Д.
r. l''1IJU Н 1
5,9. ИнВ. №6060 1 • Табл. Х1 5 • . ,
- •А J\~ ,
17. С. BouBoga, Шуменсkо, от kреnостта. Фuбула от боонзоВалента,
п \ 1.. J
заnа-
j

зена наnьлно u фунkцuонuра. две меgнu npyЖuнu оkоло gьлга ос. Д. 3,5. ИнВ.
' f µ.. )
№2555. Табл. Xll 1• • •Г

18. С. Черенча , Шуменсkо , м. Червената nръст. Фuбул~ ой ~р~?нз. две npy-

Жuнu оkоло gьлга ос u gолна тетuВа. Прегънат е kьм ль~а uгn9~рЖателят.
Д. 6,8. ИнВ. №9025. Табл. Х11 2 . J' , _

19. Шуменсkо. Фuбула от шupoka бронзова лента, k0ято се стеснява от

лъkа kьм kрачето. Желязната ос обВuта от меgнu nлacYтYuнku .' Tpu нaBuBku
)(J" 1 ~,

gърЖат uглоgърЖателя. ЛunсВат nруЖuната u uглата. Д. '6,3,. ., ИнВ. №8931.

1 1
Табл. Х11 3 . . , •
11 1

20. Шуменсkо. Фuбула от тънkа бронзова лента. две npy>kt..i~u оkоло gълга­
та ос, gолна тетuва, без uгла. Tpu нaBuBku gьрЖат uалоgърЖателя. Д. 6,4. ИнВ.
"<i' JI
№6758. Табл. Xlll 12 . 1
r ')1
21. Шуменсkо. Фuбула, uзВuта от бронзова лента. TpaneцoBugнo kраче, с
трu щемnелуВанu центрuранu оkръЖностu отгоре. Без np·Airuн~
У\ , ,;;;J
u uгла. Д. 4,9.
ИнВ. №6155. Табл.11 2 •
r 1 J
22. Шуменсkо. Фuбула от бронзова лента с Врязанu лuнщJ Върху льkа u
\ •J
щемnелуВанu центрuранu kръгчеmа Върху kрачето . Без nруЖцн~,u µглоgьрЖа-
тел. Д. 5,4. ИнВ. №8812. Табл. 11 3 . ', • l
1' •'
23. Шуменсkо. Фuбула от бронзова лента. Отчуnенu са нaBuBkuтe, gьрЖалu
1
uалоgьрЖателя. Без nруЖuна u uгла. Д. 5,5. ИнВ. №4035. Табл. 1113 •
24. Шуменсkо. Фuбула от бронзова лента, aлagka отгоре. ГJо-gълао от лъkа
k раче. о тчуnен е ль kь т с nру/1\uната. pu наВuВ u gър/1\ат
,1, т k ,1, J, 1 , JГ r-. , , д
uглоgьрЖателя. .
1
3,6. ИнВ. №4057. Табл. 111 1 • • __ '-
. 11 HJh 1
25. С. Рuш, Шуменсkо. Фuбула от Желязна лента с noлyeлuncoBugнo сече-
нuе. Без nруЖuна u uглоgьрЖаmел. две kopoзupaлu нaBuBku. Д. 4,8. Инв. No5201.
Табл. IV •
1
, ,„
26. Шуменсkо. Фuбула от Желязо. Лъkът- с noлyeлuncoBugнo сеченuе . Кра­
чето - uзgьлЖен mpaneц. двустранна, gВуgелна nруЖuна с gолна тетuВа u
uгла. Без uглоgърЖател. Д. 6,6. ИнВ. №6773 . Табл. IV •
5
27. Шуменсkо. Фuбула от Желязна лента с nра6оьгьлно сеченuе. Крачето
u uглоgърЖаmелят образуват U - образна рамkа. ДВуgелната, g6устранна
nруЖuна е без uгла. Д. 6,1. ИнВ. №6163. Табл. Х\11 .
10

112
 28. С. КосоВо, Шуменсkо, м. Дълбоkата. Фuбула от Желязо. Лъkът - с трu­
ьгьлно напречно сеченu~; gВустранна с no nет нaBuBku npy>kuнa, горна тетu­
Ва, без uгла. Д. 6,3. ИнВ. №8799. Табл. Xlll 11 •
IV. Арбалетнu фuбулu с обърнато назаg kраче u ecoBugнo uзвuт kpau на
льkа.
29. С. Драгоева, Шуменсkо, м. Къщята. Фuбула от бронзова лента с noлy­
eлuncoBugнo сеченuе, глаgkа отгоре. ИглоgърЖателяrп се gърЖu от gBe нaBu­
Bku. Корозuрала е оста на nруЖuната. Д. 8,0. ИнВ. №8713. Табл. 1114 •
30. С. Драгое6о, Шуменсkо. Фuбула от бронз с голямо съgьрЖанuе на меg.
Wupok лъk, траnецоВugно kраче. ДВуgелна npy>kuнa с gолна тетu6а, без uгла.
Д. 3,2. Ин6. №5784. Табл. IV .
3
31. С. ДрагоеВо, Шуменсkо. Фuбула от бронз. Шupok лъk, отгоре с щемnе­
лу8анu kръ2чета с точku. TpaneцoBugнo kраче. две нa6u6ku gьрЖат uглоgьрЖа­
mеля. Без nруЖuна u uгла. Д. 5,3. ИнВ. №5791. Табл. IV4 •
32. Шуменсkо. Фuбула от бронз с gBe ocu, еgната заеgно с npy>kuнaтa В
kрая на лъkа, а Втората - gekopaтuBнa, мuнаВа nрез правоъгълната плочkа на
npexoga лъk - kраче. Крачето е uзgълЖен трапец. Д. 5,4. Ин6. №8279. Табл. IV6 .
33. С. ДрагоеВо, Шуменсkо. Фuбула от бронз. Глagku отгоре лъk u трапе­
цоВug но kраче. Лuпс6ат пруЖuната u uглоgър>kателят. Д. 5,9. Ин6. №5790.
Табл. IV6 .
34. Шуменсkо. Фuбула, uзВuта от бронзова лента , с wupok лъk с Врязанu
наgлъ>kнu лuнuu u с траnецоВugно kраче. две нaBuBku gьрЖат uглоgьрЖаr:nеля.
Корозuрала nруЖuна, без uгла. Д. 5,1. ИнВ. №4051. Табл. Xl 1 •
35. Шуменсkо. Фuбула от бронз с голямо съgърЖанuе на меg. По лъkа u
kpaчemo - лента от Врязанu kВаgратчета u xukcoвe. Корозuрала пру>kuна. Без
uгла. Д. 3,9. ИнВ. №3151. Табл. Х1 3 .
36. С. Puw , Шуменсkо. Фuбула, Желязна, напълно запазена. Оста на g6ygeл­
нama, с gолна тетu6а пруЖuна е gълга , Вkарана В g6e Железнu цuлuнgьрчета.
Д. 8,2. ИнВ. №5198. Табл. IV .
8
37. С. ДрагоеВо, Шуменсkо. Фuбула от Желязна лента с трuъгълно сеченuе.
ДВуgелна пру>kuна с gолна тетu6а u uгла. Лuпсва uглоgърЖателят. Д. 7,6. Инв.
№4440. Табл. IV9 .
38. С. Граguще, Шуменсkо. Фuбула от Желязна лента с полуелuпсо6ugно
сеченuе. Корозuрала 11руЖuна , без uгла. Отчупен uглоgьрЖател. Д. 7,9. Ин6.
№5232. Табл. IV 10 •
39. Шуменсkо. Фuбула от Желязо, kорозuрала. Отчупена е част от иглата
u gьлгата ос. Д. 8,0. Инв. №6064. Табл. Х\1 7 •
40. С. Puw, Шуменсkо, м. Граgът. Фuбула от wupoka бронзова лента, kоято
се стеснява kъм kрачето. Дълга ос на пру>kuната, обВuта В меgнu пластuнku.
Om kъсото kраче uзлuза :~раВоъгълна пластuнkа, uзВuта 6 uглоgър>kател. Д.
7,1. ИнВ. №9068. Табл . Х11 4 •
V. Арбалетнu фuбулu с обърнато назаg kраче, пробuт отвор за оста на
npy>kuнaтa u kykuчka наg него .
41. С. АрkоВна, Варненсkо. Фибула от wupoka бронзова лента. Дълъг uгло­
gьр>kател с наgльЖнu Врязанu лuнuu, kъсо трапецоВugно kраче. Корозuрала

8 ИНМВ, kн. 28 (43) 113

 nруЖuна. Отчуnенu нaBuBkuтe , gьрЖалu uглоgьрЖателя. ЛuncBa uглата. Д. 7,6.
-....„ ИнВ. №8552. Табл. 11 9 •
42. Гр. СмяgоВо, Шуменсkо, м. Лucuчka kале. Фuбула от шupoka, бронзова
лента. Върху gьлгuя лъk - Врязанu лuнuu. Късо траnецоВugно kраче с начуnена,
Врязана лента. Корозuрала nруЖuна, без uгла . На uзBuBkaтa от kрачето kъм
uглоgърЖателя лентата е nреkъсната. Д. 6,5. ИнВ . №3275. Табл. 111 6•
43. Шуменсkо. Краче на фuбула с Врязано отгоре uмето MAPIA. Еgна от
нaBuBkuтe, gърЖалu uглоgърЖателя, е заnазена. Д. 3,5. ИнВ. №4078. Табл. V1 •
44. Шуменсkо. Фuбула от глаgkа отгоре бронзова лента. Отчуnен uглоgьр­
Жател. Корозuрала nруЖuна, без uгла. Д. 4,4. Ин6. No4058. Табл. V2 •
45. С. Рuш, Шуменсkо , м. Граgът. Фuбула от лента от бронз с голямо
съgърЖанuе на меg. С щемnелу6анu шupoku лентu от kВаgратчета no gълЖ• :
ната на лъkа u kрачето . Няма nруЖuна u uгла. Д. 4,7. ИнВ. №5202. Табл . 'v3
46. Шуменсkо. Фuбула от бронз с голямо съgърЖанuе на меg. Wupok лъk u
тясно kраче. ЩемnелуВана лента от kВаgратчета no среgата на лъkа. Няма
nруЖuна u uгла. Д. 4,8. ИнВ. №4056. Табл. V4 •
47. С. ДрагоеВо , Шуменсkо , м. Къщята. Лъk на бронзова фuбула. На npexoga
лъk - kраче - kВаgратно nоле с Врязан Х - Bugeн орнамент. Част от kорозu­
ралата nруЖuна. Д . 4,7. ИнВ. №5006. Табл . V5 .
48. С. Могuла, Шуменсkо. Фuбула от бронз с голямо съgърЖанuе на меg.
Отчуnенu са kраят на лъkа с nруЖuната u uглоgьрЖателят. Д. 4,3. ИнВ . №4280.
Табл . V6 .
49. Шуменсkо . Бронзова фuбула с глagku отгоре лъk u kраче. ЛunсВат nру­
Жuната u uглоgърЖателят. Д. 5,1. ИнВ . №4069. Табл. V7 •
50. Шуменсkо. Фuбула, отлята от бронз В еgноgелен kалъn. Глаgъk лъk с
Roлyeлunco6ugнo напречно сеченuе. По-gълго от лъkа kраче . Без nруЖuна u
uгла. Д. 4,8. ИнВ. №6764. Табл. V8 .
51. Шуменсkо. Фuбула от бронз с голямо съgърЖанuе на меg. Wupok лъk.
TpaneцoBugнo kраче, kорозuрала nруЖuна, без uгла. Д. 4,5. ИнВ. No9026. Табл . V9•
52. Шуменсkо. Фuбула от бронз. Wupok лъk с Врязанu наgлъЖнu лuнuu u
тясно gълго kраче. Без nруЖuна, uгла u uглоgърЖател. Д. 5,7. ИнВ . №4060.
Табл. V10•
53. С. Желъg, Шуменсkо. Фuбула от бронз с голямо съgърЖанuе на меg.
Wupok лъk, траnецо6ugно kраче. Отгоре лентu от щемnелу6анu kВаgратчета.
Д . 4,8. ИнВ. №8886. Т абл. V11 •
54. С. Черенча, Шуменсkо. Фuбула, отлята от бронз. Wupok лъk, тясно
gълго kраче. Д. 5,3. ИнВ . №4163 . Табл. V •
12
55. С. Драгоево, Шуменсkо, м. Къщята. Краче u uглоgърЖател на бронзова
фuбула. Отгоре щемnелуВанu центрuранu оkръЖностu. Д. 2,9. ИнВ . №5005.
Табл. Vl 1 •
56. С. Драгоево, Шуменсkо, kpau язоВuра. Краче от бронзова фuбула. Отгоре
е Врязано uмето MINNA. Д. 2,3. ИнВ. №5916. Табл. Vl 2 •
57. С. Драгое6о , Шуменсkо, м. Граguщето. Лъk на фuбула от бронз с
голямо съgърЖанuе на меg. Отгоре трu лентu с щемnелуВанu мотuВu. Д.
2,8. ИнВ. №6263. Табл . Vl 3 •

114
 58. Шуменсkо. Краче u uглоgьрЖател от бронзова фuбула. Д. 3,0. ИнВ. №8281.
Табл. Vl 4 .
59. ДрагоеВо, Шуменсkо. Фuбула от бронз с голямо съgърЖанuе на меg.
Wupok лъk, тясно kраче. Отгоре Врязанu лuнuu u xukcoBugeн орнамент. Д. 5,1.
ИнВ. №5785. Табл. Vl 5.
60. Шуменсkо . Фuбула от бронзова лента с полуелuпсо6ugно напречно се­
ченuе. ТрапецоВugно kраче. Без пру>kuна. Д. 4,4. ИнВ. №6061. Табл. Vl •
6
61. Шуменсkо. Лъk от бронзова фuбула. Wupok, с Врязанu наgльЖнu лuнuu. д.
4,0. ИнВ. №8811. Табл. Vl 7 •
62. Шуменсkо . Фuбула от бронз. Тесен лъk с Врязанu лuнuu, kьсо, трапецо­
Вugно kраче с Врязан отгоре kръст. Няма пруЖuна. Д. 5,9. Ин6. №6757. Табл. Vl8 .
63. С. ДрагоеВо, Шуменсkо. Фuбула от бронз с голямо съgьрЖанuе на меg.
Лъkьт - с лентu от щемпелуВанu трuъгълнuцu с точku 6 среgата, Върху kра­
чето - Врязан uзgьлЖен kръст. Корозuрала пруЖuна, без uгла. Д. 4,7. ИнВ. №4710.
Табл. Vl 9 •
64. С. ДрагоеВо, Шуменсkо. Лъk от бронзова фuбула с полуелuпсо6ugно на­
пречно сеченuе, по среgата наgльЖна лuнuя, uзтеглена със зъбчато kолелце .
Д. 5,1. ИнВ. №5787. Табл. Vl 10 •
65. С. Драгоева, Шуменсkо. Фuбула от бронз. Wupok, gьльг льk, тясно u по­
kьсо kраче. Без пруЖuна u uглоgърЖател . Д. 7,6. ИнВ. No4715. Табл. Vl 11 •
66. С. ВеселuноВо , Шуменсkо, м. Купена. Фuбула от бронз. Върху льkа -
наgлъЖно Врязанu няkолkо лuнuu, Върху kрачето - Врязано AMIN. Отчупенu са
нaBuBkume, gьрЖалu uглоgърЖателя. Без пру>kuна. Д. 7,1 . Ин6. №3963. Табл. Vl 12 •
67. С. ДрагоеВо, Шуменсkо. Фuбула от бронз. Wupok, gъльг льk, траnецоВu­
gно kраче с щемnелуВанu отгоре kръгчета. Няма uглоgьрЖател u npy>kuнa. Д.
7,6. Ин6. №5786. Табл. Vl 13 •
68. Гр. Смяgо6о, Шуменсkо, м. Челuна. Лъk от бронзова фuбула. Желязната
ос на nруЖuната е обВuта с меgна тел, с топчета В kраuщата. ПруЖuната
от gебела, обла тел е с gолна тетива u uгла. Без kраче u uглоgърЖател. Д.
5,0. ИнВ. №3273. Табл. Xl 2 .
69. С. Пеm могuлu, Шуменсkо, м. Чатмалъkа. Фuбула от бронз. Wupok лъk
с Врязанu наgлъЖнu лuнuu. Тясно kраче. Без nруЖuна u uглоgьрЖател. Д. 6,6.
ИнВ. №9329 . Табл . 111 5 .
70. С. Драгое6о , Шуменсkо. Фuбула от Желязо. От льkа наg nруЖuната
uзлuза цuлuнgрuчен uзgатъk. Дебела ос на nруЖuната с gолна тетuВа. Дълго
kраче, без uглоgърЖател. Д. 5,4. ИнВ. №5813 . Табл. IV2 •
71. С . Жельg , Шуменсkо . Бронзова фuбула с uзgатъk наg nруЖuната. две
npyЖuнu об6u6ат Желязната ос - еgната е от тънkа меgна тел, Втората е
от Желязо. Лъkьт е шupok, с наgлъЖнu лентu от насечku. Тясно , gьлго kраче,
без uглоgърЖател . Д . 4,7. Ин6. №8701 . Табл. Х1 6 .
72. С. Xumo6o, Добрuчkо. Отлята от бронз фuбула с прugьрЖан от сеgем
нaBuBku uглоgърЖател от обла тел. Wupok льk, стесняващ се kьм kрачето.
ОтВор за оста на лunс6ащата nруЖuна. Д. 6,0. Ин6. №9361. Табл. 11 1 •
VI. Арбалеmнu фuбулu с обърнато назаg kраче, uз6uтu от kо6ана Желязна
лента.

115
 73. С. ДрагоеВо , Шуменсkо . Льkьт u част от kрачето на фuбулата са
uзBuтu от kорозuрала лента. Д. 4,8. ИнВ. №4452. Табл. Х0 .
74. С. Драгое6о, Шуменсkо. Фuбулата е без nруЖuна u uгла. Льkьт е gьльг
nраВоъгьлнuk, kрачето - uзgьлЖен трnnец. Корозuралu са нaBu6kuтe, gьp>kaщu
uглоgьрЖателя. Д. 6,6. Ин6 . №4717. Табл. 14 •
75. Шуменсkо. Заnазена фuбула. Тясно, gьлго kраче. Корозuралu нa6u6ku ,
gьрЖащu uглоgьрЖателя. Дълга uгла. Д. 6,6. ИнВ. №4716. Табл. 15 •
76. Шуменсkо. Разяgена от kорозuята фuбула , без npy>kuнa u нa6u6ku , gьр­
Жащu uглоgьрЖателя. Д. 5,7. Ин6 . №6158 . Табл. Х111 9 .
77. Шуменсkо. Льk u kраче на фuбула от Желязна лента. Масu6ен uглоgьр­
Жател. ДВуgелна nруЖuна. Д. 8,1. ИнВ. №6771. Табл. Х11 6 •
Vll. Арбалетнu фuбулu тun Вuмuнацuум от Желязо.
11 11

78. С. Драгое6о, Шуменсkо. Льk на фuбула с трuьгълно сеченuе. Заnазенu са

nруЖuната u uглата. Д. 6,3. ИнВ. №4441. Табл. Vll 9 .
79. С. Драгое6о , Шуменсkо. Льk на фuбула с noлyeлuncoBugнo сеченuе. От­
чуnена е uглата. Д. 5,6. ИнВ . №4720. Табл. \!111 5 .
80. С. ДрагоеВо, Шуменсkо , м. Граguще. Фuбула без kрая на лъkа u nруЖuна­
та . Д. 5,6. ИнВ . №5074. Табл. Vll l •
4
81. С. Драгоева , Шуменсkо , м. Кьщята. Фuбула без kрая на kрачето u uгло­
gьрЖателя . Д. 5,2. ИнВ . №3741. Табл. Vlll 3 .
82. С . Драгое6о , Шуменсkо , м . Пануца . Льk на фuбула с трuьгьлно сеченuе.
Отчуnена е uглата. Д. 5,7. ИнВ. №3927. Табл. Vll 6 .
83. С . ДрагоеВо, Шуменсkо, м. Пануца. Льk на фuбула с nраВоьгьлно сеченuе.
Без uгла . Д . 3,8. Ин6. №3929 . Табл . Vlll 2 •
84. С . ДрагоеВо, Шуменсkо, м. Пануца. Льk на фuбула с nраВоьгьлно сеченuе.
Без uгла. Д. 3,8. ИнВ. №3930. Табл. Vlll 1 •
85. С . Рuш , Шуменсkо, м. Граguщето. Льk на фuбула с трuъгълно сеченuе u
nраВоьгьлнuk отгоре. Иглата е отчуnена. Д. 6,3. Ин6 . №5199. Табл. Vll 8 •
86. С. ЧернооkоВо, Шуменсkо. Льk на фuбула с nраВоьгьлно сеченuе. Крачето
u uглата - леkо uзkpuBeнu. Д. 6,3. ИнВ . №9460. Табл. V lllт
87. Шуменсkо . Лъk на фuбула с nраВоъгьлно сеченuе. Добре заnазен . Д. 6,8.
ИнВ . №6065 . Табл. Vlll .
8
88. Шуменсkо. Лъk на фuбула с трuьгьлно сеченuе. Добре запазен. Д. 6,1.
ИнВ. №6066. Табл. V11 4 •
89. Шуменсkо . Лъk на фuбула с трuьаьлно сеченuе . Без uгла. Д. 6,0. ИнВ.
№6158. Табл . Vll 5 •
90. Шуменсkо. Льk на фuбула с трuъгълно сеченuе. Без uгла. Д. 5,4. ИнВ.
№6160. Табл. Vll 2 •
91. Шуменсkо. Лъk на фuбула с трuъгълно сеченuе. Върху него no среgата
- nраВоъгълно nоле. Д. 5,2. ИнВ . №6161 . Табл. Vll3 •
92. Шуменсkо. Лъk на фuбула с трuъгьлно сеченuе. Отчупена част от
uглаmа . Д. 5,5. ИнВ . №6772. Табл . Vll 1 •
93. С. Граguще, Шуменсkо . Лъk на фuбула с трuъгълно сеченuе. Иглата
отчупена. Д . 6,6. ИнВ. No 5233. Табл . Vll 7 .
94 - 95. С . Граguще, Шуменсkо. ЛьkоВе от фuбулu с noлyeлuncoBugнo сече­
нuе. Иглuте uзBuтu нагоре. Д. 6,3, 6,6. ИнВ . №5234, 9594. Табл . Vll1 8 .9 .

116
 96. С. Драгоева, Шуменсkо. Иглата на фuбулата се е gьрЖала на wарнuрна
kонструkцuя. ИглоgьрЖателят е Bucok, nраВоъгълен. Д. 5,4. ИнВ. No4721. Табл. )(, 1 •
97. С. Драгоева, Шуменсkо. Бронзова фuбула с отвор за оста на npy>kuнaтa
В kрая на льkа u с kykuчka наg него. ИглоgьрЖателят е nраВоъгълна nластuнkа.
Без uгла. Д. 4,0. ИнВ. №9543. Табл. Х 2 .
Vlll. Арбалетна фuбула.
98. Шуменсkо. Бронзова фuбула тun "Мuлтенберг - PameBuц , ~ фасетuран 11

kpau на kрачето. Желязна npy>kuнa с gолна тетuВа, без uгла. Д. 5,4. ИнВ. №6761.
Табл. Xlll •
8
IX. Арбалетнu фuбулu с nceBgoнaBuBku от бронз.
99. С. Драгоева, Шуменсkо . Лъk на фuбула с noлyeлuncoBugнo сеченuе. От­
чуnенu са kраят на лъkа u npy>kuнaтa. Отгоре no лъkа - nет Врязанu kръг­
чета u gBe лuнuu. Крачето u uглоgърЖателят образуват U - образна рамkа.
Д. 4,2. ИнВ. №5789 . Табл. IX1 •
100. С. Драгоева, Шуменсkо. U - образна рамkа, образувана от kрачето,
uглоgьрЖателя u част от льkа с nce6goнaBu6kuтe на фuбулата. Д. 3,5. ИнВ.
№5794. Табл. Х3
101. С. ДрагоеВо, Шуменсkо. Фuбулата е заnазена, без npy>kuнa. Върху льkа
с nраВоъгълно сеченuе - Врязана начуnена лuнuя. Крачето глаgkо, В kрая - трu
peзku. Д. 5,2. ИнВ. №5788. Табл. Х6 •
102. С. ДрагоеВо , Шуменсkо. U - образната рамkа - образувана от kрачето
u uглоgърЖателя на фuбулата с nceBgoнaBuBku. Върху npexoga льk - kраче,
шест nолуnръстена, uмuтupaщu нaBuBku. Tpu nолуnръстена no среgата u трu
В kрая на kрачето. Д. 5,6. ИнВ. №5793. Табл. ~-
103. С. ДрагоеВо, Шуменсkо. Върху льkа на фuбулата с nраВоъгълно сеченuе
6 рамkа от Врязанu лuнuu е uзобразено чоВешkо лuце. ПруЖuната лuncBa. Д.
5,6. ИнВ . №4708. Табл . Х 10 •
104. С. ДрагоеВо, Шуменсkо, м. Къщята. Фuбулата е с лъk с траnецоВugно
сеченuе, а kрачето е оформено kато kръст с kьcu хорuзонталнu u gьлгu
Вертukалнu рамена. ПруЖuната е Желязна. Отчуnена е част от uглата. Д.
4,1. Ин6. №9485. Табл. IX3 •
105. С. ДрагоеВо , Шуменсkо, м . Къщята. Върху льkа на фuбулата с nраВоъ­
гълно сеченuе В paмku от Врязанu лuнuu е Врязано чоВешkо лuце с нuмб.
Крачето е kръст kато onucaнuя на kат. №104. Д. 4,2. Ин6. №9486. Табл. Х111 3 .
106. С. Драгоева, Шуменсkо, м. Убuтuя турчuн . Льk на фuбула с nра6оьгълно
сеченuе. Врязанu орнаментu наg nceBgoнa6u6kuтe. Крачето е 6ъ6 форма на
kръст със заобленu, хорuзонталнu рамене. Върху kръстосkата на раменете
му е Врязан xukcoBugeн орнамент. Д. 4,2. ИнВ. №9546. Табл. Х4 •
107. С. КосоВо, Шуменсkо, м. Дълбоkата. Лъk нафuбула с nраВоьгълно сече­
нuе, с трu щемnелу6анu отгоре kрьгчета с точku. Краят му с npy>kuнaтa -
отчупен. Д. 5,4. ИнВ. №8800. Табл . Х9 .
108. С. Пет могuлu, Шуменсkо , м. Чатмальkа. Лъk на фuбула с noлyeлunco­
Bugнo сеченuе. Лъkьт u kрачето отгоре са глagku. Д. 4,1. ИнВ. №9323. Табл.1~.
109. С. Puw, Шуменсkо. Лъk на фuбула с траnецоВugно сеченuе. Корозuрала
npy>kuнa. Д. 5,9. ИнВ . №9136 . Табл. 1Х6 •

117
 11 о. С. Черенча, Шуменсkо, м. Фuceka. ПолуелunсоВugно сеченuе на льkа на
фuбула с gълбоkа бразguчkа отгоре. Желязната ос на npy>kuнaтa е обВuта 6
меgна nластuнkа. Корозuрала npy>kuнa, без uгла. Крачето е kръст с kьcu хорu­
зонталнu рамена u Врязана no среgата буkВа Z. Д. 4,2. ИнВ. No9602. Табл. IX4 •
111 . Шуменсkо. Лъk на фuбула с noлyeлuncoBugнo сеченuе u отчуnен kpau на
npy>kuнaтa, отгоре с четuрu Врязанu наgль>kнu лuнuu. Д. 5,6. Ин6. №6763. Табл. l><s.
112. Шумен, м. йълgъз табuя. Лъk на фuбула с noлyeлuncoBugнo сеченuе.
Оkоло фасетuранuя uзgатъk е kорозuралата npy>kuнa. Д. 6,5. ИнВ. №9215.
Табл. IХТ
113. Шуменсkо. Лъk на фuбула с траnецоВugно сеченuе. Пce6goнa6u6kuтe u
kрачето са огранuченu с nолуnръстенu. Д. 5,8. ИнВ. №5567. Табл. IХ8 •
114. Шумен, м. йълgьз табuя. Лъk на фuбула с траnецоВugно сеченuе. Оста
е уВuта с тънkа меgна тел, nog нея е kорозuралата Втора Желязна npy>kuнa.
Д. 6,7. ИнВ. №9214. Табл. IX9 .
115. Шуменсkо. Лъk на фuбула с nраВоъгълно сеченuе. Желязна~ос u npy>kuнa
u меgнu нaBuBku В kрая на оста. Крачето е kръст с kьcu наnречнu рамена. Д.
4,1. ИнВ. №6765. Табл. Х 5 •
Х. Фuбулu ВъВ формата на nтuчku.
116. С. ДрагоеВо, Шуменсkо. Фибулата nтuчka е отлята от бронз. Крuлата
u onawkaтa са означенu с Врязанu лuнuu. Дълга шuя, малkа глава. Bucok uгло­
gър>kател u ухо за npy>kuнaтa. Д. 3,2. ИнВ. ~03999. Табл. Х •
1
117. Шуменсkо. Фuбула - nтuчka с разnеренu kpuлa u глава, обърната наляво,
gьp>ku В чоВkата cu nлog (?). На главата u е бuла kykuчkaтa, gьр>kала uглата,
' npy>kuнaтa. Д. 3,1. ИнВ. №6754. Табл. Xlll6 .
а nog onawkaтa u- gBe ywuчku, gьp>kaлu
XI. ЛъkоВugна фuбула с wupoka nластuнkа за стъnалната nлочkа.
118. С. ХuтоВо, Шуменсkо. Бронзовата фuбула е със стъnална nлочkа 6ъ6
формата на заоблена nластuнkа. По nерuферuята са Врязанu трu gъгuчku.
Иглоgър>kателят отgолу е отчупен. Пру>kuната, чuято ос е мuна6ала nрез
отвора 6 kрая на лъkа, не е заnазена. Д. 5,5. ИнВ. №9358. Табл. Xlll 4 •
Xll. Лъko6ugнu фuбулu с egнak6u рамена.
119. С. Драгое6о, Шуменсkо. Фuбулата е отлята от бронз, с оформенu gBe
kръглu nлoчku 6 kраuщата на лъk с noлyeлuncoBugнo сеченuе. Върху nлочkuте
no четuрu щемnелуВанu kръгчета с точku u лuнuu от зъбчато kолелце. На
гърба uм uглоgър>kател u част от ухото са gъp>kaлu npy>kuнaтa u uглата. Д.
4,5. ИнВ. №4713. Табл. Х111 1 •
120. С. Могuла, Шуменсkо . Фuбула, отлята от бронз. В kраuщата на рамо­
то gBe nлoчku със заобленu Външнu ъглu. две ywuчku gър>kат оста на uглата,
kоято е заnазена. На gругата nлочkа е uглоgър>kателят. Д. 5,0. Ин6. №5462.
Табл. Х111 2 •
121. С. Желъg , Шуменсkо. Фuбула, отлята от бронз. Челната nлочkа е
заkръглена, стъnалната - uзgъл>kена u заострена. Отгоре uмат kръгчета с
точku. Лъkьт е с трuъгълно сеченuе. Поg nлочkuте е ухото, gър>kало npy>ku-
нaтa u uглоgър>kателя. Д. 5,0. ИнВ. №9608. Табл. Xlll .
5
Xlll. Лъko6ugнu фuбулu тun "Суча6а - Kpu6uнa".
122. Шуменсkо. Фuбула от бронз. Полуkръгла челна nлочkа с nет uзgатъkа
с неnраВuлна форма. На гърба, nрез ухото, мuнаВа оста на npy>kuнaтa с горна
тетu6а. Крачето е отчуnено. Д. ИнВ. №8814. Табл . Х111 •
4,4. 7
118
 NEU EINGEGANGENE FIBELN AUS DEM 3. BIS 7. JH. IM
MUSEUM VON SUMEN

А N N А НА R А L А М В 1 Е V А, G Е О R G 1 АТ. АТ А N А S О V

(Zusammenfassung)

Die Verfasser untersuchen 122 im Museum von 9.Jmen neu eingegangene FiЬe~unde,
die sie in dreizehn Typen einteilen:
1. Eingliedrige Fibeln mit umgeschlagenem FuB (Kat. Nr. 1, Tafel IJ Dieses Ex-
emplar ist die zweite in Bulgarien verбffentlichte Fibel, die in die zweite Halfte des 3.
Jhs. datiert wird.
11. Armbrustfibeln mit umgeschlagenem FuB aus einem umgebogenen Band mit
sichelfбrmigem Querschnitt (Kat. Nr. 2-8, Tafel 12,3 , 16.9 , Х 5 ). Analoge Fibeln kommen
unter sogenannten Fibeln "ungarischen Typs" in Grabem in Mitteleuropa vor. Einige
Fibeln haben lange Achsen an zweigliedrigen Fedem. Diese Fibeln sind frOhestens in
der zweiten Halfte des 3. Jhs. sOdlich der Donau vorgedrungen.
111. Annbrustfibeln mit umgeschlagenem FuB und um die Achse der Feder geЬogenen
Bugel (Kat. Nr. 9-28, Tafel 11 2.8 • 111 1.3 .IV1.5 , XI 4.5 • Х11 1 .3 , Xlll 10. 12). Die Bronze- und
Eisenfibeln fallen durch auBerordentlich mannigfaltige Einzelheiten und
Ausschmuckungen auf. Analoge Fibeln kommen unter den sogennanten "dakischen",
nбrdlich der Unteren Donau entdeckten und den Fibeln der verschiedenen ZeitaЬschnitte
der Cernjachov-Kultur vor, die in das 3. Ьis 4. Jh. datiert werden. Die Fibeln des 111
Typs sind aus dunnem Bronzeband mit hohem Kupfergehalt gebogen und in das 5.
Ьis 6. Jh. datiert.
IV. Armbrustfibeln mit umgeschlagenem FuB und s-fбrmig geЬogenem BOgelende
(Kat. Nr. 29-40, Tafel 1114, IVЗ,4,6·10' х1 1,з•х114,7). Die Bronze- und Eisenfibeln sind in
Untertypen zusammengefaBt und in die zweite Halfte des 5. Ьis zu den ersten beiden
Dritteln des 4. Jhs. datiert.
V. Armbrustfibe ln mit umgeschlagenem FuB, durchbohrten Offnung tor die
Achsenfeder und daruber angebrachtem Haken (Kat. Nr. 41-68, Tafet 119 , 1116, V1.12 , V1 1.
, Х1 ). Die in mehreren Untertypen eingeteilten Fibeln sind in den Zeitabschnitt vom
13 2
Ende des 3. Ьis zum 7. Jh. datiert. ln den FuB dreier Fibeln sind die Namen MAPIA,
MINNA bzw. der Ausruf AMIN eingraviert.
VI. Annbrustfibeln mit umgeschlagenem FuB aus schmiedeeisemem Band geЬogen
(Kat. Nr. 73-77, Tafel 145 , Х8 , Xll 6, Xlll 9). Aufgrund des Vergleichs mit analogen Funden
aus der Festung von Gabrovo werden sie in das 5. Ьis 6. Jh. datiert.
Vll. Annbrustfibeln des Typs "Viminatium" (Kat. Nr. 78-95, Tafel Vll 1. 9 , Vll/ 1_9). Die
neu eingegangenen 18 Fibeln werden, ebenso wie die bekannten Vertreter dieses
Typs, in das Ende des 4. Ьis zur Mitte des 5. Jhs. datiert. Die Konzentration dieser
Funde im Geblet von Sumen spricht tor eine бrtliche Serienerzeugung.
Vlll. Armbrustfibel (Kat. Nr. 98, Tafel Vlll8). Sie weist die Merkmale der Typen
Miltenberg und Ratewir der Klassifikation von Schulze-Dorrlamm auf und ist um die
Mitte des 5. Jhs. zu datieren.
IX. Armbrustfibeln mit Scheinumwicklungen (Kat. Nr. 99-115, Tafel IX 1•9 , Х3 .7, 9 , 10 ,

119
Х111 3 ).
Diese aus Bronze gegossene Fibeln sind wahrend der letzten zwei Drittel des
6. Jhs. weit verbreitet.
Х. Vogelfibeln (Kat. Nr. 116, 117, Tafel \, Xlll 6 ). Eine dieser Fibeln ist aus Bronze
gegossen, mit schematisch eingeritzten Linien zur Darstellung von FIOgeln und
Steuerfedern dekoriert. Analoge Fibeln sind in das 5. Jh. datiert. Die zweite Vogelfibel
mit ausgebreiteten FIOgeln wird in das 6. Jh. datiert.
XI. BOgelfibel mit breitem Stufenplattchen (Kat. Nr. 118, Tafel Xlll 4 ). Dies ist das
einzige Exemplar mit zu den Fibeln aus der ersten Halfte des 5. Jhs. analogen
Merkmalen.
Xll. Gleicharmige BOgelfibeln (Kat. Nr. 119-121, Tafel Xlll 1•2 .5). Die drei Fibeln
diesesTyps sind auBerordentlich selten, in den Gebleten sudlich der Unteren Donau
eingefOhrte Exemplare (6. - 7. Jh.).
Xlll. BOgelfibeln des Typs Suceava-Krivina (Kat. Nr. 122, Tafel Х111 7 ). Noch ein
бrtliches Exemplar dieses Typs aus dem 7. Jh.

120
 НАХОДКА НА РИМСКИ МЕДНИ МОНЕТИ ОТ IV В. ОТ
С. ОВЧАРОВО, ДОБРИЧКО

ВЕСЕЛИН ПАРУШЕВ

През 1990 г. 8 с. 08чаро8о, Добрuчkо, npu uзkonнa работа 8 g8орното място

на Ахмеg Салu Ахмеg, на gълбочuна 0,50 - 0,60 м е отkрuта kynнa нaxogka от
меgнu puмcku монетu. Оkоло 30 монетu са gageнu на неuзВестно лuце. В
музея В Добрuч са gонесенu u oтkyneнu 181 монетu 1 • Bcuчku монетu са с
uзтрuта от nроgътkuтелно обращенuе nоВърхност, а no размерu се отна­
сят kьм gВата наu-малkL 1 номuнала, uзвестнu В литературата с означенuята
Ае3 u Ае4 . По Влаgетелu се разnреgелят no слеgнuя начuн:
Консmантuн 1 Beлuku, nостумна (341 - 346) 1
Констанцuu 11 (337 - 361) 51
Констанцuu Гал (351 - 354) 1
Юлuан 11 (355 - 360 цезар) 7
Юлuан 11 (360 - 363 август) 1
Валенmuнuан 1 (364 - 375) 2'2
Валене (364 - 378) 00
Грацuан (367 - 383) 7
сuлно uзтрuтu монеmu 29
Монетumе хронологuчесku обхващат nepuoga от 341go375 г. Смятам, че
makaBa gaтupoBka mрябВа ga се nocтaBu u на сuлно uзтрuтuте еkземnлярu.
Послеgнumе монетu са оmсеченu В гоguнuте 367 - 375, т.е. nрез Времето,
kогато на Изтоk уnраВляВа Валене, а на Зanag - негоВuят брат Валентuнuан
1 със сuна cu Грацuан. Cъбumuemo, с kоето без съмненuе трябва ga сВърЖем
kynнama нaxogka от с. ОВчароВо, е Воuната на uмnерuята с гoтckume племена
nрез 376 - 378 г. Cnopeg uзВорuте2 Въстаналuте готu разоряват големu me-
puтopuu, cpeg kouтo са u 11 областuте на Ckuтuя u Мuзuя" 3 , т.е. земите на
gнешна СеВероuзmочна България u ДобруgЖа. От moзu раuон са uзВестнu
още 5 nogoбнu нaxogku , В koumo nocлegнume монетu са на Валене, Валентu­
нuан 1 u Грацuан. Наu-голямата съgърЖа 6 kг меgнu монетu, малku номuналu,
от Констанmuн 1, Констанцuu 11 , Юлuан 11 , Валене, Пpokonuu u Валентuнuан 1,
намеренu В землuщето на с. Оnанец, Добрuчkо4 . В с. Peka ДеВня, Варненсkо, са
oтkpuтu 126 монетu 5 . Останалuте 3 нaxogku npouзxo;!~gaт от Се6ерна Доб-

1ИзпD.А.З8ан,и са. 179 монети ( ип8. № I 3801). Тъй kаюо груб kорозионен ед,ой поkри8ашrt
Вси.ч.kи .монети, при k.онсер8а.ци.ята. се оkаза ке8wмоЖн.о ga се запази це.А.остта на Всеkи
еkзе.мтмяр. От н.яkои .мопетпи се отчупи.ха периферии части, от gруги оста1шха само фрагменти,
а g8e монети. бяха капмио разрушени.
2 А т тп i а п и s М а г с е l l i п и s, XXXJ, 5 - 8 ( = ЛИБИ, I, с. 165 - 174 ).

з П а k т а м, с. 173.
4
М. Мир че 8. Вести и съобщения. - ИВАД, lX, 1953, с. 117.
6Т. Г е р а с и м о 8. Съkро8ища с .«опети, камерен.и 8 Б'Мгария през 1967 г. - ИАИ, ХХХ1,
1969, с. 234.

121
pyg>ka. Еgната е намерена В kъсноантuчен бургус мe>kgy Бабаgаг u Тonpakьou
6
(Румънuя) • Другата се състоu от u се naзu В музея В Констанца7 •
107 монетu
Третата е от с. Стра>kа- оkръг Констанца, u съgър>kа 741 монетu, kато 497
от тях са на Валене, Валентuнuан 1u Грацuан 8 . Еguнuчнuте монетнu нaxogku
6 много селuща от балkан сkuте npoBuнцuu на uмnерuята също стuгат go
Времето на Валене u негоВuте съуnра6uтелu 9 • това се отнася u за монетuте
от неуkреnеното антuчно селuще kpau с. Т оnола, Добрuчkо 10 • В него е отkрu­
та u малkа kynнa нaxogka - 14 обгорелu монетu u neneлuB nласт Върху >kuлu­
щен nog, kато наО- kъснuте са на Валене. Отkрuтuте nоселенuя наО-сuлно са
засегнатu от оnустоwuтелнuте geucтBuя на готuте, тъu kато "те не се
onuтaлu ga обсаgят нuто eguн граg , noнe>ke съвсем не nознаВалu обсаgната
технukа" • Жu6оmът В nоВечето нeykpeneнu селuща npekъcBa за столетuя .
11

Оkоло мястото , kъgemo е намерена нахоgkата В с. ОВчароВо , няма cлegu

от kултурен nласт , но В gpyгu gBopoBe на селото nо-рано са oтkpuBaнu фра­
гментu от puмcka kepaмuka, а също u отgелнu монетu от 111 - IV В., kато наu­
kъснuте са на Валене u Валентuнuан 112 • По Bcuчko uзгле>kgа, че неуkреnеното
селuще от рuмсkата enoxa npu gнеwното с. ОВчароВо е унuщо>kено от готu­
те 6 гоguнuте 376 - 378.

КАТАЛОГ

КОНСТАНТИНI ВЕЛИКИ , nостумна(341-346)

Hukoмeguя
1. Фрагмент; неясна офuцuна; LRBC 13 , 1, 1148, kъgето с1>. А, гоg. 341 - 346.
КОНСТАНЦИйll (337-361)
Тесалонukа
2. 2,23 г; 13/14 мм; Cohen 14
, Vll, р. 446, 44.
Хераkлея
3. 1,36 г ; 13 мм; оф . Г; LRBC, 1, 963, kъgето оф. А, гоg . 341 - 346.
4. 2,95 г; 17/18 мм; оф. В; LRBC, 11, 1900, kъgето оф. А, гоg. 351 - 354.
5. ЛuncBa nерuферна част; оф. Е; LRBC, 11 , 1905, kъgето оф. А, гоg. 355 - 361.

6
М. Z а /1 а r i а d е. Moesia Secu11da, Scytf1ia ~ Notitia Dig11itatum. Bucure~i. 1988, р. 153.
7 R. О с 11 е s е а 11 11. Cileva descoperiri mo11etare di11 sec. N е. 11. i11 Scytf1ia Mi11or. -Po11tica, ХVП,
1984, р. 136- 1.Jб.
8 В и с и г М it r е а. DecotNertes mo//etai1·es е11 Rouma11ie - 1984 (XXVlll). -Dacia, ХХ/Х, 1985,
р. 172.
9
в. D еА k о 8. Граg1Ьm 8 Траkи.я и Да kил през kъсиата ан.тич.н.ост ( JV - V1 8. ). с„ 1959,
с. 37.
M ollemu me не са пуб.А.иkуВа ни. За се.А.uщето ВЖ. Л. Бо б ч. е 8 а. Tpakuйcko се..tище от
10

римсkата епоха 8 м. КоВаи..tъkа при с. 'J'ono.A.a„ ТОАбухищ:kи оkръг. - ИНМВ, 19 ( 34 ), 1983, с.

93 - 97.
11
Атт. Магсеl/. Цит. съ ч.. , с. 173.
12
Монетите се 1tа.м ират 8 Истори ч.есkи .музей - Добрич.
JJ R. С а гs о 11, Р. Н i 1 1. 1. К е 11 t. i.Ate Roma// Вгоще Coi11age. А. О. 324-498. Lo1ido11, 1978
(=LRBC).
14
11. С о /1 е 11. Descriprio11 llistorique des mo1111aies frappees sous l'Empire Romain. 1-VIII. Paris,
1880-1892 (Repri11t 1955).

122
 Консmанmuноnол
6. 1 ,87 г; 15/16 мм; Cohen, VI 1, р. 468, 188.
7. 1 ,20 г; 15/16 мм; Cohen, Vll , р. 468, 188.
Hukoмeguя
8. 2,37 г; 15/16 мм; Cohen, Vll, р. 446, 44.
9. Лunc6a nерuферна часm; Cohen, Vll, р. 468, 188.
Kuзuk
1О. 2,01 г; 15/17 мм; оф . неясна; LRBC, 11, 2496, kьgemo оф. А, гоg. 351 - 354.
11 . 1,23 г; 16/ 18 мм; оф. S; LRBC, 11, 2502, kьgemo оф. А, гоg. 355 - 361.
12. 1,57 г; 15/16 мм; оф. S; LRBC, 11 , 2504, kьgemo оф. А, гоg. 355 - 361.
13. 1,65 г; 15/ 17 мм; оф. А; LRBC, 11 , 2504, гоg. 355 - 361.
Aнmuoxuя
14. 2,00 г; 14/15 мм; Cohen, VI 1, р. 446, 44.
HeчemлuBu монеmарнuцu
15. 2,47 г; 18/19 мм; Cohen, Vll, р. 446, 44.
16. 2,40 г; 15/16 мм; om същuя mun.
17. 1 ,95 г; 15/ 16 мм; om същuя mun.
18. 1 ,87 г; 14/16 мм; om същuя mun.
19. 1,72 г; 16/18 мм; om същuя mun.
20. 1,69 г; 14 мм; om същuя mun.
21 . 1 ,67 г; 15/16 мм; om същuя mun.
22. 1 ,65 г; 15 мм; om сьщuя mun.
23. 1 ,61 г; 15/16 мм; om сьщuя mun.
24. 1 ,37 г; 13/14 мм; om сьщuя mun.
25. 1 ,25 г; 12 мм; om сьщuя mun.
26. 1,18 г; 15/16 мм; om сьщuя mun.
27 - 34. ЛuncBam nepuфepнu чacmu; om сьщuя mun.
35. Фрагмент; om същuя mun.
36. ЛuncBa nерuферна часm; Cohen, Vll, р. 455, 95.
37. 2,41г;14/15 мм; Cohen, Vll , р. 468, 188.
38. 1 ,84 г; 14 мм; om същuя mun.
39. 1 ,59 г; 14/ 15 мм; om същuя mun.
40. 1 ,52 г; 15/16 мм; om същuя mun.
41. 1 ,36 г; 14/15 мм; om същuя mun.
42. 1 ,01 г; 11 мм; om сьщuя mun.
43. 0,88 г; 14 мм; om сьщuя mun.
44. ЛuncBa nерuферна часm, npoбuma; om сьщuя mun.
45 - 47. ЛuncBam nepuфepнu чacmu ; om сьщuя mun.
48 - 49. Фрагменmu; om същuя mun.
50. 1,53 г; 15/16 мм; Cohen, Vll , р. 492, 335.
51. 1,20 г; 14/ 16 мм; Cohen, Vll, р. 492, 335.
52. 1 ,37 г; 14/ 15 мм; неясен mun.
КОНСТАНЦИЙ ГАЛ (351 -354)
53. ЛuncBa nерuферна часm; Cohen, Vlll, р. 32, 7.

123
•
 ЮЛИАНll (355-360ЦЕЗАР)
Константuноnол
54. 1,49 г; 16 мм; оф. А; LRBC, 11, 2051, гоg. 355 - 361.
НечетлuВu монетарнuцu
55. 1,89 г; 14/15 мм; Cohen, Vlll, р. 48, 43.
56. 1 ,65 г; 13/15 мм; неясен тun.
57. 1,53 г; 14/15 мм; неясен тun.
58 - 60. Фрагментu; неясен тun .
ЮЛИАН 11 (З60-363АВГУСТ)
Kuзuk
61.1,12 г; 15 мм; Cohen, Vlll, р. 49, 51.
ВАЛЕНТИАН 1(364-375)
АkВuлея
62. 1,67 г; 16/18 мм; оф. S; LRBC, 11 , 980, kьgето оф. Р, гоg. 364 - 367.
Тесалонukа
63. 2,60 г; 16/18 мм; оф. В; LRBC, 11 , 1704, kьgето оф. А, гоg. 364 - 367.
Хераkлея
64. ЛuncBa nерuферна част; Cohen, Vlll , р. 92, 37.
Константuноnол
65. 1,62 г; 17/18 мм; оф.А; LRBC, 11, 2071, гоg. 364 - 365.
Hukoмeguя
66. Лunc6a nерuферна част; оф. А; LRBC, 11, 2325, god. 364-365.
67. 1, 99 г; 18/19 тт; Cohen, Vlll, р. 88, 12.
Kuзuk
68. 1, 95_г; 17 мм; оф. Л; LRBC, 11, 2519, kьgето оф. А., гоg. 364-365. ·
Нечетлu6u монетарнuцu
69. 2, 08 г; 14/16 мм; Cohen, Vlll , р. 88, 12.
70. 1, 74 г; 13/14 мм; от същuя тun.
71 . 1, 43 г; 14/15 мм; от същuя тun.
72. 1 , 15 г; 15 мм; от същuя тun.
73-75. ЛunсВат nepuфepнu частu ; от същuя тun.
76. Фрагмент; от същuя тun .
77. 2, 17 г; 15/16 мм; Cohen, Vlll, р. 92, 37.
78. 1, 92 г; 16/17 мм; от същuя тun.
79. 1, 89 г; 14/17 мм; от същuя тun.
80. 1 , 13 г; 15 мм; от същuя тun.
81-83. Лunс6ат nepuфepнu частu; от същuя тun .
ВАЛЕНС (364-378)
Сuсцuя
84. 2, 58 г; 17/18 мм; оф. неясна; LRBC, 11 , 1282, kьgето оф. А, гоg. 364-367.
Тесалонukа
85. 3, 15 г; 17 мм; оф. Л; LRBC, 11, 1707, kьgето оф. А, гоg. 364-367.
Хераkлея
86. Лunc6a nерuферна част; оф. неясна; LRBC, 11, 1925, kъgето оф . А, гоg. 364-
365.

124
•
 Константuноnол
87. 1,86 г; 16/17 мм; Cohen, Vlll, р. 103, 11.
88. 1,55 г; 15/ 16 мм ; от същuя тun.
89. 2,65 г; 17 мм; Cohen, Vlll, р. 11 О, 47.
90. 2,00 г; 16/17 мм; от същuя тun.
91. 1 ,67 г; 16 мм; от същuя тun.
92. 1,28 г; 15 мм; от същuя тun.
93. ЛuncBa nерuферна част; от същuя тun.
Hukoмeguя
94. 1,73 г; 16 мм; оф. В; LRBC, 11, 2327, kъgето оф. А, гоg. 384 - 365. •
Kuзuk
95. Лunc6a nерuферна част; оф. А; LRBC, 11, 2518, гоg. 364 - 365.
Антuохuя
96. Лunc6a nерuферна част; Cohen, Vlll, р. 103, 11.
НечетлuВu монетарнuцu
97. 2,04 г; 14/15 мм; Cohen, Vlll, р.103, 11.
98. 1 ,97 г; 13/14 мм; от същuя тun.
99. 1,89 г; 13/15 мм; от същuя тun.
100. 1,86 г; 15 мм; от същuя тun.
101. 1,77 г; 15/17 мм; от същuя тun.
102. 1,76 г; 16/17 мм; от същuя тun.
103. 1,69 г; 14 мм ; от същuя тun.
104. 1,67 г; 16 мм; от същuя тun.
105. 1 ,64 г; 13/15 мм; от същuя тun .
106. 1,63 г; 16/18 мм; от същuя тun.
107. 1 ,62 г; 16/17 мм; от сьщuя тun.
108. 1 ,60 г; 16/17 мм; от сьщuя mun.
109. 1,55 г; 15/16 мм; от сьщuя тun.
11 О - 122. Лunс6ат nepuфepнu частu; от сьщuя тun.
123 - 127. Фрагментu; от сьщuя тun.
128. 1,56 г; 17/18 мм; Cohen, Vlll, р. 107, 28.
129. ЛuncBa nерuф ерна част ; от сьщuя тun .
130. 2,65 г; 14 мм; Cohen, Vlll, р. 11 О, 47.
131. 2,26 г; 13/15 мм; om сьщuя тun.
132. 1 ,99 г; 16/17 мм; om същuя тun.
133. 1,67 г; 14 мм; от сьщuя· тun.
134. 1 ,66 г; 14/15 мм; от сьщuя тun.
135 . 1,65г;15/16 мм; от сьщuя тun. •
136. 1,40 г; 16/17 мм; от сьщuя тun.
137. 1,38 г; 13/14 мм ; om същ~ 1с-: mun.
138 - 140. ЛuncBam nepuфepнu чacmu ; om сьщuя mun.
141 - 143. Фрагменmu; om същuя mun.
ГРАЦИАН (367 - 383)
Hukoмeguя
144. 1,64 г; 16/17 мм; оф. неясна; LRBC, 11, 2338, kъgето оф. А, гоg. 367 - 375.

125
 HeчemлuBu монеmарнuцu
145. 1,85 г; 15/ 17 мм; Cohen, Vlll, р. 128, 22.
146. Фрагмент; om същuя mun.
147. 2,15г;17 мм; Cohen, Vlll, р.130, 34.
148. 1,58 г; 13/ 14 мм; om същuя mun.
149. 1,55 г; 13 мм; om същuя mun.
150. ЛuncBa nерuферна часm; om същuя mun.
Сuлно uзmpumu монеmu (341 -375)
151. 2,42 г; 14 мм.
152. 1,86 г; 14/15 мм.
• •
153. 1,38 г; 12/13 мм.
154. 1,13 г; 14/15 мм.
155. 1,08 г; 13/14 мм.
156 - 164. ЛuncBam nepuфepнu чacmu.
165-179. Фрагменmu.

SCНATZFUND ROМISCHER KUPFERMUNZEN AUS DEM 4.JH.

v v

IM DORF OVCAROVO, КREIS DOBRIC

VESELIN PARUSEV

(Zusammenfassung)

Оег Verfasser verбffentlichteinen Schatz rбmischer Kupfermunzen aus dem 4. Jh.,

vom Jahre 341 Ьis 375. Оег Schatz vom Dorf Ovcarovo ist zweifellos mit dem Krieg
des Rбmischen Reiches gegen die gotischen Stamme in den Jahren 376 bls 378
verbunden. Aus Varna und der Dobrudza sind noch tanf ahnliche Schatzfunde mit den
letzten Munzen von Valens, Valentinian 1 und Gratian bekannt. Einzelne Munzenfunde
in zahlreichen Ortschaften der Balkanprovinzen des Reiches reichen ebenfalls bls zum
Zeitalter von Valens und seiner Mitregenten. Die nichtbefestigten Ortschaften wie
beim Dorf Ovcarovo wurden von den verheerenden Кriegshandlungen der Goten am
starksten heimgesucht, so daB das Leben in den meisten dieser Siedlungen versiegt .

126
 РАННОВИЗАНТИЙСКИ ГЛИНЕНИ АМПУЛИ ОТ ОДЕСОС

АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ

Cpeg анmuчнаmа kepaмuka, omkpuBaнa В българсkuте земu, се среща u eguн

сраВнumелно ряgьk mun, на kouтo gосега не е обръщано Внuманuе . Това са
ВретеноВugнu глuненu съgчета, kouтo - поне засега се срещат наu-много В
Ogecoca mpuнagecem на броu, nоВечето фрагментuранu (табл. 1) . Hяkou om
тях носят малku, noчmu kръглu nечатu с монограмu uлu gpyгu релефнu знацu,
kouтo гu npaBяm още по-uнтереснu (табл. 11). Тъu kато у нас нukou не се е
занuмаВал с meзu съgчеmа 1 , а е тВърgе Вероятно ВъВ фонgоВете на много
българсku музеu ga се пазят nogoбнu фрагментu 2 , ще направя onuт ga гu
ВъВеgа В научно обръщенuе u uнтерпретuрам.
Bcuчku те са uзработенu от фuна, cumнo npecя­
ma бе>kоВа глuна, поняkога с npuмec от много сuтнu
necъчuнku, kоято npu uзnuчането е получила (В за­
Вuсuмост от температурата В пещта) от бе>kо6
nрез черВенukаВ go kафяВ u gopu сuВочерен цвят .
'1 ' ,
Тялото uм е ВретеноВugно, с малkо, заострено gъ­
Ji но , масuВно u неравно. Много pяgko gъното е по­
шuроkо, плосkо u маkар u не съвсем равно отрязано,
· позволява на съgчето ga стоu uзпраВено . Отвътре
лuчат gълбоku cлegu от Въртенето на грънчарсkо
kолело u поняkога по плещuте uма теснu u плuтku
ребра.
ОбukноВено горната част на тялото u по-ряgkо
А Б
цялото тяло са пokpuтu с неkачестВен лаk, gобuл
Обр.1 . Профuлu на npu uзnuчането тъмночервен uлu kaфeнukaB цВят.
paнн~Buзaнmuucku глuненu Bcuчku съgчета са фрагментuранu, kато там, kъgе­
амnулu om Ogecoc: А - то е заnазена част от стесняващата се wuuka,
kam.№1; Б - kam.№13 (А - тя е отgелена В основата cu с тънъk остър ръб.
орuгuнална, Б - uмumaцuя ) Hяkou от съgчетата носят k6agpaтнu uлu kръглu
nечатu - от eguн go четuрu, разnоло>kенu 6 gолна-
та част на тялото (kогато е eguн) u Вертukално no тялото (kогато са
nоВече). По Варненсkuте балсамарuu се срещат трu Buga nечатu 3 : 1 . неnра6u­
лен kръгьл с релефна буkВа Х, разnоло>kен 6 gолната част на тялото (kam.
NоЗ, табл. 111 , обр. 2 ); 2. kВаgратен, с релефна буkВа Х, четuрu nечата, раз­
8 6
nоло>kенu 6ертukално go kрая на запазенuя фрагмент (kат. №4, табл. lllг, обр.
2д) u 3. kръглu neчamu с релефнu монограмu, разполо>kенu В gолната част на
тялото (kam. №1,2, табл. lllд. 6 • обр. 2 в.г).

1Тази пуб.А.иkация е поgгот8е1ю. Въз осноВа на моя gok.A.ag, изнесен през 1991 г. 11.а Х1П
меЖgунароgен, kон,грес по христилнсkа архешогил В Бои„ k'Ьgemo е пуб.А.иkуВано kpamko резюме
8 преgВари.ТТw.А.ните материа.А.и.
2 Досега 8 Бъ.А2арш~ ми е изВестен, само еgин поgобен съg, спомеиат меЖgу gругата

ранноВизантийсkа kepaмuka от разkопkи 8 Стара Загора) 1ю без kоментар и„.щ napCLA.e..A.U от

gpyгa.ge: ВЖ. Д. Н и k о ...t о 8, К р. К а ...t ч е 8. Paзk()nku на обеkт "M...tageЖku gом" 8 Стара
Загора през 1982 г. - ИМЮИБ, Vll, 1984, с. 54, фиг. 151 •
1 За ра.нмВизантийсkите печати общо 8Ж. W. F i 11 k. Das frtJl1byzami11iscl1e Mo11ogra111.-JOB,
30, 1981, s. 75-86.
127
 Bcu чkume mpuнagecem съg­
чеmа om cбupkama на Варнен­
А сku я археологuчесku музеu са
н амеренu ВъВ Варна npu paзko­
nku uлu случаuнu uзkonu В гра­
Б нuцumе на анmuчнuя граg -
Ogecoc. Само eguн, малkо rю­
разлuчен no uзpaбomka, е за­
в nазен uзцяло, а ocmaнaлume са
nоВече uлu nо-малkо фрагмен­
muранu . Те npegcmaBляBam еg­
г на gocma хомогенна груnа ka-
А Б в
mo форма u размерu (gokoлko­ Обр . 3. PaннoBuзaнmuOcku глuненu
Обр.2. Pucyнku mo са заnазенu}, но Все nak мо­ амnулu om Ogecoc: А - Имumацuя,
на neчamu Върху гаm ga се разgеляm на gBa ос­ kam.№13; Б - Вносна, орuгuнална -
paнюl3uзaнmu0cku
н оВнu Bapuaнma: 1 - с малkо не­ Bapuaнm 1, kam.№1; В - Вносна,
глuненu амnулu
равно gъно, неnозВоляВащо om- орuгuнална, Bapuaнm 11, kam.№12
om Ogecoc:
Becнomo uм nосmаВяне (12 бр.)
А - kam.№3;
Б - kam.№4; с w upoko, сраВнumелно раВно gъно, koemo nозВоляВа ga
u 11 -
В - kam.№1; cmoяm uзnpaBeнu (1 бр.). В onucaнuяma, koumo gа6ам no-goлy,
Г - kam.№2 n осочВам Bcuчku необхоguмu nogpoбнocmu за Всяkо съgче.

А .

1 .2 з 4 5 6

Т а б л. 1. PaннoBuзaнmuucku глuненu амnулu om Ogecoc: А - kam. №2,3,4, 11,10,9;

Б- kam.№13,1,7,5,6,8 , 12

128
 А Б

в
Т а 6 л 11. PaннoBuзaнmuucku глuненu амnулu с neчamu om Ogecoc: А - kam. №4;
Б - kam.№2; В - kam. №З; Г - kam.№1
9 И НМ В, kн. 28 .43) 129
 Б

в г
Та 6 л.111. Печаmu 6ьрху paннo6uзaнmuucku гл uненu амnулu om Ogecoc:
А - kam.№1 ; . Б - kam.№2; В - kam.№4; Г - kam.№3
130
 •

КАТАЛОГ

1. Съgче с ВретеноВugна форма, фрагментuрано. Изработено от оmлuчно

пресята u пречuстена глuна , gобuла слеg uзпuчането сВетлобе>kоВ цвят.
По6ърхността не особено 6нuмателно заглаgена, със cлegu от тъмночервен
лаk по горната част на тялото . Дъното kръгло , малkо, неравно отрязано . В
основата на отчупената В по-голямата cu част шuuka - остър ръб (пръстенче) .
Част от съgа отчупена, сега слепена. Малkо наg gъното - kръгъл печат с
guаметър 1 см u релефен монограм, kouтo развързан се чете евентуално
ПАNКРА ТIОУ (табл. lllд, обр . 28 ). Намерен ВъВ Варна, на ул. "Ogecoc", прu· стро­
е>kа на новата сграgа на МВР през 1976 г. В kьсноантuчен пласт. Buc. 17 см,
guaм. 4,6, gъно 1,6 см , guaм . печат 0,9 см . ИнВ . №11- 5995 (табл. 162 , ll Г' обр. 1д) .
Сьщuят печат е uзВестен от сuлно фрагментuран поgобен сьg от Констан­
тuноnол.-J . W. Hayes. Excavatioпs at Sara<;haпe iп lstaпbul , 11. Priпceton , N.J.,
1992, р. 9, No. 25, pl. 17, kрая на VI В.
2. Сьgче, фрагментuрано. Изработено kато №1, получuло слеg uзпuчането
отвън тъмнорозов цВят, а Вътрешността на лома - cuB. ОтВеснu лентu от
черВеноkафяВ лаk . Малkо наg gъното kрьгъл печат с релефен монограм Въз
основа на буkВата П (табл. 111 6 , обр. 2г). Запазено , малkа част от gолната
поло6uна на сьgчето с неравно отрязано kръгло gьно. Намерено ВъВ Варна, npu
paзkoпku на Рuмсkата баня на бул . "Пpuмopcku" през 1960 г . Зап. Buc. 6,8 см, зап.
guaм . 4,1 см , guaм . gъно 1,7 см , guaм . на печата 0,9 см . ИнВ . №11 - 4161 (табл.
IA2, 11 6). Поgобен печат от gостъпната мu лuтература по Въпроса не мu е
uзВестен, а разчuтането му е много труgно.
3. Сьgче фрагментuрано . Изработено kато №1 , gобuло прu uзпuчането В
gолната част с6етлоkафя6, а kьм среgата тьмносuВ цВят. Върху запазената
част са пogpegeнu във Вuсочuна четuрu egнak6u gоста небре>kно nостаВенu
релефнu печата с буkВата Х В непраВuлна kВаgратна рамkа (табл. lllг, обр. 2д) .
Запазена nочтu nоло6uната съgче с ·тясно, неравно отрязано kръгло gъно.
Намерено npu uзkоп npeg бu6шата Земеgелсkа банkа (сега МВР) В началото
на ул. "Сан Стефано". Зап . Buc. 13,5 см, зап. guaм . 4,2 см., guaм. gьно 1,3 см,
размерu на печата 1,1 х 1,1 см. Ин6 . №11 - 461. З (табл. lдз• 11 0 ).
Поgобнu монограмu се срещат често оkоЛо среgата на VI 6. В Атuнсkата
агора u Константuнопол . - J. W. На у е s. Sara<;haпe ... , р. 9, 11 , No. 4, pl. 16.
4. Съgче, фрагментuрано. Изработено kато №1, gобuло прu uзпuчането
розо6о-kафя6 цвят , 6 горната част поkрuто с череВенukа6 лаk. Малkо наg
неравно отрязаното тясно u kръгло gъно uма непраВuлен kръгъл печат с
релефна буkВа Х 6 kВаgратна рамkа (табл. 111 8 , обр. 26) . Намерен през 1971 г. прu
paзkoпku на раннохрuстuянсkаniа базuлukа на ул. "Хан Крум" В слоu от V - VI
6. Запазена голяма част от тялото . Зап. Buc. 14,8 см, guaм . 4,7 см, guaм. gъно
1,5 см, размерu на печата 1 ,1 х 1 см . ИнВ . Noll - 5996 (табл . lд 1 • llд) .
Датuро6kа u лuтература за печата kато на №З, но В gостъnната мu лu­
тература няма uлюстрuранu съgчета с no четuрu печата. - J. W. На у е s.
Sara<;hane ..., р. 9, 11, No. 6.
5. Съgче, фрагментuрано. Изработено kато №1 , gобuло npu uзnuчането
розов цвят, nokpuтo в горната част с чер6енukаВ лаk. Дъното малkо , kрьгло,
131
неравно отрязано. Запазено go началото на плещuте. Намерено прu uзkоп за
kаналuзацuя на ул. "Сан Стефано" (срещу р-т Оkеан } през 1986 г. Зап. Buc. 15
11 11

см, зап. guaм. 4,9 см, guaм. gьно 1,3 см. ИнВ. №11 - 8544 (табл. 164).
6. Съgче, фрагментuрано. Изработено kато горнuте u gобuло npu uзnuча­
нето черВенukаВоkафяВ цВят, В горната nолоВuна nokpuтo с ряgъk черВенukаВ
лаk. Дъното малkо, kръгло, неравно отрязано. Запазено go началото на wuu-
kaтa, отgелена с ръб. Намерено nрез 1986 г. npu uзkon за kаналuзацuя на ул.
Сан Стефано , срещу р-т Оkеан , заеgно с №5. Заn.
11 11 11 11
Buc. 15,7 см, заn. guaм.
4,6 см, guaм. gъно 2 см. ИнВ. Noll - 8543 (табл. 165).
7. Сьgче, фрагментuрано. Изработено kато горнuте u gобuло слеg uзnuча­
нето сuВоkафяВ цВят, със cлegu от ;ю-тьмен лаk В горната част. Дъното
малkо, kрьгло, неравно отрязано. Заnазено go wuukaтa, отgелена с ръб. Наме­
рено ВъВ Варна. Зап. Buc. 17,8 см, guaм. 4,5 см, guaм. на gьното 1,5 см. ИнВ. №11
- 3299 (табл. 163}.
8. Сьgче , фрагментuрано. Изработено kато горнuте, gобuло npu uзnuчане­
то сВетлобе>kоВ цвят, В горната част cлegu от сuВоkафяВ лаk. Дъното малkо,
kръгло, неравно отрязано. Запазено go wuukaтa, отgелена с рьб. Намерено В
Puмckuтe термu. Зап. 6uc. 15,2 см, guaм. 3,8 см, guaм. gъно 1,4 см. Ин6 . №11 -
4165 (табл. 166).
9. Съgче, фрагментuрано. Изработено kато горнuте u gобuло npu uзnuча­
нето тъмносu6 цВят, В горната част сuВоkафяВо от лаkа. Заnазено go нача­
лото на wuukaтa. Дъното отчуnено. Намерено 6 Puмckuтe термu. Заn. 6uc.
14 см, guaм. 3,9 см. ИнВ. №11 - 4172 (табл. lд6}.
1О. Сьgче, фрагментuрано. Изработено kато горнuте, gобuло npu uзnuча­
нето с6етлобе>kо6 цВят, а В горната част, nokpuтa с лаk - тъмносuВ. Дъното
малkо, kръгло, неравно отрязано. Намерено В Puмckuтe термu. Заn. Buc. 11,7
см, заn. guaм. 4 см, guaм. gъно 1,1 см. Ин6 . №11 - 4166 (табл. lд 5}.
11. Сьgче, фрагментuрано . Изработено kато горнuте, gобuло npu uзnuча­
нето сВеmлобе>kоВ цВят, със cлegu от червен лаk. Запазена част от gолната
nолоВuна . Дъното отчуnено. Намерено npu paзkonku на Рuмсkата баня на бул.
11
Пpuмopcku • Заn.
11
Buc. 9,1 см, заn. guaм. 4 см. ИнВ. №11 - 8545 (табл. lдJ
12. Съgче, фрагментuрано . Изработено kато горнuте, но много nо-тънkо­
стенно, с праВuлна форма u kръгло, неравно отрязано, уgобно за nостаВяне
gьно. Прu uзnuчането е gобuло бе>kоВ цВят , а В горната, nokpuтa с лаk nоло­
Вuна - kафяВ. Заnазено с голяма част от цuлuнgрuчната wuuka. Намерено npu
paзkonku на Рuмсkата баня. Заn. Buc. 14,6 см, guaм. 5 см, guaм. gьно 3,2 см. Ин8.
№11 - 4098 (табл. 167 , обр. 387).
13. Съgче, uзцяло заnазено. Изработено небре>kно от сраВнuтелно gобре
nресята глuна, gобuла npu uзnuчането сВеmлоkафяВ цвят. Неnра6uлна Bpeme-
нoBugнa форма с бukонuчна wuuka, отgелена с ръб, u с разшuрено неравно
устuе. Дъното малkо, nочтu kръгло, неравно uзрязано. По nоВърхността сра­
Внuтелно wupoku, леkо наkлоненu ребра, npu gьното npuщunBaнuя с nръстu.
Като цяло формата наnоgобяВа на съgчета №1-11. Намерено npu paзkonkume
на Puмckama баня на бул. "Пpuмopcku". Buc. 20,4 см, Buc. на wuukama с ycmuemo
5 см, guaм . 5,3 см, guaм . на gъното 2,7 см. ИнВ . №11- 4093 (табл .1 61 , обр. 1 6 ,Зд).

132
 На тезu съgчета, разпространенu от Марсuлuя go Източна Анатолuя,
обърна Внuманuе за пръв път пpegu повече от gBageceт гoguнu проф. ДЖ.
Xeuc. Т оО преgполо>ku, че са бuлu пpouзBe>kgaнu Вероятно няkъgе В Палестuна
u В тях е бuла поставяна Boga от peka йорgан uлu пъk светено масло от
многоброuнuте xpucтuянcku храмове В СВетuте земu 4 • Спореg него те са
бuлu Вземанu uлu kупуВанu kато cyBeнupu от многоброuнuте хрuстuянu - nо­
kлоннuцu, поgобно на шupoko uзВестнuте амnулu на сВ. Мuна5 , kouтo бuлu
nренасянu uз цялата тогавашна uмnepuя. По тозu начuн nроф . Xeuc сВързВа
оnреgелено npou зxoga u разnространенuето uм с хрuстuянстВото. ТоО gopu
гu onpegeлu kато нов тuп раннохрuстuянсku ампулu, go голяма степен Въз
основа на nечатuте - В няkоu от тях uма kpъcтoBugнu елементu, а eguн носu
u печат с uмето на няkоu cu епuсkоп Се6ерuан 6 . В послеgната cu публukацuя
тоu запазва първоначалната cu gaтupo6ka за тезu сьgчета мe>kgy 450 u 650
г., но гu нарuча Вече с право по-неангаЖuращо - kъcнopuмcku унгентарuu 7 ,
kато по тозu начuн оставя място u за gpyгu тълkуВанuя за тяхното nреg­
назначенuе. Трuнаgесетте унгентарuя от Ogecoc gопълВаm kартата за раз­
пространенuето uм в антuчнuя свят в Черноморсkuя раuон 8 , съответно с
gнешнuте българсku земu. ДВанаgесет от тях не се разлuчаВат no форма,
глuна u ykpaca от nублukуВанuте В чу>kбuна u могат ga се gатuрат nрuблu­
зuтелно В същuте гранuцu - среgата на V - VI В. go пърВuте gесетuлетuя на
Vll В., kогато Ogecoc престава ga_същестВуВа kато граg. С повече uлu nо­
малkо сuгурност мо>kе ga се gaтupa съgче №4 (оkоло среgата на V - VI В.),
намерено В раннохрuстuянсkата базuлukа на ул. "Хан Крум", чuuтq Вторu
строuтелен nepuog е kъм среgата на V В. Въз основа на nаралелu съgче №12
се gaтupa Вероятно наu-kьсно - kьм началото на Vll В. 9
Трuнаgесетото съgче от Варна е малkо nо-разлuчно. То е много блuзkо go
nърВuя nogтun no форма, но е uзработено nо-небре>kно, от gруга, kaфeнukaBa
глuна, no nоВърхността му uма нераВнu плuтku ребра u лuncBa лаkоВо nokpu-
тue. Това е еguнстВенuят uзцяло запазен съg не само от Варна, но uзобщо
от Bcuчku gосега oтkpuтu В Източното Среguземноморuе u по бреговете на
Черно море , kато се uма npegBug, че само от Истанбул те са наg nетсто­
тuн10, а общuят uм uзВестен броu е мо>kе бu kъм хuляgа . Нашето съgче
11

отговаря u kато размер, u kато geтauлu (заостреното gъно, ръбчето nog

шuukaтa) на останалuте от групата - kakтo у нас, таkа u В чу>kбuна. Това

4 J. И'. Н а у е s. А New Туре of Еагlу C/1гis1ia11 Ampul/a. - ВSЛ, 66, 1971, р. 243 - 248, р/. 36
- 37.
' G. М. К а u f т а 11 11. Die Лusgгabu11g fiи Me11as/JfieiligliJmer. Саiго, 1908.
6
J. ,V. Н а у е s. Ор. cit„ р. 244 a11d 2-16 - 2-17.
7 J. W. Н а у е s. E\·ca,•atioш at Sага~·/щ11е i11 lsta11bul. //. Pri11ceto11, N. J„ 1992, р. 8 - 9 - "Late
Roma11 U11gue11101·ia", pl. 16 - 17.
~ Ос8еп отп Ogecoc, от Замgиото Черноморие gоссга н.е са из8естн.и gруги поgобн.и съgчета,
1ю са nyб.A.uky&mu от отсрещпил бряг - отХсрсопес Та8ричесkи - ВЖ. А. И. Роман.чуk. Херсопес:
VJ - nepljoй ГША.о8uныIХ 8. C8cpg.A.o8ck, 1976, с. 25, рис. 43• 4, gamupauu 8 VI - VJI 8. (eg1tomo с печат
и моЖе би eguo е имитацил).
0
1. iv. Н а у е s. Sагщ·/щ11е, р. 8. RP 95, pl. 16 е.
111
1 Ь i d е т. р. 8.
11 / Ь i d е т, р. 42.J, Nore 16 - 17; J. \V. Науеs. А Nеи1 Туре„„ р. 247 - 248.

133
 нu nозВоляВа ga npegnoлo.>kuм, че В случая cmaBa gума за kопuране на формата
om gpyгu (месmнu?) мaucmopu , прuВлеченu
om поnулярносmmа на moзu mun.
това обяснява u фakma, защо за разлukа om Bcuчku осmаналu, mou е eguнcm­
Beнuяm uзцяло запазен. ВъзнukВа Въпросът, защо е бuло ну.>kно ga се koпupa
eguн, маkар u сраВнumелно gocma разпространен, но Все паk обukноВtЭн съg,
kamo moзu. Спореg мен оmгоВоръm се kpue В gpyгama загаgkа, koяmo gосега
нukou не се е опumал ga обяснu: защо Bcuчku omkpumu съgчеmа са фрагмен­
muранu, kamo наu-запазенumе gocmuгam egBa go началото на wuukama- мал­
kо наg ръба. Прuчuнаmа за това спореg мен е, че те са бuлu зат6оренu с
няkakBu coлugнu заnушалku (мо.>kе бu от gърВо), koumo gопълнuтелно много
зgраВо са бuлu уплътня6анu, Вероятно с няkakBu cмoлucmu Вещества (асфалт
?) . това правело неВъзмо.>kно не само случаuното отваряне на съgчето, но u
оmВарянеmо за uзnолзВанеmо на съgър.>kанuето uм, koemo явно е бuло gоста
ценено. EguнcmBeнuяm начuн е бuл Внuмателното отчупване на wuukama,
пopagu kоето Bcuчku oтkpumu gосега орuганалнu съgчета са фрагменmuранu.
Mo.>ke бu ръбът поg wuukama uма не само gekopaтuBeн, но u насочващ за
счупването мотu6 за uзработkа - по поgобuе на gнешнuте стъkленu ампулu.
Засега мо.>kем само ga гаgаем kakBo е бuло това съgър.>kанuе. Преgполо.>kе­
нuето на проф. Xeuc, че В тях е бuла пренасяна Boga от светата peka йорgан
uлu масло от kaнguлal)1a В Бо.>kuгробсkuте църkВu, е gоняkьgе прuемлu6о. Бygu
обаче неgоуменuе фактът, че с много малku uзkлюченuя Върху съgчетата
лuпсВа kръстнuят знаk, kouтo бu бuл заgъл.>kuтелен, ako съgърЖанuето uм е
бuло сВQрзано таkа пряkо. със сВетuте места. Mo.>ke по-сkоро ga се преgпо­
ло.>ku, че то е преgстаВляВало няkаkъВ летлuВ, сuлно ароматuчен балсам uлu
парфюм , koemo е налагало u буkВалноmо запечатване на omBopa му. Другата
Възможност , още по-Вероятна , е, че В тях е бuло пренасяно прочуто u много
ценено лekapcmBo , мо.>kе бu с ompoBнu cъcmaBku, koumo са налагалu Внuмател­
ноmо му запечатване u пренасяне В сраВнumелно gебелостеннu съgчета. В
makъB случаu монограмuте uлu обukноВенuте печаmu преgсmаВля6алu гаран­
ция за а6тентuчността u kaчecтBorno на леkарстВото. Напрuмер през рuм­
сkата епоха няkоu очнu лekapu са uзползВалu ВтВърgенu таблетku от мех­
11 11

лемu, kouтo по-kьсно мо.>kелu ga се разтварят. Прu uзработВането uм, goka-

тo са още 6ла.>kнu, те бuлu поgпечатВанu със спецuалнu kаменнu nечатu с
uмето на леkаря - проuзВоguтел, а поняkога u с наuменоВанuето на болестта,
за koяmo слу.>kат. ИзВестнu са няkолkо makuBa печата от разлuчнu про6uнцuu
12
на Puмckama uмперuя • Поgобен е случаят с uзBecmнomo още om eлuнucmu­
чeckama епоха прочуто леkарстВо лukuu, за koemo споменаВаm много gpeBнu
aBmopu мeguцu: от Целзuu go Марцел u ПаВел Eгuнcku (VI В.) 13 • През елuнuзма
mo е бuло разпространявано В специално uзработенu глuненu съgчета с по-

11
Е. К а 11 z /. Medizj11iscl1e /nstn1111e11re aus Sepulklaifшide der rбmisc/1e11 Kaiserzeil. В01щ 1983, S. 57.
АЬЬ. 24-25. S. 60, А ЬЬ. 28-29, S. 66-68, АЬЬ. 38--12. S. 75, АЬЬ. 48, S. 11 8-119, АЬЬ. 93-94, usw.;
Н. М а t r /1 iJ и s. Der АПJ i11 romiscl1er Zeit. Medizj11isc/1e lnsrrume11re u11d Arv1eie11. Aale11, 1989, S. .J.J
- 45.
11
Celsus. De medici11a. Bipo11tum, 1786, V. XXXVI. 30; VJ, VJ, 6 et 24, etc.; Marcellus. De medicame11ris
libeг. Upsiae, 1889, VII. 1 er XXV/ll, 3; Paulus Aegi11eta. Liber rertius. /11terpгerario lati11a a11tiqua. Lipsiae,
. 1912 - lycium: 118, 123, 147, 237, etc.

134
особена форма. Като гаранцuя за съgър>kанuето те са бuлu поgпечат6анu u
с uмената на проuз6оguтелuте • поgобно на амфорнuте печати от същата
14

епоха. Само kато фаkт трябва ga отбележа, че тaku6a съgчета са намерени

u по запаgнuя бряг на Черно море - 6 Бuзоне (Ка6арна} 15 • Таkъ6 е случаят u с
gруго uз6естно леkарстВо от gреВността - мехлемът, наречен тepuak, изве­
стен още от kъснuя елинuзъм u uзползВан gоkъм XVll - XVlll В . В по-kъсна епоха
за глиненuте съgоВе, В kouтo е бuл пренасян терuаkът , са uзработ6ани оло­
Внu kапачета, kаkВито са намеренu u 6 българсkuте земu 16 • Те носят наgписu
с uмето на леkарстВото u поняkога мястото на проuз6оgст6ото. Сkлонен
съм ga приема, че и В случая с нашuте съgчета те са слу>kелu за съхранение
u пренасяне на няkаkВо леkарстВо (течно, uлu по-сkоро мехлем}, kоето е било
масово разпространено. Пopagu това u по-голямата част от тях са без
печатu , но с нало>kuла се хараkтерна форма. От gосега uзВестнuте съgчета
В Среguземноморието u Черноморuето оkоло еgна gесета носят печати -
спореg мен на проuзВоguтелu , - kouтo са gъp>kaлu на проuзВоgст6ото cu и са
го гарантuралu със сВоuте преguмно монограмнu печати. Възприемам за
съgчетата назВанuето ампула , тьu kато латuнсkото значение на gумата
отговаря kakтo на формата, таkа u на преgполагаемото uм , спореg мен,
преgназначенuе. Популярността на леkарстВото е бuла прuчuна В няkои ме­
ста (мо>kе бu u В Ogecoc} местнu лечuтелu ga проuзВе>kgат нещо поgобно u
за по-сигурната му проgа>kба ga поръчат uмuтацuя на Вносните ампулu. Оче­
Вugно запушването прu тях не е бuло таkа зgра6о u затова go нас е gостu­
гнал u eguн напълно запазен флаkон.
Що се отнася go местопроuзВоgстВото на орuгuнални ампулu, то при
сра6ня6ане броя на отkрuтuте В Константuнопол u gругuте раuони на kъс­
ноантuчнuя сВят съgчета (Вkлючuтелно u 6 Палестuна} , kато по-Вероятно
място за това се налага uменно столицата на Запаgната puмcka uмперuя .
Оттам те са бuлu разпространяВанu по море В големuте прuстанuща, а от
тях - 6ь13 Вътрешността на uмnерuята. ОтkрuВането на тезu амnулu В Oge-
coc не е случайно. Значенuето на граgа kато голям тьргоВсku център nрез
kъсната античност и особено Връзkuте му с Изтоkа са gобре uз6естнu , а
11

тpaguцuuтe 6 меguцината още от puмckama епоха са зас6ugетелст6у6ани с

peguцa археологuчесku нaxogku 6 него13uя неkропол 18 • Ogecoc е бuл еgин от

и В. И. Л р у г .л. о. Э..U.иnистичесkие ф.А.аkоиы rµ.я, .A.ekapcm8a. - СА, Х, 1, 1966, с. 192 • 202.

М. М и. р ч е 8, Г. Т о 1t ч е 8 а, Д. Д и м и т р о 8. Бизои,е • Кар8уиа. • ИВАд, XJII,
16

1962, с. 42, рис. 25; по·раио Г. Тон че В а пепраВи.мw опреgе.А.Я съgч.ето kamo muгe..t за .А.еене
на .м.еmа..А. - Г. 7'опче8а. Но8ы.е сосуgы-тиии В Варнепсkом музее. · СА, VL, 1, 1961, с. 169 • 170,
рис. 1, н.о е попра8епа от В. И. Пруио. Цuт. съч„ с. 193 • 194.
16 й. /О р у k о 8 а. Ряgъk мопето8иgе1t паметииk • шо8по nox.A.gnaчe за mepuak. •
Нумизматиkа, Xll, 4, 1977, с. 24 - 28; А. Пи.саре8. 0.А.о8ии. nox..A./jna.чenw за mepuak и 3.МJ.тен. Жетон.
• аму.А.еm от Ве.л.и.k.о Търпо8о. - ГМСБ, Xl, 1.985, с. 41 · 44.
17 В. JJ е .А. k
0 8. Граgъrп 8 'J'paku.я и Даkи.я през kъсиата а1tтичпост. С., 1959, с. 119 - 120;
А /. М i 11 с е v. Oie ivestlicl1e Sc/нvaп.meukiisle u11d der Oste11 i11 der Sp'1la11tike.- /11 :
R. Р i / / i 11 g е г (Hg.). Spata11rike u11d fгi//1byza11ri11isc/1e Kulmr Bulgarie11S zwisc/1en Orienr u1td Okzidenr.
\Vie11, 1986, S. 110-112.
18 Г. То it ч. е в а. Гробии uдxogku от Ogecoc. • ИВАД, Xll, 1.961, с. 32 • 37, обр. 19, 31, 34,
38, 45, 46, 58, 60; същата. floВoomkpumu гробници ok(J.A.o Ogecoc. • ИВАд, XV, 1984, с. 52 - 53, обр.
3, би 6.
135
 гpagoBeme no kpauбpeЖuemo, koumo са снабgяВалu Въmрешносmmа на Балkан­
сkuя noлyocmpoB uлu nоне Мuзuя Cekyнga с meзu амnулu u mяхноmо съgьрЖа­
нuе. OmkpuBaнemo на nоgобно съgче В Берое (Cmapa Загора} nogckaзBa, че
gpyгu граgоВе om ЮЖноmо черноморсkо kpauбpeЖue са обслуЖВалu Tpakuя, без
ga uзkлючВаме u ВъзмоЖносmmа за gupekmeн Внос no суша om Консmанmuно­
nол. Наgя6ам се, че nyблukyBaнemo на moзu mun paннoBuзaнmuucku амnулu om
Ogecoc ще nослуЖu за omkpuBaнemo uм В cбupkume u на gpyгu българсku музеu
u no moзu начuн ще се разшuрu u gоnълнu kapmama на mяхноmо разnросmра­
ненuе на Балkанumе 19 •

EARLУ BYZANTINE POTTERY AMPULLAE FROM ODESSOS

„ ALEKSЛNDAR MINCEV
'J

(Summary}

Thirteen pottery flasks, dated 550-са. 630, all of them found in Odessos (modern
Varna) are puЫished (pl. 1-111, fig. 1-3). They are the first ones to Ье puЫished and
discussed in Bulgaria, but the type is well known in the Eastern Mediterranean world
(see: J.W. Haves, BSA, 66, 1971, р. 243-248, pl. 36-37; ldem, Sara9hane, 11, 1992,
р. 8-9, pl. 16-17). The puЫisher asumed they have Palestinian origin and have served
as containers for either Jordan water ог sanctified oil from the Holy Land. Не called
them "Early Christian Ampullae" and "Late Roman Unguentaria". Twelve of the Odessos
flasks аге of the same type-all fragmentary preserved, four of them stamped (pl.3,
fig.2). The last one is rather crudly made, of different clay and intact-it is а clear
imitation, not necessarily а local one. The author stressed on the fact, that all of the
puЫished tlasks of the type (over six hundred), were found fragmented usualy missing
the mouth and part of the neck and presuppossed the reason was their function. They
have served рrоЬаЫу as containers for some popular ointment or liquid drug and thus
needed а tightly fixed stopper. The c·o nsumer was supposed to break the neck of the
flask to use the drug. The stamps were the guarantee of the producer. The intact
rep lica of the type was produced for some fake of the popular drug. Meaning the
presumaЬle function and the date, the author suggested the name "Early Byzantine
Ampullae" for the type.
1\

19
Засега, ос8еи от Коиста.нтииоnо.А. и Атии,а, те са изВесrпии само от н.яkо.А.kо гръцkи
се-tища. - ВЖ. J. W. Н а у е s. А Ne~v Туре... , р. 247. fig. 3: Jdem. Sarafl1a11e... р. 42./, Note 16.
1

136
ДВЕ ГОТСКИ ФИБУЛИ ОТ ЗАПАДНИЯ НЕКРОПОЛ НА ОДЕСОС

АННА ХАРАЛАМБИЕВА

На зanag от kреnостнuте стенu на Ogecoc (gн. гр. Варна) , от g6ете

странu на nътя за Марцuаноnол (gн. гр. Девня), се е намuрал неkроnолът на
граgа от 11 - VI 6. Проучван е В npogъmkeнue на geceтku гoguнu. Голяма част
от него е разkопана през 1948-1949 г. 1 Гробове от сьщuя неkроnол са oтkpuтu
nрез npu
1969 г. строежа на нuсkата сграgа меЖgу зgанuята на шuВашkото
npegnpuятue u това на Варненсkата nечатнuца. В гроб №14, kоОто е бuл
полуцuлuнgрuчна шахтова гробнuца, са paзkpuтu останku от четuрu сkелета
с глаВu на зanag u ръце uзnьнатu
kpaO тялото. две egнakBu, отлети от
сребро u nозлатенu фuбулu (табл.
1:1, А, Б, В u 2 А, Б, В) са еguнст6енuят
намерен В гроба uнВентар. Не се знае kьge те са са леЖалu точно 6 гроба2 .
Всяkа еgна от фuбулuте е с nолуkръгла челна nлочkа, с no nет npoфuлu­
paнu uзgатъkа (лъчu), чuято gъmkuнa (0,8 см) е nо-голяма от тазu на paguyca
(0,6 см) на nлочkата. Изgатъцuте са с nолуkръглu глаВuчku. Челната [J мно­
гоъгълната стъnалнu nлoчku са обточени с рамkа от граВuрана, начуnена u
почернена лuнuя. По gBa ecoBugнu орнамента са Врязанu gълбоkо Върху среg­
ното nоле на челната плочkа. От нея започва u шuроkuят лъk. Изnъkналото
среgно ребро, оформено Върху челната плочkа kато стрелkа, разgеля льkа на
gBe частu. Върху тях са граВuранu по gBe спuралu u по eguн ecoBugeн орна­
мент. Среgното nоле на стъnа.1ната nлочkа е uзnълнено от трu 6ogopa6нu,
с uзBuBkuтe нагоре Волутu, kато среgнuте са наО-големu. В gолната част на
стъnалната nлочkа uма no gBe kлuнoBugнu uзnъkналостu. Пръстен отgеля
gолнuя зооморфен kpaO на nлочkата. Стuлuзuраната ЖuВотuнсkа муцуна е с
големu nозлатенu очu, с нuелuранu gBoOнu BeЖgu u браgа. На гърба на челна­
та nлочkа uма gBe yшuчku. На тях се е gърЖала оста на Желязната kорозu­
рала nруЖuна с no Четuрu нaBuBku u gолна тетu6а u отчупена uгла. На гърба
на стъnалната nлочkа е бuл uзВuт uглоgърЖателят. Прu еgна от фuбулuте
(табл. 1: 2, А, Б, В) тоО е отчупен. Стъnалната плочkа на тазu фuбула е
nponykaнa по gьлЖuната на среgната Волута u прu началото на зооморфнuя
uзgатъk. Прu gругата фuбула (табл. 1: 1, А, Б, В) стьпалната плочkа също е
nponykaнa В gолната cu част.
двете onucaнu фuбулu от Ogecoc нямат точнu паралелu. Като тях с
малku челнu nлoчku u с gьлгu eguн, трu uлu nет uзgатъkа са няkоu еkземплярu

Х. и К. Ш k о р п и .А.. Д8аgесе1Т12оgишиа gейи.ост н,а Варненсkото археаюгичесkо

1

gруЖестВо 1901 - 1921 г. - ИDАД, VJJ, 1921, с. 2б - 27; М. Мир че 8. Къс1tоримсkи.ят неkропо.А.
lta Ogecoc. - l·ШАД, Vl/I, 1951, с. · 91 - 97.
~ Разkопkите са pъko8ogenu от тогаВашпи.л ypegнuk 8 АрхеО.А.огичесkи.я музей - О. С а 8
о В а, 1ю na.xogkume щ1 са би.А.и nyб.A.ukylkmu. ИзkазВа.м 6.А.агоgари.ост na А .А.. Ми н ч е 8,
kой то бе ..tюбезеи. ga .ми прсgоспw8и :ю обпароr;Ва пе gflem.e фибу..tu и gamiu те за Jt.aм ирапето им;
Архешогичесkи .м.узсй. - Dapna, u1t8. № 11 78781,J, !J· 7,8 см, ш. 4,1 см.

137
от Ю>kна УkраОнаu Среgна EBpona. Отпятuте бронзоВu фuбулu от Гурзуф
(Крuм) u от Соkолнuце (Мора6uя) 4 са с no трu лъча u с no gBa ecoBugнu
3

орнамента, граВuранu Върху среgнuте nолета на челнuте nлoчku. С малku

челнu nлoчku, но не със същата ykpaca u с gългu uзgатъцu са фuбулuте от
Сеkсарg-Паланk u йотВьоwnуста (Унгарuя) 5 . Сkаченuте cnupaлu отстранu
на среgното uзnъkнало ребро на лъkоВете на фuбулuте от Ogecoc са cxogнu
с gълбоkо граВuранuте uзящнu Bueщu се cnupaлu на льkоВете на трите фu­
булu от Eckyc (с. Гuген , ПлеВенсkо) 6 . Поgобна е уkрасата на льkоВете на gВете
сребърнu nозлате нu фuбулu от остготсkuя >keнcku гроб от Домолоwnуста
(Унгарuя)7. Стъnалнuте nлoчku на nослеgнuте gBe сnоменатu ycnopeguцu са
uзnълн е нu нагъсто с Волутu. Tpu с uзBuBkuтe нагоре Волутu uма u Върху
стъnалнu те nлoч ku на фuбулuте от Ogecoc. П оgобно съчетанuе от Волутu
Върху челнuте u стъnал нuт е nлoчku uмат gВете сребърнu, nозлатенu фuбулu
от гроба на >kена, отkрuт kpau ю>kната kреnостна стена на Сuрмuум (Срем­
сkа МuтроВuца, Сърбuя) 8 . Много nо-често се среща съчетанието от Волутu
с uзBuBkuтe наgолу, kakтo е npu фuбулата от Ваuнгартен (Германuя) 9 . Клuно­
Вugнuте uзnъkналостu В gолнuте частu на стъnалнuте nлoчku на фuбулuте
.от гроб №14, т. нар. "Winkeldekor', cnopeg Бuuрбрауер се срещат за nъpBu nът
Върху еkземnлярuте, oтkpuтu В Белграg-Чуkарuца' 0 , а nо-kьсно Върху тезu от
тun Yguнe- Планuс 1 1 • двете фuбулu от
Ogecoc с обърнатu Волутu u Врязанu
kлuнoBugнu орнаментu nозВоляВат uзgелuята ga бъgат отнесенu kьм nоgоб­
нuте от фазата Домолоwnуста - Бачьорgаw uлu ДЗ (450/460 - 480/ 490) no
Бuuрбрауер 12 • Краuнuте зооморфuчнu uзgатъцu на фuбулuте от Ogecoc nрu­
лuчат на >kuBoтuнcku глаВu с тъnu муцунu u се разлuчаВат от тезu на няkоu
от nо со ченuте nо-г оре ycnopeguцu , чuuто kpauнu uзgатъцu 1-fаnоgобяВат гла­
Вu на Влечугu. Схоgен с тезu uзgатъцu е заВърwеkьт на стъnалната nлочkа
от фuбула (табл. 1114), отkрuта В гроб В Марцuаноnол (гр. Девня, Варненсkо) ' 3 •
ЖuBomuнcku глаВu с mъnu муцунu, също gълбоkо г раВuранu , nозлаmенu u нuе-

1
J. \V е г 1i е г. Die Fibe/11 de1· Sa111111/u11g Diugaгcit. Beгli11. 1961, Taf. 27. 111, JJ 3; 28, 115.
' J. Те j r а/. Morava 110 sklo11ku a11tiky. (Мо11ите111а arcl1aeologica, romus XIX), Pragae, MCMLXXXll.
s. 106-109, t. XXll, 6.
' V. В i е r Ь r а и е r. Нistoгisc/1e Obulieferu11g m1d arclltio/щ~iscl1er Befund. Osrgerma11iscl1e
Eimva11dиш1g ш1tи Odoaker tmd Т11eoclericl1 11ас/1 Jtalie11. Au.ssagemtJglic/1ke•• e11 щld Gre11ze11 der Arc/1l10/ogie.
-/11: Р1·0Ыете der гelati\1e11 tmd absolute11 C/11щ1ologie аЬ Late11ezeit Ьis zum Frti/1111i11ela/1er, KrakQw, 1992,
s. 270-27./.
6
Т. К о 8 а че 8 а, А. Ха р а .А. а м би е 8 а . Фибу.д.и от erwxama tta Ве.А.иkото пресе.А.еиие
н.а 1tapogume 8 П.д.e8eш:kuJt .музей.. - ИМСJБ, 18, 1992, с. 4б - бб.
7
G. Л 11 11 i Ь а/ d i, J. И1 е г 11 е г. Ostgotisc/1e G1'йbfutl!k aus Acqua.sa111a, PrcN. Лsco/i Picero (Marc/1e).
-Germa11ia, ./1, 1963, S. 367. Taf ./3. 1.
~ Z V i 11 s k i. Zu ostgotisc/1e11 щ1,f 1111·11·i11gisc/1e11 Fibe/11 a11/lJsslic/1 ei11es selte11e11 tllilгi11gisc/1e11 Fш1des
i11 Salo11a. -VAMZ, 3, Vl, VJJ, 1972-1973. S. 216.
9
11. К il /1 11. Die gem1a11isc/1e11 Bageljibe/11 der VtJ/ke,..,va11tlenmgszeit i11 Saddeu1.sc/1/a11d, ll. 2. Wie11.
1974, Taf. 26./ 1 , 267.
10
V. В i е r Ь 1· а 11 е r. Ор. cit., S. 271, АЬЬ. 7. / - 2.
11
V. В i е r Ь r а и е r. Die osrgorisc/1e11 Grab- щtd Sc/1atlft111de i11 /1a/ie11. Spolero, 1975, S. 89-91.
11
V. В i е r Ь r а и е г. Нistoгisc/1e Oberliefenmg шtd arcllliologiscl1er Be/U1td ... , S. 264.
11
К. Та с k е 11 Ь е r g. Geп11a11isc/1e P1111de aus B11/garie11. -Bulletin de l'J11sri1L11 arc/1eologi4ue Bulgare,
V, 1928-1929, S. 267.

138
лuранu, kрасят фuбулuте от ГаВа (Унгарuя) 14 , Сремсkа МuтроВuца (Сърбuя) 15 ,
PegЖuo Емuлuя (Италuя) 1 6 • Деkорацuята no стъnалната nлочkа на фuбулата
от Марцuаноnол - четuрu gonupaщu се cnupaлu - е тunuчна за фuбулuте от
йотВьошnуста u Cekcapg - Паланk (Унгарuя}, от Белграg - Чуkарuца (Сърбuя)
u Соkолнuце (МораВuя), отнесенu kъм сnоменатата фаза ДЗ - Домолошnуста
- Бачьорgаш 11 • Уkрасата на фuбулuте от Ogecoc u на фрагмента от Марцu­
аноnол гu оnреgеля uлu kато uзgелuя, uзработенu В остготсku ателиета В
Панонuя, uлu на Балkанuте слеg ''обukолkата'' на остготuте nрез 70-те u 80-
те гoguнu на V В., npegu заселването uм В Италuя, uлu kато местнu uмuтa­
цuu, uзработенu В ателuетата на nроцъфтяВащuте nрез V - VI В. граgоВе
Ogecoc u Марцuаноnол.
За ра6нuщето на ю6елuрст6ото u за шupoko разnространената В npoBuн­
цuuтe Мuзuя u Малkа Ckuтuя моgа ga се nрugърЖат gpexuтe с готсku фuбулu
сВugетелстВат u отkрuтuте В Марцuаноnол В gруг гроб gBe сребърнu гра6u­
ранu фuбулu (табл. 11,) 18 u фuбулата от гроба от с. BouнukoBo, Добрuчkо 19
(табл. 11 3), съхраняВанu ВъВ Варненсkuя археологuчесku музеu. двете сребърнu
фuбулu от Марцuаноnол се отлuчаВат с uзящно Врязанuте, заkачащu се cnu-
paлu Върху gВата сеkтора на челнuте nлoчku , kakтo Върху gВете paмku, огра­
Жgащu малkото ромбче Върху стъnалнuте. В уkрасата на тезu фuбулu uма
елементu, хараkтернu u за фuбулuте тun "Yguнe - Планuс" no Бuuрбрауер20 u
за тun АkВuлея no Кюн , kakтo u за т . нар. гenugcku фuбулu от Панонuя • По
21 22

форма, ykpaca u размерu те съществено се разлuчаВат от фuбулuте от

обособенuя goлнogyнa6cku Варuант на тun Аk6uлея23 • Тезu gBe фuбулu от Мар­
цuаноnол нямат точнu nаралелu cpeg схоgнuте нaxogku от Източна u Среgна
EBpona, но gekopaтu6нuтe uм белезu гu Вместват cpeg еkземnлярuте от
фаза ДЗ (450/460 - 480/490) no Бu0рбрауер24 • В сраВненuе с uзящнuте образцu от
Панонuя gВете фuбулu от Марцuаноnол u nо-малkо третата от там, kakтo
u тезu от Ogecoc се отлuчаВат с no-нuckoтo kачест6о на uзработkата u
уkрасата cu. Вероятността ga са uмuтaцuu на gонесенu от остготuте u
гenuguтe фuбулu е т6ърgе голяма. Взаuмст6ането на моgелu u отлu6ането
на uмuтaцuu 6 ателиетата на юг от Долнuя Дунав е Възможно ga е npogu-
kтyBaнo от нуЖguте u Желанuята на заселuлuте се В Ogecoc u Марцuаноnол

1
' Р. N е те 1/1. Frahgepidisc/1e G,-11berfi11ute aus der obere11 Т/1eiss. -/11: Germa11en, Ни1111е11 und Awaren.
Scl1t11ze der Vбlkenva11deru11gszei1. Nambeгg, 1987, S. 222, Taf 19.
/ j Z. V i 11 s k i, Ор. cit„ S. 157. ТаЬ. VJJI, 56.
16
V. В i е г Ь r а и е r. Ор. cit. , АЬЬ. 8, 3 - 4.
17
lbldem, S. 274 - 276.
18
К. Т а с k е 11 Ь е г g. Ор. cil„ S. 266 - 267.
i !I Д. И л. д и м и т р о 8. Ра ююсре9но8еk.08н.и фибу.,1..и ВъВ Вариепсkия музей. - ИНМВ,
Xll, 1961, с. 60.
20 V. В i е • Ь • а и е -. Die os1go1iscl1e11 GгаЬ- imd Scl1a1фmde „., S. 89-91.
1 1 1
21
Н. К ti 11 11. Ор. cit„ S. 622-623.
22D. С s а l / а 11 у. л 1 ·clllJologisclщ, De11k111iileг dег Gepide11 im Milleldo11aubecke11 (454-568 u.Z.).
Budapest. 1961, S. 26./-269.
~з А. х а р а ..А. а м б и е 8 а. Дъгo8ug1tu фибу.л,и от епохата 1ta Be.A.ukomo npece.A.e1tue 1ta
нароgшпе. - Архешоги.я, XXV, 1, 1984, с. 49 - 50.
и V. в i е г ь r а и е г. Hisro 1·isc/1e Obeгlieferu11g u11d arcl1tio/ogischer Befu11d „., S. 263-264.

139
uзточногерманku. Вече kато членове на местнu фамuлuu те са бuлu nогре-
66анu В pogoBu гробнuцu , но В нocuu с gBe фuбулu на раменете, cnopeg готс­
kата траguцuонна моgа.
Еguнст6ено сребърната фuбула (табл. 11 3
), отkрuта В гроб от лоkалuзu­
ранuя В nokpauнuнuтe на с. BouнukoBo, Добрuчkо 25 , неkроnол от V - VI В. , може
ga бъgе Вносно uзgeлue, nознато от остготсkuте гробове В ЮЖна Ykpauнa,
Далмацuя u gp. Тазu фuбула носu белезuте на остготсkuте фuбулu тun ''Ygu-
нe - Планuс" no Бuuрбрауер2 6 . Wupokoтo разnространенuе на фuбулuте с тазu
ykpaca затруgняВа точното оnреgеляне на npouзxoga uм. Остава без отговор
Въnросът , gaлu те са остготсku, uлu kpuмcko - готсku. Фаkтът, че В гроба
е намерена само еgна фuбула Върху горната лява nолоВuна на сkелета, npeg-
noлaгa , че н е uнuят nослеgен nрuтеЖател , хрuстuянuн, не е бuл облечен В
готсkа Женсkа gВуфuбулна gpexa. За nроgълЖuтелната употреба на това
uзящно uзgeлue сВugетелстВуВа u nonpaBkaтa на nруЖuннuя механuзъм. НоВо­
nостаВената меgна nруЖuна със сеgем нa8u6ku u gолна тетuВа се gърЖu от
Желязна ос kъм ywuчkuтe на фuбулата. Аналогuчнu фuбулu на тазu от Bou-
нuko8o са намеренu 8 остготсku гроб 8 Печuнсkа Puka (Босна u ХерцегоВuна}
u тях 3. Buнcku оnреgеля kато noнтuu €ko-гoтcku 27 • За това, че са част от
остготсkата носuя , с8ugетелст6ат намеренuте заеgно с тях gBe обuцu с no
еgна многостенна Bucyлka u щемnелу8анu kръгчета с точku. Сра8нuтелно
точна ycnopeguцa на разгле>kgаната са gBe фuбулu , намеренu В остготсku
гроб В Mu x auлeBuчu (Босна u ХерцегоВuна) 28 , kakтo u фuбулuте без точна
лоkалuзацuя от ЮЖна Ykpauнa, Вkлюченu 6 kолеkцuята на Дuuгарgт 29 •
Шес тте фuбулu 8ъ6 Варненсkuя археологuчесku музеu са 6 nogkpena на
мненuето , че gowлuтe на Балkанuте остготu u gpyгu uзточногермансku
nлемена (Вестготu , гenugu, ckupu, херулu u gp.) са разnространuлu u заnазuлu
за nоkоленuя u туk тpaguцuuтe u nроuзВеgенuята на готсkото npuлo>kнo
uзkустВо , чuuто Bogeщu центрове cu остаВалu на Крuм, В Панонuя u Италuя.
Останалuте на юг от Долнuя Дунав остготсku (готсku} Женu са носuлu
траguцuонната gВуфuбулна gpexa, за kоето npяko с6ugетелст6о са намеренu­
те фuбулu от сребърна ламарuна В Лом u 8 Марцuаноnол, тunuчнu за фазата
Лаа ан gep Тая - Бakognycтa (Д28, 420/430 - 440/450} u летите сребърнu u
бронзоВu фuбулu uлu uмuтацuuте uм от фаза Домолоwnуста - Бачьорgаш
(ДЗ , 450/ 460 - 480/490) 30·

и Д. И .А.. Д и м и т р о 8. Ци т. съч., с.
60 - 61.
16
„
V. lJ i е Ь r· а и е г. Die osrgo1isc/1e11 Grab- 1111d Sc/1a1ф111de „ .. S. 89-90.
1
' Z. V i 11 s k i. Ор. cir .. S. 216 - 219, ТаЬ. Xf. 6.J.
1s / Ь i с1 е т . ТаЬ. Х//1. 72.
29 „
J. ~V е ,. е 1·. Ор. cil. , Taf. 26 /08 •. ь· Ю9 •. ь·
10 V. В i е 1· Ь „ а u е г. llisroгisc/1e Obeгliej'enmg untl a1·c/ll/o/ogi.~cl1et' Befimd „. , S. 264. 275.

140
 {ifr
~·

••
lA

•
Та б л. 1: 1 а,б,В; 2 а,б,В - чuфm фuбулu om гроб №14 В запаgнuя неkроnол на Ogecoc.

141
Та б л. 11: 1 u 2 чuфm фuбулu om гроб В Марцuаноnол; 3 фuбула om гроб от с. BouнukoВo ,
Добрuчkо; 4 фuбула om гроб В Марцuаноnол

142
 ZWEI GOTISCHE FIBELN AUS DEM GRABNR. 14 DER
WESTLICHEN NEKROPOLE VON ODESSOS

ANNA HARALAMBIEVA

(Zusammenfassung)

Beim Bau eines Druckereigebaudes in Varna im Jahre 1969 wurden Graber der
Nekropole von Odessos (Varna) freigelegt. lm Grab Nr. 14, ein halbzylindrischen
Schachtgrab, sind vier Menschen mit den Kбpfen nach Westen und am Kбrper
ausgestreck1en Armen beerdigt. Einziges Grablnventar ist ein aus Silber gegossenes,
vergoldetes Bugelfibelpaar, dessen genaue Lage im Grab nicht angegeben ist (Tafel
1 1, А, В, 2, А, В, С). Die Kopfplatten mit funf profilierten Knбpfen sind mit im
KerЬschnitt prazise ausgefUhrten s-fбrmigen und Spiralmustem, sowie mit volutenartigem
Dekor geschmuckt. Am zoomorphen Endvorsprung sind in Niellotechnik gestaltete
Augenbrauen, Schnurrbarte und Barte zu sehen. Die erwahnten Merkmale berechtigen
die Einordnung der Fibeln in den Zeitabschnitt Domolospuszta-Bacsordas (0-3-450/
460-480/490) nach Bierbrauer. Die aus Grabern in Marcianopolis (Devnja bei Varna)
geborgenen Fibeln, Tafel 11 , 1, 2, 4 weisen ebenfalls die Merkmale des genannten
Zeitabschnitts auf. Die in einem Grab in Vojnikovo, Kreis Dobric, Tafel 11,_ З, gefundene
Fibel gehбrt' zum Тур Udine-Planis nach Bierbrauer und ist in das Ende des 5. bzw.
das erste Viertel des 6. Jahrhunderts zu datieren.

143
 11 11
КРАЙ ГРАдА, НАРЕЧЕН АНХИАЛО
(Бeлe>kku Върху uсторuята му през IV - Х В.)

ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ

Исторuята на граgоВете u селuщата В gнешнuте българсku земu през

kъсната антuчност u ранното cpegнoBekoBue отgаВна npuBлuчa Внuманuето
на uзслеgВачuте. Многоброuнuте публukацuu на u cтopuцu u археолозu от ра­
зяват kakтo nостu>kенuята . таkа u слабостuте на gесетuлетно научно gu-
peнe. НаnраВенuте onuтu за обощенuя u сuстематuзацuu egBa лu отразяват
Bcuчko , kоето е nостuгнато gосега 1 •
Настоящата статия Всъщност трябва ga бъgе схващана kато onuт за
npogъл>keнue u gетаuлuране на gосегашнuте uзслеgВанuя на kъсноантuчнuя u
2
среgноВеkоВен черноморсku граg Анхuало (gн . Поморuе) • В по-голямата част
от тях на неговата uсторuя nрез IV - Х В . е отgелено сраВнuтелно малkо
Внuманuе. НеuзnолзВанuте uлu неgобре uнтерnретuранu nucмeнu uзточнuцu ,
неnроученuте странu от >ku B oтa на г раgа u peguцa неуточненu станоВuща
gаВат gо с татъчно осноВанuе за еgно ново nроучВане . В тозu етюg аналuтu­
чно са разглеgанu местонахо>kgенuето н а г раgаcnopeg nuсменuте u архео­
логuчесku gаннu , формuте на неговото наuменоВанuе u тяхната Връзkа с
етнuч е сkuте променu, значенuето му kато прuстанuщен u nътно-съобщuт е­
л е н център В uзточната nолоВuна на Балkансkuя nолуостроВ, мястото му
kато Военно-аgмuнuстратuВно u църkоВно cpeguщe В българо - Buзaнтuuckuтe
отношенuя u xapakтepucтukaтa му на фона на o npegeлeнu ucтopuчecku съ­
бuтuя . Сnецuално място е отgелено на Въпроса за етаnuте 6 реkонструkцu­
ята на Анхu злсkата kpenocт през разгле>kgанuя пepuog В сВетлuната на
nuсменuте с оugетелстВа. ТоВа се оkазВа Ва>kно u необхоguмо. тъu kато gан­
нuте от археологuчесkuте paзkoпku не gаВат нukakBo серuозно осноВанuе за
точнu kонстатацuu . С това отново се noтBъp>kgaBa отgаВна утВърgената
маkсuма, че npu nроучВането на nоселuщната uсторuя u матерuалната kулу­
тура uсторuята u археологuята трябва ga Вървят ръkа за ръkа, за ga uма
gеu с тВ uтелно goбpu резултатu.

1
8. D е ...t k о 8. Граgът 8 Траkил и Дп kил през kъсиата атпи члост (lV - VI 8.). Пpoyч8a1tuJt
и .ма mepua...tu. Софш~, 1959; Стр. 11 и шев. Б'Ь.А2йрсk ишп cpeguoВckdJeн граg (Социа.А.но иkономи чесkи
об.А.иk). Софил, 1970; Cpeguo8eko8uuлm бъ.А.2арсkи граg. Софил, 1980; Бъ.А.гарсkи cpeguo8eko8uu
граgо8е и kpenocmu, I. Граgо8е и kpenocmu по ДуиаВа и Черnо море. Cъcma8ume..t. u .АА.. Кузев и
В. Гюзе..tе8. Софил, 1981; Д. И. По.А.ufl.яюtи. Cpeyno8eko8nuлm 6'ь.А.гарсkи граg през Х1Л - XIV 8.
Очерци. Софи.я, 1989.
7
К. J 1 г е с е k. Cesty ро Bul/1arsku. Рга/1а. 1888, s. 576-58.J. = Пъту8алия по Бъ.А.гария. София.
197.J, с. 848-859; G. Р а 1· а s k е v о р u 1 о s. 'Iаrор1к6-уеФ/'Раrр1к'7 :;cep1yp6.rpf/ ri]~ 'A yxulJ.ov. 'AiJi]vat,
1888; Л. D i а т а 11 l о р и 1 о s. ' /I 'А11хfаЛ.О~. 'Apxeiov той Эршако й J..аоураrр1кой каi уJ..аоvкой
tJ„oavpoй, XIX, 1954, о. 6-145; В. Г юз е ...t е 8. Анхиа.л.о.-Бмгарсkи среgно8еkо8ни граgо8е и
kpen ocmu., 1, с. 356-382.

144
 * * *
В еgна от с6оuте прочутu "Xuлuagu" Вuзантuuсkuят nоет Йоан Цецес (Х/1
В.) е напuсал слеgното:
"Слеg Несебър, kouтo е граg на мuзuте, е не чаk тъu неuзВестнuят граg
Анх~ало3 ."
11
fнна Комнuна .(1083 - 1153) В с6оята знаменuта Aлekcuaga no тозu начuн
11

е посочuла местополо>kеuето му: Крепостта Анхuало uма слеgното разnо­

11

ло>kенuе: от gясната u страна е Черно море, а от ля6аmа - неравна u нenpo­

xoguмa земя, поkрuта с лозя ."4 Mo>ke ga се gопусне , че В gageнuя случаu тя е
оmразuла еgно с6ое лuчно наблюgенuе. Археологuчесkuте paзkonku В местно­
сmmа Палеоkастро на gн . граg Поморuе gосега uмат не тВърgе сuстемен
хараkтер u са goBeлu go разkрuВането на часm от kреnостната сmена, няkоu
cгpagu u на сраВнuтелно малkо cлegu om маmерuалната kултура на kъсноан­
muчнuя u среgноВеkоВен граg. Hag puмckuя граg Анхuало на gълбочuна от 0,40
go 1 ,40 м е отkрuт cpegнoBekoBнuяm kултурен nласт, kouтo се xapakтepuзupa
с uзобuлuето на kepaмuka - еgна част от нея е Buзaнmuucka, а gругата -
българсkа. Omkpuтuтe Buзaнmuucku монеmu gатuрат nлacrna В рамkuте на
IX - Xll В. 5 Спореg еgно преgанuе, kоето е бuло запазено cpeg местното насе­
ленuе go XIX В., Анхuало е бuл преместен на сегашното cu място ВъВ Buзaн­
muucko Време от uмператрuца Ирuна, маukата на Констанmuн VI (780 - 797),
koяm'J основала u църkВата Панагuя - kamegpaлa на местния apxuenuckon6 .
Това преgанuе намuра пот6ър>kgенuе В еgно познато, но u gосега неgобре
uзцяло разтьлkуВано uз6ecmue на Теофан ИзпоВеgнuk (ok. 760- 818), kоето се
оmнася kъм 784 г . : "А през месец маО от същuя uнgukт uмnератрuца Ирuна
със сuна cu u много Boucka uзлязла В Tpakuя, нoceuku със себе cu музukалнu
uнструментu , u стигнала go Берое . Тя заnоВяgала ga застроят moзu граg u
го nреuменуВала В Ирuнупол. Спуснала се също u go Фuлuпопол 6 пълна безо­
пасност u се завърнала В мuр, kamo засmроuла u Анхuало."7
НаuменоВанuята на граgа през kьснаmа анmuчносm u cpegнo6eko6ueтo мо­
гат ga слу>kат kато eguн белег , koumo часmuчно е оmразuл noлumuчeckume
u emнuчeckuтe променu kakmo В moзu запаgночерноморсku граg, таkа u В
негоВuя хuнтерланg. ОбстояmелсmВоmо , че gосега на moзu Въпрос не е обръ­
щано noчmu нukakBo Внuманuе, gaBa npaBo за посочване на няkоu любопuтнu
gemauлu. В по-голямата часm om uзBopume mou се споменава със своето
gреВногръцkо наuменоВанuе, koemo се среща В наО-разлuчнu формu ('АухJаЛ.ос;,,
'AyxLaЛ.ou, 'АухLаЛ. 11 , 'АхеЛ.Ф, 'AxeЛ.rov, 'Еухел.tос;, u m.н.); В преВоg то означава
"блuзо go солта" 8 • това uме е бuло Възпрuеmо В kъсноантuчнuте u среgноВе-
,
1 / о а 11 11 е s Т z е t z е s. Histo„ianmt \•ariaгum cl1iliades, ed. Т/1. Кissli11gi11s, Upsiae 1826, Р· 437.
• Л 11 11 а С о 111 11 е 11 а. Alexias. ed. Л. Rei.ffer~·c/1eid, //. Lipsiae 188.J, р. 63.
6 М. Л а з ар о 8. Архео.л.огичесkи. разkспkи и проучвания 8 Бургасkи оkръг. Резу.А.mати,
nроб.А.еми и заgачи. - известил llй бъ.А.гарсkите музеи, !, 1971, с. 16 - 17.
6
К. J i r е с е k. Ор. cit., р. 579-580. =Лъту8али.я по Быгария, с. В1!2·.
' Т /1 е о р /1 а 11 е s с о 11 J е s s и ,.. C11„011ug1·apl1ia, eti. С. de B~or, /, _Lips1ae 18~3. Р· ./57. _
8 Т /1. Ма и r
0 111 а t е s. ' A)•xiaAo.;,'Axe).dJ, 'Аухю..tой. . - 'Археюv rou 8роюкои ..taoyparp1кou
каi )'A(l)(Jtкoй tJ„aai•poй. XVJ/l, 1953, о. 302-303; В. Г юз е .А. е 8. Сбеgепия за историята иа Варпа
и Au.Jt'ua..t.o (По.мори е) през XJ 8. 8 .Жити •то на Кири..t. фи.А,еот. - ИБИД, XXVJ/l, 1972, с. 317, бе.А..
11.

10 инм в . kн . 28 (43) 145

 koBнu латuнсku u зanagнoeBponeucku uзBopu с nрugърЖане kъм nърВоначална­
та форма uлu чрез nреuначаВането u (Ancialis, Anchiaios, Anchialis, Anchialon,
Achillo, Aquilo, Asilo, Lassillo, Laquillo u gp.} 9 .
.„, Прu заселването cu 6 тазu област на юг от Балkана В kрая на VI - Vll В.
слаВянuте Възnрuелu uмето на граgа от оцелял о то тpakuucko населенuе.
СВugетелстВо за това е, че чаk go XIX В. В говора на българсkото населенuе
от селата kpau Анхuало граgът е бuл нарuчан Въхело (Ъхело) - еgна форма ,
kоято no мненuето на eзukoBeguтe трябва ga бъgе uзВеgена от старослаВян­
сkото /1\ХЕЛО • Ako слаВянuте са Възnрuелu гръцkата форма на uмето с
10

uзВестна промяна u тя се е заnазuла ЖuВа В nроgьлЖенuе на столетuя , то

nрабългарuте gaлu свое uме на граgа, kоето nреgстаВляВа npeBog на грьцkо­
то на тюpkcku eзuk . Дорu u слеg асuмuлuрането на nрабългарuте от слаВян­
сkата маса това nрабългарсkо uме на Анхuало заnазuло своята ycтouчuBc,cm
В kнuЖоВната u устната траguцuя чаk go Втората nолоВuна на XIV В.: В
среgнобългарсkuя npeBog на хронukата на Сuмеон Метафраст u Логотет (Х
В.) граgьт се нарuча тутхопь а Ахелоuсkата peka също носu неговото uме
(ПРИ ТVТХОПЬGТЬИРЬЦЬ) 11 ; 6 nucмo на унгарсkuя бан на Buguн u Българuя
Петер Хuмфu go kралuца Елuзабета от 15 anpuл 1367 г . Анхuало е наречен
Thochun . EgBa лu е случаен фаkтът , че намuращuят се на Керченсkuя nолу­
12

остроВ Buзaнтuucku граg Анхuало е бuл нарuчан от nрабългарumе u gругuте

mюpkcku нapogu с uмето Тохун (= Тутхон} 13 • Въз основа на тезu gаннu трябва
ga заkлючuм, че nрез cpegнoBekoBuemo Анхuало е бuл назоваван kakmo с гръ­
цkото cu, таkа u с nрабългарсkото cu uме .

***
Г еографсkото местоnолоЖенuе на Анхuало, koemo се xapakтepuзupa с не-
. го Вата близост go Царuграg , gyнa6ckuтe устuя u uзточносmароnланuнсkumе
npoxogu, u значенuето му kато nрuстанuщен център на обшuрна селсkосто­
nансkа област В много отношенuя са облагоnрuятстВуВалu неговото раз6u­
тuе. Hяkou ВаЖнu сухоземнu u мopcku nътuща, uзnолзВанu за Военнu u тър­
гоВсku целu , мuнаВалu uлu gостuгалu go Анхuало 1 4 • Основно значенuе uмал
морсkuят kаботаЖен nът, kouтo сВързВал Вuзантuuсkата столuца със заnа­
gночерноморсkuте nрuстанuща, gyнaBckuтe устuя u Kpuмckuя nолуостроВ.

И 8. Г ъ ...t 'Ь б о 8.
9
Въхе...tо - Анхиа...tо, Ати.я = Антея. -. ИИБЕ, V, 1957, с. 408;
V. Gj и z е l е v. Medieval Bи lgaгia-Bizaпtiпe Empi re-Black Sea-Veпice-Geпoa. Villach, 1988, р.330,
335, 344, 355.
io И 8. Г ъ ...t ъ б о 8. Цит. съч., с. 407 - 409.
11
С...tаВянсkи.й переВоg хрониkи С и м е о 1t а Л о г о ф е т а с gопо..м~ени.я.ми. Изg.
В. И. С р е з н е 8 с k и й. Са нkгп - Пегпербург, 1905, с. 81, 82, 84, 127.
11
L. Т 11 а 1 l о с z у. Okleve/ek а magyar-ЬO/ga r ossekШtesek Шrte11erel1ez. -Toгre11elmi tar, 1989. р.
363.
11
J. М а
r q и а r r. OsteuroptJisc/1e u11d ostasrasiatiscl1e SrreijZIJge. Leipzi,g. 1903, S. 500; А . И'irt.
Gescl1icl1te Asie11s u11d Osteuropa, /. lla/le а. S., 1905. S. 247.
14
В. Т ъ п k о 8 а - 3 а и м о 8 а. Къ.м Въпроса за Военните пътища през Пър8ото &ь.царсkо
царст8о. - /!!Пр, XJV, 1, 1958, с. 58 - 73; В. Be...tkdl. Ци т. сьч., с. 171 - 172; В. Гюзе...tе8. С8еgе1tия
за и сгпори.ягпа н,а Варна и Анхиа...tо (Поморие) през XJ 8. 8 Житието на. Kиpu..t Фи....tеот, с. 320.

146
Каkто nрез kьсната античност, таkа u nрез ранното cpegнo6ekoBue тозu
nът бuл често uзnолз6ан u 6 него ролята на осно6но nрuстанuще за 6uзан­
тuuсkата флота uграел Анхuало. Образу6ането на българсkата gъp.>ka6a на
се6ер от Балkана nрез 680 - 681 г. u труgностuте npu npugBu.>kBaнeтo на
Вuзантuuсkата Boucka no суша goBeлu go нарастването на ролята на морсkuя
nът. Buзaнтuuckuтe Bacuлe6cu, uзгле.>kgа, са смяталu, че техните xeлaнguu
бързо u uзненаgВащо са гu nренасялu В блuзост
go Враговете u са ВсяВалu
pecnekт у тях. Ала техните гuгантсku за Времето cu мopcku noxogu nоняkога
uмалu злощастна съgба. През 708 г. uмnератор Юстuнuан 11 (685 - 695; 705 -
711) nрехВърлuл kоннuте oтpegu В Tpakuя, а самuят той с флотата nотеглuл
срещу българuте u я наkарал ga nусне kотва kpau Анхuало. През лятото на
763 г. uмnератор Константин V Коnронuм (741 - 777) uзnратuл no Черно море
флота от 800 xeлaнguu с цел ga навлезе В ДунаВа, ;за ga бъgат наnаgнатu
българите В гръб, ала тя gостuгнала само go Анхuало. На Bceku eguн от
kорабuте бuлu натоВаренu 12 kоня. Паk nрез лятото на 766 г. тоu uзnратuл
kъм Анхuало тозu nът флота от 2600 xeлaнguu, kоято nренасяла Внуwuтелна
Buзaнтuucka Boucka. Когато kорабuте х6ърлuлu kотВа kpau бреговете, заgу­
хал сеВернuят Вятър, голяма част от тях бuлu noтoneнu, uзgaBuлu се мно­
.>kестВо Bouнuцu, а на 17 юлu 766 г. самuят ВасuлеВс безславно се завърнал В
Царuграg 15 • През юнu 812 г. Анхuало заеgно с gpyгu Buзaнтuucku граgоВе u
kpenocтu от Tpakuя u Черноморсkата област бuл nреВзет от българите u
nремuнал В npegeлuтe на тяхната gъp.>kaBa 16 • това gоВело go nромяна на не­
говото място В българо-Вuзантuuсkuте отношения. Tou се nреВърнал В еgна
от "ябълkuте на разgора" В отноwенuята мe.>kgy gВете gъp.>kaBu: egBa nрез 863
г. Вuзантuя усnяла ga го Възвърне В сВоuте npegeлu, ала gBageceт гoguнu nо­
kъсно тоu отново бuл npucъeguнeн kъм българсkата gъp.>kaBa u сnоgелял не­
Оната ucтopuчecka съgба go 971 г. 11
Заnаgночерноморсkuят kабота.>kен nът сВързВал Вuзантuuсkата столuца
u със земuте на Северна EBpona. През Втората nолоВuна на IX - Х В. той
станал част на uзВестнuя "Bapя.>kku nът" (Путь uз ВарягоВ В Гpeku). От Но­
Вгороg, Смоленсk, ЧернuгоВ u gp. граgоВе със сВоuте лogku - egнogpъBku pycu-
me се Вnущалu В gълго nлаВане no peka Днеnър, за ga gостuгнаm go gунаВс­
kото устuе Селuна. За nо-нататъwнuя uм nъm Консmанmuн Vll Багрянороgнu
(91 З - 959) uзВестяВа слеgното: "От Селuна натаmъk me не се сmрахуВат om
нukого, но kато навлязат В България, стигат go ycmueтo на Дунав. От Дунав
me стигат go Коноnа, от Коноnа go Консmанцuя, go peka Варна u от Варна

/j Т /1 е о р /1 а 11 е s С о 11 f е s s о г. C/1гo11ograp/1ia, р. 376, 433, 437; N i с е р /1 о r и s

а r с /1 i ер i s с 0 р и s С 0 11 s 1а 11 1 i 11 о р о / i 1а 11 и s. Opuscula /ristorica, ed. С. de Boor.
Upsiae 1883, р. 43, 69, 73.
1 ~ Поgробпо uз.,to;keuue Върху събитилта ВЖ. у В. Н. З .А. а т а р с k и. История нл
быгарсkата gъpJka8a през среgн.ите 8eko8e, /, 1. София, 1918, с. 261 С.А..; История на БЪ.А.2арил,
11. Пър8а 6'ь.А.гарсkа gъpJka8a. Софи.я., 1981, с. 138 С.А..
17
В. Н. З .А. а т ар с k и. Цит. съч., /, 2. София, 1927, с. 18 • 21, 322 • 326, 386 • 392 и
gp.; П. К о .А. е g ар о 8. ПОJ.иmичесkа география 1ю cpegno8eko81юma 6'ьАгарсkа gъp;ka!Ja., ч.
1 (681 - 1О18 г.). София, J97f}, с. 32 СА.. За и.яkои пра8щпи у1тwч1wиия относно бь.А2аро Визанmий.сkата
граница 8;k. Р. s0 и s 1 0 /. Ветиkищlшr zщ· byza111i11isc/1 - bulgarisc/1e11 Gre11ze im IX. Jahrlrundert.
- Milfeilu11ge11 (/es Bu/gЦ!'isclum Foгscln111gsi11srilll!es i11 йsrеггеiс/1, V/11, 1, 1986, S. 149-156.

147
отu6ат go peka Тuчuна. Bcuчko това е българсkа з&мя. От Тuчuна те прuс­
тuгат В областта на Несебър u таkа goтyk сВършВа тяхното тВърgе мъчu­
телно, опасно, пълно с препятстВuя теЖkо плаВане." 18 През ранното cpegнo­
BekoBue pyckuтe мореплаВателu u гпъргоВцu бuлu еguнстВенuте, kouтo се
опuтВалu ga наkърнят безспорната Buзaнтuucka таласоkратuя В Черно море.
ВаЖно Военно - стратегuчесkо значенuе uмал kpauмopckuят сухоземен
nът, нарuч~н още от Вuзантuuцuте "npekuят nът" "6 -rax;u~ С>gбµо~" 19
, kouтo
сВързВал Царuграg с устuята на ДунаВа u kраuбреЖнuя на реkата път kъм
Buguн u Белграg . Tou uмал слеgнuя маршрут: Царuграg - Дерkос - Фuлея -
Muguя - Инuаgа - Ахтопол - ДеВелт - Анхuало - Емона - Варна - Констанцuя -
Истрuя - Егuсос 20 . През Втората nолоВuна на VI В. тозu път бuл често
uзnолзВан от Buзaнтuuckuтe nълkoBogцu В технuте noxogu срещу аВарuте u
слаВянuте. Тогава Анхuало uграел ВаЖна роля kато място за съсреgоточаВане
на nреgВоЖgаната от тях Boucka21 • Hepяgko бuл uзnолзВан u за бързо npugBu-
ЖBaнe на Bouckuтe на бъ-hгарu u Вuзантuuцu: nрез 712 г. "българuте нахлулu
В Tpakuj1 u nрез Фuлея gостuгналu go Босфора"; nрез 763 г. uмnератор Конс­
тантuн V Коnронuм мuнал с армuята cu по съtцuя nът, но В обратна посоkа;
nрез 812 г. no него бuл осъществен nохоgът на хан Крум (803 - 814) срещу
черноморсkuте граgоВе на юг от Балkана; през 917 г. Buзaнтuuckuтe Boucku
начело с лъв Фоkа no същuя kpauмopcku nът се gBuЖeлu kъм Анхuалсkото
nоле, gokaтo no същото това Време флотата nлаВала kъм Анхuало 22 •
***
Възловото място на Анхuало kато kръстоnътен център В uзточната част
на Балkансkuя полуостров е отразено В kъснорuмсkuте nътеВоguтелu от IV
В. Граgът бuл среguщна станцuя на nътя от Дръстър (Durostero) go Хераkлея.
От Анхuало тръгвал nът за AkBe Kaлuge - Кабuле - Берое u gостuгал go
Ранuлум, kъgето се сВързВал u uзВестнuят guагонален nът от Белграg kъм
Царuграg (Via Singidunuт). От Кабuле се отgелял gруг nът kъм Ogpuн u Хе­
раkлея. През Ogpuн no сухоземен nът Анхuало се сВързВал с Енос23 . Българо
- Buзaнтuuckuтe отношенuя u kонфлukтu В nepuoga Vlll - Х В. gоkазВат, че
kakтo nътuщата, таkа u Анхuало nроgълЖаВалu ga uмат значенuето, npugo-
бuтo nрез kъсната антuчност 24 •

1
' С о 11 s r а 11 r i н е Р о r р /1 .У r о g е 11 i r и s. De admi11isrra11do imperio, ed. Gy. Moravcsik.
Budapesri11i 19./9, р. 62.
19
La Vie de saim Cyrille /е P/1ileo1e moi11e byza11rin ( + 111 О). /111roducrio11, rexte critiqШ!, traducrio11 et
11ores par Е. Saгgologos. Bruxelles. 1964, р. 127.
110
В. Т ъ п k о 8 а - З а и м о В а. Цит. съч" с. 63.
11 Т 11 е о р /1 у /а с t и s S i 111 о с а t r а Hisroriae, e..i. С. de Boor. Upsiae 1887. р. 90, 218, 225.
72
Т /1 е о р /1 а н е s С о 11 f е s s о '" Cl1f'011ogгapl1ia, р. 382, ./33, ./99; N i с е р /1 о r и s. Opuscula
Jiisroгica, р . ./8-49, 69; Т /1 е о р 11 а 11 е s С о 11 r i н и а t и s. Cl1ro11ogгap/1ia. Во1111ае 1938, р. 387;
Symeo11 Magisrer. C/11·011ograp/1ia. Во1111ае 1838, р. 723, L е о G r ат та r i с и s. C/1ro11ograp/1ia. Во1111ае
1842, р. 723; / о а 11 е s S с i 1 i d z е s. Si11opsis /1isroria1um, rec. /. Т/щт. Berolini er Novi Eboraci 1973,
р. 202-203; СА.а!Jлпсkий nepe8og xponuku С и ме о 1t а Л о г о ф е т а, с. 137.
и К. М i 11 е r. /ri11e1ш'ia 1·ота11а. Rlimisc/1e Reise,vege 011 der /Ja11d der ТаЬи/а Peuregeria11a. Stиttgart,
1916. coll. 587-592.
'
4
В. Т ъ п k о 8 а, - З а и м о 8 а. Цит. (."ЬЧ., с. 64 - 67.

148
 •
***
Mяcmomo на Анхuало Военно
- agмuнucmpamu6нo cpeguщe се оnреgе­
kamo
ляло nрез разгле>kgанuя неkолkоВеkоВен nepuog 6 гла6на cmeneн om уnра6лен­
чесkаmа cmpykmypa на Buзaнmuuckama uмnepuя u от nоло>kенuето, koemo
граgът заемал В българо - Buзaнmuuckuтe отношенuя. Прu onucaнueтo на
npoBuнцuuтe В guоцеза Tpakuя nрез Втората nолоВuна на IV В. Амuан Марцелuн
nосочВа, че Хемuмонm е nогранuчна nроВuнцuя, uзВестна "с големuте граgоВе
Ogpuн, koumo се нарuчал Yckygaмa, u Анхuало (post hanc Haeтiтontus
Hadrianopolim habet, quae dicebatur Uscudaтa, et Anchialon civitates тagnas)' 125 • По­
kъснuте nроменu във Военно-аgмuнuстратuВната уреgба на Вuзантuuсkата
uмnepuя са оmразенu 6 състаВенuя kъм 527 - 528 г. " Пъте6оguтел" на Хuероkъл.
В него се uз6есmяВа, че "nроВuнцuя Хемuмонт, уnраВляВана от хегемон, uма 5
граgа", а uменно: Ogpuн, Анхuало, ДеВелт, Плотuноnол u Цouga26 • Cnopeg еgна
ЮсmuнuаноВа новела om 535 г. nроВuнцuята no това Време е бuла уnраВляВана
от "архонта на Хемuмонт В Tpakuя" Aгepoxuu, kouтo peзugupaл В Ogpuн 27 .
ОбсmоятелсmВоmо, че nрез IV - Vll В. Анхuало е бuл Вторuят no значuмост
граg В nроВuнцuя Хемuмонт , обяснява kakтo сраВнuтелно честото му споме­
наване В nucмeнume uзBopu, maka u nреВръщането му В nрuцел на BapBapckuтe
наnаgенuяu cpeguщe на няkоu cenapaтucтku gBu>keнuя. Известно е от сьчu­
ненuето на Консmанmuн Vll Багрянороgнu "За темuте", че съзgаВането на
nърВата Buзaнтuucka mема на Балkансkuя nолуостроВ Tpakuя станало нeno­
cpegcmBeнo слеg 680 г., kогато "богоомразнuят българсku нароg nремuнал
реkата Исmър" 28 u 6 съюз със сла8янсkuте nлемена съзgал своята gьp>ka6a. С
gpyгu gyмu учреgяВането на maзu тема е бuло npogukтyBaнo от необхоguмо­
стта uмnepuяma ga cu съзgаgе нage>kgнa защuта срещу своя нов съсеg -
Бьлгарuя. Mo>ke с осноВанuе ga се смята, че kakтo Анхuало , таkа u остана­
лuте граgоВе om Ю>kното Черноморuе са бuлu Вkлюченu uменно 6 тазu mема.
Когато мe>kgy 789 u 802 г. бuла uзВършена нова реорганuзацuя u бuла обосо­
бена meмama Makegoнuя, чuuто стратег резµguрал В Ogpuн, сnоменатuте
граgоВе бuлu Вkлюченu 8 нея. В тазu Връзkа трябва ga се обърне Внuманuе на
еgно cBegeнue в >kumuemo на Пеmър от Атроа, kъgето се отбеляЗВа, че no
Времето на naтpuapx Tapacuu (784 - 806) enuckon на Анхuало В Makegoнuя
станал Яkо6 29 • Поглеgнаmо в съnостаВuтелен nлан, мо>kе ga се забеле>ku, че
слеg nokopя6aнemo на граgа om българuте, nъk u nрез IX - Х 6., Анхuало В
значuтелна cmeneн omcmъnuл noзuцuuтe cu В nолза на Де6елт u Несебър.
ТоВа noлo>keнue се nроменuло слеg установяване на 6uзантuuсkата Власт наg
Зanagнomo Черноморuе u особено nрез XI - Xll В. Тогава Анхuало се ут6ърguл

2' А 111 т i а 11 us м а 1• с е / / ; 11 и s. Remm gesramm libri qui supersu11t, rec. С. V. Clarc, /.

Bero/i11i 1910, р. 427.
20 А. В и r с k 11 а 1• tJ r. Нieгoclis Synecdemus. Lipsiae 1893, р. 8; С о 11 s r а п r i 11 е
Р о r р /1 у r 0 g е 11 ; 1 u s. D е 1 / 1 е 111 а r i Ь 11 s, ed. Л. Peгrusi. Ciua del Varica110, 1952, р. 86.
17 С о r р и s ; и r ; s с ; ,, i / ; s, 111. No\•ellae, ed. G. Kroll. Beroli11i, 1895, р. 239-241.

18 С о
11 s 1 а 11 1 ; 11 е р 0 г р 11 у г 0 g е 11 i r и s. De r/1emaribus, р. 85-86. Ср8. R. 1. U/ie. 'Тlirakie11"
и11d 'Tlrrakesio11 ". - Ju/u·buc/1 der osreneic/1isc/1e11 Byz.a11ri11isrik, XXVI, 1977, S. 7-47.
2 Р 1.А Vie merveilleuse с/е sai//f Pierre d'Atгoa (+837). &liree. traduire et commeflfee par V. l.Aurent.
Bп1.xelles, 1956, р. 193.

149
kато основен Военно - аgмuнuстратuВен u прuстанuщен център, kьgето бuло
преместено u сеgалuщето на Buзaнтuuckuя флот, kouтo kонтролuрал запа­
gночерноморсkото kраОбреЖuе, gyнaBckuтe устuя u самата peka ДунаВ30 • Без­
спорно е , че преgпостаВkuте за това трябва ga се търсят В неговото раз­
Вuтuе, kоето за съЖаленuе не може ga бъgе точно регuстрuрано Въз основа
на налuчнuя uзВорен матерuал .
Интересен u малkо проучен е Въпросът за мястото на Анхuало В uсторu­
ята на Вuзантuя u Българuя kато стар u траguцuонен църkоВен център.
Ранното разпространенuе на хрuстuянстВото, бързото uзграЖgане на цър­
kоВна органuзацuя u масовото строuтелстВо на църkВu е хараkтерно за це­
лuя Балkансku полуостров В пepuoga 11 - VI В . 31
Известно е от Cuнakcapa на Царuграgсkата църkВа , че по Времето на
puмckuя uмператор Домuцuан (284 - 305) от Фрuгuя gошла СеВастuана, kоято
първоначално разпространявала ХрuстоВото ученuе В Марцuанопол (gн. гр.
ДеВня) , а слеg това В Ogecoc (Варна) , Анхuало, Apkaguoпoл u Роgосто 32 . Hяkou
аВторu смятат , че още пpegu това , през Вто рата полоВuна на 11 В. , В проВuн­
цuя Хемuмонт бuла учреgена епuсkопuя с център Анхuало . По Време на про­ 33

gълЖuтелнuя процес на Военно - аgмuнuстратuВната u църkоВна реорганuза­

цuя на Вuзантuuсkата uмперuя В пepuoga V - Vll В. бuла uзграgена uнстuту­
цuята на аВтоkефалнuте apxueпuckoпu - мuтрополuтu , kouтo нямалu поgчu­
ненu eпuckoпu . Бл аг оgаренuе на благопрuятното стеченuе на полuтuчесkuте
u църkоВнuте об с т оятелств а аВтоkефалнu apxueпuckoпuu станалu осноВнu­
те eпuckoпcku cpeguщa В Запаgното Черноморuе: Томu (Констанцuя) , 431 г .,
Ogecoc - 458 г. , Анхuало - 553 г . , Несебър u Созопол - 680 - 681 г. 34 Еgна от
глаВнuте прuчuнu е бuла. че хрuстuянсkото населенuе В тезu граgоВе u тя­
хната оkолност тогава се уВелuчuло за сметkа главно на преселнuцu от
Мала Азuя 35 . Техен потомъk бuл u бъgещuят Buзaнтuucku uмператор ЛъВ 111
Cupueц (717 - 741) , kouтo
go 705 г. ЖuВеел В Несебьр • В почтu Bcuчku eпapxuu­ 36

cku спuсъцu , състаВенu В пepuoga Vll - Х 6., се упоменава аВтоkефалната

apxueпuckoпuя Анхuало , поставяна заеgно с Маронея, Маkсuанополuс, Кuпсала

10
Н. А 11 r w е i /е r. Byza11ce er /а mer. Paris, 1966. р. 161, 166-167, 188. 244-2./5, 269, 274, 307,
369, 438; В. Г юз е .А. е 8. С8еgения за истори.ята na Dapna и Анхиа.А.О (Поморие) през Х1 8.
В Ж итието на КирU.А. Фи.А.еот, с. 320 • 321.
31
В. Г ю з е .А. е 8. Кпяз Борис Пър8и (БЪ.А.гария през Втората nо.А.о8ипа па IX Веk). Срфш,
1969, с. 86 С.А.. ; Т. С ъ бе 8. Самостой.и.а н.ароgностиа църk/За 8 среgно8еkо8н,а БЪ.А.гари.я. София,
1987, с. 72 С.А..; Р. S с 11 r е i 11 е r. Das C/11·is1e111um i11 Bulgarie11 vor 864. . /11 : V. Gjuzelev u11d R. Pili11ger
(Hrsg.). Das C/1ris1e111um i11 lJulgarie11 u11d аи/ der abrige11 Balka11/1a/Ьi11sel i11 der Spltla111ike u11d im /ral1e11
Mi11e/a/1er. Wie11, 1987, S. 5 1-61.
11
Sy11axarium ecclesiae Co11s1a11ti110po/i1a11ae. Propy/aeum ad AASS. N0\1embris. Bruxelles, 1902, со/1. 50.
11
Е. Н о 11 i g т а 11 11 : Byza111io11. Xl. 1936, р. 4./4-./46,· V. L а и r е 11 1. Le corpus des sceaux
de /'Empi1·e byzami11, V, 1. Paris, 1963, р. 663-664.
1
' Е. G е r 1 а 11 d. Co1pus No1i1iaгum episcoparuum ecc/esiae Orie11talis graecae, 8. 1,Н.1. Cl1alkedo11,
1931, S. 10-11; Е. С /1 r у s о s. E11s1e/11111g der /1is1i1u1io11 der au1okep/1a/e11 Erz)JisШmer. • Byza111iniscl1e
Zeirsclrrifi, LX/l, 2, 1969, S. 263-286.
п V. V е 1 k о \'. Кlei11щia1e11 u11d Syrer i11 de11 Balka11geЬie1e11 wl//rre11d der Spшa111ike (N.-Vl. 111.).
- Erudes l1is1oriques, //, 1965, S. 22 ff.
16
Т /1 е о р /1 а 11 е s С о 11 /е s s о r. Clrrot10grap/1ia, р. 391; Е k k е 11 а r d и s
U r а 11 g i е 11 s i s. Clrrrmica. -Мо11ите111а Germa11iae /1isruгica - Scriptores, VJ, р. 157.

150
u Енос В Pogonckaтa enapxuя 37 . Като се uма npegBug, че npegu Анхuалсkата
apxuenuckonuя се е чuсляла kьм еnархuята Хемuмонт, kьм kоято nроgьлЖаВа­
ла ga бъgе u съсеgната u Несебърсkа аВтоkефална apxuenuckonuя, тозu peg
на нещата uзглеЖgа малkо странен. Hяkou uзслеgВачu смятат, че това се
gълЖu на gоnусната грешkа В ПceBgoenuфaнueBuя cnucъk, kоято е бuла nоВ~а­
ряна u nо-сетне38 . Също таkа странен uзглеЖgа фаkтът, че enuckonьт на
Анхuало се отбелязва kато nрuсъстВал на събора nрез 553 г. (Paulus dei
тisericordia episcopus Anchiali) u слеg това чаk на ФотuеВuя събор от 879-880
(№к6 Л.еrо 'Ayxi.6./..ou) 39 . По-горе Вече бе отбелязано, че nрез nослеgната чет­
върт на Vlll - началото на IX В. nреgстоятел на Анхuалсkата apxuenuckonuя
е бuл uзВестнuят Buзaнтuucku монах ЯkоВ, kouтo неuзВестно kога напуснал
своята enapxuя u се оттеглuл В манастuра "СВ. Kupuk" на малоазuuсkuя Олuмn.
В началото на 30-те гoguнu на IX В. тоu бuл често nосещаВан туk от Петър
от Атроа40 • Ako nреВземането на Анхuало u gругuте черноморсku граgоВе
nрез 812 г . от езuчнuцuте българu нанесло ygap Върху църkоВната органuза­
цuя , то слеg тяхното nрuобщаВане kъм хрuстuянстВото (865 г .) u учреgяВа­
нето на Българсkата apxuenuckonuя nрез 870 г . нещата съществено се nро­
менuлu4 1 . Enuckonuuтe на Несебър , Анхuало u ДеВелт , чuuто nреgстоятелu
Тuмотеu , Hukoлa u Сuмеон nрuсъстВуВалu на сnоменатuя ФотuеВ събор42 ,
заеgно с gругuте старu u ноВоучреgенu enuckoncku центрове В българсkuя
цьрkоВен guоцез заЖuВелu nълноkръВен ЖuВот с ноВоnрuобщено u nо-многочu­
слено nастВо. В enapxuuckuтe cnucъцu от Х В. фuгурuра аВтоkефалната ap-
xuenuckonuя Несебър, В еnархuята Хемuмонт с мuтроnолuтсkо cpeguщe Og-
puн ~а Вkлюченu ДеВелт , Созопол u Ахтоnол 43 , но Анхuалсkата enuckonuя от­
със тВуВа; тя отново се nояВяВа kато аВтоkефална apxuenuckonuя В сnuсъцuте
om XI 6.44 Makap тозu фаkт ga е забелязан от Ж. Дарузес45 , тоu не е nолучuл
обясненuе.

17
Notiriae episcoparuum ecclesiae Consra11ti11opolita11ae. texte cгiJique. i11f1щlиctio11 et 11otes раг J. Daггou'l,es.
Paris. 1981, р. 206, 218, 250, 266. М. / е Q и i е 11. O гiens cl1 гistianus. Parisiis, 1740, coll. 1190-1 191;
А. D i а т а 11 t о р и 1 о s. Катамуос; Ьrюк6лшv каi. µ17rролоЛгrбJV 'АухиiЛои. - fJра.юк6. lX. 1938,
167-180, XN. 1940, а. 68-71; М. К о п s r а 11 r i п i d е s. 'fl 'А ухiаЛос; wc; Ьr1aкoJCft каi. 1щтр6коJ..tс;.
-'Apxtio 1• той fJр аюкой J..аоураqнкой к.аi уJ..соаtкой {} 17 ааирой Xll, 1945-1 946 . о. 63-64;
G. F е d а t о. I-Iieгмc/1ia ecclesiastica oгientalis, !. Patгiшcl1atus Co11sta1i11opolita11us. Pado\10, 1988, р. 312
sq.
38
И В. С н, е г а. р о 8. Епархийсkите списъ ци kamo из8ор за хри стши1. изиран,ето 1ю
бa.A.ka1tckume с.А-а8япи. - ИИБИ, Vl, 1956, с. 653.
19
D. М а п s i. Sасгопип co11cilionm1 nova er amplissima collectio. XV/l А - XVl/l А . со//. 376-377:
Acra crmcilionm1 оесит епiсогит. N , J. Concilium imn1eгsale Co11stanti11opolita11um sиЬ lusti11ia110 liaЬitum, ed.
1. Straub. Beгolini 19 71 , р. 231.
' La Vie mer\1eilfeuse de sai1.i Piиre d'Arroa ( +837). р. 193. 195.
0

41
В. Г юз е .А. е 8. Кп.яз Борис Лър8и (Быгария през Втората Гl,().А,О8ин.а па IX Веk), с. 408
~.

'' J. Н еf е 1е е t Н.
L е с 1 е г с q. Нistoiгe des co11ciles, N , 1, Paris, 19 11, р. 585 sq.
NoШiae episcopatuum ecclesiae Co11sta11ti11opolita11ae, р. 286, 304.
11

" 1 Ь i d е т, р. 346. 352. 377 erc.

•J 1 /J i d е т, р. 125.

151
 * * *
Късноантuчнuят u ранносреgноВеkоВен Анхuало uма своето място J3 pegu-
цa събuтuя, kouтo често са npuBлuчaлu Внuманuето на uзслеgВачuте. Името
на граgа е свързано с бунта на Вuталuан, uзбухнал nрез 514 г. 46 Поg флага на
неgоВолстВото от манuфестuранuя от uмnератор Анастасuu 1 (491 - 518)
монофuзuтuзъм u nopagu peg npuчuнu от соцuален xapakmep, kомuтът на
феgератuте усnял ga сnлотu оkоло себе
cu местното населенuе, готuте,
хунuте u nрабългарuте. Неговата 50 000 Boucka kонтролuрала Малkа Ckuтuя
(gн. ДобруgЖа} , Мuзuя, Tpakuя u заnаgночерноморсkото kpauбpeЖue. Тя заВла­
gяла ВаЖнuте nрu станuщнu граgоВе Kaлuakpa , Ogecoc, Созопол u Анхuало u
nленuла намuращuте се туk kopaбu . Вuталuан трukратно атаkуВал no суша
u no море Вuзантuuсkата столuца с намеренuето ga сеgне на uмnepaтopckuя
трон. Слеg неусnеха cu тоu за nроgълЖuтелно Време се устаноВuл В Анхuло47 .
Оче6ugно е, че това е бuло npogukтyBaнo не само от блuзостта на граgа go
Царuграg , но u от неговата уkреnеност u ВъзмоЖностu за kомунukацuя с
разлuчнu областu от uзточната nолоВuна на Балkансkuя nолуостроВ.
В kрая на VI В. Анхuало u неговата оkолност станалu nрuтегателен цен­
тър за аВарuте. През лятото на 584 г. те nреВзелu nослеgоВателно Сuнгu­
gунум (gн. Белграg} , Вuмuнацuум (gн. Костолац) u Аугуста (gн. ОряхоВо на
устuето на р. Огоста). Веgнага слеg това аВарсkuят хаган се отnраВuл на
noxog kъм Черноморсkата област, nреВзел u "оnустошuл Анхuало u разорuл
оkол нuте села"48 • ПроgълЖuтелното му nребuВаВане туk бuло обусловено не
само от намuращuте се наблuзо лekoBuтu тоnлu банu (Aquae Calidae - gн.
Бургасku банu).Tpu месеца nogup това "npu хагана В Анхuало" nрuстuгналu
Buзaнтuuckuтe nратенuцu Eлnuguu u Коментuол, за ga Воgят с него npeгoBo­
pu за сkлючВане на мuр4 9 . Назначенuят за глаВноkоманgВащ ВъВ Воuната сре­
щу аВарuте Коментuол nрез nролетта на 586 г. "gошъл В Анхuало" u туk
събрал u nоgбрал Bouckaтa cu за nреgстоящuте бuтku. 50 Тозu фаkт сочu, че

1'о8а събитие е па.мери.w шupoko отра.Жен.ие 8 съ8ременната му и rw-k'ЬC1ta 8изантийсkа

46

историопис. По-поgроб/{,и uзлоЖтшл 8Ж. у: 1оа11 11 е s Ма/ а l а. C/1ro11ograp/1ia. Вот1ае 1831,

„
р. 402-406; П1е Ecclesiastic Нisto1y о/ Е и а g i и s \vil11 t/1e Sc/10/ia, ed. Ьу J. Bidez and L Parmentieг.
-.Londo11, 1898. р. 96, 145, 148, 154; 1 о а 11 11 е s А 11 t i о с /1 е 11 и s. Excerpta de i11sidiis. ed. С. de
Boor. Beгo/i11i 1905, р. 143-1.J7; Т /1 е о р /1 а 11 е s С о 11/е s s о r. C/11"011ograp/1ia, р. 160-161; kpamko
ynoм.enaBmte: / о а 11 п е s L у (t и s. Liber de oste11sis et ca/endaria graeca omnia, ed. С. Wac/1smutl1.
Lipsiae 1897, р. 14.; Р 1· о с о р i и s С а е s а 1· i ~ п s i s. Opera onmia, voL. l/. De bel/is libri V-
Vl/l, rec. J.HaU1y. Lipsiae 1905, р. 37. f!Jз.А.оЖеиие Върху този буюп у: Е. S t е i 11, Histoire du Bas-
Empire, ll. Pa1·is-Bruxe/les-Amsteгdam, 1919, р. 178-181.
17
1 о а 11 11 е s М а l а 1 а. C/1„0110g„ap/1ia, р. 406; Т11е Ecclesiastic History of Е и а g r i и s \Vit/1
1/1е Sc/10/ia, р. 145.
48
Т 11 е о р /1 у 1 а с t и s S i т о с а t r а flistoriae, р. .46-47; Т11е Ecclesiastic Нistory of
„
Е и а g i и s \Vit/1 r/1e Sc/10/ia, р. 228; Р /1 о r i и s. BiЫiorblque, /, rexte ~taЫi et traduir par R. Henry.
Paris. 1959, р. 80-81; С1"011аса di Mo11em1·asia. /11tf"odutio11e, tesro cr·irico, 1radizjo11e е 11ote а сига di /\!.
Dujcev. Ра/етю. 1976, р. 81. Поgробпо В'Ьрху това и gругите 1шпаgенш~ на а8арите и с.А.а8яните
и.а. Ба.д.kансkи.я, пшустроВ у: W. Ро/1/. Die Л\vаге11. Ei11 Sreppenvolk i11 Mitte/europa (567-822 п. Clir.).
Ma11che11, 1988, S. 76 jJ.
' Т 11 е о р /1 у 1 а с r и s S i т о с а 1 r а Юsto1iae, р. 47-51; Р /1 о t i и s, BiЬ/iotJ1eque, /, р. 81.
9

so Т /1 е о р /1 у 1 а с r и s S i т о с а t t а Hisroriae, р. 90; Т /1 е о р /1 а 11 е s
С о 11 f е s s о r. C/11·011og1"ap/1ia, р. 257.
•
152
няkолkо гoguнu nogup аВарсkото наwестВuе граgьт Все още заnаз6ал ролята
cu на Военно cpeguщe. В nроgьл>kаВащата Воuна Черноморuето отново nрuВ­
ляkло Внuманuето на аВарuте, kouтo тозu nьт с щурм nреВзелu Несебър,
оmбраняВан храбро от състоящuя се от 500 gywu гарнuзон. Ckopo nogиp то6а
аВарuте nogлo>kилu на onycтoweнue "nоВечето областu на Траkия".
Ромеuсkото население било nринуgено ga се kpue no горuте на Хемус, за
51
ga се сnаси от унuщо>kенuе. Слеg kато nриkлючuл Воuната срещу nерсите,
uмnератор MaBpukиO (582 - 602) се nоgготВял за noxog с nрех6ърленuте В
EBp<?na Bouckи "срещу Анхи~ло , noнe>ke nолучuл uзВестие, че а6арuте Възна­
11

мерявали отново ga нахлуят 52 . От gеuстВията на uмnератора ясно личало

тяхното намерение отново ga се отnраВят kъм черноморсkuя граg. Слеg eguн
мъчumелен и uзnьлнен с npeмe>kguя npexog no kраuморсkия сухоземен nьт тоu
се устаноВuл на 15 anpuл 592 г. с Bouckaтa cu "на лагер npu Анхuало". Tyk
престоял 15 gнu , слеg kоето се ornnpaBuл обратно kъм престолния граg 53 .
Известно Време слеg това аВарuте nog nреgВоgителстВото на хагана nрез
Сuнгugунум, Бононuя (gн. Виguн) и Марцианоnол gосmигнали 6 Анхиало 54 •
През Vlll - Х В. Анхuало u Анхиалсkото nоле неkолkоkратно станалu символ
на nopa>keнueтo на Вuзантuuсkата uмnepuя ВъВ Bouнume u срещу млаgата
бьлгарсkа gьp>kaBa. През 705 г. благоgаренuе на оkазанаmа му от хан Тервел
(701 - 718) nомощ Юстuнuан 11 усnял nоВторно ga се 6ьзkачи на Buзaнmиuckuя
mрон 55 • Пogup три гоgинu тоu наруwuл мuра с бьлгарumе, nреВел голяма
Boucka no суша и no море В тpakuuckuтe области u gостuгнал go граg Анхu­
ало. Когато разnоло>kената на стан туk poмeucka Boucka се nрьснала нenpe­
gnaзлuBo no nолето ga сьбuра сено за kонете, тя бuла uзненаgВащо нanagнa­
ma от бьлгарuте u разгромена- еgна част бuла uзбuта, а мнозuна nоnаgнали
В nлен. Взета бuла u голяма nлячkа - opь>kue, kоне и gp. Самият uмnератор
с малцuната оцелелu egBa усnял ga се cnacu с бягство В Анхuалсkата kpe-
nocm, гgето българите го oбca>kgaлu В npogьл>keнue на три gнu. В знаk на
nрuзнанuе на пълното cu nopa>keнue тоu nрь6 nрерязал >kuлuтe на kоня cu,
заnоВяgал u gругuте ga наnраВят това, nостаВил на стенuте на kpenocmma
mpoфeu. u отnлаВал таuно kъм столицата 56 . По Bcuчko uзгле>kgа, че mога6а
Анхuало за nрьВ nьm е бuл npeBзem u оnустоwен от бьлгарumе, маkар Buзaн­
muuckuтe aBmopu ga не сnоменаВаm за moBa. Граgьm не е бuл Вkлючен В
npegeлume на бьлгарсkаmа gьp>kaBa.
Второто голямо Buзaнmuucko nopa>keнue nослеg6ало nолоВuн Bek nо-kъсно.
На 30 юнu 763 г. на Анхиалсkото nоле еgна срещу gруга се 6ъзnра6uлu много­
чuсленumе Boucku на българсkuя хан Телец (761 - 764) u uмnepamop Консmанmuн

Ji Т /1 е о р /1 у 1 а с r и s S i m о с а r r а Нisroгiae, р. 94-95.
j
2
1 Ь i d е т. р. 2 18.
JJ / Ь i d е т. р. 225; Т /1 е о р /1 а 11 е s С о 11 I е s s о r. Cl1ro11ograpl1ia, р. 269; Pl1otius. ВiЫiotl1eque,
!, р. 89.
J• Т 11 е о р /1 у 1 а с t и s
S ; т о с а r r а Нisroriae. р. 227.
jJ В. Н. З .А. а m а р с
k и. Цит. съ ч„ /, 1, с. 16../. С.А..; lv. Duj ёev. La seco11da accesa di Giustitliano
// а/ tго110 impe1·iale. - /11: Srudi i11 01101·е V. de Falco. Napoli, 1971 , р. 555-562.
Jб Т /1 е о р /1 а п е s С о п f е s s о г. С/1го11 оg гар/1iа, р. 382; N i с е р h о r и s. Opuscula historica,
р. 43.

153
V Коnронuм. Cnopeg офuцuалната Buзaнтuucka хронографuя В сраЖенuето бъл-
2арuте nретърnелu теЖkо nораЖенuе u uмnераторът отnразнуВал nuщно
уgърЖаната noбega npu завръщането cu В столицата. Теофан ИзnoBegнuk
nuwe слеgното: " Имnераторът kато gошъл, разnолоЖuл се на стан В Анхu­
алсkото nоле. На 30 юнu, nъpBu uнgukт, nетъk, се яВuл Телец. Tou gошъл с
мноЖестВото nлемена u заnочналu сраЖенuе. Те gълго се uзбuВалu nомеЖgу
cu. Телец бuл обърнат В бягство. СраЖенuето nроgълЖuло от 5 часа go kьсно
nрез нощта u голямо множество българu бuлu nогубенu , мнозuна nъk бuлu
nлененu , gpyгu nремuналu kьм неnрuятеля. А uмnераторът, Възгорgян от тазu
noбega, отnразнуВал я с трuумф В граgа, kато Влязал Въоръжен с Bouckaтa,
nрослаВян от gемuте. Tou Влачел В gьрВенu okoBu nлененuте българu, kouтo
no негова зanoBeg бuлu uзбuтu от граЖgанuте uзВън Златната Bpama"57 . В
своята " Кратkа летоnuс" naтpuapx Hukuфop (806 - 815) nоВтаря u goykpacяBa
това cBegeнue 58 , ала В еgна от "Aнтupe(J ume" cu paзkpuBa uстuната: "Понеже
тоu (Константин V Коnронuм) се готвеше ga cu отмьстu на ckuтckuя нароg ,
kоОто ЖuВее на зanag от нас. събра цялата nоgчuнена нему Boucka u Влезе В
бuтkа с Враговете. Доkолkо усnешен бе за него uзхоgът от Bouнama, сВugе­
телстВуВат резултатuте. Защото u go gен gнешен gолоВете u раВнuната
kpaO граgа, наречен Анхuало , kouтo nазят l<остuте на убuтuте, гu paзkpuBam,
nонеЖе nочтu цялата Boucka на ромеuте стана храна на ckuтckuя меч." 59 С
gpyгu gyмu В станалото nрез 763 г. сраЖенuе на Анхuалсkото nоле Вuзантuu­
сkата Boucka nретърnяла kатасmрофално nораЖенuе. Каkто nokaзBa научно­
то gupeнe , това не е бuл еguнстВенuят случаО, kогато Buзaнтuuckama uмne­
paтopcka nponaгaнga nреgстаВяла nретьрnенuте nopa>keнuя за блясkаВu Воен­
нu ycnexu60·
Третото Buзaнтuucko nopa>keнue kpau Анхuало трu гoguнu nо-kьсно е свър­
зано с kорабоkрушенuето на ВuзантuОсkата флота kpau негоВuте брегове. То
се gьлЖало не на българuте, а на сuлнuя северен Вятьр61 •
НаО-траОнu cлegu ВъВ ВuзантuОсkата ucтopuonuc остаВuло четвъртото
nopa>keнue. То е свързано с българо - ВuзантuОсkата Воuна nрез 912- 927 г. no
Време на царуването на Сuмеон (893 - 927}. Слеg няkолkо теЖku nораЖенuя
ВuзантuОсkата uмnepuя усnяла ga органuзuра голяма Военно - noлuтuчecka
kоалuцuя срещу Бьлгарuя, В kоято Влезлu nеченегumе, маgЖарuте u сьрбuте62 •
Събраната kpau Царuграg огромна Buзaнmuucka Boucka npegu потеглянето на
noxog участвала В тьрЖестВен молебен, no Време на kouтo Bcuчku nълkoBogцu

п Т /1 е о р /1 а п е s С. о 11 f е s s о r . C/1 гo11og 1·ap/1ia, р. 432-433;

8
' N i с е р /1 о г и s. Opuscu/a /1istu1·ica. р. 69.
9
N i с е р /1 о 1· и s а
' 1· /1 i ер is с ор и s Со 11 s rа 11 ri 11 ор о / i rа 11 и s. A11tirl1etica.
- РGг, С, coll. 508 В.
00
F. N. Т i п п е )' е l d. Ka.tegoгien dег Kaiseгkгitik in dег byzant inischen Histoгiogгaphie.
Von Prokop Ьi:J Niketas Chon.iates. Mil11c/1 e11, 1971, S. 66-67; В. Б е ш е В ...t и е В. Първо&ь.А2ари
- и сторил. Софил. 1984, с:. 89, 99-1 00, kойто с.мята, че 8изаптийците na,c.мa...tk,o fte бUA.u побеgеки.
01
Т /1 е о р 11 а 11 е s С о 11 f е s s о '" C/11·011og1·ap/1ia. р. 437; N i с е р /1 о r и s. Opuscula /1is torica,
р. 73.
В. Н. З ...t а m а р с k и. Ци т. съч. , I, 2, с. 382 e...t.; И 8. Б о Ж и ...t о 8. Цар Симеоu,
63

Be.A.uku (893 - 927): 3.А.аrппи.ят 8ek на cpegno8eko8na Б'Ь.А.гария. София, 1983, с. 120 СА..

154
gaлu kлет8а, че ще умрат на боuното nоле, но ще уgър.>kат noбega. Цар
Сuмеон uзчаkал наВлuзането на Вuзантuuцuте навътре В страната u uм gал
cpa.>keнue на 20 август 917 г. на Анхuалсkото nоле kpau pekuчkaтa Ахело. По
Време на сра.>kенuето тоu лuчно kоманgВал българсkата Boucka u gopu kонят
му бuл убuт. Вuзантuuцuте nретърnелu kатастрофално nopa.>keнue, В kоето
загuналu мнозuна от стратезuте u турмарсuте. ГлаВноkоманgВащuят goмe­
cmukът лъв Фоkа egBa се cnacuл с бягство заg стенuте на Несебърсkата
kpenocт . Cnopeg gумuте на Buзaнтuuckuтe хронuстu на Анхuалсkото nоле
станало kpъ8onpoлuтue, "kak8oтo от Beka не е бu8ало " 63 . Вuзантuuсkuят uc-
mopuk ЛъВ Дяkон (Х 8.) , kouтo мuнал nрез мястото на nолесра.>kенuето 50
гoguнu nо-kъсно, nuwe слеgното: "И gнес още могат ga се Вugят kynuщa
kocmu npu Анхuало , гgето тогава nозорно бuла nосечена бягащата Boucka на
poмeume. 64 " Уgър.>kаната noбega нанесла ygap Въ рху Вuзантuя u органuзuрана­
mа om нея kоалuцuя u наnра8uла цар Сuмеон "гocnogap на Балkансkuя nолуос­
mров„вs .

***
Неnълноmо археологuчесkо uзслеg8ане на Axuaлckama kpenocm npuнy.>kgaBa
ga се nomъpcu установяването на отgелнu nepuogu В неuното cmpouтeлcmBo
чрез няkоu nucмeнu с8еgенuя u ucтopuko - логuчесku съобра.>kенuя. ОчеВugно е,
че nрез IV - VI 8. тази kpenocт неnреkьснато е бuла uзnолзВана. Сuгурно е,
че no Време на Вuталuа1:юВuя бунт (514 - 517 г.) тя е бuла сuлно ykpeneнa, но,
uзгле.>kgа, npu nотуwаВането му е nостраgала. Пopagu moBa uменно тя u
намuращuте се 8 близост go нея тоnлu банu kъм среgата на VI В. са бuлu
ykpeneнu, за ga могат ga устояват на нanageнuяi na на слаВянuте, nрабълга­
рumе u gругuте nлемена. В тазu Връзkа Пpokonuu Kecapuucku (VI В.) nuwe
слеgното: "Tpaku обuта6ат eguн kpauмopcku граg на EBkcuнckuя nонт на uме
Анхuало .. .Там, немного gалече от граgа, блukат uзBopu om естествено тоnла
Boga, kouтo образуват от само себе cu банu за тамоwнuте хора. Обаче това
селuще , останало от старо Време неуkреnено, no-paнwнume uмnepaтopu гле­
gалu с nренебре.>kенuе, ako u В съсеgстВо с него ga се noceлuлu много BapBap-
cku nлемена u ga го nосещаВалu болнu , kouтo с puck на .>ku6oma cu nолучаВалu
mам облеkченuе. Сега обаче uмnератор Юстuнuан го ограguл със стенu u
наnра6uл леkуВането uм безоnасно." 66 Cnopeg с6еgенuето на cupuuckuя ucтo­
puk Йоан Eфecku (VI В.) , заnазено В nо-kъсно наnuсаната xpoнuka на Muxauл
Cupuucku, npu nреВземането на Анхuало ('Yтkws) u термuте, аВарuте u сла­
Вянuте "срутuлu стените на граgа". 67 От uз6естuяmа на Теофuлаkт Cuмoka­
ma (Vll 8.) за събuтuята nogup това е ясно , че Анхuало u Анхuалсkото nоле

63
D. Н. З .л. а т а р с k и.. Цит. съч. , !, 2, с. 385 - 388.
6
' L е о [) i а с (J 11 и s. Histoгiae /ib1·i decem. Вот1ае 1828, р. 124.
6
j G. О s t ,. о g о г s k у. Gescl1icf1te des byzш1ti11iscl1 e11 Staares. Ма11с/1е11, 1963, S. 220.
66
Р r о с о р i и s С а е s а ,. i е 11 s i s . Орега onmja, \ 0/. Jll. De aedificiis, rec. J. Haury. Upsiae
1

1913. р. 101-102.
67
J о !1 (./ 11 11 е s Е р /1 е s i 11 11 s. Histoгiae ecc/esiasticae рагs reriia, inteгpreratus esr Е. W. Brooks.
Lovanii, 196../, р. 48-./У. 260; C/11·011ique de М i с /1 е / / е S у r i е 11 , patriarcl1e jacoblte d'Atttiocl1e (1166-
1196). ediMe. ст11те111ее et rгaduite раг J. -В. Clialюt, 11. Paгis, 1901. р. 363-364.

155
са бuлu uзnолзВанu kато място за съсреgоточаВане на Вuзантuuсkата Bou-
cka. ОчеВugно е, че това е gаВало Възможност за uзВърwВане на мащабнu
строuтелнu работu; egBa лu nетнаgесетgне8нuят npecтou на uмnератор
MaBpukuu туk е можел ga бъgе сuгурен kpau еgна порутена kpenocт. Лunсата
на сВеgенuя nрез eguн nроgълЖuтелен nepuog са arguтentuт ех sillentio 8 nолза
на nреgnолоЖенuето, че Възстановената Анхuалсkа kpenocт gълго Време ос­
танала незасегната от наnаgенuята на ВарВарuте. За неuната ykpeneнocm
е nоkазателен фаkтът, че nрез 708 г. uменно заg неuнuте стенu nотърсuл
убеЖuще uмnератор Юстuнuан 11. Слеg разгрома на Вuзантuuцuте от хан
Телец на Анхuалсkото nоле nрез 763 г., uзглеЖgа, че българuте са ycneлu за
Bmopu nът ga npoнukнam 8 граgа u ga го nogлoЖam на разруwенuе u onycтo­
weнue. Именно това обяснява защо uмnератрuца Ирuна nрез 784 г. е nолоЖuла
толkоВа много усuлuя за застрояването на Анхuало. Превземането на граgа
от българuте за трети nъm nрез 812 г. u ВkлючВането му за nо-nроgълЖu­
mелно Време nроменuло неговата съgба, но тоu заnазuл мястото cu на Во­
енно - аgмuнuстратuВен u nрuстанuщен център, kъм kouтo са бuлu устреме­
нu uнтересuте на gВете съсеgнu gьрЖаВu.

***
Оmkъслечнuте сВеgенuя за uсторuята на Анхuало nрез kъсната антuч­
носm u ранното cpegнoBekoBue nреgстаВят eguн munuчeн заnаgно черномор­
сku граg, kouтo незаВuсuмо от nреВратностuте u оnустоwенuята усnял не
само ga се заnазu, но
u ga се утВърgu kamo Военно, аgмuнuстратuВно u nьmно
cpeguщe, а също таkа u kато сеgалuще на а8тоkефалната apxuenuckonuя.
Еgна от npuчuнuтe за това е близостта му go Царuграg u сьnернuчестВото
меЖgу Вuзантuя u Българuя за Влаgеенето на заnаgночерноморсkаmа обласm.
За соцuално-ukономuчесkоmо paзBumue на граgа nрез moзu nepuog cBegeнuяma
са mBъpge нuщоЖнu, за ga могаm ga се nраВят kakBuтo u ga е заkлюченuя.
Обща е kонсmатацuята, че граgът nрез kъсната античност u ранното cpe-
gнoBekoBue kато цяло се намuра В nepuog на kpuзa u ynagъk, uзра~енu В нама­
ляване на ролята на nарuчното стоnанстВо, нucka стеnен на разВuтuе на
занаятчuuсkото npouзBogcmBo, аграрuзацuя u Всеобщо обеgня6ане68 • И ako сто­
nансkuят ynagъk на няkоu от граgоВете В Tpakuя, Мuзuя u Черноморuето не
е бuл толkоВа голям, то това се gълЖало В немалkа стеnен на Врьзkата uм
със столицата на Вuзантuuсkата uмnepuя. Анхuало u gругuте черноморсku
граgоВе nроменялu своя етнuчесku облuk за сметkа на npuтoka на мaлoaзuu­
cku nреселнuцu u BapBapu от наu-разлuчнu нароgностu. В nepuoga VI - начало­
то на IX В. особено осезаmелно се nроменuл етнuчесkuят състав на хuнтер­
ланgа - заселuлu се главно слаВянu u отчасти nрабългарu. Именно 8слеgст6uе
на maзu промяна се nояВяВат u нoBume наuменоВанuя на граgа - Вьхело u
Тутхон. ОбноВенuят 6 етнuчесkо отноwенuе черноморсku хuнтерланg е бuл
В голяма стеnен онзu фаkтор, от kouтo са заВuселu раз6uтuето на граgо­
Вете u особено прехраната на mехнuте Жuтелu. Om съвместното сьщесm-

68
д В е .А. k о 8. Граgып 8 Траkи.я и Даkи.я през kъси,ата аи.тичност (IV - Vl 8.), с. 112
с.А..; В. Г ю з е .А. е 8. Преg;ю8ор. • В: Б1мгарсkи cpegu.o8eko8нu граgо8е и kpenocmu, 1, с. 7 • J:J.

156
8уВане на тезu gBe странu е заВuсело тяхното ucтopuчecko бъgеще.
В пepuoga на прехоgа от kъсната антuчност kъм ранното cpegнoBekoBue
ucmopuятa на Анхuало преgстаВляВа eguн частен случаu, kouтo поkазВа Жu­
знеността на граgо6ете u селuщата от заnаgночерноморсkоmо kpauбpeЖue
kakmo пopagu Връзkата uм с Царuграg, maka u пopagu aфuнumema на българ­
сkаmа gърЖаВа kъм mях. В Черноморuеmо е бuла заложена не само еgна om
осноВнumе прuчuнu за сблъсъkа меЖgу Българuя u Buзaнmuuckama uмперuя , но
u eguн om kаталu заторumе на българо-Вuзанmuuсkоmо сблuЖенuе.
Разглеgанumе В насmоящоmо проучване Въпросu om ucmopuяma на ранно­
среgноВеkоВнuя apag Анхuало 6 koнmekcma на българо-Вuзанmuuсkоmо проmu­
ВопосmаВяне u сблuЖенuе uзясняВаm няkоu gemauлu om Все още неuзцяло нa­
nucaнama ucmopuя на Българсkото Черноморuе през CpegнoBekoBuemo.

NOTIZEN ZUR GESCH!CHTE VON ANCHIALO IN DER SPATANTIKE

UND IM FRUHEN MITTELALTER (4.-10. JAHRHUNDERT)

V А S 1L G J tJ Z Е L Е V

(Zusammenfassung)

Aufgrund der sc hriftliche п uпd archaologischeп Quellen versucht der Verfasser die
folgenden Fragen zu erforschern: Loi<alisierung der Stadt in der betrachteteп Periode;
Veranderungeп ihrer Nатеп uпd dereп Verblnduпg mit den ethnisch-politischen
Veranderungeп auf der ВalkanhalЬinsel; die Вedeutung der Stadt Аl chialo als militarisch-
administratives und kirchlich-religioses Zentrum im бstlichen Teil der Вalkaпhalblпsel;
Aпchialo in den bulgarisch-byzantinischeп politischen Beziehungeп im 8.-10. Jh. u.s.w.
Aufmerksaтkeit verdient der Versuch die Etappen der Rekoпstruktion der Festuпg zu
verfolgen.
Allgemein gesehen beweist die Geschichte von Anchialo in dieser Periode die
Vitalitat der Stadte und Siedluпgen an der westlicheп Schwarzmeerkuste пicht nur
wegen ihrer Verblndung rr.it Konstaпtiпopel , soпderп auch wegen ihrer Beziehungeп
mit dem am Ende des 7. Jhs. gegrundeten Bulgarischen Reich.

157
 РАННОСРЕДНОВЕКОВНИ РЕМЪЧНИ НАКРАЙНИЦИ ВЪВ
ВАРНЕНСКИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ

ВАЛ Е Н ТИ Н П Л-Е Т Н Ь О В, В А Н Я ПА В ЛОВ А

Металнuте нakuтu за kоланu, ремьцu, чантuu gpexu, нарuчанu с общuя

термuн "ремьчнu ykpacu", са меЖgу наu-многоброuнuте u същевременно слабо
nроученu nаметнuцu на ранносреgноВеkоВната металоnластukа у нас. Инте­
ресът kъм тях се зараЖgа npegu осемgесет гoguнu, kогато е nублukуВан
златнuят akkaлaнcku kоланен наkuт. 1 По-голямо Внuманuе на ремъчнuте ykpa-
cu се обръща nрез трuuсетте гoguнu, слеg отkрu6ането на gВата златнu
мagapcku kоланнu наkuта 2 u сребърнuя наkuт от СаgоВец. 3 В nърВuте nо­
обшuрнu uзслеgВанuя Н. MaBpoguнoB 4 u Г. Фехер 5 разглеЖgат u сра6ня6аm
uзВестнuте gотогаВа ремьчнu ykpacu от Българuя u uзmoчнoeBponeuckume
cmenu u Унгарuя. Вьз основа на тях те се onumBam ga gokaЖam ВаЖнаmа роля
на nрабьлгарuте u тяхната "хуgоЖестВена uнgycmpuя" npu uзграЖgанеmо на
cpegнoBekoBнama kyлmypa В Източна EBpona. две gecemuлemuя nо-kъсно С.
Г еоргuеВа 6 Въз основа на същuте ykpacu uзтъkВа ролята на слаВянumе kamo
"носuтелu на антuчнuте тpaguцuu В uзkycmBomo ". На uзBecmнume злаmнu
нakumu u няkоu ремъчнu
ykpacu om Плuсkа u Преслав се cnupam нakpamko Н.
Ma6poguнo6 u Ст. ВаkлuноВ 8 6 обобщumелнumе cu mpygoBe за сmаробългарс­
7

kоmо uзkустВо u kyлmypa.

През nocлegнume gecemuлeтuя npu apxeoлoгuчeckume paзkonku на Плuсkа,
Преслав u gpyгu раннобългарсku селuща u kpenocmu бяха omkpuтL1 немальk
броu ремъчнu ykpacu. Те са nyблukyBaнu В noBeчemo случаu меЖgу gpyгomo,
заеgно с останалите нaxogku, без ga uм се обръща сnецuално Внuманuе. В
няkолkоmо uзслеg6анuя за нakumume от ЯkuмоВо 9 , Шумен 10 , Пернuk 11 u Cpegu-
щe12 малkuят броu ремьчнu ykpacu не е nозВолuл на aBmopume ga гu kлacuфu-

1 Б. Ф и .л. о В. Архешогичесkи. Вести.. : ИБАд, IV, 1912/ 1913, с. 324, обр.255.

2
К р. Мил те 8. Старобм.гарсkи з.л.атеп н.а.ku.т от Magapa. - ИАИ, IV, 1926/1927, с. 14
-16; В. М и k о В. Пос.л.еgпu. .могu.мtи na.x.ogk.u .- В: Magapa
I, 1934, с. 434 - 435.
!. V е 1 k о v. Ei11e Go1e11festtmg bei Sadoи·etz (Nмdbu/garie11). - Geпna11ia, 19. Heft 2, April 1935,
1

S. 149, Taf 19,2.

4
Н. Ма 8 р о g и н, о В. Пра.бмгарсkата. хуgоЖестВен.а ин,gустрия. -В: Magapa Д 1936,
с. 155.
6
Г. Ф ех е р. Ро.л.ята и kу.л.турата 1ta прабмгарите. С., 1939, с. 69 - 105.
С. Г е .о р г и. е 8 а. К 8опросу от. к. прабо.л.гарсkой хуgоЖест8е1юй промиииен.ости.
6

- Slavia aлtiqua, Х, 1963, с. 332.

Н. Ма 8 р о g и н, о 8. Старобъ.царсkото изkуст8о. С., 1959, с. 77 - 81.
1

8
С т. В а k .А. и ft о 8. Фор.м.иран.е 1ю староlУь.А.гарсkата ky.A.mypa. С., 1977, с. 142 - 145.
Р А. М и .А. ч е 8. Paююcpegno8eko81tu н.аkити и kръсто8е - ен.Шпи.они от Се8ерозапаg11.а
БЪА2ария. - Архешоги.л, V, 3, 1963, с. 22 - 37.
10
В. А 1t то 1t о В а. Старобъ.л.2арсk.и ko.мt1iн,u ykpacu от ОИМ - Шумен. - ГМСБ, 12, 1986,
с. 49 - 51.
11
Й'. Ч а п го 8 а. Към проуч8апето 1ю ста,робъ.А.гарсk.а.rпа. мemQ.A.oru.acmuka. - В: Л.А.исkа.
- Прес.А.t1.8, 3, 1983, с. 193 - 202.
Г. Ат а n а с о 8. Cpeguo8eko8na kо.л.Фmа гарпu.тура от с. Среgище, Сшистреnсkи okpw.
12

- ДобруgЖа, 2, 1985, с. 130 - 139.

158
цupam, а u kоменmаръm uм неВuнагu е gосmаmъчно mочен. ПърВаmа тunоло­
гuчно - хро нологuчна kлacuфukaцuя на значuтелен броu тoku u anлukaцuu,
npugpy>keнa с обшuрно uзслеgВане на технологuята, ykpacama u реkонструk­
цuята на среgно8еk0Внuя ремъk",
11
нanpaBu Ст. Станuло8 13 . Същuят автор
насkоро nyблukyBa няkоu kъcнoaBapcku kоланнu ykpacu, kakтo
u отgелнu тuno6e
anлukaцuu 6 разлuчнu българсku музеu • Внuманuе
14
заслу>kа6а u uзслеg6ане­
mо на Р. Рашев за сема нтukаmа на чоВешkuте лuца Върху uз6естнu
раннобългарсku ремъчнu anлukaцuu u нakpauнuцu 1 5 . Слеg kато сnоменем
nублukацuята на Л. Дончева - ПетkоВа за технологuята на ремъчнuте anлu­
kaцuu16, Всъщност ще uзчерnuм Bcuчko nucaнo за ремъчнuте ykpacu у нас.
В същото Време, nрез nослеgнuте гoguнu В резултат на зачестuлuте
uманярсku uзgupBaнuя с металотърсачu, броят на ремъчнumе ykpacu 6 музе­
umе, особено 6 СеВероuзточна Българuя, значuтелно нарасна. Слеg 1983 г. ВъВ
Варне нсkuя археологuчесku музеu чрез omkynku u gаренuя nocтъnuxa наg 900
moku, anлukaцuu u нakpauнuцu 1 7 • Прu начuна на събuрането uм за съ>kаленuе
се губu nьрВоначалната uнформацuя u неВuнагu cmaBa ясно kъge u 6 kak6a
cpega са намеренu нakuтume. Освен то6а големuят броu на "6арненсkuте 11

ykpacu не nоз8оля6а те ga бьgат nyблukyBaнu заеgно. Те ще бъgат npegcтa-

6eнu nослеgоВателно, no гpynu, kато В настоящата nублukацuя ще се сnрем
само на ремъчнuте нakpauнuцu. Целта нu е ga гu ВьВеgем В научно обръщенuе
В сuсmематuзuран Bug с бeлe>kku за хронологuята, орнаментukата u техно­
логuяmа.

ПреgстаВенu са 91 нakpauнuka. Tpu от тях са от тънku меgнu nластuнu,

1 om олово, 1 от сребърна сnлаВ. Bcuчku останалu са om бронз, kато 6 са
nосребренu. Изработенu са чрез отлuВане 6 kальn u щамnо6ане. Д6а от на­
kраuнuцuте са oтkpuтu В раннобългарсkuте нekponoлu Де6ня-3 u k6. ТрошеВо,
Варна. Останалuте са случаuнu нaxogku. За няkоu от тях се знае, че са
намеренu В kалетата npu селата: СуВороВо (12 бр.}, CлaBeukoBo (3 бр.}, Само­
muно (5 бр.}, HoBakoBo (6 бр.}, Кuтен (2 бр.}, Среgно село (1 бр.}, Генерал Кан-

13
С т. С та'' и л о 8. Староб'Ь.А2арсkи ре.мъчи.и ykpacu от Национ.а..tнuл а.рхеа..югичесkи
музей, - 1'1!, ХХП, 1991, с. б - 70.
14
С т. С т а 1t и л о 8. Памет1tuци на .мemaлoru.acmukarna от VШ - IX 8. 8 Б'Ь.А.Zарил.
- В: Проб.А..е.ми 1ta прабмгарсkата историл и ky.A.mypa, 2, С., 1991, с. 181 - 197; Произхоg и
Зltaчeuue 1ta egun орпамен.та.мт .м,оти8 от paшюcpt,'gfю8ekd3нama .меп~а..wгиастиkа. - Проблеми
на изkуството, 2, 1991, с. 48 - 53; Прес.А.аВсkото съkро8ище и произхоgът 1ю. сrпароб'Ь.А.гарсkата
.м erna.A.on.A.acmuka. - В: Преслав, 5, 1993, с. 13Я - 163; С rn. С т а 1t и л о 8,
Г. А m а n а с о 8. Старобмгарсkи ykpacu за kшa1tu от Шу.мепсkил музей. - Археа.А.огия,
XXXV, 1, 1993, с. 4.З - 53.
15
Р. Р а ut е 8. За eзuчeckuJ1 лицев образ (по noflog на пяkои ka.A.a.1mu ykpacu). - В: Сборпиk
В памет 1ta професор Ст. Bak.A.uno8, С., 1984, с. 129 - 135.
lб 11. До n че 8 а - П е т k о 8 а. Д8а моgе.А.а за kа.А.анни an.A.ukaцuu. - В: Прщюси kъм
б'Ь.А2орсkата археш.оги.я, 1, С., 1992, с. 210 - 213.
17
Ре.м ьчнитпе ykpacu са 901tесен.и от Г. Г е о р г и е В, Х р. В е л и ч k о 8 (Но8и пазар),
Р. В о з у k о 8 , Г р. Г р о з 9 е 8 , А с. Т а с е 8, Д. Г и ч е 8 (Вар1tа) и
Н. Ни k о л о 8 (Шуме1t). По техни gаили ykpacuтne са 1юмерени В среgно8еkо8ни kpenocmu
и се....uща 8 райоиа на Bap1te1tCko, Про8аgийсk.о и Шумеш:kо. Ремъч1tите ykpacu, g01receнu от Н.
lfuka.to{J, са без точни места 11.а на.мира1щ no е из8ест1ю, че произхоЖgат от npuб.A.uзume.A.1t0
същите райони.

159
тарgЖuеВо (1 бр.)1 Долuще (1 бр.) u gp. Тезu, на kouтo не се знаят местата
на намuране, са наu-общо от раuона на Варненсkо, ПpoBaguucko u Шуменсkо.
Прu kласuфu цuрането 18
на наkраuнuцuте сме се pъkoBogeлu от формата,
размерuте, начuна на заkреnВане kъм ремъkа u уkрасата. Частuчно заnазенu­
те с uзВестна условност са отнесенu kъм eguн uлu gруг тun criopeg заnазенu
оnреgелящu белезu. ДатuроВkата, nopagu лunca на съnътстВащu археологu­
чесku матерuалu, е no аналогuя с нakpauнuцu от ранносреg ноВеkоВнu nамет­
нuцu uлu музеu В Българuя u В peguцa случаu с ycnopeguцu от Унгарuя u Русuя.
Номерацuята на nрuлоЖенuя kаталог отговаря на nоgреЖgането В теkста u
графuчнuте таблuцu .

ВИД А. ДВУЛИЦЕВИ ГЛАДКИ НАКРАЙНИЦИ С НАДЛЪЖНО "РАЗЦЕПЕНА" ОСНОВА

ЗА ЗАКРЕПВАН Е КЪМ РЕМЪКА (№ 1 - 8)
Hakpauнuцuтe от тозu Bug са uзлетu от бронз (№4, 5, 6) uлu uзработенu
от gBe cnoeнu тънku , меgнu nластuнu ( No1, 2, 3, 7). Eguн е от сребърна сnлаВ
(№8). Хараkтерна особеност за Buga е gълбоkото наgлъЖно " разцеnВане " на
основата , uзnълнено no Време на леенето uлu npu nрunояВането на nластu­
нuте. Hakpauнuцuтe uмат eзukoBugнa форма, рав на uлu разчленена основа.
Върхът наu-често е заоблен u В отgелнu случаu остър. Размерuте uм са
сраВнuтелно малku - gълЖuна от 2,2 go 3,2 с м, wupuнa от 0,9 go 1,8 см.
Hakpauнuцuтe са глagku, неорнаментuранu . ЕguнстВенuят уkрасен елемент е
gВустранната Врязана uлu релефна напречна uBuцa npu основата. Деkоратu­
Вен хараkтер uма u зuгзагоВugното uзрязВане на осноВuте npu няkоu от
тunоВете. ЗаkреnВането kъм ремъkа е чрез т . нар. "захаnВане" u gоnълнuтел­
но нuтоВане с eguн uлu gBa nogBuЖнu нuта npu основата.
Разgеленu са на ч етuрu тuna cnopeg формата на основата.
1 тun. Равна основа. Изработенu от gBe npunoeнu меgнu nластuнu (№1 - 3).
Гlogтun 1 Т еснu нakpauнuцu с eguн нuт npu основата (№1, 2).
Пogтun 2 Шupok нakpauнuk с gBa нuта npu основата (№3).
Cpeg бъл~арсkuте нakpauнuцu е uзВестен само eguн нakpauнuk с nоgобна
форма u kонструkцuя , намерен В селuщето npu Голямата базuлukа 6 Плuсkа
u gатuран В Vlll В. 19 Поgобно "разцеnВане" на основата uма npu нakpauнuka В
Добрuчkuя музеu, но тоu е лят u орнаментuран. Датuран е наu-общо В IX - XI
В. 20 Hakpauнuцu, блuзku go тun 1, са uзВестнu от неkроnолuте npu Уря - Кане­
Во21 u Мugлан - Шаu 22 В nоречuето нар. Кама, gaтupaнu 6 kрая на Vlll - IX 6.
От kрая на Vll - nърВата nолоВuна на Vlll 6. са наkраuнuцuте от неkроnола npu
Сkалuстое23 (Крuм) , Моkрая Балkа 24 (СеВерен €КаВkаз) u ПенgЖukент 25 • Точнu

Ре9ьт па о:тач.ение е: Виg (с ;:ац1.ма .A.amиuck~ бykSa); тип {римсkо цифра); nogmun
111

(арабсkа цифра) и Вариашп (с .ма.А.kа .A.amuucka буk8а).

/;/ П. Георги е 8. Paщt0cpe91to8ukolJ1to сшище 8 райоиа н.а Го.мzмата бази.А.и/с.а 8 Л.А.исkо.
- В: Л.л.исkо. - Прес.л.аlJ, 2, 1981, с. 194 - J!Jб, обр. IV„.
so с т. с т а IL и .А. о 8. Па.метпици llй .метёмотu.астиk.ата..., с. 190, обр. v8.
::i д Г е п и u г. Хрощ>.1tогиJ1 по11с1юй гарпитуры 1 тьи:.лч.щети.я 1t. э. (по материмо.м
моги..А.ь1tиk~ 8 Приk~.мьл). - KC/JA, 158, 1979, Ц .
'' П а k т а .м, Х7.
10

: Е. Вей .м ар п. См.А.истий ck..A.en 420. - КСИА, 158, 1979, с. 37, рис. 1„3•
3

-• Г. А Ф а н. а с и е 8. ХропО..А.оги.л моги..А.ьн.иk~ Моkрая Ба.А.kо. - КСИА, 158, 1979, с. бl,

0

рис. 1 ~ 2 q ·
'
4
lЗ: Р а с поп о 8 а. Мета.11.ич.есkис и:Jge.A.un pa1tщ„cpc91te8eko8oгo Согgа. М., 1980, с. 91,
рис. 64 •
1

160
 аналогuu на нakpauнuцume om g8ama пogmuпa се omkpu8am 8 Башkuрuя, gamu-
paнu om Ко6але8сkая 6 пър8аmа поло8uна на Vll u Vlll 6.26 Hakpauнuцu om раз­
гле>kgанuя muп са разпросmраненu u 8 cpegнoe8poпeuckume земu, oбuma6aнu
om германсku племена, 6 чuяmо меmалопласmukа с е gола6я сuлно a6apcko
6лuянuе 27 • Т aku8a са нakpauнu цume om франkсkuя неkропол прu Клепсау28 (Гер­
манuя) , лангобарgсkuя неkропол npu Алguно (Иmалuя) 29 u тезu от тuп Weingarteп
no Вu н gлер 30 , gamupaнu 6 kрая на VI - първата полови на на Vll 6. Посоченuте
cpeg нoe8p oпeuc ku нakpauнuцu са с анал ог uчен начuн на заkреп6ане u с напре­
чен борgюр, н о са орнаментuранu , поgо бно на посоченuя нakpauнuk 6 Добрuч­
kuя музеu. Cpeg ремъчнuте нakpauнuцu на Вторuя aBapcku хаганат са uз6ec­
mнu няkол kо поgобнu от неkропола прu Кестхелu 3 1 (Унгарuя} , от kрая на Vll -
. нач алото н а Vlll В . Точна аналогuя на нakpauнuka о т поgтuп 2 е тозu от гроб
70 на неkро пола прu Гар абонk (Ун г арuя) gamupaн В началото на IX 6.32
Посо ченuте аналогuu oч epmaBam m Bъpge шupoku терuторuалнu u хроноло­
гuчнu гранuцu на разпросmраненuе. Смятаме, че нakpauнuцume от тuп 1 тря66а
ga се ga тupam om Втората полоВuна на Vll go kрая на Vlll uлu самото начало
на IX В . „
11 тun . Р азчленена о снова . Лятu ( № 4 - 6).
Пog muп 1. Троuно разчл енена (зuгзаго8ug на) основа (№4, 5).
Поgтuп 2. РазgВоена основа с uзgатъцu за нuтоВане (№6) .
Ha kp auнuцume от тозu тun се срещат много pяgko. Точнu аналогuu на
nog тun 1 з асега не са нu uзBecmнu . H akpauнukът от поgтuп 2 еgu нстВено се
goблu >kaBa go moзu om Apxu eпu ckoпuя ma прu двореца 6 Преславээ. ТоО също е
лят, с поgобна форма, напречен борgюр u начuн на заkрепВане. Опреgелен е
kamo pe nлuka на голяма група kъcнoaBapcku нakpauнuцu•• u gатuран 6 Vlll - IX
11

6.34 Bъnpeku че u прu gВата пogmu пa uма разчленяване на осноВuте, uзgатъ­

цu mе npu поgтuп 1 uмат опреgелено gekopamuBeн хараkтер, gokaтo прu пo­
gmun 2 me са с фунkцu онално nреgназначенuе. Смятаме, че Bcuчku gpyгu бе­
лезu са В cmuлo8o еguнстВо u Въз основа на nосочнuя нakpauнuk от Преслав
общо гu gamupaмe В Vll l go началото на IX В.
111 тun. Wupok нakpauнuk с разчленена (зuгзагоВugна) основа с gBa нuта .
Кух, uзрабо тен om прuпоенu меgнu nластuнu (№ 7) .
Известен е само още eguн поgобен нakpauнuk, намерен 6 еgна от ямuте

36
В. К о fl але 8 с k а.я. Башkирил иЕВразийсkие степи JV -lX 88. - В: Проб.А.емь~ архешогии
U. gpe8neй иcmOpU.U угро8, М„ 1972, рис. 4:14 ·З'f' 524 •
17
G. L а s z / 6. Т/1е Al't of t/1e Mig1·ario11 Peгiocl. Budapest, 197./, р. 50.
18
И. Кос 11. Das frl111kiscl1e Gl'llberfeld vo11 Кlepsau im Нo/1e11/o/1ekreis.-Forsclm11ge11 u11d Berichte zur
Vor- и11d Fl'i111gescliic/1te i11 Bade11-H'fJrre11beгg, 38, 1990, S. 165-166, ЛЬЬ. 109, Та/ 4311• п 19• и·
19
Е. G r а t / - О Ь е r Ь а с /1 е r. F1'ill1gesc/1ic/1tlicl1e F1mde vo11 т„е111i110 aus dem Tirole11 lд11desmuseum
Ferdi11a11de11111. l misbruck.-Arc/1aeologia Aust1iaca, 66. 1982. S. 109-117, АЬЬ. 17-9.
10
R. \\1 i 11 d / е ' " Ei11 ft-a/1m iffe/alterlic/1 es MtJ1111eгg„ab aus Elgg IZJll. -Ja/1rbuc/1 der Sc/1weizerischen
Gesellsc/iaji ji'/1· Uг- ипd Fl'i-il1gesc/1ic/1te, 72, 1989. S. 188, 189, АЬЬ. 13.
11
/. К о v r i g. OJabb kutatasok а keszr/1elyi m•arkol'i temetlJbe11.-AE, 87, 2, 1960. Fig. 18, 421.s·
11
В. S z о k е. Karoli11gerzeitlic/1e G1·iJberfelder 1-11 \1011 Garabo11c-6falu. - A11taeus Comu11icatio11es ех
l11stiruto Агс/1щ•о/оgiсо Academiae Scie111ian1m Hu11ga1'icae. 21. 1992, S. 239, Та/ 24r
3З с т. с т а !{, и .А. о 8. Па.меrпиици /iO .мerna..ton.Aдcmuk(lma..„ с. 188, обр. v4.
~ П а k т а м, с. 189.

11 инмв. kн . 28 (43) 161

за kолоВе на голямата юрта go двореца 6 Плuсkа35 • РазлuчаВат се еguнстВе­
но no броя на uзgат~uте В dcнoBama - нашuяm е с mpu , а moзu om Плuсkа
с gBa. Датuран е cnopeg хронологuята на юртата В Vlll - IX 6.36 По kонструkцuя
u оформяне на основата, нашuят нakpauнuk gоняkьgе наnомня златнuя нakpau­
нuk от сарkофаг №4 6 Плuсkа37 u тозu от ПърВuя мagapcku нakum 38 • Разбuра
се, тезu нakuтu , uзработенu от ckъnu матерuалu u сло>kна технukа, са
тВърgе gалечно схоgстВо. Мо>kем ga gоnуснем , че нашuяm нakpauнuk е опро­
стен Варuант на тези kоланнu нakuтu , nреgназначен за no-wupoka уnотреба.
Отнасяме го В гранuцuте на Vlll - IX 6.
IV mun. ДВулuцеВ нakpauнuk с gBe gBoOku wunoBugнu uзgатъцu с gynчuцu за
нuтоВане. Глаgъk с релефен наnречен борgюр npu основата. Кух, uзлят om
"'
'сребърна сnлаВ. Wupok наgлъ>kен nрофuл(№8).
Тозu нakpauнuk uма kонструkтuВнuте белезu на Buga, но no няkоu белd .~ U
го оnреgеляме В отgелен тun. Лят е kато наkраuнuцuте от тun 11, но е kyx,
а no форма u kонструkцuя е блuзъk go тun 111. ОmлuчаВа се no gВете gBouku
wunoBugнu uзgатъцu , koumo uмam не gekopamu6нo, а фунkцuонално nреgназна­
ченuе. Поgобнu kyxu нakpauнuцu се срещат 6 аВарсkата металоnласmukа om
Vlll - IX 6.39 Богато орнаментuранuят златен нakpauнuk от kъсноа6арсkuя
неkроnол npu Матесалkа40 (Унгарuя) се goблu>kaBa go нашuя no форма u koнc­
mpykцuя. Makap u gалечна, тазu аналогuя засега е еguнст6ена. Без ga uзkлю­
чВаме uз6естно aBapcko 6лuянuе , нямаме gосmаmъчно осно6анuя ga го npuчu­
cлuм kъм nаметнuцuте на kъcнoa6apckama меmалоnластukа. По общu стuло-
6u белезu условно го gатuраме В Vlll - IX В.

ВИД В . ДВУЛИЦЕВИ АЖУРНИ НАКРАЙНИЦИ С ПОВДИГНАТА РАМКА. НАДЛЪЖНО

"РАЗЦЕПЕНА" ОСНОВА ЗА ПРИКРЕПВАНЕ КЪМ РЕМЪКА (N29, 10}
Hakpauнuцuтe от тозиBug са uзработенu от бронз чрез леене. Имаm
сраВнuтелно малku размерu - gьл>kuна от 2,8 go 3,4 см, шuрuна от 1,2 go 1,4
см. Формата uм е eзukoBugнa със заоблен Връх. ОсноВаmа е наgль>kно ''разце­
nена" с gBe g6ouku npoбuтu uзgатъцu за нumоВане. А>kурна
ykpaca 6 no6guгнa­
ma nрофuлuрана рамkа. Разgелят се на g6a muna cnopeg koнcmpykцuяma u
уkрасата.
1тun. Сuлно nоВguгната nрофuлuрана рамkа с g6e a>kypнu лuлuu (No 9).
Т озu тun засега няма аналогuu cpeg ранносреgно6еkо6нuте nаметнuцu no
зе~uте на Долнuя Дунав. TakuBa нakpauнuцu са хараkтернu за металоnласmu­
kата на Вторuя aBapcku хаганат. Точнu ycnopeguцu се отkрu6ат 6 peguцa

Р. Р а ш е 8, В. Д о ч е 8 а. Юртообразиа rwcmpoйka от Л.А.исkа. - В: Лроб.А.еми 1ta

35

пра бъ.А.гарсkагпа история и ky.A.mypa, 1, С., 1989, с. 303.

30
Па k та м, с. 301 - 303.
С т. М и х а й .А. о 8. Каметщ гпе сарkофази 90 Го.мl..маmа базU.А.иkа 8 ILA.ucka. - В: JJ.A,ucka.
111

- Прес..tа8, 1, 1979, с. 55, обр. 32.

38
С т. В а k .А. и н о 8. Цит. съ ч., с. 144.
з 9 G. К i s s. Funde der Aware11zeir aus Ungam ;„ Wienermuseen, 2. - Arc/1aeo/ogia Austriaca, 69. 1986.
Taf. 17, 57, В,.
411
N. F е rri с /1. Dщ aware11zeirlic/1e GrtJbe1feld \1011 Pilismшor-Basac/1arc. - Studia Archaeo/og~a.
Ш, 1965, S. 106, Л ЬЬ. J62n. 120

162
aBapcku нekponoлu ВъВ Bou6oguнa4 1 , Унгарuя42 , Сло6аkuя43, nonagaщu В земuте на
Bmopuя хаганат. Наu-често се срещат 6 гробове на Bouнu с богатu kоланнu
гарнuтурu от eguн голям u трu uлu четuрu малku нakpauнuka. Малkuте, kьм
kouтo npuнagлe>ku нашuят нakpauнuk, са с g6e uлu трu a>kypнu лuлuu. Големu­
mе са със същата форма, но с четuрu go шест лuлuu. По реkонструkцuята
на aBapckuтe kоланu от Зл. Чuлuнсkа 44
те се отнасят kъм тun 111. Датuранu
са от Втората nолоВuна на Vlll 45
go началото на IX В. 46
Счuтаме, че таkаВа е
gamupoBkaтa на разгле>kgанuя туk нakpauнuk.
11 тun. Hakpauнuk с леkо nоВguгната заоблена рамkа. АЖурнu gьгoBugнu
noлema с отВеснu насечku (№ 1 О).
Точнu аналогuu на тозu нakpauнuk засега не са нu uзВестнu. Доняkъgе тоu
се goблu>kaBa go нakpauнuka от земленото ykpenлeнue Wapka go Прага, gатu­
рано 6 Vlll 6. Схоgст6ото е В сuлуета u опростената а>kурна ykpaca В нucka
47

рамkа. Общото Вnечатленuе от kонструkцuята u уkрасата на нашuя нakpau­

нuk е за nрuнаgле>kност kьм металоnластukата на Вторuя aBapcku хаганат
u no стuло6u белезu го отнасяме 6 Vlll uлu началото на IX (?) 6.

ВИД С. ДВУСЪСТАВНИ НАКРдЙНИЦИ С РЕЛЕФНА УКРАСА ОТ МОТИВА "КРЬГОВИЛИСТА".

ПРИКРЕПВАНЕ КЪМ РЕМЪКА ЧРЕЗ ПОДВИЖНИ НИТОВЕ В OCHOBATA(№i11-13)
Изработенu са от бронз чрез леене. заеgно с уkрасата. Имат сраВнuтел­
но малku размерu - gъл>kuна 2,1 go 3,2 см, wupuнa от 1 go 1,4 см. ЗаkреnВането
е чрез нuтоВе 6 основата. Cnopeg размерuте u уkрасата се разgелят на g6a
muna.
1mun. Maлku с а>kурна ykpaca (№11. 12). От gВата нakpauнuka са заnазенu
no еgна nолоВuна (nластuна).
11 тun . Големu с релефна ykpaca (№13). Заnазенu са u g6ете noлo6uнu. За
moзu Bug нakpauнuцu наu-хараkтерен е начuньт на заkреnВане kъм ремьkа.
Д6еmе egнakBu noлoBuнku с n-образен nрофuл са обхВащалu uзцяло kрая на
ремьkа. Слеg това са нuтоВанu nрез gynчuцu npu uзgатъцuте на основата.
Уkрасата, uзnьлнена В nроцеса на леене, е egнakBa за gВете noлoBuнu. В
глаgkа рамkа е разnоло>kен сuметрuчен растuтелен noBлek, ecoBugнo заВuт

•
1
О. Ш а ф ар и k. На.А.азu са по8е a8apcko-c.A.o8eнcke нekpon().A,e у МО.А.ом Иhощу.-Раg
lJojВohaнckux музеjа, 4, 1955, с. 66-67, с.А..8, 9, 10; S. Nagy. Неkропша из раног среgпьег Веkа у
циг.А.ани ''П0д.ет 11 у Врбасу.-Раg Boj8ohanckux музеjа, 20, 1971, с. 202, таШ. ХТV, с.А.. 14.
•
1
N. F е r r i с /1. Symbolisc/1er Gurre/ der Aware11zeir (F1md vo11 Bilisics).-Mora Fere11c Muzeum
F.\lkonive, 1963, АЬЬ. 44; /. к 0 v r i g, J. К о r е k. Le cimeriere.de l'epoque aware de Cs6ka.-AAНlmg,
Х//, 1960, rаЫ. CJJJ10 ; Е. G а r а т. Das awщe11zeirlic/1e Graberfe/d von Кisk0r'e. -Fo11res Archaeologici
Hш11gariae, 1979, S. 167, Taf 25,0• , 1, 2337_39•
А. Т r i g / у. GrlJberfeld aus der 'lдir des awarisc/1e11 Reiclres bei der Sc/1iff-swerft i11 Komaпw.­
1
'

SIA, XXXV-2, 1981. Та/ XXI j ; Z. С i 1 l i 11 s k а. Slawisc/1-awariscl1es Graberfeld i11 Nove lдmk'f.­
2 27
Al'cl1aeologici Slovaca Fo11res, Vll, 1966, Taf. ХХХ!, Grab 138,; V. В и d i 11 s k у - К r i с k а. Pohreblsko
Z 11eskorej d_,oby Avarskej v ~rm•skej T611i 110 Slovensku.-SIA, N-1 , 1956, rаЫ. ХХХ2• 1•
„ z с i 1 i 11 s k а. Ор. cir„ s.
177. 178, АЬЬ. 19.
• J Е. G а 1· а т. Ор. cir„ S. 77; 1. К о v r i g. J. К о r е k. Ор. cil„ р. 290; А. Т r i g 1 у.
Ор. cir„ S. 285-287: N. F е 1 1 i с /1. Das aware11zeirlic/1e .„, S. 89; V. В и d i п s k у - К r i с k а.
Ор. cir. s. 7-1.
6
' Z С i 1 i 11 s k а. Ор. cir„ S. 238; S. Nagy. Цит. съч., с. 217.
S 1 а т а. Sried11i Cecl1i \' ra11em stkdo\1eku. -Prae/1isrorica, XN, 1988, s. 58, obl 22г.
1
' /.

163
с малku лuстенца . Разлukата мe.>kgy gВата тuna е В nластuчното третuране
на орнамента. Прu тun 1 nоВлеkът е с a.>kypнu uзрезu u gобре оформенu
лuстенца . Разnоло.>kенuето на орнамента е съобразено с големuната на нa­
kpauнuka. Рамkата е тънkа u ра8на na целuя сuлует. Прu тun 11 nоВлеkът е nо­
схематuчен , лuстенцата са стuлuзuранu u nрuлuчат nоВече на ромбоВugнu
uзgатьчета. Рамkата, значuтелно no-wupoka npu основата , отgеля уkрасно­
то nоле от uзgатъцuте з а нuто8ане.
Другu нakpauнuцu от тозu Bug засега не са uзВестнu от Българuя . Отk­
рuВат се pяgko u no земuте на Долнuя Дуна648 • Орнаменталнuят мотuВ от
тuna на т . нар. груnа " грuфонu - ластарu" несъмнено сВърз6а трuте нakpau­
нuka с металоnластukата на Вторuя aBapcku хаганат . Сuлно uзВuтuте В
kрьг лuста са onpegeлeнu от Г. Ласло49 6 nьpBu тun на nосочената груnа . У
нас наnослеgъk бяха nyблukyBaнu nаметнuцu , kouтo стuлоВо npuнagлe.>kaт kъм
груn ата "г рuфонu - лас тарu"50 , но мe.>kgy тях нakpauнuцu от разгле.>kgанuя Bug
няма . Hakpauнuk №11 е отkрuт 8 eзuчecku гроб с труnоuзгаряне В неkроnола
ДеВня - 3, gатuран не nо-kъсно от nьР,Вата nолоВuна на IX В. 51 Със сьщuте
размерu u орнамент е eguн нakpauнuk от гроб 61 В сuнхроннuя неkроnол npu
Султана52 (Румьнuя). По kласuфukацuята на Даuм - Лunерт тоu npuнagлe.>ku
kъм тun 34, от nослеgната третuна на Vlll В. 53 Иgентuчнu нakpauнuцu са
uзВестнu от peguцa kъcнoaBapcku нekponoлu 54 от kрая на Vlll u началото на
IX В. Hakpauнukът от тun 11 uма много точнu аналогuu от kъсноаВарсkuте
нekponoлu npu Bouka55 u Върбас 56 (Сърбuя) , Kuwkьope 57 u Пuлuшмарот - Бawa­
xapk58 (Унгарuя) u НоВе Замku 59 (СлоВаkuя) . Hakpauнuцuтe от Bug В, nоgобно на
npegxogнuтe, са от групата на малkuте Вuсящu на kъcu ремъцu, kouтo, cno-
peg ВъзстаноВkата на aBapc kuтe kоланu от Зл. Чuлuнсkа , се отнасят kъм
тun 11 60 •

411
В. 3 и р р а. Д8уобрлgо8ый мoeu...tьuuk 8 Капу Buu.wp - Истри.я. - Dacia, VII, 1963, р. 400,
рш:. 2910·
49
G. L а sz 1 6. Ор. cit., р. 5.J-55.
м С т. С т а 1t и .А. о 8. Паметници 1ta мcma.A.OГl.A.acmu karna..., обр. ! , III, V.
Д. И .А.. Д и .м и т р о 8. Раннобъ..А.гарсkи uekpo/1.0.A. №3 при граg ДеВпя. - ИНМВ, VIЛ
51

(XXIJJ), 1972, с. 45 - 65.

" В. М i t r е а. La 11ecropo/e biliшelle de Su/ra11a. Resu/rats er ргоЬ/етеs. - Dacia, ХХХП. 1-2. 1988.
р. 130, pl. 7, Т61,.
н U. F i d 1 е г. S1udie11 zu GгtJbe1feldem des 6. Ьis 9. Jaf1гfш11deгts а11 dег U11teгe11 Donau. l .-
U11n1ersi1Шsforsclumge11 zиr Pri1/1istoгi.~cl1 e11 A rc/1tJologie, J1. 801111, 1992, S. 205.
'Z. С i 1 i 11 s k а. Dve pof1reblska z 8.-9. stor·oё ia v Komame.-SIA, ХХХ-2, 1982. tab. Xl/16. 7• , ;
4

N. F е r r i с /1. Ор. cit. , АЬЬ. 126,.

" /. К о ,, а ё е ,, i С, D. D i т i r г i j е ,, i 6. Bгadas ica, Vojka, Stara PasO\•a-Nekropola-11
avar-skog kaga11a1a.- Ar·f1eo/0Hi pr·egled, 3, 1961, s. 116-120, rаЫ. XV/12•
'6 S. N а g у. Цит. съч., таб.А. XV/2 ~ ~ 2 •
'1 Е. G а r а т. Ор. cil., Taf 151,,, 236.1·01, 13 l• ·JO.
и N. F_ е t t i с 11. Ор. cit., S. 20. А ЬЬ. /.J4 10, 25,.
' z. с i 1 i lt s k а. Slmi•isclнмariscl1es ... , Tarf. LXNJ].)j"
9

/ Ь i d е т. S. 176 - 177. А /JЬ. 19, Tipus //.

60

164
 ВИД О. НАКРАЙНИЦИ С ПРАВОЪГЪЛЕН ПРОРЕЗ В ОСНОВАТА ЗА ПРИКРЕПВАНЕ
КЪМ РЕМЪКА (№ 14 , 15)
Изработенu са от бронз чрез ле ене . Те са с nочтu egнak6u размерu -
gьmkuнa от 4 go 4,2 см , wupuнa от 1,6 go 1,7 см. Имат eзuko6ugнa форма,
успореgнu странu , заоблен Връх u пр а 8оьгълен прорез npu равната основа.
С пореg уkрасата са разgеленu на g8a тuпа.
1 тuп. Д6устранен , а>kурен с растuтелна ykpaca ( №14).
11 тun. Еgнолuце6 с релефно uзобра>kенuе на грuфон (№15).
Hakpauнukът от тun 1 е със сло>kна а>kурна kомnозuцuя om сърце6ugнu
фuгурu , "nре6ързанu " със стuлuзuранu расmuтелнu kлoнku (gъp6omo на >ku6o-
ma ?) . Засега тоu няма точнu аналогuu cpeg cpegнo6eko6нume naмemнuцu 6
Българuя . Публukу6анumе nрорезнu нakpauнuцu от Плuсkа (gamupaнu 6 Vlll - IX
6.) са с блuЗku размерu, но с onpocmeнa ykpaca. Пресuчащuте се лuнuu на
наkраuнuцuте от Голямата базuлukа 61 се goблu>ka6am go уkрасата на разгле­
>kgанuя myk нakpauнuk, но схоgстВото е m8ъpge gалечно . Прu moзu от музея
6 Плu сkа62 с "nре8ързанuте" 6oлymu a>kypъm е по-сkоро технологuчна гpewka,
omkoлko mo съзнателно търсен ел еменm от ykpacama.
Про резнu нakpau нuцu , но глagku , са uз6ecmнu om Ю>kен Урал u Бawkupuя6.1,
gamupaнu 6 kрая на Vll - Vlll В. Те, kakтo u nрорезнuя m нakpauнuk om Моkрая
Балkа64 , gатuран 8 Vlll - IX 6., са no-блuз ku В munологuчно omнoweнue go noco-
чeнume нakpauнuцu от Плuсkа. Hakpa uнukът от mun 1 uма точна аналогuя с
m oзu om гроб 104 на неkроnола npu С ултана, gamupaн Vlll - IX 6. Tou е gВусъ­
сmаВен, а>kурен , с n о gобна kомnозuцuя от сърце6ugнu u растumелнu мomu6u,
наnомнящu "gърВ от о на >kuBoтa". В съ щuя неkроnол , 6 гроб 26, uма gруг nроре­
зен нakpauнuk, но глаgъk65 . Поgоб нu a>kypнu нakpauнuцu , маkар u pяgko, се сре­
щат В kоланнuте гарнuтурu на Вторuя a6apcku хаганаm. Taku6a са uз6ecmнu
om гроб 463 на не kропола npu НоВе Замku 66 , ранносреgно6еkо6ноmо ykpenлeнue
Yxepcko paguщe om Vlll 6. нар. Морава В Чехuя67 . Орнаментът на наwuя нak­
pauнuk uма мно го mочен паралел с eg uн, маkар u не nрорезен, нakpauнuk om
kъсноа8арсkuя неkропол npu Бuлuwuц (Унгарuя) 68~ Пpu6egeнume аналогuu nоз6о­
ля6аm ga оmнесе м №14 kъм kрая на Vlll - IX 6.
Cъgeu ku no uзВестнuя kалъn от Плuсkа69 , nрорезнu нakpauнuцu са uзрабо­
mВанu 8 Българu я . Засега обаче нямаме gосmаmъчно осно6анuя ga npuчucлuм
нakpauнuk №14 kъм nроuзВеgенuята на сmаробългарсkаmа меmалоnластukа.
Към mun 11 n pu нagлe>ku нakpauнu k №15 , намерен npu разчuсm6ането на

61
п. г е о р г и е 8. Ци т. С'ЬЧ„ с. 194, vup. IV.
С т. С т а п и .А. о Па.м етпици. тю меmа.А.оТL.А.астиkата.. „ с. 188, обр.
62
8. IV„.
63
А. А м б р о з. JJvcmoчнoeBponeйckue и cpeg1teaзuamckue степи V - пер8ой по.А.о8ине VIП
8. - В: Степи Eflpa:1uu 8 эпоху cpe91te8ekof)м. Архео.А.огия СССР, М„ 1981, с. 28, рис. lб6QI·
В. К о fl п л е 8 с k а л. Бautkupu.я„„ с. 107, рис 8.
С т е п и Е 8 р а з и и „ „ рис. 6114 •
84

' В. М i 1 r е а. Ор. cir„ pl. З. П62 , р/. 13. ПО./,; U. Fidler. Ор. cir„ S. 205, АЬЬ. 45„
6

66
Z. С i / ; 11 s k d. S/a\visc/1-mi•ariscl1es „ „ S. 311. Taf. LX!X, 463,.
J. Р о и / i k. Kщdzce ''Vliku p1"r!tA·elko111onл•skyl1 l1radiJt.-SIA, XXXVl-1, 1988, obr. 131•
67

N. F е r r ; с /1. Sy111lюliscl1er Giiгrel „ „ S. 89. АЬЬ. 11•

66

69
С т. С гп а н. че Н. Газkопkи и тt08oomkpum u материали 8 Ллисkа през 1948 г. • ИАИ,
ХХ, 19!И, с. 193 - 194, о6р. 12.

165
пръстта go гроб №518 на хрuстuянсkuя неkроnол В kB. ТрошеВо ВъВ Варна,
gатuран ВъВ Втората nолоВuна на IX go среgата на Х В. 70 Hakpauнukьт е
еgностранен. Цялото му лuце е заето от Велukолеnно uзобра>kенuе на грu­
фон, uзnълнен ВъВ Bucok релеф. ПреgстаВен е наgясно, с яснu u точнu очерта­
нuя. Преgнuт е kpaka са npucBuтu u onpeнu В nалметоВugнuя храст, uзлuзащ
от рамkата на прореза. Оnашkата е разgВоена - nо-gългuят kpau е сuлно
uзВuт нanpeg, nочтu ycnopegнo на тялото. Крuлото е малkо u koco разnоло­
Жено. Главата е uзобразена gетаuлно, със сuлно uзВuт kлюн. ЛuцеВата стра­
на на прореза е уkрасена с Врязанu стuлuзuранu лuстенца. По борgюра лuчат
нераВномернu насечku. Onakoтo е глаgkо.
Грuфонът е често срещан мотuВ В среgноВеkоВното uзkустВо. Като антu­
чен сuмВол на сuла u Велuчuе 11 , тоu се разnространяВа В uзkустВото на
среgноВеkоВна EBpona u Азuя чрез nосреgнuчестВото на cacaнu~gcku Иран u
Вuзантuя. Cacaнugckoтo Влuянuе се чуВст6а осезателно nрез Vlll - IX В. В
Централна Азuя, kьgето се разnространяВа мотu6ът на лъВо-грuфона72 • По
същото Време nog Buзaнтuucko Влuянuе 6 Централна u Източна E6pona шu­
poko се разnространяВа орело-грuфоньт. Т оВа Влuянuе е особено сuлно nрез IX
- Х 6., kогато Във Вuзантuuсkото uзkустВо се наблюgаВа сuлен uнтерес kьм
антuчността u се зapa>kga оnреgелен сnuрuтуалuзъм 73 . Грuфонът със сВоuте
anoтponeuчнu фунkцuu на nазuтел от злото u магьоснuчестВото 74 се pagBa
на особена nоnулярност В uзkустВото на Първото българсkо царстВо 75 u Вто­
рuя aBapcku хаганат76 . В същото Време, от терuторuята на хаганата, 6ьnpe­
ku разnространенuето на "грuфоно-ластароВuя" стuл, gосега не е uз6естен
nрорезен нakpauнuk с uзобра>kенuе на грuфон. TakuBa са uз6естнu само от
Бьлгарuя. Еguнuят е намерен В nомещенuе "Л " на манастuра В м . ABpagaka go
Пресла6 77 , а gругuят е отkрuт случаuно В раuона на раннобьлгарсkо селuще
go с. Прuселkа, Шуменсkо 78 • Датuранu са В Vlll - IX В. 79 Bьnpeku че nonagaт В
eguн тunологuчен peg, мe>kgy тях u нашuя нakpauнuk сьщест6уВат uзВестнu
paзлuku. Сnоменатuте нakpauнuцu са a>kypнu u без растuтелен орнамент В
уkрасата. Изобра>kенuята uм са nо-общu u схематuчнu. Поgобно е uзобра>kе­
нuето на грuфона Върху а>kурната nластuнkа от Крумово kале go ТьргоВuще,

10
А. К у з е 8. Ра llн.есреgи.еВеkоВы.й. uekpono.A.ь nog Вариой. - Rapports du Ше Congres
lntema1io11a/ d'Arc!leologie S/ave. Bratis/a\•a, S. 261-262. Изkаз8а.ме Шагоgарн.ост на АА.. КузеВ за
преgостаВеи,ата ВъзмоЖ.пост ga nyШukyfJa.мe llakpaйнuka.
11
Д. О 8 ч а р о 8. ПреСА.аВсkи пара.мии 8 kpenocmma Крумо8о ka.A.e при Търго8ище. -
ИНМЩ VI, 1973, с. 231, бед..12.
' Г. П у г а ч е 1i k о В а. Гриф01t 8 а щпи ч1юм и cpeglf.e8ek,o8oм uckyccm8e Среgпей Азии.
2

- СА, 2, 1959, с. 81 - 83.

А. Ба п k Приk.А.аgкое uckyccm8o /Jизаюпии IX - XJJ 88. М., 1978, с. 6.
13

Г. П у г а ч е п k о 8 а. Цит с:ъч., с. 73.

14

16
Ат. Б о .Ж k о 8. Търи.оВсkата cpe91tv8ek0Bua xygoЖ.ecm8e1ta шkо.А.а. С., 1985, с. 213 - 214;
Н. Ма 8 Р о g и н о 8. Сrпаробмгарсkото uзkycrn8o... , обр. 229, 253; Т. То т е 8. Пpec.A.Q/Jckume
ма1tастири, срсgища 1ю .луgоЖ.естВеп .Жи8от през IX. - Х 8. - ВеkоВе, 5, 1980, с. 51.
10
с. L а s z 1 6. Ор. cit.. р. 50-55.
В. И 8 а н о 8 а. Paзkonku 1ю Alipagaka В Прес.А.а8. - РП, Ш, 1948, с.42 - 43, обр. 39.
11

С т. С та п и л о 8. Па.метпици 1ta мcma.л.on.A.acmuk4ma... , с. 183, обр. П3•

111

1
Р П а. k т а .м, 184.

166
gamupaн В IX - Х В . 80 , на меgальона В Шуменсkuя музеu 81 u wарнuрнuя нakpauнuk
om с. Велuно (Шуменсkо) 82 • Послеgнumе gBa Вероятно са npegcтaBuтeлu на
меmалоnластukата на Вторuя aBapcku хаганат u са gaтupaнu В Vlll - IX В.
Kakmo споменахме, орелоглаВuят грuфон е често uзnолзВан мотuВ В метало­
nласmukата на хаганата. Има го Върху тoku u аЖурнu nраВоъ гълнu anлukaцuu
на богатu kоланнu гарнuтурu В peguцa kъcнoaBapcku нekponoлu от Vlll - IX В . 83
Трябва ga отбелеЖuм, че грuфонu се срещат u Върху няkоu a8apcku нakpauнu­
цu , 1:ю там те Вuнагu са 8 kомnозuцuя от gBa uлu трu грuфона uлu В съчета­
нuе с gpyгu Жu8отнu 84 • Ako kъм тазu kонстатацuя npuбaBuм u фаkта, че
nрорез нu нakpau нuцu с грuфонu са uзВестнu само от България, то mрябВа ga
uзkлючuм Вероятността за nрuнаgлеЖност на нakpauнuka от тun 11 kъм ме­
mалоnластukата на Вторuя aBapcku хаганат. Ako сраВнuм uзобраЖенuята на
лъвове u kpuлaтu kон е Върху nлочkuте от тoku , за kouтo няkоu а6торu смя­
mаm, че са местно npouзBogcтBo от IX - Х В . , 85 с uзобраЖенu ето Върху наwuя
нakpauнuk, ще отkрuем същестВенu paзлuku . ИзобраЖенuята Върху тоkuте са
npuмuт uBнu , схематuчнu u go таkаВа стеnен геометрuзuранu , че nоняkога
mpyg нo се отkрuВат nърВообразuте . В сраВненuе с тях грuфонът на нakpau­
нuka с uзящнuте cu формu u Bucokuя релеф, kouтo му npugaBa особена nлас­
muчност, сто и много no-6ucoko В естетuчесkо u технологuчесkо отноwенuе.
Сkлоннu сме ga nрuемем, че наkраuнukът от TpoweBo не е местна uзработkа,
а gело на няkое от 6uзaнтuuckuf'ne ателиета, npouз6eЖgaлu нakuтu , с6ързанu
с m. нар.
"BapBapcka моgа" 86 . Не uзkлюч6аме Възможността gВата nосоченu
нakpauнuka от ABpagaka u с. Прuселkа ga са местно npouзBogcтBo 87 • Тазu
условност е npeguзBukaнa от фаkта , че nopagu еgнаkВата технukа на uзpa­
бo mka u често egнak6uтe образцu е труgно ga се разгранuча6ат npouзBege­
нuяma на металоnластukата на отgелнuте нapogu , nonagaлu 6 сферата на
Вuзантuuсkото kултурно 6лuянuе88 .
Наnра6енuте наблюgенuя, npuBegeнuтe аналогuuu особено намuрането на
нakpauнuk №15 go eguн от хрuстuянсkuте гробове на неkроnола 6 kB. TpoweBo,
нu nозВоляВат ga го gатuраме 6 гранuцuте от kрая на IX u не nо-kъсно от
cpegama на Х В .

d Д. О 8 ч ар о 8. Цит. сьч„ с. 231 - 232, обр. 9.

4

81

8
С т. С та ни ..t о 8. Паметни.ци на мemcu.oru.acmukama... , с. 183 - 184, обр. л ..
~ Па k там, 181, обр. П1 •
81
М. N е р р е
r. А kuba-blt6zugi avar remetб.-Commu11icatilmes Arc/1aeologicae flu11ga1'iae, 1982, АЬЬ.
716 • 811• 1281 ;G. К i s s. Ор. cir„ Taf 31m, 4J-8; Z. С i 1 i 11 s k а. Slawisc/1-awarisc/1es ... , Taf ХХ8,
ХХ//„, xxvl'(.' XLV/Jщ.
84
Z. С i L i 11 s k а. Sla ~visc/1- a~varisc/1es ... , Taf LXJI/, 428, XLVll, 252 1, XL/ 224. 9• 9.:
V. В и d i 11 s k у - К r i ё k а. Ор. cit„ s. 105, rаЫ. Xl110•
85
Ж. А ..t а g Ж о 8. Бp01t:Ju8u тоkи с Жи8отин.сkи изобраЖения от ратюто cpeguo8elw8ue.
- Ар.хеа.wгия, XXIJJ, 4, 1981, с. 26.
86
Па k там.
С т. С та ни ..t о 8. Паметници 1ю мema..toru.acmukama„., с. 187 - 188.
81

08
А. Ба н k. Цит. съч., с. 46; z.
V i п s k i. О kasnim Ыzantskim kорёата i о pitanju
Гl:iihova odnosa s a varskim ukrasnim tvorevinama. - Vjesnik Arheolo!kog muzeja и Zagrebu, 3, VIll,
1974, s. 72.

167
 ВИД Е. ШАРНИРЕН НАКРАЙНИК С РЕЛЕФНА УКРАСА. ПРИКРЕПВАНЕ КЬМ РЕМЪКА
ЧРЕЗ ПРОРЕЗ В ОСНОВАТА НА МАЛКАТА ПЛОЧКА (N1116)
·~ Съста6ен е от gBe шарнuрно с6ързанu nлoчku, uзлетu от бронз. Долнаmа
е с uзgътkена eзukoBugнa форма, заоблен Връх u ycnopegнu странu. Горнаmа
е nо-малkа, траnецоВugна, с nрорез npu осноВаmа за заkреn6ане kъм ремъkа .
двустранната релефна ykpaca от kankoBugнu лuстенца В от6еснu pegoBe,
наnомнящu гuрлянgа, е разgелена от тънkа uBuцa. Малkата nлочkа е с nоgо­
бна, но еgнолuцеВа ykpaca.
Hakpauнukът няма точнu аналогuu cpeg uзВестнuте ранносреgно6еkо6нu
nаметнuцu. В селuщето npu с. Клаgенцu, Добрuчkо, е omkpuтa траnецоВugна
nлочkа с nрорез u ушu за шарнuр, оnреgелена kато nлочkа шарнuрна тоkа89 •
11 11

Смятаме, че това е горната, траnецоВugна nлочkа на шарнuрен нakpauнuk.

Bъnpeku че тя е с no- uзgьл>kенu nponopцuu, формата u особено уkрасата са
аналогuчнu на нашuя нakpauнuk. Плочkата от Клаgенцu е gатuрана В хроно­
логuчесkuте гранuцu на селuщето, обuта6ано от kрая на Vll (началото на Vlll
8.) go nърВата nолоВuна на XI В. 90 Със същаmа ykpaca - kankoBugнu лuстенца,
разgеленu от наgлъ>kна uBuцa - е eguн еgнолuцеВ нakpauнuk от kреnостта npu
с. Сkала, Сuлuстренсkо, обuтаВана nрез Х - началото на XI 6. 91

Шарнuрнu нakpauнuцu са uзВеотнu от aBapckuя неkроnол npu Чаkберенu

(Унгарuя) 92
, от
Xakaco - Мuнусuнсkата gолuна (Ю>kен Cuбup) , неkроnола npu 93

Мugлан - Wau (Баш~<uрuя) 94 u от о. Самос 95 • Датuранu са 6 шupokume хроноло­

гuчесku гранuцu от Vll go XIV В. Тезu npuмepu се отнасят само go kонстру­
kцuята, но не u go формата u уkрасата. За gaтupo6kaтa на нашuя нakpauнuk
оnреgелящu са аналогuuте от Клаgенцu u Сkала. Въз основа на тях gатuраме
нakpauнuk №16 от IX go началото на XI В .

. ВИД F.ЕДНОЛИЦЕВИ НАКРАЙНИЦИ С ОСТЪР ВРЪХ. ПРИКРЕПВАНЕ КЪМ РЕМЪКА

ЧРЕЗ НЕПОДВИЖНИ НИТОВЕ И ШИПОВЕ (№17-50)
Вugът е nреgстаВен от34 нakpauнuka. Изработенu са от бронз. Доnълнu­
телно nokpuтue с бял метал (сребро uлu kaлau) uма npu 3 нakpauнuka. Дъл­
>kuната uм Bapupa от 2,3 go 6 см, а шuрuната от 0,6 go 1,8 см. Имат uзgъл­
>kена eзukoBugнa форма с остър Връх. ОсноВuте са наu-често разg6оенu - тun
11
лясто8uча onaшka , nоняkога с малъk nъnkoBugeн uзgатъk В среgата . Само 6
11

отgелнu случаu осноВuте са раВнu. Странuте са ycnopegнu uлu ckoceнu kъм

Върха. Наgлъ>kнuят nрофuл е тънъk u npaB, pяgko леkо uз6uт. Същото се
отнася u за напречното сеченuе. Лuцата на наkраuнuцuте са nokpuтu с
релефна u Врязана ykpaca от стuлuзuранu растuтелнu орнаментu uлu npoc-

89
С т. В а k .А. и н о 8, С т. С т а н и .А. о 8. КА.аgшщ и. Ранн.осреgно8еkо8н.о &ь.А2арс/w
сшище. Варна, 1981, с. 75 - 76, обр. 63 .
5
!Ю П а k т а м, с. 85 - 86.
:n Дтти от н.епублиkу8а.ни paзkonku н.а Г. Атаи.асо8 и В. Йотов.
91
N. F е t t i с /1. Ор. cit., S. 107, АЬЬ. 1657 , 1661• 1673•7, 1681•8•
93
И К ы з .А. а с о 8. Асk.изсk.ал kуд.ыпура ЮЖн.ой Сибири Х - XIV 88. - САИ, Е 3-18, М, 1983,
с. 34-35.
94
В. Г е Н U Н. г. Цum. С'ЬЧ„ Х •
45
9
j Z V i п s k i. Ор. cit., s. 64, tаЬ/. llJJ.

168
mu геометрuчнu фuгурu u 6 отgелнu случаu антроnоморфнu uзобра>kенuя.
Само трu нakpauнuka са глagku, без ykpaca. Пpukpen6aнemo kъм ремъkа е чрез
wuno6e uлu нuто6е отkъм onakoтo. Те са om g6a go четuрu 6 за6uсuмост от
големuната на нakpauнuka. В отgелнu случаu слеg счуn6анеmо uм са npoбu6a­
нu gynчuцu за nog6u>kнu нuто6е. Cnopeg оформянето на осно6ата u уkрасата,
наkраuнuцuте са разgеленu на ш\Эст тuna.
1 mun. Maлku нakpauнuцu с равна uлu леkо разчленена осно6а. Глagku без
ykpaca (№17, 18).
Пogтun 1 . Ра6на осно6а (№ 17).
Пogтun 2. Леkо разчленена основа със слабо uзразен наgлъ>kен ръб (№18).
Hakpauнuцuтe нямат аналогuu cpeg nублukу6анuте старобългарсku naмe-
mнuцu. Известен нu е само eguн нakpauнuk с ра6на осно6а, но nо-масu6ен, от
kpenocтma npu с. Цар Асен, Сuлuстренсkо 96 , обuтаВана от IX go nърВата
nоло6uна на XI 6. 97 Поgобен е u наkраuнukът от CyBopoBckomo селuще, нар.
Дон, gатuрано 6 IX - Х В. 98 Блuзku no форма go №18 са наkраuнuцuте от
Пернuk99 u музея 6 Добрuч 100 , gaтupaнu 6 IX - Х В. По-блuзkа е аналогuята с
нakpauнuka от гроб з на староунгарсkuя неkроnол Кецел 101 (Унгарuя) от нача­
лото на Х В.
Глagku неорнаментuранu нakpauнuцu се срещат често cpeg тюрkсkuте
kоланнu ykpacu от Vll - Vlll 6. 102 От тоВа Време са u cuбupckuтe kаменнu
cmamyu, на kouтo са uзобразенu nogoбнu глagku нakpauнuцu , npukpeneнu kъм
Вuсящuте от kолана kъcu ремъцu 103 . Cnopeg тезu аналогuu мо>kем ga отнесем
наkраuнuцuте от 1 тun 6 гранuцuте от Vlll (?) go Х 6.
11 mun. Глagku нakpauнuцu с nъnko6ugeн uзgатъk 6 осно6аmа (№19 - 21).
Пogmun 1. Равна осно6а (№19).
Пogmun 2. Разчленена основа (№20).
Към mun 11 nрuчuсляВаме усло6но частuчно заnазенuя нakpauнuk №21, kouтo
е с осmър Връх u глagku лuца.
Hakpauнuk No19 no форма се goблu>ka6a go eguн от kреnостта go с. Cpe-
guщe104, Сuлuстренсkо, обuтаВана nрез IX - Х 6. 105 Напълно еgнаkъ6 с №20 е
наkраuнukът 6 Добрuчkuя музеu 106 . Разгле>kgанuят тun е много блuзъk go npe-
96
Архешогичесkи музей - Cu.A.ucmpa, еkспозици.я. Изkаз8аме б.А.02оgарн.ост па kо.А.егата Г.
АтапасоВ, kойто беше .,~юбезен ga н.и npegocma8u паkрай1tиците от СU.А.истрещ:kия музей.
Рт Р. Р а ш е 8. Старобь.А.гарсkи уkретиен.и.я иа Дшии.я Дуиа8 (VП - Х1 8.). Варн.а, 1982,
с. 133.
~ И. Ля п у ш k и и. Па.мятн.иkи садпо8о - ма.л.цk.ой kg.A.ьmgpы, В басейн.е р. Допа. - МИА
СССР, 62, 1959, с. 131, рис. 21.
99
Й. Ч а 1t г о 8 а. Цит. съч., с. 200, обр. 1,.
itIO С т. С т а п и .А. 0 8. Прес.Ад8сk.ото съkро8ище и произхоgът„., с. 152, обр. 9:.
101
N. F е r r i с /1. Die Metallkunst der land11el1me11de11 U11garn. - АН, XXI. 1937, Taf СХVШ,.
ID:! в. м о ги .А. ь ll и k о 8. Тюрkи. - В: Степи ЕВразии в эпоху среgне8еkо8ья. АСССР, м„
1981, с. 40, рис. 2314,16.
' Л. Е В т ю х 0 8 а. Камен.н.ые изВаян.uя Сибири и Моигшии. - МИА СССР, 24, 1952,
10

№34, 36.
Архешогичесkи музей - Cu.A.ucmpa, еkспозицuя.
104

Р. Р а ш е В. Старобмгарсkи уkреn.А.ен.ил ... , с. 134.

105

106
Историчесkи музей - Добрич, ин.В. № Ас 1773. ИзkазВаме 6.А.агоgарн.ост 1ia kо.А.егата В.
Йотов, kойто беше .А.Юбезеп ga н.и npegocmaBu 1ю kрайи.иците от Добричkия музей.

169
gxogнuя. ЕguнстВената разлukа е nьnkoBugнuят uзgатьk npu основата. TakuBa
uзgатьцu се срещат често no ремьчнuте ykpacu от терuторuuте на Сре­
gнuя u Долен Дунав nрез IX - Х В. u nочтu лunсВат npu ремьчнuте нakuтu от
uзточноеВроnеuсkuте cтenu nрез сьщuя nepuog 107 • Засега това са осно6анu­
ята ga gатuраме наkраuнuцuте от тun 11 В гранuцuте на IX - Х В.
111 тun. РазgВоена основа, nоняkоаа с nьnkoBugeн uзgатьk В среgата. Вряза­
на ykpaca (No22 - 28).
Пogтun 1 . Глagko лuце с релефен борgюр (No22 - 24).
Варuант 1 а. С nьnkoBugeн uзgатьk В основата. Г лаgъk борgюр, nоgчертан
с Врязана лuнuя (№22}.
Варuант 1 В. Шupok. Глаgkо лuце с gВоен релефен борgюр (№23}.
Варuант 1с. Глаgkо лuце. Борgюр от насечku (No24}.
Cpeg nублukуВанuте старобьлгарсku nаметнuцu аналогuчен на №23 е наk­
раuнukьт от селuщето npu с. Клаgенцu 108 • Поgобен на №22 е eguн нakpauнuk
в ТьрноВсkuя музеu 1 09 , а №24 е много блuзьk go тезu от Бул2аkо60 u Кото6kа
(Ykpauнa) , gaтupaнu В IX - Х В. 11 0 Г лаgkото лuце, очертано с тьнkа Врязана
лuнuя, напомня за сьрцеВugната anлukaцuя с nьnka от Преслав, отнесена от
Н . MaBpoguнoB kьм
11
6торuя унгарсku
11
стuл от IX - Х 6.11 1 С gВоен боgюр,
nоgобен на №23, са цял peg ремьчнu anлukaцuu от тun BI no Ст. СтанuлоВ,
gaтupaнu В IX - Х 8. Поgобнu са
u gBe ноВоотkрuтu anлukaцuu от Преслав,
11 2

gобре gaтupaнu В Х в . ПрuВеgенuте аналогuu u стuлоВата блuзост с nосо­

1 13

ченuте anлukaцuu са gостатьчно осноВанuе ga gатuраме наkраuнuцuте от

nogтun 1 6 IX - Х В .
Пogтun 2. Врязана ykpaca от ромбоВugнu фuгурu В отвесен peg (№25 - 27).
два Варuанта cnopeg оформянето на основата.
Варuант 2а. РазgВоена основа с nьnkoBugeн uзgатьk (№25, 26).
Варuант 26. РазgВоена основа без uзgатьk. Врязана трuлuстна nалмета
npu осно Вата (No27} .
Hakpauнuцuтe от Варuант 2а uмат egнakBu размерu, ykpaca u gopu egнakBu
geфekтu, kоето npegnoлaгa, че са лятu В eguн kальn. РазлuчаВат се еguнст­
Вено no начuна на заkреnВане - еguнuят е с нuтоВе, а gругuят с wunoBe.
Известен нu е само eguн nоgобен нakpauнuk В Добрuчkuя музеu 114 , но тоu е с
no- мальk uзgатьk npu основата. В уkрасата на нakpauнuka от Варuант 2В са
сьчетанu растuтелнu u геометрuчнu орнаментu. Ро мбоВugнuте фuгурu са
нанесенu с остър резец gоста небрежно u ограgенu с uзkpuBeнa Врязана
лuнuя, gokaтo nалметата е с точнu очертанuя . Това означава, че наkраuнu­
kьт е лят с nалметата u слеg това граВuран .

С т. С т а 1t и .А. о В. Старобъ..царсkи ремъ чllи gkpacu„. 1 с. 12.

101

108
С т. В а k .А. и н. о 8, С т. С т а " и л о В. Цит. с."Ьч., с. 75, обр. 6:.J3•
1011
Мg:;ей 1ю Второто бъ.А.гарс/w царство - В. ТЪр11.08о, еkспозиция.
110
Р. О р л о В. Пi81tlчн.опричорном орсьkий циюпр xggoЖ1tьoi мета.А.ообробkи у Х - Х1 ст.
- Архешогiя, 471 1984, рис. 461.s:·
m Н. Ма 8 р о g и и. о В. Старобъ.А2арсkото uзkgcmJJo... , с. 230 - 231, обр. 273s.
m С т. С т а 1t и л о 8. Старобь.царсkи ре.мъ ч1Lu ykpacu..., с. 16, таШ. V31 , V/33•34•
m С т. Б о n е 8. Apxumekmgpшt koмf/.A,ekc 8 Преслав. - В: ПреслаВ, 4, 1983, с. 72, обр. 12а.6"
114
Историчесkи му:;ей - Добрич, u1t8. № Ас 1757.

170
 Hakpauнukьт no форма u общо 6nечатленuе от уkрасата се gоблuЖа6а go
тозu от Мuнералнu банu, Xacko6cko, gатuран 6 Х - XI 6. 115 Поgобен е наkраО­
нukът от с. Абрuт, съхраняван 6 Добрuчkuя музеu 116 • Груба ромбо6ugна ykpaca
uма u Върху няkоu нakpauнuцu от Нетаuло6сkuя неkроnол (Ykpauнa) от Vlll - IX
в. 111 u Taнkee6ckuя неkроnол от IX- Х 6. 118 ПрuВеgенuте аналогuu са 6 хроноло­
гuчнuте гранuцu на Vlll - XI 6., но тъu kато формата u начuнът на заkреn6ане
чрез нenogBuЖнu нuтоВе не са хараkтернu за Vlll 6„ отнасяме nogтun 2 В IX
- началото на XI 6.
Tyk само ще споменем мненuята на няkоu аВторu за значенuето на ромба
kато сuм6ол nрез cpegнo6eko6ueтo. В. Кубаре6 е на мненuе, че kомnозuцuята
от ромбове uмuтupa сkелета на юрта 119 • Съобразя6а0ku се с то6а мненuе, П.
Георгuе6 очuта, че ромбо6ете Върху наkраuнuцuте от Голямата базuлukа 6
Плuсkа са uмалu npegnaзBaщo u благоnоЖелателно значенuе 120 . Cnopeg А. Ам­
броз ромбо6ете са сuм6ол на nлogopogueтo uлu gър6ото на Жu6ота11121 • За­
11

сега, nopagu малkuя броu nаметнuцu с nоgобна ykpaca, oтkpuтu у нас, е тру­
gно ga onpegeлuм gaлu тя е uмала gълбоkо сuм6олuчно значенuе, uлu е обu­
kноВен орнаментален мотuВ.
Пogтun 3. Рuтмuчно nо6тарящu се сuлно геометрuзuранu, ромбо6ugнu лu­
ста (№28).
Аналогuчнu на №28 нakpauнuцu не са нu uз6естнu. Общото 6nечатленuе
от сuлно геометрuзuранuте лuста 6 отвесен peg е за uз6естна блuзост с
npegxogнuя тun. Поgобнu, но релефнu са лuстата 6ърху малъk kьс нakpauнuk
от Преслав, gатuран 6 Х в. 122 Геометрuзuранu лuста срещаме u В уkрасата
на няkоu ремъчнu anлukaцuu от IX- XI 6. 123 Към таkаВа, маkар u обща gaтupo­
Bka, насоч6ат формата u начuнът на заkреn6ане на нakpauнuk №28.
IV тun. Hakpauнuцu с Врязанu, стuлuзuранu зооморфнu u антроnоморфнu
uзобраЖенuя (№29 - 32). Разgеленu са на четuрu nogтuna cnopeg оформянето
на основата u uзобраЖенuето.
Пogтun 1 . Дълбоkо 6gлъбната осно6а u зооморфно (?) uзобраЖенuе (№29).
Пogтun 2. Леkо Вgлъбната осно6а с малku nъnk<?Bugнu uзgатъцu. ИзобраЖе­
нuе на чoBewko лuце (№30).
Пogтun 3. РазgВоена основа u uзобраЖенuе на чoBewko лuце (№31).
Пogmun 4. РазgВоена осно6а с малъk nъnkoBugeн uзgатъk. Геометрuзuрано
uзобраЖенuе на чoBewko лuце (№32).

Д А .А. а g Ж о 8. СреgноВеkоВни наkити.. Ко.А.анн.и уkра.си от ХасkоВо и Минера....ни бани.

116

А.А.бум, ХасkоВо.
Историчесkи музей -Добрич, и.н.8. NoAc 2914.
11
&

О.
П а р х о м е 1t k о. Похо8Q.А.ьн.ьtд in/Jeнma.p НетаШiВсьkого моги.А.ьниkа VШ - IX ст.
117

- Архещогiя, 43, 1983, с. 82, рис. 78•

Е. К а з а k о 8. О бшгаро - са.А.mоВсkим kомпон.енте В погреба....ьн,ых инВентарях раюtей
118

ВD.А.Ж.сkой БD.А.2арии. - В: ПJtиcka - Прес.А.а8, 2, 1981, с. 130, рис. 221 •

т П. Ге о р г и е 8. Ма.ртириумъm В Л.А.исkа и 1шча....ото на христилнстВото В Б'Ь.А.гарил.
с., 1993, с. 30 - 32.
130
Па k т а м, бе.А.. 52.
А. А м б р о з. Рттезем.А.еgе.,~ьчесkий. kу.А.ьmоВый сu.м.Во.А. r•ромб с kрючkами''). - СА, 3,
131

1965, с. 14 - 27, рис. 4.

т С т. Бон е 8. Цит. съч„ обр. 123•
m С т. С т а н и л о В. Старобъ.царсkи ремъчни ykpacu.. „ таб.А.. lX5 „ Х84 •
171
 Памеmнuцu с nogoбнu uзобра>kенuя са omgaBнa uзBecmнu, срещат се Върху
anлukaцuu, нakpauнuцu , naнgaнmuBu, амулеmu. На лuцеВuя образ е noc6emeнo
сnецuалноmо uзслеgВане на Р. PaweB 124 . Hakpauнuцume om nogmuno6e 1 u 2, с
разлuчна cmeneн на сmuлuзацuя на uзoбpa>keнuemo са аналогuчнu с разгле.Ж­
gанumе om Рашев naмemнuцu с несъмнена сmаробългарсkа nрuнаgле.Жност.
Оче6ugна е npuлukama на №29 с нakpauнuka от м. Селuще В Преслав, оnреgе­
лено kamo зооморфна масkа 125 . По-разлuчна е стuлuзацuята npu нakpauнuk
№30. Първото Вnечатленuе е за uзgьл.Жено стебло с nъnka npu Върха. Прu
Внuмателен оглеg елементuте на uзобра.>kенuето наnомнят чертите на чo­
Bewko лuце - "очите" u "Be.>kgume" са kато тезu на нakpauнuka от Селuще,
ywupeнueтo npu Върха - kamo "носа на лuцето от нakpauнuka от м. Поg
11

Вьлkаwuна 126 . Образът на наwuят нakpauнuk е толkоВа сuлно стuлuзuран, че

се е nреВърнал В орнамент. Съвсем gруго лuце е uзобразено Върху нakpauнuk
№31. Тънkаmа Врязана лuнuя , nogчepmaBaщa формата, прu основата uзBuBa
навътре u gBe сuметрuчнu Boлymu оформят "очu", "носа" - малkо ромбче поg
тях, а устата"
11
- малkа gъгuчkа. Поgобно uзобра.Женuе Върху nаметнuцu на
меmалоnластukата от gнеwнuте българсku земu не е uзВестно. Иgенmuчен
е наkраuнukът , отkрuт В старобългарсkата kpenocт на о. Пьkуюл луu Соа­
ре121, gатuран с gpyгu nаметнuцu В XI В. Поgобна gaтupoBka е тВърgе съмнu­
телна, kато uмаме npegBug общата тенgенцuя В румънсkата археологuя прu
оnреgеляне на хронологuяmа на nаметнuцu с несъмнена старобългарсkа прu­
наgле>kност .
По-разлuчно е uзобра.>kенuето Върху нakpauнuk №32. Прu него се наблюgа6а
uз6есmно геометрuзuране, съобразено с формата на нakpauнuka. "Очuте" са
пpegageнu с kръглu ямku, "носът " е марkuран с тънkа черmuца, 'устата" -с
напречна uBuцa,u "браgата" - с малъk трuъгълнuk. Орнаментът nog браgата
наnоgобяВа uncuлoн с gBe xacmu. Това засега е само npegnoлo.>keнue, тъu kamo
наkраuнukът е счуnен u не мо>kем ga 6ъзстано6uм целuя орнамент. Геомет­
рuзuраноmо uзобра.Женuе тВърgе много наnомня за а.>kурнuте мacku no няkоu
тuno6e ремъчнu нakuтu om VI - Vlll 6. 128 Тазu, маkар u неnряkа, аналогuя се
отнася по-сkоро за общuя манuер на преgа6ане на uзобра.Женuето. Датuращ
елемент прu наwuя нakpauнuk са формата u заkреn6ането чрез нenog6u>kнu
нumoBe, xapakmepнu за еgно по-kъсно Време (IX - Х 6).
Пър6ообразuте на uзобра.Женuята Върху наkраuнuцuте от mun IV се ·nоя6я­
Ват през IV - V В. В земuте на СеВерноmо Черноморuе u КаВkаз. Peguцa аВторu
сВързВат разпросmраненuето uм с появата u gBu.>keнueтo на българсkuте
племена 129 . Bъnpeku че смuсълът на meзu uзобра.>kенuя не е gобре uзяснен ,

m Р. Р а ш е 8. За езичесkил .А.uце8 образ„„ с. 129 - 135.

m П а k т а .м, с. 30, обр. 1„ 23•
1 6
:: П а k т а .м, обр. 1 „, 2.*·
Р. D i а с о 11 и. Einige Zierllle und lдшщeugslilcke \'011 Pacuiul /иi Scare.-Dacia, Xlll, 1969, S. 503,
117

АЬЬ. 114•
щ D. К о В а .А. е 8 с k а л.. Палспые иаборы EBpa:JUu JV - IX 88. Пр.юkkи. - САИ, Е 1-2, М„
1979, таб.А.. Xll1 .3 ; А. Ам.броз. Проб.А.емы раппесреgпе8еk~8ой хроимогии Восточной ЕВропь~. f -
СА, 2, 1971, рис. б0u3; N Fettich. Tюuvailles a11are:J de Dunapcntele. - АН, XVIЛ, 1936, р. 95 - 97.
т д Г а g .А. о. kapcku.e пол.са. - IJ: Сборпиk gok.шgo8 1ю VI и VП Всесоюзных архео.А.огичесkих
cmygenчccku.x kопференцил.х; Mock8a, 1963, с. 95 - 105.

172
смята се, че те са апотропеu, сВързанu с waмaнcku ВярВанuя uлu преgстаВят
боЖестВа от gреВнотюрkсkuя пантеон 130 • ПрuВеgенuте аналогuu u общите
наблюgенuя Върху сuмВолukата на uзобраЖенuята Върху наkраОнuцuте от тuп
IV нu gаВат осноВанuе ga гu gатuраме В пepuoga go поkръстВането В среgата
на IX В. u kато преЖuВелuца няkолkо gесетuлетuя по-kьсно.
V тuп. Hakpauнuцu с Врязана ykpaca от стuлuзuранu растuтелнu орнамен­
mu 6 отвесен peg (№33 - 41 ). Разgелят се на трu поgтuпа спореg размерuте
u Buga на uзобразенuя растuтелен орнамент.
Поgтuп 1. Врязана палметна ykpaca (№33 - 37).
Варuант 1а. Мальk, тесен, с пъпkа В основата. Д6ouka Врязанu Волутu npu
основата, от тях uзлuза трuлuстна палмета с "kyxu" лuста u разчленен
среgен лuст. Прu Върха Врязано konueBugнo лuсто (№33).
Варuант 1В. Малъk , wupok. две Врязанu поВтарящu се петлuстнu nалметu
(№ 34).
Варuант 1с. Дълъг, wupok, с пъпkа В основата. Врязана kомпозuцuя от
gBouku "nреВързанu '' Волутu u трuлuстнu палметu (№35).
Варuант 1d. Мальk, тесен, с uзnъkнало лuце . Врязана kомnозuцuя от Boлy­
mu u трuлuстнu палметu (№36).
Към тозu поgтuп nрuчuсляВаме u egu н малъk kьс от нakpauнuk с остър
Връх. От уkрасата е заnазен Врязан ЛL1cm u Beuka (?) (№37).
Въпреku че палметuте са често uзnолзВан мотuВ В металопластukата,
нakpauнuцu с аналогuчна на поgтuп 1 ykpaca не са нu uзВестнu. Хараkтерното
рuтмuчно повтаряне на орнаментuте е само npuBugнo. Прu №36 kьм Волутu­
mе на Втората nалмета е nрuбаВен gByлucтнuk u таkа се получават gBe
nалметu с общ среgен лuст. Поgобно нарушаване на рuтъма на поВтарящuте
се о рнаментu се наблюgаВа u npu №35. 3место koпueBugнo лuсто е nрuбаВена
gBouka Волутu. Съчетаване на gBc:.Li!-:u Волутu u трuлuстнu nалметu, но реле­
фнu , uма u npu няkоu нakpauнuцu от Пресла6 131 u Яkuм0Во 1 :,,!, gaтupaнu В IX - Х
В. Оmgелнuте орнаменталнu мотuВu са нu познатu u om уkрасата на ремъ­
чнumе aплukaцuu. "Кухuте" лuста на №33 са блuзku go тезu от аплukацuя №65
В Нацuоналнuя археологuчесku музе0 1 33 , а петлuстнuте палметu на №34 със
сложната стuлuзацuя, напомняща чoBewko лuце, е много блuзkа go орнамен­
та на аплukацuя №57 6 същата kолеkцuя 134
• Разчленяването на nалметuте u
особено отgелянето на среgнuя лuст, kоето наблюgаВаме npu наkраuнuцuте,
е много хараkтерно за ремъчнuте anлukaцuu от IX - Х 6.
Пogтun 2. Тесен нakpauнuk с разgВоена основа u пъnko6ugeн uзgатъk. Реле­
фна kлонkа (?) с gBe лuстенца npu основата u отВеснu pego6e от "kyxu" лuста
(№38).
Hakpauнukьт е частuчно запазен. Лunсата на точнu аналогuu не поз6оля6а
ga ВъзстаноВuм формата на Върха u засега условно го отнасяме kьм Buga с

Р. Р а ш е 8. За езичесkи.я .1tuцe8 образ .. „ с. 132 - 133.

13
1)

Н Ма 8 р о g и н, о 8. Старобмгарсkото изkуст8о.. „ обр. 268.

131

т А. М и .л. ч е 8. Ра н.н.осреgн.о8еkо8н.и бмгарсkи н.аkити„., с. 33, обр. 12.

щ С т. С т а н. и .1t о В. Старобмгарсkи ремrь чн.u. ykpacu„., с. 18, та.б.А.. Х65•
134 п
а
k т а .м, таб.А.. JX57•

173
остър Връх. Формата u начuнът на заkреn Ване са тunuчнu за наkраuнuцuте
от IX - Х В. По-необuчаuна е уkрасата от релефна kлонkа с ''kyxu лuста 6
11

от6есе н peg. Тозu орнамент е схоgе н еguнст6е но с орнамента на шарнuрнuя

нakpauнuk от Bug Е u nосоченu те там аналогuu . С тезu общu разсъЖgенuя
gатuраме нakpauнuka В обuчаuнuте за Buga хронологuчнu гранuцu от kрая на
IX go началото на XI в.
Пogтun 3. Wupoku нakpauнuцu с ykpaca от Beuku (№39 - 41 ).
11 11

11
Варuант За. РазgВоена основа. Pegy8aщu се Beuku" с uз8uтu навътре горнu
kраuчета, образуВащu сърцеВugнu фuгурu (№39) .
Варuант ЗВ. Фестонuрана основа. Wupoko разгърната 8euka" (№40). 11

Варuант Зс. РазgВоена основа с nъnkoBugeн uзgатъk. ИзgълЖена 6euka",

11

ограЖgаща аЖурно "сърце" (№41).

Орнаменталнuят мотuВ "Beuka", uзnълнен 6 разлuчнu 6арuантu с nо6ече
uлu nо-малkо разkлоненuя, се среща сраВнu телно често 6 уkрасата на ранно­
среgноВеkо6нuте ремъчнu нakuтu . "Beukuтe" на №39, nоgобно на трu нakpau­
нuka В Добрuчkuя музе0' 35 , образуват сърцеВugнu фuгурu, gokaтo npu №41 те
обхващат сърцеВugнuя uзрез nоgобно н а нakpauнuka от с. Стръмен, gатuран
В Vll l - Х В. 136 • Wupokuтe, разгънатu "Beuku u фестонuраната основа на №40
11

са блuзku go тезu на нakpauнuka от с. Cpeguщe, Сuлuстренсkо, gатuран В IX

- Х В. 137 Тозu Bug ykpaca се среща u no anлukaцuuтe от тun В 111 no Ст.
Станuло6' 38 , kakтo u npu няkоu щuтoBugнu anлukaцuu от IX - Х 6. 139 Поgобнu
11 11
6euku uма u Върху nлочkата на еgна тоkа u peguцa anлukaцuu 6ъВ Варненсkuя
археологuчесku музеu.' 40 Извън ареала на с таробългарсkата kултура орнамен­
талнuят м отuВ е uзВестен от anлukaцuuтe от неkроnола npu Бенепуста,
gaтupaнu с монетu Във Втората полоВuна на Х В., u от неkропола Буgапеща
- Ферkасрет (Унгарuя) 141
• Смятаме, че ремьчнuте нakuтu с ykpaca тun Beuku"
11

образуват еgна голяма тunологuчна група, разпространена през IX - Х В. no

Среgнuя u Долен Дунав. Проuзхоgът на тазu ykpaca Вероятно трябва ga се
търсu npu ремьчнuте нakuтu от тuna МартuноВkа, хараkтернu за VI - Vll В . 142
VI тuп. Hakpauнuцu с релефна растuтел на ykpaca (№42 - 50).
Шест nogтuпa cnopeg уkрасата.
Поgтuп 1 . Палметна ykpaca (№42 - 45).
Варuант 1а. Wupok глаgъk борgюр. Рuтмuчно поВтарящu се сuлно стuлu­
зuранu петлuстнu палметu (№42).
Варuант 1 В. Борgюр от насечku.
11
ПреВързана nетлuстна nалмета със
11

стебло (?) (№43).

~з..~ Исrпоричесkи .музей - Добрич, u1t8. №Ас 2915, Ас 1755, Ас 1768.

ш С rn. М и х а й .,( о 8, Г. Д Ж и н г о 8, 8. D ъ .,( о В, В. Д и м о В а. Ранносреgно8еkоВнотnо
ce..tuщe при с. Сrпърмеп. - РЛ, VП, 1982, с.
58, обр. 6016.
Г. А rn а /t а с о В. Циrп. '-'ЬЧ„ с. 129 - 130, та.Ш. I.
137
1
138
С т. С rn а н и .,( о 8. Старобъ.царсkи ремъчни ykpacu„., таб.А.. VПag . 4S'
m С т. С rn а /t и .,( о 8. Прес.А.а&:k.ото '-"ЬkроВище и произхоgът„„ с. 150, обр. 68• 11• 10•
1 0
~ Ар.хеаА.Огuчесkи .музей - Варна, инВ. 1JV2868, IV 2014 - 2016, IV 2109, IV 2405 и реgицаgруги.
141
N. F е t t i с /1. Die Meta/lku11st „ . • Taf. ХХХV1 и 9 ; /. D i е 11 е s. Ho11/oglaltis kori veretes tarsoly
Budapesr-Farkas1·er1·(}/.-FA, XXN. 1973, abra, 6~. 18•
141
В. С е g о В. Dосточпые с.А.а8лпе В VJ - Х.Ш 88. - В: Архео.tогия СССР, Mock8a, 1982, с. 25,
таШ. \fЛ.

174
 Варuант
1с . Wupok нakpauнuk с глаgъk борgюр. Рuтмuчно nо6тарящu се
nетлuстнu nалметu u V-образнu фuгурu (№44).
Варuант 1d. Сuлно стuлuзuрана nетлuстна nалмета с eco6ugнu лuста u
стебло мe>kgy тях (№45).
Hakpauнuцuтe от тозu nog тun са ykpaceнu с nалметu 6 разлuчна стеnен
на стuлuзацuя. ПреВързаната nалмета с uзgъл>kен среgен лuст, ограgена с
11 11

борgюр от насечku, npu №43 е много блuзkа go nалметuте на eguн нakpauнuk

от Стърмен 143
• С nоgобна ykpaca е u наkраuнukьт от kреnостта npu с. Оkорш,
Сuлuстренсkо, обuтаВана nрез IX go началото на XI В. 144 Палметuте на №42
са сuлно стuлuзuранu. Странuчнuте лuста са npegageнu kато gBe Волутku,
а среgното е разчленено, konueBugнo. До uзВестна стеnен тазu nалмета се
goблu>ka6a go уkрасата на няkоu ремъчнu anлukaцuu от тun BIV1 no Ст. Ста­
нuло6, gaтupaнu В IX - Х 6. 145 СраВнuтелно nо-сло>kна е nалметната ykpaca на
№44. Рuтмuчно nоВтарящuте се орнаментu са сВързанu чрез npeBpъзku u
11 11

стuлuзuранu лuстенца В еgна хармонuчна kомnозuцuя. СтuлоВо уkрасата е

свързана с gруг нakpauнuk от Стърмен 146 , kakтo u с няkоu nалмето6ugнu
anлukaцuu от тun Гlll u ГIV no Станuло6 147
от IX - Х 6.
Поgобен е
u орнаментът Върху нakpauнuka от Кенезльо (Унгарuя), gатu­
ран В Х В. 148
Съвсем разлuчна е nалметата (?) от нakpauнuk №45.Същuте
ecoBug нu лuста се срещат npu уkрасата на а>kурнuте kъcнoaBapcku kоланнu
нakuтu от Vlll u началото на IX 6. 149 Тазu аналогuя се отнася no-ckopo за
npouзxoga на орнамента, отkолkото за gaтupoBkaтa. ЗаkреnВането с нeno­
gBu>kнu нuтоВе u формата на запазената част са същuте, kakтo npu оста­
налuте нakpauнuцu от Buga. Датuраме го 6 общите за nogтun 1 гранuцu от
kрая на IX go началото на XI ~ .
Пogтun 2. Малъk нakpauнuk с разgВоена основа- лясто6uча onaшka • Ykpa-
11 11

ca от сuметрuчнu, koco разnоло>kенu nолуnалметu, uзлuзащu от тесен бор­

gюр. Прu Върха - трuлuстнuk (№46}.
Точнu аналогuu на нakpauнuka не са нu uз6естнu. Общото Вnечатленuе от
уkрасата е за uзВестно схоgстВо с нakpauнuka от неkроnола npu Исаk - Бала­
сnуста (Унгарuя), от началото на Х в. 1 50 u eguн нakpauнuk от Исланguя с uзтo­
чнoeBponeucku npouзxog, gатuран В Х- XI В. 1 51 Косо разnоло>kенuят орнамент
напомня u за gеkорацuята на няkоu kерамuчнu kopнuзu от Патлеuна 152 • Доkато
не се nояВят no-cuгypнu осноВанuя, хронологuчното onpegeлeнue на тозu нak­
pauнuk е no общu белезu u остава В гранuцuте на IX go началото на XI 6.

m В. Г е н. с е ..t, .V. Д ы м а ч е 8 с k и, С. Г и .А. ь г е р у 8 н. а. Резу..tьтаты ЛQ.А.ьсkих

ар:хешогич.есkих u.cc.,iego8anu.u 8 гороgище Стырмеи, оkруг Русе 8 Бо.А.гарии {1962 - 1968). - СА,
3, 1970, рис. 72 •
щ Архешогич.есkи музей - Cu.A.ucmpa, еk.спозици.я; Р. Рашев. Старобь..А.гарсkи уkретиени.я„„
с. 141.
146
С т. С та н. и л о 8. Староб'Ь.А2арсkи ремъч.пи ykpacu„., с. 18, таШ. IX54•68 •
146
В. Г е 1t с е А, .У. Д ы м а ч. е 8 с k и, С. Ги .А. ь г е р у 8 н. а. Цит. съч.„ рис. 7,,.
ю С т. С та н и .А. о 8. Староб'Ь.А2арсkи ремъч.и.и ykpacu„., с. 19 - 20, таб.А.. Х116.11•
141
N. F е t t i с /1. Die Metal/kunst .. „ Taj LX,•• LXJV•.s-
149Е. G а r а Ор. cit„ Taf 11 1,. 21 1r
111.

но Е. Т о t /1.
Tl1e equestria11 grfNe of Jisak-Bataispиsz1a from t/1e period of t/1e Magyar co11quмt. -
C11ma11ia, N. 1976, jig. 2011•
т Les Vikings„.Les Sca11di11aves et l'Ещ·оре 800 - 1200. Catalogue de l'expositio11. Paris, 1992, р. 313. N 321.
Ма 8 р о g и 1t о 8. Старобь.А.гарсkото u:;kycm8o„., обр. 297.
16
JI Ii

175
 Пogтun З. Малъk нakpauнuk с ykpaca от рuтмuчно nоВтарящu се четuрu­
лuстнuцu u "сърце" npu Върха (№47}.
Cpeg старобългарсkuте nаметнuцu gруг nоgобен нakpauнuk не нu е uзВе­
стен. ЕguнстВената блuзkа аналогuя е eguн унгарсku нakpauнuk от Х В. 153 ,
kouтo е със същата форма, но четuрuлuстнuцuте са с "kyxu" лuста u са nо­
nрецuзно uзработенu. Пopagu лunca на nо-точнu аналогuu, условно отнасяме
№47 В гранuцuте на IX - Х В.
Пogтun 4. Голям нakpauнuk с разgВоена основа. Ykpaca om четuрuлuстнuk
npu основата u uзgьrokeнa, ромбоВugна фuгура с фестонuранu Вътрешнu странu
(№48).
8 gостъnната нu лuтература nogoбнu нakpauнuцu не се срещат. Напълно
еgнаkьВ no форма, ykpaca u начuн на заkреnВане е eguн нakpauнuk 6 Добрuчkuя
музеu 1 54
• Пълното cъBnageнue на gетаuлuте нu
kapa ga мuслuм, че са лятu В
eguн kальn. Отgелнu елементu от уkрасата - фестонът no Вътрешната страна
на ромбоВugната фuгура, се срещат npu уkрасата на anлukaцuuтe от тun 81V2 no
Ст. СтанuлоВ, gaтupaнu В IX- Х В. 155 , kakтo u npu еgна anлukaцuя от Пернuk 156
със същата gaтupoBka. Пopagu лunca на gpyгu аналогuu засега no форма u
заkреnВане чрез нenogBuЖнu нuтоВе gатuраме нakpauнuka 6 IX - Х 6.
Пogтun 5. Рuтмuчно nоВтарящu се gВулuстнuцu u сърцеВugнu фuгурu, об­
рамченu с насечku. Глаgъk борgюр (№49).
Известен нu е само eguн нakpauнuk с nоgобен орнамент. Отkрuт е В
среgноВеkоВното селuще npu с. Стърмен. Tou е със заоблен Връх u ykpaca от
pegy6aщu се сърце6ugнu фuгурu u "uзBuceнu Волутu'' 157 • Датuран е 6 Х 6. Ako
nрuемем, че лuстенцата на нашuя нakpauнuk са Вugоuзмененu 6 процеса на
леене Волутu , то аналогuята ще бъgе съвсем точна. СърцеВugнuят орнамент
се среща u npu няkоu anлukaцuu от тun 81 u 811 no Ст. Станuло6, gaтupaнu
В IX- Х В. 158
, kakтo
u npu peguцa неnублukуВанu anлukaцuu 6ъ8 8арненсkuя музеО.
Датuраме нakpauнuk №49 В IX - Х 8.
Пogтun f. РазgВоена основа. Лuцето разgелено от глаgkа наgльЖна uBuцa
на gBe noлe ;na от Вълнuста лuнuя. Глаgьk борgюр (№50).
Hakpauнukьт от тозu nogтun също няма точнu аналогuu. Поgобно разgеля­
не на лuцето u Вълнuстu лuнuu се срещат npu няkоu нakpauнuцu В Добрuчkuя 159
u В ТърноВсkuя музеО 160 • Датuраме нakpauнuka no общu белезu 6 IX - Х В.

ВИД G. Е ДНОЛИЦЕВИ НАКРАЙНИЦИ СЪС ЗАОБЛЕН ВРЪХ. ПРИКРЕПВАНЕ КЪМ

РЕМЪКА ЧРЕЗ НЕПОДВИЖНИ НИТОВЕ И ШИПОВЕ (No51 -91 ).
Изработенu са от бронз u само eguн от олово. Hяkou са nосребренu.

щ J. f1 а т р е /. Omamemika а 11011/oglatasi kor emlekei11.- АЕ, XXN, 1904, 140, 148.

l6-I Историчесkи музей - Добрич, ииВ. № Ле 1754.
165
С т. С т а. н, и .А. о 8. Старобъ.Ага.рсkи ремъчн.и ykpa.cu..., с. 17 - 18, таб.А.. IX68,611•
ш Й. Ч а н, г о 8 о. Към проучl1апето... , с. 201, обр. 16.
157
С т. М и х а. й. .А. о 8, Г. Д Ж и 1-1, г о В, В. В ъ л о 8, В. д и м о 8 а. Цит. съч.,
с. 101, обр. 3015•
С т. С та 1t и .А. о 8. Старобмгарсkи. рем.ъчпи ykpacu .. „ с. 15 - 16, та.б.А.. VI38, VШ4s.411·
158

Историчесkи музей - Добрич, ип8. № Ас 1763, Ас 1762.

1611

ldo Музей па Второто бмгарсkо царст8о - В. Търпо8о, еkспозиция.

176
ОбukноВено са лятu u много pяgko щамnоВанu . Имат uзgътkена eзukoBugнa
форма с разчленена основа, често с nъnkoBugeн uзgатъk. Върхът е заоблен.
Me>kgy наkраuнuцuте В тозu Bug uма само eguн с равна (?) основа u nъnka.
Ykpaceнu са с Врязанu u релефнu стuлuзuранu растuтелнu орнаментu. В
eguнuчнu случаu с Врязана лuнеuна ykpaca uлu гpage>ku. ЗаkреnВането kьм
ремьkа е същото kато на npegxogнuя Bug - npunoeнu шunoBe uлu нuтоВе.
Делuм гu на четuрuнаgесет тuna cnopeg размерuте, оформянето на основа­
та u уkрасата.
1тun. Maлku, с разчленена основа. Глagku (№51 , 52).
Пogтun 1. ДъгоВugно uзрязана основа (№51 ).
Пogтun 2. Фестонuрана основа. Лuцето с наgльЖно ВgълбаВане В среgата
(No 52).
Cpeg старобългарсkuте nаметнuцu аналогu·чнu на №51 са сребърнuят нa­
kpauнuk от ПреслаВсkото съkроВuще 161 u наkраuнukьт от ДВорцоВuя център В
ПреслаВ 162 , gaтupaнu В Х В. Поgобнu глagku нakpauнuцu се срещат npu старо­
унгарсkuте от IX - Х 6. 163 u салтоВсkuте ремъчнu гарнuтурu от Vlll - Х В. 164
Аналогuчен на №52 no оформяне на основата u сuлует е аЖурнuят нakpauнuk
от kоланната гарнuтура от ПреслаВсkuя gВорец. Cnopeg Н. MaBpoguнoB 165 на­
kраuнukьт npuнagлeЖu kьм т.нар. " Вторu унгарсku'' стuл от kрая на IX - Х В.
ПраВu Вnечатленuе, че наgлъ>kното ВgьлбаВане Върху нашuя нakpauнuk Всъщ­
ност nоВтаря uзреза на npecлaBckuя. Тезu сраВнuтелно точнu аналогuu gaтu­
pam наkраuнuцuте от тun 1 В IX - Х В.
11 тun. Равна основа. Врязана лuнеuна ykpaca (№53, 54).
Пogтun 1. Малъk. Глаgkо лuце с mънkа Врязана лuнuя no kрая (№53).
Пogтun 2. Голям . Глаgъk борgюр, с наgльЖно Врязанu лuнuu В среgата u no
koнmypa (№54).
Поgобнu наkраОнuцu с nроста лuнеuна ykpaca uма В музеuте на В. Търно-
80166, Сuлuстра 167
u Добрuч 168 . Cpeg nублukуВанuте nаметнuцu наО-блuзъk go
№54 е наkраuнukьт от kреnостта Констанцuя, go СuмеоноВграg, gатuран В
IX - Х В. 169 Към същото Време отнасяме наkраuнuцuте от тun 11 .
111 тun. Hakpauнuцu с разgВоена основа u Врязана ykpaca (No55 - 64).
Пogтun 1. Малъk с насечku тun "рuбя kост" (№55).
Засега cpeg старобългарсkuте nаметнuцu с nоgобна ykpaca са еguнст6ено
nрорезнuте нakpauнuцu от Голямата базuлukа 6 Плuсkа, gaтupaнu В Vlll - IX
8. 110 Врязана ykpaca тun "рuбя kост" се среща u npu няkоu салтоВсku нakpau-

161
Т. То те 8. Пpec.1ta8ck.()fno съkро8ище. - ИНМВ, 22 (37), 1986, таб.А.. ХХЛJ4 •
16
~ С т. С та 1t и .А. о 8. Пpec..ta&komo съkро8ище и произхоgът... , обр. 91•
101
N. F е t t i с /1. Mlatok а Mnfoglalaskori arcl1aeo/ogiajuhor. - ЛЕ, 45, 1931, 82, kep. 55 1•
104
С. П .д. а т 1t е 8 а. (l •ri. koчefluй k гороgом. - МИА СССР, 142, 1967, рис. 45.
165
Н. М а 8 р о g и п о 8. Старобъ.А.2арсkсто изkуст.8о... , с. 229 - 230, обр. 269.
щ Музей па Второто бъ.А2арсkс царст8о - В. ТЪрпоВо, еkспозиция.
Архео.~огичесkи музей - Cu.A.ucmpo, ekcnoзuцuJt.
167

Историчесkи музей -Добрич, инд. №Ас 1763.

168

'$Ж А ..t а g Ж о 8. Симеоио8граg 8 gpe8uocmma и среgно8еkо8ието. - В: Констан,ция. Втора

отчети,а kоиферепцияза архео.югичесk.1.. rne проуч8апи.я 8 Симеопо8граg. Xacko8o, 1985, с. 45, обр.1.
1·0 п
' . Г е о р г и е 8. Мартириум 1ьт 8 !Ltucka„., с. 3 о.

12 инмв, kн 28 (43) 177

нuцu от същuя nepuog' 71 • В Vlll - IX В. бu трябвало ga се gaтupa u нakpauнuk
№55.
Пogтun 2. Малъk с nъnko8ugeн uзgатъk В основата u наgлъЖнu Вълнuстu
ЛUHUU (№56).
Hakpauнukьт няма аналогuu cpeg старобългарсkuте nаметнuцu. Грубата u
опростена Врязана ykpaca go uзВестна стеnен се nрuблuЖаВа go тазu на №52.
Много блuзъk no форма u ykpaca е наkраuнukьт от гроб 1 на староунгарсkuя
неkроnол В Kapow, от nър8ата nолоВuна на Х В. 172 С nоgобна ykpaca, но без
uзgатъk В основата са наkраuнuцuте от неkроnолuте npu Исаk - Баласnус­
та'73 (Унгария) u Maтywko6o' 74 (ЮЖна СлоВаkuя), gaтupaнu също 6 Х 6.
Към тозu nogтun условно отнасяме u eguн малъk kьс от нakpauнuk №57.
ЗаkреnВането е с хараkтернuя за IX - Х В . неnоgВuЖен wun.
Пogтun З. Дългu нakpauнuцu със сuлно стuлuзuранu антроnоморфнu uзоб­
раЖенuя (№58, 59).
Варuант За. ИзобраЖенuе на чoBewko лuце от gBe наgлъЖно Врязанu лuнuu
u gъгuчkа npu Върха (№58). 175

Варuант ЗВ. ИзобраЖенuе на чoBewko лuце от gBe наgльЖно Врязанu лuнuu

u трuлuстнuk npu Върха (№59).
ИзобраЖенuята са сuлно стuлuзuранu. НаgльЖно Врязанuте лuнuu очерта­
ват носа , а gъгоВugнuте uм uзBuBku В основата - очu • Прu №58 устата е
11 11 11 11 11 11

npegageнa чрез малkа gьгuчkа, а npu №59 nъnkaтa u трuлuстнukьт наnоgобя­

Ват "ус та" u "браgа". Т оВа uзобраЖенuе е nреgелно стuлuзuрано u nоgобно на
NоЗО се е nреВърнало В растuтелен орнамент. Аналогuчен е u антроnоморф­
нuят образ Върху eguн нakpauнuk от kреnостта npu с. Цар Асен 176 , Сuлuстрен­
сkо. Вече стана gума за npouзxoga u значенuето на антроnоморфнuте uзо­
браЖенuя npu наkраuнuцuте от Bwg F, тun IV 177 , kouтo gатuрахме В IX u нача­
лото на Х В. Смятаме, че разглеЖgанuте туk нakpauнuцu се BnucBaт В същu­
те хронологuчнu гранuцu u gоnълВат Варuантuте на nogoбнu uзобраЖенuя.
Пogтun 4. Ykpaca от тun Beuku" (№60 , 61).
11

Варuант 4а. Wupok, с pegyBaщu се 8euku" с трuъгълнu Връхчета. Глаgъk

11

борgюр с Врязана лuнuя (№60).

Варuант 4В. Те сен, с uзnъkнало лuце. Стебло с двоен борgюр
11
Beuku". om
глаgkа uBuцa
11
nepлu (№61 ).
11
u
Уkрасата на нakpauнuk №60 gоняkьgе е блuзkа go Bug F, тun V, nogтun З,
но туk странuчнuте kлoнku не са обърнатu kьм стеблото u kраuчетата са
оформенu kато kyxu трuъгълнuчета. 11 Beukuтe" Върху №61 също uмат стuлоВо

m С. П .А. е rn 11- е В а. От kочеВий.. „ рис. 4458•

172
N. F е
t t i с /1. Die Metal/ku11st.. „ Taf СХХХ1.
,,, Е. Т о
t /1. Ор. cit.. р. J.Jl. jig. 20 14•
т А. Т о ё i k. Materialy k dejmi m jul11el10 Slo\ e11skd v 7.-14. storoёi.-Studij11e 'f:vesti, 28, Nitra, 1992,
1

obr. 96 12
Наkрайпиkът е с 98а uнi3eнmap1tu н.амера, защото е от g8a k'Ьса, но.мере1Ш н,а egno мясnw,
115

но по раз.А.ично Време.
176
АрхеаА.огичесkи музей - CUA.ucrnpa, ekcncrJuцuя; Р. р а ш е В. Старобь.А.гарсkц gkperl.МJнuя„.,
с. 133.
Р. Р а ш е За eзurieckuл ...tuцeB образ„„ обр. 2„.....
177
8.

178
схоgстВо с наkраuнuцuте от посоченuя тuп, но са разполоЖенu на gълго
стебло. Аналогuчна е уkрасата Върху отgаВна uзВестнuя нakpauнuk от Плu­
сkа178. Вече uзkазахме преgполоЖенuето, че проuзхоgьт на уkрасата от "Beu-
ku" трябВа ga се търсu В по-раннuте ремьчнu ykpacu от тuпа МартuноВkа. Не
mрябВа ga пренебрегваме обаче фаkта, че поgобен мотuВ се среща u ВъВ
Вuзантuuсkата орнаментukа от Х - XI В. 179 Пopagu малkuя броu паметнuцu, с
kouтo разполагаме, засега е труgно ga се прослеgu посоkата на Влuянuе прu
формuрането на тозu тuп ykpaca.
Tyk е уместно ga споменем u няkоu мненuя относно значенuето на тозu
орнамент. Спореg Д. Лаело поgобнu сuлно стuлuзuранu орнаментu преgста­
ВляВат pogoBu знацu, чрез uзслеgВането на kouтo може ga се прослеgu раз­
селването на отgелнuте нoмagcku pog0Be180. В тазu посоkа са разсьЖgенuя­
mа на В. Драчуk В uзслеgВането Върху т. нар. "загаgьчнu знацu от СеВерното
11

Черноморuе 181 . Спореg него разместването на елементuте В осноВнuя знаk

(nоgобно на "Beukuтe" на №60) е gреВна траguцuя В pogoBuтe знацu на capмa­
mume. По-kьсно тезu знацu са Възпрuетu от peguцa нapogu от uзточноеВро­
nеuсkuте степu, но Вече знаkьт е загубuл първоначалното cu преgназначенuе
u се е nреВърнал 6 орнамент.
Като се съобразяваме с тезu мненuя, сме сkлоннu ga прuемем, че "Beuku-
me" Върху наwuте нakpauнuцu са по-сkоро орнамент (uлu Вече орнамент). Еgно
uзслеgВане В тазu насоkа бu бuло полезно , но остава uзВън целта на насто­
ящата работа.
Поgтuп 5. Wupok нakpauнuk с Врязана трuлuстна палмета прu основата
(No~).
Точна аналогuя на нakpauнuka не е uзВестна. Начuнът на преgаВане на
сmранuчнuте лuста на палметата kато обърнатu нагоре Волутu u отgеле­
ното среgно лuсто са хараkтернu за уkрасата на старобългарсkuте ремьчнu
anлukaцuu от \Х- Х В. 182 По поgобен начuн са uзпълненu палметuте на нakpau­
нuk №36 u eguн нakpauнuk В Добрuчkuя музеu 183 . Hapeg с общuте сьобра.Женuя
за форма, ykpaca u заkрепВане с непоgВuЖнu нuтоВе, uзВестно осноВанuе за
gamupoBka В IX - Х В. е намuрането на нakpauнuka В раuона на раннобългарсkо
селuще 184
от това Време.
Поgтuп 6. РазgВоена основа u wuпoBugeн uзgатъk. Борgюр от насечku тuп
"ВъЖе" (№63, 64).
Om Вторuя нakpauнuk е запазена само горната част с основата. Опреgе­
ляме го kьм тозu поgтuп с uзВестна условност no общ сuлует u ykpaca.
Точнu аналогuu не са нu uзВестнu. Отgелнu елементu - wuno6ugнu uзgатьцu

Н. М а 8 р о g и н о 8. Старобь.,tгарсkоmо изkуст8о.. „ с. 229, обр. 267.

178

m А. Ба 11. k. При/цаgное ucckycm8o..., рис.61.

160
G. L d s z 1 6. Т/1е Arr ... , р. 52-53, llOS. 21, 22, 23.
В. Д р а ч у k. Загаgоч11.ью знаkи СеВериого Причериоморие. П. - Archeologia, ХХ11, 1971,
181

с. 121 - 134, рис. 1 - Х.

m С т. С т а и и .А. о 8. Старобъ.А.гарсkи ремъчни ykpacu ..., таб.А.. lX, Х.
183
Историчесkи музей - Добрич, ин8. № Ас 1753.
1114
Наkрайпиkът е намере1t 8 района на ра1tносреgно8еkо8но се..с.ище от IX - Х 8., 8 nogнa;kuemo
на Ho8ako8ckomo ka.A.e. Тереини обхтkgапия над. МА,. Димитро8 през 1968 г. и М. Лазаро8 и В.
П.А..еmньо8 през 1992 г.

179
u борgюр от насечku, наnоgобя6ащu "6ъ>kе", се срещат npu няkоu тuno6e an-
лukaцuu от IX - Х 6. 185 Ako nрuемем , че насечkuте на №63 са uмuтацuя на
"nерлен" peg, огра>kgащ глаgkото щuтоВugно лuце, то наkраuнukьт ще стои
много блuзо go няkоu ceBepokaBkaзku нakpauнuцu от Х 6. 188
IV Tun. Шupok нakpauнuk с разgВоена основа. Лuцето uзцяло nokpuтo с
pego6e релефнu kanчuцu. Тесен, глаgъk борgюр (No65).
Необuчаuната ykpaca от релефнu kаnчuци, nokpи6aщu лицето go uз6естна
стеnен, наnомня за тоkата и наkраuниkа от сарkофаг №4 npu Голямата ба­
зилиkа 6 Плисkа, gатиран "не nо-kъсно от Втората nоло6uна на IX 6." 187 Taka
е орнаментиран u големият наkраuниk от Чарgинсkuя kоланен наkuт, kouтo
Н . Ма6роgино6 отнася kъм "хуgо>kест6ената инgустрuя на 6oл>kckuтe бълга­
ри"u го gaтupa 6 nър6ата nоло6ина на Vlll 6. 188 Стило6ото схоgст6о с nосо­
ченuте аналогuи е несъмнено , но заkреnВането с неnоg6и>kни нuто6е ни kapa
ga nрuемем за gолна гранuца на наkраuниk №65 началото на IX go Х 6.
V тun. Малъk нakpauнuk с разgВоена основа. Ykpaca от V - образнu фuгури
(№66).
Засега еgинст6ена аналогuя е eguн частuчно заnазен нakpauнuk от Голе­
мия остров nри Дуранkулаk 189 •
Tou е със значuтелно по-големи размери, но със
схоgна ykpaca. Датиран е В IX - Х В.
VI тun. Hakpauниk с ра6на основа и nъnkoBиgeн изgатъk (?). Ykpaca от
релефни "сърца" В отвесен peg. Борgюр от насечku (№67).
Заnазен е само Върхът на наkраuниkа. Възстановяваме формата, kато се
оnираме на nълното схоgстВо на запазената част с eguн цял наkраuниk 6
Добрuчkuя музеl.1 1 80
• Други точнu аналогuu не са ни uз6естни. Hakpauнuцu със
"сърца" 6 отвесен peg, но Врязанu се срещат 6 Башkuрuя nрез Vlll - IX В. 191 u
В няkоu "gpy>kuннu" гробове В раuона на ЧернuгоВ (Русuя) от IX - Х 6. 192 Поgобнu
"сърца" uма u Върху kалъn №7 от Аgони (Унгария). Cnopeg Н. MaBpoguнoB те
символизират "gьрВото на >ku6oтa" 193 • Релефните сърце6иgнu фuгурu на наk­
раuниk №67, kakтou тезu на наkраuниkа 6 Добрuчkuя музеu, се gоблu>kа6ат go
няkоu орнаменти от уkрасата на cacaнugckuтe блюgа от Vll -Vlll 6. 194 Поgобен
отвесен peg релефнu сърца uма Върху kолчана на ловеца от блюgо №11 6
Ермита>kа. СхоgстВото е толkоВа nълно , че се сьзgа6а 6nечатленuе за ме­
ханично nренасяне на орнамента Върху нakpauнuka. Сърцето 6 "чuст" 6ug се
1
~ С т. С т а ft и ..t о 8. Старобъцарсkи ре.мъчии уkраси ..., таб.А.. Vlw· Прес.А.аВсkото
съkроВище и прои.3.хоgът ... , обр. 6„.
18
~ С т е п и В В ...,
р а з и. и рис. 94100• m ·
С т. М и х а й .11. о 8. Камстtшпе сарkофази ..., с. 57, обр. 30, 32.
181

Н. ·ма. В р о g и 1t о В. Прабъ.А.гарсkа.та хуgоЖестВена инgустрия..., с. 217, обр. 246.

189

1811
К. М е ..t а м е g. СреgпоВеk.оВпи.те uek.pono..tu. - В: Дура.нkулаk., [, С., 1989, с. 197, таб.А..
v16·
1
~ Историчесkи .музей. - Добрич, ин.8. N!!Ac 1759.
В. К о В а .А. е В с k а JL. Башkирил ... , рис. 5~9 •
19 1

m Д Б ...t i ф е ...t ь у. Дре81tьорусьkий .моеи..tьииk 8 Чернiго8i. -Архешогi.я, ХVШ, 1965, таб.А..

IV10; Р. О Р ..t о В. Cpcgue91tenpo8cka;i mpaguцuл. хуgоЖестВен.ой мета.,uооброботkи 8 Х - Х1 88.
- В: Ку...tьтура и uckyccm8o срс9не8еkо8иоt:10 гороgа. MocklЗa, 1984, рис. 6 11•
т Н. Ма 8 Р о 9 и по 8. Г/раtУь...tгарсkата хуgоЖест8ен.а инgустрия..., с. 174, обр. 220,.
11
и К. Т р е 8 е р, 11. Л у k о 1t и "· Cacauugckoe серебро. - Собраиия Госуgарст8етtого
Эр.мита.Жа. Mock8a, 1987, с. 109 - 110, обр. 23, 60.

180
среща сраВнuтелно pяgko В uзточноеВроnеОсkото uзkустВо от IX-XI В. 195 НаО­
чесmо то е елемент от слоЖнu nалметнu koмnoзuцuu 196 • Интересното В
случая е, че В уkрасата на №67 се е заl')азuл В "чuст" Bug eguн тunuчен за
cacaнugckoтo uзkустВо орнамент, Bъзnpuem Вероятно чрез nocpegнuчecтBo­
mo на Вuзантuя. Формата на нakpauнuka u зakpenBaнer:no с нenogBuЖнu нuто­
Ве насочват kъм еgна nо-kъсна gaтupoBka - kрая на IX - Х В.
Vll mun. Hakpauнuцu с разgВоена основа. Ykpaca от рuтмuчно nоВтарящu се
gBouku "nреВързанu" Волутu (№68 - 73).
Пogтun 1 . Малъk, с глаgъk борgюр. ДBoOku "nре6ързанu" Волутu с uз6uтu 6
kръг kpauщa, с " ямku" 6 среgата (№68).
Пogтun 2. Сърце6ugен uзрез npu основата, g6оен борgюр от глаgkа u6uцa
u насечku. Рuтмuчно nо6тарящu се g6ouku "nреВързанu" Волутu u трuлuстнuk
npu Върха (№69 - 73). ·
Hakpauнuцuтe от тозu тun нямат точнu аналогuu cpeg nублukу6анuте
ранносреgноВеkоВнu nаметнuцu. ИзВесmнu са нu само gBa нakpauнuka 6 музея
ВъВ В. Търно6о 197 , напълно egнakBu с тезu от nogтun 2. "ПреВързанu'' Волутu u
сърцеВugнu uзрезu се срещат u В уkрасата на gpyгu тunoBe нakpauнuцu, но
Buнaau kато елемент от nо-слоЖнu koмnoзuцuu. В разглеЖgанuя тun Волутu­
mе са самостоятелен рuтuмuчно nоВтарящ се орнамент. Прu nogтun 1 те
са npegageнu с тясна uBuчka строuнu, със зaBumu kраuчета с "ямku" 198
, kouтo
се gonupaт u образуват ромбчета В среgата. Taka nogpegeнu, Волутuте на­
помнят nлетенuца. Прu nogтun 2 те са uзобразенu nо-общо, не са сВързанu
u nрuлuчат на kypcuBнu xukcoBugнu фuгурu. ЗабелязВаm се gребнu paзлuku npu
моgелuрането на Волутuте u трuлuстнukа на Върха, но те са no-ckopo те­
хнологuчнu , отkолkото стuло6u. ДBoukuтe "nре6ързанu " Волутu от разглеЖ­
gанumе нakpauнuцu gоняkъgе се gоблuЖаВат go тезu om големuя nрорезен
нakpauнuk В музея В Плuсkа, gатuран В Vlll - IX В. 199
С uзВестнu резерВu Ста­
нuлоВ го сВързВа с kъсноаВарсkата металоnластukа, В орнаментukата на
koяmo се срещат nogoбнu Волутu, но uзnълненu а>kурно. С релефнu Волутu са
само наkраuнuцuте от kъсноа6арсkuте нekponoлu npu Кuшkьоре200 (Унгарuя) u
НоВе Замku 201 (СлоВаkuя). Тезu аналогuu обаче се оmнасяm само за орнамента.
Bcuчku останалu белезu - форма u начuн на заkреnВане, не са хараkтернu за
aBapckama металоnластukа, а за еgно nо-kъсно Време - IX - Х В. Засега таkаВа
ще бъgе gaтupoBkaтa на тun Vll, kато смятаме, че уkрасата отразява aBap-
ckomo Влuянuе Върху старобългарсkuте ремъчни ykpacu.
Исkаме ga обърнем Внuманuе на фаkта, че само npu moзu тun uма сеgем
egнakBu нakpauнuka (5 ВъВ Варна u 2 ВъВ В. Търново) от СеВероuзточна Бълга­
рuя. Т оВа нu наВеЖgа на мuсълта, че те са бuлu npouзBeЖgaнu В няkое от
ameлueтama В тозu раuон.
1
~ К Ми я те 8. Прес.А.а8сkата kepaмuka. С., 1936, с. 36, обр. 42.
~н А. Б а н. k. Цит. съч., рис. 141•3 , 16, 174 •
m Музей н.а Второто бмгарсkо царство - В. Търново, еkспозиция.
igs За "ямkите" и "пребързаиите" па.А.Мети ВЖ.: Ст. Стани..tо8. Към Въпроса за пръстена
orn Мътница. - ГНАМ, VIll, 1992, с. 237 - 239.
~ С т. Стан, и .А. о 8. Паметници иа .мema.A.on.A.acmukama.. „ с. 186, обр. IV9 •
1

Е. ~ а г а т. Ор. cit„ Taf 1321_, 4 •

200

Z. С i 1 i п s k а. Slawiscl1-awat"iscl1es ... , Taj. ХLш.,·

201

181
•
 Vlll тun. Hakpauнuцu с разgВоена основа u uзgатъk. Ykpaca от pegyBaщu се
gBouku Волутu u ромбоВugнu (?) фuгурu . Борgюр от насечku (№74, 75).
Пogтun 1. Голям , с трuлuстен uзgатъk В осно Вата. PegyBaщu се gBouku
11 11
Волутu с ямku u ромбове. двоен борgюр от глаgkа uBuцa u насечku (№74).
11
Пogтun 2. Малъk, с основа тun ляст0Вuча onaшka u шunoBugeн uзgатъk.
11

В нuсъk релеф - gBouku Волутu u ромбоВugнu фuгурu (№75) .

Общото Вnечатленuе от наkраuнuцuте е за nозната форма u ykpaca.
Забелязват се обаче няkоu ноВu елементu. Прu №74 uзgатъkът В основата е
оформен kато трuлuстнuk u Волутuте с ямku се реgуВат с ромбове (?).
11 11

Каkто сnоменах ме , u npu gpyгu тunoBe няkоu елементu от уkрасата се раз­

лuчаВат труgно , nopagu geфekтu от тuраЖuрането на моgелuте, лошото
uзnълненuе uлu uзносВане. ТаkъВ е случаят с ромбовете на №74. Те са разч­
лененu, геометрuзuранu лuста, kouтo са npegageнu тВърgе общо uе труgно
(особено npu частuчната заnазеност на нakpauнuka} ga се oтkpue първообра­
зът. По-разлuчнu са Волутuте Върху малkuя kъс от нakpauнuk №75. СтuлоВо
me се gоблuЖаВаm go nалмеmнuте лucma на нakpauнuцume №76 u №77. Taka
В uзВестна cmeneн наkраuнuцuте om mun Vlll са сВързВащо звено меЖgу тuna
с "чucmu Волутu u тозu с Волутu u nалметu. Hau - блuзku no ykpaca са наkраu­
11

нuцuте 6 Търно6сkuя музеu 202 u om kpenocmma Консmанцuя, gатuран с gpyгu

нakumu В IX go началото на XI 6. 203 Манuеръm на npegaBaнe на Волутuте npu
№75 е nознаm от сребърната anлukaцuя В ПреслаВсkото съkроВuще 204 , еgна
амukацuя от с. Смuрненсku , Русенсkо 205 , kakтou няkоu неnублukуВанu anлuka­
цuu ВъВ Варненсkuя музеu. Поgобно реgуВане на gBouku Boлymu u ромбове се
среща често npu аЖурнuте gByлuцeBu aBapcku нakpauнuцu от Vlll u началото
на IX в . Bъnpeku cxogcmBoтo В уkрасата нашuте нakpauнuцu uмат Bcuчku
206

koнcтpykmuBнu белезu , хараkтернu за старобългарсkumе ремъчнu ykpacu om

IX- XI В . Не можем ga nренебрегнем фаkта, че в ykpacama на тозu тun, kakmo
u на npegxogнuя , особено осезателно се чувства aBapckomo Влuянuе Върху
орнаментukаmа на българсkuте ремъчнu нakuтu.
IX mun. Hakpauнuцu с разчленена основа. Релефна, nалмеmна ykpaca (№76-85).
Пogmun 1 . Фесmонuрзна основа. Ykpaca от noBmapящu се сuлно cmuлuзu­
paнu nemлucmнu naлмemu (№ 76, 77}.
11 11
Варuант 1а. Палмеmu с ямku no горнumе лucma. Борgюр om насечku,
uмumupaщu nерлен peg (№ 76}.
11 11

Bapuaнm 1 В . Палмеmu, nokpumu с насечku (№77).

Ykpacama на gBama нakpauнuka е съобразена с размерumе uм - naлмemama
npu основата е no-шupoka, а ocmaнaлume В pega са nо-uзgълЖенu u cmpouнu.
Лucmama са разчлененu u степента на стuлuзацuя е moлkoBa сuлна, че се
сьзgаВа Вnечаmленuе за нов мomuB. ТВърgе общо мogeлupaнume горнu u сmра­
нuчнu лucma наnоgобяВаm gBouku Boлymu (nоgобно на mun Vll}, pegyBaщu се с

m Музей ио Второто бъ.А.гарсkо царство - В. Търио8о, еkспозици.я.

203
Д. А ...t а g Ж о 8. Коисгпан.ция„. , с. 46, обр. 1 .
~ с з
т. С т а 1t и ...t о 8. Прес.А.о8сkшпо съkро8ище и произхоgът ..., обр. 2 •
11
Л а
.k т а м, обр. 9~ .
104

7116
Z. С i 1 i 11 s k а. Slawisc/1 -cнvaгisc/1 es „ .• АЬЬ. 187. 11.1>.

182
kankoB ugнo среgно лuсто. Разлuчuята мюkgу gВата нakpauнuka са 6 няkоu
gemauлu от уkрасата. Прu №77 лuстаmа на nалмеmuте са заобленu u nokpu-
mu с насечku, а npu №76 горните лucma са с no gBe "ямku " 6 основата u са
nо-uзgълЖенu, сяkаш стегнатu от "nерлената" рамkа.
Засега еguнстВенuят аналогичен нakpauнuk е този от селuщето npu с.
Сmърмен 207
, gатuран с gругuте нaxogku В Vlll - Х В. Смятаме обаче, че gолната
гранuца на nogтun 1 е не nо-рано от IX В., тъО kато формата u заkреnВането
с нenogBuЖнu нuтоВе не са хараkтернu за Vlll В.
Пogтun 2. Разчленена основа с nъnko6ugeн uзgатъk. Рuтмuчно nоВтарящu
се многолuстнu nалметu с общ среgен лuст. Глаgъk борgюр (№78).
Hakpauнukьт засега няма аналогuu cpeg старобългарсkuте nаметнuцu. Уk­
расата от nоВтарящu се многолuстнu nалметu с общu cpegнu лuста, огра­
gенu с глаgъk борgюр, се срещат сраВнuтел но често cpeg староунгарсkuте
kоланнu нakpauнuцu . Поgобнu са uзВестнu от неkроnола npu Буgаnеща - Фар­
kаwрет208 u гроба npu Земnлuн 209 , gaтupaнu В Х В. От същото Време е нakpau­
нukьm от ранносреgноВеkоВното ykpenлeнue Beлuku граgац В Източна Сър­
бuя210. Тезu сраВнuтелно gобре gaтupaнu аналогuu са осноВанuе ga отнесем
нakpauнuk №78 В Х - нач алото на XI (?) В.
Пogтun 3. Дълъг, тесен, с разчленена основа. Рuтмuчно nоВтарящu се
сuлно стuлuзuранu трuлuстнu u многолuстнu nалметu (№79).
Hakpauнukьт uма nълна аналогuя с нakpauнuka от гроб 2 npu църkВата В
югоизточната част на Вътрешнuя граg 6 Плuсkа211 , gатuран във Втората
nолоВuна на Х - началото на XI В. По nоgобен начuн са uзnълненu nалметuте
на нakpauнuka от kреnостта npu с. Cpeguщe 212 , Сuлuстренсkо. Палметната
kомnозuцuя, маkар u сuлно стuлuзuрана go геометрuзuране, много напомня за
"Воgнuте лuста" от kерамuчнuте nлoчku В Патлеuна21 3 u уkрасата на частu­
чно запазената грuВна В ПреслаВсkото съkр0Вuще214 . Въз основа на npuBege-
нume аналогuu u no общu белезu нakpauнuk No79 gатuраме В kрая на IX go
началото на XI В.
Пogтun 4. Разчленена основа. "ПреВързанu" nетлuстнu nалметu с Волутнu
сmебла. Глаgьk борgюр (№80, 81).
ДВаmа нakpauнuka, Bъnpeku че са заnазенu частuчно, В uзВестна стеnен се
gоnълВат u gаВат npegcтaBa за цялостната kонструkцuя u ykpaca. В наgль­
Жен peg, om основата kьм Върха, се реgуВат Волутнu стебла с "nреВързанu"
nemлucm нu nалметu. Странuчнuте лuста са kръглu, среg ното разчленено,

:ип Г. Д Ж и п го 8. Лр.:JСешогич.есkи uзс.А.еg8апил. 8 запаgн.ата част иа ykpeneuomo ce..tuщe

при с. Стър.мен,. - РП, Vll, 1982, с. 57, обр. 6013•
2111
1. о·t
е n е s. · аьra 229•
ор. ctt.,
209
V. В и d i 11 s k у - К r i с k а. Staromadarsky 11dce/11icky l1rob zo 'lemplit1a.-Arcl1eologicke rol}1ledy,
XV/f. 3. I<J65, obr. JOOj.
:ic М J а н k о 8 и h. Срt:;уньо8еkо8но ftace..tьe на Be..tukoм граgцу у X-XJ Beky. Веограg,
1981, таб..t. Х/ •
19
т С. П ..t е т не 8 а. Стратиграфич.есkие uсс.А.еgо8ания JlA.ucku (работы Со8етсkого отря.gа
1977 - 1988 г.). - В: П..tucka - Прес.А.а8, 5, 1992, с. 61, обр. 321 •
:т Лрхешогич.есkи музей - Силистра, еkспозuцШl.
т К. Ми я т е fl. Прес.А.а8сkата. kepa.м.uka ... , обр. 49.
:1/~ '1'
. т от е 8. Прес.А.а8сkото съkроВищс... , rnau.л. r.. ххш
6
•

183
konuel3ugнo. Cpeg nублukу13анuте nаметнuцu nogoбнu не са uзВестнu. По форма
u ykpaca те се gоблuЖаВат go наkраuнuцuте от старобьлгарсkuте kpenocтu
npu селата Поnuна u Cpeguщe, Сuлuстренсkо, обuтаВанu от IX go началото
на XI 13. 215
Пogтun 5. Разчленена основа. Ykpaca от pegyBaщu се "nреВьрзанu" Волутu
u nалметu В нuсьk релеф (№82 - 85).
Варuант 5а. Мальk, без uзgатъk npu основата. PegyBaщu се "nреВързанu
11

nетлuстнu nалметu с Волутu u еgна трuлuстна nалмета npu Върха. Cлegu

от посребряване (№82).
Варuант 5В. Мальk, с nьnkoBugeн uзgатьk npu ocнo6arna. PegyBaщu се g6ou-
ku "nреВьрзанu" Волутu с трuлuстна u nетлuстна nалмета (№83).
Варuант 5с. ИзgьлЖен, с nьnkoBugeн uзgатьk 6 основата. Рuтмuчно nо6та­
рящu се "nреВързанu'' Волутu с трuлuстнu nалметu (№84) .
.f3арuант 5d. Wupok, с nъnkoBugeн uзgатьk 6 основата. Рuтмuчно nоВтаря­
щu се "nреВьрзанu" Волутu с трuлuстнu nалметu. Борgюр от "nepлu". Оловен
(№85).
Hakpauнuцuтe от nogтun 5 са с богата nалметна ykpaca, kоято заема
цялото лuце, ограgено с глаgъk борgюр, а npu №85 с gВоен борgюр от тясна
uBuцa u "nерлен " peg. Орнаментuте са npegageнu с точнu u яснu очертанuя.
СьзgаВа се Вnечатленu~ за повтаряне на отgелнuте елементu безkраu",
11

kоето е хараkтерн оu за gругuте nластuчнu uзkустВа на Първото бьлгарсkо

царство. И ako това е Валugно за №84 u №85 , то npu gругuте gBa нakpauнuka
(№82 u №83) от npu6ugнo nо6тарящuте се орнаментu се nолуча6а еgна nо­
слоЖна kомnозuцuя. Ako се абстрахuраме наnрuмер от gолнuте kраuчета на
Волутuте на №82 , трuлuстнuте nалметu kато че са обърнатu еgна kьм
gруга с общ среgен лuст , а npu №83 лuстата на gВете nалметu образу6аm
"nреВързанu " Волутu. Tyk трябва ga обърнем Внuманuе на №85, koumo е изра­
ботен от олово - матерuал, uзnолзВан много pяgko за uзработkа на ремъчнu
нakuтu. Засега еguнстВенuте олоВнu нakpauнuцu са тези от Голямата базu­
лukа В Плuсkа. Фунkцuоналното nреgна.значенuе на нащuя нakpauнuk е gоста
съмнuтелно u това нu kapa ga мuслuм , че е uзработен за моgел.
Cpeg nублukуВанuте раннобьлгарсku ремъчнu нakpauнuцu с аналогична ykpa-
ca са тезu от Яkuмо60 216 u Пресла6 217 . Блuзkа е уkрасата u на наkраuнuцuте
от ранносреgноВеkоВнuте kpenocтu npu селата Okopw u Сkала, Сuлuстрен­
сkо218, kakтo u на eguн нakpauнuk 6 музея 6ь6 В. Търно6о219 . Общата gamupo6ka
на nocoчeнume naмemнuцu е IX - XI 6. От това Време е u eguн нakpauнuk с
nоgобна ykpaca om Дuногецuя220 • Извън ареала на сmаробьлгарсkаmа kултура
с анаnогuчна ykpaca е само нakpauнukьm om гроб 1 на неkроnола npu Сабаg-

:п.• Лрхео.А.огичесkи музей. - Сш.истра, еkсгwзицил; Р. Р а ш е 8. Староб?Мгарсkи уkрегиения„ .,

с. 124.
щ w Bulgat·ie medilh•ale. A1·t et ci\1ilis11tio11. Pщ·is, 1980, р. 68, N 64.
:ш ll. M a /Jpoguno8. Старобъ.А.гарсkото изkуст8о.„ , обр. 268.
:т Архешогич есkи музей. - Cu.A.ucmpa, еkспоз ицил.
m Музей н,а Лторото б'М2арсkо царст8о - В. 'J"ьрпо8о, еkспозици.я.
170
J. Ват еа. Di11ogetia, /. Bucure§ti, 1967. р. 299, fig. 173н.

184
kuгьош (И зточ на Унгарuя) , gатuран В Х в. 221 ПраВu Вnечатл енuе, че cpeg ста­
роунгарсku те ремъчнu нakuтu, kъgето слоЖнuте nалметнu koмnoзuцuu са
често срещанu, нakpauнuцu с ykpaca, nоgобна на nogтun 5, са uзkлюченuе. Въз
основа на това наблюgен u е моЖем ga npegnoлoЖuм, че разглеЖgаната kомnо­
зuцuя се оформя u разВuВа nрез IX - Х В. В земuте на Среgнuя u на Долнuя
Ду нав kато Варuант на общuя за старобългарсkата u староунгарсkата ме­
m алоnластukа стuл, u nо-сnецuално npu ремъчнuте нaku тu.
Х Tun. Hak pauнuk с gъго6ugен uзрез 6 основата. Л u цето разgел ено на чe­
mupu nолета, заетu от многолuстнu nалметu 6 нuсъk релеф (№86) .
Cpeg uз8естнuте ранносреgно6еkо6нu nаметнuцu на металоnластukата
няма mочнu аналогuu на тозu нakpauнuk. Могат ga се сраВня6ат само отgел­
нu ел ементu от формата u уkрасата. Дъго6ugнu uзрезu npu основата, маkар
u pяg ko, се срещат u npu gpyгu нakpauнuцu - трu В Добрuчkuя музе0 222 u няkоu
ceBepoka6kaзku от IX 6.223 По-необuчаuна е орнаменталната kомnозuцuя на
наwuя нakpauнuk. До uз6естна стеnен тя се gоблuЖа6а go тазu на нakpauнuka
om ранносреgно6еkо6ната kpenocт npu с. Цар Асен , Сuлuстренсkо 224 • П о-блu ­
зkа е аналогuята с наkраuнuцuте от гроб 206 на Крюkо6о - КуЖноВсkuя gpe-
Bнo мopgoBcku не kроnол от Vlll - IX 6. 225 Те са със същата форма u gokoлkoтo
се BuЖga от рuсу нkата, са с nоgобно орнаментално решенuе. Ako трябва ga
mьрсuм ycnopeguцu В орнаментukата на старобългарсkuте nаметнuцu, ykpa-
cama н а нakpauнuk №86 се gоблuЖаВа еguнст6ено go тазu на nолусферuчното
konчe В ПреслаВсkото съkро6uще226 • Прu него се наблюgа6а nоgобно разgеляне
на лuцето на четuрu ykpac н u nолета , з аnъл ненu с nетлuстн u nалметu с
mьнku JlUCтa. Посоченuте аналогuu, маkар u не съвсем точнu, засега са eguн­
cmBeнu u нu насочват kъм еgна nо-обща gaтupoBka на нakpauнuk №86 В гра­
нuцu mе на IX - началото на XI В.
XI mun. Hakpauнuk с gъгоВugен (?) uзрез 6 основата. Ykpaca от kлонkа със
cuмempuчнu лuстенца В нuсъk релеф . Бо рgюр от nерлен ; peg (№87).
11 1

Hakpauнukът е фрагментu ран u оnреgеляме формата на основата no nъл­

ноmо схоgстВо на заnазената ч аст с eguн цял нakpauнuk В Добрuчkuя музеu 227 .
Друг аналогuчен нakpauнuk не нu е uзВестен. Известна npuлuka uма с големuя
kоланен нakpauнuk от гроб 206 на сnоменатuя по-горе Крюkо6о - КуЖно6сku
неkроnол 220 u нakpauнuka от могuла №4 npu Земnлuн (Унгарuя) от kрая на IX
- началото на Х 6.229 Уkрасата от kлонkа със сuметрuчнu лuстенца 6 nерле­
11

на рамkа uма ycnopeguцu npu няkоu луно6ugнu anлukaцuu . Наu-голяма е npu-

11

711
В. Csanad. Х. szazшii temettJ а szabadkigy6si-palligeti rаЫаЬап. - А blkes magyei muzeumok ktJz[eme11yei,
/, 1971, tаЫ. Jr
т Историчесkи музой - Добри ч, шt8. № Ас 1760, Ас 1764, Ас 2855.
:т С т е п и Е 8 р а з и и ..., рис. 94 (оkоюю ние)31 •
:l• 4 А
- рхешогичесkи музей - Си.А. истра, еkспозицил.
т /. D i е 11 е s. А karancslapujtбi /1011foglalds kori бv es mord\•infOldi /1aso111misa.- АЕ. 91, 1, 1964,
[tg . ./.
s С т. Стан и ..t о 8. Прес.А.а8сk~то съkро8ище и произхоgът.„, с. 149, обр. 19•
22

Историчесkи .музей - Добри ч, ин.8. № Ас 1760.

227

ш /. D i е " е s. А karancslapujlбi .„, fig. 4.v

т V. В и d i 11 s k у - К r i с k а. Staгomadar'Sky щjf:e/11icky /1rob ... , р. 319, obr. lOOr

185
лukата с аnлukацuята от м.Селuще В Преслав, gобре gатuрана 6 Х 6.230 В тозu
peg стоят u anлukaцuuтe от kреnостта npu с. Дебрене, Добрuчkо, gaтupaнu
в kрая на IX В· 231 Тозu тun anлukaцuu се среща на терuторuята на Среgнuя
ДунаВ 232 , горното теченuе на Волга233 u ЮЖен Урал 234 • Прuето е, че те са
тunuчнu за староунгарсkата металоnластukа от nepuoga npegu u слеg за­
11

Вою6ането на роguната" 235 В самuя kpau на IX В. Смятаме, че нakpauнuk №87

е В стuлоВо еguнстВо с nосоченuте anлukaцuu u kато се onupaмe на gобре
gатuранuте от Преслав u Дебрене , го отнасяме kъм kрая на IX - Х 6.
Xll тun. Големu нakpauнuцu с релефна ykpaca от kanko6ugнu фuгурu. Борgюр
от "nерлен" peg (№88, 89).
Пogтun 1 . Pegy6aщu се kanko6ugнu меgальонu с nреВьрзанu лентu ВьВ
11 11

Bucok релеф (№88).

Пogтun 2. Гuрлянgа от kankoBugнu меgальонu В нuсьk релеф (№89).
Засега еguнстВената сраВнuтелно точна аналогuя на №88 е нakpauнukьm
от kреnостта npu с. Голеш , Сuлuстренсkо 236 • Прu него лuncBa само "nерле­
нuят" peg. KankoBugнuтe меgальонu 0111 наkраuнuцuте go uзВестна стеnен
nрuлuчат на меgальонuте от anлukaцuя №48 u №49 (тun 111 no Ст. СтанuлоВ),
gaтupaнu В IX - XI 6. 237 Аналогuчнu са u няkоu anлukaцuu от старобьлгарсkumе
kpenocтu Дuногецuя 238 u Пъkуюл луu Соаре239 , gaтupaнu 6 XI 6. (?) Kanko6ugнuяm
орнамент 8 разлuчнu Варuантu u тexнuku се среща често 6 nрuлоЖнuте
uзkустВа на Първото бьлгарсkо царство от kрая на IX u Х 6.240
Трябва ga отбелеЖuм много gоброто kaчecrr:Bo В uзработkата на №88.
Точното моgелuране на орнамента u nосребреното лuце го поставят cpeg
наu-gобрuте образцu на ранносреgноВеkоВнuте ремьчнu нakuтu. Не е .uзkлю­
чено тоu ga е uзработен В няkое от Buзaнтuuckuтe ателuеп~а, npouзBeЖgaлu
нakuтu за т.нар. "BapBapcka" моgа.
Xlll mun. Wupok нakpauнuk с разчленена основа u сьрцеВugен uзрез. Ykpaca
om сърцеВugна фuгура с Bnucaнa трuлuстна nалмеmа 6ь6 Bucok релеф. Тесен
глаgьk борgюр (No90).
Makap заnазен частuчно , общото Вnечатленuе от нakpauнuka е за nозна­
та форма u ykpaca. Разчленената nочтu фестонuрана основа със сьрце6ugен
230
С т. Б о JL е 8. Цит. съч., с. 71 - 74, обр. 12.
v 8
m В. И от о 8. Сабя от paшwcpegнo8eko8nomo сед.ище go ce..w Дебрене, Добричkо. - ДобруgЖа,
9, 1992, с. 144, ma-6.Jt. 16•
m /. D i е п е s. U11 cimerier·e des Hongгois co11queгal/fs а Basf1alom. -AAHu11g, V/I, 1956, р. 253.
!!
33
Н. Б о k и й, С. П .А. е т п е 8 а. Захороиепие семьи Воина - kоче8ниkа Х в.в Бассейи,е
Иигула.- СА, 2, 1988, с. 99 - 114, рис. 1" 4ц,/ Р. О р .А. о В. Пi81tiчмпричор1tо.морсьkий циптр...,
с. 34, рис. 61-11 •
Е. Ха .л. и k о 8 а. Бо.11.ьше - Тига.нсkий м.оги.А.ыtиk. - СА, 2, 1976, с. 169, рис. 10; Р. 0р.А.о8.
334

Пi81tiчнопричор1tом.орсьkий ци.щпр..., рис. 6„;С те п и Е 8 раз и и ..., рис. 5525' 5635•

235
Н. Б о k и й, С. П л е т 11, о (J а. Цит. съч. с. 114; Ст. Бонев. Цит. съч., с. 71 - 72;
В. Йотов. Цит. С'Ьч., с. 144.
336
Архео.л.огичес:kи музей - Cu.11.ucmpa, еkспозицил.
С т. С т а и и ..t о 8. Старобмгарсkи рем'Ьч1tи ykpacu..., та.Ш VIП484g.
297

718 J
. в а r 11 е а. Ор. crt. .. ji.g. 173 11" .
139
Р. D i а с о п и. Ор. cir .. АЬЬ. 17•
240
К. Ми я те 8. Пpec..ta8ckama kepa.мuka ... , с. 80, 91 -92, обр. 72, mafit. VI5,<У,; Ст. Станщо8.
Старобмгарсkи рем'Ьчни уkраси ... , с. 23, обр. 3„.,. „ 41,:.

186
uзрез е nоgобна на наkраuнuцuте от Bug Е, тun V, nogтun 2с, kakтo u на тезu
от селuщето npu с. Стърмен 241
. Внuманuе заслужава сърцеВugната фuгура
6ъ6 6ucok релеф. Тя уgu6uтелно npuлuчa на цял тunологuчен peg ремъчнu
anлukaцuu от IX- XI 6., с глаgъk борgюр, от kouтo uзлuза трuлuстна nалмета
с ромбоВugен среgен лuст 242 • Вnuсаната 6 сърце6ugна рамkа nалмета е шupo­
ko uзnолз6ан мотu6 6 uзkуст6ото nрез IX - XI 6. на терuторuuте от Унгарuя
go Среgна Азuя243 • В старобългарсkото uзkустВо мотu6а срещаме 6 уkрасата
на npecлaBckuтe kаменнu kopнuзu 244 , рuсуВаната kepaмuka245 u наu-Вече 6 мu­
нuатюрата. В OcmpoмupoBomo еВангелuе u СВетослаВоВuя сборнuk "сърца" с
nалметu uзпъл6ат рамkuте на разлuчнu uзобра>kенuя 246 • Тезu аналогuu nоkа­
з6ат, че уkрасата на нakpauнuk №90 е 6 стuлоВо еguнст6о с орнаментukаmа
В nрuлоЖнuте uзkустВа от kрая на IX - началото на XI В.
XIV тuп. Wupok нakpauнuk с gъгоВugно Вgлъбната основа u пъпkо6ugен uз­
gатъk. Релефна ykpaca от pegy6aщu се фuгурu с форма на "омега", ограgенu
с глаgъk борgюр u насечku (№91).
Hakpauнukът няма аналогuu cpeg uзВестнuте старобългарсku паметнuцu.
Необuчаuната ykpaca от pegyBaщu се фuгурu с форма на "омега" е аналогuчна
на уkрасата Върху kъсноа6арсkuя нakpauнuk от гроб 57 на неkропола npu Кuш­
kьоре (Унгарuя) 247 Тозu нakpauнuk обаче е с форма u заkрепВане с поg6uЖнu
нuтоВе В основата, хараkтернu за aBapckuтe ремъчнu нakuтu om Vlll u нача­
лото на IX В. ПрuВеgената аналогuя може ga бъgе от значенuе само за про­
uзхоgа на уkрасата, но не u за gaтupoBkaтa на нашuя нakpauнuk. Hakpauнuk
№91 е еgнолuцеВ, с форма u заkрепВане с нenogBuЖнu нuто6е, тunuчнu за еgно
nо-kъсно Време, u моЖем с осноВанuе ga го отнесем kъм Втората nоло6uна на
IX - Х В.
ПреgлоЖенаmа kлacuфukaцuя u gamupo6ka В uзВестна степен са усло6нu,
защото се оkаза, че няkоu om нakpauнuцume са еguнстВенu за с6оuте тunoBe
u kakтo Вече споменахме, почтu Bcuчku са случаuнu нaxogku , лuшенu от пър­
воначална uнформацuя . Стремuхме се ga прuВлечем по Възможност повече
аналогuu, но те не Вuнагu са точнu u gобре gaтupaнu. Това 6 наu-голяма
стеnен се отнася за наkраuнuцuте om Българuя, намеренu uзВън неkрополu,
npu paзkoпku на селuща u kрепостu, u gaтupaнu В общu хоронологuчесku гра­
нuцu. По-точно gaтupaнu са аналогuuте от Унгарuя u тезu om степнuте
pauoнu на Русuя u Ykpauнa, намеренu В нekponoлu. ИзВоguте, kouтo ще cu
nозВолuм ga наnраВuм, В uзВестна степен също ще бъgат относuтелнu, за-

т Г. Д Ж и п го 8. Цит. съч., с. 58, обр. 6016•

С т. Стан и .А. о 8. Старобмгарсkи рем'Ьчnи gkpacu ..., с. 17 - 18, таШ. IХ6нз·Г().А,.Л,М
4
: :

брой поgобн.и аГ1.А.ukации се съхра1и~8ат 8'68 Варпопсkи.я музей.

Р. О р ..t о 8. Пi8пiЧ1t0nричорноморсьkий циuтр.., с. 32, рис. бu.11; А. Банk. Цит. съч., рис.
243

14,-3'
М. В а k ..t и и о 8 а. Mamepua.A.u и произ8оgст8о на Прес.А.аlЗсkата kамен.на rиacmuka.
244

·В: Прес.А.а8, 5, 1993, обр. 3.

щ И. А k р а б о 8 а • Ж а н g о 8 а. Но8о 8 Пат..tейн.а c.A.eg Йорgан ГоспоgиноВ. ·В:
ПреСМJВ, 1, 1968, обр. 2; К. М и я т е 8. Пpec..ta8ckarna kepaмuka ... , таШ. XIV1_,.
246
В. И 8 а n о 8 а • Ма 8 р о g и но В а. За ykpacama на ръk,описите от npec.A.a8ckama
knuЖ081ta шkо.А.а . . В: ПрсС.А.аВ, 1, 1968, обр. 3, 20, 21.
Е. G а r а т. Ор. cit.. Taf 1311•
147

187
щото се отнасят само за eguн немногоброен Bug ремьчнu нakuтu.
Еgна значuтелна част от наkраuнuцuте (38 бр.) са намеренu В kpenocтu,
kоето Вероятно означава, че те no няkаkьВ начuн са сВьрзанu с Военнuя бuт.
УтВърgено е мненuето, че броят u формата на металнuте ykpacu Върху
kолана са оnреgелялu мястото на собстВенukа ВъВ Военната uepapxuя 248
, Bь­
npeku че nоняkога богато ykpaceнu kоланu се отkрuВат В Женсku u geтcku
гробоВе 249
• Peguцa uзслеgВачu 250
, смятат, че
npu оnреgеляне на ранга особено
важно място са uмалu наkраuнuцuте. Cnopeg С. ПлетньоВа на млаguте Bouнu
са onacBaлu nояс с тоkа u egBa nо-kьсно, npu участuе В сраЖенuе u npugBuЖ­
Baнe В Оерархuята, са npukaчBaлu eguн uлu няkолkо нakpauнuka251 • Hapeg с тазu
фунkцuя наkраuнuцuте са uмалu "езuчесkо kултоВо значенuе uлu значенuе на
амулетu" 252 • Т оВа особено ВаЖu за наkраuнuцuте със стuлuзuрано антроnо­
морфно uзобраЖенuе, сВьрзанu с магuчесku oбpegu u anoтponeuчнu ВярВанuя. 253
Тьu kато у нас nочтu не се отkрuВат целu kоланнu uлu ремьчнu гарнuтурu,
е труgно ga onpegeлuм точното място на наwuте нakpauнuцu. МоЖем ga
наnраВuм само nреgnолоЖенuя Въз основа на аналогuчнu нakpauнuцu, oтkpuтu
В гробове на неkроnолuте на сuнхроннuте kултурu.
Даннuте от aBapckuтe 254 u сагоВсkuте255 нekponoлu, kakтo u uзобраЖенuя­
та Върху тюрkсkuте наgгробнu статуu 258
сочат, че kьм леВuя kpau на kолана
е npukpenBaн голям нakpauнuk, а no-мaлku са Buceлu на kьcu ремъцu . Вероятно
от тakuBa kоланu са нakpauнuцu №8 - 13. Като uмаме npegBug, че те no-ckopo
са Вторuчно uзnолзВанu, засега точното оnреgеляне на мястото uм Върху
българсkuя ремьk остава nog Вьnрос. Пьр6uят мagapcku kоланен наkuт u kом­
nлеkтьт нakpauнuцu от ПреслаВсkuя gВорец Вероятно също са от kоланu с
Вuсящu ремьцu. Известна npegcтaBa за nogoбнu kоланu cpeg българumе ga6a
еgна pucyнka - графuт от Плuсkа от nър6ата nоло6uна на IX 6.257
Вече nрез Х 6. се уnотребяВат kоланu, kомnлеkто6анu с тоkа, aмukaцuu u
eguн голям нakpauнuk, без Вuсящu ремьцu. Cnopeg И. Дuнеw, този тun kолан

8
'' С т. В а k А и 1t о 8. Фор.миропе„., с. 142; Ji Ма, 8 р о g и u о 8. Прабь.А.гарсkаrnа
хуgоЖест8ена u1tgycmpuя„., с. 157 - 162; С т. С т а н и .А. о 8. Староб'Ь.А.Zарсkи рем'Ьчни
ykpacu„., с. 32 - 33; С. П .А. е т n е 8 а. От kоче8ий„., с. 161; 1: М а k а р о В а,
с. п А е т 1l е 8 а. Пале Зl'i.Qm1toгo 8ой1tа из Capk~a. - СА, 2, 1983, с. 68; G. L а s z 1 о. The
Агt „„ р. 54, flg. 24.
т Е. Ха А и k о 8 а. Цит. сьч., с. 168 - 169.
zo С. L а s z 1 о. Etudes arclu!ologir1щs :тг de /а societe des Avaгes. - АН, XXXN, 1955, р. 158, 181:
С. П .А. е т н е 8 а. От kоче8ий.„, с. 161; 8. М о г и ..t ь н и k о 8. Тюрkи ..., с. 41.
m С. ПА е т 1t е 8 а. От kочеВий„„ с. 161, puc.45.
т Н. М о 8 р о 9 и и. о В. Стариu·мгорсkото изkуст8о.„, с. 81.
63
' Р. Р а ш с 8. За езич.есkи.r~ ..tuцuf3 образ.„, с. 133, обр. 1,2.
154
Z. С i 1 i 11 s k а. Slaн•isc/1-Фvшisc/1es„„ ЛЬЬ. 19: N. F е t i с !1 • Das a~vare11zeit/klie„., АЬЬ. 27,
28, 85. 111.
w С. П .А. е т 1t е 8 а. От kоч.е8ий.„, рис. 45; Т. Makapo8a, С. П..tетнеба. Пояс знатн.ого
Война„., рис. 3.
• Л. Е 8 т ю х о 8 а. Ка.меннью из8ал1tил Сибири и Nfoшю..tиu. - МИА СССР, 24, 1952, рис.
25

20, 21, 25, 26, 40, 3

m П. Георги е 8. Прабмгарсkи kултоби церемони.и Върху рисунkи графити с нagnucu
от П..tucka (по Вре.мото 1ta xaN Мала.мир (8.ЗJ - 836). -D: Проб.А.еми па прабь.А.гарсkата история
и ky..tmypa, 2. С., 19.91, с. 1'98 - 208, рис. 1,4.

188
е бuл разпространен cpeg мag>kapuтe , peguцa нapogu В uзточнuте степu
u
gopu Bukuнгuтe. Същuят kолан, но с qруг тuп нakuтu , остава В употреба u
няkолkо Beka nо-kъсно ВъВ Вuзантuя u Българuя, kато еgна стара траguцuя ,
kоето лuчu от няkоu kтuтopcku uзобра>kенuя 258 • С nogoбнu на унгарсkuте"
11

kоланu са uзобразенu българсkuте Bouнuцu от Менологuя на Bacuлuu 11 259 .

Освен това , ako съguм no kосВеното cBegeнue на enuckon Лuygnpaнg за об­ 260

щuя Външен Bug на българu u унг арцu , таkъВ бu трябвало ga бъgе българсkuя
kолан през Х В. Taka местата на наwuте нakpauнuцu могат , маkар u общо , ga
се опреgелят no аналогuu с многоброОнuте унгарсku kоланu, omkpuBaнu на
11

мясmо'' 8 неkрополuте 261 . Преgполагаме, че големите нakpauнuцu №48, 65, 74,

76, 79, 88, 90 са npukpenBaнu kъм леВuя kpau на kолана, а няkоu от nо-малkuте,
kamo №33 , 36, 47, 52 u gp. , на kъcu ремъцu за торбuчku , но>kоВе u gpyгu прuна­
gле>kностu . Вероятно от kолан е нakpauнuk №15 от неkроnола В kB. TpoweBo
(Варна) u аЖурнuят №14 , поgобно на аналогuята му от гроб 104 В неkроnола
npu Султана. Hakpauнuцuтe са бuлu npukpenBaнu u kъм разлuчнu ремъцu от
с н аря>kенuето на Воuна. Аналогичен на №3 е намерен Върху ремъkа за npukpe-
nB a н e на wnopa В гро б 70 на неkропола Гарабон!< (Унгарuя). Много е Вероятно
с nоgо бно nреgназначенuе ga са нakpauн uцu №1 u №2.
Hakpauнuцuтe nрuсъстВат u В ykpacarna на kонсkата сбруя. TakuBa са uз­
Becmнu от гробове В Унгарuя 262 u Русuя·'63 . Праkтukата ga се уkрасяВа koнcka­
ma а мунuцuя на българсkата kоннuца е засВugетелстВана В няkоu мuнuатюрu
om МанасuеВата xpoнuka , Magpugckuя пpenuc на Йоан Ckuлuцa 264 u няkоu uзо­
б ра>kенuя на kоне от старобългарсku pucyнku - графuтu 265 . Тряб~а ga отбеле­
>kuм, че металнu ykpacu с форма на нakpauнuцu са nokpu8aлu uзцяло ремьцuте
на kонсkата сбруя nоgобно на anлukaцuu 266 • Преgnолагаме, че няkоu от наwuте
нakpauнuцu също са от koнcka сб руя, t-.u засега лunсВат mочнu аналогuu. Не
uзkлючВаме Възмо>kността ч асm ::,m мал kuте орнаментuра нu нakpauнuцu ga
са б uлu с таkоВа nреgназначенuе .
Прu kласuфukацuята се спряхме u на орнаменталнuте мотuВu. Hяkou тВър­
gе еле ментарнu u небре>kно uзnълненu , gpyгu с яснu u точнu очертанuя , nо­
Вече uлu nо- малkо стuлuзuранu . Еgна не малkа часm от наkраuнuцuте са

ш /. D i е •1 е s. А parbetei lelet. - ЛЕ. 2. 1959, 145-15./, kep, 8. 9; А korancslapujcOi. .. , fig. 9, /О,

11. 12. 13.
269
К р. М и я т е 8. Старобъ.л,гарсkи :J.A.ame1t наkит ..., с. 20; Исrпори.я на Бъ.л.гария, 2. С.,
1981, с. 143.
/JИБИ, 1I, С., 1960, с. 326 - 327.
260

261
N. F е t t i с !1. Die Metallku11st.... Taf. CXVlll, СХХХ, XX VJJI, XL/11; !. D i е 11 е s.
А ka1·шicslapujtoi... , fig . З, 5, 9.
267
N. f' е t t i с !1. Die Metallktmst.... Taf LXXXVJ/1.2.
263
Т. М а k а р о 8 а, С. П .л. е т н е 8 а. Пояс з.А.аmпого Войн.а ... , с. 74 - 75, рис. 79 ;
Р. О Р .л, о В. Пi81tirтопри чорпо.морсьkий центр.. , рис. 2; В. Ш и .А. о 8. Кул.иноВсkий kурганны
моги.4.ьnиk. - М11А СССР, 60, J!J59, с. filZ, рис. 4; Н. Б о k и й, С. Л .А. е т н е 8 а . Захороншtuе
Воина ..., рис. 3.
И 8. Д у й че В. Мшш а тюри те на Маиасие8а та .д,етопи с. С., 1962, .А.. 145, .А.. 146; Ат.
264

БwkkoB. Ми.н.иатюри от Magpugcku.я ръkопис па йоаи. Сkил. ица. С., 1972, л.. ll V, 18 V 8.
2 5
б П. Гео р г и. е 8. Прабмгарсkи k.y.A.mo8u церемонии..., рис.1, 4; D. О v с а r о v. Grafjiri
medievaux de Pliska et de Pr·eslm • (Communikationes prealaЬle). - ИА!1, XXXV, 1979, flg. 11, 12-14.
Р. О р л. о 8. Пi8пiчи.опричорпоморсьkид центр.. , ри.с. 22-4.
266

189
запазенu частuчно u това затруgняВа прослеgяВането на уkрасата. Boguxмe
се обаче от >kеланuето за пълното , а не поgборното публukуВане на мате­
рuала. В kаталога поgробно сме преgстаВuлu Bcuчko, свързано с уkрасата,
kоето мо>kе ga gage Възмо>kност u за gруга, разлuчна от нашата uнтерпре­
тацuя. Makap nреgстаВенuте туk нakpauнuцu ga не са многоброuнu, мо>kем ga
напраВuм няkоu наблюgенuя Върху орнаментukата. Само 4 са глagku, без ykpa-
ca, 4 с eguнuчнu Врязанu лuнuu, kouтo оформят (поgчертаВат) глаgkuя борgюр.
Другu 4 са само с борgюрu, kouтo 02pa>kgaт 2лagkuтe лuца. Eguнuчнu са
случаuте с ykpaca тuп "рuбя kост" (№55) , Врязанu В среgата npaBu u Вълнuсmu
лuнuu (№50, 54). По6ечеmо om нakpauнuцume са пokpuтu с растuтелна ykpaca,
kоято почmu по равно се разgеля на Врязана u релефна. Само трu са uзцяло
a>kypнu (№9 , 1О , 14). Hau-чecmo срещанuят мотuВ е палметата, преgаgена В
почтu Bcuчku разноВugностu - рuтмuчно повтаряща се uлu В kомпозuцuя с
gBoOku "пре6ързанu" Волутu (№35 , 83, 84, 85). ПраВu Впечатленuе, че палметuте
са сuлно стuлuзuранu, go геометрuзuране, а прu няkоu преgелната стuлuза­
цuя е gоВела go загубВане на първообраза. ЕguнстВено прu №82 палметuте са
пpegageнu с мeku u елегантнu очертанuя. Наu-хараkтерното npu моgелuране­
то на палметuте е разчленяването на лuстата, особено на среgното. То
наО-често е koпueBugнo , поняkога ромбоВugно. Като става gума за сuлната
стuлuзацuя на палметuте, трябва ga споменем за тезu, kouтo напоgобяВаm
чоВешkо лuце. Наблюgа6ат се разлuчнu тuпоВе uзобра>kенuя, В зaBucuмocm
от степента на стuлuзацuя. Прu №34 лuсmата на gВете палметu напоgобя­
Ват чоВешkо лuце, gokaтo прu gpy2u (№30, 59) стuлuзацuята на образа го е
nре6ърнала В растuтелен орнамент .
Друг тuп растuтелен мотuВ са " Beukuтe", uзобразенu Върху наkраuнuцuте
В няkолkо разлuчнu Варuанта. Вече споменахме за същестВуВащuте мненuя
относно тазu ykpaca. Тъu kато те поставят uнтереснu Въпросu за смuсьла
u проuзхоgа u, наgяВаме се, че прu натруnВане на по-голям броu nogoбнu па­
метнuцu ще е Възможно ga се направят no-cu2ypнu u серuознu uзBogu,
Геометричната ykpaca от Врязанu ромбчета е само Върху трu нakpauнuka
(№25 - 27), kamo прu №27 тя е съчетана с трuлuстна nалметkа npu основата.
За meзu "ромбо6е" също споменахме Вече uзkазанu npegnoлo>keнuя. Ще бъgе
много несерuозно , ako само от уkрасата на трu нakpauнuka npaBuм kатего­
рuчнu заkлюченuя за смuсьла u заначенuето u. Далu тя, kakтo u V - образ­
нuте фuгурu на №66 u " омегumе" на №91 са с6ързанu със знаkоВаmа сuстема,
uлu са "чuстu" мотuВu, засега е труgно ga се onpegeлu.
Прu Bcuчku нakpauнuцu , на kouтo странuте са ckoceнu kъм Върха, се наб­
люgаВа u съответното оразмеряване на мотu6uте - no-шupoku npu основата
u nocmeneннo смаляВащu се kъм Върха. Не на nослеgно място В ykpacama
трябва ga споменем u борgюрuте. Те лuncBam само npu 18 нakpauнuka. Прu
gpyгu me са ВъВ Bug на насечku - kocu (№67) uлu наnречнu (№43, 75), 6рязанu
mънkо uлu nо-gълбоkо , а npu №24 me са kamo kBagpamчema. За сnолучлu6оmо
BъзgeucmBue на растumелнuя орнамент особено gonpuнacя u т. нар. "nерлен"
peg (№61, 69, 72, 85, 88). Борgюрът е свързан с мотuВuте. Много често от него
uзpacmBa (разцъфтява) nалмета uлu се BnucBa В отgелнu елементu от орна­
мента. СреgноВеkоВнuят мaucmop kато че се е страхуВал от празното nоле.

190
Прu моgелuране на голямата част от мотuВuте, незаВuсuмо от манuера 11а
uзобразяВане, лuчu gekopaтuBeн усет u уменuе. Hяkou от наkраuнuцuте (№44,
77, 82, 88, 90) ще се нареgят мe>kgy наu-gобрuте образцu на ранносреgно6еkо­
Внumе ремъчнu нakuтu. Грuфонът Върху nрорезнuя нakpauнuk от ТрошеВо е
мо>kе бu наu- Велukолеnното >kuBoтuнcko uзобра>kенuе от сегашнuте българ­
сku земu.
Расmuтелнuте мотuВu, kouтo се срещат Върху наkраuнuцuте, не са uзо­
лuранu. В kласuфukацuята, kато оnреgеляхме npuнagлe>kнocmma kъм eguн uлu
gруг mun, стuло6ото схоgст6о беше еgна от onopuтe. Много от мотuВuте
се срещат на ремъчнuте anлukaцuu u тoku. Потърсuхме ycnopeguцu 6 орна­
менmukата u на gругuте npuлo>kнu uзkустВа на Първото българсkо царство
- kepaмukaтa, kаменната nлacтuka u мuнuатюрата. Малkо са точнuте ана­
логuu, но egBa лu става gума за шаблон npu това разнообразuе на матерuалu,
формu u технukа. По-Ва>kно е стuлоВото схоgстВо, kоето не мо>kе ga се
nogмuнe. Beukuтe Върху тoku u anлukaцuu В наu-разлuчнu Bapuaнmu; kyxuтe
11 11 11 11

лucma Върху нakpauнuцu, anлukaцuu u nogoбнu на тях Върху kаменнuте kopнuзu;

nалмеmuте 6 peg безkраu на npecлaBckuтe kopнuзu u Bnucaнuтe nалметu В
11 11

сьрцеВugна (лuсто6ugна) рамkа на anлukaцuu, нakpauнuцu u мuнuатюрu. Поgо­

бнu схоgстВа uма u В kankoBugнuтe меgальонu на anлukaцuu u нakpauнuцu u
meзu на архuтеkтурнuте ykpacu от ПреслаВсkuя gВорец. EgBa лu мe>kgy Bcu-
чku мо>kе ga се търсu генетuчна 6ръзkа. Безспорно е обаче 6зuмното 6лuянuе
мe>kgy оmgелнuте xygo>kecтBeнu занаятu, nрелuВане на формu u мотuВu.
В уkрасата на нakpauнuцu №45, 69 - 74 се наблюgаВат няkоu nо-разлuчнu
мomuBu. РеgуВането на gBouku Волутu с ромбове (геометрuзuранu лuста),
kakmo u ecoBugнo моgелuранuте nалметнu лuста оkоло сmебло, са хараkтер­
нu за kъсноаВарсkата орнаментukа. Смятаме, че тезu мотuВu отразяват
аВарсkото Влuянuе Върху раннобългарсkuте ремъчнu ykpacu.
Hяkou схоgстВа мe>kgy нашuте u староунгарсkuте нakpauнuцu поставят
Вьnроса за npoзxoga uм. Не Вuнагu обаче еgнообразuето е gоkазателстВо за
npяko BзauмogeucтBue uлu общ npouзxog. То мо>kеga се gъл>ku на сuнхронното
paзBumue на gВата етноса uлu на общо Влuянuе, а то no тоеа Време мо>kе ga
бьgе само Вuзантuuсkото. Засега това Влuянuе мо>kе ga се npocлegu само В
орнаменталнuя стuл, но не u Върху формата, защото Все още Вuзантuuсkuят
kолан остава непознат u за неговото същестВуВане само мо>kе ga се npeg-
noлaгa. Мо>kем обаче с осноВанuе ga kонстатuраме, че Вuзантuuсkото орна­
ментално Влuянuе В значuтелна степен е nо-сuлно npu българсkuте нakpau­
нuцu В сраВненuе със староунгарсkuте.
За съ>kаленuе нямахме Възможност за xuмuчecku аналuз на сnлаВта, от
koяmo са uзработенu наkраuнuцuте. Четuрu (№1, 2, 3, 7,) са от npunoeнu u
нumoBaнu меgнu nластuнu. Другu четuрu (№4, 5, 6, 8) са ляmu no метоgа,
onucaн от Д. Ласло267 6 uзслеg6ането му за нoмagckomo uзkycmBo. Върху груб
глuнен kалъn е нанасян Восъk u nokpuBaн оmноВо с глuна. Слеg uзnuчaнemo на
maka nрuготВенuя kалъn Восъkът е uзmuчал u В образу6анаmа kyxuнa е налuВан
меmалъm. Слеg uзстu6ането kалъnът е счуnВан u npegмemъm gоnълнumелно

L d s z 1 6. Т11е Art „., р. 84-85.

267
G.

191
е обработван. В резултат на неkачестВеното леене на №4 u №8 са се полу­
чuлu отВорu с непраВuлна форма. Bcuчku останалu нakpauнuцu са лemu В
kаменнu uлu глuненu kалъпu. Засега е uзВестен само eguн kаменен kалъп -
тозu от Плuсkа за леене на прорезнu нakpauнuцu, поgобнu на №14 u №15 .
Фakmъm, че gосега 6 нашuте земu не са намеренu kаменнu kaJ1ъпu за нakpau­
нuцu, преgполага, че повечето от тях са бuлu uзработенu от нетраuнu ма­
терuалu - леярсkа пръст uлu глuна, по Восъчнu uлu металнu моgелu. Вече
споменахме В kласuфukацuята, че Вероятно за моgел е бuл uзползВан олоВ­
нuят нakpauнuk №85. Далu kалъпuте са бuлu gBouнu, uлu eguнuчнu, можем ga
съguм еguнстВено по няkоu Buguмu белезu, останалu u по наkраuнuцuте. Тезu,
kouтo uмат ясна Вgлъбнатuна 6 основата на нuта (шuпа) (№60, 62, 84), са
лemu 6 еgнолuце6 kалъп, защото таkаВа Вgлъбнатuна моЖе ga се получu само
ako нuтът се пpumucka В още меkuя метал. В gByлuцeBu kалъпu са летu
наkраuнuцuте с глаgъk гръб (No19, 25, 26, 27, 59, 63, 79), kато не uзkлючВаме
Възможността ga са летu В еguнuчен, но много gобре нuВелuран kалъп. На
нakpauнuцu №32, 35, 36, 39, 76, 77 странumе са сuлно uзBuтu назаg u образуВаm
gобре очертан ръб. Т о6а може ga се получu само прu пресоване на полутечнuя
метал меЖgу gBe матрuцu. Слеguте от сuлното прuтuсkане, особено Върху
местата на орнамента, gобре лuчаm прu №88 u №90. Прu gpyгu нakpauнuцu
(№46, 54, 56), uзработенu от тънku пластuнu, на опаkото ясно лuчu негатuВен
образ на орнамента, получен В резултат на щамповане.
Само шест нakpauнuka (№17, 20, 38, 61, 82, 88) uмат cлegu om пokpuтue с
бял меmал (kaлau uлu сребро) Върху лuцето.
Що се отнася go орнамента, прu значumелна част от наkраuнuцuте тоu
е получен прu леенето, kато лuчат cлegu от gопълнuтелна обработkа. Само
№55 е uзцяло с gопълнuтелно Врязана ykpaca. На №27 палметkата прu осно­
вата е uзпълнена В процеса на леене u слеg това с gлето са нанесенu грубu
р;:.мбоВugнu фuгурu u kpuBoлuчeщu лuнuu оkоло mях. Наu-често с остър uнст­
руменm са сформянu борgюрuте от насечku (№15, 43, 63, 67, 91).
От пре~:~таВенuте наkраОнuцu 13 са прukрепВанu kьм ремъkа чрез т. нар.
"захапване" u gопълнuтелно нumoBaнu с eguн uлu gBa нuта. Само трu са с
прорез за Вмъk6ане на ремъkа, kouтo слеg това gопълнuтелно е нuтоВан (?).
Bcuчku останалu са прukрепВанu чрез непоgВuЖнu нuто6е (шuпоВе) отkьм
oпakomo. На 28 броя са запазенu нuто6е с по еgна меgна пластuна, gpyгu 26
броя са с шuпоВе. На останалumе лuчат само осноВuте u не можем ga опре­
gелuм със сuгурност Buga на прuспособленuето. Спорен е начuнът, по koumo
са прukрепВанu нuтоВеmе (шuпоВеmе) kьм плочkата. За технологuята на ре­
мъчнuте aплukaцuu Ст. СтанuлоВ смята, че нuто6ете са прuпоя6анu gопъл­
нumелно268. Спореg Л. Дончева - ПетkоВа me са uзработВанu 6 процеса на
леенето 269 . Нашuте наблюgенuя за наkраuнuцuте поkазВат, че са uзползванu
u gВата метоgа. Вече споменахме, че прu наkраuнuцuте, летu 6 еgнолuцеВ
kалъп , много gобре лuчu ВgлъбВането 6 основата на нuта, получено 6 резул­
тат на прuтuсkане 6 още меkuя метал. На gpyгu нakpauнuцu (№69, 70) преg­
Варuтелно са отбелязанu местата на нuто6ете, но маuсторът не се е
:JOS С С
т.
т а 11, и .А. о 8. Староб'Ыгарсkи ре.ма.ч.1щ ykpacu..., с.41.
m Л. До'' ч. е 8 а - Пет k о 8 а. ДВа .м.оgе.А.а за kО.А.анни агииkа.ции„., с. 212.

192
сьобразuл с тях u гu е npunouл на gруго място. Прu №79 много gобре лuчат
kankuтe от npunoя. Добър npuмep. за npunoя6aнe са №25 u №26, летu 6 eguн
kальn, но на eguнuя са npunoeнu нuто6е, а на gругuя шuno6e. Hakpauнuk №52
е с нuт u шun npu осно6ата, съчетанuе, труgно uзnълнuмо npu леене. Пре­
gnолагаме, че заеgно с nлочkuте са летu нuто6ете без 6gльб6ане uлu нат­
руn6ане на метал 6 осно6ата (№67, 89, 91).
В случаuте, kогато нuто6ете (шunо6ете) са се счуn6алu, gоnьлнuтелно са
npoбu6aнu no еgна (№53,
55, 65), no g6e (№39), gopu no шест gynчuцu за npuk-
pen6aнe kъм ремьkа чрез npuшu6aнe (?) uлu nog6uЖнu нuто6е (№36, 74). Поня­
kога мястото на gуnчuцата е съ6nаgало със счуnенuя нuт u е nробu6ана нова
(No75). Пра6u 6nечатленuе, че npu н~kou нakpauнuцu са npoбuтu gynчuцu (№42,
49) uлu са npunoeнu нuто6е (№28) на мястото, kъgето се е счуnuла самата
nлочkа. Посоченuте nonpa6ku са gобър npuмep, че наkраuнuцuте са бuлu ckъnu
u цененu нakuтu, nъk u снабgя6ането с тях eg6a лu е бuло лесно.
Преgста6енuте 91 нakpauнuka се 6мест6ат 6 хронологuчнuте гранuцu от
среgата на Vll go среgата на XI 6., uлu наu-общо 6 nepuoga от сьзgа6ането
на българсkата gърЖа6а go nеченеЖkuте нашест6uя 6 nър6ата nолоВuна на XI
В. Колkото u усло6на ga е gaтupoBkaтa, npa6u 6nечатленuе, че от среgата на
Vll go среgата на IX 6. можем ga отнесем egBa 15 нakpauнuka. Само няkолkо
om mях могат ga бъgат kоланнu. Слеgо6ателно тряб6а ga gоnуснем, че наk­
раuнl'цuте nрез тозu nepuog не са бuлu хараkтерен елемент от бьлгарсkuя
kолан. Hackopo Р. РашеВ 270 не без осноВанuе uзkаза хunотезата, че слеg на­
сmаня6ането на българuте В земuте на Долнuя Дунав В kрая на Vll В. те са
uзocma6uлu моgата на уkрасенuя kолан. Прuчuната за това е nреkъсВането
на Връзkuте с ателиетата от Северното Черноморuе u Крuм, npouзBeЖgaлu
kоланнu нakuтu. Hяkou обстоятелства обаче nоkаз6ат, че тазu моgа не е
uзцяло uзостаВена. От gатuранuте от нас 6 Vll - началото на IX 6. нakpau­
нuцu nет са kъcнoa6apcku. Cnopeg uз6естното cBegeнue на C6ugac "на бълга­
рumе се харесала носuята на аВарuте; те заменuлu с6оuте gpexu с техните
u gосега хоgят таkа" 271 • Egнu а6торu nрuемат то6а c6egeнue буk6ално 272 , а
gpyгu с uзВестнu резерВu, особено no отношенuе на Възnрuемането от бъл-
2арumе на богато уkрасенuя a6apcku kолан 273 • Деuст6uтелно, отkрuтuте у
нас aBapcku kоланнu ykpacu, немалkа част от kouтo нakpauнuцu, са uзnолзВа­
нu kamo нakuтu, но не no nреgназначенuе u нямат отношенuе kъм kолана.
Ommyk се npa6u uзВоgът, че българuте не са Възnрuелu a6apckuя kолан с
многоброu нu anлukaцuu u нakpauнuцu 274 • В същото Време няkаk незабелязанu
ocma6am няkолkо гроба, 6 kouтo са oтkpuтu kьcнoaBapcku нakpauнuцu u тoku,
uзnолз6анu no nреgназначенuе. Прuмерuте са 6 масо6uя гроб 80 (сkелет 3) на
неkроnола В Кюле6ча 275 , тоkата от с. Караманuте276 u гробове №61 u №104 на
210
Р. Р а ш е в. Б'Ь.А.гар<:iште kо.А.ан.и през VТП - IX В. - ГНАМ, VПJ, 1992, с. 243 • 244.
:т ГИБИ, V, С., 1964, с. 309.
m В. З ..t ат ар с k и. Истори.я н.а Бъ.А.гарсkата gърЖа8а през среgн.ите 8eko8e, 1,1. С.,
1970, с. 373 - 374.
т С m. С т а н, и ..t о В. Паметн,ици 1ta мeтa..ton..tacтukama..., с. 194.
щ Паk там.
т Р. Р а ш е 8. Бъ.А.гарсkите kо.А.ан.и... , с. 244 - 246, о6р. 1, 2.
176
Р. Р а ш е В. Раш1.осреgпо8еkо8ш. браюоВа. moka от Караман.ите. • Архешогия, XXXll,
4, 1990, с. 56 - 60, обр. 1, 2.

13 инмв. kн . 28 (43) • 193

неkроnола В Султана (Румьнuя). gaтupaнu В Vlll - началото на IX В. 277 СлеgоВа­
телно не можем kатегорuчно ga uзkлючuм уkрасенuя kолан от облеkлото на
бьлгарuте, маkар u В опростен Варuант - тоkа u нakpauнuk. Taka са kомnле­
kтоВанu u няkоu салтоВсku kоланu от същото Време278 •
ПраВu Вnечатленuе, че nочтu Bcuчku ремьчнu нakuтu В старобьлгарсkuте
нekponoлu от езuчесkuя nepuog са aBapcku тunoBe, незаВuсuмо от това kak са
uзnолзВанu. Това Вероятно означава, че nopagu лunca на собстве но npouз6o­
gcт6o, nреkъсВане на 6рьзkuте с ателuетата от Северното Черноморuе u
унuщоЖаВането на местнuте Buзaнтuucku ателuета279 , npouз6eЖgaлu kолан­
нu нakuтu, бьлгарuте са uзnолз6алu няkоu от kоланнuте ykpacu на наu-блu­
зkата сuнхронна kултура - аВарсkата от Вторuя хаганат.
Другuте 76 нakpauнuka са gaтupaнu ВьВ Втората nолоВuна на IX - среgата
на XI В. Засега е труgно ga onpegeлuм kога точно се nояВяВат тезu ремьчнu

„нakuтu. Те nрuнаgлеЖат на ноВuя стuл, нарuчан от няkоu а6торu ''nостсаса-

·-нugcku" 280
, "Вторu унгарсku" uлu "xaзapcku'' 281 , разпространен В земuте на Сре-
gнuяu Долен Дунав В kрая на .IX В. с nояВата на маgЖарuте. Вече е nостаВен
Въпросът kou е носuтел на тозu стuл 202 - бьлгарu uлu маgЖарu ? Само сьnо­
стаВянето на голям броО nogoбнu нakuтu от Българuя u Унгарuя бu могло ga
отгоВорu на moзu Въпрос. Засега ще cu nозВолuм ga uзkаЖем сkромнuте cu
наблюgенuя. Вярно е, че В много отношенuя българсkuте u унгарсku ремьчнu
нakuтu са еgностuлнu, gopu egнakBu, особено ako сра6нuм anлukaцuuтe. По­
разлuчен е случаят с наkраОнuцuте. По форма u начuн на заkреn6ане нашuте
наkраОнuцu uмат много аналогuu cpeg староунгарсkuте, но не е таkа no
отношенuе на уkрасата. Точнuте аналогuu туk са eguнuчнu. ПреоблаgаВаm
npuмepuтe за стuлоВо еguнстВо с орнаментukата на останалuте nластuч­
нu uзkустВа на Първото българсkо царство. В същото Време В староунгарс­
kаmа орнаментukа се чуВстВа сuлното Влuянuе на uслямсkоmо uзkустВо. kо­
ето cnopeg Д. Ласло 283 е Възnрuето om унгарцuте още на Изтоk. Фаkт е, че
nogoбнu на нашuте нakpauнuцu не се срещат меЖgу nаметнuцuте на сmаро­
унгарсkата мemaлonлacmuka npegu "завоюването на poguнama"284 •
Hapeg с
moBa, В ykpacama на разглеЖgанumе myk munoBe наkраОнuцu се omkpuBam
мотuВu, хараkтернu за kъсноаВарсkuя cmuл, koumo не са munuчнu за маgЖар­
сkuте. Освен това повечето от nосоченuте аналогuu са от Се6ероuзmочна
Българuя. СлеgоВателно, Bъnpeku сu1iхронното разВuтuе на сmаробългарсkа­
mа u староунгарсkа металоnласmukа, трябва ga търсuм npouзxoga на голяма
часm от нawume нakpauнuцu В земumе на Долнuя Дуна6.

В. М i t r е а. La пеаоро/е Ьirituelle... , р/. 7, Тб12.J 13, Т104.

277
4
378
С. П .А. е т н, е 8 а. От kоче8ий ..., таб.А.. 56~3•
А. А м б р о з. Проб.А.емы раююсреgне8еkо8ой хроншогии..., с. 118.
279

А. Б а р т а. Иcmoku Венгерсkой kу.А.ьтуры Х 8. - В: Проб.А.емы архешогии и gре8ней

280

истории угро8. Mock8a, 1972, с. 120 - 121.

и~ Н. Ма 8 р о g и но 8. Старобмга,рсkото изkуст8о... , с. 229 (бе.А.. 116 и 117).
282
Сmаробмгарсkи ремъчни уkраси..., с. 20; Р. р а ш е 8. Бмгарсkитпе /w.А,ан,и..., с. 246.
281 G. L а s z 1 6. Т/1е Art „., р. 67-70.
1U Е. К аз а k о 8 а. О неkоторы.х Венгерсkих ана..tогиях 8 8еще8ом матпершме ТанkееВсkого
2

могU.А.ьnиkа. - В: Проб.А.емы архесмогии и gре8ней истории угро8. Mock8a, 1972, с. 161 - 167.

194
 ..-.:„

.„„.

5
1

..--··
.,...т„_

„
: . .' .'
~: , . ·,
„
.,
6

••

\
з

,r
t

:.=. .,' .....

.:... · ~
.
4 8

Т а б л. 1. Hakpauнuцu - Bug А: 1 - Кемер gepe, Варна, mun 11; 2 - неuзВесmно, mun 11; з -
НоВаkоВо , Варненсkо, mun 12; 4 - неuзВесmно, mun 111; 5 - неuзВесmно, mun 111; 6 -
HoBakoBo, Варненсkо, mun 112; 7 - неuзВесmно, mun 111; 8 - АрkоВна, Дългоnолсkо, mun IV

195
 13
9

• 10 14 15

11

'
1 16
12

Та 6 л. 11. Hakpauнuцu - Bug В: 9 - Оброчuще, Добрuчkо, mun 1; 10 - БлъсkоВо,

ПpoBaguucko, mun 11; Bug С: 11 - ДеВня, Варненсkо, mun 1; 12 - Белгун, Добрuчkо, mun 1; 13 -
неuзВесmно, mun 11; Bug D: 14 - неuзВесmно, mun 1; 15 - ТроwеВо, Варна, mun 11; Bug Е: 16 -
ОВеч ( ПроВаguя )

196
 • •.. • „
1 • ••• ••

',.
: ... ..
~ ..·

21
17

22
18

19 23

-··
,,,,,,.._.
'·
~-·.
....
. ..·
:.· .
.:.....
,•.
1
..
w t

~„
~
, '

••
' •
•
, ., ....
.. ··
. ;·:„ .

·'
. ··'
~.
':.

24
20

Та 6 л. 111. Hakpauнuцu - Bug F: 17 - неuзВесmно, mun 11; 18 - Су8оро8о, Варненсkо, mun 12;
19 - СлаВеukоВо, ПpoBaguucko, mun 111; 20 - Kumeн, Пpo8aguucko, mun 112; 21 - неuз6есmно,
mun 11; 22 - неuзВесmно, mun 1111а; 23 - неuзВесmно, mun 11116; 24 - 06еч ( Про8аguя ),
mun 1111с

197
 29

25
'

30

26
........ ..-
~
!.~: ·
··· ·:...•
·.·.··.
„ • ,• :. :

•
31

28 32

Т а 6 л. IV. Hakpauнuцu - 13ug F: 25 - Hol3akol3o, Варненсkо, mun 1112а; 26 - Су13оро13о,

Варненсkо, mun 1112а; 27 - неuз13есmно, mun 111213; 28 - неuз13есmно, mun 1113; 29 - Долuще,
Варненсkо, mun IV1 ; 30 - Самоmuно, Варненсkо, mun IV2; 31 - Из13орнuk, Вьлчugолсkо, mun
IV3; 32 - Cl3emu Hukoлa, Ка13арненсkо, mun IV4

198
 33

38

39

35 40

36 41

Т а 6 л. V. Hakpauнuцu - Bug F: 33 - СуВороВо, Варненсkо, mun V1 а; 34 - неuзВесmно, mun V1 В;

35 - Самоmuно, Варненсkо, mun V1 с; 36 - СлаВеukоВо, ПpoBaguucko, mun V1 а; 37 - Самоmuно,
Варненсkо, m1:1n V1; 38 - СуВороВо, Варненсkо, mun V2; 39 - Среgно село, Варненсkо, mun V3a;
40 - неuзВесmно, mun V3B; 41 - Генерал Kaнmapg>kueВo, Варненсkо, mun VЗс

199
 42

43

48

44

49

45

46 50

Та 6 л. VI. Hakpauнuцu - 6ug F: 42 - неuз6есmно, mun Vl1a; 43 - неuз13есm но, mun V l16; 44 - Въглен,
Варненсkо, mun Vl1 г; 45 - неuз13есmно, mun Vl1 г; 46 - Пpo6agu0cko, mun Vl2; 47 - неuз13есmно,
mun VIЗ; 48 - неuз6есmно, mun Vl4; 49 - неuз13есmно, mun Vl5; 50 - неuз13ес mно, mun Vl6

200
 56
51

57

52

.... .:
,,. .,. ..

53 58

505 59

Т а б п. Vll. Hakpa.uнuцu - Bug G: 51 - Kumeн, ПpoBaguOcko, mun 11; 52 - неuзВесmно, mun 12;
53 - ОВеч ( Про6аguя }, mun 111; 54 - неuз6есmно, mun 112; 55 - Су6оро6о, Варненсkо, mun
1111: 56 - Су6оро6о, Варненсkо, mun 1112; 57 - неuз6есmно, mun 1112; 58 - Су6оро6о, Варненсkо,
mun l llЗa; 59 - Су6оро6о. Варненсkо, mun 11136

201
 64

61

65
С1

62

Та 6 л. Vlll. Hakpauнuцu - Bug G: 60 - 06еч ( Про6аguя ), mun 1114а; 61 - Венчан, Пpo6aguucko,

mun 11146; 62 - Ho6ako6o, Варненсkо, mun 1115; 63 - Су6оро6о, Варненсkо, mun 1116; 64- неuз6есmно,
mun 1116; 65 - неuз6есmно, mun IV; 66 - Пpo6aguucko, mun V; 67 - неuз6есmно, mun VI

202
 68

73

70
74

71
11 75

Т а б л. IX. Hakpauнuцu - Bug G: 68 - неuзВесmно, mun Vll1; 69 - неuзВесmно, mun Vll2; 70 -

неuзВесmно, mun Vl/2; 71 - неuзВесmно mun Vl/2; 72 - неuзВесmно, mun Vl/2; 73 -
неuзВесmно, mun Vll2; 74 - СуВороВо, Варненсkо, mun Vlll1; 75 - неuзВесmно, mun Vlll2

203
 81

•
77

78 79 83
Т а 6 п. Х. Hakpauнuцu - Bug G: 76 - Варненсkо, mun IX1 а; 77 - неuз!3есmно, mun IX1 В; 78 -
HoBakoBo,Варненсkо, mun IX2; 79 - неuзВесmно, mun IХЗ; 80 - неuзВесmно, mun IX4; 81 -
Вuнuца, Варненсkо, mun IX4; 82 - неuзВесmно, mun IX5a; 83 - ПpoВaguucko, mun IXSB
204
 ·11· .
•
tf•
•
~--1
t.• . •
\'
. -t• ·'••
t

.,.
:~-· ,. •.
:;,.-:
•
•
;\·· \
• •
•
~„:
••
t'.~
..... ~.„„

88
84

89 •

85

86

91
'Ю

Та б л . XI . Hakpauнuцu - Bug G: 84 - Боmе6о, Варненсkо, mun IX5c; 85 - Самоmuно,

Варненсkо, mun IX5d; 86 - Cлa6euko6o, Пpo6aguucko, mun Х; 87 - неuз6есmно, mun XI; 88 -
Комунарu, Дългоnолсkо, mun Xll1; 89 - Су6оро6о, Варненсkо, mun Х1 12; 90 - неuз6есmно, mun
Xlll; 91 - неuз6есmно, mun XIV
205
 КАТАЛОГ*

1. Hakpauнuk. ДВулuцеВ. От gBe тънku меgнu пластuнu, запоенu u нuтоВанu

с eguн нuт прu основата. EзukoBugнa форма , успореgнu странu, равна основа
u заоблен Връх. двете пластuнu отВоренu прu основата за поставяне на
ремъkа. ЗаkрепВане с eguн нuт . Слабо uзВuт по наgлъЖната ос от gеформа­
цuя. Клас. А11 ; g. 3,2, w. 0,95. М. Кемер gepe, северно от Варна. Ин6. №IV 3325.
2. Hakpauнuk. ДВулuЦеВ. От gBe тънku меgнu пластuнu, споенu u занuтенu
с eguн нuт прu Върха. EзukoBugнa форма , раВна основа , успореgнu странu u
заоблен Връх. двете пластuнu (на еgната лuпсВат kьсчета от основата)
отВоренu прu основата за поставяне на ремъkа. ЗаkрепВане с eguн нuт. На
еgната страна , непосреgстВено поg нuта , gBe Врязанu лuнuu. Клас. А11 ; g. 3,2,
w . 0,9. ИнВ . №IV 4067.
3. Hakpauнuk. ДВулuцеВ , eзukoBugeн. Wupok, ра6на основа u заоблен Връх. Om
gBe сраВнuтелно gебелu меgнu пластuнu, отВоренu прu основата за поста­
вяне на ремъkа . Върху gВете странu, В среgата, Врязанu gBe напречнu лuнuu .
ЗаkрепВане с gBa нuта. Клас. А12 ; g. 3,15, w. 1,55. С. HoBakoBo, Варненсkо. ИнВ .
№I V 4063.
4. Hakpauнuk. ДВулuцеВ, eзukoBugeн, заоблен плътен Връх. От gВете наgль­
Жно разцепенu пластuнu на основата сега запазена еgната. Изрязана зuгза­
гоВugно , малkо небрежно , с gBe gупчuцu за нuтоВане . В основата на пластu­
ната kръгъл отвор , Вероятно получен прu леенето. Клас. А111; g. 2,9, w. 1,25.
ИнВ. №11 6653* *.
5. Hakpauнuk . ДВулuцеВ . EзukoBugeн , леkо стеснен kьм Върха. двете наgлъ­
Жно ''разцепенu" пластuнu на основата зuгзагоВugно uзрязанu, сраВнuтелно
gебелu , с eguн нuт В среgата. Плътен, остър Връх. Напречен борgюр. На
еgната страна, оkоло нuта, cлegu от раguално Врязанu чертuцu. Лят. Клас.
А111 ; g. 2,6, w . 1 ,25. ИнВ. №11 6681 .
6. Hakpauнuk. ДВулuцеВ , малъk, eзukoBugeн . Заоблен Връх. Прu основата kра­
uщата на uзgатъцuте за прukрепВане отчупенu u сега "съзgаВат" фестонu­
ран kонтур. На еgната страна напречен борgюр. Cлegu от пokpuтue с бял
метал (сребро uлu kaлau). Лят. Клас. А112; g. 2,25, w. 1,25. С. HoBakoBo, Варнен­
сkо . ИнВ. №IV 4062.
7. Hakpauнuk. ДВулuцеВ, kyx, eзukoBugeн. СраВнuтелно wupok, със заоблен
Връх. От gBe споенu тънku меgнu пластuнu , зuгзагоВugно uзрязанu npu осно­
вата. Прunоен напречен борgюр uзцяло обхваща нakpauнuka. ЗаkреnВане с gBa
нuта npu основата. Клас. Alll ; g. 3, w. 1 ,8. ИнВ. №11 6680.
8. Hakpauнuk. ДВулuцеВ, kyx, масuВен. EзukoBugeн със заоблен Връх. Основа­
та равна, с gBe gBouku uзgатъцu с острu Върхове u отВорu за нuтоВе (еgu­
нuят лuпсВа). Глаgьk. Напречен борgюр обхваща основата. Прав, сраВнuтелно

· Съkращепи.п 8 kama..toгa: g. - g'МЖипа, ш. - ши.рипа, з.g. - запазе!lа {/МЖиllа, gб. - gебе.А.иu.а,

k.A.ac. - lиасифи kаци.я (за oзnaч.enиJtma ВЖ. бе.А.. 18). Размерите са 8 сан.ти.метри. Всичkи
наkрай ници с из/ию чени е иа изричио споменатите са от броиз.
·· Наkрайпиц ите с ипВ. № II са записани 8 оптичния фокg на Варн.енсkия архе().А.огичесkи
.му:юй.

206
wupok наgлъ>kен nрофuл , леkо разшuряВащ се kъм Върха. На еgната страна
малъk отвор с неnраВuлна форма, Вероятно nолучен npu леенето. Сребърна
сnлаВ. Клас. AIV; g. 3,2, ш. 1,4, gб. 0,6. На kалето npu с. АрkоВна, Дългоnолсkо.
ИнВ. Noll 6692.
9. Hakpauнuk. ДВулuцеВ , eзukoBugeн с ycnopegнu странu u заоблен Връх.
Равна основа с gBe gBouku nолуkръглu uзgатъцu с отВорu за нuтоВе (заnазен
само еguнuят}. АЖурна ykpaca от gBe сuлно стuлuзuранu лuлuu, ограgенu с
Bucoko nо6guгната, Вътрешноnрофuлuрана рамkа. Лят с орнамента. Клас. BI;
g. 3,4, ш. 1,4, gб. 0,5. Северно от с. Оброчuще, Добрuчkо. ИнВ. Noll 7650.
10. Hakpauнuk. ДВулuцеВ, eзukoBugeн с ycnopegнu странu u заоблен Връх. Ос­
новата с g6e gBouku uзgатъцu (eguнuя отчуnен) с от6орu за нuтоВе. Заnазенu
g8ата нuта, ограgенu с релефнu kръгчета. Уkрасното nоле е слабо Вgълбано,
с a>kypнu uзрезu. ДъгоВugнuте nолета мe>kgy тях заnълненu с от6еснu релефнu
чepmuцu. Рамkата леkо nоВguгната u заоблена. Лят u gоnълнuтелно гра6uран
(?).Клас. Bll; g. 2,8, ш. 1,2. С. БлъсkоВо, ПpoBaguucko . Ин6. Noll 6651.
11. Hakpauнuk. ДВусъстаВен, малъk. Заnазена еgната nоло6uна (nластuна).
EзukoBugнa форма с ycnopegнu странu u заоблен Връх. Основата е равна с
часmuчно заnазенu uзgатъцu за нuтоВане kъм ремъkа. В тясна, глаgkа рамkа
разnоло>kен сu метрuчен , ecoBugeн растuтелен noBлek, с лuстенца no uзBuB­
kume u малku kръглu a>kypнu uзрезu. Тънъk, n-образен наnречен nрофuл. Ляm с
орнамента. Клас. CI; g. 2,1, ш. 1. Гроб No 56, неkроnол ДеВня - 3. ИнВ. NolV 1668.
12. Hakpauнuk. ДВусъстаВен, малъk. Заnазена еgната nолоВuна (nластuна}.
EзukoBugнa форма, леkо разшuряВаща се kъм Върха. Основата сега равна -
uзgаmъцuте за заkреnВане са отчуnенu. Релефна ykpaca от растuтелен
ecoBugeн noBлek (т. нар. "kръгоВu лuста") с a>kypнu kръгчета u малku геоме­
mрuзuранu лuстенца no uзBuBkuтe. Глаgъk, тесен борgюр, no-wupok npu oc-
нoBamq. Вероятно слеg счуnВане на uзgатъцuте, npoбuтu gBe gynчuцu npu
основата u еgна Встранu, noBpeguлa борgюра. Тънъk, npaB наgлъ>kен, n-обра­
зен наnречен nрофuл. Лят с орнамента. Клас. CI; з. g. 2,6, ш. 1,3. М. Шашuолу
kpau с. Белгун, Добрuчkо. ИнВ. NolV 4138.
13. Hakpauнuk. ДВусъстаВен. Заnазенu gВете noлoBuнu (nластuнu). EзukoBu­
gнa форма, леkо разшuряВаща се kъм Върха. Основата фестонuрана, с gBe
gynчuцu за нuтоВане. двете noлoBuнu с egнak6a ykpaca - релефен ecoBugeн
noBлek (т. нар. "kръгоВu лuста"} с малku геометрuзuранu лuстенца. Рамkата,
no-wupoka npu основата отgеля уkрасното nоле от uзgатъцuте за нuтоВане.
Дуnчuцuте ограgенu с Врязанu лuнuu . Пластuнuте сраВнuтелно тънku, с n-
образен наnречен nрофuл. Лятu с орнамента u gоnълнuтелно обработВанu с
mьньk резец. Клас. Cll; g. 3,25, ш. 1,4, gб. (обща) 0,85. ИнВ. №IV 4053 u IV 4054.
14. Hakpauнuk. ДВулuцеВ. Eзuko6ugнa форма с ycnopegнu странu u nлаВно
заоблен Връх. Равна основа с nраВоъгълен nрорез за npukpenBaнe. Наnречната
ос отчуnена. АЖурна ykpaca - сло>kна kомnозuцuя от сърцеВugнu фuгурu, сВър­
занu със стuлuзuранu растuтелнu орнаментu, фланkuранu с gBouku kръглu
omBopu. Глаgъk заоблен борgюр, леkо uзguгнат наg а>kурното nоле. Лят с
орнамента. Клас. 01; g. 4, ш. 1,6. ИнВ. NolV 4049.
15. Hakpauнuk. EзukoBugнa форма със заоблен Връх. Равна основа с nраВоъ-

207
гълен nрорез за npukpenBaнe. Лuцето с релефно uзобраЖенuе на грuфон, nоg­
чертано чрез отнемане на метала. Грuфонът наgясно с яснu u точнu очер­
танuя. Преgнuте kpaka npucBuтu
u onpeнu 6 nалметоВugнuя храст npu рамkа­
та на nрореза. Заgнuте kpaka - npaBu. Onawkaтa е разgВоена, еguнuят kpau
uзgълЖен u ycnopegeн на тялото. Еgното kpuлo Вguгнато нагс.,ре, nочтu koco
на тялото. Главата npegageнa gетаuлно - ясно очертано oko, заоблен сuлно
uзВuт kлюн. ЛuцеВата страна на nрореза със стuлuзuранu лuстенца. По
борgюра нераВномернu насечku. Onakoтo глаgkо. Лят с уkрасата u gоnълнu­
телно обработван с тънъk резец. Маслuненочерна nатuна. Клас. 011; g. 4,2, w.
1,7. Гроб №518, неkроnол 6 kB. TpoweBo, Варна . ИнВ. №IV 1735.
16. Hakpauнuk. Шарнuрен. двете nластuнu nogBuЖнu. Долнаmа - uзgълЖена,
с ycnopegнu странu, npu осноВаmа сgBe ywu u напречна телчuца за wapнupa.
Върхът несuметрuчно заоблен , uзтънен Вероятно npu отлuВането. двете
странu с no gBa pega релефнu частuчно застъnВащu се kanko6ugнu лuстенца.
В среgата тънkа uBuцa , на Върха с обърнато лuсто, а npu основата разgВоена
gъгоВugно. Тесен, глаgъk борgюр. Другата nластuна значuтелно nо-малkа, тра­
nецоВugна. Основата с wupoko ухо за wapнupa, горнuяm kpau с чеmuрuъгълен
nрорез за npukpenBaнe на ремъkа. Лuцето с трu g6ouku nogoбнu kankoBugнu
орнаментu, няkоu noBpegeнu npu отлuВането. Onakoтo глаgkо. Hakpauнukъm
леkо gеформuран. Лят с орнамента. Клас. Е; g. 8,2, w. 1 ,2. На хълма северно om
kреnостта ОВеч (ПроВаguя). ИнВ. №IV 2884.
17. Hakpauнuk. EзukoBugнa форма с равна основа u несuметрuчно заост­
рен Връх. Лuцето глаgkо. ПраВ, тънъk nрофuл. ЗаkреnВане с нuтоВе
- gBa11pu
основата със заnазенu застъnВащu се nлacтuнku. Прu Върха npoбuma gyn-
чuцa. По лuцето cлegu от бял метал (сребро uлu kaлau). Лят. Клас. Fl1; g.
2,75, w. 1. ИнВ. №IV 2165.
18. Hakpauнuk. Малъk, тесен, eзukoBugeн с остър Връх. Леkо разgВоена
оt:·юва. Глаgоk. В
cpegama gобре uзразен наgлъЖен ръб. НаgлъЖнuят nрофuл
леkо gъгоВu Jен. Onakoтo nлocko u глаgkо. ЗаkреnВане с gBe нuтчеmа - no
еgно В gВатз kрая. Клас. Fl2; g. 2,4, w. 0,7. На kалето npu с. СуВороВо, Варнен­
сkо. ИнВ. №IV 2106.
19. Hakpauнuk. EзukoBugeн , равна основа В среgата с nъnkoBugeн uзgатъk.
Остър Връх. Лuцето глаgkо. Странuте леkо ckoceнu. Onakoтo глаgkо. Прав,
mънъk nрофuл. ЗаkреnВане с трu нuma, сuмеmрuчно no наgлъЖнаmа ос - npu
основата счуnен, на среgнuя запазена kръгла nлacmuнka. Лят. Клас. Fll1; g. 3,45,
w. 1,15. На kалето npu с.СлаВеОkоВо, ПpoBaguucko. ИнВ. №IV 3540.
20. Hakpauнuk. EзukoBugнa форма, разgВоена основа В среgата с nъnkoBugeн
uзgатъk. Ckoceнu странu, остър Връх. Лuцето глаgkо, cлegu от бял меmал
(сребро uлu kалаО). Onakomo глаgkо. Тънъk nрофuл, слабо uз6um no наgлъЖнаmа
ос. ЗаkреnВане с gBa нuта - no eguн 6 kраuщата с четuрuъгълнu nлacmuнku.
Лят. Клас. Fll2; g. 3,9, w. 1,5. На kaлemo npu с. Кuтен, ПpoBaguOcko. ИнВ. NolV 3142.
21. Hakpauнuk. Заnазен, малъk, kъс, с kлuнoBugнo заострен Връх. Глаgъk.
Прав, тънъk nрофuл. Onakomo глаgkо. ЗаkреnВане с wunoBe - заnазенu gBa no
наgлъЖната ос , uзBumu kъм Върха. Ляm. Клас. Fll; g. 2,5, w. 1,3. ИнВ. №IV 2087.
22. Hakpauнuk. Заnазен kъс om осноВаmа - разgВоена, с gълбоkа гьнkа, В
cpegama с kankoBugeн uзgamъk. Лuцеmо глаgkо. Тесен глаgъk борgюр, очертан
208
с Врязана лuнuя. Опаkото aлagko. Тънъk, сuлно gеформuран профuл. ЗаkрепВане
с нumoBe - gBa прu основата. Лят. Клас. Flll1а; з. g. 2, ш. 1,55. ИнВ. NolV 2469.
23. Hakpauнuk. Запазен kъс с плавно заострен Връх. СраВ нu mелно шupok.
Cpegama глаgkа, леkо uзпъkнала, ограgена с gВоен борgюр. Oпakomo глаgkо.
Тънъk профuл. Заkреп8ане с нumo8e (шu поВе) - лuчаm ocнoBume на gBa по
наgлъЖнаmа ос. Лят. Клас. Fll l1 В; з. g. 2,8, ш. 1,8. Ин8. NolV 2468.
24. Hakpauнuk. За п азена полоВ uнkа с осmър Връх. Cpegama глаgkа, леkо
uзnъkнала. Тесен , неравен борgюр с насечku, uмumupaщu гранул u . О паkото
глаgkо. Часmuчно gеформuран (усуkан). ЗаkрепВане с нumчema - запазенu gBe.
Ляm. Клас. Flll1 с; з. g. 3,55, ш. 1 ,2. На хълма северно om kpenocmma ОВеч
( ПроВаguя). ИнВ. NolV 3084.
25. Hakpauнuk. EзukoBugнa форма , разgВоена основа (muп "лясmоВuча о паш­
kа"), В среgата шupok пъпkоВugен uзgamъk. Заоблен Връх. Лuцеmо плосkо с
геомеmрuчна ykpaca. НаgлъЖно пресuчащu се зuгзагоВug нu лuнuu образуВаm
неnраВuлнu ромбове с gопренu Върхове. Глаgъk борgюр, очертан с Врязана лu­
нuя. Onakoтo глаgkо. ЗаkрепВане с чemu pu шuпа, mBъpge масuВнu за тънkuя
nрофuл. два прu основата огънатu навътре , а по наgлъЖнаmа ос uзBuтu
нагоре. Сuлно kорозuрал. От еgната страна лuncBa малkо kъсче. Лят с ykpa-
cama Клас. Flll2a; g. 5,25, ш. 1,45. С . HoBakoBo, Варненсkо. ИнВ. No lV 2867.
26. Hakpauнuk. EзukoBugeн , разgВоена основа (тuп "лястоВuча опашkа'') В
среgата с пъпkоВugен uзgатъk. Върхът отчупен. Лuцето плосkо с геомет­
рuчна ykpaca. НаgлъЖно пресuчащu се зuгзагоВugнu лuнuu образуват непра­
Вuлнu ромбове с gопренu Върхове. Глаgъk борgюр, очертан с Врязана лuнuя.
Onakoтo глаgkо. Тънъk профuл, частuч но gеформuран. ЗаkрепВане Вероятно
с чemupu нuта. Запазенu gBa прu основата u eguн В среgата, с четuрuъгъл­
нu nлacтuнku. Лят с уkрасата. Клас. Fl ll2a; з. g. 4,4, ш. 1 ,4. На kалето п рu с.
СуВороВо, Варненсkо. ИнВ. №IV 1848.
27. Hakpauнuk. EзukoBugeн, тесен, разgВоена основа u заострен Връх. Вря­
зана ykpaca. Прu основата трuлuстна палмета - gВете лuста kато нагоре
обърнаmu Волутku, cpegнomo по-голямо, заоблено. СлеgВат gBe небрежно Вря­
занu зuгзагоВugнu, npecuчaщu се лuнu u , образуВащu непраВuлнu ·ромбове с
gonpeнu Върхове. Глаgъk борgюр, очертан с gълбоkо Врязана лuнuя. Лuцето с
черна льсkаВа патuна. Опаkото глаgkо. ПраВ тънъk nрофuл. ЗаkрепВане с чe­
mupu шuna - gBa npu осноВаmа огънаmu навътре, no eguн В среgата u npu
Върха, огънатu наgолу. Лят с палметата u gопълнuтел но граВuран . Клас.
F1112B; g. 5,8, ш. 1,15. ИнВ. NolV 2081.
28. Hakpauнuk. Заnазен kъс с остър Връх. Ykpaca от Врязанu застъпВащu се
wupoku ромбоВugнu лu ста, а npu Върха - uзgълЖено, koпueBugнo. Дълбоkо, не­
равномерно Врязване на лuстата с paзkpuBeнu очертанuя. Глаgъk борgюр, no-
gчepmaн с тънkа лuнuя Onakoтo грапаво. ЗаkрепВане с нuтоВе - g8a npu
счуnенuя kpau u eguн npu Върха. ДВаmа със заnазенu nлacтuнku. Лят с ykpa-
cama u gоnълнuтел но обработван с резец. Hakpauнukът е gеформuран (усуkан)
u nykнam. Клас. Flll3; з. g. 2,7, ш. 1,45. И нВ. No lV 2459.
29. Hakpauнuk. Малъk eзukoBugeн , gълбоkо uзрязана (Вgльбната) основа.
Заоблен Връх. Лuцето сuлно uзтµuто. Врязана схематuчна ykpaca, наnоgобя-

14 инмв. kн. 28 (43) 209

Ваща з·ооморфна масkа. две
gBouku наgль>kнu лuнuu заВuВат В kраuчетата на
основата u оформят "нос" u "Be>kgu". В uзBuBkuтe - малku ямku наnомняm
1
'очu" . Странuте леkо заобленu. Onakoтo глаgkо . Наgлъ>kно uзВuт, gеформu­
ран (?) nрофuл. ЗаkреnВането с трu шuna
- gBa npu основата u eguн npu
Върха, uзBuтu навън. Лят. Клас. FIV1; g. 2,8, ш . 1,5. На kалето npu с. Долuще,
Варненсkо . ИнВ . NolV 2325.
30. Hakpauнuk. EзukoBugнa форма, леkо Вgльбната основа, kраuщата с малku
"nъnчuцu" . Остър Връх. Сuлно стuлuзuрано uзобраЖенuе на чоВешkо лuце. две
gълбоkо Врязанu лuнuu npu основата се cnyckaт наgлъ>kно nрез среgата на
nлочkата u npu Върха заВършВат с ромбоВugно ушuренuе. Стuлuзацuята nре­
Връща uзобраЖенuето В орнамент. Hakpauнukът със зелена, лъсkаВа nатuна.
Onakoтo равно . ПраВ, тънъk наgль>kен nрофuл. ЗаkреnВане с четuрu шuna - gВг
npu основата u no eguн наgлъ>kно , uзBuтu kъм Върха. Лят с уkрасата. Клас .
FIV2; g . 4,45, ш. 1,45. На kалето npu с. Самотuно, Варненсkо. ИнВ. NolV 2983.
31. Hakpauнuk. Малъk, eзukoBugeн, несuметрuчно разgВоена основа, заост­
рен Връх (частuчно огънат). Тънkа Врязана лuнuя no борgюра. Прu основата се
rJaзBuBa В схематuчно uзобра>kенuе на чоВешkо лuце. Големu kръглu "очu'', ром­
бо6ugен "нос" u gъгоВugно nреgстаВена "уста". Onakoтo глаgkо. Тънъk nрофuл.
ЗаkреnВане с трu шuna - gBa застъnВащu се npu основата , третuят npu
Върха отчуnен . Лят u граВuран gоnълнuтелно. Клас . FIV3; g. 2,9, ш. 1,05. На
kалето npu с . ИзВорнuk, Вълчugолсkо . ИнВ. NolV 3227.
32. Hakpauнuk. Заnазена noлoBuнka с разgВоена основа, В среgата с малъk
nъnko6ugeн uзgатъk. Врязана ykpaca - схематuчно геометрuзuрано uзобраЖе­
нuе на чоВешkо лuце. две kръглu ямku са "очuте", kъса отвесна чертuца -
" носът", наnречна uBuцa - "устата", а трuъгълнuче - " браgа" . Поg лuцето Вря­
зан знаk, наnоgобяВащ uncuлoн , фланkuран с отВеснu uBuцu, заnълненu с ycno-
pegнu насечku . Onakoтo е глаgkо , с gобре uзразен борgюр. ПраВ, тъньk наgлъ­
>kен nрофuл. ЗаkреnВане с наgлъ>kно разnоло>kенu нuто6е - заnазенu gBa с
kръглu nлacтuнku. Лят (щамnоВан) u gоnълнuтелно граВuран. Клас. FIV4; з. g.
2,6, ш . 1,2. Заnаgно от с. С6етu Hukoлa, КаВарненсkо. ИнВ. NolV 4141.
33. Hakpauнuk. Мальk, eзukoBugeн с остър Връх . Основата разgВоена 6 сре­
gата с nъnkoBugeн uзgатъk . Лuцето nлocko, черна лъсkана nатuна, uзцяло
заето с nетлuстна nалмета. Горнumе u gBa лuста - 6олутu, Врязанu с тъньk
резец. Другuте са "kyxu", заобленu, среgното е отgелено . Прu Върха- gълбоkо
Врязан uзgъл>kен, konueBugeн лuст. Onakoтo глаgkо . ПраВ , тънъk nрофuл. За­
kреnВане с трu шunчета, сuметрuчно разnоло>kенu no наgлъ>kната ос. Ляm с
орнамента u gоnълнuтелно граВuран. Клас. FV1 а; g. 2,75, ш. 0,8. На kалето npu
с . СуВороВо , Варненсkо. ИнВ. NolV 2408.
34. Hakpauнuk. СраВнuтелно шupok, разgВоена основа u остър Връх. Врязанu
g6e nетлuстнu nалметu , наnоgобяВащu чоВешkо лuце . Среgнuте лuста uзgьл­
>kei-iu, остроВърхu . Странuчнuте сnуснатu , а останалuте gBe - gъгоВugно
заВuтu нагоре със сuметрuчнu nолуkръгчета . Палметата npu основата nо­
uзgъл>kена. Onakoтo глаgkо. Тънъk nрофuл, частuчно gеформuран, с uзBum
Връх u отчуnенu малku kъсчета. ЗаkреnВане с шunoBe, тВърgе масuВнu за
mънkuя nрофuл - gBa застъnВащu се npu основата u eguн частuчно заnазен
npu Върха. Лят. Клас. FV1 В; g. 3, ш. 1,5. Ин6. NolV 2471.
210
 35. Hakpauнuk. Върхът отчупен. Основата плавно разg6оена, 6 среgата с
nъnko6ugeн uзgатъk. Врязанu gBouka uзgъmkeнu "пре6ързанu" Волутu, pegy6a-
щu се с трuлuстна палмета. Среgнuят u лuст - uзgътkен, koпue6ugeн.
Заеgно напоgобя6ат петлuстна палмета . Повтаря се поgобно съчетанuе,
ала мястото на среgнuя лuст заменено с gBe 6рязанu Волутu. Тесен, глаgъk
борgюр, очертан с тънkа лuнuя. Опаkото нера6но. Прав, тънъk профuл. Стра­
нumе леkо uзBuтu. Пър6оначално заkреп6ане с нumo6e (шuпоВе) - запазена
основата на eguн 6 среgата. По-kъсно пробuтu gупчuцu - gBe несuметрuчнu
npu основата u gBe прu отчупенuя kpau. Те отчастu по6реЖgат уkрасата.
Ляm u gопълнuтелно (?) гра6uран. Клас. FV1 с; з. g. 5,2, ш. 1,75. На kалето прu
с. Самотuно , Варненсkо. ИнВ. NolV 2984.
36. Hakpauнuk. Малъk, eзukoBugeн, разgВоена основа u слабо заострен Връх.
Лuцеmо леkо uзпъkнало, Врязана ykpaca. Прu основата - gBe обърнати нагоре
Boлymu напоgобяВат малkата буkВа омега. Поg mях - трuлuсmна палмета с
о тgелено среgно лuсто. двата орнамента напомнят петлuстна палмета.
Орнаментът се повтаря u прu Върха, ала kъм Волутuте са прuбаВенu g6e
лu с тенца. СлеgоВателно В среgата се получават gBe трuлuстнu палметu с
общ среgен лuст. На опаkото негатuВен борgюр. Тънъk, прав профuл. Заkре­
nВане с трu шuпа, разполоЖенu наgлъЖно. Слеg счупване на шuпа ·прu Върха,
nробuта gупчuца u поставен нов, поgВuЖен със заkлепана "глаВuчkа" на лuце­
то на нakpauнuka. Лят u граВuран с тънъk резец. Клас. FV1 d; g. 3,3, ш. 1,1. На
kалето прu с. CлaBeukoBo, ПpoBaguucko. ИнВ. №IV 1938.
37. Hakpauнuk. Малъk kъс с остър Връх. Врязано uзgълЖено лuсто- остатъk
от уkрасата. Опаkото глаgkо. ЗаkрепВане с шuпоВе - eguн прu Върха, заВuт
наgолу В пълен kръг. Лят. Клас. FV1; з. g. 1,5, ш. 1,05. На На 2 kм сеВероuзточно
от с . Самотuно, Варненсkо . ИнВ. NolV 4056.
38. Hakpauнuk. Запазена полоВuнkа с разgВоена основа, 6 среgата с пъпkо­
Вugен uзgатъk. Лuцето плосkо, уkрасено със стuлuзuранu растuтелнu орна­
ментu. В гънkuте прu основата - gBe релефнu сuметрuчнu листенца u заеgно
с uзgатъkа наnоgобяВат трuлuстнuk. Поg него - gBa обрамченu наgлъ>kнu pega
от "kyxu" лuста. Cлegu от посребряване (?). Опаkото глаgkо. Прав профuл.
ЗаkреnВане с нuтоВе - gBa прu основата, еguнuят отчупен. Лят с орнамента.
Клас. FV2; з. g. 2,2, ш. 1,2. На kалето прu с. СуВороВо, Варненсkо. Ин6. NolV 1845.
39. Hakpauнuk. EзukoBugeн, сраВнuтелно шupok, разgВоена основа u заост­
рен Връх. Дълбоkо Врязанu поВтарящu се "Beuku". Горнuте kраuчета uзgълЖенu ,
заВuтu навътре u образуват сърцеВugнu фuгурu. От сuлно прuтuсkане kъм
матрuцата, еgно от "сърцата" пробuто. Опаkото неравно. Тънъk, прав наgлъ­
Жен u n-образен напречен профuл. Първоначално заkрепВане с нuтоВе (шuпоВе)
- лuчu основата на eguн прu Върха. Слеg счупването пробuтu gBe несuметрu­
чнu gynчuцu прu основата. Щампован. Клас. FV3a; g. 3,55, ш. 1,6. М. Бабуkа kpau
с. Среgно село , ПpoBaguucko. ИнВ. №IV 2115.
40. Hakpauнuk. Запазен малъk kъс с Вълнообраз~о оформена основа. СраВнu­
телно wupok, плосkо лuце. Врязанu обърнати нагоре "Beuku". Oпakomo глаgkо.
Съвсем mънъk профuл. ЗаkрепВане с нuтоВе - gBa прu осноВаmа. Ляm. Клас.
FVЗB; з. g. 1,6, w. 1,5. ИнВ. NolV 4064.

211
 41. Hakpauнuk. Заnазен kьс от основата - разgВоена, В среgата с nъnkoBu­
geн uзgатъk. Поg него а>kурен сърцеВugен uзрез с глаgъk kант, ограgен с
gьлбоkа Врязана лuнuя. Поg Върха на "сърцето'' тя се разgВояВа u заВършВа с
uзBuтu нагоре Волутku. Лuцето глаgkо с лъсkаВа масленозелена nатuна. Стра­
нuте u основата ckoceнu. Onakoтo глаgkо. СраВнuтелно тънъk nрофuл. Лuчат
осноВuте на gBa нuта (шuna). Лят u gоnълнuтелно обработван с резец. Клас.
FV3c; з. g. 2,6, ш. 1,85. М. Саралъkа kpaO с. Генерал Kaнтapg>kueBo, Варненсkо.
ИнВ. №IV 4057.
42. Hakpauнuk. Запазена noлoBuнka с шupok, заострен Връх. Лuцето леkо
uзnъkнало. Глаgъk, сраВнuтелно шupok борgюр oгpa>kga Вgлъбнато nоле с рu­
тмuчно nоВтарящu се релефнu nетлuстнu палметu. Среgнuте лuста отgе­
ленu, konueBugнu. Другuте kато gBouka Волутu. Onakoтo грапаво, леkо Вgлъб­
нато. ПраВ , тъньk nрофuл. Първоначално заkреnВане с нuтоВе (шunoBe) - лuчu
основата на eguн прu Върха. До счуnенuя kpau npoбuтu gBe gynчuцu. Лят с
орнамента. Клас. FVl1 а; з. g. 3,2, ш. 1,5. ИнВ. № IV 2470.
43. Hakpauнuk. Запазен kьс с остър Връх. Лuцето uзпъkнало. Релефна "превър­
зана" В основата cu многолuстна палмета. Среgното лuсто голямо, uзgъл>kе­
но, В него Bnucaнo gруго. Странuчнuте, uзразенu сuмВолuчно - kато Beuku, а
наu-горнuте почтu kръглu. Борgюрът с нераВномернu насечku. Onakoтo глаgkо.
Прав, тъньk профuл, uзВuт по напречната ос. ЗаkреnВане с нuтоВе - запазен
eguн с пластuнkа. Лят с уkрасата. Клас. FVl1 В; з. g. 2,4, ш. 1,3. ИнВ. №IV 2463.
44. Hakpauнuk. Запазена полоВuнkа със заострен Връх. СраВнuтелно шupok.
Релефнu "nреВързанu " петлuстнu палметu, pegyBaнu с V - образнu орнаментu.
Листата на nалметuте геометрuзuранu, горнuте uзgъл>kенu. От " преВръзkа­
та" uзлuзатgBe сВобоgнu острu лuстенца, фланkuращu V - образнumе орна­
ментu. Върховете uм nреgстаВляВат gBe Волутu, заВuтu навътре. Wupok,
глаgъk борgюр. Странuте заобленu. Опаkото грапаво, леkо Вgлъбнато. Прав
профuл. ЗаkреnВане с нuтоВе - запазенu gBa по наgлъ>kната ос. Лят с орна­
мента. Клас. FVl1 с; з. g. 3,5, ш. 1,45. С. Въглен, Варненсkо. ИнВ. №IV 3299.
45. Hakpauнuk. Заnазен малъk kьс с остър Връх. Релефна nетлuстна nалмета
(?). Г лagko стебло с gBa npuлeneнu ecoBugнu орнамента. В среgата малъk лucm,
геометрuзuран go трuъгълнuk. Опаkото глаgkо, леkо Вgлъбнато. Дебел профuл,
uзВuт по напречната ос. ЗаkрепВане с нuтоВе - запазен eguн прu Върха с kръгла
пластuнkа. Лят с орнамента. Клас. FVl1 d; з. g. 1,95, ш. 1,3. ИнВ . № IV 2168.
46. Hakpauнuk. Малъk, eзukoBugeн, разgВоена основа (тuп "лястовuча опашkа")
u остър Връх. В нuсъk релеф - kocu, сuметрuчнu, kankoBugнu орнаментu с Впu­
санu полуnалметku. В среgата по наgлъ>kната ос - малku kапчuцu. Oпakomo с
негатuВен образ на орнамента. Тънъk профuл, частuчно gеформuран. ЛuncBam
gребнu kьсчета от странuте. ЗаkрепВане с gBa шuпа по налъ>kната ос, uзBumu
разнопосочно. Щампован. Клас. FVl2; g. 2,55, ш. 1,05. ПpoBaguucko. ИнВ. № IV 4023.
47. Hakpauнuk. Заnазен мальk kъс с остър Връх. Лuцето плосkо, с черна
лъсkаВа патuна. В нuсьk релеф - четuрuлuстнuцu u малъk сьрцеВugен орна­
мент npu Върха. Тесен, глаgъk борgюр. Опаkото глаgkо. Тьньk профuл. Заkре­
пВане с шuпове - запазен eguн , заВuт наgолу. Лят с уkрасата. Клас. FVIЗ ; з.
g. 1,7, ш. 0,9. ИнВ. №IV 2462.

212
 48. Hakpauнuk. EзukoBugeн, wupok, разgВоена основа, остър Връх. Л uцето
леkо uзпъkнало. От тесен, глаgьk борgюр, прu основата uзлuза четuрuлuст­
на палмета. Горнuте gBe лuста са сuметрuчнu, полуkръглu, gругuте - uзgьл­
>kенu, със заобленu Върхове. Цялото п оле п оg палметата заето от ромбоВu ­
gна фuгура с фестонuранu Вътреwнu странu. Груба uзработkа. Опаkото е
неравно. Дебел профuл, uзВuт В слаба gъга. ЗаkрепВане с четuрu нuтчета -
gBe прu основата, по eguн В среgата u прu Върха, разполоЖенu Встранu от
наgлъЖната ос. Ляm с орнамента. Клас. FVl4; g. 6, w . 1,6. И нВ. №IV 2454.
49. Hakpauнuk. Запазен kъс с плавно заострен Връх. Лuцето uзnъkнало . Ре­
лефнu pegyBaщu се сърцеВugнu мотuВu u gВулuстнuцu. "Сърцата" са глagku,
uзnъkналu, обрамченu с kocu насечku. Тесен, глаgъk борgюр. Onakoтo граnаВо,
леkо Вgльбнато. СраВнuтелно тъньk профuл. Първоначално заkрепВане с нuто­
Ве - запазен eguн прu Върха. По-kъсно са пробuтu gBe gупчuцu, точно В пoco­
kama на счупВанеmо. Лят с орнамента. Клас. FVl5; з. g. 2,5, w. 1,5. ИнВ. №IV 2084.
50. Hakpauнuk. EзukoBugнa форма. Основата разgВоена, Върхът слабо заост­
рен. В нuсъk релеф, глаgkа наgльЖна uBuцa разgеля лuцеmо на gBe сuметрuчнu
noлema, запълненu с по еgна Вълнuста лuнuя . Тесен, глаgъk борgюр. О паkото
глаgkо. Тъньk праВ профuл. ЗаkрепВане с четuрu wuпa - gBa прu основата, по
eguн В среgата u прu Върха. В gолната полоВuна на нakpauнuka - меЖgу gBama
wuna nробuта gynчuцa. Лят с орнамента.Клас. FVl6; g. 4,1, w. 1 ,25. ~нВ. № IV 2082.
51. Hakpauнuk. EзukoBugeн, gьгоВugно uзрязана основа u заоблен Връх. nuцe­
mo глаgkо, черна лъсkаВа патuна. Опаkото глаgkо. Тънъk, прав профuл. Заkре­
nВане с gBa нuта, разполоЖенu по наgлъЖна ос, еguнuят с тънkа пластuнkа.
Ляm. Клас. Gl1; g. 2,5, w. 1 ,1. На Myxaлuucko kале прu с. Кuтен, ПpoBaguucko.
ИнВ. №IV 3553.
52. Hakpauнuk. Мальk, eзukoBugeн, фестонuрана основа u заоблен Връх. Гла­
gьk - В среgата наgлъЖен плuтъk Жлеб. Странuте заобленu. Onakoтo глаgkо.
Прав, mънъk профuл. ЗаkрепВане с нuт u wuп прu основата u още eguн wuп
npu Върха, uзВuт таkа, че се Bu>kga отkъм лuцеmо. На нu та е запазена пла­
сmuнkа с непраВuлна форма. Лят. Клас. Gl2; g. 2,4, w. 1,15. ИнВ. №IV 2166.
53. Hakpauнuk. Заnазена noлoBuнka с eзukoBugнa форма u заоблен Връх.
Глаgъk, с тънkа Врязана лuнuя no пе·рuферuяmа. Лuцето съвсем леkо uз nъk­
нало. Опаkото глаgkо. Тънъk профuл. Първоначално заkрепВане с нuтоВе -
заnазен eguн прu Върха. Слеg счуnВането, на "новата" основа пробuта малkа
gynчuцa за nogBu>keн нuт. Лят. Клас. G ll1; з. g. 3,1, w. 1 ,15. В поgноЖuето на
kреnостта ОВеч (ПроВаguя). ИнВ. №IV 3485.
54. Hakpauнuk. EзukoBugнa форма, основата egBa забелеЖuмо Вgлъбната,
заоблен Връх. Тесен, глаgьk борgюр, поgчертан с Врязана лuнuя. Друга npecuчa
cpegama no наgлъЖната ос. Onakoтo - негаmuВен образ на лuцеВата страна.
Тънъk, npaB nрофuл. ЗаkреnВане с трu нuта no наgлъЖната ос, с kръглu nлa­
cmuнku. Лят, щамnоВан. Клас. G ll2; g. 4,7, w. 1,~5. ИнВ. №IV 2456.
55. Hakpauнuk. Мальk, mесен, eзukoBugeн, разgВоена основа u заоблен Връх.
Слабо uзразен наgлъЖен ръб с небрежно Врязани, kocu чертuцu "рuбя kост" .
Onakoтo глаgkо. Прав nрофuл. Прu основата - малkа gynчuцa. Лят u граВuран.
Клас. Glll1; g. 3,45, w. О,95. На kалето прu с. СуВороВо, Варненсkо. ИнВ. №IV 1893.

213
 56. Hakpauнuk. EзukoBugeн със заоблен Връх. Основата разgВоена, В среgата
с плосъk uзgатъk. Странuте заобленu. Лuцето сuлно uзтрuто. Cлegu от gBe
наgлъЖнu 6ълнuстu (?) лuнuu. Опаkото неравно. Тънъk профuл. ЗаkрепВане с
gBa wuпa по наgлъЖната ос, заВuтu навън. Лят. Клас. Glll2; g. 2,45, w. 1,1. На
kалето прu с. СуВороВо, Варненсkо. ИнВ. №IV 2409.
57. Hakpauнuk. Запазен малъk kъс със заоблен Връх. Лuцето леkо uзпъkнало,
черна лъсkаВа патuна. Релефна ykpaca - тясна глаgkа uBuцa, фланkuрана от
зuгзагоВugнu лuнuu. Опаkото глаgkо. Тънъk профuл. ЗаkрепВане с wunoBe -
запазен eguн npu Върха, заВuт нагоре. Лят с уkрасата. Клас. Glll2; з. g. 1,65,
w . 0,8. ИнВ. №IV 2461.
58. Hakpauнuk. EзukoBugeн, разgВоена основа u заоблен Връх. Сuлно стuлu­
зuрано uзобраЖенuе на чoBewko лuце. две Врязанu наgлъЖнu лuнuu с напречна
gъгuчkа npu Върха. Опаkото раВно. Дебел профuл. ЗаkрепВане с нuтоВе - eguн
прu Върха u gBa прu основата (еguнuят отчупен) с kръглu пластuнku. Запазен
е на gBa kъса. Лят с орнамента. Клас. Glll3a; g. 4,7, w. 1,2. На kалето npu с.
СуВороВо, Варненсkо. ИнВ. №IV 1849 u IV 4059.
59. Hakpauнuk. EзukoBugeн, gъгоВugно разgВоена основа u заоблен Връх. Сuлно
стuлuзuрано uзобраЖенuе на чoBewko лuце. В среgата gBe наgлъЖно Врязанu
лuнuu с трuлuстнuk прu Върха. Опаkото е плосkо u глаgkо. ПраВ профuл. Заk­
репВане с чеrтшрu нuтчета - gBe прu основата, по еgно В среgата u прu Върха.
На трuте запазенu nластuнkuте с непраВuлна форма. Лят с орнамента. Клас.
Glll3B; g. 4,5, w. 1,15. На kалето прu с. СуВороВо, Варненсkо. ИнВ. №IV 1862.
60. Hakpauнuk. Запазена полоВuнkа (?)със заоблен Връх. Wupok, частuчно
gеформuран. С тънъk резец нанесенu поВтарящu се(?) 6euku • Върховете uм
11 11

оформенu kато трuъгълнuчета. По kрая Врязана лuнuя. ЗаkрепВане с нuтоВе

- gBa по наgлъЖната ос, еguнuят с правоъгълна пластuнkа. Опаkото глаgkо.
Тънъk профuл . Лят . Клас. з.
g. 3,15, w. 1,8. На хълма северно от kреnо­
Glll4a;
стта ОВеч (ПроВаguя). ИнВ. №IV 3085.
61 . Hakpauнuk. Запазен kъс със заоблен Връх. Лuцето uзпъkнало, посребрено
(?).Врязано стебло с по четuрu Beuku". Горнuте uзBuтu kато gBe Волутu , а
11

gругuте наgолу kъм стеблото. Прu Върха ~ "kyxo" трuъгълнuче. Борgюр om

11 11
перлu • Опаkото Вgлъбнато. Дебел п-образен напречен профuл. ЗаkреnВане с
нuтоВе - запазен eguн прu Върха. Лят u граВuран. Клас. Glll46; з. g. 2,25, w. 1,1.
На kалето прu с. Венчан, ПpoBaguucko. ИнВ. №IV 3257.
62. Hakpauнuk. EзukoBugeн, wupok, разgВоена основа, заоблен Връх. От гън­
kата на основата uзлuза Врязана трuлuстна палмета с отgелено среgно
лuсто. Останалата повърхност е глаgkа. Странuте леkо uзBuтu навън. Опа­
kото грапаво. Прав наgлъЖен профuл. Заkрепване с трu нuта, т6ърgе gебелu
за тънkuя профuл - gBa прu основата u eguн прu Върха. МеЖgу тях разляmu
kапчuцu метал. Лят с орнамента. Клас. Glll5; g. 3,65, w. 1,7. В поgноЖuето на
kалето прu с. HoBakoBo, Варненсkо. ИнВ. №IV 3271.
63. Hakpauнuk. EзukoBugeн, малъk, сьс заоблен Връх. Основата разgВоена (mun
11
''лястоВuча oпawka ), В среgата с wuпoBugeн uзgатъk. Формата е поgчертана
с gBouнu Врязанu лuнuu, по странuте запълненu с kocu чертuцu, uмuтupaщu
"ВъЖе". Тесен , глаgъk борgюр. Опаkото nлocko u глаgkо. ПраВ профuл. ЗаkрепВане

214
с mpu нuтчета. двете прu основата - с обща пластuнkа, u сега се 6uЖga
оmkьм лuцето, а прu 6ърха е запазена частично. Лят u гра6uран. Клас. Glll6; g.
2,75, ш. 1,2. На kалето прu с. СуВоро6о, Варненсkо. ИнВ. NolV 1846.
64. Hakpauнuk. Върхът отчупен. Трug елна осно6а. Среgата е глаgkа, леkо
uзnъkнала. По страните- наgлъЖнu uBuцu с kocu чертuцu, uмuтupaщu 6ъЖе •
11 11

Тесен, глаgъk борgюр. Cлegu от пokpuтue с бял метал (сребро uлu kaлau) .
Onakoтo е глаgkо. Тънъk, npa6 nрофuл. Заkреnване с нuто6е - gBa rro наgлъЖ­
наmа ос, еguнuят с nластuнkа. Лят . Клас . Glll6; з. g. 2,15, ш. 1,25. ИнВ . NolV 2092.
65. Hakpauнuk. EзukoBugeн, wupok, разgВоена основа u заоблен Връх. По лu­
цеmо хорuзо нталнu pegoBe от релефнu kanчuцu. Глаgъk, тесен борgюр. Oпa­
komo раВно с gобре оформен борgюр . Тънъk наgлъЖен u п-образен напреч ен
nрофuл. ЗаkрепВане с gBa масuВнu нuта, разместени по наgлъЖната ос. В
среgата на основата go нuта nробuта gynчuцa. ЩамnоВан . Клас. GIV; g. 3,6,
ш. 1,55. ИнВ. NolV 2457.
66. Hakpauнuk . Малъk , тесен, eзukoBugeн, разgВоена основа u заоблен Връх.
Лошо запазен . Релефнu, pegyBaщu се V-образнu орнаменти. Onakoтo глаgkо.
Много тънъk наgлъЖен nрофuл. Заkреnване с gBa нuта по наgлъЖната ос. Лят
с уkрасата. Клас G VI; g. 1,5 ш. 0,7. ПpoBaguucko. ИнВ . No IV 4024.
67. Hakpauнuk. Запазен kъс със заоблен Връх. Релефнu , pegyBaщu се сърце­
Вugнu орнаменти. Борgюр с kocu насечku, няkоu uзтрuтu . Опаkото глаgkо.
ПраВ, mънъk профuл. ЗаkрепВане с шuпоВе (нuтоВе) - запазени осноВuте на gBa.
Ляm с уkрасата. Клас. GVI; з. g. 2,1, w . 1,3. ИнВ . №IV 2464.
68. Hakpauнuk. EзukoBugeн, разgВоена основа, леkо заострен Връх. В нuсъk
релеф, четuрu gBouku '' nре6ързанu 6олутu . Краuчетата за6uтu В почтu nълен
11

kръг. двете Волутu прu основата , Вероятно noBpegeнu прu леенето. Глаgъk
борg юр. Страните eg6a забелеЖuмо ckoceнu. Опаkото глаgkо. Тънъk nрофuл,
слабо uз6uт по наgлъЖната ос. ЗаkрепВане с gBa шuna - прu Върха uз6uт
наgолу, а прu основата отчупен. Оkоло него kапчuцu метал . Лят с орнамента.
Клас. GVll1; g. 3, ш. 1. ИнВ . NolV 2083.
69. Hakpauнuk. Запазена noлoBuнka. Основата egBa забелеЖuмо 6gлъбната
със сърцеВugен uзрез. Лuцето леkо uзпъkнало, черна лъсkаВа nатuна. Релефни,
рumмuчно поВтарящu се gBouku 11 преВързанu Волутu. Борgюр с тясна глаgkа
11

uBuцa u насечku. Цялата ykpaca несuметрuчно разположена. Странuте ckoce-

нu . Опаkото леkо Вgлъбнато, слабо uзразен борgюр. Дебел, праВ наgлъЖен
nрофuл. ЗаkрепВане с нuтоВе - запазенu g6a npu осно6ата u eguн В среgата
с правоъгълна пластu нkа. До нuтоВете прu основата - шupoka kaпka метал,
Вероятно първоначалното място за нuт. Лят с уkрасата. Клас. GVll2; з. g. 3,
ш. 1,4. ИнВ. №IV 2086.
70. Hakpauнuk. Запазен eзukoBugeн kъс със заоблен Връх. Релефнu, рumмuчно
noBmapящu се gBouku Волутu. Прu Върха - трuлuстнuk със заkръгленu лuстен­
ца, среgнu те с egBa забелеЖuмu гънku. Борgюр с тясна глаgkа u6uцa u насечku
(сuлно uзтрuтu). Уkрасата несuметрuчно разположена. Странuте uз6uтu
навън. Onakoтo граnаВо , слабо uзразен борgюр. Прu 6ърха лuчu мястото на
eguн нuт (шun). Hag него шupoka kanka метал , Вероятно nър6оначалното
мясmо за нuт . Лят с уkрасата. Клас. GVll2; з. g. 2,6, ш. 1,25. ИнВ. NolV 2089.

215
 71. Hal\pauниk. Запазен kъс със заоблен Връх. Релефни ритмично nоВтарящu
се gBoukи Волути с трилистниk при Върха. Несиметричен борgюр с тясна
ивица и насечkи , gоста изтрити. На опаkото - негативен образ на борgюра.
ЗаkрепВане с шuпоВе - запазен еgин при Върха, припоен Върху wupoka kaпka.
Лят с уkрасата. Клас. GVll2; з. g. 2,2, ш. 1,25. ИнВ. №IV 2167.
72. Hakpauниk. Запазена полоВинkа със заоблен Връх. Релефни, рuтмично
повтарящи се gBouku Волутu с трилистниk прu Върха. Среgното листо egBa
забелеЖuмо разчленено. Борgюр с тясна глаgkа ивица u насечkи. Опаkото
глаgkо с gобре изразен борgюр. Дебел профил, слабо изВuт от gеформация.
ЗаkрепВане с шиnоВе - запазенu gBa по наgлъЖната ос, извити kъм Върха. Hag
gолния, kanka метал, Вероятно първоначалното място на шиn. Лят с уkраса­
та.Клас. GVll2; з. g. 3,65 ш. 1,2. ИнВ. №IV 2460.
73. Hakpauниk. Запазен малъk kъс със заоблен Връх. Релефни, ритмично
nоВтарящи се gBoukи Волути, npu Върха с петлистна палметkа. Горните лu­
ста kръгли, страничните egBa личат, среgното ВъВ Виg на kanka. Борgюр с
gBe тесни, глagku ивици, изтрити при Върха. По лицето орнаментите са
несиметрично разположени. Опаkото глаgkо. Тънъk профил. ЗаkрепВане с шu­
поВе - запазен еgин при Върха, извит наgолу. До шиnа, отkъм лицето, gопъл­
нuтелно пробита gупчица за приkреnВане. Лят с уkрасата. Клас. GVll2; з. g.
2J5, ш . 1,15. Йнв. №IV 2466.
74. Hakpauниk. Запазена полоВинkа с разgВоена основа, В среgата трилис­
тен изgатъk. РеgуВат се релефни gBoukи Волути с ромбове. Краuчетата на
Волутите заВиn:ш В kръг с "ямkи" . По борgюра глаgkа ивица u насечkи. Цялата
ykpaca е несиметрично разположена. Onakoтo грапаво. Дебел, напречно извит
nрофил. ЗаkрепВане с ниmоВе (шипове) - личат основите на g6a. Слеg счуn6а­
нето им пробити gупчици оmkъм лицето. При осноВаmа запазен поgВиЖнияm
нuт, а при отчупения kpau на пластината - gъгичkа от Втората gуnчица. Ляm
с уkрасата. Клас. GVlll1; з. g. 3,15, ш. 1,5. На kалето при с. СуВороВо, Варненсkо.
ИнВ. №IV 1863.
75. Hakpauниk. Запазен малъс kъс с разgВоена основа В cpegama с шипоВu­
gен изgатъk. В нисъk релеф се реgуВат gBoukи gъгоВиgно извити Волути със
заоблени Върхове. МеЖgу Волуmиmе тесни ивици и ромбоВиgни орнаменти. По
борgюра напречни насечkи. Опаkото глаgkо. Първоначално заkрепВане с нито­
ве - еgин nри основата. Слеg счупването им, отkъм лицето nробиmа gупчица.
При първият опит са поnаgнали на ниmа и gупчицата е пробита В съсеgстВо.
,Тьньk профил. Лят с уkрасата. Клас. GVlll2; з. g. 1,6, ш. 1. ИнВ. №IV 2169.
76. Hakpauниk. Езиkо6ugен, egBa забележимо разg6оена основа с gBe пъпчuцu
6 kраищаmа. Заоблен Връх. Лицето изпъkнало. Ритмично повтарящи се реле­
фни П€.Wi11лисmни nалмеmи . Горните листа са почти kръгли с по gBe "ямkи" 8
среgата. Страничните заоблени и спуснати наgолу. Cpegнomo листо отgе­
лено, kапkоВиgно. По борgюра "перли". Опаkото леkо Вgлъбнаmо. Прав, наgлъ­
Жен профил. ЗаkрепВане с четири нита - g6a при осноВаmа, по еgин В cpegama
и при Върха. Щампован. Клас. GIX1 а; g. 5,1, ш. 1,35. Варненсkо. ИнВ. №IV 4068.
77. Hakpauниk. Запазена nолоВинkа с Вълнообразно оформена основа. Лицеmо
изnъkнало, масленозелена льсkаВа nатина. Ритмично поВтарящu се релефнu
nетлисmни nалмеmи. Лucmama разчлененu - среgното uзgьлЖено, странuчнu-

216
•
me заВuВат нагоре ВъВ Bug на Волутu. По nалметu те насечku, uзтрu тu на
uзnъkналuте места. Onakoтo глаgkо. Дебел, npaB наgлъ>kен nрофuл, gъгоВu gно
uзBum no наnречната ос. ЗаkреnВане с масuВнu·, gългu шunoBe. два npu осно­
Ваmа uзBuтu no цялата wupu нa, третuят В среgата - uзВuт наgолу. Л ят с
ykpacama. Клас. GIX16; з. g. 3,3, ш. 1,3. ИнВ. No lV 2085.
78. Hakpau нuk. Върхът отчуnен . EзukoB ugeн, тесен, разgВоена ос нова В cpe-
gama с nъnkoBu geн uзgатъk. Л u цето леkо uзnъkнало,чер на лъсkаВа nатu на.
Рumмuч но nоВтарящu се релеф нu сеgемл uст нu nалметu . От nъnkoBu gнuя uз­
gamъk заnочВа стеблото на nалметата. Краuнuте лuста наnоgобяВат обър­
наmu назаg Boлymku, cлegBam gBouka малku nолуkръглu. Другumе лucma uзgъл­
Женu , обърнатu наgолу u обгръщат среgното лuсто. То е тясно, uзgъл>kено,
оmgелено от стеблото. Малkuте лuста u среgното обрамченu с kocu насе­
чku. Другuте nалметu очертанu само с kонтур. Поgробностuте uм залuченu
Вероя тно nopagu лошо леене. Тесен, глаgъk борgюр. Странu те uзBuтu назаg.
Onakomo леkо Вgлъбнато с gобре uзразен борgюр. Сра6нuтелно тънъk nрофuл.
ЗаkреnВане с шunoBe no наgлъ>kнаmа ос. Заnазенu mpu - npu основата uзВu т
навън, а среgнuте eguн kъм gруг. Лят u щамnоВан. Клас. GIX2; з. g. 3,85, w . 1,2.
В nogнo>kuemo на kaлemo npu с. HoBakoBo, Варненсkо. ИнВ. NolV.4061.
79. Hakpauнuk. EзukoBugeн, тесен, gълъг. РазgВоена основа (тun "лястоВuча
onaшka"), заоблен Връх. Лuцето uзnъkнало, nokpuтo с pegyBaщu се релефнu
mpuлucmнu u сеgемлuстнu nалметu. Изобразенu тВърgе общо, nочтu геоме­
mрuзuранu. Тесен, глаgъk борgюр с Врязана лuнuя, на места kрuВолuчеща no
орнаментu те. Hakpauнu kъm частuчно gеформuран u nуkнат В среgата. Ona-
komo глаgk9. СраВнuтелно gебел nрофuл. ЗаkреnВане с четuрu шuna - g6a npu
осноВаmа, обърнатu нагоре, no eguн В cpegama u npu Върха, uзBumu 6 разлuчнu
nocoku. Оkоло осноВuте на wunoBeme- kanчuцu меmал. Ляm с ykpacama. Клас.
GIXЗ; g. 6,55, w. 1 ,2. ИнВ. NolV 2080.
80. Hakpauнuk. Заnазена noлoBuнka с разgВоена основа. В нuсьk релеф Волуmно
стебло с nemлucmнa nалмеmа. Cmpaнuчнume лucma nолуkръглu, cpegнomo -
разчленено, konueBugнo. Глаgъk, mесен борgюр. Onakomo глаgkо. Тънъk nрофuл.
ЗаkреnВане с wunoBe - g6a npu основата, несuмеmрuчнu, uзBumu нагоре, cpeg-
нuяm uзBum kъм Върха. Ляm с уkрасата. Клас. GIX4; з. g. 2,6, ш. 1,2. ИнВ. NolV 2170.
81 . Hakpauнuk. Заnазен kъс със заоблен Връх. В нuсъk релеф "nреВързана"
nemлucmнa nалмеmа с gBe uзBuceнu Boлymu. Палмеmаmа със заобленu лuc­
ma, cpegнomo - разчленено, konueBugнo. Глаgъk, mесен борgюр. Onakomo гла­
gkо. Тънъk nрофuл. ЗаkреnВане с шunoBe - заnазен eguн npu Върха, зaBum
наgолу. Ляm с ykpacama. Клас. GIX4; з. g. 2,05, w. 1,2. На kaлemo npu с. Вuнuца,
Варненсkо. ИнВ. No lV 331 1.
82. Hakpauнuk. EзukoBugнa форма с nлаВ но разgВоена основа u заоблен Връх.
В много нuсъk релеф - pegyBam се gBe "nреВързанu" nemлucmнu u еgна mpuлu­
cmнa nалмеmа npu Върха. Лuсmенцаmа заобленu , cpegнume - omgeлe нu, noчmu
ромбоВugнu. Om 11 npeBpьзkama11 на Всяkа nалмеmа се uзBucяBam no gBe gBouku
Boлymu, koumo заеgно със cpegнomo лucmo също образуВаm mpuлucmнa naлмe­
mka. Cлegu om nokpumue с бял меmал (kaлau uлu сребро). Onakomo неравно.
Тънъk, npaB nрофuл. ЗаkреnВане с чemupu шunчema - gBe npu осноВаmа, gpyгume
gBe no наgлъ>kнаmа ос. Лят с ykpacama. Клас. GIX5a; g. 3,35, w . 1. ИнВ. No lV 2455.
217
 83. Hakpauнuk. EзukoBugeн, разgВоена основа В среgата с малъk nъnkoBugeн
uзgатъk. Заоблен Връх. В нu~ъk релеф - kомnозuцuя от "nреВързанu•• 6олутu ,
трuлuстна u nетлuстна nалмета. Среgнuте лuста на nалметuте - отgеле­
нu, uзgъmkeнu u геометрuзuранu go ромбове, nоgчертано npu nетлuстната
nалмета. Странuчнuте лuста на nалметuте също образуват gBouka "nреВър­
занu" Волутu u съзgаВат gруга " н0Ва ' kомnозuцuя. Onakoтo глаgkо. Тънъk nро­
1

фuл . ЗаkреnВане с четuрu wuna - gВата npu основата, uзBuтu eguн kъм gруг
се застъnВат, gругuте no наgлыkната ос uзBuтu Встранu. Лят с уkрасата.
Клас. GIX5B; g. 3,2, ш. 1,05. ПpoBaguucko. ИнВ. №IV 4025.
84. Hakpauнuk. EзukoBugeн, разgВоена основа В среgата с nъnkoBugeн uзgа­
тъk. Заоблен Връх. Корозuрал. В нuсъk релеф - pegyBaщu се gBouku ' nре6ързанu"
1

Волутu с трuлuстнu nалметu. Среgнuте лuста uзgъл>kенu, ромбоВugнu . Стра­

нuчнuте лuста на еgната nалмета nочтu kръглu , на gругата - заобленu,
nлаВно сnуснатu kъм Върха. Тесен, глаgъk борgюр. Onakoтo раВно u глаgkо.
СраВнuтелно тънъk nрофuл. Заkреn6ане с gBa gебелu нuта no наgлъ>kната ос.
Лят с уkрасата. Клас. GIX5c; g. 4,3, ш.1 ,3. М. света Марuна kpau с. БотеВо,
Варненсkо. ИнВ. №IV 3302.
85. Hakpauнuk (?). Оловен. EзukoBugeн , wupok, заоблен Връх. Основата egBa
забеле>kuмо Вgлъбната, В среgата с малъk nъnkoBugeн uзgатъk. РеgуВат се
релефнu gBouku "n реВързанu" Волутu с трuлuстнu nалметu. Горнuте Волутu
са nо-разтВоренu от Врязваща се В тях uBuцa nog nъnkaтa В основата, а
"nреВръзkата" е no-нucka u wupoka. Другата gBoui<a Волутu е nо-сuметрuчна
u nо-строuна. Горната nалмета с разчлененu лuста, еrчото от странuчнu­
те обърнато нагоре. Другата - със заобленu странuчн, 1 u сuлно uзgъл>kено
ромбоВugно среgно лuсто . Комnозuцuята 6 рамkа. Борgюр 'Jт ' nерлен ' peg.
1 1

Onakoтo граnаво. Прав наgлъ>kен u n-образен наnречен nрофuл. Лuчат осноВu­

те (?)на четuрu нuта (?) - gBa npu основата u gBa наgлъ>kно. Лят u щампован
с уkрасата. Клас. GIX5d; g. 4,6, ш . 2. На kалето npu с. Самотuно, Варненсkо.
ИнВ. №IV 2981.
86. Hakpauнuk (на gBa kъса). EзukoBugeн, сраВнuтелно шupok, заоблен Връх.
Основата gъгоВugно оформена В среgата. Ykpaca В нuсьk релеф. Горната no-
лoBLlнa на лuцето разgелена на трu nолета от gBe guагоналнu глagku uBuцu ,
образуВащu трuъгълнuk. В него npu основаmа- gBe Волутku, завuтu в kрьгче­
та. Долната nолоВuна на лuцето nрuблuзuтелно ВъВ форма на буkВата n, ала
с uзострен горен kpau u gолу с uзBuтu навътре Волутu. двете наgлъ>kнu
nолета със сеgемлuстнu nалметu с малku разчлененu лuста, среgнuте те­
снu u много uзgьл>kенu. Странuчнuте nолета са сuметрuчнu u също. с nал­
метku. Onakoтo глаgkо. Тънъk nрофuл. ЗаkреnВане с четuрu нuта - заnазенu
gBa npu основата u eguн npu Върха. В среgата на основата, неnосреgствено
nog gъгоВugнuя uзрез nробuта gynчuцa. Лят с уkрасата. Клас. GX; g. 3,5, ш. 1,5.
На kалето npu с. CлaBeukoBo, ПpoBaguucko. ИнВ . №IV 4058.
87. Hakpauнuk. Заnазен малъk kъс със заоблен Връх. Ykpaca В нuсъk релеф,
сuлно uзтрuта. Стuлuзuрана kлонkа със сuметрuчнu лuста u борgюр om
"nерлен' peg. Onakoтo глаgkо. Тънъk nрофuл. Заkреn6ане с нuто6е- заnазенu
1

g6a no наgлъ>kната ос, еguнuят с четuрuъгълна nластuнkа. Лят с ykpacama.

Клас. GXI; з. g. 1,8, ш. 1,5. Ин6. №IV 2467.

218
 88. Hakpauниk. Запазена полоВинkа. Сравнително wиpok, със заоблен Връх.
РеgуВащи се ВъВ Висоk релеф kапkоВиgни меgальони, ограgени с тънъk kант, и •
gBe пресичащи се, полегати ивици с пъпчица В среgата. Меgальонът прu Върха
11
В много по-Висоk релеф. По борgюра перлен
11
peg и глаgkа ивица. Слеgи от
nоkритие с бял метал (сребро или kaлau). Опаkото грапаво, слеgи от прити­
сkане. ПраВ, сравнително тънъk профил. ЗаkрепВане с нитове - запазен еgин
npu Върха. Лят и щампован. Клас. GXll1; з. g. 4,1, w. 1,8. М. Дарбоаз kpau с.
Комунарu, ПpoBagиucko. ИнВ. №IV 2366.
89. Hakpauниk. Запазен kъс със заоблен Връх. Сравнително wиpok . По сре­
gата В нuсъk релеф, изпълнен с глаgkи иВuцu мотив , приличащ на гирлянgа •
11 11

Борgюр с перли". Опаkото глаgkо. Сравнително тънъk профил . ЗаkрепВане с

11

нumoBe - запазени gBa по наgлъ:Жната ос, еgин ият с kръгла пластинkа. Лят
с уkрасата. Клас. GXll2; з. g. 2,7, w. 1,65. На kал ето при с. СуВороВо, Варненсkо.
ИнВ. №IV 4060.
90. Hakpauниk. Запазен kъс с wиpoka основа , фестонuрана от сърцеВиgен
а>kурен изрез. Поg него във Висоk релеф - сърцеВиgна фигура, очертана с
глаgkа uВица, отстрани с gBe симетрични полуkръглu уwиренuя. Горе ивицата
cBuBa навътре В трилистна палмета. Оkоло сърцеВиgната фигура нисъk, те­
сен kант, В горния kpau с gBe лuстенца . Наkраuниkът с глаgъk борgюр. Стра­
нumе сkосени. На опаkото gобре очертан негатuВ на "сърцето" и kaпka ме­
mал, Вероятно за основа на нuт (шип). Тънъk профuл. ЗаkрепВане с шипове -
заnазенu gBa при основата. Щампован. Клас. GXlll; з. g. 2,2, w. 1,8. ИнВ. NolV 2088.
91. Hakpauниk. Запазен kъс с wиpoka, леkо Вgлъбната основа, В среgата с
nьnkoBugeн изgатъk. Лицето слабо изпъkнало. PegyBaщu се релефни фигури,
наnоgобяВащи главната буkВа омега, ограgени с рамkа. Ме:Жgу нея и борgюра
noлemo е Вgлъбнато , с напречни чертици . Страните слабо сkосени. Опаkото
глаgkо. Сравнително тънъk профил , извит по напречната ос. ЗаkрепВане с
нumове - запазени gBa прu основата. Лят с уkрасата. Клас. GXIV; з. g. 2,7, w .
1.75. ИнВ. NolV 2465.

FRUHMIТТELALTERLICHE RIEMENZUNGEN IM
ARCHAOLOGISCHEN MUSEUM IN VARNA

V А L Е N Т 1 N Р L Е Т N J О V, V А N J А Р А V L О V А

(Zиsaттeпfassuпg)

Untersucht wurdeп zиfallig iп dеп Kreiseп vоп Vama, Provadija uпd 9.Jтеп gefuпdeпe
91 Rieтenzungeп. Zur Datierипg dieпteп parallele Funde aus dет Areal der
altbulgarischeп uпd der ihr sупсhгопеп Kultureп. Die Rieтeпzuпgeп siпd iп Агtеп ,
Typen, Untertypeп uпd Variaпteп eiпgeteilt.

219
ART А. BEIDERSEITIG GLEICHARTIG GEARBEITETE NICHT VERZIERTE RIEMENZUNGEN
МIТ LANGSSEITIG GESPALTENER BASIS ZUR RIEMENBEFESTIGUNG (NR. 1-8)
Nach der Form der Basis sind vier Typen zu unterscheiden: Тур 1(Nr. 1-3). Nach
den Abmessungen zeichnen sich zwei Untertypen аЬ: Untertyp 1 (Nr. 1, 2); Untertyp
2 (Nr. З) aus der zweiten Halfte des 7. Ьis zum Anfang des 9. Jhs., analog zu den
Riemenzungen aus Pliska (Bulgarien), der Krim, ВaЭ<irien (RuBland), Keszthely, Garabonc
(Ungarn), Klepsau (der Schweiz). Тур 11 (Nr. 4-6). Zwei Untertypen nach der Gliederung
der Basis: Untertyp 1 (Nr. 4, 5); Untertyp 2 (Nr. 6), 8.-9. Jh., analog zu einer
Riemenzunge aus Preslav (Bulgarien). Тур 111 (Nr. 7), 8.-9. Jh., an·alog nach der
Konstruktion mit Riemenzungen aus Pliska und Madara verwandt. Тур IV (Nr. 8), 8.
- 9. Jh., nach dsr Konstruktion mit Riemenzunden aus мa,eszalka (Ungarn) und Pliska
verwandt.

ART В. BEIDERSEITIG GLEICHARTIG GEARBEITETE DURCHBROCHENE RIEMENZUNGEN

MIT RAHMEN, LANGSSEITIG GESPALTENER BASIS ZUR RI EMENBEFESTIGUNG (NR. 9, 1О)
Zwei Typen nach den Omamentt!n und der Form des Rahmens: Тур 1 (Nr. 9). Тур
11 (Nr. 10), 8. Ьis Anfang des 9. Jhs., genau analog zu spatawarischen Riemenzungen
aus Ungarn, der Vojvodina und der Slovakei.

ART С. ZWEITEILIGE RIEMENZUNGEN MIT KREISLAPPENRANKEN (NR. 11-13)

Zwei Typen nach den Abmessungen und den Verzierungen. Тур 1(Nr. 11, 12). Тур
11 (Nr. · 13), 8. Ьis zum Anfang des 9. Jhs., genau analog zu spatawarischen
Riemenzungen der Gruppe "Ranken-Gre~e".

ART О. RIEMENZUNGEN М\Т EINSCHNITJ AN DER BASIS ZUR

RIEMENBEFESTIGUNG(NR. 14-15)
Zwei Typen nach der Verzierung. Тур 1(Nr.14), 9. Jh., analog zч Riemenzungen
aus Sultana (Rumanien) und verwandt mit der Verzierung einer spatawarischen
Riemenzunge aus Bilisics (Ungarn). Тур 11 (Nr. 15), zweite Halfte des 9, Ьis erste
Halfte des 10. Jhs., datiert nach der Nekropole, in der sie entdeckt wurde, analog zu
Riemenzungen aus Pliska und dem Dorf Priselka (Bulgarien).

ART Е.
ZWEITEILIGE RIEMENZUNGE М\Т SCHARNIER UND RELIEГ-ARTIGER
PFLANZENFORMIGER VERZIERUNG(NR.16)
9. Ьis Anfang 11. Jh., analog zu Riemenzungen aus den Oбrfern Kladenci und
Skala (Bulga(ren), verwandt mit der Konstruktion von Riemenzungen aus Ungarn, Ваs
kirien und Hakasija (RuBland).

ART F. EINSEITIG VERZIERTE RIEMENZUNGEN MIT ZUGESPITZТEN ENDE NR.(17-50)

Sechs Typen nach der Form der Basis und Art der Verzierung. Тур 1(Nr.17,18).
Zwei Untertypen nach der Form der Basis: Untertyp 1 (Nr. 17); Untertyp 2 (Nr. 18),
8. (?)- 10 Jh., analog zu Riemenzungen aus Pernik, im Museum von Dobric, aus der
Festung bei dem Dorf Zar Asen (Bulgarien), Kecel (Ungarn) und an Gurteln von
Steinplastiken der Turkvбlker aus Siblrien. Тур 11 (Nr. 19-21 ). Zwei Untertypen nach
der Form der Basis: Untertyp 1 (Nr. 19); Untertyp 2 (Nr. 20, 21). 9.-10. Jh., analog

220
zu Riemenzungen aus dem Dorf SrediSte, im Museum von Oobric (Bulgarien). Тур 111
(Nr. 22-28). Drei Untertypen nach der Verzierung: Untertyp 1 (Nr. 22-24); Untertyp 2
( Nг. 25-27); Untertyp 3 (Nr. 28), 9.-10. Jh., analog zu den Riemenzungen aus Kladenci,
im Museum ir. Dobric (Bulgarien), aus den Nekropolen Netajlovka und Tankeevka
(RuBland) sowie stilverwandt mit Riemenbeschlagen aus Bulgarien. Тур IV (Nr. 29-32):
Vier Untertypet1 nach der Art der Darstellung: Untertyp 1 (Nr. 29); Untertyp 2 (Nr. 30);
Untertyp 3 (Nr. 31 ); Untertyp 4 (Nr. 32), 9. Ьis Anfang 1О. Jh., genau analog zu
Riemenzungen aus Preslav (Bulgarien), der Festung Pacuiul lui Soare (Rumanien) und
stilverwandt mit Riemenverzierungen heraldischen Typs. Тур V (Nr. 33-41). Drei
Untertypen nach der Verzierung: Untertyp 1 (Nr. 33-37, 9.-Anfang 11 Jh„ stilverwandt
mit Riemenzungen und Riemenbeschlagen aus Preslav und dem Dorf Jakimovo
(Bulgarien); Untertyp 2 (Nr. 38), 9.-10. Jh., stilverwandt mit der Art Е und nach der
Konstruktionen; Untertyp 3 (Nr. 39-41 ), 9.-1 О. Jh„ analog zu Riemenzungen aus den
Dбrfem Srediste und Starmen (Bulgarien)., im Museum von Dobric und Verwandt mit
dem Omament von Riemenbeschlagen aus Bulgarien und Ungam. Тур VI (Nr. 42-50) ,
sechs Untertypen nach der VAГzierung: Untertyp 1 (Nr. 42-45); Untertyp 2 (Nr. 46);
Untertyp 3 (Nr. 47) , Ende d!)~ 9. Jhs., analog zu Riemenzungen aus den Oбrfern
SШrmen und Okors (Bulgarien) , Kenezlб, lzsak-Balazspuzsta (Ungarn), lsland,
stilverwandt mit Riemenbeschlagen aus BLJlgarien, sowie mit der bemalten Keramik
aus Preslav; Untertyp 4 (Nr. 48); Untertyp 5 (Nr. 49); Untertyp 6 (Nr. 50), 9.-10 Jh.,
analog zu den Riemenzungen aus dem Oorf Starmen, in den Museen von Dobric.
Silistra und Veliko Tarnovo (Bulgarien), verwandt mit dem Stil von Riemenbeschlagen
aus Bulgarien.

Art G. Einseitig verzierte Rierr1e11zungeГ1 :.:it abgerundetem Ende Nr. (51-91)

Vierzehn Typen nach der Form der Basis und Art der Verzierung. Тур 1 (Nr. 51-
52). Zwei Untertypen nach der Form der Basis: Untertyp 1· (Nr. :.>1); Untertyp 2 (Nr.
52), 9.-10. Jh., analog zu Riemenzungen aus Preslav (Bulgarien), stilverwandt mit
Funden der Saltovo- Kultur und aus Ungarn. Тур 11 (Nr. 53, 54). Zwei Untertypen nach
der Verzierung: Untertyp 1 (Nr. 53); Untertyp 2 (Nr. 54), 9.-10. Jh.,analog zu
Riemenzungen aus der Festung Constantia bei Simeonovgrad (Bulgarien), den Museen
in Dobric, Silistra und Veliko Tarnovo. Тур 111 (Nr. 55-64). Sechs Untertypen nach der
Verzierung: Untertyp 1 (Nr. 55), 8.-10. Jh., analog verwandt nach Still und Merkmalen
der Konstruktion mit Riem~nzungen der Saltovo-Kultur; Untertyp 2 (Nr. 56, 57), 1О.
Jh., analog zu Riemenzungen aus Karosch, lzsak-Balazspuz~ta (Ungarn) und Matus
kovo (Slowakei); Untertyp 3 (Nr. 58, 59), 9.-10. Jh., analog zu einer Riemenzunge aus
der Festung bei dem Dorf Zar Asen, stilverwandt mit der Art F, Тур IV; Untertyp 4
(Nr. 60, 61), 9.-10. Jh., analog zu einer Riemenzunge aus Pliska, stilverwandt mit der
Art F, Тур V, Untertyp 3; Untertyp 5 (Nr. 62), 9.-10. Jh., analog zu einer Riemenzunge
im Museum in Oobric. Unte rty~ 6 (63, 64), 9. - 1О. Jh. stilverwandt mit einer
Riemenzunde aus dern Nordkaukasus. Тур IV (Nr. 65), 9.-10. Jh ., stilverwandt mit
Riemenzungen aus Pliska (Bulgarien) und Cardin (RuBland). Тур V (Nr. 66), 9.-10. Jh.,
analog zu einer Riemenzunge aus Durankulak (Bulgarien). Тур VI (Nr. 61), 9.-10. Jh.,
verwandt mit der Omamentierung von Riemenzungen aus Cemigov, Вa§<irien (RuBland)

221
und mit Ornamenten sassanidischer Schusseln in der Eremitage (Sankt PeterЬurg).
Тур Vll (Nr. 68-73). Zwei Untertypen nach der Verzierung: Untertyp 1 (Nr. 68); Untertyp
2 (Nr. 69-73), 9.-10. Jh., analog zu Riemenzungen im Museum in Veliko Tarnovo
(Bulgarien), verwandt mit der Omamentierung spatawarischer Riemenzungen. Тур Vlll
(Nr. 74, 75). Zwei Untertypen nach der Form der Basis und der Verzierung: Untertyp
1 (Nr. 74); Untertyp 2 (Nr. 75), Ende des 9.- Anfang des 11. Jhs., stilverwandt mit
Riemenzungen aus der Festung Constantia und im Museum in Veliko lamovo (Bulgarien).
Тур IX (Nr. 76-85). FOnf Untertypen nach der Verzierung: Untertyp 1 (Nr. 76, 77), 9.-
10. Jh., analog zu einer Riemenzunge aus dem Dorf Starmen (Bulgarien); Untertyp 2
(Nr. 78), Anfang des 10.-11. Jh., analog zu Riemenzungen aus Budapest-Farkasret,
Zemplin (Ungam) und Veliki Gradac (SerЬien); Untertyp 3 (Nr. 79), Ende des 9.-Anfang
des 11. Jhs., analog zu Riemenzungen aus dem Dorf SrediSte und aus Pliska (Bulgarien),
verwandt mit dem ornamentalen Stil altbulgarischer angewandter Kunst; Untertyp 4
(Nr. 80, 81), 9.-Anfang des 11. Jhs. , analog zu Riemenzungen aus den Dбrfern Popina
und Srediste (Bulgarien); Untertyp 5 (Nr. 82-85), Ende des 9.-Anfang des 11. Jhs.,
analog zu-den Riemenzungen aus Preslav, den Dбrfem Okors, Skala und im Museum
in Veliko Tarnovo (Bulgarien), Szabatkigy6s (Ungarn), verwandt mit dem Stil und der
Ornamentierung der altbulgarischen angewandten Kunst. Тур Х (Nr. 86), 9.-Anfang
des 11. Jhs., stilverwandt mit Riemenzungen aus der mordovischen Krjukovo-Kuznovski-
Nekropole (RuBland). Тур XI (Nr. 87), Ende des 9.-10. Jhs., stilverwandt mit
Riemenbeschlagen aus Preslav und dem Dorf Debrene (Bulgarien), Zemplin (Ungam)
und RuBland. Тур Xll (Nr. 88, 89). Zwei Untertypen nach der Verzierung: Untertyp 1
(Nr. 88); Untertyp 2 (Nr. 89), 9.-10. Jh ., analog zu einer Riemenzunge aus dem Dorf
Goles (Bulgarien), stilverwandt mit Ornamenten der altbulgarischen angewandten
Kunst. Тур Xlll (Nr. 90), 9.-10. Jh„ analog zur Riemenzunge aus dem Dorf Starmen,
verwandt mit der Konstruktion der Art F, Тур V, Untertyp 2 und stilverwandt mit der
Ornamentierung der altbulgarischen angewandten Kunst. Тур XIV (Nr. 91), 9.-10. Jh.,
verwandt mit der Konstruktion und der Omamentierung der spatawarischen Riemenzunge
aus Kiskбre (Ungarn). ~
Ein betrachtlicher Teil der Riemenzungen (38 Stuck) wurde in mittelalterlichen
Festungen gefunden. Daher ist anzunehmen, daB manche dieser Funde mit der
militarischen AusrOstung verbunden sind. lhre Funktion nahert sich wahrscheinlich
jener der Riemenzungen aus der Saltovo-Kultur und aus Ungarn zur Rangbezeichnung
an. Mit bestimmten religiбsen GlaubensauBerungen hangen die Riemenzungen mit
anthropomorphen Darstellungen zusammen. Da komplette Gurtel- und Riemengami-
turen aus den altbulgarischen Nekropolen fehlen, wird die Stellung der Riemenzungen
bedingt als eine analoge zu den Nekropolen synchroner Kulturen sowie anh'and
schriftlicher Angaben und Miniaturenmalerei bestimmt.
Die Verzierung besteht meistens aus Kompositionen von rhythmisch wiederholten
Palmetten und Voluten. Ahnliche Kompositionen in verschiedenen Varianten sind aus
der bemalten Keramik von Preslav, der Steinplastik und der Miniaturenmalerei bekannt
und typisch fOr den ornamentalen Stil im Ersten Bulgarischen Reich. Sie spiegeln den
starken byц;intinischen EinfluB auf die altbulgarische Ornamentik wider. Dabei
beeindruckt, daB diese Kompositionen fur die altungarische Metallplastik untypisch
sind. Ein anderes beharrlich verwendetes Motiv sind die sogenannten "Zweige", die

222
in den Gebleten der Mittleren und Unteren Donau zur Verzierung von Riemenzungen
haufige Verwendung finden . Der Ursprung dieses Motivs ist wohl im Riemenschmuck
des Types "Martinovka" zu suchen. Der awarische EinfluB auf die Verzierung der
Riemenzungen auBert sich im Schmuck aus einander abwechselnden Voluten oder
Voluten mit Rhomben.
Vier Riemenzungen (Nr. 1-4) sind aus angelбteten Kupferplattchen, eine aus Blei
(Nr. 85), eine aus Silberlegierung (Nr. 8) und die ubrigen aus Bronze gefertigt. Nur
sechs sind versilbert. Sie wurden in einzelnen oder doppelten GuBformen aus Ton
nach Wachs- odel' Metal modellen gegossen. Vermutlich ist Nr. 85 ein derartiges
Modell. ln GuВformen aus Stein wurden Nr. 14 und Nr. 15 hergestellt. Eine ahnliche
GuBform ist aus Pliska bekannt. Mehrere Riemenzungen wurden in halblIOssigem
Zustand gepraBt oder mit Matrizen gepragt. Die Befestigung erfolgte durch
Langsspaltung der Basis mit Nietstiften, einen Spalt in der Basis und hauptsachlich mit
an der Basis ange lбteten oder mit den Plattchen gegossenen Nietstiften oder Dornen.
Beim Bruch der Nietstifte oder Dorne wurden kleine Lбcher zur Aufnahme von
beweglichen Nietstiften gebohrt oder neue Nietstifte angelбtet.
Die untersuchten Riemenzungen sind in die chronologischen Grenzen vom Ende
des 7. Jhs. (die Grundung des Ersten Bulgarischen Reiches) Ьis zur ersten Halfte des
11. Jhs. (Petschenegenuberfalle) einzuordnen. Nur 15 Riemenzungen sind in das Ende
des 7. Ьis zur Mitte des 9. Jhs. datiert, in dem die Bulgaren zum Christentum Obertraten.
Daraus ist wahrscheinlich zu ersehen, daB die Bulgaren in diesem Zeitabschnitt von
der Mode des verzierten Gurtels abgegangen sind oder daB ег nicht mehr in groBem
Umfang Verwendung fand. R. Rasev erЫickt den Grund dafQr in der Unterbrechung
der Verblndungen zu den Werkstatten an der nбrdlichen Schwarzmeerkuste. ln den
letzten Jahren wurden in Bulgarien zahlreiche spatawarischen Gurtelverzierungen,
darunter auch Riemenzungen bekannt, die meistens als Schmuck, jedoch nicht von
Gurteln gedient haben. Auch wurden in manchen altbulgarischen heidnischen Nekropolen
(Kjulevca, Karamanite und Sultana) an Gurteln befestigte Riemenzungen und Schnallen
1

entdeckt. Demnach ist der traditionelle, geschmuckte Gurtel nicht vollstandig aufgegeben
worden. Wahrscheinlich haben die Bulgaren, infolge der Unterbrechung der
Verblndungen und der Vernichtung der byzantinischen Werkstatton an der Unteren
Donau sowie fehlender eigener Erzeugung, spatawarischen Gurtelschmuck, jedoch
nicht immer bestimmungsgemaB verwendet.
Die Qbrigen 76 Riemenzungen sind in das Ende des 9. bls zur Mitte des 11. Jhs.
datiert und gehбren zum sogenannten postsassanidischen Stil. lhre Erscheinung in
den Donaugebleten wird mit dem Oberfall der Ungarn am Ende des 9. Jhs. in
Zusammenhang gebracht. Die Untersuchung zeigt аЬег, daB nach der Verzierung
genaue Ahnlichkeiten nur zwischen einzelnen bulgarischen und den altungarischen
Riemenzungen bestehen. AuBerdem ist in der altungarischen Metallplastik der bereits
vor der Landnahme wirkende starke EinfluB der islamischen Kunst zu spuren. Die
Ornamente an bulgarischen Riemenzungen Ьilden einen einheitlichen Stil mit den
Obrigen Erzeugnissen der altbulgarischen angewandten Kunst. Bei diesen, wie in der
byzantinischen Kunst, auBert sich zweifellos ein gewisser бstlicher EinfluB. Folglich ist
der Ursprung eines groBen Teiles der altbulgarischen Riemenzungen, trotz der
synchronen Entwicklung der altbulgarischen und der altungarischen Metallplastik, in
den Gebleten der Unteren Donau zu suchen.
223
 НАХОДКА ОТ ЖЕЛЕЗНИ ПРЕДМЕТИ ОТ ОКОЛНОСТТА НА
С. ГРОЗДЕВО, ПРОВАдИЙСКО

ВАЛ ЕРИ ЙОТОВ

В музея В ПроВаguя се съхранява нaxogka от Железнu npegмeтu. В uнВен­

тарната kнuга е отбелязано, че е отkрuта 6 резервата "Шерба", южно от с.
ГрозgеВо, ПpoBaguucko, uе nостъnuла В музея nрез март 1961 г. 1 В раuона на
резерВаmа uма kьсноанrтuчна kpenocm2 u среgноВеkоВно ceruщe с мamep.Jaлu u монеm.J
om Х - XI В. 3 Haxogkaтa е от земеgелсku u gъpBogeлcku сечuВа - лемеЖ, kоn­
раля , kocep, сърn, браgВа, gBe теслu u още ноЖuца, стреме u nреgмет с неясно
nреgназначен u е.

Земеgелсku сечuВа:
1. ЛемеЖ. Трuъгълна работна част, kоято nремuнаВа В отворена Втулkа.
Изхабената работна част е обkоВана с нова. ИнВ. №490. Табл. 14 •
2. Коnраля. TpaneцoBugнa работна част, kоято nремuнаВа В nраВоъгълна
основа u остър шun. ИнВ. №488. Табл. 1~.
3. Косер. ДъгоВugна, заострена работна част, koяmo nремuнаВа 6 nраВо­
ъгълна основа u остър шun. ИнВ. №494. Табл. 111 •
Тезu трu земеgелсku сечuВа uмат kонсерВатuВнu формu, kоето затруgня­
Ва gaтupoBkaтa uм , ako не са oтkpuтu В ·сuгурна археологuчесkа cpega uлu не
са част от нaxogka.
ЛемеЖът е от т. нар. ръkаВестu (Втулчаmu) лемеЖu, kakBuтo са uзBecmнu
от античността u cpegнoBekoBueтo 4 • Върху uзносВането на лявата страна
u обkоВаВането с нова работна част бяха uзkазанu станоВuща, kouтo насо­
чВаm kъм gатuрането на тakuBa лемеЖu 8 cpegнoBekoBueтo 5. Коnраляmа u
kосерът са ' JОбре заnазенu , kоето nokaз8a, че са uзработенu ckopo npegu
nonagaнeтo uм В нахоgkата.
4. Сърn. ~аnазена е gръЖkата wun u защuтната часm меЖgу gpъЖkama u
ocmueтo. ИнВ. No489. Табл . 1 •
10
СърnоВе с таkаВа форма са uзВестнu от Плuсkа 6 , eguн от нaxogka om с.
Златар , Шуменсkо 7 , gBa от среgноВеkоВното селuще наg СеВтоnолuс 0 . Om-
1 За Въз.мтkността, ga пуб.А.иkу8а.м. нахоgkата благоgаря na уреgниkа 8 ПроВаgийсkия музей
С8. АgЖе.м.11..ерсkи.
з Р. Р а ш е В. СтароtJъ.л,га.рсkи ykpen.A.e1tuя на 90д,тшя ДунаВ (VП - Х1 В.). Варна, 1982, с.
187,№234.
·• Ратшисреgпо8еkо8пи ап.11..и.k.ацu.и и. мокети от,.Х - XJ В. са носени В музеите 8'ьВ Варна и
Добри.ч.
~ 11. Ду k о 8. Земеgе.л. ието и зе.меgе.л.сkите Же.л.езпи оръgия на
mpyga В 6'мгарсkитеземи
през аmпичтюстта. - НЕ.ИМ, 8, 1965, с. 150 - 165; й. Ч а. п го 8 а . Cpegнo8eko8nu оръgия на
труgа В БмгарuJt. - ИАИ, 25, 1962, с. 21 - 24.
5
Г. Ат а на с о В. ::Ja npexoga от ра.л.о kъм rиуг. - БЕ, XJ, 2, 1986, с. 30 - 31; Ст. ВигrияноВ.
К0д,еkти 8па naxogka от зе.меgе.л.сkи оръуия от оk.олностигпе на. Прес.А.а8. - БЕ, ХIП, 1, 1988, с.
28.
Т. Б а .А. а б а '" о 8. Зе.меgе.А.сkи оръ9ш~ от П.А.исkа. - БЕ, Х, 2, 1985, с. 26 - 28.
6

Т. 1' о т е 8. К0д,еkти8и.а naxogka от среgпо8еkо8тщ оръgия 1ta труgа от с. 3.А.атар.

1
-
ApxeaA-oгuJt, ХJП, 4, 1966, с. 33 - 35.
d й. Ч а н го 8 а. Цит. съч„ с. 30, обр. 10.

224
разяВат раз8uтuето на земеgелсkата тех нологuя u труgно могат ga се
gamupaт nо-рано от kрая на Х В. По-раннuте сърnоВе, xapakmepнu за IX - Х 6.,
са с no-kъco ocmpue, заnочВащо наnраВо om gpъЖkama. ИзВестнu са от гро­
бове 8 gобре gaтupa нu eзuчecku нekponoлu . 9

ДьрВоgелсku сечuВа:
5. БраgВа. Дълго острuе с трuьгьлна основа. Тuлната част не е заnазена.
ИнВ. №485 . Табл . 18 •
За браgВuт е обukноВено се смята, че са сечuВа, но се оmнасят u kъм
орьЖuята. Ako се npueмe , че браgВuте с gьлгu oc mpuя заВършВаm тunoлoгu­
чeckomo раз6uтuе на раннumе формu с kъcu ocmpuя 10 , mo бpag6ama om нaxo­
gkama е от тun , kouтo се среща слеg kрая н а IX 6.
6 - 7. Т еслu - 2 бр. Tpaneцo6u gнa ф орма на работната част, nремuна6аща
6 незаm8орена Втул kа. Ин6. № 1 486, 487. Табл . 15.6 .
Т ecлume също се отлuча6ат с koнcep6amu6нocm на формата, xapakmepнa
за анmuчността u cpegнoBekoBueтo. ДaтupoBkama uм слеg6а ga се сьобразu
с gamama на сборната нaxogka.
Другu npegмeтu:
8. НоЖu ца. две еgнолезВuО нu острuя nремuн аВат 6 u зB umu gpьЖku , съеgu­
ненu с нuт. ИнВ . №491. Табл. 13 .
През антuчността u cpeg нoBekoBueтo освен ноЖuцu от тозu 6ug са раз­
nросmране нu u ноЖuцu с цяла nруЖuнuраща nлacmuнa.
9. Преgмет с неясно nреgназначенuе. Пръчkа с обло сеченuе, uзBuma 6
eguнuя kpau. ИнВ. №493. Табл. 11 •
10. ГВозgеu - 9 бр . ИнВ. №495. Табл. lт
ГВозgеuте са u зBuтu , koemo nokaзBa, че са обkоВаВалu gърВено санgъче.
Вьзмо>kно е В него ga са бuлu ykpuтu npegмemume om нахоgkата.
11. Стреме. ИзВuтuят kopnyc nремuнаВа В nлocko gъгоВugно сmъnало. В
горната част заВърwВа с траnецоВugно ухо за оkач6ане. Облаmа Желязна
nрьчkа npu nремuна6а нет о kъм nлосkото сmъnало е обемно моgелuрана .
ИнВ. No492. Табл . 19 •
Cnopeg kлacuфukaцuuтe на KupnuчнukoB 11 , ФеgороВ- ДаВыgо6 1 2 , ПлетнеВа 13 ,
Pymkau 14 , стремена с таkаВа форма се gатuрат В ?<11- Xlll В. Om българсkumе
земu са uзВестнu gBe стремена с nоgобна форма om Плuсkа, koumo се
gamupam В XI - Xll В. 15 Има egi.; н неnублukуВан еkземnляр от с. КрuВня, Търга-

')(. Н .1L. Дим и т р о 8. Jlekpono.A.ъm при гара Разgе.мш. - ИНМВ, XJV (XXJX), 1978, с.
12б; U. ПотоВ. Гаюшuь..А2арсkи 1tekpono.A. при с. Хшпо8о, То.А.бухиисkи оkръг. - В: Проб.,tеми 1и.1
nраб1..цорсkата ucmopиJL и kу.мпура. С. , 1989, с. 222.
~и А. 11. К и р п и ч н, и k о 8. ДреВперуссk()е ору.Жие, 2. Копьл, су.А. ицы, бое8ые топоры,
бу.А.а/iы, kистепи. - D: Ар.хео.А.огил СССР. C8og архео.А.огичесkих источпиkо8, Выпусk Е 1 - 36. М.
· Л., 1966, с. 28 - 29.
11
А 11. Ки р п и ч н. и k о 8. Снаря;kепио 8cagnиka и 8ерхо8ого kоня на Руси 1Х - XJJJ
88. 11., IY7:J, с. 52 - б:J.
1
' 1: Л. Ф t;J g о р о 8 - Д а 8 ы g о 8. Koчe8nuku Восточиой Е8ропы nog 8.А.астью
зал.отоируыщ:kи.\· xauoff. Л1., 1966, с. 15.
·' Л. R и t k а у. \\iajJe11 ши/ Reiten.шs1iistu11g des 9. Ьis v1r eгste11 HUl.fte ,1es J.I. JllS. i11 der Slowakei
(//), - S/Л . XXf\I. 2, IY7(j. S. 353.
1
' 11. /1 а ш о IJ. J<ьспи помаgи В !Ltиcko/Jckomo по.А.е. - В: Прес.А.а8, 3, Вариа, 1983, с. 249.

15 lllHMB kн 28 (43) 225

Buщko 1 6 ,
u eguн от среgноВеkоВното селuще 6 раuона на XackoB0 17 • Не е
uзkлюченuе ga uма само еgно с треме В нaxogka 18 • См>iта се, че оръЖuето u
снаряЖенuето са несuгурен етнuчесku nоkазател, но за стремената с таkа
uзВuта форма на kopnyca u gъгоВugно стъпало се npueмa, че са gонесенu В
eBpaзuuckuтe cтenu от kъснuте номаgu - nеченезu, kуманu 19 • Тяхноmо npu-
cъcтBue на юг от ДунаВа е засВugетелсmВа но no ucmopuчecku gаннu om
nъpBama mpemuнa на XI В. насеmне 20 •
KakBu събumuя u no koe Време са наkаралu собстВенukа на разглеЖgанumе
npegмemu ga гu ykpue? На nърВо мясmо mрябВа ga uмаме npegBug съобраЖе­
нuята , uзkазанu за общаmа gamupoBka на сърnа u бpagBama В ранноmо cpeg-
нoBekoBue u сuгурнаmа gaтupoBka на cmpeмemo В cpegama на XI - началоmо на
Xll В. На слеgВащо мясmо ще nосоча, че собстВенukът на npegмemume е могъл
ga npugoбue сmремето, kakтo Вече nocoчux, слеg nъpBama mpemuнa на XI В.
Om това Време са uзBecmнu много gpaмamuчнu събumuя, сВързанu с нашес­
mВuя на nеченегu, бунmоВе u Военнu стълkноВенuя. Kou от mях са засегналu
ранносреgноВеkоВнu селuща В разглеЖgанuя раuон, е mpygнo ga се ka>ke, но
kато наО-Вероятно мu се cmpyBa moBa ga са събumuя om cegeмgecemme -
осеолgесеmте гoguнu на XI 6. npu gBu>keнuemo на m. нар . "мukco6ap8apu" kъм
Tpakuя u nocлegBaлama успешна Военна kамnанuя на Aлekceu Комнuн21 •

16
Истори чесkи. музей
- Раэграg, инВ. № 1285.
17
Исrпоричесkи музей- Хасk.оВо, инlJ. № 347.
18
Р. Р а ш е 8. Но8и gаини за сграgа № 32 8 П.•щсkа. - МПК, 2, 1984, с. 8.
1
~ Р. Р а ш е 8. Къспи номаgи„., с. 249 и цитирапата тпам .A.umepamgpa.
:о В. Тъп k о 8 а - За им о 8 а. До.мtи Дупа.8 - гранична зо1ш 1ш Виэантийсkия Запа{}·
С., 1976, с. 71 - 97; Р. D i а с о п и. Les Percl1e11egues аи Bas Danube. Bucure~i. 1970.
и 8. Т 'l• п k о 8 п - З а им о 8 а. Цит.съч., с. 97 - 98.

226
 9
- -
о 10 20
10
11

---
5 6 7 8

•
•

2 3 4

Т а б п. 1. 1 - npegмem с неясно nреgназначенuе; 2 - konpanя; 3 - но>kuца; 4 - пеме>k; 5 u 6

- mecnu; 7 - гВозgеu; 8 - браgВа; 9 - сmреме; 1О - сърn ; 11 - kocep

227
 FUND EISERNER GEGENSTANDE IM UMKREIS VOM DORF
GROZDEVO, KREIS PROVADIJA

VALERIJOTOV

(Zusammenfassung)

Zu den eisernen Gegenstanden gehбren landwirtschaftliche und

HolzbearЬe~ungswerkzeuge wie Pflugschar, Treibstachel, Winzermesser, Sichel, Beil,
zwei Dachseln sowie Schere, Nagel, SteigbOgel und ein Gegenstand Юг ungeklarten
Zweck. Sie wurden im Naturschutzgeblet Serba entdeckt, in dem sich eine spatantike
Festung und eine mittelalterliche Siedlung mit Gegenstanden und MOnzen aus dem
10. Ьis 11. Jh. befindet.
Die landwirtschaftlichen und die Holzbearbe~ungswerkzeuge weisen konservativen
Formen auf, die die Entwicklung der Technologie widerspiegeln, und schwerlich fruher
als in das Ende des 1О. Jhs. zu datieren sind. Der Steigbugel ist der fur die Datierung
des Fundes sicherste Gegenstand. Steigbugel dieser Form sind aus Pliska bekannt.
Sie werden in das 11. Ьis 12. Jh. datiert.
Durch welche Ereignisse und zu welcher Zeit wurde der EigentOmer dieser
о
Gegenstande gezwungen , sie zu verstecken? Zu berucksichtigen ist vor allem der
Grund fOr die allgemeine Datierung der Sichel und des Beils in das FrOhmittelalter
sowie die sichere Datierung des SteigbOgels in die Mitte des 11. Ьis in den Anfang
des 12. Jhs. Оег Verfasser verweist femer darauf, daB der EigentOmer der gefundenen
Gegenstande, wie erwahnt, den Steigbugel nach dem ersten Drittel des 11. Jhs.
erworben haben mag. Aus dieser Zeit sind viele dramatische Ereignisse in VerЬindung
mit Oberfallen von Petschenegen, Aufstande und militarische ZusammenstбBe bekannt.
Obwohl nur schwierig festzustellen ist, welche Ereignisse sich auf die Fundregion
ausgewirkt haben, ist hбchstwahrscheinlich anzunehmen, daB es sich um die Ereignisse
wahrend der siebziger Ьis achtziger Jahre des 11. Jhs. handelt, in denen Barbaren
verschiedener Abstammung nach Тhrakien vorgedrungen sind, worauf ein erfolgreicher
Feldzug des Alexios Komnenos erfolgt ist.

228
 НЕИЗДАДЕНИ ВИЗАНТИЙСКИ ОЛОВНИ ПЕЧАТИ ОТ
СИЛИСТРА(IV)

ИВАН йОРДАНОВ

В nреgлаганаmа публukацuя са Вkлюченu нeuзgageнu Buзaнmuucku молuВgо­

Вулu, намеренu В Cuлucmpa u съхраняВанu В музеumе В Добрuч (основната
часm}, Cuлuc mpa , Шумен , Ямбол u НИМ - Софuя 1 •
1. Апласаkи протосинkел .„ Bmopa половина на XI 8. Обр. 1.
Л. П реgс mаВ ен е gBouнo пресечен пampuapwecku kpъcm с pacmumeлнu по­
Влецu u ykpaca, kakmo прu анонuмнumе Buзaнmuucku монеmu om kлас 1, сеченu
nрез 1075 - 1080 г. 2 Поgобно uзобра>kенuе Върху Buзaнmuuckume печаmu не мu
е nознаm о.

Оп. Пem r?egoB наgпuс

+K€R101 + K(ugi.)e ~(011)17(е1.)

TWCWЛtJЛ1 -сф оф ЪоuА( Cf>)

АПЛАСАКН 'А:п:Л.аосiкп

ПРWТ1СVГ :n:gro-c(о )оuу-

К€ЛЛW кеЛ.Л.ср

- о-

Съхранява се В Иcmopuчeckuя музеu (ИМ) - Добрuч , uнв. No 11283.Размерu :

19 -20 (19}, З мм, 8,09 г. Добър оmпечаmъk, но Все паk направен малkо нагоре,
nopagu koemo чacmu om uзoбpa>keнuemo u няkоu бykBu са осmаналu uз6ън
яgpomo. Много gобре запазен молuВgоВул .
НеnублukуВан.
Няма поз наmu паралелu.
Даннumе му са неgосmаmъчнu за ugeнmuфuцupaнe с лuчносm om нapamu­
Bнume uзmочнuцu. Прu moBa mрябВа ga gобаВя, че uмemo Апласаku е m6ъpge
pяgko u не мu е познато от gpyгu пuсменu uзmочнuцu. НаВярно coбcm6eнukъm

1
И В този с.л.уча.й основната част от тлх са 1Lамерени от А.А.. Боев от Сшистра. Тези В
TJM -Добрич, н.аВремето той npoga.A. на А. Атапа.соВ от същия граg. Напусkайkи Б'Мгари.я, А.
AmallacoB ги nptJgл.o.Жи.A. за изkупуВане В ИМ - ТО.А.бухин. С матерuа.А.ите, Вlиючени В тази
nуШиkацил, б.я:х запознат 8 npog'Ь.A.Jkeнue па по8ече от gесетина гоgи.ни. Еgни от тлх ми бяха
nреgоста8ени от 1-tа.мерВача A..t. БоеВ, npegu ga. постъпят В съот8етните музеи, а тези В
Добрич npeг...tegax npegu гоgи.ни с .мобезпото с:ъgейст8ие 1ш поkойн.ата Любkа Бобче8а. ПО.А.ЗВам
с: от ЕУьзмо.Ж1юстта ga б.А.агоgа.ря на kО.А.егите си за сътруgпичест8ото: на В. Парушев и В.
ИотоВ от ИМ -Добрич, на Г. AmallacoB и. ИВ. Бъч8аро8 от ИМ - Си...tис:тра, на В.А.. Пенчев от
НИМ - Софил, и ua. д. Драганов от ИМ - ЯмбО.А..
Р 11. С г i е 1· s о 11. Byza11ti11e Coi11s in с/1е DитЬагtо11 Oaks Col/ection, lll/2. Was/1ington, D.
2

с.. 1973, 696-699.

229
на печата, nреgстаВен туk, е nрuтеЖаВал naтpuapweckaтa тuтла nрото­
сuнkел u се е намuрал В Константuноnол. Като се uма npegBug gaтupoBkaтa
на печата, бu могло ga се npegnoлaгa, че е nucaл В Дръстър go местнuя
мuтроnолuт. През 80-те г. на XI В. kатеgрата В Дръстър е заета от Хрuс­
тофо р nротосuнkел 3 .
2. Василий Куртиkий, частно лице - Втора половина на Х/ В. Обр. 2.
Л. Богороguца с нuмб , мантuя u мафорuu е nреgстаВена npa6a 6ъ6 фас с
6guгнатu за оране ръце. Те са на 6uсочuната на раменете u. Не носu меgа­
льон на гърguте cu. От gВете u странu nog Вguгнатuте за оране ръце са
uзnucaнu тuтулuте: МР - ev

On. ЧeтupupegoB нagnuc

-+- +
0K€ R101 0(eo-r6 )ке ~( oiJ)-t)( а)
RACIЛ€1 Baat.Л.et-

WTOKHP ~ i:фKOUQ­
тн к 1 i:·~к(n)

ИМ - Добрuч, uнВ. №11298. размерu : 16,1 - 16,5/13/4 мм, 6,70 г. Много gобър
u сnолучлuВ отnечатъk. Добре заnазен молuВgоВул.
НеnублukуВан.
Паралелu: Друг еkземnляр, отпечатан чрез същата g6ouka матрuцu, е
намерен 6 kреnостта go с. МалеВо, XackoBcko 4•

СобстВенukьт на печата, чuято kоресnонgенцuя е бuла получена 6 Дръс­

тър u В kреnостта go gн. с. МалеВо, се ugeнтuфuцupa с Buзaнтuuckuя nълkо­
Воgец със същото uме, uзВестен от Aлekcuagaтa на Анна Комнuна. В egнu
случаu обаче тоu се съобщава чрез uмената cu, kakтo npu nечата, а 6 gpyгu
с nрозВuщето йoaнakuu. В цuтuраната nо-горе nублukацuя са ekcцepnupaнu
6cuчku uзВестнu сВеgенuя за лuчността на Bacuлuu Kypтukuu. В рамkuте на
тазu nублukацuя е необхоguмо ga установя Връзkа меЖgу Bacuлuu Kypтukuн u
събuтuята В Дръстър, В kouтo тоu е Взел участuе uлu за kouтo е трябвало
ga nuwe go неuзВестен за нас аgресат, ЖuВеещ туk.
През лятото на 1087 г., npegu реwuтелната бuтkа срещу nеченезuте npu
Дръстър, cnopeg Анна Комнuна, uмnераторът (баща u Aлekcuu 1) отgелuл
шест gywu, меЖgу kouтo u йoaнakuu, u uм noBepuл охраната cu, kато uм
заnоВяgал ga глеgат само него u ga не обръщат Внuманuе нukому 5 • Из6есmно
е, че тазu бuтkа е заВърwuла kатастрофално за Вuзантuuцuте, но uмnepa-

9
И. 11ор9 а u о 8. Печати па архиереи па Дръстър от XI Веk. - Добруg;kа, 9, 1992, 164
- 166, таб.А.. 1:2-4.
~ 11. ff о р g а fl о 8, Д А .л. а g .Ж о 8. НепубАи ky8anu шо8пи 8изан.тийсkи печати от
XackolJcko (Т). - Архемогшt., ХХХIД 1, 1991, с. 50 - 51, №9.
5
За този паса..Ж ВЖ. А н н. а К о м н. и. н а. A.A.ekcuaga. - ГИБИ, VIП, С., 1971, с. 64.
Еkсцерпиран.и с8еgен.и.л за Васи.л.и.й Куртиkий ВЖ. 8 просоп.ографсkото uзc.,wgfkme н.а В. Skoulлt:os.
Les peгsonnn.ges bf..1:.юntins de l'Alexiade. Lou.vain, 1980, No 28.

230
торът u йoaнakuu (Bacuлuu Kypтukuu) са се cnacuлu. Името на nослеgнuя се
съобщава често В бuтkuте срещу nеченегuте u слеg това , а също uВ реwu­
mелното сраЖенuе на 28 u 29 anpuл 1092 г. npu ЛеВунuон . Слеg побеgата наg
nеченегuте йoaнakuu е съnроВоЖgал Buзaнтuuckume съюзнuцu - kyмaнume, go
Зuгос.
Затруgнен съм ga nосоча kога точно В Дрьстьр е бuла получена kореспон­
gенцuята на Bacuлuu Kypmukuu, тъu kamo Върху печата не са uзпuсанu нuka­
kBu негоВu тuтлu u gлъЖносmu, kakBuтo mou безсnорно е прumеЖаВал. Далu
npegu бumkaтa nрез 1087 г., uлu слеg нея ? И gBama случая са ВъзмоЖнu.
ВаЖноmо е, че молuВgоВулъm на Bacuлuu Kypтukuu, намерен 6 Дръсmър, е еgно
матерuално gоkазателстВо за лuчносm със същото uме, чuято geuнocm е
сВьрзана с тезu земu.
3. Георги, императорсkи протоспатарий (Х - XI В.). Обр. 3.
Л. Бюсm на голобраg сВеmец с нuмб u манmuя, npegmaBeн във фас. Не се
ВuЖgат нumo наgпuс с uмето му, нuто няkakBu gpyгu негоВu xapakmepнu am-
puбyтu. Преg гърguте cu kато че лu gьp>ku мъченuчесku kpъcm .

On. ЧemupupegoB нagnuc

+ГСОР +ГеоQ-

ГНОR1А1 у11о ~(аа~.Л~.кф) (зtQro"to)­

CJIA0A oзta{)a-

.HW [Q]~cp

ИМ - Добрuч, uнВ. No l 863. Размерu: 22 - 24,5/21/, 1,9 мм. Добре ценmрuран, но

слаб отnечатъk, nopagu kоето е неоmчеmлuВ. Самuяm молu6gоВул е gобре
заnазен.

НепублukуВан.
Няма nознатu паралелu .
4. Григорий Вестарх - трета четВьрт на Х/ В. Обр. 4.
Л. Бюсm на сВ. Hukoлa с нuмб u лumypгuчecko облеkло, npegcma6eн ВъВ фас.
С gясната ръkа благославя, а В ляВаmа gъp>ku еВангелuе.
-
От gBeme му странu е uзnucaнo ВъВ Вертukалнu pego6e: е N - 1// К - О - ЛА

On. ПempegoB наgпuс

+KCR101 +K(uQi.)e ~(011){)(е1.)

ГРНГОРI1 ГQ11YOQL.{4))
RCCTAPX1 ~eO"taQx(n)
Т .. РТ. "t(ф) ....

ИМ-Добрuч, uнВ . No 11281. Размерu: 16-16(12) , 3,5 мм. Непълен оmпечатъk,

навярно nopagu разхлабеност на мampuцume 6 булоmuрuона. ЛuцеВаmа страна

231
е gобре стnечатана, но onakaтa е uзлязла малkо наgолу, nopagu kоето nос­
леgнuят peg е отрязан, а npegnocлegнuят не е nълен. Т оВа затруgняВа чете­
нето. Проблемът е Всъщност относно фамuлното uме на Гpuгopuu. Налuчнu­
те бykBu не мu nogckaзBaт нukakBa ugeя за nоnъл8ане.
Неnублu kу6ан.
Няма nознатu nаралелu.
5. Йоан Малесий, патриkий и стратег на ПреслаВица - 20 - 40 г. на XI
В. Обр. 5.
Л. Бюсто8u образu на g8ама 8оеннu сВетцu, npegcтa8eнu ВъВ фас. Вляво е
с8. Teogop с нuмб, kьса kьgpaBa koca u kлuнo8ugнa браgа. Облечен е В рuзнuца.
9 gясната ръkа gъp>ku konue npeg гърguте, а В лявата npugъp>ka щum. Hag
'елаВата му е uзnucaнo: 8 Е О Л О Р. Вgясно om него се Bu>kga часm om нuмба
на gруг Военен светец. Запазена е u часm от kocama му. Kou е mou, научаваме
от маkар u фрагменmuранuя нagnuc: 0 Г 6 . . . Отнася се go с8. Георгu.

On. Пempego8 нagnuc:

... ПА [+ 'lc.o(6.v\11l<;)] зtа ­

..... С ТР А (~:g[к:(ю<;) ( каi.)] cr-rga-

. ... €С0ЛА (-c(11)y(o<;) Пg] вcri)Л.6.­

. . . ZA С О (~Li:]~a<; О
. €с 1 [М а.л.] еm(<;)

ИМ - Cuлucmpa, uн8. №87. Намерен е на брега на Дунав nрез 1988 г. от Ал.

Боев. Размерu:20 - 30/ 24/, 2,5 мм. Велukолеnен kamo гpa8upo8ka u оmnечатьk,
но за съЖаленuе go нас е gосmuгнала nолоВuнkата om молu8gо8ула.
НеnублukуВан.
Няма nознатu nаралелu.
В лumepamypaтa са noзнamu няkолkо гpynu сфрагuсmuчнu naмemнuцu с
тезu uмена, но наu-блuзъk nаралел мe>kgy npegcma6eнuя myk neчam може ga
се нanpa8u с еgна gруга груnа молuВgоВулu със същuя ukoнoгpaфcku cю>kem ,
отчасmu u mekcm, но без uзnucaн monoнuм 6.

6. Йоан Нестонг, проеgър и стратег-послеgна четВърт на Х/ В. Обр. б.

Л. Бюсm на сВ. Teogop Cфopakuucku 7 , nреgстаВен във фас. В gяснаmа рьkа
gьp>ku konue на рамо, а ляВаmа npugьp>ka щum. Om нagnuca, uзnucaн om gВете
му cmpaнu , е заnазено: „. //. - О - СФ. - КAtJ 1
On. ПempegoB нagnuc:

~ Зac8ugeme.Acm8a '' е чрез 2 еkзе.м,п.м~ра. Еgинилт 1ю.мерен 8 Но8иоgун,ум, fЗЖ. /. В а г п е а.

Sceaux tle deux go1Nemeuгs i11co111щs du Iblme Paгistrio11.-Dacia, Vlll, 1964, 245-247. Другият 8
стратегилта Прес.А.а 8, fЗЖ. 11. й о р g а н о 8. Печатите от стратеги.ята Прес..tаВ (971 •
1088), С., 1993, №359.
За този епшпет fЗЖ. по-gо.л.у цшпиранаrпа Aumepamypa.
1

232
 [+ K(\>QL)e ~(011)0(cL)]
WНР0€Л .. ['I]ro(avv11) зtgoeb[Q~]
. CTPATll .. [(каi.) OTQa-r11[ycp]
Т W N €С .. тср N ео[ тб ]-
гw у(у )<.р

ИМ - Шумен. ПреgлоЖен е бuл за uзkупуВане

om Н. ГеоргuеВ om Шумен с
uнформацuя, че е намерен В Cuлucmpa. Размерu: 14,8 - 17 (наg 16,5), 2,1 мм.
Несnолучлu6 отnечаmьk. Яgpomo е бuло nо-малkо om размера на мampuцume.
Поnьл6анеmо на лuпсВащumе бykBu om mekcma правя по no-goбpe заnазенuя
еkземnляр om kолеkцuята на Дьмбьрmьн Oykc.
НеnублukуВан.
Паралелu: В koлekцuяma на Дьмбърmън Oykc uма gруг еkземnляр, omneчa­
8
maн чрез сьщаmа gBouka мampuцu .
СобсmВенukьт на печата, npegcmaBeн nо-горе, е Йоан Несmонг, npoegьp u
cmpameг. Фамuлuята Нестонгu cnopeg nol3eчemo uзслеgВачu uма бьлгарсku
npouзxog . 9

В kолеkцuята на Дьмбьрmьн Oykc uма u gpyгu неnублukуВанu молuВgоВулu,

чuumo собстВенuk е Йоан Несmонг. Прu еgната група mou npume>kaBa muт­
лama магuсmьр u gльЖностmа стратег u очеВugно е nо-ранна om myk пpeg­
cmal3eнama10, а прu gругата mekcmьт ~ мempuчecku u не сьgьрЖа нuто тu­
mла, нumo gльЖност 11 • Тя Вероятно се отнася kьм nослеgнuя eman от ЖuBoma
на Йоан Несmонг.
Интерес за uзcлegBaчume преgстаВляВа ukoнoгpaфckuяm сюжет u npu gBe-
me групu nечатu на Йоан Несmонг - преgсmаВен е сВ. Teogop, навярно koпue
om храмовата ukoнa на цьрkВата "AyLOc; 0e66roQoc; tv -rotc; Eq>roQaкiou, намuраща
се 8 Констанmuнопол 12 . ВьзнukВа u Въпросът, gaлu maзu цьрkВа u неuнаmа
чуgоmВорна ukoнa са сВързанu с фамuлuяmа Несmонгu, uлu само с лuчносmmа
на Йоан Нестонг.
7 - 8. Йоан Романаk, cnamapokaнgugam - Х/ В. Обр. 7. ·
Л. Бюсm на архангел Muxauл с kьса kьgpaBa koca, nьлно голобраgо лuце,
нuмб u kpuлe, npegcmaBeн ВьВ фас. Облечен е ВьВ Bлagemeлcko облеkло. В

~ lleny6.A.uky8o и от kшсkцилта Pogg А. М. М.· 72:.J. Имах Възмшkността ga го gоkуменmирам

по Вре.ме на специа.11.изацилта .ми 8 Дъмбърm'ыt Oykc. &агоgаря 1ta kо.А.егите си: проф. Н.
llkcuoмuguc и g·p Д. Iivcбum, а също и 1ta agмuнucmpaцuJtrna lta Дъмбъртън Oykc за
nрсgоста8ена та .ми 8t.з.мшkпост ga се за патал и пQА,ЗlJам материа.11.ите от тази най-го.А.ЯМа
В сПета kо.леkцил с 8изашпийсkи печати.
~ D. Р о l е т i s. 'Г/~е Doиkai. А contribution to Dyzaпtine Prosopography. London, 1968, р.
lfiO; А. 1Т. К а Ж g а п. Социа.11.ыtый. cocmaJJ госrшgстВующего k.A.aca Виза1tтииХ/ - ХП 8., Mocklla,
UJ74, с. 102; И. ду й ч е в. JfOC.A.eguи.яm за щит.пиk 1ta Срем lJ 1018 г. - В: Проуч8ани.я 8'ьрху
cpegnvtJekc8нama бмгарсkа и сторил и ky.11.mypa, С., 1981, 27 - 37. Пос.А.еg1юто 8 хронаА,Огuчесkи
ncnekm изС.А.е98аис за фа.ми.11.илта Нестоп ги е 1ю Ж. К. Шейне В golиag, прочетен на
Uшukonpec.A.a&:kuл. иауч.еи събор през есешпа иа 1993 г.
Засбu9етшст8а1t е чрез 2 еk:щмгu.яра: бl:I. 106. З:Jбб и 58. 106. 4245.
10

11
Зnc8u9eme.A.cm8a1t с чрез 1 .мши8gо8.А.: 55. 1. 4196.
' Эа lte.Л В.Ж.. R. J а п i п. Co11srш1ri11ople byzш1ri11e. De\1eloppmetlf urbai11 е/ repertoire topograpllique,
1

Pщis. 196..J, 152-153. No 12.

233
gясната рьkа gьp>ku ckun112_ьp на рамо, а 8 лявата kьлбо. От g6ете му странu
са uзnucaнu тuтулuте: М - Х.

On. Чeтupupego8 нagnuc

+ 1w л + 1 w. +'Ioxi-
N 1R1СПЛ01 N 1R1CllA . v(v11<;) ~ · oзtai>(ago )-
кл~ ЛЛ1Т KAN ЛЛ. кavb(L)b (<'i)"r(o<;)

ОРОМ ОРО. 6 Poµ(a)-

[v(ак11<;)].

7. ИМ - Сuлuстра, uн8 . No 89. Раз мерu 25 - 26/ 17/, 3 мм. Отnечатьkьm е бuл
gобре ценmрuран u gобре uзnьлнен, но Вьрху no-cmap молu6gо6ул.
8. ИМ - Добрuч, uн8. No 11300. Размерu: 22,5 -23/17/, 3 мм. Добър omneчamъk,
отnечаmан Вьрху no-cmap молu8gо8ул, kakтo nо-горе.
ДВаmа молuВgоВула са omneчamaнu чрез eguн u същu булоmuрuон u са
nреnечатанu Вьрху молuВgоВула на еgно u сьщо лuце . На лuцеВаmа uм сmрана
се Bu>kga бюсm на сВ. Hukoлa, благославящ с gеснuца u gър>kащ 6 ляВаmа cu
ръkа е8ангелuе. Почmu uзцяло е запазен наgnuсьт с uмето на сВеmеца:
8 / N / 1/ К - . /. / А / О
u omчacmu kpь20Buяm нagnuc om uнBokaцuяma:
. 6ROH . . .... Л tj л .
От чeтupupego Buя нagnuc на onakaтa страна е заn~зено: ...... / W .
. . . . . . . / А J 6 П . . . М А / Г Г Л А R I ~ = l+K(ugL)]e ~oij[~:L -rф оф] bouA(cp)
(NLкоЛ.6.)ч:> [~(а.шЛLкф) (зtQro"C o )oзta.t) (a.gtcp) к)а.i. eзt[t "COU] µayyЛ.a~tou.

Henyблuky8aнu .
Няма nознатu nаралелu.
В разчumането на фамuлното uме на coбcmBeнuka на neчama, с koumo е
бuла ckpeneнa kоресnонgенцuята go Дрьстьр наu- малkо gBa nъmu, са ВъзмоЖ­
нu разлuчнu чеmенuя: О РОМ = 6 Ро µ(аv6.к11<;) uлu О РОМ = 6 Poµ(ai:o<;) ·
Прuел сьм nьpBomo nopagu фakma, че В раuона на Долнuя Дунав са намеренu
молuВgоВулu u на gpyгu npegcтaBuтeлu на фuмuлuята Романаku:
6 Но6uоgунум
13
- Петьр Романаk kamo частно лuце; В селuщеmо go с. РогачеВо, Балчuшkо -
EBcmpaтuu Романаk, koмepkuapuu 14 u gp. НаВярно същuяm EBcmpamuu Романаk,
но Вече kато cnamapokaнgugam, е бuл koмepkuapuu на ПреслаВuца 15 •
В монографuяmа на Г. Шлюмбер>kе от 1884 2. е uлюсmрuран eguн неясен с
mekcma cu nечат на няkоu cu Йоан koмepkuapuu на ДеВелm 16 • Същuяm сега се

IJ /. В а 1· 11 е а.Sigilii Ьiz1.1111i11e tie /а No\1iщi1111u111.-SCN, N . 1968, р. 240. ' 1.

1
• И. Й о р g а н. о lJ. Cpeguo&ko81tu с:фрагис:тичttи материй.А.и от kо.А.еkцилта иа ИМ •
Бй.А.чиk. • D: Ба.А.чu k, gpelJu ocm и съ8ре.ми е, 1990, с. 56 - 7;).
11
J. N е s Ь i 1 1. N. О 1 k о 11 о т i d е s. Byza11ri11e Seales at Dumbarto11 Oaks and i11 tl1e Fogg
Museum и/ л,-r. \'и/. / , И1us/1i11g1011 . 1991. Nu. 71$.1.
10
G. S с /1 1 u 111 Ь е r g е ' " Sigillog1·1.1pl1ie de l 'empire byza11ti11. Paris, 1884, р. 113. No 3.

234
съхранява В koлekцuяma на Epмuma>ka (М - 8442) u бе npeuзgageн om мен , но
nopagu неnълноmаmа на mekcma му наnреgъkьm-В чеmенеmо на mekcma не бе
особено голям 1 7 . ВъВ фomomekama на Koмucuяma no Buзaнmuнucmuka ВъВ Вuена
се съхранява gруг молuВgоВул om същuя булоmuрuон със същumе geфekmu В
граВuранеmо u omneчamBaнemo на бykBume 1 8 • EguнcmBeнuяm нanpegъk е свър­
зан с фамuлноmо uме на coбcm6eнuka на neчama . Т ou бu могъл ga е Йоан
Романаk, koмepkuapuu на Де6елm през XI В . Далu е същuяm, nucaл 6 eguн nо­
ранен uлu nо-kьсен nepuog 6 kapuepama cu go Дръсmьр , е omkpum Въnрос. Но
безспорен е uзBogъm, че фамuлuяmа Романаku е свързана с nро6uнцuалнаmа
agмuнucmpaцuя 8 Долнuя Дунав, u не е uзkлючено няkоu неuн npegcma6umeл ga
е бuл на слуЖба u В самuя Дръсmър, kьgemo е nолучuл kopecnoнgeнцuяma на
Йоан Романаk.
9. Коцел, син на Милkо - патриkий (50 - 60 г. на XI В.). Обр. В.
Л. ЧemupupegoB нagnuc

- + - +
K€RO K(ugL)e ~о-
110€1 'll{}eL
TWCW -rфоф

л н л w 6оuЛ.ср

- о -

On. ЧemupupegoB нagnuc

- 0 -

KOTZI Ko-r~t-
л w 1iPI) A.cp Jt( o.t)QL( кtср)
тотоv -ro -rou
MIЛKl:I МLЛ.ко-U

ИМ - Добрuч, uнВ. № 11280. Размерu: 18 - 19/16/, 3,1 мм, 6,60 г. Много gобър
omneчamъk u много gобре запазен молuВgоВул.
НеnублukуВан.
Паралелu : Друг еkземnляр, omneчamaн чрез същuя булоmuрuон, е бuл наме­
рен В НоВuоgунум. На8ярно nopagu фрагменmарносmmа му aBmopъm на nyблu­
kaцuяma не е усnял ga разчете uменаmа на coбcmBeнuka на neчama 19 •
В нapamuBнume uзmочнuцu не е nознаmа лuчносm с meзu uмена. И gBeme
uмена на coбcm8eнuka на neчama cBugemeлcmByBam за негоВuя негрьцku npo-

11

111
v
И. П о р а 1t о 8. Печатите 1ю kо.мерkиаришпа ДefJc.A.m, С., 1993, с. 29, №7.
Имах8ьз.м шlщостта gn сезапvзпал с него през 1ше.м8ри 1993 г. &агоgаря на проф. За.йбт
за 1шго8ата kо.ц:гиа.мюст.
/. В а 1· 11 е и. Scea1L\" b\•zш1ti11s i/l(fdits lie Dobnttijll.-Studies i11 Byza11ti11e SigillograpJ1y, 3, Was/1i11gto11,
19

1993, р. 58, Nv Ч. .

235
uзxog. В гръцkuте Жuтuя на Kupuл u Meтoguu се съобщава името на Влаgе­
теля на цяла Панонuя - Koi:~iЛ.11c:; (861-874) 20 . А cnopeg Константин Багряноро­
gни името на eguн от архонтuте на франkuте nрез IX - Х В. е Koi:~tA.tc:; 21 •
ДатuроВkата на nреgстаВения молuВgоВул е слеg среgата на XI В. Kamo
се uмат npegBug uмената на собстВенukа на nечата, бu могло ga се npeg-
noлoЖu, че тоu е слаВянuн no npouзxog , u то от заnаgнuя слаВянсkи kлон ,
nремuнал на слуЖба ВъВ Вuзантuя. Интересна е kонстатацuята, че тоu е
uзnращал своята kоресnонgенцuя В раuона на Долнuя Дунав наu - малkо go g8e
селuща - Сuлuстра u НоВuоgунум .
1 О - 11. Константин Сиропул, спатароkанgиgат и kомерkиарий на
ДеВелт - Втора половина на Х/ В. Обр. 9.

Л. ЧетириреgоВ наgnис

[+Kov]-
.ТА N. CTAN. ai:av[i:(T\1oc:;)]
СП А0АJ> 1 .ПА0А. cm:a{)aQ(о)
КА N ЛЛ1 KAN. кavb(t.)b(д.i:oc:;)

On. ЧeтupupegoB нagnuc

[(каi.) коµеg]

.АРIЛ. .НАРIЛ€ [к]11аg1.( ос;) Лс­

.. ЛТ1ОСV . _лт.осv [~е ]Л.i:(ou) 6 2.v-
.. ПtJЛ1 .... л 1 [go]rcouл.( ос;)

10. ИМ - Шумен. Размерu: 19- 20 (наg 20), З мм. Неnълен отnечатъk, gocma
от буk8uте· В теkста са uзВън яgрото.
11 . Частно nритеЖанuе. Доkументuран е чрез гиnсоВа отлuВkа В kолеkцu­
ята на nроф. Т. ГерасuмоВ , на гърба unuwe, че оригиналът е nринаgлеЖал на
g-p В. ХараланоВ от Шумен. Преgnолагам, че е от Силuстра, тъu kато Всичku
печати от kолеkцията на g-p Харалано6 uмат nроизхоg Силистра. Размерu:
17 - 20 (наg 20), ? мм. Много е близъk go горния, но Все nak е различен.
Д6ата моли6gоВула са отпечатани чрез eguн и същи булотирион.
Публиkация: йорgаноВ, Де6елт , Vl.12, 1 - 2.
Паралели: Друг трети еkземnляр, отпечатан чрез същия булотирион , е
намерен 6 раuона на gн. гр. Поморие (йорgаноВ, ДеВелт, Vl.12,3).

12. Леон Казан, протонобелисим - Х/ - Х// В. Обр. 1О.

Л. Сцената на Разnятuето. Хрuстос е разnнат Върху kръста на Голгоmа.
Поg него Вляво е nреgстаВена Богороgица, а Вgясно - сВ. Йоан .
~J А .А.. М и .А. е fl. Гръцkите Житил na !Uuмe1tm Oxpugcku. С., 1966, 88/1.21
n С о 11 s r а r ; 11 е Р о ,. р /1 у r о g е 11 ; r 11 s. Ое Admi11isr1·a11lfn /mper-io. Ed. Gy. Moravcsik
11
all(/ R. J. Н . .le11ki11„~. \>Vaslli11grn11, 1967, 30-87; Comme11tary, р. 119.

236
 On. П е т реgо В нag nu c

+ С ФР А Гl + L<pQet:yi.(<;)
Л€ОNТОСА 1 Лeo\rto<; (1Cgco-co )-
NWR€ЛЛ I C ,,со~еЛ.Лt.а -

.MOVT"Y К [t]µo v -cou К[а] ­

ZЛNH ~6. vп

ИМ - Добрuч, uнВ . № 11278. Раз мерu: 21 - 22,5 (наg 21) , 3,5 мм , 6,98 г. Неnьлен
отnечатъk , тъО kато яg рото е б uло n о-малkо uлu nо н е раВно на guаметьра
на матрuцuте. Центрuрането npu отnеч ат Ването също не е бuло сьВьрше­
но. Но самu ят молuВgоВул е gобре запазен.
НеnублukуВан .
Паралелu: В kолеkцuята на ЕрмuтаЖа (М - 8297) 22 u на Дьмбьртьн Oykc
(58.106.3202) 23 се nазят gBa молu ВgоВула, от nечатанu чрез сьщuя булотuрuон.
От ново В kолеkцuята на ЕрмuтаЖа (М - 8940} uма молuВgоВул на сьщuя
coбcmBeнuk, но отnечатаt-t ч рез gруга geouka матрuцu 24 •
В kолеkцuята на Г. ШлюмберЖе е uмало молuВgоВул, npu kouтo на лuцеВата
страна uма същuя сюже т , а В т е kс т а н а o naka тa се съоб щават само uме­
ната на Лео н Казан 25 .
ОчеВugно е, че тезu т рu гpynu молu В gоВулu nрuнаgлеЖат на еgно u също
лuце - nрото нобелuсuма Л еон Каза н . Tou е неuзВес тен от наратuВнuте u з­
точнuцu. Интересно е, че също В Сuлuст ра е намерен молuВgоВул на gруг
nреgст аВuтел на фамuл uя т а Казанu - Bapga, npoтocnaтapuu u с тратег 26 •
От наратuВн u те u з т о чнu цu u сфагu сmuчнu naмemнuцu са no з нamu u
gpyгu npegcmaB urn eлu н а фамuлuя1.1а Каза нu 27 : Hukoлa - земе Влаgелец om
раuона н а Смuр на, съобще н В 11 33 г. ; Teogop - млаg nълkоВоgец npu Влас­
26

тването на Aлekcuu 11 1 (1 195 - 1203)29 ; gруг Teogop, Becm, uзВестен от негов

молuВgоВул u ЖuВял cmo гoguнu nо-рано om горнuя 30 ; Дuмuтьр, kypo naлam ,
uзВесmен също от негов молuВgоВул, koumo б u могъл ga се gamupa u В Xll
в.з1' u gp.

:1:1 /-/. 11. Л и ха ч е 8. Историчесkое з!lаче!lие uma.lf.o - гречесkой. ukou,onucu. Изобра.Же1i-ил

Богоматери lf прои:J8е9сшиJLх шм.л.о - гречес:kи.х ukouonucцefJ и их &и.яние па kо.мпозии н.еkоторы.х
npOCJia8ennы:11: иk оп. CJ /(}., 1911, с. 141 - 14.:d, рщ:. З:d7; 1J. С. Шапgро8сk~.я. Ви.заптийсkи.е печат и
В собрапил Эр.мита.Жа. - D: Иссkуст(Jо JJи:юпти.и из собраиий. Со8етсk~го Союза, П, Леникграg,
1.975, с. 142, 1 778.
:1з HenyШukyПnn.
Н. 11. Л и х о it е 8. Цит. с'ьч., рис. З26; Шапgро8сkал. Цит. с,vьч„ 1 777.
„
:1-1

~) S с /1 1 и m 111 iJ е g е /'. Up. ci1., р. 666, No 1.

~· И. Й о р g а т-t. о 8. 1-Jеи:;gаgетш Ви.за.птийсkи о.А.о8пи печати. от Cu.A.ucmpa ([). - ИНМВ,
XIX, 1ПВ.З, 9Н - ШJ, М! :З.
~.· Споре9 Ка.Жgан. Цu::<.. съч„ с. JVJ, тя и.ма арабсkо - mюpkcku произхоg.
28
Е. М i k 1 о s i с /1 - ./. м а f f е ,._ Acta el <Liplomшa graeca medii ae\1i sacra et profa11a, N.
И1iеп. 1890. р. 62. 13-1./..
2
„
~ N i с е t а ·е С /1 о 11 i а 1 а е Н i s t о i а. J~ec. J. А. ,1а11 Dieten. Beroli11i et Novi Eboraci,
1975, р. ./7-1. 1--1.
:ю flen.yб.lf.ukyl1an .мo.м1Rgoбyл от частпа kо.,щkцил от гр. Бурга.с. Намерен, е бщ 8 тази част
lta cmpalloma.
1Ieny6.lf.uk.чtJan .м.o.л.иl~qoBy.if. от ko.lf.ekцилma тtа Дь.мбъртъ1i- Oyk.c / 58.106.2969.
31

237
 KakBa е kонkретната Врьзkа мe>kgy nротонобелuсuма Леон Казан u nо-горе
uз б роенuте , о с вен о бщото фамuлно uме . е труgно ga се отгоВорu.
13. Ниkола, императорсkи протоспатарий при манглаВитите - Х - Х/
8. Обр. 11.
Л. Бюст на сВ. Hukoлa, облечен В лuтургuчесkо облеkло u nреgстаВен Във
фас. С gясната ръkа благославя, а В лявата gъp>ku еВангелuе. От gВете му
странu е uзnucaнo: . 1 . 111 К - О 1Л1. 1
On. ЧeтupupegoB нagnuc

[Ni.кoЛ.6.)-

Cf> ~(аmЛ.1.кф) (:itgco-co)a[зra{) (aQLCf>) к]

. .€ п 1т н м. [ai) e:iti. -со u µ[а]-
. . . А R .. [уу Л. ] a ~[tou]

ИМ
- Добрuч , uнВ . No 1 1303. Размерu: 20.5 - 24/ 22/, 2,5 мм, 5.81 г. Неnълен
отnечатъk, но Все nak gостатьчен , за ga nрuемем , че Върху nоgобен молuВ­
gоВул са бuлu nреnечатанu nреgстаВенuте nо-горе молuВgоВулu на Йоан Ро­
манаk (B>k. No 7 u 8).
НеnублukуВан .
Няма nознатu nаралелu.
Даннuте на молuВgоВула са неgостатъчнu за uзgupBaнe В наратuВнumе
uзточнuцu. В Дръстър обаче са nолученu g6e kopecnoнgeнцuu на Йоан Романаk
с neчamu, nреnечатанu Върху тезu на Hukoлa, u освен това kоресnонgенцuя на
самuя Hukoлa. Бu могло ga се npegnoлaгa, че туk е nребu6а6ал няkоu техен
общ познат uлu pogcт6eнuk.
14 - 15. Нестор - lЬ•трояо<; тоv Лоvка<; (1068 - 1071). Обр. 12.
Л.Me>kgy gBa зрънчестu kръга е uзnucaнo:
+0К€ .. .. €ITWCWЛ ~ 1 • •• TOPI = +0(со-с6)ке: [~oi)'i}]e:i.-rфoф bou(Л.Cf>) [№o]-roQL.
В заmВоренuя kръг е npegcmaBeнo бюсmоВо uзобра>kенuе на Боаороguца с
нuмб, манmuя u мафорuО, nолуобърната наляво kъм nреgста6енuя горе В меgа­
льон бюст на Хрuстос. От gBeme cmpaнu на Богороguца са uзnucaнu mumy-
лume: МР - ev.
On. Me>kgy gBa зрънчесmu kръга е nроgъл>kен наgnuсът от лuцеВаmа стра-
на : TW. . . . . . . . ОVКА = -rф O.v(-rgroзt)Cf> ava.к-ro(c;) Л оuка.
В зат6оренuя l<рьг са npegcтaBeнu g6ама Военнu сВетцu, npa6u, 6ь6 фас.
Вляво е сВ. Дuмuтър, Вgясно сВ. Hecmop. С gеснuца те се nognupam Върху
gългu konuя, а В лявата cu ръkа npugъp>kam щumoBe.
Съеguненu , nоnълненu u uзnpaBeнu, нagnucume от gBeme cmpaнu са:
0е:о-r6ке ~ofi{)ei. -сф оф ЬоuЛ.Сf> №a-Т:OQL -rф O.v-rgffiзt(f) аvак-сос; Ло {1ка.
14. ИМ - Ямбол. Преgло>kен е бuл за uзkynyBaнe om Ж. Бюлбюле6 om а.
Харманлu . Cnopeg него молuВgоВульm е бuл намерен В Cuлucmpa. Размерu: 23
- 27/ 22 ? /, 3 мм. Непълен u неkачесmВен omneчamъk . Булотuрuонъm е бuл
разхлабен, nopagu kоето се е nолучuло размuнаВане мe>kgy лuцеВаmа u onaka
cmpaнu. Налuце е u g6ouнo npeneчamBaнe nopagu nоgхлъзВанеmо.

238
 t 5. НИ М - Софuя, uнВ. №13141. Запазен е В noлoBuнka с размерu 16 - 22 мм.
НеkачестВен отnечатьk, npu kouтo се наблюgаВа същото уgВояВане на обра­
зumе.

Не може ga се kаЖе, че gВата молuВgоВула са отnечатанu чрез eguн u същ

булоmuрuон.
HenyблukyBaнu.
Паралелu: В kолеkцuята на Дьмбъртьн Oykc се съхранява gруг еkземnляр
(58.106.4713) на същuя саноВнuk, но отnечатан чрез gруга gBouka мampuцu 32 .
Cnopeg uзgаmеля на молuВgоВула от Дъмбърmън Oykc coбcmBeнukъm на
neчama е същuят Нестор, koumo В kачестВоmо cu на Becmapx е бuл uзnратен
nрез 1072/1073 г. за kamenaн на Дръстър, за ga yмupomBopu разбунmуВалоmо
се местно населенuе. Същuят npueмa, че nog onpegeлeнuemo "uмnepamopa
Дуkа" се kpue Muxauл, съuмnератор на баща cu Констанmuн Х Дуkа (1059 'r
1067), koumo е бuл заnазuл тuтлата cu на uмnepamop u npu Роман IV Дuоге11
(1067 - 1071). Прuемам maзu ugeнтuфukaцuя, само бuх uckaл ga gобаВя, че cno-
peg Muxauл Аталuат "Нестор Воgел noтekлomo cu om uлupuтe u бuл слуЖu­
mел на uмnepamopoBuя баща"33 , koemo no-goбpe оmгоВаря на смuсъла на cъgъp­
>kaнuemo на тekcma от neчama, m.e. "uмnepamopa Дуkа" ga се оmнася go
Консmанmuн Х Дуkа.
Намuрането В Дръсmър на наu-малkо 2 молuВgоВула на Hecmop om Време­
то, npegu ga бъgе назначен за kатеnан на граgа, cBugemeлcmByBa, че u3npa-
щaнemo му myk не е бuло случаuно u че Връзkаmа му с месmноmо населенuе
е бuл не само общuят uм npouзxog. Намеренumе В Cuлucmpa молuВgоВулu
cBugemeлcтByBam, че Hecmop е nоggърЖал koнmakтu с няkоu om Жumeлume
на 2paga u npegu назначенuеmо cu. Omтyk навярно u бързuнаmа В paзбupameл­
cmBomo меЖgу него u местното населенuе npu npucmuгaнemo му нuk~k не
uз2леЖgа kато случаuносm. а може бu kато еgна npegBapumeлнa угоВорkа.
16. Петър монах - Втора половина на Х/ В. Обр. 13.
Л. БюстоВо uзобраЖенuе на Богороguца от muna Знаменuе, npegcmaBeнa
8ъ8 фас. Hag Bguгнamu me u
В оране ръце са npegcтaBeнu mumyлume: М - 0

On. ЧeтupupegoB нagnuc

0 К € R101 0(ео-r6)к е ~(011){}(е1.)

Т W С W Л1 -rф оф b(ouЛ.q>)

П€ТРW Пtrg(!)

МОNЛХ µоvах(ф)

ИМ - Добрuч, uнВ . No 1 1282. Размерu:14 - 15 / 11 /, 4 мм. 4,30 г. Много gобре

заnазен молuВgоВул u gобър kато omneчamъk.
НеnублukуВан.
Няма noзнamu nаралелu.

п N. О i k о 11 о 111 i d е s. л Co/lectio11 о/ c/ateti Byza11ti11e Leщi Seals. Was/1i11gto11, 1986, tW. 95.
Мих а и А та ..t и а. т. Историл,. - ГИБИ, Vl, С„ 1965, с. 183.
33
.11.

239
 17. ПолиеВkт магистър - трета четВьрт на Х/ В. Обр. 14.
Л. Бюсmо Во uзобраЖенuе на Богороguца om muпa Oguaumpuя, преgсmаВена
ВъВ фас. ДърЖu Млаgенеца В gяснаmа cu ръkа. Не са запазенu mumyлu .
Оп. ПempegoB наgпuс

+ НО Л У +ПоЛ.\„.

€VKTONMA eUK'tOV µa-

Г ICTPO N "(LO'tQOV,

AГNIIM€ 'Ayv11 µе
с к е п. оксл:(ои;)

ИМ - Добрuч , uнВ. No 1 1278. Размерu: 14 - 15/11 /, 3,1 мм, 4,42 г. Добър omne-
чamъk u gобре за па зен молuВgоВул .
НепублukуВан.
Паралелu: В нумuзмаmuчнuя kaбuнem на Берлuн се съхранява gруг еkземn­
ляр, оmпечаmан чрез същuя булоmuрuон 34 .
В koлekцuяma на Г . Заkос се съхранява молuВgоВул навярно на същuя сано­
Внuk, но koumo отразява по-ранен еmап В kapuepama му, mьU kamo прu него е
Все още Becm35 .
18. Пот, частно лице - Втора половина на Х/ В. Обр. 15.
Л . Бюсm на с8. Hukoлa с лumypauчecko облеkло, npegcmaBeн ВъВ фас. С
gяснаmа ръkа благославя, а 6 ляВаmа gьрЖu еВанаелuе. Om g6eme му cmpaнu
е uзпu са но във B epmukaл нu pegoa~: . 1N1 . - К 1 О1 Л 1

On. TpupegoB наgпuс

+К € K(t'QL)e

ROJf(--)€1 ~OllVt:L
11 О 0W П6vq>

ИМ
- Добрuч, uн В. Nol 1301. Размерu:18,5 - 20/9/, 4 мм, 6,18 г. Велukолеnен
omneчamъk u много gобре запазен молuВgоВул.
19. Роман, протоспатарий и стратег на Пафлагония - Х/ В. Обр. 16.
Л. БюсmоВо uзобраЖенuе на Богороguца om muпa Hukoneя, npegcma6eнa Вь6
фас. Om gBeme u cmpaнu са uзnucaнu mumyлume: МР - 0V,a om uнBokaцuяma
е запазено: 0КС .... „.

On. ПempegoB наgпuс

1
' S с /1 / и m m /J е 1· .t: е '" Ор. cit., р. 53./, No J5; V. L а и r е 11 t. Les bu/les metriques dшis
/а sigillog1щ1/1it• />,, :tmli11e. P1иis, J<J32. No 308.
1
' П. Z а с о s. Hyzш11i11t' 1.ешl Seals, //. lleme. 198./, No. 678.

240
 .::;:.
R W М А 'Pro~ш-
.А1СПА0 1 [v( ф)] (JtQФ'to )aJta:t)( a.QL~)
.СТРАТ1 [( каi.)] атQат(11)-
.ПА Ф Л А [у( ф)] Па<рЛ.а-
ГО N .. уоv[tа(~)]

ИМ - Добрuч , uнВ. №11279. Размерu: 25 - 27/22/, 2 мм, 8,19 г. Неnълен отnе­

чаmъk. Особено от onakaтa му страна целu nолета не са отnечатанu. От­
чупено uлu е отрязано kъсче от молuВgоВула, а мо.Же бu е бuло noBpegeнo u
самоmо яgро. Bcuчko moBa обаче не затруgняВа попълването на лunсВащuте
6yk8u u цялосmноmо четене на mekcma.
НеnублukуВан.
Няма nознатu nаралелu.
20. Стилиан N., протоспатарий и протоасиkрит (Х - Х/ В.). Обр. 17.
Л . EgBa забеле.Жuмu kонтурu на орнаментuран гръцku kрьст. Bu.Жga се u
kamo че лu kраят на нagnuca с uн6оkацuята.
On. Петреgо6 нagnuc

•
•••
CTVЛI L't'UAL-
ANWA1CП. avф (Jtgroтo )aJt[a}

0 АР .. К. i}ag[t~] к[е]
А 1А С Н „ (JtQ,Шto )а.ат~[ кg(i])т(n)]
т1 1 .... т( ф) 'I[ a.af:r(n)]

ИМ -Добрuч, uн6. 1 11302. Размерu: 19- 20/18/, 2,1 мм, 4,82 г. Отnечатьkът
е бuл gобре центрuран , но kато че лu слаб u 6nocлegcт6ue залuчен. Самuят
молuВgоВул е npoбum В cpegama u навярно uзnолз6ан Вторuчно за те.Жест
(може бu nреwлен за Вретено). Пopagu неnълнотата на omneчamъka е nроб­
ле маmuчно цялостното разчuтане на mekcma. Проблемът е В nослеgнuя 5-u
peg. Далu myk е uзnucaнo фамuлноmо uме, uлu nроgьл.Женuе на наuменоВанu­
еmо на gль.Жносmmа. Дonyckaнemo , че се отнася go фамuлuяmа Иacumu , е
еgна от xunoтeзume. Не мu е uзВесmен npegcmaBumeл на фамuлuяmа Иacumu
с uмemo Cmuлuaн.
Неnублukу6ан.
Няма noзнamu napaлe,'":u.
21. Филотей, синkел и митрополит на ЕВхаита (971 - ?). Обр. 18.
Л. Бюст на сВ . Teogop, npegcma6eн kато мьченuk ВъВ фас . Облечен е В
хламugа u gър.Жu npeg гъpgume cu мьченuчесkuя kрьст. От gВете му странu
е uзnucaнo във Вертukалнu pegoBe: е 11 е - €0 - Л1
On. ПетреgоВ нagnuc

!6 инмв, kн. 28 (43) 241

 + ф 1 л. + ФLЛ[о] ­

0 € 1 М II Т .. ОЦ~) µтр:[Qо]­

ПОЛ€11СV rсо/1.еЦтn) Eu-

.TONSC [x((x'O]-ro\' (к:аt) сr[u(у)]­

к € л. к:еЛ(Л.)[4>]

ИМ - Cuлucmpa, uнВ . №9. Размерu: 17 -18/17/, 1,5 мм. Няkога е бuл gобьр u
nълен omneчamъk, н о kamo че лu BnocлegcmBue е бuл gоnълнumелно орязан no
nepuфepuяma . Kamo че лu сmремеЖ.ьm е бuл ga не се засегне uзoбpa>keнuemo
u mekcma. Формата на орязанuя молuВgоВул е nоВече ромбоВugна, omkoлkomo
kрьгла.
Публukацuя : йорgаноВ, Печаm на Фuлomeu, с. 121 , обр. 1. а - 6. 36

Няма noзнamu nаралелu .

.В цumupaнam a nо-горе nублukацuя е наnраВен onum ga се ugeнmuфuцupa
coбcmBeнukьm на neчama с лuчносm om нapamuBнume uзmочнuцu . Имеmо му
се съобщава om xpoнucmume npu cлegнume сьбu.muя:
Tou е бuл uзnpameн kamo nocлaнuk на разбунmуВалuя се В Мала Азuя
nрез 963 г. Hukuфo p Фоkа. Xpoнucmъm Леон Дяkон го нарuча enuckona на
11

EBxauma Фuлomeu"37 •
През ляmоmо на 969 г. сьщuяm Hukuфop Фоkа, но Вече uмnepamop, npoBoguл
6 Бьлгарuя npameнuчecmBo начело с nampuцuu Hukuфop Epomuk u E6xaumckuя
npoegъp Фuлomeu ga сkлючаm мuрен gогоВор с бьлгарumе, koumo бuл ckpeneн
чрез б раk меЖ.gу бьлгарсku npuнцecu u cuнoBeme на Buзaнmuuckuя uмnepamop
Роман 11 (959 - 963) 38 .
Имеm о на сьщuя moзu apxuepeu, но наречен Теофuл сuнkел, е съобщено от
pyckuя xpoнucm kamo на npegcmaBumeл на Bu~aнmuuckuя uмnepamop, npu koгo­
mo е бuл наnuсан gогоВоръm меЖ.gу pycu u Buзaнmuuцu nрез ляmоmо на 971 г.
npu Дръсmьр 39 •
Същuяm apxuepeu, а Всъщност gunлoмam, е бuл uзnpameн u go nеченегumе,
за ga угоВорu сВобоgното nремuнаВане на русuте nрез тяхна терuторuя40 •
Като nрослеgяВам geuнocmтa на тозu EBxauтcku apxuepeu, nрuемам, че
gаннuте от молuВgоВула му, намерен В Сuлuстра, отразяват Времето , kога­
то тоu е nребuВаВл В Дрьстър u е бuл страна ВъВ Buзaнтuucko - pyckume
npeгoBopu .

з• И. Й о р g а н. о В. Печат на Фи..А.отей, cuuke..A. и митроnоАит на Е8хаита, P'Ьko8ogиme,,t

на gигu.о.матичесkи .мисии 8 Б'Ь..А.Zарил. - 8: Приноси kъм 6'ь..А.гарсkата архешогия, /, С„ 1992,
120 - 126.
11
Ле 8 Д я k о и. История. Mock8a, 1988, 27 - 28.
31
Л ъ 8 Д я k о н.. История. - ГИБИ, V, С., 1964, с. 249.
"' По8ссть Времсшtых .A.em, ч. 1. Мосkба - Леииигра.g, 1950, с. 53.
40
Й о а и С k или ц а„ Кратkа история. - ГИБИ, VI, с. 274.

242
 2

s 4

7 9
8
Т а б л. 1. ОлоВнu neчamu 243
1О 11 12

\З 1-1

18

Т а б л. .!J. ОлоGнu neчamu

•
NICHTPUBLIZIERTE BYZANTINISCHE BLEISIEGEL AUS SILISTRA

IVAN JORDANOV

(Zusammenfassung)

Die Reihe der PuЫikationen byzantinischer Bleisiegel aus Silistra wird fortgesetzt.
Es kommen noch 21 Bleisiegel aus den Sammlungen der Museen in Dobric, Silistra,
Sumen, Jambol un dem Nationalen historischen Museum in Sofia hinzu.
1. Aplasakios Protosynkellos (zweite Halfte des 11. Jhs.). Fig. 1.
2. Basileios Kurtikios (Privatperson, zweite Halfte des 11. Jhs.) Fig. 2.
З. Georgios, kaiserlicher Protospatharios (10.-11. Jh.). Fig. 3.
4. Gregorios N. Bestarches (drittes Viertel des 11 Jhs.). Fig. 4.
5. loannes Maleses, Patrikios und Strategos von Presthlavitza (20-ger Ьis 40-ger-Jahre
des 11. Jhs.). Fig. 5.
6. loannes Nestongos, Proedros und Strategos (letztes Viertel des 11. Jhs.). Fig. 6.
7. -8. loannes Romanakes, kaiserlicher Spatharokandidatos (11. Jh.). Fig. 7.
9. Kotzelis, Sohn des Milkos Patrikios (50-ger Ьis 60-ger Jahre des 11. Jhs.). Fig. 8.
10.-11. Konstantinos Syropulos, Spatharokandidatos und Kommerkiarios von Debeltos
(zweite Halfte des 11. Jhs.). Fig. 9.
12. Leon Kasanes, Protonobellissimos (11.-12. Jh.). Fig. 10.
13. Nikoloas, kaiserlicher Protospatharios bei den Manglablten (10.-11 Jh.). Fig. 11 .
14.-15. Nestor-Anthropos des Kaisers Duka (1068-1071 ). Fig. 12.
16. Petros Monachos (zweite Halfte des 11. Jhs.) Fig. 13.
17. Polyeuktos Magistros (drittes Viertel des 11. Jhs.). Fig. 14.
18. Pothos (Privatperson, zweite Halfte des 11. Jhs.). Fig. 15.
19. Romanos Protospatharios und Strategos von Paphlagonien (11. Jh.). Fig. 16.
20. Stylianos N. Protospatharios und Protoasekretis (10.-11 . Jh.). Fig. 17.
21. Philotheos Synkellos und Metropolit von Euchaita (971-???). Fig. 18.

245
 СРЕДНОВЕКОВНИ КРЪСТОВЕ- ЕНКОЛПИОНИ ОТ СИЛИСТРА

ГЕОРГИ АТАНАСОВ

Отkрu Ването на Г олготсkuя kрьст от с6. Елена nрез Втората чет6ърт на

IV 6. зас u л8а kулта kьм kрьстнuя знаk cpeg хрuстu я нuте, но с6еgенuята за
носенето на kрьстове - eнkoлnuoнu В kачест8ото uм на anoтponeu gaтupa
egBa kьм kрая на V - VI 6. Cpeg множеството kрьсто6е - eнkoлnuoнu, oтkpumu
1

случаuно u npu археологuчесku nроучВанuя 6 Сuлuстра, само eguн със сuгур­

ност може ga се отнесе kьм тезu раннu nаметнuцu н а хрuстuянсkата kул­
тура (обр. 12 , mабл. 12) . По форма, размерu u ykpaca npuлuчa на eнkoлnuoнu om
kолеkцuята н а Дьмбьртън Oykc u от Исmрuя В Румьнuя, gaтupaнu V - VI 6.2 По­
сnецuал но Внu м анu е заслужа ва uзобраЖенuето npu kръстачkата на kpъcma
от Сuлuстра. От еgна страна то напомня моноголъчеВо соларно uзобраЖе­
нuе 6 kрьг - алюзuя на огретuя с боЖестВена сВетлuна xpucтuянcku с6ят3 , а
от gруга наумява kомбuнацuя на kрьст с nърВата буkВа на Хрuстос4 .Тозu
монограм се среща uменно Вьрху памеmнuцu от V - VI 6. - мозаukа В Axeupo-
noueтoc В Солун, сарkофазu u мозаukа Вьрху anc ugнaтa стена на Сан Вuтале
В Равена u np.
Спореg няkоu по-раннu uзслеg8анuя kьм ранноВuзантuuсkuя nepuog бu сле­
g6ало ga отнесем u kръстчето, uзрязано от чернuя мuнерал бреkча (обр. 1,)5 •
Фаkтьт, че мноЖестВо nogoбнu kрьстчета са oтkpuтu на ранносреgноВеkо­
Внu обеkтu (Дuногецuя, Исаkча, МурЖенu, Дорещu} 6 , kakтo
u обстоятелсmВо­
mо, че нахоgkата от Сuлuстра е Вьрху noga на ранносреgно8еkо6на nocmpouka
с матерuалu от Х 6., gaBa осно8анuе ga пренебрегнем еgна ранна gaтupoBka
V- Vll 6. Bcuчku останалu kpьcmoBe от Cuлucmpa спаgат kьм тunoBe , uмалu
голямо разnространенuе през cpeg нoBekoBuemo u nо-точно меЖgу Х - Х\11 В.
Това съ8паgа с Времето, kогато проuзВоgстВото u носенето на тезu anom-

1 К 1. W е s s е 1. E11kolpio11. - /11: l~eallexiko11 zщ· byzщ1ti11isc/1e11 Kunst. 11-17, 1967, 1968, Stuirgart.
„
col. 157-159: А. Р о 1 о ~v. Le culte de /а гelic1ue de la V1·aie Сгоiх а /а fi11 dи V/' et аи dibut du Vll'
siecles.-Byza11ti11osla1•ica. XXll, 2. 1961, р. 322-223.
1
М. R о s s. Catalugue of 1/1е Byza11ti1ie aml еаг/у Mediat!\'al Л11tiquities i11 t/1e Dumbarton Oaks Collectio11.
11. И1asl1i11gto11 . 1<;r,5, р. 15, pl. XV1110: R. V и / р е . /. В а r 11 е а. Di11 istoria Dobrogei, 11. Bucure~i,
1968. р. .J9, fig. fi3.
J К 1. \\1 (' ·' ·' е /. C/11'is1u~-ymbole. -/11: Reullexikщ1 zиr byzami11isc/1e11 Kunsl. /, Stuttgart, 1966, col.
105.J-1055.
• К 1. \\1 е ·' ·' е 1.C/1гis111s111011ogгam111. -/11: Reullexiko11 zцr byza11ti11isc/1e11 Ku11s1. /, Stungart, 1966.
col. 1().18-10./9.
$ Ю. В ъ .А, v li о . Cpegnoбeko8u.u kрьстобе - e1tk(Мnuoнu от Национа.мюта xygoJkecm8eflЛ
га.А.ерuл. - Ap.x·vo.,ц1гUJt, XXJJ, 1 - 2, 1981, с. 72, ибр. J; 11. До Jt че 8 а - Пет k о 8 а. Кръсттw8е
- eu.ko.Aлuo1tu lft.IJ Лпрпеисkи.я музей. - ИJIJ\iflJ, 19 (34), 1988, с. 113 - 114, т.а6.А.. 11; О. ~V и l ff.
Altchristliche unrl mittelolterliche, byzanlini:;che un.d italienische Bildwerke, Ш. Berlin, 1911, S. 64,
ТаЫ. V 1881 ; ЛI. ll о s s. Ор. cit., р. 26, pl. XXJV:!o,:!i'
/) а г 11 е а. ОЫес1е de cult.- l11:/Ji11uge1ia, /. Висиге~i. 1967, р. 364, fig. 191 14, 192 6,1; G /r.
6
/.
М lf 11 и с 11 - л tl а m е ~· 1 е а 11 и. Descupuit'i m/i1щ11e de /а /saccea (sec. X-XN). -Реисе, JX, 1984.
р. 247, р/. /V; /. IJ а 1· 11 е а. C/11·is1ia11 Агt i11 Uoma11ia, 2. !Juclraгest, 198/. р. 184, pl. 781.2.

246
poneu ВъВ Вuзанmuя u cmpaнume om Buзaнmuuckuя kулmурен kръг (Българuя ,
Русuя, Сърбuя, Ю.>kна Иmалuя, Грузuя) е на0-голямо 7 •
Cnopeg нало.>kuлаmа се Вече kлacuфukaцuя за eнkoлnuoнume, нaxogkume om
Cuлucmpa cпagam kьм gBa осноВнu muna - еguнuчни kpьcmoBe (mиn А) и gBoukи
релиk6арнu kpъcmoBe (mun Б) . Om своя сmрана eguнuчнume се разgеляm-На
mpu гpy nu : 1 - kpъcmoBe без uзобра.>kенuя, 11 - с геомеmрuчнu орнаменmu и 111
- kpъcmoBe с uзобра.>kенuя на cBemцu (наu - Вече Xpucmoc разпнат u Богоро­
guца Оранта). PeлukBapнume eнkoлnuoнu също cnagam kьм mpu осно6нu гpynu:
1- без uзобра.>kения, 11- с релефнu uзобра.>kенuя , 111 - с Врязанu uзобраЖенuя . От
своя сmрана nocлegнume gBe гpynu се gеляm на g6a kласа cnopeg размерumе
(1 и 2) и наu-nосле се обособяВаm ВьВ BugoBe, В заВuсимосm om uзобраЖенuята.

А. ЕДИНИЧНИ КРЪСТОВЕ
/. КрьстоВе без орнаментална ykpaca.
ПреоблаgаВаm олоВнumе, за koumo смяmам, че са рабоmенu 6 Дръсmьр,
защоmо няkолkо са nолуфабрukаmи. На gBe om kpьcmчemama (No 7 u 8) не е
nочисmено nomekлomo олово npu оmлu6ане 6 g6усmранен kальn, а на No 11
грубо omляmomo ухо за оkачВане не е gообрабоmено u npoбumo. Четuрu от
kрьсmчеmата са npocma uзработkа без BcяkakBa ykpaca. Taku6a се срещат no
много cpegнoBekoBнu oбekmu 6 Добруg.>kа om Х- XI 6.8 , но няkаk6о nрецuзuране
на gamupoBkama не е 6ьзмо.>kно .
Т6ьрgе разmеглuВа хронология uмam и оло6ниmе kръсmчета с kонuчнu u
сферuчни ywupeнuя В kрая на раменете. Ycnopeguцume uм от Kopuнm, Пъkуюл
луu Соаре, Дuногецuя, Зеленче (Ykpauнa) u gp. 9 се gaтupam XI - Xlll 6. Слеg6а
ga nogчepmaя близостта на meзu нaxogku с eнkoлnuoнu om cpegнo~eko6нama
kpenocm на о. Пьkуюл луu Соаре, kьgemo е oтkpum наu-mочнuяm аналог на
kpьcm №9 . Makap u блuзku no форма, kръстчетаmа om moзu kлас не са egнa­
kBu В разлuчнumе центрове, nopagu koemo оmх6ърлям 6ъзмо.>kносmmа ga са
gело само на еgно ameлue. Wupokume гранuцu В paзnpocmpaнeнuemo на nogo-
бнu kpъcmчema обяснявам с месmна npogykцuя no Bu~aнтuucku моgелu.
СраВнumелно nо-nрецuзна е gamиpoBkaтa на kpьcm №17. Ycnopeguцuтe му
om Коринт, Диногецuя, Унгария, ЯkимоВо u еkземnляр om НХГ - Софuя, се
оmнасяm kъм Х - XI в. 10 Хараkтерноmо за Bcuчku mях е nъnko6ugнoтo разцъф-

1
К. М и Jl те 8. Па.л,есrпипсkи kpъcrno8e 8 Бмгари.я. - ГНМ за 1921 г., С., 1922, с. 70 СА.;
Н. Л. К о u [!а, k о 8. Иkтwгра.фш~ Богома.тери, 1. СПб„ 1914, с. 260 - 262; 1. В а г п е а.
Christian .„, р. 26-27; К l. J!V е ~ s е l. Enkolpion „„ col. 157-167; V. N. Z а l е в в k а i а.
Nou.velles decou11ertes de ЬГОГ'/$еS byzantins а Chersonese. -1п: APXE10N П10NТОУ, 31, 1~84, р. 154-
163; А. Х у п 9 о р о и l о s. Les objects by:юntins et post-byzantins. -1п: Collection Не/.епе
Stathatos. Stm::bvurg, 1963; А. Р го L о 111. Ор. cit., р. 325-327.
8
Поgобии agu 1tuчн.и kръстчета от Bernpen, Среgи.ще, Оk.орш, Руйн.о, Cka.A.a и Попика се
съхранл8ат lt .му:юите 8 Си.л,истра и Ду.л.о8о.
9
С. D а ,. i t1 s о 11. Coгint/1. Т/1е mi11or Objects, Xll. Pri11ceto11 - New Jersey, 1952, р. 259, pl.
„
110 2 т. 2011 ; Р. D i а с о 11 и, S. В а а s с 11 i. Piicuiul lui Soare, 11. Bucure~i. 1977, р. 131. jig.
101 м 10; /. В а г 11 е а. Oblecte „ .• р. 357. fig. 191 1 : Г. М. В ..с. а с о 8 а. Бронзо8ы.е изgе..с.ия
Х1 - Xlv 88. из се.л.а. Зе.л.енче. - МАСП, 4, 1962, с. 255 - 257, рис. 62 1•
10
С. D а ,. ; d s о п. Ор. cit„ р. 258, р/. J/О 2071 ; /. В а r п е а. · Oblecte „„ р. 358, fig. 191 12 ;
1. Н а т р е /. Alteтriimer des fгii/1e11 Miuelalteгs i11 Uпgam, /. Braunsc/1weig, 1905, S. 64. ТаЫ. 370 ,.
А. М и .л. ч е IJ. Ра11.шх:реgм8еkо8ии бмгарсkи н.а/шти и kръсто8е - енkсиrшони от Се8ерозапаgн.а
В-мгарu.я. - Архешогия, V, 3, 1963, с. 30, обр. 82; 10. В 'Ь ..с. е 8 а. Цит. С'ЬЧ., с. 77, обр. б.

247
Ване В kрая на раменете, kоето сuмВолuзuра ВсеnобеЖgаВащuя xpucтuянcku
kръст 11 • Тозu сuмВолuчен знаk се nояВяВа още В IV В.u nолучаВа нова nоnуляр­
ност В земuте на Първото българсkо царство слеg IX В. Поgобна, но малkо nо­
услоЖнена е уkрасата на kръст No14. Начuнът на орнаментuране е аналогu­
чен с kръстоВе от нekponoлu u селuща у нас (НаноВuца, Граgеwнuца u ЯkuмоВ0) 1 2 ,
kоето от своя страна nозВоляВа ga се уточнu хронологuята kьм Х - XI В. Еgно
мuнuатюрно nogpaЖaнue на тозu тun eнkoлnuoнu е отkрuто npu paзkonku В
nласт с матерuалu от XI в. go южната kреnостна стена на Дръстър (обр .
218). Блuзъk no форма u размерu еkземnляр от kолеkцuята на Buзaнтuuckuя
музеu В Атuна е отнесен kьм VI В., но тоu не е сuгурен орuентuр за gaтu­
poBka, защото е случаuна нaxogka 1 3 • Hau-nocлe аналогuчнu kръстчета, наме­
ренu В гробове В неkроnола go СuмеоноВграg (В гроб с монета на Muxauл Vll
1071 - 1078) 14 u npu paзkonku В Дuногецuя 1 5 , също се отнасят kьм XI В.
11. Кръстове с геометрични орнаменти
Вярна npegcтaBa за Времето, nрез kоето са работенu u разnространяВанu
енkолnuонuте от kласа на №16, нu gаВат нaxogku om Крuм, Корuнт u Сгпър­
мен, отнесенu kьм Х - Xll В. 16 По-nрецuзна е gaтupoBkaтa на аналогuчно kръ­
стче, omkpuтo В гроб от Х В. В неkроnола go с. Kpynнuk, БлагоеВграgсkо 17 .
П~обен орнамент nтuче oko" е граВuран u Върху kръст №19, но неговата
11

uзработkа е no-uзuckaнa (от бронз) , а формата- по-елегантна. Ycnopeguцuтe

uм от Исаkча u Дuногецuя са onpegeлeнu kьм XI В. 18 ПърВоuзточнukьт uм
навярно трябва ga се търсu В ателuетата на Вuзантuя, защото nogoбнu
eнkoлnuoнu, gaтupaнu Х - Xll В., се съхраняват В kолеkцuята на Х. Стататос
u В Корuнт , kато nослеgнuят е отkрuт npu paзkonku 19 •
ТВърgе усложнена u nретруnана е уkрасата на kръст №1 З. Разцъфналuте
kpauщa. уkрасата от точku u рuбя kост. размерuте u начuнът, no kouтo е
uзлят от олово, го gоблuЖаВа go nogoбнu kръстоВе от Дuногецuя, Цар Асен
u koлekцuяma на НХГ - Софuя, gaтupaнu В XI В. 20 Особено ВаЖна В тоВа отно-

11
G. М i / 1 <' r. Le.s ico11oclasres er /а aoi.'" А p1·opos ll'tme inscriprio11 de Cappadoce. -ВСН, XXXN.
1910, р. /04-106.
12
Ж. В 'Ь Ж а р о 8 а. G.л.а8япи и праmм,гари по gанни от пеkропо.А.ите VI - Х1 8. па
територи.ята 1ta Б'Ь.А.гарил. С., 1976, с. 324, обр. 2022; А. Ми ..t че 8. Цuт. съч., с. 30 - 31,
обр. 7а; S. М а s о 11. !.а 11ecropole 111e,Ji~1a/e pr~s ti11 vil/age Grades 11ica, dep. de Vraca. -/11: Cu/ture
er art е11 Bulga1·ie 11u!Ji~1ale. Sofia. 1979. р. ./5, fig. 16 1•
,, Byza11ri11e allll Posr- Byza111i11e Аг1. At/1e11s, 1986, р. 57, № 71.
и К. К а п е .А. k о 8 а. 1Iakи ти от среg1ю8еkо8и.и.я uekpono.A. kрай Симетю8граg. - Архео.А.Огия,
XXXJ, 1, 1989, с. 50 - 51, обр. 4. „
" /. В а г 11 е а. Oblecte „., р. 358, fig. 191 9•
1
А. Л. JI k о б с о n. Среgпе8еk.о8ый Кры.м . .М. - Л., 1964, таб.А.. 13 ~ G. D а v i d в о п.
'

Ор. cit„ р. 258, pl. 10 3073• 3014 ; Stуппеп nnd laпtm (Dиlgaria). ~Vгoclaи1-'vVaгszaи:i-кгakow-Gdaпsk, 1980,
8. 3, гуs. 26836'
Ж. В ъ Жар о 8 а. Ноkропо.А:ьт при с. Черпиче - Крупниk~ Б.А.огое8граgсkи оkри. -ИБИД,
17

XXXVI, 1984, с. 12, обр. 9.

18
G /1. М .7 11 tt с u - А d а т е ~ t е а 11 u. Ор. cit„ р. 244, pL Ш 1; /. В а г 11 е а. Oblecte „.,
р. 358. fig. 191 lcJ. 11 ·
А„ О r /а 11 J о s. Epoque byza11ri11e et post-byza111i11e. -/11: Co/Jectkm Жtе11е Srat/1atos, /ll. Strasbourg.
19

1963, р. 289, pl. XLIV ш: G. D а ,, i d s о 11. Ор. cit., р. 259, pl. 1101080•1081•
!!о I. В а г п е а. Oblecte „., р. 358-359,flg. 191 15; Г. Ат а н, а с о 8, В. Йот о 8. Кръсто8е
- e1tk.Q.A,пuoн.и и .меgа.А.ьо1щ от pmuюcpe9uo8eko81tama kperwcm go с. Цар Асен., Сu.А.истрен.сkо. -
ДобруgЖа, 6, 1989, таб.А..11 ; IO. В ъ .А. е О а. Цит. С'ЬЧ., с. 77, обр. 7.

248
weнue е нахоgkата от Цар Асен , защото gолната гµанuца на >kuBoт В тазu
раннобългарсkа kpenocт е IX В. , а горната се оnреgеля с монетu u нaxogku kьм
Втора та ч етвърт на XI В. Към тозu kлас енkолnuонч се оnреgеля u №15.
Omkpuт е npu pegoBнu археологuчесku paзkonku В Дрьстър, В хорuзонт, чuuто
terminus ante queт се npeцuзupa с латuнсku kо нстантuноnолсku u м uтатuВнu
монетu тun А (малъk моgул) kьм началото на Xlll В.
111. Еgинични kръстоВе с изображения на светци
Към тазu apyna cnagaт трu енkолnu она с еgностранно нuсkорелефно Paз­
nяmue . Прu gВата (№ 20 u 22} Хрuстос е nреgстаВен В gълъг kолобuум u с
Bucoko uзnраВена глава , kоето гu сблu>kаВа с н axogku от НоВа Черна, Исаkча,
Дuног ецuя u gp.21 , gaтupa нu Х - XI В. Прu kрьс т № 21 Сnасuтелят е с nерuзо ма,
nоgобно на еkземnлярu от Цар Асен , РуОно u KanugaBa22 , kьgето горната
гранu ца на >kuBoт се оnреgеля kьм среgата на XI В . Особено Ba>kнu за nрецu ­
зuрането на gaтupoBkaтa се яВяВат kръстчета с аналогuчна ukонографuя от
хрu стu янсkuт е нekponoлu Х - XI В. go Болетuну (Югосл аВuя)
u Исаkч а 23 , u
особено kрьс т от Дuногецuя , намерен Върху noga на землянkа № 123 с; монета
на Muxauл IV Пафлагонсku (1034 - 1041 ) 24 • Ako gолната гранuца В разnростра­
нен uето на т а зu груnа eнkoлnuoнu се оnреgеля В kрая на Х u началото а XI
В. (ukонографuята Хрu стос с nерuзо ма се смята за малkо nо-kьсна} 25 , то
горн ата г ранuца на kръстчето от Сuлuстра се uзтегля чаk kьм kрая на Xll
В., защото е В хо рuзонт с BuзaнтuOcku kонстантuноnолсku uмuтатu6нu мо­
неmu (малъk моgул) от тun А.

Б. РЕЛ ИКВАРНИ КРЪСТОВЕ-ЕНК ОЛПИ ОНИ

Нарuчат се peлukBapнu , защото gl3e egнakl3u noлol3uнu се за13арят с шарнuр
u no таkьВ начu н образу13ат своеобразна kръстата kaceтka, В kоято се nо­
сmаВят xpu cтuянcku peлukBu26 • Тазu траguцuя npouзxo>kga от Блuзkuя uз тоk,
kьgето се съзgа13ат nрототunоВете, но nо-kьсно no uзточнu образцu nogoбнu
npeg м e тu се раб отят uз целuя xpucтuянcku с13ят .
СлучаО но u npu paзkonku В Сuлuстра са oтkpuтu 22 peлukl3apuя, но uзцяло
заnазенu , с лuцеВаu onaka nолоВuна, са само gl3a. Останалuте - лuце uлu
onako, гu оnреgеляме 13ьз основа на това, gaлu са с еgно (лuце) uлu gl3e (onako)
xaлku за шарнuрно npukpenBaнe.
\

А. М и .А. ч е 8, С т. А н. г е .А. о 8 а. Архео.А.огичесkи paзkonku. и проучВапия В

21

местпостта. "Ка.д,ето" при с. НоВа Черн.а., Cu.A. u.cmpeн.cku оkръг през 1967 - 1969 г. - ГС.V ФИФ,
LXVIJJ, 1970, с. 43, mаб.А.. XLПI .,; G h. М ii п и с и. - А d а т е ~ t е а п и. Ор. cit„ р. 244,
0
pl. Ш 21; 1. В а г п е а. ОЫесtе .„ , р. 357, jtg. 1913 5 •
Г. А та н. а с о В, В. й о т о В. Цит. съч., та.б.А.. /б' Л6; Г. А та н. а с о 8. Христu.яясkи
22

nа.метпици от рапн.осреgпо8еkо8н.ата kрепост 90 с. Руйfю, Ду.А.о8сkо - ДобруgЖа, В, 1991, таб.А..

ш91; 1. в а г п е а. Christiaп „., р. 156, pl. ш.7·
~ .
- С. Е Р ц е г о 8 и h - П а В .А. о 8 и h. Cpegн.ьo8jeko8fta н.асе.А.ьа и н.еkроги:ие у БО.А.ьетипу
и Xajgyчkoj Воgеници. -В: 1iepgancke c8ecke, 1. Београg, 1986, таб.А.. V 1; I Va s i l i и. Cirnitirul
feuda.L-timpuгiu de la Isa.ccea. - Реисе, [)(, 1984, р. 135, pl. VПl22 •
В а r 11 е а. ОЬiес1е „ . • р. 357.
1
' /.
26 к
· м и л т е 8. Цит. съ ч., с. 71.
К l. W е s s е l. E11kolpio11 „. , со/. 157-167; А. F rolow. Ор. cir. , р. 322-329.
76

249
 /. РелиkВарни kрьстоВе без орнаменти
Към тазu груnа cnaga eguн енkолnuон, случаuно намерен kpau gyнaBckuя
бряг (обр. 225). Има многоброuнu ycnopeguцu В ранносреgноВеkоВнuте kpenocmu
Цар Асен, П реслав, Стара Загора, Сmърмен, Дuногецuя u Исаkча, gaтupaнu Х
- XI В 27 •
11. РелиkВарни kрьстоВе с релефни изображения
Енkолnuонuте от maзu груnа са наu - многоброuнu, но слеgВа ga се обосо­
бят В няkолkо kласа В заВuсuмост от размерuте.
1. PeлukBapuu с големu размерu.
ОбukноВ е но uм ат форма на латuнсku kpъcm, а Вuсочuната uм Bapupa ме­
Жgу 6,5 u 9,0 см. НаблюgаВа се също таkа огранuчен penepmoap от uзобраЖе­
нuя , kakmo u uзВестен kонсерВатuзъм В ukонографuята. Върху лuцето наu­
често е npegcmaBeнo Разnятuе, а Върху onakomo Богороguца Оранта. Преgс­
mаВuтел на наu-разnространенuя Bug peлukBapuu от то зu kлас В Българuя u
ДолноgунаВсkuте земu е №40, om koumo е запазена uзцяло onakaтa nолоВuна
(обр. 440). Има многоброuнu ycnopeguцu om ранносреgноВеkоВнu селuща, kpeno-
cmu u нekponoлu - Цар Асен, ЯkuмоВо , Оgърцu, Руuно, Дuногецuя, Пъkуюл луu
Соаре, Яmрус , KanugaBa u Унгарuя 28 . Въз основа на отkрuтuте В gaтupaнu
xopuзoнmu om Оgьрцu , Дuногецuя, Пъkуюл луu Соаре слеgВа ga гu отнеса kьм
Bmopama nоло6uна на Х u самото начало на XI В. ОmсъстВuето на nо-ранен
kулmурен nлacm от IX 6. В Цар Асен nозВоляВа ga се разгранuча от мненuеmо
на няkоu uзслеgоВателu, че тезu eнkoлnuoнu са носенu наu-Вече nрез VI - Vlll
В. 29 От gруга страна горната гранuца на ЖuВот В KanugaBa, Цар Асен, Оgърцu
u Руuно се npeцuзupa с множество нaxogku u анонuмнu v uзaнтuucku фолuсu
kл. В (1028 - 1036) kъм Втората чеmВърm на XI В. , kоето съот6Аmно се отразява
u Върху gaтupoBkaтa на kръстоВеmе. Hau-nocлe няkолkо nogoбнu енkолnuона
от Унгарuя са oтkpuтu В гробове, gamupaнu с монетu kъм kрая на Х u XI 6 •
30

Към същuя Bug отнасяме u фрагмент от onaka nолоВuна на енkолnuон ,

отkрuт В nомещенuе №6 на Дрьстьр (обр. 336) 31 • двата отвора, npoбuтu Върху

21
Г. А т а 1t а с о 8, д й о т о 8. Ци.т. съ ч„ таб.А.. V13• 4 , V/13•14; С. Г е о р г и е В а.
Кръстове - е1tkо.~лиони от cpegu,08eko8e1t Прес.А.а.8. - 8: Сбор1tиk изс.А.е98а.ни.я 8 чест на akag.
Димитър Деча8 по с.А.учай 80 гоgишпщtата му. С., 1958, с. 609, обр. 26; Д. Я н k о В.
Cpeg1to8eko8uu 6роизо8и kръстоВс от Стара За2ора. - ИМ!ОИБ, VJI, 1985, с. 92, фиг. 10;
Paщwcpegнo8ckv8uomo сшище при Се.А.О Ст·ьрмеп. ( = РП, Vll), с„ 1982, с. 58, обр. 60 14; Styгrnen
..., s. 124, rys ..14 m; G h. М 5 пи с и - А d а те~ t е а пи. Elemente de culturi blzantind
la gurile Dиniirii. -Реисе, IX, 1984, р. 379, pl. IV ; J. В а г п е о. Objecte ..., р. 362, fig. 193 ~·
~d Г. А та и а с о 8, В. йот о В. Цит. 'съч„ таШ. V 3 ; А. Ми .А. че 8. Цит. сьч„
1 1
с. 31; С т. 1\'1 и ха й .А. о 8, До 1t ч е В а - Пет k о 8а, • Д. То п т а н о 8. Paзkonku
на граgището при с. Оgърци, То..д.бухипсkо (1971 - 1973 г.). -АрхеQ.А.огил, ХVП, 4, 1975, с. 69, обр.
4; Г. . А т о IL а с о 8. Цит. с:1.ч., обр. 4 41; / В а r 11 е а. Oblecre .. „ р. 362, fig. 193 9;
Р. D z а с о 11 u. L V t 1 с е а 11 и. Piicuiuf /ui Soare. /. Bucure~i. 1972, р. 161, fig. 69 1 ; 1 а f r LI s-
K r i ,, i 11 а. Spi111mrike Befesrigu11g ш1J fгil/1111iue/afrи/icl1e Siedluttg 011 der imterett Do11au. Jll. Ber/i11, 1986,
S. 2~5. ТаЫ. 73 ,: /. В а r 11 е а. C/1Гisria11 ..., р. 158. р/. 65: М. В а r а 11 у - О Ь е r s с /1а11.
Byza11ri11isc/1e Pekrorafkreuze aus imgaгisc/1e11 Full(/e11. -/11 : Wa11dlimge11 c/1Гisrlic/1er Ku1isr im Miffe/a/rer, !/.
Bafk11-Baden, 15153, S. 216-219. Fig. 6-1-66: z. L о v а g. Byza111i11e rype re/iquary pectora/ Crosses i11 rlie
Hungaria11 Nario11a/ Museum - Fofia Arcl1aeofogica. 22, 1971, р. J.J6-J.J8, ji.g. / , 2 .
» 4 N
о. iv и t f f Ор. cir .. I. s. 195-199.
Jt• Z L о ,. а g. Ор. cir., р. 147, jig. 2 .
1
91
За n..ta1m 1ta Дръстър ВЖ. : С т. А n г е .А. о В а. Архео.А.Огичесkо проучаие ua
cpeg1Lo8ekdlnu.11 Дры:тър (резу..tтати и nepcnakmи8u). - В: Дуросторум -дJУЬСmЪр - Сщистра.
Си.А.uстра, 196Н, с. 41, обр. б. ·

250
горното рамо за оkачВане, са Вторuчнu. Вероятно лunсВащата лuцеВа nоло­
Вuна е бuла noBpegeнa, загубена uлu nъk тазu nолоВuна е бuла намерена u
носена kато еguнuчен kръст. Случаят загатва за ценността на тезu npeg-
мeтu, kouтo egBa лu са бuлu uзхВърлянu npu noBpega на шарнuрнuя механuзъм.
Впрочем това не е nрецеgент В nреuзnолзВането на релukВарн1:1 kръстоВе.
Вmорuчно npoбuтu отВорu uма Върху еkземnлярu ВъВ Варненсkата u староза­
горсkата koлekцuu а. В заkлюченuе за тозu
31
Bug от kласа на големuте peлu­
kBapuu с релефна ykpaca ще отбележа, че разnространенuето uм е голямо, но
uзkлючuтелно В gолноgунаВсkuте земu. МоЖе ga се gonycнe, че nърВообразът
uм ugBa от Изтоkа, но gосега не са нu uзВестнu точнu аналозu cpeg nублu­
kуВанuте от Палестuна, Cupuя, Егunет, Мала Азuя.
По-оnреgелено с блuзkоuзточнuте ателuета мога ga сВърЖа фрагмент
om onaka nолоВuна на kръст, отkрuт npu paзko nku В Дръстър (обр. 332 , табл.
132) . Изящната uзработkа, сраВнuтелно nортретuзuранu те , ukoнoгpaфcku то­
чнu u означенu със сuглu образu на еВангелuстuте u Богороguца загатват за
8ucok nроф есuо налuзъм . Паралелuте на тозu енkолnuон се отkрuВат на голя­
ма mepuтopuя u В разноезuчна cpega - Егunет, Мала Азuя, Гърцuя, Италuя,
Русuя u Унгарuя 32 , kоето сВugетелстВа за масова npogykцuя на еgно uлu няkол­
kо ателuета В оnреgелен географсku ареал u хронологuчесku paмku.
Налага се мненuето, че nърВообразът на тозu Bug е съзgаgен няkьgе В
с8етuте земu uз Блuзkuя uзтоk, nopagu kоето няkоu гu нарuчат naлecтuн­
cku33. Cnopeg nо-Възрастното nokoлeнue ученu тезu kръстоВе се nояВяВат u
разnространяВат основно меЖgу VI - Vlll В., но те граgят разсъЖgенuята cu
npeguмнo Върху случаuнu нaxogku, събuранu В koлekцuu 34 • През nослеgнuте gе­
сетuлетuя обаче eнkoлnuoнu от lф}ОЗU Bug се отkрuВат често npu pegoBнu
археологuчесku paзkonku, Вkлючuтелно u 8 земuте на Първото българсkо цар­
ство (Преслав, Цар Асен, Дuногецuя) на обеkтu от Х - XI 6.35 ДатuроВkата на
нaxogkuтe от Преслав u Дuногецuя се npeцuзupa с монетu от Х 6. u Втората
nолоВuна на XI В.
две gpyгu нaxogku от Дръстър мu gаВат осноВанuе ga мuсля, че no блuз­
kоuзточнu орuгuналu konuя на тезu peлukBapuu са nрозВеЖgанu u gpyгage, а

з~а 11. Д о 1t ч е 8 а - П е т k о 8 а„ Цит.съч., с. 117; Д. Я н k о 8. Цит. съч. , с. 93

~ О. W u 1Jj: Ор. cit., ЛI, S. 80-84, ТаЫ. Х 193н1зs; !. St г z у g о w s k i. Koptische Kunst.
3

~Vien, 1904, S. 304-305; Н. D е l е h а уе. Les oгigines du culte des тагtугs. Bruxelles, 1933, р. 145-
147; А. Х у п g о р о и l о s. Ор. cit„ р. 63, pl. VI 6:!; G. D а v i d в о п. Ор. cit„ р. 288, pl.
110 2q05; К. ~V е s s е l. Die Entstehu.ng des Crucifixus. -Byzantinische Zeitschrift, 53, 1960, S. 96-
11 О, Taf. П „·
А. L i р i п s k у. Enkolpia cruci/onni orientali nel Мuseo Nazionale di Reggio CalaЬria.
·Bolletino della Bndia Greca di Crottqferratta, ХIП, 1959, р. 77-79; V. N. Z а l е s s k aj а. Ор.
cit., р. 159-162, JZg. 4, Н. П. К о n g а k о 8. Цит. съч., 1, с. 104; Г. Ф. К о р з U хи на.
О пам.лтииkа.х "Корсунсkого gе.л.а" и.а Руси. - ВВр, XIV, 1958, с. 132;
М. В а r а 11 i - О Ь е r s с 71 а / е. Ор. cir„ s. 210-213, flg. 61, 62ь, бЗс..r
зз К. М и .я гп е 8. Цит. съч„ с. 61' - 62; Н Л. К о и. g а k о 8. Цит. съч., !, с. 258; А.
F l о го w. Ор. cit„ р. 322 - 331. К. W е s s е l. Die Entstehung..., S. 99 - 111.
1
' О. W и / f f Ор. cir., 111, S. 80 - 84; А. L i р i 11 s k у. Ор. cit., р. 77 - 79; А. Х У n g
о р о и 1 о s. Ор. cir., р. 63.
м Ж. А .л. а g Ж о 8. Но8 брон:ю8 kръст - e1tko.A.nuoн от Ве.А.иkи Прес.,tа8. - ВеkоВе, 2, 1979,
с. 73 - 75; Г. Ат а на с 0 8, в. й 0 т 0 8. Цигп. съч., таб.А.. V1:!, VII-,,; !. В а г п е а. Oblecte...,
р.362, j'ig. 193 ..
о

251
не е uзkлючено u В центрове no Долнu Дунав. От eguнuя kръст е заnазена
onaka nолоВuна (табл. 135 , обр. 335). Изобразенuте Върху нея еВангелuстu 6
меgальонu u Богороguца Оранта ukoнoгpaфcku наумяват образите Върху kpъcm
No32, само че са uзnълненu грубо u схемаmuчно. Доnусkам, че kато е nолзВал
Вносен орuгuнал, местен маuстор оформuл сВоО kалъn (наО-Вероятно от глu­
на) , в kouтo отлuВал konuя. Технuчесkото несъВърwенстВо на тазu технukа
u особено сраВнuтелно Bucokaтa температура на тоnене на бронза са зam­
pygнuлu uзготВянето на точнu gyблukaтu. Що се отнася go gaтupoBkaтa на
kръст №35 , слеgВа ga nосоча, че е отkрuт В ono>kapeнo >kuлuщe наg nомеще­
нuе №3 В Дръстър , kъgето е намерен u анонuмен Buзaнтuucku фолuс kлас G
(1065-1070).
- Към тозu kлас cnaga u uзцяло запазената лuцеВа nолоВuна на енkолnuон
№34, случаuна нaxogka от Сuлuстра. Размерите, nълно разВuтата ukоногра­
фuя Разnятuе u еВангелсkuят теkст (Йоан: 19, 27) nog хорuзонталнuте раме­
не на Голготсkuя kръст uмат npeku nаралелu cpeg нaxogku от Преслав: Дu­
ногецuя u 13 няkоu музеuнu koлekцuu uз страната 36 . По аналогия с uзцяло
заnазенuя peлukl3apuu №36 се установява, че лuцеВuте noлoBuнu от тuna №34
uмат за onaku noлoBuнu kръстоВе с размерuте, ukонографuята
u сuглuте на
№32 u 35 от Дръстър. Доnусkам още, че nоgобно на енkолnuон №35 u енkолnuон
№34 е отлu13kа - konue no блuзkоuзточен орuгuнал. Затова няма ga nоВтарям
разсъ>kgенuята за gaтupol3kaтa u разnространенuето на тозu Bug. Ще gоnъл­
ня обаче, ч е kато отлuВkа - konue №34 е nо-kачестВен от №35, защоmо
оловото е nо-nластuчно u се лее no-лeko. Вторично nробuтuят отвор за
оkач13ане (обр. 334 ) Върху горното рамо отново, kakтo npu kръст №33, nоста6я
Въпроса за це нността u gългоВременноmо nолзВане на тезu peлukBu.
Към kласа eнkoлnuoнu с големu размерu u релефна ykpaca обособявам още
eguн (третu) Bug, kъм kouтo cnagaт №37 u 38. Те са ukoнoгpaфcku uзчucmeнu
от nоgробнос тu , kато Върху лuцето е npegcmaBeн eguнcmBeнo Xpucmoc раз­
пнат, а Върху onakoтo - Богороguца Оранта. Имаm голямо разnросmраненuе
nрез Х - XI В. В kpenocmuтe no Долнu Дунав (Пъkуюл луu Соаре, KanugaBa,
Преслав, Исаkча) u Унгарuя 37 •
Еguнuят om cuлucтpeнckume peлukl3apuu е случаuна нaxogka. но Bmopuяm
(обр. 438) е oтkpum npu paзkonku В Дръстър cpeg матерuалu om Х В. Поgобен
нему оловен kpъcm nолуфабрukат om блuзkата ранносреgноВеkоВна kpenocm
Руuно38 nogckaзBa, че тakuBa eнkoлnuoнu са рабоmенu u В Добруg>kа.
PeлukBapuu №39 (обр. 439) cnaga kъм nослеgнuя (чemBъpmu) Bug om kласа
eнkoлnuoнu с големu размерu u релефна ykpaca, omkpumu В Сuлuстра. В случая
съм тВърgе улеснен npu gamupoBkaтa u uнmepnpemupaнeтo му , защото uма
блuзku ycnopeguцu В Добруg>kа (Пъkуюл луu Соаре, Каварна, Исаkча) 39 , МолgаВuя

30
Ж А .А. а g Ж о 8. Цит. с-ьч„ обр. !; !. D а г п е а . Oblecte„„ р. 362; Л. Дон ч е 8 а·
П е m k О 8 О. Цum СЪЧ„ rпаб.л.. VJ..~; К. М U Jl m е 8. Цum. С'ЬЧ„ обр. 64.
17
Р. D i а с о 11 и , L. V i / с е а 11 11. Ор. cir„ р. 161 , pl. XXJX, ; G J1. М а 11 и с и •
А d а т е $ r е а 11 и. Е/етете „ „ р. 376. р/. / 1 , VI/ 1 ; Ж. В ъ Ж а р о 8 а. G.А.а8яни и
прабмгари.„ , с. 25-1, обр. 1604 : Z . L Q \' и g. Ор. cir„ р. J.16 - 148, fig 1 ,.
1
3" Г. А т а 1t а с о 8. Ци т. сьч„ обр. 4 •. ·
19
Р. D i ас о 11 и. S. В а 1· а s с /1 i. Ор. cif„ р. / 33 - / 3-1, fig. 102, ; Л. Д о н ч е 8 а •
Пет k о 8 а. Цит. съч„ с. 122 • 123, rпаб.А.. V,: /. В а,. 11 е а. C/11·isria11„„ р. 150 - 151, р/. 62.

252
(Кънgещu u Трuфещu} 40 , Унгарuя 41 u наu-Вече В Русuя 42 • Eguнogywнo се onpege-
ляm kато pycku eнkoлnuoнu не само nopagu голямото uм разnространенuе uз
pyckuтe земu, но u зapagu pyckuтe нagnucu u особено no отkрuтuте В KueB
kaлъnu 43 • По размерu, ukонографuя u стuлоВu особеностu kрьстьт от Cuлu­
cmpa cnaga kьм еgна nо-kьсна груnа peлuk6apuu с uзразuтелно оформенu ме­
gальонu u нagnucu, чuято gaтupoBka е В гранuцuте на Xlll 6.44
Географсku наu-блuзkuте му nаралелu са от КранеВо u Кьнgещu, с kouтo
съ6nаgат не само размерuте u uзобраЖенuята, но u нagnucuтe ПОМАГАН u
ВА (СНЛНН). Вече са kоментuранu nьтuщата, по kouтo тезu peлukBapuu са
nonagнaлu В gолноgунаВсkuте kpenocтu - тьргоВuя, npugBuЖBaнe на pycku емu­
грантu, заселнuцu, nленнuцu u np. В заkлюченuе ще gобаВя, че kрьст №39 е
omkpuт npu археологuчесku paзkonku 6 Дрьстьр, ~ хорuзонт, gатuран с ано­
нuмнu uмuтатuВнu монетu монета на Aлekcuu
111 Ангел (1195 - 1203}.
u
2. РелиkВарии с малkи размери и релефна ykpaca
Само eguн от тозu kлас е uзцяло заnазе н, но релефната му ykpaca е
m6ъpge nроста u се състоu от kрьстчета npu kрьстачkата (обр. 2 ).
23
Блuзku ycnopeguцu не усnях ga отkрuя , освен pucyнkuтe на kрьсто6е с
nоgобна форма u ykpaca 6 цьрkВuцата на Дuногецuя, gатuрана XI 645 • Прu
осmаналuте 6 kрьстчета от тозu kлас е запазена само еgната nоло6uна.
Maлkume размерu не nоз6оляВат nogpoб нu uзобра.>kенuя u npegonpegeлят
лunсата на меgальонu, нagnucu u np. Върху четuрuте onaku noлo6uнu (обр.
226 • 31) В нuсьk релеф са стuлuзuранu uзобраЖенuя на Богороguца Оранта
без gоnьлнuтелнu образu u сuм6олu. Същото се отнася за g6ете лuце6u
noлoBuнu (обр. 226 _27 ) с Разnятuето.
И шестте kрьстчета от тозu kлас не са oтkpuтu 6 gaтupaнu xopuзoн­
mu, но те uмат блuзku ycnopeguцu от iiлucka, Преслав, Пьkуюл луu Соаре,
Исаkча, Дuногецuя, Руuно u gp, 011реgеленu kьм среgата на Х - XI 6.46
Eguн nоgобен мuнuатюрен енkолnuон от Нова Черна47 nokaз6a, че gолната
хронологuчесkа гранuца на разnространенuето uм може ga се uзместu сuгур­
но 6 Х В. , noнe.>ke kраят на Х В. е горната гранuца В Жu6ота на селuщето.
Поgобнu kрьсто6е от gобре gaтupaнu обеkтu kато цьрkВата 6 м. Селuще go

' '' V. S р i 11 /.1 i. Les rela1im1s de /а Moltia,,ie tl\'CC /е Byza11ce et /а Russie аи premier quart du 11• mille11aire
а /а /11111iеге lles so1m:es arcl1eologiq11es. -Dacia, XIX. 1975, р. 237, jig. 71•
1
' Z. L о ,. а g. Ор. cit. , р. 158 - 160. jig. 6.
42
Б. А. [> ы ба k о 8. Рам ес.,~о gре8н.ей Руси. М„ 1948, с. 616; Т Н. Ни k о ..t ь с k а я.
К истории 9pull1tepycckoгo гороgа Cepem:ka. - КСИА СССР, 113, 1968, с. 1lб, обр. 375; Л. В.
П е k ар ь с k ад, В. Г Ли ц k о. ДаВпьорусьki e1tkш.nionu 8 збiрцi Музею icтopii м. Кие8а.
- Археа,~огiя, :1, 198.9, с. 90 - 91, рис. 4.
• Б. А. f1 ы ба k о 8. Цип~. съч„ с. 26:d.
3

•• Л. Д о ll ч е 8 а - П е т k о В а. ДреВпорусkи kръстоВе - еиkшпион.и от Бъ.J.гари.я.

- Архешоги.л, XXVII, 1, 1.986, с. 51 - б2; Л. 8. 11 е k а р с ь k а, В. Г. П U ц k о. Цит. съч.,
с. 91 - 92.
' ' 1. В а r 11 е а. B1saicщa. -/11: Di11oge1ia, /. 811с11ге~i. 1967. р. 355, jig. 102 ,.
•• С т. С т а " ч е fl. Л1amepua..tu от 98орцо8ия център 8 П..tucka. - ИАИ, XXJIJ, 1966,
с. 28, 62, обр. :l2; Т. Тотев. Прес.А.а8сkото с'ьkроВище. - ИНМВ, 22 (37), 1986, с. 85, таtМ.
V ~; Р. D i а с о п и, J,. V 1 L с е а п и. Ор. cit.„ р. 161, pl. ХХ1Х 3 ; G h. М ii п и с и­
А d а те f t '! п п и. Elomcmte „„ р. 378, pl. J „; /. В а г п е а. ОЫесtе „., р. 360, fig. 1931_2 •
47 -
А. М и .11 ч е 8, С т. А п г е .А. о 8 а. Цит. съ ч., с. 84 - 85, таЩ.. ХLП6 1 •3•

253
Пресла6 48 u от ПреслаВсkото съkроВuще49 загатват, че тезu eнkoлnuoнu се
разnростра ня Ват u npegu nаgането на СеВероuзточнuте българсku земu nog
6uзaнтuucka Власт . Те обаче се я6яВат мuнuатюрнu nоgраЖанuя на npugoш­
лuтe от uзточните nро6инциu на uмnерuята големи релиk6арии.
111. РелиkВарни kрьстоВе с граВирана ykpaca
ПpogъmkaBa ga се сnори за nроизхоgа u gатироВkата на тези енl<олnиони.
Първоначално се смяташе , ч е са тВърgе раннu или наu-малkото nо-ранни om
kръсто6ете с релефна ykpaca 50 • Прu pego6нu археологичесkи nроучВания nрез
nослеgните гоgини обаче се установи със сигурност, че са чести нахоgkи 6
обеkти от XI - Xlll 6. Hanocлegъk с е npokapBa и kомnромисно становище , че
nроизВоgстВоmо на nоgобни peлuk6apиu заnочВа В nреgиkоноборчесkата enoxa
6 ателиетата на Близkия из mоk. Слеg за6лаgяВанеmо на с6етите места om
nepcu u араб u , kakmo u В резулmаm на ukoнoбopчec komo g6u>keниe се gonycka,
че geuнocmma на ателиетата заmих6а илu nоне услоВияmа за разnростране­
нuе на npogykцияma им 6 осm а налuя х рuстиянсkи сВяm са утежнени. Въз6рь­
щанеmо на близkоизmочниmе nро6uнции om императорите nрез Х - XI 6.,
kakmo и kръстоносните noxogи (XI - Xlll 6.) nреgизВиkали усилено nоkлонниче­
сm6о . Преgnолага се, че ателиетата за релиkВарии из с6етите места се
ВъзраЖgаm и nроцъфтя6аm, а енkолnиониmе gосmигат go наu-отgалечениmе
kъmчета на mо га6ащния хрисmиянсkи сВяm • В nот6ър>kgение на тази мисъл 51

ще gоnьлня , че се наблюgаВа близост 6 размерите, стила и иkонографияmа

на образите Върху релиkВарuи , omkpиmи В Гърция, Румъния, Русия, България ,
Италия и Унгария 52 • Наu-ВерояmноmoBa ga е В резултат на общ nърВоизmо­
чниk със сuлно gухоВно и kулmурно Влuянuе, например светите места 6 Пале­
сmuна. Сирuя u Мала Азuя, kъgemo са omkpumu аналогичнu eнkoлnuoнu u се
npegnoлaгa , ч е mам са се намuралu ранните ameлuema53 •
Cpeg четирите силuстренсkи релиkВарии om тази група само eguн е om-
kpum npu реgоВни археологuчесkи nроучВания В Дръсmър 6 раВнuще с мamepu-
48
Т. То т е 8, П. Ге ор г и е 8. ДВс цъpk,fJu 8 Прес.А. а8. - В: П.A.ucka - Прес.А.а8, 1, С. ,
1979, с. 25, обр. 121-2.
411
Т. Т о т е 8. Цит. съч„ таб.А. V•.
Н. П. Ко н g а k о 8. Цит. съч„· !, с. 260; К. Ми я т е 8. Цит. съч„ С. 66 - 67; О.
60

W и lff Ор. cit„ 1, S. 195 - 198; О. D а l t о п. By:rontine Агt and Archa.eo/,ogy. New Уогk, 1961,
р. 623, flg. 397.
'
1
V. N. Z а 1 е s s k а j а. Ор. cit. , р. 15./ - 163; л. F r о / о w. Ор. cit., р. 323 sq.
62
G. D а v i d s о ,п. Ор. cit., р. 257, pl. 110 :О4и(IОО: Chronique des foulles et dicouvertes
archiologiques сп Grece еп 1952. -BCff, LXXVIJ, 1, 1953, р. 227; V. S р i п е i. Ор. cit„ р. 230·
234, flg 2 1, 3 1 ~; С h. М ii п и с и - А d а т е ~ t е а п и. Elemente „., р. 376, 380;
1. В а г п е а. Oblccte „ ., р. 302; Л. Дон ч е 8 а - П е т k о 8 а. Кръсто8е - енkо.А.пион.и„.,
с. 120 - 121; С. Г е о р г и е 8 а. Цит. с:ьч„ с. 605 - 610; Л. О г н. е н. о 8 а, С.
Гео р г и е 8 n. Paзkonku на манастира nog Вмkашин.а 8 Прес.А.а8 през 1948 - 1949 г. - ИЛИ.
ХХ, 1955, с. 385 - 405, рис. 45; Г. Ф. К о р з ух и 1t а. Pycckue !иаgы. М. - Л„ 1954, с. 18
- 19, 126; В. Л. К у н и ц ь k и й. Б..tuзьkocxigнi eнko.A.nioui на mepumopii ПiВgенн.оi Pyci. -
Архешогi.я, 1, 1990, с. 106 - 116; А. L i р i п s k i. La сгосе di ЬгоГШ> nel Museo Provinciale Сатрап.о
di Сариа. -Bolletino della Badia Gгеса di Grottaferra.tta, XV, 1961, р. 69-75; М. В а г а п У -
О Ь е г s с h а l l. Ор. cit„ S. 218, Fig. 67; z. L о v а g. Ор. cit„ р. 150-152, flg. 3, Appendix
1-4.
" О. Н' и 1! f. Ор. cit., /, S. 195-197,- Н. D е / е /1 а у е. Ор. cit., р. 145, 185-187,- V. N.
Z а 1 е s s k а i u. Ор. cit. , р. 15./-163.

254
алu om XI go Xlll В. (mабл. 143 , обр. 443 ). Заmруgнен съм В npeцuзupaнemo на
gamupoBkama, защоmо eнkoл nuoнu с nogoбнu размерu u ukонографuя на образа
om Преслав В koлekцuume на Coфuuckuя археологuчесku музеО, Нацuоналнаmа
хуgоЖесmВена галерuя, Старозагорсkuя музеО (наО-блuзъk no стuл със cuлu­
cmpeнckuя) , В Дъмбъртън Oykc u от Kopuнm не са от заmВоренu koмnлekcu u
също се оnреgелят kъм XI - Xlll В. 54 Кръсm №42 е случаuна нaxogka kpau kея на
Cuлucmpa, но uма nо-точнu u сuгурно gaтupaнu ycnopeguцu от XI В. oтkpuтu
8 KanugaBa, Смuрна, Корuнт, Херсонес, Ятрус - KpuBuнa, AkcakoBo u ДяgоВо 55 •
ПpegBug wupokoтo uм разnространенuе на голяма терuторuя моЖе ga се
npegnoлoЖu , че това е eguн от kласоВете eнkoлnuoнu с Врязанu uзобраЖенuя,
рабоmенu 6 ателиетата на Блuзkuя uзmok.
Труgно за ugентuфuцuране е uзобраЖенuеmо на светец Върху kръст №44,
koumo е случаОна нaxogka от Сuлuстра. Позата u облеkлото наnоgобяВат
Богороguца Оранта, но no npuнцun тя се nостаВя Върху onakoтo на peлukBa­
puume. ТВърgе схематuзuранuте очертанuя на образа могат ga се npunuшaт
на няkоu om nо-uзВестнuте cBeтuu, koumo се Врязват често Върху eнkoлnuoнu
om maзu груnа, но се оnреgелят еguнстВено no съnътстВащuте нagnucu. Tyk
нagnuc лuncBa (Вероятно е бuл Врязан наg главата на светеца, но точно там
kрьсmът е отkършен), но стuла u орнаментumе no облеkлоmо са нu nознатu
om uзобраЖенuя на с6. Георгu, сВ. Йоан , сВ. BacuлuO, сВ. HukoлaO u gp. Върху
peлukBapuu от Мала Азuя, Гърцuя, МолgаВuя, Унгарuя, Българuя, ЮЖна Русuя u
Beлuka Мора6uя 56 . В uзобраЖенuето на сuлuстренсkuя енkолnuон съм сkлонен
ga nрunозная сВ. Георгu no стuлоВu белезu. Кръглото лuце, овалната бpaguчka,
npuчeckaтa на kосата ВъВ форма на wanka са хараkтернu особеностu В ukо­
нографuяmа на kanagokuuckuя светец. Makap u тВърgе cmuлuзupaнu, те се
gолаВят u myk (табл. 144 , обр. 444 ), но не са gостатъчнu за kатегорuчното
ugeнmuфuцupaнe на сВ. Георгu kато Велukомъченuk В naтpuцuaнcku ogeЖgu,
зacmъnнuk за хората npeg Бога57 .
Hau-uнmepeceн от тазu груnа е kръст №41, kouтo е случаuна нaxogka 6
ДунаВсkаmа граgu на на Сuлuстра, неgалеч om сеВернаmа kpenocmнa сmена на
Дрьсmър. На него Вече съм се cnupaл В нарочна nyблukaцuя 58 LJ заmоВа myk ще

С. Г е о р г и е 8 а. Цит. сьч., с. 608, обр. 3; К. М и я т е В. Цит. съч., обр. 48, 51;

64

!О. В ъ .А. е lJ п. Цит. съч., с. 79, обр. 8; Д. Я 1t k о 8. Цит. съч„ с. 87, фиг. 1; М R о s s.
Ор. cit„ р. 74 - 7б, pl. 11198; G. D а v i d s о п. Ор. cit., 257, pl. 110205g.
н G /1. М :'i 11 и с и - А d а т е ~ 1 е а 11 и. Elemente „., р. 366, р/. V1; О. W и 1f f Ор. cit.,
р. 195, р/. XLVщ: G. D а v i d s о 11. Ор. cit., р. 257. р/. 110,т; V. N. Z а 1 е s k а i а. Ор. cit„
р. 154, jig. 2; Jщ,.,,_., .. „ S. 180. ТаЫ. 70: Л. До 1t ч е lJ а - Ле т k о В а. Кр'ЬСтоВе - еиkшпиони ...,
с. 120, таШ. 1/1,: DiadO\·o. Bulgarian, Dиrc/1, Japa11ese Expedition. Mediaeval seuleme111 a11d Necropolis ( 11"-
12111 cemury). Tokyo. 1989. р.276.
О. W 11 1f f Ор. cir„ /, р/. XLV918; Н. П. К о н. g а k о 8. Ци.т. съч„ 1, с. 104, 260 - 263,
16

рис. 163; G. n а \' ; d s о 11. Ор. cir., р. 257, р/. /10 10,н060; V. S р i 11 е i. Ор. cit„ р. 230 - 234,
fig. 1. 2; Z. L о \' а g. Ор. cir.. р. 152. jig. 31; К. М и я rn е 8. Цит. съч„, обр. 62, 63, 65 - 67,
69; В. Н. К .ч u и ц ь k и й. Цит. съч., с. 107 - 116: J. Р о и 1 i k, В. С /1 r о р о v s k У·
Ve/ka Morai1a. J>1·a/1a, 1985, р. J76.
я В. Н. Л аз ар е 8. НоВый памеrпниk cma1tko8oй .Жи8описи XJJ 88. и образ Георгия - Война
В Визаитийсkом и gреВн.еруссkом изkусст8е. - DBp, VI, 1953, с. 198 c.t. .
68
Г. А т а u а с о В. Cpegнo8ekd3eн kръст - ен.kшпиои. иа ANNA MONAXНNA от д!J'ЬСm'Ьр
(Сщuстра.). - l'П (nog ·печат).

255
го разглеgам наu-Вече ВъВ Връзkа с останалuте граВuранu eнkoлnuoнu. Доkато
образuте Върху тях са схематuзuранu u застuналu go таkаВа cmeneн. че
разnознаВанеrтю uм без gоnълнumелно Врязанuте нagnucu е не6ъзмо>kно, туk
образът е uнguBugyaлuзupaн u с paзgBu>keнu лuнuu. Kamo gобаВuм kъм това u
ckьceнume nponopцuu на фuгурата, смятам. че стuлоВuте особеносmu 6 uзо­
бра>kенuето на Богороguца на тозu енkолnuон го разлuчаВаm om останалumе
нaxogku om тазu груnа. oтkpuтu 6 Cuлucmpa. В moBa отношенuе mou наnо­
gобяВа kръстоВе от среgноВеkо6нuте селuща наg анmuчнuте граgо6е CeBmo-
noлuc u Hukonoлuc ag Исmрум 59 , kakтo u kръстоВе om koлekцuяma на Археоло­
гuчесkuя музеu - Софuя u от Херсон 60 , onpegeлeнu om К. MuяmeB u В. Залесkа
no стuлоВu белезu kъм Х - XI 6. Kamo отkрuВам uзВесmна блuзосm В манuера
на uзобра>kенuе Върху cuлucmpeнckuя peлukBapuO с xygo>kecт6eнu тВорбu на
мakegoнckuя неоkласuцuзъм , също gостuгнах go nоgобна gaтupoBka - Bmopama
nonvBuнa на Х uлu самото начало на XI В. Старобългарсkuят нagnuc ANNA
MONAXHNA смятам, че gоnълнuтелно е Врязан от npuтe>kaтeлkama на kръ­
ста. Възмо.>kността наgnuсът ga е гръцku е мuнuмална. защото на гръцku
монахuня се nuшe µo \•axiJ, а туk gобре лuчат nослеgнuте gBe бyk6u N u А u се
чете съВършенно ясно старобългарсkата gума MONAXHNA. Що се отнася go
лuчното uме ANNA, то се среща Върху няkолkо старобългарсku kupuлcku нa­
gnuca от Х В. В Преслав u РаВна 61 •
В теkста няма бykBu с хараkтерна nалеографuя за nрецuзuране на gamu-
poBkaтa , но kато цяло me uмam особеносmu , noзнamu om сmаробьлгарсku
enuгpaфcku naмemнuцu om Х - XI В.
Останалшnе kръстоВе с граВuранu, но схематuчнu фuгурu навярно се раз­
nространяВаm малkо nо-kьсно , от среgата на XI go Xlll В. За npeцuзupaнemo
на gолната хронологuчесkа гранuца са необхоguмu ноВu nроуч6анuя. но npu
наблюgенuя н а nаметнuцumе om kpenocтume В Добруg>kа uма еgна заkономер­
НС'"m . kоято се отнася mочно kъм moзu проблем.
В много ранносреgноВеkоВнu уkреnленuя (Цар Асен. Сkала, РуUно, Cpeguщe,
Балuk, Оkорш , Оgърцu, Нова Черна u gp.), kьgemo се omлuBam eнkoлnuoнu с
релефна ykpaca u kъgemo горната гранuца на .>kuBoт се npeцuзupa с монеmu
u нaxogku kьм В тората четвърт на XI В. (neчeнe>kkomo нашесm6uе 1034 г ?),
kрьсmоВете с Вряз ана ykpaca omcъcmBam. И същевременно се omkpuBam В
същата обл аст uз kpenocmu, kьgето uма >kuBom nрез XI - XIV В. - Дрьсmьр,
Дuногецuя, Веmрен, Пьkуюл луu Соаре, Исаkча, КранеВо, Каварна u gp.

~~ Л. Ч а ll r о U а. r:peguo8eko8uo селище uag 01tmuч1-tuJt граg Се8топшис (Х1 - XIV 8.). С.,
1972, с. 12 1, о6р. 97.9; JJ. ЦъроВ. H o8vomkpumu броп:юВи cpegнo8eko81tu kритоВе. - ГМСБ, Х. 1984,
с. 56 - 57.
00
К. М и 11 111 е fJ. Цит. съч., с. 79, обр. 66; V. N. Z а l е s в k а i а. Ор. cit., fig. 6.
б~ Т. Т о т v 1$. l loll cmapoбъ.1tttapcku пис.м еи па.метпиk от Прес.А.а8. - ИАИ, XXIX, 1966, с.
64. СВсgеиилто :ю 1ю911ш.:ите от PaRua ,91„11.Жа 1ta К. /1onkoucma1tmuнo8.

256
 3

•
6 8

10
11

16

о 2 Эсм

Обр. 1. 1: kpъcm om черен мuнераn; 2 - 16: eguнuчнu ono8нu kpъcmчema om Cunucmpa

17 ИНМВ, kн. 28 (43)

257
 18
17
19

22

26

о 2 Э см

Обр. 2. 17 • 22: eguнuчнu бронзоВu kpъcmчema om Cuлucmpa; 23 • 31 : gBouнu peлukBapнu

kpъcmчema om Cuлucmpa с малku размерu

258
 о 2 Зсм

Обр. 3. 32 - 36: релиkВарни kpьcmoBe с големи размери и релефна ykpaca от Силистра

259
 о 2 зсм

Обр. 4 . 37, 38, 40: peлukBapнu kръстоВе с големu размерu u релефна ykpaca от
Cuлucmpa; 39: фрагмент от gpeBнopycku релukВарен kpъcm om Xlll В. oтkpum В
Сuлuстра; 41: релukВарен енkолnuон с граВuран образ на Богороguца u старобългарсku
нagnuc ANNA MONAXHNA от Сuлuстра ( X-XI В. ); 42 - 44: PeлukBapнu eнkoлnuoнu с
граВuранu uзобраЖенuя от Сuлuстра ( Xl-Xlll В.)
260
 39
1

о 2 Зсм

Та б л. 1. 1 - kpъcm om черен мuнерал ( X-XI 6. ); 2 - paннoBuзaнmuucku оловен kpъcm -

енkолnuон om Cuлucmpa ( V-VI 6. }; 32, 34, 35, 36 - peлuk6apнu kpъcmoBe - eнkoлnuoнu с
релефна ykpaca om Cuлucmpa ( X-XI 6. ); 39 - gpeBнopycku релukВарен kpъcm - енkолnuон
от Cuлucmpa ( Xlll 6. ); 42 - 44 - peлukBapнu eнkoлnuoнu с граВuранu uзобраЖенuя om
Cuлucmpa ( XI - Xlll 6. )

261
 КАТАЛОГ НА НАХОДКИТЕ

1. Кръст . ИнВ . Nolll - 417 (обр. 1 1 , табл. IJ

Изрязан от черна бреkча с egнakBu рамене, uмащu kВаgратно сеченuе.
Върхът на горното рамо е отkършен npu отВора за оkачВане. Вuсочuна 1,7 см,
шuрuна 1,9 см. Отkрuт В nомещенuе No7 go северната kреnостна стена на
Дрьстър.
2. Кръст. ИнВ. Nolll - 290 (обр. 12 , табл. 12 ).
Равнораменно kръстче с ухо за оkачВане. Раменете на лuцеВата nолоВuна
са заnълненu с мрежест орнамент , npu kръстачkата е uзобразен лъчuст
kръст В kръг. Олово . Вuсочuна 4,1 см , шuрuна 2,8 см . Отkрuт заnаgно от
nомещенuе No6 В Дръстър.
3. Кръст. ИнВ. Nolll - 397 (обр. 1 ).Равнораменно kръстче. Горното рамо е nо­
gълго от останалuте u uма отвор за оkачВане. Олово. Вuсочuна 1,9 см, шu­
рuна 1,3 см . Отkрuт В nомещенuе No6 go северната kреnостна стена на
Дръстър.
4. Кръст . ИнВ . Nolll - 2164 (обр . 14 ) .
Равнораменно kръстче с многоъгълно сеченuе на ра мене те. Олово . Вuсочu ­
на 3,5 см , шuрuна 3,1 см . Отkрuт заnаgно от nомеще нuя No6 u 7 В Дръстър .
5. Кръст. ИнВ. Nolll - 17 (обр . 15 ).
Разнораменно kръстче с отВор за оkачВане В горното рамо. Олово. Вuсо­
чuна 2,2 см, шuрuна 2,0 см. Случаuна нaxogka от ДунаВсkата граguна на Cuлu­
cmpa.
6. Кръст . ИнВ . Nolll - 1921 (обр . 16) .
Разнораменно kръстче с отВор В горното рамо. Олово . Вuсочuна 2,2 см ,
шuрuна 1,8 см. Отkрuт заnаgно от nомещенuе No6 u 7 В Дръстър.
7. Кръст . ИнВ . Nolll - 396 (обр. 1J
Кръстче с kонuчно ушuренu В kрая рамене . Hag горното рамо uма халkа за
оkачВане . Бронз . Вuсочuна 2,5 см , шuрuна 1 ,6 см. Отkрuт nog настuлkата на
ранносреgноВеkоВна баня go северната kреnостна стена на Дръстър.
8.Кръст . ИнВ. No lll - 1 (обр. 18).
Кръстче с ушuренu В kрая рамене. В горното рамо uма отВор за оkачВане.
Олово. Вuсочuна 2 ,6 см , шuрuна 1,8 см. Случаuна нaxogka kpau Дунав .
9. Кръст. ИнВ . Nolll - 16 (обр. 19).
Равнораменно kръстче със cфepougнu nъnku В kраuщата на раменете . Прu
kръстачkата - kВаgратно ушuренuе. Олово. Вuсочuна 2,5 см, шuрuна 1,7 см .
Случаuна нaxogka от ДунаВсkата граguна на Сuлuстра.
10. Кръст. ИнВ. No lll - 401 (обр. 1 10 ).
Равнораменен kръст с nupaмugaлнo ушuренu kъм kрая рамене. Hag горното
рамо uма халkа за оkачВане, npu kръстачkата - релефно kръстче. Бронз . Вu­
сочuна 3,4 см, шuрuна 2,4 см. Намерен npu строuтелстВото на Жuлuщен блоk
В центъра на Сuлuстра .
11 . Кръст . ИнВ . Nolll - 400 (обр. 1, J
Еgната страна nлocka, а gругата - траnецоВugно сkосена. Hag горното
рамо uма неgообработено ухо за оkач6ане, gолното рамо е отkършено. Върху
nлосkата страна npu kръстачkаmа е uзобразен 6ърнат kръст, Върху noлemo
11 11

262
на лuцеВата стран а - kръст с трuъгълно ywupeнu В kрая рамене. Олово .
Вuсочuна 2,9 см , wupuнa 2,4 см . Ornkpuт В nомещенuе №6 В Дръстър.
12. Кръст . ИнВ . №111 - 394 (обр. 112).
Плосъk с форма на латuнсku kръст u ухо за оkачВане на горното рамо .
Еgната страна е глаgkа, Върху gругата е Вgълбан kръст с разkлоненu kpauщe.
Олово . Вuсочuна 4,0 с~. wupuнa 2,4 см . Отkрuт В nомещенuе №4 go северната
стена на Дръстър.
13. Кръст. ИнВ . №111 - 6 (обр. 113) .
Кръст с YЧJUpeнu В kрая рамене nog формата на gBouka nъnku . Върху гор­
ното рамо uма ywupeнue с отвор за оkачВане. Върху еgното лuце npu kръс­
тачkата uма релефен kръст с точku В меЖgурамuята . С точku са орнамен­
тuранu u раменете. Върху gругото лuце npu kръстачkата uма kръст В kръг .
Раменете са орнаментuранu с рuбя kост". Олово. Вuсочuна 4,2 см , wupuнa 3,9
11

см . Случаuна нaxogka от ДунаВсkата граguна през 1952 г .

14. Кръст . ИнВ. No/11 - 398 (обр. 1 ).
Равнораменен kръст с разцъфналu kpauщa nog формата на gBouka nолусфе­
рuчнu nъnku . Прu kръстачkата uма nъnkoBugeн орнамент , раменете са ykpa-
ceнu с gBouka наgлъЖнu kанелюрu . Олово. Вuсочuна 3,2 см , wupuнa 3,1 см .
Отkрuт В nомещенuе №2 В Дръстър.
15. Кръст. ИнВ. №111 - 2523 (обр. 11 J
Равнораменен kръст , чuuто рамене са орнаментuранu с рuбя kост''. Слеg
11

отkърwВане на ухото за оkачВане е nробuт Вторuчен отВор, а слеg неговата

noBpega Върху gругото отвесно рамо е наnраВен нов отВор за оkачВане. Олово.
Вuсочuна 3,5 см, wupuнa 3,5 см . Oтkpum заnаgно от nомеще нuе №6 - 7 go
северната стена на Дръстър .
16. Кръст . ИнВ . №111 - 13 (обр . 116) .
Кръст с траnецоВugно ywupeнu рамене u ухо за оkачВане наg горното
рамо . На еgното лuце Върху kръстачkата u рамен е те
no eguн орнамент uма
"nтuче oko". Върху gругото лuце uма релефен kръст с no gBa nъnkoBugнu
орнамента на Всяkо рамо . Долното рамо е отkърwено. Олово. Запазена Вuсо­
чuна 2,6 см, wupuнa 2,5 см. Намерен В Сuлuстра kpau брега на Дунав nрез 1957.
17. Кръст . ИнВ . №111 - 399 (обр. 2).
Кръст с gBouнo разkлоненu kpauщa, заВърwВащu с nъnku. Пъnkа u 6 центъра
на kръстачkата Върху лuцеВата страна. Hag горното рамо uма ухо за оkач­
Ване. Бронз. Вuсочuна 3,4 см , wupuнa 1,8 см. Отkрuт npu paзkonku В nомещенuе
№6 go северната kреnостна стена на Дръстьр .
18. Кръст . ИнВ . №111 - 2903 (обр. 210) .
Равнораменно kрьстче с gBouнo разkлоненu kpauщa на раменете , заВърw-
6ащu с g6ouka nолусферuчнu nъnku . Hag горното рамо ухо за оkачВане, nog
kръстачkата малъk kрьгъл отВор. Бронз. Вuсочuна 2,5 см, wupuнa 2,0 см. От­
kрuт go kула 1 3 kpau южната kреnостна стена на Дръстър .
19. Кръст. Ин6 . №111 - 395 (обр . 2, 9) .
Фрагмент от kръст с eлuncoBugнu ywupeнuя В kрая на раменете, kouтo са
мapkupaнu с g6ouka nъnku . Върху тях u npu kръстачkата uма орнамент "nтuче
oko" Долното рамо е oтl<Qpweнo , а наg горното рамо uма ухо за оkачВане.

263
 Бронз. Ззnазена Вuсочuна 4,7 см, wupuнa 4,0 см. Отkрuт неgалеч от kула №1
наДръстър.
20. Кръст. ИнВ. №111 - 15 (обр . 220).
Форма на латuнсku kръст с ухо за оkачВане. Върху лuцеВата страна с
нuсъk релеф е nреgстаВено Разnятuе. Хрuстос е с нuмб u gълъг безръkаВен
kолобuум, gостuгащ глезенuте на kpakaтa. Бронз. Вuсочuна 3,9 см, wupuнa 2,1
см. Случаuна нaxogka от брега на Дунав.
21. Кръст. ИнВ. №111 - 2515 (обр. 22 1) .
Форма на латuнсku kръст с ухо за оkачВане. Върху лuцето uма схематu­
зuрано Разnятuе. Хрuстос е гол , npenacaн само с nерuзома. Бронз. Вuсочuна
5,9 см, wupuнa 4,1 см. Отkрuт заnаgно от nомещенuе №6 - 7 go северната
kреnостна стена на Дръстър.
22. Кръст. ИнВ. № 1 11 -8 (обр. 222) .
Еguнuчен kръст с ухо за оkачВане. Върху лuцето е uзобразено с нuсъk
,.релеф сuлно схематuзuрано Разnятuе. Хрuстос е В gълъг kолобuум, наg гла-
v •
Вата му е nостаВен тuтул. Бронз. Вuсочuна 3,8 см, wupuнa 2,0 см. Случаuна
нaxogka от ДунаВсkата граguна.
23. Кръст. ИнВ. №111 - 409 (обр. 223).
Изцяло заnазен gВоен peлukBapuu с kВаgратно ywupeнue npu kръстачkата,
kьgето е uзобразен релефен лъчuст kръст . Бронз. Вuсочuна 3,1 см, wupuнa 1,8
см. Отkрuт В nомещенuе №6 6 Дръстър.
24. Кръст. ИнВ. №1 1 1 - 411 (обр. 224).
Заnазена onakaтa nолоВuна с gBouka шарнuрнu xaлku. Прu kръстачkата е
Врязан nлuтko Х-образен знаk. Върху gолното рамо е uзnucaнa гръцkата буkВа й
,Върху странuчнuте рамене egBa лuчат съkращенuята IC - ХС. Бронз. Вuсо­
чuна 3,1 см , wupuнa 2,2 см . Отkрuт В nомещенuе №4 go северната kреnостна
стена на Дръстър.
25. Кръст. Инв. №111 - 2904 (обр. 225).
Запазена лuцеВа nолоВuна на релukВарен енkолnuон без орнаментална ykpa-
ca. Бронз. Вuсочuна 5,7 см , wupuнa 3,4 см. Случаuна нaxogka kpau брега на
Дунав.
26. Кръст. ИнВ. №111 -14 (обр. 226) .
Заnазена лuцева nоловuна от peлukBapuu с uзобраЖенuе на релефно Разnя­
тuе. Хрuстос е В gьльг kолобuум. Част от горната u цялата gолна шарнuрнu ·
xaлku са отkьршенu. Вuсочuна 3,2 см , wupuнa 1,8 см. Бронз. Случаuна нaxogka
от ДунаВсkата граguна.
2i Кръст. И нВ. № 1 11 - 408 (обр. 227).
ЛuцеВата nоло6uна от peлukBapuO с no еgна шарнuрна халkа Върху omBec-
нomo рамо. Върху лuцето uма Разnятuе 6 нuсъk релеф. Хрuстос е В gълъг
kолобuум с egBa goлoBuмu nоgробностu от лuцето. Бронз. В u сочu н а 4,6 см,
wupuнa 1,9 см. Отkрuт В nомещенuе №4 go северната kреnостна стена на
Дрьстър.
28. Кръст. Инв. №111 - 5 (обр. 220).
Запазена onaka nолоВuна с gBe gBoOku шарнuрнu xaлku Върху отвесното
рамо. С нuсъk релеф е nреgстаВена Богороguца Оранта с наgunлен хuтон u
мантuя. Бронз. Вuсочuна 3,7 см, wupuнa 2,2 см. Случаuна нaxogka.

264
 29. Кръст. ИнВ. №111 - 407
229) . (обр.
Опаkа полоВuна от peлukBapuO с gBe gBouku шарнuрнu xaлku Върху отвесно­
то рамо. През горнuте xaлku nремuнаВа нuт, В kouтo е запазена халkата на
лuцеВата nолоВuна. В рамkuрано поле с нuсъk релеф е uзобразена Богороguца
Оранта В gълъг хuтон. Образът е стuлuзuран u сuлно uзтрuт. Бронз. Вuсо­
чuна 4,1 см , шuрuна 2,2 см. Отkрuт В nомещенuе №4 go се6ерната стена на
Дръстър.
30. Кръст. ИнВ. №111 - 12 (обр. 230).
Запазено горното рамо от опаkа полоВuна на релukВарен енkолпuон. ЗаВъf:Г
шва с eлuncoBugeн меgальон, В kouтo с нuсъk релеф е nреgставен стuлuзuран
бюст на светец. Олово. Заnазена Вuсочuна 3,3 см, шuрuна 1 ,6 см. Случаuна
нaxogka kpau Дунав.
31. Кръст. ИнВ. №111 - 406 (обр. 23 ,).
Част от onaka nоло6uна на peлuk6apu0 с релефно uзобра>kенuе на Богоро­
guца Оранта. Тялото е ъгловато, мафорuят u хuтонът са стuлuзuрано пре­
gстаВенu. Горното рамо u халkuте на gолното рамо са отkършенu. Бронз.
Заnазена Вuсочuна 2,3 см , шuрuна 2,5 см. Отkрuт В помещенuе №4 go север­
ната стена на Дръстър.
32. Кръст. ИнВ. №111 - 403 (обр. 332 , табл. 13 J
Заnазена част от nоло6uна на релukВарен енkолnuон. Прu kръстачkата със
сраВнuтелно Bucok релеф е преgстаВена uнguBugyaлuзupaнa фuгура на Богоро­
guца Оранта с kръгъл нuмб, мафорuu u наgunлен хuтон. Ръцете са разтВоре­
нu В молuтВена поза, а nog лаkтuте са Врязанu сuглuте М Н - е V. В kрая
на горното u напречнuте рамене В kръглu меgальонu са ckyлnтupaнu uнguBu ­
gyaлuзupaнu бюстове на трuмата еВангелuстu, kато наg тях са Врязанu
uнuцuалuте на uмената uм - горе М(МатеО), Вgясно Л(Луkа), Вляво 1 (Йоан). В
kрая на gолното рамо е стоял бюста на Mapko. Бронз. Запазена Вuсочuна 6,0
см , шuрuна 5,5 см. Отkрuт ВъВ· Вътрешнuя gBop на ВерuЖнuте nомещенuя go
северната kрепостна стена на Дръстър.
33. Кръст. ИнВ. №111 - 405 (обр. 333).
Запазена част от onakaтa nоло6uна на peлukBapuO с gBe шарнuрнu xaлku.
Прu kръстачkата uма релефно uзобра>kенuе на Богороguца Оранта В gълъг
хuтон, В kрая на раменете - бюстове на четuрuмата еВангелuстu. Bcuчku
образu са сuлно uзтрuтu . Слеg счуnВането на халkuте Върху горното рамо
Вторuчно са npoбuтu gBa отвора за оkачВане. Долното рамо е отkършено.
Бронз. Заnазена Вuсочuна 5,1 см, шuрuна 4,1 см. Отkрuт В nомещенuе №6 В
Дръстър.
34. Кръст. ИнВ. №111 - 4 (обр. 334 , табл. 134). /

Изцяло заnазена лuце6а nоло6uна от gВоен релukВарен енkолnuон , Върху

kouтo с нuсъk релеф е uзобразено Разnятuе. Хрuстос е с леkо наkлонена
наgясно глава, с мустацu, браgа u gълга go раменете koca. Облечен е В gълъг
наgunлен kолобuум u е стъnuл Върху суnnенgанеум. Hag главата му Върху
Голготсkuя kръст е npukpeneн тuтул, фланkuран от слънцето u луната. В
kрая на наgлъЖнuтте рамене са npegcтaBeнu схематuчно фuгурuте на моле­
щuте се Богороguца u Йоан Богослов. Поg наnречнuте рамене на Голготсkuя
kръст са Врязанu еВангелсkuте стuхоВе IЛЕОУ[О]С C[OV] -Ето тВоя сuн u
265
IЛOV (Н] МН[ТНР] COV- Ето твоята мauka (Йоан 19, 27). Слеg счупването на
шарнuрнuте xaлku тазu полоВuна е носена kато еguнuчен енkолпuон, оkачВан
през gопълнuтелно пробuтuя отвор наg титула. Олово . Вuсочuна 8,9 см, шu­
рuна 5,6 см . Случаuна нaxogka В gунаВсkата граguна .
35. Kpъcin . ИнВ . №111 - 404 (обр. 335 , табл . 13J
Изцяло запазена опаkа полоВuна от релukВарен енkолпuон с
gBouka шapнuJ:r
нu xaлku u нuт наg горното рамо. Прu kръстачkата с Bucok релеф грубо е
сkулnтuрана фuгурата на Богороguца Оранта с мафорuu u gълъг наguплен
хuтон . В kрая на раменете В kръглu меgальонu са npegcтaBeнu схематuзuранu
бюстове на четuрuмата еВангелuстu . Бронз. Вuсочuна
7,9 см , шuрuна 5,3 см .
Отkрuт прu проучване на >kuлuщe Върху помещенuе №5 go северната стена
наДръстър.
36. Кръст. ИнВ. №111 - 402 (обр. 336 , mабл. 136).
Изцяло запазен gВоен релukВарен енkолпuон , но uзобра>kенuята са сuлно
поВреgенu от kорозuоннu яз Вu. Върху лuцеВата страна се gолаВя Разпятuе, а
В kрая на раменете - релефнu фuгурu (на Вярно Богороguца u Йоан Богослов) .
Няkолkо бykBu поg напречнuте рамене на Голготсkuя kръст поkазВат, че u myk
са стоялu еВангелсkuте стuхоВе (Йоан 19, 27) , познатu нu от kръст №34.
Върху опаkата страна се g~лаВя фuгураmа на Богороguца Оранта u бюстове
на еВангелuстuте В kръглu меgальонu . Бронз. Вuсочuна 9,2 см , шuрuна 5,2 см.
Отkрuт В югозапаgнuя ъгъл на помещенuе №7 go северната стена на Дрьс­
тьр.

37 . Кръст. ИнВ. №1 (обр. 434 ) .

Фрагмент от опаkа полоВuна на релukВарен енkолnuон с отkършено ляво
рамо. Почтu цялото поле е заето от релефно uзобра>kенu ~ на Богороguца
Оранта с мафорuu u gълъг наgunлен хuтен. Образът е uзтрuт ВслеgстВuе
на gълга употреба на енkолпuона. Бронз. Вuсочuна 6,4 см , шuрuна 3,2 см. Слу­
чаuна нaxogka от Сuлuстра .
38. Кръст. ИнВ. №111 - 1955 (обр. 438) .
Запазен фрагмент от лuцеВа полоВuна на gВоен релukВарен енkолпuон, чu­
ето горно рамо е отkършено. Почтu цялото лuцеВо поле е заето от разnя­
тuе. Хрuстос е В gъльг наgunлен kолобuум , но nоgробностuте са залuченu
ВслеgстВuе на gългото ползване на kръста. Бронз. Вuсочuна 4,2 см, шuрuна 3,4
см . Отkрuт преg помещенuе №4 В Дрьстър.
39. Кръст . ИнВ . Nolll - 412 (обр. 439 , табл. 139) .
Запазено е gясното u gолно рамо от лuцеВа nолоВuна на gВоен релukВарен
енkолпuон . Краuщата на раменете са оформенu kато kрьглu меgальонu, kou-
тo се разгранuчаВат чрез gBouka малku kanчuцu. Прu kръстачkата е запазено
ВьВ Bucok релеф uзобра>kенuе на Богороguца (навярно Oguгuтapuя по аналог с
gpyгu eнkoлnuoнu от тозu тun) с gълъг наgunлен хuтон , наg kouтo go kоле­
ната се cnycka мантuя . В меgальонuте с Bucok релеф са ckyлnтupaнu бюсmо­
Ве на сВетцu със стремеж за uнguBugyaлuзupaнe . Вертukално , Вgясно om
Богороguца, се чете нagnuc ПОМАГАй, а Вляво от бюста на gолнuя сВеmец
лuчат буkВuте ВА (СИЛИЙ) . Бронз. Вuсочuна 4,7 см, запазена шuрuна 3,5 см .
Omkpuт В nомещенuе № 7 go северната стена на Дръстьр .

266
 40. Кръст. ИнВ. №111 - 2908 (обр. 440) .
Изцяло запазена опаkа полоВuна от gВоен релukВарен енkолпuон. Прu kръ­
стачkата с Bucok релеф е uзобразена Богороguца Оранта с мафорuu u gълъг
наguплен хuтон , В kрая на раменете uма бюстове на четuрuмата еВангелu­
стu. Бронз. Вuсочuна 9,1 см, шuрuна 4,0 см . Отkрuт запаgно от прохоgа
меЖgу помещенuе №4 u 6 В Дръстър.
41. Кръст . ИнВ. №111 - З (обр. 441 ).
Запазена част от лuцеВата полоВuна на gВоен релukВарен енkолпuон. Лu­
цето е заето от Врязано uзобраЖенuе на Богороguца с молuтВено събранu
ръце npeg гърguте . Лuцето е nортретuзuрано, главата е nokpuтa с мафорuu,
Върху kouтo е граВuрана зВезgа , гънkuте н а хuтона са gобре nоgчертанu ,
kpakaтa стъnВат Върху nogнoЖнuk. Върху ляво то u gясното рамо Вторuчно е
Врязан kupuлcku нagnuc ANNA MONAXHNA. Върхът на горното рамо е отkър­
шен. Бронз. Вuсочuна 5,7 см, шuрuна 4,0 см . Случаuна нaxogka kpau брега на
Дунав, неgалеч от северната kрепостна .сте на на Дръстър.
42. Кръст. ИнВ. №111 -9 (обр. 442 , табл . 14 ) .
Запазен фрагмент от опаkа полоВuна на gВоен peлukBapuO . Прu kръстачkа­
та граВuрано сuлно схематuзuрано uзобраЖенuе на Богороguца Оранта с
несъразмерно голяма глава, чuuто мафорuu е загатнат с насечku поg форма­
та на рuбя kост. В kрая на заnазеното ляво рамо несръчно е Врязана nалма .
Hag главата са нанесенu сuглuте М Н Р - е V.
Долното u gясно рамо са отkършенu. Бронз . Вuсочuна 5,7 см , заnазена
wuput:ta 4,0 см . Случаuна нaxogka от ДунаВсkата граguна .
43. Кръст. ИнВ . №111 - 410 (обр. 443 , табл. 143).
Изцяло запазена лuцеВа полоВuна от gВоен peлukBapu u . Върху Голготсkuя
kръст е Врязано схематuчно uзобраЖенuе на Хрuстос разnънат с нuмб u
gълъг kолобuум . Стъпuл е Върху поgноЖнuk наg аgамоВата глава; наg нuмба е
nреgстаВен тuтул , фланkuран от слънцето u луната. Hag наnречнuте раме­
не на Голготсkuя kръст са Врязанu сuглuте
IC ХС - NНКА. Бронз. Вuсочuна 9,5
см , шuрuна 5,0 см. Отkрuт uзточно от nомещенuя №6 - 7 go kрепостната
стена на Дръстър.
44. Кръст . ИнВ. №1 11 - 2 (обр. 444, табл. 144).
Част от лuцеВата nолоВuна на gВоен peлukBapuu , Върху kouтo е Врязан
светец В поза "Оранта". Лuцето е с kръгъл овал , малkа kръгла бpaguчka, нucko
nаgнала наg очuте , но прuбрана заg ушuте koca. Облечен е В богато уkрасен
хuтон , обрамчен В gолнuя kpau с шupok, Вълнообразно орнаментuран пояс.
Раменете u гърguте са пokpuтu със защрuхоВана мантuя , преnасан е с пояс ,
марkuран само с еgна лuнuя. Обут е .в oбyBku (ботуш) с Bucok тоk. В kрая на
наnречнuте рамене uма трu сuметрuчно Врязанu орнамента "птuче oko".
Горното рамо е отkършено. Бронз. Вuсочuна 8,5 см , шuрuна 5,9 см . Случаuна
нaxogka kpau брега на Дунав.

267
 MITTELALTERLICHE KREUZE (ENKOLPIEN) AUS SILISTRA

G. АТ А N А S О V

(Zusammenfassung)

Verбffentlicht werden die in Silistra (Drastar) zufallig sowie bei archaologischen

Ausgrabungen gefundenen Brustkreuze (Enkolpien). Nach der bereits durchgesetzten
Klassifikation werden sie in zwei Haupttypen eingeteilt: einzelne Brustkreuze (Enkolpien)
und doppe~e Brustkreuze (Enkolpien) mit Reliquien. Unter den einzelnen herrschen die
aus Blei gefertigten vor, zu denen auch halblertige gehбren , die fOr eine бrtliche
Herstellung sprechen. Eines dieser Kreuzchen (Nr. 2) ist in das 5. Ьis 6. Jh. zu
datieren. Die ubrigen gehбren zum 1О. Ьis 13. Jh.
Die doppelten (Reliquiar-) Enkolpien Ьilden zwei Typen: Enkolpienkreuze mit
reliefartigen und solche mit gravierten Darstellungen. Unter denen mit reliefartigen
Darstellungen kommen einige in grбBeren Abmessungen (Nr. 32-36, 40) vor, die wohl
aus nahбstlichen (palastinischen) Werkstatten stammen oder nach nahбstlichen Modellen
im 10. Ьis 11. Jh. in'den Religionszentren der Balkanhalblnsel, einschlieBlich Drastars,
gegossen wurden. Diesem Тур rechnet der Verfasser auch ein im 13. Jh. nach Drastar
gebrachtes russisches Enkolpion (Nr. 39).
Unter den Kreuzen mit gravierten Verzierungen kommt ein seltenes Exemplar vor.
Es unterscheidet sich von den Obrigen nach dem Darstellungsstil und der zusatzlich
gravierten altbulgarischen lnschrift ANNA MONAXHNA (Nr. 41) und ist in die zweite
Halfte des 10. oder in die ersten Jah re des 11. Jh. zu datieren. Die ubrigen Enkolpien
dieses Typs sind, aufgrund von Parallelen , allgemein in das 11 . Ьis 13. Jh. (Nr. 42-
44) zu datieren .

268
 НАХОДКА НА СРЪБСКИ ГРО ШОВЕ ОТ XIV В. ПР И
С.СОКОЛНИК, ДОБРИ Ч КО

А Л ЕКСА Н ДЪР КУЗЕВ

СъkроВuщето е от kрuто на оkоло 1 kм uз точно о т селото nokpau gеснuя

б ря г на gола nрез 1986 г. П о веч ето сръбсku грошове са намеренu на nлощ
оkоло 6 м2 заеgно с gBe целu u еgн а noлoBuнka сребърнu kоnчета 1 . Те са
сферuчнu u kyxu с nетлuца за npuщuBaнe kъм gрехата, а на nротuВоnолоЖна­
mа страна ykpaceнu с 4 nupaмugaлнo разnолоЖенu гранулu 2 (обр. 1). Hяkou
грошове са oтkpuтu н а 1 О - 20 м om о сноВноmо нахоguще , а няkоu gopu go 50
м. 3 НаВярно съkро Вuщето, заро вено В nл~тнена uлu kоЖена торбuчkа, В ново
Врем е npu оран u отч аст u от nоg земнu ЖuBomнu часmu ч но е бuло разнесено .
Възможно е част от м онетuте u нakumume ga са бш:~u намеренu от собст­
Венuцuте на нuВат а .
ВъВ Варненс kuя археологuчесku музеu nocтъnuxa 39 гроша nрез 1986 г. , 1
г рош В До б рuч k uя музе u u1 В ч астна kол~ kцuя4 . Несuгурно cBegeнu e uма за
gpyгu 2 гроша от Cokoлнu k, kouтo Вероя1nно са nonagнaлu В частнu cбu pku. Не
е uзkлючено ga са намеренu още няkолkо грошове със същата участ .
Tyk nублukуВам о б що 41 монетu о т Cokoлнuk. ЗабелеЖu телн о е , че noBeчe­
mo om тях uмат kонт рамарku . Те с а чemupu Buga: 1) kръгла , 2) чеmВъртum а
без uзобраЖенuе , З) четВъртu та с г ръцkаmа буkВа 't, 4} чеmВъртuта с uзоб­
раЖенuе на стuлuзоВа на nтu ца.

1
За тази N,a:x:ogka с8еgепия са посочен.и от меп 8 Ср'ьбсkи грошове 8 ДобруЖа през XIV 8.
- ИНМВ, 24 (.З9), с. 107, и от ИВ. Б'Ьч8ароВ. За шikou проб.А.еми no konmpa.мapkиpaftume мон.ети.,
участВа.л. и В паричн.отпо обр'ьщетше па ДобруgЖатюkот.о gеспотстпВо пре::. Втората пшо8и.н.а 1ю
XIV Веk. - Ну.м.измати.kа, XXJ, 3, 1987, с. 28 - 31.
:: Ин.8. №JV 3080 и 3081. Те.1и kопчета 1te са. еgнаk.Ви нито по размери, пито по гшемина. и
съотпошен.и е 1ю гран.у.11.ите. Например kопчето с ип8. №JV 3081и.ма.gиаметър1,1 см иgъ.л.Жи.1ш
2,1 с.м, а Връхната гртщ.11.а с по-гам~.м.а от gсините. Другото kопче и.ма gио.м. 1,2 сми gмЖ.
2,4 с.м, а четирите гращр.и са egnak8o го.А.е.ми и 8 оспо8ата опасани с ycykana те..-с.. Пт
третото kопче е за.п.а.:1ена са.мо с.мочkопа. go.A.na nО.А.о8ина с четири .м.пого гшеми грапу.А.и .
СА.еgоВате.мю трите kопчето. 11,е произхоЖgаrп от egna gpexa пораgи ра.1.А.uч1ште им размери
и уkраси. Този тип kопчета са из8остп и ц от gруги место В сrпрапата, па пример 8 гробове
от Х.ЛI В. 8 пеkропаА.а при с. Дебпе8о - flЖ. ИВ. Зоха.рие8. Cpegнo8eko8eN. uekpon.o.A. В м . Ka.A.emo
при с. Деб1tе8о, Л о8ещkи оkр·ьг. - Apxeo.л.oгuJt, ХХ, 1, с. 41, обр. 7.
3
J\1оиетпиrпе и k.опчетота са памерепu. с мета.л.огпърсачи отп u.лk.().A.kO .л.ица.
4
Д'Ь.А.)/(,а б.А.агоgарпост 1ю k.о.л.егатпа Весе.л.шt Парушев, kой.то м и npegocma8u. гроша от
Добри чkил .музей. за пуб.А.иkу/Jаис. Дру;шшп грош е притпеЖа.пие 1ю ko.A.ekцuonepa Асен Тасев. Той
също .ми го npegocтa8u за пуб.А.иkу801tе, ·т koemo му б.11.агоgорл.

269
 КАТАЛОГ НА СРЪБСКИТЕ ГРОШОВЕ

КРАЛ СТЕФАН УРОШ ДЕЧАНСКИ

1 Bug - UROSIUS - REX - SSTEFAN (Ljubic IV, 23}

1 грош
1. Л. Крал с чаталеста kорона u сВ. Стефан gьр.Жат Вероятно gВоен kрьст
(горе орязан} , gолу Вляво от gрь.Жkата буkВата S, наgпuс UROSIUS - REX -
STEFAN.
О. Христос cegu на престол , gолу gясната част на gрехата му е на зигзаг.
Знацu М - В.
Дuам. 19 мм , тегло 1,15 г, орязан , относuтелно запазен. ИнВ. №V 1488. Табл . 11,2.

КРАЛ СТЕФАН ДУШАН

11 Bug - лuце: шлем с ykpaca, наgпuс DEI GRA REX - STEFANUS

опаkо: Хрuстос cegu на престол (LjuЬic VI, 24-Vll , 1-4)
1 грош
Особеностu:
2. Л. Горе В kрьга петльча розета. О. Знацu- (?) - О.
gм . 17 мм, т. 1,16 г , орязан, запазен. ИнВ . №V 1489. Табл. 1 3,4.

111· Bug - лuце: шлем с ykpaca, наgпuс + MONITA - REX STEFA

опаkо: Хрuстос cegu на престол (LjuЬic Vll, 5-11)
8 гроша
Особеностu:
3. Л . Горе В kрьга шестльча розета. О. Знацu Fg - 1 горе, наg сuглuте,
знацuте N - Ж, kрьгла kонтрамарkа.
Дм. 17 мм , т. 0,78 г , орязан , запазен, прегънат. ИнВ . № V 1490.
4. Л. В kрьга Впuсана оkрь.Жност с точku. О. Знqцu Т - (?).
Дм. 19 мм, т. 1,39 г, малkо uзтрuт. ИнВ. №V 1491 .
5. Л. В kрьга оkрь.Жност с точku. О. Знацu Л - V.
Дм. 20 мм, т. 1,19 г, относuтелно запазен. ИнВ. № V 1492.
6. Л . В kрьга плосьk kрьг. О. До лявото рамо kръгче , знацu R - L.
Дм. 18 мм , т. 1,06 г , запазен , леkо прегънат. ИнВ. № V 1493.
7. Л. В kръга неясна ykpaca. О. Знацu (?) - (?).
Дм. 20 мм , т. 1 ,39 г, малkо uзтрuт. ИнВ. !-JoV 1494.
8. Л . В kръга оkрь.Жност с розета. О. Знацu N - О.
Дм. 19 мм , т. 1,26 г , орязан , запазен. ИнВ. № V 1496. Табл. 15,6.
9. Л . В kръга плосьk kрьг , четВъртuта kонтрамарkа. О. До леВuя лаkът на
Хрuстос kрьгче, знацu N - О.
Дм. 20 мм, т. 1,14 г, орязан , запазен. ИнВ. № V 1497.
1О. Л . В kръга розета, четВъртuта kонтрамарkа, ала go нея лuчат gBa праВu
ъгъла - cлegu от неуспешнu опuтu за нанасяне на kонтрамарkата. О.
Знацu N - О.
Дм. 20 мм , т. 1,51 г, орязан , запазен. ИнВ. № V 1498. Табл. 17,8.

270
 ЦАР СТЕФАН ДУШАН

IV Bug - лuце: царятcegu на npecmoл u с gBe ръце gьрЖu меч на kоленеmе

cu, наgп_uс + RX RASIE - SТIP ROMA 0
Onako: Xpucmoc cegu на престол (Ljublc Vll, 17)
1 грош
Особеносmu:
11 . О. ;знацu R - V.
Дм. 20 мм, m. 1,65 г, запазен, В kрая npoбum. ИнВ. №V 1499. Табл. 11 9,1 О.

V Bug - лuце: царяm cegu на npecrnoл u с gBe ръце gьрЖu меч на

kоленеmе cu, нagnuc + REX RIA - SТIP ROIOM
onako: Xpucmoc cegu на npecmoл (LjuЬic Vll, 16, 18)
5 гроша
Особеносmu:
12. О. Знацu ST - лuце с mрuзьба kорона , gьлга koca u разgВоена браgа, чem­
Bьpmuma koнmpaмapka.
Дм. 20 мм, m. 1,20 г, заnазен. ИнВ. №V 1500. Табл. 11 11 ,12.
13. О. Поg леВuя лаkьm kрьгче, знацu 8- 1, чеmВьрmа koнmpaмapka.
Дм. 19 мм, m. 1,49 г, орязан, заnазен. ИнВ. №V 1501.
14. О. Знацu 6 - ot ·
Дм. 20 мм, m. 1,15 г, проnуkан , заnазен. ИнВ. No V 1502.
15. О. Знацu N ~ G
Дм. 17 мм , m . 0,54 г, заnазен. ИнВ . №V 1503.
!О_. Л. Слеg RIA uма kрьгче. О. Поg gяснаmа часm на престола kрьгче, знацu
ST - Ф.
Дм. 18 мм, m. 0 ,98 г, орязан, запазен. ИнВ. №V 1504.
VI Bug - лuце: шлем с ykpaca', наgпuс INfERATO - R STEFAN (US)
опаkо: Xpucmoc cegu на престол (Ljublc Vll, 1З)
4 гроша
Особеносmu:
17. Л . В kрьга многолuсmна розеmа. Знацu R - О, gBe koнmpaмapku - egнama
kрьгла В kрая, gpyгama чemBьpmuma В cpegama. Вероятно kрьглаmа koнmpa­
мapka е уgарена nо-kьсно.
Дм. 18 мм„ m. 0,85 г, орязан , заnазен. ИнВ. №V 1505. Табл. 11 JЗ,14.
18. Л. Почmu no cpegama чemBьpmuma koнmpaмapka с пmuца. О. Знацu R - 6
Дм. 19 мм , m. 0,92 г, орязан, запазен. ИнВ. №V 1506.
19. Л . В kрьга неясна ykpaca, почmu В cpegama чemBьpmuma koнmpaмapka. О.
Поg леВuя лаkьm kрьгче, знацu N - О. ·
Дм. 19 мм, m. 1,04 г, заnазен. ИнВ. № V 1507.
20. Л. В kрьга розеmа, noчmu В cpegama чemBьpmuma koнmpaмapka с nmuцa. О.
Поg леВuя лаkьm kрьгче, знацu N - О.
Дм. 19 мм , m. 0,82 г, omчekнamo kьсче , малkо uзmpum. ИнВ. №V 1508.

271
 Vll Bug - лuце: шлем с ykpaca, наgпuс INPER SEFA - N MON ITA
опаkо: Хрuстос cegu на престол (Ljublc Vll , 12)
3 гроша
Особеностu:
21 . Л. В kръга шестлъча розета , 6 среgата чет6ъртuта kонтрамарkа с буk­
Вата t. О. Знацu О - N.
Дм. 19 мм, т. 0,85 г, запазен, В kрая малkа gупчuца. Ин8. №V 1509. Табл. 11 15,16.
22. Л. Неясна ykpaca В kръга. О. Знацu (?) - (?).
Дм. 18 мм, т . 0,87 г. ИнВ. №V 1510.
23. Л. В kръга зъбчата шестлъча розета , В среgата четВъртuта kонтрамар­
kа с птuца. О . Знацu О - N.
Дм. 17 мм , т . 0,82 г , орязан, запазен , В Добрuчkuя музеu. ИнВ. №1 2846.

ДУШАН И ЕЛЕНА

Vlll Bug - лuце: цар u царuца gърЖат gВоен kрьст, царят gърЖu сkuптър,
наgпuс
STPKS IM - PERAT
опаkо: Хрuстос стоu 8 манgорла (Ljublc Vll, 20)
2 гроша
Особеностu:
24. Л. Сkuптьрьт заВьршВа с трuлuстнuk, Вляво от главата на царя също
mpuлucmнuk u gолу Вляво om царuцаmа mpuлucmнuk. О. Вgясно om Xpucmoc
eguн, Вляво mpu трuлuстнukа, знацu М - И ; почтu В kрая четВъртumа
kонтрамарkа с птuца.
Дм. 18 мм , т. 0,74 г , орязан , запазен, В kрая пропуkан. ИнВ . NoV 1511. Табл. 111
17 - 18.
25. Л. Долу gрьЖkата на kрьста опuра В буkВа R, сkuптьрьт заВършВа с kpuн?,
go;.1 Вляво on1 царuцата kрьгче. О . Вgясно от Хрuстос eguн, Вляво трu mpu-
лucmнuka, знзцu (?) - (?); В cpegama чemBьpmuma koнmpaмapka с пmuца.
Дм. 17 мм, m. 0,88 г, орязан, запазен. ИнВ. NoV 1512.
IX Bug - лuце: цар u царuца gърЖат еguнuчен kръст, u gВамата gърЖаm
ckuптpu, заВършВащu с kpuн, наgпuс ELENA STE - INPERATOR
опаkо: Хрuстос стоu В манgорла , от gВете странu с по peg
kръгчета (Ljublc s. 107, с.1)
2 гроша
Особеностu:
26. Л. Блuзо go kрая четВъртuта kонтрамарkа с птuца. О. З нацu В - ГА.
поg тях по трu kръгчета.
Дм. 19 мм, т. 1,15 г, запазен , пропуkан 8 kрая. Ин8. NoV 1513.
27. Л. В ьглuте на kръста uма по еgна точkа , В среgата чет8ъртuта koнm­
paмapka с буk6ата t . О. Знацu IA - В, kръгла kонтрамарkа В kрая, Вероятно
уgарена по-kьсно .
Дм. 18 мм, т. 1,16 г , запазен. ИнВ. NoV 1514. Табл. 111 19,20.

272
 Х Bug - лuце: цар u царuца gьp>kam gВоен kpьcm,
u gBaмama gьp>kam
ckunтpu, нagnuc ELIA IPAE - IPOR STFA
onako: Хрuстос cmou В манgорла (Ljublc Vll , 23)
6 гроша
Особеносmu:
28. Л. Ckunтpuтe заВършВ? т с mpu moчku . О. З нацu няма.
Дм. 20 мм , т . 0 ,83 г, заnазен. ИнВ. №V 1515. mабл . 111 21,22.
29. Л. Ckunтpuтe заВьршВаm с трu moчku. О. ОmляВо на Xpucmoc шесmльча
зВезguчkа, знацu няма , оmляВо на манgорлаmа - неяснu uзg packaнu знацu .
Дм. 18 мм, т. 0 ,97 г, орязан , заnазен. ИнВ. №V 1516.
30. Л . Ckunтpu не лuчат, блuзо go kрая чemBьpmuma koнmpaмapka с nmuцa. О.
Знацu няма.
Дм. 19 мм, т. 0,81 г, орязан , заnазен. ИнВ . NoV 1517.
31. Л. Ckunтpuтe заВършВат с mpu moчku . О. ОmляВо на Xpucmoc nеmльча
зВезguчkа , знацu няма, четВъртumа koнmpaмapka с бykBama ,; блuзо go kрая.
Дм. 18 мм , т . 0,95 г, леkо nрегьн аm, заnазен. ИнВ . №V 1518.
32. Л. Ckunтpuтe заВьршВаm с чemupu точ ku . О. ОmляВо на Xpucmoc nеmльча
з6езguчkа , знацu няма .
Дм. 17 мм, m. 0,83 г, орязан , omчekнamo kьсче, nponykaн В kрая на gBe месmа,
заnазен. ИнВ . №V 1519.
33. Л. Ckunтpuтe с чemupu moчku. О. Отляво на Xpucmoc шесmльча зВезgu­
чkа, няма знацu, nочтu В cpegama чemBьpmuma koнmpaмapka.
Дм. 18 мм, т. 0,73 г , знацu няма, заnазен. Пpume>kaнue на Асен Тасев ВьВ Варна.
XI Bug - лuце: цар u царuца gъp>kam kpьcm , u gBaмama gьр>kат ckunmpu ,
наgnuсьт сьgьр>kа uмето lnperator Stepan (?)
onako: Xpucmoc cmou В манgорла
5 гроша
Особеносmu:
34. Л. Дър>kат еguнuчен kрьст, ckunmpume заВьрш Ваm с чemupu moчku, нagnuc
IPREA .. - SASPIЭ .. ОmляВо на гла6аmа шесmльча зВезguчkа, знацu няма, блuзо
go kрая четВьрmuта kонтрамарkа с nmuцa.
Дм. 17 мм , т. 0,78 г, орязан , заnазен. ИнВ. №V 1520. Табл. 111 23,24.
35. Л . двоен kръст, ckunmpume заВьршВаm с mpu moчku , нag nuc .. R. О- ORPID.
О. З нацu няма. ·
Дм. 19 мм , т . 0 ,99 г, относumелно заnазен. ИнВ . №V 1521. Табл. IV 25,26.
36. Л. двоен kръст, ckunrтipume заВършВаm с mpu moчku, нagnuc ..... - SASPB.
О. ОmляВо на главата шестльча зВезguчkа, знацu няма.
Дм. 17 мм, т. 0,69 г, орязан, заnазен. ИнВ. №V 1522. Табл. IV 27,28.
37. Л. двоен kрьст, ckunтpuтe заВършВаm с mpu moчku, нagnuc IP .... - A~ASPIЭ
О. Оmgясно на глаВаmа шестлъча зВезguчkа, знацu няма.
Дм . 20 мм , m. О,88 г, отчуnена еgна mpema om гроша, заnазен . ИнВ . №V 1523.
38. Л. двоен kръст, ckunтъpьm на царя завършва с mpu moчku , нagnuc .. RATR
- OTARI, В cpegama четВърmumа koнmpaмapka с nmuцa. О. Вляво om рамото
wесmльча зВезguчkа, з нацu ням а
Дм. 20 мм, m. 1 ,17 г, nponykaн, В kрая omчekнamo kьсче, малkо uзmpum. ИнВ . №V
1524. Табл . IV 29,30.
18 инмв, kн. 28 (43) 273
 Xll Bug - лuце: gBe фuгурu gърЖат еguнuчен kръст u ckuптpu с kръст ,
фuгурата Вgясно от kръста uма пuрамugална kорона, gълга koca u браgа,
фuгурата Вляво uма зъбчата kорона, наgпuс, започва gолу Вgясно
опаkо: Хрuстос стоu В манgорла , отляво четuрu, отgясно трu шестлъчu
зBeзguчku (Ljublc Vll, 19; Е. Oberlaпder-Tarnoveaпu. Uп tresor de топпаiеs
serbes et bosпiaques trouve daпs la zопе des Bouches du Daпube (поtе
prelimiпai re).-Nuтizтaticar, 15, 1992, р. 73,D)
1 грош
Особеностu:
39. Л. Фuгурата с пuрамugална kорона е цар Душан, а gругата царuца Елена;
наgпuсът моЖе ga се чете +(IN} Р (ERA) ТО (R) S (TEFAN) 1 Е (LE) NA, блuзо
go среgата kръгла kонтрамарkа. О. Няма знацu.
Дм. 18 мм, m. 0,98 г, запазен. ИнВ . №V 1525. Табл. IV 31 ,32

ЦАР СТЕФАН ДУШАН ?

Xlll Bug - лuце: цар u царuца gъp>kam троен kръст, царят gъp>ku
сkuптър с kръст наkрая, заВършВащ с kръгче, наgnuсът заnочВа gолу прu
царсkата фuгура х ... В - ITO
опаkо:Xpucmoc npaB В манgорла, Вляво еgна, Вgясно от фuгурата gBe
шесmлъчu зBeзguчku, по среgата знацuте Е - SE, поg mях от g6ете _о_тра­
нu буkВата Т , а горе Вместо обuчаuнuте за Хрuстос uнuцuaлu IC - ХС са
нанесенu буkВuте RI, egнakBu om gВете странu.
1 грош
Особеностu:
40. О. Почтu В среgата четВъртuта kонтрамарkа.
Дм. 19 мм, m. 0,63 г, много uзтрuта. ИнВ. №V 1526. Табл. V 33,34.

ЦАР СТЕФАН ДУШАН ?

Xl.V Bug - лuце: Шлем , В kръга шестлъча розета, нagnuc STENUES - N(?)VIТO
onako: Хрuстос cegu на престол, nog леВuя лаkът kръгче,
(С. ДuмuтpujeBub, Контрамарkе на среgньоВеkоВнuм српсkuм u босансkuм
guнapuмa.-Иcmopujcku часопuс САН, Xll-Xlll, 1961-1962, с. 118, №1, сл.
31 u 32; С. ДушанuЬ. Налаз среgньоВеkоВног ноВца у 1iepgany, -Cmapuнap,
XXI, 1970, с. 95, kат. бр. 180, табл. V.13)
1 грош
Особеностu:
41. О. Към cpegama слабо отпечатана четВъртuта kонтрамарkа.
Дм . 20 мм, m. 1,18 г, gобре запазен. ИнВ. №V 1527. Табл. V 35,36.

274
 СЪСТАВ НА НАХОДКАТА

Haxogkaтa от Cokoлнuk е малkа , ала no осноВнuте BugoBe грошове на

Стефан Душан с латuнсku нagnucu тя nочтu наnълно съотВетстВа на голе­
мuте нaxogku от с. Г. КантарgЖuеВо , Варненсkо 5 , с. РьЖgаВuца, Кюстенguлс­
kо6, µот с. Нуфъру (ПрuслаВа) , на 12 kм uзточно от Тулча, на ръkаВа СВ. Георгu
В ДунаВсkата gелта 7 , kouтo също uмат kонтрамарkuранu монетu. В нахоgkа­
та от Cokoлнuk обаче лunсВат босненсku u с kupuлcku нagnucu грошове,
kakBuтo, маkар u малkо на броu , се срещат В gругuте нaxogku.
Наu-старата монета В нахоgkата от Солнuk е kръстат грош на Стефан
Урош 111 Дечансku. Точно същuят uма В нахоgkата от РьЖgаВuца, kouтo u туk
8
е наu-старuят грош . Останалuте грошове от Cokoлнuk са на Душан, с uз-
kлюченuе на gBa неоnреgеленu. Ето съставът на нахоgkата: ·
а) Дечансku - 1 бр.
б) Душан kато kрал - 9 бр.
В) Душан kато цар - 29 бр.
г) Heonpegeлeнu - 2 бр. , ала Вероятно на цар Ст . Душан
По-nоgробно ще разглеgам nослеgнuте gBa гроша. Особено Внuманuе зас­
лужава nърВuят от тях (Xlll Bug, kат . №40 , табл . V 33, 34) . Tou е нов , неuзВе­
стен на мен Bug. За съЖаленuе е gоста uзтрuт. На лuцето gBe npaBu фuгурu
gърЖат троен kръст. Ясно лuчu nърВата фuгура , с леkо разgВоена браgа, uма
затворена царсkа kорона с nponeнgyлuu , gърЖu ckunтъp с kръст, чuето горно
рамо nреgстаВляВа kръгче. Втората фuгура е много uзтрuта, лuцето труgно
се разлuчаВа. Короната е отворена , ала е труgно
ga се устаноВu gaлu фuгу­
рата е на мъж , uлu на Жена. Възможно е фuгурата ga е царuца, защото от
gВете странu nog ушuте лuчат несuгурнu cлegu от няkаkВа ykpaca (kръглu
обецu ?) . За съЖаленuе оkолоВръстнuят нagnuc nочтu uзцяло е uзтрuт u
лuчат само няkолkо бykBu: Вероятно наgnuсът заnочВа от царсkата фuгура
gолу с kръстче kато х, а горе се BuЖga само буkВата В. Горе kpau Втората
фuгура наgnuсът nроgьлЖаВа, ала се разлuчаВат само nослеgнuте трu 6yk6u
gолу - ITO. Новото В тазu монета е на onakoтo , от g6ете странu на
манgорлата. Tyk лunс8ат обuчаuнuте
uнuцuaлu на Хрuстос IC - ХС. Вместо тях лuчат буkВuте RI , разgалеченu еgна
от gруга, разnолоЖенu оkолоВръст u nоВтарящu се от gВете странu на
манgорлата. Поg тезu бykBu , В среgата, ала хорuзонтално разnолоЖенu , uма
буkВенu знацu: Е - SE . Долу, също от gВете странu на манgорлата u оkо­
лоВрьст , ясно се чете буkВата Т. СлеgоВателно се nолучаВа буkВеното сьче­
танuе RIT, kоето труgно моЖе ga бъgе разгаgано. Бu могло ga се npegnoлoЖu ,
че тезu бykBu са сьkращенuе на R(EX} l(NPERA)T(OR). В таkьВ случаu на лuце­
то са uзобразенu Душан u млаguят kрал Урош . Засега монетата е неоnре-
gелена.

5 В. J о 8 а н,
0 8 и h. Оста8а cpegньo8ekoflnux kоптрамарkирани.х gина.ра из оkо.Ашю Варпе
(Бугарсk.а). • Н:цм.измати чар, 1, 1978, с. 119 · 140. '
6 С. д и. д; и т р и .i. е 8 и h. Коюпрам.а рkе 1ю среgпьо8еkо8ним српсkим и босаксkим
gшшри.ма . . Иcmopujcku часопис САН, XJI · XJII, 1961 · 1962, с. 91 · 150.
7 Е. О Ь е „/
tJ п с/ е „- „
Т а 11 о ,. е а 11 и. Ор. cir„ р. 69-89.
{!С. Д и м и три j е В и h. Цит. съ ч „ с. 98.

275
 Дpyauяrn грош (XIV Bug, kат. №41 , табл . V 35, 36) uма шлем u нagnuc на
лuцето. С. Дuмuтрuе8uч , kоОто nyблuky8a точно сьщuя еkземnляр от Pь>kga­
Buцa, от.нася тозu Bug грош kьм неоnреgеленuте uлu BapBapuзupaнu срьбсku
uлu босненсku монетu. Hagnuca Върху лuцето на тозu грош тоu чете·
STENU[) - Н :t.JLT0+ . Наnьлно еgнаkьВ грош сьgьр>kа нахоgkата от Паguна,
9

блuзо go Железни Врата на Дунав , заровена, cnopeg СВ. Душанuч , nрез 1365 г.
За тозu автор монетата е от Времето на разgробяВането на Душано6uте
kpaлcku 6лаgенuя.
Hagnuca тоu чете STENUS - NDUIDOS10 • На еkземnляра от
Cokoлнuk наgnuсьт се чете STENUES - NDUITO+ .
В нахоgkата от Cokoлнuk uма още няkолkо гроша с uзобра>kенuя на Душан
u Елена , ала с kopynтнu нagnu cu (XI Bug, kат. №34 - 38).

КОНТРАМАРКИТЕ

В нахоgkата се срещат четuрu Buga kонтрамарku , uзВестнu Вече В нахо-

. gkuтe от Pь>kga8uцa , Г. Kaнтapg>kueB0 , Храбро80 1 3 gpyгu no-мaлku нaxogku 1 4
11 12

u eguнuчнu монетu 1 5 . В нахоgkата от Cokoлнuk от 41 гроша kонтрамарku

uмат 23 монетu (56,1%), kато 2 от тях uмат no gBe kонтрамарku , uлu общо
25 kонтрамарku. По Bug те се разnреgелят: четВьртuтu без uзобра>kенuе -
1о kонтрамарku , с nтuца - 8, с грьцkата буkВа -r - 3, kрьгла от gBa kонцент­
рuчнu kрьга - 416 . двете монетu с no gBe kонтрамарku са на Стефан Душан.
На еgната (kат. № 17} са на лuцето - четВьртuта u kрьгла. На gругата (kат
№ 27) на лuцето е уgарена четВъртuта с грьцkата буk8а 't, а на onakoтo
(Хрuстос) - kръгла kонтрамарkа. И В g8ата случая , uзгле>kgа, kрьглата kонт­
рамарkа е nостаВена nо-kъсно.
На gВустранно kонтрамарkuран грош от с. Ген. Kaнтapg>kueBo В. йо8ано-
8uч1 7
gaBa фотоснuмkа , на kоято kръгла kонтрамарkа засяга чет6ъртuта
kонтрамарkа с гръцkата буkВа -r. Обратен npuмep nосочВа на фотоснuмkа С.
Дuмuтрuе8uч 18 - на gВустранно koнmpaмapkupaн грош om Pъ>kga8uцa също
чеm8ъртumа koнmpaмapka с гръцkата буkВа -r е gеформuрала kръгла kонтра­
марkа. Ako се cъgu no фоmоснuмkата , npuмepъm om Pъ>kgaBuцa не е съвсем
безспорен.
Cnopeg С. ДuмumpueBuч нaO-cmapama koнmpaмapka е kрьглата om gBa kон-
9 П а k т а .м„ с. 118, СА.. 31 и. 32. ·
10
С 8. Ду ш а н, и n. На.А.аз среgпьо8еkо8пог по8ца. у Лерgапу. - Старипар, XXl, 1970, с.
95, бр. 180, rпаб.А.. V, СА.. 13.
u С. Д и м и. т р и j е В и n. Цит. съ ч„ с. 96 - 97.
13
В. J о 8 а н, о В и Ь. Цит. С'Ь ч„ с. 131.
13
В тази naxogka, ko.яrno пе е пуб.А.иkуВапа, гртиоВете имат С'ЬЩите kонтрамарkи.
1
• В нахоgkата отДоброг.л.еg (три гроию) се срещат g8a Виgа от четирите kонтрамарkи„
а 8 но8оотkри.та.та нa.xogka 90 с. При.А.еn (gосега са из8естпи 13 сръбсkи гроша) се срещат три.
Ви.gа kонтра.марkи..
16
Напри.мер по egи.nuчfIO ftа.м.ерепшпе 14 сръбсkи гроша нa. Ka.A. uakpa. се срещат и четирите
Виgа k.onтpa.мapk.u„
16
И 8. Б 'Ь ч 8 а р о 8. Цшп. С'Ь Ч„ таб.л.. Т, също ga8a с8еgен.и.я за kоюпрамарkи.те, а.А.а за
40.м.онети„
17
В. J о В а п о 8 и n. Ци т. С'Ьч. , сл. . 39.
111
С. д и .м и т р и j е 8 и n. Цит С'ЬЧ. , СА.. 10.

276
центрuчнu kръга 1 9 • Има обаче много серuознu осноВанuя ga се тВърgu ,· че тазu
kонтрамарkа е наu-kъсната.
ОkазВа се, че четuрuте Buga kонтрамарku заеgно се явяват само В нaxogku
u на eguнuчнu грошове от КарВунсkата област, т.е. от Варна go Kaлuakpa
(нaxogkuтe от Доброглеg, Ген . Kaнтapg>kueBo, Cokoлнuk, ХраброВо, ноВоотkрu­
тата блuзо go с. Прuлеn, Pъ>kgaBuцa, kоято нaxogka съвсем очеВugно е gоне­
сена от Влаgенuята на Добротuца, u Kaлuakpa (eguнuчнu монетu) u gpyгu
eguнuчнu грошове). Известно е , че КарВунсkата област е nърВоначално Вла­
gенuе на Балuk u Добротuца.
Съвсем gруга е kартuната със сръбсkuте грошове u kонтрамарkuте Върху
тях В СеВерна Добруg>kа. ЕguнстВената нaxogka на сръбсku монетu е отkрu­
та В Нуфъру (ПрuслаВа) на Дунав, 12 kм uзточно от Тулча, u наброява 286
гроша. Bъnpeku че no състав npuлuчa на gругuте nо-големu нaxogku от Ю>kна
Добруg>kа, kонтрамарku uмат само 48 монетu (17 %). От тях 46 са kръглu от
gBa kонцентрuчнu kръга , kато само gBe са gpyгu , ала gосега неuзВестнu:
еgната с гръцkата буkВа 't, но kръгла , а gругата е четuрuъгълна със знаkа Vl 20 •
Нещо nоВече, eguнuчнu сръбсku грошове с kонтрамарku от Северна Добруg>kа
също uмат само kръглu от gBa kонцентрuчнu kръга kонтрамарku. Те са наме­
ренu В Тулчансku оkръг: 1 грош от Енu Сала, 1 от Исаkча u 1 от Валя Теuлор21 •
Същата kръгла kонтрамарkа uма eguн сръбсku грош В нaxogka с Влашku мо­
нетu u грошове на цар Срацuмuр оттатъk Дунав . от с. Маларою , оkръг Бра­
uла22. ОчеВugно т~зu монета е nonagнaлa ВъВ Влашkо от СеВерна Добруg>kа.
Но kou е nостаВuл kръ2лuте с gBa kонцентрuчнu kръга kонтрамарku на сръ­
бсkuте грошове В тазu област? Несъмнено същата Власт , kоято е ygapuлa
kръглuте kонтрамарku В КарВунсkата област . Известно е, че цар ИВан Але­
kсанgър отстъnuл Варна u Дръстър на Добротuца меЖgу 29 август 1369 г. u
24 юлu 1370 г. 23 Cnopeg Е. TogopoBa Добротuца заВлаgял Кuлuя слеg оттегля­
нето на Златната opga отВъg peka Буг nрез 1362- 1363 г.
24
Далu Добротuца
наuстuна е заВлаgял Кuлuя, е Въnрос, ала за uзВестно Време е заВлаgял u
npuтe>kaBaл СеВерна Добруg>kа. По-Вероятно moBa ga е станало оkоло uлu
слеg 1369 - 1370 г. Тъkмо негоВumе Властu са nocтaBuлu kръглата kонтрамарkа
с gBa kонцентрuчнu kръга Върху cpъбckume монетu не само В старuте, а u В
ноВuте земu на Добротuца. Изгле>kgа, на ново koнmpaмapkupaнe са nogлe>kaлu
Bcuчku сръбсku грошове, nonagнaлu на Властumе. Taka мо>kе ga се обяснu
фаkтът, че на nочтu Bcuчku gосега uзВестнu сръбсku монетu с no gBe koн­
mpaмapku egнama е kръгла om no gBa kонценmрuчнu kръга (30 от общо 36
gBouнo koнmpaмapkupaнu грошо8е) 25 . По това Време на сръбсkuте монетu Вече
не се nocma6ялu чеmВъртuтuте kантрамарku: четВъртuтата без uзобра>kе-

19
Па k т а м, с. 140 - 141.
10 Е. О Ь е r / /1 11d е r - Т l1 ,. 11 о \' е а 11 и. Ор. cir„ р. 78.
21 / Ь i d е т, с. 82 - 8.J. .
77
/ Ь i d е т, с. 85.
:1з А. К у з е 8. Дръсm'Ьр. - В: Бъ.царсkи cpegщJ8eko8н.u граgо8е и kpenocmu, I. Cъcrna8ume.A.и
А. Ку з е 8, В. Г ю з е .д. е 8. Вариа, 1981, с. 190.
:и Е. То g о р 'О В а. Отпошепията иа Добротица с гепуезцитс. - В: Cpegno8eko8na Б'Ь.А.Zария
и Черпом орието. Варпа, 1982, с. 114.
25 А. К у з е 8. Сръбсkи грошове 8 Добруg;kа пре..1 XJV 8„ с. 114, fЗЖ. таб.А.ицата.

277
нuе, четВъртuтата с nтuца u четВъртuтата с гръцkата буkВа 't, kоято
навярно е uнuцuал на To~tЗ'CQO"'C~a. 26
Коя е наu-старата kонтрамарkа? Вероятно четВъртuтата без uзобра>kе­
нuе. По тозu noBog заслуЖаВа ga се обърне Внuманuе на обратно nonagнaлuтe
kонтрамарkuранu грошове от КарВунсkата област В Сърбuя, наnрuмер нахо­
gkата от Паguна оkоло Железнu Врата на Дунав. В нея uма трu гроша на цар
Стефан Душан с kонтрамарku (с. 90, kат. №164, 165, u с. 93, kат. №175) 27 .
Изgателят на нахоgkата СВ. Душанuч не onucBa kонтрамарkuте. Обаче
на фотоснuмkа (табл. IV, сл. 11) ясно се 6uЖga чеm6ъртuта kонтрамар­
kа без uзобраЖенuе Върху Хрuстос nочтu В среgа та на монетата (Ду­
шанuч nогрешно е nucaл kат . №173 6место . 175). Cnopeg onucaнueтo
moзu грош е орязан, kоето gобре се Bu>kga на фотоснuмkата. Mo>ke ga
се npegnoлo>ku , че u останалuте gBe монеmu (kат. №164 u 165) uмат
същuте kонтрамарku. СВ. Душанuч основателно смята, че нахоgkата
от унгарсku, българсku (ИВан Алеkсанgър u Muxauл u на ИВ. Срацuмuр),
сръбсku , босненсku u Влашku монетu е заровена nрез юнu 1365 npu noxo-
ga на унгарцuте срещу Buguн 28 . •

Има gостатъчнu осно6анuя ga се npueмe, че kонтрамарkuте Върху трuте

гроша от Паguна са nоста6енu 6 земuте на Доброmuца nоне няkолkо гoguнu
по-рано от юнu 1365 г. Cnopeg мен осно6анuята са:
1. Слеg kонтрамарkuрането грошовете оmноВо са 6лезлu 6 реgоВно обръ­
щенuе 6 Кар6унсkата област.
2. Тезu монетu са nренесенu В Северна Сърбuя Вероятно от gyбpoBнuшku

'" НсзаВи.си.м.о еgи.н от gруг Е. Oбep.Jtengep - Тrьрно8.Jtну и O."J gостигпах.ме 90 т'Ь.А.kу8апегпп па

гръцkата бykfJa т (от kошпрамарkата) kamo и1шцим па името Добротица 8 гръцkата му
форма. Румънсkи.ят ну.мизмат го пуб.А.иkу8а еgпо8ремеппо с мен, ВЖ. А. К у з е 8. Сръбсkи
грошове 8 ДобруgЖа през XJV В. - ИНМВ, 24 (31), 1988, с. 113, и Е. О Ь е r 1 l1 11 d е r-
T д r 11 о \' е а 11 и. Quelques remarques sш· les emisio11 mo11etaires 111edi61ales de Dobroudja meridic11ale
аих XJV• - XV• siecles. - RtN11e Rou111ai11e d'llistoiгe, XXVII. 1-2. 1988, р. 109. Обаче се оkаз8а, че И8а1t
Бъч8ароВ от Горна ОрлхоВица е gа.л. С'Ьщото т'Ь.А.kу8апе и го е печа та.11 гоgипа преgи то8а, ВЖ.
И 8. Б ъ ч 8 ар о 8. За ш~kои проб.11.еми па kоптрамарkирапите монети., участ8у8ми 8
паритюrпо обръщен.ие иа ДобруgЖапсkото gеспотстВо през Втората по.л.оВипа 1ta х.лr 8ek. -
Нум.из.матиkа, XXJ, 3, 1987, с. 37. Този а8тор Всъщн.ост е отkраgн.ал тази иgе.я от меп - гпВърgя
го най-отгоборно. Ето и gоkазателст8ата. ЗапърВи път т'Ь.А.kу8апето н.а буk8ата т kато
ипициа..t на името Доброти ца прочетох 8 golu.aga "Сръбсkи мопети 8 ДобруgЖа" na 5 юн.и 1987
г. на Ifумизматичната kон.ферен.ци.я 8 Си..tистра. Непосреgст8е11.о C.A.eg мен на същата
kон.ференция golu.ag "Коюпра- марkирапи монети 8 парич1tото обръщепие 1tаДобруgЖансkото
gеспотстбо през Втората пмо8ина па XIV 8." прочете fl!Ban БъчВароВ. В този golu.ag той
гоВори за четирите 8uga kонтра марkи Върху сръбсkите моп.ети, а.А.а. nищо не спомена за
гръцkата буk8а т. И още. n
защитепата сеgм.ица преgи тоВа /и.а 27 ма.й 1987 г./ kaЩJиgamcka
gисертаци.я "Техншогичссkи разноВщрюсти и особености при монетосечш~ията1 формиращи
цирkу.А.ационната cpega В ffь.А.гарсkитс земи през периоgа XJ/ - XIV 8ek" И8ап Бъч8аро8 също
пише за четирите Виgа k.01tmpa марkи на сръбсkи те грошdЗе, н.о н.и що не спо.менаJЗа за значението
на гръцkата буk8а т иа eglta от kоюпрамарkите /ВЖ. А8тореферат на gисертаци.ята, С.,1987,
с. 19-21/. Още eguo gоkазотелст8о. n
моя gok.A.ag и.а С11.А.uстреисkшпа k.опферепци.я за пър8и път
съобщих за нахоgkата от Храбробо с приб.11.изu.тел1tи.J1, брой грощо8е, oka.A.o 350. В посочетtата
статия 8 Нумизматиkа, с. ЗО, таШ. 1, ИВаn Б'Ьч8оро8 е посочи.л. тази. Nдxogka. и приб.А.изи.1пе.А.ни.J1,
и брой грошове.
Оь&:ем очеВиgн.о И8ап Бъч8аро8, kойто е •tу.л. gok.л.a.ga ми В Сшистра, е Взаимсгп&::и с8еgеписто
за Храбро8о и иgеята за тъ..tkу8ането 1ta грьцkата буk8а т от kотпрамарkата и побърза ги
е 8.мъk1tа.А. 8 още пеотпечатаи.ата си стати.я 8 Нумизматиkа. Taka този а8тор стmю
"отkри8ател': а Всъщпост е гиогиатор.
~7 С 8. Ду ш а н и h. Цит. С'ЬЧ.
'
8
П а. k т а. м, с. 101

278
търгоВцu , ала kогато те nonagнaлu В ръцете uм, egBa лu Веgнага бuлu uзнесенu.
3. В сръбсkата монетарна зона kонтрамарkuранuте грошове отново са
Влезлu В реgоВно обръщенuе u очеВugно слеg gоста Време, · заеgно с gpyгu
монетu , бuлu трезорuранu от nослеgнuя uм собстВенuk.
ЕВентуалнаmа лunca на gpyгu BugoBe kонтрамарku Върху трuте гроша от
Паguна не е gоkазателстВо, че четВъртuтата kонтрамарkа без uзобраЖенuе
е непременно наu-сmарата, ала наu-малkото Вече е uзВестно , щото тазu kон­
трамарkа е nостаВена npegu 1365 г. Възможно е трuте гроша съвсем случаuно
ga uмат egнakBu kонтрамарku , Bъnpeku че това е малkо Вероятно . Hanpuмep
нахоgkата на mpuтe гроша от Доброглеg: навремето, а това беше nърВата
nублukацuя на сръбсku монетu с kонтрамарku, nuc~. че uмат "kонтрамарkа във
1129
Bug на Вgльбнат k6agpaт • Прu nосещенuето cu Във Варненсkuя археологuчесku
музей nрез 1965 г. С. Дuмuтрuе6uч Bugя грошовете u устаноВu Върху eguн от тях
четВърmumа kонтрамарkа с буkВата ~- Това наuстuна gобре се BuЖga на фото­
снuмkата на nьрВата· монета В nублukацuята мu (kат. № 1, uнВ. № 118)31.
Понеже neчaтume за четВъртuтата kонтрамарkа без uзобраЖенuе са
нau-npocтu no устроuстВото u наnраВата cu - egнu от тях са kyxu, gpyгu
са nлътнu , - основателно се смятат за наu-старu. Другuте gBe четВъртu­
тu kонтрамарku с uзобраЖенuе на nтuца u с гръцkата буkВа 't трябвало ga
се граВuрат на nльтен nечат В негатu6 , за ga се отпечатат В noзuтuB . това
несъмнено е nо-слоЖно u nо-труgно за uзnълненuе. Kou от nослеgнuте gBa Buga
четВъртuтu koнmpaмapku е nо-стар, засега не може ga се onpegeлu. Наu-слоЖна
u труgна за uзnълненuе е kръглата kонтрамарkа с gBa kонцентрuчнu kръга.
ПреgлоЖената туk относuтелна хронологuя на BugoBeтe kонтрамарku е
само npegnoлoЖeнue. Проблемът за kонтрамарkuте остава отkрuт.

SCHATZFUND SERBISCHERGROSCHEN DES 14. JHS. BEI DEM

DORF SOKOLNIК, KREIS DOBRIC

A LEKSAND A R KUZEV

(Zusaттenfassung)

Der Fund besteht aus 41 Groschen , von denen 23 тit Gegensteтpeln versehen
sind, und з silbeme spharische und hohle Knбpfe. Fast alle Munzen sind vот Stefan
Dus an als Kбnig (9 Groschen) und als Zar (29 Groschen) gepragt. Eine von den
ubriЫeibenden Munzen ist von Stefan Decanski gepragt, die zweite · (Nr. 41 , Taf. V
35, 36) hat eine verworrene Legende, und die dritte (Nr. 40, Taf. V 33, 34) ist ein
neuer Тур , das betrifft aber nur die Ruckseite. Leider ist diese Munze sehr abgenutzt.

211 А. К у з е 8. Грошове иа Стефтt Душан с kон.трамарkи. - Архешоги.я, ЛI, 2, 1961, с. 15.

зс С. д и м и т р и j е 8 и h. Но8а cepuj a ио8их 8pcrna српсkог среgньо8еkо8пог
1w8ца - VJJ. - Стари.нар, XXII, 1971, с. 96.
91 А. К у з е В. Грошове н,а Стефан Душан. ... , с. 15, обр. 2.

279
 1 2

3 4·

5 б

.·g

Та 6 л. 1. Сръбсku грошове om cъkpoBuщemo npu с. Cokoлнuk

280
 9 10
: /

11 12

13

Та 6 л. 11. Сръбсku грошове от cъkpoBuщemo npu с. Cokoлнuk

281
 17 18

20

21 22

23 24

Та 6 л. 111. Сръбсku грошове от cъkpoBuщemo npu с. Cokoлнuk

282
 25 26

28

29 30

32

Т а 6 л. IV. Сръбсku грошове от cъkpo(3uщemo .npu с . Cokoлнuk

283
 34
33

35 36

Т а б л. V. Сръб~ku грошове от cъkpo6uщemo npu с. Cokoлнuk

284
НАРОДЕН ОБИЧАЙ ''ЗАЛОЖБА ЗА РАБОТА" ВЪВ ВАРНЕНСКО

ЛИДИЯ ПЕТРОВА

Обuчаят "заложба за работа" се отнася kъм българсkuте нароgнu обuчаu ,

сВързанu с раЖgането u отглеЖgането на gеца 1 • Те бележат осноВнuте мо­
ментu от фuзuчесkото uм разВuтuе u nърВuте kонтаkтu с обществената
cpega. По хараkтер тозu обuчаО е схоgе,н с gобре nознатuте u шupoko npa-
kтukyBaнu nочтu В цялата българсkа етнuчесkа терuторuя nрощъnулнuk, "kpa-
geнe на gете" u " стрuЖене" ("стрuЖба", " настрuгВане" , " nоgстрuгВане" u gp.) 2 •
"Залагането" на gете uма по-тесен обхват. Засега то е отбелязано само 6
обреgната npakтuka на населенuето 6 СеВероuзточна Българuя. Доkато nро­
щъnулнukът (npecтanyлku, npecтъnaлku, nостъnалнuk u gp.), "kраgенето на
gете", "залоЖku" (npu kаnанцuте) са сВързанu с nърВата самостоятелна kpa-
чka на чоВеkа, с гаgанuе за бъgещото му занятuе , с Вярата, че gетето ще
се оЖенu навреме u щacт.iiuBo, еgна наgеЖgа, еgно обещанuе за gpyгu бъgнu
ycnexu , то " залагането за работа" е nоgготоВkата за него Вата труgоВа
gеuност , ВъВеЖgанеmо му В труgоВото BcekugнeBue, Вяра В бъgещото му ма­
терuално благоnолучuе.
До началото на ХХ В. обuчаят "залоЖба за работа" се е uзnълняВал В села
от Варненсkuя kpau с местно населенuе '' BaOkoBцu" (" Ваяцu") - с. Голuца , с.
Солнuk, с. БърgареВо u gp. Нарuчат го още "залагане", "залагало". ЧетВъртъkът
npegu Beлukgeн е особено очаkВан от geцama , Вече наВършuлu 5 гoguнu. Рано
сутрuнmа gецата, празнuчно облеченu, заеgно с мaukume cu отu6ат В gома
на бабата, прuсъстВуВала прu раЖgане то на geтemo. Ako В gома u няма пълна
бъчва с Вuно, отuВат В kръчмаmа u mам се uзпълняВаm обреgнuте gеОстВuя.
Всяkо еgно от gецата nЬстаВят ga с еgне Върху пълното буре , за ga му ВърВu
"на nълно nрез ЖuВота" . Tpu nъmu бабата заgаВа Въпроса: "Залагаш лu се за
раб'та ?" u gетето съответно отговаря утВърguтелно. На момченцата тя
поgаВа nостаВенu В сuто чуkче u сВреgел, kато гu съветва: "СлушаО, баба,
отсега нататъk няма ga xoguш много - много по улuцuте , ша са Върmuш kpaO
теОkа cu ga му помагаш. Ха сега, тъО се учu занаят , тъО ... Я чykau, чуkаО
пokpau Вареля ." ПоgаВа му u сВреgлото. "Ха сега заВъртu , баба, а тъО, нaтu­
ckau u наgесно ша Въртuш. Чу лu , баба, ша слушаш маОkа cu!"
Върху бъчвата с Вuно бабата поставя u момuченцата, на mях uм поgаВа

1 Проуч8а пето е ид~ра_qеио Върху .л.ичио събрапи сВеgепил. Ии,формотори : М и т Р а

Д и м и т р о 8 а, с. Со.мtиk) р. 1.91.'J; /( и м и т р а Д о й 1t о 8 а, с. Гшица, р. 1.92.'J;
То g о р k а И 8 а п о 8 а, с. Со.мшk, р. 1918; С т о й k а И В а п о 8 а, с. Сшпиk, р. 1922;
Ге о р г и Г е о р г и е fl, <J. Cv.мtиk, р. J.921; Р а 9 k а Я ll ч е 8 а, с. Со.мшk, р. 1930;
Ди м и т р а Ко ...i е 13 а, с. СаВа, р. 1 91Н; Ма. р и й k а М и р ч е 8 а, с. Са8а, р. 1908;
Ж е k п Л ll е Ва , с. Са 8а, р. 1905.
~ С т. /' е и ч е 8. rР.майш: с:ичаи и о6роgи . - В: Еmllографил 1ta Бмгарил, !П, С., 198fi,
с. 170; С т. Г е 1t ч с 8. Се.мейпи обича и и обреgи . - В: ДобруgЖа. С., 1974, с. 271; С т.
Г е п ч с 8. Сем ейни обичаи и обреgи . - В: Кап тщи. С., 1985, с. 175; Д М а Ри 1l о 8. Избраии
произВеgеиил, II. С., 1984, с. .?05 - 515; М. А р 1t а у 9 о 8. Очерци по бы.гарсkи фш/иор, lJ. С.,
1969, с. 697 -714· Р. С .А. а fl е й k о 8. Бъ.А.?.арсkи иороgни обичаи и 8яр8оли.я. !., 1924, с. 63; И.
Б а с а ll о fl и ч~ ЛомсkиJlГn оk{J'Ьг. - СбН.V, 5, 1891, с. 80; Обичай от Ломсkо "стри.Жене". - CбlI.V,
6, 1891, с. 227; Ха п з о .м а 1t. Суе8орие и ра.Жgане. - /J. Е с k у .А. а п, Il, 15. 12.1933; А. П.
С rn о и .д. о 8. Стри.Жба . - Фo...ik.,iopua стуgил. - БПр, VI, 5, 1 90.З, с. 73 - 86.

285
puзka u решето (сuто) , В kоето е nостаВuла uгла с kонец u огрuбkа. Момu­
чето трябва ga се научu gобре ga шuе u ga месu хубав хляб. Бабата се обръща
kьм gетето: "Ха сега , баба, В лявата рьkа ще gьp>kuш рuзkата, а nьk В
gясната - иглата. Haбogu , баба , трu >kuчku , набоgu , uзBogu сега нашuтku
наgясно , остаВu сега трu noмe>kgy, х а сега nak ... И тьu баба , Bugя лu kakBa
kръстачkа стана u тъu ще станат " nолuте" . Ха, на сега огрuбkата, а тьu ,
баба, u хлябове ша месuш , u noлu ша шuuтu u ша тьчетu, Bcuнky ша са учuтu
ga npaBuтu, ша слушатu мauka cu." Отзаg на чемберчетата (забраgkuте) на
момuченцата бабата npukpenBa kълчuща , за ga uм растат буuнu u gългu
kocuтe. Слеg това uм npoбuBa ушuте, за ga uм cлo>ku обuцu. Бабата натрuВа
ушuте uм с konpuBa, npoбuBa гu с горена uгла с червен kонец.
Слеg kато gетето бъgе "заложено", бабата му nogaBa бучkа захар u чер­
вено яuце. Женuте gонасят от gомоВете cu за общата траnеза: nuтka,
банuца , боб , настъргана ряnа, сuрене u gpyгu ястuя . Пuтkата е "nеnеляна" ,
уkрасена В среgата u на четuрu места отстранu с nросфорнuцu, бучната с
Вuлuцата на З - 4 места . За тозu gен бабата сготвя kokoшka u булгур със
сушенu белu uлu cuнu cлuBu. Слеg kато се нахранят , nеят necнu u uграят
хора. В среgата gецата, Bogeнu от бабата, nраВят "малkо хоро". Поняkога
kанят няkоu роgнuна на бабата, ga uм nocBupu на cBupka. Заgъл>kuтелно nрез
тозu gен се uзnьлняВат nеснuте :

ИВАН КАЛИНКИ ДУМАШЕ

ИВан Калuнk~ gумаше :
Калuнkе , моме хубава , таз Вечер у Вас ша gouga,
ша gouga ga та nouщa , хубаво ga са натруфuш ,
червен cu чуkман облечu, зелен cu чемшuр nognъxнu.
Калuнkа gума на ИВана :
ИВане , любе, ИВане,
таз Вечер нegeu goxo>kga, баща мu u зuхет ша uма ,
млаgu kyмuчku ша nрощВа
u gребнu gеца ша kрьщаВа.
Не бuло зuхет нukakьB ,
наu са Калuнkа cгoguлu ,
cгoguлu , nръстен менuлu.

ИВан у Karuнke не oтuge

u се на бога nомолu :
Да uм се Вuното gоВършu ,
Вuното u раkuята.
Калuнkа навън ga uзлезе ,
черВено Вuно ga точu
и люта бuстра pakuя.
Калuнkа навън uзлезе ,
ИВан Калuнkа улоВu
u главата u отряза .
на чuрецu я нanpaBu
u на Калuнkа gумаше:
Да знаеш , Калuнkе , ga nомнuш ,
kak се ергенин измамва .

286
 ОПЛАКАЛА СЕ Е ГРОЗДАНКА
Оnлаkала се е Грозgан kа на сВоuте мauka u баща:
Мале мо u тu мuл тeuko, защо ма малkа оЖенuхте
на осемнаuсет гoguнu , не можах gобро ga с торя
на сВеkьр u на сВеkь рВа , на зълва u на geBepu.
ПърВuте петлu kат пеят , топлu хлябове опuчам .
Вторuте петлu kат пеят , бяло cu пране опuрам.
Третuте петлu kат пеят, стуgена Boga cu gонасям.
Мънuчkо kат се разсъмне, раВнu gBopu помuтам.
С6еkъра става u мъмрu , тозu хляб , kouтo го О месuл ,
за gуша ga му го поgаВат, туu пране , kouтo го е прал ,
kато умре, ga го облеkат , тозu gBop, kouтo го е помел ,
гроба му тъu ga пометат , таз Boga, kouтo я е gонесъл,
гроба му с нея ga прелеят.
Мале мо u тu мuл тeuko , защо ма малkа оЖенuхте?
Моuте малu gpyгapku на пътя , мале , uграят ,
от kал kъщuчku nраВят .
А пъk аз, мале, а пъk аз,
с мъЖkа роЖба на ръце u с gруга поg сърце.

11 11
В с. Сава, Варненсkо ,
go 20-me гoguнu на наwuя Bek обuчаят залагане се
е uзпълняВал В eguн nо-разлuчен Варuант. Tyk Възрастта на gецата не е
точно оnреgелена. Могат ga бъgат трu-, четuрu- uлu петгоguwнu. На Гергьо­
Вgен npu uзгреВ-слънце мaukuтe Воgят gецата cu, празнuчно облеченu, В kръ­
чмата. Там kачВат gецата Върху пълно с Вuно буре. Ako gетето е момuченце,
еgна Жена му nogaBa грuВна u пара. Ako gетето cu uзбере парата - богато
ще бъgе, ako Вземе грuВната - kурназ" ще стане. На момченцата Q?Bam
11

nръстен u napa. И съответно , ako gетето Вземе парата - гаgае се за бъgещо

богатство, а uзбuрането на пръстена означава , че gетето ще стане "kур­
наз". Наkрая мaukuтe черпят с Вu'но за зgраВе на gетето Bcuчku nрuсъстВу­
Ващu В kръчмата. "Залагането заВършВа с общоселсkо хоро на мегgана.
11

Обuчаят 11 залагане" се uзпълняВа, за

ga бъgат работлuВu g1Эцата, ga бъgат
сръчнu u goбpu kъщоВнuцu. Гаgае се за бъgещото uм благоgенстВuе u щаст­
лuВ ЖuВот. Вярва се, че ще uм се ocuгypu матерuално благоnолучuе, браk u
плоgоВuтост. Детето ще расте зgраВо u rt1pygoлюбuBo, отмяна на роguте­
лuте. То тряб6а ga гu слуша u уважава. Това е еgна сuмВолuчна nogгoтoBka
за ЖuBoma. Обuчаят се е uзnълняВал В посоченuте селuща В четВъртъkа
npegu Beлukgeн uлu на ГергьоВgен go kрая на XIX u пърВuте gесетuлетuя на
ХХ В . За него cu спомнят само наu-Възрастнuте местнu Жuтелu , а по-мла­
guте го знаят само от разkазuте на роguтелuте cu.

287
 11 11
DER VOLKSBRAUCH FLEIBVERSPRECHEN IM KREIS VARNA

LYDIA PETROVA

(Zusammenfassung)

ln den ersten Jahren des 20. Jhs. pflegten noch die Vajkovci (Vajaci), die бrtliche
Bevбlkerung der Dбrfer Golica, Solnik, Bardarevo u.a. im Umkreis von Varna den
Volksbrauch "FleiBversprechen". Am GrQndonnerstag, im Dorf Sava ат Tag des Heiligen
Georg, fuhrte die Mutter ihr fQnfjahriges , festlich gekleidetes Kind vor Sonnenaufgang
zur bei seiner Geburt waltenden Hebamme. Sie setzte es auf ein volles WeinfaB,
damit sein Haus in seinem ganzen Leben an Vorraten stets voll sein mбge. Auf die
Frage "Versprichst Du fleiBig zu sein?" und die bejahende Antwort des Knaben reicht
ihm die Hebamme in einem Sieb einen kleinen Hammer und einen Bohrer, halt ihn
dazu an , zu hammern und zu bohren mit den Wunsch, seinem Vater stets behilflich
zu sein. Auch Madchen wurden auf ein volles WeinfaB gesetzt, bekamen ein Leibchen,
in einem Sieb Nahnadel, Zwirn und einen eisernen Teigkratzer, auf daB sie nahen und
gutes Brot backen mбgen. Die Ausubung dieses Brauches soll femer die Handfertigkeit
fбrdern, zur Pflege des Haushalts anregen , den Кindern Gesundheit und kunftigen
Wohlstand bringen.

288
 СВАТБЕНИ НАРОДНИ ОБИЧАИ СЪС ЗДРАВЕНОСЕН
ХАРАКТЕР ВЪВ ВАРНЕНСКИЯ КРАЙ

ЛИДИЯ ПЕТРОВА

сватбата е осоnено ВаЖен момент В ЖuВота на чоВеkа 1 • За българuна

6стъn6ането 8 браk е център на Жuзненuя цukъл 2 . ТоВа е u nрuчuната хората
ga се стрем ят чрез peguцa обреgнu geucтBuя ga се ocuгypu зgраВе u gълго­
летuе на млаgоЖенцuте, на тяхното бъgещо nokoлeнue. Затова u наu-nоnу­
лярнuте nоЖеланuя no Време на сВатбенuте oбpegu са На зgраВе!", "Бъgете
11

зgpaBul", "На ЖuВот u зgраВе!", "ЗgраВе ga uма 6 gома! " u gp.

Българсkата траguцuонна сватба е Жuзнена
u много богата на обреgнu
geucтBuя. По Време на nоgгото6kатаu uзВърwВането u се uзnълняВат peguцa
обuчаu, целящu ga бъgат ЖuBu u зgpaBu булkата u зетят, ga uм се роgят
зgpaBu gеца. В българсkата траguцuонна обреgност за начало на сВатбенuте
обuчаu се nрuемат "засеВku те" - nрuготВянето на сВатбенuте хлябове. В с.
Зорнuца, Варненсkо , no Време на засе8kuте", kогато оnалВат nещта за мe­
11

geнuka, участнuцuте трябва ga говорят, 11

за ga проговорят рано gецата на
бъgещото семеОстВ0 •
113

В с. Добротuч, Варненсkо, npu "засеВkuте" маukата съветва gъщеря cu ga

глеgа наgолу , за ga не бъgе урочасана. Смято се, че В това nоВратно Време
за млаgата Жена тя е заплашена от злu очu, от злu cuлu. Към забраgkата
на булkата мauka u npukpenBa uзсуwена змuucka глава, kоято тя е nолучuла
от своята мauka u е nазuла gосега. Змuята заема особено важно място В
нароgната Вяра u 6 лечебната npakтuka на българuте. Тя nрuтеЖаВа зgраВе­
носнu u nлоgоноснu kачестВа , може ga npegnaзBa от болести, от злu очu u
злu cuлu. Вярва се, че змuята поз нава Bcuчku лeko6uтu бuлku u знае церо6ете
11

на Bcuчku болестu • Cnopeg нароgната npegcтaBa съществува тясна Връзkа

11

на змuята със зgра6ето, nлogopogueтo u раЖgаемостта. Магuчесkа сuла се

npunuc8a u на отgелнu частu на змuята - kоЖа, сърце, яОца, но наО-Вече на
главата u. Глава от змuя носят за npegnaзBaнe от няkоu болестu, npoтuB
ypoku, носu я u Жена , kоято ucka ga pogu u чuuто gеца умuрат4 •
Когато заnлuтат kocuтe на млаgоЖенkата 8 с. BouBoguнo, Варненсkо,
nаgналuте kocu събuрат В kъpna u я оВързВат с червен kонец. Когато млаgа-

1ПроучВането е иэгогп8ено Върху лич1ю събрани c8egenшt 8 селища &8 Варнеш:kия kрай.
2С т. Ген че В. Семейни обичаи и обреgи. - В: Етнография 1ta Бъ.цари.я, JП., 1985, с.
171; С т. Г е н, ч е 8. Семейни обичаи и обреgи. - В: ДобруgЖа. С„ 1974, с. 272; Х р.
8 а k ар е л с k и. Етнографил 1ta Бъ.А.гарил. С„ 1974, с. 564 - 579; Д. Ма р и но 8. Избрани
произВеgени.я, JI. С., 1984, с. 442 - 472; Р. С л а 8 ей k о 8. Б'ЬА2й.рсkи н.ароgни обичаи и 8яр8ания.
с., 1924, с. 59.
·' И1Щ;. П е й k а С т о л н, о В а, с. Зорпица, р. 1915.
4 И 8. Г е о р г и е В а. Змията - стопап 8 6'ь.А2арсkите 1tароgни 8яр8а1tия. - ВеkоВе, VП,
2, 19789, с. 22; И 8. Георги е Ва. /Jяkou а1tтични с.А.еgи 8 6'ь.А2арсkите н.ароgии 8яр8ания
и обичаи. - ИБИД, ХХVП, 1970, с. 29 - 31, И 8. Георги е 8 а. Бы.гарсkа нapog1ta мито..tогия.
С., 1983, с. 59; М. Поп. о 8. Змилта. kamo симВо.А. па зgра8еопаз8аието U 9ре81tите траkи.
- Прироgа) 3, 1.960, с. 15; Э. Д. Г риба но 8. Меgицинсkие эмб.А.емы. - Асlиспий, 1978, с. 173.

19 ИНМВ, kн. 28 (43) · 289

 та Жена pogu, с част от чер6енuя kонец за6ърз6ат пъпа на бебето, а 6ързо­
пчето с kocuтe nоста6ят 6 gpeшkuтe на gетето, за ga не урочас6а.
Ва>kно място npu с6атбенuте oбpegu заема растuтелността , зеленuна­
та- сuм6ол на Вечността, неnрехоgността, Жuзнеността. С6атбенuте kuт­
ku, 6енцu, kумо6ото gър6о, с6атбеното знаме са ykpaceнu с 6ечнозеленu ра­
стенuя - бръшлян, босuлеk, зgр76ец, чемшuр, розu, c6e>ku -ц6етя u т . н . Много
често поста6ят u лeko6uтu бuлku. То6а се пра6u с Вярата, че лечебната сuла
на растенuето ще се пренесе u Върху хората. Пър6оначалнuят смuсъл на
kuченето u у6u6ането със зеленuна е ga се пренесе nлоgо6uтостта u сuлата
на разлuстенuте u разцъфналu kлoнku, на лечебнuте растенuя 6ърху чо6еkа
u тоu ga получu сuлата, kоято 6ечно поgно6я6сnku6ота, ga му ocuгypu зgра6е
u gьлголетuе. С6атбеното gьр6о u с6атбеното знаме разгле>kgат kато 6а­
рuантu на т. нар. с6ето6но, kосмачесkо gьр6о 5 . Еgно от uзuсk6анuята за
kумо6ото gьр6о е то ga бьgе наnраВено от nлоgно gьр6о. Taka cnopeg наро­
gнuте 6яр6анuя се осuгуря6а nлоgо6uтост на млаgо>kенцumе, защото наu­
голямото нещастuе за еgно семеuст6о е ga няма gеца. С6атбеното gьр6о
тряб6а ga бъgе u от зgра6о gьр6о (gьб, ябълkа, kруша, слu6а, u gp.). Taka
зgра6uната на растuтелността се преgаВа на булkата u зетя u на технuте
cpogнuцu. Сьщuте са uзuсk6анuята u за nрьта на с6атб.еното знаме. Tou
тряб6а ga бъgе наnра6ен от т6ърgо, яkо, зgра6о, Жuла6о gьр6о (буk, gрян, kлен,
ясен, габър, бряст, лесkа u gp.). Тряб6а ga е суро6о gьр6о, тьu kато 6 сьрце6u­
ната му се kpue Жu6от. Прътът на знамето се пре6ръща 6 сuм6ол на Жuзне­
ност, сuла, gьлголетuе u >ku6oт. ЗgраВuната на gьр6ото трбя6а ga се npegage
u на хората, за ga бъgат те също зgpa6u, Жuзненu kато растuтелността.
Нароgната 6яра, че растенuята могат ga npegagaт с6оuте Жuзненu cuлu
на 6стъn6ащuте 6 браk, се отнася u за 6енцuте - наu-Ва>kната nрuнаgле>k­
ност на млаgо>kенцuте. За осно6а на 6енеца се 6зема суро6а Жuла6а nръчkа
от лоза, шunka , тренgафuл u gp., чuято cuм6oлuka означа6а еgно6ременно
Жuзненост, зgраВuна, неnрехоgност, nлоgо6uтост. Използването на бogлuBu
храстu го6орu за аnотроnеuното uм nреgназначенuе - ga nреgnазят млаgото
смеuстВо от Bcяkak6u злuнu u болестu. За у6u6ането на nръчkuте се уnот­
ребя6ат разноц6етнu kонцu , nреоблаgа6а черВенuят с неговата npegnaзнa
фунkцuя . Венцuте уkрасяВат с Вечнозеленu растенuя - бръшлян, босuлеk, чем-
- шuр, cBe>ku ц6етя , лekoBuтu бuлku, няkъgе слагат u луk u чесън - те Внасят
ноВu kолuчестВа зgра6е, Жuзненост u nреgохранuтелност' 16 •
11

ЧерВенuят ц6ят с негоВuте anoтponeuнu 6ъзмо>kностu шupoko се uзnол­

зВа В с6атбената обреgност - наnрuмер червено е булото на млаgо>kенkата .
В много селuща горната gpexa на булkата е червена uлu nреоблаgаВа чер6е­
нuят ц6ят 6 gpexuтe на булkата u млаgо>kенеца, сВатбенuте kuтku, чер6енu
ц6етя. В селата no Пpo6aguuckuя сърт, за ga не бъgат урочасанu млаgо>kен­
цuте, на kuтkuтe на ръцете uм за6ърз6ат червен kонец7 . За нароgа npuчuнa
за много заболя6анuя са ypokuтe. По Време на с6атбенuте обuчаu наu-заnла-

6
С т. Г е п че
8. СВатбата. С., 1987, с. 66; Р. ИВаноВа. Б'Ь.А.Zарсkата фшlиорпа сВатба.
с., 1984, с.
184. .
6
Р. И 8 а п о 8 а. Цu.т. съч., с. 184 - 192. .
7
Етнографсkи музей - Варна, ИнВ. MIV - 6 (1), .А.. 96.

290
шенu от "лошuя nоглеg" са млаgоЖенцuте. Затова се npaBu Bcuчko Възможно ,
за ga бъgат npegnaзeнu от него . В с. Вuнuца , kогато kръстнuцата nребул6а
булkата, тя трu nътu uзтърс6а булото срещу слънцето u kаз6а: "Да го
uзтърся срещу слънце , ga не я х6аща булkата ypoku. От зgра6е ga не се
отървеш! "
В много селuща В Се6ероuзточна Българuя kарат млаgоЖенцuте ga nрес­
kачат 6ерuгата от огнището . В с . Тутраkанцu , Варненсkо , npegu ga Влязат
В gома на момчето, трu nътu nрехВърлят наg глаВuте на булkата u зетя
Верuгата u трu nътu те я nресkачат . Изkаз6а се nоЖеланuето: "Да сте
Вързанu kато Верuгата, ga сте зgpaBu kато Желязо!" Cnopeg нароgнuте npe-
gcтa6u Железнuте npegмeтu са сuгурно среgстВо npoтu6 onacнu gyxo6e u
болестu. А Желязната 6ерuга от огнището , kоято е В gосег с огъня, nрuте­
ЖаВа още nо-големu nрофuлаkтuчнu u целебнu ВъзмоЖностu.
Cnopeg нароgната Вяра u няkоu частu от стана за тъkане uмат npegna-
знo geucтBue. В Шуменсkо булkата u зетят мuнаВаm nрез нuщeлkume, за ga
не бъgат урочасванu.
Wupoko разnространен е обuчаят no Време на сВатбенаmа церемонuя kу­
мата ga npъcka Жuто u gребнu монеmu. Няkъgе заnаз6аm nщенuцаmа "за цяр"
u с нея леkуВат.
В Добрuчkо В nърВата брачна нощ млаgоЖенецъm "uзnлюва еgно сребро от
устата cu " (сребърна монета} В nазВата на булkаmа, за ga не я болят гър-
guте, kогато се pogu gете. .
Прu с6атбенuте обuчаu обреguте със зgра6еносна насоченост са сра6нu­
телно nо-огранuченu u nо-малkо, отkолkото npu poguлнume u няkоu kаленgар­
нu обuчаu. Но npu uзnълненuето на цялосmнаmа обuчаuна сВаmбена обреg­
ност се чу6стВа стремеЖът на нароgа нu ga се Възползва om с6оя много6е­
kо6ен onuт, от 6cuчku cuлu на' 6uguмuя u нe6uguм сВяm , за ga се ocuгypu
зgра6е u благоgенстВuе В бъgещото семеuст6о. Защото Вечен е сmремеЖът
на чоВеkа за Жuвот, зgраВе, nлogopogue u nроgълЖенuе на poga.

HOCHZEITLICHE VOLKSBRAUCHE
GESUNDHEITSWUNSCHENDER ART IM KREIS VARNA

LYDIA PETROVA

(Zusamтenfassung}

Wahrend der VorЬereitung und des traditionellen Trauungsritus, ist eine Reihe von
Brauchen uЫich, die der Braut und dem Brautigam langes Leben, Gesundheit und
gesunde Kinder bringen sollen . Eine besondere Stellung nehmen die Riten ein, die das
Brautpaar vor bбsen Augen, Ьбsеn Machten und bбsem Blick bewahren sollen. Behande/t
werden auch тit der Trauung verbundene Gegens~ande (BluтenstrauBe ,
Trauungskronen, Hochzeitsbauтchen, Hochzeitsfahne), das Gewand und der Schmuck
der Braut und des Brautigaтs sowie die daтit verbundene Symbolik.

291
 ВАРНА- МОРСКО ЛЕТОВИЩЕ НА БЪЛГАРИЯ (1878-1945г.)

ТОДОР ПАРУШЕВ

Слеg ОсВобо>kgенuето В нашата страна се nрояВяВа uнтерес kъм съзgа­

Ване на морелечuтелнu kypopтu. Наu-големu ycnexu В разВuтuето на летоВu­
щното gело се nостuгат ВъВ Варна. Me>kgy gВете cBemoBнu Bouнu Варна се
налага u kато еguнстВенuя българсku ме>kgунароgен kурорт. Постеnенно съ­
зgаgенuте тpaguцuu се забравят u се съзgава Вnечатленuето, че egBa слеg
Втората световна Воuна се nолага началото на морсkuя турuзъм.
В настоящото uзслеgване cu nостаВям за цел ga осветля nроблемuте,
kouтo трябва ga решава Варненсkата общuна npu разВuтuето на летоВuщ­
ното gело, раВнuщето , kоето се gocmuгa, kakтo u значенuето на kурорта за
стоnансkuя >kuBoт на граgа. Прu наnuсВането на труgа uзnолзВам apxuBuтe
на Курортна gupekцuя u стоnанстВо Във Варна, uзgаg ената лuтература, а
също u nepuoguчнuя nечат 1 • •

***
Иgеята за nолзата от морелеченuето е uзguгната от англuчанuна Puчapg
Ръсел nрез среgата на XVl ll В. От началото на XIX В. no англuuсkото kpauбpe­
>kue се съзgаВат nърВuте мopcku летоВuща. Наu-голяма uзВестност uма Браu­
тън. От среgата на мuналuя Bek морсkото kурортно gело nечелu Все nо-голяма
nоnулярност В странuте от Заnаgна, а слеg това u от Източна EBpona2 .
В нашата страна uнтерес kъм Възмо>kността ga се съзgаgат морелечu­
телнu летоВuща заnочВа ga се nрояВяВа egBa слеg ОсВобо>kgенuето. Варна
uма наu-gобрuте услоВuя за разВuтuето на морсkото летоВuщно gело у нас.
На nърВо място са npupogнuтe u gageнocтu - nросторнu nлa>koBe със зла­
тuст nясъk, умеренu летнu темnературu , оkолностu с горu, езера u npupogнu
забеле>kuтелностu. От не nо-малkо значенuе е, че Варна е наu-големuят нu
черноморсku граg, с >k n гара, nрuстанuще u раз6uта търгоВuя. Общuната
nолага гpu>ku за благоустрояването на граgа. През 90-те гoguнu се nостuлат
с гранuтнu блоkчета търгоВсkuте улuцu на граgа Пресла8сkа , " Цapuбpogcka",
11 11

"Влаguсла6",
"27 юлu" u gp.3 През 1888 г. Общuнсkuят съвет Взема решенuе за
разшuряВане на Морсkата граguна, заса>kgане с gьрВета u наnраВа на nътeku.
Г олемu заслугu за оформянето на Морсkата граguна uма чешkuят nарkост­
роuтел Антон HoBak, kouтo ugBa ВъВ Варна nрез 1895 г. no npenopъka на братя
Wkopnuл • През 1912 г. Общuната uзгpa>kga BogonpoBog u kаналuзацuя, а nрез
4

1
ДА - Варм, ф. 794К; Д-р А. П и с k ю .Jt и е 8. Mopcku.mo бапи. и граg Варпа. Варпа,
1894, 34 с.; Д-р П. Сто я по 8. BapnenckuJtrn .морсkи сапаториум. С., 1909, 35 с.; Д-р И.
1' е о g о р о 8. Варпа kamo k.А.u.матично лечебпо .млсто. /l!fорелечепие. Варпа, 1908, 65 с.;
Д-р С т. Поп о 8. Курортн.а Вариа. Вари.а, 1925, 21 с.; Варн.а kато kурортеп граg. С„ 1932,
38 с.; Баии и летовища 8 Бъ.царил. J част, С., 1938, 26 с.; П. Пет k о 8. Морсkото лето8ище
Варн.а, Ларпа, J9.J9, 12.J с.; И. До 6 р е 8. Граg Варпа и и.егоВите oko.мiocmu. Вари.а, 1942,
16 с.; К. К 'Ь н ч е fl. Нашето Черно.морие. Bap!la, 1938.
2
П. С k о р ч е 8. 1~1орелечението Вчера и gнес. - Mopcku сго8ор, XVII, 5, 1940, с. 82.
' Х Мир с k и. Миналото на Варна и упра8пиците u. - В. Вечерно изgаи.и~ на Варпенсkа
поща, бр.•?074, 3091, 3115, 1923 г.
4
Па k IТJ. а .м, бр. 3056, 3123, 192.J г.

292
1914 г. е отkрuта u общuнсkата елеkтроцентрала.
Варненсkата общuна nрез 1879 г. nострояВа nърВuте мopcku банu у нас. Те
nреg с таВля6ат npuмuтuBнu gърВенu бapaku , kouтo се nреgостаВят на nосе­
тuтелuте за nреоблuчане 5 .
През 1888 г. за nраВене на тоnлu банu на брега се nострояВат от kамъш
зakpuтu места , но 9kopo те са разрушени от Вълнuте. През 1889 г. Община­
та Възлага чрез търг строежа на gBe мopcku банu - мъ.>kkа u Женсkа. Те
nреgста6ля6ат gBa nраВоъгълнukа с no 48 kaбuнu Върху Железнu релсu, забuтu
В морето . С брега се сВързВат чрез мостче . В морето е можело ga се Влuза
no gBe стълбu от Вътрешната u Външната страна на kабuнuте. За Желае­
щuте ga nраВят тоnлu банu се nреgостаВят четuрu цuнkoBu Ванu, 8 kouтo
Воgата се загрявала с gърВенu Въглuща6 .
Ckopo те се оkаз Ват неgо статъчнu за любuтелuте на kьnането 8 море­
то u В 1896 г . се nостр о яВ а т о ще gBe банu от същuя тun , но с no 120 kaбuнu.
До 8о0нuте Варна uма четuрu мopcku банu (no gBe за мъжете -u Женuте) с
общо 336 kaбuнu . Пpuxoguтe от 15 -17 000 л8. на сезон (мe.>kgy 1905 -1910 г.} ,
npu цена на бuлетuте от 20 u 30 с т ., nоkазВат , че те се nолзВат от 60 - 70
000 gywu, npeguмнo Варненцu • 7

Пьр8оначално се uзВършВат само Bogнu npoцegypu , но от началото на

нашuя Bek заnочВат ga се съч етават със слънчеВu банu 8 .
В nърВото gесетuлетuе слеg Ос8обо>kgанuето nосетuтелuте на Варна се
настаняват В многоброuнuте ханове. ПърВuят хотел "Комерсuал" е oтkpum
nрез 1887 г. на ул . " ПреслаВсkа" (go с егашната ДСК) , kато наg същестВуВащuя
там хан се наgстрояВа Вторu ета>k. В него се разполагат хотелсkuте стаu.
Вътрешнuят gBop се uз nолзВа за kафене u kръчма. Пър8uят му собстВенuk е
Стоян A6peнcku 9 .
До 1895 се nострояВат още трu хотела: "Българuя" (също бuВш хан) на ул.
"Цapuбpogcka", "Орел" на ул . "Oxpug" u "Софuя'' на ул. "ПреслаВсkа". Пo pagu не­
gостuга на легла В хотелите , за гостu на граgа Временно се uзnолзВат
kьщuте на Hukoлa Xag>kuтogopoB , Дuмо ХанgЖuеВ, Myмg>ku ХасаноВ u gp.
10

Наu-много хотелu се строят В nослеgнuте гoguнu на XIX В . За 1900 г. се

регuстрuрат 12 хотела , от kouтo 8 са но8оnостроенuте - "Борuс", "MockBa"
u "ТъргоВсku" , nреuменуВан на "ДунаВ", на ул. "Цapuбpogcka", "Имnерuал" на ул .
"Шумен", "Преслав" на ул. "Цар Сuмеон", "Русuя" , "EBpona" u "Пpuмopcku" •
11

До Балkансkuте Bouнu се отkрuВат още 5 хотела - "Пapu>k" (nреuмену8ан

на "Koon") на ул . "ПреслаВ", "ДобруgЖа" на nл. "НезаВuсuмост", "Брuстол" , "Цен­
трал" u nрез 1912 г. "Лонgон" на nл. "Мусала" 12 • С тях броят на Варненсkuте

~ Лapneuck u Вecmu.uk, бр. .5 от б.О.5.1880 г.

• Яарнспсkи общ ипсkи 8vcmnиk~ fip. 6, 7, 8 от J. 07. 1987 г.
.- П а k та м .
• И. Те о g о р о IJ. Вари.а kamo /иuматич ио - лечебпа сттщия. С„ 1.92б, 4.? с.
" Лf. Г е о р г и е 8 а. Apx umekmypama иа Вариа през kапита„шз.ма. С„ 1975, с. 55.
1
1J Б'Ь.А.гарсkи а.л„м апа.х за 1896 г„ С„ J89б, с. 158.
11
АА..ма пах "Бъ.А.га.ри.п". С. , 1 9ПП, с. J.76.
/~ Me.ЖgyN.apogen тьргп&:kо - uщшcmpua.A.Cll (1.,U1Qll(l.X. с„ 1909, с. 98 - 99; м Геор гиева.
Цит. съ ч„ с. 57.

293
xomeлu, koumo се nocmpoяBam мe.>kgy 1887go1912 г., gocmuгa 17. HaO-npegcma-
OOmeлнume са 11 MockBa" u "Лонgон". Bcuчkume xomeлu се разnолагаm В раuона
мe.>kgy гараmа u nл. "Мусала" , mъu kamo kлueнmeлama uм е npeguмнo mъргоВцu,
чuно6нuцu . uнgycmpuaлцu, npucmuгaщu 6ъВ Варна no рабоmа, а В много nо­
малkа cmeneн леmоВнuцu , gошлu ga npaBяm мopcku банu. Тазu лunca на xomeлu
·- в блuзосm go морето nреgстаВляВа същесm6ен неgостаmъk за kурорmното
gело В граgа, но nopagu малоброuността на леmоВнuцuте не се npegnpueмa
нuщо за отстраня6ането му . .
Като Bceku голям npucmaнuщeн граg, Варна uзобuлстВа с numeuнu заВеgе­
нuя. Те се разполагат главно оkоло nлощаg Мусала , а също u на големuте
11 11

mъpгoBcku улuцu "П реслаВсkа , "Цapuбpogcka", "Oxpug", СВ. Клuмент" u gp. Прu
11 11

населенuе nрез 1901 г. от 34 92.2 gyшu 6ъ6 Варна uма оkоло 300 kръчмu. Благо­
gаренuе на професор А. ИшuрkоВ uма onucaнue на munuчнa Варненсkа kръчма:
"Дълбоk gюkян със стъkленu nрозорцu kъм nъmя ; блuзо go 6pamama е nоста­
Вена gьлга маса, на kоято са нареgенu ВсеВьзмо.>kнu мезета, чuemo богатс­
m6о зaBucu от сезона, но те нukога не лuncBam; на egнama страна на масаmа
са нареgенu шuшеmа с ВсеВьзмо.>kнu cnu.pтнu nuтueтa, мe.>kgy kouтo раkuята
заема nьрВо място. ОkолоВръст оkоло сmенuте на gюkяна се реgят gBa kата
бурета с шаренu gьна. По остан~лото nразно място н~ стените u греguте
на тавана са заkаченu kapтuнu от наu-разнообразнuте enoxu на гръцkата
uсторuя. В nоВечето случаu многоброuнuте масu u столове са малku u лесно
се uзнасят npeg kрьчмата, gето обuчат npu хубаво Време gа· сяgат гостu­
те ...111з.

През 90-те гoguнu, слеg nострояВането на морсkuте банu, започват ga се'

отkрuВат kрьчмu u уВеселuтелнu заВеgенuя В началото на бул. "СлuВнuца",
оkоло Морсkата граguна. Заеgно с общuнсkuя бюфет, nостроен 1896 г. В Мор­
сkата граguна, те стават любuмо място на Варненцu за paзxogku u забаВле­
нuя nрез лятото. Интересна kартuна за разВлеченuята на Варненцu от на­
чалото на Beka е остаВuл професор ИшuрkоВ : "Оkоло морсkuте банu go сама­
та прuморсkа граguна се съзgаВа своеобразен ЖuВот. Няkолkо kръчмu, В kouтo
Вечер стотuцu хора се разговарят шу~но uлu яgат разнu kебаnчета u gpyгu
мезета, няkолkо бapaku, В kouтo се преgстаВят Всяkа Вечер nuecu на тypcku
eзuk u се поkаз6ат ВсеВъзмо.>kнu nанорамu u чуgоВuща, съста6ля6ат гла6нuте
забаВuтелнu за6еgенuя на Варненсkата баня. По улuцuте меЖgу kръчмuте u
бараkuте се Bguгa прах на облацu, kouтo се слага noлeka Върху gpexuтe. на
гостите. Шумът на разлuчнuте мyзuku u пресunналu гласове на арменku u
гагаузku с техните gaupeтa се сменяват u слuВат В еgно u образуват еguнен
kрясьk ... Цялата обстаноВkа на заба6uтелнuте заВеgенuя носu чuсто opueн­
maлcku xapakmep u отговаря на geмokpamuчeckume наВuцu на Bapнeнckume
граЖgанu." 14

Om цumupaнuтe onucaнuя на nрофесор Ишuрkо6 се 6uЖga, че go началото

на нашuя Bek Варна uма многоброuнu numeuнu за6еgенuя, но me са uзkлючu­
mелно kръчмu с мuзерна обсmаноВkа, opueнmaлcka kухня u музukално озвуча-

13
А. И ш и р k о 8. Граg Варна. - ПСп, XV, 1905, с. 219, 233, 234.
и П а. k т а ~ с. 234.

294
Ване. В Българсkuя алманах за 1894 г. се отбелязват само четuрu гостuлнuцu
(ресторантu) на М . Марkателu , А. Мачuнu , Т. HukoлoB u К. HukoлoB . 15 За 1909
г. се посочват Вече 15 ресторанта, kато 11 са В хотелите u 4 - 11 ХХ Bek", на
Шуменсkото nuBoBapнo gруЖестВо, на Работнuчесkото koonepaтuBнo gруЖе­
стВо u бuрарuя Прошеk", са самостоятелнu nuтeuнu заВеgенuя . 1 6 СлеgоВа­
11

телно nреgста6uтелнuте ресторантu 6ъ6 Варна се отkрuВат главно за об­

слуЖВане на nосетuтелuте В граgа, отсяgащu В хотелите. Мuзерното нuВо
на стотuцuте kръчмu във Варна професор ИшuрkоВ обяснява с лunсата на
nретенцuu у Варненцu относно обстано6kата u обслуЖВането. 11 Добрuят nе­
лuн u хуба6uте мезета сьбuрат В наu-мрьснuте kрьчмu Варненцu от Bcuчku
сьслоВuя ...ЗатоВа ВъВ Варна, Bъnpeku големuната u богатството на граgа, не
можаха ga се съзgаgат goбpu kафенета u не Вuреят ckьno нареgенu nuBнu­
цu .1111

Огранuченuят броu лето6нuцu от страната go Воuнuте не стuмулuра за

отkрuВане на no-мogepнu ресторантu с eBponeucka kухня.
ПрuмuтuВнuте Варненсku хотелu u nuтeuнu заВеgенuя, цялата тазu орu­
енталщuна 6 разВлеченuята на Варненцu , не са моглu ga npuBлekaт чy>kgu
летоВнuцu. Затова еguнстВената чуЖgестранна груnа, за kоято се сnомена­
napaxoga "Ил ge Франс". 18
Ва, са 215 французu , noceтuлu Варна nрез 1909 г. с
За ga uзguгне раВнuщето на Варна kато kурорт за eBponeucku турuстu,
Общината бu могла ga nрuВлече чy>kgu фuрмu с onuт 6 лето6uщното gело.
Прu това uнтерес се nрояВяВа от няkолkо eBponeucku фuрмu . Първото nреg­
лоЖенuе е още от 1879 г . от богатия pycku земеВлаgелец йонuн . Tou е готов
ga ВлоЖu 100 000 франkа з а nострояВането на хотел u ресторант kpau море­
то , ako Общuната му npegocтaBu kонцесuя за еkсnлоатацuята uм В cpok от
50 гoguнu. Общuната отхвърля uckaнuя cpok u nреgлага ga бьgе намален на 25
гoguнu . Тезu услоВuя не заgоВоляВат йонuн u тоu се отkазВа от npoekтa. 19
Пропусната е nърВата Възможност Варна ga стане ме>kgунароgен kурорт
чрез nрuВлuчането на част от pyckama арuстоkрацuя u бур>kоазuя, nосещаВаща
лятно Време Ogeca u Крuм.
Потенцuалнuте ВьзмоЖностu на Варна kато мopcku kурорт nрu6лuчат u
gpyгu npegnpueмaчu . Към 1886 гоguна се отnра6я Второ npegлo>keнue от
французuна Allion. Tou nреgлага ga оформu за сВоя сметkа морсkата граguна
u ga nocтpou В нея съвременен хотел с kазuно . Също таkа u 6 раuона оkоло
Търго6сkото учuлuще ga nocтpou няkолkо kьошkа (летнu Buлu) . Слеg отkаза
на Варненсkата общuна npu сьщuте услоВuя uзгpa>kga хотел с nарно
отоnленuе, тоnлu u стуgенu банu В Констанца. Пopagu това Констанца много
npegu Варна става uз6естен ме>kgунароgен kурорт20·
Необхоguмостта от моgерен хотел В блuзост go морето заnоч6а ga се
15 Б'Ь.А2арсkи а..А.Манах за. 1Я94 г. С., 1894, с. 413.
16 МеЖgунароgен m'Ьрго8сkо - инgустршмен, а.АМаШlХ. С., 1909, с. 80; Т'Ьрго8сkо - инgустриа.мт.
си.мапах на Царст8о Бъ.tгария. С., 1909, с. 724.
17
А. И ш и р k о 8. Цит. съч. , с. 236.
16И. Ц е р о 8. Спомени и бе.А.еЖkи. Варна, 1935, с. 79 - 81.
19 Варненсkи общин,сkи Вестни/с, бр. 292 - 293, от 2б.11. 1932г.
20 Из8естия на Варпенсkото а,рхеQ.А.огичесkо gруЖест8о, VП, 1921, с. 65; M opcku сго8ор, Щ
1924, 7, с. з - б.
295
осъзнава u om няkоu общuнсku съВетнuцu . Кмеmьт Кр. Mupcku nрез 1905 гоguна
nреgлага ga се npegocтaBu kонцесuя за nострояВането на хотел с 120 стаu,
kазuно u npucnocoблeнue за тоnлu мopcku банu В Морсkата граguна21 .
Вероятно ВъВ Връзkа с тазu kонцесuя nрез 1907 гоguна се npaBu наu­
серuозното nреgлоЖенuе от Берлuнсkа фuнансоВа груnа. За ga nрuВлече
Внuманuеmо на Варненсkата общественост, тя отnечатВа брошура, В kоято
се gaBa onucaнue на бъgещuя хотел 22 . Т оО ще се намuра В Морсkата граguна,
В блuзост go Ak6apuyмa. Сграgата ще бъgе на 6 - 7 етажа с 300 стаu u 500
- 600 легла. На nочu6ащuте ще се nреgоста6ят залu за мopcku, сльнчеВu u
Възgушнu банu, Воgолеченuе, мaca>ku u gp. Освен това ще uма зала за kонцертu,
няkолkо ресторанта с eBponeucka u орuенталсkа kухня, kафенета , uгралнu
стаu , чuталнu u gp. Проеkтът се uзчuсляВа на 4 500 000 лВ. , еgна значuтелна
за Времето cu сума. Ako тозu npoekт бе реалuзuран, Варна от началото на
Beka щеше ga се нapegu cpeg eBponeuckuтe kypopтu. Слабостuте на
kурортното gело, kато npuмufnuBнu хотелu u nuтeuнu заВеgенuя, лunca на
разВлеченuя , нukakBa реkлама В чуЖбuна , щяха go голяма стеnен ga се
nреоgолеят. Bьnpeku че Варненсkuят kмет е за nреgостаВянето на kонцесuята,
Общuната отkазВа ga gage на чуЖgенцu построяването на хотел u kазuно.
С тозu cu отkаз, незаВuсuмо от nogбyguтe, от kouтo се pъkoBogu, забавя с
gесетuлетuя утВърЖgаВането на Варна kато меЖgунароgен kурорт.
Слеg ОсВобоЖgенuето за летен oтgux заnочВат ga се uзnолзВат u
>kuBonucнuтe оkолностu на Варна. През 1881 г. общuнсkuят съвет Взема
решенuе отстъnu на kняз Ал. Батенберг землuщето на манастuра С6.
11
ga
11 11 1
Дuмuтър за nocтpoukaтa на g6орец. дворецът Санgр0Во' (npu Ферguнанg е
nреuменуВан на "EBkcuнoгpag") е построен nрез 1885 г. 23 Слеg kняза u няkоu от
наu-богатuте coфuucku фамuлuu cu строят Buлu меЖgу морето u пътя за
EBkcuнoгpag. Първата е на Дuмuтьр Станчев , слеg него на Атанас Буров , на
Togop КараkашеВ u gp. Taka с Жеста, kouтo Общuната npaBu с gаренuето на
kняза, усnява ga нало>ku Варна за лето6uще на българсkата бур>kоазuя още go
Балkансkuте Bouнu.
В началото на Beka no uнuцuaтuBa на g-p ПарасkеВ Стоянов kарантuннuте
бapaku В м. Карантuната започват ga се uзnолзВат за леченuе на рахuтuчнu
u болнu от kостна туберkулоза gеца. Към 1907 г. gецата се nрехВърлят В
бapaku В местността С6етu Константuн. През 1911 г. на 1 kм северно om СВ.
Константuн се заВършВа gВуета>kната сграgа на Детсkuя санаторuум, наречен
на uмето на царuца Елеонора . ПроkарВат се BogonpoBog u kаналuзацuя, а на
nлa>ka се nостаВят kaбuнu . До 1922 г. се uзnолзВа само лятно Време u гоguшно
се леkуВат оkоло 200 gеца24 •
Манастuрът СВ. Константuн се стоnанuсВа от Постоянната оkръЖна
11 11

koмucuя, kоято nрез 1912 г. Взема решенuе ga се съзgаgе летоВuще 6 негоВuте

:1
1
Варшт.сkи общинсkи ВестN. и k, бр. 292 - 293, от 25. 11. 1932 г.
:1:1 Hлko.A.ko gу.ми за значението и u:.Jг.A.ega 1ш лечсб1tиJt xorne..t, k.ойто ще се постои 8'Ь8 Варна
с kазино, Ca.A.Oltu, 8оgа.А.ече1Lи е, 8ъзgуши.и и с..tыtче8и бани по протеЖепи ето 1ta морсkил бряг с
морсkи ба.ни и бюфет 8 Морсk.атпа граgин.а. !Ja p1ta, 1909, с. 12
3
:1 В. С .А. а 8 я н и, бр. 6 от 22.08.1885 г.
:!< Морсkи сго8ор, П, 5, 1925, с. 1 - 2.

296
cгpagu. Първоначално се gоста6ят 65 kреВата със сламенuцu. ЛетоВuщето
става любuмо място за oтgux npeguмнo на софuянцu 25 .
Още 6 началото на Beka Варненсkото археологuчесkо gруЖестВо убеЖgа6а
обществеността 6 граgа за nреuмущестВата на местността Узун Кум (сега
Златнu nясъцu) kато летоВuще. През 1914 г. то се обръща kъм Общuната с
uckaнe местността ga му се преgостаВu за стопансkа gеuност, kато
набранuте среgстВа се uзползВат за построяването на музеu u uзgръЖkата
му. С уkаз №35 на Muнucтepckuя съвет от 13.04.1915 г. тя му е преоgстаВена
за безсрочно nолзВане. ДруЖестВото разработва програма за сьзgаВане на
парk с paзcagнuk, лечебна част със санаторuумu , kakтo u kьowkoBe за почuВkа26 .
Пopagu Влuзането на Българuя В Първата световна Воuна nроеkтът не се
реалuзuра .

До Балkансkuте Bouнu летоВuщното gело ВъВ Варна е Все още слабо

разВuто. На него се глеgа npeguмнo kато на моgа , gowлa от eBpoпeuckuтe
gьрЖаВu. ЛетоВнuцuте са преguмно от столuцата u от няkоu по-големu
граgоВе. Мuзерната обстаноВkа В хотелuте u пuтеuнuте заВеgенuя, u особено
непознаването на Варна, nopagu лuпса на kakBaтo u ga е реkлама u uнформацuя,
не прuВлuча посещенuя на чуЖgu лето8нuцu . Все още Общuната u
обществеността не оценяват значенuето , kоето може ga uма лето8uщното
gело за стоnансkото разВuтuе на Варна. От останалuте нu kpauмopcku
селuща еguнстВено В Несебър ugBaт на ekckypзuu немногоброuнu турuстu .
СлеgВоенната стоnансkа kpuзa особено сuлно засяга Варна. Пopagu загубата
на ЮЖна Добруg>kа рязkо спаgа оборотът през Варненсkото прuстанuще, kоето
Bogu go упаgъk на търгоВuята. Само за няkолkо гoguнu Варна губu значенuето
cu на nръВ българсku nрuстанuщен u търгоВсku граg. Прu това населенuето на
граgа nроgълЖаВа бързо ga нараства, защото npuuЖgaт беЖанцu от ДобруgЖа,
Tpakuя u Makegoнuя. От 41 419 Жuтелu nрез 191 О г ., населенuето се уВелuчаВа
на 50 81 о nрез 1920 г. u на 60 536 nрез 1926 г. 27
Варненсkuте общuнсku съВетнuцu ВuЖgат uзxog от теЖkата ukoнoмuчecka
kpuзa на граgа на nърВо място 8 разВuтuето на uнgустрuята u на Второ
място 8 лето8uщното gело. Стопансkата полuтukа на Общuната е
nосл~g.оВателна 8 това отноwенuе, незаВuсuмо от nартuuната
. '
nрuнаgлеЖност на общuнсkuте сьВетнuцu. От 1925 г. се сьзgаВа общuнсkо
kурортно бюро , kоето nоема сьбuрането на kурортнu тakcu u
uнформацuонното обслуЖВане на летоВнuцuте, kakтo u стоnанuсВането на
общuнсkата собственост . През 1932 г. се органuзuра u отgел "Курортно
стоnанстВо", kъм kouтo nремu наВат общuнсkuте обеkтu (мopcku банu, napkoBe
u гpaguнu , kазuното , магазuнu u летоВuщето СВ. Консmантuн} , сВързанu с
kурортното gело. две гoguнu nо-kъсно Bcuчku kурортнu слуЖбu се обеguняВат
В Курорт на gupekцuя, kоято се разполага В сграgа go Морсkото kазuно. За
улесненuе на nочuВащuте В същото зgанuе се помещават u общuнсkото
kурортно бюро, noлuцeucko u Ж n бюро , гuwe за обмен на чуЖgа Валута •
20

и Варнепсkи okpт>Jken Вестпиk, бр. 1 от 12.01.1912 ?..

zб Ла k там, б, 1.925, с. J - 2; Отчет па на столтшстВото go IX - то гоgишпо събра пие
1т Apxcшoгuitockorno gру.Жестбо. Париа, 1914; nПАД, \l f/, 1921, с. 11 - 14.
Zl п. т ъ р /l о fl с k и, Dognurne п ьтища и при ста нища. с„ J.938, с. 4.?.
28
ДА - Вар1ю, ф 7.94К, оп. 1, а. е. б, Jt. 1, ; а.е. 20, ...t. :З.

297
 За разВuтuето на морсkuя турuзъм nogkpena оkазВат разль~чнuте
общестВенu органuзацuu u geuцu - Българсkuят нароgен мopcku сговор (БНМС),
ДруЖестВо на прuятелuте на kурорта Варна, Курортна лuга, няkоu Варненсku
лekapu , препоgаВателu ВъВ Вuсшето търгоВсkо учuлuще, членове на
Варненсkото археологuчесkо gруЖестВо, пuсателu, Журналuстu u gp. Тяхната
gеuност е преguмно nопулярuзаторсkа u nропаганgаторсkа .
В брошурu , статuu , В спuсанuя u Вестнuцu те опuсВат лечебно - озgраВu­
телнuте сВоuстВа на морсkата Boga, отправят препоръku kьм летуВащuте,
Възх6аля6ат прuроgнuте kpacoтu на Варненсkuте оkолностu. По-често
срещанuте uмена 6 тогаВашнuя nечат са g-p ПарасkеВ Стоянов, g-p ИВан
TeogopoB, g-p ПuсkюлuеВ , kапuтан 11 ранг Георгu Славянов, пuсателят Крум
Кънчев u gp.
Варненсkата 09щuна нееgноkратно се обръща за поgkрепа на летоВuщното
gело от gьрЖаВата чрез пpeku cyбcuguu , облеkченuя на трансnортнumе тарuфu
за чу>kgенцuте, премахване на много.броuнuте мuтнuчесku u пoлuцeucku
формалностu. За сраВненuе се посочва, че румънсkата gъp>kaBa отпусkа на
Констанца от 100 go 150 мuлuона леu за uзграЖgане на kурортнu обеkтu ,
поема разхоguте по пропаганgата на kурортuте , снuЖаВа транспортнuте
тарuфu u gp.29 EgBa през 1932 г. kьм Главна gupekцuя на Железнuцuте u
прuстанuщата се учреgяВа Слу>kба за стопансku турuзъм • Тя cu поставя за
11 11

цел ga органuзuра, съгласува u направлява gеuността на учреЖgенuята,

11

органuзацuuте u преgпрuятuята, kouтo се занuмаВат u обслуЖВат стоnансkuя

турuзъм В страната • ЕguнстВената по-съществена gеuност на тазu слу>kба
11

е ga органuзuра В Софuя няkолkо kонференцuu , на ko uтo се обсъЖgат

nроблемuте на турuзма ВъВ Варна, kато се преgлагат мepku, за ga се
отстранят няkоu неgостатъцu • 30

Напреgъkьт на летоВuщното gело слеg Първата световна Воuна се gьлЖu

на енергuчната gеuност на Варненсkата общuна , аkтuВно поgkрепяна от
общестВенu органuзацuu u geuцu .
По Време на Воuнuте морсkuте банu не се поggьр>kат u започВаm ga се
рушат. ~ез 1920 г. Общuната поставя на пясъчната uBuцa 60 трьстukоВu
kaбuнu по манuер на запаgнuте мopcku kypopтu' 131 • ТВьрgе ckopo те с~ okaзBam
11

неgостатьчнu за бързо уВелuчаВащuте се любuтелu на морсkuте банu . Зато­

ва още слеgВащата гоguна започва разшuренuе на kaбuнkuтe за сьблuчане u
се започва монтаЖът на 12 kaбuнu за топлu мopcku банu • 32

През 1921 г. kметът йорgан ПеkареВ на тьрЖестВен мuтuнг обяВяВа Варна

за пьрВu бьлгарсku мopcku kурорт. Muнucтepcko постаноВленuе , с kоето се
утВьр>kgаВа решенuето на Общuната, е прuето през 1925 г. С офuцuалното
прuзнаВане на граgа за мopcku kурорт, Общuната получава правото ga сьбuра
kурортнu тakcu от летоВнuцuте, kakтo u ga сkлючВа заемu от банkuте за .
разВuтuето на kурорта • 33

19
П а
k т а м, а. е. 29, ..t. 1О.
34
П а
k т а м, а. е. 2, ..t. 1; а.е. 7, ..t. 1 - 3.
" В. Варпенсkо ехо, бр. 129 от 1О.06.1920 г.
п Варненсkи общинсkи Вестниk) бр. 2 от 21. 06.1 921г.; бр. 7 от 30. 07.192Jг.
33
П а k там, бр. 136 от 31.03.1925 г.; бр. 258 от 07. 10.1931 г.

298
 От това се Възползва kметъm Петър Стоянов, kouтo успява ga u.;geucт6a
от Софuя 3 000 000 л8. kpeguт за построяВаЯеmо на ноВu мopcku банu. Стро­
е>kът започва на 07.05.1925 г ., а на 10.07.1926 тър>kестВено са oтkpuтu. Стро­
е>kът на но6uте банu се оkазВа тe>kko бреме за огранuченuя бюg>kет на
Общината. Освен че затъва В заgъл>kенuя, mя няма napu gopu за заnлатu на
чuноВнuцuте. Onumът ga се получат gопълнuтелнu пpuxogu чрез уВелuченuе
на таkсuте за платовете, пpouзBe>kgaнu ВъВ Варненсku фaбpuku, среща ост­
рата реаkцuя на собстВенukа на Теkстuл" Асен HukoлoB.
11
Tou поВguга обВuне­
нuе срещу Общината, че пренебрегва u gopu ощетява местната uнgустрuя ,
за сметkа на kурорта34 . Стоuността на Централнumе мopcku банu е 6 500 000
лВ. u заgъл>kенuята по направата uм тегнат Върху общuнсkuте бюg>kетu go
1928 г 35 • Те преgста6ля6ат масuВна построukа Въ8 формата на буkВата Ш.
Среgнuят перпенgukуляр заВърш8а с мост , съо ръ>kен с трuета>kна kула за
ckokoBe BJ:>B 8ogama. Т ou е слу>kuл u за преграgа мe>kgy мъ>kkuя u Женсkuя пла>k
go 1932 г., kогато слеg ">keнcku gесант" kъм мъ>kkuя плаж става общ за gВата
пола.

Цеtjmралнuте банu , kouтo са запаз е ни u gо сега, uмат 150 kaбuнu - 1kласа ,

u 820 kaбuнu - 11 kласа. За Желаещuте ga правят топлu мopcku банu се пре­
gоста6я басеuн с 30 легла u 66 Ванu . Отkъм пла>kа се цuментuра тераса,
Върху kоято през лятото работят kафене u слаgkарнuца38 .
През 1934 г. се oтkpuBa малkо спортно uгрuще , а през слеgВащата - Воgна
пързалkа (ручбан) , kулата за ckokoBe се наgстрояВ а с още gBa ета>kа , обза­
Ве>kgат се лekapcku kaбuнem u фрuзьорсku салон. ДостаВяm се Bogнu kолеле­
та, салове u гребнu лogku 37 .
В началото на 1928 г. Общината гласува 5 000 000 лВ. за построяването на
СеВернuте u Ю>kнuте банu. Те не са таkа масuВнu kamo ценmралнuте банu ,
mъu kamo съблеkалнuте са общu , но преgлагаm 2 500 месmа В гарgеробuте cu.
Към ю>kнume банu uма 11- kласнu mоплu банu u малъk бюфеm. През 1935 г . за
Желаещumе ga се разхоgят с лogku В kрая на CeBepнume банu е построен нов
бюфет, uзВесmен cpeg Варненцu поg uмemo Maлkomo kазuно 38 .
Общо за построяването на Гpagckuтe мopcku банu u благоустрояването
на пла>kа мe>kgy 1925 go 1937 г . Общuнаmа Влага повече om 14 ооо ооо л8 .з9
Спореg moгa8awнama Варненсkа преса Mopckuтe банu на граgа са egнu от
наu-благоустроенumе на Балkансkuя полуостров. С неголеми uзмененuя те u
gосега обслуЖВаm многоброuнumе пocemumeлu на Варна u страната.
Още 6 пър8аmа гоguна слеg oтkpuBaнemo на Централнumе банu те се
посещават от 347 966 посетuтелu (297015 са за стуgенuте u 50 851 - за
топлumе банu) . Прuхоgът, получен същата гоguна, е нau-Bucokuят за пepuoga
go 1944 г. - 2 707 845 лВ . Общо от 1927 go 1944 г . Общината uма постъпления

94 Па k т а м, бр. 150 от 10.02.1927 г.; бр. 154 от 06.01.1928 г.; бр. 184 от 13. 10.1928 г.
35 Па k т а м; Mopcku сго8ор, VI, 10, 1926, с. б - 7.
36 Бани и .А.еmо8ища 8 Бмгарил. С., 1933, с. 7 - 9; Mopcku сго8ор, Ix, 4, 1932, с. 7 - 8.
37 ДА - Варна, ф 794 К, оп. J, а.е. 20, .А.. 5; а. е. 25, .А.. 3; а. е. 28; .А.. 14.
38 Варштсkи общинсkи Вестниk) бр. 156 от 21.01._
1928 г.; бр. 179 от 21. 07. 1928 г.; бр. 238 от
17. 06.1929 г.; ДА - Варна, ф. 794К, оп. 1, а.е. 28, .А.. 14.
39
Па k т а. .м, а .е. 2.'J, ...t. 6.

299
от морсkuте банu оkоло 38 000 000 лВ40 .
Слеg 1927 г. Общuната заgеля значuтелнu среgстВа з_а благоустрояване­
то на централната част на граgа u Морсkата граguна.
Постоянен noBog за неgоВолстВо на летоВнuцuте е лошото състоянuе на
улuчната мре.>kа. През 1927 г. тя е с обща gъmkuнa
11 О kм, от kouтo 91, 435
kм са без нukakBo nokpuтue, 13,560 kм са с чаkъл , 3,295 kм с kалgъръм u 1,71 О
kм с гранuтнu блоkчета . Прu хубаво Време nрахът се носu на облацu , а npu
gъ.>kg улuцuте стават kалнu . Слеg неkолkомесечнu nроучВанuя В началото на
1928 г. Общuната Взема peweнue ga се yckopu nokpuBaнeтo на улuцuте с
kuтон u nаВета от kаменоломна "Атuя" , "„ .kато kурортен граg Варна трябва
ga uма хубаВu , чuстu улuцu "41 • Същата гоguна се kuтонuрат ул. 'Цар Борuс
ПърВu" u "6 сеnтемВрu" u " Марuя Луuза". Към
35 kм улuцu са с тВърgо
1931 г.
nokpuтue, kоето е оkоло 30% от улuчната мре.>kа. До 1936 г. се kuтонuрат nл.
НезаВuсuмост", бул . " СлuВнuца", ул . " Цар Сuмеон u nътят go kурорта СВ.
11 11

Константuн. През слеgВащuте гoguнu заnочВа u kuтонuрането на nътя go

Златнu nясъцu. Останалuте централнu улuцu се nokpuBaт главно с nаВета u
чаkъл4 2 .
През 1936 г. е отkрuт ноВuят гpagcku Bogonpo6og от Бато6ата, благоgа­
ренuе на kouтo gебuтът на Воgата се уВелuчаВа от 40 на 90 л В cekyнga. С
това се лukBugupa eguн от noBoguтe за nостояннu оnлаkВанuя от гостuте
на Варна - лunсата на Boga43 •
Голямо Внuманuе се обръща на разwuряВането на Морсkата граguна u
залесяването на улuцuте на граgа. Към 1939 г. тя обхваща nлощ от 439
gekapa. Брегът оkоло Централнuте банu се ykpenяBa с kаменна стена, kоето
улеснява u nogxoga kьм тях. Оkоло Казuното nрез 1928 г. се oтkpuBa фонтан
със сkулnтурнu гpynu , чеwмu , оформят се алеu с цВетя. През 1939 г. се от ­
чу.>kgаВат ресторантuте "Златна kотВа" u "Грозg" no бул. "Ферguнанg" u на
тяхното място се uзгpa.>kga nорт.ал на Морсkата граguна (запазен gосега) 44 .
През него централната морсkа алея се npeлuBa В бул . "СлuВнuца" u става
любuмо място за ргзхоgkа на Варненцu nрез лятото.
Усuлuята на Общuната за балгоустрояВането на Варна намuрат отзВуk
В местнuя u чy.>kguя nечат. Все nо-често В тогавашната npeca тя е нарuчана
"Царuцата на Черно море", "СлаВянсkата Нuца" u gp. Тезu ласkателнu nрозВu­
ща са nрuзнанuе, че граgът npugoбuBa eBponeucku облuk „ ,
Бързото разВuтuе на летоВuщното gело слеg Воuнuте стuмулuра nост­
рояВането на peguцa ноВu хотелu. Най-много gel'1cтBaщu хотелu uма nрез 1925
г. - 23 хотела , от kouтo 12 са nостроенu слеg Воuнuте. Варненсkата общuна
гu kатегорuзuра В 4 kaтeгopuu:
Първа kатегорuя - "Лонgон", "Софuя nалас", "MockBa" u ноВоотkрuтuте "Ню
йорk" на ул. 'Русе" u "Роял" на ул. "Oxpug".

4
" П а k т а .м, а.е. 73, .А.. 1 - :1.
•
1
Парнеисkи общин.сk и Вестн.иk, бр. l.?7 от 28. 01. 1928 г.; бр. 160 от 18.02.192/i г.
•.: П а k т а .м, бр. 247 - 248 от 24.04. 1931 г. ; ДА - Raplla, ф. 794 К, оп. 1, а. с. 33, .А.. 25; а. о.
20, .А.. :J•
• з Парн.еисkи общи llсkи Вестпи k, бр. 4 тп 15.0fi.1937 г.
•• Па k т а .м, 245 - 246, 10.04. 19.'JJ; )(А - Варпа, ф. 794К, оп. /, а.е. .'14, л. 2; а. е. 44, А. JO.

300
 Втора kатегорuя - "Орел'', "Комерсuал", "Брuстол", "Пapu>k" u ноВuте "Шу­
мен" на ул. "Пана~юрuще", " Makegoнuя'', "ОстроВ" на ул. "Русе", u "Царuграg".
Трета kатегорuя - "Преслав", "Цар Борuс", "Добруg>kа" u ноВuят "БулеВарg"
на nл. " НезаВuсu мост''.
Четвърта kатегорuя - "Бьлгарuя" u ноВuте "ГаброВо" на ул. "Габрово , "Вар­
на ", "Русе", "Тулча", "Балчuk". 45
През слеgВащuте гoguнu go Втората световна Воuна се отkрuВат само 4
хотела: наО-nреgстаВuтелнuят Варненсku хотел "Мусала" nрез 1927 г. на nл.
,;Mycafia", "C nлeнgug nалас" на nл . "HeзaBucuмocm", "Берлuн" на nлощаgа go
гарата "П. CлaBeukoB"u "Вuена" на ул. "Acnapyx" 46 • Me>kgy 1887 go 1944 г. във
Варна се nострояВат 34 хотела, но реално от Втората nолоВuна на 20-те
гoguнu работят 1О - 15 от тях. По Вече от 20 хотела са зakpumu за nостоянно
uлu 8 отgелнu гoguнu. KakBu са npuчuнuтe ga се uзnолзВаm egBa еgна трета
от Варненсkuте хотелu. Еgна от тях е местоnоло>kенuето uм. Слеg Воuната
те проgьл>kа6ат ga се строят оkоло пл. " HeзaBucuмocm" u гарата. Тазu не­
gалноВugност на Варненсkuте xomeлuepu goBe>kga go поtю>kенuето , че go 1945
г. Варна няма нuто eguн krauмopcku хотел.
Друга Ва>kна npuчuнa са услоВuята, koumo се npegлaгam на гостuте. Ще
цuтuрам kонстат ацu uте на общuнсkаmа ko мucuя от 1937 г. за състоянuето
на Варненсkuте хотелu:
"1 . Хотел "Cnлeнgug" - ЛuncBa чаkалня. Вентuлацuята на kлозетuте неgо­
статъчна.

2. Хотел "Преслав" - Лошu kлозетu u баня. Cmaume nретоВаренu с легла.

3. Хотел " Шумен" - ПърВобuтен kлозет. Легла старu, разнообразнu u мu­
зернu. Също u бельото. Напълно нехuгuенuчен. Целuят мuрuше на плесен .
Комuсuята nреnорьчВа ga се зakpue.
4. Хотел "Комерсuал" - Пълно без3kусuе на ц6emo6eme. ФалшuВ Bkyc. Раз­
нообразна Вехта мебел. Отчастu лunca на шkафчета u гърнет_?. Няма Boga
u kаналuзацuя. В няkолkо стаu nроВеmряВането става чрез kopugopa, noнe>ke
nрозорцuте не глеgат на отkрuто.
5. Хотел "Берлuн" - ЛuncBa чаkалня u Воgна uнcma.riaцuя. Стая 4 няма про­
зорцu. ЛunсВат гарgеробu u телефон. Общо замърсен, с uзnоkьсано бельо. Да
се снабgu с gоброkачестВенu оgеяла.
6. Хотел "Борuс'' - Неgостатъчно гарgеробu. Да се бoяgucam nogoBeтe .
7. Хотел "Лugo - Венецuя" - Дъсчен, стръмен u тесен Bxog. НеВьзмо>kно
uзло>kенuе. Bcuчko 1о стаu - 5 от тях таВансku , само по 2 метра Bucoku,
малku kuлuOнu nрозорч ета, теснu u тъмнu kopugopu. ЛuпсВаm умuВалнuцu u
nogxogящu kлозетu. Мебелu u бельо наО-мuзернu. ЛunсВат наu-елентарнu ус­
лоВuя за >ku6eeнe. ПреnоръчВа се ga се зakpue.
8. Хотел "Габрово" - С 6 cmau,.. 11 легла. Bcuчko kазано за "Лugo - Венецuя"
Ba>ku u за него . ПреnvръчВа L.e ga се зakpue.
9. Хотел "Българuя" - BaA<u kазаноmо за gВата хотела. ПреnоръчВа се ga се

45
Варн.ен.сkи общиисkи Вecmuuk, бр. 144 от 10.08.1925 г.
46 Варио а.А.Маи.ах - agpecnuk 1935 - 19.16. Вариа, 1936, с. 78; Пъme8ogume.A. 1ta Варн.а и
оkщ.и.ята. flapna, 1942, с. 67.
•
301
зakpue.
11 11
1о. Хотел Лонgон - Необхоguм ремонт на Воgната u от6оgната uнстала­
цuя. Клеkалата на kлозетuте ga се заменят сьс сеgалuща. Общ ремонт на
банuте. Общо овехтяване на gюшецuте.
11 11
11. Хотел Орел - Неgостатьчно kлозетu. ПреgстаВляВа kрьг от стаu , а
kлозетuте са от еgната страна. Стаu без сВетлuна. Без Boga.
Хотел MockBa" - Да се nрамахнат старомоgнuте трансnарантu, за­
11
12.
тьмняВащu стаuте. Общо освежаване на мебелuте. ЛuncBa Boga.
Хотел
11
Вuена
11
13. - Обща неuзgьр>kаност на мебелuте. Да се забранu
nолзВането на третuя ета>k.
Общu kонстатацuu: ЛuncBa uзgър>kаност на цВетоВете на стаuте u ме­
белuте. ФалшuВ луkс (старu nepgeтa, gpanepuu) , безВkуснu pucyнku no стенu­
те с мазнu боu u т.н. Пьлно разнообразuе на мебелuроВkата - стара, uзтьр­
kана ...Да се cлo>ku хартuя В тоалетнuте , kато с ВьВе>kgането uсе премах­
нат санgьчетата с kнuгu. ВъВе>kgане на нощнu лaмnuчku наg леглата. Да се
премахнат гръмkuте uмена гранgхотелu . Сегашната kартuна е, общо Взето,
nечална. 1147
Пансuонното обслу>kВане, kоето се търсu от чy>kguтe летоВнuцu , не се
nреgлага от нuто eguн Варненсku хотел .
Сuлна kонkуренцuя хотелите uмат от разлuчнu наемоgателu. Още от
началото на 20- те гoguнu се gаВат nog наем стаu, аnартаментu u Buлu 48 •
Постепенно те nоемат uзцяло българсkuте u отчасти чy>kguтe летоВнuцu.
Taka наnрuмер за 1926 г. се отчuта, че от 12 456 летоВнuцu само 1 624 са бuлu
В хотелu, а 1О 830 са бuлu В частнu k6apтupu 4 9 .
От 1928 г. Общuната pe2ucтpupa nреgлаганuте kBapтupu u гu geлu на трu
kaтeгopuu • 50
Cnopeg onucaнuя на летоВнuцu u те не nреgлагат no-goбpu усло­
Вuя от хотелите. Доц. Франт. Ванuчеk от ЧехослоВаkuя, nосетuл Варна nрез
1937 2., nuшe: Като леkар xu2ueнucт наблюgаВам нau- нanpeg хuгuенuчната
11

сuтуацuя. Площаgьт npeg Makegoнckuя gом е наu-мрьснuят kВартал, kouтo

съм Вugял В света - goce2a съм nроnьтуВал цяла EBpona u Северна Aмepu­
ka ... Зag Makegoнckuя gом Варна е Вече мръсно село. Вътрешното устроuстВо
на Варна е сьщо kато Външното. Вътрешната уреgба на kьщuте е съвсем
неуgобна, няма моgернu банu , нuто места за uзмuВане, грознu kлозетu, Вехтu
мебелu, старомоgнu u неnраkтuчнu .. .ПочuстВането на kBapтupuтe от gърВе­
нuцu u бълхu се uз6ършВа no механuчен nът , kouтo не мо>kе ga gage заgоВо­
лuтелнu резултатu ." 51 Bъnpeku тезu неуgобст6а летоВнuцuте npegnoчuтaт
ga отсяgат В частнu kBapтupu , тьО kато те uмат еgно безсnорно npeguм­
cтBo nрез хотелuте - блuзостта go морето. Броят на наемоgателuте на­
раства, kоето се noтBьp>kgaBa u от gаннuте за 1937 2., kогато В Общuната
се ре2uстрuрат 900 kBapтupu 52 •

41
ДА - ВарШJ, ф. 794К, оп. 1, а.е. 28, .А.. 85 - 86.
48
С. П оп о 8. Курортна Варна. Варна, 1925, с. 211.
4
~ M opcku сго8ор, V, 2, 1928, с. 8.
~ Варн,еисkи общ и нсkи 8ecmu.uk) бр. 236 от 20.111930 г.
51
ДА - Варна, ф. 794К, оп. 1, а.е. 68, .А.. 1
5
!1 Па k т а .м, а .е. 27, ..t.2.

302
 В kрая на 20-me гoguнu се npegлaгam kypopmнu gомоВе u Buлu . ПърВumе са
nансuон "Гuлмаugен" - gВуеmаЖна сграgа с мансарgа на бул. "Ферguнанg", Вuла
"Прuморсkа" на същuя булеВарg , Вuла "ДuВна" с pecmopaнm (сегашнuяm Воен­
номорсku музеu) u наu-големuяm е kypopmeн gом "ЗgраВе" с 40 cmau u eBponeu-
cka kухня на nл. "Еkзарх йосuф" . Извън Варна е малkаmа Вuла "Muka" на Срега
go бuрарuя "Tpakama"53 .
През cлegBaщume гoguнu се omkpuBam kypopmнu gомоВе "Лuлuя " с pecmo-
paнm u nансuон u на Ангел КачеВ no бул . "СлuВнuца", "Генерал ШkоuноВ" на ул .
" Паnанukолау" u 6uла "Дugu" на EBkcuнoгpagckomo шосе 54 •
В kрая на 30-me гoguнu се nocmpoяBam kypopmнume Buлu " Прага" на ул. "СВ.
Hukoлa", "Терцеmа" на ул. "СлаВянсkа" u "Табаkо6" на бул. "СлuВнuца" 55 . Bcuчku
kypopmнu gомо6е, 6uлu u naнcuoнu се omkpuBam В kpauмopckama часm на граgа,
а няkоu npegлaгam u nансuонно обслуЖВане, koemo гu npaBu mърсенu от noчu ­
Baщume.
Слеg 6ouнama лemo6нuцume Вече стаВаm голяма часm от kлuентелата на
Bapнeнckume госmuлнuчарu nрез лятото. Това goBeЖga go уВелuча6ане на pe-
cтopaнmume u промяна на месmоnолоЖенuето uм. През 1920 г. техният броu
е Все още 12 u са npeguмнo kъм хотелите. Към 1925 г. те са 25, Bъnpeku че
Все още са гла6но оkоло nлощаg "Мусала" u yлuцume kъм гарата . През сле­ 56

gВащuте гoguнu нo6ume за6еgенuя се отkрuВат npeguмнo no бул . "СлuВнuца"

u ул. 116 cenmeмBpu". По бул . "СлuВнuца" са nърВоkласнuте ресторантu 'Трозg",
"Eлum" u "Лuлuя" u 6mороkласнuте "Златна kотВа", "Чuчо Mumьo", "Крuм", "Ба­
бенец", "Еwмеgеме", "Русалkа" u бар "Панаkо", kафенетата "Неаnол" u "Бълга­
рuя". Освен тях лятно Време работят още 10-uна kръчмu , наВесu u бapaku ,
kъgето се npoga6am ckapa u нanuтku. По ул. "6 сеnтемВрu" са ресторанmuте
"Mopcko oko", "Венецuя", "Обно6а", "Makegoнuя" u "Палма" . Извън тях kато no-
npegcmaBumeлнu остават хотелсkuте ресторанmu на "Cnлeнgug nалас", "Ho-
57
Bu Преслав", "БулеВарg", "Българuя" u ресторант "Kpucmaл" на ул. "Цар Борuс" •
Bapнeнckume собсm6енuцu на ресторанти nрояВяВат nо-голяма гъВkаВост В
обслуЖВанеmо на лemo6нuцume, отkолkото хотелuерuте. В резултат от Вто­
рата nолоВuна на 20-те гoguнu разВлеkателнuят център н а граgа се uзмес­
mВа kъм бул . "Слu6нuца" u "6 cenmeмBpu" .
В месmнuя neчam u реkламнu uзgанuя се nублukуВат хВалебстВенu оценku ,
kато: "ЗanagнoeBponeuckuяm манuер на обслуЖВане е nуснал kopeнu 6 централ­
ните pecmopaнmu. Съзнанuеmо, че kурорmът е uзточнuk на блага u нanpegъk,
налага Be>kлuBocmma, ekcneguтuBнocттa u gобросъВестността npu обслуЖ-
6ането."58 Доkолkо nogoбнu оценku се nokpu6aт с gеuсmВuтелността, gokoлko
е nреоgоляна орuенmалщuната 6 обслуЖВането , се 6uЖga om Вnечатленuята

63
Варна kурортен, граg. С., 1932.
64 Варна а.А.Манах - agpecnu.k 1935 - 1936, Dapna, 1935, с. /53.
54 ПътеВоguте.А. па Варн.а и oko.A.uяma. Вариа, 1942, с. 67.
50 Периоgичесkи сuма 1юх. С., 1920, с. 22; Agpecua kи.ига 1ta Бъ.А.гария 1924 - 1925 г. С., 1925,
с. 31, 35.
57 Варна , царица та 11,а Черпо море. Варна, 1930, с. 21;Вариа а.А.Маflйх - agpec1tuk 1935 - 1936,

Варна, 1935, с. 17, 28, 45.

$h Варна. kурортен граg. С. , 1932.

303
на самuте летоВнuцu u kонстатацuuте на общuнсkuте koмucuu: gokлag на
смесената румънсkо-българсkа koмucuя от 1935 г. " В ресторант "Mopcka гра­
guна" - kазuното, нu поgнесоха абсолютно kuceлo Вuно на цена 30 лВ. лuтъра ...
Слеg kато Върнахме това неВъзмоЖно Вuно, gagoxa нu по-gобро, но съвсем
обukноВено u слабо, паk за 30 лВ. Прuслугата В kазuното е неВнuмателна u се
onuт6a ga uзkopucтu сметkата В сВоя nолза. На румънсkuя gupekтop на Же­
лезнuцuте напuсаха много nоВече , отkолkото се полагаше, но тоu kато от­
лuчен математuk гu разоблuчu наu-nозорно. Не се gaBa отgелна Вечерна
лuста за ястuята , а обеgната, на kоято nолоВuната ястuя са uзлuченu.
Нашuте гостu с право забелязаха: "Tyk значu поgнасят на Вечер това, kоето
не е бuло kонсумuрано на обяg." Няма ресторант В ЕВропа, В kоОто ga няма
отgелна лuста. Готвенето също е незаgоВолuтелно. Няkолkо пътu трябваше
ga се Връщат порцuu пopagu небрежно nрuготВяне, напрuмер печена гъсkа, на
kоято перата не са осkубанu, u gpyгu nogoбнu орuенталщuнu, kouтo за 1
българсku лоkал на 1 българсku kурорт са просто сkанgалнu." 59
В uзлоЖенuе go kмета от 1938 г. Стоян KuceлkoB обобщава Впечатленuята
на полсku турuстu: " Ресторантuте са неВъзмоЖнu . ДаЖе 'Mopcko oko", kouтo
бе препоръчан от Франkопол , беше прuмuтuВ с много мухu , намuранu често
ygaBeнu В ястuята. Келнерuте неВъзмоЖнu . С Bceku гост са на "тu ", на uн­
muмно, пuпат гостите по рамото таkа, kато че са бuлu u пребuлu с тях, не
умеят ga серВuрат uлu нарочно поkазВат своето нахалство u грубост. Bcu-
чku съgър_Жателu uckaт само ga лапнат napuтe през лятото, kато повече
нuщо gруго не гu uнтересуВа ... Българсkuте, спецuално Варненсkuте kелнерu
u рестораторu са еgно голямо зло за пропаганgата на Варна." 60
ЛетоВuщното gело goBeЖga go съзgаВане на много ноВu ресторантu nърВа
u Втора kатегорuя , с по-gобра обстаноВkа, но не се променя съществено
отношенuето kъм kлuента. То cu остава просташkо, kоето е особено нenpu­
яr•• rto за чуЖоuте лето6нuцu.
М. С6. Ко •iс тантuн също се ут6ърЖgа6а kато лето6uще слеg Воuнuте.
През 1924 г. наg еgноетаЖнuя общuнсku хотел се наgстрояВа Вторu u третu
еmаЖ, kато преgлаганuте стаu се уВелuчаВат от 61 на 125. Tou е еguнст6е­
нuят хотел блuзо go морето. В хотела се праВu елеkтрuчесkа uнсталацuя.
Неgалеч от хотела се построява бюфет с gансuнг, а на плажа - тоnлu
мopcku банu с kaбuнu u kошоВе за Желаещuте ga nраВят слънчеВu банu 61 • Към
1930 г. kурортьт е Воgоснабgен u гостите могат ga ползват услугите на
nерачнuца, глаgачнuца, обущарнuца u фотограф. OтkpuBa се u баkалнuца. През
30-me гoguнu се построяват nощенсkа станцuя, млеkарнuца, брьснарнuца, с
kоето се поgобряВа обслуЖВането на лето6нuцuте62 •
- Освен общuнсkuя хотел u ресторант, частнu хотелu туk не се отkрuВат.
Общuната не стuмулuра uн6ecтuцuu на частнu фuрмu nopagu страха на
Варненсkuте хотелuерu u рестораторu от kонkуренцuя на еgно ново лето6u-

•о ДА - Вариа, ф. 794К, оп. 1, а.е. :n .А.••З.

со П а k т а .м, а.е. 44, .А.. 75.
•
1
Пъте8оgите.А. на граg Варна. Варна, 1926, с. 17 - 18.
•~ Mopcku сгоВор, VJJ, 6, 1930, с. J:J - 15; Бани и .А.еmо8ища 8 Бъ.цари.я. С., 1933, с. 15; Варнеш:kи
8ecm1tиk на Вестниците, бр. 1 от 30.06.1930 г.; ДА - Варна, ф. 794К, оп. 1, а.е. 25, .А.. 3.

304
ще В блuзост go Варна 63 •
Същевременно ОбщL1ната nреgостаВя места на Bcuчku общест6енu орга­
нuзацuu, >kелаещu ga построят туk noчuBнu станцuu. За целта uм се nреgо­
ста6ят 700 gekapa от 1800 gekapa обща nлощ на СВ. Константuн.
Първата станцuя на телеграфоnощенцuте се oтkpuBa nрез 1929 г. на 1 kм
ю>kно от СВ . Константuн В nocoka kъм EBkcuнoгpag. Тя uма 48 стаu със 114
легла. На _ неkолkостотuн метра от нея е Детсkuят nочuВен gом на Габро6-
сkата nоnулярна банkа с 4 големu сnалнu за 90 gеца.
Повечето noчuBнu станцuu се строят мe>kgy Детсkuя санаторuум u м. СВ.
Константuн. НеnосреgстВено go санаторuума, Bucoko на сkлона, е голямата
сграgа на Coфuuckoтo учuлuщно настоятелство. За неuното nострояВане се
Влагат 8 000 000 лВ , В 1О-те u сnалнu се nрuемат
190 ученuцu на смяна , npe-
guмнo бе.gнu gеца. СлеgВа gомът на Учuтелсkата kaca със 150 легла, само на
30 метра от морето. Също блuзо go морето е отkрuтата nрез 1929 г. трu­
ета>kна сграgа на Чuно6нuчесkото застрахователно gpy>kecтBo с nросторнu
терасu u гpaguнu с цв етя. Малkо nо- нататъk е сmанцuята на ВаршаВсkата
общuна, построена слеg nобратuмяВането на Варна u Варшава nрез 1928 г .
ПочuВнuят gом на >kелезнuчарuте u моряцuте, koumo е go нея, е от gBe
cгpagu. Еgната go морето , а gругата на сkлона наg нея. Тя nреgостаВя на
nочuВащuте 170 легла. СлеgВа наu-голямата mpueтa>kнa масuВна nocтpouka
на фонg "КооnератuВен ратнuk" с 54 стаu за ceмeucmBa u отgеленuе за 100
gеца. Hag нея е nо- малkата летоВuще "ЗgраВец" на Русенсkото благотВорu­
телно gру>kество· за 120 gеца. На брега go морето е станцuята на Военната
Взаuмосnомагателна kaca с 80 стаu u тоnлu банu , а наg нея е станцuята на
Стуgентсkата болнuчна kaca npu Coфuuckuя yнuBepcumeт. Послеgната стан­
цuя на Печатарсkото gpy>kecтBo е еguнстВената, kоято се nострояВа наg
шосето за Златнu nясъцu. Тя е сраВнumелно неголяма със 17-те cu стаu u 60
легла. ДВанаgесетте noчuBнu станцuu са nостроенu мe>kgy 1929 go 1937 г. u
разполагат с оkоло 1 500 легла. 64 Втората световна ВоОна заgър>kа строежа
на още 1О станцuu с 1 500 легла65 .
В СВ. Константuн npekapBaт лятната cu noчuBka Въ6 Временнu лагерu
ученuцu, стуgентu u млage>ku от разлuчнu gpy>kecтBa. Освен българсku се
устроuВат u мe>kgyнapogнu лагерu на чешku u noлcku млage>ku.
' До 1922 г. Детсkuят caнarnopuyм npueмa gеца за леченuе само nрез лято­
то . Слеg nреустроuстВото става целогоguшно лечебно заВеgенuе, В kоето
се nрuемат 50 - 60 gеца на смяна. През лятото В летнuя naBuлuoн nостъnВат
no още 25 gеца. Гоguшно nрез санаторuума nремuнаВат наg 500 gеца. За
nepuoga от 1905 go 1938 г. В него се леkуВат 11 283 gеца, от kouтo 64,1 % се
uзnucBaт kато озgраВелu , 28,7% с nogoбpeнue, 4,7% без nogoбpeнue u 0,4% са
nочuналu66 .

•з Почиflпшпе стапци и fl "С8. Констаптип" са ..tu опасни koukypeumu 1ю kурортпа Варпа.

• Варпенсkи общинсkи 8ecmnuk) бр. 5 от 01.06.1937 г.
1>'4 Вари,а kypopmen граg. С., 1932; ДА · Впрпа, ф. 794К, оп. 1, а.с. 20, ..t. 5; 3.А.атеп ОJ..Манах

па Бъ.цари.я. С. , 1938, с. 726 • 7~'10.

o:.s Пnp1tencku 8ecrnnuk 1tn 8ecrnnuцu n.e, бр. 1 от 30.06.1930 г.
•0 З.A.mncn а.А..Ма.ках па Бы.гарил. С., 1938, с. 73 4 • 7.1 7.

20 ИНМ В, kн . 28 (43) 305

 Местността Узун kум (слеg 1937 г . nреuменуВана Златнu nясъцu) остава
само kато място за uзлетu на Варненцu. Археологuчесkото gруЖестВо пола­
га усuлuя за облагороgяВането на местността, отВоgняВа мочурлuВu места,
зaca>kga оВощнu гpaguнu u лозя , ВоgоснабgяВа
u елеkтрuфuцuра Aлag>ka мана­
стuр. Към 1939 г . построява малkа xu>ka с бюфет , а kpaO брега Варненсkото
турuстuчесkо gруЖестВо oтkpuBa гостuлнuца67 •
Необхоguмостта от kултурнu разВлеченuя за nочuВащuте спомага за обо­
гатяването на kурортнuя ЖuВот на граgа. През 1922 г. се oтkpuBa летен
театър 6 Морсkата граguна (на мястото на ОбсерВаторuята) 68 . Построяват
се трu летнu kuнa: go Bx0ga kьм Морсkата граguна - "Глорuя Палас", "Роял" u
"Ран~В". През 1932 г. е завършена сграgата на Общuнсkuя театър u Ak6apu-
yмa. В сграgата на ДеВuчесkата гuмназuя uма Археологuчесku музеu u Mopcl<~
музеu .
От 1926 г. се nостаВя началото на летнuте Варненсku музukалнu тьрЖе­
стВа.. От 1 go 8 август Във Варна uзнасят kонцертu местнuят Сuмфонuчен
орkестьр , Музukалната akageмuя, Нароgнuят gраматuчен театър , Coфuucka­
тa нароgна onepa, Царсkuят Военен сuмфонuчен орkестьр, гpynu за нароgнu
necнu u танцu . 68

С голяма nоnулярност cpeg Варненцu u летоВнuцuте се nолзВа е>kегоgната

uзло>kба на наО-uзВестнuте бьлгарсku xygo>kнuцu . Още nрез nьрВата 1930 г.
mя е посетена от наg 20 000 gyшu 69 .
За ga се gемонстрuрат gостu>kенuята на българсkuте занаятu, uнgуст­
рuя u селсkо стопанство, от 1932 г . Общuната органuзuра еЖегоgна мостре­
на uзло>kба . Доkато nрез първата гоguна В нея участВуВат само 101 uзлo>ku­
meлu В залuте на Вuсшето тьргоВсkо учuлuще (ВТУ} , то през 1937 г. те са
1 500 (50 промuшленu , 450 занаятчuuсku u 1 ооа земеgелсku фuрмu}. За нy>kguтe
на uзло>kбата се uзползВат освен ВТУ u ДеВuчесkата гuмназuя , ТьргоВсkата
гuмназuя u naBuлuoн В Морсkата граguна, kато посетuтелuте gостuгат go
60 000 gyшu . 70

Съборът . на селянuте от Шуменсkа област , kouтo се ype>kga от 1935 г. ,

целu ga запознае гостuте на Варна, главно чу>kgенцuте, с българсkuя фолk­
лор. От 26
go 28 август се nраВят koнkypcu за наu-gобьр гaugap, за наu-gобър
~пълнuтел на нароgнu песнu u танцu u за нau-kpacuBa селсkа носuя . По
улuцuте на граgа премuнаВат по 40 - 50 000 селянu В нocuu , uзпълняВащu
нароgнu пec..fu u танцu . 71

От 1О go 30 август Общuната органuзuра nopeguцa от тьрЖестВа В Мор­

сkата граguна, Казuното u Mopckuтe банu . ПослеgоВателно се преgстаВят
нацuонална Вечер , Вечер на българсkата нароgна nесен , на бuтоВото танцово

6
' К. К ъ н че 8. Hatuemo Черпоморие. Вариа, 1938, с. 7; II. Пemk()8. Mopc/(.()m() ..tе~и ще
Варна. Dapua, 1937, с. 13.
•
11
M opcka биб.А.иотеkа, II, 3, 1922, с. 78.
6
~ Варненсkи общинсkи Вестниk) бр. 142 от 13.06.1925 г.; 6р. 182 от 19.09.1928 г. ; бр. 290 - 291
от 30. 10.1932 г.
•
9
Па k та .м, бр. 244 от 28.03. 1931 г.
10
Па k т а .м, бр. 10 - 11 от 0.1. 09. 19.17 г.
71
П а k та м .

306
uзkустВо , голяма бъл гарсkа Ве чер , бал kотuлuон, Венецuансkа Вечер, Варнен­
сkа феерuчна Вечер с pakeтu , uлюмuнацuu , Bogнu бомбu , бенгалсku огньове ,
ЖuBu kapтuнu "Беленkа", "Сеgянkа" u gp. С голяма популярност са koнkypcuтe
за нau-kpacuB бансku kостюм , нau-kpacuBa пuЖама , нau-kpacuBo gете u царuца
на пла>kа, kouтo се устроОВат на 1О август . СВоя Връх празненствата gостu­
гат на 26 август , kогато е Вечерта на морето с неnтуноВ npaзнuk , kарнаВал
u разлuчнu забаВu 72 •
Разнообразяването на почuВkата на летуВащuте се търсu u чрез спортнu
uгpu u тypucтuчecku марwрутu. През 1926 г. се oтkpuBa nърВuят местен
шахматен kлуб В kафенето на хотел "Лонgон". НегоВu членове са преguмно
чуЖgu летоВнuцu . През слеgВащата гоguна се nостаВя началото u на Варнен­
сkuя Тенuсkлуб с uгрuще В Морсkата граguна. Към 1930 г. се съзgаВа Яхтkлуб ,
kouтo устроuВа регати u плуВнu състезанuя ВъВ Варненсkuя залuВ, преgоста­
Вя на Желаещuте гребнu u Ветрохоgнu лogku 73 • През 30-те гoguнu Вече uма
kоннu наgбягВанuя, аВтомобuлнu ралuта , kолоезgачнu състезанuя , голф u gp.74
Курортното бюро u частнuте тypucmuчecku бюра npegлaгam разнообра­
знu тypucтuчecku марwрутu . Много nоnулярнu се uзлеmuте go АлаgЖа мана­
сmuр , Побuтu kамънu , gВореца "EBkcuнoгpag", koumo е оmВорен за посещенuя
npu отсъстВuе на царсkото семеuстВо. По море се органuзuрат paзxogku go
СВетu Константuн , Златнu пясъцu , ycтuemo на Камчuя , Във Варненсkото
езеро u gp. През 30-те гoguнu Общuнсkото kypopmнo бюро се gогоВаря с
ръkоВоgстВото на Българсkото mьргоВсkо napaxogнo gpyЖecmBo ga преgоста­
Вu nътнuчесkuя kораб "EBgokuя" за Желаещumе ga nосетщn Несебър , Бургас ,
Созопол, а тоВароnътнuчесkuя kораб "Ферguнанg" - за по-gалечнu ekckypзuu go
Истанбул u Алеkсанgрuя 75 .
Курортното бюро nogeмa wupoka geuнocm ga nponaгaнgupa Варна kато
моgерно летоВuще с много goбpu услоВuя за почuВkа u ЖuВопuсна npupoga. От
1927 г. се uзgаВат реkламнu пpocnekmu за Варна на 7 eзuka. За nублukуВане на
реkламнu матерuалu се преgостаВяm 60 000 лВ . В чуЖgu uзgанuя u 30 000 лВ за
българсku Вестнuцu 76 • Траguцuонно на ПлoBguBckuя naнaup се уреЖgа паВuлuон,
В kouтo се поkазВат ycnexuтe на Варна kamo nърВо българсkо морсkо лето­
Вuще Слеg kрuзата (1929 - 1934 г.) Курортната gupekцuя засuлВа проnаганgна­
та cu gеuност. През 1935 г. се отпечатват 30 000 пpocnekma за mypucmuчe­
ckuтe бюра В EBpona u още 1О 000 на чewku eзuk. В ПраЖkаmа централна
uзлоЖбена палата се уреЖgа naBuлuoн за "Варна - kypopmeн център на Бъл­
гарuя". АВстрuецьт Арнулф Еwлер заснема 30 - мuнуmен реkламен фuлм за
Варна , kouтo се npoЖekтupa ВъВ Вuена. На бaлkaнuagama В Софuя се разnръ­
сkВат хВьрчащu реkламнu лucтoBku 77 . През 1936 г . В Софuя u ПлоВguВ се nос­
mаВят сnецuалнu kyлu със сВеmещ фар u cнuмku om kурорта. Същата гоguна
броят на реkламнuте npocnekmu е Вече 100 000, за ga gостuгне nрез 1939 г .

'2 ДА - Вар1tй, ф. 794К, оп. 1, а.е. бб, л. J; а.е. 20, л. 4; а.е. 2 1, л. 2; а.с.е 59, л. 2.
1
'· Вар1ю kypopmeu граg. С., 1932.
74
Да - Варна„ ф. 7.94К, оп. 1, а. е. 21, л. 2; а.е. 59, .д.. 2.
74 Па k т а м; Варна kypopmeu граg. С., 1932.
10 Варн.енсkи общ и псkи Вестни k, бр. 236 от 20.11.1930 г.
11
ДА - Варна, ф. 794К, оп . 1, а. е. 7, .А.. 4.

307
go 200 000. В българс kuте легацuu В eBponeuckuтe с транu се разnращат фо­
тоnлаkатu u фотосu . З а улесненuе на летоВнuцuте се uзgaBa nътеВоguтел
на Варна с nлан на граgа . 78

Благоустрояването на Варна , nо-големuят броu на хотелuте, kурортнuте

gомоВе u Buлu, многоброuнuте no -ypegeнu летнu ресторантu, nо-богатuят
kултурен ЖuВот , nреgлаганuте сnортнu uгpu u тypucтuчecku марwрутu , ka-
kтo u nроnаганgната gеuност на Курортното бюро сnомагат Варна ga се
nonyляpuзupa kато nъpBu u еguнстВен меЖgунароgен kурорт на Българuя.
Eguн от ВаЖнuте nоkазателu за раВнuщето на турuзма В еgна страна uлu
селuще е броят на nочuВащuте nрез отgелнuте гoguнu. Даннu за броя на
nочuВащuте uма от 1923 г. Слеg 1925 2 ., kогато kъм Курортното бюро се
oтkpuBa статuстuчесkа uнформацuя , uма nо- точнu u nълнu сВеgенuя за броя
u състава на летоВнuцuте ВъВ Варна. В gBe таблuцu се nосочВа чuслеността
на nочuВащuте с npecтou nоВече от 7 gнu u от kou gьрЖаВu са чуЖgестран­
нuте гостu 79·

Таблuца 1
Броu на лemol3нuцume 13ь13 Варна (1923 - 1942 г.)

Гoguнu бьлгарu чу>kgенцu 13cuчko

1923 12 000 12 000
1924 22 000 22 000
1925 11 000 t 1_1 000
1926 12 432 212 12 454
1927 18 525 3 568 22 083
1928 19 993 9 330 29 323
1929 21 772 7 058 28 830
1930 15 611 6 272 21 883
1932 412 4 601 5 013
1933 525 4 907 5 432
1934 4 869 6 239 11 108
1935 17 575 7 305 24 279
1936 13 099 6 148 19 247
1937 12 402 5 430 17 832
1938 12 108 6 918 19 026
1939 20 374 4 251 24 265
1940 22 100 76 22 176
1941 5 342 5 342
1942 4 750 4 750

1
~ П п k т п м, о .е. 20, .А.. 4; а. е. 28, .А.. :J:J; о.е. 3 1, ..11.. 4; а.е. 60.
'~ Mopcku cгoflop, /Jl, 7, 1926, с. 14, 15; /\1, 4, 1.927, с. :1 - /i; V, 2, 1928, с. б - б; VТ, 7 - В, 192.9,
с. 12 - 1::1; /Jopueucku общи исkи Вестпи k, бр. 2.Зб от 20.1 1. 19.70 г.; бр. 9 - 10 от 01. 07.1.938 г. ; ДА
- Bap1ta, ф. 794К, оп. 1, о.е. :Ui, ·"'· 2; о .е. 42, .л.. 5 - JO.

308
 Таблица 2
Броu на леmоВнициmе no gър>kаВи

Дър>kаВu 1926 1928 1932 1933 1934 1935 1936 1937

ЧехослоВаkuя 54 1412 382 728 1528 2414 2241 1952
Румъния 52 7542 3120 1984 1881 1174 916 1506
АВсmрuя 127 310 1142 1207 1275 1015 571
Германия 40 153 152 181 182 163 183 181
Унгария 40 132 403 673 443 499 237
Полша 119 63 169 757 851 526
Турцuя 201 127 98 73 104 111
Гърцuя 13 140 40 26 43 45 63 40
ЮгослаВi.Jя 22 57 120 104
Други 13 114 135 221 314 222 146 190
Всuчkо 212 9330 4601 4907 6239 7305 6148 5430

Слеg 1942 г ., nopagu Втората световна ВоЦна , kypopmъm е nреустаноВен.

Cnopeg сmатuстuчесkото бюро оkоло 1О 000 гостu на Варна cpegнoгoguwнo
не се регuстрuрат В него. Hanpuмep за 1927 г. с нерегuстuрuранuте летоВ­
нuцu общо Варна се посещава от 38 333 gywu. 00 Me>kgy 1923 go 1942 г. nрез
Варна nремuнаВат 350 000 - 400 000 noчuBaщu , от koumo наg 70 000 чу>kgенцu.
Наu-голям nogeм kурортното gело uма мe>kgy 1927 go 1930 г. , koгamo лето­
Внuцuте са наg 20 000 cpegнoгoguwнo , а за 1928 г. брояm uм е nочтu 30 000 .
СлеgВа рязъk cnag В гоguнuте на световната kpuзa u uзВестен nogeм от 1934
go 1939 г. Hau-ycnewнa за турuзма слеg kpuзama е 1935 г. , но u nрез нея
регuстрuранuте летоВнuцu са с 5 000 nо -малkо om 1928 г. KakBu са npuчuнuтe
за намаляването на летоВнuцuте слеg nърВоначалнuя mypucmuчecku бум ВъВ
Втората nолоВuна на 20- те гoguнu? Те не са egнakBu за българсkumе u чy.>k­
guтe летоВнuцu u затова ще се cnpa на тях nоотgелно.
Основната npuчuнa за огранuченuя броu българсku летуВащu е беgността
на огромната част от населенuето u малоброuнаmа npocлouka от nо-замо­
>kнu хора, kouтo могат ga cu позволят noчuBka със ceмeucmBomo cu. това се
noтBъp>kgaBa u от gаннuте, събuранu от стаmuстuчесkата uнформацuя, от­
носно nола, Възрастта, место.>kuВеенеmо u nрофесuята на гостуВащuте от
страната. Hanpuмep nрез 1926 г. се peгucтpupam 12 432 българu. Те са npe-
guмнo от г·раgоВете: Софuя - 4 084, Плевен - 572, ПлоВguВ - 496, Шумен - 565,
Beлuko Търново - 47Ь u т. н. По npoфecuu се разnреgелят: чuноВнuцu - 141 О ,
mъргоВцu - 1380, uнgустрuалцu - 836, учuтелu - 520, разнu (.>kурналuстu, лekapu,
юрuстu , занаятчuu , ceлcku стоnанu u gp.) - 2 049. Останалumе са членовете
на mехнuте семеuстВа: goмakuнu - 4 492 u ученuцu 1767- Cmaтucтuчeckuтe
81

gаннu за слеgВащuте гoguнu nоkазВат схоgен съсmаВ.

Варна е елuтен kурорт за сраВнuтелно малоброuна част от българсkото
населенuе. Пopagu това броят на летоВнuцumе е nрuблuзuтелно еgнаkъВ , с
няkоu cnagoBe в гоguнuте на стоnансkата kpuзa. НаО-многоброОната част om

80
Mopcku сгоВор, V, 2, 1928, с. б - 6.
91 Па k т а .м, J\I, 4, 1927, с. 3 - б; V, 4, 1928, с. 3 - б; VJ, 2, 1929, с. 5 - б.

309
населенuето - сел~нuте u работнuцuте , не могат ga cu позволят луkса ga
почuВат на море. Варна е сkьп kурорт u за голяма част от чuноВнuчестВото ,
kоето се орuентuра kьм построяване на почuВнu станцuu В СВ . Константuн
u gругuте '{ерноморсku селuща. Напрuмер за почuВащuте В СВ. Константuн
се посочва: "В това болшuнстВо големuят процент са gребнu слу.>kащu, kou-
тo, ako не uм се gaBa безплатна kBapтupa u kpauнo еВтuна храна , бuха гле­
gалu Варненсkuте брегове по kapтuчkuтe." 82
До 1939 г . Варна е еguнстВенuят нu ме.>kgунароgен kурорт . Tyk ugBaт 70 -
80% от чу.>kgенцuте, посещаВащu Българuя. Останалuте са стопансku geuцu ,
членове на gелегацuu u транзuтно премuнаВащu 83 . Варна е прuВлеkателно
летоВuще преguмно за преgстаВuтелu на uнтелuгенцuята - .>kурналuстu , лe­
kapu, юрuстu , учuтелu , kakтo u gребнu собстВенuцu uлu хора от среgна ръkа.
Те са прuВлеченu от прuроgнuте gageнocтu u от нeBucokuтe, В сраВненuе с
eBpoпeuckuтe станgартu , ценu на kBapтupuтe u храната. ПърВuте чy.>kgu
групu са от ЧехослоВаkuя u go 1939 г. те са наu - многочuсленuте посетuтелu
от чу.>kбuна. Заеgно с тях прuстuгат u Внушuтелнu по чuсленост групu от
Румънuя, 6 огромното cu мнозuнстВо българu от Ю.>kна Добруg.>kа. Пopagu
огранuчuтелната полuтukа на румънсkото праВuтелстВо броят uм от 7542
през 1928 г . намалява go 916 за 1936 г. През 30-те гoguнu спаgът на летоВнuцu
от Румънuя се kомпенсuра В голяма степен с гостите от Среgна ЕВропа: 127
aBcтpuuцu за 1928 г. u 1275 за 1935 г . uлu еgно уВелuченuе от почтu 1О пътu,
40 унгарцu за 1926 г . u 499 за 1936 г. , 119 П?ляцu за 1932 г. u 851 за 1936 г.
Въпреku усuлuята на Варненсkата общ'uна u общестВенu органuзацuu ga
прuВлuчат повече чy.>kgu летоВнuцu , броят uм през 30-те гoguнu е прuблuзu­
телно на еgно раВнuще 5000 - 6000 gywu. До uзВестна степен прuчuнuте uмат
ме.>kgунароgен хараkтер. Напрuмер световната ukoнoмuчecka kpuзa нанася
ygap Върху турuзма В цяла ЕВропа. Дорu наО-разВuтата турuстuчесkа страна
Францuя посреща през 1929 г. 1 91 О 107 лето6нuцu, а през 1933 броят uм спаgа
наполоВuна - 931 505 gywu 84 •
Отgалечеността на Българuя u kонkретно на Варна от среgноеВропеОсku­
те странu осkьпяВа превоза u оттам разхоguте за почuВkа. Напрuмер aBcт­
puucku турист прu 14-gнеВнu oтgux по югослаВсkото kpauбpe.>kue заплаща 150
шuлuнга за хотел , пъл е н пансuон u превоз . Прu същuте услоВuя летуването
ВъВ Варна струва 178 шuлuнга , ako go Русе пътува с парахоg 11 kласа , u 297
шuлuнга, ako е В 1 kласа85 . Затова aBcтpuuckuтe турuстu npegnoчuтaт ga
отugат на море В ЮгослаВuя uлu Италuя. Спореg gаннu на българсkата ле­
гацuя ВъВ Вuенаgo 12.06.1934 г . тя е uзgала 70 Buзu за Варна, gokaтo за
ЮгослаВuя u Италuя са gageнu по 8 000 Buзu 86 . Нееgноkратно Варненсkата
общuна aneлupa kъм българсkuте nраВuтелства за ВъВе.>kgането на сnецuалнu
.>k.п. тарuфu поне от Русе go Варна. Посочва се, че nоgобна npakтuka се
6ъ6e.>kga от румънсkата gъp.>kaBa за пътуВащuте турuстu от Вuена u Прага .

•:!Bap1tencku общиllсk и 8ccmnu k) бр. 5 от 01.06.19.17 г.

~ M opcku сго8ор, JV, 4, 1927, с. .'J - 5; V, 4, 1928, с. 3 - 5; VJ, 2, 1929, с. 5 - 6.
3

d ДА - Варпа, ф. 794К, оп. 1, а. е. 46. А. :J.

4

S! П а k т а м, а . е. 48, л. 2.
~6 Паk та.м.

310
Общuната nолучаВа само обещанuя от nраВuтелстВата, без ga се nроменя
стоuността на >k n nре6озuте87 •
Друга npuчuнa, kоято оkазВа Влuянuе Върху летоВuщното gело, е съотно­
шенuето на лева kьм чy>kguтe Валутu. Евентуално Вguгане на kypca на лева
аВтоматuчно осkьnяВа noчuBkaтa сnрямо aBcтpuuckuя шuлuнг u чешkата kро­
на u >kuтелuте на тезu странu летуват 6 ЮгослаВuя u Италuя , kьgето
nреференцuuте, gaBaнu на турuстu , са
35%. TakuBa nреференцuu не се gаВат
В Българuя go Втората световна 8о0на 88 .
Полuтuчесkата несuгурност В EBpona nрез Втората nолоВuна на 30-те
гoguнu , аншлусът на АВстрuя, оkуnацuята на ЧехослоВаkuя също Влuяят нега­
тuВно Върху раз8uтuето на му>kgунароgнuя турuзъм у нас.
ГлаВнuте npuчuнu за заgър>kането на турuзма са Вътрешнu. Каkто noco-
чux Вече , мuзерната обстаноВkа на nоВечето хотелu , ресторантu u kBapтu­
pu , слабата kBaлuфukaцuя u грубост на nерсонала сьзgаВат guсонанс мe>kgy
реkламата u gеuстВuтелността, с kоято се сбьльсkВат чy>kguтe турuстu.
Към това трябва ga npuбaBuм сnеkулацuте с ценuте на kBapтupuтe , npogy-
kтuтe u услугuте лятно Време , лunсата на gостатьчно u разнообразнu раз ­
Влеченuя , сnuрането на Воgата, шума. Стоян KuceлkoB , kouтo обобщава Вnе­
чатленuята на noлckuтe турuстu, nuшe:
11
Наu-nрuятната част на Варна
оkоло граguната през лятото е цял панаuр. Музukата no ресторантuте със
зурнuте u тъпанuте просто оглушава. Варна не е kурорт за noчuBka а за
разстроuВане на нерВuте. Чешkа летоВнuчkа се onлakBa (1937 г.): "Вечер от
Bcuчku странu kpeщu музukа, kоято се слuВа В еgна kаkофонuя u не позволява
на чоВеk go полунощ ga затВорu очu . " 89 Полuцеuсkuте u мuтнuчесkuте фор­
малностu , нuсkата kултура на няkоu чuноВнuцu също шоkuрат чу>kgенцuте.
ВацслаВ йелен от Прага е Възмутен (1937 г.) от :"... Обносkuте на наu-нuсша­
та бюроkрацuя , kоято не Bu>kga В чу>kgенеца гост, kouтo gонася napu, но eguн
обеkт, на kouтo ucka ga noka>ke, че uма Власт ga му праВu пречku . Къgе
gpyгage трябва ga се попълват 5 kBapтupнu лuста u толkоВа много формулярu
u се хабu толkоВа хартuя", а uн>k. СтанuслаВ Длабал от ОстраВа gопълВа:
"Много неnрuятно Вnечатленuе мu нanpaBuxa обносkuте на няkоu чuноВнuцu
от kурортното бюро , kouтo обезпоkояВаха мене u gъщеря мu ga uм проgаgем
kопрuненu gpexu u чорапu ." 90

Курортното бюро със съgеОстВuето на Общuната преgпрuема няkоu мep­

ku, за ga се nogoбpu обслу>kВането. Общuнсku koмucuu затварят наО-нехuгu­
енuчнuте хотелu , kатегорuзuрат kBapтupuтe , нормuрат ценuте на хранu ­
телнuте пpogykтu nрез лятото. За kелнерuте u gpyгu заетu В турuзма се
ype>kgaт kypcoBe за uзучаВане на чy>kgu езuцu, npeguмнo немсku •
91

Многоkратнuте апелu на Общuната u на разлuчнuте органuзацuu ga не се

глеgа на kурорта kато на нещо Временно, а ga се работu постоянно за uзgu­
гане аВторuтета на Варна kато нацuонално u ме>kgунароgно летоВuще, не
~~ п (1 k том, (1„ е. 2б, .А„ б - 6.
3
~ Па k 1п о м, а. е. 48, .А.. 37.
-~ п о k том, а.е. 28, .А.. НБ - 86; о.е. 68, ..t. 1.
:>О по k. том, а. е. 41, .А.. 1.
>'J п (1 k том, о. е. 44, .А„ 7; а. е. 2U, .А.. :l - 4, .А.. 42 - 4.1.

311
намuрат отзВуk. Cpeg 6арненсkuте хотелuерu , наемоgателu, npoga6aчu, kелне­
рu, kурортнu агентu u gp. се формuра нагласата, че трябва ga се гонu маkсu­
малната uзгоgа за сезона, без ga се мuслu за бъgещето на летоВuщното gело.
Усuлuята на Варненсkата общuна се провалят go голяма степен от нuсkата
kултура на част от Варненцu, заетu В обслуЖВането. В резултат Варна успява
ga прuВлече нuщо.>kна част от турuстuте на ЧехослоВаkuя, АВстрuя, Унгарuя
u Полша. От 300 000 летуВащu от тезu странu гоguшно у нас ugBaт 3 go 4 000
gywu {малkо наg 1о/~) 92 •
И слеg Първата световна Воuна не се uзползВат Възмо>kностuте за nрuВ­
лuчането на чy.>kgu тypucтuчecku фuрмu, Въпреku че не лuпсВат преgло.>kенuя.
През 1923 г. kметът Госпоguн Ангелов (Ангелсон) преgлага ga се gage на чy.>kgu
фuрмu построяването на мopcku банu, моgерен хотел u kазuно93 .
През 1928 г., kогато се обсъ>kgат Възмо.>kностuте, за ga се построu хотел
с kазuно, чy>kga фuрма ucka kонцесuя за неговата еkсплоатацuя, kато преgлага
go пogcuгypu 50 000 000 л6., полоВuната от необхоguмата сума. Преgло.>kенuето
е отхвърлено u съ6етнuцuте гласуват 8 000 000 лВ , с koumo се построява
11
ресторант Mopcko kазuно •
1194
•

Прu посещенuето cu Във Варна през 1931 г. kмеmът на френсkuя мopcku

kурорт Буuон сюр Мер се пpugpy>kaBa от nреgпрuемач, l<ouтo преgлага ga пo­
cmpou хотел с kазuно В Морсkата граguна, ako Общuната му gage kонцесuя95 •
И това преgло.>kенuе не се прuема.
Все по-ясно става, че Общuната няма среgст6а за uзguгането на Варна
kато моgерно летоВuще. Дър.>kа6аmа не проявява нukakъB uнmepec, частнuте
фuрмu, разполагащu с необхьguмumе kапuталu - също. Рязkоmо намаленuе на
броя на почuВащuте 6 гоguнuте на сВето6ната kpuзa, kрuгтшчнuте оценku на
чy>kguтe летоВнuцu относно българсkumе xomeлu u ресторанmu goBe.>kgaт go
преоценkа В отношенuето на общuнсkuте съВетнuцu kьм чy>kguтe uнBecтuцuu.
През 1935 г. за пърВu път се обявява koнkypc за посmрояВанеmо на моgерен
хоmел ВъВ Втората част на Морсkата граguна, на kouтo се поkанВат ga Взе­
мат участuе чy>kgu фuрмu. Конkурсьт е спечелен от чехослоВашkuте гpa.>kga­
нu йозеф u Олга Вuнер от Прага. Те се заgъл>kаВаm ga построят хотел с 250
стаu. kазuно за хазартнu uгpu, uгрuще за тенuс napk с уВеселuтелнu места.
Пocmpoukaтa е трябвало ga се заВършu
go 30.09.1939 г. Общuната uм преgос­
mа6я kонцесuя за еkсnлоатацuя на обеkтuте В cpok от 30 гoguнu 96 . Вероятно
полuтuчесkата обсmано6kа В ЕВропа u по-спецuално оkупацuята на Чехосло6аkuя
от Г ерманuя попречва ga се осъщесm6u тозu пpoekm. Bcuчku Възмо.>kностu ga
се построят моgернu хотелu u ресторантu се пропuля6ат пopagu местнuя
паmрuотuзъм на Варненсkuте общuнарu.
Въпреku посоченuте неgостатъцu , летоВuщното gело се оkазВа gохоgоно­
сен отрасъл за Общuната u граgа. Спореg Курортното бюро мe.>kgy 1927 go
1942 г. Общuната получава от наемumе за Mopckuтe банu, Казuното, С6етu

п Па k там, а.е. 67, .А.. 17.

93 Варпа kypoprnan граg. С., 1932 г.
9-4 Вар1tен.сkи общин.сkи 8ecrnnuk, бр. 158 от 06.02.1928 г.
95
Па k там, бр. 243 от 03.03.1931 г.
96
В. Варненсkа поща, бр. 5989 от 07.07.1935 г.

312
Константuн u gp. летоВuщнu geuнocтu общ пpuxog 56 333 727 л6. u чuста
печалба от 25 516 957 лВ. 97 . Прuхоgът за заетите 6 тазu gеuност 6арненцu се
uзчuсля6а меЖgу 70 go 100 000 000 лВ. , а от чуЖguте лето6нuцu от 20 go 30 000
·ооо лВ. За пepuoga 1927 - 1937 г. се полу~а6ат 700 - 800 000 000 лВ., kато за няkоu
гoguнu летоВuщето gонася наg 100 000 000 лВ. 98 . Прu населенuе на граgа от
оkоло 70 000 Жuтелu cpegнoгoguwнuтe пpuxogu на чо6еk са меЖgу 1 000 -1 200
лВ., eguн Bucok за Времето cu поkазател.
За Българuя goxogu от меЖgунароgнuя турuзъм се получават само от Вар­
на. В разлuчнuте гoguнu те се g6uЖат меЖgу 20 go 35 000 000 лВ. Тезu сумu са
тВърgе сkромнu, 6 сраВненuе с пpuxoguтe на разВuтuте тypucтuчecku странu
6 ЕВропа. Напрuмер през 1927 г. от меЖgунароgен турuзъм се реалuзuрат сле­
gнuте пpuxogu: Францuя - 49 мuлuapga л6. , Италuя - 20 мuлuapga лВ., ШВеОцарuя
- 13 - 14 мuлuapga лВ., а съсеgнuте нu странu съответно: Румънuя - 900 мuлuона
лВ., Гърцuя - 500 мuлuона лВ., Турцuя - 350 мuлuона лВ . 99 .
По-точна преgстаВа, kakBo е значенuето на меЖgунароgнuя турuзъм за
ukoнoмukama на еgна страна, може ga се goбue , kогато се сравнят пpuxoguтe
от него на чоВеk от населенuето. За 1927 г . те са: ШВеОцарuя - 2 850 лВ ,
Францuя - 1 200 л6, Италuя - 400 лВ , Гърцuя - 90 лВ , Румънuя - 50 лВ, Турцuя - 30
лВ, Българu_~ - 6 лВ. 100 От цuтuранuте gаннu се BuЖga, че меЖgунароgнuят ту­
рuзъм uма тВърgе сkромно значенuе за нароgното нu сmопанст6о. Съвсем
разлuчно е полоЖенuето с Варна , kъgemo от меЖgунароgнuя турuзъм се полу­
чава оkоло 400 лВ на чоВеk cpegнoгoguwнo. По таkъВ начuн Варненцu "е прuблu­
Жа6ат по тозu nоkазател go_ uталuанцuте.
В пepuoga слеg ОсВобоЖgенuето go 1945 г. , благоgаренuе на усuлuята на
Варненсkата общuна , Варна се утВърЖgаВа kamo eguнcmBeнuя нu българсku u
меЖgунароgен мopcku kурорт. Дохоguте от mурuзма uзпреВарВат по размер
тезu, kouтo се получават отgелно om прuстанuщето, от kорабопла6ането ,
от рuболоВа, u заемат Воgещо място cpeg разлuчнuте мopcku geuнocтu , ko-
umo се упраЖняВат от Варненцu. С пpuxoguтe от kурорта Общuната осъще­
ствява еgна значuтелна благоустроuстВена програма меЖgу gBeme сВетоВнu
Bouнu. През летнuя сезон летоВuщното gело осuгуряВа работа u goxogu на
няkолkо xuляgu Варненсku граЖgанu . За част от mях, прu хронuчесkата безра­
ботuца 6ъ6 Варна слеg Първата с6етоВна Воuна, те са еguнстВеното среgстВо
за препuтанuе.

•
97 ДА - Dapua, ф. 794К, оп. 1, а. е. 7.З, .л.. 1,.З; а .е. 74, л. 1.5.
i>З Па k т а .м, ф. 794К, оп. J, а.е. 2Н, .А. 4; ф. 602, оп. 1, а .е. 10, л. 1; Bnpnencku общиисkи
Вecmnuk, бр. 158 от 06.02.1928 г.; Списа пи е 1ю б1>.А2арсkите.Жо.А.ез1tици и пристопища, VП, 1, 19.14,
с. 4 - 6.
99
Па k там.
100
Mopcku сго8ор, ГХ, 2, 19.'12, с. 9.

313
 VARNA-SEEBAD BULGARIENS (1878-1945)

Т. RARUSEV

(Zusammenfassung)

Das erste und g rбBte Seebad Bulgariens war Ьis 1945 Varna. Bereits 1879 baut
die Stadtverwaltung die ersten Badeanlagen, stellt spater betrachtliche Mittel zum
weiteren Aufbau, zur Wasser- und Stromversorgung der Stadt bereit. Bis 1912 wurden
17 Hotels, Hunderte von Schenken und Gaststatten bereit. lhre unzureichende
Ausstattung behindert den Fremdenverkehr.
Nach dem Ersten Weltkrieg rechnet die Stadtverwaltung m~ dem Fremdenverkehr
zur Oberwindung der Wirtschaftskrie~e. Vom bescheidenen Haushalt der Stadt werden
Mittel im Jahre 1926 zur Errichtung neuer moderner Seebadanlagen , fOr den Ausbau
der StraBen sowie fur Grunanlagen berE!itgestellt. Die Stadtverwaltung fбrdert auch
kulturelle Veranstaltungen und die Fremdenverkehrswerbung. Es werden neue Hotels
und modemere Gaststatten in der Nahe des Meeresgartens gebaut. Seit 1926 treffen
auch auslandische Sommergaste ein. Ein bedeutendes Hindernis in der Entwicklung
des Fremdenverkehrs ist die orientalische Atmosphare der Stadt, die die auslandischen
Touristen abstбBt.
1
Von 1878 Ьis 1945 ist Vama das einzige von ln- und Auslan ~ rn besuchte Seebad.
Das Einkommen aus dem Fremdenverkehr ubertrifft die einzeln\.. ri Einkunfte aus dem
Hafen , Schiffsverkehr und Fischfang. Das Seebad sichert wahrend ~~ г Sommersaison
Tausenden von Einwohner Varnas ArЬeit und Einkommen.

314
ТРАНСПОРТЪТ В БИТА НА ВАРНЕНЦИ КРАЯ НА XIX - ПЪРВАТА
ПОЛОВИНА НА ХХ В.

ВЕСКА СТОЯ НОВА

ИзnолзВането на траguцuоннuте u моgернu трансnортнu среgстВа от

6арненс kuте >kuтeлu зaBucu от технuя nомuнъk, матерuално благосъстоянuе,
семеен бuт, kултура, kakтo u от ukономuчесkото u благоустроuстВено раз­
Вuтuе на граgа 1 ·
Прu ОсВобо>kgенuето Варна е 2pag, оnасан с kpenocтнu съоръ>kенuя, u uма
теснu u kpuBu улuцu. Затова още 8 1879 г. nърВu ят регулацuонен nлан, uзра­
ботен от гpagckuя uн>kенер EgBuн B>keнoBcku, npegBu>kga разшuре нuе на 2ла­
Внuте улuцu. МuнuстерстВото на Вътрешнuте gела отхвърля тозu nлан u
не говото uзuckBaнe за отваряне на ноВu , npaBu u wupoku улuцu cъBnaga с
енергuчната gеuност В това отношенuе на М. Колонu , gBa nътu kмет на
Варна. По негова uнuцuaтuBa се събарят kреnостнuте стенu, разnроgаВат се
места за строе>k на >kuлuщa на nреселнuцu от Вътрешността на стра ната ,
Tpakuя , Makegoнuя, за оформяне на " ноВuте махалu" . Регулuра се u разшuряВа
ул. "ПреслаВсkа", за ga се сВър>kе централнuят nлощаg "Мусала" ("НезаВuсu­
мост") с Балъk nазар (ул. "Сан Стефано"). НоВuят nлан , uзработен В 1889 г. от
ноВоназначенuя гpagcku архuтеkт С. Дuмuтрuе6uч u оgобрен от Мuнuстерс­
тВото В 1891 г., npegBu>kga няkолkо kaтe2opuu улuцu: с шuрuна 20 м - "Пuро­
тсkа" ("М. Луuза"}, "СлuВнuца"; с wupuнa 18 м - "EBkcuнoгpagcko шосе" u от него
go манастuра "СВ. Константuн" - 16 м; останалuте с наu-малkа шuрuна 8 м.
Още В началото на 90-те гoguнu на мuналuя Bek се застuлат с "банgърмсku
kамънu" (гранuтнu блоkчета , gостаВенu от гр. Банgърма, М. Азuя) улuцuте
"ПреслаВсkа", "Цapuгpagcka" (Воgеща kъм nрuстанuщнuте ckeлu). Отварят се:
1
"Цар Борuс", "Драгоман", " Шunka ', " ШеuноВо" u gp. , оформят се wupokuтe u
npaBu улuцu "Huwka" (npogъл>keнue на "СлuВнuца") , 'Pak0Bcka "Бр. MuлaguнoBu ",
1
',

"Makegoнuя". В 1894 г. общuнсkuят uн>kuнep П. KapakyлakoB npaBu ноВu kаgаст­

ралнu cнuмku u uзработВа усъВършенстВан nлан, оgобрен от Общuната В
1898 г., отпечатан В 1000 еkземnляра u nреgостаВен на 2ра>kgанстВото. В него
мe>kgy gругото се npegBu>kga събарянето на старuте тypcku kазармu, заема­
щu kарето, ограgено от сегашните улuцu: "Марuя Луuза", "Влаguсла6", "Събор­
на" , "Антuм 1". През nърВото gесетuлетuе на нашuя Bek се Взема решенuе ga
се нanpaBu зug от Вълнолома go зgанuето на Асарето (сегашнuя Военномор­
сku музеu}, "за ga се nocтpou буле6арg" kъм Прuморсkата 2paguнa u E6kcuнo­
гpag. Проgъл>kаВа се улuцата "Цар Борuс" go "Ченгене nазар" (nреuменуВан още
тогава В "Площаg Еkзарх йосuф") u от него се отваря улuца kъм Прuморсkата
граguна; npogъл>kaBa се "Цар Борuс" kъм църkВата "СВ. Hukoлa" u kъм улuца

· Темата е pa:1pnбomella ncflcu flъз ocuofln 1ю gпили от ДА - Парна, м естиил и crno..tuчcu

печат, и от c8egeJtuJL 1ю стпри flapnencku Жите.л.и, м1ю.1шю от knumo Вече са nok~>йnuцu.

315
"Каналсkа" ("Цар Ос8обоguтел") nog наuменоВанuето "6 сеnтемВрu", свързана
с EBkcuнoгpagckoтo шосе със забеле.>kuтелнuя "зелен kаменен мост", gap от
х. Ст. Гунароnуло . Заgъл.>kаВат се гра.>kgанuте ga наnра8ят npeg ноВuте cu
2

зgанuя uзuckBaщuя се от заkона тротоар "с цuментоВu nлочu" u борgюрu.

11
Застилат се с "банgърмсku kа мьнu "Сьборнuя nлощаg" (nлощаgа npeg kате­
gралната църkВа} , улuцuте " Цapuбpogcka", "Пuротсkа", шосuрВат се "СлuВнu­
ца", "6 сеnтемВрu ", " ВлаguслаВ ", " БенkоВсkа" u gp. Прuема се nроеkтът за оn­
реgеляне мястото за ноВu гробuща go Добрuчkото шосе, kъgето ga се пре­
местят старите, намuращu се от gВете странu на EBkcuнoгpagckuя nът, за
ga се gage no него лuнuя за строеж на Buлu
- 200 м Вляво от nъmя u 200 м
Вgясно от морсkuя бряг. Заса.>kgат се no 4 pega фugaнku no нau-шupokuтe
улuцu u no 1 u 2 pega - на гла8нuте. Особенu заслугu за благоустрояването
на Варна nрез тозu nepuog uмат kметът Кр. Mupcku u общuнсkuят съВетнuk
g-p Басано6uч 3 .
Из kpu6uтe urnecнu yлuчku на старите махалu , по ноВuте буле6арgu на Все
още неголемuя граg, uз блuзkuте му .>kuBonucнu оkолностu u лозя 6 kрая на
мuналuя u началото на нашuя Bek Варненцu npegnoчuтaт ga се gBu.>kaт nеш­
kом. Разстоянuята не са големu, guнaмukaтa на Жt1Вота - също.
Осно8ното nре6озно среgстВо за немалkото собстВенuцu на лозя е мага­
решkата kapyчka. Каручkата е nog навес, магарето - В gам В заgнuя g8op на
kъщата. Hяkou гpa.>kgaнu uмат u преgста6uтелнu kapyчku, шаренu, с npy.>kuнe­
нu cegaлku u gър8енu uлu металнu облегалku. Те се uзползВат В nразнuчнu gнu
u за ga се посрещнат uлu uзnратят гости. Малkа част от собственuцuте
на големu лозя uмат Волсkа uлu бu8олсkа kола за пренасяне на сечuВа, лuноВе,
"kopaбu", хора, особено по Време на грозgобер. Варненцu, занuмаВащu се с
kupag.>kuucтBo (nре8оз на cтoku), uмат обukноВено kapyцu с koнcku Вnряг (1 uлu
2 kоня).
С талuгu (nлатформu с koнcku Вnряг) работят на прuстанuщето u гарата
неkолkостотuн gyшu . С магарешku 4
u koнcku kapyцu uз улuцuте на граgа се
npogaBaт gърВа, рuба, плоgоВе, зеленчуцu. В пазарнu gнu u особено през есен­
та, kогато от Варненсkото прuстанuще се uзнася голямо kолuчестВо селс­
kостоnансkа npogykцuя , В граgа прuстuгат много kapyцu от оkолнuте села u
от целuя Дoбpyg.>kaнcku раОон. Пopagu заgръстване на gBu.>keнueтo по улuцu-

: Х р. К р. Ми р с k и. Л•fинл.А.оmо 1ta IJapua и упра81шците u. · Вечерuо изgапис 1ta 8.

Варшжсkа поща, бр. ЗП74, ЗJО:З, :1123, :306:1, 1928 г. /\. Д и .м о 8. /71.p(Jume nuo1tepu по гиакираnето
н.а граgоВетс .1/ 1ю с c.Aeg ОсВобоЖgен.ието. · J'оgишн.иk uo Jfoцuo1to.A.1tUJL п щитехничесkи музей,
X I, 1981, с. 49 · 50; Приkа~1. · IJopnencku общипсkи Вестпиk, бр. 7 789.'1 г.; Приkаз 315;
П п k т о м, бр. 40, U:J98 г.; Решепи с l:l!i; Паk тпм, бр. 1 L, 1899 г.; Изf3оg от решен.ие
,147; Ла k то .м, бр. 4, 1905 Р.; Обя&еuие 681, Па k том, бр. 2, 1900 г.; Протоkш за из.мепеие
н.а у.А.uчн.ата .мреЖа 1 9, П а k т а .м, бр. / 1 · 14, 1909 г.
·' Рещеи и с 2.11. • /Jnpncncku общипсkи Becmnuk бр. •'JЯ · 3.9, 1909 г.; :Jano8eg 2!iU, Паk там, бр.
16, 1910 г.; Рещение 263, Паk та.м, бр. 20, J.910 ?.; К р. Ми р с k и. C8ege1tuJ1 за гр. Парnа.
Варип, 1906, с. 78; /1.1Воп от решение 24.З. · Варuен.сkи общинсkи Becmuuk, бр. 2, 1902г.
4
М. К. С а р о ф о в. Jfnce.A.cnuomo na гpogofleme Русо, Порnа, /lly.мcn. · ПСп, IV, 1883,
с. 64; Присто1tuщншпе робот1шци. · Лopnencko rwщa, бр. 2058, 1925 г.; Jlз.мшwnuc ua пра8щпиkа
за mо.А.игарите. · Bapн.e1tcku общиисkи flecmnuk) бр. 6, 1902 г.; За Врс.меи.н.ата тарифа на
работиицитс mа.А.и гори. • !1:1flестил na ВТНК, бр. 11 192.З г.

316
те Общuната оnреgеля местата, kъgето те могат ga cnupaт: оkоло nрuс­
танuщето , Ж n Влагалuщето u npeg ханuщата. ОбuчаОно място за "съсреgо­
точаВане на kоля" е "Коларсkата борса", kakтo u koлapckuтe, Железарсku u
nogkoBъчнu работuлнuцu оkоло kаменнuя мост наg ДеВненсkата peka, ул. "Вла­
guслаВ" u Добрuчkото woce5 . Maгapewkuтe u koнcku kapyцu 8арненцu uзnолз­
Ват 8 неgелнt~те gнu за paзxogka no EBkcuнoгpagckoтo шосе kъм м . Wokapa,
Траkата, kakтo u за отuВане на сборо8ете: на Гергьо8gен на Makcyga; на с8.
Дух на ПеОнерgЖиk; на nразниkа на сВ. Константин u Елена kpaO манастuра
"СВ. Константин" . Тогава kаруцuте се gВшkат търЖестВено, uзнемогВащu
nog тоВара на цялото семеОстВо, черgЖета, nokpuBku u kowнuцu , nълнu с
храна u наnитkи.
По улицuте на граgа и uз оkолностuте му npenyckaт u езgачu. Cnopeg
статистukа от 1900 г. ВъВ Варна се отглеЖgа т 88 kоня u 1О koбuлu за езgа.
Еgна зanoBeg на Общината от 1905 г. nоВеляВа "езgачите ga се gВuЖат no
среgата на улиците, за ga се избегне безреguето В gВuЖенuето no тях" 6 .
Езgачu В nоВечето случаи са офицерu от Vlll npuмopcku nехотен noлk. Трени­
рат на " МанеЖа" , намu ращ се меЖgу улuците "Отец ПaucuO " u "В. AnpuлoB".
От Второто gесетилетие на Beka nриблuзително на мястото на gнеwния
Делфинариум има kонюwня, условно наричана "ЖоkеО kлуб", nоggърЖана от
русkи белогВарgеец, от - kъgето могат ga се наемат на час kоне за езgа.
Me>kgy язgещuте има и gaмu. На kонните състезанuя на uгрuще "Тича", kakrno
u на TogopoBgeнckuтe наgбягВанuя се стuча "хuляgен нароg" 7 •
В kрая на мuналuя u началото н а нашия Bek фаuтоните са ново , моgерно
nреВозно среgстВо. ИзnолзВането uм е 8ъnрос на матерuален u обществен
nрестиЖ. Те се наемат no nреgВарuтелна угоВорkа за gен u час uли от
onpegeлeнu от общината м~ста (nuaцu). go гарата, nрuстанuщето, nлощаgа
npeg Барутхането (Военно-ВещеВu с~лаg, на мястото на kouтo ВnослеgстВие
е nостроена Варненсkата търгоВсkо - инgустрuална kамара - сега Аgмирал­
теОстВото), nлощаgа npeg гpagckuя часо8нuk8. Общuнсku~т съвет uзuckBa от
фаОтонgЖuите ga cu наnраВят унuформа "cnopeg устаноВенuя образец". Пра­
Вuлниkът за "nублuчните фаuтони" гu заgълЖаВа ga бьgат на разnолоЖение
на kлuентuте от разсъмване go 1О часа Вечерта лете u go 9 часа Вечерта
nрез зuмата. Фаuтонът трябва ga е снабgен с фенер, go него ga е сkачена
тарuфата , а на заgната страна ga uма номер. ДВuЖенtrето му трябВа ga
става от gясната с трана на nътя u ga не се kapa бързо npu Възвиване от
еgна улuца В gруга 9 . Cegaлkuтe u облегалkuте на фаuтонuте са с nруЖинu u

~ Ko.A.apcka борса. - Bapneucku търго8сkи Вестииk, бр. 9, 12, 21, 1914 г.; Протоk~ N!!б. -
JJapneucku общиисkи Яестпиk) бр. 20, 1910 г.; 'lano&g 270 от 1929 г.. В: Път.еВоgumе.А. и уkазате.А.
па гр. Лариа. Варна, 19:12, с. !И.
• Розу.А.mати от прсбро.лflапето па ппбитьkа 8 К1Lя.Жсст8о Бъ.л.гари.л от 31.12.1900 г. -
Диреkцил 1т статистиkmпа. С., k1t. 1, 1906 г., с. 8 - .9; .'JnnofJeg 322. - /Japu.eucku общипсkи
8естпи k, бр. 17, 1905г.
' \rllJ пехотеи npu.мopcku щиk 1ю / f. n Писоч.естВо kп11ги пя .Марш~ Ауиза пшk. 1 част,
Варна, J9:Ш ?., с. /91; Кошш cьcme..101tuJl. П. Париеисkа поща, бр. 6750, 1937 г.
• Варштсkи общиисkи Всстииk, бр. lH - т, 1898 г.
~ Сборииk ua приетите от Париеисkил epagckи общипсkи съ8сrп 1887 - UШ7 г. иеот.меии.ми
пра8и.мшци, vтпасящи се (!О ра:tд.ичиит(J отпе.д.и 1ш упра8.лоиието 1ta гpa9ck01na общи па. Варпа,
1897, с. 61, б:I, бn.

317
тапuцuранu , kато горната част на облегалkата е поkрuта с бяла матерuя.
Постелkата за поg kpakaтa на kлuентuте се uзтьрсВа пpegu kачВането uм.
Срещу голямата cegaлka uма мал kа, на kоято сяgат обukноВено gецата. С
тромбата uлu звънеца прu kpakaтa му фаuтонgЖuята gaBa знаk на пешехо­
gцu u gpyгu п реВознu среgстВа ga му праВят път . Уkрасата на хамутuте , на
глаВuте на koнeme (металнu aплukaцuu , сuнцu, пuсkюлu) u на kaмшuka зaBucu
от лuчнuя му Bkyc. Когато се преВозВат пътнuцu go села u блuзku граgоВе,
се Впряга още eguн kон - "алаша" . СлуЖебнu фаuтонu са на разполоЖенuе на
Граgсkото общuнсkо упраВленuе , на граgоначалнukа, на Общuнсkата Ветерu­
нарна слуЖба , н а ОkръЖнuя съвет , kouтo Взема реше нuе ga го пpogage, за ga
"не сеgaBa поВоg за kлюku , че се ползва за частнu целu". Фаuтон uма u Всяkо 10

kонсулстВо. Особено луkсозен е тозu на uталuансkuя kонсул Cakaлyka u не­

гоВuя прuемнuk Асарето, със собстВенu параgно облеченu kочuяш u лаkеО , на
началнukа на Военно - морсkuя флот, французuна kапuтан - леОтенант П u шон.
СобстВенukът на П амуkопреgачната фабрukа "Прuнц Борuс", а нгл uч а нu н , п рu­
теЖаВа kалясkа. ДВорцоВаmа kалясkа на цар Ферguнанg се появява по улuцuте
на граgа u по EBkcuнoгpagckoтo шосе , kогато посреща u uзпраща Вuсоkопо­
стаВенu чуЖgестраннu гостu • Собствен фаuтон 11
u kочuяш uма собстВенu­
kът на лазя u гемuu Траkоглу. два фаuтона - за обukноВенu u тьрЖестВенu
случаu, прuтеЖаВа kметът Р. Матеев , kато прu нуЖgа наема kочuяш . Ланgо
uмат леkарuте й . БасаноВuч u Ст. Попов.
По улuцuте на Варна u по пътищата kьм лозята се gВuЖат u kабрuолетu
с Впрегнатu 1 uлu 2 kо~я . Сам kapa kабрuолета cu uзВестнuят лозар u тър­
говец Д . Манов , kakтo Венецуелецьт
g-p Гутuерес. Кабрuолетu за paзxogku
u
u пътуВа нuя н а блuзku разстоянuя могат ga се наемат от nuацата npeg
МъЖkата гuмназuя, оформuла се nрез Второто gесетuлетuе на нашuя Bek.
С фаuтон на големu nразнuцu се nраВят Buзuтu на Bugнu гpa>kgaнu, съn­
роВоЖgат се сВатбенu u nогребалнu шестВuя. С него nо-замоЖнuте Варненцu
правят семеОнuте cu неgелнu paзxogku go Вuлuте u бupapuuтe по EBkcuнoг­
pagckoтo шосе, та чаk go Траkата u манастuра "СВ. Константu н". РазkазВат,
че бuло моgн о nuuнaлu u разВеселенu мъже, нanyщauku nuтeuнuтe заВеgенuя
uлu nублuчнu gомоВе , ga наемат трu фаuтона : В nьрВuя сяgал "бохемът" , ВъВ
Вторuя - бомбето му , В третuя - бастунът му . За ga се запазят сnецuалнuте
елегантнu облеkла u oбyBku, nьk u за самочуВстВuе u nрестuЖ на бал се
отuВа с фаОтон, gopu u kогато разстоянuето е kpaтko.
В 1898 г. В Общuнсkuя Вестнuk е nоместено обяВленuе: "Занаnреg ще цu p­
kyлupa лuнeuka №1 no слеgнuя peg: сkелята - Мусала - Прuморсkата граguна,
pyckuя kьошk - Баuр башu - Траkата u обратно слеg 1/2 час noчuBka.
2. В 11 1/2 no същuя nьт , ako uма 8 nътнuцu , u обратно .
З. 4- 41/2 ч. слеgобеg, ako uма наu- малkо 10 nacaЖepu, u слеg 1 ч. - обратно.
Може ga се cnupa на нen pegBugeнu места." 1 2 • това е таkа н ареченuят "трам-

1
''Решеиие ЗЗ от протоkша 1ю I V рс908н.а сесил 1t a ОkръЖн.ата постая пна kомисил. -
Bapuencku оkръЖен. Вестпи k) бр. 24, 1911 г.
11
VIII пехотен npu.мopcku на Н. Ц. Височест8о kилгии.я Мори.я Луизо nQ.A,k. l ча ст. Варна,
1936, с. 189.
12 О6я8.t1.енил. - Bapnencku общиисkи flacmuuk) бр. 29, 1898 г.

318
 kap". Tou nреgстаВляВа голяма nлатформена kаруца, на четuрuте ъглu на
kоято uма Железнu crnou ku с оnънат на тях брезент за npegnaзBaнe от
слънце u gъЖg , теглена от трu kоня .
Върху nлатформата uма gBe neuku, обърнатu с гръб , а Встранu - стъnала.
Кошuяшът е u koнgykтop u с оВесенuя на Врата cu рог обяВяВа cnupkuтe.
Трамkарът, gBuЖuл се няkолkо гoguнu само nрез летнuте сезонu , е собстве­
ност на Ил . ТрошеВ, kouтo uма Железарсkа работuлнuца срещу gнешната
Централна nоща. 1 3 В nослеgнuте гoguнu на мuналuя Bek Въ6 Варна се nоя6яВат
nьр6uте Beлocunegucтu . В 1897 г. се реkламuра kато "наu-солugна марkа Beлo­
cuneg "Каuзер" , а В 1898 г. uма cBegeнue, че В граgа kолоезgачuте cu uмат
gруЖестВо. Колоезgенето тогава се "смяташе за nразна забава на охолнu
хора" , но Възможността, kоято gaBa за бързо u nрuятно uз мuнаВане на nо­
големu разстоянuя, nечелu Все nоВече любuтелu. Доkато в 1902 г . kолоезgа­
чното gруЖестВо във Варна uма 20 члена, В 1936 г. - 430, то В 1942 г. те са Вече
934. В gВаgесетте гoguнu на нашuя Bek В него се ВkлючВат u Женu 14 • Bogu се
uзВестно Време cnop " на чuсто сnортнu начала лu трябва ga бъgе nостаВена
органuзацuята, uлu ga uма отворен хараkтер„.защото kарането на Beлocuneg
е зgраВослоВно телесно уnраЖненuе u полезно за сьобщенuе" 15 u защото
"целта на любutnелuте на kолоезgенето е , kато nроnьтуВат nространстВа,
ga uзучат npupogaтa".
Провъзгласен за nokpoBuтeл на Варненсkото kолоезgачно gруЖестВо , Н. Ц.
ВuсочестВо Борuс nogapяBa Beлocuneg на знаменосеца му, а В no-kьcнu гoguнu
В сьnроВоЖgането на състезателите участва u аВтомобuльт на gupekтopa
на gВореца "EBkcuнoгpag" - МумgЖuеВ • На nоgареното В 1905 г. от Общината
16

място се npaBu kолоgрум, kьgето се устроuВа национален kолоезgачен събор.

В слеgВащuте гoguнu тоu неnреkьснато се nоgобряВа u В 1935 г. е завършена
u бетонната му лента , за ga стане eguн от ''nьрВuте В страната" 17 . Там се
органuзuрат kолоезgачнu сьстезанuя , В kouтo В 1923 г. участват u gaмu,
kолоgрумнu uгpu u уВеселенuя. Колоезgачното gруЖестВо uма много сuмnатu­
зантu, kouтo масово се ВkлючВат В негоВuте неgелнu uзлетu uз оkолностu­
те на граgа, 6 noxoguтe go блuзku села npu отkрu6ане на сnортнuя сезон
(Връбнuца), npu заkрuВането му (ДuмuтроВgен) , kakтo u сьnроВоЖgат члено ­
вете му , kогато отuВат на сьстезанuя В gpyгu граgоВе. Това са таkа наре­
чените сВобоgнu членове , неунuформенu , за разлukа от gеuстВuтелнuте , ko-
uтo носят оnреgелено облеkло (kackeт, бяла плетена фланела със cuBu яkа u
маншетu , брuч , тypucтuчecku тun kалцu , обьрнатu nog kоляното, целu чернu
oбyBku) 1 8 • Hau-nonyляpнu мapku Beлocunegu през nьрВuте gBe gесетuлетuя на
13
През .мипотпо на uз.мшюл и.тпе гоgи.1ш . В. Из8ести,иk) бр 318, 1.902 г.
и Реk.А,ам,а. - Варненсku. общ инсku Вестн,и.k, бр. 23, 1897 г.; И:моЖепи е за. състаяпието rta
Варненсkото оkръ;kие 1897 - 1898. Варна) 1898, с. 81; Преgи 25 гоgипи. - Б'Мга.рсkи kшоезgа ч. С.,
бр. 7 - 8, 1927 г. ; ДА - Варна, ф. 25, оп. 1, а. е. 8, 18.
1~ На. чисто спортни ка ча.А.а л и тряб8а ga бъgе постаВека нашата оргапизацил. - Sмгарсkи
kшоезgач. С. , бр. 2, 1908 г.
1 • .Vста8 и npa8uлnuk за. В'Ьmрешпил peg на Варкепсkото черкоморсk.о kшоезgачпо па Н. Ц.

ВисочестВо npecmмonac.,iegкuk kпяз Борис Be..tuko - ТrьрпоВсkи gруЖестВо. Варн~ 1908 г. с. 2;

ДА - Варп~ Ф 251<' оп. 1, а . е.].
17 Реше1ше 98. - Варнексk.u общиксkи Вестниk, бр. 9, 1905 г.; ДА - Варна, Ф 251<, оп. 1, а.е. 18.
18 ДА - Вар~ю, ф 25[(, оп.. 1, а.е. 1, 5, 8, 18; Из отчета на Варкексkото k,o.,toeзgaчno gруЖест8о.
- Бъ.лгарсkи k.Q.A,oeзga.ч, бр. 1, 1928 г.; Да.мсkо kQ.A,ogpy.м кo паgблгВаие. - В. Варнеи,сkо ехо, бр. 164,
1920 г.; Кшоезgачеft uз.А.етn. - В. Черно море, бр. 3548, 1939 г.

319
нашuя Bek са "Пе:Жо", "СВuфт", "Албатрос", "Науман", " Ванgерер", "Алеманuя",
"Аgлер", "Херkулес", "Грuтцнер" , а nрез слеgВащuте гoguнu
- "Трuумф", "Люцu­
фер", "Дюрkоnф", "Дuамант", "Отомото", "Дuамант Франсез" gp. 19 За ну:Жguте
на технuчесkuя nерсонал no uзгра:Жgането на новата елеkтроцентрала на
Варна В 1936 г се Внасят 30 kолелета "Дuамант франсез". Уt}леченuето no
6eлocuneguтe неnреkьснато нараства. Става моgно млаguте еманцunuранu
Женu, за ga noggьp:>kaт "лuнuя", самu uлu В kомnанuя ga kарат kолелета (gaм­
cku) "no kuтона" на EBkcuнoгpagckoтo шосе u на Връщане kьм gома cu ga
nра6ят nokynku. Колелото е мечтан nogapьk за gецата, момчетата u моми­
четата В юношесkа Възраст. " Все nо-често се срещат момичета - koлoeз­
gaчku. Сnорту6ат, но боgе В очuте - pokлuчkuтe са наg kоленете u kогато
язgят, стават kонфузнu сценuчku. По-gобре ga носят nанталонu uлu ga сяgат
чuнно u благоnрuлuчно " - отбелязва eguн Варненсku BcekugнeBнuk. Женuте
обukноВено kарат kолелета с nлucupaнu noлu uлu с uзлезлuте на моgа noлu
- nанталон. Косите се развяват сВобоgно uлu са nрuВьрзанu с naнgeлka, kьpna,
тюрбан. Мыkете npegnoчuтaт голф сьс сnортнu oбyBku. Често се npakтu­
kyBa наемане на kолело на час от многоброuнuте Beлocu negнu ателuета В
гraga.

Любuтелuте на nо-голе мu сkоростu.uзnолзВат моторетku u мотоцukле­

тu npeguмнo за uзлетu , ekckypзuu u сnорт. Hau-нanpeg kьм 6eлocunega се
npukaчBa моторче (25 kуб. см) , kоето се заnал6а чрез Въртене на negaлuтe.
В началото на Beka са uзВестнu марkuт-е " Ило" u ''Пе:Жо", nрез 20-те u 30-те
гoguнu - "Cakc", "Дюрkоnф" (98 kуб. см), "Херkулес", "Арuел", "Мото Гуцu", "Трuумф
Bepke Нюренберг", В kрая на 30-те u nрез 40-те гoguнu БМВ (200 kуб.см), ДКВ
(250 kуб. см}, "Дьрнлеu ХаВuсьн" (500 kуб. см). Hяkou от собстВенuцuте на
моторu се Вkлюч6ат 6 kоnоезgачното gpy:>kecт6o u Вземат участuе В сьсте­
занuя на kолоgрума. Пopagu няkолkо нещастни случая (загuВа моторuст, мo­
rr.: р се отkrюняВа от nuстата u ранява хора от nублukата} наgбягВанuя
Временно се устроuВат no ул. "М. Луuза"20 .
В 1906 г се Внасят nьрВuте лeku koлu В Бьлгарuя от kняз Ферguнанg,
шBegckuя nocлaнuk, МuнuстерстВото на Вьтрешнuте работu , eguн бьлгарсku
uнЖенер с мapku "Мерцеgес", "Де Дuон Бутон", "Маурер Юнuон 1121 • ПьрВата леkа
kола ВьВ Варна npuнagлe>ku на Б. Ючормансku - aмepukaнcku "Краuслер" с шо­
фьор немец. ВьВ Вестнuцuте се nояВяВат реkламu: "Заменете фаuтона cu с
аВтомобuл "Форg" ... "ШеВролет"„.без шум , nyшek, мuрuзма"22 • Hяkou собстВенu­
цu на koлu се npenuтaBaт, npeBoзBauku nьтнuцu kъм Морсkата граguна, оkол­
ностuте на граgа, go манастира "СВ. Константuн" 23 • Кьм 1919 г. В граgа uма

19
Яе.лосипо,q "Гpu.1nц1tep". - Л. "Tьp?.oflcku фар", бр. 472, l!J:З г.; Ва.Жпо за kо.л.оезgачи! -
Bapncncku тър::ю8сkи Вестииk, бр. 7:21, 1915 г.; "Триумф"," Люцифер". - Бм.гарсkи kшоезgач, С„
бр. 1, 2, 1927 г.; 8. Варн.епсkи ио8шш, бр. 6014, 1937 г.; В. G.А.аВяпип, бр. 8, 19.'JO г.
20
Momopemku. - В. Bapnoncku 1to8unu, бр. 6014, 19З7 г.; Триумф Bepke. - D. Черн.о .море, бр.
,151:2, l!J,1.9 г.; Проgа8а се. Jfak та.м, бр..1888, 1940 г.; Мотоциk.11.етни състезаии.л 8ъ8 JJapna. - D.
Bap/l(mcka п.оща, бр. 6747, f!J.17 г.; Ко.11.ое.·1{1ач1ш спсгпс:юпи.л и с .моторетkи. - 8. Ден„ бр. 7, 1937
г.
21
Пър8шпе аВто.моби.11.и. - АВто.мобu.Ш 'J Ъ.Лf и тури.зъ.м, бр. 12, 19.З:I г.
~) Варненсkи т·ьргоВсkи Вестниk, бр. 1465, 1911 г.; 8. Cfloбogen г.1!.ас, бр. 41, 1912 г.
:!з АВто.моби.11.ът 1ut /О. Кроспе8. - 11. Jfo8uн.u, бр. 665, 192fi г.

320
работuлнuца за nonpaBka на аВтомобuлu "Аутомотор". През Второто gесетu­
летuе на Beka са nоnулярнu "ШеВролет", "Фuат", "Аgлер" със сгъ6аемu горнuцu.
През 30-те гoguнu се npegnoчuтaт "Фuат", "Пе>kо", "Оnел", "Форg'' , "Щаер" за
работа u тypucтuчecku целu u no-pяgko nреgста6uтелнuте "Форg" "Краuс­
лер" , "Бyuk" с метална kapocepuя, елегантно Вътрешно обза6е>kgане, а няkоu
u с paguo.
СобстВенuцu на лeku koлu са фабрukантu (Асен HukoлoB - фабрukа "Теkс­
тuл", А. Партамян - фабрukа " Партам" , М. ABгepuнugu - тютюнева фабрukа
"Момuче", А. Науgашер - ЦuментоВа фабрukа, Голgберг - фабрukа "Лорм", Б .
Караkуне6 - теkстuлна фабрukа "Пuлософ cue КараkунеВ", Матеu HegkoB -
еgноuменна фuрма за xuмuчecko чuстене u gp.} , akцuoнepu (Б. КараkашеВ, ИВ.
Стефанов u gp.}, собстВенuцu на nреgста6uтел ст6а, агенцuu , работuлнuцu (Г.
Генов , П. БългараноВ, Д>kон Залае} , търгоВцu (П . Граguнаро6, Т. Узунов, В. Бан ­
gе6} , лekapu u зъболеkарu (С. Поgбалkансku , Ал. Статело6, В. Пашев, Ат. Кур­
тев, семеuстВо BacuлeBu , АтанасоВu) , agBokaтu (Н . х. П. Холе6uч , В. Г. Зогра­
фоВ), apxuтekтu (Ж. БогgаноВ}. Интелеkтуалцuте обukноВено самu kарат kо­
лuте cu, а фабрukантuте В nоВечето случаu uмат собствен шофьор uлu
наемат таkъВ. Съnругата на англuuсkuя kонсул Беukър, kakтo u зъболеkарku­
те Васuле6а u Атанасова са еguнстВенuте >keнu , kouтo шофuрат. Cnopeg
eguн npa6uлнuk за no6egeнue 6 общестВото почетното място В аВтомобuла
е gяснато на заgната cegaлka , kъgето сяgа съпругата , гостът uлu старшu­
ят no чuн u слуЖба. ПръВ от kолата слuза kаВалерът u nogaBa ръkа на gамата
ga uзлезе 24
• Освен за gелоВа работа kолuте се uзnолз6ат за отu6ане на лов,
за семеuнu u npuятeлcku uзлетu , за 6kckypзuu no страната , за nътуВане go
uзбраното за kурорт селuще. Т akcu мо>kе ga се наеме от nuацата за таkсu­
та - npeg Поnулярната банkа (сега kлон на БНБ) , а nрез лятото u npeg
ресторант "Mopcko oko"25 . В граgа uма няkолkо бензuностанцuu: npu >k n
гарата, собст6еност на фuрма "Петрол" - Стефанов - Петранов, на ул. "М.
Луuза'' - Хр. Д>kepanoB, u go хотел "Мусалла". Бензuньт е ВъВ Варелu , отkьgето
с ръчна noмna се nълнят стъkленu цuлuнgрuчнu съgоВе с Вместuмост 5 л,
nостаВенu Bucoko, с kранче, от kоето с марkуч се ВлuВа бензuнът В резерво­
ара на kолата. Повечето от собстВенuцuте на koлu uмат гapa>ku В gВороВе­
те на kъщuте cu, но се nреgлагат u от npuтe>kaтeлu на работuлнuцu с
гapa>ku , kakBuтo uма no yлuцume "Wunka", "Драгоман" , "Х. Шkopnuл".
Колuте са ряgkост kakтo 6 нашuя граg , таkа u 6 страната. Прuчuнuте за
то6а са много. Г лаВната gupekцuя на >kелезнuцuте е npoтuB разВuтuето на
аВтомобuлнuя трансnорт, защото тоu заnлашВал сьщестВуВането на бъл­
гарсkuте Железнuцu. От 1925 г. БНБ забранява Вноса на koлu , защото са луkс.
"Еgна безоглеgна аВтомобuлофобuя се nрояВяВа у нас .. .nрезренuе, nрuсъщо на
затъnяла бюроkрацuя , Bъr.peku безсnорнuте npeguмcт6a на амтомобuла kато
фаkтор за стоnансkuя u kултурен npocnepuтeт ."26 Върху аВтомобuла се сла­
гат мuта, makcu. gанъцu, таkа че разносkuте за него , uзВън горuВото, със-

24 ЛраВи.Ад за gобро gърЖапие 8 общесrп8ото. С., 1931, с. .'3 1.

~$ 7 !vfecmnu makcuma. - В. Черно м v~е, бр. 3485, 1939 г.
~• Пapagokcu и geйcmBume.A.nocm. - АВтомоби.,~и:н..м и туриз ъм, С., бр. 14, 19:J:J г., с. 14.

21 инмв. kн. 28 (43) 321

таВляВат 35% от неговата стоuност 27 . Особено сuлна е реаkцuята срещу
уВелuчаВането на слу>kебнuте koлu : "Отечеството нu е насnорено с чuноВнu ­
чесku аВтомобuлu , за uзgьр>kането на kouтq се х арчат мuлuонu . На Bcuчku
acnupaнтu за слу>kба оkото uм е Все В аВтомобuла. Има аВтомобuл - uма
kaнgugaтu ." 28
Освен това В страната безразборно се Внасят ВсеВьзмо>kнu
мapku koлu без kомnетентна оценkа за услоВuята no наwuте nьтuща, необ­
хоguмuте ckлagoBe u резерВнu частu . Прuте>kателuте на npegcтaBumeлcтBa
на koлuu на работuлнuцu за ремонт на сьотВетнuте моgелu nраВят kлuен­
тuте cu зaBucuмu 29 • Bьnpeku че ВъВ Варна uма няkолkо geceтku лeku аВтомо­
бuлu , общественото мненuе е, че те са нену>kен луkс: Бензuн0Вuят npogykт
11

е ВаЖен за gър>kаВата, а няkоu го nолзВат за разнu nосещенuя, хоgенuя на

гостu , paзxogku . За
ga не затлъстяват българсkuте граЖgанu , е нуЖно ga СР
учат ga хоgят new, аnетuтът uм ще се отВорu u ще uм с е услаЖgа• n
nростuте ястuя. "30 В apxuBa на Колоезgачното gруЖестВо се сnоменаВа, че Т .
CapъugapoB , npegcegaтeл на местното АВтомобuлно gруЖество . е npegocтa­
Buл автомобuла cu за cъnpoBo>kgaнe на kолоезgачuте .в тяхното състезанu е
nрез 1921 г . Вероятно , kогато nрез 1925 г . се съзgаВа Българсku аВтомобuлен
u турuнгkлуб , това gpy>kecтBo става негов kлон . Сеkретарят му ДЖ. Золас.
заgно с В. БанgеВ u g-p С. Поgбалkансku , са Вkлюченu В състава на >kypuтo за
Вторuя аВтомобuлен събор, станал Във Варна nрез 1939 г. Bъnpeku gъ>kga бяха
11

се събралu xuляgu nосрещачu." Същuя uнтерес nрояВяВат Варненцu u kогато

граgът става uзхоgен nунkт на Ме>kgубалkансkото аВтомобuлно състезанuе
nрез 1937 г . 31
Още В 1912 г. се съзgаВа ПраВuлнuk за аВтомобuлuте •
11 11
Cnopeg него наu­
голямата сkорост В граgа трябва ga бъgе 4 kм/час go 1О kм npu неголямо
gBu>keнue. В nреgната част на аВтомобuла трябВа ga uма сuгнал1-1а тръба,
gBa белu npo>kekтopa, kouтo ga осветяват 20 - 25 м нanpeg . Отзаg се uзuckBa
eguн нощен npo>kekтop ga осветява номера u ga gaBa черВен знаk. Шофьорът
трябва ga бъgе В трезво състоянuе 32 . Към него в nо-kъснuте гoguнu се nре­
gяВяВат u gpyгu uзuckBaнuя: ga не nywu, ga не разговаря, ga не kapa no рuза
u със заnретнатu pъkaBu , ga не npecuчa nътя на BouckoBa част u nогребенuе.
За трu наруwенuя се отнема wофьорсkата kнu>kka. В началото на 30-те
гoguнu сkоростта на gBu>keнueтo 6 граgа е 1О kм/час, на заВоuте - 8 kм/час ,
а no шосето kъм kурортнuте nунkтоВе - 30 kм/час33 • В nечата се gаВат раз­
лuчнu съ6етu на wофьорuте, kато : "Kpau nporacтuтe мuслu за nаgането!" ,

:п Фисkа.мште тяЖести Върху а8mомобu..А.а. · Пcrk mа.м, бр. 10, с. 10.

zв Трите з.А.uни. - И.А.юстрация C8em.A.шta, С., VП - VЛJ, 1931 г.
:!9 Г. Г е 1t о 8. АВто.моби„мюто ge..A.o. - Тех1шk, С., kн. 7, 1931 г. , с. 96; И 8. Мат е с 8.
А 8то.м. пре8оз. - В. Шофьорсkи изВестил, С„ бр. 17, 18, 1945 г.
30
Бе.А.еЖииk. - В. Черн.о море, бр. 3592, 19::19 г.
·• ДА - Варпа, 25К, оп. 1, а.е. 1; MeЖgyбo.A.ka ucko аЕтомоби„мю състпезаиие. - В. Черпо море,
1

бр. 2783, 1937 г.; Го..иlмо а8то.мобИАно състезапие 8ъ8 Варпа. Паk там , бр. З499, 3501, 1939 г.
37
Пра8U.А.а за 98и.Жението на а8томоби..,с.ите 8 гр. Варпа и оkрьга. - Bapne1lcku оkръЖеn
Вест11.и k, бр. 14, 1912 г.
33
Хрониk.а - В. Bap1wncka поща, бр. 3565, 1929 г.; Запо8еg 230. - Пъme8ogu me..A. и ykaзame..A. па
гр. [)Q.pu.a. Варпа, 1932, с. 27.

322
"Караш лu kато луg , знаu . че заg Всяkо gьрВо се kрuят наслеgнuцuте тu!"34 •
ЕЖегоgно се органuзuрат kypcoBe за шофьорu - любumелu u професuоналuстu ,
kато за любuтелuте се uзuckBa ga uмат основно образоВанuе, а за професu­
оналuстuте - прогuмназuално. Перuоguчно се правят технuчесku преглеgu u
проВерочнu uзпuтu 35 .
Към първото gесетuлетuе на Beka kaмuoнu ползва памуkопреgачната фа­
брukа "Прuнц Борuс" . Те са uтaлuaнcku, с пльтнu гумu u с тях се пренася
Внасянuят от Русuя u Егuпет памуk. С ВъВеЖgането на пнеВматuчнuте гумu
много преgпрuятuя В граgа започват ga пренасят cypo6uнu , матерuалu , cтoku
u пътнuцu с kaмuoнu марkа "Интернацuонал", "Круп " , "Форg", "Опел ", "Рено", с
kaмuoнeтku "Форg", "ШеВролет", а В kрая на 30-те u през 40-те гoguнu с
kaмuoнu "Опел Блuц" u МАН 36 . Работuлнuцата на братя ИлчеВu преgлага ша­
сuта, Върху kouтo uзработ6а gьр6ена uлu л амарuнена kapocepuя37 . През 40-те
гoguнu се съзgаВа агенцuя СОАТ , kоято обеguня6а оkоло стотuна собстВенu­
цu на разлuчнu мapku kaмuoнu , uзпьлняВащu частнu u gьрЖаВнu порьчku . "Co-
aтagЖuumsэ бяха шофьорu , аВтомонтьорu , тоВарачu ." В 1948 г . с kамuонuте
премuнаВаfn на работа В ДАП 38

Еgна от, прuчuнuте за неgостатьчното разВuтuе на аВтомобuлнuя тран­

спорт е лошото сьстоянuе на пьтuщата. Необхоguмостта от сВързВането
с шосета на Bcuчku глаВнu граgоВе u села заставя gьрЖаВата u местнuте
упраВu ga полагат грuЖu за тях В kолuчестВено u kачестВено отношенuе. В
kрая на мuналuя
Bek пътuщата се gелят на gьрЖаВнu u общuнсku. ТоВа, че за
шосетата Варна - Добрuч - Сuлuстра, Варна - Шумен u от 1914 г . Варна­
Бургас се грuЖu gьрЖаВата , не означава, че те са В gобро сьстоянuе . Шосе то
Варна - Добрuч "на места е kално u нenpoxoguмo зuмно Време", а Варна -
Балчuk "пopagu uзВънреgното много мuнаВане се е уронuло u uма големu gy-
пku"39. Лuпсата на среgстВа е прuчuна go 1908 г. ga се напраВu " kakтo се
полага само 1О kм меЖgуселсku път" . В 1912 г . за пьрВоkласнu се прuзнаВат
40

пьтuщата Варна - EBkcuнoгpag , Варна - Добрuч - Сuлuстра, ПроВаguя - Аuтос,

ПроВаguя - Вълчu gол, гара ДеВня - с. Peka ДеВня. Плановете от тазu гоguна
нататъk за 6 - 7 гoguнu ga се uзгpagu цялата пътна мреЖа В оkръга таkа, че
ga се сВърЖат общuнu u села с пазарнuте u uзноснu пунkт0Ве , се осуетя- 41

3'С'С,Веmи. - А Вто.м оби.А.из1,.м и туриз'ь.м. С., бр. 10, 19.'33, с. 12.

:•.• АВmо.моби.мш kypco8a. - JJ. Чсрио .м оро, бр. 2 797, J.9J7 г.; Паk том, бр. .З9.7б, 1940; Ла,k то.м,
бр.4650, 1942 г.; ВаJ/сно съобщени е! - Па k то.м, бр. 4961, 1.94:3 г. ; АВто.мобu.А.нu gВу.месечни kypco8c.
- В. Лnp1te1tcka поща, бр. 8962, 1942 г.
„. То8арни а Вто.мобu.д.и . - Парн.енсk и 1m,pгo8cku 8ccmnu k, бр. б.'13, 1912 г.; llОВият kа.м иои
"Форg". - 11.A-юcmpoflana сеg.миц а, С. , up . :1:20, 1928 г. ; "Форg" - а /Jто.мобU.А. - ka.мu onemko . - JJ.
Mopcko ехо, бр. •'/08, 192.9 г. ; Ка.ми опи "Круп ". - Сп. па БИАД, бр. 12, 1933 г.; ПроgаВа се. - Л.
Чvрио .море, бр . .'J.900, 1940 г.
'' Б р. J/ .А. ч е 8 и. Пlа ситп и ka.мuouemku. - Техн.иk, kи. 8, 1928 г.
.J8 40 гоgин.и A 8mok{).м6uuam Bap lla . В., 1.988 г„ с. б.
~11 Н:иоЖепи.е за cъc1nc>Jutиomn 1t0 Лпрнспсkото okpыkue 1890 - U:/91 г. !Japna, 1891, с. 67; Лаk
та.м, 1892 - 189.1 г., Dapua, 18.9.'J, с. 12; За шосето 8 op1ta - Sa.muk. - /Jopшmcku mъpPofJcku 8ecm1tuk,
бр. 6 17, 1912 г.
• 11 Из8.А.ечепи е от npomokaA. 17 и 18 на ОkрьЖниJl сь8ет. - Bap1te1tcku okpьJke1t 8ecmu.uk, бр.
1, 1 9 1:2г.
•1 И:м.оЖопие за c'hcmonлucmo 1ta Парпспсkтпо оkръЖие 1911 - 1.912 г.Boplla, 1.912, с. 2.1, 26.

323
Ват от nослеgВалuте Военнu гoguнu u ukономuчесkата kpuзa слеg тях. "Съ­
стоянuето на gърЖаВ нuте nътuща е оkаяно„.не стигат сумuте„.наn раВено­
то се gълЖu на труgоВацuте. 1142 EgBa kъм 1926 г. се осuгуряВат малkо cyбcuguu
за глаВнuте nътuща. а общuнсkuте се оnраВят само на основата на лuчната
nътна тегоба. Тя обхваща населенuето от 21 go 50 - гоguшна Възраст u no
същество е "ангарuя" - орuенталсkа форма на облагане, но nopagu nолоЖенu­
ето на бюgЖета не може ga се uзостаВu • Поgобренuе на nътuщата нас­
1143

тъnВа kъм 1930 г. Тогава 52% от gьрЖаВнuте nьтuща са В gобро сьстоянuе,

31% - В среgно, 17%- В лошо. ГотоВuте общuнсku nътuща са 55% В 1931 г. u
тяхното nоgобряВане nроgълЖаВа go Военнuте гoguнu 44 • В сраВненuе с оста­
налuте оkрьзu на страната Варненсkuят uма наu-голямо уВелuченuе на гъс­
тотата на шосеuната мреЖа, но no nоggърЖането на kачестВото u uзоста­
Ва от тях • 45

Слеg офuцuалното обяВяВане на Варна за мopcku kурорт В 1921 г. u особено

слеg отkрuВането на моgернuте мopcku банu В 1926 г. настъnВа оЖuВле н uе В
благоустрояВането u. Но Bъnpeku това В 1927 г. egBa 1/2 от общата gълЖuна
на улuцuте е шосuрана, а nаВuраната е 1,55%. "Затова шосuранuте улuцu се
nokpuBaт с npax, ugBaщ от нешосuранuте, u nолuВането
, nрез лятото не gaBa
ефеkт.
1146
В началото на 30-те гoguнu ВъВ Варна за nъpBu nът 8 страната
глаВнuте улuцu се настuлат с "kuтон". Това е смес от рафuнuран kатран
(получен от kаменнu Въглuща), Boga u мазна глuна, uзnолзВана за настuлане
на улuцu 8 Г ерманuя още В nърВото gесетuлетuе на нашuя Bek. Тя се uзлuВа
Върху горнuя nласт на шосuроВkата, разтрuВа се с метлu u се Валuра gBa
nътu. Много nо-еВтuна настuлkа е от nаВаЖа u асфалта. Нощем kuтонuра­
нuте улuцu ВъВ Варна се мuят с марkучu u с gостаВената от общuната
аВтомобuлна npъckaчka47 . През летнuте Вечерu, Bpъ_щauku се от paзxogka no
EBkcuнoгpagckoтo шосе uлu от Морсkа.та граguна, Варненцu често ВърВят no
тоnлuя u глаgъk kuтон, gьpЖeuku обуВkuте В ръце.
На нуЖgата от nреВозВане на nоВече хора от nрuстанuщето, гарата, от
kpauнuтe kBapmaлu go uнgycmpuaлнuтe npegnpuятuя, от центъра на граgа go
>kuBonucнume му оkолностu отговарят onuтuтe ga се органuзuра автобусен
трансnорт. В 1907 г. се съзgаВа "Безuменно аkцuонерно аВтомобuлно nреВозно
gpyЖecmBo В гр. Варна" с akцuoнepu: Зл. БръчkоВ, Ал. ВасuлеВ, g-p Б. Ючорман­
сku, М. ФuлunoB, gруЖестВо "Грозg", "КоЖухарсkо gруЖестВо" - Софuя, gруЖе­
стВо "Tpyg" - Русе. То kynyBa от аВтомобuлна фабрukа В Берлuн gBa "аутомо­
бuлнu омнuбуса", Bceku с 25 k.c. мощност u 18 - 20 места. АВтобусumе се
nалят с манuВела, uмam mромбu за gаВане на сuгнал, осВетяВаm се с kapбu­
gнu ламбu, на nokpuBa uма npucnocoблeнue за поставяне на багаж.

4
~ Гfо.А-оЖеиието 1ю gъp;knlJнume шосетп. - Парщтсkи okp(>)/cen 8естииk) 1928, бр. 6; Отчет
за gейпостта 1ta Ларпепсkптп оkр1.Ж1ю постошща kо.мисил за 8рс1.мото от J.lJ4.J920 г. go
Ol.V4.1921 ?. /JapJLa,1921, с. 5.
1
" Отчет от 1.О.?.1927 г. gv Jб.OJ. l!J2R г. Лaplla, 1928, с. 129; Отчет от 192.З г. ,qo сега. Впрн.п,
1926, с. 14; 'Jn пътната тегоба. - Сп na БИА/(, J.93.1, бр. 12, с. 12.
4
• Ek~rw:;e na k.мета Бтш8. - Bapnencku o6щu1tcku flacmnuk) бр. 247 - 248, J!J:JJ г.
4
//. /11 и т е В. Киттю kmno cpogcm8o 1п сь8ре.метт у.лич1ю 1юстилkа. - 1'ex1tuk) С„ kи.
5, J.928 г. с. 47; а п k т а .м, kн. б, с. 96.

324
 По-uнтензuВно се uзnолзВа автобусът, kouтo сВързВа гарата, центъра,
Траkата, СВ. Константuн. За Вторuя, gВшkещ се no наnраВленuе Варна - До­
брuч - Балчuk, се набuрат малkо nътнuцu. Дру>kестВото слеg оkоло gBe гoguнu
обяВяВа лukBugaцuя. Търговете не gаВат резултатu. АВтобусuте се оВuВат В
рогозku u съхраняват В eguн gBop, gokaтo В 1912 г. гu kynyBa с 20% намаленuе
eguн nлоВguВчанuн. 48
По-nлоgотВорнu са uнuцuaтuBuтe за аВтомобuлна Връзkа
на Варна с блuзkuте u граgоВе от Второто gесетuлетuе на Beka нататъk.
Клонът на "Българсkо търгоВсkо аkцuонерно gpy>kecтBo" ВъВ Варна nycka авто­
бус go Балчuk- Каварна u обратно. Слеg nрuсъеguняВането на Добруg>kа ООД
"Добруg>kа" осъществява особено uнтензuВнu Връзku с граgоВете В нея. А8то­
мобuлнuте сьобщенuя с Шумен се noggъp>kaт от ООД "Вuхър", с Бургас - от
"АВтомобuлно npegnpuятue Варна- Бургас' 149
. За разВuтuето на аВтомобuлнuя
трансnорт gоnрuнасят частнu фuрмu u koonepaцuu (бюро "Омнuбус", "Ekcn-
pec", "Услуга", "Изтоk"} . В gokлaga cu В 1929 г. оkръ>kнuят уnраВuтел на Варна
отбелязва, че "мe>kgy Варна u nо-блuзkuте u gалечнu селuща се gBu>kaт Bceku
gен зuме u лете аВтобусu". Първата gьр>kаВна nътнuчесkа аВтолuнuя, отkрu­
та В 1943 г., nреВозВа nьтнuцu no наnраВленuе Варна - КаВарна - Блатнuца.
Към нея go 1944 г. се nрuбаВят u Варна - Добрuч, Варна - АВрен, Варна -
HukoлaeBka, Варна - Бургас, Варна - Сuлuстра. В 1946 г. Дър>kаВнu аВтомобuлнu
лuнuu се обособяват В ново npegnpuятue - "Държавно - аВтомобuлнu съобще 7
нuя ' 50
1

В началото на 30-те гоguн аkцuонерното gруЖест8о "Бр. ИлчеВu" със сВо­

uте 7 автобуса (aмepukaнcku, марkа "Интернацuонал", 81 k.c., няkоu npucnoco-
бeнu за gьрВено горuВо} осъществява Врьзkа на Жuтелuте на граgа u лето­
Внuцuте с блuзkuте u nо-gалечнu оkолностu: Гюнgюза, Лазурен бряг, Пt;:>бuтu
kамьнu, Златнu nясьцu, Aлag>ka манастuр51 • През 1936 г. gру>kестВото получа­
ва от gьр>kаВата kонцесuя go 16.06.1942 г. ga noggьp>ka сезонно nьтнuчесkа
аВтомобuлна лuнuя go Траkата u манастuра "СВ . Константuн" с начална cnup-
ka npu ТьргоВсkата akageмuя 52 •
На 1 .01 .1940 г. се oтkpuBa Общuнсkата омнuбусна слу>kба. Централната u
станцuя е на nлощаgа npeg хотел "Лонgон" с чаkалня, гuше за npoga>kбa на
бuлетu. Фuрмата u "Общuнсkа омнuбусна слуЖба" е uзnucaнa u осветена с
неоноВu тела. Първоначално се gостаВят 6 автобуса "Даuмлер Бенц". За га­
ра>k се uзnолзВа част от сграgата на По>kарната kоманgа (няkогашна турсkа
болнuца go Понеgелнuчнuя nазар} 53 . Поggьр>kат се 4 лuнuu: 1 - >k n гара, ул.
"Цapuгpagcka", хотел "Лонgон", ул. "ВлаguслаВ", "Добрuчkо шосе", гробuщата,

, 11 .VcmaB 1m Rc.1u.мeюt0mo аkцион.ер1ю ауто.мобu.лло {/руЖестВо В гр. Парпа. Rnp1tn, 1907, с.•J;
ДА - lJapfla, Ф 41К, оп. 1, а.е. /, .11. 12, /З, 14.
·~Бь.,~гарсkо mъpгoflck.o аkциоиерпо пруЖестНо - k.л.on Вариа прсgостабл аВтобус. -Bapue1u.:ku
търго8сkи Вестн.иk, бр. 21, J.914 г.; ООД-Но "IJих'Ьр" - а8тобус Япрnа - I!fу.мен.. - П. Ден., бр. 11,
1937 ?..; 11. Чар1ш .море, бр. .'38.92, .'3897, J.940 г.; АВтомобu.Ало преgпри.ятие Вариа - Бургас. - В.
G.А.08лпин., бр. 8, 19:10 ?..; При хотел "Лоиgои.". - Л. Черио .море, бр. 3629, J.IJ.'19 г.
60 40 гоgиии АВтоkо.мбшют Rapnn. Ппрпn, J.988, с. 1, 2.
~' Ekckypзuu. - В. Черно .море, бр. 1782, 1.IJ.'14 г.; Jfnk та.м, бр. 3475, /У3.9 г.
·~/(А - Вариа, ф 464К, оп. 1, а.е. 16, .А.. 6.
~-'/1,А - Варпа, ф 464К, оп. 1, а.е. :ю, .А.. 119 - 120.

325
Троше6о. АВтобусьт е оц6етен В червено ; 11 - >k n гара, ул . "Русе" (заg театъ­
ра} , ул. "Батаk", фабрukа " Прuнц Борuс" ("Хр. БотеВ"}, nрез лятото go Лазурен
бряг. АВтобусьт е зелен ; 111 - >k n гара ул. " Цapuгpagcka", ул . "Wunka", ул. " М.
Луuза", улuцuте "Bouнuwka" , "Цар ОсВобоguтел", "Чаталg>kа". АВтобусьт е kар­
мuненочер6ен ;IV - >k.n. гара , ул . "Цapuгpagcka", центъра, улuцuте "Цар Борuс",
"6 сеnтем6рu" u от 15 мао go 15 оkтомВрu - go EBkcuнoгpag 54 . ПpegBu>kga се
слеg nрuстuгането на ноВu аВтобусu ga се nоgсuлят тезu лuнuu u ga се
oтkpue V, kоято ще npecuчa горнuте u ще осuгуряВа nрехВърлянето на nъ­
тнuцuте no nocoka на EBkcuнoгpag , kогато uзтече kонцесuята на "Бр. Илче­
Вu". Конkуренцuята мe>kgy това gpy>kecтBo u Общuнсkата омнuбусна слуЖGа
се разВuВа gоста бурно. Неговата kантора u централната станцuя на общuн­
сkата слу>kба са В сьсеgстВо. В нарушенuе на kонцесuоннuте услоВuя аВто­
бусuте на " Бр. ИлчеВu " често nотеглят от nлощаgа npeg хотел "Л онgон",
отнемат част от kлuентелата, nрuчuняВат заgрьстВанuя на това място ,
kakтo u на nослеgната cnupka - npu Траkата, kоято cnopeg ноВuя регулацuонен
nлан от 1937 г. Влuза В чертuте на граgа. Реkламu , слоВеснu npecтpeлku,
оnлаkВанuя, nucмa go мuнuстерстВата беле.>kат острото сьnернuчестВо. 06-
щuнсkата омнuбусна слу.>kба nострояВа заслонu на kpauнuтe nунkтоВе В npe-
gгpaguятa, отkьgето се сьбuрат nоВече работнuцu за uнgустрuалнuте npe-
gnpuятuя. На Всяkа cnupka се nостаВя Железен стълб с paзnucaнue; на 14
cnupku - nogcuлeнo осВетленuе. Ценuте на бuлетuте за общuнсkuте аВтобу­
сu са no-нucku от тuя на gругuте аВтобусu. С намаленuе се uзgаВат kapнe­
тku за 6 nьтуВанuя, kakтo u месечнu абонаментнu kapтu. С 50% намаленuе
nьтуВат ученuцu, стуgентu u Bouнuцu. Постепенно гра>kgанuте на Варна
cBukBaт с аВтобуснuя nреВоз u on:inpaBят nucмa go слу>kбата с наО-разнооб­
разнu uckaнuя: ga се уВелuчат часовете на nослеgнuте за gеня аВтобусu (ga
могат ga се nолз6ат npu Връщане от kuнo, театър, ресторант}, ga се нама­
лят uнтерВалuте мe.>kgy реuсо6ете uм (наО-малkuят е 40 мuнутu), ga се
уgьл.>kат няkоu лuнuu , ga се осВобоgят от автобусно gBu.>keнue nрез лятото
улuцuте " Цар Борuс" u "6 сеnтемВрu" 55 . В началото на 40-те гoguнu Варненцu
Все nо-често uзnолзВат аВтобусuте за неgелнuте cu uзлетu go оkолностu­
те на своя граg u go nо-безлюgнuте nлa.>koBe, kakтo u за nътуВанuя go селu­
ща, nрез kouтo не мuнава Железнuца. За ga uма peg В разnоло.>kенuето на
uзВънграgсkuте аВтобусu, Общuната оnреgеля слеgнuте места за началнu
cnupku: npu ограgата на Катеgралата - за Добрuч; npu халuте на ул. " Влаgu­
слаВ" - за НоВграgец, Л. КараВелоВо ; npu хотел "Балkан" - за Бяла, Д. Чuфлuk;
npu хотел "Лонgон" - за Бургас. Възмо.>kно е сnuрането на 3 kaмuoнeтku uлu
аВтобусu npu хотел " Роял , ресторант " Грозg" . 56 През 1942 г. се uзрабоmВа
11

npoekт за устроОВане на обществен гара.>k на мясmоmо на бuВшuя paзcagнuk.

Hяkou om nомещенuяmа са наnраВенu В 1943 г„ а оkончаmелно е завършен В
1948 г. 57

!• ДА - Варпа, ф 464К, оп. 1, а.е.

7, .А.. fi - 6.
•!ДА - Варна, ф464К, оп . 1, а.е. J.'J, .А .5, :20, 34, 4.З, l:Щ 111.
•• ПътеВоgиmс.А и уkа.зате.л. н.а гр. /Japna. Ларпа, т:щ с. .ЗГ>.
s: Xpoн.u.ka. - /J. Черпо .море, бр. 3860, 1.940 и.; 40 гопипи aBmoko.мvunarn. llapua, J9HH, с. i!I .

326
 Железоnътнuят транспорт слеg ОсВобоЖgенuето npugoбuBa Все nо-голя­
мо значенuе з а стоn анс kото раз Вuтu е на Варна u В ЖuВота на неuнuте
Жuтелu . Първата Ж n лuнuя Русе - Варна, строена от англuuсkото gруЖестВо
Тлаgстон u бр. Бърkлеl.1 с безnлатнuя труg на българсkото населенuе , от­
1 11

kрuта от Muтxag nawa на 7.11.1866 г . , npogageнa В 1873 г. на Bueнckuя банkер

11
барон Xupw (uзВестна cpeg нароgа kато Хuрш0Вата Железнuца ), uма за
11

Турцuя npeguмнo стратегuчесkо значенuе. Слеg отkуnуВането u от българс­

kата gьрЖаВа 61888 г. тя заnочВа ga uграе 6аЖна роля В сВързВането на g6ата
cтonaнcku u трансnортнu центъра на Черно море u Дунав. Постепенно чуЖ­
gенцuте - gupekтopu u обслуЖВащ персонал, се заменят от българu - млаgе­
Жu , за6ършuлu гuмназuя, Роберт kолеЖ", 6лаgеещu чуЖgu езuцu. Унuформата
11

- Bueнcku образец, е заменена с българсkа kypтka с еnолетu, wanka от Военен

тun. В g6ете nocoku се gBuЖu no eguн смесен (тоВаро - nътнuчесku) 6лаk, eguн
товарен Влаk сеgмuчно u eguн noщeнcku Влаk - gBa nътu с еgмuчно . Пътнuцu­
те , kouтo nътуВат за зanagнoeBponeuckuтe cmpaнu , Вземат kораб от Русе
за ГюргеВо u оттам nроgълЖават; тuя за Царuграg - с napaxog от Варна.
Часът на тръгването на Влаkа е nрuблuзuтелен , таkа че nътнuцuте ga
отugат рано на гарата . Влаkо8ете се gВuЖат с 20 kм/час . ЛоkомотuВuте 58

u Вагонuте са aнглuucku • Лошото състоянuе на лuнuята Русе - Варна npaBu

59

налоЖuтелна смяна на траВерсuте, на Железнuте релсu със стоманенu , на

gърВенuте мостове - с kаменнu 60 • Слеg това се установява строго paзnuca­
нue u peg 6 gВuЖенuето на ВлаkоВете. През летнuте сезонu В kрая на мuналuя
Bek се nyckaт уВеселuтелнu треноВе' 161 • През 1889 - 1890 г . no Железнuцата Във
11

Варна nрuстuгат 6 504, замuнаВат 7 041 лuца; nрез 1890 - 1891 г . съответно
11 108 - 12 786; nрез 1892 - 1893 г. 21 828 - 21 086. Нарастващото uзnолзВане на
Железоnътнuя трансnорт се gълЖu на сuгурността u стабuлността му62 .
Особено голямо значенuе за стоnансkото u kултурно разВuтuе на Варна
uма отkрu8ането 8 1899 г. на централната Ж n лuнuя Софuя - Варна. Отна­
чало В gВете nocoku се gВuЖат no eguн чuфт смесенu ВлаkоВе с 20 kм/час. От
1901 г. се ВъВеЖgат eguн чuфт nьтнuчесku 6л аkоВе с 20 kм/час , а от 1903 г.
- чuфт бьрзu 6лаkо8е, чuято наu-голяма сkорост през 1927 г. е 43,9 kм/час, т.е.
разстоянuето Варна - Софuя се nроnьтуВа за 13 часа u 45 мuн 63 • Денонощно
gBuЖeнue no централната Ж n лuнuя се установява от 1902 г . Бuлетu се
npogaBaт cnopeg броя на местата за сяgане. За Софuя заnочВа ga nьтуВа „
gupekтeн товарен Влаk. Om 1912 г . сnецuален Влаk за Русе не nьmyBa.
Комnозuцuята му замuнаВа за Софuя u om гара Касnuчан се оmgеля за Русе.
В 1911 г . се nострояВа лuнuята Варна - Добрuч - 105 kм разсmоянuе се Взема
за 5 часа. Влаkьт е смесен , npecmoяBa no гapume om 20 мuн . go 1/ 2 час, а

s.; Же.л.езпи. ците 8ъ8 Bapllellckuл kрай. 1866 - 1986 г. С., 1989, с. 11, 12, 13, 16, 17.
s9 Х р. А р.
с т а п и ш е 8. Историл 1ta строеЖите и съобщен.и.ята 8 Бъ.цария от
ОсбобоЖgеп ието go 1939 г. CV, 1948, с. l 18.
~ Желе:'JОnътеп сборпиk, 1, 1896, с. 17.7.
~ 1 .VВece.A.шne.мtu треи.о8е. - В. Черпо .море, бр. 107, 1893 г.
S:! f1з.A.0Jkenue за състаяи.ието на B apnenckomo okfJ'blkue 1889 - 1890 г.Вариа, 1890, с. 46; Паk

там, 1890 - 1891 г. Варна, 1891, с. 67; Паk та.м, 1891 - 1892 г. Вариа, 1892, с. 12.
оЗ 1\. V О Jk. k О 8. Цum. С'ЬЧ„ С. 15, 23.

327
ценuте HR бuлетuте са Bucoku. Затова nътуВащuте за Добрuч nоняkога npe-
gnoчuтaт ga nолзВат фаuтон, защото с фаОтон се nътуВа за 4 часа" 64 •
Пopagu това no тазu лuнuя go гара Оборuще се 6ъВеЖgат nътнuчесku ВлаkоВе
от 1923 г. През 1916 г. заnочВа строеЖът на югоuзточното разkлоненuе на
централната Ж n лuнuя ("с цел ga се uзnолзВа gърЖаВната гора "Kog>ka бал­
kан") със станцuu Сuнgел, ДъбраВuно, Юнаk, kouтo оkончателно заВършВа В
1939 г. с частта Д. Чuфлuk - Ст. ОряхоВо. СеВероuзточното разkлоненuе на
централната Ж n лuнuя трябВа ga сВърЖе HoBu nазар - Вьлчu gол - Дончева
- Балчuk - Каварна - Шабла 65 . Пopagu nо-kьсното cu разВuтuе В сраВненuе с
наnреgналuте странu българсkuят Ж n транспорт слеg Второто gесетuле­
тuе на нашuя Bek разполага с nо-усъВършенстВанu лоkомотuВu u Вагонu (aмe­
pukaнcku u aнглuucku тun, работенu В Германuя u Внасянu оттам). Тозu фаkт,
kakтo u строгото сnазВане на разnuсанuята оnреgелят nьрВостеnенното
значенuе на Железнuцuте npu uзбора на транспортно среgстВо за nьтуВане
на блuзkо uлu gалечно разстоонuе. Доkато В 1905 г. от Варна замuнаВат 69 000
nътнuцu, В 1924 г. те са 197 308. Броят на nьтнuцuте В nърВоkласнuте Вагонu
nостеnенно нам алява, защото тарuфuте са Bucoku, а тозu на Второkласнu­
те u третоkласнuте Вагонu се уВелuчаВа kakтo nopagu nоgобренuето на
услоВuята за nьтуВане, таkа u nopagu намаляването на ценuте на бuлетuте.
Значuтелнu намаленuя nолзВат nьтуВащuте с абонаментна kарта, участнu­
цuте В kонгресu, сьборu, състезанuя, груnоВо nътуВащuте ученuцu u стуgен­
тu (от 50% go 75%) 66 • ВъВеЖgат се Вагон - ресторантu, сnалнu Вагонu, бuле­
тuте за kouтo се npogaBaт от чуЖgестранна меЖgунароgна nътнuчесkа
агенцuя "Вагон - лu - kyk", заkрuта В 1950 г.
Първата гара на Варна е еgноетаЖна kаменна nocтpouka на брега на
езерото с няkолkо nомещенuя. В 1893 г. се nострояВа нова, с тухлена зugapuя,
с няkолkо (3 - 4 kB. м) стаu за слуЖuтелuте, nомещенuе за бага>k, бюфет,
чаkалня за 1О nътнuцu - " u npu тakuBa неуgобстВа се uзВършВа ripeBoз на
nътнuцu, багаЖu u kучета" no трu наnраВленuя: Варна - Русе, Варна - Софuя,
Варна - ДеВня67 . Построяването на Варненсkото nрuстанuще (1906 г.) налага
u ga се uзгpagu моgерна гара В блuзост go него. Строе>kът заnочВа от 1907
г. no npoekт на арх. Н. Костов. ВъВ Вътрешното u Външното u оформленuе
Вземат участuе u uтaлuaнcku apxuтekтu. Сnряното nopagu Воuнuте строu­
телстВо се nоgноВяВа В 1919 г. Прuемното зgанuе е готово В 1925 г. По сВоя
guзauн (с матерuалu, gостаВенu от АВстрuя) то отговаря на съВременнuте
eBponeucku станgартu. В
1929 г. е монтuрана часоВнukоВата уреgба, Внесена
от Г ерманuя. Изграgенuте gBa nерона nозВоляВат ga не се nресuчат nотоцu­
те на замuнаВащuте u nрuстuгащuте nътнuцu. През 30-те гoguнu Върху тях
се nостаВят на6есu 68 . Заеgно с napka на nлощаgа npeg нея , новата гара на

6' ИмоЖен.ие за с1.стояпиетпо па Bapnellck()тno оkръЖие 1911 - 1912 г. Варпа, 1912, с. 21; nak
за .A.unuяma Baplla - Добрич. - Bapnencku търго8сkи 8естниk) бр. 465, 1911 г.
•
5
Х р. А р. С т а н. и Ul с 8. Цит . сьч., с. 9.9, 109.
Ga Л. Б о Ж k о 8. Цит съч., с. 33; Х р. Ар. С та. пи ut о 8. Ци.гп. С'ЬЧ., с. 124. Железоп'Ьmеи.
сборн.uk, kll. 1 и 2, 1.907, с. 51.З - 521; Паk там, kll. 9, с. 591.
67
ИЗ.А.оЖепuе за с ьстолпието н.а Rapllenckcrno оkръЖие 1909 - 1910 г. Варна, 1910, с. 9 - 10.
•~ Жшезпицuтпе във Варпоисkия kрай 1866 - 1986 г. С., 1.986, с. 24.

328 -
 Варна става eguн от забелеЖuтелнuте архuтеkтурнu аkцентu на граgа.
Варненцu pяgko nьту8ат no море. В kрая на мuналuя Bek no траguцuя go
Балчuk u Каварна nолзВат гемuu, kouтo nренасят npeguмнo cтoku. До Бургас
се nътуВа с napaxog на kомnанuята "KypygЖu", а за Царuграg - с napaxoga
11
"Султан" на kомnанuята Лoug" u napaxogu на "KypygЖu" - eguн nът сеgмuч­
но69. "Яkа u kpacuBa Желязна сkеля, Bgageнa 40 м В залuВа, слуЖu за мuна6ане
на nътнuцuте" 70 • Слеg съзgа8ането на "Българсkо търгоВсkо napaxogнo gpy-
ЖecrnBo" В 1892 г. kyneнuтe от него napaxogu "Княз Борuс" u "Българuя" осъ­
щест8я8ат Връзkата меЖgу наwuте черноморсku nрuстанuща gBa nьтu се­
gмuчно u koнkypupaт чуЖgестраннumе. ПьрВuят разполага с 30 nьр8оkласнu
u 24 Второkласнu, а Вторuят - с 20 nьтнuчесku места. У6елuча8ащuят се
броu на ноВозаkуnенu kopaбu nостеnенно uзместВат чуЖguте npu nреВоза
на nьтнuцu 71 •
В началото на Beka go Карантината, Галата, СВ. Консmантuн Варненцu
често отuВат с лogku, kapaнu от технumе собсmВенuцu uлu наетu от лю­
бuтелu гребцu. За nлаВанuя uз ДеВненсkото езеро u go ПеОнерgЖuk лogku се
наемат от старата гара. От 20-те гoguнu се npegnoчuтaт моторнuте
лogku. С тях се nъту8а go лето8uщето "СВ. Константuн" слеg uзграЖgането
на nрuстана npu него, kakтo u с nарахоgчета go ycmueтo на р. Камчuя ,
Златнu nясъцu 72 • СлуЖбата "Mopcko kраuбреЖно nлаВане" kъм nрuстанuщето
устроu8а oбukoлku З nътu gнеВно на Варненсkuя залuВ u 1 nьm gнеВно на
Варненсkото езеро. КраuбреЖнu ekckypзuu се npa8яm с puбapcku, моторни
лogku u яхтu, nреgоста8янu от яхтkлуб "Черно море" 73 . Om 1937 г. nостроенu­
ят във Варненсkата kорабостроuтелнuца napaxog ''Г алаmа" uзВърwВа nлаВанuя
no устието на р. Камчuя· u оттам моmорнаmа лogka "Лuлuя" разхоЖgа nьт­
нuцuте uз лагуните, за ga се любу6аm на лuлuume. Слеg 40 мuнутна отмора
u зakycka на Поgа гu отВеЖgат обратно на napaxoga74 • През 40-те гoguнu
сьобщенuята no море с Балчuk u Каварна стават еЖеgнеВнu. Cтoku u nът­
нuцu за същите nрuстанuща npeBoзBam u моторнuте лogku 11а koonepaцuя
"Неnтун".
Варненцu pяgko npegnpueмaт nъmу8анuя no море go gpyгu странu. Врьзkа­
mа с Ogeca осъществяват pycku kopaбu, kouтo "м реЖат'' gBa nътu месечно.
За там nътуВат npeguмнo търгоВцu u учещu В Русuя 75 . От лuнuuте , noggьp­
Жaнu от БТПД, наu-nо nулярнu са Варна - Царuграg, Варна - Пuрея u nо-малkо
Варuантьт uм Варна - Царuграg - Пuрея - Самос - Xuoc - Смuрна - Мuтuлuн
u обратно с napaxoguтe "Борuс", "Българuя" 76 . Hau-чecmo се nьmyBa no търго-
оР Из.А.О.Жени е :ю. състо.ятшето н.а Dapueuckomo okpъ>kue 1890 - 1891 г. Dapua, 1891, с. 67; Паk
та.м, 1903 - 1904 г. Варна, 1904, с. 10.
10
Бе.А-еЖkи за гр. Варна. - В. "Черно .море", бр. 109, 1893 г.
11
Разпи.сан.и.е на kора.бите ''Борис" и "Бм.гория ''. - В. Черн.о море, бр. 22 - 23, 1894 г.; Из.М»kетшс
за с'ЬСmоян.ието тtа Ba.pкeкckOJrw okp'blku.e 1.901 -1902 г. Вари.а, 1902, с. 7; Реорганизацш~ па БТГЩ. _
- В. Т'Ьрго8сkи. фар, бр. 499, 1914 г.
7~ Отчет на Варжтсkата оkръЖтю постояпн.а kомиси.яза gей.тюстта и от Времето 1.05.1926

г. go 15.01.1927 г. Варна, 1927, с. З7; Хро;шkа. - В. Чериоморец, бр. 3591, 1.939 г.; lJ. Чортю .море,
бр. 351 О, 1939г.
13 Mopcko kраuбреЖтю n.А-а8ан.е. - В. Bapne1tcka поща, 1942, бр. 8483, 1942 г. И:мwkеиие н.а

ynpa8ume.A.кu.я сrь8ет на Bapтtenckuл JtXmk.л,yб "Черно море". Варпа, 1933, с. 12 - 16.

14 Д В а с и .А. е 8. К'Ь.м б·мгарсkата gЖу112.д.а. - В. Зора, С., бр. 540, 1937г. .
15 Т'Ьрго8ците на Варка. - В. С8обоgна Б'Ь.А2ари.я, бр.1, 1881 г.; Варна - Ogeca. - В. С8етkа8ица, ·

бр. 88, 1911 г.

70 Агенци.я БТПД поggър.Жа рейси - Bapнencku. m'Ьpгoflcku Becrn1tuk, бр. 472, 1911 г.

329
Bcku gела u за kynyBaнe на nоkъщнuна u облеkла . Към kрая на Второто gесе­
тuлетuе на нашuя Bek с "луkсознuя" kораб "Цар Ферguнанg" се nътуВа go
Царuграg - Мuтuлuн - Смuрна - Самос - Pogoc - Алеkсанgрuя - Порт Caug - Яфа
- Беuрут u обратно за 21 gена с npecтou 2 - З gена В Яфа u Алеkсанgрuя, "за
ga се noceтu Kaupo , eгuneтckuтe nupaмugu , Ерусалuм, Вuтлеем" . Има трu
kласа бuлетu , В цената на kouтo не се ВkлючВа храната." Пьтнuцuте от 111
kласа ga cu носят зaBuBku ." За гpynoBu nьту6анuя се nраВят намаленuя от 30%
go 50%. 77 По тазu лuнuя nо-kьсно nьту6ат napaxoguтe "Варна", "Балkан , "Wu- 11

nka"78. Ког ато kьм 30-те гoguнu kъм Варна се насочват лето6нuцu чуЖgенцu,
устроuВат се "уВеселuтелнu peucu" go Царuграg; go Царuграg - Хаuфа - Ефес
- Pogoc u "фаkултатuВно" - Пuрея - Ktlnъp - Ларнаkа - Фамагуста no gого6оре­
ност с "A6cтpuucko napaxogнo gyнa6cko gpy.>kecтBo" u БДЖ. 79 Wupoko се npo-
naгaнgupa т . нар. " kонтuнентална лuнuя" Варна - Бургас - Царuграg - о. Малта
- Лu6ърnул - Ан6ерс - Ротерgам - Марсuлuя - Валенцuя - Барселона - Венецuя
- Стоkхолм 80 • Тя се обслуЖВа от napaxoguтe "М. Луuза" , "Poguнa", "Балkан". По
нея 6 pegku случаu замоЖнu 6арненцu nраВят сватбеното cu nьтешестВuе.
Преgnрuемат се u гpyno6u nьту6анuя. Варненсku търго6цu със семеuсm8ата
cu nосещаВат Ogeca no ·noBog органuзuраната там тьргоВсkо - nромuшлена
uзлоЖба. "160 "юнацu'', 40 gaмu u флотсkuят орkестьр" гоетуВат на Ogeckoтo
gруЖестВо "Соkол". Ученuцu от Мь.>kkата гuмназuя праВят ekckypзuu go Царu­
граg , стуgентu от Висшето тьрго6сkо учuлuще преgпрuемат пьту6анuя go
Белграg - Загреб - Трuест - Венецuя , за ga се запознаят с тамошнuте про ­
мuшленu u тьргоВсku преgnрuятuя 81 ·
Колkото u ga са gалеч от uзползВането на самолетd kато транспортно
среgст6о, 6арненцu по-рано от много .>kuтeлu на gpyгu б"~~ nгapcku граgо6е
прugобu6ат преgстаВа за ролята на а6uацuята В сьВремuето. През 1918 г. е
отkупена построената от германцuте (6 1916 г.) "ВоgохВьрчuлна станцuя"
kpau брега на езерото В местността ПeuнepgЖuk . МеЖgуВременно за летцu
се nоgготВят 6 Г ерманuя g6e групu от kурсантu на Машuнното учuлuще 6ъ6
Варна. Станцuята разполага с хангарu, работuлнuца, ckлago6e, спецuалuстu
- технuцu u Жuлuща за тях. За транспортно сьобщенuе с граgа uмат 2
гребнu, З моторнu лogku , 1 "пътнuчесku а8томобuл" . Слеg поgпuс6ането на
82

Hьouckuя gогоВор хugропланuте са унuщоЖенu на летuще 'Б0Журuще" В Софuя.

1

Базата обаче се запазва u В 1922 г. се uзguгa ugеята ga се съзgаgе Българсkа

гpa.>kgaнcka морсkа аВuацuя за поggьрЖане на хugропланнu сьобщенuя меЖgу
морсkuте граgо6е83 . Устроен е xugpoaepogpyм със съотВетнuя персонал, ме-

17
Реk.А.а.ма . - Варн.енсkи търго8сkи 8естн.иk) бр. 30, 1914 г.
-'~ Пъту8а й.те по .море! - ИлюстрацuJt "C8em.A-una ", С., kп. Vl/f - IX, 1931 г.
1J .V8ece.A.urno.мtu рейси. - 8. Черн.о .море, бр. 27.98, 1937 г.
7

80
Реk.А.а.ма . - Списа н.ие иа gруЖесгпВото ua за8ършtмuте 8apnellck.omo Търго8сk.о у ч и.А.и ще,
kн. 1, 2, 3, 19.'J7 г.
~ 1 Търго8ци 90 Ogeca. - Bapnencku т:ьрго8сkи 8ecmnu k) бр. 4:10, 1911 г.; Еkсkурзия па Bucutemo
тьрго8сk.о учили.ще, Паk та.м, бр. 424; Xponuka, Паk та.м„ бр. 434; В. СВобоgеп г.,~ас, бр. 26, 1909
г.; Парпен.сkи общипсkи 8естпиk, бр. 38, 191 0 г.
5~ С. ИВа н.08. Запи сkи по Възgухогиаflателн.ото gело 8 .M opckama част. B ap1La, 1930, с. 118,

126; К)бu.А.еои сборн.иkза 50 гоgишната gей ност na морсkато уч.u.А.uще 1881 - 1931. Варна, 1931,
с. 121 - 123.
·' · Пa.tk. Хр. Георги ев, Г. 11o.-to8. Възgушио при сгпапище на сВста. Bapna, 1985, с. 22.
1

330
тереологuчна станцuя. Лuпсата на среgстВа за gостаВяне на летателнu
апаратu осуетява полезното начuнанuе. две ВоgохВърчuла обслуЖВат морсku­
те Военнu частu от kрая на 20-те гoguнu. На 28.09.1926 г. се осъществява
пърВuят полет по Възgуwната пощенсkа лuнuя Софuя - Варна84 , kouтo gостаВя
пuсма Вестнuцu u gpyгu пратku с щемпела на Възgуwната поща на съот6е­
тнuя граg . Слеg 36 полета лuнuята е преустановена. Образуваното през
януарu 1927 г. "Първо българсkо нароgно ВъзgухоплаВателно аkцuонерно gpy.>ke-
cтBo" слеg gогоВора cu с gър.>kаВата пoggьp.>ka Възgуwнu лuнuu, мe.>kgy kouтo
Софuя - Русе - Варна. Тя е отkрuта с тър.>kес тВен ВоgосВет В прuсъстВuето
на много гpa.>kgaнu на спецuално построеното летuще В kВартал Сее СеВмес
(AcnapyxoBo) 85 • Тазu лuнuя обслу.>kВа пътнш !u, пренася cтoku u поща трu пътu
сеgмuчно. Пopagu лunca на среgстВа още с.~tцата гоguна полетuте се пре­
установяват. Иgеята за съзgаВане на бълга rсkа Възgуwна флотuлuя 11 се Въ­
11

зобновява u през август 1934 г. Във Варна се ус mроОВат аВuацuоннu тър.>kес­

т6а86. Отслу.>kВа се молебен, проuзнасят се ВgьхноВенu речu, npo.>kekтupaт се
gоkументалнu фuлмu, пропаганguра се gеuността на Coфuuckuя аероkлуб u на
Варненсkuя "Роgна аВuацuя • В небето наg Варна правят gемонстрацuu 5 само­
11

лета, проuз6еgенu с българсku матерuалu В българсkата фабрukа В Казанлъk.

Целта е ga се oтkpue пogпucka за събuране на среgстВа, "за ga се cgoбue
Варна с аероплан". И това начuнанuе пропаgа .
на 2.08.1947 г. на пространството мe.>kgy Комuт0Во ханче"
11
EgBa u раguоп­
реgаВателя Варненцu посрещат пърВuя самолет на ноВоотkрuтата Възgуwна
лuнuя Софuя - Варна- Софuя. На 09.05.1948 г. офuцuално се oтkpuBa летището,
kогато на него kаца трuмоторнuят Юнkерс - 52 (стар самолет , обновен В
11 11

работuлнuцата на Coфuuckoтo летuще). ПрuсъстВащuте на тър.>kестВото

го разгле.>kgат u .>kелаещuте правят любuтелсkо летене . От слеgВащuя gен
започва е.>kеgне6нuят му peuc go столuцата . Гр а.>kgа нu те, kouтo uckaт ga
пътуват , са много повече от местата В него (14) .87 Разстоянuето go Софuя
се прелетява за 2 1/2 часа, защото самолетът се прuземяВа ме.>kgуВременно
u В Г. Оряхо6uца. В същата гоguна прuстuгат трu самолета Ю - 52, френсkо
прuзВоgстВо, а В слеg6ащата - u ноВu съВетсku самолетu. 88 За мнозuна Вар­
ненцu самолетът В слеgВащuте гoguнu става преgпочuтано транспортно
среgстВо за nътуВане go столицата.
Отноwенuето на Варненцu kьм uзполз6ането на разлuчнu пре8ознu среg­
ства се uзменя ycnopegнo с guнамuзuрането на .>ku6oтa 6 оkръга u граgа , а
то се gъл.>ku на нарастването на gела uм 6 разВuтuето на нацuоналната
ukoнoмuka u kултура.
Почтu през целuя разгле.>kgан пepuog остава траен наВukьт uм ga uзмu­
наВат значuтелнu разстоянuя пеwkом , kakтo u ga uзползВат магареwkuте
kapyчku , kогато отuВат kьм лозята cu. Занаятчuu , чuноВнuцu, млage.>ku пре­
gпочuтат Велосuпеguте за пpugBu.>kBaнe go работuлнuцата, преgпрuятuето,

'" 'Jп а ероп.лпн.н.тпп п оща . - 8. Cu..ta, бр. 24, 1926 г.

,. / l ьр8а тп 8ь:1gухrт„и1 8а те.мtо ..tШlUЛ 8 Бъ„.tгapuJL. - / !.Аюстро8тю сеgмица, с„ бр. 254, 1927
<'.; А Б о Ж k о В. l(um. съч„ с. 1JЯ - 114.
~· A flu nцu mmшne rnъp;kecmHa . - LJ. Чер11.о .м оре, бр. 1782, 1934 г. ; П. Unp11.cncko поща, бр. 6698,
/!J.'l4г.
·'
1
Офицuп.мшто omkpufialle 1ю 8ЪЭ[/.ЧШllОmа .A. UIШJL CoфuJl - Нарпа . - 8 . Hapogno gело, бр. 1149,
194& .
dS llo.A.k. Хр. f'eop?u efl, r: Пalf,OE/. Цит. с ьч„ с. •1.з - :и.
331
учреЖgенuето u за сnортуВане . Фаuтонuте u kабрuолетuте, собстВенu uлu
наетu, се nолзВат сuстемно uлu uнцugентно от nо-замоЖнu граЖgанu no
работа, за nо-gалечнu nътуВанuя, paзxogku uзВън граgа, kakтo u 8 търЖест­
Венu u nразнuчнu случаu. За сnорту8ане u ekckypзuu служат гребАuте, Вет­
рохоgнuте лogku u моторнuцuте. Варненцu сраВнuтелно pяgko nътуВат с
napaxog go българсkuте черноморсku nрuстанuща u чуЖgu странu. Леkuте
koлu , npegnoчuтaнu от фабрukантu , npegcтa8uтeлu на аВтомобuлнu фuрмu,
mъргоВцu, Bucoko kBaлuфuцupaнu cneцuaлucтu, са малku, сkромнu u се nолзВат
за gелоВа работа , uзлетu , лов, ekckypзuu uз страната. Железоnътнuят u
аВтомобuлен трансnорт стават Все no-nonyляpнu cpeg Варненцu nopagu сu­
гурността , бързuната, уgобстВата u намаляВанеmо на ценuте на бuлетuте.
Заслугu за разВuтuето на трансnорта, uзВън общата noлuтuka на gърЖа­
Ваmа, uмат kakтo отgелнu npegnpueмчuBu граЖgанu, maka u общuнсkuте u
оkръЖнu ynpaBнuцu. Те Влагат амбuцuя cr' грuЖu В благоустрояването на граgа,
В nоgобренuето на nътuщата, сВързВащu го с gpyгume селuща, В kВалuфukа­
цuята u kонтрола на Воgачuте на nреВознuте cpegcmBa. Варненсkата общuна
усnяВа ga устроu "Общuнсkа омнuбусна слуЖба" на съвременно за тогавашно­
то Време раВнuще u ga ocuгypu на Варненцu gocmъneн трансnорт.
Разнообразнuте nреВознu среgства , uзnолзВанu om граЖgанuте на Варна
В технuя gелнuчен u nразнuчен ЖuBom , са egнu от белезuте за нanpegъka В
бuтоВата uм kултура. ·

VERKEHRSMITTEL IN VARNA WAHREND DES ENDES DES 19.

UND DER ERSTEN HALFTE DES 20. JAHRHUNDERTS

VESKA STOJANOVA

(Zusammenfassung)

Fachkundige бrtliche Untersuchungen in Verblndung тit aus Archiven, LokalЫattem

und Zeitungen der Hauptstadt gewonnenen Angaben erтбglichten die Erтittlung der
verschiedenen Arten von Verkehrsтitteln der Einwohner von Varna iт genannten
Zeitabschnitt.
Die althergebrachten Verkehrsтittel (Esels-, Ochsen- Pferdefuhrwerke) sind mit dет
Weinbau, der Weinerzeugung, der GШerЬefбrderung durch Mietwagen verЬunden. Neuere
mit Pferdegespann (Kutschen, Landauer, Kabriolett, Pritschenwagen тit Plane) fanden
bei der Ausubung verschiedener Berufe, in der Freizeit, zu Vergnugungsfahrten und
Festen Verwendung. Die wachsende Dynaтik des Lebens, sowie auslandische ElnfIOsse
tragen zur VerЬreitung des тodemen Fahrrads, Motorrads und der Personenkraftwagen
iт Beruf, zu AusfIOgen sowie iт Sport bei. Die Etwicklung Vamas zu eineт bedeutenden
Hafen, Handels-, Freтdenverkehrs- und Ku lturzentrum fбrdert die beschleunigte
Entwicklung des Eisenbahn-, Autobus- und Schiffverkehrs, den die Einwohner bei ln- und
Auslandsreisen bevorzugen. Eine тaBgeЫiche Bedeutung hat die Stadtverwaltung bei
der baulichen Gestaltung Varnas , der StraBen-, LandstraBenpflege sowie der
Verkehrsregelung. Die Verfasserin geht auch auf die lokalen Besonderheiten und die Art
der Benutzung der verschiedenen Verkehrsтittel ein.
332
 ХИМИЧЕСКИ ПРОФИЛ НА НАХОДКИ ОТ СРЕДНОВЕКОВНА
СГРАФИТО КЕРАМИКА
11. ИЗСЛЕДВАНЕ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ НАХОДКИ ОТ
КАЛИАКРА, КАВАРНА И БАЛЧИК (Xll - XIV В.)

РУ Ni Я Н А Д Ж И Н Г О В А, И В Е Л И Н К У Л Е В, И В А Н П Е Н Е В

ВЪВЕДЕНИЕ
Прu археологuчесkuте paзkonku В Kaлuakpa, Каварна u Балчuk са намеренu
peguцa kерамuчнu съgоВе, ykpaceнu с технukата сграфuто, няkоu от тях - с
nоgглазурнu монограмu. НезаВuсuмо че местното, българсkо npouзBogcтBo на
сграфuто kepaмuka не nogлe.Жu на сьмненuе (ВЖ. [1 -3]), с помощта само на
тunологuчен аналuз не е Вьзмо>kно ga се устаноВu kou от нaxogkuтe от
Kaлuakpa [4-7,10], Балчuk [8 ,9] u Каварна [8 ,9] са npouзBegeнu В Българuя u kou
- Внос от чуЖбuна.
Еgна Възможност за разрешаването на тозu Вьnрос се paзkpuBa npu сра­
вняването на xuмuчeckuя състав на разл11чнu археологuчесku нaxogku (ВЖ. наnр.
[11-15]), kоето беше Вече успешно uзnолзйано за сграфuто kepaмukaтa от
Варна [2,3], от Шумен u от

j
Червен [16].
Настоящото uзслеgВа­
не е nроgьл.Женuе на ра­
ботuте no археометрuч­
ното uзслеgВане на нахо­
2
guща сгоафuто kepaмuka ·
no бьлгарсkото северно
черноморсkо kpauбpe>kue
[2,3] u ВьВ Вътрешността

~ на страната [16]. В него

се сьобщаВаm резулmа­

MI muте от аналuза на
нaxogku сграфuто kepaмu­
ka om paзkonku В Kaлuak­
83

5 6 7 8
pa, КаВарна u Балчuk.

МАТЕРИАЛ И МЕТОД

_....
НА АНАЛИЗ
1. Memog на аналuз.
Поgробно onucaнue на на­
1t1J чuна на работа npu uзВъr:г
шВанеmо на uнструмен­
9 10
талнuя неуmронноаkтuВа­
Обр. 1. Hяkou munoBe nоgглазурнu монограмu, uзnucBaнu no uонен аналuз (ИНАА), uз­
gъноmо на съgоВе, uзрабоmенu сграфumо mexнuka (B>k. [17)} ц

333
ползван прu опреgеляне на xuмuчeckuя състав на uзслеgВанuте образцu, се
съgърЖа В [17], а В [2,14] е прuВеgено kpaтko опuсанuе на метоgа , kouтo поз­
волява опреgелянето на 32 елемента В аналuзuранuте kерамuчнu образцu.
2. Onucaнue на аналuзuра­
5,00 нumе нaxogku . Аналuзuранu бя­
N
ха 83 нaxogku сграфuто kepaмu­
ш
...J 3,75
са
ka от paзkoпku В Kaлuakpa (59
<s: 2,50
броя), Балчuk (12 броя) u Каварна
а:
~ 1,25 (12 броя). Значuтелна част от
uзслеgВанuте нaxogku се съхра­
~ 0,00
няват В Исторuчесkuя музеu -
u
Z -1, 2S
Добрuч, а gругuте се намuрат В
0
z ·
-250 музеuте В Kaлuakpa, Каварна u
<s:
<.,) -З,75
Балчuk. Сеgемнаgесет от ана­
лuзuранuте нaxogku преgстаВля­
. 5,00~--:":---':---"'-----L--L-_
Ваха съgоВе (фрагментu от тях)
_j_-..J._-.L-.---..J
-7.5 -б.0 -t..5 -з.о -1,5 00 1.5 З,0

с поgглазурнu монограмu. Те са

CANONICAL VARIABLE 1 намеренu прu paзkoпku В Kaлua­

Обр. 2.
kpa (13 броя) , Балчuk (1
Д8умерна npoekцuя на резулmаmа om
броu) u
guckpuмuнaнmнuя аналuз на uзcлeg8aнume нaxogku КаВарна (3 броя)·
сграфumо kepaмuka om Kaлuakpa, Ка8арна, Балчuk Опuсанuе на uзслеgВанuте
u Варна нaxogku се съgърЖа В таблuца
1, а на обр.1 (ВЖ. [1 ]) са преgстаВенu прuмерu на поgглазурнuте монограмu по
gъната на няkоu от uзслеgВанuте kерамuчнu фрагментu с ykpaca В технukа­
та сграфuто.

РЕЗУЛТАТИ И ДИСКУСИЯ
Резултатите от uзВърwенuя ИНМ са пpegcrтiaBeнu В таблuца 2. Всяkа
стоu ност преgстаВляВа среgноарuтметuчно от трu успореgнu опреgеленuя,
охараkтерuзuрано със съответното станgартно отkлоненuе.
Тезu резултатu - наборът от gаннuте за kонцентрацuuте на опреgеле­
нuте хuмuчнu елементu , преgстаВенu В таблuца 2, преgстаВляВат хuмuчес­
kата xapakтepucтuka на Всяkа еgна от uзслеgВанuте 83 нaxogku . Те позволя­
ват чрез установяване на прuлukата В xuмuчeckuя състав на Bceku kерамuчен
образец u образцu от разпuчнu глuненu нахоguща ga бъgе потърсен uзточнu­
kът на суроВuна (глuнено нахоguще}, uзползВана за неговото проuзВоgстВо.
Същевременно е Възможно ga се напраВu u kласuфuцuране (групuране) на kе­
рамuчнuте нaxogku no прuлukата В xuмuчeckuя uм състав, kоето, без ga се
познава точно мястото на глuненото нахоguще, по същество означава гру­
nuране no общ uзточнuk на глuната.
ПреgстаВенuте В таблuца 2 аналuтuчнu gаннu , заеgно с резултатuте,
полученu прu аналuза на нaxogkuтe сграфuто kepaмuka от Варна [2] , бяха
поgлоЖенu на математuчесkа обработkа с помощта на kластърен u guсkрu­
мuнантен аналuз. Въз основа на прuлukата В xuмuчeckuя cu състав 67 % от
uзслеgВанuте нaxogku се групuраха В 4 kластъра, kато това е uлюстрuрано
на обр. 2, отразяващ резултата от guсkрuмuнантнuя аналuз.

334
 Члено ве на kластьр 1 станаха образцuте: К-16. КАL. К-19. КАL, К-20. КАL, К-
46. КАL, К-112 .
VAR.
В kластър 2 членуват образцuте : К-23 . КАL, К-35. КАL, К-54. КАL, К-76. КALt
К-104. VAR, К-124 . VAR.
Образцuте: К-17 :КАL, К-21. КАL, К-60. КАV, К-88 . КАL, К-92. КАL u К-95. КАL са
членове на kласmър 3.
Членове на kласmър 4 са образцuте: К-28 . КАL, К-29. КАL, К-30 . КАL, К-32. КАL,
К-33. КАL, К-34. КАL, К-36. КАL, К-38. КАL, К-39. КАL, К-40. КАL, К-41. КАL, К-42. КАL,
К-43. КАL, К-44. КА~. К-45. КАL, К-47 . КАL, К-48. BAL, К-49. BAL, К-50 . КАL, К-51. BAL,
К-52 . BAL, К-53. ~AI:., К-56. BAL, К-58. BAL, К-59. BAL, К-61 . КАV, К-63. КАV, К-77. КАL,
К-79. КАL, К-80. КАL, К-81. КАL, К-83. КАL, К-85. КАL, К-86. КАL, К-87 . КАL, К-94. КАL,
К-99. КАL u 23 образеца от Варна (ВЖ. [2]) .
Несъмнено наu-'голям uнтерес nреgстаВляВ а kластър 4, kьgето са гpynupa­
нu нaxogkuтe , за·;kоuто със сuгурност може ga се тВърgu, че са местно
npouзBogcтBo (ВЖ. [2,3]) . Това тВърgенuе е обосновано от фаkта, че членове на
kластър 4 са образцu от неgоВършена сграфuто kepaмuka, намерена В разk­
рuтата Във Варна среgноВеkоВна грънчарсkа работuлнuца [1 ]. Прuлukата В
xuмuчeckuя състав меЖgу тезu образцu u останалuте , гpynupaнu с тях В
kластър 4, е gостатъчно gоkазателстВо , че Bcuчku те са uзработенu от
местна глuна. Разбuра се , това не означава, че те са npogykцuя само на еgна
грънчарсkа работuлнuца, тъu kато глuнuте В раОона от Варна go Kaлuakpa
се хараkтерuзuрат с, общо Взето , еguнен npouзxog u nopagu това с много
блuзъk хuмuчен състав.
В kластър 4 Влuзат 46% от аналuзuранuте нaxogku от Kaлuakpa, Каварна
u Балчuk. Cpeg тях са u 8 нaxogku с nоgглазурнu монограмu. По таkьВ начuн
можаха ga бъgат разгранuченu нaxogkuтe - местно npouзBogcтBo , от Внесе­
нuте от gpyгu географсku (геохuмuчнu) регuонu грънчарсku uзgелuя . Същевре­
менно още Веgнъ>k no обеkтuВен начuн бе nотВърgено uзkазаното В [2] тВър­
gенuе , че съgоВете с nоgглазурнu монограмu от черноморсkоrтtо kpauбpeЖue
(B>k. наnр. [17]} не са само от .BuзaнтuOcku npouзxog. Т озu резултат е В съг­
ласuе u с uзkазВанuте Въз основа на тunологuчнuя аналuз nреgnолоЖенuя за
местно npouзBogcтBo на няkоu от съgоВете с nоgглазурнu монограми [17].
На четuрu нaxogku с nоgглазурнu монограмu - местно npouзBogcтBo , са
uзpucyBaнu монограмu (ВЖ. обр. 1}, разчuтанu kато Дuмuтрuос (Дuмuтър) (ВЖ
. №1 - 4, обр. 1) (К-28. КАL, К-30. КАL, К-34 . КАL, К-63. КАV} , на еgна (К-43. КАL)
- Muxauл (ВЖ. №7 , обр. 1), а на останалuте трu (К-32. КАL, К-58. BAL, К-99. КАL)
е uзnucaнa no особен начuн буkВата К (ВЖ. №5 , обр. 1) .
В същото Време образцuте К-19. КАL u К-20. КАL с монограмu, nogoбнu на
местно npouзBegeнuтe, се груnuрат с gpyгu нaxogku В kласmьр 1, а К-23. КАL
u К-98. КАL - В kласmър 2.
МеЖgу образцumе - членове на kласmър 3, не се срещат с монограмu.
Това са eguнcm6eнume бeлe>kku no omнoweнue на образцumе, членове на
kласmърuте 1 , 2 u з. Сформuранеmо на meзu mpu kласmъра , kakmo u налuчu­
еmо на eguнuчнu npoбu , koumo не се сВързВаm на cmamucmuчecku значuмо
нuВо нuто noмe>kgy cu, нuто с гpynupaнume В kлacmъpume образцu , nokaзBa,

335
че тозu раuон (Северното българсkо черноморсkо kpauбpeЖue) се е снабgяВал
със съgоВе, ykpaceнu с технukата сграфuто, от наu-разлuчнu места. Прu
това наu-малkо с трu npouзBogcтBeнu центъра Вероятно са същестВуВалu
no-тpauнu търгоВсku Връзku. МоЖе бu заслужава ga се отбелеЖu, че В eguн
от kластърuте (kластър 3) членуват нaxogku само от Kaлuai\pa u Каварна,
kоето nogckaзBa Вероятно за самостоятелнu тьргоВсku Връзku, незаВuсuмо
от разnолоЖенuя наблuзо nроuзВоgстВен център - Варна.
На тозu етаn от uзслеgВането не бuхме моглu ga npuBegeм няkаkВо nо­
обосноВано npegnoлoЖeнue за това, kou са среgноВеkоВнuте центрове, gоста­
Вялu kерамuчнu uзgелuя , ykpaceнu В технukата сграфuто, на Варна, Kaлuakpa,
Балчuk u Каварна, но може уВерено ga се тВърgu, че те се намuрат uзВън
npegeлuтe на СеВероuзточна Българuя. ОсноВанuя за nоgобно тВърgенuе нu
gaBa xapakтepucтukaтa на 2лuнuте от тозu раuон (ВЖ. наnр. [18]) , kakтo u
ре~ултатuте, npegcтaBeнu 6 [14,15,19].

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Прu6еgенuте В настоящ~та работа gаннu от аналuза на нaxogku с2рафu­
то kepaмuka от apxeoлo2uчecku paзkonku В Kaлuakpa, Балчuk u Каварна u тя­
хното сраВненuе с npeguwнu резултатu от аналuзu u образцu от Варна [2]
gage Възможност ga бъgат наgлеЖно разгранuченu нaxogkuтe, npogykт на
местното npouзBogcтBo, от онезu нaxogku, kouтo са бuлu gонесенu 6 Kaлu­
akpa, Балчuk u Каварна от gpyгu npouзBogcтBeнu центрове, чuето местоnо­
лоЖенuе, no gaннume от нашето uзслеgВане, е uзВън npegeлuтe на СеВероu­
зточна Бьлгарuя. Същевременно резултатuте от uзслеgВанеmо noтBъpguxa
още ВеgньЖ, че еgна голяма част от намеренuте no Северното българсkо
черноморсkо kpauбpeЖue фра2ментu с2рафuто kepaмuka са местно ,npouзBo­
gcтBo. Към него (kъм местното npouз6ogcт6o) слеg6а ga бъgат npuбa6eнu u
HP.!:Ju от нaxogkuтe с onpegeлeнu тuno6e nоgглазурнu моно2рамu, за kouтo 6
лuтература~nа (ВЖ. [1 ,17]) са u зkазанu uзВестнu nреgnолоЖенuя 6 резултат
npegu Bcuчko на munологuчен аналuз [17]. С npuBegeнuтe туk , kakтo u 6
npeguwнu нашu работu [2,3,15,19] резултатu това npegnoлoЖeнue слеg6а ga се
смята за gоkазано по eguн незаВuсuм u напълно обеkтuВен начuн.
Настоящото uслеgВане е no uнuцuaтu6a на незабраВuмuя за нас Георгu
ДЖuн206.
Настоящото uзслеgВане стана Възможно бла2оgаренuе на фuнансоВаmа
nogkpena, оkазана нu от СВО npu МНП (go206op 16116) .
На аВторuте е nрuятно ga благоgарят на 2-н М. ДuмuтроВ от Балчuk u на
2-н М. MuxauлoB от Каварна за 2от0Вността uм ga nреgостаВят за аналuз
Вkлюченuте 6 настоящата работа образцu от с2рафuто kepaмuka.
Благоgарността на аВторuте е насочена u kъм 2-Жа М. йосuфоВа от НИМ,
Софuя, за помощта npu uз2от6янето на kаталога на uзслеg6анuте нaxogku.

ИЗПОЛЗВАНАЛИТЕРАТУРА
1. А. К у з е 6. - Из6. Нар. музеu Варна, XI (XXVI), 1975, с. 155 - 167.
2. И. К у л е В, Р. Д Ж u н 2 о В а, Г. Д Ж u н г о В, И. П е н е 6. -
Гоg. Соф. унuВ., Хuм. фаk. 81, 1987/88 (nog nечат).

336
 З 1 К и 1 е f f, R. О j i n g о v а, G. О j i n g о v. - ln: Ргос. 7-th lnt. Conf.
Modern Trends in Activation Analysis, Copenhagen, 1986, р. 787 - 791.
4. Л.
Б о 6 ч е В а. - ИзВ. Нар. музеu Варна, XV (ХХХ}, 1982, с. 125 - 134.
5.Г. Д Ж и н г о В. - Калиаkра, София, 1979.
6.М. й о с и ф о В а. - Археология, XXIV, З - 4, 1982, с. 58 - 65.
7.М. J о s i f о v а. - Byzantinobиlgarica, Vll , 1981, р. 437 - 444.
8.А. К у з е В. - В: Българсkи среgноВеkоВни граgо6е и kреnости. Съста-
вители А. К у з е В и В. Г ю з е л е В, Варна, 1981, с. 272 - 285.
9. В. В а с и ле В. - В: Чираkман - КарВуна - КаВарна. София, 1982, с. 49 - 52.
1О. Г. Д Ж и н г о В. - Калиаkра, София, 1970.
11. G. На r Ь о t t 1 е. - ln: Specialist Periodical Rep. "Radiocheтistry" , Bиrlington
Ноиsе, London, vol. 3, 1976, р. 33 - }2.
12. 1. Р е r 1 т а n. - ln: Nondestrиctive Activation Analysis with Reactor and
Radioactive Neиtron Sources, Ed. S. Aтiel, Elsevier Sci., Aтsterdaт, Oxford, New
York, 1.981, р. 259 - 280.
13. И. К у ле В, Р.. Д Ж и н го В а. - ИзВ. Нац. ист. музеu, 4, 1983, с . 290
- 295.
14. 1. Ки 1е f f, R. О j i n g о v а. - ln: Activation A~alysis, Ed. Z. Alfassi, CRC
Press, lnc. , Воса Raton, Florida, 1990, р. 427 - 489.
15. R. D j i n g о v а, 1. К и 1 е f f. - British Мusеит Occasional Paper
No. 82, Neиtron Activation and Plasтa Eт ission Spectroтetric Analysis in Ar-
chaeology, Eds. М. Hughes, М. Cowell, D. Hook , The British Мusеит , London,
1991, р. 121 - 141 .
16. 1. К и 1е f f, R. О j i n g о v а, 1. Р е n е v. - J. Radioanal. Nucl. Сhет„
99, 1986, р. 345 - 358.
17. А. К у з е В. - ИзВ. Нар. музеО Варна, Х (XXV) 1974, с. 155 - 165.
18. Стратиграфuя на България . Поg peg. В. Ц а н k о В и Х р. С n а с о
В. София, 1968.
19. И. К у ле В, Р. Д Ж и н го В а, И. Пен е В. - Гоg. музеuте от Се6.
България, XVll, 1991 , с. 289 - 311.

Таблuца 1. Каталог на аналuзuранаmа сграфumо kepaмuka om Kaлuak­

pa, Балчuk u КаВарна (Xll - XIV В.)

Лабораторен инgеkс Оnисанuе Публukу6ан

1 2 3

К-16 . КАL Дъно от съg. Пол. №2/540

К-17. КАL Гърло. Пол. №2/208
К-18. КАL Фрагмен~ от съg. Пол. №2/205
К-19. КАL Дъно . Монограм Димитър . Пол. №2/206
К-20. КАL Дъно от kyna. Монограм Димитър.
Жълтозелена глазура. Пол. №2/239 (?)
К-21. КАL Стена от nаница. Геометричен орнамент.
Изобра>kение на nfiyн.
Жълтозелена глазура. Пол . №2/1977

22 инмв, kн . 28 (43) 337

 К-22. КАL Дъно от naнuчka. Монограм . [4], с. 133, Х84
к~23. КАL Дъно от nанuца. Монограм Дuмuтър. [4], IX112
светлозелена глазура. Пол. №2/187
К-24. КАL Дъно. Монограм Дuмuтър. [4), с. 135, IX114 , Xll 114
К-25. КАL Дъно от nанuца. Монограм Дuмuтър. [4], с. 128, IX23
светлозелена глазура. Пол . №5/191
К-26. КАL Дъно от съg. Монограм.
светлозелена глазура. Пол. №10/508.
К-27. КАL Дъно от чаша. Монограм [4], с. 135, Х 121 , Xll 121
Йоан. Пол. №4/627
К-28. КАL Дъно . Монограм Дuмuтър . [4], с.135, IX115, Xll 115
К-29. КАL Дъно от nанuца. Насеченu чертu.
Петна от зелена глеч. Пол. №5/142
К-30 . КАL Дъно. Монограм Дuмuтър. МД 26 [4], с.135, IХ 1 1 3 • /Ш 11 3
К-31. КАL Дъно от nанuца. Изобра>kенuе [4] , с. 126, 14
на nтuца . Растuтелна ykpaca.
ИМ - Добрuч , uнВ. №МД 24.
К-32. КАL Фрагмент от gъно на съg.
Монограм К. Пол. №10/50
К-33. КАL Фрагмент от nерuферuята на блюgо . [4], с.128, Xll 24
Изобра>kенuе на рuба. ЖълтоkафяВа
глазура. ИМ - Добрuч , uнВ. №МД 27.
К-34. КАL Дъно от nанuца . Монограм [4] , с.128 , IX22
Дuмuтър. светлозелена глеч.
Пол. №5/95. ИМ - Добрuч, uнВ. №25
К-35 . КАL Фрагмент от nерuферuята на [4], с.131, V49
naнuчka. Стuлuзuрана растuтелна
ykpaca. Вътре Жълта , а от6ън - зелена
глазура . ИМ - Добрuч, uнВ. №32.
К-36. КАL Дъно от nанuца . Изобра>kенuе [4], с.135 ,
на puбu . ИМ - Добрuч, uнВ. №28 х4
К-37. КАL Фрагмент от gъно на nанuца .
Кръг , запълнен с nлетенuца.
Жълта глеч . Пол. №5/79.
К-38. КАL Дъно от nанuца. Плетенuца В kВаgратен
nлан. Жълта глеч. Пол. №5/115.
К-39. КАL Панuчkа. Г еометрuчна ykpaca [4), с .130, IV44 а
светлозелена глазура със зеленu [6], с.61, обр. 9 6
u kафяВu nетна. Пол . №4/1005.
К- 40. КАL Панuчkа. Пол . №5/29 [4), с.127, 11 11
К-41. КАL Панuца. Сложен геометрuчен [4], с . 126 , 11
u стuлuзuран растuтелен орнамент .
светлозелена глазура. Пол. №5/150
К-42. КАL Фрагмент от съg. Изобра>kенuе на nтuца. [4], Х
Светлозелена глеч. Пол . №4/998.
К-43 ~ КАL Дъно от nанuца. Монограм [4], IX111
Muxauл . Пол . №10/445.
К-44. КАL Дъно от naнuчka. [4], с .133, Xl 65
Изобра>kенuе на nтuца. С6етло>kълта
глазура със зеленu u Жълтu nетна.
Пол. №5/67

338
К-45. КАL Панuца. Г еометрuчна ykpaca [6], обр. 96
В раguална схема. Безцветна глазура
със зеленu uBuцu. Пол . No4/1006
К-46. КАL Фрагмент от gъно. ЧоВешkо [5], обр. 32 6
uзобра>kенuе. Жълта глазура . [7], с.437 , V В
ИМ - Добрuч , uнВ . №17.
К-47 . КАL Панuца - gъно. Пол. №5/126 . [4], с . 126, 13
К-48 . BAL Панuца . Изобра>kенuе на
>kuBoтнu (сърна , заеk ?) .
Жълта глазура. ИнВ. №184.
К- 49 . BAL Купа. Изобра>kенuе · на рuба [8], с.284
Върху gъното ; геометрuчнu
орнаментu по перuферuята . ИнВ . №211.
К-50 . BAL Купа. Г еометрuчнu орнаментu
Върху Вътрешната страна на
перuферuята. Кафяво -
>kълтенukаВа глазура на петна
Върху Вътрешната повърхност ;
отвън - безцветна със зеленu u
kафяВu петна. ИнВ . №213.
К-51 . BAL Чuнuя . Шестлuстна розета [8], с.284
Върху gъното . Оkоло нея u по
перuферuята - борgюрu от
Волутu . Тъмнозелена глазура . ИнВ . №62 .
К- 52 . BAL Панuца. Изобра>kенuе на птuца .
СВетло>kьлта глазура. ИнВ . №246.
К-53 . BAL Блюgо . Изобра>kенuе на елен .
СВетло>kьлта глазура. Д>kuнu баuр .
К-54 . BAL Фрагмент от стена на kупа .
Плеmенuца с палметu u
геометрuчнu орнаментu.
Отвън - Вълнообразна лuнuя .
Жълтозелена глазура. ИнВ. №2393 .
К-55. BAL Панuца. Четuрuлuстна розета
8 защрuхо6ано поле. Безцветна
глазура с >kьлтu u зеленu петна. ИнВ . №2403.
К-56. BAL Чuнuя . Концентрuчнu kръго6е
u полуkръгоВе, запълненu със
зеленu спuралu. РезеgаВа
глазура със зеленu петна . ИнВ . №203 .
К-57 . BAL Дъно от панuца.Концентрuчнu
оkръ>kностu u стuлuзuранu
цВетнu пъпku. Жълта глазура. ИнВ. №215 .
К-58 . BAL Дъно от kупа (?).Монограм К .
БлеgорезеgаВа глеч . ИнВ. №2436 .
К-59 . BAL Дъно от съg. ЖълторезеgаВа
глазура . ИнВ . №2431 (?)
К-60. КАV Панuца. Геометрuчнu орнаментu.
Жълта глазура. Чuраkман , kB. 1О Е , яма 7.
К-61. КАV Дъно от съg. Изобра>kенuе на
nmuцa. Блеgо>kьлта глазура със
зеленu петна. ИнВ . №А 363.
339
 К-62. КАV Панuца . Концентрuчнu
оkръ>kностu. Жълта глазура .
Ч u раkман , без номер .
К-63 . КАV Дъно от kyna (?) . Монограм Дuмuтър.
Блеgо>kьлта глазура . ИнВ . №А 100.
К-64. КАV Дъ н о от съg. Мо н ограм К.
Блеgо>kьлта глазура със
зеле нukаВ оттенъk. М №2451.
К-65. КАV Дъно от съg. Изобра>kенuе на [9] , с.52
рuба. Жълта глазура. ИнВ . №А 363.
К-66. КАV Дъно от съg . Монограм К. [9], с.52
Блеgо>kьлта глазура. ИнВ . №242.
К-67. КАV Стена от съg. Геометрuчнu орнаментu .
Жълтозеле н а глазура със зеле н u u
>kьлтоkафяВu петна. ИнВ. №А 352.
К-68 . КАV Дъно от nа нuца (?). Геометрuч нu
орнамен тu . ЗеленоkафяВа глазура.
Ч u раkман , сеkтор 108 Е , kB. 6.
К-69. КАV Дъно от kyna. Сло>kен геометрuчен
мотuВ . Вътре - сВетло>kьлта глазура,
а отвън - зеле на. ИнВ. №4601 .
К-70. КАV Дъно от nанuца (?) .
Изобра>kенuе на nтuца.
Жълт оkафяВа. №4592.
К-71. КАV Чаша. Геомет рuч нu орнаме нтu
от gВете странu на стенu те . СВетло>kьлта
глазура отвътре , а отвън - без цветна
със зелен u u. kафяВu петна . №4613 .
К-72. КАL Дъ но от kynuчka . Мо н о грам Muxauл .
светлозелена глазура. Пол . №2/317 .
К-73. КАL Дъ н о от чаша. Моног рам Muxauл.
Масленозелена глеч. Пол. №4/1 1 49.
К-74 . КАL Па нuца. Г еометрuч нu u стuлuзu ранu [7], с.437 , фuг. 1б
раст u тел н u ор наменти.

Жълта глазура. Пол . №2/692.

К-75. КАL Дъно от n анuца. Геометрuч нu орнаментu.
ЖълтоkафяВа глазура. ИнВ . №124 .
К-76. КАL Дъно от nанuца . Изобра>kенuе [4], IV 40
н а розета. светло u
тъм н озеле н а глазура . ИнВ. № 1 23.
К-77. КАL Kyna. Г еом етрuч нu орнамент u [13], об р . 26
no Вътреш ната u Външната
n оВърх ност . свет лозелена глазура
с малku kафяВu точuцu . И н В. № 1 32.
К-78. КАL Kynuчka. И зобра>kенuе на [7] , с.437, фu г. 6 а
лъвче. ОтВьн геометрuчнu
орнаменти. Жълта глазура отвътре ,
треВuстозелена - отвън. Пол . №2/615 .
К-79. КАL Дъно от nанu ца . Шахмате н [7] , с.437, фuг. 4
орнамент. Жълтозелена глазура.
П ол . №2/557.

340
К-80. КАL Фрагмент от чuнuя. Сло>kна [7]. с. 437, фuг. 3
геометрuчна ykpaca В раguална u
геометрuчна схема. Безцветна глазура
със зеленu u ЖълтоkафяВu nетна . Пол. №4/1063.
К-81. КАL Фрагмент. Сло.>kен геометрuчен орнамент.
Шахматен орнамент. КранеВо .
К-82. КАL Дъно от kyna. Изобра.>kенuе [4], с.127 . 1
5
на розета. Жълтозелена
глазура. Пол. №V/4 1 -1970. (К21).
К-83 . КАL Дъно от kyna. Розета В борgюр (4) , с.135 , IX, 10
от nлетенuца. Жълта u
тъмнозелена глазура , а
отвън - ярkозелена. ИнВ. №К22/121
К-84. КАL Дъно от kynuчka. Сло.>kен геометрuчен
орнамент. Жълта глазура. ИнВ. №127.
К-85. КАL Дъно от nанuца. Г еометрuчнu
орнаментu. ИнВ. №126.
К-86. КАL Дъно от съg. Волутu В kBagpaтнu nолета .
СВетлоkафяВа глазура. ИнВ. №124.
К-87. КАL Фрагмент от съg. Обеkт №1 (?).
К-88. КАL Гърло от стомна. Геометрuчнu орнаментu.
Жълтозелена глазура. Без No/ 5 (106 ?).
К-89. КАL Дъно от kyna. Розета В борgюр [4], с.130 , IV39
от "разВоg ". Жълта u тъмноkафяВа
глазура. ИнВ. №К 23.
К-90. КАL Блюgо. Геометрuчнu орнаментu .
СВетло>kълта глазура. Пол . №2/682.
К-91 . КАL Стомна. Семnъл геометрuчен [6] , с.61, обр. 7
орнаме нт. Жълта глазура. ИнВ . №К 54.
К-92 . КАL Панuца . Геометрuчнu [6], обр. 86
орнаментu. СВетло>kълта
глазура. ИнВ. №Кл. 2, 1979 г.
К-93. КАL Бъkлuца. ЛucтoBugнu фuгурu , [6], обр. 6а-В,
заnълненu с "рuбена kост". [7], фuг. 2а
Жълта глазура. Обеkт 4, 1979 г.
К-94. КАL Панuца. Геометрuчнu
орнаментu. Жълта глазура. Пол . №2/431.
К-95. КАL Блюgо. Стuлuзuран цВят. (13] , обр. 26
светлозелена глазура с >kьлтоkафяВu
u зененu nетна. ИнВ . №130.
К-96 . КАL Панuца. Сло.>kен геометрuчен орнамент. [5], с . 28, обр. 30
ЖълтоkафяВа , зелена u [1 З]
kафяВа глазура. ИнВ . №К11/132.
К-97. КАL Фрагмент от стена на kyna. [4] . обр. Vl 59
Сло.>kен геометоuчен
орнамент. Жълтозелена
глазура. Пол. №5/134.
К-98 . КАL Дъно от чаша. Монограм Muxauл . [4], обр.IХ 11 6
СВеmло>kьлта глазура. Пол. №10/439 .
К-99 . КАL Дъно от kynuчka (?).
Монограм К СВетло>kьлmа глазура . No МД 21 .

341
Таблuца 2. P eзyлma mu om u з6ърwенuя ИНАА н а сграфumо kepaмuka om
Kaлuakpa, Балчuk u КаВарна

СъgърЖанuе (mg/kg)

К-16-КАL К-17 - КАL К-18 - КАL К - 19-КАL К-20-КАL

А1% 12,10±0,37 9,57±0,29 8,38±0,26 10,80±0,33 10,85±0,15

Аз 18,5±2,5 11 ,0±1,5 14,5±2,0 14,1±1,9 16,7±2,3
Au 0,050±0,10 0,04±0,01 0,060±0,020 0,050±0,01о 0,044±0,021
Ва 745±110 842±100 1205±380 959±200 000±170
Вr 7,2±0,5 2,5±0,2 9,8±0,6 6,6±0,4 6,4±0,5
Се 107±10 155±16 97±5 107±5 100±3
С,о 23,8±1,9 17,2±1,2 16,7±1,2 9,5±1 ,0 8,8±1 ,4
Сг 121±8 88±9 83±8 133±11 106±5
Cs 8,4±1,0 5,6±0,9 7,2±1 ,1 6,9±0,9 6,8±0,6
Dy 6,0±0,5 6,5±0,5 4,5±0,5 5,9±0,5 7,0±0,5
Eu 2,0±0,4 2,1±0,3 0,7±0,1 1,6±0,3 1,4±0,1
Fe% 5,90±0,90 3,74±0,90 3,67±0,22 5,80±0,40 5,10±0,22
Hf 9,4±1,3 8,3±0,9 5,7±0,9 7,5±1,0 5,9±0,5
К% 0,58±0,06 0,87±0,07 0,88±0,08 0,00±0,07 2,0±0,3
La 55,2±8,3 76,2±11,4 42,3±6,3 52,0±7,7 49,3±1,2
Lu 0,69±0,07 0,45±0,05 0,54±0,06 0,62±Q,07 0,38±0,06
Mn 267±8 79,4±2,6 354±11 141±5 122±5
Na% 0,12±0,01 1,30±0,03 0,60±0,05 О ,1 7±о,02 О,25±о,01
Nd 85±17 00±14 42±12 58±13 <00
RЬ 97±15 68±4 144±20 1QOt-220 300±00
sь 6,2±0,7 4,1±0,4 7,8±0,8 2,3±0,2 2,4±0,8
Sc 27,6±0,9 14,1±0,4 13,3±0,9 23,3±0,9 20,7±1,2
Sm 8,5±1,0 12,2±1,4 6,8±0,8 8,5±1,0 9,6±1 ,2
Та 2,4±0,3 1,8±0,3 1 ,7±о,2 2,6±0,4 3,0±0,3
1Ь 1 ,15±о,1 3 1,03±0,18 1,00±0,2 1,11±0,20 0,71±0,20
Th 16,5±1,0 14,7±1,0 12,8±1,0 13,1±0,9 12,8±1,4
Ti 5750±580 6700±540 4750±540 618~0 5ffi5±445
u 6,0±0,9 7,5±1,1 <2,6 5,4±0,9 1,5±0,2
v 146±9 124±7 121±8 152±10 134±5
УЬ 5 , 1 ±о,5 5,0±0,8 <1 ,1 5,3±0,6 3,1±о,3

К-21-КАL К-22-КАL К-23-КАL К-24-КАL К-25-КАL

А1% 9,25±о,20 10,3±0,1 11 ,0±0,8 9,73±о,09 11 ,4±0,12

Аз 7,2±0,2 24,7±3,1 12,8±0,6 9,9±12 29,9±3,3
Au < 0,02 0,11±0,03 <0,02 <0,01 0,98±0,15
Ва 560±145 1340±340 715±60 610±100 < 400
Вг < 1,5 11 ,1±1,1 2,0±0,3 6,0±0,8 6J9±0,9
Се 154±9 11 3±13 72±1 103±8 124±10
С,о 11 ,3±0,5 36,4±0,4 53,5±3,2 23,9±2,3 15,4±1,5
Сг 65±3 142±15 522±53 407±48 175±19
Cs 4,7±0,2 9,0±1,5 5,8±0,2 8,9±0,4 20,0±2,0
Dy 7,2±0,1 6,5±0,4 8,2±0,4 6,9±0,4 6,5±0,5
Eu 1 ,40±о,1 3 1,5±0,2 2,1±0,2 1,7±0,2 1,9±0,2
342
Fe% 3,60±0,10 4:,65±0,15 8,43±0,30 6,07±0,62 6,46±0,68
Hf 6,5±0,6 8,1±1,0 4,9±0,2 6,7±1,2 6,6±0,7
К% 1,85±0,40 2,00±0,11 0,58±0,03 1,50±0,08 1,98±0,09
La 54,3±1,0 73,2±7,2 32,2±1,8 35,9±2,2 63,1±6,1
Lu 0,45±0,02 1,04±0,15 0,94±0,09 0,44±0,04 0,83±0,08
Mn 82:±2 924±43 271±22 287±21 203±15
Na% 1,24±0,02 1,15±0,17 0,60±0,06 1,02±0,06 0,20±0,01
Nd 89±7 108±5 61 ±4 00:±5 55±3
RЬ 140±20 126±9 134±8 254±7 <60
Sc 13,4±0,2 24,1±1,1 36,4±1,6 23,8±1,1 25,4±2,1
Sm 10,2±0,2 12,5±2,5 8,8±0,6 6,2±0,7 9,2±1,0
Та 2,2±0,4 1,4±0,1 1,2±0,1 1,6±0,1 3,1±0,5
ть 1,00±Q,16 1,70±0,24 0,45±0,08 1,68±0,18 1,56±0,17
Тh 14,2±0,1 14,4±0,4 8,7±0,8 12,9±0,9 14,8±1,1
Ti 7710±430 8590±150 10750±450 7430±320 9040±12
u 1,1±0,3 7,0±0,5 <1,5 4,0±0,7 6,8±0,6
v 98±2 124±8 144±9 129±12 101±8
УЬ 4,0±0,4 5,7±0,7 4,5±0,4 3,2±0,2 5,3±0,3

К-26-КАL К-27-КАL К-28-КАL К-29-КАL К-30-КАL

А1% 12,30±0,30 12,6±0,3 9,45±0,30 7,69±0,28 11,0±0,5

k:, 21,0±2,3 15,2±2,4 15,4±2,4 8,4±1,0 28,6±1,3
Au 0,05±0,01 0,09±0,02 0,06±0,02 0,06±0,02 <0,01
Ва <500 <650 <300 565±110 750±115
Вr <3 <5 18,5±2,4 16,3±2,1 4,1±0,8
Се 98±8 142±10 95±8 106±8 102±1
Со 26,8±3,1 576:!:58 25,2±3,1 18,3±2,9 13,0±0,9
Cr 247±28 232:!Q4 1~17 115±15 105±13
Cs 8,6±1,0 15,2±1,5 7,9±0,9 1 12,8±1,1 8,4±1,1
Dy 8,7±0,3 9,6±0,6 7,0±0,2 6,7±0,3 6,5±0,2
Eu 2,2±0,2 3,0±0,4 2,1±0,2 1,3±0,2 1,4±0,1
Fe% 6,51±0,66 6,44±0,79 4,12±0,42 4,35±0,51 5,78±0,32
Hf 11 ,0±1,2 10,2±1,1 7,0±0,8 10,6±1,0 6,7±0,3
К% 1,42±0,08 1,63±0,09 2,38±0,11 3,07±0,12 0,86±0,04
La 57,0±4,3 68,1±7,4 45,6±3,6 53,3±5,6 53,2±4,1
Lu 0,70±0,09 0,86±0,10 0,59±0,07 1,00±0,02 0,58±0,08
Mn 189±9 165±8 988±7 128±9 225±17
Na% 0,51±0,03 0,51±0,08 1,62±0,09 1,62±0,09 0,20±0,01
Nd 67±3 <60 26±2 36,0±2,1 49±1
RЬ < 430 < 180 73±3 <45 00±4
sь 2,0±0,3 6,3±1,3 2,8±0,4 1,5±0,2 2,6±0,3
Sc 26,1±2,0 34,2±2,5 20,5±1,6 16,0±1,3 23,8±1,0
Sm 10,2±1,1 11 ,2±1,3 7,9±0,9 9,7±1,1 9,0±0,7
Та 2,2±0,2 3,9±0,4 2,1±0,2 1,1±0,1 2,0±0,2
ть 1,62±0,17 < 1,5 0,93±0,09 1,17±0,11 0,66±0,07
Тh 9,6±0,7 17,2±1,2 12,7±1,1 17,0±1 ,2 16,3±1,5
Ti 9790±320 9390±440 8475±255 7740+-280 8520±350
u 6,5±0,7 5,9±0,6 6,1±0,7 3,2±0,4 . 5,3±0,5
v 148±7 137±8 130±6 112±1 1 116±5
УЬ 4,7±0,3 5,0±0,3 4,2±0,3 4,5±0,3 4,8±0,3

343
 К-31-КАL К-32-КАL К-33-КАL К-34-КАL К-35-КАL
А\% 11 ,20±0,15 10,4±0,3 7,20±0,12 10,7±0,2 11 ,6±0,3
As 20,2±1,1 21,4±3,4 7,1±0,4 21,3±1,0 17,1±0,8
Au 0,03±0,01 0,06±0,02 0,06±0,01 0,02±0,01 <0,01
Ва 750±85 <360 880±140 690±90 800±100
Вr 3,5±0,7 16,4±2,1 13,0±1,3 2,3±0,5 4,1±0,8
Се 48±1 99±8 90±7 87±3 83±4
Со 2,0±0,2 26,9±3,4 26,2±1,3 10,3±0,6 13,1±1,1
Cr 24±3 125±13 152±8 131 ±14 147±15
Cs <1,4 7,3±0,7 6,5±0,4 9,4±0,4 8,0±0,4
Dy 7,6±0,2 6,4±0,3 6,4±0,2 5,1±0,3 5,6±0,7
Eu <0,3 1,5±0,1 1,2±0,1 1,3±0,1 1,4±0,1
Fe% 1,93±0,06 3,80±0,40 4,70±0,21 4,80±0,17 7,61±0,28
Hf 2,4±0,1 7,9±1,4 7,6±0,6 6,7±0,3 8,1±0,4
К% 1,78±0,09 2,04±0,11 2,25±0,27 1,27±0,06 1,11±0,06
La 68,9±3,4 49,1±4,9 41,0±3,4 41,9±3,2 37,3±4,1
Lu 0,88±0,05 0,75±0,06 0,61±0,09 0,43±0,05 0,80±0,09
Mn 101±5 1010±60 872±6 157±3 292±15
Na% 0,22±0,02 1,34±0,09 1,29±0,09 0,18±0,03 0,74±0,03
Nd 34±4 <20 36±4 35±4 39±5
RЬ <45 88±7 97±13 43±3 82±
sь 22,9±2,1 1,7±0,1 1,0±0,1 1,6±0,2 7,1±0,7
Sc 8,1±0,3 22,0±1,7 18,6±1,1 19,8±1,1 27,3±1,2
Sm 11 ,3±0,7 8,8±1,0 7,9±0,3 5,9±0,5 7,8±0,6
Та 0,8±0,1 1,4±0,2 1,5±0,1 1,9±0,2 1,7±0,2
ть 0,38±0,05 0,56±0,08 1,28±0,15 0,56±0,07 0,76±0,08
Тh 5,1±0,4 13,0±0,9 13,2±0,7 15,0±0,9 10,9±1,0
Тi 5355±225 8020±280 6150±70 7180±940 9555±365
u 6,6±0,7 6,0±0,5 4,4±1,1 5,0±0,5 2,9±0,3
v 153±8 143±11 130±6 106±8 223±13
УЬ 4,1±0,4 3,9±0,3 3,2±0,3 3,5±0,4 0,35±0,03

К-36-КАL К-37-КАL К-38-КАL К-39-КАL К-40-КАL

А1% 9,18±0,16 9,35±0,19 10,5±0,2 7,15±0,15 8,68±0,18
As 9,5±0,9 10,8±0,6 22,5±1,0 5,6±0,3 7,8±0,4
Au 0,02±0,01 0,02±0,01 0,02±0,01 <0,01 0,02±0,01
Ва 786±160 129(}t_2()() 680±100 <280 820±70
Вr 4,2±0,4 5,7±1,1 6,2±1,2 2,4±0,5 5,1±1,1
Се 129±1,1 117±1 106±2 103±3 104±11
Со 21,4±1,1 21,0±0,7 8,9±0,6 17,8±0,6 20,2±2,3
Cr 104±10 110±6 126±14 112±13 145±16
Cs 8,5±0,2 5,2±0,4 8,0±0,7 3,7±0,4 6,1±0,7
Dy 7,4±0,3 8,0±0,4 6,2±0,2 7,2±0,4 6,7±0,3
Eu 1,8±0,1 2,0±0,2 1,4±0,1 1,2±0,1 1,7±0,1
Fe% 4,90±0,51 4,84±0,23 4,83±0,12 3,49±0,12 4,60±0,19
Hf 9,3±0,8 8,2±0,4 6,4±0,3 9,4±0,9 7,2±0,6
К% 2,19±0,08 0,15±0,01 1,33±0,05 2,14±0,08 2,23±0,08
La 53,7±0,9 53,0±0,8 48,0±1,3 42,5±2,6 53,0±2,7
Lu 0,68±0,03 0,65±0,05 0,49±0,02 0,57±0,07 0,38±0,04
Mn 948±9 854±25 182±7 767±26 561±12
Na% 1,50±0,04 1,71±0,09 0,43±0,02 1,23±0,03 1,68±0,05
Nd 40±4 54±1 34±1 < 17 51±6
344
RЬ 130±8 180±11 94±5 107±12 165±18
sь 3,7±0,1 3,8±0,3 2,5±0,3 1,1±0,1 1,6±0,2
Sc 17,()±{),2 15,8±0,7 21,5±1,0 13,1±0,6 17,6±0,7
Sm 9,4±0,2 10,()±{),4 8,4±0,5 8,0±0,5 9,7±0,8
Та 1,5±0,2 2,0±0,2 1,5±0,1 1,3±0,1 1,9±0,2
ть ' 1,31±0,15 0,96±0,11 0,87±0,09 0,86±0,09 1,47±0,17
Тh 18,()±{),8 16,3±1,5 13,6±1,3 \ 13,1 ±1,2 13,3±1,3
Ti 5925±735 6970±360 61 45±135 6640±350 7800±380
u 3,9±0,1 8,6±0,9 3,6±0,4 <1,8 4,4±0,5
v 137±4 141±4 105±4 101±5 11 1±4
УЬ 5,()±{),2 4,8±0,3 3,5±0,2 4,3±0,4 2,8±0,4

К-41-КАL К-42-КАL К-43-КАL К-44 - КАL К-45-КАL

А1 % 10,8±0,2 7,25±0,15 9,53±0,10 7,13±0,05 8,16±0,05
As 20,0±2,1 5,9±0,6 10,5±1,1 10,3±1,1 8,2±0,8
Au 0,02±0,01 <0,02 <0,027 0,044±0,021 <0,01
Ва 11 00±100 585±90 840±11 0 300±35 300±47
Вr 6,6±1,3 <1,4 <1,0 3,9±0,5 < 1,3
Се 103±11 109±12 11 1±12 98±11 101 ±12
Со 8,4±0,6 17,4±1,0 13,3±0,7 14,7±2,2 20,4±1,6
Сг 11 9±22 122±14 2П±31 11,6±1,2 136±14
Cs 5,8±0,9 4,4±0,5 3,5±0,4 4,5±0,5 6,7±0,7
Dy 6,2±0,3 7,3±0,4 7,7±0,4 7,9±0,4 7,4±0,4
Eu 1,3±0,1 1,6±0,2 1,8±0,2 0,9±0,1 1,1±0,1
Fe% 5,0±0,27 3,67±0,15 5,70±0,30 3,15±0,10 4,10±0,15
Hf 5,7±0,6 9,0±0,8 5 ,8±0.~ 7,3±0,8 5,4±0,6
К% 1,66±0,06 3,55±0,14 0,90±0,04 3,23±0,15 3,82±0,17
La 54,3±2,7 44,5::;2,8 46,3±2,3 45,9±2,9 42,4±3,2
Lu 0,38±0,04 0,43±0,06 0,59±0,05 0,42±0,05 0,46±0,05
Mn 140±6 755±17 145±23 534±18 615±4
Na% . 0,35±0,04 1,36±0,08 1,02±0,06 1,15±0,06 1,26±0,08
Nd <18 87±9 01±7 49±5 103±11
RЬ 137±15 341±52 57±6 300±52 204±26
sь 3,5±0,4 1,4±0,2 2,3±0,2 1,2±0,1 1,8±0,2
Sc 22,0±10 14,0±0,5 26,6±1,2 12,6±0,4 15,9±0,6
Sm 9,0±1,0 8,8±0,5 10,2±0,8 9,3±0,8 8,5±0,8
Та 1,7±0,2 1,4±0,1 1,6±0,2 2,0±0,2 2,1±0,2
ть 0,78±0,09 0,86±0,12 0,70±0,08 0,63±0,11 0,63±0,09
Тh 12,1±1,1 14,0±0,5 12,2±1,1 11 ,6±1,1 12,5±1,0
Тi 6200±ffiO 7205±185 П90±320 6480+-230 7265±П5
u 5,9±0,6 1,9±0,2 2,6±0,3 1,8±0,2 1,2±0,2
v 126±7 102±5 138±9 1 1 1 iЗ 112±7
УЬ 4,3±0,5 3,4±0,4 3,9±0,4 3,4±0,4 2,9±0,3

К-46-КАL К-47-КАL K-48-BAL K-49-BAL K-50-BAL

А1% 11 ,3±0,3 9,75±0,1 10,0±0,2 9,18±0,11 9,72±0,16
As 18,1±0,9 14,8±0,7 25,3±1,1 11 ,2±0,5 7,6±0,5
Au 1,08±0,30 <0,02 <0,02 0,09±0,04 0,06±0,03
Ва < 400 690±80 1380±320 1130±100 927±80
Вr 5,0±1,0 <1,8 4,9±1,0 . 2,7±0,5 2,8±0,4
Се 96±10 99±5 100±18 97±7 83±4
Со 9,3±1,5 22,6±1,8 21 ,0±1,9 29,4±2,3 21,8±1,9
345
 Cr 110±20 272±21 183±18 146±9 104±6
Cs 9,3±0,9 5,8±0,3 9,8±0,8 4,8±0,1 11,9±1,8
Dy 7,4±0,8 7,7±0,4 6,9±0,5 9,9±2,9 5,8±0,4
Eu 1,5±0,1 0,7±0,1 1,3±0.2 1,5±0,1 0,9±0,1
Fe% 5,72±0,14 5,22±0,15 5,94±0,16 4,42±0,19 4,89±0,21
Hf 4,0±0,4 4,6±0,5 5,3±0,4 7,0±0,3 6,20±0,3
К% 2,18±0,09 1,60±0,04 3,32±0,13 1,33±0,06 4,6.5±0,15
La 44,6±3,1 44,0±2,3 45,9±1 ,8 40,5±0,9 38,6±1,1
Lu 0,59±0,03 0,32±0,05 0,6.5±0,08 0,76±0,09 0,46±0,03
Mn 165±10 198t 12 81 1±22 1070±45 520±18
Na% 0,51±0,03 0,67±0,06 1,42±0,10 1,25±0,09 1,1 8±0,07
Nd <63 145±20 38±4 58±7 35±4
R> <130 <120 175±19 55±8 180±50
sь 8,4±0,9 9,0±1 ,О 12,1±1,42 1,0±0,1 1,9±0,3
Sc 20,9±1,0 23,0±1 ,1 19,8±0,9 20,7±0,9 18,6±0,3
Sm 8,3±0,9 10,0±0,9 8,7±0,6 7,5±0,3 6,5±0,4
Та 3,5±0,4 2,0±0,2 1,4±0,1 1,6±0,2 1,0±0,1
ть 1.,07±0,1 1 0,88±0,08 0,85±0,08 0,65±0,05 0,60±0,04
Тh 12,1±0,9 12,7±1,0 14,9±1,4 10,7±1 ,О 15,9±1,4
Тi 7950±180 8960±200 7020±280 8265±195 519(}-r---200
u 1,4±0,1 1,4±0,1 <2.0 3,6±0,4 3,0±0,8
v 137±10 175±18 135±9 145±15 145±11
УЬ 3,8±0,2 3,9±0,3 3,8±0,3 3,8±0,1 2,3±0,4

K-51-BAL K-52-BAL ·к- 53 - ВА L K-54-BAL K-55-BAL

А1% 7,60±0,07 923±0,08 9,24±0,09 12 7 0±0,08 8,48±0,51
P-s 8,3±0,7 9,0±0,8 22,7±1,3 17, _t1,О 9,7±1,1
Au <0,01 0,06±0,01 <0,03 0,03±0.01 <0,02
Ва 752±100 1020±140 430±130 1341±260 998±100
8r 3,4±0,3 2,9±0,1 4,4±0,8 <1,8 < 16
Се 100±8 116±10 91±6 П-±3 91±7
Со 15,9±0,8 20,9±2,4 23,9±0,9 23,1±0,6 19,2±1,4
Cr 103±9 83±6 130±12 183±20 118±10
Cs 6,2±1,0 5,7±0,2 7,6±0,3 7,1±0,8 8,0±1,1
Dy 7,2±0,5 8,4±0,8 7,2±0,5 9,7±0,8 7,5±0,3
Eu 0,9±0,2 1,8±0,2 1,3±0,1 1,6±0,3 1,4±0,1
Fe% 3,73±0,09 4,41±0,16 4,44±0,20 7,38±0,50 4,11±0,18
Hf 8,8±0,7 9,2±0,6 6,8±0,3 З ,7±0,9 7,3±0,3
К% 2,25±0,09 3,53±0,18 - 4,52±0,59 0,91±0,05 2,66±0,28
La 41,9±1,2 52,0±4,4 43,9±1,2 40,2±0,9 39,5±0,7
Lu 0,60±0,05 0,55±0,04 0,47±0,07 0,49±0,06 0,52±0,14
Mn 738±20 1010±80 810±30 255±15 685±25
Na% 1,19±0,04 1,41±0,12 1,41±0,07 0,52±0,03 1,07±0,09
Nd 36±4 35±5 29±4 47±6 17±4
R> 94±20 133±25 100±25 89±20 87±15
sь 2,0±0,1 1,9±0,5 28,2±1,4 13,0±0,9 1,9±0,1
Sc 14,4±0,8 15,5±0,4 17,8±0,3 29,4±1,2 15,8±0,6
Sm 8,4±0,5 9,8±0,8 8,2±0,6 9.2±0,9 7,7±0,4
Та 1,0±0,1 1,2±0,4 1,0±0,1 1,4±0,3 1,1±0,1
ть 1,37±0,25 0,88±0,13 0,69±0,13 1,03±0,30 1,03±0,20
Тh 14,2±1,0 17,6±0,9 14,0±0,7 11 ,1±0,9 13,7±1,0
Ti 6735±105 7120±740 6300±350 11200±000 6995±715
346
u 2,7±0,3 6,0±1 ,6 3,0±0,9 3,3±0,3 3,6±1 ,3
v 105±10 152±16 112±9 207±18 115±15
УЬ 2,9±0,3 3,9±0,4 3,0±0,1 4,7±0,4 2,8±0,2

K-56-BAL K-57-BAL K-58-BAL K-59-BAL К-60-КАV

А1% 7,62±0,19 12,20±0,20 10,30±0,15 8,20±0,09 8,74±0,11
As 19,4±1,2 8,8±1,4 9,1±2,5 10,6±1 ,9 9,3±2,5
/J.JJ 0,028±0,012 0,052±0,012 <0,023 <0,025 <0,013
Ва 1414±285 1750±375 <240 500±100 880±110
Вr 8,4±1,3 3,0±1 ,1 10,0±4 <0,3 <0,3
Се 109±7 111 ±9 105±4 77fJ 205±15
Со 17,9±0,8 16,1±1,5 18.0±0,9 12,5±0,6 15,7±0,9
Сг 98±5 63±3 103±8 64±4 50±3
Cs 8,2±1 ,0 5,7±0,9 6,9±0,8 6,2±1,3 5,3±0,9
Dy 8,1±0,9 8,1±0,7 6,6±0,3 5,8±0,4 6,7±0,5
Eu 1,4±0,1 2,1±0,2 2,1±0,3 1,5±0,4 2,2±0,4
Fe% 4,16±0,13 5,80±0,38 3,77±0,22 4,09±0,18 4,20±0,30
Hf 9,9±0,3 7,1±1,0 8,9±0,7 7,7±0,6 9,4±0,9
К% 3,70±0,90 1,79±0,21 2,98±0,35 < 0,16 <0,15
La 51 ,0±2,4 59,3±2,1 42,0±1,0 48,6±2,1 69,7±5,1
Lu 0,68±0,09 . 0,58±0,13 0,60±0,09 0,65±0,07 0,55±0,06
Mn 676±28 100±12 700±32 390±18 72±5
Na% 1,11±0,02 ' 1,15±0,04 0,89±0,01 1,69±0,11 1,48±0,09
Nd 41 ±10 35±8 71 ±12 < 23 67±3
RЬ 119±16 93±16 243±25 147±14 64±8
sь 2,2±0,5 1,6±0,3 3,8±0,7 1,0±0,1 1,1±0,1
Sc 15,3±0,6 18,6±0,4 20,9±0,9 13,0±0,3 13,2±0,6
Sm 9,4±0,6 10,0±0,9 7,6±0,5 8,0±0,2 11 ,7±1,0
Та 1,3±0,1 1,7±0,2 1,6±0,2 1,3±0,4 1,5±0,1
ть 0,78±0,06 0,80±0,14 0,91±0,10 0,63±0,11 0,54±0,09
Тh 15,5±1,5 20,5±0,6 12,4±0,9 11 ,6±0,6 14,2±1,1
Ti 5845+-265 7965±75 9270±580 4730±500 6000±310
u 2,8±0,2 5,6±0,7 6,9±0,6 5,9±0,4
v 107±9 138±11 142±13 103±9 87±6
УЬ 4,2±0,6 4,1±0,6 3,4±0,3 2,9±0,4 2,9±0,5

К-61-КАV К-62-КАV К-63-КАV К-64-КАV К-65-КАV

А1% 9,56±0,18 8,37±0,14 9,81 ±0,14' 9,35±0,27 9,64±0,19
As 22,5±3,0 6,7±0,9 5,6±1 ,2 10,4±3,3 7,6±1,0
/J.JJ о ,034±0,015 <0,013 0,020±0,010 0,020±0,01 о 0,020±0,01 о
Ва 400±56 926±91 364±29 731±82 352±34
Вr 18,8±1,0 11 ,2±0,7 < 2,7 <1 ,1 < 0,6
Се 86±10 134±8 97±11 93±10 132±15
Со 17,8±1,2 13,6±1,0 19,0±0,8 21 ,6±0,6 20,0±0,7
Сг 113±28 45,5±5 98±7 100±7 131±10
Cs 7,9±1 ,7 5,8±0,9 4,5±0,6 6,7±0,6 4,6±0,5
Dy 6,3±0,4 5,0±0,3 7,4±0,6 6,3±0,4 14,5±1,0
Eu 1,5±0,1 1,9±0,2 1,6±0,1 1,8±0,2 1,0±0,1
Fe% 3,70±0,18 3,48±0,06 3,93±0,18 3,82±0,32 7,10±0,92
Hf . 8,2±1,7 10,8±0,9 9,1±0,8 9,3±0,5 6,6±0,4
К% <0,9 1,95±0,11 <0,5 3,50±0,19 <0,36
La 36,8±2,1 48,6±2,8 41 ,6±1,9 40,3±3,5 27,3±2,9
347
 Lu 0,50±0,04 0,42±0,06 0,60±0,11 0,42±0,09 0,46±0,07
Mn 687±20 67±5 863±32 885±38 246±15
Na% 1,40±0,04 1,44±0,04 0,77±0,02 0,89±0,05 0,48±0,01
Nd 43±3 52±5 ro.t4 64±4 78±6
RЬ 164±12 88±9 155±20 197±28 288±25
sь 1,9±0,3 2,6±0,1 1,8±0,4 1,8±0,1 5,2±0,4
Sc 19,7±1,3 12,2±0,7 21,3±1,0 20,2±0,5 28,8±1.2
Sm 6,4±0,6 8,6±0,8 7,2±0,4 7,()±{),5 8,1±0,3
Та 1,5±0,1 1,4±0,1 1,()±{),1 1,9±0,4 1,8±0,2
lЬ 0,76±0,12 0,70±{),1 1 0,69±0,12 0,50±0,09 1,1 4±0,22
Тh 13,2±1,9 13,4±0,9 13,7±0,2 12,6±0,5 11 ,()±{),9
Ti 9145±615 5710±520 9420±120 8740±400 8490±550
u 7,2±0,5 3,9±0,2 6,8±0,4 3,9±0,1 < 1,9
v 131 ±1о 74±6 150±12 129±11 144±10
УЬ 2,7±0,2 2,2±0,1 2,9±0,3 3,4±0,3 3,()±{),2

К-66-КАV К-67 -КАV К-6~-КАV К-69-КАV К-70-КАV

А1% 8,67±0,11 9,52±0,25 9,90±{),15 10,80±{),18 8,87±0,13
As 13,6±1,2 26,8±1,8 8,()±{),9 13,6±1,2 12,5±1,3
Au 0,028±0,009 о ,043±0.032 0,028±0,006 0,049±0,012 О ,СЮ2±0 ,001
Ва 114±15 76±6 161±12 < 130 170±21
Вr 7,7±0,4 < 1,9 <2,5 <3,6 < 1,7
Се 65±5 61±5 70±6 ro.t4 73±7
Со 23,3±0,9 21 ,9±0,8 11,5±0,3 23,6±1,0 21,7±0,7
Cr 56±7 51±6 20±2 94±10 35±3
Cs 106±8 62±3 45±2 24±2 57±4
Dy 7,2±0,4 7,2±0,4 6,6±0,5 12,1±0,9 8,2±0,6
Eu 1,4±0,1 1,5±0.2 0,9±0,05 3,()±{),1 1,8±0,3
Fe% 4,15±0,11 3,26±0,10 3,1{)±{),09 5,51±0,18 3,78±0,09
Hf 11,2±0,9 15,0±1 ,0 13,7±1,0 12,3±0,8 17,2±1,3
К% 9,63±0,19 5,05±0,11 1,27±0,13 5,00±0,68 2,04±0,10
La 74,0±3,1 58,5±8,5 66,8±4,2 57,9±1,0 50,1±2,7
Lu 0,74±0,08 0,82±0,22 0,62±0,05 1'1 {)±{),20 0,70±0,19
Mn 724±44 905±35 130±15 211 ±10 967±38
Na% 3,18±0,12 1,92±0,09 2,30±0,15 4,36±0,32 1,35±0,11
Nd 56±4 57±6 58±8 72±7 63±4
RЬ 280±20 298±57 139±17 180±40 100±22
sь 0,70±0,03 1,5±0,1 0,9±0,04 4,8±1,1 2,3±0,12
Sc 21,1±0,9 22,9±0,9 15,0±0,7 35,6±1.8 16,2±0,9
Sm 13,2±0,8 10,4±0,6 10,8±0,4 19,5±0,6 8,9±0,3
Та 1,3±0,1 1,4±0,З 1,2±0,1 1,2±0,1 1,0±0,05
lЬ 0,67±0,07 0,78±0,08 0,59±0,04 0,93±0,10 0,80±0,05
Тh 13,5±0,8 11,9±0,7 14,1±0,9 8,2±0,9 14,0±1,0
Тi 6440+...200 9700±ff)() 7480±150 9320±800 6855±205
u 2,9±0,3 5,2±0,4 5,5±0,1 3,4±1,2 4,1±0,4
v 123±10 109±5 129±8 208±12 121±6
УЬ 3,5±0,3 4,0±0,3 3,8±0,4 6,1±0,5 3,1±0,4

К-71-КАV К-7 2- КАL К-73-КАL К-74-КАL К-75-КАL

А1% 11 ,70±0,17 9,90±0,12 12,70±0,03 8.49±0.18 7,63±0,14
As 10,6±1,0 17,8±1,1 20,6±1,9 8,8±1,5 6,9±2,1
Au 0,29±0,13 0,08±0,02 0,21±0,11 0,03±0,01 0,03±0,01
348
Ва 183±18 30±5 < 50 364:±58 <74
Вг <0,6 9,2±2,1 11 ,3±2,1 6,5±2,3 2,8±1 ,2
Се 64±7 53±6 30±4 206±1 4 31±4
Со 12,0±0,8 9,6±0,7 16,2±0,8 12,8±0,2 16,7±1,3
Сг 57±5 63±7 20±3 17,7±2,0 50±4
Cs <0,9 57,6±6,3 30±4 20±3 27±3
Dy 7,8±0,5 6,7±0,4 9,5±0,6 11,2±0,6 4,8±0,4
Eu 1,5±0,2 2,2±0,2 1,5±0,1 3,5±0,4 1,2±0,2
Fe% 6,62±0,19 7,04±0,28 4,63±0,11 2,62±0,05 2,97±0,11
Hf 11 ,6±0,9 13,1±1,0 11 ,0±0,7 13,0±0,9 6,4±0,6
К% 2,ffi±0,03 6,18±1,20 <0,9 3,18±1,22 5,83±0,11
La 42,8±1,1 82,7±3,1 34,9±1,2 149±23 37,7±2,8
Lu 0,51±0,06 0,78±0,11 1,02±0,11 0,57±0,10 0,90±0,18
Mn 191±5 128±4 162±6 66,7±2,3 481±15
Na% 0,27±0,01 1,00±0,11 1,44±0,12 2,31±1,11 3,53±0,14
Nd 84,6±10,2 72±9 39±4 126±12
RЬ <23 <24 82±11 227±31 100:±17
sь 4,8±0,9 1,2±0,2 1,9±0,2 0,7±0,4 0,3±0,1
Sc 36,1±1,2 27,5±1,0 29,7±1,0 12,0±1,2 17,7±1,4
Sm 6,6±0,3 12,3±1,1 8,5±0,1 23,3±3,1 6,4±0,5
Та 1,1±0,2 1,8±0,3 1,1±0,2 1,1±0,2 0,8±0,1
ть 0,83±0,08 0,46±0,03 1,19±0,1 1 0,62±0,07
Тh 5,7±0,5 9,0±0,6 5,5±0,4 9,9±0,6 7,4±0,8
Ti 12000±750 7270±320 12550±450 6520±40 5570±130
u 5,1±0,4 2,8±0,1 5,4±0,3 <1,8 3,5±0,2
v 212±11 139±7 284±11 93±2 1201±7
УЬ 2,8±0,3 5,6±0,9 4,0±0,6 2,5±0,3 2,2±0,2

К-76-КАL К-77-КАL К-78-КАL К-79-КАL К-80-КАL

А1% 10,7±0,4 9,56±0,32 11,0±0,11 10,5±0,4 8,3±0,7
As 8,5±0,5 <0,2 10,9±2,1 10,9±1,? 6,1±1,8
Au <0,02 <0,02 <0,02 <0,02 0,16±0,04
Ва 880±130 542±82 800±200 852±101 432±73
Вг 5,8±1,2 <0,9 2,7±1,2 <0,9 0,9±0,3
Се 76±3 92±6 114±11 109±9 99±2
Со 13,3±0,2 20,7±0,2 20,5±1,9 19,3±0,7 14,5±0,5
Сг 289±10 11 1±10 141 ±18 129±8 110±8
Cs 6,8±2,3 11,9±2,3 5,2±1,3 7,1±0,2 5,9±0,4
Dy 7,6±0,4 5,6±0,4 13,6±0,3 0,9±0,3 8,9±0,2
Eu 0,6±0,1 0,8±0,1 3,4±0,6 1,0±0,3 1,0±0,2
Fe% 6,08±0,04 5,07±0,07 7,39±0,05 4,81±0,23 3,82±0,08
-Нf 9,2±0,9 6,1±0,9 7,7±0,5 7,3±0,5 11 ,9±1,3
К% 2,80±0,60 1,21±0,08 1,58±0,30 0,27±0,05 2,90±0,82
La 25,7±1,3 39,8±1,6 33,5±1,5 32,4±3,1 30,5±0,5
Lu 0,61±0,09 0,33±0,09 0,66±0,18 0,36±0,10 0,46±Q,05
Mn 173±5 ,...48±18 ЗIО.±14 300±18 802±8
Na% 0,35±0,05 1,37±0,06 0,64±0,05 0,27±0,05 0,91±0,02
Nd 28±8 39±15 83±10 41±5 35,3±1,1
RЬ <41 178±12 <45 83±10 120±20
sь 1,9±0,2 2,4±0,7 1,7±0,6 2,0±0,4 1,1±0,3
Sc 25,5±0,5 17,8±0,8 31 ±1 19,5±0,5 13,6±0,1
Sm 5,20±0,2 5,3±0,2 12,8±0,2 5,3±0,2 5,9±0,7
349
 Та 1,1±0,1 1,0±0,3 0,9±0,2 1,0±0,1 0,9±0,1
1Ь 0,76±0,28 0,92±0,13 1,28±0,26 0,76±0,05 0,99±0,11
Th 13;4±1,3 13,9±1,1 8,5±0,9 16,3±0,2 13,1±0,4
Ti 9620±180 5140±220 12000±400 61 10±245 7800±21 0
u 4,5±0,6 4,2±0,3 3,3±1,1 4,5±0,9 2,9±0,3
v 125±2 116±9 172±5 105±7 97±5
УЬ 1,8±0,6 2,8±0,9 3,9±0,9 2,1±0,3 2,6±0,3

К-8 1 -КАL К-82- КАL К-83 -КАL К-84 - КАL К-85-КАL

А1% 8,0±0,17 10,60±0,14 10,75±0,15 10,5±0,12 8,53±0,12
As 5,3±3,3 13,7±1,2 10,0±1,6 6,7±0,1 9,4±0,9
AJJ 0,05±0,02 < 0,02 <0,02 <0,02 <0,02
Ва 81 8±175 309±130 <200 650±150 <270
Вr 1,1±0,2 1,4±0,5 < 1,1 <1 ,1 <1 ,5
Се 87±1 108±8 56±7 148±4 98±5
Со 27,&±7,О 8,1±0,7 9,9±0,1 45,5±3,2 16,5±0,5
Cr 180±18 134±12 1401±15 125±13 83±5
Cs 6,5±0,6 7,9±1,1 5,1±1,1 <2,2 6,0±0,3
Dy 6,5±0,4 6,6±0,4 5,0±0,4 22,0±1 ,3 7,8±0,4
Eu 1,1±0,3 1,3±0,1 0,7±0,2 4,6±0,2 1,0±0,2 •
Fe% 4,47±0,23 6,42±0,43 6,89±0,04 7,89±0,69 4,23±0,73
Hf 8,9±1,6 10,8±0,9 6,3±0,9 8,3±1,8 8,8±0,8
К% < 1,5 2,13±0,60 < 1,5 2,08±0,51 < 1,5
La 24,8±1,7 49,0±1,0 25,9±0,8 36,3±1,1 40,9±3,0
Lu 0,41 ±0,10 0,35±0,07 0,29±0,08 0,48±0,05 0,95±0,05
Mn 916±90 11 5±6 159±5 51 0±13 7ffi±15
Na% 1,0±0,09 0,19±0,02 0,82±0,04 0,92±0,18 1,08±0,02
Nd 46±1 48±9 38±9 86±12 35±5
RЬ 100±14 88±7 81±12 00±8 141 ±20
sь 1,1±0,3 2,9±0,4 1,5±0,2 1,2±0,1 3,0±0,6
Sc 16,5±0,5 21,4±0,2 21,5±0,5 35,0±0,5 13,0±0,5
Sm 5,6±0,2 7,3±0,7 4,6±0,2 6,3±0,1 17,2±0,6
Та 0,9±0,1 1,6±0,3 0,7±0,2 0,8±0,1 1,2±0,1
1Ь 0,64±0,02 0,72±0,20 0,46±0,10 1,84±0,47 1,17±0,06
Th 9,0±0,8 15,7±0,9 12,9±0,6 5,4±0,2 14,9±1,0
Ti 8100±140 6210±110 0010±90 12750±350 0040+-2.20
u 3,7±0,2 3,0±1,0 2,5±0,9 2,2±0,3 4,8±1,8
v 121±9 159±7 146±5 199±11 114±6
УЬ 3,2±0,5 2,2±0,3 2,3±0,5 4,4±0,5 4,8±0,7

К-86-КАL К-87-КАL К-88 - КАL К-89-КАL К-90-КАL

А1% 9,71±0,13 10,05±0,25 8,95±0,05 11 ,20±0,17 8,40±0,30
As 8,2±0,3 4,8±0,4 9,3±1,2 16,1±1,2 6,2±0,3
AJJ 0,017±0,009 < 0,007 < 0,008 <0,01 0,040±0,009
Ва 470±100 558±218 531±30 <200 195±80
Вr 3,5±0,7 < 1,2 < 1,2 <2,1 1,9±0,9
Се 78±6 103±10 22'2±18 61±1 149±6
Со 18,8±1,7 10,9±1,6 18,7±1,2 15,5±1,4 13,7±1,4
Cr 117±11 00±13 71±3 282±18 1 ~12
Cs 12,8±0,4 6,2±1,7 4,5±0,6 < 1,7 3,5±0,4
Dy 5,6±0,6 5,6±0,2 12,7±0,5 6,6±0,3 5,6±0,2
Eu 1,1±0,2 1,8±0,4 3,6±0,1 2,0±0,2 1,8±0,1
350
Fe% 4,31±0,42 4,40±0,67 3,76±0,09 6,54±0,04 3,27±0,08
Hf 6,6±0,6 11 ,0±2,1 9,5±1,1 7,9±0,9 10,3±0,4
К% 2,67±0,36 0,90±0,20 1,98±0,09 1,44±0,29 1,26±0,13
La 32,0±0,11 37,2±2,6 74,6±10,0 26,5±1,3 40,0±1 ,4
Lu 0,45±0,06 0,40±0,13 0,60±0,11 0,49±0,18 0,34±0,08
Mn 706±8 75±2 84±2 140±8 74±2
Na% 0,92±0,03 0,99±0,13 1,39±0,02 1,69±0,10 1,37±0,17
Nd 33±11 38±8 93±2 < 16 55±4
RЬ 170±10 89:±21 72±6 <36 63±7
sь 2,8±0,9 1,3±0,3 4,8±0,3 3,8±0,9 2,3±0,5
Sc 16,6±0,5 15,2±1,9 13,6±1,0 25,6±0,4 11,4±0,4
Sm 6,0±0,1 6,4±0,6 7,2±0,3 15,0±2,2 7,5±0,3
Та 1,25±0,18 1,9±0,1 1,2±0,1 1,4±0,1 1,1±0,1
ть 0,86±0,22 0,75±0,06 1,23±0,13 0,7±0,2 0,68±0,06
Тh 12,4±0,5 15,8±3,0 12,7±0,5 10,2±0,9 11 ,5±0,60
Ti 5650+.-290 6950±11 0 7540+--280 10500±525 7025±1 15
u 5,0±1,0 5,1±0,6 6,1±0,9 < 4,2 4,6±0,6
v 135±6 126±4 122!:7 115±6 86±3
УЬ 4,0±1,1 4,1±0,5 5,1±0,6 4,6±1,3 3,4±0,6

К-91-КАL К-92-КАL К-93- КАL К-94 -КАL К-95-КАL

А1% 8,18±0,11 8,8±0,2 . 8,25±0,25 8,94±0,2 10,5±0,1
As 8,4±2,5 5,5±0,4 9,8±1,4 20,7±0.2 6,1±0,8
Au < 0,008 <0,008 < 0,01 <0,01 < 0,014
Ва 510±30 517±50 240±50 663+-30 955±11 0
Вr 2,5±0,3 3,5±1,4 3,1±0,9 4,0±2,2 2,4±4
Се 100±7 190±7 101±3 80±1 234±15
Со 9,5±0,2 10,6±0,5 15,8±2,1 19,4±1,9 15,6±1,5
•
Сг 51±5 75±3 127±13 . 158±17 56:±2
Cs 4,4±0,3 4,2±1 ,1 7,3±0,6 10,3±0,8 5,0±1.2
Dy 7,1±0,8 9,4±0,2 8,6±0,2 9,5±0,6 5,5±0.2
Eu 1,7±0,1 3,0±0,1 1,6±0,2 1,3±0,1 2,6±0.2
Fe% 3,17±0,17 3,68±0,16 4,09±0,39 4,52±0,09 3,71±0,05
Hf 10,5±0,3 10,5±0,1 12,0±0,2 5,4±0,6 11 ,0±0,5
К% 1,27±0,11 1,57±0,03 3,59±0,01 3,39±0,28 0,95±0,08
La 42,2±3,4 59,2±4,6 42,2±6,0 39,6±1,3 75,9±2,1
Lu 0,45±0,07 0,55±0,03 0,68±0,20 0,44±0,14 0,79±0,16
Mn 84±4 71 ±4 842±13 По±5 494±30
Na% 1,39±0,12 1,43±0,01 1,66±0,03 1,13±0,12 1,41±0,13
Nd 51±4 88±8 ffi±18 38±3 П±10

RЬ 72±6 98±20 123±30 124±16 72±6

sь 5,7±0,2 1,3±0,3 120±50 2,9±0,3 2,9±0,9
Sc 11 ,4±0,6 12,5±0,7 14,8±0,5 16,8±0,1 12,7±0,2
Sm 7,8±1,4 11 ,5±1,4 8,3±1,0 7,3±0,1 14,5±0,5
Та 1,1±0,1 1,4±0,1 1,5±0,2 1,5±0,4 1,4±0,1
ть 0,66±0,25 0,98±0,02 1,18±0,20 0,83±0,11 1,22±0,10
Тh 10,6±0,9 13,1±0,1 15,5±0,6 13,4±0,4 12,8±0,5
Тi 7150±240 0140±70 6430±230 7385±145 5840±1480
u 8,1±1,3 6,4±2,8 10,3±2,1 6,6±1,0 6,7±2,3
v 90±15 95±4 125±7 82±8 170±
УЬ 5,1±0,6 4,5±0,9 5,1±0,7 3,3±0,1 4,4±0,3

351
 •
К-96-КАL К-97-КАL К-98-КАL К-99-КАL
А1% 9,33±0,12 11 ,30±0,15 11 ,7±0,2 11 ,0±0,2
As 27,2±2,0 12,8±1,3 10,8±1,7 14,1±1,8
Au <0,014 о ,049±0,019 < 0,024 <0,023
Ва 557±140 552±110 827±200 898±175
Вr 2,8±1.7 0,8±0,2 5,0±2,5 <2,2
Се 148±12 86±8 98±4 . 104±8
Со 31 ,7±1,6 21 ,3±1,2 17,3±2,0 19,9±1,6
Сг 109±11 335±30 328±24 142±5
Cs 8,5±0,1 8,5±0,3 < 3,6 7,8±1 ,0
Dy 8,2±0,2 8,1±0,5 8,0±0,2 7,1±0,3
Eu 1,9±0,1 0,7±0,2 1,6±0,4 1,6±0,3
Fe% 5,62±0,51 6,60±0,17 6,27±0,17 3,20±0,09
Hf 8,4±0,1 6,3±0,6 8,4±1,3 5,4±0,2
К% 4,39±0,56 1,19±0,08 1,59±0,03 2,53±0,13
La 57,8±2,7 32,8±0,6 38,4±1,8 43,1±2,2
Lu 0,82±0,38 0,38±0,06 0,46±0,02 0,47±0.05
Mn 1820±110 417±11 172±8 800t35
Na% 1,42±0,34 0,43±0,05 0,62±.Q,03 1,17±0,08
Nd 72±1 124±11 < 70 117±14
RЬ 218±16 340±40 < 125 321±47
sь 4,0±0,9 4,3±0,5 3,0±0,5 3,9±0,3
Sc 16,8±0,1 35,3±0,5 36,3±1,8 20,7±0,4
Sm 10,8±0,3 8,9±0,8 9,2±0,5 8,4±0,2
Та 1,3±0,20 2,0±0,3 3,0±0,3 2,0±0,2
ть 1,20±3,38 0,72±0,08 1,0±0,2 0,78±0,12
• Th 16,7±0,7 8,2±0,6 7,7±0,2 10,8±1 ,1
Ti 6105±355 10800±400 10200±370 8825±225
u 4,8±0,2 1,4±0,4 2,0±0,2 1,6±0,2
v 123±4 187±6 169±5 144±4
УЬ 5,0±1,3 3,8±0,7 4,0±0,4 3,4±0,4

CHEMICAL CONTENT OF MEDIEVAL SGRAFFITO CERAMIC

FINDINGS _
11. INVESTIGATION OF ARCHAELOGICAL FINDINGS FROM
KALIAKRA, KAVARNA AND BALCIK (Xll-XIVC.)
R. О J 1N G О V А, 1. К UL Е V, 1. Р Е N Е V

(Summary)

Using neutron activation analysis the content of 30 elements is determined in 83

medieval sgraffito ceramic findings (Xll - XIV с.) excavated in Kaliakra, Kavarna and
Balcik.
The local origin of part (about 50%) of the investigated findings is proven Ьу means
of suitaЫe matemathical methods (cluster and discriminant analysis). Simultaneously
the results indicate that sgraffito ceramics has been imported from several places
obviously situated o utside North - Eastern Bulgaria.

352
 МОРФОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА КЕФАЛА MUGIL
CEPHALUS LINNAEUS, 1758 (PISCES, MUGILIDAE) ОТ
БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ

янлки сивкав

Кефалът Mugil cephalus е wupoko разпространен no българсkото Черно­

морсkо kpauбpe>kue. Същевременно gосега у нас лuncBa цялостно nроучВане на
неговата морфологuя. В работuте на МороВ (1931) , Дренсku (1951), Стоянов u
gp. (1963) се gаВат само отkъслечнu gаннu за няkоu мерuстuчнu nрuзнацu,
uзBegeнu nреuмущестВено Върху eguнuчнu еkзuмnлярu uлu заuмстВанu от чy­
>kgu аВторu .

Обр. 1. Mugil cephalus. Варненсku залuВ, gъmkuнa 342 мм.

В настоящата статuя отразяваме резултатuте от бuометрuчнuя ана­

лuз на морфологuчнuте nрuзнацu на kефала М . cephalus от българсkото Чер­
номорсkо kpauбpe>kue. ИзслеgВанu са 200 nолоВозрелu еkземnляра. Бuометрu­
чнuят аналuз е uзВърwен Върху 36 морфологuчнu npuзнaka (9 мерuстuчнu u 27
nластuчнu) . Процентнuте стоuностu на отgелнuте nластuчнu nрuзнацu са
uзчuсленu спрямо станgартната gъл>kuна на тялото u gъл>kuната на глава­
та. Матерuалът е обработен no общоnрuетuте метоgu (ПраВguн, 1966; Плo­
xuнckuu, 1961; Maup, 1971 ).

МОРФОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА
D IV, 1 (7) 8 (9) ; А (11) 111 (7) 8 (9) ; Р 115 - 17; V 15 ; С1 (10) (11) 12 1; sqv. 42 -
45; vt 24 - 25 (Табл. 1)
Тялото е nроgългоВато , сплеснато странuчно (Вuсочuна 21 , 35 - 25, 89%;
wupuнa 12,87 - 15,78%) (обр. 1). Главата е голяма, леkо сплесната gорзално
(gьл>kuна 24,41 - 27,51 %; Buc.;uчuнa 58,17 - 64,87%; wupuнa 61 ,51 - 67,57%). Муцуната
е kъса, wupoka, със заоблен npegeн kpau. Горната челюст се uзgaBa слабо
npeg gолната u В заgнuя cu kpau не gостuга kрая на лаkрuмале. Лаkрuмале е
с npaB, сuтно назъбен Вентрален ръб u nokpu6a маkсuларе no цялата cu gьл­
>kuна. Очuте са сраВнuтелно големu (guаметьр 20,96 - 24,87%) с gобре разВuтu
мастнu kлenaчu, kouтo gocтuгari go зенuцата. Устата е голяма, с устна
цеnнатuна, egBa заgмuнаВаща Вертukалата от kрая на Вторuя носен отВор.

23 инм в , kн . 28 (43) 353

Премаkсuларе u gентале носят реснuчестu зъбu . ЛunсВат зъбu Върху Вомера,
nалатuнума, nтepuгougнuтe kocтu u eзuka. Опашното стебло е kъсо, нu cko ,
сплеснато странuчно (gъmkuнa 16,40 - 19,38%; Вuсочuна 9,24 - 11 ,39%; wupuнa
4,63 - 6,13%) .
две гръбнu nepku , отgеленu еgна от gруга на разстоянuе nрuблuзuтелно
равно на gъmkuнaтa н~ опашното стебло . Първата е no- kъc a от Втората u
се разполага оkоло среgата на тялото (gълЖuна на nърВата гръбна nepka 6,09
- 7,62%; Вuсочuна
11,48 - 14,14%; gълЖuна на Втората гръбна nepka 11,04 - 13,05%;
Вuсочuна 13,51 - 15,50%; антеgорзално разстоянuе 46, 28 - 50,81%). Състоu се
от четuрu wunoBugнu лъчu , от kouтo nърВuте трu са с nрuблuзuтелно eg-
нakBa gъrokuнa , gokaтo четВъртuят е оkоло gBa nътu no-kъc от тях. Птерu ­
гофорът на nърВuя лъч леЖu меЖgу неВралнuте uзрастъцu на cegмu u осмu
гръбначнu nрешленu . Втората гръбна nepka се намuра заg началото на анал­
ната u Вkлючва eguн неразkлонен u 7 - 9 разkлоненu лъча . Птерuгофорът Н '1
nърВuя u лъч леЖu меЖgу неВралнuте uзрастъцu на трuнаgесетu u четu р ~· ­
наgесетu гръбначнu nрешленu. Аналната nepka е малkо nо- gълга, но no- нu cka
от Втората гръбна (gъrokuнa на основата 12,41 -14,65%; Вuсочuна 13,71 -15,85%)
u ВkлючВа 2 - 3 wunoBugнu u 7 - 9 разkлоненu лъча. Птерuгофорът на nърВuя
u лъч се намuра меЖgу хемалнuте uзрастъцu на gBaнageceтu u трuнаgесетu
гръбначнu nрешленu . Гръgнuте nepku са nо- gългu от kоремнuте (gъmkuнu на
гръgнuте nepku 15,66 - 18,74%; gълЖuна на kоремнuте nepku 13,91 - 16,49%) u се
разполагат странuчно на тялото, Bucoko, неnосреgстВено заg заgнuя kpau на
оnерkулума. Те съgърЖат 1 неразkлонен u 15 - 17 разkлоненu лъча.
Цялото тяло, Вkлючuтелно бузuте, оnерkуларнuя ana-
. рат u заgнuте g6e третu на gолната челюст, е nokpu-
тo с цukлougнu люсnu . Люсnuте Върху гърба, странuте
на тялото u kорема са egpu u снабgенu с eguнuчнu kа­
налчета. Върху гръбната част на главата люспестата
nokpuBka gостuга npegнuтe носнu отВорu (обр. 2). ПърВu­
те няkолkо pega люсnu, разnолоЖенu меЖgу gВата носнu
отвора , са сuтнu , gokaтo В слеgВащuте pego6e те рязkо
нарастват u се uзра6няВат no размерu с люсnuте на
тялото. Hag основата на гръgнuте u kоремнuте nepku u
от g6ете странu на основата на nърВата гръбна nepka
uма eguнuчнu уgълЖенu люсnu.
Обр . 2. Mugil cephalus.
Гръбната част на тялото u главата са с тъмносu6
Гла6а , глеgана om
цвят , а kоремът е сребрuстобял . По странuте на тяло­
горе , gьmkuнa 67,8 мм .
то слабо се очертават pegy6aщu се тъмнu u с6етлu
наgлъЖнu u6uцu, съот6етст6ащu на броя на наgлъЖнuте pego6e люсnu. В
горната nолоВuна на основата на гръgнuте nepku uма тъмносuньо петно.

Таблuца 1
Бuомеmрuчна xapakmepucmuka на kефала Mugil cephalus om бьлгарсkо­
mо черноморсkо kpauбpe>kue

ПQuзнауu Пm х ±Sx s cv n
01 4 4,00 ± 0,00 0,00 0,00 2Ю
0111 1 1,00 ± 0,00 0,00 0,00 2Ю
0112 7 - 9 7,96 ± 0,02 0,34 4,27 2Ю
· Д 2 - 3 2,99 ± 0,01 0,10 3,34 2Ю
~
р
7 - 9
15 - 17
7,97 ± 0,02
15,91±0,04
0,26
0,54
3,26 2Ю
3,39 2Ю

354
 с -
1 о 12 11 ,92 ± 0,02 о.за 2,52 2JO
sqv. 42 - 45 43,40 ± 0,23 3,22 7,42 2JO
vt 24 - 25 24,33 ± 0,05 0,47 1,93 100
1,см 15,74 - 27,62 21 ,87 ± 0,24 2,40 10,97 100
В npoцeнmu kъм gъл>kuнama на mялоmо (1)
IC 24,41 - 27,51 25,73 ± 0,06 0,61 2,37 100
н 21 ,35 - 25 ,89 23,23 ± 0,09 0,91 3,92 93
mH 12,87 - 15,78 14,47 ± 0,06 0,62 4,28 100
h 9,24 -11,39 10,40 ± 0,05 0,46 4,42 100
тh 4,63 - 6,13 5,41 ± 0,03 0,30 5,54 100
AD 46 ,28 - 50 ,82 48,15 ± 0,09 0,95 1,97 100
PD 14,59-17,39 16,17 ± 0,06 0,63 3,90 100
AV 36,67 - 40 ,76 38,27 ± 0,08 0,76 1,98 00
м 68,52 - 72,14 70,08 ± 0,08 0,80 1,14 00
lc 16,40 - 19,38 17,98 ± 0,06 0,64 3,56 100
IDI 11,48 - 14,14 12,71 ± 0,06 0,57 4,48 00
HDI 6,09 - 7,62 6,80 ± 0,03 0,34 5,00 100
IDll 13,51 - 15,50 14,56 ± 0,05 0,50 3,43 100
HDll 11 ,04 - 13,05 12,06 ± 0,05 0,49 4,06 00
1А 13,71 - 15,85 14,84 ± 0,05 0,50 3,37 00
НА 12,41 -14,65 13,70 ± 0,05 0,49 3,58 100
IP 15,66 - 18,04 16,76 ± 0,05 0,55 3,28 100
IV 13,91 - 16,49 15,13 ± 0,05 0,52 3,44 100
P-V 17,81-20,17 18,87 ± 0,05 0,54 2,86 97
V-A 31 ,52 - 35,73 33,72 ± 0,09 0,92 2,73 93
В npoцeнmu kъм gъл>kuнama на глаВаmа (IC)
r 26,02 - 30,62 28,25 ± 0,1 о 1,04 3,00 100
о 15,96 - 19,07 17,68 ± 0,07 0,72 4,07 100
р:> 56,20 - 60,80 58,37 ± 0,12 1,19 2,05 100
io 34,31 - 39,52 36,33 ± 0,13 1,33 3,00 00
не 58,17 - 64,84 61,83 ± 0,16 1,50 2,55 100
тС 61 ,51 - 67,57 64,46 ± 0,15 1,50 2,33 100
Забеле>kkа: DI - броО на лъчuте В nърВа гръбна nepka; 011, - броu на нераэ-
kлоненuте ~чu Във Втора гръбна nepka; 0112 - броu на разkлоненuте лъчu ВъВ Втора
гръбна nepka; А, - броО на неразkлоненuте лъчu В аналната nepka; А2 - броu на
разkлоненuте лъчu В аналната nepka; Р - броu на лъчuте В гръgнuте nepku; С
- броО на лъчuте В опашната nepka; sqv. - броu на 1наnречнuте pegoBe люсnu;
vt - броО на гръбначнuте npewлeнu; 1- станgартна gъл>kuна на тялото; IC -
gъл>kuна на главата; Н - Вuсочuна на тялото; тН - wupuнa на тялото; h -
Вuсочuна на опашното стебло; тh - wupuнa на опашното стебло; AD - анте­
gорзално разсmоянuе; PD - nостgорзално разстоянuе; AV - антеВентрално
разстоянuе; М - антеанално разстоянuе ; lc - gъл>kuна на опашното стебло;
IDI - gъл>kuна на основата на nърВа гръбна nepka; HDI - Вuсочuна на nърВа гръбна
nepka; IDll - gъл>kuна на основата на Втора гръбна nepka; HDll - Вuсочuна на
Втора гръбна nepka; 1А - gъл>kuна на основата на аналната nepka; НА - Вuсочuна
на аналната nepka; IP- gъл>kuна на гръgнuте nepku; N - ·gъл>kuна на kоремнuте
nepku; P-V - nеkтоВентрално разстоянuе; V-A- Вентроанално разстоянuе; r -
nреgочно разстоянuе; о - guаметър на очuте; ро - заgочно разстоянuе; io -
ме>kgуочно разсmоянuе; НС - Вuсочuна на главата; тС - wupuнa на главата .

355
 ЛИТЕРАТУРА
Д р е н с k u, П. 1951. Puбu me В Българuя. С., 268 с.
М а u р, Э. 1971. П рu нцu nы зоологuч есkоu cucmeмamuku . М., 454 с.
М о р о В , Т.1931. CлagkoBogнume puбu В Българuя. С., 93 с.
П л ох u н с k u О, Н. 1961. Бuомеmрuя. HoBocuбupck, Cuб.omg. АН СССР, 354 с.
П р а Вg u н , И . 1966. PykoBogcmBo no u зученuю рыб. М .
С m о я н о В u gp. 1963. Puбume В Черно море. Варна, 242 с.

MORPHOLOGICAL CHARACTERISTICS OF Т Н Е MULLET MUGIL

CEPHALUS LI NNAEUS, 1758 (PISCES, MUGILIDAE) FROM ТНЕ
BULGARIAN BLACK SEA COAST
JANAKI SIVKOV

(Summary)

А morphological characteristics of the mullet Mugil cephalus from Bulgarian Black

Sea coast is given in the paper. There are 200 mature specimens examined.
А Ьiomet rical analysis is made on 9 meristic and 27 metric characters .

356
 МОРФОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГУЛЕША
NOEMACHEILUS BURESCHI DRENSКY, 1928 (PISCES, COBITIDAE)

янАки сивкав

Гулешъm Noemacheilus bureschi е onucaн om Дренсku (1928) no мamepuaлu

om peka Струма (Eгeucku басеuн). Ckopo слеg moBa Берг (1933) npueмa, че
xapakmepucmukume, gageнu за Buga, се nokpuBam с meзu на N. angorae, u mou
го ВkлючВа kamo негов nogBug, а uменно N. а. bureschi. Това се Възnрuема om
WuwkoB (1939) u om Banarescu u Nalbant (1964). По-kъсно Banarescu u Nalbant
(1978) nостаВят струмсkuя гулеш kъм Buga Orthrias brandti u го разглеЖgаm
kато nogBug О. Ь. bureschi.

Обр. 1. Noemacheilus bureschi с. Чemupцu; gъл>kuна 77 мм .

ПраВu Вnечатленuе, че В nосоченuте по-горе nyблukaцuu лuncBam сраВнu­

mелнu uзслеgВанuя мe>kgy cmpyмckuя гулещ u cъomBemнume BugoBe, kъм kouтo
тоО се nрuчuсляВа. Освен moBa се наблюgаВа разлuчuе npu omgeлнume аВторu
6 цuфро6uте cтouнocmu на мерuстuчнumе nрuзнацu , koemo npegnoлaгa, че
uзBogume са npa6eнu гг.аВно om лumepamypнu gаннu uлu aBmopume са разnо­
лагалu само с eguнuчнu еkземnлярu.
ИзхоЖgаОku от тезu съобраЖенuя, В насmоящаmа cmamuя се npaBu еgна
nо-nълна морфометрuчна xapakmepucmuka на марфологuчнumе nрuзнацu (мe­
pucmuчнu u nластuчнu) на струмсkuя гулещ Върху масов маmерuал, kоято npu
бъgещu uзслеgВанuя мо>kе ga nослуЖu за основа npu сраВненuеmо му с gpyгu
nonyлaцuu. В maзu Врьзkа заnазВам uмemo на Buga N. bureschi, onucaн от
Дренсku (1928), go оkончателноmо uзясняВане на негоВuя cmamyc no nьтя на
сраВнuтелнu uзслеgВанuя .
Обработенu са 11 о nолоВозрелu еkзuмnляра om р. Струма. Извършен е бuо­
метрuчен аналuз на 36 морфологuчнu npuзнaka (11 мepucmuчнu u 25 nластuчнu).
Проценmнumе cтouнocmu на omgeлнume nлacmuчнu nрuзнацu са uзчuсленu сnря­
мо cmaнgapmнama gьлЖuна на mялоmо u gьл>kuна на глаВаmа. Маmерuалът е
обработен no общоnрuетuте мemogu (ПлохuнсkuО, 1961 ; ПраВguн , 1966; Maup,
1971).
МОРФОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА
О 111 (7) 8 (9) ; А 111 5 (6) ; Р 1 9 - 10; V 17 ; С1 (15) 16 (17) 1; vt 38 - 40; (mабл. 1) .
Тялото е уgълЖено, с ВретеноВugна форма (Вuсочuна 15, 37 - 21,15%; wupuнa

357
13,49-19,08%). Опашното стебло е kъсо, нucko, сплеснато сmранuчно (gълЖuна
17,48 - 21 ,35%; Вuсочuна 9.42 - 11 ,70%; wupuнa 5,64 - 8,56%). Главата е малkа, с
wupuнa, по-голяма от Вuсочuната (gъmkuнa на главата 20,55 - 24, 05%; Вuсочuна
53,39 - 63,83%; wupuнa 62,79 - 74,47%). Муцуната е koнuчecka, заоблена прu Върха
cu, с gълЖuна, по-голяма от заgочното пространство (gълЖuна на муцуната
43,62 - 52,27%; заgочно разстоянuе 35,54 - 41,67%). Очuте са малku , uзнесенu В
горната част на главата, с guаметър, nо-мальk от меЖgуочното разстоянuе
(guаметър на очuте 14,84-20,29%; меЖgуочно разстоянuе 18,11 - 26,47%) . Уста­
та е gолна , nоgkоВообразна, с устна цепнаmuна, неgостuгаща npegнuтe носнu
отВорu. Горната u gолната устна са месестu u разgеленu nосреgстВом ясно
uзразенu меguалнu бразgu на gBa gяла. Tpu чuфта тънku мустачku , от kouтo
пърВuте gBa uзлuзат от преgнuя kpau на муцуната, а третuят - от ъалuте
на устата u В заgнuя cu kpau заgмuнаВа среgата на очuте.
Гръбната перkа е kъса , нucka (gълЖuна на основата 14,01 -17,10%; Вuсочuна
14,76- 21,66%). Разnолага се ВъВ Втората nолоВuна на тялото , с начало малkо
npeg началото на kоремнuте nepku (антеgорзално разсmоянuе 48,36- 53, 08%;
антеВентрално разстоянuе 49,39 - 54,11%). Птерuгофорът на nърВuя u лъч
леЖu мe>kgy неВралнuте uзрастъцu на 12 - 13 nрешленu. Аналната nepka е
uзнесена сuлно назаg , на разстоянuе 2 - 3 nрешлена заg аналнuя отвор. Тя е
с kъса основа, Bucoka u с отсечен заgен ръб (gълЖuна на основата 6,91 - 8,91 %;
Вuсочuна 13,13-17,99%). Птерuгофорът на nърВuя uлъч леЖu меЖgу хемалнuте
uзрастъцu на 23 - 24 гръбначнu nрешленu. Гръgнumе nepku са wupoku В среg ­
ната cu част u заостренu наkрая. В заgната cu част gостuгат началото на
гръбната перkа. Коремнuте пepku са по-теснu u по-kъсu от гръgнuте u насо­
ченu назаg , gостuгат аналнuя отВор (gълЖuна на гръgнuте пepku 18,56 - 24,80%;
gълЖuна на kоремнuте nepku 15,53 -19,80%). Оnашната перkа е ВuлуЖно раз­
kлонена В заgнuя cu kpau (обр. 1). ·
Тялото е поkрuто със сuтнu , nлътно npukpeneнu В kоЖата цukлougнu лю­
сnu. Странuчната лuнuя е nълна . Тя е gъгообразно uзВuта В nреgната cu
nолоВuна , слеg kоето nръgълЖаВа no среgата на странuте на тялото u за­
ВършВа В kрая на опашното стебло.
ОсноВнuят цВят на тялото е сВетлоЖълтенukаВ. Върху гърба, от kрая на
главата go началото на опашната nepka, uма от 12 go 14 mъмноkафяВu nра­
Воъгълнu петна. Главата u странuте на тялото са осеянu от неnраВuлнu no
форма тъмноkафяВu nетна.
Полученuте от мен стоuностu на мерuстuчнuте nрuзнацu nоkазВат съ­
щестВенu разлuчuя от тезu , gageнu от Дренсku (1928). Те се отнасят наu­
Вече go броя на неразkлоненuте лъчu В гръбната u аналната nepku, kouтo
npu
Bcuчku uзслеgВанu еkземnлярu (11 О) поkазаха nосmоянстВо В броя, а uменно 3,
u не бе установен нuто eguн еkземnляр с 2 лъча, kakтo посочва Дренсku (1928).
Т езu цuфрu Вероятно са gaлu noBog на Берг (1933; 1949} ga npueмe струмсkuя
гулеш kато nogBug на N. angorae, nрuтеЖаВащ no gаннu на автора no gBa
неразkлоненu лъча В гръбната u аналната nepku.

358
Бuомеmрuчна xapa~mepucmuka на гулеша Noemacheilus bureschi om
peka Струма

- -
П~uзнацu lim х + Sx s ()./ n
1 2 3 4 5 6
01 3 3,00 ± 0,00 0,00 0,00 110
02 7 - 9 7,98± 0,03 0,36 . 4,51 110
А1 3 3,00 ± 0,00 0,00 . 0,00 110
~ 5 - 6 5,04 ± 0,02 0,19 3,77 110
р1 1 1,00 ± 0,00 0,00 0,00 110
р2 9 - 10 9,71 ± 0,04 0,46 4,74 110
v1 1 1,00 ± 0,00 0,00 0,00 110
v2 7 7,00 ± 0,00 0,00 0,00 110
с1 2 2,00 ± 0,00 0,00 0,00 87
с2 15 - 17 16,75± 0,05 0,49 2,92 87
vt 38 - 40 39,00 ± 0,07 0,71 1,97 108
1, см 43 ,90 - 69 ,80 55,04 ± 0,62 4,90 8,900 62

В npoцeнmu kьм gъл>kuнama на mялоmо (1)

IC 20,55 - 24,05 22,23 ± 0,09 0,75 3,37 62

н 15,37 -21 ,15 17,37 ± 0,15 1,22 7/J2. 62
mH 13,49 - 19,08 16,16 ± 0,17 1,37 9,04 62
h 9,42 - 11 ,70 10,33 ± 0,06 ~48 4,65 62
mh 5,64- 8,56 7,19 ± 0,08 0,64 8,90 62
AD 48,36 - 53,08 50,74 ± 0,14 1,11 2,19 62
PD 34,17 - 39 ,24 36,43 ± 0,15 1,22 3,35 62
AV 49,39 - 54,11 51 ,75 ± 0,14 1,08 2,09 61
м 69,08 - 75,18 72,76 ± 0,15 1,18 1,62 62
lc 17,48 - 21 ,35 19,53 ± 0,11 0,83 4,25 61
ID 14,01 -17,10 15,28 ± 0,09 0,73 4,78 62
но 14,76 - 21 ,66 17,85 ± 0,18 1,40 7,84 62
\А 6,91 - 8,91 7,93 ± 0,06 0,47 5,93 00
НА 13'13 - 17 ,99 ·15,87 ± 0,16 1,23 7,75 62
IP 18,56 - 24,00 21,43 ± 0,15 1,15 5,37 62
IV 15,53 - 19,80 17,32 ± 0,12 0,94 5,43 62
P-V 26,92 - 32,12 29,80 ± 0,15 1,17 3,93 62
V-A 19,69 - 24,52 21,78 ± 0,13 1,07 4,91 62

В npoцeнmu kъм gъл>kuнama на глаВаmа {IC)

г 43,62 - 52,27 47,97 ± 0,24 1,89 3,94 62

о 14,84 - 20,29 17,72 ± 0,17 1,34 7,r:IO 62
~ 35,54 - 41 ,67 38,37 ± 0,20 1,54 4,01 61
io 18,11 - 26,47 22,68 ± 0,23 1,84 8,11 61
не 53 ,39 - 63 ,83 58,06 ± 0,31 2,43 4,18 62
mC 62,79 - 74,47 68,14 ± 0,36 2,88 4,23 62

359
 Забел~>kkа: 01- броu на неразkлоненuте лъчu на гръбната nepka; 0 2 - броu
на разkлоненuте лъчu В гръбната nepka; А, - броu на неразkлоненuте лъчu В
аналната nepka; А2 - броu на разkлоненuте лъчu В аналната nepka; Р, - броu
на неразkлоненuте лъчu В гръgнuте nepku; Р2 - броu на разkлоненuте лъчu В
гръgнuте nepku; V, - броu на неразkлоненuте лъчu В kоремнuте nepku; V2 -
броu на разkлоненuте лъчu В kоремнuте nepku ; С, - броu на неразkлоненuте
лъчu В опашната nepka; С 2 - броu на разkлоненuте лъчu В опашната
nepka; vt
- броО на гръбначнuте nрешленu; 1 - станgартна gълЖuна на тялото; IC -
gълЖuна на главата; Н - Вuсочuна на тялото; тН - шuрuна на тялото ; h -
Вuсочuна на опашното стебло; тh - шuрuна на опашното стебло; AD - анте­
gорзално разстоянuе ; PD - nостgорзално разстоянuе; AV - антеВентрално
разстоянuе; АА - антеанално разстоянuе; lc - gълЖuна на опашното стебло;
ID - gълЖuна на основата на гръбната nepka; НО - Вuсочuна на гръбната
nepka; IA - gълЖuна на основата на аналната nepka; НА - Вuсочuна на анална­
та nepka; IP - gълЖuна на гръgнuте nepku; IV - gълЖuна на kоремнuте nepku;
P-V - nеkтоВентрално разстоянuе; V-A - Вентроанално разстоянuе; г - nреgо­
чно разстоянuе ; о - guаметър на очuте; ро - заgочно разстоянuе; io - меЖ­
gуочно разстоянuе; НС - Вuсочuна на главата; тС - шuрuна на главата.

ЛИТЕРАТУРА
Бе р г, Л . С.1933. Рыбы nресных Bog СССР. Ленuнграg , 1-2: 154.
Б е р г, Л. С. 1949. Рыбы nресных Bog СССР u соnреgельных стран. М.-Л., АН
СССР, 2, 925 с.
Д р е н с k u, П. 1928. Neтacheilus bureschi nov. spec. - ИзВ. Царсkuте npupogoн.
uнстuтутu , 1: 160 - 163.
Д р е н с k u, П. 1951. Рuбuте В Българuя. С., 268 с.
Ма u р, Э. 1971. Прuнцunы зоологuчесkоu cucтeмaтuku. М. , 454 с. .
Плoxuнckuu, Н . 1961. Бuометрuя. HoBocuбupck. Сuб. отgел. АН СССР, 354 с.
П р а В g u н, И. 1966. PykoBogcтBo no uзученuю рыб. М.
Ш u ш k о В, Г. 1939. Върху няkоu ноВu u слабо nознатu нашенсku cлagko6ogнu
puбu. - Гоg. Соф. у-т, фuз. - мат. ф-т , 35, 3: 124 - 130.
В а n а r е s с u, Р. and N а 1 Ь а n t, Т. 1964. Suswasserfische der Turkei. - Mitt.
Haтburg . Zool. Mus. lnst., 61: 159-201.
В а n а г е s с u, Р ., Т. N а 1 Ь а n t und S. В а 1 i k. 1978. Suswasserfische der
Turkei. 11. Teil. Die Gattung Orthrias der Turkei und in Sudbulgarieri (Pisces, Cobltidae,
Noeтacheilinae). - Mitt. НатЬ. Zool. Mus. lnst., 75: 255-266.

MORPHOLOGICAL CHARACTERISTICS OF ТНЕ LOATCH

NOEMACHEILUS BURESCHI DRENSКY, 1928 (PISCES, COBITIDAE)

JANAKY SIVKOV

(Suттary)

А тorphoтetric analysis of the тorphological characters of the loatch Noeтacheilus

bureschi froт the Struтa river in Bulgaria is таdе. There are 11 о тature speciтens
exaтined. The Ьioтetrical analysis is carried out on 36 features (11 тeristic and 25
теtгiс).
Sоте essential differences are found out in coтparison with data of Drensky (1928)
in nuтerical values of rays both of the dorsal and anal fins.

360
МОРФОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МИдАТА SCAPHARCA
INAEQUIVALVIS (BRUGUIERE, 1789) (BIVALVIA, ANADARIDAE) ОТ
ЧЕРНО МОРЕ

ЛЮБОМИР ЗАПРЯ НОВ

МарuноВ, CтoukoB u Бареk (1983) съобщават за еgна нова мuga В Черно

море, намерена В сублuторалната зона на Варненсkuя залuВ, оnреgелена kато
Anadara sp.
По-kьсно Кънева - АбаgЖuеВа u МарuноВ (1984} gaBam gоnьлнumелна uнфор­
мацuя за разnрос!'Тlраненuето на тазu мuga В разлuчнu зонu на бьлгарсkото
Черноморuе, kakтo u gаннu за морфологuяmа на чepynkama u. В сmатuята cu
аВторuте уточняват uмето на Buga, kато moзu nьm го отнасят kьм pog
Cunearca, а uменно - Cunearca cornea (Reeve}, noзoBaBauku се на оnреgелянето,
uзВърwено от Я. И. СтаробогаmоВ от Зоологuчесkuя uнстumут на АН СССР.
С uзkлюченuе на работата на МарuноВ (1985), В koяmo наново се uзnолзВа
uмето Anadara sp., то 8 останалuте nyблukaцuu на българсku aBmopu - ЦBe­
mkoB, Марuнов (1986}, МарuноВ, CтoukoB, Лu (1989) u МарuноВ (1990), е Bъзnpuemo
BugoBomo uме Cunearca cornea (Reeve). Това uме се Възnрuема u om В. Золота­
реВ u П. ЗолотареВ (1987}, kогато те съобщаВаm за nьpBu nът nрuсъстВuето
на Buga 8 съВетсkата черноморсkа фауна. Същевременно Gomoiou (1985), от­
белязва nрuсъстВuето ВъВ Boguтe на Румънuя на формu om Scapharca.
От цuтuраната лuтература става ясно, че В Черно море ycnewнo се
аkлuматuзuра eguн нов npegcmaBuтeл на меkотелната му фауна. СъщеВре­
меннсr1nраВu Вnечатленuе лunсата на еguнстВо на aBmopume относно таkсо­
номuчнuя статус на тозu Bug, лuncama на nоgробна разработkа на неговата
морфология, основана на сраВнuтелен аналuз с мamepuaлu om gpyгu место ­
нахоguща, kakтo u с блuзku BugoBe. Т езu обсmояmелсmВа onpegeлuxa u зaga­
чume на настоящото uзслеgВане , а uменно ga се gage морфологuчна xapakтe­
pucmuka на тозu нов nрuwьлец В Черно море, kamo се нanpaBu onum за uзя­
сняВане на BugoBuя му статус на основата на сраВнumелен аналuз с матерu­
алu om разлuчнu местонахоguща.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ
Scapharca inaequivalvis .
105 целu pakoBuнu , Варненсku залuВ, 11 март 1987 г.;
11 леВu ВалВu, Варненсku залuВ, 5 anpuл 1985 г.;
1З целu pakoBuнu, Венецuансkата лагуна на Среguземно море, 01 .08.1984 г.;
3 целu pakoBuнu , Яnонсkо море.
Scapharca cornea
21 ВалВu , Фuлunuнcku ocmpoBu.
Измерването на матерuала се uзBъpwu с nомощmа на шублер, с точност
go 0,05 мuлuмеmра.
ПроВеgен беше бuометрuчен аналuз на 7 морфологuчнu npuзнaka (6 nлacmu-

361

•
 чнu u eguн мерuстuчен) - L (gълЖuна на
раkо8uната) , Н (Вuсочuна на раkоВuна­
та) . S (шuрuна на раkоВuната), h (Вuсо­
чuн а на ВалВата) , 1 (gълЖuна на ВалВа­
та} , d (gълбочuна на ВалВата).. Rb (броu
на раguалнuте ребра).
Изчuсленu бяха среgната арuтметu­
ч на (х}, неuната 2решkа (Sx}, среgното
kВаgратuчно отkлоненuе (S) , kоефuцuен­
тъm на Варuацuя (CV) u t - kрuтерuят на
Стюgьнт за оценkа стеnента на разлu-
Обр 1 Scapharha inaequivalvis BapнeнckLJ чuята (Maup, 1971 ; Плoxuнckuu, 1961).
зanut3, gъmkuнa 52 мм. СраВнuтелнuят матерuал нu бе nре-
gостаВен любезно от Akuxuko Матсуkу­
ма от Нацuоналнuя музеО В Яnонuя u Паоло Цезарu от Музея ВъВ Венецuя
(Италuя) , за kоето uм uзразяВаме с~рgечната cu благоgарност.

МОРФОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА (ОБР. 1)

РаkоВuната на Scaptiarca inaequivalvis от Черно море е голяма (L=35,60 -
59,55 тm ; Н=29 ,10- ~.90 тm; 8=26,55- 43,60 тт} , с овално mpaneцoBugнa форма
(H/L=74,61 - 91,27% (х=83 ,18%); S/H=77,53 - 100,24% (х=90,39%) (Табл. 1). двете
масuВнu u сuлно uзgyтu kьм Върха cu ВалВu се разлuчаВат no размерu , kато
лявата е малkо nо-голяма (h=29 ,50 - 49,20 тт) от gяснаmа (h=29,00 - 49,80 тт)
u забелеЖuмо я nokpuBa npu Вентралнuя ръб. ОсноВнuят Ltм цВят е бял, а kъм
умбоналната cu част са оранЖеВоЖълтu.

Таблица 1
Бuомеmрuчна xapakmepucmuka на морфологuчнumе nрuзнацu на
pakoBuнama на Sc. inaequivalvis om Черно море

Прuзнацu liт х± Sx S CV% n

L 35,60 - 59,55 46,65 ± 0,48 4,90 10,51 105
н 29,1 о - 48,90
38,68 ± 0,36 3,71 9,00 105
s 34,88 ± 0,36
26,55 - 43 ,60 3,68 10,56 105
H/L 83,18 ± 0,31
74,61 - 91 ,27 3,16 3,80 105
S/L 63,1 О - 84,34
75,17 ± 0,39 3,99 5,30 105
S/H 90,39 ± 0,36
77 ,53 - 100,24 ~ 3,71 4,11 105
RЬ 32,14 ± 0,13
29,00 - 35,00 1,28 3,99 105
Умбусът е uзnъkнал с kлюноВugна форма u е орuентuран нanpeg. Лuгамен-
тът е Външен с черноkафяВ цВят u nрuт~ЖаВа 1 - 2 шеВрона, kouтo nоняkога
лunсВат .
Външната nоВърхност на раkоВuната е nokpuтa с черноkафяВ nepuocтpa­
kyм u uма раguално набразgена сkулnтура, kато лявата ВалВа е с Възлести
ребра, а gясната - с глagku. Ребрата, на броu 29 - 35 (Х=32,14}, са nраВоъгълнu
no форма , а uнтерВалът меЖgу тях е раВен на шuрuната uм.

362
 П раВuя т таkсоgонтен kлюч е разnолоЖен от g6ете странu на nъna u е
със тавен от не nреkьснат peg м ногочuслен u зъбчета, намаляВащu no размер
от вън u н аВъ mре.
Въmреwната n оВърхн осm е бяла на цВяm u uма раgu ално лъчева сkулnтура,
ko яmo gос тu га go м aнm u uн ama л uнu я.

ОБСЪЖДАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ
За uзясняВане на BugoBuя статус на черноморсkuя Bug, съобщен от Кънева
- АбаgЖu еВа u М арu ноВ (1984} kато Cunearca cornea (Reeve), се uзBъpwu сраВ­
нu телен аналuз с матерuалu от BugoBeme Sc. cornea от Фuлu nuнcku тe ост­
роВu u Sc. inaequivalvis om Яnо нсkо u Cpeg1. емно море.
О т сраВне нum е морфометрuч нu gаннu н ~1 n рuзнацuте на 11 леВu Вал6u от
Sc. cornea, с nоgобен матерuал от Варненсkuн залuВ , cmamucmuчecku разлu­
чuя ycm a нoBux В gълбо чu н ата на ВалВu те (t= 3,5b} u В nроцентн u mе оm ноwе нuя
(d\I u d\h) (t=3,75 u 4,56) , kато u В трuте случая cтouнocm ume са no-Bucoku npu
еkзе мn лярumе о т Ч ер н о м о ре (Т абл. 2).
Hapeg с mo6a npaBu 6nечатле нuе, ч е ВалВuте на Sc. cornea са сраВнu телно
малku (леВ u : 1=24,50 - 29,55; h=20,80 - 24,55; d=8,40 - 9,70; n=9; gecнu: 1= 18,15 -
28,20; h=14,45 - 23,35; d=5,70 - 10,15) , слабо uзgyтu kьм Върха u В заg наmа cu
часm са тъмн о сuньо зеле нu н а цвят , а meзu от Черно море gocmuгa m nо­
големu размерu (леВu: 1=35,00 - 59,00; h=29,50 - 49,20; d=I 3,35 - 21 ,85, gecнu:
1=35,00 - 58,65; h=29,00 - 49 ,80; d=13,20 - 21 ,80), сuлно uзgymu kьм Върха u много
pяgko се забелязва с uн ьозелено оцВеmяВан е В заgнаmа часm .
Лuгаменmът npu BaлBume на Scapharca cornea е черВеноkафяВ u Вuнагu uма
1- 2 wеВрона, gokamo npu черноморсkuте npegcmai3uтeлu mou е черноkафяВ на
цВя т u uма 1 - 2 wеВрона, koumo nоняkога лunсВат.
E guн о т същесm 6енumе белезu за разгранuч аВане на BugoBeme om pog
Scapharca, cnopeg професор НаЬе (1965) , е броят на paguaлнume ребра.

Таблuца 2
СраВнumелна б uомеmрuчна xapakmepucmuka на леВu ВалВu на Sc.
cornea om Фuлunuнume u Sc. inaequivalvis om Черно море

Прu зн ацu Sc. cornea Эс. inaequivalvis

n=11 n=11

liт х ± Sx lim х± sx- t

1 24,50 - 29,55 26,84 ± 0,44 24,65 - 30,00 26,90 ± 0,45 0,00
h 20,80 - 24,55 22,55 ± 0,36 20,70 - 25,25 23,34 ± 0,40 1,47
d 8,40 - 9,70 9,06 ± 0,13 8,50 - 11,00 9,91 ± 0,20 3,56
h/ I 78,61 - 87,76 84,11 ± 0,84 79 ,67 - 91 ,39 86,72 ± 1,11 1,87
d/ I 30,32 - 36,85 33,88 ± 0,53 33,53 - 38,78 36,99 ± 0,43 4,56
d/h 38,17 - 42,38 40,23 ± 0,43 39,75 - 44,56 42,59 ± 0,46 3,75
RЬ 27 ,00 - 30 ,00 29,18 ± 0,30 29,00 - 35,00 32,08 ± 0,48 5,12

363
 Таблuца З
СраВнumелна бuомеmрuчна xapakmepucmuka на леВu ВалВu на
Sc. inaequivalvis om Среguземно u Черно море

Прuзнацu Среguземно море Черно море

n=11 n=11
liт х± sx- liт ± Sx х t
1 32,00 - 55,20 42,28 ± 2,22 31 ,95 - 55,75 42,76 ± 2,17 0,15
h 26,70 - 47 ,95 34,90 ± 1,95 28,20 - 47,20 35,75 ± 1,90 0,31
d 10,90 - 20,50 15,15 ± 0,94 12,60 - 21,00 15,94 ± 0,86 0,62
h/I 78,10- 90,00 82,29±1 ,22 78 ,80 - 89 ,ОО 84,82 ± 0,84 1,71
d/I 32,72 - 38,60 35,65 ± 0,60 35 ,95 - 39 ,44 37,61 ± 0,26 3,00
d/h 40,82 - 47,72 43,17 ± 0,54 42,47 - 46,70 44,39 ± 0,31 1,96
RЬ 31 ,00 - 36,00 33,38 ± 0,37 31 ,00 - 35,00 32,88 ± 0,52 0,78

И npu тозu белег 6 матерuала от g6ата хабuтата устано8uх разлuчuе,

а то се uзразя6а 6 то8а , че броят на ребрата npu 8ал6uте от Sc. cornea
Bapupa от 27 - 30, а npu черноморсkuте еkземnлярu тоО е 29 - 35.
Устано8енuте разлuчuя от uз6ърwенuя сра6нuтелен аналuз на матерuала
от Sc. cornea от Фuлunuнckuтe остро8u u на Buga от Черно море мu ga8a
осно6анuе ga смятам , че това са g6a отgелнu Buga от g6e разлuчнu место­
нахоguща.
От npo6egeнuя сра6нuтелен аналuз на морфологuчнuте nрuзнацu на 16
целu u 11 леВu pakoBuнu от Sc. inaequivalvis от Яnонсkо u Среguземно море с
nоgобен матерuал от Черно море същест8енu разлuчuя не се устано8uха
(t=0,15 - 3,00) (Табл. 3). Тезu резултатu сочат , че Вugът обuтаВащ Черно море,
не се разлuча8а от тозu , >kuBeeщ 6 Яnонсkо u Среguземно море, u че тоО
npuнagлe>ku kъм Sc. inaequivalvis.
Вugът Sc. inaequivalvis е разпространен no kpauбpe>kueтo на Яnонuя, Фuлu­
nuнuтe, Малаuзuя , Инgонезuя , Северна АВстралuя, Kuтau , Инgokuтauckuя nо­
луостроВ , Инguя u Bogume на Среguземно море (НаЬе , 1965; Barash et Danin,
1977, 1982; Cesari et Pellizzato, 1985). НаВлuзането му В Черно море гоВорu за
разwuряВане на неаоВuя ареал.

ЛИТЕРАТУРА
3 о л о т а р е В , В ., П. 3 о л о т а р е В. 1987. ДВустВорчаты моллюсk
Cunearca cornea - но8ы элемент фауны Черного моря. - Доkлаgы Akageмuu науk
СССР, т . 297, 2, 501 - 503.
К ъ н е 8 а - А б а g >k u е В а, В., Т. М а р u н о В. 1984. Нов Bug мuga
за Черно море - Cunearca cornea (Reeve). - Пpupoga, 5, 63 - 64.
М а р u н о В , Т. 1985. ЖuВотuнсkuят свят no gъното на Бургасkuя залu8.­
Прuроgа u знанuе, 7, 6 - 7.
М а р u н о 6, Т. , С. С т о u k о 6, М. Б а р е k. 1983. Зообентосът от
сублuторалното nясъчно u тuнесто gъно на Варненсkuя залuВ. - Из6ес тuя н а
Инстuтута no рuбнu pecypcu - Варна , ХХ, 109 - 133.
М а р u н о 6, Т ., С . С т о u k о В , Н . Л u. 1989. Xapakтepucmuka на
маkрозообентоса 6 Бургасkuя залu6 no зооценозu. - Оkеанологuя, С., 18, 52 - 59.
Ма р u но 6, Т. 1990. Зообентосът от българсkuя сеkтор на Че рн о море.
Софuя , с. 195.

364
 М а u р, Е. 1971. Прuнцunы зооло2uчесkоu cucmeмamuku. Mock8a, с. 54.
П л о х u н с k u u, Н. 1961. Бuомеmрuя. Ho8ocuбupck, с. 362.
Ц 8 е т k о 8, Л. , Т. Ма р u но 8. 1986. Фayнucmuчeckoe nоnолненuе Черного
моря его gонных эkocucmeм. - Хugробuологuя, С., З - 22.
В а г а s h, А 1. D а n i n, Z. 1977. Additions to the knowledge of lndo - Pasific
mollusca in the Mediterranean - Conchiglie. Milano, 1З (5 - 6) , 85 - 116. .
В а г а s h, А 1. D а n i n, Z. 1982. Mediterranean Mollusca of is·гael and Sinai:
Composition and distribution. - lsrael Journal of Zoology, 31 , 86 - 118.
С е s а г i, Р. Р е 11i z z а t о, М . 1985. Molluschi pervenuti in Laguna di Venezia
per apporti volontari casuali: Acclimazione di Saccostrea comercialis (lredalle & Roughely,
1933} е di Tapes philippinarum (Adams & Reeve, 1850). - Boll. Malacologico. Milano,
21 (10 - 1~) , 237 - 274.
G от о i о u, М. 1985. Sur 1, etat du benthos du plateu continental roumain. - Rapp.
Сотт. int. Мег. Med. , 29, 5, 199 - 204.
На Ь е, Т. 1965. The Arcid Anadarinae in Japan and is Adjacent Areas (Molusca).-
Bull. Nat. Sci. Mus. Tokyo, 8 (1), 71 - 89.

MORPHOLOGICAL CHARACTERISTICS OF ТНЕ SHELL

SCAPHARCA INAEQUIVALVIS (BRUGUIERE, 1789} (BIVALVIA,
ANADARIDAE) FROM ТНЕ BLACK SEA

LJUBOM!R ZAPRJANOV

(Summary)

ln this investigationa morphological characteristics аге given of t.he shell of Scapharca

inaequivэ lvis from the Black Sea so far referred to in Bulgaria as Cunearca cornea.
То estaЫish the status of this new representative of our Black Sea malacofauna а
comparative analysis was carried out with specimens from the species Scapharca
cornea from the Philippine islands and Scapharca inaequivalvis from the Japanese
Sea and the Mediterranean
The data reveal that the в:асk Sea representative belongs to the species Scapharca
inaequivalvis.

365
 В ПАМЕТ НА ВЕСЕЛИН БЕШЕВЛИЕВ

На 9 оkтомВрu 1992 г. Внезапно nочuна чл. kop. nроф . Веселuн БеwеВлuеВ .

Makap u Връстнuk на нашuя Bek (роgен на 25 март 1900 г .} , тоО u nрез nосле­
gнuте cu гoguнu остана >kuзнен , боgьр u работоспособен . УВлеkателно раз­
kазВаше - наО-често за науkа , ала нukога за себе .cu. В многоброuнuте му
kpaтku u geлoBu nucмa no noBog негоВu статuu за ИзВестuята на Варненсkuя
музеu тоu също не nuшеше за себе cu . Само Веgнъ>k, наnослеgъk , нanpaBu
uзkлюченuе: ПрощаВаО , че egBa сега се оба>kgам. От uзВестно Време не се
1

чуВстВам нещо gобре. Изгле>kgа, наблu>kаВа kраят . ОчеВugно В. БешеВлuеВ

11

uмawe Вярно npegчyBcтBue. Не обuчаwе nразнuте npukaзku u nucaнuя.

В тазu съвсем kpaтka беле>kkа няма ga nuшa за научнuте gocтu>keнuя на
В. БешеВлuеВ. Убеgен съм обаче, че ще gouge Време ga се оценu цялостното
му научно творчество с kонkретнuя npuнoc на Всяkа негова статuя. Заслу>kа­
Ва ga се отбеле>ku , че от четuрu негоВu статuu , kouтo мu uзnpaтu наnос­
леgьk , еgна uзлезе В мuналuя том на ИзВестuята , gBe - В тозu том, а чет­
въртата ще uзлезе В слеgВ ащuя . Тезu статuu авторът за съ>kаленuе няма
ga Bugu отnечатанu. Също kakтo u многоочаkВаното от В . БеwеВлuеВ nосле­
gно uзgaнue на забеле>kuтелната му kнuга "ПърВобългарсku нagnucu " не усnя
ga Bugu , Bъnpeku че бе uзлязла от nечат npegu негоВuя kpau .
Познавам В. БеwеВлuеВ от 1955 г. Тогава u още gесетuна гoguнu тоu
работеше В Археологuчесkuя музеО npu БАН. Беше настанен В големuя kабu­
нет на отgа8на nokouнuя Togop ГерасuмоВ. Стоnанuнът сеgеше заg солugно
бюро , а насреща В gругuя kpau на стаята заg малkа масuчkа - В. БеwеВлuеВ.
В тозu kабuнет мu беш е много uнтересно. Т. ГерасuмоВ беше несnоkоен u
Вuнагu uронuчен , ·а честuят гост ИВан BeнegukтoB неnреkъснато се gBu>keшe )

от eguнuя go gругuя kpau на стаята с ръце на гърба. ЕguнстВено В. БеwеВлuеВ

cnokouнo cu работеше.
По -kъсно , Вече nенсuонер , В. БешеВлuеВ работеше В gома cu В npogъл>keнue
на 22 гoguнu. Вuнагu го заВарВах В уютнuя му kабuнет на ул. Л. КараВелоВ" 2,
11

nuweщaтa машuна на бюрото , уВлечен В работата cu. Заg него се намuраwе

огромната бuблuотеkа, заемаща цялата стена.
През лятото В. БешеВлuеВ със съnругата cu ugBaшe В ПочuВнuя gом на
БАН kpau Варна, u то Вuнагu В еgна u съща стая. Hukoгa не nponyckaшe ga се
oбagu ВъВ Варненсkuя археологuчесku музеu .
Ще отбележа още, че за разлukа от peguцa gpyгu , също слеgВалu В Г ерма­
нuя uлu АВстрuя, В . БешеВлuеВ 8uнагu сам nuшewe статuuте uлu резюмета­
та cu на отлuчен немсku eзuk. За моя uзненаgа Веgнъ>k мu nuca на немсku с
nоясненuето , че на бюрото му тъkмо се намuрала nuweщaтa машuна с ла­
тuнuца.

Жалkо , че nоgобно на peguцa nочuналu Вече uзтъkнатu хуманuтарuстu u

В. БеwеВлuеВ не съзgаgе ученuцu , kouтo nоне отчастu ga nроgъл>kат научно­
то му gело, маkар u не с негоВuте знанuя, талант u nрозорлuВост . Изгле>kgа,
това е българсkа траguцuя.
Makap В. БешеВлuеВ ga nочuна на 92-гoguwнa Възраст, загубата npuчuнu
болkа не само на блuзkuте му , но u на Bcuчku , kouтo го nознаВаха u nочuтаха.
Наu-голяма е загубата за българсkата enuгpaфuka , uсторuя u езukознанuе.
r,
"At. eTva.1. µv11µ11 '!ou alrovш!
Ал.Кузев

366
 СЪКРАЩЕНИЯ
ABREVATIONS DES PUBLICATIONS SITEES
АМ - Варна - Археологuчесku музеu - Варна
БЕ - Българсku eзuk
БТПД - Българсkо mъргоВсkо napaxogнo gpyЖecmBo
ВВр - Buзaнmuuckuu Временнuk
втик - Варненсkа mъpгo8cko- uнgycmpuaлнa kамара
ГМСБ - Г oguwнuk на музеumе В Северна Българuя
гнм - Гoguwнuk на Нароgнuя археологuчесku музеu, Софuя
ГСУ ФИФ - Гoguwнuk на Coфuuckuя yнuBepcumem ,
Фuлocoфcko-ucmopuчecku фakyлmem
дА - Държавен apxuB
ИАИ - ИзВесmuя на Археологuчесkuя uнcmumym
ИБАд - ИзВесmuя на Българсkоmо археологuчесkо gpyЖecmBo
ИЕАИ - ИзВесmuя на Българсkuя археологuчесku uнcmumym
ИБИД - ИзВесmuя на Българсkоmо ucmopuчecko gpyЖecmBo
ИМД - ИзВесmuя на Варненсkоmо археологuчесkо gpyЖecmBo
ИЕИМ - ИзВесmuя на еmнографсkuя uнcmumym с музеu
ИИБЕ - ИзВесmuя на Инcmumyma за българсku eзuk
ИМ - Иcmopuчecku музеu
ИМСЗБ - ИзВесmuя на музеumе 8 СеВерозаnаgна Българuя
ИМЮИБ - ИзВесmuя на музеumе В Югоuзmочна Българuя
ИНМВ - ИзВесmuя на Нароgнuя музеu - Варна
ИПр - Иcmopuчecku nреглеg
КСИА - Kpamkue сообщенuя Инcmumyma археологuu, MockBa
МАСП - Маmерuалы no археологuu СеВерного Прuчерноморья
МИА - Маmерuалы u uсслеgоВанuя по археологuu СССР
,1
МПК - Музеu u naмemнuцu на kyлmypama
НИМ - Нацuонален ucmopuчecku музеu
ПСn - Пepuoguчecko cnucaнue
РП - Paзkonku u nроучВанuя
СА - CoBemckaя археологuя
СбНУ - Сборнuk за нароgнu умоm8оренuя, науkа u kнuЖнuна
УПр - Учuлuщен nреглеg
MHung - Acta Archaeologica Academiae Scientiarium Hungaricae
АЕ - Archaeologiai ertesitб
АН - Archaeologia Hungaricae
ВСН - Bulletin de Correspondence hellenique
ВSА - British School at Athens
ЕН - Etudes historiques
FA - Folia Archaeologica
JOB - JahrЬuch ег 6sterreichischen Byzantinistik
JRGZM - Jahrbuch des Rбmisch-Germanischen Zentralmuseums Mainz
LВRC - R.A.G. Carson, Р. V. Hill, J. Р. С. Kent. Late Roman Bronze
Coinage (А. О. 324 - 498), London, 1978.
SCN - Studii ~i cercetari de numismatica
SIA - Slovenska arche61ogia
VAМZ - Vjestnik Arheoloskog muzeja u Zagrebu

367
..

КНИГАТА Е ОТПЕЧАТАНА СЪС СПОМОЩЕСТВОВАТЕЛСТВОТО НА

ИЗДАТЕЛСТВО „СЛАВЕНА"~ - ВАРНА

ИЗВЕСТИЯ
НА НАРОДНИЯ
МУЗЕЙ - ВАРНА
КНИГА 28(43)

*
Авторски колектив

*
. Редактор Алексанgър Кузев
Художник на корицата Димитър Трайчев
Технически редактор Добринка Маринкова
Коректор Тошка Начева
Предпечатна подготовка Наньо Нанев

*
Книгата е излязла от печат през м.декември 1995 г.
Формат 70х100/16 Тираж 550 броя
Отпечатана в „Техноинженеринг" - Варна
 ' ('

: .
'