/II c ü 5 0 9 1 3

АНАЛИТИЧНИ ПРИНЦИПИ И ПРОЦЕАУРИ В

КЛИНИЧНАТА ЛАБОРАТОРИЯ
апарати за измерване
анализатори под редакцията на
Т. Цветкова и Cm. Аанез
ПОД РЕДАКЦИЯТА НА

Т о д о р к а Здр. ЦВеткоВа, д м н
Професор по клинична лаборатория
Ръководител на Катедра по клинична лаборатория
ВМИ - Пловдив

С т о я н Ив. Данев, д м н
Професор по клинична лаборатория
Катедра по клинична лаборатория и имунология
Медицински университет, София

С КОАЕКТИВ ОТ 22 АВТОРИ
А н а л и т и ч н и п р и н ц и п и и процедури
6 клиничната лаборатория
Уреди з а измерване
Анализатори
Щ11096

© Николай Асенов А т а н а с о в , С т о я н Ивайлов Данев, Благовеста С т о я н о в а Дишлянова,

П о л е т Борисова Дукова-Пенева, Владимир К о с т а д и н о в Иванов, А т а н а с К и р я к о в К и р я к о в ,
Иво Ма ринов Кременски, Невена Борисова Койчева, З л а т к а Василева Кривошиева,
Лиляна Генова Аамбрева, Е к а т е р и н а Кирилова Накова, Русин Руев Николов,
Връбка Цекова Орбецова, Р у м я н а Иванова П а т е в а , М а р и н Николаев Пенев,
П е т к о Делчев Рашков, Добрин Аврамов Свинаров, К а м е н Николаев Цачев,
Елена Михайлова Ц в е т а н о в а , Тодорка Здравкова Ц в е т к о в а , Ана Василева Цончева,
Тодор Кънчев Ш и п к о в .

© Медицинско и з д а т е л с т в о Е Т "Васил П е т р о в " - Б А Н

гр. Пловдив, т е л . : 032/43 82 68

Всички права запазени. Н и т о една ч а с т о т т о в а издание не м о ж е да бъде репродуцирана

(по е л е к т р о н е н или механичен п ъ т ) и р а з п р о с т р а н я в а н а под к а к в а т о и да е форма
без и з р и ч н о т о писмено разрешение н а и з д а т е л с т в о "БАН" - гр. Пловдив.

ЦЕНТРАЛНА МЕДИЦИИС
БИБЛИОТЕКА
ISBN 954-9806-25-1
Ипп. No<•'^0/О/. 1
ПРЕДГОВОР
Тази к н и г а е п р е д н а з н а ч е н а з а лекари - спе­
ц и а л и з а н т и и с п е ц и а л и с т и по клинична ла­
б о р а т о р и я , к а к т о и з а химици, биолози, би-
охимици и ф а р м а ц е в т и , специализиращи
клинична химия. През п о с л е д н и т е 10-15 го­
дини к л и н и ч н а т а л а б о р а т о р и я п р е т ъ р п я в а
особено бързо р а з в и т и е по о т н о ш е н и е р а з ­
р а б о т в а н е т о н а нови т е х н о л о г и и , к о и т о
з н а ч и т е л н о р а з ш и р я в а т с п е к т ъ р а н а кли-
н и ч н о - л а б о р а т о р н и т е п о к а з а т е л и . В резул­
т а т о т в н е д р я в а н е т о н а в исо ко еф ектив н и ­
т е и надеждни м е т о д и , н а м о л е к у л я р н а т а
биология, и м у н о т е с т у в а н е т о , к а п и л я р н а т а
електрофореза, " т а н д е м н и т е " хроматог-
рафски м е т о д и к и , ЕТ-ААС и др., б р о я т н а
п о к а з а т е л и т е , изследвани в с ъ в р е м е н н и т е
клинични л а б о р а т о р и и н а р а с т в а експонен­
циално. В р у т и н н и т е л а б о р а т о р и и до 8 0 - т е
години н а миналия век т о й е възлизал н а око­
ло 50, а днес вече надхвърли 100 п о к а з а т е л и ,
к а т о във в и с о к о с п е ц и а л и з и р а н и т е и ц е н т ­
рализирани л а б о р а т о р и и т о з и брой д о с т и ­
г а 200, респ. 800 п о к а з а т е л и . Този своебра­
зен "бум" в м е д и ц и н а т а п о с т а в я особено ви­
соки изисквания к ъ м с п е ц и а л и с т а по клинич­
н а л а б о р а т о р и я и най-вече к ъ м всички рабо­
т е щ и н е п о с р е д с т в е н о със с ъ в р е м е н н а кли-
нично-лабораторна а п а р а т у р а .
О т п е ч а т в а н е т о н а р ъ к о в о д с т в о т о съв­
п а д а с наМършКане п а 5 0 г. о т с ъ з д а В а -
н е т о п а с п е ц и а л н о с т т а к л и н и ч н а ла­
б о р а т о р и я 6 Б ъ л г а р и я п р е з 1951 г. През
т о з и период б я х а издадени редица книги, о т
к о и т о особено в а ж н а роля и м а х а т е з и н а
Й.Тодоров, Х.Пандов и А.Каракашов, Д.Дочев
и др., к а к т о и специализирани монографии -
С т . Д а н е в , Д.Дочев и Т.Шипков, Е л . Ц в е т а н о ­
ва, Т.Шипков и Н . А т а н а с о в , Т . Ц в е т к о в а и
М.Огнянов и др. През п о с л е д н а т а година из­
лезе и б ъ л г а р с к и я т превод н а превъзходна­
т а книга н а Келер - клинично-химична лабо­
раторна диагностика за п р а к т и к а т а .
В н а с т о я щ а т а книга н а м и р а т м я с т о
въпроси, к о и т о с а п о - т я с н о с в ъ р з а н и с ъ с
спецификата на клиничната лаборато­
р и я и к л и н и ч н а т а х и м и я у нас, напр. особе­
н о с т и във връзка с о р г а н и з а ц и я т а н а кли­
ничните лаборатории и т я х н а т а центра­
лизация и д е ц е н т р а л и з а ц и я н а фона н а т р у д ­
н о т о , но неизбежно начало н а з д р а в н а т а ре­
форма, е ш а л о н и р а н е т о н а няколко взаимно
свързани нива с определени изисквания по
отношение на щ а т , апаратура и техника.
Тези въпроси се р а з г л е ж д а т в п ъ р в а ч а с т
н а к н и г а т а . Тази ч а с т к а к т о и с л е д в а щ и т е
- в т о р а и т р е т а , без д а п р е т е н д и р а т з а
изчерпателност, представляват първи п о
р о д а с и о п и т у п а с за охарактеризиране
с ъ щ н о с т т а и п р и н ц и п и т е н а анализ в съв­
р е м е н н а т а лаборатория, н а а в т о м а т и з а ц и ­
я т а и к о м п ю т ъ р и з а ц и я т а н а клинично-лаб-
р а т о р н а т а дейност. В последната, ч е т ­
в ъ р т а ч а с т , след к р а т ъ к к о м е н т а р с а
п р е д с т а в е н и т а б л и ч н и приложения с анали­
т и ч н и т е принципи при изследване н а основ­
н и т е клинично-лабораторни п о к а з а т е л и . И
ч е т и р и т е ч а с т и с а базирани н а данни о т
с в е т о в н а т а л и т е р а т у р а , пречупени през
п р и з м а т а на проблемите, п о т р е б н о с т и т е
и организацията на клиничните лаборато­
рии в България с о т ч и т а н е н а с е г а ш н о т о
с ъ с т о я н и е и бъдещи п е р с п е к т и в и .
З а с ъ с т а в я н е н а р ъ к о в о д с т в о т о е прив­
лечен к о л е к т и в о т висококвалифицирани
с п е ц и а л и с т и , о т к о и т о п о в е ч е т о и м а т ин­
т е н з и в н а преподавателска дейност в рам­
к и т е н а у н и в е р с и т е т с к о т о обучение и след­
д и п л о м н а т а квалификация по клинична ла­
б о р а т о р и я и клинична химия. Г о л е м и я т
брой а в т о р и н а о т д е л н и т е глави в н а с я т из­
в е с т н а п ъ с т р о т а и разнородност в т е к с ­
т а . О т друга с т р а н а о г р а н и ч е н и я т обем,
наложен о т икономически съображения не
позволява д е т а й л н о т о разглеждане н а н я ­
кои въпроси, з а к о и т о в ч у ж д а т а л и т е р а ­
т у р а се заделя д о с т а т ъ ч н о м я с т о . Значи­
т е л н о м я с т о в к н и г а т а е о т д е л е н о з а осо­
бено в а ж н и п р а к т и ч е с к и въпроси в ежеднев­
н а т а р а б о т а н а лабораториите, за к о и т о
у нас н я м а с и с т е м а т и з и р а н и помагала. В
т е к с т а някои т е р м и н и , съкращения и сим­
воли с а запазени к а т о международно възп-
V
puema терминология без да се з а м е н я т със
с ъ о т в е т н и я е к в и в а л е н т н а български език
по две причини: 1. да се улесни ч и т а т е л я при
ползване на чужди оригинални и з т о ч н и ц и и
2. за с ъ о т в е т с т в и е с наименованието на по­
к а з а т е л и т е , получавани в р а з п е ч а т к и т е н а
клиничнолабораторните а н а л и з а т о р и .
Вярваме, че н а с т о я щ а т а книга ще бъде
пълноценно помагало и за лекаря-клиницист,
и за с т у д е н т и т е - не само по медицина, но
и по биология и фармация, изучаващи спе­
БЛАГОДАРНОСТ
Изказваме н а ш а т а благодарност и уваже­
ние към всички, к о и т о о т д е л и х а о т с в о е т о
време, вложиха т р у д , т а л а н т , знания, и доп­
ринесоха да бъде написана т а з и книга, и спе­
циално н а т е з и , к о и т о приеха допълнител­
но ч а с т и и ги завършиха в къс срок.
Благодарим н а инж. Св. Наков и А. Мари­
нов, к а к т о и н а т е х н и ч е с к и я с е к р е т а р В.
Щърбева з а о к а з а н о т о съдействие при из­
р а б о т в а н е н а к о м п ю т ъ р н и т е фигури и гра­
фики, и за ц я л о с т н о т о оформление н а т о з и
труд.
Благодарим н а фирмите-спонсори, подпо­
могнали и з д а в а н е т о н а к н и г а т а : Abbot, Со­
фия; Аджаров - А в т о м а т и ч н и к о н т р о л н и
VI
ц и а л н о с т т а клинична химия, к а к т о и з а
с т у д е н т и о т колежите.
С г о т о в н о с т ще приемем к р и т и ч н и бе­
лежки и препоръки о т н а ш и т е ч и т а т е л и ,
к о и т о биха допринесли за подобряване н а ръ­
к о в о д с т в о т о в едно следващо издание.
Т.Цветкова
Ст.Данев
с и с т е м и , София; Антонимекс ЕООД, София;
АСМ2 ООД, София; ИМЕССА-99 ЕООД, София;
Инфомед ЕООД, София; МВСС Медикус, Плов­
див; Medica 67 Ltd; Мейком ООД, София;
Мегк-Аквахим, София; П е р ф е к т М е д и к а
ООД, Cm. Загора; Омнимед ООД, София; ХЕЛ-
ЛИ лаб ЕООД, София.
Благодарим н а с ъ т р у д н и ц и т е о т изда­
т е л с к а къща ВАП гр. Пловдив за т ъ р п е н и е ­
т о , д е й с т в е н а т а помощ и в ъ з м о ж н о с т т а
да бъде издадена к н и г а т а .
Т.Цветкова
Ст.Данев
АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ

АТАНАСОВ, НИКОААЙ НИКОЛОВ, РУСИН

АСЕНОВ, д.м.н., РУЕВ, г л . а с и с т е н т , инженер,
професор, К а т е д р а клинична л а б о р а т о р и я , Е к с п е р и м е н т а л н а база,
ВМИ - Пловдив ВМИ - Пловдив

ДАНЕВ, СТОЯН ОРБЕЦОВА, ВРЪБКА

IlBAllAOB. д.м.н., ЦЕКОВА, д.м.н.,
професор, К а т е д р а клинична л а б о р а т о р и я и професор. К а т е д р а клинична л а б о р а т о р и я и
клинична имунология. клинична липидология,
Медицински у н и в е р с и т е т - София ДУБ "Царица Йоанна" - София

ДИШЛЯНОВА, БЛАГОВЕСТА ПАТЕВА, РУМЯНА

СТОЯНОВА, к.м.н., ИВАНОВА, к.м.н.,
д о ц е н т , К а т е д р а клинична л а б о р а т о р и я и д о ц е н т . Ц е н т р а л н а клинична л а б о р а т о р и я ,
клинична имунология. ВМИ - Варна
Медицински у н и в е р с и т е т - София
НЕНЕВ, МАРИН
ДУКОВА ПЕНЕВА, ПОЛЕТ НИКОЛАЕВ, д м н.,
БОРИСОВА, к.м.н., професор. К а т е д р а клинична л а б о р а т о р и я и
д о ц е н т , К а т е д р а клинична л а б о р а т о р и я и клинична имунология,
клинична имунология, Медицински у н и в е р с и т е т - София
Медицински у н и в е р с и т е т - София
РАШКОВ, ПЕТКО
ИВАНОВ, ВЛАДИМИР ДЕЛЧЕВ, д.м.н.,
КОСТАДИНОВ, к.м.н., професор. Е к с п е р и м е н т а л н а база,
д о ц е н т , Ц е н т р а л н а клинична л а б о р а т о р и я , ВМИ - Пловдив
ВМИ - Плевен
СВИНАРОВ, ДОБРИН
КИРЯКОВ, АТАНАС АВРАМОВ, д м н.,
КИРЯКОВ, д.м.н., професор. К а т е д р а клинична л а б о р а т о р и я и
професор. Ц е н т р а л н а клинична л а б о р а т о р и я и клинична имунология,
клинична липидология, Медицински у н и в е р с и т е т - София
ДУЕ "Царица Йоанна" - София
НАЧЕВ, КАМЕН
КРЕМЕНСКИ, ИВО НИКОЛАЕВ, д.м н.,
МАРИНОВ, к.м.н., професор. К а т е д р а клинична л а б о р а т о р и я и
д о ц е н т , Л а б о р а т о р и я по молекулярна клинична имунология,
п а т о л о г и я , ДУЕ "Майчин дом" - София Медицински у н и в е р с и т е т - София

КОЙЧЕВА, НЕВЕНА ЦВЕТАНОВА, ЕЛЕНА

БОРИСОВА, к.м.н., МИХАЙЛОВА, д.м.н.,
д о ц е н т , К а т е д р а клинична л а б о р а т о р и я и професор. Секция по клинична л а б о р а т о р и я ,
клинична имунология, ликворология и клинична невробиохимия.
Медицински у н и в е р с и т е т - София К а т е д р а по неврология,
Медицински у н и в е р с и т е т - София
КРИВОШИЕВА, ЗЛАТКА
ВАСИЛЕВА, k х.н , ЦВЕТКОВА, ТОДОРКА
К а т е д р а клинична л а б о р а т о р и я и клинична ЗДРАВКОВА, д м н.,
имунология, професор. К а т е д р а клинична л а б о р а т о р и я ,
Медицински у н и в е р с и т е т - София ВМИ - Пловдив

ЛАМБРЕВА, ЛИЛЯНА ЦОНЧЕВА, АНА

ГЕНОВА, к.м.н., ВАСИЛЕВА, к.м.н.,
д о ц е н т , К а т е д р а клинична л а б о р а т о р и я и д о ц е н т . К а т е д р а клинична л а б о р а т о р и я и
клинична имунология. клинична имунология,
Медицински у н и в е р с и т е т - София Медицински у н и в е р с и т е т - София

НАКОВА, ЕКАТЕРИНА ШИПКОВ, ТОДОР

КИРИЛОВА, к м н.. КЪНЧЕВ, д.м.н.,
д о ц е н т . К а т е д р а клинична л а б о р а т о р и я и професор, Д и а г н о с т и ч н а л а б о р а т о р н а секция,
клинична липидология, Национален онкологичен ц е н т ъ р - София
ДУБ "Царица Йоанна" - София
VII
СЪДЪРЖАНИЕ

ЧАСТ 1 5 Акредитация на клиничните

лаборатории 121
Въведение в к л и н и ч н а т а Акредитация на клиничните
лаборатории, 121
лаборатория Т. Шипков
Д. Свинаров
1 Организация и управление Т. Ц в е т к о в а
на клиничната лаборатория 3 Cm. Данев
Съвременната клинична лаборатория - Добра лабораторна практика, 126
организационни и управленски проблеми, 3 Т. Шипков
Т. Шипков Т. Ц в е т к о в а
Основни принципи на финансите
на клиничната лаборатория, 9 6 Основни х и м и ч е с к и п р о ц е д у р и
В. Иванов в клиничната лаборатория 140
Бюджетът в клиничните лаборатории, 17 Единици и системи за измерване
В. Иванов на физични величини в клиничната
Остойностяване на лабораторните лаборатория, 140
услуги, 22 Т. Ц в е т к о в а
В. Иванов Водата в клиничната лаборатория.
Изисквания и критерии, 142
2 Осигуряване н а б е з о п а с н и у с л о в и я Т. Ц в е т к о в а
за р а б о т а в к л и н и ч н а т а Контрол на температурата
лаборатория 34 в клиничната лаборатория, 148
Т. Ц в е т к о в а Зл. Кривошиева
Лабораторни съдове, 150
3 Осигуряване к а ч е с т в о т о Т. Ц в е т к о в а
на биологичния м а т е р и а л Зл. Кривошиева
за клинично-лабораторен анализ 44 Химически субстанции.
Т. Ц в е т к о в а Степени на чистота, 162
4 Осигуряване к а ч е с т в о т о н а Е. Накова
лабораторните резултатите 69
Измерване на тегло. Везни, 164
Е. Накова
Качественият контрол в клиничната
лаборатория, 69 Разтвори, 167
Т. Шипков
Л. Ламбрева
Основни разделителни техники
Статистически методи в клиничната
при подготовка на пробите и/или
лаборатория, 88
Л. Ламбрева
някои анализи, 174
Външна оценка на качеството И. Койчева
на лабораторните резултати, 96
К. Цачев ЧАСТ 2
Други области за контрол и оценка
на качеството на резултатите, 101 Клинично-лабораторни
Т. Ц в е т к о в а процедури и техники.
Оценка на количествените аналитични
методи, 104 Уреди и а п а р а т и з а измерване.
Л. Ламбрева Същност и принципи
Диагностична надеждност
на лабораторните показатели, 115 н а анализа
К. Цачев
Референтни стойности и граници на референ- 7 Спектрофотометрия.
тната област, 117 Нефелометрия и турбидиметрия 185
К. Цачев Спектрофотометрия, 185
Н. А т а н а с о в
Нефелометрия и турбидиметрия, 193
И. Койчева

IX
8 Аналитична а т о м н а ЧАСТ 3
спектроскопия 201
К. Цачев
А в т о м а т и з а ц и я н а клинично-
9 Молекулна е м и с и о н н а лабораторната дейност
спектроскопия.
Луминесцентен анализ 219
19 А в т о м а т и з а ц и я в к л и н и ч н а т а
А. Цончева
лаборатория 369
10 Е л е к т р о х и м и ч н и м е т о д и . Основни концепции, подходи,
Биосензори 229 тенденции, 369
Д. С в и н а р о в Т. Ц в е т к о в а
Cm. Д а н е в
11 О с м о м е т р и я 245 Техническите кадри и поддържането
Т. Шипков на съвременната клинично-лабораторна
техника, 385
12 Е л е к т р о ф о р е з а 250
П. Рашков
Е. Ц в е т а н о в а
Р. Пиколов
13 И м у н о л о г и ч е н а н а л и з 270 Тенденции и перспективи в развитието
Директен имунохимичен анализ, 270 на клинично-лабораторните
Н. Койчева анализатори, 387
Индиректен белязан с нерадиоизотопни Т. Ц в е т к о в а
маркери имунохимичен анализ, 282 Cm. Д а н е в
А. Цончева
20 А в т о м а т и з а ц и я
Индиректен белязан с радиоизотопни
в клиничната химия 389
маркери имунологичен анализ, 292
Автоматични анализатори, 389
Т. Ц в е т к о в а
Cm. Данев
14 Х р о м а т о г р а ф и я 296 Т. Ц в е т к о в а
Д. Свинаров Изчисление на резултата
при клинично-химични анализатори, 401
15 М и к р о с к о п и я 302 П. А т а н а с о в
М. Пенев, П. Дукова-Пенева
21 А в т о м а т и з а ц и я н а б е л я з а н и т е
16 Д и а г н о с т и ч е н ДНК а н а л и з 320 с нерадиоизотопни маркери
И. К р е м е н с к и имунохимични м е т о д и 407
А. Цончева
17 Ц и т о х и м и ч е н а н а л и з 337
Цитохимия и хистохимия. 22 А в т о м а т и з а ц и я в г а з о в и я а н а л и з 418
Същност на анализа, 337 К. Цачев
М. Пенев
Цитохимични методи за доказване 23 А в т о м а т и з а ц и я
на пероксидаза, фосфатази и естерази, 339 в хематологичната лаборатория 424
М. Пенев, П. Дукова-Пенева Автоматичен хематологичен анализ, 424
Уеднаквена техника за определяне М. Пенев
активността на неспецифични естерази. Нови възможности на мултипараметровия
Оптимизиран метод за доказване анализ в хематологията, 437
на нафтол-Л8-0-хлорацетат естераза, 344 Т. Ц в е т к о в а
Т. Ц в е т к о в а Аазерна проточна цитомерия, 440
Цитохимични методи за доказване Т. Ц в е т к о в а
на гликоген, липиди,
24 А в т о м а т и з а ц и я
кисела фосфатаза и феритин, 346
в хемостазеологията 455
М. Пенев
В. Иванов
Цитохимично доказване на клетъчни
нуклеопротеини и някои катионни 25 Уринен а н а л и з - а в т о м а т и з а ц и я 462
протеини, 351 В. Орбецова
Т. Ц в е т к о в а
26 К о м п ю т р и
18 Ц и т о к и н и и ц и т о к и н о в и и клинична л а б о р а т о р и я 467
р е ц е п т о р и - д и а г н о с т и ч е н анализ 357 П. А т а н а с о в
Cm. Д а н е в

X
Члст 4 32 А н а л и т и ч н и п р и н ц и п и
п р и изследване н а е л е к т р о л и т и
Аналитични принципи при в биологични т е ч н о с т и 578
Електролити - референтни граници,
и з с л е д в а н е н а клинично- интерференция и възможни
лабораторни показатели източници на грешки, 578
Т. Ц в е т к о в а
27 М е т о д и т е в к л и н и ч н а т а Аналитични методи за определяне
лаборатория- основни видове на натрий, калий, хлорид, калций,
и класификаиия 477 неорганичен фосфат и магнезий, 581
Л. Л а м б р е в а Е. Н а к о в а

28 К а л и б р а и и я н а а н а л и т и ч н и т е 33 А н а л и т и ч н и п р и н ц и п и п р и
методи в клиничната определяне н а олигоелементи 589
лаборатория 481 Олигоелементи - референтни граници,
Стандарти и калибратори интерференция и възможни източници
в Ц и н и ч н а т а яабораторя, 481 на грешки, 589
Т. Ш и п к о в Т. Ц в е т к о в а
Калибраиионни криви, 483 Аналитични методи за определяне
Л. Л а м б р е в а на желязо, ЖСК и мед, 593
Е. Н а к о в а
29 А н а л и т и ч н и п р ш щ и п и п р и Аналитични методи за определяне
определяне н а хематологични на цинк, 593
показатели 491 К. Ц а ч е в
Т. Ц в е т к о в а
34 Е к с п р е с н и м е т о д и ( с у х а х и м и я )
30 А н а л и т и ч н и п р и н и и п и п р и в клинично-химичния анализ
определяне на с у б с т р а т и на серум 598
и м е т а б о л и т и в биологичните Б. Д и ш л я н о в а
течности 523
Методи за определяне на небелгпъчни 35 А н а л и т и ч н и п р и н ц и п и
азотсъдърАащи вещества, 523 при определяне на хормони 604
Т. Ц в е т к о в а А. Ц о н ч е в а
А н а л и т и ч н и методи за определяне 36 А н а л и т и ч н и п р и н ц и п и
на глюкоза, 529 при определяне п о к а з а т е л и т е ,
Т. Ц в е т к о в а характеризиращи съединителната
Плазмени л и п и д и и липопротеини. тъкан 610
А н а л и т и ч н и методи, 532 П. Д у к о в а - Н е н е в а
А. К и р я к о в
А н а л и т и ч н и методи за определяне 37 А н а л и т и ч н и п р и н ц и п и
на общ белтък и албумин, 551 при изследване н а урина 615
Е. Ц в е т а н о в а Експресни методи в анализа на урина, 615
А н а л и т и ч н и методи за определяне В. О р б е ц о в а
на билирубин, 556 Хьимични методи за изследване на урина,625
И. А т а н а с о в Р. П а ш е в а

31 А н а л и т и ч н и п р и н ц и п и 38
при изследване на е н з и м и 561
39 Н е и н в а з и в н и к л и н и ч н о - л а б о р а т о р н и
Ензимна активност - механизъм, методи,
фактори, измерване, 561
Cm. Д а н е в
Ь. Д и ш л я н о в а
А н а л и т и ч н и методи за определяне
на ензилги с диагностично значение, 568
Н. А т а н а с о в

XI
ЧАСТ

ВЪВЕДЕНИЕ В КЛИНИЧНАТА
ЛАБОРАТОРИЯ
 Организация и управление
на клиничната лаборатория
СЪВРЕМЕННАТА
КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ
ОРГАНИЗАЦИОННИ И
УПРАВЛЕНСКИ ПРОБЛЕМИ
Т. Ш и п к о в
О р г а н и з а ц и я т а и управлението н а клинич­
н а т а л а б о р а т о р и я се о п р е д е л я т о т голям
брой ф актори. П р е д с т а в а з а с л о ж н о т о въз­
действие на различни ф а к т о р и върху с т р у к ­
т у р а т а н а к л и н и ч н а т а л а б о р а т о р и я дава
фиг. 1.1.
В н а ш а т а страна с т а р т и р а здравната
реформа. Основно се променя н а ч и н ъ т на
финансиране н а медицинските услуги как­
т о в доболничнита, т а к а и в болничната по­
мощ. Несъмнено т о з и сложен проблем зася­
га и к л и н и ч н и т е л а б о р а т о р и и и п о с т а в я
сложни изисквания към т я х н а т а организа­
ция и управление. Успешно бъдеше ше и м а т
клинични лаборатории, к о и т о са в с ъ с т о я ­
ние да п р е д о с т а в я т висококачествени ус­
луги с най-ниска с т о й н о с т . Независимо да­
ли се касае за държавни, обидински, ведомс­
т в е н и или ч а с т н и клинични л а б о р а т о р и и
т е х н и я т успех ше се решава о т правилно­
Наличните човешки ресурси и
тяхната квалификация
Материални Организация и структура иа
W
ресурси клииичпата лаборатории
Изисквания на з а в е ж д а т
отделенията/клиниките
Фиг. 1.1. Ф а к т о р и , к о и т о о к а з в а т влияние върху с т р у к т у р а т а на к л и н и ч н а т а л а б о р а т о р и я
(no Vonderschmitt 1991, в модификация)
т о управление, а д е к в а т н а т а н а н у ж д и т е
с т р у к т у р а и п р а в и л н а т а организация.
Същевременно п р о т и ч а т промени в дей­
н о с т т а на здравеопазването в целия с в я т .
R.C.Tilton и M.Martincich справедливо посоч­
в а т с ъ щ е с т в е н и т е проблеми, пред к о и т о е
изправена клиничната лаборатория:
> Намаляващ брой на лекуваните в болнич­
ни заведения,
>- С ъ к р а т е н а продължителност н а болнич­
ния п р есто й .
>• Н а р а с т в а н е д е л ъ т на критично болните
всред „болничната популация".
> Изискване за все п о - к р а т ъ к период за из­
р а б о т в а н е на л а б о р а т о р н и т е изследва­
ния и предаване на р е з у л т а т и т е .
> Н а р а с т в а н е на д е л ъ т на изследванията
до леглото на болния.
> Разширяване о б х в а т а на а м б у л а т о р н о т о
лечение.
> Създаване на групови амбулаторни прак­
т и к и , к о и т о и з и с к в а т разнообразни из­
следвания.
>- Н а р а с т в а щ и изисквания на п а ц и е н т и т е
за повишено качество и по-ниска цена на
медицинските услуги.
Подходите за а д е к в а т н о посрещане на
Държавното
законодателство
Система на обучение
п
в страната
Сграда на болницата и
инфраструктура
в ъ з никващ ите проблеми предполагат;
• а к т и в е н м а р к е т и н г н а н у ж д а т а о т лабо­
р а т о р н и изследвания за к о н к р е т н а т а по­
пулация с оглед п о с т и г а н е н а максимална
ефективност;
• изграждане н а с а т е л и т н и лаборатории в
еднодневни клиники, о т д е л е н и я з а и н т е н ­
зивни грижи, хосписи и пр.;
• изграждане н а електронна комуникация за
предаване н а информация с оглед съкра­
щаване в р е м е т о н а предаване н а р е з у л т а ­
тите;
• п о - н а т а т ъ ш н а механизация и а в т о м а т и ­
зация з а намаляване н е о б х о д и м о с т т а о т
допълнителна р а б о т н а ръка;
• коопериране с други лаборатории за на­
маляване д е л ъ т н а редки, оскъпяващи из­
следването анализи.
Клиничните лаборатории т р я б в а да т ъ р ­
с я т по-добро м я с т о в пазара н а медицинс­
ки услуги. Това предполага п р е у с т р о й с т в о
н а р ъ к о в о д с т в о т о н а л а б о р а т о р и и т е съоб­
разено с у с л о в и я т а на локалния пазар. Опор­
н и т о ч к и н а у с п е ш н о т о ръкоНос^стВо
са:
- изгрсикдале п а а д е к в а т н а база д а н ­
н и относно извършената анали­
тична дейност и естествено з а
с в ъ р з а н и т е с т о в а р а з х о д и - за апа­
ратура, реактиви и консумативи;
- подготвяне п а висококвалифициран
персонал.
ДОКУМЕНТАЦИЯ В КЛИНИЧНАТА
ЛАБОРАТОРИЯ - АКТУАЛНА И АРХИВНА
На Курса н а М е ж д у н а р о д н а т а федерация по
клинична химия по л а б о р а т о р е н менидж­
м ъ н т в София през 1992 P. Broughton мно­
г о к р а т н о п о д ч е р т а , че р е ш а в а щ о з н а ч е ­
н и е з а п р а в и л н о т о у п р а в л е н и е н а вся­
к а к л и н и ч н а л а б о р а т о р и я и м а пре­
цизното, п е д а н т и ч н о д о к у м е н т и р а н е
к а к т о н а изработените изследвания,
т а к а и н а изразходваните реактиви,
х и л г и к а л и и к о н с у л г а т и в и . За д а може
да бъде изградена а д е к в а т н а с т р у к т у р а и
правилна организация основно значение има
т о ч н а т а информация (база данни) за вида и
броя н а и з р а б о т е н и т е изследвания. Ръково­
4
д и т е л я т н а л а б о р а т о р и я т а т р я б в а да знае
т о ч н о какво са изисквали о т лаборатория­
т а к л и н и ц и с т и т е през предходната годи­
на, какви са п р е т е н ц и и т е им за въвеждане
н а нови анализи, к а к т о и да може да преце­
ни изследването н а кои п а р а м е т р и е изгод­
но з а л а б о р а т о р и я т а и з а кои е по-добре да
осигури коопериране с други лаборатории
поради нисък брой н а т я х н о т о искане, кое­
т о предполага н е с ъ о т в е т н о висока себес­
тойност.
За реално о т ч и т а н е к а ч е с т в о т о н а лабо­
р а т о р н а т а д е й н о с т при р е г и с т р а ц и я т а на
з а я в к и т е за изследване и при валидирането
н а г о т о в и т е р е з у л т а т и следва да се о т б е ­
лежи точно часът на постъпване на биоло­
гичните материали в лабораторията и то­
зи на валидиране на резултатите. Нама­
ляването на продължителността на
изработване к а к т о на спешните, т а ­
к а и н а н е о т л о ж н и т е и р у т и н н и т е из­
с л е д в а н и я е в а ж е н ф а к т о р з а повиша­
ване к а ч е с т в о т о н а л а б о р а т о р н а т а
д е й н о с т . Колкото в п о - к р ъ т ъ к срок клини-
ц и с т ъ т получи р е з у л т а т и т е о т необходи­
м и т е му изследвания, т о л к о в а се съкръща-
ва срока н а диагностичния процес или по-
бързо се създава в ъ з м о ж н о с т з а о п т и м и р а -
не н а лечебния процес. Бързо и з р а б о т е н и т е
л а б о р а т о р н и изследвания с п о с о б с т в а т за
съкращаване п р о д ъ л ж и т е л н о с т т а н а лег-
л о п р есто я .
Друг а с п е к т н а д о к у м е н т и р а н е т о н а ла­
б о р а т о р н а т а д е й н о с т е съх р ан я ван ето н а
л а б о р а т о р н а т а информация. С ъ щ е с т в у в а т
законови разпоредби за сроковете на съхра­
нение н а л а б о р а т о р н а т а документация. В
с ъ о т в е т с т в и е с ДВ бр. 54/1974, ДВ бр. 55/
1987 и ДВ бр. 12/1993 Д ъ р ж а в н и я т архив за­
сега предполага съхранение в лаборатории­
т е н а з а я в к и т е за изследвания (фишовете)
за срок о т една година и н а л а б о р а т о р н и т е
журнали с р е з у л т а т и т е з а т р и календарни
години, к а т о след п ъ р в а т а година т е се пре­
д а в а т срещу подпис н а упълномощеното ли­
це в архива на з д р а в н о т о заведение. Здрав­
но-осигурителната каса в договора си за ме­
дико-диагностични изследвания, о б е к т н а
специализирана извънболнична помощ (чл.
22) изисква по-продължително съхранение на
медицинските направления в лаборатории­
т е - в продължение н а 5 години.
Рано или късно и з а българските клинич-
U p i u i o j k e m i e I . Препоръки н а Експертиния с ъ в е т по клинична лаборатория

I. Клинична л а б о р а т о р и я към „Районно" лечебно заведение за болнична помощ, към „Амбулатория

за първична м е д и ц и н с к а помощ" и към „друго" лечебно заведение (по ЗЛЗ)
З а д ъ л ж и т е л е н ( м и н и м а л е н ) о б е м лаборатории показатели:
>• Изследване н а урина. pH, специфично тегло, полуколичествено изследване н а белтък, глюкоза, кетонни
тела, уробилиноген, билирубин, кръв, седимент и тест за бременност.
>• Кръвна к а р т и н а , определяне на хемоглобин, хематокрит, изброяване н а еритроцити, левкоцити и тром-
боцити, СУЕ, ДКК, морфология н а кръвни клетки.
> Хемостазни показатели; време н а кървене, РТ, аРТТ и фибриноген.
^ Клинично-химични изследвания; глюкоза, креатинин, урея, общ белтък, албумин, общ билирубин, кон юг и-
ран билирубин, АсАТ, АлЛТ, КК, Аф, 114', амилаза, пикочна киселина, холестерол, триглицериди, холесте-
рол в HDL, холестерол в LDL, а з а здравните заведения със с т а ц и о н а р и калций, калий и натрий.
Задължителна апаратура:
>• Микроскоп/и
>• Брояч на кръвни к л е т к и с 3, 5, 7 или 8 показателя
>• Х е м а т о к р и т н а центрифуга, ако б р о я ч ъ т е 3-параметров
>• Т е р м о с т а т и р а н ф о т о м е т ъ р с UV 340 п т
>• Т е р м о с т а т и р а н а вана з а х е м о с т а з а или полуавтоматичен коагулометър
>• Пламъков ф о т о м е т ъ р или йонселективен анализатор за здравните заведения със стационар

II. Клинична л а б о р а т о р и я к ъ м „Областно" лечебно з а в е д е н и е з а болнична помощ, към ДКЦ или

С а м о с т о я т е л н а м е д и к о д и а г н о с т и ч н а л а б о р а т о р и я (по ЗЛЗ)
З а д ъ л ж и т е л е н ( м и н и м а л е н ) обем лабораторни показатели - към обема за предходната група се добавят;
>• Изследване на урина и т е ч н и п у н к т а т и ; количествено изброяване на клетки, количествено определяне на
белтък.
>• Кръвна к а р т и н а ; изброяване на ретикулоцити, морфология на костен мозък.
>• Хемостазни показатели: тромбиново време, фибрин-деградационни продукти (само за здравните заведе­
ния със стационар).
>- Клинично-химични изследвания; неорганичен фосфат, желязо, ЖСК, магнезий, ЛДХ, ХБДХ, КК-МВ, TSH и/Г4.
>• Ликвор; определяне н а общ белтък, албумин, глюкоза, хлор, АсАТ, ЛДХ и КК, диференциране на левкоцитите
след оцветяване по Папенхайм.

З а д ъ л ж и т е л н а а п а р а т у р а - към обема за предходната група се добавят;

>• Пламъков ф о т о м е т ъ р или йонселективен ан ал и за т ор
> Т е р м о с т а т и р а н селективен клинично-химичен а н а л и з а т о р
> Коагулометър или т е р м о с т а т и р а н а вана за хемостаза
> ELISA-reader
III. Клинична л а б о р а т о р и я к ъ м „ М е ж д у о б л а с т н о " лечебно з а в е д е н и е з а болнична помощ, към ДКЦ
или С а м о с т о я т е л н а м е д и к о - д и а г н о с т и ч н а л а б о р а т о р и я (по ЗЛЗ)

З а д ъ л ж и т е л е н ( м и н и м а л е н ) обем лабораторни показатели - към обема за предходната група се добавят.

>• Изследване на урина: селективност н а протеинурия, тест за пара протеин и.
>• Кръвна к а р ти н а : цитохимични показатели.
>• Хемостазни показатели: индивидуални фактори на кръв(Х , ъсирването.
>• Клинично-химични изследвания; цинк, холинестераза, амоняк, имуноглобулини и други индивидуални бел
тъци, анализ н а p H u газове в кръвта.
>• Ликвор; спектрофотометрия, определяне н а л а к т ат , имуноглобулини, очарова електрофореза.

З а д ъ л ж и т е л н а а п а р а т у р а - към обема за предходната група се добавя;

>• Кръвно-газов а н а л и з а т о р
IV. Клинични л а б о р а т о р и и к ъ м „Национално" лечебно з а в е д е н и е (по ЗЛ J)
О б е м ъ т л а б о р а т о р н и изследвания и а п а р а т у р а т а се о п р е д е л я т о т неговото ръководство в зависи
м о с т о т д е й н о с т и т е на с ъ о т в е т н о т о здравно заведение - лечебно-диагностична, консултативна, уче на и
научна. Тук м о г а т да б ъ д а т включени показатели и оборудване за в и с о к о с п е ц и а л и з и р а н анализ.

5
ни лаборатории н а с т ъ п в а в р е м е т о к о г а т о
р ъ к о в о д и т е л я т ( з а в е ж д а щ и я т , мениджъ­
р ъ т ) ще ръководи и б ю д ж е т а н а л а б о р а т о ­
р и я т а . При наличие н а добра информацион­
н а база в н е г о в и т е ръце ще б ъ д а т основни­
т е механизми з а управление н а л а б о р а т о ­
р и я т а , к о и т о с а п р е д п о с т а в к а з а разумен
м а р к е т и н г ( т . е . с ъ с т а в я н е н а набора о т из­
следвания, к о и т о се и з р а б о т в а т , съобразен
с н у ж д и т е н а л о к а л н и т е медицински звена).
Препоръките н а Е к с п е р т н и я с ъ в е т по кли­
нична лаборатория (приложение 1) м о г а т да
подпомогнат т о з и процес.
Р ъ к о в о д и т е л я т (забе^кдащият, ме­
н и д ж ъ р ъ т ) следВа д а и м а р е ш а в а щ а ду­
м а при избор и закупуване на а п а р а т у ­
р а (и п р е с м я т а н е н а с ъ о т в е т н и а м о р ­
тизационни отчисления), консумати­
ви и р е а к т и в и и п р и н е п о - м а л к о съ­
щ е с т в е н о т о определяне н а р а б о т н о
възнаграждение, с ъ о т в е т н о н а прино­
с а в д е й н о с т т а н а к л и н и ч н а т а лабо­
ратория.
ПЕРСОНАЛЪТ В КЛИНИЧНАТА
ЛАБОРАТОРИЯ
ОБУЧЕНИЕ И ПОВИШАВАНЕ
НА КВАЛИФИКАЦИЯТА
С ъ в р е м е н н а т а клинична л а б о р а т о р и я полз­
ва в п р о и з в о д с т в е н а т а си д е й н о с т сложна
а в т о м а т и ч н а апаратура, а обработката на
п о с т ъ п и л и т е заявки и н а биологичните м а ­
териали, к а к т о и изчисляването и предава­
н е т о н а р е з у л т а т и т е о т а н а л и з и т е пред­
полага з н а ч и т е л н а компютъризация. Всич­
ко т о в а изисква не само умения, с р ъ ч н о с т и
знания, но и к о м п ю т ъ р н а г р а м о т н о с т . В ня­
кои с т р а н и , напр. САЩ се препоръчва всич­
ки к а н д и д а т с т в а щ и з а р а б о т а в клинични
лаборатории да п р и т е ж а в а т официални сер­
т и ф и к а т и за н и в о т о н а с в о я т а подготов­
ка. Например според L. Crolla се с ч и т а , че
бакалавърска диплома е минимално изисква­
не з а получаване д л ъ ж н о с т клиничен лабо­
р а н т . За съжаление поне в н а ш а т а с т р а н а
м ла д и т е, завършващи обучението си специ­
а л и с т и - к а к т о медицински лаборанти, т а ­
ка и лекари не п р и т е ж а в а т с ъ о т в е т н а под­
готовка, за да р а б о т я т с а м о с т о я т е л н о пъл­
ноценно в клинична лаборатория. Това на­
лага изграждане н а с и с т е м а за обучение и
6
с и с т е м н о повишаване н а квалификацията
н а персонала.
Всяка лаборатория п о д г о т в я своя персо­
нал в зависимост о т набора изследвания и
н а л и ч н а т а а п а р а т у р а и оборудване. Ключо­
во м я с т о в обучението н а персонала има
п о д г о т о в к а т а н а к л и н и чн и те л а б о р а н т и .
Несъмнено п р о г р а м а т а за обучение н а но­
вопостъпващите и т я х н а т а по-нататъш­
н а квалификация зависи в голяма с т е п е н о т
н и в о т о на л а б о р а т о р и я т а . В приложение 2
п р е д с т а в я м е к а т о пример п р о г р а м а т а за
обучение н а медицински л а б о р а н т и в Лабо­
р а т о р н а т а диагностична секция н а Нацио­
налния онкологичен ц е н т ъ р , к о я т о би мог­
ла да подпомогне всеки завеждащ лаборато­
рия (независимо о т н е й н о т о ниво) при из­
готвяне на т а к а в а .
В Р. България задължително условие за за­
емане д л ъ ж н о с т т а „завеждащ клинична ла­
боратория" е държавно п р и з н а т а специал­
н о с т по клинична лаборатория. Програма­
т а за специализация по клинична лаборато­
рия в Р. България, и з г о т в я н а и периодично
обновявана о т К а т е д р а т а по клинична ла­
б о р а т о р и я н а Медицинския ф а к у л т е т - Со­
фия е у т в ъ р д е н в полувековен о п и т добър
подход за подготовка н а п о т е н ц и а л н и т е за­
веждащ клинични лаборатории в з д р а в н а т а
мрежа. Тази програма предвижда солидна
п р а к т и ч е с к а п о д г о т о в к а в изградена кли­
нична л а б о р а т о р и я в продължение н а пери­
од о т 4-5 години, полагане н а колоквиуми по
основните раздели н а с п е ц и а л н о с т т а , кое­
т о предполага и с и с т е м н о н а т р у п в а н е н а
задълбочени т е о р е т и ч н и познания.
Успешното полагане н а и з п и т а за специ­
а л н о с т означава наличие н а необходимия ми­
нимум о т знания за ръководене н а клинична
лаборатория в н а ш а т а с т р а н а . Интересно
е да се п о с о ч а т ж е л а н и т е ръководни умения
и личностни х а р а к т е р и с т и к и н а добрия ла­
б о р ато р ен мениджър според L. Crolla et al,
за да б ъ д а т разбрани г о л еми те изисквания
към т а з и длъжност: а н а л и т и ч е н ; заслу­
ж а в а щ доверие; изслушващ; и н ф о р м и ­
ран; к о м п е т е н т е н ; к о м у н и к а т и в е н ;
обективен; организиран; осигуряващ
р ъ к о в о д с т в о ; о т г о в о р е н ; п о д а в а щ ин-
формция; политичен; п о ч т и т е л е н ;
п р е ц и з е н ; р а з б и р а щ ; р а ц и о н а л е н ; с въ­
о б р а ж е н и е ; с д а р слово; с п о з н а н и я о т ­
носно лабораторни информационни
11ри^юЖсиис 2. Програма за обучение на медицински лаборанти*
1. Всеки новоназначен л а б о р а н т се обучава в продължение на един месец на начина на р а б о т а в Диагностич­
н а т а лабораторна секция на НОЦ:
• Поведение при болния и отношение към него;
• Основни сръчности при вземане на биологичен м а т е р и а л (специално вземане на венозна кръв);
е Методология з а изпълнение на анализите, включени в с п е ш н а т а панела на с е кция т а ;
• Запознаване с у к а з а н и я т а з а предпазване на медицинския персонал о т инфекции, предавани по кръвен
п ъ т , на С т о л и ч н а т а хигиенно-епидемиологична инспекция, к а к т о и с правилата за безопасност при ра­
б о т а с електро-медицински уреди и противопожарните правила, прилагани в ПОЦ.
О т г о в о р н и к з а п р о в е ж д а н е о б у ч е н и е т о : Cm. м е д . л а б о р а н т I cm.
Срок 1 м е с е ц .
2. През следваидите два месеца се обучава за усвояване производствените сръчности за р а б о т а на всяко
р а б о т н о м я с т о в с ъ о т в е т н и я с е к т о р на Секцията, в к о й т о работи, к а к т о и на компютърна г р а м о т ­
н о с т , за да може да р а б о т и с а н а л и з а т о р и т е и да нанася информация за извършената аналитична дей­
н о с т и изразходвани реактиви, химикали и консумативи.
О т г о в о р н и к за п р о в е ж д а н е о б у ч е н и е т о : Cm. м е д . л а б о р а н т II cm.
Срок 2 .месеца.
3. По време на р а б о т а се обучава с и с т е м н о да разбира а н а л и т и ч н и т е принципи, ползвани при извършване на
изследванията; д а разбира клиничното значение на извършваните изследвания.
О т г о в о р н и к з а п р о в е ж д а н е о б у ч е н и е т о : Лекар, з а в е ж д а щ с е к т о р а .
Срок постоянен.
4. Всеки р а б о т е н ден, по време на почивката след приключване събирането на биологичен материал се обсъж­
д а т равноправно възникнали в с е к ц и я т а производствени проблеми. Поне веднъж месечно се провежда
производствено съвещание за възможности за подобряване на р а б о т а т а в с е кция т а .
Отговорник за провеждане обучението: Ръководител секцията.
Срок постоянен.
5. На всеки л а б о р а н т в с е к щ ш т а се указва съдействие за продължаване на образованието му.
* Програмата е на Диагностичната лабораторна секция към Национален онкологичен център

с и с т е м и ; с ф и н а н с о В у с е т ; с п о с о б е н (ja СТРУКТУРА НЛ КЛИНИЧНАТА

Възлага з адач и; с ъ о б р а з и т е л е н ; съчуВ-
стВащ; т о ч е н ; ч е с т е н .
Едва ли са много х о р а т а , к о и т о са надаре­
ни с толкова и т о различни качества, но до­
колкото поне ч а с т о т т я х се и з р а б о т в а т с
н а т р у п в а н е на професионален и ръководен
о п и т т о з и списък може да стимулира израс­
т в а н е т о на бъдещите завеждащ лаборато­
рии. Те т р я б в а да се с п р а в я т с много предиз­
в и к а т е л с т в а пред д н е ш н и т е клинични лабо­
ратории. С ъ щ е с т в у в а т проблеми в предложе­
н и т е панели за „есенииални" лабораторни из­
следвания и явно подобни панели т р я б в а да
б ъ д а т професионално променени. Вместо за
преразход на средства за лабораторни изслед­
вания Вече започва (ja с е мисли з а сери­
о з н и т е п о с л е д с т В и я о т пропускане наз­
н а ч а в а н е т о н а д о с т а т ъ ч н и изследВа-
ния и л а б о р а т о р н и т е лекари т р я б В а д а
и м а т ясни и мотиВирани предложения
з а решаВане н а проблема.
ЛАБОРАТОРИЯ
СХКМА НЛ КЛИНИЧНО ЛАБОРАТОРНАТА
ОРГАНИЗАЦИЯ И ЩАТ
С т р у к т у р а т а на клиничната лаборатория
т р я б в а да показва ясно начина на ръководс­
т в о ( о т г о в о р н о с т т а за вземане решение),
к а к т о и взаимозаменяемоста в звеното. Р.
Broughton в проведения о т него курс посочи,
че с х е м а т а (графичното представяне) на
с т р у к т у р а т а на л а б о р а т о р и я т а т р я б в а да
дава ясен отговор к а к т о на п а ц и е н т и т е , т а ­
ка и на ръководството на с ъ о т в е т н о т о
здравно заведение кой е отговорен за дадена
дейност в лабораторията, и ако някой о т ­
съства, кой го замества. К а т о пример се пред­
с т а в я с х е м а т а на Лабораторната диагнос­
т и ч н а секция на НОЦ (фиг. 1.2).
Така представена с х е м а т а сочи, че:
1. За проблеми, к о и т о се о т н а с я т за ц я л а т а
секция следва да бъде т ъ р с е н завеждащ сек­
ц и я т а , а при проблеми в о т д е л н и т е лабо­
ратории - т е х н и т е завеждащи или отго-
в а р я щ и т е за т я х .
2. При о т с ъ с т в и е на зав. секцията, т о й се
7
 з а м е с т в а о т завеждащ лаборатория кли­
нична химия и т у м о р н и маркери, послед­
н и я т се з а м е с т в а о т завеждащ лаборато­
рия хематология, урини, кръвосъсирване и
амбулаторни звена. Респективно при о т ­
съствие н а с т а р ш и медицински л а б о р а н т
о т ръководството н а секцията, т о й се за­
м е с т в а о т с т а р ш и медицински л а б о р а н т
на лаборатория клинична химия и т у м о р ­
ни маркери и т . н .
3. Подобна схема е много важна при изготвя­
не плана за годишните отпуски, з а щ о т о
показва кои служители н е л ю г а т еднов-
релгсппо q a о т с ъ с т в а т о т р а б о т н и ­
т е с и лгеста.
Безспорно с х е м и т е на различни по щ а т , зада­
чи и обем н а д е й н о с т т а лаборатории се различа­
в а т . В с т р у к т у р н и т е схеми на големи съвремен­
ни лаборатории фигурират и собствено с ч е т о ­
водство и отдели по м а р к е т и н г и реклама и на­
учни лаборатории. Независимо о т разликите как­
т о при с х е м а т а н а малка лаборатория без сек­
т о р и , т а к а и при с л о ж н а т а схема н а голяма уни­
в е р с и т е т с к а клинична лаборатория следва да бъ­
де ясно означено взаимоотношението на звена­
т а , п о д ч и н е н о с т т а и начина н а з а м е с т в а н е при
отсъствие.
СТРУКТУРА НА КЛИНИЧНО
ЛАБОРАТОРНАТА ДЕЙНОСТ
В БЪЛГАРИЯ
ОРГАНИ ЗА КОНТРОЛ
И МЕТОДИЧНА ПОМОЩ
За клиничните лаборатории е валидна обща­
т а с т р у к т у р а на медицинската дейност в
Р.България. Л а б о р а т о р и и т е към обединени
п р а к т и к и и диагностични центрове т ъ р с я т
помощ в районни здравни заведения, при из­
черпване на т е х н и т е възможности, лабора­
т о р и и т е в районните здравни заведения изп­
р а щ а т п а ц и е н т и т е към лабораториите в об­
л а с т н и т е болници. При изчерпване възмож­
н о с т и т е н а последните се прибягва до услу­
г и т е на междуобластните болници, а кога­
т о и т о в а не е д о с т ъ т и ч н о - към болници с
национално значение.
С ъ о т в е т н о на т а з и верижна зависимост
по отношение на лабораторните диагностич­
ни възможности е и в ъ з м о ж н о с т т а за т ъ р ­
сене н а методична помощ. Е с т е с т в е н о коле­
гиална помощ може да се т ъ р с и и пряко. За
сега т о з и подход не е регламентиран офици­
ално, всяка лаборатория има възможност да
потърси методична помощ чрез районните

РЪКОВОДСТВО
Завеждащ ДДС
Ст. мед. Лаборант

ЛАБОРАТОРНА ДИАГНОСТИЧНА СЕКЦИЯ

Лаборатории Лаборатории Лаборатории

КЛИНИЧНА Х И М И Я и ХЕМАТОЛОГИЯ, УРИНИ, КЛИНИЧНИ ИЗПИТВАНИЯ И
Т УМ О Р Н И МАРКЕРИ КРЪВОСЪСИРВАНЕ И Л Е КА РС Т В Е НО
АМБУЛАТОРНИ З В Е Н А МОНИТОРИРАНЕ

Завеждащ лаборатория
Завеждащ лаборатория
Ст. мед. лаборант Отговорник лаборатория
Ст. мед. лаборант
Лаборанти Кл. ординатор
Лаборанти
Санитар Лаборанти
Санитар

Фиг. 1.2. Схема н а с т р у к т у р а т а н а клинична лаборатория в НОЦ

центрове no здравеопазване. Специалистите
на центровете или МЗ могат да се обърнат
към Републиканския референт, с негова по­
мощ към Експертния съвет по клинична ла­
боратория към МЗ или към Председателя на
научното дружество по клинична лаборато­
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА
ФИНАНСИТЕ НА КЛИНИЧНАТА
ЛАБОРАТОРИЯ
В. И в а н о в
В миналото, а все още и понастоящем кли­
ничните лаборатории осъществяваха и осъ­
ществяват своята дейност като се финан­
сират о т държавата. В редки случаи т е са
„подпомагани" финансово о т ведомства или
организации извън с и с т е м а т а на здравео­
пазването. Това „подпомагане" най-често се
свежда до закупуване на апаратура и/или
спомагателни лабораторни съоръжения. Не
бяха редки случаите, при които „целево" се
отпускаха финансови средства с цел изг­
раждане на т ъ й нар. „лабораторни модели".
На практика финансовите ресурси, заделя­
ни за клиничната лаборатория много чес­
т о зависят о т „благоразположението" на
ръководителя на здравното заведение, към
което е лабораторията и/или о т актив­
н о с т т а на нейния ръководител. Не са ред­
ки случаите, при които поради липса на ме-
ниджърски познания и прозорливост, за ла­
бораторна диагностика се о т д е л я т съвсем
оскъдни средства, което не само затрудня­
ва изключително много р у т и н н а т а дей­
ност, но и не позволява въвеждането на нови
технологии и а п а р а т и в с ъ о т в е т н а т а
клинична лаборатория.
Настъпилите промени в общественото
и икономическо развитие на с т р а н а т а ни и
извършващата се радикална реформа в здра­
веопазването изискват лабораторните спе­
циалисти да познават основните принци­
пи за правилното и ефективно управление
на финансовите средства на клиничната ла­
боратория, да познават и осъществяват
в ъ з м о ж н о с т т а за възвръщаемост на
вложените за дейността и средтва.
рия, към Ръководителите на Катедрите по
клинична лаборатория или пряко към всеки
уважаван специалист. Във всеки случаи на по­
искана методична помощ работещите в кли­
нични лаборатории могат да разчитат на
професионална подкрепа.
СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
ПА ЛАБОРАТОРНИТЕ ФИНАНСОВИ
СРЕДСТВА
ЛАБОРАТОРЕН УПРАВЛЕНЧЕСКИ
ЕКИП И НЕГОВАТА РОЛЯ
Създаването на стратегия за управление на
финансовите средства на клиничната ла­
боратория задължително изисква да се нап­
рави оценка на два важни фактора, о т
които зависи този процес:
• оценка на средата извън
лабораторията и
• оценка на вътрелабораторната среда.
Оценката на тези два фактора е реално
възможна, само ако добре се познават осно­
вите на финансовия лабораторен менидж­
мънт. Такава оценка дава възможност на
ръководството на клиничната лаборато­
рия да прогнозира влиянието на т е з и
фактори върху р а б о т а т а на лаборатория­
т а . То трябва да прецени: какво е пазарно­
то място на лабораторията като източ­
ник на медицински услуги в тази среда, как­
ва е нейната локална роля. Същевременно
с това т о трябва добре да познава нейни­
т е възможности за отговор на изисквания­
т а на средата. В контекста на тази оцен­
ка ръководството е длъжно да прецени соб­
с т в е н а т а си административна отговор­
ност и задължения за осигуряване на лабо­
раторията с финансови средства, както и
източниците за тяхното набиране - болнич­
ното заведение, здравноосигурителна каса,
здравноосигурителни фондове и др. То
трябва да умее на базата на обективни
данни да прогнозира необходимия размер на
финансовите средства, да познава и наблю­
дава факторите, които оказват огранича­
ваща роля върху техния размер.
При оценка на вътрелабораторната сре­
да ръководството на лабораторията тряб­
ва да оцени състоянието на лабораторно-
9
mo оборудване, щ а т н а т а а д е к в а т н о с т u
размера н а т р у д о в о т о възнаграждение н а
персонала, начина н а възвръщане н а израз­
ходваните о т л а б о р а т о р и я т а средства, на­
т о в а р е н о с т т а н а л а б о р а т о р и я т а и др.
Извършването н а задълбочена и преииз-
н а оценка за н е о б х о д и м о с т т а о т финансо­
ви с р е д с т в а и т я х н о т о правилно изразход­
ване се превръща в много т р у д е н процес, ако
в к л и н и ч н а т а л а б о р а т о р и я не се създаде
добър управленчески екип и н е г о в а т а дей­
н о с т не се обедини и синхронизира с т а з и
на екипа на болничното управление. По прин­
цип о т г о в о р н о с т т а за управление на финан­
с о в и т е с р е д с т в а н а л а б о р а т о р и я т а пада
върху нейния ръководител. Той т р у д н о би
изпълнил с в о и т е задължения и отговорнос­
т и , ако не обедини в д е й н о с т т а си у с и л и я т а
НиВа п а р е ш е н и е
Фиг. 1.3. Примерна схема з а финансови и управленчески решения в клиничнита
л а б о р а т о р и я и р о л я т а н а лабораторния специалист в т о з и процес
10
и у м е н и я т а н а в и с ш и т е и средни
медицински кадри, к а к т о и на техническия
персонал н а л а б о р а т о р и я т а . В т о з и екип
р о л я т а н а лабораторния лекар е особенно
важна. Той следва да поеме о т г о в о р н о с т т а
за доброто и правилно планиране, прецизния
к о н т р о л върху л а б о р а т о р н а т а н а т о в а р е ­
н о с т , за познаване с п е ц и ф и к а т а на управ­
ление н а о т д е л н и т е лабораторни с е к т о р и
и секции. Той е д и р е к т н о отговорен з а въ­
в е ж д а н е т о н а нови лабораторни техноло­
гии, за у л а в я н е т о н а п р о м е н и т е и т е н д е н ­
ц и и т е за промени в обема н а лабораторна­
т а дейност, размера н а о ч а к в а н и т е разхо­
ди, разпределението н а разходите съобраз­
но внезапно възникнали промени и др. (фиг.
1.3). Членовете н а управленческия екип са
л и ц а т а , к о и т о т р я б в а да д о л а в я т к а к т о
Решава с е о т :
фините, т а к а и грубите проблеми, к о и т о
с т о я т пред лабораторията. В най-общ сми­
съл т е се с в е ж д а т до следното:
• проблеми, които са свързани с непрекъс­
н а т о увеличаващия се обем на р а б о т а в
лабораторията;
• проблеми, които са свързани с изисквани­
я т а за качество на лабораторните услу­
ги;
• проблеми, свързани с въвеждане на ефек­
тивна финансова и информацонна систе­
ма, която да обхваща голям обем о т дан­
ни и да облекчава административния пер­
сонал на лабораторията. Този проблем е
с различна с т е п е н на изразеност в отдел­
н и т е типове лаборатории. В т я х се из­
ползват различни информационни систе­
ми, а съществуващите различия не д а в а т
възможност за сравняване на финансови­
т е данни между т я х .
Важен проблем е и липсата на д о с т а т ъ ч ­
но ефективен контрол върху лабораторни­
т е разходи. В т о з и а с п е к т м о г а т да се из­
ползват освен и з в е с т н и т е конвенционални
контролни механизми, и спомагателни мер­
ки. Към допълнителните мерки се о т н а с я т :
• контрол върху с т е п е н т а на а в т о м а т и ­
зация на лабораторията с цел избягване
на ненужни и/или немотивирани разходи,
свързани с придобиване на ненужна авто­
матична апаратура;
• избягване на допълнителни разходи за ре­
активи и консумативи, свързани с излиш­
ни а в т о м а т и или пък с ненужно натовар­
ване на вече закупени такива;
• осигуряване на по-голяма ефективност на
работа в отделението по клинична химия,
където се извършва по голяма ч а с т (50-
70%) о т обема на р а б о т а на лаборатори­
ята;
• с т р и к т е н контрол по изпълнение на ла­
бораторния б ю д ж е т и по специално на
разходите за т р у д , реактиви и консума­
тиви чрез консолидиране на лабораторни­
т е изследвания в специфични групи и на­
маляване обема на р у т и н н и т е лаборатор­
ни анализи и др.
ЛАБОРАТОРНА ФИНАНСОВА
СИСТЕМА
Една о т важните и основни предпоставки
за правилно управление на лабораторните
финанси е създаването на ефективна лабо­
раторна финансова система.
Всяка организация независимо о т нейна­
т а големина и комплексност, и без оглед на
това, дали има печалба или загуби в своята
дейност, трябва да има система за събира­
не на финансови данни, както и система за
регистриране и анализ на необходимата ин­
формация. Важно условие за реализиране на
т а з и задача е изграждането на стройна и
ясна система за о т ч е т . Един о т елементи­
т е на т а з и система е т ъ й нар. о т ч е т н а
к а р т а . К а р т а т а е един о т основните еле­
м е н т и , които се използват в процеса на
о т ч и т а н е и бюджетиране. Тя осигурява
о т ч и т а н е т о и контрола на разходите, де­
тайлизира разходите, които не са включе­
ни в общите разходи и др. По принцип т я е
един о т основните елементи на финансово­
т о управление в клиничната лаборатория.
В нея се нанася информация за минали
финансови данни, но т я включва и актуал­
на финансова информация, необходима за
процесите на планиране и контрол в лабо­
раторията. К а р т а т а (фиг 1.4) включва два
основни раздела:
• Балансов лист и
• Раздел за о п е р а т и в н о т о състояние на
лабораторията. В т о з и раздел се отразя­
в а т р а з х о д и т е и т я х н а т а възвръща
емост.
Балансовият л и с т е съставен о т т р и
секции - секция отразяваща пасивите; сек­
ция отразяваща активите и секция за урав­
нение. В т е з и т р и секции се о п р е д е л я т
а к т и в и т е и п а с и в и т е н а лаборатори­
я т а и ee представя баланса м е Л д у
приходите и разходите.
Целта на балансовия лист е да се опише
и представи финансовото състояние на ла­
бораторията за определен период о т вре­
ме, което дава възможност да се оценят
нейните финансови ресурси. Балансовият
л и с т осигурява и информация за всички
сключени сделки, включващи в себе си акти­
ви, пасиви и уравнение. Основната форму­
ла, която се използва при т а з и оценка е след-
11
ната:
Akmußu = ITacuBu + УраВпение
Главният м о м е н т е п о с т и г а н е т о на ба­
ланс в т о в а уравнение. Най-често срещана­
т а ситуаиия е, к о г а т о с увеличаване на пе­
чалбата се н а м а л я в а т пасивите на лабора­
т о р и я т а , т . е . уравнението се постига чрез
минимизиране на пасивите и максимализи-
ране на а к т и в и т е . При липса на промяна в
приходите много внимателно т р я б в а да се
борави с минимизиране на пасивите.
Друг важен м о м е н т при о т ч и т а н е на
финансовото състояние на л а б о р а т о р и я т а
е преиенката на о п е р а т и в н о т о ü състоя­
ние. В о т ч е т н и т е к а р т и т р я б в а да има сек-
иия, о т ч и и т о данни да се добие представа
за в ъ з в р ъ щ а е м о с т т а на направените
финансови разходи, к а к т о и да се направи
оиенка за п е ч а л б а т а на л а б о р а т о р и я т а .
Възвръщаемостта на изразходваните сред­
с т в а може да се осигури к а к т о о т опера­
тивни, т а к а и о т неоперативни финансови
източниии. О п е р а т и в н а т а възвръщае­
м о с т се определя от т и п а на споразуме­
нията, т и п а на плащанията и от вида на
гаранциите по тези плащания. Неопера-
т и б н а т а б ъ з в р ъ щ а е м о с т зависи о т
такива категории, като технически опера­
ции за обучение, заеми, инвестиции и др.
дейности, генериращи възвръщаемост на
средствата.
Приходите на л а б о р а т о р и я т а се опреде­
л я т к а т о относително ефективна дейност
на управление на финансовите средства,
включваща в себе си разходите, които мо­
г а т да б ъ д а т избегнати в р е з у л т а т на ефек­
т и в н о управление на персонала и оператив­
н и т е ресурси. Тези и с п е с т е н и р е с у р с и '
обикновенно се з а п и с в а т к а т о спечелени
финансови средства и се разпределят о т
болничния директор през финансовата го­
дина, през к о я т о т е са „спестени".
Във всички болнични заведения клинична­
т а лаборатория е звено с големи финансови
разходи, но т я е и ц е н т ъ р на значителна
възвръщаемост на изразходваните средст­
ва. Посредством извършваните о т нея ла­
бораторни услуги и финансовите постъпле­
ния о т т я х , т я компенсира в немалка
с т е п е н направените о т нея разходи. Този
въпрос е о т особенно голяма в а ж н о с т за
болничното заведение, з а щ о т о в неговите

ОТЧЕТНА КАРТА

Балансов л и с т Оперативно състояние

Активи Пасиви Уравнение Приходи Разходи

(капитал)

Постоянни Текущи
L О т оперативни
действия
Вложени Запазени Оперативни
капитали приходи разходи
Отбив о т Неоперативни
Първоначални Натрупани приходи разходи
Инвентар в
номинална
Петни Индиректни
стойност оперативни
Плащания приходи Директни

Настоящи Дълготрайни Първи Временни приходи Труд Материали

(в н а с т о я щ а т а (преди н а с т о я щ а т а години ( т е к у щ а финансова
финансова година) финансова година) година)

Фиг 1.4. П р и н ц и п н а с х е м а з а и з г о т в я н е н а о т ч е т н а к а р т а {по Е. Travers- 1989, в м о д и ф и к а ц и я )

12
с т р у к т у р и има и звена, к о и т о частично въс-
т а н о в я в а т н а п р а в е н и т е о т т я х разходи, но
има и т а к и в а , к о и т о не о с ъ щ е с т в я в а т въз­
в р ъ щ а е м о с т , а дори т ъ р п я т и загуби. В
общоболничен а с п е к т едно правилно
разпределение н а в ъ з в ъ р н а т и т е с р е д с т в а
дава в ъ з м о ж н о с т н а болничния д и р е к т о р да
покрие т е з и загуби.
Оценката на оперативното състояние
н а л а б о р а т о р и я т а дава в ъ з м о ж н о с т да се
добие п р е д с т а в а за п р и х о д и т е на ла б орат о ­
р и я т а за определен период о т време ( т р и ­
месечие, полугодие или година). В т о з и ас­
п е к т е важно да се знае каква е и п е ч а л б а т а
н а л а б о р а т о р и я т а за т о з и период. Това е
р а з л и к а т а л ю Ж д у в ъ з в ъ р н а т и т е и из­
р а з х о д в а н и т е с р е д с т в а . Някои звена в
б о л н и ц а т а н я м а т печалба, т . е . т е са ц е н т ­
рове непродуциращи печалба. За да м о г а т
да с ъ щ е с т в у в а т т е з и звена т е т р я б в а да
у ч а с т в а т в разпределението на п е ч а л б а т а
и в т о з и а с п е к т „ с ъ т р у д н и ч е с т в о т о " им със
з в е н а т а , продуциращи печалба е особенно
важен а с п е к т о т в ъ т р е б о л н и ч н и т е взаимо­
отношения.
П р е с м я т а н е т о на п е ч а л б а т а е един о т
ф у н д а м е н т а л н и т е принципи в о т ч е т н о с т ­
т а . Тя може да се оцени по с л е д н а т а форму­
ла:
В ъ з в р ъ щ а е м о с т - Р а з х о д и = Печалба
В ъ з в р ъ щ а е м о с т т а н а н а п р а в е н и т е раз­
ходи се осигурява о т п р о д а ж б а т а н а произ­
ведения лабораторен п р о д у к т - лаборатор­
ните анализи. В р а з х о д и т е се в к л ю ч в а т :
средствата, които са изразходвани за из­
пълнение на лабораторните дслуги, пазар­
ните и търговски разходи, административ­
ните разходи и др.
В п р а к т и к а т а с ъ щ е с т в у в а т много под­
ходи за п р е с м я т а н е н а п е ч а л б а т а или загу­
б а т а . Най-известен е т ъ й нар. маргинален
анализ. Маргиналният анализ е преглед н а
с ъ с т о я н и е т о на разходите и приходите,
к о г а т о п р о и з в о д с т в о т о (или обема н а про­
д а ж б и т е ) се променя с единица. В т о з и ас­
п е к т м а р г и н а л н и л т р а з х о д е този, к о й ­
т о се извършва з а произвеждането н а
единица повече о т продукта, а лшрги-
налния приход е пралитата в общил
приход, к о г а т о с е п р о д а в а е д н а д о п ъл­
н и т е л н а е д и н и ц а о т п р о и з в e j k g а / 1 им
п р о д у к т . В и н д у с т р и я т а т о й се използва
з а осигуряване информация з а определени
п 0
Р 9Уктови линии и за установяване цена­
т а н а индивидуалния п р о д у к т с оглед раз­
в и т и е т о н а п а з а р н а т а с т р а т е г и я . Този
м е т о д е особено ценен, з а щ о т о позволява да
се п р о у ч а т в з а и м о о т н о ш е н и я т а м е ж д у
цени, променливи разходи, постоянни раз­
ходи и обем на р а б о т а . У с т а н о в я в а н е т о н а
т е з и взаимоотношения улеснява вземането
н а правилни решения. Особенно важно и клю­
чово значение в л а б о р а т о р и я т а има взаимо­
о т н о ш е н и е т о между ц е н а т а на лаборатор­
н о т о изследване и променливите разходи.
Гореизложените данни са с особенна важ­
н о с т за познаването и извършването на ос­
новния за л а б о р а т о р н и т е финанси п р о ц е с
н а бюдЖетиране.
РАЗХОДИ, ПРИХОДИ, ОБЕМ НА
РАБОТА НА ЛАБОРАТОРИЯТА И
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ТЯХ
П р о л г е н л и в и и п о с т о я н н и р а з х о д и . Опе­
р а т и в н и т е разходи в л а б о р а т о р и я т а м о г а т
да б ъ д а т разделени на две категории - про­
менливи и постоянни разходи. Д в е т е к а т е ­
гории разходи са свързани с обема на рабо­
т а , к о й т о се извършва в л а б о р а т о р и я т а .
Ако о б е м ъ т н а р а б о т а се променя, т о се
п р о м е н я т и разходите по нейното извърш­
ване и в т о з и случай разходите се н а р и ч а т
променливи. Р азх о д и те по реализиране на
л а б о р а т о р н и т е изследвания, к о и т о о с т а ­
в а т непроменени за по-продължителен пе­
риод о т време въпреки колебанията в обе­
м а на р а б о т а , се н а р и ч а т постоянни разхо-
ди.
ф и н а н с о в и т е с р е д с т в а за заплащане на
т р у д а са пример за постоянни разходи. Те
м о г а т да о с т а н а т „дълго" време непроме­
нени въпреки и з м е н е н и я т а в обема на рабо­
т а на л а б о р а т о р и я т а . Типичен пример за
променливи разходи са с р е д с т в а т а , к о и т о
се изразходват за реактиви, химикали, кон­
с у м а т и в и и др. На фиг. 1.5 и 1.6 в графичен
вид е представено поведението на промен­
л и в и т е и п о с т о я н н и т е разходи. О т първа­
т а фигура се вижда, че п р о м я н а т а в броя
н а л а б о р а т о р н и т е изследвания води до про­
порционално изменение н а променливите
разходи. Например, ако б р о я т на изследва­
н и я т а се увеличи о т Xj go Х2, т о и промени-
13
 в и т е разходи се и з м е н я т пропорционално н а
т о в а увеличение - т е н а р а с т в а т о т Yx до
Yg 900
Y2:
Х2 100 = 2 600 = 2
Х1 " 5 0 Yi 300
Y2 600

П о с т о я н н и т е разходи н а й - ч е с т о о с т а ­
в а т непроменени при р е л е в а н т н и т е грани­
Y, 300 ци н а л а б о р а т о р н а а к т и в н о с т . О т фиг. 1.6
е видно, че о б щ и т е п о с т о я н н и разходи при
т а з и с и т у а ц и я о с т а в а т непроменени 500
DEM (Y2) и при т р и т е н и в а обем н а р а б о т а
50 100 150 X 50, 100 и 150 л а б о р а т о р н и изследвания в ъ т ­
X, X2 X3 ре в р е л е в а н т н и т е граници. Ако о б е м ъ т н а
Ф и г . 1.5. Зависимост между променливите раз­ р а б о т а е по-малък о т Х1 или се увеличава
ходи в DEM (Y) и броя на изследванията (X) (по над Хз, п о с т о я н н и т е разходи м о г а т д а на­
II. Вегпгап и L. Wecks - 1982, в модификация)
м а л е я т под Y l или д а се у в е л и ч а т над Yß. Този
Релевантни граници с т ъ п а л о в и д е н феномен се обуславя о т фак­
т а , че р а з х о д и т е о с т а в а т непроменени око­
ло долния и горния обем н а р а б о т а , но т о в а
н е и з к л ю ч в а в ъ з м о ж н о с т а до о п р е д е л е н а
с т е п е н н а обем н а р а б о т а п о с т о я н н и т е
разходи д а се п р е в ъ р н а т в променливи. Н а
фиг. 1.5 графично е п о к а з а н начина, по кой­
т о п о с т о я н н и т е и п р о м е н л и в и т е разходи
ф о р м и р а т о б щ и т е л а б о р а т о р н и разходи.
Върху о б щ и т е разходи в ъ з д е й с т в и е м о г а т
д а о к а ж а т редица ф а к т о р и . Например, ако
ц е н и т е н а р е а к т и в и т е и к о н с у м а т и в и т е се
п р о м е н я т ( н а р а с т в а т или н а м а л я в а т ) щ е
50 100 150 се п р о м е н я т и о б щ и т е л а б о р а т о р н и разхо­
X, Х2 Хз ди. Ако с ъ с т а в ъ т н а п а ц и е н т и т е се проме­
Ф и г . 1.6. Общите постоянни разходи в DEM (У) ня, щ е се п р о м е н я т и р а з х о д и т е з а лабора­
о с т а в а т еднакви при всички нива на обем на ра­
т о р н и услуги, т . е . т е м о г а т д а н а м а л е я т
б о т а т а (X) (no II. Вегпгап и L. Weeks -1982, в мо­
дификация) или д а се у в е л и ч а т . С е з о н и т е също м о г а т
д а п о в л и я я т върху р а з м е р а н а р а з х о д и т е з а
л а б о р а т о р н и услуги. Н а п р и м е р през дадени
Общи разходи сезони б р о я т н а н а с е л е н и е т о в определен
район м о ж е д а се увеличи, респ. д а намалее.
Логично е д а се приеме, че щ е се промени и
обемът на работа на лабораторията. В
Променливи разходи
п р е д с т а в е н а т а н а фиг. 1.7 к о н с т р у к ц и я н а
к р и в а т а се допуска, че о б щ и т е п о с т о я н н и
разходи (Y0 = 500 DEM) о с т а в а т непромене­
Yo 500
ни при всички н и в а н а л а б о р а т о р н а а к т и в ­
П о с т о я н н и разходи
н о с т . В р е з у л т а т н а т о в а , з а д а се форми­
р а т о б щ и т е разходи к ъ м р а з м е р а н а п о с т о ­
я н н и т е т р я б в а д а се добави р а з м е р а н а про­
м е н л и в и т е разходи. Т а к а з а обем н а р а б о т а ­
т а 50 изследвания о б щ и т е разходи с а 800
Фиг. 1.7. Крива на общите разходи: X - брой на DEM (500 DEM п о с т о я н н и разходи + 300
изследванията, Y - разходи в DEM (по Н. Bennau DEM променливи разходи), а при 100 изслед­
и L. Weeks - 1982, в модификация) вания, о б щ и т е разходи с а 1100 DEM (500 DEM
14
постоянни разходи + 600 DEM променливи лабораторна активност. По т а к ъ в начин за
разходи). Ако о б е м ъ т на р а б о т а се увеличи Xj, Х2, Хз...Х п , У1 е променлив разход за еди­
о т Х1 до Х2 о б щит е разходи ще се увеличат ница лабораторен продукт (фиг 1.8 - А). Ако
о т Ух до Уз: обемът на р а б о т а се увеличава о т X! go Х3
100 = 2 1100
п о с т о я н н и т е разходи за единица продукт
= 1,375 ще се н а м а л я т о т Ух до УдСфиг. 1.8 - Б). Тъй
Xi ~5Ö" Yj 800
к а т о променливите разходи за единица про­
Следователно при двойно увеличаване д у к т о с т а в а т постоянни при всички нива
броя на изследванията общите разходи се на а к т и в н о с т , а п о с т о я н н и т е разходи за
увеличават в по-малка с т е п е н - т е н а р а с т ­ единица продукт намаляват с увеличаване
в а т 1,375 п ъ т и , т . е . с увеличаване обема на обема на работа, т о общите разходи за еди-
р а б о т а н а м а л я в а т о б щ и т е разходи за едно
изследване.

Д и р е к т н и и и н д и р е к т н и р а з х о д и . Ди­ Y1 6
р е к т н и т е и и н д и р е к т н и т е разходи са дру­
га категория на о б щ и т е разходи. Всички
разходи, к о и т о са направени за реализиране
50 100 150
на лабораторните изследвания и м о г а т да X, Х2 Хз
б ъ д а т проследени пряко се н а р и ч а т дирек­
т н и разходи. Разходи по л а б о р а т о р н и т е Y
изследвания, к о и т о не м о г а т да б ъ д а т прос­ Крива на п о с т о я н н и т е
Y, 10
ледени пряко се н а р и ч а т индиректни раз­ ^разходи за едно изследване
ходи. Д и р е к т н и са разходите за заплати I
I
на персонала, участващ непосредственно в I
реализирането на изследванията, разходи­ Y2 5 •г
I I
те по заплащане на извънредно отработе­ УзЗ.З _i L

ното работно време, разходите за реакти­ j: : ; »

ви и химикали и др. Към и н д и р е к т н и т е 50 100 150 X
р а з х о д и се причисляват разходите по обез- Б X, Х2 Х3
ценка и амортизация на сградния фонд и ла­
бораторната апаратура, разходи за здрав­
ни осигуровки, комунално битови услуги и
Крива на о б щ и т е разходи
др. О т особенна в а ж н о с т са разходите на
за едно изследване
финансови средства, к о и т о л а б о р а т о р и я т а
прави за едно лабораторно изследване. Ана­
л и з ъ т на т о з и т и п разходи дава възмож­
н о с т да се у с т а н о в я т колебанията в разхо­
д и т е за едно изследване, а о т т у к - да се
определи и производителността на лабора­
торията. Първата стъпка, която трябва
да се направи преди да се п р е с м е т н а т раз­
ходите за едно лабораторно изследване е да В
се определи е д и н и ц а т а лабораторен про­
дукт. Общоприето е единицата лаборато­ Ф и г . 1.8. Графично п р е д с т я в я н е н а з а в и с и м о с т ­
рен продукт да е едно лабораторно изслед­ т а м е ж д у р а з х о д и т е з а едно изследване в DEM
ване. Разходите по реализирането на еди­ (У) и брой изследвания (X) (no II. Всгпгап и L.
ница лабораторен продукт м о г а т също да Weeks - 1982, в модификация)
A. Променливите разходи за едно изследване - Y, са еднакви
б ъ д а т променливи, постоянни и общи. За­ при всички обеми на р а б о т а .
в и с и м о с т т а на т е з и разходи о т обема на Ь.С увеличаване обема на р а б о т а п о с т о я н н и т е разходи за
едно изследване намаляват.
работа в лабораторията са представени на B . О б щ и т е разходи (сума о т променливите и п о с т о я н н и т е
фиг. 1.8 (А - И). 11роменливите разходи за еди­ разходи) за едно изследване намаляват с увеличаване обе­
ница продукт са еднакви за всички нива на ма на р а б о т а .
15
ница л а б о р а т о р е н п р о д у к т , к о и т о предс­
т а в л я в а т сума о т т е з и два разхода, също
н а м а л я в а т с увеличаване броя н а изследва­
н и я т а (фиг. 1.8 - В). Е т о защо в и с о к а т а про­
д у к т и в н о с т н а л а б о р а т о р и я т а води до ико­
номия.
Повече о т ясно е, че о б щ и т е променливи
разходи и п о с т о я н н и т е т а к и в а си взаимо­
д е й с т в а т при формиране р а з х о д и т е з а еди­
ница лабораторен п р о д у к т . Такова взаимо­
де й с тв ие се наблюдава и между д и р е к т н и ­
т е и и н д и р е к т н и разходи о т една с т р а н а ,
и променливите и п о с т о я н н и т е разходи - о т
друга с т р а н а . Тези взаимодействия м о г а т
да б ъ д а т изразени до с т е п е н , че д и р е к т н и ­
т е разходи д а с а променливи, к а к т о и
и н д и р е к т н и т е д а с т а н а т п о с т о я н н и или
променливи. В о с н о в а т а си д и р е к т н и т е раз­
ходи с ъ в п а д а т с променливите, а индирек­
т н и т е с п о с т о я н н и т е . Най ч е с т о промен­
л и в и т е и д и р е к т н и т е разходи се контроли­
р а т о т ръководителя н а л а б о р а т о р и я т а ,
д о к а т о п о с т о я н н и т е и и н д и р е к т н и разхо­
ди са о б е к т н а к о н т р о л о т и н с т и т у ц и о н а л ­
н о т о ръководство.
Натрупване н а д и р е к т н и т е и инди­
р е к т н и т е р а з х о д и . В п р а к т и к а т а същес­
т в у в а т два основни м е т о д а за н а т р у п в а н е
н а д и р е к т н и т е и и н д и р е к т н и разходи.
При първия м е т о д , най-напред се пресмя­
т а т д и р е к т н и т е разходи н а лаборатория­
т а . След т о в а т е се класифицират н а в ъ т -
р е л а б о р а т о р н о ниво. Тази „ е с т е с т в е н а "
в ъ т р е л а б о р а т о р н а класификация може да
бъде д о с т а детайлизирана. В нея най-зна­
чими пера са р а з х о д и т е за т р у д , р е а к т и в и ,
химикали и др. След т а з и процедура към т я х
се п р и б а в я т и н д и р е к т н и т е разходи.
При втория м е т о д най-напред се и д е н т и ­
ф и ц и р а т и н д и р е к т н и т е разходи н а лабора­
т о р и я т а . След к а т о се у с т а н о в и д е л ъ т н а
л а б о р а т о р и я т а в т е з и разходи, т е се разп­
р е д е л я т по о т д е л н и т е лабораторни секции,
а в общо лабораторен а с п е к т се п р и б а в я т
към д и р е к т н и т е разходи н а лаборатория­
т а . Разпределянето н а р а з х о д и т е по звена
има з а цел да подпомогне определянето н а
ц е н о в а т а е ф е к т и в н о с т н а всяко звено. Мно­
го о т болничните заведения не м о г а т да
п о с т и г н а т подобрение в управлението н а
т е з и разходи, т ъ й к а т о използват несъвър-
шенни с и с т е м и за и д е н т и ф и ц и р а н е т о им.
16
Т о ч к а н а у с т о й ч и в о с т . Това е т о ч к а т а ,
в к о я т о при определен обем о т р а б о т а при­
х о д и т е о т извършените лабораторни услу­
ги са равни н а о б щ и т е разходи по т я х н о т о
реализиране. Тази т о ч к а може да бъде изпол­
звана за оценка н а п р о м я н а т а в приходите,
разходите и обема на р а б о т а н а лаборато­
р и я т а . В ъ з с т а н о в я в а н е т о н а изразходвани­
т е с р е д с т в а н а й - ч е с т о се и з в ъ р ш в а н а
б а з а т а н а намаляване разходите, намаля­
ване размера н а п л а щ а н и я т а и посредством
използването н а други финансови „лостове".
З а оценка н а ч и с т и я доход се използва
с л е д н а т а формула:
Ч и с т д о х о д = Приходи - Променливи
разходи - П о с т о я н н и разходи
О т г о р н а т а формула се извежда ф о м у л а т а
за оценка н а приходите:
Приходи = Променливи разходи + Постоян­
ни разходи + Ч и с т доход
Ако ч и с т и я т доход е равен н а нула (няма
печалба или загуба) т о т о г а в а е постигна­
т о р а в е н с т в о между приходите и разходи­
т е и л а б о р а т о р и я т а се намира в точката
на устойчивост.
Тази т о ч к а може да бъде п р е с м е т н а т а
по с л е д н а т а формула:
f+r
rX=VX+f+C или Х=1-ТГ
r-V
X - точка на устойчивост за броя
на изследванията
г - приходи о т единица лабораторно изследване
V - променливи разходи за едно изследване
f - общи постоянни разходи
С - сума на чистия доход
Точката на устойчивост е пресечната
т о ч к а н а л и н и я т а н а о б щ и т е разходи с ли­
н и я т а н а о б щ и т е приходи. О б л а с т т а под
т а з и т о ч к а е о б л а с т т а н а загубите, а об­
л а с т т а над нея е о б л а с т т а н а п е ч а л б а т а .
Например, ако променливите разходи (V)
за едно изследване с а 6 DEM, о б щ и т е п о с т о ­
я н н и (f) - 500 DEM, а п р и х о д ъ т о т едно
изследване (г) е 10 DEM и искаме с у м а т а н а
ч и с т и я доход да е 0, т о г а в а б р о я т н а изс­
л е д в а н и я т а в т о ч к а т а н а у с т о й ч и в о с т е:
500+0 500 ^
v
Х = - — 1 2 5 изследвания
10 6 40 ^
 Графично т о ч к а т а н а у с т о й ч и в о с т е
п р е д с т а в е н а н а фиг. 1.9. Тази т о ч к а (Б) е
локализирана т а м , к ъ д е т о се и з п ъ л н я в а т
125 броя изследвания. При брой на изследва­
н и я т а по-малък о т 125 (защрихованата зона
А) ч и с т и я т доход е о т р и ц а т е л е н (налице е
загуба), а при брой н а изследванията по-го­
лям о т 125 ( з а щ р и х о в а н а т а зона В) ч и с т и ­
я т доход е положителен (налице е печалба).
З а к л ю ч е н и е . П р е д с т а в е н и са само ня­
кои о т о с н о в н и т е принципи н а лаб ора т ор­
н и т е финанси. Понастоящем, к о г а т о в здра­
в е о п а з в а н е т о ни се и з в ъ р ш в а т радикални
с т р у к т у р н и промени и промени в начини­
т е н а финансиране, з а всеки л а б о р а т о р е н
специалист е особенно важно да се запознае
с т е з и основни принципи.
к /
Общи приходи при / В
10 DEM за едно ур|||^ Общи разходи
1500
1250
Общи променливи
разходи при 6 DEM
1000 / j 1 за едно изследване
1
/ J
750
"Кои са основните п р и н ц и п и на бюджети-
рането?", "Как се изготвя лабораторен бю­
джет?'^ др. О т г о в о р и т е н а т е з и въпроси,
а и н а още много други о т подобно е с т е с т ­
во са свързани не само с правилното и ефек­
т и в н о управление н а финансовите средст­
ва н а л а б о р а т о р и я т а , но и с възможност­
т а за възвръщаемост на вложените за ла­
б о р а т о р н а д е й н о с т пари.
Б ю д ж е т ъ т н а клиничната лаборатория
най-общо може да се определи к а т о изчер­
п а т е л е н план за определен период о т вре­
ме. О б щ о п р и е т о е т о з и план да обхваща
едногодишен период, но в определени случаи
т о й може да бъде тримесечен или едноме­
сечен. По-прецизното определение за лабо­
р а т о р е н б ю д ж е т е - и з ч е р п а т е л е н и об­
ш и р е н ф и н а н с о в n^iati н а л а б о р а т о р и ­
я т а , б а з и р а щ с е н а о ч а к в а н и я обелг
лабораторна дейност, предвиждани­
т е л а б о р а т о р н и а п а р а т у р н и лющнос-
ти, к а к т о и н а п р е д в а р и т е л н о набе­
л я з а н и т е з а д а ч и и цялостна полити­
к а н а л а б о р а т о р и я т а . Вписвайки се в
целите, з а д а ч и т е и п о л и т и к а т а на здрав­
н о т о заведение, на к о е т о е базирана лабо­
р а т о р и я т а , най-правилно е финансовия план
н а клиничната лаборатория да бъде изра­
зен във финансови с р е д с т в а - в пари.

/
Във всички видове бизнес п о д г о т о в к а т а
МГК и с ъ с т а в я н е т о на б ю д ж е т а , т ъ й нар. бю-
500
джетиране, е сложен и реалистичен процес.
Общи постоянни Той е основен и з а управлението на всяка
250 ml | разходи здравна организация. Чрез него се з а м и с л я т
и п л а н и р а т за по-кратко време или за по-
' 1 1 1 1 1 i 1 1 1 1 1 » дълъг период приходите и разходите за оп­
50 100 1 2 150 200 250
ределена дейност. В т о з и а с п е к т бюдже­
Брой изследвания т ъ т може сполучливо да бъде оприличен на
у к а з а т е л е н с т ъ л б , к о й т о показва какво е
Фиг. 1.9. Точка на устойчивост (пи И. Herman -
1989, в модификация) а к т у а л н о т о използване н а ф и н а н с о в и т е
Точката иа устойчивост е Б - при извършване на 125 изслед­ средства. Процесът н а бюджетиране пре­
вания. минава през две важни фази:
• превръщане н а л а б о р а т о р н а т а с т р а т е ­
гия за даден период в оперативен план на
БЮДЖЕТЪТ В КЛИНИЧНИТЕ лабораторията,
ЛАБОРАТОРИИ • изразяване н а о п е р а т и в н и я план к а т о
бюджет на лабораторията.
В. Иванов
В п ъ р в а т а фаза се включват: определяне
И з в ъ р ш в а щ а т а се реформа в здравеопазва­ обема на работа за даден период, проекти­
н е т о п о с т а в я ред въпроси пред специалис­ р а н е на о п е р а т и в н и т е действия, които
т и т е в к л и н и ч н а т а лаборатория: „Защо е трябва да бъдат предприети, за да се тран­
необходимо да и м а лабораторен бюджет?", сформира лабораторната стратегия в pe­
ll
ЦЕНТРАЛ ИА МЕД ИЦИ1ICKA
БИБЛИОТЕКА
Иhb. № З х6 !
алност и др. В т о р а т а фаза е фокусирана
върху изработването н а оперативен п л а н ,
във финансов смисъл - разход и възвръщае­
мост на финансовите средства, средства з а
к а п и т а л н о оборудване и др.
Ь Ю Д Ж Е Т Н Л ПРОГНОЗА И ОПИСАНИЕ
При к о н с т р у и р а н е т о н а б ю д ж е т а се преми­
нава през един особено важен, но т р у д е н
технически п о д г о т в и т е л е н е т а п . Този е т а п
включва:
• п р о е к т и р а н е обема н а р а б о т а н а лабора­
торията,
• пресмятане размера на финансовите
средства, необходими за предвидения обем
о т лабораторни д е й н о с т и ,
• п р е с м я т а н е н а д и р е к т н и т е разходи,
• п р е с м я т а н е н а и н д и р е к т н и т е разходи,
• п р е с м я т а н е н а о б щ и т е разходи и с т е п е н ­
т а на възвръщаемост н а с р е д с т в а т а с ог­
лед п о с т и г а н е н а баланс и др.
Р а з р а б о т в а н е т о на „добър", "силен" бю­
д ж е т зависи о т ц е л и т е и н а м е р е н и я т а н а
л а б о р а т о р и я т а , к а к т о и о т ц е л и т е и поли­
т и к а т а н а з д р а в н о т о заведение, н а ч и я т о
т е р и т о р и я т а е базирана л а б о р а т о р и я т а .
Б ю д ж е т ъ т н а л а б о р а т о р и я т а зависи и о т
д а н н и т е за п р е д и ш н и т е б ю д ж е т и , к а к т о и
о т с т е п е н т а н а т я х н о т о изпълнение. Ръ­
к о в о д с т в о т о н а л а б о р а т о р и я т а т р я б в а да
познава добре т е з и данни. Анализирайки ги
за изминал период о т време и п р е д с т а в я й ­
ки ги графично, т о може да добие визуална
п р е д с т а в а за п р о м е н и т е в обема н а рабо­
т а , к а к т о и да направи оценка за скорос т­
т а н а промяна н а т о з и обем. Освен т е з и
данни са необходими и данни за: бюджетния
проект на здравното заведение; демографс­
ката характеристика н а района/региона,
който обслужва лабораторията и тенден­
цията за промени в тези данни; промените
в здравната п о л и т и к а н а заведението,
които биха довели до увеличение и л и нама­
л е н и е в обема на работа на лабораторията
з а следващ период. К ъ м ц я л а т а т а з и
информация трябва да се добавят и д а н н и
за намеренията н а лабораторията за въ­
веждане на нови лабораторни технологии и
съвременна апаратура. Едва т о г а в а ръко­
18
в о д с т в о т о на лабораторията е в състоя­
ние да п р о е к т и р а реалистичен лабораторен
бюджет.
ВИДОВЕ ЛАБОРАТОРЕН Б Ю Д Ж Е Т
Определен ( п р и с п о с о б я е м ) бюджет. Този
т и п б ю д ж е т е обикновенно „лек" за управ­
ление. Типичното з а него е, че и н с т и т у ц и я ­
т а , в к о я т о е включена л а б о р а т о р и я т а
к а т о с т р у к т у р н а единица „отпуска" фик­
сирани суми о т парични с р е д с т в а за всяко
звено, в т о в а число и н а к л и н и ч н а т а лабора­
т о р и я . Б ю д ж е т ъ т е „приспособяем11, защо­
т о към о т п у с н а т и т е финансови с р е д с т в а
се а д а п т и р а обема н а р а б о т а на лаборато­
р и я т а . П р и с п о с о б я е м и я т бюдЖет с е
х а р а к т е р и з и р а с н е д о с т а т ъ ч н а въз-
люЖност з а г ъ в к а в о с т п о о т н о ш е н и е
обелш н а р а б о т а и л и п с а н а с т и м у л и
з а ефективна дейност о т страна н а
ръководствотои персонала н а лабора­
т о р и я т а . При т а к ъ в вид б ю д ж е т , лабора­
т о р и я т а п о ч т и не се с т р е м и да осигури
възвр ъщаемо ст на изразходваните с р е д с т ­
ва. Това позволява н а и н с т и т у ц и о н а л н о т о
ръководство да определя п о - н а т а т ъ к нис­
ки б ю д ж е т и н а л а б о р а т о р и я т а .
Ф и к с и р а н - п р о г н о з е н бюджет. Това е най-
о п р о с т е н а т а форма н а лабораторен бюдж­
е т . И н с т и т у ц и о н а л н о т о ръководство при­
ема прогнозните р а з ч е т и н а з в е н а т а и ги
у т в ъ р ж д а в а . Това не изключва преговори по
прогнозните р а з ч е т и н а лабораторното
звено и коригиране н а п р о е к т а при наличие
на обективни предпоставки за т о в а .
П р о м е н л и в (гъвкъв) бюджет. Този вид бю­
д ж е т в сравнение с д р у г и т е видове е твор­
чески вариант на бюджет. За изразходване­
т о му се и з и с к в а т сигурни и т о ч н и данни
за о п е р а т и в н и т е разходи н а лаборатория­
т а . Тези разходи са о т н о с и т е л н о фиксира­
ни към г р а н и ц и т е н а л а б о р а т о р н а а к т и в ­
н о с т , д о к а т о д р у г и т е разходи се п р о м е н я т
д и р е к т н о с н и в о т о н а обем н а р а б о т а . Ус­
т а н о в я в а н е т о на ц е н о в и т е елементи, свър­
зани с всяка с ъ с т а в к а н а б ю д ж е т а е т р у ­
ден процес и изисква голям обем о т инфор­
мация, к а к т о и з н а ч и т е л н а и н т е л е г е н т -
н о с т о т с т р а н а н а л а б о р а т о р н и т е специа-
листи и лабораторните ръководители. Вед­
нъж създаден и представен за фино акорди­
ране о т с ъ о т в е т н и т е институции, лабора­
торния б ю д ж е т може по един превъзходен
начин да се доближи до реално очакваните
разходи на лабораторията. Това предотв­
р а т я в а н е о б х о д и м о с т т а о т ч е с т о т о му
преработване през бюджетния период. Лко
променливите и п о с т о я н н и т е съставки на
лабораторния б ю д ж е т са добре известни,
т е м о г а т д а б ъ д а т обвързани и със
с ъ о т в е т н и срокове. В някои случаи лимити­
раният - обвързаният със срокове б ю д ж е т
и п р е с м е т н а т най-често за една финансова
година може да се замени с т ъ й нар. после­
дователен т и п бюджет. При т о з и подход
б ю д ж е т ъ т т р я б в а н е п р е к ъ с н а т о да с е
актуализира, к а т о завършилия период (най-
ч е с т о месец) се замени с нов, т а к а че пери­
о д и т е да са винаги 12 (12 календарни месе­
ца). Реализирането на такъв подход е въз­
можно при наличие на компютъризирана
финансово-съобщителна с и с т е м а в лабора­
т о р и я т а и в здравното заведение.
Най-често б ю д ж е т ъ т е сегментиран и
т о особенно в разходната му част. Тя съ­
държа две основни части:
• регулярни разходи и
• оперативни разходи.
Към регулярните разходи с п а д а т разхо­
д и т е за заплати на персонала на лаборато­
рията, с р е д с т в а т а необходими за изплаща­
не на извънредно о т р а б о т е н о т о време,
здравни осигуровки, здравни застраховки и
др.
В о п е р а т и в н и т е разходи се включват
с р е д с т в а т а необходими за пощенски разхо­
ди, за отопление, осветление и електроенер­
гия, разходи за наеми, разходи за поддържа­
не на сградния фонд, разходи за поддържане
на лабораторната апаратура и спомага­
т е л н о т о лабораторно оборудване и др.
ПЕРСОНАЛНО НАСОЧЕН Б Ю Д Ж Е Т
Процесът на персонално бюджетиране е
финансов план за личните разходи и прихо­
ди на всеки работещ в лабораторията. Про­
цесът на неговото изготвяне е т я с н о свър­
зан с целите и задачите на лабораторията,
както и с изискванията за броя на щатния
персонал. Пряката отговорност за т о з и
процес се носи о т ръководството на лабо­
р а то р ията , т ъ й к а т о т о е субектът, кой­
т о превръща бюджетния план в реалност.
По своята същност процесът на изготвя­
не на персоналния б ю д ж е т е комплексен. В
него се включват формирането на работ­
н а т а заплата, възможностите за нейното
увеличаване или намаляване в зависимост
о т промяната на служебния с т а т у с на ра­
ботещия и др. В процеса се включва отчи­
т а н е т о на положения т р у д извън официал­
н о т о работно време и пресмятането раз­
мера на заплащане на т о з и труд. Наличие­
т о на много добра о т ч е т н о с т и допълни­
телна информация може да осигури на ръ­
ководството данни за реално отработени­
т е часове о т всеки работещ в лаборатори­
я т а . В т е з и часове трябва да се включат и
часовете за осигуряване на 24 часова непре­
късната работа на лабораторията.
ОЦЕНКА НА РЕААТИВНОТО
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА
Както бе упоменато, б ю д ж е т ъ т на лабора­
т о р и я т а подсигурява к а к т о плановите,
т а к а и извънплановите разходи. За да се
контролират т е з и разходи е необходимо да
има изградена финансово-информационна
система. Тя дава възможност да се добие
информация за разходите и за т я х н о т о ак­
туализиране, както и за начина, по който
т е з и разходи са направени. Икономически­
я т управител на здравното заведение е длъ­
жен да представя т е з и разходи на лабора­
т о р и я т а за определен период о т време,
напр. за всеки календарен месец и т о з и про­
цес се нарича затваряне на оперативния
период. Ежегодните разходи могат да бъдат
разделени по такъв начин, че 1/12 о т т я х
да се п а д а т на всеки календарен месец. Това
дава възможност по-лесно да се о т ч и т а
р а б о т н а т а а к т и в н о с т и да се маркират
различията о т месец до месец. В т о в а съоб­
щение трябва да се включи и о т ч и т а н е т о
на р а б о т н а т а натовареност.
19
ПРИХОДНА ЧАСТ НА
ЛАБОРАТОРНИЯ БЮДЖЕТ
РАЗМЕР НА ПОСТЪПЛЕНИЯТА
Между обема на р а б о т а , н а п р а в е н и т е раз­
ходи за извършените лабораторни изследва­
ния и т я х н а т а в ъ з в р ъ щ а е м о с т с ъ щ е с т в у ­
в а т к р и т и ч н и в з а и м о о т н о ш е н и я . Досега
предимно се обсъждаше р а з х о д н а т а ч а с т на
л а б о р а т о р н и я б ю д ж е т и се наблягаше н а
о п е р а т и в н и т е планови разходи. При пазар­
ни условия б ю д ж е т ъ т н а л а б о р а т о р и я т а щ е
има не само разходна, но и приходна ч а с т .
Такъв б ю д ж е т дава в ъ з м о ж н о с т а к т у а л н и ­
т е приходи о т и з в ъ р ш е н и т е лабораторни
услуги да б ъ д а т с ъ п о с т а в е н и с а к т у а л н и ­
т е разходи по т я х н о т о извършване. Съпос­
т а в я н е т о н а т е з и две ч а с т и н а б ю д ж е т а
позволява да се добие п р е д с т а в а каква е пе­
ч а л б а т а , респ. з а г у б а т а н а л а б о р а т о р и я т а .
К а к т о при много други видове бизнес осигу­
р е н а т а печалба дава в ъ з м о ж н о с т да се из­
в ъ р ш в а т к а п и т а л н и подобрения в лаборато­
р и я т а . Н а л и ч и е т о н а печалба или пък н а
загуба е начин да се оцени д е й н о с т т а н а
ръководния екип н а л а б о р а т о р и я т а . Кога­
т о между приходите и р а з х о д и т е н я м а ба­
ланс, т о в а е алармиращ сигнал по о т н о ш е ­
ние е ф е к т и в н о с т т а н а управление н а лабо­
р а т о р и я т а . В т а к и в а случаи ръководство­
т о е длъжно да п о т ъ р с и о т г о в о р н о с т з а
дисбаланса н а д в е т е с ъ с т а в к и на б ю д ж е т а .
На п р а к т и к а най- ч ес т о се т ъ р с и отговор­
н о с т само з а прекалено г о л е м и т е разходи и
се пренебрегват п р и ч и н и т е за л и п с в а щ а т а
или намалена печалба. Ясно е, че т р я б в а да
се о т к р и е и приложи някакъв механизъм з а
прогнозиране в ъ з в р ъ щ а е м о с т т а н а изразхо­
д е н и т е с р е д с т в а с цел осигуряване н а ин­
вестиционна жизнеспособност н а лаборато­
р и я т а . В т о з и а с п е к т приходната ч а с т на
б ю д ж е т а е ч а с т т а , к о я т о осигурява и ре­
гулира в ъ з в р ъ щ а е м о с т т а под ф о р м а т а н а
финансови приходи. П р о г н о з а т а н а прихо­
д и т е налага да се разполага с някои данни
о т и н с т и т у ц и о н а л е н х а р а к т е р . В п ове че т о
институции разходната ч а с т на бюджета
се с ъ с т а в я преди п р и х о д н а т а м у ч а с т и
много ч е с т о се и с к а т и изразходват повече
средства, о т к о л к о т о са в ъ з м о ж н о с т и т е н а
л а б о р а т о р и я т а за реализиране н а приходи.
Много по-логично е да б ъ д а т п р о г н о з и р а ­
н и и планирани първо приходите, а
20
след т о в а разхоодите. С оглед да бъде пос­
т и г н а т баланс в д в е т е ч а с т и н а процеса е
редно да б ъ д а т направени прогнози и план и
за приходите, а не само з а р а з х о д и т е к а к т о
с т а в а н а п р а к т и к а . Ако р а з х о д н а т а ч а с т
н а б ю д ж е т а е голяма, не е много редно да се
с т р е м и м чрез прекомерно увеличаване н а
п р и х о д н а т а му ч а с т да п о с т и г н е м баланс
м е ж д у т е з и негови с ъ с т а в к и . Б а л а н с ъ т
т р я б в а да се п о с т и г а не само чрез увелича­
ване размера н а приходите, но и чрез огра­
ничаване на разходите. Много ч е с т о се прак­
тикува даването на предварителна
прогноза з а възвръщане н а изразходваните
средства. Това изисква подробни анализи и
прогнози за р а з х о д и т е и в ъ з в р ъ щ а е м о с т т а ,
к о и т о да б ъ д а т с голяма с т е п е н на т о ч ­
н о с т . П р а к т и к у в а се п р и л аг ан ето н а фик­
сирани с т о й н о с т и н а възвръщаемост, кое­
т о н а п р а к т и к а означава, че лабораторни­
т е услуги т р я б в а да се и з в ъ р ш в а т в предва­
р и т е л н о уговорен финансов л и м и т . Бюдже­
т ъ т н а л а б о р а т о р и я т а т р я б в а т а к а да
бъде изготвен, че д в е т е му ч а с т и да се „със­
т е з а в а т " з а реализиране н а ч и с т и доходи.
Лко р а з х о д н а т а ч а с т н а б ю д ж е т а е толко­
ва голяма, че не може д а бъде компенсирана
чрез о ч а к в а н а т а възвръщаемост, а о т своя
с т р а н а и в ъ з в р ъ щ а е м о с т т а не може да бъде
увеличавана, т о н а м а л е н и е т о т р а б в а д а
обхване предимно р а з х о д н а т а ч а с т н а бю­
д ж е т а . Това би могло да се п о с т и г н е с два
или повече последователни цикъла н а съгла­
суване м е ж д у р а з х о д н а т а и п р и х о д н а т а
ч а с т на бюджета.
КАПИТАЛЕН БЮДЖЕТ
К а п и т а л н и я т б ю д ж е т може да бъде разде­
лен н а две категории. Към п ъ р в а т а се о т ­
н а с я т пера с ниска цена. Тази к а т е г о р и я
изисква минимална с т е п е н н а анализ. Пера­
т а в т о з и списък се п р е д с т а в я т в п р о с т
пореден п р и о р и т е т или класификация. Тези
пера и з и с к в а т извънсписъчно описание н а
ф и н а н с о в а т а си изразеност, посочване из­
р а б о т в а н е т о н а в ъ з м о ж н и т е им з а м е с т и ­
т е л и и др. Този списък следва да бъде обно­
вяван или подобряван. П е р а т а в него м о г а т
да б ъ д а т групирани по следния начин;
• к а п и т а л н и разходи за извършване на не­
п р е к ъ с н а т и услуги или пък за ново оборуд-
 ване, к о е т о да осигури по-голям обем н а
работа в лабораторията,
• к а п и т а л н и пера, к о и т о се ф о р м и р а т о т
„спестяване" н а с р е д с т в а или пък са фор­
мирани о т печалба, или и о т д в е т е ,
• к а п и т а л н и пера, свързани с въвеждане н а
нови програми,
• к а п и т а л н и пера, свръзани с подобряване
к а ч е с т в о т о и е ф е к т и в н о с т т а на клинич-
н о - л а б о р а т о р н и т е услуги.
Д р у г а т а група о т к а п и т а л н и я б ю д ж е т
са п е р а т а с висока йена. С р е д с т в а т а о т
т а з и к а т е г о р и я се о ц е н я в а т и а н а л и з и р а т
ежегодно и се п о л з в а т з а покупки и изпла­
щане н а а п а р а т у р а или оборудване за пери­
од о т 3-5 години. З а всяко о т т е з и пера е
необходимо да се знае следното:
• ясно оформени цели и намерения, за кои­
т о ще се изразходва п е р о т о ,
• с т е п е н н а в а ж н о с т на т е з и цели и наме­
рения,
• ясни и т о ч н и данни з а използване на т е з и
пера в динамика,
• информация за подобни пера в други инс­
титуции,
• очаквани размери на всяко перо,
• оценка н а о ч а к в а н и т е приходи о т т о в а
перо и др.
Основния и най-важен въпрос, на к о й т о
т р я б в а да се отговори при о ц е н к а т а на т е з и
пера е: „Какво е количеството н а парите,
к о и т о ще се п о л у ч а т чрез в ъ н ш н и и
вътрешни приходи, к а т о пряк р е з у л т а т о т
реализиране на този капитално-бюджетен
проект сега, в близкото и далечно бъдеще?".
Закупуването на а п а р а т у р а , лаборатор­
ни съоръжения или извършване н а инвести­
ции в с т р о и т е л с т в о т о са процеси, к о и т о
и з и с к в а т грижливо и прецизно б ю д ж е т и р а -
не. Този процес зависи о т в з а и м н а т а връз­
ка между о п е р а т и в н и я и к а п и т а л н и я бюдж­
е т , а е ф е к т и в н о с т т а на д е й с т в и я т а - о т
м ъ д р о с т т а на р е ш е н и я т а на ръководство­
т о на л а б о р а т о р и я т а . Р е ш е н и я т а о т н о с ­
но к а п и т а л н и я б ю д ж е т са важни и о т дру­
га гледна т о ч к а - п е р с п е к т и в и т е за разви­
т и е на к л и н и ч н а т а лаборатория. По т о з и
повод H . J . B c r m a n отбелязва; „Ако лабора­
торното ръководстводопусне грешки в м и с ­
ленето и вземането н а решения, резулта­
т и т е от тези грешни решения ще се оценя­
в а т и видят след продължителен период о т
време11. Това е една о т м н о г о т о причини
преди вземане на решение за закупуване н а
а п а р а т у р а или оборудване, л а б о р а т о р н и т е
специалисти да б ъ д а т з а п о з н а т и с нейно­
т о използване, с разходите по н е й н а т а под­
дръжка, с размера н а е в е н т у а л н и т е прихо­
ди, к о и т о би донесло т о в а оборудване и др.
Не т р я б в а да се з а б р а в я т д в а т а важни прин­
ципа:
• с р е д с т в а т а за закупуване на а п а р а т у р а
или оборудване се т р е т и р а т к а т о капи­
т а л н и вложения,
• с р е д с т в а т а по поддръжка и възстановя­
ване на оборудването се изразходват о т
о п е р а т и в н а т а ч а с т на б ю д ж е т а .
Ако клиничната лаборатория н я м а въз­
м о ж н о с т за закупуване н а а п а р а т у р а , т о
т я би могла да вземе т а к а в а под наем. Ва­
жен въпрос при т а к а в а с и т у а ц и я е: „Разхо­
д и т е по наема към кое перо да бъдат отне­
сени - към оперативните разходи и л и към
к а п и т а л н и т е разходи?'. Ако оборудването
е под ф о р м а т а на а п а р а т у р а , най-правилно
е разходите да б ъ д а т включени към капи­
т а л н и т е разходи. Ако т о е под друга фор­
ма, по-правилно би било разходите да б ъ д а т
включени към о п е р а т и в н и т е такива. В т о з и
смисъл, к а п и т а л н и т е разходи предварител­
но т р я б в а да б ъ д а т добре обмислени. Преди
да се вземе решение за к а п и т а л н и инвести­
ции, първо би т р я б в а л о да се определи пери­
ода на т е з и инвестиции. Пай-често се из­
п о л з в а т два вида периоди о т време: крат­
косрочни периоди - 1 година и дългосрочни
периоди от 3 до 5 години. Друг много важен
ф а к т о р за вземане на решения за к ап и тал ­
ни вложения е определянето на приоритети­
т е и на к о н к у р е н т н и т е търсения. В ъ т р е в
л а б о р а т о р и я т а п р и о р и т е т и т е в отделни
нейни о т д е л е н и я и секции з а в и с я т о т
н а м е р е н и я т а и п о л и т и к а т а им, но т а к а
също и о т п о л и т и к а т а на ц я л а т а лабора­
т о р и я . Пр о г р ами те и и с к а н и я т а н а отдел­
н и т е л а б о р а т о р н и с е к т о р и и/или секции
т р я б в а да се о ц е н я т внимателно и приори­
т е т и т е да се определят о т ръководство­
т о на л а б о р а т о р и я т а . С и т у а ц и я т а би била
идеална, ако ц е л и т е и н а м е р е н и я т а на о т - /
д е л и и т е лабораторни звена се н а м и р а т в
конкурентна с и т у а ц и я с цел включването
21
им във фондовете н а л а б о р а т о р и я т а . В т о з и
а с п е к т з а м и с л и т е н а „ в л и я т е л н и т е " лабо­
р а т о р н и секции м о г а т да и з г л е ж д а т к а т о
„ м ъ р т в и проекти". В никакъв случай не бива
да се с ч и т а , че т е х н и т е замисли са проява
н а професионален каприз или пък, че п о с т а ­
в е н и т е о т т я х искания т р я б в а да се прие­
м а т у л т и м а т и в н о . Най-често в з е м а н е т о на
решения з а к а п и т а л н и вложения има комп­
лексен х а р а к т е р и най-удачно е да се и м а т в
предвид м н е н и я т а и с т а н о в и щ а т а н а пове­
че специалисти.
СТЕПЕН НЛ ГОТОВНОСТ
ЗА РАЗРАБОТВАНЕ ЗА БЮДЖЕТ
С т е п е н т а н а г о т о в н о с т з а започване н а
б ю д ж е т и р а н е т о е о б е к т н а много проучва­
ния. Това е процес, к о й т о т ъ р п и динамични
промени и р а з в и т и е . Подходите з а опреде­
ляне с т е п е н т а н а г о т о в н о с т з а б ю д ж е т и -
ране са ограничени, но най-често се използ­
в а т т р и основни принципа:
Философията залегнала в първия п р и н ц и п
е р а в н о п о с т а в е н о с т т а н а всички п а ц и е н т и
- т е з и , к о и т о се и з с л е д в а т в с т а ц и о н а р н и
условия и т е з и , к о и т о са о б е к т н а изследва­
не извън с т а ц и о н а р а . При т о з и подход це­
н и т е н а л а б о р а т о р н и т е услуги т р я б в а да
са приемливи и благоразумни.
Според втория принцип, с ъ б р а н и т е сред­
с т в а т р я б в а да п о к р и в а т всички разходи,
направени по реализиране н а лабораторни­
т е изследвания. С р е д с т в а т а т р я б в а да бъ­
д а т с т р у к т у р и р а н и т а к а , че да задоволя­
в а т напълно ф и н а н с о в и т е изисквания н а
лабораторията.
Третият п р и н ц и п е, че с п е ч а л б а т а , коя­
т о се получава о т ц е н т р о в е т е продуцира-
щи т а к а в а , т р я б в а да се п о д д ъ р ж а т и т е з и
лабораторни секции, к о и т о не п р о д у ц и р а т
печалба о т и з в ъ р ш в а н и т е о т т я х услуги.
Р а з м е р ъ т н а п о м о щ т а , к о я т о им се оказва
може да варира о т 10-90% о т размера на ди­
р е к т н и т е им и индиректни разходи.
З а к л ю ч е н и е . Н а с т о я щ о т о к р а т к о изло­
жение дава в ъ з м о ж н о с т н а л а б о р а т о р н и т е
специалисти да се з а п о з н а я т с основните
принципи н а процеса н а бюджетиране, кои­
т о ще са им о т полза в т я х н а т а п р а к т и ­
ческа дейност.
22
ОСТОЙНОСТЯВАНЕ НА
ЛАБОРАТОРНИТЕ УСЛУГИ
Н. И в а н о в
К л и н и ч н а т а л а б о р а т о р и я т р я б в а сама да
направи о с т о й н о с т я в а н е т о , а не да възла­
га извършването му н а а д м и н и с т р а ц и я т а
н а з д р а в н о т о заведение. То изисква: предва­
р и т е л н а информация, у п о р с т в о , п р о с т и
а р и т м е т и ч н и д е й с т в и я и спазване на опре­
делени правила. О с т о й н о с т я в а н е т о не може
да се избегне, т о не е заплаха за лаборато­
р и я т а , не е пълния о т г о в о р и не бива да се
приема, че в научен смисъл не е т о ч н о .
О с т о й н о с т я в а н е т о в к л и н и ч н а т а лабо­
р а т о р и я о с ъ щ е с т в я в а в р ъ з к а т а между из­
разходваните с р е д с т в а (изхарчени за реак­
т и в и и други консумативи, т р у д и к а п и т а л ­
но оборудване) с р е з у л т а т а о т лаборатор­
н а т а д е й н о с т (изпълнени изследвания з а
анализиране н а биологични и др. м а т е р и а ­
ли). Н а п р а в е н и т е разходи и начина на пред­
с т а в я н е н а изразходваните с р е д с т в а зависи
о т оползотворяването н а с ъ б р а н а т а инфор­
мация.
ЦЕНОВА СТРАТЕГИЯ
С ъ щ е с т в у в а т различни начини за у с т а н о ­
вяване ц е н а т а н а л а б о р а т о р н и т е изследва­
ния. Един о т т я х , сравнително широко раз­
пространен, е ц е н и т е им да б ъ д а т взаимс-
т в а н и о т други лаборатории. При т о з и на­
чин обаче, не ноже да бъде даден отговор н а
въпроса "Каква е възвръщаемостта на сред­
ствата, които се о т п у с к а т за лаборатор­
н и услуги? 1 . В ж е л а н и е т о си да подсигури
възвр ъщаемо ст на изразходваните с р е д с т ­
ва, р ъ к о в о д с т в о т о н а л а б о р а т о р и я т а може
да вземе решение да увеличи ц е н а т а на ла­
б о р а т о р н и т е изследвания и т я да с т а н е по-
висока о т т а з и н а к о н к у р е н т н и т е лабора­
т о р и и . Такъв подход едва ли е най-правилен.
Цени те не бива д а се определят емпирично
и л и пък да се взаимстват, а да бъдат прес­
м я т а н и н а базата на д и р е к т н и т е и инди­
р е к т н и разходи, направени при реализира­
не на изследванията. Изчисляването на це­
н и т е не т р я б в а да бъде само механичен сбор
н а и з р а з х о д в а н и т е с р е д с т в а , а к ъ м него
следва да се добави и обема н а ж е л а н а т а
крайна печалба.
По принцип о с т о й н о с т я в а н е т о е д о с т а
трудна област в бизнеса. То изисква сериоз­
ни познания за процеса и механизмите на
възвръщаемост на изразходваните средст­
ва, маркетинга, взаимоотношението меж­
ду управлението на лабораторията и свър­
заните с т о з и процес юридически постанов­
ки, познаване законите за конкуренцията и
пр. Всъщност има и лаборатории, к о и т о
н я м а т проблеми с ц е н и т е на изследвания­
т а . Най-често т о в а са ч а с т н и т е лаборато­
рии. Ако са налице „истински" пазарни усло­
вия, пациентите няма да заплащат по-вече,
отколкото е ц е н а т а на лабораторното из­
следване. Това е и една о т причините поня­
кога т о да бъде продадено на по-ниска цена.
Такъв подход обикновено се прилага в мал­
к и т е лаборатории, които т р у д н о м о г а т да
се конкурират с лабораториите, заемащи
водещо м я с т о на пазара за лабораторни
услуги. В т е з и случаи л а б о р а т о р и я т а не
пресмята цените на лабораторните услу­
ги, а променя пазарните такива. Не т р я б ­
ва да се забравя, че при такива ситуации
е т и к а т а и морала трябва да са водещи! Лко
ръководството на лабораторията реши да
намали пазарната цена на изследванията,
т о трябва да знае, че с т о в а си действие
може да се лиши о т значителни приходи.
При вземане на решение за повишаване це­
н а т а на изследванията, т о трябва да може
ясно да обясни, че се запазва и/или подобря­
ва т я х н о т о качество.
ИКОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ
ИЛ О С Т О Й Н О С Т Я В А Н Е Т О
НА ЛАБОРАТОРНИТЕ УСЛУГИ
Ценообразуването в с т а н д а р т н а т а иконо­
мическа литерутура се основава на „Закона
Т а б л и ц а 1.1. Пример за пресмятаме на продажната цена (в DEM) на единица лабораторен
продукт { п о A n t h o n y - 1977, в модификация)
Продажна цена
Обем н а Общи
за единица лаб.
продажбите приходи
продукт
25 4500 12500
20 1000 20000
15 1500 22500
12,5 2000 25000
за т ъ р с е н е т о и предлагането", т . е . предла­
гането на лабораторни услуги ще зависи о т
т о в а колко клиенти и м а т нуждата да ги
»купуват". В т о з и смисъл може да се прие­
ме, че ниските цени на лабораторните ус­
луги ще б ъ д а т приемливи и „атрактивни"
за повечето пациенти, т . е . т е з и услуги ще
б ъ д а т търсени. Кривата на разходите за
лабораторни услуги ще показва намаляване
на изразходваните средства за единица ла­
бораторен продукт, когато обемът на из­
следванията се увеличава. Това се дължи на
факта, че постоянните разходи на лабора­
т о р и я т а ще се разпределят на повече из­
следвания, когато тяхния обем се увелича­
ва. На табл. 1.1 е показан най-използвания
начин за уточняване и формиране на добра
продажна цена - чрез оценка възвръщаемост­
т а на вложените за реализиране на лабо­
р а т о р н и т е изследвания средства. В т о з и
случай се формират т ъ й нар. п р о д с и к н и
цени.
Естествен е въпросът; "Що е това цена?1
Простичко казано т о в а са парите, които
се изразходват за придобиване на собствен-
н о с т или услуга. О т гледна точка на консу­
матора т о в а са парите, които т о й е израз­
ходвал за придобиване на качествен продукт
или услуга.
Продажните цени са адекватно високи
при спазване на следните условия:
• наличие на възвръщаемост на директни­
т е разходи,
• възвръщане на индиректните разходи и
т я х н о т о безпристрастно разпределение,
• получаване на задоволителна печалба.
Тези т р и елемента трябва да са водещи
при формиране на продажната цена на ла­
бораторните изследвания за всяко лабора­
торно звено. Съществуват обаче и ситуа­
ции, при които вече п р е с м е т н а т и т е про­
дажни цени трябва да бъдат променени, за
Променлив разход Общи
Постоянни (10 DEM за единица Печалба
разходи
разходи лаб. продукт)
5000 55000 10000 2500
5000 10000 15000 5000
5000 15000 20000 2500
5000 20000 25000 0
23
да може л а б о р а т о р и я т а да посрещне проб­
л е м и т е , създадени ü о т к о н к у р е н т н и т е ла­
боратории. Един т а к ъ в проблем е: „Какви
с р е д с т в а т р я б в а к а т о ияло д а получи лабо­
р а т о р и я т а , з а д а се ф о р м и р а т продажни
йени, осигуряващи задоволителна печалба?".
П р е с м я т а н е т о н а необходимите на ла­
б о р а т о р и я т а финансови с р е д с т в а осигуря­
ва информаиия н а н е й н о т о ръководство за
вземане н а правилни и а д е к в а т н и финансо­
ви решения. Формално п р о и е с ъ т се с ъ с т о и
о т две фази: ф и н а н с о в о прсслштпанс и
„ у п р а в л е н ч е с к о п р с с л г я т а н е " . Финансо­
в о т о изчисляване н а й - ч е с т о се прави с иел
някакъв доклад до висшестоящи и н с т а н щ ш .
Ц е л т а н а управленческото п р е с м я т а н е е
в ъ т р е л а б о р а т о р н а информаиия, обхващаща
анализа и и з ч и с л е н и я т а н а ф и н а н с о в и т е
с р е д с тв а, необходими н а л а б о р а т о р и я т а .
В миналото п р е с м я т а н е т о на средства­
т а , необходими н а л а б о р а т о р и я т а , е с т а ­
вало най-често чрез посочване н а с р е д с т в а ­
т а - на й - често з а едно лабораторно изслед­
Таблица 1.2. Примерна схема за пресмятане разходите за изследванията,
направени с анализатора "X"
I. AI1APAT
1. Наименование
2. Фабричен No
3. Модел
4. Цена на закупуване
Начална д а т а
II. ДИРЕКТНИ РАЗХОДИ ЗА МАТЕРИААИ
Наименование на
Общ брой изследвания
изследването
1.
2.
3. и т . н .
Общо
III. ТРУД
Е т а п на изследването Общо минути за процедура
1. Преданалитичен е т а п
2. Аналитичен е т а п
3. Ностаналитичен е т а п
Общо
24
ване, без да се о т ч и т а в ъ з м о ж н о с т т а за
получаване н а и з в е с т е н п р о и е н т печалба.
Понастоящем, финансовото п р е с м я т а н е
не се различава значимо о т управленческо­
т о п р е с м я т а н е поради ф а к т а , че и м а т поч­
т и еднакво предназначение.
Определянето с е б е с т о й н о с т т а на едини-
и а лабораторен п р о д у к т включва т р и основ­
ни е л е м е н т а :
• сродства з а труд,
• средства з а реактивии консулшти-
ви,
• с р е д с т в а з а а п а р а т у р а и съоръЖепия.
През 1989 година M.E.Travers разработва ме­
т о д за пресмятане на необходимите средства
за една лаборатория .Този м е т о д може да се из­
ползва за определяне размера на с р е д с т в а т а ,
необходими за определена лабораторна секция,
за определен лабораторен а в т о м а т , за опреде­
лен лабораторен м е т о д , дори за определено ла­
бораторно изследване. За реализиране на т о з и
м е т о д следва да б ъ д а т установени актуалните
общи средства за т р у д , реактиви и консумат-
ви, както и за използваната апаратура при ре-
5. Очакван живот в години
6. Средни годишни разходи
за поддръжка
7. Средства за м о н т а ж
8. Оценяван период в дни ...
Крайна д а т а
Разход за едно изследване за оценявания период
Предполагаем
Реактиви Консумативи
разход за
в лева в лева
оборудването
Годишна заплата + Осигуровки
ализиране н а л а б о р а т о р н и т е изследвания.
На т а б л . 1.2 е п р е д с т а в е н а примерна схе­
м а за п р е с м я т а н е р а з х о д и т е за изследвани­
я т а , направени с а н а л и з а т о р а „X".
Попълването н а I раздел ( А п а р а т ) включва
внасяне н а необходимите данни за а п а р а т а , след
к о е т о съобразно срока н а оценявания период се
изчислява средния разход по обезценка н а апа­
р а т а , з а м о н т а ж и поддръжка з а едно
изследване. А л г о р и т ъ м ъ т при попълване н а II
раздел (Директни разходи за материали) включва
внасяне н а поименен списък н а изследванията,
к о и т о се а н а л и з и р а т с а н а л и з а т о р а ,Д", общия
им брой за оценявания период, разходите за едно
изследване з а р е а к т и в и , к о н с у м а т и в и и
оборудване. П о п ъ л в а н е т о н а раздел III (Труд)
изисква предварителна информация за дейнос­
т и т е свързани с всяко едно изследване, к а к т о и
за з а п л а т и т е , вкл. и осигуровките на л и ц а т а
реализиращи и з с л е д в а н и я т а . В п и с в а т се
м и н у т и т е за всеки вид изследване за о т д е л н и т е
т р и е т а п а и годишните з а п л а т и за всяка
к а т е г о р и я персонал, у ч а с т в а щ в реализиране н а
т е з и анализи. Н а к р а я се изчислява разхода н а
т р у д за всеки п о к а з а т е л .
Лицето, к о е т о избира, предлага и прила­
га м е т о д и т е за п р е с м я т а н е на продажни­
т е цени е р ъ к о в о д и т е л я т н а лаборатория­
т а . Тези м е т о д и в а р и р а т з н а ч и т е л н о по
с в о я т а сложност. Най-правилно би било да
се избере т о з и м е т о д , к о й т о включва всич­
ки ресурси, необходими з а реализиране на из­
в ъ р ш в а н и т е анализи.
Разходи Разходи
1. Р а з х о д и з а за р е а к т и в и за консумативи
материали
Брой на изследванията
М о г а т да б ъ д а т обособени седем м е т о ­
да за изчисляване н а п р о д а ж н а т а цена на
л а б о р а т о р н и т е анализи:
1. П р е с м я т а н е н а п р о д а ж н а т а цена при
включване н а максимална печалба.
2. П р е с м я т а н е н а п р о д а ж н а т а цена при
включване само на възвръщаемост на нап­
р а в е н и т е д и р е к т н и финансови разходи.
3. П р е с м я т а н е н а п р о д а ж н а т а ц е н а при
включване н а възвръщаемост и на инди­
р е к т н и т е разходи, направени за изслед­
ванията.
4. П р е с м я т а н е н а п р о д а ж н а т а цена при
включване на финансовите средства, ко­
и т о с ъ о т в е т с т в а т н а нормалния капа­
ц и т е т на л а б о р а т о р и я т а .
5. П р е с м я т а н е н а п р о д а ж н а т а цена при
включване на известен п р о ц е н т о т дирек­
т н и т е разходи.
6. П р е с м я т а н е н а п р о д а ж н а т а цена при
включване на всички финансови ресурси,
изразходвани за реализиране на лабора­
т о р н и т е изследвания.
7. П р е с м я т а н е н а п р о д а ж н а т а цена при из­
ползване на о т н о с и т е л н а т а с т о й н о с т на
л а б о р а т о р н и т е изследвания, к а т о ф а к т о ­
р ъ т р а б о т н а н а т о в а р е н о с т се взема под
внимание за всяко едно изследване.
Най-често се използват следните форму­
ли за п р е с м я т а н е на разходите за лабора­
т о р н и изследвания:
Разходи
за оборудване

2. Р а з х о д и Разходи за з а п л а т и 1 година 1 час М и н у т и за едно

за т р у д изследване
Години 2080 h бОмин.

Ц е н а т а , на к о я т о е Брой дни на
3. Р а з х о д и п о закупен а п а р а т а 1 година оценявания период
обезценка х
на а п а р а т а Предвиден ж и в о т на 365 дни Брой на изследванията
а п а р а т а в години за оценявания период

Общи разходи за поддръжка, Брой дни на

4. Р а з х о д и з а сервиз и възстановяване 1 година оценявания период
поддръжка — х
на а п а р а т а Предполагаем технически 365 дни Брой на изследванията
ж и в о т на а п а р а т а в години за оценявания период

Брой дни на
5. Р а з х о д и Разходи по м о н т а ж а 1 година оценявания период
по м о н т а ж 1 х —
на а п а р а т а Предполагаем технически 365 дни Брой на изследванията
ж и в о т на а п а р а т а в години за оценявания период
25
РЕШЕНИЕ " П Р О И З В Е Д И ИЛИ КУПИ!"
На ръководството на л а б о р а т о р и я т а се
пада о т г о в о р н о с т т а да реши, кога е целе­
съобразно определен т и п лабораторно изс­
ледване да бъде произвеждано в лаборато­
р и я т а или пък да бъде купувано о т друга
лаборатория. Обикновено т а к ъ в проблем
възниква, к о г а т о л а б о р а т о р и я т а има обо­
рудване, но няма к а п а ц и т е т а да го използ­
ва пълноценно или пък няма д о с т а т ъ ч н о
р а б о т н а ръка. Такава с и т у а ц и я може да
възникне, и ако няма необходимото оборуд­
ване, а клиничната п р а к т и к а налага необ­
х о д и м о с т т а о т подобно изследване. За взе­
мане на т а к о в а решение р ъ к о в о д с т в о т о
трябва;
• да сравни с р е д с т в а т а за извършване на
анализа с тези, които би изразходвало, ако
го купува;
• да оцени медицинската необходимост о т
т о в а изследване за клиничните звена, ко­
и т о ще го използват;
• да оцени и н ф о р м а т и в н а т а с т о й н о с т на
т о в а изследване;
• да прецени к а ч е с т в о т о на т о з и т и п изс­
ледвания, предлагани о т лабораториите,
които ги извършват;
• да обмисли т р а н с п о р т и р а н е т о и съхра­
няването на биологичния материал, как­
т о и получаването на р е з у л т а т и т е о т
изследването му.
Преди да се вземе решението т р я б в а да
се прецени дали с р е д с т в а т а , които са о т ­
пуснати на л а б о р а т о р и я т а позволяват ку­
пуването на т о з и вид анализи. Това изисква
преоценка на бюджета на лабораторията.
Ако нуждите н а л а г а т т о да бъде закупува­
но, т р я б в а да се изиска корекция в лабора­
торния бюджет.
Особенно важен момент при остойностя­
ване н а л а б о р а т о р н и т е изследвания е
оценката на р а б о т н а т а н а т о в а р е н о с т на
лабораторията.
ОТЧИТАНЕ НА РАБОТНАТА
НАТОВАРЕНОСТ
ЦЕЛИ И НАМЕРЕНИЯ
Ръководството на лабораторията т р я б в а
да разполага със способи, които да му поз­
воляват да взема ефективни решения о т -
26
носно с ъ щ е с т в у в а н е т о и р а з в и т и е т о на
клиничната лаборатория. Ценен помощник
за ц е л т а би бил един малък с т а т и с т и ч е с к и
„център" сформиран в л а б о р а т о р и я т а , в
който да работи с т а т и с т и к , но може да
работи и лаборант с познания по медицин­
ска с т а т и с т и к а . Такъв подход дава възмож­
н о с т на ръководството да използва получе­
н и т е данни о т центъра, вкл. данните за ка­
чествения контрол и р а б о т н а т а натоваре­
ност, за да прецени б ю д ж е т н и т е нужди на
клиничната лаборатория. Най-добре би било,
ако в с т а т и с т и ч е с к и я център wa лаборато­
р и я т а се и з п о л з в а т специализирани
компютърни програми за регистриране и
о т ч и т а н е на р а б о т н а т а натовареност. С
оглед на по-лесното събиране и регистрира­
не на д а н н и т е може да се ползват основни­
т е лабораторни отделения и сектори, на
които е структури ра н а лабораторията по
щ а т н о разписание - клинична химия, лабо­
р а т о р н а хематология и др. Лабораторната
н а т о в а р е н о с т може да бъде оценена за о т ­
делните с т р у к т у р и , но т о в а не изключва и
събиране на данните за ц я л а т а лаборато­
рия. Процесът на събиране на данни за ра­
б о т н а т а н а т о в а р е н о с т включва:
• изготвяне на поименен списък на подле­
ж а щ и т е за остойностяване лабораторни
процедури, подредени по азбучен ред в
списъка;
• определяне на е д и н и ц а т а лабораторна
процедура, к о я т о се получава о т време­
т о , необходимо за извършване на отдел­
н и т е е т а п и в лабораторното изследване.
Тези е т а п и са к а к т о следва:
Начин на обработка на пробата. Към т о з и
е т а п се включва събирането и получаване­
т о на биологичен материал, времето необ­
ходимо за с о р т и р а н е т о му, времето за не­
говото е ти кети ра н е, надписване и поста­
вяне на лабораторния номер, поставяне на
пробите в центрофугата и т я х н о т о изваж­
дане о т нея. Тук се включва времето за из­
работване на т ъ й нар. работен л и с т и дос­
т а в я н е т о на пробите до р а б о т н о т о мяс­
т о и т я х н о т о а п а р а т н о кодиране. Време­
т о за центрофугиране и т е р м о с т а т и р а н е
на пробите не се включва в единицата.
Време за изследване на биологичния мате­
риал. Това е времето за изследване на про­
б а т а , което включва нейното разреждане и
поставяне в а п а р а т а за о т ч и т а н е , отчи­
т а н е т о на п р о б а т а и н е й н о т о изваждане
о т апарата.
Време за записване и съобщаване на лабора­
торния резултат. Включва се в р е м е т о за
изчисляване н а р е з у л т а т а и записването му
върху специализирана л а б о р а т о р н а у ч е т н а
форма ( л а б о р а т о р е н журнал, е л е к т р о н е н
н о с и т е л и т . н . ) , п р о в е р к а т а з а достовер­
н о с т н а лабораторния р е з у л т а т , нанасяне­
т о н а р е з у л т а т а върху бланка, к о я т о се
предава на лекуващия лекар или на пациен­
т а . Към т о з и период се включва и в р е м е т о
за съобщаване н а с п е ш н и т е р е з у л т а т и по
телефона, к а к т о и в р е м е т о за телефонно
приемане н а з а я в к и т е з а лабораторни изс­
ледвания.
Време за подготовка н а изследването. В
т о з и е т а п се в к л ю ч в а т онези дейности, ко­
и т о се и з в ъ р ш в а т в р у т и н н а т а р а б о т а -
в р е м е т о необходимо з а възстановяване на
лиофилизираните с т а н д а р т и и контролни
материали, в р е м е т о за разреждане на с т а н ­
д а р т и т е , ако се и з п о л з в а т т а к и в а . Не се
включва в р е м е т о з а п о в т о р н о извършване
ч а изследванията. Ако л а б о р а т о р н и т е изс­
ледвания се и з в ъ р ш в а т о т а н а л и з а т о р се
включва в р е м е т о за т е м п е р и р а н е , калибри­
ране и почистване н а а н а л и з а т о р а .
Време за поддръжка и възстановяване н а
апарата. В т о з и и н т е р в а л се включва вре­
м е т о за планово поддържане на а п а р а т а ,
к а к т о и в р е м е т о з а по-малки, но предвари­
т е л н о планувани дейности по н е г о в а т а про­
филактика, извършвани о т ла б орат орн и я
персонал. Времето, к о е т о е необходимо за
по-големи р е м о н т и и профилактика, извър­
швани о т лица с инженерно-технически ценз
не се включва в т о з и е т а п .
Време за приготвяне н а реактиви и х и м и ­
кали. Включва се в р е м е т о за п ри г от вян е на
р е а к т и в и и р а з т в о р и в с а м а т а лаборато­
рия, к о и т о се използват за л а б о р а т о р н и т е
анализи.
В р е м е з а обработка н а л а б о р а т о р н а т а
стъклария. Включва се в р е м е т о за обработ­
ка, измиване, изсушаване и стерилизиране
на л а б о р а т о р н а т а с т ъ к л а р и я .
Време за качествен контрол. Към т о з и е т а п
се о т н а с я в р е м е т о за оценка на д а н н и т е о т
провеждания с и с т е м е н вътрелабораторен
качествен контрол, к а к т о и в р е м е т о за из­
работване на пробите о т к о н т р о л н и т е
м а т е р и а л и и с т а н д а р т и т е . Тези проби се
и з р а б о т в а т отделно и също им се дава еди­
ница с т о й н о с т , подобно н а изследваните
м а т е р и а л и о т пациенти. Серумните/реак­
т и в н и „празни" проби също се включват в
предварителния проучвателен период, но не
се т р е т и р а т к а т о о т д е л н а процедура.
Време за повторно и л и двойно изпълнение
на пробите. Тези т е р м и н и т р я б в а да б ъ д а т
правилно обяснени на персонала, с оглед пра­
вилното о т ч и т а н е на с ъ о т в е т н и т е дейнос­
т и , т ъ й к а т о т я х н о т о реализиране е също
е л е м е н т на р а б о т н а т а н а т о в а р е н о с т . Ла­
б о р а т о р н и я т персонал т р я б в а да знае, че
к о г а т о вследствие на възникнал проблем е
необходимо п р о б а т а да бъде изпълнена в т о ­
ри п ъ т е налице повторно изследване. Пов­
т о р е н и е т о на п р о б а т а в случая се записва
при о т ч и т а н е на р а б о т н а т а н а т о в а р е н о с т
в к о л о н а т а за к а ч е с т в е н и я контрол. При
някои т и п о в е изследвания се изисква двойно
изпълнение н а определен аналитичен е т а п
о т изследването. К о г а т о изпълнението
изисква множество анализи за всяка проба,
т о в а се нарича репродуктивен а н а л и з и
представлява ч а с т о т с а м о т о изследване.
В р емето за т о з и репродуктивен анализ се
включва в единицата обем време, к о й т о под­
лежи на проучване.
СЪБИРАНЕ НА НЕОБХОДИМИТЕ ДАННИ
ЗА ПРОЦЕСА НА ОСТОЙНОСТЯВАНЕ
НА ЛАБОРАТОРНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
П р о ц е с ъ т по о с т о й н о с т я в а н е на лабора­
т о р н и т е изследвания може да бъде разде­
лен на ч е т и р и с т а д и я .
ИърМи с т а д и й - разделяне на клиничната
лаборатория на лабораторни секции. Цели
се по-подробно запознаване с д е й н о с т т а н а
о т д е л н и т е звена (секции), с к о е т о се улес­
нява о ц е н к а т а н а т я х н а т а производител­
н о с т и/или п р о и з в о д и т е л н о с т т а на всеки
работещ.
В т о р и с т а д и й - изготвяне списък на про­
цедурите, подлежащи на о с т о й н о с т я в а н е
във всяка о т предварително определените
27
секции.
Т р е т и с т а д и й - избор н а м е т о д з а о с т о й ­
н о с т я в а н е . П р о ц е д у р а т а по избор н а м е т о д
за о с т о й н о с т я в а н е зн ач и т е лн о се улеснява,
ако л а б о р а т о р и я т а е к о м п ю т е р и з и р а н а .
Въпреки к о п ю т е р и з а ц и я т а н а лаборатори­
я т а и н а л и ч и е т о н а с и с т е м а за о т ч и т а н е
са необходими и допълнителни д е й с т в и я за
процеса н а о с т о й н о с т я в а н е , з а щ о т о каква­
т о и да е с и с т е м а т а , т я р е г и с т р и р а преди
всичко общия брой анализи. Такова допълни­
т е л н о д е й с т в и е е изработването на работ­
н и листове. В р а б о т н и т е листове, изслед­
в а н и я т а м о г а т грубо да б ъ д а т разделени на
две к а т е г о р и и - изследвания, постъпили о т
с т а ц и о н а р а и о т извънстационарни паци­
е н т и . Към т я х следва д а се прибави изслед­
ването на с т а н д а р т и т е и контролните
м а т е р и а л и , п о в т о р е н и е т о н а някои изслед­
вания, с п е ш н и т е и р е ф е р е н т н и т е анализи,
изследвания о т други здравни заведения и
други "категории" изследвания, к о и т о мо­
г а т д а п о д п о м о г н а т о т ч и т а н е т о н а обема
н а р а б о т а н а к л и н и ч н а т а лаборатория. Ра­
б о т н и т е л и с т о в е м о г а т д а се п о п ъ л в а т
ръчно и след т о в а д а н н и т е да б ъ д а т обра­
б о т в а н и с к о м п ю т ъ р . Такива р а б о т н и лис­
т о в е следва да се п о п ъ л в а т във всяка лабо­
р а т о р н а секция о т определено з а ц е л т а
лице.
Ч е т в ъ р т и с т а д и й - п р е с м я т а н е и суми­
ране н а с ъ б р а н и т е данни. Д а н н и т е обикно-
венно се с у м и р а т за едномесечен и н т е р в а л .
Ако е необходима п о - ч е с т а информация з а
р а б о т н а т а натовареност на отделните
секции, д а н н и т е м о г а т да се с ъ б и р а т еже­
седмично, н а две или т р и седмици и т . н . След
к а т о се с ъ б е р а т д а н н и т е о т всички секции
се и з г о т в я и н ф о р м а ц и я т а з а ц я л а т а лабо­
р а т о р и я . О т т е з и данни р ъ к о в о д с т в о т о н а
л а б о р а т о р и я т а може д а оцени производи­
т е л н о с т т а н а всяка секция, к а к т о и произ­
в о д и т е л н о с т т а н а всеки р а б о т е щ в лабора­
т о р н а т а секция.
Ц е л т а н а о с т о й н о с т я в а н е т о н а лаборатор­
н и т е услуги е да б ъ д а т определени финансови­
т е средства, к о и т о се изразходват за реалзира-
не н а извършените изследвания. Тази информа­
ция е крайно необходима за процеса на оценка,
планиране и к о н т р о л н а финансовите ресурси с
оглед н а т я х н о т о ефективно използване. Друго
важно значение н а о с т о й н о с т я в а н е т о е осигу­
ряване на информация с оглед възстановяване
28
н а с р е д с т в а т а , к о и т о с а изразходвани за лабо­
р а т о р н и услуги. Най-често се приема, че основ­
н и я т п р о д у к т н а л а б о р а т о р и я т а е лабо­
раторното изследване. С р е д с т в а т а за
закупуването н а т о з и п р о д у к т би т р я б в а л о да
покриват както директните, т а к а и
и н д и р е к т н и т е разходи за произвеждането му.
Поради промени в ц е н и т е н а л а б о р а т о р н и т е
реактиви и консумативи, т о и цените на
лабораторния продукт ще в а р и р а т във времето.
Сравнително справедлив и безпристрас­
т е н м е т о д за остойностяване на лабора­
торния продукт е определянето на релатив-
н а т а единица стойност. Това е п а р и ч н а т а
стойност разпределена на базата на средс­
твата, които са свързани с подсигуряване­
т о на е д н а е д и н и ц а р е л а т и в е н л а б о р а -
т о р н п р о д у к т . В случая т я представля­
ва стандарт з а определяне н а необходими­
т е финансови средства. Ако допуснем, че
с р е д с т в а т а за т р у д за една м и н у т а са рав­
ни н а 0.1 лв, а в р е м е т о необходимо за изра­
б о т в а н е т о н а даден лабораторен п р о д у к т
е 20 м и н у т и , т о т е з и 20 м и н у т и ще с т р у ­
в а т 2.0 лева. Не т р я б в а да забравя, че цени­
т е н а л а б о р а т о р н и т е услуги включват не
само с р е д с т в а т а з а т р у д , но също т а к а и
други разходи.
МЕТОДИ ЗА ОСТОЙНОСТЯВАНЕ
НА ЛАБОРАТОРНИТЕ УСЛУГИ
А. С т ъ п а л о Н и д е н м е т о д з а о с т о й н о с ­
т я в а н е н а л а б о р а т о р н и т е услуги. Този
м е т о д е особенно удобен за о с т о й н о с т я в а ­
не н а л а б о р а т о р н и т е изследвания в болнич­
н и т е лаборатории. З а неговото прилагане
са неоходими данни и информация, к о и т о
ръководството на лабораторията трябва
да получи о т болничния мениджър. М е т о ­
д ъ т включва седем с т ъ п к и :
1. У с т а н о в я в а н е н а л а б о р а т о р н и т е
р а з х о д и - д и р е к т н и и и н д и р е к т н и . Ръ­
к о в о д с т в о т о т р я б в а да има информация з а
о б щ и т е разходи н а л а б о р а т о р и я т а . Необхо­
дима е информация и за н е й н и т е приходи. В
т а з и информация т р я б в а да има данни за
т о в а , не салю колко „спестява „ лаборато­
рията, но и за размера н а н е й н а т а печал­
ба. Д о голяма степен о т т о з и т и п инфор-
лгацип зависи ефективността н а у п ­
равление н а клиничната лаборато­
р и я . В т о з и а с п е к т пред р ъ к о в о д с т в о т о
с т о я т за решаване задачи с висока финан­
сова з н а ч и м о с т .
2. О п р е д е л я н е н а ц е н о в и т е ц е н т р о в е в
л а б о р а т о р и я т а . Принципно в лаборато­
р и я т а има два т и п а „центрове" :
• ц е н т р о в е , к о и т о п р о д у ц и р а т приходи,
напр. секция по клинична химия, лабора­
т о р н а х е м а т о л о г и я и др.,
• центрове, к о и т о не п р о д у ц и р а т приходи,
напр. а д м и н и с т р а ц и я на л а б о р а т о р и я т а ,
обслужващ персонал и др.
3. П р е с м я т а н е н а т р у д о в о т о в ъ з н а г ­
раждениен а работещитев лаборато­
р и я т а ( в с е к ц и я т а ! . Най-често с р е д с т ­
в а т а за т р у д о в о възнаграждение в лабора­
т о р и я т а (при пазарни условия) са около 50-
60% о т о б щ и т е разходи н а л а б о р а т о р и я т а .
За да се у с т а н о в я т р е а л н и т е разходи за
т р у д т р я б в а да бъде у т о ч н е н броя на пер­
сонала, к о й т о р а б о т и в л а б о р а т о р и я т а .
Освен т о в а р ъ к о в о д с т в о т о на лаборатори­
я т а т р я б в а добре да познава м е т о д и т е за
формиране н а т р у д о в о т о възнаграждение,
компенсационните му механизми, к а к т о и
управлението н а финансовите с р е д с т в а за
заплащане н а положения т р у д . Екипът, кой­
т о извършва о с т о й н о с т я в а н е т о т р я б в а да
знае, че з а п л а щ а н е т о н а т р у д а в лаборато­
р и я т а се с ъ с т о и о т две с ъ с т а в к и - неком-
пенсационна и компенсационна.
З а п л а т а т а на р а б о т е щ и я е само една ч а с т
о т т р у д о в о т о му възнаграждения и се о т н а с я
към некомпенсаиионната с ъ с т а в к а на трудо­
в о т о възнаграждение. Иекомпенсационната със­
тавка е ф а к т о р , к о й т о о т р а з я в а р а б о т н а т а
с и т у а ц и я . I.R.Henderson с ч и т а , че о с н о в н и т е
елементи определящи некомпенсационната със­
т а в к а на р а з п л а щ а т е л н а т а с и с т е м а са: задо­
в о л с т в о о т и з в ъ р ш е н а т а р а б о т а ; физическо
здраве; психологична и емоционална з р я л о с т ;
к о н с т р у к т и в и з ъ м ; добри в з а и м о о т н о ш е н и я
между р а б о т е щ и т е ; наличие н а д о с т а т ъ ч н о
ресурси за изпълнението на т р у д о в и т е задачи
и др.
Компенсационната съставка на т р у д о в о т о
• м я с т о в служебната иерархия на лаборатори­
я т а (размерът на компенсациите за лаборант
и с т а р ш и л а б о р а н т т р я б в а да е различен),
• качество на извършваните о т л а б о р а н т и т е
изследвания,
• с т е п е н на професионални сръчности и умения,
• с т е п е н на о т г о в о р н о с т при изпълнение на
т р у д о в и т е задължения,
• наличие на значителен професионален о п и т ,
• спазване на условията за б е з о п а с т н о с т в про­
цеса на извършваната лабораторна дейност.
В крайна с м е т к а при определяне размера на
компенсациите се прави о п и т да се оцени с т о й ­
н о с т т а на „качествения'1, на „активния" човек
р а б о т е щ в л а б о р а т о р и я т а . Разбира се по-лесно
при о с т о й н о с т я в а н е т о би било, ако т е з и данни
„някой ги определи", "някой ги фиксира" и т е не
т ъ р п я т промени. В п а з а р н и у с л о в и я т о в а е
н е л ь и с л и л ю и т р у д н о AioJce д а б ъ д е р е а л и ­
зирано.
4. П р е с л ь я т а н е н а с р е д с т в а т а з а обо­
р у д в а н е н а л а б о р а т о р и я т а . Разходите
на с р е д с т в а за к а п и т а л н и вложения на ла­
б о р а т о р и я т а включват изразходваните
с р е д с т в а за покупка на а п а р а т у р а т а , взе­
м а н е т о ü за ползване на лизинг или чрез рен­
т а , с р е д с т в а т а за поддръжка и възстано­
вяване на оборудването и др. В повечето
случаи т е з и разходи са д о с т а високи и изис­
к в а т по-голям п р о ц е н т на възвръщаемост
на вложените средства. П р е с м я т а н е т о на
обезценката най-често се извършва по спе­
циални таблици, к о и т о в повечето случаи
не се а к т у а л и з и р а т а д е к в а т н о във време­
т о . Когато оборудването се поддържа чрез
абонаментни договори, цената на тази под­
дръжка е обикновенно 10 % от средствата,
изразходени за закупуването на апарату­
рата. За някои по-големи а п а р а т и този
процент може да бъде и около 15 %.
5. П р е с м я т а н е н а с р е д с т в а т а з а з а к у ­
пуване н а реактиви и лабораторни
к о н с у л г а т и в и . Към т е з и разходи се о т н а ­
с я т финансовите средства, к о и т о се израз­
х о д в а т за закупуване