Жан-Жак Русо

Биография:
Роден е на 28-ми юни 1712г. в Женева и умира на 2-
ри юли 1778 на 66 годишна възраст. Неговата политическа
философия влияе върху разпространението на
Просвещението из цяла Европа, както и върху някои
аспекти на Френската революция и цялостното развитие
на съвременната политическа, икономическа и
образователна мисъл.

Религия:
През XVIII век много деисти разглеждат Бог просто
като абстрактен и безличен създател на Вселената.
Деизмът на Русо се различава от обичайния по своята
емоционалност. Той вижда присъствието на Бог в
творението като нещо добро и различно от вредното
влияние на обществото. Русо приписва духовна стойност
на красотата на природата. Русо е разстроен, че неговият
деизъм е така остро осъден, докато този на по-
атеистичните философи е игнориран.
Въпреки че хвали Библията, Русо е отвратен от
християнството по неговото време.

„За обществения договор“:

Книга, издадена 1762г. от Жан-Жак Русо.
Общественият договор е предимно правно понятие,
дало начало на пътя от модерния конституционализъм
към демократична или правова държава. Той е по идея на
Джон Лок и има две гкавни идеи. Първо-въпреки
различните качества, които се приписват на човешките
същества в естественото състояние, класиците на
обществения договор единодушно твърдят, че всеки
притежава равно количество свобода. И второ-
политическото тяло, или държавата, се основава чрез акт
на съгласие, дадено от индивидите, които ще бъдат
неговите бъдещи членове. Следователно съгласието не е
просто договор между управляващи и управлявани – то е
самият фундамент на управлението. Според Русо, като се
обединят в гражданско общество чрез обществен договор
и изоставят своите претенции за естествени права, хората
могат едновременно да се съхранят, и да останат
свободни.

Идеи:
Русо вярва, че колкото повече хората се отклоняват от
природното си състояние, толкова по-зле за тях.
Подкрепяйки мнението, че в ръцете на хората всичко се
разваля, Русо учи, че хората са свободни, мъдри и добри,
когато са в естественото си състояние и че инстинктът и
емоцията, когато не са изкривени от неестествените
ограничения на цивилизацията, представляват гласът на
природата и нейното указание за добър живот.
Русо се е обявил против разума, против науката,
против изкуствата. За него науката, литературата и
изяществата са най-върлите врагове на нравствеността и
посредством това, че пораждат нужди, те са източници на
робията. Науката и добродетелта са несъвместими и
всички науки имат недостоен произход.
За да могат хората да създават справедливи закони и
да контролират, трябва да познават своите права и
средствата, с които да ги пазят. Затова е толкова важно как
ще бъде възпитавана и обучавана младежта.
Жан Жак Русо предлага вместо заседналото сухо
обучение, децата по-често да излизат сред природата.
Непрестанно занимание с възпитаниците, никакви
забрани, никакви обяснения, никакви наказания – само
тогава те ще съумеят да останат деца, за да могат по-
късно, когато са готови за това да станат възрастни.

Цитати:
„Хората си налагат робство, за да си осигурят свободата“
„Естественото неравенсто в човешкия род ще се
увеличава от неравенството на институциите“
„Бог може, защото иска; Неговата воля е Неговата сила“
„Вие, силни на този свят, обичайте талантите“
„Слънцето – това не е нищо друго, освен сянката на Бога“
„Който е добър само за себе си, не е добър за никого“
„Човек се ражда свободен, но навсякъде е с окови“
„Първите представи на детето са за власт и робство“

Благодарим за вниманието!