Академический Документы
Профессиональный Документы
Культура Документы
Лиценз за щастие
Будистки приказки
за просветление
http://4eti.me
http://ekni.ga
ISBN 978-954-26-1579-8
2
Съдържание
ПРЕДГОВОР ............................................................................................................................. 6
СЪДЪТ И СЪДЪРЖАНИЕТО ................................................................................................ 6
ТОВА, КОЕТО ВСЪЩНОСТ ИСКАМЕ ................................................................................ 7
УФ, ГАДОСТ! ........................................................................................................................... 8
ПОЗИТИВНО НАСЪРЧЕНИЕ ................................................................................................ 9
ПОЛИТИКЪТ В КЛАДЕНЕЦА .............................................................................................. 9
ПУКНАТАТА ЧАША ............................................................................................................ 12
РАЗКАЗ ЗА ДВАМАТА ПТИЦЕГЛЕДАЧИ ....................................................................... 13
ВАШИЯТ ФОТОАЛБУМ ...................................................................................................... 13
НАТИСНИ БУТОНА ЗА ИЗТРИВАНЕ ............................................................................... 14
ДОБРЕ? ЗЛЕ? КОЙ ЗНАЕ? ................................................................................................... 15
ИЗГУБЕНИЯТ ТАКСИМЕТРОВ ШОФЬОР ....................................................................... 16
НЯМА ПРЕСТЪПНИЦИ ....................................................................................................... 16
КЛЕЙМОТО НА ПСИХИЧНОТО РАЗСТРОЙСТВО ........................................................ 17
РАЗРЕШЕНИЕ ДА УМРЕШ ................................................................................................. 18
БУДИСТКИ АНЕКДОТ ......................................................................................................... 19
СТАРИТЕ МОНАСИ НЕ ЛЪЖАТ ....................................................................................... 19
НАЙ-ВАЖНИЯТ ПРЪСТ ...................................................................................................... 23
ОПИСАНИЕ НА БЕЗПОКОЙСТВОТО ............................................................................... 23
ЦЕЛУВКА, ЗА ДА ТИ МИНЕ .............................................................................................. 25
КРОКОДИЛЪТ И ЦУНАМИТО ........................................................................................... 25
СКЪПИ, НЕ МОГА ДА НАМЕРЯ ДЕЦАТА! ..................................................................... 26
КАК КАПАНЪТ ЗА МИШКИ УБИ КОКОШКАТА, ПРАСЕТО И КРАВАТА .............. 27
КАК ДА ПРИЕМАМЕ ПОХВАЛИТЕ.................................................................................. 28
ПРАВИЛО ЗА 15-СЕКУНДНОТО ХВАЛЕБСТВИЕ ......................................................... 29
МЕТОДЪТ НА САНДВИЧА ................................................................................................. 30
ПРАВИЛОТО ЗА 70-ТЕ ПРОЦЕНТА .................................................................................. 31
СНИЖЕТЕ ОЧАКВАНИЯТА СИ ......................................................................................... 31
ТРИ МОИ НЕЗАБРАВИМИ ГРЕШКИ ................................................................................ 32
ПОСЛЕДНИЯТ ВЪПРОС ...................................................................................................... 33
ПОЛЗИТЕ ОТ ТОВА ДА ТЕ ВЗРИВЯТ .............................................................................. 34
ДА ГО НАПРАВЯ ЛИ? ИЛИ НЕ? ........................................................................................ 35
ПИТАЙТЕ КУЧЕТО .............................................................................................................. 36
ГРИЖИ СЕ, НЕ ЛЕКУВАЙ ................................................................................................... 37
МЛЯКО И БИСКВИТИ ......................................................................................................... 38
ВИНАТА НА ТЪРГОВСКИЯ ПОСРЕДНИК ...................................................................... 39
САГА ЗА ПАЯКА СЪС СУИЦИДНИ ПОМИСЛИ ............................................................ 39
3
ТАЙНАТА НА ЩАСТЛИВИЯ БРАК .................................................................................. 41
СВЕТЕНА ВОДА.................................................................................................................... 42
РИСКОВЕТЕ ОТ ШОФИРАНЕТО В НЕТРЕЗВО СЪСТОЯНИЕ .................................... 43
СВЕЩЕНИТЕ ЕКСКРЕМЕНТИ ........................................................................................... 44
ПРОИЗХОДЪТ НА МАТЕРИАЛИЗМА .............................................................................. 45
КИТ-КАТ ................................................................................................................................. 47
КУЧЕШКО УСАМОТЕНИЕ ................................................................................................. 48
УДИВИТЕЛНА ИСТОРИЯ ЗА СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО ............................................... 49
МОЕТО ХИМАЛАЙСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ ....................................................................... 51
НЯКОЙ ТЕ НАБЛЮДАВА ................................................................................................... 52
КАК ЕДИН УЧЕНИК СЕ НАУЧИЛ ДА СЕ СМЕЕ НА ОБИДИТЕ ................................. 54
ДА СЕ УЧИМ ОТ ЗНАЕЩИТЕ ............................................................................................ 54
ПОМАГАЙТЕ НА ДРУГИТЕ, ЗА ДА ПОБЕДИТЕ ДЕПРЕСИЯТА ................................ 56
ДЪЛБОКАТА ДУПКА ........................................................................................................... 57
КОГА Е ПОЗВОЛЕНО ДА СЕ ЛЪЖЕ? ............................................................................... 57
ЗАЩО ЛЪЖЕМ ...................................................................................................................... 58
МАЙМУНСКИ УМ ................................................................................................................ 60
ПУСНИ БАНАНА .................................................................................................................. 62
МАМО, НАПУСКАМ ДОМА ............................................................................................... 63
ДА ПРЕКОСИШ ХОРИЗОНТА ............................................................................................ 64
ИЗПЛАШЕНИЯТ БИВОЛ ..................................................................................................... 65
СЛУЧАЯТ С ИЗЧЕЗНАЛИЯ „ХАРЛИ"............................................................................... 65
НА ПАРАПЕТА ...................................................................................................................... 67
ЛАВИЦАТА НА МАЙКА МИ .............................................................................................. 67
ПЕТДЕСЕТ УДАРА НА КОТКАТА .................................................................................... 68
ПЪЛКОВОДЕЦЪТ с НАЙ-ДИСЦИПЛИНИРАНАТА АРМИЯ ....................................... 70
СИЛАТА НА ПРИЯТЕЛКАТА ............................................................................................. 70
ДВАЙСЕТ ЛИЦЕВИ ОПОРИ ВСЯКА СУТРИН ............................................................... 71
МЪДРОСТТА НА КОРЕМА ................................................................................................. 72
ИЗТОЧНИКЪТ НА СТРЕСА ................................................................................................ 72
ПОЛОВИН ЛИСТ ХАРТИЯ.................................................................................................. 73
КАК ДА СЕ СПРАВЯМЕ СЪС СЕРИОЗНИТЕ ПРОБЛЕМИ ........................................... 74
ДА ЦЕЛУНЕШ ГРОЗНАТА ЖАБА ..................................................................................... 75
КАК НЕ БИВА ДА СЕ МОЛИМ .......................................................................................... 77
СЛЕПЕЦ ВОДИ СЛЕПЕЦА .................................................................................................. 78
ЛОШИЯТ СЛОН .................................................................................................................... 79
ДА ЧУВАШ ГЛАСОВЕ ......................................................................................................... 80
МОНАСИ И МОНАХИНИ ВЛИЯЯТ НА КЪСМЕТА ....................................................... 82
4
ЧУДОТО .................................................................................................................................. 83
БОЖЕСТВЕНА НАМЕСА..................................................................................................... 84
ВСЕЗНАЙКОТО ..................................................................................................................... 86
ПРИКАЗКА ЗА ДВЕ МАНГОВИ ДЪРВЕТА ...................................................................... 87
КАК ДА ХВАНЕШ МАНГО ................................................................................................. 87
ЗАБРАНЕН ПЛОД ................................................................................................................. 88
ТОРМОЗ .................................................................................................................................. 89
БЮРОКРАТИЧЕН ТОРМОЗ................................................................................................. 90
ТОРМОЗ В ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА................................................................................ 91
НЕ СЪМ ДОСТАТЪЧНО ДОБЪР ........................................................................................ 92
ДОСТАТЪЧНО ДОБЪР СЪМ ............................................................................................... 93
ТЕЛЕФОННИЯТ СЕКРЕТАР ............................................................................................... 93
ПРАВОТО ДА НЕ СИ ЩАСТЛИВ ...................................................................................... 94
ЛИЦЕНЗ ЗА ЩАСТИЕ .......................................................................................................... 95
КОЛКО СТРУВАШ? .............................................................................................................. 96
СИЛАТА НА ТИШИНАТА .................................................................................................. 96
ВЪТРЕШНА ТИШИНА ......................................................................................................... 98
КОГАТО НЯМА ТИШИНА .................................................................................................. 99
МЕЖДИННИ МОМЕНТИ................................................................................................... 100
ДА БЪДЕШ ИЛИ ДА ГОНИШ КРАЯ? .............................................................................. 101
НЕ СЕ ТРЕВОЖИ, БЪДИ ОПТИМИСТ ............................................................................ 102
ДА БЪДЕШ ГОСТ, А НЕ СТОПАНИН ............................................................................. 103
НЕ ПРОСТО ВНИМАНИЕ, А ДОБРОЖЕЛАТЕЛНО ВНИМАНИЕ ............................. 104
ДОБРОЖЕЛАТЕЛНО ВНИМАНИЕ, КОГАТО СИ БЕЗ ПУКНАТА ПАРА ................. 105
ДОБРОЖЕЛАТЕЛНО ВНИМАНИЕ И СПОКОЙСТВИЕ ............................................... 106
БЕЗ СТРАХ ........................................................................................................................... 107
ДОБРИ ДУХОВЕ .................................................................................................................. 108
ШОТЛАНДСКА МЪГЛА .................................................................................................... 109
ПОКЛОНИТЕ ....................................................................................................................... 111
БОГ В БУДИЗМА ................................................................................................................. 112
ИГРА НА ПРОСВЕТЛЕНИЕ .............................................................................................. 113
МЕНЮТО .............................................................................................................................. 114
За Автора ............................................................................................................................... 115
Други книги от автора .......................................................................................................... 117
5
ПРЕДГОВОР
СЪДЪТ И СЪДЪРЖАНИЕТО
6
На какво ни учи книгата? Какво представя статуята? Какви качества би
трябвало да въплъщава свещеникът? Това е „съдържанието".
Когато осъзнаваме разликата между съда и съдържанието, ще се стремим
да запазим съдържанието дори когато съдът е унищожен.
Можем да отпечатаме още книги, да построим още храмове, да направим
нови статуи и да обучим още монаси и монахини, но когато изгубим любовта
и уважението си към другите и към себе си и ги заменим с насилие, цялата
религия отива нахалост.
7
шума на стъпки при олтара. Той станал да провери и - да, правилно сте се
досетили, до кутията с даренията видял същия крадец с остър нож.
- Помниш ли ме? - извикал крадецът.
- Да - въздъхнал настоятелят, бъркайки в джоба си. - Ето ти ключа.
Тогава крадецът се усмихнал, оставил ножа и казал любезно:
- Господине, приберете си ключа. През всичките онези безкрайни дни в
затвора все вие ми бяхте в ума.
Никой друг през целия ми живот не е бил добър с мен, а вие бяхте истински
загрижен. Да, върнах се пак да открадна, но осъзнах, че предишния път съм
взел не каквото трябва. Този път съм дошъл да взема вашата тайна за доброта
и вътрешен мир. Това е, което от самото начало съм искал. Моля ви, предайте
ми ключа на състраданието. Направете ме свой ученик.
Скоро след това крадецът станал монах и забогатял така, както не бил и
мечтал. Не с пари, а с изобилие от доброта и вътрешен мир. Това е, което
всъщност искаме всички. Какво богатство само!
УФ, ГАДОСТ!
ПОЗИТИВНО НАСЪРЧЕНИЕ
ПОЛИТИКЪТ В КЛАДЕНЕЦА
10
- Какво! - отвърнал сепнатият мъж. - Кого наричаш Камилско лице?
Това обаче само окуражило младежа и той започнал да обижда съпруга още
по-агресивно:
- Ей, Леши дъх! Да не си използвал кучешко лайно след бръснене? Дано
бълхите на хиляда бездомни псета заживеят под мишниците ти!
Най-лошото било, че това ставало на публично място, насред пазара, а
съпругът не бил направил абсолютно нищо лошо. Той толкова се разстроил
и смутил, че се обърнал и си тръгнал.
- Много рано се връщаш - казала жена му. - Купи ли яйца?
- Не! - отвърнал сърдито мъжът. - И повече никога не ме пращай в тази
нецивилизована, гадна, смърдяща дупка, пълна с грубияни!
Тайната на успешния брак е да знаеш как да уталожиш гнева на партньора,
когато той току-що е преживял нещо неприятно. И така съпругата започнала
да го милва и утешава, докато термометърът в сърцето му показал безопасна
температура. Тогава тя нежно го попитала как изглежда младежът.
Съпругът изкривил лице и с едва сдържано възмущение описал човека.
- О, той ли! - казала жена му, като се подсмихнала.
- Той се отнася така с всички. Нали разбираш, като дете е паднал и си е
ударил главата. Получил е трайно увреждане на мозъка и оттогава си е такъв
смахнат. Горкият, не е ходил на училище, няма приятели, не може да си
намери работа, нито някога ще си намери добро момиче, за което да се ожени
и да има семейство. Бедният младеж е луд. Той крещи обидни неща на
всички. Не го приемай лично.
Когато съпругът чул това, възмущението му мигновено се изпарило.
Станало му мъчно за младия човек.
Жена му забелязала промяната и казала:
- Скъпи, на мен все пак ми трябват яйца. Би ли...?
- Разбира се, мила - отвърнал съпругът и отново отишъл на пазара.
Когато го видял, младежът извикал:
- Ей, вижте кой идва! Старото Камилско лице се е върнало с лешия си дъх!
Всички да си стиснат носовете - ходеща купчина кучешки лайна току-що се
е домъкнала на нашия пазар!
Този път съпругът не се подразнил. Той се запътил право към сергията за
яйца, докато младежът го следвал, сипейки обида след обида.
- Не му обръщайте внимание - казала продавачката на яйца. - Той се държи
така с всички. Луд е. Преживял нещастен случай като малък.
- Знам. Бедното момче - отвърнал съпругът, докато плащал яйцата.
Младежът продължил да върви след него до изхода на пазара, все така
крещейки неприлични думи. Но този път съпругът ни най-малко не се
смутил. Защото знаел, че младежът е луд.
Ако сте вникнали в смисъла на тази история, следващия път, когато някой
11
ви нарече с ужасни думи или вашият партньор ви се ядоса, просто си
представете, че този човек си е ударил главата и е получил временно мозъчно
увреждане. Защото в будизма се приема, че ако се гневиш на другите и ги
обиждаш, значи, си изпаднал във „временна невменяемост".
Когато осъзнаете, че човекът, който ви е ядосан, временно е невменяем, ще
можете да откликнете със самообладание и дори състрадание: „О, горкият
ти!"
ПУКНАТАТА ЧАША
Смъртта на любим човек завинаги променя живота ни. Дори гибелта на
хора, които не познаваме, като хилядите, загинали в природни бедствия,
променя начина ни на мислене. Смъртта е факт от живота и когато го
осъзнаем, ние научаваме какво е истинска грижа.
Преди много години в Тайланд моят учител Аджан Ча вдигна керамичната
си чаша.
- Вижте! - каза ни той. - Има пукнатина.
Аз внимателно огледах чашата, но не видях нищо.
- Сега пукнатината е невидима - продължи Аджан Ча, - но тя съществува.
Един ден някой ще изпусне тази чаша, пукнатината ще се появи и ще разцепи
чашата ми. Това е съдбата й...
Но ако чашата беше от пластмаса - обясни той, - тя не би имала такава
съдба, не би имала невидима пукнатина. Можете да я изпуснете, да я ударите
или дори да я ритнете - тя не би се счупила. С такава чаша бихте могли да се
отнесете небрежно, защото тя е нечуплива. Но тъй като моята чаша е
чуплива, трябва да проявявате по-голяма грижа към нея...
По същия начин - заговори Аджан Ча, придавайки особен смисъл на думите
- в тялото ни има пукнатина. В момента тя е невидима, но съществува. Тя е
нашата бъдеща смърт. Един ден ще настъпи злополука, ще се разболеем или
просто ще остареем; тогава пукнатината ще се появи и ние ще умрем. Това е
съдбата ни.
Ако животът ни беше вечен - заключи Аджан Ча, - ако животът ни беше
нечуплив като пластмасова чаша, тогава бихме могли да си позволим
нехайство. Но ние трябва да се грижим за него тъкмо защото животът ни е
крехък, защото смъртта е наша съдба.
Взаимоотношенията също са чупливи като керамична чаша и затова трябва
да проявяваме грижа един към друг. Когато проумеем, че щастието има
своята пукнатина, ще се научим да не приемаме радостта за даденост. Когато
осъзнаем, че един ден животът ни ще се пропука и ще се разпадне, ще ценим
всеки миг.
12
РАЗКАЗ ЗА ДВАМАТА ПТИЦЕГЛЕДАЧИ
ВАШИЯТ ФОТОАЛБУМ
13
ужасно са ви разочаровали, както и някои монтажи от ситуации, в които са
се отнесли зле с вас. В този албум снимките на щастливите моменти са
изненадващо малко.
Това е лудост!
Затова хайде да направим чистка на албума в главата си. Да изтрием
невдъхновяващите моменти. Да ги изхвърлим. Мястото им не е в този албум.
Заместете ги със същия тип снимки, които държите в истинския си албум.
Поставете в него щастливите мигове, когато сте се сдобрили с партньора си,
моментите, в които сте се срещнали с истинска доброта, когато облаците са
се разкъсали и слънцето е засияло с необикновена красота. Пазете тези
снимки в паметта си. И когато имате малко свободно време, ще откриете, че
разгръщате страниците на албума с усмивка, а понякога и със смях.
14
замърсявали гората. Поощрявал съм екологичен вандализъм! Ето защо
коригирах стратегията по следния начин:
Запишете на лист хартия всички лоши спомени. Нужно е да ги извадите на
повърхността, преди да ги заличите. Този път обаче използвайте специален
тип хартия, най-подходящия материал за смърдящи спомени. Напишете ги
на руло тоалетна хартия. Когато приключите с писането, отидете в банята,
хвърлете хартията с вонящото й съдържание в тоалетната и пуснете водата!
В древни времена един крал си порязал пръста по време на лов. Той повикал
лекаря си, който винаги го придружавал по време на ловните излети, и
поискал да му превърже раната.
- Много ли е зле? - попитал кралят.
- Добре? Зле? Кой знае? - отвърнал лекарят и те продължили да ловуват.
Докато се върнат в двореца, раната се инфектирала, затова кралят отново
повикал лекаря. Той я почистил, внимателно я намазал с някакъв мехлем и
пак я превързал.
- Сигурен ли си, че вече е по-добре? - попитал кралят, леко обезпокоен.
- Добре? Зле? Кой знае? - отново казал лекарят.
Кралят се разтревожил.
Тревогите му били потвърдени, когато няколко дни по-късно пръстът бил
толкова зле, че се наложило лекарят да го ампутира! Кралят бил бесен заради
некомпетентността му и лично го ескортирал до тъмницата, където го
затворил.
- Е, лекарю, добре ли си в затвора?
- Добре? Зле? Кой знае? - отговорил лекарят, вдигайки рамене.
- Ти си не само некомпетентен, но и луд! - заявил кралят и си тръгнал.
След няколко седмици раната зараснала и кралят отново отишъл на лов.
Докато преследвал едно животно, той се отделил от останалите и се изгубил
в гората. Лутайки се между дърветата, той бил заловен от туземно племе.
Това бил свещен ден за тях и ето че намерили кого да принесат в жертва на
бога на джунглата! Кралят бил завързан за голямо дърво и жрецът Започнал
да напява и танцува, докато други точели жертвения нож. Жрецът взел ножа
и се приготвил да пререже гърлото на краля, когато внезапно извикал:
- Спрете! Този човек има само девет пръста. Не е достатъчно съвършен, за
да бъде принесен в жертва на нашия бог. Освободете го.
Няколко дни по-късно кралят успял да се върне в двореца и се запътил
право към тъмницата, за да благодари на мъдрия лекар.
- Мислех, че говориш глупости, като повтаряш: "Добре? Зле? Кой знае?".
15
Сега знам, че си бил прав. Това, че изгубих пръста си, беше добре. То ми
спаси живота. Зле постъпих, като те хвърлих в затвора. Съжалявам.
- Какво говорите, Ваше Величество? Ако не ме бяхте хвърлили в затвора,
щях да съм с вас по време на лова и мен също щяха да ме хванат. А на мен
не ми липсва нито един пръст!
НЯМА ПРЕСТЪПНИЦИ
16
- Не! Искаме вас - отвърна той.
- Защо мен?
- Работил съм в затвори през по-голямата част от живота си - обясни
служителят - и забелязах при вас нещо уникално. От всички затворници,
които посещаваха часовете ви, нито един не се е върнал в затвора след
освобождаването си. Моля ви, елате!
Това е един от комплиментите, които ценя най-високо. Впоследствие се
замислих. Какво толкова различно бях направил, което да помогне на
затворниците искрено да се поправят? Разбрах, че обяснението е в това, че
през всичките си години на преподаване в затворите нито веднъж не бях
видял престъпник.
Виждал съм много хора, извършили убийство, но никога не съм виждал
убиец. Виждал съм много хора, които са крали, но никога не съм виждал
крадец. Виждал съм и хора, извършили сексуално насилие, но никога не съм
виждал сексуален насилник. Виждах, че човекът е нещо повече от
престъплението.
Глупаво е хората да се определят въз основа на едно, две или дори няколко
ужасяващи деяния, които са извършили. Това отрича съществуването на
всичко останало, което са направили, на многобройните достойни дела. Аз
отдавах дължимото на тези други дела. Виждах хора, извършили
престъпление, а не престъпници.
Когато аз виждах хората, а не престъпленията, те самите виждаха в себе си
другата, добрата си страна. Започваха да изпитват самоуважение, без да
отричат престъплението. Самоуважението им нарастваше. Когато излизаха
от затвора, те излизаха завинаги.
17
Когато наречете някого шизофреник, той заживява с този етикет. Вие му
поставяте клеймо. Но ако гледате на някого, който страда от пристъпи на
шизофрения, като на човек, който е нещо повече от заболяването, вие давате
на здравата част в него шанс да расте и да се развива.
РАЗРЕШЕНИЕ ДА УМРЕШ
18
БУДИСТКИ АНЕКДОТ
19
Всички спрели да плачат и заслушали съсредоточено. Вярвали на монаха,
защото старите монаси не лъжат.
- Призори застани на прага на малката си къща - казал монахът на бащата.
- Вземи лък и стрела. Насочи лъка по посока на изгряващото слънце и когато
то се появи над хоризонта, пусни стрелата. Там, където тя падне, ще
намерите съкровището.
Вечерта монахът си тръгнал. На следващата сутрин цялото семейство
толкова се вълнувало, че всички станали още преди да се зазори, фермерът
застанал на прага на къщата с лък и стрела. Жена му носела лопата. Слънцето
тази сутрин като че ли доста се позабавило, но когато най-после се показало,
фермерът насочил стрелата към него и всички хукнали след нея. Когато
стигнали мястото, където била паднала, той казал на жена си да изкопае
дупка. Дупката ставала все по-дълбока и по-дълбока.
Какво открила? Нищо! Само неприятности! Стрелата се била приземила в
полето на един богаташ, който ги хванал на местопрестъплението.
- Не може да копаеш в чужд имот! - развикал се богаташът на бедната
жена. - Ще те съдя! Ще те пратя в затвора!
- Той е виновен - опитала се да се измъкне жената, посочвайки съпруга си.
- Той ми каза да копая тук.
- Старият монах е виновен - казал съпругът. - Той ни обеща, че ще намерим
съкровище.
- Стар монах? - попитал богатият. - Е, старите монаси не лъжат. Какво ви
каза той?
- „Призори застани на прага на малката си къща. Вземи лък и стрела.
Насочи лъка по посока на изгряващото слънце и когато то се появи над
хоризонта, пусни стрелата. Там, където тя падне, ще намерите съкровището."
Когато чул указанията на монаха, богаташът възкликнал:
- Аха, знам къде ви е грешката! Я се погледни, човече. Толкова си
недохранен, че нямаш сили да пуснеш стрелата както трябва. Хайде да
сключим сделка. Утре аз ще пусна стрелата от къщата ти и като намерим
съкровището, ще делим наполовина.
Нямало как и фермерът се съгласил. И така, на сутринта богаташът застанал
на прага с лък в ръка, чакайки слънцето да изгрее, а съпругът държал
лопатата. (Днес било негова карма да копае, защото предишния ден бил
накарал жена си!) Когато слънцето се показало на хоризонта, богатият
пуснал стрелата. Тя полетяла много по-надалеч. Всички затичали подир нея
и на мястото, където била паднала, съпругът изкопал голяма дупка.
Какво намерил? Нищо! Само нови неприятности! Стрелата се била
приземила в имота на генерал, който ги заловил.
- Не може да съсипвате земята ми! - закрещял генералът. - Ще заповядам
на войниците си да ви отрежат главите!
20
- Вината е негова - опитал се да се измъкне фермерът, като посочил към
богатия. - Той ми каза да копая тук.
- Виновен е старият монах - казал богаташът. - Той ни обеща, че тук ще
намерим съкровище.
- Стар монах? - попитал генералът. - Е, старите монаси не лъжат. Какво ви
каза?
- „Призори застани на прага на малката си къща. Вземи лък и стрела.
Насочи лъка по посока на изгряващото слънце и когато то се появи над
хоризонта, пусни стрелата. Там, където тя падне, ще намерите
съкровището."
Когато чул указанията на стария монах, генералът Заявил:
- Аха, знам къде сте сбъркали! Какво разбира един цивилен гражданин от
стрелба с лък? Само обучен войник като мен може да използва лъка. Хайде
да се разберем. Утре аз ще пусна стрелата от къщата и когато намерим
съкровището, ще делим поравно на три.
И така, на сутринта генералът стоял на прага с лък и стрела в ръка,
очаквайки слънцето да изгрее, а богаташът държал лопатата. Кармата му
била да копае този ден. Когато слънцето се появило на хоризонта, генералът
най-професионално опънал лъка. Стрелата стигнала много надалече. Всички
хукнали след нея и на мястото, където се приземила, богаташът трябвало да
изкопае голяма дупка.
Какво намерил? Нищо! Само нови неприятности! Стрелата била паднала в
градината на кралския дворец и стражите арестували всички. Завели ги при
краля, оковани във вериги.
- Престъпление е да се унищожава кралската градина - казал той. - Какво
означава това?
- Ваше Величество, вината е негова - казал генералът, сочейки към
богаташа.
- Ваше Величество, вината е негова - на свой ред казал богаташът, сочейки
към фермера.
- Вината е на стария монах, Ваше Величество - опитал да се оправдае
фермерът. - Той каза, че ще открием съкровище.
- Стар монах? - запитал кралят. - Е, старите монаси не лъжат. Какво ви
каза той?
- „Призори застани на прага на малката си къща. Вземи лък и стрела.
Насочи лъка по посока на изгряващото слънце и когато то се появи над
хоризонта, пусни стрелата. Там, където тя падне, ще намерите
съкровището."
Когато чул указанията на стария монах, кралят не виждал къде може да са
сгрешили. Затова пратил войници да намерят монаха и да го доведат в
двореца, за да обясни. Монахът скоро бил открит и доведен при краля.
21
- Стари монахо - казал с уважение той, - всички тези хора се забъркаха в
големи неприятности заради твоята история за заровено съкровище. Дай
обяснение.
- Ваше Величество, не е просто история. Старите монаси не лъжат -
обяснил монахът. - Не са намерили съкровището, защото не са слушали.
- Коя част от указанията не са изпълнили? - попитал заинтригувано
кралят.
- Ваше Величество, защо не отидете в къщата на бедния фермер утре? Ще
ви покажа защо всички са изпълнили погрешно указанията ми. Гарантирам,
че ще намерите съкровището, но молбата ми е да го разделите поравно на
четири между Ваше Величество, генерала, богаташа и фермера.
Кралят се съгласил.
И така, рано на другия ден фермерът и семейството му, богаташът,
генералът, старият монах и кралят стояли пред къщата на фермера. Старият
монах повторил указанията:
- Призори застани на прага на малката си къща. Вземи лък и стрела.
Насочи лъка по посока на изгряващото слънце и когато то се появи над
хоризонта, пусни стрелата. Там, където тя падне, ще намерите съкровището.
Кралят застанал на прага на малката къща призори, обръщайки се за
потвърждение към монаха.
- Точно така, Ваше Величество - казал старият монах.
Кралят взел лъка и една стрела.
- Точно така, Ваше Величество.
Кралят насочил лъка към изгряващото слънце.
- Точно така, Ваше Величество.
Когато слънцето се появило на хоризонта, кралят тъкмо да пусне стрелата,
когато старият монах извикал:
- Спрете! Не така, Ваше Величество.
Кралят спрял и объркано погледнал стария монах.
- Чуйте, Ваше Величество. „Пуснете стрелата."
Кралят се замислил. После разбрал и се усмихнал.
Той пуснал стрелата и тя се понесла право надолу, падайки между краката
му, точно където стоял.
Изкопали плитка дупка и намерили такова голямо съкровище, че една
четвърт от него била достатъчна да удовлетвори дори краля, да не говорим
за генерала и богаташа. А колко повече удовлетворила бедния фермер и
семейството му!
Старият монах пояснил, че когато изстреляш „стрелата на копнежа" с цел
да намериш щастието, обикновено не намираш друго, освен още повече
неприятности. Но ако пуснеш стрелата на желанието, тя пада точно там,
където си застанал, тук и сега. Ето къде ще откриеш съкровището на
22
доволството, предостатъчно да удовлетвори дори краля.
Мога да потвърдя това, защото съм стар монах, а старите монаси не лъжат!
НАЙ-ВАЖНИЯТ ПРЪСТ
ОПИСАНИЕ НА БЕЗПОКОЙСТВОТО
23
благодарение на приятеля си, който готвеше, чистеше и се грижеше за
всичко останало. Такива приятели трудно се намират! Тогава аз я попитах:
- Къде в тялото си усещаш безпокойството, когато се появи?
- Какво имате предвид? - попита смутено тя.
- Всяка емоция има съответстващо физическо усещане - поясних аз. -
Затова питам къде усещаш безпокойството?
- Не знам - отговори тя.
- Е, разбери къде и ми се обади, когато можеш да ми кажеш.
Няколко дни по-късно тя ми се обади, за да ми каже, че е забелязала
усещане в гръдния кош, малко под гърдите.
- Опиши ми усещането - помолих я аз.
- Не мога - отвърна тя.
- Е, обади ми се, когато можеш да ми го опишеш.
Три-четири дни по-късно тя се обади и направи изненадващо подробно
описание на усещането в гръдния кош, което се появяваше при пристъпа на
тревожност.
- Много добре - поздравих я аз. - И така, когато Забележиш да се появява
това физическо усещане, сложи ръка на гърдите си и масажирай мястото
колкото е възможно по-дълго, като влагаш цялата нежност и любов, на която
си способна. Ако в сегашното си състояние не можеш да го направиш сама,
накарай приятеля си да те масажира. Нали за това са приятелите! И ми се
обади след няколко дни.
Когато ми позвъни, аз я попитах какво е станало с физическото усещане,
когато е започнала да го масажира с любов.
- Физическото усещане изчезна - отговори тя.
- А какво стана с усещането за безпокойство? - продължих аз.
Настъпи кратко мълчание.
- И то изчезна!
Ето че сега тя разполагаше със средство да преодолее пристъпите на
безпокойство. Когато поисках от нея да локализира физическото
съответствие на тревожността и да ми опише усещането, това беше начин да
насоча вниманието й към това усещане. Щом осъзнаването присъстваше,
беше проста работа да се облекчи усещането с помощта на състраданието и
заедно с това да се отслаби тревожното чувство. Освен това бях поверил
терапията на самата нея, което й върна самочувствието.
Всяка емоция има съответстващо физическо усещане, което често не
осъзнаваме. Тъй като справянето с емоционалния проблем на ментално ниво
е твърде объркващо, ние се заемаме с неговото физическо съответствие.
Изчезне ли физическият еквивалент, изчезва и емоционалният му източник.
Не след дълго тя се вдигна от леглото и се върна да учи. Беше умна,
работеше усилено и завърши с отличие. Беше толкова впечатлена от мен, че
24
ме номинира за „Австралиец на годината"! Не спечелих, но оцених жеста.
Бях още по-признателен, когато през декември 2009 година по нейно
настояване извърших ритуал за брачна благословия - тя се омъжи за същия
приятел, който се бе грижил за нея.
ЦЕЛУВКА, ЗА ДА ТИ МИНЕ
КРОКОДИЛЪТ И ЦУНАМИТО
25
дърво, но цунамито изтръгнало и него. Мъжът започнал да се дави, но в
последния миг се вкопчил в някакъв дънер, който се носел покрай него.
Хванал се здраво и успял да си поеме глътка въздух.
След като се посвестил, забелязал нещо много странно. Докато всички
останали предмети били повличани навътре в морето, неговият дънер се
движел в обратна посока, към брега. Когато бил достатъчно близо до сушата,
мъжът слязъл от дънера и се добрал до брега. Едва тогава видял, че
„дънерът" му има опашка. Бил крокодилът!
Циниците казват, че крокодилът го спасил само за да си получи хляба на
другата сутрин. Мъдрите обаче знаят, че състрадателната му постъпка била
отплата за многобройните добрини на човека.
26
КАК КАПАНЪТ ЗА МИШКИ УБИ КОКОШКАТА, ПРАСЕТО И
КРАВАТА
Пет мишки, кокошка, прасе и крава били приятели и живеели във ферма на
затънтено място. Мишките, които живеели в къщата, винаги помагали на
приятелите си. Ако някоя от тях чуела, че фермерът иска пържено пиле, те
казвали на кокошката да се скрие. Когато чуели, че жената на фермера
планира да прави свинска наденица за вечеря, те казвали на прасето да легне
на една страна и да се престори на болно. А когато чуели, че фермерът иска
печено говеждо, те казвали на кравата да отиде на друга поляна. Кокошката,
прасето и кравата наричали своите пет приятели МР5 - Мише Разузнаване
Пет.
Веднъж една от мишките видяла през пукнатина в стената, че фермерът
разопакова нещо. Тя едва не припаднала, когато в пакета разпознала миши
капан.
- О, не! Загазихме! Свършено е с нас! - казала тя на другите мишки. - Какво
да правим?
Те решили единодушно да отидат и да помолят приятелката си г-жа
Кокошка за помощ.
- Ко-ко-ко! - казала г-жа Кокошка. - Как може да ме нарани някакъв си
малък миши капан?
Мишките не можели да повярват, че г-жа Кокошка няма намерение да им
помогне, нито дори да ги успокои, след като толкова пъти й били помагали.
Затова отишли при приятеля си г-н Прасе.
- Грух! - казал г-н Прасе. - Малко съм зает в момента. Ще ви се обадя по-
късно. В края на краищата какво може да ми причини един миши капан?
Последвало ново разочарование за мишките. И те отишли при своята най-
голяма и смела приятелка г-жа Крава.
Г-жа Крава била прекалено заета да пасе, за да каже дори „Му!". След като
разтревожените мишки дълго я умолявали, тя казала:
- Добре. Ще помисля, докато преживям, въпреки че проблемът не е мой.
Мишките се прибрали в къщата сломени. След всичката помощ, която били
оказали на приятелите си, те не получили нищо повече от „Ко-ко-ко" от г-жа
Кокошка, „Грух" от г-н Прасе, а от г-жа Крава дори едно „Му" не получили.
През нощта, докато търсела нещо за похапване, една от мишките стъпила в
капана. „Щрак!" - и мишката отишла право в рая (защото в живота си била
добра).
Другите четири мишки чули и отишли да помогнат. Нямало какво да
направят за скъпата си починала посестрима. Те ридали, плакали и хлипали.
Жената на фермера също чула звука от капана и отишла да разузнае. Когато
27
видяла мъртвата мишка и четирите други, които ридаели от скръб и се прег-
ръщали една друга, тя надала вик и припаднала.
На другата сутрин жената все още била в шок и останала в леглото,
фермерът се замислил какво би могъл да й даде, за да се почувства по-добре.
И му хрумнало - пилешка супа! И така, той хванал г-жа Кокошка, отрязал й
главата и я сварил в тенджера с малко сол и чесън.
Когато чули, че е болна, приятелките на жената на фермера дошли да я
видят, както правят хората, фермерът трябвало да ги нагости, затова заколил
г-н Прасе и го направил на пържоли на скара за посетителките.
За жалост, жената на фермера така и не се възстановила от шока да види
четири скърбящи мишки. Починала. На погребението дошли много хора и
фермерът направил за присъстващите много сандвичи с печено говеждо.
Познайте откъде дошло говеждото!
Ето как малкият миши капан уби кокошката, прасето и кравата. Затова
никога не си казвайте: „Това не е мой проблем". Щом ваш приятел моли за
помощ, проблемът е и ваш. За това са приятелите.
28
масаж на краката, рейки и други процедури, които като цяло се смятат за
ненаучни, съвсем безплатно. Според него пациентите имали възможност да
се радват поне на комфорт, облекчение и грижа, когато, да речем, някой им
направи половинчасов масаж на краката. Подиграван от колегите си, той
продължил да действа по проекта си и постигнал забележителни резултати.
Бях вдъхновен от историята му.
И така, след връчването на наградата д-р Джоски беше помолен да изнесе
реч. Той каза, че е изненадан от тази голяма чест, тъй като в австралийското
общество има мнозина други, които са допринесли далеч повече от него.
Също така той подчерта, че не би постигнал всичко това без огромната
подкрепа на много други хора.
Седнал сред присъстващите, аз си помислих: „Чакай малко! Това е моята
реч от миналата година". Така си беше. Това е речта на повечето хора, които
получават публична похвала.
В случая с д-р Джоски аз бях абсолютно убеден, че той безусловно
заслужава признанието, което дава орденът „Джон Къртин". Това ме накара
да се замисля: „Може би аз също заслужавам наградата за миналата година?
Високоинтелигентни академици са проучили внимателно работата ми и
резултатите от нея и са решили, че заслужавам наградата. Какво право имам
да оспорвам тяхната мъдра, обоснована на обективна информация
преценка?" Заключих, че както д-р Джоски действително заслужава
наградата си, така и аз заслужавам своята. Едва тогава, макар и година по-
късно, аз приех признанието.
Днес, когато умни хора ме похвалят, аз отдавам полагащото се уважение на
мъдростта им, като приемам похвалата с думите: „Благодаря. Заслужавам
го".
Отговорът ми разсмива хората, защото е необичаен, но те схващат идеята и
сами започват да приемат похвалите. Въздействието върху емоционалното
им здраве е огромно.
В послепис ще добавя, че по-рано отхвърлях похвалите, защото са ме
учили, че това ще ми замае главата. Не е вярно. Приемането на похвалите
отваря сърцето.
29
„Тоз пък какви ги говори?"
„Да не е пиян? Или просто се е побъркал?"
„Е, зад това има скрит умисъл!"
Ето защо, ако искате да кажете на жена си колко е прекрасна или на мъжа
си - колко му се възхищавате, извадете секундомера или погледнете
часовника на стената - и започвайте. Едва след 15 секунди похвалите ви ще
бъдат приети на сериозно!
МЕТОДЪТ НА САНДВИЧА
30
ПРАВИЛОТО ЗА 70-ТЕ ПРОЦЕНТА
СНИЖЕТЕ ОЧАКВАНИЯТА СИ
31
от децата могат да отбележат постижения над 50% в училище! И децата тряб-
ва да снижат очакванията си към своите родители. Всички ние
продължаваме да растем.
Всъщност аз често казвам на родители будисти, че ако децата им са сред
горните 10 или долните 10% по успеваемост в училище или в университета,
то те не са добри будисти. Това е така, защото добрите будисти трябва да се
придържат към същината на учението за Средния път. Ако по успеваемост
детето ви се намира някъде по средата, то е добър будист!
Момчетата искат да си намерят красива приятелка. Момичетата често искат
да се омъжат за богат мъж. И едните, и другите би трябвало да понамалят
очакванията си, за да са щастливи в живота. Когато се ожени за много
красиво момиче, момчето ще ревнува до края на живота си, ще се тревожи,
че може някой друг мъж да съблазни жена му. Но ако се ожени за обикновено
момиче, няма за какво да се тревожи. Ако момичето се омъжи за богаташ,
винаги ще го подозира в тайна връзка, понеже ще има достатъчно пари да си
позволи любовница. Но ако се омъжи за беден мъж, бракът й ще е в
безопасност и тя ще може да е спокойна. Още един пример за това, че като
снижим очакванията си, ще се радваме на по-лек и приятен живот.
ПОСЛЕДНИЯТ ВЪПРОС
33
ги в чудовищно, всепоглъщащо чувство на вина. Успях да ги успокоя, че
вината не е тяхна. Случва се да се самоубият и деца на най-грижовните и
любящи родители. Те приеха това.
После двамата изразиха безпокойството си, граничещо с ужас, относно
съдбата, която очаква сина им след подобна смърт. Като будисти те
приемаха прераждането. Бяха чували, че онези, които извършват
самоубийство, се прераждат в ада.
Достатъчно травмиращо беше да станат свидетели на самоубийството на
сина си; а сега мисълта, че го очаква такова ужасно страдание, правеше
нещата още по-мъчителни. Независимо дали вярваме в живота след смъртта,
на всички ни се иска да чуем, че покойните ни близки са „отишли на по-
добро място". Представете си какво е да вярваш, че се намират някъде,
където е по-лошо, неописуемо по-лошо.
Знаейки, че синът им щеше скоро да държи изпити за влизане в
университета, аз попитах родителите по колко предмета и колко теми по
всеки предмет е щял да се готви. Те недоумяваха защо им задавам този въп-
рос в такъв момент. От уважение отговориха, че е щял да се готви по четири
предмета, с две теми по всеки от тях. Тогава ги попитах средно по колко
въпроса има всяка изпитна тема. Отговориха, че са осем въпроса по тема.
- Това прави общ сбор от 64 въпроса за влизане в австралийски
университет - казах аз. - Какво ще стане, ако кандидат-студентът отговори
отлично на 63 от тях, но тотално се обърка при последния въпрос? Ще го
приемат ли в университета?
Родителите се усмихнаха.
- Да, разбира се - казаха те.
Бяха разбрали метафората.
На сина им нямаше да му бъде отказано щастливо прераждане заради това,
че се е самоубил, както на кандидат-студента нямаше да му бъде отказано
място в университета, защото е дал погрешен отговор на последния въпрос
от изпитния тест. Синът им беше много мило и добро момче. Той беше дал
множество отлични отговори на тестовете на живота и напълно Заслужаваше
щастливо прераждане.
34
самолетна експлозия на височина 10 000 метра:
1. Незабавна кремация. Ако някога ви се е налагало да организирате
погребението на свой близък, значи, знаете каква работа е това. Трябва
да се свържете с траурна агенция, да изберете ковчег, да съобщите на
всички приятели и роднини, да си вземете отпуск за церемонията и
обикновено след нея да нахраните гостите. Но ако, да речем, баба ви умре
в експлозия по време на полет, всичко е уредено. Няма нужда от
погребален разпоредител, ковчег и вземане на отпуск. Дори
разпръсването на праха е уредено. Това е първата полза: незабавна и
безпроблемна кремация.
2. Рентабилен резултат. Както се казва, едно погребение „струва
ръка и крак" (Cost an arm and a leg (от англ. букв. „cтpyвa ръка u крак")
- много скъпо. - Б. пр.) (и останалата част от тялото за този в ковчега). По
обясними причини роднините, организиращи обреда, нямат желание да
се пазарят за намаление на цената или за специална промоция „Само тази
седмица" за скъпата си баба. Ако обаче баба загине в терористична атака,
докато лети със самолет, не само няма да има разходи по погребение, но
и роднините ще получат солидно обезщетение от самолетната компания.
В крайна сметка те ще са на печалба от кончината на баба.
3. Късмет в следващия живот. Най-хубавото е накрая. Ако баба
издъхне в самолетна експлозия на 10 000 метра височина, тя ще е толкова
близо до рая, че ще й е лесно да измине остатъка от пътя.
Ето причините, поради които изобщо не се боя от летенето. Както и още
един пример как да преодоляваме безпокойството с позитивно мислене.
В края на лекция, която изнасях в Осло, млада жена, която виждах за първи
път, ме попита как човек трябва да взема важни решения в живота.
За да придам конкретност на въпроса й, отвърнах:
- Ами, да предположим, че една девойка се опитва да реши дали да се
омъжи за приятеля си.
Лицето на бедното момиче потъна в руменина, то се хвана за главата и се
извърна смутено към приятеля си, който седеше до нея! Публиката никак не
й помогна, всички се заливаха от смях.
След като се извиних, предложих един изпитан начин за вземане на
решения, но в неочаквана нова интерпретация: „Хвърлете монета! Ези - ще
се омъжа. Тура - няма".
Новата интерпретация, за която бях чул наскоро, е свързана с това да
наблюдаваме емоционалната си реакция от резултата.
35
Да речем, че се падне ези - ще се омъжа. Каква е реакцията ви: ,Да!" и
щастлива усмивка или „Хм, може би трябва да хвърля два от три опита" и
разочаровано намръщване? Реакцията ви съвсем ясно показва какво
наистина искате да направите. Каквото и да е то, последвайте го.
Хвърлянето на монета е просто много ефективен начин да разберете какво
ви говори вашето сърце.
ПИТАЙТЕ КУЧЕТО
36
После предаваме съобщението на ветеринаря. Решението е на кучето или
котката ви, не ваше. Те знаят.
37
МЛЯКО И БИСКВИТИ
38
ВИНАТА НА ТЪРГОВСКИЯ ПОСРЕДНИК
Когато бях студент и косата ми беше много, много по-дълга от сега, аз също
се хващах на случайна работа по време на университетските ваканции, за да
свързвам двата края. Едно от тези занимания бе да продавам детски
енциклопедии от врата на врата.
Първо трябваше да науча рекламната реч. Тя беше кратка и в нея
убедително се изтъкваше, че ако не закупите този удивителен източник на
знания, ще лишите скъпото си дете от подходящото образование. Бях
инструктиран да оказвам психологически натиск върху родителите, за да ги
накарам да се почувстват виновни, едва ли не тирани и насилници, ако
безотговорно изберат да не закупят за децата си този великолепен комплект
образователни книги.
Подобен агресивен подход беше неморален. Знаех го. Но бях млад и отчаян.
Първия ден продадох един комплект на много симпатично младо
семейство, което наскоро се бе преместило в нова къща с двете си малки
дечица. През нощта не спах добре. Не спирах да мисля за младите родители,
обременени с поредната сметка, защото им бях продал глупавата, скапана
енциклопедия. Почувствах се толкова гузен, че на следващата сутрин
напуснах.
Дълги години се разкайвах за тази продажба. По-късно, когато станах
монах, се научих да си прощавам. Все пак бях толкова незрял в дългокосите
си години.
Веднъж по време на петъчен разговор в Пърт споменах този случай като
пример за прошка. След това при мен дойде млада жена, може би
наближаваща трийсетте.
- Може да не ми повярвате, но това, което ще ви кажа, е самата истина! -
започна тя. - Когато бях много малка и живеех в Лондон, един дългокос
студент дойде у дома и продаде на мама и татко същата детска
енциклопедия. Обожавах тези книги! - каза тя разпалено.
- Това бяха най-любимите ми книги. Може и да не сте били вие, но така
или иначе много ви благодаря.
По изключение не знаех какво да кажа.
Сега, когато знам как работи тази вселена, съм почти сигурен, че аз съм
продал на родителите й онези книги.
Един млад и щастлив паяк намерил идеалния ъгъл в тиха стая, където да
построи първия си дом. Той радостно се заловил да плете и изработил
39
прекрасна паяжина, достатъчно изящна, за да бъде включена в
„Спайдъруърлд: Дом и градина". Изтощен, но горд от усилията си, младият
паяк се настанил в центъра на паяжината в очакване на обяда.
В стаята влязла възрастна жена и като видяла паяка, надала такъв вик, че я
чул дори полуглухият й съпруг. Когато видял кое я е разстроило, той бързо
разбил на пух и прах първия дом на паяка. Паякът имал късмет и се спасил.
Стреснат, но непоколебим, той запълзял към друга къща и си построил
втори дом, този път не толкова изискан и красив, но достатъчно приятен.
Преди по въздуха да пристигне първото му ястие, прислужницата забелязала
паяжината и я унищожила с метлата си. Бедният паяк отново трябвало да се
спасява с бягство.
Същото нещо се случило в следващата къща, и в следващата, и в по-
следващата. След грубото посегателство и над шестия му дом съвсем
обяснимо бедното паяче започнало да страда от симптоми на
посттравматичен стрес. Развило параноя към ъглите и мъчителна
тревожност при мисълта за плетене на паяжини.
Докато пълзяло по пътя, уморено и гладно, го завладели негативни мисли:
„Никой не ме харесва. Искам само спокоен дом някъде. На никого няма да
навредя. Просто искам да си ловя мухи и насекоми. Те и без това на никого
не трябват. Животът е толкова несправедлив. Гладен съм. Уморен съм.
Толкова ми е... самотно".
И паячето се разплакало.
Скоро го навестила мисълта за самоубийство. „Никой не ме обича. Какъв
смисъл има да продължавам? Никога няма да си намеря дом. Никога няма да
си намеря храна. Може би е по-добре да се самоубия."
Изпълнен с мрачна решителност, паякът умишлено запълзял към обувките
на минувачите, но всеки път се оказвал в безопасното пространство между
предната част на подметката и тока. После тръгнал да прекосява
натовареното шосе, но все се оказвал между колелата, никога под тях. Когато
си депресиран, нищо не можеш да направиш както трябва, дори да се
самоубиеш.
Скоро паякът се отказал дори от опита да се самоубие. Като хлипал и
подсмърчал, той се заклатушкал край пътя като пияница, без да знае накъде
отива. Не след дълго почувствал, че някой го наблюдава. Спрял се и когато
се обърнал, видял голям, тлъст, щастлив паяк, който благо му се усмихвал.
- Защо плачеш? - попитал дебелият щастлив паяк.
Хлипайки, паякът заразказвал тъжната история на живота си, като от време
на време спирал да си поеме въздух и бършел носа си с кърпичка. Когато
свършил разказа за неволите си, той осъзнал, че не всички паяци са хилави и
депресирани. Този бил тлъст и изглеждал много щастлив.
- Защо си толкова дебел и щастлив? - попитал паякът самоубиец. Тлъстият
40
паяк само се усмихнал благо. - Нима никой не се е опитвал да унищожи
паяжините ти, създадени с толкова труд?
- През целия си живот съм изплел само една - казал дебелият паяк. - Всеки
ден получавам храна в изобилие. Всъщност - добавил състрадателно той -
има повече от достатъчно за двама ни. Ела да живееш при мен.
- Почакай - казал депресираният паяк. - Къде на този свят можеш да
създадеш паяжина, която да остане непокътната толкова време?
- О! - възкликнал дебелият щастлив паяк. - Оплетох я в кутията за дарения
в храма на Аджан Брам. Там никога нищо не ме безпокои!
41
- Когато се ожените - обяснявам аз, - не бива да мислите за себе си, в
противен случай няма да допринесете нищо в брака. Също така, когато сте
женени, не бива винаги да мислите за партньора си - в противен случай само
ще давате и давате, и давате, докато не ви остане нищо. Вместо това, когато
се ожените, трябва да мислите само за „нас". В брака сте заедно.
В този момент двамата се поглеждат и се усмихват. Веднага им става ясно.
В брака важното сме „ние", а не аз, той или тя.
За да съм сигурен, че са разбрали „тайната", ги питам:
- Когато в брака ви възникне проблем, чий е той?
- Наш - отговарят те в един глас.
- Много добре! - казвам аз с широка усмивка.
Когато в една връзка възникне проблем и вие смятате, че проблемът е на
партньора ви, с това няма да допринесете за разрешаването му. Ако смятате,
че проблемът е ваш, ще пренебрегнете половината от решението. Но ако
приемате всяка трудност като „ваш" проблем, ще намирате решенията
заедно. Това прави брака богат и щастлив.
СВЕТЕНА ВОДА
43
махмурлук, резултат от снощното купонясване. Няколко минути по-късно
отворил и видял на прага двама полицаи.
Отначало се разтревожил, но си казал: „Не могат да ме арестуват сега. Все
пак не шофирам".
- Добро утро, господине.
- Добро утро, полицаи. Има ли някакъв проблем?
- Бихте ли ни пуснали да погледнем в гаража ви?
Мъжът бил сигурен, че няма какво да крие в гаража.
Така че - защо не?
- Разбира се, господа полицаи, винаги съм готов да сътруднича на
местната полиция - отговорил той. - Елате.
И уверено закрачил към гаража.
Когато отворил вратата, лицето му пребледняло, устните затреперили, а
очите му едва не изхвръкнали от орбитите. Защото в гаража му имало...
полицейска кола! Бил се прибрал с погрешната кола!
Ето какви рискове крие шофирането в нетрезво състояние.
СВЕЩЕНИТЕ ЕКСКРЕМЕНТИ
44
му кофа с изпражнения, будистът мирянин възкликнал:
- Невероятно! Вие сте такъв късметлия! Получаването на лична
благословия от света монахиня по този уникален начин предвещава
изключително щастие.
- Наистина ли? - казал лековерният търговец.
- Абсолютно! Сега се върнете вкъщи, изкъпете се, преоблечете се и тогава
вървете в двореца. Нещо прекрасно ще ви се случи днес.
Търговецът се втурнал към къщи, без да си губи времето да пали манастира,
изкъпал се, преоблякъл се и отишъл в двореца. Същия ден кралят му
предложил изключително доходоносен правителствен контракт.
Очарованият търговец казал на всичките си приятели:
- Ако искате да имате истински късмет в бизнеса, помолете светите
монахини за най-добрата благословия - свещени екскременти. При мен
помогна!
Когато чул историята по време на една от обиколките си, Буда смъмрил
монахините. Казал им, че са имали късмет с находчивия мирянин, който
убедил суеверния търговец, че да ти излеят нечистотии на главата, носи
добро. Някои хора могат да повярват на всичко.
Поради това Буда постановил монашеско правило за монахините. И до днес,
2500 години по-късно, осмото правило за будистките монахини в раздела,
наричан Пасития, гласи: „Монахинята не бива да хвърля нечистотии през
манастирската стена".
ПРОИЗХОДЪТ НА МАТЕРИАЛИЗМА
46
притежания и обитавала пещера. Една сутрин, след като се върнала от
селото, където била събрала подаяния колкото да се нахрани веднъж, забеля-
зала, че мишките пак били изгризали дупка в робата й. Тя с радост я
закърпила.
КИТ-КАТ
47
да прави каквото котките умеят най-добре - да се свие на кълбо и да заспи.
Малко след появата на Кит-Кат ми позвъни Крис и се заизвинява:
- Толкова съжалявам, Аджан Брам. Пуснах котката навън и тя избяга.
Обикалям с колата да я търся вече почти два часа. Толкова съжалявам. Може
би ще намери пътя обратно към манастира.
- Не се тревожи, Крие - отговорих аз. - Кит-Кат е тук при мен, в Ноламара.
Помня как Крис ахна. Не можеше да повярва. По-късно дойде, за да се
увери. Кит-Кат ме беше намерила в голям град, където никога преди не бе
ходила. Беше пробягала 12 км за малко по-малко от два часа, прекосявайки
голяма магистрала и други натоварени пътища, без карта и без да може да
попита за посоката, за да открие единствения човек, който я обичаше, в град
с над един милион жители.
Кит-Кат беше напускала манастира само веднъж, когато я отведохме при
местния ветеринар, за да се „Замонаши" и да не ражда. Никога преди не бе
приближавала разрастващата се територия на Пърт - тя беше провинциална
котка. Когато напусна манастира, беше в торба на пода под задната седалка
на колата. Нямаше как да види къде отива. И все пак тази умна котка успя да
ме намери толкова бързо.
Разбира се, след това Кит-Кат се върна в манастира, където живя още много
щастливи години. След 22-годишен котешки живот тя умря в манастира и бе
погребана под свещеното дърво бодхи пред главната зала.
КУЧЕШКО УСАМОТЕНИЕ
49
- Да, беше невероятно. Не съм чувал нещо подобно.
- Това, млади човече, е нещо свръхестествено. Според манастирските
правила не би трябвало да ви казвам, защото не сте монах.
Австралиецът се намръщил, извадил портфейла и предложил на настоятеля
сто долара.
- Не! Не! - възпротивил се настоятелят.
- Добре, колко? - попитал австралиецът.
- Вижте - отвърнал твърдо настоятелят, - дори да ми предложите сто
милиона долара, пак не мога да ви кажа. Само на монасите е разрешено да
знаят!
Австралиецът си тръгнал, без да успее да подкупи настоятеля. Скоро се
присъединил към групата, завършил успешно трекинга и се върнал в
Австралия.
На родна земя не спирал да мисли за свръхестествената музика. Дотолкова
се вманиачил, че си изгубил съня и на работа бил уморен и разсеян. Посетил
един от най-добрите психолози в Сидни, но така и не успял да изтръгне
музиката от ума си. Тя буквално го докарвала до лудост. Можел да направи
само едно.
Почти година след посещението си той отново стоял на прага на манастира
в Ладак. Помолил да се види с настоятеля. Той го помнел. Австралиецът
обяснил, че просто трябва да разбере какво създава онази музика - в
противен случай ще полудее.
- Съжалявам - казал с искрено състрадание настоятелят. - Както ви казах
и предишния път, не мога да ви разкрия това, защото не сте монах.
- Тогава ме направете монах! - отвърнал австралиецът.
Нужни са две години на подготовка, обучение и усвояване на всички
песнопения, за да станеш монах в манастир със строги правила.
Австралиецът се подложил на целия този суров процес. Две години по-късно
настоятелят го посветил в монашество.
Още щом приключила церемонията, австралиецът попитал настоятеля:
- Ето сега съм монах, можете да ми кажете. Каква е онази небесна музика?
- Ела в стаята ми в полунощ и ще ти покажа - отговорил настоятелят с
усмивка.
Новопосвещеният монах дошъл час по-рано, толкова бил развълнуван.
Чакал бил три години, пожертвал бил всичко, като учел с всички сили, за да
стане монах. Ето че моментът настъпил.
Малко преди полунощ настоятелят извадил стара връзка ключове от
бюрото си и дръпнал една завеса в стаята си, зад която имало скрита дървена
врата. Той я отворил с дървения ключ. Тежкото изскърцване говорело, че
вратата не била отваряна от много години, може би дори десетилетия. Имало
коридор, в дъното на който се виждала желязна врата. Докато вървели към
50
нея, стар манастирски часовник отброявал дванайсет полунощ. Настоятелят
използвал железния ключ, за да отбори втората тежка врата. След като
прекрачили прага й, се чула небесната музика. Вълни на радост залели
тялото на австралиеца. В сравнение с това нищо друго в живота му нямало
значение. Двамата продължили към трета врата. Тя била направена от чисто
сребро, добито от планините. Такава врата би струвала цяло състояние в
Австралия, но човек не мисли за такива неща, когато чува музика, чиято кра-
сота не може да се опише. След като отворили сребърната врата със
сребърния ключ, мъжът видял още една, очевидно последна. Вратата била
направена от чисто злато с дебелина 15 см и украсена с безценни камъни.
Настоятелят извадил златния ключ и в същия момент се спрял пред златната
врата. Обръщайки се към австралиеца, той казал със сериозност, която
призовавала за пълно внимание:
- Сигурен ли си, че си готов за това? То е нещо свръхестествено. Ще те
промени завинаги. Готов ли си?
Австралиецът бил едновременно развълнуван и ужасен. Никога не бил
вземал толкова важно решение. Гледката зад златната врата можела да го
накара да си изгуби ума, но ако не погледнел, щял да се побърка. Затова
казал:
- Добре. Да го направим.
Настоятелят пъхнал златния ключ в ключалката. Тялото на австралиеца
неволно се разтърсило от трепет. Настоятелят бавно отворил древната тежка
врата.
И ето го! О, господи! Такова нещо простосмъртният не можел да проумее!
То не било от този свят! То било отвъд всички представи!
И какво било?
Съжалявам, но не ми е позволено да ви кажа, защото не сте монах!
51
които можеш да свършиш.
Веднъж в Катманду двама американци ми казаха, че пощенската кола,
която ходи на север до границата с Тибет, взема пътници за по няколко
рупии. Екскурзията беше атрактивна и на другата сутрин се намирах в
пощенската кола, която пътуваше на север.
Към един часа шофьорът спря за обяд в малко планинско село. Двамата
американци предложиха да се изкачим на малкия хълм наблизо, докато
шофьорът ни се нахрани. Когато стигнахме върха на хълма петнайсет
минути по-късно, облаците на север се разкъсаха. За първи път успях да видя
огромната хималайска верига в измития от дъжда въздух. От гледката дъхът
ми секна - повече, отколкото от изкачването по хълма.
За съжаление, бях оставил фотоапарата в колата. Побягнах надолу по
хълма, грабнах го и затичах обратно нагоре с всички сили. В мига, в който
стигнах върха, облаците скриха гледката. Изпуснах я за секунди. Както се
оказа, повече нямаше да видя планините. Американците, които просто бяха
седнали да се полюбуват на вдъхновяващия пейзаж, се обърнаха към мен и
ме попитаха къде съм се дянал. Дори по-лошо, с поразителни детайли
описаха невероятната гледка и чудото, което бях изпуснал.
Почувствах се пълен глупак. Ходенето за фотоапарата ми беше струвало
необикновената гледка. Но научих, че когато се опитваш да уловиш момента,
било на снимка или като го запишеш на хартия, той често ти убягва и
пропускаш чудото.
Също като божествените Хималаи, вълшебните моменти в живота трябва
да се преживеят, а не да се улавят с фотоапарат. Те и без това са незабравими,
така че за какво ни е да ги снимаме?
НЯКОЙ ТЕ НАБЛЮДАВА
52
учениците си да се промъкнат в местното село под прикритието на нощта и
да откраднат всичко, което могат, без никой да ги види.
После да донесат нещата при него. Ученикът, който последвал указанията
и откраднел най-много, щял да спечели дъщеря му, а откраднатите ценности
щели да останат 3а щастливата двойка.
Учениците били шокирани от факта, че учителят им иска от тях да крадат.
Той бил изключително почтен човек. В онези дни обаче обетът 3а
послушание към учителя бил нещо много важно, затова приели състе-
занието. А кой знае, може причината да е в това, че всички младежи били
заслепени от копнеж по дъщерята на учителя?
През следващите седем дни учениците се промъквали в селото през нощта,
открадвали каквото могли и го носели на учителя си. Той внимателно
записвал кой какво е откраднал и от коя къща. И чудно, никой не бил хванат
на местопрестъплението.
В края на седмицата учителят събрал учениците, 3а да обяви резултата.
- Вие откраднахте много - започнал той, - достатъчно, 3а да осигури на
една двойка добър старт в живота. С изключение на едного, който не е
донесъл нищо. Защо?
Един стеснителен младеж излязъл напред и казал:
- Защото трябваше да следвам указанията ви, учителю.
- Какво искаш да кажеш? Нима не ви казах да крадете и да ми носите
вещите?
- Да, учителю - отговорил посърналият ученик, - но също така ни казахте
да крадем, стига никой да не ни види. Аз се промъкнах в много къщи в два
часа през нощта, когато всички спяха дълбоко. Но всеки път, щом се наканех
да взема нещо, усещах, че някой ме гледа. Затова трябваше да си тръгна с
празни ръце.
- Щом всички в къщата са спели, кой тогава те е наблюдавал? - попитал
учителят.
- Аз се наблюдавах. Виждах как се каня да открадна. Ето защо не взех
нищо.
- Много добре! Много добре! - възкликнал удовлетворено учителят. -
Имам поне един мъдър ученик, който ме е слушал през тези години. Всички
останали, глупаци такива, вземете откраднатите вещи и ги върнете на
собствениците им. Те няма да ви накажат. Аз им казах за „състезанието"
преди две седмици. Те ви очакваха. Затова никой не беше заловен. И
помнете, каквото и неморално деяние да извършите, някой винаги ще ви
види и този някой сте самият вие. Понеже вие го виждате, вие ще се
чувствате зле и ще страдате.
Разбира се, мъдрият ученик се оженил за красивата дъщеря. Учителят бил
достатъчно заможен да им осигури пищна сватбена церемония и къща-
53
мечта. И тъй като съпругът бил наистина мъдър, те действително живели
щастливо до края на дните си.
ДА СЕ УЧИМ ОТ ЗНАЕЩИТЕ
55
Поглеждайки назад, виждам, че почти изцяло съм се научил на така
наречената „емоционална интелигентност" от приятелите ми със синдрома
на Даун. И до днес ги смятам за ненадминати експерти, за мои учители.
56
имуществото й, което било значително. На възрастната жена не й оставало
да живее още дълго.
Приятелят ми бил смаян от късмета си. Той просто искал да услужи, а и му
правело удоволствие да се грижи за нея. Последното, което очаквал, било да
наследи подобно богатство. Но тъкмо това се случва, когато отделяме време
да помагаме на другите. Най-малкото се чувстваме вътрешно удовлетворени,
а понякога има и други чудесни изненади!
ДЪЛБОКАТА ДУПКА
Както си вървял през гората, един човек видял пред себе си дупка.
Надникнал в нея и съзрял на дъното голяма торба със злато. Протегнал ръка
да грабне съкровището, но дупката била прекалено дълбока. Колкото и да се
протягал, не успял да стигне златото. В крайна сметка се отказал.
Продължил да върви из гората и срещнал друг човек. Разказал му за златото
в дупката, която била прекалено дълбока, за да го стигне. Тогава другият
човек намерил една пръчка, закривена като кука на върха, отишъл при
дупката и измъкнал златото с помощта на пръчката.
Щастието никога не е прекалено далечно и недостижимо. Нужни ни са само
малко повече мъдрост и състрадание.
ЗАЩО ЛЪЖЕМ
58
След като сте дали това обещание, спазвайте го.
59
МАЙМУНСКИ УМ
60
- Какво следва?
- Седнете на възглавниците - казала маймуната, която ходила в манастира.
- Кръстосайте крака и поставете дясната ръка върху лявата, като леко допрете
палците. Дръжте гърба изправен. Затворете очи и наблюдавайте дишането
си.
За първи път в историята маймуни медитирали. Никога дотогава гората не
била толкова тиха. За жалост, това не продължило дълго.
- Извинете! Извинете! - проговорила една маймуна и всички останали
отворили очи. - Мислех си нещо. Не помните ли, че бяхме планирали да
нападнем банановата плантация за обяд? Не мога да спра да мисля за това.
Защо първо не ударим плантацията, за да го отметнем, и после да
медитираме?
- Да! Супер! Страхотна идея! - развикали се другите и отново наскачали, а
после се втурнали към плантацията.
Те откраднали много банани, натрупали ги на купчина и след като
отметнали това, се върнали на възглавниците за медитация. Седнали,
кръстосали крака, внимателно поставили дясната ръка върху лявата,
изправили гърбове, затворили очи и възобновили медитацията си.
Две минути по-късно друга маймуна вдигнала ръка.
- Извинете! Извинете! И аз си мислех нещо. Преди да изядем бананите,
трябва да ги обелим. Дайте да го отметнем и после ще медитираме, без да
мислим за това.
- Да! Супер! И ние мислехме същото! - закрещели останалите маймуни. И
те отново заскачали и запищели, докато белели бананите.
След като ги обелили и струпали на купчина, маймуните се върнали на
възглавниците си. Отново седнали, кръстосали крака, внимателно поставили
дясната ръка върху лявата, изправили гърбове, затворили очи и започнали да
наблюдават естествения поток на дишането си.
- Извинете! Извинете! - надала крясък друга маймуна само след минута. -
И аз си мислех нещо. Преди да изядем бананите, трябва да ги поставим в
устата си. Дайте да отметнем това и после ще можем да медитираме
спокойно, без да се налага да мислим.
- Да! Супер! Каква брилянтна идея!
И всички маймуни наскачали, вдигайки шум до небето, след което сложили
по банан в устата си. Няколко сложили по два, а една налапала цели три. Има
маймуни, които са не по-различни от някои хора. Но все още не започвали
да ги ядат. Направили го само за да го отметнат, да не се налага да мислят за
него и да могат да медитират.
Те седнали отново на възглавниците си, кръстосали крака, поставили
внимателно дясната ръка върху лявата, изправили гърбове, затворили очи и
възобновили медитацията си с банани в устата.
61
Разбира се, щом всички очи били затворени, маймуните изяли бананите,
после скочили и отпратили нанякъде. Това бил краят на тяхната първа и
последна медитация.
Сега знаете защо ние, хората, толкова трудно постигаме покой на ума.
Повечето от нас имат маймунски ум, който казва:
Първо ще свърша това нещо, ще го отметна, и после ще си почина.
Ето защо, както споменах в предишната си книга, в днешно време
единственото място, където има хора, които „почиват в мир", е гробището.
И будисткият манастир, разбира се!
ПУСНИ БАНАНА
62
новороденото си дете, интуитивно са осъзнали, че това създание не е изцяло
сътворено от родителите си; то е създание със свое минало и
индивидуалност, гост от незнайно къде, който е влязъл в живота им. От тях
се иска да се грижат за него, да го хранят и обичат, не да го притежават.
За съжаление, с годините много родители забравят това и започват да
гледат на децата като на своя собственост. Ето защо, когато настъпи
моментът да им позволят да си тръгнат, те не са способни на това. А е
трябвало да помнят, че един човек никога не може да притежава друг, дори
собственото си дете. Тогава не биха се хващали в капана като маймуната и
не биха изнемогвали от скръб.
Да обичаш някого - означава един ден да му позволиш да си отиде.
ДА ПРЕКОСИШ ХОРИЗОНТА
64
Ако имаме късмет, ще сме до тях, ще ги прегърнем и ще се сбогуваме. После
те ще отплават в океана на смъртта. Ще се отдалечат от нас. В последния си
миг ще достигнат хоризонта, граничната линия, разделяща този живот от
онова, което е отвъд. Когато прекосят тази линия, повече няма да ги
виждаме, няма да можем да говорим с тях или да ги докоснем, но ще знаем,
че не са изчезнали напълно. Те просто са прекосили линията на смъртта,
която ни дели от намиращото се отвъд.
Ние ще се срещнем отново.
ИЗПЛАШЕНИЯТ БИВОЛ
65
от една духовна общност към следващата. Беше от онези, които странстват
от храм на храм. И така, той отседна в манастира в ранните години, за да
помогне в тежката физическа работа при изграждането на основните
съоръжения.
Патрик нямаше нито къща, нито спестявания. Единственото ценно нещо,
което притежаваше, беше великолепен мотор „Харли Дейвидсън", от който
беше много доволен. Моторът му позволяваше да пътешества из Австралия
и да се наслаждава на свободата на човек, необвързан с друго човешко
същество или място.
Той ми писа, за да ми разкаже за преживяването си в голям търговски
център в Сидни. След като паркирал мотора, той отишъл да купи няколко
неща и после се върнал. За голям свой ужас видял, че паркингът е празен.
Някой бил откраднал неговия „Харли"!
Скъпият мотор бе единственото ценно нещо, което притежаваше. Тази
машина му даваше свободата да скита където пожелае. Ето че някакъв
подлец го бил взел. Сега си нямал нищо.
Патрик беше слушал будисткото учение достатъчно дълго, за да знае
смисъла на привързването. Той си спомнил съвета на Буда:
66
НА ПАРАПЕТА
ЛАВИЦАТА НА МАЙКА МИ
67
ми плюшена коала, да прави компания на кенгуруто. Тя много хареса и нея
и я постави на лавицата до кенгуруто.
Когато пак й отидох на гости, й подарих плюшена птица кукабура, а
следващия път - птицечовка. Лавицата започваше да се претрупва със
сувенири от Австралия.
При петото си посещение й подарих голям плюшен уомбат (Вид торбест
бозайник, обитаващ Австралия. - Б. пр.) Тя и него много хареса. Но щом се
опита да го сложи на лавицата до кенгуруто, коалата, кукабурата и
птицечовката, нямаше достатъчно място. Започнаха да падат неща. Когато
майка ми се опитваше да ги намести, падаха още неща.
- Защо не раздадеш някои от по-старите животни, мамо? - предложих й аз.
- Така ще направиш място за новите.
- Неееее! - извика тя. - Прекалено са ми скъпи.
Трябваха й часове, за да успее да ги намести всичките на лавицата.
Това се нарича стрес. Понякога просто не можеш да побереш всичко в
мозъка си. Опитваш се да наместиш още едно нещо, а други неща изпадат -
точно като животните на лавицата в дома на майка ми. Скоро лавицата
толкова се претрупва, че се счупва. При мозъка това се нарича психически
срив. Когато разбереш какво става, лесно можеш да избегнеш подобно стра-
дание.
Ако майка ми беше дала някоя от старите играчки на някого - на приятел
или за благотворителност, щеше да има не само достатъчно място за нови
подаръци на лавицата, но и по-малко конкуренция за вниманието й, и така
тя щеше да им се радва още повече.
Когато се появи ново преживяване, ще е добре да пуснете някои от старите
си спомени. Не казвайте: „Нееее! Прекалено са ми скъпи", като милата ми
майка. Разчистете лавицата в мозъка си. Ще предотвратите стреса, освен
това подаръците няма да се конкурират за вниманието ви и ще можете да им
се радвате повече.
Нека умът ви бъде като празна лавица, с достатъчно пространство да се
наслаждавате на подаръка, който е винаги нов - настоящия момент.
68
годишен англичанин. Каза ми, че се чувства много, много гузен заради нещо,
което е направил предния ден. Не бе могъл да заспи цяла нощ. И беше дошъл
да се изповяда.
Ниско свел глава, прекалено засрамен, за да ме погледне в очите, той
призна, че късно следобед предишния ден бил толкова гладен, че се
промъкнал в манастирската кухня, направил си сандвич и го изял. Беше
нарушил едно от правилата на обучението.
- Много добре - отвърнах аз.
Той вдигна поглед.
- Радвам се, че си искрен и ми казваш какво си направил. Опитай да се
храниш по-добре по време на обяда в 11 часа, а ако все още си гладен, може
да пийнеш плодов сок или напитка с мед, които са разрешени. Може дори да
хапнеш черен шоколад, това също е позволено. Сега може да си вървиш.
- Какво? Няма ли да ме накажете?
- Не, в будистките манастири не наказваме.
- Това не е достатъчно - продължи той. - Познавам се. Ако не ми наложите
наказание, просто ще направя същото.
Бях загазил. Как да се разбереш с човек, който вярва, че единствено
наказанието може да те научи на дисциплина? Тогава ми хрумна една идея.
Предишния ден бях чел историческия роман на Робърт Хюс за ранните дни
на Австралия, озаглавен „Съдбовният бряг". В него се описват
изключително жестоките наказания, налагани на прегрешилите с помощта
на бич, наричан „котка с девет опашки", или за по-кратко „котката".
- Добре - казах аз на послушника злодей. - Ще ти наложа наказание,
традиционно австралийско наказание. Отсъждам ти петдесет удара на
котката!
Лицето на бедното момче пребледня. Устните му затрепериха (дотук с
английското хладнокръвие). Сигурно си мислеше: „О, не! Настоятелят ще
ме налага с бича. Не това имах предвид под наказание".
Понеже беше новак в будизма, той действително повярва, че ще бъде
бичуван за това, че е откраднал сандвич. Тогава му обясних какво означава
в един будистки манастир „50 удара на котката".
По това време имахме две котки.
- Моля те, намери една от котките и я погали 50 пъти (Английската дума
stroke означава както удар, така и погалване. - Б. пр.) - казах му аз. - Научи
се на състрадание, като галиш котката, и тогава може би ще се научиш да си
прощаваш. Това е тайната на дисциплината.
Той прие наказанието си много добре.
Котката също.
69
ПЪЛКОВОДЕЦЪТ с НАЙ-ДИСЦИПЛИНИРАНАТА АРМИЯ
СИЛАТА НА ПРИЯТЕЛКАТА
71
МЪДРОСТТА НА КОРЕМА
ИЗТОЧНИКЪТ НА СТРЕСА
72
Преди да успеят да отговорят, продължих:
- Ако продължа да държа чашата си ето така, след пет минути ръката ще
ме заболи. След десет болката ще е значителна. След петнайсет ще изпитвам
истински мъки и ще съм един много глупав монах!
Така че какво трябва да направя?
Когато чашата с вода ми натежи и започна да усещам неудобство да я
държа, би трябвало да я оставя за минута. След като съм дал почивка на
ръката си за шейсет секунди, отново мога да вдигна чашата и с лекота да я
държа. Ако не ми вярвате, опитайте сами у дома!
Това е в основата на стреса на работното място. Той няма нищо общо с това
колко работа имате да свършите, нито колко тежки са отговорностите ви.
Стресът идва, ако не осъзнаете, че трябва да прекъснете работа, когато
напрежението ви е дошло в повече, че трябва да си позволите кратка
почивка, преди отново да поемете товара.
Съветът ми се прие толкова добре, че беше публикуван в „Острейлиън",
единствения ежедневник в страната, а оттам достигна и уебсайта на Австра-
лийската стокова борса.
Ако не се научите да „оставяте товара“ и да си почивате в моментите,
когато се почувствате прекалено напрегнати, качеството на работата ви ще
се понижи, производителността ви ще стане много по-малка, а нивата на
стреса ще се покачат. Ако обаче си давате половинчасова почивка в средата
на деня, тези трийсет минути, които сте изгубили, скоро ще бъдат
компенсирани с по-висококачествена работа, свършена за по-малко време.
Например работа, за която са нужни четири часа, ще свършите за три, и то
качествено. Ето защо да оставиш чашата с вода, не е загуба на ценно време,
а инвестиция, която по-късно ще ви се отплати чрез повишената ефективност
на мозъка ви.
След време съветът ми се появи в блога на Харвардската бизнес школа. И
тъй, може би в крайна сметка знам за какво говоря!
75
Жабата не се превърнала в принц, защото в днешно време кралските особи
имат прекалено много бодигардове и никакви зли вещици не могат да
припарят до тях, за да ги омагьосат. Не, станало нещо много по-хубаво.
Жабата се превърнала в известен поппевец, по-готин от Джъстин Бийбър и
не по-малко богат. Двамата започнали връзка и в момента живеят щастливо
в голяма къща в Малибу.
Това е старата приказка, с една малка промяна. Какво обаче е значението
й?
В съвременния живот има много „грозни жаби". Вашата свекърва е може
би една от тях (ако разместите буквите в „свекърва", ще получите „жената
Хитлер"! (Mother-in-law - (свекърва, тъща), Hitler-woman (жена Хитлер). -
Бел. пр.)). Та как да „целунете" такава грозна жаба като типичната свекърва?
Една млада будистка не се разбирала с майката на съпруга си въпреки
старанията си. Каквото и да направела снахата, никога не било както трябва.
Свекърва и винаги намирала недостатъци. Това довеждало младата жена до
лудост.
Тя опитала да медитира. Не помогнало.
После започнала да насочва любяща доброта към свекърва си всяка сутрин
и вечер. И това не дало резултат.
След това опитала с будистки песнопения, но полза никаква. Свекървата
била все така критична.
Като будист от течението Махаяна младата жена често се молела на
бодхисатва Гуанин, почитана като богиня на милосърдието. И така, една
ранна утрин тя се помолила.
Вероятно изтощена от терзанията заради свекърва си, тя заспала, докато се
молела, и сънувала Гуанин.
Богинята й се явила в дългата си бяла роба, със съда на милосърдието в
ръце, но когато жената погледнала лицето й, се ужасила. То не било
обичайното лице, което имат статуите на Гуанин в храма - бил ликът на
свекърва й!
Това било знак. От този момент младата жена започнала да гледа на
свекърва си като на въплъщение на богинята на милосърдието.
При такава съществена промяна в отношението към своята свекърва тя
възприемала нещата много по-малко негативно. Свекърва й започнала да я
харесва и те скоро станали най-добри приятелки.
Както гледате на другите, така другите ще гледат на вас. Ето как се целува
грозна жаба и се разваля проклятие.
76
КАК НЕ БИВА ДА СЕ МОЛИМ
77
Когато отишъл на небето, той бил много, много разгневен. Тръгнал да търси
богинята на милосърдието и когато я открил, строго я порицал:
- Аз ти имах такава вяра, а ти ме изостави! Казах на всички онези
неверници, че ще ме спасиш, но ти не го направи. Толкова съм унизен и
толкова... толкова... толкова мъртъв! Защо не ме спаси?
Гуанин се усмихнала нежно и благо отговорила:
- Нима не пратих две лодки и един хеликоптер?
ЛОШИЯТ СЛОН
В един зоопарк живеел добродушен женски слон на име Ели. Всички деца,
които посещавали зоопарка, много обичали да играят с Ели. Тя нямала нищо
против да я галят по дългия хобот или да ги разхожда на гърба си из
градината. Всъщност й харесвало да й обръщат внимание. Понякога, в
тихите нощи, когато децата отдавна спели в своите легла у дома, Ели се
взирала в звездното небе и си спомняла горите, в които била израсла и из
които скитала на воля. Спомняла си случаите, когато ловци едва не я убили,
и дните, в които гладувала, защото нямало храна. В зоопарка се живеело
комфортно: имало вкусна храна в изобилие, безплатни медицински грижи и
помещение с климатик, където да избяга от жегата. Ели била щастлив слон.
И тогава нещо се променило. Един ден ученици, които били дошли в
зоопарка, подметнали нещо за големината на ушите на Ели. Тя ги изпръскала
с вода, направо ги измокрила, включително учителката. По-късно, докато
служителят, който се грижел за нея, чистел изпражненията от клетката, тя го
бутнала с главата напред върху купчината тор. Ели ставала лоша. Не след
дълго замеряла посетителите с гнили плодове и не допускала деца да я
доближат.
Служителите в зоопарка повикали ветеринаря, за да разберат дали не я
мъчи някаква болест. Но слонският доктор не открил никакви признаци на
заболяване. После опитали със слонски психолог, който заподозрял
менопауза само защото Ели била женска. Скоро и това било изключено.
Междувременно Ели ставала все по-избухлива.
После някой изказал предположението, че това е духовна криза, нещо като
слонска тъмна нощ на душата.
Затова повикали монах.
Почитаемият монах можел да дойде едва късно вечерта след изпълнението
на задълженията си. И така късно една вечер, когато зоопаркът бил затворен
за посетители, монахът медитирал сам в тъмното пред ограждението на Ели.
Към единайсет часа медитацията му била прекъсната от нисък
заплашителен шепот и демоничен смях. Дали не било дух? Или звуци на
79
вампири? Идвали точно от мястото зад ограждението на Ели.
Монахът прекъснал медитацията си и отишъл да разбере откъде идват
звуците. Той видял, че в съседство със зоопарка има градински магазин и в
дъното на двора, намиращ се точно зад мястото, където спяла Ели, се били
събрали съмнителни типове, мъже и жени.
Като се прокраднал по-наблизо, монахът разбрал, че те са дилъри на
наркотици, които обсъждали престъпните си вечерни занимания. Амфорите
с цветя не били единствените саксии за продан в този магазин (Игра на думи:
роt (англ.) означава както саксия, така и марихуана. - Б. пр.) Дилърите
обсъждали още жестоките наказания, които очаквали онези, които не
можели да си платят дълговете. Ето че причината за промяната в характера
на Ели била ясна.
На следващата вечер полицаите очаквали наркодилърите и ги арестували.
На тяхно място монахът уредил да дойдат някои от приятелите му, за да
медитират и да говорят за всички добри и благородни неща, които били
извършили или планирали да извършат, и как ще простят на онези, които са
ги разочаровали. Освен това те тихо напявали стиховете, в които се говори
за разпространението на любовта по целия свят, към всички същества,
особено слоновете.
Ели започнала да става по-добра и внимателна. След няколко дни старото
й любящо аз се върнало и тя щастливо играела дори с най-пакостливите деца.
Тази история е адаптация на притча, разказвана от Буда. Тя показва как
животните се влияят от поведението на другите. Затова, ако имате партньор,
който от ден на ден става все по-раздразнителен, или тийнейджър, който би
влудява, заключете ги в манастир за няколко дни. Може би ще станат благи
и добри като монасите - освен ако монасите не станат раздразнителни като
тях!
ДА ЧУВАШ ГЛАСОВЕ
Мой приятел си почивал вкъщи, четейки „Кой поръча този камион с тор?"
когато изведнъж чул странен звук. Той спрял да чете и се заслушал.
- Хей! - сякаш казвал гласът.
Той се огледал. Наоколо нямало никого.
- Хей! - чул пак.
Вратата била затворена, прозорците също, затова решил, че е само
въображението му. Свил рамене и продължил да чете.
- ХЕЙ! - казал гласът толкова силно, че той подскочил.
Този път чувал прекалено ясно, за да е плод на въображението.
- Върви в казиното - казал гласът.
80
Не всеки ден се случва да получиш свръхестествена помощ да позакрепиш
финансовото си положение.
И така, доверявайки се на гласовете отвъд, той решил да се пробва в
хазарта. Облякъл се, взел пари и преди да се усети, влизал през въртящите
се стъклени врати в света на проблясващи светлини и необуздани
комарджии.
Когато влязъл, гласът се обадил отново:
- Отиди на рулетката! Отиди на рулетката! Заложи сто долара на номер 6!
Заложи сто долара на номер 6!
Залогът бил направен.
Крупието завъртяло рулетката и пуснало топчето.
То паднало на номер 6.
- Да! - чул той небесния глас. - Заложи всичко спечелено на номер 17!
Заложи всичко спечелено на номер 17! - казал гласът.
Замаян от печалбата, той го направил.
Повдигнало вежда, крупието отново завъртяло рулетката. Номер 17.
- Иха! - зарадвал се гласът.
Тълпата била наелектризирана, отвсякъде се стичали хора, трупайки се
край масата. Приятелят ми бил спечелил 100 000 долара!
Той усетил, че крупието е на негова страна.
- Желаете ли да продължите? - попитало то.
- Заложи всичко на номер 23! Заложи всичко на номер 23! - казал гласът
от отвъдното. Това явно бил отговорът.
Той спрял за момент.
Тази печалба щяла да бъде астрономическа. Щяла да осигури бъдещето му.
Никога повече нямало да се налага да работи. Вече имал много, но нямало
връщане назад.
Той поел дълбоко дъх и заложил всичко.
Крупието, вече ококорено, пуснало топчето във въртящата се рулетка.
То продължило да описва кръг след кръг и сякаш никога нямало да спре.
Приятелят ми не смеел да диша. Всички били замлъкнали и тогава колелото
се забавило и топчето се приземило върху номер 23!
Преди той да успее да извика от радост, то прескочило на номер 24.
Тогава чул свръхестественият глас да изпъшква:
- По дяволите! Съжалявам! По дяволите!
Дори свръхестествените гласове грешат, така че не им се доверявайте.
Вярвайте на здравия си разум.
Хората играят хазарт, защото имат глупостта да вярват, че като се вслушват
в божествени гласове, молят се в църквата или храма, или обещаят „Ще спра
да пуша, ако спечеля", ще победят системата. Вие не се различавате от
81
другите. Не можете да биете системата. Системата ще ви бие!
Същото е и при футболния фен, който гледа важен мач по телевизията
вкъщи и крещи: „Подай топката! Стреляй! Давай!" Той действително си
мисли, че може да повлияе върху играта с всичките си крясъци и викове.
Помислете разумно - вие крещите на телевизора. Играчите се намират на
стотици километри от вас и не могат да ви чуят! Безсилни сте, затова
седнете, гледайте си мача и мълчете.
Комарджията прави същото, когато крещи на ротативката: „Хайде! Хайде!"
Ротативките нямат уши. Не могат да чуят молитвите ви. Нямате властта да
влияете върху играта на вероятностите. Когато изоставите тщеславието, че
се различавате от другите, когато разберете, че никой не може да победи
случайността, ще се откажете от хазарта.
82
един мой ученик ме помоли да благословя новия магазин на негов приятел.
Грешката ми беше, че не попитах какъв е магазинът.
Когато рано сутринта пристигнах в търговския комплекс за церемонията,
открих, че това е щанд за продаване на един-единствен продукт - лотарийни
билети! Беше прекалено късно да се измъкна от извършването на ритуала,
затова благослових лотарийния щанд със същата жар, с която бих
благословил клиника.
След година-две четях неделния вестник, когато видях статия за същия този
лотариен щанд, озаглавена „Най-късметлийският лотариен магазин в
Австралия". И къде е този магазин? Няма да ви кажа. Освен това няма да
благославям повече лотарийни магазини!
ЧУДОТО
83
от монасите ми ме дръпна настрана и ме посъветва да спра да се излагам и
да отменя събитието. Отново отказах.
Петнайсет минути преди пристигането на първите важни гости една от
помагащите дойде в шатрата, където аз за последно нареждах нещо, и каза,
хълцайки:
- Елате навън! Елате навън!
Помислих, че нещо много неприятно е станало, но тя просто посочи към
небето. Облаците се бяха разкъсали за първи път в този ден, разкривайки
великолепната пълна луна.
Дъждът беше спрял.
Скоро пристигна премиерът и всички други високопоставени лица. По
петите ми вървеше снимачен екип и всички повтаряха:
- Това е невероятно! Това е невероятно!
Проведохме церемонията в сухо време под сияйната пълна луна.
Още щом церемонията приключи, облаците се сгъстиха, дъждът се заизлива
отново и продължи през цялата нощ. На другата сутрин мястото на
събитието беше под пет сантиметра вода, близката магистрала също бе
наводнена. Много от поканените не бяха дошли, защото в околните
предградия беше валяло, без да спира, и имаше множество изкоренени
дървета. Те не можеха да повярват, че церемонията е преминала при сухо
време. Компанията, от която наехме сцената и шатрите, ни прати имейл с
думите: „Не знаем кой е Аджан Брам, но бихме искали да го попитаме кой
ще победи на надбягванията днес".
Спря не просто дъжд, а мощна буря - и то само над мястото на церемонията
ни.
Няма друго обяснение - това бе чудо.
БОЖЕСТВЕНА НАМЕСА
84
Американецът последвал съвета и пристигнал пред Заключения манастир
към четири часа сутринта. Докато се разхождал нагоре-надолу из пустата
улица и се чудел какво да прави, възрастен тайландец приближил и го
попитал на перфектен английски дали може да му помогне. Американецът
обяснил защо е дошъл и тайландецът отвърнал, че вратите на манастира ще
бъдат отворени едва в 5,30, но тъй като той има ключ, ще го разведе наоколо,
докато излязат монасите.
Той отворил желязната порта, водеща към главната зала, запалил
осветлението, отворил красивите резбовани врати и поканил младежа да
влезе. През следващия час тайландският господин описал детайлно и
увлекателно традиционните тайски изображения по стените на
помещението, включително кой спонсорирал работите и защо. Някои били
дарени, за да натрупат заслуги за починал родител или за оздравяването на
болно дете. Времето минало неусетно. Когато приключил разказа си за
последния стенопис, тайландецът казал на американеца да излезе и да изчака
отвън, тъй като скоро ще се появи старши монах. Той трябвало да постави
храната в купата на монаха и после да помоли за посвещение.
Междувременно тайландският господин щял да заключи.
Американецът изпълнил съвета и по-късно бил въведен в манастира от
старшия монах, за да започне основното обучение, преди да получи
посвещение като будистки монах.
Имало обаче един проблем. Американецът не можел да разбере английския
на тайландския монах, назначен да го обучава.
- Може ли да възложите на друг монах да ме учи? - помолил той.
- Това е монахът, който най-добре говори английски в целия манастир -
бил отговорът.
- Ами възрастният тайландец, който ме посрещна първия ден? Онзи, който
отвори желязната порта и ме разведе из главната зала. Той говореше
перфектен английски - казал американецът.
Монасите незабавно го отвели в стаята на възрастния настоятел. Когато
младежът започнал да разказва историята, настоятелят го прекъснал и
повикал секретаря си, за да запише всичко.
Работата е там, че нямало мирянин, който да има ключ за тази порта. Нещо
повече, наричали я Кралската порта и само кралете и принцовете на Тайланд
имали право да използват този вход. Това бил манастирът, в който били
посветени някои от тайландските крале. Осветлението не можело да се
запали от мястото, описано от американеца. Мирянин не можел да разполага
с ключове за най-свещената сграда в целия манастир. И дори самият
настоятел не знаел толкова много за стенописите в храма.
Тогава настоятелят помолил американеца да опише възрастния тайландски
господин. Отначало американецът успял само да каже, че носел
85
традиционното тайландско облекло, което обикновено не се среща в днешно
време. А после, когато го насърчили да даде повече подробности, той
вдигнал поглед и зяпнал в изумление. На стената в стаята на настоятеля
висял портрет на възрастния тайландски господин.
- Това е той! - възкликнал американецът. - Това е човекът, който ме
посрещна.
Портретът бил на Негово Величество крал Рама V известен и като крал
Чулалонгкорн. Той умрял на 23 октомври 1910 година. Ето че за влизането
му през Кралската порта имало обяснение, а и той познавал подробно
стенописите, тъй като членовете на семейството му били основните
спонсори. Някогашният крал, който сега със сигурност бил небесно
създание, помогнал на един младеж да постигне своята цел да стане бу-
дистки монах.
ВСЕЗНАЙКОТО
86
и преданост към краля им.
Министрите помислили за секунди и се съгласили:
- Да, Ваше Величество, всички ние в момента мислим точно това!
Това се казва всезнание.
Буда разказвал историята за могъщ крал, който се връщал в двореца си, след
като наблюдавал учение на войската си. Той минал покрай две мангови
дървета - едното било отрупано с уханни, зрели плодове, а на другото нямало
нищо. Кралят презрително обърнал гръб на безплодното дърво, като си
казал, че по-късно, след като свали военната си униформа, ще се върне и
добре ще се наяде с плодове от другото дърво.
Когато се върнал, той открил, че манговото дърво с многобройните зрели
плодове било безмилостно обрано. Войниците не изчакали да се преоблекат,
а лакомо изгълтали плодовете. На всичко отгоре сега дървото имало толкова
много счупени клони и обрулени листа, че изглеждало деформирано и
болно. От друга страна, дървото без плодове не било докоснато от войниците
и изглеждало здраво и силно.
Мъдрият крал абдикирал на следващия ден и станал монах. Положението
му на богат крал било същото като на онова отрупано с плод дърво.
Кроящите интриги министри и принцове, и дори съседните народи желаели
богатството му. Рано или късно щели да го атакуваш и той щял да бъде ранен
или убит, също като дървото, което преди имало много плодове, а сега било
обезобразено. По-добре да има малко притежания - като монасите; тогава
щял да живее като безплодното дърво - здраво, силно и винаги готово да
предложи добрата си сянка.
87
плодове, готови за ядене. Поради великата мъдрост и състрадание на Буда,
днес на монасите и монахините, както и на миряните, не им се налага да се
катерят, за да откъснат манго. Нито пък е нужно да хвърлят пръчки или да
тръскат дървото, за да накарат плода да падне.
Трябва само човек да седне под дървото съвършено неподвижен, да отвори
длан - и в нея ще падне плод.
Такава е мъдростта и състраданието на Буда.
Аз познавах манговите дървета. Ако просто седнеш под едно от тях, ще има
да чакаш с дни някое манго да падне. Има вероятност птиците първи да ги
изядат. Освен това, ако някой плод все пак падне, познавам си късмета, той
би улучил по-скоро голата ми глава, отколкото ръката. Ама че глупаво
сравнение!
Сега осъзнавам, че глупавият съм бил аз. В духовния живот нищо не се
добива, когато тръгнеш „да раздрусваш дървото" или „да мяташ пръчки",
или „да се катериш по него", за да предизвикаш резултат. Когато се научиш
да бъдеш съвършено неподвижен, без нито едно желание в този свят, и
отвориш сърцето си с безусловна любов, само тогава манговите плодове на
просветлението леко ще паднат в ръката ти.
ЗАБРАНЕН ПЛОД
88
- Лесна работа - отвърнах аз, - просто купи една от моите книги. Занеси я
у дома и когато той я види, му кажи да не смее да пипа твоята книга. Твърдо
му забрани да я чете.
Тя така и направи.
Разбира се, един ден, не след дълго, докато тя била на пазар, съпругът й,
който си бил у дома, си помислил нещо от рода: „Какво ли значи това? Защо
ще ми забранява да чета книгата й?"
После взел забранената книга, прочел първата история и не я оставил,
докато не ги прочел до последната. Сега той посещава храма ни всяка
седмица.
ТОРМОЗ
БЮРОКРАТИЧЕН ТОРМОЗ
91
как да реагира. Мозъкът му бил дал на късо. Повече от минута той стоял,
парализиран от объркване. Пред очите на Джейн напрегнатото гневно
изражение се стопило и той най-после проговорил с усмивка:
- Наистина ли?
Пет минути по-късно договорът на Джейн бил подписан и преживелият шок
директор си излязъл. Джейн тъкмо се канела да напусне заседателната зала,
за да си навакса добре заслужения сън след такова дълго пътуване, когато
другите мениджъри я наобиколили.
- Кажете ни как успяхте да го направите! Никога не сме виждали подобно
нещо. Преди да се върнете в хотела, трябва да ни научите на онова, което
направихте!
92
може да е по-трудна от мозъчната хирургия!
- И аз съм доктор - прекъснал го синът на домакина.
- Имам докторат по физика и работя за НАСА, ракетостроител. Трябва
да признаете, докторе, че мозъчната хирургия далеч не е като ракетната
техника!
Тогава високопоставеният гост увесил нос и самодоволството му
значително спаднало.
Ако намирате радост в мисълта, че сте по-добри от някого другиго, вие ще
изпитате пропорционално по сила страдание, когато срещнете някого, който
е по-добър от вас. По-добре е изобщо да не се сравнявате.
ТЕЛЕФОННИЯТ СЕКРЕТАР
93
Ето защо в манастира записахме ново съобщение на секретаря:
,, Ако искате да чуете запис на благословия за късмет, натиснете 1.
Ако искате да говорите с някого от монасите, нямате късмет, затова отново
натиснете 1!"
Сега можем да медитираме на спокойствие.
ПРАВОТО ДА НЕ СИ ЩАСТЛИВ
94
ЛИЦЕНЗ ЗА ЩАСТИЕ
95
КОЛКО СТРУВАШ?
СИЛАТА НА ТИШИНАТА
ВЪТРЕШНА ТИШИНА
99
учител Аджан Ча с молба да каже на селяните да намалят звука в един часа.
Знаехме, че старейшината на селото ще послуша Аджан Ча.
И ето на какво ни научи Аджан Ча: „Не шумът ви смущава. Вие сте тези,
които смущават шума!".
Не бяхме очаквали това, но имаше резултат.
Шумът все така отекваше в тъпанчетата ни, но не и в съзнанието ни.
Сключихме мир с неудобството. То продължи само три дни и скоро отмина.
Много години по-късно братът на един от монасите посети манастира ни в
Австралия. За жалост всички стаи за гости бяха заети, затова монахът ме
попита дали може брат му да спи при него - само за една нощ. В края на
краищата бяха израснали, делейки една стая.
- Е, да, но сега и двамата сте много по-възрастни - изтъкнах аз. - Сигурно
и двамата хъркате.
Монахът ме увери, че няма да има проблеми, и получи разрешението ми.
Братът заспал първи и както се очакваше, захъркал толкова силно, че
монахът не могъл да заспи. Изтощен от безсъние, той си спомнил съвета,
който бе получил: „Не шумът те смущава. Ти си този, който смущава шума!"
И така той започнал да си играе с възприятието си за хъркането, като върху
звуците налагал представата, че това е успокояваща мелодия от известен
класически композитор. Не можел да промени шума от хъркането, но можел
да промени начина, по който го възприема.
Когато се събудил на сутринта, последното, което помнел, преди да се унесе
в ободряваш, сън, било колко мелодично било станало хъркането на брат му!
И тъй, ако съпругът ви хърка, представяйте си, че слушате „Грейтфул Дед"
или каквато музика харесвате. Когато кучето се разлае посреднощ, приемете
го като интерпретация на Тържествената увертюра „1812 година" от
Чайковски или нещо подобно. Когато не можете да избегнете шума,
опитайте да промените начина, по който го възприемате.
МЕЖДИННИ МОМЕНТИ
100
изненадан от факта, че се е оказал в подобна ситуация. Искало му се тези
шест месеца от живота му да ги няма.
- Животът ми е твърде кратък, за да зачеркна половин година до
започването на новата работа. И все пак точно това правя!
Каква част от живота си сте пропилели в желанието часове, дни и месеци
да минат възможно по-скоро, очаквайки нещо да се случи: да излети
самолетът, да свърши работният ден или да се роди бебето? За жалост, по-
голямата част от живота си ние прекарваме в такива междинни моменти.
Когато се осъзнае колко много живот бива пропилян, „процентът на
убийствата" в обществото ще намалее значително. Хората, които убиват
време, няма да са толкова много.
Вече няма да бъдем толкова съсредоточени върху достигането на
дестинацията. Вместо това ще разберем колко стойностно е пътуването, ще
можем да се отпуснем насред задръстването, да разговаряме с другите
пътници във влака и да открием многобройните приключения, които се
случват само в такива скъпоценни „междинни" моменти в живота ни.
Толкова е трудно да намериш човек днес. Всеки все нещо прави, нанякъде
отива и почти никога не е тук. Изгубили сме умението просто да бъдем.
Един празничен ден бях зает с административни задачи в храма, когато
стар приятел ме попита как вървят нещата.
- Вижда му се краят - отговорих.
- Къде му е краят? - продължи той мъдро.
Веднага се осъзнах и спрях да се щурам насам-натам.
- Хвана ме неподготвен - признах, позасрамен. - Май единственият край,
който се вижда, ако продължавам така, е преждевременната смърт!
И двамата се усмихнахме.
Ако сте един от тези „гонещи края", запитайте се: „Къде отивам? И кога
ще стигна, ако изобщо го направя?"
Колкото до мен, аз вече пристигнах. Стигнах дотук и вече мога да се нарека
човешко същество. „Тук" е много удобно място. Препоръчвам на всички да
го посетят и да поостанат, вместо все да бягат оттук, вечно отивайки някъде
другаде.
Днес, когато приятели ме попитат как вървят нещата, отговарям:
- Просто съм тук!
101
НЕ СЕ ТРЕВОЖИ, БЪДИ ОПТИМИСТ
102
- Не знам - отговорил духовният водач. - Още не съм открил такъв метод,
но може и да успея! Така или иначе, знае ли човек какво ще се случи за една
година? Съпругата на съдията може да умре и това ще й попречи да спори с
него - ха-ха! Или пък може аз да умра от естествена смърт. Няма значение,
сега разполагам с дванайсет месеца свобода. Помнете какво казват: „Не се
тревожи, бъди оптимист!"
103
НЕ ПРОСТО ВНИМАНИЕ, А ДОБРОЖЕЛАТЕЛНО ВНИМАНИЕ
105
ДОБРОЖЕЛАТЕЛНО ВНИМАНИЕ И СПОКОЙСТВИЕ
БЕЗ СТРАХ
ДОБРИ ДУХОВЕ
ШОТЛАНДСКА МЪГЛА
111
се към директора, преструвайки се на сърдит, и го смъмрих:
- Държа на правото си като будист да се поклоня пред статуята на Исус!
Директорът беше много изненадан и ми позволи да обясня, че ще се
преклоня пред онези качества на Исус, които аз като отдавна практикуващ
будист дълбоко почитам. Очевидно не съм съгласен с всичко в христи-
янското учение, защото в противен случай щях да бъда християнин, а не
будист, но виждам много неща, които ценя и мога да почитам, и на тях искам
да се поклоня.
И така, тримата влязохме в залата и се поклонихме пред статуята на Исус.
Няколко месеца по-късно директорът посети моя будистки манастир и се
поклони пред статуята на Буда.
БОГ В БУДИЗМА
112
ИГРА НА ПРОСВЕТЛЕНИЕ
СТАНИ ПРОСВЕТЛЕН
- Добър вечер, дами и господа. Днес по телевизия Ей Би Си (Американски
будистки канал) ви представяме финала на „Стани просветлен".
Шоуто има честта да се спонсорира от Корпорацията за производство на
възглавнички за випасана медитация - единствената компания, която
обещава: „Ако не се просветлите, използвайки нашите възглавнички в този
живот, ще ви върнем парите в следващия!".
А сега, с най-голямо удоволствие, към което не съм привързан, ви
представям четиримата ни финалисти: многоуважаемата Ана Гами, Геше Бо
Десатва, Роши Сид Артър и изтъкнатата мирянка учител по медитация,
психотерапевт и активист за правата на хомосексуалните и други - Ейми
Тарба. Моля, посрещнете ги със Садху, Ом или Му!
За онези, които за първи път гледат програмата ни, ето правилата. Ще има
три кръга за елиминация, на които всеки един от Техни Светейшества ще
бъде тестван за постиженията си в просветлението. След всеки кръг ще бъде
елиминиран по един финалист, който ще бъде върнат обратно при
първоизточника.
Първи кръг е въпрос: Как ще опишете просветлението?
Ана: Просветлението означава да нямаш аз. Всъщност като единствения
присъстващ теравада будист, следващ оригиналното учение на Буда, аз съм
най-чиста и най-просветлена. Казвам, че ако си осъзнал, че нямаш аз, трябва
да се гордееш с постижението си и да кажеш на всички.
Бо: За мен просветлението означава да бъда толкова състрадателен към
учениците си, че умишлено да демонстрирам към тях силен гняв, за да не се
чувстват толкова ужасно нискостоящи в мое присъствие.
Сид: Просветлението означава да си свободен от привързаности. Аз съм
толкова непривързан, че дори не съм привързан към непривързаността -
затова имам този готин „Ролекс". Вижте го само! Не е ли страхотен?
Ейми: За мен просветлението е да правиш страхотен секс без заблудата за
аза, който трябва да се чувства виновен.
- Благодаря, Ваши Пустейшества, за неизмеримата мъдрост. И първият,
който отпада от колелото и от шоуто, е Ана! И никога вече не се връщай,
113
Ана Гами.
Тестът във втория кръг е: Кой ще прекара най-дълго време седнал в
медитация. И така, Ваши Неизразимости, след гонга медитирайте!...
ГОНГГГ!
Две минути по-късно Ейми отваря очи и си проверява профила в „Туитър".
Сид издържа цял час. Бо обаче остава неподвижен толкова дълго, че
лекарите в шоуто решават, че е мъртъв, и го кремират. Публиката го почита
с бурно „Ом! Сладко Ом!". Остават само Сид и Ейми.
- Ето и финалния кръг, който ще определи победителя в „Стани
просветлен". Не е ли вълнуващо! Сид и Ейми, искам от вас да демонстрирате
психична сила на живо по телевизията.
Сид затваря очи, фокусира вниманието си дълбоко навътре и завладян от
екстаз, се понася във въздуха като перце по лекия вятър. Той левитира все
по-високо и по-високо над сцената, когато зашеметената публика избухва в
оглушителни аплодисменти. Виковете са толкова шумни, че прекъсват
концентрацията на Сид, сломяват психичната му сила и той пада с трясък на
пода. Прекършва си врата и умира намясто. Мнозина в публиката получават
сатори, Сид се връща в земята на всичко съществуващо и ето - ражда се нов
коан.
Единствената останала участничка - Ейми Тарба, известен учител по
медитация, психотерапевт и активист за всякакви права, бива обявена за
победител в „Стани просветлен" и получава специална възглавничка за
медитация от чисто злато, лимитирана серия - кошмар за седене, но
впечатляваща за гледане, - с джипиес за ориентиране по пътя и преминаване
отвъд всякакви препятствия. Тя била единствената, на която нещо не
достигало.
Това съчинение написах за „Изследващ ум" (есента на 2010 г.) като нещо
развлекателно, което да разруши копнежа за постижения, да изобличи
мошеничеството на онези, които открито твърдят, че са просветлени, и да
изтрие трупания с векове културен прах, покрил просветлението до степен
на пълно помрачение.
МЕНЮТО
За Автора
Аджан Брамавамсо Махатера (с обич наричан от мнозина Аджан Брам е
роден под името Питър Бетс на 7 август 1951 г. в Лондон, Великобритания.
Произхожда от работническо семейство. В края на 60-те печели стипендия и
изучава теоретична физика в Кеймбриджкия университет. След
дипломирането си преподава една година в гимназия, преди да се отправи
към Тайланд, за да стане монах и да се обучава под ръководството на
достопочтения Аджан Ча Бодхиняна Махатера. В годините, когато все още е
младши монах, получава задачата да състави компилация на английски език
за въведение в будисткия монашески кодекс - Виная, който по-късно става
основа за монашеското обучение в много манастири на традицията Теравада
в западните страни.
Достопочтеният Брам бива поканен в Пърт, Австралия, от Будисткото
общество на Западна Австралия, за да подпомогне Аджан Джагаро в
преподавателските задължения. Първоначално двамата живеят в стара къща
в северното предградие на Пърт, но към края на 1983 г. купуват 97 акра
115
земеделска и горска земя в подножието на Националния парк Сърпънтайн,
южно от Пърт. Там сега се намира манастирът „Бодхиняна" (кръстен на
името на техния учител Аджан Ча Бодхиняна). Той е първият официален
будистки манастир в южното полукълбо и днес е най-голямата общност на
будистки монаси от традицията Теравада в Австралия.
Първоначално на закупената земя няма никакви сгради и тъй като по това
време в Пърт има малко будисти и недостатъчно финансиране, монасите
сами Започват да строят, за да спестят пари. Ето как Аджан Брам се научава
да поставя водопроводни тръби и да полага тухли и сам построява много от
настоящите сгради.
През 1994 г. Аджан Джагаро напуска Западна Австралия, а година по-късно
съблича монашеската роба, поверявайки управлението в ръцете на Аджан
Брам. Въпреки първоначалните си резерви, Аджан Брам поема ролята с
голяма жар и скоро бива поканен да преподава учението в характерния си
хумористичен и вдъхновяващ стил и в други части на Австралия и
Югоизточна Азия. Той е изнасял беседи на Международната будистка
конференция в Пном Пен през 2002 г. и на четири световни конференции за
будизма. Председателства Четвъртата световна конференция за будизма,
проведена през юни 2006-а в Пърт. Подобно признание обаче не го спира да
посвещава време на болни и умиращи, на затворници и болни от рак, на хора,
които желаят да се научат да медитират, и разбира се, на монашеската
общност в „Бодхиняна".
Понастоящем Аджан Брам е настоятел на манастира „Бодхиняна" в
Сърпънтайн, Западна Австралия, духовен ръководител на Будисткото
общество на Западна Австралия, духовен съветник към Будисткото
общество на Виктория, духовен съветник към Будисткото общество на
Южна Австралия, духовен настойник на Будисткото братство в Сингапур, а
освен това работи с монаси и монахини от всички будистки традиции за
създаването на сдружение на Австралийската будистка общност.
През октомври 2004 г. Аджан Брам е награден от университета „Къртин" с
ордена „Джон Къртин" за визия, лидерство и заслуги към обществото в
Австралия.
Аджан Брам е написал няколко книги, сред които „Отвори сърцето си". Над
хиляда негови Дамма беседи могат да бъдат безплатно свалени както в
аудио-, така и във видеоформат.
116
Други книги от автора
Аджан Брам
ЛИЦЕНЗ ЗА ЩАСТИЕ
http://4eti.me
http://ekni.ga
117