Академический Документы
Профессиональный Документы
Культура Документы
2. Двойно – ТТ- при членуване се появява при съществителни от женски род, които
завършват на - Т, когато се членуват с определителен член – ТА. Например:
папраТ – папраТТа, чесТ – чесТТА, пролеТ – пролеТТа. Същото правило важи и за
съществителни от женски род, завършващи на –Щ. Например: НоЩ – ноЩТА, помоЩ –
помоЩТА, свеЩ – свеЩТА.
3. Удвояване на съгласни
Удвояване на съгласните в думите се получава когато:
а) Когато представката завършва със същата съгласна, с която започва коренът на
думата. Например: поДДържам, наДДумвам, наДДелявам.
б) Когато коренът завършва със същия съгласен, с който започва наставката. Например:
реВВам, дръННах, криВВам, звъННах, даскаЛЛък, акъЛЛия.
1
Отрицателната частица „НЕ” винаги се пише отделно от глагола. Например: не
може, не знае, не идва.
Но когато глаголът назовава действие, което е непълноценно, отрицателната частица
„НЕ”- трябва да се пише слято с глагола: недочува, недовижда, недооценява,
недообмисля.
6. Членуване на имената
- С главна буква се пишат всички собствени и лични имена, имена на лица и животни,
презимена и фамилни имена, прякори и псевдоними. Напр. Рангелов, Петър Моканина,
Рижко, Рогуша.
- С главна буква се пишат нарицателни приложения към собствени имена на известни
личности или литературни герои, когато са станали част от собственото име: Бай Ганьо,
Бачо Киро, Йоан Екзарх, Матей Миткалото, Презвитер Козма.
- С главна буква се пишат прозвища, добили значение на собствени имена. Напр.
Апостола Васил Левски, Майстора Владимир Димитров.
- С главна буква се пишат географските имена на държави, улици, читалища, кина,
континенти, морета, океани, реки, местности, имена на фирми и сдружения.
- С главна буква се пишат имената на празници: Великден, Гергьовден, Йордановден,
Никулден, Лазаровден, Нова година, Коледа, Бъдни вечер, Ден на жената, Ден на
независимостта.
- Полуслято писане
Полуслято се пишат някои сложни думи с неравноправно смислово отношение между
изграждащите ги основи: вагон-ресторант, помощник-аптекар, заместник-министър,
генерал-майор, кандидат-студент, дом-паметник, храм-паметник.
При пренасяне на части от думи на нов ред се използва малко тире като показател за
прекъсване, за да не се породят двусмислици: Само - лети, сто- личен, прав- див. При
пренасяне на части се полага изискването за такова тяхно разделяне, което осигурява
преди всичко лекота и яснота. Думите се пренасят по срички, като на нов ред винаги
пренесената част трябва да започва със съгласна буква: айс – берг, само – лет, зоо – лог,
уче – ник, дъс – ка, ком- пю-тър.
3
Слято се пишат прилагателните имена, при които се обозначават различни нюанси на
цветовете: светлозелен, мътнобял, тъмносин, пламенночервен, небесносин,
тревистозелен, златистожълт, кобалтовосин, изумруденозелен.
4
единствено число се пише А. Напр: писАли – писАл, виждАли – виждАл, избягАли -
избягАл
2. Въпросителната (?)
Въпросителната е знак за отделяне на самостоятелни синтактични цялости, изразяващи
въпрос. Въпросителна се пише:
3. Удивителна (!)
Удивителната е знак за отделяне на синтактични цялости, които имат емоционален
характер. Удивителна се пише:
- След възклицателно изречение ( Колко красив е моят град !).
- След обръщение ( Колко жалко! О, Родино! Слушай, момче!)
5
- След повелително ( Сядай да си учиш урока! Напиши си домашното!)
4. Многоточие (…)
Многоточието е знак за отбелязване на недоизказана или прекъсната мисъл. То се
означава с три точки (…)
- Вътре в рамките на изречението многоточието изразява пауза ( Аз си мислех… ех, по-
добре нищо да не ти казвам!)
- В края на изречението многоточието означава недоизказана или прекъсната мисъл.
( Как можа да кажеш това?.. Един истински приятел не би могъл…).
5. Запетая.
Запетаята е знак, с който се отделят части на изречението. Но понякога запетаята се
използва, за да се означат отделни смислови и стилистични нюанси.`
- В рамките на изречението със запетая се отделят:
6
д) Запетаи се пишат пред прости изречения в състава на сложното, свързани със
съчинителни и подчинителни съюзи ( а, но, па, та, че, обаче, защото, само че, който,
която, които, когато). Разгледах всичките книги, но нито една не ми хареса. Може би
щях да си купя нещо, само че парите ми бяха свършили. Отидохме на кино, обаче
филмът вече беше започнал. През нощта заваля сняг, който до сутринта натрупа до
коляно. Почти бях свършил да пиша, когато удари звънецът. Не мога да ти
гарантирам, че утре ще дойда пак. Боли ме главата, та се пръска. Видя полския
стражар, па хукна из лозята.
6. Точка и запетая ( ;)
Знакът точка и запетая се пише в следните случаи:
а) В рамките на простото изречение между разширените еднородни части, ако вътре в
тях вече е сложена запетая: ( На панаира се беше събрал много народ – мъже, жени и
деца; продавачи, купувачи и просто запалянковци; селяни, търговци и стражари;
бедняци, просяци и скитници, дошли да изпросят комат хляб).
8. Тире (-)
7
9. Кавички.