Razkopki I Prouchvaniya 1986 Chatalka Necropolis

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Б О Л Г А Р С К А Я А К А Д Е М И Я Н А У К
АРХЕЛОГИЧЕСКИЙ ИНСТИТУТ С МУЗЕЕМ
Р А С КХРИСТО
О П К И БУЮКЛИЕВ
И ИССЛЕДОВАНИЯ, XVI
ФРАКИЙСКИЙ М О Г И Л Ь Н Ы Й Н Е К Р О П О Л Ь В М Е С Т Н О С Т И ЧАТАЛКА,
СТАРОЗАГОРСКОЙ О Б Л А С Т ИАКАДЕМИИ НАУК, СОФИЯ, 1986
ИЗДАТЕЛьСТВО БОЛГАРСЛОЙ
INSTITUT
ACADEMIE
FOUILLES ARCHEOLOGIQIE
BULGARE
ET DES SCIENCES
RECHERCHES, XVI ET MUSEE
HRISTO
LA
REGION BUJUKLIEV
NECROPOLE
DEDE
EDITIONS STARA TUMULAIRE
ZAGORA
L'ACADEMIE THRACE
BULGARE PRES SOFIA,
DES SCIENCES DE CATALKA,
1986

ISSN 0205-0722
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
А Р X Е О Л О Г И Ч Е С К И И Н С Т И Т У Т С М У З Е Й
РАЗКОПКИ
И ПРОУЧВАНИЯ
КНИГА XVI
ХРИСТО БУЮКЛИЕВ
ТРАКИЙСКИЯТ МОГИЛЕН НЕКРОПОЛ

ПРИ ЧАТАЛКА, СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪГ
СОФИЯ, 1980
ИЗДАТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
В. В е л к о в (отговорен редактор), A л. Д и м и т р о в а - M и ш е в а (научен секретар),

Д. О в ч а р о в , X . Т о д о р о в а , M. Ч и ч и к о в а , К. М е л а м e д (технически секретар)
Р E Д А К Т О Р НА КНИГА XVI
M. Ч и ч и к о в а
Адрес: „Разкопки и проучвания", Археологически институт с Myзей при Б А Н ,

бул. „Ал. Стамболиски" № 2, 1000 София
РЕДАКЦИОННАЯ КОЛЛЕГИЯ
В. В е л к о в (ответственный редактор), Ал. Д и м и т р о в а - М и л ч е в а (ученый секретар)

Д О в ч а р о в , X. Т о д о р о в а , М. Ч и ч и к о в а , К. М е л а м е д (технический секретарь)
РЕДАКТОР КНИГИ XVI
M. Ч и ч и ч о в а
Адрес: „Раскопки и исследования", Археологический институт с музеем БАН,

бул. „Ал Стамболийски" № 2, 1000 София
COMITE DE REDACTION
V. V e l k o v (rédacteur responsable), A D i ni i 1 r о v a - M i 1 с е v a (secretaire scientifique),

D. O v c a r o v , H. T o d o r o v a , M. C i c i k o v a , K. M e l a m e d (secretaire technique)
REDACTEUR DU LIVRE XVI
M. Сicikova
Аdresse: "Fouilles et recherches", institut archeologique et musee de l'Academie bulgare des scines, 2, boul.
A. Stambilijski, 1000 Sofia
БАН, Археологически институт с музей

Христо Иванов Буюклиев
1986
c/o Jusautor, Sofia
931/939

УВОД
Разкопките в района на Чаталка, Старозагорски окръг, предоставиха извънредно богат и

разнообразен археологически материал за изучаване на материалната и духовната култура по
нашите земи за времето от каменно-медната епоха до късното средновековие. Главните резул-
тати от проучванията са вече известни. Чаталка влезе трайно в българската и чуждестранната
историческа и археологическа литература [за някои основни резултати от разкопките с р в . 18,
22, 23, 117—120 и 208].
Местността "Чаталка" е разположена в Средна гора, западно от Стара З а г о р а . Обхваща
площ от около 1 км2 и включва части от землищата на селата Я в о р о в о , Могилово и Елхово.
Има среднохълмист характер. П р о р я з а н а е от плодородните поречия на малките планински
рекички Могиловска, Чаталка и Банска река. От сливането им в същата местност започва
р. Сазлийка, известна в древността под името А р з у с .
Археологическите разкопки имаха спасителен характер, тъй като бяха предизвикани от
започналото на това място изграждане на язовир „Чаталка". Те се проведоха от 1963 до 1968 г.
под ръководството на колектив в състав: Димитър Николов — главен ръководител, и помощници
Христо Буюклиев и Минчо Димитров.
Обект на проучванията бяха едно праисторическо поселение, просъществувало от началото
на каменно-медната епоха до края на ранножелязната епоха, тракийска villa rustica ( I - I V в.)
с принадлежащ към нея могилен некропол [тракийската вила е обнародвана, за което вж. 117 и
208] и укрепено поселение с некропол от времето на късната античност до късното средновековие
( V I — X I V в.) [за средновековния български некропол вж. 23]. Между културните пластове на
праисторическото селище и вилата бяха открити следи от раннотракийско поселение от ели-
нистическата епоха [вж. 117:55]. Така в района на Чаталка бе проследено едно непрекъснато
съществуване на човешка дейност в продължение на повече от пет хилядолетия. В това се из-
разява и голямото научно значение на този изключително важен археологически обект.
Предмет на настоящото изследване са резултатите от разкопките на могилния некропол,
който включва 20 надгробни могили, разположени на територията па тракийското вилно име-
ние (обр. 1).
Най-ранните сведения в литературата за могилите в района на Чаталка са от Иван Велков
[31:180 сл.] и Никола Събчев [140 и 141:26], които са направили кратки описания и на останали-
те старини в тази местност (за по-обстойна археологическа характеристика на района, вклю-
чително и на могилите, вж. 117:5).
Както ще видим по-нататък, могилите от Чаталка принадлежат на два некропола. Пър-
вият включва тези, в които са погребвани собствениците на вилното имение. Това са осемте
големи могили (1—8), в които бяха открити изключително богати погребения. Вторият некропол
включва малките могили (9—20). В тях е погребвано местното полузависимо и сравнително бед-
но тракийско население, живяло и работило на територията на вилното имение. Разкритите в
тях погребения са много по-бедни.
П о отношение на разположението си могилите се разпределят в три групи. Първата, об-
хващаща три от големите могили (1 —3), е разположена северно от pars urbana на вилата, върху
силно наклонената на юг тераса, на левия бряг на р. Чаталка. Между тях е и могилата „Рошава
Драгана" (могила 1) — най-голямата в некронола и една or най-големите у нас (обр. 2). Втората
група, която включва пет от големите могили (4--8) и една от малките (20), е разположена почти
в една линия по южния и югоизточния склон на възвишението „Каралиец" между реките Ча-
талка и Могиловска. Най-многобройна е третата група. Тя включва останалите единадесет
малки могили (9 — 19) и е разположена върху десния бряг на р. Могиловска.
Всички могили бяха цялостно разкопани и проучени с изключение на могила 15, върху
която е издигнат паметник в чест на загиналите на това място партизани на 17 август 1944 г.
Разкопаването на могилите продължи през периода 1963—1968 г. и се извършваше успо-
редно с разкопаването и проучването на останалите обекти. Копаеше се стратиграфски. При

4 v
\
>
\
w
ч
•
& X
4V
I
u5
VоO
if = £
S о^
^ S
9 оь
О
Г* а
о
^ I1
О -IT'S
>> ч
\ \ \ \ \

0бp. 2. Moгилата "Рошава Драгана" npеди разкопаването и
г о л е м и т е м о г и л и се о с т а в я х а отделни с е к т о р и , ч р е з п р о ф и л и т е на к о и т о се и з в ъ р ш в а х а н а б л ю д е -
ния за н а ч и н а на н а т р у п в а н е на м о г и л н и т е н а с и п и .
О щ е в п р о ц е с а на р а з к о п к и т е и в е д н а г а с л е д т я х н о т о п р и к л ю ч в а н е с ъ в м е с т н о с Д и м и т ъ р
Н и к о л о в в три с т а т и и , п о с л е д о в а т е л н о отпечатани в сп. " А р х е о л о г и я " | в ж . 118, 119 и 120),
н а п р а в и х м е п р е д в а р и т е л н и с ъ о б щ е н и я за г л а в н и т е р е з у л т а т и от п р о у ч в а н и я т а на г о л е м и т е
могили, т. е. на н е к р о п о л а , п р и н а д л е ж а щ на с о б с т в е н и ц и т е на в и л а т а . В п ъ р в а т а с т а т и я о б н а -
р о д в а х м е р е з у л т а т и т е от п р о у ч в а н и я т а на г р о б о в е 2 и 3 в м о г и л а „ Р о ш а в а Д р а г а н а " и гробът в
могила 4 | в ж . 118:19—31], в ъ в в т о р а т a — р е з у л т а т и т е от п р о у ч в а н е т о на г р о б 1 в м о г и л а „ Р о -
ш а в а Д р а г а н а " и гpo6oвете в м о г и л и 3, 6 и 7 ( в ж . 1 1 9 : 1 0 — 2 5 ] , а в третата - р е з у л т а т и т е от
п р о у ч в а н и я т а на г р о б о в е т е в м о г и л и 2, 5 и 8 [ в ж . 120:52—68]. В п о с л е д н а т а с т а т и я н а п р а в и х м е
к р а т к а и н ф о р м а ц и я и за о с н о в н и т е р е з у л т а т и от п р о у ч в а н е т о па м а л к и т e м о г и л и , п р и н а д л е ж а -
щи к ъ м н е к р о п о л а на б е д н о т о н а с е л е н и е | в ж . 120.61 и с л . ] , с л е д и о т с е л и щ е т о на к о е т о б я х а от-
к р и т и в местността „ К а р а л и е ц " на л е в и я б р я г на р . М о г и л о в с к а [за x a p a к т e p a на с е л и щ е т о в
м.К а р а л и е цв ж . 117:52 и с л . ] .
Н а р е д с о б н а р о д в а н е т о на ч а с т от р а з к р и т и т е по време на р а з к о п к и т е м а т е р и а л и в т е з и
статии б я х а и з л о ж е н и н а к р а т к о и н я к о и от о с н о в н и т е изводи и з а к л ю ч е н и я , о т н а с я щ и се д о
х а р а к т е р а на н е к р о п о л а и н е г о в о т о о т н о ш е н и е к ъ м о т к р и т а т а на това м я с т о т р а к и й с к а в и л а .
Т а к а н а п р и м е р о щ е в п ъ р в а т а с т а т и я бе н а п р а в е н а в а ж н а т а к о н с т а т а ц и я , че б о г а т и т е т р а к и й с к и
г р о б о в е в г о л е м и т e м о г и л и п р и н а д л е ж а т па с о б с т в е н и ц и т e на в и л а т а . По този н а ч и н бе о б о с н о в а н
т р а к и й с к и я т е т н и ч е с к и х а р а к т е р на в и л н о т о и м е н и е | в ж . 118 31]. Б я х а н а п р а в е н и н я к о и н а б л ю -
д е н и я и в ь в в р ь з к а с ъ с с о ц и а л н о т о п о л о ж е н и е на п о г р е б а н и т е и т я х н о т о о т н о ш е н и е к ь м о б щ е -
с т в е н о - п о л и т и ч е с к и я и д у х о в н и я ж и в о т на т р а к и й с к о т о о б щ е с т в о п р е з п ь р в и т е векове иа р и м -
с к о т о в л а д и ч е с т в о [ в ж . 118:31 и 119-24 и с л . ] .
В о с н о в н а т а си част н а п р а в е н и т е т о г а в а от нас п р е д в а р и т е л н и изводи и з а к л ю ч е н и я са
залегнали като п о с т а н о в к и и в с е г а ш н о т о м о н о г р а ф и ч н о и и з с л е д в а н е , което о б х в а щ а два о с н о в н и
р а з д е л а и к а т а л о г на н а х о д к и т е . В п ъ р в и я р а з д е л са р а з г л е д а н и р е з у л т а т и т е от п р о у ч в а н и я т а
на м о г и л н и я н е к р о п о л , п р и н а д л е ж а щ на с о б с т в е н и ц и т е иа в и л н о т о и м е н и е (т. е. г о л е м и т e моги-
л и ) , а в ъ в в т о р и я — р е з у л т а т и т е от п р о у ч в а н и я т а на могилния н е к р о п о л на местното п о л у з а в и -

симо ТРАКИЙСко население (т. е. малките MOГИЛИ). Резултатите от втория некропол се публикуват
за първи път. Каталогът на находките следва общата номерация на могилите и разкритите в
тях гробове. В гробовете находкитe са подредени по видове.
В процеса на работата на автора беше оказано ценно съдействие и помощ oт ст.н.c. Алек-
сандра Димитрова-Милчева (АИМ), проф. Велизар Велков (АИМ), ст.н.с. Димитър Николов
(ОИМ - Стара Загора) доц. Людмил Гетов ( С У „ К л . Охридски''), проф. Теофил Иванов ( А И М ) ,
ст.н.с.Върбинка Найденова (АИМ)н.с.Людмила Слокоска(АИМ), ст.н.с. Васил П. Василев! А И М ) ,
Гергана Кабакчиева ( А И М ) , Красимир Калчев ( О И М — Стара З а г о р а ) . На тях, както и на
всички останали колеги от секцията по антична археология към Археологическия институт
с музей при Б А Н , които взеха участие в обсъждането на т у д а , изказвам сърдечната си благо-
дарност.

П Ъ Р В А Г Л А В А
РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНИЯТА НА МОГИЛНИЯ

НЕКРОПОЛ, ПРИНАДЛЕЖАЩ НА ВИЛНОТО
ИМЕНИЕ (МОГИЛИ 1—8)
I. Г Р О Б Н И С Ъ О Р Ъ Ж Е Н И Я , ПОГРЕБАЛЕН РИТУАЛ И ГРОБНИ НАХОДКИ
М О Г И Л А „ P О I I I А В А Д Р А Г А Н А " ( М О Г И Л А № 1)
Разположена е най-близо до pars urbana на вилата — на около 100 м северно от нея. При
започване на разкопките имаше следните размери: височина — 21 м, диаметър при основата —
около 90 м. Общият й обем е около 66 000 м". Почти цялата й повърхност беше обрасла с високи
дъбови дървета, а на места личаха и големи иманярски изкопи (обр. 3). Теренът о к о л о могилата
бе вдлъбнат, което показа, че е била натрупана с пръст (светложълтеникава глина) от близката
околност. В отделни сектори на могилата имаше незначителни напластявания от речен пясък,
донесен от коритото на минаващата край нея р. Чаталка (обр. 2, 4).
Наблюденията върху профила на могилата изясниха до известна степен технологията на
насипването. Изясни се, че могилният насип се състои от по-малки могилки, като всеки следващ
пояс могилки е запълван междините на могилките под тях. Така че колкото по-нагоре се отива,
толкова броят на могилките става по-малък в сравнение с тези под тях, а и размерите им съответ-
но намаляват. В хоризонтален план насипването на могилките се е извършвало от центъра към
периферията. Приблизително същият начин на натрупване бе установен и при останалите
големи могили на некропола.
Аналогични наблюдения са извършени при разкопаването на две надгробни могили при
с. Долна Росица, Търговищко [121:61] и на надгробната могила край известната антична вила
при Ивайловград [111:39].
Големият могилен насип при „Рошава Драгана" е породил необходимости от изграждането
на подпорна стена (крепида), която опасва могилата при основата (обр. 5, 6). Наличието на
крепида до голяма степен е ограничило разрушаването на могилния насип и е запазило силуета
на могилата.
В план крепидата има форма на сравнително правилна окръжност с диаметър 80 м (обр.
4). Като изключим отделни сектори в южната половина, крепидата беше запазена само в суб-
струкция. Дебелината на зида при субструкцията е около 1 м. Градежът е от ломен камък, споен
с бял хоросан. Непосредствено върху су бстру кпията са положени надлъжно големи обработени
каменни блокове е размери: дължина — 1,20 м, широчина — 1 м, дебелина — 0,30 м. В ъ р х у тях
(с отстъп от 0,05 м и по цялата дебелина на зида) следва ред от каменни блокове, лицевите стра-
ни па конто долу са профилирани, а горните им части са неоформени. Подредени са в системата
„Биндер—Лойфер". Размерите на дългите блокове са: дължина — 1,20 м, запазена височина —
0,50 м, широчина — 0,95 м. Дължината на късите блокове е 0,60 м. Обработката на блоковете и
градежът са извършени много прецизно (обр. 6). Връзката между блоковете, които са от бял
варовик, е осъществена чрез железни скоби. Липсват данни за оформлението на крепидата в
горната й част. А к о се съди по намерените в насипа извън крепидата значително количество
варовикови отломъци със следи от пластична акантова у к р а с а , може да се допусне, че над квад-
ровия градеж е следвал пояс с пластична у к р а с а .
Наличието на каменни пояси (крепиди) около могилните насипи е сравнително рядко
явление. Все пак това е традиция, която води началото си още от предримския период. Класи-
чески пример в това отношение е крепидата от добре оформени каменни блокове, свързани с
2 Разкопки и п р у ч в а н и я , кн. 16
9

железни скоби, при могилата „Малтепе" до Мезек [102:221; 149:7, обр. 3—4]. Каменни пояси
има и при някои от могилите при с. Дрангово, Пловдивско, при могилата до с. Д р а г о д а н , Кю-
стендилски окръг [102:221], а също и при могилата край с. Просепик, Бургаски окръг, където
според нас крепидата неправилно е обявена за основа па кръгла постройка [94:44 сл.].
П о южния, югоизточния и югозападния склон на могилата, на дълбочина от 0,25 до 1,40 м
б я х а разкрити 22 средновековни български погребения от X I I — X I V в. [23:67 сл.].
Като изключим средновековните погребения, могилният насип беше, общо взето, беден
на находки. Открити бяха две глинени паници, един глинен калъп-матрица за отливане на
бронзови апликации и една тасоска тетрадрахма на Александър .Македонски (кат. № 1, 2, 4, 5).
Находките очевидно са попаднали в насипа па могилата по време на нейното натрупване или
по-късно. Само за една от глиненитe паници (кат. № 1) имаше несигурни данни, че може да
принадлежи към вторичен гроб чрез изгаряне, тъй като около пея имаше едва доловими следи
от въглени и пепел. Тя има широко разпространена форма и може да се отнесе към I - I I I в.
[срв. 77 4, обр. 6 с лит.]. Лъчестата корона около главата на женския бюст, изобразен в ъ р у
Обр. 3. Самолетна снимка на месността Чаталка с част от археологическшпе обекти. На преден план - мо-
гилата „Рошавa Драгана" в момента па разкопаването й
10

калъпа, е указание за датиране на на-
ходката около средата на I I I в. Другата
панпца (кат. № 4) е работена на ръка и
е от груба, непречистена глина със си-
во-черен цвят. Тя може да се отнесе към
I V - I I I в. пр. н е. или по-рано.
В могилата бяха открити още че-
тириантичниг р о б а — е д и н чрез тpyпo-
полагапе и три чрез изгаряне на тяло-
то. Най-ранният от гробовете е този чрез
трупополагане. Той се откри на около
0,90 м под основата на могилата, т.е.
под терена на местността преди натруп-
ването на могилата и на 12 м югоза-
падно от нейния център. Гробът пред-
шествува натрупването на могилата.
Усилиятa ни да открием и други подоб-
ни гробове завършиха без резултат.
Гробът е вкопан в глинесто-песъч-
ливата основа под могилния насип, без
следи от каквото и да било гробно съо-
ръжение. Скелетът е силно разрушен и
едва се забелязваха очертанията му. По-
ложен е с главата на изток, а ръцете са
поставени успоредно на тялото. Гроб-
ният инвентар е крайно оскъден и де-
формиран (кат. № 3 , 6—10). Разполо-
жението на предметите е следното:
сребърната обеца (?) (кат. № 10) се на-
мираше вляво от главата, оловният пре-
шлен (кат. № 9 ) — д о лакътя на лява-
та ръка, сребърната пластинка (кат.
№ 8 ) — д о коляното на левия к р а к , а
фрагментираните глинени съдове (кат.
№ 3, 6, 7) — върху гърдите и левия
крак. Обр. 4. План и разрез на могилата „Рошава Драгана' и раз-
положението на намерените в нея гробове. M 1:500
Сравнително най-сигурният дати-
1 — гроб от предримската епоха : 2 — г роб от римската епоха
ровъчен материал в гроба е глинената
чаша с две отвесни дръжки (кат. № 3),
която може да се отнесе към началото или през първата половина на 1 в.
Погребенията чрез изгаряне, за които е натрупана могилата, сме номерирали по реда на
тяхното извършване.
Гроб№1
Разположен е почти в центъра па окръжността, описана от крепидата.
Г р о б н о с ъ о р ъ ж е н и е . Представлява голяма правоъгълна яма, вкопана в здра-
вия глинест терен под могилния насип (обр. 7). Ориентирана е с дългата си ос на изток—запад.
Размерите й са: дължина — 3,70 м, широчина — 2,20 м и дълбочина — 0,54 м. Почти в средата на
ямата и по цялата й дължина е изкопана тясна и сравнително плитка траншея с напречно сече-
ние във формата на обърнат трапец. Траншеята е изместена на юг от надлъжната о с на ямата с
около 0,05 м. Траншеята има дължината на ямата, широчина горе — 0,55 м и долу — 0,52 м.
По цялата си дължина бе покрита с осем хоризонтално поставени и плътно долепени една към
друга тегули (обр. 8). Фугите между тегулите бяха обмазани с бял х о р о с а н . Тегулите са квадрат-
ни със страна 0,45 м.
Гробната яма е имала двускатно дървено покритие, носено от два реда дървени подпори,
разположени по дължината на ямата. Леглата на подпорите се очертаха от двете страни на тран-
шеята: от север — четири, а от юг — три дупки. Дупките имат кръгло сечение с диаметър от
0,04 до 0,08 м. Северният ред подпори е пo-близо до траншеята (на 0,25 м) в сравнение с южния
(на 0,35 м).
Според приетата от Людмил Гетов класификация описаното гробно съоръжение се отнася
кьм групата стъпаловидпи гробни ями с трупоизгаряне [48:4 с лит.; от по-новата лит. срв.
[80:61].
11

Обр. 5. Могилата „Рошава Драгана" — част отаубструкциятанакрепидата
Обр. 6. Могилата „Рошава Драгана" — часm от суперструкцията на крепидата
12

Обр. 7. План инапреченразрезнагроб№1вмогилата"РошаваДрагана"

Обр. 8 Гроб № 1 в могилата „Рошава Драгана" Обр. 9. Отпечатъци от дървено ложе върху u p ъ с т -
та в гроб № 1 на могилата „Рошава Драгана"
П о г р е б а л е н р и т у а л . П о г р е б е н и е т о е и з в ъ р ш е н о ч р е з и з г а р я н е на т я л о т о в
с а м а т а с т ъ п а л о в и д н а г р о б н а я м а . У к а з а н и е з а т о в а са и з п е ч е н и т е д о ч е р в е н о с т е н и на я м а т а
в п ъ р в а т а п у б л и к а ц и я н е п р а в и л н о с м е о т б е л я з а л и , че и з г а р я н е т о е и з в ъ р ш е н о и з в ъ н г р о б н а т а
я м а и че „ с т е н и т е на я м а т а са и з м а з а н и с ч е р в е н а г л и н а " , с р в . 119:10]. С л е д к р е м а ц и я т а о с т а н к и т е
о т и з г о р е н о т о т я л о , п е п е л т а и в ъ г л е н и т е са с ъ б р а н и и и з с и п а н и на д ъ н о т о на т р а н ш е я т а , к ъ д е т о
о б р а з у в а т п л а с т с д е б е л и н а о к о л о 0 , 2 0 — 0 , 2 5 м. Т р а н ш е я т а и з п ъ л н я в а ф у н к ц и я т а на г р о б - у р н а .
Н а р е д с останките от изгореното т я л о е поставена и з н а ч и т е л н а част от г р о б н и т е д а р о в е . С л е д
п о к р и в а н е т о на г р о б а - у р н а с т е г у л и т е в ъ р х у д ъ н о т о на г о л я м а т а я м а о т д в е т е м у с т р а н и с а б и л и
поставени останалите гробни дарове. Н а к р а я било изградено дървеното покритие, след което
з а п о ч н а л о н а с и п в а н е т о на м о г и л а т а . С л е д и з г н и в а н е т о на д ъ р в е н о т о п о к р и т и е д ъ н о т о р у х н а л о
и част от гробния инвентар и тегулите над гроба-урна били р а з р у ш е н и .
Г р о б н и я т и н в е н т а р се с ъ с т о и о т н а д 7 0 п р е д м е т а ( к а т . № 1 1 — 7 6 ) , р а з п о л о ж е н и в г р о б а -
у р н а и в с т р а н и о т н е г о . П р е д м е т и т е , к о и т о са б и л и и з в ъ н г р о б а - у р н а , в п о - г о л я м а т а си ч а с т са
р а з п о л о ж е н и в с е в е р н а т а п о л о в и н а на г о л я м а т а я м а . В ъ р х у ю ж н а т а п о л о в и н а б и л и п о с т а в е н и
с а м о е д н о д ъ р в е н о л о ж е и л и с т о л , о т п е ч а т ъ ц и т е о т к о е т о л и ч а х а в ъ р х у п р ъ с т т а ( о б р . 9) и н я к о л -
к о ф р а г м е н т а о т с в е т л о к а ф я в а г л и н е н а п а н и ц а ( к а т . № 13).
П р е д м е т и т е в ъ р х у с е в е р н а т а п о л о в и н а б я х а г р у п и р а н и на д в е м е с т а : в и з т о ч н и я к р а й н а
я м а т а — г л и н е н а с т о м н а ( к а т . № 14), г л и н е н а у р н а с к р ъ г ъ л г л и н е н п о х л у п а к ( к а т . № 11),
с т ъ к л е н а ч а ш к а ( к а т . № 2 9 ) , п о с т а в е н а в у р н а т а ; в з а п а д н и я к р а й на я м а т а — б р о н з о в и п р е д м е -
ти" к а н д е л а б ъ р , п о с т а в е н п р а в ( к а т . № 6 3 ) , д в е л а м п и ( к а т . № 2 6 , 2 7 ) , к а н и ч к а ( к а т . № 19),
п о д н о с ( к а т . № 2 1 ) , п а т е р а ( к а т . № 24), о й н о х о е ( к а т . № 2 5 ) , п о с т а в е н о в п а т е р а т а , и к а с е р о л е
( к а т . № 2 8 ) ( о б р . 10).
О с т а н а л и я т г р о б е н и н в е н т а р е р а з п о л о ж е н по ц я л а т а д ъ л ж и н а н а г р о б а - у р н а : г л и н е н и
б а л с а м а р и и ( к а т . № 1 5 - 1 7 ) , б р о н з о в и с ъ д о в е ( к а т . № 18, 2 2 , 23), с т ъ к л е н и с ъ д о в е ( к а т . № 3 0 ,
31 - 3 4 ) , н а к и т и ( к а т . № 3 5 — 5 4 ) , т о а л е т н и п р и н а д л е ж н о с т и ( к а т . № 5 5 — 6 2 ) и д р у г и п р е д м е т и
(кат. № 64 72, 7 4 , 7 5 ) . С р е д в ъ г л е н и т е и п е п е л т а и м а ш е о в ъ г л е н и о р е х и , б а д е м и и л о з о в и п р ъ ч -
ки (кат. № 7 6 ) .
Гроб № 2
Р а з п о л о ж е н е п о ч т и в с р е д а т а на м о г и л н и я н а с и п , т . е . на о к о л о 10 м н а д о с н о в а т а на мо-
г и л а т a и на о к о л о 4 — 5 м ю г о и з т о ч н о oт в е р т и к а л н а т а й о с . П о г р е б е н и е т о е и з в ъ р ш е н о , к о г а т о
14

Обр. 12. Гроб № 2 в могилата „Рошава Драгана". Разположение на част от бронзовите съдове. Личат следи от
кожата, в която са били увити
15

могилата е била насипана на височина 10 м. След извършването на второто погребение бил из-
дигнат могилен насип още 10—12 м, за да достигне могилата обща височина около 22 м.
Гробът е разположен върху предварително подготвена площадка с приблизителни разме-
ри 3:2 м. Площадката беше постлана с речен пясък, който изобилствуваше и в насипа н а д
гроба.
П о г р е б а л е н р и т у а л . Погребението е извъшено чрез изгаряне на тялото извън
споменатата площадка на около 6 м западно от нея. В устрината бяха намерени останки от
железните крачета на погребалното ложе (кат. № 7 9 ) .
След кремацията останките от изгореното тяло (само костите) са събрани и положени в
четвъртита оловна кутия с капак(кат. № 7 8 ) . В кутията върху костите беше поставен един отлич-
но запазен алабастрон (кат. № 108). Оловната кутия, от своя страна, беше поставена в каменен
саркофаг-урна с плосък капак (кат. № 77) (обр. 11). В ъ р х у капака на каменната урна в леко
издълбано легло беше монтиран златен венец от дъбови и лаврови листенца (кат. № 109). Сарко-
фагът-урна бе поставен в центъра на площадката и ориентиран с дългата си ос на север-юг.
Около него бе разположен останалият гробен инвентар (обр. 12). Липсваха следи от покритие на
гроба. Пръстта е насипвана направо върху гробните дарове.
Гробният инвентар включва следните групи предмети: глинени съдове (кат. № 8 0 — 8 1 ) ,
бронзови съдове (кат. № 82—89), бронзов фенер (кат. № 90), бронзов канделабър (кат. № 112),
предмети на въоръжението (кат. № 9 1 — 1 0 4 ) , тоалетни принадлежности (кат. № 105 — 108) и
други предмети (кат. № 110, 111). С изключение на въоръжението, канделабъра и бронзовата
амфора (кат. № 89) останалите предмети са били поставени в дървен сандък (кат. № 105). В по-
малко дървено сандъче (кат. № 106) е бил поставен и фенерът (обр. 13). Почти всички бронзови
съдове са били увити в к о ж а , следи от която са запазени върху стените им. З а разлика от гроб
№ 1 тук канделабърът беше поставен легнал. Предметите на въоръжението — шлемът-маска,
ризниците, панталонът-броня, щитовете и колчанът със сгрелите, бяха разположени непосред-
ствено около саркофага-урна. Изключение правят само върховете на копия, които се намираха
на около 1,20 м североизточно от саркофага. В дървения сандък с размери около 0,80 0,60 м,
върху стените на който личеше гипсов грунд, някои от съдовете бяха вложени един в друг.
Обр. 13. Бронзовият фенер в гроб № 2 на могилата Обр. 14. Гроб № 3 в могилата „Рошава Драгана"
„Рошава Драгана"
16

Например в подноса лежеше лампата, в едната
патера (кат. № 84) — едната бронзова амфорка
(кат. № 88), а във втората патера (кат. № 83)
— друга га бронзова амфорка (кат. № 87).
Гроб № 3
Разположен е на около 1,10 м дълбочина
от върха на могилата, т.е. на около 8 м над гроб
№ 2. Погребението е извършено след оконча-
телното натрупване иа могилата.
П о г р е б а л е н ритуал. В общи
линии повтаря този от гроб № 2 . Погребението
е чрез и з г а р я н е на тялото. Кремацията е из-
вършена извън гробната площадка. Н е се от-
криха следи от устрината. Останките от изгоре-
ното тяло са събрани и положени в подобен на
предишния каменен саркофаг-урна. Тук липсва
оловната кутия. Саркофагът-урна (кат. № 113)
е поставен направо върху гробната площадка;
ориентиран е с дългата си о с на север—юг.
Гробната площадка е сравнително по-малка.
Приблизителните й размери са 1,20:1,50 м (обр.
14). Н е се откриха следи от покритие.
Гробният инвентар е разположен непо-
средствено около саркофага-урна (обр. 15). Д о
южната му страна бяха поставени един железен
Обр. 15. Разположение на гробния инвентар около
двуостър меч (кат. № 116) и три железни върха каменния саркофаг-урна в гроб № 3 на могилата
на копия (кат. № 117), всичките забити в зе- „Рошава Драгана"
мята; до източната страна—бронзов канделабър
( к а т . № 118), поставен легнал, и една бронзова
лампа (кат. № 119); до северната страна — б р о н з о в о умбо от щит (кат. № 115), ю ж н о от меча
и копията — фрагменти от глинена паничка (кат. № 114).
МОГИЛА № 2
Разположена е на около 150 м североизточно от могила „Рошава Д р а г а н а " и има размери:

запазена височина — около 6 м, диаметър при основата — 25 м. В ъ р х у повърхността й личаха
няколко иманярски изкопа. Насипът й се състоеше от ронлива жълто-кафява белезникава глина,
в която имаше много средно големи ломени камъни.
В насипа бяха намерени отделни керамични фрагменти, между които по-характерни са
едно дъно и дръжка от сив тракийски съд.
В могилата се откриха две силно разрушени вторични погребения. Първото се разкри в
южната периферия на могилата на дълбочина 0,40 м. Извършено е чрез изгаряне на тялото из-
вън могилния насип. Сред разрушената гробна площадка бяха намерени само няколко къса от
глинена паничка (II — I I I в.). Вторият гроб се откри също в южната периферия, но но-навътре
в МОГИлния насип на дълбочина около 0,70 м. И тук погребението е извършено чрез изгаряне и
вън могилния насип. Сред въглените и пепелта имаше няколко къса от римски тухли — указание
за някакво гробно съоръжение.
Централен гpoб не бе открит, поради което смятаме, че могилата е от т. нар. кенотафи,
каквито има и на други места у нас [срв. например 43:182 и 32:156, МОГИЛА
мог. № №2].
3
Разположена е на около 120 м северозападно от могилата „Рошава Д р а г а н а " върху малък

склон, обьрнат па юг. Копана е за пръст, поради което по-голямата й част от юг беше изгребана.
Иманярски изкопи личаха и върху останалата част на могилата. Запазената й височина е около
4 м при диаметър 25 м.
В могилния насип бяха намерени част от дъно на чернофирнисов гръцки съд (кат. № 120)
и конусовидно кухо дъно от сив тракийски съд (кат. № 121).
В могилата се откри с а м о един гроб, разположен в центъра на насипа на около 1,5 м над
основата. Гробът беше силно разрушен и разбъркан. Погребението е извършено чрез изгаряне
извън гробната площадка. О т запазената част на гробната площадка личи, че е имала приблизи-
3 Разкопки и проучвания, кн. 16

17

телни размери 1,50:2,30 м. В ъ р х у нея имаше незначителни останки от пепел и горели кости.
Н я м а следи от допълнително гробно съоръжение.
От гробния инвентар б я х а запазени седем златни дъбови листенца от венец, подобен на
тези от гроб 1 и 2 в могила „ Р о ш а в а Д р а г а н а " (кат. № 122), две обгорели сребърни пластинки с
релефни и з о б р а ж е н и я (вероятно от съд) (кат. № 124), части от глинена стомна (кат. № 125),
три железни върха на копия (кат. № 123), поставени с остриетата нагоре.
МОГИЛА № 4
Т я е най-източната от втората група големи могили и е втората по големина след могилата

„Рошава Д р а г а н а " . Размерите й са: височина — 12 м, диаметър при основата — о к о л о 35 м
(обр. 16, 17).
И м а н я р с к и изкопи личаха главно на върха и по южните й склонове. Насипът й е от гли-
неста пръст с жълто-белезникав цвят.
Обр. 16. Могила № 4
Обр. 17. Могила № 4 по време на разкопките
18

Обр. 18. Централният гроб в могила № 4 Обр. 19. Централният гроб в могила № 4. Част от
гробния инвентар
Н а в ъ р х а и по ю ж н и т е й с к л о н о в е на д ъ л б о ч и н а до 1,20 м б я х а открити седем средновеков-

ни б ъ л г а р с к и погребения от X I I — X I V в. [срв. 23:77 сл]. От д р у г и т е н а х о д к и , намерени в мо-
г и л н и я насип, п о - х а р а к т е р н и са: цели или ф р а г м е н т и р а н и глинени съдове (кат. № 126—131),
монети на Севт I I I (кат. № 132) и К л а в д и й I (41—54 г.) (кат. № 133), т р и р ъ б е с т б р о н з о в връх за
с т р е л а (кат. № 134), костена игла (кат. № 135), б р о н з о в медицински инструмент (кат. № 136),
глинен п р е ш л е н (кат. № 137), бронзова фибула ( к а т . № 138).
Под м о г и л н и я насип в ю ж н и я сектор и б л и з о до п е р и ф е р и я т а на могилата б я х а р а з к р и т и
о с т а н к и от пещи за битова к е р а м и к а , ф у н к ц и о н и р а л и преди н а т р у п в а н е т о на могилата [117:40].
Сред т я х и з о б и л с т в у в а х а натрошени глинени съдове от фина т ъ н к о с т е н н а к е р а м и к а . Б я х а въз-
становени над 30 съда. П р е о б л а д а в а т м а л к и т е ч а ш к и с две отвесни д р ъ ж к и , паници със заоблени
стени и р а з л а т и п а н и ц и . Повечето от т я х са покрити с червен л а к . По форма, т е х н и к а на изработ-
ване и с ъ с т а в на г л и н а т а съдчетата могат да се д а т и р а т в к р а я на I и п ъ р в а т а половина на II в.
В е р о я т н о става въпрос за н а л и ч и е т о на изоставена керамична р а б о т и л н и ц а или само па пещ за
и з п и ч а н е на съдове, к о я т о е о с т а н а л а под м о г и л и и я насип [за наличието на к е р а м и ч н а работил-
ница във вилата с р в . 208:36 сл. и 117:32—36].
Централен гроб
Той е р а з п о л о ж е н почти в центъра на м о г и л а т а .
Г р о б н о с ъ о р ъ ж е н и е. По устройството си до известна степен п о в т а р я гробното
с ъ о р ъ ж е н и е на гроб № 1 в могила „ Р о ш а в а Д р а г а н а " . П р е д с т а в л я в а п р а в о ъ г ъ л н а д в у с т ъ п а л н а
я м а , к о я т о е в к о п а н а в з д р а в и я терен под основата на м о г и л а т а . О р и е н т и р а н а е с д ъ л г а т а си ос
на изток - з а п а д . Р а з м е р и : д ъ л ж и н а — 3 , 0 0 м, ш и р о ч и н а — 1,75 м, дълбочина — 0,70 м. Гробът-
урна п р е д с т а в л я в а м а л к а п р а в о ъ г ъ л н а яма с отвесни стени (обр. 18). Р а з м е р и : д ъ л ж и н а —
1,65 м, широчина — 0,40 м, д ъ л б о ч и н а — 0 66 м. О т в ъ т р е стените му са иззидани с п р а в о ъ г ъ л н и
т у х л и (размери 0,33 0,16 0 , 0 3 м). споени с б я л хоросан със слаб примес от ч у к а н а т у х л а . П о д ъ т
му е постлан с големи к в а д р а т н и т у х л и (размери 0 , 6 6 / 0 , 6 6 / 0 , 0 5 м). Със същите е постлан и подът
на голямата я м а ; т у х л и т е са поставени т а к а , че едновременно са и п о с л е д н и я т ред от зида на гро-
б а - у р н а . Г р о б ъ т - у р н а бе п о к р и т с три големи т у х л и , отгоре з а м а з а н и с пласт от х о р о с а н .
Г о л я м а т а яма е била п о к р и т а с напречен гредоред, остатъци от който бяха з а п а з е н и по
ръба и. Д ъ р в е н а т а к о н с т р у к ц и я е била з а к о в а н а с железни гвоздеи, от които б я х а намерени
н я к о л к о е к з е м п л я р а ( к а т . № 214).
19

П о г р е б а л е н ритуал. Погре-
бението е извършено чрез изгаряне. Изгаря-
нето е станало в голямата яма, непосредстве-
но над гроба-урна. От огъня степите на голя-
мата яма бяха изпечени до червено. След
кремацията останките от изгореното тяло за-
едно с пепелта и горелите гробни дарове са
били събрани и изсипани в гроба-урна. Вър-
ху тях са били поставени и други гробни да-
рове. Останалите предмети (с по-големи раз-
мери) бяха положени на дъното на голямата
яма.
П р е д м е т и в г р о б а - у р н а . Най-
отдолу беше насипан пласт, дебел 0,25 м,
от изгорели кости и пенел. Над него следва-
ше пласт с дебелина 0,20 м от въглени, между
които и овъглени лозови пръчки. В тези
пластове бяха намерени следните предмети:
златен пръстен (кат. № 153), чифт златни обе-
ци (кат. № 160), две златни огърлици (кат. №
154, 155), две стъклени камеи (кат. № 162),
костена игла за коса (кат. № 206), две полу-
paзтопени от огъня И нечетливи м о н е т и - ед-
ната бронзова, другата сребърна, които по
тип биха могли да се отнесат към времето на
последните Антонини (кат. № 216, 217), сли-
тъци от разтопени сребърни накити и стък-
лени съдове.
Върху въглищния пласт бяха поставе-
ни следните предмети: а) стъклени съдове-
пет големи (кат. № 146 —150) и един малък
(кат. № 152) балсамарий, в който имаше мал-
ка медна игла (кат. № 207); б) накити - към
тяхпринадлежат златен медальон (кат. № 157), златна лунула (кат. № 158), две златни бико-
нични мъниста (кат. № 156) и две гранатови мъниста с формата на полиедър (кат. № 159); остан-
ки от фино изтъкан, но силно прогнил плат (кат. № 212); останки от чифт кожени подметки
с железни кабъри (кат. № 208) и чифт коркови подметки (кат. № 209); в) част от прогнила ко-
жена торбичка (кат. № 210); г) железен н о ж (кат. № 213).
П р е д м е т и в г о л я м а т а я м а . Предметите са групирани в двете къси страни на
ямата (обр. 19).
В източния край бяха намерени: а) останки от голям дървен тоалетен сандък, подобен на
ракла, с лице на запад (сандъче № 1) (обр. 20). Стените му са били грундирани с гипс. Приблизи-
телни размери: дължина — 0,90 м, широчина — 0,50 м, височина — 0,40 м. По-добре запазени са
бронзовите обковки и украсите по него (кат. № 163—173); б) голям бронзов поднос, поставен
захлупен южно от сандъка (кат. № 145); в) две фрагментирани глинени стомни (кат. № 139—
140), поставени едната ю ж н о , другата северно от сандъка.
В западния край б я х а намерени: а) останки от две по-малки дървени тоалетни сандъчета.
Сандък № 2 беше в югозападния ъгъл и имаше приблизителни размери: дължина — 0,50 м,
широчина — 0,30 м, височина — 0,30 м (кат. № 174—184). Сандък № 3 стоеше в северозападния
ъгъл и имаше приблизителни размери: дължина — 0,70 м, широчина — 0,30 м, височина —
0,30 м (кат. № 185—200). И двата сандъка бяха поставени с лице на изток.
Между двата сандъка бяха намерени следните предмети: чифт кожени подметки с железни
кабъри, морска гъба (сюнгер) (кат. №211), бронзова патера (кат. № 144), халцедонов пръстен (кат.
№ 161), стъклена бутилка (кат. № 151). глинена паничка (кат. № 143), фрагменти от две разлати
глинени паници (кат. № 141—142), обронзови обковки от силно разрушено малко тоалетна
сандъче (кат. № 201—204) и части от бронзова кутийка с цилиндрична форма
МОГИЛА № 5(кат. № 205).
Разположена е па около 120 м югозападно от могила 4 (обр. 21). Размери: височина —

9 м, диаметър при основата — 38 м (обр. 22). Насипът и е от силно сбита светлочервеникава гли-
неста пръст. В ъ р х у повърхността на могилата личаха няколко иманярски изкопа.
Н а дълбочина около 1 м от върха бяха разкрити следи от силно разрушен вторичен гроб.
От него бяха запазени само няколко отломъка от големи каменни плочи (обр. 23). Поради липса
20

на следи от изгаряне допускаме, че погребението е било извършено чрез трупополагане. Н я м а
сигурни данни за датиране на гроба. Северно от могилата минава глинен водопровод, който е
снабдявал вилата с питейна вода (117:23). Водопроводът заобикаля могилата, което означава, че
е строен след нейното насипване.
Обр. 21. Самолетна снимка на могили 5 и 6 (отляво надясно)
21

Разположен е в центъра на могилата. Гробното съоръжение представлява вкопана в здра-

вия терен двустъпална правоъгълна яма, ориентирана с дългата си ос на изток-запад. Размери:
дължина — 2,33 м, широчина — 1,55 м, дълбочина — 0,30 м (обр. 25). Вкопаният в дъното на
ямата гроб-урна има правоъгълна форма с размери: дължина — 1,62 м, широчина — 0,93 м,
дълбочина - 0,35 м (обр. 24). Подът и стените на гроба-урна са облицовани с правоъгълни тух-
ли. Пръстените тухли са поставени изправени. Със същите тухли е настлан и подът на голя-
мата яма. Размерът на тухлите: дължина — 0,30 м, широчина — 0,14 м, дебелина —
0,04 м.
Погребението е извършено чрез изгаряне на тялото в самата гробна яма. В резултат на това
стените на ямата бяха изпечени до червено.
Гробницата е имала покрив от десет напречно наредени дървени греди, приковани с желез-
ни гвоздеи, дълги 0,06—0,07 м. Фугите между гредите са били запълнени с бял х о р о с а н . Встра-
ни покривът е лягал върху ред тухли, поставени по дългите страни на голямата яма. Срутването
на покрива, което безспорно е станало още в древността, причинило разрушаването и деформи-
рането на голяма част от гробния инвентар. Най-много са пострадали предметите, които са
стояли на дъното на голямата яма.
Останките от изгореното тяло заедно с въглените и пепелта са поставени в гроба-урна.
Сред тях са запазени следи от горели орехи. Дебелината на въглищния пласт е около
0,30 м.
Гробният инвентар възлиза на около 60 предмета. По-дребните от тях са поставени в
гроба-урна, а останалите — на дъното на голямата яма. Предметите от гроба-урна са
следните: шест стъклени камеи и една от бяла стъклена паста (кат. № 265, 266), 4 костени
игли за коса (кат. № 2 6 9 — 2 7 2 ) , 3 костени вретенца с прешлени (кат. № 2 7 3 - 2 7 5 ) , 3 стъкле-
ни балсамария (кат. № 2 4 2 — 2 4 4 ) , 9 стъклени флакона (кат. № 2 4 5 — 2 3 3 ) , 5 глинени балса-
мария (кат. № 232- 236), глинена урна (кат. № 222), останки от коркови подметки (кат. № 279),
останки от плетена кошница) (кат. № 280), глинена чашка с две дръжки (кат. № 221),
глинена кадилница (?) (кат. № 223), части от три разрушени дървени тоалетни сандъчета
(кат. № 256 -259).
22

Обр. 25.Планинапреченразрезнацентралниягробвмогила№5
23

Предметите върху дъното на голямата яма са следните: 2 бронзови подноса (кат. № 237 —
238), бронзова капа (кат. № 240), б р о н з о в а патера (кат. № 241), б р о н з о в о ойнохое (кат. № 239),
поставено в патератa, 8 глинени балсамария (кат. № 224—231), мраморна медицинска плочка
( кат. № 277), 3 глинени паници (кат. № 2 1 8 - 2 2 0 ) .
МОГИЛА № 6
Могилата е р а з п о л о ж е н а на о к о л о 80 м западно от могила № 5 (обр. 21). Р а з м е р и : висо-

чина - о к о л о 9 м, диаметър при основата - 35 м (обр. 26). Т р у п а н а е с пръст от близката окол-
ност, която има същата с т р у к г у р а като при могила № 5. П о повърхността й личаха малки
иманярски изкопи. Находки в насипа и вторични гробове не б я х а открити.
Разположен е в центъра, под могилния насип.
Г р о б н о с ъ о р ъ ж е н и е. Представлява голяма, вкопана в здравия терен право-
ъгълна яма, ориентирана с дългата си ос на изток—запад. Р а з м е р и : дължина - 3,30 м, широ-
чина - 2,10 м, дълбочина — 0,97 м (обр. 27). Стените на ямата са изпечени до червено с оглед
на тяхното укрепване. Вътре в нея и почти по цялата й дължина е иззидан полуцилиндричен
тухлен свод ( о б р . 28). Сводът е о п р я н плътно само до южната и източната страна на голямата
яма. При останалите две страни между свода и стените на ямата има свободно пространство,
което е било използувано за поставяне на някои от гробните дарове (обр. 29). Отворите на свода
са били запушени с дървени плотове, от които б я х а останали незначителни следи и отпечатъци
върху пръстта. Сводът е изграден с помощта на дървен к о ф р а ж от надлъжни дебели греди и
напречно поставени дъски. Останки от к о ф р а ж а заедно с железните гвоздеи б я х а намерени
рухнали върху гробните дарове под свода. Тухлите, с които е изграден сводът, са едноформатни
с размери 0,30/0,30/0,06 м. Спойката е от бял х о р о с а н , по който върху вътрешните стени на
свода са запазени отпечатъци от дървените дъски на к о ф р а ж а . Стъпките на свода са положени
в ъ р х у скалистия терен на дъното на ямата.
Размери на свода: дължина — 2,75 м, широчина при основата — 1,69 м, височина —
0,97 м.
Обр. 26 Могила № 6
24

f———N
ПЛАН
M 1:10
30
Вертикален paзрез
M 1:20
Обр. 27. План и напречен разрез на централния гроб в могила № 6
4 РАЗКОПКИ И ПРОУЧВАНИЯ, кн. 16

(Следи от покрив върху гробната яма не
б я х а открити.
П о г р е б а л е н р и т у а л. Погребе-
иието е извършено чрез и з г а р я н е натялотоиз-
вън гробната яма. След кремацията останките
от тялото, въгленитe и пепелтa са положени на
дъното на гробната яма, в пространството под
тухления свод. М а к а р и да нямаше сигурни
данни, по-правдоподобно е да се приеме, че тух-
леният свод е бил построен преди поставянето
на останките от изгореното тяло. Иначе трудно
бихме си обяснили как ще cтанe иззиждането
на това сравнително т е ж к о с ь о р ъ ж е н и е , без да
се накърнят останкитe от изгореното тяло и постa-
вените между тях многобройни гробни дарове.
Дебелинатa на пласта от въглени, пепел и
горели кости е о к о л о 0 , 2 5 - 0 , 3 0 м. Тук с ы ц о бя-
ха открити в голямо количество останки oт
горели о р е х и .
Както се вижда, в погребението при тази
могила ролята на гробa-ypнa се изпълнява от
тухления свод, под който освен oстанките от из-
гореното тяло са положени и почти всички гроб-
ии дарове.
Г р о б ни д а р о в е под тухлe-
H и я с в о д . П о вид те се разпределят на;
а) бронзови съдове (кат. № 2 8 7 - 2 9 5 ) , б) брон-
зов канделабър (кат. № 296), в) б р о н з о в а лам-
па (кат. № 297); г) б р о н з о в фенер (лантерна)
(кат. № 298); д) стъклени сьдове (кaт. № 299-
Централният гроб в могила № 6 304); е) ч а с т от тоалетно сандъче ( кат. №
Обр. 28. 305); ж) железни стригили сьс стригилодър-
жател (кат. № 306), з) накити (кат. № 307-
309); и) с ъ о р ъ ж е н и е (кат. № 3 1 0 - 3 1 2 ) . к)
останки от обувки (кaт. № 3 1 5 - 3 1 6 ) , л) кра-
чета от стол или маса (кат. № 313); м) части от
желязна в е р ш а (кат. № 314); н) желязна игла
(кат. № 317).
Г р о б н и д а р о в е и з в ъ н т у х л е-
н и я с в о д. В северозападния ъгъл на гроб-
ната яма б я х а поставени една висока ocтpo-
дънна а м ф о р а (кат. № 285) и две глинени
стомни (кат. № 283- 284) (обр. 29).
Освен това, на пода, до северната cтeнa на
ямата, б я х а намерени една сребьрна монета на
В е с п а с и а н Флавий ( 6 9 - 7 9 г.) (кат. № 318) и
части от железни пръчки, върху някои от кон-
то б я х а надянати железни четвъртити и кръгли
плочки, които най-вероятно са били част от
погребалното л о ж е .
У с т р и н а т а се откри на о к о л о 8 м
Oбp. 29. Централният гроб в могила № 6. Детайл ю ж н о от гробната яма на нивото на околния те-
рен. Представлява овална площадка с диаме-
тър о к о л о 7 м. Сред останките от въглени и пе-
пел б я х а намерени значително количество на-
чупени глинени сьдове, метални части от дървени тоалетни сандъчета, разтопени от огъня
стъклени и бронзови сьдове. М е ж д у глинените съдове можа да бъде възстановена голяма
остродънна а м ф о р а с печат върху рамото (кат. № 282). П о ф о р м а и размери амфората е почти
напьлно еднаква с тази от гробната яма.
Oт пластичната у к р а с а на тоалетните сандъчета по-добре запазени са няколко б р о н з о в и
глави на жени (кат. № 324 а). Открити са о щ е части от канделабър (кат. № 324 в) и една много
добре моделирана б р о н з о в а фигурка на говедо (кат. № 324 б). Сред разтопените стъклени съдове
личат части oт големи четвъртити бутилки (кат. № 324 ж ) .
26

В устрината бяха намерени железни пръчки, подобни на тезп от гробната яма, с надянати
по тях плочки, очевидно части от погребалното ложе.
На 5 - 6 м източно от устрината имаше следи от друго, по-малко огнище с фрагменти от
глинени сьдове. Не стана ясно предназначението на това огнище.
МОГИЛА № 7
Разположена е на около 60 м западно от могила № 6

Размери: височина — около 9 м, диаметър при основатa - около 35 м (обр 30).
Наспиьт и се състои от жълто кафява прьст, взета oт близката околност. По повърхността
и имаше следи от малки иманярски изкопи. Вторични гробове и находки в насипа не бяха от-
крити.
Разположен е в центъра, под могилния насип.

Представлява голяма, вкопана в здравия терен, правоъгълна двустъпална яма, ориенти-
р а н а с дългата си ос на изток—запад. Размери: дължина — 3 м, широчина — 1,80 м, дълбочи-
на — 0,70 м (обр. 31). П о средата на ямата, в скалистия терен е изкопана друга, по-малка яма
(гроб-урна) със същата форма. Размери: дължина — 1,20 м, широчина — 0,60 м, дълбочина —
0,50 м. Гробът-урна не е облицован. Липсват следи и от покритие (обр. 32).
Стените на голямата яма са изпечени до червено от извършената в нея кремация. Покри-
тието й се е състояло от напречно поставени дебели дъбови дървета, фугите между които са били
обмазани с бял х о р о с а н . Дърветата не са били огладени (дялани) и напуканата им кора е оста-
вила дълбоки отпечатъци върху пръстта. Те са били приковани едно за друго с големи железни
гвоздеи. След изгниването им са се срутили върху пода на ямата и са причинили разрушаването
на някои от гробните предмети.
П о г р е б а л е н ритуал. Погребението е извършено чрез изгаряне на тялото в
самата гробна яма. След кремацията въглените, пепелта и останките от изгореното тяло заедно
с част от накитите и други предмети от личния тоалет на покойника са събрани в гроба-урна.
Сред въглените бяха намерени и овъглени лозови пръчки. Върху въглищния пласт, дебел около
0,30 м, бяха положени част от гробните дарове, предимно тези с по-малки размери. Останалите
предмети бяха наредени по дъното на голямата яма.
Общият брой на гробните дарове възлиза на повече от сто предмета (кат. № 325—426).
Гробни д а р о в е в г р о б а-у р н а. По вид те се разпределят както следва: а)
глинени паници (кат. № 325, 328); б) глинени балсамарии (кат. № 333—334, 340); в) стъклени
балсамарии (кат. № 364, 365); г) златни накити (кат. № 371—382); д) бронзово огледало (кат.
27

N
Oбp. 31. План, надлъжен и напречен разрез на централния гроб в

могила № 7
28

Обр. 32. Централният гроб е могила № 7
№ 379); е) сребърни монети (кат. № 402—409). Ч а с т от н а к и т и т е и монетите са д е ф о р м и р а н и от

о г ъ н я по време на к р е м а ц и я т а .
Г р о б н и д а р о в е в ъ р х у д ъ н о т о н а г о л я м а т а я м а. Гробният инвен-
т а р в ъ р х у дъното на г о л я м а т а яма е многоброен и р а з н о о б р а з е н . Той беше р а з п о л о ж е н почти
по ц я л о т о д ъ н о о к о л о г р о б а - у р н а . П о - г о л я м а т а част от дребните предмети б я х а поставени в
ч е т и р и големи тоалетни сандъчета и две малки тоалетни к у т и и . Три от сандъчетата стояха в ъ р х у
с е в е р н а т а , а едно в ъ р х у източната страна на я м а т а . Всички тоалетни сандъчета са дървени с
гипсов г р у н д , в ъ р х у който л и ч а т релефни растителни и геометрични орнаменти (обр. 33). О т
сандъчетата по-добре з а п а з е н и са само н я к о и от м е т а л н и т е им части и у к р а с и (кат. № 366 —369).
Почти н и щ о не е з а п а з е н о от т о а л е т н и т е к у т и и .
П о вид г р о б н и я т и н в е н т а р в ъ р х у дъното на г о л я м а т а я м а се р а з п р е д е л я т а к а : а) глинени
паници ( к а т . № 3 2 6 — 3 2 7 , 329—331); б) глинени б а л с а м а р и и ( к а т . № 332, 335—339, 341 -342);
в) глинена стомна ( к а т . № 343); г) г л и н е н о к а п а ч е на съд (кат. № 344); д) бронзови съдове (кат.
№ 345—351); е) с т ъ к л е н и б а л с а м а р и и (кат. № 352—363); ж ) части от тоалетни сандъчета (кат.
№ 366—369); н а к и т и (кат. № 383, 384, 385); и) тоалетни п р и н а д л е ж н о с т и (кат. № 387—391);
к) а м у л е т и (кат. № 392—394); л) л е к а р с к и п р и н а д л е ж н о с т и (кат. № 395 —398); м) статуетки
( к а т . № 3 9 9 — 4 0 1 ) ; с р е б ъ р н а чаша (кат. № 410); о) бронзова цедка (кат. № 411); п) п р и н а д л е ж -
ности за предене (кат. № 412—414); р) мъниста от о г ъ р л и ц а (кат. № 415—416); с) части от ж е л е з -
ни н о ж ч е т а (кат. № 417—418); т) смола (кат. № 419); у) мидени ч е р у п к и ( к а т . № 422 - 4 2 3 ) ;
ф) ж и в о т и н с к и кости (кат. № 424—426).
Б р о н з о в и т е с ъ д о в е и п о - г о л я м а т а част от глинените съдове б я х а г р у п и р а н и в з а п а д н а т а
част на г р о б н и ц а т а (обр. 34).
29

Обр 33. Капак на тоалетно сандъче с гипсов грунд от Обр. 34. Бронзови и глинена сьдове в централния
централен гроб в могила № 7 Личат релефни украси гроб на могила № 7
от концентрични окръжности и палмети
МОГИЛА № 8
Н а м и р а се на о к о л о 1,5 км з а п а д н о от в и л а т а . Р а з п о л о ж е н а е на ръба на платото между

реките Могиловска и Ч а т а л к а .
Р а з м е р и : височина — 7 м, д и а м е т ъ р при основата — о к о л о 28 м.
Н а с и п ъ т й се състоеше от р о х к а в а б е л е з н и к а в а пръст, взета от б л з к а т а о к о л н о с т . По
п о в ъ р х н о с т т а й л и ч а х а многобройни и м а н я р с к и и з к о п и .
В насипа л и п с в а х а н а х о д к и . Н е б я х а о т к р и т и и гробове. С л е д о в а т е л н о и тази м о г и л а , к а к т о
и могила № 2, е от типа на т. н а р к е н о т а ф и .
П о г р е б е н и я с колесници не б я х а о т к р и т и при нито една от могилите в ъ п р е к и м н о г о б р о й -
ните с о н д а ж и , направени о к о л о в с я к а от т я х . Н е з а в и с и м о от това не е и з к л ю ч е н о да има т а к и в а ,
б е з да сме успели да ги р а з к р и е м , още повече, че само на 5—6 км з а п а д н о от Ч а т а л к а е н а м е р е н а
знаменитата могилна н а х о д к а от колесници при с. М о г и л о в о , С т а р о з а г о р с к и о к р ъ г [ С р в . 6 5 : 1 6 5
с л . ] . Можем да допуснем, че тази ш и р о к о р а з п р о с т р а н е н а в Т р а к и я т р а д и ц и я е била известна и
о с ъ щ е с т в я в а н а и от обитателите на вилата при Ч а т а л к а .
I I . П Р Е Г Л Е Д НА Г Р О Б Н И Т Е СЪОРЪЖЕНИЯ
О т н а п р а в е н и я д о т у к преглед се в и ж д а , че от осемте големи м о г и л и в района на Ч а т а л к а

две (№ 3 и № 8) са кенотафи.
О б щ и я т брой на р а з к р и т и т е погребения чрез и з г а р я н е па т я л о т о е десет. От т я х 6 са цен-
т р а л н и (главни) гробове (могили 1, 2, 4—7) и 4 — вторични (по два в могилата „Рошава Д р а г а н а "
и могила № 2).
Т р я б в а да н а п р а в и м у г о в о р к а т а , че гроб № 2 в могила 1 се я в я в а ц е н т р а л е н по о т н о ш е н и е
на д о н а т р у п а н а т а могила върху тази на гроб № 1. Не са ни известни подобни случаи на н а т р у п -
ване на могили.
Поради това, че гробовете в МОГИЛИ 2 и 3 са с и л н о р а з р у ш е н и , не м о ж е да се к а ж е нищо за
х а р а к т е р а на гробните им с ъ о р ъ ж е н и я . По тип гробните с ъ о р ъ ж е н и я в о с т а н а л и т e седем гроба
се р а з п р е д е л я т в две основни групи:
ГРОБНИ ЯМИ
К ъ м тaзи група спадат всички цетрални гробове в м о г и л и т e 1 (гроб № 1 ), 4, 5, 6 и 7.

Този вид гробно с ъ о р ъ ж е н и е е р а з п р о с т р а н е н много сред т р а к и й с к и т е м о г и л н и погребения
чрез и з г а р я н е през периода I — I I I в. Срещат се к а к т о при ц е н т р а л н и т е , така и при вторичните
гробове. О б и к н о в е н о п р е д с т а в л я в а т п р а в о ъ г ъ л н и или к в а д р а т и ями, в к о п а н и в здравия терен
или в могилния насип. [За х а р а к т е р а и р а з п р о с т р а н е н и е т о на този вид гробно с ъ о р ъ ж е н и е у нас
срв. 48.4 с лит.]
30

П о отношение на устройството си този вид гробно съоръжение показва голямо разнообра-
зие. При нашите случаи то се изразява в наличието на: а) стъпаловидни ями (могили 1, 4, 5, 7);
б) яма със зидан тyxлен свод в нея (могила 6).
С т ъ п а л о в и д н и т е я м и се отличават с това, че на дъното на голямата яма е вко-
пана друга, по-малка, разположена по цялата й дължина (могила 1, гроб № 1) пли спазва очер-
танията и в намалени размери (могили 4, 5, 7). Сечението на по-малката яма е правоъгълно
илитpaпецовидно(само в МОГИла 1, гроб № 1). Във всички случаи малката яма изпълнява функ-
цията на гроб-урна. |48:4 с лит.; срв. още 80:61].
При могили 4, 5 и 7 гробовете-урни са вкопани п о ч т и в центъра на голяматa яма. Разли-
чиятa при тях се изразяват в следното: при могила 7 гробът-урна е вкопан в скалистия тepен и не
е имало нужда да бъде иззидан пли облицован, както е при останалите. Липсват следи и от по-
критие. При МОГила 4 гробът-урна е иззидан, постлан и покрит с ТУхли. При могила 5 гробът-
урна е облицован и постлан с тухли; с тyхли е постлано и дъното на голямата яма. П о същия
начин е постлано и дъното на голямата яма и при могила 4.
Г р о б н а я м а с ъ с з и д а н т у х л е н с в о д има само при могила 6. Простран-
ството под тухления свод изпълнява ролята на гроб-урна. Аналогични случаи на подобно г р о б н о
съоръжение има само при с. Стралджа, Ямболски окръг (54:386) и при Кадин MOCТ, Кюстендил-
ски окрг |74:173-174, о б р . 17-19]. Засега сводът от Чаталка е една от най-ранните тухлени
с в о д е с т и конструкции в могилно погребение у нас (119:19].
При гробните ями в могили 4 и 6 не бяха открити следи от покритие.
Стъпаловидните ями като гробни съоръжения са използувани по нашите земи главно от
I до средата на III в., и то предимно в могилните гробове |48:4, 21:36 и 38, о б р . 4 и 5, от по-нови-
те проучвания срв. главно 123:37, където е посочена почти цялата лит.]. Срещат се и в някои
други балкански провинции на Римскатa империя |лит. 48:4, бел. 37]. Без изключение погребе-
ниятав тези гробни съорьжения са извършвани чрез изгаряне на тялото.
ГРОБНИ ПЛОЩАДКИ С КА
Случаите са два — гробове 2 и 3 в могила 1. При тях съществени са каменните урни, в кои-
тoса прибрани останките от изгореното тяло. При тези случаи устрината е извън гробната
площадка. Па площадките около урните са разположени гробнитe дарове. Единственото разли-
чие между двата гроба е, че в каменната урна при гроб № 2 е вложена оловна кутия с к а п а к , в
която всъщност са поставени останките от изгореното тяло заедно с един алабастрон (кат. № 108).
Смятa се, че каменнитe урни имат италийски произход [174.329]. Н я к о л к о подобни каменни
урни са и з в е с т и и от един гало-римски некропол във Ф р а н ц и я , датиран от края на I — II в.
|178:99, fig. 18 и 109, fig. 29]. У нас друг подобен случай на използуване на каменна у р н а , на-
подобяваща обаче формата на с а р к о ф а г , е едно могилно погребение при с. Б р е з о в о , Пловдивски
окрьг [12:104, о б р . 11]. Този вид гробни съоръжения се отнасят към един сравнително кратък
период от време oт края на I до втората половина на II в. [48:5 и там цит. лит.].
Прави впечатление, че характерът на гробните съоръжения в този некропол на Чаталка е в
зависимост от това, дали погребението е на мъж или на жена. Така например всички женски
погребеиия са в двустъпални гробни ями (гроб 1 в могила 1 и могили 4, 5, 7), докато мъжките
погребения са на гробни площадки с каменни урни (гроб 2 и 3 в могила 1) или в гробна яма с
тyхлен свод (могила 6). А к о това правило е спазвано, би следвало и разрушеният централен
гроб в могила 3, който принадлежи на мъж, да е на площадка с каменна урна.
III. ПРЕГЛЕД НА ПОГРЕБАЛНИЯ РИТУАЛ
Във всички разгледани случаи погребенията са извършени чрез изгаряне на тялото. Спо-
ред мястото на кремацията наблюдаваме два случая: при гробовете с каменни урни и при гроб-
ната яма е тухления свод кремацията е извършена извън гробната площадка. При гроб № 2 в
могила 1 и гробът в могила 6 бяха открити следи от устрината, които се намираха на 6 — 7 м от
гробните площадки. При тези случаи останките от изгореното тяло са прибрани след кремацията
в каменните урни, а при могила 6 заедно с останките от тялото под тухления свод са насипани и
останките от въглените и пепелта; при останалите гробове кремацията е била извършена в са-
мите гробни ями, над гробовете-урни. Тук останките от изгореното тяло заедно с въглените и
пепелта са били насипвани след кремацията в гробовете-урни. Както видяхме, в гробовете-
урни са били поставени и част от гробните дарове.
Трябва да отбележим наблюдаваното и вече коментирано присъствие на комплекса пате-
ра — ойнохое в почти всички случаи с изключение на могила 4 [119.25]. Ойнохоето винаги е
31

поставено в патератa. Това явление е наблюдавано и на други места. Очевидно се касае до съдове,
които не са изпълнявали битови функции, а имат характер на ритуален реквизит. Възможно е
да са свързани с погребалния обред или с жреческите функции на погребаните [119:25]. Напосле-
дък това становище се споделя и от други автори [159:58; 209:96 сл.].
IV. П Р Е Г Л Е Д Н А Г Р О Б Н И Т Е НАХОДКИ
П о отношение на гробния инвентар некрополът на собствениците на вилата при Чаталка

в момента е най-богатият могилен некропол у нас от времето на римското владичество. Общият
брой на запазените находки възлиза на повече от 400 предмета. Те произхождат главно от седем
гроба (гpoб № 1 - 3 в могпла 1 и гробовете в могилите 4—7). Само в гроба па могила 7 техният
брой е повече от 100.
По гpyпи гробният инвентар се разпределя така:
глинени съдове
Общо глинените съдове, намерени в гробовете, са 57. Разпределението им по видове и по

гробове е показано в таблица 1.
От таблицата се вижда, че най-много глинени съдове са намерени в гроба на могила 7 —
19 б р о я , и в гроба на могила 5—17 б р о я , а най-малко — в гробове № 2 и 3 на могила 1 —съот-
ветно по 2 и 1 съда.
Б а л с а м а р и и т е са най-многобройни — 26. Те се срещат само в три гроба (гроб № 1
в могила 1 и в гробовете на могили 5 и 7). По отношение на формата сред тях в общи линии се
различават три основни варианта.
Вариант А. Към него принадлежат 8 балсамария (кат. № 15, 16, 338—342). Отличават се
с удълженото си крушовидно тяло с плоско дъно и сравнително къса шийка. Подобни балсама-
рии са намерени и в други могилни гробове у нас, които датират от втората половина и особено
края на I в. (срв. например 80:69, о б р . 22 и 154:123 и 129.] В последния случай находката е с
монета на Нерва (96—98 г.).
Вариант Б. Към него се отнасят 7 балсамария (кат. № 17, 332—337). Обикновено имат
удължено или по-издуто крушовидно тяло и оформено като кръгло кухо столче дъно. Изработе-
ни са от фино пречистена глина и са тънкостенни. Намерените досега у нас подобни балсамарии
в могилни гробове се датират в края на I и началото на II в. [80:61 сл., о б р . 16; 12:107, обр. 12а].
Вариант В. Към него принадлежат всичките 13 балсамария от гроба в могила 5 (кат.
№ 224—236). Отличават се с ниско конусовидно тяло с широко плоско дъно и удължена шийка.
Повърхността на всички е спираловидно канелирана. Това е най-широко разпространеният тип
балсамарии у нас през римската епоха. Срещат се още от края на I в. [срв. например 70:13,
о б р . 15 б; 154:128, обр. 2 и 14; 43:182 сл., о б р . 70:47:42, о б р . 16].
П а н и ц и — 12. Присъствуват във всички гробове с изключение на гроба в могила 6.
Всички са направени от много добре пречистена глина и са добре изпечени. Преобладават па-
ниците с керемиденочервен цвят, но се срещат и сиво-черни (кат. № 325, 326, 328).
Различават се главно три вида паници:
1. Със заоблено полусферично тяло, леко завит навътре ръб на устието и ниско, пръстено-
видно оформено столче (кат. № 218, 325, 327). Според типологическата класификация на Герга-
на Кабакчиева тези паници се отнасят към тип I (acetabulum catinus) и се датират в широките
Таблица 1
Мог. 1/гроб №1 Мог. 1/гроб №2 Мог. 1/гроб №3| Мог. 4 Мог. 5 Мог. 6 Мот. 7 Общо
урни 1 — — — 1 — — 2
чашки 1 — — — 1 1 3
паници 1 1 1 1 3 — 5 12
стомни 1 — — 2 — 2 1 6
балсамарии 3 — — — 12 — 11 26
гърнета — 1 — — —
—
— 1
разлати паници — — — 2 — 1 1 4
— — 1 —
кадилници — — — 1
амфори — — — — — 2 — 2
Общо 7 2 1 5 18 5 19 57
32

граници на периода I — н а ч а л о т о на I V в. Особено много са разпространени в Тракия [77:1
сл. и обр. 1 с
2. Кьм вторня вид принадлежи само един екземпляр (кат. № 326). Отличава се от пьрвия
вид само по дъговидно извития навън и профилиран pъб на устието и леко конкавното дъно.
Според типологическата класификация на Г. Кабакчиева тези паници се отнасят кьм тип V
(paropsis) и се датират в периода от II до средата на I I I в Срещат се най-често в Източна Тракия
(77:4, обр. 5 с лист.].
3. С форма на обърнат пресечен конус. Тук разновидностите са по отношение на оформяне-
то на устието: с прав ръб на устието (кат. № 80) и с цилиндрично оформено устие (кат. № 143,
219, 220, 328, 329). Според типологическата класификация на Г. Кабакчиева вторите се отнасят
към тип VI (catinus). В Тракия са произвеждани без съществени изменения па формата през
периода от I до края на I I I в. П о всяка вероятност тези паници в огрубен вид са продължили да
съществуват и през I V в. [77:4, о б р . 6 с лит.].
С т о м н и — 6 (кат. № 14, 139, 140, 283, 284, 343). По форма са почти еднотипни. Прео-
бладават стомните с кълбовидно тяло и пръстеновидно дъно. Само двете стомни от могила 4
са с удължено крушовидно тяло и плоско дъно (кат. № 139, 140). Всички са направени от добре
пречистена глина и имат сиво-черен, керемиденочервен или жълтеникав цвят. Паралели на
нашите стомни могат да се намерят, но главно сред находки от II — III в [12:107, обр. 13; 43-183,
обр. 70: 74:179, обр. 32; 16:46, обр. 3: 62:22, о б р . 3 ж , з].
Разлати п а н и ц и — 4 (кат. № 141, 142, 286, 331). Само едната от тях (кат. №
286) е с почти отвесни стени и леко обърнат навън ръб на устието. При останалите стените са
наклонени навън и завършват с профилиран ръб на устието. В ъ р х у устието на екземпляра от
могила 7 има два S-овидни релефни орнамента, а върху дъното — щемпелувана розета
(кат. № 331.
Подобни съдчета се срещат много често в могилните некрополи от римската епоха предим-
но в Т р а к и я и се датират от края на I до I I I в. Според типологическата класификация на Г. Ка-
бакчиева този вид паници се отнася към тип V I I I (phiala) [77:5 сл., о б р . 8 с лит.].
Ч а ш к и — с по две отвесни пръстеновидни дръжки — 3 (кат. № 12, 221, 330). Те също
са едни от най-често срещаните глинени съдове в могилните комплекси и се датират от к р а я на
I до к р а я на I I I в. [47:44, обр, 18 с лит.].
У р н и — 2. Едната от тях (кат. № 11) е с подчертано високо кухо дъно. Като форма е
малко известна. Втората (кат. № 222) има форма, която е широко разпространена [срв. напри-
мер 21:42, обр. 14 с лит.].
Г ъ р н е т о от гроб № 2 в могила 1 (кат. № 81) е работено на ръка от недобре пречистена
глина. П о форма и украса твърде много наподобява гърнетата от ранножелязната епоха. Вероят-
но е правено специално за погребалния ритуал и има определен символичен смисъл. Подобни
съдове са открити в могилните погребения при с. Гела в Родопите [207:152, о б р . 7—9].
А м ф о р и — 2 (кат. № 282, 285). И двете са открити в могила 6 — едната в гробната яма
(кат. № 285), а другата — в устрината. П о форма и размери са еднакви. В ъ р х у едната амфора
(кат. № 282) има четвъртит печат с името на производителя — T(itus) Man[ius] Martian(us).
Амфори с подобна форма са открити в големия некропол в Емона, С Ф Р Ю , където са използувани
като погребални урни в гробове от I — I I в. [212:Гроб 129, табл. X X X I V , 1], и в Испания [199:
362—367, fig. 138, 139], датирани в к р а я на I и началото на I I в. П о типологическата схема на
Дресел амфорите се отнасят към тип 3 [177: № 4531, 4576, 4618].
От гроба в могила 5 произхожда един грубо изработен разлат съд с триъгълна форма и
малка чашка (луличка) върху ръба на устието (кат. № 223). Подобни съдчета, но с различна
форма на резервоара — кръгла, правоъгълна и т.н., и с различен брой чашки по ръба на устието
произхождат от различни места у нас в могилни гробове и се приемат за кадилници [случаите са
споменати главно у 97:44 сл., о б р . 6 б, в и 7 а , б и заб. 11 —16; 123:35, о б р . 11 б; 125:11, о б р . 3 а].
Свързват се с погребалния ритуал и се датират във I I — I V в. Някои ги приемат за керноси.
(срв. напр. Н а й д е н о в а , В. Римската вила в с. Кралев дол, Пернишки окръг. — Р П , 14,
1985, 40—42. Трудът на В. Найденова се появи, когато настоящата работа беше вече под печат.)
СТЪКЛЕНИ СЪДОВЕ
В гробовете бяха открити общо 45 стъклени съда. Разпределението им по гробове и по

видове е показано в таблица 2.
Бутилката и четири от чашките са силно фрагментирани (кат. № 32—34, 151, 304).
Б а л с а м а р и и. Сред тях различаваме няколко разновидности: а) с ниско камбановид-
но тяло и висока цилиндрична шийка (кат. № 146—15и, 242, 243). Този вид балсамарии е извън-
редно много разпространен у нас, в Д а к и я и в някои източни провинции. Среща се най-често в
периода от края на I до I I I в. [срв. 21:43, обр. 18; 173: № кат. 192:97, форма 82 а , 2]; б) със заоб-
5.Разкопкии проучвания, кн. 16

33

Таблица 2
Moг ила гроб Балсамарии Флакони Бутилки Арибали Чаши Общо
МОГ. 1/1 1 6
МОГ. 4 6 7
мог. 5 3 12
MOГ. 6 4 6
мог. 7 14 14
Общо: 28 45
л е н о к о н у с о в и д н о иди почти к ъ л б о в и д н о т я л о (кат. № 352—361, 364, 365). Този вид с ъ щ о е много

р а з п р о с т р а н е н и се д а т и р а в I — I I I в. [срв. 61:62, обр. 7, 1—3; 80:63 с л . , обр. 19 с л и т . ; 173:
№ к а т . 143, 155, 161; 192:40, форма 26]; в) със с и л н о у д ъ л ж е н о к а п к о в и д н о т я л о (кат. № 362).
Срещат се в I — II в. [срв. 183: № к а т . 224, 229; 173: № кат. 256, 257].
Ф л а к о н и. Всички ф л а к о н и п р о и з х о ж д а т от гроба в могила 5. По форма и големина са
е д н а к в и . В е р о я т н о са произведени в една и съща р а б о т и л н и ц а . Подобни ф л а к о н и у нас са и извест-
ни от м о г и л н а т а гробница при е. М ъ д р е ц , С т а р о з а г о р с к и о к р ъ г [срв. 24:13 с л . , обр. 14) и с. Ту-
л о в о |142:35, обр. 16; срв. още 192.120, форма 102]. Д а т и р а н и са във I I — I I I в.
Ч a ш и. Пет от ч а ш и т е п р о и з х о ж д а т от гроб № 1 в могила 1. Шестата чаша е намерена в
могила 6. Само три от ч а ш и т е (кат. № 29— 31) са с р а в н и т е л н о добре запазени и формата им може
да се в ъ з с т а н о в и . Ч а ш и т е от могила 1 са тънкостенни и много фино и з р а б о т е н и . Д в е т е от т я х
(кат. № 29, 30) имат ц и л и н д р и ч н а , л е к о с т е с н я в а щ а се долу форма. У к р а с е н и са с пояси oт в р я з а -
ни л и н и и . Подобна ч а ш а , но с л е к о издаден навън ръб на устието п р о и з х о ж д а от могилен гроб
край с. Г л е д к а , К ъ р д ж а л и й с к и о к р ъ г [61:62, обр. 7 / 5 и стр. 67 с л и т . , където са посочени и д р у -
ги п а р а л е л и ] . Почти с ъ щ и я т тип чаши са намерени и в могилната гробница при Виза | с р в .
202:183, обр. 220], д а т и р а н а в I в. [за р а з п р о с т р а н е н и е т о им в други провинции срв. още 173:
№ кат. 30; 192:28, форма 12; 212: гроб 588, табл. С Х Х Х / 1 0 и C C X X V / 4 , където също са д а т и р а н и
в I-II в.]
Д в е от чашите са с к ъ л б о в и д н о т я л о (кат. № 31, 32), като едната има две в е р т и к а л н и д р ъ ж -
ки (кат. № 32).
Н а м е р е н а т а в могила 4 горна част от б у т и л к а (кат. № 151) е единствената в н е к р о п о л а .
Макар и п о - р я д к о , подобни б у т и л к и са н а м и р а н и и на д р у г и места у нас (срв. 106:51, обр. 7 с
лит.) и в други провинции на и м п е р и я т а [173: кат. № 17 - 18: 194:324, Т а б л . III Е , № 173, табл.
III Е . обр. 2 6 9 - 270; 183: кат. № 141] и са д а т и р а н и във I I - I I I в. У нас най-много т а к и в а
б у т и л к и - 10, са намерени заедно с известната н а х о д к а от т р а к и й с к и колесници край С т а р а
З а г о р а [116:13, обр. 11|.
С т ъ к л е н и я т а р и б а л от могпла 6 (кат. № 303) също е единствената по рода си н а х о д к а в
н е к р о п о л а . Б р о я т на намерените досега у нас стъклени а р и б а л и е незначителен [срв. г л а в н о
24:14 с л и т . ] . Н я к о л к о подобни а р и б а л а п р о и з х о ж д а т от Р у м ъ н и я [173: кат. № 129, 131, 132]
и други части на Р и м с к а т а империя [срв. н а п р и м е р 192:78, форма 61 ; 183- кат. № 172]. С н е з н а -
чителни промени във форматa p a з п р о с т p a н е н и е т о им се отнася към периода oт к р а я на I до к р а я
на III в.
БРОНЗОВИ СЪДОВЕ. ЛАМПИ,КАНДЕЛАБРИИФЕНЕРИ
О б щ и я т брой на о т к р и т и т е в гробовете бронзови съдове, л а м п и , к а н д е л а б р и и фенери

(лантерни) е 51. Т а к о в а голямо количество от всички тях не е о т к р и в а н о в нито един oт п р о у ч е -
нитe досега могилни н е к р о п о л и у нас. Само в могилата „ Р о ш а в а Д р а г а н а " техният брой е 24
(съответно по 12, 10 и 2 във всеки от трите и гpo6a). P a з п р е д е л е н и е т о на всичките 51 б р о н з о в и
предмета по гробове и по видове е дадено в т а б л и ц а 3.
Та б л и ц а 3
Мог. гроб Подноси Амфори Кани Ойнохоета Патери Пиксиди Касеролета Лампи Канделабри Фенери Общо
M 1/1 3 1 I 1 1 1 1 2 1 13
M 1/2 1 3 - 1 2 -- — 1 1 1 10
M 1/3 — - — — — — 1 1 2
M 4 I -- - — 1 — - - 2
M 5 2 — 1 1 i — 5
M 6 1 3 1 1 2 1 — I 1 1 12
M7 2 2 1 1 1 1 _ _ _ _ _ 8
Общо: 10 9 4 5 8 3 1 5 4 2 51
34

П о д н о с и — 10. Три от тях (кат. № 145, 237, 238) са силно разрушени. Oт останалитe
три имат кръгло тяло, масивно струговано дъно и две профилирани хоризонтални дръжки,
ирипоени под ръба на устието (кат. № 21, 287, 348). Ако се съди по дръжките и останкитe от
р а з р у ш е н о т о тяло, можем да допуснем, че и подносът от могила 4 (кат. № 145) също принад-
лежи към вече описаните подноси. Според типологическата схема на Борис Раев този вид подно-
си са отнесени към тип 22 [219 кат. № 16, 17, 19, 20]. Подобни подноси са известии от още ня-
колко места в Тракия: Виза, Смочан, Садово, Пловдив, Караагач и др. |219: кат. № 99, 68,
65, 56, 38 с лит.], някои от които са датирани с монети на Октавиан Август (27 г. пр.н.е. -
14 г. oт н.е.) и Веспасиан (69 -79 г.).
Подносът с каталожен номер 22 се различава по това, че двете му профилирани дръжки са
прикрепени към pъба на устието. Б. Раев го отнася към тип 23 |219: кат. № 16]. Този тип подноси
намира наи-точни аналогии пpи находките от с. (Строево, Пловдивски окръг [219: кат. № 85],
и с. О р я х о в и ц а , Cтарозагорски окръг [219. кат. № 53].
Поднос, подобен на горния, но значително по-голям и поставен на три столчетa, оформени
като халки, е този oт могила 7 (кат. № 349). Засега не са ни известни точни негови паралели.
Два oт подноситe имат елипсовидно тяло и масивни дръжки във формата на омега, подвиж-
но закрепени за рьба на устието (кат. № 20, 82). Б. Раев ги определя като тип 25 [219: кат. №
16]. Близки техни аналогии са подносите от могилните гробни находки при Виза [202:182,
обр. 215], Пловдив [63:29, обр. 27/1], Караагач [30:21, обр. 15 и стр. 22, обр. 18-19] и Мъдрец
(24:11, обр. 7, б], датирани в края на I и във II в. Известен е подобен съд от днешна Ф р а н ц и я ,
областта Херолд. Шарнирите на дръжките са оформени като глави на сърни [188:487, fig. 1 5 -
16, 172:215, № 249].
A M ф о р и - 9. Различават се два варианта: с кълбовидно тяло, къса шийка и окрьглени
дръжки (кат. № 88, 293-295). Б. Раев ги определя като тип 18 [219: кат. № 16, 19|. Най-близки
паралели са амфоритe от Дебелт [219: кат. № 23], Варна [219: кат. № 92] и Kapaaгач |219 кат.
№ 8]: с крушовидно тяло и удължени дръжки, пластично оформени в долния край (кат. № 18,
87, 89,3-15). Едната (кат. № 87) има силно разширено устие. Според Б. Раев амфорите се отнасят
към тип 19 [219: кат. № 16, 20] Имa подобни амфори от Пловдив [219: кат. № 56] и се датират в
края на I в. Две от амфорите (кат. № 18, 87) са имали плетени бронзови верижки, нанизани на
дрьжкитe. Служили са за носене или за окачване па съдовете.
К а н и - 4. Едната е силно разрушена (кат. № 240). От останалитe две имат ниско кону-
совидно тяло (кат. № 19, 292), a третатa - с биконично тяло (кат. № 350). Двете кани имат и
капачета на шарнири (кат. № 19, 350) [срв. 219. кат. № 16, 20. за произхода, характера и раз
пространението на този вид кани срв. 129.1 сл.].
О й н о x о е - 5. Различават се два основни варианта: с ниско сферично тяло и широко
струговано дъно. Горе дръжката завьршва с глава на лъв, а долу — с лъвска лапа [по класифи-
кацията па Б . Раев - тип 11, срв. 219: прилож. 4]. Този тип е широко разпространен както у
нас [срв. главно 219 прплож. 4 с лит. ], така и в редица провинции на империята [209.48, Abb.
7, a - d : 216:145 сл., Taf. 13, 72-73]; сьс стройно крушовидно тяло и високо столче. Дръжката
горе завършва с протоме па куче, а Д О Л У — с глава на сатир (кат. № 85) [според Б. Раев — тип
12, срв. 219: прилож. 4]. Подобен тип ойнохое у нас е известен от Балчик, Брезово - Пловдив-
ски окръг, Кадин мост — Кюстендилски окрьг, Малка Верея - Старозагорски окръг и от По-
морие |219 кат. № 4, 9, 32. 47, 59, с лит. За разпространението им в империята срв. 209:203.
тип G V I ; срв. още 171: № 180]. Датират се най-често в I в.
П
ваме два варианта: с канелирана дръжка - 5 (кат. № 24, 84, 241, 244, 290). Едната от тях за-
вършва с глава на куче (кат. № 84), а останалите - с глава на овен. Този вид патери има широко
разпространение у нае [срв. 219: прилож. 4, тип 21 а] и в други римски провинции [209:196,
тип E X I и 201, тип G II]. Само при две от патерите дъното е оформено с умбо (кат. № 84, 241);
с плоски д р ь ж к и , изтеглени oт тялото на съда - 3 броя (кат. № 83, 144, 289). В края дръжките
завършват с прорези за окачване. Срещат се сравнително по-рядко [219: прилож 4, тип 7 с лит.]
и са датирани в I—II в.
К а с е р о л е — 1 (кат. № 28). Този тип съдове се среща от средата на I до средата на
I I в. [223:157]. У нас са известни само от няколко места [срв. главно 219: прилож. 4, където са
класифицирани като тип 8; срв. още 69: passim.). По няколко екземпляра са открити и в други
провинции (216:55, 61—62, табл. X X — X X I I I ; 171 : № 131— 134; 213: кат. № 219]. Приемат се
за южноиталийско производство. В ъ р х у много от тях има печати с името на производителите.
Печатът върху нашето касероле е доста заличен и четенето му е затруднено. Предложеното от
Б. Раев разчитане на името С N . ( T P E B E L L I . R O M A ) N I може да се приеме с известни резерви
[219:618 и бел. 75, където е посочен и паралел на името].
П и к с и д и — 3 (кат. № 23, 288, 351). Двете от тях са тънкостенни цилиндрични кутий-
ки с капачета (кат. № 288, 351). Третата пиксида е излята от масивен бронз, има същата цилин-
дрична ф о р м а , разширяваща се горе и долу. Имала е повезло, което сега липсва. Пиксидата
35

няма капаче. Вероятно са свързани с тоалета. Подобни тоалетни кутийки са открити и в други
могилни гробове: Мъглиж [47:44], Стралджа, Ямболски окръг [54:386 сл., о б р . 139 а], Кадин
мост [74:113 сл., обр. 9] и др. Обикновено се датират в I I в.
Л а мп и —
вен диск, но с дръжки, произхождат от Панония [193: № 4347] и Галия [184:487, fig. 4]. От оста-
налите четири лампи три са еднофитилни (кат. № 26, 119, 297), а четвъртата е двуфитилна (кат.
№ 86). Двете лампи са с дръжки, оформени като пелта (кат. № 26, 86). В това отношение най-
близък паралел е голямата бронзова лампа от с. Мъдрец [24:10, обр. 5 с лит.; 68:235 и особено
258, заб. 66, където са посочени паралели и от други провинции]. При останалите две лампи
горните краища на дръжките завършват така: в единия случай с глава на кон (кат. № 297),
а в другия — с фигура на Хипнос (?) (кат. № 119). Лампата с глава на кон в горния край на
дръжката произхожда от с. Елехча (дн. с. Тракиец), Хасковски окръг [68.239]. Подобии лампи
се съхраняват в Ермитажа [6:302] и в Британския музей [226: № 66, 85, 95]. Нашите лампи мо-
гат да се датират от I до средата на I I в.
К а н д е л а б р и — 4. Според типологическата класификация на К. И с . Жуглев, кан-
делабрите от Чаталка (кат. № 63, 112, 118, 296) спадат към групата канделабри с триножки
[68:220 сл.]. Всеки един от тях обаче представлява самостоятелен вариант, като най-общо могат
да се разделят на две групи: канделабри с обло стволче (кат. № 63, 118) и канделабри с четири-
стенно стволче. За втората група е характерно, че горе стволчетата завършват с херма. При
единия случай (кат. № 112) триногата е оформена като човешки к р а к а , обути в сандали. Канде-
лабър с тринога, оформена като човешки к р а к а , е известен от Помпей [68:247 и там пос. лит.].
И четирите канделабъра се датират към втората половина на I и началото на I I в.
Ф е н е р и — 2. Имат еднакво устройство. Различието е в това, че единият (кат. № 90)
е с две носещи конзолки, а другият (кат. № 298) — с три. Този вид паметници се среща много
рядко. Досега у нас са и свестни само още два фенера — от Виза [202:177, о б р . 207] с две конзол-
ки, и от с. Караагач (дн. с. Брястовец, Бургаски окръг) [30:24 сл., обр. 25] с три конзолки.
И двата фенера са намерени в богати могилни гробове и са датирани в I в. Подобни фенери
(лантерни) с по две подпорни конзолки са намерени в Италия — един от известното съкровище
в Боскореале [вж. 202:168 и бел. 1] и втори от неизвестно местонаходище [вж. 175:474 сл., fig.
666]. Приемат се за южноиталийско производство и се датират в I в. [срв. 30:24 сл.].
ТОАЛЕТНИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ
Тази група съдържа тоалетни сандъчета, огледала, гребени, игли за коса и др.
Т о а л е т н и с а н д ъ ч е т а . В гробовете бяха намерени останки от 17 тоалетни сан-
дъчета и кутийки. П о гробове се разпределят така: в гроб № 1, могила 1 —1, в гроб № 2, могила
1—2, в могила 4 — 4, в могила 5 — 3(?), в могила 6 — 1, в могила 7 — 6. Всички са направени от
дърво, а повечето са грундирани отвън с гипс. Имат правоъгълна форма. Има основание да се
предполага, че капаците на големите сандъчета в могила 4 са били с пирамидална форма или
пресечена пирамида по очертанията им в пръстта и по някои от металните апликации и обковки.
При сандъчетата от могили 4 и 7 върху грундираните с гипс стени имаше следи от пластич-
на у к р а с а , състояща се от геометрични растителни мотиви: палмети, розети, лотоси и др.
(обр. 35).
Всички сандъчета имат ключалки, които включват бронзови ключалкови пластини с
ключалков механизъм и бронзови закопчалки. Почти всяко сандъче е имало шарнирни халки за
капаците, дъговидно оформени бронзови дръжки или халки за носене и плетени бронзови ве-
р и ж к и , които вероятно са служели за придвижването и закрепването на капака.
Почти по всички ключалкови пластини, както и по цялата лицева част на сандъчетата
има богата пластична украса от бронзови апликации — бюстове и фигурки на божества и живот-
ни. В това отношение особено се отличават сандъчетата в могила 4, които са и сравнително най-
добре запазени и документирани.
Тоалетни сандъчета са намерени на различни места у нас. С някои от тях се занима по-
подробно в две свои изследвания Людмила Мънзова [113 и 114 с лит.]. През последните години
особен интерес представляват разкритите богати находки от тоалетни сандъчета сред могилните
комплекси в Тулово 1142:34] и най-вече в Мъдрец [24:15 с лит.]. Заедно с находките от Чаталка
те дават възможност при едно специално проучване да се извърши по-цялостна реконструкция
на тези предмети на бита |за една от последните находки срв. още 123:40].
Наименованието „тоалетни" приемаме условно, тъй като освен тоалетни принадлежности
в някои от сандъчетата бяха поставени и други предмети. Например в едно от сандъчетата в
могила 1, гроб № 2 беше сложена по-голямата част от бронзовите съдове, а в друго — лантерната
[срв. 118:24 сл.]. Подобен е случаят и с находката от Тулово [142:35 сл.]. Поставените в сандъче-
тата бронзови съдове, в т.ч. и фенерът, са били в кожени калъфи.
36

Б р о н з о в и о г л е д а л а — 3. Разпределят се по едно в могила 1, гроб 1 (кат. № 59),
могила 5 (кат. № 276) и могила 7 (кат. № 386). Освен това, в могила 7 бе намерена и една само-
стоятелна дръжка за огледало (кат. № 387). Първото огледало (кат. № 59) е счупено на няколко
части и е останало без дръжка. Двете огледала (кат. № 59, 386) са еднотипни. Разликата е само
в размерите — това от могила 7 е значително по-голямо. И двете огледала бяха поставени в дър-
вени калъфки, като калъфката на огледалото от могила 7 беше грундирана с гипс, върху който
личеше релефно изображение на чаша от тип „Боскореале", от която излизат виещи се стилизи-
рани ластари.
Третото огледалце (кат. № 276) е най-малко по размери. Има леко конвексна форма. Било
е поставено в кръгла бронзова кутийка, от която са запазени незначителни следи.
Огледала, подобни на първите две, са откривани на различни места у нас. Щ е споменем
тези от могилните гробове при Тулово [142:32] и Поповица, Пловдивски окръг [152:222—223,
о б р . 21]. Последното е намерено с монета на Домициан (81—96 г.). Н я к о л к о подобни огледала
са намерени и в Емонския некропол ( С Ф Р Ю ) и са датирани в I и II в. [212:гроб 383, табл.
С I I I / 9 , гроб 539 и др.], а така също и на други места в империята [220:№ 830, 831]. Известни са и
огледалца, подобни на третото (кат. № 276) [срв. напр. 5:№ 192 с лит. и 21:41].
Г р е б е н и — 4. Всички са намерени в могила 1, гроб 1 (кат. № 55, 58). Двата от тях са
дървени (кат. № 55, 56), останалите два — костени. Всичките са двустранни, като зъбците от
едната страна са по-тънки и гъсто наредени.
37

Подобни гребени са известнн от Бургаскитe минерални бани [ 109 49 —50, о б р . 4 и 5 с лит.],
Тулово [142:36, о б р . 20|, Поморие [9.29. обр. 14/г] и др. Датирани са през I в.
И г л и з а к о с а - 7. В некропола бяха открити само костени игли за коса. По гробове
те се разпределят така: могила 4 — 1 (кат. № 206), могила 5 — 4 (кат. № 269 -272), могила 7 —
2 (кат. № 388, 389). Две от иглите са силно фрагментирани, запазени са само вьрховете им (кат.
№ 206, 388)
Иглите могат да се разпределят в два вида: а) с гладки стволчета (кат. № 206, 389). Поради
ф р а г м е т a p н o т o им състояние не е ясно как са завършвали в горния си край; б) сьс спирално
канелирано стволче. Долният им край е прецизно профилиран на струг, а горе завършват с
халка. Само при едната стволчето е гладко (кат № 272). Не е ясно какво е било стволчето и
как е завършвала в горпия си край иглата с каталожен номер 388.
Kocтeнa игла за коса със спирално канелирано стволче е oткpитa в могилиия некропол
при Кадин мос, датирана с м о н е т и във втората половина на II в. [74:176, обр. 22: за подобни
игли срв. оше 9:29, обр. 14/а-г|.
Към групата на тоалетите принадлежности следва да отнесем и намерената в могила 4
част от морска гъба (сюнгер) (кат. № 211).
СПОРТНИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ
Към тази група находки се отнасят два комплекта стригили със стpигилодържателитe.
Единият комплект се сьстои от четири бронзови стригили, които са били нанизани на железен
стригилодържател (кат. № 107). Комплектът стригили беше поставен в един oт сандъците в
гроб 2, могила 1. От cтpигилодържателя са запазени само следи. От същия гроб е и алабастро-
нът (кат. № 108), който беше поставен върху изгорелитe к о с т и в оловнатa кутия.
Вторият комплект стригили произхождa oт могила 6. Сьстои се oт 4 железни стригили,
нанизани на бронзов стригилодържател (кат. № 306). Били са увити в плат, от който има запа-
зени следи. Възможно е кьм този комплект да принадлежи и намереният в същия гроб стъклен
арибал (кат. № 303).
Стригилите от двата комплекта са еднотипни независимо от това, че едните са бронзови,
а другите — железни. Наличието на стригили в тези два гроба е едно от указаниятa за това, че в
тези гробове са погребани мъже, които очевидно са се занимавали и със спорт.
Подобни на нашите стригили са стригилитe, намерени с тракийските колесници край
Стара З а г о р а [116:13]. Железни стригили, подобни на тези от гроба в могила 6, произхождат от
един могилен гpoб в околностите на Стapa Загора [21:44] и от Мъглиж [47:42].
МЕДИЦИНСКИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ
Лекарският инструментариум в некропола общо взето е оскъден. Отделни предмети ce

откриха в три от гpoбоветe: могила 1, гроб № 1, могили 5 и 7. Сьстои се от: две мраморни меди-
цински плочки — по една в могили 5 и 7 (кат. № 277, 396), четири сребърни лъжички (кат. №
62, 395), от които три в могила 1, гроб № 1 и една в могила 7, два бронзови
медицински инструмента от могила 7 (кат. № 397, 398), една малка цилиндрична костена чашка
от могила 7 (кат. № 390), силно фрагментирана. Поради фрагментарното състояние на бронзо-
вите инструменти е трудно да се определи функционалното им предназначение, но очевидно са
свързани с хирургическата практика [oт по-новата лит. срв. напр. 123:34 сл. и о б р . 5 и там цит.
лит.], Лъжички-дозатори като нашите са известни от могилен гроб при с.Люблен, Търговищко
[пак там]. Подобна лъжичка, но костена, е намерена в могилния гроб при с. Мъдрец заедно с
цилиндрични костени кутийки [24:28, о б р . 41] и в светилището на Зевс и Х е р а при с. Копиловци,
Кюстендилски окръг [81:107, табл. X I X / 3 ] .
НАКИТИ
В некропола са намерени повече от 60 предмета, свързани с накитите. Разпределението им

по гробове и видове е дадено в таблица 4.
Вижда се, че накити са намерени само в пет гроба (могила 1, гроб № 1, могили 4, 5, 6, 7).
Най-много накитни предмети бяха открити в първите три гроба. Преобладават златните накити.
Върху много от тях има следи от огън, което означава, че по време на кремацията са били върху
тялото на покойника или са хвърляни в горящата клада от близките му. И з о б щ о сигурно е, че
част от накитите не са били притежание на покойника: те са били сложени по време на погребал-
38

Таблица 4
Могила Пръстени Oгьрлици Обеци Фибули Висулки Камеи Мъниста Общо

гроб
M 1/1 8 1 1 10 — 1 21
M4 2 2 1 — 2 2 13
M 5 — —
9 2 11
M 6 1 — — 1 1 — — 3
M 7 \ — 1 1 11 — — 17
Общо: 15 3 3 2 24 11 7 65
ния о б р я д к а т о дар от неговите б л и з к и . И н а ч е не бихме си о б я с н и л и н а п р и м е р н а л и ч и е т о на

осем пръстена в гроб № 1 на могила 1, при това със з н а ч и т е л н и р а з л и ч и я в р а з м е р и т е .
По вид н а к и т и т е се р а з д е л я т т а к а :
П р ъ с т е н и — 15. Д е с е т от т я х са з л а т н и . Сред т я х р а з л и ч а в а м е пръстени с м а с и в н и
з л а т н и х а л к и , ш и р о к и г л а д к и рамене и к у т и й к и за в г р а ж д а н е на елипсовидни геми (кат. № 3 6 ,
37, 4 0 — 4 2 , 373, 374). Само при два (кат. № 37, 42) са з а п а з е н и гемите — едната е от б я л яспис с
о т л и ч н а р е з б а , п р е д с т а в л я в а щ а глава на м ъ ж , о б ъ р н а т н а л я в о (кат. № 37) [за подобно и з о б р а -
ж е н и е в ъ р х у гема от Н а ц и о н а л н и я а р х е о л о г и ч е с к и музей срв. 108.243 с л и т . , д а т и р а н а в I в.].
Д р у г а т а е от г р а н а т о в к а м ъ к с и з о б р а ж е н и е па права ж е н с к а ф и г у р а , облечена в д ъ л ъ г х и т о н . *
П р и един от пръстените (кат. № 40) са з а п а з е н и две части от е л и п с о в и д н о х а л ц е д о н о в о к а м ъ ч е
без следи от р е з б а . Н а м е р и се и пръстен, съставен от три з л а т н и х а л к и с вградени камъчета от
б я л а с т ь к л е н а паста (кат. № 38) [за подобен пръстен срв. 203: № 167, 170]. Н а м е р е н бе и п р ъ с т е н
с отворени к р а и щ а , оформени в змийски глави (кат. № 39) [срв. 203: № 1135 и 189:86, T a f f .
62, 18; за пръстени със змиеподобни форми срв. още 169:5]. Освен това бе о т к р и т пръстен с
плътна х а л к а и п л о ч к а , оформена като ходило на десен к р а к , обут в с а н д а л (кат. № 153).
О с т а н а л и т е пет пръстена са с л е д и т е : един х а л ц е д о н о в (кат. № 161), един б р о н з о в с е л и п -
совидна гема от д в у с л о е н яспис с и з о б р а ж е н и е на с к о р п и о н (?) (кат. № 43) [срв. 108: № 228, 285],
един с р е б ъ р е н (кат. № 309), подобен на к а т а л о ж е н номер 39, и два ж е л е з н и с геми от к а р н е о л и
г р а н а т , в ъ р х у к о и т о са и з о б р а з е н и А т и н а , п р а в а , с шлем, копие и щит ( к а т . № 385) [срв. 108:
№ 42] и Атина (?), п р а в а , обърната н а л я в о , а под нея - змия (кат. № 384) [срв. 108: № 28 с л . ] .
О г ъ р л и ц и. Общо са открити три о г ъ р л и ц и — една в МОГила 1, г р о б № 1, и две в моги-
ла 4, к а т о и трите са з л а т н и .
О г ъ р л и ц а т а от могила 1 (кат. № 35) е една от най-големите и н а й - к р а с и в и т е , н а м е р е н и
досега у нас от времето на римското владичество. Т я н я м а точно съответствие в нито един от
известните досега е к з е м п л я р и , което я прави у н и к а л н а . От намерените у нас о г ъ р л и ц и известно
т е х н и к о с т и л и с т и ч н о сходство п о к а з в а т е к з е м п л я р и т е от Р а ц и а р и я ( А р ч а р , В и д и н с к и о к р ъ г )
[срв. 55:33 и там посл. л и т . ] , Монтана ( М и х а й л о в г р а д ) [срв. 106:48, обр. 5] и особено този от
А в г у с т а Т р а я н а , т.е. от Стара З а г о р а [срв. 146.33, обр. 8]. В подобен стил е и една о г ъ р л и ц а от
гробна н а х о д к а в гр. Л и о н , Ф р а н ц и я , д а т и р а н а в I I I в. [190:186, p l . 61 В].
Д р у г и т е две о г ъ р л и ц и (кат. № 154, 155) по тип могат да се отнесат към о г ъ р л и ц и т е от
Н и к о л а е в с к о т о с ъ к р о в и щ е и А р ч а р [146:38 с л . , обр. 12 и 13], П а у т а л и я [133:44, обр. 3], Л о м
[105:17 с л . , обр. 4] и д р . Подобни о г ъ р л и ц и са известни от Т о р т о з а , С и р и я [203: № 3007, т а б л .
69, № 2730, т а б л . 60].
О б е ц и. Б я х а намерени три чифта — по един в могила 1, гроб № 1, могили 4 и 7. Според
формата си те са обособени в три р а з л и ч н и вида. Обеците от могила 1 (кат. № 44) н а п о д о б я в а т
ф и б у л и т е от т. н а р . т р а к и й с к и тип. Обеци с подобна форма, но без г р а н у л и са намерени на
о - в К р и т и са д а т и р а н и в I — I I в. [срв. 189:61, T a f f . 49/2, 3]. Подобни обеци с г р а н у л и са о т к р и т и
у нас през 1983 г. в могилен гроб от I в. к р а й с. С л а т и н а , Л о в е ш к и о к р ъ г [ к р а т к о съобщение за
р е з у л т а т и т е от р а з к о п к и т е у 83]. Е д н а подобна с р е б ъ р н а обеца, но без г р а н у л и беше намерена в
с е л и щ е т о , на което п р и н а д л е ж и б е д н и я т могилен н е к р о п о л при Ч а т а л к а (инв. № 2 С з - Ч 1628,
н е п у б л и к у в а н а ) . Обеците от могила 4 ( к а т . № 160) н а м и р а т а н а л о г и и сред н а х о д к и т е от А р ч а р ,
С у х и н д о л , Виза и Н и к о л а е в о [срв. 118:29 с л и т . ] , където са д а т и р а н и в ъ в II— I I I в. Към същото
време п р и н а д л е ж а т и н я к о л к о обеци, намерени в О л б и я и Т о р т о з а , С и р и я [срв. 204: № 2656,
2659]. Обеците от могила 7 (кат. № 371) досега н а м и р а т н а й - б л и з к и т е си п а р а л е л и в подобни
з л а т н и обеци, с ъ х р а н я в а н и в Д а м а с к и я музей [229.99, p l . X V , 10; н а х о д к а т а е открита с л у ч а й н о
и не е д а т и р а н а ] .
Ф и б у л и. Д в е т е намерени фибули са два р а з л и ч н и т и п а . Ф и б у л а т а от могила 7 ( к а т .
№ 383) н а п о д о б я в а т р а к и й с к и я тип фибули [101:171 сл.]. Втората фибула (кат. № 308 от могила
*
cт.н.c. Александра Димитрова-Милчева or AИМ- София, за което и изказвам сърдечнатa си благодарност.
39

6) е от типа билатерални фибули, т.е. с двустранна спирала. Гьрбът на дьговидно извития и
лък е украсен с прецизно направена плетеница от сребърна тел. Фибула с подобна, но с по-
опростена украса от медна тел, произхожда от могилен гроб чрез изгаряне край Х а с к о в о [3:77,
о б р . 15].
В и с у л к и. В гробоветe бяха открити 24 златни, сребърни и железни висулки, които са
части от огърлици и обеци или са стояли като самостоятелни накити по дрехите. По вид са луну-
ли — 3, медальони — 2 , халкички — 9 , и 10 висулки с формата на амфорка, охлюв, плетени хал-
кички и кошнички (три от кошничките са железни).
Двете лунули са златни (кат. № 158, 375) и са от известния тип, състоящ се oт лунен сьп и
и припоена кьм него халкичка. Най-близки по форма са лунулите oт Николаево [146: табл. I I I ,
1 и 8] и Виза [202:187, о б р . 228]. Третата лунула е сребърна (кат. № 307); з а п а е н е само лунният
й сърп. Подобна такава е открита вьв вилата при с. Обеля, Софийски окръг [136:66, о б р . 21 б].
Златните медальони имат непретенциозна изработка. По-добре запазен е този от могила 4
(кат. № 157), върху който е изчукана фигура на Ф о р т у н а . Вторият медальон (кат. № 376) е
деформиран от огъня и изображенията са неясни.
Халкичките от могила 7 (кат. № 372) също са пострадали от oгъня. П о у с т р о с т в о т о си те
наподобяват една златна халкичка от могилен гроб край с. Обручище, Старозагорски окръг
113:54 сл., обр. 15], датирана с монета на Траян (98—117 г.) и от Амфиполис (срв. D a u х, G .
Chronique des fouilleset des découvertes archéologiques en Grèce en 1961.—BCH, 86, 1982—II,
p. 817, fig. 1].
Останалите висулки са от могила 1, гроб № 1 (кат. № 46—49, 51). Почти всички са горяли.
Обеци, подобни на висулката с амфоровидна форма, са намерени в Дамаск, С и р и я , и са датирани
в I в. [204: № 2324; 225:99, p l . X V , 11]. П о отношение на формата и украсата екземплярът от
Чаталка е сравнително по-опростен.
К а м е и . В два от гробовете в могили 4 и 5 бяха открити 11 еднотипни камеи — 10 стьк-
лени и една от бяла стъклена паста. Две от тях са от могила 4 (кат. № 162), а останалите — от
могила 5 (кат. № 265, 266). Всички имат елипсовидна форма с изпъкнала повърхност. Еднакви са
и изображенията, които са недостатъчно четливи — две прави човешки фигури, които се пре-
гръщат. М о ж е би Е р о с и Психея. Възможно е камеите да са част от наниз за огърлица, от която
за съжаление няма следи. Две подобни камеи произхождат от могилния гроб при с. Мъдрец
[24:28, обр. 42].
Към гру пата на накитите трябва да отнесем и няколкото отделни мъниста, които очевидно
са част от нанизи. Това са две златни (кат. № 156) и две гранатови (кат. № 159) мъниста от моги-
ла 4 и две мъниста от стъклена паста, едното от които има канелирана повърхност, от могила 5
(кат. № 267, 268).
ЗЛАТНИ ПОГРЕБАЛНИ ВЕНЦИ И НАГРЪДНИЦИ
От некропола произхождат три златни венеца (кат. № 52, 109, 122), два златни нагръдника
(кат. № 50, 51) и няколко златни пластинки (кат. № 377—382). Венците са от първите два гроба
на могила 1 и от разрушения гроб на могила 3. При втория гроб в могила 1 венецът беше монти-
ран върху капака на каменната урна, а при първия гроб той беше поставен в източния край на
гроба-урна върху изгорелите кости. При третия случай (кат. № 122) поради разрушенията на
гроба не е ясно какво е било положението на венеца, от който са запазени само 7 листенца.
При венеца от първия гроб на могила 1 (кат. № 52) се откриха следи и от златни жълъдчета,
които очевидно са стояли между дъбовите листа (кат. № 4 5 ) .
У нас са разкрити няколко погребения с подобни венци, при това в могилни гробове чрез
изгаряне на тялото — при Белозем, Пловдив и Виза [срв. 49:75 с лит.], а наскоро и при Поморие
[9:24]. Поставянето на погребални венци у траките, както е известно, се с р е щ а още в предрим-
ския период и се смята, че е традиция, наследена от класическа Гърция [49:75]. Приема се, че
като явление златните погребални венци се свързват с хероизирането па мъртвите [49:75].
Обстоятелството, че не се срещат масово дори и сред богатите могилни гробове показва, че става
дума за хероизиране само на определени представители от тракийското общество, които, освен
че са били икономически силни, са притежавали и определена политическа и духовна власт.
М о ж е би аналогично трябва да бъде обяснението и за присъствието на златните нагръдници и
другите златни пластинки. Засега случаите у нас са сравнително малко [срв. напр. 156:37, обр.
2, където нагръдникът е подобен иа единия от нагръдниците в могила 1, гроб № 1 (кат. № 51),
но е без изображения]. Сравнително повече златни нагръдници и пластинки са разкрити в Се-
верното Причерноморие и особено в некропола на Х е р с о н е с Таврически [72:109, обр. 75]. В ли-
тературата са застъпени различни становища по отношение на влагания в тях смисъл. Преоб-
бладава мнението, че са апотропеи, т.е. символи, които трябва да опазват покойника от „нечи-
сти ви сили и зли духове" [72:111]. Възможно е чрез това да се допълва и идеята за хероизацията.
40

ОБЛЕКЛО
Останки от тъкани (плат, дрехи) и обувки бяха открити в пет гроба (могила 1, гроб № 1
и могили 4, 5, 6, 7).
Най-голямо количество плат имаше в могила 4. Сгьнати, платовете (или дрехите) са били
поставени върху пласта от изгорели кости в гроба-урна след кремацията. От запазените, макар
и силно прогнили, останки личаха и много фини тъкани, между които може би и копринени
(кат. № 212). Следи от тъкани (платове или дрехи) има и в могила 1, гроб № 1.
Кьм тази група трябва да причислим и двете костени токички (кат. № 391), които очевидно
са част oт коланните апликации към облеклото.
Останки от обувки същ
цели, по силно прогнили кожени и коркови подметки. Сравнително най-добре запазена е една
кожена подметка, подкована с железни кабъри, от могпла 4 (кат. № 208). В могила 6 е запазена
задната част на кожена обувка (кат. № 315).
В по-голямо количество са останките от коркови подметки. Най-много от тях обаче бяха
oткрити в могили 4 и 5. Върху кантовете на някои от тях има добре запазени следи от златен
варак.
Е Д И Н от най-характерните случаи на могилен гроб с останки от платове, при това коприне-
ни, е могилното погребение с дървен саркофаг в района на Нефтохимическия комбинат край
Бургас [80:52, обр. 4]. Останки от обувки у нас са откривани на много места: в Тулово — корко-
ви подметки със златен варак [142:36, обр. 19], в с. Вишеград, Кърджалийски окръг - 350 же-
лезни кабъра от обувки [62:23], в Б у р г а с — кожени ботуши с кабъри [80:55, обр. 7 и др.]. По-
сочените находки са датирани в I — П в.
ВЪОРЪЖЕНИЕ
Предмети на въоръжението бяха намерени в четири гроба — гробове № 2 и 3 в могила 1 и

в гробовете на могили 3 и 6.
Пълен боен комплект с нападателно и защитно въоръжение на тежковъоръжен конен
воин, т. нар. катафрактарий, беше открит само в могила 1, гроб № 2 (кат. № 91 —101). По своя
характер тази находка е единствената засега у нас, затова представлява изключително ценен
извор на информация за бойната екипировка на тежковъоръжената конница у траките през I в.
(подробно за находката вж. у 22:18 сл. с лит.].
Защитното въоръжение (кат. № 91—96) се състои от бронзов шлем-маска, три железни
брони (плетена, пластинчата и люспеста), уникален железен панталон-броня и два продългова-
ти щита, от които са запазени само бронзовите умба.
З а откритите у нас и на други места шлемове-маски съществува значителна литература
(от най-новата срв. главно 195:19 сл., където е посочена почти цялата лит; само за шлема-маска
от Чаталка вж. 26:32 сл. и особено 195:21 и кат. №О 26 с лит., където е причислен към тип I I
и датиран през първата третина на I в.]. Относно предназначението на шлема-маска от Чаталка
вече изказахме становището, че е защитавал главата по време на бой (22:24]. Това становище се
подкрепя от наличието на пълен боен комплект към който принадлежи и шлемът-маска, и от
следите от кожена подплата върху вътрешната страна на шлема, която е служила за по-удобно
носене върху главата и омекотяване на ударите (срв. 26:34 и 39]. Към това трябва да добавим
и сведението на Свидас, според който главите и лицата на катафрактариите, към които очевидно
е принадлежал и боецът от Чаталка, били покрити с шлемове с металически маски [150 73].
Oт плетената ризница особено важен елемент е нашийникът, представляващ масивен же-
лезен пръстен, съставен от два сегмента, свързани шарнирно и с ремъчки (кат. № 96). Предназна-
чението му е да предпазва врата на боеца и да служи за опора на шлема.
Уникална находка от защитния боен комплект представлява железният панталон-броня,
който предпазва тялото под кръста, обхващайки и ходилата (кат. № 97). Подобен род броня
у нас се открива за първи път. Не е засвидетелствувана археологически на други места. Изклю-
чение прави запазената незначителна част от ходилото на б р о н я , която се съхранява в Ерми-
тажа [22.26 и там пос. лит.].
В железни брони, обхващащи и краката, са представени сарматските войни вьрху Трая-
новата колона [22:26 и заб. 50]. Изображенията обаче са твърде сумарни и не предлагат възмож-
ност за сигурни сравнения.
Люспестата б р о н я е в лошо състояние (кат. № 95). Това ни затруднява да определим дали
е от защитното снаряжение на конника, или от това на коня. При първия случай тя би могла да
бъде използувана в комбинация с плетената ризница [каквито случаи са засвидетелствувани
отново сред многобройните сарматски находки, за което вж. 150:60 сл. и табл. X X X I V , 3, 4, 5]
или с шлема. Част от подобна люспеста броня произхожда от могилен гроб при с. Брястовец

41

(бившето е. Караагач), Бургаски окръг. Издателят на находката смята, че бронята е била при-
качена към задната част на шлема и е служила „за защита на тилната част на главата" [30:16
сл., обр. 9]. Значителни части от люспеста броня са намерени и в богатата могилна гробница
при В и з а , Турция, датирани в I в. [202:175, о б р . 203, а].
От пластинчатата броня (кат. № 94) са запазени само отделни фрагменти. Би могло да се
допусне, че е част от бронята на коня [22:261. Според нас пластинчатата броня се явява като
продължение на една по-стара традиция иа тракийското въоръжение, засвидетелствувана засега
само сред пластинчатите ризници от Браничево, Янково и Кьолмен, Шуменски окръг [22:26 и
пос. там лит.].
Нападателното въоръжение от бойния комплект е представено с частите на два железни
меча, няколко железни върха на копия и 55 железни триръбести стрели със следи от колчан,
в който са били поставени (кат. № 100—104). Особен интерес представлява единият от мечовете,
който принадлежи към т. нар. сарматски тип мечове (кат. № 100). От направения опит за прибли-
зителна реконструкция се вижда, че общата му дължина е около 0,90 м. Отличава се с изклю-
читeлнo богатата си пластична украса върху дръжката и ножницата, изпълнена от злато, среб-
р о , емайл и нефрит. Най-характерните елементи от украсата са символичните знаци, т. нар.
тамги, върху кръглата златна пластинка в горния край на дръжката (кат. № 100 б). Този вид
символични знаци (тамги) се среща най-често сред сарматски паметници от I до V I I в. [118:23
сл. и заб. 16, където е посочена основната литература по въпроса]. Относно смисъл на тези
знаци в науката са изказани различни предположения — едни учени ги смятат за родови моно-
грами, други — за знаци на производителите, а трети — за зачатък на писменост. З а повечето
изследователи обаче това са магически знаци, които водят началото си от монограмите на Апо-
лон, Xелиос и Дионис [ 118:24 и там пос. лит.]. Като изключим единичния случай при с. Брезово,
Пловдивски окръг, където върху бронзови части от юзда са представени подобни знаци [срв.
12-1 15, обр. 28], у нас тамгите от Чаталка се срещат за първи път [22:27].
Важен елемент от ножницата е отлично запазената нефритова скоба (кат. № 100 в), чрез
която ножницата е била прикачвана за портупийния ремък на меча [за характера на този вид
паметници вж. 22:23 сл. и особено 91:3 сл. и 150:25 сл. с лит.].
Подобни скоби не са откривани досега у нас и можем да кажем, че този способ за носене на
меча е засвидетелствуван за първи път в земите на траките [22:23]. Извън тях той е известен в
един сравнително широк географски ареал. Скоби със същото устройство и предназначение
(в някои случаи с напълно аналогична украса) са известни от около десетина места в Източна
Европа, Средна Азия, Сибир и Далечния Изток, в т. ч. в Китай и Корея [срв. 22-23 с лит.].
Подобни скоби са изобразени и върху някои фигурални паметници: Траяновата колона и някои
керченски надгробни стели 1150:26 е лит.]. Този вид паметници се датира в I — II в., но се приема,
че подобен начин за носене па меча е възникнал сравнително по-рано [150.27].
Най-близък паралел на нашата скоба по форма, устройство и размери е нефритовата скоба
oт гp. П о к р о в с к , С С С Р [22:23 с лит.]. П о пластичната си украса обаче скобата има единствен
паралел в екземпляра от нефрит в Китай, върху който са изобразени в същия стил две аналогич-
ни животински фигури [150:27 и табл. X V , 3 с лит. ].
От втория меч (кат. № 101) са запазени незначителни части. Ножницата му е била оцветена
в червено, а дръжката е завършвала с кръгла златна апликация, на която е представена стили-
зирана лъвска фигура.
Всички върхове на копия (кат. № 102) са силно разядени от ръждата. Имат удължена листо-
видна форма (дължина - около 0,40 м) и конусовидна втулка за дръжката. Подобни върхове на
копия са датирани в края на I в. [срв. напр. 80:61, обр. 15 с лит.].
Стрелите (кат. № 103) са били поставени в колчан, чиито очертания личаха благодарение
на червената б о я , с която е била боядисана кожата му.
Напълно сходни на нашите стрели са намерени в могилни погребения сред сарматските
племена от т. нар. средносарматски период (I в пр.н.е. - - I в от н.е.) [срв. 150:37 сл. и табл.
X I X и X X I I I , 6: 1-62, обр. 3 № 5].
Към снаряжението на тежковъоръжения конник от Чаталка трябва да отнесем и намерени-
те в гpoбa две силно разрушени от ръждата железни шпори (кат. № 98).
У нас засега отделни части от боен комплект на тежковъоръжен конен воин има сред една
случайна находка от могилен гроб чрез изгаряне, намерена край Стара З а г о р а . [Находката не е
обнародвана. Съхранява се в О к р ъ ж н и я исторически музей — Стара Загора под инв. № 2Сз132.
Най-обща информация за нея вж. у 22.27.] От бойния комплект в находката са запазени части
oт плетена желязна ризница със сребърни фалери, бронзов шлем, железен меч със сребърна
ножница, железен връх на копие, железни шпори с инкрустирани сребърни нишки и желязна
юзда. Тази находка се датиpa малко по-рано — втората половина на I в. пр. н. е. или началото на
I в. oт н. е., което се дока зва от присъствието на сребърните чаши тип „боскореале" и от фалерите
[22:27].
42

Бойният комплект от Чаталка отговаря напълно на изискванията на въоръжението на един
конен воин-катафрактарий [относно характера на този вид бронирана конница в древността
срв. 22 18 сл., където е посочена и основната лиг.]. Няма съмнение, че бойният комплект е
бил притежание на заровения в могилата тракийски конен воин, член на фамилиятa — с о б с т в е
ничка на вилното имение.
Наличието на шлемът-маска и богатата украса върху останалите предмети па въоръжение-
то са указание за въоръжение и снаряжение на представител от командния състав. Очевидно
става дума за тракийски конен войн, който е бил на офицерска служба в римската армия.
Сарматските елементи вьв въоръжението са показателни за трако-сарматските отношения
през втората половина на I в. и особено за ролята на сарматите за развитието на тракийското
въоръжение през същия период. Тук не включваме възможносттa някои от предметите със сар-
матски хapaктep да имат и трофеен характер.
Бойният комплект от Ча талка, макар и единствен засега у нас, едва ли е изолиран случай.
Според нас той е продължение на една традиция, която води началото си поне oт споменатите
находки при Браничево, Кьолмен и Янково, които са от I V в. пр. н . е. Към това време се отнася
и сведението на Ксенофонт за „конници, облечени в ризници" при тракийския владетел Севт II
[сведениието е коментирано у 22:20]. Споменатата старозагорска находка от I в. пр. н. е., а по-
късно и тези от Виза и Брястовец се явяват като степени и опорни точки в развитието на това
въорьжение [22:27].
Оръжието в гроб № 3 на могила 1 се състои от един железен меч (кат. № 116), три железни
върха на копия (кат.№ 117) и едно бронзово умбо от щит (кат. № 115). Мечът има паралели сред
подобни находки от могилиия некропол при е. Меричлери, Хасковски окръг [2:84, о б р . 8| и
Виза |202:175, обр. 203, в]. Върховете на копня от този тип са широко застъпени през 1 —II в.
и се срещат на много места у нас [срв. 2:87, кат. № 2 и там пос.л и т . ] .От същия тип са и копията
в могили 3 и 6.
Най-близък паралел на умбото намираме в могилния гроб в кв. Каменица, Пловдив, [63:
37- 38, обр. 27—2 и 33 —1; в публикацията си Б о р и с Д я к о в и ч погрешно го определя като ка-
дило за погребални обичаи, в което са „горени благовонни масла и продукти", вж. стp. 38].
Подобни умба са известни и от други места (срв. например 142:38, о б р . 23 и там. цит. лит.].
Мечът в могила 6 е силно разрушен и е невъзможно да се възстанови неговата форма.
СТАТУЕТКИ
Поставянето на статуетки в гробовете е сравнително рядко явление [случаите са посочени

у 49:74], макар че се срещат още през елинистическата епоха [срв. 60:275—285].
В некропола на Чаталка бяха открити статуетки само в могила 7. Това са една мраморна
статуарна група на Афродита (кат. № 399) и две теракоти на богини, едната от които представя
вероятно Афродита (кат. № 400), а другата е с неясна иконография (кат. № 401). Теракоти с
подобна иконография са открити в светилище на Аполон във Ф Р Г [228:149 сл. ].
Ограниченият брой на случаите па поставяне на статуетки в гробовете не дава възможност
да се разкрие вложеният в тях смисъл ( В ж . 49.74]. Н е е изключено това да са божества-покрови-
тели на покойния.
AMУЛЕТИ
Такива бяха открити само в гроба на могила 7. Това са 34 глинени предмета с формата на
питки, трилъчи звезди, топчета, цилиндри, пирамидки и др. (кат. № 392—394). Между тях са и
един глинен амулет, наподобяващ идол, оформен като разпъната животинска кожа с врязани
символични знаци (кат. № 392) и една пръстеновидна фигура, също със знаци по нея (кат. №
393). Всички с изключение на „идола" имат дупки, очевидно за окачване на наниз.
Амулетите бяха поставени в няколко от описаните тоалетни сандъчета.
Към групата на амулетите трябва да причислим и намерените също в някои oт тоалетните
сандъчета три костени ашика (кат. № 424), една черупка от морски охлюв (кат. № 423), една
мидена черупка (кат. № 415) [за подобна мидена черупка в Емонския некропол, С Ф Р Ю , срв. 212:
гроб № 383, табл. C I I I , 8].
Б р о я т на гробните находки с подобни „магически предмети", най-вече амулети, у нас и в
някои съседни страни нарасна значително.
Особено характерни в това отношение са могилните гробни находки от района на Нефтохими-
ческия комбинат край Б у р г а с , от Поморие, с. Мъдрец и др. [срв. 80:65 сл., о б р . 28; 9:29 сл., о б р .
15—17; 24:28 сл.., о б р . 45—47. Там е посочена основната литература.].
43

Като се има предвид, че амулети са откривани и в редица гробове от предримския период
[срв. например 143:48 с лит.], можем основателно да твърдим, че се касае за една отдавнашна и
здpаво вкоренена в погребалните обичаи на траките традиция, която не е загубила своя смисъл
и значението си през първите години на римското владичество. Без да се спираме на изказаните
в литературата различни мнения върху смисъла на тези загадъчни предмети, можем утвърдител-
но да приемем техния апотропеически характер.
Прави впечатление, че в повечето случаи тези предмети присъствуват в женски гробове.
Това не е случайно и вероятно е свързано с особеното място и с ролята на жената-тракийка в
религиозно-обредния живот на тракийското общество [80:67].
МОНЕТИ
Монети бяха открити само в три гроба — на могилите 4, 6, 7. Общият им брой e 11 — две в
могила 4, една в могила 6 и осем в могила 7.
Едната монета в могила 4 е сребърна (кат. № 2 1 7 ) , а другата — бронзова (кат. № 2 1 6 ) .
И двете са горели, затова са деформирани и нечетливи. П о тип могат да бъдат отнесени към
последните представители на Антонините*. Монетата от могила 6 е сребърна, от Веспасиан
Флавий (69—79 г.) (кат. № 318). Всичките монети от могила 7 са сребърни и се разпределят така:
шест са от римската република (кат. № 404—409), една от Октавиан Август (63 г. пр. н. е . —
14 г. от н. е.) (кат. № 402) и една от Галба (68—69 г.) (кат. № 403). Монетите от Римската репуб-
лика са нечетливи и в лошо състояние. Само една от тях може да се отнесе към Юлий Цезар
(100 - 4 4 г.) (кат. № 404).
VARIA (РАЗНИ)
Тук отнасяме всички останали предмети от погребалните дарове.

С р е б ъ р н и ч а ш и — 2. Едната е от могила 7 (кат. № 410), а другата — от могила 1,
гроб 1 (кат. № 66). И двете са горели на кладата. Н е са ни известни точни паралели.
Д ъ р в е н о с ъ д ч е — с цилиндрична форма, от могила 1, гроб № 1 (кат. № 67). То е
прогнило и фрагментирано, поради което трудно може да се възстанови формата му.
Железни ч а с т и от х у р к а (?) — с четири костени вретенца с прешлени, от
могила 7 (кат. № 414, 413) и още три подобни костени вретенца, също с прешлени, от могила 5
(кат. № 273—275). Вретенцата и прешлените са работени на струг и са полирани. Били са пред-
назначени за фино предене. Подобно вретено с прешлен, но сребърно, произхожда от второто
погребение при с. Тулово и е датирано в к р а я на I в. [142:31, о б р . 5].
О с т а н к и о т ж е л е з н и н о ж о в е. От тях два са открити в могила 7 (кат. № 417,
418) и по един в могили 6 (кат. № 312) и 4 (кат. № 213). Сравнително най-добре запазен е ножът
от могила 4 с красиво изработена и сложно профилирана в к р а я сребърна дръжка. Острието
му е сравнително късо и наподобява косер. П р и единия н о ж от могила 7 (кат. № 4 1 7 ) върху
дръжката личат следи от костена обковка. Всички ножове бяха поставени в тоалетните сандъ-
чета. Много са случаите на могилни гробове, в които са поставени ножове като погре-
бални дарове.
О с т а н к и о т м е б е л и . В могила 6 бяха намерени четири дървени крачета от сгъ-
ваем стол или маса. Работени са на струг и са оформени като човешки крака (кат. № 313). В мо-
гила 1, гроб № 1 са запазени отпечатъци върху пръстта от дървен стол или ложе (кат. № 7 3 ) .
В същия гроб бяха намерени части от железните крачета на погребалното ложе (кат. № 7 2 ) .
Х р а н и . Останки от храни бяха открити в няколко гроба: кости от домашни животни —
в могила 7 (кат. № 425, 426), обгорели орехи — в могила 1, гроб № 1 и в могила 5 (кат. № 76,
281), обгорели бадеми — в могила 1, гроб № 1 (кат. № 76). Освен това, в същия гроб на могила 1
и в могили 4 и 5 бяха намерени обгорели лозови пръчки.
Обичаят да се поставят храни в могилни гробове е бил широко разпространен. Особено
често се срещат орехите [срв. напр.47:39 с лит.; от по-новата лит. вж. 21:37 и 123:42]. Прави впе-
чатление, че орехите се срещат само в гробове чрез изгаряне на тялото. Вероятно чрез тяхното
поставяне е влаган определен символичен смисъл, който може би е бил по-широк от идеята за
осигуряване на храна за покойника в неговия задгробен живот. Н е ни е известно досега да са
откривани бадеми другаде.
Освен това в гробовете бяха открити и някои други предмети — останки от плетена кошни-
ца (кат. № 280), прогнила кожена торбичка (кат. № 210), желязна верига (кат. № 314), десетки
железни гвоздеи, парченца смолисто вещество (кат. N° 75, 419) [за него срв. 62:19] и др.
*
тър Н и к о л о в , за к о е т о му и з к а з в а м с в о я т а сьрдечна благодарност.
44

ДАТИРОВКА И ЗАКЛЮЧЕНИЕ
От направения преглед на гробните съоръжения, погребалния ритуал и особено на наход-

ките, в т.ч. и на монетите, намерени в гробовете, се вижда, че могилният некропол, принадле-
ж а щ на вилното имение в района на Чаталка, може да се отнесе към средата на I и първите десе-
тилетия на I I I в.
П о гробове датирането е приблизително следното:
1. Гробовете в могилата „Рошава Д р а г а н а " (могила 1). Вместват се в рамките от средата на
I до началото на I I в. Относителната последователност на трите гроба ги подрежда последова-
телно и във времето, т.е. гроб № 1 (най-ранният) може да се датира около средата на I в., гроб
№ 2 — през втората половина на същия век, гроб № 3 — около началото на I I в.
2. Разрушеният гроб в могила 3. Неговото датиране се определя най-вече въз основа на
останките от златния венец — през втората половина или в к р а я на I в.
3. Гробовете в могилите 4 и 5. Намерените в тях материали се отнасят предимно към вто-
рата половина на I I или началото на I I I в.
4. Гробовете в могили 6 и 7 се датират през втората половина или к р а я на I в. най-вече
въз основа на намерените в тях монети на императорите Веспасиан (69—79 г.) и Галба (68—
69 г.).
Четири от гробовете (гробове 2 и 3 в могила 1, гробът в могила 3 и гробът в могила 6)
са мъжки. Основание за това твърдение са предметите на въоръжението, които бяха намерени
в тях. Останалите четири гроба (гроб № 1 в могила 1 и гробовете в могили 4, 5 и 7) са женски.
В тях преобладаваха предметите на тоалета и накитите.
Както видяхме, и осемте гроба са изключително богати на гробни дарове. Изключение
прави само гробът в могила 3, който е бил разрушен и ограбен. Като прибавим към това и огром-
ните могилни насипи, натрупани върху тях, става я с н о , че се касае за осем могилни гроба,
които принадлежат на представители на местната тракийска аристокрация. Няма съмнение, че
те са били членове на фамилията, притежавала разкритата на това място тракийска вила [срв.
117:51 и 208:48 сл.].
Прави впечатление обстоятелството, че няма съществени различия между мъжките и
женските гробове по отношение на характера на ритуала и богатството на гробния инвентар.
И едните, и другите са извършвани чрез изгаряне на тялото; и в едните, и в другите има много
скъпи дарове; и над едните, и над другите са издигани големи могили. Всичко това според нас е
и з р а з на равностойното с мъжете не само имуществено, но и обществено положение на погреба-
ните в тези могили жени тракийки. Изказали сме вече мнението, че това обществено положение
на погребаните жени е могло да се осъществява главно по линия на религиозно-жреческата и
култово-обредната йерархия и длъжности [срв. 119:25].
45

ВТОРА ГЛАВА
РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНИЯТА
НА МОГИЛНИЯ НЕКРОПОЛ, ПРИНАДЛЕЖАЩ
НА БЕДНОТО НАСЕЛЕНИЕ ОТ РАЙОНА
НА ВИЛАТА (МОГИЛИ 9—20)
Могилите от този некропол (моГили 9 -20) (обр. 1 СЕ отличават СЪС сравнително малкитe
си р а з м е р и — височината им е от 0,30 до 1,50 м, а диаметърът - от 4 до 18 м.
Всички са копани от иманяри и няма почти нито един гроб, който да не е р а з р у ш е н . Това
в голяма степен затруднява по-пълното документиране и изясняване на характера на погребе-
нията и разкритите в тях съоръжения и находки.
Всички могили бяха цялостно разкопани и проучени. Изключение прави само могила 15,
върху която е издигнат съвременен паметен знак.
Освен могилните гробове, тук включваме и два самостоятелни плоски гроба в местността
„Делииваново усое" (вж. гробове № 68 и 69).
I . О П И С А Н И Е НА М О Г И Л И Т Е И Н А М Е Р Е Н И Т Е В Т Я Х ГРОБОВЕ
МОГИЛА № 9
Размери: височина — 0,60 м, диаметър — о к о л о 9 м (обр. 36, а).

1. Г р о б № 1. В центъра на могилатa. Дьлбочина - 0,40 м. И з г а р я н е . Р а з р у ш е н . Г р о б н о
съоръжение — яма. Инвентар: фрагменти от глинени сьдове.
2. Г р о б № 2. Н а 3 м северозападно от центъра. Дълбочина — 0,60 м. Трупополагане.
Р а з р у ш е н . Запазени са части от черепа. Г р о б н о съоръжение: о к о л о черепа — няколко камъка.
Инвентар липсва.
МОГИЛА № 10
Размери: височина — 0,30 м, диаметър — 10 м (обр. 36,б).

3. Г р о б № 1. Н а 3 м югозападно от центъра. Дълбочина — 0 , 8 0 м. И з г а р я н е . Р а з р у ш е н .
Г р о б н о съоръжение — яма. Инвентар: фрагменти от глинени и стъклени съдове.
4. Г р о б № 2. Н а 4,5 м източно от центъра. Дълбочина — 0,50 м. И з г а р я н е . Р а з р у ш е н .
Г р о б н о съоръжение — яма. Инвентар липсва.
5. Г р о б № 3. Н а 0,80 м югозападно от центъра. Дълбочина — 0,60 м. Т р у п о п о л а г а н е .
Р а з р у ш е н . Ориентацията не е я с н а . Г р о б н о съоръжение — следи от наредени наоколо камъка.
Инвентар: фрагменти от глинена паница.
6. Г р о б № 4. Н а 0,50 м западно от центъра. Дълбочина — 0 , 9 0 м. Трупополагане. Глава-
та е на запад, ръцете (успоредно?) на тялото. Р а з р у ш е н . Г р о б н о съоръжение — при краката има
два камъка встрани. Дължина на скелета — 1,50 м. Инвентар: част от железна фибула и брон-
зова монета (нечетлива).
7. Г р о б № 5. Н а 0,50 м северозападно от центъра. Дълбочина — 0,50 м. Трупополагане.
Главата е на запад, ръцете са успоредни на тялото. Дължина на скелета — 1,65 м. Гробното
съоръжение р а з р у ш е н о . Инвентар липсва.
46

2
- П 3
•
06p. 36 а —к Ртпо.ючение на гробовете в могили Л:' 9—14, 16, 17, 19 и 20
M l |0() 1 - tiocpi бение чрез изгаряне; J - погребение чрез трупополагане; J - разрушено погребе-
ние чрез шрупопо шгане
8. Г р о б № 6. На 1,50м южно от центъра. Дълбочина — 0,90 м. Трупополагане. Главата
е на запад. Дясната ръка е успоредна на тялото, а лявата е върху таза. Дьлжина на скелета —
1,54 м. Гробното съоръжение е разрушено. Инвентар липсва.
9. Г р о б 7. Н а 1 м кмюгоизточноот центъра. Дълбочина - - 0,70 м. Трупополагане. Главата
е на запад. Положението на ръцете не е ясно. Дължина на скелета — 0,70 м (дете?). Гробното
съоръжение е р а з р у ш е н о . Инвентар липсва.
МОГИЛА № 11
Размери: височина — 0,80 м, дпаметьр — 6 м (обр. 36, в).

10. Г р о б № 1. Н а 4 м източно от центъра. Дьлбочина - 0,60 м. Изгарянe. Р а з р у ш е н .
Инвентар: (фрагменти от глинени съдове.
1 1. Г р о б № 2. На 4 м североизточно от центъра. Дълбочина - 0,60 м. Трупополагане.
Разрушен. Запазени са само части от (детски?) череп. Инвентар липсва.
12. Г р о б № 3. На 1 м източно от центъра. Дьлбочина - 0,30 м. Изгаряне. Р а з р у ш е н .
Инвентар: кат. № 429 и фрагменти от глинени съдове (обр. 37).
13. Г р о б № 4. Ha 1 м югоизточно от центъра. Дълбочина — 0,30 м. Изгаряне. Р а з р у ш е н .
Инвентар: кат. 430.
14. Г р о б № 5. На 1,5 м южно от центъра. Дълбочина—0,30 м. Изгаряне. Гробно съоръже-
ние: правоъгълна яма със заоблени краища и уширения по дългите стени. Дьлжина — 2,20 м,
широчина - 0,60 м, при уширенията — 0,85 м. Инвентар: кат. № 431—441 (обр. 38, а , б).
15. Г р о б № 6 . На 1 м северно от центъра. Дълбочина — 0,60 м. Изгаряне. Р а з р е ш е н .
Инвентар: кат. 442.
16. Г р о б № 7 . Н а 1 м северозападно от центъра. Дълбочина—0,40 м. Изгаряне. Р а з р у ш е н .
Инвентар: кат. № 443 и фрагменти от глинени съдове.
17. Г р о б № 8. На 1,20 м източно от центъра. Дълбочина — 1 м. Изгаряне. Р а з р у ш е н .
Инвентар: кат. № 444.
18. Г р о б № 9. Н а 1,40 м северно от центъра. Дълбочина — 0,45 м. Изгаряне. Р а з р у ш е н .
Инвентар: кат. № 445 и фрагменти от глинени сьдове.
19. Г р о б № 10. Н а 1,60 м западно от центъра. Дълбочина — 0,70 м. Трупополагане. Гла-
вата е на запад, ръцете са успоредни (?) на тялото. Дължина на с к е л е т — 0,85 м (детски).
Гробно съоръжение - правоъгълна яма със следи oт каменно ограждане при главата и краката.
Инвентар: стъклени мъниста от огърлица (кат. № 446).
20. Г р о б № 11. На 3 м югозападно от центъра. Дълбочина— 0,30 м. Трупополагане. Раз-
рушен. Главата е на запад. Не е ясно положенито на ръцете. Дьлжина за запазената част на
скелета - 0,50 м. Инвентар липсва.
МОГИЛА № 12
Размери: височина—0,30 м, диаметьр -

1 м. В основата и няма каменен кръг (крепи-
да)със същия диаметър (обр. 36, г).
21. Г р о б № 1 На 0,50 м източно от цен-
търа. Дълбочина — 0.80 м. Трупополагане.
Разрушен. Главата е на запад. Дължина на
скелета — 0,95 м (дeтe). Инвентар липсва.
22. Г р о б № 2. На 0,50 м източно от цен-
търа. Дълбочина — 0 , 2 5 м. Над гроб № 1. Из-
гаряне. Разрушен. Инвентap: Фрагменти от
глинени съдове.
23. Г р о б № 3 . На 0,50 м южно от центъ-
р а . Дьлбочина — 0,75 м. Изгаряне. Гробно
съоръжение — елипсовидна яма, ориентира-
на с дългата си ос на изток—запад, вкопана
в скалния терен. Дължина — около 2 м, ши-
рочина - около 1 м. Инвентар: кат. № 447—
451, фрагменти от два глинени балсамария,
костена игла за коса, желязно ножче и фраг-
менти oт стъклен съд МОГИЛА
(обр. 39).
№ 13
Размери: височина —0,90 м, диаметър—

10 м (обр. 36, д).
48

Обр. 38
a — гроб № 5 в могпла № 11. Изгаряне, б — гроб № 5 в могпла № 11. Детайл
Обр. 39. Гроб № 3 в могила № 12. Изгаряне Обр. 40. Гроб № 1 в могила № 13. Трупополагане
24. Г р о б № 1. На 1 м и з т о ч н о от ц е н т ъ р а . Д ъ л б о ч и н а — 0 , 5 0 м. Т р у п о п о л а г а н е . Главата е
на з а п а д , ръцете са успоредни на т я л о т о . Гробно с ъ о р ъ ж е н и е : п р а в о ъ г ъ л н а яма в с к а л н и я терен.
Д ъ л ж и н а на скелета — 1,70 м. И н в е н т а р липсва (обр. 40).
25. Г р о б № 2. На 2,50 м югоизточно от ц е н т ъ р а . Д ъ л б о ч и н а — 0,25 м. Т р у п о п о л а г а н е .
Р а з р у ш е н . П о л о ж е н и е т о па скелета не е я с н о . И н в е н т а р : фрагменти от глинени съдове.

49

26. Г р о б № 3. На 1,50 м ю ж н о от центъра. Дълбочина — 0 , 9 0 м. Трупополагапе. Главата
е на запад. Дясната ръка е върху гърдите, а лявата — върху таза. Дължина на скелета — 1,60 м.
Гробно съоръжение — правоыълна яма. Инвентар липсва.
27. Г р о б № 4. На 3,50 м западно от центъра. Дълбочина — 1 м. Трупополагане. Главата е
на запад, ръцете са успоредни на тялото. Дължина на скелета — 1,65 м. Г р о б н о съоръжение —
правоъгълна яма. Инвентар липсва.
28. Г р о б № 5. На 0,50 м западно от центъра. Дълбочина—0,90 м. Трупополагане. Главата
е на северозапад. Лявата ръка е успоредна на тялото, а дясната е върху таза. Дължина на ске-
лета - 1,50 м. Гробно съоръжение — правоъгълна яма. Инвентар: стьклени мъниста от огър-
лица .
29. Г р о б № 6. Н а 0,50 м южно от центъра. Дълбочина—0,60 м. Трупополагапе. Главата
е на северозапад. Ръцете са успоредни на тялото. Гробно съоръжение — правоъгълна яма.
Инвентap липсва.
30. Г р о б № 7. Н а 2 м юго западно от центъра. Дълбочина — 0,50 м. Трупополагане. Раз-
рушен. Главата е на югозапад. Положението на ръцете не личи. Гробно съоръжение — право-
ъгълна яма. Инвентар липсва.
31. Г р о б № 8. Н а 3 м югозападно от центъра. Дълбочина — 0,45 м. Трупополагане. Гла-
вата е на северозапад, ръцете са успоредни на тялото. Дължина на скелета — 1,60 м. Гробно
съоръжение — правоъгълна яма, вкопана в скалния терен, със следи от каменно oграждане.
Инвентар липсва.
32. Г р о б № 9. На 0,80 м северно от центъра. Дълбочина — 0,80 м. Изгаряне. Разрушен.
Инвентар: кат. № 456.
33. Г р о б № 10. На 1,20 м североизточно от центъра. Дълбочина — 0,70 м. Изгаряне.
Р а з р у ш е н . Инвентар: кат. № 457—459.
34. Г р о б № 11. Н а 1,50 м югоизточно от центъра. Дълбочина — 0,80 м. Трупополагане.
Разрушен. Положението па ръцете не е ясно. Инвентар- кат. ЛЬ 460—461.
35. Г р о б № 12. Н а 0,40м югозападно от центъра. Дълбочина — 0,70 м. Изгаряне. Г р о б н о
съоръжение — правоъгълна яма със заоблени страни, ориентирана на изток—запад. Дължи-
на — около 2,10 м, широчина — около 1 м. Инвентар: кат. № 462—472.
36. Г р о б № 13. Н а 1,80 м югоизточно от центъра. Дълбочина — 0,50 м. Изгаряне. Разру-
шен. Инвентар: кат. № 473.
М О Г И Л А № 14
Размери: височина — 1,00 м, диаметър — 10,50 м. В основата й има каменен кръг (крепи-
да) със същия диаметър (обр. 36, е).
37. Г р о б № 1. Н а 2 м западно от центъра. Дълбочина—0,40 м. Трупополагане. Главата е
50

на з а п а д . Л я в а т а р ъ к а е пред к о р е м н а т а о б л а с т
а д я с н а т а — у с п о р е д н а на т я л о т о . Д ъ л ж и н а на
скелета — 1,10 м. Гробно с ъ о р ъ ж е н и е — п р а -
воъгълна яма. Инвентар липсва.
38. Г р о б № 38. На 2 м з а п а д н о от ц е н т ъ р а ,
до гроб № 1. Д ъ л б о ч и н а — 0 , 4 5 м. Т р у п о п о л а -
гане. Г л а в а т а е на з а п а д . Д я с н а т а р ъ к а е пред
коремнатa о б л а с т , а л я в а т а — успоредна на т я -
лото. Гробно с ъ о р ъ ж е н и е — п р а в о ъ г ъ л н а я м а .
Инвентap липсва.
39. Г р о б № 3. На 2 м ю г о з а п а д н о от цен-
т ъ р а . Д ъ л б о ч и н а — 0 , 5 0 м. Трупополагане.
Г л а в а т a е на з а п а д , р ъ ц е т е са скръстени пред
т а з о в а т a о б л а с т . Д ъ л ж и н а на скелета — 1,75 м.
Гробно с ъ о р ъ ж е н и е — п р а в о ъ г ъ л н а я м а . Ин-
вентар л и п с в а (обр. 41).
40. Г р о б № 4. Н а 2,70 м ю г о з а п а д н о от
ц е н т ъ р а . Д ъ л б о ч и н а — 0,40 м. Т р у п о п о л а г а н е . Обр. 44. Гроб ЛЬ 10 в могила ЛЬ 14. Трупопо шгаис
Г л а в а т а е на з а п а д , р ъ ц е т е са скръстени пред
к о р е м н а т a о б л а с т . Д ъ л ж и н а на скелета — 1,70
м. Гробно с ъ о р ъ ж е н и е — п р а в о ъ г ъ л н а яма,
вкопана в скалния терен. Инвентар липсва
(обр. 42).
41. Г р о б № 5. Н а 1,50 м с е в е р о з а п а д н о от
ц е н т ъ р а . Д ъ л б о ч и н а — 0 , 4 5 м. Т р у п о п о л а г а н е .
Г л а в а т а е на с е в е р о з а п а д . Р ъ ц е т е са скръстени
пред коремната о б л а с т . Д ъ л ж и н а на скелета —
0.95 (дете?). Г р о б н о с ъ о р ъ ж е н и е — п р а в о -
ъ г ъ л н а я м а . И н в е н т а р л и п с в а (обр. 43).
42. Г р о б № 6. На 1,80 северно от ц е н т ъ р а .
Д ъ л б о ч и н а — 0 , 5 0 м. Т р у п о п о л а г а н е . Г л а в а т а
е на с е в е р о и з т о к , р ъ ц е т е са успоредни на т я л о т о .
Д ъ л ж и н а на скелета — 1,60 м. Гробно с ъ о р ъ ж е -
ние — п р а в о ъ г ъ л н а яма. Инвентар: кат. №
474—175.
4 3 . Г р о б № 7. В ц е н т ъ р а на м о г и л а т а . Д ъ л -
бочина — 0 , 8 0 м. И з г а р я н е . Р а з р у ш е н . Гробно
с ъ о р ъ ж е н и е — п р а в о ъ г ъ л н а яма с д ъ л г а т а си ос
на и з т о к - з а п а д . Д ъ л ж и н а — 3 , 3 0 м, ш и р о ч и н а —
0 , 9 5 м. И н в е н т а р : к а т . № 4 7 6 — 4 7 9 .
44. Г р о б № 8 Н а 1,50 м и з т о ч н о от центъ-
р а . Д ъ л б о ч и н а — 0,30 М. И з г а р я н е . Р а з р у ш е н .
Гробно с ъ о р ъ ж е н и е — п р а в о ъ т ъ л и а я м а , о р и е н -
т и р а н а с д ъ л г а т а си ос на и з т о к - з а п а д . Д ь л ж и -
на - 2 м, ш и р о ч и н а — 0 , 8 5 м. И н в е н т а р : к а т .
№ 480 - 487.
45. Г р о б № 9. На 4 м ю ж н о от ц е н т ъ р а .
Д ъ л б о ч и н а — 0 , 1 5 м. Т р у п о п о л а г а и е . Г л а в а т а е
на з а п а д . Р а з р у ш е н . З а п а з е н е само ч е р е п ъ т .
Г р о б н о с ъ о р ь ж е н и е — п р а в о ъ г ъ л н а яма с ка- Обр. 45. Гроб ЛЬ 15 а могп.ш ЛЬ IL Трупополагане
менно о г р а ж д а н е от юг и и з т о к . Инвентар :
кат. № 488—490.
46. Г р о б № 10. На 4 , 5 0 м ю г о и з т о ч н о от ц е н т ъ р а . Д ъ л б о ч и н а — 0 , 5 0 м. Т р у п о п о л а г а н е .
Г л а в а т a е на з а п а д . П о л о ж е н и е т о на р ъ ц е т е не л и ч и . Р а з р у ш е н . З а п а з е н а е част от костите на
к р а к а т а . Гробно с ъ о р ъ ж е н и е : п р а в о ъ г ь л п а яма с каменно о г р а ж д а н е . И н в е н т а р : к а т . № 491 — 492
(обр. 44).
4 7. Г р о б № 11. На 4 м з а п а д н о от ц е н т ъ р а . Д ъ л б о ч и н а — 0 , 6 0 м. Т р у п о п о л а г а н е . Г л а в а т а
е па з а п а д , р ъ ц е т е са с к р ъ с т е н и (?). Р а з р е ш е н . Д ъ л ж и н а на скелета — о к о л о 1,70 м. Г р о б н о
с ъ о р ь ж е н и е — п р а в о ъ г ъ л н а яма със следи от к а м е н н о о г р а ж д а н е . И н в е н т а р : к а т . № 4 9 3 — 4 9 8 .
48. Г р о б № 12. Н а 4 м ю г о з а п а д н о от ц е н т ъ р а . Д ъ л б о ч и н а — 0,50 м. Т р у п о п о л а г а н е .
Г л а в а т а е на з а п а д , р ъ ц е т е са успоредни па т я л о т о . Д ъ л ж и н а на с к е л е т а — 0 , 9 0 м (дете). Н а
дясната р ъ к а има б р о н з о в а г р и в н а . Г р о б н о с ъ о р ъ ж е н и е — п р а в о ъ г ъ л н а яма със следи от камен-
но о г р а ж д а н е . И н в е н т а р : к а т . № 499.
51

49. Г р о б № 13. Н а 3,5 м западно от центъра. Дълбочина — 1,60 м. И з г а р я н е . Гробно-
съоръжение — правоъгълна яма със заоблени к р а и щ а . Ориентирана е с дългата си ос на изток —
запад. Дължина — 2,35 м, широчина — 1,20 м, дълбочина — 0,30 м. Инвентар: кат. № 500 -514.
50. Г р о б № 14. Н а 4,20 м западно от центъра. Дълбочина — 0,95 м. И з г а р я н е . Г р о б н о
съоръжение — правоъгълна яма, ориентирана с дългата си ос на изток—запад. Д ъ л ж и н а -
1,67 м, широчина — 0,80 м. Р а з р у ш е н . Инвентар: кат. № 515 -517.
51. Г р о б № 15. Н а 3,50 м северозападно от центъра. Д ъ л б о ч и н а — 0 , 9 0 м . Трупополагане.
Главата е на запад, ръцете са успоредни на тялото. Дължина на скелета — 1,50 м. Г р о б н о съоръ-
жение — правоъгълна яма със следи от каменно о г р а ж д а н е . Инвентар липсва (обр. 45).
52. Г р о б № 16. Н а 3 м ю ж н о от центъра. Дълбочина — 0,70 м. Трупополагане Главата е
на запад. Положението на ръцете не личи. Запазени са само черепът и част от гръдния кош.
Г р о б н о съоръжение — правоъгълна яма със следи от каменно о г р а ж д а н е . Инвентар липсва.
МОГИЛА № 16
Размери: височина — 0,90 м, диаметър — 10 м (обр. 36, ж ) .

53. Г р о б № 1. На 1,50 м северозападно от центъра. Дълбочина — 1 м. Трупополагане.
Р а з р у ш е н . Главата е на запад, ръцете са успоредни на тялото. Г р о б н о съоръжение - правоъгъл-
на яма. Инвентар: кат. № 529.
54. Г р о б № 2. В пентъра на могилата. Дълбочина - 0,80 м. И з г а р я н е . Р а з р у ш е н . Инвен-
тар: кат. № 530.
55. Г р о б № 3. В центъра на могилата. Дълбочина — 0,85 м. Трупополагане. Главата е
на изток, ръцете са успоредни на тялото. Г р о б н о съоръжение — правоъгълна яма, вкопана в
скалния терен. Инвентар липсва (обр. 46).
М О Г И Л А № 17
Размери: височина — 0,80 м, диаметър — 7,50 м (обр. 36, з).

56. Г р о б № 1. Н а 2 м североизточно от центъра. Дълбочина — 0,30 м. И з г а р я н е . Разру-
шен. Инвентар: фрагменти от глинени съдове.
Обр. 46. Гроб № 3 в могила № 16. Трупополагане Обр. 47. Г роб № 2вмогила№17.Трупополагане
52

Обр. 48. Гроб № 1 в могила № 18. Тру- Обр. 49. Гроб № 4 в могила № 19.
пополагане Трупополагане
57. Г р о б № 2. В центъра на м о г и л а т а . Д ъ л б о ч и н а — 0,60 м. Т р у п о п о л а г а н е . Г л а в а т а е на

и з т о к . С к е л е т ъ т е на дете, поставено в л е к о свито п о л о ж е н и е на л я в а т а с т р а н а . П о д и н а д скелета
има по една керемида (имбрекс) с р а з м е р и : д ъ л ж и н а — 0,70 м, ш и р о ч и н а — 0,39 м, дебелина —
0 , 0 3 5 м. И н в е н т а р : к а т . № 532—534 (обр. 47).
М О Г И Л А № 18
Р а з м е р и : в и с о ч и н а — 0,70 м, д и а м е т ъ р — 7 м.
58. Г р о б № 1. В ц е н т ъ р а на м о г и л а т а . Д ъ л б о ч и н а — 0,65 м. Т р у п о п о л а г а н е . Г л а в а т а е
на и з т о к . Р а з р у ш е н . И н в е н т а р л и п с в а (обр. 48).
МОГИЛА № 19
Р а з м е р и : височина — 1,10 м, д и а м е т ъ р — 9 м (обр. 36, и).

59. Г р о б № l . H a 1,20 м з а п а д н о от ц е н т ъ р а . Д ъ л б о ч и н а — 1 м. И з г а р я н е . Гробно с ъ о р ъ ж е -
ние — п р а в о ъ г ъ л н а я м а , о р и е н т и р а н а с д ъ л г а т а си ос на и з т о к — з а п а д . Д ъ л ж и н а — 1,30 м,
ш и р о ч и н а — 0,60 м. И н в е н т а р : к а т . № 5 3 9 — 5 4 0 и бронзова монета (неразчетена).
60. Г р о б № 2. В центъра на м о г и л а т а . Д ъ л б о ч и н а — 1,30 м. И з г а р я н е . Р а з р у ш е н от гроб
№ 3. И н в е н т а р л и п с в а .
61. Г р о б № 3. В центъра па м о г и л а т а , в ъ р х у гроб № 2. Д ъ л б о ч и н а - 1,30 м. Т р у п о п о л а -
г а н е . Г л а в а т а е на север. Л я в а т а р ъ к а е успоредна на т я л о т о , а д я с н а т а е поставена в ъ р х у т а з а .
Г р о б н о с ъ о р ъ ж е н и е — п р а в о ъ г ъ л н а я м а , о р и е н т и р а н а с д ъ л г а т а си ос на с е в е р — ю г . Д ъ л ж и н а
на скелета — 1,40 м. И н в е н т а р : к а т . № 541.
62. Г р о б № 4. Н а 0,50 м с е в е р о з а п а д н о от ц е н т ъ р а . Д ъ л б о ч и н а — 1 м. Т р у п о п о л а г а н е .
Г л а в а т а е на з а п а д , ръцете са успоредни на тялото. Д ъ л ж и н а на скелета - 1,80 м. Гробно
с ъ о р ъ ж е н и е — п р а в о ъ г ъ л н а я м а . И н в е н т а р : кат. № 542 (обр. 49).
63. Г р о б № 5. В центъра на м о г и л а т а . Д ъ л б о ч и н а — 0,75 м. И з г а р я н е . Р а з р у ш е н . Инвен-
тар липсва.
53

МОГИЛА № 20
Размери: в и с о ч и н а — 0,60 м, диаметър — 18 м (обр. 36, к).

64. Г р о б № 1 . Н а 5 м северозападно от центъра. Дьлбочина — 0,30 м. Т р у п о п о л а г а н е .
Главата е на изток. Д я с н а т а ръка е у споредна на тялото, а лявата е леко свита в лакътя. Л и п с в а т
черепът и част от к р а к а т а . Г р о б н о с ъ о р ъ ж е н и е — правоъгълна яма, под главата има дребни ло-
мени камъни. Инвентар липсва.
65. Г р о б № 2. Н а 9 м югозападно от центъра. Дълбочина — 0,45 м. Т р у п о п о л а г а н е ( ? ) .
Скелетът липсва. Р а з р у ш е н . Инвентар: кат. № 548 и една керемида (имбрекс) ( о б р . 50).
66. Г р о б № 3. Н а 9 м западно от центъра. Дълбочина — 0,45 м, Трупополагане. Главата
е на изток, ръцете са успоредни на тялото. Дължина на скелета — 1,62 м. Г р о б н о с ъ о р ъ ж е н и е —
правоъгълна яма. П о д и о к о л о главата има плоски камъни. Инвентар: кат. № 549—552 и желез-
ни кабъри за о б у в к и . Н а шията има б р о н з о в а торква (кат. № 552). ( о б р . 51, а , б).
67. Г р о б №4. Д о гроб №3. Дълбочина — 0,50 м. Трупополагане. Два детски скелета.
Главите са на изток, ръцете са успоредни на тялото. Единият скелет с силно р а з р у ш е н . Д ъ л ж и н а
на скелетите — о к о л о 0,86 м. Инвентар: кат. № 553 (обр. 52).
ДЕЛИИВАНОВО УСОЕ
Местността "Делииваново усое", р а з п о л о ж е н а на десния б р я г на p. М о г и л о в с к а , е с ъ щ а т а ,

в която се намират всички малки могилки с изключение на могила 20. Двата плоски гроба (№ 68
и 69) се откриха между могилките 9, 10, 11. Д о п у с к а м е , че и върху тях е имало могилен н а с и п ,
който впоследствие е бил изгребан и изравнен с околния терен в резултат на и м а н я р с к и и з к о п и
или е р о з и я .
68. Г р о б № 1. Дълбочина
69. Г р о б № 2. Дълбочина - 0,45 м. И з г а р я н е . Р а з р у ш е н . Инвентар: кат. № 556—558
(обр. 53).
Както се вижда от направеното дотук описание, в некропола от малки могилки са застъ-
пени и двата погребални ритуала — и з г а р я н е на тялото и трупополагане. От разкритите 69
гроба 28 погребения са извършени чрез изгаря-
не на тялото, а останалите 4 1 — чрез трупопола-
гане. Разпределението на гробовете от двата
ритуала по могили може да се види на таблица 5.
От о б щ о 28 гроба, чрез и з г а р я н е на тялото
само в три (№ 4, 60, 63)* не бе открит гробен
инвентар.
По-различно е положението в гробовете с
трупополагане. П р и о б щ о 41 гроба в 23 няма
гробен инвентар.
Таблица 5
Мог № Изгарянe Общо

Трупополагане
9 1 2
10 о 5 7 11
8 И
12 2 3
13 4 9 13
14 4 12 16
16 1 2 3
17 1 2
18 — 1 1
19 3 2 5
20 — 4 4
ДПУсое 2 — 2
Общо: 28 41 69
*
рация на гробовете oт параграф „Описание на могилите
Обр. 50. Гроб № 2 в могила № 20. Трупополагане и намерените в тях гробове", която е от 1 до 69.
54

Обр. 51
а. Гроб № 3 в могила № 20 Трупополагане; б. Гроб № 3 в могила № 20. Детайл.

Без находките, намерени в насипите на могилите, които очевидно са от еднитe или от дру-
гите гробове, общият брой на предметите от погребенията е около 110. От тях около 80 принад-
лежат на погребениятa чрез изгаряне, а останалите (около 30) са на погребенията чрез трупопо-
лагане. С други думи наситеността на гробоветe чрез изгаряне с гробни дарове е много по-голя-
ма (повече от пет пъти) в сравнение с тази на гробовете чрез трупополагане. Това явление,
забелязано и на други места у нас, се обяснява с въвеждането па християнския погребален
обичай, при който, както е известно, рязко намалява броят на гробните дарове Това не се отнася
за монетите, които присъствуват в редица гробове, понякога дори в значителни количества
(вж. напр. гроб № 47).
П. Г Р О Б О В Е Ч Р Е З ИЗГАРЯНЕ Н А Т Я Л О Т О .
П Р Е Г Л Е Д НА Г Р О Б Н И Т Е С Ъ О Р Ъ Ж Е Н И Я
И П0ГРЕБАЛНИЯ
Поради иманярските изкопи от гробовете чрез изгаряне на тялото само при осем (№ 14,
23, 35, 43, 44, 49, 50, 59) успяхме да установим характера и приблизителнитe paзмери на гроб-
ните съорьжения. При тях те са обикновени правоъгълни ями, вкопани в здравия тepен и ориен-
тирани с дългата си ос на изток—запад. Размерите им са различни. Най-малката е с дьлжпна
1,30 м п широчина 0,60 м (гроб № 59), а най-голямата — с дължина 3,30 м и широчина 0,95 м
(гроб № 43). Дълбочинитe им са 0,30—0,40 м. Всички представляват сравнително правилни
четириъгълници с леко заобляне на ъглите при някои от тях (гробове № 35, 49). Особен интерес
представлява гробната яма при гроб № 14, която по дългите си страни има по три с и м е т и ч н о
разположени уширения, очевидно продиктувани от очертанията на погребалното ложе. При
всички споменати случаи кремациятa е извършвана в caматa гробна яма.
За гробните съоръжения на останалите гробове не може да се каже почти нищо. Н е е
сигурно и мястото на кремацията. Н о при всички случаи останките от изгореното тяло заедно с
пепелта и въглените са били насипвани на дъното на гробната яма. Тук този пласт е сравнително
по-тънък — от 0,05 до 0,10 м. Върху и в него са поставени и гробните дарове, които са много
по-бедни от даровете в големитe могили.
Прави впечатление, че при някои могили има по няколко гpoбa чрез изгаряне, вкопани в
здравия терен под могилния насип (например гробове № 43, 44, 49, 50). Макар и условно, те
могат да се приемат като първични (централни) гробове, за които е започнало постепенното изди-
гане на могилата.
Много от гробовете чрез изгаряне са били вкопавани в издигнатия вече могилен насип.
За съжаление именно тe са пострадали най-много от иманярските изкопи. При нито един от
гробоветe чрез изгаряне не бяха открити следи oт зидани гробни съоръжения или някакво по-
критие.
Описанитe гробни ями като тип гробно съоръжение се срещат у нас и в съседни земи още
от предримския период [срв. 148:147. 165:180]. По време на римското владичество те стават ма-
сова практика, особено в малките могилки с бедни погребения [207:145; 142.29 сл.; 2:77 сл.;
152:217: 62:19; 48-4 с лит.|. Прп някои от случаите ямите имат неправилна форма [62:19]. Сре-
щат се и ями с различна ориентация [207:148].
Само при две oт МОГИЛКите (MOГИЛИ 12, 14) бяха открити следи oт каменна oграда (крепида)
в основатa иа могилния насип. Каменни кръгове, предимно около малки могилки, са открити
на редица места у нас. с. Гела, Смолянски окръг [207:146, обр. 2 и 3], с. Вишеград, Кърджа-
лийски окръг [62:19 сл.], с. Дъбово, Старозагорски окръг [47:36], Меричлери [2.80], с. Кадин
мост, Кюстендилски окръг [74:179] и др. Очевидно предназначението на каменнитe кръгове около
могилките е да ги укрепят и да предпазят техния насип от свличане. Изказаното мнение, че
чрез каменните кръгове „са отбелязвани местата на могилите преди тяхното натрупване", е
неправдоподобно [62:20].
ПРЕГЛЕД НА ГРОБНИТЕ НАХОДКИ
За разлика от гробовете в големите могили тук гробният инвентар е значително по-мало-

броен и беден. Така например в нито един гроб не бяха открити бронзови съдове. Липсват злат-
ни, сребърни и изобщо скъпи накити. Отсъствува и оръжието. Незначителен е броят на стъкле-
ните съдове. Въобще липсват предмети на лукса.
В гробовете бяха открити следните основни групи находки:
56

ГЛИНЕНИ СЪДОВЕ
Това е най-многобройната група предмети между гробните дарове. Ако към тях прибавим
и глинените съдове, които бяха намерени в могилните насипи и които в по-голямата си част
принадлежат на гробовете чрез изгаряне, техният брой почти се удвоява (вж. каталога — наход-
ки в насипите).
П о вид глинените съдове, намерени в гробовете, се разпределят така:
У р н и — 9 (кат. № 429, 430, 431, 445, 447, 462, 478, 501, 554). Всички повтарят известни
форми на урни, открити на много места у нас. По-голям интерес представляват двете урни с по
четири радиално разположени отвесни дръжки (кат. № 430, 447). Втората от тях намира близки
паралели сред находки от с. Гледка [61:63, обр. 7, 4], с. Дъбово [47:39, о б р . 6 а, б], с. Черганово,
Старозагорски окръг [47:41, о б р . 12], и др., които са датирани в първата половина на I I I в.
Нашата урна е открита с монета на Комод (180 — 192 г.) (кат. № 4 5 1 ) , поради което би могла
да се отнесе малко по-рано — в края на I I или началото на I I I в.
Двете урни с високо масивно кухо столче (кат. № 430, 501) в общи линии повтарят формата
на урната от първия гроб в могила 1 (кат. № 11), поради което можем да ги датираме във втората
половина на I или началото на I I в.
Останалите урни, всички с по две отвесни дръжки, се срещат най-често в могилни гробове
чрез изгаряне през I I — I I I в. [срв. 21:42, обр. 14 и там пое. лит.].
Ч а ш к и - 11 (кат. № 432, 444, 456, 463, 464, 477, 484, 500, 515, 517, 556). Характери-
зират се с ниското си конусовидно тяло, прав ръб на устието и две, три или четири отвесни
пръстеновидни дръжки. Всъщност чашките повтарят формата на урните, но в умален вид.
Срещат се често в почти всички могилни гробове у нас и в съседни земи и се датират предимно
през II — I I I в. и отчасти в I V в. [срв. например 47:44, обр. 18; 93:45 кат. № Ч 4—7 и пос. там
лит.].
П а н и ц и — 10 (кат. № 433, 436, 448, 449, 465, 467, 482, 502, 510, 516). Застъпени са
същите варианти както при глинените паници от некропола на собствениците на вилата (срв.
стр. 32—33). Към първия вид се отнасят паниците с каталожни номера 433, 436, 448 и 467. Към
втория вид се отнася само една паница (кат. № 502). Останалите нет паници се отнасят към тре-
тия вид (кат. № 449, 465, 482, 510, 516). В този вид разновидностите са следните: а) с прав ръб на
устието (кат. № 482, 510); б) с цилиндрично оформено устие (кат. № 449, 465, 516).
Р а з л а т и п а н и ц и — 6 (кат. № 434, 505—508, 511). По форма повтарят разлатите
паници от некропола на собствениците на вилата (срв. с. 33). При два от случаите към ръба на
паниците има две срещуположни S-овидно оформени дръжки (кат. № 434, 511).
А м ф о р и — (кат. № 435, 466, 473, 504). Две от амфорите (кат. № 435, 473) са с издуто
приземието тяло и широка къса шийка. Едната от тях (кат. № 435) е от гроб с монета на Юлия
Меза (222—235 г.) (кат. № 441). Подобни амфори, макар и рядко, се срещат и сред други гро-
бове [срв. например 47:41, о б р . 11, а с лит.]. Третата амфора (кат. № 504) също е с издуто, почти
кълбовидно тяло, но със сравнително по-тясна шийка. С по-стройни пропорции е четвъртата
амфора (кат. № 466), която има паралели сред находки от редица некрополи у нас: Мери-
члери, Нова З а г о р а , Сливен, Обручище, Мъглиж и др., датирани във I I — I I I в. [литературата —
вж. у 47:44].
К а н а — кат. № 503. Има издуто крушовидно тяло и широка къса шийка. Наподобява
-стомна.
СТЪКЛЕНИ СЪДОВЕ
В гробовете бяха намерени само три стъклени балсамария (кат. № 437, 438, 539) и фрагмен-
ти от друг стъклен съд, вероятно пак балсамарий (кат. № 513). От насипа на една от могилките
произхожда само още един балсамарий (кат. № 544).
Два от балсамариите (кат. № 437, 438) са от гроб с монета на Юлия Меза (222—235 г.)
(кат. № 4 4 1 ) .
НАКИТИ
Накитните предмети са оскъдни и в лошо състояние. Повечето са пострадали но време на

кремацията.
П о видове се разпределят така:
Б р о н з о в и ф и б у л и — 2. От едната (кат. № 439) са запазени само части от сложно
профилирания лък и незначителна част от спиралата. От втората фибула (кат.№ 450) е оцеляла
само част от спиралата, к о я т о е деформирана.
8 Разкопки и п р о у ч в а н и я , кн. 16
57

Ж е л е з н и т о р к в и — 2 (кат. № 442, 443). Силно окислени и деформирани. Подобна
торква, но от бронзова тел, е намерена в могилен гроб при с. Гела, според нас н е п р а в и л н о опре-
делена като диадема [срв. 207:151, о б р . 4 а].
С р е б ъ р н а л у н у л а с висулка — грозд в най-удебелената си част (кат. № 457).
Подобна е на лунулата от гроба в могила 6 (кат. № 307). Откривани са и на други места у нас
[срв. например 136:66, о б р . 216].
Б р о н з о в и п р ъ с т е н и с геми — 2 (кат. № 471, 472). Силно р а з р у ш е н и . И зображе-
нията върху гемите са твърде нечетливи [за подобни срв. 207:151, о б р . 5 а].
Б р о н з о в а о б е ц а — кат. № 480. Изработена е примитивно.
Г л и н е н и и с т ъ к л е н и м ъ н и с т а от огърлици (кат. № 468, 476). Срещат се
твърде често в гробове oт I I I — I V в.
Монети. В гробовете бяха открити три бронзови монети, които са доста пострадали от
огъня. Най-ранната е от М а р к Аврелии (161 —180 г.) (кат. № 555), втората — на Комод (180 —
192 г.) (кат. № 451) и най-късната — на Юлия Меза (222—235 г.) (кат. № 441). Т р я б в а да отбе-
лежим, че от насипите на могилките произхождат още няколко монети, които без съмнение са
били в гробовете чрез изгаряне. Четири от тях са от М а р к Аврелий (кат. № 455, 518, 524, 531),
една на Диадумениан (217—218 г.) (кат. № 538) и една на Флавиитe(?) (срв. 115:53). Следо-
вателно монетите се поместват в периода от последната третина на I до средата на III в.
V а r i а (Р а з н и). Към тази група трябва да отнесем останкитe oт тpи железни ножчета
(кат. № 459, 194, 508), едни глинен прешлен (кат. № 469), много железни кабъри от обувки
(кат.№440,470, 492), една бронзова халка (кат. № 458), костена игла за коса и др.
Въз основа на гробнитe с ь о р ъ ж е н и я , ритуала, характера на находките и намерените в
гробоветеив МОГилните насипи монети погребенията чрез изгаряне в малките могилки могат да
бьдат отнесени кьм времето от края на I до к р а я на I I I или началото на I V в. Следователно те са
извьршвани по време п о ч т и успоредно с погребенията в големите могили.
Oт направения преглед се вижда, че там било погребвано икономически несъстоятелното,
но свободно или полузависимо тракийско население. То очевидно е живеело и работело в чертитe
на вилното имение. П о време на разкопките бяха р а з к р и т и следи от отделни негови ж и л и щ а ,
които се намират недалеч oт некропола [срв. 117:52 сл.).
Начинът на погребване и характерът на находките показват, че това население е било
здраво свързано с местните традиции, което още веднъж потвърждава неговия тракийски облик
[120:62].
III. Г Р О Б О В Е Ч Р Е З ТРУПОПОЛАГАНЕ
ПРЕГЛЕД НА ГРОБНИТЕ С Ъ О Р Ъ Ж Е Н И Я И ПОГРЕБАЛНИЯ РИТУАЛ
Погребенията чрез т р у п о п о л а н е са извършени след натрупването на могилките. Срещаме

ги във всички могилки. Най-много са в могила 14 (12 гроба) и в могила 13 (9 гроба). Гробните им
съоръжения представляват обикновени правоъгълни ями, вкопани в могилния насип или дори
в здравия терен под могилките. В преобладаващата си част ямите са ориентирани с дьлгата си
ос на и зток — запад.
И тези гробове са силно разрушени от иманярските изкопи. Само при 13 случая (№ 2, 5,
6, 19, 31, 45, 47, 48, 51, 52, 57, 64, 66) личаха следи от каменни ограждания около скелета или
само при главата и краката. Използуване на керемиди (имбрицес) за основа и покрив на гроба
има само в гроб № 57. Следи от дървени покрития и ковчези липсват.
Аналогични гробни съоръжения са известни от късноантичния некропол ( I V — V в.) в
местността „Кайлъка" край Плевен [135.33]. Гробове с керемиди (имбрицес), които са използу-
вани за основа и покрив, са открити в късноантичния некропол на Августа Т р а я н а , датирани
сравнително точно в I V —V в. (непубликувани проучвания на автора; материалите се съхраняват
в О к р ъ ж н и я исторически музей, Cтapa З а г о р а ) .
Ориентирането на скелетитe по могили е показано в таблица 6.
Вижда се, че преобладават скелетите, ориентирани с главата на запад (22 гроба). Само при
пет случая се наблюдават т. нар сезонни отклонения с главата на северозапад и югозапад
(гробове № 2 8 - 3 1 , 41) [срв. 92.14].
Прави впечатление, че шест гроба са ориентирани с главата на изток (№ 55, 57, 58, 61, 66,
67) и един с главата на север (№ 61).
Гробове, ориентирани с главатa на север, са известни от късноантичния некропол в гр. Сан-
дански [92:14].
П р и шест от гробоветe поради р а з р у ш е н и я не можа да се установи ориентация нa на ске-
летите.
58

Таблица 6
Мог. № Глава запад Глава изток | Глава север Глава ю.-з. | Главаа с-из. Ориент. Общо
неясна
9
1 5
10 3
11 1
12 9
13 3 — — 1 3 2 12
14 10 — - - 1 1 — 2
1 1 16 — 1
17 1
18 2
19 1
20
Общо: 22 6 1 1 1 6 41
Всички с к е л е т и са поставени на гроб, в и з е г н а т о п о л о ж е н и е . И з к л ю ч е н и е прави само

д е т с к и я т скелет в гроб № 57, който е поставен в л е к о свито п о л о ж е н и е на л я в а т а с т р а н а .
За положението на ръцете се н а б л ю д а в а т следните три основни в а р и а н т а :
ръцете са успоредно на т я л о т о ( № 6, 7, 19, 24, 27, 31, 42, 48, 51, 53, 55, 62, 66, 67);
ръцете са скръстени пред г р ъ д н а т a или т а з о в а т а о б л а с т на т я л о т о (№ 26, 39, 40, 41, 47);
едната р ъ к а е успоредна на т я л о т о , а д р у г а т а е свита (№ 8, 28, 37, 38, 61, 64).
К а к т о се в и ж д а , най-многобройни са с л у ч а и т е , когато р ъ ц е т е са успоредни на тялото -
15 гроба. С л у ч а и т е със скръстени върху г р ъ д н а т а или тазова о б л а с т р ъ ц е са 5, а при т р е т и я
в а р и а н т , когато едната р ъ к а е успоредна на т я л о т о , а д р у г а т а с в и т а , са 6.
Същото р а з н о о б р а з и е на п о л о ж е н и е т о на ръцете е к о н с т а т и р а н о и в посочения к ъ с н о а н т и -
чен н е к р о п о л в гр. С а н д а н с к и [92:15]. Според нас това р а з л и ч и е в п о л о ж е н и е т о на р ъ ц е т е , к а к т о
и големите о т к л о н е н и я в о р и е н т а ц и я т а на т я л о т о , се д ъ л ж а т на все още н е и з ж и в я н и езически
елементи в р а н н о х р и с т и я н с к и я погребален обред.
Седем от гробовете чрез т р у п о п о л а г а н е п р и н а д л е ж а т на деца (№ 19, 21, 41, 48, 57, 67).
О с т а н а л и т е са на възрастни индивиди.
Н а м е р е н и т е в тези гробове находки могат да се р а з п р е д е л я т в следните основни г р у п и :
ГЛИНЕНИ съдовЕ
Те са най-многобройната г р у п а предмети — 9. Сред т я х р а з л и ч а в а м е :

П а
492). Е д н а т а от т я х (кат. № 489) е от гроб с монети на А р к а д и й (394—408) (кат. № 490). К а к т о
видяхме, подобна паница (кат. № 510), но от с р а в н и т е л н о добре пречистена г л и н а , п р о и з х о ж д а
и от един от гробовете чрез и з г а р я н е . Подобни съдове са известни от могилен гроб к р а й Асенов-
г р а д 1112:31, обр. 10], от р а н н о в и з а н т и й с к а т а крепост при П е р н и к [93:43, к а т . № П 42] и д р .
Д а т и р а н и са в к р а я на I V — н а ч а л о т о на VI в.
Р а з л а т а паница. Грубо изработена (кат. № 534). Подобни р а з л а т и паници са
известни от к ъ с н о а н т и ч н и я кастел Я т р у с и вилата при М а д а р а , д а т и р а н и през първата половина
на V в. [срв. 93:44, кат. № Па 2—4 с л и т . ] .
О й н о х о е със с р а в н и т е л н о стройно т я л о ( к а т . № 474}. Подобни съдчета са н а м и р а н и и
в д р у г и к ъ с н о а н т и ч н и н е к р о п о л и [срв. н а п р . : у нас 139:17, обр. 10 д и в посочения вече Емонски
н е к р о п о л 212:гроб 24, т а б л . V I , 12).
К а н и — 3 ( к а т . № 493, 541, 548). С р е щ а т се и на д р у г и места у нас и се д а т и р а т обикно-
вено през IV в. [срв. н а п р . 11:57, обр. 11а и особено 93:36, кат. № К 70, 71, 73 с л и т . ] . При нас
едната кана ( к а т . № 493) е от гpoб с монети на Теодосий II (408—450 г.), което о з н а ч а в а , че
р а з п р о с т р а н е н и е т о на този вид кани би могло да се отнесе и до средата на V в. [за този вид кани
с р в . още 93:32, к а т . № К 32 с л и т . ] . Н а й - б л и з к а пo форма до к а н а т а (кат. № 541) е един екзем-
п л я р oт к ъ с н о а н т и ч н и я н е к р о п о л в С а н д а н с к и , където е д а т и р а н а с монети от I V в. [92:15, обр. 6].
С т о м н а (кат. № 488).
Ч а ш к и — 2 (кат. № 491, 550). З а п а з е н а т а е с три в е р т и к а л н и д р ъ ж к и . Подобна е на
тези от гробовете с и з г а р я н е , но е със з н а ч и т е л н о по-издуто, почти сферично т я л о . Ч а ш к и с
подобна форма са известни от р а з л и ч н и места у нас и са х а р а к т е р н и за IV в. [92:16, обр. 9, б и
особено 93:44 с л . , к а т . Ч 3 — 7 с л и т . ] .
59

НАКИТИ
Чифт б р о н з о в и обеци (кат. № 460). Срещат се сравнително рядко (111:43,

о б р . 6д — в гроб от I V в.).
С т ъ к л е н и м ъ н и с т а от четири огърлици (кат. № 461, 475, 529, 532). Разпростра-
нени са широко у нас сред гробове от I I I — I V в. [срв. напр. 95:50, обр. 6 с лит.]
М а с и в н а б р о н з о в а г р и в н а (кат. № 499). Подобна гривна е известна от с. Бо-
лярци, Пловдивски окръг, намерена е монета на Констанций I I (337—350) [112:35, о б р . 16 б].
Б р о н з о в а торква (кат. № 552). Срещат се сравнително рядко у нас [207:151,
обр. 4а; 11:57, о б р . 14].
Ч а с т о т к о с т е н а и г л а з а к о с а (кат. № 551) [за подобни срв. 106:50, обр. 6].
Б р о н з о в а тока (кат. № 494). Срещат се често и се датират в I V в. [срв. напр.
111:41, обр. 6а, с лит.].
Ч а с т от с и л н о ф р а г м е н т и р а н а ж е л я з н а фибула (могила 10,
гроб № 4 ) .
МОНЕТИ
Общо в тези гробове са намерени 50 монети. От тях 32 не са разчетени поради лошото им

състояние. Н о те, както и всички останали, принадлежат на I V и първата половина на V в.
От разчетените 18 монети една е на Лициний (308—324 г.) (кат. № 533), четири — на Кон-
стантин I I (337—324 г.) (кат. № 497), девет — на Аркадий (395—408 г.) (кат. № 490, 495, 542)
и четири — на Теодосий I I (408—450 г.) (кат. № 496).
Намерените в могилния насип извън гробовете 69 монети са от същите императори или от
същото време: I V и първата половина на V в. (срв. каталога — находки в могилния насип).
Разгледаните гробни находки и особено монетите дават възможност да датираме гробовете
чрез трупополагане в периода от началото на I V до средата на V в. В подкрепа на това е и погре-
балният обичай, типичен за годините на ранното християнство. Имаме всички основания да
смятаме, че макар и за кратко време (в първите десетилетия на I V в.), двата погребални ритуала
са се практикували едновременно. Това наблюдение се подкрепя и от гробния инвентар, който
в повечето случаи и особено за по-ранните гробове от I V в. е без съществени различия от тези в
гробовете чрез изгаряне. Погребенията чрез трупополагане ни предлагат още един важен извод.
Постепенният преход от единия към другия ритуал, спазването на някои стари традиции и
характерът на находките показват, че в малките могилки продължило да бъде погребвано също-
то население от времето на гробовете чрез изгаряне на тялото. Това означава, че няма никакви
белези за настъпили етнически промени. Констатираните промени в некропола чрез трупополага-
не са свързани само с приемането на новата религия, а в известна степен и с влошаването на ма-
териалните възможности на това население [120:62; 117:53 сл.].
Некрополът е окончателно изоставен около средата на V в. П о същото време прекъсва
животът и във вилата (всъщност вилното имение престава да съществува още в края на I V в.,
но в него се настанява и до средата на V в. живее същото бедно тракийско население, което е
погребвано в малките могилки[ 117:54]). Прекъсването на живота и обезлюдяването на района
на вилното имение при Чаталка около средата на V в. — събитие, валидно и за редица други
краища на нашите земи — исторически свързваме с опустошителните нашествия на хуните по
това време.
60

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Настоящото изследване представлява първата цялостна публикация на резултатите от

археологическите проучвания на големия тракийски могилен некропол в района на местността
Чаталка, Старозагорски окръг. Некрополът обхваща 20 надгробни могили, разположени в
обсега на единствената засега у нас напълно разкопана и проучена тракийска villa rustica от
времето иа римското владичество (I—IV в.).
Разкопките показаха, че осемте големи могили (могили 1 - 8 ) представляват надгробни
паметници на собствениците на вилното имение, а в останалите 12 значително по-малки могили
(могили 9- 20) е било погребвано обикновеното местно тракийско население, което живеело и
работело в пределите на вилата. То вероятно се е ползувало със статут на колони [срв. 117:64].
В две oт могилите (могили 2 и 8), принадлежащи на собствениците на вилата, гробове не
бяха открити. Очевидно те се отнасят към групата на т. нар. могили-кенотафи, каквито има
открити и на други места у нас.
С изключение на могила 15 всички останали бяха цялостно разкопани. В тях бяха открити
общо 77 гроба, осем от които принадлежат на некропола на собствениците на вилата (големите
могили), а останалите 69 — на некропола на обикновеното местно тракийско население (малките
могили).
Четири от гробовете в големите могили са на мъже (гробове № 2 и 3 в могилата „Рошава
Д р а г а н а " и гробовете в могили 3 и 6), а останалите четири — на жени (гроб № 1 в могилата
„Рошава Д р а г а н а " и гробовете в могили 4, 5 и 7). Всички погребения в тези могили са извьршени
чрез изгаряне на тялото.
Гробните съоръжения на женскитe гробове са двустъпални ями с гроб-урна. При мъжките
гробове са използувани каменни саркофази - урни (гробове № 2 и 3 в могилата „Рошава Дра-
гана") и яма със зидан тухлен свод-урна (могила 6). Поради лошото състояние на гроба не можа
да се изясни характерът на гробното съоръжение в могила 3.
Гробовете в големите могили се отличават с извънредно богатия си и разнообразен гробен
инвентар (срв. каталога па находките от № 1 до № 426). В това отношение определено може да се
каже, че засега това е най-богатият могилен некропол у нас от разкритите досега от времето на
римското владичество. Погребенията са извършвани в периода от средата на I до началото на
I I I в., като най-ранният е гроб № 1 в могилата „Рошава Драгана", а най-късните — гробовете в
могили 4 и 5.
Погребенията в малките могили са извършвани по два начина: 28 от тях са чрез изгаряне
на тялото, а останалите 41 - чрез трупополагане. Погребенията чрез изгаряне на тялото са
извършвани от края на I до началото па I V в., т.е. по време те в значителна степен съвпадат с
времето, когато са извършвани и погребенията в големитe могили. Гробните им съоръжение са
обикновени правоъгълни гробни ями. За разлика от гробовете в големите могили тук погребал-
ният инвентар е несравнимо по-беден.
Погребенията чрез трупополагане са извършвани от началото на I V докъм средата на V в.,
т е. през раннохристиянския период. Те са били вкопавапи във вече издигнатите през предиш-
ния период (времето на кремацията) могили. Гробните им съоръжения са обикновени право-
ъгълни ями, които в повечето случаи са ориентирани с дългата си ос на изток—запад. Само при
13 от случаите бяха запазени следи от каменни ограждания около скелета. Скелетите са ориен-
тирани различно, но преобладават тези с главата на запад (22 гроба). Различно е и положението
на рьцете; преобладават случаите с ръце успоредни на тялото (15 гроба). Очевидно тези особен-
ности в ритуала са резултат на все още неизживени езически традиции в раннохристиянския
погребален обичай, който започва да се прилага още през първата половина на IV в. Интересно
е да се подчертае, че тук всъщност се проследява постепенният преход от езическия към ранно-
християнския погребален ритуал. Имаме основание да приемем, че, макар и за кратко време —
първите десетилетия на I V в. — двата погребални ритуала са се практикували едновременно.
61

Погребалният инвентар в гробовете чрез трупополагане е значително по-малоброен в срав-
нение с инвентара в гробовете чрез кремация на тялото. Нещо повече, в 23 от гробовете въобще
не бяха открити гробни дарове! Това явление, констатирано и на други места у нас, се обяснява
с въвеждането на християнския погребален обичай, при който, както е известно, р я з к о намаля-
ва броят на гробните дарове. Този важен извод не се отнася за монетите, които присъствуват в
много от гробовете чрез трупополагане, понякога дори в значителни количества (вж. например
гроб № 11 в могила 14).
Могилният некропол спомогна да се изясни етническият характер на вилното имение.
О т това, че в могилите са погребвани траки, етана ясно, че собствениците и обитателите на вила-
та са също траки — извод, изключително важен за социалната и политическата история на тра-
кийското общество и особено за ролята на тракийската аристокрация в първите три столетия на
римското владичество по нашите земи.
Според социалната си характеристика некрополът се разделя на две основни групи: богат
некропол, който включва осемте големи могили, принадлежащи на фамилията собственик на
имението, и беден некропол, който включва останалите дванадесет малки могили, в които е
погребвано живеещото и работещо на територията на вилата местно полузависимо тракийско
население (колони).
Общото при тези две основни групи могили е само в погребалния ритуал — кремацията на
тялото и натрупването на могили върху гробовете. Както имахме възможност да отбележим и по-
р а н о , това е неоспорим белег за тракийския характер и принадлежности на двете групи могили,
т.е. че и в едните, и в другите е погребвано коренно тракийско население, което педантично спаз-
вало традицията в областта на погребалните обичаи [116:31; 118:62]. Тя била нарушена от това
население едва около среда та на I V в. вьв връзка с въвеждането на новата християнска религия.
В основата на разликите между двете групи могили е различното социално положение на
погребаните. Тези различия се илюстрират както от характера на гробните съоръжения и постa-
вените в тях дарове, така и от големината на могилните насипи (най-вече!). З а сьжаление в
нашата историческа литература до днес не е отделяно необходимото внимание на могилните
насипи и проблемите, които поставят в икономически, социален и инженерно-технически аспект.
Изследователите само са се докосвали до тези проблеми. В центъра на научните им интереси са
стояли безспорно важните неща около гробните съоръжения, ритуала и погребалните дарове,
но най-малко са се занимавали с въпросите на инвестирането, организацията и изпълнението на
тази изключителна по мащаби и не така лесна за изпълнение строително-инженерна дейност.
Достатъчно е да вземем за пример само МОГИлата „Рошава Д р а г а н а " , чийто обем е над 60 000 M3
земна маса. Това огромно количество пръст е трябвало да се изкопае, пренесе, насипе, а накрая
и да се укрепи с масивен каменен пръстен—крепида. При това всички операции се извършвали
с познатите ни за онова време примитивни технически способи — ръчно, евентуално е използу-
ване и на животинска сила. Следователно са били необходими много средства и огромно коли-
чество работна ръка, която често била отклонявана дори от жизнено важни селскостопански
и други производствени дейности за извършването на такъв непроизводителен труд. Тези голе-
ми инвестиции на труд и средства (според нас по стойност многократно надвишаващи стойността
на вложените в самите гробове дарове) са още едно доказателство за неограничените материални
и изобщо икономически възможности на тракийската поземлена аристокрация, в частност за
възможностите на тракийската фамилия, която притежавала имението при Чаталка. Разкритите
гробни съоръжения и особено многобройните, изключително богати и разнообразни по вид гроб-
ни находки най-широко представят тракийската материална и духовна култура от периода на
римското владичесчво, спомагат за допълването и за изясняването на нейния характер.
От направения преглед на находките се вижда, че някои от предметите на лукса, поставени
в гробовете от I и първата половина на II в. са внос. Между тях с по-голяма сигурност може да
назовем канделабрите, фенерите, големите глинени амфори, върху една от които е и печатът на
производи теля — италиец (вж. кат. № 282), някои от бронзовитe сьдове, отделни предмети на
въоръжението, вероятно някои от накитите и др. Като изключим предметите на въоръжението от
гроб № 2 в могилата „Рошава Д р а г а н а " , които имат подчертан сарматски характер (а може би и
сарматски произход), се присъединяваме към преобладаващото засега у нас становище за ита-
лийския характер на вноса на значителна част от предметите на лукса от I и първата половина
на I I в. [срв. главно у 66: passim]. Наред с това допускаме, че през I I — I I I в. е възможно част от
тези предмети (предимно стъклени и бронзови изделия, накити и др.) да са внасяни и от някои
източни провинции на империята (най-вече от Сирия), с които според известнитe у нас епиграф-
ски и други археологически данни нашите земи поддържали оживени икономически и културни
връзки.
След средата на I I в. обаче голяма част от тази продукция и особено изделията от бронз и
стъкло са произвеждани в местни производствени центрове. Един от тях е Августа Т р а я н а
(дн. Стара З а г о р а ) с нейната обширна административна територия, в чиито предели се включва
и вилата при Чаталка. З а развитието на бронзопроизводството в Августа Т р а я н а вероятно са
62

допринесли и съществуващите преди това в този район традиции в минното дело и металургията.
Известно е например, че тук още през халколита започва разработването на най-старите в
Европа медни рудници, разположени в местността ..Мечи кладенец" (Аи-бунар) и край с. Хри-
щени, недалеч от Стара З а г о р а [срв. Ч е р н ы х , Е . Н. Горное дело и металлургия в древнейшей
Болгарии. С . , 1978, 56—75.].
От Августа Траяна и нейната територия произхождат голям брой бронзови предмети —
съдове, лампи, украси от колесници и тоалетни сандъчета, накити, монети, статуетки и други.
Значителна част от тях сега се съхранява в О к р ъ ж н и я исторически музей — Стара З а г о р а , който
притежава една от най-богатите колекции на античен бронз, наброяваща повече от 400 находки
[вж. каталога у 5]. Десетки бронзови предмети от територията на този голям античен производи-
телен център има и в други музеи — Националният археологически музей — С о ф и я , Окръжните
исторически музеи в Сливен, Ямбол и Х а с к о в о и Градските исторически музеи в Нова З а г о р а
и Казанлък.
Наличието на развито бронзопроизводство в Августа Траяна се подкрепя и от обстоятел-
ството, че градът е имал собствена монетарница, в която от средата на II до средата на III в.
са сечени хиляди екземпляри бронзови монети [5. кат. № 371—381]. Има данни, че в града са
издигани големи бронзови статуи, които очевидно са отливани на място [5:6 и там. пос. лит.].
Освен това във фонда на старозагорския музей се съхранява една отлично запазена бронзова
матрица (инв. № 619) за отливане на бронзови медальони вьв формата на женска глава. В случая
е важно да посочим и намерената в насипа на могилата „Рошава Д р а г а н а " лицева половина от
глинен калъп за отливане на бронзов бюст на жена (кат. № 2).
Подобно е положението и с производството на стъкло. В момента старозагорският музей
притежава над 250 сравнително добре запазени стъклени съда. Приблизително още толкова е
броят и на фрагментираните (непубликувани материали от О И М , Стара З а г о р а ) . Всички те
произхождат от територията на Августа Траяна
Следователно имаме достатъчно основание да приемем, че Августа Траяна и нейната адми-
нистративна територия са били един от значителните центрове за производство на бронз и стъкло
и че голяма частот намерените в могилитe при Чаталка бронзови и стъклени изделия са част от
продукцията на този център.
Некрополът прп Чаталка се отличава и с някои уникални находки. Между тях с особена
стойност е откритият за първи път у нас пълен боен комплект на тежковъоръжен конен войн
(катафрактарий) от гроб № 2 в могилата Рошава Драгана". Находката има определено значение
при решаването на някои въпроси, свързани с характера на въоръжението и използуването на
този род войска в земите на траките през I в. от н.е. Със съществена научна стойност са и други
находки — голямата златна огърлица и гранулираните златни обеци от гроб № 1 в същата мо-
гила, златните венци, голямата колекция от тоалетни сандъчета с богата пластична украса от
бронзови апликации, бронзовите фенери, някои от предметите, свързани с култа и др.
Разкопките показаха, че некрополът е изоставен окончателно около средата на V в., което
може да се свърже с опустошителните нашествия на хуните по това време.
Тези няколко заключителни думи далеч не изчерпват всички въпроси, които поставя този
забележителен археологически обект. Убедени сме, че могилният некропол при Чаталка и за-
напред ще остане първокласен исторически извор за социално-икономическата, политическата и
културната история на тракийските земи през периода на римското владичество.
63

КАТАЛОГ НА НАХОДКИТЕ ОТ НЕКРОПОЛА
М О Г И Л А „ Р О Ш А В А Д Р А Г А Н А " (мог. № 1)
НАХОДКИ В М О Г И Л Н И Я НАСИП*
1. Паничка от добре пречистена светлочервена глина. Има формата на обърнат пресечен

конус със заоблени стени. Устието е с изпъкнал отдолу ръб, а горе — със скосени навътре стени.
Дъното е с ниско столче и е плоско. Височина — 0,072 м, диаметьр на устието — 0,125 м, диаме-
тър на дъното — 0,047 м. Инв. № 392**. Табло 1.
2. Калъп, глинен, с бледочервен цвят, за отливане на бронзов бюст на жена (богиня?).
Има кръгла форма. Запазена е само лицевата половина. В четирите края има по една дупка за
връзка с липсващата половина. Диаметър — 0,07 м, дебелина — 0,02 м. Инв. № 1111. Табло 1.
Публ. [5:№ 370]
3. Ч а ш к а , глинена, червена. Има цилиндрично тяло, долу заоблено, с две отвесни пръсте-
новидни дръжки. Ръбът на устието е леко скосен навън. Дъното е плоско. Възстановена. Височи-
на — 0,057 м, диаметър на устието — 0,068 м, диаметър на дъното — 0,045 м. Инв. № 1402.
Табло 1.
4. Паница, глинена, със сиво-черен цвят. Има форма на обърнат пресечен конус с леко
заоблени стени. Възстановена. Височина — 0,134 м, диаметър на устието — 0,22 м, диаметър на
дъното — 0,10 м. Инв. № 1531. Табло 1.
5. Монета, сребърна тетрадрахма на Александър Македонски (336 -323). Диаметър —
0,028 м. Инв. № 3937.
ГРОБ ЧРЕЗ ТРУПОПОЛАГАНЕ (ПРЕДРИМСКА ЕПОХА)
6. Фрагмент от червен глинен съд. Сравнително добре пречистена глина.

7. Два фрагмента от кафяв глинен съд. Сравнително добре пречистена глина. Устието е
леко завито навътре.
8. Кръгла сребърна пластинка с неясно предназначение (монета?). Силно изтрита и счупе-
на на две. Диаметър — около 0,02 м. Инв. № 1409. Табло 1.
9. Оловен прешлен. Диаметър — 0,02 м, височина — 0,01 м. Инв. № 1408.
10. Спирално увита сребърна тел с профилирани к р а и щ а . Инв. № 1410.
ГРОБ № 1 (ЦЕНТРАЛЕН ГРОБ)
Глинени съдове
11. Урна от добре пречистена червена глина. Има високо к у х о дъно и заоблено конусовид-
но тяло с широк ръб на устието. Под устието са разположени две срещуположни отвесни дръжки.
* Тук не са включени разкритите в MOГИЛНИЯ насип средновековни гробове и намерените в тях находки,
за което в ж . 23:59—87.
* * Кодът на инвентарните номера за находкитe е 2Сз-ч, а за монетите — 4Сз. З а краткост инвентарните
н о м е р а в каталога се дават без посочените кодови обозначения. Инвентарните номера с изключение на монетите
са по полевата инвентарна книга на обекта
64

Възстановена. Височина — 0, 32 м, диаметър на устието — 0,35 м, диаметър на дъното — 0,225 м.
Инв. № 1437. Табло 1.
Публ. (119:14, о б р . 11/б]
12 Ч а ш к а , червена, с издуто конусовидно тяло, прав ръб на устието и две отвесни пръсте-
новидни дръжки. Височина — 0,058 м, диаметър на устието — 0,069 м. Инв. № 1434. Табло 1.
Публ. [119:14]
13. Фрагменти от светлокафява паница. Добре пречистена глина.
14. Стомна от добре пречистена жълта глина. Има крушовидна форма с къса шийка и една
отвесна дръжка с изпъкнали надлъжни ребра. Възстановена. Височина — 0,36 м, диаметър на
тялото - 0,28 м, диаметър на устието — 0,07 м. Инв. № 1435. Табло 2.
Публ. [119:14, обр. 11/а]
15. Балсамарий от кафява, фино пречистена глина. Има крушовидна форма, плоско дьно и
къса цилиндрична шийка. Височина — 0,10 м, диаметър на тялото — 0,049 м, диаметър на устие-
то - 0,026 м. Инв. № 1447. Табло 2.
16. Балсамарий, подобен на предишния, тьмнокафяв. Възстановен. Височина — 0,172 м,
диаметър на тялото — 0,075 м, диаметър па устието — 0,035 м. Инв. № 1441. Табло 2.
17. Балсамарий, тънкостенен, от фино пречистена червена глина. Има крушовидно тяло
с кръгло кухо столче и цилиндрична шийка с обърнат навън ръб на устието. Възстановен. Висо-
чина - 0,315 м, диаметър на тялото — 0,14 м, диаметър на устието — 0,058 м, диаметър на
дъното - 0,055 м. Инв. № 1428. Табло 2.
Бронзови съдове
18 Амфора с удължена крушовидна форма и широка, сравнително къса цилиндрична
шийка. Дъното е струговано Едната дръжка липсва. Долният край на дръжката е оформен в
стилизирана глава на птица (лебед?). Върху дръжката е нанизана бронзова плетена верижка.
Височина - 0,194 м, диаметър на тялото — 0,12 м, диаметър па устието — 0,059 м, диаметър на
Публ. [119:11, о б р . 4/б; 5: № 26].
19. Каничка. Има ниско приземисто тяло с леко заоблени стени и широко плоско дъно.
Шийката е широка, леко конусовидна, с обърнат навън ръб на устието. В ъ р х у шийката има две
двойки врязани концентрични окръжности. В горния край на дръжката шарнирно е закрепено
кръгло капаче с отвесен издатък. Върху дръжката е нанесена релефна украса от лотосов цвят,
а в долния край — театрална маска. Тялото на каничката е разкъсано на няколко места. Висо-
чината — 0,16 м, диаметър на тялото — 0,13 м, диаметър на устието — 0,062 м, диаметър на
дъното — 0,075 м. Инв. № 1419 Табло 2
Публ. [119:13, обр. 9/б; 5: № 40]
20. Поднос. Наподобява леген с елипсовидна форма. Единият му край е по-paзширен.
Ръбьт на устието е обърнат навън. Дъното е струговано. Има две масивни подвижни дръжки,
прикрепени към дългите страни на съда, с форма на омега и надлъжно канелирани. Краищата
на неподвижно запоените към съда шарнири на дръжките са оформени като птичи глави. Под-
носът е разкъсан и деформиран. Приблизителни размери: дължина — 0,40 м, широчина
0,25 м, диаметър на дъното — 0,09 м, височина на дръжките — 0,20 м. Инв. № 1442. Табло 2.
Публ. [119:11; 5: № 51]
21. Поднос, кръгъл, със заоблено, почти цилиндрично тяло. Дъното е струговано. Има две
масивни хоризонтални дръжки, пластично украсени; краищата им са оформени като глави на
сърни. Височина — 0,118 м, диаметър — 0,35 м, диаметър на дъното — 0,115 м. Инв. № 1445.
Табло 2.
Публ. [119:14, обр. 10: 5:№ 52]
22. Тавичка, кръгла, със заоблено тяло и струговано дъно. Има две високи, припоени кьм
ръба на устието, отвесни дръжки, богато профилирани и пластично украсени. Височина —
0,05 м, диаметьр — 0,182 м, диаметър на дъното — 0,075 м. И н в . № 1423. Табло 2.
Публ. [ 1 1 9 : 1 1 , обр. 4/а; 5: № 53]
23. Кутийка, лята, с цилиндрична форма. Има профилиран, издаващ се навън ръб на
устието. Долу тялото се разширява. Дъното е струговано. Върху стените има следи от листовид-
ни отпечатъци на д р ъ ж к а , която липсва. Липсва и капакът па кутийката. Височина — 0,052 м,
диаметър на устието — 0,068 м. Инв. № 1424. Табло 2.
Публ. [119:11, о б р . 4/в; 5:№ 112]

6.5

24. Патера със струговано дъно и масивна канелирана дръжка, завършваща с глава на
овен. При основата на дръжката има следи от растителен орнамент. Следи от посребряване.
Височина — 0,057 м, диаметър — 0.20 м, дължина на дръжката — 0,13 м. Инв. № 1420. Табло 3.
Публ. [119:13, обр. 9/б; 5:86]
25. Ойнохое с приземисто, издуто тяло с плоско дъно, украсено с концентрични окръж-
ности. Горе дръжката завършва с глава на лъв, а долу е оформена като лъвска лапа, поставена
вьрху кръгла плочка с релефен растителен орнамент. Под шийката има три врязани концен-
трични окръжности. Височина — 0,16 м, диаметър иа тялото — 0,112 м. Инв. № 1417. Табло 3.
Публ. [119:13, обр. 9/в; 5:№ 75]
26. Еднофитилна лампа. Има кръгло масивно тяло със заоблени стени. Отворът върху
диска е обрамчен е висок перваз. Дъното е струговано. Фитилникът е удължен, при отвора офор-
мен дъговидно; в основата му от двете страни е украсен с розетки. Дръжката се състои от две
дълги, извиващи се над лампата пръчки, завършващи с пелта. В долната част на пелтата има
дупка, към която е била захваната верижката на капачето, което липсва. Запазен е фитилът.
Дължина 0,163 м, височина на тялото — 0,045 м. Инв. № 1416. Табло 3.
Публ. |119:14; 5: № 122]
27. Еднофитилна лампа. Липсват покривният диск и дръжката. Резервоарьт има кръгла
форма, а фитилникът - листовидна. Дъното е струговано. Височина — 0,05 м, дьлжина —
0.152м.,диаметър 0,096 м. Инв. № 1421. Табло 3.
Публ. (119:14; 5: № 123]
28. Касероле. Дъното е струговано. Ръбът на устието е заоблен и леко обърнат навън.
Под него има леко вдлъбнат пояс, покрит със сребро. Дръжката, изтеглена хоризонтално oт
тялотонасъда, е с дисковиден завършек с кръгъл отвор в средата. Около отвора има три после-
л о в а к л н о редуващи се пояса: първият и третият с напречно врязани линии, вторият - със
"замба". В ъ р х у диска, разположен във вдлъбнато поле, има печат: C N . . .NI. П о дължинатa на
дръжката минава изпъкнала права линия, завършваща в двата края с по един стилизиран лист.
Височина - 0,109 м, дължина — 0,314 м, диаметър — 0,165 м. Инв. № 1418. Табло 3.
Публ. 1119:14; 5:№ 104]
Стъклени съдове
29. Чашка с изумруденозелен цвят на стъклото. Имa цилиндрична форма, която долу се
скосява. Дъното е леко конкавно. Повърхността е украсена с шест врязани концентрични ок-
ръжности. Височина 0,055 м, диаметър — 0,063 м. Инв. № 1438. Табло 3.
Публ. [119:14, обр. 12/в]
30. Ч а ш к а , подобна на предишната, от безцветно стъкло. Фрагментирана. Височина —
0.052 м, диаметър — 0,068 м. Табло 3.
31. Ч а ш к а от синьо стъкло. Ръбът на устието и дръжката са бели. Тялото има почти кълбо-
видна форма. Дъното е плоско. Устието представлява бял заоблен пръстен, залепен към синьото
стъкло. Дръжката е пръстеновидна, запазена е само долната и част. Фрагментирана. Височина
на тялото - 0,075 м, диаметър на тялото - около 0,083 м, диаметър на устието — 0,068 м. Инв
№ 1427. Табло 3.
Публ [119:14]
32. Ч а ш к а от млечнобяло стъкло. Силно фрагментирана. Имала е почти кълбовидно тяло,
к о е ю ю р е преминава в прав ръб на устието Дъното е плоско. Hxia две отвесни дръжки ог синьо
сгькло. Височина - - 0,07 м, диаметьр на устието — 0,055 м.
33. Фрагменти oi чашка от безцветно слъкло. Имала е форма па обърнат пресечен конхе.
Дъното й е леко конкавно. Стените й са опасани от врязани успоредни линии. Височина —
около 0,09 м, диаметър на дъното - - 0,037 м.
3 4. Фрагменти oт балсамарий от светолозелено слъкло. Имал е издуто тяло със сравнително
къса шийка и пръстеновидно устие.
Накити
35. Oгьрлица, златна. Състои се от седем медальона, редуващи се с шест а ж у р е н и плочки,

свързани помежду си с шарнири. Закопчалките са оформени к а т о удължени ажурени плочки.
Медальоните представляват кръгли златни кутийки, в които са вградени червени карнеолови
камъни. Централният медальон е по-голям и има елипсовидна форма. От камънитe са запазени
шест. В ь р х у два от запазените камъка са гравирани фигури на Виктория в цял рьст; върху
други два - женски глави, а третата двойка камъни е без изображения. Камъкьт на централ-
66

ния медальон липсва. Основен мотив в украсата на ажурените плочки е пелтата, а на закопчал-
ките - лотосовият лист. Общо тегло — 95,15 г, дължина — около 0,46 м. Инв. № 1454. Табло 4.
Публ. [119:11, обр. 5/д]
36. Пръстен, златен. Щитчето на халката е оформено в елипсовидна кутийка. Камъчето
липсва. Тегло — 4,80 г, диаметър — 0,02 м. Инв. № 1466. Табло 3.
Публ. [119:12, обр. 8]
37. Пръстен, златен. Щитчето на халката е оформено в елипсовидна кутийка, в която е
вграденагемаот бял яспис. Върху гемата е гравирана глава, обърнатa наляво. Тегло — 8 , 4 2 г,
диаметър - 0,022 м. Инв. № 1463. Табло 4.
Публ. [119-12, обр. 8)
38. Пръстен. златен. Съставен е от три злати халки, всяка от които с форма на самостоя-
телно пръстенче. Обединени са в долната си част. Върху всяко пръстенче има вградени бели
елипсовидни камъчета oт стъклена пaстa без изображения. Леко деформиран. Тегло — 5,48 г,
диаметър — 0,015 м. Инв. № 1462. Табло 4.
Публ. [119:12, обр. 8]
39. Пръстен, златен. Представлява отворена халка с обло сечение. Краищата са оформени
в змийски глави с инкрустирани очи. Teгло - 7,35 г, диаметър — 0,024 м. Инв. № 1452. Табло 4.
Публ. |119:12, о б р . 8]
40. Пръстен, златен. Халката е с обло сечение, куха. Щитчето е оформено в елипсовидна
кутийка с вградено халцедоново камъче, счупено на две части. Тегло - 2,42 г, диаметър —
0.025 м. Инв № 1464. Табло 4.
Публ. |119:12, о б р . 8]
41. Пръстен, златен. Халката е плътна, с елипсовидна форма. Щитчето е оформено вкръг-
ла кутийка. Камъчето липсва. Teгло - 12,20 г, диаметьр—0,028 0,023 м. Инв. № 1453. Табло 4.
Публ. [119:12, о б р . 8]
42. Пръстен, златен. Халката е плътна, с овално сечение. Щитчето е оформено в елипсо-
видна кутийка, в която е вградена гема от гранат. В ъ р х у гемата е гравирана права женска
фигура, облечена в дълъг хитон. Тегло — 5,32 г, диаметър — 0,02/0,017 м. Инв. № 1450. Табло 4.
Публ. [119.12, обр. 8]
43. Пръстен, бронзов. Халката е с овално сечение. Щитчето е оформено в елипсовидна
кутийка с вградена гема от двуслоен оникс с изображение на скорпион (?). Диаметър — 0,018 м.,
диаметър на гемата — 0,006/0,004 м. Инв. № 1883.
44. Обеци, чифт, златни. Наподобяват фибули от т. нар. тракийски тип. Долната им извита
част е удебелена и обсипана с малки гранули. Тегло — 14,80 г, дължина — 0,05 м. Инв. № 1451.
Табло 4.
Публ. [119.12, о б р . 5/б]
45. Висулки с форма на жълъдчета, златни , в естествена големина. Запазени са само четири
половинки. Горели и деформирани. Направени са от тьнки златни люспи. Вероятно са част oт
златния венец (вж. кат. № 52).
46. Висулка, златна. Изработена е от тънка златна тел, навита спирално и наподобяваща
черупка на охлюв. В горния йкрайе припоена висока извита дрьжка с пъпковидни израстъци.
Долу завършва с четири гранули. Горяла и отчасти разтопена. Тегло — 7,70 г, дължина -
0,03 м. Инв. № 1460. Табло 4.
Публ. [119:12, обр. 5/а]
47. Висулки, златни, 3 б р о я , горели. Имат кръгла форма. Всяка от тях се състои от две
халки, върху които е монтирана гъсто оплетена верижка. Общо тегло — 8,06 г, диаметър на
трите висулки — 0,012 м. Инв. № 1448, 1449, 1461. Табло 4.
Публ. [119:12, о б р . 8/б]
48. Висулка с форма на остродънна амфорка, з л а т а . Затворена с капаче с халчица за
окачване. П о цялата дължина амфорката е обрамчена oт тънка златна тел. Тегло — 7,00 г,
височина — 0,027 м. Инв. № 1456. Табло 4.
Публ. [119:12, о б р . 5/г]
49. Висулки, златни, 2 б р о я , оформени като кошнички с цилиндрично тяло и дъговидно
извити дръжки. Външната повърхност на кошничките е разделена на девет полета, изпълнени
с гранули. С гранули са украсени и дръжките. Върху дъната им е монтирана по една розетка,
направена от тънка златна тел. Тегло — 12,40 г, височина — 0 , 0 2 2 м, диаметър — 0 , 0 1 6 м Инв
№ 1455. Табло 4.
67

Публ. [119:12, о б р . 5/в]
50. Нагръдник, златен. Представлява удължена правоъгълна пластина със скосени краи-
ща. В краищата има по една дупчица. В ъ р х у пластината са изчукани шест човешки бюста, раз-
положени фронтално. Ф л а н к и р а н и са от бази за колони. И з о б р а ж е н и я т а са трудно четливи.
Тегло — 6,55 г, дължина — 0,137 м, широчина — 0,023 м. Инв. № 1458. Табло 5.
Публ. [119:12, о б р . 6/б]
51. Н а г р ъ д н и к , златен, с елипсовидна ф о р м а . В краищата има по една дупка. В ъ р х у него
са изчукани фигури, р а з п о л о ж е н и в два хоризонтални п о я с а , разграничени от два реда к о с о
изчукани чертички. И з о б р а ж е н и я т а са трудно четливи. В горния пояс личи лотосов цвят, флан-
киран от два грифона (?), разположени хералдически. О щ е по-неясни са изображенията в дол-
ния пояс (може би грифони), а между тях — друга животинска фигура с продълговат, отвесно
поставен предмет (тирс?). Тегло — 5,25 г, дължина — 0,08 м, широчина — 0,04 м. И н в . № 1459.
Табло 5.
Публ. [119:12, о б р . 6/а]
52. Венец, златен, съставен от 20 златни дъбови листа в естествена големина. Листата са с
пластично изразена н е р в ю р а . Тегло — 9,80 г. Инв. № 1457. Табло 5.
Публ. [119:12, о б р . 7]
53. В и с у л к и , железни, 3 б р о я , с форма на кошнички, подобни на кат. № 49. Едната е
значително по-малка. Повърхността им е украсена с шахматен врязан орнамент. Р а з м е р и на
големите: височина - 0,015 м, диаметър — 0,014 м; иа малката: височина — 0,011 м, диаметър —
0,01 м. Инв. № 1436. Табло 5.
54. Мънисто, м р а м о р н о , кръгло, бяло. В единия му к р а й има група от три кафяви кръгчета
с по една синя точка в средата. Диаметър — 0,01 м. Инв. № 1444. Табло 5.
Тоалетни принадлежности
55. Гребен, дървен, двустранен. О т едната страна зъбите са по-ситни. Късите му страни са
заоблени. Счупен е на две части. Дължина — 103 м, широчина — 0,06 м. Инв. № 1425. Табло 5.
Публ. [119:13]
56. Гребен, подобен на предишния, счупен на три части. Дължина — 0,094 м, широчина —-
0,058 м. Инв. № 1426. Табло 5.
Публ. [119:13]
57. Гребен, костен, двустранен. Подобен на предишните, но зъбите са по-дълги. Късите
страни са прави. Дължина — 0,065 м, широчина — 0,045 м. Инв. № 1439. Табло 5.
Публ. [119:13]
58. Ч а с т от подобен костен гребен. И н в . № 1439.
Публ. [119:13]
59. Огледало, б р о н з о в о , кръгло, с леко изпъкнала повърхност. П о к р и т о е със сребърна
амалгама. Периферията му е обрамчена с един ред дупчици и две врязани концентрични о к р ъ ж -
ности. Д в е такива окръжности има и о к о л о центъра. Ф р а г м е н т и р а н о . О т дръжката са запазени
незначителни части. Диаметър — 0,14 м. Инв. № 1431.
Публ. [119:13; 5 : № 202]
60. Ч а с т и от дървена тоалетна кутийка. Запазени са само част от малка, дъговидно извита
б р о н з о в а д р ъ ж к а и една бронзова халка.
Публ. [119:13]
61. Х а л к а , б р о н з о в а , с част от желязна халкичка към нея. В е р о я т н о е част от ш а р н и р на
тоалетна кутия. Диаметър — 0,028 м. Инв. № 1655. Табло 5.
62. Л ъ ж и ч к и , сребърни, 3 б р о я . Имат кръгли резервоарчета с припоени към тях дълги
д р ъ ж к и . Н а две от лъжичките резервоарчетата са отчупени. Отчупени са части и от дръжките.
Диаметьр на резервоарчетата — 0,025 м. Инв. № 1433. Табло 6.
Други предмети
63. Канделабър, б р о н з о в . Състои се от три основни части: тринога, ствол и подставка за
лампата. Триногата се състои от три кухи S-овидно оформени крачета, свързани ш а р н и р н о .
Върху триногата е надянат диск. Стволът е с обло сечение и се състои от три тела, надянати едно
в друго. Външното тяло ( к о ж у х ) е канелирано. Останалите две са подвижни — чрез тях се уве-
личава и намалява височината на канделабъра. В горните части на външното и междинното
тяло е надяната по една къса тръбичка, украсена с пояси от изпъкнали р е б р а . Подставката е
68

оформена като сложно профилирана чашка, в горния кран на която е припоена пластина с обър-
нат надолу перваз. Минимална височина — 0,64 м, максимална височина — 1,55 м, диаметър на
подставката - 0,10 м. Инв. № 1415. Табло 6.
Публ. [119:13; 5 : № 118]
64. Апликация, сребърна, във формата на звънче с бронзова халкичка. Горната изпъкнала
повърхност е украсена с надлъжни ребра. Долу халкичката завършва с шип. Дължина — 0,026 м,
65. Ч а ш а , сребърна. Има форма на обърнат пресечен конус с осем вертикални р е б р а .
Дъното е леко конкавно. Вътрешната повърхност на чашата е покрита със златна амалгама.
Липсва част от устието. Г о р я л а и деформирана. Височина — около 0,075 м, диаметър на устие-
то — около 0,095 м, диаметър на дъното — 0,044 м. Инв. № 1430. Табло 5.
Публ. [119:11]
66. Части от подобна чаша. По-добре запазено е дъното. Вътрешната повърхност е покрита
със златна амалгама. Г о р я л а . Диаметър на дъното — 0,048 м. Инв. № 1432. Табло 6.
Публ. [119:11]
67. Части от дървено съдче (кутийка?) с цилиндрична форма и обърнат навътре ръб на
устието. Дъното е обрамчено с пръстеновидно столче. Диаметър — около 0,09 м. Табло 5.
68. Амулети, глинени, 5 б р о я , оформени като кубчета, трилъчни звезди и питки. Имат по
една дупка за окачване.
69. Части от коркови подметки.
Публ. [119:13]
70. Следи от плат (копринен?).
71. Р о з о в о вещество на прах, пудра (?).
Публ. [119:13]
72. Части от крачетата на погребалното ложе. Състоят се от железни четиристенни пръчки „
върху които са надянати дървени прешлени. Обгорели и деформирани. Диаметър на прешлени-
те — около 0,05 м. Табло 6.
73. Следи от дървен стол. Запазени са отделни отпечатъци в пръстта. О б р . 9.
Публ. [119:14]
74. Гвоздеи, железни, 30 б р о я , вероятно от погребалното ложе. Имат четиристенна, заос-
трена към върха форма. Обгорели и натрошени. Дължина — около 0,075 м.
75. Следи от смола, горяла.
76. Останки от овъглени орехи, бадеми и лозови пръчки.
Публ. [119:10]
ГРОБ № 2
Гробни съоръжения
77. Саркофаг-урна, каменна. Има формата на паралелепипед с плосък четвъртит капак.
Фугата между капака и урната е обмазана с гипс и кантована с червена боя. Дължина — 0,61 м,
широчина — 0,54 м, височина — 0,40 м, дебелина на капака — 0,15 м. Инв. № 1115. Табло 7.
Публ. [118:21, о б р . 4]
78. Урна, оловна. Има формата на кутия с квадратна основа и капак с малък перваз.
Отчасти разрушена. Дължина па страната — 0,30 м, височина — 0,22 м. Инв. ЛЬ 1200. Табло5.
Публ. [118:21, обр. 4]
79. Части от железните крачета на погребалното ложе. Представляват железни четири-
стенни пръчки с надянати върху тях четвъртити железни пластини.
80. Паница, кафява, от добре пречистена глина. Има формата на обърнат пресечен конус.
Дъното е плоско. Възстановена. Височина — 0,06 м, диаметър на устието — 0,14 м, диаметър на
дъното — 0,055 м. Инв. № 1229.
81. Гърне, сиво-черно, от недобре пречистена глина. Работено е на ръка. Има високо, леко
изпъкнало тяло, ш и р о к о устие с обърнат навън ръб и плоско дъно. Малко над средата тялото е
69

о п а с а н о от изпъкнал шнуровиден орнамент. Две шнуровидни изпъкнали ивици свързват шнуро-
видния пояс с шийката на съда. Снабдено е с две хоризонтални езичести д р ъ ж к и . Възстановено.
Височина — 0,183 м, диаметър на устието — 0,115 м, диаметър на дъното — 0,10 м. Инв. № 1093.
Табло 5.
Публ. [118:26 сл., о б р . 15]
82. П о д н о с , подобен на № 20. Сравнително по-добре запазен. Краищата на неподвижно
запоените към устието на съда ш а р н и р и па дръжките са оформени в змийски глави, а между тях
има щитовидна плочка, лицевата част на която е пластично украсена с палмета. Г о р е щитчето
завършва със стилизирана лотосова (?) пъпка. Дължина — 0,40 м, широчина — 0,29 м, височи-
на - 0,11 м, дължина на дръжките — 0,23 диаметър на дъното — 0 , 0 9 м. Инв. № 1134. Табло 7.
Публ. [118:26, о б р . 13; 5:№ 54]
83. Патера с масивен и сравнително дълбок р е з е р в о а р . Струговано дъно. Д р ъ ж к а т а е
плоска, изтеглена от самия съд, в к р а я завършва с профилиран издатък, през който преминава
б р о н з о в а халка. В разширената част на д р ь ж к а т а , под издатъка има три дупки, разположени в
триъгълник. Дължина — 0,37 м, диаметьр - 0,215 м, височина — 0 , 0 6 2 м. Инв. № 1132. Табло 5.
Публ. [118:25; 5:№ 87]
84. Патера с масивен и отлично запазен р е з е р в о а р . Има профилиран и обърнат навън ръб
на устието. Върху дъното на р е з е р в о а р а има умбовидна изпъкналост. Дъното е струговано.
Д р ъ ж к а т а е масивна, канелирана, завършва с глава на куче. В основата на дръжката има плоч-
к а , релефно украсена с палмелов орнамент. Дължина — 0,41 м, диаметър — 0,245 м, височина —
0,05 м. Инв. № 1127. Табло 8.
Публ. [118:25; 5:№ 88]
85. Ойнохое със заоблено конусовидно тяло, високо столче със с т р у г о в а н о дъно, къса
цилиндрична шийка и к о с о о т р я з а н о и издадено напред устие. Има масивна д р ъ ж к а с богата фи-
гурална у к р а с а : горе — протоме на куче, върху стволчето — стилизиран лотосов орнамент,
долу — пластично моделирана глава на сатир. Ойнохоето се отличава със стройните си пропор-
ции. Височина — 0,24 м, диаметър на тялото — 0,13 м, диаметър на дъното — 0,058 м. Инв.
№ 1 1 2 6 . Табло 7.
Публ. [118:24 сл., о б р . 12 6; 5:№ 76)
86. Л а м п а , двуфитилна. Има кръгъл масивен р е з е р в о а р , който преминава в два фитилника.
Дъното е струговано. Д р ъ ж к а т а се състои от две дълги, извиващи се над лампата пръчки, обе-
динени н а к р а я от пелта. Горната повърхност на лампата е леко конкавна, обрамчена с изпъкнал
кант. В средата чрез инкрустация на черен метал и с р е б р о е изобразена стилизирана клонка с
кръгли плодове. Три от плодовете са оформени в дупки за наливане на маслото. Г о р е дръжката е
счупена. О б щ а дължина - 0,24 м, височина на тялото — 0,052 м, диаметър на дъното — 0,062 м.
Инв. № 1135. Табло 11.
Публ. [118-26, о б р . 14: 5: № 124]
87. А м ф о р к а със стройно крушовидно тяло, струговано дъно и фуниевидно устие с леко
заоблен ръб. В ъ р х у дръжките има пластична у к р а с а : горе — три удължени дъбови листа, при
извивката — седем изпъкнали р е б р а , наподобяващи конзолки, върху стволчето — продьлжение
на листовидния орнамент, който долу завършва с две волути. Д о л у дръжката завършва с плас-
тично оформена глава на сатир. Височина - - 0,19 м, диаметър иа тялото — 0,10 м, диаметър на
устието — 0.075 м, диаметър на дъното — 0,06 м. Инв. № 1137. Табло 8.
Публ. [118:26, о б р . 12/а; 5:№ 27]
88. А м ф о р к а . Има почти кълбовидно тяло, къса цилиндрична шийка и леко профилиран
ръб на устието. Дъното е пръстеновидно. Д р ъ ж к и т е са с многоъгълно сечение. В и с о ч и н а —
0,145 м, диаметър на тялото — 0,15 м, диаметър на устието - 0,057 м, диаметър на дъното —
0,075 м. Инв. № 1133. Табло 7.
Публ. [118:25, о б р . 12/ в; 5:№ 28]
89. А м ф о р а , силно фрагментирана. Има удължена крушовидна форма с масивно струго-
вано дьно и устие с обърнат навътре ръб. Д р ъ ж к и т е са масивни, високи и стройни. В ъ р х у тях
има стилизиран растителен орнамент (лотос?), а долу завършват с фигура на орел с разперени
криле, между които има и з о б р а ж е н и е на човешка глава е месесто лице, обрамчено от гъста к о с а .
Приблизителна височина — 0,40 м, височина на дръжките — 0,19 м, диаметър на дъното —
0,10 м. Инв. № 1143. Табло 8.
Публ. [118:27; 5 : № 29]
70

90. Фенер (лантерна). Запазени са следните части: дъно с форма на кръгла тавичка върху
три масивни цилиндрични крачета. П о средата на тавичката има висока цилиндрична чашка,
в която е монтиран фитилник с форма на тръбичка. В ъ р х у дъното са врязани концентрични
окръжности. Диаметър па дъното — 0,19 м, височина на чашката — 0,053 м, диаметър на чашка-
та — 0,054 м; две масивни конзолки (подпорки), които са свързвали дъното с обръча. Лицевата
им повърхност е сложно профилирана. Ч р е з тънка пластина на обратната им страна е ставало
прикрепването на конзолките към дъното и обръча. Между пластините и конзолките е премина-
вала и кожата, изпълняваща ролята на стъкло. Горе конзолките завършват с халки за окачване
на верижката за носене на фенера. Височина на конзолките — 0,215 м; обръч от масивна брон-
зова пластина. Служи за закрепване горния край на конзолките. В ъ р х у него ляга и полусферич-
ният похлупак на фенера. В долния край на обръча минава жлеб за прикрепване на горния к р а й
на кожата. Диаметьр иа обръча — 0,18 м; полусферичен похлупак. Долу завършва с малък
перваз, чрез който стъпва върху обръча. В ъ р х у похлупака има четири прореза за вентилация.
На похлупака са монтирани три халки — две странични и една на върха. През страничните
халки преминават бронзовите верижки, чрез които фенерът се носи и се осъществява вертикално
движение па похлупака, а чрез централната халка е ставало придвижването му. Диаметър на
похлупака — 0,18 м, височина — 0,098 м; приспособления за носене на фенера и повдигане на
похлупака: пьрвото се състои от две плетени верижки, които са прикачени за горния край на
конзолките, преминават през страничните халки на похлупака, а горе са закачени за П-образно
лостче. Приспособлението за повдигане на похлупака се състои от две куки, свързани помежду
си с халка. Горе завършват с лостче, наподобяващо кобилица. С изключение на похлупака и
конзолките останалите части на фенера са силно разръшени и деформирани. Инв № 1149.
Табло 9.
Публ. [118:27, обр. 16; 5:№ 132]
Предмети на въоръжението
3 а щ и тно въ о р ъ ж е н и е
91. Шлем-маска. Състои се от лицева част (маска), излята от бронз, сьс следи от посребря-
ване, и тилна част, изработена от желязо. Маската представлява голобрадо лице на млад мъж с
ниско чело, обрамчено от гъста коса на кичури. З а очите, носа и устата са оставени отвори.
Връзката между лицевата и тилната част е осъществена чрез шарнир, монтиран в зенита на шле-
ма. Д О Л У двете части са били привързани чрез ремъчета и токички. Тилната част е възстановена.
Височина — 0,23 м. Инв. № 1116. Табло 8.
Публ. [118:21, о б р . 8; 22*24, обр. 7; 5:М> 357; 195:19 сл. 67, ЛЬ 0 2 6 , Taf. 22,2; 26:32 сл.]
92. Умбо от щит. Разкъсано на три части. Състои се от масивна желязна подплата, върху
която е апликиран посребрен бронзов лист. Умбото се състои от кръгла основа, средна цилин-
дрична и горна конусовидна част. П о повърхността има богата релефна у к р а с а : върху кръглата
основа — ритмично разположени лотосови (?) цветове, редуващи се с кръгли и четвъртити фор-
мички; върху конусовидната част има две концентрични полета, като при външното орнаментът
повтаря този от основата, а във вътрешното е разположена десетлистна розета с център върха на
умбото. Върху желязната подплата има следи от дървенатa част на щита. Диаметър — 0,22 м,
височина — 0,075 м. Инв. № 1140. Табло 9.
Публ. 1118:22; 22:26, о б р . 12; 5:№ 359]
93. Умбо от щит, подобно на предишното. Силно фрагментирано. Инв. № 1142.
Публ. [5:№ 360; 118:22]
94. Пластинчата ризница, желязна. Силно разрушена. Запазени са само отделни части.
Съставена е от застъпващи се правоъгълни пластинки, пришити с метални нишки към кожената
подплата. Табло 7.
Публ. [ 118:21; 22:26, обр. 11]
95. Люспеста ризница, желязна. Силно разрушена. Запазени са само отделни части.
Съставена е от отделни, наредени една върху друга, наподобяващи рибени люспи железни плас-
тинки. Люспите са пришити с метални нишки към кожена подплата. Инв. № 1119. Табло 8.
Публ. [22:26, о б р . 10]
96. Плетена ризница, желязна. Силно разрушена и п р е в ъ р н а т а oт ръждата в кюлчета.
Изплетена е от малки халкички. Има нашийник, предствляващ масивен железен пръстен,
съставен от два сегмента, свързани шарнирно с ремьчки. Външната му повърхност е боядисана
в червено. Към ризницата принадлежат и две сребърни токи, които са се вгнездили в кюлчетата.
Диаметьр на нашийника — 0,162 м, височина — 0,07 м. Инв. № 1117. Табло 9.
Публ. [118:21; 22:24, о б р . 8]
71

97. Панталон-броня, железен. Силно разрушен. Направен е от вертикално разположени
продълговати железни пластини, захванати една за друга чрез застъпване, като връзката е
осъществена чрез малки бронзови нитчета. При прегъвките на краката пластините са извити, а
връзките между тях са от бронзови шарнири. През една пластините са оцветени с червена б о я .
Отвътре бронята е била подплатена с кожа или плат. Обща дължина — о к о л о 1 м. Инв. № 1120.
Табло 9.
Публ. [118:22; 22:26, обр. 9]
98. Части от железни шпори, силно разрушени.
Публ. [118:221
99. Апликация, сребърна. Има формата нa лунен сърп. Повърхността й е украсена с надлъж-
ни палметовидни канелюри. Има осем дупчици за приковаване; в пет от тях са запазени сребър
ните нитчета. Дължина — 0,08 м, широчина — 0,02 м. Табло 9.
Н а п а д а т е л н о в ъ о р ъ ж е н и е
100. Меч, железен. Запазени са само следните части: а) кръстаткага на дрьжката с част от
острието на меча. Кръстатката (щитчето) представлява масивна двураменна сребърна плочка.
Върху двете й страни е инкрустиран орнамент — върху едната чрез златни пластинки са пред-
ставени две хералдически разположени фигури на пантери, а върху другата чрез емайл —
бръшлянова клонка. Инв. № 1145. б) кръгла златна апликация във формата на малък щит с
умбо. Увенчавала е горния край на дръжката. Състои се от гипсова плочка, върху която е апли-
кирана златна пластина. Периферията на златната пластина е изпълнена с релефни символични
знаци — тамги. Умбото представлява малък пресечен конус, направен от златна пластина с
бронзов пълнеж. Диаметър на апликацията — 0,06 м. Инв. № 1124 и 1154. в) нефритова с к о б к а .
Била е прикрепена към ножницата и служи за окачване на портупейния ремък. В ъ р х у нея има
релефни изображения на две срещуположно застанали и силно стилизирани животински фигури
(лъв и лисица?). Дължина — 0,11 м, широчина — 0,025 м. Инв. № 1118. г) златна апликация
във формата за правоъгълна кутийка. Представлява завършек на ножницата. В ъ р х у двете й
страни има релефни изображения на лежащ елен. Тялото на животното е разчленено и стилизи-
р а н о . Някои елементи от фигурата са изпълнени със син и бял емайл. Широчина —0,032 м, дебе-
лина — 0,007 м. Инв. № 1129; д) ажурена бронзова апликация с квадратна форма. Представлява
част от украсата на ножницата. В нея са вплетени тамги. Широчина — 0 , 0 0 5 м.; е) ажурена брон-
зова апликация, подобно нa предишната, но с кръгла форма. Диаметър — 0,05 м. Обща дължина
на меча — около 0,90 м. Табло 10.
Публ. [118:22 сл., о б р . 9, 22:20 сл., о б р . 1—5|
101. Меч, железен. Запазени са отделни части от дръжката и дървената ножница, която
била оцветена в червено. Запазен е и долният завършек на ножницата, представляващ кръгла
златна апликация с полусферична форма. Състои се от златна пластина, прикрепена кьм гипсова
подложка. Върху златната пластина има релефно изображение на лежаща лъвска фигура.
Тялото е силно свито, продиктувано от кръглата форма на подставката. Н а обратната страна на
апликациятa има железен шип за приковаване към ножницатa. Диаметър на апликацията -
0,03 м. Инв. № 1125. Табло 9.
Публ. [118:24; 22:24]
102. Върхове на копия, железни, 6 б р о я . Силно разрушени. Имат удължена листовидна
форма на острието и леко К О Н У С О В И Д Н А В Т У л к а . Дължина — около 0,40 м. Инв. № 1139.
Публ. [118:23, 22:24]
103. Върхове на триръби стрели, железни, 55 б р о я . Силно разрушени и деформирани.
При някои са запазени части от дървеното тяло, в което върховете на стрелите са били втиквани
чрез шипове. Дървенитe тела са били осукани с лико и пристегнати с медна с к о б а . В долния си
край са завършвали с двуроги костени клинчета, чрез които се е обтягала тетивата на лъка.
Дължина на железните върхове — 0,025 м, широчина — 0,01 м. Инв. № 1121. Табло 1 1.
Публ. [118:23; 22:24|
104. Тока от колан, бронзова. Състои се от две еднакви, дъговидни извити части, свързани
шарнирно. Всяка част е направена от масивна обла тел. Краищата на дъгите са силно извити
навътре и завършват със стилизирани птичи глави, изпълнени с инкрустация oт червен емайл.
Езичето на токата е украсено с две издаващи се встрани кръгли плочки, изпълнени също с
емайлова инкрустация, която сега липсва. В ъ р х у част от токата има останки от кожения колан.
Цялата повърхност на токата е украсена с плътно усукани тънки златни пластинки. Дължина —
0,10 м, широчина — 0,066 м. Инв. № 1152. Табло 11.
Публ. [118:24]
72

Тоалетни и спортни принадлежности
105. Ч а с т и от дървено тоалетно сандъче. Запазени са: долната половина на плоска брон-
зова, посребрена ключалка с правоъгълна форма. П о средата има Г-образен прорез за ключа,
встрани — по два правоъгълни прореза за закопчалките. Ч р е з изчукване и цизелиране повърх-
ността й е украсена със стилизиран линеен и растителен орнамент, който едва личи. Над Г-об-
разния прорез има фигура на насекомо, която служи за придвижване капачето на прореза.
Ключалката е била прикована към сандъчето с 4 бронзови кабъра с декоративно оформени глави.
Дължина на ключалката — 0,13 м; дъговидно извита бронзова дръжка с профилирани краища.
Дължина - 0,101 м, височина — 0,072 м. Табло 11.
106. Част от дървено тоалетно сандъче. Запазени са само една бронзова ключалка, част от
ключа и части от бронзова верижка.
107. Стригили, бронзови, 4 б р о я . Имат масивни плоски дръжки с продълговати прорези.
Само една от стригилите е напълно запазена. Железният стригилодържател е разрушен. Дължи-
на — 0,245 м, широчина на дръжките — 0,029 м. Инв. № 1138. Табло 11.
Публ. [118:26; 5:№ 212]
108. Албастрон с жълтеникав оттенък. Има крушовидно тяло с широко плоско дъно, къса
шийка и хоризонтален ръб на устието. Височина — 0,10 м, диаметър на дъното — 0,07 м, диаме-
тър на устието - 0,04 м. Инв. № 1144. Табло 12.
Публ. [118:21]
109. Венец, златен. Съставен е от 33 златни дъбови и лаврови листа в естествена големина.
Диаметър — около 0,28 м. О б щ о тегло 12,00 г. Инв. № 1128. Табло 11.
Публ. [118:21, о б р . 7]
110. Лентички, златни, 2 б р о я . Неправилно изрязани и деформирани. Дължина - 0,03 м,
и 0,045 м, общо тегло — 0,38 г. Инв. № 1884. Табло 11.
111. Предмет, стъклен, с неясно предназначение (дръжка?). Има удължена цилиндрична
форма. В него е вградена бронзова пръчица. Следи от изгаряне. Дължина — 0,045 м, диаметър —
около 0,01 м. Инв. № 1148. Табло 11.
112. Канделабър, бронзов. Състои се от тринога, стволче и подставка за лампата. Tpиногa-
та е оформена като три човешки к р а к а , обути в сандали, свързани шарнирно. Четиристенното
стволче се състои от две тела, които влизат едно в друго. Вътрешното тяло представлва плътна
четиристенна пръчка и по дължината й са пробити 6 дупки, чрез които и с помощта на специално
щифтче е могла да се увеличава и намалява височината на канделабъра. Горната част на външ-
ното тяло е оформена като херма, а долу завършва с а ж у р н о изработена пластина, която ляга
върху триногата. Горе канделабърът завършва с кръгла подставка за лампата, която е непод-
вижно закрепена за вътрешното тяло (удължителя). Н а няколко места върху канделабъра е
изписана римската цифра V I I . Височина — при свито положение — 0,79 м, максимална висо-
чина — 1,20 м, диаметър на подставката — 0,107 м. Инв. № 1123. Табло 11.
Публ. 1118:27; 5 Л Ь 119]
ГРОБ № 3
113. Саркофаг-урна, каменна. Има формата на паралелепипед с плосък четвъртит капак.

Дължина — 0,47 м, широчина—0,33 м, височина — 0,32 м, дебелина на капака — 0 , 1 3 м. Обр. 15.
Публ. [118:20, обр. 2]
114. Ф р а г м е н т от глинена паничка, кафява.
115. Умбо от щит, бронзово. Състои се от кръгла основа и цилиндрична изпъкналост с
конусовиден завършек. Н е личат следи от подплата. Части от основата и цилиндричнатa изпък-
налост липсват. Диаметър — около 0,20 м, височина — 0,08 м. Инв. № 648. Табло 1 1.
Публ. [118:20; 5:№ 361]
116. Меч, железен. Удължен двуостър лист. Дръжката е изтеглена от листа, има удължено
четириръбо стволче, завършващо с полусферично бронзово топче. Разяден е от ръждата, при
върха — пречупен. Дължина — 0,79 м, широчина на листа — 0,045 м, дължина на дръжката —
0,15 м. Инв. № 649.
Публ. [118:20]
10Paзкопкии проучвания, кн. 16

73

117. Върхове на копия, железни, 3 б р о я . Остриетата имат форма на удължен лист със
слабо изразен ръб по средата. Втулките са леко конусовидни. Върховете са разядени от ръжда.
Дължина — 0,34 м, дължина на втулката — 0,105 м, широчина на остриетата — 0,03 м. Инв. №
646. Табло 11.
Публ. [118:20]
118. Канделабър, бронзов. Състои се от тринога, стволче и подставка за лампата. П о
устройство наподобява канделабъра с № 63, но е без диск над триногата и външното тяло на
стволчето е гладко. Н а едно от крачетата на триногата е надяната верижка, на която е прикрепе-
но щифтче за застопоряване на стволчето за триногата. От корозията най-много е пострадало
външното тяло на стволчето. Минимална височина — 0,68 м, максимална височина — 1,35 м,
диаметър на подставката — 0,105 м. Инв. № 647. Табло 11.
Публ. [118:20, о б р . 3; 5:№ 120]
119. Еднофитилна лампа, бронзова. Състои се от масивен кръгъл резервоар, който преми-
нава в сравнително къс фитилник. Краят на фитилника е дъговидно оформен. Цялата горна
повърхност на лампата е обрамчена от висок перваз. В ъ р х у диска има широк кръгъл отвор,
пригоден за капаче, което липсва. Дъното е струговано и отделно припоено към съда. Дръжката
представлява дъговидно извита над лампата пръчка. Горната част на пръчката е оформена като
лотосов цвят, от който излиза добре моделирана фигурка на Хипнос (?). Фигурката е предста-
вена гола, с крилца и с протегнати напред ръце. В дясната ръка държи продълговат съд, който
като че ли излива в резервоара на лампата. В ъ р х у фитилника, близо до отвора, има три малки
дупчици, разположени в триъгълник. Дължина — 0,165 м, обща височина — 0,13 м, диаметър на
дъното — 0,06 м, диаметър на отвора — 0,045 м. Инв. № 645. Табло 12.
Публ. [118:20, обр. 3; 5:№ 125]
МОГИЛА № З
НАХОДКИ В МОГИЛНИЯ НАСИП
120. Фрагмент от дъно на рисувана гръцка керамика.

121. Дъно от сив тракийски глинен съд, к у х о , конусовидно.
ЦЕНТРАЛЕН ГРОБ
122. Венец, златен. Запазени са 7 малки дъбови листенца, направени оттънкизлатни

пластинки. Дължина на листенцата — 0,035 м, широчина — 0,015 м, общо тегло — 1,45 г. Инв.
№ 1541.
Публ. [119:24, о б р . 34]
123. Върхове на копия, железни, 3 б р о я . Подобни на копията от № 102. Разядени и де-
формирани от ръждата. Дължина — около 0,44 м, широчина — 0,04 м. Инв. № 1473. Табло 12.
Публ. [119:24]
124. Фрагменти от сребърно съдче (?), 2 б р о я . Обгорели и деформирани. Личат релефни
стилизирани фигури с неясни очертания. В единия край на пластините има малък перваз.
Дължини — 0,055 и 0,042 м, широчина — 0,027 м. Табло 12.
Публ. [119:24, о б р . 34]
125. Фрагменти от глинена стомна, светлочервена.
МОГИЛА № 4
126. Паничка, кафява, фино пречистена глина, със заоблено тяло и пръстеновидно дъно..
Възстановена. Височина — 0,046 м., диаметър на устието — 0,08 м. Инв. № 1469.
127. Паничка, с и в а , от недобре пречистена глина. Има ниско заоблено тяло и широко
пръстеновидно дъно. Височина — 0,05 м, диаметър на устието — 0,11 м. Инв. № 1528. Табло 12.
74

128. Паничка, кафява, от фино пречистена глина. Има ниско конусовидно тяло с обърнат
навън ръб на устието. Дъното е плоско. Възстановена. Височина — 0,04 м, диаметър на устие-
то — 0,14 м. Инв. № 702. Табло 12.
129. Разлата паница, червена, от фино пречистена глина. Възстановена. Височина —
0,042 м, диаметър на устието — 0,285 м, диаметър па дъното — 0,24 м. Инв. № 839. Табло 12.
130. Каничка, светлочервена, с крушовидно тяло и една отвесна дръжка. Дъното е плоско.
Възстановена. Височина — 0,08 м, диаметър на устието — 0,03 м. Инв. № 1533. Табло 12.
131. Ч а ш к а , червена, от фино пречистена глина, с три отвесни пръстеновидни дръжки.
Възстановена. Височина — 0,095 м. диаметър на устието — 0,073 м. Табло 12.
Монети
132. Севт III, бронз, диаметър — 0,02 м. Инв. № 3939.
133. Клавдий I (41 —54 г.), бронз, диаметър — 0,03 м. Инв. № 3938.
Други находки
134. Връх на триръба стрела с втулка, бронзов. Дължина — 0 , 0 3 5 м , широчина — 0 , 0 0 8 м.
Инв. № 1094. Табло 12.
135. Игла за коса, костена, запазена само част от нея. Дължина 0,14 м. Инв. № 1525.
Табло 12.
136. Медицински инструмент (?), бронзов. Представлява пръчка с обло сечение, в единия
край леко сплесната. Дължина — 0,141. Инв. № 1098.
137. Прешлен, глинен. Диаметър — 0,042 м, дебелина — 0,015 м. Инв. № 1524.
138. Фибула, бронзова, с двустранна спирала. Лъкът е плосък и дъговидно извит. Иглата
е продължение на спиралата. Част от иглодържателя е отчупена. Дължина — 0,03 м, дължина
на спиралата — 0,026 м. Инв. № 1048. Табло 12.
ЦЕНТРАЛЕН ГРОБ
139. Стомна, сиво-черна, от добре пречистена глина. Има крушовидно тяло, къса цилин-
дрична шийка, пръстеновидно устие и плоско дъно. Снабдена е с отвесна плоска дръжка. Висо-
чина — 0,40 м, диаметър на тялото — 0,23 м, диаметър на устието — 0,065 м. Инв. № 1091.
Табло 13.
Публ. [118:30, о б р . 19]
140. Стомна, подобна на предишната. Височина — 0,40 м, диаметър на тялото — 0,25 м,
диаметър на устието — 0,065 м. Инв. № 1092.
Публ. [118:30, о б р . 19]
141. Разлата паница, червена, от добре пречистена глина, с профилиран ръб на устието.
Дъното е пръстеновидно. Възстановена. Височина — 0,03 м, диаметър — 0,17 м, диаметър на
дъното — 0,065 м. Табло 13.
142. Разлата паница, подобна на предишната. Инв. № 1218.
143. Паничка, тъмночервена, от добре пречистена глина. Има ниско конусовидно тяло,
цилиндрична шийка, пръстеновидно дъно, леко обърнат навън ръб на устието. Възстановена,
В и с о ч и н а — 0 , 0 4 м, диаметър на устието — 0,104 м, диаметър на дъното — 0,036 м. Инв. № 1083.
144. Патера. Има сравнително плитък резервоар. Дръжката е плоска, изтеглена от съда.
Дъното е струговано. Части от резервоара и края на дръжката липсват. Височина — 0,025 м,
диаметър — 0,13 м, запазена дължина — 0,23 м. Инв. № 1172. Табло 13.
Публ. [118:30]
145. Поднос, фрагментиран. Запазени са само части от устието и двете дръжки, които имат
формата на омега. Извитите краища на дръжките са украсени с по една релефна розета. Височи-
на на подноса — 0,085 м, дължина на дръжките — 0 , 1 7 м. Инв. № 1885.
Публ. [118:30; 5:№ 55]
75

146. Балсамарий, от белезникаво стъкло, слабо иризирано. Има камбановидно тяло с
конкавно дъно, удължена цилиндрична шийка, широк хоризонтален ръб на устието. Височи-
на — 0,19 м, диаметър на тялото — 0,105м, диаметър на устието — 0,046 м. Инв. № 1155.
Табло 13.
Публ. [118:29]
147. Балсамарий, подобен на предишния. Височина — 0,22 м, диаметър на тялото —
0,11 м, диаметър на устието — 0,046 м. Инв. № 1156. Табло 13.
Публ. [118:29] "
148. Балсамарий, подобен на № 146. Височина — 0,19 м, диаметър па тялото - 0,10 м,
Публ. [118:29]
149. Балсамарий, подобен на № 146. Височина — 0,19 м, диаметър на тялото — 0,108 м,
диаметър па устието — 0,04 м. Инв. № 1165. Табло 13.
Публ. [118:29]
150. Балсамарий, подобен на № 146. Горната част на шийката е отчупена. Запазена висо-
чина — 0,16 м, диаметър на тялото — 0,08 м. Инв. № 1542. Табло 13.
Публ. [118:30]
151. Бутилка от светлозелено стъкло, леко иризирано. Запазени са само горната половина
и част от дъното. Има формата на четиристенна призма с конкавно дъно, къса цилиндрична
шийка с широк хоризонтален ръб на устието. Дръжката е отвесна, плоска, с надлъжни ребра.
П о ъглите на дъното има по една изпъкнала пъпка, а конкавната й част е обрамчена от окръж-
ност, в която е вписана неясна фигура. Приблизителна височина — 0,25 м, широчина - 0,07 м,
диаметър на устието - 0,05 м. Инв. № 1690. Табло 13.
Публ. [118:30]
152. Балсамарий от белезникаво стъкло, леко иризирано. Има камбановидно тяло, ци-
линдрична шийка и широко пръстеновидно устие. Дъното е плоско. Височина — 0,04 м, диаме-
тър на тялото — 0,02 м, диаметър на устието — 0,017 м. Инв. № 1167. Табло 13.
Накити
153. Пръстен, златен, масивен, лят. Има елипсовидна халка с продълговато щитче, офор-
мено като ходило на десен к р а к , о б у т в сандал. Тегло — 13,08 г, диаметър — 0,023 м, дължина
на ходилото — 0,017 м. Инв. № 1173. Табло 14.
Публ. [118:28, о б р . 17/в]
154. Огърлица, златна. Състои се от отделни звена, в които се редуват рехави верижки с
гладки телчета. Н а телчетата са нанизани мъниста от берил със зелен цвят, към краищата на
огърлицата те са по-дребни. Краищата са оформени като закопчалка, състояща се от кукички и
кръгла плочка, направена от концентрично подредени телчета, обсипани с гранули. В средата на
плочката има орнамент във формата на буквата X . Към плочката е припоена халкичка за закоп-
чаване на кукичката. Скъсана на няколко части и отчасти разтопена. Липсват някои камъчета.
Тегло - 22,10 г, дължина — около 0,42 м. Инв. № 1174. Табло 14.
Публ. [118:29, о б р . 17/ж]
155. Огърлица, златна. Представлява верижка от гладки телчета със завити к р а и щ а ,
свързани помежду си с халки във формата на осморки. На гладките телчета са били нанизани
камьчета, които сега липсват. Краищата завършват с кукичка и халкичка. Разкъсана е на четири
части. Тегло — 8,20 г, дължина — около 0,39 м. Инв. № 1170. Табло 14.
Публ. [118:29, обр. 17/з]
156. Мьниста, златни, 2 б р о я . Имат заоблена, биконична форма. Най-изпъкналата част и
отворите са обрамчени с усукано златно телче. Общо тегло — 2,00 г, диаметър — 0,009 м. Инв.
№ 1161. Табло 14.
Публ. [118:29]
157. Медальон, златен, кръгъл. Обрамчен е от двойка усукани телчета. От усукани телче-
та, чиито краища са волутообразно оформени, е направено и ухото за окачване. Върху полето е
изчукана фигура на Ф о р т у н а , права, в гръб; в лявата ръка държи кормило, а в дясната - рог на
изобилието. Тегло - 1,20 г, диаметър - 0,018 м. Инв. № 1159. Табло 14.
Публ. [118:29, о б р . 17/д]
158. Лунула, златна. Има формата на лунен сърп с допрени краища. В удебелената и
76

част е запоено ухо от широка профилирана пластинка. Повърхността на лунулата е украсена с
гранули. Тегло — 4,60 г, диаметър — 0,015 м. Инв. № 1160. Табло 14.
Публ. [118:29, о б р . 17/е]
159. Мъниста, червен гранат, 2 б р о я , с полигонална форма. Дължина — 0,09 м, широчи-
на — 0,08 м. Инв. № 1162. Табло 14.
Публ. [118:29]
160. Обеци, чифт, златни. Горели и деформирани. По-добре запазена е само едната.
Състоят се от S-овидна игла за окачване на ухото, кутийка, в която е монтирана камея, модели-
рана като детска главичка и хоризонтална пластинка с три висулки от усукана тел. В долните
краища на висулките са били нанизани камъчета, които сега липсват. О б щ о тегло — 5,20 г,
дължина — около 0,04 м, широчина — 0,021 м. Инв. № 1175. Табло 14.
Публ. [118:28 сл., обр. 17/а,б]
161. Пръстен от халцедон с виолетов оттенък. Представлява халка с многоъгълно сечение
и удебелена горна част (при щитчето). Идеално полиран. Тегло — 3,00 г, диаметър - 0,027 м.
Инв. № 1199. Табло 14.
Публ. [ 118:30, о б р . 17/г]
162. Камеи, стъклени, 2 б р о я , елипсовидни, с изпъкнала повърхност. В ъ р х у тях са изо-
бразени две прави фигури, които се прегръщат ( Е р о с и Психея?). Дължина — 0,017 м, широ-
чина — 0,012 м. Табло 14.
Публ. [118:29]
Части от тоалетни сандъчета
С а н дъ ч е № 1
Приблизителни размери: дължина — 0,90 м, широчина — 0,50 м, височина — 0,40 м.

163. Ключалкова пластина, бронзова. Запазена е само част от нея. Имала е правоъгълна
форма. Лицевата й страна е богато украсена с врязан растителен орнамент, включен в полоси
с квадратна и кръгла форма. В ъглите на най-вътрешния квадрат има по една фигура на заек.
Краищата на пластината са а ж у р н о оформени. В двата к р а я на пластината са апликирани две
детски главички (височина 0,051 м), а между тях — ф и г у р а на насекомо, чрез която се задвижва
механизмът за отваряне и затваряне на ключалковия прорез. Към пластината долу е била апли-
кирана още една човешка главичка с височина 0,065 м. Пластината е била закована към сандъ-
чето с четири бронзови гвоздеи с големи, декоративно оформени глави. Дръжката на ключа е
масивна, с окръглен край на ребра. Запазена дължина на пластината — 0,29 м, запазена широ-
чина — 0,16 м. Инв. № 1699. Табла 14 и 15.
Публ. [5:№ 303]
164. Двупримчести затварачи, бронзови, масивни, 2 б р о я . Долните им части са оформени
като сложно профилирани колонки, а горните представляват а ж у р н о изработени пластини,
украсени с врязан лотосов орнамент. Дължина — 0,18 м. Инв. № 1699. Табло 14.
Публ. [5:№ 304]
165. Запъвач, бронзов, от ключалковия механизъм. Дължина — 0,225 м. Инв. № 1699.
166. Халки, бронзови, масивни, 6 броя, с многоъгълно сечение. Към всяка има по едно
бронзово щитче с кръгла форма. Диаметър на халките — 0,075 м, диаметър на щитчетата —
0,085 м.
167. Х а л к и , железни, 2 б р о я . Служили са за шарнири на капака. Към всяка от тях има
по два железни шипа. Диаметър на халките — 0,06 м.
168. Ч а с т от железен ключалков механизъм. Силно разрушен.
169. Д р ъ ж к и , бронзови, 2 б р о я , дъговидно извити, масивни, с четиристенно сечение.
Краищата им са декоративно оформени. Към тях е прикачена по една скоба с кръгло б р о н з о в о
щитче. Дължина на дръжките — 0,19 м, височина — 0.095 м.
170. Д р ъ ж к а , бронзова, подобна на № 169, по с по-малки размери. Единият й край е от-
чупен. Дължина — 0,135 м, височина — 0,06 м.
171. Щитчета, бронзови, 2 б р о я . Диаметър — 0,125 м.
172. Части от подобни бронзови щитчета. Диаметър — около 0,107 м.
173. Ч а с т от шарнир на закопчалка. Запазена е само горната половина заедно с останки от
дървения капак на сандъчето. Представлява плоска правоъгълна пластина, нанизана на малка
77

бронзова халка. Между халката и дървото има тънка бронзова пластина (обковка),прикована
с гвоздейчета с полусферични главички.
Сандъче № 2

174. Ключалкова пластина, бронзова. Има квадратна форма с изпъкнал по средата диск.
Краищата на пластината са а ж у р н о оформени. В ъ р х у диска има два прореза за двупримчести
закопчалки и един Г-образен прорез за ключа. Ключът има масивна бронзова дръжка с окръглен
край на ребра. В ъ р х у диска на ключалката, долу, са апликирани две бронзови глави на вакхан-
ки, а горе — един бюст на жена. Пластината е била прикована към сандъчето с бронзови гвоз-
деи с големи, декоративно оформени глави. Страна на пластината — 0,14 м, диаметър на диска —
0,12 м. Инв. № 1700 и 1878. Табло 15.
Публ. [118:30, о б р . 18; 5 : № 306]
175. Двупримчести закопчалки, бронзови, 2 б р о я . Представляват продълговати, полу-
извити и многостенни пластини, горе с шарнирно устройство. Дължина — 0,12 м. Инв. № 1700.
Табло 15.
Публ. [5:№ 307]
176. Д р ъ ж к и , бронзови, дъговидно извити, 2 б р о я , подобни на № 170. Дължина — 0,12 м,
височина — 0,04 м. Табло 15.
177. Щитчета, бронзови, 2 б р о я , с конвексна повърхност. Диаметър — 0,095 м. Табло 15.
178. Ключалков запъвач, железен. Едната му страна завършва с Г-образна кука, а дру-
гата — с вилка. Дължина — 0,094 м.
179. Бюст на Е р о с , б р о н з о в , с крилца и венец от гирлянда върху шията. Главата е извита
надясно, а косата е вдигната нагоре в разклоняващ се кичур и е привързана. Височина — 0,085 м,
широчина — 0,07 м. Инв. № 1176. Табло 15.
Публ. [5:№ 308]
180. Бюст на Е р о с , бронзов, подобен на предишния. Главата е извита наляво. Инв.
№ 1 1 7 7 . Табло 15.
Публ. [5:№ 308]
181. Бюст на жена с фригийска шапка, бронзов. Облечена в деколтиран хитон. Височи-
на — 0,105 м, широчина — 0,065 м. Инв. № 1185. Табло 15.
Публ. [5:№309]
182. Бюст на жена с фригийска шапка, подобен на предишния. Инв. № 1197. Табло 15.
Публ. [5:309]
183. Бюст на вакханка, бронзов, поставен в кръгла рамка, украсена със сумарно предста-
вен астрагалов орнамент. През лявото рамо е преметната небрида, закопчана с кръгла фибула.
Главата е леко обърната надясно. Косата е третирана на кичури, разположени радиално. Н а д
челото — два бръшлянови плода. Височина — 0,095 м, широчина — 0,08 м. Инв. № 1189. Таб-
ло 15.
184. Бюст на вакханка, подобен на № 183, но главата е обърната наляво, а небридата е
в ъ р х у дясното рамо. Височина — 0,095 м. широчина — 0,079 м. Инв. № 1192. Табло 15
Публ. [5:№ 310]
Сандъче №3

185. Ключалкова пластина, бронзова, само част от нея. Има квадратна форма с изпъкнал
по средата диск. В ъ р х у диска в средата има Г-образен прорез за ключа, а встрани и горе —
по два прореза за закопчалките. Освен това, върху диска са апликирани: горе — бюст на жена
в хитон, долу, встрани — по една женска главичка с коса, третирана на хоризонтални редове.
Дясната половина на ключалката липсва. Запазени са отделни железни части от ключалковия
механизъм, силно разядени от ръждата. Диаметър на диска — 0,13 м. Инв. № 1889.
Публ. [5:№ 311]
186. Двупримчести закопчалки, бронзови, 2 б р о я . Представляват полуизвити и много-
стенни пластини с шарнирно устройство в горния край. Дължина — 0,19 м. Инв. № 1890.
Публ. [5:№ 312]
78

187. Бюст на жена, бронзов. Облечена в диплест хитон, закопчан на дясното рамо с кръгла
фибула. Косата е сресана на прав път. В ъ р х у главата има венец във формата на качулка от
стилизирани дъбови листа, които падат върху раменете. Г о р е венецът завършва с луновиден
израстък. Височина — 0,16 м, широчина — 0,09 м. Инв. № 1186. Табло 15.
Публ. [5:№ 313]
188. Бюст на жена, подобен на предишния. Табло 15.
Публ. [5:№ 313]
189. Бюст на жена с фригийска шапка, бронзов, подобен на № 181. Инв. № 1891. Табло 15.
190. Бюст на жена с фригийска шапка, бронзов, подобен на № 181. Лявата половина на
лицето е отчупена. Инв. № 1891. Табло 16.
191. Глава на жена, бронзова. Косата е сресана на прав път. В ъ р х у главата има лъчест
коримб. Височина — 0,06 м, широчина — 0,05 м. Инв. № 1190. Табло 15.
Публ. [5:№ 315]
192. Глава на жена, бронзова, подобна на № 191. Лицето е малко по-издължено. Инв.
№ 1187. Табло 15.
Публ. [5:№ 315]
193. Глава на сатир, бронзова. Косата, на едри кичури, е разположена радиално около
овала на лицето. Н а д челото има две къси рогца, а под брадата — два малки израстъка. Височи-
на — 0,075 м., широчина — 0,055 м. Инв. № 1182. Табло 16.
194. Глава на сатир, бронзова, подобна на № 193. Инв. № 1191. Табло 16.
Публ. [5:№ 316]
195. Глава на сатир, бронзова, подобна на № 193, но е сравнително по-малка. Височина —
0,037 м, широчина — 0,034 м. Инв. № 1178. Табло 16.
196. Главичка на лъв, бронзова, с леко разтворена уста. Третирана е сумарно. Оформена
е като медальон. Диаметър — 0,025 м. Инв. № 1179. Табло 16.
Публ. [5:№ 318]
197. Главичка на лъв, бронзова, подобна на № 196. Инв. № 1180. Табло 16.
198. Главичка на дете, бронзова, оформена като медальон. Косата е на едри кичури, които
се спускат над челото. Височина — 0,05 м, широчина — 0,049 м. Инв. № 1181. Табло 16.
Публ. [5:№ 319]
199. Протоме на глиган, бронзово. Представени са само главата с част от тялото и двата
предни к р а к а . Устата е разтворена. Козината е сумарно представена. Височина — 0,05 м, дъл-
жина — 0,04 м. Инв. № 1698. Табло 16.
Публ. [5:№ 320]
200. Ф и г у р к а на Аксклепий, бронзова. Седнал е върху четвъртита подставка, профилира-
на горе и долу. Облечен е в хитон, достигащ до коленете. В дясната, протегната напред ръка
държи дълбока чаша, а с лявата е хванал главата на змия, опашката на която достига до долния
край на подставката. Има дълга до раменете коса. Лицето е представено като гротескна маска,
с ш и р о к о отворена уста, сплеснат нос и високо повдигнати вежди. Краката са обути в обувки,
достигащи до над коленете. Височина — 0,073 м. Инв. № 1196. Табло 16.
С а н д ъ ч е № 4
201. Ч а с т от ключалкова пластина, бронзова. Към нея има една бронзова главичка с
фригийска шапка и две малки главички на вакханки с бръшлянови венци.
202. Двупримчести закопчалки, бронзови, 2 б р о я , оформени като пиедестали на колонки,
върху които е стъпила по една човешка фигура с вдигнати нагоре ръце. Дължина — 0,06 м.
203. Х а л к и , бронзови, 2 б р о я , с обло сечение. Диаметър — 0,019 м.
204. Д р ъ ж к а , бронзова, дъговидно извита, с четиристенно сечение. Дължина — 0,13 м„
височина — 0,06 м.
205. Части от бронзова кутийка с цилиндрична форма.
206. Игла за к о с а , костена. Запазен е само върхът.
207. Игла, медна. Дължина — 0,05 м. Инв. № 1155.
79

208. Подметка от обувка, кожена. Има заострен и леко повдигнат връх. Без ток. Подкова-
на е с кабари, подредени във формата на тризъбец. В зоната на петата кабарите оформят окръж-
ност. Дължина — 0,22 м. Инв. № 1158. Табло 17.
Публ. [118:31]
209. Подметки от сандали, коркови, силно натрошени. П о краищата им има следи от
златен варак. Инв. № 1166.
Публ. [118:29]
210. Част от силно прогнила кожена торбичка. Табло 17.
211. М о р с к а гъба (сюнгер). Сравнително добре запазена. Дължина — 0 , 2 1 м, широчина —
0,055 м. Табло 16.
Публ. [118:30]
212. Останки от прогнил фин плат. Табло 16.
213. Н о ж , железен, окислен. При върха острието е силно заострено и леко извито навътре.
Дръжката е плоска, изтеглена от острието. Имала е костена обковка, която в предната част е
прихваната с желязна скоба. Тилнатa част на дръжката завършва със сложно профилирана
метална (сребърна) плочка с топче на върха. Ножът е бил обвит в плат, от който са запазени
следи. Обща дължина — 0,26 м, дължина на острието — 0,13 м. Инв. № 1163. Табло 16.
214. Гвоздеи, железни, 5 б р о я . Окислени и деформирани. Имат четиристенни стволчета
и кръгли глави. Дължина — около 0,085 м.
215. Овъглени лозови пръчки.
216. Монета, бронзова. Г о р я л а , нечетлива.
217. Монета, сребърна. Г о р я л а , нечетлива.
МОГИЛА № 5
218. Паничка, кафява, от добре пречистена глина. Има заоблено, конусовидно тяло,
което горе преминава в широко отворено устие. Под устието минава вдлъбнат жлеб. Дъното е
пръстеновидно. Възстановена. Височина — 0,062 м, диаметър на устието — 0,132 м. Инв. №
1652. Табло 17.
219. Паничка, кафява, от добре пречистена глина. Има формата на пресечен конус, който
горе преминава в цилиндрично устие. Дъното е плоско. Възстановена. Височина - 0,145 м.
Публ. [120:59, о б р . 19]
220. Паничка, червена Подобна на № 219, но сравнително по-малка. Височина 0,058 м,
221. Ч а ш к а , сиво-черна, от добре пречистена глина. Има издуто конусовидно тяло, прав
ръб на устието и две отвесни пръстеновидни дръжки. Височина—0,06 м, диаметър на устието —
0,105 м. Инв. № 1606. Табло 17.
222. У р н а , червена, от добре пречистена глина. Тялото е с леко издута конусовидна ф о р м а ,
прав ръб на устието и две отвесни пръстеновидни дръжки. Дъното е плоско. Височина — 0 , 1 3 5 м,
диаметър на устието — 0,245 м. Инв. № 1588.
Публ. [120:56, о б р . 9]
223. Кадилница (?), сиво-черна, от недобре пречистена глина, дебелостенна и грубо изра-
ботена. Представлява разлат плитък съд с триъгълна форма. Двете страни са леко заоблени;
върху ъгъла, който сключват, има малка плитка чашка, наподобяваща луличка. Видимата
страна на дъното е украсена с врязани линии, оформящи ъгли с върхове към центъра на съда.
Долната част на дъното е плоска. Височина — 0,04 м, широчина — 0,15 м, дължина — 0,155 м,
височина на чашката — 0,025 м, дебелина на стените — 0,01 м. Инв. № 1608. Табло 18.
Публ. [120:56, о б р . 11]
224. Балсамарий, жълто-кафяв. Има ниско, леко заоблено конусовидно тяло с плоско
дъно и висока цилиндрична шийка с хоризонтален ръб на устието. Цялата повърхност е спирало-
видно канелирана. Височина — 0,20 м, диаметър на дъното — 0,081 м. Инв. № 1613. Табло 17.
225. Балсамарий, подобен на № 224. Височина - 0,175 м, диаметър на дъното — 0,062 м.
Инв. № 1618. Табло 17.
80

226. Балсамарий, подобен на № 224. Височина — 0,17 м, диаметър на дъното — 0,065 м.
Инв. № 1614. Табло 17.
Инв. № 1612. Табло 17.
Инв.№1621. Табло 17.
Инв. № 1620. Табло 17.
Инв. № 1616. Табло 17.
231. Балсамарий, подобен на № 224. Височина — 0,171 м, диаметър на дъното - 0,065 м.
Инв. № 1615. Табло 17.
232. Балсамарий, подобен на № 2 24. Височина — 0,155 м, диаметър на дъното — 0,065 м.
И н в . № 1609. Табло 17.
И н в . № 1587. Табло 17.
Публ. [120:56, обр. 8]
Инв. № 1586. Табло 17.
Публ. [120:56, обр. 8]
235. Балсамарий, подобен на № 224. Височина - 0,175 м, диаметър на дъното — 0,07 м.
Инв. № 1584. Табло 17.
Публ. [120:56, обр. 8]
236. Балсамарий, подобен на № 224. Липсва почти цялото устие. Тялото е възстановено.
Запазена височина — 0,12 м, диаметър на дъното — 0,08 м. Инв. № 1651. Табло 17.
237. Поднос, силно разрушен. По-добре запазено е стругованото дъно. Первазът е с леко
обърнат навън ръб. Диаметър иа дъното — 0,105 м. Инв. № 1886.
Публ. [120:59; 5 : № 56]
238. Поднос, подобен на № 237. Силно разрушен.
Публ. [120:59; 5:№ 56]
239. Ойнохое, силно разрушено. Тялото има почти сферична форма с плоско дъно. Дръж-
ката е счупена на две: горе е релефно украсена с глава на лъв, а долу — с лъвска лапа. Дъното
е струговано. Височина—0,125 м, диаметър на тялото — 0,11 м, диаметър на дъното — 0,06 м.
Инв. № 1629. Табло 18.
Публ. [120:59; 5:№ 77]
240. Каничка, силно фрагментирана. Запазена е отвесната й дръжка. Инв. № 1624.
Публ. [120:59; 5:№ 41]
241. Патера, силно разрушена. Запазени са само дръжката, дъното и част от смените.
Дръжката е отлята отделно, масивна, цилиндрична, с надлъжни канелюри; завършва с глава на
овен. Дъното е струговано, припоено към дъното на резервоара. В средата на патерата има умбо-
видна изпъкналост. Диаметър — около 0,23 м, дължина на дръжката — 0,135 м, диаметър на
Публ. [120:59, обр. 18; 5:№ 90]
242. Балсамарий със зеленикав оттенък. Тялото има камбановидна форма с леко конкавно
дъно и удължена цилиндрична шийка с хоризонтален ръб на устието. Височина — 0,165 м,
диаметър на дъното — 0,075 м, диаметър на устието — 0,04 м. Инв. № 1617. Табло 17.
Публ. [120:55; обр. 6/в]
243. Балсамарий, подобен на № 242. Височина — 0,135 м, диаметър на дъното — 0,062 м,
Публ. [120:55]

81

244. Балсамарий със светлозелеи оттенък. Тялото е дебелостенно, има овална конусовидна
форма с конкавно дъно и удължена цилиндрична шийка с хоризонтален ръб на устието. Висо-
чина — 0,147 м, диаметър на дъното — 0,062, диаметър на устието — 0,041 м. Инв. № 1586.
Табло 17.
Публ. [120:55, о б р . 6/а]
245. Флакон със зеленикав оттенък. Тялото има цилиндрична форма, която горе леко се
разширява. Дъното е конкавно. Шийката е цилиндрична, сравнително къса, завършва с хори-
зонтален широк ръб на устието. Височина — 0,147 м, диаметър иа тялото — 0,55 м, диаметър на
устието — 0,042 м. Инв. № 1595. Табло 18.
Публ. [120:55, о б р . 7]
246. Ф л а к о н , подобен на № 245. Височина — 0,14 м, диаметър на тялото — 0,06 м, диаметър
на устието - 0,041 м. Инв. № 1597. Табло 18.
Публ. [120:55, обр. 7]
247. Флакон, подобен на № 245. Височина — 0,146 м, диаметър на тялото — 0,056 м, диаме-
тър на устието — 0,042 м. Инв. № 1596. Табло 18.
Публ. [120:55, обр. 7]
248. Ф л а к о н , подобен на № 245. Височина — 0,146 м, диаметър на тялото - 0,061 м, диаме-
Публ. [120:55, обр. 7]
249. Флакон, подобен на № 245. Височина — 0,14 м, диаметър иа тялото — 0,061 м, диаме-
тьр на устието - 0,045 м. Инв. № 1593.
Публ. [120:55, обр. 7]
250. Флакон, подобен на № 245. Височина — 0,142 м, диаметър на тялото — 0,06 м, диаме-
Публ. [120-55, обр. 7]
251. Ф л а к о н , подобен на № 245. Височина — 0,14 м, диаметър на тялото — 0,059 м, диа-
метьр на устието - 0,04 м. Инв. № 1591. Табло 18.
Публ. [120:55, обр. 7]
252. Флакон, подобен на № 245. Височина — 0,143 м, диаметър на тялото - 0,059 м,
Публ. [120:55, обр. 7]
253. Ф л а к о н , подобен на № 245. Височина — 0,144 м, диаметър на тялото — 0,058 м,
Публ. [120:55, обр. 7]

254. Ключалкова пластина, част, заедно с ключалковия механизъм и ключа. Пластината е
бронзова, ключът и механизмът — железни. Пластината е била прикована към сандъчето с
бронзови гвоздеи с големи струговани глави. Дължина на гвоздеите — 0,03 м.
Публ. [120:56]
255. Ключалкова пластина, бронзова. Запазени са само фигурните украси, апликирани
към пластината - две малки главички с фригийски шапки (Атис?) и две фигури на насекоми
(пчели?)
Публ. [120:56]
256. Двупримчести затварачи, бронзови, 2 б р о я . Всеки от тях представлява права фигура
па МЪж (Дионис или сатир), стъпил вьрху висока, горе И долу профилирана подставка. В ь р х у
голото тяло личи плащ, единият край на който преминава върху лявото рамо, а другият -
върху бедрото на левия крак и се спуска надолу. Дясната ръка е отчупена от китката. Под нея
сe вижда неясен четвъртит предмет с врязани хоризонтални линии (сиринкс?). Зад десния крак
се подава предната част на ж и в о т о (пантера). Лявата, спусната надолу ръка, придържа плътно
прилепен към тялото продьлговат предмет, който излиза над рамото (тирс?) Вьрху челото има
два коримба. Горе главата завършва с шарнир. Подставките са украсени с врязани прекъснати
линии, загатващи клонки. Височина — 0 , 0 9 м. Инв № 1626. Табло 19.
Публ. [120:57, обр. 12, 5: № 324]
257. Еднопримчести затварачи, бронзови, 2 б р о я . Представляват продълговати масивни
пластини. Долните им краища са стеснени и завити назад, опирайки плътно до саматa плacтина.
Пластините горе са украсени с по един, а долу с по три хоризонтални изпъкнали ръба. Гор-
ните им ч а с т и са оформени в шарнири. Височина - 0,10 м. Инв. № 1688. Табло 19.
82

Публ. [120:37, о б р . 13]
258. Еднопримчест затварач, бронзов. Представлява гола фигура на момче с наметало,
обхващащо раменете и закопчано отпред. Стъпило е на ниска подставка, горе и долу профили-
рана. Лицето е обрамчено от гъста и ниско спускаща се към очите коса. Ръцете, несъразмерно
къси, са поставени пред гърдите и държат неясни предмети. Към главата е припоено ухо за
шарнира. Височина — 0,075 м. Инв. № 1627. Табло 19.
Публ. [120:57, обр. 14: 5:№ 325]
259. Глава на вакханка, бронзова. В ъ р х у с р е с а н а т а на прав път коса има венец от едри
бръшлянови листа, които закриват и ушите. В ъ р х у челото има панделка с два коримба. Над
панделката минава още една двойка коримби. Очите не са инкрустирани, а излети от самия
метал. Височина — 0,048 м. Инв. № 1605. Табло 19.
Публ. [120:57, о б р . 15; 5: № 326]
260. Халки-шарнири, бронзови, 2 б р о я , от обла масивна тел. На тях са нанизани по две
по-малки железни халки, завършващи с шипове, в края на които има по едно малко бронзово
дискче. Диаметър на бронзовите халки — 0,038 м.
Публ. [120:58]
261. Д р ъ ж к и , бронзови, 2 б р о я . Наподобяват силно извита кобилица с профилирани
краища. Н а една от дръжките е запазена едната, а на другата — и двете бронзови скоби за за-
крепване към сандьчето. Запазени са и няколко от предпазните бронзови дискчета на дръжките.
Дължина на дръжката — 0,14 м.
Публ. [120:58]
262. Х а л к и , бронзови, 5 б р о я , с елипсовидно сечение. Към тях има по една пластична
бронзова скоба за закрепване към сандъчето. Диаметър — 0,035 и 0,041 м.
Публ. [120:58, обр. 16/в]
263. Х а л к и , бронзови, 5 б р о я , снабдени със скоба и бронзово щитче. Диаметьр на халки-
те — 0,025 м, диаметър на щитчетата — 0,04 м.
Публ. [ 120:58, о б р . 16/а]
264. В е р и ж к а , бронзова, силно разрушена, запазени са само части от нея; две от тях за-
вършват с бронзови скоби.
Публ. [120:58 сл.]
Накити
265. Камеи, стъклени, 7 б р о я . Имат елипсовидна форма с изпъкнала повърхност. Върху
тях са изобразени две прави фигури на мъж и жена, които се прегръщат ( Е р о с и Психея?).
Размери — 0,017:0,012 м. Инв. № 1580, 1599, 1600, 1607, 1611, 1622, 1879. Табло 19.
Публ. [120:55, о б р . 4]
266. Камея, каменна, бяла. Подобна на № 265. Размери — 0,019:0,015 м. Инв. № 1882.
Табло 19.
267. Мънисто, каменно с изпъкнала цилиндрична форма, с дупка. Диаметър — 0,01. Инв №
1625. Табло 19.
268. Мънисто, каменно, с почти сферична форма и напречно набраздена повърхност Диа-
метър - 0,015 м. Инв. № 1641. Табло 19.
269. Игла за коса, костена. Стволчето й спираловидно канелирано. В единия край завърш-
ва с халка (отчупена), а другият е сложно профилиран. Дължина — 0,195. Инв. № 1604. Табло 19.
Публ. [120:55, о б р . 5/а]
270. Игла за коса, костена, подобна на № 269. Част от халката липсва. Запазена дьлжп-
на - 0,165 м. Инв. № 1602. Табло 19.
Публ. [120:55, о б р . 5/а]
271. Игла за коса, костена, подобна на № 269. Счупена на три части. Дължина — 0.176 м.
Инв. № 1598. Табло 19.
Публ. [120:55, о б р . 5/а]
272. Игла за к о с а , костена, подобна на № 269. Стволчето е гладко. Върху халката има
гребенчатизрастък. Дължина — 0.175 м. Инв. № 1582. Табло 19.
Публ. [120:55, о б р . 5/а]
83

273. Вретено, костено, с гладка повърхност. Г о р н и я т край е оформен като малка д в у п е р е с т а
стрела. Н а вретеното е надянат малък, плосък костен прешлен с гладка повърхност. Дължина
на вретеното — 0,135 м, диаметър на прешлена — 0,017 м. Инв. № 1601. Табло 19.
П у б л . [120:55, о б р . 5/б]
274. Вретено, костено, с прешлен, подобно на № 273. Г о р н и я т край е отчупен. Запазена
дължина — 0,127 м, диаметър на прешлена — 0,018 м. Инв. № 1603/б. Т а б л о 19.
П у б л . [120:55, о б р . 5/б]
275. Вретено, костено, с прешлен, подобно на № 273. В ъ р х у стволчето на вретенцето има
незначителни следи от златен в а р а к . Прешленът е украсен с врязани концентрични о к р ъ ж н о с т и .
З а п а з е н а дължина — 0,165 м, диаметър на прешлена — 0,02 м. Инв. № 1603/а.
Публ. [120:55, о б р . 5/б]
276. Огледалце, б р о н з о в о . В ъ р х у него има следи от кръгла бронзова кутийка. О т дръжката
е запазена само част. Огледалцето има леко изпъкнала повърхност. П а т и н и р а н о . Диаметър —
0,037 м. Инв. № 1581. Табло 20.
277. М е д и ц и н с к а плочка, каменна. Има формата на ниско пресечена пирамида. Дължи-
на — 0,10 м, широчина — 0,065 м, дебелина — 0,08 м. Инв. № 1610. Табло 20.
П у б л . [120:59]
278. Гвоздеи, железни, 20 б р о я . Имат четириръбо тяло и кръгла глава. Средна дължина—
0,09 м.
279. Подметки, к о р к о в и , няколко фрагмента. В ъ р х у кантовете има следи от златен в а р а к .
Табло 19.
280. Останки от изгнила плетена кошница. Табло 19.
281. Останки от обгорели орехи.
МОГИЛА № 6
282. А м ф о р а , остродънна, от добре пречистена глина. Тялото има удължена цилиндрична

форма със стеснени к р а и щ а . Шийката е цилиндрична и сравнително къса; завършва с пръстено-
видно оформено устие. Дъното завършва с израстък с изпъкнал ръб. Д р ъ ж к и т е са отвесни и
двойно оформени. Под шийката има четвъртит печат с текст в два реда на латински: T(itus)
M a n ( i u s ) M a r t i a n ( u s ) . Възстановена. Височина — 1,05 м, диаметър на тялото — 0,30 м, диаметър
на устието - 0,105 м. Намерена е в устрината. Размери на печата: дължина — 0,07 м, широчи-
на - 0,022 м. Инв. № 1518. Табло 21.
Публ. [119:19]
283. Стомна от добре пречистена светлокафява глина. Тялото има издута крушовидна фор-
ма. Шийката е цилиндрична. Една отвесна плоска д р ъ ж к а . Възстановена. Височина — 0,39 мт
диаметър на тялото — 0,27 м, диаметър на устието — 0,06 м, диаметър на дъното — 0,11 м.
Инв. № 1517. Табло 21.
Публ. [119:23, о б р . 33]
284. Стомна, подобна на № 283. Тялото има по-удължена, почти яйцевидна ф о р м а . Възста-
новена. Височина - 0,41 м, диаметър на тялото — 0,29 м, диаметър на устието — 0,065 м, диа-
метър на дъното — 0,105 м. Инв. № 1516. Табло 20.
Публ. [119:23, о б р . 33]
285. А м ф о р а , подобна на № 282, но по-голяма и без печат. Възстановена. Височина —
1,15 м, диаметър на тялото — 0,30 м, диаметьр на устието — 0,13 м. Инв. № 1515.
Публ. [119:23]
286. Разлата паница от добре пречистена глина, кафява. Има силно разлата конусовидна
форма с леко обърнат навън ръб на устието. Дъното е плоско. Височина — 0,048 м, диаметър на
устието - 0,175 м, диаметьр на дъното — 0,055 м. Инв. № 1504. Табло 2 0 .
84

287. Поднос. Има полусферична форма с хоризонтален, обърнат навътре ръб на устието.
Дъното е струговано. Снабден е с две масивни, пластично украсени, хоризонтални дръжки с
форма на омега. В ъ р х у стените на съда има следи от плата, в който е бил увит. Височина —
0,125 м, диаметър на устието — 0,29 м, диаметър на дъното — 0,095 м. Инв. № 1487. Табло 23.
Публ. [119:21, о б р . 27; 5:№ 58]
288. Пиксида с цилиндрична форма и с капаче. Повърхността на капачето и дъното са
украсени с врязани концентрични окръжности. Височина — 0,051 м, диаметър — 0,05 м. Инв.
№ 1485. Табло 23.

Публ. [119:21, о б р . 26/в; 5 : № 113]
289. Патера. Д р ъ ж к а т а е плоска, изтеглена от стените на съда; в края завършва с надлъ-
жен прорез. Ръбът на устието е профилиран. Дъното е струговано. Височина — 0,05 м, диаме-
тър — 0,155 м, дължина на дръжката — 0,11 м, диаметър на дъното — 0,061 м. Инв. № 1509.
Табло 23.
Публ. [119:21, о б р . 26/б; 5:№ 91]
290. Патера. Дръжката е масивна, канелирана, завършва с глава на овен. Припоена е към
тялото на съда. Дъното е струговано. Височина — 0,06 м, диаметър — 0,215 м, дължина на дръж-
ката — 0,115 м. Инв. № 1479. Табло 23.
Публ. [119:21, о б р . 25/; 5:№ 92]
291. Ойнохое. Тялото има почти сферична форма с плоско дъно. Дръжката е украсена в
горния край със стилизирана лъвска глава, а долу — с лъвска лапа. Височина с дръжката —
0,19 м, диаметър на тялото — 0,11 м, диаметър на дъното — 0,072 м. Инв. № 1480. Табло 23.
Публ. [119:21, о б р . 25/а; 5 : № 78]
292. Кана. Тялото има форма на обърнат пресечен конус със заоблени стени. Дъното е
плоско. Шийката е цилиндрична, нагоре леко стесняваща се и завършва с трилистно устие.
Снабдена е с една отвесна, извисяваща се над устието дръжка. В основанието на шийката е нани-
зана силно окислена желязна верижка. Височина — 0,215 м, диаметър на тялото — 0,17 м„
диаметър на устието — 0,068 м, диаметър на дъното — 0,08 м. Инв. № 1488. Табло 23.
Публ. [119:21, о б р . 25/в; 5 : № 42]
293. Амфора. Тялото има почти сферична форма. Шийката е къса, с цилиндрична форма.
Устието е с обърнат навън ръб. Дъното е струговано. Има вертикални, силно извити дръжки.
П о стените са запазени следи от плат, в който е бил увит съдът. Височина — 0,29 м, диаметър
на тялото — 0,25 м, диаметър на устието — 0,123 м, диаметър на дъното — 0,11 м. Инв. № 1491.
Табло 23.
Публ. [119:21, о б р . 28/б; 5:№ 30]
294. Амфора, подобна на № 293. Инв. № 1503.
Публ. [119:21, о б р . 28/б; 5:№ 31]
295. Амфора. Има сплеснато сферично тяло и широко дъно. П о средата дъното е струговано.
Шийката е къса, цилиндрична, с почти прав ръб на устието. Дръжките са малки, с обло сечение.
Височина — 0,132 м, диаметър на тялото — 0,15 м, диаметър на устието — 0,065 м, диаметър на
Публ. [119:21, о б р . 28/а; 5:№ 32]
296. Канделабър. Състои се от три основни части: тринога, стволче и подставка за лампата.
Триногата се състои от три плоски, S-овидно оформени и шарнирно свързани крачета. Стволчето
е четиристенно и се състои от две тела, надянати едно в друго. Вътрешното тяло представлява
плътна четиристенна пръчка с три дупки. Ч р е з вътрешното тяло се увеличава и намалява висо-
чината на канделабъра. В ъ р х у горната част на външното тяло е надяната по-къса четиристенна
тръбичка, оформена като херма с изображение на Хермес и Арес. Подставката за лампата е
оформена като кратероподобна чашка. В ъ р х у перваза на чашката има овоиден орнамент. Ми-
нимална височина — 0 , 9 5 м, максимална височина — 1,45 м, диаметър на подставката - 0,11 м.
Инв. № 1511. Табло 20.
Публ. [119:21 сл., обр. 29; 5:№ 121]
297. Лампа, еднофитилна. Състои се от масивно кръгло тяло, което преминава в сравнител-
но къс фитилник. Краят на фитилника е дъговидно оформен. Цялата горна повърхност е обрам-
чена с висок перваз. В диска има широк кръгъл отвор, снабден с капаче. Върху фитилника е
изобразена осемлистна розета с инкрустирани сребърни листенца. Дъното е струговано. Дръж-
ката представлява дъговидно извита над лампата пръчка, оформена в края като лотосов цвят,
от който излиза глава на кон. Запазена е част от фитила. Дължина — 0,19 м, височина на тяло-
85

то — 0,045 м, височина на дръжката — 0,135 м, диаметър на дъното — 0,07 м, диаметър на отво-
ра — 0,045 м. Инв. № 1505. Табло 20.
Публ. [119:22, о б р . 26 а; 5:№ 126]
298. Фенер (лантерна). Подобен на № 90, но е с три конзолки, които не са профилирани.
Дъното представлява масивен стругован диск, който е бил запоен към дъното на „тавичката".
Силно разрушен. Бил е УВИТ В к о ж а . Височина на конзолките — 0,19 м. Инв. № 1507. Табло 20.
Публ. [119:22, обр. 39; 5:№ 133]
299. Балсамарий от тъмнозелено дебелостенно стъкло. Тялото има стройна конусовидна
форма. Шийката е цилиндрична и горе завършва с обърнат навън ръб на устието. Дъното е
плоско. Височина — 0,14 м, диаметър на устието — 0,03 м, диаметър на дъното — 0,046 м. Инв.
№ 1493. Табло 24.
Публ. [119:22, о б р . 12/а, г.]
300. Балсамарий, подобен на № 299. Инв. № 1492. Табло 24. Публ. [119;22, обр. 12/а,г]
301. Балсамарий, подобен на № 299. Инв. № 1483. Табло 24.
302. Балсамарий, подобен на № 299. Инв. № 1689. Табло 24.
Публ. [119:22, обр. 12/а, г]
303. Арибал със зеленикав оттенък, слабо иризиран. Тялото има кълбовидна ф о р м а .
Шийката е къса и горе завършва с масивно, широко пръстеновидно ycтиe. Горната повърхност
наустието е украсена с врязана окръжност. Има две отвесни дръжки. Върху тялото има три
пояса врязани концентрични окръжности. Височина — 0,088 м, диаметър на тялото — 0,078 м,
Публ. [119:22, о б р . 12/б]
304. Ч а ш а , фрагментирана. Имала е цилиндрична форма, която горе се р а з ш и р я в а , и две
пръстеновидни отвесни дръжки с овално сечение. Дъното е плоско. Приблизителни размери:
височина — 0,11 м, диаметър на устието — 0,106 м. Инв. № 1497.
Публ. [119:22]
305. Части от тоалетно сандъче:
а) ключалкова пластина, бронзова. Има квадратна форма с леко изпъкнал по средата диск.
Краищата на пластината са а ж у р н о оформени. П о средата има Г-образен прорез за ключа,
а встрани — по два правоъгълни прореза за закопчалките. Силно разрушена. Дължина -
0,12 м.
б) двупримчести закопчалки, бронзови, 2 б р о я . Имат формата на продълговати полуизвити
и многостенни пластини, шарнирно заловени за капака. Само едната е по-добре запазена. Дъл-
жина — 0,16 м.
в) част от дървения капак на сандъчето с полуизвита предна част. Капакът има дебелина
0,007 м. Върху него е запазена на място една б р о н з о в а , дъговидно извита дръжка. Между щитче-
то на дръжката и дървената част на капака на място е запазена част от гипсовата облицовка
с дебелина 0,009 м. Между дискчето на дръжката има друго бронзово дискче с конвексна по-
върхност и топче по средата. Между него и гипса има кожена подложка. Диаметър на дискче-
то — 0,038 м. Табло 23.
306. Стригили, железни, 4 б р о я . Нанизани са на бронзов стригилодържател. Окислени и
начупени. Дръжките са цилиндрични, с продълговати прорези. Стригилодържателят предста-
влява диск с плоско сечение. Дължина на стригилите — 0,27 м, диаметър на стригилодържате-
ля — 0,115 м. Инв. № 1501. Табло 23.
Публ. [119:22, о б р . 31]
307. Лунула, сребърна, г о р я л а . Диаметър — 0,017 м. Инв. № 1510. Табло 23.
308. Фибула, бронзова, с двустранна спирала. Лъкът е плосък и дъговидно извит; в к р а я ,
над иглодържателя, завършва с топче. Върху лицевата му страна е апликирана плетена вериж-
ка от сребърна тел. Дължина — 0,035 м, дължина на спиралата — 0,022 м. Инв. № 1498. Таб-
ло 29.
309. Пръстен, сребърен, с отворени краища, оформени в змийски глави. Горял и окислен.
Диаметър — 0,015 м. Инв. № 1510.
310. Меч, железен. Корозирал и натрошен на много части. Инв. № 1490.
86

Публ. [119:23]
311. Върхове на копия, железни, 5 б р о я . Запазени са само втулките, които са силно коро-
зирали. Инв. № 1495.
Публ. [119:23]
312. Н о ж ч е , желязно. Запазени са само острието и част от дръжката. Режещата част на
острието е права, а гърбът—леко заоблен към върха. Разяден от ръждата. Дължина — 0,105 м,
широчина — 0,013 м. Инв. № 1502. Табло 24.
Публ. [119:23]
313. Крачета от сгъваем стол (или маса) дървени, 4 б р о я . Работени на струг. В ъ р х у тях са
надянати профилирани бронзови гривни, а в долния край завършвате човешки бронзови краче-
та. Дължина — около 0,57 м. Инв. № 1496. Табла 22 и 24.
Публ. [119:23, обр. 32]
314. Верига, желязна. Запазени са само части. Съставена е от отделни звена с форма на
осморкп. Обща дължина — 0,65 м. Табло 24.
315. Обувка, кожена, само част от тока и форта. Прогнила. Табло 24.
316. Подметка от обувка, кожена, с железни кабъри по нея.
317. Игла, желязна, счупена на няколко части. Запазена дължина — 0,07 м. Инв. № 1484.
Табло 24.
318. Монета, сребърна, от Веспасиан Флавий (69—79). Диаметър — 0,018 м. Инв. № 3948.
Предмети от устрината
319. Паничка, глинена, кафява, от добре пречистена глина. Има заоблена конусовидна
форма със скосен навътре ръб на устието. Дъното е пръстеновидно. Възстановена. Височина —
0,061 м, диаметър на устието — 0,11 м, диаметър на дъното — 0,035 м. Инв. № 1519. Табло 21.
320. Паничка, глинена, подобна на № 319. Възстановена. Височина — 0,062 м, диаметър
на устието — 0,115 м, диаметър на дъното — 0,038 м. Инв. № 1526. Табло 21.
321. Паничка, глинена, червена, от добре пречистена глина. Има полусферично тяло с
обърнат навътре ръб на устието. Има изпъкнало пръстеновидно столче. Възстановена. Височи-
на — 0,041 м, диаметър на устието — 0,075 м, диаметър на дъното — 0,03 м. Инв. № 1527. Таб-
ло 21.
322. Паничка, глинена. Подобна на № 321, но с по-широко дъно. Възстановена. Височи-
на — 0,04 м, диаметър на устието — 0,077 м, диаметър на дъното — 0,04 м. Инв. № 1521. Табло 21.
323. Паничка, глинена. Подобна на № 322. Възстановена. Височина — 0,04 м, диаметър
на устието — 0,078 м, диаметър на дъното — 0,036 м. Инв. № 1520. Табло 21.
324. Обгорени и разрушени бронзови и стъклени предмети:
а) две женски бронзови глави-апликации от тоалетно сандъче:
б) бронзова фигура па говедо (бик?). Височина — 0,095 м, дължина — 0,11 м. Табло 24.
в) бронзова подставка за канделабър;
г) струговано дъно от бронзов съд:
д) масивна бронзова закопчалка от тоалетно сандъче;
е) част от бронзов поднос със струговано дъно. Табло 21;
ж) слитъци от големи стъклени съдове (бутилки?). Табло 24.
М О Г И Л А№7
325. Паничка, черна. Има леко издуто тяло и ш и р о к о , плоско дъно. Височина — 0,026 м,
диаметър па устието — 0,057 м. Инв. № 1308. Табло 25.
326. Паничка, сиво-черна. Има заоблено конусовидно тяло, профилиран ръб на устието,
пръстеновидно дъно. Височина — 0 , 0 4 м, диаметър на устието — 0,095 м диаметър на дъното —
0,032 м. Инв. № 1276. Табло 25.
327. Паничка, червена, от добре пречистена глина. Има полусферично тяло и пръстено-
видно дъно. Височина — 0,037 м, диаметър на устието - 0,077 м, диаметър па дъното — 0,032 м
Инв. № 1277. Табло 25.
87

328. Паничка, сиво-черна, от добре пречистена глина. Има конусовидна форма, която горе
преминава в цилиндрично устие. Дъното е пръстеновидно. Височина — 0,065 м, диаметър на
устието — 0,128 м, диаметър на дъното — 0,04 м. Инв. № 1307. Табло 25.
329. Паничка, подобна на № 328. Инв. № 1298. Табло 24.
330. Ч а ш к а , червена. Има издуто тяло, прав ръб на устието и две отвесни, профилирани
дръжки. Възстановена. Височина — 0,058 м, диаметър на устието — 0,088 м. Инв. № 1272.
Табло 25.
331. Разлата паница, черна. Тя е плитка, с широко плоско дъно. Ръбът на устието е про-
филиран и обърнат навън. Върху устието има два противоположно разположени, S-овидни ор-
наменти. В ъ р х у дъното е щемпелувана розета. Височина — 0,016 м, диаметър — 0,082 м. Инв.
№ 1312. Табло 24.
332. Балсамарий, червен, тънкостенен. Има удължено крушовидно тяло, цилиндрична
шийка и обърнат навън ръб на устието. Дъното е оформено като кръгло кухо столче. Възстано-
вен. Височина — 0,29 м, диаметър на тялото - 0,10 м, диаметър на устието — 0,05 м, диаметър
на дъното — 0,05 м. Инв. № 1248. Табло 25.
Публ. [119:17, о б р . 19/а]
333. Балсамарий, подобен на № 332. Върху долната половина на тялото минават три вря-
зани концентрични линии. Височина — 0,235 м, диаметър на тялото — 0,055 м, диаметър на
334. Балсамарий, подобен на № 332. Счупен на две части. Тялото е леко деформирано.
Височина — 0,23 м, диаметър на тялото — 0,069 м, диаметър на устието — 0,048 м, диаметър на
335. Балсамарий, подобен на № 332. Счупен на две части. Височина - около 0,25 м,
диаметър на дъното — 0,044 м, диаметър на устието — 0,045 м. Инв. № 1249. Табло 25.
336. Балсамарий, подобен на № 332. Възстановен. Височина — 0,294 м, диаметър на тя-
лото — 0,095 м, диаметър на устието — 0,051 м, диаметър на дъното — 0,05 м. Инв. № 1246.
337. Балсамарий, подобен на № 332. Възстановен. Височина — 0,24 м, диаметър на тя-
лото — 0,07 м, диаметър на устието - 0,047 м, диаметър на дъното — 0 , 0 4 7 м. Инв. № 1247.
Табло 25.
338. Балсамарий, кафяв, с удължена крушовидна форма, малко плоско дъно и цилиндрич-
н а , горе леко разширена шийка. Височина — 0,10 м, диаметър на тялото — 0,038 м, диаметър на
устието — 0,03 м. Инв. № 1299. Табло 25.
339. Балсамарий, червен. Има удължена крушовидна форма и цилиндрична шийка. Дъно-
то е плоско. Височина - 0,177 м, диаметър на устието - 0,035 м, диаметър на тялото — 0,053 м.
Инв. № 1287. Табло 25.
340. Балсамарий, кафяв, подобен на № 339, но с по-ниско тяло. Височина — 0,16 м, диа-
метър на тялото - 0,052 м, диаметър на устието — 0,035 м. Инв. № 1304. Табло 25.
341. Балсамарий, червен, подобен на № 339. Липсва горната част на шийката. Запазена
височина - 0,165 м, диаметър на тялото — 0,05 м. Инв. № 1286. Табло 25.
342. Балсамарий, червен, подобен на № 339. Височина — 0,165 м, диаметър на тялото —
343. Стомна, светлочервена, от добре пречистена глина. Тялото има почти сферична ф о р м а .
Шийката е цилиндрична и сравнително къса. Снабдена е с една отвесна плоска д р ъ ж к а . Висо-
чина - 0,35 м, диаметър на тялото — 0,29 м, диаметър на у с т и е т о — 0 , 0 5 м, диаметър на дъно-
то — 0,105 м. Инв. № 1257. Табло 26.
344. Капаче, жълто. Има кръгла форма, с ниска цилиндрична дръжка. Диаметър — 0 , 1 0 м,
височина — 0,03 м. Инв. № 1292.
345. Амфори, 2 б р о я , напълно еднакви. Имат удължена крушовидна форма и струговано
дъно. Снабдени са с две масивни вертикални дръжки. Стеблата им са пластично украсени с
лотосови стилизирани цветове. Долу всяка от дръжките завършва с отлично моделиран бюст на
Е р о с (?), облечен в безръкавен хитон. Височина — 0,435 м, диаметър на тялото — 0,25 м, диаме-
тър на устието — 0,11 м, диаметър на дъното — 0,095 м. Инв. № 1255 и 1256. Табло 26.
Публ. [119:17, о б р . 16; 5:№ 33, 34]
88

346. П а т е р а . Д р ъ ж к а т а е масивна, канелирана, завършва с глава на овен. Основата й
завършва с плочка, пластично украсена с растителни мотиви. Дъното е струговано. Височина —
0,07 м, диаметър - 0,208 м, диаметър на дъното — 0,11 м, дължина на дръжката — 0,14 м.
Инв. № 1253. Табло 26.
Публ. [119:17, о б р . 17/б: 5: № 93]
347. Ойнохое. Тялото има почти кълбовидна форма с плоско, струговано дъно. Д р ъ ж к а т а
горе завършва със стилизирана лъвска глава, а долу - с лъвска лапа. Под шийката има две
врязани концентрични о к р ъ ж н о с т и . Височина с дръжката — 0,17 м, диаметър на тялото -
0,117 м, диаметър на дъното — 0,07 м. Инв. № 1254. Табло 26.
Публ. [119:17, о б р . 17/а; 5 : № 79]
348. П о д н о с , подобен на № 287. Д р ъ ж к и т е завършват със стилизирани глави на лебеди.
Височина — 0,116 м, диаметър — 0,312 м, диаметър на дъното - 0,094 м. Инв. № 1252. Табло 26.
Публ. [119:17, о б р . 18/а; 5: № 59]
349. П о д н о с . Има ниска полусферична ф о р м а , с три столчета с формата на халки върху
заобленото дъно. В ъ р х у дъното е гравирана деветлистна розета. Снабден е е две хоризонтални
дръжки е форма на омега; върху извитата им част има по един пъпковиден израстък. Височи-
на — 0,14 м, диаметър — 0,405 м. Инв. № 1285. Табло 26.
Публ. [119:17, о б р . 18/б; 5: № 60]
350. Кана. Тялото има ниска биконична ф о р м а . Шийката е леко конусовидна, горе за-
вършва с трилистно устие. Към устието има капаче, ш а р н и р н о закачено за горния край на дръж-
ката. Височина - 0,195 м, диаметър на тялото — 0,175 м, диаметър на дъното — 0,08 м. Инв. №
1284. Табло 26.
Публ. [119:17, о б р . 17 в; 5:№ 43]
351. Пиксида. Има цилиндрична ф о р м а . В ъ р х у капачето е и з р я з а н кръгъл отвор. Повърх-
ността на пиксидата е украсена с пояси от врязани концентрични линии. Височина — 0,035 м,
диаметър — 0,026м, диаметър на отвора в капачето — 0,015 м. Инв. № 1262. Табло 26.
Публ. [119:17, о б р . 15/а; 5:№ 114]
352. Б а л с а м а р и й с белезникав оттенък. Тялото има крушовидна форма със заоблено дъно.
Шийката е цилиндрична, а устието — с обърнат навън ръб. Височина — 0,079 м, диаметър на
тялото - 0,038 м, диаметър на устието — 0,019 м. Инв. № 1269. Табло 27.
3 5 3 . Балсамарий със светлозелен оттенък. Тялото има крушовидна форма с леко к о н к а в н о
дъно. Шийката е цилиндрична и сравнително къса, а устието има обърнат навън ръб. Височи-
на - 0 , 1 4 4 м, диаметър на тялото — 0 , 0 7 м, диаметър на устието — 0 , 0 2 5 м. И н в . № 1275. Таб-
ло 2 7 .
354. Б а л с а м а р и й със светлозелен оттенък, подобен на № 353, но с по-удължено тяло.
Височина - 0,114 м, диаметър на тялото — 0,044 м, диаметър на устието — 0,022 м. Инв.
№ 1279. Т а б л о 27.
355. Б а л с а м а р и й със зеленикав оттенък, и р и з и р а н . Тялото има крушовидна ф о р м а , с
леко конкавно дъно. Шийката е цилиндрична, а устието има обърнат навън ръб. Височина -
0,172 м, диаметър на дъното — 0,086 м, диаметър на устието — 0,038 м. Инв. № 1250. Табло 27.
356. Б а л с а м а р и й с тъмнозелен оттенък, и р и з и р а н . Тялото има крушовидна ф о р м а , с леко
конкавно дъно. Шийката е цилиндрична и сравнително къса. Устието е с обърнат навън ръб.
Височина — 0,12 м, диаметър на тялото — 0,064 м, диаметър на устието — 0,03 м. Инв. № 1251.
Табло 27.
357. Б а л с а м а р и й със зелен оттенък, и р и з и р а н . Тялото има заоблена конусовидна форма с
плоско дъно. Шийката е цилиндрична, с леко издаден навън ръб на устието. Височина — 0,156 м,
диаметър на тялото — 0,095 м, диаметър на устието — 0,04 м. Инв. № 1264. Табло 27.
358. Б а л с а м а р и й със светлозелен оттенък, и р и з и р а н . Тялото е фрагментирано. Имало е
удължена крушовидна ф о р м а . Шийката е цилиндрична, с леко издаден навън ръб на устието.
З а п а з е н а височина — 0,11 м, диаметър на устието — 0,033 м. Инв. № 1288. Табло 27.
359. Б а л с а м а р и й със зеленикав оттенък, и р и з и р а н . Тялото има крушовидна ф о р м а с п л о с к о
дъно. Шийката е цилиндрична, с фуниевидно устие. Височина — 0,148 м, диаметър на тялото -
360. Б а л с а м а р и й със зеленикав оттенък, и р и з и р а н . Тялото има издута крушовидна форма
и плоско дъно. Шийката е цилиндрична, с обърнат навън ръб на устието. Височина — 0,136 м,
диаметьр на тялото — 0,07 м, диаметър на устието — 0,024 м. Инв. № 1290. Табло 27.
12Разкопкии проучвания, кн. 16 89

361. Балсамарий с бледозелен оттенък, иризиран. Тялото има конусовидна форма със
слабо изпъкнало дъно. Шийката е цилиндрична, леко разширена в долния край; устието е със
слабо издаден навън ръб. Височина — 0,106 м, диаметър на дъното — 0,039 м, диаметър на устие-
то — 0,016 м. Инв. № 1291. Табло 27.
362. Балсамарий със светлозелен оттенък, иризиран. Тялото има удължена капковидна
форма със заоблено дъно. Шийката е цилиндрична, с фуниевидно устие. Липсва част от устието.
Височина — 0,125 м, диаметър на дъното — 0,026 м, диаметър на устието — 0,028 м. Инв. №
1268. Табло 27.
363. Балсамарий със зелен оттенък, иризиран. Сравнително дебелостенен. Тялото има
конусовидна форма с леко конкавно дъно. Шийката е цилиндрична. Устието е отчупено. Запазе-
на височина — 0,102 м, диаметър на дъното — 0,033 м. Инв. № 1300. Табло 27.
364. Балсамарий със зелен оттенък, иризиран. Тялото има издута крушовидна форма с
широко плоско дъно. Шийката е цилиндрична, с обърнат навън ръб на устието. Височина —
0,132 м, диаметър на тялото — 0,078 м, диаметър на устието — 0,024 м. Инв. № 1305. Табло 27.
365. Балсамарий със зелен оттенък, слабо иризиран. Тялото има овална конусовидна
форма. Шийката е цилиндрична с обърнат навън ръб на устието. Горната половина на тялото е
украсена с две врязани концентрични окръжности. Височина — 0,13 м, диаметър на тялото —

366. Тоалетно сандъче № 1. Приблизителни размери — 0,25:0,25 м. Инв. № 1266. В ъ р х у
стените му са запазени следи от гипсов грунд. От металните части и механизми са запазени:
а) ключалкова пластина, бронзова, част, правоъгълна. П о средата има правоъгълен про-
рез, в който е запазена част от железния ключ. Ключалковият механизъм е железен, силно коро-
зирал;
б) дръжки, бронзови, 2 б р о я , дъговидно извити, с многоъгълно сечение. Дължина — 0,11 м,,
височина — 0,057 м;
в) халка, бронзова, с кръгло сечение. Диаметър — 0,04 м:
г) щитче, бронзово, с профилирана повърхност. Диаметър — 0,042 м;
д) гвоздеи, бронзови, 3 б р о я , със струговани глави;
е) гвоздеи, бронзови, 2 б р о я , с полусферични глави;
Публ. [119:16]
367. Тоалетно сандъче № 2. Приблизителни размери — 0,25:0,25 м. Инв. № 1278. В ъ р х у
стените му са запазени следи от гипсов грунд, върху който личат орнаменти от розети, вписани
в концентрични окръжности (обр. 33). От металните части и механизми са запазени:
а) ключалкова пластина, бронзова, правоъгълна, част;
б) двупримчести закопчалки, бронзови, 2 б р о я , продълговати. Дължина — 0,075 м;
в) дръжка, бронзова, с форма на силно извита кобилица. Дължина — 0,10 м, широчина —
0,055 м;
г) верижка, бронзова, гъсто плетена, части от нея;
д) бронзови главички-апликации на жени (вакханки?), 2 б р о я . Височина — 0,035 м.
Инв. № 1280.
е) халки, бронзови, 2 б р о я , с плоско сечение. Диаметър — 0,037 м;
ж) гвоздеи, бронзови, с плоски струговани глави. Дължина — 0,03 м, с полусферични
кухи глави, дължина — 0,03 м;
з) пластини (апликации), бронзови, части;
и) халка-шарнир, желязна. З а капака на сандъчето. Диаметър — около 0,032 м.
Табло 28.
Публ. [119:16 сл.]
368. Тоалетно сандъче № 3. Приблизителни размери - 0,24:0,20 м. Инв. № 1274. В ъ р х у
стените му са запазени следи от гипсов грунд. O r металните части и механизми са запазени:
а) ключалкова пластина с издължени краища, бронзова, правоъгълна. Запазена е само
част от нея. Пластината има една закопчалка. Украсена е с врязани линии и точки. Запазена е
част от ключалковия механизъм и железния ключ. Дължина — 0,09 м, широчина — 0,08 м,
дължина на ключа — 0,06 м;
б) еднопримчеста закопчалка, бронзова. Дължина — 0,075 м;
в) дръжка, бронзова, дъговидно извита. Дължина — 0,06 м, височина — 0,048 м;
г) щитчета, бронзови, 2 б р о я , с профилирана повърхност. Диаметър — 0,035 м;
д) верижки, бронзови, 2 двойки, гъсто плетени. Свързани помежду си с четири бронзови
халки.
Табло 28.
Публ. [119:17]

369. Тоалетно сандъче № 4. Приблизителни размери — 0,70:0,50 м. От металните части и
механизми са запазени:
а) халки с щитчета, оформени като умбо, бронзови, 4 б р о я . Диаметър — 0,04 м;
б) халки-шарнири, бронзови, 2 б р о я , с плоско сечение. Към всяка от тях има по два желез-
ни шипа. Диаметър — 0,03 м;
в) ключ, бронзов. Състои се от халка, плоско стебло и ключов зъборез. Дължина — 0,03 м;
г) изгнили дървени части.
Табло 28. Публ. [119:17]
370. Тоалетни сандъчета № 5 и 6. Силно разрушени. Запазени са метални части от клю-
чалковите механизми, бронзова халка, бронзова верижка, части от ключалковата пластина.
Публ. [119:17]
Накити
371. Обеци, златни, чифт. Представляват кухи сфери, обсипани с филигранни нишки и
гранули. Имат дълги, подвити в края куки от златна тел. В мястото на свързването на куките
със сферите е запоена малка кръгла плочка. Плочките също са украсени с гранули. Едната обеца
е полуразтопена. Тегло — 8,50 г, дължина — 0,05 м. Инв. № 1341 и 1342. Табло 28.
Публ. [119:15, о б р . 14]
372. Халкички, златни, 9 б р о я . Краищата им се застъпват, като са увити един в друг.
Всички са горели, а някои от тях са отчасти разтопени. О б щ о тегло — 7,02 г, диаметър — 0,015 м.
Инв. № 1343. Табло 28.
П у б л . [119:16, о б р . 14]
373. Пръстен, златен. Халката има леко елипсовидна форма със заоблени рамене. Щитче-
то е оформено в елипсовидна кутийка. Камъчето липсва. Тегло — 6,50 г, диаметър — 0,021:
0,018 м. Инв. № 1344. Табло 28.
Публ. [119:15, о б р . 14]
374. Пръстен, златен, подобен на № 373, но с по-широка кутийка за камъчето, което
липсва. Тегло — 4,10 г, диаметър — 0,02:0,017 м. Инв. № 1345. Табло 28.
Публ. [119:15, о б р . 14]
375. Лунула, златна. Има формата на лунен сърп с многоъгълно сечение. В горния й
край е запоена халка от сравнително широка златна пластинка. От двете страни в долния край
на халката има по една гранула. Тегло — 1,55 г, диаметър — 0,01 м, дължина — 0,015 м. Инв.
№ 1346. Табло 28.
Публ. [119:16, о б р . 14]
376. Медальонче, златно. Горяло. Представлява тънка кръгла пластинка, украсена с
изпъкнали точки. Вероятно точките са оформяли някакво изображение, което поради деформа-
цията не личи. Тегло — 0,19 г, диаметър — 0,01 м. Инв. № 1347. Табло 28.
Публ. [119:16, о б р . 14]
377. Тънка златна пластинка, нагъната във формата на деформирана тръбичка. Тегло —
1,45 г, дължина на тръбичката — 0,106 м. Инв. № 1348.
378. Тънка златна пластинка, изрязана във формата на удължен правоъгълник със заобле-
ни къси краища. Част от единия край липсва. Пробита е на няколко места. Наподобява нагръд-
ник. Тегло — 1,40 г, дължина — 0,094 м, широчина — 0,038 м. Инв. № 1349. Табло 28.
379. Тънка златна пластинка. Горяла. Има силно удължена правоъгълна форма. В единия
край е разтопена. Тегло — 0,60 г, дължина — 0,088 м, широчина — 0,012 м. Инв. № 1350. Табло
28.
380. Тънка златна пластинка. Горяла. Представлява удължена правоъгълна пластина,
изрязана дъговидно. В единия край има две надлъжно разположени дупки. Тегло — 0,80 г,
дължина — 0,103 м, широчина — 0,015 м. Инв. № 1351.
381. Апликация, златна. Представлява тънка златна пластинка във формата на полу-
сферично копче с дупка по средата. Тегло — 0,63 г, диаметър — около 0,022 м. Инв. № 1352
Табло 28.
382. Пластинки, златни, 6 б р о я . Представляват къси тесни лентички (може би от диадема?).
Двете от тях са по-дълги. О б щ о тегло — 0,08 г, дължина на големите лентички — 0,028 и 0,02 м
Инв. № 1353. Табло 28.
383. Фибула, бронзова. Наподобява т. нар. тракийски тип фибули. Лъкът е с плоско
сечение. Иглата е отчупена от самата спирала и липсва. Иглодържателят завива отвесно нагоре
91

и завършва с подвит надолу край. Патинирана. Дължина — 0,057 м, височина — 0,028 м. Инв.
№ 1339. Табло 29.
384. Пръстен, железен. Запазено е само елипсовидното щитче, в което е вградена гема от
карнеол. В ъ р х у гемата е гравирана фигура на Атина (?) наляво. Под нея има змии. Размери на
гемата — 0,012:0,008 м. Инв. № 1328. Табло 28.
385. Пръстен, железен. Силно разрушен. В елипсовидното щитче е вградена елипсовидна
гема oт карнеол. В ъ р х у гемата е гравирана фигура на Атина, права, с шлем; в лявата ръка дър-
жи копие, а с дясната придържа щит. Приблизителен диаметър на пръстена — 0,022 м, размери
иа гемата — 0,013:0,01 м. Инв. № 1321. Табло 28.
Тоалетни принадлежности
386. Огледало, бронзово, покрито със сребърна амалгама. Има кръгла форма с леко конкав-
на повърхност. Периферията е украсена с един ред дупчици, а под тях минават две врязани кон-
центрични окръжности. Дръжката представлява профилирана овална пръчка, която горе за-
вършва с кръстатка за закрепване към диска на огледалото. Диаметър — 0,20 м, дължина на
дръжката — 0,15 м. Инв. № 1309. Табло 29.
Публ. [119:16, обр. 15/б; 5:№ 203]
387. Д р ъ ж к а от огледало, бронзова. Състои се от цилиндрично стволче, което горе завърш-
ва с кръстатка. Дължина — 0,066 м, широчина — 0,045 м. Инв. № 1313. Табло 29.
388. Игла за коса, костена, сложно профилирана. Запазени са само три части от нея.
Към иглата има костено дискче с дупка и врязани концентрични окръжности. Инв. № 1318.
Табло 29.
389. Игла за коса, костена. Краищата са отчупени. Запазена дължина — 0,101 м. Инв. №
1331.
390. Ч а ш к а , костена, натрошена. Има цилиндрична форма. Височина — 0,045 м, диаме-
тър — 0,03 м. Инв. № 1281. Табло 29.
391. Токички, костени, 2 б р о я . Състоят се от плочка с прорез за коланчето и кръгло из-
пъкнало копче. Дължина — 0,03 м, широчина — 0,018 м. Инв. № 1336 и 1270. Табло 29.
Амулети
392. Амулет, глинен. Наподобява идол с форма на разпъната животинска к о ж а . В ъ р х у
лицевата му страна има врязани символични знаци: елипса и вписани в нея три прави линии,
които се пресичат взаимно. Дължина — 0,045 м, широчина — 0,04 м. Инв. № 1294. Табло 29.
393. Амулет, глинен. Има формата на масивен пръстен с обло сечение. В ъ р х у едната му
страна са врязани знаци (пресичащи се чертички). Счупен на четири части. Диаметър — 0,066 м.
Инв. № 1317. Табло 29.
394. Амулети, глинени, 32 б р о я , с различни форми: питки, трилъчеви звезди, цилиндърче-
та и др. П о средата са с дупки. Диаметрите им варират от 0,012 до 0,035 м. Инв. № 1296, 1314,
1325, 1333. Табло 29.
Медицински принадлежности
395. Лъжичка, бронзова, посребрена. Резервоарчето има кръгла форма с продълговата
обла дръжка. Дължина - 0,13 м, диаметър на резервоарчето — 0,023 м. Инв. № 1316.
396. Плочка, мраморна, полирана. Има формата на ниско пресечена пирамида. Дължи-
на — 0,11 м, широчина - 0,075 м, дебелина — 0,009 м. Инв. № 1330. Табло 29.
397. Лъжичка, бронзова, с малко резервоарче и дълга обла пръчица, която по средата е
разширена и плоска. Счупена на две части. Дължина — 0,11 м. Инв. № 1327. Табло 29.
398. Скалпел (?), бронзов. Представлява сложно профилирана пръчица, която в горния
край завършва с удължено топче. Работната част на инструмента е отчупена. Запазена дължи-
на - 0,12 м. Инв. № 1332. Табло 29.
Статуетки
399. Статуарна група на Афродита, бял мрамор. Афродита е права, гола, с облекчен
(повдигнат) ляв крак. Главата й е леко наклонена надясно. Н а ушите има следи от медни обеци,
92

които липсват. Лицето й е заличено и подробности не личат. Косата е сресана назад на прав път
и зад врата преминава в плитка. Лявата й ръка, върху която има бронзова халка, е облакътена
върху силно обрушен ствол; пред него има права човешка фигура (Адонис?) в умален вид. От
тялото на фигурата по-добре запазена е само долната половина. Дясната ръка на богинята е
спусната надолу и фланкирана от друг ствол, запазен само в долната си част. Пред него личат
неясни, повредени от ерозията фигури; долу изображението наподобява предна част на ладия
или птица (гълъб?). Неясна е и следващата, разположена по-горе фигура. В ъ р х у лявото рамо на
богинята има силно повредена фигура на дете или птица. Аналогична фигура е имало и върху
дясното рамо, но сега липсва. Цялата скулптурна група е поставена върху четвъртита мраморна
подставка. Височина с подставката — 0,31 м, широчина долу — 0,098 м. Размери на подставка-
та — 0,098:0,063:0,021 м. Инв. № 1259. Табло 29.
Публ. [119:18, о б р . 20]
400. Теракота. Представена е Афродита (?), права, в цял ръст, с облекчен ляв крак. Обле-
чена е в дълъг химатион, на който единият край се придържа от вдигнатата до главата лява р ъ к а ,
а другият — от спуснатата надолу дясна ръка. Косата е сплетена в две плитки, които падат върху
раменете. Фигурата е стъпила върху четвъртита подставка, на лицевата страна на която е пред-
ставена в релеф глава на Е р о с . Отзад има кръгъл отвор. Височина — 0,23 м, височина на фигу-
рата — 0,18 м. Инв. № 1260. Табло 29.
Публ. [119:18 сл., о б р . 21/а]
401. Теракота. Представлява бюст на жена, облечена в хитон. В ъ р х у главата й има висока
лунообразна к о р о н а . Н я к о и части от тялото и дрехата са били оцветени в червена б о я . Подроб-
ности не личат. Отзад има кръгъл отвор. Височина — 0,16 м, широчина — 0,095 м. Инв. № 1261.
Табло 29.
Публ. [119:19, о б р . 21/б]
Монети
402. Монета, сребърна, на Октавиан Август (27 г. пр.н.е. — 14 г. от н.е.). Диаметър —
0,018 м. Инв. № 3946.
Публ. [119:16]
403. Монета, сребърна, на Галба (68—69). Диаметър — 0,018 м. Инв. № 3947.
Публ. [119:16]
404. Монета, сребърна, на Юлий Цезар (100—44 г. пр.н.е.). Диаметър — 0,018 м. Инв. №
3945.
Публ. [119:16]
405. Монета, сребърна, нечетлива. Римска република. Диаметър — 0,018 м. Инв. № 3944.
410. Ч а ш а , сребърна. Има леко заоблена конусовидна форма. Ръбът на устието е издаден
малко навън и е украсен с врязани отвесни линии. Непосредствено под устието минава изпъкнал
р ъ б , който опасва чашата. Дъното е обрамчено с изпъкнал ръб. Ч а с т от ръба на устието е отчу-
пена. Чашата е горяла. Височина—0,09 м, диаметър на устието — 0,108 м, диаметър на дъното —
0,036 м. Инв. № 1258. Табло 30.
Публ. [119:18, о б р . 15/в]
411. Цедка, бронзова, във формата на малък черпак. Дръжката е отчупена. Силно окисле-
на. Диаметър — 0,031 м. Инв. № 1322. Табло 30.
412. Прешлен от речно камъче. Диаметър — 0,025 м. Инв. № 1310. Табло 30.
413. Вретенца, костени, 4 б р о я , за фино предене. Горните им краища са оформени като
двуперести стрелички за закачване на нишката. Н а всяко вретенце е нанизан по един костен преш-
лен. Върховете на вретенцата са отчупени. Дължина — 0,14 м, диаметър на прешлените —
0,025 и 0,02 м. Инв. № 1273. Табло 30.
414. Х у р к а (?), горна част. Направена е от четиристенна желязна пръчка. При върха й е
надяната продълговата костена плочка, от две части, свързани в краищата си с по един бронзов
щит. Запазена дължина — 0,18 м. Табло 30.
93

415. Мънисто, каменно, синьо. Има почти сферична форма с набраздена на ребра повърх-
ност. Диаметър — 0,017 м. Инв. № 1319. Табло 30.
416. Мънисто, стъклено. Има удължена биконична форма. Дължина — 0,033 м, диаме-
тър — 0,015 м. Инв. № 1295. Табло 30.
417. Н о ж , железен, с костена дръжка. Силно р а з р у ш е н . Дължина — около 0,085 м. Инв.
№ 1329.
418. Н о ж , железен. Ч а с т от острието. Дължина — 0,18 м, широчина — 0,04 м. Инв. №
1311.
419. Парчета от смола, около 0,3 кг.
420. Подметки, коркови, фрагменти.
421. Лозови пръчки, горели и овъглени.
422. Мидена черупка. Диаметър — около 0,045 м. Инв. № 1335. Табло 30.
423. Ч е р у п к а от морски охлюв. Инв. № 1334. Табло 30.
424. Ашици, костени, 3 б р о я . Овъглени. Инв. № 1297. Табло 30.
425. Гръбначен прешлен на животно (говедо?). Дължина — 0,095 м. Инв. № 1320. Табло 30.
426. Кост от к р а к на животно. Дължина — 0,20 м. Инв. № 1265. Табло 30.
М О Г И Л А № 10
427. Поднос от добре пречистена глина, червен. Фрагменти.

428. У р н а , глинена, червена, от добре пречистена глина. Фрагментирана. Има две отвесни
дръжки с обло сечение.
М О Г И Л А № 11
ГРОБ № 3 (ЧРЕЗ ИЗГАРЯНЕ)
429. У р н а , глинена, кафява. Има издуто конусовидно тяло, къса цилиндрична шийка и
ш и р о к хоризонтален ръб на устието. Дъното е леко конкавно. Има две широки отвесни д р ъ ж к и .
В ъ р х у хоризонталния ръб на устието е нанесен врязан зигзагообразен орнамент. Подобен
орнамент има върху шийката и раменете на съда. Височина — 0,16 м, диаметър на тялото —
430. У р н а , глинена, жълто-кафява, от добре пречистена глина с четири раздиално разположе

ни дръжки. Тялото има долна—конусовидна, и г о р н а — цилиндрична част. Устието е с широк
хоризонтален ръб. Под него има вълнообразно третиран перваз. Дъното е с масивно кръгло
столче със стъпаловиден профил. Един от профилите повтаря вълнообразния перваз от устие-
то. В ъ р х у хоризонталната повърхност на устието е нанесен врязан стилизиран растителен
орнамент, ограничен от две врязани успоредни линии. Подобен орнамент в три пояса е нанесен
и върху цилиндричната част на тялото. Възстановена. Височина — 0 , 1 7 м, диаметър на тялото—
0,185 м, диаметър на устието — 0,15м. Инв. № 1467. Табло 31.
431. У р н а , глинена, кафява, от добре пречистена глина. Тялото има форма на пресечен
к о н у с , с леко заоблени рамене и прав ръб на устието. Дъното е плоско. Има две отвесни пръстено-
видни дръжки. Възстановена. Височина — 0,15 м, диаметър па устието — 0,30 м, диаметър на
94

432. Ч а ш к а , глинена, червена, от добре пречистена глина. Има заоблено конусовидно
тяло, прав ръб на устието и две отвесни дръжки. Дъното е пръстеновидно. Възстановена. Висо-
чина — 0,053 м, диаметър на устието — 0,107 м. Инв. № 1219. Табло 30.
433. Паничка, глинена, червена. Тялото има заоблена конусовидна форма с прав ръб на
устието. Под устието минава вдлъбнат жлеб. Дъното е пръстеновидно. Височина — 0,075 м,
434. Разлата паница, кафява, от добре пречистена глина. В двата срещуположни к р а я
ръбът на устието се разширява в три изпъкналости, които са служили за дръжки. Дъното е
плоско. Възстановена. Височина — 0,042 м, диаметър на устието — 0,185 м, диаметър на дъно-
то — 0,054 м. Инв. № 1239. Табло 31.
435. А м ф о р а , глинена, светлочервена, от добре пречистена глина. Има издуто крушовидно
тяло, къса шийка и леко обърнат навън ръб на устието. Дъното е плоско. Възстановена. Висо-
чина — 0,18 м, диаметър на устието — 0,083 м, диаметър на дъното — 0,065 м. Инв. № 1233.
Табло 31.
436. Паничка, глинена, сиво-черна, тънкостенна. Силно фрагментирана.
437. Балсамарий, стъклен, с белезникав оттенък, иризиран. Тялото има удължена конусо-
видна форма със силно конкавно дъно. Шийката е с удължена цилиндрична форма, а устието —
с леко обърнат навън ръб. Височина — 0,194 м, диаметър на дъното — 0,06 м. Инв. № 1201.
Табло 31.
438. Балсамарий, стъклен, със светлозелен оттенък. Има камбановидно тяло със силно
конкавно дъно. Шийката е висока и цилиндрична. Устието има обърнат навън ръб. Тялото е
фрагментирано. Височина — 0,176 м, диаметър на дъното — 0,085 м, диаметър на устието —
0,025 м. Инв. № 1202. Табло 31.
439. Фибула, бронзова. Запазени са само част от лъка, който е с л о ж н о профилиран, и част
от спиралата. Запазена дължина — 0,03 м. Инв. № 1839. Табло 30.
440. Кабъри, железни, от обувки, 40 б р о я . Силно разрушени. Инв. № 1203.
441. Монета, сребърна, на Юлия Меза (222-235), Диаметър — 0,018 м. Инв. № 3 9 4 9 .
442. Т о р к в а , желязна, корозирала и счупена на две части. Отворена. Има обло сечение и в
краищата се стеснява. Приблизителен диаметър — 0,11 м. Инв. № 1845. Табло 32.
443. Т о р к в а , желязна, подобна на № 442. Корозирала и счупена на две части. Приблизи-

телен диаметър — 0,10 м. Инв. № 1844. Табло 32.
444. Ч а ш к а , глинена, подобна на № 432. Височина — 0,062 м, диаметър на устието -

0,10 м. Инв. № 1235. Табло 31.
445. У р н а , глинена, червена, от добре пречистена глина. Има заоблено конусовидно тяло
с прав ръб на устието и две отвесни дръжки. Дъното е плоско. Възстановена. Височина — 0,135 м,
диаметър на устието — 0,22 м, диаметър на дъното — 0,075 м. Инв. № 1234. Табло 32.
ГРОБ № 10 ( Ч Р Е З ТРУПОПОЛАГАНЕ)
446. Мъниста, стъклени, от огърлица.
95

М О Г И Л А № 12
ГРОБ№3(ЧРЕЗИЗГАРЯНЕ)
447. У р н а , глинена, червена, от добре пречистена глина. Тялото има заоблена конусовид-
на форма с плоско дъно. Горе преминава в цилиндрично устие, външната повърхност на което е
опасана с две врязани успоредни линии. Снабдена е с четири отвесни профилирани дръжки.
Възстановена. Височина — 0,115 м, диаметър на устието — 0,145 м. Инв. № 1221. Табло 31.
448. Паница, глинена, светлокафява, от добре пречистена глина. Има леко заоблено кону-
совидно тяло и пръстеновидно дъно. Ръбът на устието е обърнат навън и отделен чрез жлеб.
Възстановена. Височина — 0,044 м, диаметьр на устието — 0,17 м. Инв. № 1236. Табло 32.
449. Паница, глинена, червена. Има конусовидно тяло, което горе преминава във висок,
цилиндричен ръб на устието. Дъното липсва. Възстановена. Височина — 0,14 м, диаметър на
устието — 0,19 м. Инв. № 1472. Табло 32
450. Фибула, бронзова. Запазена е само част от спиралата. Запазена дължина — 0,025 м.
Инв. № 1835. Табло 32.
451. Монета, бронзова, Комод (160—192), сечена във Филипопол. Диаметър — 0,02 м.
Инв. № 3950.
М О Г И Л А № 13
452. У р н а , глинена, светложълта, от добре пречистена глина. Тялото има издута крушо-
видна форма, с къса цилиндрична шийка и обърнат навън ръб на устието. Дъното е плоско.
Снабдена е с две вертикални пръстеновидни дръжки. Възстановена. Височина — 0,215 м, диа-
метър на тялото — 0,24 м, диаметър на устието — 0,20 м. Инв. № 1227. Табло 32.
453. Ч а ш к а , глинена, червена. Има конусовидно тяло, плоско дъно, леко обърнат навън
ръб на устието и две отвесни пръстеновидни дръжки. Възстановена. Височина — 0,06 м, диаме-
454. О б к о в к а , бронзова, от ножница на меч. Има дъговидна форма с улей в средата за
апликиране към долната част на ножницата. Счупена е на две части. Широчина — 0,036 м. Инв.
№ 1834.
455. Монета, бронзова, на Марк Аврелий (161 —180). Л о ш о запазена. Диаметър — 0,018 м.
Инв. № 3952.
Г Р О Б № 9(ЧРЕЗИЗГАРЯНЕ)
456. Ч а ш к а , глинена, жълта, подобна на № 432. Височина — 0,052 м, диаметър на устие-

то — 0,11 м. Инв. № 1222. Табло 32.
ГРОБ № 10(ЧРЕЗИЗГАРЯНЕ)
457. Лунула, сребърна. Долната удебелена част завършва с гроздовиден израстък. Го-
р я л а . Диаметър — 0,012 м. Инв. № 1207. Табло 32.
458. Х а л к а , бронзова, с обло сечение. Патинирана. Диаметър — 0,025 м. Инв. № 1206.
Табло 32.
459. Н о ж ч е , желязно. Запазена е част от върха на острието. Силно корозирало. Запазена
дължина — 0,05 м. Инв. № 1836.
Г Р О Б № 11 ( Ч Р Е З ТРУПОПОЛАГАНЕ)
460. Обеци, чифт, бронзови. Състоят се от отворени халки, които в единия край са изтъне-
ни, а в другия завършват с уширено тяло във формата на полиедър. Халката на едната обеца е
счупена на две части. Диаметър — 0,022 м. Инв. № 1209. Табло 32.
96

461. Мъниста oт огърлица, стъклени, 7 броя
тях. Инв. № 1840.
462. Урна, глинена, ч е р в е н а , oт добре пречистена глина. Д о л н а т a половина натялотоима

к о н у с о в и д н а , а горнатa - цилиндрична ф о р м а . П р а в ръб на устието. Дъното е пръстеновидно.
Снабдена е с две отвесни д р ь ж к и . В ъ з с т а н о в е н а . Височина 0 , 1 0 5 м, д и а м е т ъ р на устието,
0,188 М. Инв. № 1232. Т а б л о 32.
463. Ч а ш к а , глинена, ж ъ л т а , подобна нa № 432. В ъ з с т а н о в е н а . Височина - 0,06 м. Диаме-
тър на у с т и е т о - 0,11 м. Инв. № 1228. Табло ЗЗ.
464. Ч а ш к а , глинена, ч е р в е н а , подобна на 432. Възстановена. Височина - 0,6 м,
д и а м е т ъ р на устието - 0,11 м. Инв. № 1217. Т а б л о 33.
465. П а н и ц а , г л и н е н а , сиво-черна. Има к о н у с о в и д н о т я л о и п р а в , л е к о к о н к а в е н гръб на
устието. Дъното е п р ъ с т е н о в и д н о . Височина - 0,06 м, д и а м е т ъ р - 0,16 м. Инв. № 1230. Табло 33.
466. Амфорка, глинена, червена. Има с т р о й н о к р у ш о в и д п о т я л о , къса ш и й к а и леко обър-
нат н а в ъ н р ъ б на устието. Д ъ н о т о е п р ъ с т е и о в и д н о . Височина - 0 , 2 0 м, д и а м е т ь р натялото-
0 , 1 2 5 м, д и а м е т ъ р на устието - 0,007 м. И н в . № 1225. Т а б л о 33.
467. П а н и ч к а , г л и н е н а , ч е р в е н а . Има с р а в н и т е л н о н и с к о и р а з л а т о т я л о и п р ъ с т е н о в и д н о
дъно.Ръбътна устието е о г р а н и ч е н чрез ж л е б . В ъ з с т а н о в е н а . Височина 0 , 0 3 5 м, д и а м е т ъ р -
0 , 1 3 м. Инв. № 1223. Т а б л о 33.
468. Мънисто, с т ъ к л е н о , зеленo. Има с ф е р и ч н а форма на р е б р а . Д и а м е т ъ р — 0,01 м. Инв.
№1204.Т а б л о 33.
469. П р е ш л е н , г л и н е н . Б и к о н и ч н а ф о р м а . П о в ъ р х н о с т т а му е н а б р а з д е н а с н а д л ъ ж н и ли-
нии. Д и а м е т ъ р - 0 , 0 3 м. д е б е л и н а - 0,026 м. И н в . № 1210. Т а б л о 33.
470. К а б ъ р и , ж е л е з н и , oт о б у в к и , 30 б р о я . З а п а з е н и са г л а в и т е . И н в . № 1843.
471. П р ъ с т е н , б р о н з о в . З а п а з е н а е само г о р н а т а п о л о в и н а . К у т и й к а т а има е л и п с о в и д н a
форма. В нея е ВГрадена гема oт я с п и с . Върху гемата е г р а в и р а н а п р а в а ж е н с к а ф и г у р а (Фор-
т у н а ? ) , o б ъ р н а т a н а д я с н о . Д и а м е т ъ р на гематa - 0 , 0 0 7 / 0 , 0 0 5 м. И н в . № 1837.
472. П р ь с т е н , б р о и з о в . З а п а з е н а е г о р н а т а п о л о в и н а . Подобен на № 471. Върху гемата е

г р а в и р а н а п р а в а ж е н с к а ф и г у p a а н ф а с , с вдигнати р ъ ц е (?). Д и а м е т ъ р на гемата - 0 , 0 0 7 / 0 , 0 0 5 м.
И н в . № 1837 а . Т а б л о 33.
473. А м ф о р а , г л и н е н а , червена. Има и з д у т о , почти с ф е р и ч н о т я л о , къса ш и р о к а ш и й к а и

з о б л е н , л е к о о б ь р н а г н а в ъ н р ъ б на устието. Под ш и й к а т а ръбът се о п а с в а oт ж л е б . Д ъ н о т о е
п л о с к о . Височина — 0 , 1 6 8 м, д и а м е т ъ р на т я л о т о - 0,14 м, д и а м е т ъ р на устието - 0 , 0 8 2 м.
И н в . № 1226. Т а б л о 33
М О Г И Л А № 14
ГРОБ № 6 (ЧРЕЗ ТРУПОПОЛАГАНЕ)
474. О й н о х о е , г л и н е н о , к а ф я в о . Т я л о т о има издута к р у ш о в и д н а ф о р м а . Д ъ н о т о е п л о с к о .

Под шийката и вьрху p a м е н е т e на тялото м и н а в а т по две в р я з а н и концентрични окръжности.
Възстановено. Bисочинa - 0 , 2 3 5 м, д и а м е т ъ р на тялото - 0,15 м. И н в № 1657. Т а б л о 35.
475. Мъниста, стъклени, 25 броя. И н в . № 1636.
476. Мънисти, глинени, 4 броя. Д и а м е т ъ р — 0 , 0 1 5 и 0 , 0 0 5 м. Инв. № 1037. Т а б л о 33.

477. Ч а ш к а , г л и н е н а , ч е р в е н а , подобна на № 432. В ъ з с т а н о в е н а . Височина — 0 , 0 6 5 м,
д и а м е т ь р на устието — 0 , 1 0 м. И н в . № 1070. Т а б л о 32.
13Разкопкиипроучвания, КН. 16 97

478. У р н а , глинена, червена, от добре пречистена глина. Тялото има полусферична форма
и прав ръб на устието, опасано от три врязани окръжности. Има две отвесни профилирани дръж-
ки. Дъното е пръстеновидно. Възстановена. Височина — 0,112 м, диаметър на устието — 0,145 м.
Инв. № 1675. Табло 34.
479. Ч а ш к а , глинена, чернена, подобна на № 432. Височина - 0,056 м, диаметър на устие-
то - 0,116 м. Инв. № 1676. Табло 33.
Г Р О Б № 8(ЧРЕЗИЗГАРЯНЕ)
480. Обеца, бронзова, отворена. Единият край е изтънен. Върху нея е нанизана малка
бронзова халкичка. Диаметър — 0,02 м. Инв. ЛЬ 1648. Табло 33.
481. Кабъри, железни, от обувки. Силно разрушени. Инв. № 1649.
482. Паничка, глинена, сиво-черна, от добре пречистена глина. Има формата на пресечен
конус. Дьното е плоско. Възстановена. Височина - 0,05 м, диаметър на устието — 0,118 м.
Инв.№1664. Табло 34.
483. Ч а ш к а , глинена, червена, подобна на № 432. Дъното е плоско. Височина - 0,065 м,
диаметьр на устието - 0,105 м. Инв. № 1665.
484. Ч а ш к а , глинена, червена, подобна на № 432. Дъното е плоско. Височина - 0,056 м,
диаметьр на устието — 0,116 м. Инв. № 1676.
485. Паница, глинена, сива, от добре пречистена глина. Тялото има долна конусовидна и
горна цилиндрична форма. Устието е с отвесен ръб. Върху цилиндричната част има врязан
зигзагообразен орнамент. Дъното е пръстеновидно. Възстановена. Височина - 0,073 м, диаме-
486. Паничка, глинена, кафява, от добре пречистена глина. Подобна е на № 482. Вьзста-
новена. Височина - 0,052 м, диаметър па устието — 0,12 м. Инв. № 1684. Табло 34.
487. Н о ж , железен. Част от острието. Широчина - 0,03 м.
Г Р О Б№9(ЧРЕЗТРУПОПОЛАГАНЕ)
488. Стомна, глинена, тъмнокафява. Тялото има издута крушовидна форма с плоско дъно.
Шийката и дръжката са отчупени. Под шийката и вьрху най-изпъкналата част на тялото има
по две врязани концентрични окръжности. Запазена височина — 0,235 м, диаметър на тялото -
0,19 м, диаметър на дъното — 0,09 м. Инв. № 1683. Табло 35.
489. Паница, глинена, черна, дебелостенна. Има формата па обърнат пресечен конус.
Устието е с хоризонтален ръб, обърнат навън. Височина - 0,072 м, диаметьр па устието —
0,145 м, диаметьр на дъното - 0,068 м. Инв. № 1687. Табло 36.
490. Монети, бронзови, 5 б р о я , от Аркадий (395—408). Л о ш о запазени. Диаметър — 0,015 м.
Инв. № 3992.
491. Ч а ш к а , глинена, червена, от добре пречистена глина. Има издуто, почти сферично
тяло, което горе преминава в ниско фуниевидно устие. Дьното е оформено като високо плътно
столче Вьрху долната половина на тялото минават врязани концентрични окръжности. Има
три радиално разположени отвесни дръжки. Височина - 0,091 м, диаметър на устието - 0,09 м,
диаметьр на тялото — 0,101 м. Инв. № 1663. Табло 35.
492. Паница, глинена, черна, дебелостенна Грубо изработена. Тялото има заоблена кону-
совидна форма с обърнат навън ръб на устието. Дъното е плоско. Възстановена. Височина —
0,056 м, диаметър на устието - 0,14 м. Инв. № 1678 Табло 36.
493. Кана, глинена, кафява. Има издута крушовидна форма е плоско дъно. Шийката е
широка и сравнително къса. Устието е леко разширено и с обърнат навън рьб. Под шията има
98

две двойки врязани концентрични пояси. Част от шийката и устието са възстановени. Височи-
на - 0,20 м, диаметър на тялото — 0,14 м, диаметър на устието — 0,083 м. Инв. № 1658. Табло 36.
494. Тока, бронзова. Състои се от халка, езиче и шарнир с кръгла плочка. Върху езичето
има врязан орнамент от напречни линии и концентрични кръгчета. В периферията на кръглата
плочка минават две врязани концентрични окръжности. Дължина — 0,075 м, широчина -
0,035 м. Инв. № 1654. Табло 35.
495. Монета, б р о н з о в а , Аркадий (395—408). Л о ш о запазена. Диаметър - 0,015 м. Инв.
№ 3990.
496. Монети, бронзови, Теодосий II (408—450), 4 б р о я . Л о ш о запазени. Диаметър -
0,015 м. Инв. № 3990.
497. Монети, бронзови, Константин II (337—340), 4 б р о я . Диаметър - 0,015 м. Инв. №
3990.
498. Монети, бронзови, 31 б р о я . Неразчетени. Инв. № 3990
499. Гривна, бронзова, отворена. Направена е от сравнително дебела обла тел. Върху
краищата има врязана украса Диаметьр - 0,045 м. Инв. № 1653. Табло 36.
500. Ч а ш к а , глинена, подобна на № 132. Възстановена. Височина — 0,063 м, диаметьр па

устието - 0,115 м. Инв. № 1660.
501. У р н а , глинена, светлокафява, oт добре пречистена глина. Има и здуто, почти полу-
сферично тяло, което горе преминава в широк и обърнат навън ръб на устието Горната повърх-
ност на устието е у красена с три реда врязан зигзагообразен орнамент. Тялото е поставено върху
масивно кухо дъно с форматa на ниско пресечен конус. Урната е снабдена с две отвесни дръжки .
Възстановена. Височина — 0,255 м, диаметър на устието — 0,31 м, диаметър на дъното - 0,175 м.
Инв. № 1680. Табло 34.
502. Паница, глинена, сиво-черна, от добре пречистена глина. Има конусовидно тяло с
издути и заоблени рамене, къса шийка и объл ръб на устието. Дъното е плоско. Възстановена.
Височина - 0,10 м, диаметър на устието — 0,145 м. Инв. № 1671. Табло 35.
503. Кана, глинена, тъмнокафява. Тялото пма издута крушовидна форма. Шийката е
цилиндрична и сравнително къса, горе завършва с пръстеновидно устие. Дъното е плоско.
Снабдена е с една отвесна, надлъжно профилирана дръжка. Височина - 0,217 м, диаметър на
тялото - 0,15 м, диаметър па устието - 0,07 м. Инв. № 1692. Табло 35.
504. Амфора, глинена, червена. Има издуто крушовидно тяло и пръстеновидно дъно.
Дръжките и устието са отчупени. Запазена височина — 0,17 м, диаметър на тялото — 0,145 м.
Инв. № 1682. Табло 35.
505. Разлата паница, глинена, жълто-кафява, от добре пречистена глина. Ръбътнаустието
е извит навън и разграничен от тялото на съда с жлеб. Възстановена. Височина - 0,044 м, диа-
метър — 0,18 м. Инв. № 1669. Табло 35.
506. Разлата паница, глинена. Подобна на № 505. Възстановена. Височина — 0,026 м
507. Разлата паница, глинена, подобна на № 505. Възстановена. Височина — 0,026 м,
508. Разлата паница, глинена, подобна на № 505. Възстановена. Височина — 0,024 м,
диаметър 0,124 м. Инв. № 1666.
509. Ч а ш к а , глинена, подобна на № 432. Възстановена. Височина — 0,063 м, диаметър на
устието - 0,115 м Инв. № 1660. Табло 35.
510. Паничка, глинена, сиво-черна. Д о б р е пречистена глина. Има формата на обърнат
пресечен конус с плавно извито навън устие. Отвътре устието е украсено с две врязани концен-
трични окръжности. Дъното е леко конкавно. Възстановена. Височина — 0,053 м, диаметър на
99

511. Разлата паница, глинена, светлочервена. Има пръстеновидно дъно и издаден като
перваз нагоре рьб на устието Снабдена е с две хоризонтални дръжки вьв форматa на омега,
срещуположно залепени на ръба на устието Едната е отчупена. Възстановенa. Височина -
0,045 м, диаметър — 0,165 м. Инв. № 1672. Табло 35.
512. Н о ж ч е , желязно. Част от острието. Окислено.
513. Фрагменти от стъклен съд.
514. Ч а ш к а , глинена, кафява, подобна на № 432. Височина - 0,06 м, диаметър на устие-
то - 0,107 м. Инв. № 1665. Табло 34.
515. Ч а ш к а , глинена, жълта, подобна на № 432. Възстановена. Височина - 0,055 м,

диаметьр на устието - 0,098 м. Инв № 1695. Табло 34.
516. Паница, глинена, червена, от добре пречистена глина. Тялото има долна конусовидна
и горна цилиндрична част. Устието е с леко заоблен ръб Дъното е пръстеновидно. Възстановена.
Височина 0,075 м, диаметьр на устието - 0,14 м. Инв. № 1694. Табло 36.
517. Ч а ш к а , глинена, кафява, подобна на № 432. Силно фрагментирана.
518. Монета, бронзова, от Марк Аврелий (161- 180), сечена във Филипопол. Лошо запа-
зена. Диаметър - 0,02 м. Инв № 3994.
519. Монета, бронзова, от Аркадий (395—408). Лошо запазена. Диаметьр 0,013 м.
Инв.№3993.
520. Монети, бронзови, от Теодосий II (408-450), 7 б р о я . Л о ш о запазени. Диаметьр
0,015 м. Инв. № 3992.
521. Монети, бронзови, 29 броя. Л о ш о запазени. Неразчетени. Инв. № 3992.
522. Монета, бронзова, от Аркадий (395 —408). Л о ш о запазена. Диаметър - 0,014 м.
Инв. № 3988.
523. Звънчета, бронзови, с халкички, 2 б р о я . Имат конусовидна форма. Височина
0,02 м, диаметър - 0,01 м. Инв. № 1634. Табло 33.
524. Монета, бронзова, на Марк Аврелий (161-180), сечена във Филипопол. Диаметър -
0,023 м. Инв. № 3987
525. Монета, бронзова, oт Аркадий (395- 408). Диаметър - 0,013 м. Инв. № 3986.
526. Монета, бронзова, на Теодосий II (408-450). Л о ш о запазена. Диаметьр - 0,01 м.
Инв. № 3989.
527. Монетa, бронзова, на Теодосий II (108-450) Л о ш о .запа зеиа. Диаметър - 0,015 м.
Инв. № 3991
528. Монети, бронзови, 28 б р о я . Л о ш о запазени. Неразчетени. Диаметър - 0,015 м.
Инв. № 3991.
МОГИЛА № 16
529. Мъниста, стъклени, 15 броя. Инв. № 1631. Табло 37.
530. Кана, глинена, червена. Има почти сферично тяло и сравнително висока цилиндрична
шийка, която завършва с пръстеновидно устие. В основатa на шийкатa има пояс от врязани коси
линии. Височина - 0,122 м, диаметър на тялото - 0.09 м, диаметър на устието - 0,028 м.
Инв. № 1567. Табло 36.
100

531. Монета, бронзова, oт Марк Аврелий (161 — 180 г.), сечена в Августа Т р а я н а . Диаме-
тър - 0,023 м. Инв. № 3995.
М О Г И Л А № 17 ГРОБ № 2 (ЧРЕЗ ТРУПОПОЛАГАНЕ)
532. Мънистa, стъклени, 17 б р о я . Инв. № 1575. Табло 37.

533. Moнетa, бронзова, Лициний (?) (308-324). Лошо запазена. Диаметър - 0,02 м.
Инв. № 3997.
534. Разлата паница, глинена, сива, дебелостенна. Има широко плоско дъно и ниски,
п о ч т и отвесни стени с издаден навън ръб на устието. Наподобява тавичка. Възстановена. Висо-
чина - 0,041 м, диаметър - 0,21 м, диаметър на дъното - - 0,16 м. Инв. № 1686. Табло 37.
НАХОДКИ В МОГИЛНИЯ
535. У р н а , глинена, розово-жълта. Силно фрагментирана.

536. Фибула, бронзова. Силно фрагментирана. Запазени са част oт спиралатa и лъкът.
Дължина на запазената част - 0,042 м. Табло 37.
537. Съд, глинен, розово-жълт. Д о б р е пречистена глина. Запазено е само дъното, оформено
пръстеновидно. Диаметър — 0,058 м.
538. Монета, бронзова, от Диадумениан (217-218 г.), сечена във Филипопол. Диаметър -
0,02 м. Инв. № 3996.
МОГИЛА № 19 ГРОБ № 1 (ЧРЕЗ ИЗГАРЯНЕ)
539. Балсамарий, стъклен, с белезникав оттенък, слабо иризиран. Тялото има камбано-
видна форма със силно конкавно дъно. Има удължена цилиндрична шийка с пръстеновидно устие.
По цялата повърхност на балсамария минават спирални ивици, образувани при обработката на
стъклото. Горната част на шийката и част от тялото са отчупени. Височина - 0,18 м, диаметър на
дъното - 0,06 м, диаметър на устието - 0,025 м. Инв. № 1576. Табло 37.
540. Пръчица, бронзова, е кръгло сечение. Дължина - 0,055 м. Инв.
ГРОБ Л:_> 1577.
№ 3 (ЧРЕЗ Табло 38.
ТРУПОПОЛАГАНЕ)
541. Кана, глинена, жълто-кафява, от сравнително добре пречистена м и н а . Тялото има

почти сферична (форма с широко плоско дъно. Шийката е сравнително къса, горе преминава във
Фуниевидно устие. Под ръба на устието минават два вдлъбнати жлеба. Два широки вдлъбнати
жлеба има и непосредствено под шийката, както и в долната чает на тялото. Между шийката и
устиетoимаслабо иизпъкналръб. Височина — 0,215, диаметър на тялото 0,145 м, диаметър на
устието - 0,068 м. Инв. № 1659. Табло 37. ГРОБ № 4 (ЧРЕЗ ТРУПОПОЛАГАНЕ)
542. Монети, бронзови, от Аркадий (?) (395- 408 г.), 3 б р о я . Л о ш о запазени. Диаметър —
0,016 м. Инв. № 3998—4000.
101

находки в могилния
543. Ч а ш к а , глинена, червена, подобна на № 432. Възстановена. Височина - 0,063 м,
544. Лампичка, глинена, жълта, от добре пречистена глина. Еднофитилна, с кръгла форма
на резервоара. П о средата на диска има отвор за наливане на маслото. В полето около диска са
оформени релефни растителни мотиви. Има отвесна пръстеновидна д р ъ ж к а . Дъното е плоско.
Дължина — 0,091 м, широчина — 0,055 м, височина — 0,041 м. Инв. № 1568. Табло 37.
545. Паница, глинена, червена. Има ниска конусовидна форма, с къса, почти цилиндрична
шийка и скосен навън ръб на устието. Дьното е пръстеновидно. Възстановена. Височина —
546. Х а л к а , бронзова, с кръгло сечение. Диаметър — 0,035 м. Инв. № 1529.
547. Балсамарий, стъклен. Силно фрагментиран и разтопен. Запазени са само цилиндрич-
ната шийка с част от устието. Диаметьр на устието - 0,03 м.
М О Г И Л А № 20
548. Кана, глинена, жълто-кафява. Има крушовидна форма е къса цилиндрична шийка
и пръстеновидно устие. Височина — 0,132 м, диаметър на устието — 0,055 м, диаметър па тяло-
то — 0,095 м. Инв. № 1693. Табло 37.
549. Ф р а г м е н т от стъклен съд с белезникав оттенък.
550. Ч а ш к а , глинена, червена, фрагментиранa. Имала е заоблено цилиндрично тяло с прав
ръб на устието и две отвесни дрьжки.
551. Игла за коса, костена, счупена на две ч а с т . В горния край завършва с яйцевидно
оформена главичка. Върхът е отчупен. Запазена дьлжина — 0,095 м. Инв. № 1696. Табло 38.
552. Торква, бронзова. Направена е oт обла тел, която в краищата се изтънява. Счупена е
на четири части. Приблизителен диаметьр - 0,125 м. Инв. № 1697. Табло 38.
553. Гривна от тънка бронзова тел. Към нея има полусферично бронзово звънче. Диаме-
тър — 0,045 м.
M. Д Е Л И И В А Н О В О УСОЕ
554. У р н а , глинена, жълта, фрагменти. Имала е две отвесни дръжки и пръстеновидно

дъно.
555. Монета, б р о н з о в а , от М а р к Аврелий (161 -180). Диаметър — 0,025 м. Л о ш о запа-
зена. Инв. № 3951.
ГРОБ № 2(ЧРЕЗИЗГАРЯНЕ)
556. Ч а ш к а , глинена, жълто-кафява, от добре пречистена глина. Подобна на № 432.

Височина — 0,062 м, диаметър на устието - 0,11 м, Инв. № 1224. Табло 38.
557. Паничка, глинена, жълта. Има ниско, полусферично тяло. Под ръба на устието ми-
нава околовръстен жлеб. Дъното е леко конкавно. Възстановена. Височина - 0,025 м, диаме-
558. Разлата паница, глинена, сиво-кафява, от добре пречистена глина. Ръбът на устието е
издаден навън и отделен с жлеб. Възстановена. Височина — 0,02 м, диаметър — 0,118 м, диаме-
тър на дъното — 0,046 м. Инв. № 1237. Табло 38.
102

Tабл. 2.
104

107

Табло 5.
107

108

Tабло 7.
109

110

Tабло 10.
112

114

116

Табло 15.
117

Табло 16.
118

119

120

Табло 22.
124

Табло 24.
126

Табло 26.
128

Табло 28.
130

132

134

135

Табло 37.
139

140

СПИСЪК Н А ИЗПОЛЗУВАНАТА ЛИТЕРАТУРА
А. КИРИЛИЦА
1. А б р
а м о в а, M П. Сарматская культура I I в. до н.э. — I в. н.э. - С А , 1959, № 1.
2. А л а
д ж о в, Д . Трако-римски могилен некропол при с. .Меричлери — ИАИ, 28, 1965.
3. А л а
д ж о в, Д . , А. К и т а н о в а. Р а з к о п к и на могила I в Х а с к о в о . — А р х е о л о г и я , 1973,№3.
4. А л е
к с a н д р о в, Г. Антични надписи и други находки от Монтана (Долна Мизия). — А р х е о л о г и я ,
1980, ДЬ 1.
5. А н т и ч е н б р о н з. Окръжен исторически музей — Cтapа З а г о р а . Албум. С . , 1984.
6. А н т и ч н а я х у д о ж е с т в е н н а я б р о н з а (Каталог выставки). Д . , 1973.
7. А р с е н ь е в а, Т. М . Некрополь Т а н а и с а . М., 1977.
8. Б а л а б a Н о в, П . Оригинални накити от погребение на богата тракийка. — ИЗKУCTBO. 1976, № 4
9. Б a л a б a н о в, П. Могилно погребение на богата тракийка от Анхиало. — А р х е о л о г и я , 1979, № 3.
10. Б а ц о в а, Е. Археологически находки oт Сливенско. — А р х е о л о г и я , 1960, № 2.
11. Б а ц о в а, Е . Нови археологически материали от Сливен. — А р х е о л о г и я , 1964, № 2.
12. Б о т у ш а р о в а, Л . Тракийско могилно погребение с колесница. — Г П А М , 2. 1950.
13. Б о т у ш а р о в а, Л. Нови данни за Филипопол през римската епоха. — Г П М О , 2, 1956.
14. Б о т у ш а р о в а, Л. Гробни находки от Пловдив. — Г П А М , 4, I960.
15. Б у ю к л и е в, X р. Тракийски могилен некропол в района на промишления комплекс Марица-изток . —
Археология. 1962, № 1.
16. Б у ю к л и е в, X р. Нови гробни находки в Стара З а т о р а и околността. А р х е о л о г и я , 1962, № 4.
17. Б у ю к л и е в, X р. Две раннотракийски могилни погребения от С т а р о з а г о р с к о . — А р х е о л о г и я , 1964, № 4.
18. Б у ю к л и е в, X р. Вотивни паметнипи от Ч а т а л к а . — М П К , 1965, № 4.
19. Б у ю к л и е в, X р. Н о в паметник за култа на Сабазий в Т р а к и я . — А р х е о л о г и я , 1965, № 2.
20. Б у ю к л и е в, X р. Паметнипи на Хермес от С т а р о з а г о р с к о . — И А И , 38, 1972.
21. Б V ю к л и е в, X р. Тракийски могилни погребения от околноститe на Стара З а г о р а . — Археология
1973, № 4.
22. Б у ю к л и е в, X р . За наличието на тежковъоръжени конници в римска Т р а к и я . — М П К , 1976, № 2.
23. Б у ю к л и е в, X р. Средновековен български некропол в района на Ч а т а л к а , С т а р о з а г о р с к о . — И М Ю И Б
5, 1982.
24. Б у ю к л и е в, X р. Тракийска могнлна гробница от с. Мъдрец, С т а р о з а г о р с к и окръг. — Р П , 10. 1984 г.
25. Б у ю к л и е в, X р . М. Д и м и т р о в , Д . Н и к о л о в. Стара З а г о р а , С т а р о изкуство (Албум). С . , 1965.
26. В а с и л е в, В. Шлемът-маска от Чаталка, С т а р о з а г о р с к о . — М П К , 1976, № 4.
27. В е л к о в, И в. Б р о н з о в и съдове от с. Касъмово. — Г Н М , 2, 1920.
28. В е л к о в, И в. Антични паметници из Б ъ л г а р и я . — Г Н М , 3, 1921.
29. В е л к о в, И в. Нови могилни находки. — И А И , 5, 1928—1929.
30. В е л к о в , И в. Нови могилни находки. Първа могнлна гробна находка прч с. К а р а а г а ч . — ИАИ, 5, 1928
1929.
31. В е л к о в , И в. Старини о к о л о с. Е л х о в о , С г а р о з а г о р с к о . — Б И Б , 5, 1932—1933.
32. В е л к о в, И в. Разкопките около Мезек и гара Свиленград през 1932-—1933 г. — И А И . 11, 1934.
33. В е л к о в, И в. Могилни находки от Б р е з о в о . — И А И , 12, 1935.
34. В е л к о в , И в. Могилно погребение при с. Димитриево. — И А И , 14, 1940— 1942.
35. В е л к о в, И в. Могилно погребение при с. Горни Дъбник. — И А И , 14, 1940—1942.
36. В е н е д и к о в, И в. Тракийската колесница. С . , 1960.
37. В е н е д и к о в, И в. Антични могили в Т р а к и я . — И А И , 24, 1961.
38. В е н е д и к о в, И в. Находката от С т а р о село, Сливенско. — И А И , 27, 1964.
39. В о д е н и ч а р о в, П . Гробна могилна находка при с. С а р а ф о в о . — И А И , 6, 1930—1931.
40. В о л к о в и ч, А. Ю ж н ы е связи П р и к а м ь я в последние века до н.э. и с первые века н.э. — Тр. ГЭ, I, Л.,
1941
41. В о щ и н и н а, А. Фракийская художественная бронза II — I I I в. н.э. в с о б р а н и я х Государственного
Э р м и т а ж а . Л., 1954.
42. В ъ л о в, В . Антични некрополи в Свищовско. — А р х е о л о г и я , 1965, № 1.
43. Г е р а с и м о в, Т. Разкопки на могили при с. Св. Кирилово. — ИАИ, 15, 1946.
44. Г е р о в, Б . Романизмът между Д у н а в а и Балкана от Август до Х а д р и а н . — Г С У И Ф Ф , 52, 1950.
45 Г е р о в, Б . Романизмът между Д у н а в а и Балкана от Х а д р и а н до Константин Велики, част I I — Г С У
ИИФ, 53, 1952.
46. Г е т о в, Л. Могилни погребения oт с. Д о л н о С а х р а н е , С т а р о з а г о р с к о . — И А И , 28, 1965.
47. Г е т о в, Л. Тракийски могилни погребения от Казанлъшко. — Археология. 1969, № 1.
48. Г е т о в, Л. Погребални обичаи и гробни съоръжения у траките през римската епоха (I — IV в.). — Архео-
логия, 1970, № 1.
49. Г е т о в, Л. Погребални обичаи и гробни съоръжения в българскитe земи през римската епoxa, I — IV в.
(кандидатска дисертация). С . , 1970.
50. Г е т о в, Л., Ж- П о п о в. Гробни находки от Ямболско. — А р х е о л о г и я , 1972. № 3.
51. Г у щ и н а , И . И . О сарматах в Юго-Западном Крыму. — С А , 1967, № 1.
141

52. Д ж а м б о в, Х p . Н е к р о п о л от зидани гробове край П л о в д и в — В: Изсл. в памет на К. Ш к о р п и л . С , 1 9 6 1 .
53. Д Ж о н о в а, Д. Могилни погребения от Видинско. - Археология, 1962,№3.
54. Д и м и т р о в, Д .П.МогилнанаходкаотС т р а л д ж а ,Ямболско.-ИАИ,7,1932-1933.
55. Д и м и т р о в а , А л .РазвитиеистиловиособеностинаювелирнотоизкуствовТракияиМизияпрез
I-III в. - Проблеми на изкуството, 1982, № 3.
56. Д и м о в а , В .Античеннекрополприс.Пейчиново,Русенско.-ИНМ-П,2,1966.
57. Д о б р у с к и, В .АрхеологическииздирваниявЗападнаБългария.-СбНУ,2,1890.
58. Д р а ч у к, В. С. П р я ж к а р и м с к о г овременистамгообразнымзнаком.ХерсонесТаврический:Ремеслои
культура. Киев, 1974.
59. Д р а ч у к , В. С. СиситемызнаковСеверногоПричерноморья.Киев,1975.
60. Д p е M с и з о в a, Ц в. Теракоти от некропола на Аполония. - В: Сб. Аполония, С., 1963
6 1 .ДpеMсизовa,Цв.Надгробнамогилакрайс.Гледка,Кърджалийскиокръг.-Археология.1973,№3.
6 2 . Д p е M с и з о в а - Н е л ч инова,Цв.Тракийскимогиленнекропол(II-IIIв.)крайс.Вишеград,
Кърджалийски окръг. - Археология, 1980,№1.
6 3 .Дякович,Б.ТракийскагробницакрайПловдивинекрополътнадревнияград.-СбНУ,22-23.
1906—1907.
64. Д я к о в и ч, Б. Находки из некропола на антияния Пловдив. - ИБАИ, 1, 1921-1922.
65. Д я к О в и Ч, Б .Тракийскаколесницаприс.Могилово.-ГПНБМ.1923.
66. Д я к о в ич,Б.НаходкиизнекрополанаантичнияПловдив.-ГПНБМ,1930.
67. Ж у г л е В, К .ИкономическотоположениевТракияиМизияитърговскитеимотношениясИталияпрез
I-II
68. Ж у г л е В, К. Проучване на античните бронзови канделабри, открити в Тракия и Мизия. - ГСУ ФИФ,
63, 1971, Ж у г л е в, К. Проучване на античните с
69. Ж у г л е в, К. Проучване на античните съдове trullae, открити в Тракия и Мизия. - ГСУ ФФ, 65, 1973.
7 0 .Жуглев,К.,Й.Калудова.КъмисториятанаантиянотоселищеприАсеновград.-Археология,
1962, № 1.
7 1 .Жуглев,К.,Й.Калудова.Могилнинаходкиотс.Садово.-Археология,1963,№4.
7 2 .Зубарь,В.М.НекропольХерсонесаТаврическогоI-IVн.э.в.Киев,1982.
7 3 . И в а н о в,Й.СевернаМакедония.Историческиизследвания.С.,1906.
74.Иванов,Й.ОтчетзаразкопкитеприКадинмост,Кюстендилско.-ИБАД,1,1910.
7 5 . И в а н о в ,Й.Кюстендилскиятхисарлъкинеговитестарини.-ИБАД,7,1919-1920.
7 6 .Иванов,Т.Новооткритиятстарохристиянскинекрополприс.ГорнаБешовица,Врачанско.-Архео-
логия, 1962, № 2.
77. К а б а к ч и е в а, Г. Типология и хронология на глинените червенолакови паници от Тракия (I-IV в.). —
Археология, 1983, № 4.
78. К а д е е в, В. И. Импортные светильники I-IVвв. н.э. из Херсонеса. СА, 1969, № 3.
79. К а п о ш ина , С И. Италийски импортна Нижнем Дону. - ЗОАО, II (35), 1967.
80. К а р айотов,Ив.МогилнипогребенияврайонанаНефтохимическиякомбинаткрайБургас.-
ИМЮИБ, 1, 1976.
81. К а ц а р ов,Г.СветлитщенаЗевсиХераприКопиловци,Кюстендилско.-ИБАД,4,1914.
82. К а ц а р о в, Г. Антични паметници от България. - ИАИ, 8, 1934.
83. К и т о в, Г. Няколко дни от първия век на новата ера. - Отечествен фронт, 18 юли 1983.
84. К н и п о в и ч, Т. Н. Танаис. Л., 1949.
85. К о ж у х а р о в, Ат. Антични паметници в Старозагорския музей. - ИАИ, 2, 1923-1924.
86. К о в а ч е в а, Т. Новооткрити гробове от Ескус. - Археология, 1968, № 4.
87. К о в а ч е в а, Т. Погребение от гр. Плевен (III в.). - Археология, 1973, № 2.
88. К о л е в, К. Комплект от спортни принадлежности от Филипопол. - ГМПО, 4, 1965.
89. К p a т к а и с т о р и я н а българскатаархитектура.С.,1965.
90. К р о п о т кин,В.В.РимскиеимпотрныеизделиявВосточнойЕвропе(IIв.дон.э.-Vв.дон.э.).М.,1970.
91. К p у ш е в а — Г р о з е в с кая,А.Одинизтиповсарматскогомеча.-ЖурналНижне-Волжского
института краеведения имени М. Горького. Саратов, 1929.
92.
93. К у з м а н о в, Г. Ранновизантийската керамика от Тракия и Дакия (IV - началото на VII в.). - РП, 13,
1985.
94. Л а з а р о в,М.Т р а к и й с к омогилнопогребениеприс.Просеник,Бургаско.-Археология,1962,№1.
95. Л а з а р о в, М. Некропол от IV в. на н.е. в Бургас. - Археология, 1967, № 4.
96. Л а з а р о в, М. Римски гробове от Созопол. - ИАИ, 33, 1972.
97. М a ш о в,Сп.Тракийскинекрополотримскатаепохаприс.Драшан,Врачанскиокръг.-Археология,
1 9 7 5 , № 1.
98. М е д в е д ь е в,А.Ф.КисториипластинчатогодоспеханаРуси.-СА,1959,№2.
99. M и к о в, В. Могилите в България. - БИБ, 1929, № 2.
100.Mиков,В.Приноскъмпогребениетонамъртвитеустаритетраки.-ИИД,11-12,1931-1932.
101.Mиков,В.Тракийскитипфибули.-ИАИ,6,1932.
102.Mиков,В.НадгробнитеногиливБългария.-В:сб.АрхеологическиоткритиявБългария.С.,1957.
10З. M и к о в, В. Народната медицина у старите траки. - В: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев, С., 1958.
104. М и л ч е в, Ат. Археологически разкопки и проучвания в долинатана Средна Струма. - ГСУ ФИФ,
53, 1959.
105. М и л ч е в, Ат., Т р. Ф и л и п о в. Новооткрити римски гробници в гр. Лом. - Археология, 1966,
№ 3.
106. М и л ч е в, Ат., Д. П е т к о в. Новооткрити находки от Михайловград (Монтана). - Археология, 1965,
№ 3.
107. М и л ч е в, Ат., Н. П е т к о в. Археологическо проучване в чашата на яз. "Искър". - ГСУ ФИФ, 5,
1961.
108. М и л ч е в а , А л. Антични геми и камеи от Националния археологически музейв София. С., 1980.
109. М л а д е н о в а ,Я.Дървениримскитоалетнипринадлежности.-Археология,1961,№4.
110. М л а д е н о в а, Я. Погребалните венци от некропола на Аполония. — В: Сб. А п о л о н и я . С . , 1 9 6 3 .
111.Младенова,Я.НадгробнамогилаприИвайловград.-Археология,1971,№4.
112. М о p е в а, P . , П. А н г е л о в а. Могилни гробни находки от Асеновградско. - Археология, 1968,
№ 3.
142

113. М ъ н з о в а , Л. К л ю ч а л к и и к а с е т к и от р и м с к а т а е п о х а в А р х е о л о г и ч е с к и я м у з е й — С о ф и я . — А р х е о л о -
г
1 1 4 . М ъ н з о в а , Л . Д р ъ ж к и и а п л и к а ц и и на к а с е т к и oт р и м с к а т а е п о х а в А р х е о л о г и ч е с к и я м у з е й . — А р х е о -
л о г и я , 1 9 6 5 , № 1.
1 1 5 . M ъ н з о в а, Л. А н т и ч н и звънци ог б ъ л г а р с к и т е земи — М П К , 1 9 8 3 , № 1.
1 1 6 . Н и к о л о в , Д . Т р а к и й с к и колесници край С т а р а З а г о р а . — А р х е о л о г и я , 1 9 6 1 , № 3 .
1 1 7 . Н и к о л о в , Д. Т р а к и й с к а т а вила при Ч а т а л к а , С т а р о з а г о р с к о . — P П , 11. 1 9 8 4 .
118. Н и к о л о в. Д . , X р. Б у ю к л и е в . Т р а к и й с к и м о г и л н и г р о б о в е от Ч а т а л к а , С т а р о з a г о р с к о . —
А р х е о л о г и я , 1 9 6 7 , № 1.
1 1 9 . H и к о л о в, Д . , X р. Б у ю к л и е в . Н о в и т р а к и й с к и МОГИЛНИ п о г р е б е н и я от Ч а т а л к а , C т a p o з а г o p -
ско. - А р х е о л о г и я , 1 9 6 7 , № 3.
1 2 0 . Н и к о л о в . Д . , Х р. Б у ю к л и е в . Р а з к о п к и на М О Г И л е н н е к р о п о л при Ч а г а л к а през 1 9 6 7 г . —
А р х е о л о г и я , 1970, № 2
121. О в ч а р о в , Д. М о г и л н о п о г р е б е н и е ПРИ С. Д о л н а Р о с и ц а , Т ъ р г о в и щ к о . — А р х е о л о г и я , 1 9 6 1 , № 4 .
1 2 2 . О в ч а р о в , Д . Т р а к и й с к и н е к р о п о л до Т ъ р г о в и ш е . — А р х е о л о г и я , 1 9 6 5 , № 1.
1 2 3 . О в ч а р о в , Д . Т р а к и й с к а н а д г р о б н а МОГила и с в е т и л и щ е ОТ I I I в. на н.е. п р и с . Л ю б л е н , Т ъ р г о в и щ к и
о к р ъ г . — А р х е о л о г и я , 1970, № 3
1 2 4 . О г н е н о в а , Л. П о г р е б е н и е от н е к р о п о л а на С е р д и к а , о т к р и т и на ул. „ Б е н к о в с к и " . — В: С б . С е р д и к а
1, 1 9 6 4 .
1 2 5 . О т ч е т н а Р а з г р а д с к о т о а р х е о л о г и ч е с к о д р у ж е с т в о за 1 9 3 0 г . Р а з г р а д , 1 9 3 1 .
1 2 6 . П е е в , А л . Р а з к о п к и на " Г о р н а т а м о г и л а " при с . Б е л о з е м — Г П Н Б М , 1 9 2 6 .
127. П о г р е б о в a, H. Н . З о л о т ы е л и ц е в ы е п л а с т и н ы из п о г р е б е н и й м а в з о л е я Н е а п о л я С к и ф с к о г о —
И А Д К . 1957.
1 2 8 . Р а е в , Б . А . Б р о н з о в ы таз из 3-го С о к о л о в с к о г о к у р г а н а . — С А , 1 9 7 4 , № 3 .
129. Р а е в , Б. А. К о в а н и кани oт р и м с к и т е провинции и т е х н и т е а н г л и й с к и п р о т о т и п о в е . — А р х е о л о г и я
1978. № 3
1 3 0 Р а е в , Б . А . Р и м с к и е импортные и з д е л и я в погребениях к о ч е в н и ч е с к о й знати I — I I I в е к о в н . э . на Н и ж -
нем Д о н у . А в т о р е ф . к а н д . д и с . Л., 1 9 7 9 .
1 3 1 . Р а е в , Б . А. Н о в ы е п о г р е б е н и я с р и м с к и м импортом в Н и ж н е м П о д о н ь е . — С А , 1 9 7 9 , № 4 .
132. P a й к о в , Хр. Н о в и а н т и ч н и паметници в м у з е я на д - в о „ А в г у с т а Т р а я н а " , С т а р а З а г о р а . — ИИД
16 - 17, 1 9 4 0 (Сб. П. Н и к о в ) .
1 3 3 . Р у с е в а, Л. Е д н о п о г р е б е н и е ог П а у т а л и я — А р х е о л о г и я , 1 9 6 5 , № 4 .
1 3 4 . С о л о м о Н и к , Э . С а р м а т с к и е знаки С е в е р н о г о П р и ч е р н о м о р ь я . К и е в , 1 9 5 8 .
1 3 5 . С т а н ч е в, С т . Й. Ч а н г о в а , X p. П е т к о в . Н е к р о п о л ъ т в м. „ К а й л ь к а " при Плевен. —
А р х е о л о г и я , 1 9 6 1 , № 1.
1 3 6 . С т а н ч е в а , М. В и л а р у с т и к а в к в . О б е л я в София — А р х е о л о г и я , 1981, № 1 — 2 .
137. С т о я н о в, П. Х и р у р г и ч е с к и т е и н с т р у м е н т . — И В А Д , 5, 1912.
1 3 8 . С у л т о в , Б . Една v i l l a rustica к р а й с . П р и с о в о , В е л и к о т ъ р н о в с к и о к р ъ г — И О И М - В Т . 2, 1 9 6 4 .
1 3 9 . С у л т о в , Б . Н о в о о т к р и т и я т к е р а м и ч е н ц е н т ъ р при с. Х и т н и ц а от р и м с к а т а и с т а р о б ъ л г а р с к а т а епо-
140. С ъ б ч е в, Н. Ч и р п а н с к и древности. Чирпан, 1906.

1 4 1 . С ъ б ч е в , Н. И с т о р и я и е т н о г р а ф и я на г р . Ч и р п а н . С., 1 9 3 8 .
1 4 2 . Т а б а к о в а — Ц а н о в а , Г . , Л . Г е т о в а. М о г и л н и п о г р е б е н и я от с . Т у л о в о , С т а р о з а г о р с к и о к р ъ г . —
Археология, 1969, № 4.
1 4 3 . Т а ч е в а — X и т о в а , М. Т р а к и й с к о м о г и л н о п о г р е б е н и е к р а й с . С т а р о с е л к а , Ш у м е н с к и о к р ъ г . —
А р х е о л о г и я , 1 9 7 1 , № 3.
1 4 4 . Т о н ч е в а , Г . Р и м с к и н е к р о п о л и от Т о л б у х и н с к о и В а р н е н с к о . — А р х е о л о г и я , 1 9 6 2 , № 4 .
1 4 5 . Т р е т е с к и й, Н . О д р е в н и х х е р с о н е с с к и х з а м к а х и к л ю ч а х . — И А К , 4 2 , 1 9 1 1 .
1 4 6 . Ф и л о в , Б . Р и м с к о т о с ъ к р о в и щ е при Н и к о л а е в о . — И Б А Д , 4 . 1 9 1 4 .
117. Ф и л о в , Б . Ш л е м ъ т - м а с к а в м у з е я при П л о в д и в с к а т а н а р о д н а б и б л и о т е к а . — Г П Н Б М , 1 9 2 3 .
148. Ф и л о в , Б. Н а д г р о б н и т е м о г и л и при Д у в а н л и й , П л о в д и в с к о . С . , 1 9 3 4 .
1 1 9 . Ф и л о в . Б . К у п о л н и т е г р о б н и ц и при М е з е к . — ИАИ, 11, 1 9 3 7 .
1 5 0 . X а з а н о в , А. О ч е р к и в о е н н о г о дела с а р м а т о в . M . , 1 9 7 1 .
1 5 1 . Ц е р м а н о в и ч, А . Р и м с к а б р о н з о в а л а м п а из о к о л и н е П о ж а р е в ц а — С т а р и н а р ( н о в а с е р и я ) 9-10
1958—1959.
1 5 2 . Ц о н ч е в , Д . Т р а к и й с к и н е к р о п о л при с . П о п о в и ц а . — Г М П О , 1, 1 9 5 4 .
1 5 3 . Ц о н ч е в , Д . А р х е о л о г и ч е с к и р а з к о п к и в ч а ш а т а на я з . „ Б а т а к " . — А р х е о л о г и я , 1 9 5 9 , № 3 - 4 .
1 5 4 . Ц о н ч е в , Д . Т р а к и й с к и н е к р о п о л в ю г о и з т о ч н и я к р а й на Ф и л и п о п о л . — Г П А М , 4 , 1 9 6 0 .
1 5 5 . Ц о н ч е в , Д. Т р а к и й с к а м о г и л н а г р о б н и ц а в С т р о е в о . — Г П А . М , 4 , 1 9 6 0 .
1 5 6 . Ц о н ч е в , Д . , А . С а р к и с я н. Н е к р о п о л и т е на с т а р и я г р а д при Х и с а р с к и т е т о п л о м и н е р а л н и и з в о -
ри. — А р х е о л о г и я , 1 9 6 0 , № 4.
1 5 7 . Ш е л о в , Д . Б . И т а л и й с к и е и з а п а д н о р и м с к и е и з д е л и я в т о р г о в л е Т а н а и с а . — А А Н , 17, 1 9 6 5 , № 1 — 4 .
1 5 8 . Ш е л о в , Д . Б . З а п а д н о р и м с к и е импорты в Н и ж н е м П о д о н ь е в п е р в ы е в е к а н.э. — З О А О , II ( 3 5 ) , 1 9 6 7 .
159. Ш е л о в, Д. Б . Р и м с к и е б р о н з о в ы е к у в ш и н ы и а м ф о р ы в В о с т о ч н о й Е в р о п е — С А , 1 9 8 3 , № 4 .
160. Ш и л о в, В . П . Б р о н з о в а я п a т e p a из А с т р а х а н с к о й о б л а с т и . — С А , 1 9 7 4 , № 1.
1 6 1 . Ш и л о в, В . П . О ч е р к и из истории д р е в н и х племен Нижнего П о в о л ж ь я — Н а у к а , Л . , 1 9 7 5 .
162. Ш к о р п и л, К . , X. Ш к о р п и л . Паметници из Българско. Плогвдив, 1898.
163. Ш к о р п и л, К., X . Ш к о р п и л . Б а л ч и к . — И В А Д , 5, 1912.
164.Шк о р п и л, К . , X . Ш к о р п и л. Милиарни стълбове от гр. Русе. - ИВАД, 5, 1912.
Б. ЛАТИНИЦА
165. A l e x a n d r e s c u, P. Types de tombes a la necropole tumulaire d'Istria. - Dacia. N. S., 9, 1965.

166. A l f o l d y , G . B r o n z e vessels in the burial rites of the native population in North P a n o n i a . — A (W),
11, 1961.
1 6 7 . А u d i n, A . I n h u m a t i o n et i n c i n e r a t i o n - Latomus, 19. 1960. № 1.
168. В u b е l о n, Е . C a t a l o g u e des b r o n z e s antiques de la bibliotheque natiomale. P a r i s , 1895.
143

169. B o h m e , A. Frauenschmuck der r o m i s c h e n K a i s e r z e i t — A n i i k e W e l t , 3, 1978.
170. В о t о u с h а г о v a, L. Les necropoles de la ville de P h i l i p p o p o l i s à I ' e p o q u e r о m a i n e — L a i o m u s , 8, 1962.
171. В о u с h n е г, S., S. T a s s i n a r i. B r o n z e s a n t i q u e s . L y o n , 1976.
172. В r a е m е r, F . L ' a r t d a n s I'Оccident r o m a i n . M u s é e du Louvre P a r i s , 1963.
173. В и c о v a l a . M . Vase a n t i c e de sticla ia T o m i s . B u c u r e s t i , 1976.
174. С a g n a t , R . , V. С h a p o t . M a n u e l d ' a r c h é o l o g i e r o m a i n e . P a r i s , 1, 1917.
175. С a g n a t, R., V. С h a p o t . Manuel d'archéologie romaine. Paris, 2 . 1920.
176. C o c h e d e l a F e r t e, E. Les bijoux antiques. Paris, 1956.
177. D r e s s e l , H . — C I L , B a n d XV, 1899.
178. D u m о u l i n, A. D e c o u v e r t e d ' u n e n e c r o p o l е G a l l o - R o m a i n e a Apt (Vaucluse). - G a l l i a , 2 2 , 1961, fasc. 1.
179. D a r е m b e r g —S a g l i o. D i c t i o n n a i r e des antiquites grecques et r o m a i n e s P a r i s , 1918.
180. Е g g е r s, H. J . Der r o m i s c h e I m p o r t in freien G e r m a n i e n . I — I I , H a m b u r g , 1951.
181. Е g g е r s, H . J. R o m i s c h e B r o n z e g e f a s s e in B r i t a n n i e n — J R - G Z M - M, 1966. B a n d XIII.
182. E к h о l m , G . Z u r G e s c h i h t e des r o m i s c h g e r m a n i s c h e n H a n d e l s . — A A H , 6, 1935.
183. F i l a r s к a. B. Szkla s t a r o z y t n e . W a r s z a w a , 1952.
184. F о u r n i е r M. P . — F. C i r c o n s c r i p t i o n de C l e r m o n t - F e r r a n d . — G a l l i a , 21, 1963, fasc. 2.
185. F о t е n a y, E. Les b i j o u x a n c i e n s et m o d e r n e s . P a r i s , 1897.
186. F г е m е г s d о r f, F. S p a t r o m i s c h e B r o n z e g e f a s s e a u s K o l n — G e r m a n i a , 12, 1928.
187. F r е m е r s d o r f, F. R o m i s c h e s B r a n d g r a b m i t B r o n z e g e f a s s e n v o n K o l n . L i n d e n t h a l . — G e r m a n i a , 17
1933.
188. G a l l е t, M. H . C i r c o n s c r i p t i o n de M o n t p e l l i e r . — G a l l i a , 22. 1964, fasc. 2.
189. G r e i f е n h a g е n, A. S c h m u c k a r b e i t e n in E d e l m e t a l l . B a n d II F i n z e l s t u c k e . B e r l i n , 1975.
190. H i g g i n s, R . A. G r e e k a n d R o m a n J e w e l l e r y . L o n d o n , 1961.
191. I s с е z 1 е С i v i l i z а с i j е. B e o g r a d , 1965.
192. I s i n g s. C. R o m a n glass f r o m D a t e d F i n d s . G r o n i n g e n - D j a k a r t a , 1957.
193. I v à n y i, D. D i e P a n n o n i s c h e n L a m p e n . B u d a p e s t , 1935.
194. К i s a, A. D a s G l a s i m A l t e r t u m e . L e i p z i g , 1908, 2.
195. К о h l е r t, M. T y p o l o g i e und C h r o n o l o g i e der G e s i c h t s m a s k e n . — In: G a r b с h, J . R o m i s c h e P a r a d e -
r u s t u n g e n . K a t a l o g der A u s s t e l l u n g . M u n c h e n , 1978.
196. К г a s к о v s к a, L . R o m a n B r o n z e Vessels f r o m S l o v a k i a . O x f o r d , 1978.
197. L a m b, W . G r e e k a n d R o m a n b r o n z e s . L o n d o n , 1929.
198. L i n d e b e r g, J . D i e E i n f u h r r o m i s c h e r B r o n z e g e f à s s e n a c h G o t l a n d . S a a l b u r g , 1973.
199. L l о r i s, M. B . L a s a n f o r a s r o m a n a s en E s p a n a . Z a r a g o z a . 1970.
2 0 0 . M a j е w s к i, K . I m p o r t y r z y m s k i e nа z i e m l i a c h s l o w i a n s k i c h . W r o c l a w , 1919.
2 0 1 . M a j е w s к i, К . I m p o r t y r z w n s k i e w P o l s c e . W a r s z a w a - W r o c l a w , 1960.
2 0 2 . M a n s е l, A. M G r a b h u i g e l f o r s c h u n g in O s t t h r a k i e n . — И A И , 13, 1939.
203. M a r s h a l l , F . H. C a t a l o g u e of t h e F i n d e r R i n g s , G r e e k , E t r u s c a n a n d R o m a n in t h e B r i t i s h M u s e u m .
L o n d o n , 1907.
204. M a r s h a l l , F . H . C a t a l o g u e of t h e J e w e l l e r y , G r e e k , E t r u s c a n , a n d R o m a n . L o n d o n , 1911.
2 0 5 . M е n z е l, H. D i e r o m i s c h e n B i o n z e n a u s D e u t s c h l a n d , I. Mainz, 1960.
206. M a u, A. P o m p e j i in L e b e n und K u n s t . L e i p z i g , 1908.
2 0 7 . N a j d е n о v a , V. U n e n é c r o p o l e t h r a c e de l ' e p o q u e r o m a i n e d a n s les R h o d o p e s . — T h r a c i a , 1, 1972.
208. N i k o l о v, D. T h e r o m a n Villa a t C h a t a l k a , B u l g a r i a . — B A R , 17, 1976.
2 0 9 . N u b е r, H. U. K a n n e und G r i f f s c h a l e . — B e r . R . G . K . , 53, 1973.
2 1 0 . О m a n, M. A. C a t a l o q u e of R i n g s . L o n d o n , 1930.
2 1 1 . P e r n i с e, Е. B r o n z e n a u s B o s c o r e a l e — AA, 15, 1900.
212. P l е s n i с a r—G е с, L. S e v e r n o E m o n s k o g r o b i s c e . L j u b l j a n a , 1972.
213. P о p о v i c, L . В . , D. M a n o — Z i s i, M. V е l i с к о v i с, В. J е l i с i с. A n t i c k a b r o n z a u J u g o s -
l a v i j i . B e o g r a d , 1969.
2 1 4 . P г е d a, С. D é c o u v e r t e s r é c e n t e s d a n s la n é c r o p o l e t u m u l a i r e d u d é b u t de l ' é p o q u e r o m a i n e à C a l l a t i s . —
D a c i a , N.S., 9, 1965
2 1 5 . P r о t a s e, D. C o n s i d é r a t i o n sur les r i t e s f u n é r a i r e s des D a c e s à l ' é p o q u e p r é r o m a i n e et r o m a i n e . — D a c i a ,
N . S . , 6, 1962.
2 1 6 . R a d n о t i, A. D i e R o m i s c h e n B r o n z e g e f à s s e v o n P a n n o n i e n . B u d a p e s t , 1938.
217. R a d n o t i, A. G e f à s s e , L a m p e n u n d T i n t e n f a s s e r aus B r o n z e . I n t e r c i s a , II. B u d a p e s t , 1957.
218. R a e v, B . A. V a i s s e l l e de b r o n z e i t a l i q u e d a n s les t o m b e s de la n o b l e s s e s a r m a t e s u r le B a s - D o n . — Bull
des Musées R o y a u x d ' a r t d ' h i s t o i r e , 46 a n n é e . B r u x e l l e s , 1977.
219. R a e v, B . A. D i e B r o n z e p e f â s s e der r o m i s c h e n K e i s e r z e i t in T h r a k i e n u n d M o s i e n . — B e r . R . G. K., 58, 1977.
220. R i с h t e r, G . M. A. G r e e k . E t r u s c a n a n d R o m a n Bronzes. N e w Y o r k , 1915.
221. R i d d e r, A. Les b r o n z e s a n t i q u e s d u L o u v r e , 5, II. P a r i s , 1915.
222. R о b i n s о n, H. P o t t e r y of t h e r o m a n p e r i o d . — T h e A t h e n i a n A g o r a . Vol. 5. P r i n c e t o n . New J e r s e y , 1959.
223. S a n i e, S. Classica et o r i e n t a l i a (III). — S C I V , 1983, № 2.
224. S с h е l о v, D. В. R o m i s c h e B r o n z e g e f a s s e in O s t e u r o p a . — Eirene, 18, 1981.
225. V e n e d i к о v, I. Der G e s i c h t s m a s k e n h e l m in T h r a k i e n . — Eirene, 1, 1960.
226. W a l t e r s , H. B. C a t a l o g u e of t h e G r e e k a n d R o m a n L a m p s in t h e B r i t i s h M u s e u m . L o n d o n , 1914.
227. W e r n е r, J . D i e B r o n z e k a n n e von K e l h e i m . — B a y e r i s c h e V o r g e s c h i c h t s b l a t t e r , 20, 1954.
228. W e i s g e r b e l , G . D a s P u l g e r h e i l i g t u m des A p o l l o und der S i r o n a v o n H o c h s e i d im H u n s r u c k . B o n n , 1975.
2 2 9 . Z о u h d i, B. Les influences reciproques e n t r e l ' O r i e n t et l ' O c c i d e n t d ' a p r è s les b i j o u x d u M u s é e N a t i o n a l
de D a m a s . — A n n a l e s a r c h e o l o g i q u e s a r a b e s s y r i e n n e s , 21, 1971.
144

ФРАКИЙСКИЙ К У Р Г А Н Н Ы Й НЕКРОПОЛЬ В МЕСТНОСТИ
ЧАТАЛКА, СТАРОЗАГОРСКОГО ОКРУГА
XРИСТО БУЮКЛИЕВ
(Р е з ю м е)
Археологические раскопки спасительного характера в местности Чаталка связаны

со строительством одноименного водохранилища. Проводились они в период с 1963 по
1968 гг. группой в составе: Д . Николов — руководитель, помощники — Х р . Буюклиев и
М. Димитрова.
Чаталка — одна из живописных горных местностей в Средней горе к западу от города
Стара-Загоры, занимающая земельные пространства сел Я в о р о в о и Елхово. Ее пересекают гор-
ные речки Чаталка, Могиловская и Б а н с к а я .
Объектом исследования был многослойный археологический комплекс, в числе которого
находится и одна фракийская villa rustica с курганным некрополем.
Предметом исследования является именно некрополь виллы, включающий 20 надмогиль-
ных курганов, распределенных в двух основных группах. В первую группу входят курганы,
в которых похоронены собственники этого имения. Они представляют собой восемь боль-
ших курганов (могилы 1—8), в шести из которых были обнаружены исключительно бога-
тые погребения. Две из них — кенотафы (курганы З и 8). В этих курганах было раскрыто
10 могил. Из них шесть центральных (курган 1, могила 1 и курганы 2, 4—7) и четыре
вторичных (по две могилы в курганах 1 и 2). Три из могил (курганы 2 и 3) сильно раз-
рушены. Четыре могилы принадлежат женщинам (курган 1, могила 1 и курганы 4, 5 и 7).
В зависимости от типа могильные сооружения распределяются в двух группах:
м о г и л ь н ы е я м ы — к этой группе принадлежат все центральные могилы (курганы
1, 4, 5, 6 и 7), представляющие собой прямоугольные ямы, выкопанные в твердой почве под
курганом. По своему устройству они разделяются на два варианта: ступенчатые ямы (курганы
1, 4, 5 и 7) и ямы со сводом кирпичной кладки (курган 6). Н а дне большой ямы, принадлежащей
к первому варианту, вырыта другая яма поменьше, исполняющая функцию урны. Встречаются
урны, выложенные камнем или облицованные кирпичом (курганы 1, 4 и 5). Во втором варианте
урна представляет собой полуцилиндрический кирпичный свод, построенный вдоль ямы (на всем
ее протяжении). В некоторых могилах открыты следы деревянных покрытий;
могильные площадки с к а м е н н ы м и у р н а м и — только в могилах
2 и 3 кургана 1. Существенным здесь являются четырехугольные каменные урны с плоскими
крышками. В могиле 2 в каменной урне находилась коробка из свинца с останками сожжен-
ного тела.
Все погребения осуществлены путем сжигания тела. В могилах с каменными урнами и в
яме с кирпичным сводом кремация произведена вне могильной площадки, а в остальных слу-
чаях - в самих ямах. После кремации останки сожженного тела вместе с углем и пеплом
высыпались в ямы-урны и в каменные урны.
Часть могильного инвентаря помещалась в урны, остальное (обычно более объемистые
предметы) — на площадках около них.
Предметы, обнаруженные в погребениях, насчитывают 400. Они группированы следующим
образом:
1. Глиняные сосуды — 57. П о виду это самые различные изделия: урны — 2, чашки — 3,
миски - 12, плоские миски — 4, кувшины — 6, бальзамарии — 26, горшки — 1, кадиль-
ницы — 1, амфоры — 2.
2. Стеклянные сосуды — 45. Это бальзамарии - 28, флаконы — 9, бутылки — 1, ари-
баллы — 1, чашки — 6.
19Разкопкиипроучвания,кн. 16
145

3. Бронзовые сосуды - 51. Это подносы — 10, амфоры — 9, кувшины — 4, ойнохои — 5,
патеры — 8, пиксиды — 3, к а с е р о л е — 1, светильники—5, канделябры—4, фонари (лантерны) — 2.
4. Туалетные принадлежности. Эта группа содержит части 17-ти туалетных шкатулок
и коробочек, бронзовые зеркала — 3, деревянные и костяные гребни — 4, костяные шпильки для
волос — 7, кусок морской губки (сюнгер).
5. Спортивные принадлежности. К ним относятся два комплекта стригилей со стригилодер-
жателями.
6.Медицинские принадлежности. Это мраморные плитки — 2, серебряные ложечки — 4,
хирургические инструменты — 2, костяная чашка.
7. Украшения — 75. И з них: кольца — 15, 10 из которых золотые, золотые ожерелья - 3,
золотые серьги — 3 пары, бронзовые фибулы — 2, золотые , серебряные и железные подвески -
24, стеклянные камеи — 11.
8. Золотые погребальные венцы и нагрудники — три венца, два нагрудника и несколько
пластинок.
9. Одежда. К этой группе относятся остатки тканей и обуви.
10. Вооружение. Из этой группы предметов наибольший интерес представляет полный
боевой комплект нападательного и защитного снаряжения тяжеловооруженного всадника —
катафрактария, обнаруженный в кургане 1, могиле 2. Защитное снаряжение состоит из бронзо-
вого шлема-маски, железных штанов — брони, трех ризниц (из пластинок, лепестков и плете-
ной) и двух щитов, а нападательное — из двух железных мечей, богато украшенных, шести
наконечников для копий и 55-ти железных стрел с трехреберным наконечником, сложенных в
колчан. Некоторые элементы указывают на близость с сарматским вооружением.
11. Статуэтки - одна мраморная группа статуй Афродиты и две статуи из терракоты
богини с неясной иконографией. Все они из могилы кургана 7.
12. Амулеты - 34, изготовленные из глины, в форме лепешек, триконечных звезд, шари-
ков, цилиндров, пирамидок и т. д.
13. Монеты - 11. Две из них довольно истертые, но по своему типу их можно отнести к
последним представителям Антониновой династии. Остальные монеты распределены следующим
образом: римская республика — 6, правление Октавиана Августа (63 г. до н.э.— 14 г. н.э.) - 1,
правление императора Галбы (68—69) — 1, правление Веспасиана Флавия (69—79) — 1.
14. Varia (разные). В эту группу входят две серебряные чашки, части цилиндрического
деревянного стульчика, части железной прялки (?), осколки железных ножей, части мебели,
остатки пищи и пр.
Могильные с о о р у ж е н и я , погребальный ритуал и находки датируют некрополь серединой
I в. до начала III в.
В о время раскопок было установлено, что некрополь принадлежит собственникам обна-
руженной здесь богатой виллы. Этот вывод поддерживают следующие обстоятельства: непосред-
ственная близость некрополя и виллы, синхронное существование некрополя и виллы, общий
характер находок в некрополе и на вилле. Установить эту связь исключительно важно для
более точного выяснения вопросов, связанных с возникновением, организацией и характером
ВИЛЛы.
Поскольку все погребения в некрополе совершены по фракийскому обычаю (тело сжига-
лось и над могилами воздвигали курганы), категорически было доказана фракийская при-
надлежность виллы. А это означает, что она принадлежала потомственной фракийской аристо-
кратической фамилии, членов которой хоронили в пределах имения по старым фракийским
обычаям.
Накопленный о погребальном ритуале и богатом инвентаре материал позволяет сделать и
другие интересные выводы. Наличие предметов вооружения и предметов, связанных с культом
(патери, ойнохои, золотые венцы и пр.), свидетельствует о военно-политической и жреческой
власти, сосредоточенной в руках собственников виллы. Вероятно и предположение об их участии
в городском управлении (булле) Августа Т р а я н а , в административной территории которого
находилась виллa.
Некрополь предлагает интересную информацию и относительно экономического и об-
щественного положения похороненных в нем женщин. Их могилы не отличаются от мужских
могил. Oгpoмныe курганы, одинаковый погребальный обычай и особенно богатый инвентарь, об-
наруженный в могиле (среди которого изобильствуют предметы роскоши - бронзовые и сереб-
ряные сосуды, золотые украшения, тонкие ткани и пр.), ставит их наравне с ними. Интересен тот
факт, что курган 1 (Рошава Драгана), самый большой в некрополе (высокий 21 м) и один из
самых больших в Болгарии, начинается с женской могилы, которая, следует отметить, является
самой богатой из всех до сих пор найденных в болгарской земле могил под курганами со времен
римского владычества. С другой стороны, наличие предметов, связанных с культом (патери,
ойнохои, золотой венок и пр.), указывает на особое положение женщин и на их о с о б у ю об-
щественную роль в религиозной и обрядно-ритуальной жизни фракийского общества в период
I—III вв.
146

Специальное внимание заслуживает большое количество предметов из бронзы и стекла.
Некоторые из них ввезены в I в. н.э., но преобладают предметы местногопpoизводства.Этот
вывод подкрепляют и другие находки в Болгарии. В этом отношении территория Августа Трая-
на (скажем, до сего времени) намечается как один из самых крупных центров для пpoизводства
и распространения бронзы и стекла.
Боевой комплект, состоящий из нападательного и защитного вооружения катафрактария,
обнаруженный в могиле 2 кургана 1, является уникальной находкой в болгарских землях.
Наличие сарматских элементов в некоторых из его форм и украшений — важное свидетельство
о фракийско-сарматских отношениях в период I — II вв.
Вторая группа некрополя включает 12 небольших куpганов, высота которых не превы-
шает1,50м. В них погребено простое местнoe полусвободное население, может быть колонн,
проживавшее и работавшее на тeрритории виллы. В Kypгaнax были обнаружены 69 погребe-
ний, из которых 28 с сожжением тела и 41 - с погребенным телом. Большая часть МОГИл
была сильно р а з р у ш е н а .
При погребениях путем сожжения могильные с о о р у ж е н и я представляли собой обычно
прямоугольные ямы, вкопанные в твердый грунт или в куpган, ориентированные по длине
в направлении восток - запад. В подавляющих случаях кремация производилась в самой могиль-
нойяме.Пепел с о ж ж е н н о г о тела помещался на дне ямы.
Погребения С тpyпоположением совершилась после накопления курганов. Их МОГИЛЬНыЕ
с о о р у ж е н и я представляют собой прямоугольные ямы, вкопанные в курганы или в твердый
гpyнт под курганами. Ямы по большей ч а с т и ориентированы внаправленииВОСТОК-ЗАПАД.
Кое-гдe видны следы каменных оград. Большинство скелетов ориентированы головой на запад.
Исключением являются шесть могил, ориентированных головой на восток, и одна - на север.
В пяти случаях наблюдаются так наз. сезонные отклонения. П о л о ж е н и е рук различно. Преоб-
ладает положение рук, прижaтых плотно к телу. И лишь в пяти погребениях руки скрещены на
груди или в тазовой облacти.
Погребения через сожжение датируются концом I до начала IV в. Ихинвентарьбеднееи
однообразнеепосравнению с погребениями в курганах, принадлежащих собственникам виллы.
Преобладают стеклянные сосуды для бальзамирования, железные ножички и украшения (фи-
булы, серьги, кольца, торквы и др.). Самая ранняя из найденных в могилах 8 монет - времени
Марка Аврелия (161 —180), самая поздняя — Юлия Мезы (222—235).
Погребения тpyпоположением совершались по раннехристианскому обычаю и датируются
началом I V до середины V в. Их инвентарь еще беднее. Из глиняной посуды преобладают
миски, кувшины. чашки, ковши, а из украшений — бронзовые серьги, браслеты, торквы и cтeк-
лянные мониста от ожерелий. Больше всего монет, из которых самые ранние — времен Лициния
(308-324), а самые поздние — Феодосия II (408—450).
С основанием считается, что несмотря на то, что речь идет о кратком периоде (первые
десятилетия I V в ) , оба погребальных ритуала практиковались одновременно. Это доказывает
и найденный инвентарь, который в подавляющем числе случаев и особенно в более ранних мо-
гилах с погребенными трупами существенно не отличается от такового в могилах с сожженными
трупами.
Примерно в середине V в. некрополь из небольших курганов полностью покинут. К этому
времени прекращается жизнь и на вилле. В сущности вилла прекратила свое существование еще
в конце I V в., но в ее развалинах поселяется и живет до середины V в. все то же бедное фракий-
с к о е население, которое продолжало совершать свои погребения в небольших курганах. Почти
с уверенностью можно утверждать, что жизнь при Чаталке прекратилась в связи с опустошитель-
ными набегами гуннов на будущие болгарские земли около середины V в.
147

LA NECROPOLE TUMULAIRE THRACE PRES DE
CATALKA, REGION DE STARA ZAGORA
H R I S T O B U J U K L I
(R é s u m é)
Les fouilles archéologiques dans le lieu-dit C a t a l k a avaient un caractère de sauvetage, car

c'est là q u ' a v a i t commencé la construction d ' u n barrage portant le même n o m . Les fouilles avaient
eu lieu de 1963-1968 par une équipe contenue de D i m i t a r N i k o l o v — dirigeant, et ses aides — H r i s t o
B u j u k l i e v et M i n c o D i m i t r o v .
Catalka c'est une région montagneuse pittoresque dans Sredna gora, dans le territoir des vil-
lages de J a v o r o v o , E l h o v o et Mogilovo. Les rivières montagneuses C a t a l k a , Mogilovska et Banska la
traversent.
L'objet des études c'était un complexe archéologique à plusieurs couches, entre lequel
une villa rustica thrace avec une nécropole t u m u l a i r e .
C'est justement la nécropole tumulaire de la v i l l a englobant 20 t u m u l i répartis en deux
groupes p r i n c i p a u x qui représentait l ' o b j e t de cette étude. Le premier groupe i n c l u t des t u m u l i
dans lesquels étaient enterrés les propriétaires de la v i l l a . Ce sont h u i t grands t u m u l i (tumuli
1—8), dans six desquels étaient découverts des enterrements d ' u n e richesse extraordinaire. Deux
(des t u m u l i étaient des cénotaphes ( t u m u l i 3 et 8). E n somme, dans ces t u m u l i sont découvertes
10 tombes. D'entre elles six sont centrales ( t u m u l u s 1, tombe 1 et t u m u l i 2, 4 —7) et quatre -
secondaires (par deux dans les t u m u l i 1 et 2). Quatre des tombes appartiennent à des femmes (tumu-
lus 1, tombe 1 et t u m u l i 4, 5 et 7).
Selon leur type les équipements des tombes se divisent en deux groupes.
Des fossés t o m b a u x — à ce groupe a p p a r t i e n n e n t toutes les tombes centrales ( t u m u l i 1, 4, 5,
6 et 7). Elles représentent des fossés quadrangulaires, creusés dans le terrain solide sous le remblai du
t u m u l u s . D'après leur aménagement il y a deux variantes: des fossés échelonnés ( t u m u l i 1, 4, 5 et
7) et un fossé à une voûte maçonnée de briques ( t u m u l u s 6). La première v a r i a n t e c'est un grand
fossè au fond duquel est creusé un autre fossé, plus petit, remplissant les fonctions de tombe-urne.
Il est tantôt maçonné ou bien revêtu de briques ( t u m u l i 1, 4 et 5). Q u a n t à la deuxième v a r i a n t e ,
le rôle de la tombe-urne est rempli par la voûte semi-cylindrique en briques s u i v a n t toute la lon-
gueur du fossé. O n a découvert des traces de revêtement de bois dans certaines des tombes.
Des terrasses tombales avec des urnes en pierre — seulement près des tombes 2 et 3 dans le
t u m u l u s 1. Les urnes quadrangulaires en pierre aux couvercles plats y sont les plus caractéristi-
ques. U n e boîte en p l o m b avec les restes d ' u n corps brûlé v était mise dans l ' u r n e en pierre dans la
tombe 2.
Tous les enterrements sont faits par crémation du corps. La crémation s'est p r o d u i t e en dehors
de la terrasse t o m b a l e dans les tombes avec des urnes en pierre et dans le fossé tombal, t a n d i s q u e
dans les autres cas - dans les fossés eux-mêmes. Après la crémation les dépouilles du corps i n c i n é r é
avec les charbons et le cendre étaient mises dans les tombes-urnes et dans les urnes en pierre.
U n e partie d'inventaire était mise dans les urnes, tandis que le reste (ordinairement les
objets plus gros) - sur les terrasses autour d'elles.
En somme, les objets décou
groupes de la manière suivante:
1. Des vases en argile - 57 exemplaires. Selon leur type ils sont: des urnes -2, des tasses -3,
des assiettes - 12, des assiettes plates - 4, des cruches - 6, des balsamarii -26, des p o t s - 1, des
encensoirs - 1, des amphores - 2.
2. Des vases en verre - 45 exemplaires. Selon leur type ils sont: des balsamarii - 28, des
flacons - 9, des bouteilles - 1, des aryballes - 1, des verres - 6.
148

3. Des vases en bronze — 51 exemplaires. Selon leur type ils sont: des plats — 10, des ampho-
res — 9, des brocs — 4, des oinochoès — 5, des patères — 8, des pyxides — 3, des casseroles — 1,
des lampes — 5, des candélabres — 4, des lanternes — 2.
4. Des objets de toilette. Ce groupe contient des parties de 17 coffres et boîtes de toilette,
des miroirs en bronze — 3, des peignes en bois et en os — 4, des épingles de cheveux en os — 7,
une partie d'éponge de mer.
5. Des objets sportifs. O n y rapporte deux complets de strigiles avec leurs supports.
6. Des parures — 75 exemplaires. Selon leur type elles sont: des bagues — 15, 10 desquelles
sont en or, des colliers en or — 3, des boucles d'oreille en or — 3 paires, des fibules en bronze — 2,
des pendentifs en fer, en argent et en or — 24, des camées en verre — 11.
7. Des objets médicaux. Selon leur type ils sont: des plaques en marbre — 2, des cuillères
en argent — 4, des instruments chirurgicaux — 2, un verre en os.
8. Des couronnes funéraires et des pectoraux en or — 3 couronnes, deux pectoraux et quel-
ques lames en or.
9. Des vêtements. Les restes de tissus et de chaussures appartiennent à ce groupe.
10. Armement. Le complet entier d'armement d'attaque et de défense d'un chevalier
guerrier (de la cavalerie lourde) — un catafractarius découvert dans le t u m u l u s 1, tombe 2 rep-
résente le plus grand intérêt de ce groupe d'objets. L'armement de défense consiste en casque-
masque en bronze, un pantalon en fer-cuirasse, trois cuirasses (en lames, en écailles et en mailles)
et deux boucliers, tandis que l'armement d'attaque — de deux épées avec une riche parure plasti-
que et incrustations, 6 pointes de lances en fer et 55 flèches triangulaires mises dans un carquois.
Certains éléments dénoncent une proximité avec l'armement sarmate.
11. Des statuettes — un groupe statuaire en marbre représentant Aphrodite et deux déesses
d'une iconographie indéterminée en terre cuite. Toutes proviennent de la tombe dans le t u m u l u s 7.
12. Des amulettes — 34. Toutes sont en argile, en forme de petits pains, d'étoiles à trois
rayons, de boulettes, de cylindres, de petites pyramides, etc.
13. Des monnaies — 11. Deux d'entre elles sont illisibles, mais d'après ieur type elles se
rapportent vers les derniers représentants des Antonins. Les autres monnaies se répartissent ainsi:
la R é p u b l i q u e romaine — 6, Octavian Auguste (63 av. n. ère) — 1, Galba (68-69) - 1, Vespasien
F l a v i u s (69—79) — 1.
14 Varia. Deux verres en argent, des parties d'une petite chaise cylindrique en bois, des
parties d'une quenouille en fer (?), des restes de couteaux en fer, des parties de meubles, des restes
de nourritures, etc.
Les équipements des tombes, le rite funéraire et les trouvailles datent la nécropole du m i l i e u
du Ier s. au début du IIIe s.
Durant les fouilles il y était établi que la nécropole appartient aux propriétaires de la riche
villa découverte l à . Les circonstances suivantes viennent à l ' a p p u i de cette conclusion:la proxi-
m i t é immédiate de la nécropole et de la v i l l a , l'existence synchrone de la nécropole et de la v i l l a ,
le caractère commun des trouvailles de la nécropole et de la villa. L'établissement de cette liaison
est d'une importance exclusive pour l'éclaircissement le plus grand des questions liées à l'appa-
r i t i o n , à l'organisation et au caractère de la villa.
Comme tous les enterrements dans la nécropole sont faits selon la coutume thrace — par
incinération du corps et entassement des t u m u l i au-dessus des tombes, l'appartenance thrace de la
villa était prouvée d'une manière catégorique. Cela signifie que la villa appartenait à une famille
aristocratique héréditaire thrace qui avait enterré ses représentants dans les confins de leurs
domaines selon les vieilles traditions thraces.
Ce sont les observations sur le rite funéraire et le riche inventaire funéraire qui donnent la
possibilité de faire encore d'autres conclusions intéressantes. La présence des objets de l'armement
et des objets liés au culte (des patères, des oinochoès, des couronnes en or, etc.) souligne le pouvoir
militaire-politique et sacerdotal concentré entre les mains des propriétaires de la villa. Le plus
probablement ils participaient au boulé d'Augusta Trajana, sur le territoire administratif de la-
quelle se trouvait la villa.
La nécropole offre une information intéressante par rapport à la situation économique et
sociale des femmes enterrées là-dedans. Leurs tombes ne diffèrent pas des masculines. Les énormes
remblais tumulaires, la même coutume funéraire et surtout le riche inventaire tombal, dans lequel les
objets de luxe (des récipients en bronze et en argent, des parures en or, des tissus fins, etc.) abondent,
les mettent au même rang qu'eux. Il est intéressant que l'entassement du t u m u l u s 1 (Rosava Dra-
gana) qui est le plus grand dans la nécropole (hauteur de 21 m) et un des plus grands en Bulgarie,
avait commencé sur une tombe féminine, qui, entre autres, est la plus riche de toutes les tombes
tumulaires du temps de la domination romaine, découvertes jusqu'à ce moment-là sur les terres
bulgares. D'une autre part, la présence des objets liés au culte (des patères, des oinochoès, une
couronne en or, etc.) démontre la position particulière des femmes et leur rôle social dans la vie
religieuse et rituelle de la société thrace pendant la période Ier - IIIe s.
149

Le grand nombre d'objets en bronze et en verre mérite une attention particulière. Certains
d'eux sont importés au Ier s., mais prédominent les objets de production locale. D'autres
trouvailles en Bulgarie appuient cette conclusion. Sous ce rapport le territoire d'Augusta Trajana,
au moins jusqu'à maintenant, apparaît comme un des plus grands centres de production et de
propagation du bronze et du verre.
L'ensemble guerrier d'armement d'attaque et de défense d'un cataphractarius trouvé dans
la tombe 2 du tumulus 1 est une trouvaille unique pour les terres bulgares. Les elements sarmates
dans certaines de ses formes et de ses décorations sont une indication importante pour les relations
thraco-sarmates au cours du Ier—IIe s.
Le deuxième groupe de la nécropole inclut 12 petits t u m u l i dont la hauteur ne dépasse pas
1,50 m. La population indigène ordinaire semi-libre qui habitait et travaillait les terres de la villa.
y était enterrée. Environ 60 enterrements, 28 desquels par incinération du corps et 41 par
inhumation, étaient découverts dans les tumuli. La plus grande partie des tombes était fortement
détruite.
Chez les enterrements par incinération les équipements dés tombes représentent ordinairement
des fossés rectangulaires creusés dans le terrain solide ou bien dans le remblai tumulaire et orientés
suivant la longueur est—ouest. La crémation était faite dans le fossé tombal-même dans plusieurs
des cas. Les restes du corps incinéré étaient mis ensuite sur le fond du fossé.
Les enterrements par déposition du corps sont faits après l'entassement des tumuli Leurs
équipements tombaux représentent des fosses rectangulaires creusés dans le remblai t u m u i a i r e ou
bien dans le terrain solide sous les t u m u l i . Dans leur partie prépondérante les fosses sont orientés
est—ouest. Des restes des clôtures en pierre se remarquent chez certains d'eux. La plupart des
squelettes sont orientés avec la tête à l'ouest. Six tombes en font exception, elles sont orientées avec
la tête à l'est et une — avec la tète au nord. Dans cinq cas on peut observer lesdites déviations
saisonnières. La position des bras est différentе. Les cas avec les bras paralleles au corps prédomi
nent. Seulement dans cinq des enterrements les bras sont сroisés sur la poitrine ou bien sur le bassin.
Les enterrements par crémation sont datés de la fin du Ie jusqu'au début du IVer s. Leur
inventaire funéraire est plus pauvre et plus uniforme par rapport aux enterrements des t u m u l i ap-
partenant aux propriétaires de la villa. Les vases en argile - des urnes, des assiettes, des verres,
des amphores et des cruches, prédominent. Les balsamarii, les couteaux en fer et les bijoux (des
fibules, des boucles d'oreille, des bagues, des torques, etc.) sont moins nombreux. Des 8 monnaies
trouvées dans les tombes, la plus ancienne est de Marc-Aurèle (161-180) et la plus récente
de J u l i a Mesa (222-235).
Les enterrements par inhumation sont faits selon la coutunu paléochrétienne et sont
datés du début du IVe jusqu'au milieu du Ve s. Leur inventaire funéraire est encore plus m i n a b l e .
Des vases en argile ce sont les assiettes, les brocs, les verres, les cruches qui predominent, tandis
que des bijoux — des boucles en bronze, des bagues, des torques et des petites perles de verroterie
des colliers. Les monnaies sont beaucoup plus nombreuses, les plus anciennes sont celles de Licinius
(308-324) et les plus récentes — de Théodose II (408-450).
On a raison de considérer que, malgré pour un court délai de temps (aux premières décennies
du IVe s., les deux rites funéraires étaient pratiqués simultanément. Cela est appuyé par l'inven-
taire tombal qui, dans la plupart des cas et surtout dans les plus anciennes tombes, est présenté par
l'inhumation (IV e s.), et sans différences essentielles de celui dans les tombes par incinération.
Vers le milieu du V e s. la nécropole des petits t u m u l i est abandonnée définitivement. La vie
dans la villa cesse pendant ce temps-là. En réalité la villa cesse d'exister dès la fin du IV e s., mais
sur ses destructions s'établit et vit jusqu'au milieu du Ve s. la même population thrace pauvre qui
a continué ses enterrements dans les petits t u m u l i . L'arrêt de la vie à Catalka peut être lié sûrement
aux incursions dévastatrices des Huns dans les terres bulgares d'aujourd'hui vers le milieu
du Ve s.
150

С Ъ К Р А Щ Е Н И Я
А. КИРИЛИЦА
Б И Б — Българска историческа библиотека. София.

Г Н М — Годишник на Н а р о д н и я музей. С о ф и я .
ГМПО — Годишник на музеите в Пловдивски окръг. София.
Г П А М — Годишник па Пловдивския археологически музай. Пловдив.
Г П Н Б М — Годишник на Пловдивската народна библиотека и музей. Пловдив.
ГСУ ИФФ — Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. С о ф и я .
Г С У Ф Ф — Годишник на Софийския университет. Филологически факултет. С о ф и я .
Г С У Ф И Ф — Годишник на Софийския университет. Философско-исторически факултет. С о ф и я .
ЗОАО — Записки Одесского археологического общества. Одесса.
ИАДК — История и Археология древнего Крыма. Киев.
ИАИ — Известия нa археологическия институт. София.
ИАК — Известия Археологической комиссии
ИБАД— Известия на Българското археологическо дружество. София.
ИБАИ — Известия на Българския археологически институт. София.
ИВАД — Известия на Варненското археологическо дружество. Варна.
И И Д — Известия на Историческото дружество в С о ф и я .
И М Ю И Б — Известия на музеите в Югоизточна България. Пловдив.
ИНМ-В — Известия на Н а р о д н и я музей — В а р н а . В а р н а .
ИНМ-Р — Известия на Н а р о д н и я музей — Р у с е . Варна.
И О И М - В Т — Известия на О к р ъ ж н и я исторически музей— Велико Търново. Варна.
Изсл. в памет К. Ш к о р п и л — Изследвания в памет на Карел Ш к о р п и л . С о ф и я , 1961.
МПК —Музеи и паметници на културата. София.
Р П — Разкопки и проучвания. София.
С А — Советская археология. Москва.
С б Н У — С б о р н и к за народни умотворения, н а у к а и к н и ж н и н а . С о ф и я .
Тр.ГЭ — Труды Государственного Эрмитажа. Ленинград.
Б. ЛАТИНИЦА
АА — Archaologische Anzeiger. Berlin.

ААН — Acta Archeologica A c a d e m i a e scientiarum Hungaricae. Budapest.
A ( W ) — Archeologia. Warszawa.
B A R — British Archaeological Reports. Oxford.
Ber. R . G . K . — Deutsches Archaologisches I n s t i t u t . Bericht der Romisch-Germanischen Kommission
CIL — Corpus inscriptionum Latinarum.
JR-GZM-M — Jahrbuch des Romisch-Germanischen Zentral museums — M a i n z .
S C I V — S t u d i i si cercetari de istorie veche. Bucuresti.
Thracia — Thracia. P r i m u s congressus s t u d i o r u m thracicorum. Serdicae, 1972, 1—5. Sofia, 1972—1974.
151

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
Увод 5
П ъ р в а г л а в а
Р е з у л т а т и от п р о у ч в а н и я т a на могилния н е к р о п о л , п р и н а д л е ж а щ на вилното имение (могили 1—8) . . . . 9
В т о p а глав а
Резултати oт п р о у ч в а н и я т a на могилния н е к р о п о л , п р и н а д л е ж а щ на бедното население от района на вилата
(могили 9 — 2 0 ) 46
Заключение 61
Каталог на н а х о д к и т e oт н е к р о п о л а 64
С п и с ъ к на и з п о л з у в а н а т а л и т е р а т у р а 141
Р е з ю м е на р у с к и език 145
Резюме на френски език 148
Съкращения 151
С О Д Е Р Ж А Н И Е
Введение 5
Первая глава
Результаты исследований курганного н е к р о п о л я , п р и н а д л е ж а щ е г о имению ( к у р г а н ы 1—8) 9
Вторая глава
Результаты исследований курганного некрополя, п р и н а д л е ж а щ е г о бедному населению в районе имения
(курганы 9—20) 46
Заключение 61
Каталог н а х о д о к из н е к р о п о л я 64
Библиография 141
Р е з ю м е на р у с с к о м языке 145
Резюме на французском языке 148
Сокращения 151
T A B L E D E S M A T I E R E S
Introduction.
Premier chapitre
R é s u l t a t s des études de la n é c r o p o l e t u m u l a i r e a p p a r t e n a n t au d o m a i n e de la v i l l a ( t u m u l u s 1—8) 9
D e u x i è m е
Rezultats des études de la nécropole t u m u l a i r e a p p a r t e n a n t à la p o p u l a t i o n p a u v r e de l a région de la villa
(tumulus 9—20) 46
i us 1011 61
gue des t r o u v a i l l e s de la n é c r o p o l e 64
Li ie la l i t t é r a t u r e u t i l i s é e 141
Ré* 1 'Mi russe 145
Rési — ais 148
Abré 151
Редактор С т. Л ю б е н о в Техн. редактор Д. К а л и н о в а Коректори М. К а л ч е в а - Д у д к о. 3. Т о д о р о в а

Изд. индекс 10344 Формат 60X84/8 Тираж 900
Печ. коли 19,00 Изд. коли 17,73 УИК 18,62 Цена 2,92 лв.
Печатница на Издателството на Б А Н , 1113 София, ул. „Акад. Г. Бончев'-, бл. 6 9531427411
Поръчка 211 код 28 0636-14-80


Razkopki I Prouchvaniya 1986 Chatalka Necropolis

Загружено:

Сведения о документе

Оригинальное название

Авторское право

Поделиться этим документом

Поделиться или встроить документ

Параметры публикации

Этот документ был вам полезен?

Это неприемлемый материал?

Авторское право:

Razkopki I Prouchvaniya 1986 Chatalka Necropolis

Оригинальное название:

Загружено:

Авторское право:

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

ТРАКИЙСКИЯТ МОГИЛЕН НЕКРОПОЛ

ИЗДАТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

В. В е л к о в (отговорен редактор), A л. Д и м и т р о в а - M и ш е в а (научен секретар),

Адрес: „Разкопки и проучвания", Археологически институт с Myзей при Б А Н ,

В. В е л к о в (ответственный редактор), Ал. Д и м и т р о в а - М и л ч е в а (ученый секретар)

РЕДАКТОР КНИГИ XVI

Адрес: „Раскопки и исследования", Археологический институт с музеем БАН,

V. V e l k o v (rédacteur responsable), A D i ni i 1 r о v a - M i 1 с е v a (secretaire scientifique),

REDACTEUR DU LIVRE XVI

БАН, Археологически институт с музей

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Разкопките в района на Чаталка, Старозагорски окръг, предоставиха извънредно богат и

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНИЯТА НА МОГИЛНИЯ

I. Г Р О Б Н И С Ъ О Р Ъ Ж Е Н И Я , ПОГРЕБАЛЕН РИТУАЛ И ГРОБНИ НАХОДКИ

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Обр. 6. Могилата „Рошава Драгана" — часm от суперструкцията на крепидата

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Разположена е на около 150 м североизточно от могила „Рошава Д р а г а н а " и има размери:

Разположена е на около 120 м северозападно от могилата „Рошава Д р а г а н а " върху малък

3 Разкопки и проучвания, кн. 16

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Т я е най-източната от втората група големи могили и е втората по големина след могилата

Обр. 16. Могила № 4

Обр. 17. Могила № 4 по време на разкопките

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Н а в ъ р х а и по ю ж н и т е й с к л о н о в е на д ъ л б о ч и н а до 1,20 м б я х а открити седем средновеков-

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Разположена е па около 120 м югозападно от могила 4 (обр. 21). Размери: височина —

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Обр. 21. Самолетна снимка на могили 5 и 6 (отляво надясно)

Обр. 22. Могила № 5

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Разположен е в центъра на могилата. Гробното съоръжение представлява вкопана в здра-

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Могилата е р а з п о л о ж е н а на о к о л о 80 м западно от могила № 5 (обр. 21). Р а з м е р и : висо-

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Обр. 27. План и напречен разрез на централния гроб в могила № 6

4 РАЗКОПКИ И ПРОУЧВАНИЯ, кн. 16

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Разположена е на около 60 м западно от могила № 6

Разположен е в центъра, под могилния насип.

Обр. 30. Могила № 7

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Oбp. 31. План, надлъжен и напречен разрез на централния гроб в

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

№ 379); е) сребърни монети (кат. № 402—409). Ч а с т от н а к и т и т е и монетите са д е ф о р м и р а н и от

Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора

Н а м и р а се на о к о л о 1,5 км з а п а д н о от в и л а т а . Р а з п о л о ж е н а е на ръба на платото между

О т н а п р а в е н и я д о т у к преглед се в и ж д а , че от осемте големи м о г и л и в района на Ч а т а л к а