Вы находитесь на странице: 1из 608

РоБъРт дж.

СТЪРНБЪРГ
с участието на

ДЖЕФМНО

КОГНИТИВНА
психология
Пето издание

Превод от английски
Людмила Андреева
СъдъРЖАНИЕ

Към ПРЕПОДАВАТЕЛЯ ....................................................................................................................................... 13


КАКВО Е НОВОТО В "КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ", ПЕТО ИЗДАНИЕ ............................................................. 13
ПъРВА глАвА ................................................................................................................................................................................................. 14
ВТОРА ГЛАВА ................................................................................................................................................................................................... 14
ТРЕТА ГЛАВА ................................................................................................................................................................................................... 14
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА .......................................................................................................................................................................................... 15
ПЕТАГЛАВА ..................................................................................................................................................................................................... 15
ШЕСТА ГЛАВА .................................................................................................................................................................................................. 16
СЕДМА ГЛАВА .................................................................................................................................................................................................. 16
ОСМА ГЛАВА .................................................................................................................................................................................................... 17
ДЕВЕТА ГЛАВА ................................................................................................................................................................................................ 17
ДЕСЕТА ГЛАВА ................................................................................................................................................................................................ 18
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА ................................................................................................................................................................................... 18
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА ................................................................................................................................................................................... 19
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА ................................................................................................................................................................................... 19
ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ ЦЕЛИ НА ТАЗИ КНИГА ......................................................................................................................................... 20
ПРИЗНАТЕЛНОСТ ................................................................................................................................... .-....................................................... 21

Към стУдЕНТА .....................................................................................................................................................23

ЗА АВТОРА ............................................................................................................................................................. 2 5

Глава 1
ВЪВЕДЕНИЕ В КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ ............................................................................................. 27
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ ................................................................................................ 28
КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ: ОПРЕДЕЛЕНИЕ ....................................................................................................... 28
ФИЛОСОФСКИ ОСНОВИ НА ПСИХОЛОГИЯТА: РАЦИОПАЛИЗЪМ СРЕЩУ ЕМПИРИЗЪМ .............................. 30
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ОСНОВИ НА КО ГНИТИВИАТА ПСИХОЛОГИЯ ..................................................................... 31
РАННА ДИАЛЕКТИКА В ПСИХОЛОГИЯТА НА ПОЗНАВАТЕЛНИТЕ ПРОЦЕСИ ............................................................................. 31
от АсоциАционизмА към вихЕйвиоРизмА ................................................................................................................................ 33
ГЕЩАЛТПСИХОЛОГИЯ ................................................................................................................................................................................. 35

ПОЯВА НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ ............................................................................................................ 35


РАННА РОЛЯ НА ПСИХОБИОЛОГИЯТА .................................................................................................................................................... 36
УСТРЕМНОТО НАВЛИЗАНЕ НА ТЕХНОЛОГИЯТА:
ИНЖЕНЕРНИ НАУКИ, ИЗЧИСЛИТЕЛНА ТЕХНИКА И ПРИЛОЖНА КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ ....................................... 36

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ В КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ ..................................................................... 38


ЦЕЛИ НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА ....................................................................................................................................................................... 38
В ЛАБОРАТОРИЯТА НА ГОРДЪИ БАУЪР ................................................................................................................................................ 40
КОНКРЕТНИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ .......................................................................................................................................... 41
6 • СъдъРЖАНИЕ

ЕКСПЕРИМЕНТИ ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ПОВЕДЕНИЕ .......................................................................................................................... 44


ПсихоБиологични изслЕдвАния ..................................................................................................................................................... 46
САМООТЧЕТИ, ИЗСЛЕДВАНИЯ НА СЛУЧАИ И НАТУРАЛИСТИЧНО НАБЛЮДЕНИЕ .................................................................. 47
КОМПЮТЪРНИ СИМУЛАЦИИ И ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ ................................................................................................................. 49

ОБЕДИНЯВАНЕ······························································································································································································· 50
КлЮЧОВИ ВЪЛРОСИ И ОБЛАСТИ В КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................. 50
ФУНДАМЕНТАЛНИ ТЕМИ В ИЗУЧАВАНЕТО НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ ..................................................................... 50

КлЮЧОВИ ИДЕИ В КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ ............................................................................................ 52


ПРЕГЛЕД НА ГЛАВИТЕ ................................................................................................................................................................................. 55

ОБОБЩЕНИЕ ....••...•.•.....•••..•.••..•..•...••.•.....•.....•....•.••.....•..•..••....••...••••..••.••.••.••.•...••.....•...•.•...•.••..•...•••....••....•••...••..•..•••.. 56
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ ................................................ 57
58
КлЮЧОВИ ТЕРМИНИ .•.•...•.••..•..••..•..•....••..•..•.••.•••••...••..••..•.....••••.•••.•••.••.••..••...•••...•.••....••.••..••.•..••••...••.•...••.•..••..•..•••..

АНОТИРАНА ДОПЪЛИЯТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА ........................................................................................................ 58

Глава 2
КОГНИТИВНА НЕВРОНАУКА ............................................................................................................................. 59
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КО ГНИТИВИАТА ПСИХОЛОГИЯ ................................................................................................ 60
ОТ НЕВРОНА КЪМ МОЗЪКА: ОРГАНИЗАЦИЯ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА ........................................................... 60
НЕРВНА СТРУКТУРА и ФУНКЦИЯ ............................................................................................................................................................ 61
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА СТРУКТУРИТЕ И ФУНКЦИИТЕ НА МОЗЪКА .................................................................................................... 65
POSTMORTEM ИЗСЛЕДВАНИЯ ................................................................................................................................................................... 65
ИзслЕдвАния с животни ...................................................................................................................................................................... 66
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗАПИСИ ............................................................................................................................................................................ 66
СТАТИЧНИ ОБРАЗНИ ТЕХНИКИ ................................................................................................................................................................ 68
МЕТАБОЛИТНИ ОБРАЗНИ ТЕХНИКИ ....................................................................................................................................................... 68

ПОЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В МОЗЪКА: МОЗЪЧНА КОРА И ДРУГИ СТРУКТУРИ ....................................... 75


ГРУБА АНАТОМИЯ НА МОЗЪКА:
ПРОЗЕНЦЕФАЛОН, МЕЗЕНЦЕФАЛОН И РОМБЕНЦЕФАЛОН ............................................................................................................ 76
В ЛАБОРАТОРИЯТА НА ДЖОН Г АБРИЕЛИ ............................................................................................................................................ 79
МОЗЪЧНА КОРА И ЛОКАЛИЗАЦИЯ НА ФУНКЦИЯТА ......................................................................................................................... 83
Мозъчни РАзстройствА ......................................................................................................................................................................... 92

Ключови тЕми .......................................................................................................................................................... 95


ОБОБЩЕНИЕ •...•••.•..••....••••..••••..•••••..•••••.••••..•.•••....••.•..••••..•.•••.••.•..•..••.••.••••..••••.•..••.....•....••••...••••...•••••.•••.••..••••..••••..••••. 96
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ ................................................ 97
КлЮЧОВИ ТЕРМИНИ .................................................................................................................................................. 97

АНОТИРАНА ДО ПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА ........................................................................................................ 98

Глава 3
ВъзпРиятиЕ ........................................................................................................................................................99
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................................................. 100

От УСЕЩАНЕТО към ПРЕДСТАВАТА ..................................................................................................................... 1 О 3


ОСНОВИ НА ЗРЕНИЕТО ............................................................................................................................................................................. 103
Някои основни понятия НА възпРиятиЕто .......................................................................................................................... 105
ПЕРЦЕПТИВНА КОНСТАНТНОСТ ........................................................................................................................................................... 106
ВъзприятиЕ ЗА дълБочинА .............................................................................................................................................................. 110
ПОДХОДИ КЪМ ВЪЗПРИЯТИЕТО ЗА ОБЕКТИ И ФОРМИ ............................................................................................................... 113
В ЛАБОРАТОРИЯТА НА СТИВЪН ПАЛМЪР ........................................................................................................................................ 119
ТЕОРЕТИЧНИ ПОДХОДИ КЪМ ВЪЗПРИЯТИЕТО ................................................................................................. 124
ДИРЕКТНО ВЪЗПРИЯТИЕ ........................................................................................................................................................................ 124
СъдъРЖАНИЕ • 7

ТЕОРИИ ЗА ОБРАБОТКАТА ОТДОЛУ НАГОРЕ И ОТГОРЕ НАДОЛУ ............................................................................................... 125


ТЕОРИИ ЗА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ ......................................................................................................................................•.................. 128
СИНТЕЗИРАНЕ НА ПОДХОДИТЕ ОТДОЛУ НАГОРЕ И ОТГОРЕ НАДОЛУ ..•.........................................•........................................ 137
ДЕФИЦИТИ ВЪВ ВЪЗПРИЯТИЕТО ......................................................................................................................... 138
Агнозии и АТАксии ................................................................................................................................................................................ 138
АНОМАЛИИ ВЪВ ВЪЗПРИЯТИЕТО НА ЦВЕТОВЕ ............................................................................................................................. 141
АКИНЕТОПСИЯ И АХРОМАТОПСИЯ ...................................................................................................................................................... 142

К.Лючови тЕми ........................................................................................................................................................ 142

ОБОБЩЕНИЕ ............................................................................................................................................................... 143

МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 144

К.ЛЮЧ О ВИ ТЕРМИНИ ............................................................. , ..... , .. , ................... , ..................... , ............................... 14 5

АНОТИРАНА ДО ПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА ...................................................................................................... 145

Глава 4
ВНИМАНИЕ И СЪЗНАНИЕ ............................................................................................................................... 147
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................................................. 148

ПРИРОДАТА НА ВНИМАНИЕТО И СЪ3НАНИЕТО ................................................................................................. 148


ПРЕДСЪЗНАТЕЛНА ПРЕРАБОТКА ......................................................................................................................................................... 149
КОНТРОЛИРАНИ СРЕЩУ АВТОМАТИЧНИ ПРОЦЕСИ ...................................................................................................................... 153
8 ЛАБОРАТОРИЯТА НА ДЖОН Ф. КИЛСТРОМ ................................................................................................................................... 154
ПРИВИКВАНЕ и АДАПТАЦИЯ ................................................................................................................................................................. 161

ВНИМАНИЕ ........ ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, .................................................................................................................... 164


ОТКРИВАНЕ НА СИГНАЛ .......................................................................................................................................................................... 164
ПРИРОДАТА НА ОТКРИВАНЕТО НА СИГНАЛ ..................................................................................................................................... 164
БДИТЕЛНОСТ ............................................................................................................................................................................................... 166
ТЪРСЕНЕ ........................................................................................................................................................................................................ 169

СЕЛЕКТИВНО И РАЗДЕЛЕНО ВНИМАНИЕ ............................................................................................................ 17 5


ОСНОВНИ ПАРАДИГМИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА СЕЛЕКТИВНОТО ВНИМАНИЕ ............................................................................. 17 5
ТЕОРИИ ЗА ФИЛТЪРА
И ЗА ГЪРЛОТО НА БУТИЛКАТА ЗА СЕЛЕКТИВНОТО ВНИМАНИЕ .............................................................................................. 177
ТЕОРИИ ЗА РЕСУРСА НА ВНИМАНИЕТО ЗА СЕЛЕКТИВНОТО ВНИМАНИЕ ............................................................................. 181
ДОПЪЛИИТЕЛНИ СЪОБРАЖЕНИЯ ПРИ СЕЛЕКТИВНОТО ВНИМАНИЕ .................................................................................... 183
РАЗДЕЛЕНО ВНИМАНИЕ ........................................................................................................................................................................... 184
СъЗНАНИЕ ЗА КОМПЛЕКСНИТЕ УМСТВЕНИ ПРОЦЕСИ ................................................................................................................ 189
РАЗСТРОЙСТВО С ДЕФИЦИТ
НА ВНИМАНИЕТО И ХИПЕРАКТИВНОСТ (ADHD) ........................................................................................................................... 190
КОГНИТИВНИ ПЕВРОНАУЧНИ
ПОДХОДИ КЪМ ВНИМАНИЕТО И СЪЗНАНИЕТО .................................................................................................. 192
ПРОСТРАНСТВЕНО ПРЕНЕБРЕГВАНЕ .................................................................................................................................................. 192
СИСТЕМИ НА ВНИМАНИЕТО ....................................••.......................................•.......................••..................••.....................•.................. 193
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СВЪРЗАНИ
СЪС СЪБИТИЕ ПОТЕНЦИАЛИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ВНИМАНИЕТО ............................................................................................. 193
ПСИХОФАРМАКОЛОГИЧЕН ПОДХОД ..................................................................................................................................................... 194
К.ЛЮЧОВИ ТЕМИ ......................................................................................................................................................... 195

ОБОБЩЕНИЕ ............................................................................................................................................................... 196

МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 198

К.ЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ ................................................................................................................................................ 198

АНОТИРАНА ДО ПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА ••• ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,.,,.,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, 199


8 • СъдъРЖАНИЕ

Глава 5
ПАМЕТ: МОДЕЛИ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ ................................................................................... 201
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................................................. 202

ЗАдАЧИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ПАМЕТТА ...................................................................................... 202


ЗАДАЧИ ЗА БЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ СРЕЩУ РАЗПОЗНАВАНЕ ......................................................................................................... 202
ЗАДАЧИ ЗА ИМПЛИЦИТНА СРЕЩУ ЕКСПЛИЦИТНА ПАМЕТ ........................................................................................................ 205

ТРАДИЦИОНЕН МОДЕЛ НА ПАМЕТТА ................................................................................................................... 207


СЕТИВНА ПАМЕТ ........................................................................................................................................................................................ 207

МОДЕЛ НА НИВАТА НА ПРЕРАБОТКА .................................................................................................................... 214

ИНТЕГРАТИВЕН МОДЕЛ: РАБОТНА ПАМЕТ .......................................................................................................... 216

МНОЖЕСТВО ПАМЕТОВИ СИСТЕМИ ...................................................................................................................... 222


В ЛАБОРАТОРИЯТА НАМ. К. ДЖОНСЪН ............................................................................................................................................ 223

КОНЕКЦИОНИСТКА ПЕРСПЕКТИВА ...................................................................................................................... 225

ПАМЕТТА В РЕАЛНИЯ СВЯТ .................................................................................................................................... 226

ИЗКJIЮЧИТЕЛНА ПАМЕТ И ПЕВРОПСИХОЛОГИЯ ............................................................................................. 227


ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ПАМЕТ: МНЕМОНИСТИ ......................................................................................................................................... 227
ДЕФИЦИТИ В ПАМЕТТА ............................................................................................................................................................................ 229
РОЛЯ НА ХИПОКАМПУСА И ДРУГИ СТРУКТУРИ ............................................................................................................................... 235

Ключови тЕми ........................................................................................................................................................ 237

ОБОБЩЕНИЕ ............................................................................................................................................................... 2 3 8

МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 239

КлЮЧОВИ ТЕРМИНИ ................................................................................................................................................ 240

АНОТИРАНА ДО ПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА ...................................................................................................... 240

Глава 6
ПАМЕТОВИ ПРОЦЕСИ ...................................................................................................................................... 241
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................................................. 242

КОДИРАНЕ И ПРЕНОС НА ИНФОРМАЦИЯТА ........................................................................................................ 243


ФОРМИ НА КОДИРАНЕ .............................................................................................................................................................................. 243
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА ОТ КРАТКОВРЕМЕННАТА КЪМ ДЪЛГОВРЕМЕННАТА ПАМЕТ ............................. 245
ИЗВЛИЧАНЕ ................................................................................................................................................................ 2 53
ИЗВЛИЧАНЕ ОТ КРАТКОВРЕМЕННАТА ПАМЕТ ....................................................................................................................,............ 253
ИЗВЛИЧАНЕ ОТ ДЪЛГОВРЕМЕННАТА ПАМЕТ .................................................................................................................................. 256

ПРОЦЕСИ НА ЗАБРАВЯНЕ И ИЗКРИВЯВАНЕ НА СПОМЕНИТЕ ......................................................................... 257


ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ СРЕЩУ ТЕОРИЯ ЗА РАЗПАДА. ............................................................................................................................ 257

КОНСТРУКТИВНА ПРИРОДА НА ПАМЕТТА .......................................................................................................... 261


АВТОБИОГРАФИЧНА ПАМЕТ ............••.....................................................•............•................................................................................. 262
ПАМЕТОВИ ИЗКРИВЯВАНИЯ .................................................................................................................................................................. 263
В ЛАБОРАТОРИЯТА НА ЕЛИЗАБЕТ ЛОФТЪС ..................................................................................................................................... 266
ЕФЕКТИ НА КОНТЕКСТА ВЪРХУ КОДИРАНЕТО И ИЗВЛИЧАНЕТО ............................................................................................. 270

РАЗВИТИЕ НА ПАМЕТТА ........................................................................................................................................... 2 73


МЕТАКОГНИТИВНИ УМЕНИЯ И РАЗВИТИЕ НА ПАМЕТТА ............................................................................................................ 273

Ключови тЕми ................................................... ".................................................................................................... 276

0БОБЩЕНИЕ ............................................................................................................................................................... 277

МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 279

КлЮЧОВИ ТЕРМИНИ ................................................................................................................................................ 279

АНОТИРАНА ДО ПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА ...................................................................................................... 280


СъдъРЖАНИЕ • 9

Глава 7
ПРЕДСТАВЯНЕ И МАНИПУЛАЦИЯ
НА ПОЗНАНИЕТО В ПАМЕТТА: ОБРАЗИ И ТВЪРДЕНИЯ ........................................................................... 281
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .•.....•..•......••••••.....•........•••·•••••.........•..•.•••••••......•..•....•••••••....... 282

УМСТВЕНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПОЗНАНИЕТО ..•.•.•••.•..•..•..•.....•••••.•....•........•.•••••..•..••••.......•••••..•..••.•.......•••••••...... 282


ВЪНШНО ПРЕДСТАВЯНЕ: КАРТИНИ СРЕЩУ ДУМИ ........................................................................................................................ 284
УМСТВЕНИ ОБРАЗИ ....................................................................................................................................................................................
286
ТЕОРИЯ ЗА ДВОЙНИЯ КОД: АНАЛОГОВИ ОБРАЗИ СРЕЩУ СИМВОЛИ ...................................................................................... 288
В ЛАБОРАТОРИЯТА НА СТИВЪН КОСЛИН .......................................................................................................................................... 289
ПРОПОЗИЦИОННА ТЕОРИЯ ..................................................................................................................................................................... 291

УМСТВЕНИ МАНИПУЛАЦИИ НА ОБРАЗИТЕ ......................................................................................................... 297


УМСТВЕНИ РОТАЦИИ ................................................................................................................................................................................ 297
СКАЛИРАНЕ НА ОБРАЗИТЕ ...................................................................................................................................................................... 302
СКАНИРАНЕ НА ОБРАЗИТЕ ...................................................................................................................................................................... 303

СИНТЕЗИРАНЕ НА ОБРАЗИ И ПРОПОЗИЦИИ ...................................................................................................... 306


ЕПИФЕНОМЕНИ И ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИЗИСКВАНИЯТА ........................................................................................................ 306
УМСТВЕНИ МОДЕЛИ НА ДЖОНСЪН-ЛЕЪРД .....................................................................................................................................
308
НЕВРОПСИХОЛОГИЧЕСКИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА МНОЖЕСТВО КОДОВЕ .................................................................................... 311
ЗРИТЕЛНИ СРЕЩУ ПРОСТРАНСТВЕНИ ОБРАЗИ ............................................................................................................................... 312

ПРОСТРАНСТВЕНО ПОЗНАНИЕ ИКОГНИТИВНИ КАРТИ .................................................................................. 315


ПЛЪХОВЕ, ПЧЕЛИ, ГЪЛЪБИ И ХОРА ..................................................................................................................................... ,............... 315
УМСТВЕНИ СЪКРАТЕНИ ПЪТИЩА ........................................................................................................................................................ 317
Ключови тЕми ........................................................................................................................................................ 323

ОБОБЩЕНИЕ ............................................................................................................................................................... 3 24

МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 326

КлЮЧОВИ ТЕРМИНИ ................................................................................................................................................ 326

АНОТИРАНА ДОПЪЛИИТЕЛМА ЛИТЕРАТУРА ...................................................................................................... 326

Глава 8
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПОЗНАНИЕТО В ПАМЕТТА:
ПОНЯТИЯ, КАТЕГОРИИ, МРЕЖИ И СХЕМИ ................................................................................................. 327
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................................................. 328
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕКЛАРАТИВНОТО ПОЗНАНИЕ ........................................................................................... 329
ПОНЯТИЯ И КАТЕГОРИИ .......................................................................................................................................................................... 330
СЕМАНТИЧНИ МРЕЖОВИ МОДЕЛИ ...................................................................................................................................................... 337
СХЕМАТИЧНИ ПРЕДСТАВИ ...................................................................................................................................................................... 341

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЦЕДУРНО ПОЗНАНИЕ ...................................................................................................... 345

ИНТЕГРАТИВНИ МОДЕЛИ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ


НА ДЕКЛАРАТИВНО И НЕДЕКЛАРАТИВНО ПОЗНАНИЕ ..................................................................................... 34 7
КОМБИНИРАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕ: АСТ -R .......................................................................................................................................
34 7
МОДЕЛИ, ОСНОВАНИ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК ..................................................................................................................................
351
ПАРАЛIЩНА ПРЕРАБОТКА: КОНЕКЦИОНИСТКИ МОДЕЛ .............................................................................................................. 353
КОЛКО ОБЩО ИЛИ СПЕЦИФИЧНО ЗА ОБЛАСТТА Е ПОЗНАНИЕТО? ................................................. ,........................................ 358
В ЛАБОРАТОРИЯТА НА ДЖЕЙМС Л. МАККЛЕЛЪНД ...................................................................................................................... 359

Ключови ТЕми ........................................................................................................................................................ 362

ОБОБЩЕНИЕ ................................................. ;............................................................................................................. 362

МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 363

КлЮЧОВИ ТЕРМИНИ ................................................................................................................................................ 364

АНОТИРАНА ДО ПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА .................................................. ;................................................... 364


10 • СъдъРЖАНИЕ

Глава 9
Език: ПРИРОДА и усвоявАНЕ ..................................................................................................................... 365
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................................................. 366

СВОЙСТВА НА ЕЗИКА ................................................................................................................................................ 367


ОБЩО ОПИСАНИЕ ....................................................................................................................................................................................... 367
ФУНДАМЕНТАЛНИ АСПЕКТИ НА ЕЗИКА ............................................................................................................................................ 370

ПРОЦЕСИ НА РАЗБИРАНЕТО НА ЕЗИКА ................................................................................................................ 374


ВъЗПРИЯТИЕ НА РЕЧТА ........................................................................................................................................................................... 374
СЕМАНТИКА И СИНТАКСИС .................................................................................................................................................................... 378
В ЛАРОБАТОРИЯТА НА СТИВЪН ПИНКЪР ......................................................................................................................................... 381

УСВОЯВАНЕ НА ЕЗИКА ............................................................................................................................................. 388


ЕТАПИ НА УСВОЯВАНЕТО НА ЕЗИКА ................................................................................................................................................... 389
ПРИРОДА И ВЪЗПИТАНИЕ ....................................................................................................................................................................... 392
0ТВЪД ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ...................................................................................................................................................................... 397
ЕЗИК ПРИ ЖИВОТНИТЕ .................................................................................................................................•................•............•........... 398

КЛЮЧОВИ ТЕМИ ........................................................................................................................................................ 400

0БОБЩЕНИЕ ............................................................................................................................................................... 401

МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 402

КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ ................................................................................................................................................ 403

АНОТИРАНА ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА ...................................................................................................... 403

Глава 10
Езикът в контЕкст ....................................................................................................................................... 405
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................................................. 406

ЧЕТЕНЕ: ПРОЦЕСИ ОТДОЛУ НАГОРЕ И ОТГОРЕ НАДОЛУ ................................................................................. 406


ПЕРЦЕПТИВНИ ЕЪПРОСИ В ЧЕТЕНЕТО .....•...........•....•.....••..........•...........•...................................•....•......•.............................•.......... 407
ЛЕКСИКАЛНИ ПРОЦЕСИ В ЧЕТЕНЕТО ..••.....•....•......•..........•...........•...........•...........................................................•............................ 408

ЕЗИК И МИСЛЕНЕ ...................................................................................................................................................... 412


РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ ................................................................................................................................................................. 412
Билингвизъм и диАлЕкти ................................................................................................................................................................ 418
ХИПОТЕЗИ ЗА ЕДНА СРЕЩУ ДВЕ СИСТЕМИ ...................................................................................................................................... 421
ГРЕШКИ НА ЕЗИКА .................................................................................................................................................................................... 424
МЕТАФОРИЧЕН ЕЗИК ................................................................................................................................................................................ 426

ЕЗИКЪТ В СОЦИАЛЕН КОНТЕКСТ .......................................................................................................................... 427


РЕЧЕВИ АКТОВЕ .......................................................................................................................................................................................... 429
РАЗГОВОРНИ ПОСТУЛАТИ ........................................................................................................................................................................ 431
Пол и Език .................................................................................................................................................................................................. 433
РАЗБИРАНЕ НА ДИСКУРСА И НА ПРОЧЕТЕНОТО ............................................................................................................................. 435
В ЛАБОРАТОРИЯТА НА РИЧАРД ДЖЕРИГ .......................................................................................................................................... 438
РАЗБИРАНЕ НА ИДЕИТЕ В ТЕКСТА: ПРОПОЗИЦИОННИ ПРЕДСТАВИ ....................................................................................... 439

ПЕВРОПСИХОЛОГИЯ НА ЕЗИКА .............................................................................................................................. 441


АФАЗИЯ .......................................................................................................................................................................................................... 442
АУтизъм .. ,.................................................................................................................................................................................................... 443
ИЗСЛЕДВАНИЯ НАЛЕЗИИ И НА СВЪРЗАНИ СЪС СЪБИТИЕ ПОТЕНЦИАЛИ ........................................................................... 444
ДРУГИ МЕТОДИ ........................................................................................................................................................................................... 446

КЛючови тЕми ........................................................................................................................................................448


ОБОБЩЕНИЕ ............................................................................................................................................................... 449
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 450
КЛючови ТЕРмини ................................................................................................................................................ 451
АНОТИРАНА ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА ...................................................................................................... 451
СъдъРЖАНИЕ • 11

Глава 11
РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ И ТВОРЧЕСТВО ............................................................................................... 453

ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................................................. 454

ЦИКЪЛЪТ НА РЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИ ...................................................................................................... 455

ТИПОВЕ ПРОБЛЕМИ ................................................................................................................................................. 459


ДОБРЕ СТРУКТУРИРАНИ ПРОБЛЕМИ .................................................................................................................................................. 459

ЗЛЕ СТРУКТУРИРАНИ ПРОБЛЕМИ И РОЛЯТА НА ПРОЗРЕНИЕТО .................................................................. 466

ПРЕЧКИ И ПОМОЩНИ СРЕДСТВА ПРИ РЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИ ......................................................... 473


ОТРИЦАТЕЛЕН И ПОЛОЖИТЕЛЕН ТРАНСФЕР .................................................................................................................................. 4 75
В ЛАБОРАТОРИЯТА НА К. ЕНДЪРС ЕРИКСЪН .................................................................................................................................. 4 7 6
ИНКУБАЦИЯ································································································································································································· 481
ЕКСПЕРТНИ ПОЗНАНИЯ: ПОЗНАНИЕТО И РЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИ ................................................... 483
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПОЗНАНИЕТО ......................................................................................................................................................... 483
ВРОДЕН ТАЛАНТ И ПРИДОБИТИ УМЕНИЯ ......................................................................................................................................... 490

ТВОРЧЕСТВО ••.•••••.•..•.••••..••••.•...•••.•..•.••••••••..•.•...••••.....•.....•..•••••.•..•.....•.•••••••.....•..•...••...•..•..•••••••••...••.••••..••••••....•••....•• 492


То Е в ОБЕМА НА създАВАното ......................................................................................................................................................... 492
То Е В ТОВА, КОЕТО ЗНАЕТЕ .................................................................................................................................................................. 493
То Е в товА, кой стЕ ............................................................................................................................................................................... 495
ТО Е В МЯСТОТО, КЪДЕТО СЕ НАМИРАТЕ .......................................................................................................................................... 496
ВСИЧКО ПОСОЧЕНО ПО-ГОРЕ ................................................................................................................................................................. 496

ТИПОВЕ ТВОРЧЕСКИ ПРИНОСИ ............................................................................................................................. 498

К.ЛЮЧОВИ ТЕМИ ........................................................................................................................................................ 499

ОБОБЩЕНИЕ ............................................................................................................................................................... 500

МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 501

К.ЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ ................................................................................................................................................ 501


АНОТИРАНА ДО ПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА ...................................................................................................... 502

Глава 12
ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ И РА3СЪЖДЕНИЯ ................................................................................................. 503
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КО ГНИТИВИАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................................................. 504

ПРЕЦЕНКИ И ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ .................................................................................................................. 505


КЛАСИЧЕСКА ТЕОРИЯ ЗА РЕШЕНИЯТА .............................................................................................................................................. 505
ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА МИНИМАЛНИТЕ УСЛОВИЯ .............................................................................................................................. 506
ЕЛИМИНИРАНЕ ПО АСПЕКТИ ................................................................................................................................................................. 508
НАТУРАЛИСТИЧНО ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ .................................................................................................................................... 510
ГРУПОВО ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ ........................................................................................................................................................ 510
ЕВРИСТИКИ И УКЛОНИ ............................................................................................................................................................................ 512
В ЛАБОРАТОРИЯТА НА ГЕРД ГИГЕРЕНЦЕР ....................................................................................................................................... 522
НЕВРОНЛУКАТА ЗА ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЯ ............................................................................................................................... 522

ДЕДУКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ ................................................................................................................................ 524


УСЛОВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ ....................................................................................................................................................................... 524
Силогrrстични РАзсъждЕния ......................................................................................................................................................... 530
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОМОЩНИ СРЕДСТВА
И ПРЕЧКИ ПРЕД ДЕДУКТИВНИТЕ РАЗСЪЖДЕНИЯ ......................................................................................................................... 536

ИНДУКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ ............................................................................................................................... 538


ДОСТИГАНЕ ДО КАУЗАЛНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ....................................................................................................................................... 540
КАТЕГОРНАЛНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ............................................................................................................................................................ 543
РАЗСЪЖДЕНИЯ ПО АНАЛОГИЯ .............................................................................................................................................................. 544
РАЗВИТИЕ НА ИНДУКТИВНИТЕ РАЗСЪЖДЕНИЯ ............................................................................................................................ 545

АлТЕРНАТИВНО СТАНОВИЩЕ ЗА РАЗСЪЖДЕНИЯТА ........................................................................................ 546


НЕВРОНЛУКАТА ЗА РАЗСЪЖДЕНИЯТА .............................................................................;.................................................................. 548
12 • СъдъРЖАНИЕ

КЛЮЧОВИ ТЕМИ ........................................................................................................................................................ 549

0БОБЩЕНИЕ ............................................................................................................................................................... 550

МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 551

КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ ................................................................................................................................................ 552

АНОТИРАНА ДО ПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА ...................................................................................................... 552

Глава 13
ЧОВЕШКИ И ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ .......................................................................................................... 553
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................................................. 554

ИНСТРУМЕНТИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ И СТРУКТУРИ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА ................................................... 556


СПИЪРМЪН: ФАКТОРЪТ G........................................................................................................................................................561
ТЪРСТОУН: ОСНОВНИ УМСТВЕНИ СПОСОБНОСТИ ......................................................................................................................... 563
ГИЛФОРД: СТРУКТУРА НА ИНТЕЛЕКТА .............................................................................................................................................. 563
КАТЕЛ, ВЪРИЪН и КЕРЪЛ: ЙЕРАРХИЧНИ МОДЕЛИ ...................................................................................................................... 563
ПРЕРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯТА И ИНТЕЛИГЕНТНОСТ ............................................................................... 564
ТЕОРИИ ЗА РАЗПОЛАГАНЕТО НА ПРОЦЕСИТЕ ВЪВ ВРЕМЕТО ................................................................................................... 564
РАБОТНА ПАМЕТ ......................................................................................................................................................................................... 567
КОМПОНЕНТНА ТЕОРИЯ И КОМПЛЕКСНО РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ .................................................................................. 568
В ЛАБОРАТОРИЯТА НА РЕНДЪЛ ЕНГЪЛ ............................................................................................................................................ 569
БИОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА .......................................................................................................................... 571

АлТЕРНАТИВНИ ПОДХОДИ КЪМ ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА .................................................................................. 57 4


КУЛТУРЕН КОНТЕКСТ И ИНТЕЛИГЕНТНОСТ .................................................................................................................................... 574
Г АР ДНЪР: МНОЖЕСТВЕНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ .............................................................................................................................. 5 79
СТЪРНБЪРГ: ТРИАРХИЧНАТА ТЕОРИЯ ........•.•...............••.................•...............••................•.•............................................................. 581

ПОВИШАВАНЕ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА:
ЕФЕКТИВНИ, НЕЕФЕКТИВНИ И СЪМНИТЕЛНИ СТРАТЕГИИ .......................................................................... 585

РАЗВИТИЕ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА НА ХОРА В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ ................................................................. 588

ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ: КОМПЮТЪРИ И СИМУЛАЦИИ .................................................................................... 591


МОЖЕ ЛИ КОМПЮТЪРНА ПРОГРАМА ДА Е ,.ИНТЕЛИГЕНТНА"? ................................................................................................ 591
ВъПРОСИ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА НА ИНТЕЛИГЕНТНИТЕ ПРОГРАМИ ................................................................................ 597

КЛючови ТЕРмини ••••.••.•••••..•••••••••••..•..•..•.••••..••..•..•.•••.•..•.....•••••.•..•...••••••.•.•...•••••••........•..•••••••..•..•.••••••••.••.••••••.••• 600

0БОБЩЕНИЕ ............................................................................................................................................................... 601

МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 603

КЛючови ТЕРмини ................................................................................................................................................ 603

АНОТИРАНА ДО ПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА •.••..•..••••..•..•...••••••..•..•.•••••••..•..•..•••••••..••.•..••••••.•..•..•.••••••••..•.•.•••••••• 603

РЕЧНИК ............................................................................................................................................................... 605

ИНДЕКС ............................................................................................................................................................... 617

ЛИТЕРАТУРА
МОЖЕ ДА Я СВАЛИТЕ ВЪВ ФОРМАТ • PDF ОТ СТРАНИЦАТА НА ИЗДАТЕЛСТВОТО
(WWW.IZTOK-ZAPAD.EU)
Към
ПРЕПОДАВАТЕЛЯ

в
еяка година поемах риск и всяка година губех: бях преподава_:'! когнитивна
психология доста пъти през преподавателските ми години в Иейл и никога
не бях използвал един и същ учебник два пъти. По някаква причина сту­
дентите ми никога не бяха очаровани от никой от учебниците, не бях очарован и
аз. Книгата беше или твърде трудна, или твърде лесна, твърде тясна или твърде
широка, твърде остаряла или твърде модна. Бях добри учебници, просто не бяха
правилните. Най-накрая реших да сложа ред и сам да напиша учебника. В този
предговор описвам целите си както за петото издание, така и по-конкретно за

първоначалния текст.

КАКВО Е НОВОТО
В "КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ", ПЕТО ИЗДАНИЕ

В "Когнитивна психология", пето издание, ще откриете много промени. Най­


голямата отразява експлозията на нови познания в областта. Има повече от 500
нови позовавания, което силно осъвременява изложението в книгата. Втората
промяна - по искане на читателите - е, че материалът върху невроните и не­

вротрансмитерите, който беше елиминиран в четвъртото издание, е върнат и


осъвременен в петото. Трета основна промяна, също по искане на читателите, е,
че редът на трета и четвърта глава е обърнат, като вниманието сега следва въз­
приятието. Четвърта съществена промяна е, че значителен материал от когни­
тивната невронаука е добавен към главите в цялата книга, включително части,
които не са били публикувани преди. Пета промяна е, че са добавени допъл­
нителни практически примери, релевантни на всекидневието на студентите.

Шеста обща промяна е, че каретата "В лабораторията" са осъвременени, а редица


от каретата са съвършено нови. Седма обща промяна е, че всяко изречение е пре­
гледано, за да се гарантира пълната му разбираемост. Има и редица конкретни
промени:
14 • КЪМ ПРЕПОДАВАТЕЛЯ

Първа глава
1. Полезността на когнитивната психология е показана още от самото начало с
примери на евристиката наличност, приложена към президентските избори
през 2008 г.
2. Издига се тезата, че мисленето илиjили може да е вредно за науката. Например
интелигентността нито само се унаследява, нито се определя единствено от

средата, - а и двете са важни.

3. В тази глава се подчертава обсъждането на значението на приложната когни-


тивна психология, давайки за пример авиацията.
4. Добавил съм обсъждане на модулността на понятието "ум."
5. Обсъждането на статистическите изводи е осъвременено и изяснено.
6. Обсъждането на експерименталния план и корелацията също е осъвремене­
но и изчистено.

7. Обяснен е методът на изваждането, използван днес в редица изследвания в


невронауката.

8. Добавено е обсъждане на Джини и Финиъс Гейдж, за да се изследват ефектите


от травмата.

9. Добавен е материал за валидността на самоотчетите.


10. Подсилено е обсъждането на изкуствения интелект.

Втора глава
1. Материалът върху невроните и невротрансмитерите и тяхното функциони­
ране, елиминиран от предишното издание, е включен обратно по настояване
на читателите.

2. Засилено и осъвременено е обсъждането на методите на свързаните със съ­


битие потенциали (ERP).
3. Представено е подобрено обсъждане на функционалния магнитен резонанс
(fМRI).
4. Материалът върху позитрон-емисионната томография (РЕТ) е подсилен.
5. Обсъжда се фармакологичното магнитно-резонансно изобразяване на мозъ-
ка (pnMRI).
6. Обсъжда се дифузно-тензорната методика за визуализация (DТI).
7. Обсъжда се магнитоенцефалографията (MEG).
8. Добавен е материал за бадемовидното ядро.
9. Обсъжда се аутизмът и неговите мозъчни основи.
10. Подсилен е материалът върху хипоталамуса.
11. Добавен е материал върху мозъчните полукълба.
12. Добавен е материал за бродмановите полета.

Трета глава
1. Сега е включено обсъждане на начините, по които хората са по-добри от робо-
тите.

2. Добавен е значителен материал за зрението.


3. Добавен е материал за възприятието за дълбочина.
4. Обсъжда се центрираното около отличителни белези представяне.
КЪМ ПРЕПОДАВАТЕЛЯ • 15

5. По искане на рецензентите е елиминиран материал върху структуралисткия


подход.

6. Обсъжда се нервната основа на разпознаването на лица. По принцип е доба-


вен значително информация за разпознаването на лица.
7. Има ново обсъждане на възприятието при аутизма.
8. Представена е хипотезата за експертната индивидуация.
9. Материалът, сравняващ преработката отгоре надолу и отдолу нагоре, е зна­
чително модифициран и съкратен по искане на рецензентите.
10. Дългото обсъждане на ранните резултати на Хюбъл и Висел е съкратено зна­
чително, защото те вече са остарели, а обсъждането е осъвременено с нови
резултати.

11. Обсъждат се атаксиите.


12. Споменават се агнозиите.
13. Обсъждат се различни форми на прозопагнозията.
14. Обсъждането на аномалиите във възприятието на цветове е осъвременено и
обогатено.
15. Обсъжда се ахроматопсията.

Четвърта глава

1. Добавено е обсъждане на предварителното създаване на зрителни асоциа­


ции.

2. Добавен е материал върху явлението "на върха на езика."


3. Обсъжда се потенциалният ефект на мозъчния инсулт върху зрителната
кора.

4. Добавен е материал върху дислексията.


5. Шумът в ушите (тинитус) се обсъжда във връзка със слуховото привикване.
6. Представянето на теорията за откриване на сигнала (SDT) е разширено, за да
се отбележи, че тя може да се прилага в различни когнитивни контексти.
7. Обсъждат се мозъчните основи на бдителността.
8. Обсъждането на теорията за филтъра на движението е елиминирано по иска-
не на рецензентите.

9. Явлението "коктейлно парти" на Чери е свързано с работната памет.


10. По-задълбочено се разглежда ефектът на Струп.
11. Обсъжда се говоренето по мобилни телефони от гледна точка на теорията за
вниманието.

12. Обсъждат се културните различия в процесите на вниманието.


13. В известни подробности се обсъждат неврологичните основи на разстрой­
ството с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD).

Пета глава
1. Представено е ново обсъждане на спестяванията.
2. Има нов материал върху ефектите на предварителното информиране на сту­
дентите за начина, по който паметта им ще бъде тестирана.
3. Имплицитната и експлицитната памет се сравняват в жизнения цикъл на чо­
века.

4. Има нов материал върху ролята на малкия мозък в процедуриата памет.


16 • КЪМ ПРЕПОДАВАТЕЛЯ

5. Има нов материал за американския знаков език (ASL).


6. Добавен е по-практически материал, например помнене на имената на улици-
те от детството ви.

7. Разширено е обсъждането на ефекта на себепозоваване.


8. Има нов материал върху субвокалното повторение.
9. Добавено е обсъждане на буфера за епизоди.
10. Добавен е допълнителен материал за разпределението на ресурсите в зада­
чите в работната памет.
11. Обогатено е обсъждането дали паметта за епизоди и семантичната памет
представляват различни хранилища за информация.
12. Обогатена е дискусията на ролята на свързването на нова информация със
старата, за да се подпомогне ученето на материала.

13. Включен е осъвременен материал за Х.М.


14. Представена е допълнителна информация за амнезията и нейната връзка с
процедуриото познание.

Шеста глава
1. Включена е допълнителна информация за взаимоотношението между стреса
и паметта.

2. Добавен е нов материал за съня и паметта.


3. Представена е допълнителна дискусия върху ролята на хипокампуса в опити­
те за учене по време на сън.

4. Има ново обсъждане на реконсолидирането.


5. Има ново обсъждане на отношението между възрастта и ретроспективната
памет.

6. Добавено е обсъждане на вероятностните модели за отделяне на съхранени­


ето от извличането.

7. Обсъжда се проактивната интерференция при алкохолици и неалкохолици,


особено във връзка с бродманово поле 45.
8. Има ново обсъждане на отношението на самооценката с автобиографичната
памет.

9. Има нов материал върху ролята на стреса в идентификацията от свидетели.


10. Има нов материал върху развитието на паметта.
11. Има нов материал върху това, как внушението може да влияе върху паметта.
12. Има нов материал върху парадигмата на Родигър-Макдърмът-Дийз.
13. По-ясно е обяснена разпространяващата се активация.
14. Има нов материал върху ярките спомени и емоционалната въвлеченост, как­
то и върху потенциала за изкривяване на ярките спомени.

15. Обсъжда се повторението във връзка с разстройството на вниманието с хиле­


рактивност (ADHD).
16. Има ново обсъждане наневропсихологическите ефекти на остаряването вър­
ху паметта.

Седма глава
1. Има ново обсъждане на умствените образи при деца със синдром на Даун.
2. Обогатено е обсъждането на начина, по който може да съществуват съвмест­
но аналоговото и пропозиционното представяне.
КАКВО Е НОВОТО В ,.КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ", ПЕТО ИЗДАНИЕ • 17

3. Има нов материал върху начина, по който гледане на образ или представяне-
то му активират едни и същи мозъчни зони.

4. Има ново обсъждане на представите при пациенти с шизофрения.


5. Обсъжда се ролята на моторната кора в умствената ротация.
6. Има нов материал върху половите различия в пространствените представи и
мозъчната основа на различията.

7. Има нов материал върху начина, по който обучението може да намалява по­
ловите различия в задачите за визуализиране.

8. Включена е напълно нова част върху представното пренебрегване.


9. Има нов материал върху тактилните представи и отношението им към зри­
телните представи.

10. Има нов материал върху умствените модели.


11. Има нов материал върху невропсихологическите основи на умствените кар­
ти.

Осма глава
1. Има нова информация върху скоростта на приписване на информацията към
естествени срещу артефактин категории.
2. Обогатено е обсъждането на прототипните теории за категоризацията.
3. Има нова информация върху семантичните мрежи.
4. Има нова информация върху когнитивната дегенерация (например семан­
тична деменция) и как те влияят върху категоризацията.
5. Има нова информация върху когнитивната дегенерация (например шизофре­
ния) и сценариите.
6. Има допълнителна информация за разпространяващата се активация в ум­
ственото представяне.

7. Обсъждат се практически примери на "процедуризиране", например контрол


на въздушното движение и научаване на телефонни номера.
8. Обсъжда се дислексията в контекста на моделите на паралелно разпределено
преработване (PDP).
9. Обсъжда се използването на fМRI методи за изучаване на разпознаването на
лица.

Девета глава
1. Включен е допълнителен материал върху начина, по който езикът се развива
в течение на времето.

2. Има ново обсъждане на изчезването на езика.


3. Има ново представяне на материала за коартикулацията.

4. Има ново обсъждане на използването на фонологична информация от хората


със и без затруднения в четенето.
5. Допълнително се обсъжда ефектът Макгърк.
6. Представено е ново обсъждане на означаването и конотацията.
7. Обогатено е обсъждането на синтактичното формиране на асоциативни връз­
ки.

8. Има нов материал върху новородените и как те реагират на емоционалната


информация, съдържаща се в общуването.
18 • •:• Към ПРЕПОДАВАТЕля

9. Има ново представяне на материал върху гукането при деца с церебрална па-
рализа.

10. Има нов материал върху бебешкото бърборене и американския знаков език.
11. Включен е допълнителен материал върху вродените езикови способности.
12. Има нов материал върху ролята на имитацията в усвояването на езика.
13. Има нова информация за насочената към деца реч.
14. Има нов материал за горилата Коко.

Десета глава
1. Има допълнителен материал върху ефекта на превъзходството на изреченията.
2. В контекста на езиковата относителност се обсъжда как запознатостта с ком­
пютрите може да подхранва повече думи за свързани с тях понятия.

3. Подсилена е дискусията на начина, по който изборът на език влияе върху дру­


ги аспекти на преработката на информацията.
4. Включена е дискусия как учителите може да обезсърчават билингвизма.
5. Обогатено е обсъждането на билингвизма и възрастта на усвояване на втори
език.

6. Има обсъждане на афазията и как тя влияе върху билингвизма.


7. Има обсъждане как преценките на диалектите може да водят до предубеде­
ност в оценката на хората.

8. Включено е ново обсъждане на личното пространство - както между култу­


рите, така и във виртуалната реалност.

9. Включен е по-обемен материал върху индиректните молби.


10. Има обсъждане на езика и аутизма, което включва теорията за изпълнител-
ната дисфункция.
11. Обсъждат се половите различия в използването на писмен език.
12. Обсъжда се отношението на размера на речника с други познавателни умения.
13. Обсъжда се ролята на зоната на Брока в създаването на знаци.
14. Има нов материал върху невропсихологическия анализ на езика чрез fMRI и
ERR.

Единадесета глава
1. Обсъжда се отношението на емоционалната интелигентност към решаването
на проблеми.
2. Осигурено е по-добро обяснение на типовете грешки в проблема за хобитите
и орките.

3. Обсъждат се невропсихологическите основи на инсайта.


4. Отбелязва се ролята на съня в достигането до прозорливи решения.
5. Представен е нов материал върху относителна младата възраст, на която
може да се наблюдава мислене чрез аналогии.
6. Ефектите на мозъчното нараняване върху решаването на проблеми се обсъж­
дат в по-големи подробности.
7. Като пример от реалния свят се обсъждат различията между новака и експер­
та в контекста на дегустацията на бира.
8. Отбелязва се, че експертите математици използват зрителни образи при ре­
шаването на проблеми дори при задачи, които не го изискват.
КАКВО Е НОВОТО В "КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ", ПЕТО ИЗДАНИЕ • 19

9. Добавена е дискусия на ефектите на вербални протоколи върху решаването


на проблеми.
10. Подготовката в решаване на проблеми се обсъжда в контекста на използване­
то на американския знаков език.

11. Включено е ново обсъждане на начините, по които познанието подпомага


творчеството.

12. Включена е допълнителна дискусия на ролята на наградите в творческото


поведение.

13. Добавена е част върху невронауката за творчеството.

Дванадесета глава
1. Добавена е нова част върху натуралистичното вземане на решения.
2. Добавена е значителна част върху груповото вземане на решения.
3. Добавена е нова част върху "груповото мислене".
4. Добавена е нова част върху антидатите на "груповото мислене".
5. Добавено е разширено обсъждане на грешката на включването.
6. Добавено е допълнително обсъждане на бързите и икономичните евристи­
ки.

7. Добавена е част върху невронаучните резултати върху вземането на реше-


ния.

8. Добавени са доказателства за обучаемостта в умствени модели.


9. Включено е допълнително обсъждане на уклона към потвърждение.
10. Обсъжда се използването на аналогията в политиката.
11. Добавена е част върху невронаучните резултати върху разсъжденията.

Тринадесетаглава
1. Добавен е нов материал върху емоционалната интелигентност.
2. Добавен е нов материал върху културната интелигентност.
3. Обсъжда се използването на скалата на Уекслър невропсихологическото оце­
няване.

4. Включен е допълнителен материал върху взаимоотношението между работ­


ната памет и интелигентността.

5. Кристализиралата интелигентност е свързана с мозъка и мозъчното увреж­


дане.

6. Включен е допълнителен материал върху взаимоотношението на интели­


гентността към мозъчната функция.
7. Включен е допълнителен материал върху културните различия в мисловни­
те процеси.

8. Включен е нов емпиричен материал върху широките теории за интелигент­


ността за предвиждане на успеха в университета.

9. Включен е допълнителен материал, осъвременяващ откритията в "Азбучния


проект".
10. Включен е нов материал за значението на убежденията на студентите за "ков­
костта" на интелигентността.
11. Включен е нов материал върху интелигентните системи.
12. Включен е нов материал върху съвременните приложения на изкуствения
интелект.
20 • •:• КЪМ ПРЕПОДАВАТЕЛЯ

Първоначалните цели на тази книга


Когато се заех да пиша тази книга, знаех какво искам от един учебник и знаех
какво искат моите студенти - или поне си мислех, че знам. Искахме книга, която
да постигне няколко цели.

1. Комбиниране на четливост и интегритет. Избирал съм книги, които са тол­


кова трудни, че само най-здравите стомаси биха могли да преработят съдър­
жанието им, но съм избирал и такива, на които съдържанието се топи като
захарен памук. Опитах се да напиша книга, която ще даде на студентите нещо,
което да дъвчат, но и лесно да преработят.
2. Балансиране на ясно представяне на големите въпроси на когнитивната пси­
хология и уважение към важните детайли на областта. Може би няма друг
курс, в който в по-голяма степен от ко гнити в ната психология да са важни как­
то гората, така и дърветата. Най-добрата и най-трайната работа в областта се
ръководи от трайни и фундаментални въпроси. Тази работа обаче уважава
детайлите на методите и анализа на данните, необходим за създаването на
смислени резултати. За да постигна баланса, започвам всяка глава с преглед
на големите въпроси, с които се занимавам в главата, и я завършвам с обоб­
щение какво сме научили в областта, което адресира всеки въпрос. Вътре в
главите съм се ръководил от големите въпроси, като същевременно съобща­
вам на студентите типовете детайли, на които кагнитинните психолози тряб­
ва да обръщат внимание както в теорията, така и в изследванията си.
3. Балансиране на усвояването на предметната .материя и мисленето за нея.
Експертът ко гнитивен психолог познава дисциплината, но може и да използ­
ва познанието. Познанието без мислене е безполезно, но мисленето без по­
знания е празно. Опитах се да балансирам уважение към предметната мате­
рия с еднакво силно уважение към нейното използване. Всяка глава завърш­
ва с разнообразни въпроси, които подчертават разбирането на предметната
материя, както и аналитичното, творческото и практичното мислене за тази

материя. Използващите този учебник студенти не само ще научат основните


идеи и факти на когнитивна та психология, но и как да мислят с тях.
4. Признаване както на традиционните, така и на появяващите се тенденции в
областта. Тук се съдържат всички традиционни теми, откривани в главите
на повечето учебници, включително природата на кагнитинната психология
и как хората мислят по въпросите в кагнитинната психология (глава 1), въз­
приятие (глава 3), внимание и съзнание (глава
4), памет (глави 5 и 6), пред­
ставяне на познанието (глави 7 и 8), език (глави 9 и 10), решаване на пробле­
ми и творчество (глава 11) и вземане на решения и разсъждения (глава 12).
Включил съм две глави, които обикновено не присъстват като глави в други
учебници. Главата върху когнитивната невронаука (глава 2) е включена, за­
щото разделителната линия между кагнитинната психология и психобиоло­
гията става все по-неразличима. Голяма част от съществуващата работа днес
е на кръстопътя между двете области и докато когнитивният психолог преди
20 години може да е успявал да се справи, без да разбира биологичните осно­
ви, според мен днес той ще бъде лошо обслужен.
Човешкият и изкуственият интелект (глава 13) стават все по-важни за областта
на когнитивната психология. Преди двадесет години областта на човешката ин­
телигентност се доминираше от психометрични (базирани на тестове) подходи.
Областта на изкуствения интелект се доминираше от програми, които функцио­
нално бяха твърде далеч от човешките мисловни процеси. Днес двете области на
интелигентността са по-силно повлияни от кагнитинните модели на начина, по
КАКВО Е НОВОТО В "КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ", ПЕТО ИЗДАНИЕ • 21

който хората преработват информацията. Включвам човешките и компютърно­


базираните модели в една глава, защото смятам, че техните цели в крайна смет­
ка са едни и същи, а именно: да се разбере човешката познавателна дейност.
Макар ме книгата завършва с глава върху интелигентността, интелигент­
ността играе основна роля в началото и в средата на книгата, защото е ор­

ганизиращата рамка, в която се представя когнитивната психология. Тази


рамка не е от гледна точка на традиционния психометричен модел на инте­

лигентността, а по-скоро в термините на интелигентността като фундамен­


талната организираща рамка на цялата човешка познавателна дейност.
Опитах се не само да балансирам традиционните и по-новите теми, но и по­
старите и по-новите цитирания. Някои книги като че ли внушават, че почти
нищо ново не се е случило през последното десетилетие, докато други- сякаш

когнитивната психология е била изобретена през последните десет години.


Целта на тази книга е да балансира позоваванията и описанието на класи­
ческите изследвания с еднакво внимание към съвременните, вдъхновяващи

приноси към областта.


5. Да покажа базисното единство на когнитивната психология. От една страна,
когнитивните психолози не са съгласни за степента, до която познавателни­

те механизми са специфични срещу общи за областта. От друга страна, аз вяр­


вам, че почти всички когнитивни психолози са убедени, че съществува фун­
даментално функционално единство в човешкото познание. Това единство,
убеден съм, се изразява чрез понятието човешка интелигентност.
Понятието интелигентност може да се разглежда като осигуряващо обединя­
ващ чадър, чрез който да се разбира адаптивната природа на човешкото по­
знание. Чрез него обществото, както и психологическата наука признават, че
колкото и разнообразно да е познанието, то едничко ни осигурява функцио­
налноединенначинзаосмисляненаиадаптиранекъмсредата.Следователно
единството на човешкото познание, както е изразено от понятието интели­

гентност, служи като интегриращо послание на този учебник.


6. Балансиране на различните форми на учене и преподаване. Студентите учат
най-добре, когато усвояват материала по различни начини и от различни глед­
ни точки. За тази цел съм искал да постигна баланс между традиционното
представяне на текст, различни типове въпроси за материала (фактологични,
аналитични, творчески, практически), демонстрации на ключови идеи в ког­
нитивната психология и анотирани предлагани четива, с които студентите

може да се консултират, ако желаят допълнителна информация по дадена тема.


Планът в началото на всяка глава също служи за предварително организиране
на очакващото ги. Въпросите в началото и тези в края помагат на студентите
да оценят основните въпроси в областта, както и какъв напредък сме осъщест­
вили в отговарянето им. Самият текст подчертава как съвременните идеи са се
развили от миналите и как тези идеи адресират ключовите въпроси, на които

когнитивните психолози са се опитвали да отговорят в изследванията си.

Признателност
Благодарен съм на редица рецензенти, които допринесоха за развитието на тази
книга: Сюзън Е. Дъч, Щатски колеж Уестфийлд; Джереми Готлиб, Картаж Колидж;
Андрю Хърбърт, Рочестърски технологичен институт; Кристофър Б. Мейхорн,
Щатски университет на Северна Каролина; Падрег Дж. О'Сигха, Университет
"Лихай"; Тад Полк, Университет на Мичиган; Дейвид Сомърс, Бостънски уни­
верситет.
22 • •:• Към ПРЕПОДАВАТЕЛЯ

Благодарен съм на д-р Джесика Чембърленд, университет "Тафтс", за безценната И помощ в


написването на това преработено издание. Искам да благодаря и на Дан Мънипени, моя редактор
по развитието, и на Лиа Брос, моя редактор по производството.
Към
СТУДЕНТА

3 ащо си спомняме хора, които може би сме срещали преди години, но поня­
кога като че ли забравяме наученото от даден курс малко след семестриал­
ния изпит (или още по-лошо: понякога и точно преди изпита)? Как на ку­
пон успяваме да водим разговор с един човек и едновременно с това да

подслушваме друг, по-интересен разговор, водещ се наблизо? Защо хората тол­


кова често са сигурни, че са прави в отговора на въпрос, когато в действителност
не са? Това са само три от многото въпроси, които се адресират от областта на
когнитивната психология.

Когнитивните психолози изучават как хората възприемат, учат, помнят и


мислят. Макар че е единна област, когнитивната психология разчита на редица
дисциплини, най-вече невронаука, компютърна наука, лингвистика, антро­
пология и философия. Ще откриете известна част от мисленето във всички тези
области в цялата книга. Нещо повече: когнитивната психология взаимодейства с
други области в психологията, например психобиология, развитийна, социална и
клинична психология.

Например днес е трудно да си клиничен психолог, без да имаш солидни по­


знания за развитието в когнитивната психология, защото толкова голяма част

от мисленето в клиничната сфера разчита на когнитивни идеи - както в диа­


гнозата, така и в терапията. Когнитивната психология е осигурила средство пси­
холозите са изследват експериментално някои от вдъхновяващите идеи, които

са се оформили от клиничната теория и практика, например тези за несъзна­


ваното мислене.

Когнитивната психология ще е важна за вас не само сама за себе си, но и в


цялата ви работа. Например познаването на когнитивната психология може да ви
помогне по-добре да разбирате как най-добре да учите за тестове, как да четете
ефективно и как да запаметявате труден за научаване материал. Същевременно,
за да придобивате познания, трябва да използвате следните педагогически ха­
рактеристики на тази книга:

1. Плановете на главите, с които започва всяка, обобщават основните теми в


нея, а това ви дава предварителен общ поглед върху съдържанието.
2. Началните въпроси, подчертаващи основните проблеми, които всяка глава
адресира.

3. Термините в получерен шрифт, индексирани в края на главите и дефинирани


в речника, ви помагат да усвоите речника на когнитивната психология.

4. Обобщенията в края на главите ви връщат към въпросите, с които започва


всяка, и ви показват сегашното състояние на познанието по отношение на

тези проблеми.
24 • •:• Към стУдЕНТА

5. Въпросите в края на главите ви гарантират, че сте усвоили основния матери­


ал и че можете да мислите по различни начини (фактологичен, аналитичен,
творчески и практически) за материала.
6. Анотираната допълнителна литература ви насочва към други източници, с
които можете да се консултирате за повече информация по темите, обсъжда­
ни в главата.

7. Демонстрациите "Изследване на когнитивната психология" в главите ви по­


магат да видите как когнитивната психология може да се използва, за да се

демонстрират различни психологически явления.

8. Демонстрациите "Практически приложения на когнитивната психология" по­


казват как можете да прилагате когнитивната психология във всекидневния

си живот.

9. Каретата "В лабораторията на ..." ви показват какво наистина означава да се


правят изследвания в когнитивната психология. Видни изследователи гово­
рят със собствени думи за своите изследвания: какви изследователски про­
блеми ги вълнуват най-много и какво правят, за да ги адресират.
10. Частта с ключови термини към края на всяка глава свързва съдържанието на
главите с ключовите теми, представени в първа глава. Тя ще ви помогне да
видите приемствеността на основните идеи на когнитивната психология в

различните И подобласти.
11. Ког Лаб, вдъхновяваща поредица от лабораторни демонстрации по когнитив­
на психология, осигурена от издателя на този учебник (Wadsworth), може да
се купи с учебника. Ще можете активно да участвате в тези демонстрации и
така от първа ръка да научите какво е да си включен в когнитивна-психоло­

гически изследвания.

Тази книга съдържа една първостепенна тема, която обединява всички разно­
образни въпроси, откривани в отделните глави: човешката познавателна дейност
се е развила в течение на времето като средство за адаптиране към средата ни и

ние наричаме тази способност за адаптация към средата интелигентност. Чрез


интелигентността се справяме по интегриран и адаптивен начин с многото пре­

дизвикателства, пред които ни изправя средата.

Макар че когнитивните психолози не са съгласни по отношение на редица


въпроси, няма никакъв спор по един, а именно: познавателната дейност ни дава въз­
можност успешно да се адаптираме към средата, в която се оказваме. Следователно
имаме нужда от конструкт като човешка интелигентност дори и само за да ни

осигури съкратен начин за изразяване на това фундаментално единство на адап­


тивното умение. Можем да видим това единство на всички нива на изучаване на
когнитивната психология. Например различните инструменти за измерване на пси­
хофизиологичното функциониране на мозъка показват корелации с резултатите по
разнообразни тестове за интелигентност. Селективното внимание - способността
да приемаме и обработваме определени стимули и да "изключваме" за други, също е
свързано с интелигентността и дори е била издигана тезата, че интелигентниятчовек
е този, който знае на коя информация да обръща внимание и коя да пренебрегва.
Различни езикови умения и такива в решаването на проблеми също са свързани с
интелигентността, до голяма степен също без значение как тя се измерва. Накратко,
човешката интелигентност може да се разглежда като единица, която обединява и
осигурява посока на функционирането на човешката познавателна система.
Надявам се, че тази книга ще ви достави удоволствие, както и че ще разберете
защо съм толкова ентусиазиран по отношение на когнитивната психология и съм

горд да бъда когнитивен психолог.


КАКВО Е НОВОТО В "КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ", ПЕТО ИЗДАНИЕ • 25

Зд АВТОРА

РОБЪРТ ДЖ. СТЪРНБЪРГ 2009). Освен това е председател


на Комисията по публикациите на

р на
обърт Дж. Стърнбърг е декан Американската асоциация за пе­
Училището по изкуства и дагогически изследвания (AERA).
науки, професор по психология Стърнбърг е бил президент на
и нещатен професор по педагогика в Отделите на АРА по Обща пси­
университета "Тафтс". Освен това е хология, Педагогическа психология,
почетен професор по психология в Психология и изкуства, и Теоретична
катедрата по психология на Хайдел­ и философска психология.
бергския университет, Хайделберг, Стърнбърг е бил Действащ пред­
Германия. Преди да приеме назначе­ седател и директор на магистърските

нието си в "Тафтс", той е бил IВМ професор по и докторските програми в катедрата по пси­

психология и педагогика в катедрата по психо­ хология в Йейл.


логия, професор по мениджмънт в Училището Той получава докторската си степен от
по мениджмънт и директор на Центъра по пси­ Стенфордския университет през 1975 г., а бакала­
хология на способностите, уменията и експерт­ върската степен с почести, Фи Бета Капа, с почести
ните познания в Йейл. Центърът, сега премес­ за изключително отличие в психологията, от

тен в "Тафтс", е посветен на развитието на Йейлския университет през 1972 г. Има почетни
теорията, изследванията, практиката и поли­ докторати от университета "Комплутенсе" в
тиката по подпомагане на идеята за интели­ Мадрид, Испания; Университета на Льовен,
гентността като развиващи се експертни по­ Белгия; Университета на Кипър; Университета
знания и умения, като конструкт, който може Париж V, Франция; университета "Константин
да се променя и донякъде да се развива през философ", Словакия; Университета на Дърам,
целия живот на човека. Центърът си поставя за Англия; държавния университет Санкт Петербург
цел да влияе върху науката, образованието и в Русия; Университета в Тилбург, Холандия; и уни­
обществото. верситета "Рикардо Палма" в Перу.
Стърнбърг е президент на Американската Стърнбърг е автор на около 1200 статии в
психологическа асоциация (АРА) през 2003 г., а в списания, глави на книги и книги и е получил

периода 2006-2007 г. е президент на Източната над 20 милиона долара държавни и други


психологическаасоциация.Тойеновоизбраният стипендии и договори за изследванията си.

президент на·международната асоциация за Централният фокус на неговите изследвания е


когнитивна обучение и психология. Участвал е интелигентността, творчеството и мъдростта, и

в Борда на директорите на АРА (2002-2004) и в освен това е изучавал любовта и близките взаи­
Настоятелството на Застрахователния тръст на моотношения, както и омразата. Изследванията
АРА (2004) и на Американската психологическа му са провеждани на пет различни континента.

фондация (2005-2007). Участва в Борда на ди­ СтърнбъргечленнаАмериканскатаакадемия


ректорите на Източната психологическа асо­ на изкуствата и науките, Американската асо­
циация (2005-2008) и на Американската асо­ циация за научен напредък, АРА (в 15 отдела),
циация на колежите и университетите (2007- Американското психологическо общество (APS),
26 • •:• ЗА АВТОРА

Психологическата асоциация на Кънетикът, Кралското норвежко общество за наука и литература,


Международната асоциация за емпирична естетика, Събранието на лауреатите на Капа Делта Пи
и Обществото на експерименталните психолози. Печелил е награди от АР А, AERA, APS и други ор­
ганизации. Сред тях са наградата "Артър У Стаатс" от Американската психологическа фондация и
Обществото по обща психология; наградата "Е. Л. Торндайк" постижения в кариерата в педагоги­
ческата психология от Обществото по педагогическа психология на АРА; наградите "Арнхайм" и
"Фарнсуърт" на Обществото по психология на творчеството, естетиката и изкуствата на АРА; на­
градата "Бойд Р. Маккендълс" на Обществото по развитийна психология на АРА; почетната награда
за Ранен кариерен принос към психологията на АРА; наградата на Мрежата за позитивна пси­
хология за Изявен учен; наградите "Палмър О. Джонсън" за изследователски обзор и изключителна
книга, и "Силвия Скрибнър" на AERA; наградата "Джеймс Маккийн Кател" на APS; наградата за
"Изключителен принос към психологията" на Психологическата асоциация на Кънетикът; на­
градата "Антон Юрковски" на Словашкото психологическо общество; Международната награда на
Асоциацията на португалските психолози; наградата за Изключителен принос и наградата Е. Пол
Торанс" на Националната асоциация на надарените деца; наградата "Кател" на Обществото за мно­
говариативна експериментална психология; Наградата за отлични постижения на Образователната
и изследователска фондация "Менса"; Почетното отличие SEK на Институсион SEK (Мадрид);
Мемориалната награда "Сидни Сийгъл" на Стенфордския университет и наградата "Уолънбърг" на
Йейлския университет. Бил е старши стипендиант на "Фулбрайт" в Словакия, стипендиант на IREX
в Русия, стипендиант на "Гугенхайм" и е печелил стипендии за млад учен и за хабилитиран препо­
давател на Йейлския университет, както и стипендиант на Националната фондация за наука. Бил
е почетен гост-лектор на Тайванския национален научен съвет и гост-професор с мемориалната
стипендия "Сър Едуард Йоуд" в Сити Юнивърсити, Хонконг.
Стърнбърг е включен в АРА Monitor оп Psychology като един от стоте топ психолози на ХХ
век, както и в ISI като един от най-цитираните автори (top Yz %) в психологията и психиатрията.
Включен е и в Esquire Register of Outstanding Меп and Women под номер 40, както и един от 100-те
топ млади учени от Science Digest. Включен е в Who ls Who in America ("Кой кой е в Америка"), Who
ls Who in the World (,,Кой кой е в света"), Who ls Who in the East (,,Кой кой е на Изток"), Who ls Who in
Medicine and Healthcare (,,Кой кой е в медицината и здравните грижи") и Who ls Who in Science and
Engineering ("Кой кой е в науката и инженерството"). Бил е редактор на Psychological Bulletin и на
The АРА Review of Books: Contemporary Psychology и асоцииран редактор на Child Development and
lntelligence.
Стърнбърг е най-известен с теорията си за успешната интелигентност, теорията за инвес­
тициите за творчеството (разработена с Тод Лубарт), теорията за стиловете на мислене като ум­
ствено самоуправление, балансната теория за мъдростта, WICS (Wisdorn, Intelligence and Creativity,
Synthesized- Мъдрост, интелигентност и творчество- синтезирани) теорията за лидерството и
теориите за любовта и омразата.
ГЛАВА

ВъвЕдЕНИЕ в
КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ 1

Изследване на когнитивната психология Изследователски методи


в когнитивната психология
Когнитивна психология: определение
Изследователски цели
Философски основи на психологията: рацио­
Конкретни изследователски методи
нализъм срещу емпиризъм

Ключови въпроси и области в когнитивната


Психологически основи на когнитивната пси­
психология
хология
Фундаментални теми в изучаването на когнитив­
Ранна диалектика в психологията на познавател­
ната психология
ните процеси

От асоциационизма към бихейвиоризма Ключови идеи в когнитивната психология

Г ещалтпсихология Преглед на главите

Поява на когнитивната психология Обобщение

Ранна роля на психобиологията Мислене за мисленето: фактологични, аналин


тични, творчески и практически въпроси
Устремното навлизане на технологията: инженер­
ни науки, изчислителна техника и приложна когни­
Ключови термини
тивна психология

Анотирана допълнителна литература


28 • ГЛАВА 1 •:• ВъВЕДЕНИЕ В КОГНИТИВНА ТА ПСИХОЛОГИЯ

ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ

1. Що е когнитивна психология?
2. Как се е развила психологията като наука?
3. Как се е развила когнитивната психология от психологията?
4. С какво са допринесли другите дисциплини за развитието на теорията и из­
следванията в когнитивната психология?

5. Какви методи използват когнитивните психолози, за да изучават как мислят


хората?
6. Кои са актуалните проблеми и различните области на изследване в ко гнитив­
ната психология?

КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ: ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Какво ще учите от учебник по когнитивна психология?

1. Познавателна дейност: хората мислят.


2. Когнитивна психология: учените мислят за начина, по който мислят хората.
3. Студенти по когнитивна психология: хората мислят за това, как учените ми­
слят за начина, по който те мислят.
4. Преподаватели, които преподават на студенти когнитивна психология: схва­
щате идеята.

По-конкретно: когнитивната психология е изучаването как хората въз­


приемат, учат, запаметяват и мислят за информацията. Когнитивният психолог
може да изучава как хората възприемат различни форми, защо запомнят някои
факти, но забравят други или как учат езика. Да разгледаме някои примери:

• Защо обектите изглеждат по-далечни в мъгливи дни, отколкото наистина са?


Несъответствието може да е опасно, дори да мами шофьорите и да способства
за пътнотранспортни произшествия.

• Защо много хора си спомнят определено преживяване (например много щаст­


лив момент или засрамваща ги случка от детството), но забравят имената на
хора, които познават от дълги години?
• Защо много хора се страхуват повече от пътуването със самолет, отколкото с
автомобил? В крайна сметка вероятността от нараняване или смърт е много
по-голяма в автомобил, отколкото в самолет.
• Защо често добре си спомням хора, които съм срещнал в детството си, но не и
хора, с които съм се запознал преди една седмица?
• Защо политическите кандидати харчат толкова пари за реклама по телевизи­
ята?

Това са някои от типовете въпроси, на които можем да отговорим чрез изу­


чаване на когнитивната психология.

Да разгледаме само последния въпрос: защо кандидатите харчат толкова пари


за телевизионни реклами. В крайна сметка колко хора си спомнят детайлите на
политическите им позиции или как тезите им се различават от тези на другите

политически кандидати? Една от причините кандидатите да харчат толкова


пари е заради евристиката наличност, която ще изучавате в дванадесета глава.

Използвайки я, правим преценки на базата на това, колко лесно си припомняме


това, което възприемаме като релевантни примери на явлението (Tversky &
КогнитивнА психология: опРЕДЕЛЕНИЕ • 29

Kahneman, 1973). Такава преценка е въпросът за кого човек трябва да гласува в


избори. Много по-вероятно е да гласуваме за някого, чието име е познато. Том
Вилсак, губернатор на щата Айова по времето на кампанията за първичните
избори през 2008 г., влезе и бързо отпадна от състезанието за кандидат на де­
мократическата партия за президент на САЩ. Той отпадна не защото позициите
му бяха несъвместими с тези на партията: точно обратното, много демократи ха­
ресваха тезите му. По-скоро Вилсак отпадна, защото неразпознаването на името
му затрудняваше набирането на средства. Накрая възможните донори сметнаха,
че името му не е достатъчно "налично", за да гласуват хората за него, когато дойде
изборният ден. Мит Ромни, по-малко известният от конкурентите на републи­
канците на първичните избори Джон Маккейн и Руди Джулиан и, похарчи огромни
суми само за да направи името си психологически налично на общата аудитория.
Изводът е, че разбирането на когнитивната психология може да ни помогне да
разберем голяма част от това, което става във всекидневния ни живот.
Тази глава въвежда в областта на когнитивната психология. Тя описва из­
вестна част от интелектуалната история на изучаването на човешкото мислене.

По-конкретно, в нея се подчертават някои от проблемите и въпросите, които въз­


никват, когато мислим за това, как мислят хората. Следва кратък преглед на ос­
новните методи, въпроси и съдържателни области на когнитивната психология.
Представените в тази глава идеи ще осигурят основа, на която да изградите
разбиране на темите в когнитивната психология.
Всъщност защо да учите историята на тази област или на която и да е друга?
Първо, ако знаем откъде идваме, ще имаме по-добро разбиране накъде сме се
запътили. Второ, можем да се учим от миналите грешки. По този начин, когато
правим грешки, те ще са нови, непознати, а не същите стари грешки. Начинът
ни на адресиране на фундаменталните въпроси се е променил. Някои от фун­
даменталните въпроси обаче остават същите. В крайна сметка научаваме нещо
за начина, по който хората мислят, като изучаваме как хората са мислели за ми­
сленето.

Напредъкът на идеите често включва диалектика. Диалектиката е процес


на развитие, чрез който идеите се развиват в течение на времето чрез модел на
трансформация. Какъв е този модел? В диалектиката:
• Предлага се теза. Това е формулировка на убеждение. Например някои хора
вярват, че човешката природа управлява редица аспекти на човешкото пове­

дение (например интелигентност или личност; Sternberg, 1999). След извест­


но време обаче определени хора забелязват подчертани дефекти в тезата.

• В крайна сметка или може би съвсем скоро се оформя антитеза. Антитезата


е твърдение, което противоречи на предишното изявление за убеждение.
Например алтернативното становище е, че нашето възпитание (контекстът
на средата, в която сме отгледани) почти изцяло детерминира редица аспек­
ти на човешкото поведение.

• Рано или късно дебатите междутезата и антитезата водят до синтез. Синтезът


интегрира най-правдоподобните характеристики на двете (или повече) ста­
новища. Например в спора за природата срещу възпитанието взаимодействи­
ето между нашата вродена природа и възпитанието в средата може би управ­
лява човешката природа.

Важно е да се разбере диалектиката, защото понякога е възможно да сме из­


кушени да мислим, че ако едно становище е правилно, друго, видимо противо­

речащо му гледище трябва да е погрешно. Например в собствената ми област на


интелигентността понякога се наблюдава тенденцията да се вярва, че тя е или
ЗО • ГЛАВА 1 •:• ВъвЕдЕНИЕ в когнитивнА тА психология

изцяло или предимно генетично детерминирана, или изцяло или предимно

определена от средата. Подобни дебати се водят яростно в областта на усвоя­


ването на езика. Често обаче ще сме в по-добра позиция, ако поставяме такива
въпроси не като "илиjили", а като изследване как различните сили ко варират и
взаимодействат една с друга. И наистина, най-широко приеманото съвременно
становище е, че гледищата както за "природата", така и за "възпитанието" са
непълни. Природата и възпитанието действат заедно в нашето развитие.
Ако синтезът подпомага разбирането ни на дадена тема, това служи като нова
теза. Тя се следва от нова антитеза, а после и от нов синтез, и т.н. Георг Хегел (1770-
1831) отбелязва този диалектически напредък на идеите. Той е немски философ,
който достига до идеите си чрез разработен от него диалектически метод. Хегел
синтезира някои от становищата на интелектуалните си предци и съвременници.

фИЛОСОфСКИ ОСНОВИ НА ПСИХОЛОГИЯТА:


РАЦИОНАЛИЗЬМ СРЕЩУ ЕМПИРИЗЬМ

Кога и къде е започнало изучаването на когнитивната психология? Историците


на психологията обикновено проследяват най-ранните корени на психологията
до два различни подхода към разбирането на човешката психика:
• Философията иска да разбере общата природа на редица аспекти на света,
отчасти чрез интроспекция- изследването вътрешните идеи и преживява­

ния (от iпtro-, "насочен навътре", и spect, "гледам").


• Физиологията е научното изследване на поддържащите живота функции
в живата материя, предимно чрез емпирични (основани на наблюдението)
методи.

Двата подхода към изучаването на психиката са рационализмът и емпи­


ризмът. Рационалистът вярва, че пътят към познанието е чрез логическия
анализ. Обратното, Аристотел (натуралист и биолог, както и философ) е емпирик.
Емпирикът вярва, че придобиваме познание чрез емпирични свидетелства, т.е.
получаваме доказателства чрез опита и наблюдението (фигура 1.1).

еонuщмнм

(а) (б)

(а) Според рационалиста единственият път към истината е обоснованият размисъл. (б) Спо­
ред емпирика единственият път към истината е педантичното наблюдение. Когнитивната
психология, подобно на другите науки, зависи от работата както на рационалистите, така и
на емпириците.
---- ------------------·-·---·-----~---· -··-- -·--··-- -··------·-- · · - - - · - - · · · - - - · - - - - - - - · - - · - - - - - · - - -·--·---- ·--·
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ОСНОВИ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ • 31

Емпиризмът води директно до емпирични изследвания в психологията.


Обратното, рационализмът е важен в разработването на теория. Теориите на ра­
ционалистите без връзка с наблюденията може да не са валидни. Планините от
наблюдавани данни без организирана теоретична рамка обаче е възможно да
не са смислени. Можем да разглеждаме становището на рационалиста за света
като теза, а емпиричното гледище - като антитеза. Повечето психолози днес се
стремят към синтез на двете. Те базират емпиричните наблюдения на теорията;
и обратното - използват тези наблюдения, за да ревизират теориите си.
Контрастиращите идеи на рационализма и емпиризма изпъкват при френския
рационалист Рене Декарт (1596-1650) и британския емпирик Джон Лок (1632-
1704). Декарт разглежда интроспективния, рефлексивен метод като по-добър от
емпиричните методи за откриването на истината. Лок, обратното, е по-ентуси­
азиран по отношение на емпиричното наблюдение (Leahey, 2003).
Лок вярва, че хората се раждат без познания tabu/a rasa (т.е. "празна дъска"
на латински) и следователно трябва да ги търсят чрез емпирично наблюдение.
Идеята е, че животът и опитът "пишат" познанието в нас. За Лок следователно
изучаването на ученето е ключът към разбирането на човешкия ум. Той е убеден,
че няма никакви вродени идеи. През XVIII век немският философ Имануел Кант
(1724-1804) диалектически синтезира становищата на Декарт и Лок, твърдейки,
че и рационализмът, и емпиризмът имат своето място. И двете трябва да работят
заедно в търсенето на истината. Повечето психолози днес приемат синтеза на
Кант.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ОСНОВИ
НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ

Ранна диалектика в nсихологията на познавателните процеси

Сmруkmуралuзьм
Една ранна диалектика в историята на психологията е между структурализма
и функционализма (Leahey, 2003; Morawski, 2000). Структурализмът е първата
основна школа на мисълта в психологията. Той има за цел да разбере структурата
(конфигурацията на елементите) на психиката и нейните възприятия, като ги
анализира на съставните им компоненти.

Да разгледаме например възприятието на


цвете. Структуралистите ще го анализират
от гледна точка на съставните цветове, гео­

метрични форми, отношения на размера и т.н.


Германският психоло~ чиито идеи по­
късно допринасят за развитието на структу-

Вилхелм Вунд не е особено добър ученик: многократно се проваля и


става посмешище за останалите. Той обаче по-късно показва, че пред­
ставянето в училище невинаги предвижда успех в кариерата; Вунд е
смятан за един от най-влиятелните психолози на всички времена.
32 • r ЛАВА 1 •:• въвЕдЕНИЕ в когнитивнлтл психология

рализма, е Вилхелм Вунд (1832-1920). Вунд (често смятан за основател на експе­


рименталната психология) използва различни методи в изследванията си. Един
от тях е интроспекцията. Интроспекцията е вглеждане навътре, към късовете
информация, преминаващи през съзнанието. Пример са усещанията, които пре­
живяваме, когато гледаме цветето. В действителност анализираме собствените
си възприятия. Вунд защитава изучаването на сензорните преживявания чрез
интроспекция.

Той има много последователи. Един от тях е негов американски студент,


Едуард Титчнър (1867-1927), който (Titchener, 1910) способства за въвеждането
на структурализма в САЩ. Други ранни психолози критикуват както метода (ин­
троспекцията), така и фокуса (елементарните структури на усещането) на стру­
ктурализма.

Фунkцuоналuзьм: aлmepнamuBa на cmpykmypaлuзмa


Алтернативата на структурализма приема, че психолозите трябва да се фокусират
върху процесите на мисленето, а не върху съдържанието му. Функционализмът
има за цел да разбере какво правят хората и защо го правят. Този принципен
въпрос контрастира на поставения от структуралистите, а именно какво е елемен­

тарното съдържание (структурите) на човешката психика. Функционалистите


твърдят, че ключът към разбирането на човешката психика и поведение е да се
изучават процесите: как и защо психиката функционира по начина, по който го
прави, а не структурните компоненти и елементите И.
Функционалистите са обединени от типовете въпроси, които задават, но не за­
дължително и от отговорите, които получават, или методите, които използват за

откриване на тези отговори. Тъй като функционалистите вярват в използването


на този метод, който най-добре отговаря на даден въпрос на изследователя, из­
глежда естествено, че функционализмът води до прагматизма. Прагматиците
вярват, че познанието се валидизира от неговата полезност: какво можем да

правим с него? Прагматиците се интересуват не само от знанието какво хората


правят, а искат да знаят какво можем да направим с това познание. Например
прагматиците вярват в значението на психологията за ученето и паметта. Защо?
Защото тя може да ни помогне да подобрим представянето на децата в училище.
Може да ни помогне и да се научим да помним имената на хората, които срещаме
и чиито имена бързо забравяме.

ПРАКТИЧЕСКИ Да отделим малко време сега и да използваме идеята за прагматизма. Помислете


П~IIIЛO)I(~I:iИR НА
за начините, по които можете да направите усвояваната в този курс информация
по-полезна за вас. Част от работата вече е била свършена: забележете, че тази
глава започва с въпроси, които правят информацията по-кохерентна и полезна,
а обобщението на главата ви връща към тях. Текстът успешно ли отговаря на
поставените в началото на главата въпроси? Поставете собствени въпроси и се
опитайте да организирате бележките си под формата на отговори на тях. Освен
това се опитайте да свържете този материал с други курсове или дейности, в
които участвате. Например може да се наложи да обясните на приятел как да
използва нова компютърна програма. Добър начин да започнете е да го по­
питате дали има някакви въпроси. По този начин информацията, която осигу­
рявате, е по-директно полезна за приятеля ви, отколкото принуждаването на

този човек да търси интересуващото го в дълга, едностранна лекция.

Лидер в насочването на функционализма към прагматизма е Уилям Джеймс


(1842-1910). Основният му функционален принос към областта на психологията
е една-единствена книга: забележителната Princip/es of Psycho/ogy (1890/1970;
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ОСНОВИ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ • 33

Много когнитивни психолози продължават да разглеждат


Уилям Джеймс- лекар, философ, психолог и брат на писателя Хенри
Джеймс, като един от най-големите психолози, макар че самият
Джеймс като че ли по-късно през живота си отхвърля психологията.

"Принципи на психологията"). Дори и днес когнитивните


психолози често посочват труда на Джеймс в обсъждането
на базисни теми в областта, например внимание, съзнание и
възприятие. Джон Дюи (1859-1952) е друг ранен прагматист,
който дълбоко е повлиял съвременното мислене в когни­
тивната психология. Той се помни предимно заради прагма­
тичния си подход към мисленето и обучението в училище.

Асоцuацuонuзьм:
uнmeгpamuBeн сuнmез
Асоциационизмът, подобно на функционализма, е не толкова ригидна психоло­
гическа школа, колкото влиятелен начин на мислене. АсоциационизмЪт изследва
как събитията или идеите може да се асоциират едни с други в съзнанието, за да
доведат до форма на учене. Например асоциациите може да са резултат от непо­
средствена близост (асоцииране на неща, които обикновено се появяват заедно
по едно и също време), сходство (свързване на неща, които имат сходни харак­
теристики или свойства) или контраст (асоцииране на неща, които като че ли
демонстрират полярности, например горещ/студен, светъл/тъмен, денjнощ).
В края на XIX век асоциационистът Херман Ебингхаус (1850-1909) е първият
експериментатор, който системно прилага принципите на асоциационизма.
По-конкретно, той изучава собствените си психични процеси. Брои грешките
си и записва времето си на реакция. Посредством самонаблюденията си той
изучава как хората могат да учат и да запаметяват материал чрез повторение.

Повторението е съзнателното повтаряне на материал, който трябва да се научи.


Сред другите резултати той открива, че честото повторение може да фиксира ум­
ствените асоциации по-здраво в паметта. Следователно повторението подпомага
ученето (вж. глава 6).
Друг влиятелен асоциационист, Едуард Лий Торндайк (187 4-1949), твърди,
че ролята на "удовлетворението" е ключът към формирането на асоциации.
Торндайк нарича този принцип закон за ефекта (Thorndike, 1905): стимулът ще
проявява тенденцията да създава определен резултат в течение на времето, ако

организмът е награждаван за тази реакция. Торндайк вярва, че организмът се


учи да реагира по определен начин (ефекта) в дадена ситуация, ако многократно
е награждаван за това (удовлетворението, което служи като стимул за бъдещи
действия). Следователно дете, което получава награди за правилното решаване
на аритметич~;~и проблеми, се научава правилно да решава аритметични задачи,
защото си формира асоциации между валидните решения и наградите.

От асоциационизма към бихейвиоризма


Други изследователи, които са съвременници на Торндайк, използват експе­
рименти с животни, за да сондират отношенията стимул-реакция по начини,

различаващи се от тези на Торндайк и неговите колеги асоциационисти. Тези из­


следователи прехвърлят мост между асоциационизма и появяващата се област
34 • ГЛАВА 1 •:• ВъВЕДЕНИЕ В КОГНИТИВНА ТА ПСИХОЛОГИЯ

на бихейвиоризма. Бихейвиоризмът е теоретичният възглед, че психологията


трябва да се фокусира единствено върху отношението между наблюдаемото по­
ведение и събитията в средата или стимулите. Идеята е да се направи физическо
всичко, което другите биха могли да нарекат "умствено" (Lycan, 2003). Някои от
тези изследователи, например Торндайк и другите асоциационисти, изучават ре­
акциите, които са волеви (макар и може би нямащи никакво съзнателно мислене,
както е в работата на Торндайк). Други изучават реакции, които са неволева ини­
циирани в отговор на като че ли несвързани външни събития.
В Русия лауреатът на Нобелова награда, физиологът Иван Павлов (1849-
1936) изучава неволевото учене от този вид. Той започва с наблюдението, че
кучетата отделят слюнка щом зърнат лабораторния техник, който ги храни.
Тази реакция се появява, преди кучето изобщо да е видяло дали техникът носи
храна. За Павлов тази реакция сочи форма на учене - класически обусловено
учене, над която кучетата нямат никакъв съзнателен контрол. В съзнанието на
кучето някакъв тип неволева учене е свързало техника с храната (Pavlov, 1955).
Забележителната работа на Павлов павира пътя към разработването на бихей­
виоризма. Класическото обуславяне включва много повече от елементарни асо­
циации, базирани на времева асоциация (например храната и условният стимул
се осъществяват по едно и също време; Rescorla, 1967). Ефективното обуславяне
изискваусловна връзка (т.е. представянето на храната да зависи от представянето
на условния стимул; Rescorla & Wagner, 1972; Wagner & Rescorla, 1972).
Бихейвиоризмът може да се разглежда като крайна версия на асоциационизма.
Той се фокусира изцяло върху асоциацията между средата и наблюдаемото по­
ведение. Според строгите, крайни (,,радикални") бихейвиористи всякакви хи­
потези за вътрешни мисли и начини на мислене не са нищо повече от спекулация.

Защumнuцu на бuxeuBuopuзмa
"Бащата" на радикалния бихейвиоризъм е Джон Уотсън (1878-1958). Уотсън
не намира начин, по който да се използват вътрешното психично съдържание
или механизми. Той е убеден, че психолозите трябва да се концентрират върху
изучаването на наблюдаемото поведение (Doyle, 2000). Той отхвърля идеята
за мисленето като субвокализирана реч. Бихейвиоризмът се различава и от
предишните движения в психологията по това, че измества фокуса на експе­
рименталните изследвания от хората като изследвани лица към животните.

Исторически голяма част от бихейвиористичната работа се е провеждала (и про­


дължава да се провежда) с лабораторни животни, например плъхове, защото
тези животни позволяват много по-голям поведенчееки контрол на взаимоот­

ношенията между средата и поведението, осъществено в отговор на нея. Един


проблем при използването на животни обаче е определянето дали изследова­
телските резултати може да се обобщават за хората (т.е. да се прилагат по-общо и
за хората, а не само за вида животни, които са били изучавани).
Радикалният бихейвиорист Б. Ф. Скинър (1904-1990) е убеден, че практически
всички форми на човешко поведение, а не само ученето може да се обяснят чрез
поведение, осъществено като реакция на средата. Скинър провежда изследвания
предимно върху животни. Той отхвърля умствените механизми и вярва, че опе­
рантното обуславяне, включващо засилването или отслабването на поведението
в зависимост от присъствието или отсъствието на подкрепление (награди) или
наказание, може да обясни всички форми на човешко поведение. Скинър прилага
експерименталния си анализ на поведението към редица психологически явления,

например учене, усвояване на езика и решаване на проблеми. До голяма степен


благодарение на изключителното присъствие на Скинър бихейвиоризмът до­
минира дисциплината психология в продължение на няколко десетилетия.
ПОЯВА НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ • 35

БuxeuBuopucmu, осмелuлu се ga наgзьрнаm В черната kymuя


Някои психолози отхвърлят радикалния бихейвиоризъм. Те се интересуват от
съдържанието на мистериозната кутия. Едуард Толман (1886-1959) например
смята, че разбирането на поведението изисква да се вземат предвид целта и
планът на поведението. Той (Tolman, 1932) е убеден, че цялото поведение е на­
сочено към някаква цел. Например целта на плъха в лабиринта може да е да се
опита да намери храна в него. Толман понякога се разглежда като предшественик
на съвременната когнитивна психология.

Друга критика на бихейвиоризма (Bandura, 1977Ь) е, че ученето като че ли е


резултат не просто от директни награди за поведението, но то може да е социално,

т.е. да възниква от наблюденията на наградите или наказанията, получавани от


другите. Способността да учим чрез наблюдение е добре документирана и човек
може да я види у хората, маймуните, кучетата, птиците и дори рибите (Brown &
Laland, 2001; Laland, 2004; Nagell, Olguin, & Toma-sello, 1993). При хората тази спо­
собност се наблюдава на всички възрасти: както при новородени, така и при лица
в зряла възраст (Mejia-Arauz, Rogoff, & Paradise, 2005). Това становище подчертава
как наблюдаваме и моделираме собственото си поведение по това на другите:
учим чрез пример. Това разглеждане на социалното учене отваря вратата към об­
мислянето какво става в главата на човека.

Г ещалтпсихология
От многото критици на бихейвиоризма гещалтпсихолозите вероятно са сред най­
гласовитите. Гещалтпсихологията заявява, че най-добре можем да разберем
психичните феномени, когато ги разглеждаме като организирани, структурирани
цялости. Според това становище не можем напълно да разберем поведението,
когато единственото, което правим, е да го разчупваме на по-малки части.

Например бихейвиористите обикновено изучават решаването на проблеми чрез


изследване на субвокалната преработка - те търсят наблюдаемото поведение,
чрез което решаването на проблеми може да се разбере. Гещалтистите, обратно,
търсят прозрението, искайки да разберат ненаблюдаемото психично събитие,
чрез което някой преминава само за миг от липса на идея как да се реши даден
проблем към пълното му разбиране.
Максимата "цялото е по-голямо от сбора на своите части" много уместно
обобщава гещалтистката перспектива. За да разберем възприятието за цвете
например, ще трябва да вземем предвид целостта на преживяването. Не бихме
могли да разберем такова възприятие просто от гледна точка на описание на
формите, цветовете, размерите и т.н. По същия начин, както беше отбелязано
в предишния параграф, не бихме могли да разберем решаването на проблеми
просто като разглеждаме най-дребните елементи на наблюдаемото поведение
(Kohler, 1927, 1940; Wertheimer, 1945/1959).

ПОЯВА НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ

Един по-нов подход е когнитивизмът - убеждението, че голяма част от чо­


вешкото поведение може да се разбере от гледна точка на това, как хората мислят.
Когнитивизмът отчасти е синтез на по-ранни форми на анализ, например бихей­
виоризъм и гещалтизъм. Подобно на гещалтизма, той подчертава вътрешните
умствени процеси. Подобно на бихейвиоризма обаче е започнал да използва
прецизен количествен анализ за изучаването как хората мислят и учат.
36 • ГЛАВА 1 •:• ВъВЕДЕНИЕ В КОГНИТИВНА ТА ПСИХОЛОГИЯ

Ранна роля на психобиологията


Ироничното е, че един от бившите студенти на Уотсън, Карл Спенсър Лашли
(1890-1958), дръзко оспорва бихейвиористичното становище, че човешкият мозък
е пасивен орган, който просто реагира на условностите на средата извън човека
(Gardner, 1985). Вместо това Лашли разглежда мозъка като активен, динамичен
организатор на поведението. Лашли иска да разбере как макроорганизацията на
човешкия мозък прави възможни такива сложни, планирани дейности като музи­
калното изпълнение, играта на различни игри и използването на езика. Според него
никоя от тези дейности не може да се обясни в термините на простото обуславяне.
В същата посока, но на различно ниво на анализ Доналд Хеб (НеЬЬ, 1949)
предлага концепцията за сборовете от клетки като основа на ученето в мозъка.
Сборовете от клетки са координирани нервни структури, които се развиват чрез
честа стимулация. Те се развиват в течение на времето, като способността на един
неврон (нервна клетка) да стимулира комуникацията в свързан неврон се уве­
личава. Бихейвиористите не бързат да се съгласят с теоретици като Лашли и Хеб. В
действителност бихейвиористът Б. Ф. Скинър (Skinner, 1957) пише цяла книга, оп­
исвайки как усвояването и използването на езика може да се обяснят изцяло в тер­
мините на условните връзки от средата. Този труд твърде много разширява рамката
на Скинър, оставяйки го открит за атаки и те наистина не закъсняват. Лингвистът
Ноъм Чамски (Chomsky, 1959) пише язвителна рецензия на идеите на Скинър. В
статията си Чамски подчертава както биологичната основа, така и творческия по­
тенциал на езика. Той посочва безкрайния брой изречения, които можем с лекота
да създаваме. Така Чамски оспорва бихейвиористичните идеи, че научаваме езика
чрез подкрепление. Дори малките деца създават непрекъснато нови изречения, за
които не са били подкрепяни в миналото. Чамски твърди, че нашето разбиране на
езика е ограничено не толкова от това, което сме чули, а по-скоро от вродения ни

апарат за усвояване на езика (АУЕ), който притежават всички хора. Той позволява
на бебето да използва това, което чува, за да прави заключения за граматиката
на езиковата си среда. В частност АУЕ активно ограничава броя позволени грама­
тически конструкции. Следователно структурата на психиката, а не структурата на
условните връзки от средата е това, което ръководи усвояването на езика.

Устремното навлизане на технологията:


инженерни науки, изчислителна техника

и nриложна когнитивна психология

Към края на 50-те години на ХХ в. някои психолози са заинтригувани от измъч­


ващата ги идея, че машините могат да се програмират да демонстрират интели­

гентна преработка на информацията (Rychlak & Struckman, 2000). Тюринг (Turing,


1950) издига идеята, че скоро ще стане трудно да се разграничи общуването на
машините от това на хората. Той предлага тест, наречен днес "Тест на Тюринг", чрез
който компютърна програма може да се прецени като успешна, доколкото не може
да се различи дали тя е дело на човек или на компютър (Cummins & Cummins, 2000).
С други думи, да предположим, че общувате с компютър и не можете да кажете, че
е компютър. Следователно компютърът е издържал Теста на Тюринг (Schonbein
& Bechtel, 2003). Към 1956 г. в речника ни влиза нова фраза. Изкуственият ин­
телект (ИИ) е опит от хората да конструират системи, които показват интели­
гентност, и по-конкретно, интелигентна преработка на информацията (Merriam-
Websters Collegiate Dictionary, 1993). Програмите за игра на шах, които днес могат
да победят повечето хора, са примери на изкуствен интелект.
ПОЯВА НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ • 37

Улрик Нийсър е почетен професор в Корнелекия университет. Книгата му


Cognitive Psychology (.,Когнитивна психология") е от инструментално зна­
чение за началото на когнитивнатареволюция в психологията. Той е осно­
вен защитник на екологичния подход към познанието и е демонстрирал

значението на изучаването на познавателната преработка в екологично


валиден контекст.

Много от ранните психолози се заинтересуват от когни­


тивната психология чрез приложни проблеми. Например според
Бери (Berry, 2002) Доналд Бродбент (1926-1993) твърди, че се
е заинтересувал към когнитивната психология заради пъзел за самолета АТб.
Самолетите имат две почти идентични ръчки под седалката. Едната е за вдигане
на колесниците, а другата - за вдигане на задкрилките. Пилотите очевидно
редовно бъркат едната с другата, разбивайки скъпи самолети при излитането.
По време на Втората световна война много когнитивни психолози, включително
и един от моите научни ръководители, Уендъл Гарнър, консултират армията в
решаването на практически проблеми на авиацията и други области, които въз­
никват в бойните действия. Информационната теория, поставяща си за цел да
разбере ·поведението на хората от гледна точка на начина, по който те работят
с информацията, преработвана от компютрите (Shannon & Weaver, 1963), също
израства от проблемите в инженерните науки и информатиката.
Приложната когнитивна психология се използва широко в рекламата. След
като напуска университета "Джонс Хопкинс" като професор, Джон Уотсън пре­
успява като ръководител в рекламна фирма използвайки познанията си за пси­
хологията. Всъщност голяма част от рекламата използва директно принципи на
когнитивната психология, за да привлича клиентите към продуктите - понякога

съмнително, друг път- не (Benjamin & Baker, 2004).


Към края на 60-те години развитието в психобиологията, лингвистиката,
антропологията и изкуствения интелект, както и реакциите срещу бихейви­
оризма от много от психолозите в преобладаващата област се сливат и създават
атмосфера, подходяща за революционни открития. Ранните когнитивисти (на­
пример Miller, Galanter, & Pribram, 1960; Newell, Shaw, & Simon, 1957Ь) твърдят,
че традиционните бихейвиористични обяснения на поведението са неадекватни
именно защото не казват нищо за начина, по който хората мислят. Една от най­
прочутите ранни статии по когнитивна психология е - достатъчно странно -
за "магическото число седем". Джордж Милър (Miller, 1956) отбелязва, числото
седем се появява на много различни места в кагнитинната психология, например

в литературата върху възприятието и паметта, и се чуди дали тази многократна

поява има някакъв скрит смисъл. Например той открива, че повечето хора могат
да помнят около седем единици информация. В работата си Милър въвежда и по­
нятието капацитет на канала: горната граница, до която наблюдателят може да
съчетае реакция на дадената му информация. Например ако можете да помните
седем единици, представени ви последователно, вашият капацитет на канала за

запаметяване на единици е седем. Книгата на Улрик Нийсър Cognitive Psychology


(,,Когнитивна психология") (Neisser, 1967) е особено съществена за навлизането
на когнитивизма - от нея студентите бакалаври, магистри, докторанти и уни­
верситетски преподаватели разбират за новоразвиващата се област. Нийсър
38 • rЛАВА 1 •:• ВъвЕдЕНИЕ в когнитивнА ТА психология

дефинира когнитивната психология като изучаването на това, как хората учат,


структурират, съхраняват и използват познанието. След това Алан Нюуел и
Хърбърт Саймън (Newell & Simon, 1972) предлагат детайлни модели на човешкото
мислене и решаване на проблеми от най-базисно до най-сложно ниво. Към 70-те
години на ХХ в. когнитивната психология е широко призната като съществена
област на психологически изследвания с характерен набор от изследователски
методи.

През 70-те години на ХХ в. Джери Фодор (Fodor, 1973) популяризира понятието


"модулност на ума". Той твърди, че умът има отчетливи модули, или системи
със специална цел, за да се справя с езиковите и вероятно с други типове ин­

формация. Модулността внушава, че процесите, които се използват в една област


на преработка, например езиковата (Fodor, 1973) или перцептивната (Marr,
1982), действат независимо от процесите в други области. Противоположното
становище ще е за обща преработка, според което преработката, която се прилага
в една област, например възприятието на езика, се прилага и в много други
области. Модулните подходи са полезни в изучаването на някои когнитивни
явления, например езика, но са се оказали по-малко полезни в изследването на

други явления, например интелигентността, които като че ли разчитат на много

и различни зони на мозъка в сложни взаимоотношения.

Любопитното е, че идеята за ума като модулен датира поне от идеите на


френолога Франц-Йозеф Гал (вж. Boring, 1950), който в края на XVIII в. вярва, че
издатините на черепа са свързани директно с модела на познавателните умения

на човека. Въпреки че самата френология не е научно валидна дисциплина, прак­


тиката на умствената картография продължава да съществува и в крайна сметка
поражда идеите на модулността, базирани на съвременните научни техники.

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ В КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ

Цели на изследванията
За да разберем по-добре конкретните методи, използвани от когнитивните
психолози, трябва първо да схванем целите на изследванията в когнитивната
психология, някои от които са подчертани тук. Накратко, тези цели включват
събиране на данни, анализ на данни, разработване на теория, формулиране и
проверка на хипотези, и може би дори приложение към среда извън изследова­
телската. Често изследователите просто искат да съберат колкото се може повече
информация за дадено явление. Може да имат или да нямат предварителни идеи
за това, какво е възможно да открият, докато събират данни. Изследванията им
се фокусират върху описване на определени когнитивни явления, например как
хората разпознават лица или как развиват експертни познания и умения.

Събирането на данни отразява емпиричния аспект на научното начинание.


След като има достатъчно данни за представляващото интерес познавателно
явление, когнитивните психолози използват различни методи за правене на

заключения от данните. В идеалния случай те използват множество сливащи


се типове доказателства, за да подкрепят хипотезите си. Понякога просто бърз
поглед към данните води до интуитивни заключения за моделите, които се

оформят от тях. По-често обаче изследователите използват различни статис­


тически средства за анализиране на данните.
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ В КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ • 39

Хърбърт Саймън е професор по компютърни науки и психология в универ­


ситета "Карнеги-Мелън". Той е известен с пионерската си работа заедно с
Алан Нюуел и други върху конструирането и тестването на компютърни
модели, симулиращи човешкото мислене, и с експерименталните си про-

верки на тези модели. Основен защитник е на протоколите "мислене на


глас" като средство за изучаване на когнитивната преработка. Почива през
2001 г.

Събирането на данните и статистическият анализ подпомагат


изследователите в описването на познавателните явления. Никое
научно начинание няма да стигне далеч без такива описания.
Повечето когнитивни психолози обаче искат да разберат нещо
повече от "какво" на познанието -те си поставят за цел да разберат "как" и "защо"
на мисленето. С други думи, изследователите искат да обяснят познавателната
дейност, а не само да я опишат. За да се придвижат отвъд описанията, когни­
тивните психолози трябва да скочат от това, което е наблюдавано, директно към
онова, което може да се заключи по отношение на наблюденията.
Да предположим, че искаме да изучаваме даден аспект на познавателната
дейност. Пример ще е как хората разбират информацията в учебниците.
Обикновено започваме с теория. Теорията е организиран набор от общи обяс­
нителни принципи за дадено явление, обикновено базирани на наблюдение.
Искаме да проверим теорията и така да видим дали тя има силата да прогнозира
определени аспекти на явлението, с което се занимаrза. С други думи, мисловният
ни процес е: "Ако теорията ни е правилна, винаги когато става х, резултатът би
трябвало да е у". Този процес води до генерирането на хипотези: неокончателни
предположения за очакваните емпирични последици от теорията, например ре­

зултатите от изследване.

След това проверяваме хипотезите си чрез експериментиране. Дори ако опре­


делени резултати сякаш потвърждават дадена хипотеза, резултатите трябва да
се подложат на статистически анализ, за да се определи тяхната статистическа

значимост. Статистическата значимост сочи вероятността даден набор от ре­


зултати да се получи, ако действат само случайни фактори. Например ниво на
статистическа значимост от 0,05 означава, че вероятността за даден набор от
данни ще е само 5%, ако действаха единствено случайни фактори. Следователно
е невероятно резултатите да се дължат единствено на случайността. Чрез този
метод можем да решим да запазим или да отхвърлим хипотезите.

След като хипотетичните ни прогнози са били експериментално проверени


и статистически анализирани, резултатите от тези експерименти може да

доведат до допълнителна работа. Например психологът може да се ангажира в


допълнително събиране и анализиране на данни, разработване на теория, фор­
мулиране на хипотези и тяхната проверка. Въз основа на хипотезите, които са
запазени иfил·и отхвърлени, е възможно да се наложи теорията да се ревизира.
Освентоваредицакогнитивнипсихолозисенадяватдаизползватпрозрения,до­
стигнати благодарение на изследванията, за да помогнат на хората да използват
познанието в реални ситуации. Някои изследвания в когнитивната психология
се прилагат от самото начало. Те имат за цел да помогнат на хората да подобрят
живота си и условията, при които живеят. Следователно базисните изследвания
може да водят до всекидневни приложения. За всяка от тези цели отделните из­
следователски методи предлагат различни предимства и недостатъци.
0 • ГЛАВА 1 •:• ВъВЕДЕНИЕ В КОГНИТИВНА ТА ПСИХОЛОГИЯ

" " "


В ЛАБОРАТОРИЯТА НА ГОРДЪИ БАУЪР , . . ,. .

Мастити експерти разделят, за глоезични хора е един къс, съставен от 3 познати

да владеят
подкъса (думи), които на свой ред са съставени от
18 познати под-подкъса (букви) и два интервала -
Като момче в малък глад в общо 20 символа. Да предположим обаче, че 18-те
Охайо, посвещавах хиляди ча­ символа са разположени на страницата като "ща­

сове на игра на бейзбол. Най­ стливанов-агодина". Тази поредица сега изглежда


възрастният ми треньор, Дийн безсмислена и ще е трудно да се научи. Въпреки
Хара, имаше най-удивителната това чуждестранен гражданин без познания за азбу­
памет за бейзболните мачове ката ще възприеме и двете последователности като

от всички, които някога съм познавал. Дийн може­ безсмислени и трудни за запаметяване. Що е "къс"
ше да си спомни всеки значим елемент на играта, зависи от миналото учене на човека.

например ининг, брой несполучливи удари, брой Е, колко трудно е да запомним нещо, зависи от това,
хвърляния, батер и разположение на филдерите, как го възприемаме, как го разделяме на късове.

докато правеше разбор на всеки дребен елемент на Какви принципи обаче използва нашият мозък, за
мач, игран преди три седмици. Възпроизвеждането да разделя елементите на перцептивни групи?
на детайлите на играта беше слисващо. Въпреки Основен групиращ принцип е колко близо или стру­
това беше прословут със забравянето на повечето пани са те във времето или пространството. Така
други неща, например уговорени срещи, неща за па­ празните пространства (тиретата) в IC-BMIC-IAF-
заруване и нарежданията на жена му. Имах и един ВI карат хората да видят поредицата като късове от
изумителен приятел, Клод, "маниак на шаха", който 2, 4, 3 и 2 букви съответно. Тези групирания улавят
играеше майсторски шахмат и можеше да помни ход възприятието и се копират в непосредствената па­

по ход партиите, които е играл преди няколко дни. мет на човека. Нещо повече: ако студентите трябва
Въпреки това Клод не можеше да си спомни важни да учат и да се опитат да възпроизведат многократ­

неща от училищните предмети като периодичната но поредица от такива стрингове, в крайна сметка
таблица за часовете по химия. Дийн и Клод изобщо ще си спомнят серията като късове .. всичко или

не ми обясниха как го правят, а само че "виждат" нищо". С други думи, повечето от грешките при въз­
важните събития в целостта им, докато играта се произвеждането ще се появят, докато те се опитват

разгръща. Такава изумителна памет, помещаваща да се придвижват във възпроизвеждането между

се в същата глава заедно с много калпави спомени, късовете (при С към В, към С към 1и преходите от
винаги ме е очаровала. Това беше една от загадките F към В).
на всекидневието, които запалиха интереса ми към Втори принцип на групирането е, че елементите, ко­
психологията на човешката памет. ито изглеждат или звучат подобно, ще се групират
Озадачението се засили, когато академичните пси­ заедно. Например буквите, подобни по размер, фор­
холози ми казаха колко ограничена е паметта на ма (шрифт) и цвят, ще се групират и ще се възпроиз­
всеки. По-конкретно, всички ние сме жестоко огра­ веждат като единици.

ничени в броя на нещата, които можем да поемем и Точно както близостта в пространството и външ­
да задържим дори за кратко в паметта, и следова­ ния вид влияе върху зрителното групиране, също­

телно колко бързо можем да прехвърляме нова ин­ то прави близостта във времето и качеството на
формация в по-постоянната памет. Кои обаче са тези звуковете за изговорените думи и музикалните

"неща", които поемаме? Психологът Джордж Милър тонове. Чуването на горната последователност от
(Milleг, 1956) ги нарича "късове информация" и смя­ букви, изговорена с паузи между групите, ще нака­
та, че непосредствената памет на хората е ограни­ ра хората да приемат това групиране и да си спом­

чена от гледна точка на броя късове, които могат да нят така формираните групи. Подобни групирания
поемат и да си спомнят. Чудех се дали изумителната ще възникват, ако късовете са подобни по това, че
памет на Дийн и на Клод е свързана с някакво тяхно се изговарят от различни гласове или идват от раз­

познание как да раздробяват информацията, която лични места. Такова слухово групиране се отразява
има особена значимост за тях. в навика ни да съобщаваме телефонните номера в
Идеята на Милър ме накара да се запитам: що е "къс ритъм 3-3-4, например 555-123-4567, и се довежда
информация"? Колко големи са късовете? Какво оп­ до майсторско овладяване в изисканото темпо и ри­
ределя техния размер и свойства? Вашите късове тъм на музиката.

същите като моите ли са? Как измерваме късовете? Е, какво общо има тази работа с начупване­
Интуитивната идея е, че късът е модел от по-базис­ то на късове с ученето и паметта? Много общо.
ни елементи, които човекът е научил преди. Тези Предположих, че най-бързият начин да се научи
модели може да се разпознаят на няколко нива на нещо е то да се учи и възпроизвежда многократно,

комплексност от ограничена към голяма. Например използвайки всеки път една и съща структура на
фразата "щастлива нова година" за повечето ан- късовете. Следователно, за да се научите да възпра-
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ В КОГНИТИВНА ТА ПСИХОЛОГИЯ • 41

ЛАБОРАТОРИЯТА НА ГОРДЪИ-БАУЪР (ПРоДЪЛЖЕНИЕ}


~ - 1 ' < -
-

извеждате IC-BMCI-AFB-I, е най-добре да учите точ­ учене, необходимо за овладяване на новия матери­
но тези късове в същия ред многократно. Нашите ал. Голяма част от експертните познания в редица
експерименти със студенти установиха, че те аку­ области на умения - от четенето на думи до разби­
мулират ограничено или никакво учене на сбор от рането на химически формули, математически урав­
различни последователности, ако всеки път, когато нения, музикални фрагменти, рутинни модули на
ги учат, променяме групиранията. За предишната компютърни програми и, да, дори бейзболните съ­
поредица от примера студентите е вероятно да въз­ бития на Дийн и позициите на шахматната дъска на
приемат различно групиране на буквите, например Клод - разчитат на способността на мозъка да раз­
1-CBM-CI-AF-ВI или ICB-MC- IAFB-1, просто като познава и да използва вече научени късове и бързо
нова последователност от букви, което ще доведе да оценява новата ситуация, пред която сме изпра­

до това възпроизвеждането им да е също толкова вени. Такива експертни познания се развиват бавно
лошо, колкото и първия път, когато са представени. след стотици часове концентрирано изучаване на

Неуспехът им дължи ли се на това, че са объркани многократно появяващи се модели с определена

къде да поставят паузите или интервалите, докато област. Ползата от много конкретна практика обяс­
възпроизвеждат поредицата? Съвсем не, защото те нява как експертната памет в една област, например
знаят, че само буквите трябва да се възпроизведат в бейзбола за Дийн или шахмата за Клод, лесно може
техния ред, а не интервалите. Нещо повече: дефици­ да съществува рамо до рамо със слаба памет в нес­
тът е приблизително същият, когато просто броим вързани сфери, например всекидневните им срещи
правилните букви независимо от реда, в който сту­ или уроците по химия.

дентите ги възпроизвеждат. Накратко, многократ­ Стойността на последователното групиране е прило­


ното заучаване помага предимно когато материа­ жима към "репродуктивното учене", когато се опит­
лът е групират по един и същ начин всеки път. ваме да възпроизвеждаме произволен сбор от неща.
Последица от този резултат за постоянното групи­ Подобно учене често се изисква от нас. Обратното,
ране е, че хората с лекота ще разпознаят и възпро­ за овладяването на ученето на концептуално по-бо­
извеждат всяка последователност от символи, коя­ гати области предимство носи групирането между
то се подчинява на вече познатото им групиране. тях в смесени класификации. Например, въпреки че
Например, ако последователността от букви в при­ постоянното групиране на факти за политическите,
мера е групирана като ICBM-CIA-FВI\ студентите икономическите и военните категории може да под­

лесно разпознават познатите съкращения и с готов­ помага студентите при възпроизвеждането на дан­

ност възпроизвеждат тези серии. (Някои читатели ни за американската Гражданска война, допълни­
може би вече са разпознали тези акроними.) Това телното разбиране и по-доброто запаметяване най­
наблюдение илюстрира един прост и могъщ прин­ вероятно ще дойдат от взаимното свързване и асо­
цип: човешката памет работи най-ефикасно, когато цииране на факти от различните сфери, например
използва миналото учене, за да разпознава позна­ забелязване на политическите цели, обслужвани от
тите късове сред материалите, които трябва да се военна кампания - илюстрация е прочутият "Поход
научат. Разпознавайки и използвайки познатите къ­ към морето" на генерал Шърман през южните щати.
сове, експертът силно намалява количеството ново Ползата от такива концептуални взаимовръзки е
интензивно изучавана тема, но за това по-късно.

1 Междуконтинентална балистична ракета; ЦРУ,


ФБР.- Б.пр.

>нкретни изследователски методи

>гнитивните психолози използват различни методи, за да изучават как хората

1слят. Те вкЛючват: (а) лабораторни и други контролирани експерименти, (б)


:ихобиологични изследвания, (в) самоотчети, (г) изследвания на случаи, (д) на­
ралистично наблюдение и (е) компютърни симулации и изкуствен интелект.
к. таблица 1.1 за описание и примери на всеки метод. Както показва таблицата,
еки метод предлага определени предимства и недостатъци.
42 • r ЛАВА 1 ·:· въвЕдЕниЕ в когнитивнлтл психология

Изследователски методи

Когнитивните психолози използват контролирани експерименти, психобиологични


изследвания, самоотчети, изследвания на случаи, натуралистично наблюдение и компютърни
симулации и изкуствен интелект, когато изучават познавателните процеси.

Самоотчети: например вербал-


Контролирани Психобиологични
Метод ни протоколи, самооценки и
лабораторни експерименти изследвания
дневници

Описание на метода Получаване на извадки от из- Изучаване на мозъка на животни и на хора, из- Получаване на разказите на учас-
пълненнето в определено мяс- ползвайки postmortem изследвания и различни тниците за собствените им позна-
то и време. психобиологични мерки или образни техники вателни процеси в действие или
(вж. глава 2). така, както си спомнят за тях.

-
Валидност на кауза- Обикновено Обикновено не Не е приложимо
лиите заключения:

случайно разпреде-
ление на изследва-
нителица

Валидност на кауза- Обикновено Силно варира в зависимост от конкретната Вероятно не


лното заключение: техника

експериментален

контрол на незави-

симите променливи

Извадки: размер Може да са с всякакъв размер Често са малки Вероятно малки

Извадки: предста- Може да са представителни Често не са представителни Може да са представителни


вителиост

Екологична валид- Малко вероятно: зависи от за- Малко вероятно при някои обстоятелства Може би; вж. силни и слаби стра-
ност дачата и контекста, в който се ни.

прилагат

Информация за Обикновено не се подчертава Да Да


индиuи,цуалните

различия

Силни страни Лесно се прилагат, обработват Осигуряват твърди доказателства за познава- Достъп до интроспективни про-
и подлагат на статистически телните функции чрез свързването им с физи- зрения от гледна точка на учас-

анализ, а това прави относител- алогичната активност; предлагат алтернатив- тниците, които е възможно да не

но лесно приложението му към но гледище за познавателните процеси, което са достъпни по друг начин.

представителни извадки от по- не може да се осигури по друг начин; могат да

пулацията;относителноголяма водят до възможности за лечение на хора със

вероятност за достигане до ва- сериозни познавателни дефицити.


лидни каузални заключения.

Слабости Невинаги е възможно да се ге- Ограничена достъпност за повечето изследо- Неспособност да се докладват

нерализират резултатите от- ватели; изискват достъп както до подходящите процесите, осъществяващи се из-

въд конкретното време, място изследвани лица, така и до апаратура, която не- вън съзнанието.

и условия на задачата; несъот- рядко е изключително скъпа и трудна за осигу- Вербални протоколи и самоа-
ветствия между поведението в ряване; малки извадки; много изследвания се цепки: събирането на данните

реалния живот и това в лабора- базират на изучаване на анормален мозък или може да влияе върху познавател-

тор ията. на мозъци на животни, така че обобщаемостта ните процеси, които се докладват.

на резултатите към нормалните човешки попу- Спомени: възможни несъответ-

лации е проблемна. ствия между действителните и

възпроизведените познавателни

процеси и продукти.

Примери Дейвид Майър и Роджър Елизабет Уорингтън и Тим Шали с


(Warrington & в изследване на представите

Шваневелд (Меуег & Schvaneveldt, Shallice, 1972; Shallice & Warrington, 1970) забе- Стивън Кослин и неговите коле-
1971) разработват лабораторна лязват, челезии (места на нараняване) в левия ги (Kosslyn, Seger, Pant, & Hillger,
задача, при която за много крат- париетален лоб на мозъка са свързани със се- 1990) искат от студенти да водят
ко време представят два стринга риозни дефицити в кратковременната (кратка, дневник в продължение на една

от букви (или думи, или недуми) активна) памет, но не дават отражение върху седмица и да записват всички

на изследваните лица и след това дълговременната памет, но хора с лез ии в меди- свои представи във всяка сензор-

искат от тях да вземат решение алните (средните) темпорални зони на мозъка на модалност.

за всеки от стринговете, напри- демонстрират сравнително нормална кратко-

мер да решат дали буквите из- временна памет, но имат много сериозни дефи-
граждат истинска дума, или дали цити в дълговременната памет (Shallice, 1979;
думата принадлежи на предвари- Warrington, 1982).
телно обозначена категория.
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ В КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ • 43

Натуралистични Компютърнисимулации
Метод Изследвания на случаи
наблюдения и изкуствен интелект

Описание на метода Ангажиране в активно изучава- Наблюдаване на ситуации в Симулации: опит да се накарат компютрите да

не на отделни хора, извличайки реалния живот, например в симулират човешко познавателно изпълнение на

общи закл1очения за поведени- класни стаи, трудова среда различни задачи.

ето. или домове Изкуствен интелект: опит да се накарат компю-


трите да демонстрират интелигентно когнитив-

но изпълнение, независимо дали процесът напо-

добява човешката когнитивна преработка.

Валидност на кауза- Много невероятно Не е приложимо Не е приложимо


лните заключения:

случайно разпреде-
ление на изследва-

нителица

Валидност на кауза- Много невероятно Не Пълен контрол върху представляващите интерес


лното заключение: променливи.

експериментален

контрол на незави-

симите променливи

Извадки: размер Почти със сигурност малки Вероятно малки Не е приложимо

Извадки: предста- Не е вероятно да са представи- Може да са представителни Не е приложимо


вителиост телни

Екологична вал ид- Голяма екологична валидност за Да Не е приложимо


ност отделните случаи; по-слаба обоб-
щаемост към останалите.

Информация за ин- Да: много детайлна информация Възможно, но ударението е Не е приложимо


дивидуалвите раз- за отделните хора. върху отличителните белези
ли чия на средата, а не върху индиви-

дуалвите различия.

Силни страни Достъп до много детайлна ин- Достъп до богата контексту- Позволяват изследване на широк спектър от въз-
формация за отделните хора, ална информация, която може можности за моделиране на познавателни проце-

включително информация за ис- да не е на разположение чрез си; позволяват ясни проверки, за да се види дали

торическия и сегашния контекст, други средства. хипотезите предвиждат точно резултатите; може

която може да не е достъпна с да водят до широк спектър от практически при-

други средства; може да водят ложения (например роботика за изпълняване на


до специализирани приложения опасни задачи или за работа в опасна среда).
за групи от изключителни лица

(например вундеркинди, лица с


мозъчно увреждане).

Слабости Приложимастта към другите Липса на експериментален Ограничения, наложени от хардуера (т.е. компю-
хора; малкият размер на извад- контрол; възможно влияние търната архитектура) и софтуера (т.е. програми-
ките и непредставителността на върху натуралистичното по- те, писани от изследователите); разграничения
извадката по принцип ограни- ведение заради присъствието между човешката интелигентност и машинната

чават обобщаемостта за попула- на наблюдател. интелигентност - дори в симулациите, вклю<rва-

цията. щи усъвършенствани техники на моделиране, си-

мулациите може да имитират твърде несъвърше-

но начините, по които мисли човешкият мозък.

Примери Хауард Грубър (G1·uber, Майкъл Коул (Cole, Gay, Glick, Симулации: чрез детайлни изчисления Дейвид
1974/1981) провежда изследва- & Sharp, 1971) изучават пле- Мар (Маrг, 1982) се опитва да симулира човеш-
не на Чарлз Дарвин, за да проучи мето кпеле в Африка, отбе- кото зрително възприятие и предлага теория за

в дълбочина психологическия лязвайки как дефинициите на зрителното възприятие, базирана на неговите

контекст за огромната интел ек- кпеле на интелигентността се компютърни модели.

туална креативност. сравняват с традиционните Изкуствен интелект: писани са различни про гра-
западни определения, както ми за изкуствен интелект, които могат да демон-

и как културните дефиниции стрират експертни познания и умения (например


на интелигентността може да игра на шах), но те вероятно го правят чрез раз-
управляват интелигентното лични процеси от тези, използвани от хората, екс-

поведение. перти в областта.


44 • rЛАВА 1 ·:· ВъВЕДЕНИЕ в КОГНИТИВНА ТА психология

Експерименти върху човешкото поведение


В контролираните експерименти изследователят провежда изследването обик­
новено в лабораторна среда. Той контролира колкото е възможно повече аспекти
на експерименталната ситуация. Във всеки експеримент по същество има два
типа променливи. Независимите променливи са аспекти на изследването,
които се манипулират поотделно или внимателно се регулират от експеримен­

татора, докато други аспекти на изследването се поддържат постоянни (т.е. не


са обект на вариация). Зависимите променливи са възникващите в резултат
реакции, чиито стойности зависят от начина, по който една или повече неза­
висими променливи влияят върху участниците в експеримента. Когато кажете на
някои студенти, участващи в изследване, че ще се справят много добре с дадена
задача, но не казвате нищо на другите участници, независимата променлива е

количеството информация, която студентите получават за очакваното от тях из­


пълнение по задачата. Зависимата променлива е колко добре двете групи дейст­
вително се представят на задачата, т.е. техния резултат по математически тест.

Когато експериментаторът манипулира независимите променливи, кон­


тролира ефектите на нерелевантните променливи и наблюдава тези върху зави­
симите променливи (резултатите). Тези нерелевантни променливи се поддържат
константни и се наричат контролирани променливи. Друг тип променлива е за­
мърсяващата. Замърсяващите променливи са тип нерелевантни променливи,
които са били оставени без контрол в изследването. Например представете си,
че искате да изучавате ефективността на две техники за решаване на проблеми.
Обучавате и тестирате една група изследвани лица на първата стратегия в 6 часа,
а втората група - на втората стратегия в 18 часа. В този експеримент времето
от деня ще е замърсяваща променлива. С други думи, времето от деня може да
предизвиква разлики в изпълнението, които нямат нищо общо със стратегията
за решаване на проблеми. Очевидно, когато провеждаме изследвания, трябва да
полагаме грижи да избягваме влиянието на замърсяващи променливи.
При приложението на експерименталния метод експериментаторът трябва
да използва представителна и случайна извадка от популацията, която пред­
ставлява интерес. Той трябва да упражнява строг контрол над експерименталните
условия, както и случайно да разпредели участниците в експерименталните и
контролните условия. Ако тези изисквания на експерименталния метод се спазят,
експериментаторът може да е в състояние да извлече правилната каузалност.

Това заключение е за ефектите на независимата променлива (променливи) върху


зависимата променлива (променливи) за дадена популация.
В когнитивно-психологическите изследвания се използват редица зависими
променливи. Две много чести са процентът правилни отговори (или адитивната
му противоположност: процент грешки) и времето на реакция. Важно е и двата
типа променливи да се избират много внимателно, защото без значение какви
процеси наблюдава човек, научаването от експеримента ще зависи почти изклю­
чително от променливите, които е избрал да изолира от често комплексното по­
ведение, което наблюдава.
Психолозите, които изучават познавателните процеси с време на реакция,
често използват метода на изваждането. Той включва оценяване на времето,
което познавателният процес отнема, като изваждаме количеството време, от­

немано от преработката на информацията с процеса, от времето, което отнема


без процеса (Doпders, 1868/1869). Например ако от вас се иска да изучите вни­
мателно думите куче, котка, мишка, хамстер, катерица и да кажете дали думата

катерица се появява в списъка, а след това да проучите куче, котка, .мишка,

ха.мстер, катерица, лъв и са кажете дали се появява думата лъв, разликата във
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ В КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ • 45

времето на реакция може да се приеме приблизително за сочеща количеството


време, което отнема преработката на всеки отделен стимул.
Да предположим, че резултатите в експерименталното условие показват ста­
тистически значима разлика от тези в контролното. Експериментаторът след
това може да извлече вероятността за каузална връзка между независимата про­

менлива (променливи) и зависимата променлива. Тъй като той може да установи


вероятна каузална връзка между дадени независими и зависимите променливи,

контролираните лабораторни експерименти предлагат отлично средство за


проверка на хипотези.

Например да предположим, че искаме да видим дали силните, разсейващи


шумове влияят върху способността да се изпълнява добре конкретна позна­
вателна задача (например четене на пасаж от учебник и отговаряне на въпроси за
разбиране). В идеалния случай първо ще изберем случайна извадка от участници
от цялата популация, която представлява интерес. След това по случаен начин
ще разпределим всеки участник в експерименталното или контролното условие.

След това ще въведем някои разсейващо силни шумове за участниците в експе­


рименталното условие. Изследваните лица в контролната група няма да получат
тази манипулация. Ще представим познавателната задача на участниците в
двете условия. След това по някакъв начин ще измерим тяхното изпълнение (на­
пример скорост и точност на отговорите на въпросите за разбиране). Накрая ще
анализираме резултатите си статистически. Така ще разберем дали разликата
между двете групи достига статистическа значимост. Да предположим, че участ­
ниците в експерименталната група показват по-лошо изпълнение на статис­

тически значимо ниво, отколкото тези в контролното условие. Тогава можем да


заключим, че силните, разсейващи шумове наистина влияят върху способността
да се изпълнява тази конкретна познавателна задача.

В когнитивна-психологическите изследвания зависимите променливи може


да са изключително разнообразни. Те обаче често включват различни мерки
за резултатите като точност (например честота на грешки), време на реакция
или и двете. Сред хилядите възможности за независими променливи са ха­
рактеристиките на ситуацията, на задачата или на участниците. Например
характеристиките на ситуацията може да включват присъствие срещу от­

съствие на определени стимули или насоки по време на задача за решаване на

проблеми. Характеристиките на задачата биха могли да включват четене срещу


слушане на поредица от думи и след това отговаряне на въпроси за разбиране.
Характеристиките на участниците може да включват възрастови различия,
разлики в образователния статус или различия, основани на тестови резултати.
От друга страна, характеристиките на ситуацията или на задачата може да се
манипулират чрез случайно разпределение на участниците в експериментална
или в контролна група. Същевременно характеристиките на участниците не
може лесно да се манипулират експериментално. Например да предположим,
че експериментаторът иска да изучава ефектите на стареенето върху скоростта
и точността на решаването на проблеми. Изследователят не може случайно да
разпредели участниците в различни възрастови групи, защото възрастта на

хората не може да се манипулира (макар че участници от различни възрастови


групи може да се разпределят по случаен начин в различните експериментални

условия). В такива ситуации изследователите често използват други типове из­


следвания. Примерите са изследвания, включващи корелация (статистическо
взаимоотношение между два или повече атрибута, например характеристики на
участниците или на ситуацията). Корелациите обикновено се изразяват чрез ко­
релационен коефициент, известен като r на Пиърсън: това е число, което може да
46 • r ЛАВА 1 •:• ВъвЕдЕниЕ в когнитивнлтл психология

е в обхвата от -1.00 (отрицателна корелация) през О (липса на корелация) до 1.00


(положителна корелация).
Корелацията е описание на взаимоотношение. Корелационният коефициент
описва силата на взаимоотношението. Колкото по-близо е до 1 (положително или
отрицателно), толкова по-силна е връзката между променливите. Знакът (по­
ложителен или отрицателен) на коефициента описва посоката на взаимоотно­
шението. Положително взаимоотношение означава, че с увеличаване на едната
променлива (например обем на речника) се увеличава и другата (например раз­
биране на прочетеното). Отрицателното взаимоотношение сочи, че с увеличаване
на едната променлива (например умора) другата намалява (например будност).
Липсата на корелация, т.е. когато коефициентът е О, означава, че няма модел или
взаимоотношение в промяната на двете променливи (например интелигентност
и дължина на ушната мида). В последния случай двете променливи може да се
променят, но не варират в последователен модел.

Резултатите за статистическите взаимоотношения са много информативни.


Тяхната стойност не бива да се подценява. Освен това, тъй като корелационните
изследвания не изискват случайно разпределение на участниците в експери­
менталните и контролните условия, тези методи може да се прилагат гъвкаво.

Същевременно корелационните изследвания по принцип не позволяват ед­


нозначни заключения по отношение на причинно-следствените връзки. В ре­
зултат на това много когнитивни психолози определено предпочитат експери­

менталните пред корелационните данни.

Психобиологични изследвания
Чрез психобиологични изследвания изследователите изучават взаимоотно­
шението между когнитивното изпълнение и събитията и структурите в главния
мозък. Във втора глава се описват различни конкретни техники, използвани
в този вид изследвания. Те по принцип попадат в три категории. Първата е на
техниките за изучаване на мозъка на човека postmortem (след смъртта му),
свързвайки когнитивното му функциониране преди смъртта с наблюдаеми ха­
рактеристики на мозъка. Втората категория са техниките за изучаване на изо­
бражения на структури или на активност в мозъка на човек, за когото се знае,
че има определен познавателен дефицит. Третата са техниките за получаване на
информация за мозъчните процеси по време на нормално изпълнение на позна­
вателна дейност.
Postmortem изследванията предлагат някои от първите прозрения за начина,
по който конкретни лезии (области на нараняване на мозъка) може да са асо­
циирани с определени когнитивни дефицити. Такива изследвания продължават
да дават полезна информация за начина, по който мозъкът влияе върху познава­
телната функция. Съвременният технологичен напредък все повече подпомага
изследователите да изучават хора с известни познавателни дефицити in vivo
(докато човекът е жив). Изучаването на хора с анормални познавателни функции,
свързани с церебрално увреждане, често задълбочава разбирането ни на нор­
малните познавателни функции.
Освен това психобиологичните изследователи изучават някои аспекти на
нормалното познавателно функционИране чрез изследване на церебралната ак­
тивност при животни. Изследователите често използватживотни в експерименти,
включващи неврохирургични процедури, които не може да се извършват с хора,

защото са трудни, неетични или непрактични. Например изучаването на кар­


тографирането на нервната активност в мозъчната кора са провеждани с котки
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ В КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ • 47

и маймуни (например психобиологични изследвания върху това, как мозъкът


реагира на зрителни стимули; вж. глава 3).
Може ли познавателното и церебралното функциониране на животни и
на анормални лица да се обобщи, за да се прилага към познавателното и цере­
бралното функциониране на нормални хора? Психобиолозите отговарят на тези
въпроси по различен начин. Повечето от тях отиват отвъд обема на тази глава
(вж. глава 2). Само един пример: за някои типове познавателна дейност същест­
вуващата технология позволява на изследователите да изучават динамичната

церебрална активност на нормални хора по време на когнитивна преработка (вж.


техниките за образно представяне на мозъка, описани в глава 2).

Самоотчети, изследвания на случаи и натуралистично наблюдение


Отделните експерименти и психобиологичните изследвания често се съсре­
доточават върху прецизно конкретизиране на дискретни аспекти на познава­

телната дейност на хората. За да се получи богата информация за начина, по


който конкретни хора мислят в широк спектър от ситуации, изследователите
често използват други методи. Те включват самоотчетите (собствения разказ
на човека за познавателните му процеси), изследванията на случаи (задълбочени
изследвания на отделни хора) и натуралистичното наблюдение (детайлни из­
следвания на познавателното представяне във всекидневни ситуации и нела­

бораторен контекст). От друга страна, експерименталните изследвания са най­


полезни за проверката на хипотези. Същевременно изследванията, основани на
самоотчети, изучаване на отделни случаи и натуралистично наблюдение, често са
особено полезни за формулирането на хипотези. Тези методи са полезни и за ге­
нериране на описания на редки събития или процеси, които няма как да измерим
по друг начин.

В много специфични обстоятелства тези методи може да осигурят един­


ствения начин за събиране на информация. Един пример е случаят на Джини
- момиче, което е било заключено в стая до 13-ата си година и следователно
получавало много ограничени социални и сетивни преживявания. В резултат
на лишаването от свобода Джини има тежки физически нарушения и никакви
езикови умения. Чрез методите на изследването на случаи е събрана информация
за начина, по който тя по-късно започва да усвоява езика (Fromkin et al., 1974;
Jones, 1995; LaPointe, 2005). Би било неетично заради експеримент да се откаже
някому какъвто и да било езиков опит през първите 13 години от живота му.
Следователно методите за изследване на случай са единственият разумен начин
за изучаване на резултатите от лишаването на човек от езиков и социален опит.

По същия начин травматичното мозъчно нараняване не може да се предизвика


лабораторно. Следователно, когато такова мозъчно нараняване се появи, изслед­
ванията на случаи са единственият начин за събиране на информация. Например
да разгледаме случая на Финиъс Гейдж - железопътен работник, който през
1848 г. претърпява инцидент: голям метален прът преминава през фронталните
му дялове (Damasio et а!., 1994). Изненадващо, г-н Гейдж оцелява. Неговото по­
ведение и психични процеси обаче са драстично променени от инцидента.
Очевидно е, че не можем да пробиваме с метални пръти черепа на участници в
експерименти. Следователно при травматично мозъчно нараняване трябва да
разчитаме на методите на изследвания на случаи за събиране на информация.
Надеждността на данните, базирани на различни типове самоотчети зависи от
искреността на участниците, когато ги осигуряват. Участник може да съобщава по­
грешно информация за познавателните си процеси по най-различни причини. Те
48 • r ЛАВА 1 ·:· въвЕдЕниЕ в когнитивнА тА психология

може да са преднамерени или непреднамерени. Преднамереното погрешно съоб­


щаване нерядко включва опити за "редактиране" нанелицеприятна информация.
Непреднамереното погрешно съобщаване може да включва неразбиране на
въnроса или трудности с точното възпроизвеждане на информацията. Например
когато участник е попитан за стратегиите за решаване на проблеми, които е из­
ползвал в гимназията, може да не си спомня. Изследваното лице може да се опитва
да е напълно искрено в отчетите си, но разкази, включващи възпроизведена от

паметта информация (например дневници, ретроспективни отчети, въпросници


и проучвания), са подчертано по-малко надеждни от отчети, осигурявани по време
на изучаваната когнитивна преработка. Причината е, че участниците понякога за­
бравят какво са правили. При изучаването на сложните познавателни процеси,
например решаване на проблеми или вземане на решения, изследователите често
използват вербален протокол. Във вербалния протокол участниците описват на
глас всички свои мисли и идеи по време на изпълнението на дадена познавателна

задача (например "Харесва ми повече апартаментът с плувен басейн, но всъщност


не мога да си го позволя, така че бих могъл да избера ...").
Алтернатива на вербалния протокол е участниците да докладват конкретна
информация за определен аспект на своята когнитивна преработка. Да раз­
гледаме например изследване на прозорливото решаване на проблеми (вж. глава
11). От участниците се иска на 15-секундни интервали да съобщават цифрови
оценки, сочещи колко близо според тях са до достигането на решение на даден
проблем. За съжаление дори тези методи на самоотчет имат своите ограничения,
например: познавателните процеси може да се променят от акта на даване на

отчет (да кажем процесите, включващи кратковременните форми на паметта;


вж. глава 5). Друг пример: познавателните процеси може да сс осъществяват
извън съзнанието (например процесите, които не изискват внимание или които
се осъществяват толкова бързо, че не ги забелязваме; вж. глава 4). За да получите
представа за някои от трудностите със самоотчетите, направете следните задачи

от "Изследване на кагнитинната психология". Разсъждавайте върху преживя­


ванията си със самоотчетите.

ИЗСЛЕДВАНЕ Нд
1. Без да гледате обувките си, опитайте се да докладвате на глас различни­
КОГНИТИВНАТА
те стъпки при завързването на връзките.
психология
2. Спомнете си на глас какво сте правили на миналия си рожден ден.
3. Сега наистина завържете обувките си (или нещо друго, например връв
около крак на масата) и докладвайте на глас стъпките, които предприе­
мате. Забелязвате ли някакви различия между задачи 1 и 3?
4. Докладвайте на глас как сте извикали в съзнанието си стъпките, които
са включени в опитите да завържете обувките си или спомените за ми­
налия ви рожден ден. Можете ли да съобщите точно как сте извикали
информацията в съзнанието си? Можете ли да кажете коя част от мозъка
ви е била най-активна по време на тези задачи?

Задайте на половината от приятелите си поотделно един от следните набори


въпроси, а на другата половина - втория. Помолете ги да отговорят колкото се
може по-бързо.
Набор 1:
Каквотъкаткопринените буби?
Кой е популярният материал за шиене на дрехи, който идва от копринените
буби?
Какво пият кравите?
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ В КОГНИТИВНА ТА ПСИХОЛОГИЯ • 49

Набор 2:
Какво произвеждат пчелите?
Какво расте на полето и в крайна сметка се превръща в материал за дрехи?
Какво пият кравите?

Когато стигнат до въпрос 3 в набор 1, много от приятелите ви ще кажат


"мляко", макар всички да знаем, че кравите пият вода. Повечето от приятелите
ви, отговарящи на въпросите от втория набор, ще кажат "вода", а не "мляко".
Току-що проведохте експеримент. Експерименталният метод разделя хората на
две равни групи, променя един аспект между групите (във вашия случай задавате
поредица от въпроси, преди да зададете критично важния въпрос), след това се
измерват разликите между групите. Броят грешки е това, което измервате, и е
вероятно приятелите ви в първата група да направят повече грешки от тези във

втората, защото са си създали погрешния набор от очаквания за отговарянето на


въпроса.

Изследванията на случаи (например изучаването на изключително надарени


хора) и натуралистичното наблюдение (например наблюдаването на хора, ра­
ботещи в ядрени електроцентрали) може да се използват за допълване на от­
критията от лабораторните експерименти. Тези два метода за когнитивни из­
следвания предлагат голяма екологична валидност: степента, до която опре­

делени резултати в един контекст на средата може да се смятат за релевантни

извън него. Както вероятно знаете, екологията е изучаването на взаимоотно­


шението между организъм (или организми) и неговата среда. Много когнитивни
психолозиискатдаразбератинтерактивнотовзаимоотношениемеждучовешките
мисловни процеси и средата, в която хората мислят. Понякога познавателните
процеси, които често се наблюдават в една среда (например в лабораторията), не
са идентични с тези в друга (например в кулата на ръководството на въздушното
движение или в класната стая).

Компютърни симулации и изкуствен интелект


Дигиталните компютри са изиграли фундаментална роля в появата на когни­
тивната психология. Един от типовете влияние е индиректен: чрез моделите на
човешкото познание, базирани на тези за начина, по който компютрите прера­
ботват информация. Друг тип е директен: чрез компютърните симулации и из­
куствения интелект.

В ко.м.пютърните симулации изследователите програмират компютрите да


имитират определена човешка функция или процес. Примерите са изпълнение
на конкретни когнитивни задачи (например манипулиране на обекти в трииз­
мерното пространство) и изпълнение на определени познавателни процеси (на­
пример разпознаване на модели). Някои изследователи дори са се опитвали да
създадат компютърни модели на цялата когнитивна архитектура на човешката

психика. Техните модели са стимулирали разгорещени обсъждания на начина,


по който психиката функционира като цяло (вж. глава 8). Понякога разграни­
чението между симулация и изкуствен интелект е мъгляво. Пример са опре­
делени програми, които се проектират да симулират човешко изпълнение и ед­

новременно с това да максимизират функционирането.


Да разгледаме например програма, която играе шахмат. Има два напълно
различни начина за концептуализиране на написването на такава програма.

Единият е известен като "груба сила": програмистът конструира алгоритъм,


който отчита изключително големи ходове за много кратко време, потенциално
побеждавайки играчите просто по силата на броя ходове, които отчита, и бъ-
50 • ГЛАВА 1 •:• ВъВЕДЕНИЕ В КОГНИТИВНА ТА ПСИХОЛОГИЯ

дещите потенциални последици от тях. Програмата ще се разглежда като успешна


до степента, до която побеждава най-добрите хора-играчи. Този тип изкуствен
интелект няма за цел да представи как хората функционират, но ако се направи
добре, може да създаде програма, която играе шахмат на най-високото възможно
ниво. Обратният подход, този на симулацията, разглежда как гросмайсторите
решават шахматни проблеми и след това си поставя за цел да функционира по
същия начин като тях. Програмата ще се разглежда като успешна, ако избере- в
поредица от ходове в играта - същите ходове, които би избрал гросмайсторът.
Възможно е и да се комбинират двата подхода, създавайки програма, която като
цяло симулира човешкото изпълнение, но може да използва и груба сила, когато
е необходимо, за да победи в играта.

Обединяване
Когнитивните психолози често разширяват и задълбочават разбирането си на
познавателната дейност чрез изследвания в когнитивната наука. Когнитивната
наука е междудисциплинарна област, която използва идеи и методи от когии­
тинната психология, психобиологията, изкуствения интелект, философията, линг­
вистиката и антропологията (Nickeгson, 2005; Von Eckaгdt, 2005). Когнитивните
учени използват тези идеи и методи, за да се фокусират върху изучаването на
начина, по който хората придобиват и използват познанието. Когнитивните пси­
холози се възползват и от сътрудничеството с други свои колеги. Примерите са
социални психолози (например в междудисциплинарната област на социалното
познание), психолози, които изучават мотивацията и емоциите, и инженерни
психолози (т.е. психолозите, които изучават взаимодействието човек-машина).

КЛЮЧОВИ ВЬПРОСИ И ОБЛАСТИ В КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ

В цялата глава намеквахме за някои от ключовите теми, които възникват в изу­


чаването на когнитивната психология. Тъй като тези теми се появяват отново
и отново в различни глави на този учебник, следва тяхно обобщение. Някои от
въпросите стигат до самата същност на природата на човешкия разум.

Фундаментални теми в изучаването на когнитивната психология


Ако прегледаме важните идеи в тази глава, ще открием някои от основните теми,
които лежат в основата на цялата когнитивна психология. Кои са някои от тях?
Ето седем, разгледани диалектически:
1. Природа срещу възпитание.
а. Теза/Антитеза: Кое е по-влиятелно в човешката познавателна дейност:
природата или възпитанието? Ако вярваме, че вродените характеристики
на човешката познавателна дейност са по-важни, можем да фокусираме
изследванията си върху изучаване на вродените И характеристики. Ако
вярваме, че средата играе важна роля в познанието, можем да провеждаме

изследвания, за да изучаваме как отделните характеристики на средата му

влияят.

б. Синтез: Как можем да изучаваме ковариациите и взаимодействията в сре­


дата, например как бедната среда влияе отрицателно върху човек, чиито
гени в противен случай биха могли да доведат до успех в различни задачи?
2. Рационализъм срещу емпиризъм.
КЛЮЧОВИ ЕЪПРОСИ И ОБЛАСТИ В КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ • 51

а. Теза/Антитеза: Как да открием истината за себе си и за света около нас?


Трябва ли да го направим, като се опитваме да разсъждаваме логично, въз
основа на онова, което вече знаем? Или трябва да го направим, като наблю­
даваме и проверяваме наблюденията си на онова, което възприемаме чрез
сетивата?
б. Синтез: Как можем да комбинираме теорията с емпиричните методи, за да
научим възможно най-много за когнитивните явления?
3. Структури срещу процеси.
а. Теза/Антитеза: Трябва ли да изучаваме структурите (съдържание, атри­
бути и продукти) на човешкия ум? Или би трябвало да се фокусираме вър­
ху процесите в човешкото мислене?
б. Синтез: Как функционират умствените процеси на базата на психичните
структури?
4. Общност срещу специфичност за областта.
а. Теза/Антитеза: Процесите, които наблюдаваме, ограничени ли са до ед­
на-единствена област, или са общи за различни области? Наблюденията в
една област приложими ли са към всички области, или само към конкрет­
ната наблюдавана област?
б. Синтез: Кои процеси може да са общи за различните области и кои- специ­
фични за определена сфера?
5. Валидност на каузалните заключения срещу екологична валидност.
а. Теза/Антитеза: Трябва ли да изучаваме познавателната дейност, като из­
ползваме силно контролирани експерименти, които увеличават вероят­

ността за валидни заключения за каузалността? Или трябва да използваме


по-натуралистични техники, които увеличават вероятността за получава­

не на екологично валидни резултати, вероятно за сметка на експеримен­

талния контрол?
б. Синтез: Как може да се комбинират различни методи, включително лабо­
раторни и по-натуралистични, така че накрая да получим резултати, които

важат, независимо от метода на изследване?


6. Приложни срещу базисни изследвания.
а. Теза/Антитеза: Трябва ли да провеждаме изследвания на фундаментални
познавателни процеси? Или би следвало да изучаваме начините, по които
да помогнем на хората да използват ефективно познанието в практически
ситуации?
б. Синтез: Може ли двата типа изследвания да се комбинират диалектиче­
ски, така че базисните изследвания да водят до приложни, които да водят
след това до допълнителни фундаментални изследвания и т.н.?
7. Биологични срещу поведенчееки методи.
а. Теза/Антитеза: Трябва ли да изучаваме мозъка и неговото функционира­
не директно, може би дори сканирайки мозъка, докато хората изпълняват
познавателни задачи? Или би следвало да изучаваме поведението на хора­
та в познавателните задачи, обмисляйки мерки като процент верни отго­
вори и време на реакция?
б. Синтез: Как може да се синтезират биологичните и поведенчееките мето­
ди, така че да разберем когнитивните явления на множество равнища на
анализа?

Забележете, че тези въпроси може да се поставят под формата на "или/или"


на тезата/антитезата, или под формата на "иjи" на синтеза на становищата или
методите, който често се оказва по-полезен, отколкото едната или другата крайна
52 • r ЛАВА 1 ·:· ВъВЕДЕНИЕ в КОГНИТИВНА ТА психология

позиция. Например нашата природа може да осигурява унаследената рамка на


отчетливите ни характеристики и модели на мислене и действие. Възпитанието
ни обаче може да оформя конкретните начини, по които придаваме плът на
тази рамка. Можем да използваме емпиричните методи за събиране на данни
и проверка на хипотези. Възможно е обаче да използваме рационалиетичните
методи за интерпретиране на данните, конструиране на теориите и формулиране
на хипотези въз основа на теориите. Разбирането ни на познавателната дейност
се задълбочава, когато отчитаме както базисните изследвания на фундамен­
талните познавателни процеси, така и приложните проучвания на ефективното
използване на познанието в реална среда. Синтезът непрекъснато се развива.
Това, което днес може да изглежда като синтез, е възможно утре да се възприема
като крайна позиция, или обратното.

КЛЮЧОВИ ИДЕИ В КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ

В коrнитивната психология като че ли се оформят определени ключови идеи неза­


висимо от конкретното явление, което изучава човек. Ето пет основни области.
1. Данните в когнитивната психология може напълно да се разберат само в кон-
текста на обяснителна теория, но теориите са кухи без емпирични данни.
Науката не е просто сбор от емпирично събрани факти. Тя по-скоро се съ­
стои от такива факти, които са обяснени и организирани от научни тео­
рии. Теориите придават смисъл на фактите. Да предположим, че знаем, че
способността на хората да разпознават информация, която са видели, е по­
добра от тази да извличат тази информация от паметта. Например те са
по-добри в разпознаването дали са чули думата да се изговаря в списък,
отколкото във възпроизвеждането И, без тя да им е подадена. Това е ин­
тересно емпирично обобщение. Науката обаче изисква от нас не само да
сме в състояние да направим обобщението, но и да разберем защо паметта
работи по този начин. Първо, важна цел на науката е обяснението. Емпи­
ричното обобщение не осигурява обяснение в отсъствието на лежаща в ос­
новата му теория. Второ, теорията ни помага да разберем ограниченията
на емпиричните обобщения, както и кога и защо те се появяват. Например
теория, предложена от Тълвинг и Томсън (Tulving & Thomson, 1973), при­
ема, че в действителност разпознаването невинаги трябва да е по-добро
от възпроизвеждането. Важна цел на науката е и прогнозата. Теорията на
Тълвинг и Томсън ги кара да прогнозират обстоятелствата, при които въз­
произвеждането би трябвало да е по-добро от разпознаването. Данните,
събрани след това, показват, че те са прави. При определени обстоятелства
възпроизвеждането наистина е по-добро от разпознаването. Следователно
теорията подсказва при кои обстоятелства - сред многобройните условия,
които човек може да изучава - се появяват ограничения в обобщението.
Теорията подпомага както обяснението, така и прогнозирането.
Същевременно теория без данни е куха. Почти всеки може да седне във фо­
тьойла и да предложи теория- дори правдоподобно звучаща. Науката оба­
че изисква емпирична проверка на такива теории. Без подобни проверки
теориите остават nросто спекулативни. Следователно теориите и данните
зависят едни от други. Теориите генерират събиране на данни, които спо­
собстват за коригиране на теориите, водещи до допълнително събиране
на данни и т.н. Именно чрез това повторение на цикъла и взаимодействие
между теорията и данните се задълбочава научното разбиране.
КЛЮЧОВИ ИДЕИ В КОГНИТИВНА ТА ПСИХОЛОГИЯ • 53

2. Познанието по принцип е адаптивно, но не във всички конкретни случаи.


Когато обмисляме всички начини, по които можем да правим грешки, е
изумително колко добре действат познавателните ни системи. Еволюци­
ята ни е служила добре в оформянето на развитието на познавателния
апарат, който е в състояние точно да декодира стимулите от средата. Той
може да разбира и вътрешните стимули, които правят голяма част от ин­
формацията налична за нас. Можем да възприемаме, да учим, да си спомня­
ме, да разсъждаваме и да решаваме проблеми с голяма точност. Правим го,
макар че непрекъснато сме бомбардирани от милиони стимули. Всеки от
тях лесно може да ни разсее от правилната преработка на информацията.
Същите процеси обаче, които ни карат да възприемаме, запаметяваме и
разсъждаваме коректно в повечето ситуации, може и да ни отклоняват от

верния път. Например спомените и процесите ни на разсъждение са подат­


ливи на определени ясно идентифицирани, системни грешки. Например,
както видяхме при обсъждането на евристиката наличност, сме склонни
да надценяваме информацията, която е лесно достъпна за нас. Правим го
дори когато тази информация не е оптимално релевантна на актуалния
проблем. По принцип всички системи - естествени и изкуствени - се ба­
зират на компромиси. Същите характеристики, които ги правят изключи­
телно ефикасни в широк спектър от обстоятелства, може да ги превръщат
в неефикасни при специфични условия. Система, която е изключително
ефикасна във всяко специализирано обстоятелство, ще е неефикасна в
широк спектър от условия просто защото ще е твърде тромава и сложна.

Следователно хората представляват една изключително ефикасна, но не­


съвършена адаптация към средата, пред която се изправят.

Да разгледаме като пример на наличност приема в университет. Повечето


служители по приема биха искали да знаят много за лидерските умения на
студентите, тяхната креативност, етика и други подобни характеристики.
Тази информация обаче не е лесно достъпна, а когато е, често е налична
само за студентите. Обратното, тестовите резултати и средният академи­
чен успех са по-лесно достъпни за всички кандидати. Следователно слу­
жителите по приема може да разчитат по-силно на тестови резултати и

оценки, отколкото ако информацията за характеристики като креативиост


и етика беше по-леснодостъпна.
3. Познавателните процеси взаимодействат помежду си и с непознавателните
процеси.

Макар че се опитват да изучават и често да изолират функционирането на


конкретни познавателни процеси, когнитивните психолози знаят, че тези

процеси работят заедно. Например паметовите процеси зависят от перцеп­


тивните. Какво си спомняте отчасти зависи от онова, което възприемате.
По същия начин мисловните процеси отчасти зависят от паметовите: не
можете да разсъждавате върху онова, което не си спомняте. Некогнитив­
ните процеси обаче също взаимодействат с познавателните. Например
учите По-добре, когато сте мотивирани да учите. Същевременно ученето
ви вероятно ще е ограничено, ако сте разстроени за нещо и не можете да се

концентрирате върху актуалната учебна задача. Когнитивните психолози


искат да изучават познавателните процеси не само в изолация, но и във
взаимодействията им един с други и с некогнитивните процеси.
Една от най-вдъхновяващите области на когнитивната психология днес е
пресечната точка между когнитивното и биологичното равнище на ана­
лиз. През последните години например става възможно да се локализира
54 • r ЛАВА 1 •:• въвЕдЕниЕ в когнитивнА тА психология

активността в мозъка, асоциирана с различни видове познавателни про­

цеси. Човек обаче трябва да е предпазлив в допускането, че биологична­


та активност е каузална за познавателната. Изследванията показват, че
ученето, което предизвиква промени в мозъка, т.е. познавателни процеси,

може да влияе върху биологичните структури точно както биологичните


структури са в състояние да въздействат върху познавателните процеси.
Следователно взаимодействията между познавателните и другите проце­
си се осъществяват на много нива. Когнитивната система не действа изо­
лирано, а работи във взаимодействие с останалите системи.
4. Познавателните процеси трябва да се изучават чрез различни научни мето··
ди.

Няма един-единствен начин за изучаване на познанието и познавателните


процеси. Наивните изследователи понякога търсят "най-добрия" метод за
изучаване на познанието. Това търсене неизбежно ще е напразно. Всички
познавателни процеси трябва да се изучават чрез различни сливащи се опе­
рации. С други думи, различни методи на изследване търсят постигането
на общо разбиране. Колкото повече различните типове техники водят до
едно и също заключение, толкова по-силна е увереността ни в него. Напри­
мер да предположим, че изследвания на време на реакция, процент грешки

и модели на индивидуалните различия водят до едно и също заключение.

Човек може да е много по-уверен в заключението, отколкото ако само един


метод води до него.

Когнитивните психолози трябва да усвоят различни типове техники, за да


вършат добре работата си. Всички тези методи обаче трябва да са научни.
Научните методи се различават от другите по това, че осигуряват основата
на самокоригиращата се природа на науката. В крайна сметка коригираме
грешките си. Причината е, че научните методи ни помагат да оборим очак­
ванията си, когато те са погрешни. Ненаучните методи нямат тази характе­
ристика. Например методи на изследване, които разчитат просто на вяра­
та, за да се определи истината, може да имат някаква стойност в живота ни.
Те обаче не са научни и следователно не са самокоригиращи се. Всъщност
утре думите на един авторитет може да се заменят с тези на друг, без нищо
ново да се научи за явлението, за което се отнасят. Както отдавна е научил
светът, важните сановници, заявяващи, че Земята е център на Вселената,
няма с това да я направят център.

5. Всички базисни изследвания в когнитивната психология може да водят до


приложение, а всички приложни -до базисно разбиране.
Политиците, а понякога и учените харесват да правят прилежни разграни­
чения между базисни и приложни изследвания. Истината обаче е, че раз­
граничението често изобщо не е ясно. Изследване, което изглежда базисно,
често води до непосредствено приложение. По същия начин изследване,
което сякаш ще е приложна, понякога бързо води до базисно разбиране,
независимо дали има непосредствени приложения. Например базисен ре­
зултат от изследвания върху ученето и паметта е, че ученето е по-добро,
когато е разпределено във времето, а не концентрирано в кратък времеви

интервал. Този базисен резултат има незабавно приложение към стратеги­


ите за учене. Същевременно изследване върху свидетелските показания,
което като че ли на повърхността е много приложна, е засилило разбира­
нето ни за паметовите системи и степента, до която хората конструират

собствените си спомени. То не просто възпроизвежда това, което става в


средата.
КЛЮЧОВИ ИДЕИ В КОГНИТИВНА ТА ПСИХОЛОГИЯ • 55

Преди да завършим тази глава, помислете за някои от областите на кагни­


тинната психология, описани в оставащите до края, към които може да са

приложими тези ключови теми и въпроси.

Преглед на главите
Кагнитинните психолози са включени в изучаването на широк спектър от психоло­
гически явления. В него влизат не само възприятието, ученето, паметта и мисленето,
но и привидно по-малко когнитивна ориентирани явления, например емоциите и

мотивацията. В действителност почти всяка тема, представляваща психологически


интерес, може да се изучава от когнитивна перспектива. Въпреки това има някои
основни области, които интересуват когнитивните психолози. В този учебник се
опитваме да опишем някои от неокончателните отговори на въпросите, задавани

от изследователите в основните области, представляващи интерес.


• Глава 2: Когнитивна невронаука. Кои структури и процеси на човешкия мозък
лежат в основата на структурите и процесите на човешкото познание?
• Глава 3: Възприятие. Как възприемаме това, което постъпва чрез сетивата?
Как човешкият ум постига възприятието за форми и модели?
• Глава 4: Внимание и съзнание. Кои основни психични процеси управляват как
информацията навлиза в съзнанието и нашите висши психични процеси на
боравене с информацията?
• Глава 5: Памет: модели и изследователски методи. Как различните типове
информация (например нашите преживявания, свързани с травмиращо съ­
битие, имената на американските президенти или процедурите за каране на
колело) са представени в паметта?
• Глава 6: Паметови процеси. Как придвижваме информацията в паметта, как я
държим там и я извличаме от нея, когато е необходимо?
• Глава 7: Представяне и манипулиране на познанието в паметта: образи и
твърдения. Как представяме информацията умствено? С думи ли го правим,
или в образи, или в някаква друга форма на представяне на значението?
Обратното, имаме ли множество форми на представяне?
• Глава 8: Представяне и организация на познанието в паметта: понятия, ка­
тегории, мрежи и схеми. Как умствено организираме това, което знаем? Как
манипулираме и въздействаме върху познанието - серийно ли го правим,
чрезпаралелнапреработкаиличрезнякаквакомбинацияотпроцеси?
• Глава 9: Език: природа и усвояване. Как извличаме и създаваме значение чрез
езика? Как усвояваме езика- основния ни език и всеки допълнителен?
• Глава 10: Езикът в контекст. Как използването ни на езика взаимодейства с
начина ни на мислене? По какъв начин социалният ни свят взаимодейства с
използването на езика?
• Глава 11: Решаване на проблеми и творчество. Как решаваме проблеми? Какви
процеси ни подпомагат и ни пречат в достигането до решения на проблемите?
Защо някоИ от нас са по-креативни от други? Как ставаме и оставаме креативни?

• Глава 12: Вземане на решения и разсъждения. Какдостигаме до важни реше­


ния? Как извличаме разумни заключения от информацията, с която разпола­
гаме? Защо и как толкова често вземаме неподходящи решения и достигаме
до неточни заключения?

• Глава 13: Човешка и изкуствена интелигентност. Защо смятаме някои хора


за по-интелигентни от други? Защо някои хора изглеждат по-способни да по­
стигат целите си в избраната област на реализация?
56 • r ЛАВА 1 ·:· ВъВЕДЕНИЕ в КОГНИТИВНА ТА психология

В тази книга се опитвам да подчертая фундаменталните общи идеи и органи­


зиращи теми в различните аспекти на когнитивната психология, а не просто

да излагам фактите. Следвам този път, за да ви помогна да възприемете по-го­


лемите, смислени модели в областта на когнитивната психология. Освен това се
опитвам да ви дам някаква идея как когнитивните психолози мислят и как струк­

турират областта си във всекидневната си работа. Надявам се, че този подход ще


ви помогне да разсъждавате върху проблемите в когнитивната психология на
по-дълбоко равнище от възможното в обратния случай. В крайна сметка целта
на когнитивните психолози е да разберат не само как хората могат да мислят в
техните лаборатории, но и как мислят във всекидневния си живот.

ОБОБЩЕНИЕ

1. Що е когнитивна психология? Когнитив­ върху наблюдаемите връзки между поведе­


ната психология е изучаването на начина, нието на организма и конкретните условия

по който хората възприемат, учат, помнят и в средата, които засилват или отслабват
мислят за информацията. вероятността определени поведения да се

2. Как се развива психологията като наука? повтарят. Повечето бихейвиористи напъл­


Започвайки с Платон и Аристотел, хората са но отхвърлят идеята, че има смисъл пси­

размишлявали как да постигнат разбиране холозите да се опитват да разберат какво


на истината. Платон твърди, че рациона­ става в съзнанието на отделния човек, ан­

лизмът предлага ясен път към истината, до­ гажиращ се с поведението.

като Аристотел прегръща емпиризма като Толман и следващите бихейвиористи отбе­


път към знанието. Векове по-късно Декарт лязват ролята на познавателните процеси

разширява рационализма на Платон, дока­ в повлияването на поведението. Сливането


то Лок доразвива емпиризма на Аристотел. на мисленето и развитието в множество

Кант предлага синтез на тези видими про­ области води до появата на когнитивна­
тивоположности. Декарт предлага свой та психология като отделна дисциплина,

синтез, Хегел отбелязва как историята на поведена от такива изтъкнати учени като

идеите като че ли напредва през диалекти­ Нийсър.


чески процес. 4. Колко други дисциплини са допринесли
3. Как се развива когнитивната психоло­ да разработването на теорията и изслед­
гия от психологията? Към ХХ век психоло­ ванията в когнитивната психология?
гията се оформя като отчетлива област на Когнитивната психология се корени във
изследвания. Вунд се съсредоточава вър­ философията и физиологията. Те се сливат,
ху структурите на психиката (водейки до за да формират основното течение в психо­
структурализма), докато Джеймс и Дюи се логията. Като отделна област на психологи­
съсредоточават върху психичните процеси ческо изследване когнитивната психология

(функционализъм). се възползва и от междудисциплинни из­

От тази диалектика изниква асоциациониз­ следвания .


.мът, прегЪрнат от Ебингхаус и Торндайк. Релевантните области включват лингвис­
Той проправя пътя към бихейвиоризма, тиката (например как си взаимодействат
като подчертава значението на психични­ езикът и мисленето?), биологична психо­
те асоциации. Друга стъпка към бихейвио­ логия (например кои са физиологичните
ризма е откритието на Павлов на принци­ основи на познавателната дейност?), ан­
пите на класическото обуславяне. Уотсън и тропологията (например какво е значе­
по-късно Скинър са основните защитници нието на културния контекст за познава­

на бихейвиорив.ма. Той се фокусира изцяло телната дейност?) и технологично разви-


МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО: ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ЕЪПРОСИ • 57

тие като изкуствения интелект (например • стремеж към висока степен на експери­

как компютрите преработват информаци­ ментален контрол (който позволява в


ята?). по-голяма степен правенето на каузални

5. Какви методи използват когнитивните заключения) и на екологична валидност


психолози, за да изучават как хората ми­ (която позволява в по-голяма степен об­
слят? Когнитивните психолози използват общаването на резултатите за среда из­
широк спектър от методи, включително вън лабораторията);
експерименти, психобиологични техники, • провеждане на базисни изследвания,
самоотчети, изследвания на случаи, натура­ търсещи фундаментални прозрения за
листично наблюдение и компютърни симу­ познавателната дейност, и приложни
лации, както и изкуствен интелект. изследвания, насочени към ефективно
използване на познанието в ситуации в
6. Кои са актуалните въпроси и различните
реалния живот.
области на изследване в когнитивната
психология? Някои от основните въпроси Макар че позициите по тези въпроси може

в областта се центрират върху начина, по да изглеждат като диаметрално противо­

който да се стремим към натрупването на положни, често антитезисни гледища може

познания. Психологическа работа може да да се синтезират във форма, която предла­


се върши чрез: га най-доброто от двете противоположни
• използване както на рационализма (кой­ гледни точки.

то е основата на разработването на тео­ Когнитивните психолози изучават биоло­


рия), така и на емпиризма (който е осно­ гичните основи на познанието, както и на

вата на събирането на данни); вниманието, съзнанието, възприятието, па­

• подчертаване на значението на когни­ метта, представите, езика, решаването на

тивните структури и на познавателните проблеми, креативността, вземането на ре­


процеси; шения, разсъжденията, промените в разви­

• подчертаване на изучаването на специ­ тието през жизнения цикъл, човешката ин­

фичната за областта и общата за различ­ телигентност, изкуствения интелект и раз­

ните области преработка; лични други аспекти на човешкото мислене.

МИСЛЕНЕ Зд МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЬПРОСИ

1. Опишете основните исторически школи на един от изследователските методи, описани

психологическата мисъл, водещи до разви­ в тази глава. Подчертайте както предимства­


тието на когнитивната психология. та, така и недостатъците на използването на

2. Опишете някои от начините, по които фи­ този конкретен метод за вашето изследване.

лософията, лингвистиката и изкуственият 6. Тази глава описва когнитивната психоло­


интелект са допринесли за развитието на гия такава, каквато е днес. Как според вас
когнитивната психология. ще се промени областта през следващите
3. Сравнете и съпоставете влиянието на 50 години?
Платон и Аристотел върху психологията. 7. Как може прозрение, получено от базисно
4. Анализирайте как различните изследова­ изследване, да доведе до практическа упо­

телски методи в когнитивната психология треба във всекидневна среда?


отразяват емпиричния и рационалиетич­ 8. Как може прозрение, получено от прилож­
ния подход към натрупването на познания. на изследване, да доведе до задълбочаване
5. Планирайте в най-общи линии когнитив­ на разбирането на фундаментални характе­
на-психологическо изследване, включващо ристики на познавателната дейност?
58 • ГЛАВА 1 •:• ВъВЕДЕНИЕ В КОГНИТИВНА ТА ПСИХIJЛОГИЯ
-----------------------------------------

КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ

Асоциационизъм Интроспекция Статистическазначимост

Бихейвиоризъм Ко гнитивизъм Структурализъм

Гещалтпсихология Когнитивна наука Теория

Екологичнавалидност Когнитивна психология Функционализъм


Емпирик Независими променливи Хипотези
Зависими променливи Прагматици
Изкуствен интелект (ИИ) Рационалист

АНОТИРАНА ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Nadel, L. (Ed.). (2003). Encyclopedia of cognitive Wilson, R. А, & Keil, F. С. (Eds.). (1999). The МIТ
science (4 vols.). London, England: Nature encyclopedia of cognitive sciences. Cambridge,
PuЬiishing Group. Детайлен анализ на теми­ МА: МIТ Press. Статии върху пълния спек­
те в пълния спектър на когнитивните нау­ тър от теми, които изграждат изучаването

ки. Статиите са оценени за трудност. на когнитивната наука.


ГЛАВА

КогнитивнА
НЕВРОНдУКА 2

Изследване на когнитивната психоло­ Познавателната дейност в мозъ­


гия ка: мозъчна кора и други струк­

тури
От неврона към мозъка: организация
на нервната система Груба анатомия на мозъка: прозенцефа­
лон, мезенцефалон и ромбенцефалон
Нервна структура и функция
Мозъчна кора и локализация на функци­
Разглеждане на структурите и функциите
ята
на мозъка

Мозъчни разстройства
Postmortem изследвания

Изследвания с животни Ключови теми

Електрически записи Обобщение

Статични образни техники


Мислене за мисленето: фактологични,
Метаболитни образни техники аналитични, творчески и практически

въпроси

Ключови термини

Анотирана допълнителна литература


60 • ГЛАВА 2 •:• КОГНИТИВНА НЕ В РО НАУКА

ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ

1. Кои са фундаменталните структури и процеси в клетките на мозъка?


2. Как изследователите изучават основните структури и процеси на мозъка?
3. Какво са открили изследователите в резултат на изучаването на мозъка?

д ревна легенда от Индия CRosenzweig & Leiman, 1989) разказва за Сита. Тя


се омъжва за един мъж, но е привлечена от друг. Двамата фрустрирани
мъже се обезглавяват. Сита, загубила и двамата, отчаяно се моли на боги­
нята Кали да съживи мъжете. Желанието на Сита се изпълнява. Позволено И е да
прикрепи главите към телата. В бързината да върне двамата отново към живот,
Сита погрешка разменя главите им. Е, сега за кого е омъжена? Кой кой е?
Въпросът за тялото-психиката отдавна интересува философите и учените.
Къде е локализирана психиката в тялото, ако изобщо е така? Как си взаимо­
действат тялото и психиката? Как можем да мислим, да говорим, да планираме,
да разсъждаваме, да учим и да помним? Коя е физическата основа на познава­
телните ни способности? Тези въпроси се отнасят до взаимоотношението между
кагнитинната психология и невробиологията. Някои когнитивни психолози се
опитват да отговорят на тези въпроси, като изучават биологичните основи на
познавателната дейност. Кагнитинните психолози се интересуват особено силно
от начина, по който анатомията С физическата структура на тялото) и физио­
логията С функциите и процесите в тялото) на нервната система влияят и са по­
влияни от човешките познавателни процеси.

Кагнитинната невронаука е областта на изследване, свързваща мозъка и


другите аспекти на нервното система с когнитивната преработка и в крайна
сметка с поведението. Мозъкът е органът в тялото ни, който най-пряко кон­
тролира мислите, емоциите и мотивацията ни CGloor, 1997; Rockland, 2000;
Shepherd, 1998). Обикновено мислим за мозъка като намиращ се на върха на
телесната йерархия - като шефа, а различните органи отговарят пред него.
Подобно на всеки добър шеф обаче той слуша и е повлиян от подчинените си
- другите органи в тялото. Следователно мозъкът е както директивен, така и
реактивен.

Основна цел на актуалната работа върху мозъка е да се изучава локали­


зацията на функцията. Локализацията на функцията се отнася до конкретните
зони на мозъка, които контролират конкретни умения и поведения. Преди да се
фокусираме върху мозъка обаче, ще разгледаме как той се вписва в цялостната
организация на нервната система.

ОТ НЕВРОНА КЪМ МОЗЬКА:


ОРГАНИЗАЦИЯ Нд НЕРВНАТА СИСТЕМА

Нервната система е основата на способността ни да възприемаме, да се адап­


тираме към и да взаимодействаме със света около нас CGazzaniga, 1995, 2000;
Gazzaniga, Ivry, & Mangun, 1998). Чрез тази система възприемаме, преработваме
и след това реагираме на информацията от средата CPinker, 1997а; Rugg, 1997). В
тази кратка част първо ще разгледаме основната изграждаща тухла на нервната

система - неврона. Ще изследваме в подробности как информацията се движи


през нервната система на клетъчно ниво. След това ще разгледаме различните
нива на организация в нервната система. По-нататък ще се съсредоточим върху
От НЕВРОНА КЪМ МОЗЪКА: ОРГАНИЗАЦИЯ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА • 61

най-висшия орган на нервната система - главния мозък, обръщайки специално


внимание на мозъчната кора, която контролира много от мисловните ни процеси.

Сега нека разгледаме как преработката на информацията се осъществява на


клетъчно равнище.

Нервна структура и функция


За да разберем как цялата нервна система преработва информацията, трябва да
изследваме структурата и функцията на клетките, които я изграждат. Отделните
нервни клетки, наречени неврони, предават електрически сигнали от едно

място на друго в нервната система (Carlson, 2006; Shepherd, 2004). Най-голямата


концентрация на неврони има в неокортекса на мозъка. Неокортексът е частта на
мозъка, свързана с сложната познавателна дейност. Тази тъкан може да съдържа
до 100 ООО неврона на кубичен милиметър (Churchland & Sejnowski, 2004).
Невроните обикновено са организирани в мрежи, които осигуряват информация
и обратна връзка една на друга в различни тиnове преработка на информацията
(Vogels, Rajan, & Abbott, 2005).
Невроните варират по структурата си, но почти всички има четири основни
части, както е илюстрирано на фигура 2.1. Те са сома (клетъчно тяло), дендрити,
аксон и окончания на аксона.

Сомата, която съдържа ядрото на клетката (централната част, която из­


пълнява метаболитните и репродуктивните функции за клетката), е отговорна за
живота на неврона и свързва дендритите с аксона. Многото дендрити са подобни
на клони структури, които получават информация от другите неврони, а сомата я
интегрира. Ученето се свързва с формирането на нови нервни връзки. То се осъ­
ществява заедно със засилена комплексност или разклоняване на структурата

на дендритите в мозъка. Единственият аксон е дълга, тънка тръбичка, която


излиза (и понякога се разклонява) от сомата и реагира на информацията, когато
е уместно, като предава електрохимичен сигнал, който пътува до окончанието,
където може да се предаде на други неврони.

Аксоните са два основни, приблизително еднакво срещащи се вида, разгра­


ничени по присъствието или отсъствието на миелин. Миелинът е бяло мастно
вещество, което обгражда някои от аксоните на нервната система, обясняващо
и известна част от белотата на бялото вещество на мозъка. Някои аксони са мие­
линизирани (обгърнати са от миелинова обвивка). Тази обвивка, която изолира
и предпазва по-дългите аксони от електрическа интерференция от другите
неврони в областта, ускорява провеждането на информацията. В действителност
предаването И в миелинизираните аксони може да достигне до 100 м в секунда
(равно на около 224 мили в час). Нещо повече: миелинът не е разпределен не­
прекъснато по аксона, а на сегменти, начупени от възли на Ранвиер. Възлите
на Ранпиер са малки празноти в миелиновата обвивка по аксона, които служат
за още по-голямо ускоряване на скоростта на провеждане. Вторият тип аксони
изобщо нямат миелинова обвивка. Обикновено тези немиелинизирани аксони са
по-малки и по-къси (както и по-бавни), отколкото миелинизираните. В резултат
те не се нуждаят от умеличената скорост на провеждане, осигурявана от миелина

за по-дългите аксони. Множествената склероза - автоимунно заболяване - е


свързана с дегенерация на миелиновите обвивки по аксоните на определени
нерви. Тя води до влошаване на координацията и равновесието. В тежките случаи
това заболяване е фатално.
62 • ГЛАВА 2 •:• КОГНИТИВНА НЕВРОНдУКА

IOI'iik$JM

Сома
Окончания

Дендрити

Аксон

Формата на неврона се определя от неговата функция. Всеки неврон обаче има една и съща
структура: сома, дендрити, аксон и окончание на аксона

Окончанията на аксона са малки бучки, откривани в края на разклоненията


на аксона, които не докосват директно дендритите на следващия неврон. По-скоро
има много малка празнина - синапс. Синапсът служи като място на съединяване
на окончанията на един или повече неврони и дендритите (а понякога и самата) на
един или повече други неврони (Carlson, 2006; вж. фигура 2.1). Синапсите са важни
в познавателните процеси. Плъхове демонстрират увеличаване както на размера,
така и на броя на синапсите в мозъка в резултат научене (Turner & Greenough, 1985).
Намаленото когнитивна функциониране, например при болестта на Алцхаймер,
се свързва с намалена ефикасност на синапсното предаване на нервните импулси
(Selkoe, 2002). Предаването на сигнала между невроните се осъществява, когато
окончанията на синапса освободят един или повече невротрансмитери в синапса.
Тези певротрансмитери служат като химически вестоносци за предаването на ин­
формацията през синапсната празнина към получаващите дендрити на следващия
неврон (von Bohlen und Halbach & Dermietzel, 2006).
Макар че учените вече познават повече от 50 трансмитерни вещества, из­
глежда вероятно списъкът да не е изчерпателен. Медици и психолози работят
за откриването и разбирането на невротрансмитерите. В частност те искат да
разберат как невротрансмитерите взаимодействат с лекарствени вещества, на­
строения, способности и възприятия. Знаем много за механиката на преноса
на импулси в нервите, но все още относително малко за начина, по който хими­
ческата активност на мозъка е свързана с психичните състояния. Въпреки огра­
ниченията на сегашното ни познание обаче, сме натрупали някои прозрения за
ОТ НЕВРОНА КЪМ МОЗЪКА: ОРГАНИЗАЦИЯ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА • 63

начина, по който няколко от тези вещества влияят върху психичното ни функ­


циониране.

Днес изглежда, че три типа химически вещества са включени в невротрансми­


сията:

1. моноаминните невротрансмитери, всеки от които се синтезира от нервна­


та система чрез ензимното действие на една от аминокиселините (състав­
на част на протеините, например холин, тирозин и триптофан) в храната
ни (например ацетилхолин, допамин и серотонин);
2. аминокиселинни невротрансмитери, които се получават директно от ами­
нокиселините в храната ни, без допълнителен синтез (например гама­
аминобутирова киселина, или GABA); и
3. невропептиди, които са лептидни вериги молекули, изградени от части от
две или повече аминокиселини.

В таблица 2.1 са дадени някои примери на и евротрансмитери заедно с техните


типични функции в нервната система и връзките им с кагнитинната преработка.
Ацетилхолинът е свързан с паметовите функции, а загубата му при болестта
на Алцхаймер е свързвана с влошено паметаво функциониране при такива па­
циенти (Hasselmo, 2006). Освен това ацетилхолинът играе важна роля в съня и
физиологичната възбуда. Когато човек се събуди, се увеличава активността на
т.нар. холинергични неврони в базалния преден мозък и в продълговатия мозък
(Rockland, 2000).
Допаминът е свързан както с вниманието, така и с ученето. Участва и в мотива­
цианните процеси, например наградата и наказанието. Пациентите с шизофрения
имат много високи нива на допамин. Този факт е накарал някои изследователи да
вярват, че високите нива на допамин може да са отчасти отговорни за шизофренията.
Лекарствата, използвани за борба с шизофренията, често потискат активността на
доламина (von Bohlen und Halbach & Dermietzel, 2006). Обратното, пациенти с болест
на Паркинеон демонстрират много ниски равнища на допамина. С допаминово
лечение пациентите с болест на Паркинеон понякога демонстрират засилвване на
патологичното участие в хазарт. Когато допаминовото лечение се преустанови, те
престават да демонстрират такова поведение (Drapier et al., 2006; Voon et al., 2007).
Тези резултати подкрепят ролята на до памина в мотивацианните процеси.
Серотонинът играе важна роля в храненето и в регулацията на телесната
маса. Участва и в агресивното поведение и регулирането на импулсивността
(Rockland, 2000). Лекарства, които блокират серотонина, обикновено водят до
увеличаване на агресивното поведение. Високите равнища на серотонии играят
роля в някои типове анорексия. По-конкретно, серотонинът като че ли играе роля
в типа анорексия, възникващ вследствие на болест или лечение на заболяване.
Например пациенти, страдащи от рак или на диализа, често преживяват силна
загуба на апетита (Agulera et al., 2000; Davis et al., 2004). Тази загуба на апетита е
свързана и в двата случая с високи нива на серотонин.

Предшестващото описание драстично свръхопростява сложността на непре­


къснатата нервна комуникация. Тази сложност затруднява разбирането какво
се случва в нормалния мозък, когато мислим, чувстваме и взаимодействаме със
средата си. Много изследователи искат да разберат нормалните информационни
процеси в мозъка. Целта им е да определят какво се обърква в мозъка на хора, за­
сегнати от неврологични и психични раЗстройства. Може би ако сме в състояние
да разберем какво се е объркало - какви химикали са дебалансирани,- ще успеем
да открием как да възстановим баланса. Един от начините това да се направи ве­
роятно е чрез осигуряване на нужните невротрансмитери или чрез потискане на

ефектите на свръхизобилните невротрансмитери.


64 • r ЛАВА 2 ·:· КогнитивнА НЕВРОНЛУКА

И евротрансмитери

Невротрансмитерите са отговорни за междуклетъчната комуникация в нервната система.


В тази таблица са отбелязани само малка част от известните невротрансмитери.

И евротрансмитери Описание Обща функция Конкретни примери

Ацетилхолин (Ach) Моноаминен невротран- Възбудна в мозъка и или Смята се, че участва в па-

смитер, синтезиран от хо- възбудна (върху скелет- метта заради голямата

лин ните мускули), или потис- концентрация, откривана в

ка ща (върху сърдечния хипокампуса (Squire, 1987).


мускул) на други места в
тялото

Допамин (DA) Моноаминен невротран- Влияе върху движението, Болест на Паркинсон, ха-
смитер, синтезиран от ти- вниманието и ученето; рактеризирана с тремор и

розин предимно потискаща, но скованост на крайниците,


и някои възбудни ефекти резултат от твърде малко

допамин; някои шизофрен-


ни симптоми се свързват с

твър_де много допамин.

Епинефрин и норепине- Моноаминен невротран- Хормони (известни като Участват в разнообразни


фр ин смитер, синтезиран от ти- адреналин и норадрена- ефекти върху тялото, свър-
розин лин), включени в регули- зани с реакциите на борба/
рането на будността бягство, гнева и страха.

Серотон ин Моноаминен невротран- Включен във възбудата, Обикновено потиска съ-

смитер, синтезиран от съня и сънуването, и на- нуването; дефектите в се-


триптофан строени ето; обикновено ротониновата система са

потискаща, но и някои свързани с клинична де-

възбудни ефекти пр есия.

GABA ( гама-аминобутиро- Аминокиселинен невро- Общи певромодулаторни Днес се смята, че влияе

ва киселина) трансмитер ефекти, възникващи от върху определени механи-

потискащо влияние вър- зми на ученето и паметта

ху предсинапсните аксо- (lzquierdo & Medina, 1997).


ни
--
Глутамат Аминокиселинен не в ро- Общи невромодулатор- Днес се смята, че влияе

трансмитер ни ефекти, възникващи върху определени механи-

ОТ възбудните влияния зми на ученето и паметта

върху предсинапсните (Izquierdo & Medina, 1997).


аксони

Невропептиди Пептидни вериги, служе- Общи певромодулаторни Ендорфините играят роля


щи като невротрансмите- ефекти, възникващи от в облекчаването на бол-
ри влияние върху следеи- ката. Невромодулиращите
напсните мембрани певропептиди понякога се

освобождават, за да заси-
лят действието на ацетил-
холи на.
---
Рецептори и вещества

Рецепторите в мозъка, които обикновено са заети от стандартните невротран­


смитери, може да бъдат окупирани от психофармакологично активни вещества -
лекарствени медикаменти или дрога. В такива случаи молекулите на веществото
навлизат в рецепторите, които в нормалния случай за запазени за невротрансми­
терните вещества, ендогенни за (възникващи в) тялото.
Когато хората престанат да вземат веществата, възникват абстинентни
симптоми. След като потребителят е формирал наркотична зависимост например,
От НЕВРОНА КЪМ МОЗЪКА: ОРГАНИЗАЦИЯ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА • 65

формата на терапията се различава при острата токсичност (увреждането от


конкретна свръхдоза) срещу хроничната токсичност (увреждането от дълго­
срочната пристрастеност към веществото). Острата токсичност обикновено се
лекува с naloxone или свързани медикаменти. Naloxone (както и свързания ме­
дикамент naltrexone) заема опиатните рецептори в мозъка по-добре, отколкото
самите опиати, и затова блокира всички ефекти на наркотичните вещества. В
действителност naloxone има такъв силен афинитет за ендорфинните рецептори
в мозъка, че на практика измества молекулите на наркотиците, които вече са в

тези рецептори, и след това навлиза в рецепторите. Naloxone обаче не води до


пристрастяване. Макар че се свързва с рецепторите, веществото не ги активира.
Naloxone може да е животоспасяващ медикамент за човек, който е поел свръхдоза
опиати, но ефектите му са кратковременни. По тази причина той е слаба дълго­
срочна терапия за лечение на пристрастяване към наркотични вещества.

При наркотичната детокенкация наркотикът (обикновено хероин) често се


замества с метадон. Метадонът се свързва с рецепторите за ендорфин по същия
начин като naloxone и намалява хероиновата зависимост и абстинентните
симптоми на наркозависимите. След заместването се прилагат постепенно нама­
ляващи дози, докато пациентът се изчисти от дрогата. За съжаление полезността
на метадона е ограничена от факта, че той сам по себе си води до пристрастяване.

Разглеждане на структурите и функциите на мозъка


Учените използват редица методи за изучаване на човешкия мозък. Те включват
както postтorteт (от латински: "след смъртта") изследвания и in vivo (от ла­
тински: "жив") техники върху хора и животни. Всяка техника осигурява важна
информация за структурата и функцията на човешкия мозък. Дори някои от
най-ранните postтorteт изследвания продължават да влияят върху мисленето
ни за начина, по който мозъкът изпълнява определени функции. Съвременната
тенденция е да се фокусираме върху техники, които осигуряват информация
за човешкото психично функциониране така, както се осъществява в момента.
Тя контрастира с по-ранната тенденция на изчакване, докато се открият хора с
разстройства и изучаване на мозъка им, след като починат. Тъй като postтorteт
изследванията са основата за по-късната работа, ги обсъждаме, преди да се
придвижим към по-съвременните in vivo техники.

Postmortem изследвания
От векове изследователите могат да правят дисекции на мозъка, след като
човекът е починал. Дори днес дисекцията често се използва за изучаване на отно­
шението между мозъка и поведението. Изследователите внимателно наблюдават
поведението на хора, които приживе демонстрират признаци на мозъчно ув­

реждане (Wilson, 2003). Документират поведението в тези изследвания на случаи


на пациенти колкото е възможно по-подробно (Fawcett, Rosser, & Dunnett, 2001).
По-късно, след смъртта на пациента, те изследват мозъка му за лезии - зони,
където тъканта е увредена, например от нараняване или болест. След това из­
следователите правят заключението, че зоните с лезии може би са свързани с
поведението, което е било повлияно. Случаят на Финиъс Гейдж, обсъден в глава
1, е изследван чрез тези методи.
По този начин изследователите могат да проследят връзка между наблюдаван
тип поведение и аномалии в опред~лена зона на мозъка. Ранен пример е прочутият
пациент на Пол Брока (1824-1880) Тан (наречен така, защото това е единствената
66 • r ЛАВА 2 ·:· КогнитивнА НЕВРОНдУКА

сричка, която е способен да произнася). Тан има тежки говорни проблеми. Те са


свързани с лезии в областта на фронталния дял, наречена днес зона на Брока. Тя
участва в определени функции на речта. В по-ново време postтorteт изследвания
на жертви на болестта на Алцхаймер (заболяване, което предизвиква опусто­
шителна загуба на паметта; вж. глава 5) са накарали изследователите да иден­
тифицират някои от мозъчните структури, включени в паметта (например хипо­
кампуса, описан по-нататък в тази глава). Тези изследвания са идентифицирали
и някои микроскопични аберации, свързани с болестния процес (например от­
четливи оплетени влакна в мозъчната тъкан). Макар че техниките на откриване
на лезиите осигуряват основата за разбирането на отношението на мозъка към
поведението, те са ограничени, защото не може да се прилагат към живия мозък.

В резултат те не предлагат прозрение за по-конкретни физиологични процеси в


мозъка. За този вид информация имаме нужда от in vivo техники като описаните
в този текст, но неограничени до тях.

Изследвания с животни
Учените искат да разберат и физиологичните процеси и функции на живия мозък.
За да изучават променящата се активност на живия мозък, те трябва да използват
in vivo изследвания. Много ранни подобни техники са прилагани изключително
само с животни. Например спечелилите Нобелова награда изследвания върху
зрителното възприятие възникват от in vivo проучвания на електрическата ак­
тивност на отделните клетки в определени зони на мозъка на животни (Hubel &
Wiesel, 1963, 1968, 1979; вж. глава 3).
В тези типове изследвания микроелектроди се поставят в мозъка на животно
(обикновено маймуна или котка). Те получават записи от една-единствена клетка
на активността на отделен неврон в мозъка. При такива записи изследователите
поставят много миниатюрен електрод до отделния неврон и могат да записват

промените в електрическата активност, осъществяваща се в клетката. Техниката


може да се използва само с лабораторни животни, но не и с хора, тъй като все още
няма безопасен начин за извършване на такива записи с хора. Така учените могат
да измерват ефектите на определени видове стимули, например зрително пред­
ставяни линии, върху активността на отделните неврони. Други изследвания с
животни включват селективно нараняване - хирургична отстраняване или ув­

реждане на част от мозъка, - за да наблюдават възникващите функционални


дефицити (Al'Ьertin, Mulder, & Wiener, 2003; Mohammed, Jonsson, & Archer, 1986).
Очевидно тези техники не може да се използват с хора. Нещо повече: не можем ед­
новременно да записваме активността на всеки неврон. Обобщенията, основани
на подобни изследвания, са донякъде ограничени. По тази причина е разработена
поредица от по-малко инвазивни техники за използване с хора. Тези техники се
описват в следващата част.

Електрически записи

Свързани със събитие потенциали


Изследователите и практикуващите (например психолози и лекари) често за­
писват електрическата активност на мозъка. Тя се проявява като вълни с различна
ширина (честота) и височина (интензитет). Електроенцефалограмите (ЕЕГ) са
записи на електрическите честоти и интензитет на живия мозък, обикновено
записвани за дълги периоди (Picton & Mazaheri, 2003). Чрез ЕЕГ е възможно да
се изучава активността на мозъчните вълни, показателна за променящи се
От НЕВРОНА КЪМ МОЗЪКА: ОРГАНИЗАЦИЯ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА • 67

Майкъл Познър е почетен професор по психология в Университета на Орегон.


Неговите революционни изследвания са осигурили убедително доказателство
за връзките между познавателните операции и локализираната мозъчна ак­

тивност. Работата му е способствала за установяването на съвместни когни­


тивна-експериментални и биологични подходи към висшите мозъчни функ-
ции.

психични състояния, например дълбок сън или сънуване. За да се


получи ЕЕГ запис, на различни места по повърхността на скалпа се
поставят електроди. Така се записва електрическата активност на
подлежащите мозъчни зони. Следователно информацията не е добре
локализирана за конкретните клетки. Тя обаче е много чувствителна
към промените в течение на времето. Например ЕЕГ записи, направени по време
на сън, разкриват променящи се модели на електрическа активност, включващи

целия мозък. По време на сънуване се оформят различни модели в сравнение с


тези в будно състояние.
За да се свърже електрическата активност с определено събитие или задача
(например виждането на проблясък ярка светлина или слушането на изречения),
ЕЕГ вълните може да се усреднят за голям брой (например 100) опита, за да се
разкрият свързаните със събитието потенциали (ERP). Свързан със събитие
потенциал е запис на малка промяна в електрическата активност на мозъка в

отговор на стимулиращо събитие. Флуктуацията обикновено трае части от се­


кундата. ERP осигуряват добра информация за времевия курс на свързаната със
задача мозъчна активност чрез усредняване на активността, която не е свързана

със задачата. ERP са идентифицирани чрез поставяне на множество електроди


върху черепа на човека и след това записване на електрическата активност на

мозъка с тяхна помощ. Възникващите в резултат форми на вълните показват ха­


рактерни върхове, свързани с хронологията на мозъчната активност, но те дават

само много обща информация за местоположението на тази активност (заради


малката пространствена резолюция, ограничена от поставянето на електродите

върху черепа).
Техниката на свързаните със събитие потенциали се използва в най-различни
изследвания. Например някои изследвания на интелигентността са се опитвали
да свържат определени характеристики на ERP с резултати по тестове за интели­
гентност (например Caryl, 1994). Изучаването на преработката на езика също се е
възползвало от използването на методите на ERP. В изследвания, проучващи че­
тенето, способността на изследователите да измерват мозъчни промени по време
на специфични времеви интервали ни е позволила да научим как разбираме
изреченията (Kuperberg et at., 2006). Промените през развитието на познава­
телните способности също са изучавани чрез ERP методи. Тези експерименти са
довели до почти пълно разбиране на взаимоотношението между мозъка и поз­
навателното развитие (Taylor & Baldeweg, 2002). Нещо повече: високата степен
на времева резолюция, позволявана от ERP, може да се използва за допълване
на други техники. Например ERP и позитрон-емисионна томография (РЕТ; ще
я обсъдим след малко) са използвани за идентифициране на зони, включени в
словесни асоциации (Posner & Raichle, 1994). Използвайки ERP, изследователите
откриват, че участниците демонстрират засилена активност в определени части

на мозъка (лявата латерална фронтална кора, лявата задна кора и дясната ин­
суларна кора), когато правят бързи асоциации с дадени думи. Друго изследване
68 • rЛАВА 2 ·:· КогнитивнА НЕВРОНдУКА

показва, че намаляването на електрическите потенциали е два пъти по-голямо

за тонове, на които се обръща внимание, отколкото на такива, които се прене­


брегват (вж. Phelps, 1999). Както е при всяка друга техника, ЕЕГ и ERP осигуряват
само бегло надзъртане към мозъчната активност. Те са най-полезни, когато се из­
ползват заедно с други техники, за да се сливат върху определени мозъчни зони,

включени в познавателната дейност.

Статични образни техники


Психолозитеизползватиразличнитехникизаполучаваненаснимки,разкриващи
структурите на мозъка (Buckner, 2000а; Posner & Raichle, 1994; Rosen, Buckner, &
Dale, 1998; фигура 2.2 и таблица 2.2). Тези техники включват ангиограми, ком­
пютърна томография и магнитен резонанс. Базираните на рентгенови лъчи
техники (ангиограми и компютърна томография) позволяват наблюдаването на
големи аномалии в мозъка, например увреждане, причинено от мозъчни инсулти

или тумори. Те обаче са ограничени по резолюция и не могат да осигурят особено


богата информация за по-малките лезии и аберации.
Техниката за стационарни образи, която вероятно представлява най-голям
интерес за когнитивните психолози, е ядреномагнитният резонанс (MRI) -
техника за получаване на образи с голяма резолюция на структурата на живия
мозък чрез изчисляване и анализиране на магнитните промени в енергията на

орбитите на ядрени частици в молекулите на тялото. Тя подпомага идентифици­


рането на лезии in vivo, например тези, свързани с определени разстройства на
употребата на езика. При MRI през мозъка на пациента преминава силно магнитно
поле. Скенерът открива различните модели на електромагнитни промени в
атомите на мозъка (Malonek & Gnnvald, 1996; UgurЬil, 1999). Тези молекулярни
промени се анализират от компютър, за да създаде триизмерна снимка на мозъка.

Снимката включва детайлна информация за мозъчните структури. Например MRI


е използван за показване, че музикантите, които свирят на струнни инструменти,

например цигулка или чело, обикн·овено имат разширение на мозъка в областта


на дясното полукълбо, което контролира движенията на лявата ръка (защото кон­
тролът върху ръцете е контралатерален, т.е. дясната страна на мозъка контролира

лявата ръка, и обратно) (Miinte, Altenmiiller, & Jancke, 2002). Понякога сме склонни
да разглеждаме мозъка като контролиращ това, което правим. Това изследване е
добър пример, че онова, което правим- опитът ни,- може да влияе върхуразвитието
на мозъка. Техниката MRI обаче е относително скъпа. Нещо повече: тя не осигурява
особено богата информация за физиологичните процеси (фигура 2.3). Последните
две техники, обсъдени в следващата част, осигуряват подобна информация.

Метаболитни образни техники


Метаболитните образни техники разчитат на промени, които се осъществяват в
мозъка в резултат на засилена консумация на глюкоза и кислород в активните му

зони. Основната идея е, че активните зони на мозъка консумират повече глюкоза


и кислород, отколкото неактивните по време на някои задачи. Зоната, изисквана
от специфична задача, би трябвало да е по-активна по време на задачата, от­
колкото по време на по-обща преработка. Учените се опитват да идентифицират
специализираните зони, като използват метода на изваждането. Той позволява
изваждането на активността по време на по-обща задача от тази по време на ин­
тересуващата ни задача. Оставащата активност след това се анализира статис­
тически.
От НЕВРОНА КЪМ МОЗЪКА: ОРГАНИЗАЦИЯ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА • 69

(6) Компютърна томография (СТ сканиране)


---~ 3

източник на
рентгенови

(в) Ядреномагнитен
резонанс (MRI)

Намотка

nръстени

(г) Позитрон-емисионна томография (РЕТ сканиране)

Детектори

Разработени са различни техники за изобразяване на структурите - а понякога и на проце­


сите- на мозъка. (а) Мозъчната ангиограма подчертава кръвоносните съдове на мозъка. (б)
Компютърната томография на мозъка използва поредица от въртящи се сканирания (едно
от които е изобразено тук), за да създаде триизмерно изображение на мозъчните струк­
тури. (в) Въртяща се поредица от
MRI сканирания(едно е изобразено тук) показва по-ясен
триизмерен образ на мозъчните структури в сравнение с компютърната томография. (г)
Тези снимки от позитрон-емисионна томография на мозъка показват различни метабо­
литни процеси по време на различни дейности. РЕТ сканирането позволява да се изучава
мозъчната физиология.

Този анализ определя кои зони са отговорни за изпълнението на определена


задача над и отвъд по-общата активност. Например да предположим, че експери­
ментаторът желае да определи коя зона на мозъка е най-важна за нещо като из­
вличане на значението на думите. Той ще трябва да извади активността по време
70 • r ЛАВА 2 ·:· КогнитивнА НЕВРОНАУКА

на задача, включваща четене на думи, от тази по време на задача за физическо


разпознаване на буквите на думите. Приема се, че разликата в активността от­
разява извличането на значението. По отношение на тези техники обаче има
едно важно предупреждение, което трябва да се помни, а именно: учените няма
как да определят дали нетният ефект на тази активност е възбуден или потискащ
(защото някои неврони са потиснати от невротрансмитерите на други неврони).
Следователно техниката на изваждането разкрива нетната мозъчна активност за
определени зони. Тя не може да покаже дали ефектът в зоната е положителен или
отрицателен. Нещо повече: методът приема, че активирането е чисто адитивно,
т.е. че може да се открие чрез метода на изваждането. Това описание драстично
свръхопростява метода на изваждането, но показва на много общо ниво как
учените определят физиологичното функциониране на определени зони, из­
ползвайки образните техники, описани след малко.

ТАБЛИЦА 2.2. Основни структури и функции на мозъка

Прозенцефалонът (преден), мезенцефалонът (среден) и ромбенцефалонът (заден


дял) съдържат структури, които изпълняват същностни функции за оцеляването,
както и за висшите психични процеси мислене и чувстване.

МозъчЕндял Основни ФУНКЦИИ НА СТРУКТУРИТЕ


СТРУКТУРИ В ДЕЛА

Преден дял Мозъчна кора (външният Включена в получаването и преработването на сензорна


пласт на мозъчните полу- информация, мисленето, друга когнитивна преработка и
кълба} планирането и изп_Qащането на моторна информация.
Базални ганглии (сборове От критично значение за функционирането на моторната
от ядра и нервни влакна) система.

Лимбичии системи (хи- Включени в ученето, емоциите и мотивацията (в частност


покампус, бадемовидно хипокампусът влияе върху ученето и паметта, бадемовид-
ядро и септум) ното ядро- върху гнева и агресията, а септумът-върху гне-

ва и страха).
Таламус Основна релейна станция за сетивната информация, постъп-
ваща в мозъка; предава информацията на правилните зони на
мозъчната кора чрез влакна, които излизат от таламуса и оти-

ват към конкретни зони на кората; състои се от няколко ядра

(групи от неврони), които получават специфични видове се-


тивна информация, и предават тази информация на съответ-
ните зони на мозъчната кора, включително четири ключови

ядра за сетивната информация: (1) от зрителните рецептори


през зрителните нерви към зрителната кора, позволявайки
ни да виждаме; (2) от слуховите рецептори през слуховите
нерви към слуховата кора, позволявайки ни да чуваме; (3)
от сетивните рецептори в соматичната нервна система към

първичната соматасензорна кора, позволявайки ни да усеща-


ме натиск и болка; и (4) от малкия мозък (в задния дял) към
първичната моторна кора, позволявайки ни да усещаме физи-
ческия баланс и равновесието.
Хипоталамус Контролира ендокринната система; контролира автоном-
ната нервна система, например регулиране на вътрешната

температура, апетита и жаждата, както и други ключови

функции; включен в регулацията на поведението, свърза-


но с оцеляването на биологичния вид (в частност борбата,
храненето, бягството и чифтосването); играе роля в кон-
тролирането на съзнанието (вж. ретикуларна активираща
система); включен в емоциите, удоволствието, болката и
стресовите реакции.
От НЕВРОНА КЪМ МОЗЪКА: ОРГАНИЗАЦИЯ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА • 71

г-·

МозъчЕндял Основни ФУНКЦИИ НА СТРУКТУРИТЕ


СТРУКТУРИ В ДЕЛА
·--
Среден дял Предни коликули (отгоре) Участват в зрението (особено зрителните рефлекси).
Задни коликули (отдолу) Включени в слуха.

Ретикуларна активираща Важна за контролирането на съзнанието (физиологичната


система (простира се и в възбуда по време на сън), вниманието, кардиореспиратор-
задния дял) ната функция и движението.
Сиво вещество, червено Важно в контролирането на движението.
ядро, черна субстанция,
вентрална зона

Заден дял Малъкмозък От съществено значение за равновесието, координацията и


мускулния тонус.

Мост (съдържа и част от Включен в съзнанието (сън и физиологична възбуда); пре-


ретикуларната активира- хвърля нервните импулси от една част на мозъка към друга;

ща система) включен в лицевите нерви.

Продълговат мозък Служи като свързващо място, където нервите преминават


от едната страна на тялото към противоположната страна

на мозъка; участва в кардиореспираторната функция, хра-


носмилането и преглъщането.

MRI машината може да осигури данни, които показват кои зони на мозъка участват
в различни видове когнитивна преработка.
72 • ГЛАВА 2 •:• КОГНИТИВНА НЕВРОНАУКА

Позитрон-емисионната томография (РЕТ) измерва увеличаването на кон­


сумация на кислород в активните мозъчни зони по време на конкретни видове

преработка на информация (Buckner et al., 1996; O'Leary et al., 2007; Raichle, 1998,
1999). За да се проследи използването на кислород, на участниците се дава леко
радиоактивна форма на кислород, която излъчва позитрони, докато се метабо­
лизира. (Позитроните са частици, които имат приблизително същия размер и
маса като електроните, но са положително, а не отрицателно заредени.) След
това мозъкът се сканира, за да се открият позитроните. Компютър анализира
даннит~ за да даде образи на физиологичното функциониране на мозъка в
действие. Например РЕТ сканиране е използвано, за да се покаже, че кръвният
поток се увеличава в акципиталния дял на мозака по време на зрителна пре­

работка (Posner et al., 1988). РЕТ сканиране е било използвано и за сравнително


изучаване на мозъка на хора, които получават високи срещу ниски резултати на

тестове за интелигентност. Когато тези с високи резултати са ангажирани в из­


искващи големи познавателни усилия задачи, мозъкът им като че ли използва

глюкозата по-ефикасно в силно специфични за задачата зони. Мозъкът на хора с


по-ниски резултати като че ли използва глюкозата по-дифузно, в по-големи зони
(Haier et al., 1992; вж. глава 13).
Да разгледаме основана на РЕТ сканиране работа, която илюстрира инте­
грацията на информацията от различни части на кората (Petersen et al., 1988, 1989;
Posner et al., 1988). По-конкретно, тези изследвания използват РЕТ сканиране, за
да изучават регионалния церебрален кръвопаток по време на няколко дейности,
включени в четенето на отделни думи. Когато участниците гледат дума на екран,
зони на тяхната зрителна кора показват високи нива на активност. Когато из­
говарят дума, моторната им кора е много активна. Когато чуват изговорена дума,
се активира слуховата им кора. Когато изговарят думи, свързани с видените
(задача, изискваща високорангова интеграция на зрителна, слухова и моторна
информация), релевантните зони на кората показват най-голяма активност.
РЕТ сканирането не е особено прецизно. Причината е, че то изисква минимум
половин минута, за да даде данни за консумацията на глюкоза. Ако зона на мозъка
показва различно количество активност в хода на времевото измерване, нивата

на активност се усредняват, а това потенциално води до заключения, които не са

максимално прецизни.

Друга техника, функционалният магнитен резонанс (fМRI), е образна


техника, която използва магнитни полета, за да конструира детайлно представяне
в три измерения на нивата на активност в различни части на мозъка в даден

момент от времето. Тази техника надгражда MRI (обсъдена по-горе), но използва


увеличението на консумацията на кислород, за да конструира изображение на мо­
зъчната активност. Основната идея е същата като при РЕТ сканирането. Техниката
fМRI не изисква използването на радиоактивни частици, а по-скоро участникът из­
пълнява задача, докато е поставен в MRI машина. Машината обикновено изглежда
като тунел. Когато някой е изцяло или частично поставен в тунела, е заобиколен от
магнит с формата на поничка. Функционалният MRI създава магнитно поле, което
предизвиква промени в частиците на кислородните атоми. По-активните зони
привличат повече обогатена с кислород кръв, отколкото по-малко активните зони
на мозъка. Разликата в количеството консумиран кислород формира основата
на fМRI измерванията. След това те се анализират от компютър, за да се осигури
възможно най-прецизната информация, съществуваща днес, за физиологичното
функциониране на мозъчната активност по време на изпълнение на задачи.
Тази техника е по-малко инвазивиа от РЕТ. Има и по-голяма времева ре­
золюция - измерванията може да се правят на активност, продължаваща части
ОТ НЕВРОНА КЪМ МОЗЪКА: ОРГАНИЗАЦИЯ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА • 73

от секундата, а не само на активност, продължаваща минути или часове. Един


основен недостатък обаче са разходите и новостта на fМRI. Относително малко
изследователи могат да имат достъп до нужната апаратура. Нещо повече: тести­
рането на участниците отнема много време. Вж. фигура 2.4 за прякосравнение на
различните техники за образно представяне на мозъка от гледна точка на про­
странствена и времева резолюция.

Техниката на функционалния магнитен резонанс (fМRI) е използвана за


идентифициране на зони на мозъка, активни в редица сфери, например зрение
(Engel et al., 1994), внимание (Cohen et al., 1994), език (Gaillard et al., 2003) и памет
(Gabrieli et al., 1996). Например fМRI е използван, за да се покаже, че латералната
префронтална кора е от същностно значение за работната памет. Това е частта от
паметта, използвана за преработка на информацията, която активно се използва
в момента (McCarthy et al., 1994). Освен това fМRI методите са били прилагани
към изследването на мозъчни промени в пациентски популации, включително

лица с шизофрения и епилепсия (Detre, 2004; Weinberger et al., 1996).

lмозъкl 1мозъкl
Размер (логаритмични милиметри) Размер (логаритмични милиметри)

2 о -1 -2 -3 -4 -7 2 о -1 -2 -3 -4 -7
9 Целият живот 9 Целият живот
8 8
7 Година s 7 Година s
t::[ t::[
:J: :J:
6 ~
6 ~
ф
п
ф
п
5Ден '-'
:s:
5Ден '-'
:s:
:J: с :J: с
4 :т
:s: и 4 :т
:s: и
::;; ::;;
3 Час 1- х 3 Час 1- х
:s: :s:
а.. и а.. и
2 ~ 2 ~ к
о к о
5. А 5. А
ф ф
::;; ::;;
О Секунда ~ О Секунда ~
Q.1 са
-1 -1
-2 -2
-3 Милисекунда -3 Милисекунда

Можем да разглеждаме мозъка на различни нива на пространствена ре­


золюция, простиращи се от молекулата до целия мозък, а психиката - като

събития, случващи се във времето: от няколко милисекунди (времето, необходимо


на един неврон да комуникира с друг) до продължаващи през целия живот. През
последните 10-20 години учените са разработили забележителна поредица от
техники, способни да адресират взаимоотношението между мозъка и психиката.
Тук графично обобщаваме потенциалния принос на тези различни техники за раз­
бирането на това взаимоотношение чрез логаритмично представяне на мозъка
на хоризонталната ос, а на психиката - на вертикалната ос. След това техниките
са разположени според своята пространствена и времева прецизност. На лявата
графика сме поставили всички съществуващи техники, включително основаните
на рентгенови лъчи СТ, MRI, РЕТ, ЕЕГ, ERP, електрокартикаграфия (ЕЕГ, записвани
от мозъчната повърхност по време на хирургична операция) и електронна микро­
скопия (ЕМ). На дясната графика сме елиминирали всички техники, които не може
да се прилагат с хора. Макар че изучаването на взаимоотношението психика-мозък
74 • ГЛАВА 2 •:• КОГНИТИВНА НЕВРОНЛУКА

при хората очевидно ще зависи от образни техники като MRI, РЕТ и СТ заедно с
електрическите техники, в крайна сметка разбирането на това взаимоотношение
ще изисква интегриране на информацията от всички нива на изследване. Мозъчна
илюстрация на различните нива на пространствена резолюция от IMAGES OF MIND
Ьу Michael I. Posner and Marcus Е. Raichle. Copyright 1994, 1997 Ьу Scientific American
Library. Препечатва се с разрешението на Henry Holt and Со тра пу, LLC.

Транскраниална магнитна стимулация (TMS).

Свързана процедура е фармакологичният MRI (phMRl). Техниката phMRI


комбинира fМRI методи с изучаването на психофармакологични агенти. Тези из­
следвания изучават влиянието и ролята на определени психофармакологични
агенти върху мозъка. Те позволяват изучаването на ролята на агонисти (които
засилват реакциите) и антагонисти (които отслабват реакциите) върху едни
и същи рецепторни клетки. Нещо повече: тези изследвания позволяват изуча­
ването на медикаменти, използвани за лечение. Подобно изследване позволява
на изследователите да прогнозират реакциите на пациентите на неврохимично

лечение чрез изследването на мозъчния строеж на човека. Като цяло тези методи
подпомагат разбирането на мозъчните зони и ефектите от психофармаколо­
гичните агенти върху мозъчното функциониране (Baliki et al., 2005; Easton et al.,
2007; Honey & Bullmore, 2004; Kalisch et al., 2004).
Друга процедура, свързана с fМRI, е дифузно-тензорната методика за визу­
ализация (DTI). Тя дава възможност да се изследва ограничената дисперсия на
водата в тъканта. Техниката е полезна за картографиране на бялото вещество
на мозъка и за изследване на нервните вериги. Някои приложения на техниката
включват изучаването на травматичните мозъчни наранявания, шизофренията,
съзряването на мозъка и множествената склероза (Ardekani et al., 2003; Beyer,
Ranga, & Krishnan, 2002; Ramachandra et al., 2003; Sotak, 2002; Sundgren et al., 2004).
По-нова техника за изучаване на мозъчната активност заобикаля някои от
проблемите с другите техники (Walsh & Pascual-Leone, 2005). Това е транскрани-
ПОЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В МОЗЪКА: МОЗЪЧНА КОРА И ДРУГИ СТРУКТУРИ • 75

алната магнитна стимулация (TMS), която временно нарушава нормалната ак­


тивност на мозъка в ограничена зона. TMS изисква поставянето на намотка върху
главата на човека и след това пускане на електрически ток през нея (фигура 2.5).
Електрическият ток генерира магнитно поле. То нарушава малка зона (обикновено
не по-голяма от един кубически сантиметър) под него. Изследователят може да
изучава познавателното функциониране, когато конкретната зона е нарушена.
Друга по-нова техника е магнитоенцефалографията (MEG), която външно
измерва активността на мозъка, като идентифицира магнитните полета, из­
лъчвани от промените в мозъчната активност. Тя позволява локализиране на
мозъчните сигнали, така че е възможно да се разбере какво правят различните
части на мозъка в различни моменти. Това е един от най-прецизните методи
за измерване. MEG се използва, за да помага на хирурзите да локализират па­
тологични структури в мозъка (Baumgartner, 2000). Едно ново приложение на
MEG включва пациенти, които се оплакват от болки във фантомни крайници. В
случаите на болка във фантомен крайник пациентът споделя наличие на болка
в част от тялото, която е била отстранена, например отрязан крак. Забелязано е,
че когато определени зони на мозъка са стимулирани, болката във фантомния
крайник намалява. MEG е използвана за изучаване на промени в мозъчната ак­
тивност преди, по време на и след електрическа стимулация. Тези промени в мо­
зъчната активност съответстват на промените в преживяването на болка във
фантомния крайник (Kringelbach et al., 2007).
Съвременните техники продължават да не осигуряват ясно картографиране
на конкретни функции с конкретни мозъчни структури, зони и дори процеси.
По-скоро ние сме открили, че някои дискретни структури, зони или процеси на
мозъка като че ли участват в определени познавателни функции. Сегашното ни
разбиране на начина, по който конкретните познавателни функции са свързани
с определени мозъчни структури или процеси, ни позволява само да правим за­

ключения за предполагаеми индикации за някакво взаимоотношение. Чрез сложни


анализи можем да правим заключения за все по-прецизни взаимоотношения, но не

сме достигнали точката, на която ще можем да определим конкретното причинно­

следствено взаимоотношение между дадена мозъчна структура или процес и кон­

кретна познавателна функция. Конкретните функции може да са повлияни от мно­


жество структури, зони или процеси в мозъка. И накрая, тези техники осигуряват
най-добрата информация единствено заедно с други експериментални техники за
разбиране на сложността на познавателното функциониране. Комбинациите от
техники по принцип се използват с хора изследвани лица. Някои изследователи
обаче са комбинирали in vivo изследвания на животни с образни техники (Dedeogle
et al., 2004; KornЬlum et al., 2000; Logothetis, 2004).

ПОЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В МОЗЬКА:


МОЗЬЧНА КОРА И ДРУГИ СТРУКТУРИ

Дотук обсъдихме как учените определят структурата и функциите на мозъка, из­


ползвайки различни postmortem и in vivo техники. Сега ще ·се насочим към това,
което те са открили за най-висшия орган на нервната система- човешкия мозък.
Той може да се разглежда като разделен на три основни зони: преден, среден
и заден дял (фигура 2.6; вж. таблица 2.2). Тези етикети не съответстват точно
на местоположението на зоните в главата на възрастния или дори на детето.

Термините по-скоро идват от физическото подреждане отпред назад на тези части


на нервната система на развиващия се ембрион. Първоначално предният мозък е
76 • ГЛАВА 2 •:• КОГНИТИВНА НЕВРОНАУКА

изнесен най-отпред към това, което ще стане лице. Средният .мозък е следващият.
Задният дял е най-далече от предния, близо до тила (фигура 2.7а). В процеса на
развитие относителната ориентация се променя, така че предният дял е почти

като шапка върху средния и задния. Въпреки това термините продължават да се


използват за обозначаване на зоните на напълно развития мозък. Фигура 2.7б и
в показва променящите се местоположения и взаимоотношенията на предния,

средния и задния дял в хора на развитието на мозъка. Можете да видите как се


развиват от ембриона на няколко седмици след зачатието до ?-месечния фетус.

IOIIUЩIJi

Как изглежда всъщност мозъкът? Тук можете да видите странична (а) снимка и поглед от­
горе (б) към човешкия мозък. Фигурите и схематичните изображения (опростени диа­
грами) по-нататък посочват в по-големи детайли някои от основните характеристики на
мозъка.

Груба анатомия на мозъка:


nрозенцефалон, мезенцефалон и ромбенцефалон

Преден дял (прозенцефалон)

Предният дял е зоната на мозъка, намираща се към върха и предната част на


мозъка (фигура 2.8). Той се състои от мозъчната кора, базалните ганглии, лим­
бичната система, таламуса и хипоталамуса. Мозъчната кора е най-външният
пласт на мозъчните полукълба. Тя играе жизненоважна роля в мисленето и
другите психични процеси и затова заслужава специална част. Тук ще следваме
дискусията на основните структури и функции на мозъка. Базалните ганглии
са сборове от неврони, които са от критично значение за моторната функция.
Дисфункцията на базалните ганглии може да доведе до моторни дефицити:
тремор, неволеви движения, промени в позата и мускулния тонус и забавеност на
движенията. Дефицити се наблюдават при болестта на Паркинеон и болестта на
Хънтингтън. И двете заболявания включват тежки моторни симптоми (Rockland,
2000; Shepherd, 1998).
Лимбичната система е важна за емоциите, мотивацията, паметта и ученето.
Животни като риби и влечуги, които имат относително неразвита лимбична
система, реагират на средата почти изключително чрез инстинкти. Бозайниците
и особено хората имат относително по-развита лимбична система. Тя като че
ПОЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В МОЗЪКА: МОЗЪЧНА КОРА И ДРУГИ СТРУКТУРИ • 77

ли ни позволява да потискаме инстинктивните реакции (например импулса да


ударим някого, който случайно предизвика болка). Лимбичната ни система ни
прави по-способни да адаптираме гъвкаво поведението си в отговор на про­
менящата се среда. Тя е изградена от три централни взаимосвързани мозъчни
структури: бадемовидното ядро, септума и хипокампуса.

Среден мозък

Ср•::\ \. ,•
/
/
/
--;---~---- Малък мозък
и мост

- ·-.- Заден дял


Преден ------т­ / -~--- Продълговат
дял
мозък

__ Нервна ----Гръбначен
.' мозък
').~·~~~
тръба

.. / ~""'""
на ръка
(а) 5 седмици (in utero) Мозъчни
полукълба

(6) 8 седмици (in utero)


Мозъчни
полукълба

:.<,·\ :i

:~ ' Среден дял


,, 'f"' _)
'r;o•\ \ ~ Малък мозък
,~',./} тJ~,i
"-~-\ - .i / Продълговат мозък
! i i
f j
- :-•- Гръбначен мозък

(в) 7 месеца (in utero)

В хода на ембрионалното и фетусното развитие мозъкът става по-специализиран и местопо­


ложението и относителната позиция на задния, средния и предния дял се променят от зача­
тието до раждането. От In Search of the Нит ап Mind Ьу Robert J. Sternberg, Copyright © 1995 Ьу
Harcourt Brace & Company. Възпроизвежда се с разрешението на издателя.

Бадемовидното ядро играе важна роля в емоциите, особено гнева и аг­


ресията (Adolphs, 2003). Септумът е включен в гнева и страха. Стимулирането
на бадемовидното ядро обикновено води до изпитване на страх. Това може да
78 • ГЛАВА 2 •:• КОГНИТИВНА НЕВРОНдУКА

се види по различни начини: например чрез сърцебиене, ужасни халюцинации


или плашещи ярки спомени (Frackowiak et al., 1997; Gloor, 1997; Rockland, 2000).
Увреждане (лезии) или отстраняване на бадемовидното ядро може да водят до
дезадаптивна липса на страх. В случая налезии на животински мозък животното
се приближава към потенциално опасни обекти без никакво колебание или страх
(Adolphs et al., 1994; Frackowiak et al., 1997). Бадемовидното ядро освен това има
подпомагащ ефект върху възприятието на емоционални стимули. При хората
лезиите в него елиминират това засилване (Anderson & Phelps, 2001). Освен това
хора с аутизъм демонстрират ограничено активиране на бадемовидното ядро.
Възникваща в резултат на това откритие теория приема, че разстройството
включва дисфункция на бадемовидното ядро (Baron-Cohen et al., 2000; Howard
et al., 2000; Adolphs, Sears, & Piven, 2001). Два други ефекта налезии на бадемо­
видното ядро може да са зрителна агиозия (неспособност да се разпознават
обектите) и хиперсексуалност (Steffanaci, 1999).
Хипокампус
Мозъчна кора
Септум (влияе върху
(контролира мисленето Таламус
(влияе върху ученето и паметта)
и усещанията, волевото
(предава сетивната
движение) гнева и страха)
информация на
мозъчната кора)

Мазолесто тяло
(предава информация Хипоталамус
между двете мозъчни
(регулира температурата,
храненето, съня и
полукълба)
ендокринната система)

Среден мозък
(ретикуларна активираща
система: предава съобщения
Бадемовидно ядро за съня и физиологичната възбуда)
(влияе върху
гнева и агресията) Мост (nоне)

Хипофиза (предава информация


между мозъчната кора
(главната жлеза на
ендокринната система) и малкия мозък)

Малъкмозък
(координира финото
мускуnно движение, равновесието)

tr{{
i

Продълговат мозък
(регулира сърдечната
честота и дишането)
/{~(·
Гръбначен мозък
(предава нервните импулси
/.
1 между мозъка и тялото,

контролира простите рефлекси)

Фигура 2.8. Предният, средният и задният дял съдържат структури, които изпълняват съ­
ществени функции за оцеляването и за висшите психични процеси мислене и чувстване. От
ln Search ofthe Нитап Mind Ьу Robert J. Sternberg, Copyright © 1995 Ьу Harcourt Brace &
Company, възпроизвежда се с разрешение на издателя.
ПОЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В МОЗЪКА: МОЗЪЧНА КОРА И ДРУГИ СТРУКТУРИ • 79

.В ЛАБОРАТОРИЯТА НА ДЖОНГАБРИЕЛИ

Всичко, което знаем, е или познават преди представяна сцена (помнено


в гените ни, или се учи чрез преживяване), но друг път хората не успяват
опита. Само някои прежи­ да разпознаят преди видяна сцена (забравено
вявания обаче се помнят. преживяване). Нивото на мозъчна активност
Бързо забравяме голяма част в парахипокампалната кора - специфична
от живота си. Следователно зона в медиалния темпорален дял, - докато

подборът на онова, което да човекът гледа всяка сцена, прогнозира дали

помним и да забравяме, е той по-късно ще си я спомни или ще я забрави.


важно за това, кой ставаме, в какво вярваме и По този начин можем да визуализираме ак­
в какво сме добри. Спомените, които пазим за тивността в конкретна структура на мозъка,

миналото, оформят бъдещето ни. която определя дали сегашното преживяване

Как мозъкът ни позволява селективно е обречено да бъде запомнено в бъдеще, или


да запаметяваме преживяванията? Този да бъде забравено след няколко мига. В из­
въпрос ме очарова, когато като студент ма­ вестен смисъл можем да видим раждането на

гистър имах възможност да провеждам из­ спомен и селективното кодиране на преживя­

следвания с може би най-прочутия невроп­ ванията, обречени да се помнят и да влияят


сихологически пациент на ХХ век, Х.М. След върху бъдещото поведение.
хирургична операция през 1953 г., целяща
лекуване на епилепсията му, Х.М. станал Хипокампусът играе съществена роля
пациент с глобална амнезия, който не може да във формирането на спомени (Eichenbaum,
си спомни никакви нови събития или факти. 1999, 2002; Gluck, 1996; Manns & Eichenbaum,
Дори след няколко секунди той забравял 2006; O'Keefe, 2003). Той получава името си от
всички нови преживявания, включително гръцката дума за "подкова" - приблизителната
материалит~ срещани в лабораторните му форма. Хората с увреждане или отстраняване
експерименти, най-прочутите обществени на хипокампуса могат да възпроизвеждат съ­

събития и най-важните лични събития, на­ ществуващите спомени, например могат да

примерсмърттанародителитем~ разпознават стари приятели и места, но са не­

Операцията на Х.М. включвала отстра­ способни да си формират нови (спрямо времето


няване на редица структури, разположени на мозъчното увреждане). Новата информация
в средните или вътрешните части на тем­ - нови ситуации, хора и места - остават за­

поралните дялове. От неговия случай беше винаги нови. Синдромът на Корсаков води до
трудно да се знае каква е ролята на тези загуба на паметовата функция. За нея се смята,
различни структури в нормалната памет че е свързана с атрофиране на хипокампуса.
и дали те играят критична роля в първо­ Синдромът може да възникне от прекомерна
началното "записване" (кодиране) на спо­ употреба на алкохол. Случаят на Х.М., който ще
мените (за разлика от съхранението или по­ бъде обсъден в глава 5, е друга илюстрация на
късното им извличане от паметта). С неин­ възникващите проблеми с паметта заради ув··
вазивно образно представяне на мозъчната реждане на хипокампуса. Той като че ли следи
активност чрез функционален магнитен къде се намират нещата и как те са простран­

резонанс бихме могли да изследваме тези ствено свързани едни с други. С други думи,
въпроси в н.ормалния човешки мозък. той следи кое къде е (Cain, Boon, & Corcoran,
Повременаобразнасесияснормалнихора 2006; McClelland, McNaughton, & O'Reilly, 1995;
изследваните лица виждат картини на сцени Tulving & Schacter, 1994). Нарушенията на хи­
на закрито и на открито, докато ние записваме покампуса като че ли са водят до дефицити в
техните мозъчни реакции на всяка сцена. След декларативната памет (т.е. паметта за късове
това те получават неочакван паметов тест информация), но не водят до дефицити на про­
със сцени от сесията за сканиране на мозъка цедурната памет (т.е. паметта за курсовете на
и с нови сцени. Понякога те правилно раз- действие) (Rockland, 2000).
80 • ГЛАВА 2 •:• КОГНИТИВНА НЕВРОНАУКА

Четири основни ядра на таламуса*

Четири основни ядра на таламуса предават зрителната, слуховата, соматосензорната и свързаната с


равновесието информация

ПРОЕКТИРА
ПОЛУЧАВА
ИМЕ НА ЯДРОто** (ПРЕДАВА ИНФОРМАЦИЯ) ФУНКЦИОНАЛНА ПОЛЗА
ИНФОРМАЦИЯ ОТ
ПРЕДИМНО КЪМ

Латерално Зрителните рецептори Позволява ни


Зрителната кора
коленчато ядро чрез зрителните нерви да виждаме

Медиално Слуховите рецептори чрез Позволява ни


Слуховата кора
коленчато ядро слуховите нерви да чуваме

Вентропостериорно Соматичната Първичната Позволява ни


ядро нервна система соматосензорнакора да усещаме натиск и болка
Позволява ни да усещаме
Вентролатерапно Малкия мозък Първичната
физическия баланс
ядро (в задния дял) моторна кора
и да пазим равновесие

* Други ядра на таламуса също играят важна роля.


" Имената се отнасят до относителното местоположение на ядрата в таламуса: латерално - към дясната
или лявата страна на медиалното ядро; вентрално: по-близо до вътрешността, отколкото до върха нагла­
вата; постериорно: към задната страна, отзад; вентропостериорно: навътре и назад; вентролатерално:

навътре и настрани. Освен това коленчато (genicu/ate) означава ,.с форма на коляно".

Точната роля на хипокампуса в паметта и формирането на спомени все още не


е определена. Едно от хипотезите е, че той осигурява някаква когнитивна карта. Тя
представя пространството, в което организмът трябва да се ориентира (O'Keefe &
Nadel, 1978). Друго становище е, че хипокампусът е от съществено значение за гъв­
кавото учене и за виждането на отношенията между учените айтеми (Eichenbaum,
1997; Squire, 1992). Ще се върнем към ролята на хипокампуса в глава 5.
Таламусът предава постъпващата сензорна информация през групи от
неврони, които я проектират към подходящата зона в кората. По-голямата част
от сетивната входяща информация в мозъка преминава през таламуса. Той се
намира приблизително в центъра на мозъка, на нивото на очите. За да акомодира
всички различни типове информация, която трябва да се сортира, таламусът е
разделен на редица ядра (групи от неврони със сходна функция). Всяко ядро по­
лучаваинформацияотконкретнисетива.Следтоваинформациятасепредавана
съответните специфични зони в мозъчната кора. (Таблица 2.3 представя имената
и ролите на различни ядра.) Таламусът освен това подпомага контрола на съня и
събуждането. Когато има дефект във функционирането му, резултатът може да е
болка, трем ор, амнезия, влошаване на езика и разстройства в събуждането и съня
(Rockland, 2000; Steriade, Jones, & McCormick, 1997). В случаите на шизофрения
образните и in vivo изследванията разкриват анормални промени в таламуса
(Clinton & Meador-Woodruff, 2004).
Хипоталамусът регулира поведението, свързано с оцеляването на биоло­
гичния вид: борба, хранене, бягство и чифтосване. Хипоталамусът освен това
е активен в регулирането на емоциите и реакциите на стрес (Malsbury, 2003).
Той взаимодейства с лимбичната система. Малкият размер на хипоталамуса
(от гръцкото hypo-, "под"; разположен в основата на предния дял, под таламуса)
създава измамно впечатление за значението му в контролирането на редица

телесни функции (вж. таблица 2.4 за повече информация). Хипоталамусът играе


роля и в съня. Дисфункция и нервна загуба в хипоталамуса се идентифицират в
случаи на нарколепсия, при която засегнатият заспива често и в непредвидими

моменти (Lodi et а!., 2004; Mignot, Taheri, & Nishino, 2002).


ПОЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В МОЗЪКА: МОЗЪЧНА КОРА И ДРУГИ СТРУКТУРИ • 81

IM&нl'lf;fjl Когнитивни певропсихологически методи


за изучаване на мозъчното функциониране

Подходящ
МЕТОД ПРОЦЕДУРА ПРЕДИМСТВА НЕДОСТАТЪЦИ
ЗА ХОРА?

Записване на от- Много тънки електроди се поставят Доста прецизен Не може да се из-
делна клетка до отделен неврон. Записват се про- запис на електриче- ползва с хора.
Не
мените в електрическата активност, ската активност.

ставащи в клетката.

ЕЕГ Промените в електрическите потен- Относително неин- Много непреци-


циали се записват чрез електроди, Да вази вен. зен.

прикрепени върху скалпа.

ERP Промените в електрическите потен- Относително неин- Не дава действи-


циали се записват чрез електроди, Да вазивен. телни изображе-
прикрепени към скалпа. ния на мозъка.

РЕТ Участникът поглъща леко радио- Показва образи на По-малко полезен


активна форма на кислород, която мозъка в действие. за бързите про-
излъчва позитрони, докато се мета- цеси.
Да
болизир~Измерватсепроменитев
концентрацията на позитроните в

целевите зони.
--
fМRI Създава магнитно поле, което предиз- Показва образи на Изисква човекът
виква промени в частиците на кисло- мозъка в действие; да бъде поставен
родните атоми. По-активните зони по-прецизен от РЕТ в неудобен ске-
привличат повече обогатена с ки сл о- сканирането. нер за доста дъл-
Да
род кръв, отколкото по-малко активни- го време.

те зони на мозъка. Разликите в количе-


ствата консумиран кислород формират
основата на fМRI измерванията.

Транскраниална Включва поставяне на намотка върху Помага на из- Потенциално


магнитна главата на човека и след това пускане следователя да опасна, ако се

стимулация на електрически ток през намотката. идентифицира как злоупотреби.


Токът генерира магнитно поле. То раз- разстройването на
строй ва малка зона (обикновено не конкретна зона от
Да
по-голяма от един кубически сантиме- мозъка влияе върху

тър) под себе си. Изследователят може познавателното

да изучава познавателното функцио- функциониране.


ниране, когато конкретната зона е

разстроена.
--
Магнитоенцефа- Включва измерване на мозъчната Изключително Изисква скъпа
ло графия активностчрезидентифициране на прецизна простран- машина, която не

магнитни полета чрез поставяне на Да ствена и времева е леснодостъпна

устройство над главата. резолюция. за изследовате-

лите.

Среден дял (мезенцефалон)

Средният дял способства за контролиране на движенията на очите и коорди­


нацията. Той е по-важен при не-бозайниците, отколкото при бозайниците. При
небозайниците това е основният източник на контрол на зрителната и слуховата
информация. При бозайниците тези функции се доминират от предния дял. В
таблица 2.2 са представени някои структури (и съответните функции) на средния
дял. Най-незаменимата от тези структури е ретикуларната активираща система
82 • ГЛАВА 2 •:• КОГНИТИВНА И ЕВРОНАУКА

(RAS; наричана още и "ретикуларна формация") - мрежа от неврони, които са от


съществено значение за регулацията на съзнанието (сън; будно състояние; фи­
зиологична възбуда; внимание до някаква степен; както и такива жизненоважни
функции като сърдечна честота и дишане) (Sarter, Bruno, & Berntson, 2003).
Всъщност ретикуларната активираща система се простира и в задния дял.
Тя и таламусът са от жизненоважни за съзнанието за и контрола върху същест­
вуването ни. Стволът свързва предния дял с гръбначния мозък. Той се състои
от хипоталамуса, таламуса, средния и задния дял. Структура, наречена периак­
ведуктална сива .маса (PAG), се намира в ствола. Тази зона изглежда ключова за
определени типове адаптивни поведения. Инжектиране на малки количества
възбудни аминокиселини или, обратното, електрическа стимулация на тази
зона води до някоя от следните реакции: агресивна, конфронтациоина реакция;
избягване или бягство; засилена отбранителна реактивност или намалена ре­
активност, каквато се изпитва след поражение, когато човек се чувства безна··
деждно (Bandler & Shipley, 1994; Rockland, 2000).
Лекарите вземат решение за мозъчна смърт въз основа на функцията на
ствола. По-конкретно, лекарят трябва да определи, че стволът е бил увреден
толкова много, че различните рефлекси на главата (например зеничния) от­
състват от повече от 12 часа или мозъкът не демонстрира електрическа ак·
тивност или церебрална циркулация на кръвта (Berkow, 1992).

Заден дял (ромбенцефалон)

Задният мозък се състои от продълговатия мозък, моста и малкия мозък.


Продълговатият мозък (medulla oЬlongata) контролира (Ърдечната дейност
и до голяма степен дишането, преглъщането и храносмилането. Продълговатият
мозък е и мястото, на което нервите от дясната страна на тялото преминават

към лявата страна на мозъка, а нервите от лявата страна на мозъка пресичат

към дясното мозъчно полукълбо. Продълговатият мозък е удължена вътрешна


структура, разположена на мястото, където гръбначният мозък навлиза в черепа
и се съединява с главния мозък. Продълговатият мозък, който съдържа и части
от ретикуларната активираща система, ни поддържа живи.

Мостът (pons) служи като релейна станция, защото съдържа нервни влакна,
които предават сигнали от една част на мозъка към друга. Името му (pons) идва
от латинската дума за "мост", тъй като изпълнява функцията на мост. Мостът
също съдържа част от ретикуларната активираща система и нерви, обслужващи
части от главата и лицето. Малкият мозък (cerebellиm на латински) контролира
телесната координация, равновесието и мускулния тонус, както и някои аспекти

на паметта, включващи процедурно свързани движения (вж. i'лави 7 и 8)


(Middleton & Helms Tillery, 2003). Пренаталното развитие на човешкия мозък
във всеки човек грубо съответства на еволюционното развитие на човешкия
мозък в биологичния вид като цяло. По-конкретно, задният мозък е еволю­
ционно най-старата и най-примитивната част на мозъка. Това е и първата част
на мозъка, която се развива пренатално. Средният мозък е относително по-ново
допълнение към мозъка от еволюционна гледна точка. Той е втората част от
мозъка, която се развива пренатално. Накрая, предният мозък е най-новото ево­
люционно допълнение към мозъка. Това е последната от трите части на мозъка,
която се развива пренатално.

Освен това в еволюционното развитие на биологичния ни вид хората са де­


монстрирали все по-голямо увеличаване на теглото на мозъка спрямо телесното

тегло. Същевременно в хода на развитието след раждането отношението на мо-


ПОЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В МОЗЪКА: МОЗЪЧНА КОРА И ДРУГИ СТРУКТУРИ • 83

зъчното тегло спрямо телесното намалява. Теглото на мозъка на новороденото


е пропорционално по-голямо по отношение на телесното му тегло, отколкото

мозъчното тегло на човек в зряла възраст. От младенчеството през зрялата


възраст развитието на мозъка се центрира предимно върху организационната

комплексност на връзките в него. Засилването на нервната компЛексност на от­


делния човек е успоредно на еволюционното развитие на биологичния вид, но
променящата се пропорция на мозъчното тегло спрямо телесното в еволюцията

не е.

За когнитивните психолози най-важната от тези еволюционни тенденции


е увеличаващата се нервна комплексност на мозъка. Еволюцията на човешкия
мозък ни предлага засилена способност да упражняваме волеви контрол върху
поведението. Тя е засилила и способността ни да планираме и да размишляваме
върху алтернативни курсове на действие. Тези идеи се обсъждат в следващата
част по отношение на мозъчната кора.

Мозъчна кора и локализация на функцията


Мозъчната кора е пласт, дебел от 1 до 3 милиметра, който обвива повърхността
на мозъка подобно на кората на дървото. При хората множеството гънки на мо­
зъчната кора изграждат три различни елемента. Браздите (сулкуси) са малки
вдлъбнатини. Фисурите са големи гънки. Гирусите са изпъкналости между
съседни сулкуси или фисури. Тези гънки водят до огромно увеличение на по­
върхността на кората. Ако набраздената човешка мозъчна кора се изглади, ще
заема пространство от около 1 квадратен метър. Кората представлява 80% от чо­
вешкия мозък (Kolb & Whishaw, 1990). Комплексността на мозъчната функция се
увеличава с коровата зона. Човешката мозъчна кора ни помага да мислим. Заради
нея сме в състояние да планираме, да координираме мислите и действията си, да
възприемаме зрителни и слухови модели и да използваме езика. Без нея нямаше
да сме хора. Повърхността на мозъчната кора е сивкава. Понякога се нарича сиво
вещество. Причината е, че е съставена предимно от сивкавите тела на нервните
клетки, които преработват информацията, получавана и изпращана от мозъка.
Обратното, лежащото отдолу бяло вещество на вътрешността на мозъка съдържа
предимно бели, миелинизирани аксони.
Мозъчната кора формира външния пласт на двете полукълба на мозъка -
лявата и дясната мозъчна хемисфера (Davidson & Hugdahl, 1995; Galaburda &
Rosen, 2003; Gazzaniga & Hutsler, 1999; Hellige, 1993, 1995; Levy, 2000; Mangun et
al., 1994). Макар че двете полукълба изглеждат съвсем сходни, функционират по
различен начин. Лявото мозъчно полукълбо е специализирано в някои типове
дейност, а дясното - в други. Например рецепторите в кожата от дясната страна
на тялото по принцип изпращат информация през продълговатия мозък към
зони в лявото полукълбо на мозъка. Рецепторите в лявата страна по принцип
изпращат информацията към дясното полукълбо. По същия начин лявата хе­
мисфера на мозъка насочва моторните реакции в дясната половина на тялото.
Дясната хемИсфера насочва реакциите на лявата страна на тялото. Преносът
не на цялата информация обаче е контралатерален - от едната страна към
другата ("контра"- "противоположен"; латерален- "страна"). Осъществява се и
известна носилатерален към същата страна пренос. Например информацията
за миризми от дясната ноздра отива директно към дясната страна на мозъка.

Около половината от информацията от дясното око отива в дясната страна на


мозъка. Освен тази обща тенденция за контралатерална специализация, полу­
кълбата общуват директно помежду си. Мазолестото тяло е плътен агрегат от
84 • ГЛАВА 2 •:• КОГНИТИВНА НЕВРОНдУКА

нервни влакна, свързващ двете мозъчни полукълба (вж. Witelson, Кigar, & Walter,
2003). То позволява преноса на информация между двете хемисфери. След като
информацията е достигнала едното полукълбо, мазолестото тяло я прехвърля в
другото. Ако мазолестото тяло се разреже, двете мозъчни полукълба- двете по­
ловини на мозъка- не могат да общуват едно с друго. Макар че някои функции,
например езикът, са силно латерализирани, по-голямата част от функциони­
рането - дори езикът - зависи до голяма степен от интегрирането на двете

мозъчни полукълба.

Специализация на мозъчните полукълба

Как психолозите откриват, че двете мозъчни полукълба имат различни отго­


ворности? Изучаването на хемисфериата специализация в човешкия мозък може
да се проследи до Марк Дакс- провинциален лекар във Франция. Към 1836 г. Дакс
е лекувал повече от 40 пациенти, страдащи от афазия - загуба на речта - в ре­
зултат на мозъчно увреждане. Той забелязва взаимоотношение между загубата
на речта и страната в мозъка, където е увреждането. Изучавайки мозъка на па­
циентите си след смъртта им, Дакс вижда, че във всеки случай увреждането е в
лявата хемисфера. Той не успява да открие и един случай на загуба на речта след
увреждане единствено в дясното полукълбо.
През 1861 г. френският учен Пол Брока заявява, че аутопсия е разкрила, че
пациент с инсулт и афазия ималезия в лявата мозъчна хемисфера на мозъка. Към
1864 г. Брока е убеден, че лявото полукълбо е от критично значение за речта- ста­
новище, което е издържало проверката на времето. Конкретната част на мозъка,
която Брока идентифицира, днес се нарича зона на Брока и допринася за речта
(фигура 2.9). Зоната на Брока играе роля и в имитацията (Heiser et al., 2003). Друг
важен ранен изследовател, немският невролог Карл Вернике, изучава пациенти
с езикови дефицити, които могат да говорят, но речта им няма смисъл. Подобно
на Брока, той проследява езиковата способност до лявото полукълбо. Вернике
изучава различна зона, известна днес като зона на Вернuке, която допринася за
разбирането на езика (вж. фигура 2.9).
Карл Спенсър Лашли, често описван като бащата на невропсихологията,
започва да изучава локализацията през 1915 г. той открива, че имплантирането
на грубо направени електроди във видимо идентични места в мозъка дава
различни резултати. Различни местоположения - парадоксално - понякога
дават едни и същи резултати (вж. например Lashley, 1950). Изследователи
след него, използващи по.-усъвършенствани електроди и процедури на из­

мерване, са открили, че конкретните местоположения наистина корелират със

специфични моторни реакции в множество тестови сесии. Очевидно изслед­


ванията на Лашли са били ограничени от технологията, с която е разполагал по
онова време.

Въпреки ценните ранни приноси на Брока, Лашли и други учени човекът,


който е най-отговорен за съвременната теория и изследвания на хемисфериата
специализация, е спечелилият Нобелова награда психолог Роджър Спери. Спери
(Sperry, 1964) твърди, че всяко полукълбо в много отношения се държи като
отделен мозък. В класически експеримент, който подкрепя тази идея, Спери и
неговите колеги прекъсват мазолестото тяло, свързващо двете полукълба на
мозъка на котка. След това те доказват, че информацията, представена зрително
на едното полукълбо на котката, е неразпознаваема за другата хемисфера.
Подобни изследвания с маймуни сочат същото дискретно изпълнение на всяко
полукълбо (Sperry, 1964).
ПОЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В МОЗЪКА: МОЗЪЧНА КОРА И ДРУГИ СТРУКТУРИ • 85

Сензорна кора
Моторна кора

Асоциативна
кора
Асоциативна
кора

Слухова
кора

Зона
на Брока
(реч)

'------ Зрителна
кора

Зона на Вернике
(разбиране на езика)

Странно, но макар че не могат да говорят гладко, хората с лезии в зоната на Брока могат да
използват гласа си, за да пеят или да крещят. От Introduction to Psychology, llje, Ьу Richard
Atkinson, Rita Atkinson, Daryl Bem, Ed Smith, and Susan Nolen Hoeksema, Copyright © 1995 Ьу
Harcourt Brace & Company, възпроизвежда се с разрешението на издателя.

Известна част от най-интересната информация за начина, по който работи


човешкият мозък и особено за съответните роли на полукълбата, идва от из­
следвания на хора с епилепсия, при които мазолестото тяло е било срязано.
Хирургичната прекъсване на този неврологичен мост пречи на епилептичните
припадъци да се разпростират от едното полукълбо към другото. Процедурата
следователно драстично намалява тежестта на припадъците. Тя обаче води и до
загуба на комуникация между двете полукълба. Сякаш човекът има два отделни
специализирани мозъка, преработващи различна информация и изпълняващи
отделни функции.
86 • r ЛАВА 2 ·:· КогнитивнА НЕВРОНдУКА

Пациентите с разцепен мозък са хора, които са претърпели операции за


срязване на мазолестото тяло. Изследванията с такива хора разкриват вдъхно­
вяващи възможности по отношение на начините, по които мислим. Мнозина в
областта твърдят, че езикът е локализиран в лявото полукълбо. Способността
за пространствени представи като че ли е локализирана до голяма степен в

дясното полукълбо (Farah, 1988а, 1988Ь; Gazzaniga, 1985; Zaidel, 1983). Задачите
за пространствена ориентация също изглеждат локализирани в дясното по­

лукълбо (Vogel, Bowers, & Vogel, 2003). Изглежда, че приблизително 90% от на­
селението в зряла възраст има езикови функции, които са преимуществено ло­
кализирани в лявото полукълбо. Повече от 95% от десноръките и около 70% от
леворъките имат ляво-хемисферна доминация за езика. При хората, които нямат
ляво-хемисферна преработка, развитието на езика в дясното полукълбо запазва
фонемните и семантичните способности, но те имат дефицит в синтактичната
компетентност (Gazzaniga & Hutsler, 1999). Джери Леви (една от ученичките на
Спери) и нейните колеги (Levy, Trevarthen, & Sperry, 1972) са изучавали връзката
между мозъчните полукълба и зрително-пространствените срещу езиково ори··
ентираните задачи, използвайки пациенти, претърпели хирургична прекъсване
на мазолестото тяло.

Лявата хемисфера е важна не само за езика, но и да движението. Хората с


апраксия - разстройство на умелите движения - често имат увреждане в лявото
полукълбо. Те са загубили способността да изпълняват познати целенасочени
движения (Gazzaniga & Hutsler, 1999). Друга роля на лявата хемисфера е да из­
следва миналите преживявания, за да открива модели. Откриването на модели е
важна стъпка в генерирането на хипотези. Следователно лявото полукълбо играе
важна роля в тази функция (Wolford, Miller, & Gazzaniga, 2000).
Дясното полукълбо до голяма степен е "нямо" (Levy, 2000). То почти няма
граматично или фонемна разбиране, но има много добро семантично познание.
Участва и в практическата употреба на езика. Хората с увреждане в дясното по­
лукълбо обикновено имат дефицити в следенето на разговорите или разказите.
Имат и трудности в правенето на заключения от контекста и в разбирането на
метафоричната или хумористичната реч (J. . evy, 2000). Дясната хемисфера играе
основна роля в разпознаването на себе си, в частност тя като че ли е отговорна за
идентифицирането на собственото лице (Platek et а!., 2004).
В изследвания като това, показано на фигура 2.10, пациенти с разцепен
мозък обикновено не осъзнава~ че виждат противоречива информация в
двете половини на картината. Когато са помолени да дадат отговор с думи
за видяното, те казват, че са видели образа в дясната половина на картината.
Спомнете си контралатералната връзка между полукълбата и страните на
тялото. Имайки предвид това, изглежда, че лявото полукълбо контролира
тяхната вербална преработка (говоренето) на зрителната информация. Да раз­
гледаме, обратното, какво става, когато са помолени да използват пръстите на
лявата си ръка (която контралатерално изпраща и получава информация до
и от дясното полукълбо), за да посочат какво са видели. Участниците тогава
избират образа от лявата половина на картината. Този резултат посочва, че
дясното полукълбо като че ли контролира пространствената преработка (по­
сочването) на зрителната информация. Следователно задачата, която участ­
ниците трябва да изпълняват, е от критично значение в определянето кой
образ човекът смята, че му е показан.
ПОЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В МОЗЪКА: МОЗЪЧНА КОРА И ДРУГИ СТРУКТУРИ • 87

iOHUk&Ji•i
Изследванията върху пациенти с разцепен мозък разкриват, че всяко полукълбо на мозъка
преработва образи и друга информация по свой начин. (а) Съставна фотография на две различни
лица се показва много бързо на пациент с разцепен мозък. (б) Когато е показана група от снимки
и човекът е помолен да избере лицето, показано на съставната снимка, той казва, че е лицето от
тясната половина на съставната снимка. (в) Когато обаче е помолен да посочи кого е видял
първоначално, той сочи образа от лявата част на съставната снимка (По Levy, Trevartheп, &
Sperry 1972).

(а)

"Кого видяхте?"
"Беше Шер." (Ь)

Посочете жената,
която видяхте." (с)

В едно изследване участникът е помолен да фокусира погледа си към центъра на екрана.


След това нереално лице (лице, което включва лявата половина на лицето на един човек и
дясната на друг) бързо се прожектира на екран. От участника се иска да идентифицира
какво е видял или като отговори устно, или като посочи едно от няколко нормални (не със­
тавни) лица.

Майкъл Газанига - друг ученик на Спери - се е разграничил от позицията на


бившия си учител, Спери, и на неговите колеги, например Леви. Газанига не е съ­
гласен с тяхното твърдение, че двете мозъчни полукълба функционират напълно
88 • ГЛАВА 2 •:• КОГНИТИВНА НЕВРОНАУКА

независимо. Въпреки това той твърди, че всяка хемисфера изпълнява допълваща


роля. Например според Газанига няма езикова преработка в дясната хемисфера
(освен в редки случаи на ранно мозъчно увреждане в лявото полукълбо).
По-скоро в дясното полукълбо се осъществява само зрително-пространствена
преработка. Като пример Газанига открива, че преди хирургическата операция
за прекъсване на мазолестото тяло хората могат да чертаят триизмерни кубове с
всяка ръка (Gazzaniga & LeDoux, 1978). След операцията обаче те могат да чертаят
прилично изглеждащ куб само с лявата ръка. При всеки пациент дясната ръка
рисува картини, които са неразпознаваеми както като кубове, така и като три­
измерни обекти. Този резултат е важен заради контралатералната връзка между
всяка страна на тялото и противоположната мозъчна хемисфера. Спомнете си, че
дясната хемисфера контролира лявата ръка. Лявата ръка е единствената, която
пациентът с разцепен мозък може да използва за чертаене на разпознаваеми

фигури. Този експеримент следователно подкрепя идеята, че дясното полукълбо


е доминиращо в нашето разбиране и изследване на пространствените отношения.
Газанига (Gazzaniga, 1985) твърди, че мозъкът и особено дясното полукълбо е
организиран в относително независимо функциониращи единици, които работят
паралелно.

Според Газанига всяка от многото дискретни единици на психиката действа


относително независимо от другите. Тези операции често са извън съзнанието.
Докато се осъществяват различните независими и често подсъзнателни операции,
лявото полукълбо се опитва да им придаде интерпретации. Понякога лявото по­
лукълбо възприема, че човекът се държи по начин, в който няма някакъв особен
смисъл. То обаче все пак намира начин да припише някакъв смисъл на това по­
ведение.

Освен изучаването на хемисферните разлики в езика и пространствените от­


ношения, изследователите са се опитвали да определят дали двете полукълба
мислят по начини, които се различават едни от други. Леви (Levy, 1974) открива
някои доказателства, че лявото полукълбо обикновено преработва инфор­
мацията аналитично (къс по къс, най-често последователно). Тя твърди, че
дясната хемисфера е склонна да я преработва холиетично (като цяло).

Дялове на мозъчните полукълба

За практически цели четири дяла разделят мозъчните хемисфери и кората на


четири части. Те не са отделни единици, а до голяма степен са произволни ана­
томични региони. Във всеки дял са идентифицирани определени функции, но
дяловете също взаимодействат. Четирите дяла, наречени на костите на черепа,
които са директно над тях (фигура 2.11), са фронтален, париетален, темпорален
и окципитален. Назоваването на дяловете е функция на костите на черепа, които
ги покриват, така че имената им и дори конкретните разделения са доста про­

изволни. Дяловете са включени в многобройни функции. Обсъждането им тук


обхваща само част от това, което правят.
Фронталният дял, намиращ се към предната част на мозъка, е свързан с
моторната преработка и висшите мисловни процеси, например абстрактни раз­
съждения, решаване на проблеми, планиране и преценки (Stuss & Floden, 2003).
Той обикновено участва, когато се изискват последователности от мисли и
действия. Той е от критично значение за речта. Префронталната кора, регионът
към предната част на фронталния дял, участва в комплексния моторен контрол
и задачите, които изискват интеграция на информацията в течение на времето
(Gazzaniga, lvry, & Mangun, 2002).
ПОЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В МОЗЪКА: МОЗЪЧНА КОРА И ДРУГИ СТРУКТУРИ • 89

IOflljфfjil
Централна Париетален
Ляво Дясно
цепка дял
полукьлбо полукьлбо
Латерална
Фронтален цепка
дял

Надлъжна
гънка

Централна гънка

акципитален
дял Париетален дял

Темпорален
дял

акципитален
дял
гънка

(а) Анатомични области (ляв латерален изглед) (б) Анатомични области (изглед отгоре)

Кората е разделена на фронтален, париетален, темпорален и акципитален дял. Дяловете


имат специфични функции, но и взаимодействат, за да изпълняват сложни процеси. От ln
Search of the Human Mind Ьу Robert J. Sternberg, Copyright © 1995 Ьу Harcourt Brace & Company,
възпроизвежда се с разрешението на издателя.

Парпеталният дял, горната задна част на мозъка, е свързан със соматасен­


зорната преработка. Той получава информация от невроните за докосването,
болката, температурата и позицията на крайниците, когато възприемате про­
странството и отношението ви спрямо него - как сте ситуирани спрямо про­

странството, което заемате (Culham, 2003; Gazzaniga, Ivrey, & Mangun, 2002).
Парнеталният дял участва и в съзнанието и обръщането на внимание. Ако об­
ръщате внимание на това, което четете, парнеталният ви дял е активиран.

Темпоралният дял, директно под слепоочията ви, е свързан със слуховата


преработка (Murray, 2003) и разбирането на езика. Участва и в съхранението на
зрителните спомени. Например ако се опитвате да запаметите фигура 2.11, в за­
дачата участва темпоралният ви дял. Той съчетава новите неща, които виждате, с
това, което сте съхранили в зрителната си памет.

Окципиталният дял е свързан със зрителната преработка (De Weerd, 200ЗЬ ).


Той съдържа многобройни зрителни зони, всяка специализирана да анализира
специфични аспекти на сцената, включително цвят, движение, местоположение
и форма (Gazzaniga, Ivrey, & Mangun, 2002). Докато четете този текст, акципи­
талният ви дял участва във възприемането на думите пред вас.

Проективн·ите зони са областите в дяловете, в които се осъществява се­


тивната преработка. Това име отразява факта, че нервите съдържат сетивна ин­
формация, отиваща към таламуса. От там сетивната информация се проектира
към подходящата зона в съответния дял. По същия начин проективните области
проектират моторната информация надолу по гръбначния мозък към съот­
ветните мускули чрез периферната нервна система (ПНС). Сега да разгледаме дя­
ловете и особено фронталния в малко повече подробности.
Фронталният дял, разположен към предната част на главата (лицето), играе
роля в преценките, решаването на проблеми, личността и преднамереното
90 • r ЛАВА 2 ·:· КогнитивнА НЕВРОНЛУКА

движение. Той съдържа първичната моторна кора, която е специализирана


в планирането, контрола и изпълнението на движението, особено това, което
включва всякакъв вид отложена във времето реакция. Ако моторната ви кора е
стимулирана електрически, ще реагирате, като задвижите съответната телесна

част. Природата на движението ще зависи от това, къде в моторната кора е бил


стимулиран мозъкът ви. Контролът на различни видове телесни движения е
локализиран контралатерално в първичната моторна кора. Подобно обърнато
картографиране се появява отгоре надолу. Долните крайници на тялото са пред­
ставени с горната (към темето) страна на моторната кора, а горната част на
тялото е представена в долната част на моторната кора.

Информацията, отиваща към съседни части на тялото, също идва от съседни


части на моторната кора. Моторната кора може да се картографира, за да показва
къде и в какви пропорции различните части на тялото са представени в мозъка

(фигура 2.12).
Трите други дяла са разположени по-далече от предната част на главата. Тези
дялове специализират в различни типове сензорна и перцелтивна активност.

Например в парнеталния дял първичната соматосензорна кора получава ин­


формация от сетивата за натиск, структура, температура и болка. Тя е разпо­
ложена точно зад първичната моторна кора на фронталния дял. Ако соматасен­
зорната кора е електрически стимулирана, вероятно ще кажете, че се чувствате

така, сякаш сте докоснати (фигура 2.13).


Гледайки хомункулуса (вж. фигури 2.12 и 2.13), можете да видите, че в раз­
витието на моторните и саматасензорните зони на кората се прилага взаимо­

отношението на функцията и формата. Колкото по-голяма нужда изпитваме да


използваме, да имаме чувствителност и фин контрол върху определена телесна
част, толкова по-голяма е областта от кората, посветена общо на нея. Например
хората разчитат в огромна степен на ръцете и лицето си във взаимодействията
си със света. Съответно по-големи части от мозъчната кора са посветени на усе­
щанията и моторните реакции на ръцете и лицето. Обратното, разчитаме отно­
сително малко на пръстите на краката за движение и за събиране на информация.
В резултат пръстите представляват относително малка област върху първичната
моторна и соматасензорна кора.

Зоната от кората, посветена на слуха, е разположена в темпоралния, под па­


риеталния дял. Този дял изпълнява сложен слухов анализ. Такъв тип анализ е не­
обходим например в разбирането на човешката реч или слушането на симфония.
Делът също е специализиран. Някои части са по-чувствителни към звуци с по­
голяма височина, други - към такива с по-малка височина. Слуховата зона е
предимно контралатерална, макар че двете И страни имат поне някакво пред­
ставителство от всяко ухо. Ако слуховата ви кора се стимулира електрически, ще
кажете, че сте чули някакъв звук.

Зрителната зона на мозъчната кора е предимно в акципиталния дял. Някои


нервни влакна, носещи зрителна информация, пътуват иленлатерално от лявото
око към лявото мозъчно полукълбо и от дясното око към дясната хемисфера.
Други влакна се пресичат в зрителната хuаз.ма (от гръцки - "зрително Х", или
"зрително пресичане") и отиват контралатерално в противоположната хе­
мисфера (фигура 2.14). В частност нервните влакна пътуват от лявата страна
на зрителното поле за всяко око към дясната страна на зрителната кора. Освен
това нервите от дясната страна на зрителното поле на всяко око изпращат ин­

формация към лявата страна на зрителната кора.


ПОЗНАБАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В МОЗЪКА: МОЗЪЧНА КОРА И ДРУГИ СТРУКТУРИ • 91

10"'' ' '


(Моторна кора)

(Сензорна кора)

Тази карта на първичната моторна кора често се нарича хомункулус (от латински- "малък
човек"), защото е нарисувана като срез на кората, заобиколена от фигурата на малък, обър­
нат с главата надолу човек, чиито телесни части очертават пропорционално съответствие с

частите на кората.

Мозъкът обикновено изгражда само една четиридесета част от теглото на чо­


вешкото тяло в зряла възраст. Въпреки това той използва около една пета от цирку­
лиращата кръв, една пета от наличната глюкоза и една пета от наличния кислород.

Той обаче е най-важният орган на познавателната дейност. Разбирането на не­


говата структура и функция от нервното към церебралното ниво на организация
е жизненоважно за разбирането на когнитивната психология. Съвременното
развитие в областта на когнитивната невронаука с нейния фокус върху локали­
зацията на функцията реконцептуализира въпроса за психиката/тялото, обсъден
в началото на тази глава. Въпросът е променен от "Къде е разположена психиката
в тялото?" на "Къде са локализирани конкретните познавателни операции в
нервната система?". В останалата част от текста ще се връщаме към тези въпроси,
когато говорим за конкретни познавателни операции, тъй като те се обсъждат в
по-големи подробности в следващите глави.
92 • ГЛАВА 2 •:• КОГНИТИВНА НЕВРОНдУКА

10"''*'''' / ·,
:;;-
\

(Моторна кора)

CID~'~a\'10 \
!

\
nръст\\ на крака\' (
Гениталии ~,,:~

\ 1
)
\
~.

J~

) .
.'·

(Сензорна кора)
\

Както е при първичната моторна кора във фронталния дял, хомункулус на соматосензор­
ната кора очертава - в обърнат ред - частите на тялото, от които кората получава информа­
ция. От In Search of the Нит ап Mind Ьу Robert J. Sternberg, Copyright © 1995 Ьу Harcourt Brace
& Company, препечатва се с разрешението на издателя.

Бродманови полета

Мозъчната кора може да се раздели на различни модули, наричани Бродманови


полета. Тези зони, приложими и към други биологични видове освен хората, може
да осигурят удобни начини за локализиране на коровата функция. При хората
има 52 такива полета. Например поле 4 обхваща първичната моторна кора, а поле
17 - първичната зрителна кора.

Мозъчни разстройства
Редица мозъчни разстройства може да влошават познавателното функцио­
ниране. Обобщението тук се основава отчасти на труда на Газанига, Айври и
Менгън (Gazzaniga, Ivrey, and Mangun, 2002).
ПОЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В МОЗЪКА: МОЗЪЧНА КОРА И ДРУГИ СТРУКТУРИ • 93

l§fiQфijli
Зрителна
кора .· ,-;:r
//j::(

J/
11 .
.f,

/; 1

i)
( \}
!( \

·.,:
\
'У ,.
( ) } ,.~
i

Зрителна
хиазма

Зрителен \ ' \
!J /

нерв

Дясно око Ляво око

11 \\
Някои нервни влакна пренасят зрителната информация ипсилатерално от всяко око към
всяка мозъчна хемисфера; други влакна се пресичат в зрителната хиазма и пренасят дри­
телната информация контралатерално в противоположната хемисфера. От In Search ofthe
J.
Нитап Mind Ьу Robert Sternberg, Copyright © 1995 Ьу Harcourt Brace & Company, препечатва
се с разрешението на издателя.

Мозъчен инсулт

Васкуларното разстройство е мозъчно разстройство, причинено от мозъчен


инсулт. Инсултите се появяват, когато потокът на кръвта в мозъка внезапно се
наруши. Хората, преживели инсулт, обикновено демонстрират подчертана загуба
на когнитивна функциониране. Природата на загубата зависи от областта на
мозъка, която е засегната от инсулта. Може да има парализа, болка, вдървеност,
загуба на речта, загуба на разбирането на езика, влошаване на мисловните
процеси, загуба на движение в части на тялото или други симптоми.
Има два различни типа инсулти (информационна страница за мозъчния
инсулт на NINDS, 2004). Първият тип е исхемичният инсулт. Обикновено такъв
инсулт се появява, когато натрупване на мастна тъкан запушва кръвоносните
съдове в продължение на години и парче от тази тъкан се откъсне и заседне в

артериите на мозъка. Исхемичният инсулт може да се лекува чрез медикаменти


за разтваряне на съсирека. Вторият тип инсулти са хеморагичните, които се по­
явяват, когато кръвоносен съд в мозъка внезапно се разкъса. Кръвта се излива в
94 • r ЛАВА 2 ·:· КогнитивнА НЕВРОНЛУКА

заобикалящата тъкан. При кръвоизлива мозъчните клетки в засегнатата зона за­


почват да умират. Тази смърт се дължи или на липсата на кислород и хранителни
съставки, или от руптурата на съда и внезапния кръвоизлив. Симптомите на
инсулта се появяват незабавно с появата на мозъчния инсулт.
Типичните включват:
• Вкочаненост или слабост на лицето, ръцете или краката (особено от една-
та страна на тялото).
• Объркване, трудности с говоренето или с разбирането на речта.
• Разстройство на зрението в едното или в двете очи.
• Замаяност, проблеми с ходенето, загуба на равновесие или координация.
• Тежко главоболие без известна причина.
(информационна страница на NINDS за мозъчните инсулти, 2004)
Прогнозата за жертвите на мозъчен инсулт зависи от типа и тежестта на ув­
реждането.

Мозъчни тумори

Мозъчните тумори, наречени и неоплаз.ми, могат да засегнат познавателното


функциониране по много сериозен начин. Туморите могат да се появят или в
сивото, или в бялото вещество на мозъка. Туморите на бялото вещество са по­
често срещани (Gazzaniga, Ivrey, & Mangun, 2002). Да разгледаме някои основни
факти за мозъчните тумори (Whatyou need to know about brain tumors, 2004).
·Има два типа мозъчни тумори. Първичните започват в мозъка. Повечето
детски мозъчни тумори са от този тип. Вторичните мозъчни тумори започват
някъде другаде в тялото, например в белите дробове. Мозъчните тумори могат
да са доброкачествени или злокачествени. Доброкачествените не съдържат
ракови клетки. Те обикновено могат да се отстраняват и няма да израснат отново.
Клетките от доброкачествените тумори не нахлуват в заобикалящите клетки и
не се разпространяват към други части на тялото. Ако обаче притиснат чувст­
вителни зони в мозъка, пак могат да доведат до сериозни ко гнитивни нарушения.

Могат да са и животозастрашаващи, за разлика от доброкачествените тумори в


повечето други части на тялото. Злокачествените мозъчни тумори за разлика от
доброкачествените съдържат ракови клетки. Те са по-сериозни и обикновено за­
плашват живота на жертвата. Често растат бързо. Обикновено нахлуват в заоби­
калящата здрава мозъчна тъкан. В редки случаи злокачествените клетки могат
да се разпрострат и да предизвикат рак и в други части на тялото. По-долу са
представени най-често срещаните симптоми на мозъчните тумори:
• Главоболие (обикновено по-тежко сутрин).
• Гадене или повръщане.
• Промени в речта, зрението или слуха.
• Проблеми с равновесието или ходенето.
• Промени в настроението, личността или способността за концентрация.
• Проблеми с паметта.
• Мускулни спазми или конвулсии (припадъци или конвулсии).
• Вкочаненост или изтръпване на ръцете и краката.
(Whatyou need to know about brain tumors, 2004)
Диагнозата мозъчен тумор обикновено се поставя чрез неврологично из­
следване, компютърна томография иjили магнитен резонанс. Най-често сре­
щаната форма на лечение е комбинация от хирургична операция, радиация и хи­
миотерапия.
Ключови тЕми • 95

Наранявания на главата

Нараняванията на главата са в резултат на редица причини, например авто­

мобилна злополука, контакт с твърд обект и рана от куршум. Те са два вида


(Gazzaniga, Ivrey, & Mangun, 2002). При нараняванията със незасегнат череп
черепната кутия е незасегната, но има увреждане на мозъка, обикновено от
механичната сила на удар по главата. Удрянето на главата в предното стъкло
на колата при катастрофа може да доведе до такова нараняване. При нараня­
ванията с открит череп целостта на черепната кутия е нарушена, например от

куршум.

Нараняванията на главата са изненадващо често срещани. Приблизително


700 ООО северноамериканци страдат от такива наранявания всяка година. Между
70 ООО и 90 ООО остават постоянно инвалидизирани (The апаtоту of а head iпjиry,
2004). Загубата на съзнание е признак, че има някаква степен на увреждане на
мозъка в резултат от нараняването. Увреждането вследствие на нараняване
на главата може да включва спастични движения, трудности с преглъщането

и завалена реч наред с много други когнитивни проблеми. Непосредствените


симптоми на нараняване на главата включват:

• Безсъзнание.
• Анормално дишане.
• Очевидно сериозна рана или фрактура.
• Кървене или изтичане на бистра течност от носа, ухото или устата.
• Нарушаване на речта или зрението.
• Зеници с различни размери.
• Слабост или парализа.
• Замаяност.
• Болки във врата или вдървеност.
• Припадък.
• Повръщане повече от 2-3 пъти.
• Загуба на контрол върху пикочния мехур или червата.
(Head iпjиries, 2004)
В обобщение: мозъчно увреждане може да настъпи вследствие на мно­
жество причини и тук са отбелязани само някои от тях. Други са споменати в
останалата част на книгата. Когато има мозъчно увреждане, то винаги трябва
да се лекува от медицински специалист в най-ранния възможен момент. Може
да бъде извикан невропсихолог, за да подпомогне поставянето на диагноза, и
рехабилитационни психолози, за да окажат помощ на пациента да се върне към
оптималното ниво на психично функциониране, възможно при създалите се об­
стоятелства.

КЛЮЧОВИ ТЕМИ

В първа глава разгледахме седем ключови теми, които пропиват когнитивната


психология. Някои от тях са релевантни тук.
Едната са относителните акценти върху биологичните и поведенчееките ме­
ханизми. Механизмите, описани в тази глава, са предимно биологични, но основна
цел на биологичните изследователи е да открият как поведението е свързано с
тях. Например те изучават как хипокампусът подпомага ученето. Следователно
биологията и поведението действат съвместно: те по никакъв начин не са
взаимно изключващи се.
96 • r ЛАВА 2 ·:· КогнитиВНА НЕВРОНдУКА

Втора релевантна тема е разграничението природа-възпитание. Човек се


ражда с много биологични структури и механизми. Възпитанието обаче действа,
за да ги развие и да им помогне да реализират потенциала си. Съществуването
на мозъчна кора е резултат от природата, но спомените, съхранени в нея, про­

излизат от възпитанието. Както беше казано в глава 1, природата не действа


сама, а по-скоро нейните чудеса се разгръщат чрез възпитанието.
Трета релевантна тема са базисните срещу приложните изследвания. Голяма
част от изследванията в биологичните подходи към познавателната дейност
са базисни. Те обаче по-късно ни подпомагат - като когнитивни психолози - да
правим приложни открития. Например за да разберат как да лекувати-да се на­
дяваме-дапомагатнахоратасмозъчноувреждане,когнитивнитеневропсихолози

първо трябва да разберат природата на увреждането и неговия мащаб. Много


съвременни антидепресанти например влияят върху повторната абсорбция на
серотонина в нервната система. Потискайки я, те увеличават концентрацията на
серотонина и в крайна сметка засилват чувството на благополучие. Интересното
е, че приложните изследвания може да помагат на базисните толкова, колкото и
обратното. В случая на антидепресантите например учените знаеха, че медика­
ментите вършат работа, преди да разберат точно как действат. Приложните из­
следвания в създаването на лекарствени медикаменти подпомогнаха учените да

разберат биологичните механизми, лежащи в основата на успеха на лекарствата


в облекчаването на симптомите на депресията.
Хората, претърпели мозъчен инсулт в лявата страна на мозъка, имат трудности
с езика, докато тези с инсулт в дясната страна страдат от минимални езикови

затруднения. Читателите, които познават пациенти с инсулт, вероятно са забе­


лязали това. Причината е, че езиковият ни център по принцип е локализиран в
лявото мозъчно полукълбо.

ОБОБЩЕНИЕ

1. Кои са фундаменталните структури и събитие потенциали), използване на техники


процеси на човешкия мозък? Нервната с рентгенови лъчи (например ангиограми и
система, управлявана от главния мозък, е компютърни томограми), компютърни ана­
разделена на две основни части: централна, лизи на магнитни полета в мозъка (образни
състояща се от главния и гръбначния мозък, техники с магнитен резонанс) и компютър­
и периферната, състояща се от останалата ни анализи на кръвния поток и метаболизма
част на нервната система (т.е. нервите в ли­ в мозъка (позитрон-емисионна томография
цето, ръцете, краката и вътрешните органи). и функционален магнитен резонанс).
2. Как изследователите изучават основни­ 3. Какво са открили изследователите в
те структури и процеси в мозъка? От ве­ резултат на изучаването на мозъка?
кове учените са разглеждали мозъка чрез Основните структури на мозъка може да се
дисекция. Съвременните техники за дисек­ категоризират като тези в предния мозък

ция включват използването на електронни (например изключително важната мозъчна


микроскопи и усъвършенствани химически кора и таламуса, хипоталамуса и лимбичната
анализи за сондиране в загадките на отдел­ система, включително хипокампуса), сред­
ните клетки на мозъка. Освен това често се ния мозък (включително част от мозъчния
използват хирургически техники с животни ствол) и задния мозък (включително про­
(например употребата на селективно нара­ дълговатия мозък, моста и малкия мозък).
няване и записите от отделни клетки). При Силно нагънатата мозъчна кора обграж­
хората изследванията включват електриче­ да вътрешната част на мозъка и е основата

ски анализи (например ЕЕГ и свързани със на голяма част от човешката познавателна
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО: ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ЕЪПРОСИ • 97

дейност. Кората покрива лявото и се разглежда кората е да се иденти­

дясното полукълбо на мозъка. Те са фицират различията между чети­


свързани чрез мазолестото тяло. По рите дяла. Грубо казано, висшата
принцип всяка хемисфера контрала­ мисловна и моторна преработка се
терално контролира противополож­ осъществява във фронталния, сен­
ната страна на тялото. Въз основа на зомоторната-в париеталния, слухо­

обширни изследвания на пациенти вата - в темпоралния, а зрителната

с разцепен мозък много изследо­ - в акципиталния дял. Във фронтал­


ватели вярват, че двете полукълба ния дял първичната моторна кора

са специализирани: при повечето контролира планирането, контрола

хора лявото като че ли контролира върху и изпълнението на движение­

предимно езика. Дясната хемисфе­ то. В парнеталния дял първичната


ра изглежда контролира предимно соматасензорна кора е отговорна

зрително-пространствената пре­ за усещанията в нашите мускули и

работка. Двете полукълба освен кожа. Специфичните зони в тези две


това преработват информацията кори може да се очертаят спрямо

по различен начин. Друг начин да конкретни области от тялото.

МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЬПРОСИ

1. Как се променят в течение на времето стано­ покампуса без причиняване на други типове
вищата за природата на отношението между мозъчно увреждане, как те може да опитат да

мозъка и познавателната дейност? лекуват болестта на Алцхаймер?


2. Обобщете накратко основните структури и 6. Според вас защо някои открития, например
функции на мозъка. това на Марк Дакс, остават незабелязани?
3. Кои са някои от причините, поради които из­ Какво може да се направи, за да се максимизи­
следователите се интересуват от локализаци­ ра възможността ключови открития да бъдат
ята на функциите в човешкия мозък? забелязвани?

4. Според вас защо задният, средният и предни­ 7. Имайки предвид функциите на всеки от ко­
ят мозък са еволюирали (в човешкия вид) и ровите дялове, как може да се откриелезия в

са се развили (през човешкото пренатално един от тях?


развитие) в последователността, спомената в 8. Какво в областта на познавателната дейност
тази глава? Включете основните функции на може да се изучава ефективно чрез разглеж­
всеки в коментара си. дането на структурата или функциите на чо­
5. Изследователите вече знаят, че дефицит на вешкия мозък? Опишете как изследователят
невротрансмитера ацетилхолин в хипокампу­ може да използва една от техниките, споме­

са е свързан с болестта на Алцхаймер. Имайки нати в тази глава, за да изучава пази област на
предвид трудността на достигането до хи- познанието.

КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ

Ак с он И псилатерален Магнитоенцефалография
Бадемовидно ядро Контралатерален (MEG)
Възли на Ранвиер Лимбична система Мазолесто тяло

Дендрити Локализация на функциите Малък мозък

Електроенцефалограма(ЕЕГ) Магнитен резонанс (MRI) Миелин


98 • r ЛАВА 2 ·:· КогнитивнА НЕВРОНЛУКА

Мозък Пациенти с разцепен мозък Синапе


Мозъчен ствол Позитрон-емисионна томогра- Синдром на Корсаков
Мозъчна кора фия (РЕТ) Сома
Мозъчни дялове Продълговат мозък Таламус
Мозъчни полукълба Първична моторна кора Темпорален дял
Мост (pons) Първичнасаматасензорна Транскраниалнамагнитна
Неврони кора стимулация (TMS)
Невротрансмитери Ретикуларна активираща сис­ Фронтален дял
тема
Нервна система Функционален магнитен резо­
Свързани съссъбитиепотен­ нанс (fМRI)
Окончания на аксона
циали
акципитален дял Хипокампус
Септум Хипоталамус
Париетален дял

Изследвайте КогЛаб, като отидете на http:/ jcoglab.wadsworth.com.


За да научите повече, проучете следните експерименти:

Мозъчна асиметрия

АНОТИРАНА ДОПЪАНИТЕАНА ЛИТЕРАТУРА

Anderson, А. К., & Phelps, Е. А. (2001). Lesions ofthe на когнитивната невронаука, с който разпо-­
human amygdala impair enhanced perception лагаме днес. Нивото на сложност е високо.
of emotioпally salient eveпts. Nature, 411,305- Taylor, М. J., & Baldeweg, Т. (2002). Applicatioп of
309. Интересна статия за ефектите от ув­ EEG, ERP and intracranial recoгdiпgs to the iп··
реждане на бадемовидното ядро върху въз­ vestigation of' cognitive functions in children.
приятието. Developmental Science, 5(3), 318-334.
Gazzaniga, М. (Ed.). (2000). The new cognitive Разглежда се комбинация от поведенчееки
neuroscience (2nd ed.). Cambridge, МА: МIТ и неврологични промени в детството.

Press. Вероятно най-всеобхватният преглед


ГЛАВА

ВъзпРиятиЕ 3

Изследване Дефицити във възприятието


на когнитивната психология Агнозии и атаксии

От усещането към представянето Аномалии във възприятието на цветове

Основи на зрението
Акинетопсия и ахроматопсия

Някои основни понятия на възприятието


Ключови теми
Перцептивна константност
Обобщение
Възприятие за дълбочина
Мислене за мисленето: фактологични,
Подходи към възприятието за обекти и
аналитични, творчески и практически
форми
въпроси

Теоретични подходи
Ключови термини
към възприятието

Директно възприятие Анотирана допълнителна литература

Теории за обработката отдолу нагоре и


отгоре надолу

Синтезиране на подходите отдолу наго­


ре и отгоре надолу
100 • ГЛАВА 3 •:• ВъзпРиятиЕ

ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ

1. Как възприемаме стабилни обекти в средата, имайки предвид вариращата


стимулация?
2. Кои са двата фундаментални подхода към обясняването на възприятието?
3. Какво става, когато хората с нормални зрителни усещания не могат да въз­
приемат зрителни стимули?

к
азвали ли са ви някога: "Не можеш да видиш това, което е под носа ти"? Или
"Не можеш да видиш гората заради дърветата"? Слушали ли сте любима
песен отново и отново, опитвайки се да дешифрирате текста? Във всяка от
тези ситуации разчитаме на комплексния конструкт "възприятие". Възприятието
е набор от процеси, чрез които разпознаваме, организираме и осмисляме усещани­
ята, които получаваме от стимулите от средата (Epstein & Rogers, 1995; Goodale,
2000а, 2000Ь; Kosslyn & Osherson, 1995; Marr, 1982; Pomeraпtz, 2003). Възприятието
обхваща много психологически явления. В тази глава ще се съсредоточим върху
зрителното възприятие. Това е най-широко признаваната и най-широко изучавана
перцелтивна модалност (система за определено сетиво, например осезание или
обоняние). За да открият някои от явленията на възприятието, психолозите често
изучават ситуации, които поставят проблеми в осмислянето на усещанията.
Да разгледаме например образа, представен на фигура 3.1. За повечето хора
фигурата първоначално изглежда просто замазано петно от безсмислени свет­
лосенки. Разпознаваемо създание ги гледа в лицето, но те не могат да го видят.
Когато най-накрая осъзнаят, че е фигура, с основание се чувстват "измамени". На
фигура 3.1 фигурата на крава е скрита в непрекъснато градиране на светлосенките,
които изграждат картината. Преди да разпознаете фигурата като крава, правилно
сте усетили всички аспекти на фигурата, но все още не сте организирали тези
усещания, за да формират представа, т.е. умствено представяне на стимула, който
се възприема. Без такъв перцептивен образ на крава, не сте в състояние смислено
да схванете какво сте усетили. На фигура 3.2 също ще видите светлосенки. Те обаче
са дискретни. В много случаи те не са нищо повече от точки. И тук има скрит обект.
Ако сте упорити в преследването на скрития обект, несъмнено ще го откриете.

Какво научавате за собственото си възприятие от опитите да идентифицирате обекта,


който ви гледа от тази снимка? От Dalknbach, К. М. (1951). А puzzle-picture with а new
principle of coпcealment. American journal of Psychology, 54, 431-433.
АНОТИРАНА ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА • 101

Какви перцептивни промени ще ви улеснят да идентифицирате фигурата, изобразена тук?

Предходните примери показват, че понякога не можем да възприемаме това,


което наистина съществува. Друг път обаче възприемаме неща, които не съ­
ществуват. Например забележете черния триъгълник в центъра на лявата част на
фигура 3.3. Освен това забележете белия триъгълник в центъра на дясната страна
на фигура 3.3. Те направо изскачат срещу вас. Сега погледнете внимателно всяка
от частите на фигурата. Ще видите, че триъгълниците всъщност не съществуват.
Черното, което изгражда центъра на триъгълника в лявата част, изглежда по­
тъмно, или по-черно, отколкото заобикалящото черно, но не е. Нито пък белият
централен триъгълник в дясната част е по-ярък, или по-бял, отколкото заобика­
лящото бяло. И двата централни триъгълника са зрителни илюзии. Те включват
възприемането на зрителна информация, която не присъства физически в зри­
телния сензорен стимул. Следователно понякога не възприемаме това, което го
има, друг път възприемаме онова, което не съществува. Трети път възприемаме
нещо, което не може да съществува. Да разгледаме например виещото се стълбище
на фигура 3.4. Последвайте го, докато се качите на върха. Имате ли проблеми да
стигнете до върха? Тази илюстрация е наречена "безкрайното стълбище": то като
че ли се изкачва и изкачва, макар че подобен подвиг е невъзможен.

Лесно можете да видите триъгълника на тази фигура ... или триъгълниците са просто илю­
J.
зия? От In Search of the Human Mind Ьу Robert Sternberg, Copyright © 1995 Ьу Harcourt В гасе
& Company. Преnечатва се с разрешението на издателя.
102 • r ЛАВА 3 ·:· ВъзПРИЯТИЕ

ФИГУРА3.4.

Как можете да стигнете до върха на стълбището, изобразено тук?


--------

Съществуването на перцептивни илюзии подсказва, че това, което усещаме (в


сетивните си органи), не е задължително онова, което възприемаме (в съзнанието
си). Съзнанието ни трябва да вземе наличната сензорна информация и да я ма­
нипулира по някакъв начин, за да създаде представа за обектите, свойствата и
пространствените взаимоотношения в средата ни (Peterson, 1999). Нещо повече:
начинът, по който представяме тези обекти, ще зависи отчасти от гледната ни
точка при възприемането им (Edelman & Weinshall, 1991; Poggio & Edelman, 1990;
Tarr, 1995; Tarr & Bulthoff, 1998). От хилядолетия хората са осъзнавали, че това,
което възприемаме, често се различава от праволинейния сензорен стимул, който
достига сетивните ни рецептори. Пример е използването на зрителни илюзии
в строежа на Партенона (фигура 3.5). Ако Партенонът беше построен наистина
по начина, по който ни изглежда перцептивно (със строго праволинейна форма),
външният му вид щеше да е чудат.

(а)

(6)
От УСЕЩАНЕто към ПРЕДСТАВАТА • 103

в началото на 1 в. римският архитект Марк Витрувий Поли он пише De Architectura ("За архи­
тектурата"), в която документира гения на древногръцките архитекти Иктиний и Каликрат,
които проектират Партенона (осветен през 438 г. пр.Хр.). Колоните на Партенона всъщност
са деформирани леко в средата (б), за да компенсират зрителната склонност да възприе­
маме правите успоредни линии (а) като извити навътре. По същия начин хоризонталните
линии на трегерите над върха на колоните и горното стъпало на портала са леко извити на­

вътре, за да противодействат на склонността ни да ги възприемаме като извити надолу. Ос­


вен това колоните леко са наклонени навътре в горната си част, за да компенсират склон­

ността ни да ги възприемаме като разширяващи се, когато гледаме нагоре към тях. В
трактата си върху архитектурата Витрувий описва и много зрителни илюзии, а съвремен­
ните архитекти отчитат тези изкривявания на зрителното възприятие в проектите си.

Макар че ние, хората, имаме ограничено зрение и сме обект на илюзии, все
пак сме много по-добри от роботите в кодирането на зрителни сцени и осмис­
лянето им. Имайки предвид развитието на днешните роботи, кой е източникът на
нашето превъзходство? Може би са няколко, но единият несъмнено е познанието.
Ние просто знаем много повече за средата и за източниците на редовни модели в
нея, отколкото роботите. Познанието ни дава голямо предимство, което роботите
- поне днешните - не могат да настигнат.

Архитектите не са единствените, които са осъзнали някои фундаментални


принципи на възприятието. От векове художниците знаят как да ни накарат
да възприемаме триизмерни (3-D) представи, когато гледаме двумерни (2-3)
образи. Кои са някои от принципите, които ръководят възприятието ни както
на реални, така и на илюзорни представи? Първо, ще разгледаме известна част
от перцептивната информация, която ни кара да възприемаме 3-D пространство
то 2-D сетивна информация. След това ще обсъдим някои от начините, по които
възприемаме стабилен набор от образи. Такова стабилно възприятие се появява
независимо от непрекъснатите промени в размера и формата на онова, което
наблюдаваме. След това ще се придвижим към теоретичните подходи към въз­
приятието. Накрая ще разгледаме някои редки дефекти в нормалното зрително
възприятие при хора с мозъчни наранявания.

ОТ УСЕЩАНЕТО КЪМ ПРЕДСТАВАТА

Основи на зрението
Зрението започва със светлината, която преминава през предпазната обвивка
на окото. Тази обвивка, роговицата, е прозрачен пласт, който предпазва окото.
Светлината след това преминава през зеницата, отвора в центъра на ириса; след
това през лещата и стъкловидното тяло. Лещата е прозрачна мембрана, разпо­
ложена зад ириса. Тя може да се свива или отпуска, за да позволи на човек да вижда
обекти, които са близо или далеч. Стъкловидното тяло е подобно на гел вещество,
което изпълва по-голямата част на окото. Основната му роля е да осигурява опора
за окото. Този. процес води до рефракция - промяна в посоката и скоростта - на
светлината, навлизаща в окото. Рефрактираната светлина се фокусира върху ре­
тината- мрежа от неврони, простираща се по по-голямата задна (постериорна)
повърхност на окото. Ретината е мястото, където електромагнитната светлинна
енергия се "конвертира", т.е. превръща, в нервни електрохимични импулси (Blake,
2000). Макар че е дебела само колкото дебелината на страницата, която четете,
ретината въпреки това се състои от три основни пласта нервна тъкан.

Първият пласт - най-близо до предната, гледаща напред повърхност на


окото - е пластът на ганглийните клетки, чиито аксони изграждат зрителния
104 • r ЛАВА з •:• ВъзпРиятиЕ

нерв. Вторият пласт се състои от три типа интерневронни клетки. Амакринните


клетки и хоризонталните клетки осъществяват единични латерални връзки

между съседните области на ретината в средния пласт от клетки. Биполярните


клетки осъществяват двойни връзки към и от ганглийните клетки, както и към
и от третия пласт клетки в ретината.

Третият пласт на ретината съдържа фоторецепторите, които конвертират


светлинната в електрохимична енергия. Тя след това може да се предаде от не­
вроните към мозъка. Преносът помага на окото да открива зрителна стимулация.
Иронията е, че фоторецепторните клетки са клетките на ретината, които са най­
далече от източника на светлина. Светлината трябва да премине първо през
другите два пласта. Съобщенията след това се предават към предната част на
окото, преди да тръгнат към мозъка. Има два типа фоторецептори. Пръчиците
са дълги и тънки фоторецепторни клетки. Те са по-силно концентрирани в пе­
риферията на ретината, отколкото във фовеята, където зрението е по-остро.
Колбичките са къси и дебели фоторецептори. Те са по-силно концентрирани във
фовеята, отколкото в периферията. Фонеята е малка, тънка зона на ретината - с
размера на главата на топлийка,- която е най-пряко разположена на линията на
зрението. В действителност, когато погледнете право към даден обект, очите ви
се въртят така, че образът да попадне директно върху фовеята. Зрителното ре­
цептивно поле на фонеята е приблизително колкото размера на гроздово зърно,
държано на една ръка разстояние.

Всяка колбичка във фонеята обикновено има собствена ганглийна клетка, но


пръчиците в периферията (външната гранична област) на ретината споделят ган­
глийни клетки с други пръчици. Следователно всяка ганглийна клетка, събираща
информация от периферията, я събира от множество пръчици. Всяка ганглийна
клетка от фа веята обаче събира информация само от една колбич ка, може би заради
по-сложната функция на колбичките по отношение на преработката на цветовете.
Всяко око съдържа приблизително 120 милиона пръчици и 8 милиона
колбички. Пръчицитеи колбичките се различават не само по форма, но и по състав,
местоположение и реакции на светлината. В тези два вида клетки има фото­
пигменти- химически вещества, които реагират на светлината. Фотопигментите
започват сложния процес на конвертиране, който трансформира физическата
електромагнитна енергия в електрохимични нервни импулси, които може да се

разберат от мозъка.
Пръчиците, колбичките и фотопигментите в тях не могат да свършат ра­
ботата си, ако не бяха свързани по някакъв начин с мозъка (Sandell, 2000).
Неврохимичните съобщения, преработвани от пръчиците и колбичките в ре­
тината, пътуват през биполярните клетки към ганглийните клетки (вж. Goodale,
2000а, 2000Ь). Както беше отбелязано, аксонитена ганглийните клетки в окото
колективно образуват зрителния нерв за това око. Зрителните нерви за двете
очи се събират в основата на мозъка, за да образуват зрителната хиазма. Тук
ганглийните клетки от вътрешната, или назалната, част на ретината- тази част,
която е по-близо до носа ви,- пресичат зрителната хиазма, за да отидат в проти­
воположната хемисфера на мозъка. Ганглийните клетки от външната, или темпо­
ралната, зона на ретината, намираща се по-близо до слепоочието ви, отиват в по­
лукълбото от същата страна на тялото. Лещата на всяко око естествено обръща
образа за света, тъй като го проектира върху ретината. По този начин съоб­
щението, изпратено към мозъка ви, е буквално с краката нагоре и отзад напред.
След като се обърнат през зрителната хиазма, ганглийните клетки отиват в
таламуса. От там невроните пренасят информацията към първичната зрителна
кора в акципиталния дял на мозъка. Зрителната кора съдържа няколко пре-
От УСЕЩАНЕто към ПРЕДСТАВАТА • 105

работващи зони. Всяка от тях борави с различен вид зрителна информация по


отношение на интензитет и качество, включително цвят, местоположение, дъл­

бочина, модел и форма. Да разгледаме в по-големи детайли как мозъчната кора


преработва информацията за цвета чрез дейността на пръчиците и колбичките.
Имаме две отделни зрителни системи. Едната, отговорна за зрението при
мъждива светлина, зависи от пръчиците. Другата, отговорна за зрението на ярка
светлина, зависи от колбичките (Durgin, 2000).

Някои основни понятия на възприятието


Ако в гората падне дърво и няма никой, който да чуе (или да го види), издава
ли звук? Отговорът на тази стара гатанка може да се открие, като я поставим в
центъра на възприятието. Във влиятелния си и противоречив труд Джеймс Гибсън
(Gibson, 1966, 1979) осигурява полезна рамка за изучаване на възприятието. Той
въвежда понятията далечен (външен) обект, информационно средство, близка
стимулация и перцептивен обект.
Далечният обект е обектът във външния свят. В този случай това е па­
дащото дърво. Това събитие налага модел върху информационно средство.
Информационното средство е отразената светлина, звуковите вълни (тукзвука от
падащото дърво), химически молекули или тактилна (свързана с докосване) ин­
формация, идваща от средата. Следователно предпоставките за възприемането
на обекти във външния свят започват рано в процеса. Те започват още преди
сензорната информация да въздейства върху сетивните ни рецептори (нервни
клетки, които са специализирани да възприемат определени типове сензорна

информация). Когато информацията влезе в контакт с подходящите сетивни


рецептори на очите, ушите, носа, кожата или устата, се появява близката сти­
мулация. Накрая възприятието възниква, когато вътрешен перцептивен обект
по някакъв начин отрази свойствата на външния свят.

Перцеотивен континуум

Възприятието се появява, когато обектите от средата придадат структурата си


на информационно средство, което в крайна сметка въздейства върху сетивните
рецептори, водейки до вътрешна идентификация на обекта.
ИНФОРМАЦИОННО ПЕРЦЕПТИВЕН
ДАЛЕЧЕН ОБЕКТ БЛИЗКАСТИМУЛАЦИЯ
СРЕДСТВО ОБЕКТ

Зрение- гледка Отразената светлина от лице- Абсорбиране на фотона в пръчицитеи Лицето на баба
(например лицето то на баба (видими електро- колбичките на ретината- рецепторното
на баба) магнитни вълни l пространство в задната част на окото.

Слух- звук (на- Звукови вълни, генерирани от Звуковата вълна достига до баз ил ар- Падащо дърво
пример падащо падането на дървото ната мембрана- рецепторната повърх-
дърво) ност в охлюва на вътрешното ухо.
--
Обоняние- ми- Молекули, освободени, докато Абсорбиране на молекулите в клетките Бекон
ризма(например се пържи беконът на обонятелния епител - рецепторната
цвърчащ бекон) повърхност в носната кухина.

Вкус - вкус (на- Молекули на сладоледа, осво- Молекулярен контакт с вкусовите бра- Сладолед
пример хапка ела- бодени във въздуха и разтво- давици -рецепторните клетки върху

дол ед) рени във водата езика и мекото небце, комбиниран с


обонятелна стимулация (вж. горната
клетка)
--
Осезание - докос- Механичен натиск и вибрация Стимулация на различни рецепторни Компютърна
ване (например в точката на контакт между клетки в дермата- най-вътрешния клавиатура

компютърна кла- повърхността на кожата (епи- пласт на кожата.

виатура) дермиса) и клавиатурата


-
106 • r ЛАВА з •:• възпРиятиЕ

Таблица 3.1 обобщава рамката за появата на възприятието. В нея са отбелязани различните


свойства на далечните обекти, информационното средство, близките стимули и перцептив­
ните обекти, включени във възприемането на средата. Да се върнем към първоначалния
въпрос: ако дърво падне в гората и няма никой наоколо, за да го чуе, то не издава възприе­
ман звук. Дървото обаче издава звук. Така че отговорът е "да" и "не" в зависимост от начина,
по който разглеждате въпроса.

Въпросът къде да се постави границата между възприятието и познанието,


или дори между усещането и възприятието, събужда разгорещени дебати.
Вместо това, за да сме по-продуктивни, би трябвало да разглеждаме тези процеси
като част от континуум. Информацията тече през системата. Различните процеси
адресират различни въпроси. Въпросите за усещането се съсредоточават върху
качествата на стимулацията. Този нюанс на червеното по-ярък ли е от червеното
на ябълката? Звукът от падащо дърво по-силен ли е от този на гръмотевицата?
Как впечатленията на един човек за цветовете или звуците съответстват на тези
на друг човек за същите цветове или звуци? Същата тази информация за цвят
или звук отговаря на различни въпроси за възприятието. Това обикновено са
въпроси за идентичност и за форма, модел и движение. Червеното нещо ябълка
ли е? Току-що падащо дърво ли чух? И накрая, познанието се появява, когато тази
информация се използва, за да обслужва допълнителни цели. Тази ябълка може
ли да се яде? Трябва ли да изляза от тази гора?
Никога не можем да преживеем чрез зрението, слуха, вкуса, обонянието или
осезанието същия набор от стимулни свойства, които сме преживявали преди.
Следователно един от фундаменталните въпроси за възприятието е: "Как по­
стигаме перцептивна стабилност в лицето на тази крайна нестабилност на ниво
сетивни рецептори?" Всъщност, имайки предвид природата на сетивните ни ре­
цептори, вариацията като че ли е необходима за възприятието.
В явлението сетивна адаптация рецепторните клетки се адаптират към не­
прекъснатата стимулация, като престават да изпразват електрически импулси,

докато не настъпи промяна в стимулацията. Чрез сензорната адаптация можем


да престанем да откриваме присъствието на даден стимул. Този механизъм
гарантира, че сетивната информация се променя непрекъснато. Заради сен­
зорната адаптация в ретината (повърхността с рецептори в окото), очите ни не­
прекъснато правят малки бързи движения. Те създават непрекъснати промени
в местоположението на проектирания образ вътре в окото. За да изучават зри­
телното възприятие, учените са открили начин за създаване на стабилизирани
образи. Те не се движат по ретината, защото всъщност следват движенията
на окото. Използването на тази техника е потвърдило хипотезата, че непре­
къснатата стимулация на клетките на ретината създава впечатлението, че

образът изчезва (Ditchburn, 1980; Martinez-Conde, Macknik, & Hybel, 2004; Riggs
et al., 195З). Следователно вариацията на стимула е съществен атрибут на въз­
приятието. Тя парадоксално прави задачата по обясняването на възприятието
по-трудна.

Перцептивна константност
Перцептивната система се справя с изменчивостта, като прави наистина забеле­
жителен анализ на обектите в перцептивното поле. Например представете си, че
вървите през университетския комплекс към залата за час по когнитивна пси­

хология. Да предположим, че двама студенти стоят пред вратата. Те си говорят,


докато вие приближавате. Колкото повече приближавате до вратата, простран­
ството върху ретината, посветено на образите на тези студенти, става все по-
От УСЕЩАНЕто към ПРЕДСТАВАТА • 107

голямо. От една страна, това близко сензорно свидетелство подсказва, че сту­


дентите стават все по-големи. Същевременно вие възприемате студентите като
запазили размерите си. Защо?
Възприеманата константност в размера на състудентите ви е пример на пер­
цеотивиа константност. Тя се появява, когато възприятието за обект остава
същото, макар че близкото ни усещане за далечния обект се променя (Gillam,
2000). Физическите характеристики на външния далечен обект вероятно не се
променят. Тъй като трябва да можем да се справяме ефективно с външния свят
обаче, перцептивната ни система има механизми, които приспособяват възпри­
ятието ни за близкия стимул. Така възприятието остава постоянно, макар че
близкото усещане се променя. От няколкото типа перцептивна константност тук
ще разгледаме само два основни: на размера и на формата.
Константността на размера е възприятието, че обектът запазва същия
размер въпреки промените в размера на близкия стимул. Размерът на образа
върху ретината зависи директно от разстоянието на този обект от окото. Един и
същ обект на две различни разстояния проектира образи с различен размер върху
ретината. Някои впечатляващи илюзии може да се постигнат, когато сетивните
и перцептивните ни системи са подведени от същата информация, която обик­
новено ни помага да постигаме константност на размера. Например погледнете
фигура 3.6. На нея е представена илюзията на Понзо. При нея два обекта, които
изглеждат с различни размери, всъщност са с еднакъв размер. Илюзията на Понзо
произтича от насоката за дълбочина, осигурена от сливащите се линии. Еднакви
размери на образа на различна дълбочина обикновено сочат обекти с различни
размери. Друг пример е илюзията на Мюлер-Лайер, илюстрирана на фигура 3.7.
Тук два сегмента от линии, които са с една и съща дължина, изглеждат с различни
дължини. Накрая сравнете двата централни кръга в кръговите модели на фигура
3.8. И двата централни кръга в действителност са с един и същ размер, но размерът
на централния кръг спрямо заобикалящите кръгове влияе върху възприятието
за размерите му.

-------------·----------··--·-
ФИГУРА3.6.

(а) (6)
------------
Възприемаме горната линия и горния дънер в (а) и (б) като по-големи, отколкото долната
линия и долния дънер, макар че горните и долните фигури са с еднаква дължина. Правим
го, защото в истинския триизмерен свят горната линия и горният дънер ще са по-големи.
108 • r ЛАВА 3 ·:· ВъзпРИЯТИЕ

(а) (б) (в) (г)

В тази илюзия също сме склонни да разглеждаме двата еднакво дълги сегмента като раз­
лични по дължина. В частност вертикалните сегменти от линии в части (а) и (в) изглеждат
по-къси, отколкото сегментите в части (б) и (г), макар че всички линии са с еднаква дъл­
жина. Странното е, че не сме сигурни защо се появява такава проста илюзия. Понякога илю­
зията, която виждаме в абстрактните сегменти от линии (части а иб), се обяснява от гледна
точка на диагонални линии в краЯ на вертикални сегменти. Тези диагонални линии може
да са имплицитни насоки за дълбочина, подобни на тези, които виждаме във възприятията
си на екстериора и интериора на сградите (Coren & Girgus, 1978). На част (в), изглед на ек­
стериора на сграда, страните като че ли се отдалечават (като диагоналните линии образу­
ват ъгъл към вертикалния сегмент, както е в част а), докато в част (г), изглед от вътреш­
ността на сграда, страните като че ли се приближават към нас (диагоналните линии
образуват ъгъл към нас от вертикалния сегмент, както е в част б).

lfШQфii:l


(а) (6)

Посочете кой централен кръг е по-голям (а или б) и измерете диаметъра на двата кръга.
Тук виждате правоъгълна врата и рамка на врата, показващи вратата като затворена, от­
крехната, по-отворена или широко отворена. Разбира се, вратата не изглежда с различна
форма във всяка част на рисунката. Всъщност би било странно, ако я възприемехте като
променяща формата си, докато я отваряте. Въпреки това формата на образа на вратата, усе­
тен от ретината ви, наистина се променя, когато я отваряте. Ако погледнете фигурата, ще
видите, че нарисуваната форма на вратата е различна във всяка част на илюстрацията.

Подобно на константността на размера, тази на формата е свързана с възпри­


ятието за разстояние, но по различен начин. Константността на формата е въз­
приятието, че обектът запазва същата форма независимо от промените в близкия
стимул. Например фигура 3.9 е илюстрация на константността на формата.
Възприеманата форма на обекта остава същата независимо от промените в ори­
ентацията му, а следователно и във формата на образа върху ретината. След
като действителната форма на изобразената врата се променя, някои части на
вратата като че ли се променят различно по отношение на разстоянието си от

нас. Възможно е да използваме невропсихологически образни техники, за да ло­


кализираме частите на мозъка, които се използват за анализа на формата. Те се
намират в екстрастриатните корови зони (Kanwisher et al., 1996, 1997). Точките
близо до външния край на вратата, изглежда, се движат по-бързо към нас, от­
колкото точките близо до вътрешния край. Въпреки това възприемаме вратата
като запазваща формата си.
110 • ГЛАВА 3 •:• ВъзпРиятиЕ

Възприятие за дълбочина
Докато се движите в средата си, непрекъснато се оглеждате. Зрително се ори­
ентирате в 3-D пространството. Когато гледате напред в далечината, гледате
третото измерение - дълбочина. Дълбочината е разстоянието от повърхност и
обикновено използваме собственото си тяло като референтна повърхност, когато
говорим от гледна точка на възприятие за дълбочина. Да разгледаме какво става,
когато премествате тялото си, посягате към или манипулирате обектите, или
по друг начин се позиционирате в триизмерния свят. Трябва да използвате ин­
формацията за дълбочина. Това използване на информацията за дълбочина се
простира дори отвъд сферата на тялото. Когато шофирате, използвате дълбо­
чината, за да оценявате разстоянието до приближаващ се автомобил. Когато
решите да извикате приятел, вървящ по улицата, определяте колко да повишите

глас. Решението ви се основава на това, колко далече е приятелят ви според


вашето възприятие. Как успявате да възприемете триизмерно пространство,
когато близките стимули върху ретината представляват само двумерна проекция
на онова, което виждате?
Да се върнем пак на невъзможното стълбище (вж. фигура 3.4). Погледнете и
другите невъзможни конфигурации на фигура 3.10. Те са объркващи, защото има
противоречива информация за дълбочина в различните секции на картинката.
Малките сегменти на тези невъзможни фигури ни изглеждат смислени, защото
няма непоследователност в отделните насоки за дълбочина (Hochberg, 1978).
Трудно е обаче да се осмисли фигурата като цяло. Причината е, че насоките, оси­
гуряващи информация за дълбочина в различните сегменти на картината, си
противоречат.

По принцип насоките за дълбочина са или монокупярни ("мон-"- едно; "окулар"


- свързан с очите), или бинокурярни ("бин" - и двете, две). Монокулярните
насоки може да се представят само в две измерения и да се наблюдават с едно
око. Фигура 3.11 илюстрира няколко от монокулярните насоки за дълбочина, де­
финирани в таблица 3.2. Сред тях са градиентите на структурата, относителният
размер, припокриването, линейната перспектива, въздушната перспектива, мес­
тоположението в равнината на картината и паралаксът на движението. Преди
да прочетете за тези насоки в таблицата или в текста на фигурата, погледнете
изображението. Вижте колко насоки за дълбочина можете да дешифрирате са­
мостоятелно, като внимателно наблюдавате фигурата.
Бинокупярните насоки за дълбочина използват относителното местопо­
ложение на очите ви. Двете ви очи са разположени на разстояние, което е дос­
татъчно, за да осигури два типа информация на мозъка: бинокулярно разминаване
и бинокулярно събиране. При бинокулярното разминаване двете ви очи изпращат
различни образи на мозъка, когато обектите се приближават към вас. Мозъкът
ви интерпретира степените на разминаване като индикация за разстоянието

от вас. Освен това за обекти, които гледаме на относително малко разстояние,


използваме насоки за дълбочина, базирани на бинокупярно събиране. При би­
нокулярното събиране двете ви очи все повече се обръщат навътре, когато
обектите ви приближават. Мозъкът ви интерпретира тези мускулни движения
като индикации на разстоянието от нас. Фигура 3.12 илюстрира тези два процеса.
Мозъкът съдържа неврони, които специализират във възприятие за дълбочина.
Те се наричат - както можете да очаквате - бинокулярни неврони. Те интегрират
постъпващата информация от двете очи, за да формират информация за дълбо­
чината. Бинокупярните неврони се намират в зрителната коза (Parker, 2007).
-----~--------··--------·---

!{ои насоки може да ви накарат да възприемете тези невъзможни фигури като напълно
правдоподобни?

Таблица 3.2 описва и паралакеа на двюкението - единствената монокулярна


насока за дълбочина, н:оято не е показана на фигурата. Той изисква движение и
следователно не може да се използва за преценяване на дълбочина в стационарен
образ, например картина. Друго средство за преценяване на дълбочината включва
бипокулярните насоки за дълбочина, базирани на получаването на сензорна
информация в три измерения от очите (Parker, Cllmming, & Docld, 2000). В таблица
3.2 са обобщени и някои от бинокулярните насоки, използвани за в·ъзприемането
на дълбочина.
-------------------·---···--------·-·-······~··--···--··················

В The Amшnciation ("Благовещение", вляво) Карло Кривели майсторски илюстрира поне пет
монокулярни насоки за дълбочина. (1, 2) Градиенти на структурата и относителен размер:
подовите плочки изглеждат подобни както пред, така и зад фигурите в предната част на I<O··
ридора, но плочките в предната част са по-големи и са разположени на по-голямо разстоя··

ние една от друга, отколкото плочките отзад. (3) Припокриване: паунът отчасти блокира
гледката към фриза върху стената вдясно на коридора. (4) Линейна перспектива: Страните
на стената като че ли се сливат навътре към края на коридора. (5) Местоположението на
равнината на картината: фигурите в задната част на коридора са изобразени по-високо в
равнината на картината, отколкото тези в предната част на коридора. М. К. Ешер използва
майсторството си в зрителното възприятие, за да създаде парадоксални изображения като
рисунката му Waterfal/ ("Водопад", вдясно). Можете ли да видите как той използва различни
монокулярни насоки за дълбочина, за да ни накара да възприемем невъзможното?
-----------------------------·---------···----· ·------
112 • ГЛАВА 3 •:• ВъзпРиятиЕ

-----
ТАБЛИЦА 3.2. Монокулирни и бинокулирни насоки за възприятие на дълбочина

Различните перцептивни насоки подпомагат възприятието ни на триизмерния свят. Някои от тях


могат да се наблюдават и с едно око, докато други изискват използването и на двете очи.

НАСОКИ ЗА ВЪЗПРИЯТИЕ
ИЗГЛЕЖДА ПО-БЛИЗКО ИзглЕЖДА по-дАЛЕЧЕ
НА ДЪЛБОЧИНА
г--
Монокулярни насоки
за дълбочина

Градиент на структурата По-големи зърна, по-далече По-малки зърна, по-близо

Относителен размер По-голямо По-малко

Припокриване Частично припокрива друг обект Частично е скрит от друг обект

Линейна перспектива Видимо успоредни линии като че ли се Видимо успоредни линии като че ли се
отдалечават една от друга, когато се от- сливат с доближаване на хоризонта
далечават от хоризонта

Въздушна перспектива Образите изглеждат по-ясно очертани Образите изглеждат по-мъгляви, не тол-
кова ясно очертани

Местоположение на рав- Над хоризонта обектите са по-високо на Над хоризонта обектите са по-ниско на
нината на картината равнината на картината; под хоризонта равнината на картината; под хоризонта

обектите са по-ниско на равнината на обектите са по-високо на равнината на


картината картината

Паралакс на движението Обектите, които се приближават, изглеж- Отдалечаващите се обекти стават по-

дат все по-големи с~е. големи и бързо малки с все по-намаляваща скорост (т.е.
приближаващи се) малки и бавно отдалечаващи се)
Бинокулярни насоки за
дълбочина
Бинокулярносъбиране Очите се насочват навътре към носа Очите се отпускат навън, към ушите

Бинокупярно размина- Голямо несъответствие между образа, Дребни несъответствия между образите,
ване виждан от лявото око, и този, виждан от виждани от лявото и от дясното око

дясното

Възприятието за дълбочина може да зависи от повече неща от просто раз­


стоянието или дълбочината, на които се намира обектът спрямо вас. Профис и
колеги (Proffitt et al., 2003, 2006) пишат, че възприеманото разстояние до целта
е повлияно от усилията, изисквани, за да се отиде до местоположението И, и
че възприеманото разстояние до местоположението на целта е по-голямо за

хората, носещи тежка раница, отколкото за тези, които не носят товар. С други
думи, възможно е да има взаимодействие между перцептивния резултат и въз­
приеманите усилия, нужни за достигане до възприемания обект (вж. също Wilt,
Proffitt, & Epstein, 2004). Колкото повече усилия са нужни, за да се достигне до
нещо, толкова по-далече то се възприема.

Ролята на усилията не е ограничена само до вървенето към нещо. Когато


играят добре, тенисисти споделят, че топките изглеждат относително големи.
По същия начин играчи на голф казват, че чашката изглежда по-голяма (Wilt &
· Proffitt, 2005). И в двата случая възприятията отчасти са функция на качеството
на изпълнението. Изследователите потвърждават този феномен (Wilt & Proffitt,
2005). Те откриват, че батери в бейзбола, които удрят добре, възприемат топката
като по-голяма, отколкото участници, които не удрят толкова добре.
Възприятието за дълбочина е добър пример как насоките подпомагат въз­
приятието. В относителния размер няма нищо вътрешно присъщо, което да
сочи, че обект, който изглежда по-малък, е по-далече от нас. По-скоро мозъкът
използва тази контекстуална информация, за да заключи, че по-малкият обект
е по-далече.
От УСЕЩАНЕТО КЪМ ПРЕДСТАВАТА • 113

IOHQфlifJ

\lj~
Изглед
Далечен обект
Изглед ~
на ляво на ДЯСНО 1\
око око 1 \
1 \
1 \
1 \
1 \
1 \
1 \
)\ 1 \

Изглед
~:;:но~~
око
~f (~ ~-\
н Г1
Мускулни команди Мускулни команди
(силни) (слаби)

1 нервни сигнали 1 Нервни сигнали


... (силни) -1- ~· (слаби) '*
Близо Далече

(а) Бинокупярно разминаване (6) Бинокупярно събиране

(а) Бинокулярно разминаване: колкото е по-близо обектът до вас, толкова по-голямо е несъ­
ответствието между гледката, усещана от всяко око. Можете да проверите тези различа­
ващи се перспективи, като държите пръста си на около 2,5 см от върха на носа си. Погле­
днете първо с едното око, а другото е затворено, а след това сменете: изглежда, че образът
скача напред-назад. Сега направете същото с обект на 6 м, а след това на 90 м. Видимото
скачане, сочещо количеството бинокулярно разминаване, намалява с увеличаване на раз­
стоянието. Мозъкът ви интерпретира информацията за несъответствието като насока, со­
чеща дълбочина. (б) Бинокулярно събиране: тъй като двете ви очи са на разстояние едно от
друго, когато въртите очи, така че образът да попадне директно върху централната част от
окото, която има най-голяма зрителна острота, всяко око трябва да се насочи леко навътре,
за да регистрира един и същ образ. Колкото по-близо е обектът, който се опитвате да ви­
дите, толкова повече очите трябва да се насочват навътре. Мускулите ви изпращат съобще­
ния на мозъка за степента, до която очите ви се насочват навътре, и тези съобщения се ин­
терпретират катр насоки за дълбочина.

Подходи към възnриятието за обекти и форми

Центрирани върху гледащия срещу центрирани върху обекта подходи

Точно сега гледам компютъра, на който пиша този текст. Изобразявам резул­
татите от това, което виждам, като представа. Каква форма приема тя? Има две
често срещани позиции по отношение на отговора на този въпрос.
114 • r ЛАВА 3 •:• ВъзпРиятиЕ

ПРАКТИЧЕСКИ
Моделите и актьорите често използват тези насоки за дълбочина в свое пре­
ПРИЛОЖЕНИЯ НА
димство, докато ги фотографират. Например някои модели позволяват да
КОГНИТИВНАТА
бъдат снимани само от определен ъгъл или ориентация. Дълъг нос може да из­
психология
глежда по-къс, когато е сниман от позиция, която е малко под лицевата средна

линия (само погледнете отблизо някои от снимките на Барбара Стрейзанд от


различни ъгли), защото мостът на носа отстъпва леко в далечината. Освен това
накланянето леко напред може да създаде впечатление, че горната част на

тялото е малко по-голяма от долната, и обратното при накланянето назад. В


груповите снимки стоенето малко зад друг ви кара да изглеждате по-малки;

стоенето леко отпред ви прави по-големи. Дизайнерите на дамски плажни


костюми създават бански със зрителни илюзии, за да подчертаят различни ха­
рактеристики на тялото, да създават впечатление, че краката са по-дълги или

талията е по-малка, или да подчертават или прикриват бюста. Някои от тези


процеси за промяна на възприятията са толкова базисни, и редица животни
имат специални поведения, чиято цел е да създадат впечатлението, че са по­

големи (например разперената опашка на пауна) или да прикрива идентич­


ността им от хищници. Отделете малко време да помислите как бихте могли да
използвате перцептивните процеси в свое предимство.

Едната позиция, центрираната върху гледащия представа, е, че човекът


съхранява начина, по който обектът му изглежда. Следователно това, което има
значение, е как обектът изглежда на зрителя, а не действителната му структура.
Втората позиция, центрираната върху обекта представа, е, че човекът съ­
хранява представа за обекта независимо от начина, по който той изглежда на
зрителя. Ключовото сходство между тези две позиции е, че и двете могат да
обяснят как представям даден обект и неговите части. Ключовата разлика е в
това, дали представям обекта и неговите части по отношение на мен (центрирано
върху гледащия) или по отношение на целостта на самия обект независимо от
собствената ми позиция (центрирано върху обекта).
Да разгледаме например моя компютър. Той има различни части: екран, клави­
атура, мишка и т.н. Да предположим, че го изобразява от гледна точка на центрира­
ната върху гледащия представа. Тогава различните части се съхраняват от гледна
точка на отношението им към мен. Виждам екрана като обърнат към мен може би на
20 градуса. Виждам клавиатурата като гледаща хоризонтално към мен. Виждам миш­
ката като намираща се отдясно пред мен. Да предположим, обратното, че използвам
центрирана върху обекта представа. Тогава ще виждам екран на 70 градуса спрямо
клавиатурата. Мишката ще е директно вдясно от клавиатурата: нито пред нея, нито
зад нея.

Едно възможно помирение на тези два подхода към представите приема, че хо­
рата може да използват и двата. Според този подход разпознаването на обектите
се осъществява по континуум (Burgund & Marsolek, 2000; Tarr, 2000; Tarr & Bulthoff,
1995). В единия му край са когнитивните механизми, които са по-скоро центрира­
ни върху гледната точка.В другия му край са когнитивните механизми, които са по­
скоро центрирани върху обекта. Например да предположим, че виждате картина на
кола, която е обърната. Как знаете, че е кола? Центрираните върху обекта механизми
ще го разпознаят като кола, но центрираните върху гледната точка ще разпознаят, че

колата е обърната. По принцип декомпозирането на обектите на части ще е полезно


за разпознаването на разликите между, примерно, мерцедес и хюндай, но няма да
са толкова полезни за разпознаването, че два различни изгледа на мерцедес са от

една и съща кола. Във втория случай центрираното върху гледната точка възприя­
тие може да е по-важно, както е показано на фигура 3.13.
От УСЕЩАНЕТО КЪМ ПРЕДСТАВАТА • 115

ФИГУРА 3.13.

(а)

(в)

(6)

Центрираните върху гледната точка механизми може би са по-важни в разграничаването на


два различни модела на Мерцедес-Бенц (а иб), докато центрираните върху обекта
механизми са по-важни в разграничаването на хюндай (в) от който и да е от моделите на
Мерцедес- Бенц.

Трета ориентация в представянето е центрирана върху отличителен белег.


При нея информацията се характеризира с отношението И към известен или
изпъкващ айтем. Представете си, че посещавате нов град. Всеки ден напускате
хотела и тръгвате на кратки обиколки. Лесно е да се съгласите, че ще представите
областта, която изследвате, по отношение на вашия хотел. Ако се върнем към
примера с бюрото, при центрираната върху отличителен белег представа бюрото
може да се опише от гледна точка на компютърния монитор. Например клавиа­
турата е поставена пред монитора, а мишката е разположена вдясно от него.

Свидетелствата сочат, че в лабораторията изследваните лица може да пре­


минават от една към друга от тези три стратегии. Има обаче различия в активи­
рането на мозъка между тях (Committeri et al., 2004 ).

Гещалтистки подход

Възприятието прави много повече за нас от поддържането на размера и формата


в дълбочина. То организира обектите в зрителния хаос в кохерентни групи. Курт
Кафка (1886-1941), Волфганг Кьолер (1887-1968) и Макс Бертхаймер (1880-
1943) основават гещалтисткия подход към възприятието за форма. Той се ос­
новава на идеята, че цялото се различава от сбора от отделните му части (вж.
глава 1). Гещалтисткият подход се е оказал полезен особено за разбирането как
116 • ГЛАВА 3 •:• ВъзпРИЯТИЕ

възприемаме групи от обекти или дори частите на обекти, за да формираме ин­


тегрално цяло (Palmer, 1999а, 1999Ь, 2000; Palmer & Rock, 1994; Prinzmetal, 1995).
Според гещалтисткия закон за Pragnanz (сбитостта), ние сме склонни да въз­
приемаме всяка зрителна последователност по начин, който организира най­
просто отделните елементи в стабилна и кохерентна форма. Затова не просто
преживяваме бъркотия от неразбираеми, дезорганизирани усещания. Например
обикновено възприемаме фокусна фигура и останалите усещания като фор­
миращи фон на фигурата, върху която се фокусираме.
Да разгледаме какво става, когато влезете в позната стая. Възприемате, че
някои неща изпъкват (например лица от снимки или постери). Други избледняват
във фона (например недекорирани стени и подове). Фигурата е всеки обект,
който се възприема като акцентиран. Той почти винаги се възприема спрямо
някакъв отстъпващ, неподчертан фон. Фигура 3.14а илюстрира понятието за фи­
гура-фон: какво изпъква срещу онова, което отстъпва във фона. Вероятно първо
ще забележите светлите букви на фигурата с думата; възприемаме това под­
реждане на светли букви като фигурата, а по-тъмно оцветените заобикалящи
букви- като фона. По същия начин на фигура 3.146 можете да видите или бяла
ваза на черен фон, или два силуета на лица, гледащи се едно друго на бял фон.
Практически невъзможно е да се видят и двата набора от обекти едновременно.
Макар че можете бързо за превключвате между вазата и лицата, не можете да ги
видите едновременно.

Една от причините защо всяка фигура има смисъл е, че и двете фигури се под­
чиняват на гещалтисткия принцип на симетрията. Симетрията изисква характе­
ристиките да имат балансирани пропорции около централна ос или централна
точка. Таблица 3.3 и фигура 3.15 обобщават някои от гещалтистките принципи на
възприятието за форма. Те включват възприятие на фигура-фон, близост, сходство,
непрекъснатост, завършеност и симетрия. Всеки от тях подкрепя доминиращия
закон за Prд.gnanz (сбитостта). Следователно всеки илюстрира, че сме склонни
да възприемаме зрителни последователности по начини, които най-просто орга­
низират отделните елементи в стабилна и кохерентна форма. Спрете за момент
и огледайте средата си. Ще възприемете кохерентна, цялостна и непрекъсната
поредица от фигури и фон. Не възприемате дупки в обектите, които учебникът
ви скрива от погледа ви. Ако книгата прикрие част от ъгъла на масата, пак я въз­
приемате като непрекъсната цялост. Не я виждате като имаща дупки по себе си.
Гледайки тази среда, сме склонни да възприемаме групирания. Виждаме групиране
на близки обекти (близост) или подобни обекти (сходство). Виждаме групирания
на завършени обекти, а не на частични (завършеност), непрекъснати линии, а не
пунктирани (непрекъснатост) и симетрични, а не несиметрични модели.
Хората са склонни да използват гещалтистките принципи дори когато са
изправени пред нови стимули. Палмър (Palmer, 1977) показва на изследвани
лица нови геометрични форми, които служат като цели. След това им показва
фрагменти от формите. За всеки фрагмент изследваните лица трябва да кажат
дали е част от първоначалната нова геометрична форма. Участниците по-бързо
разпознават фрагментите като част от първоначалната цел, ако се подчиняват
на гещалтистките принципи. Да разгледаме например триъгълник. Той демон­
стрира завършеност. Разпознава се по-бързо като част от първоначалната нова
фигура, отколкото три линейни сегмента, които са сравними с триъгълника, но
не са свързани. Следователно те не се подчиняват на гещалтисткия принцип.
В обобщение: ние като че ли използваме гещалтистките принципи във всеки­
дневното си възприятие. Използваме ги, независимо дали фигурите, към които
ги прилагаме, са ни познати, или не.
ОТ УСЕЩАНЕТО КЪМ ПРЕДСТАВАТА • 117

(6)

В тези два гещалтистки образа (а иб) открийте кое е фигурата и кое- фонът.

IЩЦJIШhl@i Гещалтистки принципи на зрителното възприятие


Гещалтистките принципи близост, сходство, непрекъснатост, завършеност и си­
метрия подпомагат възприятието ни на форми.

ГЕЩАЛТИСТКИ ПРИНЦИП ФИГУРА, ИЛЮСТРИРАЩА ПРИНЦИПА

ПРИНЦИПИ

фигура-фон Когато възприемаме зрителното поле, Фигура 3.14 показва фигура-фон ваза, при която
някои обекти (фигури) изпъкват, а един начин на възприемане на фигурите извеж-
други аспекти на полето отстъпват във да една перспектива или обект на преден план, а
фона. друг начин на възприемане на фигурите извежда
различен обект или перспектива на преден план и
превръща предишния преден план в заден фон.

Близост Когато възприемаме сбор от обекти, На фигура 3.15а сме склонни да виждаме средните
сме склонни да виждаме обектите, кои- четири кръга като две двойки кръгове.
то са близо един до друг, като форми-
ращи група.

Сходство Склонни сме да групираме обектите на На фигура 3.156 сме склонни да виждаме четири
базата на тяхното сходство. колони от х-ове и о-та, а не четири реда от сменя-

щи се букви.

Непрекъснатост Склонни сме да възприемаме гладко Фигура 3.15в показва пресичането на две фраг-
течащи или непрекъснати форми, а не ментирани криви, които се възприемат като две

прекъснати или нарушени форми. плавни криви, а не като назъбени криви.


118 • r ЛАВА 3 ·:· ВъзПРИЯТИЕ

1 r.ЩА;;;:;;С;К~ т- --- --п;;;~~;;~- -- . . - --т . --~;;;:;.;.-,~;;;;;;;:~~ р~~ ;;~;;~I\И n~ .... -

jз;r~:~~=~~~~~ ---- с:~~~~~;~~~~~-~~е ~~;-п-еJ;-~~-п~~~~~-~~-~-;а-~~- __J4)-иrур;З~-1-5-;--по~<~~-;3~ ~~1-~~ ~~~св·ъ;ва~~и: безредни


i вършваме обекти, които всъщност не сегменти от линии, които завършвате, за да види-
1 са пълни. те като триъгълник и кръг.
lc~~~~~~~;~~~- .-.. ~=;<~~;-~~~~~~~е ~~-~~~~~;-~~~~~~~-о-6~-~~-~-.;~--~ -н;~~;~~~~:,~;.;.~~;~~~~~~:~~;ф~ ;:_~~;~; -3_-1-s д - кон Фи гу -
j 1 като формиращи огледални образи рация от различни скоби-- я виждате КiПО фoJmи-
1
oкoJIO центъра си. раща четири набора скоби, а не като осем отдсmш

! .. -··- __ ----- _ . J _------- - - -·- ----- _ J;~;;_;;~~~~;;;_~;-~:~~~:~J~:~~;~-~и~~етрични-·ге


Гещалтистките принципи на възприятието за форма са забележително прости.
Въпреки това те характеризират голяма част от перцентюшата ни организация
(Ра!шег, 1992). Тези принципи осигуряват ценни описателни прозрения за въз­
приятието на форма и модели. Те обаче не предлагат почти никаюзи обясненин
на явленията. За да разберем как или защо възприемаме форми и модели, 'I'JШбвэ
да разгледаме обяснителните теории за възприятието.

Гещалтистките принципи на възприемането на формата включват възприемането на фи··


rура-фон, (а) близост, (б) сходство, (в) непрекъснатост, (r) завършеност и (д) симетрия.
Всеки принцип демонстрира фундаменталния закон за Pragnanz (сбитостта), според който
чрез възприятието обединяваме коренно различни зрителни стимули в кохерентно и ста­
билно цяло.

Системи за разnознаване на модели

Как разпознаваме модели? Например как разпознаваме лица? Една от идеите е,


че хората имат две системи за разпознаване на модели (Farah, 1992, 1995; F'arah et:
al., 1998). Първата специализира в разпознаването на части от обектите и в свърз­
ването на тези части в отчетливи цялости. Например когато сте в час по биология
и забележите елементите на лале: тичинки, листа и т.н., гледате цветето през тази
първа система. Втората система специализира в разпознаването на по-големи
конфигурации. Тя не е добре оборудвана за анализиране на частите на обектите
или конструирането на обекти, но е особено добре оборудвана за разпознаване на
конфигурации. Например ако гледате лале в градината и се възхищавате на харак­
терната му красота и форма, гледате цветето чрез втората система.
В·тората система обикновено ще е по-релевантна за разпознаването на лица.
Когато забележите приятел, когото виждате всекидневно, го разпознавате, из··
ползвайки конфигурационната система. В такава степен разчитате на нея във
пеекидневния си :живот, че може дори да не забележите юшаюза съществена
промяна във външния вид на приятеля си, например, че има по-дълга коса или

че си е сложил нови очила. Първата система обаче също може да се използва за


разпознаване на лица. Да предположим, че видите някой, чието лице ви изглежда
мъгляво познато, но не сте съвсем сигурни кой е той. Започвате да анализирате
характеристиките и тогава осъзнавате, че е позна·1~ когото не сте виждали от 10
години. В този случай сте успели да разпознаете лицето само след като сте го ана­
лизирали по характеристиките му. В крайна сметка конфигурационната система
и анализът на характеристиките могат да ви помогнат да се справяте с трудно

разпознаване и разграничаване.

Една важна тема, която до от грозотата. Човек може да предпо.лтки, 'JC


голяма степен се пренебрегва естетиката е важна само в оценката на хората

в днешната когнитивна пси­ на изкуството (живопис, музика, TztiЩ и Т.!С);


хология, е естетиката: психо­ но тя всыцност просмукна целин ни жипо·с.

логическото измерение, за­ Изборът ни на дрехи, филми, обзавежд<IНС;


котвено в положителния места за отиване във ваканция и ,1\Ори: друп:l

край от преживяването на хора е силно повлиян от есгетически·т·с ни

красотата и сублимното, и в отрицателния край реакции на тях.

В моята лаборатория наскоро започнахме


научно да изследване зрителната естетикzt ..
Проучвайки естетиката на пространствената
композиция например, показваме на участ·

ниците две снимки, които се различаrыт само

по разположението на един-единствен обект


в правоъгълна рамка, и искаме от тях ,ца ни

кажат коя предпочитат естетически. Фигура


а показва три такива двойки, изобразяв;:нци
страничен поглед към въJш: на прост фоо.
(Преди да четете по-нататък, моля рстпете кон
от двойките е естетически удовлетворяваща
за вас.) Записваме изборите на хор;хга за
такива двойки позиции и посока на гледане,
и след това изчисляваме процента пъти, в

които всяка позиция или посока е била из·­


бирана в сравнение с всички останали.
Моделът резултати, които получаваNI(:\
е показан на фигура 6, представяща отделни
криви за гледащите наляво и гле,п,шците

надясно обекти. Оформят се три важни


120 • rЛАВА з ~:· възпРиятиЕ
-----------------------

ефекта: силенуклон към центъра} силенуклон предпочитат гледащ надясно обект. Това е
навътре и по-слаб уклон надясно. Уклонът причината вероятно да сте избрали дясната
към центъра се отнася до предпочитанието картинка от средната двойка на фигура а
обектът да е във или близо до центъра на като по-приятна; те имат едно и също из­

рамката. Той е отразен в графиката от факта, местено от центъра положение, но вълкът

че и двете криви са по принцип по-високо гледа навътре в дясната картинка и навън в

близо до централната позиция, отколкото до лявата. Уклонът надясно се отнася до факта,


страните на рамката. Това е причината защо че хората по принцип предпочитат обект
вероятно предпочитате лявата картинка от гледащ надясно, а не наляво. Това е отразено
горната двойка на фигура а. Уклонът навътре в графиката от факта, че кривата за дясно
се отнася до факта, че хората по принцип пред­ гледащите обекти е малко по-висока от тази
почитат обекти, които гледат към рамката, за ляво гледащите обекти, като разликата е
а не през нея. Той е отразен на графиката най-забележима в централната позиция. Това
чрез асиметрията на гледащата наляво и е причината, че вероятно сте предпочели

гледащата надясно криви: ако обектът е из­ лявата картинка в долната двойка на фигура
местен от центъра наляво към рамката, хората а: те имат една и съща позиция в центъра на

предпочитат гледащ надясно обект, но ако е рамката, но вълкът гледа надясно в лявата

изместен от центъра надясно към рамката, картинка.

100

80

1-
u
о
:r.:
(\) 60
0..
Q)
са
>.
1\1 ,.
::х::

~
::х::

~ 40
о Гледаща , '' ''
напред.'
,.

20
_,

'"
~
,'llil:'
~
'j

1:'> "
~ .1 ' ,,~

: ;;
?о." r"-'< V<г· ~,.};;$
о
;o.t<)'; ",'"''

2 3 4 5
Ляво Център Дясно

Позиция в рамката
Уклоните към центъра, навътре и надясно В процес на изследване сме на предпочи­
са видими и когато даваме на хората фото­ танията към вертикална позиция и ра::нчср

апарат и набор от обекти, и искаме от тях да на обектите в картината с един-единствен


направят възможно най-естетически при­ фокусен обект. След като го направим, 1цс
ятната снимка. Ако решат да поставят гледащ започнем изследването на по-сложни компо-­

надясно обект извън центъра в рамката зиционни въпроси, които възникват, когато

например, е много по-·вероятно да го пози­ в картината са изобразени два или повече


ционират в лявата страна на рамката, от­ обекта. Основното в резултатите ни досега
колкото в дясната. Откриваме същите уклони, обаче е, че естетическите предпочитания
когато изправяме хората пред компютърен може да се изучават научно. Красотата на·
екран, на който могат да контролират по­ истина е в очите на зрителя, както тr.ърди

зицията на обекта, и ги молим да го поставят старата поговорка, като когнитивни учени

на естетически приятно място. Сега из­ можем да разберем възприятието на кра ·


следваме решенията за кадрирането, вземани сатата точно така, както всяко друго пер

от фотографи и художници, като измерваме цептивно явление: като изолираме нажiш·ге

позицията и посоката на картините с отделен променливи и определим как те се ком­

фокусен обект в реални фотографии и бинират в съзнанието на зрителя.


живопис, извлечени от бази данни в интернет.

D Условие на изолирана част


В Условие на целия обект

80%
:s:
:r:
а.
Q)
оо
f--
:r:
Q)
70%
::r
о
а.
с

60%

Лица Къщи

Хората имат повече трудности да разпознаят части от лица, отколкото цели лица. Те обаче
разпознават части от къщи приблизително толкова добре, колкото целите къщи. От J. W.
Tanaka and М. J.
Fara\1, ,.Parts апd Wholes iп Face Recognitioп," Quarteгly joumal of Experimental
Psyclюlogy, 46А, рр. 225-245, Fig. 6. Препечатва се с разрешението на Обществото по експери-
ментална психология.

Разпознаването на лица се осъществява - поне отчасти - във фузиформения


гирус на темпоралния дял (Gauthier et al., 2003; Kanwisher, McDermott, & Chun, 1997;
Tarr & Cheng, 2003). Съществуват убедителни свидетелства, че в разпознаването на
лица има нещо специално, дори и от ранна възраст. Например бебетата проследяват
движения на фотография на човешко лице по-бързо, отколкото следят движението
на стимули със сходна сложност, които обаче не са лица (Farah, 2000а). В едно из--
122 " f'ЛАВА 3 •:• ВъЗПРИЯТИЕ
----· ---- --------------------------------- ----------------

следване на изследваните лица се показват скици на два типа обекти: лица и кьщи
(Faral1 et а!., 1998). Във всеки случай лицето е съчетано с име на човека, когото то
представлява, а къщата --- с името на собственика. Във всеки опит има шест съ­
четания. След като ги научат, изследваните лица трябва да разпознаят части или от
лицата, или от къщите, или да разпознаят лицата или къщите като цяло. Напршvrер
може да видят само нос или ухо, или само прозорец или врата. Може да видят и
цяло лице или къща. Ако разпознаването на лица е по някакъв начин специално и
особено ако зависи от втората, конфигурационна система, хората не би трябвало да
имат по--големи трудности в разпознаването на части от лицата, отколкото на части

от къщите. Данните са показани на фигура 3.16.


Хората по принцип са по-добри в разпознаването на къщите, независимо ,цали
са представени цели или на части. По-важното обаче е, че те имат относително
повече трудности в разпознаването на части от лица, отколкото имат при ра.:шоз

наването на цели лица. Обратното, те се справят приблизително еднакво, нс:J<::


висима дали трябва да разпознават части от къщи или цели к·ьщи. Разпознананс·1·о
на лица следователно изглежда специално. Може да се предположи, че то зависи
в голяма степен от конфигурационната система.

Нормално (в центъра) и изопачени лица.

Интересен пример на конфигурационен ефект в разпознаването на лица сс


появява, когато хората гледат изопачени лица. Ако гледате такова лице за из­
вестно време (фигура 3.17) и след това погледнете нормално лице, нормалното
ще изглежда изопачено в обратна посока. Например ако гледате лице, на което
очите са твърде близо едно до друго, когато погледнете нормално лице, очите
ще изглеждат твърде отдалечени (L.eopold et al., 2001; Webster et al., 2004; Zhao iY.
Chubb, 2001). Обикновено знаем кое лице е нормално и кое-- изопачено; но в този
случай, тъй като сме привикнали с изопаченото лице, определяме нормалното
като изопачено ..
Познавателната преработка на лица и емоцията на лицето може р,а взаим:о
действат. Всъщност има някои свидетелства за свързан с възрастта ефект на "ли­
цевата позитивност". В едно изследване по-възрастните, но не и по-младите лица.
в зряла възраст демонстрират предпочитание към гледането на щастливи лица и

странене от тъжни или гневни лица (Isaacowitz et al., 2006а, 2006Ь). Неrцо повече:
щастливите лица са оценявани като много по-познати, отколкото неутралните

или отрицателните (Lапdег & Metcalfe, 2007).


Има свидетелств~ че емоцията засилва активацията във фузиформения
гирус, когато хората преработват лица. В едно изследване на участниците се
показва лице и се иска да назоват или човека, или изражението. Когато трябва да
назовават изражението, изследваните лица демонстрират засилена активация

на фузиформения гирус в сравнение с моментите, когато трябва да назовават


От УСЕЩАНЕТО към ПРЕДСТАВАТА • 123

човека (Ganel et al., 2005). Изследването на пациенти с аутизъм осигурява допъл­


нителни свидетелства за преработката на емоцията във фузиформения гирус.
Пациентите с аутизъм имат влошено емоционално разпознаване. Сканирането
на мозъка на лица, страдащи от аутизъм, разкрива, че фузиформеният гирус е по­
малко активен, отколкото при хора, които рядко са пациенти.

Пациентите с аутизъм могат да се научат да идентифицират емоциите чрез


процес на полагане на усилия. Това обучение обаче не позволява идентифи­
кацията на емоцията да се превърне в автоматичен процес в тази популация,

нито пък увеличава активирането във фузиформения гирус (Bolte et al., 2006;
Hall, Szechtman, & Nahmias, 2003).
В друго изследване участниците гледат или лица, или къщи. Фузиформеният
гирус е активиран, когато гледат лица, но не и когато наблюдават къщи. Изглежда,
в тази зона има истинска локализация на възприятието за лица, противопос­

тавени на други обекти, които се възприемат (Yovel & Kanwisher, 2004).


Изследователите не са съгласни, че фузиформеният гирус е специализиран
в разпознаване на лица, противопоставено на други форми на възприятието.
Друга гледна точка е, че тази зона се активира най-силно при разпознаването на
лица, но и други зони демонстрират активиране, макар и на по-ниско равнище.

По същия начин тази или други мозъчни зони, които реагират максимално на
лица или нещо друго, може да демонстрират някаква активация, когато се въз­

приемат други обекти. Според това становище зоните на мозъка не участват 100-
или 0-процентово в това, което възприемат, а по-скоро може да се активират
диференциално, в по-голяма или по-малка степен, в зависимост от това, което
се възприема (НахЬу et al., 2001; НахЬу, Gobblni, & Montgomery, 2004; O'Toole et
al., 2005).
Друга теория, засягаща ролята на фузиформения гирус, се нарича хипотеза
за експертното познание-индивидуация. Според нея фузиформеният гирус се ак­
тивира, когато човек изследва неща, за които има зрителни познания. Представете
си, че сте експерт по птиците и прекарвате голяма част от времето си в тяхното

изучаване. Очаква се, че ще можете да разграничавате сходни птици и ще имате


голяма практика в такива диференциации. В резултат, ако ви покажат пет черве­
ношийки, вероятно ще можете да различите птиците. Човек без тези експертни
познания най-вероятно няма да може да разграничи птиците. Ако мозъкът ви се
сканира по време на тази дейност, ще се види активирането във фузиформения
гирус и по-специално дясната му част. Такова активиране се наблюдава при лица,
които са експерти по отношение на коли и птици. Дори когато хората са учени
да диференцират много сходни абстрактни фигури, се наблюдава активиране
на фузиформения гирус (Gauthier et al., 1999, 2000; Rhodes et al., 2004; Xu, 2005).
Тази теория може да обясни активирането на фузиформения гирус, когато хората
гледат лица, защото всички ние на практика сме експерти в идентифицирането и
изследването на лица.

Прозопагнозията - неспособността да се разпознават лица - би означавала


някакво увреждане на конфигурационната система. Други разстройства обаче,
например ранно разстройство на четенето, при което начинаещ читател има
трудности в разпознаването на характеристики, които изграждат уникални думи,

може да произтичат от увреждане на първата, базирана на елементи система.


Нещо повече: преработката може да се. придвижва от една система към друга.
Типичният читател може да научи външния вид на думите чрез първата система
- елемент по елемент, и след това да започне да разпознава думите като цяло.

Всъщност някои форми на разстройство на четенето може да произлизат от не­


способност на втората система да надделее над първата.
124 • r ЛАВА 3 ·:· ВъзпРИЯТИЕ

ТЕОРЕТИЧНИ ПОДХОДИ КЪМ ВЬЗПРИЯТИЕТО

Описват се няколко различни теоретични подхода към възприятието.

Директно възприятие
Как разпознавате буквата А, когато я видите? Лесно е да се попита, трудно е да се от­
говори. Разбира се, А е, защото изглежда на А. Какво обаче я кара да изглежда като А,
а не като Н?Точно колко трудно е да се отговори на този въпрос става видно, когато
погледнете фигура 3.18. Вероятно ще видите образа на фигурата като думите ТНЕ
САТ. Въпреки това Н в ТНЕ е идентично на А в САТ. Това, което субективно изглежда
като прост процес на разпознаване на модели, почти със сигурност е изключително

сложно. Как свързваме това, което възприемаме, със съхраненото в паметта?


Гещалтпсихолозите наричат този проблем функция на Хофдинг (Kohler, 1940).
Наречен е на датския психолог от XIX в. Харалд Хофдинг. Той се пита дали възпри­
ятието може да се редуцира до простото становище за асоцииране на вижданото

със запомненото. Един влиятелен и противоречив теоретик, който също поставя


под съмнение асоциационизма, е Джеймс Дж. Гибсън (1904-1980).

ФИГУРА 3.18.

Т/-\Е С/-\Т
Когато четете тези думи, вероятно нямате трудности да диференцирате А от Н. Погледнете
по-внимателно тези две букви. Кои характеристики ги разграничават?

Според теорията на Гибсън прякото възприятие в сетивните ни рецептори


и сетивният контекст са всичко, от което имаме нужда при възприемането на

нещо. С други думи, нямаме нужда от висши познавателни процеси или нещо
друго, за да посредничи между сетивните ни преживявания и възприятията.

Съществуващите убеждения или висши дедуктивни мисловни процеси не са не­


обходими за възприятието.
Гибсън вярва, че в реалния свят обикновено в течение на времето съществува
достатъчната контекстуална информация, за да се правят перцептивни преценки.
Той твърди, че не е нужно да апелираме към висши интелигентни процеси, за да
обясним възприятието. Например фигура 3.19 показва, че не е нужно да имаме
предишен опит с определени фигури, за да възприемем видими форми. Гибсън
(Gibson, 1979) е убеден, че използваме тази контекстуална информация ди­
ректно. По същество ние сме биологично настроени да И реагираме. Според него
. често наблюдаваме насоки за дълбочина, например градиент на структурата.
Тези насоки ни помагат да възприемаме пряко относителната близост или отда­
леченост на обекти или части от тях. Въз основа на анализа ни на стабилните вза­
имоотношения между характеристиките на обектите и средата в реалния свят
директно възприемаме обкръжението си (Gibson, 1950, 1954/1994; Маее, 1986).
Нямаме нужда от помощта на сложни мисловни процеси.
Такава контекстуална информация невинаги се контролира лесно в лабо­
раторен експеримент. Тя обаче вероятно е налична в реална среда. Моделът на
Гибсън понякога се нарича екологичен модел (Turvey, 2003). Причината е, че
ТЕОРЕТИЧНИ ПОДХОДИ КЪМ ВЪЗПРИЯТИЕТО • 125

интересът на Гибсън е към възприятието такова, каквото е във всекидневния


свят (екологичната среда), а не в лабораторни ситуации, където има по-малко
контекстуална информация. Екологичните ограничения се прилагат не само към
първоначалните възприятия, но и към крайните вътрешни представи (например
понятия), които се формират от тях (Hubbard, 1995; Shepard, 1984). Елинор
Гибсън поема щафетата от Гибсън (Gibson, 1991, 1992). Тя провежда повратни из­
следвания върху възприятието на новородени. Изследователката отбелязва, че
бебетата (които със сигурност нямат особени предварителни познания и опит)
бързо развиват редица аспекти на перцептивното съзнание, включително въз­
приятието за дълбочина.

Възприемансто на тези видимо аморфни форми съответства на становището на Джеймс


Гибсън за директното възприятие, че само контекстуалната информация е достатъчна, за
да се осъществи перцепция, без допълнително познание или висши мисловни процеси.
Предварителното познание за контекста не води до възприятието ни за триъгълник и
круша. От The Legacy of Solomon Asch: Essays in Cognition and Social Psychology Ьу Irving Rock.
Copyright © 1990 Ьу Lawrence Erlbaum Associates. Препечатва се с разрешение.

Теории за обработката отдолу нагоре и отгоре надолу


Теориите, започващи с преработката на характеристики на ниско ниво, се наричат
теории отдолу нагоре, които се ръководят от данните (т.е. ръководят се от сти­
мулите). Не всички теоретици обаче се фокусират върху сетивните данни на
перцелтивния стимул. Много теоретици предпочитат теориите отгоре надолу,
които се ръководят от висши познавателни процеси, съществуващо познание и

предварителни очаквания, които влияят върху възприятието (C1ark, 2003). Тези


теоретици след това си проправят път "надолу", отчитайки сензорните данни, на­
пример перцелтивния стимул. Очакванията са важни. Когато хората очакват да
видят нещо, може да го видят дори и ако него го няма или вече не съществува.

Например да предположим, че хората очакват да видят определен човек на дадено


място. Може да помислят, че са го видели, дори ако всъщност виждат някой друг,
който изглежда смътно подочен (Simons, 1996). Подходите отгоре надолу и отдолу
нагоре са прилагани към практически всеки аспект на познанието. Приложени
към възприятието, има две основни теории за перцепцията. Те демонстрират
подходите отдолу нагоре и отгоре надолу. Двете обикновено се представят като
противопоставяне една на друга, но до известна степен се занимават с различни

аспекти на едно и също явление. В крайна сметка пълната теория за възпри­


ятието ще трябва да обхване както процесите отгоре надолу, така и тези отдолу
нагоре.
126 • r ЛАВА 3 ·:· ВъзпРИЯТИЕ

Теории отдолу нагоре

Четирите основни теории отдолу нагоре за възприятието на форма и модел са


теориите за шаблона, за прототипа, за характеристиките и за структурното оп­
исание.

Теории за шаблона

Една теория гласи, че в паметта си сме складирали хиляди набори от шаблони.


Шаблоните са силно детайлизирани модели, които потенциално бихме могли да
разпознаем. Разпознаваме модел, като го сравняваме с набора си от шаблони. След
това избираме точния шаблон, който съответства идеално на наблюдаваното
(Selfridge & Neisser, 1960). Във всекидневния си живот виждаме примери на съче­
таване с шаблон. Отпечатъците от пръсти се съчетават по този начин. Машините
бързо преработват напечатаните цифри върху чекове, като ги сравняват с
шаблони. Все повече всякакви продукти се идентифицират чрез универсални про­
дуктови кодове (UPC, или "бар кодове"). Те може да се сканират и идентифицират
от компютри в момента на покупката. Шахматистите, които имат познания за
множество игри, използват стратегия на съчетаване в съответствие с теорията за

шаблона, за да си припомнят предишни мачове (Gobet & Jackson, 2002).


Въввсекиотспоменатитепримерицелтанаоткриваненаедноидеалносъот­
ветствие и отхвърлянето на несъвършените съответствия устройва задачата. Ще
сте притеснени, ако откриете, че системата за разпознаване на цифри на банката
ви не успява да регистрира депозит по ваша сметка. Такъв неуспех може да се
появи, защото тя е била програмирана да приема неясна цифра/буква според
това, което изглежда най-добро предположение. При съответствието с шаблон
работа върши единствено точното съответствие. Точно това искат хората от
един банков компютър. Да разгледаме обаче вашата перцелтивна система, функ­
ционираща във всекидневните ситуации. Тя рядко би работила, ако искахте от
нея абсолютно съвършени съответствия за всеки стимул, който трябва да раз­
познавате. Представете си например, че имате нужда от умствени шаблони за
всяка възможна перцептивно представяне на лицето на някого, когото обичате.
Представете си по една за всяко лицево изражение, всеки зрителен ъгъл, всяко
поставяне или отстраняване на грим, прическа и т.н.

Буквите от азбуката са по-прости от лицата и други сложни стимули. Въпреки


това теориите за съчетаване с шаблон не успяват да обяснят някои аспекти на
възприемането на букви. Първо, такива теории не могат лесно да обяснят въз­
приемането на букви и думи на фигура 3.18. Идентифицираме две различни
букви (АиН) само от една физическа форма. Хофдинг (Hoffding, 1891) отбелязва
и други проблеми. Можем да разпознаем А като А независимо от вариациите в
размера, ориентацията и формата, в която буквата е написана. Трябва ли да
смятаме, че имаме умствен шаблон за всеки възможен размер, ориентация и
форма на буквата? Съхраняването, организирането и извличането на толкова
много шаблони от паметта ще е тромаво. Нещо повече: как бихме могли да пре-
.дугаждаме и да създаваме толкова много шаблони за всеки мислим перцептивен
обект (фигура 3.20)?

Теории за nрототипа

Тромавостта и ригидността на теориите за шаблона скоро водят до алтернативно


обяснение на възприятието за модели: теорията за съчетаване с прототип.
Прототипът е нещо средно за клас от свързани обекти или модели, който ин­
тегрира всички най-типични (най-често наблюдавани) характеристики на класа.
ТЕОРЕТИЧНИ ПОДХОДИ КЪМ ВЪЗПРИЯТИЕТО • 127

С други думи, прототипът е силно представителен за даден модел, но не цели да


е прецизно, идентично съответствие с някакъв модел или с всички други модели,

които представлява. Голям брой изследвания откриват подкрепа за подхода на


съответствието с прототип (например Franks & Bransford, 1971). Моделът на про­
тотипа като че ли обяснява възприятието за конфигурации. Примерите включват
поредици от точки, триъгълник, четириъгълник, F и М или случайна последо­
вателност (Posner, Goldsmith, & Welton, 1967; Posner & Keele, 1968) и силно оп­
ростени графики на лица (Reed, 1972). Прототилите дори включват доста добре
дефинирани лица, създадени от полицията с Identikits 2 , които често се използват
за идентификация от свидетели (Solso & McCarthy, 1981; Figuгe 3.21 ).

А
7611146 922892
---· --

А
7611146 922892

;4
7611146 922892

~
7611146 922892

Съответствието с шаблони ще разграничи различните бар кодове, но няма да разпознае от­


делни версии на буквата А, напечатана с различен шрифт, винаги като А.

Изненадващото е, че ние като че ли сме способни да си формираме прототипи


дори когато никога не сме виждали пример, който точно да им съответства. С
други думи, прототипите, които си формираме, като че ли интегрират всички
най-типични характеристики на даден модел. Това става дори когато никога не
сме виждали пример, в който всички типични характеристики да са интегрирани

2 Набор от прозрачни плаки на различни типични лицеви характеристики, които могат


да се налагат една върху друга, за да се изгради - на базата на описанието - картина на
човек, издирван от полицията. - Б.пр.
128 • r ЛАВА 3 ·:· ВъзпРИЯТИЕ

в едно (Neumann, 1977). Да разгледаме една илюстрация на това. Някои изсле­


дователи генерират различни поредици от модели, например тези, показани на

фигура 3.21а и в, въз основа на прототип. След това показват на изследваните


лица поредица от генерирани модели. Те не показват прототипа, на който са
базирани моделите. По-късно отново показват на участниците поредица от ге­
нерирани модели, но и допълнителни модели, включващи както разсейващи
айтеми, така и прототипния модел. При тези условия изследваните лица не само
идентифицират прототипния модел като този, който са виждали преди (на­
пример Posner & Keele, 1968), но и дават особено високи оценки на увереността
си, че са виждали вече прототипа (Solso & McCarthy, 1981).

ФИГУРА
,
З.21;=-=
'

(а)

Прототипен модел

.• • .. •. .. о
е

• .. . .
о

Триъгъпник м

.• .. ... .
•• о.

о &

• ж Случаен
о

(r)
Триъгьлни изкривявания
t;
о

~ 2
t1
~ о
~ -1
:I:
g}
о

100% 75% 5О% 25% 75% 50% 25% 0%


Сrари айтеми Нови айrеми

Сходство с прототи па

~----------~--------------------------------------------~
---------------------------
(а) Тези точкови конфигурации са подобни на използваните в експеримент на Майкъл По­
знър и неговите колеги. Michael 1. Posner. Ralph Goldsmith, and Kenneth Е. Welton. Jr. (1967),
"Perceived Distance and the Classification of Distorted Patterns," journal of Experimental
Psychology, 73(1):28-38. Copyright © 1967 Ьу the American Psychologica\ Association. Препе­
чатва се с разрешение. (б) тези силно опростени рисунки на лица са подобни на използва­
ните от Стивън Рийд. Stephen К. Reed (1972). "Pattern Recognition and Categorization,"
Cognitive Psychology, July 1972, 3(3): 382-407. Препечатва се с разрешението на "Елсевиър".
(в) Тези лица са подобни на създадените в експеримента на Робърт Солео и Джон Маккарти
(1981). Robert Solso and Judith McCarthy (1981), "Prototype Formation of Faces: А Case of
Pseudomemory," British journal of Psychology, November 1981. Vol. 72, No. 4. рр. 499-503. Препе­
чатва се с разрешението на Британското психологическо общество. (г) Графиката
илюстрира резултатите на Салко и Маккарти, сочейки оценките на увереност за възприема­
ното разпознаване на всяко лице, включително разпознаването на прототипиа лице, което

никога не е виждано от изследваните лица.


--------------------

Теории за характеристиките
Друго алтернативно обяснение на възприятието на модели и форми може да се
открие в теориите за съчетаване на характеристики. Според тях се опитваме да
съчетаем характеристиките на модел с тези, съхранени в паметта, а не да съче­

таваме цял модел с шаблон или прототип (Stankiewicz, 2003). Един такъв модел
ТЕОРЕТИЧНИ ПОДХОДИ КЪМ ВЪЗПРИЯТИЕТО • 129

на съчетаване на характеристиките е наречен пандем.ониу.м. В него метафорични


"демони" 3 със специални задължения получават и анализират характеристиките
на стимула (Selfridge, 1959). Фигура 3.22 показва този модел.
Моделът на пандемония на Оливър Селфридж описва "образни демони". Те
предават образа от ретината на "демони на характеристиките". Всеки демон
на характеристика сигнализира, когато има съответствия между нея и стимул.

Тези съответствия се предават на демоните на следващото ниво от йерархията


- "когнитивните (мислещи) демони". Те посочват възможни модели, съхранени в
паметта, които съответстват на една или повече характеристики, забелязани от
демоните на характеристиките. "Демонът на решенията" прослушва пандемония
на когнитивните демони. Той решава какво е било видяно, въз основа на което
когнитивният демон сигнализира най-често (т.е. кое има най-много съответ­
стващи характеристики).
Маоделът на Селфридж е един най-широко известните, но са били пред­
лагани и други модели на характеристиките. Повечето разграничават не само
различните характеристики, но и отделните типове характеристики, например

глобални срещу локални. Локалните характеристики изграждат детайлни


аспекти с ограничен мащаб на даден модел. Няма консенсус какво точно пред­
ставлява локална характеристика. Въпреки това по принцип можем да раз­
граничим такива характеристики от глобалните, които дават на фигурата ця­
лостната И форма. Да разгледаме например стимулите, изобразени на фигура
3.23а и 6. Те са от типа, използван в някои изследвания върху възприятието на
модели (Navon, 1977). Глобално, стимулите в части а и б формират буквата Н. В
част а на фигурата локалните характеристики (малки Н) съответстват на гло­
балните. В част б, състояща се от много локални букви S, не съответстват.
В едно изследване участниците идентифицират стимули или на глобално, или
на локално равнище (Navon, 1977). Да разгледаме какво става, когато локалните
букви са малки и разположени близо една до друга. Изследваните лица може да
идентифицират стимулите на глобално равнище по-бързо, отколкото на локално
ниво. Нещо повече: когато от тях се изисква да идентифицират стимулите на
глобално ниво, няма значение дали локалните характеристики съответстват на .
глобалните. Хората реагират еднакво бързо, независимо дали глобално Н е из­
градено от локални Н или от локални S. Сега обаче да разгледаме какво става,
когато от участниците се иска да реагират на локално ниво. Те отговарят по­
бързо, ако глобалните характеристики са в съгласие с локалните. С други думи,
хората са забавени, ако трябва да идентифицират локални S, комбиниращи се, за
да формират глобално HJ вместо да идентифицират локални Н1 комбиниращи се,
за да формират глобално Н. Този модел на резултатите е наречен ефект на гло­
балното предимство.
Обратното, когато буквите са на по-голямо разстояние, както е в части а и б
на фигура 3.24, ефектът е обърнат: тогава се появява ефект на локалното пре­
димство. С други думи, изследваните лица по-бързо идентифицират локалните
характеристики на отделните букви, отколкото глобалните, а локалните интер­
ферират с глобалното разпознаване в случаите с противоречиви стимули (Martin,
1979). Важат и други ограничения (например размерът на стимулите), както и
други типове характеристики също влияят върху възприятието.

3 В компютърната наука: програма или процес, които са резидентни в паметта на компю­


търа, но се включват в действие само когато трябва да изпълняват определена задача.
- Б.пр.
130 • ГЛАВА з •:• ВъзпРиятиЕ

Известна подкрепа за теориите за характеристиките идва от певрологичните


и физиологичните изследвания. Изследователите използват техншш за за-­
писване на една-единствена клетка с животни (НнЬе! & Wiesel, 1963, 196В, 19'79),
Те внимателно измерват реакциите на отделните неврони в зрителната кора.
След това картографират тези неврони към съответстващите зрителни стимули
за определени местоположения в зрителното поле (вж. глава 2). Изследт:шията
им показва1~ че специфични неврони в зрителната кора на мозъка реагир<1т на ва­
риращи стимули, представени на конкретни региони на ретината, съответстващи

на тези неврони. Всеки отделен коров неврон следователно може да се свър:же с


конкретно рецептивно поле в ретината. Диспропорционално голяNrа част от :3ри­
телната кора е посветена на неврони, свързани с рецептивните полета в зонат<t

на фовеята в ретината.

Демони на Когнитивни демони


характеристиките ("викат", когато получат
(декодират конкретни определени комбинации
характеристики) от характеристики)

r1 -вёрт~1каЛнИ--J-,
. линии

1 1 ~
~ 8 1
1 4 о
0,..------~------,-,.",";о;.~

·•'1
•· гщ:~J
:
2 о
1 141
3 о
-
-
! 4 о
L---~~'"""", . Демон на решенията
гё;~~-;;~~ин;- ("слуша", за да чуе
Образен демон най-високия вик в
(получава сензорна 1 1 ф пандемониума и да
входяща информация) 2 о
идентифицира

R
------+--1---· lJ. ~--~' входящите данни)

1 j ! г··Пра;-~~~;-·
!
1
R
i 1
Преработка
на
1

...... 1 j ~
г
г
l_____ сигнала
i
i 3 о
4 о
'"""""""""'~
r--------·-----------
1 Остри ъгли

1 1 о !'-
: 2 141 "<.:"
! 3 о
! 4 о
'------~---""""-""".."111
г·-----------

i Прекъснати

"~~~ ~ iиви
1. ~8 ).• ,... ~.<:~'ffi -

Г Неnрёкъснати -
1 криви
-~"•1 ~ 8
1 3 о
,i_____.,."'%1_i!l!id
4 о

Според модела на Оливър Селфридж за съчетаване на характеристиките разпознаваме мо-­


делите, като съчетаваме наблюдаваните характеристики с тези, които са съхранени в па··
метта. Разпознаваме моделите, за които сме открили най-голям брой съответствия.
ТЕОРЕТИЧНИ ПОДХОДИ КЪМ ВЪЗПР~_}l_I!:!_!<::ЕЭ_!__ }~~I

.----------------------------------------- --------------------------------------- ----------- .------- ------------------ ----------- -------------------------------------····- ---- ·---········---------·-·-······-··· ·----- -------------·-

н н
с
.:> s
н н s s
1! li s s
н н s s
н н н н 11 I.. J
1 1
с
.) ss с
.) .s s
1! н s,. s
н н :::> s
1·1 ,...i s с
.:)

н 11 s s
(а) (б)

Сравнете част а (глобално Н, съставено от локални НJ с част б (глобално Н, съставено от ло­


кални S). Всички локални букви са на много близко разстояние една от друга. От D. Navon,
"Foгest Веfоге Тгееs: The Pгecedence to Global Featuгes in Visual Peгception," Cognitive
Psyc/юlogy, July 1977, Vol. 9, No. 3, рр. 353-382. Препечатва се с разрешението на "Елсевиър".
-·- - -

н !1

н н s
н !1 н

il н

('
ii н
'·'
(а) (б)

Сравнете части а и 6, в които локалните букви са на голямо разстояние една от друга. В коя
фигура (3.22 или 3.23) забелязвате ефекта на глобалното предимство и в коя
- ефекта на ло­
калното предимство? J) Navon, "Foгest Веfоге Тгееs:
The Pгecedence to Global Featнгes iп Visoal
Регсерtiоп," Cogпitive P.syclюlogy, July 1977, Vol. 9, No. 3, р. 353-382. Препечатва се в разреше­
нието на "Елсевиър".

~ ' '! ~ ~ ~
Изкл. Вкл. IINЛi~~~·лw.w.;/i!yи\',q/~Шr~fY. Изкл. Вкл.
1. ' 1

Изкл. Вкл.

Дейвид Хюбъл и Торстен Висел открива1~ че клетките в зрителната ни кора се активират


само когато откриват усещане за части от линии с определена ориентация. От In Search of
the Human Mind Ьу Robeгt J. StегпЬегg, Copyгight © 1995 Ьу Нагсоuгt Вгасе & Company. Възпра-
извежда се с разрешението на издателя.
132 • ГЛАВА 3 •:• ВъзПРИЯТИЕ

Ървинг Бидърман е професор но когнитивна невронаука в Университета на


Южна Калифорния. Най-известен с с работата си върху висшето зренис и раз ..
познаването на форми в частност. Теорията му за геоните показва възможен
начин, по който различните образи на обекти може да се деко~шозират на на··
бор от фундаментални единици.

Повечето от клетките в кората не реагират просто на точки


светлина, а по-скоро на "специфично ориентирани сегменти от
линии" (НнЬе1 & Wiesel, 1979, р. 9). Нещо повече: тези клетю1 ка·го че
ли демонстрират йерархична структура в степента на комплеютюст
на стимулите, на които реагира'!~ донякъде в съответствие с идеите, леж;нци

в основата на модела на пандемониума. Да разгледаме какво се случва, когато


стимулът напредва през зрителната система към по··високите нива в I<ората. Гfо
принцип размерът на рецептивните полета се увеличава, както и комплексrюсгга

на стимула, нужен да предизвика реакция. Както се вижда от тази йерархия,


някога се е смятало, че има само два типа неврони в зрителната кора (фю·ур<1
3.25): прости клетки и комплексни клепши (НнЬе! & Wiesel, 1979), които сс ра:т·
личават по комплексността на информацията за стимула, който преработна·1·.
Това становище се е оказало свръхопростено.
Rъ:'! основа на работата на Хюбъл и Висел други изследователи отi<риват N'
тектори на характеристики, които реагират на ъгли (DeValois & OeValois, l9HO;
Slыplcy & Cennie, 19Н5). В някои области на кората добре развити KO)VOIJJcкпш
клетки реагират само воттоворна много специфични форми (нсзанисиJVIо от I'o
лемината на стимула). Примери са ръка или лице. Когато стимулът все по·!,'l<ишс
наподобява оптималната форма, тези клетки е все по .. малко вероятно да и::J·
пращат импулси.

Днес знаем, че картината е доста по-сложна, отколкото са си пред,стаmiли


Хюбъл и Уисъл. Множество типове клетки изпълняват редица футrюr,ии. 'I'c;
действат отчасти паралелно, макар че не осъзнаваме действието им. Например
се ока~ва, че пространствената информация за месгоположенията на възприе·
маните обекти се преработва едновременно с информацията за това, юш са ин·
тегрирани контурите на обектите. С други думи, много сложни преценки за въз ..
приеманото се правят рано в преработката на информацията, при това паралелно
(Dakiп & Hess, 1999).
Други изследвания върху зрителното възприятие са идентифицирали
отделни нервни пътища в мозъчната кора за преработката на различни аспс!<:'I'И
на едни и същи стимули (De Уое & Vап Esseп, 1988; Kollleг et al., 199.5). 'Ге са на
речени пътища "какво" и "къде". Пътят "какво" се спуска от първичната зрителна
кора в акципиталния дял (вж. глава 2) към темпоралните дялове. Той е отговорен
предимно за преработка на цветовете, формата и идентичността на зрите.1шитс
стимули. Пътят "къде" се изкачва от акципиталния към паристалния дял и е от­
говорен за преработката на информацията за местоположението и ,движението,
Така информацията за характеристиките се влива в поне две различни системи
за идентифициране на обектите и сьбитията в средата.
След като дискретните характеристики са били анализирани според тяхнат3
ориентация, как се интегрират във форма, която можем да разпознаем като кон·
кретен обект?
Ървин Рок е бил свободен професор по психология в Университета на Кали­
форния в Бъркли. 'Той е известен с поддръжката си на ролята на решаването
на проблсми във възприятисто и твърдението, че възприятието е инди ..
ректно. Поставя началото на изучаването на ученето от един--сдинствен
опит и има съществен принос за изу•Iавансто на илюзията на луната и на

други перцептивни илюзии.

Структ·ур~ю-ошн::атет--tа теория

Да разгледаме начин, по който можем да формираме стабилни 3-0


представи на обе1пи въз основа на манипулирането на прости ге­
ометрични форми (BiecJeгman, 1987). Този начин е набор от 3-0
гео ни (от геометрични йони). Те включват обекти като тухли, ци-
линдри, клинове, конуси и техните контрапунктове със заоблена ос (Вiесlегшап,
1990/199ЗЬ). Според теорията за разпо:;:шаване чрез компоненти (ТРК) на
Бидърман бързо разпознаваме обектите, като наб.шодаваме ръбовете им и след
това ги декомпозираме на геони. Геоните може да се рекомпозират в алтер­
нативни подреждания. Знаете, че малък набор от букви може да се манипулира,
за да се съставят безброй думи и изречения. По същия начин малък брой геони
може да се използват, за да се изграждат много базисни форми, а след това хиляди
основни обекти (фигура 3.26).
Геоните са прости и са неизменни спрямо гледната точка (т.с. може да сс
идентифицират от различни гледни точки). Обектите, конструирани от гсони,
сс ра:зrюзп;шат лесно от мно:жество гледни точки не:1ависимо от зри·ге.JШШI шум.

Споре,п, Бидърман (Biedeпnaп, 199За) неговата Н.ВС теория обяснява псетеливо


I<i:Ш усшrваме бързо, автоматично и точно да разпо:,шаем общата класификzщин
на многочислени обекти. Това разпознаване се осъrцествява независимо от
промените в гледната точка. Появява се дори при много ситуации, в които сти'"
мулнюп· обект по някакъв начин е нарушен. RIЗC теоринта наБидърман обяснява
юш мoжeJvi да разпознаем общи примери на столове, лампи и лица, но не обяснява
zщекватно как разпознаваме конкретни столове или кmшретни лица. ПpиiVJep ще
е собственото ви лице И.JIИ това на най-добрия ви приятел.
Самият Бидърман признава, че аспекти на неговата теория изискват допъл··
нителни изследвания, например как може да се опишат взаимоотiюнJенията

между частите на обекта (Вiесlеппап, 1990/1993Ь). Друг проблем с подхода на


Бидърман и по принцип с подхода отдолу нагоре е как да обясним ефектите на
предварителните очаквания и заобикалящия контекст върху някои явления във
възприятието на модели.

Подходи отгорt) надолу

Противоположен на подхода отдолу нагоре към възприятието е този отгоре


надолу, или конструктивният подход (Bruneг, 1957; Gгegory, 1980; Rock, 1983; vоп
Helшl10ltz, 1909 /1962). При конструктивното в·ьз:приятие възприемащият ия ..
гражда (конструира) познавателно разбиране (възприятие) на даден стимул. Той
използва сетивна информация като основа за структурата, но и други източници
на информация, за да изгради възприятието. Тази гледна точка е известна и като
интелигентно въэприятие, защото гласи, че висшето мислене играе важна роля

във възприятието. Освен това тя подчертава ролята на ученето във възприятието


134 • ГЛ/НiА 3 •:• ВъЗПРИЯТИЕ

(Fable, 2003). Някои изследователи посочват, че не само светът влияе върху въз·
приятията ни, но и света, който възприемаме, всъщност е оформен от нашите въз··
приятия (Goldstoпe, 2003). Тези идеи са развити още от философията на Имануел
Кант. С други думи, възприятието е взаимно със света, който преживяваме. То ед~
новременно влияе и е повлияно от света такъв, какъвто го преживяваме.

/
/

(а)

(6)

Ървинг Бидърман усилва теорията за съчетаване на характеристики, като предлага набор


от елементарни компоненти на моделите (а), които основава на вариации в триизмерните
форми, извлечени до голяма степен от конус (6).
-·····---·-· ---·······-······--····-······- .......... ·-·

Например представете си, че шофирате по път, по който никога не сте ми·


навали. Когато се доближавате до задънена пресечна улица, виждате осмо·ьгълен
червен знак с бели букви. На него са изписани буквите "ST__ P". Разраснал се лозов
клон минава между Ти Р. Най-вероятно от усещанията си ще конструирате въз·
приятие за знак "Стоп" и tце реагирате подходящо. По същия начин конструкти~
вистите смятат, че възприятията ни за размера и константността на формата
сочат, че по време на възприятието действат висши конструктивни процеси. Друг
тип перцептивна константност може да се разглежда като илюстрираща кон·

струирането отгоре надолу на възприятието. При константността на цвета въз~


приемаме цвета на даден обект като постоннен независимо от промените в осве­
тяването, които променят нюанса. Помислете за осветяване, което става толкова
ТЕОРЕТИЧНИ ПОДХОДИ КЪМ ВЪЗПРИЯТИЕТО • 135

мъждиво, че на практика липсват усещания за цвят. Въпреки това продължаваме


да възприемаме бананите като жълти, сливите - като лилави и т.н.
Според конструктивистите по време на възприятието бързо формираме и
проверяваме различни хипотези за перцептивните представи. Те се основават на
три неща. Първото е какво усещаме (сетивните данни). Второто е какво знаем
(познанията, съхранени в паметта). Третото е какво можем да извлечем като
заключение (използвайки висши познавателни процеси). При възприятието
отчитаме предварителните очаквания. Пример е очакването да видите при­
ближаващ се приятел, с когото имате уговорка да се видите. Използваме онова,
което знаем за контекста. Тук пример е фактът, че влаковете се движат върху же­
лезопътни релси, но самолетите и автомобилите - не. Възможно е да използваме
онова, което смислено можем да заключим въз основа на наличните данни и по­

знанията ни за тях. Според конструктивистите обикновено правим коректните


атрибуции за зрителните си усещания. Причината е, че правим безсъзнателни
умозаключения: процесът, чрез който безсъзнателно асимилираме информация
от редица източници, за да създадем възприятие (Snow & Mattingley, 2003).
С други думи, използвайки повече от един източник на информация, правим
преценки, без да го осъзнаваме.
В примера със знака "Стоп" сетивната информация внушава, че знакът е без­
смислен сбор от случайно събрани съгласни букви. Миналото ви познание обаче
ви казва нещо важно - че знак с тази форма и цвят, поставен на кръстопът и съ­
държащ тези три букви в тази последователност вероятно означава, че трябва
да престанете да мислите за случайните букви. Вместо това трябва да настъпите
педала на спирачките. Успешното конструктивно възприятие изисква интели­
гентност и мислене, комбиниращи сетивната информация с познания, които са
натрупани от миналия опит.

Една от причините за предпочитане на конструктивния подход е, че теориите


отдолу нагоре (ръководени от данните) за възприятието не обясняват напълно
ефектите на контекста. Ефектите на контекста са влиянията на заобикалящата
среда върху възприятието (например възприятието ни на ТНЕ САТ на фигура
3.18). Доста драматични ефекти на контекста може да се демонстрират експери­
ментално (Вiederman, 1972; Вiederman et al., 197 4; Biederman, Glass, & Stacy, 1973;
De Graef, Christiaens, & D'Ydewalle, 1990). В едно изследване от хората се иска да
идентифицират обекти, след като са ги гледали или в уместен, или в неуместен
контекст за всеки айтем (Palmer, 1975). Например участниците виждат сцена от
кухня, следвана от стимули като самун хляб, пощенска кутия и барабан. Обекти,
които са уместни в установения контекст, например самуна хляб в този пример, се
разпознават по-бързо, отколкото обекти, които са неуместни на този фон. Силата
на контекста играе роля и в разпознаването на обектите (Bar, 2004).
Може би още по-впечатляващ е ефект на контекста, известен като ефект на
преимуществото на конфигурацията (Bar, 2004; Pomerantz, 1981), при който
обекти, представени в определени конфигурации, са по-лесни за разпознаване от
обекти, представени изолирано, дори ако тези в конфигурациите са по-сложни
от представенИте изолирано. Да предположим, че покажете на участник четири
стимула: само диагонални линии. Три от тях са наклонени в една посока, а една
- в другата. Задачата на изследваното лице е да идентифицира кой стимул е
различен от останалите (фигура 3.27а). Сега да предположим, че покажете на
участниците четири стимула, които са съставени от по три линии (фигура 3.27с).
Три от стимулите са оформени като триъгълници, а четвъртият - не. Във всеки
случай стимулът е диагонална линия (вж. фигура 3.27а) плюс други линии
(фигура 3.27Ь). Стимулите във второто условие са по-сложни вариации на сти-
136 • ГЛАВА 3 •:• ВъЗПРИЯТИЕ

мулите в първото. Участниците могат по-бързо да идентифицират коя от три­


странните фигури е различна от останалите, отколкото да идентифицират коя от
линиите е различна от другите.

ФИГУРА 3.27.

+ -
(а) (б) (в)

-------·-··----
Изследваните лица възприемат по-лесно различията между интегрирани конфигурации,
съставени от множество линии (с), отколкото единични линии (а). На тази фигура линиите
в част Ь са добавени към линиите в част а, за да формират формите в част с, правейки част с
по-сложна от част а.
---------·----·---

По сходен начин съществува ефект на преимуществото на обекта, при който


целевата линия, формираща част от рисунката на 3-D обект, се идентифицира по­
точно от цел, формираща част от несвързан 2-D модел (Lame, Weisstein, & Harris,
1982; Weisstein & Harris, 1974). Тези резултати са успоредни на получените в из­
следването на разпознаването на букви и думи.
Гледната точка на конструктивното или интелигентното възприятие показва
централното отношение между възприятието и интелигентността. Според тази
гледна точка интелигентността е интегрална част от перцептивната преработка.
Ние не възприемаме просто от гледна точка на това, както "има там, навън, в
света". По-скоро възприемаме от гледна точка на очакванията и другите ко гни ции,
които въвеждаме във взаимодействието ни със света. Според това становище ин­
телигентността и перцептивните процеси взаимодействат във формирането на
нашите убеждения за това, с което се срещаме във всекидневните си контакти
със света като цяло.

Крайна позиция отгоре надолу би подкопала драстично значението на се­


тивните данни. Ако тя беше коректна, щяхме да сме податливи на огромни не­
точности във възприятието. Често си формираме хипотези и очаквания, които
неадекватно оценяват наличните сензорни данни. Например ако очаквахме да
. видим приятел и пред погледа ни се появи някой друг, може неадекватно да
отчетем различията между приятеля и непознатия. Така крайното конструк­
тивистко становище за възприятието ще е силно податливо на грешки и ще е

неефикасно. Същевременно крайна позиция отдолу нагоре няма да позволява


никакво влияние на миналия опит или познания върху възприятието. Защо да
съхраняваме познание, което не се използва за възприятието? Никоя крайност
не е подходяща за обясняване на възприятието. По-ползотворно е да се обмислят
начини, по които процесите отгоре надолу и отдолу нагоре взаимодействат, за да
формират смислени перцеотивни представи.
ТЕОРЕТИЧНИ ПОДХОДИ КЪМ ВЪЗПРИЯТИЕТО • 137

Синтезиране на подходите отдолу нагоре и отгоре надолу


И двата теоретични подхода са успели да привлекат емпирична подкрепа (срв.
Cutting & Kozlowski, 1977 срещу Palmer, 1975). Е, как да решим кой е прав? На едно
равнище конструктивитската теория за възприятието, която е по-скоро отгоре

надолу, изглежда противоречи на теорията за директното възприятие, която е

по-скоро отдолу нагоре. Конструктивистите подчертават значението на пред­


варителното познание в комбинация с относително проста и неопределена ин­
формация от сетивните рецептори. Обратното, теоретиците на директното въз­
приятие подчертават пълнотата на информацията в самите рецептори. Те смятат,
че възприятието се осъществява просто и директно, а следователно няма особена
нужда от сложна преработка на информацията.
Вместо да разглеждаме тези теоретични подходи като несъвместими, можем
да постигнем по-дълбоки прозрения за възприятието, като ги разглеждаме като
допълващи се. Сетивната информация може да е по-богато информативна и по­
малко неопределена в интерпретирането на преживяванията, отколкото смятат

конструктивистите. Възможно е обаче тя да е по-малко информативна, отколкото


твърдят теоретиците на директното възприятие. По същия начин перцеп­
тивните процеси може да са по-комплексни, отколкото смятат привържениците

на Гибсън. Това ще е особено вярно при условия, в които сетивните стимули


се появяват много за кратко или са деформирани. Деформираните по някакъв
начин стимули са по-малко информативни по различни причини. Например сти­
мулите може да са частично скрити или отслабени от лошо осветяване. Възможно
е да са непълни или изкривени от илюзорни насоки или друг зрителен "шум"
(разсейваща зрителна стимулация, аналогична на звуковия шум). Вероятно из­
ползваме комбинация от информация от сетивните рецептори и миналите си
познания, за да осмисляме какво възприемаме. Някои експериментални доказа­
телства подкрепят това интегрирано становище (Treue, 2003; van Zoest & Donk,
2004; Wolfe et al., 2003).
Съвременни изследвания подсказват, че докато първият етап на зрителния
път представлява само онова, което е в образа върху ретината на обекта, много
скоро се представят цветът, ориентацията, движението, дълбочината, простран­
ствената и времевата честота. Представите на по-късен етап подчертават ак­
туалния интерес или внимание на зрителя. С други думи, представите от по-късен
етап не са независими от фокуса на вниманието ни. Точно обратното: те са ди­
ректно повлияни от него (Maunsell, 1995). Нещо повече: зрението за различните
неща може да приема различни форми. Зрителният контрол на действието
се опосредства от корави пътища, които са различни от тези, включени в зри­

телния контрол върху възприятието (Ganel & Goodale, 2003). С други думи, когато
просто виждаме обект, например мобилен телефон, го преработваме различно,
отколкото когато възнамеряваме да вземем обекта. По принцип според Генъл
и Гудейл (Ganel & Goodale, 2003) възприемаме обектите холистично. Ако обаче
възнамеряваме да ги манипулираме, ги възприемаме по-аналитично, така че да

можем да действаме ефективно.


В обобщение: актуалните теории за начините, по които възприемаме модели,
обясняват някои, но не всички явления, на които се натъкваме в изучаването на
възприятието за форма и модели. Имайки предвид сложността на процеса, е впе­
чатляващо, че разбираме и толкова. Същевременно очевидно е, че всеобхватната
теория е още много далеч. Подобна теория ще трябва да обясни напълно типовете
ефекти на контекста, които бяха описани тук.
138 • ГЛАВА 3 •:• ВъзПРИЯТИЕ

ДЕФИЦИТИ ВЬВ ВЬЗПРИЯТИЕТО

Аrнозии и атаксии
По принцип кои са зрителните пътища в мозъка? Една от хипотезите е, че има два
отчетливи зрителни пътя: един за идентифициране на обектите, друг за откриване
къде обектите са разположени в пространството (Ungerleider & НахЬу, 1994;
Ungerleider & Mishkin, 1982). Изследователите наричат това хипотезата за какво/
къде. Това разделение се основава на изследвания, правени с маймуни. В частност
група маймуни с лезии в темпоралния дял успяват да посочат къде са нещата, но
изглеждат неспособни да разпознаят какви са те. Обратното, маймуни с лезии в
нариеталния дял са способни да разпознават нещата, но не и къде се намират.
Алтернативна интерпретация на зрителните пътища приема, че двата пътя
се отнасят не до това, кои и къде са нещата, а по-скоро до това, какви са те и как

функционират. Това е известно като хипотезата за каквоjкак (Goodale & Milner,


2004; Goodale & Westwood, 2004). Тази хипотеза приема, че пространствената ин­
формация за това, къде е локализирано в пространството нещо, винаги присъства
в преработката на зрителната информация. Това, което се различава между двата
пътя, е дали ударението е върху идентифицирането какъв е обектът или вместо
това върху начина, по който ситуираме себе си, за да проумяваме обектите.
Следователно въпросът тук е дали е по-важно да знаем какъв е обектът или как
да достигнем до него.

Два типа дефицити на преработката подкрепят хипотезата какво/как. Да раз­


гледаме първо "какво". Ясно е, че кагнитинните психолози научават много за нор­
малните перцептивни процеси чрез изучаване на възприятието у нормални из­

следвани лица. Освен това обаче често достигаме до разбиране на възприятието,


като изучаваме хората, чиито перцептивните процеси се различават от нормата

(Farah, 1990; Weiskrantz, 1994). Пример са хора, които страдат от агиозия-тежък


дефицит в способността да се възприема сетивна информация (Moscovitch, Winocur,
& Behrmann, 1997). Има много типове агнозии. Не всички са зрителни. Тук се фо­
кусираме върху няколко специфични видове неспособност да се виждат форми и
модели в пространството. Хората със зрителна агиозия имат нормални усещания
за това, което е пред тях, но не могат да разпознаят какво виждат. Агнозиите често
се причиняват от мозъчни лезии (Farah, 1990, 1999). Друга основна причина за
агнозиите е ограниченият кислород до зони на мозъка. Лишаването от кислород
често е резултат от травматично мозъчно нараняване (Zoltan, 1996). Агнозиите са
свързани с увреждане на границата на темпоралните и акципиталните дялове.

Хората с такива дефицити имат трудности с пътя "какво".


Зигмунд Фройд (Freud, 1953), който е специализирал неврология в меди­
цинската си практика, преди да разработи своята психодинамична теория за лич­
ността, отбелязва, че някои от пациентите му са неспособни да идентифицират
познати обекти. Въпреки това те като че ли нямат определено психично раз­
стройство или забележимо увреждане на зрителните способности. В действи­
телност хората, които страдат от зрително-обектна агнозия, могат да усещат
всички части на зрителното поле, но обектите, които виждат, не означават нищо
за тях (Kolb & Whishaw, 1985). Например един пациент с агнозия, виждайки чифт
очила, отбелязва първо, че има кръг, след това, че има още един кръг, а после и
напречно свързващо звено, отгатвайки накрая, че гледа велосипед. Велосипедът
наистина е съставен от две колела и свързваща ги рамка (Luria, 1973). Лезиите
в определени зрителни зони на кората понякога са отговорни за зрително­

обектнатаагнозия.
ДЕФИЦИТИ ВЪВ ВЪЗПРИЯТИЕТО • 139

Разстройство в темпоралната зона на кората може да доведе до си.мултагнозия.


При нея човекът е неспособен да обръща внимание на повече от един обект в даден
момент. Например ако страдате от симултагнозия и погледнете фигура 3.28а,
няма да можете да видите всеки от изобразените обекти. По-скоро ще споделите,
че виждате чук, но не и другите обекти (Williams, 1970). При пространствената
агнозия човекът има огромна трудност с всекидневната среда. Например такъв
пациент може да се загуби у дома, да прави погрешни завои на път към познати
места и да не разпознава дори най-познатите ориентири. Такива хора имат
огромни трудности да рисуват симетрични характеристики на симетрични обекти
(Heaton, 1968). Това разстройство като че ли произтича от лезии в парнеталния
дял на мозъка. Прозопагнозията, спомената по-горе, е резултат от тежко увредена
способност да се разпознават човешки лица (Farah et al., 1995; Feinberg et al., 1994;
McNeil & Warrington, 1993; Young, 2003). Например пациент в прозопагнозия може
дори да не е в състояние да разпознае собственото си лице в огледалото. Нещо
повече: има крайно редки случаи на прозопагнозия, при които хората не могат да
разпознават човешки лица, но разпознават физиономиите на животните, лпито пт­
глеждат. Изглежда, че проблемът е крайно специфичен за човешките лица (McNeil
& Warrington, 1993). Това изумително разстройство е предизвикало множество из­
следвания на идентификацията на лица и се е превърнало в най-новата "гореща
тема" в зрителното възприятие (Damasio, 1985; Farah et al., 1995; Farah, Levinson, &
Кlein, 1995; НахЬу et al., 1996). Функционирането на фузиформения гирус в дясното
полукълбо по всяка вероятност участва в прозопагнозията. В частност разстрой­
ството се свързва с увреждане на десния темпорален дял на мозъка. За да се ус­
ложнят още повече нещата, прозопагнозията може да приема различни форми.
Понякога са засегнати други сфери на познанията, например имена на познати
животни, а не човешки лица. Следователно разстройството може да не е изклю­
чително концентрирано върху невъзможността да се разпознават лица, както

някога се е смятало. Прозопагнозията в частност и агнозията по принцип са раз­


стройства, които са трайни. В един конкретен случай жена, жертва на отравяне
с въглероден окис, започва да страда от агнозия, включително прозопагнозия.

След 40 години тя е оценена отново и продължава да демонстрира тези дефицити.


Резултатите разкриват трайната природа на агнозията (Sparr et al., 1991).

Когато гледате тази фигура, виждате различни обекти, които се припокриват. Хората със си­
мултанагнозия не могат да видят повече от един от тези обекти в даден момент. От
Sensation and Perception Ьу Stanley Согеn and Lawrence М. Ward, Copyright © 1989 Ьу Harcourt
Brace & Company. Възпроизвежда се с разрешението на издателя.
140 • r ЛАВА з •:• ВъзпРиятиЕ

Има и други типове агнозии. Един от тях е слуховата агнозия, която е нару­
шаване на способността да се разпознават определени звукове. Една пациентка,
К.Н., е неспособна да разграничава различни типове музика. Тя не може да раз­
познава мелодии от собствената си колекция със записи и освен това не може да
каже дали две мелодии са еднакви или различни (Peretz et al., 1994).
По-нови изследвания показват, че слуховата агиозия може да е неврологично
различна от музикалната агиозия (Ayotte et al., 2000; Peretz, 1996). Поведенчееки
слуховата и музикалната агиозия може да са разграничени (Vignolo, 2003). При
някои пациенти е нарушена способността да се разпознава позната музика, при
други -да разпознават конкретни немузикални звуци.

Дра други типа агнозии се отнасят до разпознаването на обекти (Gazzaniga,


Ivry, & Mangun, 2002). Аперцептивната агнозия е неуспех в разпознаването на
обекти, който е свързан с неуспех в перцептивната преработка. Асоциативната
агнозия е способността да се представят обектите зрително, но не и тази ин­
формация да се използва за разпознаване на нещата. Следователно при асоциа­
тивната агиозия проблемът не е перцептивната преработка, а по-скоро в асоци­
ативните познавателни процеси, въздействащи върху перцептивните представи
(Anaki et al., 2007). Последен тип агнозия, който ще бъде описан тук, е цветната.
Това е неспособността да се именуват цветовете без съответстваща загуба в спо­
собността те да се възприемат (Nijboer et al., 2007; Nijboer, van Zandvoort, & de
Haan, 2007; Woodward et al., 1999).
Различен тип перцептивен дефицит е свързан с увреждането на пътя "как".
Това е зрителната атаксия, която е нарушаване на способността да се използва
зрителната система, за да ръководи движението (Нimmelbach & Karnath, 2005).
Хората с този дефицит имат проблеми да посягат и да хващат обекти. Всички
имаме преживяването да се опитваме да хванем нещо в тъмното. Например аз се
ужасявам от изгасването на лампите у дома, защото когато се прибирам, не мога
да видя ключалката и трябва да опипвам с пръсти къде да пъхна ключа, често
губейки доста време, докато го открия. Човек със зрителна атаксия има този
проблем дори и при напълно осветено зрително поле. Нарушен е пътят "как".
Този тип крайна специфичност на дефицитите води до въпроси за специа­
лизацията. По-конкретно, има ли различни центрове на преработка или модули
за конкретните перцептивни задачи? Въпросът надскача отделянето на перцеп­
тивните процеси в различни сетивни модалности (например различия между
зрително и слухово възприятие). Модулните процеси са тези, които са специали­
зирани за конкретни задачи. Те може да включват само зрителни процеси (както е
във възприятието за цвят) или интегриране на зрителни и слухови процеси (както
е при определени аспекти на възприятието на речта, които ще обсъдим в глава 10).
Влиятелният съвременен философ Джери Фодор е написал книга, изцяло
посветена на очертаването на нужните характеристики на моделните процеси.

За да бъдат някои процеси истински моделни, трябва да съществуват следните


свойства. Първо, модулите трябва да работят бързо и действието им да е задъл­
жително. Второ, модулите имат характерно повърхностни резултати (например
дават базисни категоризации). Централният достъп до изчисленията на модула
е ограничен. Те не са обект на влиянието на съзнателното внимание. Трето, мо­
дулите са специфични за областта. Те са фино настроени по отношение на ти­
повете използвана информация. Информацията не тече задължително свободно
между различните модули. Тя понякога се нарича "капсулирана". И накрая, мо­
дулите се поддържат от фиксирана нервна архитектура и следователно страдат
от характерни модели на разпад. Следователно, за да се смята възприятието на
лица като истински модулен процес, трябва да имаме допълнителни доказа-
ДЕФИЦИТИ ВЪВ ВЪЗПРИЯТИЕТО • 141

телства за специфичност на областта и капсулиране на информацията. Иначе


казано, други перцептивни процеси не трябва да допринасят за него, да интер­
ферират или да споделят информация с възприятието за лица. Нещо повече: не­
врологичната основа на прозопагнозията не е добре разбрана.
Макар че когнитивните психолози са заинтригувани от факта, че малко
хора страдат от прозопагнозия, са още по-очаровани от това, че повечето от нас

не са засегнати. Точно как разпознавате майка си или най-добрия си приятел?


Освен това как разпознавате много по-простите и по-малко динамични форми
и модели на буквите и думите в това изречение? В тази глава разгледахме само
някои от многото аспекти на възприятието, които интересуват когнитивните

психолози. Особено внимание заслужават познавателните процеси, чрез които си


формираме представи за онова, което усещаме. Те използват миналото познание,
умозаключения и специализирани познавателни операции, които осмислят усе­

щанията ни.

Аномалии във възnриятието на цветове


Друг тип дефицит във възприятието е този във възприемането на цветове. Той е
много по-често срещан при мъжете, отколкото при жените и е генетично свързан.

Той е различен от цветната агнозия. При нея, както вече беше споменато, човекът
може да възприема цветове, но не може да ги назове. Когато съществува дефицит
във възприятието за цветове, човекът не може да идентифицира различията в
цветовете. Дефицитите във възприятието на цветове по принцип са доживотни и
за разлика от цветната агиозия не се развиват в резултат на нараняване.

Има няколко типа цветни дефицити, които понякога се наричат типове


"цветна слепота". Само един тип обаче представлява истинска цветна слепота -
този, при който хората изобщо не могат да възприемат никакъв цвят. Лицата,
страдащи от това най-тежко нарушение, имат .монохро.матичност. Лицата, които
страдат от дефицити в цветното възприятие в по-малка степен от монохрома­
тичността, имат т.нар. дихро.матичност. При нея един от механизмите за въз­
приятие на цвета не функционира. Резултатът от това е един от следните де­
фицити във в