Академический Документы
Профессиональный Документы
Культура Документы
СТЪРНБЪРГ
с участието на
ДЖЕФМНО
КОГНИТИВНА
психология
Пето издание
Превод от английски
Людмила Андреева
СъдъРЖАНИЕ
ЗА АВТОРА ............................................................................................................................................................. 2 5
Глава 1
ВЪВЕДЕНИЕ В КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ ............................................................................................. 27
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ ................................................................................................ 28
КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ: ОПРЕДЕЛЕНИЕ ....................................................................................................... 28
ФИЛОСОФСКИ ОСНОВИ НА ПСИХОЛОГИЯТА: РАЦИОПАЛИЗЪМ СРЕЩУ ЕМПИРИЗЪМ .............................. 30
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ОСНОВИ НА КО ГНИТИВИАТА ПСИХОЛОГИЯ ..................................................................... 31
РАННА ДИАЛЕКТИКА В ПСИХОЛОГИЯТА НА ПОЗНАВАТЕЛНИТЕ ПРОЦЕСИ ............................................................................. 31
от АсоциАционизмА към вихЕйвиоРизмА ................................................................................................................................ 33
ГЕЩАЛТПСИХОЛОГИЯ ................................................................................................................................................................................. 35
ОБЕДИНЯВАНЕ······························································································································································································· 50
КлЮЧОВИ ВЪЛРОСИ И ОБЛАСТИ В КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................. 50
ФУНДАМЕНТАЛНИ ТЕМИ В ИЗУЧАВАНЕТО НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ ..................................................................... 50
ОБОБЩЕНИЕ ....••...•.•.....•••..•.••..•..•...••.•.....•.....•....•.••.....•..•..••....••...••••..••.••.••.••.•...••.....•...•.•...•.••..•...•••....••....•••...••..•..•••.. 56
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ ................................................ 57
58
КлЮЧОВИ ТЕРМИНИ .•.•...•.••..•..••..•..•....••..•..•.••.•••••...••..••..•.....••••.•••.•••.••.••..••...•••...•.••....••.••..••.•..••••...••.•...••.•..••..•..•••..
Глава 2
КОГНИТИВНА НЕВРОНАУКА ............................................................................................................................. 59
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КО ГНИТИВИАТА ПСИХОЛОГИЯ ................................................................................................ 60
ОТ НЕВРОНА КЪМ МОЗЪКА: ОРГАНИЗАЦИЯ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА ........................................................... 60
НЕРВНА СТРУКТУРА и ФУНКЦИЯ ............................................................................................................................................................ 61
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА СТРУКТУРИТЕ И ФУНКЦИИТЕ НА МОЗЪКА .................................................................................................... 65
POSTMORTEM ИЗСЛЕДВАНИЯ ................................................................................................................................................................... 65
ИзслЕдвАния с животни ...................................................................................................................................................................... 66
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗАПИСИ ............................................................................................................................................................................ 66
СТАТИЧНИ ОБРАЗНИ ТЕХНИКИ ................................................................................................................................................................ 68
МЕТАБОЛИТНИ ОБРАЗНИ ТЕХНИКИ ....................................................................................................................................................... 68
Глава 3
ВъзпРиятиЕ ........................................................................................................................................................99
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................................................. 100
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 144
Глава 4
ВНИМАНИЕ И СЪЗНАНИЕ ............................................................................................................................... 147
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................................................. 148
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 198
Глава 5
ПАМЕТ: МОДЕЛИ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ ................................................................................... 201
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................................................. 202
ОБОБЩЕНИЕ ............................................................................................................................................................... 2 3 8
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 239
Глава 6
ПАМЕТОВИ ПРОЦЕСИ ...................................................................................................................................... 241
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................................................. 242
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 279
Глава 7
ПРЕДСТАВЯНЕ И МАНИПУЛАЦИЯ
НА ПОЗНАНИЕТО В ПАМЕТТА: ОБРАЗИ И ТВЪРДЕНИЯ ........................................................................... 281
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .•.....•..•......••••••.....•........•••·•••••.........•..•.•••••••......•..•....•••••••....... 282
ОБОБЩЕНИЕ ............................................................................................................................................................... 3 24
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 326
Глава 8
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПОЗНАНИЕТО В ПАМЕТТА:
ПОНЯТИЯ, КАТЕГОРИИ, МРЕЖИ И СХЕМИ ................................................................................................. 327
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................................................. 328
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕКЛАРАТИВНОТО ПОЗНАНИЕ ........................................................................................... 329
ПОНЯТИЯ И КАТЕГОРИИ .......................................................................................................................................................................... 330
СЕМАНТИЧНИ МРЕЖОВИ МОДЕЛИ ...................................................................................................................................................... 337
СХЕМАТИЧНИ ПРЕДСТАВИ ...................................................................................................................................................................... 341
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 363
Глава 9
Език: ПРИРОДА и усвоявАНЕ ..................................................................................................................... 365
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................................................. 366
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 402
Глава 10
Езикът в контЕкст ....................................................................................................................................... 405
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................................................. 406
Глава 11
РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ И ТВОРЧЕСТВО ............................................................................................... 453
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 501
Глава 12
ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ И РА3СЪЖДЕНИЯ ................................................................................................. 503
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КО ГНИТИВИАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................................................. 504
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 551
Глава 13
ЧОВЕШКИ И ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ .......................................................................................................... 553
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ .............................................................................................. 554
ПОВИШАВАНЕ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА:
ЕФЕКТИВНИ, НЕЕФЕКТИВНИ И СЪМНИТЕЛНИ СТРАТЕГИИ .......................................................................... 585
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ .............................................. 603
ЛИТЕРАТУРА
МОЖЕ ДА Я СВАЛИТЕ ВЪВ ФОРМАТ • PDF ОТ СТРАНИЦАТА НА ИЗДАТЕЛСТВОТО
(WWW.IZTOK-ZAPAD.EU)
Към
ПРЕПОДАВАТЕЛЯ
в
еяка година поемах риск и всяка година губех: бях преподава_:'! когнитивна
психология доста пъти през преподавателските ми години в Иейл и никога
не бях използвал един и същ учебник два пъти. По някаква причина сту
дентите ми никога не бяха очаровани от никой от учебниците, не бях очарован и
аз. Книгата беше или твърде трудна, или твърде лесна, твърде тясна или твърде
широка, твърде остаряла или твърде модна. Бях добри учебници, просто не бяха
правилните. Най-накрая реших да сложа ред и сам да напиша учебника. В този
предговор описвам целите си както за петото издание, така и по-конкретно за
първоначалния текст.
КАКВО Е НОВОТО
В "КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ", ПЕТО ИЗДАНИЕ
Първа глава
1. Полезността на когнитивната психология е показана още от самото начало с
примери на евристиката наличност, приложена към президентските избори
през 2008 г.
2. Издига се тезата, че мисленето илиjили може да е вредно за науката. Например
интелигентността нито само се унаследява, нито се определя единствено от
Втора глава
1. Материалът върху невроните и невротрансмитерите и тяхното функциони
ране, елиминиран от предишното издание, е включен обратно по настояване
на читателите.
Трета глава
1. Сега е включено обсъждане на начините, по които хората са по-добри от робо-
тите.
Четвърта глава
Пета глава
1. Представено е ново обсъждане на спестяванията.
2. Има нов материал върху ефектите на предварителното информиране на сту
дентите за начина, по който паметта им ще бъде тестирана.
3. Имплицитната и експлицитната памет се сравняват в жизнения цикъл на чо
века.
Шеста глава
1. Включена е допълнителна информация за взаимоотношението между стреса
и паметта.
Седма глава
1. Има ново обсъждане на умствените образи при деца със синдром на Даун.
2. Обогатено е обсъждането на начина, по който може да съществуват съвмест
но аналоговото и пропозиционното представяне.
КАКВО Е НОВОТО В ,.КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ", ПЕТО ИЗДАНИЕ • 17
3. Има нов материал върху начина, по който гледане на образ или представяне-
то му активират едни и същи мозъчни зони.
7. Има нов материал върху начина, по който обучението може да намалява по
ловите различия в задачите за визуализиране.
Осма глава
1. Има нова информация върху скоростта на приписване на информацията към
естествени срещу артефактин категории.
2. Обогатено е обсъждането на прототипните теории за категоризацията.
3. Има нова информация върху семантичните мрежи.
4. Има нова информация върху когнитивната дегенерация (например семан
тична деменция) и как те влияят върху категоризацията.
5. Има нова информация върху когнитивната дегенерация (например шизофре
ния) и сценариите.
6. Има допълнителна информация за разпространяващата се активация в ум
ственото представяне.
Девета глава
1. Включен е допълнителен материал върху начина, по който езикът се развива
в течение на времето.
9. Има ново представяне на материал върху гукането при деца с церебрална па-
рализа.
10. Има нов материал върху бебешкото бърборене и американския знаков език.
11. Включен е допълнителен материал върху вродените езикови способности.
12. Има нов материал върху ролята на имитацията в усвояването на езика.
13. Има нова информация за насочената към деца реч.
14. Има нов материал за горилата Коко.
Десета глава
1. Има допълнителен материал върху ефекта на превъзходството на изреченията.
2. В контекста на езиковата относителност се обсъжда как запознатостта с ком
пютрите може да подхранва повече думи за свързани с тях понятия.
Единадесета глава
1. Обсъжда се отношението на емоционалната интелигентност към решаването
на проблеми.
2. Осигурено е по-добро обяснение на типовете грешки в проблема за хобитите
и орките.
Дванадесета глава
1. Добавена е нова част върху натуралистичното вземане на решения.
2. Добавена е значителна част върху груповото вземане на решения.
3. Добавена е нова част върху "груповото мислене".
4. Добавена е нова част върху антидатите на "груповото мислене".
5. Добавено е разширено обсъждане на грешката на включването.
6. Добавено е допълнително обсъждане на бързите и икономичните евристи
ки.
Тринадесетаглава
1. Добавен е нов материал върху емоционалната интелигентност.
2. Добавен е нов материал върху културната интелигентност.
3. Обсъжда се използването на скалата на Уекслър невропсихологическото оце
няване.
Признателност
Благодарен съм на редица рецензенти, които допринесоха за развитието на тази
книга: Сюзън Е. Дъч, Щатски колеж Уестфийлд; Джереми Готлиб, Картаж Колидж;
Андрю Хърбърт, Рочестърски технологичен институт; Кристофър Б. Мейхорн,
Щатски университет на Северна Каролина; Падрег Дж. О'Сигха, Университет
"Лихай"; Тад Полк, Университет на Мичиган; Дейвид Сомърс, Бостънски уни
верситет.
22 • •:• Към ПРЕПОДАВАТЕЛЯ
3 ащо си спомняме хора, които може би сме срещали преди години, но поня
кога като че ли забравяме наученото от даден курс малко след семестриал
ния изпит (или още по-лошо: понякога и точно преди изпита)? Как на ку
пон успяваме да водим разговор с един човек и едновременно с това да
тези проблеми.
24 • •:• Към стУдЕНТА
си живот.
различните И подобласти.
11. Ког Лаб, вдъхновяваща поредица от лабораторни демонстрации по когнитив
на психология, осигурена от издателя на този учебник (Wadsworth), може да
се купи с учебника. Ще можете активно да участвате в тези демонстрации и
така от първа ръка да научите какво е да си включен в когнитивна-психоло
гически изследвания.
Тази книга съдържа една първостепенна тема, която обединява всички разно
образни въпроси, откривани в отделните глави: човешката познавателна дейност
се е развила в течение на времето като средство за адаптиране към средата ни и
Зд АВТОРА
р на
обърт Дж. Стърнбърг е декан Американската асоциация за пе
Училището по изкуства и дагогически изследвания (AERA).
науки, професор по психология Стърнбърг е бил президент на
и нещатен професор по педагогика в Отделите на АРА по Обща пси
университета "Тафтс". Освен това е хология, Педагогическа психология,
почетен професор по психология в Психология и изкуства, и Теоретична
катедрата по психология на Хайдел и философска психология.
бергския университет, Хайделберг, Стърнбърг е бил Действащ пред
Германия. Преди да приеме назначе седател и директор на магистърските
нието си в "Тафтс", той е бил IВМ професор по и докторските програми в катедрата по пси
тен в "Тафтс", е посветен на развитието на Йейлския университет през 1972 г. Има почетни
теорията, изследванията, практиката и поли докторати от университета "Комплутенсе" в
тиката по подпомагане на идеята за интели Мадрид, Испания; Университета на Льовен,
гентността като развиващи се експертни по Белгия; Университета на Кипър; Университета
знания и умения, като конструкт, който може Париж V, Франция; университета "Константин
да се променя и донякъде да се развива през философ", Словакия; Университета на Дърам,
целия живот на човека. Центърът си поставя за Англия; държавния университет Санкт Петербург
цел да влияе върху науката, образованието и в Русия; Университета в Тилбург, Холандия; и уни
обществото. верситета "Рикардо Палма" в Перу.
Стърнбърг е президент на Американската Стърнбърг е автор на около 1200 статии в
психологическа асоциация (АРА) през 2003 г., а в списания, глави на книги и книги и е получил
в Борда на директорите на АРА (2002-2004) и в освен това е изучавал любовта и близките взаи
Настоятелството на Застрахователния тръст на моотношения, както и омразата. Изследванията
АРА (2004) и на Американската психологическа му са провеждани на пет различни континента.
ВъвЕдЕНИЕ в
КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ 1
1. Що е когнитивна психология?
2. Как се е развила психологията като наука?
3. Как се е развила когнитивната психология от психологията?
4. С какво са допринесли другите дисциплини за развитието на теорията и из
следванията в когнитивната психология?
еонuщмнм
(а) (б)
(а) Според рационалиста единственият път към истината е обоснованият размисъл. (б) Спо
ред емпирика единственият път към истината е педантичното наблюдение. Когнитивната
психология, подобно на другите науки, зависи от работата както на рационалистите, така и
на емпириците.
---- ------------------·-·---·-----~---· -··-- -·--··-- -··------·-- · · - - - · - - · · · - - - · - - - - - - - · - - · - - - - - · - - -·--·---- ·--·
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ОСНОВИ НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ • 31
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ОСНОВИ
НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ
Сmруkmуралuзьм
Една ранна диалектика в историята на психологията е между структурализма
и функционализма (Leahey, 2003; Morawski, 2000). Структурализмът е първата
основна школа на мисълта в психологията. Той има за цел да разбере структурата
(конфигурацията на елементите) на психиката и нейните възприятия, като ги
анализира на съставните им компоненти.
Асоцuацuонuзьм:
uнmeгpamuBeн сuнmез
Асоциационизмът, подобно на функционализма, е не толкова ригидна психоло
гическа школа, колкото влиятелен начин на мислене. АсоциационизмЪт изследва
как събитията или идеите може да се асоциират едни с други в съзнанието, за да
доведат до форма на учене. Например асоциациите може да са резултат от непо
средствена близост (асоцииране на неща, които обикновено се появяват заедно
по едно и също време), сходство (свързване на неща, които имат сходни харак
теристики или свойства) или контраст (асоцииране на неща, които като че ли
демонстрират полярности, например горещ/студен, светъл/тъмен, денjнощ).
В края на XIX век асоциационистът Херман Ебингхаус (1850-1909) е първият
експериментатор, който системно прилага принципите на асоциационизма.
По-конкретно, той изучава собствените си психични процеси. Брои грешките
си и записва времето си на реакция. Посредством самонаблюденията си той
изучава как хората могат да учат и да запаметяват материал чрез повторение.
Защumнuцu на бuxeuBuopuзмa
"Бащата" на радикалния бихейвиоризъм е Джон Уотсън (1878-1958). Уотсън
не намира начин, по който да се използват вътрешното психично съдържание
или механизми. Той е убеден, че психолозите трябва да се концентрират върху
изучаването на наблюдаемото поведение (Doyle, 2000). Той отхвърля идеята
за мисленето като субвокализирана реч. Бихейвиоризмът се различава и от
предишните движения в психологията по това, че измества фокуса на експе
рименталните изследвания от хората като изследвани лица към животните.
Г ещалтпсихология
От многото критици на бихейвиоризма гещалтпсихолозите вероятно са сред най
гласовитите. Гещалтпсихологията заявява, че най-добре можем да разберем
психичните феномени, когато ги разглеждаме като организирани, структурирани
цялости. Според това становище не можем напълно да разберем поведението,
когато единственото, което правим, е да го разчупваме на по-малки части.
апарат за усвояване на езика (АУЕ), който притежават всички хора. Той позволява
на бебето да използва това, което чува, за да прави заключения за граматиката
на езиковата си среда. В частност АУЕ активно ограничава броя позволени грама
тически конструкции. Следователно структурата на психиката, а не структурата на
условните връзки от средата е това, което ръководи усвояването на езика.
поява има някакъв скрит смисъл. Например той открива, че повечето хора могат
да помнят около седем единици информация. В работата си Милър въвежда и по
нятието капацитет на канала: горната граница, до която наблюдателят може да
съчетае реакция на дадената му информация. Например ако можете да помните
седем единици, представени ви последователно, вашият капацитет на канала за
Цели на изследванията
За да разберем по-добре конкретните методи, използвани от когнитивните
психолози, трябва първо да схванем целите на изследванията в когнитивната
психология, някои от които са подчертани тук. Накратко, тези цели включват
събиране на данни, анализ на данни, разработване на теория, формулиране и
проверка на хипотези, и може би дори приложение към среда извън изследова
телската. Често изследователите просто искат да съберат колкото се може повече
информация за дадено явление. Може да имат или да нямат предварителни идеи
за това, какво е възможно да открият, докато събират данни. Изследванията им
се фокусират върху описване на определени когнитивни явления, например как
хората разпознават лица или как развиват експертни познания и умения.
зултатите от изследване.
да владеят
подкъса (думи), които на свой ред са съставени от
18 познати под-подкъса (букви) и два интервала -
Като момче в малък глад в общо 20 символа. Да предположим обаче, че 18-те
Охайо, посвещавах хиляди ча символа са разположени на страницата като "ща
от всички, които някога съм познавал. Дийн може безсмислени и трудни за запаметяване. Що е "къс"
ше да си спомни всеки значим елемент на играта, зависи от миналото учене на човека.
например ининг, брой несполучливи удари, брой Е, колко трудно е да запомним нещо, зависи от това,
хвърляния, батер и разположение на филдерите, как го възприемаме, как го разделяме на късове.
докато правеше разбор на всеки дребен елемент на Какви принципи обаче използва нашият мозък, за
мач, игран преди три седмици. Възпроизвеждането да разделя елементите на перцептивни групи?
на детайлите на играта беше слисващо. Въпреки Основен групиращ принцип е колко близо или стру
това беше прословут със забравянето на повечето пани са те във времето или пространството. Така
други неща, например уговорени срещи, неща за па празните пространства (тиретата) в IC-BMIC-IAF-
заруване и нарежданията на жена му. Имах и един ВI карат хората да видят поредицата като късове от
изумителен приятел, Клод, "маниак на шаха", който 2, 4, 3 и 2 букви съответно. Тези групирания улавят
играеше майсторски шахмат и можеше да помни ход възприятието и се копират в непосредствената па
по ход партиите, които е играл преди няколко дни. мет на човека. Нещо повече: ако студентите трябва
Въпреки това Клод не можеше да си спомни важни да учат и да се опитат да възпроизведат многократ
неща от училищните предмети като периодичната но поредица от такива стрингове, в крайна сметка
таблица за часовете по химия. Дийн и Клод изобщо ще си спомнят серията като късове .. всичко или
не ми обясниха как го правят, а само че "виждат" нищо". С други думи, повечето от грешките при въз
важните събития в целостта им, докато играта се произвеждането ще се появят, докато те се опитват
се в същата глава заедно с много калпави спомени, късовете (при С към В, към С към 1и преходите от
винаги ме е очаровала. Това беше една от загадките F към В).
на всекидневието, които запалиха интереса ми към Втори принцип на групирането е, че елементите, ко
психологията на човешката памет. ито изглеждат или звучат подобно, ще се групират
Озадачението се засили, когато академичните пси заедно. Например буквите, подобни по размер, фор
холози ми казаха колко ограничена е паметта на ма (шрифт) и цвят, ще се групират и ще се възпроиз
всеки. По-конкретно, всички ние сме жестоко огра веждат като единици.
ничени в броя на нещата, които можем да поемем и Точно както близостта в пространството и външ
да задържим дори за кратко в паметта, и следова ния вид влияе върху зрителното групиране, също
телно колко бързо можем да прехвърляме нова ин то прави близостта във времето и качеството на
формация в по-постоянната памет. Кои обаче са тези звуковете за изговорените думи и музикалните
"неща", които поемаме? Психологът Джордж Милър тонове. Чуването на горната последователност от
(Milleг, 1956) ги нарича "късове информация" и смя букви, изговорена с паузи между групите, ще нака
та, че непосредствената памет на хората е ограни ра хората да приемат това групиране и да си спом
чена от гледна точка на броя късове, които могат да нят така формираните групи. Подобни групирания
поемат и да си спомнят. Чудех се дали изумителната ще възникват, ако късовете са подобни по това, че
памет на Дийн и на Клод е свързана с някакво тяхно се изговарят от различни гласове или идват от раз
познание как да раздробяват информацията, която лични места. Такова слухово групиране се отразява
има особена значимост за тях. в навика ни да съобщаваме телефонните номера в
Идеята на Милър ме накара да се запитам: що е "къс ритъм 3-3-4, например 555-123-4567, и се довежда
информация"? Колко големи са късовете? Какво оп до майсторско овладяване в изисканото темпо и ри
ределя техния размер и свойства? Вашите късове тъм на музиката.
същите като моите ли са? Как измерваме късовете? Е, какво общо има тази работа с начупване
Интуитивната идея е, че късът е модел от по-базис то на късове с ученето и паметта? Много общо.
ни елементи, които човекът е научил преди. Тези Предположих, че най-бързият начин да се научи
модели може да се разпознаят на няколко нива на нещо е то да се учи и възпроизвежда многократно,
комплексност от ограничена към голяма. Например използвайки всеки път една и съща структура на
фразата "щастлива нова година" за повечето ан- късовете. Следователно, за да се научите да възпра-
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ В КОГНИТИВНА ТА ПСИХОЛОГИЯ • 41
извеждате IC-BMCI-AFB-I, е най-добре да учите точ учене, необходимо за овладяване на новия матери
но тези късове в същия ред многократно. Нашите ал. Голяма част от експертните познания в редица
експерименти със студенти установиха, че те аку области на умения - от четенето на думи до разби
мулират ограничено или никакво учене на сбор от рането на химически формули, математически урав
различни последователности, ако всеки път, когато нения, музикални фрагменти, рутинни модули на
ги учат, променяме групиранията. За предишната компютърни програми и, да, дори бейзболните съ
поредица от примера студентите е вероятно да въз бития на Дийн и позициите на шахматната дъска на
приемат различно групиране на буквите, например Клод - разчитат на способността на мозъка да раз
1-CBM-CI-AF-ВI или ICB-MC- IAFB-1, просто като познава и да използва вече научени късове и бързо
нова последователност от букви, което ще доведе да оценява новата ситуация, пред която сме изпра
до това възпроизвеждането им да е също толкова вени. Такива експертни познания се развиват бавно
лошо, колкото и първия път, когато са представени. след стотици часове концентрирано изучаване на
къде да поставят паузите или интервалите, докато област. Ползата от много конкретна практика обяс
възпроизвеждат поредицата? Съвсем не, защото те нява как експертната памет в една област, например
знаят, че само буквите трябва да се възпроизведат в бейзбола за Дийн или шахмата за Клод, лесно може
техния ред, а не интервалите. Нещо повече: дефици да съществува рамо до рамо със слаба памет в нес
тът е приблизително същият, когато просто броим вързани сфери, например всекидневните им срещи
правилните букви независимо от реда, в който сту или уроците по химия.
лесно разпознават познатите съкращения и с готов помага студентите при възпроизвеждането на дан
ност възпроизвеждат тези серии. (Някои читатели ни за американската Гражданска война, допълни
може би вече са разпознали тези акроними.) Това телното разбиране и по-доброто запаметяване най
наблюдение илюстрира един прост и могъщ прин вероятно ще дойдат от взаимното свързване и асо
цип: човешката памет работи най-ефикасно, когато цииране на факти от различните сфери, например
използва миналото учене, за да разпознава позна забелязване на политическите цели, обслужвани от
тите късове сред материалите, които трябва да се военна кампания - илюстрация е прочутият "Поход
научат. Разпознавайки и използвайки познатите къ към морето" на генерал Шърман през южните щати.
сове, експертът силно намалява количеството ново Ползата от такива концептуални взаимовръзки е
интензивно изучавана тема, но за това по-късно.
Изследователски методи
Описание на метода Получаване на извадки от из- Изучаване на мозъка на животни и на хора, из- Получаване на разказите на учас-
пълненнето в определено мяс- ползвайки postmortem изследвания и различни тниците за собствените им позна-
то и време. психобиологични мерки или образни техники вателни процеси в действие или
(вж. глава 2). така, както си спомнят за тях.
-
Валидност на кауза- Обикновено Обикновено не Не е приложимо
лиите заключения:
случайно разпреде-
ление на изследва-
нителица
експериментален
контрол на незави-
симите променливи
Екологична валид- Малко вероятно: зависи от за- Малко вероятно при някои обстоятелства Може би; вж. силни и слаби стра-
ност дачата и контекста, в който се ни.
прилагат
различия
Силни страни Лесно се прилагат, обработват Осигуряват твърди доказателства за познава- Достъп до интроспективни про-
и подлагат на статистически телните функции чрез свързването им с физи- зрения от гледна точка на учас-
анализ, а това прави относител- алогичната активност; предлагат алтернатив- тниците, които е възможно да не
но лесно приложението му към но гледище за познавателните процеси, което са достъпни по друг начин.
Слабости Невинаги е възможно да се ге- Ограничена достъпност за повечето изследо- Неспособност да се докладват
нерализират резултатите от- ватели; изискват достъп както до подходящите процесите, осъществяващи се из-
въд конкретното време, място изследвани лица, така и до апаратура, която не- вън съзнанието.
и условия на задачата; несъот- рядко е изключително скъпа и трудна за осигу- Вербални протоколи и самоа-
ветствия между поведението в ряване; малки извадки; много изследвания се цепки: събирането на данните
реалния живот и това в лабора- базират на изучаване на анормален мозък или може да влияе върху познавател-
тор ията. на мозъци на животни, така че обобщаемостта ните процеси, които се докладват.
възпроизведените познавателни
процеси и продукти.
Шваневелд (Меуег & Schvaneveldt, Shallice, 1972; Shallice & Warrington, 1970) забе- Стивън Кослин и неговите коле-
1971) разработват лабораторна лязват, челезии (места на нараняване) в левия ги (Kosslyn, Seger, Pant, & Hillger,
задача, при която за много крат- париетален лоб на мозъка са свързани със се- 1990) искат от студенти да водят
ко време представят два стринга риозни дефицити в кратковременната (кратка, дневник в продължение на една
от букви (или думи, или недуми) активна) памет, но не дават отражение върху седмица и да записват всички
на изследваните лица и след това дълговременната памет, но хора с лез ии в меди- свои представи във всяка сензор-
искат от тях да вземат решение алните (средните) темпорални зони на мозъка на модалност.
мер да решат дали буквите из- временна памет, но имат много сериозни дефи-
граждат истинска дума, или дали цити в дълговременната памет (Shallice, 1979;
думата принадлежи на предвари- Warrington, 1982).
телно обозначена категория.
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ В КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ • 43
Натуралистични Компютърнисимулации
Метод Изследвания на случаи
наблюдения и изкуствен интелект
Описание на метода Ангажиране в активно изучава- Наблюдаване на ситуации в Симулации: опит да се накарат компютрите да
не на отделни хора, извличайки реалния живот, например в симулират човешко познавателно изпълнение на
случайно разпреде-
ление на изследва-
нителица
експериментален
контрол на незави-
симите променливи
дуалвите различия.
Силни страни Достъп до много детайлна ин- Достъп до богата контексту- Позволяват изследване на широк спектър от въз-
формация за отделните хора, ална информация, която може можности за моделиране на познавателни проце-
включително информация за ис- да не е на разположение чрез си; позволяват ясни проверки, за да се види дали
торическия и сегашния контекст, други средства. хипотезите предвиждат точно резултатите; може
Слабости Приложимастта към другите Липса на експериментален Ограничения, наложени от хардуера (т.е. компю-
хора; малкият размер на извад- контрол; възможно влияние търната архитектура) и софтуера (т.е. програми-
ките и непредставителността на върху натуралистичното по- те, писани от изследователите); разграничения
извадката по принцип ограни- ведение заради присъствието между човешката интелигентност и машинната
Примери Хауард Грубър (G1·uber, Майкъл Коул (Cole, Gay, Glick, Симулации: чрез детайлни изчисления Дейвид
1974/1981) провежда изследва- & Sharp, 1971) изучават пле- Мар (Маrг, 1982) се опитва да симулира човеш-
не на Чарлз Дарвин, за да проучи мето кпеле в Африка, отбе- кото зрително възприятие и предлага теория за
туална креативност. сравняват с традиционните Изкуствен интелект: писани са различни про гра-
западни определения, както ми за изкуствен интелект, които могат да демон-
ха.мстер, катерица, лъв и са кажете дали се появява думата лъв, разликата във
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ В КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ • 45
Психобиологични изследвания
Чрез психобиологични изследвания изследователите изучават взаимоотно
шението между когнитивното изпълнение и събитията и структурите в главния
мозък. Във втора глава се описват различни конкретни техники, използвани
в този вид изследвания. Те по принцип попадат в три категории. Първата е на
техниките за изучаване на мозъка на човека postmortem (след смъртта му),
свързвайки когнитивното му функциониране преди смъртта с наблюдаеми ха
рактеристики на мозъка. Втората категория са техниките за изучаване на изо
бражения на структури или на активност в мозъка на човек, за когото се знае,
че има определен познавателен дефицит. Третата са техниките за получаване на
информация за мозъчните процеси по време на нормално изпълнение на позна
вателна дейност.
Postmortem изследванията предлагат някои от първите прозрения за начина,
по който конкретни лезии (области на нараняване на мозъка) може да са асо
циирани с определени когнитивни дефицити. Такива изследвания продължават
да дават полезна информация за начина, по който мозъкът влияе върху познава
телната функция. Съвременният технологичен напредък все повече подпомага
изследователите да изучават хора с известни познавателни дефицити in vivo
(докато човекът е жив). Изучаването на хора с анормални познавателни функции,
свързани с церебрално увреждане, често задълбочава разбирането ни на нор
малните познавателни функции.
Освен това психобиологичните изследователи изучават някои аспекти на
нормалното познавателно функционИране чрез изследване на церебралната ак
тивност при животни. Изследователите често използватживотни в експерименти,
включващи неврохирургични процедури, които не може да се извършват с хора,
ИЗСЛЕДВАНЕ Нд
1. Без да гледате обувките си, опитайте се да докладвате на глас различни
КОГНИТИВНАТА
те стъпки при завързването на връзките.
психология
2. Спомнете си на глас какво сте правили на миналия си рожден ден.
3. Сега наистина завържете обувките си (или нещо друго, например връв
около крак на масата) и докладвайте на глас стъпките, които предприе
мате. Забелязвате ли някакви различия между задачи 1 и 3?
4. Докладвайте на глас как сте извикали в съзнанието си стъпките, които
са включени в опитите да завържете обувките си или спомените за ми
налия ви рожден ден. Можете ли да съобщите точно как сте извикали
информацията в съзнанието си? Можете ли да кажете коя част от мозъка
ви е била най-активна по време на тези задачи?
Набор 2:
Какво произвеждат пчелите?
Какво расте на полето и в крайна сметка се превръща в материал за дрехи?
Какво пият кравите?
Обединяване
Когнитивните психолози често разширяват и задълбочават разбирането си на
познавателната дейност чрез изследвания в когнитивната наука. Когнитивната
наука е междудисциплинарна област, която използва идеи и методи от когии
тинната психология, психобиологията, изкуствения интелект, философията, линг
вистиката и антропологията (Nickeгson, 2005; Von Eckaгdt, 2005). Когнитивните
учени използват тези идеи и методи, за да се фокусират върху изучаването на
начина, по който хората придобиват и използват познанието. Когнитивните пси
холози се възползват и от сътрудничеството с други свои колеги. Примерите са
социални психолози (например в междудисциплинарната област на социалното
познание), психолози, които изучават мотивацията и емоциите, и инженерни
психолози (т.е. психолозите, които изучават взаимодействието човек-машина).
влияят.
талния контрол?
б. Синтез: Как може да се комбинират различни методи, включително лабо
раторни и по-натуралистични, така че накрая да получим резултати, които
Преглед на главите
Кагнитинните психолози са включени в изучаването на широк спектър от психоло
гически явления. В него влизат не само възприятието, ученето, паметта и мисленето,
но и привидно по-малко когнитивна ориентирани явления, например емоциите и
ОБОБЩЕНИЕ
по който хората възприемат, учат, помнят и в средата, които засилват или отслабват
мислят за информацията. вероятността определени поведения да се
Кант предлага синтез на тези видими про области води до появата на когнитивна
тивоположности. Декарт предлага свой та психология като отделна дисциплина,
синтез, Хегел отбелязва как историята на поведена от такива изтъкнати учени като
тие като изкуствения интелект (например • стремеж към висока степен на експери
МИСЛЕНЕ Зд МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЬПРОСИ
2. Опишете някои от начините, по които фи този конкретен метод за вашето изследване.
КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ
Nadel, L. (Ed.). (2003). Encyclopedia of cognitive Wilson, R. А, & Keil, F. С. (Eds.). (1999). The МIТ
science (4 vols.). London, England: Nature encyclopedia of cognitive sciences. Cambridge,
PuЬiishing Group. Детайлен анализ на теми МА: МIТ Press. Статии върху пълния спек
те в пълния спектър на когнитивните нау тър от теми, които изграждат изучаването
КогнитивнА
НЕВРОНдУКА 2
тури
От неврона към мозъка: организация
на нервната система Груба анатомия на мозъка: прозенцефа
лон, мезенцефалон и ромбенцефалон
Нервна структура и функция
Мозъчна кора и локализация на функци
Разглеждане на структурите и функциите
ята
на мозъка
Мозъчни разстройства
Postmortem изследвания
въпроси
Ключови термини
IOI'iik$JM
Сома
Окончания
Дендрити
Аксон
Формата на неврона се определя от неговата функция. Всеки неврон обаче има една и съща
структура: сома, дендрити, аксон и окончание на аксона
И евротрансмитери
Ацетилхолин (Ach) Моноаминен невротран- Възбудна в мозъка и или Смята се, че участва в па-
Допамин (DA) Моноаминен невротран- Влияе върху движението, Болест на Паркинсон, ха-
смитер, синтезиран от ти- вниманието и ученето; рактеризирана с тремор и
освобождават, за да заси-
лят действието на ацетил-
холи на.
---
Рецептори и вещества
Postmortem изследвания
От векове изследователите могат да правят дисекции на мозъка, след като
човекът е починал. Дори днес дисекцията често се използва за изучаване на отно
шението между мозъка и поведението. Изследователите внимателно наблюдават
поведението на хора, които приживе демонстрират признаци на мозъчно ув
Изследвания с животни
Учените искат да разберат и физиологичните процеси и функции на живия мозък.
За да изучават променящата се активност на живия мозък, те трябва да използват
in vivo изследвания. Много ранни подобни техники са прилагани изключително
само с животни. Например спечелилите Нобелова награда изследвания върху
зрителното възприятие възникват от in vivo проучвания на електрическата ак
тивност на отделните клетки в определени зони на мозъка на животни (Hubel &
Wiesel, 1963, 1968, 1979; вж. глава 3).
В тези типове изследвания микроелектроди се поставят в мозъка на животно
(обикновено маймуна или котка). Те получават записи от една-единствена клетка
на активността на отделен неврон в мозъка. При такива записи изследователите
поставят много миниатюрен електрод до отделния неврон и могат да записват
Електрически записи
върху черепа).
Техниката на свързаните със събитие потенциали се използва в най-различни
изследвания. Например някои изследвания на интелигентността са се опитвали
да свържат определени характеристики на ERP с резултати по тестове за интели
гентност (например Caryl, 1994). Изучаването на преработката на езика също се е
възползвало от използването на методите на ERP. В изследвания, проучващи че
тенето, способността на изследователите да измерват мозъчни промени по време
на специфични времеви интервали ни е позволила да научим как разбираме
изреченията (Kuperberg et at., 2006). Промените през развитието на познава
телните способности също са изучавани чрез ERP методи. Тези експерименти са
довели до почти пълно разбиране на взаимоотношението между мозъка и поз
навателното развитие (Taylor & Baldeweg, 2002). Нещо повече: високата степен
на времева резолюция, позволявана от ERP, може да се използва за допълване
на други техники. Например ERP и позитрон-емисионна томография (РЕТ; ще
я обсъдим след малко) са използвани за идентифициране на зони, включени в
словесни асоциации (Posner & Raichle, 1994). Използвайки ERP, изследователите
откриват, че участниците демонстрират засилена активност в определени части
на мозъка (лявата латерална фронтална кора, лявата задна кора и дясната ин
суларна кора), когато правят бързи асоциации с дадени думи. Друго изследване
68 • rЛАВА 2 ·:· КогнитивнА НЕВРОНдУКА
лявата ръка, и обратно) (Miinte, Altenmiiller, & Jancke, 2002). Понякога сме склонни
да разглеждаме мозъка като контролиращ това, което правим. Това изследване е
добър пример, че онова, което правим- опитът ни,- може да влияе върхуразвитието
на мозъка. Техниката MRI обаче е относително скъпа. Нещо повече: тя не осигурява
особено богата информация за физиологичните процеси (фигура 2.3). Последните
две техники, обсъдени в следващата част, осигуряват подобна информация.
източник на
рентгенови
(в) Ядреномагнитен
резонанс (MRI)
Намотка
nръстени
Детектори
ва и страха).
Таламус Основна релейна станция за сетивната информация, постъп-
ваща в мозъка; предава информацията на правилните зони на
мозъчната кора чрез влакна, които излизат от таламуса и оти-
г-·
MRI машината може да осигури данни, които показват кои зони на мозъка участват
в различни видове когнитивна преработка.
72 • ГЛАВА 2 •:• КОГНИТИВНА НЕВРОНАУКА
преработка на информация (Buckner et al., 1996; O'Leary et al., 2007; Raichle, 1998,
1999). За да се проследи използването на кислород, на участниците се дава леко
радиоактивна форма на кислород, която излъчва позитрони, докато се метабо
лизира. (Позитроните са частици, които имат приблизително същия размер и
маса като електроните, но са положително, а не отрицателно заредени.) След
това мозъкът се сканира, за да се открият позитроните. Компютър анализира
даннит~ за да даде образи на физиологичното функциониране на мозъка в
действие. Например РЕТ сканиране е използвано, за да се покаже, че кръвният
поток се увеличава в акципиталния дял на мозака по време на зрителна пре
максимално прецизни.
lмозъкl 1мозъкl
Размер (логаритмични милиметри) Размер (логаритмични милиметри)
2 о -1 -2 -3 -4 -7 2 о -1 -2 -3 -4 -7
9 Целият живот 9 Целият живот
8 8
7 Година s 7 Година s
t::[ t::[
:J: :J:
6 ~
6 ~
ф
п
ф
п
5Ден '-'
:s:
5Ден '-'
:s:
:J: с :J: с
4 :т
:s: и 4 :т
:s: и
::;; ::;;
3 Час 1- х 3 Час 1- х
:s: :s:
а.. и а.. и
2 ~ 2 ~ к
о к о
5. А 5. А
ф ф
::;; ::;;
О Секунда ~ О Секунда ~
Q.1 са
-1 -1
-2 -2
-3 Милисекунда -3 Милисекунда
при хората очевидно ще зависи от образни техники като MRI, РЕТ и СТ заедно с
електрическите техники, в крайна сметка разбирането на това взаимоотношение
ще изисква интегриране на информацията от всички нива на изследване. Мозъчна
илюстрация на различните нива на пространствена резолюция от IMAGES OF MIND
Ьу Michael I. Posner and Marcus Е. Raichle. Copyright 1994, 1997 Ьу Scientific American
Library. Препечатва се с разрешението на Henry Holt and Со тра пу, LLC.
лечение чрез изследването на мозъчния строеж на човека. Като цяло тези методи
подпомагат разбирането на мозъчните зони и ефектите от психофармаколо
гичните агенти върху мозъчното функциониране (Baliki et al., 2005; Easton et al.,
2007; Honey & Bullmore, 2004; Kalisch et al., 2004).
Друга процедура, свързана с fМRI, е дифузно-тензорната методика за визу
ализация (DTI). Тя дава възможност да се изследва ограничената дисперсия на
водата в тъканта. Техниката е полезна за картографиране на бялото вещество
на мозъка и за изследване на нервните вериги. Някои приложения на техниката
включват изучаването на травматичните мозъчни наранявания, шизофренията,
съзряването на мозъка и множествената склероза (Ardekani et al., 2003; Beyer,
Ranga, & Krishnan, 2002; Ramachandra et al., 2003; Sotak, 2002; Sundgren et al., 2004).
По-нова техника за изучаване на мозъчната активност заобикаля някои от
проблемите с другите техники (Walsh & Pascual-Leone, 2005). Това е транскрани-
ПОЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В МОЗЪКА: МОЗЪЧНА КОРА И ДРУГИ СТРУКТУРИ • 75
изнесен най-отпред към това, което ще стане лице. Средният .мозък е следващият.
Задният дял е най-далече от предния, близо до тила (фигура 2.7а). В процеса на
развитие относителната ориентация се променя, така че предният дял е почти
IOIIUЩIJi
Как изглежда всъщност мозъкът? Тук можете да видите странична (а) снимка и поглед от
горе (б) към човешкия мозък. Фигурите и схематичните изображения (опростени диа
грами) по-нататък посочват в по-големи детайли някои от основните характеристики на
мозъка.
Среден мозък
Ср•::\ \. ,•
/
/
/
--;---~---- Малък мозък
и мост
__ Нервна ----Гръбначен
.' мозък
').~·~~~
тръба
.. / ~""'""
на ръка
(а) 5 седмици (in utero) Мозъчни
полукълба
:.<,·\ :i
Мазолесто тяло
(предава информация Хипоталамус
между двете мозъчни
(регулира температурата,
храненето, съня и
полукълба)
ендокринната система)
Среден мозък
(ретикуларна активираща
система: предава съобщения
Бадемовидно ядро за съня и физиологичната възбуда)
(влияе върху
гнева и агресията) Мост (nоне)
Малъкмозък
(координира финото
мускуnно движение, равновесието)
tr{{
i
Продълговат мозък
(регулира сърдечната
честота и дишането)
/{~(·
Гръбначен мозък
(предава нервните импулси
/.
1 между мозъка и тялото,
Фигура 2.8. Предният, средният и задният дял съдържат структури, които изпълняват съ
ществени функции за оцеляването и за висшите психични процеси мислене и чувстване. От
ln Search ofthe Нитап Mind Ьу Robert J. Sternberg, Copyright © 1995 Ьу Harcourt Brace &
Company, възпроизвежда се с разрешение на издателя.
ПОЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В МОЗЪКА: МОЗЪЧНА КОРА И ДРУГИ СТРУКТУРИ • 79
.В ЛАБОРАТОРИЯТА НА ДЖОНГАБРИЕЛИ
поралните дялове. От неговия случай беше винаги нови. Синдромът на Корсаков води до
трудно да се знае каква е ролята на тези загуба на паметовата функция. За нея се смята,
различни структури в нормалната памет че е свързана с атрофиране на хипокампуса.
и дали те играят критична роля в първо Синдромът може да възникне от прекомерна
началното "записване" (кодиране) на спо употреба на алкохол. Случаят на Х.М., който ще
мените (за разлика от съхранението или по бъде обсъден в глава 5, е друга илюстрация на
късното им извличане от паметта). С неин възникващите проблеми с паметта заради ув··
вазивно образно представяне на мозъчната реждане на хипокампуса. Той като че ли следи
активност чрез функционален магнитен къде се намират нещата и как те са простран
резонанс бихме могли да изследваме тези ствено свързани едни с други. С други думи,
въпроси в н.ормалния човешки мозък. той следи кое къде е (Cain, Boon, & Corcoran,
Повременаобразнасесияснормалнихора 2006; McClelland, McNaughton, & O'Reilly, 1995;
изследваните лица виждат картини на сцени Tulving & Schacter, 1994). Нарушенията на хи
на закрито и на открито, докато ние записваме покампуса като че ли са водят до дефицити в
техните мозъчни реакции на всяка сцена. След декларативната памет (т.е. паметта за късове
това те получават неочакван паметов тест информация), но не водят до дефицити на про
със сцени от сесията за сканиране на мозъка цедурната памет (т.е. паметта за курсовете на
и с нови сцени. Понякога те правилно раз- действие) (Rockland, 2000).
80 • ГЛАВА 2 •:• КОГНИТИВНА НЕВРОНАУКА
ПРОЕКТИРА
ПОЛУЧАВА
ИМЕ НА ЯДРОто** (ПРЕДАВА ИНФОРМАЦИЯ) ФУНКЦИОНАЛНА ПОЛЗА
ИНФОРМАЦИЯ ОТ
ПРЕДИМНО КЪМ
навътре и настрани. Освен това коленчато (genicu/ate) означава ,.с форма на коляно".
Подходящ
МЕТОД ПРОЦЕДУРА ПРЕДИМСТВА НЕДОСТАТЪЦИ
ЗА ХОРА?
Записване на от- Много тънки електроди се поставят Доста прецизен Не може да се из-
делна клетка до отделен неврон. Записват се про- запис на електриче- ползва с хора.
Не
мените в електрическата активност, ската активност.
ставащи в клетката.
целевите зони.
--
fМRI Създава магнитно поле, което предиз- Показва образи на Изисква човекът
виква промени в частиците на кисло- мозъка в действие; да бъде поставен
родните атоми. По-активните зони по-прецизен от РЕТ в неудобен ске-
привличат повече обогатена с ки сл о- сканирането. нер за доста дъл-
Да
род кръв, отколкото по-малко активни- го време.
разстроена.
--
Магнитоенцефа- Включва измерване на мозъчната Изключително Изисква скъпа
ло графия активностчрезидентифициране на прецизна простран- машина, която не
лите.
Мостът (pons) служи като релейна станция, защото съдържа нервни влакна,
които предават сигнали от една част на мозъка към друга. Името му (pons) идва
от латинската дума за "мост", тъй като изпълнява функцията на мост. Мостът
също съдържа част от ретикуларната активираща система и нерви, обслужващи
части от главата и лицето. Малкият мозък (cerebellиm на латински) контролира
телесната координация, равновесието и мускулния тонус, както и някои аспекти
не е.
нервни влакна, свързващ двете мозъчни полукълба (вж. Witelson, Кigar, & Walter,
2003). То позволява преноса на информация между двете хемисфери. След като
информацията е достигнала едното полукълбо, мазолестото тяло я прехвърля в
другото. Ако мазолестото тяло се разреже, двете мозъчни полукълба- двете по
ловини на мозъка- не могат да общуват едно с друго. Макар че някои функции,
например езикът, са силно латерализирани, по-голямата част от функциони
рането - дори езикът - зависи до голяма степен от интегрирането на двете
мозъчни полукълба.
Сензорна кора
Моторна кора
Асоциативна
кора
Асоциативна
кора
Слухова
кора
Зона
на Брока
(реч)
'------ Зрителна
кора
Зона на Вернике
(разбиране на езика)
Странно, но макар че не могат да говорят гладко, хората с лезии в зоната на Брока могат да
използват гласа си, за да пеят или да крещят. От Introduction to Psychology, llje, Ьу Richard
Atkinson, Rita Atkinson, Daryl Bem, Ed Smith, and Susan Nolen Hoeksema, Copyright © 1995 Ьу
Harcourt Brace & Company, възпроизвежда се с разрешението на издателя.
дясното полукълбо (Farah, 1988а, 1988Ь; Gazzaniga, 1985; Zaidel, 1983). Задачите
за пространствена ориентация също изглеждат локализирани в дясното по
лукълбо (Vogel, Bowers, & Vogel, 2003). Изглежда, че приблизително 90% от на
селението в зряла възраст има езикови функции, които са преимуществено ло
кализирани в лявото полукълбо. Повече от 95% от десноръките и около 70% от
леворъките имат ляво-хемисферна доминация за езика. При хората, които нямат
ляво-хемисферна преработка, развитието на езика в дясното полукълбо запазва
фонемните и семантичните способности, но те имат дефицит в синтактичната
компетентност (Gazzaniga & Hutsler, 1999). Джери Леви (една от ученичките на
Спери) и нейните колеги (Levy, Trevarthen, & Sperry, 1972) са изучавали връзката
между мозъчните полукълба и зрително-пространствените срещу езиково ори··
ентираните задачи, използвайки пациенти, претърпели хирургична прекъсване
на мазолестото тяло.
iOHUk&Ji•i
Изследванията върху пациенти с разцепен мозък разкриват, че всяко полукълбо на мозъка
преработва образи и друга информация по свой начин. (а) Съставна фотография на две различни
лица се показва много бързо на пациент с разцепен мозък. (б) Когато е показана група от снимки
и човекът е помолен да избере лицето, показано на съставната снимка, той казва, че е лицето от
тясната половина на съставната снимка. (в) Когато обаче е помолен да посочи кого е видял
първоначално, той сочи образа от лявата част на съставната снимка (По Levy, Trevartheп, &
Sperry 1972).
(а)
"Кого видяхте?"
"Беше Шер." (Ь)
Посочете жената,
която видяхте." (с)
IOflljфfjil
Централна Париетален
Ляво Дясно
цепка дял
полукьлбо полукьлбо
Латерална
Фронтален цепка
дял
Надлъжна
гънка
Централна гънка
акципитален
дял Париетален дял
Темпорален
дял
акципитален
дял
гънка
(а) Анатомични области (ляв латерален изглед) (б) Анатомични области (изглед отгоре)
странството, което заемате (Culham, 2003; Gazzaniga, Ivrey, & Mangun, 2002).
Парнеталният дял участва и в съзнанието и обръщането на внимание. Ако об
ръщате внимание на това, което четете, парнеталният ви дял е активиран.
(фигура 2.12).
Трите други дяла са разположени по-далече от предната част на главата. Тези
дялове специализират в различни типове сензорна и перцелтивна активност.
(Сензорна кора)
Тази карта на първичната моторна кора често се нарича хомункулус (от латински- "малък
човек"), защото е нарисувана като срез на кората, заобиколена от фигурата на малък, обър
нат с главата надолу човек, чиито телесни части очертават пропорционално съответствие с
частите на кората.
10"''*'''' / ·,
:;;-
\
(Моторна кора)
CID~'~a\'10 \
!
\
nръст\\ на крака\' (
Гениталии ~,,:~
\ 1
)
\
~.
J~
) .
.'·
(Сензорна кора)
\
Както е при първичната моторна кора във фронталния дял, хомункулус на соматосензор
ната кора очертава - в обърнат ред - частите на тялото, от които кората получава информа
ция. От In Search of the Нит ап Mind Ьу Robert J. Sternberg, Copyright © 1995 Ьу Harcourt Brace
& Company, препечатва се с разрешението на издателя.
Бродманови полета
Мозъчни разстройства
Редица мозъчни разстройства може да влошават познавателното функцио
ниране. Обобщението тук се основава отчасти на труда на Газанига, Айври и
Менгън (Gazzaniga, Ivrey, and Mangun, 2002).
ПОЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В МОЗЪКА: МОЗЪЧНА КОРА И ДРУГИ СТРУКТУРИ • 93
l§fiQфijli
Зрителна
кора .· ,-;:r
//j::(
J/
11 .
.f,
/; 1
i)
( \}
!( \
·.,:
\
'У ,.
( ) } ,.~
i
Зрителна
хиазма
Зрителен \ ' \
!J /
нерв
11 \\
Някои нервни влакна пренасят зрителната информация ипсилатерално от всяко око към
всяка мозъчна хемисфера; други влакна се пресичат в зрителната хиазма и пренасят дри
телната информация контралатерално в противоположната хемисфера. От In Search ofthe
J.
Нитап Mind Ьу Robert Sternberg, Copyright © 1995 Ьу Harcourt Brace & Company, препечатва
се с разрешението на издателя.
Мозъчен инсулт
Мозъчни тумори
Наранявания на главата
куршум.
• Безсъзнание.
• Анормално дишане.
• Очевидно сериозна рана или фрактура.
• Кървене или изтичане на бистра течност от носа, ухото или устата.
• Нарушаване на речта или зрението.
• Зеници с различни размери.
• Слабост или парализа.
• Замаяност.
• Болки във врата или вдървеност.
• Припадък.
• Повръщане повече от 2-3 пъти.
• Загуба на контрол върху пикочния мехур или червата.
(Head iпjиries, 2004)
В обобщение: мозъчно увреждане може да настъпи вследствие на мно
жество причини и тук са отбелязани само някои от тях. Други са споменати в
останалата част на книгата. Когато има мозъчно увреждане, то винаги трябва
да се лекува от медицински специалист в най-ранния възможен момент. Може
да бъде извикан невропсихолог, за да подпомогне поставянето на диагноза, и
рехабилитационни психолози, за да окажат помощ на пациента да се върне към
оптималното ниво на психично функциониране, възможно при създалите се об
стоятелства.
КЛЮЧОВИ ТЕМИ
ОБОБЩЕНИЕ
ски анализи (например ЕЕГ и свързани със на голяма част от човешката познавателна
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО: ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ЕЪПРОСИ • 97
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЬПРОСИ
1. Как се променят в течение на времето стано покампуса без причиняване на други типове
вищата за природата на отношението между мозъчно увреждане, как те може да опитат да
4. Според вас защо задният, средният и предни 7. Имайки предвид функциите на всеки от ко
ят мозък са еволюирали (в човешкия вид) и ровите дялове, как може да се откриелезия в
са е свързан с болестта на Алцхаймер. Имайки нати в тази глава, за да изучава пази област на
предвид трудността на достигането до хи- познанието.
КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ
Ак с он И псилатерален Магнитоенцефалография
Бадемовидно ядро Контралатерален (MEG)
Възли на Ранвиер Лимбична система Мазолесто тяло
Мозъчна асиметрия
Anderson, А. К., & Phelps, Е. А. (2001). Lesions ofthe на когнитивната невронаука, с който разпо-
human amygdala impair enhanced perception лагаме днес. Нивото на сложност е високо.
of emotioпally salient eveпts. Nature, 411,305- Taylor, М. J., & Baldeweg, Т. (2002). Applicatioп of
309. Интересна статия за ефектите от ув EEG, ERP and intracranial recoгdiпgs to the iп··
реждане на бадемовидното ядро върху въз vestigation of' cognitive functions in children.
приятието. Developmental Science, 5(3), 318-334.
Gazzaniga, М. (Ed.). (2000). The new cognitive Разглежда се комбинация от поведенчееки
neuroscience (2nd ed.). Cambridge, МА: МIТ и неврологични промени в детството.
ВъзпРиятиЕ 3
Основи на зрението
Акинетопсия и ахроматопсия
Теоретични подходи
Ключови термини
към възприятието
к
азвали ли са ви някога: "Не можеш да видиш това, което е под носа ти"? Или
"Не можеш да видиш гората заради дърветата"? Слушали ли сте любима
песен отново и отново, опитвайки се да дешифрирате текста? Във всяка от
тези ситуации разчитаме на комплексния конструкт "възприятие". Възприятието
е набор от процеси, чрез които разпознаваме, организираме и осмисляме усещани
ята, които получаваме от стимулите от средата (Epstein & Rogers, 1995; Goodale,
2000а, 2000Ь; Kosslyn & Osherson, 1995; Marr, 1982; Pomeraпtz, 2003). Възприятието
обхваща много психологически явления. В тази глава ще се съсредоточим върху
зрителното възприятие. Това е най-широко признаваната и най-широко изучавана
перцелтивна модалност (система за определено сетиво, например осезание или
обоняние). За да открият някои от явленията на възприятието, психолозите често
изучават ситуации, които поставят проблеми в осмислянето на усещанията.
Да разгледаме например образа, представен на фигура 3.1. За повечето хора
фигурата първоначално изглежда просто замазано петно от безсмислени свет
лосенки. Разпознаваемо създание ги гледа в лицето, но те не могат да го видят.
Когато най-накрая осъзнаят, че е фигура, с основание се чувстват "измамени". На
фигура 3.1 фигурата на крава е скрита в непрекъснато градиране на светлосенките,
които изграждат картината. Преди да разпознаете фигурата като крава, правилно
сте усетили всички аспекти на фигурата, но все още не сте организирали тези
усещания, за да формират представа, т.е. умствено представяне на стимула, който
се възприема. Без такъв перцептивен образ на крава, не сте в състояние смислено
да схванете какво сте усетили. На фигура 3.2 също ще видите светлосенки. Те обаче
са дискретни. В много случаи те не са нищо повече от точки. И тук има скрит обект.
Ако сте упорити в преследването на скрития обект, несъмнено ще го откриете.
Лесно можете да видите триъгълника на тази фигура ... или триъгълниците са просто илю
J.
зия? От In Search of the Human Mind Ьу Robert Sternberg, Copyright © 1995 Ьу Harcourt В гасе
& Company. Преnечатва се с разрешението на издателя.
102 • r ЛАВА 3 ·:· ВъзПРИЯТИЕ
ФИГУРА3.4.
(а)
(6)
От УСЕЩАНЕто към ПРЕДСТАВАТА • 103
в началото на 1 в. римският архитект Марк Витрувий Поли он пише De Architectura ("За архи
тектурата"), в която документира гения на древногръцките архитекти Иктиний и Каликрат,
които проектират Партенона (осветен през 438 г. пр.Хр.). Колоните на Партенона всъщност
са деформирани леко в средата (б), за да компенсират зрителната склонност да възприе
маме правите успоредни линии (а) като извити навътре. По същия начин хоризонталните
линии на трегерите над върха на колоните и горното стъпало на портала са леко извити на
ността ни да ги възприемаме като разширяващи се, когато гледаме нагоре към тях. В
трактата си върху архитектурата Витрувий описва и много зрителни илюзии, а съвремен
ните архитекти отчитат тези изкривявания на зрителното възприятие в проектите си.
Макар че ние, хората, имаме ограничено зрение и сме обект на илюзии, все
пак сме много по-добри от роботите в кодирането на зрителни сцени и осмис
лянето им. Имайки предвид развитието на днешните роботи, кой е източникът на
нашето превъзходство? Може би са няколко, но единият несъмнено е познанието.
Ние просто знаем много повече за средата и за източниците на редовни модели в
нея, отколкото роботите. Познанието ни дава голямо предимство, което роботите
- поне днешните - не могат да настигнат.
Основи на зрението
Зрението започва със светлината, която преминава през предпазната обвивка
на окото. Тази обвивка, роговицата, е прозрачен пласт, който предпазва окото.
Светлината след това преминава през зеницата, отвора в центъра на ириса; след
това през лещата и стъкловидното тяло. Лещата е прозрачна мембрана, разпо
ложена зад ириса. Тя може да се свива или отпуска, за да позволи на човек да вижда
обекти, които са близо или далеч. Стъкловидното тяло е подобно на гел вещество,
което изпълва по-голямата част на окото. Основната му роля е да осигурява опора
за окото. Този. процес води до рефракция - промяна в посоката и скоростта - на
светлината, навлизаща в окото. Рефрактираната светлина се фокусира върху ре
тината- мрежа от неврони, простираща се по по-голямата задна (постериорна)
повърхност на окото. Ретината е мястото, където електромагнитната светлинна
енергия се "конвертира", т.е. превръща, в нервни електрохимични импулси (Blake,
2000). Макар че е дебела само колкото дебелината на страницата, която четете,
ретината въпреки това се състои от три основни пласта нервна тъкан.
разберат от мозъка.
Пръчиците, колбичките и фотопигментите в тях не могат да свършат ра
ботата си, ако не бяха свързани по някакъв начин с мозъка (Sandell, 2000).
Неврохимичните съобщения, преработвани от пръчиците и колбичките в ре
тината, пътуват през биполярните клетки към ганглийните клетки (вж. Goodale,
2000а, 2000Ь). Както беше отбелязано, аксонитена ганглийните клетки в окото
колективно образуват зрителния нерв за това око. Зрителните нерви за двете
очи се събират в основата на мозъка, за да образуват зрителната хиазма. Тук
ганглийните клетки от вътрешната, или назалната, част на ретината- тази част,
която е по-близо до носа ви,- пресичат зрителната хиазма, за да отидат в проти
воположната хемисфера на мозъка. Ганглийните клетки от външната, или темпо
ралната, зона на ретината, намираща се по-близо до слепоочието ви, отиват в по
лукълбото от същата страна на тялото. Лещата на всяко око естествено обръща
образа за света, тъй като го проектира върху ретината. По този начин съоб
щението, изпратено към мозъка ви, е буквално с краката нагоре и отзад напред.
След като се обърнат през зрителната хиазма, ганглийните клетки отиват в
таламуса. От там невроните пренасят информацията към първичната зрителна
кора в акципиталния дял на мозъка. Зрителната кора съдържа няколко пре-
От УСЕЩАНЕто към ПРЕДСТАВАТА • 105
Перцеотивен континуум
Зрение- гледка Отразената светлина от лице- Абсорбиране на фотона в пръчицитеи Лицето на баба
(например лицето то на баба (видими електро- колбичките на ретината- рецепторното
на баба) магнитни вълни l пространство в задната част на окото.
Слух- звук (на- Звукови вълни, генерирани от Звуковата вълна достига до баз ил ар- Падащо дърво
пример падащо падането на дървото ната мембрана- рецепторната повърх-
дърво) ност в охлюва на вътрешното ухо.
--
Обоняние- ми- Молекули, освободени, докато Абсорбиране на молекулите в клетките Бекон
ризма(например се пържи беконът на обонятелния епител - рецепторната
цвърчащ бекон) повърхност в носната кухина.
Вкус - вкус (на- Молекули на сладоледа, осво- Молекулярен контакт с вкусовите бра- Сладолед
пример хапка ела- бодени във въздуха и разтво- давици -рецепторните клетки върху
образът изчезва (Ditchburn, 1980; Martinez-Conde, Macknik, & Hybel, 2004; Riggs
et al., 195З). Следователно вариацията на стимула е съществен атрибут на въз
приятието. Тя парадоксално прави задачата по обясняването на възприятието
по-трудна.
Перцептивна константност
Перцептивната система се справя с изменчивостта, като прави наистина забеле
жителен анализ на обектите в перцептивното поле. Например представете си, че
вървите през университетския комплекс към залата за час по когнитивна пси
-------------·----------··--·-
ФИГУРА3.6.
(а) (6)
------------
Възприемаме горната линия и горния дънер в (а) и (б) като по-големи, отколкото долната
линия и долния дънер, макар че горните и долните фигури са с еднаква дължина. Правим
го, защото в истинския триизмерен свят горната линия и горният дънер ще са по-големи.
108 • r ЛАВА 3 ·:· ВъзпРИЯТИЕ
В тази илюзия също сме склонни да разглеждаме двата еднакво дълги сегмента като раз
лични по дължина. В частност вертикалните сегменти от линии в части (а) и (в) изглеждат
по-къси, отколкото сегментите в части (б) и (г), макар че всички линии са с еднаква дъл
жина. Странното е, че не сме сигурни защо се появява такава проста илюзия. Понякога илю
зията, която виждаме в абстрактните сегменти от линии (части а иб), се обяснява от гледна
точка на диагонални линии в краЯ на вертикални сегменти. Тези диагонални линии може
да са имплицитни насоки за дълбочина, подобни на тези, които виждаме във възприятията
си на екстериора и интериора на сградите (Coren & Girgus, 1978). На част (в), изглед на ек
стериора на сграда, страните като че ли се отдалечават (като диагоналните линии образу
ват ъгъл към вертикалния сегмент, както е в част а), докато в част (г), изглед от вътреш
ността на сграда, страните като че ли се приближават към нас (диагоналните линии
образуват ъгъл към нас от вертикалния сегмент, както е в част б).
lfШQфii:l
•
(а) (6)
Посочете кой централен кръг е по-голям (а или б) и измерете диаметъра на двата кръга.
Тук виждате правоъгълна врата и рамка на врата, показващи вратата като затворена, от
крехната, по-отворена или широко отворена. Разбира се, вратата не изглежда с различна
форма във всяка част на рисунката. Всъщност би било странно, ако я възприемехте като
променяща формата си, докато я отваряте. Въпреки това формата на образа на вратата, усе
тен от ретината ви, наистина се променя, когато я отваряте. Ако погледнете фигурата, ще
видите, че нарисуваната форма на вратата е различна във всяка част на илюстрацията.
Възприятие за дълбочина
Докато се движите в средата си, непрекъснато се оглеждате. Зрително се ори
ентирате в 3-D пространството. Когато гледате напред в далечината, гледате
третото измерение - дълбочина. Дълбочината е разстоянието от повърхност и
обикновено използваме собственото си тяло като референтна повърхност, когато
говорим от гледна точка на възприятие за дълбочина. Да разгледаме какво става,
когато премествате тялото си, посягате към или манипулирате обектите, или
по друг начин се позиционирате в триизмерния свят. Трябва да използвате ин
формацията за дълбочина. Това използване на информацията за дълбочина се
простира дори отвъд сферата на тялото. Когато шофирате, използвате дълбо
чината, за да оценявате разстоянието до приближаващ се автомобил. Когато
решите да извикате приятел, вървящ по улицата, определяте колко да повишите
!{ои насоки може да ви накарат да възприемете тези невъзможни фигури като напълно
правдоподобни?
В The Amшnciation ("Благовещение", вляво) Карло Кривели майсторски илюстрира поне пет
монокулярни насоки за дълбочина. (1, 2) Градиенти на структурата и относителен размер:
подовите плочки изглеждат подобни както пред, така и зад фигурите в предната част на I<O··
ридора, но плочките в предната част са по-големи и са разположени на по-голямо разстоя··
ние една от друга, отколкото плочките отзад. (3) Припокриване: паунът отчасти блокира
гледката към фриза върху стената вдясно на коридора. (4) Линейна перспектива: Страните
на стената като че ли се сливат навътре към края на коридора. (5) Местоположението на
равнината на картината: фигурите в задната част на коридора са изобразени по-високо в
равнината на картината, отколкото тези в предната част на коридора. М. К. Ешер използва
майсторството си в зрителното възприятие, за да създаде парадоксални изображения като
рисунката му Waterfal/ ("Водопад", вдясно). Можете ли да видите как той използва различни
монокулярни насоки за дълбочина, за да ни накара да възприемем невъзможното?
-----------------------------·---------···----· ·------
112 • ГЛАВА 3 •:• ВъзпРиятиЕ
-----
ТАБЛИЦА 3.2. Монокулирни и бинокулирни насоки за възприятие на дълбочина
НАСОКИ ЗА ВЪЗПРИЯТИЕ
ИЗГЛЕЖДА ПО-БЛИЗКО ИзглЕЖДА по-дАЛЕЧЕ
НА ДЪЛБОЧИНА
г--
Монокулярни насоки
за дълбочина
Линейна перспектива Видимо успоредни линии като че ли се Видимо успоредни линии като че ли се
отдалечават една от друга, когато се от- сливат с доближаване на хоризонта
далечават от хоризонта
Въздушна перспектива Образите изглеждат по-ясно очертани Образите изглеждат по-мъгляви, не тол-
кова ясно очертани
Местоположение на рав- Над хоризонта обектите са по-високо на Над хоризонта обектите са по-ниско на
нината на картината равнината на картината; под хоризонта равнината на картината; под хоризонта
Паралакс на движението Обектите, които се приближават, изглеж- Отдалечаващите се обекти стават по-
дат все по-големи с~е. големи и бързо малки с все по-намаляваща скорост (т.е.
приближаващи се) малки и бавно отдалечаващи се)
Бинокулярни насоки за
дълбочина
Бинокулярносъбиране Очите се насочват навътре към носа Очите се отпускат навън, към ушите
Бинокупярно размина- Голямо несъответствие между образа, Дребни несъответствия между образите,
ване виждан от лявото око, и този, виждан от виждани от лявото и от дясното око
дясното
хората, носещи тежка раница, отколкото за тези, които не носят товар. С други
думи, възможно е да има взаимодействие между перцептивния резултат и въз
приеманите усилия, нужни за достигане до възприемания обект (вж. също Wilt,
Proffitt, & Epstein, 2004). Колкото повече усилия са нужни, за да се достигне до
нещо, толкова по-далече то се възприема.
IOHQфlifJ
\lj~
Изглед
Далечен обект
Изглед ~
на ляво на ДЯСНО 1\
око око 1 \
1 \
1 \
1 \
1 \
1 \
1 \
)\ 1 \
Изглед
~:;:но~~
око
~f (~ ~-\
н Г1
Мускулни команди Мускулни команди
(силни) (слаби)
(а) Бинокулярно разминаване: колкото е по-близо обектът до вас, толкова по-голямо е несъ
ответствието между гледката, усещана от всяко око. Можете да проверите тези различа
ващи се перспективи, като държите пръста си на около 2,5 см от върха на носа си. Погле
днете първо с едното око, а другото е затворено, а след това сменете: изглежда, че образът
скача напред-назад. Сега направете същото с обект на 6 м, а след това на 90 м. Видимото
скачане, сочещо количеството бинокулярно разминаване, намалява с увеличаване на раз
стоянието. Мозъкът ви интерпретира информацията за несъответствието като насока, со
чеща дълбочина. (б) Бинокулярно събиране: тъй като двете ви очи са на разстояние едно от
друго, когато въртите очи, така че образът да попадне директно върху централната част от
окото, която има най-голяма зрителна острота, всяко око трябва да се насочи леко навътре,
за да регистрира един и същ образ. Колкото по-близо е обектът, който се опитвате да ви
дите, толкова повече очите трябва да се насочват навътре. Мускулите ви изпращат съобще
ния на мозъка за степента, до която очите ви се насочват навътре, и тези съобщения се ин
терпретират катр насоки за дълбочина.
Точно сега гледам компютъра, на който пиша този текст. Изобразявам резул
татите от това, което виждам, като представа. Каква форма приема тя? Има две
често срещани позиции по отношение на отговора на този въпрос.
114 • r ЛАВА 3 •:• ВъзпРиятиЕ
ПРАКТИЧЕСКИ
Моделите и актьорите често използват тези насоки за дълбочина в свое пре
ПРИЛОЖЕНИЯ НА
димство, докато ги фотографират. Например някои модели позволяват да
КОГНИТИВНАТА
бъдат снимани само от определен ъгъл или ориентация. Дълъг нос може да из
психология
глежда по-къс, когато е сниман от позиция, която е малко под лицевата средна
Едно възможно помирение на тези два подхода към представите приема, че хо
рата може да използват и двата. Според този подход разпознаването на обектите
се осъществява по континуум (Burgund & Marsolek, 2000; Tarr, 2000; Tarr & Bulthoff,
1995). В единия му край са когнитивните механизми, които са по-скоро центрира
ни върху гледната точка.В другия му край са когнитивните механизми, които са по
скоро центрирани върху обекта. Например да предположим, че виждате картина на
кола, която е обърната. Как знаете, че е кола? Центрираните върху обекта механизми
ще го разпознаят като кола, но центрираните върху гледната точка ще разпознаят, че
една и съща кола. Във втория случай центрираното върху гледната точка възприя
тие може да е по-важно, както е показано на фигура 3.13.
От УСЕЩАНЕТО КЪМ ПРЕДСТАВАТА • 115
ФИГУРА 3.13.
(а)
(в)
(6)
Гещалтистки подход
Една от причините защо всяка фигура има смисъл е, че и двете фигури се под
чиняват на гещалтисткия принцип на симетрията. Симетрията изисква характе
ристиките да имат балансирани пропорции около централна ос или централна
точка. Таблица 3.3 и фигура 3.15 обобщават някои от гещалтистките принципи на
възприятието за форма. Те включват възприятие на фигура-фон, близост, сходство,
непрекъснатост, завършеност и симетрия. Всеки от тях подкрепя доминиращия
закон за Prд.gnanz (сбитостта). Следователно всеки илюстрира, че сме склонни
да възприемаме зрителни последователности по начини, които най-просто орга
низират отделните елементи в стабилна и кохерентна форма. Спрете за момент
и огледайте средата си. Ще възприемете кохерентна, цялостна и непрекъсната
поредица от фигури и фон. Не възприемате дупки в обектите, които учебникът
ви скрива от погледа ви. Ако книгата прикрие част от ъгъла на масата, пак я въз
приемате като непрекъсната цялост. Не я виждате като имаща дупки по себе си.
Гледайки тази среда, сме склонни да възприемаме групирания. Виждаме групиране
на близки обекти (близост) или подобни обекти (сходство). Виждаме групирания
на завършени обекти, а не на частични (завършеност), непрекъснати линии, а не
пунктирани (непрекъснатост) и симетрични, а не несиметрични модели.
Хората са склонни да използват гещалтистките принципи дори когато са
изправени пред нови стимули. Палмър (Palmer, 1977) показва на изследвани
лица нови геометрични форми, които служат като цели. След това им показва
фрагменти от формите. За всеки фрагмент изследваните лица трябва да кажат
дали е част от първоначалната нова геометрична форма. Участниците по-бързо
разпознават фрагментите като част от първоначалната цел, ако се подчиняват
на гещалтистките принципи. Да разгледаме например триъгълник. Той демон
стрира завършеност. Разпознава се по-бързо като част от първоначалната нова
фигура, отколкото три линейни сегмента, които са сравними с триъгълника, но
не са свързани. Следователно те не се подчиняват на гещалтисткия принцип.
В обобщение: ние като че ли използваме гещалтистките принципи във всеки
дневното си възприятие. Използваме ги, независимо дали фигурите, към които
ги прилагаме, са ни познати, или не.
ОТ УСЕЩАНЕТО КЪМ ПРЕДСТАВАТА • 117
(6)
В тези два гещалтистки образа (а иб) открийте кое е фигурата и кое- фонът.
ПРИНЦИПИ
фигура-фон Когато възприемаме зрителното поле, Фигура 3.14 показва фигура-фон ваза, при която
някои обекти (фигури) изпъкват, а един начин на възприемане на фигурите извеж-
други аспекти на полето отстъпват във да една перспектива или обект на преден план, а
фона. друг начин на възприемане на фигурите извежда
различен обект или перспектива на преден план и
превръща предишния преден план в заден фон.
Близост Когато възприемаме сбор от обекти, На фигура 3.15а сме склонни да виждаме средните
сме склонни да виждаме обектите, кои- четири кръга като две двойки кръгове.
то са близо един до друг, като форми-
ращи група.
Сходство Склонни сме да групираме обектите на На фигура 3.156 сме склонни да виждаме четири
базата на тяхното сходство. колони от х-ове и о-та, а не четири реда от сменя-
щи се букви.
Непрекъснатост Склонни сме да възприемаме гладко Фигура 3.15в показва пресичането на две фраг-
течащи или непрекъснати форми, а не ментирани криви, които се възприемат като две
разпознаване и разграничаване.
ефекта: силенуклон към центъра} силенуклон предпочитат гледащ надясно обект. Това е
навътре и по-слаб уклон надясно. Уклонът причината вероятно да сте избрали дясната
към центъра се отнася до предпочитанието картинка от средната двойка на фигура а
обектът да е във или близо до центъра на като по-приятна; те имат едно и също из
гледащата надясно криви: ако обектът е из лявата картинка в долната двойка на фигура
местен от центъра наляво към рамката, хората а: те имат една и съща позиция в центъра на
предпочитат гледащ надясно обект, но ако е рамката, но вълкът гледа надясно в лявата
100
80
1-
u
о
:r.:
(\) 60
0..
Q)
са
>.
1\1 ,.
::х::
~
::х::
~ 40
о Гледаща , '' ''
напред.'
,.
20
_,
'"
~
,'llil:'
~
'j
1:'> "
~ .1 ' ,,~
: ;;
?о." r"-'< V<г· ~,.};;$
о
;o.t<)'; ",'"''
2 3 4 5
Ляво Център Дясно
Позиция в рамката
Уклоните към центъра, навътре и надясно В процес на изследване сме на предпочи
са видими и когато даваме на хората фото танията към вертикална позиция и ра::нчср
надясно обект извън центъра в рамката зиционни въпроси, които възникват, когато
80%
:s:
:r:
а.
Q)
оо
f--
:r:
Q)
70%
::r
о
а.
с
60%
Лица Къщи
Хората имат повече трудности да разпознаят части от лица, отколкото цели лица. Те обаче
разпознават части от къщи приблизително толкова добре, колкото целите къщи. От J. W.
Tanaka and М. J.
Fara\1, ,.Parts апd Wholes iп Face Recognitioп," Quarteгly joumal of Experimental
Psyclюlogy, 46А, рр. 225-245, Fig. 6. Препечатва се с разрешението на Обществото по експери-
ментална психология.
следване на изследваните лица се показват скици на два типа обекти: лица и кьщи
(Faral1 et а!., 1998). Във всеки случай лицето е съчетано с име на човека, когото то
представлява, а къщата --- с името на собственика. Във всеки опит има шест съ
четания. След като ги научат, изследваните лица трябва да разпознаят части или от
лицата, или от къщите, или да разпознаят лицата или къщите като цяло. Напршvrер
може да видят само нос или ухо, или само прозорец или врата. Може да видят и
цяло лице или къща. Ако разпознаването на лица е по някакъв начин специално и
особено ако зависи от втората, конфигурационна система, хората не би трябвало да
имат по--големи трудности в разпознаването на части от лицата, отколкото на части
странене от тъжни или гневни лица (Isaacowitz et al., 2006а, 2006Ь). Неrцо повече:
щастливите лица са оценявани като много по-познати, отколкото неутралните
нито пък увеличава активирането във фузиформения гирус (Bolte et al., 2006;
Hall, Szechtman, & Nahmias, 2003).
В друго изследване участниците гледат или лица, или къщи. Фузиформеният
гирус е активиран, когато гледат лица, но не и когато наблюдават къщи. Изглежда,
в тази зона има истинска локализация на възприятието за лица, противопос
По същия начин тази или други мозъчни зони, които реагират максимално на
лица или нещо друго, може да демонстрират някаква активация, когато се въз
приемат други обекти. Според това становище зоните на мозъка не участват 100-
или 0-процентово в това, което възприемат, а по-скоро може да се активират
диференциално, в по-голяма или по-малка степен, в зависимост от това, което
се възприема (НахЬу et al., 2001; НахЬу, Gobblni, & Montgomery, 2004; O'Toole et
al., 2005).
Друга теория, засягаща ролята на фузиформения гирус, се нарича хипотеза
за експертното познание-индивидуация. Според нея фузиформеният гирус се ак
тивира, когато човек изследва неща, за които има зрителни познания. Представете
си, че сте експерт по птиците и прекарвате голяма част от времето си в тяхното
Директно възприятие
Как разпознавате буквата А, когато я видите? Лесно е да се попита, трудно е да се от
говори. Разбира се, А е, защото изглежда на А. Какво обаче я кара да изглежда като А,
а не като Н?Точно колко трудно е да се отговори на този въпрос става видно, когато
погледнете фигура 3.18. Вероятно ще видите образа на фигурата като думите ТНЕ
САТ. Въпреки това Н в ТНЕ е идентично на А в САТ. Това, което субективно изглежда
като прост процес на разпознаване на модели, почти със сигурност е изключително
ФИГУРА 3.18.
Т/-\Е С/-\Т
Когато четете тези думи, вероятно нямате трудности да диференцирате А от Н. Погледнете
по-внимателно тези две букви. Кои характеристики ги разграничават?
нещо. С други думи, нямаме нужда от висши познавателни процеси или нещо
друго, за да посредничи между сетивните ни преживявания и възприятията.
Теории за шаблона
Теории за nрототипа
А
7611146 922892
---· --
А
7611146 922892
;4
7611146 922892
~
7611146 922892
ФИГУРА
,
З.21;=-=
'
(а)
Прототипен модел
.• • .. •. .. о
е
• .. . .
о
Триъгъпник м
.• .. ... .
•• о.
о &
• ж Случаен
о
(r)
Триъгьлни изкривявания
t;
о
~ 2
t1
~ о
~ -1
:I:
g}
о
Сходство с прототи па
~----------~--------------------------------------------~
---------------------------
(а) Тези точкови конфигурации са подобни на използваните в експеримент на Майкъл По
знър и неговите колеги. Michael 1. Posner. Ralph Goldsmith, and Kenneth Е. Welton. Jr. (1967),
"Perceived Distance and the Classification of Distorted Patterns," journal of Experimental
Psychology, 73(1):28-38. Copyright © 1967 Ьу the American Psychologica\ Association. Препе
чатва се с разрешение. (б) тези силно опростени рисунки на лица са подобни на използва
ните от Стивън Рийд. Stephen К. Reed (1972). "Pattern Recognition and Categorization,"
Cognitive Psychology, July 1972, 3(3): 382-407. Препечатва се с разрешението на "Елсевиър".
(в) Тези лица са подобни на създадените в експеримента на Робърт Солео и Джон Маккарти
(1981). Robert Solso and Judith McCarthy (1981), "Prototype Formation of Faces: А Case of
Pseudomemory," British journal of Psychology, November 1981. Vol. 72, No. 4. рр. 499-503. Препе
чатва се с разрешението на Британското психологическо общество. (г) Графиката
илюстрира резултатите на Салко и Маккарти, сочейки оценките на увереност за възприема
ното разпознаване на всяко лице, включително разпознаването на прототипиа лице, което
Теории за характеристиките
Друго алтернативно обяснение на възприятието на модели и форми може да се
открие в теориите за съчетаване на характеристики. Според тях се опитваме да
съчетаем характеристиките на модел с тези, съхранени в паметта, а не да съче
таваме цял модел с шаблон или прототип (Stankiewicz, 2003). Един такъв модел
ТЕОРЕТИЧНИ ПОДХОДИ КЪМ ВЪЗПРИЯТИЕТО • 129
на фовеята в ретината.
r1 -вёрт~1каЛнИ--J-,
. линии
1 1 ~
~ 8 1
1 4 о
0,..------~------,-,.",";о;.~
·•'1
•· гщ:~J
:
2 о
1 141
3 о
-
-
! 4 о
L---~~'"""", . Демон на решенията
гё;~~-;;~~ин;- ("слуша", за да чуе
Образен демон най-високия вик в
(получава сензорна 1 1 ф пандемониума и да
входяща информация) 2 о
идентифицира
R
------+--1---· lJ. ~--~' входящите данни)
1 j ! г··Пра;-~~~;-·
!
1
R
i 1
Преработка
на
1
...... 1 j ~
г
г
l_____ сигнала
i
i 3 о
4 о
'"""""""""'~
r--------·-----------
1 Остри ъгли
1 1 о !'-
: 2 141 "<.:"
! 3 о
! 4 о
'------~---""""-""".."111
г·-----------
i Прекъснати
"~~~ ~ iиви
1. ~8 ).• ,... ~.<:~'ffi -
Г Неnрёкъснати -
1 криви
-~"•1 ~ 8
1 3 о
,i_____.,."'%1_i!l!id
4 о
.----------------------------------------- --------------------------------------- ----------- .------- ------------------ ----------- -------------------------------------····- ---- ·---········---------·-·-······-··· ·----- -------------·-
н н
с
.:> s
н н s s
1! li s s
н н s s
н н н н 11 I.. J
1 1
с
.) ss с
.) .s s
1! н s,. s
н н :::> s
1·1 ,...i s с
.:)
н 11 s s
(а) (б)
н !1
н н s
н !1 н
il н
('
ii н
'·'
(а) (б)
Сравнете части а и 6, в които локалните букви са на голямо разстояние една от друга. В коя
фигура (3.22 или 3.23) забелязвате ефекта на глобалното предимство и в коя
- ефекта на ло
калното предимство? J) Navon, "Foгest Веfоге Тгееs:
The Pгecedence to Global Featнгes iп Visoal
Регсерtiоп," Cogпitive P.syclюlogy, July 1977, Vol. 9, No. 3, р. 353-382. Препечатва се в разреше
нието на "Елсевиър".
~ ' '! ~ ~ ~
Изкл. Вкл. IINЛi~~~·лw.w.;/i!yи\',q/~Шr~fY. Изкл. Вкл.
1. ' 1
Изкл. Вкл.
Структ·ур~ю-ошн::атет--tа теория
(Fable, 2003). Някои изследователи посочват, че не само светът влияе върху въз·
приятията ни, но и света, който възприемаме, всъщност е оформен от нашите въз··
приятия (Goldstoпe, 2003). Тези идеи са развити още от философията на Имануел
Кант. С други думи, възприятието е взаимно със света, който преживяваме. То ед~
новременно влияе и е повлияно от света такъв, какъвто го преживяваме.
/
/
(а)
(6)
ФИГУРА 3.27.
+ -
(а) (б) (в)
-------·-··----
Изследваните лица възприемат по-лесно различията между интегрирани конфигурации,
съставени от множество линии (с), отколкото единични линии (а). На тази фигура линиите
в част Ь са добавени към линиите в част а, за да формират формите в част с, правейки част с
по-сложна от част а.
---------·----·---
телния контрол върху възприятието (Ganel & Goodale, 2003). С други думи, когато
просто виждаме обект, например мобилен телефон, го преработваме различно,
отколкото когато възнамеряваме да вземем обекта. По принцип според Генъл
и Гудейл (Ganel & Goodale, 2003) възприемаме обектите холистично. Ако обаче
възнамеряваме да ги манипулираме, ги възприемаме по-аналитично, така че да
Аrнозии и атаксии
По принцип кои са зрителните пътища в мозъка? Една от хипотезите е, че има два
отчетливи зрителни пътя: един за идентифициране на обектите, друг за откриване
къде обектите са разположени в пространството (Ungerleider & НахЬу, 1994;
Ungerleider & Mishkin, 1982). Изследователите наричат това хипотезата за какво/
къде. Това разделение се основава на изследвания, правени с маймуни. В частност
група маймуни с лезии в темпоралния дял успяват да посочат къде са нещата, но
изглеждат неспособни да разпознаят какви са те. Обратното, маймуни с лезии в
нариеталния дял са способни да разпознават нещата, но не и къде се намират.
Алтернативна интерпретация на зрителните пътища приема, че двата пътя
се отнасят не до това, кои и къде са нещата, а по-скоро до това, какви са те и как
обектнатаагнозия.
ДЕФИЦИТИ ВЪВ ВЪЗПРИЯТИЕТО • 139
Когато гледате тази фигура, виждате различни обекти, които се припокриват. Хората със си
мултанагнозия не могат да видят повече от един от тези обекти в даден момент. От
Sensation and Perception Ьу Stanley Согеn and Lawrence М. Ward, Copyright © 1989 Ьу Harcourt
Brace & Company. Възпроизвежда се с разрешението на издателя.
140 • r ЛАВА з •:• ВъзпРиятиЕ
Има и други типове агнозии. Един от тях е слуховата агнозия, която е нару
шаване на способността да се разпознават определени звукове. Една пациентка,
К.Н., е неспособна да разграничава различни типове музика. Тя не може да раз
познава мелодии от собствената си колекция със записи и освен това не може да
каже дали две мелодии са еднакви или различни (Peretz et al., 1994).
По-нови изследвания показват, че слуховата агиозия може да е неврологично
различна от музикалната агиозия (Ayotte et al., 2000; Peretz, 1996). Поведенчееки
слуховата и музикалната агиозия може да са разграничени (Vignolo, 2003). При
някои пациенти е нарушена способността да се разпознава позната музика, при
други -да разпознават конкретни немузикални звуци.
щанията ни.
Той е различен от цветната агнозия. При нея, както вече беше споменато, човекът
може да възприема цветове, но не може да ги назове. Когато съществува дефицит
във възприятието за цветове, човекът не може да идентифицира различията в
цветовете. Дефицитите във възприятието на цветове по принцип са доживотни и
за разлика от цветната агиозия не се развиват в резултат на нараняване.
Акинетоnсия и ахроматоnсия
Акuнетопсuята е селективна загуба на възприятие за движение (Gazzaniga, Ivry,
& Mangun, 2002). При това разстройство човекът е неспособен да възприеме
движение. То по-скоро му изглежда като поредица от моментни фотографии.
Дефицитът е изключително рядко срещан (Zihl, von Cramon, & Mai, 1983) и из
глежда се появява само в случаи на тежко билатерално увреждане на темпорола
риеталните корави дялове. Тя е резултат от лезия в престриатната кора.
Ахроматопсuята е наследствено разстройство, което е резултат от отсъствие
на колбички в ретината. Хората с този синдром разчитат на пръчиците, за да
виждат. Те нямат цветно зрение и имат проблеми с виждането на детайлите.
Разпространениетой се изчислява приблизително на 1 засегнат на 33 ООО души
[What is achromatopsia? 2007).
КЛЮЧОВИ ТЕМИ
ОБОБЩЕНИЕ
1. Как възприемаме стабилни обекти в сре степента, до която двете ни очи трябва да се
дата, имайки предвид изменчивата сти обърнат навътре едно към друго с прибли
мулация? Перцептивното преживяване жаване на обектите към нас. Освен това във
включва четири елемента: далечен обект, възприятието на дълбочина сме подпомог
информационно средство, близка стиму нати от монокулярните насоки за дълбочи
лация и перцептивен обект. Близката сти на. Те включват градиентите на структура··
мулация непрекъснато се променя заради та, относителният размер, припокриването,
константност дори когато стимулите, реги къснатостта и симетрията. Тези закони ха
стрирани от сетивата ни, се променят. Някои рактеризират как перцептивно групираме
Една от причините, поради които можем да подход отгоре надолу, конструктивно въз
възприемаме 3-D пространство, е използва приятие, или отдолу нагоре, директно въз
ли зависи от три нива на комплексност в ко тивни способности. Хората, които страдат от
ровите неврони. Всяко ниво изглежда все по зрително-обектна агнозия, могат да усещат
отдалечено от постъпващата информация всички части на зрителното поле, но обекти
от сетивните рецептори. Друг подход отдолу те, които виждат, не означават нищо за тях.
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЬПРОСИ
КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ
Закон за Priignanz
Gauthier, 1., Skudlarski, Р., Gore, J. С., &Anderson, А. Sparr, S. А., Jay, М., Drislane, Е W., & Venna, N.
W. (2000). Expertise for cars and Ьirds recruits (1991 ). А historical case ofvisual agnosia revis-
brain areas involved in face recognition. Nature ited after 40 years. Brain 114(2), 789-790.
Neuroscience, 3, 191-197. Изследване на ро Изследване на агиазията в живота на един
лята на експертните познания върху фузи пациент.
ВнимАНИЕ
ИСЪЗНАНИЕ 4
Откриване на сигнал
Ключови теми
Природата на откриването на сигнал
Обобщение
Бдителност
Мислене за мисленето: фактологични, анали~
Търсене
тични, творчески и практически въr1роси
Разделено внимание
в
ниманието е средството, чрез което активно преработваме ограничено
количество информация от огромното количество, което е налично благо
дарение на сетивата, съхранените спомени и другите ни познавателни
процеси (De Weerd, 200За; Duпcan, 1999; Motter, 1999; Posner & Fernandez-Duque,
1999; Rao, 2003). То включва както съзнателни, така и безсъзнателни процеси.
Съзнателните процеси са относително лесни за изучаване в много случаи. Безсъ
знателните са по-трудни да изучаване просто защото не ги осъзнавате (Jacoby,
Lindsay, & Toth, 1992; Merikle, 2000). Например винаги разполагате със спомена за
това къде сте спели, когато сте били на 10 години, но вероятно не преработвате
активно тази информация често. По същия начин обикновено имате на разполо
жение богатство от сетивна информация (например в тялото си и в периферното
ви зрение точно в този миг). Обръщате внимание обаче само на ограничено коли
чество от наличната сетивна информация в даден момент (фигура 4.1). Нещо
повече: имате много малко надеждна информация какво става, докато спите. Ос
вен това съдържанието на вниманието може да е локализирано във или извън
Усещания
Контролирани процеси
+
(включително съзнанието)
Спомени Внимание: Действия
+
+
Автоматични процеси
мисловни процеси
Предсъзнателна nреработка
Известна информация, която в момента е извън съзнателното ни внимание,
пак може да е налична за съзнанието или поне за познавателните процеси.
връзки, която има две значения. За тях умственият път за едното от двете значения
като че ли е бил активиран. С други думи, едно от двете значения на думата де
монстрира ефект на предварително създаване на асоциативни връзки. То под
помага (ускорява) класифицирането на последваща свързана дума. Същевременно
другото от двете значения демонстрира отрицателен ефект на предварително съз
даване на асоциативни връзки. То в действителност потиска (забавя) класифици
рането на последваща несвързана дума. Например ако думата раlт е представена
за достатъчно дълго време, така че изследваното лице да осъзнае, че я вижда, тя
или подпомага, или потиска класифицирането на думата wrist [китка], което прави
в зависимост от това, дали изследваното лице е свързало palm с ръка или с дърво.
Очевидно, ако човекът осъзнава виждането на думата ра/т се активира умственият
път само за едно значение. Този за другото значение е потиснат. Обратното, ако
думата ра/т е представена толкова за кратко, че човекът не осъзнава, че я е видял,
и двете значения на думата като че ли се активират. Тази процедура подпомага
последващото класифициране на нови думи, например wrist [китка].
Резултатите на Марсел са противоречиви и имат нужда от повторение от неза-
. виси ми изследователи, при строг контрол на условията. Такова повторение наистина
е осъществено (Cheesшan & Merikle, 1984). Изследователите използват задача за иден
тифициране на цветове. Те откриват, че появата на подпрагово възприятие зависи от
това, как човек определя црага на съзнанието. Ако се определи като прага, под който
възприятието е подпрагово от гледна точка на нивото, на което изследваните лица
ИЗСЛЕДВАНЕ НА
Многократно пишете името си на лист, докато си представяте всичко, което
КОГНИТИВНАТА
можете да си спомните за стаята, в която сте спели, когато сте били на 10 години.
психология
Докато продължавате да пишете името си и да си представяте спалнята, тръгнете
на умствено пътешествие, за да идентифицирате телесните си усещания, за-
почвайки от големите палците на краката и вървейки нагоре, през торса, до про
1 тивоположното рамо, и надолу по ръката. Какви усещания изпитвате - натиск
от земята, обувките или дрехите, а дори и болка на някое място? Продължавате
1
ли да успявате да пишете името си, докато извличате запаметените образи от
l паметта и продължавате да обръщате внимание на актуалните си усещания?
Контролирани срещу автоматични nроцеси
Много познавателни процеси може да се диференцират и от гледна точка на това
дали изискват съзнателен контрол, или не (Schneider & Shiffrin, 1977; Shiffrin 1977).
Автоматичните процеси не включват съзнателен контрол (вж. Palmeri, 2003). В
по-голямата си част те се изпълняват без участие на съзнанието. Въпреки това
може да осъзнавате, че ги изпълнявате. Те почти не изискват усилие или дори
намерение. Множество автоматични процеси може да се осъществяват едно
временно или поне много бързо и без определена последователност. Затова те са
наречени паралелни процеси. Обратното, контролираните процеси са достъпни
за съзнателен контрол и дори го изискват. Такива процеси се изпълняват серийно.
С други думи, те се осъществяват последователно, един по един, и отнемат срав
нително дълго време, поне в сравнение с автоматичните.
' '
калавърска програма по когнитивни науки. като тези на всеки друг изследовател, само че
- специално състояние на съзнанието, при докато сте били хипнотизирани ... Няма да
което изследваните лица може да виждат имате никакви спомени, че съм ви казвал
неща, които ги няма, да не успяват да видят тези думи или кои са те." Като част от това
неща, които съществуват, и да реагират на внушение въведохме и "обратима насока"
постхипнотично внушение, без да знаят ("Сега можете да си спомните всичко"), за да
какво правят и защо. След това те нерядко не обезсилим внушението за амнезия. След като
си спомнят нещата, които са правили, докато излязоха от хипноза, силно податливите на
са били под хипноза - явлението постхип хипноза изследвани лица не помнеха прак
нотична амнезия, което е основен фокус на тически нищо от списъка, докато неподат
вилните изследвани лица. Има големи ин почти идеално. Това показва, че появата на
дивидуални различия в податливостта на постхипнотичната амнезия корелира силно с
няма личностон въпросник, който може да кажат първата дума, който им хрумва. Някои
предвиди надеждно кой може да се поддаде от насоките бяха думи като .момче и .маса, за
на хипноза и кой - не. Единственият начин които се знае, че е вероятно да създадат "кри
да открием кой може да бъде хипнотизиран тичните цели" от списъка за заучаване. Други
е да се опитаме да го хипнотизираме и да бяха контролни насоки, например лампа и
видим дали това става. За тази цел разчитаме кучета, които имат еднакво голяма веро
разположение
------
Използване на Използват големи ресурси Използват пренебрежимо малко от
ресурсите на на вниманието ресурсите на вниманието
вниманието
---
Типове преработка Изпълняватеесерийно Изпълняват се чрез паралелна преработка
(стъпка по стъпка) (т.е. множество операции се осъществяват
едновременно или поне без определен ред)
--
Скорост на Относително времеемко изпълнение в Относително бързи
преработка сравнение с автоматичните процеси
·-·--
Относителна новост Нови и непрактикувани задачи или Познати и често практикувани
на задачите такива с множество изменчиви задачи, с до голяма степен стабилни
характеристики характеристики
----
Ниво на преработка Относително високи нива на Относително ниски нива на познавателна
познавателно преработване (изискващи преработка (минимален анализ и синтез)
анализ и синтез)
--- ----
Трудност на Обикновено трудни задачи Обикновено относително лесни задачи,
задачите но дори относително сложни задачи може
практика
натрупана практика
ансамбъл от отделни стъпки (Anderson, 1983; LaBerge & Samuels, 1974). Според
това становище хората консолидират различни дискретни стъпки в една-един
100
s::r
:s:
:>:
:s: во
:if
:s:
:>:
а
60
"':s:"'
о
Q.
Е-
!2:s:"' 40
!;;:
"'
Q.
с::
"':s:
:>: 20
!;;:
ф
-е-
ш
2 3 4 5 6 7 8 9 10
Блокове от опити
намерявали. Или може да налеем чаша мляко и след това да поставим кутията в
шкафа, а не в хладилника.
Обширен анализ на човешките грешки отбелязва, че те може да се класи
фицират или като грешки, или като пропуски (Reason, 1990). Грешки се правят
при избиране на цел или в конкретизиране на средствата за постигането И.
Пропуските са грешки в осъществяването на желаните средства за постигането
на целта. Например да предположим, че решите, че не е нужно да учите за изпит.
Целенасочено сте оставили учебника, когато заминавате за празниците. След
това откривате по време на изпита, че е трябвало да учите. Според Рийзън сте
направили грешка. Да предположим обаче, че сте имали намерение да вземете
учебника със себе си. Планирали сте да учите усилено през празниците, но в бър
зината погрешка сте забравили учебника. Това ще е пропуск. Накратко, грешките
са нарушения в преднамерените, контролирани процеси. Пропуските включват
нарушения в автоматичните процеси (Reason, 1990).
Има няколко типа пропуски (Norman, 1988; Reason, 1990; вж. таблица 4.2).
По принцип е по-вероятно те да се появяват, когато има две обстоятелства.
Първо, когато трябва да се отклоним от рутина и автоматичните процеси не
подходящо затъмняват преднамерените, контролирани процеси. Второ, когато
автоматичните ни процеси са прекъснати. Такива прекъсвания обикновено са
резултат от външни събития или данни, но понякога и от вътрешни събития, на
пример силно разсейващи мисли. Представете си, че печатате доклад след спор с
приятел. Може да откриете, че правите паузи в печатането, докато мисли какво е
трябвало да кажете, и това прекъсва нормалния автоматичен процес на печатане.
Автоматичните процеси са полезни в редица обстоятелства. Те ни спестяват не
нужното фокусиране на вниманието върху рутинни задачи, например връзване
навръзкитенаобувкитеилинабираненапознаттелефоненномер.Следователно
малко е вероятно да се откажем от тях само за да избегнем по някой и друг пропуск
от време на време. Вместо това трябва да се опитаме да минимизираме цената на
тези пропуски.
матично поведение, което може да доведе до пропуск (Norman, 1988). Като пример
за принудителна функция, някои съвременни автомобили ви затрудняват или
правят невъзможно да шофирате, без да си сложите колана. Можете да създавате
160 • ГЛАВА 4 •:• ВнимАНИЕ и съзнАНИЕ
отвикването.
1
ние и да си възвърнем контрола върху про хи, а след това обличане на пижама и лягане
цеса. Така автоматичният процес завладява
поведението ни и не успяваме да се откло
в леглото, за да осъзнае, че е възнамерявал
да съблече работните дрехи, за да се облече
1
ним от рутината. з~~~'!еря:._ ______________________________ _
Прекъсване на рутинната дейност може да Когато отивате в друга стая, за да вземете
предизвика пропускане на стъпка или две в нещо, ако ни прекъсне нещо (например теле- 1
Грешки на Вътрешно описание на желано поведение Докато прибирате покупките, може да пос-
описанието води до изпълнение на правилно действие тавите сладоледа в шкафа, а консервата супа
_върху_п_9грешен обек..!:_ ________________ -във фризера.
~~одени~;
1
сте искали.
----------------·----------+- -----------------------···~---~---········
Грешки на ак Силни асоциации може да задействат по Когато очаквате някой да влезе през вратата,
тивизирането грешна автоматична рутина. ако позвъни телефонът, може да извикате:
~
а асоциаци- "Влизай!".
Привикване и адаптация
Привикването включва свикването ни със стимул, така че постепенно му об
ръщаме все по-малко внимание. Противоположността на привикването е отвик
ването. При отвикването промяна в познатия стимул ни кара да започнем да го
забелязваме отново. И двата процеса стават автоматично. Те не включват съ
знателно усилие. Относителната стабилност и познатост на стимула управляват
тези процеси. Всякакви аспекти на стимула, които изглеждат различни или нови
(непознати) или задействат отвикване, или правят привикването по-малко
вероятно изобщо да се осъществи. Например да предположим, че по радиото
свири инструментална музика, докато вие учите по когнитивна психология.
2. Водете си бележки, докато четете или слушате. Повечето хора вече го пра
вят. Воденето на бележки фокусира вниманието върху материала повече,
отколкото само четенето или слушането. Ако е необходимо, опитайте се да
преминете от ръкописни към печатни букви, за да направите задачата по··
интересна.
--~-
АдАПТАЦИЯ ПРИВИКВАНЕ
риация.
ПРИРОДАТА НА ВНИМАНИЕТОИСЪЗНАНИЕТО • 163
флуоресцентните лампи.
Пример на неуспех в привикването може да се види при хора, които страдат от
тинитус, т.е. шум, звънене в ушите. Хората, които се оплакват от тинитус, като че
ли имат проблеми с привикването към слухови стимули. Мнозина имат усещане
за звънене в уШите и ако са поставени в тиха стая, ще кажат, че чуват шум. Хората,
които хронично страдат от тинитус, имат проблеми с адаптирането към шума
(Walpurger et al., 2003). Доказателствата освен това сочат, че тези с разстройство
с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD), което ще бъде обсъдено по
нататък в тази глава, имат трудности с привикването към много типове стимули.
ВНИМАНИЕ
Откриване на сигнал
Привикването подкрепя нашата система на вниманието, но тя изпълнява много
други функции освен изключването за познати стимули и включването за нови.
Съзнателното внимание има четири основни функции. Първо, при откриването
на сигнал идентифицираме външния вид на определен стимул. Опитваме се да
открием сигнал чрез бдителност дори след като започнем да чувстваме умора
в резултат на дълготрайно отсъствие на сигнал. Второ, при селективното
внимание избираме да обръщаме внимание на някои стимули и да прене
брегваме други (Cohen, 2003; Duncan, 1999). Трето, при разделеното внимание
благоразумно разпределяме ресурсите на вниманието си, за да координираме из
пълняването на повече от една задача едновременно. Четвърто, при търсенето се
опитваме да открием сигнала сред редица разсейващи дразнители. Тези четири
функции са обобщени в таблица 4.4.
Първо да разгледаме откриването на сигнал. Кои фактори допринасят за спо
собността ни да откриваме важни събития в света? Как търсят хората в средата,
за да идентифицират съществени стимули? Разбирането на тази функция на вни
манието има непосредствена практическа значимост. Спасител на пълен плаж
трябва да е изключително бдителен. По същия начин авиодиспечерът трябва да
е много бдителен. Много други професии изискват бдителност. Подобни примери
включват комуникационни и предупредителни системи и контрол върху ка
интерес. Чрез бдителното внимание към фицираме тревожни гледки или звуци; след
откриването на сигнала сме подготвени да земетресение може да внимаваме за миризма
сигнални стимули.
напримервербалноразбиранеилирешаване
на проблеми.
r---
Разделено Често успяваме да се ангажираме в повече от Опитните шофьори лесно могат да говорят,
внимание една задача в даден момент и изместваме ре- докато шофират при повечето обстоятелства,
сурсите на вниманието си, за да ги използва- но ако друго превозно средство кривне към
Търсене Често се ангажираме в активно търсене на оп- Ако открием пушек (в резултат на бдител-
ределени стимули. ността ни), може да се ангажираме в активно
търсене на източника му. Освен това някои от
нас непрекъснато търсят липсващи ключове,
- ~
наистина няма.
Бдителност
Бдителността се отнася до способността на човека да внимава за стимулация
в продължителен период,. през който търси да открие появата на определен
целеви стимул, представляващ интерес. Когато е бдителен, човекът внимателно
чака да открие сигнален стимул, който може да се появи в неопределено време.
Обикновено бдителността е нужна в среда, в която даден стимул се появява рядко,
но изисква незабавно внимание в момента, в който го стори. Военните офицери,
следящи за тайна атака, са ангажирани в задача за бдителност с голям залог.
В едно изследване изследваните лица гледат дисплей, който има формата
на циферблат (Mackworth, 1948). Стрелка се движи в непрекъснати стъпки. От
време на време стрелката прави двойна стъпка. Задачата на изследваните лица е
да натиснат бутон колкото се може по-скоро, след като са видели двойна стъпка.
Изпълнението на хората започва да се влошава значително само след половин
час наблюдение. Всъщност след половин час изследваните лица пропускат
близо една четвърт от двойните стъпки. Изглежда, че намаляването на бдител-
ВНИМАНИЕ • 167
'""'"''
Търсене
Докато бдителността включва пасивно чакане сигналният стимул да се появи,
търсенето включва активно и често умело издирване на целта (Pashler, 1998;
Posner & DiGirolamo, 1998; Posner, DiGirolamo, & Fernandez-Duque, 1997; Wolfe,
1994). По-конкретно, търсенето се отнася до сканирането на средата за опре
делена характеристика -активно издирване на нещо, когато не сте сигурни къде
IФIUфiiМI
L L L L L L L L L L L L L L L L
LLLLLLLLLLLLLLLL
LLLLLLLLLLL LLLL L
L L L L L L L L L L L Т L L L
L L L L L L L L L L L L L L L L
L L L L L L L L L L L L L L L L
LLLLLLLLLLLLL LL
LLLLLLLLLLLLL LL
LLLLLLLLLLLLLLLL
LLLLLLLLLLLLLLLL
LLLLLLLL LLLLLL
LLLLLLLL LLLLLL
LLLLLLLLLLLLLLLL т
LLLLLLLLLLLLLLLL L
LLLLLLLLLLLLLLLL
L L L L L L L L L L L L L L L L
{а) {6)
Възниква обаче проблем, когато целевият стимул няма уникални или дори отчет
ливи характеристики. Пример може да е определена кутия или консерва в бакалията.
В тези ситуации единственият начин, по който можем да я открием, е да проведем
конюнктивно търсене (Treisman, 1991). При този вид търсене издирваме опреде
лена комбинация ("конюнкция"- събиране) от характеристики. Например единстве
ната разлика междуТ и L е в определена интеграция (конюнкция) на сегментите от
линии. Разликата не е свойство на никаква единична отчетлива характеристика на
някоя от буквите. И двете букви съдържат хоризонтална и вертикална линия. Следо
вателно търсене, което издирва една от тези характеристики, няма да осигури раз
L L L L L L L L L L LLLLLL о о о о о о о о о о о о о о о о
L L L L L L L L L L L L L L L L о о о о о о о о о о о о о о о о
L L L L L L L L L L L L L L L L о о о о о о о о о о о о о о о о
L L L L L L L L L L L L L L L L о о о о о о о о о о о о о о о о
L L L L L L L L L L L L L L L L о о о о о о о о о о о о о о о о
L L L L L L L L L L L L L L L L о о о о о о о о о о отоооо
L L L L L L L L L L L L L L L L о о о о о о о о о о о о о о о о
L L L L L L L L L L L L L L L L о о о о о о о о о о о о о о о о
L L L L L L L L L L L L L L L L о о о о о о о о о о о о о о о о
L L L L L L L L L L L L L L L L о о о о о • о о о о о о о о о о
L L L L L L L L L L L L L L L L о о о о о о о о о о о о о о о о
L L L L L L L L L L L L L L L L о о о о о о о о о о о о о о о о
L L L L L L L L L L L L L L L L о о о о о о о о о о о о о о о о
L L L L L L L L L о L L L L L L о о о о о о о о о о о о о о о о
L L L L L L L L L L L L L L L L о о о о о о о о о о о о о о о о
L L LLLLLLLLL L L L L L о о о о о о о о о о о о о о о о
(в) (г)
Теория за сходството
о • о • о • о • о • о • о • о •
о о о • о о о • о о о • о о о •
о • о о • о • о • о • о • о • о
• о • • о • о • о • о • о • о •
о • о о • о • о • о • о • о • •
•о•• ооо•о•о•о•оо
о •
о • • • о • о о • о • о • о
о • • о
о • о • о • о • о • о •
• о • о • о • о • о • о • о • о
• • о • о • о • о • о • о • о •
• о • о • о • о • о • о • о • о
о о • • о • о • о • о • о • о •
• о • о • о • о • о • о • о • о
о о • • о • о • о • о • о • о •
• о • о • о • о • о • о • о • о
о • о о • о • о • о • о • о • о
(д)
'~'"'"',''
' ,;":'<,>,.!.i\·l't ~
QW Е + т у u 1 о р [ J А S D + w r k 1 r t g < о а i d J s р [
F G н J к L
'
z х v в NМ с < е r h j i о z ' х d r u р [ J а s
> 1 \} ! @ # $ % л
{ & * ( ) f g q w k '
1 t у v ь n m с <
D Q w Е + т > u 1 О А
+ S Р [ J > 1 \ { } ! @ # $ % л
& * ( )
с F G < н J к 1 Z N М Х v в w е у u j z х h v n m с ь 1
\ [ J 1 @ # $ % л & * ( ) QW с f е h j < u q z n m х v ь
о р [ J А SD+QWE+ т у u 1 \ { } ! @ # $ % л
& * ( ) q w
z х vв N м с < F G Н J К L о р [ J а s d r q < f R t k g i
# $ % л & * ( ) > 1 \ { } !@ $ % * ( р [ 1 q w л
) & ! @ )
u 1 О А s р [ J D Q w+ Е + т > z х w r J а d r j k { ь n 1 $ #
Z Nм х в с F G <v н J к 1 u i а оs # { J d \ { r е r t >
% л & * ( ) QW \ { } ! @ # $ z n m х v ь с f g < h } ! 1
D Q W R Е G + > о р [ J А S D + % л & * @ ) q w \ k 1 m с < f
F G н J к L х в z v N М С < d q s е g r > о р [ j g v
> 1 \ { } !@#$%Л & * ( ) > J \ s } ! @ # $ h л & * % )
(е) (ж)
В части е и ж открийте R.
Теория за насочванототърсене
Последни съображения
•••••••••••••••• о о
• • •• • •• • •
о о о о о о о
•••••••• • • • • ••• о о о • о о
• о о о о о о о о
•••••••••••••••• о • о• • • • • •
о о о о о о о
•••••••••••••••• • •• • • ••• • •
о о о о о о
•• •••••••••••••
о о
• о
• • • • • ••
о о о о о о
•••••••••••••••• • • • ••
о
• •• • ••о о о о о о о о
•••• • • • •••••••• о о о
•• • • о о о о о о
•••••••••••••••• о
•• • • • • • •
о о о о о о о
••• ••••••••••••
о
• • • • • • • •
о о о о о о о о
•••••••••••••••• ••• •• •• •• • •• •• •
о о о о о о о
••• • • • ••••••••• о • о о о о о о о о о
•••••••••••••••• о о
• • • • • • •
• о о о о о о
• ••••••••••••••
о
• • • • • • • •
о о о о о о о о
•••••••••••••••• о
•• • • • • • •
о о о о о о о
•••••••••••••••• • • • • •• •• • • ••
о о о о о о о о
•••••••••••••••• о
• о
• •о о о о о о о
(з) (и)
х х х х F F F F а ь с d еg h i j k 1 m п о р
х х х х F F F F q г s t v w х у z а ь с d е f
u
х х о х F F Е F j k 1 m п о р q г s t u v
х х х х F F F F w х у z а ь с d е f g h i j k 1
t t t t Е Е Е Е m п о р q г s t u v w х у z а ь
t t t t Е Е Е Е
(к)
t t + t Е Е F Е
t t t t Е Е Е Е J,
в в в в 1 1 1 1 1 2 3 4 5 6 7 8 9 о
в в в в 1 1 1 1 q w е г t у u i о р
в в R В 1 1 i 1 а s d f g h j k 1
в в в в 1 1 1 1 z х с ь п mv 1
G G G G Q Q Q Q 1 2 3 4 5 6 7 8 9 о
G G G G Q Q Q Q q w е r t у u i о р
G G С G Q Q о Q а s d f g h j k 1
G G G G Q Q Q Q z х с v ь п m 1
(й) (л)
Теории за филтъра
и за гърлото на бутилката за селективното внимание
Моделите за селективното внимание са няколко различни вида (Bundesen, 1996,
2000; Logan, 1996). Те се различават по два начина. Първо, имат ли отчетлив
"филтър" за постъпващата информация? Второ, ако да, къде в преработката на
информацията се появява филтърът (Pashler, 1998)7
Моделът на Бродбент
------~--·-----·-·
ФИГУРА4.6.
Бродбент Од -
д н
я н
щи
и
-
~
-------------
------------
------------ -- \) -------------
------------
r---.,..
А
к
ц
и
я
хд Ограничен
------------ Е
капацитет
од- ------------- ------------ А
Трайеман
д н к
я н ------------ ц
щи- ------------ и
и я
Различни механизми са били предлагани като средство, чрез което постъпващата сетивна
информация преминава през системата на вниманието, за да достигне до висшите перцеп
тивни процеси.
музика. При стимули, които демонстрират целеви модел, пропускаме сигнала към
следващия етап. При стимули, които не показват целевия модел, пропускаме само
отслабен вариант на стимула. На третия етап фокусираме вниманието си върху
стимули, които достигат до него. Последователно оценяваме постъпващите
съобщения и приписваме подходящите значения на подбраните стимулни съ
общения.
при филтриращия механизъм, показан на фигура 4.7. Ако го направи обаче, както
е със звука на важно име, хората ще И обърнат внимание. Забележете, че защит
ниците както на ранните, така и на късните филтриращи механизми смятат, че
има "гърло на бутилката" на вниманието, през което може да мине само един из
точник на информация. Двата модела се различават само от гледна точка на раз
положението на това гърло на бутилката.
ФИГУРА4.7.
в
хд
Дойч
и
ОА
Дойч, дн
Норман
ян
щи
и
Многомодална теория
Синтезът на Нийсър
През 1967 г. Улрик Нийсър синтезира модели на ранния и на късния филтър
по начин, различен от този на Джонстън и Хайнц (Johnston & Heinz, 1978). Той
предлага идеята, че има два процеса, които ръководят вниманието: предвни
ФИГУ~~4.8 ..
~ ...;·
.,~~-., ·~
А
Налични Разпределени Налични
умствени за задача умствени
ресурси 1 ресурси
Ресурсите на вниманието може да включват или един фонд, или множество модално-специ
фични фондове. Макар че е била критикувана заради непрецизността си, теорията за ресур
сите на вниманието, изглежда, допълва филтърните теории в обясняването на някои
аспекти на вниманието.
Ефект на Струп
кафяво, синьо, зелено, червено, лилаво. Лесно, нали? Сега бързо назовете на глас
цветовете, показани в част в на фигурата на задната корица на тази книга. В тази
фигура цветното мастило съответства на името на думата за цвят. И тази задача
е лесна. Сега погледнете част в на същата фигура. Тук цветовете на мастилото се
различават от думите за цветове, които са напечатани с тях. Отново назовете на
глас колкото се може по-бързо цветовете на мастилото, които виждате.
този цвят. Едно обяснение защо тестът на Струп е особено труден за вас и за по
вечето хора в зряла възраст е, че четенето вече е автоматичен процес. Той не се
поддава лесно на съзнателен контрол (MacLeod, 1991, 1996). По тази причина
ви е трудно преднамерено да се въздържате от четене и да се концентрирате
на четенето на думата.
Разделено внимание
В откриването на сигнала и селективното внимание системата на вниманието
трябва да координира търсене на едновременното присъствие на множество ха
рактеристики. Това е относително проста, ако не и лесна задача. Понякога обаче
системата на вниманието трябва да изпълнява две или повече дискретни задачи
едновременно. Ранната работа в тази област принадлежи на Улрик Нийсър и
Робърт Беклън (Neisser & Becklen, 1975). Те карат изследваните лица да гледат
видеозапис, в който показването на една дейност е наложено върху показването
на друга дейност. Първата е баскетболна игра с трима души, а втората - двама
души играят пляскане на ръце. Първоначално задачата е просто да се гледа
едната дейност и да се пренебрегне другата. Участникът натиска бутон винаги
СЕЛЕКТИВНО И РАЗДЕЛЕНО ВНИМАНИЕ • 185
две категории (например животни срещу мебели), към които принадлежат дик
туваните думи. В същото време те продължават да се ангажират в задачата за
разбиране на прочетеното. Както е и при предишните модификации, първона
чалното изпълнение на двете задачи спада. То обаче се връща на високо равнище
след достатъчно практика. Според Спелк и нейните колеги тези резултати по
казват, че контролираните задачи може да се автоматизират, така че да използват
0.10
Единична задача
0.09
~.--.._--~1 Двойна задача
0.08
""
(,)
>. 0.07
с::
о
а_
с: 0.06
со
""f-
(,)
0.05
о
:t:
f-
0::
0.04
о
а_
(])
со
0.03
0.02
0.01
0.00
Мобилен телефон Радиоконтрол
s; 625
q
:с
Единична задача
>.
:0.::
ф
600 ~.--.._--~1 Двойна задача
(_)
:s:
с;
:s: 575
6
0::
:s:
::r
:0.::
550
со
ф
а.
со
525
::с
ф
::Е 500
ф
а.
r:a
о
::с
q
475
ф
а.
()
450
Мобилен телефон Радиоконтрол
ММ F
'""
Фигура 4.10. В горната част изпълнението на двойна задача значимо повишава вероят-
ността от пропуск в условието на мобилен телефон, но не и в това с радИОI{()НТрол. В дол-
ната част времето на реакция се увеличава значително за двойна задача в условието с моби-
лен телефон, но не и в това с радиоконтрол. От Srrayer, D. L., & Johnston, W. А (2001). Dгiveн
to distгaction: Dual-task studies of simulated dгiving and conversing on а ce!lulaг telephoпe.
Psycho/ogical Science, 12, 463. Препечатва се с разрешението на Blackwell Puhlisl1ing.
---------·------------ - -- --------------------------- ---··--·----·-···-·-
радиоконтрола, нито пък има значима разлика във времето на реакция в това
СЕЛЕКТИВНО И РАЗДЕЛЕНО ВНИМАНИЕ ~ 1 ВС)
-- - -----~------------------------- --------------------- ------------
него.
Слеnота за nромяната
Адаптивното поведение изисква от нас да обръщаме внимание на промените в
средата, защото те ни насочват както към възможностите, така и към опасностите.
Разстройство с дефицит
на вниманието и хиnерактивност (ADHD)
Повечето от нас приемат за даденост способността ни да обръщаме внимание
и да разделяме вниманието си по адаптивен начин. Не всеки обаче може да го
прави. Хората с разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност
(ADHD) имат трудности във фокусирането на вниманието си по начини, които
ги подпомагат да се адаптират по оптимален начин към средата (Attention deficit
hyperactit1ity disnrder, 2004, на която до голяма степен се основава тази част; вж.
СЕЛЕКТИВНО И РАЗДЕЛЕНО ВНИМАНИЕ • 191
КОГНИТИВНИ НЕВРОНАУЧНИ
ПОДХОДИ КЪМ ВНИМАНИЕТО И СЬЗНАНИЕТО
мозъка (Posner, 1992; Posner & Dehaene, 1994; Posner & Raichle, 1994). Вниманието
функция на целия мозък ли е, или на дискретни ръководещи го модули в мозъка?
Според Познър системата на вниманието в мозъка "не е нито свойство на отделна
мозъчна зона, нито на целия мозък" (Posner & Dehaene, 1994, р. 75).
Познър и Ротбарт (Posner & Rothbart, 2007) правят обзор на изследванията с об
разни техники в областта на вниманието. Това, което първоначално изглежда като
неясен модел на активация, може да се организира ефективно в зони, свързани с
трите подфункции на вниманието. Изследователите ги дефинират като поставящо
нащрек, ориентиращо и изпълнително внимание. Те организират резултатите, за да
опишат всяка от тези функции от гледна точка на включените мозъчни зони, невро
трансмитерите, които модулират промените, и резултатите от дисфункция в систе
мата. Следващата част се основава почти изцяло на всеобхватния обзор на Познър и
Ротбарт (Posner & Rothbart, 2007).
Поставянето нащрек се дефинира като подготвеност за обръщане на внимание
на предстоящо събитие. То включва и процеса на достигане до това състояние на
подготвеност. Мозъчните зони, включени в поставянето нащрек, са горната парне
тална, темпоралната парнетална свръзка, фронталното очно поле и горният колику
лус. Невротрансмитерът, който модулира бдителността, е ацетилхолин. Дисфункци
ята на поставящата нащрек система е свързана с промени във вниманието в процеса
на стареене и с ADHD.
Втората функция на вниманието е ориентираща. Ориентирането се определя
като подбор на стимули, на които да се обръща внимание. Мозъчните зони, включе
ни в ориентиращата функция, са синьото петно, дясната фронтална и парнеталната
кора. Модулиращият невротрансмитер за ориентирането е норепинефрин. Дисфунк
цията в тази система е свързана с аутизъм.
Пространствено nренебрегване
Пространственото пренебрегване или просто пренебрегването е дисфункция
на вниманието, при която изследваните лица пренебрегват половината от зри
телното си поле, което е контралатерално, или на противоположната страна, на
Системи на вниманието
Познър(Роsnе~1995)идентифицираантериорна(насоченанапред)системанавни
манието (мрежа на вниманието) във фронталния дял и постериорна (към задната
част) система на вниманието в парнеталния дял. Антериорната система на вни
манието все повече се активира в задачи, изискващи внимание. Пример са задачи,
в които изследваните лица трябва да обръщат внимание на значението на думи.
Тази система участва и във "вниманието за действие". При него изследваното лице
планира или избира действие от алтернативни курсове на поведение. Обратното,
постериорната система на вниманието включва парнеталния дял на кората, част
Използване на свързани
със събитие потенциали за измерване на вниманието
Алтернативен начин за изучаване на вниманието в мозъка е да се фокусираме
върху изследването на свързаните със събитие потенциали (ERP; вж. глава 2).
Те посочват дребни промени в електрическата активност в отговор на различни
стимули. Техниките РЕТ и ERP предлагат информация за географията (локали-
194 • ГЛАВА 4 •:• ВНИМАНИЕ И СЪЗНАНИЕ
зони в средния мозък, свързани с движенията на очите (Posner & Petersen, 1990;
Posner et al., 1988). Работата с пациенти с разцепен мозък (например Ladavas et al.,
1994; Luck et al., 1989) също водят до някои интересни резултати за вниманието
и мозъчната функция, например наблюдението, че дясната хемисфера като че
ли е доминантна за поддържане на бдителността и че системите на вниманието,
включени в зрителното търсене, сякаш са различни от другите аспекти на зри
Психофармакологичен подход
Друг подход към разбиране на процесите на вниманието са психофармаколо
гичните изследвания, които оценяват промените във вниманието и съзнанието,
КЛЮЧОВИ ТЕМИ
ОБОБЩЕНИЕ
формация, която човек манипулира (част вателни ресурси (например заради ограни
от информацията, налична от паметта, усе ченията на работната памет) благоразумно,
щанията и другите познавателни процеси), за да реагираме бързо и точно на интерес-
ОБОБЩЕНИЕ • 197
ка"- друг пример на предсъзнателна прера когато хората се опитват да се справят с по
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЬПРОСИ
1. Опишете някои от свидетелствата за явлени то, и друга, която вероятно ще активира анте
разделеното внимание я подкрепят или ос 8. Как специалистите по реклама може да из
порват. ползват някои от принципите на зрителното
КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ
Автоматизиране Контролиранипроцеси Привикване
Автоматични процеси КонюнктивнотЪрсене Проблем на коктейлното парти
Бдителност Мултимодална теория Разделено внимание
Внимание Отвикване Разсейващи стимули
Дихотично представяне Откриваненасигнала Селективновнимание
Ефект на Струп Представяне на двете уши Сетивна адаптация
АНОТИРАНА ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА • 199
Pashler, Н. (1998). The Psychology of Attention. Posner, М. 1., & Rothbart, М. К. (2007). Research
Cambridge, МА: МIТ Press. Отличен обзор на on attention networks as а model for the
литературата върху вниманието. integration of psychological science. Annua/
Review of Psychology, 58, 1-23. Всеобхватен
преглед на неврологичните системи и вни
манието.
ГЛАВА
ПАМЕТ: МОДЕЛИ
И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ 5
Кратковременна памет
Обобщение
Дълговременна памет
Мислене за мисленето: фактологични, аналиm
тични, творчески и практически въпроси
Модел на нивата на преработка
Конекционистка перспектива
202 • ГЛАВА 5 •:• ПАМЕТ: МОДЕЛИ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ
ИЗСЛЕДВАНЕ НА
Кой е президентът на САЩ? Коя дата е днес? Как изглежда най-добриятjи
КОГНИТИВНАТА
приятел и как звучи гласът му? Кои бяха някои от първите ви преживявания,
психология
когато влязохте в университета? Как си връзвате връзките на обувките?
к
ак знаете отговорите на предходните въпроси или на каквито и да било
въпроси? Как си спомняте информацията, която всекидневно използвате
във всеки буден час? Паметта е средството, чрез което съхраняваме и раз
читаме на миналите си преживявания, за да използваме информацията в насто
ящето (Tulving, 2000Ь; Tulving & Craik, 2000). Като процес паметта се отнася до
динамичните механизми, свързани с въвеждането, съхраняването и извличането
избирате или по друг начин идентифицирате айтем като нещо, което вече е учено.
(Вж. таблица 5.1 за примери и обяснения на всеки тип задача.) Тестовете с мно
жествени избори и с "вярно-невярно" включват някаква степен на разпознаване.
В експериментите се използват три основни типа задачи за възпроизвеждане
--
ТАБЛИЦА 5.1 Типове задачи, използвани за измерване на паметта
ЗАДАЧИ,ИЗИСКВАLЦИ
ОПИСАНИЕ
ЕКСПЛИЦИТНА ПАМЕТ
НА ИЗИСКВАНИЯТА ПРИМЕР
ЗА ДЕКЛАРАТИВНО
НАЗАДАЧАТА
ПОЗНАНИЕ
----
Задачи за експлицитна Трябва съзнателно да си Кой е написал "Хамлет"?
памет спомните конкретна инфор-
мация.
Задачи за възпроиз- Трябва да дадете факт, дума Тестове с попълване на празните места изискв ат от
веждане или друга единица от памет- вас да извлечете единици от паметта си, напр и мер
паметта, е "
-~-
Задачи за серийно въз- Трябва да повторите айтеми- Ако са ви били показани цифрите 2-8-7-1-6-4, от вас
ни.
Задачи за свободно Трябва да повторите айтеми- Ако ви е представен списък от думи "куче, мол ИВ,
възпроизвеждане те от списък в реда, в който време, коса, маймуна, ресторант", ще получите макси
Задачи за насочено Трябва да запаметите списък Да предположим, че ви дадат следния списък с двой
възпроизвеждане със съчетани в двойки айтеми, ки; "време-град, мъгла-дом, ключ-хартия, кред ит-ден,
а след това, когато ви се даде пръв-облак, число-клон". По-късно, когато вид адат
единиятайтем от двойката, да стимула "ключ", от вас се очаква да кажете "хар тия" и
възпроизведете другия. т.н.
204 • ГЛАВА 5 •:• ПАМЕТ: МОДЕЛИ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ
ЗАДАЧИ,ИЗИСКВАIЦИ
ОПИСАНИЕ
ЕКСПЛИЦИТНА ПАМЕТ
НА ИЗИСКВАНИЯТА ПРИМЕР
ЗА ДЕКЛАРАТИВНО
НАЗАДАЧАТА
ПОЗНАНИЕ
Задачи за имплицитна Трябва да извлечете инфор- Задачи за завършване на думи уловят тази импли-
памет мация от паметта, без да ос- цитна памет. Ще ви представят фрагмент от дума,
ъзнавате, че го правите. например първите три букви, след това от вас се
иска да допълните фрагмента с първата дума, която
ви идва на ум. Например да предположим, че трябва
да допълните липсващите три букви, за да попъл-
ните празните места и да образувате дума: _а_ т. Тъй
като наскоро сте видели думата памет, е по-вероят-
Задачи, включващи про- Трябва да си спомните нау- Ако поискат от вас да демонстрирате умение "по-
цедурно познание чени умения и автоматични знание как", може да ви дадат решаване на пъзели
поведения, а не факти. или четене на огледален текст, а след това ще трябва
да покажете какво си спомняте за начина, по който
да използвате тези умения. Може да поискат от вас
да овладеете или да покажете какво си спомняте за
сте чели в предишните глави и дори как да четете. Тези спомени са подпомогнати
от имплицитната памет. Има различия между експлицитната памет в жизнения
цикъл, но имплицитната не демонстрира същите промени. По-конкретно, ново
родените и по-възрастните често имат относително слаба експлицитна памет, но
имплицитната е сравнима с тази на младите хора (Carver & Bauer, 2001; Murphy,
McKone, & Slee, 2003). В определени групи пациенти също виждаме различия в
експлицитната, но запазена имплицитна памет; тези групи ще бъдат обсъдени
по-нататък в главата.
гатване на отговорите (McBride & Dosher, 2002; McKenzie & Tiberghien, 2004; Yu
& Bellezza, 2000).
ТРАДИЦИОНЕН МОДЕЛ НА ПАМЕТТА • 207
Сетивна памет
Сетивното хранилище е първоначалният склад на голяма част от информацията,
която в крайна сметка навлиза в кратковременната и дълговременната памет.
Убедителни (макар и не неоспорвани; вж. Haber, 1983) свидетелства говорят в
полза на съществуването наиконично съхранение. Това съхранение е дискретен
зрителен сетивен регистър, който задържа информацията за много кратки
периоди. Името произлиза от факта, че информацията се съхранява под формата
на икони (графично представяне). Те на свой ред са зрителни образи, които пред
ставят нещо. Иконите обикновено наподобяват онова, което е представяна.
Ако някога сте си "писали" името с бенгалски огън (или горяща пръчка)
на тъмен фон, имате представа за трайността на зрителен спомен. За кратко
"виждате" името си, макар че реално няма физически следи. Тази зрителна про
дължителност е пример на типа информация, задържана в иконичното хра
нилище.
208 • ГЛАВА 5 •:• ПАМЕТ: МОДЕЛИ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ
Откритието на Спърлинг
ФИГУРА 5.2.
н в s т
----·-·
IMIQфJJI
100
75
:s:
а:!
""
>-
\D
:s:
:I:
ф 1-
q :I:
ф
ф
а:!
50 ::т
о
<'> CL
:s:
о с
CL
1:: Фигурата показва средния брой възпроизведени
<'>
,й
а:! букви (лявата ос; процент еквивалентни, показани
>:S:
о 25 на дясната ос) от изследвано лице на базата на
CL
LQ процедурата с частичен отчет като функция на за
бавянето между представянето на буквите и тона,
сигнализиращ кога да демонстрират възпроизвеж
Следващо усъвършенстване
със стимули, участниците може да съобщават точно в около 75% от опитите, т.е. те
като че ли задържат около 12 айтема (75% от 16) в сетивната си памет. Оценката
на Спърлинг за капацитета на иконичната памет може би е била консервативна.
Свидетелствата от това изследване подсказват, че когато интерференцията на
съобщаването се намали, оценките на капацитета наиконичната памет може зна
чително да се повишат. Тя би могла да съдържа и 12 айтема.
Втори експеримент (Averbach & Coriell, 1961) разкрива допълнителна важна
характеристика на иконичната памет: тя може да се изтрива. Изтриваемата И
природа определено прави зрителните ни усещания по-смислени. Бихме имали
сериозни проблеми, ако всичко, което виждаме в зрителната си среда, се запазва
твърде дълго. Например ако бързо сканираме средата, зрителната информация
трябва бързо да изчезва.
Изследователите откриват, че когато стимулът се представи след целева буква
в същата позиция, която тя е заемала, може да изтрие зрителната икона (Averbach
& Coriell, 1961). Тази интерференция се нарича ретроградно зрително маскиране.
Това е умственото изтриване на стимул, причинено от поставянето на стимул там,
където преди се е появил друг. Ако маскиращият стимул се появи на същото място
като буква и в рамките на
100 милисекунди от представянето на буквата, маската се
налага върху нея. Например F, следвана от L, ще е Е. При по-дълги интервали между
целевия стимул и маската маската изтрива първоначалния стимул. Например ще
остане само буквата L, ако са били представени F и след това/"'. При по-дълги ин
тервали между целевия стимул и маската, маската вече не интерферира. Липсата на
ТРАДИЦИОНЕН МОДЕЛ НА ПАМЕТТА • 211
Кратковременна nамет
Дълговременна памет
Във всекидневните си дейности непрекъснато използваме кратковременната
памет. Когато повечето от нас говорят за памет обаче, обикновено имаме предвид
дълговременната. Там пазим спомените за дължи периоди, може би дори до края
на живота си. Всички ние разчитаме в много голяма степен на дълговременната
памет. Там държим информацията, от която се нуждаем, за да се справяме с всеки
дневния си живот. Примери са имената на хората, къде държим нещата си, какъв
ни е графикът в различни дни и т.н. Освен това се притесняваме, когато дългов
ременната ни памет ни предава.
смислено със себе си, като определят дали те ги описват. Дори думи, които участ
ниците оценяват като неописващи ги, се възпроизвеждат на по-високо ниво. Това
по-добро възпроизвеждане е резултат от обмислянето дали думите описват, или
МОДЕЛ НА НИВАТА НА ПРЕРАБОТКА • 215
Терминология: де- Работната памет е друго име на Работната памет (активната паме т) е тази част от
финиране на паме- кратковременната, която е раз- дълговременната памет, която се състои от цялото по
тови хранилища· лична от дълговременната. знание от факти и процедури, кои то наскоро са били
активирани в паметта, включител но кратката, мимо
ставяне на взаи- да се представи като различна от мет може да се представят като вм естени концентрич
се в нея.
* Примери на изследователи, които се придържат към това становище: Cantor & Eng\e, 1993; Eng\e, 1994;
Engle, Cantor, & Carullo, 1992
трудни думи и решаване на задачи с думи. Този клуп има два критично важни
компонента. Единият е фонологичното хранилище, което задържа инфор
мацията в паметта, а другият - субвокалното повторение, което се използва за
първоначално въвеждане на информацията в паметта. Ролята на субвокалното
повторение може да се види в следния пример. Да разгледаме опитите да научим
списък с думи, докато повтаряме числото пет. В този случай субвокалното по
вторение е потиснато и няма да можете да репетирате новите думи. Когато суб
вокалното повторение е потиснато, новата информация не се съхранява. Това е
наречено учленителното потискане. То е по-изявено, когато информацията се
представя зрително, а не слухово.
познания.
разпределят умствените ресурси (Baudouin et а!., 2006; D'Amico & Guarnera, 2005).
Задача, която често се съчетава с отбелязаните на фигура 5.5, е за генериране
на случайни числа. При нея изследваното лице трябва да се опита да генерира
случайна поредица от числа, докато изпълнява задача за работна памет (Rudkin,
Pearson, & Logie, 2007).
220 • rЛАВА s ·:· -----ПАмЕт: модЕли и изслЕдовАтЕлски мЕтоди
---·
Висша париетапна .
зона
Ляво полукълбо
···---·----------·------------------------·-----------··-------·------·----·---------·-··-··----·--·--·-----
Различни зони на мозъчната кора са включени в различни аспекти на работната памет. Фи·
гурата показва тези аспекти, които са включени предимно в учленителния клуп, вJслючи
Айтемна задача
·;(
/
//
.•/ Забавяне на съхранението
/ (запълнено или незапълнено)
t
/ Айтемна задача:
"'/
________J_.
[ +
i:l
г-·-·--------. ··---,
•
1
.....".7,~-.",-~..,
старо или ново?
"·"""-"""'"'"'·-.".,..,."'''"''Ш'""""-'
_[
_1 "_
_____г--_-~~:_: 1
'53 7 2'
~---"'
9-7=2
(д) Времево подредено натоварване на работната памет (е) Времево подредено натоварване на работната памет
---------------~~-------------------------------------·-·------------------ -~-------------------------- .
Задачи и работна памет. От Encyclopedia ofCognitive Science, Vol. 4, р. 571. Copyгight © 2003.
Препечатва се с разрешението на Б. Дошър.
------------------------~~---····------·---------------------···---------------------- .. ··--·-·-------- . ----------·-··--------- ----·-····--·-·····--·····---·············
222 • ГЛАВА 5 •:• ПАМЕТ: МОДЕЛИ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ
когато не е било така). Такива паметови из В моята лаборатория днес използваме
кривявания отразяват грешки, възникващи функционален магнитен резонанс (fМRI), за
от несъвършени процеси на следене на из да изясним мозъчните зони, които участват
точника - процесите, чрез които правим в следенето на източниците. В един тип из
атрибуции за произхода на активираната следвания участниците виждат поредица от
информация в психичния опи~ Грешките айтеми от два типа (снимки и думи). По-късно
в следенето на източника включват както им се дава памето в тест, в който им се показват
объркване между вътрешни и външни из някои думи, които съответстват на айтемите,
точници на информация, така и между видени по-рано (стари айтеми), примесени
различни външни източници (например с някои, които не съответстват на никои от
В или във време В). Интегрирането на инфор дали тестов айтем е познат (да кажат "да" на
мацията от индивидуалните преживявания всеки представен преди айтем). Открихме по
от различни източници е нужна за цялото голяма активност в лявата ПФК при иденти
висше, комплексно мислене. Това творчество фицирането на източника в сравнение с екс
обаче ни прави уязвими на фалшиви спомени, перименталното условие староjново (и по
защото понякога приписваме погрешно из- някога по-голяма активност и в дясната ПФК).
224 • ГЛАВА 5 •:• ПАМЕТ: МОДЕЛИ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ
цесите, подпомагани от лявата и дясната ПФК, modulate activity in extrastriate visual areas:
допринасят за оценяването на произхода
Top-down effects ofrefreshing just-seen visual
на психичните преживявания, вероятно по
stimuli. Neurolmage, 37, 290-299.
различен начин, а взаимодействията между Lyle, К. В., & Johnson, М. К. (2006). Importing per-
дясното и лявото полукълбо несъмнено също ceived features into false memories. Memory,
са важни. Следователно една цел за бъдещи 14, 197-213.
изследвания е по-конкретно да се свържат Mitchell, К. J., Johnson, М. К., Raye, С. L., &
компонентните процеси на паметта с мо Greene, Е. J. (2004). Prefrontal cortex activity
делите на активност в различните зони на associated with source monitoring in а
ПФК и да се конкретизира как зоните на ПФК working memory task. ]ournal of Cognitive
взаимодействат с другите мозъчни зони в Neuroscience, 16,921-934.
създаването на субективните преживявания, Ranganath, С., Johnson, М. К., & D'Esposito,
които възприемаме като спомени. М. (2000). Left anterior prefrontal
activation increases with demands to recall
specific perceptual information. ]ournal of
Neuroscience, 20(RC 108), 1-5.
Памет
---------------~
Декларативна Недекларативна
СемQизодна
(факти) (събития) ,
~
~
Процедурни Създаване Обуславяне Неасоциативна
умения на асоциативни (привикване,
(например моторни, връзки сенеитизиране)
перцептивни, (перцептивни, семантични)
познавателни)
---------- -·---·
Въз основа на обширни невропсихологически изследвания Лари Скуайър постулира, че па
метта се състои от два фундаментални типа: декларативна (експлицитна) и различни
форми нанедекларативна (имплицитна) памет, всеки от които може да се асоциира с дис
кретни мозъчни структури и процеси.
КОНЕКЦИОНИСТКА ПЕРСПЕКТИВА
нителни възли. Моделът ПРП добре съответства на идеята за работната памет като
състояща се от активираната част от дълговременната памет. В него активацията
се разпространява по възлите в мрежата. Това разпространение продължава,
докато активацията не надвишава границите на работната памет. Основен е този,
който активира свързан възел. Създаването на асоциативна връзка е възник
ващата активация във възела. Този ефект е подкрепен със значителни доказа
телства. Примери са споменатите преди изследвания на създаването напредва
рителни асоциативни връзки като аспект на имплицитната памет. Освен това има
някои доказателства за идеята, че създаването на асоциативни връзки се дължи
модели не може да включат в себе си. Тези модели оспорват подобна критика.
Въпросът ще се разреши, когато когнитивните психолози изследват степента, до
която те може да възпроизведат и дори да обяснят комплексното поведение.
Какъв е номерът на С.? Как помни толкова много? Очевидно той силно разчита на
мнемониката зрителна образност. С. превръща материала, който трябва да запомни,
в зрителни образи. Например той споделя, че когато се иска да започни думата зелен,
си представя зелена саксия за цветя. За думата червен си представя човек с червена
риза, който се приближава към него. Дори числата събуждат образи. Например 1е
горд, добре сложен мъж. Числото 3 е мрачен човек, 6 е човек с подут крак и т.н.
За С. голяма част от използването на зрителни образи при възпроизвеж
дането от паметта не е преднамерено, а е по-скоро резултат от рядко психично
метови способности.
Първоначалната памет на С.Е. за поредица от числа е около седем цифри:
среден резултат за студент. След 200 сесии за практикуване, разпределени в
период от 2 години обаче, С.Е. е увеличил паметта си за цифри повече от 10 пъти.
Той може да си спомня до около 80 цифри. Паметта му е сериозно влошена обаче,
когато експериментаторите му дават последователности от цифри, които не
може да се превърнат във времена от състезания. Работата със С.Е. подсказва, че
човек с твърде типично ниво на паметови способности може- поне по принцип
да стане с наистина необикновена памет. Това е възможно поне в някои области
след огромна концентрирана практика.
Много от нас копнеят да имат паметови способности като тези на С. или В.П.
По този начин ни се струва, че ще блестим на изпитите почти без усилия. Трябва
обаче да отчетем факта, че С. не е особено щастлив с живота си и причините отчасти
се крият в необикновената му памет. Той споделя, че синеетезията му, която до
голяма степен е неволева, пречи на способността му да слуша хората. Гласовете
пораждат мъглявини от усещания. Те на свой ред интерферират със способността
му да следва разговора. Нещо повече: силното разчитане на образността създава
трудности на С., когато се опитва да разбере абстрактни понятия. Например на
него му е трудно да разбере понятия като безкрайност или нищо. Те не се поддават
добре на зрителни образи. Освен това той е затруднен, когато чете. По-ранните
спомени понякога се натрапват на по-късните. Разбира се, не можем да кажем
каква част от проблемите на С. в живота са причинени от изключителната му
памет, но е ясно, че той вярва, че изключителната му памет има и минуси освен
плюсове. Тя еднакво вероятно може да е както спънка, така и от полза.
Тези изключителни мнемонисти предлагат някои прозрения за паметовите
процеси. Всеки от описаните тук трима прави повече или по-малко едно и също
ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ПАМЕТ И НЕВРОПСИХОЛОГИЯ • 229
термини, които току-що сте научили. Можете да подобрите паметта си за нова ин
формация, ако я свържете със старата, вече съхранена в дълговременната ви памет.
Ако не можете да извлечете спомена, който ви трябва, означава ли това, че
сте го забравили? Не е задължително. Когнитивните психолози са изучавали
явление, наречено хипермнезия, което е процес на извличане на спомени, които
като че ли са забравени (Erdelyi & Goldberg, 1979; Holmes, 1991; Turtle & Yuille,
1994). Хипермнезията понякога доста свободно се нарича ,.отзабравяне", макар че
терминологията не е коректна, тъй като - строго говорейки - спомените, които
се извличат, никога не са били неналични (т.е. забравени), а по-скоро са били
недостъпни (т.е. трудни за извличане). Хипермнезията обикновено се постига
чрез изпробване на множество и разнообразни насоки за извличането, за да се
,.изрови" споменът. Например психодинамичната терапия понякога се използва
в опит да се постигне хипермнезия. Тази терапия посочва и риска от опитите за
постигане на хипермнезия. Човекът може да създаде нов спомен, вярвайки, че е
стар, а не да извлече истинския стар спомен.
Дефицити в паметта
Няколко различни синдрома са свързани със загуба на паметта. Най-известният
е амнезията.
Амнезия
Амнезията е много тежка загуба на експлицитна памет (Mayes
& Hunkin, 2003). Един от типовете е ретроградната амнезия, при
която пората губят целенасочената си памет за събития преди
травмата, предизвикала загубата на паметта (Squire, 1999). Леки
форми на ретроградна амнезия може да се появяват доста често,
когато човек· претърпи мозъчно сътресение. Обикновено съ
битията непосредствено преди предизвикалият сътресението
епизод не се помнят добре.
ли се е възстановил. Бързо става ясно обаче, че той има тежка загуба на паметта
за събития, които са се случили преди травмата. При задаване на въпрос той
посочва датата като февруари 1922 г. Вярва, че самият той е ученик. Няма никакви
спомени за междинните години. През следващите няколко седмици паметта му
за миналите събития постепенно се връща. Връщането започва с най-далечните
и напредва към по-близките събития. Около 10 седмици след инцидента той е
възвърнал паметта си за повечето от събитията през предходните години. Най
накрая успява да си спомни всичко, което се е случило до няколко минути преди
Друг тип амнезия е този, който почти всички ние изпитваме. Това е детската
амнезия- неспособността да си спомняме събития, които са се случили, когато
сме били много малки (Spear, 1979). По принцип помним много малко или почти
нищо от станалото с нас преди около 5-годишна възраст. Изключително рядко е
някой са има много спомени отпреди 3-годишната си възраст. Малкото разкази
за детски спомени, които са записани, включват такива за значими събития.
Примерите са раждане на брат/сестра или смърт на родител (Fivush & Hamond,
1991). Например някои възрастни си спомнят собствена хоспитализация или
раждане на брат/сестра още от 2-годишната си възраст. Смъртта на родител или
член на семейството може да се помни от 3-годишна възраст (Usher & Neisseг,
1993). Вероятността ранно събитие да се запомни е повлияна от интелигент
ността, обучението и езиковите способности (Pillemeг & White, 1989). Нещо
повече: искането от възрастни да си спомнят събития от предучилищните им
години води до много повече възпроизведени събития, отколкото когато от въз
растните се иска да споделят най-ранния си спомен (Nelson & Fivush, 2004).
Точността на споделените детски спомени обаче напоследък се поставя под
въпрос. В действителност много психолози смятат, че точността на детските
спомени за събитията може да е съмнителна дори и малко след като тези
събития са се случили (например Ceci & Bruck, 1993). Спомените са особено подо
зрителни, ако децата са изложени на скрити или открити внушения за възпроиз
дането на думата (Graf, Mandler, & Haden, 1982; Tulving, Schacter, & Stark, 1982).
Нещо повече: тези пациенти с амнезия не разпознават експлицитно думите, които
са видели, на ниво, по-добро от случайното. Макар че разграничението между им
плицитна и експлицитна памет лесно се наблюдава при лицата с амнезия, те и
нормалните изследвани лица демонстрират присъствието на имплицитна памет.
познание. Такива задачи включват решаване на пъзели, учене как да се чете ог
ледално писмо или овладяване на моторни умения (Baddeley, 1989).
Да разгледаме един пример на това пощадено процедурно познание. Когато
са помолени да шофират в нормална ситуация, пациенти с амнезия могат да
232 • ГЛАВА 5 •:• ПАМЕТ: МОДЕЛИ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ
агират.
Амнезията и невроnсихологията
Болест на Алцхаймер
---·-----·--·-------------··------------···-· ··----------·----··--····
Сканиране на мозъка на (а) нормален човек, (б) човек с начална степен на болест на Алц
хаймер и (в) човек с болест на Алцхаймер в късен етап. С напредването на болестта нама·
лява познавателната активност в мозъка, свързана с паметовата функция.
КЛЮЧОВИ ТЕМИ
ОБОБЩЕНИЕ
ващи всеки тип задача (например както се и кратковременната. От тази гледна точка
вижда в изследванията на лица с амнезия). работната памет съдържа само най-наско
2. Кой е преобладаващият традиционен мо ро активираната част от дълговременната
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЬПРОСИ
КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ
Tulving, Е., & Craik, Е. 1. М. (Eds.). (2000). The Oxford handbook ofmemory. New York: Oxford University
Press. Този наръчник осигурява може би най-всеобхватното представяне на паметови явле
ния, което съществува днес.
ГЛАВА
ПАМЕТОВИ ПРОЦЕСИ 6
Автобиографична nамет
Паметови изкривявания
д жон Брансфърд и Марша Джонсън (Bransford & Johnson, 1972, р. 722) искат
от изследваните лица да прочетат предходния пасаж и да запомнят вклю
Форми на кодиране
Кратковременно съхранение
Дълговременна памет
Прехвърляне на информацията
от кратковременната към дълговременната памет
разстройване и изкривяване.
За да се запази или засили интегритетът на спомените по време на кон
солидацията, можем да използваме различни метапаметови стратегии (Koriat
246 • ГЛАВА 6 •:• ПАМЕТОВИ ПРОЦЕСИ
& Goldsmith, 1996а, 1996Ь; Metcalfe, 2000; Nelson & Narens, 1994; Schwartz &
Metcalfe, 1994). Метапаметовите стратегии включват разсъждаване върху
собствените ни паметови процеси предвид подобряване на паметта. Такива
стратегии са особено важни, когато прехвърляме нова информация в дългов
ременната памет чрез повторението И. Метапаметовите стратегии са само
един компонент на метапознанието: способността ни да мислим за и да кон
тролираме собствените си процеси на мислене и начините за засилване на ми
сленето си.
Повторение
относително бързо.
Защо разпределянето на ученето в продължение на дни има значение?
Една от възможностите е, че информацията се учи в различен контекст. Тези
различни видове контекст способстват за засилването и консолидирането на
КОДИРАНЕ И ПРЕНОС НА ИНФОРМАЦИЯТА • 247
хранение (Scaggs & McNaughton, 1996; Wilson & McNaughton, 1994). Този ефект е
наблюдаван и при хора. След като учат маршрути във виртуален град, изслед
ваните лица спят. Наблюдава се засилена хипокампална активност по време на
съня, след като човекът е учил пространствената информация. При хората с хи
покампална активация има и подобрение на изпълнението, когато трябва да си
спомнят маршрутите (Peigneux et al., 2004 ). По време на тази засилена активност
хипокампусът демонстрира изключително ниски нива на невротрансмитера
ференция или разпад. Същевременно, след като даден спомен е извикан в съ
знанието, той може да се върне в по-нестабилно състояние. В него споменът,
който е бил консолидиран, може отново да стане жертва на интерференция или
разпад. За да се предотврати тази загуба, се осъществява процес на реконсо
лидация. Тя има същия ефект като консолидацията, но се извършва върху вече
кодирана информация. Реконсолидацията не се появява задължително с всеки
спомен, който извличаме от паметта, но като че ли се осъществява с относително
наскоро консолидиран материал (Walker et al., 2003).
Разполагането във времето на сесиите за практикуване влияе върху консо
лидирането на спомените. Същевременно разпределението на опитите за учене
в дадена сесия като че ли не влияе върху паметта. Според хипотезата за общото
време количеството учене зависи от времето, прекарано в грижливото повтаряне
Организация на информацията
Категорнално Организирайтесписък Ако трябва да запомните да купите ябълки, мляко, гевреци, гроз-
групиране от айтеми в набор от де, кисело мляко, кифли, швейцарско сирене, грейпфрути и маруля,
категории. ще можете по-лесно да го направите, ако се опитате да ги запомни-
жете различните забе- ставите .мравояд, който гризе корените на познато дърво, .маса на
лежителности с кон- тротоара пред празен парцел, статуя с формата на .молив в центъра
кретни айтеми, които на фонтан и т.н. Когато искате да си спомните списъка, ще тръгнете
трябва да запомните. на умствена разходка и ще посочвате думите, които сте свързали с
сигурно ще е по-ефективно.
Използването на мнемонични средства и други техники за подпомагане на
паметта включва метапамет. Повечето възрастни спонтанно използват катего
риалното групиране. Следователно включването му в списъка на мнемоничните
средства всъщност е просто напомняне да използваме тази често срещана па
ди обуче- ди обуче-
нието нието
Разработващо
повторение 32 13,2 11,4 6,3 7,0 5,8 1,3
[вербално)
Изолирани об-
рази на отдел- 25 12,4 13,1 6,8 6,8 4,8 1,0
ни айтеми
Интерактивна
образност
(с връзки от
31 13,0 15,6 11,2 7,6 9,6 5,0
единайтем
към следва-
щия)
Метод на ло-
29 12,6 15,3 10,6 6,8 13,6 5,8
кvсите
Система на ду-
33 13,1 14,2 8,2 7,7 12,5 4,9
мите-гвоздеи
Средно пред-
ставяне с ус- - 12,9 13,9 8,6 7,2 9,4 3,6
ловията
Н.L. Roediger (1980), .,The Effectiveness of Four Mnemonics in Ordering Recall," journa/ of Experimental Psycho/ogy HLM, 6(5):
558-567. Copyright © 1980 Ьу the American Psychological Association. Адаптирано с разрешение.
Подобно на ретроспективната, проспективиата памет е обект на упадък с въз
растта. През годините запазваме в по-голяма степен проспективиата в сравнение
ИЗВЛИЧАНЕ
ИЗСЛЕДВАНЕ НА
Запаметете следния списък от числа: 6, 3, 8, 2, 7.
KOГHIIITИBHATA
8 беше ли в списъка? Как хората вземат подобни решения?
психология
о_
о
(])
е
f-
0
ro
<')
Q)
::;;:
Q)
о_
(()
о_
о
(])
е
f-
0
ro
<')
Q)
::;;:
Q)
о_
(()
~100
ro
~ 90
~
:s: 80
g_ 70
1::
"'~ 60
~
Е:;
50
~ 40
ro
§- зо
~ 20
g}
g_ 10
с
о 3 6 9 12 15 18
Интервал на задържане (секунди)
Процентът на възпроизвеждане на три съгласни букви (триrрама) бързо пада, ако на участ
ниците не се позволи да повтарят триrрамите. G. Keppel and В. J. Underwood (1962),
"Proactive Inhibltion in Short-Term Retention of Single ltems," ]ournal ofVerbal Learning and
Verbal Behavior, Vol. 1, рр. 153-161. Препечатва се с разрешението на "Елсевиър".
sf:;: Кажете следния списък с думи веднъж, а след това веднага се опитайте да
възпроизведете всички думи в какъвто и да е ред, без да ги поглеждате: Маса,
Облак, Книга, Дърво, Риза, Котка, Светлина, Пейка, Тебешир, Цвете, Часовник,
.<:,А'>). '" Прилеп, Чердже, Сапун, Възглавница.
ПРОЦЕСИ НА ЗАБРАВЯНЕ И ИЗКРИВЯВАНЕ НА СПОМЕНИТЕ • 259
ФИUУРА 6.3.
1.00
:s:
::r:
с::
:s:
m
ro
а.
1::
0:::
:s:
::::г
а.
о
1::
о
а.
с:
о
2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Серийна позиция
(А) (Б)
ОРИГИНАЛНИЯТ ИНДИАНСКИ МИТ ТИПИЧНО БЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ ОТ СТУДЕНТ В АНГЛИЯ
та, се спуснала мъгла и настанало безветрие. Тогава те - Звучи като вик- казал единият и се появили някол
чули бойни викове и си помислили: "Може би е военна ко души в канута, които ги поканили да се присъе
група." Избягали на брега и се скрили зад един дънер. динят към групата в тяхното приключение. Един от
Появили се канута, те чули шума от веслата и видели младите мъже отказал да иде заради семейни връзки,
едното кану да се насочва към тях. В него имало пети но другите предложили да отидат.
към другия - може да тръгнеш с тях. Групата се върнала надолу по потока и младият мъж
И така един от младите мъже отишъл, а другият се се върнал у дома, без да се чувства зле след прежи
върнал у дома. вяването. На следващата сутрин призори той се на
Войните заминали нагоре по реката до град от друга канил да разкаже приключенията си. Докато говорел,
та страна на Калама. Хората се спуснали до водата и нещо черно излязло от устата му. Внезапно той изви
започнали да се бият; мнозина били убити. Младият I<ал и паднал. Приятелите му се събрали около него.
мъж обаче чул един от войните да казва: "Бързо, да се Той обаче бил мъртъв.
връщаме у дома; този индианец е уцелен." Тогава той
си помислил: "0, това са духове." Не се чувствал зле, но
те казали, че е уцелен.
"The War of the Ghosts," от Remembering: А Study in Experimental and Social Psychology Ьу F. С. Bartlett. Copyright © 1932 Ьу
Cambridge University Press. Преnечатва се с разрешението на "Кеймбридж Юнивърсити Прес".
Автобиографична nамет
Автобиографичната памет се отнася до паметта за индивидуалната история
на човека. Тя е конструктивна. Човек не помни точно какво се е случило, а по
скоро си спомня собствената конструкция или реконструкция на станалото.
Автобиографичната памет на хората по принцип е доста добра. Въпреки това те
са обект на изкривяване (както ще бъде обсъдено по-късно). Спомените са ди
ференцирано добри за различните периоди от живота. Хората на средна възраст
често си спомнят събития от младостта и ранната си зрялост по-добре, отколкото
събитията от по-непосредственото минало (RuЬin, 1982, 1996).
Един от начините за изучаване на автобиографичната памет е чрез из
следване на дневници. В такива изследвания хората, често изследователите,
водят подробна автобиография (например Linton, 1982; Wagenaar, 1986). Една
изследователка например води дневник в период на 6 години (Linton, 1982).
Тя записва поне две преживявания дневно на картички. След това всеки месец
избира по случаен начин две картички и се опитва да си спомни събитията, за
които е писала, както и датите им. Освен това оценява всеки спомен за очебий
ността и емоционалното му съдържание. Изненадващото е, че скоростта на за
бравяне на събитията е линейна. Тя не е криволинейна, както е обикновено. С
Паметови изкривявания
Хората са склонни да изкривяват спомените си (Ayers & Reder, 1998; Balota et
а!.,
1999; Garry et al., 1996; Goff & Roediger, 1998; Heaps & Nash, 1999; Johnson &
Raye, 1998; Norman & Schacter, 1997; Roediger & McDermott, 2000; Schacter, 1995Ь;
Schacter & Curran, 2000). Например просто казването, че нещо се е случило, уве
личава вероятността да си мислите, че то наистина е станало. Това е вярно, не
зависимо дали събитието се е случило, или не (Ackil & Zaragoza, 1998). Тези из
кривявания обикновено се случват по седем специфични начина, които Шактър
(Schacter, 2001) нарича "седемте гряха на паметта". Ето ги:
1. Мимолетност. Споменът бързо избледнява. Например макар че повечето
хора знаят, че С. Джей Симпсън е оправдан по наказателното обвинение за
убийството на съпругата му, не си спомнят как са разбрали за това оправдава
не. Някога са можели да посочат, но вече не.
2. Разсеяност. Хората понякога си мият зъбите, след като вече са ги измили, или
влизат в стаята, за да търсят нещо, само за да открият, че са забравили какво
търсят.
савидели.Напримерполовинатаотизследванителицасапопитани:"Другакола
задмина ли червения датсън, докато той беше спрял на знака "Стоп"?" Другата
половина от участниците получава същия въпрос, но думата "Стоп" е заменена
със "Пропусни движещите се по пътя с предимство". С други думи, информацията
във въпроса, поставен на тази втора група, не съответства на онова, което учас-
тниците са видели.
на тези лица (Walker & Тапаkа, 2003). Дори бебетата като че ли са повлияни от ин
формацията след събитието, когато си припомнят преживяване, както се вижда
от nоведението им в експериментите върху аперантно обуславяне (Rovee-Collier
et al., 1993).
Идентификацията и възпроизвеждането от свидетели са повлияни и от
нивото на стрес на свидетеля. С увеличаване на стреса точността на възпроиз
веждането и разпознаването намалява (Deffeпbacher et al., 2004; Payne et al., 2002).
Тези резултати допълнително поставят под въпрос точността на свидетелските
показания, защото повечето престъпления стават в силно стресиращи ситуации.
казания пред съдебното жури (McKenna, Treadway, & McCloskey, 1992). Днес при
съдата на свидетелските показания още не е произнесена. Същото може да се
каже за изтласканите спомени, разглеждани в следващата част.
< ,
за своите продукти. Преди няколко години висали с невъзможния герой като дете в
се чудехме дали такова позоваване може да Дисниленд. Макар че това не е можело да се
накара хората да вярват, че са имали прежи случи, защото Бъгс Бъни е герой на "Уорнър
вявания в детството си като тези, споменати Брадърс" и посмъртно не може да се открие
в рекламите (Braun, Ellis, & Loftus, 2002). В в собственост на "Дисни", около 16% от из
първото ни изследване участниците гледаха следваните лица по-късно казват, че си
-----------·---·---
фалш и~::_ спо:е:-~~:_~:к~кво -~~:~-~~~~ съ- __ j
КОНСТРУКТИВНА ПРИРОДА НА ПАМЕТТА • 267
. '
-те могат да влияят върху по-късните мисли J., & Loftus, Е.Е (2004). How (and when)
и поведения.
advertising can influence memoгy fог
Тези изследвания са част от по-голяма из consumer experience. joumal of Advertising,
следователска програма за ковкостта на чо 33,7-25.
вешката памет (Loftus, 2005). По-конкретно Loftus, Е. Е (2005). А 30-year investigatioп ofthe
обаче тези резултати показват, че рекламите, malleabllity ofmemory. Learning and Memory}
които съдържат автобиографично позо 12, 361-366.
ваване, може да манипулират спомените за Pickrell, J. Е. (2005). What's ир doc? Factors
собственото ни детство. Макар че специа- involved in the acceptance offalse information.
1 листите по реклама вероятно не споменават UпpuЬlished doctoral dissertation, University
l фалшиви детайли, те все пак споменават of Washiпgton.
~--··-------------
Например когато им се зададе въпрос с "даjне", дори когато не знаят отговора, по
вечето деца ще отговорят. Ако въпросът има ексллицитна възможност "Не знам",
когато не знаят отговора, повечето деца ще признаят, че не знаят, вместо да спе
кулират (Waterman, Вlades, & Spencer, 2001). Трето, децата може да вярват, че си
спомнят да са наблюдавали неща, които други са казали, че са наблюдавали. С
други думи, чуват разказ за нещо, което е станало, и вярва1~ че са наблюдавали
онова, за което се е разказвало. Ако детето има някакъв интелектуален дефици1~
спомените да събитието е още по-вероятно да са изкривени, поне когато има зна
чителен интервал между времето на събитието и времето на възпроизвеждането
(Henry & Gudjonsson, 2003). Може би в още по-голяма степен от свидетелските
показания на възрастните, тези на децата трябва да се интерпретират с голяма
предпазливост.
Изтласкани спомени
Може ли да сте били изложени на травмиращо събитие като дете, но да сте били
толкова травмирани от него, че днес да не можете да си го спомните? Някои пси
хотерапевти започват да използват хипноза и свързани техники, за да извличат
вуване, са много недостъпни, но може да се изровят на светло (Briere & Conte, 1993).
Наистина ли съществуват изтласканите спомени? Много психолози силно се
съмняват в съществуването им (Ceci & Loftнs, 1994; Lindsay & Read, 1994; Loftus &
Ketcham, 1994; Pennebaker&Memon, 1996; Roediger&McDermott, 1995, 2000).Други
са поне силно скептични (Bowers & Farvolden, 1996; Brenneis, 2000). Има много
причини за подобен скептицизъм, които ще изложа в следващата част. Първо,
--------------·------------------ ---
на думата на един срещу тази на друг (Schooler, 1994). Днес никакви убедителни
доказателства не сочат съществуването на подобни спомени. Психолозите обаче
не са достигнали до точката съществуването им да е окончателно отхвърлено.
и голямо прип.окриване. Например, когато четете думата дрямка, думи като сън,
легло и котка може да се активират в съзнанието ви. По този начин активацията
се разпространява от първоначалната дума дрямка. Ако видите 15 думи, които
активират думата сън, е вероятно заради грешката на следенето на източника да
радигма (Dodd & MacLeod, 2004; Hancock et al., 2003; Roediger, Balota, & Watson,
2001). Тази теория обаче не е универсално приета (Meade et а\., 2007).
270 • ГЛАВА 6 •:• ПАМЕТОВИ ПРОЦЕСИ
(Eich, 1980, 1995). Като цяло обаче "основният ефект" на алкохола и много ве
щества е по-силен, отколкото взаимодействието. С други думи, потискащият
ефект на алкохола и много други вещества върху паметта е по-голям, отколкото
подпомагащия ефект на възпроизвеждането на нещо в същото дрогирано съ
стояние, както когато то е кодирано.
чането от паметта. Освен това дори външният ни контекст може да влияе върху
способността ни да си припомняме информация. Като че ли сме по-способни да
възстановяваме информация, когато сме в същия физически контекст като този,
в който сме учили материала (Goddeп & Baddeley, 1975). В един експеримент 16
гмуркачи са помолени да научат списък от 40 несвързани суми. Ученето става
или докато гмуркачите са на брега, или докато са на 20 фута под вода. По-късно са
помолени да си спомнят думите, докато са или в същата среда, както когато са ги
РАЗВИТИЕ НА ПАМЕПА
винаги сме го правили; но не е така. Лин Апъл и нейните колеги (Appel et al., 1972)
планират експеримент, за да открият степента, до която малките деца спонтанно
Освен това дори когато малките деца знаят за такива стратегии, не ги из
ползват винаги. Например дори когато са обучени да използват стратегии на пов
торение в една задача, повечето не пренасят използването на стратегията. Те не
прехвърлят наученото в една задача към други (Flavell & Wellman, 1977; Jarrold,
Baddeley, & Hewes, 2000). Следователно малките деца като че ли нямат не само
познания за стратегиите, но и склонност да ги използват, когато знаят за тях.
Например, ако децата са научени да повтарят със списъци от числа, но след това
им се представи списък с животни, вероятно ще трябва да бъдат обучавани наново
да повтарят за новия вид айтеми, както и за стария. При децата с разстройство
с дефицит на вниманието и хиперактивност, при което често се наблюдават па
метови дефицити, също, изглежда, има недостатъчно разчитане на повторението
(Кilingberg, Forssberg, & Westerberg, 2002).
Културата, опитът и изискванията на средата също влияят върху използ
ването на засилващи паметта стратегии. Например западните деца по принцип
имат повече формално обучение, отколкото незападните. В резултат те получават
много повече практика в стратегиите на повторението за запаметяване на изо
докато остаряваме (Collie et al., 2001; Tunney et al., 2002). Видимо е, че упадъкът на
паметта при по-възрастните се появява в резултат на промените във фронтално
стрнаталната система. Тези промени включват изменения в бялото вещество и
изчерпване на невротрансмитерите (Buckner, 2004). Освен това намаляване на
хипокампалната активност е свързана с упадък на паметта (Cabeza et al., 2004).
Тези промени са различни от мозъчните изменения, които се наблюдават при па
циенти с болест на Алцхаймер (вж. глава 5).
В тази и предишната глава бяха посочени много ситуации, в които познанието
и паметта взаимодействат, например когато миналите познания влияят върху
кодирането и извличането от паметта. Следващите две глави описват как пред
ставяме познанията. Те подчертават ролята на умствените образи и семантичното
познание.
КЛЮЧОВИ ТЕМИ
ОБОБЩЕНИЕ
са механизъм, който води до бързо кодира влияят върху паметовите процеси. Това
не на новата информация, която трябва да правят и други вътрешни контекстуални
3. Как това, което знаем или което сме че ли са от съществено значение за осъ
предложените механизми, чрез които за 7. Направете списък от 10 или повече несвър
бравяме информация? зани айтеми, които трябва да запомните.
4. Сравнете и съпоставете някои от станови Изберете едно от мнемоничните средства,
щата за спомените светкавица. споменати в тази глава, и опишете как ще
КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ
Dewhurst, S. А, Pursglove, R. С., & Lewis, С. (2007). App/ied Cognitive Psychology, 17(9), 1033-1045.
Story contexts increase susceptibility to the DRM Изследване, проучващо спомените светкави
illusion in 5-year-olds. Developmental Science, 1 0(3), ца за 11 септември 2001 г. Изследват се раз
374-378. В това изследване се изучава използ ликите между личните и глобалните споме
ването на DRM (процедурата на Дийз-Родигър ни.
ПРЕДСТАВЯНЕ
И МАНИПУЛАЦИЯ НА 7
ПОЗНАНИЕТО В ПАМЕТТА:
ОБРАЗИ И ТВЪРДЕНИЯ
Скалиране на образите
Ключови термини
Сканиране на образите
Анотирана допълнителна литература
Синтезиране на образи и пропозиции
п
огледнете внимателно снимките, представени на фигура 7.1. Опишете
пред себе си как изглеждат и звучат двама от тези хора. Ясно е, че никой
от тях не съществува наистина във физическа форма в съзнанието ви. Как
можете да си ги представите и да ги опишете? Би трябвало в съзнанието си да
имате някаква форма на представа (нещо, което представя нещо друго) за онова,
което знаете за тях (Thagard, 1995; Von Eckardt, 1993, 1999). По-общо, използвате
представяне на познанието- формата на онова, което знаете за нещата, идеите,
събитията и т.н., които съществуват извън съзнанието ви.
Погледнете внимателно всяка от тези снимки. След това затворете очи и си пред
ставете двама от изобразените хора - хора, които разпознавате от репортажите в
медиите. Без да гледате отново снимките, умствено сравнете външния вид на тези,
(а)
(6) Котката е под масата.
(в) ПОД (КОТКА, МАСА)
Можем да представяме неща и идеи в картини или с думи. Нито картините, нито думите
улавят всички характеристики на онова, което представят, и всяка по-лесно улавя някои ти
пове информация, отколкото други. Някои когнитивни психолози смятат, че имаме (а) ня
кои представи, които наподобяват картинни, аналогови образи; (б) други представи, които
са силно символни, например думи, и може би дори (в) по-фундаментални пропозиционни
представи, които са на чист, абстрактен "умствен език", който не е нито вербален, нито кар
тинен, който когнитивните психолози често изразяват чрез този силно опростен стенограф
ски език.
ИЗСЛЕДВАНЕ Нд
Наблюдавайте фигура 7.2. Каква е формата на думата котка? Каква е формата
КОГНЙТИВНАТА .
на картинката на котка? Покрийте част от думата. Сега обяснете как това, което
психология
е останало, е свързано с характеристиките на котката. Прикрийте част от кар
тинката. Обяснете как останалото е свързано с характеристиките на котка.
Умствени образи
Представите са умствено изобразяване на неща, които в момента не се усещат от се
тивните органи (Behrmann, Kosslyn, & Jeannerod, 1996; Thomas, 2003). Често имаме
представи за обекти, събития и ситуации. Например спомнете си едно от първите
УМСТВЕНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПОЗНАНИЕТО • 287
конкретно, Зона VI - първата част на кората, изучават емпирично и всяко ново откритие
Kosslyn, S. М., & Thompson, W. L. (2003). When Kosslyn, S. М., Thompson, W. L., Wraga, М., &
is early visual cortex activated during visual Alpert, N. М. (2001). Imagining rotation Ьу
mental imagery? Psychologica/ Bulletin, 129, endogenous and exogenous forces: Distinct
723-746. neural mechanisms for different strategies.
Neuroreport, 12, 2519-2525.
Пропозиционнатеория
Не всеки е съгласен с теорията за двойния код. Алтернативна теория за пред
ставянето на познанието понякога се нарича концептуално-пропозиционн~
или просто пропозиционна (Anderson & Bower, 1973; Pylyshyn, 1973, 1978, 1981,
1984). Според това становище ние не съхраняваме представите под формата на
образи, а по-скоро те (понякога наричани "умствен език") наподобяват повече
абстрактна форма на твърдение. Твърдението е значението, лежащо в основата
на определено взаимоотношение между понятията. Според това становище об
разите са епифеномени: вторични явления, които се появяват в резултат на други
познавателни процеси. Андерсън и Бауър надскачат тази първоначална концеп
туализация. Никой от тях не вярва днес в идеята, че твърденията са в основата на
цялото умствено представяне на познанието. Други обаче, например Пилишин,
продължават да се придържат към това становище.
им (Farah, 2000а, 2000Ь; Farah & Ratcliff, 1994; Harnpson, Marks, & Richardson, 1990;
Kosslyn, 1994а, 1994Ь; Kosslyn & Thornpson, 2000; Logie & Denis, 1991 ).
Логиците са създали съкратено средство, наречено "предикатно смятане",
за изразяване на фундаменталното значение на дадено взаимоотношение. То се
опитва да елиминира различните повърхностни различия в начините, по които
Изnолзване на nроnозиции
ТИПВЗАИМО ПРЕДСТАВЯНЕ
ПРОПОЗИЦИОННО ПРЕДСТАВЯНЕ' ОБРАЗНО ПРЕДСТАВЯНЕ
ОТНОШЕНИЕ С ДУМИ
* В тази таблица пропозициите са изразени в съкратена форма (известна като "предикатно смятане"), често
използвана за изразяване на фундаменталното значение. Съкратената форма цели само да даде известна
представа как може да се изрази фундаменталното значение на познанието, а не че тази форма е буквално
формата, под която смисълът е представен в съзнанието. По принцип съкратената форма за представяне
на пропозициите е следната: [Взаимоотношение между елементите] ([елемент субект], [елемент обект]).
Аналогови ограничения
Бързо погледнете тази фигура и след това я покрийте с ръка. Представете си фигу
рата, която току-що видяхте. Съдържа ли паралелограма? От Cognition, Third Edition,
Ьу Margaret W. Matlin. Copyright © 1994 Ьу Holt, Rinehart and Winston. Възпроиз
вежда се с разрешението на издателя.
ФИГУРА 7.4.
(а) (6)
(в)
(а) Погледнете отблизо заека, след това го закрийте с ръка и го пресъздайте в ума
си. Можете ли да видите различно животно в този образ просто като умствено сме
ните перспективата? (6) какво животно виждате на тази фигура? Създайте умствен
образ на фигурата и се опитайте да си представите предницата на животното като
задницата на друго животно. а опашката на това животно - като предница на друго.
(в) Наблюдавайте животното на тази фигура и създайте негов умствен образ; за
крийте фигурата и се опитайте да интерпретирате наново умствения си образ като
различен вид животно (и двете животни вероятно гледат в една и съща посока). От
D. Chambers and D. Reisberg (1985), "Can Mental Images Ье Amblguous?" journal of
Experimental Psychology: Human Perception and Performance, 11, 317-328. Copyright ©
1985 Ьу the American Psychological Association. Препечатва се с разрешение. (6, в)
Peterson, М. А., Кihlstrorn, ). F., Rose, Р. М., & Glisky, М. L. (1992). Mental images can Ье
amblguous: Reconstruals and reference-frame reversals. Memory & Cognition, 20, 107-
123. Препечатва се с разрешението на Psychonomic Society, /пе.
~-------------------
Пропозиционниграници
ФИГУРА7.5.
-----------------------------------------------------------------------------------
Възпроизведена Вербални Стимулни Вербални Възпроизведена
фигура етикети фигури етикети фигура
~ Пердета на
прозорец ~ Четириъгълник
в правоъгълник
7 Седем ( Четири
о Корабно
кормило
о Слънце
Пясъчен
_8_ часовник х Маса
Бобено
~ зърно C::J Кану
у ~
Борово
дърво
у Мистрия
о
v Метла
р
'8
::1
Пушка
2_ Две
8 Осем
ципите на Финк.
Доказателства за функционална еквивалентност могат да се открият в не
вропсихологическите образни изследвания. В едно от тях изследваните лица
гледат или си представят образ. Забелязва се активация на сходни мозъчни зони,
в частност във фронталната и парнеталната част. Няма обаче припокриване в
зоните, свързани със сетивните процеси, например зрение (Ganis, Thomspon, &
Kosslyn, 2004).
Шизофренията е интересен пример на сходствата между възприятията и
представите. Много хора, които страдат от шизофрения, имат слухови халю
цинации. Това е преживяване на "чуване", което се осъществява в отсъствието на
действителни слухови стимули. "Чуването" е резултат от вътрешно генериран
материал. Отбелязва се, че такива пациенти имат трудности в разграничаването
на многото типове самопроизведени и външно осигурени стимули (Blakemore et
al., 2000). Свидетелства от други изследователи разкриват, че по време на слухови
халюцинации има анормално активиране на слуховата кора (Lennox et al., 2000).
Освен това по време на слухови халюцинации се наблюдава и активиране на
мозъчните зони, включени в рецептивиня език (lshii et al., 2000). В обобщение:
смята се, че слуховите халюцинации се появяват поне отчасти заради дефекти
в системата на слуховите представи и проблемни перцептивни процеси (Seal,
Aleman, & McGuire, 2004). Тези трудности възпрепятстват засегнатите лица да ди
ференцират вътрешните си образи от възприятието на външни стимули.
Умствени ротации
Основни явления
стимули (напр. Jordan & Huntsman, 1990; Van Selst & Jolicoeur, 1994; вж. също Tarr,
1999).
--
ПРИНЦИП ВЪЗМОЖНИ ВЪПРОСИ, ГЕНЕРИРАНИ ОТ ПРИНЦИПИТЕ
1. Умствените трансформации на образите Умствените ни образи следват ли същите закони на движението и простран-
и умствените ни движения с тях съответ- ството, които се наблюдават във физическите възприятия? Например нужно
стват на сходни трансформации и движе- ли е по-дълго време за манипулиране на умствен образ на по-голям ъгъл на
ния с физическите обекти на възприятие- въртене, отколкото на по-малък? Нужно ли е по-дълго време да се сканира на
то. голямо разстояние в умствения образ, отколкото на по-малко разстояние?
2. Пространствените отношения между Характеристиките на умствените образи аналогични ли са на тези на възпри-
елементите на зрителния образ са анала- ятията? Например по-лесно ли е да се видят детайли на по-големи умствени
гични на тези отношения в действително- образи, отколкото на по-малки? Обектите, които са по-близо във физическото
то физическо пространство. пространство, по-близо ли са и в умствените образи на пространството?
3. Умствените образи могат да се използват След като от участниците се иска да си формират умствен образ, могат ли да
за генериране на информация, която не е отговарят на въпроси, които изискват от тях да правят заключения на базата
била експлицитно съхранена по време на на образа за информация, която не е била конкретно кодирана по времето на
кодирането. създаването на представата? Например да предположим, че от участниците
се иска да си представят обувка за тенис. Могат ли по-късно да отговарят на
въпроси като: "Колко дупки за връзките има обувката за тенис?"
4. Конструирането на представи е анало- Нужно ли е повече време за умствено конструиране на по-сложен умствен об-
гично на конструирането на зрително въз- раз, отколкото на по-прост? Нужно ли е по-дълго време за конструиране на
приемаеми фигури. по-голям образ, отколкото на по-малък?
5. Зрителните представи са функционално Едни и същи зони на мозъка ли участват в манипулирането на умствени
еквивалентни на зрителното възприятие образи като тези, участващи в манипулирането на зрителни възприятия?
от гледна точка на процесите на зрителна- Например подобни зони на мозъка ли се активират, когато умствено манипу-
та система, използвани при всяко от тях. лираме образ, както когато физически манипулираме обект?
ФИГУРА 7.6.
(а)
(6)
(в)
При кои от тези двойки фигури тази вдясно представя точна ротация на фигурата
вляво? Препечатва се с разрешение от "Mental Rotation," Ьу R. Shepard and Metzler. J.
Science, 171 (3972), 701-703. Copyright © 1971, American Association for the
Advancement of Science.
------------------------------------------------~.-~--~--·-·-~·~
· ФИГУРА 7.7.
5 5
(а) Двойки на равнината на картината (б) Двойки в дълбочина
4
4
"'
:s:
~
"'
Q)- 3
~~
з: "'
Q) ~
::;;
Q)
а. 2
оо
ИЗСЛЕДВАНЕ НА
Представете си куб, който се носи в пространството пред вас. Сега умствено
КОГНИТИВНАТА
хванете левия преден долен ъгъл на куба с лявата си ръка. Хванете и десния
психология
заден горен ъгъл с дясната си ръка. Докато умствено държите тези ъгли, за
въртете куба, така че ъгълът в лявата ви ръка да е директно под този в дясната
ви ръка (сякаш за да формирате вертикална ос, около която кубът да се върти).
Колко ъгъла на въображаемия куб са в средата сега (т.е. не се държат от ръцете
ви)? Опишете позициите на ъглите.
човешката интелигентност.
УМСТВЕНИ МАНИПУЛАЦИИ НА ОБРАЗИТЕ • 301
Невропсихологически свидетелства
участват и в задачите за умствени ротации (Cohen et al., 1996; вж. също Kosslyn
& Sussman, 1995). Следователно не само представите и възприятията са функ
ционално еквивалентни в психологическите изследвания, но и невропсихоло
Скалиране на образите
Ключовата идея в основата на изследванията върху размера и скалирането на
образите е, че представяме и използваме умствените образи по начини, които
са функционално еквивалентни на представянето и използването на перцеп
тивните образи. Например в зрителното възприятие има ограничения върху ре
золюцията - способността ни да разграничаваме отделните елементи, например
части на обекта или физически съседни обекти. Може да има ограничения на яс
нотата, с която възприемаме детайлите на това, което наблюдаваме. По принцип
виждането на характерните детайли на големи обекти е по-лесно, отколкото
виждането им в по-малки обекти. Реагираме по-бързо на въпроси за големите
обекти, които наблюдаваме, отколкото на такива за наблюдаваните малки обекти.
Следователно, ако представите са функционално еквивалентни на възприятието,
участниците би трябвало да реагират по-бързо на въпроси за характеристиките
на големи представни образи, отколкото на такива за малките представни образи.
Какво става обаче, когато доближим обектите, за да възприемем характерните
детайли? Рано или късно стигаме до точка, на която вече не можем да виждаме
целия обект. За да го видим отново, трябва да се отдалечим. Вж. "Изследване на
когнитивната психология", за да наблюдавате лично кагнитивния "зум".
ИЗСЛЕДВАНЕ НА Намерете голям шкаф за книги (от пода до тавана, ако е възможно; ако не, наблю
КОГНИТИВНАТА
давайте съдържанието на голям хладилник с отворена врата). Застанете колкото се
психология
може по-близо до шкафа, докато продължавате да го виждате целия. Сега прочетете
най-малкия шрифт на най-малката книга в него. Без да променяте погледа си,
можете ли да виждате целия шкаф? Можете ли да прочетете заглавието на книгата,
която е най-отдалечена от тази, върху която сте фокусирали възприятието си? _
Изследователите доста лесно контролират размерите на перцептивните образи
в изследванията върху възприятието. При изследване на размера на образите обаче
контролирането на размерите на умствените образи на хората е по-трудно. Откъде
да знам, че образът на слона в главата ми е със същия размер като този във вашата
глава? Има някои начини проблемът да се заобиколи (Kosslyn, 1975).
Един от тях е да се използва относителния размер като средство за манипу
лиране на размера на образа (Kosslyп, 1975). По-конкретно, участниците си пред-
УМСТВЕНИ МАНИПУЛАЦИИ НА ОБРАЗИТЕ • 303
ставят четири различни двойки животни. Това са слон и заек, заек и муха, заек и
муха с размерите на слон и заек и слон с размерите на муха. Те отговарят на кон
кретни въпроси за характеристиките на заека, като отговорите им се засичат по
Сканиране на образите
Кослин е открил допълнителна подкрепа за използването на представи в изслед
ванията си на сканирането на образи. Ключовата идея зад изследванията на ска
нирането на образи е, че те могат да се разглеждат почти по същия начин като
физическите обекти на възприятията. Нещо повече: стратегиите и отговорите ни
на сканирането на образи се очаква да са функционално еквивалентни на онези,
които използваме при перцептивното сканиране. Средство за тестиране на функ
ционалната еквивалентност на сканирането на образи е да се наблюданат някои
аспекти на изпълнението по време на перцептивното сканиране. След това се
сравнява това изпълнение с представянето по време на сканиране на образи.
1
на слона като че ли ще "прелее" от пространството на вашия умствен образ. За
1 да "видите " целия слон, вероятно ще тря б ва умствено да отдалечите отново
Стивън Кослин (Kosslyn, 1983) иска от изследваните лица да си представят или заека и му
хата (за да наблюдават приближаване на фокуса, за да се "видят" детайлите), или заека и
слона (за да наблюдават дали приближаването на фокуса ще доведе до видимо "разливане"
г
1
Стивън Кослин и неговите колеги използват карта на въображаем остров с различни забе··
лежитслности, за да определит дали умственото сканиране на образа на картата е функцио
нално екнивалентно на перцептивното сканиране на възприеманата карта.
Представно пренебрегване
~--------------------------------,-------------------------------------------------------------------
1. Умствените трансформации на обра- Умствените ротации по принцип се подчиняват на същите закони на движението
зите и умствените ни движения с тях и пространството, които се наблюдават при физическите обекти на възприяти-
съответстват на сходни трансформации ята (например Shepaгd & Metzler, 1971), дори демонстриране на спад на изпъл-
и движения с физически обекти на въз- нението, свързан с "осакатени" стимули (Duncan & Bouгg, 1983; вж. също глава 3
приятията. за сравнение с перцептивните стимули). Същевременно изглежда, че за някои
умствени образи умствените ротации на въображаеми обекти не представляват
изцяло и точно физическото въртене на възприеманите обекти (например Нinton,
1979); следователно някои представи за несвързано с въображението познание
или познавателни стратегии изглеждат влиятелни в определени ситуации. При
сканирането на образи е нужно повече време за сканиране на голямо разстояние в
умствения образ, отколкото на по-малко разстояние (Kosslyn, Ball, & Reiser, 1978).
2. Пространствените отношения между Изглежда, че познавателните манипулации на умствените образи са аналогични на
елементите на зрителния образ са ана манипулациите на възприятията в изследванията, включващи размер на образа.
логични на тези отношения в действи Както и при зрителното възприятие, има ограничения на резолюцията на характер
телното физическо пространство. ните детайли на образа, както и ограничения на размера на образното пространство
(аналогично на зрителното поле), което може да се "наблюдава" в даден момент. За
да се наблюдават в по-големи детайли отделните обекти или части от обекти, ще
се наблюдават по-малък размер или брой обекти или части от обекти, и обратното
(Kosslyn, 1975). В свързани изследвания (Kosslyn, 1976) изглежда по-лесно да се ви
дят детайлите на по-големи умствени образи (например главата на котка), откол
кото по-малки (например ноктите на котка). Освен това изглежда, че точно както
възприемаме физическата близост (по място) на обектите, които са по-близо един
до друг във физическото пространство, така си представяме близостта в умствените
образи в умственото ни образно пространство (Kosslyn, Ball, & Reiseг, 1978).
-------------·-·
3. Умствените образи могат да се използ След като от изследваните лица се иска да си формират умствен образ, могат да
ват за генериране на информация, която отговорят на някои въпроси, изискващи от тях да правят заключения за инфор
не е екснлицитно съхранена по време на мация въз основа на образа, която не е била конкретно кодирана по времето,
кодирането. когато са създавали образа. Изследванията на Рийд (Reed, 197 4) и на Чеймбърс
и Райзбърг (Chambers & Reisberg, 1985) подсказват, че пропозиционните пред
стави може да играят роля; изследванията на Финк (Finke, 1989) и на Питърсън
и колеги (Peterson et а!., 1992) показват, че въображаемите представи понякога
са достатъчни за правене на заключения.
4. Конструирането на умствени образи е Изследванията на слепи по рождение хора показват, че умствени образи под
аналогично на конструирането на зри формата на пространствено подреждане могат да се конструират от осезателна,
телно възприемаеми фигури. а не зрителна информация. Въз основа на резултатите за кагнитинните карти
(например Hirtle & Mascolo, 1986; Saarinen, 1987Ь; Stevens & Coupe, 1978; Tversky,
1981) изглежда, че представите за пропозиционното и образното познание вли
яят върху конструирането на пространствени подреждания.
5. Зрителните представи са функцио- Изглежда, че някои от същите зони на мозъка, участващи в манипулирането на
нално еквивалентни на зрителното въз- зрителните възприятия, вероятно участват в манипулирането на умствените
прияти е от гледна точка на процесите, представи (вж. например Farah et а!., 1988а, 1988Ь ), но също така изглежда, че
които зрителната система е използвала пространствените и зрителните представи може да се представят по различен
от разкази за самолети, летящи във въздуха (Byrne, 1996; Ehrlich, 1996; Garnham,
1987; Garnham & Oakhill, 1996; Rogers, Rutherford, & Bibby, 1992; Schwartz, 1996;
Stevenson, 1993; Zwaan, Magliano, & Graesser, 1995).
СИНТЕЗИРАНЕ НА ОБРАЗИ И ПРОПОЗИЦИИ • 309
ствени образи точно както имат зрителни (Intons-Peterson, Russell, & Dressel,
1992). По-конкретно, участниците имат нужда от по-дълго време, за да увеличат
умствено гръмкостта на звук, отколкото да я намалят. В частност те са по-бавни
при преминаването от мъркане на котка с по-малка гръмкост към звъненето
Латерализация на функцията
циирани със зрителни образи (Farah et al., 1988Ь ). Както можете да си спомните,
основната зрителна кора е разположена в акципиталната зона на мозъка. При
зрително възприятие ERP по принцип се повишават в акципиталната зона. Да
СИНТЕЗИРАНЕ НА ОБРАЗИ И ПРОПОЗИЦИИ • 313
Ляво ...111(1-----
----1•~ Дясно
Зоните, които мозъкът на Л.Х. Е увреден: дясната темпорална зона и лявата долна фрон
тална зона, както е показано на фигурата отгоре; и темпорално-окципиталната зона, пока
зана на фигурата долу. От Robert Solso, Cognitive Psychology, Ed. 6, р. 306. Copyright © 2000
Elsevier. Препечатва се с разрешение.
во
:s: 60
I
~
aJ
ro
CL
с: (в)
1--
~ 40
::r
о
CL
с
20
:s:
I
о:;
60
:s:
aJ
ro
CL
с:
1--
I
(г)
::r 40
Q)
о
CL
с
20
(а) (6)
Л.Х. Е в състояние да рисува точно различни обекти. Част а представя онова, което му е по
казвано, а част б- това, което е нарисувал. Същевременно той не може да разпознае обек
тите, които е копирал. Независимо от тежките дефицити на Л.Х. в зрително-пространстве
ните задачи (част в по отношение на цветове, размери, форми и т.н.), Л.Х. демонстрира
нормална способност в пространствено-представните задачи (част готносно ротациите,
сканирането, скалирането и т.н.). Препечатва се от М. J.
Farah, К. М. Hammond, D. N. Levine, &
R. Calvanio. Visual and spatial mental imagery: DissociaЬ!e systems of representation. Cognitive
Psychology, 20, 439-462, © 1988, с разрешението на Elsevier.
--~~------------------~-----------------------
ПРОСТРАНСТВЕНО ПОЗНАНИЕ ИКОГНИТИВНИ КАРТИ • 315
i§ilfjфijti
~Еднопосочна врата
1~
- .,- Перде
1
14 g;:' /
''i}--------jl!!llf""~""--(" 1 - - - - - /
if 1'' ~Rlflfll)'IA
точник на нектар (von Frisch, 1962, 1967). Очевидно пчелите не само си формират
образни карти за достигането до източниците на храна, но и могат да използват
донякъде символна форма на предаване на тази информация на другите пчели.
По-конкретно, различните модели танци могат да се използват за представяне на
различни значения. Например танц в кръгове сочи източник на по-малко от 90 м
от кошера. Танц под формата на осмица сочи източник на по-голямо разстояние.
Детайлите на танца (например по отношение на модела на въртене) се различават
ПРОСТРАНСТВЕНО ПОЗНАНИЕ ИКОГНИТИВНИ КАРТИ • 317
на умствените карти. Така ъгли, линии и форми се представят като по-чисто аб
страктни геометрични фигури, отколкото са всъщност.
1. Уклон на правия ъгъл: хората са склонни да представят кръстовищата като
образуващи 90-градусови ъгли по-често, отколкото е в действителност
(Moar & Bower, 1983).
2. Евристика на симетрията: хората са склонни да представят формите (на
пример щати или държави) като по-симетрични, отколкото са в действи
телност (Tversky & Schiano, 1989).
3. Евристика на ротацията: когато представят фигури и граници, които
са леко наклонени (например скосени), хората са склонни да изкривяват
образите като или по-вертикални, или по-хоризонтални, отколкото са в
действителност (Tversky, 1981).
4. Евристика на подреждането: хората са склонни да представят отличи
телните характеристики и границите, които са леко неподравнени, като
Калифордиего
фигура 7.14. Всъщност обаче Рино е на запад от Сан Диего; вж. правилната карта
в частбна фигура 7.14.
шuшнем
1
1 1
-----------г--~-----~--- --~------~-----т--
1 1 1 1
1 1 1 1
1 НЕВАДА \ 1 1
1 1 1 НЕВАДА \
1 1 1 1
1• Рино \ 1 • Рино \
1 1
' 1
Сан Франсиско
',
, 1
1 ',, \
'
',
1
1 ',, \
' 1 Франсиско ', 1
' г--
КАЛИФОРНИЯ ', 1
' r
' 1
'' 1
'" КАЛИФОРНИЯ',, (' 1
' 1
') ', 1
'), '~
1 \
'1
1
\
1
1 1
1
'
(а) (6)
Коя от тези две карти (а или б) изобразява по-точно относителните позиции на Рино, Не
вада, и Сан Диего, Калифорния?
IOiiiйM~i
Помнете, Австралия f! на върх~ не САЩ!!! --')- И особено не Русия.
Фолклендеки Ю Антарктика
жен
острови
океан Нова Зеландия
~ Мелбърн Купата
2з ~ю
-- Jf' на Америка
4 ~р~ 1,1.
{)Таити - otL{I,ct<._ - -
11 tt t<.e о. tt
Дарвин О
тих океан.
c:f..'V>
':J,~~
О.~ф. ~ Вашингтон,
f\ ф.j\ '(..~О. окrtъг Колумбия
~ О НюИорк
САЩ
Евроnа
'С!:)----- --
• Москва
Хедзинr<и
СССР
Въз основа на картата на този австралийски студент можете ли да заключите, че той ум
ствено си е представил света по същия начин като вас? От Solso, Robert L., Cognitive
Psychology, Bje. Издадена от Allyn and Bacon, Boston, МА. Copyright © 2008 Ьу Pearson
Education. Препечатва се с разрешението на издателя.
Текстови карти
сравнение със среда, в която сме наблюдатели. Както посочва айтем 4 в таблица
7.3, резултатите за когнитивните карти подсказват, че конструирането на ум
ствени образи може да включва както процеси, аналогични на възприятието,
така и такива, разчитащи на пропозиционните представи.
1977; Van Garderen, 2006), ще разгледаме само един типичен техен пример (Kail,
Pellegrino, & Carter, 1980).
Участниците- ученици от 3., 4. и 6. клас и студенти,- преценяват дали двойки
стимули са идентични или са огледални образи един на друг. Единият стимул
във всяка двойка се представя в изправена позиция. Другият е завъртян на О,
ЗО, 60, 90, 120 или 150 градуса от стандартната изправена позиция. Двойките,
съставящи всеки стимулен айтем, са или азбучно-цифрови (букви и/или цифри)
символи, например 4, 5, F и G, или непознати абстрактни геометрични форми.
Скоростта на умствената ротация се увеличава с възрастта и със степента на по
знатост на обектите (Kail, Pellegrino, & Carter, 1980). Следователно по-възрастните
участници могат умствено да ги въртят по-бързо. Всички изследвани лица могат
да въртят познати обекти по-бързо, отколкото непознатите.
Резултатите повдигат няколко въпроса, два от които особено силно заинтригуват
изследователите. Първо, защо скоростта на умствените ротации се увеличава с въз
растта? Изследователите смятат, че по-малките деца трябва да въртят целия стимул.
По-големите могат да въртят стимулите по-аналитично, така че въртят всеки
комnонент отделно и е възможно да им се налага да въртят само част от стимула.
да посочат дали той ще прикрие пробен стимул в това поле. Общите ефекти на
остаряването могат да водят до намаляване на времето на реакция в отделните
КЛЮЧОВИ ТЕМИ
ОБОБЩЕНИЕ
Някои изследвания (например тези на слепи абстрактни фигури. Очевидно освен ако
участници и някои изследвания на мозъка) контекстът не подпомага изпълнението,
ми. Едната включва непространствени зри някои задачи, изискващи умствени манипу
телни атрибути, например цвят и форма, а лации на абстрактни или неясни фигури.
другата - пространствени атрибути, напри 2. Кои са някои от характеристиките на пред
мер местоположение, ориентация и размер ставите? Въз основа на модификация на ста
или скалиране на разстоянието. новището за двойния код Шепърд и други
Според хипотезата за двойния код на автори приемат хипотезата за функционал
Пейвиа съществуват два дискретни ум ната еквивалентност. Тя приема, че образите
ствени кода за представяне на познанието. са представени под формата, която е функ
Единият е за образи, а другият - за думи и ционално еквивалентна на обектите на въз
други символи. Образите са представени приятието, макар че образите не са истински
посредством аналози на формата, която идентични с възприятията. Изследванията
ОБОБЩЕНИЕ • 325
малко влияят върху умственото представя те задачи като че ли включват зони на мо
не, отколкото на зрителното, когато участ зъка, които са подобни на тези, участващи в
ниците получават възможност да създават зрително- представните задачи.
представите, но други отхвърлят тези пред метрични форми, хоризонтални или верти
положения. Във всеки случай психобио кални граници (не скосени) и добре подрав
логичните изследвания не са обект на таки нени фигури и обекти. Освен това са склонни
ва влияния. Те като че ли подкрепят хипо да използват изкривявания на умствените
две хипотези, за да предложи идеята, че об ориентирите. Освен това хората са склонни
разите може да включват както аналогови, да изкривяват умствените си карти. Те уве
вяне на познанието. В този случай и двете ду крайните точки, когато броят на меж
форми влияят върху представите и манипу динните ориентири се увеличава.
вен синтез. Той смята, че познанието може ва графична карта, а вместо това са помолени
да е представено като вербално изразими да прочетат разказ или да си се представят
аналогови умствени модели или като силно 5. Как се развиват пространствените уме
конкретни и аналогови умствени образи. ния? Пространствените умения се подо
Изследванията на пациенти с разцепен мозък бряват в процеса на израстване на децата.
и такива с лезии сочат известна тенденция Например те са по-бързи в изпълнението
към хемисферна специализация. Зрително на умствени ротации. Възрастовите разли
пространствената информация може да се чия могат да се проявят и в зрелостта.
326 • ГЛАВА 7 •:• ПРЕДСТАВЯНЕ И МАНИПУЛАЦИЯ НА ПОЗНАНИЕТО В ПАМЕТТА: ОБРАЗИ И ТВЪРДЕНИЯ
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЬПРОСИ
на представяне на познанието влияят вър които може да влияят върху вашите ког
КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ
Denis, М., Mellet, Е., & Kosslyn, S. М. (2004). Logie, R. Н., Della Sala, S., Beschin, N., & Denis, М.
Neuroimaging of mental imagery. Philadelphia: (2005). Dissociating mental transformations
Taylor & Francis. Съвременен обзор на из and visuo-spatial storage in working memory:
следванията, които имат за цел разбиране Evidence from representational neglect.
то на представните умения чрез използва Memory, 13(3-4), 430-434. Описание на
нето на ненроабразни техники. представното пренебрегване и взаимоот
ношението на това разстройство с познава
телните процеси.
ГЛАВА
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ
НА ПОЗНАНИЕТО В ПАМЕТТА:
ПОНЯТИЯ, КАТЕГОР~И,
8
МРЕЖИ И СХЕМИ
Понятия и категории
Мислене за мисленето: фактологични, анали·,
Семантични мрежови модели тични, творчески и nрактически въnроси
с
лед като сме представили познанието, как го организираме, така че да мо
жем да го извличаме от паметта и да го използваме? В предишната глава
описах как познанието може да се представя под формата на пропозиции и
образи. Тук продължаваме дискусията на представянето на познанието, но я раз-
ширяваме, за да включим различните средства за организиране на декларатив
ното познание, което може да се изрази с думи или други символи (т.е. "знаенето,
че"). Да разгледаме например вашето познание за фактите в когнитивната психо
логия, световната и личната ви история, и математиката. То разчита на умстве
ната ви организация на декларативното познание. Освен това в тази глава опис
вам няколко от различните модели за представянето на процедуриото познание.
познание.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА Колкото се може по-бързо и по-четливо напишете бързо името си: от първата
КОГНИТИВНАТА
буква на малкото ви име до последната на фамилията ви. Не спирайте да се за
психология
мисляте коя след коя буква идва. Просто пишете колкото се може по-бързо.
Сега обърнете листа. Колкото се може по-бързо и по-четливо напишете името
си отзад напред. Започнете с последната буква на фамилията ви и работете към
първата буква на малкото ви име.
Сега сравнете двете имена. Кое беше написано по-лесно и по-точно?
За двата подписа имахте на разположение обширно декларативно познание за
това, кои букви предшестват или следват кои. За първата задача обаче можехте
да разчитате на процедуриото си познание, основано на години изписване на
вашето име.
CMLIX 959
Понятия и категории
По принцип понятията и категориите могат да се разделят по различни начини.
Един често използван е разграничението между естествени и изкуствени ка
тегории (Medin & Heit, 1999; Medin, Lynch, & Solomon, 2000). Естествените ка
тегории са групирания, които се появяват естествено в света. Например птиците
или дърветата формират естествени категории. Изкуствените категории са
групирания, които са планирани или измислени от хората, за да служат на опре
тази, базирана на изключителното правило (Rouder, & Ratcliff, 2004, 2006). Смята се,
че по-скоро някаква комбинация от двете е по-подходяща.
да се променя. Сорп губи перата си и вместо това му израстват две крила, които
имат прозрачна мембрана. Сорп напуска гнездото си и развива външна черупка,
която е трошлива и с цветовете на дъгата. Израстват му още 2 крака, така че той
сега има общо шест. Става способен да се държи за гладки повърхности и започва
да се храни само с нектара от цветята. След време сорп се чифтосва с друг сорп -
нормална женска. Женската снася оплодените яйца, резултат от чифтосването,
и ги мъти в гнездото си. След 3 седмици се излюпват нормални, млади сорпове.
Забележете, че в това описание фактът, че сорп успява да се чифтоса с нормална
женска сорп, за да създаде нормално поколение, показва, че злощастният сорп
336 • ГЛАВА 8 •:• ПРЕДСТАВЯНЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПОЗНАНИЕТО В ПАМЕТТА: ПОНЯТИЯ, КАТЕГОРИИ, МРЕЖИ И СХЕМИ
IФ•UФ*=''
11 Контролна D Оценка на категоризация D Оценка на сходство
група
9.5
7.9
6.6
3.8
коса. Гелман (Gelman, 2004) показва, че дори малки деца надскачат очевидните
характеристики, за да разберат същностната природа на нещата. Това становище
противоречи на теорията на Пиаже за познавателното развитие. Според нея
децата от 8 до 11 години са "конкретни" мислители. Те не могат да абстрахират
характеристики, които са формални по природа. Въпреки това изследванията на
психолози, изучаващи есенциализма, показват, че малките деца могат и наистина
R
(а) а 6
действащо обект
лице
(6) Мери---'---. удари ---~ топката
/ // ~~
Птица ~Може да лети Риба --+ Може да nлува
ма крила Има хриле
/
./r А Има пера t~ма перки
1 ~
Има дълги, ~-
,/ 1 1 "'--
/// 1
/ Може да пее ~тънки крака 1 Може да хапе ~ Розова е
Канарче\ 1
Щраус J!
":-• Висок е Акула \ / Може
Сьомга~+ да се яде
Жълто е Не може да лети Опасна е Плува нагоре
по течението,
за да хвърля хайвера си
От /п Sear·ch o[t/1e Нитап Mind Ьу Robeгt J. Steгnbeгg. Copyгigl1t © 1995 Ьу Нштошt IЗгасе &
Сошрапу. Въ:зпроизвежда се с разрешението на издателя .
. ·····-----· -------- --------·- ...... _
-·-···-··-- .. ---- --·· ·------ .... ------ --··--- ... -------- ... -----------.------------- -
,' ',
~~~
#."Заек : -<i--Тигър ,:
::f'
/
Мишка
Куче
---·-------,-------,
: <-- Прасе"*
/. - Крава
РАЗМЕР-----~
ниво (Rosch et al., 1976). Така повечето от нас ще открият повече разграничаващи
характеристики между ябълка и крава например, отколкото между червена пре
възходна ябълка и друг вид десертна ябълка. По същия начин ще открием малко
разграничаващи характеристики между гърнзийско говедо и холщайн-фризийско
говедо. Отново: не всеки задължително има едно и също базисно ниво, както е в
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕКЛАРАТИВНОТО ПОЗНАНИЕ • 341
примера с фермерите. Повечето хора обаче имат такова. За нашите цели базисното
ниво е това, което повечето хора възприемат като максимално отличително.
за много кратко време. След това участникът получава първите няколко букви
на дума и трябва да ги завърши с първата дума, която му идва на ум. Корените
могат да се завършват със семантично свързана дума или някакви несвързани
Схематични представи
Схеми
Основен подход към разбирането как понятията са свързани в съзнанието е чрез
схемите. Те са много подобни на семантичните мрежи, само че често са по-скоро
ориентирани към задача. Спомнете си, че схемата е умствена рамка за орга-
342 • rЛАВА в ·:· ПРЕдстАвянЕиоРгАнизАциянАпознАниЕтовпАмЕттА:понятия,кАтЕгоРии,мРЕжиисхЕми
Схемитеиматняколкохарактеристики,коитогарантиратголямагъвкавоств
тяхната употреба (Rumelhart & Ortony, 1977; Thorndyke, 1984):
1. Схемите могат да включват други схеми. Например схемата за животни
включва такава за крава, за човекоподобни маймуни и т.н.
2. Схемите обхващат типични, общи факти, които могат лека да варират от
един пример към друг. Например макар че схемата за бозайници включва
общия факт, че те обикновено имат козина, тя включва и хората, които не
са толкова космати като другите бозайници. Освен това включва и бодли
вото прасе, което изглежда по-бодливо, отколкото космато, и морските бо
зайници като китовете, които имат само няколко четинести косми.
3. Схемите могат да варират по степен на абстракция. Например схемата за
справедливост е много по-абстрактна от тази за ябълка или дори за плод.
ордени.
Сценарии
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛЕКАРЯТ
КОГНИТИВНАТА
психология Джон се чувства зле днес и затова решава да посети семейния си лекар. Обажда
се на рецепционистката и след това преглежда няколко медицински списания,
ПРАКТИЧЕСКИ
Да погледнем отблизо сценариите, които използвате във всекидневния си
ПРИЛОЖЕНИЯ НА
живот. Вашият сценарий "отиване на лекции" различен ли е от този за "отиване
КОГНИТИВНАТА
на обяд" или други, описани в сценарии дейности? По какъв начин се раз
психология
личават сценариитеви-по структурата или по детайлите? Опитайте се да на
правите промени в сценария си - или в детайлите, или в структурата. Вижте
как функционират нещата. Например може да откриете, че тичате сутрин за
училище или работа и забравяте неща или пристигате със закъснение. Освен
очевидното приспособяване на ставането по-рано, анализирайте структурата
на вашия сценарий. Вижте дали можете да комбинирате или да отстраните
някои стъпки. Може да пробвате да приготвите дрехите и раницата или чантата
предната вечер, за да опростите сутрешната рутина. Изводът? Най-добрият
начин да накарате сценариите си да работят по-добре за вас е първо да анали
зирате какви са и след това да ги коригирате.
знанието включва продуктивна система (Anderson, 1983; Newell & Simon, 1972).
Тя се състои от целия набор от правила (продукции) за изпълнението на задачата
или използването наумението (Anderson, 199З; Simon, 1999а, 1999Ь).
Да разгледаме примера на проста продуктивна система за пешеходец,
пресичащ улицата на кръстовище със светофар (Newell & Simon, 1972). Тя е по
казана тук (като клаузите ,,ако" са посочени вляво от стрелките, а тези "тогава"
-вдясно):
трешни стимули, например спомени или мисловни процеси. Освен това може да се
активира индиректно от дейността на един или повече съседни възли.
Приложение
Работна
nамет
Кодиране ~ Изnълнение
Външен свят
пример социално познание и билингвизъм (Dixon & Maddox, 2005; Green, 1998).
Как обяснява Андерсън придобиването на процедурно познание? Такова
познание е представено в продуктивните системи, а не в семантичните мрежи.
които сме изправени. Например какво става, след като сме овладели шофираните
на определен автомобил с ръчна скоростна кутия? Ако шофираме кола с различен
брой скорости или с различни позиции за задната скорост, трябва да дискрими
нираме релевантната информация за новите позиции на скоростния лост от не
релевантната информация за старите позиции. Таатджен и Лий (Taatgen & Lee,
2003) демонстрират, че ученето дори на изключително сложни задачи, например
работата на въздушните диспечери, може да се опише чрез тези три процеса.
Дотук моделите на представяне на познанието, описани в тази глава, се
базират до голяма степен на компютърни модели на човешката интелигентност.
Както показва предходното обсъждане, теориите за преработка на информацията,
базирани на компютърни симулации на човешките познавателни процеси, много
са задълбочили разбирането ни на представянето на познанието и преработката
на информацията при хората. Алтернативен подход към разбирането на пред
ставянето на познанието при хората е да се изучава самият човешки мозък.
дурното познание (Squire, 1986; Squire et al., 1990). По-конкретно, освен деклара
тивнотопознаниениеумственопредставямеследнитеформинанедекларативно
познание:
са имали предишен опит със задачите. Например пациент с амнезия, който по-
352 • ГЛАВА 8 ·:· ПРЕДСТАВЯНЕИОРГАНИЗАЦИЯНАПОЗНАНИЕТОВПАМЕТТА:ПОНЯТИЯ,КАТЕГОРИИ,МРЕЖИИСХЕМИ
ствените пътища. Тези пътища на свой ред подпомагат извличането или позна
вателната преработка на свързана информация. Например ако някой ви помоли
да кажете буква по буква думата sight [зрение, поглед, преценка], вероятно ще я
казвате по различен начин в зависимост от няколко фактора. Те включват дали
сте били подготвени да мислите за сетивни модалности (,,s-i-g-h-t"), за места на
археологически разкопки ("s-i-t-e") или за списъци с позовавания ("c-i-t-e"). Да
разгледаме какво става, когато изследвани лица с амнезия нямат спомени за
ИЗСЛЕДВАНЕ НА
Разделете доброволците на две групи. Помолете първата да разчете следните
КОГНИТИВНАТА
анаграми (пъзели, в които трябва да се открие правилният ред на буквите, за да
психология
се образува смислена дума): ZAZIP, GASPETНIT, РОСН YUSE, OWCH MINE, ILCНI,
АСОТ.
Помолете членовете на втората група да подредят следните анаграми:
ТЕСКАJ, STEV, ASTEREW, ОLАСК, ZELBAR, АСОТ.
За първата група правилните отговори са: pizza [пица], spaghetti [спагети],
chop suey [китайско ястие с месо], chow mein [китайско ястие, сервирано с
пържени макарониJ chili [чили] и шести айтем. Правилните отговори за втората
група ca:jacket [сако], vest [жилеткаJ sweater [пуловерJ cloak [пелеринаJ Ьlazer
[жакет] и шести айтем. Шестиятайтем за всяка група може да е или taco [тортия
с пълнеж] или coat [палто]. Доброволците ви демонстрираха ли тенденция да
избират единия или другия отговор в зависимост от предходния списък, с който
сабилисъздадениасоциативнитевръзки?
ИНТЕГРАТИВНИ МОДЕЛИ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДЕКЛАРАТИВНО И НЕДЕКЛАРАТИВНО ПОЗНАНИЕ • 353
Напримеримадоказателствазапредварителносъздаваненаасоциативнивръзки
от изследвания с нормални изследвани лица. В едно от тях участниците получават
два кратки параграфа (McKoon & Ratcliff, 1980). След като ги прочетат, полагат тест
за разпознаване. Участниците заявяват дали са виждали думата в една от историите
и отговорите им са засечени за време. Някои от думите, които виждат, са от едната
току-що прочетена история. Другите не присъстват в никоя история. Критично
важният аспект на експеримента е дали дадена тестова дума се предшества от дума
е функция на две неща: (1) броят връзки, свързващи двата вида стимули, и (2)
относителната сила на всяка връзка. Това становище приема, че увеличаването
на броя на намесващите се връзки обикновено намалява вероятността от ефект
на предварително създаване на асоциативни връзки. Увеличаването на силата
на всяка връзка между предварителният стимул и неговия целеви стимул обаче
обикновено увеличава вероятността от този ефект. Моделът е солидно емпирично
подкрепен (например McNamara, 1992). Нещо повече: появата на ефект на пред
варително създаване на асоциативни връзки чрез разпростираща се активация
брой местоположения в мозъка (McClelland & Rogers, 2003; McClelland, Rumelhart, &
the PDP Research Group, 1986; McLeod, Plunkett, & Rolls, 1998; Plaut, 2000; Rumelhart,
McClelland, & the PDP Research Group, 1986; Seidenberg & McClelland, 1989).
Компютърът може да започне да реагира на входящи данни за наносекунди (ми
лионни части от секундата), но отделният неврон е възможно да се нуждае от 3 ми
лисекунди, за да освободи електрически заряд в отговор на стимул. Следователно
серийната преработка в човешкия мозък ще е твърде бавна, за да успява с количе
ството информация, с която борави. Например повечето от нас могат да разпознаят
сложен зрителен стимул в рамките на 300 милисекунди. Ако преработвахме
стимула серийно, само неколкостотин неврони щяха да имат времето да реагират.
Според ПРП моделите обаче разпределението на паралелните процеси по-добре
обяснява скоростта и точността на човешката преработка на информацията.
Умствената структура, в която се смята, че се осъществява паралелната пре
работка, е мрежата. В конекционистките мрежи всички форми на познанието са
представени в мрежовата структура. Спомнете си, че фундаменталният елемент
на мрежата е възелът. Всеки възел е свързан с много други. Тези взаимосвързани
модели от възли подпомагат човека да организира смислено познанието, съ
()ft·-1<--Q
МоделА Модел Б Модел В Модел Г
~--нБ
.в
~ .г /в .г
.. д •Е .д .Е
БАГ ВАБ
f Б А •Б
.\:·Г
А 0Б
.в .в [,.г { .г .в
>г
еД оЕ ~.д .Е од .Е
делите от връзки в мрежата. Много аспекти на модела обаче все още не са добре
дефинирани. Например моделът е по-малко ефективен в обясняването как хората
могат да помнят отделно събитие (Schacter, 1989а). Например как внезапно кон
струираме изцяло нов взаимосвързан модел за представяне на онова, което знаем
твърждават такова обяснение (McClelland, McNaughton, & O'Reilly, 1995). Така ко
некционистката система е пощадена, но ние продължаваме да имаме нужда от
I§IIUЩI:fl
да расте
Може да се движи
rолямо
Бор
1965; вж. глава 11). Една ключова книга, The Modularity of Mind [Модулност на
ума], представя аргументация за крайна специфичност за областта (Fodor, 1983).
Според това становище умът е модулен, разделен на дискретни модули, които
действат повече или по-малко независимо един от друг. Според Фодор всеки не
зависимо функциониращ модул може да преработва само един вид постъпваща
информация, например език (т.е. думи), зрителни образи (например лица) и т.н.
Допълнителни доказателства за специфичност за областта на разпозна
ването на лица могат да се наблюдават в изследванията, използващи методите на
функционалния магнитен резонанс (fМRI). В едно от тях се наблюдава, че когато
изследваните лица разглеждат лица и къщи, са активни различни мозъчни зони.
пютърни модели, които директно изпълняват "taked" вместо "took" [глаголът е неправилен],
някои човешки познавателни задачи, из и интерпретират това като сочещо, че децата
take [вземам] и g/eat. (Gleat не е дума от ан както на правилни, така и на неправилни
включва, ако е отрицателен - се изключва. глаголи като like и за много нови айтеми като
Румелхарт и аз обучихме тази мрежа gleat. Така като първо приближение моделът
с двойки айтеми, представящи сегашно и обясняваше развитието на децата, при което
минало време на познати думи. След като те първо образуват правилно време с непра
я обучихме с 10-те най-чести думи (по вилните глаголи, след това се научават как
Фиксирана
кодираща Асоцииращ модели Декодираща/свързваща
мрежа Модифицируеми връзки мрежа
Фонологично Фонологично
представяне
на корен
t t представяне
на миналото
"Обвиващо" "Обвиващо"
(wickenfeature) време
(wickenfeature)
представяне на корена представяне на миналото време
на думите. Връзките в моделите асоциации се "преподават" чрез представяне на кодирано сегашно време
на думата заедно с кодирана форма на нейното минало време, а след това те се приспособяват, така че
мрежата да дава правилното минало време самостоятелно, когато е захранена с думата в сегашно време.
От D. Е. Rumelhart & 7- L. McClelland, 1986. On learning the past tenses of English verbs. In J. L. McCielland, et а!.
(Eds.), Parallel distribution processing. Explorations in the micro-structure of cognition. Vol. 2. Psychological and
Ьiological models, р. 222. Препечатва се с разрешението на МIТ Press.
Ключови ТЕМИ • 361
КЛЮЧОВИ ТЕМИ
ОБОБЩЕНИЕ
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ
ния си живот? Как можете да го накарате да 4. Според вас защо толкова много от моделите
ви върши по-добра работа? на представянето на познанието принадле
вения интелект?
364 • ГЛАВА 8 ·:· ПРЕДСТАВЯНЕИОРГАНИЗАЦИЯНАПОЗНАНИЕТОВПАМЕТТА:ПОНЯТИЯ,КАТЕГОРИИ,МРЕЖИИСХЕМИ
ментални, лежащи в основата общи за всич да мисли за нещо, за което искате той да
ки области процеси? мисли (например вашия рожден ден, ресто
7. Кои са някои от практическите примери на рант, който да се посети, или филм, който да
формите нанедекларативно познание в мо- се гледа)?
КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ
Capitani, Е., Laiacona, М., Mahon, В., & Caramazza, А McLeod, Р., Plunkett К., & Rolls, Е. Т. (1998). Intro-
(2003). What are the facts of semantic category- duction to connectionist modeling of cognitive
specific deficits? А critical review of the clinical processes. New York: Oxford University Press:
evidence. Cognitive Neuropsychology, 20, 213- Няма просто въведение в конекционизма,
261. Обзор на случаи на дефицити в използ но това изложение е възможно най-ясното,
ването на конкретни семантични катего което човек може да открие върху използ
Език:
ПРИРОДА И УСВОЯВАНЕ 9
Общо описание
Мислене за мисленето: фактологични, аналиD
Фундаментални аспекти на езика тични, творчески и практически въпроси
Семантика и синтаксис
Усвояване на езика
Природа и възпитание
х
елън Келър ослепява и оглушава на 19-месечна възраст след тежка детска
болест. Тя за пръв път е събудена за пълния с усещания и мисли разби
раем свят от учителката си Ан Съливан. Чудодейката държи една от ръ·
цете на Хелън под крана, от които се излива вода. През това време тя произнася
буква по буква с ръце върху другата ръка на Хелън събуждащата съзнанието
дума "в-о-д-а".
Езикът е използването на организирано средство за комбиниране на
думи, за да се общува. Той ни дава възможност да общуваме с околните, но
освен това и да мислим за неща и процеси, които не можем да видим, чуем,
докоснем или помиришем в момента. Тези неща включват идеи, които може
да нямат никаква осезаема форма. Както демонстрира Хелън Келър, думите,
които използваме, може да са написани, изговорени или сигнализирани по
друг начин (например чрез американския знаков език [ASL]). Дори и така, не
цялата комуникация - размяната на мисли и чувства - се осъществява чрез
езика. Общуването обхваща и други аспекти. Едно такова невербално средство
са жестовете или лицевите изражения, които могат да се използват например
Общо описание
Какви свойства характеризират езика? Отговорът на този въпрос зависи от това
кого питате. Лингвистите може да предлагат донякъде различни отговори от
тези на когнитивните психолози. Въпреки това като че ли има известен кон
сенсус по отношение на шест свойства, които отличават езика (Brown, 1965; Clark
& Clark, 1977; Glucksberg & Danks, 1975). По-конкретно, езикът е:
1. комуникативен: позволяt~а ни да общуваме с един или повече хора, които
споделят езика ни;
значения;
разпознаете.
изнасяте /ph/ в "Put" и "paper". Не сте чувствали обаче полъх, когато сте произ
насяли /р/ в "cup" или в Jip". Ако някак си сте успели да задушите полъха, когато
сте казвали "Put" или "paper", или да добавите полъх на въздуха, когато сте произ
насяли "cup" или ,Jip", сте произнасяли различни (ало )фони, но не сте направили
смислено разграничение на фонемите в английския. Няма смислено разгра
ничение между jphjut и /p/ut in на английски. Обратното, разликата между /k/ut
и /g/ut е потенциално смислена. В някои езици обаче, например тайландски, раз
граничение, смятано за нерелевантно на английски, е смислено. В тях разликата
между /р/ и /ph/ е фонемна, а не просто алофонна (Fromkin & Rodman, 1988).
Фонемиката е изучаването на конкретните фонеми на езика. Фонетиката
е изучаването как да се създават или комбинират речеви звукове или да бъдат
представяни с писмени символи (Roca, 200За). Лингвистите може да пътуват до
отдалечени села, за да наблюдават, да записват и да анализират различни езици.
Изучаването на фонетичните описи на различните езици е един от начините,
по които лингвистите постигат разбиране за природата на езика (Ladefoged &
Maddieson, 1996). Пречка пред изследването на езика с тези средства е изчезването
(или смъртта) на езиците. Даден език умира по различни причини, включително на
пускането на хората на племенните области и преместването им в по-урбанизирани
райони, геноцид, глобализация и въвеждане на нов език в областта (Mufwene, 2004).
Езици умират с обезпокоителна скорост, като според някои оценки 90% от езиците
372 • r ЛАВА 9 ·:· Език: ПРИРОДА и УСВОЯВАНЕ
има поне две части. Първата е съществителна фраза, която съдържа поне едно
съществително (често подлог на изречението) и включва всички релевантни
описания на съществителното. Втората е глаголна фраза, която съдържа поне
един глагол и онова, върху което глаголът въздейства, ако има такова. Глаголната
фраза може да се нарече и предикат, защото утвърждава или заявява нещо за
подлога. Обикновено това е действие или свойство на подлога. Лингвистите
разглеждат изучаването на синтаксиса като фундаментално за разбирането на
структурата на езика. Синтактичната структура на езика е специално разгледана
по-нататък в тази глава.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА
Идентифицирайте кои от следните са съществителни фрази: (1) кръглата,
КОГНИТИВНАТА
червена топка в ъгъла; (2) и (3) кръглата и червена; (4) топката; (5) вода; (6)
психология
тече бързо. (Подсказка: Съществителните фрази могат да бъдат подлогът или
допълнението в.изречението, например"_ [СФ] _ _ отскача_ [СФ] _ _ .")
Идентифицирайте кои от следните са глаголни фрази: (1) момчето удари
топката; (2) и отскачащата топка; (3) завъртя; (4) притича през стаята; (5) даде
И топката; (6) бяга бързо. (Подсказка: Глаголните фрази съдържат глаголи,
както и това, върху което глаголът действа [но не и подлогът на действието],
например "Студентът по психология __ [ГФ] __ .")
-~-~--
ятието на речта (Hickok & Poeppel, 2000). Той разглежда и как слушателите се
справят с особеностите, възникващи в резултат на акустичното (свързано със
звука) предаване на езика. Втори, по-лингвистично ориентиран подход се фокусира
върху описанията на граматическата структура на езика. И накрая, трети подход из
следва психолингвистичните процеси, включени в разбирането на езика на макро
нивото на анализ на дискурса. И трите подхода до известна степен се припокриват
и предлагат интересни прозрения за природата на езика и неговата употреба.
Възприятие на речта
Били ли сте някога в ситуация, в която трябва да общувате с някого по телефона,
но речта, която чувате, е изопачена заради лоша телефонна линия? Ако е така, ще
се съгласите, че възприятието на речта е фундаментално за употребата на езика
във всекидневния ни живот. Разбирането на речта е от критично важно значение
за човешкото общуване. За да разберем възприятието на речта, разглеждаме
някои интересни явления на речта. Освен това ще разсъждаваме върху въпроса,
дали речта по някакъв начин е специална сред различните типове звукове, които
можем да възприемаме.
лизират като модели и се съчетават с прототип или шаблон (Kuhl, 1991; Massaro,
1987; Stevens & Blumstein, 1981). Подобна теория е тази за фонетичното усъ
вършенстване (Pisoni et al., 1985). Според нея започваме с анализ на слуховите
усещания и се изместваме към преработка на по-висше ниво. Идентифицираме
думите на базата на последователно съчетаване на възможните съответствия
между всяка от фонемите и думите, които вече знаем по памет. В тази теория
първоначалният звук, установяващ набора от възможни думи, които сме чули,
не е нужно да е само първата фонема. Може да сте наблюдавали това явление на
съзнателно ниво. Гледали ли сте някога филм, или слушали ли сте лекция, когато
сте чували само неясни звукове? Нужни са ви няколко мига, за да се ориентирате
какво трябва да е казал говорещият. За да решите какво сте чули, може да сте
преминали през осъзнат процес на фонетично пречистване. Подобна теоретична
идея е въплътена в модела TRACE (McClelland & Elman, 1986). Според него въз
приятието на речта започва с три нива на откриване на характеристики: нивото
чевите звукове. С други думи, макар че речевите звукове, които наистина чуваме,
да са континуум от вариации в звуковите вълни, ги преживяваме категориално.
примери, които не влияят върху възприятието на речта. Сричката ба, която сте
казали вчера, се различава от ба, казано от вас днес. Тя обаче не се възприема като
различна. Тази категорнална форма на възприятие не се прилага към неречени
звук, например тон. Тук непрекъснатите различия в гръмкостта (колко висок
или нисък е тонът) се чуват като непрекъснати и характерни.
В едно класическо изследване изследователите използват речеви синтезатор,
за да имитират тази естествена вариация в акустичните модели на сричките.
двата примера на фонемата. Припокриването на /р/ или с li-, или с -ut е причина
fp/ да звучи по различен начин. Защо англоговорещите третират fp/ и fph/ като
една и съща фонема? Според моторната теория възприятието за речта зависи от
това, което чуваме говорещият да артикулира (в този случай fp/ и fph/). Освен
това зависи от това, за което заключаваме, че са възнамеряваните артикулации на
Семантика и синтаксис
Много е трудно езикът за се облече в думи.
Волтер
Семантика
например чрез твърдения (Rey, 2003). Освен това включват образи и може би
моторни модели за прилагане на конкретни процедури. Тук се интересуваме само
от понятията, в частност от гледна точка на думите като произволни символи за
понятията.
свързана информация.
Спомнете си и конструктивната природа на паметта. Разполагането със
словесни етикети (например "пране на дрехи", "мирен поход") има няколко
ефекта. Първо, то подпомага лекотата на разбирането и запаметяването на
текстов пасаж. Второ, подпомага възпроизвеждането на формата на друдълите 8 .
Трето, засяга точността на свидетелските показания. Разполагането с думи като
понятия за нещата ни помага във всекидневните невербални взаимодействия.
Например понятията ни за "скункс" и "куче" ни позволяват по-лесно да разпоз
наваме разликата между двете, дори ако виждаме животното само за миг (Ross
& Spalding, 1994). Това бързо разпознаване ни помага да реагираме по подходящ
начин в зависимост от видяното. Ясно е, че да сме способни да разбираме концеп
туалните значения на думите е важно. Точно как обаче думите се комбинират, за
да предават значение?
Синтаксис
дескриптивните граматици.
Синтактичната тенденция
Хората демонстрират забележителна сръчност в разбирането на синтактичната
структура. Както ви показва предходната демонстрация, вие, аз и другите
владеещи езика можем незабавно да разпознаем синтактичната структура.
Можем да го направим, независимо дали конкретните изречения и подреждане
на думите са или не са граматически (Bock, 1990; Pinker, 1994). Можем да го на
правим дори когато изреченията са безсмислени. Например можем да оценим из
речението на Чамски Colorless green ideas sleep furiously [Безцветни зелени идеи
спят яростно]. Или да оценим изречение, съставено от безсмислени думи, на
пример в стихотворението на Луис Карол ]abberwocky: 'Тwas brillig and the slithy
toves did gyre and gimЫe in the wabe.
ПРОЦЕСИ НА РАЗБИРАНЕТО НА ЕЗИКА • 381
формират по правила. Комбинация от ме правилни форми като jlied out (излетял, в
тодологии обаче подсказва, че теорията бейзбола) и ringed the city with artillery [об
"правило плюс памет" е правилна. кръжиха града с артилерия]? Отговорът е,
Статистическа лингвистика: непра че това са глаголи, създадени от същест
вилните глаголи са и най-често използ вителни (to hit а jly [удрям летяща топка], to
ваните, например Ье [съм], have [имам], do form а ring around [образувам кръг около]).
[правя], say [казвам] и make [правя], както Съществителните не могат да имат съ
човек би очаквал, ако неправилните трябва хранени в паметта форми на минало време,
да се запаметяват, защото често използ така че паметта се заобикаля; сходните
ваните айтеми са по-лесни за възпроиз форми jlew и rang [коректните форми на
веждане от паметта. минало време на неправилните глаголи] се
Експериментална психология: често пренебрегват и вместо това се прилага пра
срещани неправилни глаголи като took вилото.
правилни глаголи като walked [ходех] с редки паметта за думи (от инсулти или болест на
като balked [осуетих]. Предполага се, че balked Алцхаймер) имат повече проблеми със създа
е генерирано "в крачка" по правило, така че ването на неправилните форми; пациентите
фактът, че има слаба паметова следа, не му с увреждане на частите, лежащи в основата
детска реч и открихме подкрепа за едно форми ангажират зони, отговарящи за грама
просто обяснение. Паметта на децата за не- тическите комбинации.
поненти.
ПРОЦЕСИ НА РАЗБИРАНЕТО НА ЕЗИКА • 383
ИЗСЛЕДВАНЕ НА
Използвайки следните 10 думи, създайте пет поредици от думи, които из
КОГНИТИВНАТА
граждат граматични изречения. Създайте и пет последователности от думи,
психология
които нарушават синтактичните правила на английската граматика: bal/,
basket, boиnced1 into
1 риt1 red rolled tal/, thel
1 1 woтan [топка, кош, отскочи, в, сложи,
червена, завъртя, висока, жена].
Задаизпълнитегорнатазадач~трябваумственодакласифициратедумите
всинтактичникатегори~дориаконезнаетеправилнитеим"етикети~Следтова
подреждате думите в граматични последователности според синтактичните
1 1 1 11 ~ Р -[предлог]
(6) s
~
NP VP
~ ~
Det N V РР
Р + Det + NP
~~----
N + Р + Det + Adj + N
1 1 1 1
The girllooked at Ьоу with the red shirt.
the
[Момичето погледна момчето с червената риза]
(в)
s
~
NP VP
~ ~
Det N V РР
Р + Det + NP
1 1 ~~~+ Deti+N
The girl looked at the Ьоу with the telescope.
[Момичето погледна момчето с телескопа]
(r) S
~
NP VP
~~
DetN v рр
t:e___
P+NP ~
1 Jet + Nj Р + Det i N 1 1
чението, показана в част (а). Диаграмите в части (в) и (г) показват възможните начини за
анализиране на изречението The girllooked at the Ьоу with the telescope [Момичето погледна
момчето с телескопа].
ПРОЦЕСИ НА РАЗБИРАНЕТО НА ЕЗИКА • 385
фразитечрезприложениетонаразличнитрансформационниправила.Обратнот~
повърхностната структура се отнася до всяка от различните структури на
ФИГУРА 9.2.
s1
NP/ ""'VP
/
N
~-
V NP
(Adv)
1 1 1 (~1
Susie greedily ate the crocodile.
[Сузи лакомо изяде крокодила.]
s2
/ \
NP VP
/""'
(Det) N V 1 - - - - - -РР- - -
(Adv) ~
~~ P\N
Ьу Susie. ~
1 1
Sз
NP
~~
/""'
VP
(Det) N (Adv) V ~р
1 1 \
The crocodile greedily ate Susie.
~ ~
[Крокодилът лакомо изяде Сузи.]
s4
NP/""' VP
N/ V ~
(Adv) ------------ Р,Р ~
1 ~~ (De~) N \ [
Susie was eaten gre~y Ьу the crocodile.
[Сузи беше лакомо изядена от крокодила.]
Чамски (Chomsky, 1965, цит. в Wasow, 1989) поставя и въпроса как синтактичните
структури взаимодействат с лексикалните. В частност той смята, че нашият
умствен речник съдържа нещо повече от семантичните значения, прикрепени
към всяка дума (или морфема). Според него всеки лексикален айтем съдържа и
синтактична информация. Тази синтактична информация за всекиайтем сочи три
неща. Първото е синтактичната категория на айтема, например съществително
срещу глагол. Второто е подходящия синтактичен контекст, в който дадената
морфема може да се използва, например местоименията като подлози срещу
преки допълнения. Третото е идиосинкретичната информация за синтактичните
употреби на морфемата, например боравенето с неправилни глаголи.
Например ще има отделни лексикални статии за думата spread [паста], кате
горизирана като съществително, и за spread [мажа] като глагол. Всяка лексикална
статия ще посочва кои синтактични правила да се използват за позициониране
и усъвършенстваност.
ПРАКТИЧЕСКИ
Имайки предвид това, което знаете за процесите на възприятието на речта,
ПРИЛОЖЕНИЯ Нд
семантиката и синтаксиса, помислете за начини, по които да направите
КОГНИТИВНАТА
речта си по-лесна за възприемане от другите. Ако говорите на някого, чийто
психология
майчин език е различен от вашия, опитайте се да говорите по-бавно, удъл
жавайки интервала между думите. Уверете се, че произнасяте внимателно
съгласните, без да удължавате твърде много гласните. Използвайте по
прости конструкции на изреченията. Начупете дългите и заплетени из
речения на по-малки единици. Правете по-дълги паузи между изреченията,
за да дадете време на човека да преведе изречението в пропозиционна
УСВОЯВАНЕ НА ЕЗИКА
усвояването на езика.
или и двете (Fodor, 1997; Marcus, 1998; Pinker, 1999; Plunkett, 1998). Каквато и да
е истината, бебетата определено притежават забележително добри способности
за усвояване на езика. Те ги демонстрират от ранна възраст (Marcus et al., 1999;
Pinker, 1997а, 1999).
Например новородените като че ли реагират преимуществено на гласа на
майка си (Barker & Newman, 2004; DeCasper & Fifer, 1980). Освен това сякаш ре
агират моторно в синхрон с речта на полагащите грижи, които взаимодействат
с тях директно (Field, 1978; Martin, 1981; Schaffer, 1977; Snow, 1977; Stern, 1977).
В допълнение новородените предпочитат да слушат някой да говори на това,
което ще е техен роден език, пред бъдещ нероден език. Може би се фокусират
върху ритмичната структура на езика (Bertoncini, 1993; Mehler et al., 1996). Да
предположим, че запишете на видео моторните реакции на бебетата, докато те
обръщат внимание на някого, който им говори. Техните движения като че ли
танцуват във времето с ритъма на речта. Емоционалната експресия на бебетата
също сякаш съответства на тази на полагащия грижите за тях (Fogel, 1991).
Бебетата са напълно способни да интерпретират и да реагират на емоционална
информация, дори когато е изразена от непознат (Repacholi & Meltzoff, 2007).
Нещо повече: бебетата сякаш са способни да събират емоционална информация
не само от лицевите изражения, но и от тона на гласа. В едно изследване екс
периментаторите изучават емоционалното разбиране на ?-месечни бебета
(Grossmann, Striano, & Friederici, 2006). Представят им щастливи или гневни лица,
съчетани с щастлив или гневен глас. Понякога лицето и гласът си съответстват, а
друг път - не. Когато изражението и тонът на гласа не си съответстват, бебетата
демонстрират· объркване, като гледат по-дълго лицата (Grossmann, Striano, &
Friederici, 2006). Тези резултати показват, че бебетата са способни да разбират
емоционалните лицеви изражения, емоционалния тон на гласа и дали двете си
съответстват.
които знаят?
Хипотеза за характеристиките приема, че децата си формират дефиниции,
които включват твърде малко характеристики (Clark, 1973). Така детето може
да нарече котката куче заради умствено правило, че ако животното има ха
--
ТАБЛИЦА 9.3. Промени в развитието, свързани с усвояването на езика
Независимо от езика, който усвояват, всички деца по света като че ли следват един и същ модел
на развитие на около една и съща възраст.
започват да намаляват.
ността на структурата продължава през същия начин като при възрастните, но тех-
ни с напредването на детството.
Природа и възпитание
Нито само природата, нито единствено възпитанието обясняват адекватно
всички аспекти на усвояването на езика. Точно как природата подпомага въз
питанието в този процес? Може би хората имат апарат за усвояване на езика
(АУЕ)- биологично вроден механизъм, който подпомага усвояването на езика
(Chomsky, 1965, 1972). С други думи ние, хората, като че ли сме предварително
биологично конфигурирани да усвояваме езика.
Няколко наблюдения на хората подкрепят идеята, че сме предразположени да
усвояваме език. Първо, човешкото възприятие на речта е наистина забележително,
имайки предвид природата на способностите за слухова преработка за другите
звуци. Нещо повече: всички деца с широк нормален спектър от способности и среда
като че ли усвояват езика с невероятно бърза скорост. В действителност глухите
деца усвояват знаков език почти по същия начин, по който чуващите научават го
воримия език. Ако някога сте се мъчили да усвоите втори език, можете да оцените
относителната лекота и скорост, с която малките деца като че ли усвояват първия
УСВОЯВАНЕ НА ЕЗИКА • 393
също време. Езиковата среда обаче очевидно играе роля в процеса на усвояване на
езика. Изглежда, има критични периоди - времена на бързо развитие, през които
определена способност трябва да се развие, ако искаме да го направи адекватно -
за усвояването на това разбиране за езика (Newport, 2003; Scovel, 2000; Stromswold,
2000). Никой не знае точно защо се появяват критичните периоди. Може би малките
деца имат предимство в ученето на езика, защото ограниченията в техните пер
компонент (например Gilger, 1996; Pinker, 1994; Stromswold, 1998, 2000). Някои се
фокусират върху механизмите в средата, които децата използват, за да усвояват
езика. Три подобни механизма са имитацията, моделирането и обуславянето.
Имитация
При имитацията децата правят точно това, което виждат да вършат другите.
Понякога те наистина имитират езиковите модели на другите, особено роди
телите. Тази поява на имитацията при децата е свързана и с речника и социално
прозорливото поведение (McEwen et al., 2007). Ясно е, че имитацията играе важна
роля в усвояването на езика, но сама по себе си не е достатъчна. Децата трябва да
правят и нещо повече. По-често те свободно следват чуваното. Това явление се
нарича моделиране.
Моделиране
(Kuhl & Meltzoff, 1997). В действителност родителите на много малки деца като
че ли правят и невъзможното да улеснят децата да обръщат внимание на и да
разбират онова, което те казват. Почти без да се замислят, родителите и другите
възрастни са склонни да използват по-голяма гръмкост от обикновено. По този
начин преувеличават вокалните модулации на речта си. Например повишават
и понижават гръмкостта и височината на речта си в по-голяма степен от нор
Обуславяне
Механизмът на обуславянето също е изключително прост. Децата чуват из
казвания и ги асоциират с определени обети и събития в средата си. След това
те ги изричат и са награждавани от родителите си и другите възрастни за това.
и произношение (Brown, Cazden, & Bellugi, 1969). Разбира се, родителите по
някога наистина реагират на граматичната правилност на детската реч. Техните
реакции обаче обясняват само защо децата в крайна сметка престават да свръх
регулират речта си. Те не обясняват защо децата изобщо започват да го правят.
Освен това езиковата продуктивност говори както против тезата за ролята един
ствено на имитацията, така и на обуславянето: децата непрекъснато използват
нови изказвания, за които преди това никога не са били награждавани. Те по
следователно прилагат думите и езиковите структури, които вече знаят, в нови
начин. Например Ним сменя сигнализирането "Дай Ним банан" с "Банан дай
Ним" и "Банан Ним дай", без да демонстрира предпочитание към граматически
правилна форма. Нещо повече: Терасосвен това изучава филми, показващи други
400 • r ЛАВА 9 ·:· Език: ПРИРОДА и УСВОЯВАНЕ
КЛЮЧОВИ ТЕМИ
ОБОБЩЕНИЕ
зирани процеси. Моторната теория за въз графната реч. Пети етап е базисната струк
приятието на речта се опитва да обясни тези тура на изреченията на възрастните (вече
процеси във връзка с процесите, включени в присъства на около 4-годишна възраст).
говоренето. Онези, които вярват, че възпри Тази прогресия включва промени във въз
ятието на речта е обикновено възприятие, приятието, които намаляват броя на фоне
го обясняват от гледна точка на теориите за мите, които могат да се разграничават. След
откриването на характеристики, прототипи етапа на гукането бебето се настройва само
те и гещалтистките теории за възприятието. към онези фонеми, които присъстват в род
Синтаксисът е изучаването на езиковата ната му езикова среда.
нията от гледна точка на йерархичните вза при което разширяват значението на ду
имоотношения между думите във фразите мата, за да обхваща повече понятия, откол
и изреченията. кото е целта И. Нито само природата, нито
Трансформационните граматики анали само възпитанието могат да обяснят усно··
зират изреченията от гледна точка на яването на човешкия език. Механизмът на
трансформационните правила, описващи проверката на хипотези предлага интегра
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЬПРОСИ
КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ
Bloom, Р. (2000). How children /earn the meanings of Нillix, W. А., & Rumbaugh, D. М. (2004). Anima/
words. Cambridge, МА: МIТ Press. Всеобхватен bodies, human minds: Аре, dolphin, and parrot
и емпирично подкрепен разказ за усвоява language skil/s. New York: Кluwer Academic/
нето на речника от малките деца. Plenum. Тази книга представя обзор на ези
Givens, D. G. (2002). The nonverbal dictionary of ка при животните и съдържа детайлни оп
gestures, signs & body language cues. Spokane, исания на изследвания с много и различни
Езикът в контЕкст 10
Афазия
Четене: процеси отдолу нагоре и отгоре надолу
Език и мислене
Други методи
Различия между езиците
Ключови теми
Билингаизъм и диалекти
Обобщение
Грешки на езика
Пол и език
3. Как можем да изучаваме езика, като изследваме човешкия мозък, и какво раз-
криват подобни изследвания?
"Хирургът ми беше касапин."
"Домът му е гнездо на плъхове."
"Неговите проповеди са сънотворни хапчета."
"Той е същинска жаба и винаги има срещи с истински кучки."
"Малтретираните деца са ходещи бомби с часовников механизъм."
"Шефът ми е тигър на срещите на управителния съвет, но е истинско коте
с мен."
"Билбордовете са брадавици върху пейзажа."
"Братовчед ми е зеленчук."
"Последната приятелка на Джон го сдъвка и изплю."
н
ито едно от тези твърдения не е вярно буквално. Въпреки това вещите
читатели нямат особени трудности да схванат тези метафори и други
небуквални форми на езика. Как ги разбираме? Една от причините, по
ради които можем да разбираме небуквалната употреба на езика, е, че сме в
състояние да интерпретираме чуваните думи в по-широк езиков, културен, со
(Adams, 1990, 1999; Adams, Treiman, & Pressley, 1997; Garrod & Daneman, 2003; Just
& Carpenter, 1987). Обикновено всеки ден многократно се срещаме с писмения
език. Всеки ден виждаме знаци, билбордове, етикети и обяви. Тези айтеми съ
държат богатство от информация, която ни помага да вземаме решения и да раз
бираме ситуациите. В резултат способността да се чете е фундаментална за все
кидневния ни живот.
в научаването на четенето" (Pollatsek & Rayner, 1989, р. 403; вж. също Grodzinsky,
2003; Rayner & Pollatsek, 2000). При дислексията няколко различни процеса може
да не функционират правилно.
Първият е фонологичното съзнание. Това се отнася до съзнанието за зву
ковата структура на говоримия език. Типичен начин за оценяване на фоноло
гичното съзнание е чрез задача с изличаване на фонеми. От децата се иска да
кажат например goat [коза] без -t. Друга задача, която се изисква, е броенето на
фонемите. От децата може да се иска да кажат колко различни звукове има в
дyмaтafish [риба]. Правилният отговор е три.
Втори процес е фонологичното четене. То включва четенето на думите изо
лирано. Учителите понякога наричат това умение "декодиране на думи" или
"словесна атака". За измерването на умението от децата може да се иска да четат
изолирани думи. Някои от думите са съвсем лесни, а други -трудни. Хората с ди
слексия често имат повече проблеми с разпознаването на думите в изолация, от
колкото в контекст. Когато контекстът е даден, те го използват, за да открият
какво означава думата.
в четенето.
Лексикален достъп
'"'""''''
Дейвид Румелхарт и Джеймс Макклелънд използват тази фигура, за да илюстрират как ак
тивирането на нивото на характеристиките, на буквите и на думите може да взаимодейства
по време на разпознаването на думи. На фигурата линиите, завършващи със стрелки, задей
стват активация, тези, завършващи с точки (плътни кръгове),- потискане. Например харак
теристиката за плътна хоризонтална чертичка най-отгоре на буквата води до активирането
на буквата Т, но до потискането на буквата N. По същия начин на нивото на буквите активи
рането на Т като първа буква води до активацията на TRAP и на TRIP, но до потискането на
ABLE. Вървейки отгоре надолу, активирането на дучата TRAP води до потискането на А, N, G
и S като първа буква, но до активирането на Т като първа буква. От Richard Е. Meyer, "The
Search for lnsight: Grappling with Gestalt Psychology's Unanswered Questions," in The Nature of
lnsight, edited Ьу R. J. Sternberg and J. Е. Davidson. © 1995 МП Press. Препечатва се с разреше
нието на МП Press.
извън активния ни контрол (Stanovich, 1981; вж. също Posner & Snyder, 1975;
Sereno, Brewer, & O'Donnell, 2003). Поредица от експерименти, включващи задачи
за лексикално решение, предлагат свидетелства за ефекти на контекста във взе
мането на лексикални решения (Meyer & Schvaneveldt, 1971; Schvaneveldt, Meyer,
& Becker, 1976). Изследваните лица като че ли вземат такива решения по-бързо,
когато са им представени поредици от букви, често асоциирани с двойки думи
(например лекар и .медицинска сестра или хляб и .масло). Те реагират по-бавно,
когато са им представени несвързани двойки думи, двойки недуми или двойки,
включващи дума и недума.
412 • rЛАВА 1о ·:· Езикът в КОНТЕКСТ
0% pepper window
21% pepper wirtd~~
42% · .....
р -;:..,·"'~vl'
., ••• ... "..4 ,. •
"ill.: .... J ·~
Тази фигура показва примери на думите window [прозорец] и pepper [черен пипер], в които
всяка дума е ясно четлива, донякъде четлива или почни напълно нечетлива. Процентите
представляват нечетливостта.
Колко добре четем се определя до голяма степен от това, колко добре раз
съждаваме и мислим за четеното. Какво е отношението между езика, на който
материалът се представя- зрително или вербално,- и мисленето, което осъщест
вяваме?
ЕЗИК И МИСЛЕНЕ
думи или разграничения, за да опише тези машини. Ние обаче очакваме спе
цифично изпълнение и характеристики за даден компютър въз основата на тези
разграничения. Ясно е, че мислим за компютрите по начин, който е различен от
този на хората, които никога не са срещали компютър.
Синтактичните структури на езиците също се различават. Почти всички езици
позволяват някакъв начин, по който да се съобщават действия, деятели и обекти
на действията (Gerrig & Banaji, 1994). Това, което се различава в езиците, е редът на
подлога, сказуемото и допълнението в типичното разказно изречение. Различава
ЕЗИК И МИСЛЕНЕ • 413
системи и тези различни познавателни системи влияят върху начина, по който го
ворещите различни езици мислят за света. Според становището за относителността
представителите на народа гаро ще мислят за ориза по различен начин от нас.
страхотен пример (Adleг, 1991, р. 63). Очевидно трябва да сме много предпазливи в
интерпретацията на резултатите относно лингвистичната относителност~
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;iiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiг-----------------------· -------------------·-··-
ФЙГУРА 10.3.
- - - - --------------------------------------------------------·--- ---------
Как етикетът ви за този образ влияе върху възприятието, представата и спомена ви за об
раза? От Psychology, Fifth Edition Ьу John Darley, et а!. Copyright © 1998 Pearson Education. Пре
печатва се с разрешението на Джон Дарли.
-------~·~~~-~~~-·-~·-······
IЯIIUФII·I' -----------
Възпроизведена Вербален Оригинална Вербален Възпроизведена
фигура етикет фигура списък фигура
а Бутилка
[Ul Стреме
6
([ Полумесец [{] Буквата С
Очила
EJ Гири 0=0
Фигура 10.4. Когато оригиналните фигури (в центъра) се рисуват по памет, новите рисунки
обикновено са изкривени, за да приличат повече на назованите фигури. От Psychology, Fifth
Edition Ьу John Darley, et al. Copyright © 1998 Pearson Education. Препечатва се с разреше
нието на Джон Дарли.
416 • ГЛАВА 10 •:• Езикът В КОНТЕКСТ
Езикови универсалии
йерархия от пет нива: (1) черно, бяло; (2) червено; (3) жълто, целено, синьо; (4)
кафяво и (5) лилаво, розово, оранжево, сиво. Така, ако езикът назовава само два
цвята, те ще са черно и бяло. Ако назовава три цвята, ще са черно, бяло и червено.
Четвъртият цвят ще се вземе от групата жълто, зелено и синьо. Петият и шестият
също ще се вземат от тази група. Изборът ще продължи, докато всички 11 цвята
са били назовани. Редът на подбора в категориите обаче може да се различава в
отделните култури (Jameson, 2005).
Синтактичните и семантичните структурни различия между езиците могат
да влияят върху мисленето. Например испанският има две форми на глагола
съм - ser и estar. Същевременно те се използват в различен контекст. Един изсле
довател изучава употребите на ser и estar при възрастни и при деца (Sera, 1992).
Когато съм сочи идентичността на нещо (например Това е Хосе) или членство
на нещо в клас (наприl\:'lер Хосе е дърводелец), възрастните и децата използват
глаголната форма ser. Нещо повече: възрастните и децата използват различни
глаголни форми, когато съм сочи атрибутите на нещо. Ser се използва за посочване
на постоянни атрибути (например Мария е висока). Estar също се използва и за
посочване на временни атрибути (например Мария е заета). И накрая, когато из-
ЕЗИК И МИСЛЕНЕ • 417
анчета (Carroll & Casagrande, 1958). Нещо повече: други изследвания, сравняващи
генерализациите на възрастни и на деца на нови съществителни сред нови обекти,
откриват, че англоезичните деца всъщност прекалено много използват формата
в класифицирането на обектите (Smith, Jones, & Landau, 1996). Какво ще стане,
ако се изследват хора, говорещи двата езика? Освен това обмислете още един
факт. Децата, които научават мандарин, обикновено използват повече глаголи,
отколкото съществителни. Обратното, децата, усвояващи английски или ита
лиански, обикновено използват повече съществителни или глаголи (Tardif, 1996;
Tardif, Shatz, & Naigles, 1997). Нещо повече: говорещите корейски деца използват
глаголи по-рано от англоезичните им връстници. Обратното, англоезичните деца
имат по-голям речник за назоваване по-рано, отколкото говорещите корейски
деца (Gopnik & Choi, 1995; Gopnik, Choi, & Baumberger, 1996).
418 • r ЛАВА 1о ·:· Езикът в КОНТЕКСТ
Билингеизъм и диалекти
Да предположим, че човек може да говори и да мисли на два езика. Мисли ли по
различен начин на всеки език? Нещо повече: билингииетите - хората, които
·могат да говорят два езика - мислят ли различно от монолингвистите - хората,
които говорят само един език? (Многоезичните говорят поне два, а дори и повече
езици.) Какви разлики - ако има такива - произтичат от наличието на два езика
срещу само един? Може ли билингвизмът да влияе върху интелигентността- по
ложително или отрицателно?
Билингвизмът затруднява ли мисленето на някой от езиците, или засилва
мисловните процеси? Данните са донякъде противоречиви (Hakuta, 1986).
Различни популации изследвани лица, различни методологии, различни езикови
ЕЗИК И МИСЛЕНЕ • 419
в две отделни мозъчни системи (De Houwer, 1995; Paradis, 1981). Например може
ли информацията за немския език да се съхранява във физически различна част
на мозъка от тази за английския? Фигура 10.5 показва схематично разликата в
двете гледни точки .
•,jiiii.,..,iiii,~,..,ii!ii;iii;jiiiill!(,liil!!iliil--------------------------------------~
Една система
Английски Немски
Двойна система
Английски
ТаЫе (Маса]
Bread [Хляб]~__,-""'".
Butter (Масло]
на владеене преди инцидента наред с други фактори (Marrero, Golden, & Espe
Pfeifer, 2002).
В една свързана ситуация ранен билингвист, страдащ от афазия, е обучаван
на родния си език, но не получава обучение по втория си език (Meinzer et al.,
2006). Изследователите откриват съществено възстановяване на първия език, но
никаква промяна в способността на човека да използва втория си език (Meinzer
et al., 2006).
Заключенията, които могат да се извлекат от тези изследвания, са неясни.
Въпреки това резултатите като че ли подсказват поне някаква двойственост на
структурата. Различен метод на изследване е довел до алтернативна перспектива
спрямо билингвизма. Двама изследователи очертават зоната в мозъчната кора,
която е релевантна за използването на езика в двама от техните пациенти би
лингвисти, лекувани за епилепсия (Ojemann & Whitaker, 1978). Лека електрическа
стимулация се прилага към мозъчната кора на всеки пациент. Електрическата
стимулация обикновено потиска активността на мястото, където е приложена.
Тя води до намалена способност да се назовават обектите, за които се съхраняват
спомени на мястото на стимулацията. Резултатите на двамата пациенти са едни и
същи. Това може да помогне да се обяснят противоречията в литературата. Някои
зони на мозъка демонстрират равно влошаване за назоваването на обектите на
двата езика. Други зони обаче демонстрират диференцирано влошаване в единия
или в другия език. Резултатите освен това подсказват, че по-слабият език е по
дифузно представен в кората, отколкото по-силният език. С други думи, питането
дали двата езика са представени единно или поотделно може би представлява
погрешния въпрос. Резултатите от това изследване подсказват, че някои аспекти
на двата езика вероятно са представени единно, а други - поотделно.
Това е особено вярно, когато вторият език се усвоява през юношеството. Нещо
повече: отделните учещи би трябвало да изберат специфични типове техники за
усвояване на езика, които съответстват на личните им характеристики. Тези ат
рибути включват способности, предпочитания и лични цели в използването на
втория език.
ЕЗИК И МИСЛЕНЕ • 423
на хората въз основа на диалекта, който използват (Wolfram, Adger, & Christian,
1999). По-конкретно, човек, който използва нестандартна форма, може да се
преценява като по-малко образован или заслугаващ доверие, отколкото някой,
който говори по-стандартна форма. Обикновено стандартният диалект е този
на класата в обществото, която има най-голяма политическа или икономическа
власт. Практически всяка мисъл може да се изрази на всеки диалект.
Грешки на езика
Досега голяма част от обсъждането приемаше, че хората използват - или се
опитват да използват - езика правилно. Една идея, която представлява особен
интерес за когнитивните психолози обаче, е как хората използват езика не
правилно. Един от начините за неправилно използване на езика е чрез грешките
на езика: неволни езикови грешки в това, което казваме. Те могат да се появяват
на всяко ниво на езиковия анализ: фонеми, морфеми или по-големи единици на
езика (Crystal, 1987; McAгthur, 1992). В такива случаи това, което мислим и искаме
да кажем, не съответства на онова, което действително казваме. Фройдистките
психоаналитици смятат, че при фройдавите грешки вербалната грешка отразява
някакво подсъзнателно преработване, което има психологическо значение.
Твърди се, че грешките често сочат изтласкани емоции. Например бизнес кон
курент може да съобщи: l'm g/ad to beatyou [Радвам се да те бия], когато е възна
мерявал открито да каже: I'm g/ad to meetyou [Радвам се да те видя].
Повечето когнитивни психолози разглеждат нещата различно от психоана
литичното становище. Те са заинтригувани от грешките на езика заради онова,
което липсата на съответствие между мисленото и казаното може да ни каже за
начина, по който се създава езикът. При говоренето имаме умствен план за онова,
което ще кажем. Понякога обаче този план се разстройва, когато механизмът ни
за създаване на речта не съответства на познавателния. Често такива грешки са
резултат от нахлуване на други мисли или от стимули от средата. Примери са
радиопредаване или разговор на хора наблизо (Garгett, 1980; Saito & Baddeley,
2004). Грешките на езика могат да се приемат като индикация, че езикът на
мисленето се различава от този, на който изразяваме мислите си (Fodoг, 1975).
Често имаме правилна идея, но изразяването И се обърква. Понякога дори не ос
ъзнаваме грешката, докато не ни се посочи. На езика на съзнанието -какъвто и да
е той - идеята е правилна, макар че изразяването, представлявано от грешката, е
неволно погрешно. Този факт може да се види в спорадичните грешки дори при
предварително планирани и репетирани речи (Kawachi, 2002).
Хората обикновено правят различни видове грешки в разговорите си
(Fгomkin, 1973; Fromkin & Rodman, 1988):
• В очакването си говорещият използва езиков елемент, преди той да е
уместен в изречението, защото съответства на елемент, който ще е нужен
по-късно в изказването. Например вместо да каже ап iпspiriпg expressioп
(вдъхновяващ израз), говорещият може да използва ап expiriпg expressioп
(изтекъл израз).
• Като персеверация говорещият използва езиков елемент, който е бил
уместен по-рано в изречението, но не е подходящ по-късно, например каз
дума (Crystal, 1987). Нещо повече: дори когато звуците са разменени, основният
ритъм и тоналните модели обикновено се запазват. Друг пример е ударението
върху hissed и първата сричка на mystery в първия "спунеризъм", цитиран по-горе.
Дори на нивото на думите същите модели на речта обикновено са въвлечени
в грешките, които правим (например съществителни интерферират с други съ
ществителни, а глаголи - с глаголи; Bock, 1990; Bock, Loebell, & Morey, 1992). Във
втория "спунеризъм", цитиран тук, Спунър успява да запази синтактичните ка
тегории: съществителните kпее [коляно] и idol [идол]. Освен това запазва грама
тически изречението, като променя неопределителния член в а пeedle [игла] на
ап ido/ [идол]. Дори в случая на заместване на думи се запазват синтактичните
426 • ГЛАВА 10 •:• Езикът в контЕкст
Метафоричен език
Досега обсъждахме предимно буквалните употреби на езика. Вездесъщата фи
гуративна употреба е също толкова интересна за когнитивните психолози,
колкото и за поетите и мнозина други. Забележителен пример е използването
на метафорите като начин за изразяване на мислите. Метафорите съпоставят
две съществителни по начин, който положително утвърждава сходствата, като
същевременно не омаловажава различията им (например The hoиse was а pigsty
[Къщата беше кочина]). С метафорите са свързани сравненията. Те въвеждат
думите /ike [подобно] или as [като] в сравнението между айтемите (например The
child was as qиiet as а тоиsе [Детето беше тихо като мишка]).
Метафорите съдържат четири ключови елемента. Два са айтемите, които се
сравняват: темата и носителя/изразното средство. Другите два са начините, по
които айтемите са свързани. ТеNата на метафората е например къща. Изразното
средство е това, чрез което темата се описва (например кочина). Да разгледаме
например метафората Billboards are warts оп t/1e laпdscape [Билбордовете са
брадавици върху пейзажа]. Темата е "билбордове". Изразното средство са "бра
давици". Основата на метафората е набор от сходства между смисъла и изразното
средство (например и двете са мръсни). Напрежението на метафората е наборът
от различия между двете (например хората не живеят в кочини, но живеят в
къщи). Можем да предположим, че ключово сходство (основа) между билбор
довете и брадавиците е, че и двете се смятат за неатрактивни. Различията (на
прежението) между двете са много, включително че билбордовете са по сградите,
магистралите и другите безлични публични места, а брадавиците се появяват на
различни лични места на човека.
член на категорията.
метафората.
Метафорите обогатяват езика ни по начини, които буквалните твърдения не
могат да достигнат. Разбирането ни на метафорите като че ли изисква не само
някакво сравнение, но и областите на изразното средство и на темата да си вза
имодействат по някакъв начин. Прочитът на метафора може да промени възпри
ятието ни и за двете области. Следователно тя може да ни образова по начин,
който е може би по-труден за предаване чрез буквалното слово.
Метафорите могат да обогатяват речта ни в социален контекст. Например
да предположим, че кажем на някого: You are а prince [Цар си). Шансовете са, че
нямаме предвид буквално, че човекът е цар, а по-скоро, че човекът има царски
характеристики. Как по принцип използваме езика, за да договаряме социалния
контекст?
ИЗСЛЕДВАНЕ Нд
За да получите представа как променяте езика си в различни типове контекст,
КОГНИТИВНАТА
да предположим, че заедно с приятел се срещате след работа. Да предположим
психология
също, че изниква нещо. Трябва да се обадите на приятеля си, за да промените
времето или мястото на срещата. Когато се обаждате на приятеля си на ра
ботното му място, телефонът вдига шефът му и предлага да предаде съобщение.
Точно какво ще кажете на шефа на вашия приятел, за да си гарантирате, че
приятелят ви ще знае за промяната във времето и мястото? Да предположим,
че вместо телефонът вдигне 4-годишният син на шефа на приятеля ви. Точно
какво ще кажете в тази ситуация? И накрая, ако приятелят ви отговори на те
лефона? Как ще модифицирате езика си за всеки контекст, дори когато целта ви
(фундаменталното съобщение) и в трите ситуации е една и съща?
действия. Освен това посочват и че пракеемиката е важна дори когато един или
повече от участниците не присъстват физически.
ЕЗИКЪТ В СОЦИАЛЕН КОНТЕКСТ • 429
Речеви актове
Друг ключов аспект на начина, по който използвате езика, зависи от това, каква
цел планирате да постигнете с езика. В пример по-горе използвахте езика, за да
си гарантирате, че приятелят ви ще се срещне с вас на ново място и време. Когато
говорите, какъв тип неща можете да постигнете?
Речевите актове засягат въпроса какво можете да постигнете с речта. Всички
говорни актове като че ли попадат в пет основни категории въз основа на целта
си (Searle, 1975а; вж. също Harnish, 2003). С други думи, по същество има пет неща,
които можете да постигнете с речта- нито повече, нито по-малко. Таблица 10.1
идентифицира тези категории и дава примери на всяка.
Речеви актове
Петте основни категории речеви актове обхващат различните задачи, които могат да се постигнат
чрез речта (или други модалности на използване на езика).
Представящ Речеви акт, чрез който Ако кажа: "Маркиз дьо Сад е садист", предавам убеждението си, че
човек съобщава убеж- маркизът се е наслаждавал да наблюдава болката на другите. Мога
дението си, че дадено да използвам различни източници на информация, за да подкрепя
твърдение е вярно. убеждението си, включително факта, че думата садист произлиза от
името на маркиза. Въпреки това твърдението ми не е нищо повече от
формулиране на убеждение. По същия начин мога да направя твър-
дение, което е по-директно верифицируемо, например "Както може-
те да видите тук, на този термометър, температурата навън е -0.5
градуса".
430 • ГЛАВА 10 •:• Езикът В КОНТЕКСТ
Директивен Опит от страна на гово- Мога да помоля сина ми да ми помогне да изрием снега по различни
рещияда накара слуша- начини, някои от които са по-директни от други, например: "Моля те,
теля да направи нещо, помогни ми да изрием снега" или "НаИстина ще е мило, ако ми помог-
например да осигури неш да изринем снега, или "Ще ми помогнеш ли да изринем снега?".
отговор на въпрос. Различните повърхностни форми са все опити да го накарам да ми
помогне. Някои директиви са много индиректни. Ако попитам: "Спря
ли да вали вече?", пак давам директива, в този случай търся ин форма-
ция, а не физическа помощ. В действителност почти всяко изречение,
структурирано като въпрос, вероятно служи на директивна функция.
Поемащ анга- Ангажиране на говоре- Ако синът ми отговори: "Сега съм зает, но по-късно ще ти помогна да
жимент щия с някакъв бъдещ изринем снега", поема ангажимент, защото обещава бъдеща помощ.
курс на действие. Ако дъщеря ми след това каже: "Аз ще ти помогна", и тя поема анга-
жимент, защото обещава помощ сега. Обещанията, клетвите, догово-
рите, гаранциите, уверенията и други подобни са все речеви актове
запоеманенаангажимен~
Експресивен Твърдение за психично- Ако кажа на сина си: "Наистина съм разстроен, че не се отзова да ми
то състояние на гово- помогнеш да изрием снега", това е експресивен речеви акт. Ако си-
рещия. нът ми отговори: "Съжалявам, че не се организирах, за да ти помог-
на", също изразява психично състояние. Ако дъщеря ми отговори: ,,0,
тате, радвам се, че можах да помогна", речевият И акт е експресивен.
Декларация Речеви акт, чрез който Да предположим, че ви извикат в кабинета на шефа ви и ви кажа1~ че
(наречен и самият акт на изказва- сте отговорни за загубата на 50 ООО долара от компанията, а след това
перформат и- нетонатвърдението шефът ви заяви: ,,Уволнен си." Речевият акт има за резултат това, че
вен) предизвиквацелено вие сте в ново състояние, т.е. безработен. След това може да отгово-
ново състояние на не- ритена шефа си: "Чудесно, защото ви написах писмо вчера, информи-
щата. райки ви, че парите са загубени заради нашата фрапантна некомпе-
тентност, а не заради моята, и напускам", също правите декларация.
Разговорни постулати
Говорейки един с друг, ние имплицитно се ангажираме в сътрудническо начинание.
Всъщност ако не си сътрудничим, когато говорим, в крайна сметка ще говорим
покрай, а не на другия и няма да успеем да съобщим това, което сме възнамерявали.
Разговорите процъфтяват на базата на принципа на сътрудничеството, чрез
който искаме да общуваме по начини, които улесняват слушателя ни да разбере
какво сме имали предвид (Grice, 1967; Mooney, 2004). Според Грайс успешните раз
говори следват четири максими: за количеството, за качеството, за отношението и
ова, което той казва. По същия начин от вица често се очаква да постигне определена цел. Той
езно допринася за разговора, когато тази цел е видима за всички.
:сима Приносът ви в разговора Ясно е, че има неловки обстоятелства, при които всеки от
а чеството трябва да е истинен; от вас се нас е несигурен точно колко честност се търси, например за
очаква да казвате това, което отговора на "Скъпи, как изглеждам?" При повечето обстоя-
смятате за истина. телства обаче общуването зависи от допускането, че и двете
страни са истинни.
:сима Приносът ви в разговора Почти на всяка голяма среща, на която присъствам, като
тношението трябва да е релевантен на че ли има някой, нарушаващ тази максима. Този някой не-
целите му. изменно навлиза в дълги отклонения, които нямат нищо
Според максимата за .маниера трябва да сте ясни и да избягвате двусмислени изрази, мъгляви
1звания и целенасочено объркване на тезата. Към тези четири максими, отбелязани от Грайс,
:ем да добавим още една: в даден момент говори само един (Sacks, Schegloff, & Jefferson, 1974).
ЕЗИКЪТ В СОЦИАЛЕН КОНТЕКСТ • 433
Пол и език
В нашата култура мъжете и жените говорят ли различен език? Полови различия са
откривани в съдържанието на това, което казваме. Малките момичета е по-вероятно
да молят за помощ, отколкото малките момчета (Thompson, 1999). По-големите
юноши и младите мъже предпочитат да говорят за политически становища, из
точници на лична гордост и какво харесват в другия човек. Обратното, жените в тази
възрастова група предпочитат да говорят за чувствата си към родителите, близките
приятели, учебните часове и страховете си (Rubln et al., 1980). Освен това по принцип
жените като че ли разкриват повече за себе си, отколкото мъжете (Morton, 1978).
Разговорите между мъжете и жените понякога се разглеждат като между
културно общуване (Tannen, 1986, 1990, 1994). Според Танен малките момичета и
момчета се научават на разговорна комуникация в по същество отделни типове
културна среда чрез своите еднополови приятелства. Като мъже и жени ние пре
насяме разговорните стилове, които сме научили през детството в разговорите
си в зрялата възраст.
системно.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА
Следната поредица от изречения е взета от разказ на О. Хенри (Уилям Сидни
КОГНИТИВНАТА
Портър, 1899-1953), озаглавен The Ransom of Red Chief ("Вожда на червено
психология
кожите"). Всъщност следната поредица от изречения е неправилна. Без да
знаете нищо друго за историята, опитайте се да откриете правилната им по
следователност.
4. Ние си правехме сметка, че Ебинизър като нищо ще даде две хиляди до
лара откуп за сина си.
Към зрялата възраст повечето от нас имат много добро разбиране как изре
'lенията се подреждат в структурата на дискурса. От познанията ни за структурата
на дискурса можем да извлечем значението на елементите на изреченията, което
ИЗСЛЕДВАНЕ НА
Рита даде на Томас книга за решаването на проблеми. Той И благодари за
КОГНИТИВНАТА
книгата. Тя го попита: "Това ли търсеше?" Той отговори ентусиазирано: "Да, оп
психология
ределено." Рита се поинтересува: "Да ти намеря ли съпътстващия том за взе
мането на решения?" Той отвърна: "Да, моля."
Във второто и третото изречение кои са хората и нещата, за които се говори
чрез местоименията "той", "И" и "тя"? Защо съществителното book [книга] се
предхожда от неопределителния член а [а book; книга] в първото изречение
и от определителния член the [the book; книгата] във второто? Откъде знаете
какво означава отговорът на Томас "Да, определено"? Какво е действието, за
което се моли в отговора: "Да, моля"?
ИЗСЛЕДВАНЕ НА
1. Сюзан ставаше все по-тревожна, докато се подготвяше за предстоящия
КОГНИТИВНАТА
изпит по природни науки. (Какво знаете за Сюзан?)
психология
2. Тя никога не се беше писала изпит досега и не беше сигурна как да кон
струира подходящия тест за проверка на познанията на учащите. (Как се
променихаубеждениятавиза Сюзан~
3. Беше особено раздразнена, че директорът беше поискал от нея да напи
ше теста.
речниково познание между тях е 9% (Beck, Perfetti, & McKeown, 1982). При децата
размерът на речника е положително свързан с представянето на редица задачи
Усвояване на речник:
извличане на значенията на думите от контекста
врата!." Наричаме този тип мисли реакции на тояние. Комбинацията от тези фактори води
участието, защото хората реагират, сякаш- в читателите до наративни моменти, в които
следните няколко години двамата с Дейвид асимилират вероятния резултат: "Колата ка
Рап (Rapp & Gerrig, 2002, 2006) сме доку тегорично отказва да запали."
ментирали влиянието на конкретния тип Макар че нашите експерименти се за
реакция на участието: обстоятелствата, нимават с реакциите на участие на чита
рс/ае.The rset сап Ье а toad тses апd уои сап sitll raed it woиthit porbelт. Тihs is
Ьсиsеае we do поt raed ervey lteter Ьу itslef Ьиt the wrod as а wlohe.
[Соперд еидн агйнийслкиувернитесит нмяа зачнеине в къкав ред са бивтуке
в деанда дмуа, енвенодистто ванжо нещо е пивръте и писолиденте бкуви
да са на пинвирлате метса. Онастаолто мжое да е пнъла кшаа, но векърп и
твоа нмяа да е пебролм да го пчетероте. Пичнарита е, че не чтеем вякса
бквуа смаа по себе си, а дамута като цяло.}
ОБОБЩЕНИЕ
1. Как взаимодействат перцептивните про ват два или повече езика отделно (хипоте
цеси с кагнитинните процеси на четенето? за за двете системи) или заедно (хипотеза
Затрудненията в четенето на хората с ди за една система). Някои аспекти на множе
слексия често са свързани с проблеми с пер ството езици вероятно могат да се съхраня
процеси: (1) лексикални процеси, които повече отделни езикови групи влязат в кон
дата да се поддържа висок ранг. Обратното, чески стимулирана или се изучава от гледна
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЬПРОСИ
4. Как би трябвало кагнитинните психолози да ийски като втори език. Какви типове неща
интерпретират свидетелствата за езикови- ще искате да знаете за учениците си, за да
не, което може да се постигне чрез изуча- 9. Дайте пример на смешно нарушение една
ване на говорните грешки, правени от нор- от четирите максими на Грайс за успешния
мални хора, и изследване на езика на хора с разговор.
КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ
Афазия Индиректни молби Процеси на разбиране
Превъзходство на думите
Tomasello, М. (1999). The cultural origins of human cognition. Cambridge, МА: Harvard
University Press. В книгата се обсъжда ролята на културата в еволюцията на
човешкото познание със специално ударение върху езика.
ГЛАВА
РЕШАВАНЕ НА
ПРОБЛЕМИ И ТВОРЧЕСТВО 11
То е в обема на създаваното
Цикълът на решаването на проблеми
То е в това, което знаете
Типове проблеми
То е в това, кой сте
Добре структурирани проблеми
То е в мястото, където се намирате
Зле структурирани проблеми и ролята на прозре
нието Всичко посочено по-горе
Обобщение
Отрицателен и положителен трансфер
к
ак решавате проблеми, които възникват във взаимоотношенията ви с дру
гите хора? Как решавате проблема с двете въжета, илюстриран на фигура
11.1? Как всъщност всеки решава този проблем? В тази глава се разглежда
процесът на решаване на проблеми, както и някои от пречките и помощните
средства при решаването на проблеми: усилието да се преодолеят пречките по
пътя към решението (Reed, 2000). Накрая ще обсъдим творчеството и неговата
роля в решаването на проблеми. В цялата глава обсъждаме как хората правят
"умствения скок", който ги води от набора с дадености до решението на проблема
(Holyoak & Thagard, 1995).
i"'"Ф''''
Представете си, че сте човекът, който стои в средата на стаята, от чийто таван висят две въ
жета. Целта ви е да завържете въжетата, но никое не е достатъчно дълго, така че да можете
да посегнете и да хванете другото, докато държите първото. Разполагате с няколко чисти
четки за боядисване, кутия с боя и насмолен брезент. Как ще завържете двете въжета? От
Richard Е. Mayer, "The Search for Insight: Grappling with Gestalt Psychology's Unanswered
Questions," in The Nature of lnsight, edited Ьу R.J. Sternberg and J. Е. Davidson. © 1995 МIТ Press.
Препечатва се с разрешението на MIT Press.
отделните хора (Williams & Sternberg, 1988). Тази полза се вижда най-ясно, когато
членовете на група представят разнообразни нива на способности (Hong & Page,
2004). Следователно можем да облекчим бремето си в решаването на проблеми
не просто като подобряваме уменията си за решаване на проблеми, но и като
работим с други хора, които ще привнесат уменията си. При по-голямото разно
образие от умения има и по-голяма полза от сътрудничеството.
IOBQdili
1
7 ИдентиЩикация
Оценяване на проблема 2
на решаването
Дефиниция
на проблема на проблема
6 3
Наблюдаване Конструиране на
~------------------+
на решаването стратегия за решаване
на проблема
~-- - _)'-
на проблема
4
5 Организиране
Разпределение на информацията
на ресурсите
за проблема
собността ви да го решите?
ЦИКЪЛЪТ НА РЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИ • 457
Понякога не разпознаваме важният за нас проблем, пред който сме изправени. © The New
Yorker Co\lection 1993 Robert Mankofffrom cartoonbank.com. Всички права запазени.
наново.
ТИПОВЕ ПРОБЛЕМИ
Проблемите могат да се категоризират според това дали имат ясни пътища към
решението (Davidson & Sternberg, 2003). Добре структурираните проблеми
имат ясни пътища към решението. Те се наричат и добре дефинирани проблеми.
Пример е: "Как изчислявате площта на успоредник?" Зле структурираните
проблеми нямат ясни пътища към решението. Те се наричат и зле дефинирани
проблеми. Пример е: ,,Как завързвате две висящи въжета, когато нито едно от тях
не е достатъчно дълго, за да ви позволи да достигнете до другото, докато държите
първото?" Разбира се, в реалния свят на проблемите тези две категории могат
да представляват континуум на яснотата в решаването на проблеми, а не два
отделни класа с ясна граница между тях. Въпреки това категориите са полезни
за разбирането как хората решават проблеми. Сега ще разгледаме всеки от тези
типове проблеми.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА
Три хобита и три орки са на брега на реката. Хобитите и орките трябва да
КОГНИТИВНАТА
пресекат реката и да стигнат на другия бряг. Те имат за тази цел малка гребна
психология
лодка, която може да побере само двама души. Има обаче един проблем. Ако
броят на орките на който и да е бряг на реката надвиши този на хобитите,
орките ще ги изядат. Как могат и шестте създания да пресекат до другия бряг
на реката по начин, който гарантира, че ще пристигнат невредими? Опитайте
се да решите проблема преди да четете нататък.
460 • f ЛАВА 11 •:• РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ И ТВОРЧЕСТВО
ФИГУРА 11.3.
На брега Река На брега
1. ннн
ооо ...
~~о \ о
3. ннн
~
-----
•=_!_-----------
ol-- \\
4. ннн ------·-000
5. ~нн ______ \ оо
1
7НН ~1~ ~
~0--~~
8. оо - - - -_ _ _ 0ннн
.......
9. ооо
___-l. ~
~нн
1 \ \
10.0- ~ ннн
.,.",... оо
~"
~ ------~~ \ ннн
11. н__-._ оо--- . .-о
1 о ~\ \1\
12. .."ог .."-,, _ ,j2. ооо
ннн
Н =Хобити ~ О= Орки \
ПРИМЕР НА ЕВРИСТИКАТА,
ПРИЛОЖЕНА КЪМ ВСЕКИДНЕ-
ПРИМЕР НА ЕВРИСТИКАТА,
ВЕН ПРОБЛЕМ: КАК ДА ПЪТУ-
ПРИЛОЖЕНА КЪМ ЗАДАЧА-
ЕВРИСТИКА ДЕФИНИЦИЯ НА ЕВРИСТИКАТА ВАТЕ ПО БЪЗДУХА ОТ ДОМА СИ
ТА С ХОДОВЕТЕ (GREENO &
ДО ДРУГО МЯСТО, ИЗПОЛЗВАЙ-
SIMON, 1988}
КИ НАЙ-ДИРЕКТНИЯ ВЪЗМО-
ЖЕН ПЪТ (HUNT, 1994}
Анализ на сред- Решаващият проблеми анализи- Опитайте се да прекарате Опитайте се да минимизирате
ствата и целите ра проблема, като разглежда края колкото се може повече дистанцията между дома и
ПРИМЕР НА ЕВРИСТИКАТА,
ПРИЛОЖЕНА КЪМ ВСЕКИДНЕ-
ПРИМЕР НА ЕВРИСТИКАТА,
ВЕН ПРОБЛЕМ: КАК ДА ПЪТУ-
ПРИЛОЖЕНА КЪМ ЗАДА ЧА-
ЕВРИСТИКА ДЕФИНИЦИЯ НА ЕВРИСТИКАТА ВАТЕ ПО БЪЗДУХА ОТ ДОМА СИ
ТА С ХОДОВЕТЕ (GREENO &
ДО ДРУГО МЯСТО, ИЗПОЛЗВАЙ-
SIMON, 1988)
КИ НАЙ-ДИРЕКТНИЯ ВЪЗМО-
ЖЕН ПЪТ (HUNT, 1994)
Работа напред Решаващият проблеми започва Оценете ситуацията вни- Открийте възможните въз-
в началото и се опитва да реши мателно с шесте души на душни пътища, водещи от
проблема от началото към края. единия бряг и след това се дома ви към дестинацията, и
Работа назад Решаващият проблеми започва с Започнетескрайното съ- Открийте възможните въз-
края и се опитва да се движи на- стояние - всички хобити душни пътища, които стигат
Генериране и Решаващият проблеми просто Този метод работи доста Открийте различни възмож-
проверка генерира алтернативни курсове добре при задачата с хо- ни алтернативни пътища, во-
на действие, не задължително дове, защото на повечето дещи от дома ви, и след това
по системен начин, и след това стъпки от процеса има проверете кои от тях могат да
обмисля дали всеки курс би вър- само един разрешен ход се използват, за да се стигне
много полезна.
··--
ФИГУРА 11.4.
Пространство на проблема
(всички възможни стратегии)
ПРОБЛI:М РЕШЕНИЕ
Изоморфни проблеми
i'ii41ЩIIIOJ
(а)[!] OJ OJ OJ CJJ [JJ C2J [JJ [О
(б)
х х х 6 1 8
х о о 7 5 3
о х о 2 9 4
Сравнете проблемите, илюстрирани в игрите в (а) скрабъл с числа, (Ь) морски шах и (с) ма
гически квадрат. Скрабъл с числа се основава на уравнения. Кои три числа удовлетворяват
уравнението Х +У+ Z= 15? Морският шах изисква човек да направи три хикса или три О на
един ред, колона или диагонал. Магическият квадрат изисква човек да постави числата на
дъска като за морски шах така, че всеки ред, колона и основен диагонал да дава сбор 15. По
какъв начин тези задачи са изоморфни? По какъв начин разликите в представянето им вли
яят върху лекотата на решаването им?
ФИГУРА 11.6.
Има три диска с различни размери, наредени на левия от три щифта, така че най-големият
диск е най-отдолу, средният е по средата, а най-малкият- най-отгоре. Задачата ви е да пре
хвърлите и трите диска на последния щифт вдясно, използвайки средния като временно
място, когато е необходимо. Можете да местите само по един диск и не можете да поставяте
по-голям диск върху по-малък. От Intelligence Applied: Understanding and Increasing Your
Intellectual Skills Ьу Robert j. Sternberg. Copyright © 1986 Ьу Har-court Brace & Company. Въз
произвежда се с разрешението на издателя.
ФИГУРА 11.7.
Много хора приемат, че трябва да намерят начин да се движат към едното въже, докато
държат другото, за да ги завържат. Те не успяват да обмислят възможността да открият на
чин да накарат едното въже да се движи към тях, например като завържат нещо за него и да
го залюлеят като махало, за да го хванат, когато се приближи към другото. В задачата няма
нищо, което да внушава, че човекът трябва да се движи, а не въжето. Въпреки това повечето
хора допускат предварително, че ограничението съществува. Като поставят ненужни и не
обосновани ограничения върху себе си, хората правят задачата нерешима. От Richard Е.
Mayer, "The Search for Insight: Grappling with Gestalt Psychology's Unanswered Questions," in The
Nature of lnsight, edited Ьу R. J. Sternberg and J. Е. Davidson. Copyright © 1995 Ьу MIT Press. Пре
печатва се с разрешение.
8'
~· t··.··.· 1"х2"х43"
о 1 lr
с никого.
ЗЛЕ СТРУКТУРИРАНИ ПРОБЛЕМИ И РОЛЯТА НА ПРОЗРЕНИЕТО • 469
ФИГУРА 11.9.
Неогещалтисткото становище
Някои изследователи са установили, че прозорливото решаване на проблеми
може да се разграничи от непрозорливото в две отношения (Metcalfe, 1986;
Metcalfe & Wiebe, 1987). Първо, когато им се даде рутинен проблем за разре
шаване, решаващите го демонстрират забележителна точност в способността си
да прогнозират собствения си успех в решаването преди всякакъв опит за това.
Обратното, когато им се даде изискващ прозрение проблем, решаващите го по
казват слаба способност да прогнозират успеха си, преди да се опитат да го решат.
Успелите решаващи проблеми не само са песимистични по отношение на способ
ността си да решават изискващи прозрение проблеми, но и неуспелите решаващи
често са оптимистични за способността си да ги решават.
Освен това изследователите използват хитроумна методология, за да на
блюдават процеса на решаване на проблеми, докато участниците се занимават
с рутинни срещу изискващи прозрение задачи. На 15-секундни интервали участ
ниците правят кратка пауза, за да оценят колко близо ("топло") срещу далече
("студено") смятат, че са до достигането на решение. Да разгледаме първо какво
ЗЛЕ СТРУКТУРИРАНИ ПРОБЛЕМИ И РОЛЯТА НА ПРОЗРЕНИЕТО • 471
селективно комбиниране. Тези процеси могат да се използват със или без инсайт.
Инсайтите на селективното кодиране включват разграничаване на нере
левантната от релевантната информация. Спомнете си от миналите глави, че
кодирането включва представянето на информацията в паметта. Всички ние
разполагаме с много повече информация, отколкото бихме могли да обработим.
Следователно всеки от нас трябва да избере информацията, която е важна за
целите му. Същевременно трябва да филтрираме неважната или перелевантната
информация. Селективното кодиране е процесът, чрез който се осъществява това
филтриране. Например, когато си водите бележки по време на лекции, трябва се
лективно да кодирате тезите, които са съществени. Необходимо е да идентифи
цирате кои тези подкрепят и обясняват- и кои не са необходими.
Инсайтите на селективното сравнение включват нови възприятия на това,
как новата информация се свързва със старата. Творческата употреба на ана
логиите е форма на селективно сравнение. Когато решаваме важни проблеми,
почти винаги трябва да разчитаме на съществуващото познание. След това
трябва да сравним тази информация с новото ни познание за актуалния проблем.
Прозренията на селективното сравнение са основа на това свързване. Например
да предположим, че трябва да овладеете цял списък с нови термини за курса си
по когнитивна психология. Някои от термините може да успеете да сравните със
синоними, които вече знаете. Други вероятно ще можете да разширите и да из
ползвате вече известни думи, за да дефинирате новите термини.
Инсайтите на селективното комбиниране включват вземането на се
лективно коди;рани и сравнени отрязъци от релевантна информация и комби
нирането им по нов, продуктивен начин. Често просто аналитичното иденти
фициране на важната информация за решаването на проблема не е достатъчно.
Трябва да открием и как да синтезираме информацията. Например за да решим
задачата за закачалката за шапки или този с двете въжета, трябва да намерим
начин да обединим наличните материали по нов начин. За да напишете семе
стриален доклад, трябва да синтезирате изследователските си бележки по начин,
който адресира централния въпрос в доклада ви.
4 72 • ГЛАВА 11 •:• РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ И ТВОРЧЕСТВО
ФИГУРА 11.11.
Ин сайт Алгебра
зо зо
20 20
10 10
о о
зо зо
20 -15 seconds 20
10 10
о о
зо зо
ro
1-
о 20 -ЗО seconds 20
1-
u
ф
:г
10 10
о о
зо зо
20 -45 seconds 20
10 10
о о
зо зо
20 -60 seconds 20
10 10
о о
2 з 4 5 6 7 2 з 4 5 6 7
Оценка на "топло" Оценка на "топло"
Когато Джанет Меткаф представя на участниците рутинни задачи и изискващи инсайт про
блеми, те демонстрират ясни различия в чувството си за "топло", докато се доближават до
решението на проблемите. Тези честотни хистограми (графики, при които площта на всяка
колонка сочи честотата за даден интервал от време) показват сравнителните чувства за
доближаване до решението по време на четири 15-секундни интервали преди решаването
на задачите. Когато решават изискващи прозрение проблеми, участниците не показват по
стъпателно засилване на чувството за "топло", докато когато решават рутинни проблеми, те
демонстрират отчетливо постъпателно засилване на чувството за "топло." Рутинните про
блеми включват алгебрични задачи като (Зх 2 + 2х +10) (Зх) =?.Изискващите прозрение
проблеми са например "Затворник се опитва да избяга от кула. Той открива в килията си
въже, което е наполовина на дължината, която би му позволила да достигне безопасно до
земята. Разделя въжето наполовина и завързва двете половини, за да избяга. Как е успял да
направи това?" (From Metcalfe & Wiebe, 1987, рр. 242, 245.)
ПРЕЧКИ И ПОМОЩНИ СРЕДСТВА ПРИ РЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИ • 4 73
които са решили първата група от задачи. Между 64% и 83% от тях продължават
да решават втората група, използвайки по-малко простата стратегия. Какво става
с контролните изследвани лица, които не са получили първата група задачи?
Само 1 о/о до 5% не успяват да приложат по-простите решения за последната група
задачи. Те нямат установена установка, която да пречи на виждането на нещата
по нов и по-прост начин.
НАЛИЧНИБУРКАНИ
НУЖНО КОЛИЧЕСТ во
НОМЕР НА ЗАДАЧАТА А в с (ЧАШИ)
-- --f--
1 29 3 о 20
2 21 127 3 100
-- -----·------
3 14 163 25 99
~- ----~-------·---
4 18 43 10 5
-- - ---· ----------~-
5 9 42 6 21
------------- --- ---------------
6 20 59 4 31
----
7 23 49 3 20
----
8 15 39 3 18
-----·
9 28 76 3 25
-- · - - - - - -- - - - - - - - - -
10 18 48 4 22
----
11 14 36 8 6
Abraham S. Luchins (1942), "Mechanization in Problem So\ving: The Effect of Einstellung," Psychological Monograp
Vol. 54, No. 6 (Who\e Number 248). Copyright © 1942 Ьу Dr. Abraham S. Luchins. Препечатва се с разрешени
на- половите стереотипи през детските години (Neto, Williams, & Widner, 1991;
Seguino, 2007). Осъзнаването на стереотипите за различни групи се развива
при повечето деца между 6- и 10-годишна възраст (McKown & Weinstein, 2003).
Стереотипите честовъзникват по същия начин като другите типове установки.
Наблюдаваме определен пример или набор от примери на някакъв модел. След
това може да свръхгенерализираме от тези ограничени наблюдения. Приемаме,
че всички бъдещи примери по същия начин ще демонстрират този модел. Разбира
се, когато стереотипите се използват за нарочване на жертвени овни за социално
в алгебрата и физиката (Bassok & 1-Iolyoak, 1989; Chen & Daehler, 1989).
От по-широка перспектива положителният трансфер може да се смята за
включващ преноса на фактологично познание или умения от една среда в друга.
Например може да прилагате общите си познания за психологията и уменията си
за учене, придобити през училищните години, в които сте учили за тестове, към
проблема учене за изпит по когнитивна психология. По-тясно погледнато обаче,
при положителния трансфер на практика прилагате стратегия или тип решение,
които са работили добре при един определен проблем или набор от задачи,
когато се опитвате да решавате аналогичен проблем. Как хората осъзнават, че
определени проблеми са аналогични и могат да се решават чрез положителен
трансфер на стратегии или дори на решения?
Трансфер на аналогии
така че да подобря способностите си, като експертите е тясно свързано с техните по
трябва да са скептични към тези типове ин чрез решаване на проблеми (преднамерена
троспективни описания, които не могат да практика) (Ericsson, 2006Ь ). В такива области
се верифицират или дори възпроизвеждат с като музика, спорт и шахмат най-добрите из
научни методи. пълнители започват рано и прекарват до 4
В моята изследователскалаборатория сме часа дневно в продължение на дълги години
& Ward, 2007; Ericsson & Williams, 2007). които са способни да модифицират фи
Инструктирамеекспертитедадаватвербален зическите характеристики на тялото, на
израз на мислите си, докато извършват дей пример увеличаване на степента на мие
ността, т.е. "да мислят на глас", и да съобщават линизация на нервните вериги в мозък~
(Ericsson, 200За). Особено силно се интере телите експерти изглежда много обещаваща
суваме от начина, по който експертите, на област в задълбочаването на познанията ви
пример гросмайстори, музиканти, спортисти за това, което е възможно за хората, когато са
1' 1 \• ""- ' ~ ~ < <" \' '•,и •' 1 0\ ~' ~- ' •' ~ ~ ~ .J "'Г (' \ .)~ • <
,-------------------------------------------------------------------.------------, ИЗСЛЕДВАНЕ НА
Представете си, че сте лекар, лекуващ пациент със злокачествен тумор на
КОГНИТИВНАТА
стомаха. Не можете да оперирате заради сериозността на раковото заболяване.
психология
Ако не унищожите тумора обаче, пациентът ще умре. Може да използвате рент
генови лъчи с голяма интензивност, за да унищожите тумора. За съжаление
интензивността на лъчите, нужна за разрушаване на тумора, ще разруши и
здравата тъкан, през която трябва да преминат лъчите. Рентгенови лъчи с по-
малка интензивност ще пощадят здравата тъкан, но ще са недостатъчно силни,
ИЗСЛЕДВАНЕ НА
Генерал иска да завладее крепост в центъра на дадена страна. Има много
КОГНИТИВНАТА
пътища, излизащи от крепостта. Всички те обаче са минирани. Макар че малки
психология
групи мъже могат да преминат по пътя безопасно, всяка по-голяма армейска
сила ще взриви мините. Широкомащабна директна атака е невъзможна. Какво
трябва да направи генералът?
левантна история.
ФИГУРА 11.12.
;;;;;;;;iiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiii-------------·----------------------------···-··--
ТАБЛЦЦА 11.3. Съответствие между проблемите с радиацията и с армията
Кои са общите неща между двата проблема и коя е елементната стратегия, която може да се
извлече от сравнението на двата проблема? (По Gick & Holyoak, 1983.)
Военният проблем
Проблем с радиацията
-----------
Първоначална заявена цел: използване на лъчи за унищожаване на тумор
Ресурси: достатъчно мощни лъчи
Ограничение: не може да се приложат лъчи с голяма интензивност само от една посока
План за решение: прилагане на лъчи с ниска интензивност от много посоки едновременно
Резултат: туморът е разрушен от лъчите
Конвергентно схема
М. L. Gick and К. J. Holyoak (1983), "Schema Induction and Analogical Transfer," Cognitive
Psychology, Vol. 15, р. 1-38. Препечатва се с разрешението на Elsevier.
ПРАКТИЧЕСКИ
Тези предложения могат да се използват директно, за да ви помогнат да ре
ПРИЛОЖЕНИЯ НА
шавате всекидневните си проблеми. Ако имате задача, която трябва да пре
КОГНИТИВНАТА
дадете на по-късен етап, незабавно отделете време при получаването на
психология
задачата, за да планирате курс на действие. Например при писането на се
местриален доклад прегледайте плановете за бъдещите четива в курса.
Открийте обща тема, която ви интересува. След това придобийте представа
колко информация има по темата. Не се задълбавайте в детайлите. Тази про
цедура може да ви помогне да стесните фокуса. Избирайки темата, с която сте
сравнително незапознати, е добра идея за по-кратки задачи. По този начин
научавате нещо ново. Нещо повече: по-вероятно е да имате "окопали се" идеи
или фиксации по теми, които са по-познати. Същевременно опитайте се по
ложително да пренесете основните теми в различни области. Например въ
просът за природата-възпитанието често изпъква в различни теми в пси
с развиващите се идеи по темата. Две или три седмици преди крайния срок
за предаване на доклада започнете работа по ръкопис, който отново може да
оставите настрана за няколко дни, преди окончателното му "полиране." Като
цяло общото разпределено време, включено в завършването на задачата
по този начин, ще е малко повече, отколкото ако концентрирате работата
в няколко дни преди крайния срок, но качеството на доклада почти със си
гурност ще е по-високо.
1984; Novick & Holyoak, 1991). Може би най-критично важният аспект на тези из
следвания е, че хората имат проблеми със забелязването на аналогията, ако не
им е казано ексллицитно да я търсят. Да разгледаме изследванията, включващи
физически проблеми. Положителен трансфер от решени примери към нерешени
задачи е по-вероятен при учащи, които конкретно се опитват да разберат защо
определени примери са решени по даден начин - в сравнение с учащи, които
искат да разберат единствено как са били решени дадени проблеми (Chi et al.,
1989). Въз основа на тези резултати по принцип трябва да търсим аналогиите, за
да ги открием. Често не ги откриваме, ако не ги търсим експлицитно.
Хората понякога не разпознават повърхностните сходства в проблемите
(Bassok, 2003). Друг път са заблудени от повърхностните сходства и вярват, че
два различни типа проблеми са еднакви (Bassok, Wu, & Olseth, 1995; Gentner, 2000;
Gentner & Markman, 1997). Пuнякога дори опитни решаващи проблеми се под
веждат. Те вярват, че подобни повърхностни структури сочат сравними дълбоки
структури. Например решаващите проблеми може използват вербалното съ
държание, а не математическите операции, изисквани в математическа задача, за
Инкубация
За решаването на много проблеми основната пречка не е нуждата да се открие
подходяща стратегия за положителен трансфер, а по-скоро да се избягват
спънките, които са резултат от отрицателен трансфер. Инкубацията - оста
вянето на проблема настрана за известно време, без съзнателно да се мисли за
него - предлага начин, по който да се минимизира отрицателния трансфер. Тя
включва правенето на пауза от етапите на решаването на проблеми. Например
да предположим, че откриете, че не сте способни да решите даден проблем.
Нито една от стратегиите, които сте в състояние да измислите, като че ли не
работи. Опитайте да оставите проблема настрана за известно време и го ос
тавете да отлежи и се "измъти." По време на инкубацията не трябва съзнателно
да мислите за него. Позволявате обаче възможността проблемът да се обработва
подсъзнателно. Някои изследователи на решаването на проблеми дори твърдят,
че инкубацията е съществена част от процеса на решаване на проблеми (на
пример Cattell, 1971; von Helmholtz, 1896). Други не са успели да открият експе
риментална подкрепа за явлението инкубация (например Baron, 1988). Въпреки
това е била предлагана богата подкрепа на инкубацията от разкази на хора (на
пример Poincare, 1913). Трети изследователи смятат, че инкубацията може да е
особено полезна в решаването на изискващи инсайт проблеми (например Smith,
1995а). Както беше обсъдено, когато участник преспи, след като е стигнал до за
дънена улица с изискващ инсайт проблем, е по-вероятно да открие прозорливо
решение, отколкото този, който не "преспива с проблема" (Stickgold & Walker,
2004; Wagner et al., 2004).
Предложени са няколко възможни механизма за благотворните ефекти на
инкубацията, например:
1. Когато вече не поддържаме нещо в активната памет, изоставяме някои от
маловажните детайли. Задържаме само по-смислените аспекти в паметта.
От тези смислени аспекти сме свободни да го реконструираме наново. За
пазват се по-малко от ограниченията на предишната установка (Anderson,
1975).
2. В теченИе на времето по-новите спомени се интегрират със съществува
щите (Anderson, 1985). По време на тази интеграция някои асоциации на
установката може да отслабнат.
3. В течение на времето нови стимули - вътрешни и външни - може да ак
тивират нови гледни точки към проблема. Тези стимули биха могли и да
отслабват ефектите на установката (Bastik, 1982). В един експеримент
участниците трябва да решават трудна задача; докато проблемът все
още е нерешен, участниците са помолени да изпълнят разсейваща задача
482 • ГЛАВА 11 •:• РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ И ТВОРЧЕСТВО
шаването на проблеми (Unterrainer & Owen, 2006). Освен това лявата и дясната
префронтална зона са активни по време на планиращата фаза на решаването
на комплексни проблеми (Newman et al., 2003). При решаването на проблеми,
когато участникът дава неправилен отговор, разкрива по-силна двустранна
Организация на познанието
Екип от изследователи се заема да открие какво знаят и правят експертите (Chase
& Simon, 1973); Те искат да установят какво разграничава експертите от новаците
в шахмата. В едно от изследванията изследователите карат експерти и новаци
за кратко да видят подредена шахматна дъска и след това трябва да си спомнят
позициите на фигурите. По принцип експертите се представят доста по-добре от
новаците. Те обаче имат по-добро изпъЛнение само ако позициите на фигурите
на дъската има смисъл от гледна точка на действителната игра шахмат (вж. също
De Groot, 1965; Vicente & De Groot, 1990). Ако фигурите са разположени по случаен
начин, експертите не си спомнят по-добре местоположението им в сравнение с
новаците (фигура 11.13).
484 • ГЛАВА 11 •:• РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ И ТВОРЧЕСТВО
едно с друго. Другата половина от текстовете са със слаба кохерентност, т.е. по
трудно се четат, защото идеите не следват гладко. Читателите след това трябва
да решават различни задачи въз основа на прочетеното. Както прогнозират ав
торите, участниците със слаби познания за областта се представят по-добре,
когато текстовете са много кохерентни. Този резултат показва, че по принцип
учащите се представят по-добре, когато получават новия материал по кохерентен
начин. Изненадващото обаче е, че групата с големи познания се представя по
добре, когато текстовете са по-скоро некохерентни. Авторите на изследването
смятат, че читателите с големи познания може би по същество са били на ав
топилот, докато са чели силно кохерентните текстове, без да обръщат особено
внимание, защото са смятали, че знаят за какво са. Некохерентните текстове са
ги принудили да обръщат внимание. Тези резултати посочват значението на
процесите на вниманието, когато хората решават проблеми. Това е особено ре
левантно в области, в които са експерти и следователно може да смятат, че не е
необходимо да обръщат внимание.
Разработваненапознанието
ФИГУРА 11.13.
М - гросмайстор В- начинаещ
1
&
fl
Черни
1.
Действителни позиции на шахматната дъска
.,:;;:-=,~,-~·
24
*
20
,.
& && а.
с:-
:s;
-е-
16
м
&в :s:
:I:
,.
с::
"'"' 12
вtfl
а.
<=
в1
>:S:
о
а.
U}
8
~
в fj ft Фв 4
в
н п 3 4
Опити
5
Бели
(а) (б)
Случайни позиции на шахматната дъска
Черни
. ·., -:-:~::·f'.;t>>?.·:.>
~~ t&&
24
• в
в &В
20
,.
t fl ft 1 в
~
:s;
-е-
:s;
:I:
16
н
с::
м
:s;
"'"'<= 12
а.
В& в
>S
о
а.
U}
8
& fl 4
~ в
н
*
2 3 4 5 6 7
Опити
Бели
(в) (г)
бъдещите ходове.
Някои изследвания са изучавали експерти в различни области. Примери са
играта го (Reitman, 1976), радиологията (Lesgold et al., 1988) и физиката (Laгkin
et al., 1980). Те отново разкриват същото. Това, което диференцира експертите от
новаците, са техните схеми за решаване на проблеми в собствената им област на
експертни познания (Glaser & Chi, 1988). Схемите на експертите включват големи,
силно взаимосвързани единици познание. Те са организирани съобразно фунда
менталните структурни сходства между единиците познание. Обратното, схемите
на новаците включват относително малки и несвързани единици познание. Те
са организирани съобразно повърхностни сходства (Bryson et al., 1991). Същото
наблюдение е приложимо към различните дейности на експертите срещу но
ваците. Една от тях е как класифицират различните проблеми (Chi, Glaser, & Rees,
1982). Друга е как описват същностната природа на различните проблеми (Larkin
et al., 1980). Трета е как определят и описват метода за решаване на различните
проблеми (Chi, Glaser, & Rees, 1982). Едно изследване изучава стратегиите за ре
шаване на проблеми при експерти и новаци математици и отбелязва разликата в
използването на зрителните образи (Stylianou & Silver, 2004 ). Изследователите на
блюдават, че новаците в решаването на проблеми използват зрителни представи,
за да решават проблеми, които имат очевиден пространетвен компонент, на
пример геометрични задачи (Stylianou & Silver, 2004). Експертите в решаването
на задачи обаче използват зрителни представи, за да решават широк спектър
от математически задачи (Stylianou & Silver, 2004), независимо дали имат про
странетвен компонент, или не. Способността за прилагане на зрителни представи
към различни задачи позволява по-голяма гъвкавост и засилена вероятност да се
намери решение.
проблеми (Bryson et al., 1991; De Groot, 1965; Lesgold, 1988). Наблюдателите могат
да сравняват различни аспекти на решаването на проблеми. Единият включва
твърденията на решаващите проблеми, т.нар. вербални протоколи. Интересен
ефект на вербалните протоколи е, че могат да водят до засилена способност за ре
шаване на проблеми. В едно изследване, когато участниците говорят на глас или
пишат за стратегията си за решаване на проблеми по начин, който е центриран
върху обектите предмета на проблема, се наблюдава повишаване на качеството
на решенията (Steif et al., 2006). В друго изследване способността за решаване
на проблеми се засилва, когато участниците пишат описание на стратегията си
в сравнение с моментите, когато говорят за нея (Pugalee, 2004). Изглежда, че за
новаците в решаването на проблеми оповестяването на стратегията подобрява
изпълнението.
Разликитемеждуекспертитеиновацитевразпределянетонавреметомогатда
се разглеждат от гледна точка на фокуса и посоката на решаването на проблемите.
Експертите като че ли прекарват относително повече време от новаците в откри
ването как да съчетаят дадената информация в проблема със съществуващите
схеми. С други думи, те се опитват да сравняват какво знаят за проблема с начина,
по който информацията съответства на вече известното им, въз основа на екс
пертните си познания. След като експертите открият правилното съответствие,
бързо могат да извлекат и да приложат стратегия за проблема. Експертите като
че ли успяват да работят напред от позициите на дадената информация ("Какво
знам?"), за да открият неизвестната информация ("Какво трябва да открия?"). Те
прилагат правилната последователност от стъпки въз основа на стратегиите,
блемите, отколкото новаците (Lesgold & Lajoie, 1991). Експертите освен това на
блюдават своите стратегии за решаване на проблеми по-внимателно, отколкото
новаците (Schoenfeld, 1981).
Автоматични процеси при експертите
Чрез практика в прилагането на стратегиите експертите могат да автома
тизират различни операции. Те могат да ги извличат и изпълняват с лекота, докато
работят напред (вж. VanLehn, 1989), и използват два важни процеса. Единият е схе
матизацията и включва разработването на богати, силно организирани схеми.
Другият е автоматизацията и включва консолидиране на последователности
от стъпки в единни рутини, изискващи минимален или никакъв контрол. Чрез
тези два процеса експертите пренасят бремето на решаването на проблемите от
работната памет с ограничен капацитет към безкрайния капацитет на дълговре
менната памет. Така те стават все по-ефикасни и точни в решаването на проблемите.
Освобождаването на капацитета на работната памет ги подпомага в наблюда
ването на напредъка и точността по време на решаване на проблеми. Новаците,
обратно, трябва да използват работната си памет, за да се опитват да задържат в
нея множество характеристики на проблема и различни възможни алтернативни
стратегии. Това усилие вероятно води до ограничаване на работната памет на но
ваците за наблюданане на точността и напредъка към решаването на проблема.
Добър пример на начина, по който автоматизацията подобрява изпълнението,
може да се види в изследванията на способността за четене. Да разгледаме екс
пертните умения в четенето. Защо някои хора, особено деца, които се учат да четат,
да по-добри от други? Някои смятат, че четенето включва два различни процеса
(Wagner & Stanovich, 1996). Първият е процесът на конвертиране от ортографичен
(свързан с външния вид на буквите) код във фонологичен (свързан със звуковете
на езика) код. Вторият е основаният на фонологията процес на разпознаването на
думите. Широкото съприкосновение с текста може да помага процеса на обръщане
от ортографичен във фонологичен код, като увеличава автоматичността на това
ниво на преработка. Следователно част от различията в способността за четене
като че ли са резултат от увеличената автоматичност на превръщането от орто
(Frensch & Sternberg, 1989; Lesgold, 1988). Тази разлика може би е резултат от
богато развитите схеми на експертите и техните засилени умения за себенаблю
даване. Таблица 11.4 обобщава различните характеристики на експертното ре
шаване на проблеми.
ЕКСПЕРТНИ ПОЗНАНИЯ: ПОЗНАНИЕТО И РЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИ • 489
~--~~--~~----------------------------------·------------------------------------------
ТАБЛИЦА 11.4. Какво характеризира експертните познания?
ЕКСПЕРТИ НОВАЦИ
Имат широки, богати схеми, съдържащи голям обем Имат относително бедни схеми, съдържащи относ и
декларативни познания за областта. телно по-малко декларативни познания за областт а.
Имат добре организирани, силно взаимосвързани Имат зле организирани, слабо свързани, разхвърл яни
единици познание в схемите. единици познание.
Прекарват пропорционално повече време в определя- Прекарват пропорционално повече време в търсен е и
По принцип избират стратегия, основана на сложни Често използват анализ на целите и средствата ка то
схеми за стратегиите по проблема; използват анализ стратегиязасправянесповечетопроблеми;поняк ога
на целите и средствата само като подсигуряваща избират стратегия, основана на познания за страте ги-
стратегия за справяне с необичайни, атипични про- ите по проблема.
блеми.
f--· ------·
Схемите съдържат богати процедурни познания за Схемите съдържат относително малко процедурни
стратегиите за проблема, релевантнина областта. познания за стратегиите по проблема, които са рел е-
вантни на областта.
-------------
бл ема.
ми; когато са наложени времеви ограничения, реша- проблеми; решават проблемите по-бавно от експе р-
ват проблемите по-бързо от новаците. тите.
f--· -----
Точно прогнозират трудността в решаването на опре- Не прогнозират точно трудността при решаването на
от малко повече време от новаците, за да представят имат нужда от относително по-малко време от екс-
Когато им се осигури нова информация, която проти- Демонстрират по-малка способност да се адаптира т
воречи на първоначалното представяне на проблема, към нова информация, която противоречи на първ о-
демонстрират гъвкавост в адаптирането към по-под- началното представяне на проблема и стратегията
ходяща стратегия.
-------~ ·---·-· '-------------~------------------.-~.--------
490 • ГЛАВА 11 •:• РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ И ТВОРЧЕСТВО
готовка за следващия знак (Yang & Sarkar, 2006; вж. също глава 9). Вместо да
правят един знак в изолация, тези експерти гледат напред. Това им позволява да
правят знаците по-бързо, отколкото новаците. Експертите музиканти също са по
способни да четат нотите, отколкото новаците, по силата на гледането много по
напред в партитурите, така че могат да очакват нотите, които предстоят (Sloboda,
1984). Дори в спорта, например в тениса, експертите са по-добри от новаците
отчасти заради факта, че са способни да прогнозират траекторията на приближа
ващата се топка по-бързо и по-точно, отколкото новаците (Abernethy, 1991).
Друга характеристика на експертите е, че те обикновено използват по
системен подход към трудните проблеми в своята област на експертни по
знания, отколкото новаците. Например едно изследване сравнява стратегиите,
използвани от решаващи проблеми в симулирана биологична лаборатория
(Vollmeyer, Burns, & Holyoak 1996). Изследователите откриват, че по-добрите ре
шаващи проблеми са по-системни в подхода си към лабораторията, отколкото
по-слабите решаващи проблеми. Например при търсенето на обяснение на би
ологично явление те е по-вероятно да поддържат една променлива постоянна,
нетичните фактори при тези хора (вж. De-Fries & Gillis, 1993; Olson, 1999). Нещо
повече: различията във фонологичното съзнание, изисквано за способността за
четене, могат да са фактор в четенето, за който индивидуалните различия са поне
отчасти генетично детерминирани (Wagner & Stanovich, 1996). По принцип дори
акозаролятанапрактикатасеоткри~чеобясняваголямачастотекспертнитепо
знания в дадена област, приносът на генетичните фактори към останалата част от
тях може да има известна роля в свят на интензивна конкуренция (Shiffrin, 1996).
Обща черта между експертите в различните умения е, че те влагат огромен брой часове в
преднамерена практика за усъвършенстване на умението си. •
ТВОРЧЕСТВО
То е в обема на създаваното
Креатинните хора създават ли просто повече? Все още не е разработен метод за
откриване на изявено творческите хора от пръв поглед, но те като че ли споделят
'ФИГУРА 11.14,
ТВОРЧЕСТВОТО Е ...
Копаене по-надъпбоко
ТВОРЧЕСТВОТО Е ...
ТВОРЧЕСТВОТО Е ...
Спушане
за мnрnзмn
ТВОРЧЕСТВОТО Е ...
Го~оj:)еме Спушане
~а котка
Зачертаване на грешкnте
този прелом. След него обаче (а понякога и преди него), силно креатинните хора
по принцип r:освещават цялата си енергия на работата си. Понякога изоставят,
пренебрегват или експлоатират близките си взаимоотношения през зрялата
възраст. Около десетилетие след първоначалното креативно постижение по
вечето от творците, които Гарднър изследва, правят втори прелом. Той е по
всеобхватен и по-интегративен, но по-малко революционен. Дали творецът ще
продължи да прави съществени приноси, зависи от конкретната област. Поети
и учени е по-малко вероятно да го направят в сравнение с музикантите и худож
ниците.
Невронауката за творчеството
(Dietrich, 2004).
498 • ГЛАВА 11 •:• РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ И ТВОРЧЕСТВО
ИЗСЛЕДВАНЕ НА
Подредете шест клечки за зъби. Помолете приятел да направи четири рав
КОГНИТИВНАТА
ностранни триъгълника с шестте клечки, без да ги чупи. Повечето хора няма
психология
да могат да решат тази задача, защото ще се опитат да направят триъгъл
поставка за тях.
КЛЮЧОВИ ТЕМИ
догадки.
500 • ГЛАВА 11 •:• РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ И ТВОРЧЕСТВО
ОБОБЩЕНИЕ
1. Кои са някои от ключовите стъпки, участва неговите части и това може да се види във
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЬПРОСИ
1. Опишете стъпките на цикъла на решава 5. Разработетепроблем,койтоизискваинсайт
нето на проблеми и дайте пример за всяка за решаването си.
на компютърни симулации? Как може осно при справянето с проблемите, пред които
ваният на компютрите подход да ограничи сте изправени?
потенциала за разбиране на решаването на 8. Имайки предвид някои от идеите за твор
проблеми при хората? чеството, представени в главата, какво мо
КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ
Алгоритми ране Пространство на проблема
Анализ Инсайти на селективното ком Решаване на проблеми
Дивергентно мИслене биниране Синтез
Добре структурирани проблеми Инсайти на селективното срав Стереотипи
Евристики нение Творчество
Зле структурирани проблеми Конвергентно мислене Трансфер
Изоморфен Отрицателентрансфер Установка
Инкубация Положителен трансфер Функционална фиксираност
Ин сайт (прозрение) Продуктивна мислене Цикъл на решаване на проблеми
Инсайти на селективното кади- Прозрачност
502 • ГЛАВА 11 •:• РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ И ТВОРЧЕСТВО
Манти Хол
ВзЕМАНЕ
НА РЕШЕНИЯ 12
И РАЗСЪЖДЕНИЯ
~ r - ,Q ~ 6
" о о о ~
Q r • , > О < -
Евристики и уклони
Ключови теми
Невронауката за вземането на решения
Обобщение
Дедуктивни разсъждения
Мислене за мисленето: фактологични, аналиА
Условни разсъждения тични, творчески и практически въпроси
ИЗСЛЕДВАНЕ Нд
Линда е на 31 години, неомъжена, открита и много умна. Завършила е фи
КОГНИТИВНАТА
лософия. Като студентка е била дълбоко загрижена за дискриминацията и со
психология
циалната справедливост и освен това е участвала в демонстрации против яд
рените оръжия.
А
ко сте като 85% от хората, които Тверски и Канеман изследват, сте оценили
вероятността айтем NQ8 като по-голяма от тази на айтем NQ 6. Чакайте малко
обаче. Представете си огромна конгресна зала, пълна с цялата популация на
банковите касиери. Сега помислете колко от тях ще са в хипотетичната кабина на
касиерките феминистки - подмножество от цялата популация на банковите каси
ери. Ако Линда е в кабината на банковите касиери феминисти, трябва по определе
ние да е в конгресната зала на банковите касиери. Следователно вероятността тя да
е в кабината (т.е. тя е банкова касиерка феминистка) не може логично да е по-голяма
от вероятността да е в конгресната зала (т.е. тя е банкова касиерка). Въпреки това,
имайки предвид описанието на Линда, интуитивно чувстваме, че е по-вероятно да я
открием в кабината, отколкото в конгресната зала. Това интуитивно чувство е при
мер на заблуда - погрешно разсъждение - в преценките и разсъжденията.
В тази глава разглеждаме много от начините, по които правим преценки и
вземаме решения, както и използваме разсъжденията, за да достигаме до за
появи.
508 • ГЛАВА 12 •:• ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ И РАЗСЪЖДЕНИЯ
Елиминиране по аспекти
Понякога използваме различна стратегия, когато сме изправени пред много
повече алтернативи, отколкото смятаме, че можем реалистично да обмислим
във времето, с което разполагаме (Tversky, 1972а, 1972Ь). В такива ситуации не
се опитваме да манипулираме умствено всички претеглени атрибути на всички
съществуващи възможности, а по-скоро използваме процес на елиминиране
.-------------------------------------,----------------------------------
ХИПОТЕТИЧЕН ПРИМЕР ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ВЕРОЯТНОСТ
Лий е един от 10 висококвалифицирани кандидати за Лий има 0.1 вероятност да получи мястото.
едно научно място. Какви са шансовете на Лий да го
получи?
Лий има четири чифта обувки: сини, бели, черни и 0.25 Х 0.2 = 0.05
кафяви.
Лий сменя по случаен начин чифтовете обувки, които Има 0.05 вероятност един от съквартирантите да по-
носи. лучи научното място и Лий да носи черни обувки по
време на обявяването.
Каква е вероятността един от двамата съквартиранти
да получи научното място и Лий да носи черни обувки
по време на обявяването?
Джанисосвен това очертава шест симптома на "груповото мислене." (1) При тес
ногръдието групата не е отворена за алтернативни идеи. (2) Заради рационали
зацията тя прави и невъзможното, за да оправдае както процеса, така и продукта
Евристики и уклони
Хората вземат решения на базата на уклони и евристики (съкратени пътища)
(Kahneman & Tversky, 1972, 1990; Stanovich, Sai, & West, 2004; Tversky & Kahneman,
1971, 199З). Тези умствени съкратени пътища облекчават познавателното нато
варване на вземането на решения, но и допускат много по-голяма вероятност за
грешки.
Представителност
"му е ред" да спечели. Разбира се, истината е, че всяко залагане (или хпърюше
на монета) е независимо събитие. То има еднаюза вероятност да е псчсливrло
или губещо. Комарджията не е по-вероятно да спечели шестия залог, отr\оJшото
първия или хиляда и първия.
Наличност
(Steппiпg & Мопаghап, 2004). Във всеки от двата случая сс използват различни
правила и отношения. Следователно формалната еквивалентност на пюй
ствата и класовете не е интуитивно очевидна за повечсто хора ('I\тeгsky 8?
Ка!шешап, 1993).
Вариант на грешката на конюшщията е грешката 1ю вт-ииочиането. При
нея човеюп преценява по-голяма вероятност, че всеки член на вкшочв;нJ!,а ка
8х7хбх5х4х3х2х1
1х2х3х4х5хбх7х8
от цяла поредица поправки. Мислите колко пари сте дали за ремонти досега.
Разсъждавате, Че трябва да направите допълнителния ремонт, за да оправдаете
количеството пари, които сте изхарчили досега. Следователно правите ремонта, а
не си купувате нова кола. Току-що сте допуснали грешката на потъналите разходи.
Проблемът е, че вече сте загубили парите за тези ремонти. Хвърлянето на допъл
нителни пари няма да ви ги върне. Най-доброто вероятно е да разглеждате вече
похарчените пари като "потънали разходи." След това си купувате нова кола. По
същия начин да предположим, че заминавате във ваканция. Възнамерявате да ос
танете 2 седмици. Прекарвате обаче много зле. Опитвате се да решите дали да се
520 • ГЛАВА 12 •:• ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ И РАЗСЪЖДЕНИЯ
истина действаме рационално в много случаи. Освен това всеки от нас може да
подобри вземането на решения чрез практика. Най-вероятно е да го направим, ако
получаваме конкретна обратна връзка за това, как да подобрим стратегиите си за
вземане на решения. Друг ключов начин за подобряване на вземането на решения
е да имаме точна информация за изчисляване на вероятностите. Тогава трябва да
използваме по подходящ начин вероятностите във вземането на решения. Освен
това, макар че теорията за субективната очаквана полза предлага ограничено оп
исание на действителното вземане на решения от хората, далеч не е безполезна.
Тя предлага добри предписания за засилване на ефективността на вземането на
решения, когато сме изправени пред решение, което е достатъчно важно, за да
оправдава нужното време и психични усилия (Slovic, 1990). Нещо повече: можем
да се опитаме да избягваме свръхувереността в интуитивните си догадки за оп
тималните ни избори. Друг начин да подобрим вземането на решения е да из
ползваме внимателни разсъждения при правенето на заключения за различните
които знаят много малко за степен невежи, т.е. които разпознават само
разпознатият обект има по-висока стойност когато клиентите трябва да избират между
по отношение на критерия. няколко сходни продукти, предпочитайки
онези, чиито имена са чували. Тази евристика Кутията с инструменти в две отношения
се използва от рекламит~ например тези е Дарвинова метафора за вземането на
на "Бенетон", които не дават информация за решения. Първо, еволюцията не следва
продукта, а просто се опитват да засилят раз някакъв величествен план, а води до смесица
приложима обаче, нито пък винаги може да тацията е обвързана с контекста. В тези две
дава правилни заключения. Ефективността разграничения се крие техният потенциал:
се опитваме да отворим адаптивната кутия с нитивната наука днес, няма да разкрие защо и
Разсъждения -
Преценките и вземането на решения включват оценяване на възможностите
и избиране на една пред другите. Свързан тип мислене е разсъждението.
Това е процесът на извличане на заключения от принципи и от доказателства
(Leighton, 2004а, 2004Ь; Leighton & Sternberg, 2004; Sternberg, 2004; Wason &
Johnson-Laird, 1972). При разсъжденията се придвижваме отвън това, което
вече е известно, за да направим ново заключение или да оценим предложено
заключение.
524 • r ЛАВА 12 ·:· ВзЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ и РАЗеЪЖДЕНИЯ
ДЕДУКТИВНИ РАЗСЬЖДЕНИЯ
Условни разсъждения
Един от основните типове дедуктивни разсъждения е условното, при което
разсъждаващият трябва да извлича заключения въз основа на пропозиция
"ако-то." Условното твърдение "ако-то" гласи, че ако предпоставката на си
логизма р е удовлетворена, тогава логически следва q. Например "Ако сту
дентите учат усилено, получават висок резултат на изпитите си". При някои
обстоятелства, ако сте установили условна пропозиция, можете да извлечете
добре обосновано заключение. Обичайното множество условни пропозици и, от
които можете да извлечете добре обосновано заключение, е "Ако р, тогава q. р.
Следователно q". Това заключение илюстрира дедуктивна валидност. С други
думи, то логически следва от пропозициите, на които се основава. Следното
също е логично: "Ако студентите ядат пица, получават високи резултати на
изпитите си. Те ядат пица. Следователно получават високи резултати на из
питите." Както сте се досетили, дедуктивната валидност не е равнозначна на
истина. Можете да достигнете до дедуктивно валидни заключения, които са
напълно неверни по отношение на света. Дали заключението е вярно, зависи
ДЕДУКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ • 525
Два типа условни пропозиции водят до валидни дедукции, а други два вида - до дедуктивни по
грешни изводи.
г--·
Извод
·-~~-----·
Дедуктивно
валидни заключения
p~q ..,q :. р
Modus tollens Ако си майка, значи имаш дете. Нямаш дете. Следователно не си майка ..
··--·-
Дедуктивни
погрешни изводи
на следствието Ако си майка, значи имаш дете. Имаш дете. Следователно си майка.
В задачата за избор на Уейсън Питър Уейсън показва на участниците набор от четири карти, с които
участниците трябва да проверят валидността на дадена про позиция. Тази таблица илюстрира как
разсъждаващият човек може да провери условната пропозиция (p-+q): ,,Ако картата има съгласна
от едната страна (р), значи има четно число от другата (q)."
-
ПРОПОЗИЦИЯ, БАЗИРАНА НА
ПРОВЕРКА ТИП РАЗСЪЖДЕНИЕ
ВИЖДАНОТО НА ЛИЦЕТО НА КАРТАТА
р :.q Базирано
Дадена карта има съгласна от едната Има ли картата четно число от на modus ponens
страна (например "S", "F", "V" или "Р") другата страна?
Де дук тивна
валидни заклю чения
-.q : . .., р
Дадена карта няма четно число от една- Няма ли картата съгласна от дру- Базирано
та страна. С други думи, дадена карта гата страна? С други думи, картата на modus tollens
има нечетно число от едната страна има ли гласна от другата страна?
(например "3", "5", "7" или "9").
..,р ..... q
Дадена карта няма съгласна от едната Няма ли картата четно число от Базирано на отхвърляне на
страна. С други думи, дадена карта има другата страна? С други думи, предпоставката
q :. р
Дадена карта има четно число от едната Картата има ли съгласна от друга- Базирано на утвърждаване на
от едната страна, значи от другата трябва да има "4", абстрактната форма за раз
решения е например: "Ако човек предприеме действие "А", значи трябва първо да
задоволява предварителното условие "Р". Изпълнението на абстрактната задача
за разрешения пак е по-добро (общо 49% правилни отговори) от изпълнението
на стандартната абстрактна задача (общо само 9% правилни). Това е така дори
когато авторите добавят към стандартната абстрактна задача твърдение, което я
поставя в контекста на проверка. Пример е: "Да предположим, че даден властови
орган проверява дали се следват определени правила." Формата на разрешенията
пак е по-добра, ако се добави твърдение за изясняване на правилото. Пример би
било: "С други думи, за да има "N.' от едната страна, картата трябва да има "4"
от другата." Формата на разрешенията е по-добра дори при експлицитните от
рицания. Например "НЕ А" и "Не 4" се използват вместо имплицитните отрицания
на "А" и "4", а именно "В" и "7." Следователно, макар че както стандартната задача
за избор, така и свързаната с разрешения задача включват дедуктивни раз
съждения, двете задачи всъщност като че ли поставят различни проблеми (Griggs
& Сох, 1993; Manktelow & Over, 1990, 1992). Прагматичните схеми на разсъждения
не обясняват напълно всички аспекти на условните разсъждения (Braine &
O'Brien, 1991; Braine, Reiser, & Rumain, 1984; Rips, 1983, 1988, 1994). Всъщност
хората невинаги използват правилата на разсъжденията (Garcia-Madruga et al.,
2000; Johnson-Laird & Savary, 1999; Smith, Langston, & Nisbett, 1992).
Един напълно различен подход към условните разсъждения е еволюционното
гледище към познавателната дейност (Cummins, 2004). Според него трябва да
обмисляме какви типове мисловни умения осигуряват естествено селективно
предимство за хората в адаптирането към средата в процеса на еволюцията
индустриализираните общества.
По какъв начин е повлияла еволюцията върху човешката познавателна
дейност? Хората може би притежават нещо като инструмент за усвояване на
схеми (Cosmides, 1989). Според Космидис тя подпомага способността ни бързо
да събираме важна информация от преживяванията си. Освен това ни помага
да организираме тази информация в смислени мрежи. Според нея тези схеми са
изключително гъвкави, но и са специализирани за подбора и организирането
на информацията, която най-ефективно ще ни помогне да се адаптираме към
ситуациите, пред които се изправяме. Според Космидис една от характерните
адаптации, демонстрирани от ловците и събирачите, е в областта на социалната
размяна. Следователно еволюционното развитие на човешката познавателна
дейност би трябвало да подпомага придобиването на схеми, свързани със соци
алната размяна.
Силагиетични разсъждения
Освен условните разсъждения, другият ключов тип дедуктивни разсъждения е
силагиетичното разсъждение, което се основава на използването на силогизми.
Линейни силогизми
.----L---------"'-----=---
ИЗСЛЕДВАНЕ НА
когнитивнАТА
психология
Вие сте по-умен от най-добрия ви приятел.
Най-добрият ви приятел е по-умен от вашия съквартирант.
Кой от вас е най-умният?
Какво логическо заключение може да направите въз основа на предпоставките на този линеен
силогизъм? Дедуктивната валидност равнозначна ли е на истина?
Категорични силогизми
ФИГУРА 12.1.
това дали студентите ядат пица. Както сте се досетили, хората като че ли имат
повече трудности (работят по-бавно и правят повече грешки), когато се опитват
да достигат по дедуктивен път до изводи въз основа на една или повече спе
. ...................
--~-··- '""""'"'''"'....,"--····
Тип ФОРМАНА
ОПИСАНИЕ ПРИМЕРИ 0БРЪЩАЕМОСТ*
ПРЕДПОСТАВКА ТОЪРДЕНИЕТО
-- - - ·-·------------ ---
Универсално Всички А са В. Предпоставката поло- Всички мъже са Всички мъже са мъже. =1:
утвърдителна жително (утвърдител- от мъжки пол. Необращаемо
но) заявява, че всички Всички А са В.
членове на първия клас Всички В са А.
(универсално) са члено-
ве и на втория. __ __ ,
Универсално Нито едно А не е Предпоставката заявява, Никой мъж Никои мъже не са жени=
отрицателна В. (Алтернатива: че никой от членовете не ежена. Никои жени не са мъже.
Всички А са не В.) напървиякласнеечлен Или ~ Обръщаемо ~
на втория. Всички мъже са Никое А не е В =
не жени. Никое В не е А.
Специално Някои А са В. Предпоставката заявява, Някои жени са Някои жени са от женски пол. =1:
утвърдителна че само някои от чл ено- от женски пол. Някои от женски пол са жени.
вете на първия клас са Необръщаемо
членове на втория. Някои А са В. t.
Някои В саА.
Специална Някои А са не В. Предпоставката заявява, Някои жени са Някои от женски пола не са
отрицателна че някои членове на пър- не жени. жени.t-
лареки шапки на главата си" (Johnson-Laird & Steedman, 1978, р. 77). Фигура 12.2
показва два различни умствени модела за този силогизъм. Както се вижда от фи
гурата, изборът на умствен модел може да повлияе върху способността на раз
съждаващия да достигне до валиден дедуктивен извод. Тъй като някои модели
са по-добри от други за решаване на някои силогизми, човек е по-вероятно да
достигне до дедуктивно валиден извод, като използва повече от един умствен
модел.
-----------------
Филип Джонсън-Леърд е професор по психология в Принстънския
университет. Той е най-известен с изследванията си върху умствените
модели, дедуктивните разсъждения и творчеството. В частност е пока
зал как понятието "умствени модели" може да се приложи за разбира
нето на широк спектър от психични процеси.
ДЕДУКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ • 535
C~Hi»ЩitJJ
(а)
(6)
ПРАКТИЧЕСКИ
Дори без обучение можете да подобрите вашите дедуктивни разсъждения чрез
ПРИЛОЖЕНИЯ Нд
разработване на стратегии за избягване на грешки. Уверете се, че използвате
КОГНИТИВНАТА
правилните стратегии в решаването на силогизмите. Помнете, че обръщането
психология
работи само с универсалните отрицания. Понякога превеждането на аб
страктните термини в конкретни (например буквата С в крави) също помага.
Освен това отделете време да обмислите контрапримери и да създадете повече
умствени модели. Колкото повече умствени модели използвате за даден набор
от предпоставки, толкова по-уверени можете да бъдете, че ако изводът ви не е
валиден, ще бъде оборен. Следователно използването на множество умствени
модели увеличава вероятността от избягване на грешки. Използването на мно
жество умствени модели освен това ви помага да избягвате тенденцията да се
ангажирате в уклон към потвърждение. Кръговите диаграми също може да са
от полза при задачите за дедуктивни разсъждения.
ИНДУКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ
докажете извода си. Нещо повече: един-единствен слаб студент, който по една
случайност се е записал на курс по когнитивна психология, ще обори вашия
извод. Въпреки това, след голям брой наблюдения, можете да заключите, че сте
направили достатъчно наблюдения, за да разсъждавате индуктивно.
Фундаменталната загадка на индукцията е: как изобщо можем да правим
индуктивни изводи? Тъй като бъдещето не се е случило, как можем да прогно
зираме какво ще ни донесе? Съществува и важната т.нар. нова загадка на ин
дукцията (Goodman, 1983). Имайки предвид възможните алтернативни варианти
на бъдещето, как знаем кой да прогнозираме? Например в задачата с поредица от
числа 2, 4, 6, ?, повечето хора биха заменили въпросителния знак с 8. Ние обаче
не знаем със сигурност, че правилното число е 8. Може да се предложи матема
тическа формула, която ще даде всякакво число като следваща цифра. Тогава
защо избираме модел на възходящи четни числа (2х, където х са нарастващи цели
числа)? Избираме го отчасти защото ни изглежда прост. Това е не толкова сложна
формула от другите, които бихме могли да изберем. Избираме го и отчасти защото
го познаваме. Свикнали сме с възходящи серии от четни числа, но не сме свикнали
с други комплексни серии, в които 2, 4, 6 могат да са вместени, например 2, 4, 6, 10,
12, 14, 18, 20, 22 и т.н.
В тази и в много други ситуации, изискващи разсъждения, нямате ясно
формулирани предпоставки или очевидни, сигурни взаимоотношения между
елементите. Такава информация може да ви накара да стигнете по пътя на де
дукцията до безпогрешен извод. При отсъствието й изобщо не можете да до-
ИНДУКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ • 539
не могат да летят.
друго (Cheng, 1997, 1999; Cheng & Holyoak, 1995; Koslowski, 1996; Spellman, 1997).
Един от първите изследователи, които предлагат теория за това, как хората
правят каузални преценки, е Джон Стюарт Мил (Mill, 1887). Той предлага набор
от канони: широко приети евристични принципи, на които хората основават пре
и тези, които отсъстват, когато се появи даден резултат. Ако от всички възможни
причини присъства само една във всички случаи на даден резултат, наблюдателят
може индуктивно да заключи, че причината, присъстваща във всички примери,
Компания 3 Незаконни дарения за кампания са проследени до мени- Няма драстичен спад на цената
джърите на компанията. Подозира се, че основният про- на акциите на компанията.
дукт на компанията канцерогенен.
ИндУктивни РАзсъждЕния • 541
Дори нелогиците често използват ефективно наличната информация, когато оценяват причинно
следствените връзки.
но каузално събитие явяват заедно, хората ната на акциите беше падн ала, това съчетава
на цената на акциите.
- - - - - 2~·
Потвърждение Съвместно отсъст- Ако резултатът не се Ако акциите на други ком па иии не са паднали,
вие на възможно появява в отсъствието когато нямат продукти, оп ределени като кан
Оборване Присъствие на въз- Ако възможно каузал- Ако други компании имат основни продукти,
можно каузално съ- носъбитиеприсъств~ които са определени като канцерогенни, но
но да води до резул-
Мил.)
·--
Свързана грешка се появява, когато не успяваме да осъзнаем, че много
явления имат множество причини. Например автомобилна катастрофа често
включва няколко причини. Може да е възникнала с небрежността на няколко
шофьори, а не само на един. След като сме идентифицирали една от подози
раните причини за дадено явление, може да допуснем това, което е известно като
Катеrориални заключения
На каква база правят хората заключения? По принцип използваме стратегии
както отдолу нагоре, така и отгоре надолу, за да го правим (Holyoak & Nisbett,
1988). С други думи, използваме както информация от сетивата, така и такава, ос-
544 • ГЛАВА 12 •:• ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ И РАЗСЪЖДЕНИЯ
нована на вече известното или изводите, които вече сме направили. Стратегиите
отдолу нагоре се базират на наблюдаване на различни примери и отчитане на
степента на изменчивост между тях. От тези наблюдения абстрахираме прототип
(вж. глави 6 и 9). След като са били индуцирани прототип или категория, човекът
може да използва фокусиран подбор на примери, за да добавя нови случаи към
категорията. Той се фокусира предимно върху свойствата, които са осигурявали
полезни разграничения в миналото. Стратегиите отгоре надолу включват се
лективно търсене на постоянство в многото вариации и селективно комбиниране
на съществуващите понятия и категории.
Разсъждения по аналогия
Индуктивното разсъждение може да се прилага към по-широк спектър от си
туации от тези, изискващи каузални или категориалии изводи. Например ин
дуктивното разсъждение може да се приложи към разсъжденията по аналогия.
разисквания.
ИНДУКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ • 545
имат същите вътрешни части (Gelman & O'Reilly, 1988; вж. също Gelman & Wellman,
1991).
Когато обаче правят изводи за принципи от дискретна информация, децата в
предучилищна възраст е по-вероятно в сравнение с по-големите да подчертават
(Sloman, 1996).
Асоциативната система може да води до бързи реакции, които са силно
чувствителни към модели и общи тенденции. Чрез тази система откриваме
сходствата между наблюдаваните модели и тези, съхранявани в паметта.
Може би обръщаме повече внимание на видимите характеристики (например
силно типични или атипични), отколкото на дефиниращите характеристики
АЛТЕРНАТИВНО СТАНОВИЩЕ ЗА РАЗСЪЖДЕНИЯТА • 547
(Ross, Greene, & House, 1977). Да предположим, че хората имат мнение по даден
въпрос. Вероятно е да вярват, че тъй като това е тяхното мнение, то се споделя и
се смята за правилно от другите. Разбира се, в собствените мнения има известна
диагностична стойност. Напълно възможно е другите наистина да вярват в
това, което и ние (Dawes & Mulford, 1996; Krueger, 1998). Като цяло обаче асоци
ирането на становищата на другите със собственото - просто защото е наше - е
съмнителна практика.
акциите си.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА
Да разгледаме този пасаж от "Макбет" на Шекспир:
КОГНИТИВНАТА
ПЪРВО ВИДЕНИЕ: Макбет, Макбет, макар над всички пръв, чуй тоз съвет:
психология
пази се от Макдъф!
ВТОРО ВИДЕНИЕ: Жесток бъди! От нищо се не бой! Гази, Макбет, по трупове
безброй- неуязвим до сетния си ден си ти за всеки от жена роден!
МАКБЕТ: Тогаз живей, Макдъф! Не си ми страшен! Не, не, все пак ще взема
от съдбата живота ти в залог, та, викнал "Лъжеш!" на всеки страх, да
хъркам преспокойно сред гръмотевици.
Невронауката за разсъжденията
Както е при решаването на проблеми и вземането на решения, процесът на раз
съждаване включва префронталната кора (Bunge et al., 2004). Нещо повече: раз
съждаването включва мозъчни зони, свързани с работната памет, например ба
залните ганглии (Melrose, Poulin, & Stern, 2007). Те участват в различни функции,
включително познавателната дейност и ученето. Тази зона освен това е асо
циирана с префронталната кора чрез различни връзки (Melrose, Poulin, & Stern,
2007). Приносът на системите на работната памет трябва да се очаква, тъй като
разсъжденията включват интегрирането на информацията. Изследването на ус
ловните разсъждения чрез методите на свързани със събитие потенциали (ERP)
Ключови тЕми • 549
задача за разсъждение.
КЛЮЧОВИ ТЕМИ
ОБОБЩЕНИЕ
След като сме взели решение (или още по Тези умствени съкратени пътища може да се
добре: друг човек е взел решение) и резул утежнят в ситуации, в които се ангажираме
татът от него е известен, може да се анга в уклон към потвърждение (склонност към
жираме в ретроспективен уклон, изкривя потвърждаване на собствените убеждения).
вайки възприятието си за по-ранните сви Възможно е да засилим способността си да
детелства в светлината на получения резул правим добре обосновани изводи по редица
тат. Може би най-сериозният от умствените начини, например като отделяме време за
техните взаимоотношения. Освен това има ката на хипотези като средство за извличане
ме полза от обучение и практика в ефектив на каузални изводи. Освен това при разсъж
ни дедуктивни разсъждения. Особено веро денията по аналогия хората често прекарват
3. Как хората използват индуктивни разсъж ния на базата на система от формални прави
дения, за да достигат до каузални заклю ла, например чрез прилагане на формалната
чения и други типове изводи? Макар че не логика, а друг път - разсъждения, базирани
можем да достигаме до логически сигурни на асоциации, например чрез забелязване на
заключения чрез индуктивните разсъжде сходствата и времевите зависимости.
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЬПРОСИ
3. Кои от различните подходи към условните оценките на хората, или кажете защо спо
разсъждения като че ли най-добре обясня ред вас хората биха дали реалистични оцен
ват съществуващите данни? Обосновете от ки на вероятността.
например линейните или категоричните танията ви? Доколко вашият метод напо
силогизми. Какво според вас може да се добява методите, описани от теорията за
спечели от изучаването на начина, по кой субективната очаквана полза, задоволява
то хората разсъждават по отношение на нето на минималните условия или елими
5. Въз основа на информацията в тази глава 8. Дайте два примера, показващи как използвате
проектирайте начин да помогнете на сту основани на правила и асоциативни разсъж
КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ
Базисен процент Индуктивни разсъждения Пропозиция
Грешка Категориченсилогизъм Разсъждение
Дедуктивнавалидност Каузални заключения Ретроспективен уклон
Дедуктивни разсъждения Ограниченарационалност Свръхувереност
Евристиканаличност Прагматични схеми за разсъж Силогизъм
Елиминиране по аспекти дения Субективнавероятност
Задоволяване на минималните Предпоставки Субективна полза
условия Представителност Умствен модел
Илюзорнакорелация Преценки и вземане на решения Условни разсъждения
ЧовЕшки
И ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ 1
и интелигентност
Ключови термини
Теории за разполагането на процесите във вре
мето Обобщение
ИИЗСЛЕДВАНЕ НА
Преди да прочетете за начините, по които когнитивните психолози разглеждат
КОГНИТИВНАТА
интелигентността, опитайте да решите няколко задачи, които изискват да из
психология
ползвате интелигентността си:
1. Свещта се отнася към лойта така, както гумата към: (а) автомобил, (б) кръ
гъл, (в) каучук, (г) кухина.
2. Завършете поредицата: 100%, 0.75, 1/2; (а) цяло, (б) една осма, (в) една чет
върта.
п
оне от някои когнитивни психолози смятат, че всяка от горните задачи
изисква някаква степен на интелигентност. (Отговорите са в края на тази
част.) Интелигентността е понятие, което може да се разглежда като об
вързващо цялата когнитивна психология. Точно какво е интелигентност? В неот
давнашна статия изследователи идентифицират приблизително 70 различни
дефиниции на интелигентността (Legg & Hutter, 2007). През 1921 г., когато изда
телите нa]ournal ofEducational Psychology задават на 14 известни психолози този
въпрос, отговорите варират, но по принцип обхващат следните две теми. Първо,
интелигентността включва способността да учиш от опита. Второ, тя включва
способността да се адаптираш към заобикалящата среда. Шейсет и пет години
по-късно 24 когнитивни психолози с експертни познания в областта на интели
гентността получават същия въпрос (Sternberg & Detterman, 1986). И те подчер
тават значението на ученето от опита и адаптирането към средата. Те също
разширяват дефиницията, за да подчертаят значението на метапознанието -
АНОТИРАНА ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА • 555
хирург или учен счетоводител. Всеки от тях може да демонстрира различен вид
интелигентност от тази на умния хореограф, композитор, спортист или скулптор.
Често използваме имплицитните си или релевантните на контекста дефиниции
на интелигентността, за да я оценяваме. Механикът ви достатъчно умен ли е, за
да открие и да ремонтира проблема на колата ви? Лекарят ви достатъчно умен
ли е, за да открие и да лекува сърдечносъдовия ви проблем? Този привлекателен
човек достатъчно умен ли е, за да задържи интереса ви в разговора?
Имплицитните теории за интелигентността може да се различават в от
делните култури. Например има свидетелства, че китайците в Тайван включват
междуличностните и вътреличностните (разбиране на себе си) умения като част
от концепцията си за интелигентността (Yang & Sternberg, 1997). Концепциите на
селското население в Кения за интелигентността обхващат както нравствени, така
и познавателни умения (Grigorenko et al., 2001). Следователно това, което може да
се смята за всеобхватно оценяване на интелигентността, е възможно да се раз
личава в отделните култури (Sternberg & Kaufman, 1998). Дори в САЩ много хора
днес започват да разглеждат като важни не само познавателните аспекти на ин
1. Каучук. Свещите често се правят от лой точно както гумите често се правят
от (в) каучук.
2. 100%, 0.75 и 1/2 са количества, които последователно намаляват с 1/4; за
да завършите поредицата, отговорът е (в) една четвърт, която е по-ната
тъшното намаление с 1/4.
3. Първата поредица е кръг и квадрат, следвани от два квадрата и кръг, а по
сле три кръга и квадрат; втората поредица е три триъгълника и квадрат,
каже, че говори истината. Тъй като човекът, когото сте срещнали, заявява,
че тя е казала, че е лъжкиня, той трябва да лъже и следователно е лъжец.
логична възраст.
Приблизителен процент
хора в спектъра на кривата
на нормалното разпределение
Стандартни
отклонения -4
IQрезултат
40 55 70 85 100 115 130 145 160
Персентил
2 5 9 16 25 47 50 63 75 84 919598
Тази фигура показва нормално разпределение така, както се отнася до IQ, включително
идентифицирането на "етикети", които понякога се използват за характеризиране на раз
личните нива на IQ. Важно е да не приемаме тези "етикети" прекалено сериозно, защото те
са само приблизителни характеризации, а не научни описания на изпълнението. От
Intelligence Applied: Understanding and lncreasing Your lntellectual Skills Ьу Robert J. Sternberg,
copyright © 1986 Ьу Harcourt Brace & Company, възпроизвежда се с разрешение на издателя.
----------------~~~.
съдържателни области на тестовете. Как ще отговорите на тези въпроси? Какво сочат отговорите
ви за вашата интелигентност?
1
Вербални разсъ:нсдения
Вербални Кажете как три от четири айтема са подобни, (Забележете, че ябълка, банан и портокал мо-
отношения но въпреки това различни от четвърти. гат да се ядат, но порцелановата чаша - не.)
Количествени разсъ:нсдения
Числови серии Довършете поредица от числа. При числата 1, 3, 5, 7, 9 кое число очаквате да
следва?
Количествени Решете прости аритметични задачи с думи. Ако Мария има шест ябълки и иска да ги раз
дели поравно между себе си и двете си най
добри приятелки, по колко ябълки ще даде
на всяка?
Фигурни;абстрактни разсъ:нсдения
Анализ Решаване на пъзел, в който полагащият те Съчетайте тези парчета, за да образувате (ге
на модели ста трябва да комбинира парчета, предста· ометрична фигура).
вляващи части от геометрични фигури, да ги
съчетае и да образува конкретна геометрич
на фигура.
Кратковременна памет
Памет Изслушайте изречение, след това го повторе- Повторете изречението: "Харисън си легна
за изречения те точно така, както е прочетено от екзами- да спи късно и на следващата сутрин се събу-
натора. ди рано."
Памет Изслушайте поредица от цифри (числа), а Повторете тези числа отзад напред:
за цифри ·след това ги повторете в същия или в обра "9, 1, 3, 6."
тен ред.
Памет Наблюдавайте екзаминаторът да посочва (Посочете моркова, след това мотиката, по
за обекти поредица от обекти в картина и след това сле цветето, плашилото и накрая бейзболна
посочете същите обекти в съiцата последова та топка.)
'@Гrt"/
телност като него.
560 • ГЛАВА 13 •:• ЧОВЕШКИ И ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ
----· ------------------
ТАВЛИЦА 13.2... Скала за интелигентност на Уекслър за възрастни
Въз основа на съдържателните области и типовете въпроси, показани тук, по какъв начин тестът
на Уекслър се различава от Стенфорд-Бине?
Вербална скала
--·---------~-------------------------------------
Разбиране
-- -.. -1: -------------------------- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - ·
Отговорете на въпроси за социално Какво означава, когато хората кажат: .,Малко, но
познание. навреме"? Защо осъдените престъпници се пращат
в затвор?
----·--------------·-----~-~-------------------- . ------··---------- - - - - · ---······
Речник Дефинирайте значението на дума. Какво означава настойчив? Какво означава архео-
логия?
-----~---~ -------------------------~--- - - - - - - - - - - - - - - - - · - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - · - - - - - - - - -------
Информация Осигурете общоизвестна информа- Коя е Лора Буш? Кои са шестте щата, изграждащи
ция. Нова Англия?
-- --------
Сходства Обяснете как две неща или понятия По какъв начин си приличат щраусът и пингвина?
си приличат. По какъв начин си приличат лампата и радиата-
рът?
------~---- ... -------
Аритметика Решете прости аритметични задачи Ако Пол има 14,43 долара и купе два сандвича,
с думи. които струват по 5,23 долара, какво ресто ще полу-
чи? Колко часа ще са необходими, за да се изминат
1200 мили, ако пътувате с 60 мили в час?
-
Обем Изслушайте поредица от цифри (чие- Повторете тези числа отзад напред: .,9, 1, 8, 3, 6."
за цифри ла), а след това ги повторете или в Повторете тези числа точно така, както ви ги каз-
същия, или в обратен ред. вам: .,6, 9, 3, 2, 8."
-- ------------------- - ---~---
Скала за изпълнение
------
Сглобяване Съберете пъзел, като комбинирате Съберете тези парчета, за да направите нещо.
на обект парчета, за да направите определен
общ обект. @ ~
Фигури Използвайте блокчета, за да обра- Сглобете блокчетата вляво, за да направите фигу-
-
с блокчета зувате фигура, която изглежда по рата вдясно.
Довършване
екзаминатора.
--
Подреждане Поставете набор от подобни на ко- Подредете тези картинки, за да разкажете история,
•
на картина микси картинки в хронологичен ред, и след това кажете какво се случва в историята.
тория.
-~
Цифров Когато ви дадат ключ, съчетаващ Погледнете внимателно ключа, показващ кой сим-
символ определени символи с дадени числа, вол на коя цифра съответства. На празните места
използвайте последователността от напишете правилните цифри за символите, показа-
символи, за да транскрибирате сим- ни над всяка празна кретка.
Сnиърмън: Факторът g
Чарлз Спиърмън (1863-1945) обикновено се цитира като създател на факторния
анализ (Spearman, 1927). Използвайки факторно-аналитични изследвания, той
стига до заключението, че интелигентността може да се разбере в термините на
два типа фактори. Един общ фактор прониква в представянето на всички тестове
562 • r ЛАВА 1з ·:· човЕшки и изкУствЕн интЕлЕкт
Общи Конкретни
способности способности
(а) 0
--~
1 ---------l
Вербално Вербална Цифрови Пространствени Памет Индуктивни Перцептивна
разбиране лекота разсъждения скорост
(б)
Операции
Познание
Памет
Дивергентна продукция
Конвергентна продукция 9
Основни г___l___-~~
Оценка
групи фактори
Второстепенни -т-
групи фактори ~ г l 1?-п г ;=h г~~
- --
Конкретни
фактори 1111111111111111111111111111111111111111
(г)
(в)
и оценката на интелигентността.
е появила по-късата линия. Човек посочва левия стимул, като натиска ляв бутон
на клавиатурата на компютър, който записва реакциите; стимул в дясната страна
се посочва чрез десен бутон.
_ _П_Р_ЕРАБОТКА J:IA ИНФОРМАЦИЯТА И ИН'!~ЕЛИГШП:но_~}~--~----~~~?.
метта и разсъжденията.
стимул, след което човекът пак реагира с поне 90% точност в посоч
ването на страната, от която се е появила по-късата линия. Той установява, че
по-късите времена за преглед корелират с по-високи резултати по тестове за ин
Бутон .Home"
За да измерва времето за избор на реакция, Дженсън използва апарат I<ато показания тук.
Препечатва се с разрешението на The Free Press, поделение на Simon & Schuster Adult
Puhlishing Group, от Bias in Mental Testing Ьу Arthur R. Jепsеп. Copyright © 1980 Ьу Aгtlшr R.
Jensen. Всички права запазени.
566 • r ЛАВА 1з ·:· човЕшки и изкуствЕн интЕлЕкт
Работна nамет
Неотдавнашни изследвания показват, че критично важен компонент на интели
гентността може би е работната памет. Всъщност някои изследователи твърдят,
че интелигентността може би не е нищо повече от работна памет (Kyllonen &
Christal, 1990). В едно изследване участниците четат групи пасажи и след като
са ги прочели, се опитват да си спомнят последните две думи от всеки (Daneman
& Carpenter, 1983). Възпроизвеждането е силно корелирано с вербалните спо
собности. В друго изследване изследваните лица изпълняват различни задачи за
работна памет. В една от тях например участниците виждат набор от прости арит
метични задачи, всяка от които се следва от дума или цифра. Пример е "Вярно ли
е, че
(3 х 5) - 6 =7 МАСА?" (Turner & Engle, 1989; вж. също Hambrick, Капе, & Engle,
2005). Изследваните лица виждат групи от 2 до 6 такива задачи и решават всяка.
След като решат задачите в групата, се опитват да си спомнят думите, които са
следвали задачите. Броят на възпроизведените думи е силно корелиран с изме
рената интелигентност.
Това води до подходящия отговор ПАЦИЕНТ. Фигура 13.4 показва как анализът
на компонентите се прилага към проблем с аналогия: А е за В това, което е С за D,
където Dе решението. Изучаването на тези компоненти на преработката на ин
формацията разкрива повече от измерването просто на умствената скорост.
----·-------- ----------------------
Фигура 13.4. В решаването на задача с аналогия човек трябва първо да кодира проблема А е
за В това, което е С за D. Тогава трябва да извлече взаимоотношението между А и В. След
това е необходимо да 1сартографира взаимоотношението между А и В върху отношението
между С и всяко от възможните решения на аналогията. Накрая следва да приложи взаимо-
_________о_тн_о_ш_ението_,__за_~~~збер~ кое от възможнит~_р_:_~~!!.~~~_'J!l_да'-l~та_~~е_авилн_9~С>_:______ _
ПРЕРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯТА И ИНТЕЛИГЕНТНОСТ • 569
разява критично важни познавателни спо на висши познавателни процеси. Тези ком
собности, е задачата за обем на паметта: плексни мерки обикновено се състоят от
броят цифри или думи, които могат да се взаимно преплетени задачи. Например в
възпроизведат в правилен ред след едно задача за обем на оперативната памет тес
единствено представяне. Вариантът с цифри тираният ще решава проста аритметична
на тази задача е предложен за пръв път като поредица, като: "Вярно ли е, че 3 х 3 - 1 = 7?"
мярка от централно значение за познава След като даде отговор на този въпрос, ще
телната дейност в средата на XIX в. и посе види буква, например F. След поредица от три
тителите на Световното изложение през до седем такива айтема човекът вижда набор
1893 г. в Чикаго плащат обемът им за цифри от въпросителни знаци, който сочи, че трябва
да бъде измерен от група ранни психолози. да си припомни всички букви в поредицата от
Същевременно за задача, която би трябвало задачи. Броят на възстановените от паметта
да отразява централна познавателна спо букви е критично важният резулта~ макар
собност, обемът на паметта за цифри не че хората са насърчавани да бъдат колкото се
корелира значимо с повечето висши поз може по-точни и в аритметиката. Оказва се, че
навателни задачи, поне сред нормалната, не е особено важно дали тестът включва арит
здрава популация в зряла възраст. Известни метичен компонент или изисква от човека
модификации в тези задачи обаче водят до да чете и да верифицира изречение или ум
твърде драстична промяна в прогностичната ствено да върти зрителен модел. Просто
валидност на инструментите за обем на ра актът на преплитане на някаква изискваща
- не в реалния свят, или "дивото" познание, зависимо дали задачите са вербални или прос
и мозъчните механизми и преживелищните транствени. Освен това тази латентна про
фактори, които им влияят. Напоследък за менлива обикновено е много прогностична
почваме да осъзнаваме, че тези мерки от за мерките за флуидна интелигентност, които
разяват не само важен траен аспект на флу са създадени да бъдат относително свободни
идната интелигентност и имат качеството от културни влияния. Ние твърдим, че тези
на черта, но и доста ефимерно състояние на комплексни инструменти за измерване на ра
човека, което е повлияно от условия като ли ботната памет отразяват способност за кон
шаване от сън, депресия и социална заплаха. тролиране на вниманието, особено когато то
Нека подкрепим тези твърдения с из се отвлича към нерелевантни мисли, идващи
вестни детайли. Ние и други изследователи от средата или извлечени от паметта. В едно
570 • ГЛАВА 13 •:• ЧОВЕШКИ И ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ
' '
В ЛАБОРАТОРИЯТА НА РЕНДЪЛ ~ИГЪЛ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ) . . ,
ваните лица да се фиксират върху кръст в шенстван тренажор след 20 до ЗО часа ли
центъра на компютърния екран. На някакъв шаване от сън. Смятаме, че лишаването от
етап кутийка премигваше в едната или сън води до временен спад в ефективността
другата страна на екрана. Когато това стане, на мозъчните системи, отговорни за вни
погледа си към противоположната страна води до грешки във всички задачи, които
внимание на неща като премигване, които речено "заплаха на стереотипа". Това е недос
подсказват движение, защото тези неща татъчно доброто изпълнение на групата въз
може да ни изядат или пък ние да ги изядем. основа на убеждението И, че тя не е толкова
Съпротивляването на тази могъща реакция, добра в дадена задача, колкото друга група.
накоятосмепредразположени,изисквасилен Например жените не са толкова добри в мате
контрол върху системата на вниманието. матиката, колкото мъжете. Намаляването на
Установихме, че хората, които имат високи познавателния контрол, измерен чрез ком
Интеrративен подход
(Ackerman, 1988, 2005). Те са: (1) широта на декларативните познания, (2) широта
на процедурните умения, (3) обем на работната памет и (4) скорост на пре
работка. Предимството на този подход е, че той не се опитва да локализира инди
видуалните различия в интелигентността като произлизащи от един-единствен
мозъка, или и двете да зависят от някакъв трети фактор. Нещо повече: вероятно е
поне също толкова важно колко ефикасно се използва мозъкът, а не само какъв е
размерът му. Например средно мъжете имат малко по-голям мозък от женитеЛа
принцип обаче жените обикновено имат по-добри връзки през мазолестото тяло
на двете мозъчни полукълба. Следователно не е ясно кой пол има предимство.
Вероятно никой. Важно е да се отбележи, че взаимоотношението между размера
на мозъка и интелигентността не важи за всички биологични видове (Jerison,
2000). По-скоро това, което важи, е взаимоотношение между интелигентността и
размера на мозъка спрямо грубия общ размер на организма.
Засега някои от изследванията предлагат привлекателни възможности, на
пример сложни модели електрическа активност в мозъка, които са задействани
от конкретни стимули, като че ли корелират с резултатите от IQ тестове (Barrett
& Eysenck, 1992).
Няколко изследвания първоначално показват, че скоростта на проводимост
на нервните импулси може да корелира с интелигентността така, както е из
малко усилия в сравнение с по-малко умния мозък, вършещ същата задача. Нещо
повече: церебралната ефикасност се увеличава в резултат на ученето на отно-
ПРЕРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯТА И ИНТЕЛИГЕНТНОСТ • 573
Има много определения на култура (например Brislin, Lonner, & Thorndike, 1973;
Kroeber & Кluckhohn, 1952). Тя се дефинира тук като "набора от нагласи, ценности,
убеждения и поведения, споделяни от група хора, предавани от поколение на
поколение чрез езика и някакви други средства на общуване (Barnouw, 1985)"
(Matsumoto, 1994, р. 4 ). Терминът култура може да се използва по редица начини
и има дълга история (Benedict, 1946; Boas, 1911; Mead, 1928/2001; вж. Matsumoto,
1996; Sternberg, 2004 ). Бери и колеги (Berry et al., 1992) описват шест употреби
на термина: описателно за характеризиране на дадена култура, исторически за
обект (Nisbett & Masuda, 2003). По принцип хората от западните култури са склонни
да преработват обектите независимо от контекста, докато представителите на
редица източни култури преработват обекта заедно със заобикалящия го контекст
(Nisbett & Miyamoto, 2005). В действителност има някои свидетелства, че културата
влияе върху редица познавателни процеси, включително интелигентността
(Lehman, Chiu, & Schaller, 2004). В резултат хората в различните култури може да
конструират понятията по много различен начин, което прави подозрителни ре
Майкъл Коул и неговите колеги (Cole et al., 1971). Тези изследователи искат
от представители в зряла възраст на племето кпеле в Африка да сортират
термини, представящи понятия. Да разгледаме какво става в западната култура,
когато възрастни получат задача за сортиране в тест за интелигентност. По
интелигентните хора обикновено сортират йерархично. Например те може
да сортират имената на различни видове риби заедно. След това поставят
думата риба над групата. Поставят името животно над риба и над птици, и т.н.
По-малко интелигентните хора обикновено сортират функционално. Може на
пример да сортират риба с ям. Защо? Защото ядем риба. Или да сортират дрехи
с нося, защото носим дрехи. Племето кпеле сортира функционално. Правят го
дори след като изследователите неуспешно се опитват да ги накарат спонтанно
да сортират йерархично.
И накрая, в отчаянието си, един от експериментаторите (Глик) иска от кпеле
да сортират така, както би направил глупавия човек. В отговор кпеле бързо и
лесно сортират йерархично. Представителите на племето са напълно способни
да сортират по този начин, просто не са го направили, защото го разглеждат като
оценява интелигентността.
купуват лечебни билки (Schliemann & Magalhiies, 1990). Бразилски деца, чиято
бедност ги е принудила да станат улични търговци, не се затрудняват с изпъл
нението на сложни аритметични изчисления, когато продават стока, но имат
Езикова интелигентност Прилага се в чете нето на книги; писането на доклади, роман или
произведение.
От Multiple Intelligences Ьу Howard Gardner. Copyright © 1993 Ьу Howard Gardner. Препечатва се с разрешението
на Basic Books, член на Perseus Books, L.L.C.
ФИГУРА 13.5. ,
напълно позната задача, с която имаме богат опит. След като задачата става все
по-позната, много нейни аспекти може да станат автоматични. Те изискват огра
ничени съзнателни усилия за определяне каква стъпка да се предприеме и как да
а по-скоро познава своите силни и слаби страни. Той открива начини, по които да
прави капитал от силните си страни и или да компенсира, или да коригира сла
ПРАКТИЧЕСКИ
Робърт Л. Уилямс разработва тест, наречен ВIТСН (Black Intelligence TestofCu/tural
ПРИЛОЖЕНИЯ Нд
Homogeneity, Тест за интелигентност за културна хомогенност за чернокожи).
КОГНИТИВНАТА
Много "стандартни" тестове за интелигентност разчитат силно на речника
психология
(например The Shipley Test [Тестът Шипли]- основна част от тестовете заинте-
лигентност на Уекслър). Уилямс получава много нисък резултат по тест за ин
телигентност, когато е в гимназията, така че е посъветван да не продължава
ПОВИШАВАНЕ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСПА:
ЕФЕКТИВНИ, НЕЕФЕКТИВНИ И СЪМНИТЕЛНИ СТРАТЕГИИ
Човешката интелигентност е изключително "гъвкава." Тя може да се оформя и
дори да се увеличава чрез различни видове интервенции (Detterman & Sternberg,
1982; Grotzer & Perkins, 2000; Perkins & Grotzer, 1997; Sternberg et al., 1996; Sternberg
et al., 1997). Нещо повече: гъвкавостта на интелигентността няма нищо общо със
степента, до която тя е генетично основана (Sternberg, 1997). Атрибут (например
височината) може да е отчасти или дори в по-голямата си част генетично основан
и пак да е податлив на влиянията на средата.
не са участвали в програмата (Lazar & Darlington, 1982; Zigler & Berman, 1983).
Децата в програмата освен това получават по-високи резултати на различни
тестове за академични постижения и е по-малко вероятно да имат нужда от
интелигентност.
ложени интервенции (Ramey & Ramey, 2000). Например децата, които участват
н програмата Abecedarian, завършват повече години обучение след основното,
отколкото неучастващите в програмата техни връстници (Campbell et al., 2002).
В друго изследване, използващо части от програмата Abecedarian с деца с ниско
рождено тегло, ранните интервенции също дават подобрение в броя на уменията,
включително тези, измерени в математически задачи и четене (McCormick et al.,
2006).
ИЗСЛЕДВАНЕ НА
Редица обучителни програми също са демонстрирали известен успех. Една от
КОГНИТИВНАТА
тях е Инструменталното обогатяване на Рунен Фойерстийн (Feuerstein, 1980).
психология
Тя включва обучение в различни умения за абстрактни разсъждения и из
глежда, е особено ефективна за подобряване на уменията на хора с умствени
дефекти. Друга програма, Odyssey ["Одисей"] (вж. Adams, 1986), е ефективна в
повишаването на интелектуалното изпълнение на венецуелски деца в първата
Да не забравяме освен тов, че, тяхното изследване има отношение към деца
в предучилищна възраст. Резултатите за IQ на децата не прогнозират добре
IQ в зряла възраст преди 4-годишна възраст. Нещо повече: преди 7-годишна
възраст резултатите не са особено стабилни (Bloom, 1964). Други изследвания
подсказват, че фактори като майчина социална подкрепа и интерактивно по
ведение може да играят ключова роля в нестабилността на резултатите по
тестове за интелектуални способности между 2- и 8-годишна възраст (Pianta &
Egeland, 1994).
Данните на Брадли и Колдуел не бива да се интерпретират като означаващи,
че демографските променливи нямат особен ефект върху IQ резултатите. Точно
обратното: през историята и в редица култури много групи от хора са получавали
статус на парии - по-нисши членове на социалния ред. В отделните култури
тези групи в неравностойно положение (например местните маори срещу но
возеландците от европейски произход) демонстрират различия в тестовете за
интелигентност и способности (Steele, 1990; Zeidner, 1990). Такъв е случаят бо
ядисващите кожи буракомин в Япония. През 1871 г. те получават свобода, но не
са добре приети в японското общество. Макар че са зле представяни и с нисък
статус в Япония, тези, които емигрират в Америка - и са третирани като оста
налите японски имигранти -се представят на тестове за IQ и в училище на ниво,
сравнимо с това на останалите американци от японски произход (Ogbu, 1986).
Подобниположителниефектинаинтеграциятасадемонстрираниивдругия
край на света. В Израел децата на европейските евреи получават много по
високи резултати по IQ тестове в сравнение с арабските евреи. Изключението
е, когато децата са отгледани в кибуци. Там деца с всякакъв национален
произход се отглеждат от специално обучени хора, в жилища, отделни от тези
на родителите им. Когато тези деца споделят една и съща среда за отглеж
дането им, не се наблюдават свързани с националния им произход различия в
IQ (Smilansky, 1974).
Днес има изобилни свидетелства, че различни фактори могат да влияят
върху интелектуалните умения. Един от факторите е средата на хората (Ceci,
Nightingale, & Baker, 1992; Reed, 1993; Sternberg & Wagner, 1994). Друг е тяхната
мотивация (Collier, 1994; Sternberg & Ruzgis, 1994). Трети фактор е обучението
(Feuerstein, 1980; Sternberg, 1987Ь ). Следователно противоречивите твърдения
на Хърстейн и Мъри (Herrпstein & Murray, 1994) в тяхната книга The Bell Curve
["Кривата с форма на камбана"] за безполезността на програмите за интервенция
са необосновани. Човек трябва да разглежда всички свидетелства в полза на въз
можността за подобряване на познавателните умения. По същия начин позова
ването на Хърстейн и Мъри на "генетичен фактор в познавателните етнически
различия" (Herrnstein & Murray, 1994, р. 270) изглежда рискован в светлината на
директните доказателства срещу подобни генетични различия (вж. Sternberg,
ПОВИШАВАНЕ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА: ЕФЕКТИВНИ, НЕЕФЕКТИВНИ И СЪМНИТЕЛНИ СТРАТЕГИИ • 587
(Salthouse, 1992, 1996, 2005). Нещо повече: много възрастни откриват начин да
компенсират по-късните си дефицити в уменията, така че действителното им
изпълнение е незасегнато. Например по-възрастните машинописци печатат по
бавно, но гледат по-напред в текста, за да компенсират загубата на скорост на
преработка (Salthouse, 1996). Ако забравят, може да си водят бележки по-често,
отколкото са го правили на по-млада възраст.
различни поколения хора по едно и също време. Такива планове обикновено над
ценяват степента на спад в познавателните способности. По неизвестни причини
по-новите поколения демонстрират по-големи познавателни способности- поне
както за измервани от IQ (Flynn, 1984, 1987),- отколкото по-ранните поколения.
Следователно по-ниският IQs на по-възрастните хора може да е поколенчески
ефект, а не ефект на остаряването. Всъщност лонгитюдните изследователски
планове, които тестират едни и същи хора многократно в продължителен период
растни с деменция (Salthouse, Kausler, & Saults, 1990). Сред общите фактори, които
са били предлагани като допринасящи за свързаното с възрастта забавяне на по
знавателната преработка, са общият спад във функционирането на централната
нервна система (Cerella, 1991), спад в обема на работната памет (Salthouse, 1993),
спад в ресурсите на вниманието (вж. Horn & Hofer, 1992) и спад във функциони
рането на фронталните дялове (Bugg et al., 2006).
Бавнатапреработкаможедаводидокогнитивнидефицитичрездвасвързани
със скоростта проблема в познавателното функциониране: ограничено време и
едновременност (Salthouse, 1996). Забавената преработка може да пречи на из
числението на определени операции. Възможно е такива операции в определени
моменти да е необходимо да се осъществяват много бързо. Може да се налага и
припокриването им заради ограничения на обема. Например слуховата памет
показва бърз упадък, което води до необходимост от бърза класификация на
слуховите сигнали. Забавянето на висшата преработка може да води до непълна
или неточна обработка на слуховите сигнали. Имайки предвид полупаралелната
природа на голяма част от когнитивната преработка заедно с природата на
преноса през синапсите, това, че скоростта е проблем, не е изненадващо: подобна
преработка зависи силно от времето.
Освен тези общи фактори много когнитивна-развитийни психолози смятат,
че конкретни фактори също влияят върху свързаните с възрастта промени в по-
590 • гЛАВА 13 ·:· ЧОВЕШКИ и ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ
(Mitchell & Bruss, 2003). Задачите, включващи ексллицитна памет обаче, наистина
демонстрират свързан с възрастта упадък (вж. Salthouse, 1992).
Въз основа на съществуващите изследвания са предложени три основни
принципа на познавателното развитие в зряла възраст (Dixon & Baltes, 1986).
Първо, флуидните способности и другите аспекти на преработката на инфор
мацията може да западат в късната зряла възраст. Този спад обаче се балансира от
стабилизирането и дори напредъка на широко практикуваните и прагматичните
аспекти на умственото функциониране (кристализиралите способности). Второ,
независимо от свързания с възрастта упадък на преработката на информацията,
достатъчният резервен капацитет позволява поне временно увеличение в изпъл
работка на информацията (Salthouse, 1991, 1996; вж. също Salthouse & Somberg,
1982). С други думи, по-възрастните хора развиват практически стратегии, за
да запазят относително високи нива на функциониране (Berg et а)., 1998; Berg,
Meegan, & Deviney, 1998; Sternberg, Grigorenko, & Oh, 2001). Освен това те могат да
разчитат на практическите познания, които по-младите вероятно нямат (Berg,
2000; Colonia-Willner, 1998; Torff & Sternberg, 2001).
Макар че свидетелствата за свързаните с възрастта различия в подбора на
когнитивни стратегии са смесени, като че ли няма такива различия в себена
блюдаването на познавателните процеси (вж. Salthouse, 1992). Изглежда, че по
възрастните вероятно са способни ефективно да използват информацията за
това, как да засилват познавателното си представяне. Освен това, когато изпъл
нението на задачата се базира повече на точност, а не на скорост, по-възрастните
могат поне отчасти да компенсират дефицитите в скоростта със засилено
внимание и упорство (вж. Hom & Hofer, 1992). Нещо повече: по всяко време през
жизнения цикъл се наблюдава значителна пластичност на способностите (Baltes,
1997; Baltes & Willis, 1979; Garlick, 2002; Mirmiran, von Someren, & Swaab, 1996;
· Rosenzweig & Bennett, 1996). Никой не е заседнал на определено ниво и всеки от
нас може да се усъвършенства.
Тестът на Тюринг
(Kotovsky & Simon, 1973; Simon & Kotovsky, 1963). Разбира се, времето за отговор
на компютъра обикновено е много по-кратко, отколкото това на хората, но изсле
дователите се интересуват по-малко от цялостно време на реакция, отколкото
Ранни програми
------------------------------------------------------------------------------
Цел: трансформиране на обект А в обект Б
Модифицирано
Съчетание на А .-----~~~ А .-------------~~-=~-,
При разработването на GPS Алан Нюуел, Клифърд Шоу и Хърбърт Саймън предлагат
стъпкова диаграма за прилагане на анализа на целите и средствата за постигане на целта.
ФИГУРА 13.7.,
' ' '
Синьо
Червено
'~'
,:/ \>··,,
_.)·,/:<·.·-··-\- -~·: ·.·:_: ·- . -... ,. ,.,, ...........
,...
· / Синьо \ .. ...-
: • • • • _. __________ _! .. •
Зелено
Зелено
------------~
ELIZA* PARRY**
Всички мъже са еднакви. Защо сте в болницата?
По КАКЪВ НАЧИН? НЕ ТРЯБВА ДА СЪМ ТУК.
Непрекъснато ни дразнят за едно или друго. Кой ви доведе?
МОЖЕТЕ ЛИ ДА ДАДЕТЕ КОНКРЕТЕН ПРИМЕР? ПолициятА.
Е, приятелят ми ме накара да дойда тук. Какъв ви беше проблемът с полицията?
ПРИЯТЕЛЯТ ВИ Е НАКАРАЛ ДА ДОЙДЕТЕ ТУК. ЧЕНГЕТАТА НЕ СИ ВЪРШАТ РАБОТАТА.
Той казва, че съм депресирана през по-голямата част Какво правят вместо това?
от времето. ЧЕНГЕТАТА АРЕСТУВАТ НЕ ТОЗИ, КОЙТО ТРЯБВА.
СъЖАЛЯВАМ ДА ЧУЯ, ЧЕ СТЕ ДЕПРЕСИРАНА. Те понякога арестуват и когото трябва.
Вярно е. Нещастна съм. ЗАКОИЪТ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАЕМЕ С ТЕЗИ ИТАЛИАНСКИ МО
МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ ИДВАНЕТО ВИ ТУК ЩЕ ВИ ПОМОГНЕ ДА ШЕНИЦИ.
* J. Weizenbaum (1966). "Eliza-A Computer Program for the Study of Natural Language Communication Between
Man & Machine," Communications ofthe Associationfor Computing Machinery, Vol. 9, р. 36-45. © 1966 Association
of Computing Machinery. Препечатва се с разрешение.
** "Computer Simulation of а Neurotic Process," Ьу Perry Colby. In Tomkins/Messick, Computer Simulation and
Personality. Copyright © 1963 Ьу John Wiley & Sons, Inc.
Ако: Микроорганизмът е грам-отрицателен според оцветяването по Грам [т.е. не е определен вид мик
роорганизъм],
морфологията на организма е пръчица и
организмът е аеробен.
То: Данните сочат (0.6), че организмът е бактероид.
Серийна преработка
Някои от възраженията срещу ИИ имат отношение към ограниченията на същест
вуващия хардуер и софтуер. Първо, човешкият мозък може да преработва много
източници на информация едновременно. Заради архитектурната структура на
компютърния хардуер обаче повечето компютри (практически всички ранни и
598 • r ЛАВА 1з ·:· човЕшки и изкУствЕн интЕлЕкт
Отсъствие на интуиция
КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ
ПРАКТИЧЕСКИ
Какъв е доминиращият ви познавателен стил? Дефинирането на предпо
ПРИЛОЖЕНИЯ НА
читания начин за взаимодействие със средата може да ви помогне да се пред
КОГНИТИВНАТА
ставяте по-добре в училище и на работното място. Рубриката "Мислене за ми
психология
сленето" в края на всяка от главите в този текст имаше за цел да апелира към
различни познавателни стилове, за да интегрира по-смислено информацията
във всяка глава. Кои въпроси бяха по-привлекателни за вас или ви помогнаха
най-много? Аналитичните въпроси искаха от вас да сравнявате, анализирате
или оценявате идеи; творческите въпроси искаха да планирате или да съз
ОБОБЩЕНИЕ
относителното значение на контекста (въз задачи. Сред тях са време за преглед, време
питанието) срещу унаследяването (природа за избор на реакция, скорост на лексикален
та) в детерминирането на интелигентността. достъп, способност за успешно разделяне на
Освен това различните изследователи не са вниманието, компонентите на разсъждени
МИСЛЕНЕ ЗА МИСЛЕНЕТО:
ФАКТОЛОГИЧНИ, АНАЛИТИЧНИ, ТВОРЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЬПРОСИ
1. Накратко обобщете ключовите нишки в 6. Планирайте експеримент, който ще свърже
изследването на ИИ и дайте пример на про физиологичния с кагнитивния подход към
грама във всяко от направленията. интелигентността.
2. Кои са някои от основните причини за съз 7. По какъв начин някой от структурните под
даването и използването на тестовете за ходи към интелигентността би могъл да до
интелигентност? веде до практически приложения?
3. По какъв начин теорията за множествената 8. Контекстуалистите подчертават значение
интелигентност се различава от факторно то на разглеждането на интелигентността в
КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ
Експертни системи Релевантни на културата тестове Триархична теория за човеш
Lehman, D. R., Chiu, С.-У., & Schaller, М. (2004). всички аспекти на познанието, адресирани
Автоматични процеси: не включват съзнате Бадемовидно ядро: играе важна роля в емоци
лен контрол. ите, особено в гнева и агресията.
Агнозия: тежък дефицит на способността за Базисен процент: отнася се до разпростране
възприемане на сетивна информация. нието на дадено събитие или характеристика
Аксон: частта от неврона, през която се осъ в популацията от събития или характеристи
ществява митранервната проводимост (чрез ки.
ки между съседни зони на ретината в сред Билингвисти: хора, които говорят два езика.
ния пласт от клетки. Бинокулярни насоки за дълбочина: базират
Амнезия: тежка загуба на ексллицитната памет. се на получаването на сетивна информация в
Анализ: разчупване на целия комплексен про три измерения от двете очи.
служат на определени цели или функции. ция, както и прогресивна загуба на паметта.
606 • РЕЧНИК
огромната информация, налична чрез сети Дедуктивна валидност: логическа правил ност.
вата, паметта и познавателните процеси; фо Дедуктивни разсъждения: процесът на раз
кусиране върху малък поднабор от съществу съждаване от едно или повече общи твърде
ващи стимули. ния за известното за достигане до логически
вата обвивка по аксона, които служат за още Декларативно познание: познание за факти
по-голямо ускоряване на скоростта на про те, което може да се формулира.
веждане. Дендрити: подобните на клони структури на
Възли: елементите на мрежата. всеки неврон, които се простират до синап
Възприятие: набор от процеси, чрез които раз сите с другите неврони и получават неврохи
Евристика: неформална, интуитивна страте лирано или с букви, които не образуват думи.
гия, която понякога води до ефективно реше Ефект на първенството: отнася се до по-до
ние, а друг път- не. брото възпроизвеждане на думи в или близо
Евристиката наличност: познавателен съкра до началото на списък.
тен път, който се използва, когато правим Ефект на Струо: демонстрира психологическа
преценки на базата на това, колко лесно мо та трудност на селективното обръщане на
жем да си припомним според нас релевантни внимание на цвета на мастилото и опитите
Елиминиране по аспекти: появява се, когато начин, който организира най-просто отдел
елиминираме алтернативите чрез фокусира ните елементи в стабилна и кохерентна фор
не върху аспекти на всяка алтернатива една ма.
асимилира емоцията в мисленето, да се раз Зрителен нерв: нервът, който предава инфор
бира и разсъждава с емоции и те да се регули мацията от ретината към мозъка.
Изкуствен интелект (ИИ): опитът на хора да Интерференция: появява се, когато конку
конструират системи, които демонстрират рентна информация кара човека да забрави
интелигентност и особено интелигентна нещо.
или атрибути и категории като вървящи за на общи характеристики или сходство с про
едно, защото сме предразположени да го на тотип.
правим.
Каузални заключения: преценка дали нещо е
Имплицитна памет: когато си спомняме нещо, причина за нещо друго.
запно разбиране на проблем или стратегия, Колбички: един от двата вида фоторецептори
което подпомага решаването му. в окото; по-малобройни, по-къси, по-дебели
Инструмент за усвояване на езика: биологич и по-силно концентрирани в зоната на фоне
но вроден механизъм, който подпомага усво ята в ретината, отколкото в периферията на
яването на езика. ретината, отколкото пръчиците (другия тип
Интелигентност: способността да се учи от фоторецептори); на практика не функциони
опит~ използвайки метапознавателни про рат в сумрак, но са изключително ефективни
цеси, за да се подпомага ученето, и способнос на ярка светлина и са от съществено значе
Модулен: разделен на дискретни модули, кои Образи: умствените представи за неща, които
то функционират повече или по-малко неза в момента не се усещат от сетивните органи.
Мозъчна кора: формира дебел 1- до 3-милиме Окончания: топчета в края на всеки клон на
тров пласт, който обгръща повърхността на аксона; всяко топче може да освобождава хи
мозъка в нещо като кората на дърво. мически невротрансмитер в резултат на ак
държа нервни влакна, предаващи сигналите теории, или общи идеи, които те имат за тях.
от една част на мозъка към друга. Основен възел: който активира свързан възел;
Мрежи: плетеница от взаимоотношения (на тази активация е известна като ефект на съз
пример приписване на категорнално член даване на асоциативна връзка.
ство) между невроните във възлите. Отвикване: промяна в познат стимул, която ни
Мултимодална теория: приема, че внимание кара да започнем да забелязваме стимула от
то е гъвкаво; избирането на едно съобщение ново.
Насочена към децата реч: използването на Памет: средството, чрез което съхраняваме и
по-прости конструкции на изреченията, ко възстановяваме миналия си опит, за да из
гато се говори с бебета или малки деца. ползваме информацията в настоящия момент.
Неврони: отделните нервни клетки. Паралелна преработка: появява се, когато
Невротрансмитери: химически пратеници, из множество операции се изпълняват едновре
решението на по-ранен проблем улеснява ре ват езика, като умствено си формират експе
шаването на нов проблем. риментални хипотези за него въз основа на
кора, която е отговорна предимно за насочва Ретина: мрежа от неврони, разположена в по
ли във времето.
Свободен от културно влияние: еднакво под
ходящ и справедлив за представителите на
Разпростираща се активация: възбуда, която
всички култури.
се разпространява към няколко възли в даде
то към даден стимул, което не е обект на съ Структура на интелекта (СИ): моделът на
знателен контрол. Гилфорд на тримерната структура на интеле
Сетивна памет: способна да съхранява относи кта, обхващащ различно съдържание, опера
телно ограничено количество информация ции и продукти на интелигентността.
та на един или повече неврона и дендритите приетото от човека тегло на ползата (стой
по-дълги, ако някои функционални морфеми Теория: организирано цяло от общи обясни
са пропуснати. телни принципи за дадено явление.
Темпорален дял: асоцииран е със слуховата чена зона. Тази техника изисква поставяне
преработка. то на спирала върху главата на човека и след
Установка: умствена нагласа, включваща съ Функционализъм: цели да разбере какво хора
ществуващ модел за представяне на пробле та правят и защо.
вано от хората в дейности като четене или Хипоталамус: регулира поведението, свърза
гледане на телевизия или филм. но с оцеляването на биологичния вид: борба,
Фонема: най-малката единица на речеви звук, бягство и чифтосване; освен това е активен
която може да се използва за разграничаване в регулирането на емоциите и реакциите на
Фонологичен клуп: за кратко задържа въ Хипотеза за двете системи: приема, че два ези
трешната реч за вербално разбиране и за ка са представени по някакъв начин в отдел
Фотопигменти: химически вещества, които Хипотеза за една система: приема, че два ези
абсорбират светлината и по този начин по ка са представени само в една система.
която използва магнитни полета, за да кон Центрирана върху обект представа: човекът
струира детайлно представяне в три измере съхранява представа за обекта независимо от
ния на активността в различни части на мо външния му вид за зрителя.
Шаблони: силно детайлизирани модели, които тичните мрежи. В АСТ процедуриото познание
потенциално бихме могли да разпознаем. е представено под формата на продуктивни
Явление "на върха на езика": опитът да се системи. Декларативното познание е предста
познание.
ИндЕкс
Андерсън, Джон 255, 291, 347-349, Блокиране 263 Гарднър, Беатрис 399
Аутизъм 78, 123, 192, 244, 278, 433, Васкуларно разстройство 93 Гилфорд, Дж. П. 553, 561-563, 601,
Индиректни речеви актове 430 Контекстуализъм 574 Метафора на склада за паметта 226
Индуктивни разсъждения 524, 539 Контралатерален пренос 83 Метафора на съответствието 227
Инкубация 481 Контролирани променливи 44 Метафори 426
Инсайт 468 Контролирани процеси 153 Меткаф, Джанет 472
Инсайти на селективното кодира Конюнктивно търсене 170 Метод на локусите 249
не 471 Корелация 45 Метод на разликата 540
Инсайти на селективното комби Кослин,Стивън 286,289-290,304 Метод на съгласието 540
ниране 471 Котва 518 Миелин 61
Инсайти на селективното сравне- Коул,Майкъл 419,576 Микроанатомия на мозъка 351
ние 471 Кпеле, племе 576 Мил, Джон Стюарт 540, 542, 551
Интегративни образи 249 Кратковременносъхранение 243 Милър, Джордж 37,40
Интелигентно възприятие 133 Кратковременно хранилище 207 Мимолетност 263
Интелигентност 555 Краудър, Робърт 276 Мнемонист 227
Интерференция 257 Кривели,Карло 111 Мнемонични средства 249
Интроспекция 32 Кристализирала интелигентност Многодименсионална батерия от
Ипсилатерален пренос 83 573 тестове за способности 572
Ирис 103 Кристализираласпособност 564 Многомодална теория 180
Исхемичен инсулт 93 Критични периоди 393 Модел АСТ 347
Култура 575 Модел ACT-R 347
к Културна интелигентност 556 Модел TRACE 375
Канеман,Даниъл 504,508,512, Кьолер,Волфганг 115,469-470 Модел за структурата на интелекта
D м
R
DENDRAL, програма 597 Memantine 233 Rita\in 191
DSM-IV 543 Metadate 191
Modus ponens 525
s
Е Modus tollens 525 SHRDLU, програма 594
ELIZA, програма 594 MYCIN, програма 595 Strattera 191
N т
G
GABA 194 N400 445 Tabu\a rasa 31
General ProЬ\em Solver, програма Naloxone 65
593
р
1 Р600 445
INTERNIST, програма 597
In vivo 46, 65
ТъРСЕТЕ
КИЙТ СТАIIОВИЧ
НЕКАМИСЛИМ
ПРАВИАНОЗА
РоБъРт Дж. СтъРНЕЪРГ
с участието НА ДжЕФ Ми о
КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ
формат 8/60/90
обем 89п.к.
·(ИЗток
\:rov.т\
злnл4J