КОМУНИКАТИВНИ НАРУШЕНИЯ

ФУНКЦИИ
С термина комуникативни нарушения, който е между най-използваните в съвременната
логопедия, се означават патологичните отклонения от нормите на езика и говора,
неадекватното използване на лингвистичните и екстралингвистичните средства за
общуване. Тези нарушения препятстват комуникацията и се отразяват неблагоприятно
върху различни сфери на индивидуалното функциониране- когнитивна, емоционална,
академична, професионална, социална.
В рамките на по-стария теоретичен модел, медицинския, патологичните отклонения от
нормите на устния и писмения език се назовават разстройства и се отъждествяват с
представата за симптом- признак, белег на определена патология, и за синдром- сбор от
симптоми, закономерно свързани в типични комплекси.
Тълкуването на комуникативните нарушения като синдроми ги представя във вид на
цялост, съставена от отделни симптоми. И синдромите, и симптомите имат собствени
названия, което прави възможно разграничаването им.
В лингвистичните науки често се обсъждат функциите на езика/речта:
1. Номинативна функция- обозначаване на предмети, действия, състояния, отношения,
признаци.
2. Комуникативна функция- обезпечаване обема на информация (знания, мисли, чувства и
пр.), предаването на полезен опит, чрез който човешкото общество се развива и
усъвършенства.
3. Обобщаваща функция- абстрахиране на конкретни признаци в думите (кодове), чрез
което се фиксира общото, характерното за предметите и се позволява задълбочаването и
разширяването на човешкото познание.
4. Регулираща функция- подбуждане към действия и организиране на волевите актове до
цялостно изграждане на поведението.
Всяка функция има своето значение и протича както като лингвистична, така и като
мисловна операция.
Посочват се и други функции на езика/речта, освен изброените- мислооформяща,
естетическа, познавателна и др. Комуникативната функция още се нарича експресивна и е
най-често коментираната. Тя се разглежда във взаимовръзката с мислооформящата
функция- първата е свойството на езика да служи като средство за общуване, а втората е
свойството му да въплътява (изразява) нашите мисли. Мислооформящата функция зависи
от комуникативната, тя е нейна производна. Комуникативната функция обикновено се
приема за най- важната. Подобен възглед има Чомски, който дори смята, че всички
функции на езика могат да бъдат сведени до една- комуникативната.
Езикът като висша корова функция
За логопедията базисна роля играе теорията за висшите корови или психични функции.
Голяма част от мозъчната кора се състои от т. нар. асоциативни полета. Те имат много
сложни функции, означавани като висши корови функции. В тях се включват следните
най- важни интегративни, когнитивни дейности на мозъчната кора:
Гнозис- сложна преработка на получената сензорна информация, при което става
разпознаване, класифициране в категории и идентифициране на обектите.
Праксис- планиране, изграждане, изпълнение на комплекси моторни програми, чрез които
точно и автоматизирано се извършват сложни и целенасочени двигателни действия.
Език/реч- използването на единна система от значи, символи, формираща се само у човека
и позволяваща му да обозначава всякакви абстрактни идеи и понятия и отношенията
между тях.
Висшите корови функции се основават на дейността на функционални системи, социални
по произход. Гнозисът, практисът и езикът/речта се формират постепенно в онтогенезиса
под влиянието на индивида, а се изграждат само с подражание в средата, която го
обкръжава. Висшите корови функции имат критични срокове и определена възраст за
началото на своето развитие- периода от 0 до 3-годишна възраст, наричан сензитивен. Ако
развитието им не започне своевременно, те не могат да се изградят пълноценно.
В онтогенезиса висшите корови функции се развиват синхронно. Всяка оказва влияние
върху развитието на другите функции и същевременно търпи тяхното влияние и при
нормално, и при патологично развитие или при разпад на висшата психична дейност. Ето
защо в нашата логопедия езикът и говорът не се разглеждат откъснато от гнозиса и
практиса в диагностичен и в терапевтичен план.

1. Мавлов, Л. (2000), Фундаментална неврология, София

2. Ценова, Ц. (2017), Логопедия, изд. „Дита М България“
3. Волкова, Л., Шаховская, Н. (2000), Логопедия

МЕТОДИ
Има различни групи методи. Съществуват универсални методи, които се прилагат в почти
всички науки, и такива, които са присъщи само за съответната наука (в случая –
логопедията).
1. Организационни методи – сравнителни, ленгитудинални, комплексни.
2. Емпирични методи
  обсервационни – наблюдение
 експериментални – лабораторни, естествени, психолого-педагогически
 психо-диагностични – тестови, стандартизирани анкети, беседи, интервюта
 анализ на дейност (речева дейност)
 биографични – събиране и анализ на анамнестични данни
3. Количествени и качествени
4. Интерпретационни методи – способстват за теоретично изследване на връзките между
изучаваните явления
Диагностиката и корекцията на езиково-говорните аномалии се осъществяват чрез методи
в следната класификация:
 общонаучни – методи за анализ на различни явления, използвани от различни науки
 частно-научни – педагогически, социологически, неврофизиологични,
психологични, психо-патологични, аудиологични и др.
 специфично научни – методи за развитие на логопедичната наука и методи за
логопедична корекция.
Трета група класификация на методите:
 анамнеза – метод, заимстван от медицината
 методи за анализ и оценка на езиково-говорното развитие – позволяват оценка в две
посоки:
 за установяване степента на нивото на езиково-говорното развитие
 за откриване на аномалии в езиково-говорната система
 конкретни методи за логопедична корекция – конкретизират подвидовете езиково-
говорни аномалии
Конкретно разпределение на методите в логопедията
1. Диагностични методи – служат за поставяне на диагноза
 биографичен метод – снемане на анамнеза, разпитване на човека
 апаратурен метод – чрез апаратни, инструментални изследвания се проверява и
установява дадено нарушение
 тестове, скали, въпросници
 наблюдение – за получаване на допълнително информация, за да се постави
диагноза
 беседа
 други методи за експертна оценка (изследване на четене и писане – оценката след
това изследване ще покаже наличие на дислексия или дисграфия)
2. Терапевтични методи – използват се в работата след поставяне на диагноза
 демонстрация (показване)
  наблюдение (отсрещната страна трябва да наблюдава)
 упражнение (повторение)
 словесни (беседа, разказ, преразказ; беседата е и диагностичен, и терапевтичен
метод)
 игра – играта е метод, защото изхождаме от водещата дейност, присъща за малките
(5 год.) и така те са по-отзивчиви. При детето ученик не се използва игра, а нещо,
свързано с основната му ежедневна дейност – ученето.
 манипулативни методи – с които преместваме, слагаме, развиваме фината моторика
3. Емпирични методи
 лонгитудинални методи – проследяват явлението в движение
 сравнителни методи
 неекспериментални методи
 експериментални методи
4. Методи за обработка на резултати
 сравнение между едни и други резултати