Amirdovlat Amasiatsi - Osnovi Na Zdraveto - Nenuzhno Za Nevezhi

ненужно зп невежи
основи на ЗДРАВЕТО
А м и р д о в л а т А м а с и ац и е с в е т о в н о и зв е с т е н а р м е н с к и е н ц и
к л о п е д и ч е н уч ен и л еч и тел ; с л ав а та м у е с р а в н и м а с т а зи на
Х и п о к р ат и А в и ц ен а. О б р а з о в а се в К о н с т а н т и н о п о л п р и най -
о п и т н и т е за в р е м е т о си л ек ар и , к о и т о м у п р и с ъ ж д а т зв а н и е т о
м а ги с т ъ р п о м ед и ц и н а.
В е л и к и я т султан М ех м ед II го н а зн а ч а в а в д в о р е ц а си. Н о
и н т р и г и т е срещ у него, не на п о с л ед н о м я с т о и за щ о то е х р и с т и
я н и н , го к а р а т д а напусне. К ато п ъ т у в а щ л е ч и т е л то й о п о зн а в а и
и зу ч ав а н а й -р а зл и ч н и б и л к и о т М а л а А зи я, И р ан , Б ал к ан и те.
Т ъй к ато го в о р и с в о б о д н о гр ъ ц к и , л а ти н с к и , ар а б с к и , п е р с и й
ски и о с м а н с к и , у с п я в а д а с ъ б е р е н е и м о в е р н о к о л и ч е с т в о с в е д е
н и я за р а зл и ч н и р а с т е н и я и л е к а р с т в е н и с р е д с т в а , д а усвои и
о п и ш е т е х н и т е зд р а в о с л о в н и в ъ зд е й с т в и я .
С л а в а т а м у като зн аещ и м о ж ещ д а и зц е л я в а с т о т и ц и за б о л я -
в а н и я се р а з н а с я и з ц я л а т а О с м а н с к а и м п ер и я . К огато в К о н
с т а н т и н о п о л (1 4 6 6 -1 4 6 7 ) и зб у х в а е п и д е м и я о т ч ум а и в е л и к и я т
султан М е х м е д II в р е м е н н о се п р е с е л в а в ъ в В идин, т о й о тн о в о
кан и в д в о р а си „л ек ар я на л е к а р и т е “ А м и р д о в л а т А м аси ац и .
Тук, в Б ъ л га р и я (в П л о в д и в ), за п о ч в а да пи ш е с в о я ш ед ьо въ р ,
ф у н д а м е н т а л н и я си н аучен труд „Н ен уж н о за н е в е ж и “. С лед
ч е т и р и го д и н и у п о р и т труд к н и га та н а й -с е тн е е за в ъ р ш ен а . Тя е
б е зц е н е н е н ц и к л о п е д и ч е н н а р ъ ч н и к , о б о б щ а в а щ о п и та и
т р а д и ц и и т е не с а м о на а р м е н с к а та , н о и на ц я л а та с р е д н о в е к о в
на м е д и ц и н а (о п и сан и са о к о л о 1000 б и л ки , 250 н а ту р а л н и п р е
п а р а та и п о в е ч е о т 50 м и н ер а л а ).
А м ирдовлат А м асиаци
Н Е Н У Ж Н О ЗА Н Е В Е Ж И
С оф ия, 2011
Настоящата книга е предназначена за тези, които са осъзнали
значението на храната и здравето и се грижат за правилното хра
нене, за доброто самочувствие. Тя запознава с лечебните свой
ства на познатите хранителни продукти и подсказва начини за
здравословно хранене.
Защото още великият Хипократ е казал: „Нека храната ви да бъде
лек, а лекарството - храната“.
Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да

бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин без
изричното съгласие на „Изток-Запад“.
© Емма Гарабедян, съставителство и превод, 2011

© Издателство „И зток-Запад“, 2011
© И здателство „Факел“, 2011
ISBN 978-954-321-802-8
=<Звуков Поток Светлина>=

ненужно
зп невежи
П р е в о д о т руски
Е м м а Гарабедян
Р ед ак то р
Р ум ен Леонидов
/ТТЗток
\в д \
ЗА П А Д ^ /
Библиотека
Основи на здравето
СЪДЪРЖ АНИЕ
Въведение.................................................................................................. 11
Билки
Блатен аир (Acorus calamus L.1)................................................................13

Жълт кантарион (Hypericum perforatum L .)..........................................15
Невен (Calendula officinalis L.)................................................................ 17
Лайка (Matricaria chamomilla L .).......................................................... 20
Мента (Menta piperita L.).........................................................................22
Коприва (Urtica dioica L.).........................................................................24
Комунига (Melilotus officinalis Desr.)......................................................27
Полски хвощ (Equisetum arvense L.).......................................................29
Хвощ (Equisetum L.).................................................................................. 29
Бъзак, Бъзе (Sambucus L.)........................................................................30
Подправки
Чубрица (Satureja L.)................................................................................ 32

Магданоз (Petroselinum crispum A. W. Hil) ........................................... 33
Маточина (Melissa officinalis L .)............................................................. 35
Копър (Anthum graveolens L.).................................................................. 36
Джоджен (Mentha spicata L .).................................................................. 37
Tapoc (естрагон) (Artemisia dracunculus L .)........................................ 39
Карамфил (цвете) (Dianthus L.).............................................................. 40
Карамфил (плод от карамфилово дърво - подправка)
(Eugenia caryophyllata Thumb.).......................................................... 41
1 Латинските наименования са нанесени от Васил Канисков.

6 Амирдоблат Амасиаци ♦ НЕНУЖНО ЗА НЕВЕЖИ
Анасон (Pimpinella major (L.) Huds) .................................................... 42

Кардамон (Elettaria cardamomum With et M aton).............................44
Л и ста
Дафинов лист (Laurus nobilis L.)........................................................... 45
Роза (Rosa L.)...............................................................................................46
Лозови листа (Vitis vinifera L.)................................................................ 48
Листа от върба (Salix L.)......................................................................... 48
Листа от дъб (Quersus robur. L.).............................................................49
Листа от маслини...................................................................................... 50
Листа от гръцки орех (Amygdalus communis L.)................................ 50
Листа на праскова (Persica vulgaris M ill.) ............................................51
Листа от платан (чинар). (Platanus orientalis L.)................................52
Листа от хнап ю ба..................................................................................... 53
Семена
Ленено семе (Linum catharicum L.)...................................................... 53
Сумсум......................................................................................................... 55
Тиквено семе (Cucurbuta pepo L.)...........................................................56
Краставично семе (Cucumis sativus L.)..................................................57
Семена на пъпеш (Cucumis melo L.).......................................................57
Семена на градински магданоз............................................................... 58
Семена на живовляк (Plantago L.).......................................................... 59
Семена на цикория (Cichorium intubis L.)............................................ 60
Семена на босилек (Осутит basilicum L.)........................................... 61
Семена на жълт кантарион......................................................................62
Зеленчуци
Морков (Dancus carota L.).......................................................................62
Ряпа (Raphanus L.)..................................................................................... 64
Лук градински (Allium сера L.)............................................................... 66
СЪДЪРЖАНИЕ 7
Тиква............................................................................................................67
Цвекло (Beta vulgaris L.)...........................................................................69
Зеле (Brassica oleracea var. Capitata L.).................................................70
Зеле (.Brassica L .)........................................................................................ 71
Цветно зеле (Brassica L.)...........................................................................72
Фасул (Phaseolus vulgaris L.).................................................................... 74
Патладжан, син домат
Патенчан - патладжан (Solarium melougena L .)......................... 75
Див патладжан.................................................................................. 76
Плодове
Ябълка (Malus Mill)................................................................................... 76
Круша [Pyrus L.)......................................................................................... 78
Праскова (Persica Mill.) .............................................................................80
Кайсия, зарзала (Armenica Mill.)............................................................ 81
Слива (Prunus L.)....................................................................................... 82
Бяла слива (Prunus L.)...................................................................... 83
Слива сабестийска [Prunus L.).......................................................84
Бяло грозде..................................................................................................85
Лоза..................................................................................................... 86
Неузряло грозде............................................................................... 87
Череша, вишна (Cerasus Juss).................................................................. 88
Магалебска вишна (Махалебка, дива вишна)............................. 89
Прясна смокиня (Смокиня) (Ficus carica L .)....................................... 90
Сушена смокиня............................................................................... 92
Лимон (Citrus limon (L.) Burnt. F.)...........................................................93
Цитрон (зелен лимон)..................................................................... 94
Meg
Пчелен мед.................................................................................................. 95
Медена вода................................................................................................97
Медено вино...............................................................................................98
Прополис.................................................................................................... 98
8 Амирдовлаш Амасиаци ♦ НЕНУЖНО ЗА НЕВЕЖИ
Месо
Свинско месо..............................................................................................99
Овче месо.................................................................................................. 100
Месо от козленце.................................................................................... 101
Козе месо................................................................................................... 101
Говеждо месо.............................................................................................102
Телешко месо.............. 102
Заешко м е с о .............................................................................................103
Еленово м есо............................................................................................103
Конско месо...............................................................................................103
Сушено месо............................................................................................. 104
Мляко
Мляко......................................................................................................... 104
Краве мляко..............................................................................................107
Кисело мляко............................................................................................108
Агсат - гъста супа от пшенично брашно
и от сушено кисело мляко............................................................... 108
Цвик от кисело мляко...........................................................................109
Кашк и шайир - гъста супа от ечемично брашно
и кисело мляко................................................................................... 109
Козе мляко.................................................................................................110
Овче мляко................................................................................................111
Мляко от ослица...................................................................................... 111
Мляко от кобила...................................................................................... 111
Женско мляко...........................................................................................112
Сварено кисело мляко ...........................................................................112
Първото мляко на кравата след раждане............................................ 113
Масло
Разтопено масло...................................................................................... 113
Прясно масло............................................................................................115
СЪДЪРЖАНИЕ 9
Маслини и зехтин................................................................................... 116

Зехтин........................................................................................................117
Масло от диви маслини......................................................................... 119
Сусамово м асло.......................................................................................119
Мечешка мас............................................................................................ 120
ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА 100-ТЕ ЛЕЧЕБН И СРЕДСТВА

КАТО ХРАНИТЕЛНИ Д О БАВКИ , ЛАПИ И КО М П РЕСИ
За паметта................................................................................................. 121
За нерви......................................................................................................121
За сърцето................................................................................................. 121
За бъбреците............................................................................................. 122
За черния дроб.......................................................................................... 123
При жълтеница......................................................................................... 123
За жлъчката................................................................................................124
При простуда............................................................................................125
За заболяванията на седалищния нерв............................................... 125
За очите......................................................................................................126
За зъ б и т е .................................................................................................. 126
При тумори ............................................................................................. 127
При глисти............................................................................................... 127
При хемороиди........................................................................................128
При екзема................................................................................................ 129
При сърбежи.............................................................................................129
Маски против лунички за чиста кожа.................................................129
И зползвана ли тература.......................................................................131
О тносно природата на лекарствата................................................ 133
И знай, не всичко, което е създадено
в света от Твореца Бог, е разделено на
три групи вещества: или храна, или ле
карство, което може да бъде полезно за
тялото, или отрова, което причинява
вреда, променя природата на човешко
то тяло и го убива.
Амирдовлат Амасиаци
ВМЕСТО ВЪВЕДЕНИЕ
ъвременната медицина е полу

С чила безценно наследство от
предците ни - учени, лекари и лечители, които са създали огромно
количество литература на различни езици. Но за съжаление интере
сът към това съкровище е твърде ограничен и се проявява предимно
от неспециалисти. Не са редки случаите, в които срещаме неодобри
телно отношение към средновековната медицина, към лечебните й
средства и начините на тяхното прилагане. А всъщност съвсем не е
случайно, че днес разполагаме с цял арсенал от хранителни продукти
и подправки, наследени през вековете. Мъдрите лекари и лечители
от древността чрез прецизен подбор, дългогодишни опити, наблю
дения и заключения, са постигнали умението напълно грамотно да
подбират нужните растения и хранителни продукти, за да попълнят
енергийния баланс на човешкото тяло. Блестящ пример за това
е Аюрведата, древноиндийско учение за съвършеното здраве.
Принципите на Аюрведата като система от познания са насочени
към опазване на живота - здравословни навици и терапия не само
на тялото, но и на психиката, взаимоотношенията и духа.
В древните книги няма подробното описание на болестите
в съвременния смисъл на понятието. Древните лечители прите
жавали познания за индивидуалната природа на болния - опре
делят ги като „студена“, „гореща“ и „умерена“ природа, като по
същ ия ред са класифицирали и природата на лечебните средства.
Но първо са определяли от какъв вид е природа на болестта, а
след това са препоръчвали лекарство от подходящата природа.
Нека не забравяме, че до преди един век в основата на цялата
фармакология са били натуралните лечебни средства.
Древната литература се отличава от съвременната и с езикова
та си структура, което също отдалечава лечебните понятия от нас.
Българското издание на „Ненужно за невежи“ се придържа към ар
хаичния стил и изказ на първообраза, за да изглежда максимално
автентично. В него включихме 100-те най-жизнено важни лечебни
растения и природни продукти, които могат да се намерят и у нас.
М ер ки за т егло и дълж ина
Системата за теглото, дължината и обема в средновековната
арменска фармакология е приета от древногръцката система на
измервания на Диоскорид.
Лакът - 5 2-62 см
Педя - 22,5 см
Палец - 2 -2 ,2 см
Унция - 31,1 г
Д рам - 2,942 г
Дирхам - 2,975-3,186 г
М итхал - 4,414 г
Нуки - 26,484 г
Кут - 0,183 г
Ечемично зрънце - 0,045 г
БИЛКИ
Блатен aup (Acorns ca la m u s L.)1

Ш
■si
' ' '■ ■ P
( 1 II
1 ова е корен на растението, ко
Т
ето доставят от Индия. Той
прилича на салеп2 (корен от ка
мелия).
Бял на цвят, с черни точки.
/
1
, /
I
На вкус е горчив. М ного е поле
зен при страдание, което се на
V\ IЦ
1
рича алергични обриви. Първия
ден следва да се изпие един драм
и половина в оцетомед, на втория
ден - половин митхал, и на тре
тия ден - един драм. О плакванията напълно ще изчезнат.
Ако се разтрие и се смеси с розово масло и се намаже кож а
та, то упоменатият обрив ще изчезне.
Еач, т.е. акир е лек корен, който расте във вода. Н ай-под
ходящо е да е по-дебел и по-ароматен. Природата му е гореща и
суха в трета степен и притежава разреждащ и свойства. Той по
мага при пареза на лицето, епилепсията и при нечувствителност
на нервите, а също отстранява забравянето, гърчовете и пелте-
ченето. П росветлява разума и изостря сетивата. Премахва пер
дето в окото и отстранява сенките под очите, прекратява сълз-
ливостта и образуването на газове. Помага на организма да се
1 Сем. Агасеае - Аирови. Произхожда от Източна Индия. В България няма

диворастящ вид. Има подивели растения, много рядко - в Софийско,
Самоковско и край р. Искър, и в Казанлъшко.
2 По всяка вероятност става дума за видове от рода Салеп (Orchis L.).
освободи от слузести натрупвания. Усилва уринирането и мен

зиса, също отваря запуш ванията на черния дроб и загрява бъбре
ците. Той изсмуква втвърдяванията на далака, изчиства кожата
на лицето както при приемане вътрешно, така и при налагане на
лапи. Помага при витилиго, дълбоки язви и проказа. Успокоява
болката в кръста. Дозата на прием - половин драм. Той вреди на
бъбреците при гореща природа. Вредното му действие се отстра
нява чрез пача трева. Замества го перуниката.
Авторът Патен казва, че франките1 го наричат акаруйс, ро
меите - грун, персите - акир, също така йот ел гарх. А силата му
е близка на силата на перуниката и ревена. Н ай-добрият е дебе
лият и плътният с ароматен мирис. Той увеличава половата сила
при хора със студена и влажна природа, отстранява пелтеченето
и помага при херния. Зам ества го карамфилът или кимът, също и
ревенът в двойна доза.
Съвременната фитотерапия отнася аира към средствата, въз
буждащи апетита, усилващи секрецията на солната киселина.
Арменската народна медицина предлага аира при всички
видове алергии и при задух: в течение на 10 дни сутрин на гладно
и вечер преди лягане да се изпие прах от препечен аир - половин
чайна лъжица с половин чаша вода с разтворена в нея 1 ч. л. мед.
При тежки случаи лечението се повтаря след 20 дни.
Също за алергия се прилага
следната смес: смесва се в равни
количеуства прах от аир и мед,
взема се по една ч. л. с вода су
трин на гладно и вечер преди
сън.
За да се препече коренът на
аир, се сипва на гореща тава вър
ху котлона, след една минута се
сваля от огъня и се разбърква до
изстиване на тавата. Смила се в
кафемелачка, сипва се в чист буркан с плътно затворена капачка.
Лечението е с отличен резултат.
1 Фр. Acore vral - Блатен аир.

БИЛКИ 15
Компрес с отвара на аир се препоръчва при травми и счупе

ни кости за бързо заздравяване.
Ж абурене с отвара от аир укрепва венците.
Козметични маски за чиста кожа: прахът от аир, разреден с
1 с. л. гореща вода и една к. л. пшеничено брашно, се нанася като
маска 2 пъти седмично.
Ж ълт кантарион (H yp ericu m perforatum L.)1

а арменски се нарича кормци тат.
Н Съществуват два вида. Най-добрият
е този, който е напълно узрял и има черве
ни стъбла. Уханието му прилича на ухани
ето на смолата от пиния (вид бор, расте в
България - б.пр.). Природата му е гореща
и суха във втора степен. Притежава раз
реждащи свойства и разтваря черната
жлъч. Предизвиква обилна урина и мен
струация, може и помятане. Ако се напра
ви лапа, ще изсмуче тумор, ще помогне
при изгаряния, мускулна треска. Ако се
пие сокът му в течение на 40 дни, ще по
могне при болестта на седалищния нерв,
болки в бедрото и мускулна треска. Дозата
на прием е 1 митхал. Но той е вреден за бъбреците. Вредното му
действие се отстранява от ментата. Замества го мащерката.
Ипен казва, че кантарионът е растение, листата на което
приличат на листата на седефче. Той достига на височина една
педя и повече. Ц ветът му е жълт, семената са продълговати и са
разположени в кутийка. Те биват също кръгли и черни, с голе
мина на ечемичени. Ц ветът на това растение е червен. Има също
още един вид, цветът на който е бял, а самият той е червен.
Патен казва, че го наричат аюфаригон, а също андарусаман,
гуреун или тати еруми. Това е растение, което има и стъбло, и
1 Сем. Hypericaceae - Звъникови.

листа, и цвят, и плод. То е червено на цвят, а стъблото е с цвят на

смрадлика и е много червено. А авторът М инача казва, че то не
е така червено като смрадликата. Казват, че това са „зърната на
балсамовото дърво“. Но това не е вярно, грешат. Природата му е
гореща в трета степен. Ако се свари и се пие в течение на 40 дни,
ще помогне при болести на седалищния нерв. А семената му раз
тварят черната жлъч и предизвикват помятане. Сокът от листата
му е полезен да се пие при подагра.
Диоскоритос казва, че заместителят му е Andropogon
schoenanthus L.1, а в половин доза - коренът на каперсния храст.
Ж ълтият кантарион е една от популярните билки в България.
Съществуват 22 вида, 21 от тях не са добре проучени2.
Препаратът Peflavit С представлява кондензирани катехи-
ни, изолирани от жълт кантарион с витамин С.
Съвременната фитотерапия характеризира действието на
жълтия кантарион като регенеративно, противовъзпалително
средство. Дрогата притежава антисептични и противовъзпали
телни свойства.
Арменската народна м едици
на използва масло от жълт
кантарион за лекуване на язва
на стомаха, за изгоряло, за
рани. Една част пресни цвето
ве се заливат с пет части лене
но масло, престояват 40 дни
при ежедневно разклащане.
Има публикации за уни
щожаване на златистите бак
1 По всяка вероятност става въпрос за Chrysopogon gryllus Trin (Andro

pogon L.) - кавтарика (Садина).
2 В списъка на лечебните растения към гл. 1, ал. 2 от Закона за лечеб
ните растения са описани три лечебни вида (медицинско растение):
Hypericum perforatum L. - Звъника лечебна (жълт кантарион лечебен);
Hypericum maculatum crantz. - Звъника петниста (кантарион петнист);
Hypericum cerastoides (Spach) N. Robson (H. rhodopeum Friv. - Звъника
рожецовидна (родопска звъника).
БИЛКИ 17
терии, причинителите на язва в стомаха и червата с екстракти от

жълтия кантарион.
И зползва се цялата дрога в изсушено, смляно състояние.
В миналото са използвали жълтия кантарион за щавене на
кожи.
Невен (C a len d u la o ffic in a lis L.)1

ой е от същ ото семейство,
Т както и лайката. С цвета си
напомня злато. Той расте в гра
дините, а също и в планините.
Най-добрият вид е планинският
невен. Природата му е гореща и
суха във втора степен. Притежава
способност да се резорбира и
способност да излекува порок на
сърцето. Сокът от това растение се всмуква от бебето в утробата
на майката и предизвиква помятане при бременните. А ако бре
менната жена не се пази от невен, той ще причини вреда на плода.
Ако сок от невен се смеси с розово масло и се даде на жена да го
въведе във влагалището си, то тя ще забременее. А ако се намаже
кръстът, той ще помогне да забави менструацията. Ако се при
готви мехлем с маслото, това ще помогне при горещ тумор. Ако
се изпие сокът на гладно, това ще помогне срещу отравяне от
всички видове отрови. А също така помага при намазване. Ако
пък се изпие 5 драма от нейния сироп, това ще навреди на стома
ха. Вредното му действие се отстранява от ревена. Замества го
жълтата лайка (Anthemis tinctoria L.).
Ипен казва, че го наричат „биче око“, т.е. по арменски йези
ачк. Той достига дължина от един лакът, който се измерва с р аз
стояние от лакътя до края на пръстите. А всеки негов лист е с
размер на палец. Ц ветът му е жълт, но подобно на маргаритка
няма мирис. А някои казват, че той мирише като цикория. Ако
1 Сем. Asteraceae - Сложноцветни.

бременната жена го държи в ръката си, то тя ще изхвърли пло

да. Ако пък цветчета се разпръснат в дома, мухите ще напуснат
къщата. Ако се наситни коренът, направи се на лапа и се сложи
върху гърба, това ще засили половото влечение. Ако пък коренът
се наситни, изцеди се сокът и се накапе в носа, това ще успокои
болката на зъбите и ще извлече обилно слузта. Ако човек, стра
дащ от скрофули, окачи корена на ш ията си, ще се изцери. Ако
пък безплодна жена постави във влагалището си свещи от него,
ще роди дете. Ако пък в сока се добавят веселящи смеси, той ще
развесели сърцето.
Патен говори, че персите го наричат азарион, а така също -
артам. Много разказва за нея авторът Чаме, който говори, че
той произлиза от семейство на маргаритки1.
Наричат го също кул и ахаван. Цветът е жълт и червен. Но
това не е достоверно. А цветът на маргаритката е жълт и бял. И е
казано, че тя достига височина един лакът.
Авторът на тази книга говори, че маргаритката достига ви
сочина един лакът, а невенът - височина един лакът и една педя.
Листата му действително приличат на листата на м аргаритка
та. Но цветът е много червен, като огън, а сърцевината черна.
Ц ветето на маргаритката е по-малко от нея, а сърцевината е ж ъл
та, краищата са бели, като жилки. А крайните жилки на невена са
червени, сърцевината пък е черна. Този род се именува шахайиг,
това е проверено.
Авторът на тази книга гово
ри, че персите я наричат азаркун,
което се превежда като „цвят на
огъня“. Природата му е гореща и
суха във втора степен. Гетианос
говори, че той помага при боле
сти на седалищния нерв и пода
гра. Д иоскоритос казва, че пом а
га при всички видове ухапвания
от животни. Дозата за прием е
равна на един драм, но той е вре-
1 Става въпрос за сем. Asteraceae - Сложноцветни, и родаLeucauthemum

Mill. - Маргаритка.
БИЛКИ 19
ден за далака. Вредното му

действие отстранява медът.
Зам ества го белият трън в
същата доза.
Съвременната ф итоте
рапия отнася невена към
растенията с регенериращи
свойства.
Арменската народна ме
дицина използва невена за
трудно заздравяващи рани.
Предлаганата средновековна
рецепта на мехлема от невен от арменски лечебници се ползва с
голяма популярност.
Взема се една част пресен жълт пчелен восък и четири части
масло от невен. В емайлиран съд се налива масло от невен, доба
вя се восъкът и на тих огън на водна баня се загрява до разтапя-
нето на восъка. Когато той се разтопи, сваля се от огъня и се бър
ка с дървена лъжица, докато изстине. Прехвърля се в подходящ
стъклен съд. Готовият мехлем се нанася с тънък слой върху рани,
пъпки, наранени участъци.
За приготвяне на маслото сухият цвят и натрошените листа
на невена се слагат в стъклен съд, заливат се със студено пре
сован зехтин, сместа се поставя на слънце през август, по време
на нарастваща луна, за 40 дни. След 40 дни маслото се прецежда
в стъклено шише с плътна запушалка. Ползва се при необходи
мост.
М ехлемът и маслото служат като лекарство за заздравяване
на рани, при изгаряния, пъпки, възпаление на венците, афти и
рани от различен произход.
Съществуват публикации на съвременни фитотерапевти за
лечение с препарати от невен на дистрофични процеси при гас
трити и язви на стомаха. Експерименталните изследвания показ
ват, че невенът предизвиква статистически значима инхибиция
на експериментален тумор при саркома 180 на Крокер (Манолов
и съавтори, 1964 г.).
В миналото с мехлема от невен са лекували раните и при
животни.
Лайка {M atricaria ch a m o m illa L.)1

ова е тревисто растение с
Т
жълти цветчета, листата й
приличат на листата на блян.
(Блян или попадийка, буника
(Hyoscyamus) е род покритосе-
менни растения. П редставители
те му са тревисти едногодишни
или двугодишни растения.)
А още има с бели и жълти
цветове. Н ай-добрият вид е бе
лият и пресният. Природа й е
гореща и суха във втора степен и притежава изсмукващи свой
ства. Ако лицето се измие със сока от лайка, това ще предизвика
сън. А маслото й лекува ушна болка, съгрява нервите и помага
при парализа и изкривяване на лицето. Коренът на растението
помага на страдащ ия от епилепсия, също така на кърмачките с
втвърдено в гърдите мляко. Той засилва уринирането, предиз
виква менструацията, изважда съсирена в стомаха кръв и лекува
студените тумори. Също така лекува туморите на матката, като
ги изсмуква. М аслото от лайка предизвиква изпотяване и по
мага при болки на костите, също така предизвиква затваряне на
злокачествени язви и помага при хемороиди. М аслото загрява
студени крайници и помага на настиналия. А дозата на прием е
два драма. Но лайката е вредна за бъбреците и пикочния мехур.
Нейните вредни действия се отстраняват от плодовете на мирта.
Заместват я римската лайка2 и горчивият пелин3.
Ипен казва, че ако се изстиска сок от прясно откъснато рас
тение и се намажат тестисите, ще се увеличи половата сила. Ако
лайката се свари й в отварата и се намокрят пера и се сложат вър
ху поразени нерви, ще помогне. Ако се помирише все още свежо
растение, ще извади потта от тялото. Ако се изяде 3 драма с мед,
ще извади кръвта, която е изтекла в стомаха. Тя помага при во-
1 Сем. Asteraceae - Сложноцветни.

2 Явно става въпрос за Италианска лайка - Antemis nobilis L.
3 По всяка вероятност това е вид от рода Пелин - Artemisia L.
БИЛКИ 21
дянката, жълтеницата, хемороидите и отваря устието на израс

тъците на хемороидите. Също помага при ушни болки.
Патен казва, че това е актаг ел мараза. В Египет я наричат
иаркаш, ромеите я наричат гурманион, в Масул - сачарайи ка-
уфур, персите я наричат кавчащм, арабите - йайн ел пахир, а в
Ш ираз - папунайи кав. Добър е видът, листата, на който са зеле
ни, цветовете по краищата бели, а по средата са жълти и на вкус
горчиви. Има още един вид: цветът му не е бял, а е жълт. Ако със
сока се намаже половият член от всички страни, ще усили по
ловата сила. Дозата за прием вътрешно е 3 драма, но тя е вредна
за стомаха. Вредното й действие отстранява анасонът, а също,
казват - кориандърът и небетшекерът.
В ботаниката са известни много видове лайка.
Съвремената ф итотерапия1 използва само един вид лайка -
M atricaria chamamilla L. Тя се смята противовъзпалително, анти
септично, спазмолитично и омекотяващ о лечебно средство.
Арменската народна медицина от древността ползва м асло
то на лайката при ушна болка и кожни обриви. При ушни болки
по две капки масло се капва във всяко ухо 2 пъти на ден. При
кожни обриви 2 -3 пъти на ден с памучен тампон се изтрива об-
ринатата кожа.
М аслото се приготвя
от сухи цветя на лайка
та през месец юни и юли.
В тъмно шише се сипват
цветове от лайка и се зали
ват със студено пресован
зехтин, гърлото на шише
то се връзва с тензух и за
40 дни се излага на слънце.
Всеки ден шишето се раз
клаща 1 -2 пъти. През деня
то трябва да се загрява, а
1 В списъка на лечебните растения (медицински растения) към гл. 1,

ал. 2 на Закона за лечебните растения срещаме два лечебни вида Лайка:
Chamomillasuaveoleus (Pursh.) Rydb. - Лайка езичестоцветна; Matricaria
trichophylla (Boiss.) Boiss. (M . tenuifolia (Kit.) Simk.) - Лайка влакнеста.
през нощта изстива. След 40 дни маслото се прецежда и плътно

се затваря с коркова тапа.
Гаргара от отварата на лайка успешно се прилага при ангина,
болки и възпаления на лигавицата на устната кухина от гъбички,
при стоматити, гингивити, при лош дъх от устата, за влагалищни
промивки при бяло течение.
В козметиката се ползва като лосион за поддържане све
ж естта на кожата.
Мента (M en ta p ip erita L.)1

а арабски тя се нарича футанач, а на
Нперсийски - пущина. Тя е диво и
градинско растение2. Н ай-добрият вид е
този с редки листа. Природа й е горещ а и
суха в първа степен, притежава ом екотя
ващи свойства. Помага при епилепсия,
ако се изстиска сокът от растението и се
даде да се изпие или да се помирише. П о
мага при рани и при шум в ушите.
Изчиства лицето от лунички. Ако се на
прави лапа на болно око, ще помогне.
О тстранява миризмата на лука и чесъна
от устата. Помага при затруднено диш а
не, гръдни болести. Разтваря черната жлъч. О тстранява слузта и
лекува жълтеницата, също и водянката. П редизвиква менструа
цията и изгонва глистите от корема, също прекратява оригване
то. М ентата потиска половото влечение и предизвиква изпотява
не. Ако се свари и с отварата се намаже тялото, то ще изцели ек
земата и сърбежа, помага при проказата, която е възникнала от
излиш ък на слуз. А също помага при копривна треска. Ако се на
прави лапа на мястото от ухапвания от животни, ще помогне.
Също помага при разш ирени вени и слоновата болест, ако се пие
1 Сем. Устоцветни - Lamiaceae.

2 Описвам този вид мента (Mentaspicata L.) - Мента обикновена (Джод-
жен), защото той е диво и градинско растение.
БИЛКИ 23
сокът й. Дозата на прием е 1 митхал. Но е вредна за бъбреците.

Вредното й действие отстранява сокът от голсладник (Glycirrhiza
glabra L.). А я зам ества подъбичето1.
Авторът на книгата казва, че тя е три вида: единият расте в
планината2, вторият - по дивите места3, а третият - по речните
брегове4. М ентата, която расте в планината, е два вида: едната се
казва каша, а другата - фурулмун. Д ивият вид също бива две раз
новидности. Едната е истинската дива мента, по арменски вайри
дахдз, а другата прилича на нея.
Речната мента е само един вид. При планинската мента за
добра се смята видът, миризмата, на който е приятна, а именно:
младото, зеленото растение с дребни листа. Природата на ментата
е гореща и суха в трета степен и притежава размекващи свойства
и голяма сила. Тя кара да се изпотиш. Ако мястото на порязаното
почернее, то лапа от листата на ментата ще го излекува. Ако се сва
ри във вино и се изпие, също ще помогне. Ако в банята се намаже
с отварата и кожата при екзема и сърбеж, то ще помогне, а също и
при проказа, рани в устата и оригване. Ако сокът се изпие с мед и
сол, ще изведе излишъка от течности от стомаха, ще предизвика
менструация и ще изгони плода. М ентата помага при всички видо
ве ухапвания от зверове, ако се изцеди
сокът и се изпие, също така и при ухап
вания на скорпиони и змии.
М ентата се използва в Армения
при стомашни болки много векове
преди Христа. На арменските лекари
били известни свойствата на ментата
- да изчисти жлъчката, черния дроб и
органите, които са най-чувствителни
1 Явно имаме предвид Teucrium chameadrys L. - Червено подъбиче.

2 Към планинския вид можем да отнесем M entha suaveoleus Ehrh. - Мента
кръглолистна.
3 Към вид, растящ по дивите места, можем да отнесем Mentha arveusis L. -
Полска мента.
4 Към вида, растящ по речните брегове, можем да отнесем двата вида
мента: M entha aquatica L. - Мента водна; M entha pulegium L. - Мента
блатна. Всички описани видове мента са лечебни, заедно с вида Mentha
longifolia L. - Мента дълголистна.
към лоши храни. Ж ителите на топлите страни в миналото по

стоянно били застраш ени от консумацията на непригодна храна
поради бързото размнож аване на различни микроорганизми в
нея. Била изработена система за забрана на консумацията на оп
ределени храни според сезона. Например риба не се яде в месеци,
които нямат в названието си буквата Р. Били забранени за ком би
ниране определени храни, последователното приемане едно след
друго на така наречените несъвместими храни: плодове с мляко,
мазна храна и студена вода, млечни продукти с домати, крастави
ци и много, много други. В Армения е същ ествувала цяла система
канони за хранене, която за съжаление е изоставена в модерния
бит. Според един от тези канони винаги след обяд се предлагала
мента във вид на чай, студени напитки, бонбони, ментовки и дру
ги, непознати за съвременниците продукти от мента.
Всяка домакиня е имала своята рецепта за приготвяне на
ментови тинктури и сиропи.
Арменската народна медицина ползва ментата при болки в
стомаха, червата, при жлъчен застой, чернодробни заболявания,
при м етеоризъм и интоксикация от стомаш но-чревен произход.
М ентата се използва и при главоболие. Популярна е рецептата
вино с мента за премахване на лош дъх от устата. В отлежало
вино сипват една чаша наситнени пресни листа от мента, 14 дни
оставят на студено и тъмно място, всеки ден разклащ айки по 2
пъти. Пие се по половин винена чаша преди всяко ядене.
Коприва (U rtica d io ica L.)1

я се нарича гарис (арабски) или са-
Т саркишт (персийски), или катай
(персийски), персите я наричат също
тухми аннарайр - семе от коприва, а
арменците - егинчи хунд. Бива два
вида. Най-добрата е зелената, на която
са се появили семена. Природата й е
1 Сем. Urticaceae - Копривови.

БИЛКИ 25
гореща във втора степен. Тя притежава разреждащ и и общо-

укрепващи тялото свойства, също така отпушва запушвания. Ако
семето се смели и се смеси с черен катран и се сложи върху болен
зъб, ще го извади. Ако листата се сварят и се сложат върху тумо
ра на пъпката на гърдата (мастоидния израстък), ще помогне.
Ако сокът му се изстиска и се изпие със сусамово масло, ще по
могне при кашлица. Семената изваж дат лепкавата влага и пре
кратяват кръвохраченето. Разтварят слузта, изчистват тънките
черва, изваж дат жълтата вода и помагат при водянка, колики и
болки в кръста, укрепват половия член и увеличават половата
сила. Ако се приготви лекарство със сол и се намаже хемороид-
ният израстък, ще помогне, а също така това лекарство ще оме
коти плътните тумори, ще ги разтопи и ще изсмуче рака. Ако със
солта се наложи на язва, то ще помогне и ще я изчисти. Ако се
намаже, ще помогне при раковата язва. Семената на коприва
предизвикват зачервяване на кожата и я изчистват. Дозата на
прием - половин драм. Но тя е вредна за червата. Вредното й
действие отстранява Astragalus gum m ifer1. Замества я Ipomoea
alba L.2 - Moonflower, също и семената на Carthamus tinctorius
L.3, взети в същ ото количество.
Ипен казва, че ако се смелят свежите листа и сложат върху
спадналата матка, ще я вмъкнат навътре. Ако се смели и се сме
си с мед и се даде да се изближе,
ще помогне при задух. Ако се из
яде 2 драма семе, ще предизвика
разстройство. А след това трябва
да се изпие розово масло, за да
не изгори гърлото. Тя ще изведе
оная лепкава слуз, която се съ
бира в стомаха. Ако се изпие с
оцетомед, ще помогне при боле
стите на далака и бъбреците. Ако
1 Явно това е вид от род Astracalus L. - Сграбиче, от сем. Fabaceae - Бо

бови.
2 Това е вид от род Ipomoec на сем. Convolvulaceae - Поветицови, много
годишна тревна лиана.
3 Явно това е вид от род Carthamus - Аспург, на сем. Asteraceae - Слож
ноцветни.
семето се смели, смеси се с мед и се намаже половият член, той

ще се увеличи и ще подпухне. Ако се изяде 1 драм семе, ще раз
твори камъка, образуван в бъбрека, едновременно ще разтвори
съсирената кръв и ще изчисти бъбреците. Ако листата се сварят
заедно с голсладник и се изпие, ще помогне при болестите на пи
кочния мехур и парене. Ако се сварят листата и се сложат върху
тумора на пъпката на гърдата (мастоидния израстък), също ще
помогне.
Съвременната ф итотерапия характеризира копривата като
тонизиращо, кръвоспиращ о, противоанемично, общоукрепващо
средство.
В арменската народна медицина е популярна обикновената
коприва, тя се ползва с голямо уважение и в кулинарията.
Популярни са в народа и следните рецепти:
Свежите семената на обикновената коприва се смесват с мед
2 към 10 и се взема по една ч.л. сутрин на гладно и вечер преди
лягане с кафена чаша вода при всички видове кашлица.
Ефективен е при слузеста кашлица: стрито свежо семе, сме
сено със сусамово масло 1 към 4 по една ч.л. сутрин на гладно и
вечер преди лягане.
Чай от коприва се пие за пречистване на кръвта.
Копривата е забранена за бременни жени.
Копривата ползват успешно при пролетната умора, за по
добряване на обмяната на вещ ествата, при бъбречни камъни,
отоци.
изгаряния, за лечение на рани.
Компреси при изгаряния
За компреси: в една чаша вря
ла вода се сипват 6 -1 0 чаени лъ
жици наситнени листа, престоя
ва 30 мин., прецежда се през тен-
зух. Два ката тензух се намокрят
в течността. При открити рани
няколко пъти през деня се про
мива раната и се оставя отворе
на.
За вътрешно приемане при
анемии две чаени лъжици насит
нени листа се заливат с една чаша вряла вода, престоява 30 мин.,
приемат се 2 -3 чаши на ден, може да се подслади с мед.
БИЛКИ 27
За косопад използват сухи листа, една шепа - около 100 г,

наситнени листа се варят в един литър смес вода и оцет в равни
количества. О тварата се прецежда и всяка вечер се прави ф рик
ция в течение на 10 дни, след седмична почивка се продължава
процедурата, докато се свърши течността.
Комунига (M e lilo tu s o ffic in a lis Desr.)1

а турски се нарича гавч пуйну-
Н зи. Това е тревисто растение,
приличащо на еднодневна луна.
Цветовете му са бели и жълти.
Най-добрият вид е пресният. При
родата й е уравновесена по отно
шение на топлото и студеното. Тя
притежава разтварящо и овлаж
няващо свойство. Ако се свари и
се смеси със сухи листа от роза и
се сложи върху очите, ще успокои
болката. Ако прясното растение
се скълца, изстиска се сокът и се
намаже на очите, ще успокои бол
ката, а също ще премахне лунич
ките. Ако се намаже при подути
ната на ухото - ще помогне. Ако се
свари с бобово брашно, розово
масло и се направи лапа на женската гърда, ще изсмуче втвърдява
нето, също и тумора, и ще спре изтичането на млякото. Ако се сва
ри с гроздов сок, ще изчисти смесването на соковете в стомаха и
ще изцели тумора, а също ще помогне при туморите на черния
дроб и тестисите. Много са полезни и вани от отварата му. Помага
при плътни тумори на матката по време на бременността. Ако се
направи свещ и се въведе във влагалището, ще помогне на жените
при същите тумори, също и на бременните. Помага при всички
1 Сем. Falaceae - Бобови.

видове тумори и болести на кости. Дори и при твърди като камък

тумори. Ако се скълца и се направи пластир с яйчен жълтък, ще
помогне при циреи. Д озатанаприем еравнанадвадрам а. Вредното
му действие се отстранява от плода на мирта. Заменителят му е
гръцкият сминдух.
Ипен казва, че има още един вид комунига1, която расте в
планините.
Тя достига на височина един лакът, листата й са много дълги,
а на цвят са черни, стъблото й вътре е кухо и здраво и завърш ва
с цвят. А когато плодчетата й узряват, вътре се намират семена с
големина на синапено семе, с кръгла форма. Л овците слагат тези
семена в месото на диви животни, за да не се развали. Това рас
тение прави урината обилна, предизвиква менструация, изважда
гъстите газове, отваря запушвания на черния дроб и помага при
уплътнение на далака. И зчиства дробовете, а също отстранява
сърцебиенето и помага при задух, кашлица и водянка.
Патен говори, че персите наричат това растение киакигайе-
сар. Н ай-добрият му вид е пресният и узрелият, цветът на който
е междинен между жълтия и черния. Ако се разчупи семето му, то
вътре е жълто. А го замества пчелникът.
Съвременната фитотерапия подчертава само седативните й
действия и в повечето случаи я препоръчва за външно прилагане.
Растението се смята за отровно.
При загниване на комунигата в нея се образува дику-
марин - вещество, което пречи на образуването в организма на
протромбин.
С откриването на протромбина
при комунигата в медицината започва
ера на антикоагулантната терапия.
В арменската народна м едици
на лапи от жълта комунига се прила
гат успешно при лекуване на циреи.
М ного бързо се изсмуква гнойта и ра
ната оздравява без белег. Компресите
с отвара от комунига облекчават бол
ките при разш ирени вени.
1 Става въпрос за Melilotus alba Med. - Бяла комунига.

БИЛКИ 29
Полски хвощ (E q u isetu m arvense L.)1

ова е растение, което по арабски се
Т нарича умсух. Има още един вид,
листата на който приличат на листата
на маслиново дърво. Той няма цветове.
Достига дължина една педя. А плодът
му е червен. Ако се изпие сокът на рас
тението със сок от дюля, то ще закрепи
организма. Ако се свари и се изпие, ще
помогне при херния в слабините, бо
лестите на бъбреците, пикочния мехур,
корема и ще укрепи органите. Ако со
кът му се изпие със смокини, ще по
могне при кашлица и задух. Ако рас
тението се скълца и се посипе на рани,
ще помогне и те ще заздравеят.
Ако се направи лапа върху тумора
на яйчника или тестиса, също ще помогне.
Хвощ (E q u isetu m L.)

ова растение има два вида2.
ТЕдиният има твърд, дебел ко
рен и листа, приличащи на тези на
маслиновото дърво. Той расте сред
камъни и бодили в планините. Стъб
лото му увисва надолу и прилича на
дърво. Той няма листа. Има и друг
вид, стъблото, на което е по-дебело
от кутрето. Той има червени плодо
ве и много стъбла. Когато плодовете узряват, те почерняват. Атур-
ците и двата вида наричат ит гуруги, на арменски шан аги означа
1 Сем. Equisetaceae - Хвощови.

2 Equisetum telimateia Ehrh. - Голям хвощ, и Equisetum sylvaticum L. -
Горски хвощ.
30 Амирдовлат Амасиаци ♦ НЕНУЖНО ЗА НЕВЕЖИ
ва „кучешка опашка“. Ако сокът от това растение се смеси с вино и

се изпие, ще спре разстройството. Ако се свари и отварата се из
пие, ще помогне при хернията в слабините. Той е много полезен за
бъбреците, пикочния мехур, също така и за стомаха, черния дроб,
дробовете. М ного помага при слаби мускули. Ако се свари със
смокини, ще облекчи кашлицата и задуха. Ако сухото растение се
скълца и посипе на рани, те ще оздравеят. Ако се направи лапа и се
приложи към яйчника, ще изсмуче тумора. Ако се свари във вода,
докато водата остане наполовина, и се изпие, ще помогне при сла
бо сърце. Ако жените всяка сутрин изпиват по една голяма чаша от
отварата му, ще се поправят, лицата им ще станат чисти и ще ста
нат красиви. Също така той изчиства мъжките полови органи от
тумори.
Съвременната ф итотерапия подчертава стипчивостта, мо-
чегонното, противогнилостното, противовъзпалителното свой
ства на полския хвощ. Растението съдържа около 10 % силикати,
алкалоиди, органични киселини, смолисти вещ ества и други съ
единения.
Арменската народна медицина препоръчва отвара от полски
хвощ срещу туберкулоза, при камъни в бъбреците и пикочния ме
хур, при кръвоизливи, при ревматизъм, подагра, атеросклероза.
Тинктура от полски хвощ - по 30 капки, разтворени в каф е
на чаша вода, два пъти на ден, сутрин и вечер - се препоръчва при
сърдечни и чернодробни болести.
Бъзак, Бъзе (Sa m bu cus L.)1

ова е растение, листата, на кое
Т то приличат на листата на гръц
кия орех. Дървесината на бъзака2 е
бяла. На всеки клон има по три лис
та. А цветът е бял. Плодът прилича
на плода на терпентиновото дърво.
1 Sambucus L. - Бъзе от сем. Caprifoliaceae - Бъзови.

2 Вид от рода Sam bucus L., наречен Черен бъз (дърво) - Sambucus
nigra L.
БИЛКИ 31
Ако листата се сварят и се из-

ядат или се изпие отварата,
ще разтвори черната жлъч.
Ако коренът се изпие с вино,
ще помогне при ухапвания на
зверове. Ако се свари и ж ени
те направят вана в отварата
му, ще размекне тумора на
матката и ще се отвори за
пушването. Ако се намажат
косите, те ще станат черни.
Ако зелените листа се смесят с ечемично брашно и се направи
лапа на горещ тумор, ще помогне. Ако се приложи на изгоряло,
на фистула и ухапано от куче, също ще помогне. Ако се смеси с
козя мас и се намаже върху отоци от подагра, също ще помогне.
Ако се изпие сокът му, ще помогне при счупване, натъртване и
ухапване от бясно куче. И ма още един вид, цветът му прилича
на тревисто растение1. Той се нарича хамай ихти, а на турски -
шир от.
Арменската народна медицина препоръчва сироп от плодо
вете и от двата вида при простудни заболявания, кашлица, алер
гия, при болки в жлъчката и черния дроб.
Зрелите плодове се откъсват от дръжките, нареждат се в
буркани - ред плодове, ред захар. Бурканите се поставят на слън
чево м ясто за 40 дни. Ежедневно си разбърква с лъжица, дока-
то се разтвори захарта. След като
захарта се разтвори, плодовете се
стриват през сито, смесват се със
сока и се съхранява в плътно затво
рени буркани.
Използва при жлъчни, черно
дробни болести и при алергия - по
една супена лъжица два пъти, сут
рин и вечер.
1 Вид от рода Sambucus L., наречен Бъзак (тревист бъз) - Sambucus

ebulus L.
32 Амирдоблаш Амасиаци ♦ НЕНУЖНО ЗА НЕВЕЖИ
ПОДПРАВКИ
Чубрица (Satureja L.)1

а арменски се нарича цатрин.
Н
Съществуват два вида: дива2и
градинска3. Най-добрата е градин
ската. Природата й е гореща и суха
в трета степен. Помага при студе
на форма на ушни болки, също ус
покоява зъбна болка. Помага при
ракови язви. Ако се капне сокът й
в окото, ще спре сълзенето. Тя
премахва газовете от тялото и
убива глистите. Помага при боле
стите на черния дроб от студена природа. Предизвиква менструа
ция. Също е полезна за стомаха. А дивата чубрица разтваря слузта
и жълтата жлъч. Ако се помирисва, ще подобри цвета на лицето.
Изсушава потта. Помага при болестите на седалищния нерв и бол
ките в бедрото. Замества я Mentha pulegium (Блатна мента).
Ипен казва, че най-добрата е тази, листата на която при
личат на листата на лечебен исоп - Hyssopus officinalis L. Ако се
свари с вино и се изпие при ухапване от зверове, ще помогне и
ще отстрани вредата. При приемане с гроздов сироп ще отстра
ни вредното действие на отровите. Ако се вземе с оцетомед, има
същ ото действие. Ако се изяде шепичка изсушена чубрица и се
пие с вода с мед, ще изкара излишъка от черната жлъч и разтва
рящ ите я течности. Ако се наситни, смеси се с мед и се направи
гъста емулсия и се даде при кашлица, също ще помогне. Ако се
свари и в банята човек се изкъпе с отварата, ще помогне при ек
зема, сърбеж и жълтеница. И където се поръси, оттам ще избягат
всички вредни насекоми. Има още един вид с бял цвят, листата
1 Род Satureja L. - Чубрица, от сем. Lamiaceae - Устоцветни.

2 Планинска чубрица - Satureja montana L.
3 Градинска чубрица - Satureja hortensis L.
ПОДПРАВКИ 33
на която приличат на листата на исоп. Ако се свари с оцет и се

изпие, ще помогне при увеличение на далака, ще предизвика раз-
хлабване, ще предизвика обилно уриниране, ще изкара излишъка
от течности и ще укрепи стомаха. Ако се смеси с мед и се остави
да отлежи и всяка вечер преди лягане се яде по един митхал, ще
предпази от катаракта. Учителите по медицина казват, че чубри
цата укрепва разума и изостря сетивата.
Арменската народна медицина предлага използване на гра
динската чубрица при метеоризъм, стомаш но-чревни разстрой
ства, кашлица, бъбречни и чернодробни заболявания.
За добро самочувствие: брашно от чубрица, смесено с мед
едно към две, се взем а по една чаена лъжичка с чаша студена вода
след вечеря.
О бливане с отвара от чубрица след баня - против изпотя
ване.
В миналото са я ползвали за аромати
зиране и дезинфекция на жилищни пом е
щения.
В кулинарията е подправка за месни
и бобени ястия, за курабийки от нахут и
много други ястия.
Магданоз (P etro selin u m crispum A . W . H il)
ъществуват градински, див, ро-

С мейски и воден. Най-добрият е
градинският1.
Природата му е гореща и суха във
втора степен. Притежава различни
свойства. Успокоява студената форма
на главоболие. Прави приятен вкуса в
устата. Способства за изсмукване и из
хвърляне на течностите. Премахва м и
ризмата на лука, чесъна и виното. А дивият магданоз помага при
1 Сем. Apiacea (Umbrelliferae) - Сенникоцветни (вид - Градински магда

ноз).
плешивост. Облекчава дишането. Помага при тумори на млеч

ната жлеза. И зважда газовете, предизвиква уриниране, ускорява
мензиса. Разтваря камъка и помага при болестите на бъбреците.
Също е полезен при колики и оригване. Той убива дребните и ед
рите глисти в корема и ги изхвърля. Асъщ о изхвърля плацентата.
Усилва половата потенция. Ако човек, когото е ухапал скорпион,
изяде магданоз, то болката ще се увеличи. Д ивият магданоз по
мага при напукване на ноктите и при пъпки върху тялото, ако се
взема половин митхал от неговите семена. Но те предизвикват
епилепсия. Вредното му действие отстранява салата Lactuca L. А
го замества резене - Foeniculum L.
Патен казва, че съществуват много видове: градинарски,
див, сирийски, планински, ерусалимски и машриайски. Има
и още един вид, който расте във водата. Наричат го воден маг
даноз, чарчир ел майи, а също - гурат ел йайн. Всички видо
ве магданоз се наричат фатрсалион. А този вид, който расте в
пустинята, се нарича самуаревеатун. Гегианос казва, че градин
ският магданоз е полезен за стомаха. Той предпазва и отстранява
вредното действие на оловната глеч, която е оловен оксид (РЬО).
Представлява жълт прах, неразтворим във вода. Ако бременна
жена изяде много магданоз, ще изхвърли плода. Той е вреден и за
болния от епилепсия. А свойствата му са такива, че ако се смели
и се смеси с мед и се изяде, ще помогне при болест на бедрото.
Ако семена се счукат и се смесят с краве масло и се ядат в про
дължение на три дни, много ще се подсили половата потенция. В
същото време в храната трябва да се употребява месо от петел и
неговите тестиси. Ако сокът на магданоза се изстиска и се маже
тялото в продължение на седем дни, ще помогне при екзема и
сърбеж. Но е по-добре да се смеси с малко
розово масло и след това да се намаже.
Казват, че семената му са по-силни от
листата. Този, който се страхува от ухап
вания от скорпион, по-добре изобщо да не
яде магданоз, защ ото той отваря скритите
дихателни пори и отровата бързо достига
сърцето. А авторът на тази книга казва:
„Аз съм виждал жена, която е яла магданоз
и в същ ия ден е била ужилена от пчела, и
не мина час, и жената почина“. Бременна
жена не трябва да яде магданоз. Замества го резене. А вредното

му действие се отстранява от розовата каша и мастиката.
М агданозът е богат на витамин С, B l, В2, на провитамин А,
на минерални соли, калий, магнезий, желязо, съдържа ферменти
и инулин.
Арменската народна медицина използва магданоза за пре
чистване на бъбреците и жлъчката от пясък и камъни.
В кулинарията се използва както в салатите, така и в ястията.
Маточина (M e lissa o ffic in a lis L.)1

рменците я наричат турин-
Аджхот, а турците - авгул
авти. Съществуват два вида. Най-
добрият е този, който ухае.
Природата й е гореща и суха във
втора степен. Тя притежава раз
реждащи и разтварящи свойства.
Помага при запушванията на мо
зъка. Прави приятен дъха на уста
та. Помага при всички болести от
слузеста природа. И зостря разу
ма. Весели сърцето и го укрепва. Помага при всички черно-жлъч
ни болести. Отстранява страха и сърцебиенето. Загрява стомаха.
Разрежда газовете. Прекратява отделянето на слузта. Също лекува
екземата. Дозата на прием - 1 драм. Но тя е вредна за черния дроб.
Вредното й действие отстранява ревенът. Замества я в равно ко
личество коприва2 и една трета от кората от цитрон3.
Патен казва, че има още един вид, уханието му прилича на
уханието на цитрона. Ако се вземе нейният корен, листата, семе
ната и се изсушат и вържат в парче плат, а отгоре се завие в коп
рина и се сложи в джоба, то човекът, който го носи, ще се ползва
1 Сем. Lamiaceae - Устоцветни.

2 Urtica dioica L. - Коприва.
3 Явно това е Citrus medica L. от рода Citrus - цитрон, цедрат. Произхожда
от Западна Индия, Западна Азия и Средиземноморието.
с велики почести сред хората и към когото се обърне с молба,

всеки с готовност ще изпълни молбата му и радостта няма да го
изостави, докато той го пази при себе си. Ако се изяде половин
митхал или с отварата от листата се измие в банята или направи
опушване с листата, ще се обуздае треперенето и ще се прекрати
пристъпът на треска. Патен казва, че това е патранчпуз, патран,
таранчан или таплуа. А също я наричат утручиайа, персите я
именуват паланку. Изпий 3 драма от отварата! Ще ти помогне.
Арменската народна медицина в миналото използвала мато
чината наред с хининови кори1 при лекуване от малария.
Препоръчва се като леко разхлабващо, за нормализиране
на менструацията, подобряване на сърдечни смущения, против
неврози, подобряване на апетита, за понижаване на кръвното
налягане, за обмяна на веществата, против болките в корема, за
жабурене при проблеми с венците, лош дъх от устата.
Като козметично средство за приятно ухание и чиста кожа.
В кулинарията се използва като чай и
подправка.
П рез лятото приготвят студени напит
ки в комбинация със зеленчукови сокове
или плодови сиропи.
Копър (Anthurn graveolens L.)2

рменците го наричат самит,
А турците - тораг оти, юра-
ки - пнеойм. Съществуват два
вида - градински и див.
Н ай-добрият е градински
ят с жълт цвят. Природата му е
гореща и суха във втора степен.
О бладава смилащи свойства.
Успокоява организма и предиз
виква сън. Помага при главобо
1 Chinchona calisaya Wed. - хининово дърво.

2 Сем. Apiacea (Umbelliferae) - Сенникоцветни.
лие от студена природа, също и при ушни болки. Прави млякото

обилно. Успокоява болките. Помага при болести от слузесто ес
тество. Предизвиква повръщане. Помага при оригване и коли
ки. Разтваря камъни. Полезен е при болки в кръста. Размеква
плътните тумори. А маслото му също притежава много полезни
свойства. Но той е вреден за очите. Замества го лайката. Авторът
Чаме казва, че ако се направи лапа и се приложи към излезли
навън възли на хемороидите, ще помогне. Също е полезен и при
болки в кръста. Ако семената му се смесят с брашно в рядка каша,
ще направи млякото обилно. Ако се смеси с яденето и се изяде,
ще помогне при газове.
Патен казва, че в Ш ираз го наричат шае. Н ай-добрият вид е
младият. А го заместват корицата и карамфилът1.
Арменската народна медицина използва копъра срещу ко
ликите на бебетата, за храносмилане и като средство за поддър
жане на сърцето. И зползва се предимно в суров вид в салатите в
комбинация с краставици и лимонов сок.
Ч аят от семето на копъра с мед се препоръч
ва като регулиращо проблемите с безсънието.
При косопад измиването на косата с отва
рата на пресния копър помага.
В кулинарията се използва в салати и в яс
тия.
Джоджен (M en th a sp ica ta L.)2

а арменски се нарича анух. Бива гра
Н дински и див. Най-добрият е гра
динският. Природата му е горещ и сух
в трета степен. Притежава разреждащи
свойства. Ако се направи компрес, ще
помогне при студена форма на главобо
лие. Ако се разтрие върху езика, ще от
страни миризмата на чесъна и лука. Ако
1 Род Dianthus L. - Карамфил от сем. Caryophyllaceae - Карамфилови.

2 Виж по-горе Лютива мента - Mentha piperita L.
се дъвче, ще окаже същото

действие. Помага при сърце
биене. Ако се направи лапа,
ще изсмуче втвърденото в
гърдата мляко. Загрява и ук
репва стомаха. Прекратява
оригването и повръщане
то. Помага при жълтеница.
Убива глистите. Отстранява
задръстването на стомаха.
Помага при болести от слу
зеста природа. Усилва половата потенция. Спира кръвотеченията.
Компресите му отварят гнойните пъпки и помагат при ухапване
от бясно куче. Но той предизвиква парене в гърлото. Вредното му
действие се отстранява от пелина1. А го замества в половин доза
пелин, но ако не се намери, то чубрица градинска.
Патен казва, че ромеите го наричат мапти, а в Ш ираз го на
ричат такизай. Н ай-добрият и силният вид е пресният, градин
ският. Изсушава се на сянка. Притежава загряващ и и закрепващи
свойства. Диоскоритос казва, че ако сокът му се изпие заедно с
оцет, ще спре кръвохраченето. Ако жените преди полов акт го
вкарат във влагалището си, няма да забременеят.
Ако се намаже на мястото, ужилено от пчели или скорпио
ни, също ще помогне. Ако в носа се капва три пъти по 4 кута от
сока на листата му с масло, ще помогне при скрофулоза на шията.
Вредното му действие се отстранява от магданоза. А го замества
дивата мента в същата доза.
Джодженът е една от разновидностите на ментата.
В съвременната ботаника са известни около 33 разновидно
сти на ментата (водна, полска, планинска, дива, лютива или пи-
перива, кръглолистна, джоджен, дълголистна и др.)2.
Джодженът съдържа ароматни масла, от които около 2,5 %
е ментолът, основният му компонент, определящ вкуса на мен
тата. В състава му има и много други съединения, превръщащи
джоджена в бактерицидно растение.
1 Artemisia L.
2 Виж бележката по-горе към Лютива мента (M entha piperita L.).
Арменците от древността смятат джоджена за много полез

но растение. П олзват го като храна, лекарство, напитка, освежа
ващо средство за въздуха и за много друго.
В миналото при баня към горещата вода добавяли отвара от
джоджен. През лятото изкисвали във вода под слънцето и поли
вали тялото. След такава процедура кожата става гладка, здрава
и приятно ухаеща.
М алки торбички, напълнени със сух джоджен, търговците
носели навсякъде. Домакините държали торбичките в сандъците
с дрехи.
След обилен обяд на гостите сервирали ментови желатино
ви бонбони за добро храносмилане.
М ентовите капки и сега са популярно средство при сърдеч
на слабост и спокоен сън.
Л ош ият дъх се лекува с ментово вино. В един литър вино
се сипва една чаша ситно нарязани клончета с листа от пресен
джоджен и се слага на тих огън до кипване. Пие се по една винена
чаша три пъти на ден преди хранене.
П рез лятото децата често получават разстройство и винаги
в такива случаи помага чай от джоджен. През лятото винаги се
сервира на масата пресен джоджен. Той се яде завит в лаваш (ар
менски хляб) със сирена, със студено месо.
Агнешко с мента, пастет от фасул с мента, пресни картофи с
мента са изискани здравословни блюда от арменската кухня.
Тарос (есшрагон) (A rtem isia dra cu nculus L.)1

ова е всъщ ност таргавн. Най-
Т добрият е пресният тарос.
втора степен. Има извличащи свой
ства. Той е полезен за зъбите. Помага
при всички видове злокачествени
язви. Укрепва стомаха. Ако се раз-
1 Сем. Compositae - Сложноцветни, от Artemisia L. - Пелин.

дъвче, ще премахне лош ия дъх от уста

та. Вредното му действие се отстранява
от оцета.
Ипен казва, че той намалява силата
на кръвта, потиска половата потенция и
предизвиква изтръпване на челюстта и
езика. Ако се смеси със сока на резене и
разтвор от тамян, ще изчисти въздуха
от микроби и ще излекува страдания като гнойни пъпки от ш ар
ка. Ако през време на епидемия на чума се пие сокът от тарос, ще
предпази от чума.
Artemisia dracunculus L. - таросът е от род П елинови1, от
лична подправка е за ястия с яйца, с риби, за майонези и различ
ни деликатеси. Той е много популярен в източните страни.
Арменската медицина в миналото с тинктура от тарос леку
вала епилепсия. И зползва се като възбуждащо апетита средство.
Карамфил (цвете) (D ia n th u s L.)2

урците наричат карамфила гаранфул чи-
Тчаки. Това е растение, което вирее в гра
дините. То има много
разклонения. А цве
тът прилича на теменуга, но то е по-кра
сиво. Ако листата се държат в ръката
или в устата, или в джоба, то всеки, кой
то те види, ще те обикне. Ако се извлече
масло от цветето и се намаже главата,
ще развесели човека и ще изгони гри
жите. Ако лицето се намаже вечер с това
масло, а сутринта се измие, то ще стопли
и ще отстрани слабостта и ще избави от
интриги.
1 Виж описанието за вида на предишната страница.

2 Caryophyllaceae - Карамфилови, род Dianthus L. - Карамфил.
Карамфил (плод о т карамфилово дърво -

подправка) (E ugenia ca ry op h ylla ta Thumb.)
ова е и н дийски жасмин, на ар
Тменски хнди есаман. Най-
добрият е ароматният. Природата
му е гореща и суха в трета степен.
Укрепва мозъка. Прави приятен
вкуса в устата и помага образува
нето на пари. Помага при липса
на обоняние и при шум в ушите.
Укрепва косата на главата, изо
стря зрението, премахва пердето
и жълтата жлъч. Укрепва сърцето
и весели душата, а също укрепва черния дроб. Увеличава полова
та сила. Ако жените всеки месец м ият главата и косата си с отва
ра от карамфил, няма да забременеят. Стопля студената природа,
укрепва я. А дозата му на прием е половин драм. Вредното му
действие отстраняват семената на орехова палма Lodoicea
maldivica. Замества го мускатовият орех1.
Патен казва, че персите го наричат маниак. Пресните му
плодове приличат на маслини, но те са дълги и са тъмночерни.
А смолата му, както и силата на смолата, приличат на смолата на
терпентиновото дърво. Н ай-добрият вид е този, който притежа
ва остра миризма и на вкус е сладък с незначителна лютивост.
Вредното му действие отстранява аравийската смола. Замества
го в половин доза мускатови
ят орех и в равно количество
корица, а също radix Galangae
majoris в половин доза.
Карамфилът е една от по
пулярните подправки не само
в Армения, но и по целия свят.
И зползват го в сладкарската
промишленост. При пригот
1 Явно се има предвид Myrstica moshata Thunb. - Мускатово дърво, детско

орехче.
вяне на сладка, ароматни чайове, студени напитки, различни де

серти, някои основни блюда и марината.
Арменците в миналото ползвали смления на прах карамфил
за ароматизиране на шкафове за дрехи, помещения, служещи
като складове за хранителни продукти.
С отварата на карамфил миели косата при косопад.
Карамфиловото масло се ползва при приготвяне на някои
обезболяващ и мехлеми и балсами.
В миналото карамфиловите балсами ползвали при зъболе
чение.
Анасон (P im p in e lla m a jor (L.) H u d s)1
'о и е известен на всички езици

със същото название, турци-
те го именуват казартарай.
Също казват, че това са семената
на „ромейското резене“, на ар
менски екормци ерзиани кунд.
Н ай-добър е пресният анасон.
втора степен. Притежава отваря
щи свойства и прави обилни от
делянията. Помага при всякакви
настинки. Парите му помагат при студена ф орма на главоболие и
правят вкуса в устата приятен.
Помага на този, на когото лицето е подпухнало. Ако семената
се смелят и се смесят със стафиди и се изядат, ще се отстрани су-
хостта в гърлото. Той помага и при очни болести. И зчиства гър
дите и дробовете от вредни течности. Също лекува кашлицата.
Той разтваря черната жлъч и я изхвърля, също изгонва газове от
тялото. О тваря запушвания на черния дроб, далака и бъбреците,
отстранява задържането на урина. А също предизвиква менстру
ация и усилва половото влечение.
Сем. Apiace - Сенникоцветни.

Той утолява жаж

дата, която възниква от
слузната течност. По
мага при всички трес
ки със слузна течност.
Също отстранява вред
ното действие на от
ровите и предизвиква
изпотяване. Размеква
туморите. Дозата на
прием - 1 драм. Но той
е вреден за пикочния
мехур. Вредното му действие отстранява сиропът гол сладник.
Заместват го семената на резене1.
П атен казва, че го наричат еразианайи еруми. Бива два
вида. „Ромейското р езен е“ прилича на индийски ким, а не-ро-
м ейското на дивия ким. Н ай -д обри ят е ром ейският вид. Той
пом ага при водянка, газове и куркане в стом аха. Ако се капне в
очите, той ще отстрани паннус (кератит на окото). Той помага
при треска. О тпуш ва запуш ванията на черния дроб. Ако със
сока му се нам аж ат зъбите, ще направи дъха в устата приятен
и ще изчисти корените на зъбите. Вредното му действие се о т
стран ява от резене. Зам естват го семената на копъра. А също
казват, че го зам ества и обикновеният кимион.
Съвременната ф итотерапия определя анасона като сред
ство, което стимулира храносмилането и изхвърля слузта.
Арменската народна медицина предлага чай от семето на
анасона при подуване на корема и газове в стомаха.
Половин ч.л. анасонови семена се заливат с една чаша вряла
вода, завиват се с кърпа, след 20 минути се прецежда и се пие по
една винена чаша 30 минути преди хранене три пъти на ден, от 3
до 7 дни.
Една ч.л. анасонови семена се заливат с две чаши вода и се
кипват 5 минути. Ползва се за гаргара и жабурене. Премахва су-
хотата в гърлото и лошия дъх от устата.
1
Явно това е Foenculum officinalie L. - Резене, от горното семейство.
Кардамон
(E lettaria cardam om um With et Maton)1
ой е едър и дребен. Най-доб-
Т
рият е дребният. Природата
му е суха във втора степен. Помага
при епилепсия. Прави дъха п ри я
тен. Помага при ушна и зъбна
болка. Укрепва сърцето и разве
селява душата. Сгрява стомаха и
черния дроб. О тстранява оригва
нето, повдигането и повръщ ане
то. П рекратява изтичане на ури
ната на капки. Той затопля охла
дените органи и ги укрепва. Дозата на прием - половин драм. Но
е вреден за черния дроб. Вредното му действие се отстранява от
бамбука. А го заместват кубеба - Piper Cubeba L., и нарът.
Патен казва, че той е едър и дребен. Той е по-едър от муска
тов орех. А зрънцата му приличат на зрънцата на памук, но те са
по-едри. Кората им е плътна, червена на цвят с червеникав от
тенък. Дребния кардамон наричат шушмакес, а също шушмир.
Има три вида: с големина на зърната на миробалан, другият -
с големина на мускатов орех, с триъгълна форма. На вкус те си
приличат. А третият вид е хел. Той е по-нежен от едрия. Едрия
кардамон наричат мъжки, а дребния женски.
Кардамонът се ползва от всички и з
точни народи във вид на подправка.
Арменската кулинария ползва карда-
мона както в сладкарството, така и в супи
те, ястията и напитките.
Смята се, че системното ползване на
кардамон придава сила на тялото. В м и
налото арменците ползвали много така
нареченото ардар йух. Това е краве мас
ло, което се вари на тих огън около чет
върт час. След изстиване маслото става на
1 Сем. Zingiberaceae - тропическо растение.

ЛИСТА 45
кристали и придобива лечебни качества. В Аюрведа това масло

се нарича гхи. В различни райони на Армения в това масло доба
вяли различни ароматни лечебни растения. В Карската област
популярната добавка е била кардамон. М асло с кардамон и с мед
давали на децата и болните. Кафе с кардамон се препоръчва на
възрастните. С мята се, че кардамонът неутрализира отрицател
ното въздействие на кафето.
ЛИСТА
Дафинов лист (L aurus n o b ilis L.)1

омеите го наричат зафини. Това е
Ррастение, листата на което прили
чат на листата на мирта. Плодовете
му са зелени и се намират сред листа
та. А турците го наричат талучай.
Плодът му е с големината на грах. Той
е хубав и приятен на вкус.
Някои казват, че това е шаха-
гул. Расте в планините. Ако жените,
които не раждат, изпият 6 драма от
раздробения корен, ще родят. Той прекратява изтичане на урината
на капки и спира кървавата урина и менструацията. Ако листата
му се наситнят и се направи лапа на главата, ще премахне темпе
ратурата. Ако се изпие с вино, то ще успокои болките в корема.
Гетианос казва, че природата му е много гореща, а вкусът е горчив.
Неговото пикочогонно и регулиращо менструацията действие е
изпитано. То носи много полза.
Арменската народна медицина използва широко дафиновия
лист.
Лапа от раздробени дафинови листа прилагат при подагра.
Чай от дафинови листа пият при песъчинки в бъбреците.
1 Става въпрос за Laurus nobilis L. - Дафиново дърво, лаврово дърво, от

сем. Lauraceae - Лаврови.
Чай от дафинови листа се препоръчва за

повиш аване на имунитета, при туберкулоза.
При изпотяване на краката няколко дни
вана с отварата на дафинови листа премахва
неприятния мирис и изпотяването.
Дафиновите листа са популярна подправ
ка в арменската кулинария.
Роза (R osa L.)1

а арменски се нарича вард.
Н
Има много видове. Най-
добрата е ароматната и червена
та. П риродата й е студена в първа
степен и суха. Притежава изсу
шаващи и укрепващи свойства.
М иризмата й помага при гореща
форма на главоболие. А сокът по
мага при зъбна и ушна болка от
гореща природа. Полезна е при
язви в устата. Ако се направи ка-
дене, ще помогне при простуда. Ако се направи компрес при
очни болести, също ще помогне. М иризмата й е полезна за сър
цето, укрепва го и отстранява припадъците. Полезна е за стом а
ха, черния дроб и органите на коремната кухина. А коренът й по
мага при кръвохрачене. Сокът от розата прекратява разстрой
ството и помага при язвите на червата. А маслото е полезно за
пикочния мехур. П ресният сок разтваря жълтата жлъч. Розата
отстранява неприятната миризма на подмишниците. Помага при
язвите на червата. А сиропът й помага при горяща форма на трес
ка и утолява жаждата. М аслото й помага при екземи, също и при
отравяне с испански мушици. П редизвиква кихане при студена
природа на мозъка. Вредното й действие отстранява майоранът
{Friganum majorana L.). Зам ества я водната лилия2.
1 Сем. Rosaceae - Розови.

1 Nymphaea alba L. - Водна лилия, одна роза, русалка.
ЛИСТА 47
Пател казва, че арабите я наричат чул,

а персите - кул. А всички цветя се наричат
вард. Червената роза1 - на арменски кар-
мир вард, наричат я пухам. А бялата ро
за2 - на арменски спитак вард - ватпар.
Красива е прясната персийска роза34.
Ауханието на бутониерата е по-силно
с разцъфнала роза. Н ай-добрият вид е тъмночервеният. Казват,
че прясната роза предизвиква разстройство. Ако се даде 10 дра
ма, то ще предизвика десетократно разстройство. Ако се лежи на
легло, покрито с венчелистчета на розата, то ще прекъсне изти
чането на семето при съвкупление. Вредното й действие се от
странява от земен бадем. А синът на Сини казва, че природата й,
както и природата на мирта (Myrtus communis L.), се състои от
смес на топлото и студеното.
Арменската народна медицина предлага при коню нктивит
очни вани от отвара на венчелистчета на роза.
Сладкото от рози успешно се прилага при хроничен запек.
Розовите венчелистчета са част от различни билкови смеси
при много заболявания.
Розовото мас
ло се прилага при
лечение на жлъч
ката.
Сладкото от
рози и сиропът от
рози се използват
широко в армен
ската кулинарния
и са предмет на
експорт за много
държави.
2 Явно вариетет на Rosa centifolis L. - Градинска роза.

3 Rosa alba L. - Бяла роза.
4 Възможно е да става въпрос за Rosa damascene L. - Маслодайна роза,
позната у нас като Rosa galica L. var. damascene (Mill.) Vbssf.
JI0306U листа (V itis vin ifera L.)1

а арменски се нарича тнки
Н
терев. Ако се направи лапа,
ще успокои главоболие от гореща
природа.
Апострофическата медици
на предлага извлека от лозови
листа за лечение на рак.
Арменската народна м еди
цина препоръчва отвара от лозо
ви листа за гаргара при ангина, за
компреси и вани при кожни за-
болявания, пресните листа се налагат на рани
като заздравяващ о средство. Л озовите листа са
популярни в арменската кулинария. Л озовите
листа консервират, солят и цяла година от тях
приготвят сарми с месо, с ориз, с леща, с нахут,
коледни сарми със смес от седем житни култу
ри за берекет.
Листа о т върба (S a lix L.)2

а арменски се нарича уру кег-
Н ев. Притежава горчив вкус и
тръпчиви свойства. Природата й е
студена и суха. Сокът й помага при
уплътнение на матката. Отваря
запушвания. Изгонва изгорялата
жълта и черна жлъч, лекува епи
лепсия. Помага при ухапване на
1 Сем. Vitaceae - Лозови.

2 Сем. Salicaceae - Върбови. Забележка: Лечебни са видовете Salix
alba L. - Бяла върба; Salix pentrandra L. - Петтичинкова върба; Salix
purpurea L. - Червена върба.
ПИСТА 49
скорпион, ако 1 драм се смеси с вино и се изпие. Помага при подаг

ра и отравяния.
Салициловата киселина за пръв път била намерена в кора
та на върбата, латинското й наименование е Salix viminalis L. -
Кошничарска върба.
Арменската народна медицина предлага отвара от листата
и кората от едногодишните клончета на върбата за лекуване на
ревматизъм, артрити и отоци. Една чаена лъжица ситно нарязана
кора се залива с две чаши студена вода, накисва се в продължение
на 12 часа, изпива се за един ден.
О т корите, стрити на прах, с брашно и вода се прави каша и
се налага върху циреи и гнойни пъпки.
О тварата от корите се прилага като гаргара при болки в гър
лото.
В козметиката се прилага във вид на компреси и маски с гли
на при мазна кожа.
Листа о т дъб (Q u ersu s robur. L.)1

а арменски се нарича кагну терев.
Н Природата им е студена притежава
тръпчиви свойства. Ако се наситни и се
поръси на трудно оздравяващ и рани, бър
зо ще излекува и ще хване коричка.
Арменската народна медицина използ
ва отвара от листата на дъб за промиване
на рани, за жабурене при кървящи венци и
гаргари при болки в гърлото, при лечение
на мокрещи екзе
ми и изгаряния.
Една-две супени лъжица раздробе
ни кори се варят в две чаши вода 10-15
мин., оставя се да изстине, прецежда се
и се ползва за компреси и гаргара.
Сем. Fagaceae - Букови.

Листа о т маслини1
а арменски се нарича дзите-
Н ну терев. Природата е урав
новесена. Ако се изгори, ще за
мества дъб вид тутия, в качество
то му на лекарство за очи. Ако се
свари с оцет и се наложи на зъб,
ще успокои болката. Ако се свари
със сока от неузряло грозде до
сгъстяване като мед и се наложи
върху чупещ се зъб, той ще спре
да се троши.
Арменската народната медицина използва масления извлек
от натрошените сухи маслинови листа за жабурене при слаби
зъби.
Пресните листа от маслини се ползват във вид на чай за про
филактика на атеросклероза.
Листа о т гръцки орех

(A m ygdalus com m u n is L.)2
а арменски се нарича ънкуй-

Н зи терев. Листата притеж а
ват изсушаващи и стипчиви свой
ства. Ако се сдъвчат и се приложат
на язви, ще помогнат. Също пом а
гат при тумори в устата.
Арменската народна медици
на използва отварата от листата на
гръцките орехи за къпане на бе
бета при рахитични прояви, при
1 Сем. Oleaceae - Маслинови.

2 Явно става дума за Amygdalus communis L. - Бадем, от сем. Rosaceae -
Розови.

ЛИСТА 51
криви крака, при скрофулоза. Ре

зултатът е отличен.
Препаратът от орехови лис
та „Карион“ се прилага при ту
беркулоза на кожата.
В хомеопатията се използват
ореховите листа заедно с околоп-
лодната обвивка.
Настойка от една супена лъ
жица листа, залети с една чаша
вряла вода, се прилага за промивки на рани, за жабурене и гарга
ра при възпалителни процеси в устната кухина.
Чай с 1 -2 листа от орех се смята за добра профилактика за
имунната система и при дефицит на йод.
Чай против простуда с една ч.л. ракия, престояла с орехови
листа, се ползва често през зимата.
Писта на праскова (P ersica vulga ris M ill.У
а арменски я наричат шаф-

Н т алуи терев. Ако с листата
се намаже тялото, ще отстранят
миризмата. Ако сокът се капне в
ухото, ще помогне срещу ушна
кал. Ако се направи лапа на пъпа,
със сила ще изгони глистите.
Арменската народна меди
цина препоръчва отвара от прес
ните листа на праскова за ревм а
тизъм, главоболие и като слабително.
Ако се пият 2 - 3 чаши през деня за няколко дена, ще се изле
куват запекът и газовете.
При възпаление на пикочния мехур при мъжете отвара от
листата успокоява болките. 1

Чай от листа на праскова успокоя

ва нервите.
В пресата има публикации за ле
чение на рак на гърдата и на миома на
матката с листата на праскова.
Листа о т платан (чинар).

(P la ta n u s o rien ta lis L.)1
а арменски се нарича чинари

Н терев. Най-добре е да са
пресни. Природата е студена и
суха. Помагат при горещи поду
тини на коленете. Ако се насит
нят и се насипят на влажни язви,
ще ги изсушат. Също са полезни
при изгорено от огън. Но са вред-
ни за гръкляна, носа,
очите и ушите.
Природата на чи
нара е такава, че убива
прилеп.
Арменската народ
на медицина предлага
зехтинен извлек от мла
ди изсушени, наситнени
листа на платан за изго
рено и за рани.1
1 Сем. Platanaceae, красиво и стройно дърво, у нас е декоративно.

СЕМЕНА 53
Листа о т хнап юба1

а арменски се нарича канари те-
Н рев. Природата му е уравновесе
на, има изсушаващи, тръпчиви и раз
реждащи свойства. Укрепва косата.
Сварява и изсмуква туморите.
В Армения използват вкусните
плодове хнап като десерт. В м инало
то жените ползвали лапи от плодове
те като маска за подобряване на кожата и цвета на кожата, за оме-
котяване и придаване на блясък на косата. При миене на косата
премахва пърхота, прави косата бляскава.
О тварата от плодовете се ползва за жабурене на устната ку
хина и гаргара при ангина.
П лодовете съдържат много витамин С, идентични са на
плодовете на шипки.
В България не е много популярен плод, във вид на дървета
расте и плодоноси в Старозагорско и Русенско.
СЕМЕНА
Ленено семе (L in u m ca th a ricu m L.)2

а арменски се нарича ктават.
Н Най-доброто е едрото и соч
ното. Природата е гореща в първа
степен и уравновесена. Притежава
омекотяващо и смилащо свойства.
Ако се намаже на лицето, смесено
със сода, ще премахне луничките.
Помага при настинка. Ако се нама
же със сода, ще отстрани обриви.
2 Възможно е да става дума за Zizyphus vulgaris Lam. - хинап, ширка.

1 Сем. Ппасеае - Ленови.
Ако косата се намаже със слузта (отделена при накисване във вода),
тя бързо ще израсне. Ако се намаже с маслото плешивата глава и се
поръси с оловен окис, ще излекува плешивост. Лекува кашлицата от
простуда.
Предизвиква разхлабване. Прави обилно млякото на кърмач
ките, а също и урината. Усилва половата потенция. О тстранява
паренето при уриниране и разхлабва. Ако се препече, няма да
предизвика разстройство. Ако жената прави вана в отварата му,
ще помогне при плътни тумори на матката. М аслото помага при
остри болки по-долу от гърба, които не са придружени с тем пе
ратура. Ако се направи лапа на тумор, ще предизвика съзряване и
ще излекува. Лененото семе размеква и изсмуква туморите. Ако
се направи лапа, ще успокои болката. М аслото му помага при ли
шеи и напуквания. Но то е вредно за стомаха. Вредното му дейст
вие се отстранява от меда. А го замества сминдуха.
Ипен казва, че ако се смеси с мед и с горещи по природа ле
карства и се изяде, ще усили половата потенция. Ако се изпият 3
драма, ще помогне при болестите на дробовете. Ако се направи
лапа, ще изсмуче тумора. Също ще излекува лишеите. Ако бре
менна жена направи седнала вана в отварата му, лесно ще роди.
То е полезно при всички видове болки на червата. Патен казва, че
е вредно за стомаха и бавно се смила. Аспоред Гегианос то помага
при напукванията на ануса. И Диоскоритос казва, че го замества
със сминдух в същата доза.
Арменската народна медицина успешно лекува с лапи от ле
нено семе подутините на щитовидната жлеза, циреи и набиране
при пръстите.
М аслото от ленено семе се приема вътрешно при проблеми
с паметта.
Лененото семе, смляно с мед в
съотнош ение 1 към 2 по една ч.л. 3
пъти на ден, е против болки в стави
те и бронхит.
Накиснатите във вода ленени
семена се изпиват на гладно за раз
хлабване на стомаха.
В козметиката смлени семена,
смесени с мед и сода бикарбонат, се
използват като избелваща маска.
СЕМЕНА 55
Сумсум1
ова е всъщност шушма, а на
Т турски - сусалъ. Наричат също
кунчут и шрлхан. Най-добрият е
пресният. Природата му е гореща и
влажна във втора степен. Обладава
омекотяващи и разтварящи свой
ства. Ако листата се сварят и с от
варата се измие косата, ще порасне
и стане гладка. Ще изчисти главата
от екземи. Ще запази мозъка. Помага при хронична треска. Ако се
свари и се приеме при стара кашлица, също ще помогне. Придава
звучност на гласа. Прави млякото и семето обилно. Разхлабва сто
маха. Ако се свари, ще помогне при оригване. Предизвиква мен
струация у жените. Изгонва плода от утробата. О т него се угоява.
Обновява се кръвта. Отстранява сухостта. Полезен е при змийски
ухапвания. Помага при меките тумори. Но той е вреден за стомаха.
Най-добре е да се изяде с мед. Замества го белият мак.
Патен казва, че ако се намаже на посиняло м ясто от ухапване
на змия, ще отстрани болката. Ако се намажат напуканите ръце
и крака, ще ги излекува. Ако се смеси с ленено семе и се изяде,
ще усили половата потенция. Дозата на прием е 2 драма. Но той е
вреден за стомаха, предизвиква повръщане, жажда и образуване
на гъсти течности и дълго се смила. Най-
добре е да се изпече и след това да се изяде.
Или да се смеси с мед и се изяде. Егианос
казва, че го замества лененото семе.
Сусамовото семе2 съдържа до 65 %
масло, което има дълъг срок на съхране
ние благодарение на съдържанието на се-
зомол. Това е ценен хранителен продукт.
И зточните народи смятат, че то придава
на човек дълголетие.
1 Няма данни, но е много възможно да е Sesamum orientate L. - Сусам.

2 Явно се има предвид сусам (виж по-горе).
В България сусамовото семе се използва в производството

на тахан халва.
Арменската народна медицина използва сусамовото семе за
мехлем при мастити.
Леко препечено семе се смила на прах и заедно с маслото се
налага на възпалени възли на женските гърди.
Тиквено семе (C ucu rbuta pepo L.)1

а арменски се нарича ддми кунт. Най-
Ндоброто тиквено семе е от тиквите,
които са били поливани с прясна вода.
Природата им е студена и влажна във вто
ра степен. Помагат при жълто-жлъчни
трески. Приемайте 3 драма! Помага при
гореща треска. Ако се изяде със захар, ще
утоли жаждата, също премахва задърж а
нето на урината, възникнала при тем пера
тура. Вредно е за пикочния мехур.
Вредното му действие отстраняват семе
ната на магданоза.
Арменската народна медицина от ве
кове изгонва глистите при децата с тикве
но семе.
Една голяма кафена чаша тиквено семе
всяка сутрин в продължение на 15 дни на глад
но се дава на децата да го изядат с чаша топло
мляко. В последния ден дава се слабително,
една супена лъжица рициново масло.
Предлагат го при проблеми с пикочния
мехур, при задръжка на урината, при проста-
тит.
В козметиката във вид на маски се прилага
каша от смлени обелени семки с мед и мляко за
оздравяване на клетките.
1 Сем. Cucurbutaceae - Тиквови.

СЕМЕНА 57
Краставично семе (C u cu m is sa tiv u s L.)1

а арменски то се казва хиари
Н кунт. Краставицата се нари
ча дегин хиар - жълта краста
вица, по тая причина, че събират
семената й, когато тя напълно съ
зрее и пожълтее. Арменците я на
ричат също хагуарт. Природата й
е студена и влажна. Семената на
жълтата краставица помагат при
излиш ък и изгаряне на жълтата
жлъч и премахват топлината от черния дроб. Също лекуват ту
морите на далака и язвата на дробовете. Но са вредни за тестиси
те. Вредното им действие се отстранява от клинавиче - Astragalus
glyiyphyilos L. А ги заместват семената на египетската и други ви
дове краставици.
Арменската народна медицина използва семената на краста
вицата за лекуване на болестите на черния дроб.
Също и за премахване на белезите от рани.
Семена на пъпеш (C ucu m is m elo L.)2

а арменски се нарича сехи
Н кунт. Н ай-добрият вид е
сладкият. П риродата на семена
та на пъпеша е гореща и влажна.
Те изчистват червата и усилват
половата потенция. Ако се на
ситни и се направи млечен сок и
се използва при кашлица, появи-
2 Сем. Cucurbutaceae - Тиквови, култивирано в Индия преди 3000 години,

пренесено в Европа от римляните.
1 Сем. Cucurbutaceae - Тиквови, пъпешите са стара култура, известна още
на вавилонците. В европа и България пъпешът е пренесен в началото
на н.е. от древните гърци и римляни.
58 Амирдоблага Амасиаци ♦ НЕНУЖНО ЗА НЕВЕЖИ
ла се от топлина, ще помогне. Те успокояват болката в гърдите

и лекуват тумори. О тстраняват чувството на сухост в устата, в
гърлото, в гърдите. Утоляват жаждата. Л екуват остри жълто-
жлъчни трески. Също изкарват прегорилата жълта жлъч.
О тварят запуш вания и предизвиква обилно уриниране.
И зчистват черния дроб, бъбреците, чисти пътищ ата на урината
и отстраняват паренето при уриниране. И зсмукват горещ ите
тумори, но са вредни за далака. Вредното им действие отстра
нява медът. Следва да се даде на човек от два до пет драм а от
семената. Те правят обилно м айчиното мляко. И извънредно
укрепват половия член.
Арменската народна медицина предлага смлени семена от
пъпеш във вид на студени лапи за премахване на следите от рани
и груби белези.
Семената на пъпеш ползват и при сърдечносъдовите забо-
лявания.
В арменската кулинария семената от пъпеш се смилат, зали
ват се с вряла вода, прецеждат се и полученото мляко ползват за
приготвяне на много вкусни и полезни ястия.
Семена на градински магданоз

а арменски се нарича ацуоц
Н каравси кунт. Природата
му е гореща и суха във втора
степен.
Семената отварят запуш
вания на бъбреците, предиз
викват менструация. Полезни
са за черния дроб. Помагат
при оригване от пренасищане.
Дозата на прием е 4 драма. Те са
полезни при ухапвания от зве
рове. Шариф казва, че ако семе
ната на магданоза се разтрият и
се смесят със захар, и се добави
телешка жлъч в равни количе
СЕМЕНА 59
ства, и се пие в продължение на

3 дни, ще усили половата потен
ция. Но храната трябва да бъде
тлъст петел. Зам естителят му
е дивият магданоз и в половин
доза - горчивият пелин.
Арменската народна меди
цина предлага студен извлек от
семето на магданоз при наруше
ние на мензиса - една ч.л. семе се
залива с две чаши студена вода,
накисва се 8 часа и се пие през
деня 5 -6 пъти в продължение на
40 дни.
В козметиката се прилага за
избелване на кожата във вид на
маски, приготвени от отварата на една ч.л. прах от семето на маг
даноз, една ч.л. лимонов сок, половин ч.л. брашно.
Семена на жибобляк (P la n ta g o L.)1

ерсите го наричат паран, а в
ПТавриз - тум и пазуша.
Природата им е студена и суха.
Н ай-добрите са сочните с черве
ни и червеникави оттенъци.
Притежават стипчиви свойства.
Помагат при запушвания на чер
ния дроб, бъбреци и болестите на
седалищния нерв. Дайте 3 драма!
Но те са вредни за дробовете.
Вредното им действие отстраня
ва медът. А ги заместват семената на киселеца, които растат в
1 Сем. Plantaginaceae - Живовлекови. Лечебни са два вида живо-

вляк: Plantago lanceolata L. - Ланцетолистен живовляк, и Plantago
major L. - Голям живовляк.
градината. Те прекратяват кръвохраче

нето. Също са полезни за корема. П ри
родата им е гореща и суха.
Арменската народна медицина пред
лага при болки в областта на черния дроб
семената на кръглолистния живовляк,
смесен в съотношение 3 части мед и 1 част
семе, по една ч.л. два пъти на ден, приети
три поредни дни.
Също се препоръчва приемане на
отвара. Една ч.л. семе се залива с поло
вин чаша вряща вода и се вари още 2 -3
минути на водна баня. Пие се цялото
количество преди сън, болката изчезва
след едно денонощие.
Това действие оказват и семената на цикория, прилагани по
същ ия начин.
В козметиката при пъпки на лицето маска със стрити семена
и мед изчиства кожата.
Семена на цикория (C ich oriu m in tu b is L.)1

ерсите ги наричат тухми касни.
П
ните.
Н ай-добрите са черните и соч
Природата им е умерена по отнош е

ние на топлината и студа.
Те помагат при жълто-жлъчните
трески, запушвания на черния дроб и
жълтеница, изникнала вследствие на за
пушвания.
Дозата на прием е от два до три дра
ма. Но те са вредни за далака.
1 Явно става въпрос за сем. Asteraceae - Сложноцветни, и за вида Синя

злъчка от род Cichorium L. - Синя злъчка.
СЕМЕНА 61
Вредното им действие отстранява оцето-

мед. А заместители са семената на Cuscuta L.
Арменската народна медицина препоръчва
семената на цикория като понижаващо тем пе
ратурата, предизвикващ о изпотяване и обезбо
ляващ о средство.
Семена на босилек
(O cym um b a silicu m L.)1
а арменски се наричат шак-

Н сафрами кунт. Най-добрите
са черните, сочните и мазните.
П риродата им е гореща. Д обри са
и тези, които са дребни, с п рият
но ухание и уравновесена приро
да. Те помагат при гореща и сту
дена природа на тялото, при све
товъртеж, настинка и излиш ък на
жълта жлъч. Ако се изпекат и се
приемат, ще помогнат при язвите
на червата и ще стегнат стомаха. Ако се вземе 1 митхал, ще по
могне при разстройство. Но те са вредни за
бъбреците. Вредното им действие отстранява
риганът - Origanum majorana L. А ги зам ест
ват семената на душица2.
Арменската народна медицина използва
семената на босилек при световъртеж.
Чай със семена от босилек - половин ч.л.
с две чаши вода, вари се 5 минути, пие се два
пъти на ден по една чаша като отлично сред
ство против световъртеж.
1 Сем. Lamiaceae - Устоцветни.

2 Явно се има предвид Thymus sp. diversae L. - Мащерка, бабина душица
от същото семейство Lamiaceae - Устоцветни.
Семена на жълт кантарион

’ова са горчиви зрънца, покрити с
власинки, с големина на ечемик. Те
са едри или дребни. Вкусът им е горчив.
Някои ги наричат юлаф. Има два вида.
Н ай-добрите са пресните и червените.
Природата им е гореща и суха във втора
степен. Притежават стипчиви свой
ства. Помагат при болки по-долу от та
лията и при слабост на отделни части
на тялото, ако се свари и се направи седяща вана в отварата им.
Убиват глистите. Помагат при хемороиди. Ако се изядат или се
намажат, ще размекнат плътните тумори. Помагат при отравя
ния от всички видове отрови. Дозата на прием е 2 драма. Но ако
се изяде повече - ще убие. Вредното им действие отстраняват
тлъсти и тестени, приготвени с мая храни. Заместители са слива
та и Trigonella foenum-graecum L. Ипн казва, че ако се смесят 2
драма със захар и се изядат, ще помогнат при хемороиди.
Семената на жълтия кантарион са отлично средство за лапи
при болки в колената. При вътрешна употреба е необходима
предпазливост, не се препоръчва на бременни жени.
ЗЕЛЕНЧУЦИ
Морков (D a n cu s carota L.)1

а арменски се нарича степгин.
Н Н ай-добрият морков е черве
ният и сладкият.
Природата му е гореща във вто
ра степен и влажна в първа степен.
О тваря запушванията.
1 Сем. Apiacea - Сенникоцветни.

ЗЕЛЕНЧУЦИ 63
Ако семената му се наситнят и се вкарат в очите с мед, ще

премахне пердето. А сокът от листата на дивия морков помага
при ушни болки, болестите на гърдите, дробовете и стомаха.
Прави урината обилна, загрява бъбреците, изчиства матката
и усилва половото влечение. Предизвиква разхлабване. Ако се
свари така, че напълно да се развари, ще помогне при болестите
на стомаха, черния дроб и далака. Сладкото му е полезно при во-
дянка и болките в кръста. Ако листата му се наложат на отворена
ракова язва, ще помогне. А семената му помагат при ухапвания
от зверове. Давай 10 драма от сладкото му! Но то предизвиква
газове. Вредното му действие отстранява дивият магданоз. А го
замества ряпата1.
Патен казва, че най-добрият морков е червеният. Персите
го наричат чазар, а също и казар. Той прави семето обилно. Но
бавно се смила. Разтваря лепкавата слуз. Помага при болките в
кръста и увеличава половата сила. Ако престои в оцет, ще помог
не при болестите на стомаха, черния дроб и далака.
Арменската народна медицина препоръчва м орковения сок
за анемични, слаби деца, при изоставане в растежа, при пробле
ми със зрението.
О собено полезно е сладкото от моркови.
Салата от настъргани моркови с орехи и сметана е отлично
хранително витаминно допълнение.
П рез военните години особено популярно беше олио с на
стъргани моркови, престояло 5-6 дни. То придобива приятен
вкус, изчезва миризмата му от това, че не е рафинирано, а по ес
тествен начин се насища с вита
мини.
В кулинарията салатите с
моркови, зеленчуковите ястия с
добавяне на моркови са полезни
и вкусни.
1 Raphanus sativus var. major L. - Ряпа, сем. Brassicaceae - Кръстоцветни.

Ряпа (R a p h a n u s L.)1
а арабски се нарича фичл, на
Нперсийски - турб. С ъщ ест
вуват два вида: дивият2 - фичл, а
на персийски - турб, и градин
ският3 - той е най-добрият. П ри
родата му е гореща и суха във
втора степен и притежава р а з
реждащи свойства. М аслото от
ряпа премахва лунички и изсмук
ва скрофулозата, също отстраня
ва простудата от ухото. Сокът му изчиства очите и придава бля
сък. А семената способстват за побеляване на косата, правят
обилно млякото и отварят гласа. Ако се изядат преди ядене, ще
попречат на спускане през глътката и ще предизвикат повръщ а
не. Ако се изядат след хранене, ще отворят запушвания на черния
дроб и ще направят семето обилно. Сокът й е полезен при водян-
ката, а смесен с мед, лекува злокачествени язви. Сокът й с вино
помага при ухапвания от змия. Ако веднага след ухапване от
скорпион се изяде ряпа, ще отстрани вредното действие на отро
вата. М аслото й помага при болки в костите и лекува лишеите.
Д озата на прием е 10 драма. Вредното й действие отстранява ме
дът. А заместител на маслото й е зехтинът.
Патен казва, че дивата ряпа във всички отнош ения е по-
силна от градинската. А Руфавс казва, че тя помага при всич
ки болести, при които се отделя слуз. Но тя е вредна за зъбите,
за очите, за главата и стомаха. П ривлича въшките. Помага при
болестите на бъбреците и пикочния мехур и усилва половото
влечение. Ако със сока й се намаже тялото, при ухапвания от
ж ивотни ще подейства като теряк (противоотрова). Ако сокът
й е смесен с оцет и няколко пъти се намаже кожата с лунички,
ще помогне. Ако се изяде, ще способства за растеж на косата
при плеш ивост и ще направи млякото обилно. Казват, че ако се
1 Сем. Brassicaceae - Кръстоцветни.

2 Raphdnus raphanistrum L. - Дива ряпа.
3 Raphanus sativus L. - Градинска ряпа.
скълца ряпата без листа и се вземе 10 драма от сока и се изпие,

ще разтвори дребните и едрите камъни и ще ги изкара от пикоч
ния мехур. Това е изпитано.
Тапари казва, че сокът от листата помага при жълтеница
и камъни, прави обилно семето и укрепва половия член. Ако
семената й се раздробят с корените на Gypsophila elegans L. -
М иш орка1, смесят се с оцет и се намаже в баня кожата при чер
ния лишей, ще помогне. Ако се отреже горната част, издълбае се
средата, налее се масло от рози и се подгрее, при капване в ухото
ще успокои болката.
Захрави в Аафаса пише, че ако се вземе сок от ряпа, свари
се с масло от роза и се капне в ухото, ще успокои болката и ще
излекува глухотата. Ако сърцевината на голяма ряпа се издълбае
и се сложат вътре 4 драма семена от ряпа, залепи се с тесто и
се закопае в догарящ ото огнище, докато се изпече, и след това
в продължение на три дни се топли и приеме в топло състояние
на гладно, ще разтвори камъните. Това е изпитано. И казват, че
ряпата бавно се смила. Ако се приемат листата с оцетомед, то с
лекота ще предизвика оригване и повръщане.
Арменската народна медицина за разтапяне и изхвърляне на
камъни от бъбреците и жлъчката прилага: четири чаши сок от
ряпа, половин чаша мед и половин чаша небетшекер, добре се
смесват и се приема по една винена чаша три пъти преди хранене.
В зависим ост от големината на камъните е и продължителността
на лечението.
Резултатът на разтварянето
на камъните е установен с рент
генови снимки и лекари често
препоръчват рецептата на па
циентите си.
1 Видът е от род Gypsophila L. - Мишорка, от сем. Caryophyllaceae - Ка

рамфилови.
Лук градински (A lliu m сера L.)1

ерсите го наричат пиаз, ар
П
менците - сох, ромите -
кравмитас, турците - соган. Има
четири вида. Н ай-добрият е бе
лият. Природата му е гореща и
суха в четвърта степен, казват
също, че в трета или втора сте
пен. П риродата на тези четири
вида е с по-малка степен. П ри
тежават отварящ и и разреждащ и
свойства. Ако се маже сокът при
плешивост, ще помогне. Ако сокът се му капне в ухото, ще помог
не при шум в ушите. Ако се капне в очите при начална катаракта,
ще предпази от нея, ще изчисти очите и подобри зрението. Ако
се изпърж и с розово масло и се изяде, ще помогне при слузеста
кашлица. Полезното му качество е в това, че отваря апетита, раз
хлабва стомаха и усилва половата потенция, премахва жълтия
цвят на кожата. Ако се изпържи с бяло масло и се намаже поду
тината при туберкулоза, ще помогне. Той отваря устието на съ
довете, раздвижва кръвта и я изтегля към външната част на тяло
то, лекува лишеи, витилиго и проказа на нокътя. Ако се приложи
на м ястото от ухапване на бясно куче, ще изцели, също е полезен
и при ухапване от други животни. Той отстранява вредното
действие на различни видове води и отрови. Н ай-добре е да се
изпържи или да се свари. Но е вреден за главата. Вредното му
действие се отстранява от оцета и киселата суроватка. Замества
го сирийският праз.
Ипен казва, че ако се направи гаргара с неговата отвара при
слузеста ангина, ще помогне. Ако сокът му се капне в ухото, ще
изчисти настинката. Ако се вземе отвара от чубрица в равно ко
личество с неговия сок и се добави малко небетшекер, добре се
смеси и се капне в окото, ще успокои сърбежа. Ако се смеси със
соли се приложи към брадавиците, ще ги премахне. Ако се яде на
път, ще предпази от вредното действие на пром яната на въздуха
1 Сем. АШасеае - Лукови.

и водата. Ако се държи няколко дни в оцет и след това се изяде,

ще укрепи стомаха и ще отстрани повдигането от жълтата жлъч
и слузта. Ако човек е изпил слабително лекарство, нека да по
мирише лук, за да укроти повдигането и повръщ ането на лекар
ството и подсили стомаха. Ако се зарови в горещо огнище, за да
се изпече добре, и се изяде в горещо състояние, ще предизвиква
менструацията, ще прекрати отделянето на слузта и ще омекоти
гърдите.
Арменската народна медицина предлага водата, в която е
сварен лукът, да се капне последователно в очите, в ушите и в
носа за изчистване на каналите при грипни и простудни инф ек
ции, то е полезно при намалено обоняние, слух и зрение.
Сок от суров лук, капнат в ухото, прекратява шума в ушите.
Всеки народ има безброй рецепти за лечение с лук.
Общ оизвестно е колко е полезен лукът като храна - печен,
пържен, суров в салатите, при грипни епидемии. Лукът придава
особен вкус на ястията в кулинарията на всички народи.
Тиква
а арабски се нарича гар, а на
Н персийски - куту, на езика
на ромеите е кавлавкисеай. С ъ
ществуват два вида: сладка и гор
чива. Н ай-добрият е сладкият и
пресният. Природата й е студена
и влажна в трета степен, помага
при главоболие, тумора на м озъ
ка от гореща природа, менингит
от гореща форма, също и при ме
ланхолия и старо главоболие от
гореща природа. Тя прави зъбите бели и блестящи. Помага при
кашлица и болки в гърдите. Сокът й прекратява отделянето на
жълтата жлъч, помага при жълтеница и при гореща природа на
черния дроб, утолява жаждата и предизвиква разхлабване.
Горчивата тиква изсмуква уплътнението на далака. Пепелта й по
мага при язви на нервите. А сокът помага при всички горещи и
лю ти трески. Дозата на прием е 60 драма. А вредното й действие

се отстранява от горчицата.
Ако се изяде с горчица, ще предизвика образуване на остри
сокове. Ако се изяде с масло, ще предизвика образуване на соле
на слуз. Хора със студена природа не трябва да я ядат, защ ото ще
предизвика колики. Ако се даде на човек със студена природа,
трябва да се изпърж и със зехтин и по възмож ност да се даде с
горещи по природа лекарства. Следва да се пие неразредено вино
и да се ядат съгряващ и каши и рибен сос. А маслото й прилича на
маслото на теменужка и водна лилия, тя помага на страдащ ите от
безсъние и главоболие от гореща природа. Ако се намаже на гла
вата или да се капне в ухото, ще помогне при тумора на мозъка.
Ако тиквата се намаже с тесто и се изпече на огън, след това се
вземе сокът и се смеси със захар, и се стрие с манна от камилски
трън и червена теменужка,и се даде да се изпие, ще помогне при
всички видове на жълто-жлъчни болести и трески. Казват, че ако
тиквата се намаже с тесто и се изпече, а сокът й се капне в окото
при жълтия цвят на очите вследствие на жълтеница, ще помог
не. Ако сухата тиква се изгори и се смеси с оцет и се намаже при
проказа, ще помогне. Ако същата пепел се поръси върху кървя-
ща рана, ще спре кръвта. Ако семената й се обелят и се изцеди
маслото, ще помогне при гореща ф орма на болести на ухото и
червата. Когато тиквата узрее напълно и се направи на дъното
отвор и се остави 40 дни на сянка, а след това се нареже, извади се
съдържимото и се изцеди, от нея ще изтече черна вода. Налей я в
шишета и запази. Ако искаш да я ползваш, смеси с къна и намаже
косата. Тя добре ще боядиса косата и ще я направи черна. Ако се
направи лапа от настърга
на млада тиква при остро
възпаление на очите, ще
успокои жарта. П о-добре
е да се направи с брашно
от ечемик. Тя помага също
при гореща ф орма на гла
воболие и червен вятър. А
кората на сушената тиква
помага при язви на поло
вия член и изгорено, ако
се намаже, смесена с краве
масло. М аслото от семките й помага при кашлица от гореща ф ор

ма и утолява жаждата.
Арменската народна медицина прилага семките на тиквата
за изчистване от глисти при децата.
Тиквата се препоръчва за ежедневна консумация за опреде
лен срок, от една до две седмици, по 100-150 г три пъти на ден
преди хранене при болестите на черния дроб, успоредно с основ
ното лечение.
Арменската народна песен за вкусната и ухаеща „хапама“
възпява тиквата. Хапама е тиква, напълнена с ориз, сушени кай
сии, стафиди, фурми, орехи, мед, ядки, подправки и запечена във
фурната.
Цвекло (B eta vulga ris L.)1

а арабски се нарича силх, а по
Н ромейски - севклавн. Има
два вида: червено и бяло. Най-
добрият е белият. Природата му е
гореща и суха в първа степен, а
казват, че е влажна в първа сте
пен. Притежава размекващо, раз
тварящ о и изчистващ о свойство.
Помага при болестта плеш ивост
върху главата, също и при язви.
Ако се направи лапа на главата,
ще убие въшките. Ако се изпече, скълца се и се направи лапа, ще
помогне при тумор, ще отвори запуш ванията на черния дроб, да
лака и ще спре прекомерното изтичане на слуз. Ако се изяде с
леща, ще стегне стомаха. Ако с отварата се направи клизма, ще
помогне при колики и болки в кръста. Ако коренът се свари и се
изяде, ще направи семето обилно и ще усили половата потенция.
Ц веклото лекува лишеи и убива въшките. Листата му помагат
при изгаряния, изсмукват и отварят туморите. Също отварят об-
Сем. Amaranthaceae - Щирови.

ривите. Но то е вредно за човек със слузеста

природа. Вредното му действие отстраня
ват маслата. А го замества ряпата.
Патен казва, че ако постоянно се капва
в носа сокът от корена му, ще помогне при
епилепсия и ще изчисти мозъка от лепкавата
слуз, която се натрупва в него. Ако се смесят
10 драма от сока й с половин драм Agaricus
Blazei Murill L.1и се изпие, ще изкара гъстата
и лепкава слуз. Но цвеклото изгаря кръвта, причинява къркоре-
не и образува лоши сокове. Вредното му действие се отстранява
от оцета и горчицата. Коренът му оказва вредно действие върху
стомаха и предизвиква оригване. Анеговото вредно действие от
страняват сокът от зеленото грозде и сиропът от цитрон.
Арменската народна медицина предлага сокът от червено
цвекло при анемия, проблеми с имунната система, за пониж ава
не на кръвното налягане, за понижаване на холестерола.
Ц веклото е популярна храна. Салати с варено цвекло с ли
мон и чесън, задушените листа на цвеклото с яйца, залети с чес
нов сос с кисело мляко, и много различни ястия с цвекло са част
от здравословната храна на арменците.
Зеле (B rassica oleracea var. C a p ita ta L.)2

урците го наричат калам.
Т Ползват го в храната или сла
гат на рани, злокачествени язви,
обриви от копривна треска.
М ного е полезно. Ако семената
му се изядат, ще убият и ще изго
нят глистите. Ако скълцано зеле
се приложи към луничките, ще ги
премахне. Ако се свари по-дълго,
ще предизвика разхлабване. Ако
1 Явно става въпрос за гъба печурка (Agaricus (Psaliota) campestris L.)

2 Сем. Brassicaceae - Кръстоцветни.
няколко пъти се свари със смяна на водата, ще стегне стомаха.

Лекува слабото зрение. Също помага при тремори. Ако пиян чо
век го изяде, опиянението му ще премине. А за стомаха е полезно
да се яде средата. Тя прави урината обилна. Ако се полее с м ари
ната от туршия, ще навреди и ще разхлаби стомаха. Ако жените
вкарат цвета му във влагалището, ще убие и ще изгони плода от
утробата. Ако се свари и се даде на децата, те ще проходят по-
рано.
Зеле (B rassica L.)

а арменски се нарича кагамб.
Н Има набатийски, ромейски и
сирийски. Природата му е гореща
в първа степен и суха във втора.
Притежава размекващ и свой
ства. Помага при нервно трепе
рене. П редотвратява опиянение
то, също е полезно за пияния.
Предизвиква пресъхване на ези
ка. Ако сокът му се капне в носа,
ще изчисти главата. Помага при
туморен израстък на главата. Листата му с оцет са полезни при
зъбобол. Размеква гръкляна и гърдите. То помага и при стара
кашлица. Сокът му с варено вино и тесто изсмуква тумора на
гърлото. Но сокът предизвиква разстройство. А сърцевината му
притежава закрепващ и свойства. Зелето прекратява отделяне на
семето. Ако се направи лапа, ще изсмуче тумора на бъбреците.
Ако жените по време на акта вкарат във влагалището си пепелта
и семената, няма да забременеят. То помага при екземи, обриви и
тумори. Полезно е при болките в костите. С яйчен белтък помага
при изгаряния. Не позволява на съдържимото на злокачествени
те тумори да проникне в органите на тялото. Ако се изпие сокът
му, ще помогне при ухапване от животни. Но то предизвиква ув
реждане на зрението. Вредното му действие отстраняват масла
та. А го замества цветното зеле.
Патен казва, че персите го наричат карм, а в Ш ираз - калам.

Има и градинско. А ромеите го наричат ганапит. Също има и
морско и диво. А водното зеле наричат набатейско.
Н ай-добро е градинското. Природата му е гореща в първа
и суха във втора степен. Учители медици казват, че има два вида
зеле: набатейско и свинско. Набатейската зелка е известна. Тя
притежава смилащи и овлажняващ и свойства. На свинската зел
ка листата са плътни и здрави.
Арменците ползват зелето от древни времена както в кули-
нарията като зеленчук, така и външно, във вид на лапи и мазила.
Арменската народна медицина има много рецепти със зеле.
То се препоръчва при наднормено тегло.
Употребата на сок от зеле заедно със сок от моркови в равни
количества, по една винена
чаша преди хранене три пъти
на ден, един месец, лекува
пародонтоза.
При артритни болки,
ако през нощта болните мес
та се наложат със зелеви лис
та, намазани от вътрешната
страна с прясно краве масло,
оплакванията намаляват.
Цветно зеле (B rassica L.)1

ова е разновидност на зелето.
Т Н ай-добрият е жълтият. П ри
родата му е гореща и суха във втора
степен. Притежава изсушаващи
свойства. Не позволява на човек
бързо да се опиянява. Ако се изпие
много от сока, ще прогони опияне
нието. А семената му изчистват ко
1 Сем. Brassicaceae - Кръстоцветни, възможно е да е описан видът Brassica

oleracea L. var. gongylodes - Главесто зеле.
жата на лицето и премахват луничките. Помагат при кашлица и

омекотяват гърдите. Семената му изгонват дребни и едри гли
сти. Но то предизвиква влошаване на зрението. Вредното му
действие отстранява обикновеният кимион. А го замества зеле
то.
Патен казва, че това е „ромейско зеле“, карнапи еруми, а
на арменски хормци кагамб. Н ай-добрият е жълтият и свежи
ят. Природата му е студена и уравновесена. А също казват, че е
гореща и суха в първа степен. То сгъстява кръвта. Най-добре е
хубаво се да свари с тлъсто месо, за да се отстрани вредното му
действие.
О т древни времена арменците смятали, че зелето придава
сила на организма и предпазва от много болести.
См ята се, че то способства за намаляване на холестерола и
служи за профилактика на атеросклерозата.
Салатата от зеле подобрява работата на храносмилателния
трактат и подобрява самочувствието.
Киселото зеле е прието като обезболяващ о, противовъзпа
лително средство и служи като профилактика срещу скорбут и
средство срещу хронична диспепсия.
Пресният сок с мед се смята добро смекчаващо и отхрачва-
що средство при бронхити и кашлица.
В арменската кулинария блюдата от зеле са много вкусни и
полезни.
След обединението на Западна и Източна Германия в пре
сата имаше съобщение от статистиците, че населението в запад
ната част е боледувало с 26 % повече от рак, за разлика от източ
ното, въпреки по-до
брите икономически
условия на Запад.
Обяснението е, че
поради бедност из
точните немци са
употребявали зелето
като храна пет пъти
повече от западните
си сънародници.
фасул (P h a seo lu s vulga ris L.)1

ова всъщ ност е елупиас.
Т
Турците го наричат паекел-
чай. Той е червен и бял. Най-
добрият е червеният и немитият.
Природата му е уравновесена и
гореща в първа степен. П редиз
виква световъртеж. Той прави
кожата на лицето блестяща. Ако
се забърка от брашното му рядка
каша, ще направи обилно м ляко
то, също и мензиса и урината, ще
изчисти гнойните пъпки по време на менструацията и ще изгони
плода от утробата. Ако дълго се вари, ще предизвика повръщане.
Способства за напълняване. Изчиства язвите. Но предизвиква
газове. Вредното му действие отстраняват зехтинът, сосът от
риба и лекарствата. Замества го черният нахут.
Патен казва, че това е осмир. По отношение на смилаемост-
та фасулът превъзхожда индийския фасул (Vigna radiata L.), а по
отношение на изгонване на газовете - баклата. Н ай-добрият вид
е червеният. О тварата му предизвиква менструация. Вредното
му действие отстраняват чубрицата и корицата.
В арменската народна медицина шушулки на зрелия фасул
се ползват при захарен диабет и хипертонична болест. Фасулът
не се препоръчва при подагра,
нефрити, гастрити с повишена
киселинност. Червеният или
шареният фасул е сам остоя
телно блюдо или в комбина
ция с житни продукти е част
от арменските народни ястия,
той е и ритуално ястие преди
коледните пости.
1 Сем. Fabaceae - Бобови, известни са над 200 вида фасул.

Патладжан, син домат1
Патенчан - патладжан (Solarium melougena L.)

его наричат също анап му-
Н гту, кисл, вайат, катаг, а по
ромейски - манцан.
Природата му е гореща и суха
във втора степен. Притежава из
сушаващи свойства. Ако се сва
ри с тлъсто месо, ще помогне при
стара кашлица. Ако се свари във
вода, която да се изпие, ще изкара черната жлъч от пикочните пъ
тища и ще я разтвори. Ако се свари в оцет, ще отвори запушвания
на черния дроб и далака, ще успокои жълтата жлъч и ще изкара
течностите от стомаха. Ако се даде със смрадлика, ще стегне сто
маха. Ако се изсушат калемите и листата му и се поръсят върху
хемороидните възли, ще помогне. М аслото му помага при подути
ни на ръцете и краката при измръзване. Пепелта му е полезна при
злокачествени язви, изсмуква пъпките. Той предизвиква образу
ване на жълтата жлъч. Вредното му действие отстранява маслото.
Ипен казва, че ако се вземе жълтият патладжан и се издъл
бае, налее се в него масло от тиквено семе и се сложи в пещ, за
да се изпече, а след изстиване маслото се капне в болното ухото,
болката веднага ще се успокои. Ако се сварят дребни патладжани
в посолена вода и се изцеди водата, след това се залее със същото
количество зехтин и се вари, докато остатъкът от водата се изпа
ри и остане само маслото, а патладжаните се разрежат на дребни
парченца и се наложат на брадавиците, ще ги премахнат. Ако се
държи до сутринта и през деня пак се наложи, много ще помогне.
Изпитано е. Ако жълтите патладжани се сварят в ленено масло,
изцеди се маслото, смеси се с восък и се намаже на напуканите
пети, между пръстите и ръцете, също ще помогне. Ако два драма
от семената му се стрият с два драма масло от горчив бадем, до
бави се масло от теменужки и се намажат израстъците на хемо
роиди, ще помогне. Изпитано.
1 Сем. Solanaceae - Картофови.

Рецептите на Амирдовлат Амасиаци с патладжан са попу

лярни сред народа.
Арменската народна кулинария изброява над 400 кулинарни
рецепти с патладжан. Различни ястия от патла
джан са сред ритуалните за празника Богородица.
В областта Кесаб на празника от всички къщи
ухаело на ястия от патладжан. По този повод тур-
ците казвали: „Арменците празнуват патладжан
байрам“.
И понастоящем в Армения е много популяр
но сладкото от патладжан.
Див патладжан1
якои го наричат „див патладжан“, на арменски вайри патен-
Н джан. Ако се направи опушване с него, ще помогне при хе
мороиди. Ако се изпърж и в зехтин и маслото се капне в ухото,
ще успокои болката. Върху него има шипове. Ако тези шипове се
изронят и наложат върху ухапаното от скорпион, ще помогнат.
Тюрките наричат това растение тбкуз путраги. Листата прили
чат на листата на патладжан.
ПЛОДОВЕ
Ябълка (M a lu s M i ll )2
а арменски се нарича хнцор.

Н Съществуват сладки, кисело-
сладки и кисели. Н ай-добрата е
сладката и ароматната. Ако ябъл
1 Няма данни.
ПЛОДОВЕ 77
ката се свари, разтрие и се наложи

на очите, ще укрепи зрението и ще
успокои болката. Тя подсилва сър
цето и развеселява. А киселата
ябълка помага при гореща форма
на сърцебиене, укрепва стомаха и
помага при болестта дизентерия.
Тя прекратява повръщането. Ябъл
ката отстранява вредното действие
на течностите, които се спускат в
стомаха. А киселата ябълка помага
при отравяния от смъртоносни лекарства с гореща природа и
ухапвания от скорпион. Сокът от листата й помага при горещ
тумор, който се е образувал скоро. Дозата на прием от сока е едно
нуки. Но киселата ябълка е вредна за нервите. Вредното й дейст
вие отстранява медът. А я замества дюлята.
Ипен казва, че ако ябълката се яде напролет, прави обилно
жълта жлъч и предизвиква забравяне. Ако се ядат кисели ябълки,
човек отслабва. П о-полезно е да се вдъхва ароматът на сладката
ябълка, отколкото да се яде. Ако се скълцат листата на ябълката
и се изпият 12 драма от сока, той бързо действа срещу отровите
и ухапванията на скорпион. А също казват, че след като се изяде
ябълка, полезно е да се пие вино. То се явява теряк (противоот
рова) на всички отрови и ухапвания от животни. А ябълка, която
не е узряла, не трябва да се яде. Знай, че тя предизвиква появата
на плесени и треска. Всички неузрели плодове притежават това
действие. Също така малка е ползата от плодовете, които узряват
вкъщи. О т тях възникват лош и течности. Ако човек постоянно
ги яде, ще получи нервни заболявания. И знай, че пролетните
и неузрелите ябълки вредят. Вредното им действие отстраняват
лекарствените каши. А в Хавасе е казано, че ако вдишаш аромат
на ябълки, укрепва мозъкът. Тя насища човека. Но ако се яде, тя
предизвиква в тялото газове, запълва съдовете и причинява ох
тика. Не може постоянно да се употребява, понеже това е вредно.
Но ако се яде, то по-добре да се пие вино с нея.
Арменската народна медицина препоръчва ябълките при
наднормено тегло, при повишен холестерол, при анемия.
С мята се, че пектинът изхвърля от организма токсините и
тежките метали като олово и арсен.
В арменската кулинария ябълките се използват като десерт

и в ястия. Популярни са ябълките, напълнени със смляно месо, и
много други блюда.
Круша (P y ru s L.)1
а арменски се нарича тандз.
Н
Съществуват много сортове.
Н ай-добрият е едрият и сладки
ят. П риродата му е уравновесена.
Има стипчиви свойства. Ако се
изяде след ядене, няма да позво
ли на течностите да се качат в гла
вата. Ако се сварят листата на
крушата и отварата се изпие, то
няма да позволи на простудата да
се спусне в гърлото. Ако със съ
щата отвара се направи гаргара, ще помогне при ангина. Сладката
круша помага при кръвохрачене и злокачествени язви на дробо
вете. Тя укрепва сърцето. А семената помагат на болестите на
дробовете. Укрепва стомаха. Н амалява образуването на жълта
жлъч. Утолява жаждата. Спира повръщането. Семената й убиват
дребните и кръглите глисти. А листата помагат при дребни язви.
Ако се направи лапа от листата, ще помогне при изтръпване. Но
тя е вредна за страдащ ите от колики. Вредните й действия от
странява медената вода. А заместител се явява дюлята.
Патен казва, че най-добрият сорт круша е хорасанският,
който се нарича шахамурт. Дървото й прилича на дървото на
шамфъстък. Уханието и вкусът са приятни, а плодът, когато съ-
зрява, става по-едър. Природата й е уравновесена. А също казват,
че е студена и влажна в първа и суха във втора степен. Тя е много
хранителна. П редизвиква разхлабване. Крушата повече от всич
ки плодове е пригодна за ядене. Най-добрата е едрата от сладкия
сорт. А киселата стяга стомаха. Ако крушата се изсуши, ще бъде

ПЛОДОВЕ 79
полезна за стомаха. Тя утолява ж аж

дата. Ако се свари с гъби, ще отстрани
вредното им действие. Най-добре е да
се яде след хранене. Но тя предизвик
ва колики. Трябва да се яде със сладко
от джинджифил. Семената й убиват
глистите. Твърдите круши притежават
изстудяващ и и изсушаващи свойства и
стягат стомаха. А сладките и узрелите
предизвикват разстройство. Сокът е по-добър от ябълковия. И
казват, че с крушата не трябва да се пие вода. Ако на гладно, хап
вайки круша, се изпие вода, то трябва да се спи или изпие старо,
неразредено вино. А авторът на тази книга казва, че ако се изсу
ши крушата, свари се и отварата се изпие, ще предизвика р аз
стройство. О тварата й предизвиква разхлабване при всякакъв
вид употреба. Ако се изяде самата круша, то ще стегне стомаха.
Тя притежава тръпчиви свойства.
Арменската народна медицина препоръчва крушата при зат
лъстяване, при сърдечносъдови заболявания, при бъбречни за-
болявания, при диабет. Всички хранителни диети препоръчват
при посочените болести три пъти на ден да се пие по една вине
на чаша сок от пресни круши или една чаша вода от накиснати
сушени круши с една с.л. мед.
Печените и варените круши по
магат при туберкулоза и задух.
Арменската кулинария използ
ва сушените и пресните круши
за десерт. В Армения крушата е
много популярна като плод, във
вид на сладко, сушена на слънце,
сварена в захарен сироп.
Като хранителна забрана:
след като се изяде круша, да не
се пие вода поне един час. Тя е
и ритуален плод, на коледната
маса присъствието й е задължи
телно.
Праскова (P ersica M i l l У
а арабски се нарича хавх, а на

Н
персийски шафталу. Съ
ществуват два-три вида. Най-
добрата е тази, костилките на ко
ято лесно се отделят от плода.
Природата й е студена и влажна
във втора степен. А сокът от лис
тата й помага при лоша миризма
от носа, убива ушните червеи.
Намалява жарта и отваря устието
на стомаха, също така утолява
жаждата. Сокът от листата убива всички видове глисти и червеи.
Сокът й помага при силна треска. П о-добре е
да се изсуши, след това да се накисне и да се
изяде. Но не трябва да се изяждат повече от де
сет броя. Вредното й действие се отстранява
със сладко от рози. Зам ества я кайсията в рав
но количество.
Ипен казва, че ако се счукат листата и се
завържат над пъпа, ще извадят глистите от ко
рема. Ако листата се намажат по тялото на човек, който е махнал
космите от тялото си с негасена вар, ще отстранят миризмата и
ще изчистят тялото. Ако човек с холеричен тем перамент изяде
праскова, ще се усили половото влечение.
Арменската на
родна медицина препо
ръчва прясно изцедения
сок от праскови - по
една винена чаша три
пъти на ден преди хра
нене за възстановяване
на кръвната картина
при анемии и пречист
ване на бъбреците.

ПЛОДОВЕ 81
Кайсия, зарзала (A rm en ica M i l l .)1
а персийски се нарича зар-

Н талу, а на арменски - хртик.
Съществуват много сортове.
Най-добрата е едрата и жълтата.
Природата й е студена и влажна
във втора степен. Ако се изяде,
ще способства за образуване на
жизнена сила, пневма. Ако лис
тата се сварят и се направи гарга
ра, ще помогне при дифтерит.
М аслото от костилките помага при шум в ушите. Кайсията ох
лажда стомаха, утолява жаждата и предизвиква разхлабване.
Помага при всички случаи на жълто-жлъчни трески. Смолата на
дървото лекува лишеи. И е най-добре да се накиснат сушени кай
сии, след това да се изядат. Кайсията много лесно променя при
родата си. А вредното й действие се отстранява с оцетомед.
Замества я прасковата.
Патен казва, че най-добрият сорт е сладкият. Персите я на
ричат гайси, а ромеите - армианагин. Най-добрата кайсия расте
в Армения.
Д иоскоритос казва, че тя във всички отношения е по-до
бра от прасковата. Също е полезна за стомаха. Разтваря жълтата
жлъч и предизвиква образуване на гъсти сокове. Ако се изяде су
шената кайсия или се накисне във вода и водата се изпие, ще уто
ли жаждата и ще охлади стомаха. Полезна е при остри трески.
Кайсията е уважаван
плод за всички арменци.
Латинското й название е
Prunus armeniaca L. (армен
ска слива). М еждународният
кинофестивал, който се про
вежда в Армения, се нарича
„Златна кайсия“.
1 Сем. Rosaceae - Розови, предполага се, че родината на кайсията е Ар

мения.
Кайсията се смята за един от най-здравословните плодове.

О т нея правят деликатесни десерти, сладка, сладки супи, тя е
съставка на търж ествения пилаф, незаменима съставка на десер
та ануш абур - ритуален за коледната трапеза.
Арменските лекари препоръчват пресните и сушените кай
сии за лекуване на сърдечни заболявания и за отслабване.
Слива (P ru n u s L.)1
а арменски се нарича дамон
Н
или салор, а на персийски -
алу, на турски - арук.
Има много видове. Най-
добрият сорт е едрата и сладка
та. П риродата й е студена във
втора степен и влажна във втора
степен. Притежава омекотяващи
свойства. Ако листата й се сварят
във вода и се направи гаргара, ще
помогне при болести на гърлото,
ще предпази от простуди, ще изсмуче тумора на гръкляна и езика
и ще укрепи венците. Ако смолата й се въведе в очите по подобие
на тънък прах, ще изчисти очите и ще отстрани отока на клепа
чите. Ако се изпие сокът или се изяде цялата, ще намали жарта.
Ако смолата й се накисне и се изпие, ще помогне при запушени
дробове, ще отстрани сухата кашлица и сухостта в гърлото.
Ако чистият сок се изпие с манна от камилски трън и за
хар, ще премахне жълтата жлъч, ще утоли жаждата и ще прекра
ти повръщ анията, ще премахне излиш ната топлина от стомаха.
Смолата й помага при камъни в пикочните канали. Ако смолата
се разтрие с оцет и се намаже върху лишеи, ще ги излекува. Тя
помага при жълто-жлъчната треска, пречиства кръвта и помага
при всички недъзи, появили се от жълтата жлъч. Това е изпитано.
Тя помага при всички видове обриви върху тялото. Необходимо

ПЛОДОВЕ 83
е да се накиснат 15 сушени сливи и да се изядат, но това може да

навреди на стомаха.
Патен казва, че те са два вида: единият е черен, другият е
бял. Черният вид се нарича йуеун ел пахар, а белият - шакалу.
Н ай-добрият вид на черната слива е зрелият, едрият и слад
кият. Природата на сливата е студена и влажна в първа степен
и предизвиква разхлабване. Ако сокът й се направи прозрачен
и се смеси със захар и се изпие, ще разтвори жълтата жлъч, ще
утолява жаждата и ще премахне вредната топлина от сърцето.
Но тя е вредна за стомаха и предизвиква слабост и образуване
на течности. Вредното й действие отстранява розовата вода със
захар. Също казват, че тя е вредна за далака. В този случай ней
ното вредно действие се отстранява
от ююба. А авторът Тахвима казва,
че тя охлажда стомаха и вредното
й действие отстраняват сладкото
от рози или медът. И е казано, че я
замества индийският Tamarindus
Бяла слива (P rim us L.)1

я е от рода на сливите. Персите
Т я наричат алу, на арменски
това е спитак салор. Сахак казва,
че най-добрата е зрялата и ж ълта
та слива. Нейното разхлабващ о
то свойство е по-слабо отколкото
при черната слива, поради това,
че е по-малко сочна. Неузрелият
плод не е добър. Сушената слива
разхлабва стомаха. Тя е полезна
при гореща натура и е вредна за
стари хора. След като се изяде сливата, трябва да се сдъвче сакъз
1 Сем. Rosaceae - Розови, възможно е да става въпрос 3&Prunus cerasifera

Ehrh. - Джанка, жълта слива.
или тамян, за да не се получи разстройство. Когато тя е кисела, то

природата й е студена и суха. Помага при гореща природа. Спира
повръщането. Лекува сърбежа и екземата. Н ай-добрият вид е
тази слива, която достига пълна зрелост. Тя помага при всички
видове жълто-жлъчни трески.
Слива сабесшийска (P rim u s L.)1

ова е всъщ ност мухатай.
Т
Н ай-добрият вид е слад
кият, сочният и зрелият. П ри
родата й е уравновесена. П ри
тежава смилащи и разхлабва
щи свойства. Премахва лунич
ките от лицето. Омекотява
гърлото и гърдите. П рекратява
кашлицата. Предизвиква раз-
хлабване. Утолява жаждата.
Разтваря черната жлъч. Изгонва едрите глисти от корема. Ако се
свари и с отварата се направи клизма, ще помогне при болки в
кръста и колики. Дозата на прием е 15 броя. Но тя предизвиква
слабост на стомаха. Замества я хнапът.
На персийски се нарича нишуг или алуч, на арменски вай-
ри алу. Природата й е студена и влажна. Тя успокоява жарта и
утолява жаждата. Но е вредна за стомаха. А вредното й действие
отстранява захарта.
Сливата от древни времена на територията на Армения е
широко разпространена като плодоносно дърво.
Арменската народна медицина предлага слива при хроничен
запек.
Сливата е много популярна в арменската кулинария: сушени
и свежи плодове се използват при приготвяне на много блюда.
О т сливата се прави каша, която се нанася с тънък пласт с
дебелина един-два милиметра върху чист плат и се суши на слън
Сем. Rosaceae - Розови, възможно е да се има предвид видът Prunus

insititia L. - Трънкосливка.
ПЛОДОВЕ 85
це, маха се от плата, навива се на руло и през цялата зима се и з

ползва при приготвяне на различни блюда и сосове. В някои об
ласти я използват и вместо домати в ястията.
Народната медицина използва целебните свойства на лис
тата, цветовете във вид на чайове.
Бяло грозде
ма много видове от него.
И Н ай-добрият вид е белият, с
тънка коричка и сладка. П риро
дата й е гореща и влажна в първа
степен. Тя прави тялото добре
угоено. А сладкото грозде е по
лезно при болестите на гърдите и
дробовете, но предизвиква газо
ве и ферментация в корема. О т
варя запушването. То усилва също половата потенция. А сгъсте
ният му сок, който турците наричат бекмес, помага при язви на
стомаха и е много полезен за бъбреците и пикочния мехур. То
също добре заздравява тялото. Но предизвиква газове. Вредното
му действие се отстранява от сладкото от рози. Заместват го ста
фидите.
Патен казва, че коричката му по природа е студена и суха. Ана
месото - гореща и влажна, на костилките - студена и суха. Сокът
му предизвиква разхлабване. А вредното действие на гроздето от
странява киселият нар.
Казват, че е по-добре,
преди да се изяде, да се
задържи 2 дни и след
това да се хапне. То е
много добро и заслужа
ва всякакви хвалби. А
също е полезно да се яде
с хляб.
Лоза1
ова е всъщ ност ким, на армен
Т
ски тунк. Природата й е горе-
щ аисухавпърва степен. Притежава
тръпчиви свойства. Ако клончета
та й се скълцат и с тях се направи
лапа, ще помогне при главоболие
то, което възниква от топлината. А
пепелта от клонките прави лицето
червено и укрепва зъбите. Ако се
намаже сокът върху плешива гла
ва, ще помогне. Ако клончетата й се сложат на ш ията на болния
от епилепсия, пристъпите ще станат по-редки. Л озовите листа
помагат при кръвохрачене.
Патен казва, че природата й е студена и суха. Ако листата и
младите клонки се скълцат и се приложат към главата при горе
ща ф орма на главоболие, ще помогнат. Също помага при горещи
тумори и язви на червата. Помага и при болестите на стомаха,
възникнали от топлината. Тя е полезна и за бременните жени.
Ако клончетата й се отрежат напролет и се събере течността,
която капе, лепне по стъблата като смола и се смеси с вино и
се изпие, тя ще разтвори камъните. Помага при екземи - как-
то сухи, така и влажни. Но преди да се намаже, измий мястото
със сода и след това го намажи. Ако постоянно се маже, смесено
със зехтин, ще способства
на растежа на косата. Най-
добрият е този сок, който
постоянно изтича по клон
четата надолу. А младите
му клончета укрепват сто
маха. Но изсушават гър
лото. Вредното й дейст
вие отстранява трагакант
(Gummi Tragacanthae L.) и
1 Сем. Vitaseae - Лозови, от рода Vitis L. - Лоза, съществуват много

видове; голяма част от тях се отглеждат за плода - грозде.
ПЛОДОВЕ 87
аравийска смола. Ако клончетата се изгорят и пепелта се смеси с

оцет, ще помогне при хемороиди. Също е полезно при счупвания
и натъртвания. Помага при змийски ухапвания. Ако се направи
лапа с розово масло, оцет и рута и се приложи върху далака и го
рещ ите тумори, то много ще помогне.
Неузряло грозде
а арменски се казва азох. Най-
Н добрият вид е този, който е много
кисел, природата му е студена в първа
и суха във втора степен. Притежава за
крепващо свойство. Ако сокът й се
капне в окото, ще помогне при възпа
ление на клепачите, обрив в окото и
сърбеж. А сиропът помага при гореща
ф орма на сърцебиене, стяга стомаха,
напълно изсмуква жълтата жлъч и на
м алява лютивината на кръвта. Утолява
жаждата, възбужда апетита, стяга сто
маха и прекратява оригването. М ного е полезно при болестите
на матката и всички видове на жълто-жлъчните трески.
Възпрепятства образуването на излишна кръв и помага при ту
беркулоза, едра ш арка и чума. Вредното й действие се отстраня
ва от сладкото от рози. Зам ества я персийският ревен.
Ипен казва, че е много полезно за тялото, ако неузрялото
грозде се смачка и се намаже върху тялото в банята. То е полезно
при дребна шарка, опиянение и укрепва сърцето.
Лозето за арменците е свещено. Легендата разказва, че ко-
гато Н оевият ковчег спрял на връх Арарат, Ной посадил лозе.
Долетял славеят, кацнал на клонката и запял, минал лъвът и я
полял, дошла свинята, наплюскала се и започнала да се рови.
Ной я изгонил с тоягата. И оттогава виното, което се прави в
Араратската долина, кара хората да запеят. Ако се изпие повече,
хората се чувстват силни като лъва. Когато прекалят, стават не
контролируеми като свинете. И тогава всички ги презират и се
отказват от тях.
Арменската народна медицина препоръчва лечение с грозде

на анемия, сърдечносъдови заболявания, заболявания на черния
дроб, хроничен бронхит, катар на горните дихателни пътища, по
дагра, за нормализация на работата на хранителния тракт.
Народната медицина забранява грозде при захарен диабет,
при затлъстяване, при язви в устната кухина, в хранопровода, в
стомаха, в червата, при остра ф орма на туберкулоза, хипертония
и някои специфични заболявания.
Череша, вишна (Cerasus / m s s )1
урците я наричат керас, а ар

Т
менците - бали птуг. Има
много сортове. Най-добрата е
сладката и зрялата. Природата на
сладката се приближава до горе
щата. Предизвиква разхлабване.
Ако смолата й се вкара в очите,
ще изчисти очите и ще им прида
де блясък. Ако се сварят листата,
отварата ще предпази от просту
дата, която заплашва да слезе към гърлото, и ще излекува тум о
ра. Нейната смола помага при кашлица, задъхване, кръвохрачене
и язви на дробовете. Ако сушените плодове се накиснат и водата
се изпие, то ще смекчат остротата на жълтата жлъч. Тя във всич
ки отнош ения прилича на сливата. А смолата притежава разм ек
ващи свойства. Тя разтваря камък. А листата размекват суха ек
зема. Най-добре е да се накисне сухата череша и да се изпие вода
та. Вредното й действие е в това, че се превръщ а в онзи вид теч
ност, която е в повече. Вредното й действие отстранява сладкото
от рози. Замества я сливата.
Патен казва, че я наричат чарасиай. А според автора на тази
книга това е алуи.
1 Сем. Rosaceae - Розови. Забележка: Cerasus avium (L.) Moench. - Череша,

Cerasus vulgaris Mill. - Вишна.
ПЛОДОВЕ 89
Any Али казва, че черешите са три вида: слад

ки, тръпчиви и кисели. А природата на сладката
е гореща и влажна. Предизвиква разстройство.
Укрепва половия член. Тя не е добра храна и пре
дизвиква образуване на черната жлъч. Тръпчивият
сорт е противоположен на сладкия. Киселият уто
лява жаждата и стяга стомаха. Помага на тези, при
които в стомаха се е натрупала слуз, тъй като при
тежава изсушаващи свойства. Диоскоритос казва, че прясната че
реша предизвиква разстройство. А сушената стяга стомаха. Ако
смолата се смеси с вино и вода и се изпие, ще успокои кашлицата,
ще подобри цвета на лицето. И ще укрепи очите. Ако се изпие с
вино, ще разтвори камъка в пикочния мехур.
Магалебска вишна (Махалебка, дива вишна)1

ова са плодове, приличащи на
Тплодовете на терпентиново
дърво, с приятна миризма. Най-
добрият вид е белият, наподобя
ващ перла. Природата й е гореща
в първа степен и уравновесена.
Притежава изчистващи и раз
реждащи качества. И зчиства ко
жата на лицето и я прави блестя
ща. И зважда лошите течности от
гърдите и дробовете. Помага при болестите на кръста и колики.
Разтваря камъни и помага при болестите на черния дроб, далака,
бъбреците и отваря запушвания. Прави урината обилна. Премахва
двата вида глисти. Помага при хемороиди. Тя изсмуква плътните
тумори и ги размеква, също размеква уплътненията на органите
и прави мириса на подмишниците приятен. Дозата на прием е
половин митхал. Но тя е вредна за главата. Вредното й действие
отстранява сандалът. Замества я горчивият бадем.
1 Явно това е видът Cerasus mohaeb (L.) Mill. - Махалебка, дива череша,
дива вишна от род Cerasus - Вишна, на сем. Rosaceae - Розови
Патен казва, че това дърво прилича на върба. Ц ветовете й са

бели. А плодовете й се наричат кап ел маклап. Авторът на тази
книга казва, че най-добрата е тази, която расте в Нихавенде. От
клоните й правят бастуни заради приятното ухание, което оста
вя по ръцете.
В литературата черешата се смята за една от разновидности
те на вишната. Съдържанието на витамини, минерали, кисели
ни и активни вещества в плодовете зависи повече от сортовете,
климатичните райони и почвата.
Арменската народна медицина предлага диетични режими
при ползване на пресните плодове за лечение на бронхити, исхе-
мична болест на сърцето, подагра, бъбречни заболявания. Пие се
сокът от един килограм вишни, разпределен на равни 5 приема.
Не се препоръчва при язва на стомаха и дванадесетопръстника.
Полезни са плодовете във вид на сладка, компоти, сушени
или захаросани.
О тварите от листата или дръжките във вид на чай използ
ват за прочистване на бъбреците от песъчинки и при наличие на
камъни.
В арменската кулинарния има супи от вишни и череши, са
лати, десерти и сладкиши.
Прясна смокиня (Смокиня) (F icus carica L.)1

а арменски се нарича далар
Н туз. Н ай-добрият сорт е ва-
зири, който е бял на цвят и лесно
се бели от коричката; след него е
червената смокиня и накрая чер
ната. Природата й е гореща в пър
ва и влажна във втора степен.
Природата на неузрелите смоки
ни е близо до студена. Притежава
изчистващи качества. Ако се на-
1 Сем. Могасеае - Черничеви.

ПЛОДОВЕ 91
мажат брадавиците, ще помогне. Също помага при витилиго.

Бялата и узряла смокиня угоява тялото. Тя е по-добра от всички
плодове. Смокинята лесно се смила в стомаха. Добре храни тя
лото. Помага при епилепсия, запушен нос и гърло. Тя утолява
жаждата, предизвикана от слузта. Полезна е при болестите на
бъбреците и пикочния мехур. И зчиства пикочните пътища от пе
съчинки. А пепелта от дървесината й е полезна при дизентерия и
разстройство, ако се направи клизма. Ако се приемат вътрешно
15 драма от млечния й сок, ще помогне при ухапване от таранту-
ла и скорпиони. Ако се изяде в неузряло състояние, ще помогне
при ухапване от бясно куче. Но трябва да се изяде с мед. Ако м яс
тото на ухапване от невестулка се смаже със сок от листата, сме
сен с брашно от растението Orobus verus L. и вино, ще помогне. И
този, който яде смокини, може да не се страхува от смъртоносни
лекарства. Ако телешкото месо бавно се сварява, трябва да се
сложи в гърнето парченце клонка на смокиново дърво, за да се
свари по-бързо. Природата както на плодовете, така и на листата
и дървесината, на клончетата и млечния сок има съгряващ и свой
ства. А млечният сок притежава по-разреждащ а и остра природа
от клончетата. По отношение на топлината клончетата са по-сла
би от млечния сок. М лечния сок на смокинята спира кръвотече
нието и предизвиква намаляване на млякото. Но ако то е изсъх
нало, ще изсмуче уплътняванията и ще способства за отделянето
на мляко. Действието на млечния сок е подобно на действието на
цвик.
Ако сокът се сипе в смолата на пиния и се приложи към дуп
ката на изгнилия зъб, ще извади нерва и ще го изчисти. Ако се
вкара в окото с мед, ще предпази от катаракта. Смокинята пре
дизвиква газове. Тя вреди на стомаха. Вредното й действие от
странява обикновеният оцетомед.
Ипен казва, че ако в гърнето с телешко месо се сложи пар
ченце дървесина от смокиня, месото ще
се свари по-бързо. Ако млечният сок от
дървото се смеси със счукани листа и
се наложи на брадавиците, ще помогне.
Ако счуканите листа се смесят със сода
и се изядат, то лесно се предизвиква раз-
хлабване.
Сушена смокиня
а арменски се нарича чор туз.
Н Н ай-добрият е сортът, който
докарват от Рамла. Природата й е
гореща в последната част на пър
ва степен, а по отношение на су-
хостта и влаж ността - уравнове
сена. Притежава разреждащи,
смилащи и изсмукващи свойства.
Ако се направи лапа, ще помогне
на запуш ванията на далака, чер
ния дроб, бъбреците и пикочния мехур. Ако някой я изяде, в този
ден няма да му подейства отрова. Ако се свари във вода и се на
прави жабурене, ще помогне при скрофули със слузеста природа.
Ако се изяде голямо количество, ще предизвиква образуване на
лоша кръв в тялото. Ако човек злоупотреби с нея, ще въшляса. Тя
е полезна при студена природа и болки в кръста. И зчиства ури
ната, коремните органи, гърдите и белите дробове от вредни
смески. Най-добре е да се изяде с гръцки орехи и бадеми. Ако се
изяде с мента, чубрица и мащерка, ще изчисти пикочния мехур и
бъбреците. Ако 1 литър от нея се свари с вино и оцет, остави се за
едно денонощие и се направи лапа в областта на далака, много ще
помогне. Това е изпитано.
Диоскоритос казва, че я заместват орехите от пиния.
Арменската народна медицина препоръчва смокините за
лекуване на простудни заболявания, като температуропонижа-
ващо средство, срещу кашлица. О тварата за гаргара се използва
при болки в гърлото, за жабурене при проблеми с венците, за на
лагане на циреи.
Отварата от два броя бели сушени смокини в 300 милилитра
вода или мляко, изпити през деня, е отлично средство за сваляне
на температура, при кашлица и възпалено гърло.
На възрастни хора сутрин със закуската 2—3 броя накиснати
смокини или 100 м илилитра отвара придават бодрост и предпаз
ват сърцето от стареене, поддържат бъбреците като мочегонно
средство.
ПЛОДОВЕ 93
Лимон (C itru s lim o n (L.) Burnt. F.)1

ай-добрият вид е едрият и
Н много жълтият. А този, който
е сладък, е с гореща и суха приро
да. П рекратява отделянето на
жълта жлъч и помага при опияня-
ване. А киселият лимон премахва
луничките. Ако сокът му се вкара
в очите, те ще придобият блясък.
Той помага при поява на жълта
жлъч и прекратява неговото от
деляне. Кората му способства за израстване на брадата. Той по
мага при гореща форма на сърцебиене. Сокът му утолява ж ажда
та и спира повръщането. Той закрепва стомаха и способства за
смилането на храната. Кората му съгрява стомаха и черния дроб,
изваж да газовете от тялото и помага на болестите от слузеста
природа. Изважда дребните и едрите глисти от корема. Сиропът
помага при жълто-жлъчната треска. М аслото му е полезно при
студения темперамент и съгрява тялото. Ароматът му помага
при отравяния. Вредното действие на лимона отстраняват захар
та и медът. А заместителят му е цитронът.
Арменската народна медицина използва лимона при всички
болести. В хладилниците винаги има буркан смлени лимони с мед.
При ангина сокът от един лимон се налива в 30 милилитра вряла
вода, добавя се една чаена лъжица мед и се прави гаргара, след това
1 -2 супени лъжици от същата течност с много малки глътки бав
но се изпива. До един час след процедурата не се пие и не се яде.
Процедурата се повтаря 2 -3 пъти през деня. На другия ден проце
дурата се повтаря и в случая, когато се чувствате отлично.
В козметиката сокът от лимон се и з
ползва с мед за маски както за лицето, така
и за косата при пърхот и сърбеж.
Аимоните са популярни и в кулина-
рията. Сладкото от кората на лимони и
портокали е едно от любимите за децата.
1 Сем. Rutaceae - Седефчеви.

Разпространени са сладкишите с лимонови кремове. Супите и са

латите обикновено се застрояват с лимонов сок. Лимоновите сосо
ве за рибни блюда и за многобройни зелени салати са незаменими.
Цишрон (зелен лимон)1

урците го наричат агач гаву-
Т ни, ромеите - китрав, перси
те - туриндж. Има сладки и ки
сели, също едри и дребни. П ри
родата на кората му е гореща и
суха, на сърцевината - студена и
влажна, на киселия сок - студена
и суха. Има разредени свойства.
П одобрява неприятните м ириз
ми. Ако лицето се намаже с кисе
лия му сок, ще премахне м ръсотията и саждите. Ако се въведе в
окото по подобието на грим, ще премахне пердето. Той лекува
жълтеницата и нервно треперене. Кората му помага при всички
видове недъзи от студена природа. Ако зърната му се накиснат в
оцет, ще накара пиявицата да се отлепи, където тя се е залепила.
Сиропът му помага на сърцебиенето. А листата веселят сърцето.
Ц ветът му по природа е по-разреден от листата. Кората му също
принадлежи към веселящите сърцето средства. Киселият сок на
цитрона спира повръщането, помага при треска и прекратява
разстройството, а също така способства за поява на апетит.
О тварата му промива стомаха. Листата изваждат газовете от ко
рема. Кората загрява стомаха. Семената му убиват глисти, а мас
лото му помага при хемороиди. М ирисът му прави въздуха бла
гоуханен и премахва злото. Ако се изгори и от пепелта се направи
мехлем и се намаже тялото под слънце, ще помогне при проказа.
Кората е полезна срещу змийските ухапвания както при вътреш
но приемане, така и при намазване. Уханието му е полезно за
този, който е изпил отрова. О т месото му правят сироп, а от ко-
1
Citrus medica L.
МЕД 95
рата - сладко. Дай от семето му половин митхал. Но той е вреден

за гърдите и нервите. Вредното му действие се премахва от сиро
па от мак. Замества го лимонът, ако цитрон не е намерен.
Ипен казва,че той помага при меланхолията, изникнала от
прегоряла жълта жлъч. Ако човека го порази болест, му дават да го
помирише. Той не дава на плесени от въздуха да проникнат в тяло
то. Ако кората на цитрона се пусне във вино, то ще се вкисне бързо
и ще стане на оцет. Ако се сложи в сандък с дрехи, молците няма да
нападнат дрехите. Ако два митхала от семето му се изпият с изчис
теното от кората му месо, ще помогне при ухапване от скорпион.
Ако се наситни и се приложи към горещия тумор, ще помогне.
Патен казва, че сокът му премахва опиянението от вино. Ако
се положи в тесто, то бързо ще вкисне. Д иоскоритос казва, че ако
се взем ат една или две части от семето му, тънко се смелят с де
части бял пипер и се даде на бременна жена да приеме, тя веднага
ще изхвърли плода. Ако се изяде, ще помогне при хемороиди.
А листата му притежават изсушаваща сила, способстват за см и
лането на храната, загряват стомаха, отварят слузестите запуш
вания, успокояват газовете и укрепват стомаха, стягат стомаха.
Тяхното полезно действие е близко до действията на кората.
Н еговите листа и цветове имат твърдо разреждащ и свойства.
Ц итронът се отглежда трудно, растението изм ръзва при
-3 -4 градуса, производството и потреблението му са ограниче
ни. В миналото той е бил много популярен.
МЕД
Пчелен мед
а арменски се нарича мегр.
Н Н ай-добрият е сладкият и уха
ещият. Природата му е гореща и
суха във втора степен. Помага при
умора на клепачите. Ако се въведе в
очите при начална катаракта, ще
помогне. И зчиства ухото и подобрява слуха. Ако се смеси с крис

тална сол, ще изчисти рана в ухото. Увеличава природната топли
на на тялото и по тази причина е полезна за старците. А също е
полезен за хората със студена натура при студена природа на чер
ния дроб и стомаха. Смесен с морска пяна, медът предизвиква
разхлабване. Но понякога стяга стомаха при слузесто изпраж не
ние. П редизвиква полово влечение. Изчиства злокачествени
язви и предпазва човека от неразположения. А вареният мед е
полезен за пресни язви и ухапвания от животни и се явява проти
воотрова при опиумно отравяне. Дозата на прием е две нуки. Но
той е вреден за хора с гореща натура. Вредното му действие от
странява оцетът. Замества го манна от камилския бодил.
Патен казва, че за най-добрия мед се смята сладкият и про
зрачният или белият с приятно ухание и вкус. Казват също, че
добрият мед е с червеникав оттенък, пролетният и летният. А
есенният и зим ният мед не е добър. Ако се помириш е есенен мед,
ще предизвика кихане. Той не е годен за ядене. Ако човек дълго
го мирише, ще се лиши от съзнание, ще се покрие със студена
пот и ще стане безумен. А лечението в такива случаи се състои в
това, че да се предизвика повръщане, след това да се изяде солена
риба и седефче, няколко пъти да се промие стомахът и да се ядат
кисели ябълки и круши. Има още един вид мед, който оказва съ
щите действия както и Conium maculatum L. И лечението с него
е същото. Наричат го „черен мед“.
А добрият мед е този, който пчелата събира в най-благопри
ятното време. Природата му е гореща и суха във втора степен.
Д иоскоритос казва, че той притежава изтегляща сила, която пре
махва течностите от дълбочината на тялото и отстранява мух-
лясването на соковете. Ако се свари с
пресен копър и се намаже лишеят, ще
помогне. Ако се стопли и се изпие с
масло от рози, ще помогне при каш ли
ца, ухапвания от животни, отравяния
от опиум, от гъби. М анусри казва, че
той се превръща в жълта жлъч, препят
ства образуването на слуз и е полезен за
старците. Но той е вреден през лятото
за хора с гореща природа и предизвик
ва треска. И Рази казва, че ако се сложи
МЕД 97
труп в мед и се погребе, той няма да се развали. Ако се смеси с

корена на дългия кирказон (Aristolochia L.), ще помогне при заг
ниване раната и застарелите язви ще заздравеят. Ако се смеси с
равно количество костилки на магалебска вишна, горчив бадем и
ечемичено брашно и се намаже тялото в банята, ще изкара потта.
Ако се свари или изпие с вода, ще изчисти гърдите от смесени
течности, ще усили половата потенция и ще помогне на парали-
тици. Ако без премахване на пяната се изпие с вода, ще предиз
вика разхлабване и ще помогне при язви на червата. Ако се свари
и се даде, ще помогне при ухапвания от животни и отравяния.
Той предизвиква образуване на добра кръв. Но е вреден през зи
мата за млади хора. Ако се яде в големи количества, ще предиз
вика жажда. Ако се изпие с топла вода, ще предизвика повръщ а
не. Вредното му действие отстраняват киселецът и плодовете. А
го замества сладко варено вино или стара захар.
Медена бода
а арменски се нарича мегра-
Н джур. Помага при студена
природа на стомаха, предизвиква
апетит и прави урината обилна.
Помага при всички недъзи на сту
дената природа. Разтваря всички
лоши сокове и способства за съх
ранението на добрите. Стяга сто
маха и предизвиква апетит. Ако
жените я изпият и започне курка
не в корема в областта на пъпа,
значи жената е бременна. Ако няма куркане, значи не е бременна.
Вредното му действие се отстранява от сока от плодове.
П риготвят я така: една част мед с две части прясна вода се кипва,
докато остане от трите части една, след това да се махне от огъня
и да се прецеди. Но ако искаш природата му да бъде гореща, то
смели мастика, шафран, нар, карамфил и дълга чушка и ги пусни
с торбичка в нея до кипване. За да се сварят и силата им да излезе.
Това е медената вода.
Медено вино
ова се превежда на арменски
Т като мегру гини. Казват, че
смесват две стомни вино с една
стомна мед. Ако се изпие, ще раз
хлаби стомаха и ще направи ури
ната обилна. Ако се изпие по вре
ме на ядене, пропада апетитът.
Медът е сложен растително-
животински биологичен продукт,
получен от нектара или други со
кове на живите растения, взет от
медоносната пчела и преработен
в нейната гушка. Складира се в килийките на восъчните пити за
узряване като запасна храна на пчелното семейство.
През всички епохи на човешкото развитие медът е известен
като ценна храна и народно лечебно средство. Съвременните изсле
дователи идентифицирали над 435 съставки, между които: захари,
белтъци, микроелементи - почти всички елементи от Менделеевата
таблица, ферменти, органични киселини, витамини, фитохормони,
растителни антибиотици, фитонциди, флавоноиди и др.
Арменската народна медицина предлага при сърдечносъдо
ви заболявания три пъти на ден след всяко хранене от 20 до 50 г, в
зависимост от теглото на болния, мед, разтворен в студена вода.
Прополис
пен Шамун казва, че това е
И „калта на гръцкия орех“, на ар
менски васах енкзи. Авторът на
тази книга пише, че на персийски
той се нарича мумиайи накли -
„пчелно мумийо“. А в Шираз го на
ричат пра мум. Природата му е
прекалено гореща. Авторът на тази
книга казва: „Ние много пъти сме
МЕСО 99
го изпитали при счупвания, падане и кръвотече

ния. Той е проявявал същото действие както му-
мийо. А дозата за прием е 1 драм. Загряват го с
10 драма мед или захар и пият. И казват, че про-
полисът е вещество, което се намира в меда“.
В Ш ираз го наричат тару. И авторът на
тази книга казва, че пчелата кърми с това вещество личинките.
Всички цветя му предават своя цвят: и жълтият, и червеният, и
белият, и пурпурният. Той е много горчив на вкус.
И ако той попада в меда, го разваля.
Прополисът представлява смес на смоли, восъци, етерични
масла, пчелен прашец, обогатен с ферменти и минал млечно-кисе
ла ферментация в храносмилателния тракт на пчелата, и има мно
го сложен състав, над 100 активни вещества. Притежава широк ан-
тибактериален спектър на действие, противовъзпалително, анти
септично, противовирусно, противогъбично действие. Повишава
имунно-биологическия потенциал на организма. Регенерира по
вредените участъци на кожата и лигавицата.
Арменската народна медицина прилага 30 % спиртен разтвор
при лечение на язва на стомаха. Гаргара при ангина и лоши сливи
ци се прави с разреден спиртен разтвор до 2 % с преварена вода.
МЕСО
Свинско месо
а арменски се нарича хози
Н мис. Християните казват, че
то е по-добро от другите видове месо. А месото на прасенцето е
още по-добро. А най-доброто е от здраво диво прасе. То превъз
хожда еленовото. Прави тялото угоено.
Гегинос казва, че природата му е по-близка до човешката. Да
знаеш, че човек, който би хапнал човешко месо, не би могъл да го
отличи от свинското по вкус, нито по миризма, нито по природа.
Свинското по природа е гъсто и лепкаво. Вредното му действие се
отстранява от виното, което пийват, също и халвата и сладостите.
В народната медицина са популярни мехлемите със свинска

мас и билки. Една популярна, отлична рецепта за лечебен мехлем
за рани както за хора, така и за животни: Свинската мас се разта
пя на водна баня заедно с цветовете на невен. Цветовете трябва
да бъдат добре натопени в маста, държи се на огъня 10 минути до
температура на кипване, след това се завива с вълнено одеяло и
се оставя 12 часа на топло. След 12 часа леко се стопля, прецежда
се в стъклен, плътно затварящ се буркан и се прибира на хладно
място до употреба.
В арменската кулинария има разнообразни здравословни яс
тия от свинско: цяло изпечено, на парченца - шашлик, барбекю,
смляно, бито с камък върху базалтов плот (каре кюфте), с карто
фи, с тестени изделия, със сосове, със зеленчуци, с ориз, с ачар
(зърнен вид) и други - всички те се сервират с червено вино.
Овче месо
а арменски се нарича очхар.
Н Овчето месо е по-добро от
козето и предизвиква образуване на добра кръв. То е много по
лезно за хората със студена природа и изваж да газове. А агнеш
кото е по-сочно от месото на по възрастната овца. Ако се изгори
месото на агне или се разреж е и се приложи на място, ухапано от
змия, то ще помогне. Ако пепелта се смеси с вино и се приложи на
място, ухапано от бясно куче, ще помогне. Пепелта помага и при
перде на очите. Ако се намаже на кожата, ще излекува витилиго-
то. Ако овчи тор с оцет се намаже на уртикарията и брадавиците,
ще помогне. Ако торът се смеси с восък и розово масло и се на
маже изгореното от огън, то също ще помогне. Ако се намажат
мазоли около нокътя, то ще ги махне.
В миналото недоносените деца били завивани в прясна то
пла агнешка кожа и те израствали здрави и нормални.
В народната медицина съществуват рецепти на мехлеми с
овча лой и билки, но не са популярни.
В литературата има сведения, че овчето месо не е носител на
паразити, възмож но е по тази причина мюсюлманските народи
да предпочитат овнешкото.

МЕСО 101
В арменската кулинария от овче месо се прави хавурма.

Обезкостеното месо, нарязано на парченца, добре сварено с аро
матни билкови подправки, се слага в глинени делви, залива се с раз
топена овча лой, гърлото на делвата се завързва с овча кожа плътно
и се заравя с гърлото надолу в пепелта от плодови дървета или от
билки. Хавурма през зимата е вкусна, полезна храна и мезе за черве
но вино. Традицията е запазена и понастоящем хавурма се сервира
в ресторантите. В миналото това е бил един от начините да се запа
зи за дълго време месото. О т овче месо има много изискани блюда.
Месо о т козленце
арменски се нарича чапчи
ис. То е по-бедно на влага от
агнешкото и телешкото, които сучат мляко. Ако то е сукало лошо
мляко, месото му няма да е доброкачествено. Най-доброто месо
е от черно козленце. То леко и бързо се смила. Ако козленцето е
рижо, със сини очи, то месото му е по-малко горещо по природа и
бързо се смила. То помага на страдащи от лишеи и способства за об
разуване на добра кръв. Ако се изпече и изяде, предизвиква колики.
Вредното му действие отстраняват сладостите - халва и бонбони.
Козе месо
Н а арменски се нарича айцу

.мис или ег айцу и йавши -
месо на козел и коза. То бавно се смила, лошо храни тялото и
предизвиква образуване на лоша кръв. А месото на животното с
цвят, приближаващ се към черния, не е добро.
Козето месо се използва рядко. Ц яла одрана, изчистена от
вътреш ности коза се пече в тонир.
Тонир е арменско огнище, представлява голяма 120-160 см
висока делва без дъно, вертикално заровена в земята. В нея се
пече лаваш, традиционният народен хляб на арменците, и се гот
вят вкусни гозби.
Говеждо месо
а арменски се нарича тавари
Н мис. Най-доброто е месото
от младото животно. Добре е да се яде говеждото напролет. По
природа то е по-сухо от козето и притежава по-малко топлина.
Угоява тялото. Сваряват го с оцет, за да не позволява на лош и
те сокове да стигнат до стомаха. Това е добра храна за работни
ци и принудително работещи хора. Тя бавно се смила и е гъста
храна. А месото на черното животно предизвиква образуване на
черно-жлъчни болести, такива като витилиго, екземи, рак, чума,
проказа, слонова болест, разш ирени вени, хипохондрия, четири
дневна треска, тумор на далака. Вредното действие на говеждото
отстраняват корицата, пиперът и джинджифилът.
В арменската кулинария много полезно блюдо за болни и
стари хора се смята гъстата супа или кашата (шила) от говеждо с
лющен ечемик, оцет или кисели сливи и арменски подправки. За
много полезно се смята и говеждото със сини сливи.
Телешко месо
а арменски се нарича хорту
Н мис. Н ай-доброто е месото
на новороденото теле. То е по-добро от кравето. Природата на
телешкото е гореща и влажна, то е умерена храна. Предизвиква
образуване на добра кръв. То е добра храна за трудови хора. Но
то е вредно за тези, при които е увеличен далакът. Вредното му
действие се отстранява с физическа работа и къпане в банята.
В древната арменска медицинска литература има сведения
за метод на лечение, наречен органотерапия. Същ ността на лече
нието е в това, че на болните предписвали ястия от съответния
орган на сучещо здраво теле или прасенце. Това лечение е било
популярно и в Древноримската империя.
Арменската народна медицина предлага бульон от прясно
телешко с подправки за изтощ ени след тежки болести за бързо
възстановяване на сили, при анемия се добавят и сушени кай
сии.
МЕСО 103
Заешко месо
а арменски се нарича лапст-
Н ки мис. То отстъпва на месото
на лопатар. Ако се свари и се направи вана с отварата, ще помогне
при подагра и костни болки. В това отношение по действието си
и по природата си прилича на месо от лисица. Ако месото му се
изпече и се изяде, то ще помогне при язви на червата. Вредното
му действие се отстранява с лекарства с приятен вкус и мирис.
В арменската кулинария заешкото месо предварително се
накисва в 2 % разтвор от оцет с вода 2 -3 часа, след което то става
крехко. Заешко, запечено с прясно масло със зеленчуци, се смята
за здравословна храна.
Еленово месо
а арменски се нарича вайри
Н пахру мис, това е месото на
едър елен. То се смила бързо и гони урината. По природа е гъсто
и предизвиква при хората четиридневна треска, образуване на
черна жлъч.
Конско месо
а арменски се нарича дзиу
Н мис. По своята природа и
сила прилича на камилското месо. То е твърдо, по-бавно се смила
и предизвиква образуване на черна жлъч и лоши болести.
Конското месо е популярно сред номадските народи от
Средна Азия, предимно тюркски, монголски племена. В Германия
отглеждат коне за месо, което се добавя в производството на кол
баси. В литературата има сведения, че конското и овчето месо не
се заразяват от паразити.
Сушено месо
Н а персийски то се нарича на-

максут. Има още един вид,
когато месото е посолено и не е изсъхнало, при нужда се взема
и се използва. А в Армения сушат говеждото и овнешкото и ги
съхраняват с години. Ние сме срещали хора, които разправят,
че в Грузия сушеното месо издържало двайсетгодишен срок на
съхранение. Природата му е гореща и суха в началната част на
втора степен. То помага при водянка. Ако при приготвянето пое
ма повече оцет, отколкото сол, то ще навреди на болния, страдащ
от колики. Ако се изяде повече, ще предизвика екзема, сърбеж и
образуване на черно-жлъчни смущения. Ако се приготви с под
правки и горещи по природа лекарства, това ще намали вредното
му действие. Ако се накисне в немного вода и се свари със спанак
с добавяне на прясно краве масло или бадемово масло, ще се от
страни вредното му действие.
Сушените меса са представени в арменската кухня като ку
линарни деликатеси и се поднасят като мезе за алкохолни напит
ки - това са пастърма и суджук.
МЛЯКО
Мляко
н а арменски се нарича кат.

Има много видове мляко. За
най-добро се смята млякото, което е взето от угоено, а не от м ър
шаво животно. Природата му е студена и влажна. То добре под
хранва тялото и подсилва мозъка. Ако женското мляко се капне
в окото, то ще успокои болката и ще отстрани надебеляваното на
клепачите. Ако се капне в ухото, то ще изсмуче цирей и ще успокои
болката. Ако се капне в носа, ще помогне при мигрена. Козето м ля
ко помага при кръвохрачене и язви в дробовете. Женското мляко
помага при задушаване и охтика. А млякото с мед помага при язви
мпяко 105
в червата и прави обилно семето при полов акт. И е по-добре да се

сложи в него нажежено желязо. Това стяга стомаха и лекува язвите
на чревния тракт. А киселото мляко утолява жаждата. М лякото на
камилата помага при водянка и уплътняване на далака. М лякото
прави угоено тялото на човек с влажна природа, лекува екзема и
сърбеж, полезно е при сухите натури. Ако се намаже кожата с ки
село мляко със сяра, ще помогне при екзема и лишеи.
Трябва да се употребява 60 драма от него. Но то предизвиква
газове. Вредното му действие отстранява медът. Всички видове
млека се заместват взаимно.
Патен казва за млякото, че персите го наричат шер. А син
М асувии казва, че природата на прясното мляко е гореща и влаж
на, но топлината в нея е по-малко, така че то достига до среда
та на първа степен, а влажността - началото на втора степен. И
Гегианос казва, че топлината в нея не е в повече от студената. То
по своята топлина заема междинно място посред слузта и кръвта.
Но някои казват, че то е по-близо до кръвта.
Авторът Минхача казва, че природата на млякото е студена
и влажна. Но природата на прясното мляко е по-малко студена от
другите. И е казано, че то е по-уравновесено. М лякото укрепва тя
лото на децата, а също и на по-възрастните. Най-доброто мляко е
по-бялото, немного гъсто и немного течно, така че, ако се кипне и
се капне на нокътя, не трябва да се разтича. Но от всички видове
млека най-доброто е човешкото мляко, взето от млада жена. Аслед
нея са млеката на тези животни, които по своята природа са близки
до човека. За свойствата на млякото може да се съди по мириз
мата на месото. Например млякото на кучето, вълка и на всички
животни, месото, на които не е годно за ядене и от които човек се
гнуси, имат отвратителна миризма. А за добро се смята млякото
на животни като овца, коза, крава, свиня и кобила и подобните на
тях. И за добро се смята млякото на животно, което е бяло на цвят
и притежава по-малко сила. А млякото на животните с черен цвят
по-бавно се смила. М лякото от бяло животно се смила по-бързо.
През пролетта млякото от всички животни е по-влажно и гъ
сто, отколкото в друго време на годината, понеже те ядат треви,
соковете на които са по-маслени и гъсти. А през лятото се пови
шава топлината и сухостта на млякото. М лякото на животните,
които пасат в планините, е по-леко и по-горещо и то е по-добро
от млякото на животните, които пасат в горите. Тяхното мляко е
по - воднисто и предизвиква разхлабване. По-добро мляко дават

по-младите животни, а по-старите дават по-сухо по природа мля
ко. А природата на млякото обладава три същности: извареност,
воднистост и масленост. Ако отделим едното от другото, то всеки
от тях ще получи своята отделна природа. Ако се смеси млякото
с мед, то ще помогне на язвите в корема, които са се образували
от гъстите влаги, ще ги очисти и ще ги излекува. То прави тялото
угоено и укрепва мозъка. Аженското мляко е по-полезно, тъй като
по-бързо се смила и предизвиква образуване на хубава кръв. След
като се изпие млякото, е по-добре да се легне и да се заспи и да не
се приема повече друга храна, докато то не се смели. То е полезно
за хора с гореща и суха природа. Ако в стомаха се натрупва жълта
жлъч, може да се пие с мед и захар, за да се смели по-бързо.
Най-добре е да се пие млякото през ранна пролет, когато при
родата му е уравновесена и изварестото начало преобладава над
воднистото. А през зимата не трябва да се пие мляко, докато не из
минат 40 дена след раждането наживотното. М лякото угоява тялото
на човека с гореща природа, полезно е при екзема и сърбеж и увели
чава половата сила. Ако се изпие мляко, което е кипнато от горещия
камък, положен в него, то ще стегне стомаха и ще помогне при язви
на червата. То служи като противоотрова при отравяне, например с
испански мушици или „морски заек“, или аконит (Aconitum L.), или
корен на болиголов (Conium m aculatum L.) бучиниш.
Но млякото, чиято природа е вече разстроена, е по-опасно
от всички други опасни неща. М лякото е вредно при всички ви
дове болести на слузеста природа. Ако се изпие много мляко, то
ще предизвика появяване на витилиго и въшки. Но млякото на
камилата е по-безопасно по отношение на витилигото.
М лякото е лекарство срещу забравяне, безпокойство и страх,
от които се разстройва разумът. Но е вредно за зъбите, предизвик
ва кокоша слепота и сърцебиене, които възникват от излишък на
влагата, слузта и кръвта. То способства за образуване на камъни
в бъбреците. По-добре, след като се изпие мляко, да се направи
жабурене с вино или мед, или преди да се изпие, да се направи жа-
бурене с медена вода, а след като се изпие, да се глътне неразредено
сварено вино, а след това да се изядат стафиди, за да се намалят
газовете. Ако от него се стегне стомахът, така че да избие студена
пот, а човекът да загуби съзнание, то трябва да се направи клизма,
за да се освободи от препълване и да се изпразнят червата. И тряб
мляко 107
ва да се даде разреден с вода оцет с пет драма мента, изкисната в

нея, и един драм мая от цвик, за да се предизвика лесно повръщане
и разстройство. А персите го наричат шир.
Краве мляко
а арменски го наричат пахру
Н кат. Рофос казва, че млякото
на онези животни, срокът на раждане, на които настъпва по-рано
или по-късно от човека, не е хубаво. А за добро се смята млякото
на животно, което износва плода си толкова месеца, колкото и
човекът. Той казва, че кравето мляко има най-голяма прилика с
човешкото в сравнение с другите животни. То е по-мазно и гъ
сто и по-добре охранва тялото, отколкото млякото на останалите
животни. Но то по-бавно се смила. Помага при задух, туберкуло
за, подагра и хронична треска.
За последните години в пресата се появиха много публика
ции за вредата на млякото. Твърдението за вредата му научно не е
обосновано, тъй като в него отсъстват вредни бактерии и м икро
би. Диетолозите отнасят кравето мляко към полезните храни, а
статистиката не отбелязва спад в потреблението на краве мляко.
Кравето мляко съдържа повече от 200 компонента. По-важните
от тях са лесно усвояваните белтъци, мазнини, въглехидрати, мине
рални соли, витамини и други необходими вещества за нормално
осигуряване на жизнеността на организма при всички възрасти.
Арменската народна медицина отнася кравето мляко към
необходимите хранителни продукти за деца и възрастни хора.
М лякото се смята за лечебен продукт при анемии, туберкулоза,
гастрит, отравяния, болестите на черния дроб, бъбреците, хра
носмилателния тракт, също и за работещ ите в предприятията с
вредни условия на труд.
Чаша топло мляко с чаена лъжица мед, изпита преди сън, е
отлично средство за здравословен и спокоен сън.
В студени зимни дни чаша горещо мляко с мед помага да се
предотврати простудата.
При анемии и туберкулоза всеки ден 2 чаши прясно мляко
от здрава крава, още топло, е част от лечебната диета.
Кисело мляко
а арменски то се нарича тту
Н кат. А някои казват, че това е
цвик от краве мляко, на арменски пахрт мацни тан. То помага при
дизентерия, а също при туберкулоза, възпаление на черния дроб, и
за стомаха. Отстранява вредното действие на отрови. Ако се смеси
с мед и се намаже на раните в устата на децата, то ще помогне. Ако
се изяде кисело мляко или кисел мацун, то ще помогне на хората с
гореща натура и ще усили половото влечение. Цвикът на мацун от
крава или киселото мляко е полезно за стомаха, спира разстрой
ството и предизвиква апетит, а също намалява обмяната на веще
ствата и прави тялото угоено. Ако човек иска да спре с тяхна помощ
разстройство, то трябва няколко дена да храни кравата с ориз или
просо или със сладки рожкови, после да издои 400 драма от вечер
ното мляко, да добави 60 драма кисело мляко, да се налее в съд,
отгоре да се добави магданоз, рута (Ruta L.) седефче, кора от лимон,
мента, кумин (семена Cuminum cyminum L.) кимион, мастика, да
се завърже гърлото на съда и да се остави за една нощ. На сутринта
трябва да се обере пяната, да се изцеди водата и към 30 драма да се
добави 1 драм пепел и да се изпие. Това трябва да се прави 3 дни.
Ще спре разстройството. А който има бяло витилиго и се оплаква
от бодежи в кръста, нека да не яде кисело мляко.
Агсат - гъста супа

о т пшенично брашно
и о т сушено кисело мляко
ова всъщ ност е кашк. А вто
Т рът на тази книга казва, че
в Ш ираз селяните го наричат ахакат. Природата й е студена и
суха. Ако се изпърж и и се изяде, ще окаже запичащо действие.
Но бавно се смила в стомаха. А вредното й действие премахва
сладкото от роза.
В миналото арменската народна медицина ползвала ахакат
за стягане на стомаха при разстройство през лятото.
мляко 109
Цбик о т кисело мляко

а арменски се нарича тту
Н кат. Цвикът му прекъсва от
делянето на жълтата жлъч и намалява жарта. Но то предизвиква
газове. Трябва да се яде с лечебна каша и да се приемат горещи
по природа лекарства, за да се отстрани вредното му действие.
Ако в киселото мляко мацун се сипят горещи лекарства, то ще
се намалят вредните му действия. А киселото мляко е вредно за
стомаха и черната жлъч. Но ако се яде с тлъсто месо, няма да на
вреди.
Kauik и шайир - гъста супа

о т ечемично брашно и кисело мляко
а арменски се нарича гару
Н кат. П риродата й е студена
и влажна. Тя е по-гъста от ечемичната вода и природата й е по-
малко влажна и студена. Полезна е за хората с гореща и суха при
рода. Помага при треска. Намалява жаждата, която се появява от
повиш ена температура.
Арменската народна медицина използва киселото мляко (на
арменски мацун) в смес със син камък за лечение на рани, полу
чени след ужилвания от разни насекоми.
В 100 г гъсто кисело мляко се добавя 1/3 кафена лъжица син
камък и се разбърква до получаване на хомогенна маса с приятен
син цвят. През деня два пъти се намазват раните или червените
места и на третия ден раните изчезват. Рецептата била много по
пулярна по време на Втората световна война.
Киселото мляко се използва в козметиката като избелваща
маска.
Киселото мляко е много популярно в арменската кулинар
ния. С добавка на стрит чесън е популярен сос за сарми, спаге
ти, задушени зелени листа от цвекло и други зелени растения,
известни не само в Армения. Вкусните студени и горещи супи
от кисело мляко са част от ежедневната храна на арменците.
Киселото мляко във вид на айрян е вече в индустриалното про

изводство. А в градовете на Армения винаги ще намерите уютни
танатун - къщи за айрян, където през летните горещини винаги
е многолюдно.
В миналото арменците от изцедено кисело мляко, предимно
от овче, правели топки с големина на кокоше яйце, сушели ги на
слънце и ги ползвали през зимата за популярните супи.
Козе мляко
а арменски го наричат айцу
Н кат. Природата му е уравно
весена и заема междинно място между кравето и магарешкото
мляко. Помага при простуда, язва в гърлото и болести на седа
лищ ния нерв, възникващ и от сухост. П рекратява кашлицата и
охтиката, успокоява безпокойството и спира кръвохраченето.
Ако се направи жабурене, то ще помогне при тумор на гърлото и
паренето на пикочния мехур.
Д иоскоритос казва, че козето мляко е вредно за корема, тъй
като козата яде листата на дърветата, които притежават стипчи-
ви свойства, например от мастичното дърво, дъба, маслиновото
дърво и подобни. Но то е полезно за стомаха. Рофос казва, че
разхлабващ ото свойство на козето мляко е по-слабо, отколкото
на кравето. Адругите му полезни свойства са следните: то помага
при застарели трески и разстройства поради причината, че коза
та повече скача, отколкото пасе и изяж да горчиви треви. Казват,
че то е вредно при изтръпнало. Зам ества го кравето мляко.
Козето мляко е по-богато на съдържание на витамин А и ни-
ацин, съдържа много повече желязо и магнезий от кравето м ля
ко.
Арменската народна медицина ползва козето мляко като
хранителна добавка при деца, страдащи от чести стомашни раз
стройства, при лечение на туберкулоза.
Козето мляко пречиства кръвта, изваж да от организма соли
от тежки метали.
В арменската кулинарния са популярни селските саламуре
ни и по-сухите кози сирена.
мпяко 111
Овче мляко
а арменски го наричат очхри
Н кат. То е по-мазно и гъсто и
дава повече масло и сирене. Помага при кръвохрачене и язва на
червата. Усилва половата сила. Помага при всички видове отра
вяния. Полезно е да се пие при язва на червата, задух и кашлица.
П одобрява цвета на лицето и укрепва мозъка. Но отстъпва на ко
зето мляко. То не е годно за човека, защ ото предизвиква куркане
на червата и колики. Не го пий!
Овчето мляко е много популярно в арменската кулинарния
във вид на кисело мляко за приготвяне на популярните супи спас,
танабртош, с чесън като сос към сармите и зеленчукови каши,
към спагети.
Мляко о т ослица
а арменски се казва ишу кат.
Н То не е достатъчно мазно и е
много течно. Ако се направи жабурене, ще укрепи зъбите. А при
родата на това мляко е противоположна на останалите видове
млека. Помага при кашлица, охтика, кръвохрачене, задушаване,
болестите на гърдите, пикочния мехур, ако се изпие по 30 драма
сутрин прясно издоено мляко. Замества го козето мляко.
Арменската народна медицина лекува децата от магарешка
кашлица с прясно топло магарешко мляко.
Мляко о т кобила
а арменски то се казва дзиу
Н кат. Дава по-малко сирене
и масло и бързо се сварява. Предизвиква менструация при за
държане, ако жената направи с него клизма. То съгрява матката
и изчиства от язви. Ако го изпиеш, ще се напиеш. А турците го
наричат кумис.
Съставът на кобилското мляко значително се отличава от

кравето и от млякото на другите животни. В него се съдържат 2
пъти повече белтъци, мазнини и минерални вещества и около 1,5
пъти повече лактоза в сравнение с кравето мляко. То е с висока
биологическа стойност. В средноазиатските страни има широко
приложение като хранителен продукт. То се използва във вид на
кумис като лечебно средство.
Женско мляко
а арменски го наричат канац
Н кат. То отваря урината и се
явява противоотрова при ухапване от „морско зайче“. Помага
при болести на очите, ако се капне в окото. Ако се въведе смесе
но с яйчен белтък в окото, ще отстрани сухотата в него. Помага
при охтика, ако се смуче. Но жената трябва да бъде здрава и по
природа уравновесена. Помага при циреи на ухото.
Ю жното слънце често причинява дискомф орт на хората при
дълго стоене на открито. Ж енското мляко, капнато в окото, вед
нага го успокоява. В Армения и сега е актуален този начин на ле
чение на дискомфорта в очите.
В минало, ако умреше родилка, детето се кърмеше от жени
те, родили в същ ия ден. Смяташ е се, че млякото на родилките се
променя в зависимост от растежа на бебетата.
Сварено кисело мляко

ова е в същ ност рахпин - сва
Т рено кисело мляко, на армен
ски мацну джур. Това е цвикът от свареното и сгъстено кисело
мляко.
Арменската народна медицина в миналото с цвик след сва
ряване на киселото мляко лекувала чернодробни болести.
Арменската кулинария чрез сваряване на киселото мляко
получава извара за торти и сладкиши.
МАСЛО 113
Първото мляко на кравата след раждане

а арменски се нарича дал, а на
Н турски - агуз. Ако се изяде
без мед, то късно ще се смели и ще излезе от стомаха и червата.
Но ако се смеси с мед, то бързо ще се смели. Вредно е за хората с
влажна природа. Предизвиква колики, а също камъни в пикоч
ния мехур, болки в стомаха, куркане, силно хълцане и загуба на
апетит. И ако човек изпие това мляко, смесено със сирище, вед
нага ще започне болка в гърлото. Спасението е в това, няколко
пъти да се пийне оцет.
Подсиреното първо мляко се смята за деликатес и сега по
селата в Армения първото мляко от кравата се подсирва и се раз
дава на съседите, нарязано на парченца, по 2 0-30 г за берекет.
В арменската народна медицина освен животинските мле
ка ползват и растителни млека: млечния сок от млечнодайни, от
много билки, сафлор (див шафран), смоковница и други.
В кулинарията млеката, получени от смлени семена на диня,
пъпеш, кунжут, овес, залети с вряла вода, придават на ястията
необикновен вкус.
МАСЛО
Разтопено масло
а арменски се нарича пахру
Н ев очхри ег. Силата на дейст
вието му е близка на прясното масло. О меква кожата на човека.
Природата му е гореща и влажна. По своята топлина превъзхож
да прясното масло. Гегинос казва, че топеното краве масло от
странява вредното действие от ухапване на отровна змия. А Рази
разказва, че един човек, който бил ухапан от змия в пустинята,
имал при себе си старо топено масло, изял го и отровата не му
причинила вреда. Колкото е по-старо маслото, толкова се увели
чава неговата горещина, също и изчистващ ото действие. То сми
ла горещите туморни израстъци. Размеква гърдата на жената и

децата. Смила течностите. Ако се смеси със захар и горчив бадем,
ще стане противоотрова по отношение на всички отрови. Ако се
приложи към краищата на язвите, няма да позволи да се слепва
и да се разрасне загрубялото месо. Ако десет драма се смесят с
пет драма захар и се изяде, ще подейства като пикочогонно. Ако
се направят свещи и жените ги въведат във влагалището, ще се
излекува язвата на матката. Ако се намаже анусът, ще помогне
при хемороиди. Ако 10 драма се смесят с 60 драма сок от нар
и се изпие, ще помогне при дизентерия. Ако се намажат очите,
ще премахне умората на клепачите. Ако се смеси със зехтин и се
намажат клепачите, ще премахне екземата. Ако се въведе в очите
със сок от черен паслен - куче грозде (Solanum L.), ще помогне
на ударено око и ще излекува подутостта. Полезно е при ушни
болки. Ако се изяде на гладно, ще помогне при стара кашлица.
Ако гърдите болят отвътре, най-добре е да се намаже с топеното
масло, да се покрие като компрес.
Ако в течение на седем дни с това масло се маже лицето и
се ляга да се спи, ще направи кожата блестящ а и ще я изчисти.
Прясното масло ще окаже същото действие. Н ай-доброто от
всички масла е пълноценното топено масло. То прави тялото уго
ено. Понякога разхлабва стомаха, понякога стяга. Ако се свари с
лук и се приложи към туморите на вътрешните органи, ще помог
не. То оказва силно действие на човека с мека природа. Явява се
противоотрова за всички отрови и усилва отделянето на жълтата
жлъч. Вредните му действия отстраняват киселите вещества.
В Армения от векове хората използват за готвене разтопено
масло. Н ай-доброто свойство на разтопеното масло е, че то прак
тически не се разваля, ухае приятно и ястията, приготвени с него,
притежават прекрасен вкус. Това масло е известно в много други
страни. Не изисква специални условия за съхранение. Приготвя
се по следния начин: В чист емайлиран съд се слага прясно масло
и на тих огън се довежда до кипване, оставя се да клокне още
15-20 минути. Пяната не трябва да се маха, има лечебни свой
ства. След като се загаси огънят, оставя се 10 минути и се налива
в чисти стъклени буркани с плътно затварящ и се капачки. След
изстиване маслото става на кристали с приятно ухание. Ползват
го за готвене. А като лекарство се прилага смесено с мед и горещо
мляко при простуда.
МАСЛО 115
За децата е калорична храна с филийка. То е полезно и за

възрастни хора.
В миналото в различните области при приготвяне на разто
пено масло слагали ухаещи билки или ароматни подправки като
кардамон, корица и други.
Арменската народна медицина използва разтопеното масло
за компреси на гърдите при простуди и кашлица, за лекуване на
сухи рани и екземи, за напукани ръце и крака.
Венците на бебетата се намазват с разтопено масло за по-
бързо и безболезнено пробиване на зъбите.
При първите признаци на ангина една супена лъжица много
топло топено масло се гълта, болката изчезва веднага.
За пълно лекуване на ангина е необходимо три дни да се гъл
та на ден по три пъти преди хранене по една лъжеца разтопено
топло масло.
См ята се, че разтопеното масло е преносител през кожата на
лечебните свойства на билките, сварени в него.
Това масло е известно в Аюрведа като гхи.
Прясно масло
а арменски се нарича караг.
Н Природата му е подобна на при
родата на млякото. Тя е гореща и
влажна в първа степен. Притежава
смилащи, разтварящ и и успокоява
щи свойства. Ако се намажат венци
те на бебетата, то зъбите ще изник
нат много лесно. Помага при тумор,
който се появява в ухото. Също при
кръвохрачене, при плеврит и боле
сти на дробовете. Ако при водянка се намаже смесено с арменска
глина, ще помогне. Също помага при повръщане, което се е поя
вило при сухост. Ако човек има запек, то клизмата със смесено
прясно масло и мед ще помогне и ще предизвика разхлабване.
Ако се намаже тялото, ще помогне при обриви и изтръпвания.
Ако се смеси с белила и се намаже изгореното място, ще помогне.
То отстранява вредното действие на отровните лекарства.

Разхлабва стомаха. Вредните му действия отстраняват киселите
сокове. Замества го разтопеното масло.
Ипен казва, ако се яде с мек хляб, ще угои тялото. Ако се на
маже на обринатото, ще изчисти. Ако се намаже при сух лишей,
много ще помогне. Но ако се изяде в по-голямо количество, ще пре
дизвиква слабост на стомаха и загуба на апетит. Ако се изяде раз
топеното масло, ще е полезно при разстройство. Но то е вредно за
стомаха, също така придава плъзгавост на червата и с това навреж-
да. Ако се приема с вино, ще спре разстройството, предизвикано от
разхлабващите лекарства. Ако се изяде с рохкави яйца, ще помогне
при болестите на пикочния мехур и ще премахне лепкавата слуз.
Прясното масло арменците смятат за една от съставките на
питателната храна за хора с поднормено тегло, за хилави деца.
В арменската кулинария то е съставка на повече пастети, со
сове, сладкиши, кремове.
Маслини и зехтин
риродата им е гореща и суха в
П първа степен. А природата на
зехтина, на арменски кором дззт,
притежава влажност. Сокът на
маслините помага при ушни бо
лести, а отварата от листата им -
при косопад. Зехтинът помага
при болестите на нервите. Ако се
въведе в очите, ще отстрани по
тъмняването. А с цветовете на
маслините боядисват косата. Ако
се направи опушване с костилките на черните маслини, ще по
могне при задух. Те подсилват смилащата сила на стомаха, ук
репват я и веселят сърцето. О тстраняват лош ия дъх от устата.
Власинките на дървото разтварят влажната слуз. Ако се смеси
зехтинът с гореща вода и се изпие, ще предизвика повръщане и
ще спре изпотяването. И нека си спомним какво казва Патин за
маслините, които по същество са дзитаптуг (на арменски буквал-
МАСЛО 117
но „плод на олио“). Зрялата маслина притежава уравновесена

природа, а незрялата - студена и суха природа, и е със стипчиви
свойства. Зелените маслини са най-добрите от всички видове.
Природата им е студена и суха. Но черните маслини са с по-хра-
нителни свойства, по-силни са от зелените. Ако се изядат с кос
тилките, ще помогнат на всички болести, които се гнездят в бе
лите дробове. Но ако се изядат много, ще предизвикат безсъние,
главоболие и образуване на черна жлъч. Н ай-добре е да се ядат
по време на обяд. Те укрепват стомаха, също увеличават полова
та сила и усилват половия член.
А дивите маслини, на арменски вайри дзитаптуг, са с горе
ща и суха природа. Тях ги наричат йатм. Природата на зрелите е
уравновесена по отношение на топлина и сухост. Те способстват
за храносмилането. Ако се смесят с оцет и се намажат злокачест
вените язви, ще ги изчистят. А зелените стягат стомаха, укрепват
го и способстват за храносмилането. Солените се смилат бавно и
представляват лоша храна. А маринованите с оцет маслини бър
зо се смилат и добре укрепват червата. Ако се изпият 5 драма
от сока, ще помогне на болестите на жълта жлъч. Казват, че те
са вредни за белите дробове. Вредното им действие отстраня
ва медът. Ако жените въведат сок от маслини във влагалището,
ще спре кръвотечението от матката. Ако се раздробят м аслини
те заедно с костилките и се намажат при разяж дане ноктите на
ръцете и краката, ще помогне. Ако се направи жабурене с вода с
накиснати в нея маслини, ще помогне на болестите на венците и
ще ги стегне. А младите маслини с кафяв
цвят са много полезни за стомаха. Тези,
които са черни и зрели, вредят на стом а
ха. Атези, които са солени, са по-добри от
тези, които само са запазени във водата.
Зехтин
а персийски той се нари
Н ча еругани зайт. Сладкото
масло се извлича от зрели маслинови плодове. П риродата му е
гореща и влажна. А природата на маслото от дивите маслини е
уравновесена. М аслото от червените маслини притежава приро

да, средна между природата на зрелите и незрелите масла. Това
масло, което се получава от незрелите маслини, се нарича зайт и
инфах. П риродата му е студена и суха. То съдържа влага. Помага
при болестите на стомаха. Това, което е получено от диви масли
ни, прилича на масло от рози. То често помага при червен вятър,
копривна треска, обриви в окото, екземи и главоболие. Ако при
пърхот ежедневно се маже с него косата на главата, ще я укрепи
и ще я направи бляскава. А силата на стария зехтин е подобна на
рициновото масло. П ресният зехтин е с уравновесена природа и
излиш ък на влага. Ако се промие, то сухостта и влаж ността ще
се уравновесят. А начинът на промивката е следният: смесва се с
прясна вода, няколко пъти се разбърква с ръка, след това се оста
вя да стане прозрачно и се употребява.
Геганос казва, че природата му е горещ а във втора степен.
Ако старото м асло се капне в очите, ще отстрани потъм нявани-
ята в тях. Ако се намаже при подагра, ще помогне. А пром итото
масло помага при болести на нервите и седалищ ния нерв. Ако
10 драм а от него се см есят с браш но от ечемик, ще предизви
ка разхлабване, ако е с горещ а вода - повръщ ане. То отстра
нява вредното действие на отровите. А м аслото на незрелите
м аслини се нарича зайт и асхай. И най-добрият вид зехтин е
пресният и свежият. Той помага при болестите на стомаха и го
укрепва. Ако човек го държи в устата, ням а да позволи да се
изпоти. Ако се сложи в меден съд и кипне, ще стане гъст като
мед. Всички видове зехтин лекуват простудата, понеже силата
им бързо прониква в тялото. Той разхлабва стом аха и помага
при колики, които се появяват вследствие на подуване на коре
ма. Ако се направи с него клизма, ще помогне. А някои казват,
че ако се капне в очите зехтин при простуда, при възпаление на
очите и при гурли, природата, на който е гъста, суха и студена,
много ще помогне и ще изостри зрението. Ако зехтинът е едно
годишен, се см ята за стар. И колкото по-стар става той, толкова
повече се увеличават силата му и полезните свойства. Ако се
намаж е топъл на м ястото на ухапване от скорпион, ще намали
болката. Казват, че старият зехтин зам ества рициновото масло,
а същ ото казват и за м аслото от ряпа, а при отравяния с о тр о
ви - „морска пяна“.
МАСЛО 119
Масло о т диви маслини

а арменски то се нарича вайри
Н зейтуни дзет. Неговата сила
и полезното му действие са по-малки, отколкото от културните
маслини.
В Армения се смята, че маслините и зехтинът притежават
подмладяващи свойства.
Народната медицина прилага зехтина при заболявания на
жлъчката и жлъчните пътища. При първите болки в областта на
жлъчката при наличие на песъчинки се вземат 7 дни всяка вечер
три супени лъжици зехтин, след 15 минути сок от един лимон,
разреден с кафена чаша вода.
Зехтинът успешно се прилага и в козметиката за приготвяне
на кремове, за маски за коса.
Сусамово масло
а арменски се нарича ши-
Н рак дзет. Н ай-добрият вид
е пресният и ароматният. Природата му е гореща в първа сте
пен и влажна във втора степен. Притежава размекващ и дейст
вия. Предпазва косите от окапване, укрепва ги и ги прави гладки.
О меква гърдите, дробовете и помага при задушаване. О влаж нява
червата. И зчиства червата от изпраж ненията и ги изхвърля.
Помага на страдащ ите от парене при уриниране. Ако се нама
же със сусамово масло тялото - ще се овлажни кожата. Ако се
изпие, ще отслаби стомаха. Вредното му действие отстраняват
плодовете със стипчиви свойства. Зам ества го зехтинът.
Патен казва, че на персийски го наричат ергуан и кунчут, а
също и еруган и шер. То помага при напуквания и сухост от черна
жлъч. Ако в него се свари мирта (Myrtus L.) и се намаже косата, ще
я укрепи. Ако искаш да намалиш гъстотата му, най-добре да го из
пържиш. Казват, че то не помага при „болестите на черната жлъч“.
В арменската кулинария има няколко изискани блюда, кои
то не получават присъщ ия им аромат без сусамовото масло.
Сусамовото масло се прилага успешно в козметиката.
Мечешка мас
а арменски се нарича арджу
Н чрагу. По природа тя е неж
на. Помага при плешивост. Ако се намаже при напуквания, об
разувани от студа, ще помогне. Тя е полезна и при проказа. Ако
мечешката мас се стопли с кората на нар, смеси се с равно коли
чество зехтин и се намаже на веждите, ще способства за растежа
им. Ако се намажат фистулите, ще ги излекува. Ако се намаже
тялото при болки в костите и в ануса, също ще помогне. Ако се
седне на слънце и се намаже тялото, ще помогне при уплътнение
на нервите и ще ги размекне. Но втривай много внимателно, за
да попие напълно маста и нервите да възстановят своята сила.
Замества я кучешката мас. А Захрави казва, ако се намаже главата
при плешивост, ще помогне на растежа на косата. Ако се сложи в
очите и се премахнат миглите, които врастват в окото, те повече
няма да растат. Ако се разтопи и се намаже новородено бебе, ще
предпази от всевъзможни болести и всякакви беди. То се отнася
към силно действащи и полезни лекарства.
Съвременните изследвания в областта на геронтологията
констатират, че мечешката мас представлява природен комплекс
от белтъчини, нуклеинови киселини, витамини, минерални ве
щества в лесно усвоявани форми.
В миналото мечешката мас се смятала за лекарство против
туберкулоза - три части мас и една част мед по една супена лъжи
ца след хранене три пъти на ден.
Мечешката мас успешно се прилагала при лечение на язва на
стомаха и кожни болести.
Въздействие на 100-те лечебни средства като хранителни
добавки, лапи и компреси при различни болести
ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА 100-ТЕ ЛЕЧЕБНИ
СРЕДСТВА КАТО ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ,
ЛАПИ И КОМПРЕСИ ПРИ РАЗЛИЧНИ
БОЛЕСТИ
За паметта
1. Лененото масло възстановява паметта.
2. Аир премахва забравянето.
3. Ябълките предизвикват леност на ума.
4. М лякото е лекарство срещу забравяне.
За нерви
1. Блатен аир премахва нечувствителността на нервите.
2. М аслото от лайка съгрява нервите и помага при парализа.
3. Чай от листата на праскови успокоява нервите.
4. Тиквата премахва язвите на нервите.
5. Киселите ябълки са вредни за нервите.
6. Семената на лимоните са вредни за нервите.
7. П ромитият зехтин помага при болести на нервите.
8. М ечешката мас размеква опънатите нерви.
9. Сокът от зеле прекратява нервните треперения.
За сърцето
1. М иризмата на роза е полезна за сърцето, укрепва я и от
странява припадъците.
2. Сокът от вишна есе прилага при исхемична болест.
3. Ябълката подсилва сърцето и развеселява.
4. Крушата укрепва сърцето.
5. Сливата премахва вредната топлина от сърцето.
6. Н езрялото грозде укрепва сърцето.
7. Сиропът от цитрон помага при сърцебиене. А листата ве
селят сърцето. Цветовете му по природа са по-разредени
от листата. Кората му също принадлежи към веселящите

сърцето средства.
8. М аслините подсилват смилащата сила на стомаха, укреп
ват я и веселят сърцето.
9. Невенът притежава способност да излекува застарял не
дъг на сърцето.
10. М аточината весели сърцето и го укрепва.
11. Карамфилът укрепва сърцето и весели душата.
12. Кардамонът укрепва сърцето и развеселява душата.
За б ъб рец и те
1. Сокът от 1 кг пресни вишни се разпределя на 5 части и се
изпива през деня при бъбречни заболявания.
2. О тварата от дръжките на вишна във вид на чай изчиства
бъбреците от песъчинки.
3. Семената на градинския магданоз отварят запушвания на
бъбреците.
4. Семената на живовляка отпушват бъбреците.
5. Аирът загрява бъбреците, но е вреден при горещата при
рода на бъбреците.
6. Ж ълтият кантарион е вреден за бъбреците.
7. Лайката е вредна за бъбреците и пикочния мехур.
8. Копривата с оцетомед ще помогне при болестите на бъб
реците.
9. Един драм смлени семена на коприва, изядени разтрити на
прах, ще разтворят камъка, образуван в бъбрека.
10. Полският хвощ помага при болести на бъбреците и пикоч
ния мехур.
11. Градинският магданоз разтваря камъка и помага при боле
сти на бъбреците.
12. Семената на пъпеша изчистват бъбреците.
13. Семената на магданоза отпушват бъбреците.
14. Сокът от моркови загрява бъбреците.
15. Ряпата помага при бъбречните болести.
16. Зелето изсмуква туморите на бъбреците.
17. Гроздето е полезно за бъбреците.
18. Вишната отваря запушвания на бъбреците.
19. Прясна смокиня е полезна при болестите на бъбреците.
ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА 100-ТЕ ЛЕЧЕБНИ СРЕДСТВА 123
20. Лапи от сушени смокини помагат при запушвания на бъб

реците.
21. Ако се изядат сушени смокини с мента, чубрица и мащ ер
ка, ще изчистят бъбреците и пикочния мехур.
22. М лякото способства за образуване на кам ъни в бъбре
ците.
З а ч ер н и я дроб
1. Сокът от ряпа отпушва черния дроб.
2. Сокът от тиква помага при гореща природа на черния
дроб.
3. О тварата от аир отпушва черния дроб.
4. Карамфилът укрепва черния дроб.
5. Анасонът отпушва черния дроб.
6. Кардамонът съгрява черния дроб.
7. Розата е полезна за черния дроб.
8. Семената от краставица премахват топлината от черния
дроб.
9. Семената на пъпеш изчистват черния дроб.
10. Семената на градинския магданоз са полезни за черния
дроб.
11. Семената на живовляка отпушват черния дроб.
12. Семената на цикорията отпушват черния дроб.
13. Разварените моркови помагат при болести на черния дроб.
14. Свареният с оцет патладжан отпушва черния дроб.
15. Сушените смокини отпушват черния дроб.
16. Кората от лимон загрява черния дроб.
17. Медът помага при болестите на черния дроб.
18. При заболяванията на черния дроб помагат прясното и ки
селото мляко
19. О тварата от полски хвощ е много полезна за болестите на
черния дроб.
П ри ж ъ лтен и ц а
1. Тиквата лекува жълтеница.
2. М ентата лекува жълтеница и водянка.
3. Чубрицата, ако се свари и се изкъпеш с отварата й, ще по
могне при жълтеница.
4. Семената на цикорията помагат при жълтеница.

5. Сокът от листата на ряпата помага при жълтеница.
6. Сокът от тиква помага при жълтеница.
7. Лимонът лекува жълтеница.
8. Лайката помага при жълтеница.
За ж л ъ ч к ата
1. М ентата изчиства жлъчката.
2. О тварата от бъзак разтваря черната жлъч.
3. Дивата чубрица разтваря черната и жълтата жлъч.
4. Карамфилът премахва жълтата жлъч.
5. Анисът разтваря и изхвърля черната жлъч.
6. Розата разтваря жълтата жлъч.
7. Листата от върбата изхвърлят черната жлъч.
8. Тиквеното семе помага при жълто-жлъчна треска.
9. Краставичното семе помага при излиш ъка и изгарянето на
жълтата жлъч.
10. Семките от пъпеш лекуват остри жълто-жлъчни трески.
11. Семената на цикорията помагат при жълто-жлъчни трески.
12. Сладкото от тиква помага при излиш ъка на жълта жлъч.
13. Сокът от тиквата прекратява отделянето на жълтата жлъч.
14. Ако патладжанът се свари във вода и се изпие, ще изкара
черната жлъч от пикочните пътища и ще я изгори.
15. Крушата намалява образуването на жълта жлъч.
16. Кайсията помага при всички случаи на жълто-жлъчни
трески.
17. Ако чистият сок на сливата се изпие с манна на камилски
трън и захар, ще премахне жълтата жлъч.
18. Смолата на сливата помага при жълто-жлъчната треска.
19. Ако сокът на сливата се направи прозрачен, смеси се със
захар и се изпие, ще разтвори жълтата жлъч.
20. Сокът на узрялата слива помага при всички видове жълто-
жлъчни трески.
21. Сиропът от неузрялото грозде напълно изсмуква жълтата
жлъч.
22. Ако сушените плодове на вишната или черешата се на
киснат и водата се изпие, ще смекчи остротата на жълтата
жлъч.
23. Лимонът прекратява отделянето на жълта жлъч.

24. Ако в стомаха се натрупва жълта жлъч, може да се пие м ля
ко с мед и захар, за да се смели по-бързо.
25. Цвикът от кисело мляко прекъсва отделянето на жълтата
жлъч.
26. Ако се изядат много маслини, ще предизвикат безсъние,
главоболие и образуване на черна жлъч.
При простуда
1. Ако се направи кадене с роза, ще помогне при простуда.
2. Лененото семе лекува кашлицата от простуда.
3. Ако се сварят листата на крушата и отварата се изпие, тя
няма да позволи на простудата да се спусне в гърлото.
4. Ако се сварят листата на вишна, отварата ще предпази от
простудата, която заплаш ва да слезе към гърлото.
5. Козето м ляко помага при простуда.
6. Разтопеното масло се ползва при простуда.
7. Всички видове зехтин лекуват простудата.
За заболяванията на седалищния нерв

1. Семената на ж ивовляка помагат при болестите на седа
лищ ния нерв, дозата на прием е три драма.
2. Чубрицата помага при болестите на седалищния нерв и бе
дрото.
3. Козето мляко помага при болестите на седалищния нерв.
4. П ром итият зехтин помага при болестите на седалищния
нерв.
5. Ако 40 дни се пие отвара от жълт кантарион, ще помогне
при болестите на седалищния нерв.
6. О твара от невен помага при болестите на седалищния
нерв.
7. Чубрицата помага при болестите на седалищния нерв.
За очите
1. Семената на морковите да се наситнят и заедно с мед да се
сложат в очите, и ще премахнат пердето.
2. Сокът от ряпа изчиства очите и придава блясък.
3. Ако сокът от лук и чубрица в равни количества и малко не-

бетшекер добре се смесят и се капне в окото, ще премахнат
сърбежа.
4. Слабост на очите - капки от сока на салата да се приемат
вътрешно.
5. Ако се капне в окото стар зехтин (едногодишният се смята
стар), ше отстрани потъмняване в очите.
6. Блатният аир премахва пердето в окото и отстранява по
тъмняването в очите, прекратява сълзливостта.
7. Комунигата, ако се свари и смеси със сухи листа от роза
и сложи върху очите, ще успокои болката. Ако прясното
растение се скълца, изстиска се сокът и се намаже на очи
те, ще успокои болката.
За зъ б и те
1. Ако със сок от анасон се намажат зъбите, ще направи м и
ризмата от устата приятна и ще изчисти корените на зъ
бите.
2. И звлекът от натрош ените сухи маслинови листа се ползва
за жабурене при слаби зъби.
3. Тиквата прави зъбите бели и блестящи.
4. Лозата - пепелта от клонките й укрепва зъбите.
5. Кравето мляко е вредно за зъбите. След изпиване на м ля
кото е необходимо да се изплакнат зъбите.
6. М ляко от ослица. Ако се направи жабурене, ще укрепи зъ
бите.
7. Прясното масло - ако се намажат венците на бебетата, то
зъбите им ще изникнат много лесно.
8. Невен - ако коренът се наситни, изцеди се сокът и се капне
в носа, това ще успокои болката на зъбите.
9. Сокът от зеле заедно със сока на моркови в равни количе
ства по една винена чаша преди хранене три пъти на ден,
един месец, лекува пародонтоза.
П ри тум ори
1. Помага маслото от тиква.
2. Лапа от зеле против тумор на бъбреците.
3. Лапи от зеле при тумор на врата и шията.
4. Ако от коприва се приготви лекарство със сол и се нама

жат плътните тумори, ще ги омекоти, ще ги разтопи и ще
изсмуче рака.
5. Комунигата, ако се свари с гроздов сок, ще изчисти смес
ването на соковете в стомаха и ще изцели тумора, а също
ще помогне при туморите на черния дроб.
6. Вани от отварата на комунига помагат при плътни тумори
на матката през времето на бременността.
7. Комунигата помага при всички видове тумори и болести
на костите, помага при тумори, твърди като камък
8. М агданозът помага при туморите на млечната жлеза.
9. Копърът размеква плътните тумори.
10. Анасонът размеква плътните тумори.
11. Л истата от орехи помагат при тумори в устата.
12. Ако жената приеме вана в отварата на ленено семе, ще й
помогне при плътни тумори на матката.
13. Лененото семе размеква и изсмуква туморите.
14. Сусамът помага при меките тумори.
15. Краставичното семе лекува туморите на далака.
16. Семената на пъпеш лекуват тумори и изсмукват горещите
тумори.
17. Листата на цвеклото изсмукват горещите тумори.
18. Листата от зеле не позволяват съдърж имото на злокачест
вените тумори да проникне в органите на тялото.
19. Л озовите листа помагат при горещи тумори, наложени
като лапа.
20. Вишната помага при горещи тумори.
21. При запек клизмата със смесени прясно масло и мед ще
помогне и ще предизвиква разхлабване.
22. Л айката лекува туморите на матката и ги изсмуква.
За изваждане на глистите
1. Семената от тиква изгонват глистите от корема.
2. Семената от зеле изгонват глистите от корема.
3. Семената от цветно зеле изгонват глистите от корема.
4. Кората от лимони изгонва глистите от корема.
5. Семената на цитрон изгонват глистите от корема.
6. М ентата изгонва глистите от корема.
7. Чубрицата изгонва глистите от корема.

8. Керевизът убива дребните и едрите глисти в корема и ги
изхвърля.
9. М агданозът убива глистите в корема и ги изхвърля.
10. Джодженът убива глистите.
11. О т листата на праскови, ако се направи лапа на пъпа, със
сила ще изгони глистите.
12. Сокът от листата на праскова убива всички видове глисти
и червеи.
13. О твара от тиквено семе.
14. О твара от семената на жълтия кантарион.
15. Семената на крушата убива дребните и кръглите глисти.
16. Слива 15 броя на прием изгонва глистите от корема.
17. Вишната премахва двата вида глисти.
При хемороиди
1. М аслото от лайка помага при хемороидите, отваря устие
то на израстъците.
2. С копър, ако се направи лапа и се приложи към излезли
навън възли на хемороиди, ще помогне.
3. Семената от жълтия кантарион помагат при хемороиди.
4. Ако се изсушат калемите и листата на патладжан и се поръ
сят върху възлите на хемороидите, ще помогне.
5. Ако два драма семена от патладжан се стрият с два драма
масло от горчив бадем и се добави масло от теменужки,
намажат се израстъците от хемороидите, ще помогне.
6. Ако клончетата на лозата се изгорят и пепелта им се смеси
с оцет, ще помогне при хемороиди.
7. Вишната помага при хемороиди.
8. М аслото на цитрон помага при хемороиди.
9. Ако се изяде цитронът без семки, ще помогне при хемо
роиди.
10. Ако ж ълтите патладжани се сварят в ленено масло, и з
стиска се м аслото и се намаже на хемороидите, ще по
могне.
11. Ако с топено масло се намаже анусът, ще помогне при хе
мороиди.
При екзема
1. Ако се свари чубрица и се изкъпете с отварата й, ще помог
не при екзема.
2. Ако сокът на магданоза се изстисква и се маже тялото в
банята в течение на седем дни, ще помогне при екзема.
3. М аточината лекува екземата.
4. М аслото от роза помага при екзема.
5. Бялата слива лекува екземата.
6. Листата на вишната размекват сухата екзема.
7. М лякото е полезно при екзема.
8. Разтопеното масло, ако се смеси със зехтин и се намажат
клепачите, ще премахне екземата.
При сърбежи
1. М ентата, ако се свари и с отварата се намаже тялото, ще
изцели сърбежа.
2. Чубрицата, ако се свари и се изкъпете с отварата й, ще по
могне при сърбеж.
3. М агданозът ще помогне при сърбеж, ако сокът се изстиска
и се маже тялото в течение на седем дни.
4. Бялата слива лекува сърбежа.
5. Сушено месо, ако се изяде повече, ще предизвика сърбеж.
Маски против лунички за чиста кожа

1. М аслото от ряпа премахва луничките.
2. Сокът на ряпата, смесен с оцет, премахва луничките.
3. Семената от цветно зеле премахват луничките.
4. Сливата премахва луничките.
5. Сокът от лимон премахва луничките.
6. Сокът от мента премахва луничките.
7. Сокът от комунига премахва луничките.
8. Смляното ленено семе в смес със сода премахва луничките.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Амасиаци, Амирдовлат. Научное наследство. Ненужное для неучей.

Москва, Наука, 1990.
Аштоян, Ашот. Лечебник. Ереван, Авторско издание, 2007.
Съвременна фитотерапия. Под редакцията на чл.-кор. проф. д-р
Веселин Петков. София, Медицина и физкултура, 1982.
Стоянов, Нено. Нашите лекарствени растения. Част I и II. София,
Наука и изкуство, 1973.
Фитотерапия. Действителен член на БАН Д. Йорданов, чл.-
кореспондент на БАН П. Николов, проф. А. Бойчинов. София,
Медицина и физкултура, 1972.
Взйсин, д-р У. Целительная сила растений. Санкт Петербург,
Издательский дом Нева. Москва, Олма-пресс, 2002.
Чиков, П. С. Справочник. Лекарственнме растения. Агропром
издат, 1989.
Чжуд-Ши. Памятник средневековной тибетской кулътурм.
Новосибирск, Сибирское отделение, 1988.
Справочник по лекарственннм растениям. Москва, Лесная
промьпнленность, 1988.
Приложение на пчелните продукти като храна и лекарство в
медицинската практика (от материалите на първата научно-
практическа конференция по апиатерапия). София, 1990.
Чопра, Дипак. Съвършеното здраве. Велико Търново, Слово, 1993.
Народни рецепти, записани от възрастни арменки, успешно
приложени в домашни условия.
Стари арменски книги, издадени в Бейрут преди 1870 г.
ОТНОСНО ПРИРОДАТА НА АЕКАРСТВАТА
А м и р д о вла т А м а си а ц и
риродата на лекарствата се опознава в опита. Това познание

П изисква спазване на седем условия.
Първо. Лекарството се прилага
в чист вид, без странични примеси,
и то въздейства съобразно своята
природа.
Второ. Когато се изпитва едно
лекарство, то трябва да се даде на
човек с умерена (уравновесена) на
тура, за да се види действието му:
как се увеличават или намаляват
свойствата му - топлина или студе
нина, влажност или сухост.
Трето. То трябва да се изпит
ва при една болест, а не при две или
повече заболявания. Защото то е по
лезно при едното, а при другото - не,
и няма как да се разбере къде точно действа.
Четвърто. Когато лекарството се окаже полезно за някол
ко болести, трябва да се провери дали това действие е присъщо
само на него, или зависи и от други странични обстоятелства.
Пето. Силата на лекарството трябва да съответства на сила
та на болестта.
Шесто. Да се вземе под внимание годишното време, тъй
като има сезони, когато лекарствата не действат или оказват сла
бо действие.
Седмо. При въвеждане на лекарството действието му тряб
ва да е постоянно.
Лекарствата имат девет вкуса

П ървият вкус е мазният, вторият - сладкият, третият - со
леният, четвъртият - горчивият, петият - парливият, ш естият -
киселият, седмият - тръпчивият, осмият - стипчивият, деветият
- безвкусният.
Сладкият и мазният вкус по отношение на топлината и сту
да са умерени по природа, а по отношение на разредеността и
плътността - противоположни един към друг. П арливият и со
леният по отношение на топлината са сходни, а по отношение на
разредеността и плътността са противоположни, докато сладки
ят и горчивият са сходни по отношение на плътността, но са про
тивоположни по отношение на топлината и студа. Тези вкусове
имат и други противоположни свойства, отнасящи се към изли
шъка или недостига на топлината или плътността и разреденост
та. Казват, че природата на киселото в сравнение със стипчивото
е по-студена, а други потвърждават, че стипчивото е по-студено
от киселото. Н якои смятат, че и двата вкуса са еднакви по отно
шение на студените свойства. Но те си приличат само защ ото ки
селите лекарства притежават стипчиви свойства и студена при
рода вследствие на разредеността си. А тръпчивите лекарства
са по-студени, парливите - по-горещи от горчивите. Горчивите
на свой ред по отношение на топлината превъзхождат солените.
Обаче солените по природа са с по-голяма топлина, отколкото
сладките. Така е написано от учителите на медицината.
За миризмите
По миризмата могат да се направят много изводи за свой
ствата на лекарствата, за които не може да се съди по вкуса им.
Тези вещества, които имат мирис, са надарени с топлина, а ако
миризмата им е приятна, това показва разредена същ ност на то
плината. Лош ите миризми говорят за вредна топлина на плесени.
О тсъствието на мирис означава студена природа на веществата.
Лекарствата, притежаващи приятен мирис, успокояват душата и
я пълнят с радост, например камфорът и водната лилия, които
са студени по природата си. Обаче не трябва много силно да се
доверяваме на миризмите. Така са написали мъдрите лекари. Не
трябва също много да се доверяваме и на цветовете на лекарства
ОТНОСНО ПРИРОДАТА НА ЛЕКАРСТВАТА 135
та, тъй като това не са надеждни признаци. Например белият пи

пер има бял цвят, но притежава топла природа, а сандалът също
има бял цвят, но е със студена природа.
Лекарствата имат три сили

Първата е природата - топлината, студенината, сухостта и
влажността. Втората също произлиза от природата им: това са
нежното, разреденото и плътното начало и техните свойства:
тънкост, разреденост, плътност и проницаемост. Тънкостта
произтича от топлата и сухата природа и същ ността й е тънка. А
третата сила произлиза от втората. Например, когато казват, че
лекарството притежава пикочогонно действие, това произлиза
от свойствата му да отваря запушвания и да изваж да от тялото
газовете и излиш ъка от течностите с помощта на незначителни
те топлини и тънки субстанции. Втората сила също е отпушваща.
Н апример първата сила, присъщ а на розата, е това, че тя по при
рода е студена и суха. Втората й сила е изсушаващата, а третата
- укрепващата черния дроб и стомаха.
Природата и свойствата на лекарствата са сложни. За да на
значи лечение, лекарят трябва точно да знае за болестта, за при
родата на лекарствата, за силата на тялото и начина на лечение, за
да успее да пребори болестта, без да навреди.
А м ирдовлат А м асиаци
Н ЕН У Ж Н О ЗА НЕВЕЖ И
Арменска, първо издание
Превод Емма Гарабедян

Редактор Румен Леонидов
Консултант Васил Канисков
Коректор Мария Илиева

Компютърна обработка Румяна Джиговска
Оформление на корицата Румен Хараламбиев
Формат 16/60/90
Обем 8.5 п.к.
Дадена за печат януари 2011
Излязла от печат януари 2011
Предпечат и печат Изток-Запад
1124 София, бул. „Цариградско шосе“ № 51 (до БТА)

тел.: (02) 946 35 21, тел./факс: (02) 943 79 51
e-mail: iztok_zapad@mail.bg
iztok_zapad@abv.bg
w w w .iztok-zapad.eu

Amirdovlat Amasiatsi - Osnovi Na Zdraveto - Nenuzhno Za Nevezhi

Загружено:

Сведения о документе

Оригинальное название

Авторское право

Доступные форматы

Поделиться этим документом

Поделиться или встроить документ

Параметры публикации

Этот документ был вам полезен?

Это неприемлемый материал?

Авторское право:

Доступные форматы

Amirdovlat Amasiatsi - Osnovi Na Zdraveto - Nenuzhno Za Nevezhi

Загружено:

Авторское право:

Доступные форматы

ненужно зп невежи

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да

© Емма Гарабедян, съставителство и превод, 2011

=<Звуков Поток Светлина>=

Блатен аир (Acorus calamus L.1)................................................................13

Чубрица (Satureja L.)................................................................................ 32

1 Латинските наименования са нанесени от Васил Канисков.

Анасон (Pimpinella major (L.) Huds) .................................................... 42

Маслини и зехтин................................................................................... 116

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА 100-ТЕ ЛЕЧЕБН И СРЕДСТВА

ъвременната медицина е полу­

Блатен aup (Acorns ca la m u s L.)1

1 Сем. Агасеае - Аирови. Произхожда от Източна Индия. В България няма

освободи от слузести натрупвания. Усилва уринирането и мен­

1 Фр. Acore vral - Блатен аир.

Компрес с отвара на аир се препоръчва при травми и счупе­

Ж ълт кантарион (H yp ericu m perforatum L.)1

1 Сем. Hypericaceae - Звъникови.

листа, и цвят, и плод. То е червено на цвят, а стъблото е с цвят на

1 По всяка вероятност става въпрос за Chrysopogon gryllus Trin (Andro­

терии, причинителите на язва в стомаха и червата с екстракти от

Невен (C a len d u la o ffic in a lis L.)1

1 Сем. Asteraceae - Сложноцветни.

бременната жена го държи в ръката си, то тя ще изхвърли пло­

1 Става въпрос за сем. Asteraceae - Сложноцветни, и родаLeucauthemum

ден за далака. Вредното му

Лайка {M atricaria ch a m o m illa L.)1

1 Сем. Asteraceae - Сложноцветни.

дянката, жълтеницата, хемороидите и отваря устието на израс­

1 В списъка на лечебните растения (медицински растения) към гл. 1,

през нощта изстива. След 40 дни маслото се прецежда и плътно

Мента (M en ta p ip erita L.)1

1 Сем. Устоцветни - Lamiaceae.

сокът й. Дозата на прием е 1 митхал. Но е вредна за бъбреците.

1 Явно имаме предвид Teucrium chameadrys L. - Червено подъбиче.

към лоши храни. Ж ителите на топлите страни в миналото по­

Коприва (U rtica d io ica L.)1

1 Сем. Urticaceae - Копривови.

гореща във втора степен. Тя притежава разреждащ и и общо-

1 Явно това е вид от род Astracalus L. - Сграбиче, от сем. Fabaceae - Бо­

семето се смели, смеси се с мед и се намаже половият член, той

За косопад използват сухи листа, една шепа - около 100 г,

Комунига (M e lilo tu s o ffic in a lis Desr.)1

1 Сем. Falaceae - Бобови.

видове тумори и болести на кости. Дори и при твърди като камък

1 Става въпрос за Melilotus alba Med. - Бяла комунига.

Полски хвощ (E q u isetu m arvense L.)1

Хвощ (E q u isetu m L.)

1 Сем. Equisetaceae - Хвощови.

ва „кучешка опашка“. Ако сокът от това растение се смеси с вино и

Бъзак, Бъзе (Sa m bu cus L.)1

1 Sambucus L. - Бъзе от сем. Caprifoliaceae - Бъзови.

Ако листата се сварят и се из-

1 Вид от рода Sambucus L., наречен Бъзак (тревист бъз) - Sambucus

Чубрица (Satureja L.)1

1 Род Satureja L. - Чубрица, от сем. Lamiaceae - Устоцветни.

на която приличат на листата на исоп. Ако се свари с оцет и се

Магданоз (P etro selin u m crispum A . W . H il)

ъществуват градински, див, ро-

1 Сем. Apiacea (Umbrelliferae) - Сенникоцветни (вид - Градински магда­

плешивост. Облекчава дишането. Помага при тумори на млеч­

жена не трябва да яде магданоз. Замества го резене. А вредното

Маточина (M e lissa o ffic in a lis L.)1

ъвременната медицина е полу

освободи от слузести натрупвания. Усилва уринирането и мен

Компрес с отвара на аир се препоръчва при травми и счупе

1 По всяка вероятност става въпрос за Chrysopogon gryllus Trin (Andro

бременната жена го държи в ръката си, то тя ще изхвърли пло

дянката, жълтеницата, хемороидите и отваря устието на израс

към лоши храни. Ж ителите на топлите страни в миналото по

1 Явно това е вид от род Astracalus L. - Сграбиче, от сем. Fabaceae - Бо

1 Сем. Apiacea (Umbrelliferae) - Сенникоцветни (вид - Градински магда

плешивост. Облекчава дишането. Помага при тумори на млеч

Арменците от древността смятат джоджена за много полез

дъвче, ще премахне лош ия дъх от уста

вяне на сладка, ароматни чайове, студени напитки, различни де

Той утолява жаж

скорпион, ако 1 драм се смеси с вино и се изпие. Помага при подаг

криви крака, при скрофулоза. Ре

Чай от листа на праскова успокоя

градината. Те прекратяват кръвохраче

Природата им е умерена по отнош е